Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 правя предложение като първа точка от дневния ред да бъде довършването на Закона за чуждестранните инвестиции, тъй като остана един-единствен параграф, по който се проведе и дебат, но не се стигна до гласуване, а този закон трябва да бъде приет.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 111, против 48, въздържали се 17.
Заповядайте, госпожо Масларова, за процедурно предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За кой ли път отново и отново се показва, че не волята на Народното събрание е тази, която ще нарежда дневния ред на обществото, а волята на отделни министри. Колеги, над 150 актуални въпроса и питания има натрупани в дневния ред в парламента. По Конституцията това е единствената форма, по която българските граждани чрез нашите въпроси контролират дейността на Министерския съвет.
Искам, господин председателю, да изкажа първо възмущението си от факта, че пренареждате дневния ред по този начин, по който днес цял ден трябваше да има парламентарен контрол и, разбира се, да предложа докато не изчерпим въпросите, парламентарният контрол днес да не приключва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно Вие предлагате удължаване на работния ден с два часа. Това е смисълът, който можете да вложите.
Уважаеми народни представители, има постъпило процедурно предложение за удължение на работния ден до приключване на парламентарния контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 52, против 86, въздържали се 38.
Предложението не се приема.

Уважаеми народни представители, започваме работата си днес с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ – продължение.
Остана един-единствен текст, по който Народното събрание трябва да се произнесе. Вчера започнаха разискванията по него. Има ли още народни представители, които не са се изказали и искат да вземат отношение по допълнителния доклад на законопроекта, представен от председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ето как, господин председателю, поради опорочена процедура и Вие сте подведен. В думите, които току-що изрекохте, Вие се позовахте на допълнителния доклад на Комисията по икономическата политика и поканихте залата да вземе отношение по текста, който е представен в този допълнителен доклад. В него наистина е отразено единственото изменение, което вчера Икономическата комисия направи в текста, който е пред Вас. Това изменение е в смисъл, че агенцията ще събира информация и от самите инвеститори, съответно от институциите, посочени там. Това изменение беше направено в резултат на предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Но както стана ясно вчера в последните минути от дискусията по § 11 от доклада за второ четене, който третира чл. 11а от текста на законопроекта, по тези текстове народните представители имаха и възражения, и предложения да бъдат гласувани техните възражения, независимо че в последния момент не бяха правени изменения в самия текст.
Госпожа министърът вчера ни даряваше предимно със своята очарователна усмивка, но тя не може да снеме въпросите. А иначе е приятно, разбира се, да имаш едно засмяно лице пред себе си. Но, господин председателю, става дума наистина за сериозни неща. Обърнете внимание на алинеи 4, 5 и 6 от чл. 11а, съдържащи се в § 11, и вижте за какво става дума. В ал. 4 се предвижда в годишния Закон за държавния бюджет да се предвиждат целеви средства за извършване на инвестиционен маркетинг от агенцията. В алинеи 5 и 6 се третира друг въпрос – как да бъдат стимулирани служителите от агенцията допълнително за извършването на този инвестиционен маркетинг, като се предвижда министърът на икономиката или упълномощени от него лица да определят служителите, които имат право на допълнително възнаграждение, да им определят зададен план за обслужване на инвестиции и вече в ал. 6 се предвижда да получават повече пари до 20 процента.




И едното, и другото положение са остро спорни, господин председателю. Вие сам преценете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля в пленарната зала да се установи работна обстановка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... дали е нормално членове на Министерския съвет в момента да си довършват разговори, които не са успели да проведат на друго място, народни представители да не могат да се успокоят и да обърнат внимание на онова, за което ще гласуват след броени минути. И наистина, както каза госпожа Масларова, нормално ли е един министър да се стреми по такъв начин да налага волята си на парламента, на процедурата? Вчера госпожа Шулева постави въпроса така: Какво правим – закон ли искаме да приемем, условия за инвестиции ли искаме да създадем или си приказваме? Този подход, който се прилага, господин председателю, тези текстове, които са заложени тук, начинът, по който се извиват ръцете на Народното събрание, не е начинът да се създаде нормална среда, в която всички убедено да утвърдят онези мерки, които да направят България атрактивен инвестиционен обект.
Предполагам, че ще подложите на гласуване тези предложения, те ще бъдат гласувани. Бъдете уверен, че този начин на работа, този начин на налагане на извънредни законови мерки не прави България онази нормална, спокойна бизнес среда, законова среда, държава с нормални процедури, която сериозните инвеститори искат да видят. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Дали има други желаещи за изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване. Ще подложа на гласуване текстовете поотделно.
Първо подлежи на гласуване предложението, направено от народния представител Нина Радева за отпадането на ал. 4 от § 11.
За процедура, заповядайте господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, под формата на процедура искам да възразя по начина, по който подлагате на гласуване определени текстове. Ние отложихме цялата глава, а не само § 11. Така че, ако искате да наложите този закон, поне го наложете по нормален начин и тръгнете оттам, откъдето трябва да се тръгне, тоест от гласуването на направеното от мен и колегите предложение по § 9 и оттам нататък по следващите параграфи стигнете до § 11 и извършете гласуването, за да може този закон да бъде приет. Не гласувайте ту отпред, ту отзад, защото това била болната точка. Ако искате, проверете протокола, аз вчера Ви поднесох своите извинения за трудностите, които ще срещнете при представяне на текстовете пред народните представители. Но тъй като имаше и хора, които присъстваха целия ден, знаят какво е отпаднало, прочетете протокола и направете нормалното гласуване такова, каквото трябва да бъде, за да може законът да стане част от нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Не мога да споделя Вашата теза, защото това, което беше прието вчера, беше отлагането на Глава втора. И ние го отложихме. Глава втора не е отменена, това, което сме приели по Глава втора, остава. За гласуване останаха тези текстове, които сега ще подложа на гласуване, както и предложенията, които бяха направени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): И § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Параграф 9 не е ли гласуван? Господин Димитров, моля за съдействие, за да се ориентирам. Гласуван ли е § 9? Възможно е да не е гласуван.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По предложение на господин Папаризов се отложи приемането на Глава втора. Неговото процедурно предложение беше подкрепено в залата, това е Глава втора “Държавна политика в областта на инвестициите”, параграфи 9, 10 и 11. След това обаче останалите текстове от § 13 нататък са гласувани. Трябва да гласуваме параграфи 9, 10 и 11, като по § 11 комисията се произнесе на извънредно заседание и промени само ал. 2 на чл. 11 по предложение на господин Папаризов.
Така че сега ние трябва да гласуваме текстовете на § 9, § 10 и § 11 от доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Моля за извинение, господин Нихризов, имате право, аз съм в заблуда. Благодаря Ви и моля за извинение.
По § 9 има ли направени предложения? Ако има, аз не съм си отбелязал, така че моля да ми кажете.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, госпожо министър, колеги! Господин председателю, изглежда ще се наложи да си правим само взаимни извинения, поради трудността, с която трябва да бъде подложено на гласуване това предложение. Предложението се води по § 8 и е записано като предложение на Йордан Нихризов, Петър Жотев и група народни представители. Така че фактически това, което трябва да бъде подложено на гласуване, е нашето предложение, направено по § 8 по вносител, за да бъде всичко нормално. Това, че предложението е отишло след това по други параграфи и е разбито по отделни текстове, просто не променя нещата.
Освен всичко друго трябва да подложите на гласуване предложението на отделни части, тъй като част от него е прието от комисията и е станало текст от закона. Така че аз ви предлагам да подложите на гласуване само текста, който е свързан с изискванията към ръководителя на агенцията, които не са приети. И второто гласуване да бъде за съответните изменения по следващите точки – 1, 2, 3 и т.н., създаването на нови точки 9 и 10, което също не е прието, но е към § 10, доколкото мога да се ориентирам в доклада.
Тоест, да има две гласувания – едното да е във връзка с чл. 11, а другото с досегашния чл. 11а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не мога да се ориентирам какво предлагате за § 8.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: По вносител главата е в § 8, и всеки народен представител може да прави изменения и допълнения на това, което е било по вносител. По вносител държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите е Глава втора, § 8. След това по предложение на комисията нещата стигат по друг начин. Вие можете да видите и предложението на Валери Димитров, което е направено също по § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Мисля, че вече съм ориентиран. По § 8 е гласувано, което може да се види от стенографския протокол.
Следва § 9. По него няма предложения, извън предложенията на Комисията по икономическата политика.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 116, против 30, въздържали се 8.
Параграф 9 е приет.
Преминаваме към следващия нов § 10, където има предложение на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на ал. 1 на чл. 11, който текст гласи: “Областният управител осигурява провеждането на държавната политика в областта на насърчаване на инвестициите на територията на областта”.
Нали така, господин Папаризов?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на ал. 1 от чл. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 46, против 99, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 10 с двете алинеи, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 10 в редакцията на комисията.
Гласували 158 народни представители: за 112, против 36, въздържали се 10.
Параграф 10 е приет.
По § 11 има няколко предложния. Едното предложение е за отпадане на ал. 4, направено от народния представител Нина Радева.
За процедурно предложение думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това предложение беше направено от госпожа Нина Радева, но след това, господин председател, ние проведохме съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси. На това заседание текстовете бяха утвърдени, като госпожа Радева гласува за ал. 4 във вида, в който е предложена от Комисията по икономическата политика. Не знам дали има смисъл да се подлага на гласуване нейното предложение. Тя гласува за този текст на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не Ви уважавам предложението, тъй като в пленарната зала тя не си е оттеглила направеното предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Радева за отпадане на ал. 4.
Гласували 153 народни представители: за 61, против 77, въздържали се 15.
Предложението на госпожа Нина Радева не се приема.
За процедура думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Това, че госпожа Радева, както заяви, се е подчинила на партийната дисциплина, но все пак я няма в залата и е гласувала по друг начин в комисията, не променя факта, че този е най-фрапантно несъответстващият на Закона за устройство на държавния бюджет параграф, което тя заяви вчера. С нищо досега не е изменян Законът за държавния бюджет и продължава да е вярно, че не може в държавния бюджет един друг закон да разпорежда да се предвиждат целеви средства за извършване на инвестиционен маркетинг на една агенция. Нормално това решава Министерският съвет. Така ние обезсмисляме ролята на Министерския съвет и поставяме едни министри в по-благоприятно положение от други министри. Оттук нататък всеки министър по всеки закон за всяка агенция ще си записва такива текстове. Това вчера заяви госпожа Радева.
Аз ви моля да не се подчинявате на този натиск на един министър и да бъдете така добри да помислите какво ще направите като отхвърлите това разумно предложение на госпожа Радева. Затова ви моля още веднъж да го прегласувате. Аз бях тук, всички бяхме тук, подкрепихме това предложение на госпожа Радева в залата и аз затова ви моля още веднъж да се замислите над този текст, който променя практиката, ограничава по същество правата на Министерския съвет и на министъра на финансите.
Затова настоявам да се абстрахирате кой прави предложението, защо го прави и като отговорни народни представители да подкрепите предложението на госпожа Радева. Защото ние правим закони, господа, не само за един ден и не само за една агенция. Това, което правим, остава и е наша отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Нина Радева за отпадането на ал. 4.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 175 народни представители: за 75, против 85, въздържали се 15.
Предложението на госпожа Радева не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Йордан Нихризов за отпадането на алинеи 5 и 6 от същия този член.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 57, против 102, въздържал се 1.
Предложението на господин Нихризов не се приема.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 145 народни представители: за 103, против 38, въздържали се 4.
Параграф 11 е приет.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз ще предложа прегласуване, но преди това Ви моля да подложите на гласуване едно мое предложение по чл. 11в, което вчера аз защитих тук и не беше гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние ги гласуваме поотделно. Не сме стигнали до чл. 11в. Но кажете си Вашето предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Първо, предлагам прегласуване.
И второ, аз в чл. 11в имам предложение, че тя не само събира данни, но и ги регистрира, т.е. към агенцията трябва да има регистър за инвестициите. Вчера защитих това предложение в залата – да има регистър за инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ляков, Вие чукате на отворена врата. Това е отбелязано и като стигна до чл. 11в ще го гласуваме.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Дано да е така.
Предлагам прегласуване и моля след това това мое предложение също да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така ще бъде, господин Ляков, бъдете спокоен.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване § 11, като гласуваме само чл. 11а.
Гласували 145 народни представители: за 100, против 40, въздържали се 5.
Отново се потвърждава първоначалното гласуване по § 11, чл. 11а.
Преминаваме към следващия чл. 11б, по който не съм си отбелязал предложения.
Господин Нихризов, помогнете, ако съм в заблуда.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Объркването действително е голямо. Преди малко, когато Ви подведоха за пореден път, че сте гласували предложението, което сме направили с колегите... Искам да Ви обърна внимание да отворите на стр. 6 по моя доклад и да видите “Създава се нов чл. 11а”, преди малко гласувахте чл. 11а, а изискванията, които са за управлението на агенцията просто не ги подложихте на гласуване, ако приемете цифрата. Но тъй като се отнася за агенцията, която е станала 11б, сега имате пълната възможност между двата члена да подложите на гласуване предложението ни по § 8 в частта на т. 3 “Създава се чл. 11а...” с изискванията към изпълнителния директор на агенцията.
Опитвам се да Ви помогна, господин председател.
Опитвам се да бъда напълно конструктивен, госпожо министър, тъй като в противен случай предложенията ще увиснат като негласувани. Отхвърлете ги по нормалния начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно сте прав, господин Нихризов. Благодаря Ви за това.
Действително има такова предложение, което по номерация не съвпада, но съдържателно точно тук му е мястото да бъде подложено на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов, Петър Жотев, Иван Иванов, Валентин Василев, Никола Николов, Васил Василев и Димитър Йорданов за текст, който засяга агенцията и отговаря съдържателно на новата номерация 11б.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 46, против 91, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да прегласуваме този текст, защото при всички тези промени в комисията сега текстът отсъства. Ако може господин Димитров да ми покаже къде е този текст, който урежда статута на ръководителя на тази агенция. Във всеки друг закон има аналогичен текст на текста, който се предлага...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): В 11а!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Моля Ви се, не ме прекъсвайте! В 11а никъде не се добави какви изисквания има към ръководителя на тази агенция! Не ми подвиквайте от място! Вече го правите за трети път, дръжте се прилично, моля Ви!
Просто такъв текст за изпълнителния директор, който го има във всеки един закон, тук го няма. Така или иначе ако не приемем този текст, трябва да приемем някакъв друг подобен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, уважавам предложението на господин Папаризов за прегласуване на предложенията на народните представители начело с господин Нихризов.
Моля, гласувайте отново тяхното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 51, против 87, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по съдържанието на чл. 11б.
Гласували 144 народни представители: за 99, против 30, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Преминаваме към следващия член.
Господин Нихризов, вероятно искате да ми помогнете в следващия ребус?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Ребусът е голям, господин председателю, тъй като след като разбрахме, че няма изисквания към изпълнителния директор, значи той е лице, което е тера инкогнита в текстовете на комисията. Поне отхвърлете останалата т. 4, където се казва кой и как подпомага изпълнителния директор в изпълнение на държавната политика за насърчаване на инвестициите... Така ще изчистите окончателно неговите функции от закона, както предлага господин Димитров и всичко ще бъде наред, защото когато нещо не съществува в закона и няма изисквания към него, може и да го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Уважавам направеното от Вас предложение. Ще подложа на гласуване т. 4 от Вашето предложение заедно с група народни представители, което, както се разбира, не е прието от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов по т. 4.
Гласували 140 народни представители: за 40, против 88, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
По 11в има предложение на народния представител господин Ляков, което включва и регистрацията. Той го обоснова вчера и днес го спомена.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 44, против 81, въздържали се няма.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Уважаеми народни представители, стигнахме до последния текст, който подлежи на гласуване. Това е чл. 11б, като този текст трябва да го гласуваме с новата ал. 2, която се предлага от комисията, приета на вчерашното заседание на Комисията по икономическата политика.
Така че ал. 2 се подменя с новия текст на комисията.
Моля, гласувайте чл. 11б на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет в цялост, с всичките три члена.
Господин Димитров, остана ли още нещо за гласуване? Няма.
Благодаря за помощта, която получих от залата, и най-вече от господин Нихризов, за ориентиране в трудната материя.
Законът за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции е приет окончателно. (Ръкопляскания.)

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Искам да помоля, ако има готовност камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат включени, за да можем да започнем парламентарния контрол, който ще продължи до края на работния ден.
Уважаеми народни представители, новопостъпили питания в периода от 16 до 22 април 2004 г.:
- от народния представител Емилия Масларова към Милен Велчев – министър на финансите, относно дейността на държавно предприятие "Държавна парично-предметна лотария". Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април;
- от народния представител Христо Кирчев към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 1999 г., за таксиметров превоз на пътници. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април;
- от народния представител Николай Младенов към Божидар Абрашев – министър на културата, относно политиката на Министерството на културата към културни институции и неправителствени организации. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април;
- от народния представител Кина Андреева към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно контрола, който Министерството на регионалното развитие и благоустройството упражнява върху фирмите, получили лиценз за извършване на строителен надзор. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април;
- от народния представител Димитър Игнатов към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно бъдещото преструктуриране на Националния център по наркомании. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април;
- от народните представители Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева и Величко Клингов към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно дейността на Министерството на здравеопазването за предприемане на превантивни мерки за борба срещу наркоманията и организацията за лекуване на наркозависимите лица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 април.
Писмени отговори на основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос на народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос на народния представител Асен Гагаузов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос на народния представител Теодора Константинова;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народните представители Бойко Великов и Найден Ангелов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Николай Камов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на образованието Игор Дамянов на актуален въпрос на народния представител Елка Анастасова;
- от министъра на образованието Игор Дамянов – още един, на актуален въпрос на народния представител Елка Анастасова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос на народните представители Петър Жотев и Георги Станилов;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос на народния представител Петър Жотев;
- от министъра на образованието Игор Дамянов на актуален въпрос на народния представител Теодора Константинова;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос на народния представител Васил Маринчев;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос на народния представител Владислав Костов;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос на народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народните представители Кръстьо Петков и Стойко Танков;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос на народния представител Димитър Дъбов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на питане на народния представител Николай Бучков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – втори въпрос, на актуален въпрос на народния представител Николай Бучков. Два въпроса – два отговора, господин Бучков;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – още един, на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев.
Това бяха писмените отговори, получени до днес.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, ще отговори на актуален въпрос от народните представители Панайот Ляков и Благой Димитров относно неизпълнено задължение на Министерския съвет, съгласно чл. 102, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Господин Ляков, заповядайте да развиете вашия актуален въпрос. Разполагате с три минути пленарно време.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Този въпрос преди време зададохме с моя колега Благой Димитров на министъра на държавната администрация господин Калчев. Той обаче не можа да отговори на него и каза, че няма такова задължение и не знае кога тази тарифа ще бъде внесена за приемане от Министерския съвет. Странно прозвучаха думите му, но нас не ни учудиха, защото чувството за несигурност, което цари в държавата, според мен се поражда най-вече от това, че органът, който трябва да управлява, не изпълнява свои законови задължения и оттам дава изключително лош пример на всички българи. Това задължение на Министерския съвет, което произтича от чл. 102, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, всъщност създава една ненормална обстановка на медийния пазар. Съветът за електронни медии поради липсата на тази тарифа за таксите не може да извършва лицензирания и радио- и телевизионните оператори са блокирани. Това допълнително усилва острата медийна криза, която не е тайна за никого в България. И затова ние с колегата Благой Димитров, след като не получихме удовлетворителен отговор от министъра на държавната администрация господин Димитър Калчев, се обърнахме към Вас, господин министър-председател, тъй като носите пряка отговорност за дейността на Министерския съвет, тъй като това е задължение на Министерския съвет. Затова Ви питаме:
На кой министър сте възложили да разгледа и внесе в Министерския съвет тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, която, забележете, е предложена от СЕМ?
И кога Министерският съвет ще приеме тази тарифа, което е негово законово задължение?
Аз Ви моля да бъдете конкретен и да посочите дата, до която Министерският съвет ще извърши това, защото този отговор, уверявам Ви, интересува всички радио- и телевизионни оператори, може да се каже цялата медийна общност, и е от изключителна важност за нормалното протичане на демократичните процеси в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народните представители Панайот Ляков и Благой Димитров. Ще Ви помоля да се вместите в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков и господин Димитров! Преди всичко, искам да ви благодаря за разбирането, което проявихте към закъснението в отговора ми, но понякога програмите го изискват.
Постарах се да се запозная с темата и съгласно цитирания от Вас чл. 102, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии изготви и предложи за одобрение от Министерския съвет тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност. Съветът за електронни медии е предложил проект на тарифата за таксите през м. март 2002 г. Проектът е бил разгледан от дирекция “Правна” в Министерския съвет, която следи за законосъобразността на внесените в Министерския съвет актове. Становището на дирекцията е било изготвено своевременно и изпратено до председателя на СЕМ. В становището изрично се обръща внимание, че с тарифата, цитирам: “Следва да се определят само съответните първоначални годишни такси за лицензиране или регистрация на радио- и телевизионните оператори, като конкретният им размер се определи единствено на базата на административните разходи на СЕМ по издаването на лицензията и извършването на регистрацията”.
През м. юни 2002 г., следователно три месеца по-късно, СЕМ предлага нов проект на тарифата, който обаче е съобразен само с част на становището на дирекция “Правна”, а именно – конкретният размер на таксите да се определя единствено на базата на административните разходи на СЕМ.
До председателя на Съвета за електронни медии господин Райчо Райков е изпратено становище от Министерство на финансите с редица сериозни забележки по предложения проект на тарифа.
В резюме, становището на Министерството на финансите е, че предметът на тарифата излиза извън рамката на законовата делегация и се нуждае от преработка в правно-техническо и редакционно отношение. До този момент СЕМ не е внесъл за приемане от Министерския съвет тарифа, съобразена със Закона за радиото и телевизията и с цитираните становища.
Както всички в залата знаем по Закона за радиото и телевизията самият Съвет за електронните медии е независим регулаторен орган. Възложих на министъра на финансите господин Милен Велчев, когато бъде предложен проект на тарифа от Съвета за електронни медии да го внесе в Министерския съвет по установения ред. Доколкото ми е известно, на 19 април т.г. СЕМ е разгледал и приел по принцип преработен вариант на тарифа, който ще бъде внесен в Министерския съвет от министъра на финансите.
Господа, това е, което мога да ви кажа досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате право на реплика.
Господин Благой Димитров, заповядайте. Знаете, че разполагате с две минути.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Внимателно слушах отговора Ви. Все пак искам да Ви припомня, че в закона отговорност за неприемането на този акт носи Министерският съвет, т.е. в момента прехвърлянето на топката между Съвета за електронни медии, който наистина е независим регулаторен орган, и Министерския съвет води до това да се блокира лицензионната дейност в България. Казвам какъв е негативният ефект от това прехвърляне на отговорностите.
Все пак, още веднъж подчертавам, че срокът, който е посочен в Закона за радиото и телевизията, задължава Министерският съвет да приеме тарифата, т.е. каквито и обяснения да има за отговорността на СЕМ по отношение на неприемането, в нарушение влиза Министерският съвет. Става така, че операторите, медийните оператори в България остават с впечатлението, че най-висшият орган на изпълнителната власт не изпълнява законите, които приема Народното събрание и които вменяват определени задължения на Министерския съвет.
Все пак, аз чух, че министър Велчев е натоварен от Вас за изразяване на едно становище и в крайна сметка – за приемане на тази тарифа. Дълбоко се надявам, че в най-кратки срокове тази тарифа ще бъде приета, защото в момента върви дебат за медийна криза в България. Искам да Ви кажа, че навсякъде председателят на Съвета за електронни медии господин Райков твърди, че, забележете, неприемането от Министерския съвет на този документ, на тази тарифа води до блокирането на лицензионната дейност. Вие като председател на Министерския съвет трябва да сте в течение на това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Благой Димитров.
Господин министър-председател, имате ли потребност от дуплика или ще се въздържите? Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Панайот Ляков относно законопроект за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
Господин Ляков, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос към министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! На срещата на високо равнище в Будапеща през юни 2003 г., посветена на интеграцията на ромите, Вие, господин министър-председател, поехте ангажимент от името на правителството да внесете в Народното събрание законопроект за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”. Този законопроект предвижда основно създаването на такъв фонд, който ще бъде към министъра на образованието и науката, ще финансира проекти на конкурсен принцип, които ще помагат за тази интеграция, но, за съжаление, до настоящия момент такъв законопроект не е внесен в парламента.
Приключваме с празниците – Великден, април, май, наближава време, когато ще започне да се гледа бюджета за следващата година, междувременно това обсъждане вече е започнало по министерствата и аз искам да Ви попитам какви мерки ще предприемете за своевременно внасяне на законопроекта в Народното събрание, като имате предвид, че до края на лятната сесия той трябва да бъде приет, за да може в бюджета за 2005 г. да бъдат предвидени финансови средства за този фонд, за да може той да започне да функционира нормално от следващата година, да заработи ефективно. Знаете, че това е една от най-важните теми, която ще бъде наблюдавана при нашето присъединяване към Европейския съюз. Знаете чувствителността на европейските институции към малцинствата, към тяхната пълноправна интеграция, как наблюдават изпълнението на рамковата програма за интегриране на ромските малцинства, за тяхното подобрено здравеопазване, образование и т.н.
Затова аз Ви моля да отговорите кога ще бъде внесен този законопроект и Вие ще изпълните ли този ангажимент, който сте поели в Будапеща? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Панайот Ляков.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Създаването на бюджетен фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства” е важна стъпка в провежданата от коалицията НДСВ – ДПС политика за подобряване качеството на образованието и социалната интеграция на децата и учениците от етнически малцинства. Създаването със закон на такъв фонд ще позволи да се концентрират средства за решаване на образователните проблеми на етническите малцинства и по-специално на ромите както от републиканския бюджет, което е основна препоръка на нашите партньори от Европейския съюз, както подчертахте, така и от други източници.
В изказването си пред регионалната конференция на високо равнище “Ромите в интегрираща се Европа”, проведена в периода 30 юни до 1 юли м.г. в Будапеща, аз посочих, че основен приоритет на нашето правителство е да се повиши стандартът на живота на българските граждани. В този смисъл наша обща задача е да се преборим с изолацията, в която се намира част от ромското население, изправено пред един затворен кръг - необразованите са бедни, а тези, които са бедни, не могат да си позволят образование. Този кръг може да бъде разкъсан чрез интеграцията на ромските деца в училищната система, за да се осигури качественото образование за всички. Ето защо в Будапеща подкрепих създаването на международен фонд за образованието на ромите като изключително съществен елемент на инициативата, обявена за годините 2005-2015 г., наречени “десетилетие на ромското включване”. Пряко свързан с международния фонд ще бъде и нашият национален фонд, както знаете, за който в този момент ме питате.
На 8 април т.г. Министерският съвет одобри законопроект за Фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства” и той вече е внесен за разглеждане в Народното събрание. Има и едно интересно съвпадение, че това се случи в деня, в който ние, заедно с ромите, празнуваме техния международен ден. Тази инициатива на българското правителство е продиктувана от осъзнаването на факта, че проблемите на успешната социализация на лицата от етнически малцинства в българското общество водят своето начало още от постъпването на децата в детската градина и в училище. Образованието е призвано да формира ценностна система, основана на уважение към правата и свободите на всеки индивид, без допускане на дискриминация.
Законът за фонда ще даде възможност да бъде финансово обезпечено изпълнението на разработената от Министерството на образованието и науката стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства и ще разшири работата ни по програми и проекти на Европейския съюз, насочени към подпомагане на образователните процеси и интеграцията в образованието на етническите инициативи.
Накрая искам да подчертая, че в управлението на фонда се предвижда да вземат участие представители на самите етнически малцинства и по-специално на ромите. По този начин ние прилагаме на практика друг водещ принцип в нашата политика за равноправна интеграция на малцинствата в българското общество – те да бъдат активен субект, а не обект на тази политика.
Бих искал да добавя, че фондът ще се състои от средства, които ще бъдат предвидени в бюджета за 2005 г., както по всяка вероятност и от частни и други дарители. Ще отворя една скоба, ако ми позволите, да кажа, че има голяма вероятност тази година след унгарското председателство, тъй като има една ротация на деветте държави, които имат по-голямо ромско присъствие, тази ротация да се падне на България и ние да оглавим политиката на конференцията, която се състоя в Будапеща. Ще се постараем в това отношение да се справим с много от темите, които безпокоят и Вас, и мен, и мисля че всички нас в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ляков, имате ли реплика към министър-председателя? Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, аз зададох въпроса на 25 март, така че, ако ми беше отговорено нормално в рамките на една седмица, въпросът си беше напълно актуален. Така че моите колеги, които ми казаха, че е внесен законопроект и че въпросът ми не е актуален, се дължи на това, че забавянето на отговорите прави такива шеги с въпросите на народните представители.


Все пак е добре, че Министерският съвет е свършил това – внесъл е законопроекта. По него, доколкото аз успях да се запозная с текста, според мен обаче предстои доста сериозна работа. Този принцип, който Вие казахте, че ромите от обект трябва да станат субект на интеграционната политика, трябва да бъде защитен не само с присъствието на осем техни представители в 15-членния управителен съвет, но и с начина, по който тези представители ще бъдат избирани вътре. Защото не е тайна, че има неправителствени ромски организации, които смятат, че само те са единствени представители на ромското малцинство и, така да се каже, са узурпирали това представителство.
Конкурсният начин, по който ще бъдат отпускани средства, според мен трябва да бъде приложен и по начина, по който ромите ще бъдат представени в този управителен съвет. Този принцип трябва да бъде защитен на всяка цена в законопроекта. Също така много внимателно трябва да се прецени какви програми ще бъдат финансирани, за да няма изтичане на средства и фондът действително да извърши тази много важна интеграция на децата и учениците и те да получат качествено образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин премиер, имате възможност за дуплика. Ще се възползвате ли от тази възможност или ще се въздържите? Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия представител на кабинета. Заместник министър-председателят Пламен Панайотов ще отговори на питане от народния представител Моньо Христов относно преговорите по Глава “Земеделие”.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашето питане към заместник министър-председателя Пламен Панайотов. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути пленарно време.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, дами и господа народни представители, господин вицепремиер! Преговорният процес, който се извършва между България и Европейския съюз, трябва да приключи и България да стане член на Европейския съюз. Останаха може би най-важните и най-тежките глави за преговори. Една от тези глави е Глава “Земеделие”. В българското общество и в заинтересованите браншови организации съществува мнение, а, както се казва, и сред народните представители, че голяма част от този преговорен процес и най-точно българската позиция по този преговорен процес по Глава “Земеделие” не е достатъчно ясна и че няма информация за това с какъв относителен дял, с какви производства, с какви квоти, с каква работна ръка, заета в този сектор, България ще стане член на Европейския съюз. Има разнопосочни подавания на информация от страна на министъра на земеделието и горите, която не удовлетворява както обществото, така и нас.
Ние сме запознати или голяма част от колегите и обществото с посочената от правителството на Иван Костов позиция през 2000 г. пред Европейския съюз. В тази българска позиция тогава през 2000 г. са посочени няколко важни фактора, с които България започва тези преговори. Какво имам предвид? Посочено е, че реформата, започнала от 1900 г. до 2000 г. в сектор “Земеделие”, поземлена реформа, структурна реформа, в този период не може да бъде взето производството. Именно затова българската страна настоява като позиции по отделните производства да бъде взето, когато имаме едно организирано производство през 1989 г. Тоест, от отделните подсектори да бъдат взети именно тези, когато имаме един тип организирано производство.
Вторият момент, в който са посочени онези традиционни и характерни за българското земеделие отрасли, които са приоритет и с които България може да има едно устойчиво земеделие и да изнася продукция навън.
И третият момент – това са марките отделни производства – винопроизводството, както и в преработвателния сектор, които са български приоритети, да бъдат защитени.
Както посочих, господин вицепремиер, аз се обръщам към Вас, тъй като страховете, които имаме от една неточна информация или неясна информация, подавана от Министерството на земеделието и горите, ни притеснява, че няма яснота на българското правителство и българска позиция по тези въпроси, които изразих.
Обръщам се към Вас със следното, че в част и от законодателството, свързано с част от елементите на общата селскостопанска политика, ние имаме определено закъснение. Обръщам се към Вас и затова, че имам информация, че отговарящият министър по евроинтеграцията госпожа Кунева има проблеми в преговорния процес именно от естеството на работата на Министерството на земеделието и горите.
Изтъквам всичко това и, знаейки, че Вие отговаряте за цялостната работа на евроинтеграцията на българското правителство, моето желание е насочено именно към един ясен и точен отговор за българската позиция, като Ви задавам следното питане:
Моля да бъдат упоменати конкретни цифри, касаещи подотраслите в отрасъл “Земеделие”, квоти на отделните земеделски продукти, както и заетостта в аграрния сектор като българска позиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов. Перфектно се вместихте във времето.
Господин вицепремиер, моля Ви да отговорите на питането от народния представител Моньо Христов относно преговорите по Глава “Земеделие”. Разполагате с 10 минути пленарно време.
Заповядайте, господин Панайотов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вие сте абсолютно прав, че Глава “Земеделие” е една от трите финансови глави, по които преговорите са изключително отговорни, не само защото става дума за много голям финансов ресурс, но и защото резултатите от тези преговори ще имат значение за голяма част от българското общество или в някои случаи за всички български граждани. Българското правителство си е поставило за цел, както добре е известно, предварително да закрие преговорите в рамките на ирландското председателство на Европейския съюз по тези три глави.
На 20 декември 2002 г. на Конференцията за присъединяване на Република България към Европейския съюз бе решена частта по ветеринарни и фитосанитарни въпроси в рамките на Глава “Земеделие”. На 10 февруари 2004 г. Европейската комисия представи своето предложение за финансов пакет за България и Румъния. Съветът на министрите одобри предложението на Европейската комисия на свое заседание на 22 март т.г. Това е именно базата за изготвяне и на проект за обща позиция от Европейската комисия по Глава “Земеделие”, което е още една стъпка за приключване на преговорите. Очаква се да бъде представена позицията на Европейския съюз по финалните въпроси на Глава “Земеделие”, а именно преки помощи, производствени квоти и референтни количества. След обсъждане между страните-членки проектът ще се трансформира в обща позиция на Европейския съюз.
В българската позиция за преговори за присъединяване към Европейския съюз по Глава седма “Земеделие” се отстояват интересите на българските производители, като са поискани всички видове квоти и директни плащания, прилагани в страните-членки, въз основа на правото на Европейския съюз.

Разбира се, конкретните цифри по производствените квоти, базовите площи и другите параметри на преговорите са различни и ще зависят от предстоящите преговори между българската страна и Европейския съюз за референтните периоди, които ще бъдат възприети за изчисляване на параметрите.
Господин Христов, на Вас Ви е известно, че при преговорите с десетте страни, които от м. май ще станат пълноправни членки на Европейския съюз, бяха възприети като референтни различни периоди за отделните сектори, като тези периоди включват като последна 1999 г. Основанието за това бе, че това е годината, за която десетте в етапа на водене на преговорите имаха налични данни.
Продължителността на референтните периоди е различна за различните сектори в земеделието и е определена в методологията на Европейската комисия за водене на преговорите с десятката и издадена в документ на същата на 30 януари 2002 г. Общият принцип, който Европейският съюз спазва както при преговорите с десятката, така и при предишните разширявания, е, че като референтни се вземат последните години, за които страната-кандидатка има пълни данни.
Какви са конкретните приоритети при преговорите по Глава "Земеделие" по сектори?
На първо място основен приоритет на България е успешното усвояване на средствата от структурните фондове на Европейския съюз, в т.ч. и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране в земеделието от деня на присъединяването ни към Европейския съюз.
Второ, с оглед общата организация на пазара, интересите на българските зърнопроизводители са защитени чрез искания за най-благоприятен за България период за интервенционно изкупуване според законодателството на Европейския съюз, преки плащания, включване на съответните български региони в законодателството на Европейския съюз като традиционни производствени зони за твърда пшеница с цел подпомагането им чрез фондовете на Европейския съюз.
България желае освен това да бъде добавена към страните производители на ориз, за да се ползват българските оризопроизводители от схемата на компенсационните плащания в този сектор.
Относно захарта преговорите ще се водят по искане на българската страна да й бъде предоставена квота за производство както на бяла захар, така и квота за производство на изоглюкоза.
При влакнодайните култури – поставени са искания за съответното подпомагане на производителите, предвидено в законодателството на Европейския съюз в секторите памук, лен, коноп, копринени буби.
В сектор "Пресни плодове и зеленчуци" основен приоритет е възприемането и прилагането на европейските изисквания към качеството. В този сектор българските производители се защитават, като се иска подпомагането им специално с оглед производството на праскови и домати чрез определяне на национални прагове за преработка на тези продукти. Основен приоритет в този сектор е създаване на организации на производители, единствено чрез които може да се получават предвидените в европейското законодателство помощи.
В сектор "Вино и спиртни напитки" е отправено искане страната ни да бъде категоризирана в съответната лозарска зона според европейското законодателство, която отразява почвено-климатичните дадености на страната, както и традициите в енологичните практики – подслаждане, подкиселяване и т.н. Същевременно е направено искане за възможност да се транскрибират географските наименования в превод на традиционните и специфичните традиционни наименования на пенливите и искрящите вина на друг от официалните езици на Европейската общност за продукти с произход България. Разбира се, отправени са и редица други искания, свързани с конкретно традиционни наименования като ракия, мастика и други традиционни спиртни напитки с географска индикация.
Преговори ще се водят по годишната квота за производство на тютюн за България. България настоява за включване на българските сортове и съответно признатите български области на производство в европейското законодателство, за да имат право българските производители да получават премии в рамките на получената квота. Основен приоритет в този сектор е изграждането на групи производители, единствено чрез които могат да се получават съответните подкрепи от Европейския съюз.
Що се отнася до структурната политика и развитие на селските райони, със стартирането на програма САПАРД България до голяма степен покри изискванията на европейското законодателство по развитието им, свързани с прилагането на мерки за инвестиции в земеделските стопанства, подпомагане на младите фермери, мерките, насочени към усъвършенстване на професионалните умения и квалификация на фермерите, мерките за въздействие върху необлагодетелстваните селски райони и районите с екологични ограничения, както и агроекологичните мерки и мерките по насърчаване развитието на тези райони. В този сектор основен приоритет на страната е прилагането на агроекологичните мерки, насочени към подпомагане на земеделието с цел опазване на околната среда чрез избягване на свръхизползването на природни ресурси за добиване и стимулиране на традиционното и биологично земеделие. България вече прие законодателството, регламентиращо биологичния начин на производство и е одобрен съответният контролен орган за това.
По отношение на горите основен приоритет в този сектор е опазването им в тяхната цялост и разнообразие. България е направила искане за предоставяне на определени региони от страната на статут на региони с висок пожарен риск, което ще даде възможност за включването им в схемите за подпомагане на Европейския съюз.
Уважаеми господин Христов, бих искал да Ви уверя, че до окончателното приключване на преговорите българското правителство ще продължи съвсем стриктно и неотклонно да отстоява интересите на българските селскостопански производители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Христов, имате ли уточняващи въпроси към вицепремиера Панайотов? Имате възможност за два такива в рамките на две минути. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, това, с което ме запознахте, мога да Ви го прочета същото от позицията на българското правителство от 2000 г. Това са същите неща. Даже ще вляза в конкретика.
Примерно българската позиция по отношение на тютюна, защото го споменахте, е била квота за 70 хил. тона. Българската позиция по отношение на лозарството е била 1 млн. 900 хил. дка. Българската квота за крави и млекопроизводство е 2 млн. 100 хил. тона на година. Тоест, тогава българското правителство е заявило конкретни параметри по определените подсектори.
Защо Ви задавам този въпрос? На няколко пъти министърът на земеделието споменава, че в лозарския сектор квотата, която е българска позиция и която ще получим, е от 1 млн. 200 хил. до 1 млн. 400 хил. дка, тоест спад от 500 хил. дка. Същевременно той говори, че ще увеличи квотата за тютюна. Мисля, че квотата от 70 хил. тона е достатъчна, но той говори, че ще я увеличава още.
Аз съм съгласен с това, което Вие изчетохте, но не виждам да потвърдите дали това е българската позиция, която навремето е внесена от правителството на Иван Костов, дали има отстъпления или напротив, има придобивки в българската позиция по отношение на производството.
Какво ме притеснява, господин вицепремиер? Ако разделим отпуснатата финансова рамка за трите години, тя е по-малка от финансовата рамка, която получава Чехия за периода 2004-2006 г., където получават по 160 млн. евро за субсидии. А Чехия не е аграрна държава! Това означава, че ние като производство и като субсидии, които ще получават земеделските производители, се приравняваме към Чехия. Това е голямо безпокойство!
Ето защо искам да ми отговорите: можете ли да ми подадете конкретни числа или не можете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин вицепремиер, макар че на мен ми беше трудно да разбера точните уточняващи въпроси, може би Вие ги разбрахте. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин Христов! Първо, искам да кажа, че, разбира се, политиката по присъединяването ни към Европейския съюз не е политика, която е започната от това правителство. Съвсем основателно Вие изтъкнахте и заслугата на предходното правителство в това отношение. Аз изцяло съм съгласен с Вас.
Наред с конкретните въпроси, които повдигнахте – специално за лозарските площи и за тютюна – бих искал да Ви уверя, че българското правителство и днес ще отстоява онова, което е на база принципите, приети в Европейския съюз за усвояване на съответните квоти. Вие по-добре от мен знаете, разбира се, че се ползва референтен период, на базата на който страната-кандидат доказва какви са съответно нивата, до които се домогва в тези квоти.
Искам да Ви уверя, че българското правителство, както предходното, така и настоящото, ще направи всичко, което зависи от нас, за да се отстоят максимално квотите и по този начин – интересите на българските производители.
Но същевременно Вие добре знаете, че докато не са финализирани преговорите, не би могло да се предпостави какво точно ще е нивото на тези квоти, тъй като това са именно преговори, които не зависят само от българската страна.
Затова Ви моля за разбиране. Остава още относително кратък период от време до приключване на преговорите. Уверявам Ви, че ще имаме възможност да отговорим със съвсем конкретни цифри, които да докажат, че и това правителство е отстоявало по възможно най-добрия начин интересите на българските производители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Христов, можете да изразите отношение към отговора на господин Панайотов, но много Ви моля, съобразявайте се с времето. То е само 2 мин.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Ще се съобразя, господин председател!
Господин вицепремиер, аз ще повторя това, което казах в началото. Не искам да има неяснота по този преговорен процес. Той трябва да бъде прозрачен, защото, ако след това се окаже, че ще трябва да се свива производството или трябва да се пренасочват сектори, това ще даде голямо отражение както в страната, така и върху отделните заинтересовани лица, в смисъл – фермери или в хранително-вкусовата промишленост.
В тази връзка аз още веднъж искам да подчертая, че трябва, господин вицепремиер, като отговорен фактор по този въпрос много сериозно да вникнете в тематиката по преговорната Глава “Земеделие”.
Още веднъж ще повторя, че това е труден процес. Това е най-трудният процес за целия Европейски съюз. Но мисля, че усилията на правителството трябва да бъдат много сериозно насочени и да не се допусне да има отстъпления от нашите национални интереси.
В тази връзка, когато говоря за отстъпление от националните интереси, искам да кажа, че трябва може би сериозно да бъде подпомогнато Министерството на земеделието и горите с още един заместник-министър по евроинтеграцията ли, с какво ли, тъй като се чувства общата некомпетентност и безпомощност в тази област. Бившият заместник-министър, госпожа Тошева, беше много добър специалист по тази тема. Сега виждам, че Министерство на земеделието и горите издиша. А там се коват именно националните интереси, които Вие трябва да отстоявате в преговорния процес.
Така че моята препоръка е тази, господин вицепремиер, към Вас – ако може да задълбочите своето внимание именно в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Следващото питане е от народния представител Васил Калинов относно политиката на българското правителство и координиране дейността на отделните министерства и ведомства за повишаване социално-икономическия потенциал на страната в периода до достартовата за преминаването ни към Европейския съюз година.
Заповядайте, господин Калинов. Дълго Ви е питането. Разполагате с 5 мин., за да го развиете.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Процесът на подготовката на България за приемане в Европейския съюз навлезе в заключителна и интензивна фаза. Този процес е свързан както с договарянето с Европейската комисия на конкретни параметри, така и с конкретни действия на българското правителство, насочени към развитието на българската икономика до определено ниво, отговарящо на изискванията и стандартите на Европейския съюз, даващо възможност за усвояването на еврофондовете и успешно интегриране на страната в Европейския съюз.
От тази позиция нас не може да не ни тревожат редица въпроси по усвояването на предприсъединителните фондове. Само беглият поглед показва, че в този сектор нашата политика е недостатъчно ефективна. Независимо от това дали там, където има пари, те се усвояват или там, където се полагат усилия за тяхното усвояване, пък ги няма парите, проблемите са едни.
За какво става дума?
По програма ФАР към 31 декември 2003 г. са подписани 33 финансови меморандума на стойност 713 млн. евро безвъзмездна помощ по ФАР и 159 млн. евро национално самофинансиране. Извършените плащания възлизат общо на 347 млн. евро, като е приключил само периодът за разплащане по финансовия меморандум 98-99.
Тези цифри сами по себе си говорят и не е необходимо да им правим анализ, според мен.
Да вземем програма ИСПА. Към 31 декември 2003 г. са подписани 19 финансови меморандума на обща стойност почти 1 млрд. евро, от които 526 млн. евро безвъзмездна помощ от ИСПА. От тях са сключени договори на стойност 195 млн. евро, което представлява 22 процента от общия бюджет и са усвоени 22 млн. евро, което възлиза едва на 11 процента от договорените средства. А тези дни изнесената от медиите информация е, че ще загубим значителна част от парите от ИСПА. Даже и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Хасидова се оправда с мотива, че, видите ли, за усвояването на 153 млн. – примерно за жп линията Пловдив – Свиленград – ни пречи вътрешното законодателство и отчуждаването на имотите, а пък с Дунав мост сме закъсали, защото това било много мащабен и голям проект.
По програма САПАРД вече и Вие говорихте, и моят колега преди малко. Там ситуацията пък е точно обратната, бих казал – има проекти, има потенциал, липсват средства и възможности да бъдат финансирани проектите на българските производители и хората, които желаят да ги финансират.
Немаловажен е и един втори въпрос: какво правим ние във вътрешен план, която е националната ни писта и какво правим наистина за развитието на онези предпоставки и условия, които има българската страна, за да може да се подготви българската икономика до такива позиции, които да й позволят успешно да усвоява финансовата рамка, за която става дума?
Ето защо и моето питане е насочено, макар и дълго, както отбеляза председателят, точно в тази посока: каква е политиката на българското правителство и координирането дейността на отделните министерства и ведомства за повишаване на социално-икономическия потенциал на страната в периода до стартовата за приемането 2007 г. и в тази връзка – съответства ли размерът и структурата на обявената финансова рамка с националните ни интереси и потребности? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин Панайотов, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Васил Калинов.
Разполагате с 10 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Постигането на висок и устойчив икономически растеж, насочен към повишаването на благосъстоянието на хората, е основен приоритет на българското правителство. В управленската ни програма са дефинирани подцелите и механизмите за постигане на тази обща икономическа цел, чието реализиране ще способства за създаване на заетост и повишаване на доходите. Основната предпоставка за нейното реализиране е съгласуването и координирането на отделните политики, съответно икономическа, финансова и социална.
Вие сте абсолютно прав, че коодинационната функция има съществено значение за цялостния управленски цикъл и в тази връзка изпълнителната власт се стреми да я реализира чрез всички свои субекти. В допълнение бих казал, че към взаимодействието на министерствата и ведомствата следва да бъде отбелязано и създаването и функционирането на съвети към Министерския съвет като постоянно действащи консултативни органи, осъществяващи координационни и аналитично-информационни функции. Политиката на правителството по усъвършенстване на координацията, включително и чрез укрепване на ролята на гражданското общество в този процес, се илюстрира и от значението, което се отделя на изграждането на държавно-обществените консултативни комисии, в които се включват и представители на заинтересованите организации на гражданите.
Към настоящия момент към Министерския съвет са изградени 27 съвета и 6 държавно-обществени консултативни комисии. Техните функции и задачи се актуализират своевременно в зависимост от приоритетите и промяната на конкретните условия в социално-икономическата среда, но все с оглед на една основна цел – българските граждани да бъдат достатъчно подготвени, да бъдат достойни граждани на Европа към 1 януари 2007 г. Като пример мога да посоча оптимизираните функции на Съвета за икономическа политика в сила от началото на 2004 г., насочени към усъвършенстването на координацията на дейността между министерствата и ведомствата в областта на икономическата политика.
Бих искал да приведа още няколко примера за развитието и координирането на политиките в социалната и икономическата сфера в контекста на повишаването на социално-икономическия потенциал на страната. В изпълнение на управленската програма на правителството бе разработен и се прилага нов модел на социална политика, който се отличава с преход от пасивна социална защита към активно включване на хората при решаване на техните проблеми и създаване на условия за разгръщане на техния трудов и социален потенциал и упражняване на основните им граждански права. Основните цели на модела са: запазване и насърчаване на заетостта, нарастване на доходите и борба с бедността, модернизиране на системата за социално подпомагане и стабилна съвременна система на обществено осигуряване и развитие на социалния диалог.
Като резултат от реализирането на тази политика броят на регистрираните безработни е със 127 957 души по-нисък спрямо 2002 г. и със 165 440 души по-малко спрямо 2000 г. А като резултат от реализирането на политиката по доходите средната брутна заплата за страната е нараснала от 201 на 284 лв. спрямо 1999 г., което представлява ръст с 41,3%.
Стратегическите цели на икономическата политика са ускоряване на икономическото развитие и подобряване на бизнес климата. В резултат от постигнатата макроикономическа стабилност, преобладаващата частна собственост в икономиката и функционирането на пазарните механизми, водещо до по-добро разпределение на ресурсите, България бе оценена от Европейската комисия като функционираща пазарна икономика. През последните години България регистрира едни от най-високите темпове на растеж в групата на страните, кандидатстващи за членство.
Основното предизвикателство на настоящия етап е ускоряването на икономическия растеж, което да позволи постигане на реална конвергенция с нивото на развитие на страните от Европейския съюз. За постигането на тази стратегическа цел усилията са насочени към създаване на конкурентоспособни предприятия чрез осигуряване на благоприятна среда за бизнеса, насърчаване на научните изследвания, иновации и високотехнологичното развитие и приспособяване на предприятията към системата на отворените и конкурентни пазари. Основното ударение се поставя на създаването и развитието на малки и средни предприятия.
Развитието и усъвършенстването на политиката на правителството по отношение на координацията на министерствата и ведомствата е непосредствено свързано както с подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз, така и с пълноценното участие в структурните и кохезионните политики след 2007 г. Стратегията за участие на Република България в структурните и в Кохезионния фонд на Европейския съюз дефинира оперативните програми и съответстващите им структури за управление на помощта от структурните фондове, като се базира на приоритетите на Националния план за икономическо развитие 2000-2006 г., както и на цялостната оценка на стратегическите приоритети и цели на България за следващия програмен период.
Българската страна започна подготовката за разработване на национален план за развитие за периода 2007-2013 г., който ще бъде изготвен на базата на широк обществен дебат със социалните и икономическите партньори, в тясно взаимодействие с държавните институции. Натрупаният опит при изготвянето на Националния план за икономическо развитие 2000-2006 г. ще бъде използван в процеса на изработването и на новия план. Ключова роля в разработването му има Координационният съвет по Националния план за икономическо развитие, създаден през 2002 г., който именно координира определянето на националните приоритети и мерки между министерствата и социалните партньори. Координационният съвет е отговорен за координацията със съветите за европейска интеграция и за икономическо развитие. Предвидена е възможност този съвет да създава специализирани работни групи. Както той, така и работните групи ще продължават своето съществуване и след изготвяне на документите, за които са отговорни. Те ще бъдат именно ядрото на бъдещите комитети за наблюдение по рамката на подкрепа от страна на Европейския съюз.
Успешното реализиране на политиките е непосредствено свързано с изграждането на адекватен административен капацитет. С Решение № 671 от 2003 г. българското правителство одобри актуализирана Стратегия за модернизиране на държавната администрация за периода 2003-2006 г. и план за нейното изпълнение. Документът следва препоръчания от Европейската комисия двупистов модел: от една страна, укрепване на държавната служба, от друга страна, укрепване на административния капацитет за прилагане на постиженията на европейското право и за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз. Стратегията за модернизиране на държавната администрация и Стратегията за участие на Република България в структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз е одобрена с решение на Министерския съвет № 312 от 2003 г. Това са основните стратегически документи, чрез които се дава приоритет на въпросите, свързани с изграждането и укрепването на административния капацитет едновременно на централно и на регионално ниво. Както вече е известно, Съветът на външните министри на Европейския съюз одобри финансовата рамка за България и Румъния. Бих искал да отбележа, че съветът потвърди изцяло предложението на Европейската комисия от 3 февруари т.г. по отношение на средствата за двете страни. С това решение се определя конкретната база, върху основата на която ще продължат преговорите по финансовите глави. Голям процент от предложения финансов пакет е определен за изпълнение на мерки по структурните действия, което ще допринесе за изграждане и на по-добра базисна инфраструктура, създаване на подходящ инвестиционен климат и създаване на стабилна макроикономическа среда.
По отношение на съответствието, като основен въпрос, който Вие повдигате в питането, на финансовата рамка на националните интереси и потребности бих искал да отбележа, че през 2009 г. общата сума, която страната ще получи от бюджета на Европейския съюз, ще бъде равна на 7,1% от брутния вътрешен продукт, което е повече от два пъти от сумата, която ще получат десетте страни през 2006 г., а именно 3,3% от брутния вътрешен продукт.
Уважаеми господин Калинов, правителството се старае през изминалите близо три години успешно да разреши с години натрупани проблеми както в социалната, така и в икономическата система на страната. Вие сте абсолютно прав, че усъвършенстването на координацията и взаимодействието на социално-икономическите субекти в страната ни и фокусирането върху насърчаването на инициативността и предприемачеството са основен лост в тази посока.
Същевременно противодействието на корупцията, намаляването на данъците и подобряването на бизнес средата позволиха на страната да постигнат значителен икономически растеж. България вече е член на НАТО и е на финала, на прага на приключване на преговорите за членство с Европейския съюз. Доказателство за ефективността на цялостната политика на българското правителство е ясно изразеният ангажимент на страните-членки преговорният процес да приключи през настоящата година и подписването на присъединителния договор да стане възможно най-рано през 2005 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Калинов, за уточняващи въпроси.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Панайотов, аз Ви благодаря за отговора, но все пак у мен остава един много сериозен въпрос и той е свързан с това, което казахте в края на своето изложение – с финансовата рамка. Вие казахте, че тя вече е факт и тук вече възниква въпросът действително ние имаме ли ресурс, воля и желание да търсим някакво друго вътрешно разпределение в тази финансова рамка, предвид на това, че българското земеделие се очертава като един основен приоритет в цялото икономическо развитие на страната ни. Виждаме, че средствата, които се предоставят за развитие на селските райони и за подпомагане на селския отрасъл, са недостатъчни. Дори ако направим една съпоставка с това, което се дава за Румъния, пропорцията не е в наша полза.
Според Вас има ли ресурс за вътрешно преразпределение във финансовата рамка, която вече е установена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин Панайотов, заповядайте за отговор на уточняващия въпрос на господин Калинов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин Калинов, преди всичко бих искал да обърна внимание върху нещо, което е известно на всички ни – че докато всичко не е договорено, нищо не е договорено. И в този смисъл финансовата рамка до приключване окончателно преговорите с Европейския съюз остава като един от въпросите, които са предмет на дискусии. Но така или иначе, аз съм убеден, че това, което се получи от страна на България като общ проект за финансова рамка за периода 2007-2009 г., а и съобразно оценката на всички независими, обективни наблюдатели, е изключително добро предложение. Разбира се, българската страна е поставила определени изисквания и очаквания за увеличаване на финансовата рамка, но по определени инструменти. Те са свързани най-вече с инструмента “Шенген”, тъй като знаете, че България ще се яви част от външната граница не само на НАТО, но и на Европейския съюз, както и свързани с инструмента за бюджетно подпомагане с оглед особено на първата година след реалното, пълноправното членство на България в съюза.
Що се отнася до парите, които са предназначени специално за селското стопанство в страната, бих искал да ви уверя, че относителният дял, който се предвижда, и съобразно предложението на Европейската комисия на тези пари спрямо парите по другите направления, е най-голямо. И в този смисъл българската страна прави всичко, което е необходимо на база на защитаваните квоти да даде необходимите основания за усвояване на този ресурс. Благодаря.
ПРЕДСEДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Панайотов.
Господин Калинов, имате възможност да изразите отношението си към отговора на вицепремиера господин Панайотов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Панайотов, все пак Вие предполагам ще се съгласите с мен, че два са основните въпроси, които все още остават. Ако трябва да резюмирам, те могат да бъдат сведени до това какво правим, за да усвоим предприсъединителните фондове, и вторият въпрос, какво правим, за да създадем един по-добър и по-сериозен потенциал на страната, за да може в 2007 г. да можем да усвояваме по-пълноценно фондовете и средствата, които ще бъдат предоставени на страната ни. Да не забравяме, че стартирайки, една Португалия и една Гърция стигаха до 10-15% от средствата. А България не може да си позволи това. Ето защо аз се обръщам настоятелно към Вас Вие да съдействате и да направите необходимото като отговарящ по тези въпроси в правителството ни да се приеме една целева програма, насочена към подготовката на страната ни за приемане в Европейския съюз, програма, която обхваща не само готовността ни за усвояването на еврофондовете, но и цялостната ни подготовка и на обществото ни за интегрирането в Европейския съюз. Според мен изработването на такава програма би спомогнало както за популяризирането и достигането до всеки български гражданин, както и Вие отбелязахте, на проблемите, които има евроинтеграционният процес, така и цялостната ни подготовка за Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Питане на народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова относно приключване на преговорите за членство с Европейския съюз до края на мандата на настоящата Еврокомисия.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да развиете питането.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, колеги! Този наш въпрос отправяме към Вас, господин Панайотов, защото бяхме разтревожени от едно изявления на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, в което той каза, че може да има проблеми с присъединяването на България към Европейския съюз предвид на това забавяне относно съдебната реформа. В интервюто си пред Би Би Си комисарят набляга на това, че отговорността за завършване на преговорния процес в предвидения срок по време на ирландското председателство изцяло зависи от действията на правителството на страната по преговорните глави. За да си изпълним ние критериите от Копенхаген, за да станем пълноправни членове на съюза и за това, че се предвижда, че няма да има политически компромиси, Вие си давате сметка каква голяма отговорност носите като ресорен вицепремиер, а и не само Вие, но и мнозинството в този момент. Защото като представители на Обединените демократични сили ние сме ви гарантирали своята подкрепа във всички ваши действия при изпълняване на един от нашите приоритети, който стана национален приоритет, във връзка с присъединяването на България.
Притесненията са, че за да има една действаща, ефективна съдебна система, включително и досъдебното производство да бъде в действие, трябва да се приемат много закони, които Вие представихте като един график пред Комисията по евроинтеграция и който график, дължа да ви кажа, е много напрегнат за изпълнение. Той обхваща 20 важни закона. Към днешна дата няма подобно старание от ваша страна при изпълнението на тези закони и предвид на това, че ни остават около 29 работни дни, ако броим и вторниците като извънредни заседания, законите са около 20, господин Панайотов, аз и колегите ми от ОДС сме притеснени от това забавяне. Ние знаем, че за да се финализират тези процеси и за да покажем на Европейския съюз, че нашата съдебна система е усъвършенствана в посока на модерното европейско правосъдие, е съдбоносно за България да приключи преговорите си в този момент, по време на ирландското председателство, защото да преговаряш с 15 страни, а не с 25 е значително по-лесно. Това би помогнало за осъществяване на процеса на присъединяването. И в този смисъл е отговорността, която Вие носите, и народните представители от НДСВ и ДПС, които очевидно не са запознати с този график, защото има прецедент в Народното събрание неведнъж да няма кворум в залата, законите да не се приемат. Начинът, по който се отнася парламентът към тази тежка програма, която вие сте заложили, означава, че няма достатъчно политическа воля сред вас да обясните на вашите народни представители тяхната отговорност. Защото на последното ни заседание в Комисията по евроинтеграция ние имахме едно съобщение от министър Кунева, която беше на посещение в Страсбург, за да се срещне с представителите на Европейската комисия. Тя беше разтревожена и имахме предвидена среща вчера, за да сподели тя тревогите си след тези разговори. За съжаление тази среща не се състоя, не мога да си отговоря по какви причини.
Но ако не ни запознаете какво предстои, как се очертава да бъде изпълнено и какви са вижданията Ви за спазване на сроковете до края на юни, няма кой да обясни на българския народ, че е провален този шанс за завършване на преговорния процес по време на ирландското председателство. Защото това е един голям шанс за България. И отговорността, пак повтарям, е Ваша и наистина Ви моля да активирате Вашите усилия в тази посока от Вашия ресор. Защото тя е особено важна и може би всички други важни ангажименти, които са видими за обществото, да отстъпят на заден план и да поемете тази отговорност, да помогнете да се осъществи тази наша мечта, мечтата на България - да приключи преговорният процес в предвидения срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Господин вицепремиер, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Стоянова, уважаема госпожо Андреева, вие сте абсолютно прави в това, че обособявате като основен приоритет пред страната, а не само пред българското правителство, приключването на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз в рамките на мандата на настоящата комисия и по възможност в рамките на ирландското председателство. Това, разбира се, е и основна цел, която преследва българското правителство като цяло.
Що се отнася до конкретното питане, което е свързано с приоритетите на съдебната реформа, то бих искал да изтъкна, че те са заложени още в стратегията за реформа на българската съдебна система, приета през 2001 г. от Министерския съвет, и програмата за нейното изпълнение. Известно е, че тази реформа е насочена към преодоляване на натрупаните проблеми в съдебната система, които могат да се обособят в три групи: проблеми от субективен характер, от обективен характер и съответно свързани с подобряване работата на органите на съдебната власт.
Бих искал да подчертая, че значителна част от проблемите в съдебната система от субективен характер са преодолени на база на политическия консенсус, който съществува, за необходимостта от съдебна реформа. Искам специално да акцентирам върху това единодушие от 2 април 2003 г., с което подписахме декларацията между парламентарно представените политически сили, в която детайлно са посочени принципите, на които се основава реформата, нейните цели и средствата за постигането й. Последваха приемането на редица важни закони, в т.ч. Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, на промените в Закона за съдебната власт, на промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2004 г., а не само от 2002 г., като бяха предприети редица съществени мерки с оглед преодоляване на проблемите, които съществуваха във функционирането на съдебната система.
Същевременно искам да подчертая, че предстои до края на 2005 г. разработването на изцяло ново процесуално законодателство. Предстои изработването в тази връзка на новия административно-процесуален, наказателнопроцесуален и гражданскопроцесуален кодекси, за които ще се използва и експертната помощ на държавите – членки на Европейския съюз посредством програма ФАР.
По-конкретно изготвянето на проект на административнопроцесуален кодекс предстои в рамките на програма ФАР 2002 – подобряване на административното правораздаване с оглед борбата срещу корупцията. Сформирана е работна група от български експерти със задача да изготви проект на такъв кодекс до 30 октомври 2004 г.
Насетне с оглед проекта на нов гражданскопроцесуален кодекс предложението е по програма ФАР 2003 г. в рамките на реформата на гражданското и наказателното производство. Очаква се проектът да започне през м. юли 2004 г. Сформирана е работна група от български експерти.
Относно проекта за изцяло нов наказателнопроцесуален кодекс предложението е да се разработи и проект по програма ФАР 2003 г., като се очаква този проект да започне през м. юли 2004 г.
Предвижда се усъвършенстване на нормативната уредба в областта на достъпа до правосъдие. Конкретните предложения за промени в тази насока са в рамките на изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система. Проектът ще приключи през 2004 г.
Предстои усъвършенстване на нормативната уредба в областта на съдебното изпълнение. Конкретните предложения за промени в нормативната уредба се изготвят в рамките на проект по програма ФАР 2002 г., изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система.
Предстои изготвяне на проекти на Закон за търговския регистър до края на 2004 г., както и продължаване на компютризацията на българската съдебна система, с което се работи по развитие на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в рамките на съдебната власт.
Това са само някои от акцентите, които са свързани с изпълнение на вече поети ангажименти по Глава “Правосъдие и вътрешен ред” от страна на България.
В представянето на Вашето питане днес Вие обаче поставихте и друг акцент, свързан с изпълнението на графика за приемане на закони до края на това полугодие с оглед именно изпълнение на стратегическата цел – по възможност преговорите да приключат в рамките на ирландското председателство. Изтъкнахте, и това е факт, представянето на този график пред Комисията по европейска интеграция.
В допълнение бих искал да посоча, че в рамките на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет с участието на представители на парламентарните ръководства на НДСВ и ДПС беше разгледан този график. Той е съвсем конкретен и приет като законодателна програма от страна на мнозинството в българския парламент през идните два месеца и половина. Бих искал да Ви уверя, че съвместно с ръководствата на двете парламентарни групи българското правителство всяка седмица преглежда този график, актуализира го с оглед на това, което от гледна точка на преговорния процес е най-важно, и се стреми да го следва съвсем плътно, за да няма нищо, което да не е прието от гледна точка възможността преговорите да приключат, дай Боже, в рамките още на ирландското председателство. Мога да ви уверя, че усилията са изцяло съсредоточени върху това, не само моите, но и на всички членове на кабинета. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Заповядайте, госпожо Андреева, да зададете своите уточняващи въпроси към вицепремиера господин Пламен Панайотов. Разполагате с 2 мин.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз Ви благодаря за отговора, но в същото време не мога докрай да споделя Вашия оптимизъм. Защото пред мен е списъкът на законопроекти, имащи отношение към европейската интеграция, който е влязъл в законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни, и той съдържа 23 законопроекта. От тези 23 законопроекта днес, 23 април, са внесени в Народното събрание четири законопроекта. Сами разбирате, че, както и да работи Народното събрание, до 30 юни не можем да приемем тези законопроекти, като се има предвид, че и много законопроекти, които са изключително важни за преговорния процес, са минали на първо четене и предстои да бъдат гледани и на второ четене.
Затова аз бих искала първият ми уточняващ въпрос да бъде свързан именно с това и Вие да ни отговорите по-конкретно: какви точно мерки ще предприемете, за да може тази законодателна програма да стане факт?
И вторият въпрос, който е изключително важен, е свързан с процеса на евроинтеграция. Съвсем наскоро тук беше директорът на дирекцията по разширяването Фабрицио Барбасо и той акцентира върху три проблема, които биха могли да забавят процеса на присъединяване. За единия Вие говорихте – това е съдебната система. Другият е свързан, разбира се, с административната реформа, защото условията за ефективност на една държава е бързоработещата държавна администрация, а в това отношение очевидно е, че има сериозно изоставане. Сериозно изоставане има и в противодействието на корупцията и свидетелство за това е докладът на Световната банка, който неотдавна беше публикуван и който съдържа данни далеч не говорещи добре за нас.
Затова молбата ми е да бъдете по-конкретен в тези две насоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Панайотов, да отговорите на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Андреева, бих искал да Ви уверя, че всички законопроекти, които по график би следвало да се приемат и са от значение за приключване на преговорите с Европейския съюз са внесени в Народното събрание и съобразно този график е предвидена възможността да бъдат гледани в оставащите седмици до края на м. юни. Това беше разгледано подробно на Съвета по европейска интеграция с участието на представителите на ръководството на парламентарните групи на НДСВ и ДПС, което споделих. Тези законопроекти са на внимание на мнозинството всяка седмица. Така че няма законопроекти, които да не би могло да бъдат разгледани.
Разбира се, бих искал да подчертая, че и занапред правителството ще очаква това изключително разбиране от страна на българския парламент, на всички парламентарни групи, което доведе и до възможността за извънредни заседания регулярно всеки вторник, за да може да се отговори на нуждата от приемането на всички тези законопроекти. Вероятно има някакво разминаване от гледна точка на списъка, който Вие имате с оглед необходимостта от предприемането на законодателни мерки и действия и в други насоки, но вече в изпълнение на поети ангажименти.
Идеята с оглед приключване на преговорите е да съсредоточим усилията да бъдат приети онези закони, които да ни позволят затварянето на все още незатворените глави. Това е, разбира се, решителният акцент. Но ние си даваме ясна сметка, че не е достатъчно само добре да преговаряме, трябва да покажем и че добре можем да изпълняваме вече поетите ангажименти. В този смисъл Вие абсолютно основателно поставяте въпроса за приемането на такива закони, за които имаме ангажименти по вече затворените глави.
Давам си сметка, че парламентът не може да заседава денонощно и затова молбата на мнозинството е към всички народни представители от българския парламент сега да съсредоточим усилията си и да приемем законопроекти, които са важни за затваряне на все още оставащите незатворени глави. След това ще съсредоточим усилията върху всичко онова, което Вие имате предвид, включително и върху пакета от законопроекти, който споменах в началото и който има пряко отношение към това, което споделихте като акценти наред със съдебната система, а именно: модернизирането на държавната администрация, осигуряване на необходимия капацитет, както и това, което е основен и постоянен приоритет на българското правителство – борбата с корупцията и престъпността като цяло. Благодаря Ви още веднъж за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Заповядайте, госпожо Андреева, да изразите отношение към отговора от вицепремиера Панайотов. Разполагате с две минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Панайотов! Пред мен е законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни, която официално сме получили от Комисията по европейска интеграция. Там е посочено, че трябва да приемем като имащи отношение към евроинтеграцията законопроект за Данъчнопроцесуален кодекс, законопроект за защита от шума, за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, законопроект за национална стандартизация, за ветеринарно-медицинска дейност, за акредитация, за акцизите. Нито един от тези законопроекти не е внесен в Народното събрание до този момент. Това ме кара да поставя другия много важен въпрос – след като народните представители не са информирани за това, ако правителството не е променило своите приоритети и ако други законопроекти са по-важни от тези, след като в Комисията по европейска интеграция от два месеца поставяме искания да получим договорените позиции от българска страна по затворените глави и все още не сме ги получили, какво остава за българските граждани, в името на които се правят всички тези усилия? Каква информация имат те за всичко онова, което правителството договаря и с което ще трябва да се сблъскат след нашето пълноправно членство в Европейския съюз? Знаят ли българските предприемачи какво е договорено? Знаят ли българските фермери какво е договорено? Знаят ли българските лозари какво е договорено? В момента се инвестира в развъждане и отглеждане на лозя, утре може да се окаже, че ще трябва да бъдат изкоренени, защото сме договорили някакви други квоти.
Затова искам още веднъж да се обърна към Вас и да Ви напомня, че целият преговорен процес и всичките усилия са насочени в името на българските граждани и Вашето задължение е да осигурите пълна информация както на народните представители, на българския парламент, така и на всеки един български гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, обявявам 30 минути почивка! (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група, заповядайте господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да направя следното изявление:
“Местните избори в Белоградчик в края на миналата година бяха спечелени от Емил Цанков – кандидат на Коалиция “Всички за Белоградчик”, съставена от Съюза на демократичните сили, Българския земеделски народен съюз “Никола Петков”, Демократическата партия, Българската социалдемократическа партия и още няколко други демократични партии и коалиции в Белоградчик.
След обявяване на резултатите от Централната избирателна комисия за местни избори, Борис Николов, който е бил независим кандидат за кмет и който е член на Българската социалистическа партия и е подкрепен както от Българската социалистическа партия, така и от Националното движение Симеон Втори, отправя жалба до Окръжния съд във Видин, с която настоява за отмяна на изборните резултати.
Окръжният съд отхвърля тази жалба на 26 януари поради липса на доказателства. Господин Борис Николов подава жалба срещу решението на Видинския окръжен съд. На 9 април тричленен състав на Върховния административен съд взема решение, с което обявява избора за кмет на община Белоградчик за недействителен. В този случай съгласно чл. 104 и чл. 47 от Закона за местните избори старият кмет продължава да изпълнява правомощията си до избиране на нов кмет.
Ако старият кмет е и бъдещ кандидат за кмет при обявени избори, то общинският съвет избира временно изпълняващ тази длъжност.
Според Закона за местните избори областният управител може да се намесва само и след консултации с политическите партии и коалиции и да назначи временно изпълняващ длъжността “заместник-кмет” на община или кмет на кметство, но не и кмет на община, само когато са налице следните два случая:
Първо, ако в 7-дневен срок от регистрирането на кандидатите по ал. 3 общинският съвет не избере заместник-кмет или временно изпълняващ, или лицата по ал. 3 писмено откажат да изпълняват тези функции.
В случая с Белоградчик нито една от тези хипотези не е в сила.
Първо, настоящият кмет е и бивш кмет на Белоградчик и следователно той трябва да изпълнява функциите си съгласно Конституцията и законите на Република България.
Второ, нови избори за кмет все още не са насрочени и нито сегашният кмет, нито който и да било друг се е кандидатирал за този пост.
И трето, кметът на Белоградчик, забележете, е кмет на община, а не заместник-кмет или кмет на кметство.
Въпреки ясните и категорични постановки на закона, областният управител на община Видин господин Мартин Дончев на 16 април издава заповед, с която определя Тодор Цеков за временно изпълняващ длъжността “заместник-кмет”. Незнайно защо 6 дни по-късно същият този областен управител отменя своята предишна заповед и издава нова заповед, с която определя Людмил Антов за временно изпълняващ длъжността “заместник-кмет” до назначаване на нов кмет с мотиви, забележете, наличие на опасност от сериозно накърняване на обществения ред на основание чл. 16 от ЗАП.
Кметът на община Белоградчик е обжалвал първата заповед на областния управител пред Върховния административен съд чрез областния управител.
Втората заповед, която е от вчера, е обжалвана по същия начин. Вчера и днес обаче в изказвания на областния управител и на представители на областната администрация се долавят ясно намерения за силово и противозаконно разрешаване на този въпрос, въпреки че той е отнесен към Върховния административен съд, като се споменават всички средства, включително и участието на жандармерията.
Уважаеми дами и господа, Съюзът на демократичните сили настоява министърът на държавната администрация и лично министър-председателят да се намесят в случая и да спрат своеволията на областния управител на Видин Мартин Дончев до произнасяне по въпроса на Върховния административен съд и на Централната избирателна комисия за местните избори.”
Това е нашето желание и моля правителството да вземе незабавно отношение по въпроса, още повече, че последните сведения са, че в този момент служители на Министерство на вътрешните работи вече са в кабинета на кмета на община Белоградчик. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме нашата работа по парламентарния контрол.
Филиз Хюсменова – министър без портфейл, ще отговори на актуалния въпрос на народния представител Тома Томов относно проблемите с интеграцията на ромското общество в Република България.
Заповядайте, господин Томов, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 минути.
ТОМА ТОМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожо министър, колеги народни представители! С Решение № 693 от 6 октомври 2003 г. Министерският съвет прие план за действие за изпълнение на Рамковата програма за пълноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003-2004 г. или така наречения екшън план.
Във въведението на документа се твърди, че България е изградила успешен модел на етнически отношения, но въпреки това проблемът с интеграцията на ромите все още не е намерил трайно решение. По-нататък в документа се посочва, че редовните доклади на Европейската комисия, както и Пътната карта на България, приета от Европейския съвет в Копенхаген, обръща специално внимание на факта, че са необходими допълнителни сериозни действия в посока на пълноценното интегриране на ромите в българското общество.
Планът за действие извежда конкретни приоритети с по-ясно очертани области на въздействие – образование, здравеопазване, закрила на децата и младежите и др. Времевият обхват на плана за действие обхваща периода от края на 2003-а и през 2004 г.
Съгласно т. 2 от решението Министерският съвет възлага на министъра без портфейл координацията и контрола по изпълнение на мерките в плана за действие.
С оглед на гореизложеното моят актуален въпрос към Вас, госпожо министър, е: създадена ли е дългосрочна стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, която да е приета от Министерския съвет? Тъй като срокът според документа е краят на 2003 г.
И второ, идентифицирани ли са приемните учебни заведения извън ромските квартали, изработен ли е модел за прием с въвеждане на показатели за смесване на ромските деца с другите им връстници? Там срокът е края на януари 2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Томов.
Госпожо министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Томов! С Решение № 693 от 6 октомври 2003 г. Министерският съвет прие първи по рода си конкретен план за подобряване на положението на ромите и тяхното интегриране в българското общество. С този акт беше поставено началото на нов подход, насочен към премахване на неравностойното положение на ромската общност. Той е целенасочен и произтича от необходимостта поставените цели в рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество да бъдат конкретизирани с ясни отговорности по различните дейности и конкретни финансови разчети.
Днес приетият от правителството план за действие за интеграция на ромите се вписва реално в основните секторни политики на управлението с цел постигане на бърз напредък и устойчивост. Както отбелязвате, господин Томов, с т. 2 от Решение № 693 Министерският съвет възлага на министъра без портфейл координацията и контрола по изпълнението на мерките от плана за действие.

В изпълнение на това си задължение на 27 януари т.г. се проведе работна среща на равнище заместник-министри и ръководители на ведомства, които представиха подробна информация за изпълнението на Плана за действие. На срещата на ръководения от мен Национален съвет по етническите и демографските въпроси беше поставен въпросът за необходимостта от изпълнение в срок на предвидените в плана дейности, както и за усвояването на заложените средства.
Що се отнася до поставените от Вас въпроси:
Първо, по предвидената в Раздел “Образование” дейност – създаване на дългосрочна стратегия за децата и учениците от етническите малцинства, която да се приеме от Министерския съвет със срок м. декември 2003 г. и отговорни институции – Министерство на образованието и науката и Консултативния съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства, до този момент е направено следното.
На заседание, проведено на 23 януари 2004 г., създаденият към Министерство на образованието и науката Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства прие Стратегия за осигуряване на равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система. Стратегията има свои приоритети: десегрегацията в образованието на ромските деца и интеграцията им в местните детски градини и училища; изграждане от мрежа на средищни училища в общините с малки и разпръснати населени места и гарантиране на качествено образование в тях. Този приоритет, разбира се, има обща валидност и не може да се обвързва изрично с етническата принадлежност на учениците, но се има предвид, че в редица общини със смесено в етнически и религиозен състав население са характерни малките селски училища, в които липсват необходимите условия за получаване на качествено образование.
В стратегията са изведени следните стратегически цели: гарантиране на правото на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства; съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства; създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства; превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и за създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство; формиране на подходящ социален и психологически климат, който да благоприятства реализацията на настоящата стратегия.
Що се отнася до ромското малцинство, в стратегията са формулирани някои специфични цели: десегрегация на ромските училища и ромските паралелки чрез интегрирането на ромски деца и ученици в етнически – смесени паралелки, в етнически – смесени или приемни учебни заведения извън ромските квартали; подобряване на материално-техническата база на интегрираните, приемните учебни заведения и подобряване качеството на обучението в тях; квалификация и преквалификация на учителски кадри за работа в смесени и интегрирани паралелки. Срокът за изпълнение на целите на стратегията се определя до 2015 г. Този период е съобразен и с Международната програма, в която България участва – десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.
Първият план за действия за изпълнение на стратегията ще бъде за период от пет години и ще стартира в началото на учебната 2004-2005 г.
На заседанието от 23 януари 2004 г. Консултативният съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства създаде работна група за изработването на първи план за действие. След като работната група от Министерство на образованието и науката приключи своята работа, стратегията и планът за действие ще бъдат внесени за разглеждане от Министерския съвет.
По предвидената в Раздел “Образование” дейност – идентифициране на приемните училища извън ромските квартали и разработване на модели за прием, въвеждане на показатели за смесване на ромските деца с другите им връстници, Министерство на образованието и науката ни уведоми, че работата по тази задача продължава със събиране и обобщаване на информацията от различните училища в страната.
Специално искам да отбележа, че на 8 април т.г. Министерският съвет одобри проект на Закон за създаване на фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”, чрез който ще се финансира и процесът на десегрегация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Томов, заповядайте, имате думата за реплика.
ТОМА ТОМОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, има нещо много тревожно в начина и мотивацията ви като правителство в работата ви с малцинствата на България. Всички знаем, че в зората на вашето управление, а и малко преди това – по време на изборите, вие изсипахте цяла каруца с обещания точно на тази част от българския народ. Много интересни обещания, многообхватни обещания, включително за образованието и за всички сфери от живота на 1 млн. 200 хил. български граждани.
Още в първата програма, която приехте, бяхте предвидили в България да бъде създадена Агенция по малцинствата. След това се стигна до една деградация на вашата политика по отношение на етносите и миналата година приехте решение, че вместо агенция ще бъде създадена дирекция за работа с малцинствата. До ден-днешен – към края на третата година от вашето управление, Вие нямате нито агенция, нито дирекция, нито хора, които да работят по този въпрос.
Ясна ми е вътрешната политика на страната по отношение на ромите, но не мога да разбера как ще се измъкнете от исканията на европейските институции. Всички знаем, независимо от цялата непрозрачност на този процес и криенето на информация от Европейския съюз, обществеността и ние – политиците, всички знаят, че Европа ни натиска ромите да си останат, да имат условия за живот, образование, социален статус и т.н., за да не тръгнат 1 млн. 200 хил. човека из Европа. Аз не мога да разбера защо Вие не работите в тази насока? Можахме да продадем атомната си централа, направихме хиляди отстъпки, без насрещни престации за страната ни, но там, където трябва да направим минимални усилия, за да уредим жизнения статус на една голяма част от българския народ, ние крием и не работим по този въпрос.
Искам да чуя от Вас защо не просъществува агенцията или дирекцията, за която вие сами сте взели решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Томов.
Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Томов! Държа да подчертая, че именно това правителство прие първия по рода си План по изпълнение на Рамковата програма за пълноправно интегриране на ромите в българското общество. Това е един чудесен документ, но той имаше един изключително общ, принципен характер. И за първи път това правителство прие точно такъв план с ясни и конкретни мерки, задачи и насоки във всички ведомства и институции, които работят по тази проблематика. Ние изпълняваме всички дейности, заложени в този план за действие. Той е краткосрочен и е до края на 2004 г. Имаме амбициозната задача и в момента работим по един дългосрочен план за 2005-2015 г., тъй като сме включени в международния проект 2005-2015 г. за декадата за ромското включване.
Що се отнася до дирекцията, за която Вие говорите, държа също да подчертая, че този въпрос вече е финализиран. В момента се извършва съгласувателната процедура с областните управители, с областните администрации, защото нашата цел е този документ, когато го внасяме за разглеждане в Министерския съвет, да бъде мащабен, обхватен и съответните областни администрации и техните експерти по етнически и демографски въпроси също да могат да се включат в нашата дейност, тъй като всяка община си има специфични потребности и проблеми. Точно там биха могли да се разработят различни проекти и програми в тази посока.
След като ние вече имаме готовност и със съгласувателната процедура, ще внесем този материал за разглеждане от Министерския съвет, за да можем действително да повишим административния капацитет на всички млади хора, които са мотивирани и имат желание да работят в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Министър Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров относно неизпълнение на обществена поръчка за доставка на 1 млн. 600 хил. т въглища за ТЕЦ “Варна”.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за развиете Вашето питане в рамките на 5 мин.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Признавам си, че тъй като съм икономист и знам, че енергетиката е най-мощната българска икономическа система, имах желанието за един сериозен разговор с министъра на енергетиката точно в тази посока. За голямо съжаление няма да си говорим за тези неща, а ще си говорим за това, което руши българската държава, българската държавност, това, което руши авторитета и на парламента, на правителството, но това са фактите и съжалявам, че по такива факти трябва да се срещаме.
Започвайки от нещо дребно, от пренебрегването на една обществена поръчка и преминаването към аварийни доставки, аз с удивление открих, че в енергетиката, конкретно в ТЕЦ “Варна”, има най-малкото няколко каскади от далавери, които не правят чест нито на министъра, нито на енергетиката и пряко ощетяват гражданите на България.
Коя е първата каскада, за която аз задавам въпрос? През 2002 г. в ТЕЦ “Варна” е договорена доставка на въглища в размер на 1,6 млн. т. Прекрасно! За да имат хората представа какво представляват 1,6 млн. т въглища при цена за тон около 40 евро, става въпрос за скромната сума от около 400 млн. евро, или около 130 млн. лева. Това е два пъти бюджетът на град Варна. Няма да питам колко е комисионната за тази сума. Доставката е разпределена между няколко фирми: “ВВМА” – 200 хил. т, “Трейдърс” – 200 хил. т, “Гама 95” – 200 хил. т, “Кларкссон” – 200 хил. т и така нататък. От тези въглища в края на 2003 г. са доставени около 1млн 100 хил. т. Въпреки неизпълнението от половин милион, на 6 януари 2004 г. се преминава към пряко договаряне на доставка в размер на 250 хил. т при цена от 40 евро за тон, което е с около 6 евро над международната цена на въглищата с такова качество. Което означава оскъпяване на въглищата поне с още 15%.
Във връзка с това моля да ми отговорите.
Първо, защо не е изпълнена обществената поръчка с около половин милион тона? “ВВМА” не е изпълнила с 23 хил. т, “Кларкссон” – с 120 хил. т, “Углеком” – с 95 хил. т и така нататък. Неслучайно ги споменавам.
Второ, кое е наложило да се премине към пряко договаряне с поканени доставчици?
Трето, как са подбрани участниците в договарянето? Най-интересното е, че сред поканените са и неизрядните “ВВМА”, вероятно заради Валентин Иванов – бивш шеф на НЕК от времето на Софиянски и Иван Костов, “Кларкссон”, която е на същия адрес, като “ВВМА” и отговаря на същия телефон, макар че е регистрирана в чужбина, и “Углеком”.
Четвърто, какъв е размерът на допълнителните разходи за тази доставка? Тоест, колко щяхме да платим за доставката по стария договор и колко са платени в резултат на прякото договаряне?
Две думи за другите каскади, макар че виждам, че няма време.
Втората каскада, чрез която се източва българската енергетика и потребителите – купуват се въглища с по-ниско качество, качеството се обявява за по-високо, плащат се повече пари. И кое е най-интересното, господин министър? Вие ми дадохте отговор на 18 февруари, в който фиксирате това – при доставката качеството на въглищата е едно, а при потребяването на въглищата качествата на въглищата се оказва друго. В резултат на това само за две години са изгубени около 500 млн. гигакалории топлина, което прави отоплението на един 50-хиляден град за цяла година. Това е истината.
Третият канал, по който, за моя изненада върви източването на ТЕЦ “Варна” и на енергетиката, това е чрез средните разходни норми. Тъй като се доставя боклук, който се обявява за въглища с добро качество, Вие непрекъснато коригирате разходните норми. От 2000 г. досега средно по 5,5%, а през миналата година, в последните месеци корекцията достигна от 20%. Представяте си за какво става въпрос.
Има още един канал, по който става източването. Почти ме е срам да го спомена, но трябва да Ви го кажа, тъй като Вие сте министър на енергетиката – всички в ТЕЦ-а, гледайки, че се краде, решават и те да крадат. Какво се прави? На 1 август 2003 г. комисия в състав... да не я изброявам, свърши ми времето. При разкриването на допълнителните въпроси ще Ви дам и тази информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Със сигурност Вие знаете каква е ролята на ТЕЦ “Варна” в българската електроенергийна система. ТЕЦ “Варна” е подвърхова централа, която в голяма част от годината някой от нейните блокове са на студен резерв. И по технологични причини като минимум работи един енергоблок от централата. Натоварването на останалите блокове на ТЕЦ “Варна” е в зависимост от състоянието на електроенергийната система и режима на работа на базовите мощности, най-вече на тези от Комплекса “Марица-Изток” и АЕЦ “Козлодуй”.
За периода 2001-2003 г. средногодишното производство на електрическа енергия в тази централа е около 250 млн. киловатчаса, които трябва да бъдат осигурени с въглища. За тази цел през месец септември 2002 г. в ТЕЦ “Варна” - Вие сигурно също така знаете, че това са отделни самостоятелни юридически лица - е проведена процедура по Закона за обществените поръчки за доставка на 1 млн. 600 хил. т енергийни въглища, за да се гарантира сигурността на доставките и да се избегне зависимостта само от един източник с сключени договори с девет доставчика, като определяща за избора е била предложената цена.
Не искам да ви връщам към това в какво състояние ние намерихме запасите през 2001 г. в ТЕЦ “Варна”. Изглежда целенасочено господин Шиляшки се е опитал да ни постави в едно затруднено положение зимата 2001-2002 г. Но да предположим, че това е случайно и е просто лошо управление.
В края на 2003 г. са предвидени на склад около 350 хил. т въглища, съобразно производствената програма на дружеството. Графикът на доставките, фиксиран в договорите на доставчиците, също е съобразен с програмата.
Конкретно по поставените от Вас въпроси.
По отношение на въпроса защо не е изпълнена обществената поръчка с около 500 хил. т. През пролетта на миналата година от тази трибуна трябваше да отговоря на подобен въпрос за Комплекс “Марица-Изток”. Въпросът звучеше, разбира се, малко по-катастрофално. Говореше се за кризи и фалити на местния въгледобив и на ТЕЦ на местни въглища. А поводът беше намаленото месечно производство от термичните централи в комплекса. И тогава от тази трибуна отговорих, че пролетта беше необикновено влажна и НЕК използваше приоритетно електроенергията от водните електрически централи в българската енергийна система. В резултат, разбира се, беше намалено производството не само моментно в комплекса “Марица-Изток”, но и в останалите термични централи, включително и ТЕЦ “Варна”. В резултат на това в склада на ТЕЦ “Варна” са натрупани 560 хил. т въглища при проектна вместимост 550 хил. Ограничено е приемането на въглища на склад и поради строително-монтажни работи и по разширяване на въглищната естакада.
По посочените по-горе причини на доставчиците е предложен нов график, изместен в предзимните месеци на 2003-2004 г., който не е приет. Предложено е и предоговаряне на известна част от въглищата на един от доставчиците, който не е внесъл банкова гаранция. Но и това предложение не е прието от нито един от останалите доставчици.
По отношение на въпроса кое е наложило да се премине към пряко договаряне с поканени доставчици. През второто полугодие на 2003 г. настъпва обрат в търсенето на електрическа енергия, 1000-мегаватовия блок в АЕЦ “Козлодуй” е спрян за презареждане и значима модернизационна програма, вследствие на което започва по-интензивно изгаряне на натрупаните въглища на склад в ТЕЦ “Варна”. Въпреки уверенията от страна на доставчиците, договорените количества до края не са изпълнени, както и Вие отбелязвате във Вашия въпрос. От общо деветте доставчици пет са изпълнили договорите си на 100%, два над 60%, останалите два на 40%. Освен това някои от доставчиците са внасяли въглища с влошено качество, за което са провеждани арбитражни проби и са налагани съответни санкции. Това се контролира, както Вие е известно, както от митническите власти, така и от централата сама по себе си като входящ контрол.

Като следствие по договора не са доставени около 390 хил. тона въглища и са налице условия производствената програма да не бъде обезпечена с гориво. Поради това ръководството на ТЕЦ “Варна” предприема стъпки за организиране на процедура по чл. 16 от Закона за обществените поръчки, за да не се допускат щети в големи размери както за централата, така и за енергосистемата. Количеството е предвидено за осигуряване на работата през зимния сезон и ще даде възможност да се организира открита процедура по Закона за обществените поръчки, която ще се реализира в началото на тази година.
По отношение на въпроса как са подбрани участниците в договарянето, за участие в процедурата по чл. 16 от Закона за обществените поръчки са поканени доставчици, определени като такива в преходната процедура за доставка на въглища, които са изпълнили 100% доставките си в пълен размер, като е отчетена тяхната коректност и надеждност.
На въпроса какъв е размерът на допълнителните разходи за тази доставка, при търга по ЗОП за 1,600 хил. тона въглища през октомври 2002 г. средната цена е 35,95 долара на тон гориво, левовата му равностойност е 71,66 лв. на тон. Получените въглища се заплащат по курса на долара към датата на получаването им, така че през м. декември 2003 г. спрямо курса на долара левовата равностойност е съответно 57,27 лв. на тон.
През есента на 2003 г. на международния пазар цената на въглищата рязко скочи и международните борсови цени варират от 42 до 60 евро на тон. Като сравнение може да се посочи, че ТЕЦ “Девня”, която използва гориво като това на ТЕЦ “Варна”, го закупува на цена 46,03 евро на тон до пристанище “Варна-запад”, без да е включен транспортът до самата централа. Поради рязкото покачване на международните цени на въглищата и навлото по догорите не са доставени именно тези 390 хил. тона. Тези въглища при курс на долара от м. октомври 2002 г. са на стойност 27, близо 28 млн. лв., а при фиксинга за м. декември 2003 г. са 22,335 хил. лв. При проведената процедура по чл. 16 от ЗОП през януари 2004 г. са подписани договори за 250 хил. тона при средна цена 39,76 евро на тон. Общата стойност на договорите е 19 млн. 440 хил. 950 лв. Тоест, именно с действията ръководството на ТЕЦ “Варна” е спестило 8 млн. лв., считано към октомври 2002 г., или 3 млн. лв. към декември 2003 г. Затова съм учуден от твърденията, които се съдържаха във Вашия въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, заповядайте. Имате 2 минути да зададете два доуточняващи въпроса. Имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, на всички е ясно, че не Вие си пишете отговорите и не това е бедата, но просто Ви заблуждават в това, което са Ви написали. Казах го преди малко, ще повторя пак: “ВВМА” не е изпълнила с 23 хил. тона, “Кларкссон” не е изпълнила със 120 хил. тона, “Углеком” не е изпълнила с 95 хил. тона. Съберете ги трите и ще се получат тези 250 хил., за които Вие сте ги поканили целенасочено пак да участват в търга. Как е станало това нещо? За какво се прави това нещо? Да може да минат по новата, по-висока цена – това ли е била целта? Много се радвам, че споменахте въглищната естакада.
В тази връзка са и допълнителните ми въпроси:
Първият въпрос е: на 16 октомври 2001 г. е подписан Договор № 650 с “Минстрой холдинг” за реконструкция на транспортната система от разширението на въглищния склад с изграждане на стационарна въглищна естакада. Тази, за която говорите Вие. Прекрасно. Ще идват 60 000-тонни кораби от Виетнам, от Южна Африка с много качествени въглища и тогава няма да има неизпълнение на договорите. Прекрасно. Само че, господин министър, две години по-късно е подписано допълнително Споразумение № 588 от 4.11.2003 г. за прекратяване на Договор № 650, за прекратяване. Съгласно т. 5 от това споразумение ТЕЦ “Варна” в 7-дневен срок освобождава гаранцията за добро изпълнение. Няма изпълнение, господин министър. В 7-дневен срок, преди да са изпълнени другите ангажименти, преди да е предадена дори документацията по обекта.
Затова и първият ми допълнителен въпрос към Вас е: защо е прекратено изграждането на въглищната естакада и защо е върната гаранцията на “Минстрой”? В резултат на това полудяват цените в Черно море, тъй като вместо да караме въглища с големи кораби, ние ги караме с корабчета тип “Хера”, скрап, конкуренцията скача и Вие сам споменахте – над 60 евро стига цената за тон.
Вторият ми допълнителен въпрос е: върната ли е гаранцията за неизпълнение на неизправните доставчици, които Ви цитирах, и ако е върната, на какво основание е станало това връщане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте. Имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие всъщност зададохте съвсем други въпроси, на които аз несъмнено ще Ви отговоря в писмен вид, тъй като те излизат извън обхвата на питането, което Вие сте задали в момента. Все пак това, което правим, е определено, че е необходимо ТЕЦ “Варна” и централите на вносни въглища да имат достъп до международните пазари. Именно с тази цел през, мисля че 1996 г., беше разширен каналът, който влиза към езерото, но там все пак има определени ограничения и беше увеличена възможността кораби с по-голяма вместимост да влизат и да доставят съответно горива, с което да се минимизират, да се намалят разходите по навлото.
Още нещо искам да Ви припомня, а именно, че Черно море е вътрешно море, и, за съжаление, през протоците невинаги е лесен достъпът до международните пазари. Данните, които Ви давам, за развитието на цените, са от международна среща във Виена, при която е имало цялостен форум с всички производители и потребители на въглища. Тук не става въпрос за цени в Черноморския басейн, а става въпрос за международни цени, основно определящи се, както експертите казват, от значимото нарастване на потреблението на въглища в Китай. Тоест, нека да не правим един въпрос, който по принцип има глобално измерение, домашен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето отношение към отговорите.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, разбирате, че това дали е върната гаранцията или не е върната, не е някакъв страничен въпрос. На фирми, които не са си изпълнили ангажиментите, Вие им давате нова поръчка и им връщате гаранцията. Аз Ви питам: защо сте я върнали? Питам защо е спряно строителството на естакадата и са върнати парите на “Минстрой”? Вие казвате, че това е нещо, за което нямате информация и не го знаете. Много интересно тогава кой го знае.
Казах Ви, че няма да Ви спестя и другата информация. Виждайки, че се краде, през м. юли се пише, че от завода се изнасят 300 тона въглища. Комисия в състав от трима души през август пише, че въглищата са изнесени и продадени. Два месеца по-късно същата комисия пише, че въглищата не са изнесени, не са продадени и ги вкарва в разход. За щастие, МВР го констатира това нещо и сега върви прокурорска проверка, вероятно ще има дело, но това е с участието на ръководството на ТЕЦ-а. Аз не знам какви мерки взимате, тъй като там ще изгори вероятно главният счетоводител, но едва ли той е главната фигура, която реализира това нещо.
Като цяло, смятайки това, за което Ви говоря - аз събрах процентите от надценяването на въглищата, от преразхода на гориво, от некачественото гориво. Поне с 30% в момента може да падне цената на електроенергията, която се произвежда от въглища. С 30, не с 10, както се готвите да я увеличите след 1-2 месеца. С 30% може да падне в момента.
Завършвам с това – нашата енергетика прилича много на игрите на щастието. В момента, в който включите лампата, започват да ви ограбват, да ви теглят пари от джоба. Теглят все повече и повече. Теглят ги, за да можем да формираме милионери. От едната страна – на доставчиците, от другата страна, за голямо съжаление, има корупционен данък. Завърших. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народните представители Евдокия Манева и Стефан Мазнев относно възлагане на ТИП и ОВОС на инвестиционни намерения за изграждане на АЕЦ “Белене”.
Заповядайте, госпожо Манева, да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, на 16 януари отправих към Вас въпрос във връзка с възлагане на технико-икономическите проучвания и ОВОС на инвестиционното намерение за изграждане на АЕЦ “Белене” – въпрос, който беше свързан с алармиране за допуснати закононарушения и за огромната сума от 7,5 млн. лв., предвидена за тази разработка. Обещахте да направите проверка и да ме информирате за резултатите от нея. За съжаление не получих тази информация. Месец след това Ви зададох нов въпрос, но в продължение на три месеца неговият отговор се отлага, може би за да завърши разработката, както това вече стана и да не се налага да се предприемат дължимите по закон действия.
Днес обаче аз отново твърдя, че при възлагането на поръчката е нарушен Законът за обществените поръчки, тъй като чл. 4 от този закон Ви задължава за всички поръчки, свързани с производството и разпределението на електроенергия да се прилага Законът за обществените поръчки. Твърдя, че има закононарушения, защото не може да приложите любимия от Вас чл. 16, тъй като не се касае за научноизследователска разработка, а за компилация и заключение на база на три вече готови, а може би и повече разработки, извършени през 1996, 1999 и 2001 г. със същата тема.
Освен това в тази разработка се правят икономически анализи и се проследява пазарното поведение на един продукт, който се произвежда от енергиен източник по известни технологии. Всъщност не можете да изключите ограничението, което се предвижда в чл. 16 – да не се коментира пазарно поведение на продукта и да имате чиста изследователска дейност.
Извършено е нарушение и затова, защото в този бранш няма една-единствена фирма, която може да извърши това изследване и доказателства в тази област могат да се приведат много. Съществува държавен институт, който се занимава с подобни разработки и който е участвал в предишните разработки. Има фирма – американска фондация, която Ви е предложила да извърши безвъзмездно подобна разработка, но й е било отказано.
Второ, твърдя, че е нарушен и Законът за опазване на околната среда, защото съгласно чл. 83, ал. 2 от този закон оценката за въздействие върху околната среда се възлага от инвеститора непосредствено на лицензирани експерти, а не както е постъпено в случая – чрез превъзлагане от фирма “Парсънс” на лицензирани експерти. Това прави невъзможно издаването на решението по ОВОС и невъзможни по-нататъшните стъпки за извършване на строителство. Сега ние имаме вече резултатите от този договор – изключително слаба разработка. Сутринта всички български слушатели чуха становището на проф. Апостолов, който е председател на Консултативния съвет, изграден специално към Министерския съвет по повод намерението за изграждане на АЕЦ “Белене”, който каза, че тази разработка няма да бъде взета предвид при тяхното заключение поради изключително ниските, слабите, неубедителните резултати и изводи, които са направени, поради изключително слабата разработка.
Ще напомня също така, че сумата, която е предвидена за тази разработка, е чудовищно голяма. Имам експертиза на западни експерти, в която се твърди, че ако се работи една година, ако се ангажират западни експерти, които получават хонорар 200 долара на час и ако се предвиждат щедри задгранични командировки, такава разработка ще струва максимум 2,5 млн. долара. А тук е без международен конкурс, без привличането на такива експерти, тъй като аз твърдя, че фирма “Парсънс” много трудно може да се отнесе към международните фирми – знаем с кого основно работи тя, още повече, че Вие не сте провели международен конкурс, и е очевидно, че тази сума е чудовищна.
Затова още веднъж се надявам на Вашето обективно отношение към нещата, които се случват в системата на Вашето министерство, и Ви питам: каква отговорност ще потърсите от ръководството на НЕК за нарушенията на Закона за обществените поръчки и Закона за опазване на околната среда във връзка с технико-икономическите проучвания и ОВОС, възложени директно на фирма “Парсънс” в разрез със законите на страната? Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А каква е цената?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Седем и половина милиона лева за технико-икономическо проучване, което е компилация от съществуващи разработки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Евдокия Манева и Стефан Мазнев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Мазнев! Действително съжалявам, че мина толкова време, за да отговоря на вашия въпрос. Това в никакъв случай не прави по-малко значима необходимостта да се чуят най-сетне, а не да се разговаря чрез медиите, същността и фактите около този въпрос.
Лично аз, госпожо Манева, Ви поканих на нарочна среща, за да Ви информирам за резултатите от поръчаната проверка на процедурата, която НЕК като инвеститор е избрала за технико-икономическо проучване, включващо и ОВОС. Очевидно обаче Вие преценихте, че трябва да използвате тази откритост и диалогичност като инструмент за политически спекулации, което всъщност ме изненадва. Въпреки това продължавам да смятам, че откритият, прозрачен и конструктивен диалог е най-добрият гарант за привличане на широка обществена подкрепа и за яснота около такъв значим проект като АЕЦ “Белене”.
Вече твърде дълго чаках, за да отговоря именно от трибуната на Народното събрание, което считам, че е достойно на Вашите нападки и на тиражираните от Вас нападки в медиите. Наистина поради уважението си към българския парламент и лично към Вас се въздържах да отговоря по същия начин.
Отправяте сериозни обвинения, които би могло да се проверят единствено в съда. Тъй като не съм юрист, в компетенциите ми не влиза да проверявам лично законността на едно или друго действие или виновността на длъжностни лица. За целта, както ви бях обещал, поръчах и беше изпълнена проверка на Инспектората към министерството. Тъй като мина време, аз ще си позволя да прочета отговора на конституционно наличната структура в България, а именно на Върховната административна прокуратура по въпроса, който повдигате – отговор, който Вие, госпожо Манева, сте получила. Именно получавайки го, сте решили, че е най-добре да се изкажете във в. “168 часа”.
В писмото до Вас с копие до Националната електрическа компания се казва: “Внимателният анализ и проверка на цялата документация във връзка с откриването на процедура по въпросната обществена поръчка, както и по отношение на избрания способ за договаряне по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки, налага извода, че няма допуснато нарушение на закона”. Това е мнението на Върховната административна прокуратура. “Очевидно е, че оценката, от която се нуждае Министерският съвет, за да вземе правилно решение “за” или “против” изграждането на АЕЦ “Белене” – продължавам цитата – може да се даде на основата на извършени научни изследвания, проучвания и анализи. Не може да има спор, че тези изследвания и анализи имат единствено и точно предназначение, както и това, че се отличават със строгата си специфика и индивидуалност.
От друга страна, те не могат да се използват за серийно производство или за обосновка на пазарната приспособимост на продукта, който съставляват. Все в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че в обсъждания случай критериите за оценяване на участниците в една открита процедура по Закона за обществените поръчки, а именно икономически най-изгодно предложение или най-ниска предложена цена по чл. 41, ал. 2 от Закона за обществените поръчки са практически неприложими. Това е така, защото тези критерии предопределят победителя в една открита процедура по Закона за обществените поръчки и ако в конкретния случай това се окаже участник без необходимия опит и потенциал, неблагоприятните последици като резултат в бъдеще могат да се окажат очевидно непредвидими и многократно по-тежки от тези, които Вие сочите” – край на цитата.
Просто прочетох частта от писмото, което Вие така и не пожелахте да огласите във Вашите публични изяви.
Вие разполагате с този отговор, госпожо Манева, вярвам, че сте го предоставили на господин Мазнев и въпреки че сте го получила на 6 април, на 9 април в столичен седмичник продължавате да твърдите неща, които във всички случаи, най-меко казано, биха могли да бъдат наречени неистини.
Затова не мога да квалифицирам днешното Ви питане към мен по друг начин освен като груб опит за манипулация на обществото. Длъжен съм да споделя притесненията си, че не за спазването на Закона за обществените поръчки Ви е грижа всъщност. Не ми се ще да сте говорител на разочарованието на толерирани от Вас консултанти, че не са успели да се намърдат в ОВОС на АЕЦ “Белене”, така както на времето възложихте ОВОС-а на АЕЦ “Козлодуй” по време на Вашия мандат.
Говорите в медиите, а и от тази трибуна днес за отхвърлено от мен предложение на мастита американска фирма “CDS-консулт” ЕООД. Става въпрос за ЕООД по българския Търговски закон, регистрирана в България. Според регистрите въпросната компания е едноличен търговец с капитал 5 хил. лв. Вероятно тя има ресурса да извърши технико-икономическо задание за изграждане на атомна централа. Но ми позволете да кажа, че тези факти не изглеждат особено убедителни в това отношение.
Ако интересите на близки до Вас фирми са провокирали Вашата реакция, е все пак по-малката беда. Дано това да не е преднамерен опит да се осуети всъщност изграждането на АЕЦ “Белене”, инициирано от нечии чужди интереси. Защото с изненада прочетох в медиите този понеделник, че Вие, господин Мазнев, ме обвинявате, че – цитирам – “на практика работя срещу националните интереси, защото работя за реализирането на АЕЦ “Белене”.” А в интервю за “Старозагорски новини” директно заявявате, че сте против този проект. Просто ми се иска всички в тази зала да са наясно от какви позиции влизате в този дебат и къде всъщност Ви е болката. Проблемът Ви е не дали в хода на работата са допуснати нарушения, страх Ви е, че въобще работим. Защото, за разлика от Вас, реализираме проекти, а не спираме до първите копки и фанфарите.
Не мога да забравя, че когато поех отговорността на енергиен министър, при мен идваха представители на “KSW” за реализацията на проекта за нова мощност на ТЕЦ “Марица-изток 1”. Явно, подведени от предшественика ми Шиляшки, настойчиво поставяха въпроса кога ще бъдат затворени първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй” и, забележете, първите четири блока на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Явно, че Вашето правителство още тогава е обещавало на тези чужди фирми, че до 2006 г. ще затворим най-евтините 2300 мегавата в българската енергетика.
Ние днес не обещаваме на никого, че, за да изградим нова централа в “Марица-изток”, ще му затворим цялата останала енергетика. И въпреки това за този проект се конкурират сериозни компании. Днес ние провеждаме срещи, които ще направят реализацията на този проект факт през настоящата година.
Трябва да развенчая още един мит, който упорито се насажда, че ядрената енергетика ни прави зависими от Русия. Ако обаче си дадете труда да погледнете външнотърговския баланс на страната, щяхте да откриете, че основното вносно перо не е ядреното гориво.
Уважаема госпожо Манева, аз току-що Ви предоставих, а през седмицата представих и пред парламентарната Комисия по енергетика енергийния баланс на страната. Петролът, госпожо Манева, е основното перо на вносните горива и то представлява 40% от това, което внасяме. Доколкото си спомням, именно Вашето управление предостави цялата тази петролна промишленост на България на руски капитали. Дано това да не са днешните причини заради реакцията Ви към новата ядрена мощност в Белене. Но всъщност няма значение, защото има воля и правителството е твърдо решено да реализира АЕЦ “Белене”. Тя е нужна на обществото, нужна е на българската икономика, нужна е на региона, нужна е за бъдещото развитие на страната и ние имаме волята да я построим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Господин министър, няма да коментирам скандалния Ви тон, с който се обръщате към мен, нито гузната Ви съвест, поради която очевидно прехвърляте подозрения, че други са като Вас.
Аз нямам никакво отношение нито към фирмите, които работят в системата на енергетиката, нито съм възлагала някога ОВОС. Това, което аз в момента проследявам, е, че Вие в системата си не провеждате прозрачни процедури в нито едно направление, включително преди малко Ви беше зададен въпрос и в областта на въглищата.
Така че водата от десетте дерета, която довеждате, не може да снеме обвиненията към Вас в непрозрачни процедури и толериране на корупционни практики.
Заключението на Административната прокуратура, което Вие прочетохте, само потвърждава дълбоката криза в съдебната система. Затова аз и моите колеги ще сезираме главния прокурор. Ние сме недоволни от това решение, защото човек не е нужно да бъде юрист, за да разбере колко повърхностни са аргументите за заключенията на административната прокуратура. Ние вярваме в професионализма, безпристрастността и принципността на главния прокурор и се надяваме, че нещата ще бъдат доведени докрай.
Аз обаче искам да Ви попитам още веднъж. Ако Вие считате, че няма нарушения на закона по отношение на Закона за обществените поръчки, как се отнасяте към чудовищната сума, която ще се плати на екипа на “Партнърс” – 7,5 милиона – една невероятна сума за една разработка, която твърдя и всеки със собствените си очи може да погледне и да провери, се базира на готови разработки. Почти няма никакъв принос в тази разработка. Затова се плащат 7,5 милиона и ние плащаме тези разточителни сделки, плащаме огромната цена на електроенергията заради Вашето безхаберие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте. Имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Аз не изказах собствено мнение по отношение оценката ми за възлагането. Аз се позовах на един независим орган, който е извън системата, който е подхванал тази проблематика на базата на Ваша публикация. Тоест, тук не коментирам и в крайна сметка смятам, че всеки един от органите трябва да си свърши работата.

Второто, което трябва да кажа, е, че, първо, сумата не е 7,5 млн. и не знам кой Ви е подвел за това нещо, но няма да го коментирам.
И третото, което трябва да кажа, е, че сумите за възлагане на оценки за въздействие на околната среда за АЕЦ “Козлодуй”, тъй като Вие също така заблудихте обществото чрез Ваши публикации, далеч надхвърля сумата, която е договорирана за оценката на въздействието на околната среда за АЕЦ “Белене”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Ако Вие искахте да разсеете съмненията, че покровителствате корупционни практики във Вашето ведомство, щяхте да назовете поне едно число. Това не се случи и то е ясно защо.
Аз обаче искам за пореден път да подчертая, че това, което става в Министерството на енергетиката, и не само при този договор, а и фактът, че голяма част от сделките, които се възлагат в тази система, се възлагат на фирма “Парсънс”, и на фирма “Риск инженеринг”, също е изключително подозрително. Затова искам да ви прочета три изречения от доклада на “Коалиция 2000”, която проверяваше корупцията в страната. Те твърдят, че: “Корупцията е станала наше ежедневие и не ни прави впечатление”. Те твърдят, че: “Корупционни сделки са се превърнали в съществен фактор, който деформира състоянието на икономиката”. Те твърдят, че: “Конкуренцията между икономическите субекти се изкривява с нелоялни бизнес практики и стремежът за политически осигурено монополно положение”, каквото е положението на фирма “Парсънс” във Вашата система.
Затова аз Ви призовавам, включително Ви напомням, че когато се взимаха решения в Министерския съвет по време на нашето правителство, Вие бяхте водещият експерт, който даваше съвети, така че, ако има някой пропуски, Вие също носите отговорност, та аз искам да Ви призова, ако сте професионалист и почтен човек, за какъвто се смятате, или категорично да се противопоставите на тази практика и наистина да въведете прозрачни процедури във Вашето ведомство, или просто да се оттеглите поради това, че очевидно Вие сте човек, който покровителства тези корупционни практики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Актуален въпрос на народните представители Георги Божинов и Йордан Димов относно изкупуване на общински енергийни обекти и съоръжения от електроразпределителните и електропреносните дружества и погасяване на финансови задължения на общините.
Заповядайте, господин Димов, да развиете вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Нашият актуален въпрос е поставен на 12 февруари 2004 г. Независимо от това, че мина доста време, според нас с господин Божинов той не е загубил своята актуалност, затова решихме макар и с голямо закъснение да го поставим.
Въпросът ни касае изкупуване на общински енергийни обекти и съоръжения от електроразпределителните и електропреносните дружества и съответно погасяване на финансови задължения на общините. Съгласно Закона за енергетиката – Преходни и заключителни разпоредби, § 4, ал. 1, енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или съответно от разпределителното предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон.
Нашият актуален въпрос е: има ли възможности и какви са те, които може да осигури Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, изхождайки от закона, процесът на изкупуване да се реализира в по-кратки срокове, като с пазарните стойности на обектите и съоръженията се погасяват финансови задължения на общините към електропреносните и електроразпределителните дружества, основно към електроразпределителните дружества? Ние с господин Божинов не сме взели точна справка как се движат тези въпроси, защото знаем, че има известен напредък и известно ликвидиране на такива задължения в последните месеци и година, но все още има общини, особено по-малките, които имат много сериозни задължения към електроразпределителните дружества, общини, които живеят и работят единствено от бюджетни субсидии, които нямат никакви отчисления към собствения си бюджет. И точно тях имаме предвид, поставяйки този въпрос, и искаме да разберем от Вас като министър на енергетиката и представител на правителството имате ли доброто желание и намерение да се подпомогне местната власт, решавайки ускорено този въпрос.
Апропо, аз току-що чух от Вас една приятна вест, касаеща “Марица-изток”. И ако действително се окаже, че тази година започне строителство на заместващи мощности на площадката на ТЕЦ 1 при изгодни за страната и за енергетиката условия, ние ще Ви приветстваме и Вие ще получите подкрепата на Парламентарната група на Коалиция за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, заповядайте, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов, уважаеми господин Божинов! Във връзка с отправения от Вас актуален въпрос искам накратко да Ви информирам. С разпоредбите на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, който беше в сила от м. юли 1999 г. до м. декември 2003 г., бе възложено на електропреносните и електроразпределителните дружества да придобиват чрез изкупуване собствеността върху принадлежащите на трети лица енергийни обекти и съоръжения към тях, ако те представляват част от съответната преносна и разпределителна мрежа и са необходими за осъществяване на лицензионната дейност на дружеството.
Още с встъпването ми в длъжност разпоредих на дружествата да ускорят действията си по изпълнение на своите законови задължения, а именно подмяна или изкупуване на уредите за търговско измерване и изкупуване на съответните съоръжения и мрежи. Това бяха основните две бизнес задачи на електроразпределителните дружества през последните три години, защото заварихме това законово изискуемо задължение в твърде неудовлетворително състояние. Сделките се извършват при определени ценови условия и справедливи пазарни цени, определени с оценка на лицензирани експерт-оценители и след получаване на разрешение от принципала.
За да придобиете представа за обхвата на тази дейност на дружествата, нека спомена, че само през 2003 г. са извършени сделки за възмездно придобиване по пазарни цени на енергийни обекти и на принадлежащо към тях оборудване и съоръжения, изкупуване на терени във връзка с предстоящо изграждане и разширение на енергийни обекти, учредяване право на строеж на обща стойност 3 млн. и 200 хил. лв. Към настоящия момент продължава процесът на окончателно формиране на собствеността на електроразпределителните дружества в съответствие със Закона за енергетиката, като размерът на предвидените средства възлиза на 9 млн. лв., от които най-малко 30% ще бъдат инвестирани в придобиване на общинска собственост.
Тъй като размерът на натрупаните задължения за консумирана енергия в някои от общините създава затруднение за тяхното погасяване в реални кратки срокове, в определени случаи разплащането чрез предоставяне на собственост от страна на общините е една от възможните форми за разплащане и източник на намаляване на размера на техните задължения.
Бих искал да ви обърна внимание, че сериозен проблем при придобиването на енергийни обекти и съоръжения чрез изкупуването им по пазарни цени от общините в много случаи е липсата на документи, доказващи по безспорен начин правото на собственост на съответната община върху дадените недвижими имоти и изградените върху тях енергийни съоръжения. Тази пречка възпрепятства процеса на изкупуване и придобиване на съответните обекти от общините и го удължава във времето, дори когато се касае за обекти от изключителна важност за енергийните дружества и за извършваните от тях дейности.
Относно въпроса за предвиждане на по-кратки срокове за изкупуване на енергийни обекти, собственост на общините, Законът за енергетиката в съответствие с чл. 19 от Конституцията е предвидил единен срок от 8 години за изкупуване на енергийни обекти, независимо чия собственост са – на общини или на други юридически и физически лица. Предвиждането на по-кратки срокове за изкупуване на енергийни обекти, собственост на общините, ще постави другите физически и юридически лица в неравнопоставено положение спрямо общините и ще доведе до нарушение на посочените разпоредби на Закона за енергетиката, а така също и на Закона за защита на конкуренцията.
В тази връзка при изкупуването на енергийни обекти от техните настоящи собственици, в това число и от общините, следва да се подхожда индивидуално за всеки конкретен случай по значимост и приоритет на обектите за съответното дружество. Финансовият интерес на дружеството може да изисква получаване на ефективни плащания от длъжниците вместо собственост, придобиването на която да бъде отложено във времето в рамките на определения от законодателя срок. Следва да се подчертае, че, имайки предвид нормативно предоставените ми правомощия в качеството ми на министър на енергетиката и енергийните ресурси липсва възможност за пряко въздействие върху провеждане на търговската политика на дружеството при изкупуване на енергийни обекти. Независимо от това, в прегледа на бизнес програмите, както и в самото начало имах възможност да спомена, това е една от основните бизнес задачи на дружествата и ние се надяваме, че те адекватно на своите компетенции и пълномощия разглеждат и своевременно решават въпросите, които възникват в конкретните взаимоотношения с потребители, в частност и общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Божинов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, вярно е, че отмененият закон даваше възможност за уреждане на този тип отношения между общините и Националната електрическа компания, но вярно е и другото – че при наличието на тази законова възможност се водиха много дела между общините като длъжници на Националната електрическа компания за консумирана електроенергия и като собственици на тези обекти, за които те не получаваха наем. Делата бяха дълги и безрезултатни. Вярно е това, което казвате, че новият Закон за енергетиката уреди много широк кръг обществени отношения в тази област, включително и много важни интереси на българските общини. Но така формулираният текст в § 4 определя един период от 8 години, в който тези обекти, собственост на общините, могат да излязат от кръга на интересите на новите структури, които ще стопанисват електропреносната система в България, и тази собственост да не носи никакви приходи и дивиденти на общините и на другите предприятия.
Следователно аз Ви предлагам като диалогичен човек да влезете във връзка с общините, които поставиха тези въпроси пред нас, и да се търси едно по-оптимално решение в интерес на всички заинтересовани страни, което е от полза на обществото, за да има диалог, за да има баланс на интересите и да има по-голямо разбирателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, мога определено да поема ангажимент да организираме среща с Асоциацията на общините и този въпрос да бъде конкретизиран в рамките на асоциацията и съответните електроразпределителни дружества.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Първото питане е от народния представител Васил Калинов относно основните инфраструктурни обекти, планирани за изграждане в област Монтана в периода 2003-2005 г.
Заповядайте, господин Калинов, да развиете Вашето питане.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е зададен отдавна, но за съжаление не можахме да чуем отговора, когато въпросът беше най-актуален – в края на годината, когато евентуално можеше да се предприемат някакви мерки за промяна в плановете и разчетите за тази година. Но така или иначе, въпросът е актуален и днес, тъй като касае инфраструктурните проекти на територията на Монтанска област, моя избирателен район.
За какво конкретно става дума? Междупрочем аз нееднократно поставям въпроса за състоянието на пътната мрежа в област Монтана и в отговора на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който ми бе предоставен преди две години, се говори, че около 20% от пътната мрежа е необходимо да бъде обновена, а в Националния план за регионално развитие са включени два обекта на общинската пътна мрежа – предстои изграждането на нов мост и ремонт на съществуващия такъв на р. Огоста в гр. Монтана.
Независимо от оптимизма, проблемите с инфраструктурните обекти в област Монтана остават доста сериозни. Примери в това отношение са мостът на р. Огоста, чието строителство беше замразено, не знам дали можем да говорим и за провалено строителство на пътя Копиловци – Железна, продължават проблемите с водоснабдяването в редица селища на областта, като Липен, Долна Рикса и други отделни квартали на гр. Монтана.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите на питането какви са основните инфраструктурни обекти, планирани за изграждане в област Монтана за периода 2004-2005 г., и в частност защо бе замразено строителството на моста на р. Огоста в гр. Монтана и ремонтът на обходния път на гр. Монтана? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител господин Калинов.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калинов, уважаеми колеги! Общата дължина на републиканските пътища на територията на област Монтана е 590 км. От тях 318 км са в средно състояние, 86 км са в добро състояние, останалата част от пътната мрежа е в относително незадоволително състояние. Едва ли има по-заинтересована институция от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция “Пътища” за модернизирането и привеждането на нашата пътна инфраструктура съобразно европейските стандарти. Както сам си давате сметка, началното положение не е никак добро. Необходими са значителни средства, които държавният бюджет не би могъл да осигури в краткосрочен план. Въпреки това Изпълнителната агенция “Пътища” полага усилия за реализирането на своята програма, включително в област Монтана, където са предвидени над 25 обекта, по които се работи. Сред тях в средносрочен план за периода до 2005 г. предстои изпълнение на строителни работи по програма “Транзитни пътища 3”, отсечката, която представлява ЛОТ № 9, рехабилитация на участъка Видин – Монтана с обща дължина над 73 км, от които над 29 км се намират на територията на област Монтана.

В средносрочен аспект ще се изгради обходният път на Монтана от север, реализацията на който е предвидена да стане на два етапа.
Първият етап е с дължина 2,5 км и се работеше до края на строителния сезон и на обекта е извършено изкърпване, нивелиране, фрезоване, реконструкция на пътните кръстовища и някои други по-незначителни операции.
След завършване на първия етап ще започне и изграждането на втория етап с дължина 5,5 км, с което ще бъде решен този проблем.
По отношение на финансирането на общинската пътна мрежа за строителство и ремонт на четвъртокласните пътища годишната задача от 1 млн. 59 хил. лв. е преизпълнена със 175 хил. лв. Споменатият четвъртокласен път Копиловци – Железна не е финансиран, но причината е в предходния общински съвет, който изрично е отказал предложение за финансиране. Съжалявам, че го казвам, но това е действително причината.
Общо за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища на територията на област Монтана за изтеклата 2003 г. са били предвидени близо 1 млн. 400 хил. лв., а са изразходвани над 2 млн. 900 хил. лв., което доведе до преразход в бюджета на Изпълнителна агенция “Пътища”.
Конкретно за интересуващия Ви обект: реконструкция на първокласен път 1 в регулацията на град Монтана и прилежащите пътни съоръжения. Той е съфинансиран от Изпълнителна агенция “Пътища” и община Монтана по договор от 19 март 2003 г. Подобектите, които се финансират от Изпълнителна агенция “Пътища”, са на обща стойност 3 млн. 90 хил. лв. Те са както следва: основен ремонт на съществуващата пешеходна пасарелка над река Огоста – 320 хил. лв.; ремонт на съществуващия пътен мост над река Огоста – 440 хил. лв.; нов мост над реката – 2 млн. лв.; пътна част подходи към мостовите съоръжения – 190 хил. лв.; подпорна стена с дължина 120 м. по бул. “Стамболийски” – на стойност 140 хил. лв.
Строителството на обекта започва през 2002 г. от изпълнителя “Мостстрой” ЕАД, град София. До момента са изпълнени строително-монтажни работи на стойност 1 млн. 20 хил. лв. Изградени са фундаменти, стълбове, ригери, беше започнало монтирането на главните греди на мостовото съоръжение. Забавянето на предвидените поетапни срокове на изпълнение се дължи на недостига на средства за капитални разходи от държавния бюджет и трудности при своевременно изплащане на извършените строително-ремонтни работи. Очевидно, въпреки трудностите обаче, Изпълнителна агенция “Пътища” се е стремяла и е успяла да изпълнява проектните си ангажименти. Неизпълнението на договореното от страна на общината, която не залага необходимите суми за строителство на своята част, в частта на съфинансирането, практически обезсмисля проекта и довършването на мостовото съоръжение без необходимото изграждане на подходния път.
За мое най-голямо съжаление трябва да установя, че с това общината забавя проекта, за което носи отговорност и е сключила договор. Мост без подход е нещо безсмислено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Да, мост без подход не може и очевидно той ще бъде едно безсмислено съоръжение. Съгласен съм с Вас. Но тук веднага се задава въпросът: добре, след като общината не си върши работата или не може да осигури средствата по една или друга причина, да кажем има изключително стеснени бюджетни възможности и прочие, не може това мостово съоръжение да остане незавършено.
Не бихте ли предприели инициатива, не търсите ли пътища и възможности да сближите позициите, да намерите общ език с общината? Аз разбирам много добре, че Вие сте в договорни отношения с тях, има подписан договор конкретно, но в крайна сметка според мен виси проблемът. Би следвало Вие, като министър, да проявите инициатива и да поканите кмета на общината и да потърсите възможност да се раздвижи този обект, да се намери някакво компромисно решение, тъй като сегашният мост, който ползват жителите на Монтана и цялата област, и въобще всички, които преминават през града, е в изключително лошо техническо състояние и може да предизвика ситуации, за които да се носят много тежки отговорности.
Така че това ми е първият въпрос.
Вторият въпрос. Тъй като става дума за инфраструктурни обекти, Вие се затворихте в проблемите само на пътното строителство, но ми се ще да ви попитам: какво става с водоснабдителните обекти, тъй като един от сериозните проблеми на жителите на областта е проблемът с водоснабдяването. Имаше коментари относно решаване на проблема с язовир “Среченска бара”, надстрояване на стена, за дострояване на преливника. В крайна сметка какво Ви е решението по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Господин Калинов, аз смятам, че когато отговорни институции имат договорни отношения, те трябва да ги изпълняват. По предизборните кампании немалко се говореше, че немалко свършени работи от едната институция и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството кметовете по един или друг начин ги използваха като техни постижения. Аз няма да забравя по време на предизборните кампании какви манипулации се правеха. Нямам нищо напротив да говоря със заинтересованите страни. Но единственото нещо, на което държа, е, след като сме се договорили, след като има сключени договори, те да се изпълняват.
За съжаление държавата не е в състояние да покрие всички нужди. Ако можехме сами да решим проблема, бъдете сигурни, че щяхме да го направим. Аз държа общината да си поеме своята част от тежестта по договора. Това са нормалните практики. Вие знаете, че при усвояването на други пари, дори европейските фондове, колегите изискват ние да поемем част от финансирането. Това са елементарни, стандартни, нормални пазарни механизми, които работят. Другите не работят – някой да плати изцяло сметката, а друг да я ползва.
Съжалявам, че колегите от експертния ми екип са насочили отговора на въпроса и са го фокусирали само спрямо пътната мрежа. Ако ми позволите, за да Ви отговоря компетентно, ще ви предоставя писмен отговор на въпроса за водните мероприятия по ВиК системите. Защото имаме заложени намерения и мисля, че ще ги изпълним. Съжалявам, че не мога конкретно в момента да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Калинов, да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Един въпрос и две съжаления. Какво да правим! Такъв е животът. От една страна, аз трябва да изразя неудовлетвореност от факта, че не може да се намери решение за доизграждане на мостовото съоръжение при Монтана. Добре Ви разбирам като министър и като страна по договора, както казвате, и в условията, в които живеем и работим, че трябва да бъдат изпълнени договорните задължения. Но населението на Монтана с нищо не е виновно, че управата е подписала договор, който не може да изпълни. Сега стърчат колоните и не може да бъде завършено това мостово съоръжение.
Все пак аз имам една молба към Вас. Добре разбирам, че топката, така да се каже, не е в полето на министерството, но все пак му прилича като отговорна държавна институция и Вие, като министър, да проявите инициатива, която мисля, че ще бъде лишена от предизборни фанфари и такива елементи.
Моля Ви: направете посещение в Монтана, вижте, запознайте се със ситуацията, помислете дали не можем да намерим решение за доизграждането на мостовото съоръжение.
А що се отнася до водоснабдителната и водопреносната система – действително Ви моля да прецените и да решите този проблем с водоснабдяването и с проблемите, свързани с язовир “Среченска бара”, за да може действително да бъдат решени трайно и перспективно потребностите, които спрямо едно недалечно минало са много занижени и може да бъдат разрешени достатъчно добре в тези условия. Благодаря Ви в аванс, като се надявам, че ще направите необходимото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питанията на народния представител Евдокия Манева относно механизма за разпределяне на бюджетните средства за водоснабдителните обекти на ВиК дружествата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е от 14 януари и за съжаление вече средствата, за които питам, са разпределени. Това обаче не омаловажава същността на проблема и начина на тяхното разпределение.
Ще припомня, че ежегодно чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се отпускат средства за финансиране на изграждането на малки водоснабдителни обекти, които са изключително важни за общините, особено за тези, които имат проблеми с водоснабдяването. Важни са и защото решават поне временно и частично проблема за безработицата в малките населени места. Особено важен е този проблем за деветте области, в които имаме системни проблеми с водоснабдяването, това се отнася за Габровска област, откакто съм народен представител и особено за малките градове Трявна и Дряново. С кметовете на тези общини многократно сме се обръщали към министерството за оказване на финансова помощ за решаване на проблемите с водоснабдяването.
Известно е, че средствата са ограничени. Именно затова е изключително важно да има ясни правила и критерии за тяхното разпределение, да има ясни процедури и те да са огласени и да са известни както на кметовете, така и на хората, които се интересуват от тези проблеми, за да имаме наистина прозрачност и възможност за ясен граждански контрол.
Затова, независимо че сме м. април и е започнало изграждането на тези обекти, вероятно ограничената сума вече е разпределена, искам да разбера какви са критериите и механизмите за разпределение на тези средства, които вие ежегодно отпускате на общините? Това е моето основно питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги! Преди да Ви отговоря по същество бих искал да уточня, че изграждането на приоритетните обекти със средства от държавния бюджет не се извършва от търговските дружества ВиК, както се загатва в писмото, чрез което се запознах с Вашия въпрос. Те самите реализират ремонтни дейности и реконструкция на водоснабдителните и канализационните системи, финансирани със собствени средства на база на собствени инвестиционни програми.
Капиталовите разходи, предвидени в държавния бюджет за изграждане на водоснабдителни обекти, включени в инвестиционните програми на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се извършват в съответствие със Закона за обществените поръчки за всеки обект. В зависимост от неговата стойност и предназначение се провеждат съответните процедури по закона и се избира съответна фирма-изпълнител, която осъществява надзор по време на строителството.
Ежегодно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството постъпва информация от областните управи, общините, самите ВиК дружества относно проблеми с водоснабдяването на населените места или райони. Многогодишното натрупване на тази информация както и фактът, че това министерство десетки години е координирало цялостната дейност по изграждането на ВиК инфраструктурата в страната ни дава възможност да разполагаме с много подробна база данни за състоянието на водоснабдителните системи в страната и необходимостта от тяхното обновяване, разширяване и съответно доизграждане.
На базата на тези данни новото ръководство на министерството изготвя проектноинвестиционна програма, която след приемане на Закона за държавния бюджет и постановление за изпълнение на държавния бюджет се изпраща за утвърждаване от министъра на финансите.
Критериите за включване на водоснабдителни обекти в инвестиционната програма за съответната година са следните: на първо място неводоснабдени населени места, на второ място – режим във водоснабдяването на съответното населено място, лошо качество на питейната вода, брой на жителите в населеното място или групата населени места, за които е предназначен обектът, възможности за завършване през текущата година и въвеждане в експлоатация на съответния обект. С приоритети в програмата се включват обекти, които отговарят на посочените критерии и строителството им е започнало в предходните години.
Един от най-съществените проблеми при подготовката на инвестиционната програма е големият брой започнати през предходните години обекти. Те са в различна степен на изграденост и за довършването им са необходими значителни инвестиции. Тяхното завършване на практика не може да се осъществи само чрез средствата от държавния бюджет и трябва да се търсят други възможности за осигуряване на необходимите инвестиции – средства от фондовете на Европейския съюз, кредити от международни финансови институции, достъп до частни капиталови пазари чрез привличане на частния сектор в управлението на водните услуги. Тези възможности са разгледани подробно в стратегията, която защити нашето министерство за развитие и управление на ВиК сектора, която заедно с проекта за Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги бяха утвърдени от Министерския съвет през изтеклата седмица.
Като вносител се надявам, че ще мога да разчитам на Вашето съдействие за приемането от Народното събрание на този съществен за сектора закон, който би дал възможност за сериозно навлизане на частните инвеститори в сектора.
Ползвам случая да напомня, че през изтеклата година постигнахме някои съществени пробиви с международните финансови институции с подписването на Споразумението от 19 октомври 2003 г. с Европейската банка за възстановяване и развитие за сътрудничество с цел изграждане, подновяване и разширяване на инфраструктурата за питейни и отпадни води в България чрез осигуряване на кредити за отделни регионални ВиК дружества. Предвижда се пилотно финансиране на две дружества – Пловдив и Бургас със заеми по 10 млн. евро за всяко от дружествата и безвъзмездно съфинансиране чрез предприсъединителния инструмент и в съотношение 75:25% кредит.
Имам удоволствието да съобщя пред народните представители, че като втори етап на това споразумение при успешна реализация по същата схема ще се предвижда и финансиране на още 437 дружества, като общата стойност на отпуснатите финансови средства от банката ще достигнат 60 млн. евро, очакваните привлечени средства по програма ИСПА като грантови пари са в размер на 180 млн. евро.
Като заключение мога да кажа, че като политика при този съществен недостиг на бюджетни средства ние се стремим да изграждаме или да завършваме колкото се може повече започнати обекти, а ако трябва да спомена сумата, която по експертна оценка е необходима, за да завършим започнатите от всички предходни правителства до момента обекти, тя е в размер на около 800 млн. лв. За сравнение искам да ви кажа, че Народното събрание утвърди чрез Закона за бюджета за тази година едва 3,1 млн. лв. за капитални разходи в този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право на два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, аз съзнателно не засегнах глобално въпроса за водоснабдяването, въпреки че Вие ми предоставихте подробна информация за различните източници на финансиране на инвестиционни обекти в областта на водоснабдяването. Аз се ограничих върху малките водоснабдителни обекти, като правило в малките общини, защото там има проблеми най-често точно с критериите на разпределението на средствата, с контактите с администрацията в министерството.
Критериите, които Вие ми съобщихте, са универсалните критерии за всички водоснабдителни обекти. Очевидно това не може да бъде и по-различно, но си мисля, че има по-конкретна и по-категорична практика, когато става дума за малки водоснабдителни обекти, за да се изключи всякакво влияние на администрацията при взимане на решения точно за малките водоснабдителни обекти.
В своя въпрос не визирах начина, по който се изпълняват тези обекти. Вие някак си преценихте, че смятам, че това са общините. Не, този проблем мен не ме интересува – кой точно изпълнява обекта. Въпросът е как се предоставят, по какви критерии се предоставят тези средства и колко са тези пари.
Затова моите допълнителни въпроси към Вас са специално за малките водоснабдителни обекти: каква е сумата, която е предвидена за тази година в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за малки водоснабдителни обекти? Утвърден ли е вече списъкът и кои са тези обекти?
Ако Вие в момента не можете да ми предоставите информация за списъка на обектите, ще Ви помоля да ми я изпратите, защото се интересувам специално за Габровския регион и за втория етап на Гостилица, за която с Ваше съдействие беше ускорено приемането на първия етап. Аз Ви благодарих за това, но мисля, че обектът не трябва да бъде оставен до средата. Затова специално се интересувам от него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на госпожа Манева.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Госпожо Манева, Вие сте абсолютно права и аз мисля, че желанието на всяко едно политическо ръководство на съответно ведомство или министерство е да елиминира всякакви възможности администрацията да лавира и да определя политиката му. Затова естествено се разработват конкретни инструкции, методики или най-малкото заповеди на съответния ръководител на ведомството, за да се ограничат колкото се може възможностите на администрацията да определя и да провежда политика. Защото в края на краищата определянето на конкретния списък е реалната политика, която се води.
Естествено ние имаме такива вътрешни документи, с които сме се помъчили да ограничим възможностите на администрацията. Но аз Ви посочих няколкото принципа, които са водещи. Да, те са наистина общи, но ние се стремим да ги провеждаме. Аз наистина ще Ви предоставя възможност точно с проектите, които са утвърдени наистина, защото това е факт към момента, и със съответните стойности.
По конкретния Ви въпрос. Ние взехме решение още тогава и аз Ви обещах, че ще направим всичко възможно да приключим този обект. Надявам се, имам информация, че сме направили поредната крачка в посоката. Това поне, което смятам, че съм длъжен персонално да наблюдавам, е, което съм поел като обещание към народното представителство. Осъзнавам възможността с лавини натиск да бъда обвързван с такива обещания, но този проект, понеже наистина нещата бяха такива, че е възможно да покрие критериите и да бъде финализиран, смятам, че ще има добър резултат. Благодарение, естествено и на Вашите усилия, защото Вие инициирахте всичко това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Това е питане и затова имам право на заключителни думи.
Господин министър, Вие знаете, че неслучайно зададох този въпрос. Защото и аз съм била от тези, които сме обикаляли с предложения по етажите на вашето министерство, за да получим отговор и в надеждата си, че ще бъде подкрепен проект за обект от района, в който съм народен представител.
Затова смятам, че критериите, които оповестихте, и другите критерии, за които споменавате, че съществуват, не могат да бъдат вътрешни. Колкото по-прозрачни са тези критерии, колкото по-достъпни са за обществеността, толкова по-малка е вероятността, че отделните чиновници могат да злоупотребят с включването на едни или други обекти в списъците, които се финансират през съответната година.
Затова, настоявайки за конкретния обект, настоявам и за всичко това, което се прави в системата, не само във вашето министерство. Но когато има разпределение на ограничени ресурси, да има и ясни критерии и те да бъдат известни на обществеността. Да не бъдат инструмент само за вътрешен контрол, а да бъдат и инструмент за контрол на обществеността, да бъдат известни, разбира се, и на депутатите, защото ние сме тези, които най-много можем да помогнем при едни такива процедури.
Затова моля с готовността, която изразихте, да подобрите вътрешния контрол на база на тези критерии, да направите всичко възможно те да бъдат известни на обществеността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев относно създаването на воден регулатор в Република България.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът беше зададен първоначално към министър-председателя, преди повече от половин година, и пренасочен към Вас. Благодаря Ви, че все пак след половин година сте тук, за да отговорите.
Създаването на водния регулатор беше залегнало в предизборната програма на НДСВ и за мен е необяснимо, че след като проектът за неговото създаване беше подготвен от предишното правителство, водният регулатор не се създаде в продължение на три години.

Аз отговора го знам. На практика с решение на Министерския съвет от 18 март т.г. воден регулатор в България става Комисията за енергийно регулиране. Но все пак аз ще си задам своето питане: какво наложи правителството да отлага създаването на този изключително важен за водния сектор орган, след като на всеки българин е известно състоянието на водоснабдяването и канализацията в България. Известна е и препоръката, която ни беше дадена от Пенсилванския университет и Българската академия на науките за оздравяването на водния сектор и за преодоляването на евентуалните последици от предвижданото от учените засушаване през следващите 10-15 години. И след излизането на решението на Министерския съвет, уважаеми господин министър, аз бях изумен от едно изказване – Ваше и на Ваши експерти, че със създаването на регулатора цената на 1 куб. м вода ще бъде увеличена само с една стотна от стотинката, което за мен е пълен абсурд. България консумира 1 млрд. и 200 млн. кубика годишно или месечно по 100 млн. кубика. По една стотна от стотинката това прави 10 хил. лв. И за мен е абсолютно невъзможно да се финансира с тази сума водният регулатор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Господин Чачев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чачев, уважаеми колеги! Чудя се да прочета ли или директно да споделя с вас историята на водния регулатор, ако мога така да се изразя, в периода, в който аз съм министър.
Вие казахте, че три години, след като проектът е бил готов, той не се е реализирал. Надявам се, че във Вашия въпрос няма упрек към мен, че съм направил всичко възможно да осъществя тази решителна крачка. Истината е, че във водния сектор имаше и продължава да има сериозни проблеми. Те бяха родили и някои изкривени форми на навлизане на държавния капитал в сектора. Изразявам огромната си благодарност към народните представители за това, че ме подкрепиха и решително със закон отстранихме тези метастази от сектора и така успяхме да решим и да изкараме сектора поне в първоначалната му форма – частните инвестиции, които са приемливи, ако мога да се изразя така условно, да продължат да функционират и оттук нататък да създадем реалните условия за бъдещото състезание на частния капитал във водния сектор в България.
Затова ние бяхме принудени и разработихме, по-точно доразработихме отдавна работилата стратегия за водния сектор, приехме я в Министерския съвет, приехме и Закон за водния регулатор, който в над 90 на сто е разработка, която е финансирана от Световната банка и в която може би е вложен трудът на някои експерти, работили в предходните правителства. Там само променихме идеята той да не е самостоятелен орган, а да бъде колективен орган и да бъде прикрепен към Държавната комисия за енергийно регулиране. Не искам сега да обяснявам логиката, но всички я разбират. Едно от големите предимства на този административен ход, който направихме, е, че фактически ще компенсираме до голяма част времето от загубените три години. Защото аз съм убеден, че ако ние имаме от 1 януари законовата база, водният регулатор ще работи на обороти, когато е прикрепен към тази комисия, или когато тя е доразвита и в сектора “Води”, а ако изграждахме самостоятелен водния регулатор, щеше да бъде загубено поне една година технологично време, за да сработи този механизъм. А една година време е доста, ако я гледаме от гледна точка на скоростта и степента на стареене на инфраструктурата и реалните възможности на държавата да инвестира в тази инфраструктура.
Аз съм убеден, че Вие достатъчно добре разбирате за какво говорим и категорично бих желал да помоля за подкрепата на цялото Народно събрание в рамките на неговите сесии тази година Законът за водния регулатор да стане факт.
По въпроса за 0,1 стотинка. В началото помислих, че не сте разбрали, защото се изразихте, че с толкова ще поскъпне водата. С толкова ще поскъпне водата единствено и само в сектора на тежестта за издръжка на водния регулатор. Това са експертните оценки от финансовата обосновка. Аз съм убеден, че когато излезе законовата структура, ако е необходимо, ще бъдат преизчислени тези експертни оценки. Сто и двадесет хиляди лева за една година, говорим за първата година, е може би наистина реална цифра за издръжката на това, което смятаме административно да изградим чрез този закон към Държавната комисия за енергийно регулиране. Това е едно от преимуществата, защото в противен случай издръжката би била значително по-скъпа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете, господин Чачев, можете да зададете уточняващи въпроси.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз още веднъж Ви благодаря, че все пак ми се отговаря на питането. В никакъв случай упрекът не е лично към Вас, а към цялото правителство. Аз знам, че Вие бяхте подготвили проекта на Закона за водния регулатор, но на обществеността не стана ясно водният регулатор ще действа само за битови нужди ли или и за водите, които се използват в промишлеността, а така също и в земеделието. Това е единият ми доуточняващ въпрос.

И вторият въпрос – не би ли могло във времето влизането в действие на водния регулатор да се ускори? Вие знаете много добре, че той е залегнал в споразумението, което подписахме със Световната банка в края на 2000 г. и трябваше да бъде създаден още до края на 2001 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Вие сте абсолютно прав, господин Чачев, че реформата във водите и преструктурирането на водния сектор има пряко отношение с някои по-дългосрочни отношения със Световната банка и с нейните програми ПАЛ-2 и ПАЛ-3. Но това, което в момента нашето министерство и правителството направиха, беше съгласувано със Световната банка и тези срокове, които ние сме си поставили, които смятам, че ще изпълним, са съгласувани и няма да попречат на отношенията ни със Световната банка, за което съм благодарен и на колегите от Световната банка, защото наистина забавянето беше осезаемо. Ако можем да изтеглим приемането на закона час по-напред, това би било добре. Но в самия проект за закона ние сме записали една реална цифра – 1 януари 2005 г. от гледна точка на чисто технологичното време, което е необходимо за преструктуриране и решаване на някои битови проблеми по изграждането на този воден регулатор.
Аз бих приветствал приемането на закона колкото се може по-рано, най-малкото, защото веднага след приемането на закона ще пуснем и процедурите за приемане на съответните методики и наистина ще ускорим още по-добре процеса.
По втория въпрос – предвижването на водния регулатор и за ВиК услугите. В процеса на обсъждане на самия законопроект всичко е възможно, ако мога така да се изразя. Трябва да се прецени дали водните баланси по принцип са приоритет и са в юрисдикцията на Министерството на околната среда и водите, така че има сериозна логика във въпроса ви. Не знам доколко обаче това е практика в другите страни. Аз съм се концентрирал единствено и само в сектора на ВиК услугите и в тази посока сме работили и сме мислили.
Неслучайно и стратегията, която ние предложихме на Министерския съвет и беше одобрена, е част от цялата стратегия за водите. Предполагам, че госпожа Арсенова, ако има нужда от регулиране допълнително… Аз лично смятам, че е нормално, ако това технологично е възможно, да го включим. Това не е проблем, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте да изразите становището си по отговорите на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за отговора, обаче ще си позволя да направя една реплика. Балансът на водите се води в национален мащаб, независимо от тяхното предназначение. И аз неслучайно цитирах разработката на американските учени и българските учени от БАН, тъй като положението с водите в България е повече от трагично. И това, което те ни препоръчват, е насочено към всички Ваши колеги, най-малко към Вас, изключително към екологията, към земеделието, към здравеопазването, тъй като в годините, ако това се случи, има сериозна опасност от влошаване здравословното състояние на българските граждани от състоянието на водите.
Аз ще си позволя да Ви препоръчам в това отношение, когато се говори за водния регулатор, той действително да бъде воден регулатор както за водоснабдяването, така и за промишлени нужди, и за земеделието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 10 минути до края на работното време. Ако работим стегнато, можем да минем и питането на народния представител Стела Банкова.
Заповядайте, госпожо Банкова, да развиете питането си към министъра относно постъпил сигнал от инициативен комитет на жителите от с. Карлуково, област Ловешка, за допуснати нарушения при строителството на склад за силнодействащи отровни вещества в землището на селото.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Церовски, в протестно писмо, подписано от две трети от жителите на с. Карлуково, Ловешка област, местните хора съобщават, че в селото се строи депо за отровни отпадъци, и то, забележете, - тук искам Вашето ангажирано отношение – на 100 м от детската градина и училището, в близост до мелницата и игрището, и накрая в опасна близост до каменни кариери, при взривяването на скалите се получава детонация с непредвидими последици.
И така, господин министър, жителите на с. Карлуково питат защо започва строителство на депо за отровни отпадъци без подробен и влязъл в сила устройствен план? Защо се допуска строеж без скица, без виза за проучване и проектиране на склад за опасни отпадъци? Защо чак месец след започване на строежа е дадена линия и дали това е случайно? Може ли такъв строеж да се възлага на фирма-изпълнител без търг? Дали в основата на това незаконосъобразно разрешение не стоят корупционни подбуди? Аз чакам да ме убедите в обратното. Съмнение буди и фактът, че липсва договор с лице, упражняващо контрол върху строителството. Явно, че това не е случайно. Кой и как се е облагодетелствал от липсата на декларация за изискване и оценка на строителните материали?
Ще напомня, че по време на един от протестите срещу строежа жител на селото с обикновена тухла е разбил част от така наречената циментова плоча, а това е доказателство за престъпно некачествено строителство. Кръстанка Димитрова от с. Карлуково директно Ви пита: “Щом с тухла разбиваш бетона, как ще се задържат отровите вътре? Районът ни е карстов, просмуква се постоянно подпочвена вода и е твърде възможно отровите да стигнат и до р. Искър.”
Тук е редно да Ви информирам, че с Постановление от 4 юли 2003 г., Окръжна прокуратура – Ловеч, възложи проверка на Регионалната дирекция на Национален строителен надзор по постъпил сигнал от инициативен комитет на жители от с. Карлуково за допуснати нарушения при строителството на склад за силнодействащи отровни вещества в землището на селото.
Господин министър, какво е Вашето становище относно извършената от подчинената Ви РДНСК – Ловеч, проверка? Как ще коментирате тревожните обстоятелства в Констативния акт № 158 от 20.06.2003 г., издаден от Вашето подопечно ведомство? Благодаря. Чакам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народния представител Стела Банкова.
Господин министър, ще Ви помоля да отговорите по-стегнато, за да можем до 14,00 ч. да приключим.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, не зная колко стегнато мога да отговоря, като тук имам да прочета поне 50 документа, на базата на които са правени някакви умозаключения, или поне това виждам, във връзка със строителството на съответния склад.
При направената проверка от Регионалната дирекция за национален и строителен контрол – Ловеч на място и по документи е съставен Констативен акт № 158 от 2003 г., като е установено следното: съгласно актове за публична общинска собственост № 744 и № 745 от съответните дати, въпросният имот, намиращ се в землището на с. Карлуково, община Луковит, е собственост на община Луковит. От главния архитект на община Луковит е одобрен проект на 19.11.2001 г. и е издадено Разрешение за строеж № 10 от 18 февруари 2002 г., без одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, план за регулация и застрояване и без съгласувани инвестиционни проекти от специализираните контролни органи. В нарушение на чл. 166, ал. 1 и ал. 4 от Закона за устройство на територията строителството е започнато, без да е сключен договор за упражняване на строителен надзор.
Във връзка с установените нарушения от началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол – Ловеч е издадена Заповед № 82 от 7.07.2003 г., с която е спряно строителството на строежа. С Писмо № 01-40-36 от 15.09.2003 г. от община Луковит са представени пред РДНСК – Ловеч необходимите документи, удостоверяващи отстраняването на причините, довели до спиране на строителството, а именно:
РИОС – Плевен дава положително становище с изх. № 10-68 от 21.10.2001 г. със заключение – осъществяването на проекта ще доведе до надеждно съхраняване на препаратите, които се намират в полуразрушени складове, които представляват заплаха за околната среда и водите.
Становище с изх. № 313 от 23.11.2001 г. от Регионалната служба за растителна защита със заключение – определената площадка е подходяща за съхранение на залежали и негодни за употреба пестициди.
Становище с изх. № 176 от 21.11.2001 г. от Дирекция “Гражданска защита”, област Ловеч със заключение – използването на площадката за застрояване на подходящо съоръжение е целесъобразно поради факта, че отговаря на изискванията за отстояние от населеното място, като съществуват оптимални пътни комуникации.
Писмо, подчертавам, с изх. № 2636 от 06.08.2003 г. на Хигиенно-епидемиологична инспекция – Ловеч за одобряване на терен за селскостопански склад за препарати (пестициди) за нуждите на община Луковит, който отстои на около 300 метра от границата на жилищната зона на населено място – с. Карлуково.
Писмо с изх. № 1094 от 03.09.2003 г. от Областна дирекция “Земеделие и гори” – град Ловеч за даване на съгласие за изпълнение на кабелно ел. захранване за обекта.
Заповед № 496 от 07.08.2003 г. за одобряване на подробен устройствен план и план за регулация и застрояване от кмета на община Луковит за поземлен имот № 01-80-28 в землище на с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч.
Констативен акт от 25.08.2003 г., съставен от специалисти при община Луковит, относно влязла в сила Заповед № 496 от 07.08.2003 г. на кмета на община Луковит.
Хигиенно становище за устройствен план изх. № 2539 от 05.09.2003 г. от ХЕИ – Ловеч със заключение – подробен устройствен план и план за регулация и застрояване отговарят на хигиенните норми и изисквания.
Хигиенното становище по инвестиционния проект изх. № 2745 от 26.08.2003 г. от ХЕИ – Ловеч със заключение – склад за съхранение на негодни и забранени за употреба пестициди в с. Карлуково, община Луковит отговаря на хигиенните норми и изисквания.
Разрешение за строеж № 32 от 15.09., издадено към Разрешение за строеж № 10 от 18.02.2002 г. за кабелно ел. захранване на обекта.
Договор за финансиране между Министерството на околната среда и водите и община Луковит.
Договор от 15.09.2003 г. за упражняване на строителен надзор с “Експертконсулт-5” ООД.
Въз основа на представените документи от началника на РДНСК – Ловеч е издадена Заповед № 107-55 от 15.09.2003 г. за продължаване строителството на склада за централизирано екологично съхранение на негодни и забранени за употреба пестициди.
Уважаема госпожо Банкова, във връзка с гореизложеното действията на началника на Регионалната дирекция за национален и строителен контрол – Ловеч са навременни и законосъобразни и отговарят на разпорежданията, предвидени в Закона за устройство на територията. От гледна точка на моите компетенции няма формални основания за предприемане на нови действия. Както добре разбирате, редно е да се обърнете за пояснение към съответните институции, а именно РИОС и ХЕИ, които са извън моите компетенции.
Понеже осъзнавам, че Ви затрупах тук с цифри, ще Ви предоставя тези няколко листа да си направите допълнителните проверки по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на два уточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин Церовски, половината от нещата, които ми казахте, са направени постфактум след започване на строежа. На нито един въпрос не ми отговорихте.
Аз казах, че строежът е започнал на 100 м от детската градина и училището. За разлика от Вас, господин Церовски, от позицията на министерското кресло, аз съм ходила там, няколко пъти с очите си съм видяла. Вие не ми отговорихте как така с една обикновена тухла се счупва тази плоча, която държи отровните отпадъци, уважаеми господин Церовски.
Вие ми четете от един лист, който аз притежавам, и наново казвам – половината от нещата, които Вие изредихте така старателно, са започнали да се вършат след като аз сигнализирах и след като по принцип строежът е започнал. Къде е тогава Вашата позиция? Защо се криете заради становища на някои чиновници, одобрителни становища? Къде е Вашата позиция, че започва да се строи склад за отровни отпадъци на 100 м от детска градина, господин Церовски? Вие ще си пуснете ли Вашето дете там? Вие ще пиете ли от тази вода и другите министерски синове? Или да махнем с ръка, защото това са децата на народа.
Вие не ми отговорихте дали обяснението за всички тези издадени пропуски, изредени нарушения, не трябва да търсим именно във факта, че строителството е възложено на едноличен търговец “Алекс-777” Орлин Сербезов – Велико Търново.
Ако Вие мислите, че може да задоволите полузадрямалата парламентарна аудитория, хората няма да задоволите, защото Вие пропуснахте да чуете, че 2/3 от населението в това село протестира и не приема този строеж. Къде остана Вашата грижа? Забравихте ли една крилата фраза, че хората са богатството на България? Тя беше основа на Вашата правителствена програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аудиторията не е задрямала, но, за съжаление, много малко хора има в залата.
Заповядайте, разбира се, да отговорите, господин министре.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Госпожо Банкова, най-лесното нещо е да се приказва и политическият популизъм е все още водещ като манталитет в нашата държава.
Искам да Ви кажа две неща – Вие влязохте в този парламент от едно мнозинство, което…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много Ви моля, господин министре, нека да отговорим на въпросите. Извинявайте, но…
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ще отговорим чисто политически на политическите, чиста политика е тук.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Хората протестират, че пият отровна вода!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Госпожо Банкова, ако хората се съмняват, че има закононарушения, моят съвет е да се сезира прокуратурата. Това е моят съвет и ако Вие не сте го направили, тогава аз бих попитал – къде Ви е отговорността? Кой и как може от институцията да определи дали има закононарушение? На всички тези обвинения, които Вие ги отправяте, искате аз да отговоря? Как мога да знам има ли раздадени подкупи? Това е въпрос на доказване, това е въпрос на следствие, това е въпрос на прокуратурата. Това е въпрос на съвсем други институции в едни демократични държави.
Как може да употребявате, да говорите и да хвърляте обвинения към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно министъра, за складове за отпадни материали, като прерогативите дали те са здравословни или не и въобще компетенциите са в съвсем други органи? Аз не мога да бъда компетентен по въпроса дали това замърсява околната среда или не я замърсява.

Аз не мога да бъда компетентен по въпроса, свързан с чистотата на водата евентуално от проникване на тези пестициди и т.н. Естествено, че не мога да бъде компетентен. Това, което е дразнещо, е, че със словоблудство вместо да си изпълните ангажиментите като народен представител, ако Вие смятате, че наистина това, което го говорите е истина, а може и да е истина, аз не го отричам, щяхте да направите следното – да сезирате прокуратурата. Това щяхте да направите. И щяхте да държите и да проверите какви ще бъдат по-следващите стъпки, ако има наистина такива, по доказаните нарушения. С тухла хвърлено… не знам си как…
Това, което мога да Ви обещая и да направя, е да сезирам моя инспекторат и да възбудя наново проверка, но аз мога да проверя единствено и само по компетенциите на строителната част на обекта и нищо друго не мога да направя. Стари дати, подкупи, документи с невярно съдържание и т.н. Има си органи, ако има такива съмнения, които трябва да бъдат сезирани и да докажат всички тези Ваши твърдения. И оттам нататък процедурите са съвсем други.
И неслучайно, госпожо Банкова, сме щастливи, че живеем в някаква демократична държава и има разделение на властите.
Аз мисля, че въпросът Ви е добър, точен и коректен и може би обслужва интересите на хората от Луковит, но е некоректно Вашето поведение, защото не правите това, което трябва да защити интересите на гражданите или на хората от съответното населено място като техен народен представител. Това, което мога да направя, ще го направя още утре – ще изпратя инспекторат там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, можете да изразите становище по отговорите.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Само една реплика, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не реплика, а становище, мнение по отговорите!
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря.
Господин министър, аз не чух Вашето становище по това защо няма контрол върху строителството.
Аз не мога да приема това пренебрежение, че, видите ли, някой си счупил с някаква тухла някаква си плоча… Ами, през тази плоча избиват отрови! Хората вече виждат вода, която тече и която е с неприятен цвят, с неприятен мирис. Къде е точно тук контролът върху строителството, върху качеството на строителните материали, които са вложени там?
Аз предполагам, че в скоро време хората ще реагират и не само хората в Карлуково. Уверявам Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, 14,07 е часът!
Приключваме днешното заседание.
Едно съобщение: веднага след приключването на заседанието в зала “Изток” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе своето извънредно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Несрин Узун