Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание – на 23 юли 2004 г.
Процедурно предложение иска да направи господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих желал да направя едно процедурно предложение, свързано с промяна в законодателната програма на Народното събрание. То е свързано с това, че срокът за произнасяне на Народното събрание по ветото на президента във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца изтича в понеделник. Ние няма да имаме друг пленарен ден освен този дотогава, моето процедурно предложение е сега да преминем към тази точка от нашата законодателна програма, която е под номер 15, а именно новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, който е приет от Народното събрание на 1 юли 2004 г. и е върнат с Указ № 247 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение днешният пленарен ден да започне с обсъждане на ветото на президента.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.

Предложението е прието, което ми дава основание да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов, който да представи доклада на комисията и да преминем към обсъждането на тази точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 1 ЮЛИ 1004 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 247 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да прочета доклада на комисията, ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъде поканена заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова във връзка с обсъждането на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра.
Гласували 156 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието. Моля, поканете в пленарната зала заместник-министър Христова.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика
относно Указ № 247 от 12 юли 2004 г. на
президента на Република България за връщане за
ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Закона за семейни помощи за деца, приет от
Народното събрание на 1 юли 2004 г.

На свое заседание, проведено на 15 юли 2004 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Указ № 247 от 12 юли 2004 г. на президента на Република България, за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приет от Народното събрание на 1 юли 2004 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова, министър на труда и социалната политика, госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, Пламен Димитров, заместник-председател на КНСБ, и Асия Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ, Христина Митрева и Йосиф Милошев от Националния осигурителен институт, и др.
С наложеното отлагателно вето се оспорват разпоредбите на § 13, т. 1 и т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, с които се правят изменения и допълнения в чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване.
В хода на проведените разисквания бяха изказани становища по посока да бъдат защитени по най-добър начин правата на бременните жени и майките при раждане и отглеждане на децата. Бяха поставени и обсъдени въпроси, свързани с основните принципи на социалното осигуряване и последователност при тяхното прилагане, уникалността на осигурителните рискове и подходите за участие и достъп в осигурителната система, усъвършенстването на контролната уредба на общественото осигуряване и др.
От страна на Министерството на труда и социалната политика бе подчертано, че мотивите в Указа на президента на републиката съвпадат със становището на Министерството на труда и социалната политика, като беше изразена подкрепа на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца от Весела Драганова и група народни представители.
Народните представители – членове на комисията, се обединиха около разбирането, че с промени в системата на социалното осигуряване не е възможно пълното решаване на демографските проблеми и че гражданите би следвало да бъдат равнопоставени не само при ползване на осигурителни права, но и при участие в осигуряването, като за ползването на права от тази система е необходимо да бъдат спазени основните принципи на социалното осигуряване.
От Националния осигурителен институт беше представена поисканата информация относно броя, фирмите и най-типичните нарушения при прилагане на Закона за семейни помощи на деца, както за текущия и превантивен контрол и наложените санкции.
След приключване на разискванията беше проведено гласуване.
С получените резултати: "за" – 11 гласа, "против" – 5 гласа и "въздържал се" – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика предлага:
1. Подкрепя отлагателното вето на президента на Република България.
2. Предлага на Народното събрание да не приема повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца от 1 юли 2004 г. в частта му относно § 13, т. 1 и т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказвания по тези текстове на § 13, т. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, върху които е наложено отлагателно вето на президента.
Имате думата, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вземам отношение по въпроса за внесеното вето на президента поради факта, че аз и група народни представители сме инициаторите и вносителите на предложенията за промени в чл. 48а и чл. 52а, атакувани във ветото.
Предложението ни бе основано на проучване и консултации както с неправителствени организации, така и с експерти на Министерството на труда и социалната политика.
Основното, от което се водехме като вносители, бе да бъдат улеснени българските майки, като се поставят в текстовете като изискуеми само шест месеца осигурителен стаж, без изискването за необходим брой месеци през последните дванадесет месеца.
Тук е мястото да отбележа, че тази теза не бе приета в Комисията по труда и социалната политика. По-скоро, може би, ние не можахме да я защитим. Така се стигна тогава до решение да не се приемат и да останат само четири месеца.





Аз съжалявам, че може би ние като вносители не се опитахме да убедим парламентарната зала, когато дойде решението, и се съобразихме с решението на комисията. Мисля, че това е неправилно. Конституцията на Република България повелява жената майка да се ползва от особена закрила на държавата. От разпоредбата на чл. 47, ал. 2 произтича задължението на държавата да осигури най-благоприятни условия през периода на бременност и раждане, в който майката най-много се нуждае от подкрепа. Тази подкрепа се осъществява чрез системата на общественото осигуряване, а в случаите, когато жената няма конкретен принос в осигурителните фондове – чрез системата на социалното подпомагане. Това означава, че трябва да се намери оптималният баланс между двете системи, без да се накърняват правата на бременните жени и майките. Не бива тези две системи да се разглеждат независимо една от друга, а трябва да се търси максималният ефект от прилагането на заложените в тях принципи.
В този смисъл с приетото изискване за наличие на четири месеца осигурителен стаж единствено през последните дванадесет календарни месеца за придобиване правото на обезщетение при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на практика силно се ограничава правото на много жени, които имат съществен принос към общественото осигуряване.
Пример: една жена може да има десет години трудов стаж, но в последните дванадесет месеца да няма такъв и да не може да влезе в системата.
Безспорно е, че право на обезщетение трябва да имат само жените, които имат принос в осигурителната система. Въпросът обаче е да се предвидят разумни изисквания, така че те да не бъдат ощетени. С приетата разпоредба, предвиждаща изискване за четири месеца осигурителен стаж през последните дванадесет календарни месеца, се постига точно обратният ефект- ограничават се правата на осигурените жени. Тези разпоредби противоречат на общия принцип, заложен в чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, който гласи "равнопоставеност на осигурените лица".
Много е важно да се намери оптималният вариант, така че да се постигне равнопоставеност между жените, които са работили продължително, но по обективни причини са останали без работа, и тези, които са се включили в системата на общественото осигуряване отскоро. Считам, че това ще се постигне с предвиждане на изискването за шестмесечен осигурителен стаж, независимо кога той е придобит. Естествено, ако жената няма предвидения принос в осигурителната система в рамките на шест месеца, тя няма да получи обезщетение за бременност и раждане, а ще се включи в системата на подпомагането. В този случай няма да бъдат накърнени нейните права.
От съществено значение за жената е дали тя ще получава обезщетение или помощ. Различни са условията и предпоставките за получаването им, както и техният размер. Не бива да се забравя и това, че помощ ще могат да получават само жените, които отговарят на изискването доходът на член от семейството да не надвишава нормативно определения размер от 200 лв. Това означава, че и жени с продължителен принос в осигурителната система ще останат извън обхвата на двете системи – няма да имат право нито на обезщетение, нито на помощ.
В заключение, предлагам да осигурим по най-добрия начин правата на бременните жени и майките, като приемем изискване за наличие на шест месеца осигурителен стаж, независимо от обстоятелството кога е придобит, при определяне правото на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. А това, уважаеми колеги, ще стане, ако подкрепим исканото вето и обсъдим наново въпроса, защото мисля, че той е от изключителна важност, тъй като като жена и майка искам да кажа, че един болен по общия ред, който има право на тези шест месеца да вземе болничен, не е повече от една майка, която износва, ражда и отглежда детето си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има думата за реплика господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Драганова, аз искам да репликирам Вашето изказване в няколко части.
Първо, правилно отбелязахте, че Вие сте вносител, макар и формален, на законопроекта, който беше приет от Народното събрание. По време на приемането на текстовете, които сега се оспорват от президента, Вие не присъствахте на заседанието на комисията или не присъствахте на една част от заседанието, когато бяха приети точно тези текстове. Когато тези текстове се обсъждаха в пленарната зала, Вие по никакъв начин не реагирахте, а сега тук ни четете някакви писания, които Бог знае кой ги е написал.
Моят конкретен въпрос е: защо, когато се приемаха текстовете, Вие нямахте никаква позиция?
Втори въпрос. Предложението, което правите в момента, е бременната жена или майката да има шест месеца осигурителен стаж, за да влезе в осигурителната система. Питам: госпожо Драганова, можете ли да отидете в Софийския университет, в Университета за национално и световно стопанство, във всички висши учебни заведения в България и да заявите на бременните жени: "Уважаеми студентки, уважаеми колежки, от вас се изисква шест месеца осигурителен стаж". По какъв начин ще бъде набран този стаж? Искам да ми отговорите конкретно на този въпрос! Тук, в тази зала има акушер-гинеколози, които знаят точно за какво става въпрос. Моля ви, не бъркайте бременността със заболяването. Бременността и раждането не са заболяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
За втора реплика – заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Драганова, аз уважавам Вашите аргументи, макар да смятам, че такива аргументи трябва да се предлагат когато им е времето и когато им е мястото, където трябва да се предлагат. Вие казахте, че с приетия закон се ограничават правата на бременните жени и на майките. Във връзка с това, защото това е Вашата основна теза, аз имам към Вас следните въпроси:
Защо Вие не реагирахте на ограничаването на правата на бременните жени и на майките, когато се приемаше Законът за семейните помощи за деца – един спор, който водихме доста дълго време и който доведе до това, че бременните жени да са лишени от всякаква подкрепа и закрила на държавата? Тогава Вие не смятахте, че това е ограничаване на правата, нарушаване на Конституцията, че изобщо парламентът върши нещо нередно, а то беше очевадно за всички. Тогава вие приехте този закон, без да се съобразите с всички тези аргументи, които бяха изложени както в комисията, така и тук, в пленарната зала, и които ние – от Обединените демократични сили, защитавахме много настойчиво и с много аргументи.
Второ, защо вие подкрепихте промените в Кодекса за социалното осигуряване, когато бяха въведени две кумулативни условия? И се сещате сега, когато режимът за достъп до осигурителната система е много по-либерален! В края на 2003 г. Вие подкрепихте две условия – и шест месеца, и три месеца. Защо направихте това нещо? А сега говорите за ограничаване на правата! Не мога да разбера Вашата логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Драганова, аз правя реплика по отношение на един от Вашите аргументи, с който защитавате позицията си – че сравнявате бременността и раждането със заболяване. Категорично искам да Ви заявя, че това не е така, че бременността и раждането е физиологичен процес, който не може да бъде сравняван със заболяване. Действително в хода на бременността могат да настъпят патологични промени, за което обаче бременните получават болнични. Но в никакъв случай и по никакъв начин недейте повече никъде да сравнявате бременността и раждането със заболяване. Това не е аргумент. Това е несъстоятелен аргумент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Адемов! Моята дуплика ще е в по-строен ред, без да отправям обиди.
Моята позиция аз съм изразила, щом са дала предложението. Мисля, че това е основното.
А що се отнася до това, че не съм могла да присъствам в последната трета на определеното заседание и съм разбрала, че и моите колеги, и всички останали са взели решение, което аз не подкрепям, но мисля, че след като комисия вземе дадено решение, ние с вас – НДСВ и ДПС – трябва да подкрепим това решение. Ако не съм изказала мнението си в пленарна зала, е било точно заради тази подкрепа, за която много пъти си говорим, само че на друго място.
Що се отнася до студентките. Да, господин Адемов, бих се изправила пред тях, защото тези студентки може когато и да е да са натрупали този четиримесечен стаж, примерно в почивките между две сесии или през лятната си почивка. Може да са работили и да натрупат по един месец или по два месеца, докато четири месеца в последната година е много трудно, особено за една студентка, да го направи.
Но аз не се безпокоя за това как аз ще обясня. А може би трябва да се безпокоя как Вие ще обясните на бременните жени, привърженички на ДПС, това нещо, което искате да приемем. Защото мисля, че точно там има хора, за които е много трудно да натрупат този трудов стаж и т.н. Но мисля, че това е Ваш проблем и Вие ще трябва да обясните и да решите този проблем.
Що се отнася, д-р Адемов, до писанията – дали някой ми ги е писал – ако на Вас някой Ви ги пише, то Ви твърдя, че аз моите си ги пиша сама.
Госпожо Тоткова, Вие сте права за тези два въпроса – защо не съм реагирала, когато приемахме Закона за семейните помощи и Кодекса за социално осигуряване. Но трябва да кажем, че по своята същност това бяха съвсем нови закони и че трябваше все пак да дадем шанс те да поработят и да видим кои са неуредиците. Наистина аз приемам, че това е неуредица. Затова по този начин сме направили предложение и сме активирали позицията си.
Госпожо Константинова, Вие сте права от физиологична гледна точка. Но сравнението между заболяване и взимане на болнични за майчинство го правя единствено по повод правата, а не повод физиологичната част от проблема. Правя го по повод правата, защото мисля, че и майките би трябвало да имат поне тези права, които имат хората, които могат да вземат болнични.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Има ли желаещи?
Има думата госпожа Тоткова. Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна с това, че след дълго мълчание президентът Георги Първанов трябваше да намери повод, и го намери, да припомни на българските граждани, че той е социалният президент, както той сам се определи, като наложи вето на този социален закон.
Мисля, че изборът на президента, без да оспорвам правото му, разбира се - нито имам такова намерение, нито имат такова желание, но мога да коментирам избора на президента - не е уместен, защото трябва да призная, че за първи път в Народното събрание беше приет един закон, който уреди всички права на бременните и на майките. И това никой не може да го оспори. Дори президентът не си позволява това нещо да го оспори, защото за първи път мнозинството се вслуша в аргументите на опозицията, на Обединените демократични сили. Аз съм доволна от това, че бяха приети много наши предложения, за които ние настояваме още от 2002 г.
Смятам, че налагането на вето в този момент ще навреди на интересите на бременните и на майките за времето, за което ще действа поради наложеното вето законът, който беше приет в края на 2003 г. По този начин бременните и майките, които ще трябва да отговарят на тези по-тежки условия – четири месеца и три месеца – няма да могат да ги покрият и по този начин те ще бъдат лишени от закрилата на държавата именно в нарушение на Конституцията на Република България.
Освен това мисля, че реакцията на президента е закъсняла. Закъсняла е, защото той можеше и трябваше дори – мога да използвам този израз – да наложи вето на Закона за семейните помощи за деца, който беше приет от това Народно събрание и който, както каза госпожа Весела Драганова, даде шанс не на закона, а даде шанс на мнозинството три години да мисли и най-накрая да измисли нещо.
Уважаема госпожо Драганова, с този закон за подпомагане на семействата с деца, който беше приет, всъщност Вие създадохте проблеми на хората. Вие отнехте права на българските жени, които те имаха дори по силата на Указа за насърчаване на раждаемостта. Отнехте им тези права. Изобщо ги лишихте от всякаква подкрепа. Тогава вие не искахте нито да слушате, нито да приемате каквито и да било възражения, каквито и да било аргументи.
Така че вие, като не искахте да приемете тези аргументи, президентът можеше да наложи вето, именно защото се нарушаваше Конституцията, а и не само Конституцията, а и Конвенция № 183 на Международната организация по труда, която е ратифицирана от нашата страна.
Президентът можеше да наложи вето и на промените в Кодекса за социално осигуряване, които бяха приети от този парламент, след като вие три години бяхте мислили и бяхте давали шанс на себе си най-накрая да разберете за какво става дума в края на 2003 г. Тогава с това решение всъщност се лишиха всички тези жени, които са в трудово или служебно правоотношение, но не отговарят на условията на закона. Те се лишиха от възможност да получат подкрепа на държавата. Те просто бяха изключени.
Аз много добре си спомням тази дискусия и много добре си спомням, че няколко пъти точно от тази трибуна аз ви предупреждавах за това. Под тези предложения стои подписа на господин Симеон Сакскобургготски, подписа на министър-председателя на Република България.
Аз не искам и днес да чувам аргументи, че за това вина носи не Министерският съвет, не министърът на труда и социалната политика, не Симеон Сакскобургготски, а вина носи някоя друга институция като например Националният осигурителен институт. Защото въпросите, които възникнаха в резултат на приемането на тези промени, не са в правомощията на Националния осигурителен институт, а те са в правомощията на Министерството на труда и социалната политика, което трябваше да предложи синхронизирани промени в другите закони, например в Закона за социално подпомагане и още по-добре, както стана, в Закона за семейните помощи за деца.
Още тогава беше ясно, че на 1 януари ще възникне проблем. Прочетете стенограмите и там ще можете да чуете нашата оценка за това, че още на 1 януари ще възникне такъв проблем. Той възникна, нямаше как да не възникне, защото решенията бяха приети в такава форма, че те просто изключваха жените, които са в трудови или служебни правоотношения от защитната мрежа на държавата.
И тогава президентът не наложи вето. Президентът не наложи вето, когато имаше две условия, без да бъдат уредени правата на тези жени, които не отговарят на условията и сега днес налага вето, когато има само едно условие и всички останали права са уредени.
Можем ли сега с пълно основание да си задаваме въпрос, защо е наложено това вето? Мисля, че много неправилно и некомпетентно са го посъветвали нашия президент за това, че трябва да се наложи вето. Той просто се възползва да си направи една PR-акция и да припомни на хората, че той е социалният президент. Впрочем такова вето беше наложено и в промените, когато се прие Кодекса за социално осигуряване, с един друг аргумент, но той работи в същата посока, а това беше, че тези промени всъщност засилвали втория стълб на осигурителната система.
Ето тук ние и с президента, може би и с неговите съветници, и с голяма част от народните представители, и всички народни представители от Българската социалистическа партия имаме принципни различия по отношението ни към осигурителната система. Осигурителната система, разбира се, че е социална. Осигурителната система, разбира се, че се гради на солидарността на хората и трябва да търси справедливост, но в много случаи търсенето на справедливост всъщност довежда до и подлага на изпитание преди всичко солидарността. Защото, ако ние виждаме в осигурителната система начин да решаваме социалните проблеми на хората, начин да прехвърляме на осигурителната система, няма значение коя е тя, дали става въпрос за пенсии, дали за други осигурителни рискове, ако прехвърляме функциите на държавата, никога няма да има шанс България да излезе от бедността на хората, които ползват средства от осигурителната система. Защото държавата трябва да поеме своите функции. Защото вместо да се прахосват пари от държавния бюджет за какво ли не, включително, госпожо министър, и за вчерашните брошури, много луксозно направени, които ни бяха връчени, за това, което Вие правите – стратегия по заетостта и не знам още какво, без да е ясно какво точно ще се случи и кога ще се случи. Включително и за това!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: По темата, по темата!
РОСИЦА ТОТКОВА: Значи говорим за разходи от държавния бюджет, които не носят никакъв общественополезен продукт и в същото време се стремим да натоварваме осигурителната система с такива разходи. Ето ние тук имаме наистина много сериозно, принципно различие с много от колегите. Мисля, че това е път, който всеки трябва да извърви и мисля, че в края на краищата животът ще покаже, че осигурителната система не може да замести държавата. А тя не само, че не може, защото ще се срине, а тя и не бива да замества държавата. Но някои може би искат да има шанс 3-4 или повече години.
И още нещо по отношение на ветото. В сайта на президента на Република България е записано следното, чета дословно. Според Георги Първанов: “Борбата за ограничаване на злоупотребите следва да се води чрез засилване на административния контрол, ефективността на санкциите, информационните възможности и административния капацитет на компетентните институции”.
Все си мисля, че съветниците на президента са чели промените. Ние въведохме много, бих ги нарекла дори жестоки санкции специално по отношение на осигурителната система, много по-големи, отколкото са санкциите, когато става въпрос за данъчни нарушения. Спомняте си всичките тези промени, които бяха направени в Кодекса за социално осигуряване и ефективността на санкциите. Очевидно това не работи, но то не работи, не защото някой не иска да налага или иска да налага, не защото няма пропуски или има пропуски. Националният осигурителен институт като във всяка българска институция, също има пропуски.
Но как една институция да осъществява ефективен контрол и да очакваме от нея ефективност на санкциите, когато законът е дал възможност на работодатели и граждани да се възползват от тези възможности. Значи, как може някой да санкционира – работодател или един гражданин, когато той в рамките на закона се възползва. Това е нашата отговорност. Ние трябва да намерим тези механизми, които да гарантират по-голяма сигурност на средствата и да ограничат възможностите за достъп до възможностите за източване на средства, без да се полага труд в България.
Искам да използвам присъствието на министъра на труда и социалната политика в пленарната зала. Вие, госпожо министър, имате собствено мнение. Аз го уважавам. Аз обаче от Вас искам да чуя аргументи. Аз от Вас досега, нито някой друг, в България е чул аргументи, защото Вие, първо, защитавахте тези промени, които въвеждат по-строг режим, второ – и ги подкрепихте. Вероятно Вие сте ги внесла в Министерския съвет и Симеон Сакскобургготски се е подписал под тях. Защото Вие не дойдохте тук, когато се разглеждаха тези промени, за да изразите мнението си. Защото Вие не бяхте в комисията, когато се гледаха тези промени и не изразихте мнението си. Защото, когато Вие бяхте в комисията при разглеждане на ветото на президента, също не изразихте мнението си, само казахте, че подкрепяте госпожа Масларова.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Моля, по-тихичко!
РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми госпожи и господа! Важно е, уважаеми господин Пантелеев, когато се говори от трибуната на Народното събрание, да се чуват аргументите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не викай, не викай!
РОСИЦА ТОТКОВА: Да се чуват аргументи! Ако вие чуете аргументите, тогава наистина ще можете да си дадете шанс, в един по-кратък период от време, да разберете всъщност, за какво става дума.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Ние разбрахме.
РОСИЦА ТОТКОВА: Мисля, че ние имаме възможност да подкрепим закона, който беше приет, защото той наистина урежда правата на всички български жени – бременни жени и майки. И за първи път всъщност се приема един такъв пакет, който да гарантира тези права и ние сега се изправяме срещу разрешаването на тези въпроси.

И още нещо искам да кажа. Тъй като много често гледаме в Европа, тъй като много често ползваме аргументи от една или друга страна, вземете справка и вижте, че във всяка държава има такива ограничения – и в Гърция, и в Испания, и в Германия, дори в Швеция, която винаги се е смятала за държава, която дава най-много социални възможности. Мисля си, че всеки един трябва да може да търси верните решения във времето, в което те трябва да се вземат. И всъщност това е пропуск на това Народно събрание – повличайки се по една инерция, взема някакво решение, след това трябва да го променя, без да оценява всички рискове. И това е така, защото всеки един слуша само себе си. Аз уважавам всички аргументи. Виждам желанието да се направи нещо по-добро, но съм убедена, че с това, което днес госпожа Драганова защитава, няма да се направи добро. И аз затова излагам моите аргументи. И аз затова ще подкрепя закона такъв, какъвто беше приет.
И ще повторя още веднъж: моят аргумент е, че ние настоявахме три години, за да се защитят тези права. И когато защитихме тези права, ние ще ги отстояваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
За реплика – госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, много е лесно с поучителен тон да се застава в опозиция пред този микрофон. Но за разлика от Вас аз не съм била в миналия парламент и за разлика от Вас аз не съм била част тогава от еднопартийното мнозинство на ОДС. Вие сте имали възможност да направите нещо четири години, но за мое дълбоко съжаление детските стояха на 8,50 лв. десет години, ако не и повече. А Кодекс за социалното осигуряване нямаше.
Така че, хубаво е човек да си спомня какво се е случвало и малко по-напред. Да, вярно е, греши се, когато нещо се прави. И е виновен този, който прави нещо и иска да направи нещо. Той винаги е обругаван и бит. За мое голямо съжаление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моята реплика към госпожа Тоткова не е в частта на нейния спор с вносителя и с министър Христова, а по отношение на това, което каза за президента. Аз искрено се надявах, че ще го гласуваме, без да навлизаме в историята и политиката, но за съжаление не стана. Госпожа Тоткова произнесе 15-минутна пропагандна реч, в която по отношение на президента сбърка два пъти – формално и по същество.
Госпожо Тоткова, не отнемайте правото на президента да прилага отлагателното вето. Това е негово конституционно право. Можете да го оспорвате, разбира се, но така е казано в Конституцията, така е предвидено в законите. И сегашният президент, надявам се и бъдещите, защото миналият не го правеше, ще си прилага това право когато прецени, дори без да се консултира с когото и да било. То е въпрос на стил.
Второ, по същество. Вие се опитвате да въведете в заблуда колегите и публиката, които не са чели мотивите на господин президента. Затова ще прочета две изречения от него. Той заявява, че Законът за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца е акт, който следва като цяло да бъде приветстван. Той усъвършенства правната уредба и разширява социалната закрила на българските граждани. Значи президентът не е против закона, президентът оспорва една правна уредба, за която той смята, че ние не сме били прави. Между другото, ние не бяхме прави. И сега имаме този избор – да се караме кой е бил по-прав и кой не е бил прав или да нанесем корекцията. Вие вече казахте и даже апелирахте към Вашата част на залата, че ще подкрепите закона. Това, преведено на прост български език, означава, че Вие гласувате уредба, която е насочена срещу млади български жени, бъдещи и настоящи майки. От инат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика има ли?
Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, аз не отнемам правото на президента и го казах. Но Вие ми отнемате правото да коментирам аргументите на президента. Ето това е от страницата на президента и всичко, което съм казала, се съдържа в тези две страници. Аз не съм му съветник и не му пиша нито страницата, нито речите. Той е произнесъл всичко това, което е записано тук. И затова смятам, че президентът има това основание. Моят упрек към него е това, че той можеше при далеч по-рестриктивни условия, които бяха въведени от парламента, да наложи вето. Но той не го направи. Още повече, че тогава, ще повторя още веднъж, бяха лишени точно тези жени, които са в трудови и служебни правоотношения, но не отговарят на условията, от всякаква подкрепа на държавата.
Така че ние тук не спорим кой е прав и кой не е прав, защото ние се оказахме прави, като предупреждавахме и в 2002 г., като предупреждавахме и в 2003 г. Извинете, обаче хората нямат търпение и те не искат да дават шанс на когото и да било три години, две години, един ден. Парламентът е длъжен да взема правилни решения, парламентът е длъжен да взема всички онези мерки, които да не ощетяват хората и да им гарантират правата.
На госпожа Драганова искам да кажа следното. Вие повишихте детските добавки два пъти и те станаха 16 лв. Обаче какво направихте друго, което не казвате? Днес 850 хил. български деца получават месечни добавки за деца. А децата в България са 1 млн. 550 хил. Вие направете сметка какво сте направили! Вярно е, че детските бяха 8 лв., вярно обаче, че над милион и 200 хил. деца получаваха тези детски добавки, без да има някакви ограничения. Ако сравните средствата, които са в едната и в другата посока, ще видите, че те се доближават.
Освен това искам да напомня и това, че по време на управлението на ОДС бяха покрити огромни задължения към майките, към бременните за детски и за какво ли още не, оставени от управлението на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедурно предложение – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо председател, аз правя едно процедурно предложение: много Ви моля стриктно да следите дебата, който се води днес, и да не се разпростираме във времето преди военната, следвоенната и по-нататъшните години на Република България. Кой какво е правил през политическия си живот, всички ние в тази зала знаем. Кой какви грешки е допуснал и кой какви позитиви е направил през политическия си живот, също всичко добре в тази зала знаем. Ако трябва да отиваме към управлението на Филип Димитров, на Жан Виденов, на Иван Костов и т.н или пък да се върнем да сравняваме 1989 г. с 2001 г. и после с 2004 г., сигурно ще се изпокараме чудесно. Тук има един текст, който е върнат от президента, тук има един текст, по който трябва да си кажем становището! Много Ви моля, госпожо председател, да прекъсвате такива изказвания.
И още една молба: уважаеми колеги, готви се Бюджет 2005 г. В него не са предвидени средства за слухови апарати на народното представителство. Много ви моля, съобразявайте се с това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Министър Христова, заповядайте за изказване.

МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно е, че България е демократична страна вече 13 и повече години. Основното качество на демокрацията и на конституционализма е това, че са създадени механизми, които да действат така, че постоянно да привеждат законодателството в съответствие с Конституцията на нашата страна. Един от тези механизми е конституционното право на държавния глава да има отлагателно вето, да връща определени закони или определени текстове, с което да привличе още веднъж вниманието на народното представителство и на обществото по дадени много важни въпроси. Аз мисля, че това е много демократично и важно нещо.
През м. януари т.г. още в първите дни установихме една последица от промяна в Кодекса за социално осигуряване, която не можахме да идентифицираме още в зародиш, преди да бъде последица, което аз много пъти вече признавам.
С промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, т.е. за бюджета на НОИ, бяха предложени от управителя на НОИ и екип от експерти промени в Кодекса за социално осигуряване в членове 48а и 52а, където се създаваше по-тежък режим на бременните жени за влизане в социалноосигурителните им права, тъй като тези жени влизат в социалноосигурителните си права 45 дни преди раждането като отпуск по болест, отпуск за временна нетрудоспособност. Веднага се разбра, че това не е преценено, не е премислено, а никой не го е подлагал на съмнение преди това, тъй като това е бюджетът на НОИ и смятахме, че всичко е премислено. Този закон влезе в противоречие със Закона за семейните помощи за деца и се оказа, че при този режим много млади жени в България, които са бременни, ако не могат да се ползват от социалноосигурителните си права, не могат да се възползват и от правата си за влизане в системата за социално подпомагане само защото са осигурени.
Започна един сериозен дебат. Екипът на Министерството на труда и социалната политика, нашите експерти, медиите участвахме в този дебат. Това предизвика промени, внесени на 16 март от народни представители от НДСВ, а именно, да се отложи действието на този текст, който създаде този проблем и който изведе от възможност за реализация правата на много бременни жени в България.
Така че беше отложено действието на тези два члена до 1 юли т.г. Същевременно бяха инициирани, за което аз съм много благодарна на народните представители от различните политически сили, предложения за промени в Закона за семейните помощи за деца, за да се справим с този проблем, който възникна.
Аз наистина съм благодарна и за Вашите предложения, госпожо Тоткова, помощи да получат семействата с първокласници, които имат ниски доходи. И на Вас, госпожо Масларова, за удължаване на периода, в който учениците и след 18 години до завършване на средно образование да получават детски добавки. И на Вас, госпожо Драганова, за това, че се опитахте с текстовете, които предложихте, да коригирате създалата се според нас несправедлива по отношение на бременните жени ситуация.
Знаете, че законът на 1 юли беше гласуван в залата. Предложенията на госпожа Весела Драганова за съжаление не бяха приети. Ние сме заявявали многократно, че нашите експерти работиха, а госпожа Драганова и група народни представители се консултираха с експерти на Министерството на труда и социалната политика.
И сега възниква въпросът: след като в този закон има алтернатива, тогава защо е необходимо отново да преразгледаме и защо така обществото страшно много е чувствително, имайки алтернатива, че отново се въвежда един по-тежък режим. Аз не само като социален министър, но като жена и като майка си представям защо. Първо, ако може една жена да влезе в системата за социално подпомагане, това е един по-нисък ранг право, защото работещата жена може да е имала по-висок доход и да не може въобще да влезе. Също така нейният съпруг може да има по-висок доход и въобще да не може да ползва правото си на социално подпомагане.
Най-важният аргумент в този случай е Конституцията на Република България. Тя задължава всички нас, включително и законодателите, със законите, които създават, да осъществяват специална закрила за бременните жени и майките в България. В такива случаи, ако не сме в състояние по различни причини, поради институционалната рамка, законодателната рамка или ресурсите на държавата да осигурим наистина специална закрила и по-големи облекчения на бременните жени, възниква въпросът: трябва ли тогава да създадем по-тежък режим за бременните жени? Защото шест месеца осигурителен стаж въобще, тоест шест осигурителни вноски принос в социалноосигурителната система е едно и това е за всеки човек, който може веднага да ползва правата си за отпуск по болест, независимо кога е имал тези шест осигурителни месеца. Този отпуск по болест може да бъде до шест месеца, а една бременна жена, която е работила пет, шест, седем, десет години, имала е осигурителен принос години наред, тъй като сега ние постигнахме изключителни успехи в редуцирането и намаляването на безработицата, но тя в сравнение със страните-членки на Европейския съюз е все още висока у нас, а много жени, особено младите жени, завършили висше образование, трудно си намират работа, ако те в момента не са си намерили работа или са започнали току-що работа, но не са придобили четири месеца точно в тези 12 календарни месеца, тях ги изключваме от техните социалноосигурителни права.
Смятам, че това е несправедливо. Ние многократно сме заявявали нашето становище, включително като сме консултирали предложението на народния представител госпожа Драганова.
Смятам, че има какво да се погледне по този въпрос и да се възстанови справедливостта по отношение на бременните жени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Господин Хасан Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! В Комисията по труда и социалната политика, а надявам се и днес тук, в пленарната зала, никой не си позволи да оспорва конституционното право на президента, визирано в Конституцията в чл. 101, т. 1, да налага отлагателно вето както по цели закони, както е в случая, така и по отделни текстове от предложените закони. В случая президентът е наложил частично вето в § 13, т. 1 и 2 на Закона за семейните помощи за деца.
Възниква обаче един много интересен въпрос, който беше споменат тук. Тези текстове, които се оспорват, всъщност са текстовете на параграфи 48а и 52а, които бяха приети в края на миналата година в рамките на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване и които измениха действащи текстове от Кодекса за социално осигуряване. При наложените две, сравнително тежки, кумулиращи условия, господин президентът на Републиката тогава не наложи отлагателно вето. Това вече беше казано тук, но аз искам да го повторя. Тогава беше обърнато единствено внимание – така, както се изразява неговият съветник по социалните въпроси. Какво значи да обърнеш внимание върху по-тежки текстове и какво означава в следващ един период да наложиш срещу по-благоприятен режим отлагателно вето? Пак повтарям, това е право на президента и той има право да прецени кого да покани на консултации при него, преди да наложи отлагателното вето. Той има право да вземе каквото и да решение по тези въпроси.
Интересният въпрос за мен е, че независимо от това, че отлагателното вето е демократична процедура, господин президентът прецени, че в този случай трябва да покани единствено и само министъра на труда и социалната политика, а практиката, която се беше наложила през последните години, беше друга. Аз лично съм участвал в няколко такива заседания, дори и през почивния м. август миналата година, когато имаше вариант да се наложи отлагателно вето върху Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, присъствал съм при коментирането на възможността за налагане на отлагателно вето върху текстове на Кодекса за социално осигуряване. Аз твърдя, че ако господин президентът, или по-точно неговите съветници по социалните въпроси бяха изслушали и представители на Комисията по труда и социалната политика, може това да не беше председателят на комисията, мисля, че решението на въпроса щеше да бъде в по-различен вид. Защото твърдя, че отлагателното вето в този вид създава условия за невъзможност за изпълнение на закона и връща по-тежкия режим.
Вероятно президентът има основанието да покани министъра на труда и социалната политика, защото изпълнителната власт е тази, която привежда законите в изпълнение, включително и в режим на налагане на отлагателно вето. Но за съжаление дори и инструкциите, които Министерството на труда и социалната политика е разпоредило към Дирекция “Социално подпомагане”, не са в състояние да решат възникналите проблеми.
Присъединявам се към това, което каза госпожа Масларова – да не говорим по други теми, ще говоря единствено и само по мотивите. Мисля, че всеки един народен представител има право да коментира, да оспорва и да изразява други мнения по мотивите, които е предложил президентът на Републиката. Прави впечатление от мотивите, че се дава положителна оценка за по-голяма част от текстовете на приетия закон.
Искам да визирам положителните моменти, според господин президента – новите права за получаване на социална помощ на неосигурените жени 45 дни преди раждане, месечните помощи за ученици до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна помощ, целевите помощи за първокласници. Забележете, че в тези пунктове държавата раздава пари от парите на всички данъкоплатци. Става въпрос не за осигурителна система, става въпрос за социално подпомагане. Този подход е наречен “съвременен социален подход”. Не съм убеден, че социалното подпомагане и приоритетното въздигане на принципите на социалното подпомагане в съвременен подход е най-добрият начин, защото всички в тази зала, предполагам, сме убедени, че социалното подпомагане е една от защитните функции, но в никакъв случай не трябва да бъде, както каза преди малко министър Христова, по висшата степен на социално осигуряване.
Там, където се полагат усилия за въвеждане на правила за получаване на обезщетения, там, където се правят опити за налагане на принципите на социалното осигуряване, се говори за нарушение на основните социални принципи.
Следващият момент, на който искам да се спра, е аргументът, в който се позоваваме на Конституцията на Република България и по-точно на чл. 47, ал. 2. Конституцията на България не определя условията и реда за осъществяване на правата на българските граждани, поради което решаването на тези въпроси е от компетенцията на законодателната власт. Законодателната власт е тази, която може да даде едно или други решение по целесъобразност, ако то не е в несъответствие с основните принципи на Конституцията. Цитирам Решение № 21 от 1998 г. на Конституционния съд: “Само осигурената бременна жена съгласно българското законодателство има право на 135 дни платен отпуск”, като тук се плащат 90%, както е известно на всички. Това е естествен завършък на едно осигурително правоотношение, което включва: вход в системата, известен период, през който се натрупват осигурителни права и плащания, настъпването на осигурителен риск и накрая това осигурително правоотношение завършва с плащане. Тези периоди на внасяне на осигурителни вноски за различните рискове в зависимост от естеството на осигурителния риск са различни, като основният принцип е да се търси връзка между внесените осигурителни вноски, времето на внасянето им и размерът и продължителността на съответните плащания. Това са основните принципи. И точно от гледна точка на тези основни принципи осигурителните рискове, които са уникални по своя характер – не може на всички осигурителни рискове да се гледа по един и същ начин – осигурителният риск “бременност” е уникален, тъй като е предвидим, прогнозируем, за разлика от заболяването. В никакъв случай не мога да приема като сериозен аргумента, който се изтъква в медиите от сътрудниците на президента, че когато пианистката си пореже пръста, независимо от осигурителния стаж има право на обезщетение за трудова злополука. Да, има право на обезщетение, но забележете, че изискването е да има трудово-правни отношения. Защо това се изпуска? Тя трябва да бъде с трудов договор, за да получава това обезщетение, т.е. трябва да е участник в системата за социално осигуряване.
Забележете, че обезщетенията за безработица, уважаеми колеги, колко е различен срокът – са 9 месеца през последните 15 месеца! Девет месеца осигурителен стаж е необходим през последните 15 месеца, за да получаваш обезщетение за безработица. За трудова злополука и професионално заболяване вече казах – без оглед на стажа, но задължително трябва да има трудово-правни отношения.
На следващо място, искам да спомена, че жената-майка, която отговаря на изискванията за достъп до осигурителната система при стриктно спазване на международните норми и българското законодателство, може да получава гарантирано социално подпомагане, гарантирана защита. Кои са те в българското законодателство? Еднократна помощ при положение, че отговаря на известен подоходен тест за бременност, еднократна помощ за раждане, независимо от дохода, месечна помощ за отглеждане на дете за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж и влизане в системата на осигуряване, което е друго изпълнение на изискванията на чл. 47, ал. 2 от изискванията на Конституцията на Република България – предоставяне на социална помощ. В осигурителното отношение в никакъв случай не трябва да се изпуска факта, че по своя характер то е имуществено. Какво изискваше досега законът? Изискваше единствено и само да имаш трудов договор, дори и един ден осигурителен стаж и това да е едно от т.нар. позитивни отклонения от принципите на социалното осигуряване.
Не бива в никакъв случай да се забравя, когато се говори за социално осигуряване, че социалноосигурителната система, както е казано в началото на Кодекса за социално осигуряване, е система, която е солидарна на входа, т.е. всеки на входа трябва задължително да плаща в зависимост от своите доходи. Солидарността е на входа, а равнопоставеността, за която се говори в Кодекса за социално осигуряване, е на изхода на системата. Там правата на всички са равни, това не бива да се забравя в никакъв случай.
48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване не противоречат на принципите за осигуряването. Жената-майка не е в по-неблагоприятно положение спрямо другите осигурени лица. Преди малко казах и сега повтарям: има специфичен осигурителен риск, това е планиран, прогнозируем осигурителен риск, не е внезапно възникнал осигурителен риск.
В мотивите се говори за нарушаване на принципите на Международната организация на труда, споменават се Конвенция № 3 от 1919 г., Конвенция № 103 от 1952 г. и много интересно защо не се споменава Конвенция № 183. Може би защото е ратифицирана през 2002 г. от българския парламент?
Цитирам дословно това, което е написано в тази конвенция, за да приведа аргументи в полза на това, че правата на бременните жени в този закон са уредени по комплексен начин - чл. 6, т. 6: “Когато една жена не отговаря на условията за изплащане на парично обезщетение съгласно националните закони и практика, тя има право на плащания от фондовете за социално подпомагане, след като се направи необходимата за такава помощ проверка на средства”. Това е застъпено в българското законодателство точно по начина, по който е казано в Конвенция 183 на Международната организация на труда.
Уважаеми колеги, уважаеми господин съветник на президента! Къде е противоречието с Международната организация на труда? Може ли някой да ми каже?
При съвременните условия на сериозни трудности на пазара на труда и при демографския срив – един от мотивите на президента – да, има такива проблеми, но може ли системата на социалното осигуряване, единствено и само тя да реши тези въпроси? Вярно, че и тя може да подпомогне този процес. Отговорът, разбира се, е не.
В заключение: убеден съм и затова съм гласувал за тях, тези текстове на предложения закон са текстовете, които решават по комплексен начин проблемите на българските бременни жени.
В никакъв случай не искам и мотивите да предполагат това, че една част от българските народни представители и от българските институции са загрижени единствено и само те за българските майки, а тези, които не знам защо бяха наречени “лоби на Националния осигурителен институт” в Комисията по труда и социалната политика са против българските бременни жени и имат желанието и надеждата да провалят тяхната бременност и тяхното раждане. Не, уважаеми колеги, не възприемам такъв принцип!
В заключение искам да повторя, че ще подкрепя текстовете, които сме гласували. Искрено се надявам зад предложените мотиви да не се крият някакви неизвестни, поне за мен, желания за решение в системата на социалното осигуряване от кадрови порядък. Дано да не съм прав. Нашата парламентарна група и аз ще подкрепим текстовете, които сме гласували в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми д-р Адемов! В никакъв случай не мога да приема последните Ви думи, че, видите ли, ако се подкрепи ветото на президента точно в тези пунктове, заради които законът се връща, тъй като по принцип законът като цяло е приветстван, това е с цел да ограничим правата на майките, на бременните.
Аз обаче бях предизвикана да Ви направя реплика от това, че днес чух нещо ново за мен. Може би не съм изучила добре осигурителната система и цялостната социална система, но за първи път разбирам, че в осигурителната система всъщност права и задължения имаме на входа, пък на изхода нямаме равнопоставеност.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Така е записано в Кодекса на труда.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Аз зная в кодекса какво пише и чух Вашата интерпретация.
Доктор Адемов, тя затова се нарича осигурителна система, за да е сигурен човек, че тогава, когато той ще има нужда, ще може да ползва това, за което е направил своите осигурителни вноски. В много по-голяма степен тя е солидарна в областта на здравеопазването, защото там можеш и да не се разболееш. Но в пенсионната система при всички случаи няма как да не остарееш.
Така че нека тук да не правим определения, които вече сме дали в законите. Нека да коментираме този текст и аз искрено се надявам, че ние ще бъдем достатъчно коректни.
А що се отнася до това дали съм прочела текстовете на закона, да, зная ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли на господин Адемов? Няма.
Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Уважаема госпожо Масларова, никога не съм казал, че не сте прочели закона. Аз обаче твърдя, че в началото на Кодекса за социално осигуряване са разделени 7-те осигурителни риска и това никак не е случайно. Един от тези осигурителни рискове е майчинството и Вие добре знаете това. Изписани са и другите принципи. Единият принцип е солидарност, другият принцип е равнопоставеност, а що се отнася до тълкуването, ами, то произтича от философията на Кодекса за социално осигуряване. Когато се говори за една осигурителна система, естествено, че това го е казал още в началото на предишния век Ото фон Бисмарк, не съм го измислил аз, и Вие добре го знаете.
Когато се говори за осигурителна система, се говори за солидарност и за равнопоставеност при внасянето на осигурителните вноски. Това са осигурителни рискове, при настъпването на които трябва да има осигурителни плащания. По тези въпроси многократно сме разговаряли и аз мисля, че те отдавна са изчистени.
А що се отнася до това, което казахте в допълнение, убеден съм, че ние отново ще намерим най-добрите решения. Но аз твърдя и никой не може да ми отнеме това право, че предложените текстове решават комплексно въпросите, които са поставени. А отлагателното вето на президента в този му вид и в този период на действие, създава проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Кръстьо Петков. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, колеги! Дискусията по президентското вето влезе в същностната си фаза и на подходящ език и подходящ тон. И аз мисля, че тук за броени минути можем да приключим и да гласуваме, да се надяваме, положително, в подкрепа на ветото.
Но тъй като остана един неизяснен въпрос от взаимоотношенията президент – Народно събрание, нека да припомня поне на двама от говорилите преди мен, че президентът върна и други закони. Тоест, ако се търси някаква преднамереност или ако погледнем чисто лично институционално, че сме засегнати, няма да е добрата позиция. А вие знаете по въпроса за пенсиите и трансплантацията, д-р Адемов, че два или три пъти, ако не ме лъже паметта, президентът по молба на ДПС и НДСВ не върна бюджетни разпоредби, за да не се пречи на плащанията. Така че, дайте да не търсим под вола теле, а да видим по същество прав ли е президентът или не. И тук вече влизаме в спора, за който стана дума.
Доктор Адемов, нека да се запитаме какво ще стане, ако не мине президентското вето и оставим в този вид разпоредбите в комплексното перфектно решаване на нещата, за което говорите. Ами, част от текстовете са антиконституционни. Те са антиконституционни и могат и ще бъдат атакувани и ние като Народно събрание ще изпаднем в неудобно положение – вместо да коригираме грешката си, да създаваме нова преграда. И аз ви уверявам, че има достатъчно експертни аргументи в полза на атакуването на тези разпоредби пред Конституционния съд.
Друг е въпросът, и в това сте прав, че трябва да се мисли и за един по-широк кръг от права. Но да не навлизаме в кухнята на нашата комисия и на парламента. Тук и госпожа Тоткова преди време обърна внимание на пропуските в Закона за бюджета, Вие лично се изказахте, аз внесох законопроект през м. февруари, ако си спомняте. Правили сме опити да търсим някакво решение.
Но в последната секунда на нашето заседание и тук, в пленарна зала, е минал текст, който може да бъде атакуван, и президентът го прави.
Второ, какво би станало, д-р Адемов, ако остане това положение и майките ги насочите към системата за социално подпомагане? България със своята система за социално подпомагане е измежду първите “социални държави”, защото толкова много семейства и толкова много лица на гърба на държавата трудно можеш да намериш в европейския регион. И сега искате още една категория да я прехвърляте към тази система. Без да си зададем въпроса какво става от финансова институционална гледна точка. Но по-важното за майките е следното: като ги препращате там и те не отговарят на критериите и условията и остават без едното и другото, а такива случаи има, и то немалко, тогава къде остава вашият текст, който прочетохте преди малко от Конвенция 83? Той просто не се изпълнява. Защото в системата на социалното подпомагане не може да влезе всеки.
И накрая, третият аргумент, какво би станало, ако въведем тези утежнения по отношение на демографската криза, на раждаемостта и на приложението на принципа на солидарността в едно общество, в една социална държава? Защото България по Конституция би трябвало да бъде социална държава.
Искам да се върна към аргумента на д-р Адемов, който каза, че не бива само системата на социалното осигуряване да решава въпросите на демографията и раждаемостта. Прав сте, д-р Адемов, не бива само тази система и тя не е в състояние, дори и да удвоим, и да утроим средствата. Но не бива да я изключваме, както Вие лично с предложението си, и за съжаление част от синдикатите, се опитаха да направят при дебата. Не може да има социална демографска политика, без осигурителната политика да работи в същата посока.
Освен това, без да съм специалист, трудно бих се съгласил, че бременността е нещо като все едно да имаш хрема. Бременността е, доколкото знам, Вие го знаете по-добре, и ваши колеги, доста сериозно изпитание. (Реплики от ДПС.) Не, знаете го. Знаете, защото сте съучастници в началото на процеса.
И за този риск ние да говорим, че не трябва да се отдели в специална категория, каква е тази социална закрила, че това нарушавало принципа на солидарността, аз не мога да го приема. Не мога да го приема от председателя на Комисията по социална политика и член на ръководството на една партия, която представлява интересите на доста социално слаби хора. Съжалявам, длъжен съм да го кажа.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Извинявайте, госпожо председател, но прави политически изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега рецензия ли искате да правя върху изказванията? Мога единствено да правя забележка дали се говори по същество или не.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Аз говоря по темата и понеже Вие сте наш и мой председател и преди малко говорихте 15 мин., не мога да не засегна това, което говорите. И то е строго по темата.
Та Вие казвате: трябва да има солидарност на входа и на изхода. Има два вида солидарност. Едното е, ако управлявате частен фонд и тогава си правите сметката: който плаща, накрая ще получи в съответствие с това, което е платил.
Но Националният осигурителен институт не е частен фонд. Той е обществена независима институция, да се надяваме, и той трябва да мисли за онези, които не могат да плащат. Вие им предлагате да отидат в системата на социалното подпомагане. Аз Ви казвам, че ако трябва да продължим този спор, макар че той не изчерпва тази тема, д-р Адемов, трябва да се създадат възможности тези хора да могат да плащат. Това не прави нито сегашното, нито миналото правителство. Но спирам дотук, защото отиваме към коментар на цялостната социална политика.
Още веднъж бих казал: и парламентът като цяло, независимо от това кой ни е избрал и от чии листи, и обществото ще спечели, ако президентското вето бъде подкрепено. Затова аз апелирам това да стане. И мисля, че ничие честолюбие няма да пострада от това.
Друг е въпросът и казвам това в присъствието на министъра, че ние би трябвало заедно с изпълнителната власт да се върнем и направим преглед на всички социални закони, да видим къде сбъркахме през тези три години, къде допуснахме несъответствия. И в края на тази или началото на следващата година да се опитаме да направим вътрешния български синхрон в системата на социалното законодателство, защото още дълго време нашата система ще бъде българска осигурителна система, а времето, когато тя ще стане шведска, както някой каза тук, очевидно ние, поне това поколение няма до доживеем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, Вие сте прав в едно, което аз напълно споделям, че България е в състояние на много дълбока демографска криза. За нея не се говори, за нейното преодоляване не се предприемат никакви действия. Дори да бъде приет законът така, както аз изложих аргументи, дори и да бъде прието ветото на президента, дори да премахнем всички бариери пред достъпа до осигурителната система, демографската криза не може да бъде преодоляна.
Затова ние смятаме, че трябва да настояваме пред правителството и се надявам, че всички ще се присъединят към това, да изработи национална стратегия за преодоляване на демографската криза. Тя да бъде приета с консенсус в парламента след достатъчно обстоен дебат, за да може да се гарантира нейното изпълнение от всяко следващо правителство. Решаването на демографската криза и предприемането на действия за преодоляването на кризата означава, че ние имаме истинска ангажираност към бъдещето на нашата страна. Вчера гледахме Стратегия за младежката политика. Ако я отворите, още на трета страница ще видите потресаващи цифри за демографския срив.
Смятам, че тук можем да обединим усилията си и да намерим всички тези решения, които могат да доведат до решаването на тези изключително тежки проблеми, които сега има в обществото.
Но аз се притеснявам от казаното от Вас, когато говорим за решаването на тези проблеми, защото Вие казахте, че жените ще се прехвърлят от осигурителната в социалната система и това щяло да затрудни бюджета, тоест, казахте че ще се натовари финансово.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Репликата е две минути!
РОСИЦА ТОТКОВА: Добре, ще се съобразя с това, госпожо Масларова. Но Вие ми отнехте това време, с което исках да завърша.
Искам да кажа, господин Петков, че осигурителната политика не може да замести държавата, дори и да иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Севлиевски, заповядайте за изказване.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Новото време няма да подкрепи ветото на президента и ще подкрепи законопроекта.
През целия този дебат днес се разбра, че президентът е бил прав, когато е наложил вето на закона. Той е бил прав, за да възобнови дискусията, която се води.
От дискусията, която чухме дотук, станаха ясни няколко неща.
Първото основно нещо е, че липсва наистина ясна и конкретна публична политика от страна на държавата за насърчаване на раждаемостта и подпомагане на бременните майки и майките с малки деца.
Другото нещо, което стана ясно, е, че има известна левичарщина в тази зала. Опитваме се постоянно да прехвърляме задължения на държавата като задължения на един институт, който макар че не е частен, както каза господин Петков, не принадлежи на държавата, а на всички онези, които редовно си внасят вноските, на всички онези активни, честни и достойни български хора, които всеки месец правят своите преводи и преводи от техните работодатели. Държавата 15 години прехвърля своите отговорности от болната на здравата глава. Това трябва да се спре. И аз се надявам, че днешният дебат ще направи стъпка в тази посока.
Надявам се, че в скоро време отново ще има дебат в парламента и той също ще допринесе за това, че да стане ясно каква е политиката на госпожа Христова, каква е политиката на българския парламент и политиците да не си прехвърлят топката, а най-накрая да дадат ясни сигнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам предварително да заявя, че групата на СДС ще подкрепи сегашните текстове. Защо? Защото под формата на силна загриженост за правата на майките тук се правят популистки ходове, които искат да променят цялата философия на Националния осигурителен институт. Не може да се ползва осигурителен фонд, без да имаш осигурителен влог. Всички майки, които не попадат в осигуряването, ги поема съответно социалната помощ, така че правата им по никакъв начин не са нарушени.
Още веднъж заявявам, че групата на Съюза на демократичните сили ще подкрепи сегашните текстове и ще гласува против ветото на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да упражнят правото си на глас.
Преди да подложа на повторно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, искам да припомня как се гласува. Народните представители, които няма да подкрепят ветото на президента, а ще подкрепят закона, тоест, гласуват против ветото на президента, ще гласуват със зелено. Народните представители, които ще подкрепят ветото на президента, гласуват с червено.
Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца в частта на § 13.
Гласували 204 народни представители: за 75, против 94, въздържали се 35.
При това положение законът не събира 121 гласа, които са необходими за подкрепата му. Това означава, че ветото на президента е подкрепено. (Ръкопляскания и възгласи “Браво!” от Коалиция за България.)
За процедурно предложение има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): При този резултат, уважаеми колеги, очевидно законът трябва да мине на ново разглеждане в комисията. Затова аз правя процедурно предложение срокът за предложения между двете четения да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по законопроекта по § 13, т. 1 и 2 да бъде три дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 182 народни представители: за 154, против 11, въздържали се 17.
Процедурното предложение се приема.
Обявявам половин час почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Следва:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 16 юли 2004 г. – 22 юли 2004 г.:
Постъпило е питане от народните представители Стойчо Кацаров и Благой Димитров към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно политиката на правителството по отношение на ръководството на въздушно движение. Следва да се отговори на 30 юли 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Михаил Миков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно анексиране на договорите по програмата “От социални помощи към заетост”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юли 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията относно сроковете за проектиране и строителство на Дунав мост-2 при Видин-Калафат. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 септември 2004 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта Николай Василев на народния представител Евгени Чачев;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуалния въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуалния въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуалния въпрос от народния представител Атанас Папаризов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Ирина Бокова;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народните представители Димитър Стефанов, Пламен Кенаров и Борислав Китов.
Има думата госпожа Михайлова от името на парламентарна група.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Една година преди парламентарните избори действащият министър-председател направи заявка за нов управленски мандат. СДС, а убедена съм и хората в България, вместо това очакваха отчет за тригодишното управление на правителството. Отчет за свършеното и за несвършеното, отчет за дадените големи обещания и поетите, но неспазени ангажименти. Защото никой няма право да говори в бъдеще време, без да се обърне назад. Премиерът обаче избра формата на писмо, а не на отчет пред Народното събрание, въпреки че България все пак е парламентарна република.
Ние очаквахме от трибуната премиерът да каже какви закони ще предложи в оставащата една година от мандата, как ще подготви членството в Европейския съюз, да обясни какви задължения е поела България пред Европейската комисия, изобщо очаквахме да чуем ще извърши ли необходимите реформи или ще ги спре с идеята, че идват избори и е най-безболезнено да не се прави нищо, за да не се губи доверие.
Има един прост и ясен въпрос. НДСВ дойде на власт с обещанието да промени живота на хората към по-добро, не символично да подобри доходите и най-вече да гарантира нов морал. Днес, три години по-късно, нашият въпрос е: мислите ли, че сте го направили?
Правителството продължи политиката на СДС за финансова стабилност и ниска инфлация, за членство в НАТО и Европейския съюз. В тези три години обаче българските граждани не станаха по-богати, защото държавата събира много данъци без да ги инвестира разумно в обществени услуги и инфраструктура. Не бяха демонополизирани и приватизирани все още държавните предприятия от инфраструктурата, енергетика, транспорт, водоснабдяване, топлофикация и телекомуникация. Цените на парното, тока, транспорта непрекъснато нарастват заради монополите и гонят европейските, за разлика, разбира се, от заплатите.
Това правителство няма политика по доходите. Откакто дойде на власт, реалната средна заплата се качва с малко повече от 1%. Няма нужда човек да е икономист, за да разбере, че така не се забогатява. Реалното увеличение на заплатите за три години е едва с 13%, от които 3 са от ежегодното осъвременяване, а останалите 10 – от коледните плащания. Ръстът на брутния вътрешен продукт на човек от населението остава много нисък и е в пъти по-малък от този в Словения, Чехия, бившите Прибалтийски републики и даже Румъния. При това е съпътстван от застрашително голям търговски дефицит.
Увеличението на пенсиите е едва с 19 на сто. За последните три години минималната пенсия се е увеличила, забележете, с 9 лв., а номиналният ръст на минималната работна заплата е 37,5 на сто. И през 2004 г. тя ще си остане 120 лв., нищо, че премиерът си мисли, че тя била станала вече 150.
Един милион и двеста хиляди българи или 14% от населението са бедни и процентът им се е запазил непроменен от 2001 г. насам. Лъжа е, че безработицата е намаляла и са направени усилия да се осигури заетост на младите, за да не заминават от България. В тези три години делът на безработните сред хората до 30-годишна възраст също е непроменен и остава 26%. В последните години цели паралелки от езиковите гимназии заминават да учат в чужбина, защото младите хора не виждат перспективи в България. За това има статистика и социологически проучвания. Вижте ги.
Сапунен мехур се оказаха прочутите програми за заетост на Социалното министерство, с които премиерът толкова много се гордее. При заявените в началото на май 2004 г. 5698 работни места в края на месеца незаети от тях са 4582. Само за сведение – по същото време частният сектор е обявил 15 000 работни места и всички те са заети.
Забравен е малкият и средният бизнес или просто не искат да чуят истината. Защото точно представителите на средния и дребния бизнес казват, че покупателната способност на хората намалява. Магазинерите твърдят, че все повече хора не купуват буца сирене, а 200 г; че не искат килограм кренвирши, а два кренвирша; защото за голяма част от българските граждани потреблението рязко се свива и това свиване върви паралелно на съвсем несимволично покачващите се цени.
Общият извод, който може да се направи, е, че заявените на думи по-добри стандарти драстично се разминават с фактите, а фактите показват, че реалното и несимволично повишаване на доходите на населението просто не се случи.
Буксуват реформите в съдебната система и това застрашава членството ни в Европейския съюз, но най-вече правят несигурни гражданите в България.
Свидетели сме на безпрецедентно политическо кадруване в органите на съдебната власт. Правителството не успява да се справи с организираната престъпност, с институционалната криза в службите за сигурност и в силовите министерства. Извършват се множество дръзки показни разстрели, които остават неразкрити. Вместо това цяла България видя вашите служители въоръжени да нахлуват в църквите и да се разправят със свещениците и миряните. Ако проявявахте същото усърдие към престъпниците, така както към свещениците, отдавна да сте се справили с престъпността. Но аз не съм видяла полицаи да влачат бандити по начина, по който влачиха свещеници и граждани. Може би защото свещениците не могат да си позволят скъпоплатени адвокати. (Оживление в КБ.)
Правителството се провали в земеделието и в сферата на обществените услуги.
Виждам, че БСП реагира много емоционално, вероятно има пръст в тази работа.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не беше подготвен дори кадастър и сега селските стопани не могат да си получат парите и не може да се освободи пазарът на земята. Скачат цените на хранителните стоки. От износител на зърно България се превърна във вносител. (Оживление в КБ.) Дефицитът на зърно причинява тежка криза в животновъдството и води до фалити на българските фермери.
Понеже постоянно се спори дали БСП участва в управлението, искам да кажа, че така реагират само хора, които участват в управлението. (Смях в Коалиция за България.)
Дори данните от собствената ви комисия отчитат злоупотреби в огромен размер. Сочените като осезаем резултат от активно строителство из цялата страна също се оказа провал. Няколко проекта по програмата "Красива България" идват на фона на пълното обезобразяване на страната с безумни строежи, отсъствие на регулация, унищожаване на планините и крайбрежието, започва дори ликвидация на уникалната Ботаническа градина в Балчик.
Правителството се провали и в здравеопазването и образованието, както го илюстрира междупрочем и смяната на министрите. Сега с любопитство научаваме, че тъкмо образованието и здравеопазването са сред новите ви приоритети. Нищо, че така и не разбрахме какво отчитате, че сте сгрешили там, преди да започнете да говорите за перспективите.
В управлението на Министерството на здравеопазването се наблюдава текучество. Непрекъснато избухват скандали. В тези три години драстично бяха увеличени цените на лекарствата, болниците са с огромни дългове, липсва обществен контрол над Националната здравноосигурителна каса. Не беше увеличен делът на здравеопазването в брутния вътрешен продукт, не беше приватизирана доболничната помощ. Не беше въведен работещ модел на управление на болниците. Липсва ефективната конкуренция между лечебните заведения.
Правителството не можа да изпълни нито един ангажимент в сферата на образованието. Провали проекта за модернизация на средното образование, корумпира конкурсите за учебници и помагала, изправи пред колапс университетите, създаде хаос около идеята за зрелостен изпит, допусна корупцията да вземе връх и спря реформата в училищата, която да даде повече права на настоятелствата. Децата ни продължават да учат по анахронични програми и да се явяват на безсмислени изпити.
А за провала в културата и в медийната регулация направо не ми се говори. Заради липсата на адекватен Медиен закон Европейската комисия не вдига мониторинга върху българското медийно законодателство. Конкретните измерения на медийния провал са постоянната криза в БНТ, скандалният кадрови провал в ръководството на БТА, хаосът в частния сектор на електронните медии, където лицензирането е спряло. Със съмнителния избор за СЕМ бяха поставени под въпрос ценностите като независимост и обществен характер на медиите.
Самият министър Абрашев е символ на отношението ви към културата изобщо. Този човек не свърши нищо добро, но успя в едно – да изтласка културата от дневния ред на обществото, превърна я в ничия земя, разтърсвана от скандали. Ще припомня само скандалите с Галерията за чуждестранно изкуство, която трябваше да бъде превърната в хотелски комплекс, с конкурса за директор на Националната опера, немотивирано раздаваните награди. Културното министерство напълно абдикира от ангажиментите си, включително в опазване на националните паметници.
Уважаеми дами и господа от мнозинството, днес премиерът отсъства, междупрочем отново. Остави ни писмо, в което ни съобщи да му вярваме отново и да пробваме пак и пак, докато издържим. Но ако продължават така да ни управляват, не знам за него, но децата ни наистина ще заминат за Испания. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова.
От името на парламентарна група ли, господин Овчаров?
Заповядайте, имате думата.
Има ли други парламентарни групи, от чието име ще се говори? Не виждам.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Очевидно, господин председател, няма други парламентарни групи. Има лява и дясна опозиция, които се опитват да дискутират управлението на правителството, но управляващо мнозинство няма така, както няма и правителство.
Къде е всъщност министър-председателят? Къде е всъщност министър-председателят и защо отново го няма? Това, разбира се, не е новина за никой от нас. Него го нямаше на първите 100 дни от правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава той се разхождаше из резиденцията във Воден, след като откри паметната плоча на баща си в Разград. Нямаше го и когато отчитахме първата година от управлението. Втората година беше въобще в чужбина. Сега разбираме, че на третата година от управлението си той обхожда роднините си по Западна Европа с надеждата до успее да уреди наследствените си проблеми с имотите в България. Дано успее.
Но, всъщност има ли значение неговото присъствие, след като вие, уважаеми дами и господа, за три години успяхте да въведете статута на неприсъстващия министър-председател? Въведохте го не само в публичното пространство. Въведохте го и тук, в пленарната зала.
Симеон Сакскобургготски е най-критият от ръководството на Народното събрание министър-председател. Към него са зададени 163 въпроса и питания, от които са върнати 101 – 62%! Не, че министър-председателят Иван Костов не е ползвал този прийом, но при него поне процентът е 35%. При Жан Виденов от 242 въпроса са върнати само 7 – само 3%! (Шум и реплики в залата.)
Отсъстващият, неотговарящият на въпросите министър-председател се държи като наблюдател на някаква междугалактическа, междузвездна администрация. Той идва тук, раздава ни оценките и отново си заминава. Само че този път изглежда зелените човечета, които са зареждали компютъра му, са сбъркали паметта, защото държавата, за която говори Симеон Сакскобургготски в своето писмо, не е България или той за три години не е разбрал какво става в България. Защото в България минималната работна заплата не е 150 лева. Тя е 120 лева, и ако министър-председателят на България за три години не е научил това, жалко, според мен, за него!
Защото в България най-ниската ставка за данък облагане на доходите на физическите лица не е 10%. Тя е 12% и не може министър-председателят на държавата да не знае това!
Пенсиите не са нараснали с 30%, както и да ги смята министър-председателят, а най-много с 20 и то в номинално изражение. А 6% процента, които дадохте преди месец, отдавна са изядени от 7% инфлация до м. юли. А тепърва ще трябва да се плаща ток, парно, телефон, транспорт.
Статистически безработицата намалява, но защо не се запитате защо не се повишава заетостта, къде изчезват тези досега безработни? Общият брой на търсещите и обезкуражените да търсят работа е над 1 милион!
Да не ви говоря за доходи, заплати, бедност!…
Съвсем не е впечатляващ ръстът на брутния вътрешен продукт в България. Той е около два пъти по-нисък от ръста на брутния вътрешен продукт в страните отличнички, присъединили се вече към Европа. Ако през 1996 г. ръстът на брутния вътрешен продукт в България беше 26% от равнището в Европейския съюз, той в края на 2002 г. е отново 26!
Българската икономика не е заработила в правилната посока, не се заблуждавайте. Заработиха финансовите ресурси, върнали се в България поради ниските лихви в Европейския съюз и САЩ, и то заработиха не заради вас, а въпреки вас. Защото вие не направихте нищо за подобряване на бизнес климата, нищо за намаляване на разрешителните режими, нищо за стимулиране на икономиката, нищо за стимулиране на износа. Въпреки вас, защото провеждате и ще провеждате по споразумение с Международния валутен фонд политика на финансова рестрикция, която отново ще стагнира българската икономика. Борите се с последствията, а не с причините, защото дефицитът по текущата сметка е последствие, а не причина. Причината е сбърканата структурна реформа в България, която съвсем, съвсем не е завършила.
Милтън Фридмън, надявам, че знаете кой е той, бащата на неолиберализма казва: “Преди няколко години съветвах бившите социалистически държави да приватизират, да приватизират, да приватизират! Но, сбърках. Оказа се, че законността е по-важна от приватизацията”. Вие чухте ли този урок на Милтън Фридмън?
Какво приватизирате и защо след скандалната и безпрецедентно евтина приватизация на Българската телекомуникационна компания? Защо продължаваме с приватизацията на електрогенериращите мощности? Защо унищожаваме последния конкурентен отрасъл в индустрията на България? И не е ли време Агенцията за приватизация да се нарече вече агенция на комисионните? Защо избираме най-скъпо струващия консултант или може би министър-председателят ще започне чистката на тези, които използват служебното си положение за лично облагодетелстване от шефа на Агенцията за приватизация? Защо не го уволнява? Или може би той ще даде личен пример и ще започне от себе си като единственият министър-председател, който публично се облагодетелства от служебното си положение, обогатявайки се със 160 милиона? Или може би ще започне с министрите, които си раздадоха безплатни и евтини апартаменти?
За съжаление, нищо подобно не се забелязва на хоризонта. Отново всичко е в бъдеще време!
Прав е, разбира се, министър-председателят, когато говори за Либия, че сега цялата международна общност е заедно с нас. Въпросът е защо днес, защо не вчера, защо не преди една година, защо не преди три години? Кой е виновен за изгубеното време и тихата, потупваща по рамото Кадафи дипломация?
Очевидно е, че паниката няма да ни помогне в борбата със световния тероризъм, но едва ли и позата на Гюро Михайлов е по-полезна. Няма ли да си зададем въпроса защо сме все изненадани, защо българските жертви в Ирак са относително най-високи? Наистина ли мисия за възстановяване и развитие осъществява контингента ни там? Кои са параметрите на тази мисия и стратегията за завършването й?
Необходимо е, разбира се, да се направят и няколко политически извода от изявленията на министър-председателя, но преди това искам да отдам дължимото на Симеон Сакскобургготски, който според мен стана основоположник на ново течение в политическата демагогия. И аз бих използвал една аналогия с течението на примитивизма и наивизма, представител на което е френският художник Анри Русо. Според мен Симеон Сакскобургготски налага в българското обществено мнение наивистичен или примитивистичен популизъм.
И все пак, политическите изводи.
Първо, очевидно заявка за власт.
Второ, доказателство за провала – за провала на управлението на НДСВ през първите три години: “Не успях за 800 дни, не успях за три години, една година няма да ми стигне, затова искам още четири. Не успях нито с политиката си, нито с икономиката, нито с кадрите си, но искам отново!”.
И, трето – необходимостта от лява политика. Неслучайно цялото писмо на министър-председателя говори за политика по доходите, за безработица. Говори за образование, говори за здравеопазване.
Очевидно, че не е това правителството, което ще оправи проблемите в здравеопазването. Там хаосът, който беше създаден, лобистките и корупционните интереси са толкова големи, че едва ли вие сте хората, които ще оправите проблемите. Очевидно е, че не е това правителството, което ще решава проблемите на компютъризацията на образованието. Ако искахте, можехте да ги решите – 30 милиона струват 20 хиляди нови компютъра. Вие предпочетохте да купите самолетчета на министър Свинаров. Тоест, доказателство, че на България е необходима лява политика, социална политика. И ако това е истинска убеденост, уважаеми дами и господа управляващи, аз съм изключително доволен от този извод, стига той да не е поредната порция демагогия, защото за лява политика лесно се говори, но тя трудно се реализира.
Някога Тони Блеър характеризира модерните леви партии и старите леви партии по следния начин – старите леви партии обещават и след изборите забравят обещаното, а новите леви партии обещават само това, което могат да реализират. Вие, за съжаление, по отношение на лявата политика сте стигнали само до първата част, само до обещанията, но въпреки това ние приемаме със задоволство оценката, която давате за необходимостта от лява политика в България. И искам оттук, от тази трибуна, да декларирам, че левицата е готова да работи с всеки, който наистина иска разработването и реализирането в България на истинска прагматична, реалистична лява политика.
Време е да разберем, че социално-икономическата политика на една държава не може да се прави с хоризонт от една година или един мандат, че е необходим широк обществен консенсус по тази политика и за извоюването на този широк обществен консенсус ние сме готови да работим с всички в тази зала, с всички политически сили, стига те наистина и реално да го искат. Стига те да не разглеждат стратегическото партньорство като евтин следизборен пазарлък. Не правете тази грешка!
Готови сме да чуем идеите ви, стига наистина да ги имате. Готови сме да работим с всеки, загрижен за България, с всеки един от вас – и от центъра, и от дясното политическо пространство, и от Народен съюз, стига, отново повтарям, реално да мислите за България, а не за евтините, плоските, временните политически интереси на една или друга фигура в политическия живот на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Заповядайте, от името на Парламентарната група има думата нейният председател господин Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на госпожа Михайлова, благодаря на господин Овчаров, благодаря и на представителите на другите парламентарни групи, ако те решат да се изкажат от тази трибуна днес, защото по този начин бихме направили нещо скромно за българските граждани и зрители на петъчните предавания – нещо технологично важно. Те не биха чакали повече официалното обявяване на предизборната борба, не биха търсили във вестниците или брошурите на партиите крилатите фрази, с които тези партии ще се устремят към избори 2005, а биха започнали още отсега да се подготвят за своя избор на предпочитание. (Смях и оживление в блока на КБ.)
Естествено, че и Лесидрен, и Бузлуджа ще бъдат местата, където пълноводието на това мислене и на това говорене ще стане факт, и то много скоро. Така например на Бузлуджа се планира да се играе мощно, огромно, с участието на десетки хиляди хора право хоро. (Смях в залата.) Спомняме си една мъдрост, останала от историята - за съдията, за кадията: "Криво седи, право съди". Безпокоя се, че кривото седене може да произвежда добро правосъдие, но правото хоро най-вероятно ще произведе крива политика. (Смях в блока на НДСВ.) Това е неизбежно, защото бъркотията в онова, което би трябвало да бъде политическа визия в лявата коалиция, е налице.
Ще дам един-единствен пример, пресен, без давност, от тази сутрин и отпреди малко. Господин Гагаузов – член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП – той излезе предвидливо – тази сутрин по BТV каза срамежливо: "Не толкова лява политика, колкото социална", а преди малко господин Овчаров обяснява, че "лявата политика, социалната политика" – тоест те са синоними. Откъде тази боязън да се назове с една изчерпателна дума политиката, която ще правите?! Аз бих ви помогнал – "безплатна". Политиката, която БСП ще прави, ще бъде политиката на БСП, която е позната от средата на 90-те години (смях и реплики в блока на КБ), политика на непрекъснато търсене на баланс между онова, което е рестрикция, и онова, което е жест към обществото, политика на предпазливост, която хем трябва да ни направи модерна държава, способна да изпълнява своите ангажименти, хем да подшушва на хората, че единствено тази партия може да им даде по-голяма сигурност.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Кажи: Да живее царят!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Естествено, аз не мога да се спра сега -тъй като не си водих стенографски записки, както този господин пред мен - на тази реч на господин Овчаров, готвена дълго и старателно и върху твърд носител – хартия, но дори и отзад напред да почна, имам какво като контрапункт да споделя с вас.
По отношение на външната политика вие непрекъснато правите намеци как тя се структурира, как тя се развива по-скоро в близост до опасностите, отколкото в близост до сигурността и перспективата пред българската държава. Трябва да съберете кураж и независимо кога, най-накрая да изплюете камъчето. Защото онова, което вие препоръчвате с един условен образ, ще се опитам да го обясня така: вие препоръчвате в международните организации и преди всичко в НАТО България да следва швейцарска политика. (Смях в блока на КБ.) Ако това беше възможно – господин Станишев е запознат с този образ и сега се зарадва, като го чу отново – или Швейцария отдавна щеше да е държава основател на НАТО, или НАТО щеше да е в днешно време организация от кантонален тип. (Смях в блока на НДСВ.)
Уважаеми господин Овчаров, ако за едни държави историята, географията и техните съседи са били благосклонни и са ги превърнали в условната световна банка, трезора на света, място, скътано в Алпите, с население, говорещо без затруднение три европейски езика, то с България историята и географията не са постъпили така. Те са я посяли там и оставили тук, където се пресичат много граници – видими и невидими. Аз отдавна съм обяснявал и мисля, че ген. Петров ме разбра, че мина времето, когато държавната граница беше границата на сигурността. Единственото, което ни обединява с него, е, че сме били по едно и също време възпитавани в култ към държавната граница. Ние знаехме колко часа трябва да стоим там и да пазим държавната граница. И бяхме наясно, че след 5 часа и 40 минути при съответно неблагоприятно развитие трябва да останем там и да умрем. Днес обаче държавната граница на модерната държава е само една начупена линия върху административната карта на Европа. Друго е и другаде е границата на нейната сигурност. Тя може да минава и до държавната граница, и встрани от нея, и дори през друг континент. Това е границата, където се събират усилията на група държави, решили да си помагат при всякакви обстоятелства. Това е смисълът и съдържанието на чл. 5, който казва, че срещу 500 или 800 души, изпратени на хиляди километри извън територията на страната, ако ни се наложи, можем да получим подкрепата на 1 млн. и 500 хил. души на територията на страната.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): То и държавният дълг щяхте да го връщате.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Колкото до държавния дълг, господин Пантелеев, благодаря Ви за ремарката, той се обслужва за първи път.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): И иракския дълг…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Вие казахте "държавния дълг" и сега се поправяте. Ще обърна внимание и на втората Ви реплика. Държавният дълг за първи път от десетина години се обслужва дисциплинирано, но и модерно. Той е преструктуриран. Така би направил и разумният индивид. Ако Вие не можете по стария начин да връщате 1000-та лева, които да речем ми дължите, и ако аз не реша да Ви ги опростя, нали ще търсите начин да се издължите по някакъв друг път?!
Колкото до бюджета за следващата година, много скоро, само след месец - месец и нещо, вие сами в тази пленарна зала ще се убедите, но няма да го признаете, разбира се, че той е едновременно и консервативен, и гъвкав бюджет, че той е едновременно и пестелив, напрегнат от една страна, но и силно отворен към сектори, които се нуждаят от инвестиции – от друга страна. Неслучайно говореното за инфраструктурни проекти вече излиза от рамките на говоренето и влиза в рамките на тяхната реализация. Вие опонирате и тази политика на правителството – първо, да реанимира застинали във времето и пространството големи проекти, да ги облече в плът и кръв, да осигури проектно финансиране, което на вашите икономисти не е напълно ясно в какво се състои, и да започне тяхното изграждане.
Ваш представител, завърнал се наскоро от Москва, започна да обяснява колко ще струва един барел петрол, ако този петрол тече по тръбата Бургас – Александруполис или ако минава през Босфора. Една много странна калкулация, която не отчита: първо - доближаването на трафика през Босфора до неговите пределни лимити; второ – усилията на Турция да получи дата за преговори с Европейския съюз, което ще наложи още по-големи рестрикции върху обемите петрол, минаващи през Босфора; трето – близостта на петролните находища и на релациите през Кавказ и Новорусийск до кризисен район, какъвто е Централен и Северен Кавказ. От тази гледна точка "Бургас – Александруполис" ще бъде много полезен за страната и за нашите партньори проект. (Шум в блока на КБ.) Давам го за пример, защото в своята критика вие нямате граници. Вие оспорвате това, което ще се строи, което ще се развива и което ще се постигне от следващото правителство, а в същото време говорите, че вие сте следващото правителство. На вас се възлага очакването да разсеете този парадокс.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ние искаме сами да кажем какво ще правим.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Цитирането на западни икономисти не помага, когато това се прави целенасочено и селективно. Аз също бих могъл да припомня произволно избран западен мислител или политолог, или баналната от преупотреба фраза, че политиката е изкуство на възможното, а не на желаното. Вие обаче много често поставяте акцент върху желаното и твърдите, че то е възможно, че то започва на първия ден, след като съставите кабинет. Това не е така. Трябва да бъдете по-самокритични.
Фактът, че министър-председателят непрекъснато вълнува вашето въображение, също е лесно обясним. Не е имало министър-председател наистина, на който да са задавани толкова въпроси. Това за какво говори? За неистово желание да научите нещо, да добавите нещо към собствените си виждания за бъдещето на страната. Продължавайте това усилие. То е единственото благородно усилие. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Да живее царят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за процедура от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към парламентарния контрол, уважаеми народни представители.
Питане на народния представител Димитър Дойчинов относно резултатите от ликвидационната политика в мина “Перник” АД – подземен въгледобив. Питането е към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси.
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете Вашето питане. Имате думата.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! С особено вълнение вземам думата, защото в мини “Перник” и аз съм си изкарвал хляба, там са чупени и моите крака.
През 2000 г. на основание Заповед № 326 от 1.07.2000 г. на председателя на Държавната агенция за енергийни ресурси и Решение № 128 на Пернишкия окръжен съд дейността на дружеството в мини “Перник” ЕАД е прекратена и същото е обявено в ликвидация.
Не бих поставил на Вашето внимание риторични въпроси като: необходима ли е ликвидационна политика за мини “Перник”. По-скоро от името на населението на Перник ме интересува дали ликвидационната политика разглежда въгледобива в Перник в перспектива. Перник се заражда като град именно благодарение на залежите на черното злато и до голяма степен съдбата на общината се развива през годините на базата на въгледобивната промишленост.
“Когато в Перник копаят земята, изваждат особени камъни” – пише геологът Анри Буе, чиито анализи се съхраняват в библиотеката на Ватикана. Вярно е, че днес особените камъни не се добиват в Пернишкия въглищен басейн със същия интензитет, но не за анализ на минната промишленост въобще става дума. Отправям питането си към Вас.
Промените в съдбата на мини “Перник” са продиктувани от фактическото наличие на енергийни ресурси и необходимостта от консервация при преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване производствената дейност на въгледобивните дружества. “Вечна е само промяната” – казва Демокрит. Именно промяната в производствения статус на минната промишленост в Перник вследствие на ликвидационната политика е същността на питането и по-конкретно:
Какви са резултатите от провежданата ликвидационна политика на мини “Перник”?
Ако се придържаме към статистиката, в проекта за техническата ликвидация влизат обекти като първи участък от рудник “Бела вода”, централен участък от рудник “Бела вода”, участък “Радина чешма” при подземен рудник “Св. Ана”, участък при подземен рудник “Св. Ана”, подземен рудник “Св. Ана”, участък “Бельово” при подземен рудник “Св. Ана”.
През м. май 2000 г. в списъчния състав на дружеството фигурират 1097 човека, а към 31.03.2004 г. вече са само 221. Преди години мината произвеждаше милиони тонове въглища, за да стигнат днес до производството на нула милиона тона въглища, до тягостната, но ясна тенденция към нулева заетост.
Освен статистически данни, господин министър, очаквам в отговора Ви да бъде развита темата за перспективите на енергийната промишленост в Перник и начините, чрез които да не се допусне пропиляване на производствения опит на специалисти от този отрасъл и на годните за функциониране производствени мощности.
Коя е адекватната политика, която да допусне икономически, ресурсни и финансови проблеми в най-малка възможна степен до края на предвидения ликвидационен процес, фиксиран до 2005 г., и каква е философията на реформите, която виждате в перспектива? Проучени ли са всички иновационни процеси и оптималните възможности за използване на технико-технологичните нива в енергийния сектор в Перник? Каква е предвижданата ефективност от ликвидационната политика? И не на последно място, каква е социалната цена, която Перник за сетен път ще плати вследствие на ограничените възможности за препитаване в мината? Какво биха работили бившите миньори? Каква е причината на съкратените миньори да не се изплаща полагащото им се обезщетение през 2004 г.? Защо вместо предвидените по 6 заплати при съкращение съгласно Колективния трудов договор се изплащат по три заплати? Как ще се реши въпросът с ведомствените жилища на бившите миньори? Жилищният фонд в това дружество възлиза на около 750 жилища. Има ли шанс да ги предоставите на общината? Как се изразходват средствата от продажбата на активи на дружеството? Има ли задължения към НОИ, към бюджета?
Отправям питането си към Вас, господин министър, за да убедите чрез мен пернишката общественост, че ликвидаторската политика на мини “Перник” не е вследствие от първосигнален разрушителен инстинкт. Ние в Перник търсим перспективи за оцеляване. Радвам се, че ликвидаторите приеха конструктивното предложение в хода на ликвидацията да се допусне и експлоатация на част от обекта. Вероятно те като производствениците биха работили още по-добре. Готов съм да подкрепя законодателната инициатива, която те предлагат, за частични промени в Данъчнопроцесуалния кодекс.
Въпреки това за перничани остава големият проблем да нямаме възможност да произвеждаме въглища, да нямаме възможност да произвеждаме цимент. По съдебен път се закрива производството на стъкло и по държавен път стъкларското производство заминава за Североизточна България.
Логично възниква въпросът: има ли право на поминък Перник? От само себе си става ясно, че ако за ликвидацията на мини “Перник” се проведеше референдум, не би имало нито един глас “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за отговор, господин министър Ковачев. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Вашият въпрос се отнася до това какви са резултатите от ликвидационната политика. След това от цялостното Ви изложение разбрах, че Вие разбирате добре, че не става въпрос за ликвидационна политика.
В сферата на въгледобива най-вече трябва да уточня, че тази политика е насочена към неговото преструктуриране за постигане на жизнеспособност, а не за неговото ликвидиране. Защото всички сме наясно, че всеки един продукт се плаща от крайните потребители и когато той не е ефективен, дори да е наш, дори да е изключително важен за даден регион, той не може да намери своя пазар, той не може да намери своите потребители.
Но все пак ще използвам възможността да Ви информирам от парламентарната трибуна по всички аспекти на Вашия въпрос – за социалните и икономически резултати от дейността на преструктурирането на мини “Перник”, а не в резултат на ликвидационната политика на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Защото такава няма и аз не изповядвам такава политика.
За преодоляване на натрупалите се през годините тежки проблеми във въгледобивните дружества и с оглед привличането на инвестиции в отрасъла и в изпълнение на цитирания от Вас план за действие за подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация, в изпълнение на този план и в частност относно мини “Перник” от дружеството е отделено жизнеспособната му част – рудниците за открит добив на въглища – и е създадено ново дружество Мини “Открит въгледобив”. Останалата част от мини “Перник” ЕАД, в състава на която влизат подземните рудници “Св. Ана”, “Бяла вода”, е обявена в ликвидация по Търговския закон, включваща техническа ликвидация на подземните производствени участъци и надземните производствени съоръжения в изпълнение на конкретни технически проекти, одобрени от междуведомствен експертен съвет. Юридическата ликвидация на дружествата е по реда на Глава седемнадесета от Търговския закон.
За регламентиране на процесите по техническата ликвидация и с оглед смекчаване на социалните последици е прието Постановление на Министерския съвет от 2000 г., в изпълнение на което междуведомственият експертен съвет приема конкретни проекти, в т.ч. и разходите за изплащане на дължимите обезщетения към освобождаваните работници.
Проектите за техническа ликвидация на рудниците “Св. Ана” и “Бела вода” са приети през 2000 и началото на 2001 г., като някои от дейностите са преходни от 1999 г.
В резултат на преоценката, която направихме с началото на мандата, на дейността по техническа ликвидация и жизнеспособността на отделни участъци от ликвидиращите се рудници и мини в края на 2001 г. и в началото на 2002 г. бе взето решение за спиране на техническата ликвидация на някои участъци в участък “Централен” от рудник “Бела вода” и в участък “Централен” от рудник “Св. Ана” на мини “Перник” и обявяването им за приватизация като обособени части.
С оглед на това добивът на въглища в тези участъци бе възобновен до технологичния минимум, позволяващ съхраняването на добивните им възможности до тяхната приватизация. По този начин бяха съхранени близо 300 работни места и създадени условия за тяхното запазване в дългосрочен план.
Към настоящия момент участък “Централен” от рудник “Бяла вода” е вече успешно приватизиран и работи, произвежда и продукт, създава и работни места. А за участък “Централен” на рудник “Света Ана” приватизационната процедура е в ход.
Техническата ликвидация на останалите обекти на мини “Перник” в ликвидация продължава по график и се очаква да приключи до края на 2005 г. В резултат на ликвидацията на мини “Перник - Подземен въгледобив” съставът на персонала, работещ в дружеството за периода май 2000 г. – март 2004 г. е намален от 1097 човека на 221 човека, като около 140 човека от освободените са преназначени в приватизирания участък рудник “Бяла вода”. На всички съкратени или пенсионирани работници и служители за този период са изплатени дължимите обезщетения в размер на 1 млн. 924 хил. лв.
Същевременно в изпълнение на юридическата ликвидация на мини “Перник” активите на дружеството са оценени по справедливи пазарни цени и започна тяхното осребряване, като при някои от тях се отчита и социалната им значимост. Мини “Перник” ЕАД притежават жилищен фонд от 750 апартамента, в които живеят бивши и настоящи работници на дружеството, пенсионери от мината. Спрямо тях Министерството на енергетиката и ликвидаторите на дружеството провеждат справедлива социална политика, като им се предоставя възможност да закупят пряко, без търг, обитаваните от тях жилища, на основание на досегашното им обитаване. Оценките, на които се продават жилищата, са справедливи, изготвени са съгласно законовите разпоредби и са съобразени с възможностите на живеещите в тях и с обстановката в областта. До този момент 72 броя апартаменти са намерили своите нови собственици, които всъщност са обитателите им. Постигнато е принципно съгласие да се потърси законов механизъм жилищата, които се обитават от ромско население да бъдат прехвърлени на община Перник.
Продажбата на всички останали активи на дружеството се извършва чрез провеждане на търгове съобразно нормативния ред. До този момент са продадени активи на стойност 1 млн. 524 хил. лв., с които са погасени част от задълженията към Националния осигурителен институт, държавния бюджет и други кредитори.
През периода на ликвидация на дружеството редовно са изплащани работни заплати. Текущото финансово обезпечаване на дейността е било осигурено. Удовлетворявани са кредиторите на дружеството, като същевременно не са създадени нови кредитори и общата задлъжнялост на дружеството е намалена. Извършвани са многократни проверки на държавни контролни органи и Министерството на енергетиката. Пропуски и нарушения на нормативните актове са констатирани в минимален размер и те са коригирани.
В този смисъл считаме, че това, което се води като политика, специално в района на Перник, на целия въгледобив, е насочена към постигане на няколко цели. От една страна, ние се нуждаем от конкурентна икономика, а обществото не може да плаща субсидии на определени сфери. Същевременно балансирано, с пазарни принципи, ние се стараем да бъдат съхранени възможностите на всеки един въгледобивен участък, който има възможност да бъде конкурентен на пазара. Той да произвежда и той да запазва работните места, като се използват високият натрупан професионализъм на хората, развивали това ценно, исторически първо находище в България и създали в голяма степен традицията на минната промишленост в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Дойчинов, заповядайте, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Като благодаря на господин министъра, още веднъж искам да подчертая, че има оплакване, че през 2004 г. не се изплащат обезщетенията, предвидени с министерски постановления, с оправданието, че за тази година не е подготвено ново постановление. И другото оплакване от съкратените миньори е, че наистина не им се изплащат по три заплати допълнително, съгласно колективния трудов договор, нещо, което казах и при развиване на питането.
Но същността на двата уточняващи въпроса е следната: първо, Вашето министерство ще подкрепи ли идеята административната сграда на минната дирекция в Перник да бъде деактувана от държавна в общинска собственост? Направено е и процедурно предложение от страна на община Перник и в Перник се провежда по същество частично публично допитване по този въпрос. Тази сграда, освен че е обявена за паметник на културата е уникална и многофункционална. Може да служи за филиал на ВУЗ, за сграда на център, обслужващ еврофондовете, за сграда на община Перник, за културен център. Тя може да бъде оценена за 5 млн. лв., но по същество е безценна.
И вторият ми въпрос, по Ваша оценка какви залежи остават в Пернишкия въгледобивен басейн? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Ще изпратя писмен отговор за обезщетенията. Нямам информация, че това не се спазва, но щом като има оплакване, трябва да бъде проверен този въпрос. За административната сграда – много заседания е имало при мен и с личното ми участие. Моето лично виждане е, че това е сграда – паметник на културата, тя е обявена за такава. В нея се намира Музеят на минната промишленост, тя е изключително красива и ценна сграда, не е просто актив, тя е културен паметник. И в този смисъл сме се старали да отделим тази сграда от приватизацията на участъците. Но проблемът там е в законодателството, което не ни позволява това прехвърляне. Независимо от това аз ще продължа своите усилия за отделянето на сградата. Разбира се, тук е необходимо и желанието на общинската администрация, тук е необходимо и желанието на обществеността в град Перник. Защото един от въпросите, които зададох на едно от заседанията, е, че не може да бъде допуснато една такава историческа сграда, някой ден, независимо дали от частен собственик или от общински управител, да бъде примерно превърната в дискотека. Това за мен е определено неприемливо и затова с усилията и на обществеността, и на администрацията на Министерството на енергетиката аз мисля, че този въпрос ще го решим в правилна посока.
По отношение на залежите не мога да отговоря конкретно към момента. Залежите определено икономически целесъобразно са на изчерпване, но както сигурно сте запознати, ние успяхме да развием с нови технологии използването на редица залежи, които в миналото са считани за неподходящи, а това са именно табаните, и днес да създаваме работни места и да очистваме околната среда чрез тяхната експлоатация за нуждите на енергийното гориво.
Още нещо. Бих искал да използвам възможността и Вашия въпрос. Все пак един от основните потребители на въглища от мини “Перник” е “Топлофикация – Перник”. Там ние инвестирахме, подобрихме работата. Това е основен потребител, но същевременно се изисква цялостното разбиране на обществеността, на политическите партии, че практиката, която някой е въвел в даден период от време – за неплащане на топлинната енергия, може да доведе действително до ликвидация на мини “Перник” и на минодобива там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дойчинов, заповядайте, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! С една част от това, което дадохте като отговор, съм съгласен, доколкото имаме наистина общи допирни точки, общи намерения и те съвпадат с интересите на населението и на общинските органи на място. Мисля, че включително и разбирането Ви за съдбата на минната дирекция, защото е възможно, попадайки в ръцете на неособено ясни приватизатори, може не само да бъде превърната в дискотека, но може да бъде съборена и да бъде направено нещо друго. Мисля, че по-ценна исторически и архитектурна сграда в Перник няма. Мисля, че това наистина трябва да бъде водещо разбиране при решаване на казуса за съдбата на минната дирекция, независимо какви юридически спънки може да има. Когато има добра воля от страна на местна власт и на централната власт, мисля, че няма кой да попречи.


За потребностите на Перник мисля, че тази сграда може да остане. Тя може да изпълнява включително и бъдещи държавни функции. В историята има такъв случай – преди 1944 г. е ползвана за държавни цели подобно на това, което подсказвам сега за сграда за еврофондовете. Тя би изиграла чудесно една подобна роля. Повтарям, сграда за филиал на ВУЗ или каквото и да е друго нещо.
От друга страна, при цялата ми конструктивност и добронамереност моята идея е, че проблемът с мини “Перник” е наистина много сложен. Вие изяснихте неща в технологичен аспект и те вероятно са професионални, верни и точни. Но от гледна точка на цялостното състояние на община Перник проблемът е изключително тревожен. Погледнете картината на Перник в цялост – наличие от 12 милиона дългове на община Перник! Няма никакво движение. Една количка асфалт не може да се положи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Михаил Миков към министъра на енергетиката и енергийните ресурси относно кадрови промени в “Геостройкомплект”.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа останали народни представители! Въпросът, който задавам на господин министъра, е на пръв поглед дребен. Става въпрос за кадрова дейност в едно от малкото останали предприятия, разбира се, в процес на приватизация в областта на енергетиката. Но той не е дребен от гледна точка на това по какъв начин, по какви критерии се извършва кадруването – уволняването, назначаването в системата на енергетиката.
През м. август миналата година министърът е прекратил договора на Атанас Тотев Христов като шеф на това предприятие и на негово място е назначен Тодор Илиев за директор на “Геостройкомплект”. Междувременно е извършен одит, който констатира, че съхраняването, разходването и управлението на паричните и материалните средства не са съобразени със Закона за счетоводството и другите нормативни актове, регламентиращи дейността му. Не са спазени изискванията на нормативните актове. И като последица от такъв тип управление са нанесени щети за хиляди левове на търговското дружество.
Един от хората, които са участвали в този процес и чието име е споменавано неколкократно в доклада по отношение на ощетяване на предприятието с хиляди левове, изведнъж след като докладът попада на бюрото на министъра, след десетина дни се озовава като изпълнителен директор на дружеството. След приключването на доклада и изпращането му на господин министъра, вместо той да нареди на действащия изпълнителен директор да предприеме действия по възстановяване на нанесените щети на “Геостройкомплект”, се прекратява договорът с действащия директор и се назначава Стоян Колев за управител на същото дружество. А Стоян Колев е лице, което в одитния доклад е упоменато, че е участвал в нанасянето на всички тези щети на дружеството.
Та, ей затова, уважаеми господин министър, си позволих да задам въпроса кои са причините за освобождаването на Тодор Илиев след шестмесечно управление като изпълнителен директор на “Геостройкомплект” ЕООД и за назначаването на Стоян Колев за управител на същото дружество и то точно сега, когато дружеството е в процедура по приватизация и се разпродават неговите активи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Миков.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Важно е да уточним, че става въпрос, както и Вие казахте, за дружество в процедура на приватизация, като по-голямата част от него вече не е държавна към момента.
По отношение на въпроса Ви. Трябва да изходим от презумпцията за невиновност. В съответните правоохранителни органи на страната е подаден сигнал за извършени закононарушения от бившия управител на дружеството “Геостройкомплект”. Докато независимата съдебна власт не се произнесе по този сигнал, нямам правото да коментирам по-нататък Вашия въпрос. Иначе проверките са направени и Вие сам казахте, че всъщност в дружеството има нанесени щети. Не мисля, че решението е да възложим на този, който ги е нанесъл, да ги поправя. Има съответни правоохранителни органи, които ще издадат своето заключение и в съответствие с това заключение аз ще взема своето решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата да изкажете Вашето отношение към получения отговор.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, аз мисля, че тези, които са Ви готвили отговора, май са Ви излъгали. Дружеството е държавно. Ето пред мен от м. март едно разрешение на агенцията за продажба на дълготрайни активи. Ако не беше държавно, нямаше да има такова нещо. И ако не беше държавно, как Вие щяхте да смените директора? Ако Ви го е казал някой от Вашите служители това, Ви е излъгал парекселанс. Дружеството, макар и обезкостено, все още е държавно. Иначе нямаше да Ви питам за тази смяна. Самият факт, че аз съм Ви питал и Вие сте дошъл, значи, че дружеството е държавно. По този въпрос да сме наясно.
Но има един друг принципен въпрос, който искам да поставя на Вашето внимание. Не знам дали сте знаели следното. Оказа се, че на освободения предишен директор – директорът Атанас Тотев Христов, е имала фирма до една седмица преди назначаването му. Представете си кой е бил съдружникът в тази фирма. Съдружникът е бил Стоян Колев. Има съвременни системи, това се установява лесно, мога и да Ви дам данните. Но представете си кой става съдружник след назначаването на Стоян Колев! Става съпругата на Стоян Колев със съпругата на предишния директор, а двамата са в одитния доклад, описани като хора, които са причинили щетите. Не знам по какъв начин кадрувате от този нов морал! Поне за очи да си бяха сложили подставени лица, за да не е толкова явна цялата схема – единият или другият е директор, на единия и на другия съпругите имат обща фирма, източват, харчат пари за ревизори, има одитни доклади, тези одитни доклади стигат до Вас и какво? Пак си тече по същия начин.
Благодаря, господин министър. Ще чуя каква позиция ще имате, но просто не знам какво да кажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Миков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Не съм запознат с изнесените от Вас данни. Ако се потвърдят, ще предприемем мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Йордан Димов относно топлоснабдяването на гражданите и действията на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по изпълнение на нормативната уредба за топлоснабдяване и контрол върху фирмите за производство на топлоенергия и фирмите за топлинно счетоводство.
Заповядайте, господин Димов.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос касае проблема с топлоснабдяването на гражданите. Казвам “проблем”, а не въпрос, защото действително е проблем – контролът, който се оказва от държавни и общински институции по изпълнение на нормативната уредба, и в частност взаимоотношенията между производители на топлинна енергия и контролни органи, имам предвид фирмите за топлинно счетоводство.
Уважаеми господин министър, хиляди потребители през последните години имат натрупани задължения към топлофикациите. Само в София задълженията възлизат на около 43 млн. лв. Повечето от длъжниците са самотни пенсионери с ниски пенсии, които живеят в студените си жилища със затапени радиатори и прекъснато горещо водоснабдяване. Въпреки това, ежемесечно тези хора получават начислени суми за отопление на сградни инсталации и мощност, които се натрупват и олихвяват. Тези граждани са подложени и на психологически тормоз чрез изпращане на заплашителни писма от “Топлофикация - София”, аз имам такова писмо, което ми е предоставено, и компании за събиране на лоши вземания. Една от тях е “MДMЦ” ООД. Фирмата за топлинно счетоводство “Електронкомерс” София изпраща уведомителни писма в кавички със заплашителен тон, че всички откачени радиатори трябва да бъдат свързани със сградната инсталация и оборудвани с уреди за дялово разпределение, съгласно чл. 151, ал. 1 от Закона за енергетиката и че при неизпълнение подлежат на глоба от 100 до 500 лв., съгласно чл. 214, ал. 2-4 от същия закон.
В тази връзка е и моят въпрос: законосъобразно ли е наемането на такива фирми, които да обслужват държавните и общински фирми, по отношение на събирането на вземания и лично те да контактуват с гражданите – потребители на топлинна енергия, като по този начин налагат, още веднъж повтарям, определен психологически тормоз на гражданите? Същите фирми имат реални договори с “Топлофикация – София”.
Въпросът ми е: по какъв начин Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, базирайки се на нормативната уредба, контролира фирмите за топлинно счетоводство и топлопреносните и топлопроизводствените предприятия в отношенията им с потребителите на топлинна енергия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Не мога да коментирам управленски решения на една мажоритарна общинска фирма. Вие сте наясно, тъй като дадохте пример за “Топлофикация – София” и мисля и се надявам, че Вие ще попитате вашия представител в Софийския общински съвет как те контролират общинската собственост. Защото “Топлофикация – София” е мажоритарна общинска фирма с трима представители в Съвета на директорите от страна на общинската администрация.
Разбира се, аз не мога да не отговоря на Вашия въпрос и като министър ме интересува “Топлофикация – София” да изпълнява законовите си задължения за обезпечаване на сигурно, непрекъснато, качествено снабдяване с топлинна енергия. Законът ми е дал задължения за контрол именно в тази връзка.
Осъзнавам отговорността си пред потребителите на топлинна енергия в столицата. Именно заради това преди две години подготвихме, защитихме и вие подкрепихте в Енергийната комисия, не знам дали Вие лично тогава го подкрепихте, най-големия проект в България за енергийна ефективност, за да може да бъде модернизирана “Топлофикация - София”, за да могат потребителите да снижат разходите за отопление минимум с 30%, което позволи всъщност сметките за топлинна енергия през миналия сезон да са на нивото на тези от 2001-2002 г. Това показват всички анализи.
Аз съм донесъл един Закон за енергетиката и ще Ви го подаря, макар че Вие добре го познавате, какви са правомощията на министъра на енергетиката. Няма да ги чета сега, защото те са описани в чл. 75 в няколко алинеи.
Все пак на доразвития Ви въпрос: отговорност е на “Топлофикация – София” защо наема други фирми. Неприемливо е използването на каквито и да било заплахи спрямо потребителите. Неприемливо е, независимо каква е фирмата. Конституцията казва, че държавни, частни и общински са равнопоставени. Затова в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси непрекъснато разглеждаме жалби и правим проверки за дейността на фирмите за топлинно счетоводство или за дейността на дружествата.
Ще моля да ми предоставите изнесените от Вас сведения за писма, за да направим проверка по тяхното съдържание, доколко те са в съответствие със закона и доколко са в съответствие с нормалния тон на взаимоотношения между производител и потребител. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов, за реплика.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Благодаря за отговора, господин министър. Независимо че мажоритарният собственик на столична топлофикация е Столичната община, поставих въпроса точно в този аспект – тогава, когато се полагат изключителни и огромни усилия да се осигурят средства за финансиране на “Топлофикация – София” и в този процес на финансиране не участват само софиянци и държавни институции, доскоро участваше и цяла България, може би и още в известна степен, това дружество си позволява да разточителства със средства, като наема частни фирми да вършат работата, която те трябва да свършат. Тук аз виждам ролята на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и мястото на министъра, защото когато гласувахме кредитите и помощта, която трябваше да се окаже, в Комисията по енергетиката и в залата, вие като министерство стояхте плътно зад решаването на този въпрос. Тогава, когато трябва да се намерят милиони средства за подмяна на паропроводи, на абонатни станции и т.н., тази фирма на “Топлофикация” не може да си позволява да наема частни фирми. Предполагам, че щатът на “Топлофикация” е достатъчен в този вид, преди приватизация, да си вършат сами работата.
Ще си позволя един допълнителен въпрос: има ли законово основание за начисляване на цена мощност на граждани, които не ползват топлинна енергия през летните месеци, имам предвид неотопляемите месеци, поради откачени радиатори и липса на инсталации за горещо водоснабдяване? Имам предвид, че повече от две години през неотопляемите месеци се начисляват и олихвяват суми мощност на горепосочените потребители, за които говорихме преди малко. Аз считам лично, че това е финансово нарушение и то в особено големи размери. Смятам, че тази практика трябва да бъде прекратена. Като министерство и като министър Вие контролирате тези процеси – по контрола на топлоснабдяването, моля да отговорите? Благодаря.
Благодаря за закона. Ще го подаря на някой друг, защото имам същия формат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димов, защитавах заема и го защитавах, защото този заем е насочен към потребителите. Той не е заем за един или друг стопански ръководител. Той в крайна сметка носи полза на потребителите. Защитавах го, защото това дружество, макар и общинско, всъщност снабдява 60% от потребителите в България на централно отопление и за останалите 40% преди това бяха взети такива заеми от Световната банка и бяха подменени абонатните станции.
Наскоро излезе наредбата за топлоснабдяване и там са дадени отговори на втория Ви въпрос. Разбира се, аз ще направя още един преглед на основание на Вашите твърдения и ще Ви отговоря писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Стела Банкова относно доклада на партньорската проверка в АЕЦ “Козлодуй” и изявленията на Антонио Мадона – шеф на групата, осъществила партньорската проверка за добавено изречение, според което 3 и 4 блок не могат да се модернизират на разумна цена.
Заповядайте, госпожо Банкова, да развиете Вашето питане.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Все повече българи смятат, че управляващото мнозинство, министрите и премиерът Сакскобургготски трябва да отговарят за това, че предадоха или продадоха националните интереси, отказвайки да защитят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Самият комисар Ферхойген призна, че досега българското правителство не е депозирало в Евросъюза искане за удължаване на сроковете на експлоатация на 3 и 4 блок. Нещо повече: много евродепутати и ядрените експерти, които взеха участие в съвместната проверка, са останали изключително учудени от нежеланието на управляващите в България да преговарят. Остава да гадаем дали българското правителство и неговият премиер са осребрили капитулантската си позиция по отношение на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". А може би отговор ще даде проверката, която се извършва от канадската държавна криминална полиция относно подкупа за 80 млн. долара за построяване на реакторите тип "Канду" и съобщението в българската преса, че същата тази фирма е станала фаворит за строежа на АЕЦ "Белене", като са елиминирани много по-качествени фирми, като "Сименс", "Фератон" и "Атомстройекспорт". Ще напомня отново изявленията на министъра на евроинтеграцията Миглена Кунева: "Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото ядрената енергетика няма перспектива". А ето и позицията на министър-председателя: "Или АЕЦ "Козлодуй", или Европейския съюз! Ако преговаряме, в Европейския съюз ще бъдем приети чак към 2020 – 2030 г.". Тук ще напомня, че никой в Европейския съюз не е поставял под съмнение правилността на позицията на Агенцията за ядрено регулиране за издаването на десетгодишни лицензи за експлоатация на 3 и 4 реактор. И пак Миглена Кунева: "Няма нищо да загубим от преждевременното затваряне на 3 и 4 блок". Фактите и констатациите на експертите обаче говорят друго. Загубата от преждевременното затваряне на 3 и 4 блок, които могат да работят пълноценно и безопасно до 2035 г., господин министър, ще възлезе на над 10 млрд. долара. Отделно общата сума за извеждането от експлоатация на 1, 2, 3 и 4 реактор възлиза на 2 млрд. и 800 млн. долара. За затварянето на четирите блока Европейският съюз ни компенсира със смешната сума от 500 млн. долара. Следователно загубите от над 10 млрд. долара за България ще ни бъдат компенсирани само с 500 млн. долара – позиция, която е капитулантска, която българското правителство поема. Остава да отговорим в бъдеще защо.
Уважаеми господин министър, два месеца след оповестяването на доклада на Групата по ядрени въпроси на Европейската комисия за партньорската проверка на АЕЦ "Козлодуй" стана ясно, че докладът е дописван, което коренно променя смисъла му. Антонио Мадона – шеф на групата експерти, които направиха проверката в атомната ни централа, декларира, че в документа е добавено изречение, според което 3 и 4 блок не могат да се модернизират на разумна цена. Според Мадона това изречение е дописано по икономически и политически причини. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Емил Вапирев е на мнение, че е нужно да се изиска пояснение от Брюксел защо това изречение се появява в заключителния доклад при условие, че липсва в становището на експертите, осъществили проверката, повтарям, при условие, че липсва в заключителния доклад.
Уважаеми господин министър, публично обещахте, че ще искате разяснение от Брюксел по този проблем. Какво направихте досега? Установили се кой и с каква цел е дописал доклада? Установихте ли защо българските представители в Брюксел не реагираха и не защитиха националните интереси на България? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Вече имах възможността да информирам Ваши колеги по подобни въпроси, но ще използвам случая да изложа информацията и пред Вас в отговор на Вашия въпрос. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за енергетиката министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда енергийната политика на страната. Съобразно останалите нормативни актове, уреждащи компетентността на министъра на енергетиката и енергийните ресурси в качеството си на принципал и представляващ собственика на капитала, министърът контролира АЕЦ "Козлодуй", като включително следи за организацията при проверката за безопасна експлоатация на блокове 3 и 4.
От формална гледна точка посоченото от Вас действие – искане на обяснение от Брюксел, е пряко свързано с преговорния процес. Съгласно устройствения правилник на Министерството на енергетиката и устройствения правилник на Министерството на външните работи и Постановление № 33 на Министерския съвет за организация и координация на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и провеждане на преговори за присъединяване, министърът на енергетиката и енергийните ресурси не е компетентен по отношение на поставения от Вас въпрос. Вашият въпрос беше какво съм поискал от Брюксел.
Такива компетенции има министърът по европейските въпроси, който е и главен преговарящ.
Въпреки това си позволявам, след като разясних разделението на отговорностите и компетенциите, които, разбира се, са публични документи и сигурно вие ги познавате добре, като член на българското правителство да се спра на предприетите действия до този момент на базата на така предоставените ми правомощия.
През 2001 г. беше подготвен и представен Национален доклад за изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за ядрена безопасност. През 2002 г. беше приет нов Закон за безопасното използване на ядрената енергия. През същата година България представи Втория национален доклад по конвенцията. В съответствие с Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена вреда беше създаден Застрахователен протокол през м. май 2002 г. и беше подписан Договор за застраховка за гражданска отговорност при ядрена щета.
Заключенията от прегледа на комисията на Международната агенция по атомна енергия през м. юни 2002 г. в АЕЦ "Козлодуй" показват значителен напредък в безопасността на блокове 3 и 4 в сравнение с 1991 г., когато Международната агенция по атомна енергия за пръв път направи преглед на безопасността на този блок.
През 2003 г. представихме първия национален доклад по Конвенцията за безопасно управление на радиоактивни отпадъци и безопасно управление на отработено ядрено гориво. През 2003 г. беше извършена партньорска проверка от Световната асоциация на ядрените оператори. Групата по атомни въпроси направи на свой ред партньорска проверка през миналата година. Вие цитирахте резултатите от нея – извършената експертна проверка по отношение на блокове 3 и 4 за пореден път констатира, че всички отправени препоръки от страна на Европейския съюз, са адекватно и своевременно адресирани и че не е необходим по-нататъшен мониториг в това отношение, това го пише в доклада и вие сигурно сте се запознали, защото той е публичен.
Ако обобщим - Министерството на енергетиката като част от правителството направи необходимото и възможното, за да успее за три години да навакса пропуснатите десет – от 1991 до 2001 г., като промени правната рамка, укрепи органите, завърши модернизацията на тези блокове и направи преглед на тяхната безопасност по абсолютно независим начин.
През последните три години ядрената централа в Козлодуй и ядрената безопасност в България са проверявани многократно, а резултатите от докладите от всички проверки са били предоставяни своевременно чрез главния преговарящ и министъра по европейските въпроси на нашите партньори от Европейския съюз, институциите на Европейската комисия и Европейския парламент.
Искам да отбележа, че след получаването на писмо от председателя на Агенцията по ядрено регулиране, което визирате във Вашия въпрос, препратих това искане към Министерството на външните работи по компетентност. В отговор на 9 юни 2004 г. Министерството на външните работи ни уведомява, че българската страна не участва в изработването на доклада, нито в обсъждането и утвърждаването му в съвета, което е факт, тъй като мандатът на групата по атомните въпроси е също публичен документ, с който със сигурност Вие сте се запознала и това е експертна група, която обслужва Европейския съвет, а именно страните-членки.
По-нататък се посочва, че допълнителното искане от българска страна за преразглеждане на доклада, утвърден от съвета, следва да бъде ясно аргументирано в рамките на поетите от двете страни преговорни ангажименти.
В заключение бих искал да добавя, че България приключи технически предприсъединителните преговори по всички преговорни глави и това смятам, че и вие отчитате като безспорен успех за България, за българския народ и за българското правителство. Страната ни гледа към пълноправно членство в Европейския съюз при ясен времеви хоризонт в конкретно постигнати договорености и ефективна финансова рамка.
Същевременно ми позволете да напомня, че правителството винаги е било коректен партньор в международен план, изпълнява поетите ангажименти от името на страната, включително и такива, приети преди началото на неговия мандат, и потвърдени от българския парламент. От такава гледна точка смятам, че подходът по отношение на предсрочното извеждане на блокове 3 и 4 от експлоатация, което е пряко свързано с евроинтеграционния процес, се явява още една илюстрация за общото между институциите виждане за водещия външнополитически приоритет на Република България, а именно пълноправното членство в Европейския съюз във възможно най-кратък срок.
По отношение на цитираните от Вас числа за загубите, бих ви помолил да ги проверите, защото те са неверни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова. Имате възможност за два уточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, длъжен съм да Ви съобщя следното. Въпросът, който отправих към Вас, преди това го бях отправила, така както Вие ме посъветвахте сега, към министър Кунева. Председателят на Тридесет и деветото Народно събрание ми върна въпроса, мотивирайки се с това, че той трябва да бъде зададен към Вас.
Разбира се, че не съм доволна от отговора Ви, защото по същество в първата част на Вашия отговор стана дума какви компетенции имате и за какво отговаряте. Втората част на отговора беше отчет за дейността на Министерство на енергетиката. Никъде не чух отговор на моя конкретно поставен въпрос. И затова съм длъжна да допълня, че грубо потъпквайки Конституцията и устоите на парламентаризма в Република България, правителството и министър-председателят не се съобразиха с решението на Народното събрание 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” да не се затварят преди приемането ни в Европейския съюз – нещо, което Вие пропуснахте във Вашето експозе.
По същия начин правителството и министър-председателят пренебрегнаха решението на Върховния адманистративен съд, който осъди действията на Министерския съвет по отношение на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Смятам, че погазването на Конституцията в Република България и несъобразяването с решенията на Народното събрание е първата опасна крачка към авторитарно и еднолично управление в България. Видно е и от реакцията на обществото, че от виновните лица, стоящи начело на бившата изпълнителна власт в Република България, много скоро ще бъде потърсена политическа, а защо не и наказателна отговорност, защо не бяха защитени националните ни интереси.
В заключение ще отбележа, че е редно в условията на правова и демократична България да се потърси отговорност пак от същите управляващи лица за готвената тайна приватизация на 5 и 6 блок, разисквана на засекретено заседание на правителството.
Уважаеми господин министър, моите въпроси към Вас са следните: като член на правителството защо не се съобразихте с решението на Народното събрание да не се затварят 3 и 4 блок преди приемането ни в Европейския съюз? Вие сте представител на изпълнителната власт, защо не се съобразихте с решението на парламента? Защо изпълнителната власт не се подчини на решението на ВАС, който постанови, че решението за преждевременното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” е незаконосъобразно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Когато присъствах на спирането и изключването от Националната електроенергийна мрежа на 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй” на 31 декември 2002 г., нямаше никой друг в Централно диспечерско управление. Година и половина преди това никой друг в Народното събрание не посмя да каже на българския народ, че това е решение на предходното Народно събрание, гласувано в Гаранционното споразумение за модернизирането на блокове 5 и 6.
Аз съм го казвал от тази трибуна, изпълних решението на Народното събрание.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Става дума за 3 и 4 блок.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не е вярно!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Аз добре чух въпроса, но искам да припомня нещо друго – по отношение на изпълнението на решенията на Народното събрание.
А иначе аз нося своята отговорност като член на колективния орган на изпълнителната власт – Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Как я носите тази отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова да изрази своето отношение към отговора на министър Ковачев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То нямаше отговор.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин министър, отговорността не я носите Вие. Отговорността е на гърба на българския народ.
Длъжна съм да допълня следното. Ще Ви прочета част от стенограмата по време на гласуването в Европейския съюз от 12 март на базата на резултатите от партньорската проверка.
“Никой в Брюксел не може да разбере грешната интервенция относно “Козлодуй” и България. Ситуацията в енергийния сектор беше много благоприятна за България до лятото на 2003 г.”, казва Европейският съюз. “С малки разходи можехме и мисля, че все още може да се промени това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени”.
Уважаеми господин министър, Европейският съюз говори за “бедстващото българско население”. След това лошо гласуване може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното ни богатство пред европейските партньори с всички средства. Тази пасивност доведе до големи и ненужни вреди за България.
И за да бъда още по-конкретна, ще ви покажа студията за АЕЦ “Козлодуй”, която е в 10 страници. Автори на тази студия са най-известните в света ядрени авторитети: Кенет Брокмън, Питър Халп, Джон Рич и проф. Майсьо. Ето страница от тази студия, господин министър. (Показва страницата.)
Тази страница показва, че блокове 3 и 4 са на същото техническо ниво и сигурност, каквито имат всички реактори на страните-членки на Европейския съюз. Моля да не се криете зад решение на предишно правителство, защото партньорската проверка и позицията на Европейския съюз, на 42 евродепутати и на най-авторитетните ядрени специалисти в света е в подкрепа на позицията, че 3 и 4 реактор могат да работят ефективно и безопасно до 2035 г.
Всъщност аз не чух по същество отговор на нито един от моите поставени въпроси. Вероятно това не е случайно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Стефан Мазнев, отново към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Съгласно план за действие, приет през 1998 г. и консултиран с Международния валутен фонд, се предвижда тарифните цени за населението и за индустриалните потребители на електроенергия да се изравнят и да достигнат 4 щатски цента за киловатчас. По отношение на дневната тарифа за битовите потребители този показател бе постигнат през средата на 2000 г. и това беше причината управлението на Костов да замрази цените не електроенергията до края на своя мандат на ниво 8,9 стотинки за киловатчас, отчитайки социалната поносимост за населението. Тези цени се оказаха достатъчни за развитието на електроенергийния сектор, тъй като за първото полугодие на 2001 г. електроенергетиката като цяло отчита печалба в размер на 253 милиона лева.
На този фон обаче по време на своята предизборна кампания сегашният премиер и тогавашен цар Симеон Сакскобургготски обеща пред целия български народ, че гражданите ще имат възможност да харчат повече. Верен на това свое обещание още в началото на своя мандат, на 1 октомври 2001 г. царят-премиер вдигна цените на електроенергията с 10 на сто и от 8,9 стотинки те станаха 9,8 стотинки за 1 киловатчас. През м. юли 2002 г. пък беше приета електроенергийната стратегия на Република България, която предвиди за периода 2002-2004 г. да се извършат три поетапни 10% годишни увеличения, при което средногодишната цена за битови потребители през 2004 г. ще достигне 9 стотинки за киловатчас или 4,1 щатски цента при валутен курс, забележете, 2,1 лв. за щатски долар, въпреки че сега курсът е под 1,6 лв. за щатски долар.
Разбира се, за някои управници тези увеличения се сториха малки и вместо с 34% електроенергията беше увеличена значително повече и сега дневната тарифа е 17,4 стотинки за киловатчас. Разбира се, и досега не са представени сериозни икономически аргументи за драстичното увеличение на тези цени, тъй като и през 2002, 2003 и 2004 г. електроенергетиката на България отчита стотици милиони левове печалба.
Високите цени на електроенергията най-вероятно са свързани със сегашната приватизация на електроразпределителните дружества, но това е друг въпрос.
В заключение, сегашните цени на електроенергията за бита са близо два пъти по-високи от времето на Иван Костов, а отделно от това те не са нито икономически обосновани, нито отговарят на енергийната стратегия на Република България.
И ако все пак за много от българските граждани съществува утешението, че ползват и нощна тарифа, то близо 1/3 от абонатите ползват електромери само с една скала, една тарифа – дневна, тоест, заплащат вместо по 4,1 по 11 стотинки на 1 киловатчас. По този начин са поставени в неравностойно положение с останалите абонати, което е нарушение на Закона за енергетиката.
От друга страна, по същия този закон електромерите не са собственост на потребителите, а на електроразпределителните дружества, което означава, че дори да искат да си сменят електромера, те вече нямат това право и зависят от самите дружества. Това е особено важно с оглед на сегашната приватизация на тези дружества.
В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, господин министър: Какъв е графикът за подмяна на старите еднотарифни електромери за битовите потребители и какъв е крайният срок за цялостната им подмяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Милко Ковачев. Моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Стефан Мазнев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мазнев, тъкмо се чудех дали ще завършите със същия въпрос, който всъщност съм получил след Вашето изказване, с което абсолютно не мога да се съглася. Вие сте член на Енергийната комисия, добре познавате и добре сте информиран, мисля, че непрекъснато се старая това да е ясно, а с Вашето изказване Вие подведохте българските граждани и Вашите избиратели.
Но на конкретния Ви въпрос. На 30 юни 2004 г. общият брой на електромерите в експлоатация в страната за битови потребители е малко над 4 милиона. От тях приблизително 1 милион, 26% отчитат консумираната електроенергия по една скала, тоест са еднотарифни, а близо 3 милиона – 74% са с две скали, тоест двойнотарифни.
Законът не задължава електроразпределителните дружества да правят графици за подмяна на еднотарифните електромери с двутарифни и Вие го знаете. Но ако си припомним добре този закон, който задължаваше преминаването на електромерите в собственост от гражданите към електроразпределителните дружества, е законът, който вашето правителство прие през 1999 г. Там имаше едно задължение – да бъдат изкупени електромерите, което дружествата под вашето управление не направиха. И през 2001 г. нямаше почти нито един сменен електромер или изкупен електромер – в нарушение наистина на закона.
По този повод, по закон дружествата трябва да отговарят на желанието на потребителите си, тоест те са задължени да подменят тези еднотарифни електромери, за които има изрично искане от потребителите. Утвърдените тарифи предоставят възможност на потребителите от дадена група да избират начина на измерване на електрическата енергия и съответно разпределителното предприятие е длъжно да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.
Да припомня все пак какви са задълженията на електроразпределителните дружества във връзка със закона, макар че всъщност Вие много добре го познавате. Средствата за търговско измерване, които към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката са собственост на потребителите, се изкупуват от електроенергийните предприятия по пазарната им стойност в тригодишен срок от влизането в сила на закона. Това задължение отпада, когато в предвидените за изкупуване срокове се монтират собствени съоръжения в замяна на съществуващите. За целта дружествата имат разработени инвестиционни програми до края на 2006 г. за подмяна на електромерите, които към момента са собственост на потребителите, и изкупуването на тези, които подлежат на това.
Тъй като, уважаеми господин Мазнев, многократно още от миналата година съм Ви отговарял писмено на въпроси за броя, вида, скалите на електромерите и очевидно интересът Ви е устойчив, си позволих отново да Ви подготвя актуална информация за тяхното състояние. Позволете, господин председател, да връча на господин Мазнев тази информация. Разбира се, тази информация можете да намерите, както винаги, на електронната страница на министерството в Интернет, както и всяка друга информация.
И за да не съм толкова тайнствен пред останалите народни представители, давам справка, която по данни от електроразпределението показва, че броят на еднотарифните електромери в момента е 26% от общия брой, броят на двутарифните е 74% и новите електромери след промяна на собствеността и вече преминали в собственост на електроразпределителните дружества е 25%. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Стефан Мазнев. Имате право на реплика. Сравнете тези цифри с Вашите.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Първо, не са 26%, защото в отговора на актуалния въпрос, който съм задал, отговаряте, че са близо 1/3. Тоест от близо 4 милиона те са около 1 млн. 200 хил. – това казвате Вие в актуалния въпрос, когато съм Ви питал за броя. Това, разбира се, ме провокира да Ви задам въпрос кога те ще бъдат подменени, тъй като всъщност тези абонати са поставени в едно неравностойно положение. Така че има известно разминаване не с моите числа, а с Вашите, които съм получил преди няколко месеца и сега.
Говорите, че съм представял изкривена информация. Както забелязахте, уважаеми господин министър, всички тези данни аз съм взел от енергийната стратегия на България. Това са просто данни, които директно съм преписал, когато Ви задавах въпроса.
От друга страна, доколко наистина са икономически обосновани тези цени и доколко отговарят на енергийната стратегия, аз казвам, че те не отговарят. И това казвам не само аз, но има и решение на Върховния административен съд в тричленен състав, който отменя цените на електроенергията за битови потребители, на активната енергия, на предпоследното увеличение. Всъщност последното увеличение от 1 юли се явява незаконно. Това е решение на Върховния административен съд, но явно стана практика на това правителство, както не спази решението на Върховния административен съд дори в петчленен състав за спиране решението на правителството за извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, сега имаме отново следващо решение като отменящо друго несъобразно действие на това правителство. Така че не мога да се съглася с Вашия коментар, че не съм казал истината.
Първо, пак казвам, данните съм взел от енергийната стратегия. Второ, има решение на Върховния административен съд! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Ако желаете, можете да се възползвате.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Считам, че би трябвало да уважаваме Конституцията и законите на тази страна. Всяко едно решение подлежи на обжалване. Докато не е окончателно, то не е решение. Много моля да не се заблуждава народното представителство.
Бих казал и още нещо. Когато Конституционният съд през 2003 г. се произнесе по отношение на топлинното счетоводство, това не Ви попречи Вие да подвеждате потребителите като им пускате писма, които не отговарят на законите на тази страна, гласувани от българското Народно събрание. Благодаря за вниманието.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС, от място): Не ми отговорихте на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен към министър Ковачев от народния представител Иван Иванов.
Господин Иванов, моля да развиете въпроса си в рамките на три минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! На среща с управители на “Тролейбусни автобуси” от страната бях запознат с проблемите, възникнали между дружествата, от една страна, и електроразпределителните и електропреносните предприятия, от друга. Какъв е проблемът на тези дружества? Касае се за начисляване на големи количества отдадена реактивна енергия при капацитивен характер на товара, която рискува да декапитализира тролейбусните дружества в страната. Какво е нелогичното в случая?
Моите възражения са в две посоки. Първо, нарушава се Наредбата за регулиране цените на електроенергията в частта на чл. 7, ал. 1, където е указано, че потребителите заплащат за отдадена реактивна енергия само тогава, когато средномесечният фактор на мощността (косинус фи) е по-малко от 0,9. В случая с тролейбусните дружества той е 0,99.
На второ място, съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката: “Електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване и собственост на преносното и на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителите”. В действителност енергията, разходвана от тролейбусните дружества, се измерва на много по-голямо разстояние и за един конкретен случай, с който съм запознат, се измерва на разстояние между 2,5 км до 4,5 км от границите на техния имот, което всъщност като граници са токоизправителните им станции. Тоест, самите консуматори, в случая потребителите на тролейбусните дружества в 26 областни града на страната, поемат върху себе си загубите по линиите, защото им се фактурират загубите по електропренасянето и разпределение в продължение на няколко километра.
По тази причина, господин министър, тези 26 управители са адресирали до Вас нарочно писмо и вече повече от месец те не са получили от Вас отговора. Писмото е пред мен и аз наистина смятам, че фактът, че не им е отговорено, показва липсата на административен капацитет във Вашето министерство, защото Вашите служители са били длъжни да отговорят на тези лица.
Това ме кара да Ви задам следния актуален въпрос: начисляваната от електроразпределителните и електропреносните дружества отдадена реактивна енергия в съответствие ли е с наредбите на чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката по отношение на границите на имота на потребителя? Начисляването на отдадена реактивна енергия при средномесечен фактор на мощността е по-голяма от 0,9 не е ли нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласно Закона за енергетиката, електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, които са разположени до или на границата на имота на потребителя. Имотът на потребителя е мястото, където той използва предоставената му електроенергия. За тролейбусния транспорт вярвам ще се съгласите с мен, че това е цялата градска територия, на която той осъществява дейността си, тъй като има различни точки на присъединяване. Надбавката за ползване и отдадена реактивна електрическа енергия се начислява съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Както знаете, има независим регулаторен орган, който подготвя тези неща и това е Държавната комисия по енергийно регулиране. И аз не отговарям за тази комисия.
Начисляването на надбавката за отдадена реактивна електрическа енергия е на основание не на цитирания от Вас чл. 7, ал. 1, а на основание чл. 7, ал. 4 от наредбата, съгласно който потребителите по ал. 1 заплащат надбавка за отдаденото през цялото денонощие количество реактивна електрическа енергия, определено по показанията на средствата за търговско измерване по цена за 1 квтч, равна на цената на 1 квтч върхова активна електрическа енергия за съответното ниво на напрежение. Очевидно, че прилагането на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 не е обвързано с разпоредбата на ал. 1 на същия член, т.е. със средномесечния фактор на мощността. Така че според юридическия екип на министерството нарушение няма.
Такова писмо аз получих. Разпоредил съм проверка и съм поканил на среща всички тези кметове. Не преди месец, преди по-малко е. Неофициално го получих преди близо месец, но официално – по-късно. И администрацията работи. За административния капацитет не искам да говоря, но ще поканя и Вас, уважаеми господин инженер Иванов на тази среща, за да чуете и Вие мотивите на двете страни. Това е често обсъждан въпрос. Той има своето решение, но надали в пленарната зала на Народното събрание.
По отношение на административния капацитет все пак ще спомена, че в последните три години Министерството на енергетиката подготви четири основни нови законови акта. Ще припомня Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност, Закона за петрола и петролните запаси в сътрудничество с Министерството на икономиката, Закона за атомната енергия в сътрудничество с Агенцията за ядрено регулиране. Четири закона за три години – не е лошо, господин Иванов, по отношение на административния капацитет.
Още нещо ще припомня, че в последните две години Министерството на енергетиката успя да структурира инвестиции в българския енергиен сектор в размер на 2,8 млрд. евро. Две цяло и осем милиарда евро инвестиции не знам дали говорят за липса на административен капацитет.
Но все пак да се върна на въпроса – добре сте дошъл, заповядайте, ще продължим да обсъждаме тези изключително технически въпроси, които считам, че са в съответствие с разпоредбите на закона и които трябва да намерят своето техническо решение в един диалог с потребителите, а не в пленарната зала на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Ако аз задавам въпроса си в пленарна зала, то това се дължи на обстоятелството, че диалогът до момента, господин министър Ковачев, не е проведен в продължение на близо две години.
Второ, искам да Ви кажа, че всякакви нюанси на високомерие, показани в пленарната зала от който и да е министър, включително от Вас, винаги носят негативи за самия министър. Избягвайте това.
На трето място, Вие казахте нещо, което наистина силно би смутило всеки български гражданин, заявявайки, че границите на имота на тролейбусното дружество са целият град. Това просто не може да бъде вярно и не зная с какъв юридически документ Вие бихте доказали това. Реално границите на дружеството са недалеч от самите токоизправителни санкции и фактически когато говоря за отстояние от няколко километра, то от подстанцията до изправителната станция.

Откъде накъде, след като е записано в чл. 120, че средствата за търговско измерване трябва да бъдат разположени до или на границата на имота на потребителя, този потребител – 26 тролейбусни дружества трябва да заплащат загубите по линиите до самите токоизправителни станции, които реално се явяват граници на дружествата, както е указано със съответни граници на техния имот.
Практически това, което трябваше да направят вашите експерти, които така добре похвалихте, но, за съжаление, в Брюксел не споделят това, защото най-големите забележки към България и към цялото управление са корупцията и липса на административен капацитет – не е само мое мнение, е да се свържат с тези токоизправителни дружества и да се намери съответното решение. Защото, господин министър, Вие знаете, че тролейбусите се явяват екологично чист градски транспорт, възможност за отопление през зимния сезон без допълнителни загуби и най-евтин. Ако продължава процесът на декапитализация, вие фактически ще се явите страна, защото ще подпомогнете, така да се каже, тяхното фалиране и подмяна с частни автобусни линии, които допълнително ще замърсят градовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Споделям мнението Ви, че тролейбусният транспорт е един подходящ за градски условия, особено за гъсто населени градски условия транспорт и, разбира се, ръководителите на тези дружества трябва да видят. Надали точно реактивната енергия е причина за тяхната декапитализация. Със сигурност не е. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Не знам, но надали точно за декапитализацията на дружествата само това е виновно, сигурно става въпрос за много други комплексни фактори. Вие говорите за някакъв разход, който считате, че не е правомерен. Именно затова са поканени тези дружества, за да могат да се обсъдят проблемите и те да бъдат решени. Мисля, че наистина Народното събрание не е място за технически дискусии, но щом ги желаете, аз ще поканя и Вас. Ако се отзовете, ще бъда много доволен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, да благодарим на министър Милко Ковачев за днешното му участие в парламентарния контрол. Питанията и актуалните въпроси към него се изчерпаха.
Преминаваме към актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
Първият актуален въпрос е зададен от народния представител Георги Пирински.
Господин Пирински, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос към министър Церовски.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Така се получава, че първи поред аз имам възможността да питам господин Церовски – това е по простата причина, че зададох въпроса преди половин година и очевидно вече се класирам първи след половин година.
Господин министър, както и Вие сте разбрал, става дума за въпрос относно усвояване на средствата по онази част от програмата ФАР, която е предназначена за икономическо и социално сближаване – не обслужване, както пише в програмата за парламентарен контрол. Една досадна грешка, която обаче не бива да ни заблуждава. Става дума за това доколко България и в частност Министерството на регионалното развитие и благоустройството е в състояние да вземе парите, които ни се дават безвъзмездно, които ни се дават като грант.
Бих искал да Ви насоча вниманието към програмата за 2000 г., Финансовия меморандум за 2000 г., където са поставени четири задачи по програмата ФАР: да се помогне за установяване на система за контрол върху качеството на продукцията в малки и средни предприятия, да се изградят бизнес инкубатори в райони с индустриален упадък, както е казано, и да се оборудват центрове, които да могат да обучават хора, които да работят в тези предприятия.
Простите факти говорят, господин министър, че по този меморандум, по който трябваше да се договорят проектите с удължен срок до края на 2003 г. и да се изплатят средствата в течение на 2005 – следващата година – едни до средата, едни до края, от общо 19 млн. 200 хил. евро, които да дойдат и от Европейския съюз, и от нашия бюджет, бяха договорени 7 млн. 900 хил., недоговорени останаха 11 млн. 300 хил. или 59%, а на практика бяха разплатени или са изплатени досега средства само за около 227 хил. евро.
Констатациите в доклада, който беше предмет на дискусия и тук - в тази зала във вторник, са категорични, господин министър. Провалена е възможността за проект за сертификация на качеството за малките и средни предприятия, тяхната продукция, не са изградени пет бизнес инкубатора в райони с индустриален упадък, не е доставено оборудване за единствения договорен инкубатор и не са оборудвани професионалните центрове.
Господин министър, моите въпроси преди половин година и днес са:
Не считате ли, че това говори за липса на капацитет за усвояване на средства и не свидетелства ли, че Вие с Вашите заявления как всичко е наред, как 93% от всичко е договорено, много сериозно подвеждате и заблуждавате обществото?
Ето защо Ви приканвам не отново да чуем обвинения в политизиране на този въпрос, а много сериозно, конкретно и точно да чуем Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Надявам се, че не хвърляте вината за половингодишното забавяне върху мен. Поне за това се надявам, че не съм виновен. Да Ви кажа честно, с удоволствие бих Ви отговорил с конкретни данни и цифри, както Вие акцентувате на конкретни данни и цифри. Преди да започна да отговарям, искам да поставя някои много важни нюанси.
Първи нюанс: известно ли Ви е и защо комисията не си направи труда, след като прави оценки, за които аз твърдя, че са манипулативно тенденциозни и значително политизирани, не постави тази комисия отправната система, спрямо която да се правят съответните изводи. Защото, когато се казва една цифра, се конкретизира една цифра, конкретна – не в нейните относителни параметри, то трябва да имаме отправната точка, от която да кажем това голяма цифра ли е или това е малка цифра. Това, което искам да Ви кажа, е следното: че България е една от пионерките сред страните от предприсъединителния процес, която започна усвояване на грантови схеми, на инструмента грантови схеми по програмата ФАР “Икономическо и социално сближаване”. За Ваше сведение например страни, към които бихме могли да правим някакво сравнение, като Полша, Чехия и Унгария, стартираха такива грантови схеми едва през 2003 г. Всяка една пионерска мисия е съпроводена със сериозен процес на самообразоване. Този процес течеше не само в администрациите на българската държава, но и в администрациите на Европейската комисия, в частност в Делегацията на Европейската комисия в България.
Естествено по пътя на този процес е да има трудности. Естествено е. Така че аз твърдя, че ако комисията коректно разчете цифрите и не само цифровите показатели на еврото, но и цифрите, които показват датите на кореспонденцията, ще трябва да направи следните коректни изводи, че – да, има сериозни забавяния в процеса на усвояването; че близо две години са пропилени от договорния процес; че 81 млн. евро са били канцелирани към 1 януари 2003 г. по тези програми, по 16 проекта, от които фактически само един е бил договорен, а половината от над 100-те индивидуални договора по този проект – над 40 индивидуални договора, са били грешно сключени и в разстояние на 10 месеца, които са ни били предоставени като последен шанс за договаряне, ние сме успели да договорим над 62 млн. евро. И тук въпросът е тези 62 млн. евро много ли са или са малко спрямо цифрата 81 млн. евро, която практически е била загубена към тази дата?
И не знам защо не можете да разберете, че Брюксел даде шанс на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото по стечение на обстоятелствата тогава се смениха ръководителите му. Брюксел даде шанс на мен като на нов ръководител да направя последен опит. И това успяхме да направим. Аз не знам много ли е или е малко, но във всички случаи е значително по-добре за държавата.
Това, което също така отговорно искам да Ви заявя е, че има недвусмислени одиторски доклади, които потвърждават това – на одиторската фирма KPMG и буди абсолютно недоумение за мен въпроса и твърденията на ръководството на комисията, че ние не сме предоставили тези доклади, след като им представихме писма, с които явно доказваме, че Делегацията на Европейската комисия е собственик на тези доклади. Защо тогава тази комисия и нейното ръководство не се обърна към собственика на докладите, за да помоли да бъдат предоставени на българския парламент, на колегите депутати, за да се запознаят с тях. Там точно и ясно е становището на тази одиторска фирма.
Аз мисля, че дори да не ми стигна времето да говоря, понеже тук ми подадоха вече сигнал, във вторник, доколкото знам има извънредно заседание, че в хода на дебата всички тези проблеми ще бъдат изложени, както едната гледна точка, така и другата.
Същевременно много се надявам, че политическите сили ще преодолеят стремежа си да трупат някакви, според мен, евтини политически дивиденти за сметка на усвояването на парите на европейския и българския данъкоплатец. Искрено се надявам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Пирински, който има право на реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, опасявам се, че Вие току-що извършихте това, което съветвате други да не вършат – опитахте се да направите една политическа защита, която наистина е евтина, и ще Ви кажа защо.
Тя е такава най-малко по три причини.
Първо, по тезата за първопроходците. Ето Ви сравнението, господин министър, между България и Румъния: усвоени евро по Програма ФАР по инструменти на предприсъединителната програма на човек от населението: 2000 г. - България 1,9, Румъния 4,2; 2001 г. - 4,6 за България и 5,0 – за Румъния; 2002 г., господин министър, 1,7 на 5; 2003 г. – 1,4 на 5,1. Тенденцията е същата, там е работата.
Аргументът, който Вие изтъкнахте – 82 канцелирани, 62 договорени проекта за половин година Ваш мандат, Вие сериозно не можете да твърдите, че тези 62 сте ги започнали от зелена поляна, от точка нула. Вие сте завършили договарянето на проекти, които са били в ход за реализация. Ето защо този аргумент за първопроходството е несъстоятелен.
Второ, господин министър, Вие ако искахте да защитите своята гледна точка достатъчно аргументирано пред парламента нямаше да чакате миналия вторник парламентът да гласува да Ви покани да участвате в заседанието, а щяхте сам да дойдете и пръв да вземете думата като оспорите онези твърдения в доклада, които според Вас са тенденциозни, преднамерени и т.н.
И не издържа никаква критика Вашето твърдение, че не можете да представите на една парламентарна комисия, която знае как да борави със служебна и деликатна информация, онези доклади, които тя изиска, за да се аргументирате, че това, което казвате, е така. Така че, при наличието на това Ваше поведение не можете да се сърдите, че заключението е, че твърденията Ви са голословни и остава очакването Вие да поемете пълната отговорност на този провал, който докладът регистрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Пирински, ние никога няма да се разберем. И ще Ви обясня защо.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Няма да се разберем и знам защо!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Хубаво е, че знаете, но аз искам да Ви го обясня още веднъж.
Искам да Ви кажа следното – понеже си избирате винаги нещата, както на Вас са Ви удобни, но те не са факти. Това, за което говорите в Румъния, а не става въпрос за икономическо и социално сближаване. Да, общо, и при нас общо нещата изглеждат по съвсем друг начин.
Втори момент – Вие бихте ли поели отговорността да посочите една единствена държава, която на 100% е усвоила тези предприсъединителни инструменти? Вие разбирате ли в какъв абсурд поставяте Народното събрание – то да се мъчи да прочете политическа присъда върху някой, защото не е успял да усвои 9% от предприсъединителните инструменти? Девет процента, господин Пирински! Това е неусвоимостта в частта Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И от тази гледна точка това министерство по някакъв начин се явява министерство с най-малко проблеми.
Освен това категорично възразявам на инсинуациите, че някой е твърдял, че при нас всичко е по мед и масло, обаче хора, които са управлявали това министерство, произтичащи от съответните среди на тези, които са най-големи критици, при които дори е нямало учредена, институирана изпълнителна агенция, разбирате ли, такова нещо е нямало, затова не са разрешавали да се пуснат грантовите схеми, а докладите няма как да Ви ги дам аз, защото не са наша собственост. Те са собственост на Делегацията на Европейската комисия и вместо да продължавате да спекулирате, пуснете едно писмо, както аз пуснах, до Делегацията на Европейската комисия. Те ми отговориха. Направете и Вие този опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Както знаете, по нашия правилник, господин председател, процедурният въпрос е този, по който се възразява за начина на водене на заседанието. Принуден съм да се обърна към Вас с молба в най-добрия случай веднъж да разрешите на един министър или който да е, който се изказва, да се отклонява изцяло от въпроса, който му е зададен и който е по точката от дневния ред.

Използвам случая да Ви помоля да осигурите при следващото заседание по доклада да присъстват всички онези министри, които бяха поканени на първото заседание, но не уважиха Народното събрание, защото господин председателю, както знае и господин министърът, с вчерашно постановление Министерският съвет е разпределил 263 млн. лв. от т.нар. излишък на бюджета, от които 100 млн. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството за пътища, автомагистрали, ремонт, инфраструктура, с което потвърждава, че това правителство гледа да разпредели т.нар. икономии, а изцяло нехае за усвояването на средства, които говорят може ли или не може ефективно да управлява финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах, че процедурата е насочена към мен. Ще имам предвид това.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Моньо Христов към министър Церовски.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин министър! Моят въпрос е много кратък и е свързан с една житейска необходимост на хора, които живеят в Чирпанската община. Поставям го, господин министър, защото ако някои села, които се намират в равнината, имат обиколни пътища, за да се стигне до тях, или имат по няколко такива пътища, то до тези хора свършва пътят и те са в планината. Вече имат отказ от отделни служби да пътуват до това населено място, тъй като пътят е по-лош и от иракските пътища в момента.
Затова, господин министър, аз се обръщам към Вас да направите всичко възможно и дали е във Вашите възможности да извършите ремонт и реконструкция на третокласния път ІІІ-666 Чирпан – с. Спасово, с. Средно градище. Получих доста голяма подписка от хората, които живеят в това населено място. Проблемът не е от днес. Не упреквам лично Вас, но така или иначе днес Вие сте министърът и хората търсят решение на техния проблем. По този начин ще покажете, че и парите, които вчера правителството е гласувало, наистина ще отидат там, където е най-спешно и необходимо. Благодаря ви. Чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Валентин Церовски, за да отговори на този кратък, но важен за хората от този регион въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Прави ми впечатление, че има някаква грешка. Не знам дали е във Вашата сигнатура – третокласен път 666, или в моя отговор – третокласен път 608: с. Спасово – с. Средно градище. Надявам се, че нашите експерти са били по-коректни. Няма значение.
Вие знаете и не би трябвало непрекъснато да повтаряме, че каквито и да са сумите в бюджета на Изпълнителната агенция “Пътища”, те никога не стигат. Това е като основно правило и е едно от бреметата на всеки колега, който е управлявал или ще управлява това министерство, докато Агенция “Пътища” е под неговата шапка.
Добрата новина е, че ние сме възложили на Пътно управление – Стара Загора техническия проект и се надяваме след като го имаме, да включим този път в ремонтната ни програма.
Много трудно бяха извоювани тези 100 млн. лв., господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви направя забележка, че се отклонявате…
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Това е по темата. Искрено се надявам, че с тези 100 млн. лв. ще можем до голяма степен да обхванем част от периферията, защото там са наистина големите проблеми.
За да бъда абсолютно коректен към Вас, господин Христов, трябва да Ви кажа, че каквото и да направим до края на тази година, не бихме могли да реагираме спрямо този път, защото и техническият проект не е готов. Ако всичко върви добре, няма никакъв проблем ние да се помъчим следващата година да започнем някакви конкретни работи по пътя. Това е ангажимент, който мога да поема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Моньо Христов за реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз разбирам Вашето затруднение, но трябва да погледнем нещата реално. Сигурен съм, че има много такива искания към Вас. Трябва да има приоритет при решаването на такива проблеми. Неслучайно изтъкнах къде се намира едно от селищата – че пътят свършва дотам. По-нататък път няма. Това са чирпанските възвишения. До това село не може да се отиде по никакъв друг начин. Това е единствената артерия. Селото не е голямо, но автобусите отказват, линейките отказват, всякакъв друг вид транспорт отказва, дори и от Енергото отказват да отидат за някои неща.
Разбирам, че техническият проект можете да го направите тази година. Поне частта от с. Спасово до с. Средно градище – защото до с. Спасово може да се отиде и по друг начин, но частта от с. Спасово до с. Средно градище, където няма друг път…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко километра е това?
МОНЬО ХРИСТОВ: Около 4-5 км. Целият път е 15 км. Тук не става въпрос за 30 км. Ако ги сложим по 1 млн. лв. – най-скъпо, ако се прави реконструкция по места, са 15 млн. лв., но ако приемем, че няма да се прави реконструкция навсякъде, няма да е повече от 4-5 млн. лв. Така че още веднъж се обръщам към Вас: намерете средства поне да решим въпроса на крайното село. Хайде, другото да остане за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министре, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Наистина правилно е да се намери начин да се реализира политика, но това изисква акумулиране на финансов ресурс, с който да можеш да правиш тази политика. За съжаление към момента ние се мъчим да спазваме стриктно заложените дългосрочни програми и методиките, по които се разпределят оскъдните финансови ресурси, с които разполагаме, за да можем доколкото е възможно адекватно да покриваме нуждите за рехабилитация и ремонт на пътната инфраструктура. Ще се постарая да отчетем този факт, защото прочетох, че и водата се носи по този път, ако това е вярно. Поемам ангажимент със специалисти от Агенция “Пътища” да се помъчим по-бързо да завърши техническият проект и да се помъчим да го финансираме поне в рамките на мандата на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народните представители Александър Маринов и Михаил Михайлов относно строителството на пътя Ямбол – Средец.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! През 2001 г. започва крупно пътно строителство на път ІІ - 53 Сливен-Ямбол-Средец в участъка с. Калъчево-Победа-Челник-Тамарино. От с. Тамарино до с. Челник включително пътят е направен до първи клас с асфалт. Предстои направата на още два пласта асфалт и завършването на отводнителните комуникации и тротоарите. В момента строителството на пътя е замразено от началото на 2003 г. и построеното до този етап е започнало да се саморазрушава. Отводнителните шахти са без решетки, запълват се и губят предназначението си.
Кметът на с. Челник, община Тунджа, област Ямбол, Петко Господинов е писал по този повод до министъра на регионалното развитие и благоустройството, до областния управител на Ямбол и до областното Пътно управление – Ямбол. Отговорите са били с уверение, че пътят ще бъде завършен. Но до момента резултат няма. В сегашния си вид съществуващият път при по-сложна зимна обстановка се затваря и откъсва с. Челник от общинския и областен център, прекъсва и учебния процес в училището в с. Победа поради трудното му поддържане при зимни условия.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите какви мерки ще предприемете за завършването на пътя и в какъв срок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Церовски, за да отговори на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Михайлов, господин Маринов, въпросът е аналогичен на този, който господин Моньо Христов зададе.
В състояние съм да прочета справката, която е направена от експертите. Но отговорът е абсолютно същият като предходния. Надяваме се с тези 100 милиона, които допълнително успяхме с доста труд да осигурим, да продължим обектите, които са започнати, за да можем да ги финализираме.
Искам обаче да подчертая следното, уважаеми колеги, и да апелирам към вас. Разбирате, че по периферията на държавата могат да бъдат посочени не един, не два, а сигурно десетки, да не кажа и стотици…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ямбол не е периферия на държавата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ясно, господин председател. Това са стотиците обекти, които всеки от нас може да посочи с пръст. Искам да стане ясно, че все пак възможностите на което и да е правителство са ограничени в рамките на бюджетните разходи, които вие като народни представители утвърждавате.
Това, което аз се стремя като министър да следвам, е тези пари в частта си за пътищата да бъдат усвоявани съобразно всички утвърдени методики и в съответствие с приоритетите, които са заложени в дългосрочните документи на Агенция “Пътища”.
Естествено вашата роля на депутати е да посочвате някои неща, които са много наболели. Бог ми е свидетел, че аз желая тази обратна връзка най-вече, защото чрез нея много пъти може да се реагира адекватно и да се постигне едно наистина по-пълноценно и по-принципно усвояване на средствата.
Но още веднъж апелирам към вас и ви уверявам, че това, което мога да гарантирам като министър и желанието ми като такъв е средствата, които са отпуснати за пътна инфраструктура, да отиват по предназначение, да бъдат усвоявани в максимална степен и колкото се може по-малко да се разпилява. Защото всичко това е за сметка на качеството.
За конкретния случай искам да кажа, че се надявам, че ще съумеем да го включим в програмите за довършване, защото по този проект са усвоени значителни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право, господин Маринов, на реплика. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин министър, аз най-искрено искам да Ви вярвам и Ви съчувствам за затрудненото положение, в което се намирате. Но, ако Вие ми бяхте отговорили преди два дни на въпроса, аз нямаше да повярвам на отговора. Не че не вярвам във Вас и във Вашите най-добри намерения, а нямаше да повярвам, защото Вашият колега, финансовият министър Милен Велчев беше декларирал намеренията си за намаление на средствата за инфраструктурно строителство и за общините, а връх на цинизма е идеята му за пренасочване на предвидените средства за инфраструктурно строителство от очакваното преизпълнение на приходната част на бюджета за никому ненужно предплащане по външния дълг или може би нужно някому.
Да си призная, че вчера бях шокиран от това решение на Министерския съвет. Надявам се, че Вие имате принос с Вашата настоятелност за издействането на тези 100 милиона за Вашето министерство.
Но, господин министър, да си празня честно, аз не храня прекален оптимизъм при положение, че, ако Вие разплатите дължимите 80 милиона към Изпълнителна агенция “Пътища”, че с остатъка ще можете да свършите някаква същинска полезна дейност по пътното строителство и ще се наложи отново от тази трибуна да бъдат задавани подобни въпроси.
Но най-искрено Ви желая да се справите с поетите ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Церовски, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колега, Вие сте абсолютно прав, че човек трябва да бъде страшно настойчив, за да съумее – искам да подчертая – и с активната подкрепа на други колеги и на управляващите политически сили да бъдат отпуснати още 100 милиона лева от преизпълнението на бюджета за пътната инфраструктура.
Нямаше да взимам думата, но искам да ви коригирам. Ангажиментите към фирмите не са 80 милиона. Те са значително по-малко. Аз успях да надделея в трудния спор с едно ясно и точно, конкретно обещание, което съм поел и се надявам да го изпълня. Ние в момента работим много усилено в тази посока. Изпълнителна агенция “Пътища” до края на финансовата година да приключи без всякакъв дефицит и да бъде изградена система, която в бъдеще да не допуска такъв дефицит. Много активно се работи в тази посока. Това се чувства на пазара и неслучайно генезисът на част от политическите атаки е в тази посока.
Това, което обаче искам да ви кажа, е, че значително по-голяма част от тези 100 милиона ще отидат конкретно в пътната инфраструктура и искрено се надявам те да бъдат усвоени по друг начин, за да има и друго качество след усвояването на тези 100 милиона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен към министър Церовски от народните представители Мария Гигова и Борислав Китов относно концесията на морския плаж в Равда.
Имате думата, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Дълги години базата на Национална спортна академия в с. Равда е център не само за отдих на студентите, но и за осъществяване на учебен процес по водни спортове. През последните три години този процес е изключително затруднен, поради незаинтересованост и неизпълнение на поетите концесионни задължения от концесионера - фирма "Федан" ООД, за което многократно сте информиран.
Нашият актуален въпрос към Вас е: ще направите ли необходимо фирмата "Федан" ООД да изпълнява поетите в концесионния договор задължения, за да не се смущава учебният процес на българските педагогически кадри в областта на водните спортове? Ако това не е възможно, не е ли по-редно договорът да бъде анулиран и предоставен на Национална спортна академия, която винаги е изразявала готовност да поеме и изпълнява всички задължения, произтичащи от концесионния договор?
Междувременно, господин министър, Вие ще потвърдите дали това е така, разбираме, че концесионният договор на фирма "Федан" е анулиран и прекратен. И във връзка с това бих искала да изразя готовността на Национална спортна академия да поеме всички задължения, произтичащи от концесията на морски плаж "Равда" – Национална спортна академия, а именно: да осигури за собствена сметка водно-спасителната служба в съответствие с изискванията на Българския Червен кръст; да извършва санитарно-хигиенно поддържане и благоустрояване съгласно хигиенните изисквания и експлоатацията на плажовете по черноморското крайбрежие; да осигури санитарно-хигиенни съоръжения и питейно водоснабдяване за посетителите на плажа; да предоставя най-малко 20% от територията на плажа за разполагане на лични принадлежности от посетителите, като останалата част ще се използва за нуждите на учебния процес в Национална спортна академия; да изплаща концедентът дължимите концесионни възражения - вече разбираме, че не е така; да не събира под никаква форма такса за влизане на плажа.
Бих искала все пак да чуя Вашето мнение и да разбера дали всичко това, което току-що изложих, е възможно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Валентин Церовски, за да отговори на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Гигова! Не знам дали да прочета това, което е подготвено от моя екип, или с няколко думи, в рамките на позволеното ми време, да Ви информирам, че за съжаление отговорът ми явно закъснява във времето по независещи от мен причини. Към днешна дата има решение на Министерския съвет, с което тази фирма вече не е концесионер и това решение се привежда в изпълнение.
Аз много добре познавам случая, защото със случая бях запознат от всички заинтересовани страни. Направих си труда да приема всяка една от страните и нашите служби да направят няколко нарочни проверки. Трябва да кажа, че констатациите, които бяха направени от службите, не искам да ги зачитам, но нарушенията бяха много, бяха значими, поради което си позволих да предложа на Министерския съвет и Министерският съвет уважи това предложение, да прекратим едностранно договора за концесия. Оттук нататък влизаме в законните процедури, които трябва да извървим.
Ако ми позволите, след парламентарния контрол, бихте ли ми дали копие от Вашето изложение, защото там казахте някои конкретни предложения, които са интересни и не знам в новата ситуация доколко могат да бъдат полезни, но все пак възбудиха интереса ми.
Това, което мога да кажа в заключение, е, че наистина сме се старали в рамките на възможностите си да решаваме такива конфликтни проблеми и е естествено страната, която понася загубите, условно казано, да бъде недоволна. Но аз съм убеден, че това е правилната политика и, колеги, искам да ви уверя, че управляващото мнозинство и екипът, в лицето на Министерския съвет, не се крие от решаването на проблемите, напротив – то ги поставя на дневен ред и се гордея, че успяваме един по един да ги отхвърляме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Нашият въпрос беше зададен на 16 юни и ни се иска да смятаме, че той също е повлиял за това добро решение, за което Ви благодарим. Бих искал обаче да Ви обърна внимание в още едно направление. Националната спортна академия е едно висше учебно заведение, което, не е тайна, е ковачница на кадри, които са най-добрите посланици на България по света. На този терен, на този плаж не се извършва само отдих, господин министър, той е една база за учебно-тренировъчна дейност.
Моят въпрос е по-скоро като обръщение към Вас: не е ли добре да се замисли и Министерският съвет и Вие като министър на регионалното развитие дали тази база не може да им бъде предоставена като учебна? Защото в противен случай никой не гарантира, въпреки тяхното желание, че те ще спечелят концесионния договор, а освен това в крайна сметка малко или много това ще затрудни именно учебно-тренировъчния процес. Не бива да се забравя, че Националната спортна академия развива и стопанисва този обект от петдесет години. Затова нашата молба е да се помисли за възможността тази база да им бъде предоставена като база за учебно-тренировъчна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Всъщност беше зададен допълнителен въпрос под формата на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Китов, аз казах, че наистина успях да се запозная в детайли с проблема и моето лично мнение, надявам се не се различава по никакъв начин от мнението на голяма част от българското общество. Бях убеден, че това не е правилна формула, която, Бог ми е свидетел, други хора са наложили по всяка вероятност, спазвайки законите, или по-точно наистина спазвайки закона. Аз не мога да упрекна никой.
Това, за което Вие говорите, е много интересна идея. Готов съм да седнем и да я обсъждаме извън пленарната зала. Готов съм да направим правен анализ на цялата ситуация. Единственото нещо, което искам да ви кажа, е, че съм позитивно настроен и дотолкова, доколкото зависи от мен и в рамките на възможностите, които имам в рамките на закона, бих помогнал на Националната спортна академия, защото вие казахте нещо много важно, което е абсолютна истина – тя не е само ковачница на кадри, но на конвертируеми кадри, господин Китов, което все още е малко срещано в България.
Аз се надявам, че и другите учебни заведения ще могат да подготвят кадри, които да бъдат така признати в цял свят. Защото и от другите ни учебни заведения излизат много добри кадри, но за жалост тепърва се оценяват от света.
Затова, ако ми позволите, с удоволствие бих Ви поканил при мен в министерството, за да обсъдим въпроса. Аз съм убеден, че и органите на местната власт ще помогнат в тази посока, за да се намери едно трайно решение на това уравнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часовникът показва 13,50 ч. Следва питане от народните представители Кина Андреева и Васил Паница към министър Церовски. За това питане са необходими около 25-30 мин., което означава, че няма да можем да се поберем в рамките до 14,00 ч.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да искам нито проверка на кворума, нито удължаване на заседанието, защото виждате, че сме не повече от 20 души в пленарната зала. Но използвайки правата, които имам по чл. 42, ал. 2, където е записано, че са процедурни въпросите, които съдържат и предложения за изменение и допълнение на дневния ред и тъй като искам да поставя един въпрос преди Председателския съвет в началото на следващата седмица, ще си позволя да го споделя с вас. Вече втора седмица ние настояваме да бъде поставен ред в парламентарния контрол, в смисъл, да може до края на сесията да се изчистят повечето от зададените актуални въпроси и питания. Защото постепенно парламентарният контрол, господин председателю, се приближава към точката на абсурда. И за да разберете това, ще ви кажа, че осми в парламентарния контрол за днес е министърът на образованието. Ако нещата продължават по същия начин, само в рамките на около два часа и половина в петък, той не може да отговори и следващия път, тъй като се премества само с едно място напред. Днес бяха изчистени въпросите единствено към министър Ковачев, а към господин Церовски по-голямата част от въпросите останаха за следващия път.
Погледнах какви са питанията и въпросите към министъра на образованието господин Дамянов. По-голямата част от тях са свързани с подготовката на учебната година, с назначенията на началниците на регионалните инспекторати, с учебниците за следващата година. Следвайки настоящата практика за провеждане на контрол само в рамките на два часа и половина, министър Дамянов ще трябва да отговори през м. октомври каква е подготовката за учебната година, която ще започне на 15 септември.
Аз считам, господин председателю, че не само право, но и дълг на председателството е да вземе необходимите мерки в дневния ред за следващата парламентарна седмица да се изчистят по-голямата част от актуалните въпроси. Защото иначе парламентарният контрол ще се превърне в отговор на неактуални въпроси. Нека да защитим честта и позициите на Народното събрание. Защото тези въпроси и питания са всъщност изразени пред нас мнения на нашите избиратели, които ние поставяме на вниманието на министрите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поемам задължението на Председателски съвет в сряда да поставя този въпрос за парламентарния контрол, тъй като действително има вече стотици въпроси, зададени към министрите, на които не може да се отговори на практика.
Позволете ми да благодаря на министър Валентин Церовски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващото заседание е извънредно – във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Наим Наим