Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата през седмицата от 23 до 25 юни:
1. Законопроект за ратифициране на Споразуменията за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между Черноморските крайбрежни държави.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт.
3. Законопроект за ратифициране на Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед инженеринг” – Виена, Австрия.
4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите.
6. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случаи на несъстоятелност на работодателя.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
8. Проект за решение за разрешаване изпращането на кораб от Военноморските сили на Република България извън територията на страната за участие в състава на формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
10. Второ четене на законопроекта за здравето – продължение.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
13. Доклад за дейността на комисията за борба с корупцията за периода ноември 2002-2003 г. – продължение.
14. Първо четене на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
15. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията.
16. Първо четене на законопроекта за защита срещу домашното насилие.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
18. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 на Финансов договор от 13 ноември 1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (“Проект България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”).
19. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, гласувайте този проект за работата на събранието тази седмица.
Гласували 162 народни представители: за 122, против 23, въздържали се 17.
Тази програма е приета.
Има още редица предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник и те са следните:
Първото е на народния представител Стефан Мазнев за включване като точка в дневния ред на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Господин Мазнев, ако имате потребност да мотивирате Вашето предложение - заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение се отнася за чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.
Това предложение беше разгледано в Комисията по вероизповеданията. Още веднъж повтарям, че това предложение беше прието с пълен консенсус, нямаше нито един колега, който да гласува “против” или “въздържал се”. Мисля, че няма да отнеме повече от 10 минути, затова моля да го подкрепите като т. 9.
Още веднъж повтарям – това предложение беше разгледано в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и беше прието с пълен консенсус. Става въпрос да се облекчи работата на църковните настоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев за включване като точка от дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 61, против 49, въздържали се 33.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към следващото предложение за точка в дневния ред – на госпожа Екатерина Михайлова. То обаче е пристигнало преди Председателския съвет.
На Председателския съвет включихме тази точка на разглеждаемо място, така че, ако оттеглите предложението си, да не го гласуваме, защото тук пише “т. 1”? Благодаря Ви за разбирането.
Продължаваме нататък.
Следват серия предложения от заместник-председателя на Парламентарната група на Новото време Борислав Цеков да се включат като точки в дневния ред:
1. Второ четене на Закона за допитване до народа.
Това предложение е направено също и от народния представител Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! За пореден път предлагам да се включи второто четене на Закона за допитване до народа. Призовавам ви да погледнете вече приетата програма за работата на Народното събрание през тази седмица.
Какво съдържа тя? Значителен брой рутинни въпроси, няколко невзрачни предложения и 1-2 откровени, но значителни по размер далавери. Това е дневният ред за работата на Народното събрание през седмицата.

Затова аз предлагам не само да се включи като точка в седмичната програма второто четене на Закона за допитване до народа, но това да бъде точка първа.
Освен това вече чувам, че от представители на мнозинството се поддържа идеята за провеждане на референдум за членството на България в Европейския съюз и искам да ви предупредя, че ако ние не дадем възможност на гражданите и сами да искат организирането на референдуми, опасявам се, те няма да откликнат на тази декоративна демокрация, която им се предлага. И дори парадоксът е, че един такъв референдум може да се окаже невалиден поради липса на необходимото мнозинство.
Междупрочем законопроектът предлага една по-гъвкава система за отчитане на резултатите от гледна точка на участието на гражданите. Може би вие все още се успокоявате, че няма обществен натиск, че българското общество вече не се надява, че може да играе съществена роля в решаването на своите собствени проблеми, но мисля, че това е временно състояние, а поради това и измамно. И хората, след като за тези години на прехода бяха ограбвани, едва ли ще допуснат да им бъде отнето и последното право, да бъде ограбено и правото им сами да решават тези въпроси, които в най-голяма степен засягат техния живот.
Затова настоятелно предлагам да подкрепите предложението точка първа от седмичната програма да бъде второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз, разбира се, ще подложа на гласуване да бъде включен в дневния ред този законопроект, а след това пленарната зала ще реши на кое място да бъде тази точка.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на законопроекта за допитване до народа.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 90, против 47, въздържали се 33.
Това предложение се приема.
Предложение за прегласуване, заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, проблемът е от голямо значение, има нужда от прецизиране на много от въпросите, поради което смятаме, че събранието не е готово в този момент да вземе отношение и искаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението като точка от дневния ред да бъде второто четене на законопроекта за допитване до народа.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 78, против 51, въздържали се 44.
Тази точка не се включва в дневния ред за седмицата.
Следващото предложение - на народния представител Борислав Цеков, е за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков да се включи като точка в дневния ред този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 72, против 47, въздържали се 34.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Севлиевски. Имате право да поискате прегласуване.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Моля да прегласуваме това решение, като за сетен път ще се опитам да разясня на пленарната зала, че се касае за една много малка поправка в Закона за концесиите, която прави всички концесионни договори в България публични. Създава се публичен регистър, до който всеки един наш избирател, всеки един ваш и мой избирател, да има достъп, да знае какво общинските власти или изпълнителната власт - Министерският съвет, прави по отношение всички онези дейности, обекти и ресурси, които се отдават на концесия.
Моля да подкрепите законопроекта и моля да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Севлиевски.
Отново подлагам на гласуване предложението като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за концесиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 95, против 45, въздържали се 25.
Предложението се приема. Тази точка влиза в дневния ред за седмицата.
Подлагам на гласуване следващото предложение – пак на Борислав Цеков, да бъде включено в програмата първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, внесен от народните представители Ралица Агайн, Гадар Хачикян и Мирослав Севлиевски.
Струва ми се, че никой не иска аргументация, затова веднага подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 24, против 48, въздържали се 57.
Това предложение не се приема.
Има предложение, подписано от група народни представители, и същото по съдържание предложение, подписано от председателя на Парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова, направено на основание на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Като точка в дневния ред на основание чл. 94 от правилника да бъде проведено изслушване на министър-председателя на Република България, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия, а също така да бъде поканен и президентът на Република България, за да изразят отношение относно критичното състояние на отбраната, довело до закани за намеса на армията. Изслушването да се проведе на 25 юни на пленарно заседание.
Преди да подложа на гласуване, искам да дам възможност за мотивиране, като помоля госпожа Михайлова да уточни дали в рамките на парламентарния контрол или още в самото начало на деня - петък.
Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин Герджиков. Веднага ще направя уточнението – ние предлагаме изслушването да се проведе в петък от 9,00 ч., в нормалното време на пленарното заседание, а не по времето на парламентарния контрол, за да може да се упражни парламентарен контрол върху правителството и по другите въпроси.
Смятаме, че срокът за подготовка на такова изслушване е нормален, а то е изключително необходимо, защото през последните няколко дни скандалите и институционалната криза в сектор “Сигурност” добива огромни размери. Отговорност за тази криза носят президентът на Република България, както и министър-председателят. Независимо, че думите, които се разменят публично, са между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб, в крайна сметка за сигурността отговаря цялото правителство, както и президентът. Това са конституционни задължения. При положение, че сме парламентарна република, най-нормалното нещо е да има изслушване на всички хора, които носят отговорност за сигурността на България.
Ето защо ние настояваме в петък от 9,00 ч. да бъдат изслушани министър-председателят на Република България, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб и да бъде поканен президентът на Републиката на това заседание. Те трябва да уведомят народните представители за кризата, която настъпва, за отговорността, която носят, и за намесата на политически партии в една такава деликатна и важна сфера, каквато е сигурността. Все повече БСП се домогва върху влияние върху армията и върху сферата на сигурността – нещо абсолютно недопустимо и го прави чрез президента. Обаче отговорност за случващото се носи правителството на НДСВ с бездействието и с невъзможността да координира действията в този сектор.
Ето защо аз се обръщам към всички народни представители – да направят необходимото, т.е. да подкрепят нашето предложение за изслушване на тези лица, защото парламентът не може да стои безучастен и да слуша как се размахва оръжие срещу демокрацията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГОДС. Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб и да бъде поканен и президентът на това изслушване за петък от 9,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 203 народни представители: за 55, против 78, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Имате възможност да поискате прегласуване. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЛОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам прегласуване. Изглежда народните представители не разбраха какво е предложението. (Реплики от мнозинството.)
Отговорните лица в България за сигурността на страната – парламентарна република, трябва да дойдат и уведомят какво се случва в страната. Изглежда заработи страхът.
Ако не сте разбрали, това, което предлагаме, е път за решаване на институционалната криза, настъпила в сектор “Сигурност”. Депутатите също носят отговорност за това какво ще се случи през следващите дни и месеци. Затова моля за прегласуване. И всеки един от хората, които ще вземат своето решение след малко, нека добре да помисли: иска ли да защитава националната сигурност, или иска да подпомага политически интриги и подготовка за избори, използвайки точно най-важното в областта на сигурността – армията.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Моля народните представители отново да гласуват предложението за изслушване.
Гласували 201 народни представители: за 63, против 82, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено на основание чл. 40, ал. 3. То изхожда от заместник-председателя на ПГОДС господин Димитър Абаджиев. Предлага се включване като точка в дневния ред на проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин и промяна на нейния състав. (Реплики от КБ.)
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моля ви да гласувате да влезе в дневния ред направеното предложение за решение за удължаване на срока на действие на тази комисия по няколко основни причини. Тази седмица изтича определеният мандат, а комисията всъщност беше блокирана и не бяха извършени основни неща, като например изслушването на председателите на БСП през този период, включително и на сегашния президент Георги Първанов. Не беше искана официална информация от временната власт в Ирак. Освен това над 80% от времето на комисията премина в процедурни препирни поради блокирането състава на комисията, който не отразява съотношението на парламентарните групи в пленарната зала. Представени са няколко парламентарни групи с по 4 народни представители, а Парламентарната група на ОДС - Демократи за силна България – с двама, на СДС – с двама, Парламентарната група на Народен съюз не е представена, а Парламентарната група на Новото време също не е представена. Поради това предлагаме този проект за решение да се включи в дневния ред, за да може комисията да си свърши работата и да отрази състава на Народното събрание и се спази паритетният принцип така, както той беше гласуван още с първото решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на господин Абаджиев за включване на този проект за решение като точка в дневния ред.
Гласували 204 народни представители: за 136, против 58, въздържали се 10.
Предложението се приема.
АСЕН АГОВ (ПГОДС, от място): Защо БСП се плаши от тази комисия? (Шум, смях и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме по-нататък.
Следващото предложение е на народния представител Михаил Миков. На основание ал. 3 на чл. 40 той предлага да се включи като точка в дневния ред проектозаконът за временна забрана за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносител е Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, господин Миков, ако имате силно желание, моля да аргументирате Вашето предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Тази квалификация към моето желание е относителна.
Уважаеми дами и господа! Този законопроект е внесен през м. февруари като отзвук от обществените нагласи за всичко това, което предизвиква обществена дискусия и е свързано с възстановяването на имущество, отнето от фамилията на бившите царствени особи. По време на възстановяването на това имущество имаше редица съмнения – многократни и споделени и в печата, за липса на правни основания за възстановяване на владението, включително и за нарушения на закона от определени органи и длъжностни лица.
Ето защо смятам за необходимо да включим за разглеждане в дневния ред законопроекта за временна забрана за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд, Борис и техните наследници, до изясняване собствеността върху тези имоти с цел те да бъдат опазени, доколкото има достатъчно данни, че и в момента се извършват разпоредителни сделки с имущество, принадлежащо в кръга на изброеното и предмет на този закон. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за включване като точка в дневния ред на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 99, против 89, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
Господин Пантелеев, имате възможност да искате прегласуване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Вие четете мислите ми, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагаме да прегласуваме това предложение. Достатъчно много пъти се вижда, че нещата висят на косъм. Крайно време е този законопроект да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване да бъде включен в дневния ред законопроект за обявяване за държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Моля, гласувайте отново.
Гласували 203 народни представители: за 104, против 91, въздържали се 8.
Това предложение се приема. (Ръкопляскания от опозицията.) Този законопроект се включва в дневния ред на Народното събрание.
Вносител на следващото предложение е народният представител Емилия Масларова: "На основание чл. 40, ал. 3 предлагам като точка от дневния ред да бъде включен проектозаконът за закрила на пациента с вносители Кръстьо Петков и Емилия Масларова".
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, след като разбрахме, че Народното събрание не е готово да даде правото на българския народ да се изказва освен на изборите - дали ние да станем народни представители или не, по никакви други въпроси, че ние не сме подготвени, а пък аз чувам, че българинът не знаел много неща, не ги разбирал, аз се обръщам към вас да подкрепите многократно внасяния проект на Закон за закрила на пациента. Смятам, че поне от това българският народ разбира когато се разболее и съм убедена, че в законопроекта, който ние внасяме, и в последните действия на представителите на правителството, се понасят изключително големи ангажименти към българските граждани тогава, когато те са застрашени от някакво заболяване.
В нашия законопроект съвсем ясно, кратко, стегнато са регламентирани онези права, които всеки един, който стигне до болнично заведение или се нуждае от някаква медицинска помощ, трябва да има.
Аз не виждам какво страшно има в това в един законопроект, където липсва навсякъде в нашето законодателство стандарта за лечение… Смятате ли вие, че когато искаме да увеличим осигурителните вноски, не трябва да имаме претенции към пациенти и към това, което ще ни бъде поднесено като здравна услуга? Считате ли вие, че културата на обслужване, информираността на пациента, личните му права – всичко това не е обект и не заслужава да бъде обект не само на законодателна инициатива, но и на законодателно решение? Защото съм убедена, че всеки един от нас, след като следяхме споровете в още неприключилия Закон за здравеопазването, виждате колко много проблеми има, че това е един закон, който ще бъде абсолютно необходим и който ще бъде от голяма полза за българските граждани.
Аз се надявам, че този път вие ще подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение като точка в дневния ред да бъде включен този законопроект за закрила на пациента.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 52.
Това предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, искам да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 16 до 22 юни тази година:
Проект за решение по доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" АД и изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. Вносител - Рамадан Аталай.
Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията опазване на околната среда и водите. Вносител - Борислав Китов.
Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията по медиите. Вносител - Борислав Китов.
Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител - Борислав Китов.
Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Вносител - Борислав Китов.
Проект за решение за промени в ръководството и състава на Комисията по култура. Вносител - Борислав Китов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб с щатното му въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие от Българската армия във връзка с четвъртото активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили". Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване участието на контингент от Българската армия в учението на НАТО Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004" на територията на Република Азербайджан. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Сърбия и Черна гора. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за браншовите организации. Вносител - Валери Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител - Лютви Местан. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за промени в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за промени в Комисията по труда и социалната политика. Вносител - Мирослав Селвиевски.
Проект за решение за промени в Комисията по енергетика. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промени в състава на постоянните комисии на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. Вносител - Валентин Василев.
Проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните по твърдението за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин и промяна на нейния състав. Вносители са Димитър Абаджиев и Асен Агов.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правни въпроси. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промени в Комисията по бюджет и финанси. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промени в Комисията по земеделието и горите. Вносител - Борислав Цеков.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по енергетика. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител - Теодора Константинова.
Проект за решение за промени в Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в Комисията по европейска интеграция. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в Комисията по културата. Вносител - Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по икономическата политика. Вносител - Теодора Константинова.



Уважаеми народни представители, ако няма предварителни въпроси, започваме по приетия дневен ред.
Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ОТНОСНО МОРСКОТО ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ МЕЖДУ ЧЕРНОМОРСКИТЕ КРАЙБРЕЖНИ ДЪРЖАВИ.
Искам да поканя председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по този ратификационен законопроект.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Д О К Л А Д
относно законопроект № 402-02-37 за ратифициране на Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави, внесен от Министерския съвет на 25 май 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави и прие следното
С Т А Н О В И Щ Е:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави, подписано на 27 ноември 1998 г. в Анкара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз правя процедурно предложение в залата да влезе госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията по тази ратификация и една от следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение госпожа Мартинова да бъде допусната до пленарна зала.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави, внесен от Министерския съвет

На 3 юни 2004 г. Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди този законопроект, който беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г. има за цел създаването на глобален план за търсене и спасяване на хора, търпящи бедствие в морето. В съответствие с отговорностите, възложени й от конвенцията, Международната морска организация раздели световния океан на 13 района и одобри подготовката на планове за търсене и спасяване за всеки от тях, които след това да се интегрират в глобалния план. Сътрудничеството на страните в определен район включва комплекс от мерки, в т.ч. разграничаване на райони, в които крайбрежните държави носят отговорност за търсене и спасяване, сключване на двустранни и регионални споразумения за сътрудничество и др.
Реализацията на целия комплекс от мерки е продължителен процес, поради което сътрудничеството на отделните държави в съответния район се базира първоначално на временни планове, които се превръщат в окончателни, когато съответните държави уведомят генералния секретар на Международната морска организация за постигнатите договорености.
На 27 ноември 1998 г. в Анкара шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна подписаха Споразумение за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави, което урежда отношенията във връзка с търсенето и спасяването в Черноморския район, изцяло е насочено към постигане на висока ефективност при провеждането на операциите по търсене и спасяване. Очакваният ефект от изпълнението на задълженията на крайбрежните държави по споразумението е осигуряване в по-висока степен на безопасността на плавателните съдове и човешкия живот на море.
В световен мащаб задълженията на крайбрежните държави да създават и поддържат организация за търсене и спасяване на хора произтичат от редица международни конвенции в областта на морското право – Женевската конвенция за открито море от 1958 г., Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г., Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. Всички тези конвенции са влезли в сила за Република България.
В Споразумението са регламентирани координацията и сътрудничеството между изградените в отделните държави спасително-координационни центрове. То предвижда задължение за крайбрежната държава да предприеме незабавно действия по търсене и спасяване, в случай, че към нея бъде отправена молба от спасително-координационен център на друга крайбрежна държава, както и районите за търсене и спасяване между държавите да се установят чрез двустранни и/или многостранни споразумения. До установяването на тези райони операциите по търсене и спасяване ще се провеждат съвместно или съгласно принципа на най-бързо пристигане на мястото, където ще се провеждат действията по търсене и спасяване. Създадени са правила за допускане на спасителни единици на чужда държава в териториалното море на крайбрежната държава.
Уреден е обменът на информация по отношение на техническите възможности и оперативната готовност на крайбрежните държави за предприемане на действия по търсене и спасяване.
Предвидена е възможност за съвместно организиране на учения по търсене и спасяване, както и ежегодни, а при необходимост и извънредни срещи на представители на крайбрежните държави с цел развитие на сътрудничеството и обмен на опит и информация.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да гласува на първо четене законопроекта.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратифициране на Споразумението за това сътрудничество.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да използвам възможността, че на нашето внимание е ратифицирането на законопроект, свързан с търсенето и опазването на човешкия живот на море и да върна съзнанието ви на трагичния инцидент с кораба “Хера”. Имах среща преди няколко дни с родственици на загиналите моряци. Искам тук да попитам: всъщност, дай Боже, този инцидент да е последен, да не се случва, но в много случаи наши моряци, а в случая с кораба “Хера” и украинци, тоест нации, които са свързани с Черноморския басейн, и хора, които се намират под чужд флаг, мисля, че под камбоджански флаг беше корабът “Хера”, се изпада в ситуация, в която - отново казвам, че става дума за района на Черноморския регион - съответните държави, да речем българската държава, която имаше моряци – граждани на кораба, пътуващ под камбоджански флаг, практически няма юридически основания да участва или са трудни основанията, или са трудни възможностите да участва в спасителните работи. Точно такъв беше случаят. Искам да попитам госпожа Мартинова: как, на базата на това споразумение в закона, който ще ратифицираме, се урежда този специфичен проблем? Защото аз мисля, че този случай специално за нашия регион е типичен. Явно е, както Русия, Украйна, България, вероятно и други държави на източното крайбрежие на Черно море имат кораби под чужд флаг.

И още нещо – хората се безпокоят, няма информация около този случай. Както от гледна точка на международните норми, така и от гледна точка на това регионално споразумение, за което в момента става дума, какво да съветваме хората и по какъв начин те да получат информация? Защото за мен този случай все още не е приключил. Има 13 трупа на моряци, които не са намерени. Това е нещо изключително трагично за семействата. Срещайки се със семействата на тези хора ние не знаем какви отговори да даваме на техните въпроси, каква информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Споразумението за сътрудничество за морско търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави е подписано през 1998 г. В него на практика се уреждат всички взаимоотношения, които са свързани с координацията и сътрудничеството между черноморските държави, които да обезпечат в случай на нужда необходимата корелация между администрациите на различните държави за осъществяване на действията по търсене и спасяване. Това споразумение определя и границите на районите, за които всяка една държава е отговорна при осъществяване на действията по търсене и спасяване.
Тъжният и трагичен случай с кораба “Хера” се случи в района, в участъка, за който Турция е отговорна държава. Ние всички видяхме независимо от трагичните събития, че морската администрация на Турция успя да работи и да постигне добро сътрудничество и взаимодействие с българската морска администрация.
Конкретното споразумение дава юридическата база на взаимоотношения, които вече в течение на няколко години след подписването на това Споразумение през 1998 г. реално са факт. Тъй като по силата на самото споразумение то влиза в сила, когато шестте държави връчат ратификационните си документи, така или иначе то е една необходима предпоставка. За самото изпълнение обаче извън юридическите основания са нужни и конкретни взаимодействия между морските администрации на страните, които реално се осъществяват, за да може в случай на необходимост при наличие на кораб, който търпи бедствие, да може по най-бързия начин да се окаже помощ и евентуално да бъдат предотвратени негативните последици.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Има ли други желаещи по изказване по тази точка от дневния ред? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван и на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на две четения в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, представете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество
относно морското търсене и спасяване между черноморските
крайбрежни държави

Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество относно морското търсене и спасяване между черноморските крайбрежни държави, подписано на 27 ноември 1998 г. в Анкара.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по редакцията на законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕКСПОРТНА КРЕДИТНА ЛИНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА АВСТРИЯ КРЕДИТАНЩАЛТ.
Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Радева, водеща е Комисията по бюджет и финанси. Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, преди да пристъпим по разглеждане на законопроектите по същество, позволете ми да направя предложението да разглеждаме заедно законопроект № 402-02-35, който е свързан със Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект, и законопроект № 402-02-34, който е за ратифициране на Договора за проектиране. Тъй като двата предложени законопроекта са неразривно свързани и единият би могъл да влезе в сила и в действие само ако е подкрепен и вторият. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Идеята е дискусията да се води заедно. Естествено, гласуването ще бъде разделно, ако залата намери това за разумно, разбира се.
В дневния ред тези законопроекти са т. 2 и т. 3. Ако залата реши, че е логично дебатите по двата законопроекта да се водят едновременно, да реши.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има два отделни законопроекта. По двата отделни законопроекта има отделни доклади, които ще бъдат представени в пленарната зала, но тъй като тематиката, проблематиката по двата законопроекта, както и дебатът, са свързани, предлагам дебатът по двата законопроекта да тече едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение имате думата, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за кредитна линия от 42 млн. и 700 хил. евро. Става дума за договор, подписан между министър и една частна фирма, който ние днес трябва да узаконим с отделен закон.
Предлагам ви тези два законопроекта да бъдат разгледани отделно така, както е предвидено, а не да ги обединяваме, тъй като в хода на дискусията могат да се кажат много остри неща и тук народното представителство и навън българските граждани трябва да разберат истината!


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, настоявате ли на процедурното предложение, за да го поставя на гласуване? Оттегляте го. Добре.
Моля, не викайте от залата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Ако не викаме, няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, заповядайте на микрофона, имате възможност да говорите, само не от място.
Госпожо Радева, моля представете доклада по точка втора.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение: във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати господата Илия Лингурски – заместник-министър на финансите, и господин Петко Салчев – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение двамата заместник-министри да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 101 народни представители: за 66, против 20, въздържали се 15.
Процедурното предложение се приема.
Думата за процедурно предложение има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам да бъде поканен министърът на финансите, защото става дума за сериозна сума, която трябва да узаконим както по втора точка, така и по трета точка. Нещата са обвързани, но втора и трета точка трябва да бъдат разгледани независимо една от друга. Моля министърът на финансите да бъде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, да го поканя по телефона или залата да го задължи да дойде?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Както искате, така. Може и писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Писмено едва ли днес ще можем да се справим със задачата. Да го подложа ли на гласуване?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля пленарната зала да гласува процедурното предложение министър Велчев да дойде и да присъства при разглеждането на тези две точки от дневния ред.
Гласували 136 народни представители: за 80, против 29, въздържали се 27.
Моля министър Велчев да бъде поканен да дойде в пленарната зала.
За процедурно предложение има думата господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз правя предложение тази точка да бъде отложена, тъй като този законопроект не е гледан в Комисията по здравеопазване въпреки изричното настояване на цялата комисия, въпреки обещанието на председателя преди да замине за Америка. В негово отсъствие тогавашният заместник-председател д-р Ценков обеща това да бъде гледано миналата сряда. Тогава обаче нямаше заседание. Така че този въпрос, касаещ детска болница за сумата 42 милиона, в която по лично мои данни самият министър-председател пряко е заангажиран с тази сделка, мисля, че трябва да мине през Комисията по здравеопазване и чак тогава в пленарната зала, за да се докаже целесъобразността, не само законосъобразността, от такава детска болница, за която данните в Комисията по бюджет и финанси са представени само като параметри на финансите, а не като параметри на целта и дейността на тази болница. Просто тази комисия не е компетентна по своята същност да каже дали България се нуждае в момента точно от тази медицинска дейност на болницата или не. Ако има такава нужда – то каква е тази болница? Какво ще обхваща? След като се направи тази болница, какви последствия ще има за останалите детски звена в столицата и страната? Поставят се редица въпроси.
Такъв мегапроект беше започнат през 1984 г. от акад. Малеев. “Паметникът” и досега стои в Александровската болница и за съхраняването на този “паметник” са дадени милиони български левове, защото консервацията струва повече, отколкото да започнем постепенното изграждане. Двадесет години не се намери нито Народно събрание, нито министър, който да се загрижи за този “паметник”, направен от бетон и тухли, а сега се искат изведнъж нови 42 милиона, с които заробваме цялата държава. Няма логика. На тези въпроси трябва да се отговори предварително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Игнатов – да се отложи разглеждането на този законопроект, тъй като няма становище на Комисията по здравеопазването, въпреки че законопроектът е разпределен на тази комисия.
Моля, гласувайте отлагането на разглеждането на тази точка от дневния ред.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА ПГОДС: Не гласувайте с чужди карти!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, всеки да гласува със собствената си карта.
Гласували 171 народни представители: за 83, против 62, въздържали се 26.
Процедурното предложение не се приема.
Давам думата на господин Игнатов за процедурно предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ви призовавам да размислите добре по въпроса. Без компетенцията на Комисията по здравеопазването не е редно този законопроект да влиза в залата. Отново ще направим сериозен дебат, ще стане кавга, ще загубим часове парламентарно време и той няма да мине. Аз ви гарантирам, че той няма да мине в залата! Затова не се инатете като магаре на мост, а гласувайте да го отложим. Днес има заседание на Комисията по здравеопазването, следобед може да гледаме този въпрос и утре може да влезе в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прегласуваме процедурното предложение на господин Игнатов – да отложим разглеждането на тази точка днес.
Гласували 183 народни представители: за 101, против 67, въздържали се 15. (Ръкопляскания от блока на ПГОДС.)
Процедурното предложение се приема. Отлагаме разглеждането на тази точка от дневния ред.
Давам думата за процедурно предложение на господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение във връзка с това, което преди малко прие пленарната зала – за отлагане на точка втора. Предлагам да отложим и точка трета. Двете неща наистина са свързани, независимо че трябва да бъдат разгледани поотделно.
Уважаеми колеги, най-логично е да изчакаме, след като експертите от Комисията по здравеопазването и колегите си кажат мнението, и чак тогава да разгледаме точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпило е процедурно предложение също да се отложи разглеждането и на т. 3, тъй като двата законопроекта са свързани.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане.
Гласували 171 народни представители: за 87, против 64, въздържали се 20.
Процедурното предложение се приема.
Има процедурно предложение за прегласуване.
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за прегласуване.
Гласували 184 народни представители: за 99, против 65, въздържали се 20.
Това процедурно предложение не се приема.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Мирчев, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател..

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата между
правителството на Народна република България и
правителството на Унгарската народна република за
въздушни съобщения, внесен от Министерския съвет

Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа този законопроект на заседание, проведено на 3.06.2004 г. в присъствието на заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова.
Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения предвижда вносът на посочените в чл. 12 позиции, предназначени за осъществяването на дейността на назначените въздухоплавателни предприятия на териториите на договарящите се страни, да се освободи от облагане с митнически, инспекционни и други подобни такси и налози.
Разпоредбите на спогодбата нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията пред разпоредбите на Закона за митниците и правилника за прилагането му. Това обстоятелство е породило необходимостта унгарската страна да постави въпроса относно добросъвестността при изпълнение на задълженията, произтичащи от международния договор, както и да настоява за предприемане на съответни действия за реципрочно третиране на договорените със спогодбата митнически облекчения.
От страна на Министерството на транспорта и съобщенията има заинтересованост от трайно уреждане на въпроса с освобождаването, договорено с чл. 12 от спогодбата, както и от гледна точка на поетите ангажименти за съблюдаване и добросъвестно изпълнение на разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна.
Като член на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) Република България се придържа стриктно към установената международна практика и политика в областта на митническото и данъчното облагане на гражданското въздухоплаване и предоставя на реципрочна основа митнически и данъчни преференции на чуждестранните въздухоплавателни предприятия, назначени по съответните двустранни междуправителствени спогодби за въздушни съобщения.
Спогодбата не е ратифицирана, тъй като не се е изисквала изрична ратификация съгласно действащата към момента на подписването й Конституцията на Народна република България от 1947 г.
Законопроектът следва да бъде приет на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, с което ще се изпълнят условията за предимство на разпоредбите на спогодбата пред разпоредбите на националното законодателство и ще се гарантира точното й прилагане, като се спази принципът на реципрочност.
Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно, с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Александров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-38, за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Народна република
България и правителството на Унгарската народна република
за въздушни съобщения, внесен от Министерския съвет на
25 май 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения, подписана в София на 29 август 1969 г., одобрена с разпореждане № 499 на Министерския съвет от 1969 г., обнародвана в “Държавен вестник” бр. 80 от 1971 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на днешното заседание да бъде гласуван законопроектът и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпило е процедурно предложение за приемане на законопроекта в едно пленарно заседание на две четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, представете съдържанието на законопроекта, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на
Народна Република България и правителството на
Унгарската народна република за въздушни съобщения

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения, подписана в София на 29 август 1969 г., одобрена с Разпореждане № 499 на Министерския съвет от 1969 г. ( обн. "Държавен вестник", бр. 80 от 1971 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата ратификация е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ТАЙЛАНД ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Комисията по икономическата политика има доклад.
Госпожо Кръстева, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-02-40
от 31 май 2004 г. за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Кралство Тайланд за
насърчаване и защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 16 юни 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 11 септември 2003 г. в Банкок.
Договорът е важен елемент от международноправната основа, на която ще се градят и развиват отношенията на сътрудничество и партньорство между Република България и Кралство Тайланд и е израз на политиката на Република България за възстановяване на българското присъствие в азиатския район.
Договорът урежда цялостно отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни на основата на равноправност и добра воля. При изготвяне на договора са взети под внимание изискванията на Европейската комисия за привеждане в съответствие на двустранните инвестиционни договори, сключени от Република България, с европейското законодателство.
Всяка договаряща се страна ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейна територия. Всяка договаряща се страна ще предоставя на инвеститори от другата страна след изпълнението на данъчните задължения на инвеститорите, свободния превод в свободно използваема валута на техните капитали и приходите от инвестиция.
Договорът ще остане в сила за първоначален период от десет години. След това ще продължи да бъде в сила за неопределен период, при условие, че не бъде прекратен от договарящата се страна с предварително 12-месечно писмено уведомление от другата страна. По отношение на инвестиция, приета докато договорът е в сила, разпоредбите на членове от 1 до 11 ще се прилагат за последващ период от десет години от датата на прекратяването.
С влизането в сила на Договора за насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Кралство Тайланд ще се създадат основните правни гаранции за безпристрастно третиране на инвеститорите и за опазване на техните интереси, което ще укрепи взаимното доверие в стопанската област и ще насърчи инвестиционния процес.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Кралство Тайланд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-40 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България
и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и
защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет
на 31 май 2004 г.

На 10 юни 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 11 септември 2003 г. в Банкок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Кръстева.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА: Единодушната подкрепа за законопроекта на първо четене ми дава основание да помоля да бъде разгледан законопроектът и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на две гласувания.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Кръстева, моля да представите съдържанието на законопроекта.







ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:
“З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 11 септември 2003 г. в Банкок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта за ратификация на второ четене.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 173 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ВЗЕМАНИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В СЛУЧАЙ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ – вносител Министерският съвет.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Д О К Л А Д
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя – 1992 г.,
№ 402-02-44/4 юни 2004 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2004 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя от 1992 г., № 402-02-44 от 4 юни 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Защитата на труда у нас се гарантира с Конституцията на Република България, като според чл. 48, ал. 5 работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа. Вземанията на работниците и служителите се гарантират с ратифицирането от Народното събрание на Европейската социална харта, ревизирана, чл. 25. С приетия през тази година от Народното събрание Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се урежда пълно и всестранно въпроса за гарантиране на вземанията. Гарантирането на заплащането на труда и вземанията е регламентирано и в Кодекса на труда. Тези разпоредби са доразвити с приетия от Народното събрание през м. май т.г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Народните представители се обединиха около заключението, че в националното ни законодателство съществуват достатъчно предпоставки за ратифициране на Конвенция № 173.
След проведеното разискване и гласуване с пълно мнозинство Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя, внесен от Министерския съвет, със следната декларация, съгласно чл. 3, ал. 3 от конвенцията:
“Република България заявява, че няма да прилага част трета от конвенцията по отношение на работниците и служителите, които към момента от началната дата на неплатежеспособността, съответно на свръхзадлъжнялостта, посочено в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя:
1. са съдружници в търговско дружество;
2. са членове на органите на управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца, физическо лице или на лицата по точки 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Киров, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:
“Д О К Л А Д
относно законопроект № 402-02-44 за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г., и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, приета на Международната конференция на труда през м. юни 1992 г. в Женева, с предложената от вносителя декларация съгласно чл. 3, ал. 3 от конвенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ратифицирането на Конвенция № 173 на МОТ е важен елемент в подобряването на нашето законодателство и привеждането му към европейските изисквания. Защото тази конвенция от 1992 г. е в пряка връзка с чл. 25 от Европейската социална харта, ревизирана, която нашата страна прие и ратифицира още през 2000 г. Разбира се, това е продължение на една тенденция на защита на правата на работниците и служителите в Европа, която оттам нататък ние пренасяме и в нашето законодателство, тъй като проблемът за неизплатените заплати най-остро стоеше и пред нашата страна.
Искам да подчертая, че, поддържайки решението за ратифициране на Конвенция № 173, по-голямата част от законодателната работа по привеждане на законодателството в Република България към изискванията на конвенцията беше извършена от моите колеги от ОДС и БСДП. Това е Законът за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, това са измененията в чл. 722 на Търговския закон, с което се приведоха в най-възможната предна позиция исканията на работниците и служителите при несъстоятелност. Това са измененията в Кодекса на труда.
Тук искам да благодаря и на всички колеги, които подкрепиха нашите виждания за създаване на такова законодателство в България, което да разреши важния социален въпрос по един съвременен начин, за да може да се стигне до днешния ден, когато правим следващата стъпка – ратифицираме тази конвенция на Международната организация на труда и ставаме член на семейството на тези, които полагат съответните грижи за хората на труда.
С тези думи искам да подчертая, че ние, макар и след три години, постигнахме желаната стъпка в правилната посока и аз ще подкрепя ратификацията на тази конвенция, което ще бъде и добър ход за развитието на България, за защитата на интересите на трудовите хора в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов, за изказването.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната организация на труда относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет в това заседание и на второ гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Адемов, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 173 на Международната
организация на труда относно защитата на вземанията на
работниците в случай на несъстоятелност на работодателя
от 1992 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 173 относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, приета от Международната конференция на труда на Седемдесет и деветата сесия, юни 1992 г. в Женева със следната декларация съгласно чл. 3, ал. 3 от конвенцията.
Република България заявява, че няма да прилага Част трета от конвенцията по отношение на работниците и служителите, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадлъжнялостта посочена в съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите на управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.


Седма точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Госпожо Кръстева, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-02-45/4 юни 2004 г. за
ратифициране Договора между правителството на Република
България и правителството на Република Латвия за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен
от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 16 юни 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 4 декември 2003 г. в София.
Договорът е израз на стремежа на българското правителство за активизиране и укрепване на търговско-икономическите отношения в контекста на европейската и евроатлантическа интеграция на двете страни.
Договорът урежда цялостно отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни на основата на равнопоставеност и добра воля. При изготвяне на договора са взети под внимание изискванията на Европейската комисия за привеждане в съответствие на двустранните инвестиционни договори, сключени от Република България, с европейското законодателство. Всяка договаряща се страна ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейна територия. Всяка договаряща се страна ще гарантира на инвеститорите от другата страна свободния превод на недискриминационна основа на техните капитали и приходите от инвестиция.
Договорът ще остане в сила за период от 10 години и ще продължи да бъде в сила след това за последващи периоди от 10 години, освен ако една година преди изтичане на първоначалния или някой от последващите периоди някоя от договарящите се страни не уведоми писмено другата страна за намерението си да прекрати този договор.
С влизането в сила на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Република Латвия ще се създадат основните правни гаранции за безпристрастно третиране на инвеститорите и за опазване на техните интереси, което ще укрепи взаимното доверие в стопанската област и ще насърчи инвестиционния процес.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Република Латвия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Киров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-45 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България и
правителството на Република Латвия за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 4 юни 2004 г.

На 10 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратификация на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 4 декември 2003 г. в София.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите с вносител Министерският съвет.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Кръстева.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА: Моето процедурно предложение е законопроектът да бъде разгледан и на второ четене в рамките на днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, госпожо Кръстева.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:

“ЗАКОН
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република Латвия за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 4 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласувате.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОРАБ ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА ЗА УЧАСТИЕ В СЪСТАВА НА ФОРМИРОВАНИЕТО ОТ ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА НАТО, ОСИГУРЯВАЩО СРЕЩАТА НА ВИСОКО РАВНИЩЕ НА АЛИАНСА В ИСТАНБУЛ.
Господин Киров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 402-03-24 за разрешаване
изпращането на кораб от Военноморските сили на Република
България извън територията на страната за участие в състава на формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2004 г.

На 22 юни 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на кораб от Военноморските сили на Република България извън територията на страната за участие в състава на формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул.
В териториалните води на Република Турция от 25 до 29 юни 2004 г. ще бъде съсредоточено формирование от Военноморските сили на НАТО за осигуряване провеждането на Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул. Включването на кораби от новоприетите в НАТО страни в мероприятията по осигуряване на срещата на върха ще бъде демонстрация на разширяването на НАТО и положително послание към международната общност.
Военноморските сили на Република България са поканени да вземат участие с един кораб. Тъй като нашата страна все още няма заявени сили в състава на силите на НАТО е необходимо въпросът за изпращане на българския кораб с въоръжение и екипаж извън територията на Република България да бъде разгледан от Народното събрание.
Като отчита, че участието на български кораб на срещата на високо равнище в Истанбул ще бъде признание за професионализма на българските военнослужещи и постигнатото ниво на оперативната съвместимост със силите на Алианса Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

Разрешава изпращането на фрегата “Смели” с щатното си въоръжение и екипаж 110 кадрови военнослужещи в периода от 25 до 29 юни 2004 г. в териториалните води на Република Турция за участие в състава на формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение за изпращането на кораб от Военноморските сили на Република България извън територията на страната за участие във формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо Срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател! От името на Парламентарната група на СДС правя предложение за поименна проверка, тъй като в залата са регистрирани 115 човека, а както виждаме, нито вляво, нито в центъра има хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Обръщам внимание, че според господин Кирчев има регистрация на мъртви души. Регистрирани са 122 души, в залата има по-малко. Благодаря на господин Кирчев.
Следователно, господа депутати, вие сте обвинени, че регистрирате вашите колеги без да присъстват в пленарната зала. Затова правя поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - отсъства
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата присъстват 145 народни представители. Заседанието продължава.
Искам да напомня, че по този законопроект първото четене е започнало. Използвано време: НДСВ – 7 минути; ОДС – 9 минути; СДС – 2 минути.

Продължаваме с:
ПЪРВОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Току-що приключи поименната проверка, има кворум. Всичко е наред.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Господин Дончев, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация № 254-01-50, внесен от Йордан Иванов Бакалов, Иво Севдалинов Цанов и Николай Цветанов Чуканов на своето заседание на 9 юни 2004 г.
На заседанието присъстваха председателят и членовете на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Основните предложения за промени в закона бяха представени от господин Йордан Бакалов като техен вносител. Първата група изменения се отнася до въвеждането на забрана за назначаване на щатни и нещатни служители на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на определени длъжности или в определени държавни структури. Предлагат се и промени в института на унищожаването на класифицираната информация. Предвижда се публичен достъп до регистъра на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и промени във въпросника за нуждите на проучването на лица за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.
В хода на обсъжданията госпожа Цвета Маркова посочи, че ръководената от нея комисия не подкрепя представения законопроект. Подчертано бе, че към настоящия момент са създадени ефективни процедури за проучване, които дават възможност за извършване на детайлна преценка за дейността на проучваното лице, включително и като бивш щатен или нещатен сътрудник на Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, и за адекватна оценка доколко тази дейност прави лицето нелоялно и ненадеждно за новите ни партньори. Изрично бе посочено, че тези процедури са съгласувани и одобрени от НАТО.
По отношение на втората група изменения, отнасящи се до унищожаването на класифицираната информация, бе изказано мнение, че по този начин не се създават никакви гаранции за неукриване или неунищожаване на документи. Дори напротив, от една страна, създава се опасен прецедент в областта на защитата на класифицираната информация за автоматично изключване на определени категории информация от приложното поле на закона при заобикаляне на неговите принципи и норми, а от друга, се утежнява приложното поле на института на унищожаването, без да се създават надеждни гаранции за опазването на класифицираната информация.
Във връзка с предложението за публичност на регистъра към ДКСИ бе цитирано тълкувателно Решение № 3 от 2002 г. по к.д. 11/2002 г. на Конституционния съд, според което искането за обявяване на противоконституционност на текста, касаещ създаването на един непубличен, “служебен” регистър, бе обявено за противоконституционно.
По време на заседанието бе представено и становище по законопроекта на Министерството на вътрешните работи, с което предложените промени не се подкрепят.
След проведените обсъждания с участието на всички присъстващи народни представители Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не подкрепя мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Становището на комисията е прието на 9 юни 2004 г. с 3 гласа “за”, 2 гласа “против” и 10 гласа “въздържали се”.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, имате думата. Миналия път, както споменах, обсъжданията започнаха, но докладът не беше представен. Има доклад, който беше представен.
Имате думата. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на този законопроект и евентуално подобряването му между първо и второ четене според мен става все по-наложително, особено в частта, в която се предлага да не могат бивши служители на Държавна сигурност да заемат длъжности, свързани с класифицираната информация, и бивши служители на Държавна сигурност да са хората, които да дават достъп до класифицирана информация.
На заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което е отразено и в доклада, присъстваше председателката на Държавната комисия за защита на информацията госпожа Цвета Маркова. Аз искам да информирам и Вас, господин председател, и народните представители, че там се получи нещо, което е без прецедент в практиката и на Тридесет и деветото Народно събрание и на предишните народни събрания.
Аз зададох въпрос към госпожа Цвета Маркова, постави се въпрос комисията да реши дали тя да отговори на моя въпрос, а въпросът ми беше за тези няколко скандални случая с наши посланици и представители на България в НАТО - на какво основание им е отказан достъп и дали причината е, че са бивши служители или сътрудници на Държавна сигурност. Комисията гласува госпожа Маркова да отговори. Въпреки това тя отказа да отговори.
За пръв път държавен служител отказа да се подчини на решение на една парламентарна комисия! Аз поне друг такъв случай не знам. И се получи нещо, за което искам да информирам Народното събрание, макар че заседанието, така както са заседанията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, беше закрито.
Когато се постави въпросът може ли тя да каже някакви мотиви, тя каза: “Не, конкретни мотиви не мога да кажа, но общо мога да заявя, че е отказан достъп до класифицирана информация, защото тези хора не са лоялни към България”. И се оказва, че се прави предложение български граждани да стават наши посланици в чужбина, но ако те не могли да бъдат посланици в Канада, защото Канада е страна-членка на НАТО, нямало пречка да отидат другаде посланици, тоест за дипломатическа работа се предлагат лица, които не са лоялни към България. Казано най-общо, аз по-тежко обвинение от това не бих могъл да си представя.
Затова, за да приключа, аз смятам, че всички народни представители, които искаме веднъж завинаги не само да се отърсим от наследството на бившата Държавна сигурност, но да престане да страда имиджът на България заради такива хора, които се предлагат тук и там, които се промъкват тук и там, да гласуваме този законопроект да бъде приет на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Бакалов, заповядайте.
ОГНЯН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След две години и два месеца най-после този законопроект влезе на първо четене. Но той, колеги, ще бъде разделителната линия между управляващи и опозиция. И най-важното политическо решение и констатация ще бъдат точно тези, че управляващите според мен няма да го подкрепят, защото такава е повелята им, а опозицията ще го подкрепи. И един път завинаги ще се разбере кой за какво в крайна сметка се бори, кой е управляващ в тази страна и кой е опозиция.
Когато законопроектът се гледаше в комисията, с доста сериозни притеснения от страна на управляващото мнозинство, констатациите бяха, че текстовете в първата част са лустрационни. Това изобщо не отговаря на истината по простата причина, че те изобщо не могат да бъдат лустрационни, още повече че и в момента в Народно събрание има законопроект, в който присъстват абсолютно същите текстове, какъвто е законопроектът за радиото и телевизията.
Какво значи “лустрационни”? Това значи аз да ви припомня миналото, а миналото преди две години е, че в тази комисия имаше двама човека, които не получиха право на достъп и така не се разбра защо. Единият не искаше да попълни декларацията си, а другият – по други причини. Аз питам какво лошо има при това положение, че членовете на тази комисия трябва да бъдат проверявани, защото те са хората, които в крайна сметка ще дадат облика на комисията и ще дадат облика не само на комисията, а и на страната пред нашите партньори от НАТО?
Другото, което е много интересно, е това, че с приемането на този законопроект самите те проверяват себе си. Е, колеги, кажете при това положение, когато някой провери себе си, кога той ще каже истината? Моят отговор е: никой.
Ето защо се предлагат тези промени в Закона за защита на класифицираната информация. Но явно управляващото мнозинство няма желание да поправи точно тази несправедливост, въпреки че за една седмица бяха отказани три допуска, което според мен нанесе доста сериозни поражения на имиджа на България, без абсолютно никой да разбере защо. Както каза и господин Соколов, отговорът беше за нелоялност към страната. Е, каква е тази нелоялност към страната, освен шпионаж? Само че тази нелоялност към страната се възмездява с посланическо място в друга, не натовска страна, тоест някои хора продължават със старата практика “Да опитаме, пък ако мине”. И аз съм убеден, че управляващото мнозинство много добре ще се види с гласовете, които ще се дадат точно по този законопроект.

Другата част на нашите предложения, които сме направили с колегите, е унищожаването на тези документи. Предложението е да присъства и при унищожаването един член на Държавния архивен фонд. Човекът, който наистина може да определи кои документи имат историческа стойност и кои не. В момента на нас ни се отговаря, че не се унищожават документи. Но аз ще ви дам друг пример. И другият пример е от близкото ни минало, много близкото ни минало. Знаете случая "Гном". Тогава министър Петканов си позволи да унищожава такива документи в разрез със Закона за защита на класифицираната информация. Защото него не го устройваше. Щеше да се види, че това, което опозицията тогава казваше за това, че той не е използвал правомерно специални разузнавателни средства, щеше да се докаже. И те побързаха много бързо да унищожат тези документи. Е, защо при това положение да не присъства човек от Държавния архивен фонд, който трябва да прецени тяхната историческа стойност? Защо да не се прави опис на тези документи, които подлежат на унищожаване?
И аз ще ви кажа нещо, което може би вие не знаете. И сега, в момента се прави такъв опис. Само че този опис не е публичен. И никой не е казал, че трябва да бъде публичен. Но МВР прави това.
Както и предложението ни за унищожаването на оригиналните документи. Защо трябва да се унищожават оригинални документи? Нормално е това също да се запази като оригинален документ, за да може да се ползва от историците.
В третата част на предложението – да се изпълни решението на Тридесет и шестото Народно събрание, а именно, че документи, които са създадени от бившата Държавна сигурност, до 25 февруари 1991 г. не представляват държавна тайна. Колеги, има решение на Народното събрание. Единственото нещо, което трябва да се направи, е тези документи да бъдат прехвърлени в Държавния архив.
И последната част, която изобщо не е маловажна, която според мен беше неглижирана при доклада, е точно попълването на декларации. По сегашните декларации се иска деклариране на това къде е човекът, който иска право на достъп – да посочи местоработата и местоживеенето си. Но забележете къде? В последните десет години. И след като сме 2004 г., нали вие самите се сещате, че никой няма да посочи своята месторабота или своето местоживеене извън страната, че е било, примерно, в Държавна сигурност или пък в школите в Съветския съюз. Естествено, че никой няма да го посочи. Защото по закон и по декларация никой не му го иска. И тогава се оказва, че Държавна сигурност не е съществувала. И след като не е съществувала, те нея няма да я посочат. Ние предлагаме това да бъде след навършване на пълнолетие.
И последното, което също е много важно. Има исторически данни и факти за това, че някои се опитват да спасят собствената си партия, а именно бившата БКП, да спаси собствената си партия благодарение на това, че документите не се разсекретяват и не се предават на държавния архив. И след като не се разсекретяват на държавния архив, абсолютно винаги ние няма да можем да решим тези проблеми, които в момента на това управляващо мнозинство му се струпаха след отмяната на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. И моята прогноза е, че тези проблеми ще продължават. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Продължаваме разискванията.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Наистина назрява необходимостта от внасяне на промени в Закона за защита на класифицираната информация. От тази гледна точка постъпването на законопроект по темата е нещо актуално. Законопроектът по своето съдържание има три основни момента. Единият е лицата, които могат да бъдат служители по сигурността на информацията – дали те могат да бъдат свързани с бившата Държавна сигурност или не могат да бъдат свързани. Втората голяма група е процедурите по съхраняване и унищожаване на класифицирана информация. Тези неща наистина са актуални.
Възникна и на заседание на комисията въпросът може ли самите членове на ДКСИ да бъдат свързани с бившата Държавна сигурност и като такива да проверяват? Може ли въобще служител по сигурността на информацията да бъде свързан с бившата Държавна сигурност и докъде да се разшири това? Това е щекотлив въпрос. Вярно е, че членовете на ДКСИ са малко – 5 човека, и че ако те бъдат отрязани от допуск до класифицирана информация по натовски стандарти, дори при сегашната редакция на закона, която не забранява лица, свързани с бившата Държавна сигурност, да бъдат членове на ДКСИ, но на практика те не могат да бъдат, защото няма да получат достатъчно висок клас за допуск, ако това е така, поставя се въпросът: защо, къде е проблемът да запишем в закона, и без това е нещо, което фактически става, че петимата членове на ДКСИ няма да бъдат свързани с бившата Държавна сигурност?
Проблемът за служителите по сигурността е по-деликатен, защото става дума за много широка категория лица и подобно ограничение би се тълкувало като неоправдана лустрация. Още повече, че нашият подход към Закона за защита на класифицираната информация беше следният: никой няма да бъде дискредитиран, но на нашите съюзници ще бъде известно миналото на всеки, и ако те имат нещо против, изхождайки от конкретните факти, от това, което лицето е работило, а не само от формалната му принадлежност към бившата Държавна сигурност, то може да получи допуск с тяхно съгласие. Което ми се струва оправдано и разумно и с оглед на времето, когато решавахме проблема. Може би, ако този проблем беше решаван в ранните 90 години, той би имал някакво по-друго решение. Но към днешна дата това ми изглежда по-разумно.
Най-съществената част е процедурата по съхраняване и унищожаване на книжата. Въпросът е дали тя да изглежда така, както предвижда този законопроект. Ние сме се въздържали от подкрепа, защото смятаме, че трябва да се пристъпи към тези актуални промени, като се направи обобщение на близо двегодишната практика по прилагане на закона. И той не е само на равнище ДКСИ и не е само на равнище една или две специални служби. Там вече има влизане на служители по сигурността във финансовите и данъчни служби, в цялата държавна администрация, в местните власти. Има даже достатъчно много звена, където процесът не е напреднал и където самата процедура по издаването на документи и сертификати за достъп до класифицирана информация създава прекалено много пречки, прекалено много трудности и прекалено много бави процеса. Поради което ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект, но ще подкрепим започването на незабавна работа по промени, обаче предшествани с анализ на 2-3-годишната практика по прилагане на закона, за да може наистина тези промени да отразяват някаква конюнктура, а не да търсим разделение между политическите сили на управляващи и опозиция по този въпрос. Аз смятам, че до голяма степен тези различия са преодолени и да можем наистина да направим един по-сериозен регламент без толкова често и на парче да пипаме закона. Защото законът е сложно написан, сложен за прилагане и практиката вече започва да буксува, особено когато се разшири кръгът лица, които трябва да получават сертификати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да се изкажа в подкрепа на предложения законопроект. Един от вносителите – народният представител Николай Чуканов, е член на Движение за национално възраждане "Оборище" и искам пред залата да заявя, че всички народни представители от Движение за национално възраждане "Оборище" ще подкрепят предложения законопроект. Нещо повече, в началото, преди повече от две години, когато разглеждахме Закона за защита на класифицираната информация, ние гласувахме против отмяната на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност с основния мотив не да търсим някакъв своеобразен реванш срещу миналото, но с ясното убеждение, че, за да можем да работим по-успешно за родината си, трябва да прочетем всички страници от нейната история, дори и там да има срамни страници и такива, с които не бихме могли да се гордеем.
Предложеният законопроект дава възможност българските представители във всички институции да се чувстват отговорни и свободни, след като е доказана тяхната непринадлежност към бившите служби на Държавна сигурност или на Главното управление на Генералния щаб, без да се изказват предположения и съмнения за качеството на тяхната работа и за лоялността към делата български и към делата, по които България се явява коалиционен партньор по подписани международни споразумения и във връзка с членството ни в НАТО.
Струва ми се, че предложените текстове не са дискриминационни. Предложените текстове целят да дадат една сигурност, от една страна, с изискването работещите в Комисията по информация да не са свързани с бившите служби на Държавна сигурност, за да има гаранция, че те ще работят коректно, за да има и морално оправдание, когато те се ровят в миналото на един или друг представител – точно те да са хората, които да имат право да кажат истината. Не би трябвало да подлежи на съмнение това, че членовете на комисията са хора, които не са работили към предишните служби.
Горчивите случаи за върнати български представители от натовски държави и недопускането им до взаимодействие с натовските служби в случая не е лична драма на хората, които са върнати обратно в България и на които им е отказан достъп до информация. Според мен това е унижение, на което е подлагана нашата държава и това е едно доказателство, че ние не можем да се справим с миналото си – нещо, което направиха много от другите бивши социалистически страни. Това е една теоретична, в някои случаи практическа възможност на представителите на тези наши коалиционни партньори да се отнасят със съмнение към хората, които ние изпращаме в тези институции.
Предложеният законопроект дава и една възможност за достъп до всички информации, които са били засекретени. Упоменаването на датите до 25 февруари 1995 г. е едно доказателство, че още един път ние би трябвало да прочетем страниците, които са били засекретени от бившия тоталитарен режим, който беше отречен от всички присъстващи днес в Народното събрание политически партии. Когато една политическа партия казва, че е готова да влезе в Европейския съюз и е променила своята политика, би трябвало да даде и гласни доказателства за това чрез гласуване в Народното събрание. Защото казаното става истина, само когато го превърнем в дело. Мисля, че е българско дело да си прочетем миналото, да си направим оценка и да продължим напред с чисти мисли и с убеждението, че когато работим за България, можем да прочетем миналото си, можем да си направим оценка, можем да бъдем по-добри днес, отколкото сме били вчера.
Затова ви призовавам да подкрепите предложения законопроект, който е в името на влизането на България в Европейския съюз и оценката за България като лоялен коалиционен партньор в НАТО. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да кажа, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи този законопроект. Не само ще го подкрепи, защото той е необходим в момента България да разкрие миналото и да предотвратим гафовете, които ни се случиха поради действия от страна на правителството и президента. Ще го подкрепим, затова защото винаги сме били на позицията, че бившите служби не трябва да влияят върху вземането на политически решения.
Едно от първите неща, които направи и миналият парламент с приемането на Декларацията за национално съгласие, беше да се отворят архивите на бившата Държавна сигурност по начин, по който да се предотврати зависимостта на хората, които взимат решения от бившата Държавна сигурност. За съжаление, този парламент отмени цялата законодателна база, която имаше, приета от 38-ото Народно събрание. В резултат на действията на новите управляващи действията, които предприеха правителството и президентът, доведоха до гафове, които компрометираха не просто отделни хора, а компрометираха името на България. България вече е член на НАТО. Миналата седмица всички тържествено в тази зала говорихме колко сме доволни за това, че България приключва преговорите си с Европейския съюз. Всичко това е добре, само че за да бъде България достоен член на НАТО, за да бъде България достоен член на Европейския съюз означава институциите и политическите партии да скъсат със зависимостите от миналото, от най-мрачната страна на българското минало от времето на тоталитарния режим. Нима някой може да спори, че случващите се неща в България във времето на прехода не бяха продиктувани от хора, които по-рано бяха в този репресивен апарат?
Законопроектът, който днес предлагаме, който би трябвало Народното събрание да приеме, не е закон, който да репресира хора. Това е закон, който дава възможност на органите за сигурност, на комисията, която се занимава с класифицирана информация, да предотвратява влиянието точно на тези хора от бившите репресивни служби върху институции и върху политически партии. Затова днешният закон и начинът, по който ще гласуват политическите сили, ще покаже кой е за това българските партии, българските институции да не бъдат зависими от миналото и от репресиите на Държавна сигурност и кои остават в рамките на обвързаностите с тях. Добре знаем, че именно от тези среди, от бившите служители на Държавна сигурност се роди и организирана престъпност, и мафиотски образования, и пипалата, които посегнаха към българския политически живот.
Затова, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, се обръщаме към вас да подкрепите предложението, което вече повече от три месеца внасяме – Обединените демократични сили – в българския парламент, защото този закон може да отвори нова перспектива за България, може наистина да скъса с влиянието на миналото върху политиците. Помислете за това, помислете разумно, погледнете напред и този, който иска България наистина да бъде силна и достоен член на НАТО и Европейския съюз, би трябвало да подкрепи този законопроект. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Тошо Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Теодора Литрова малко изпревари събитията, но аз искам да припомня на всички вас Резолюция 1096 на ПАСЕ, която гласи следното: “Асамблеята приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни. Асамблеята съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват при молба от тяхна страна досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях”.
Мисля, че забравихме вече тази резолюция на ПАСЕ, макар че има българска делегация на българското Народно събрание в Асамблеята.
Аз се срамувам от белите коси, от потрошените кости на хората – затворници и жертви на комунистическия режим и на Държавна сигурност, които сигурно седят сега пред радиоапаратите и слушат този наш доста закъснял дебат.
Искам да се обърна към колегите от Парламентарната група на НДСВ и да посоча лошия пример, който даде мнозинството в предишното Народно събрание, което сега с малко закъснял антикомунизъм иска да ни накара да приемем тези текстове.
Спомнете си, че през 1997 г. Съюзът на демократичните сили имаше мнозинство в Тридесет и осмото Народно събрание, но не извади архивите на Държавна сигурност и не ги предаде в “Държавен архив”, за което имаше и задължение, имаше и историческо право. Не вкара в действие решението на Тридесет и шестото Народно събрание за това, че сведенията на Държавна сигурност не представляват държавна тайна. За това съм гласувал и аз и някои колеги от тази зала, включително и госпожа Екатерина Михайлова.
С офицери от службите и Съюза на демократичните сили се прие унизителнияг за жертвите Закон за архивите на ДС от 1997 г., като отхвърли тогавашните текстове, внесени от Методи Андреев и от колегата му Влашки. За да укрепи временно партийната си власт, както може би сега разсъждават и някои деятели на НДСВ, по силата на чл. 12 СДС превербува сътрудници на Държавна сигурност, главни редактори, социолози, политици, кредитни милионери и най-обикновени доносници, които хвалеха четири години управлението, но затвори тайните на миналото.
Чак в края на своя мандат мнозинството в Тридесет и осмото Народно събрание прие нов закон, но както казват днес някои членове на Комисията “Андреев”, след съгласуване на техните текстове с офицери от ДС, началници на служби.
Назначеният от СДС шеф на външното разузнаване, както казва бившият шеф на комисията, охраняваше по-ревностно тайните на Държавна сигурност от ДС-генералите. Става въпрос за посланика ни в Унгария.
Срамувам се, че агентите на Държавна сигурност са имали винаги мнозинство в парламентите на България след 1990 г. Тяхната секретна парламентарна група винаги е била най-голямата и най-сплотената. Жертвите на комунистическия режим бяха изтласквани именно от тези хора от лостовете на управлението, затова те нямат интерес от разкриването на истината и това не направи нито едно следкомунистическо правителство.
Спомнете си, че за парламентарните избори през 2001 г. по настояване на Движение за национално възраждане “Оборище” бяха извадени 17 агенти на Държавна сигурност от листите на Национално движение Симеон Втори – 8 явни и 9 засекретени по списък. Ако те бяха останали в листите, НДСВ досега нямаше да има мнозинство в това Народно събрание и щеше да му се случи същото, каквото се случи на мнозинството на СДС в Тридесет и шестото Народно събрание.
Над 50 кандидати за министри, заместник-министри и директори на агенции бяха отстранени след извършена проверка. Чест прави на някои от водачите на НДСВ и на Движението за права и свободи, че се освободиха навреме от стари и продухани флигорни, с извинение, деятели на службите за сигурност.
Днешната политическа стабилност в страната, прозападната ориентация, членството в НАТО до голяма степен се дължи именно на тази наша бдителност, за да има стабилност и България да поеме по своя исторически път, по който ние поехме през последните години.
Обаче все още има превербувани в нашите редици. Аз мисля, че те влияят именно на днешното решение, на днешното гласуване, което ще покажете в тази зала. Затова България и доскоро, а и днес няма нищо общо с Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, което е срам за нас.
Нека днес с нашето гласуване да покажем реалното разположение на силите и колко души членуват в парламентарната група на бившата Държавна сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към това изказване? Няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Рафайлов, заповядайте.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сигурно този законопроект в тази зала заслужава един много по-стойностен и по-широк дебат от този, който сега се води тук, но двете години, в които се правят опити той да бъде внесен и липсата на среда в това Народно събрание за това, и последните тримесечни напъни, както беше очертано от преждеговорившите, показа, че в този законопроект има нещо двойнствено.
Аз няма да скрия раздразнението си от това, че по една и съща тема ние трябва да даваме нашите аргументи два и повече пъти, да правим една тавтология, да повтаряме едни и същи неща и това да прави неефективна работата на Народното събрание. Но темата, която е повдигната, обществените отношения, които се уреждат с този закон, не ми дават основание да се въздържам и считам, че дебатът трябва да продължи, доколкото е възможно, и в тази зала, и в публичното пространство да се намерят верните отговори на това – има ли място за този законопроект, какви актуални обществени отношения урежда и следва ли той да бъде приет на въоръжение в правния мир на Република България?
Не е добре да се повтаряме, затова ще маркирам някои от основните тези, които и в миналия дебат засегнах и които считам, че ще ни дадат отговор на въпроса следва ли да се подкрепи този законопроект.
Да, аз потвърждавам, че принципите и тезите, които са заложени в него, за голямо наше съжаление след 14 години път към демократичното изграждане на демократичното общество имат своето основание, че темата продължава да бъде актуална и това никак не е хвалебствено за нас, за нашето общество, за нашата държава. Принципно подкрепям изложените вътре тези за уреждане на обществените отношения и не само по ограничаване, но по предотвратяване участието на бивши служители в обществения живот по такива важни въпроси като ползването, боравенето с класифицирана информация и представителство на такива хора в международните институции, което за нашата държава е от изключително значение.
Има много аргументи, с които аз бих подпомогнал вносителите като ги внеса и защитя тези теории. Има обаче някои аргументи, които смущават. След ясната подкрепа искам да ги очертая.
Не се ли чувстваме ние като опитни мишлета след това, което миналия път казах и това не получи никакъв резонанс нито в залата, нито в общественото пространство? Че самият аз, някои от вас също, сме свидетели на това как с парашутни торби най-ценното, най-важното от тази информация се носеше в съответните институции към пещите, за да бъде изгорено, а за него се създаваха едни протоколи и в тези протоколи днес вие ще намерите едни цифри и зад цифрите – дати. И по този начин, след като бяха микрофилмирани и микрофилмите изнесени някъде зад граница, беше ни оставена информация, която в голямото си мнозинство е вярна, но беше оставена и такава, която ползвана с вярната, да подсказва едни решения в какви посоки да се пусне парата. Това не е ли манипулирано предварително решение?
Независимо от това през 1997 г. вие създадохте – част от вас, които сте тук – един Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Генералния щаб на Българската армия. Този закон сам по себе си беше чистилище. Той беше вододелът. Тогава, с приемането на този закон, присъединяването към него, от една страна, и по-важното – в изпълнението на този закон трябваше да се види в България кой кой е. Пет години функционира този закон и ние сега отново сме изправени пред несъвършенството на нашата политическа система уважаеми от нас колеги депутати да кажат, че днес тези изменения са вододелът между демократи и всички вас останалите.

Тезата не е точна. Нещо повече. Това, което аз бих оспорил, е формата. За съдържанието казах – подкрепям. За трети път го казвам. Защо да ги няма такива важни лустрационни текстове? Те трябва да намерят отражение. Това е специален закон, който урежда определена материя и няма широка спектралност. Аз например бих подкрепил един специален закон, който да замени вече архаичния и неизпълнен – подчертавам – Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и документите на Генералния щаб на Българската народна армия. И ако там са уредени органите, които са със съответните правомощия, и механизмите, по които това става – да бъдат извършени проверките и да имат изпълнителен характер по отношение забраната на тези лица – да ги ограничава да участват във вече изброеното боравене с информация и представителство на Република България в международни институции, предполагам, че никой от присъстващите в залата не би възразил едно такова дублиране на един неизпълнен закон.
Могат да се приведат много аргументи. Тук в тази зала всеки по съвест ще се присъедини или ще отхвърли необходимостта от подкрепянето на този законопроект. Но ако някой няма да го подкрепи, това е предпоставено именно с тези аргументи и редица още други, които аз спестявам.
Така че не правете генералния извод “Ние, демократите, и вие – всички останали”, защото това обслужва само тясно партийно правене на политика, а не обществото като цяло. Убеден съм, че едва ли ще реши проблема на обществото и държавата, уреждайки по този начин тази изключителна, подчертавам, важна материя. Не направихме всичко необходимо, макар че вие искате да извлечете политическия дивидент. Това го предполага политическата система – да го направим под такава форма, че всеки, който иска да застане на страната на развиващата се демокрация, да няма избор освен да го подкрепи. Ето, сега чувате от различни части на залата – ляво и дясно, колеги, които надявам се искрено и от сърце дават аргументи, които натежават за подкрепа, но дават и аргументи, които по-скоро биха отхвърлили. Само броенето ще покаже кои аргументи са натежали повече – да го подкрепи или отхвърли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рафайлов, аз приемам Вашите аргументи и именно затова нашият правилник е предвидил две четения. Вие казахте с какво сте съгласен и какво може да се подобри. Нищо по-лесно от това, когато сте съгласни с принципите, да подкрепите на първо четене този закон, а между първо и второ четене всичките аргументи, свързани с неговото одобряване и с текстовете, могат да станат факт. Така вие ще докажете, че действително нямате някаква двойнствена позиция. Защото има една такава практика, станала вече поговорка в България: ако искаш нещо да не стане, възложи го на комисия. Тогава то ще оттече във времето и въпросът ще спре да бъде актуален. Така че ако ние чакаме да се събере някакво мнозинство в бъдеще, което може да постави проблема на нова основа, ние можем да дочакаме това време, когато тези хора вече няма да бъдат между живите, а източниците на историята ще останат завинаги заровени и за самите историци, и за нашата съвест.
Аз ви призовавам да извършите нещо елементарно, както и колегите от залата: всички, които по принцип са съгласни, че пред България днес има проблем във връзка с нейното ново членство в евроатлантическите структури, проблем, който трябва да разрешим, да подкрепят този закон и да предложат своите виждания между първо и второ четене за неговото подобряване. Така ние ще установим, че действително искаме да работим в интерес на демокрацията и на хората в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Аз разбирам изказването на колегата Рафайлов като едно елегантно извинение за пропуснатото време, тъй като този законопроект беше предложен на 18 юни 2002 г. и всички, които са заинтересовани да бъде решен този толкова важен проблем, и тези, които са заинтересовани от националната сигурност и от това българските представители да не бъдат връщани обратно по този позорен начин, можеше да направи предложение в този голям интервал от време с цел да подобри този законопроект.
Мисля, че в момента управляващото мнозинство е пред едно сериозно изпитание, което изисква от него да вземе решение в името на един ред, в името на изискванията на новото време, както казват всички специалисти, за да могат да бъдат гласуване текстове, които да дадат гаранция за достъп до информацията.
Но ако по този начин искате да обясните на пленарната зала защо в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред този законопроект е отхвърлен и защо евентуално хората, които не са специалисти, имат някакви вътрешни резерви срещу разкриването и достъпа до информация и до истината за миналото, не мисля, че това е пътят. Пътят е да помогнем да се гласува законопроект, който може да бъде коригиран с текстове между първо и второ четене и да бъде адекватен към новите изисквания на новото време – нещо, което направиха всички бивши социалистически страни, и прочитайки своята история, могат да градят своето бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата госпожа Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Уважаеми господин Рафайлов, разбрах, тъй като Ви слушах внимателно, че Вие сте за съществуването на такъв закон. Отдавна общественото мнение е такова и отдавана хората очакват и искат да влезе в сила такъв закон за това, защото най-после трябва да възтържествува някаква справедливост. До гуша им е дошло на хората само да слушат за добри намерения, а всъщност нищо да не се прави по този въпрос.
Какво стана през 2001 г.? Какво направи управляващото мнозинство? Отмени действащия закон и достъпът до информация се спря. Какво направи за три години управляващото мнозинство по отношение на това? Направи ли някаква стъпка? Не! Защо? Страхува ли се? Страхува се, че има в редиците си служители или сътрудници на Държавна сигурност. Това е основният страх, когато не се гласува за такъв закон. Естествено, че е така. Щом като искате да започнем и да вършим нещо сериозно, направете първата крачка, гласувайте “за”, а ако има да се прецизират някакви текстове, направете предложения за допълнение и изменение на такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Рафайлов. Отказвате се.
Заповядайте за изказване, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз ще подкрепя законопроекта, не само защото част от текстовете се съдържаха в моите предложения, когато гласувахме Закона за защита на класифицираната информация. Още тогава аз казах, че с този закон мнозинството всъщност възражда Държавна сигурност и всички действия, които се случиха след това, вследствие приемането на закона и на тази вече явна зависимост, с назначаването на ключови офицери от Държавна сигурност на важни места в органите за сигурност, потвърдиха това мое заключение.
Защо е важно да направим тези промени и да дадем знак, че България като член на НАТО започва може би твърде късно или продължава едно усилие, което ние направихме по време на нашето управление?
Тук искам само да отбележа, че Законът за достъп до документи на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб, който ние приехме във втория вариант, който беше много по-разширен и много по-ефективен, беше спрян точно, когато започна разкриването на тази мрежа, която в момента продължава да обхваща и да души България, когато започнаха да се откриват агенти на Държавна сигурност в средствата за масова информация, в съдебната система, в дипломатическия корпус, във вероизповеданията.
Вижте в какви сфери, когато предстоеше да бъдат разкрити агенти на Държавна сигурност, вие, мнозинството спряхте действието на закона. Защо го спряхте? Защото така ви наредиха! Просто ви наредиха да спрете действието на закона! Нямаше никаква опасност да се приеме Законът за защита на класифицираната информация и да остане да действа Законът за достъп до досиета на бившата Държавна сигурност, който урежда съвсем друга материя, има съвсем други взаимоотношения, разкрива миналото. Не се отнася за бъдещото на сигурността в България.
Странно е сега да се вадят каквито и да е аргументи, че текстовете, които предлагат колегите, по някакъв начин ограничават човешки права, по някакъв начин уронват равнището на демокрацията, по някакъв начин ще нарушат процедурите, по които в момента се извършва защитата на класифицираната информация. Нищо подобно. Защото вие пуснахте в системата, която би трябвало да пази ценностите на западната цивилизация и западната система за сигурност, хора, които цял живот са се борили срещу нея. Вие смятате ли, че тези хора, влезли в тази система, ще я защитават, че те ще я укрепват, че те ще правят всичко възможно тази система да бъде неуязвима? Точно обратното. Тези хора непрекъснато ще ерозират тази система, те ще я рушат, те ще я подриват. Тези хора няма да работят за ценности, срещу които се бори, защото те имат друга ценностна система. Тя е непроменена. Тези хора принадлежат на миналото и нека да останат там. Не ги пускайте тук, защото са опасни. Те са опасни по още една причина – защото продължават да бъдат на двойно подчинение. Продължават да бъдат агенти на чужда държава, тъй като всички офицери от определено ниво нагоре са били на подчинение и на КГБ освен на Държавна сигурност.
Затова, ако вие не приемете този закон, има само едно обяснение. Обяснението за БСП и ДПС аз го казах. Тези партии са генетично свързани с Държавна сигурност и тази връзка може би никога няма да изчезне. Те са увредени партии. Те са партии, които с единия крак винаги ще стоят в миналото. Те са партии, които се контролират до голяма степен от структури на Държавна сигурност. Достатъчно е да спомена Генералското движение, което всъщност дирижира политиката на СДС и прави кадровия подбор в БСП.
Но НДСВ, която има претенции, че е модерна, европейска партия, чиито представители непрекъснато застават тук и декларират това, ако тази партия не приеме този законопроект, само ще потвърди, че тя също е контролирана и управлявана от бившата Държавна сигурност. Пет пари не струват всякакви други уверения, всякакви други декларации, всякакви други клетви, че вие сте за европейския избор, за НАТО и т.н.
Много ми е интересно как ще гласува Новото време с неговите претенции за модерност.
Накрая искам да кажа, скъпи приятели, че ако ние искаме да се освободим от тази зависимост на политическите партии, от тази зависимост на политиците, хора, които не носят никаква отговорност, които никой не е избирал, за които никой не е гласувал да взимат решенията и оттам нататък да предопределят съдбините не само на хората, съдбата на цялата държава, защото не е едно и също как България ще прави първите си стъпки в Европейския съюз и НАТО, с какво доверие ще се ползва, каква подкрепа ще получи. Ако продължава непрекъснато да дават примери, че е подвластна на миналото, че продължава да затъва в тресавището на миналото, че продължава да бъде подчинена на олигархично-мафиотския модел, който завладя страната и който беше роден, създаден, контролиран, управляван и досега от Държавна сигурност, от партийната номенклатура, от олигархията, от престъпниците, които представляват едно и също цяло, ако България не даде това категорично доказателство, тя ще продължи мъчително да се движи към Запада, към ценностите на европейската демокрация. И може би никога те няма да бъдат установени в необходимия размер така, както са установени в тези страни, с които ние искаме да бъдем в едно семейство.
Затова аз ви призовавам, ако искате да запазите честта на българската политическа система и честта на българските политически партии, гласувайте за този законопроект и покажете, че не ви е страх от Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Пантелеев, за първа реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Ляков, ние с Вас се различаваме тъкмо по това. Вие сте готови денонощно да робувате на западните ценности, а ние поставяме на първо място българските ценности.
По какво Вие се различавате и след това всички останали? По какви Вие се различавате от някогашната Държавна сигурност, за която твърдите, че е обслужвала КГБ, а вие сте готови непрекъснато и за всичко да слушате някой, който отвън ви подшушва да правите едно или друго.
Вие сте човек, който се интересува от тази материя и би трябвало да знаете, че информационните служби и тяхното унищожаване, а не преустройване, бяха част от деградацията на българската държавност и това е патент и заслуга единствено и само на СДС. Аз така схващам Вашето изказване.
Никога не е трудно човек да тръгне към безсмъртието или към лудостта. Дон Кихот е бил на 50 години. А Вие на колко сте? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Господин Ляков, имате право на дуплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев, интересите на Държавна сигурност никога не са съвпадали с българските национални интереси, защото Държавна сигурност беше подчинена на КГБ (ръкопляскания), и се командваше от КГБ, от служба на чужда държава. Така че не ми говорете за български национални интереси, просто е срамно това! Това е срамно!
Аз ви казвам, че, ако искаме да защитим българския национален интерес, тази зависимост, тази връзка трябва да бъде пресечена, защото тя продължава да съществува.
Какво се прави в момента по отношение на защита на информацията? Правим това, което изисква първо българският национален интерес. Но с тези хора, с които сме в едно семейство и в един военнополитически съюз, имаме общи цели, които ще защитаваме заедно. И никой не говори за сляпо подчинение, а говори просто за защита на тези ценности, за обмен на информация, но по правилата.
Това, което исках да ви кажа, е, че хората, които отново бяха вкарани вътре в тази система, не споделят тези ценности. Те няма да укрепват тази система за сигурност, а ще я рушат. Защото на всичко отгоре тези хора бяха свързани с всички терористични организации, на които даваха подслон в България и обучаваха терористи. Това е исторически факт. Нима мислите, че тези връзки са прекъснали? Тези връзки са до живот. Затова тези хора нямат място в новата национална система на България за сигурност! Нямат място! Има достатъчно млади, интелигентни и подготвени хора, които трябва да влязат вътре, които знаят как се защитават националните интереси, които не са обременени, и на всичко отгоре са много по-интелигентни. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Давам думата на народния представител Георги Пирински. (Шум и реплики в залата.) Струва ми се, че това са възгласи на одобрение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласуването, което предстои, беше представено от вносителите на законопроекта като по същество един морален избор, избор политически, избор, който според тях е свидетелство за степента на отговорност на всеки от народните представители и пред собствената си съвест, и пред интересите на страната. Ето защо колкото и някои да бързат да стигнем до гласуването, струва ми се, че нямаме право да пренебрегнем тази заявка, защото тя наистина поставя пред всеки народен представител по възможно най-сериозният начин неговото решение.
Ето защо аз искам да кажа на вносителите, че според мен тяхната постановка не издържа. Ще ви кажа защо. Вие поставяте нещата от гледна точка на интересите на страната днес и нейното бъдеще. Преценете сами, кои държави днес успяват да намерят този път. Да, наистина онези, които са погледнали своето минало с цялата си отговорност, с отворени очи. Но това е половината от формулата. Другата половина е способността за помирение.
Вземете Република Южна Африка, която излезе от един свръхтоталитарен период и която постъпи по следния начин: създаде комисия за истина и помирение, в която с цялото внимание, към всяка една отделна човешка съдба, беше направена среща между онези, които са газили хора и между газените. И това общество намери сили в себе си да намери общото и да тръгне заедно напред.
Проблемът на вашия подход е, че вие 15 години се мъчите да държите обществото в едно състояние на постоянна конфронтация и то не горе-долу тиха, а колкото е възможно по-остра. Ето защо, когато предлагате едни или други идеи, които даже могат да бъдат защитавани с аргументи, вие се проваляте, защото вие ги представяте и ги мотивирате с преголяма доза омраза, поради което ми се струва, че и този ваш опит ще бъде осуетен, ще пропадне.
Не защото и мнозинството от народните представители не са загрижени за онова, което и вие изтъквате. Не защото няма реални проблеми в тази област, за която говорите, а защото не предлагате работещия начин за преодоляване. Ето защо аз ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пейков, заповядайте за реплика.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински! Възхищавам се на това, което Вие правите за своята партия, възхищавам се на това, което Вие направихте за мирния преход на вашата партия, за това, че на кръглата маса успяхте да предадете властта на контролирани от вашата партия и службите хора. За това, че всичко мина безметежно и тя успя да трансформира миналата си политическа власт в сегашна политическа, икономическа власт. Мисля, че вашата партия и историографите й ще Ви отделят достойно място в нейната история.
Искам да се обърна към колегите от НДСВ. Уважаеми колеги, погледнете какъв е интересът на партията БСП. Вижте, че уж департизираните генерали, които трябваше да служат на каузата на България, на каузата на новата ни ориентация към НАТО, непрекъснато и всеки ден променят своето място: от Генералния щаб те стават депутати от Парламентарната група на БСП. Тези, които трябва да са департизирани, тези, които трябва да служат на България, служат и там, където трябва да са департизирани, на една и съща партия.
Затова уважавам господин Пирински, който защитава позициите на своята партия. Уважавам всички тези, които успяха да осигурят добро бъдеще на тяхната партия, но ви призовавам: нека днес, ще ги ручаме жабетата, нека днес да гласуваме за този закон.
Рано или късно това ще стане и аз подкрепям господин Рафайлов, който казва, между двете четения ние може да подобрим този текст, може да подобрим този закон. Рано или късно този закон трябва да бъдат приет.
Нека БСП да защитава позициите, ние ще защитаваме позициите на България.
Отново ви приканвам, нека старите връзки на скритата власт да бъдат прекъснати днес с това ваше гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Пирински, не мога да се съглася с Вашето изказване, защото въпросът за помирението няма никакво отношение към предлагания законопроект. С този законопроект се цели, това вече беше изтъкнато, определена категория хора, свързани с репресивния апарат на миналото, хора, от които зависеше съдбата на много честни българи, които именно бяха репресирани, да не могат да продължават тази своя дейност. Да не зависят честните, почтените, несвързаните с миналото хора от преценката на тези хора, те да дават преценка кой може да заеме дадена длъжност, когато, заемайки я, той трябва да има достъп до класифицирана информация.
Помирението е голям въпрос, но помирението трябва да изхожда от жертвите, а не от палачите. Всеки пък от средите на БСП, когато се засяга тази тема, казват: дайте да се помирим. Никой не е против помирението, но помирение може да има тогава, когато виновните за репресиите хора признаят вината си. Когато БСП като наследник на БКП признае своята вина. И става дума за хора, не които по произход са някакви. Аз не искам да припомням, че Вашият баща, господин Пирински, беше изгонен от Съединените щати като бивш агент на КГБ. Това Ви е добре известно. Но ние имаме предвид хора, не на които бащите, майките или някои други техни роднини са били едно или друго нещо, а самите те са били в този репресивен апарат. (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГСДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Бакалов за трета реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Пирински, учудвам се на Вашата способност да четете Евангелието като дявола. Вие давате за пример Южна Африка. А примерът с Полша за института? Този пример не го давате. Всички бивши страни от социалистическия лагер решиха този проблем. И знаете ли защо не давате този пример? Защото ще лъсне един мит, който в продължение на 14 години точно вашата партия поддържа. Защото през 1991 г. покойният Луканов е казал на службите: момчета, спасявайте партията. Вие това много добре го знаете. И защото го знаете, продължавате да поддържате мита. Ние обаче не можем да се примирим с поддържането на този мит, който крепи вашата партия.
Ето защо нашето предложение е този архив да се прехвърли в Държавния архивен фонд, за да могат там да работят историците. И престанете да манипулирате хората с жертви, с помирение и т.н. Не може жертвата да се помири с палача. Това е истината. А за да се помирят, най-малкото трябва да се прочете. За да се прочете, вие трябва да дадете тази възможност като се прехвърлят тези документи.
И нещото, което можете да направите, е да гласувате в подкрепа на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Пирински за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, ще кажа три неща.
Първо, за съжаление съм забелязал, че особено по тази тема едни от най-гласовитите и призоваващи към този род действия нерядко се оказват самите те свързани с тези органи, за които говорят.
Второ, искам да кажа, че повикът днес, 15 години след промените, да се търси истината по този път – чрез отварянето на така наречените досиета, създава фалшивата представа, че това е отговорът. Тъй като проблемът, господин Соколов, е зависимостта на политиците от неполитически фактори, не от избирателите. На 15-ата година ние вече имаме ситуация, в която има масово купуване на гласове, масово купуване на политици. Имаме масово манипулиране на цели процеси чрез мощни фактори, които не могат да бъдат сведени до отварянето на досиетата. И сега се създава фалшивата представа, че ако направим тази стъпка, нещата ще се оправят.
И трето, господин Соколов и уважаеми господа, страните, които в крайна сметка ликвидираха този проблем, бяха страните, които хвърлиха досиетата в пещта за изгаряне. Това направи ако щете и Гърция. (Възглас на несъгласие от ПГОДС и ПГСДС.) Недейте да викате “А-а-а”, преди да се сетите кои са страните, които го направиха.
Така че схемата жертви–палачи в живота е доста по-сложна от онова, което се опитвате да ни внушите. Ето защо аз отново казвам, че пред всеки от нас е изборът коя е отговорната позиция, имайки предвид вашите предложения и как да постъпи. Аз повтарям, не ме убедихте, ще се въздържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 99.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Господин Василев, заповядайте за процедура.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Моля да подложите законопроекта на прегласуване, като настояваме народните представители да гласуват само със собствените си карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Обръщам се към всички народни представители, които са в залата, както е по Конституция и по правилник, всеки народен представител трябва да гласува единствено със своята карта!
Поставям още веднъж на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Гласували 191 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 99.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Тоткова, заповядайте, имате думата за процедура.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, моята процедура е следната. БСП гласува с 36 карти. Аз разбирам, че вие искате да се клонирате, защото сте 17 в момента. Как можахте да станете 36?
Господин председателю, обръщам се към Вас, защото господин Пантелеев се клонира четири пъти. (Шум и реплики в залата.) Вие се клонирахте четири пъти! И аз много моля наистина да се спазва Конституцията на нашата Република България. Защото тя е нашата. Вие сега показвате, че не е вашата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах да разбера какво е процедурното предложение, но не мога да гласувам клонирането на господин Пантелеев.
РОСИЦА ТОТКОВА: Вие, господин председателю, призовахте народните представители да гласуват със собствените си карти. Така че те са 17 в момента (сочи към ПГ на КБ), а на таблото беше изписано 36. Тоест БСП не спазва Конституцията на Република България. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, процедурните предложения да се правят на базата на нашия правилник, а не да правим изказвания и коментари за гласуването.
Давам думата на господин Асен Агов за процедура.
АСЕН АГОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз мисля, че станахме свидетели на изключително неприлична сцена, на която по един флагрантен начин беше нарушена Конституцията. ДПС например гласува с 6 гласа, а тук виждам единствено двама нейни народни представители.
Следователно, господин председателю, аз мисля, че за да спазим Конституцията, трябва да анулирате гласуването и да проведем ново гласуване по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямам такова право – да анулирам гласовете на народните представители. Посочете ми текст в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в закон или в Конституцията, който ми дава право да анулирам две гласувания в залата.
Има думата народният представител Любомир Пантелеев за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, моята процедура е да отстраните от залата народните представители, които страдат от халюцинации. Аз съществувам тук в единствено число, неделимо и никога не съм бил в друга своя същност. Така че тези, които успяват да ме видят като четирима души в залата, страдат от халюцинации. (Шум и викове в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това не беше процедура.
Госпожа Михайлова, надявам се, Вие ще направите точно процедурно предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Председателят на Народното събрание по силата на правилника и на Конституцията следи за реда в пленарната зала за спазването на законите и Конституцията на Република България. Според решение на Конституционния съд, което беше предизвикано по искане на президента на Републиката миналата година, не може и не е законно гласуване с чужди карти. Когато Вие, господин председател, установите, че такова нещо се е случило, а ние всички видяхме, именно въз основа на правомощията, които имате от Конституцията, законите и решението на Конституционния съд, би трябвало да отмените това гласуване, защото то е противозаконно, и да постановите ново. И за да бъдем сигурни в онова, което правим, аз предлагам прегласуването да бъде и поименно, за да няма спор за това кой с колко карти е гласувал. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, процедурното предложение за поименно гласуване трябваше да направите преди да започнем гласуването.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Агов може би правилно забеляза, че в залата имаше двама депутати, но имаше двама депутати в момента, в който той направи своето изказване. В момента на гласуването имаше повече. (Викове в ОДС.)
Второ, Конституционният съд наистина се произнесе, но Конституционният съд, както виждате, не се нагърбва с това да обявява противоконституционност на гласувания поради спор за гласуване с чужди карти. Така че това е нещо, което е изцяло в правомощията на Народното събрание да преценява. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО – продължение.
Доктор Щерев, заповядайте.
Нека преди това да чуем процедурното предложение на господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много е лесно със силата на повечето карти да вземете определено решение. Много е лесно да наложите своето мнение така както Ви се иска. Обаче има едно правило, което опозицията може да ползва. Затова от името на Парламентарната група на ОДС искам поименна проверка с изчитане на имената на народните представители. Така поне ще докараме останалите, които не са били в тази зала, за да чуят и да научат какво са гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Започвам поименна проверка на кворума.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

При поименната проверка се оказа, че в залата има 132 народни представители. Има необходимия кворум. Работата на парламента продължава.
Господин Ниризов, имате думата за втора процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин председателю, преди поименната проверка госпожа Михайлова от името на Парламентарната група на ОДС Ви помоли да отмените гласуването, тъй като на таблото се изписаха 186 души присъстващи в залата и гласуващи. Вие казахте, че нямате никакво основание. Излиза, че след като направихме и поименната проверка и след като тя беше обявена, тумби народни представители са бягали от залата, за да могат да бъдат вписани като отсъстващи, защото току-що обявихте число 134. Това се случва твърде рядко в парламентите – мнозинството да бяга от залата в момента, в който е обявена поименна проверка.
Затова, уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС подновявам предложението да отмените повторното гласуване и неговия резултат като невалиден, тъй като не можаха да се съберат прословутите 186 гласа, изписани на таблото, и да предложите ново поименно гласуване, така както беше предложено от госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност за втори път е направено такова процедурно предложение.
Още веднъж отговарям: два пъти е проведено гласуване по този законопроект и двата пъти той беше отхвърлен. Нямам право да анулирам гласуване, което е приключило. Всъщност точка девета е приключила.
Преминаваме към точка десета от приетата седмична програма.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас като към изтъкнат юрист, който борави много добре с правилника на Народното събрание и искам да се позова на чл. 116, т. 2 от правилника, раздел “Парламентарно поведение”, който гласи: “Който продължително и непрекъснато възпрепятства нормалната работа на НС, се отстранява от заседание от председателстващия Народното събрание”.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Нещастник!
ЧЕТИН КАЗАК: Този текст е крайно време да бъде наложен в случаи, когато явно се злоупотребява с право на искане на поименна проверка от името на парламентарна група с цел да се възпрепятства нормалната работа на Народното събрание.
Моля председателстващият да изпълни своите правомощия по правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, Вие не посочихте кой народен представител трябва да отстраня от залата, но действително има такова изискване – който възпрепятства работата, може да бъде отстранен от председателя.
Остават 9 минути до 14,00 ч.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
Но моля само процедурни предложения, защото досега бяха доста относителни.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Да, господин председателю, аз, за разлика от моите колеги, смятам да направя едно истинско процедурно предложение и то касае следното: изгубихме около два часа днес в безсмислени опити чрез процедурни хватки да правим политически декларации от тази трибуна. Това в крайна сметка не е лошо, но аз мисля да направя предложение от името на нашата парламентарна група и от парламентарната група на ДПС за удължаване с един час на работата на днешното пленарно заседание, за да може все пак да изгледаме част от текстовете по второто четене на Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време до 15,00 ч. Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя обратно процедурно предложение. Днес са насрочени поне 4-5 комисии. Разберете, уважаеми дами и господа от мнозинството, че като удължавате времето, нарушавате ритъма на работа на комисията. Като нарушавате ритъма на работа на комисиите, се нарушава продуктът, който излиза от тях. Така че нищо няма да решим в този един час. Наистина има загуба на време, изгубено е времето, но нека да има някаква възможност за планиране на времето и от отделните народни представители и в работата на комисиите.
Правя противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване с 1 час на работното време, тоест до 15,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 67, против 92, въздържали се 16.
Процедурното предложение не се приема.
Съобщения:
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе днес заседание от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе също днес заседание от 16,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по медиите ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе днес заседание от 15,00 ч
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим