Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
За процедура думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! По-скоро процедурен въпрос, но имам и предложения.
Процедурният ми въпрос, госпожо председател, е свързан с процедурата на достъп до сградата на Народното събрание днес. Преди половин час направих опит да вляза в сградата на Народното събрание през нейния главен вход. Натъкнах се на едно червено въже, достатъчно добре опънато точно срещу входа, и по необходимост влязох в пряк контакт с представителите на реда, които са пред Народното събрание. Те ми дадоха редица полезни съвети от кой страничен вход мога да вляза, на кого мога да се оплача, ако това не ме устройва, и други такива. Признавам си, че не последвах тези съвети, а се постарах да обясня на представителите на реда, че по такъв начин те нарушават не друго, а Конституцията и законите, тъй като, даже ако имат подобно нареждане - да не пускат депутати през главния вход, в случая те са длъжни да се ръководят от своята съвест и разбиране за служене на закона, а не на една или друга произволна незаконна заповед. Те така и постъпиха - свалиха въжето и аз, и няколко колеги народни представители успяхме да влезем в сградата през главния вход. Наистина не се обърнах да проверя дали възстановиха въжето на предишното му място, но потърсих главния секретар на Народното събрание, за да проверя все пак този режим кой го е установил, с кого е съгласуван и т.н. Оказа се, че главният секретар е извън страната. Потърсих неговия заместник, който след известно време успях да открия, и му предложих да проведе тези изяснително-обяснителни действия - има или няма въже пред входа, кой е разпоредил този режим и, разбира се, ако той прецени, какво предлага.
Той може да прецени и да не прецени, госпожо председател, но аз смятам, че ние сме длъжни да предприемем няколко неща.
Първото е да изясним - и то вие, Председателският съвет, с кого е съгласуван режимът за достъп до Народното събрание.
Второ, и по-сериозно може би не, но не по-малко важно, госпожо председател, е да изясним кой е утвърдил режимът за движение в столицата през тези дни? Аз напълно съзнавам необходимостта да се осигури безопасност, сигурност и спокойствие от 23 до 29 май, но начинът, по който това се прави според мен, хвърля сянка върху самите особено отговорни мероприятия, които предстоят, защото настройва немалка част от гражданите и обществото против тези мероприятия поради режима, който им е наложен.
Аз съм убеден, че гражданите на София и на България ще се съобразят с всякакви ограничения, ако те са им добре обяснени, ако предварително е изяснена причината за тези ограничения, ако отговорните фактори в държавата - от кмета на столицата до министъра на вътрешните работи, а защо не и по-нагоре, излязат и обяснят какво предстои в столицата, какво трябва да се направи и как да го направим така, че всички да останат с възможно най-добри спомени и резултати от тези мероприятия.
Ето защо аз настоявам за три неща, госпожо председател.
Първо, онези, които са отговорни за това, което е в момента около парламента, да се извинят на Народното събрание за прекъснатия достъп до парламента през главния вход за народните представители. Настоявам за извинение от изпълнителната власт, нека тя реши кой да го поднесе - било някой от министрите, било главата на правителството.
Настоявам също столичният кмет да обясни на българските и преди всичко на софийските жители какъв е режимът на движение на пешеходците в София, тъй като ние слушаме кой тролей или кой булевард ще бъде затворен за транспортни средства, но никой не е обяснил на хората къде могат да ходят пеша и къде не. Така че тук е много сериозното задължение на общината да даде ясни разяснения и то от отговорен представител.
И трето, госпожо председател, смятам, че Председателският съвет тук търпи критика, тъй като пред Народното събрание, пред депутатите не беше казана нито дума как ще се работи, какъв ще е режимът и защо той се налага.
Благодаря Ви, госпожо председател. Разчитам на Вашата отговорност като председател на сегашното заседание на Народното събрание да доведете тези мои искания до Председателския съвет и веднага след почивните дни Народното събрание, пленарният му състав да бъде информиран за предложенията и действията, които вие предприемате. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. На това изказване от пет минути под формата на процедурно предложение знаете, че не мога да Ви дам персонален отговор на всички въпроси, които отправихте към мен в момента, но ще направя необходимото това да стигне до Председателския съвет и съответните органи за вътрешния ред.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред днес да бъде включен проект за решение за избиране на председател и членове на Комисията за защита на личните данни, която точка в дневния ред да бъде като трета за днешното пленарно заседание. Първа точка е второто четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума, който на първо четене беше приет вчера и приключване на второто четене на Закона за туризма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 156 народни представители: за 105, против 20, въздържали се 31.
Процедурното предложение е прието.
Искам да ви уведомя по повод на питането, което господин Корнезов ми отправи, че този проект за решение е минал през Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Има становище на комисията, което ще ви бъде раздадено след малко.
Заповядайте, господин Ганев, за Вашето процедурно предложение.


ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, въпросът за достъпа до Народното събрание не е на никой друг орган самостоятелно. От Великото Народно събрание досега са установени правила и те са написани. Такъв проблем - заграждения близо до Народното събрание, и даже отдалечени, може да се решава само със съгласие на ръководството на парламента.
Затова въпросът на господин Пирински има едно друго значение. И Вие не можете да кажете: аз не мога да дам отговор на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В момента само, казах.
ГИНЬО ГАНЕВ: Въпросът е дало ли е съгласие ръководството на Народното събрание за това или не. И ако не е дало съгласие, трябва да поиска обяснение от органите на изпълнителната власт.
Благодаря ви много, това е въпрос на процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Казах, че не мога да Ви отговоря в момента на въпроса. След почивката ще направя справка и ще отговоря. Мисля, че достатъчно дискутирахме тази тема вече.

Продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА.
Моля, господин Димитров, да докладвате чл. 71.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава шеста комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата - "Административнонаказателни разпоредби".
По чл. 71 има предложение на Комисията по икономическата политика, като текстът става чл. 68:
"Чл. 68. Който извършва туроператорска или туристическа агентска дейност без да притежава лиценз, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв."
По чл. 72 има предложение на народните представители Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане.
Има предложение на Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов за отпадането на чл. 72.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията: чл. 72 да отпадне.
По чл. 73 има предложение на Комисията по икономическата политика и текстът става чл. 69:
"Чл. 69. Туроператор или туристически агент, който при осъществяването на своята дейност сключи договор с туроператор, туристически агент, хотелиер, ресторантьор или превозвач, който няма право да извършва съответната туристическа дейност, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв."
По чл. 74 има предложение на Никола Николов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
И предложение на комисията, като текстът става чл. 70:
"Чл. 70. Хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нелицензиран туроператор, туристически агент или хотелиер, или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по прочетените текстове на членовете от 71 до 74?
Да, заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Може би колегите, които имат бележки, обикалят сградата, за да влязат през детекторите от един определен вход. Може би трябваше да отложите заседанието, докато проверите дали всички народни представители имат достъп до тази зала. Такова чудо не е имало при нито едно посещение на американски и други президенти. Аз лично досега обикалях, за да мога да си дам бележките, а съм тук от 8,50 ч.
Така че, господин председател, аз все пак Ви предлагам да помолите да се отложи заседанието, за да могат парламентарните групи да проверят дали техни членове са възпрепятствани да дойдат до залата и след това да продължим работа. (Шум и реплики в НДСВ.)
Иначе ние не приличаме на парламент и аз лично мога да давам бележки по този документ.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това е смешно!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не знам защо това е смешно на господин Дончев, но на мен ми е много тъжно. Представяте ли си сега да бяха свалили имунитета на народните представители. Сигурно щяха да ги набият като идват до парламента, ако искат да минат от другата му страна.
Така че, господин председател, не мога да дам бележки, но Ви моля това неясно заседание да бъде продължено, когато всички народни представители могат да дойдат в пленарната зала. (Силен шум и реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Госпожа Камелия Касабова отиде да изясни въпроса и да даде отговор пред Народното събрание. Затова аз председателствам сега Народното събрание. Госпожа Касабова беше запозната с историята на тези заграждения, и в миналото, и за възраженията по този повод, казаха, че въпросът е много сериозен и тя отиде да го изясни. (Силен шум и реплики в залата.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Няма народен представител, който да не е влязъл в сградата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължаваме с разискванията.
Има ли бележки по текстовете? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на прочетените членове от 71 до 74 включително.
Гласували 126 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 20.
Текстовете на тези членове са приети.
Господин Димитров, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 75 от текста на вносителя има предложение от Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов, което е оттеглено.
Има предложение на Нина Радева - чл. 74 и чл. 75 да се обединят в следния вид:
"Лица, извършващи туристическа дейност, които сключват договор с нелицензирани туристически фирми, предоставящи туристически услуги по смисъла на този закон, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. и санкцията се налага само на неизправната страна."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на комисията - чл. 75 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате предложението на комисията чл. 75 да отпадне.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Има предложение на Нина Радева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, да, има предложение от госпожа Нина Радева, но съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако има предложение за отпадане, най-напред се гласува то. И ако текстът не отпадне, тогава ще разглеждаме предложението на госпожа Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 13.
Член 75 отпада. И бележките на народната представителка Нина Радева няма защо да се разглеждат.
Преминаваме към чл. 76.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 76 комисията подкрепя текста на вносителя, като членът става 71:
"Чл. 76. Туроператор или туристически агент, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв."
По чл. 77 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 72:
"Чл. 77. Туроператор или туристически агент, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв."
По чл. 78 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 73:
"Чл. 78. Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв."
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 74:
"Чл. 79. Хотелиер или ресторантьор, който предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект с по-ниско качество от изискваното за притежаваната категория, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв."
По чл. 80 има предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов, което е прието от комисията.
Има предложение от Мирослав Севлиевски, което също се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията за окончателна редакция на чл. 80, който става чл. 75:
"Чл. 75. Хотелиер, който при извършване на хотелиерство в средство за подслон, не води заверен от съответната община регистър за настанените туристи, за реализираните нощувки и за националността на туриста, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв."
Предложение на Комисията по икономическата политика - създава се нов чл. 76:
"Чл. 76. Който при извършване на хотелиерство в място за настаняване не води заверен от съответната община регистър на настанените туристи за реализираните нощувки и за националността на туристите, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 200 до 2000 лв."
По чл. 81 има предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов - чл. 81 да отпадне, което предложение се оттегля от тях.
Има и предложение на комисията за този текст, който става чл. 77:
"Чл. 77. Туроператор или туристически агент, който не поставя лиценз и стикер на видно място в туристическия обект, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв."
По чл. 82 има предложение на комисията, като този член става чл. 78:
"Чл. 78. Лице, което стопанисва туристически обект, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв."
По чл. 83 има предложение на комисията, като този текст става чл. 79:
"Чл. 79. Който постави надпис в нарушение на чл. 55, ал. 2 или представи невярна информация за вида, наименованието и категорията на стопанисвания от него туристически обект, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 500 до 5000 лв."
По чл. 84 има предложение на комисията, като този текст става чл. 80:
"Чл. 80. Туроператор или туристически агент, който наруши разпоредбите на членове 28, 29 и 33, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв."
По чл. 85 има предложение на комисията, като този текст става чл. 81:
"Чл. 81. Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв."
По чл. 86 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е прието от комисията.
Чета предложението на комисията за този текст, който става чл. 82:
"Чл. 82. Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 250 до 2500 лв."
По чл. 87 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е прието от комисията.
Чета предложението на Комисията по икономическата политика за този текст, който става чл. 83:
"Чл. 83. Туроператор, който не сключи договор по чл. 42, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв."
По чл. 88 комисията подкрепя текста на вносителя, като този текст става чл. 84:
"Чл. 84. Който не допусне длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или не предостави на контролните органи документи или информация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв."
По чл. 89 има предложение на комисията, като този текст става чл. 85:
"Чл. 85. За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в Министерството на икономиката по Единната система за туристическа информация се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция от 200 до 2000 лв."
Има предложение на комисията за нов чл. 86:
"Чл. 86. Който не изпълни задължението си по чл. 56, ал. 1 или ал. 2, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 200 до 2000 лв."
Има предложение на комисията за нов чл. 87:
"Чл. 87. Хотелир или ресторантьор, който не изпълни задължението си по чл. 46, т. 4 или по чл. 47, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 500 до 3000 лв."
По чл. 90 има предложение на комисията, като този текст става чл. 88.
Тук искам да обърна внимание, уважаеми колеги, че тъй като вчера взехме решение да отпадне изпълнителната агенция, като вместо нея контролът ще се упражнява от Комисията по търговия и защита на потребителите, това наименование изисква прередактиране на текстовете, които сега ще прочета:
"Чл. 88. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от длъжностни лица на общинската администрация, определени от кмета на съответната община.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По съдържанието на членове от 76 до 90 по номерацията на вносителя, които се преномерират, имате ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте тези членове.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Тези членове са приети.
Господин Дончев има думата за процедурно обяснение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с повдигнатия въпрос за загражденията около Народното събрание и ограничението на достъпа през централния вход на Народното събрание беше направена своевременна проверка. Беше установено, че този режим не е съгласуван с ръководството на Народното събрание, поради което по разпореждане на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Камелия Касабова след разговори с ген. Владимиров той се разпореди тези заграждения да бъдат свалени и да бъде осигурен свободен достъп за депутатите през централния вход. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По "Допълнителната разпоредба" на проектозакона, по § 1 има предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов, което се оттегля.
Има предложение на народните представители Валентин Василев и Иван Георгиев, което се приема от комисията.
Има предложение на народните представители Снежина Чипева, Ралица Агайн и Емил Кошлуков.
Комисията приема част от него, в останалата си част то се оттегля от народните представители.
Има предложение на народната представителка Нина Радева - в § 1 т. 9 се изменя така:
"9. Туристическият ваучер е под отчет, издаден от лицензиран туроператор или турагент, който удостоверява съществуването на договор между туроператора или турагента и потребителя на туристически услуги, от една страна, и друга страна, туристическият ваучер удостоверява съществуването на договор между туроператора или турагента и крайните доставчици на туристически услуги, както и гарантира разплащането помежду им."
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Стефан Данаилов и група народни представители за създаването на нови точки 8 и 9:
"8. "Културен туризъм" е вид туризъм, който има за обект културно-историческото наследство и туристическата интерпретация на културни действия, форуми и прояви.
9. "Културен маршрут" е система от обекти на културно-историческото наследството, превърнати в завършен туристически продукт и свързани с туристическа и информационни инфраструктури."
Досегашните точки от 8 до 20 съответно се преномерират.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за Допълнителна разпоредба:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Турист" е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга. За статистически цели се ползват понятията за посетител и международен посетител, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.
2. "Хотелиерство" е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване.
3. "Хотелиер" е лице, което извършва хотелиерство.
4. "Ресторантьорство" е предоставянето на туристически услуги във всички категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения.
5. "Ресторантьор" е лице, което извършва ресторантьорство.
6. "Туристически продукт" е съвкупността от туристически услуги, предлагани и/или предоставяни в един или няколко туристически обекта.
7. "Туроператорска дейност" е формирането и извършването на пряка или чрез туристически агент продажба на организирани пътувания в страната и чужбина, застраховки, резервации на хотелски услуги, екскурзоводски, транспортни, пътнически и други услуги по договор и ваучер при спазване на изискванията на действащото законодателство.
8. "Туроператор" е лице, лицензирано по реда на този закон, за извършване на туроператорска дейност.
9. "Туристическа агентска дейност" е извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.
10. "Туристически агент" е лице, лицензирано по реда на този закон за извършване на туристическа агентска дейност.
11. "Туристическият ваучер" е документ под отчет, издаден от лицензиран туроператор, който удостоверява съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на туристическа услуга и потвърждава нейното плащане.
12. "Основни туристически услуги" са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.
13. "Допълнителни туристически услуги" са екскурзии, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други медицински услуги, визови услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища и други услуги, способстващи развитието на туризма.
14. "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена" (организирани пътувания) са пътувания по предварително изготвена програма, включващи комбинация от най-малко две от следните услуги:
а) транспорт;
б) нощувка;
в) други туристически услуги, които не са свързани с транспорт или нощувка, съставляващи значителна част от пътуването и когато те се продават или предлагат за продажба с обща цена, и когато обхващат период по-дълъг от 24 часа или включват нощувка.
15. "Потребител на организирани индивидуални или групови туристически пътувания с обща цена" е лице:
а) което сключва договор за туристическо пътуване с обща цена, или
б) което дава съгласие да сключи договор за туристическо пътуване с обща цена или
в) от чието име и/или в чиято полза е сключен или е постигнато съгласие да бъде сключен договор за туристическо пътуване, или
г) в полза на което е прехвърлено туристическо пътуване с обща цена съгласно чл. 37.
16. "Туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма.
17. "Национално представено туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел за извършване на обществено полезна дейност, което обединява най-малко 34 на сто от лицата, лицензирани за извършване на туристическа дейност или от лицата, извършващи туристическа дейност в категоризираните туристически обекти.
18. "Местно туристическо сдружение" - тук има грешка, написано е "дружество" - "е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни общини и обединява лица, извършващи туристически дейности и други лица, имащи отношение към развитието на туризма на съответната територия.
19. "Регионално туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни области и обединява местни туристически и други лица," - тук се налага една редакционна добавка - "имащи отношение към развитието на туризма.
20. "Браншово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отрасъла като цяло.
21. "Продуктово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отделен сегмент от туристическия продукт.
22. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по прочетените текстове?
Две предложение не са приети - на народната представителка Нина Радева и народния представител Стефан Данаилов. Желаят ли да ги защитят? Не. Но не ги оттегляте?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Радева я няма. Нейното предложение трябва да го гласуваме.
Гласувате предложението на народната представителка Нина Радева по § 1, т. 9, както беше прочетено от председателя на комисията. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 100 народни представители: за 26, против 72, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате Допълнителната разпоредба така, както беше прочетена от господин Димитров.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба е приета.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителни разпоредби има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Създава се нов § 2:
"§ 2. Този закон отменя Закона за туризма (ДВ, бр. 71/1998 г.)"
По § 2 има предложение на Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов, подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2, който става § 3:
"§ 3. Изискванията на чл. 22, т. 5 и чл. 53, ал. 1, т. 6 се прилагат и за лицата, неполучили издадените им лицензионни или категорийни символики до влизането в сила на закона."
По § 3 има предложение на Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика, като § 3 става § 4:
"§ 4. Лицата, лицензирани за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност до влизането в сила на този закон, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и нормативните актове по неговото прилагане в срок до 1 януари 2003 г."
По § 4 има предложение на Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 4, който става § 5:
"§ 5. (1) С влизане в сила на този закон издадените лицензии за хотелиерство, ресторантьорство и семейно хотелиерство преустановяват действието си.
(2) Разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от отменения Закон за туризма не се прилагат за търговците, извършващи хотелиерство, ресторантьорство или семейно хотелиерство от деня на обнародването на този закон до 1 октомври 2002 г."
Има предложение на Атанас Папаризов, Петър Димитров и Стойко Танков, което комисията приема по принцип. Става въпрос за изменение в Закона за местните данъци и такси.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Създават се нови § 6 и § 7:
"§ 6. В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея, в т. 2, буква "г" се заличава;
б) създава се ал. 2:
"(2) Местна такса е и туристическата такса, която се внася в общинския фонд за развитието на туризма."
2. Раздел IV и чл. 93-97 се изменят така:
"Раздел IV
ТУРИСТИЧЕСКА ТАКСА
Чл. 93. (1) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон и място за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
(2) (нова) Приходите от туристическата такса се внасят в общинския фонд за развитие на туризма.
Чл. 93а. (нов) (1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година.
(2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година.
Чл. 94. Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон или място за настаняване, едновременно със заплащането на услугата.
Чл. 95. (1) Лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 г. заплащат туристическа такса в размер на 50 на сто от определената от общинския съвет такса за съответната община.
(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество.
Чл. 96. Туристическата такса се определя в размер не по-висок от 1 лв. на лице за ден.
Чл. 97. (1) Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон и места за настаняване, и се внася в общинския фонд за развитие на туризма до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е събрана."
"§ 7. В Закона за общинските бюджети в чл. 6, ал. 2, т. 2, буква "г" думите "ползване на курорт" се заменят с "ползване на средство за подслон или място за настаняване".
По § 5 има предложение на комисията за неговото отпадане.
По § 6 има предложение на Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 6, който става § 8:
"§ 8. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, в които има класификация на видове места за настаняване, средства за подслон и заведения за хранене и развлечения, са длъжни в срок до една година от влизане на закона в сила да направят произтичащите от закона изменения."
Уважаеми колеги, § 7 следва да отпадне, тъй като ние приехме принципно, че няма да има обособяване на изпълнителна агенция с контролни функции. По тази причина предложенията на Валентин Василев и Иван Георгиев нямат отношение. Но тук има едно предложение на народните представители Никола Николов, Валентин Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов за това, че Министерският съвет в тримесечен срок издава постановление за промени на устройствения правилник...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, нека да приключим тук и след това да разгледаме отново § 7, който ще предложите да отпадне.
На стр. 130 има т. 3, която не прочетохте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Този текст ще се обособи по-нататък в самостоятелен параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези текстове имате ли бележки? Не виждам.
Моля да ги гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам § 7 да отпадне, така че всички предложения, свързани с този параграф, всъщност губят своето значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред ще гласуваме да отпадне. Ако не отпадне, тогава ще разгледаме тези предложения.
Господин Нихризов иска думата. Заповядайте!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на § 7 на вносителя действително трябва да отпадне, тъй като е свързан с нещо, което вече гласувахме да не съществува. Но предложенията, които са направени от мен и колегите Валентин Василев, Иван Иванов и Никола Николов, касаят именно новото развитие и преобразуване на Комисията за защита на потребителите и търговия в Комисия по туризъм и защита на потребителите. Така че, ако отпаднат и тези предложения, фактически ще бъде нарушена логиката на това, което вчера приехме във връзка със създаването на тази комисия.


Затова предлагам на господин Димитров да разгледа вариант две на моето предложение, свързано с нов текст на § 7, на създаване на нов § 7а и 7б, който кореспондира с измененото положение за създаване на новата агенция в Закона за защита на потребителите и в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и да вдигне зеления фулмастер при гласуването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, Вашата реакция по това предложение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Нихризов, ако съм Ви разбрал правилно, всъщност Вие предлагате навсякъде в Закона за защита на потребителите да се промени наименованието на комисията и да стане Комисия по туризъм и защита на потребителите. Това ли е Вашето предложение? Страхувам се и не знам дали това можем да направим сега, защото то означава на практика в Закона за защита на потребителите да бъдат направени съществени промени. В момента аз лично не мога да подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Нихризов, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Предложеният от мен текст - § 7, е не само промяна в Закона за защита на потребителите. Предлагам нови параграфи - 7а и 7б. Ще ви прочета текста на § 7а: "Министерският съвет в срок от три месеца от обнародването на закона издава постановление за преобразуване на Комисията по търговия и защита на потребителите в Комисията по туризъм и защита на потребителите и изменя съответно устройствения правилник на тази комисия."
Ако това нещо го няма, фактически в Закона за туризма ще имаме комисия, която има наименование, но няма устройствен правилник и няма функции.
Този текст е свързан с § 7б, където в Закона за лекарствените средства ще има комисия за защита на потребителите, която фактически няма да съществува като наименование.
Така че текстовете на параграфи 7, 7а и 7б във вариант две на моето предложение пряко кореспондират с това, което приехме - Комисията по търговия и защита на потребителите да се преобразува в Комисия по туризъм и защита на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, заповядайте, но вече като изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Нихризов, това, което предлагате, по принцип е разумно, но в контекста на конкретната уредба не можем да го приемем точно в този вид. Ще ви кажа защо. Защото се предлага с постановление да се преобразува комисия. Комисията има статут по закон. Законът за защита на потребителите е устройствен закон за самата комисия. Значи има законова уредба и не можем с постановление да променяме статута на тази комисия. Доколкото има промяна в статута на тази комисия, това може да стане с промяна в закона.
Разбира се, тази комисия и досега осъществява контрола за спазването на изискванията в сферата на туризма. Предлагате да се обнародва постановление за преобразуване на Комисията по търговия и защита на потребителите в Комисия по туризъм и защита на потребителите и изменение на устройствения правилник. Обърнете внимание обаче на текста на страница 133, § 10. В предложението на комисията в ал. 2 се казва: "Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите и Наредба № 3 за защита на потребителите при обозначаване на цените на стоките и услугите се привеждат в съответствие с този закон при влизането му в сила." Следователно тук ясно е заложено задължение към съответния орган, който приема устройствения правилник, да внесе необходимите промени, произтичащи от разпоредбите на този закон.
Господин Нихризов, смятам, че това решава този проблем - с промяна в устройствения правилник, но ако задължим Министерския съвет да издаде постановление за преобразуване на комисията, подобен текст може да влезе в противоречие със Закона за търговия и защита на потребителите.
Това ми е опасението и затова предлагам да се въздържим от подобен текст. При вариант две, който Вие предлагате, с промяна на устройствения правилник може да бъде направено и това.
По § 7б. Вие предлагате също и Комисия по туризъм. Това произтича пряко от пренаименоването на комисията, което Вие правите. То произтича от § 7а. Вие променяте наименованието от вариант две на Вашето предложение по § 7. То е пряко свързано с отхвърления вариант две на § 7. Разбирате ли, в Закона за лекарствата и аптеките за хуманната медицина Вие слагате промяна в наименованието на комисията.
Нека се въздържим сега да променяме, тъй като това означава наистина сериозно разбутване на Закона за търговията и защита на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, аз нямам нищо против това, че текстът на § 9, новият, който е създаден от комисията, действително урежда въпроса за създаване на нов устройствен правилник. Опасявам се обаче при това, което се прие вчера, да не направим така, че фактически да имаме смяна на наименованието на една комисия, а оттам нататък по останалите закони, в които контролът се извършва от Комисията по туризъм и защита на потребителите, да останат текстове от комисия, която не съществува. Възможно е да се извърши смяна само на наименованието. Въпросът е какви ще бъдат функциите на тази комисия, защото те са свързани с нейния устройствен правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? Няма.
Преминаваме към гласуване. Тъй като предложението на господин Нихризов е съществено различно от съдържанието на § 7, както сега е формулиран, ще поставя на гласуване най-напред да отпадне § 7 с това съдържание на вносителя и след това ще гласуваме ново съдържание на параграф, предложен от господин Нихризов - именно неговия вариант за създаване на параграфи 7, 7а и 7б.
Моля най-напред да гласувате за отпадане на съдържанието на § 7, както е представен от вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 5, въздържал се 1.
Това съдържание отпада.
Моля да гласувате съдържанието на новите параграфи 7, 7а и 7б, както бяха представени от господин Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 15, против 79, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По доклада има предложение на комисията за § 7, който става § 9. Той също се отнася до Изпълнителната агенция за контрол на качеството в туризма съобразно нашето принципно решение, че контролът ще се осъществява от Комисията по търговия и защита на потребителите. Този параграф трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на § 7, който става § 9.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Параграф 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Димитър Стефанов, което е прието от комисията.
Предложение на комисията за § 8, който става § 10. Тук се налага известна редакционна промяна. Аз ще я прочета така, както беше съгласувана и с Правния отдел на парламента:
"§ 10. (1) Наредбите по чл. 18, ал. 1, чл. 42, ал. 5, чл. 55, ал. 3, тарифите по чл. 18, ал. 2 и чл. 55, ал. 4 и Устройственият правилник на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация се приемат от Министерския съвет с влизането в сила на този закон.
(2) Наредбата по чл. 63 и Правилникът за състава, организацията и дейността на Националния съвет по туризъм по чл. 8 се издават от министъра на икономиката с влизането в сила на този закон.
(3) Наредбата по чл. 50, ал. 6 се приема от Управителния съвет на Български туристически съюз и се утвърждава от министъра на икономиката с влизането в сила на този закон.
(4) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите и Наредба № 3 за защита на потребителите при обозначаване на цените на стоките и услугите се привеждат в съответствие с този закон с влизането му в сила."
Има предложение на комисията за § 9 и § 11, които стават нов § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, тъй като Вие внесохте някои редакционни изменения, редно е този параграф да го гласуваме самостоятелно, ако има някои бележки по него.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да бъде всичко изрядно, трябва да Ви кажа, че пропуснахте да подложите на гласуване предложението по § 7 на народните представители Никола Николов, Валентин Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов. То не е прието от комисията, но би трябвало да бъде подложено на гласуване в залата. А в момента това предложение някъде мина тихо под рафта.
Така че, предлагам Ви да се върнете процедурно и да извършите гласуването, за да бъде докладът изряден по отношение на приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Приемам бележката, господин Нихризов. Действително стана така, увлякохме се във Вашето предложение. Прощавайте.
Връщаме се към гласуване на предложението на народните представители Никола Николов, Валентин Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов по § 7, което не се приема от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Преминаваме към текстовете, които прочете господин Димитров за § 10. Няма възражения по тях.
Моля да гласувате.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение на комисията - всъщност от текста става нов § 12:
"§ 12. Този закон влиза в сила от 1 октомври 2002 г., а разпоредбите на чл. 19, ал. 3, чл. 23, ал. 1, т. 2, чл. 28, т. 10, чл. 30, ал. 3, т. 15, чл. 42, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, буква "и", чл. 66, ал. 3, т. 2 и чл. 83 влизат в сила от 1 януари 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По този текст има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на § 12.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ако си спомняте, на стр. 130 пропуснахме един текст от Заключителните разпоредби. Обособява се самостоятелен параграф относно промените в Закона за местните данъци и такси. Създава се заключителна разпоредба в Закона за местните данъци и такси със съдържание: "Измененията в чл. 1, както и разпоредбите на раздел IV влизат в сила от 1 януари 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, понеже ние сме в раздела "Преходни и заключителни разпоредби", това е една от тези разпоредби, значи трябва този текст да влезе като самостоятелен параграф със съдържание: "Измененията в чл. 1, както и разпоредбите на раздел IV влизат в сила от 1 януари 2003 г." Така ли?
ДОКЛАДЧКИ ВАЛЕРИ БОРИСОВ: "§ 6 относно промените в Закона за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2003 г."
Искам да обърна внимание, че това е преходна разпоредба, която се отнася до предложенията на господин Папаризов за промяна в Закона за местните данъци и такси - промяната да влезе в сила от 1 януари 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 7, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Всъщност това беше § 13.
Параграф 10 от текста на вносителя трябва да стане § 14.
По него има предложение от народните представители Валентин Василев и Иван Георгиев:
"Създава се нов § 10:
"§ 10. В срок от шест месеца от влизане в сила на настоящия закон Министерският съвет приема наредба за организацията и реда за издаване на лицензи за извършване на рискови туристически услуги."
Мисля, че това предложение е за отделен параграф.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложението на народните представители Валентин Василев и Иван Георгиев? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 69, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 10 на вносителя се подкрепя от комисията:
"§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте съдържанието на този параграф.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, последният параграф от текста на вносителя няма нужда да се гласува.
Сега трябва да се върнем на отложените текстове на чл. 3, които бяха съгласувани с господин Стефан Данаилов. Предлагам да приемем следната редакция:
"Чл. 3. (1) Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.
(2) Туристически дейности са:
1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. хотелиерството и ресторантьорството;
3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
(3) Туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;
4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейности;
5. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечения и атракции и други;
6. музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата;
7. националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии.
(4) Туризмът може да бъде:
1. ваканционен;
2. културен;
3. екологичен;
4. здравен и балнеоложки;
5. спортен;
6. селски;
7. други."
Това е отложеният текст, който предлагам да бъде подкрепен от всички в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Господин Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В редакцията, която беше направена, приета и от вас, на чл. 3, за което искам да ви благодаря, влизат практически всички предложения на Комисията по култура, дори се добиха и определения, които не бяха записани, като другите видове туризъм, за което също благодаря на комисията.
Така че подкрепяме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате чл. 3 на законопроекта за туризма.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
С това Законът за туризма е приет. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ВОЕННОТРАНСПОРТЕН САМОЛЕТ АН-26 С ЕКИПАЖ ДО 7 КАДРОВИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИИТЕ НА СИЛИТЕ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И НА СИЛИТЕ В КОСОВО (КФОР) ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ.
Има думата господин Димитър Абаджиев да докладва проекта за решение от името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"Д О К Л А Д
относно проект за решение № 202-03-19 за разрешаване
участието на военнотранспортен самолет Ан-26 с екипаж
до 7 кадрови военнослужещи от Българската армия в
операциите на Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна
и Херцеговина и на Силите в Косово (КФОР) по мандат
на Съвета за сигурност на ООН и под командването на
НАТО за извършване на въздушен превоз, внесен от
Министерския съвет на 18 май 2002 г.

На 22 май 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване участието на военнотранспортен самолет Ан-26 с екипаж до 7 кадрови военнослужещи от Българската армия в операциите на Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина и на Силите в Косово (КФОР) по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО за извършване на въздушен превоз и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е

Разрешава участието на военнотранспортен самолет Ан-26 с екипаж до 7 кадрови военнослужещи от Българската армия в операциите на Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина и на Силите в Косово (КФОР) по мандат на Съвета за сигурност на ООН под командването на НАТО за извършване на въздушен превоз от и до летищата София, Скопие, Сараево, Прищина и Неапол за времето от 23 май до 30 декември 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това решение?
Ако няма, моля да го гласувате.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО "КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК 2002", ПРОВЕЖДАНО КАТО ИНЖЕНЕРНО УЧЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА.
Господин Абаджиев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, бих желал да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Симеон Симеонов от Главна данъчна дирекция на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля господин Симеонов да бъде поканен в залата. Господин Симеонов ще даде обяснение по въпросите, зададени от господин Корнезов на предишното заседание.
Господин Корнезов, имате думата да повторите въпросите си към господин Симеонов, тъй като той не присъстваше в залата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Това не е рутинен закон, каквито думи се чуха от тази трибуна вчера. Искам да повторя това.
Второ, това, което ни е раздадено, е Закон за ратифициране на Меморандума, самият меморандум къде е? Вероятно някъде в комисиите, но народните представители не разполагат с меморандума, а пък ние трябва да го ратифицираме. Някой от вас чел ли е този меморандум, който се иска със закон да ратифицираме?
И трето, поставят се финансови въпроси около данъка за добавената стойност. За каква сума става въпрос горе-долу, ако може да ни се обясни, която българската държава трябва евентуално да върне на Съединените американски щати във връзка с това учение? И не създаваме ли по този начин прецедент, че и други държави, респективно юридически лица, също ще поискат такова възстановяване на ДДС и други данъчни облекчения? Тук е и въпросът за срока и т.н. Как ще се приложи Законът за ДДС в конкретния случай? Моля от финансова страна да ни бъдат обяснени нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Симеонов от Главна данъчна дирекция.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Първо, бих искал да ви уверя, че ратифицирането на това споразумение няма да доведе до прецедент в данъчното облагане. Обичайна практика е при провеждането на подобни учения да се предвиждат данъчни облекчения във връзка с покупката на стоки и услуги, направени на територията на страната от въоръжените сили на друга страна. Такива примери за това са ученията "Кооператив 2001 г.", ученията "Корен" 2000, 2001 г., ученията в Ново село.
Меморандумът, който е представен за ратифициране, предвижда възстановяването на платения данък върху добавената стойност за закупени стоки и услуги, които са използвани изцяло за целите на учението. Процедурата, която е предвидена да се възстанови този данък върху добавената стойност, е процедурата, по която се възстановява данъкът върху добавена стойност на всички дипломатически представителства и консулства на територията на страната. Накратко, процедурата предвижда предоставяне на едно искане от съответните въоръжени сили на съответната страна, участничка в учението, което искане се заверява от упълномощено от министъра на отбраната лице и се изпраща на данъчната администрация за проверка и след това за възстановяване на данъка. Това е обичайна практика и не смятам, че тук трябва да има нещо по-различно от обичайната практика, прилагана в подобни случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
От администрацията ми съобщиха, че ако има желание, може да бъде предоставено копие от меморандума. Смятам, че това трябваше да бъде направено много отдавна.
За процедура - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Имам процедурно предложение. Нека да не се тълкува, че бих искал да се забави приемането на второ четене на този законопроект, но въпросът е принципен, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние ратифицираме меморандум и администрацията и ръководството на Народното събрание са длъжни, както Вие казахте, да предоставят този меморандум на всеки един народен представител, защото ние практически гласуваме него. Ние го нямаме, не сме го видели, не сме го прочели, а в края на краищата ратифицираме нещо, което не знаем какво е.
Така че правя процедурно предложение, разберете ме правилно, защото това е принципен въпрос, да се отложи тази точка след почивката, да се раздаде този меморандум, да го видим, да го прочетем и след това ще минем на второ четене и респективно гласуването.
Колеги, все едно да гласуваме закон, който не ни е раздаден и ние не сме го прочели. Това е цялата работа. Принципен е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, ето Ви меморандума. Всяка парламентарна група може да получи по един меморандум.
Предложението на господин Корнезов е точката да се отложи след почивката, за да могат парламентарните групи да се запознаят с текста на меморандума. Ако има предложение да се раздаде на всички народни представители, това нещо ще стане.
Думата има господин Искров, който е против това предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че в залата не е господин Илчев, но все пак има логика, по която се правят някои предложения. Действително не бил раздаден такъв меморандум, но този законопроект се гледа на второ четене, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ние и на първо четене го нямахме.
ИВАН ИСКРОВ: Защо не го поискахте на първо четене или когато е бил разпределен на комисията? Така че това отлагане е просто губене на време според нас. Не зная дали заместник-председателят на комисията господин Абаджиев ще вземе отношение, но моето предложение е да не се подкрепи това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам право да тълкувам исканията за процедури. Това, което каза господин Корнезов, е, че ние по принцип не можем да гласуваме нещо, което не сме видели. Ако мнозинството обаче реши, че можем, то ще го покаже с гласуването на процедурата. Аз смятам, че меморандумът е налице, има възможност да се прегледа и да се гласува, след като се прегледа.
Така че поставям на гласуване предложението на господин Корнезов да се отложи гласуването след почивката, след като депутатите се запознаят с меморандума. Не е хубаво да се правят прецеденти на неспазване на правилника тогава, когато даже не е необходимо.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 39, против 71, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Имате думата по законопроекта, който е на второ четене.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нека тук един от присъстващите да стане и да каже, че го е чел.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е първият законопроект, който се гласува, без да е раздаден в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин Корнезов, по законопроекта.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Вече 11 години този парламент заседава - от Великото Народно събрание досега, и никога, дори в най-бурните и тежки времена на дебати, този парламент не е допускал да се гласува нещо, което не е раздадено и не е прочетено. Разберете!
Тук има може би около 50 или 60 народни представители и нека един да стане и да каже, че го е чел. Аз поне не съм го чел. На никой от нас не е раздаден. Защо сега за 20 минути искаме да нарушаваме принципи в парламента?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Защо го гласувахте на първо четене?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, прав сте. Груба грешка е, че ние гласувахме на първо четене нещо, което не ни е раздадено. Груба грешка е. На първо четене не сме го чели, но и на второ да не сме го чели! Ще го ратифицираме, и аз ще гласувам за него, но дайте 10 минути да го прочета. Това е цялата история.
Затова процедурното ми предложение е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имам решение на въпроса, господин Корнезов.
Давам почивка и ще гласуваме след почивката. Това е мое право.
Половин час почивка (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Симеонов е представил становището на Министерството на финансите и в такъв случай имате думата по второ четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта за ратификация?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В почивката се запознахме с Меморандума, който всъщност сега ще бъде ратифициран. Това е един международен договор и този Меморандум между българската страна и Съединените американски щати поставя не само финансови въпроси, които тук така или иначе поне разбрахме как ще се заплаща, как ще се връща ДДС. Поставя се и другият финансов въпрос, че няма да се начислява върху стоките и услугите, които се получават, при това печалба, което е правено, разбрахме, в други случаи и при подобни учения. Но се поставят и редица други правни въпроси, касаещи юрисдикцията, включително и на българската държава.
Вижте чл. 4.2. от Меморандума, който казва, че, хайде да оставим дисциплинарни правонарушения, ясно какво е, но за криминални престъпления - кражби, изнасилвания, убийства, ако щете, участниците в това учение всъщност няма да носят наказателна отговорност по българското право. Юрисдикцията на българската държава, включително прокуратура, съд, следствие, не ги засяга. Важен въпрос, както виждате. И то за престъпления, извършвани на българска територия. Надявам се, че няма да има такива, но това също е един принципен въпрос. Те ще се осъществяват по споразумение, т.е. изключваме българската държава и българските закони.
Аз не казвам "не", но добре би било поне за следващите подобни случаи меморандумите или тези международни договори да бъдат на разположение на народните представители, които да имат време по-задълбочено да ги обсъдят, съответните парламентарни групи - също, за да имаме едно действително стабилно отношение към толкова деликатни области.
И още нещо ми направи впечатление. Договорът или Меморандумът е подписан на 3 април т.г. Обърнете внимание, 3 април. А учението е започнало от 1 март, т.е. един месец преди всъщност да се подпише този Меморандум. С други думи Меморандумът се подписва пост фактум, узаконяваме едно фактическо положение. Това също не говори за сериозно държавническо отношение по проблемите на взаимоотношенията между две държави.
Това исках просто да отбележа, госпожо председател. Вероятно ще се премине към гласуване и вероятно Народното събрание ще ратифицира този Меморандум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин председател.
Господин Илчев, моля да представите законопроекта за ратификация на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандум за разбирателство между
правителството на Република България и правителството на
Съединените американски щати във връзка с провеждането
на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като
инженерно учение на местността

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 3 април 2002 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Гласуваме на второ четене законопроекта за ратификация на Меморандума за разбирателство.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 7.
Законопроектът за ратифициране е приет на второ гласуване.

В началото гласувахме, че точка трета от дневния ред ще бъде:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Проектът за решение е раздаден. Има становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, господин Дончев, да представите становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесеното решение на Министерския съвет № 285 от 15 май 2002 г. за предложение за избиране на председател и на членове на Комисията за защита на личните данни на своето заседание от 22 май 2002 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме следното
"РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, алинеи 1 и 2 и чл. 8, алинеи 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни реши:
1. Избира Иво Борисов Стефанов за председател на Комисията за защита на личните данни.
2. Избира за членове на Комисията за защита на личните данни:
Станимир Цолов Цветков
Красимир Любенов Димитров
Евгени Иванов Радев и
Ради Петров Романски.
3. Определя размера на месечното възнаграждение на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни, както следва:
а) на председателя на комисията - в размер, равен на две средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор;
б) на член на комисията - в размер, равен на 80 на сто от месечното възнаграждение на председателя на комисията.
Становището на комисията е прието на 22 май 2002 г. по точка 1 и 2 - с 8 гласа "за", без "против" и 4 гласа "въздържал се", а по т. 3 - с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако ми позволите, искам да кажа няколко думи във връзка с внесеното предложение.
Както ще забележите, представено е становище на комисията. Няма внесено отделно проекторешение, каквато е практиката до този момент, тъй като по специалния закон - Закона за защита на личните данни, предложението за състава на комисията се прави от Министерския съвет. Ние сме обвързани с това предложение, дотолкова доколкото можем само да го приемем или да го отхвърлим, съгласно закона.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред бяха подробно обсъждани персоналните предложения, а преди няколко дни на всички вас беше раздадена разпечатана книжка с "SV"-тата, декларациите и подробните данни на всички членове, предложени на комисията.
Там има специални изисквания за 10-годишен стаж по специалността. Лицата в тази комисия, членовете й могат да бъдат само лица с висше образование "Право" или "Информатика и информационни технологии".
Представени са всички необходими писмени документи във връзка с образованието на предложените членове. Те отговарят на тези условия. Имат над 10-годишен стаж. Господата, които имат специализирано образование преди много години, са представили документи, че то отговаря на съответното образование "Информатика и информационни технологии". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по проекта за решение, по предложението.
Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте проекта за решение за избиране на председател и на членове на Комисията за защита на личните данни.
Гласували 111 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 19.
Решението е прието.


Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ.
Господин Искров, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за държавните такси № 202-01-18 от 2 април 2002 г.
с вносител Министерски съвет

На заседание, проведено на 25 април 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Гати Ал Джабури. Основните промени, които се предвиждат, са следните:
Първо, актуализират се или се отменят остарели термини, които не съответстват на действащото законодателство.
Второ, с промяната на чл. 2, ал. 2 се въвеждат критерии при определяне на простите такси.
Трето, отменя се буква "з" на чл. 4 поради факта, че основанията за събиране на тези такси се съдържат в съответните специални закони.
Четвърто, с промяната в чл. 4а се предлага изрична разпоредба, че внесените такси не се връщат, освен в случаите на надвнесени или погрешно внесени.
Пето, текстът на досегашния чл. 4а отпада, тъй като след влизане в сила на Закона в нотариусите и нотариалната дейност основанието за събиране на държавна такса за извършване на нотариални действия е отпаднала.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха и следните въпроси:
1. Във връзка с предлаганата промяна в чл. 3 да се направи допълнение като изрично се запише, че при отказ за издаване на съответния документ същият трябва да се мотивира.
2. Във връзка с предлаганата промяна в чл. 7 да се конкретизира от кои ръководители ще се осъществява контролът по определяне и събиране на таксите.
На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерство на финансите.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" - 9 народни представители, "въздържал се" - 1 народен представител, без "против".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо гласуване. Имате думата.
Заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще взема отношение по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси и по-специално в тази част, която се отнася до § 2. В чл. 3 от досега действащия закон е казано, че "Държавна такса се заплаща при предявяването на искането за извършване на действието или при издаването на документа, за който се плаща такава такса".
В предложението, което сега е направено от страна на Министерския съвет, се казва, че се заменя съюзът "или" с "и". Междупрочем, повечето от предложенията имат редакционен характер, изчистване на някои от текстовете с цел да бъде по-ясен и по-разбран законът. Но тук въпросът е малко по-особен.
Ако се приеме това предложение, което е направено сега, излиза, че когато гражданинът отиде за някаква услуга, за която се дължи държавна такса, ще трябва да я плаща два пъти. Казва се, че и при подаване на документите, и при тяхното получаване трябва да се заплаща такса.
Доколкото знам, в комисията този въпрос беше обсъден и следва да се има предвид да се изчисти редакцията на този текст, така че да не се остави възможността някой някъде в държавната администрация да тълкува този текст и да се получи така, че едва ли не да увеличим два пъти държавната такса.
По принцип ние ще подкрепим този законопроект, но нека между първо и второ четене тези неща да бъдат изчистени, защото създават двусмислие и ще пречат при по-нататъшното прилагане на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Други изказвания?
Няма желаещи да вземат отношение по законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси.
Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Моля председателя на Комисията по земеделието и горите господин Моллов да започне с представяне доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Йордана Аргирова, която е изпълнителен директор на Агенцията по лозята и виното и госпожа Ивана Мурджева - главен юрисконсулт към същата агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението госпожа Аргирова и госпожа Мурджева да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Аргирова и госпожа Мурджева в пленарната зала.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.

"Д О К Л А Д
на Комисията по земеделието и горите за второ четене
на Закона за изменение и допълнение на Закона за виното
и спиртните напитки

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съображения по заглавието на законопроекта? Няма.
Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
Моля да докладвате § 1 и § 2.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: "§ 1. В чл. 4 думите "15 обемни процента" се заменят с "20 обемни процента".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 е постъпило едно предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Районът, микрорайонът или масивът, чието име се използва за означаване на качествени вина от определен район, подлежи на задължително определяне от министъра на земеделието и горите, като се вземат предвид елементите, които оказват влияние върху качеството на вината, особено климатът, изложението, съставът и свойствата на почвата и под почвата."
2. В ал. 6:
а) в т. 1 думите "кадастрално очертан" се заменят с "нанесен на картата за лозята и вписан в регистъра за лозята";
б) в началото на т. 2 се добавя "разрешени и".
3. Създава се ал. 8:
"(8) Въз основа на данните за местоположението, границите, размерите и другите характеристики на районите, микрорайоните или масивите се създават специализирани карта, регистър и информационна система за лозята. Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
Има второ предложение за създаване на нов § 2а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 3 със следното съдържание:
"§ 3. Член 22 се изменя така:
"Декларация на реколтата, декларация за производство, декларация за стокова наличност
Чл. 22. (1) Всяка година производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното произведените количества грозде от последната реколта.
(2) Всяка година производителите на вино задължително декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното произведените количества вино и гроздова мъст през последната реколта, включително количествата, произведени на ишлеме.
(3) Всяка година производителите на вино и гроздова мъст и лицата, извършващи търговия на едро с вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното съхраняваните от тях количества вино и гроздова мъст от последната и предходните години. Внесените количества вино и гроздова мъст в Република България подлежат на деклариране пред Изпълнителната агенция по лозята и виното от техните вносители.
(4) Декларациите по ал. 1 и 2 се предоставят ежегодно най-късно до 10 януари. Декларацията по ал. 3 се предоставя най-късно до 20 август за съхраняваните към 31 юли количества гроздова мъст и вино. Формата, съдържанието и редът за подаване на декларациите се определят с наредбата по чл. 40, ал. 8.
(5) Началото на гроздоберната кампания се обявява със заповед на кмета на общината, съобразно състоянието на реколтата и зрелостта на гроздето по предложение на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното, като се вземат предвид исканията на регионалната лозаро-винарска камара и на производителите на вино."
Има следващо предложение за създаване на нов § 2б, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 2б, който става § 4 със следното съдържание:
"§ 4. Създава се чл. 22а:
"Чл. 22а. Лозарската година за продуктите по чл. 1 започва от 1 август всяка година и завършва на 31 юли следващата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по параграфите, които бяха представени от господин Моллов - от 1 до 4 включително? Има ли желаещи? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 1 до 4 включително.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Моля по § 5, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 3 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
"§ 5. Член 23 се изменя така:

"Класифициране на лозарските терени по
категории и очертаване на лозарските стопанства

Чл. 23. (1) Очертаване на лозарските стопанства се извършва чрез създаване на специализирани карта, регистри и информационна система за лозята.
(2) Лозарските терени, които подлежат на класифициране по категории, са терените, предназначени за производство на грозде за качествено вино от определен район.
(3) Условията и редът за класифициране на лозарските терени по категории и очертаването на лозарските стопанства се определят с наредбата по чл. 8, ал. 8."
Има предложение за създаване на нов § 3а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 3а, който става § 6 със следното съдържание:
"§ 6. Създава се чл. 23а:
"Правна уредба на засаждането, презасаждането,
присаждането и изкореняването на лозята

Чл. 23а. (1) В Изпълнителната агенция по лозата и виното се създава Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози (Национален резерв). Условията и редът за попълване и управление на Националния резерв се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) Засаждане на винени сортове лози се извършва след придобиване на право на засаждане на нови лозя, след изкореняване и възникване на право на презасаждане или след придобиване на право на засаждане от Националния резерв.
(3) Правото на засаждане на нови лозя не може да се прехвърля или преотстъпва на трети лица.
(4) Лозя, засадени в нарушение на разпоредбите на този закон и нормативните актове по неговото прилагане, подлежат на изкореняване, при условията и по реда на наредбата по ал. 1. Изкореняването на лозята се извършва с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
(5) Забранява се предлагане на пазара на грозде, вино и продукти от грозде и вино, които са произведени от лозя, засадени в нарушение на този закон и нормативните актове по неговото прилагане.
(6) Условията и редът за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя се определят с наредбата по ал. 1."
Има предложение за създаване на нов § 3б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3б, който става § 7 със следното съдържание:
"§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите "и за класифициране на сортовете лози" се заличават.
2. В ал. 3, изречение второ, думите "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По параграфи с нова номерация от 5 до 7 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласуваме ги ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 2, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 4 на вносителя има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
"§ 8. В чл. 27 думите "Министърът на промишлеността" се заменят с "Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице"."
Има предложение за нов § 4а.
Комисията подкрепя това предложение и предлага да се създаде § 4а, който става § 9 със следното съдържание:
"§ 9. В чл. 30 думите "министъра на промишлеността" се заменят с "министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По тези параграфи има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект беше гледан в комисията много внимателно и се достигна до консенсусни текстове. Аз предлагам тук едно чисто редакционно изменение: параграфи 8 и 9 да бъдат обединени и да се каже: "В членове 27 и 30 думите "министърът на промишлеността" се заменят с "министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице". Няма смисъл да утежняваме закона с параграфи, когато се касае за идентични неща. Няма смисъл за едно и също нещо да правим два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
За реплика - господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Аз приемам здравия смисъл в предложението на господин Костов, но доколкото ми е известно, правната техника не позволява с един параграф да се коригират едновременно два члена. Това е единственото съображение. В този смисъл не подкрепям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря, господин Моллов.
Други изказвания по параграфи 8 и 9? Няма.
Гласуваме ги ан блок.
Моля гласувайте параграфи 8 и 9 по новата номерация.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 5, който става § 10:
"§ 10. В чл. 32, ал. 5 числото "24" се заменя с числото "48", а думите "регионалните земеделски служби" се заменят с "териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното"."
Има предложение за нов § 5а, което е подкрепено от комисията и тя предлага да се създаде нов § 5а, който става § 11 със следното съдържание:
"§ 11. В чл. 35, ал. 1 след думата "винени" се добавя "(гроздови)", след думите "анасонови" се поставя запетая и се добавя "хвойнови", след думата "мастика" се поставя запетая и се добавя "ментовка"."
Комисията предлага да се създаде § 5б, който става § 12 със следното съдържание:
"§ 12. В чл. 39, ал. 1, изречение второ след думите "министъра на здравеопазването" се добавя "или упълномощен негов заместник", думите "министъра на промишлеността" се заменят с "министъра на икономиката или упълномощен негов заместник"."
Има предложение за създаването на § 5в.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 5в, който става § 13 със следното съдържание:
"§ 13. В чл. 40, ал. 1, изречение второ се изменя така:
"Лицата, които произвеждат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация, не заплащат такса при вписването си в регистъра. В удостоверението за регистрация те се вписват като производители на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация без право да предлагат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино на пазара."
Има предложение за създаване на нов § 5г, което комисията подкрепя и предлага да се създаде § 5г, който става § 14 със следното съдържание:
"§ 14. В заглавието на раздел III от Глава шеста след думата "на" се добавя "грозде" и се поставя запетая."
Има предложение за създаване на нов § 5д, което е подкрепено от комисията и тя предлага да се създаде § 5д, който става § 15 със следното съдържание:
"§ 15. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 преди думата "Вино" се добавя "Грозде".
2. В ал. 6, т. 4 числото "60" се заменя с числото "40"."
Има предложение за създаване на § 5е, което е подкрепено от комисията и тя предлага да се създаде § 5е, който става § 16 със следното съдържание:
"§ 16. В чл. 43, ал. 3 след думите "превоз на" се добавя "грозде" и се поставя запетая."
Има предложение за създаване на нов § 5ж, което е подкрепено от комисията и тя предлага да се създаде § 5ж, който става § 17 със следното съдържание:
"§ 17. В заглавието на чл. 51, както и в ал. 1 след думата "вина" се добавя "спирт, дестилати,"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По параграфи от 10 до 17 има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме ги ан блок. Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
По § 6 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 18:
"§ 18. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. изготвя годишен доклад за състоянието на лозарството и винарството в страната и го представя на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и на министъра на финансите;"
2. В т. 12 думите "лозарския кадастър" се заменят със "специализираните карта и регистър на лозята"."
Комисията предлага да се създаде § 6а, който става § 19 със следното съдържание:
"§ 19. В чл. 55, ал. 2 думите "министърът на търговията и туризма" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 6 на вносителя има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 6 с нова номерация § 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 7 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 20:
"§ 20. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "лозарския кадастър на района" се заменят със "специализираните карта и регистър за лозята".
2. В ал. 4 думите "регионалната земеделска служба" се заменят с "териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното"."
Комисията предлага да се създаде § 21 със следното съдържание:
"§ 21. В чл. 65 думите "и министърът на търговията и туризма" се заличават."
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията и тя предлага следната редакция на § 8, който става § 22:
"§ 22. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думите "Изпълнителна/та агенция по лозята и виното" се заменят с "Изпълнителна/та агенция по лозата и виното".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа регистър на лозарските стопанства. Условията и редът за създаването и поддържането на регистъра се определят с наредбата по чл. 23а, ал. 1."
Има предложение за създаване на § 8а, подкрепено от комисията, която предлага да се създаде § 8а, който става § 23 със следното съдържание:
"§ 23. В чл. 76 след числото "22" се добавя "23, 23а"."
Има предложение за създаване на § 8б, подкрепено от комисията. Тя предлага да се създаде § 8б, който става § 24 със следното съдържание:
"§ 24. Създава се чл. 77а:
"Чл. 77а. (1) Заповедта по чл. 23а, ал. 4 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
(2) Със заповедта се определя начинът на изпълнението й.
(3) Заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Ако заповедта за изкореняване не се изпълни доброволно, тя се изпълнява принудително от органите на Изпълнителната агенция по лозата и виното самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Принудителното изкореняване е за сметка на нарушителя. Дължимите суми се събират от длъжниците по реда на Данъчния процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по параграфи от 20 до 24 включително нова номерация? Няма.
Гласуваме ги ан блок. Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 9 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 9 има предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията и комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 25:
"§ 25. В чл. 79 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "органите по чл. 65 и 66" се заменят с "министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното".
2. В ал. 2 думите "съответния орган, установил нарушението" се заменят с "органите по ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 9 на вносителя има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 с нова номерация § 25.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
По § 10 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 10 има едно предложение от народния представител Пламен Моллов. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 26:
"§ 26. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите "лозарски терен" се заменят с думите "един или няколко кадастрални района".
2. Създават се т. 4а, 4б и 4в:
"4а. "Лозарско стопанство" е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание.
4б. "Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози" е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал;
4в. "Лозарски имот" е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване."
3. В т. 25:
а) в буква "г" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "обработки" се добавя "и процеси";
б) в буква "д" след думата "етикетиране" съюзът "и" се заменя с "или"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 10 на вносителя има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 10 с нова номерация § 26.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 11 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 27:
"§ 27. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби думите "До кадастралното очертаване на лозарските райони" се заменят с "До определянето, нанасянето на картата за лозята и вписването в регистъра за лозята"."
И § 12, който става § 28 - комисията предлага следната редакция:
"§ 28. Навсякъде в закона думите "министъра/ът на земеделието, горите и аграрната реформа", "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", "министъра/ът на промишлеността" и "Министерството на промишлеността" се заменят съответно с "министъра/ът на земеделието и горите", "Министерството на земеделието и горите", "министъра/ът на икономиката" и "Министерството на икономиката"."
И понеже остана само един параграф, позволете ми и него да го прочета.

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 13. В чл. 5 от Закона за посевния и посадъчния материал (ДВ, бр. 96 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1 и т. 2 Изпълнителната агенция по лозята и виното събира такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Комисията подкрепя този текст, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
Гласуваме ан блок параграфи 11, 12 и 13 на вносителя, с нова номерация 27 до 29.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Благодаря, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Позволете ми да изкажа своята благодарност за изключителния консенсус, с който всички депутати, които сме в залата, гласувахме този закон на второ четене, и да ви кажа, че другата седмица, след като отпадне ограничителния режим с посещението на папата, ще си позволя от името на комисията да почерпя всички народни представители по случай този закон. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.

Моля квесторите да поканят господин Искров в залата, тъй като преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВИЯ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ ПРИ СЪВЕТА НА ЕВРОПА, СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля господин Искров и господин Илчев да влязат в пленарната зала.
Госпожо Радева, Вие сте член на Комисията по бюджет и финанси. Моля Ви да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

"ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-8 за ратифициране на Рамковия
договор за заем между Банката за развитие при Съвета на
Европа, Столичната община и Република България,
внесен от Министерския съвет на 5 март 2002 г.

На заседание, проведено на 11 април 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България, подписан на 11 април 2001 г.
На заседанието присъства господин Венцислав Николов, заместник-кмет на Столичната община, който представи законопроекта.
Заемът е в размер на 3 млн. щ.д., като съотношението на финансирането е 47 на сто от банката и 52,5 на сто собствено финансиране от Столична община. Предвиждат се четири транша по 25%.
Срокът за изплащане е десетгодишен с петгодишен гратисен период, надбавка над ЛИБОР и пред всеки транш ще се договаря окончателният лихвен процент.
Проектът предвижда изграждането на 75 двуетажни и триетажни къщи, разширение и основен ремонт на 94-то училище, изграждане на детска градина и други. Това ще положи началото на програма за ликвидиране на ромските гета в столичните квартали "Христо Ботев", "Татарли" и "Факултета".
По законопроекта се проведе обширна дискусия, на която членовете на комисията се обединиха около становището, че реализирането на подобен проект ще създаде един положителен модел за нов начин на живот на ромското население. Той е израз на политиката на българското правителство за осигуряване на по-добри условия за интегриране на малцинствата.
След дискусията се проведе гласуване, на което законопроектът беше подкрепен с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България в размер на 3 млн. щ.д. по проекта за изграждане на жилища за ромското население в квартал "Христо Ботев", район "Слатина" на Столична община, подписан на 11 април 2001 г.
16 април 2002 г.
Председател на
Комисията по бюджет
и финанси: (п)
Иван Искров"

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи нейния доклад.
Заповядайте, господин Александров.

ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател!
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-02-8 за ратифициране на
Рамковия договор за заем между Банката за развитие
при Съвета на Европа, Столичната община и
Република България, внесен от Министерския съвет
на 5 март 2002 г.
На 14 март 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България в размер на 3 млн. щатски долара по проекта за изграждане на жилища за ромското население в кв. "Христо Ботев", район "Слатина" на Столичната община, подписан на 11 април 2001 г.
Становището беше прието с консенсус."
Докладът е подписан от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за извънредно заседание през следващата седмица, 28 май, от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели. Вносители: Надежда Михайлова и група народни представители.
Първо четене на законопроект за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда.
5. Първо четене на законопроекта за занаятите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това процедурно предложение за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. с предварително обявения дневен ред.
Гласували 105 народни представители: за 84, против 14, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към разисквания по законопроекта за ратификация на първо гласуване. Имате думата за съображения по законопроекта.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Като постоянен член на делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа съм ясно запознат с дейността на Банката на Съвета на Европа, която в последните една - две години чувствително засили своята активност особено с един собствен сектор на действие в социалната област. Смятам, че всеки един проект, който банката финансира, е полезен, особено в райони, където има ясно изразено социално напрежение.
Аз, разбира се, не бих могъл да гласувам против тази ратификация, но искам да обърна внимание на следния факт. София не е общината с най-остри социални проблеми. В последно време ние ратифицираме не един проект на общината - било то по японска линия, от Европейската банка и така нататък, тоест ние гарантираме това финансиране. В случая става дума обаче за социален проект. Аз не знам бъдещото ръководство на общината след пет - десет години - те твърдят, че са си направили сметката и ще могат да изплащат тези средства, - но така или иначе това идва на гърба на държавата, ратифицирайки подобни проекти.
Струва ми се, че беше редно на това обсъждане да присъстват и представители на изпълнителната власт, в частност на Министерството на финансите, защото бих желал много да получа отговор на следния въпрос: другите общини, за които всички знаем, че са в много по-неблагоприятно положение, включително от социална гледна точка, от софийската, могат ли да водят преговори, да предоставят проекти и да знаят предварително, че чрез Министерския съвет ще получат одобрение, защото така или иначе за всяко финансиране се иска гаранция? Софийската община е в по-благоприятно положение от тази гледна точка. Както знаете, те издават и евробонове и така нататък. Когато говорим за ромското население, има ясна насока за преференциално финансиране на подобни проекти.
Но вижте примерно в моя район, в община Сливен, в община Нова Загора, където процентният дял на ромското население е много по-голям и социалните проблеми безспорно са десеторно по-големи. Могат ли тези общини да разчитат на същото отношение, на същата политика, за да могат да решават тези проблеми? Лично аз като народен представител от този район, а предполагам, че и другите колеги от райони и общини, в които има драстични социални проблеми, мисля, че е редно да погледнем по-общо на тази политика, вместо на парче, ад хог, както правим днес, просто да гласуваме подобна ратификация.
Така че аз бих желал да чуя малко повече относно политиката в тази област като цяло, а не да облагодетелстваме едни и да мълчим за всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Данаилов, имате думата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз разбирам и съм напълно съгласен с това, което каза господин Кирилов, но като депутат от 24.Софийски район, познавайки много добре и проблемите на квартал "Христо Ботев", разбира се, и проблемите в другите райони на София, много емоционално подкрепям това предложение на общината, тъй като това е един проблем, който се движи години наред, оттам са минали много политици, много неща са обещавали. Разбира се, дано доживеем и крайната точка на този проект, да доживеем времето, когато да присъстваме на откриването на тези жилищни райони.
Приемам и ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по законопроекта за ратификация? Няма.
Гласуваме законопроекта за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България на първо гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Александров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря.
Госпожо председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъда гласуван на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение за приемане на законопроекта на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Александров, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Рамковия договор за заем между
Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната
община и Република България

Член единствен. Ратифицира Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България, подписан на 11 април 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Съображения по съдържанието на законопроекта? Няма.
Гласуваме законопроекта за ратифициране на рамковия договор.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 10 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Моля представител на Комисията по икономическата политика да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-12 от 2 април 2002 г. за
ратифициране на Допълнителен протокол № 10 към
Централноевропейското споразумение за свободна търговия,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 10 април 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) подписан на 16 ноември 2001 г. в Букурещ. Допълнителен Протокол № 10 към ЦЕФТА отразява постигнатите на двустранна основа договорености между Република Унгария, Чешката република и Словашката република за допълнителни концесии във взаимната търговия със селскостопански стоки. Разпоредбите на този протокол предвиждат възможност за прилагане на новите договорености между трите страни от 1 януари 2002 г. Новите селскостопански концесии между Чехия, Словакия и Унгария са отразени в приложения "C" и "D" към Допълнителния протокол.
Постигнатите между страните договорености засягат и селскостопански стоки от съществуващия списък "B" на ЦЕФТА. Стоки, за които на многостранна основа са договорени максимални мита. Предвид на това, че стоките от списък "В" са договорени на многостранна основа при включването им в двустранно договорените списъци и поемането на ангажимент за неприлагане на експортни субсидии за тези стоки се създава известно предимство на трите страни и се засягат условията за търговия с останалите страни от ЦЕФТА.
Във връзка с това останалите страни от ЦЕФТА настояха Унгария, Чехия и Словакия да поемат ангажимент за стоките, които ще се търгуват преференциално при 0 на сто тарифна ставка, да не се прилагат експортни субсидии и това задължение е отразено в протокола на заседанието на Смесения комитет от 11 октомври 2001 г.
Поемането на ангажимент от страните за неприлагане на експортни субсидии между всички страни от ЦЕФТА ще спомогне да се преодолеят съществуващи проблеми в търговията и да се подобри нивото на стокообмена.
Прилаганите до момента договорености между страните са отразени в Протокол № 4 на ЦЕФТА, изменен и допълнен с Допълнителен протокол № 3 от 1996 г. Тези протоколи са неразделна част от ЦЕФТА, към която България се е присъединила по силата на споразумението за присъединяване на Република България към ЦЕФТА. Съгласно разпоредбите на чл. 39 от споразумението измененията на споразумението, одобрени от смесения комитет, следва да бъдат приети от всички страни от ЦЕФТА.
Допълнителен протокол № 10 е предмет на ратификация от парламентите на страните от ЦЕФТА.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Моля Ви, господин Александров, да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-12 за ратифициране на
Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия, внесен от
Министерския съвет на 4 април 2002 г.

На редовното си заседание, проведено на 11 април 2002 г. в присъствието на представители на вносителя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 11 ноември 2001 г. в Букурещ.
Докладът беше приет с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Преминаваме към разисквания по законопроекта на първо гласуване. Имате думата.
Тъй като няма желаещи, подлагам на гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля Ви, господин Александров, представете на пленарна зала съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителен протокол № 10
към Централноевропейското споразумение за свободна
търговия
Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 16 ноември 2001 г. в град Букурещ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Съображения по съдържанието на законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА СОФИЙСКОТО МЕТРО МЕЖДУ ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА.
Представени са доклади на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по транспорт и телекомуникации и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Госпожо Радева, имате думата за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
"ДОКЛАД
по Законопроект № 202-02-14 от 08.04.2002 г. за
ратифициране на Гаранционното споразумение между
правителството на Република България и правителството
на Япония по Договора за заем за разширение на
Софийското метро между Японската банка за
международно сътрудничество и Столичната община
На заседание, проведено на 25 април 2002 г., комисията разгледа законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община, сключено на 4 февруари 2002 г. в София. Законопроектът бе представен от кмета на Столична община господин Стефан Софиянски.
Основните параметри на заема са:
1. Размер - 12 млрд. 894 млн. японски йени.
2. Общ срок - 30 години с 10 години гратисен период и 20 години погасяване на главницата, съгласно договорен погасителен план.
3. Годишна лихва:
- 2,2 на сто за главница А: строителство и инсталация;
- 1,8 на сто за главница Б: консултантски услуги.
Средствата по заема ще бъдат използвани за финансиране изграждането на най-тежкото от технологична гледна точка трасе на Софийското метро - между седма и девета станция - през центъра на София: от пл. "Св. Неделя" под бул. "Цар Освободител" до съществуващия тунел под бул. "Драган Цанков", свързан с бъдещата станция десет пред "Интерпред".
По време на обсъждането членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около становището, че законопроектът е необходим с оглед ускоряване изграждането на метрото, като най-добра алтернатива за столицата поради екологичните предимства и ограниченията на градския център.
След приключване на дебата се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен с 12 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община в размер 12 млрд. 894 млн. японски йени, сключено на 4 февруари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Александров, моля Ви да докладвате становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-02-14 за ратифициране на
Гаранционно споразумение между правителството
на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество
и Столичната община,
внесен в Министерския съвет на 8 април 2002 г.
На редовно заседание, проведено на 11 април 2002 г. в присъствието на представители на вносителя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община в размер на 12 млрд. 894 млн. японски йени, сключено на 4 февруари 2002 г. в София.
Докладът беше приет с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте, господин Иванов, да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ:
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-02-14, внесен от Министерския
съвет, за ратифициране на Гаранционното споразумение
между правителството на Република България и
правителството на Япония по Договора за заем за
разширение на Софийското метро между Японската банка за
международно сътрудничество и Столичната община
На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа Законопроект № 202-02-14, внесен от Министерския съвет на 8 април 2002 г., за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община.
Гаранционното споразумение бе сключено от министъра на външните работи господин Соломон Паси на 4 февруари 2002 г., а Договорът за заем бе подписан в София на 6 февруари 2002 г. от кмета на Столична община господин Стефан Софиянски.

Средствата от заема ще бъдат необходими за финансиране на изграждането на най-тежкото от технологична гледна точка трасе между 7-ма и 9-та станция - през центъра на София (от пл. "Св. Неделя" под бул. "Цар Освободител" до съществуващия тунел под бул. "Драган Цанков", свързан с бъдещата станция 10 пред "Интерпред").
До момента финансирането на проекта е осигурявано от целеви средства от държавния бюджет и извънбюджетни фондове на общината.
През 1998 г. представители на Столична община са осъществили контакт с Японската банка за международно сътрудничество. Проектът за разширение на Метрото е включен в списъка на проектите, които ще се финансират от външни заеми с държавна гаранция през 2001 г.
Общият размер на кредита е 104 млн. 34 хил. 210 щатски долара или 12 млрд. 894 млн. японски йени с годишна лихва 2,2 на сто по йени за главницата. Срокът на заема е 30 години с 10 годишен гратисен период и 20 години погасяване на главницата според погасителен план.
По-голямата част от членовете на комисията се изказаха в подкрепа на внесения законопроект и изказаха мнения, че разширението на метрото ще реши голяма част от проблемите на София по отношение на транспортните връзки, екологията и придобиването на европейски вид на столицата на Република България, а като вторичен ефект - и осигуряването на нови работни места.
Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 15 гласа "за"
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи законопроект № 202-02-14, внесен от Министерския съвет на 8 април 2002 г. за ратифициране на гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва дискусия по законопроекта на първо гласуване. Имате думата. Няма желаещи.
Гласуваме законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение на първо гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение - господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Госпожо председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Господин Александров, представете съдържанието на законопроекта.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател!
"ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение между
правителството на Република България и правителството
на Япония по договора за заем за разширение на
Софийското метро между Японската банка за
международно сътрудничество и Столичната община

Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община от 6 февруари 2002 г., сключено на 4 февруари 2002 г. в София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът за ратифициране на гаранционното споразумение е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАИМЕНОВАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ.
Моля представител на Комисията по образованието и науката да представи нейния доклад. Заповядайте, госпожо Калканова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
"ДОКЛАД
относно проект за решение за определяне наименование на
висше училище № 202-03-4 на Медицинския университет във
Варна като Медицински университет "Проф. д-р Параскев
Иванов Стоянов", внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за определяне на наименование на висше училище № 202 03-4, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Владимир Атанасов - министър на образованието и науката, господин Юлиян Марков - заместник-министър на образованието и науката, господин Петър Хаджиничев - парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Членовете на Комисията по образованието и науката, след като се запознаха с мотивите на Министерския съвет, констатираха, че предложението Медицинският университет във Варна да се именува Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" е основателно поради следните аргументи:
Първо, жизненият и професионален път на учения, роден през 1871 г. и починал през 1940 г., е свързан с Варненската болница, с основаването на първия детски морски санаториум и аквариума във Варна, с научната му продукция по обща хирургия, физиотерапия, теласотерапия и история на медицината.
Второ, проектът за решение за определяне на наименованието на Медицинския университет във Варна като Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" е на основание на чл. 9, ал. 2, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование.
Комисията по образованието и науката с консенсус от 18 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за определяне наименованието на Медицинския университет със седалище във Варна на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Калканова.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Госпожо Калканова, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:
"РЕШЕНИЕ
за определяне на наименование на висше училище

Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Определя наименованието на Медицинския университет във Варна като Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме проекта за решение.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В УЧЕНИЕТО ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2002", НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ, внесен от Министерския съвет на 11 април 2002 г.
Представен е доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Всъщност, докладът е разпределен само на тази комисия.
Има думата господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател!
"ДОКЛАД
относно проект на Решение № 202-03-17 за даване на
разрешение за участие на военен контингент от Българската
армия в учението по програмата "Партньорство за мир"
"Кооператив Бест Ефорт 2002", на територията на
Република Грузия, внесен от Министерския съвет на
11 май 2002 г.
На 16 май 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Решение за даване на разрешение за участие на военен контингент от Българската армия в учението по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефорт 2002", на територията на Република Грузия № 202-03-17 и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава участието на военен контингент от Българската армия в състав 15 военнослужещи с личното си оръжие и екипировка в учението по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефорт 2002", на територията на Република Грузия за периода от 12 до 29 юни 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Има ли изказвания по проекта за решение? Няма.
Моля да представите съдържанието на проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

"РЕШЕНИЕ
за даване на разрешение за участие на военен контингент от
Българската армия в учението по програмата "Партньорство
за мир" - "Кооператив Бест Ефорт 2002", на територията на
Република Грузия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава участието на военен контингент от Българската армия в състав 15 военнослужещи с личното си оръжие и екипировка в учението по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Бест Ефорт 2002", на територията на Република Грузия за периода от 12 до 29 юни 2002 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
Двама са вносителите на тези законопроекти. Първият е на народния представител Надежда Михайлова, а на втория законопроект вносител е Министерският съвет.
Има доклад на водещата Комисия по енергетика. Докладът е изготвен и за двата законопроекта.
Моля представител на Комисията по енергетика да докладва.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН МАЗНЕВ: Уважаема госпожо председател!
"ДОКЛАД
относно проект на Закон за използване на ядрената енергия
за мирни цели, № 154-01-17, внесен от народния
представител Надежда Николова Михайлова и група
народни представител на 19 юли 2001 г., и
проект на Закон за безопасно използване на
ядрената енергия, № 202-01-25, внесен от
Министерския съвет на 22 април 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2002 г., Комисията по енергетика разгледа проект на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, № 154-01-17, внесен от народния представител Надежда Николова Михайлова и група народни представители на 19 юли 2001 г., и проект на Закон за безопасно използване на ядрената енергия, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 22 април 2002 г.
В заседанието на комисията взеха участие като гости:
Министър Милко Ковачев - Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, господин Йордан Георгиев - директор на Дирекция "Ядрена енергетика и ядрена безопасност" към МЕЕР, госпожа Новкиришка - юрист в отдел "Правен" на Министерския съвет, госпожа Халакчийска - началник сектор в Министерство на околната среда и водите, госпожа Георгиева - Национален център по радиобиология и радиозащита, госпожа Христова, госпожа Чипева - също от НЦРРЗ, госпожа Георгиева - експерт от "Гражданска защита".
От името на вносителя на законопроекта на Министерския съвет в заседанието участваха: господин Емил Вапирев - председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, господин Влахов - главен секретар на КИАЕМЦ, господин Чавеев - юрист от КИАЕМЦ.
Проектът на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, № 154-01-17, внесен от Надежда Николова Михайлова и група народни представители, беше представен от народния представител Стефан Мазнев, упълномощен от народния представител Евгени Чачев като представител на вносителя.
Проектът на Закон за безопасно използване на ядрената енергия, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет, беше представен от Емил Вапирев - председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Понастоящем обществените отношения, свързани с използването на ядрената енергия, са предмет на действащия Закон за използване на атомната енергия за мирни цели, влязъл в сила през 1985 г. Във връзка със съществените промени в международната практика и опит от използването на ядрената енергия, възниква необходимостта от пренормиране на тази сфера и за целта в началото на 2001 г. вече бившият Министерски съвет сформира работна група, която изготвя законопроект. През април 2001 г. Министерският съвет приема по принцип този законопроект и натоварва работната група да продължи дейността си, като отрази внесените бележки и препоръки от заседанието на Министерския съвет. Паралелно е поискано и получено становище на Европейската комисия, в което има принципни бележки, касаещи статута на регулаторния орган и лицензионните критерии. Поискана е също така и консултация от Международната агенция по атомна енергия, която дава становище в обем от 74 страници, с подробен коментар по всеки раздел и конкретни предложения за изменение и допълнение. В резултат на това на 10.07.2001 г. е направено предложение до Министерския съвет за продължаване на работата по законопроекта и неговото публично обсъждане. С оглед ускоряване утвърждаването на новата правна уредба, на 19.07.2001 г. група народни представители, под ръководството на народния представител Надежда Михайлова, внася в Тридесет и деветото Народно събрание от свое име проект на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели. Със Заповед № 150 01-17/19.07.2001 г. на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е разпоредено този законопроект да бъде обсъден в Комисията по енергетика, която е определена за водеща комисия.
Съгласно предложението до Министерския съвет от 10.07.2001 г., работната група, с частично променен състав, продължава своята дейност по по-нататъшното изчистване на дискусионните решения и нееднозначни текстове, разписани в съответствие с препоръките на Международната агенция по атомна енергетика и съответстващата практика, в условията на нарасналите изисквания за безопасно използване на ядрената енергия.

Проектът е внесен и одобрен с Решение № 235 на Министерския съвет от 19 април 2002 г., въз основа на което е внесен за разглеждане в Народното събрание. Със Заповед № 250-01-122 от 22 април 2002 г. на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е разпоредено проектът да бъде обсъден в Комисията по енергетиката.
След запознаване с текста на двата законопроекта бяха направени следните констатации:
Първо, по обем, обхват и вътрешна структура проектите са сходни. По-съществени са принципните разлики в подходите. При детайлния съпоставителен анализ може да се види, че законопроектът на Министерския съвет отговаря по-адекватно на съвременното българско законодателство и препоръките на международните организации.
Второ, проектът на Министерския съвет дава по-голяма яснота относно предметния обхват на закона в областта на използване на ядрената енергия, йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивни отпадъци и отработеното гориво, с ясно очертан приоритет на ролята на безопасността при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения.
Трето, и в двата проекта се предвижда учредяването на специализиран орган за осъществяване на държавното регулиране на дейностите по използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, но законопроектът на Министерския съвет по-ясно разграничава функциите на управлението на дейността от функциите на регулиране и независимостта на контрола. Същият проект предвижда специфични конкретни изисквания за заемане на длъжностите "председател" и "заместник-председатели", с които се повишават гаранциите по успешното осъществяване на регулаторната и контролната дейност.
Четвърто, и двата законопроекта уреждат финансова независимост на държавния регулаторен орган.
Пето, двата проекта съществено се отличават по нормирането на статута на дейностите и специалния ядрен материал. Докато в проекта на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители се учредява държавен монопол върху производството на ядрена енергия и публична държавна собственост върху специалния ядрен материал, в проекта на Министерския съвет е възприето решение монополизирането на стопанската дейност да отстъпи на свободната стопанска инициатива. Този подход съответства на вече утвърдената в българското законотворчество практика, приложена в Закона за железопътния транспорт и др. С този подход се облекчават публично-правните процедури за дейностите по използването на ядрената енергия, както и контрола и проследяването на ядрения материал и радиоактивните отпадъци.
Шесто, и двата проекта предвиждат въвеждането на лицензионен режим за дейностите, но законопроектът на Министерския съвет учредява по-облекчени процедури, посредством оптимизация на сроковете за валидност, при което се спестява необходимост от искане на разрешение за всяко предвидено или предстоящо действие. Оценява се положително и правно уредената синхронизация със Закона за енергетиката и енергийната ефективност и Закона за управление на територията.
Седмо, и в двата проекта се предвижда правна регламентация на учредяването на фонд "Радиоактивни отпадъци", но определено предимство на проекта на Министерския съвет е допълнителното правно уреждане и на фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Осмо, по отношение на опазването на околната среда по- прецизно нормиране предлага проектът на Министерския съвет, който учредява по-стриктни задължения за мониторинг на радиационната характеристика на работната и околната среда.
Девето, и в двата проекта се нормира материята за гражданската отговорност за ядрена вреда, но проектът на Министерския съвет постига по-пълно съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция и защитава в по-голяма степен интересите на пострадалите при причиняване на ядрена вреда. Възприемането на застраховката като основен инструмент съответства на международната практика.
В заключение ще посочим, че проектът на Министерския съвет е съобразен с международните договори, които са в сила за Република България. Неговите разпоредби в много по-голяма степен са синхронизирани с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. Гарантиран е независимият статут на регулиращия орган - Агенция за ядрено регулиране. Въведени са категорични правила за лицензиране и контрол на дейностите при обезпечаване на принципа на равнопоставеност на всички лица пред закона.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
Първо, по проекта за Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, внесен от народния представител Надежда Николова Михайлова и група народни представители - 2 гласа "за", 7 гласа "против" и 1 "въздържал се".
Второ, по проекта на Министерския съвет за Закон за безопасно използване на ядрената енергия - 10 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма.
Въз основа на гласуването Комисията по енергетиката предлага на Народното събрание:
Първо, да не приема на първо гласуване законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели, внесен от народния представител Надежда Николова Михайлова и група народни представители.
И второ, да приеме на първо гласуване законопроекта на Министерския съвет на Закон за безопасно използване на ядрената енергия."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Моля представител на Комисията по европейска интеграция да представи нейния доклад.
Моля, госпожо Първанова, в качеството си на член на Комисията по европейска интеграция, да представите нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция относно
проект на Закон за използване на ядрената енергия за
мирни цели № 154-01-17, внесен от Надежда Михайлова
и група народни представители на 19 юли 2001 г.
и
проект на Закон за безопасно използване на ядрената
енергия № 202-01-25, внесен от Министерския съвет
на 22 април 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 май 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители и проект на Закон за безопасно използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет. Законопроектите предстои да бъдат разгледани и гласувани на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането на законопроектите присъстваха господин Стефан Мазнев, който представи проекта на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, госпожа Живка Станева - началник-отдел в Дирекция "ЕИОМФИ" в Министерския съвет и господин Николай Влахов, които представиха законопроекта за безопасно използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.
I. Достижения на правото на Общността в областта на ядрената енергия, представляват единна рамка на международни правни и политически инструменти и множество международни съглашения, свързани с осигуряване здравето и безопасността на населението, радиационна защита, управление на радиоактивни отпадъци, инвестиции, подпомагане на научните изследвания, създаване на единен "ядрен пазар", защитни мерки и международно сътрудничество.
Сътрудничеството с Европейския съюз в областта на ядрената енергия, както и процесът на подготовка за присъединяване се улесни от факта, че България е подписала всички съотносими международни споразумения относно регулирането на ядрената безопасност и защита. Тези договори, заедно с Препоръките за ядрена безопасност, изработени от Международната агенция по атомна енергия, са ключов елемент както в законодателството на държавите-членки на Европейския съюз, така и в законодателните мерки, предприети от държавите-кандидатки по пътя към пълноправно членство в Европейския съюз.
В процеса на сближаване и аналитичния преглед на законодателство за ядрената безопасност се разглежда в рамките на глава четиринадесет "Енергетика". Някои от аспектите на ядрената безопасност, например радиационна защита, обаче се разглеждат в контекста на глава двадесет и две "Околна среда", съгласно договорената с държавите-кандидатки рамка за конференциите по присъединяване. Преговорите се водят по глава "Енергетика", отворена на 28 ноември 2001 г.
Приемането на нов закон, който да отмени действащия понастоящем Закон за използването на ядрената енергия за мирни цели (ДВ, бр. 79 от 1985 г., посл. изм. в ДВ, бр. 71 от 1998 г.) е посочено като основен законодателен приоритет в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз. Преуреждането на обществените отношения, свързани с използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се налага с оглед изпълнението на поетите от България ангажименти по международни договори в тази област.
Основна бележка в Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България за 2001 г. по отношение на ядрената безопасност е необходимостта от засилване на независимостта и техническите възможности на регулаторния орган. Оценката е, че този приоритет е само частично изпълнен и работата в тази насока трябва да продължи.
От гледна точка на така очертаните общи предпоставки по обем, обхват и вътрешна структура и двата предложени законопроекта принципно отговарят на поставените цели и са съобразени с релевантните международни договори, общите принципи за ядрена безопасност и актовете на Европейския съюз.
Комисията по европейска интеграция се запозна с Бележките на Европейската комисия от 01.06.2001 г. и с Коментара на Международната агенция за атомна енергия от 08.08.2001 г. по законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители. По-съществените от тях се отнасят до статута и ролята на регулаторния орган, разрешителния режим и лицензионните критерии, усложнения режим на собствеността и недостатъчно ясно определените роли и правомощия на отделните държавни органи в сектора. Голяма част от тях са взети предвид и са отразени в законопроекта за безопасно използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.
И двата предложени законопроекта въвеждат част от изискванията на acquis communautaire и създават законово основание за изграждане на необходимите организационни и административни промени, като детайлната регламентация на тези изисквания има своето място в подзаконови нормативни актове.
1. Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Договор за ЕВРАТОМ).
Част от разпоредбите на Договора за ЕВРАТОМ са вече транспонирани във вътрешното законодателство. Членове 30, 31, 32 и 33, глава трета на договора "Здраве и безопасност" прогласяват установяването на основни стандарти в рамките на Общността за защита на здравето на работниците и населението от опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения и задължават държавите-членки да предприемат необходимите мерки за осигуряване на тяхното спазване. В сила е Наредбата за основни норми за радиационна защита, приета с Постановление на Министерския съвет № 5 от 10 януари 2001 г., обнародвана в "Държавен вестник", бр. 5 от 16 януари 2001 г., с която се предприемат съответните законодателни и административни мерки. И двата законопроекта предвиждат приемане на Наредба за основни норми за радиационна защита, която да отмени действащата, както и наредби за изискванията за безопасност на отделните видове или групи източници на йонизиращи лъчения, съответно по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗИЯЕМЦ и чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗБИЯЕ.
Самостоятелен раздел, посветен на специализираното обучение на персонала, се съдържа и в двата законопроекта, а понастоящем критериите и изискванията за обучението, квалификацията и правоспособността на кадрите, работещи в областта на атомната енергия, са дефинирани в Наредба № 6 от 25.05.1989 г., издадена от председателя на КИАЕМЦ и обнародвана в "Държавен вестник", бр. 47 от 1989 г., изменена в "Държавен вестник", бр. 43 от 29 май 1991 г.
По-нататък чл. 37 от Договора за ЕВРАТОМ въвежда задължението за държавите да предоставят на Комисията данни за изготвяне на планове във връзка с безопасното погребване на радиоактивни отпадъци и възможното радиоактивно замърсяване на водата, почвата или въздуха. Изпълнението на чл. 37 се гарантира и в контекста на спазване на поетите задължения от Република България по Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното ядрено гориво и за безопасност при управлението на радиоактивни отпадъци (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 10 май 2000 г., обнародван в "Държавен вестник", бр. 42 от 2000 г., в сила за Република България от 18.06.2001 г.). И в двата проекта тази материя се третира в контекста на изискванията по издаването на лицензии и в главите, посветени на управлението на радиоактивни отпадъци. В законопроекта на Министерския съвет е доразвита, като са взети препоръките, съдържащи се в споменатия по-горе Коментар на МААЕ.
Разпоредбите на чл. 77, глава седма "Гаранции" от Договора за ЕВРАТОМ също са отразени и в двата законопроекта - раздел II, глава шеста от ЗИЯЕМЦ и глава девета от ЗБИЯЕ са озаглавени "Прилагане на гаранциите". Там се предвиждат конкретни законодателни и административни мерки, чрез които става възможно прилагането на системата от гаранции, произтичащи от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, съгласно Споразумението с Международната агенция по атомна енергия и Допълнителния протокол към него. Законопроектът на Министерския съвет отразява бележките на МААЕ по тази глава. И в двата законопроекта не е взето под внимание предложението на Европейската комисия за добавяне на думите "и други международни договори" (има се предвид ЕВРАТОМ).
По отношение на разпоредбите на чл. 86 и чл. 87, глава осма "Собственост" от Договора за ЕВРАТОМ, двата законопроекта предлагат различни решения. Съгласно Договора, специалният делящ се материал е собственост на Общността. Това право се простира върху всички специални делящи се материали, произведени или внесени от държава-членка, субект или лице, но едновременно с това чл. 87 установява и неограничено право на ползване и употреба.
Законопроектът за използване на ядрената енергия за мирни цели обявява този материал за публична държавна собственост, както и всички други специални ядрени материали, обект на международни съглашения за неразпространение на ядреното оръжие, по които Република България е страна, чрез уреждане на условията, при които се учредява особено право на ползване върху специален ядрен материал без търг и конкурс по реда на Закона за концесиите на лицата, получили лицензия и възможността за неговото обявяване за частна държавна собственост.
Законопроектът за безопасното използване на ядрената енергия на Министерския съвет не предвижда ограничение по отношение кръга правни субекти, които могат да бъдат собственици на ядрени съоръжения или на ядрен материал, като идеята е да се избегне излишна национализация, да не се усложнява нецелесъобразно режимът на собствеността, като същевременно се осигури непрекъснат контрол и отчетност.
2. Разпоредби на Директива на Съвета 96/29/ЕВРАТОМ от 13 май 1986 г. частично се въвеждат и в двата законопроекта.
Тази директива установява основни норми на безопасност с цел защита на здравето на работниците и населението като цяло от опасностите, произтичащи от йонизиращи лъчения, които по същество представляват "унифицирани стандарти". Разглежданата директива се основава на чл. 2b "за създаване на унифицирани стандарти за защита на здравето на работниците и населението", чл. 30 и чл. 33 от Договора за ЕВРАТОМ. Европейската комисия е издала множество ръководни правила по прилагането на тези "стандарти" - мнения и препоръки, които улесняват буквалното им транспониране във вътрешното право на държавите-членки.
Директива на Съвета 97/43/ЕВРАТОМ от 30 юни 1997 г. за защита на здравето на лицата от опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения при медицинско облъчване допълва Директива на Съвета 96/29/ЕВРАТОМ и утвърждава общите принципи на радиационна защита на лицата, които конкретно се отнасят до облъчване на пациенти като част от собствената им медицинска диагностика или лечение, облъчване на здрави лица като част от професионален здравен контрол или здравен скрининг, медицински изследователски програми или медико-правни процедури. В чл. 61 на законопроекта на Министерския съвет се предвижда издаването на наредба относно източниците на йонизиращи лъчения, които могат да бъдат използвани за медицински цели. Законовото основание за издаването на такава наредба по закона, предложен от Надежда Михайлова, се съдържа в чл. 26, ал. 1, т. 1, буква "б".
И в двата законопроекта се въвеждат част от дефинициите на директивата. Степента на транспониране е различна и варира между отделните дефиниции в двата законопроекта. Комисията по Европейска интеграция препоръчва изясняване на определението за йонизиращо лъчение в законопроекта на Министерския съвет.
Част от разпоредбите на Директивата (чл. 8 за възрастовата граница, чл. 9 за дозовите граници за облъчваните работници, чл. 10 за специалната защита по време на бременност и кърмене, чл. 11 за дозовите граници за стажанти и учащи се, чл. 12 относно специално разрешените облъчвания, чл. 13 за границите на дозите за представители на населението, чл. 14 относно облъчване на населението като цяло, чл. 15 и чл. 16 - оценка на ефективната доза) са частично въведени в Наредбата за основни норми за радиационна защита, приета с Постановление на Министерския съвет № 5, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 5 от 2001 г., а пълното им въвеждане ще се постигне чрез издаване на предвидената и по двата законопроекта Наредба за основни норми за радиационна защита, чл. 26, ал. 1, т. 1 от законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели, респективно чл. 26, ал. 3 от законопроекта за безопасно използване на ядрената енергия.
Повечето от разпоредбите на директивата въвеждат конкретни правила с ясно идентифицирана цел. Спазването на тези разпоредби на практика изисква детайлна регламентация, а това не е възможно да се постигне с приемането на закон. Възприетата законодателна техника чрез наредби е в съответствие със Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, според който законът дава правна уредба на трайните обществени отношения.
Изискванията на Глава Трета от Директивата за уведомяване за извършване на дейности и тяхното регулиране частично се въвеждат и в двата законопроекта чрез разпоредбите, уреждащи разрешителния и лицензионния режим, като условие за осъществяване на дейности с източници на йонизиращи лъчения. По аналогичен начин стои и въпросът с транспонирането на разпоредбите на Глава Четвърта относно предварителното обосноваване за извършване на дейности, свързани с йонизиращи лъчения, поради техните икономически, социални или други ползи, съпоставени с уврежданията на здравето, които могат да причинят. В същия контекст са и въпросите на оптимизацията на радиационната защита и дозовите ограничения за облъчване.
Тъй като предметът на регулиране на съпоставяните актове - директивата и двата законопроекта, не е идентичен, оценка за съответствие трудно може да бъде направена. За пълнота трябва да се посочи, че директивата не съдържа изискване за лицензиране, а въвежда режим на уведомяване за определени дейности - чл. 3, разрешаване на други - чл. 4, и изискване за предварителна обосновка. За разлика от проекта на Министерския съвет, в законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели, наред с лицензионния и разрешителен режим, е предвиден и още един - регистрационен режим, който повече се доближава до режима на уведомяване по директивата. Същевременно обаче така предложената уредба е непълна и поставя въпроса за съотношението между регистрационния и лицензионния режим. Този вид проблеми са подробно коментирани в експертизата, направена от МААЕ и съответно отразени в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Мерките, които държавите-членки трябва да предприемат в случаите на радиационна аварийна обстановка - членове 49, 50, 51, 52 и 53 на директивата, са частично транспонирани в двата проекта - Глава Осма "Аварийно планиране и аварийна готовност" по закона, предложен от Министерския съвет, и Глава Втора, раздел III в законопроекта, предложен от Надежда Михайлова. Тяхното въвеждане е част от изпълнението на поетите ангажименти на Република България по Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка. Законопроектът на Министерския съвет е съобразен с препоръките на МААЕ по тази част и предлага по-пълна уредба на материята.
3. Директива на Съвета 92/3/ЕВРАТОМ от 3 февруари 1992 г. относно надзора и контрола върху пратките на радиоактивни отпадъци между държавите-членки както вътре, така и вън от Общността.
И двата законопроекта предвиждат въпросите на превоза на радиоактивни отпадъци и мерките, залегнали в директивата, да бъдат въведени във вътрешното право с приемането на наредба от Министерския съвет за правилата за безопасното превозване на радиоактивни материали - по чл. 26, ал. 1 от законопроекта на Надежда Михайлова и чл. 26, ал. 4 от законопроекта, предложен от Министерския съвет. Към настоящия момент отделни разпоредби са въведени в Наредба № 46 за транспорт на радиоактивни отпадъци. Препоръката в Коментара на МААЕ е да се помисли върху обособяването на отделен раздел в закона, тъй като транспортирането на радиоактивни материали се нуждае от ясна правна и регулаторна рамка. Тази препоръка не е възприета и в двата законопроекта, но материята е уредена в отделни разпоредби.
4. Предложените законопроекти са съобразени и с международните договори, по които Република България е страна: Договор за неразпространение на ядреното оръжие, ратифициран с Указ № 668 на Президиума на Народното събрание от 10 юли 1969 г.; Допълнителен протокол към Споразумението между Република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 20 септември 2000 г.; Конвенция за оперативно уведомяване при ядрена авария, ратифицирана с Указ № 3514 на Държавния съвет; Конвенция за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, ратифицирана с Указ № 3514 на Държавния съвет; Конвенция за ядрена безопасност, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 14 септември 1995 г.; Конвенция за физическа защита на ядрения материал, ратифицирана с Указ № 341 на Държавния съвет от 3 февруари 1984 г.; Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 27 юли 1994 г.; Единна конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 10 май 2000 г.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че с приемането на нов закон, уреждащ използването на ядрената енергия, ще се постигне привеждане на съществуващата правна рамка в съответствие с изискванията на европейското законодателство, като се изградят необходимите организационни и институционални структури. То е необходимо както с оглед на предприемането на конкретни мерки за промяна на съществуващата нормативна уредба с цел сближаване на българското законодателство с общностното право, така и за изпълнение на международните задължения, поети от Република България, включително в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Комисията по европейска интеграция прие, че и двата законопроекта въвеждат разпоредби на актове на Европейския съюз и са в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Същевременно законопроектът за безопасно използване на ядрената енергия, внесен от Министерския съвет, който се базира на законопроекта за използване на ядрената енергия за мирни цели, отчита бележките на МААЕ и в по-голяма степен отговаря на Препоръките за ядрена безопасност, изработени от Международната агенция по атомна енергия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Моля да бъде представен докладът на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Манева.
ДОКЛАДЧИК ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за безопасно използване
на ядрената енергия № 202-01-25, внесен от
Министерския съвет на 22 април 2002 г.

На свое заседание, проведено на 17 май 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за безопасно използване на ядрената енергия. На заседанието присъстваха представители на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и на Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителя законопроектът бе представен от Николай Влахов - главен секретар на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Основният акцент в законопроекта е поставен върху осигуряването на безопасността за здравето и живота на хората и защитата на околната среда при използването на ядрената енергия и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. За целта са регламентирани по подходящ начин обществените отношения, свързани с държавното регулиране на този вид дейности.
Постигната е необходимата синхронизация с разпоредбите на действащата нормативна уредба относно опазването на околната среда. В съответствие със Закона за опазване на околната среда е предвидено в чл. 45 изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и провеждане на обществено обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, включително уведомяване и отчитане на становищата на други държави, които е възможно да бъдат засегнати. Положителното решение по ОВОС е едно от условията за издаване на разрешение за изграждане и експлоатация на ядрено съоръжение.
За лицата, които извършват дейности по използване на ядрената енергия и йонизиращи лъчения или дейности по управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, законопроектът предвижда задължения за извършване на мониторинг и контрол върху радиационните характеристики както на работната, така и на околната среда в радиационнозащитната зона и в наблюдаваната зона. При неспазване на определените със законопроекта изисквания за осигуряване както на специфичните аспекти на безопасността, така и за защита на околната среда, се предвижда отнемане на издадената лицензия или разрешение.
Гарантирано е и финансово обезпечаване на дейностите по безопасно управление на отпадъците и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения чрез създаването към Министерство на енергетиката и енергийните ресурси на фонд "Радиоактивни отпадъци" и фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", в които се акумулират дългосрочно необходимите средства.
След проведените разисквания и гласуване в подкрепа на законопроекта, с 9 гласа "за" и 1 "въздържал се", Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Законопроектът създава механизми за успешно взаимодействие и координация между различните специализирани държавни органи в Република България, като обезпечава опазването на околната среда при използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.
Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за безопасно използване на ядрената енергия № 202-01-25, внесен от Министерския съвет на 22 април 2002 г."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо гласуване.
Господин Мазнев, Вие ли искате думата? Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Проектът за Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, уважаеми дами и господа, е внесен още в началото на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание - втория месец след изборите. Това беше на 19 юли 2001 г. Оттогава е изведен законът и е внесен в Народното събрание.
По същество съдържанието на проекта. Той се състои от осем глави, като глава първа третира въпросите за общите положения в законопроекта, глава втора - по отношение на управление на използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, с раздел I - "Решения за изграждане на съоръжения с особена важност", раздел II - "Зони с особен статут", и раздел III - "Аварийно планиране и готовност".
Глава трета се занимава с въпросите на държавното регулиране, с раздел I - "Общи разпоредби", раздел II - "Държавна агенция по атомна енергия", и раздел III - "Осъществяване на контролната дейност".
Глава четвърта се отнася за въпросите на разрешителния режим, с глава първа - "Общи разпоредби", глава втора - "Регистрация", глава трета - "Лицензии", глава четвърта - "Лицензии за специализирано обучение на персонала", раздел V - "Правоспособност за работа по използване на атомната енергия", и раздел VI - "Права и задължения на притежателите на разрешения".
Глава пета се отнася до въпроса за управление на радиоактивни отпадъци, с раздел I - "Общи разпоредби", раздел II - "Финансиране дейностите на радиоактивните отпадъци", раздел III - "Държавно предприятие за управление на радиоактивните отпадъци", раздел IV - "Отчитане, контрол и регистрация на радиоактивните отпадъци".
Глава шеста третира въпроса за физическата защита и гаранциите, с раздел I - "Физическа защита на ядрени съоръжения и ядрени материали и радиоактивни вещества", раздел II - "Прилагане на гаранции".
Глава седма се отнася до гражданската отговорност за ядрена вреда.
Глава осма се отнася за принудителни мерки и административно-наказателна отговорност, с два раздела: раздел I - "Принудителни административни мерки", и раздел II - "Административнонаказателни разпоредби".
Законопроектът съдържа Допълнителни разпоредби, в които са дадени физическите и биологични определения на термините, които се съдържат в закона, и Преходни и заключителни разпоредби.
Проектът на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели има за цел да уреди правоотношенията, свързани с използването на ядрената енергия и йонизиращото лъчение в тяхната пълнота и в съответствие с поетите от Република България ангажименти по международни договори, които имат за предмет регламентирането на използването на ядрената енергия.
При разработването на проекта са отчетени установените с Конституцията на Република България принципи, като: осигуряване опазването на околната среда - чл. 15, на който кореспондира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда - чл. 55, осъществяване на стопанска дейност в условията на свободна стопанска инициатива - чл. 19, ал. 1, равнопоставеност на стопанските субекти - чл. 19, ал. 2, закрила на инвестициите - чл. 19, ал. 3, неприкосновеност на частната собственост - чл. 17, ал. 3, както и уредбата на въпросите, свързани със собствеността и установяването на държавния контрол.
С цел инкорпорирането на бъдещия закон по подходящ начин в българската правна система той е съобразен със съответните разпоредби на Закона за държавната собственост, Закона за собствеността и Закона за администрацията. Отчетена е и уредбата съгласно действащите към момента закони, които уреждат осъществяването на стопанска дейност в различни стопански области, като Законът за енергетиката и енергийната ефективност, Законът за далекосъобщенията, Законът за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.
Проектът е съобразен също така в максимална степен със съответните международни договори, които са ратифицирани по съответния ред, обнародвани и влезли в сила за Република България или по отношение на които Република България е поела ангажимент за сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз, като Конвенцията за ядрена безопасност, Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или при радиационна аварийна обстановка, Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария, Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, Договора за неразпространение на ядреното оръжие и други.
При работата върху проекта е проучен също така опитът и на други страни от Централна и Източна Европа, най-вече Унгария и Чешката република.
Проектът за Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели урежда: принципите на използване и управление на ядрената енергия; въпросите, свързани с държавното управление на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, включително зоните с особен статут и аварийна готовност; въпросите, свързани с държавното регулиране и контрола при използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения; регистрационния и разрешителния режим за упражняване на практически дейности с източници на йонизиращо лъчение; правата и задълженията на притежателите на разрешения; управлението на радиоактивните отпадъци; физическата защита и прилагането на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие; регламентирането на гражданска отговорност за ядрена вреда и налагането на принудителни административни мерки, видовете административни нарушения и съответните за тях наказания.
Във връзка с очертания по-горе предмет следва да се вземат предвид следните особености на уредбата:
1. В съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България с проекта за закон се установява държавен монопол върху производството на ядрена енергия чрез ядрена верижна реакция, на делене, което е необходимо за осъществяване на използването на ядрената енергия.
Специалният ядрен материал е обявен за публична държавна собственост. Дадена е възможност специалният ядрен материал, след неговото използване или употреба, да бъде обявен за частна държавна собственост, за да може да бъде предоставен за преработване на трети лица.
В проекта е предвидено също погребването на радиоактивни отпадъци, генерирани в резултат на използването на ядрената енергия и производството на радиоактивни продукти да се извършва само от специализирано държавно предприятие.

В тази връзка съоръженията за погребване на радиоактивни отпадъци, както и терените, върху които са изградени тези съоръжения, са обявени за публична държавна собственост. Съгласно действащото законодателство подобни държавни предприятия създадени със закон, упражняват държавния монопол, като осъществяват дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, като упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи в пределите на закона. За тази цел в проекта определени категории имущество са определени за имущество публична държавна собственост. Останалото имущество би могло да бъде както държавна собственост от вида на частната, така и собственост на стопанските субекти, включително на съответното предприятие, което ще упражнява държавния монопол.
Във връзка с горното с проекта се създава държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", уредбите и механизмите на функциониране на което са съобразени с посоченото по-горе.
Второ, проектът урежда подробно правоотношенията, свързани с режима за осъществяване на стопанска дейност с източници на йонизиращи лъчения и контрола върху тази дейност. В зависимост от степента на риска, който се създава за здравето на хората и за околната среда, източниците на йонизиращи лъчения са разделени с проекта на два основни вида: такива, които не подлежат на контрол, използват се свободно, и такива, които се контролират от държавата.
Контролът, съгласно закона, е предварителен и последващ. Като израз на предварителен контрол могат да бъдат определени регистрационният, съответно лицензионният режим, които са въведени като изисквания за осъществяване на практическа дейност с източници на йонизиращи лъчения от втория вид. Те целят предварително, преди започване на дейността, да бъде установено дали лицето, което е заявило, че иска да осъществява практически дейности с източници на йонизиращи лъчения, отговаря на предвидените от закона изисквания. И в двата случая актът, който държавният орган издава, удостоверението за регистрация, съответно лицензията, са актове на обвързана администрация. Органът не може да откаже издаването на индивидуалния административен акт, ако лицето отговаря на предвидените от закона изисквания. Това положение е изразено отчетливо в проекта, за да бъде спазен принципът за равнопоставеност на стопанските субекти.
Последващият, текущ, контрол цели да се установи дали лицата, които осъществяват практически дейности с източници въз основа на регистрация или на разрешение, или лицензия, правят това в съответствие с установените за тях изисквания. Нарушенията на установените от закона изисквания могат да доведат до определени последици, подчертани в проекта. Като крайни мерки могат да бъдат посочени заличаване на регистрацията или отнемане на лицензията. По-леки са мерките като временно спиране действието на лицензията, изменения на лицензията и др.
В съответствие с приетия в българското законодателство подход, проектът предвижда възможността едновременно с действията със санкционен характер по отношение на лицензията на нарушителите да бъдат наложени и административни наказания, и принудителни административни мерки.
Трето, глава втора от проекта е свързана с реда на вземане на решения за изграждане на важни обекти с източници на йонизиращи лъчения, като атомни електроцентрали, изследователски реактори, съоръжения за широкомащабно погребване на радиоактивни отпадъци и други обекти, които включват съизмерим радиационен риск за населението с посочените по-горе обекти.
Във връзка с осъществяването на контрол върху практическите дейности с източници на йонизиращи лъчения особен интерес представлява специализираният орган с функции в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения. Като такъв в проекта, глава пета, е посочен председателят на Държавната агенция по атомна енергия. Уредбата в тази си част е поставена изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 47 и следващите от Закона за администрацията. Специално във връзка с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от същия закон в проекта е предвидено Държавната агенция по атомна енергия да бъде създадена с постановление на Министерския съвет, т.е. правоучредяващ ефект да има не самият закон, а отделен акт на изпълнителната власт, с който ще се преобразува сегашният Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели в Държавна агенция по атомна енергия и подробно ще се регламентират нейните правомощия, произтичащи от този закон и от другите закони, с които са възложени функции на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
С Преходните и заключителни разпоредби към проекта е предвидено, че агенцията е правоприемник на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който провежда държавната политика за безопасно използване на атомната енергия по досега действащия закон.
Със законопроекта, чл. 31, се предлага не само ръководните, но и експертните длъжности в специализираната администрация на Държавната агенция по атомна енергия да се заемат от държавни служители. Тази разпоредба е в съгласие с чл. 2 от Закона за държавния служител и се мотивира с това, че експертните длъжности в специализираната администрация осъществяват функции, пряко свързани с реализиране на правомощията на председателя на Държавната агенция по атомна енергия, и носят пряка отговорност за изпълнението им. Предвидено е за някои служители в агенцията да получават допълнителна месечна добавка към основното месечно възнаграждение с оглед задържане и привличане на квалификационни кадри за осъществяване на контрол по безопасност и радиационна защита като сложна и отговорна дейност.
Четвърто, глава седма от законопроекта регламентира гражданската отговорност за ядрена вреда. Съгласно чл. 5, т. 1 от Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда отговорността на експлоатацията, в която се намира инсталацията, може да бъде ограничена от държавата до сума, не по-малка от 5 млн. щат. долара за всяка една авария, при което щатският долар в конвенцията е разчетна единица, еквивалентна на стойността на щатския долар по неговия златен паритет. На това основание в законопроекта се предвижда размерът на обезщетенията по гражданска отговорност за ядрена вреда да се ограничи на 90 млн. лв. Вносителят счита, че на този етап не следва да се разглежда въпросът, свързан с протокола за изменение на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Мотивите за това са, че протоколът предвижда по-широка сфера на прилагане на Виенската конвенция и значително по-широки размери на отговорността на експлоатиращия ядрената инсталация. Протоколът не е ратифициран от Република България и не следва неговите положения да се залагат в този закон.
Уважаеми дами и господа, в заключение искам да кажа, че между законопроекта, внесен от госпожа Надежда Михайлова, и този на Министерския съвет има съвсем незначителни разлики. Естествено, с оглед на ранното внасяне на законопроекта в този законопроект се говори за Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, тъй като самото министерство беше преобразувано по-късно, и регулаторният орган в нашия законопроект е Държавна агенция по атомна енергия, а в закона на Министерския съвет е Агенция по ядрено регулиране.
Освен това в закона на Министерския съвет отпада глава девет и се създават два фонда, които са заложени в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а тук са прехвърлени в закона на Министерския съвет.
В допълнение искам да кажа, че законът, внесен от народния представител Надежда Михайлова, има становище от Европейската комисия и то е положително, а по закона на Министерския съвет все още такова становище няма. И е много смущаващ фактът, че отпада държавният монопол по отношение на използването на ядрената енергия и на йонизиращите лъчения.
В заключение искам да добавя, че законопроектът на Министерския съвет беше внесен девет месеца по-късно. Ако трябва, ще взема още веднъж думата, двата законопроекта са напълно сходни. Нашият законопроект още на 19 юли след заседание на Комисията по енергетика беше внесен за становище в Министерския съвет, но вместо становище от Министерския съвет просто пристигна нов законопроект, който е продължение на този на Надежда Михайлова. Това е същият законопроект и ако се наложи още веднъж да вземе думата, мога да ви дам примери как глави са приписвани от нашия законопроект - това са глава седма и глава десета от закона на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
За процедурно предложение - господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Процедурното ми предложение е за продължаване на пленарното ни заседание до приключване на дебатите и гласуването на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Близнаков, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък. Този проект на закон е изключително важен за България. Той е важен за развитието на българската ядрена енергетика, важен е за отстояване на нашите национални ценности, тъй като основно третира функциите на регулаторния орган - Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
Във всички препоръки на Европейската комисия и на Международната атомна агенция във Виена се изисква органът да бъде независим, да бъде компетентен, да бъде авторитетен, за да може да гарантира, че експлоатацията на ядрените съоръжения в страната отговарят на всички международни стандарти за ядрена безопасност. Именно този законопроект на Министерския съвет, който, искам да подчертая, всички членове на Комисията по енергетика, които участваха в заседанието, без изключение, подкрепиха, дава тези възможности. Освен това се въвежда мандат на председателя на бъдещата Агенция за ядрено регулиране, което ще осигури тази независимост на регулаторния орган.
Това, което каза господин Мазнев, в много голяма степен е точно така. Вторият законопроект в голяма степен приема постановки от първия законопроект, просто вторият законопроект е по-късно изработен и затова е съобразен с повече изисквания на международните институции.
Във втория проект, проекта на Министерския съвет, по-ясно са разграничени функциите на управлението на дейността от функциите на регулиране и независимост на контрола. В първия законопроект, на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, има предвиден държавен монопол върху правото върху производство на ядрена енергия и публична държавна собственост на специалния ядрен материал. Във втория законопроект, законопроекта на Министерския съвет, се предвижда свободна частна инициатива, както това впрочем е предвидено и в Закона за железопътния транспорт, т.е. това е една практика, която е наложена в Европейския съюз и която ние неотклонно следваме.
Изключително важно е облекчаването на даването на лицензи като облекчена процедура - не всяка година, както досега, а с максимален срок десет години, което ни приближава до общата европейска практика.
И в двата законопроекта е предвидено да има Фонд "Радиоактивни отпадъци", но във втория законопроект се предвижда и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Освен това се предвиждат и стриктни задължения за мориторинга на работната и околната среда.
Във връзка с Виенската конвенция. Законопроектът на Министерския съвет дава едно достатъчно пълно съответствие с тази конвенция - Конвенцията за гражданска отговорност за ядрена вреда. Затова аз ви призовавам да подкрепим законопроекта, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
За реплика - господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя реплика на господин Близнаков по отношение на Фонда за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Вярно е, че в нашия законопроект този фонд го няма, има само Фонд "Радиоактивни отпадъци", но тези два фонда са добре описани в глава девета в Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Така че затова нашият законопроект не счете да ги описва в отделен закон. А Вие сте направили друго, господин Близнаков, от глава девета се вземат двата фонда, а пък в Допълнителните разпоредби просто глава девета отпада като съдържание на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Така че в този смисъл има пълно покритие.
Друго, което искам да кажа. В основни линии в първите глави смисълът и съдържанието и на двата законопроекта са едни и същи. Искам да ви обърна внимание на глава "Гражданска отговорност и ядрена вреда", където текстовете са просто едни и същи. Глава седма от закона на ОДС: "Чл. 1. Гражданската отговорност за ядрена вреда се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция." В закона на Министерския съвет: "Гражданската отговорност за ядрена вреда се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция." Другият член в закона на ОДС: "За целите на Виенската конвенция няколко ядрени инсталации на един и същи експлоатиращ, разположени на една и съща площадка с ядрена инсталация." В закона на Министерския съвет: "За целите на Виенската конвенция няколко ядрени инсталации на един и същи експлоатиращ, разположени на една и съща площадка с ядрена инсталация." И така нататък. Това са напълно идентични законопроекти. Единствената разлика, която аз намерих по-нататък, е в определението на йонизиращо лъчение. Искам да ви го прочета. В закона на Министерския съвет е казано: "Йонизиращо лъчение е лъчение, което може директно или индиректно да образува йонни двойки, предавайки на веществото пренасяната от него енергия."
Уважаеми дами и господа, във видимия спектър синият цвят също предизвиква фотоелектронна емисия, отделя електрон и е способен да предизвиква йонни двойки. Синият цвят е най-енергийният от видимия спектър. Така че в този смисъл не може със закон синият цвят да бъде вкаран като йонизиращо лъчение, ако за някои хора от ляво или от средата е опасен, за живите клетки синият цвят въобще не е опасен, уверявам ви! Определението за йонизиращо лъчение в закона на Надежда Михайлова е много по-точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
За дуплика - господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мазнев! Вие всички разбирате, че тук става въпрос за два законопроекта, от които вторият е по-пълен и по-съвременен. С това никой не иска да каже, че първият вариант не би бил добър, ако го нямаше вторият вариант. Освен това в значителна част от хората, вие знаете, господин Мазнев, експертите, които са работили, са едни и същи и за двата законопроекта. Затова и ние сме се обединили, включително и уважаемият господин Мазнев като заместник-председател на Комисията по енергетика, около втория вариант, за да покажем, че той по-пълно отговаря на някои изисквания. Разбира се, част от текстовете са еднакви, така както и Вие посочихте.
С това аз в никакъв случай не искам да кажа, че първият законопроект не заслужава внимание, просто ние трябва да изберем единия от двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване - господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател! Ще се опитам да не злоупотребявам с търпението, тъй като времето напредва. Не мога да не кажа, че не съм съгласен с твърдението, че законопроектът, внесен от Министерския съвет, е по-ясен, отколкото този, който е внесен от опозицията. За пример ще ви дам ал. 1 на чл. 3, която посочва каква е целта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и гласи, че "Ядрената енергия и йонизиращите лъчения се използват в съответствие с изискванията и принципите за ядрена безопасност и радиационната защита с цел осигуряване защитата на човешкия живот, здравето и условията на живот на сегашното и бъдещите поколения, околната среда и материалните ценности" и е посочено от какво да ги запазват - "от вредното въздействие на йонизиращите лъчения".
Имаше някои колеги в комисията, които се хвърлиха на амбразурата, образно казано, в опит да защитят този текст на правителството, който явно не е логичен и не съответства на реалността. Смятам, че такива трогателни опити не могат да защитят една незащитима позиция. Очевидно е, че не може, познавайки граматиката на българския език, да се твърди, че целта за използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения е да се защити човешкият живот точно от тези вредни въздействия на ядрените лъчения.
На второ място един сериозен аргумент, който бих изтъкнал, е, че законопроектът на правителството създава възможност за създаване на частни ядрени централи и други дружества, които се занимават с добиване на електроенергия, използвайки ядрения разпад, при което, ако те фалират, тогава се използват средства от Фонда "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", за да бъдат покрити проблемите, които те са създали - например, самите съоръжения, ядрените отпадъци и т.н. Но за разлика от други дружества, които биха могли да фалират, тези, които произвеждат електроенергия на базата на ядрената енергия, са всъщност едни опасни производства и ако те фалират на един ранен стадий, когато не са натрупани достатъчно средства във Фонда "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" или във Фонда за ядрените отпадъци, вследствие на тяхната дейност, тогава това означава, че единствено държавният бюджет ще бъде принуден да покрие всичките разходи по тези проблеми, които са възникнали от тяхната дейност и евентуално от техния фалит - нещо, което не може да се изключи априори. Напротив, смятам даже, че това би било един риск, който ние с приемането на този закон ще поемем.
Ето защо смятам, че този въпрос трябва да бъде много по-прецизно разгледан, много по-сериозно, за да не се наложи държавата да поема рискове, за които предварително няма готовност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
За реплика думата има господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съжалявам, че вземам реплика на моя колега Тошев, но съм длъжен да кажа, че на първо гласуване в комисията аз подкрепих и двата законопроекта, отчитайки това, което казва и господин Тошев, някои недостатъци на законопроекта на Министерския съвет. Но нека да имаме предвид, че тази година е много важна за българската енергетика. Тя е особено важна за първи и втори блок и за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
В този смисъл аз приканван моите колеги от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, а и всички колеги народни представители, да подкрепим и двата законопроекта. Има какво да се вземе и от двата, уверявам ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Аз не виждам особени основания да се страхувате от това, че се дава възможност да се изграждат в страната частни ядрени съоръжения. Това е практика в света и ние бихме могли да подходим именно по този начин, за да имаме просперитет на ядрената енергетика.
Това, че Вие говорите, че са опасни съоръжения, би могло да ме навежда на мисълта, че Вие сте против ядрената енергетика. Аз не Ви съветвам да заемате такава позиция, защото тя, освен че би била националнобезотговорна, много трудно би могла да бъде защитена от гледна точка на съвременните ядрени технологии, от гледна точка на това, което ние правим за обезопасяване на нашите реактори, от гледна точка на желанието ни да изграждаме съвременни, модерни, нови ядрени мощности.
Уважаеми колеги, тъй като съм присъствал и на консултациите в международната агенция по законопроекта, мисля, че вносителите са се опитали да удовлетворят всички препоръки и да отговорят така в този законопроект, така че той да отговаря на всички съвременни изисквания.
Именно затова още веднъж смятам, че законопроектът на Министерския съвет е един отличен вариант, за да представи страната пред света. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин Близнаков, аз поставям въпроса за това, че при един фалит на едно такова частно дружество всичките пасиви ще трябва да бъдат поети от държавния бюджет, ако по някакъв друг начин не бъде решен този въпрос. Това е сериозен въпрос, който ангажира финансово държавата чрез приемането на този закон априори. Това е проблемът, който поставям.
Що се отнася дали от ядрените централи могат да се отделят опасни вещества, могат и Вие го знаете много добре, тъй като, доколкото зная, бяхте шеф в ИСУЛ на диспансера, свързан с тези въпроси. Например, ядрените отпадъци и отработеното ядрено гориво могат да бъдат радиоактивни, тоест опасни за живите същества не само няколко години или няколко стотици години, но хиляди години, даже десетки хиляди години за някои елементи. Затова се говори за безопасност. Ако те бяха безопасни технологии, нямаше да се поставя толкова остро въпросът за безопасността. Затова става въпрос.
Ето защо смятам, че това, което казвам, вие трябва също да го приемете сериозно от финансовата му гледна точка и от другата гледна точка. Не смятам, че има причина да се противопоставяте на това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих предложил да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване. В аргументите, които чухме, няма никаква новина. Слушали сме многократно изявленията на господин Тошев по тази тема. Ако Съюзът на демократичните сили има някакъв вътрешен проблем в парламентарната си група как да гласуват и какво да гласуват по този закон, аз си мисля, че колегите народни представители са наясно с важността на момента, с необходимостта да имаме нов Закон за ядрената енергетика и безопасното й използване точно в момента, когато започва мисията на Международната агенция по атомна енергия в Козлодуй.
Така че ви приканвам на първо четене да гласуваме законопроекта на Министерския съвет, без повече да си губим времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Моля, гласувайте законопроект № 154-01-17, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 19 юни миналата година.
Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 153 народни представители: за 35, против 113, въздържали се 5.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект № 202-01-25, внесен от Министерския съвет на 22 април 2002 г.
Гласували 149 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Едно съобщение искам да направя във връзка с официалното посещение на Папа Йоан Павел Втори. Днес, 23 май 2002 г., всички народни представители, които имат пропуски, трябва да заемат местата си до 17,45 ч. на входа откъм ул. "Раковски" като придвижването ще бъде пеша в района около площада, тъй като е забранен достъпът на всякакви автомобили там.
Аналогично е и съобщението за тържествения концерт в Зала 1 на НДК на 24 май 2002 г. Местата трябва да бъдат заети до 17,30 ч., като автомобилите ще бъдат допускани до бул. "Витоша" и ул. "Фритьоф Нансен".
Съобщение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред: комисията ще проведе заседание на 29 май 2002 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по културата ще проведе заседание на 28 май 2002 г. от 9,30 ч., поради извънредното заседание, в зала 130.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 29 май от 16,30 ч. в зала 142.
Следващото пленарно заседание ще бъде извънредно, във вторник от 14,00 ч. при гласувания днес дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева