Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Ралица Агайн и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! Съгласно гласуваното решение в петък, на днешното извънредно заседание предстои:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта;
2. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда;
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата на Европейската общност “Митници 2002”;
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията;
5. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за движението по пътищата;
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване;
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Уважаеми народни представители, преди да преминем по същество, ще направя едно съобщение:
На 19 юли 2002 г. на народните представители е раздаден обобщен проект, постъпил на 18 юли 2002 г., на приетите на първо четене законопроекти за омбудсмана, на основание чл. 68, ал. 2 от правилника.
Ако няма предложения за удължаване на срока за писмени предложения по обобщения проект, срокът започва да тече по общия ред от 19 юли 2002 г. и изтича на 25 юли 2002 г.
Процедурно предложение – госпожа Анелия Мингова.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да направя едно процедурно предложение, свързано с дневния ред.
Моля да гласуваме като точка първа от дневния ред на днешното заседание отстраняването на една явна фактическа грешка, която сме допуснали в един от текстовете на приетия от нас миналата седмица Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Става дума за неправилно прочитане по един от текстовете на предложение на комисията, което вече води и до неточно отразяване в протокола и се налага да прегласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
На основание на § 2 от Допълнителните разпоредби на нашия правилник, за неуредени въпроси в правилника Народното събрание се произнася с решение. Затова ще ви моля да гласувате решение, с което да включим този въпрос, поставен от госпожа Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 120, против 11, въздържали се 3.
Госпожо Мингова, заповядайте да представите пред Народното събрание текстовете.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Колеги, става дума за § 6, за чл. 30, в ал. 1 – две от неговите точки. Искам да ви предложа точния текст на комисията.
Параграф 6, чл. 30, ал. 1, т. 6:
“6. Ръководителите на окръжните прокуратури, за прокурорите от тези прокуратури, както и за прокурорите от районните прокуратури, по предложение на съответния районен прокурор”.
И т. 9 на същия чл. 30, ал. 1, буква “г”:
“г) за съдиите от окръжните и районните съдилища”.
Това са двата текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли някакви смущения или възражения в залата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване корекциите, които трябва да бъдат извършени в Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 29.
Приема се.
Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате процедурно предложение ли, господин Милчев? Заповядайте.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да се удължи с още две седмици, или до края на сесията, срокът за внасяне на предложенията по законопроекта за омбудсмана, тъй като това е необходимо. Всъщност, с една седмица да се удължи срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С една седмица да се удължи срокът между първо и второ четене на обобщения проект за омбудсмана.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 167 народни представители: за 160, против 5, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Срокът за предложения по закона се удължава с две седмици.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Имате думата, господин Праматарски. Предстои докладване на § 31, като доста параграфи са отложени.
Продължаваме с § 31 на вносителя, да приключим и след това ще се върнем към негласуваните параграфи.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: “§ 31. В Закона за закрила и развитие на културата в чл. 20, т. 2 думите “председателят на Комитета за младежта, физическото и възпитание и спорта” се заменят с “министърът на младежта и спорта”.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков § 31 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 31, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ляков оттегля предложението си.
Изказвания от народни представители няма.
Гласуваме § 31 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: “§ 32. В Закона за закрила на детето в чл. 18, ал. 1 думите “Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта” се заменят с “Министерството на младежта и спорта”.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков § 32 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по § 32, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Господин Ляков оттегли предложението си.
Гласуваме § 32 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: “§ 33. В Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в чл. 32 думите “Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с “Министерството на младежта и спорта”.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков § 33 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по § 33, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст няма.
Господин Ляков оттегля предложението си.
Гласуваме § 33 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: “§ 34. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в чл. 84, ал. 1 думите “Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта” се заменят с “Министерството на младежта и спорта”.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков § 34 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по § 34, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Господин Ляков оттегли предложението си.
Гласуваме § 34 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: “§ 35. В Закона за хазарта се правят следните изменения:
1. В чл. 9:
а) в ал. 1 думите “Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с “Министерството на младежта и спорта”;
б) в ал. 2 думите “председателя на Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с “министъра на младежта и спорта”.
2. В § 11, ал. 3 думите “Държавната агенция за младежта и спорта” се заменят с “Министерството на младежта и спорта”.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков § 35 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по § 35, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложение за изменение в Закона за хазарта и на ал. 3. Както виждате в доклада, народната представителка Нонка Матова беше внесла предложение за изменение в ал. 3 на чл. 9 от Закона за хазарта, което логически следва изменението, което ние гласувахме в предното заседание, а именно относно правомощията на министъра на младежта и спорта да утвърждава съгласувано с министъра на финансите схемата за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор. Именно във връзка с това наше гласуване и с приемането на тази схема на утвърждаване на постъпленията от Българския спортен тотализатор се налага в чл. 9, ал. 3 на Закона за хазарта да бъдат внесени също съответните изменения, за да се приведе и Законът за хазарта в съответствие с приетия от Народното събрание начин за утвърждаване на схемата за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор.
Затова аз заедно с мои колеги народни представители от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлагаме ал. 3 на чл. 9 от Закона за хазарта да се измени така:
“(3) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждават от:
1. министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите – за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта;
2. министъра на финансите – за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз напълно споделям това, което господин Казак току-що предложи като текст и предлагам той да влезе като точка “в” на вече предложения от вносителите § 35.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме направеното предложение от господин Казак, подкрепено от госпожа Гигова, за изменение в ал. 3 на чл. 9 в Закона за хазарта, така както беше произнесено в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Господин Панайот Ляков оттегли предложението си.
Моля, гласувайте § 35 на вносителя с току-що гласуваното допълнение в залата.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Комисията предлага създаването на § 36, който става § 41 със следното съдържание:
”§ 41. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Към този § 41 аз предлагам след предложения текст на вносителите и във връзка с вече приетите § 14 и 18 следния текст: да се допълни след текста “от 1.01.2003 г. и с изключение на § 14, чл. 21, ал. 3 и на § 18, чл. 25, ал. 1, които влизат в сила от учебната 2003-2004 г.”
Тук става въпрос за минималния брой часове по физическо в училищата и висшите заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението, което беше направено току-що от госпожа Гигова - § 41 да бъде допълнен с току-що казаното в залата от нея - § 14 и 18 да влязат в сила от началото на учебната година.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Гласуваме § 36 на вносителя с нова номерация § 41 с току-що гласуваното предложение за неговото допълнение.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
А сега да се върнем на параграфите, чието гласуване отложихме. Има и параграфи, в които трябва да се направят редакционни промени поради несъответствие с гласувани впоследствие текстове.
Моля господин Валери Цеков да предложи редакционните промени преди да разгледаме отложените параграфи.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, във връзка с направените гласувания по § 22, който касае чл. 28, там в ал. 1 и 2 направихме корекции и заменихме текста “други министерства и ведомства, които имат въоръжени сили” с текста “Министерство на вътрешните работи”. Но в ал. 3 на същия чл. 28 тази корекция не е направена, така че аз предлагам да направим това сега, като предлагам текст на ал. 3 на чл. 28:
“(3) Министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи утвърждават съответно структурата и правилниците за устройството и дейността на спортните клубове по ал. 2, осъществяват общото ръководство и контрол върху тях, определят условията и реда за ползването от спортните клубове по ал. 2 на предоставеното им държавно имущество, както и условията и реда за участие в тях на спортисти – професионалисти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков. Тъй като Вие прочетохте в голяма част съществуващата ал. 3 на чл. 28 в закона, моля Ви да кажете само кои думички променяме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Заменяме “министрите и ръководителите на ведомства от системата на Въоръжените сили” с думите “министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи”; след “утвърждават” се добавя думата “съответно”; след “държавно имущество от войсковите” предлагаме “войсковите” да отпадне от текста на сегашната ал. 3 и малко по-нагоре, след “спортни клубове” се добавя “по ал. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това е редакцията на ал. 3, която се налага във връзка с гласуваните в залата ал. 1 и 2.
Изказвания по това предложение? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз напълно подкрепям това предложение. То е продиктувано, уважаеми колеги, единствено от факта, че много от тези предложения, както каза и господин Праматарски, бяха вкарани в последния момент и едва ли не бяха разглеждани на крак. Затова сега, при по-внимателното прочитане на закона, се оказва, че когато извършваме някои промени в определени текстове не сме въвели съответните изменения и в други текстове, което пък създава проблеми за несъответствие вътре в закона. Един от тези случаи е и настоящият. Ние променяме ал. 1 и ал. 2 на чл. 28, вкарваме министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, но в следващата ал. 3, където продължава да се говори за системата на Въоръжените сили и т.н., си остава. Именно заради това тази поправка се налага и в ал. 3.
Подкрепям това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, системата на Въоръжените сили претърпя много промени в последните 12 години, така че във Въоръжените сили останаха само Българската армия и Министерството на отбраната. Но вътре във Въоръжените сили преди 12-13 години бяха и Министерството на вътрешните работи, и редица военизирани ведомства. В момента са останали военизирани министерства само Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи като те разполагат със спортни клубове, които са и за високо спортно майсторство, за масов спорт, училищен спорт и т.н. Така че, преценявайки действителното съотношение на нещата, предлагаме във въпросния текст след “Въоръжени сили” да се добави “и Министерството на вътрешните работи”, което не е в състава на Въоръжените сили.
Подкрепям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Няма повече изказвания по това предложение.
Подлагам на гласуване предложението, направено в пленарната зала от господин Цеков, подкрепено от господин Казак и госпожа Матова, за промяна на ал. 3 на чл. 28, така както беше в съществуващия закон.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 5.
Предложението се променя.
Следващата редакционна корекция, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Става дума за § 24, който касае чл. 36, ал. 3. Там направихме една промяна като гласувахме да отпаднат думите “съгласувано и във взаимодействие”, след което остана текст, който някакси се обезсмисля.
Текстът, който всъщност се получи, след изваждането на тези две думи, се чете така:
“Регионалните и националните училищни и студентски първенства и първенствата в системата на Въоръжените сили се организират от училищните, студентските и войсковите клубове и федерации със съответните министерства, ведомства и Държавната агенция за младежта и спорта.”
Аз предлагам да оставим думите “във взаимодействие” като отпадне само думата “съгласувано”. По този начин ще добие смисъл цялото изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ако обичате, прочетете цялата алинея, за да стане ясно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тъй като гласувахме отпадането на тези две думи, ние сега трябва да гласуваме новата редакция на ал. 3, която след тази промяна ще добие следния вид:
“(3) Регионалните и националните училищни и студентски първенства и първенствата в системата на Въоръжените сили се организират от училищните, студентските и войсковите клубове и федерации във взаимодействие със съответните министерства, ведомства и Държавната агенция за младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Колеги, аз предлагам в предложението да се постанови и думата “съгласувано”, тъй като в системата на ведомствения спорт преди да се проведе съответно първенство се изисква подписът на министъра върху съответната заповед за това първенство. Така че този подпис означава съгласие на съответния министър за провеждане на това първенство, както и стартиране на съответен бюджет, по който това първенство ще бъде проведено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С една дума Вашето предложение означава да не се променя текстът в съществуващия закон?
НОНКА МАТОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Само искам да напомня, че когато гласувахме тази корекция в чл. 36, ал. 3 се имаше предвид именно да се излезе от схемата на съгласуване на провеждането на тези първенства със съответните министерства, а да има само взаимодействие. Тоест, решенията да се вземат и без непременното съгласуване със съответните министерства.
Но тогава, заедно с думата “съгласувано” отпаднаха и думите “във взаимодействие”, което е излишно и което обезсмисли цялата алинея.
Затова, спазвайки духа на това, което приехме, предлагам просто да върнем думите “във взаимодействие”, но да отпадне необходимостта от съгласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защото това е била концепцията на законодателя. По погрешка сме гласували отпадането на още една дума.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За да се запази смисълът на това, което сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя изказване по предложенията.
Аз започвам вече да се учудвам какво правим в тази зала. Тук чух възгласи от колегите отляво и ги споделям, разбирайки интонацията им. Няма никаква грешка при това, което сме гласували. Извинявайте! Направено е предложение, подкрепено от комисията, тук има вносители, гласувахме за това отпадане, включително и аз, и сега в един момент, както колегата преди малко така и госпожа Матова, предлагат практически да прегласуваме и става пълна каша.
ЧЕТИН КАЗАК (НДСВ, от място): Не е каша.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Как да не е каша? Ние сме гласували да отпадне този текст. Аз не искам да отварям дебат за Въоръжените сили, защото това остана в тоя текст и остава в много други текстове. И ако трябва тук да спорим пак за Въоръжените сили ще видите, че и тези текстове, които се предлагат, не са перфектни.
Затова ви моля нека под формата на редакционни поправки да не се връщаме на вече гласувани текстове отново за по няколко пъти, защото виждате, че практически предложението на госпожа Матова беше да няма промени в текста, а ние вече сме гласували тези промени в текста. Тоест, това процедурно предложение е за прегласуване на целия текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително ние сме гласували измененията в текста и това, което направи като предложение господин Цеков, не е в неунисон с гласуваното изменение, а просто една дума липсва, за да получи смисъл изречението. Докато това, което госпожа Матова направи, вече е промяна изцяло на смисъла и няма да го подлагам на гласуване, тъй като не е редакционна корекция.
Така че гласуваме предложението, което господин Цеков направи. Няма да четем още веднъж текста, два пъти го представихме на залата. Това предложение е просто една свързваща дума в изречението и е редакционна корекция, и в този смисъл съм съгласна.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 7.
Редакционната корекция се приема.
Преминаваме към текстовете, които са отложени.
Господин Праматарски, на стр. 13 от доклада е отложеният текст на ал. 4 на чл. 12.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Това е § 8, който става § 10. Спорът предишния път беше за професионалните спортни клубове и законно придобитото право на ползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, точно така, отложихме гласуването. Имаше предложения на господин Казак, на господин Корнезов по тази ал. 4.
Господин Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Бях решил да не вземам отношение в изказване по този законопроект, но в случая се налага да обърна внимание на въпрос, който вече беше предмет на дискусия преди отлагането.
Става дума за отложената ал. 4 в чл. 12, която сега се предлага: “Професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване върху специализираните за съответния вид спорт спортни обекти и съоръжения, които са имали към момента на регистрирането им като акционерни дружества.”
Аз предлагам, първо, да се гласува отпадане на тази алинея. И, ако това не се приеме, тогава тя да бъде подложена за приемане в рамките на § 10.
Какви са моите мотиви? Този наглед благовиден текст изглежда прикрива някакви други интереси и намерения. Защото аз споделям принципа, който според мен комисията трябваше да прогласи, че спортната база трябва да се използва за спортни цели, а не, че този, който в момента на някакво правно или фактическо основание държи базата, той трябва да я държи вечно, защото това право на ползване не е определено с никакъв срок. То не е определено дали е вещно право или е част от наемни отношения, които са сключени между спортните клубове и собственика на базата. Искам да отбележа, че собствеността има свои притежатели. Тя е или държавна, или общинска. Аз не виждам на какво основание от титуляра на едно право се отнема възможността той да се разпорежда с него, а се предоставя по-силното право на този, който го владее или който е негов ползвател, въпреки че аз се съмнявам, че в много от тези случаи става дума за учредено право на ползване. Защото, ако ние приемем това, че това е вещно право, то трябва да бъде уредено по специален ред за тези ограничени вещни права. Едва ли спортните клубове могат да се легитимират като притежатели на такива права.
Освен това, има един друг проблем, че във времето, когато те са получавали при облекчени условия спортната база, много от тях са били организации с нестопанска цел по Закона за лицата и семейството. След това те са се трансформирали в акционерни дружества и сега ние казваме на тези акционерни дружества, които в много случаи са получили безвъзмездно базата, да продължават да я ползват, само че вече не в обществена полза, а в изгода на тези, които са техните притежатели. Затова посочвам, че тук ние не защитаваме интересите на хората, които спортуват, не защитаваме интересите на масовия или на професионалния спорт, а вероятно тук са интересите на част от притежателите на такива акционерни дружества.
Аз мисля, че членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта трябва да застанат на страната на тези, които трябва да могат да участват в спортната дейност, а не на тези, които са им предложили вероятно подобен текст. Още повече, че става дума, доколкото аз имам информация, за инициативи на част от футболните клубове, следователно точно там, където са съсредоточени най-много средства. Още по-големият проблем е, че вероятно за тези интереси лобират и други висши държавни служители, които не би трябвало да се занимават с подобен род действия.
Мисля, че това са основанията този текст да отпадне, а аз апелирам към членовете на комисията в бъдещи промени на закона да гарантират, че спортната база в България ще се ползва за спортни цели, а не както много стадиони, особено зали, които бяха променени като предназначение и изцяло се комерсиализираха. В случая текстът не предотвратява тази възможност.
Затова нека собственикът да решава какво да се прави с неговата база, а не едно фактическо или правно състояние да бъде утвърждавано, без ясен, правен режим. На много места общините с апортни вноски са внесли свое имущество, те са участници в акционерни дружества, в мажоритарни собственици, на които са други лица, които са отделели капитал, и тези отношения са ясно уредени между тях. Те не се нуждаят от тази ал. 4. А някой, ако иска да я използва за други цели, мисля, че парламентът не е мястото, което трябва да бъде тук експонирано за решаване на подобни интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Думата за изказване има госпожа Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Със съжаление трябва да констатирам, че този текст не е същият, както беше приет в комисията. Има дълбока съществена разлика, която предполагам, че е в основата на изказването на колегата Янаки Стоилов. Оригиналният текст, аз после ще моля, ако има противоречия, да се извади и записът от комисията, включително и на текста, който е бил приет.
Текстът, който беше приет, звучи по съвсем друг начин: “Професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване по вид спорт върху специализираните спортни обекти и съоръжения, които са имали към момента на регистрирането им като акционерни дружества.”
Това означава, че футболният клуб, който е взел определен стадион, няма да има право върху закритата лекоатлетическа писта или върху гимнастическите зали, или върху залите за щанги, или залите за борба, или тенис-залите за тенис-маса, или другите спортни обекти и съоръжения, които влизат в рамките на този стадион, който иначе е отдаден по някакъв начин на професионалния футболен клуб.
За пореден път констатирам, след като и в комисията на няколко пъти някой изменя съдържанието на този текст, че още един път е направено. Така че по принцип се присъединявам към предложението на колегата Стоилов този текст да отпадне, след като е толкова спорен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Госпожо председател, може би по-скоро в качеството си на председател на комисията съм длъжен да взема думата, защото госпожа Матова периодично се намесва в дебатите и в комисията, и тук. Длъжен съм да уверя залата, че текстът е такъв, какъвто е приет от самата комисия. Всъщност това, което госпожа Матова току-що ви прочете като текст, въобще по съдържание и по смисъл не се различава от това, което комисията е приела.

Но аз ви уверявам, че няма никаква намеса, има стенограми – може да се провери. Комисията е гласувала точно този текст, който ние ви предлагаме.
А това, което Матова каза, въобще не променя смисъла. Мотивите, които господин Янаки Стоилов преди малко сподели, за да направи предложение за отпадането на този текст важат с цялата си сила към това, което беше казано.
Няма промяна в този текст. А какво съдържа той, мисля, че е ясно на всички в тази зала, има защитници на едното, има защитници и на другото. Неслучайно и дебатът в предишното заседание точно по този текст беше много продължителен и много съдържателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Праматарски, уважаеми колеги!
Разликата е съществена, защото текстът звучи, ако трябва да го разшифровам, по следния начин: “Професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване върху специализираните за съответния вид спорт спортни обекти и съоръжения” и т.н. Обектите по принцип са специализирани за съответния вид спорт, но професионалният спортен клуб взима определен комплекс с всички специализирани за съответния вид спорт спортни съоръжения вътре в него, независимо дали са за тенис, за тенис на маса, за стрелба или за еди-какво си. Просто един клуб взима всичко компактно.
А това, което беше прието в комисията, звучеше по следния начин:
“Професионалните спортни клубове (които могат да са по тенис, по футбол или по еди-какво си) запазват по вид спорт законно придобитото право на ползване (това ще рече, че професионалният клуб по тенис взима базата по тенис, професионалният клуб по футбол взима само базата по футбол и т.н.) върху специализираните (а те са специализирани за високо спортно майсторство, което влиза в рамките на съответни нормативи) спортни обекти и съоръжения, които са имали към момента на регистрирането им като акционерно дружество.”
Още веднъж повтарям, че тъй като текстът действително е спорен, аз подкрепям предложението на господин Стоилов да отпадне.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Гигова не се е изказала. Да вземе отношение и ще гласуваме.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател!
За съжаление аз не споделям това, което госпожа Матова току-що каза и отчасти това, което господин Стоилов каза.
Аз правя едно рационално предложение – този текст да се гласува така, както е даден от вносителите и както е приет от комисията, само с една малка корекция, която е съгласувана с юристите от Правната комисия и членове на комисията.
Той е следният: “По чл. 12, ал. 4 – “Професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване върху специализираните за съответния вид спорт спортни обекти и съоръжения, което са имали към момента на преобразуването.” Следващият текст да се зачеркне.
Господин Стоилов, аз се обръщам и към Вас, защото тук става въпрос действително за законно придобито право на ползване, а не друго.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Какво значи това, ако можете – обяснете ми!
МАРИЯ ГИГОВА: Не е извън закона, т.е. вие знаете… (Смях и ръкопляскания от Любен Корнезов.) Така е! Още повече, че вие знаете, че има професионални клубове, които са били регистрирани по Закона за юридическите лица. След преобразуването им те стават търговски дружества. Но един и същи спортен клуб ползва една и съща спортна база, т.е. тук няма ощетяване на един спортен клуб за сметка на друг, ползвателите са едни и същи. Това са спортистите, т.е. тази спортна база се използва за спортни цели. Затова много ви моля да прекъснем дебата и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението, което беше направено от господин Стоилов, подкрепено от госпожа Матова – отпадането на ал. 4 на чл. 12.
Гласували 172 народни представители: за 158, против 13, въздържал се 1.
Алинея 4 на чл. 12 отпада.
Преминаваме към следващия негласуван параграф на стр. 26 от доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Параграфът, който не е гласуван, това е § 31 за промени в чл. 59.
“§ 31. В чл. 59б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5:
“5. отпускането на месечна премия за олимпийските шампиони, прекратили активна състезателна дейност.”
2. В ал. 3 след думите “обект на подпомагане” точката се заменя със запетая и се добавят думите “а по ал. 2, т. 5 въз основа на документ, представен от Българския олимпийски комитет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това ли е текстът на вносителя?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За какво е бил отложен и къде е проблемното в този текст? Господин Праматарски, бихте ли припомнили?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Имаше предложение от господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По мое предложение беше отложен този чл. 59б, тъй като в досегашната си редакция на ал. 1 той съдържаше противоречиви разпоредби и в крайна сметка водеше до нонсенс. Но след гласуването на поправките в чл. 59а тези несъответствия са отстранени, така че по тази причина оттеглям всякакви възражения по този параграф и предлагам да го гласуваме, такъв, какъвто е предложен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този параграф? Няма такива.
Гласуваме § 26в на вносителя, така както е предложен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това е целият Закон за младежта и спорта.
Заповядайте, господин Цонев.










КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Угасна още една ярка звезда на българския театрален небосклон, угасна една великолепна актриса с безбройните си роли в театъра и в киното, които ще останат в нашето съзнание и за спомен на поколенията, угасна Катя Паскалева.
Моля да почетем нейната памет с едноминутно мълчание. (Всички народни представители стават и почитат паметта на Катя Паскалева с едноминутно мълчание.)
Благодаря. Вечна й памет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА - продължение.
Господин Чакъров, докладвани са § 1 и 2 от Допълнителните разпоредби. Предстои гласуването им. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на заместник-министъра на околната среда и водите господин Красимир Дуков, госпожа Нона Караджова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и предприсъединителни програми”, госпожа Ваня Григорова – директор на Дирекция “ОВОС и комплексни разрешителни”, господин Щерю Ножаров – старши юрисконсулт към Дирекция “Правна”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в пленарна зала на изброените лица.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Чакъров, докладвали сте § 1 и 2.
Има ли още изказвания по тези параграфи, така както са представени от председателя на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на законопроекта за опазване на околната среда. Текстовете са в редакция, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам първо да разгледаме чл. 21 на вносителя, който става чл. 20. Гласуването на този член беше отложено. Предлагаме окончателна редакция на чл. 21 на вносителя, който става чл. 20 и гласи:
“Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:
1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;
2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;
3. информация, която представлява интелектуална собственост;
4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;
5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.
(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е отложеният чл. 21, който става чл. 20. Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 20 така, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване на чл. 60, 61, 62, 63, 64 и чл. 13, т. 5, с оглед на това, че текстът, който е предвиден, и материята, която се урежда, цели създаване на държавно предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. Текстът и целите, които са поставени, са съгласувани с Министерството на финансите, с Министерството на околната среда и водите и има подкрепата на цялата комисия.
Така че правя процедурно предложение за прегласуване на тези членове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, по-скоро представете на залата съдържанието на текстовете, защото малко е трудно да подложа на гласуване това процедурно предложение. Просто приемаме, че се прави една промяна на текстовете и след това ще гласуваме. Затова представете съдържанието на тези текстове от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чета член 60:
“Чл. 60. (1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък “предприятието”.
(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в гр. София.
(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.
Чл. 61. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.
(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.
(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество – публична и частна държавна собственост.
(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.
(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:
1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;
2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;
3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
4. постъпления от лихви по депозити;
5. глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;
6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;
8. други постъпления, определени с нормативен акт.
(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 62. (1) Ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата календарна година.
(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:
1. цели и очаквани резултати;
2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;
3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.
(3) Ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
(4) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3.
(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.
Чл. 63. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.
(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.
(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.
(4) Членове на Управителния съвет са:
1. председател – министърът на околната среда и водите;
2. представител на Министерството на околната среда и водите;
3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;
4. представител на Министерството на финансите;
5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;
7. изпълнителният директор по ал. 2.
(5) Членовете на Управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.
Чл. 64. (1) Разходването на средствата от:
1. 20 на сто от санкциите по чл. 69;
2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;
3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.
(2) Средствата за материално стимулиране по ал. 1 без дължимите социалноосигурителни вноски се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Министерството на околната среда и водите за съответната година.”
В чл. 13 на вносителя, който ще стане чл. 11 в редакцията на комисията, т. 5 да отпадне, а останалите точки да се преномерират съответно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания по тези текстове, които господин Джевдет Чакъров представи току-що в залата?
Моля, заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че предложените текстове, свързани със създаване на държавно предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, ще създадат предпоставки за едно правилно и целево изразходване на собствените приходи на бившия Национален фонд за опазване на околната среда, съгласно редица закони, които са приети и от нашето Народно събрание, тоест разходване на постъпленията само и единствено за околната среда. По този начин ние ще можем да осъществим и едно по-добро приложение на стратегията по ускоряване на преговорите, свързани с глава 22 “Околна среда”, като по този начин ще можем по-добре да обезпечим тези преговори и изграждането на редица екологични обекти, които бихме били или сме задължени да осъществим във връзка със затварянето на глава “Околна среда”.
Така че може би това е основният, най-положителният ефект и резултат от създаването на такова държавно предприятие. Така средствата ще се управляват по-добре и те ще се инвестират практически в изграждането само на екологични обекти.
Ето защо призовавам колегите от нашата парламентарна група на НДСВ, а и от всички останали парламентарни групи, да подкрепим текстовете, прочетени от председателя на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Други изказвания няма.
Моля, гласувайте текстовете така, както бяха представени в залата от председателя и подкрепени от заместник-председателя на комисията господин Великов.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават в срок до 6 месеца от влизането му в сила.”
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за опазване на околната среда от 1991 г., се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.”
По § 5 има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. До приемането на нормативни актове за дейностите по чл. 144, ал. 1 се прилагат методики и инструкции на министъра на околната среда и водите.
§ 6. Невнесените в срок такси, глоби и санкции по този закон, Закона за водите, Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии и Закона за чистотата на атмосферния въздух, се събират заедно с лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
















































































ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи – от 3 до 6, включително? Няма.
Гласуваме параграфи от 3 до 6 включително от Преходните и заключителни разпоредби в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Преминаваме към § 7.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“§ 7. (1) При приватизация, с изключение на сключените приватизационни договори до 1 февруари 1999 г. от чуждестранни и български физически и юридически лица, отговорността за нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, носи държавата при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Оценката на щетите по ал. 1 до момента на приватизация се извършва в съответствие с методика, утвърдена от министъра на околната среда и водите”.
Има постъпило предложение на народния представител Димитър Стефанов:
В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
“(2) Държавата носи отговорност по предходната алинея, без оглед времето на сключване на приватизационните договори, единствено в случаите, когато за съответното търговско дружество е било открито производство по несъстоятелност, определената в решението на съда начална дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост предхожда датата на сключване на съответния приватизационен договор, производството по несъстоятелност е било прекратено с утвърден от съда оздравителен план и към датата на влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план, дружеството има публични и/или частни задължения към държавата.
(3) В случаите по предходната алинея отговорността на държавата се реализира чрез заменяне на вземането по публичните и/или частните държавни вземания, възникнали до датата на влизането в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план срещу задължение на търговското дружество да отстрани екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия до датата на приватизационната сделка. Разликата между размера на посочените публични държавни вземания и пълния размер на разходите по отстраняването на тези екологични щети е за сметка на съответното търговско дружество”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
3. Създават се нови ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 със следното съдържание:
“(5) Обектите по ал. 2, за които не са били направени оценки за нанесени екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия до датата на приватизационната сделка, задължително се подлагат на такива оценки, определящи размера на разходите, условията и сроковете за извършване на мероприятията по тяхното отстраняване.
(6) Оценките по предходната алинея следва да се изготвят по възлагане и за сметка на съответното търговско дружество и да се внесат за одобрение в Министерството на околната среда и водите в тримесечен срок от датата на влизането в сила на този закон. Министърът на околната среда и водите се произнася в едномесечен срок с решение по реда на чл. 99, ал. 3, което подлежи на обжалване по реда на чл. 99, ал. 6. Посочените в ал. 3 задължения на дружеството към държавата се погасяват до размера на разходите по така приетата оценка.
(7) Контролът по изпълнението на предвидените в оценката мероприятия се осъществява по реда на глава девета. В случай на възобновяване на производството по несъстоятелност, определените с оценката разходи се признават като разноски по ликвидацията, след като от тях се приспаднат разходите за вече изпълнените мероприятия по предвидения за тях размер.
(8) Предходните алинеи се прилагат за всички случаи, заварени към датата на влизането в сила на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Стефанов, заповядайте, за да мотивирате своето предложение.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще започна с нещо банално. Този мъчителен преход го правим в името на създаване на една държава, която се управлява по правилата на закона и законът е закон, когато няма изключения от общото правило.
Световната практика показва, че всяко изключение ощетява едни и е в полза на други. Нашата практика – 12 години преход, показва, че най-големите корупционни схеми поникнаха именно в такива цепнатини – изключение от правилото на закона. Спомнете си за РМД-приватизацията. Спомнете си за приватизационните фондове. Те се измъкнаха и всички станаха холдинги по Търговския закон с едно параграфче и ограбиха два милиона души.
В този смисъл аз смятам, че не трябва да има изключения и в разпоредбите на Закона за опазване на околната среда.
Между другото, това изключение се направи в миналия парламент. Не е минало през Комисията за опазване на околната среда и то, както виждате, ощетява едни и е в полза на други. И тук, според мен, се създава почва за една корупционна схема, за монополизиране на най-големия отрасъл в националната икономика.
Предложението, което правя е да ограничим ефекта от това изключение, за да може “Плама” да заработи.
Аргументите срещу това са, че държавата щяла да понесе огромни щети, ако няма това изключение. Това е една манипулация, защото тези предприятия, които са обект на това изключение затвориха затова, че никой инвеститор не проявява интерес към тях, поради това бреме, което се стоварва върху техния гръб. Кой инвеститор ще поеме щети нанесени, докато държавата е била собственик?
Нещо повече, ако “Плама” заработи и щетите са за, да речем, между 30 и 40 милиона, ако за “Плама” не се реши този проблем и “Плама” отиде в несъстоятелност, тогава миналите щети стават над 200 млн., защото трябва да се почиства цялото поле. И държавата ще ги плаща, няма кой да ги плаща. А сега, ако се приеме това, което ви предлагам, ако “Плама” въпреки това не заработи, предлагам размерът на тези щети, определени с оценка, да се смята за разходи по ликвидацията, тоест държавата да си прибере парите и при ликвидация.
Ако заработи “Плама” не са нужни пари от бюджета и предлагам да стане замяна на дълг срещу чиста околна среда. Държавата има несъбираеми вземания и в момента, разсрочени за над 30 години. Ако заработи предприятието, тези неща се прихващат срещу дълга за миналите щети и нещата се решават много елегантно.
Освен това България влезе в един негативен списък на Съвета на Европа за това, че е с неуредено законодателство за миналите щети. Ние не знаем какво трябва да платим за привеждане на околната ни среда в съответствие с европейските стандарти по отношение на миналите щети.
Аз не знам дали трябва да развивам още аргументи, но ще ви кажа един факт. Омръзнахме на страната, може би и аз, с “Плама”, но тук не става въпрос за “Плама”, а как управляваме държавата – дали със закони или с изключения от законите, които са в полза на едни и ощетяват други.
Ще дам пример. Другият проблем беше с пристанище “Петрол” – Варна, откъдето трябва да се зарежда “Плама”. Цяла година твърдяха, че то е частно и пращаха “Плама” да сключи договор с “Нафтекс”. От 8 юли има постановление на Касационната прокуратура, че то е изключителна държавна собственост и се разпорежда на съответните министри да се завземе собствеността, да се актува като такава и т.н. Защо беше всичко това?
Много е вероятно и този текст да се атакува от Конституционния съд на основание чл. 19, ал. 2 от Конституцията, където се казва, че държавата осигурява равни правни условия на всички стопански субекти.
Нека да управляваме тази държава със закони. Иначе цепнатините и изключенията от законите създават схеми, които сриват държавата и в случая очаквам, че представителите на министерството ще станат и ще ме убеждават, че това ще бъде много скъпо за държавата, ако се измъкнем и не гласуваме това изключение. Нека да го докажат, нека да го напишат – това не е вярно, това са манипулации. Най-добре се управлява държава със закони, които са общовалидни правила.
Моля всеки да заеме позиция. Не съм се опитвал да манипулирам когото и да било. Даже този въпрос не беше обсъждан и в парламентарната група. Нека всеки да вземе решение според съвестта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стефанов.
Има ли други изказвания по текста на § 7? Заповядайте, заместник-министър Дуков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ДУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерството на околната среда и водите искам да заявя, че поддържаме текста на § 7 така, както е внесен от вносителя. Малко странно на някой би му звучало, че има някакви резерви от страна на Министерството на околната среда и водите, за да се чистят старите щети. Такова нещо няма. Причините за тази позиция са следните:
Реално ако отговорността на държавата бъде разширена и за предприятията, приватизирани преди 1 февруари 1999 г., българската държава би се натоварила с отговорности, които едва ли би имала възможност да поеме. Ще отворя скоби, че в някои случаи стойността, която държавата получава по приватизационната сделка, е 5-6 пъти по-малка от претенциите на тези дружества за стари екологични щети. В момента сме изправени пред такива случаи. Става въпрос за хиляди приватизирани дружества, които биха могли да заявят подобни претенции към българската държава. Ако това се случи, едва ли българската държава занапред би могла да сформира нормален бюджет с всички останали ангажименти на държавата към българския народ и би се получила абсурдната ситуация – държавата да си чисти стари щети, но да няма никакви условия за живот на българския народ. Считам, че чистене на стари щети и екологично законодателство и мероприятия по опазване на околната среда могат да бъдат създадени единствено при една силна държава, при развита икономика. Ние трябва да дадем възможност българската държава да се развива.
От друга страна искам да посоча, че ако това се случи, реално българската държава би се натоварила с отговорности, за които няма никаква вина и не би следвало да понесе. Става реч за предприятия, които са работили по 5-6 и повече пъти и ако на този етап това се случи с нови оценки за стари щети, тези последици от дейността на тези дружества до този момент биха били поети от българската държава.
Освен това искам категорично да заявя, че начинът, по който се предвижда решаването на проблема със старите щети за тези дружества, е в грубо нарушение с установения ред за ликвидиране на стари щети. В досегашната практика, която е и нормативно утвърдена, начинът за ликвидиране на старите щети върви през процедура, при която първо се извършва съответният обем дейност, съответното перо по отделните програми, и едва тогава се овъзмездяват тези пари след одобрение от Междуведомствен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите. Суаповата сделка, която се предлага, дава възможност най-напред да се приспаднат средства от задълженията, които евентуално съответното дружество носи. Абстрахирам се от конкретния случай “Плама”. Първо става плащането, а ангажиментът за тези стари щети остава, без да има какъвто и да е контрол върху тази дейност.
В заключение искам да подчертая, че сроковете за разглеждане на всички евентуални доклади за стари щети, които следва да се внесат в рамките на 3 месеца и да се разгледат от Министерството на околната среда и водите, са нереалистични. Нещо подобно не може да се случи. Става въпрос за много, за стотици такива доклади, за които нито има административен потенциал, нито има възможност те да бъдат разгледани.
По изложените съображения ние поддържаме текста така, както е по вносител.
Само една последна фраза: случаят “Плама” – Плевен, наистина е проблем, за който следва българската власт да има сериозно отношение. Считам обаче, че той е единичен случай, който не трябва да се превръща в законодателство, а евентуално този проблем да търси решение чрез изпълнителната власт, като не се залага в нормите на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дуков.
Има ли други изказвания по § 7? Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, не мога да разбера защо непрекъснато в този казус със закона се намесва “Плама”? Въпросът е принципен – носи ли държавата отговорност за старите щети или не носи? Тъй като до момента на приемане на закона през януари 1999 г. е било записано в предишния закон, че приватизаторът и инвеститорът не носят отговорност, и консултацията, която беше направена съответно с Европейската комисия, показа, че не е ясно кой носи отговорност щом тези не я носят, именно заради това беше внесен законопроект от предишното правителство, че държавата носи отговорност. Ако до 29 януари инвеститорът не е носил отговорност, а след 30 януари държавата носи отговорност с изключение на сключените приватизационни сделки до 1 февруари 1999 г., това означава, че държавата изобщо не носи отговорност. Въпросът е абсолютно принципен. След като инвеститорът не носи отговорност, така са му сключени приватизационните сделки и изрично е записано в приватизационните договори, след като държавата не носи отговорност, то кой носи отговорност? Трябва да се вземе някакво решение.
Абсолютно не съм съгласна с това, което беше казано тук: че това щяло да струва много скъпо на държавата. Като толкова много давате “Плама” за пример, обявете я най-после в несъстоятелност. Така или иначе държавата няма да си събере тези средства.
Това, което е предложил колегата Димитър Стефанов, е да се замени дълг срещу очистване на околната среда. Това са нанесени щети, които няма да могат да изчезнат от само себе си и очевидно някой трябва да ги плати. Още повече, че част от щетите в момента изискват средства и инвестиции, за да могат да бъдат поддържани, та да не се стигне до екологична катастрофа. Това е проблемът. Какво толкова има да се умува?! Не може да се реши, че досега не се е носела отговорност, а от утре нататък съвсем пък няма да се носи отговорност.
Именно заради това България е включена в този негативен списък. Именно заради това беше посъветвана. Бяха посъветвани и всички международни застрахователни компании. Те спазват това и до ден-днешен. Направете съответните проверки дали “Лойдс” сключва пускови застрахователни договори с България. Ще ви кажа, че не сключва именно поради причината, че не е установен въпросът със старите екологични щети. Това е проблемът на България. Ние сме в един списък с Узбекистан, Молдова, Беларус, Македония и Албания. Ако искате да продължим да бъдем в този списък, можем да продължим. Няма никакъв проблем.
Пак казвам, че това не решава въпроса със законодателството и със законите въобще в България. Въпросът трябва да бъде принципен. Не съм съгласна да се правят изключения за “Плама” или за който и да било друг. Въпросът трябва да се решава изключително по законосъобразност. Всичко останало за мен са корпоративни интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Други изказвания по § 7?
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Като се съгласявам с казаното от госпожа Първанова, че трябва да има принципи и че трябва да има законодателство, което да не е подвластно на отделни случаи и на конюнктурни интереси, аз я репликирам само в една част от нейното изказване.
Добре е да има законодателство, но това не е достатъчно, тъй като ние променихме своя закон. Записахме, че държавата носи отговорност за стари щети. Вярно е, че е под условие, че е от определена дата нататък, но ние сме длъжни като народни представители с правата за контрол да видим ония 50 млн. долара, дадени на едното, вторите 50 млн. долара, дадени на второто и на третото предприятие, дали са довели до отстраняване на старите замърсявания и щети или тези средства бяха използвани от така наречените инвеститори за технологични и други реконструкции, които може да намаляват въздействието върху околната среда на новия технологичен процес, но в почти никаква, за да не кажа в никаква степен не отстраняват старите замърсявания. С такава практика, с такова законодателство ние можем да отворим и затворим главите, но с такава практика не можем да влезем в Европа.
Затова съм съгласен с Вас в духа на Вашето изказване за необходимостта от закон, той да бъде универсален и да се отнася за всички, но това се оказва недостатъчно в българската практика.
Това е моята реплика към Вас. Вие ще се съгласите, сигурен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Друга реплика? Няма.
За дуплика – госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Абсолютно съм съгласна с това, което казвате. Разбира се, че така стои въпросът, но това, което Вие повдигнахте, е въпрос не на закона, а въпрос на контрола. Според мен въпросите на контрола не би трябвало да залягат в текстове, които са дискриминационни.
Така че моето притеснение произхожда и от факта, че в момента е заведен иск срещу българската държава, именно поради законодателство, което ощетява инвестициите и свободната стопанска инициатива и дейността на едно предприятие. Поради тази причина ми се струва неоснователно ние да поддържаме съществуването на този иск, при условие, че текат 90 дни, през които българската държава трябва да влезе в съответни споразумения с подалите иска. Тук става въпрос за “Плама” и искът е изключително голям – той е за 50 млн. долара.
Така че ми се струва, че това е сериозно основание да се замислим дали ние бихме могли да заплатим такава огромна сума и да понесем негатива. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по § 7? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Димитър Стефанов, което беше мотивирано в залата и не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 62, против 70, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 7 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 89, против 19, въздържали се 24.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За § 8 има постъпили предложения на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Теодора Литрова – в § 8 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 8. (1) В срок до една година от влизането в сила на закона кметовете на общините разработват програмите по чл. 79, ал. 1.
(2) Член 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 на чл. 82, ал. 1 и ал. 4, и раздел ll на глава шеста влизат в сила от 1 юли 2004 г.
(3) До влизането в сила на разпоредбите, посочени в ал. 2 ОВОС на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения се извършват по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 8?
Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В този текст се предлага едно удължаване на срока за извършване на оценка върху въздействие на околната среда с още две години и половина.
Аз искам да подкрепите моето предложение за отпадане на този текст, който предлага това удължение на срока, със следните основания. И в сега съществуващия Закон за околната среда, който действа от 1992 г., има такъв текст – това е чл. 20, ал. 1, т. 2, който налага извършването на оценка за въздействие върху околната среда. Но неприлагането на този текст, в случая по вина на Министерството на околната среда - той го прилага с някои редки изключения, които се извършват за териториално-устройствените планове - отлагането с още две години и половина ще постави сериозни пречки върху нашата готовност за приобщаване към Европейския съюз. Защото, ако ние за тези десет години, когато действаше този закон и изискваше извършването на оценките за ВОС, ако ние не сме се научили да прилагаме тези оценки, ако не задължим хората, които са отговорни за това извършване, би трябвало да ги задължим със закон да започнат да го правят веднага. Десет години бяха напълно достатъчни, за да може да се приложи сега съществуващият чл. 20 от Закона за околната среда, а можеше и съответно с различни програми да получим финансиране от международните институции, за да можем да прилагаме тази разпоредба в сега съществуващия закон.
Затова предлагам да се остави старото положение и да отпаднат тези две алинеи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 32, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 16.
Параграфът се приема.

По § 9 е постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. (1) Изискването за издаване на комплексно разрешително по глава седма се прилага за:
1. нови и при промяна на производствената дейност на действащи инсталации и съоръжения – от 1 януари 2003 г.;
2. действащи инсталации и съоръжения – от 1 януари 2003 г. до 30 октомври 2007 г.
(2) Крайният срок за изпълнение на условията, установени с издадените комплексни разрешителни за действащи инсталации, е 1 януари 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 9? Няма.
Гласуваме § 9 в редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 18.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За § 10 е постъпило предложение на народните представители Манева, Нихризов и Маринов:
“В § 10, т. 11 да се направят следните изменения:
а) в чл. 71 да отпаднат точки 1, 3, 6, 8, 12 и 14;”
Комисията подкрепя предложението за отпадане на точки 6, 12 и 14 и не подкрепям падането на точки 1, 3 и 8.
“б) в чл. 74, т. 1 да се добави “и решение на Управителния съвет на НФООС;”
Комисията не подкрепя предложението.
“в) в чл. 75, ал. 1 текстът да се редактира “Ежегодно до…, за която се иска финансиране от НФООС, както и подробни финансови разчети и аргументация за тях;”
Комисията не подкрепя предложението.
“г) в чл. 75 алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да отпаднат.”
Комисията подкрепя предложението за отпадане на алинея 7 и не подкрепя отпадането на алинеи 2, 3, 4, 5 и 6.
Има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Теодора Литрова § 10 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1999 г., бр. 27 и 28 от 2000г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 3 думите “Националният фонд за опазване на околната среда” се заменят с “Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда”.
2. В чл. 12 ал. 1 се изменя така:
“(1) За извършване на дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по глава пета, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
3. В чл. 28 ал. 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми по околна среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда.”
4. В чл. 35 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите “по специална целева партида на Националния фонд за опазване на околната среда постъпват” се заменят с “в Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда постъпват”;
б) в ал. 2 думите “по специална партида на общинските фондове за опазване на околната среда постъпват” се заменят с “по бюджета на съответната община постъпват”.
5. В чл. 39, ал. 2 се създава т. 11:
“11. Съгласувателен документ от компетентните органи на Министерството на транспорта и съобщенията – в случаите, когато разрешението обхваща дейности по чл. 37 с опасни и производствени отпадъци от водни транспортни средства.”
6. В чл. 48 т. 3 се изменя така:
“3. не се спазват изискванията на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона или условията, определени в разрешението.”
7. Създава се чл. 52а:
“Чл. 52а. Забранява се вносът на отпадъци в страната:
1. с неустановен химически състав, както и на такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България;
2. с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане;
3. с цел преработка в случай, че лицето – оператор на инсталацията, където се предвижда да бъде извършена преработка, не разполага със съответното разрешение, издадено по реда на глава пета от този закон и/или глава седма от Закона за опазване на околната среда.”
8. Създава се чл. 57а:
“Чл. 57а. Кметовете на общините организират и контролират закриването, възстановяването на терените и последващия мониторинг на нерегламентираните сметища, намиращи се на територията на съответната община.”
9. В чл. 66, ал. 1 т. 7 се изменя така:
“7. не води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на този закон и не предоставя документи относно отчета и информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му.”
10. Създава се чл. 67а:
“Чл. 67а. За нарушения по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
11. Създава се чл. 67б:
“Чл. 67б. За нарушенията по закона, които не съставляват престъпления, на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.”
12. В чл. 68, ал.. 2 накрая се добавя “и упълномощени от него лица”.
13. В § 1, т. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби думите “когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите” се заменят с “които по своето естество и състав са подобни на битовите отпадъци”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 10?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги народни представители! Предложила съм на вашето внимание един много кратък текст – да отпадне целият § 10, защото според мен в случая се предлагат няколко поправки в друг съществуващ закон и създаването на една отделна глава, която включва множество текстове. Нашето парламентарно време задължава всеки един изказващ се по тези текстове да говори максимално 5 минути, а това са повече от 50 предложени текста, за да получим един реален дебат по всеки един конкретен текст.
С § 10 се създава един правен субект, който по същество монополизира цялата дейност в управлението на опасни масово разпространени отпадъци и предметът му на дейност го поставя в изключително благоприятната позиция на държавен монополист спрямо другите обществени субекти, тъй като неговата регистрация ще бъде по Търговския закон.

С предложените текстове се създават и възможности за недостатъчно коректно отношение към други съществуващи стопански субекти, които в някои случаи могат да минат към рекет или предполагат за корупция, като много от съществуващите вече предприятия, които се занимават с този предмет на дейност, бъдат поканвани да участват в съвместни дейности с предприятието държавен монополист.
Най-обезпокоителна е забраната за фалит, която е още едно доказателство за монополното положение на предприятието и дава възможност в определени случаи за едно безконтролно субсидиране на предприятието, без да има съответните механизми, които да го задължават то да работи ефективно и да се самоиздържа. Де факто се заличава възможността да се разграничат отпадъците за тези, които ги генерират и трябва и могат да заплатят пълната стойност за тяхното управление, от отпадъците, за чието управление е необходимо да има субсидии.
Има и една друга опасност – държавното предприятие монополист да бъде и основният клиент на Националния фонд за опазване на околната среда или органа, който ще приемем със Закона за опазване на околната среда.
Другото, което може да бъде предмет на дискусия, е, че с участието на представители на Министерството на околната среда и на Изпълнителната агенция за околната среда ще се получи така, че лица, които са служители в една институция и трябва да извършват контрол, ще се превърнат в обект на контрол, т.е. трябва да контролират сами себе си, което в определени случаи говори за безконтролност.
Предлаганите изменения могат да бъдат подложени на една по-сериозна дискусия с внасяне на проект за решение в съществуващия Закон за ограничаване на вредното въздействие на опасните отпадъци, за да можем да получим един наистина работещ текст.
Това са моите най-бегли съображения, аз имам по всяка една точка също конкретни предложения, но тъй като в първоначалния вариант съм предложила отпадането на целия параграф, няма да се спирам на отделните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Литрова.
Заповядайте, господин Дуков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ДУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Макар и не с аргументите, които бяха изложени от народния представител госпожа Литрова, но все пак, ако ви направи впечатление, в залата, когато се цитираше целият § 10, т. 3 отпадна от него. Беше предложено на вашето внимание тя да отпадне, така че това предприятие не се предлага на вашето внимание за гласуване. Тук са и всички свързани последици за него като монополист и т.н. Така че на тези аргументи няма да се спирам. В последния актуализиран вариант предприятието отпада от § 10.
Що се отнася до другите изменения, които касаят Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, считам, че те са актуални и имат важно значение за прилагането на този закон, защото самата нормативна уредба не винаги води до онзи ефект, който се цели със създаването на законодателството. И всички останали текстове, които имат отношение към този закон, са важни и дават възможност наистина за неговото прилагане, ако щете, пък санкционните разпоредби за евентуален респект за спазване на нормите на Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Аз смятам, че народните представители няма да имат нищо против подобни текстове да останат като ангажимент на общините за закриване на нерегламентираните сметища, също така като забрана за внасяне на отпадъци. Няма да цитирам тези текстове, господин Чакъров го направи. Но що се касае до основните аргументи, касаещи предприятието, считам, че те наистина нямат отношение в случая, защото т. 3 отпада в актуалния вариант, така както беше прочетен от председателя на Комисията по околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дуков.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Манева, Нихризов и Маринов, което не е подкрепено от комисията в частта по т. 1, 3 и 8 в чл. 71.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на същите народни представители по т. 1 на чл. 74, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 79, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Манева, Нихризов и Маринов за отпадане на ал. 2, 3, 4, 5 и 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова за отпадане на § 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 23, против 77, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 10 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 28.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 11 има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението.
“§ 11. В § 1, т. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби думите “когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество и състав няма да попречат на третирането им съвместно с битовите” се заменят с “които по своето естество и състав са подобни на битовите отпадъци”.
Комисията подкрепя предложението.
“§ 12. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона операторите на инсталациите, които са в обхвата на дейностите по Приложение № 4, са длъжни да уведомят писмено за това Министерството на околната среда и водите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като предлага той да намери своето систематично място като § 5а, след § 5 на вносителя, а следващите параграфи да се преномерират съответно.
По § 13 има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 13. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти, обн. ДВ бр. 10 от 2000 г., се правят следните изменения:
1. Глава четвърта се отменя.
2. Член 31 се отменя.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По § 11 до 13 включително има ли бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване § от 11 до 13 включително.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Параграфи от 11 до 13 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За § 14 има постъпило предложение от Джевджет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 14. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г. и бр. 102 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 27:
а) в ал. 1 думите “общинските органи изготвят и приемат” се заменят с “кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда.”
2. В глава шеста, заглавието думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
3. В чл. 31, ал. 1 и ал. 3 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
4. В чл. 32, ал. 1 и ал. 3 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
5. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменя с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
6. В чл. 44 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
7. Параграф 4б се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте прочетения текст.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, с оглед на гласуваните членове от 60 до 64 се предлага създаването на нови параграфи от 14а до 14г като постъпилите предложения от народните представители доц. Великов, д-р Чакъров и господин Пейчев се оттеглят. Също така проф. Ганчев след малко ще вземе отношение за оттегляне на неговото предложение.
Предлагам на вниманието ви текстовете на новите параграфи от 14а до 14г.
“§ 14а. В закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм., бр. 98 от 1999 г., в сила от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 48 от 2000 г., доп., бр. 78 от 2000 г., изм., бр. 23 от 2002 г. се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 74:
а) в ал. 1 думите “Националния фонд за опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) Средствата по ал. 1 се разходват съгласно правилата за работа на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.”
2. В чл. 86:
а) в ал. 2, т. 1 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”;
б) в ал. 4 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
§ 14б. В чл. 25, ал. 1 от Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г., изм., бр., 23 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
2. В т. 3 думите “съответният общински фонд за опазване на околната среда” се заменят с“бюджета на съответната община”.
§ 14в. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34, бр. 41, бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., в сила от 11.06.2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 196:
а) думите “По специална партида на Националния фонд за опазване на околната среда постъпват:” се заменят с “В предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват:”;
б) точка 6 се отменя.
2. В чл. 197:
а) в ал. 1 думите “Средствата по партидата се разходват за:” се заменят със “Средствата по чл. 196 се разходват за:”;
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата по чл. 196 се разходват съгласно правилата за работа на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.”.
3. В чл. 199, ал. 4 думите “Националния фонд за опазване на околната среда” се заменят с “предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”.
§ 14г. (1) Разпоредбите на чл. 60 до чл. 64, § 10, т. 1 и 4, § 14 и § 14а до § 14в влизат в сила от 1 януари 2003 г.
(2) До влизането в сила на ал. 1 дейността на Националния фонд за опазване на околната среда се осъществява в съответствие с проектите на § 9 и приложение № 7 към § 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези параграфи има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! По § 14г аз имам едно предложение, което съм внесъл преди това в една друга ситуация, в един друг контекст, при който се целеше едно друго разрешаване на казуса за опазване на околната среда след като по настояване беше ликвидиран фондът за околната среда. Но с факта, че се създава Държавно предприятие по управление на дейностите по опазване на околната среда, моето предложение губи смисъл и аз го оттеглям. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По предложението на господин Петко Ганчев има ли желаещи за изказване?
Господин Ганчев, държите ли да гласуваме Вашето предложение?
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го, благодаря.
Други бележки има ли? Няма.
Моля да гласувате прочетените параграфи допълнително.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Прочетените параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 15. Този закон отменя Закона за опазване на околната среда (Обн. ДВ., бр. 86 от 1991 г., попр. бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп. бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.).”
“§ 16. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на кметовете на общините.”
Комисията предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате текста на § 15.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 15 е приет.
Моля, гласувайте отпадането на § 16.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Параграф 16 отпада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението на комисията е за отпадане на § 11. Моля да бъде подложено на гласуване отпадането на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по този въпрос? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 11.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 5.
Параграф 11 отпада.
По приложенията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър. Предвид табличния вид на приложенията и установената парламентарна практика, те ще бъдат предоставени за прилагане към стенограмата, без да се изчитат.
По Приложение № 1 има постъпили предложения на доц. Великов и д-р Чакъров.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на т. 27 на Приложение № 1:
“27. Добив на подземни води или изкуствен оборот на подземните води с годишен обем на добиваната или оборотна вода 10 млн. кубически метра, или повече.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 с приетото предложение.
По Приложение № 2 има постъпили предложения на доц. Великов и д-р Чакъров.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2 с приетите предложения.
По Приложение № 3 няма постъпили предложения.
По Приложение № 4 има постъпили предложения от доц. Великов и д-р Чакъров.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4 с приетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте по текста на приложенията, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Имам две предложения за отпадане на текстове от т. 28 и т. 29 от Приложение № 1. Става въпрос за дейности за прехвърляне на водни ресурси и междуречни басейни. В т. 28 става въпрос за задоволяване на недостига при водопотреблението.
Записано е: “Когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. кубически метра годишно”.
Ако си дадем сметка, че обемът на язовир “Искър” е 600 млн., това означава равностойност на една четвърт от обема на язовир “Искър”, което е прекалено голямо количество, за да не се изисква ОВОС за него.
Затова предлагам текста: “Когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. кубически метра годишно” да отпадне.
Това е първото ми предложение по т. 28.
По т. 29 имам същото предложение. Там се посочва: “Във всички останали случаи дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни, където средногодишният отток на басейна, от който се прехвърля вода, е над 2000 млн. кубически метра годишно”, което значи 2 кубически километра вода. Това са изключително големи водни количества, даже не можем да си представим колко големи са тези водни количества. Дори не знам къде бихме могли да приложим тогава, ако въведем това ограничение само на 2 кубически километра вода. Това е неразумно, според мен.
Затова предлагам текста на т. 29 да гласи:
“29. Във всички останали случаи и дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни.” и останалият текст да отпадне.
Смятам, че това са разумни предложения и се надявам да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Само че ще помоля още един път да формулирате в т. 28 кое отпада.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В т. 28 след думата “водопотреблението” текстът нататък да се заличи. Тоест да отпадне текстът: “когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. кубически метра годишно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като предложението е за отпадане, предложението може да бъде гласувано.
Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на текста, посочен в т. 28 на приложение № 1.
Гласували 122 народни представители: за 46, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате отпадането на част от текста в т. 29, както беше посочено от господин Тошев.
Гласували 119 народни представители: за 43, против 76, въздържали се няма.
И това предложение не се приема.
За процедура думата има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председателю, предлагам да прегласуваме този текст, защото наистина не мога да разбера логиката, да се прави ОВОС само над два кубически километра вода. Значи до два кубически километра вода да може да се прехвърля без ОВОС! Това не е възможно, Дунавът е 10 кубически километра в един момент! Представете си какви количества!
Защо трябва да създаваме текст, който няма да работи? Това е като в онзи виц, че филмът е безплатен за деца над 80 години, придружени от родителите им! Такъв текст не може да работи! Две хиляди милиона кубически метра – това ограничение е абсолютно абсурдно. Затова Ви моля, господин председателю, да го подложите на прегласуване. Това е разумно предложение и не мога да разбера мнозинството, което го отхвърля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Ще го поставя на прегласуване, но аргументът, че е неразумно не го приемам, понеже не е за пръв път. (Смях в залата.)
Моля да прегласувате.
Гласували 130 народни представители: за 50, против 75, въздържали се 5.
Моля да гласувате приложенията към законопроекта с направените изменения, приети от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 8.
Приложенията са приети и с това целият Закон за опазване на околната среда е приет. Честито! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Позволете ми да благодаря на всички за подкрепата, която оказахте, с приемането на този закон днес. Искам да посоча, че ние правим една много съществена крачка в хармонизирането на нашето законодателство с това на Европейския съюз, с транспонирането на директивите, които са предвидени да бъдат внедрени в този закон. Но особено бих искал да благодаря на всички колеги от комисията, които положиха немалко усилия, също така на екипа на Министерството на околната среда и водите, които бяха винаги много отзивчиви и работихме в много добра координация.
Още веднъж благодаря на всички. Да ни е честито! (Ръкопляскания.)
Колеги, заповядайте в Клуба на народния представител да се почерпим по повод приемането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Моля, дайте ми списък за поименна проверка. (Започва поименна проверка. Списъкът от проверката се прилага към протокола.)
Възобновявам заседанието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ “МИТНИЦИ 2002”.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Асен Асенов – директор на Агенция "Митници", и неговия заместник – Александър Раков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за допускане в залата. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 166 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 13.
Приема се. Благодаря.
Поканете господата в залата.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-29 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европейската общност
и Република България за участието на Република България в
програмата на Европейската общност “Митници 2002”, внесен от Министерския съвет на 12.07.2002 г.

На заседание, проведено на 18 юли 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”, подписан на 9 юли 2002 г.
На заседанието присъстваха: Асен Асенов – директор, и Александър Раков – заместник-директор на Агенция "Митници".
Меморандумът е изготвен въз основа на рамковото решение на Съвета за асоцииране Европейски съюз - Република България, относно участието на Република България в програмите на общността и съгласно Европейското споразумение за асоцииране между Европейската общност и Република България и Допълнителния протокол към него, регламентиращ участието на страната в програми на общността.
Съгласно разпоредбите на чл. 3 от протокола финансовият принос на България се основава на принципа на самостоятелно поемане на разходите за участие, но с възможност за подпомагане от страна на общността съгласно клаузите за финансово сътрудничество. За Европейската комисия меморандумът предвижда автоматичното продължаване на действието си и за бъдещата програма.
Предвидена е и възможност конкретният размер на вноската да се уточнява ежегодно съвместно от Европейската комисия и страната-участничка, за да отразява действителното й участие в програмата. Оценката на участието ще се прави на основата на плана за действие на програмата и размера на човешките и бюджетните ресурси, които участващата страна е в състояние да предостави за съответната година. Ако страната-кандидат не желае или не може да участва с максимална сума, тя може да намали вноската си при преговорите в края на съответната година.
Целта на програмата е установяване механизми на сътрудничество, координация и взаимодействие между митническите администрации на участващите в нея страни, както и модернизиране и хармонизиране на митническия контрол, с оглед присъединяването ни към Европейския съюз.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 15 народни представители, “против” – 1, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”, подписан на 9 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Искам да поканя председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви запозная със становището на Комисията по европейска интеграция.
“На заседание, проведено на 18 юли 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”.
Предложеният законопроект има отношение към Глава двадесет и пета - “Митнически съюз”, която е отворена за преговори на 11 юни 2001 г. Участието на държавите-кандидатки в програмите на общността преди датата на пълноправно членство е важна средносрочна цел на предприсъединителния процес.

Рамковото решение, което дава възможност за участието на България в програмите на Европейската общност, считано от 1 юли 2002 г., е прието от Съвета за асоцииране “Европейски съюз – България” на 6 юни т.г.
Самата програма “Митници 2002” е създадена с Решение № 105 на Европейския парламент и Съвета от декември 1999 г., което изменя едно предходно решение от 1997 г. и се явява продължение на програмите “Матеус” и “Митници 2000”.
Приоритетни цели на програмата са:
- защита на единния европейски пазар чрез координиране на действията по прилагане на резолюциите на комисията и на Решението за стратегия за Митническия съюз;
- взаимодействие между митническите администрации и изпълнение на техните задължения като единна административна структура;
- посрещане на предизвикателствата на глобализацията и съдействие за засилване на конкурентоспособността на Европейския съюз;
- защита на финансови интереси на Съюза и осигуряване на безопасността и защитата на техните граждани;
- предприемане на необходимите стъпки в процеса на подготовка за разширяване на общността и за подкрепа и интеграция на новите държави – членки.
Програмата обхваща дейности по: бенчмарк, обмени, семинари, работни срещи и групи, обучение, оценка и наблюдение, и техническа помощ за трети страни, както и използване на обмен на информация и комуникация.
Очаква се решение на Европейския парламент за продължаване на Програма “Митници 2002” като програма “Митници 2007” с действие до края на 2007 г.
Всяка държава, която участва в програмата, превежда годишна вноска, определена на базата на разходите за предходната година и намеренията на държавата да участва в дейностите на програмата съобразно финансовите и човешките си ресурси.
Меморандумът между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности, в който са посочени редът, условията и финансовите аспекти на участието на България в програмата “Митници 2002”, е подписан на 9 юли 2002 г. и одобрен от Министерския съвет с Решение № 444 от 28 юни 2002 г. и Решение № 474 от 12 юли 2002 г.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи прие становище, че ратифицирането на меморандума е необходимо за целите на процеса на присъединяване към Европейския съюз.
С оглед на това Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроект № 202-02-29 за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Моля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: На редовно заседание, проведено на 18 юли 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с участието на представители на Агенция “Митници” разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”.
На 5 юни 2002 г. Съветът за асоцииране “Европейски съюз – България” одобри Рамково решение относно участието на България в програмите на Европейската общност, което даде възможност да се подпише Меморандума за включването на Република България в програмата “Митници 2002” от 9 юли 2002 г.
“Програмата Митници 2002” е една от най-важните програми на Европейската общност в политиката и в областта на Общия пазар, която има за цел установяване на механизми за сътрудничество между митническите администрации на участващите в нея страни, както и модернизиране и хармонизиране на митническия контрол.
В Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата “Митници 2002” са описани условията и редът, включително финансовите аспекти на участието в програмата.
Финансовият принос се основава на принципа на самостоятелно поемане на разходите за участие, но с възможност за подпомагане от страна на Общността съгласно клаузите на финансово сътрудничество.
Оценката за участието ще се прави на основата на плана за действие на програмата и размера на човешките и бюджетните ресурси, като се предвижда възможност конкретният размер да се уточнява ежегодно.
Средствата за участие на България вече са осигурени по линия на Националната програма ФАР 2001.
Като приема за основателни мотивите на правителството Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата на Европейската общност “Митници 2002”, подписан на 9 юли 2002 г.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност бе приет на 18 юли т.г. с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илиев
Уважаеми народни представители, имате думата по внесения законопроект.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председателю, уважаеми дами и господа! Както чухте и от трите доклада, и в трите комисии беше единодушно мнението, че този законопроект трябва да бъде приет от Народното събрание, да бъде ратифициран меморандумът, за да може да влезе той час по-скоро в действие.
В мотивите на Министерския съвет според мен основателно е изтъкната пряката причина, освен общата целесъобразност, да се бърза с приемането му. Тя е, че финансирането за участието на България е осигурено по линията на Националната програма ФАР 2001, но усвояването може да започне само след влизането в сила на меморандума. И поради това Министерският съвет предлага ратифицирането да се извърши по ускорена процедура.
Аз споделям това съображение. Предлагам действително Народното събрание да приеме днес и на първо, и на второ четене този законопроект.
Взимам думата, господин председателю, по две причини. Едната е, за да Ви обърна внимание и на Вас, че законопроектът се внася от Министерския съвет. И беше редно да има представител на вносителя. Не подценявам ни най-малко участието в заседанието на господин Асен Асенов. И по Ваша преценка би било полезно да го поканите да вземе отношение. Може би след приемането на законопроекта да заяви с няколко думи и намеренията на агенцията да се възползва от участието в тази програма, и допълнителни съображения, ако той желае, във връзка с предмета на меморандума.
Редно беше, според мен, тук да бъде представител на правителството, разбира се, най-добре – министърът на финансите, защото и по темата на меморандума, и а в контекста на неговото прилагане в митническата дейност правителството можеше да използва този случай, за да даде достатъчно сериозна, отговорна и нужна и на парламента, и на обществото информация за сегашното състояние на митниците и усилията то да бъде подобрено.
Аз зададох въпрос в Комисията по бюджет и финанси дали този меморандум е в синхрон с подписания Консултантски договор с известната английска фирма, доколкото редица от темите на сътрудничество съвпадат, не на последно място компютъризацията на митническата система. Получих уверенията на ръководството на Агенция “Митници”, че конфликти в това отношение няма и че програмите взаимно се допълват. Радвам се да го чуя. Констатирам го още веднъж в пленарна зала. Ще очаквам наистина това съвпадение да даде достатъчно сериозни резултати.




















Що се отнася до резултатите, господин председател, без да навлизаме в подробностите, самата тематика на Меморандума е достатъчно сериозна. Имам предвид например борбата с трафика на подправени и пиратски стоки като една от темите, по които и България е заявила своето участие. Ясно е, че това е тема, която вълнува и всеки български гражданин, и бюджета. Ясно е, че тук наистина състоянието се нуждае от коренно изменение и подобрение. Очевидно е, че тази програма би трябвало да доведе до съществени, осезаеми промени в тази област.
Става дума, разбира се, и за такива основни техники на митническия контрол като: анализ и проверка на рисковите операции, т.е. областта “Управление на риска”. Както знаем и в случая с английската фирма това беше основна констатация, че вместо този повсеместен контрол, който е и бавен, и недостатъчно ефективен, резултати се постигат тогава, когато има целенасочено фокусиране върху рисковите практики, оператори и пунктове. Очевидно и тук имаме нужда от доста по-различно състояние на фактическата дейност.
И още две теми, които пак бих ги спомена и пред пленарната зала, защото са важни. Те са от рубриката “Връзки с бизнеса” и предвиждат както консултации и връзки с представители на бизнеса, включително и чрез консултативни съвети. Доколкото разбрах и при нас е създаден вече такъв Съвет за консултации по митническата дейност към министъра на финансите и следва да очакваме тук също едно по-добро взаимодействие с фирмите.
И другата тема от този раздел “Улесняване и опростяване на дейността в специфични области”, т.е. идентифицирането на онези приоритетни партньори на митниците, които имат основание въз основа на досегашното си поведение, на документацията, която представят, за ускорена обработка на експресни доставки – нещо, което също е не по-малко важно, според мен, наред с пресичането на контрабандата и всички други нарушения.
Считам, че тематиката на Меморандума е достатъчно сериозна и отговорна, за да бъде ангажирано правителството пряко и пред парламента с конкретни действия за нейното реализиране, тъй като, както констатирахме и по други законопроекти, половината работа е да се приеме законът, а другата половина е как се прилага той и именно тук е отговорността на правителството.
Ето защо, господин председател, наред с подкрепата, която смятам, че трябва да окажем на Меморандума, другата половина от нашето отношение трябва да бъде една препоръка към Министерския съвет и Министерството на финансите, Агенция “Митници” да се стараят и да сигнализират за проблеми, които имат в надлежното осъществяване на тези така полезни дейности и, разбира се, да са готови да отговарят на питанията и въпросите по линия на парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Вземам повод от думите на изказването на господин Пирински и искам да поканя господин Асен Асенов на трибуната, за да внесе с няколко думи допълнителна яснота по този законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство.
Заповядайте, господин Асенов. Ще Ви помоля в рамките на не повече от 5 минути да направите Вашето изложение.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искал да подчертая, че от гледна точка на митническата администрация този законопроект има изключително важно, стратегическо значение, защото дава възможности на българската митническа администрация да има един много добър поглед върху определени области от митническото право, които подлежат на развитие в страните-членки на Европейския съюз. Това е една възможност, която е открита пред нас вече като страна-кандидатка за членство в Европейския съюз и, ако досега помощта, която получавахме беше по-скоро техническа, сега тази програма ни дава възможност да участваме много по-активно и във формирането на политиката в отделните области.
Бих искал с няколко думи да очертая областите, в които е съсредоточен нашият интерес. Те са групирани в четири големи раздела и във всеки един от тези раздели има конкретни области или теми.
Първият голям раздел това са “Контрол върху стандартите” и областите, които са предмет на нашия интерес, са правото на общността. Тук искам да подчертая, че получихме проекти по програмата, анализи, които са изготвени в тази област относно различни типове правомощия на митнически служители.
Следващата тема - това е областта на управлението на риска. Както беше подчертано и от господин Пирински – изключително важна тема, в която имаме разработени и можем да ползваме разработени документи в тази посока като хармонизираме Отдел за управление на процеса, на анализ на риска, индикатори за анализ на риска с оглед на фискалните и нефискални процедури, упътване за най-добрите практики по отношение на анализа на риска.
Третата тема – транзитът – е изключително важна тема, с оглед бъдещото присъединяване на България към Конвенцията за общ транзит.
Четвърта тема – тарифа. Дейностите по програмата спомагат за по-бързото въвеждане на така наречения “ТАРИК” или Интегрираната тарифа на Европейския съюз.
Петата тема – хармонизиране на преференциалните правила за произход – изключително важен елемент. Това е един от основните елементи в митническата дейност, в облагането със съответните митни сборове.
Следващата тема – борба с трафика на подправени и пиратски стоки.
Следваща тема – одит. Бих посочил и обмена на експертизи в специфични области.
Установяването на стандарти и оценка на резултатите е следващата тема.
Заслужава да се отбележат и проектите за обмен на най-добрите практики въз основа на анализите по проекта за установяване на стандартите и оценка на резултатите. Българската администрация ще има възможност да проучи този опит в отделните страни-членки.
Вторият голям раздел – това са връзките с бизнеса. Тук са две ключови области – консултации и връзки с бизнеса и улесняване и опростяване на дейността в специфични области.
Третият раздел е “Обучение”.
И, четвъртият, “Компютризацията”, т.е. в два аспекта – развитие във вътрешен аспект на митническата информационна система и възможността за обвързването на нашата информационна система с информационните системи, които действат в Европейския съюз.
Бих искал да отделя в моето експозе обяснението за финансовата част от Меморандума. В Меморандума е посочена максималната сума, която е като годишна вноска в размер на 176 хил. и 15 евро като за 2001 г. договорената сума е поета от бюджета на Програма “ФАР 2001”, т.е. ресурсът, който ще бъде необходим да бъде преведен за участие в тази програма е осигурен по линия на Програма ФАР. И той е в размер на 71 хил. 318 евро като за всяка следваща година в началото на годината или в края на предходната размерът на всяка сума ще бъде договарян поотделно като имаме уверенията, че ще имаме възможността да ползваме ресурси по линия на Програма ФАР.
Бих искал в края на моето експозе да ви помоля да подкрепите предложения законопроект, който ще ни даде възможност много бързо, още следващата седмица или по-следващата, в зависимост от приключването на процедурата, да започнем и активно практическо участие в програмата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Затова си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря ви.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Искров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение: на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът за ратификация да бъде гласуван в едно заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение да се премине към второ четене на законопроекта.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 147 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Искров, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност “Митници 2002”, подписан на 9 юли 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е текстът.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Както беше съгласувано и в заседанията на комисията, струва ми се коректно е да се посочи като преамбюл в член единствен основанието от текста на Конституцията, въз основа на който се извършва ратификацията, а именно чл. 85, ал. 1, т. 4. Струва ми се, редно е законът да се позовава на текст от Конституцията, въз основа на който се налага тази ратификация.
Бих предложил след заглавието да се включи текстът: “Въз основа на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, Народното събрание, член единствен, ратифицира ….”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за вмъкване.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, имаше действително такова предложение от господин Пирински, но аз го сверих в Правния отдел. Това не се налага, тъй като основанието беше цитирано в становището на комисията. Отделно Правният отдел казва, че основание има само когато има решение на Народното събрание, а за самите закони не се налага. Така че законът е представен коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Има ли други желаещи?
Господин Пирински, държите ли на Вашето предложение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това ме облекчава.
Има ли други желаещи? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване на второ четене представения законопроект – заглавието и член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Това ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Искам да помоля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Йордан Мирчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам едно процедурно предложение: предлагам в залата да бъдат допуснати господин Цветан Иванов – директор на Дирекция “Оперативно-техническа информация” в Министерството на вътрешните работи, и господин Красимир Колев – главен юрисконсулт в Дирекция “Оперативно-техническа информация” на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте да бъдат допуснати в залата посочените господа.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поканете господата в залата.
Господин Мирчев, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2002 г., и законопроект № 254-01-39, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев
на 23 май 2002 г.

На две свои редовни заседания, проведени на 27 юни 2002 г. и на 4 юли 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
На първото заседание присъстваха господин Тоньо Железчев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Цветан Иванов – директор на Дирекция “Оперативно-техническа информация” към Министерството на вътрешните работи и други представители на министерството.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Тоньо Железчев – заместник-министър.
Предлаганите промени в Закона за далекосъобщенията имат за основна цел привеждането му в съответствие с изискванията на Европейския съюз. В Резолюция 96/С 329/01 на Съвета на Европейския съюз от 17 януари 1995 г. относно законното прихващане на телекомуникациите е въведено изискване към обществените далекосъобщителни оператори да осигуряват данните, свързани със защитата на националната сигурност и разследването на тежки престъпления. Поставя се изискване към тях да създадат необходимите технически условия за защита на националните интереси. Законопроектът предлага регламентиране на конкретните задължения към операторите, свързани с осигуряване на необходимите входно-изходни програмно-технически средства за осъществяване на законоустановен контрол на далекосъобщенията. Уреждането на тези задължения ще се разписва в издадените им лицензии. Операторите няма да имат възможност да подслушват неправомерно, тъй като в Закона за специалните разузнавателни средства е регламентирана забрана за неправомерно подслушване.
В новосъздадената Глава седем А се уреждат основните права и задължения на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и на обществените далекосъобщителни оператори.
Членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации зададоха въпроси, свързани с предлаганите промени в Закона за далекосъобщенията, както и с отделните разпоредби на Закона за разузнавателните средства.
Голяма част от членовете на комисията заявиха, че законопроектът е необходим за националната сигурност и опазване на обществения ред в страната ни и подкрепиха мотивите на вносителите, като отбелязаха, че законопроектът трябва да бъде приет от Народното събрание преди предстоящата приватизация на Българската телекомуникационна компания.
На второто заседание, проведено съвместно с Комисията по медиите на 4 юли 2002 г., беше разгледан и обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, на което присъстваха господин Георги Александров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Камен Костадинов – зам.- председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Петър Рендов – член на Комисията за регулиране на съобщенията и госпожа Лина Дановска – директор на Дирекция “Политика в далекосъобщенията” в Министерството на транспорта и съобщенията.
Законопроектът, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, беше представен от вносителите.
Те обясниха необходимостта от предлаганите в проекта промени в § 14 и 16 на Закона за далекосъобщенията, които уреждат тъй наречените “заварени случаи” – радио- и телевизионни оператори, които излъчват на базата на различни разрешения, издадени преди влизането в сила на новия режим, уреждащ обществените отношения в областта на далекосъобщенията. Параграф 14 от Закона за далекосъобщенията визира радио- и телевизионните оператори, които правомерно са придобили правата си преди влизане в сила на закона през 1998 г. Съществуващата по-рано Държавна комисия по далекосъобщения, съгласно ал. 2 на § 14, удължи срока на първоначално издадените лицензии с две години. Тези срокове обаче за някои вече изтекоха, а за други предстои да изтекат. Комисията за регулиране на съобщенията вече забрани на около 30 радиостанции да излъчват, предстои забрана за излъчване и на близо 30 телевизионни станции. Операторите по § 14 могат да кандидатстват отново за честотите, на които са излъчвали, според чл. 56, ал. 1 на закона.
Съгласно тази разпоредба индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност може да бъде продължена по съгласие на страните. Ако съгласие липсва, операторът трябва да подаде заявление до Съвета за електронни медии, който трябва да поиска справка от Комисията за регулиране на съобщенията за свободните честоти. КРС е задължена да отговори в тримесечен срок, а ако районът е граничен – в шестмесечен. Две седмици след този срок СЕМ обявява конкурс, който продължава един месец.
Параграф 16 от Закона за далекосъобщенията регламентира положението на лицата, които излъчват без лицензия или които към датата на влизане в сила на Закона за далекосъобщенията са подали заявление за лицензия, но не са я получили. За да получат разрешение за излъчване, те трябва да станат титуляри на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Съществуващата законова празнота трябва да се запълни, като се даде възможност на операторите по § 14 и § 16 да продължат дейността си до приключване на конкурсите за честотите, ползвани от тях досега.
В резултат на проведените дискусии и предоставените становища от Министерството на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията по внесения законопроект се наложи мнението, че е необходимо да се разшири приложното поле на поправката в Закона за далекосъобщенията. Трябва да се включат случаите с операторите, които след влизането в сила на закона са подали заявления, но в техните градове не са провеждани конкурси, а да се извадят операторите, които са спрени след провеждане на конкурси в градовете им.
Представителите на Комисията за регулиране на съобщенията заявиха, че комисията е действала абсолютно законосъобразно при прекратяване правата на излъчване.
Голяма част от членовете на комисията подкрепиха мотивите на вносителите, като направиха предложения за усъвършенстване на законопроекта с цел прецизиране на текста. Изказани бяха и мнения против предоставяне на възможността на всички оператори да продължат поради опасност от създаване на нелоялна конкуренция.
Тъй като и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията – този, внесен от Министерския съвет, и този, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев – уреждат една и съща материя, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията предлага да бъдат разгледани едновременно от Народното събрание.
След първото гласуване, съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията, с участието на вносителите, ще изготви общ законопроект, който ще представи на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
След проведената дискусия и направените предложения, комисията реши:
1. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, внесен от Министерския съвет – с 10 гласа “за” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект.
2. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев – с 8 гласа “за” и 1 “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, внесен от двамата народни представители.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Искам да поканя председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да представи доклада на комисията относно този законопроект.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 3 юли 2002 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Предлаганите изменения на Закона за далекосъобщенията целят, от една страна, привеждането на националното ни законодателство в съответствие с изискванията на Съвета на Европейския съюз и по-специално Резолюция 96/С329/01 на Съвета, с която се въвежда задължение за обществените далекосъобщителни оператори да осигуряват данните, свързани със защитата на националната сигурност и разследването на тежки престъпления. От друга страна се постига равнопоставеност на всички обществени далекосъобщителни оператори, осъществяващи дейността си на територията на Република България.
С предлаганите изменения се регламентират основните права и задължения на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и на обществените далекосъобщителни оператори. Това дава възможност за извършване на законно прихващане на далекосъобщения, както и за създаване на условия за изпълнение на функциите им, свързани със защитата на националната сигурност и разследването на тежките престъпления.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2002 г.
Становището на комисията е прието на 3 юли 2002 г. с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Искам да поканя и председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи становището на комисията по законопроекта, внесен от Иво Атанасов и Любомир Пантелеев.
Заповядайте, госпожо Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по медиите относно законопроект за
изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията
№ 254-01-39, внесен от Иво Първанов Атанасов и
Лобомир Пенчев Пантелеев на 23 май 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по медиите разгледа като съпътстваща комисия законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 254-01-39, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев.
На заседанието присъстваха съвносителите на законопроекта, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на Министерството на транспорта и съобщенията и на радио- и телевизионните оператори.
Законопроектът беше представен от съвносителя народния представител Иво Атанасов със следните аргументи:
С влизането в сила на Закона за далекосъобщенията не беше решен въпросът с т.нар. “заварени случаи”. Една част от операторите са имали разрешения за излъчване, но сроковете са изтекли, а нови конкурси не са обявени. Друга част са подали заявления за лицензиране, които години наред не са били разглеждани. Трета част са подали заявления за лицензиране след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията, но още не са насрочени конкурси за свободните честоти в техните райони.
Поради изтичане на лицензиите вече бяха спрени около 30 радиостанции. Предстои изтичането на срока на лицензиите на около 30 телевизионни оператори. Тъй като голяма част от едните и другите са били добросъвестни в своето желание да излъчват законно, редно е законодателят да им даде възможност да работят до приключване на конкурсите за честоти според изискванията на Закона за далекосъобщенията.
В резултат на проведената дискусия народните представители се обединиха около становището за необходимостта от прецизиране на текста в законопроекта както по отношение на кръга от субектите, така и по отношение на начина, по който ще се разреши осъществяваната далекосъобщителна дейност, и за какъв срок ще стане това.
Проведено беше гласуване и беше прието следното решение:
С 8 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържали се” Комисията по медиите подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 254-01-39, внесен от народните представители Иво Първанов Атанасов и Любомир Пенчев Пантелеев, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Милотинова.
По първия законопроект, условно първия, на Министерския съвет - от името на вносителя кой ще го представи?
Заповядайте.
КРАСИМИР КОЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията има няколко цели:
Първо, да приведе българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Представеният на вниманието ви законопроект реципира изискванията на Резолюцията на Европейския съюз.
На второ място, ясно и точно да се определят взаимоотношенията между обществените далекосъобщителни оператори, от една страна, и компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. Това е, по смисъла на чл. 122, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Дирекция “Оперативно-техническа информация” на Министерството на вътрешните работи.
На трето място, да се гарантират интересите на далекосъобщителните оператори, като осъществяването на сделките за доставка на необходимите съоръжения за осъществяване на законно прихващане да бъдат извършвани от тях, без Министерството на вътрешните работи да има какъвто и да е интерес и каквото и да е участие при осъществяването на тези сделки.

Правата и задълженията на обществените далекосъобщителни оператори относно гарантирането на тайната на далекосъобщенията са подробно разписани в Закона за далекосъобщенията, а освен това в чл. 339а от Наказателния кодекс е разписан съставът на престъпление за този, който осъществява незаконно прихващане или подслушване по ред, извън Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! През 1998 г. влезе в сила Законът за далекосъобщенията, с който обаче остана неуредено положението на десетки, а може би и повече, радио- и телевизионни оператори. Това са така наречените заварени случаи, за които бяха гласувани § 14 и 16 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Параграф 14 включва радио- и телевизионни оператори, които са излъчвали правомерно, но срокът на чиито лицензии изтича. Изпълнявайки ал. 2 на този параграф, преди малко повече от 2 години Държавната комисия по далекосъобщения – тогава така се наричаше регулаторът – удължи с 2 години срока на тези лицензии. В началото на тази година това 2-годишно удължение за около 30 радиостанции изтече, а през август и ноември ще изтекат сроковете на лицензиите на около 30 телевизионни станции. Тридесетте радиостанции вече бяха спрени, а ако не направим промяна, есента ще трябва да бъдат затворени и 30 телевизионни станции.
По § 16 се обхващат операторите, които са излъчвали без лицензия, или които до влизането на закона в сила са подали заявление за лицензия, но заявлението по различни причини не е било разгледано и не е било удовлетворено. Най-често това става не по причина на кандидата, а поради това, че Държавната комисия по далекосъобщения години наред не е разглеждала определени молби или поради това, че в голяма част от градовете конкурси не са проведени. След влизането на Закона за далекосъобщенията в сила бяха проведени на два пъти в по 9 града конкурси, така че общо в 18 градове в страната са проведени конкурси. Във всички останали такива конкурси няма.
Предложението ни с колегата Пантелеев е тези оператори по единия и другия параграф - § 14 и § 16, да могат да излъчват до приключването на конкурсите на честотите, които доскоро бяха заемани от тях. Това наше предложение става още по-актуално като се има предвид, че вероятно утре в дневния ред ще влезе един законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от депутати от мнозинството, начело с госпожа Милотинова, според който се предлага, и сигурно това ще бъде прието, Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии в срок от 3 месеца да внесат в парламента Стратегия за радио- и телевизионната дейност, която да бъде разгледана от парламента и одобрена. През този период се спират всички конкурси за честоти за излъчване.
Така че аз се надявам, че пленарната зала ще подкрепи нашето предложение. А ние с господин Пантелеев се задължаваме да се съобразим с всички бележки, които бяха направени по време на обсъждането в двете комисии – Комисията по далекосъобщения и Комисията по медиите, и които, разбира се, ще бъдат направени не в пленарната зала, а по време на обсъждането на този законопроект.
Искам накрая по разбираеми причини да подчертая, че въпреки че законопроектът е внесен от народни представители от опозицията, той беше подкрепен внушително и от двете комисии. Това го казвам за ориентация, тъй като може да има колеги, които ще дойдат направо да гласуват, без да са се вслушали достатъчно в дискусията, която ще протече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се спра поотделно на двата законопроекта - на законопроекта на народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев и на законопроекта на Министерския съвет, тъй като двата законопроекта, макар и обединени в един в момента – законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, третират различни материи.
По отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, предложен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, имам много сериозни забележки. Текстът, който е предложен от народните представители, има добри намерения, но не постига целта, която господин Атанасов преди малко изложи пред нас. Защо?
Първо, § 14 и 16 третират две различни хипотези. По отношение на § 14 става дума за оператори, които са имали лицензия, но срокът на тяхната лицензия привършва, като по някакъв начин той трябва да бъде удължен. Господин Атанасов спомена, че тогава Държавната комисия за далекосъобщения е удължила срока, но тези срокове изтичат отново.
Параграф 16 третира друга хипотеза. Става дума за оператори, които са нямали лицензия и тук са разписани в рамките на пет алинеи, включително в двете последни алинеи има някакви имуществени санкции по отношение на тези оператори, тези субекти, които са излъчвали, тъй като става дума – още веднъж искам да подчертая - за оператори, които са нямали лицензия.
Първо, по отношение на новопредлагания § 17. Никъде в текста не става дума, че целта е само за лица, разпространяващи радио- и телевизионни програми. Под далекосъобщителен оператор, господин Атанасов, се разбират оператори, които осъществяват далекосъобщителна дейност, която може да бъде и различна от радио- и телевизионната дейност. Във Вашия текст това не става ясно, а то е изключително важно. Повтарям, става дума само за лица, които осъществяват далекосъобщителна дейност за разпространение на радио- и телевизионни програми. От Вашия текст това не става ясно. Във Вашия текст Вие обединявате всички далекосъобщителни оператори.
Продължавам нататък. Параграф 14 обхваща само оператори, които имат лицензия. Нещо повече, тази лицензия има определени условия за излъчване - точка на излъчване и т.н. Вие във Вашия текст споменавате само определените честоти. Аз питам какво ще стане в този срок – междупрочем, Вие не поставяте и срок, - ако примерно операторът увеличи мощността си 10 пъти? От Вашия текст нищо не следва. Може ли съгласно Вашия текст Комисията за регулиране на далекосъобщенията да наложи санкции, което е предвидено в чл. 80?
Тук вие непрецизно сте изложили идеите, които на практика възприемаме и ние. Аз разбирам целта ви, но в момента вие правите някакъв разграден двор – всеки може да си излъчва колкото иска на каквато си мощност иска съгласно вашия текст и пр. неща. Няма законова рамка, на базата на която Комисията за регулиране на съобщенията да следи излъчването.
Преминавам към § 16 по вашето предложение, тъй като вие някак си еклектично обединявате двете хипотези. Параграф 16 при условията, изискуеми от ал. 1, би трябвало да фигурира във вашия текст. Аз искам да ви обърна внимание на § 16, ал. 1: “Лицата, които към датата на влизане на закона в сила извършват далекосъобщителна дейност без лицензия, са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за издаване на лицензия по реда на този закон.” Това сторено ли е? С този текст вие имате ли такова изискване към тези, които ще излъчват до приключване на конкурсите? По-нататък се казва: в случай, че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват дейността си.
Тук има оператори, които действат, които са изпълнили условията на ал. 1, но има и такива, които не са ги изпълнили. Вие всъщност обединявате двата вида субекти във вашия текст.
Искам да обърна внимание по отношение на § 14, че съществува чл. 80 в закона. Искам да обърна внимание и на последните две алинеи на действащия § 16, където има наказателни разпоредби. Тук става дума за санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. глоба или имуществена санкция и съответно по ал. 3, която е уредена в ал. 5 – еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. Тоест при различни нарушения на закона има различни санкции. От вашия текст не става ясно кои оператори какво са нарушили, ще има ли санкция, ще бъдат ли наблюдавани от Комисията за регулиране на съобщенията. Искам да ви кажа, че това е много опасно. Например ако един оператор излъчва с 10 пъти по-голяма мощност, има сигнали от Ръководството на въздушното движение, че се набива в честотите на авиацията и това вече представлява много сериозна опасност, тогава аз питам Комисията за регулиране на съобщенията ще се намеси ли, ще спре ли този оператор? Защото от вашия текст следва, че Комисията за регулиране на съобщенията не може да спре дейността на такъв оператор. Това, което вие целите, може да стане и може би между двете четения тези предложения трябва да бъдат направени, но трябва да има прецизно, професионално написани текстове и да не могат да бъдат обединени, още един път казвам, § 14 и § 16. Не става ясно какво целите с този текст. Казах това и в комисията, то не беше възприето от мнозинството, но в края на краищата този текст няма да върши работа. Текстът, който самите оператори предложиха, беше много по-добър и по-прецизен. Поне имаше някаква диференциация на операторите.
Все пак ние възприемаме идеята, която е заложена от вносителите, но не можем да подкрепим този текст в никакъв случай! Приемаме идеята, но текстът не може да бъде приет.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не съм и очаквал друго.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Очакванията са, ако има прецизни текстове, те да бъдат приети. При такъв текст това просто не може да бъде подкрепено.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет аз имам няколко въпроса към вносителите. Тук има представители на Министерството на вътрешните работи, в чл. 94а вие казвате “да се осигури възможност за прихващане на далекосъобщения в реално време”. Това означава, че непрекъснато трябва да има наблюдение, независимо от изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства. Обяснете как може да стане – един път да хармонизираме изискванията на тази поправка със СРС и в същото време да имаме режим на наблюдение в реално време. Аз не виждам как може да стане от техническа гледна точка. Обяснете с думи прости на народните представители как може операторът непрекъснато да наблюдава, да слуша и да изпълнява изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства, където се изисква съответно на ниво окръжен съд или районен съд, не си спомням точно, да има разрешение за подслушване. Това нещо не е ясно и аз дълбоко се съмнявам дали в някоя европейска държава, тъй като вие споменавате хармонизация с изискванията на Европейския съюз, има такъв текст в националните законодателства. Иначе операторите наистина, особено след либерализацията на пазара и след приватизацията на БТК, съм съгласен, че трябва да дават поне техническа възможност за работа на специалните служби, свързана, разбира се, с борбата с тероризма, националната сигурност и пр. Но този текст лично мен ме смущава.
Член 94б, ал. 2. Казвате така: “Компетентните органи по чл. 20 трябва да съгласуват изискванията към прихващащите интерфейси и другите въпроси.”
С какво ме смущава този текст? Съгласуват с операторите техническите изисквания на тези специални технически средства. Те така могат да ги съгласуват, че тези средства да бъдат закупени от точно определена фирма. С този текст за мен се създават условия, директно ще го кажа, за корупция. Наистина тук е споменато, че това съгласуване става по изисквания, определени в наредба на министъра на вътрешните работи, но не става ясно по какъв начин ще стане това съгласуване между оператора и специализираните служби.
Аз ще помоля за изясняване на тези два важни въпроса, защото в единия случай, както споменах, евентуално могат да се създават условия за корупция, а във втория случай става въпрос за безконтролно подслушване на гражданите, което пък е противоконституционно. Даже аз се съмнявам, че текстът на чл. 94а е конституционосъобразен. Така както е разписан, още един път ви казвам, в режим реално време може да бъде подслушван всеки гражданин от специални разузнавателни средства без изискуемото от Закона за специалните разузнавателни средства искане от съда. Това е нещо изключително важно и трябва да стане ясно на народното представителство, защото аз не мога да подкрепя чл. 94а в този вид.
Уважаема госпожо председател, аз привърших. Ще бъда благодарен, ако ми бъде отговорено на въпросите, поставени от мен по отношение на законопроекта на Министерския съвет.
Накрая искам да спомена, че е добре всички оператори, които излъчват на пазара, още един път подчертавам, не за далекосъобщителни оператори, а далекосъобщителни оператори, които разпространяват радио- и телевизионни програми, наистина да тръгнат, но наистина с добре написани професионални текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Димитров.
Ще вземат ли отношение представителите на Министерството на вътрешните работи към току-що поставените въпроси? Заповядайте.
ЦВЕТАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати! Поставеният въпрос за чл. 94а относно прихващане в реално време, ако прочетете Допълнителните разпоредби, които се създават в т. 27, 28, 29 и 30 в § 2, ще видите какво е пояснението на термина “прихващане”. А именно, по смисъла на този закон е “дейност за осъществяване достъп и до предоставяне на далекосъобщения на даден абонат и данните, свързани с повикването на компетентните органи по чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства въз основа на законно разрешение”. С други думи казано, ако трябва да навляза в технологията на тази дейност, става дума за следния въпрос. След като бъде изпълнена процедурата съгласно Закона за специалните разузнавателни средства, както са разписани в чл. 13, 14 и 15, и бъде получено съответното разрешение от оторизираните органи, едва тогава се пристъпва към осъществяване на това прихващане.
Какво се има предвид за термина “непрекъснато”? Терминът “непрекъснато” означава, че тогава, когато се води комуникацията на контролирания обект, информацията трябва да пристига при органите, осъществяващи наблюдението в реално време. Тоест тогава, когато разговаря обектът, тогава трябва да се получава в същия вид информацията при компетентните органи. Тъй като има технологии при осъществяване на такива телекомуникационни услуги, при които тази информация не би могла по технически причини да бъде доставена в реално време, тогава и в Резолюцията на Съвета е казано, че може да бъде предоставена във възможно най-кратък срок.
По отношение на чл. 94б, ал. 2 - за съгласуването с операторите, за какво става въпрос? Тук не става въпрос за поставяне на изисквания към тези съоръжения, чрез които да бъде насочен операторът да закупи от точно определена фирма. Тук става дума за едни параметри, които са разписани в чл. 94ж и които според осъществяваната услуга не е задължително във всички случаи да бъдат предоставяни. Тъй като съвременните комуникационни системи предоставят изключително много съпътстваща информация, включително таксуващата информация. Тя не е необходима на органите и именно това са нещата, които съгласуват кои параметри от съответната комуникация трябва да бъдат предоставени. По принцип всички производители на телекомуникационно оборудване, това са основно централи, произвеждат и така наречената опция “полицейски мониторинг”. Обичайната практика в световен мащаб е когато определен оператор е избрал доставчик на своите централи, обикновено той и от него доставя съоръженията, които дават възможността за мониторинг. Това обаче не ограничава възможността на оператора да избере и други доставчици. Това е негово право и ние изобщо нямаме никакви претенции към това. Важно е то да предостави необходимата информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по законопроекта на първо четене?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще си позволя да взема отношение към двата предложени законопроекта като започна със законопроекта, който ни е предложен от Министерския съвет. Аз също искам да споделя някои мои наистина сериозни опасения, свързани с чл. 94а, но също така и 94б и 94в.
По отношение на чл. 94а, съвсем очевидно е, че прихващането на далекосъобщения в реално време или на практика не се реализира, или се реализира само при екстремни случаи, когато наистина се засича голямо престъпление, за което има предварителна информация. По-скоро се реализира хипотезата на данни, които не могат да бъдат предоставени в реално време, а се предоставят на компетентните органи по Закона за специалните разузнавателни средства във възможно най-краткия срок след приключване на разговора. Оттук следва въпросът: в този срок от момента на провеждане на разговора до предоставяне на тези данни, тези данни се съхраняват, но към тях нямат ли достъп и лица, които са пряко свързани, работещи към съответния оператор, а не само лицата, които са по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства?
По отношение на чл. 94б е записано, че обществените далекосъобщителни оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса и в Допълнителна разпоредба е описано какво представлява прихващащия интерфейс. То е програмно техническо средство.
Аз считам за неудачен моделът, при който обществените далекосъобщителни оператори за своя сметка закупуват такъв интерфейс, защото само ако Министерството на вътрешните работи са собственици на този интерфейс, те ще бъдат единствените, които и законово имат право на достъп до този интерфейс с всичките програмно-технически устройства. Останалото винаги създава съмнение, че този интерфейс може да бъде по определен начин, макар и фрагментарно, използван от операторите, които са го закупили за своя сметка. И считам, че няма нищо по-естествено от това таксите, които заплащат операторите, да бъдат съответно увеличени такси към държавата със стойността, необходима за предоставяне на Министерството на вътрешните работи, чрез която те да закупят и да бъдат собственици именно на такъв прихващащ интерфейс.
И накрая, по отношение на чл. 94в е записано, че обществените далекосъобщителни оператори предоставят данни, свързани с повикването и със съдържанието на това повикване. Самият текст, записан така, показва, че операторът има не само информация за повикването, но в известна степен има информация и за съдържанието на това повикване, за да го предостави на службите по Закона за специалните разузнавателни средства. Ето защо считам, че този текст действително влиза в противоречие с изискванията на Конституцията за конфеденциалност на съобщенията и тяхната неприкосновеност, освен когато има прокурорско нареждане, но то естествено се отнася само за специалните служби по чл. 20, ал. 1 на Закона за специалните разузнавателни средства, а тук се вменява на обществените далекосъобщителни оператори да предоставят данни, свързани със съдържанието. Тоест да се запознаят и да предоставят това съдържание.
Всичко това, като забележки по тези три допълнителни члена в закона, не ми дава основание да подкрепя този закон.

Минавам към втория закон, а това е законопроектът, внесен от нашите колеги Иво Атанасов и Любомир Пантелеев. Така формулиран законопроектът по същество има за цел да удовлетвори всичките желания на всички, които по определен начин са принудени да спрат или в близко бъдеще да спрат ефирното радиоразпръскване, както и предаване на телевизионните програми.
Аз смятам, че текстът не би могъл по никакъв начин да бъде подкрепен в този му вид и ще се постарая да изложа моите мотиви.
На първо място, в текста са обединени два параграфа със съвсем различно по характер съдържание, третиращо два съвсем различни типа оператори.
По същество § 14, ако се прочете повторно, ще ви даде ясен отговор, че там е разписана съвсем ясна процедура за прелицензиране, защото § 14 се отнася до оператори, които имат де факто лиценз, който е бил издаден преди влизането на Закона за далекосъобщенията в действие. Там изобщо няма конкурси за честоти, защото ресурсът по § 14 е осигурен и той е действащ. Там не се говори и изобщо не се провежда конкурс за честоти.
Друга е, разбира се, ситуацията по § 16. Обаче по този начин записан, § 16 включва реално всичките излъчващи в момента оператори. Но имайте предвид, че за 18 града, това са най-големите градове в страната, като се започне от София и се продължи, всъщност за две трети от областните градове конкурсите вече са проведени. В резултат на проведените конкурси има 148 лицензирани оператора в тези градове. Разбира се, по някои от проведените конкурси има дела, които се водят в момента, по някои от тези дела има определения, по други вече са издадени и решения, но така или иначе там има определена спорна процедура.
Така записан § 16 поставя въпроса какво следва за тези оператори, които са кандидатствали и не са успяли да спечелят конкурса, но продължават да излъчват? От една страна, те възпрепятстват излъчването на този, който е спечелил конкурса. От друга страна, с текст, който ние бихме предложили в закона, се казва, че те осъществяват далекосъобщителна дейност, ако са излъчвали до влизането в сила на този закон. Тоест, дори да излъчват, пречейки на други оператори, те ще продължат да сторят това с разрешение на законодателя.
Следващото, което аз смятам наистина за особено важно, е, че когато липсва лиценз за един оператор, по никакъв начин не могат да бъдат контролирали неговите технически характеристики. Това е въпрос, който не се дискутира широко в общественото пространство, защото хората се интересуват единствено от възприемането на образа или звука на оператора, а всъщност този въпрос може да доведе до извършване на определени престъпления със заплаха за човешки живот. Преди всичко не се контролира мощността на такива оператори. Има нередки случаи в Комисията по далекосъобщения, където има оплакване от гражданското въздухоплаване, че се смущава работата на самолетите поради това, че някои оператори излъчват с недопустима мощност. Това е факт, господин Атанасов. Трябва и документи да Ви покажа.
Второ, такива оператори са в състояние да смущават GSM-операторите по същата причина.
На трето място, някои локални мрежи, каквито са мрежите на такситата. Това поне за София е случай, който действително се повтаря, смущават се съобщенията между диспечери и таксисти и се блокират от това, че навлиза сигнал от радиостанции, които предават в нарушение на закона, които нямат законно право да излъчват.
Това са проблеми, които с едно такова решение, което иначе уважаемите от мен колеги Пантелеев и Атанасов ни предлагат, ние ще го считаме, че е маловажно, а всъщност то може да има много сериозни последици. И това е една от причините да се въведе и процедурата за лицензираност.
И накрая все пак съм длъжен да кажа, че не е редно законодателят да равнопостави на медийния пазар хора, които са минали през процедурата на издаване на лиценз, и хора, които не са минали или не са успели на подобна процедура. Това може действително да има краткотраен популистки ефект, защото ще се хареса както на някои оператори, така и на някои зрители и слушатели. Няма никакво съмнение. Но в крайна сметка като процедура, особено при така представения ни текст, аз не бих могъл да го подкрепя.
Надявам се, че между първо и второ четене, защото съгласно даденото становище от всички комисии е ясно, че пленарната зала ще подкрепи на първо четене предложените изменения от господата Атанасов и Пантелеев на Закона за далекосъобщенията, ще може да се намери действително едно точно решение на този проблем. Това, което ни се предлага, не е решение на проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания по законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 254-01-39, внесен от народните представители Иво Атанасов и Любомир Пантелеев на 23 май 2002 г.
Гласували 169 народни представители: за 135, против 33, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 13 юни 2002 г.
Гласували 159 народни представители: за 122, против 32, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател! Предлагам в пленарна зала да бъдат допуснати господин Асен Асенов -–директор на Дирекция “Митници”, господин Александър Раков – заместник-директор на Дирекция “Митници” и госпожа Димка Конярска – директор на Дирекция “Евроинтеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, моля Ви да представите доклада на комисията.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател!
“Д О К Л А Д
относно законопроект за допълнение на
Закона за движение по пътищата № 202-01-28,
внесен от Министерския съвет на 18 май 2002 г.
за второ гласуване

З А К О Н
за допълнение на Закона за движение по пътищата”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е необходимо да четете обнародванията!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 1, внесен от Министерския съвет, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да отиде на систематичното му място.
По § 2 комисията също подкрепя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент, бихте ли го прочели, в момента се намираме на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подкрепя се, но трябва да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “§ 1. В чл. 91, ал. 3 след думите “министърът на отбраната” се поставя запетая и се добавя “специализираните контролни органи на Агенция “Митници”, определени от директора на Агенция “Митници”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1.
Текстовете са свързани, продължавам с § 2.
“§ 2. Създава се чл. 166а:
“Чл. 166а. …”
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Чакайте, за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дончева, може би влязохте малко по-късно в залата, но на второ четене четем законопроекта за допълнение на Закона за движение по пътищата. Господин Мирчев представи § 1 от този законопроект, сега представя § 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “§ 2. Чл. 166а. Специализираните контролни органи на Агенция “Митници” за целите на митническия надзор и контрол върху внасяните, изнасяните и транзитираните стоки през митническата територия на Република България имат право да спират пътни превозни средства по ред и условия, определени в съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите и да извършват проверки съгласно Закона за митниците.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На един път ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не считам, че трябва да ги четем наведнъж. Не виждам да са свързани – чл. 91 не е свързан с чл. 166а. Намираме се на второ четене на законопроекта…
Госпожо Дончева, искате да се изкажете по текста или какво? Според мен, докладът не е направен както трябва, това е моето лично впечатление. Обаче след като е направен така в момента… Дадени са предложения, а накрая са дадени окончателните редакции на комисията.
Госпожо Дончева, докладът е неправилно направен, ще се наложи да го представим така, но ще ги гласуваме отделно. Какво да направя?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Може би за утре да направим доклада, за да можем да го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, ние ще ги гласуваме отделно, текст по текст, така че няма да има проблем с гласуването.
Господин Мирчев, като е такъв докладът, моля Ви, представете го до края, а пък по-нататък ще видим какво ще правим.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Искам да съобщя, че …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Нямаме го доклада!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Много ви моля, доклада го има! Той е съобразен точно с предложението, което госпожа Друмева предложи, тъй като § 1 и § 2 на Министерския съвет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, това не е първият доклад, който гледаме, моля Ви, представяйте доклада и…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тогава много моля да го завърша, трябва ми една минута.
Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Нина Чилова.
“В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните допълнения:
1. Създава се нов § 12:
“§ 12. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 на този закон се ползват и от специализираните контролни органи на Агенция “Митници” при упражняване на определените им по Закона за митниците правомощия и при спазване на изискванията по чл. 170 на този закон.”
2. Досегашният § 12 става § 13.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на същите народни представители:
“Създава се Заключителна разпоредба:
В чл. 16 от Закона за митниците се създава нова ал. 4…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не я четете, тъй като долу пак ще я прочетете. Комисията подкрепя предложенията, моля дайте съдържанието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага подобрена редакция и систематика на уредбата, както следва:
“§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. Създава се нов § 12:
“§ 12. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 от този закон се ползват и от специализираните контролни органи на Агенция “Митници” при упражняване на определените им по Закона за митниците правомощия и при спазване на изискванията на чл. 170 от този закон.”
2. Досегашният § 12 става § 13.”


Заключителна разпоредба
“§ 2. В чл. 17 от Закона за митниците се създава ал. 4:
“(4) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализираните контролни органи на Агенция “Митници” имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната, по ред и условия, съгласно чл. 15, ал. 3.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев прочете текстовете, които са подобрена редакция на текстовете на вносителя.
Моля, заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моите лични уважения към председателя на комисията проф. Мирчев, но ми се струва, че за пръв път правим така – на второ четене всичко изпрочетохме, всички текстове, по кои предложения какво е становището.. Ясно е, че не се прави така! Материята е съществена.
Моля, госпожо председател, § 1 да се докладва от председателя на комисията, да има разисквания, ако има такива, след това да се гласува, след това да се премине към следващия параграф, защото не всички текстове са на комисията или на вносителя. Аз виждам тук, или поне това чух, предложения между първо и второ четене, направено от народни представители, които са малко извън материята на законопроекта, внесен от вносителя! Следователно, нека да спазваме процедурата, да си проведем дискусиите текст по текст и да преминем към гласуване. По този начин на второ четене изпрочетохме всичко и сега какво ще разискваме, и как ще гласуваме, ан блок ли?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може и ан блок, не е за пръв път.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Искров, може и ан блок, но не по този начин! Има текстове, има предложения, може да сме съгласни или несъгласни с едно предложение. Това, което предлагат народните представители Анели Чобанова и Нина Чилова уж се подкрепя от комисията, а пък ни се дават други текстове и то в някакви Заключителни разпоредби!
Не може така. Да си караме по правилата! Законът е важен, поставя проблеми, включително и конституционни, и като гледам, че часът е 18,55 ч., надали ще можем днес да приемем този законопроект. Може би, утре е по-разумно да продължим с разискванията и приемането на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Дончева, за изказване.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Касае се за много съществена промяна на Закона за движение по пътищата. Помните онзи скандален договор с “Краун ейджънтс”, който още навремето опозицията сигнализира, че държавата поема ангажименти извън правата на министъра на финансите, включително да се извършват обиски на лица и превозни средства.
Господин Мирчев, като председател на комисията допускам, че това е важно за Вас. И не бих искала да говоря на гърба Ви, нито на гърба на господин Искров. (Йордан Мирчев и Иван Искров разговарят в залата.) Вероятно сте инженер и не разбирате от Конституция и права, но просто няма нужда да се прави така макиажно и грубо нарушаване на Конституцията.
Митническите органи на България, госпожо Чилова, не са имали, не са и надявам се като юрист, няма да имат право да извършват обиски и всякакви други действия, влизащи в чл. 30 на Конституцията. Мисля, че и голямата част от депутатите на НДСВ не искат това.
Дълги години осъществяването на дейността по обискиране на лица е извършвана благодарение на сътрудничеството на митниците със специалните служби. Хора от специалните служби и от МВР, които си имат съответно функциите по закон, са извършвали тази дейност. Тъй като “Краун ейджънтс” не желае да бъде обезпокояван от българските специални служби, преди месец – два се появи в печата, че е поискано те да бъдат отстранени. Тъй като в договора с “Краун ейджънтс”, подписан от Милен Велчев, се съдържаше задължение на българската държава неизвестно по какъв начин да може да осигури на английската фирма права, които по Конституция няма право да осигури! Тези текстове не бих ги нарекла и полуфабрикати, защото неслучайно на никой от залата не става ясно какво се дава и какво се взема. Затова се използва тази много прецизна и фина законодателна техника – “Правата по член “Х” се осъществяват по реда на член “У” и съгласно изискванията на член “Z”. Кой знае кои са тези текстове и кои са тези права? Естествено, че никой! Защото е по-лесно за залата да се мине като закон за изменение и допълнение и не знам си още какво.
И не мисля, че господин Мирчев е най-съвършен законодателен технолог, за да предлага по този начин в 19 часа без 2 минути, между другото, да го прецапаме.
Смятам, че парламентът, първо, по този повод няма право да нарушава Конституцията. Никога не е било митниците да правят обиски, още по-малко на автомобили, и още по-малко – във вътрешността на страната. Нямам нищо против да си правят патрули, хвърковати чети и всякакви други, каквито намерят за добре, но със съответните служби, които имат правата по Конституция.
Всичко това ни се предлага в момента, в който Бойко Борисов официално обяви, че има проблеми с магистрални бандити, свързани с Пътната полиция, че има редица случаи, включително срещу чужденци, когато колите просто се спират от униформени лица за обиск, след което се обират. Смятате ли, че при това положение с чиста съвест трябва да направим такова законодателно решение?
При всички случаи, бих предложила това, което да направим тази вечер, е да закрием заседанието, защото часът е 19.
Господин Мирчев да преработи доклада си и да имаме технологично време поне 24 часа, за да може достатъчна част от народните представители, които имат желание, да видят какво ни се поднася, за да не кажа пробутва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има още една минута до края на работното време.
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Дончева, не знам дали добре е изписан текстът. Ако четете като юристи, преработете го и нека утре или когато прецените да влезе като една от първите точки. Но Вие просто няколко пъти се опитвате да спрете промените на закона по същество. И тук не става дума какво е искал “Краун ейджънтс” и какво не е искал. Тук е директорът на Агенция “Митници”, ще стане и ще Ви обясни какво иска “Краун ейджънтс” и какво иска Европейската комисия. Това са ангажименти по митническия контрол по преговорите по Глава “Митнически контрол”, не помня точното наименование на главата. Не на “Краун ейджънтс”.
Те не искаха в тези преговори, които се водят с Европейската комисия, не с “Краун ейджънтс” да има митническа полиция. Ще помоля господин Асенов да вземе отношение и да обясни от “А” до “Я” въпроса. (Неразбираеми реплики от залата.)
Когато се водеха преговорите като председател на Комисията по бюджет и финанси бях канен, водеха се разговори между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, в това число и директора на Агенция “Митници”. Имаше много въпроси, поставени от министър Петканов и от главния секретар: има ли право на специални разузнавателни средства, има ли право на не знам си какво и на не знам си що. И по тази причина се прие този съкратен вариант с риск …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): С риск да се наруши Конституцията!
ИВАН ИСКРОВ: С риск по Глава пета, не става въпрос за “Краун ейджънтс”, а по Глава пета да не можем да я затворим. И вече се отлага разглеждането на този въпрос с около месец. И той не е срещу “Краун ейджънтс”, госпожо Дончева. Той е срещу ангажиментите, които сме поели по Глава пета. Това е съображението ми. Ако решите, отложете го, преразгледайте го, пренапишете текста, но този текст трябва да се гласува по същество. (Реплики от всички страни в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма предложение за удължаване на заседанието.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 24 юли 2002 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:

Ралица Агайн

Иво Цанев