Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволявам си да ви предложа на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка в дневния ред да бъде включен проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Искам да напомня, че днес или утре изтича срокът на действие на тази комисия, което налага днес да разгледаме въпроса с този проект за решение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 136, против 9, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Тази точка се включва в дневния ред на Народното събрание.
Позволете ми да ви направя няколко съобщения.
Съгласно гласувано предложение на народния представител Благой Димитров в заседанието на 17 септември парламентарният контрол утре, петък, 24 септември 2004 г. ще започне от 9,00 ч., като първа точка е разискване по питането на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова относно периодичните обгазявания на жителите от Старозагорска област. Точка втора – отговори на актуални въпроси и питания.
Още едно съобщение:
Сметната палата е представила одитен доклад за извършената проверка на изпълнението на целите на устойчивото развитие, отразени в националните стратегии и програми, включващи интегрирането на икономически, социални, екологически аспекти в Министерството на външните работи, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Докладът е изготвен на основание решение на Сметната палата, взето с Протокол № 27 от 10 септември 2004 г. Постъпил е в Народното събрание на 20 септември т.г., намира се в библиотеката на Народното събрание и е на разположение на всички вас.
Уважаеми народни представители, искам да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 15 до 21 септември 2004 г.
Проектът за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак току-що гласувахме да се включи в дневния ред. Вносител е Борислав Ралчев.
Проект за обръщение "Парламентарна инициатива за "Единна България". Вносители са Петко Ганчев и група народни представители. Проектът за обръщение е разпределен на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2003 г. Вносител е Министерският съвет. Докладът е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Огнян Герджиков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за частното изпълнение. Вносители са Огнян Герджиков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител е Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на гражданското общество.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, понеже не виждам в залата господин Борислав Ралчев, нека да продължим по приетата програма от миналата седмица, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Не виждам председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес се навършват 57 години от обесването на лидера на обединената опозиция Никола Петков. Нека с едноминутно мълчание да почетем неговата памет и вътрешно в себе си да се закълнем това да не се повтаря никога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам с едноминутно мълчание да почетем паметта на Никола Петков. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на Никола Петков.) Благодаря.
Продължаваме с деловата работа.
Има думата народният представител Петя Божикова да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ БОЖИКОВА:

"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища
и пристанищата на Република България, № 402-01-29,
внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.

На две редовни заседания Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 402-01-29, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Даниела Димитрова – старши юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно обслужване" в Министерството на външните работи.
Народното събрание ратифицира със закон (обн. ДВ, бр. 22/2004 г.), Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. С депозирането на своя документ за присъединяване на 29 март 2004 г. Република България стана пълноправен член на НАТО и от този момент за нея възникват международно-правни задължения, които се съдържат в системата от международни договори, действащи между държавите-членки на НАТО.
Във връзка с това българската страна следва да предприеме адекватни законодателни мерки за създаване на облекчена процедура по даване на разрешение за пребиваване или преминаване на съюзнически сили на територията на Република България и за по-ефективно изпълнение на съюзническите ни задължения.

Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че чуждестранен военен или подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето. В него не се предвижда специален ред за пребиваването и преминаването във вътрешните морски води, посещаването на откритите пристанища и рейдове от страна на военни или подводни кораби, плаващи под флаговете на страните-членки на НАТО.
Предлаганите промени в закона са свързани с въвеждане на облекчен режим при издаване на своевременно разрешение за пребиваване във вътрешните морски води и пристанищата на съюзнически кораби, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещение на добра воля и в изпълнение на други съюзнически задължения.
Конституционният съд с Решение № 1 от 04.02.2003 г., постановено по конституционно дело № 1 за 2003 г., предвижда, че при изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, е възможно пребиваването или преминаването през територията на Република България на войски на военен или политически съюз, на държава-членка на такъв съюз, или на съюзна държава. Тези войски не следва да се считат за “чужди войски” по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, ако преминаването или пребиваването им е свързано с изпълнение на съюзнически задължения, поради което не се налага изрично разрешение от Народното събрание.
Понастоящем съюзническите военни или подводни кораби се подчиняват на общия разрешителен режим, предвиден за чуждестранни плавателни средства, пребиваващи с невоенна цел в български териториални води и в български пристанища.
С цел ускоряване и облекчаване на процедурата по издаване на разрешение, предлаганият законопроект предвижда разрешението да се дава от министъра на външните работи, съгласувано предварително с министъра на отбраната, с министъра на транспорта и съобщенията и с министъра на вътрешните работи, а не от Министерския съвет. Необходимо е да бъдат съкратени и сроковете, в които това следва да бъде поискано от държавата на флага, за да се осигури по-голяма оперативност при изпълнението от страна на Република България на съюзническите й задължения.
По аналогичен начин е разрешен и въпросът с преминаването по вътрешните водни пътища и посещаването на откритите пристанища и рейдове по р. Дунав на съюзнически военни кораби, като изменението е съобразено с чл. 30 от Конвенцията за режима на корабоплаването по р. Дунав.
По време на разискванията бяха зададени много въпроси към представителите на вносителя. Направени бяха конкретни предложения от членове на комисията, които ще бъдат внесени между първото и второто гласуване на законопроекта. След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации с 11 гласа “за” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 402-01-29, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Божикова.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – господин Венко Александров, да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, ако ми позволите, моля да бъде подложено на гласуване влизането в залата на заместник-министъра на външните работи госпожа Катя Тодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на външните работи госпожа Тодорова.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Поканете госпожа Тодорова в пленарната зала.
Господин Александров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-01-29 за изменение и
допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България,
внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 15 юли 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Мотивите към законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи госпожа Катя Тодорова и от експерт на дирекция “Международно-правна” на Министерството на външните работи.
Предложените изменения и допълнения на закона произтичат от международно-правните задължения на Република България като пълноправен член на НАТО, съдържащи се в системата международни договори, действащи между страните-членки. Вследствие, България трябва да предприеме законодателни мерки, създаващи облекчена процедура по даване на разрешение за пребиваване или преминаване на съюзнически сили на територията й, както и да изработи по-ефективен механизъм за изпълнение на съюзническите си задължения.
Понастоящем действащият закон предвижда разрешение на Министерския съвет за влизане на чуждестранен военен или подводен кораб във вътрешните морски води и открити пристанища и рейдове, ако друго не е предвидено в двустранно споразумение. Не се предвижда специален ред за военни или подводни кораби под флаговете на страните-членки на НАТО. С предлаганите изменения и допълнения се цели въвеждането на облекчен режим при издаването на своевременно разрешение за пребиваване на съюзнически кораби, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещение на добра воля и в изпълнение на други съюзнически задължения.
В свои решения № 1 от 2003 г. и № 6 от 1994 г. Конституционният съд определя кои войски не следва да се считат за “чужди войски”, както и областите на изключителна компетентност на Народното събрание, по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България, за даване на разрешение за пребиваване или преминаване през територията на страната. От тях следва, че при изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България международен договор с политически или военен характер е възможно пребиваването или преминаването през територията на страната на войски на военен или политически съюз, на държава-членка на такъв съюз или на съюзна държава. В такива случаи изрично разрешение на Народното събрание не се налага.
За да се ускори и облекчи процедурата по издаване на такива разрешения, в предлагания законопроект се предвижда те да се дават от министъра на външните работи, съгласувано с министрите на отбраната, на транспорта и съобщенията и на вътрешните работи, а не от Министерския съвет. Предлага се и съкращаване на сроковете, в които това следва да бъде поискано от държавата на флага, за да се постигне по-голяма оперативност при изпълнение от Република България на нейни съюзнически задължения.
Аналогично се предлага да бъде регулирано и преминаването по вътрешни водни пътища и посещаването на открити пристанища и рейдове по р. Дунав от страна на съюзнически военни кораби, като предлаганото изменение се съобразява с чл. 30 от Конвенцията за режима на корабоплаване по р. Дунав.
В предложения нов текст на Допълнителна разпоредба се дава определение на характеристиките на “съюзнически кораб”.
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 402-01-29 за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли желание някой от вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАТЯ ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият законопроект има за цел да приведе реда, установен в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България за даване на разрешение за пребиваване на чужди военни кораби, в съответствие с изискванията за оперативно и ефективно изпълнение на съюзническите задължения на българската страна. Както е известно, след приемането на България за член на НАТО, за нея се породиха редица международно-правни задължения, произтичащи от системата за международни договори, по които ние сме страна и постепенно ставаме страна, а също и от другите правила, които регулират отношенията между държавите-съюзнички.
Целта на предлагания законопроект е да въведе специален ред за даването на разрешения на съюзнически военни кораби и подводни кораби, като този ред има за цел да е по-опростен. Разрешението, което досега се даваше от Министерския съвет, следва да се дава от министъра на външните работи, след съгласуване на искането с министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и съобщенията. Естествено тук става дума за посещения, които са с мирна цел – обучения, програми. Вие сами знаете, че в практиката на нашата страна тези посещения стават много редовно. За да бъде по-оперативен този ред, също така се предвиждат сроковете да се съкратят. Сроковете за искане на разрешения – 12 дни за военните кораби, които влизат в морските ни пристанища, и 10 дни за корабите, които влизат в речните пристанища.
В законопроекта също е предложен и текстът, който определя що е то “чуждестранен съюзнически кораб”.
Като апелирам за вашето разбиране, съм готова да отговарям на различни въпроси, които бихте поставили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Имате думата.
За процедура думата има господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Моята процедура е вносителите, вероятно в лицето на заместник-министъра на външните работи, да дадат по-подробна информация и тълкувание на израза “и други съюзнически задължения”.
Аз чух сега мотивите, които бяха представени. Изслушах много подробно мотивите и обясненията, които бяха дадени и в Комисията по транспорт и телекомуникации, и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Въпреки че и в тези комисии зададох въпроси, аз не получих не просто удовлетворителен, а какъвто и да е отговор. Затова моля вносителите да ни представят тълкувание на израза “и други съюзнически задължения”. Освен посещенията с невоенна цел – обучения, посещения на добра воля, учения, спрямо които предполагам никой в залата не би възразил, нека да се даде тълкувание на този израз и да се дадат примери. Защото от тази информация зависи и начинът, по който ще бъде дискутиран законопроектът за изменение и допълнение, и отношението, което ще изразят народните представители или парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Заместник-министър Тодорова ако може да отговори на поставения въпрос. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАТЯ ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, разбирането при предлагането на тази промяна е било и остава, че “други съюзнически задължения” са тези, които са с мирен характер. Нито един въпрос на мира и войната не се предвижда тук. Става дума за случаи, които се пораждат от практиката. Тук са посочени случаите на учение, обучение, посещение на добра воля, но същевременно се пораждат и други случаи, като например съвместни научни изследвания, съвместни изпитания на кораби, изобщо други случаи, които могат да бъдат породени от практиката, но които нямат отношение към въпросите на мира и войната. Както всички знаем, тези въпроси са от компетентността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Преминаваме към дискусия.
Господин Корнезов желае да я открие. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, според мен с този законопроект се поставя един изключително сериозен конституционен въпрос. Както ви е известно, в чл. 84, т. 11 от нашата Конституция изрично е казано, че пребиваването на чужди войски на територията на Република България, а това означава, разбира се, и военни кораби, става с разрешение на Народното събрание.
Аз се връщам повече от 13 години назад, когато в тази зала се приемаше този текст с пълното съзнание на всички, които подкрепихме Конституцията, че парламентът в България, като парламентарна република, единствено ще дава разрешение за пребиваване на чужди войски на територията на България. Тогава поне това беше идеята на тези, които подписаха Конституцията, че чужди войски са всички войски, освен българските. Това е идеята, вложена в конституционния текст. Той е ясен.
Вижте обаче какви стъпки се правят по-нататък. С решението на Конституционния съд, доколко то е спорно или безспорно е другата страна на въпроса, защото все пак е решение на Конституционния съд, се стига до сегашното положение на нещата. В чл. 8, ал. 1, който остава, е казано, обърнете внимание: “Чуждестранен военен или подводен кораб може да влезе в нашите вътрешни морски води с разрешение на Министерския съвет”. Не на парламента. За чуждестранен военен кораб Министерският съвет ще дава разрешение, а не парламентът.
Сега се прави още една крачка нататък - пак военен или подводен кораб, наречен съюзнически и няма даже нито парламент, нито Министерски съвет, а министърът ще дава разрешение. Къде отиваме?!
Всъщност чрез този законопроект, който сега ни се предлага, се заобикаля Конституцията. Член 84, т. 11 от българската Конституция де факто се изпразва от съдържание.
След като за чужд военен кораб и подводен кораб ще се дава разрешение от Министерския съвет, а за съюзнически кораб ще се дава от министъра на външните работи, аз питам: кога Народното събрание ще се произнася по едни такива съществени въпроси, които касаят суверенитета на нашата държава? Няма да има!
Тук господин Ангел Найденов съвсем резонно постави въпроса – в мотивите четем, че сме пълноправни членове на НАТО, това е така, но този законопроект не касае само войски на НАТО и войски на държави-членки на НАТО, в законопроекта въобще не се споменава даже НАТО. "Съюзнически кораб" е кораб, плаващ под знамето на държава, с която сме ратифицирали и обнародвали международен договор от военен или политически характер". Че кой договор няма политически характер? Всеки международен договор има политически характер, пряко или косвено.
Ако говорим за съюзнически войски като членове на НАТО, бихме могли да помислим кой трябва да дава разрешение да пребивават на нашата морска територия. Но да говорим за политически характер на всеки един договор – имаме такива политически договори, които в една или друга степен тангират към някаква сигурност. Да дадем всичко това в ръцете на министъра на външните работи, не говоря конкретно за днешния министър, или на утрешния министър на външните работи, мисля, че това е опасно и е противоконституционно, нарушен е духът на Конституцията в тази насока.
Лично аз с дълбоко убеждение няма да подкрепя и ще гласувам против този законопроект. Това е удар срещу парламентаризма в България, удар срещу Конституцията на България, срещу правовия ред в България. Да оставим целесъобразността, първо трябва да имаме правова държава и след това въпросът е за целесъобразността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Саралийски.
ИСМЕТ САРАЛИЙСКИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати капитан далечно плаване Пейчо Манолов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и Красимира Стоянова – директор на дирекция "Правно обслужване и международноправни норми" в Министерството на транспорта и съобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 72, против 10, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо бих желал да кажа няколко думи за това как премина гласуването на този законопроект в комисията, тъй като това е един твърде важен щрих за лекомислието, с което минават подобни закони през българския парламент. Първото гласуване стана в Бургас на едно изнесено заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации…
РЕПЛИКА ОТ КБ: И твърде импровизирано!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: И твърде импровизирано, приемам тази забележка.
На това заседание присъстваха петима души и с гласуване с 4 към 1 гласа – моят беше "против", председателят обяви, че законът е минал на първо четене в комисията. Слава Богу, след дълъг размисъл през летните месеци законът отново влезе в комисията и отново беше прегласуван. Само това е достатъчно, за да се разбере, че на практика в комисията не е имало критична воля, която по някакъв начин да се опита да анализира онова, което правителството предлага. И това не е нито първият, нито последният случай, когато комисии на Народното събрание проявяват абсолютна безхарактерност, когато им се предлагат едни недоносени и, както разбираме, противоконституционни закони. Уверенията тук, които се съдържаха в края на доклада, че, видите ли, между първо и второ четене многобройните и основателни бележки ще бъдат взети предвид и част от тях евентуално отразени в текста, звучат доста нелепо, когато става дума именно за такъв тип закони, в които има един принцип, който пряко погазва българската Конституция.
Още по-несъстоятелно и смешно звучат аргументите, които повтори тук госпожа Тодорова, може би това беше единственият аргумент – че облекчаваме процедурата, ако цитирам точно. Това, видите ли, е предостатъчно основание да бъде предложен и гласуван подобен текст. Коя процедура облекчаваме и ускоряваме? Нима Министерският съвет не е в състояние да се вмести в този 10- или 12-дневен срок? Тъкмо обратното, ще затрудним тази процедура в момента, тъй като министърът на външните работи е най-отсъстващият от страната министър и винаги има постоянно действащ Министерски съвет или заместник на министър-председателя, който би могъл да организира Министерския съвет. А в случая… Достатъчно е да погледнем графика на външния министър, за да разберем, че той, волю-неволю, трябва да делегира това си право и на някой от своите заместници. Стигаме до парадокса, за който говори господин Корнезов – напълно абсурдно е, България не е паркинг и не може дежурният по бариера да разрешава кой кога да влиза на територията на страната.
Има още много нелепи текстове в този законопроект, освен че предоставяме на министъра да решава подобни важни за държавата въпроси, включително и терминът "други", който трябва да отпадне на всяка цена. Не е изключено да има и съюзническо задължение, което, Господ знае с кого и кога сключено, засега такова няма, да предвижда влизане в наша територия при особени ситуации. Това в момента фигурира, доколкото терминът "други" е безкрайно неясен и няма обхват, независимо от трактовката на госпожа Тодорова.
Но какво значи "съюзнически военен или подводен кораб"? Подводните кораби могат и да не са военни, могат да бъдат и научноизследователски. Както е записан, текстът означава, че министър Паси или неговият наследник подир време, или в рамките на този мандат, ако приемем, че е възможно министърът да оваканти поста преди да завърши мандатът, което би било добре за страната между другото, ще трябва да разрешава и на подводни кораби с цивилно предназначение да влизат или да излизат от страната – така сте записали "съюзнически военен или подводен кораб"! Никъде не се казва, че подводният кораб трябва да е и военен.
По-надолу в ал. 7 казвате: “съюзнически военен кораб на дунавска страна”. Ако има съюзнически военен кораб на страна – не дунавска, но пак натовска, то тогава министърът няма да му разрешава да минава през р. Дунав! Каква е логиката?! Значи, министърът може да разрешава корабът да пристане или да акостира на рейда или някъде другаде, ако корабът е на коя да е съюзническа страна, когато става дума за море – очевидно за Черно море, но няма да разрешава за съюзнически кораб, който минава по Дунав, но не става дума за дунавска съюзническа страна.
Защо на едното място са определени 12, а на другото 10 дни – вероятно Бог знае! Първо, искам да кажа, че такива посещения въобще не стават инцидентно. Всеки, който разбира малко от военно планиране, знае, че този срок – 12 или 10 дни – е съвършено излишен, тъй като в мнозинството случаи такива заявки се правят дълго време преди визитата на кораба. И един сериозен военен съд не се движи, когато кефне на тамошния военен министър или на някой друг да посети една или друга страна. Това се планира достатъчно дълго време, така че има предостатъчно време, пак казвам, не някой друг, а тъкмо Министерският съвет, дори ако щете, и парламентът да се произнесе по този въпрос.
В заключение, считам, че законопроектът в този му вид, освен че е антиконституционен, на практика профанира и решенията на Конституционния съд, който отвори тази врата, на практика съдържа и безкрайно много зле обмислени и лошо написани текстове, които не биха могли да бъдат поправени между двете четения. Принципът също не може да бъде поправян, защото това ще стане друг закон. Ето защо аз апелирам да не подкрепим този закон и да го върнем на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
За отговор на поставените въпроси има думата заместник-министърът на външните работи госпожа Катя Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАТЯ ТОДОРОВА: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Бих искала да внеса малко повече яснота по въпросите, поставени тук от уважаемите народни представители.
Първо, дали този законопроект е конституционен или антиконституционен? Не бих могла да приема твърдението, че законопроектът е антиконституционен, тъй като той е съобразен с механизма, който е изграден и от Конституцията, и от решенията на Конституционния съд. На практика нашият Конституционен съд е много последователен в своята практика. Той изгради един механизъм, който помогна на нашите съюзници от НАТО да бъдат убедени, че България ще изпълнява своите съюзнически задължения. Но очакването към нас беше, че този механизъм ще стане малко по-оперативен. Това всъщност е залегнало и като перспектива в решенията на Конституционния съд, които бяха цитирани тук.
В свое Решение № 1 от 2003 г. Конституционният съд, след като третира необходимостта от решение на Народното събрание или на Министерския съвет по отношение на войски на държави – наши съюзници, конкретно се произнася по хипотезата, в която има наличие на отделен закон, разрешаващ или определящ целите, реда и условията за изпълнение от българска страна на съюзническите й задължения. И в това Решение № 1 от 2003 г. е записано, Конституционният съд е постановил, че: “Решение на Народното събрание за всеки конкретен случай при хипотезите на чл. 84, т. 11 от Конституцията не се изисква, ако в отделен закон изчерпателно са определени целите, редът и условията за изпълнение от българска страна на съюзническите й задължения”.
Всъщност законопроектът, който ви се предлага, има целта да играе ролята на точно такъв конкретно определен закон, имащ за цел да създаде оперативен, ефективен механизъм за тези задължения, които не са свързани с мира и войната. Това е във връзка с конституционносъобразността на предлагания законопроект.
По въпроса за механизма. Изборът на министъра на външните работи не е случаен, тъй като в практиката на българската страна отдавна, от години в нейната традиция е установен механизъм, според който именно Министерството на външните работи е това, което дава ефективно разрешението. И затова в неговите рамки е изграден механизъм, тъй като то получава исканията, то ги съгласува с другите компетентни министерства, то прави предложенията до Министерския съвет или чрез Министерския съвет като вносител – до Народното събрание. Така че механизмът за разрешения по традиция на българската страна отдавна е в рамките на Министерството на външните работи и е много добре отработен. Бих казала, че именно на този механизъм се дължи бързината, акуратността, коректните отговори, които дава министерството на много от исканията за влизане на чужди кораби.
Сроковете от 45 дни, залегнали в закона, понякога се спазват. Истина е, че военните имат много строги планове, но има и хипотези, които не могат да бъдат предвидени и с които ние на практика винаги се сблъскваме.
Именно това е целта – тези хипотези с навлизане на чужди кораби с мирна цел да бъдат обхванати без излишно натрупване на административен потенциал на страната.
Дните и сроковете, те са извадени от практиката. Не е казано “12 дни” или “10 дни”, а е казано “най-малко”. Тоест да имаме най-малко 10 или 12 дни за реакция.
Бих могла да дам отговор също и по въпроса за редакцията на закона. Редакцията на този законопроект всъщност е взаимствана от редакцията на самия Закон за морските пространства и вътрешните водни пътища. Това, което се казва в този закон, същото е залегнало и в нашия законопроект, защото не бива да има разнобой. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Прави ми впечатление, когато влязат такива текстове, как левицата започва да йезуитства и започва да страда от т. нар. политическа шизофрения.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Малко се изсили!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз си спомням как колегите отляво реагираха, когато имаше криза на запад от нашата територия. Много добре си спомням. Това беше в рамките на миналия парламент. Когато на левицата й отърва, тя слага агнешка кожа, но отвреме-навреме като вълчица тя вие на луна, когато влязат такива текстове. Много ясно пише в закона и много добре знаете вие, колеги отляво, за какво става дума. Северноатлантическият договор е военен пакт, договор с военен характер и практически тук парламентът е ратифицирал Договор за присъединяване на България към НАТО. За това става дума.

Естествено е, че ако дойде един американски кораб на съюзническа нам държава, в рамките на 10 дни ще влезе. Ако дойде руски кораб, може да чака 40 дни. Ето за това става въпрос, ако примерно, Министерският съвет не му разреши. И няма нищо лошо.
Аз ще отида по-нататък – чл. 5 на Северноатлантическия договор какво казва? Клаузата за колективна отбрана, за колективна сигурност. По-нататък отива чл. 5.
Аз доколкото си спомням само двама от вас, или може би трима, не ратифицираха Северноатлантическия договор. Това беше буквално преди няколко месеца. Защо в момента от колеги от левицата се повдигат апокалиптични изказвания, които просто не правят чест на колегите. Ясно е казано какво е съюзнически кораб. Много ясно е записано. От военен или политически характер. И аз ще ви го депозирам. Казано е: от военен характер е НАТО, от политически характер са държави-членове на Европейския съюз. Мисля, че господин Пантелеев спомена за вътрешните водни пътища по р. Дунав. Много ясно и точно е казано.
И аз ще ви кажа кое вероятно има спорен характер, което между двете четения можем по някакъв начин да оправим текстовете, ако имате толкова сериозни забележки. Наистина тук се отива малко по-напред – министърът на външните работи, но, забележете, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната. Тоест гръбнакът на Министерския съвет. Практически е съгласувано това разрешение с четирима министри в рамките на 10 или 12 дни. Сега и аз имам тук забележка, вероятно между 10 дни. И аз тук мога да предложа между двете четения забележка, защото наистина няма някакво смислено обяснение защо в единия случай е 12 дни, а в другия 10 дни. И за река, и за море – 10 дни. Можем да съкратим срока за достъп на съюзнически кораби или на подводни кораби.
Но тук да се твърди законът да се върне в Министерския съвет да се доработва – това е йезуитщина. Аз не виждам смисъл. Това означава, че тогава, когато влязат тези закони, старите инстинкти на левицата сработват – антинатовските, проруските или просъветски инстинкти. Ето затова става дума.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Дръж се като цивилизован българин.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така че, когато говорим за цивилизован подход към законопроекти, първо, трябва да бъдем лоялни към съюзниците си, трябва да бъдем прогнозируеми.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ако те са лоялни към нас.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И аз мога да ви кажа, че тези реакции, които виждам от колегите от левицата, на мен ми говорят, че каквито и социологически изследвания да излизат оттук от пространството, левицата не е готова да управлява България. Тя подлага най-малкото на риск страната с тези изказвания. Тя подлага на риск ангажиментите, които България има към Северноатлантическия договор. И аз държа това нещо да влезе в протоколите. Това е много важно и обществото трябва да знае тези реакции на левицата. Не може тук в момента да се правят обструкции по такива важни текстове. Така че законът според мен е чисто технологичен, не трябва да се политизира. Политическите речи, които тук звучат, ги правят хората от бившата Комунистическа партия. Аз това виждам.
Така че, уважаеми колеги, аз призовавам всички наистина да подкрепим този законопроект, да може между двете четения, ако има някакви забележки те да се изчистят и да минаваме нататък по програмата. Иначе рискуваме да има политически речи и то според мен неуместни политически речи по един технически проблем.
Още веднъж казвам, че от това, което аз чувам тук – да се върне законопроектът, това е лош сигнал от страна на парламента към нашите съюзници. Аз не виждам по какъв друг начин може да се даде обяснение на тези бих казал нелепи реакции на колегите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз отдавна знам, че малограмажните разфасовки на бившето СДС изпаднаха в тежка интелектуална депресия, но не предполагах, че такава ярка демонстрация на това ще направи тук господин Благой Димитров – на този тъжен процес, който се развива в десницата.
Господин Димитров, искам да направя едно допълнително разяснение по повод Вашия упрек, че аз или някой друг от левицата произнасят политически речи. Политиката е дейност за установяване и поддържане на реда в обществото. И с това се занимаваме в момента. И ако аз съм си позволил нещо да кажа, това е било е това, че държавата не би могла да изглежда като разграден двор. И липсата на държавническо мислене от вас е главната причина сред авторите на закона, за да направя това изказване, което не е насочено срещу партията НДСВ или вносителите на закона в този план, в който Вие говорите, а става дума за това какъв ред да изградим в нашата страна, който да бъде достоен за уважение и от нашите външни партньори и сътрудници. И според мен би било груба грешка да правим страната заложник на личните предпочитания – идейни или политически ориентации, на един настоящ или бъдещ външен министър. Не бихме могли да си позволим този лукс.
Ето защо и аз съм против този законопроект. Безкрайно ясно е, че е необходим един по-сериозен орган. Като минимум това би могъл да бъде Министерският съвет, който да взима подобни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев! Разграден двор беше България по време на кабинета на Жан Виденов. Тогава беше разграден двор. В момента сме член на Северноатлантическия договор и предстои да станем член на Европейския съюз. Ето тогава България няма да бъде разграден двор. Обикновено България става разграден двор тогава, когато леви партии управляват България или комунистически партии, или Българската комунистическа партия. И знаете ли защо станахме тогава разграден двор? Защото имаше опасност да станем 16-а република на Съветския съюз. Вашата партия изправи пред такова предизвикателство страната тогава. Сещате се.
Така че не можем да бъдем разграден двор като член на Северноатлантическия договор и ако спазваме ангажиментите си по отношение на Северноатлантическия договор. Има една книга, раздадоха я на всички тук точно в деня на ратификацията. Вземете и се справете – там ще видите какво означава съюзнически задължения. Даже аз не знам има ли смисъл в легалните дефиниции да се дава точно определение и тук да правите словесни еквилибристики едва ли не, че съществува някаква опасност за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам да помоля да върнем дебата в чисто професионалния му план, защото тук не става въпрос за нищо друго, освен за едни оперативни действия на Министерския съвет. И така да уверя залата, че действително морето не е нито паркинг, нито може да бъде ограничено с бариери. Особено в днешно време, когато преди няколко дни може би мнозина от вас четоха, че системата за навигационно наблюдение, при това цивилната система, ние наблюдаваме какво става не само в Черно море, но и в Босфора и Дарданелите. Така че аз ви моля да минем към чисто оперативните неща.
Тук не става въпрос един министър да разрешава. Тук става въпрос трима министри да изпълнят задълженията, които ние имаме по международен договор. Защото, ако ви върна към § 3 – Допълнителните разпоредби, там се казва, че съюзнически кораб е кораб, плаващ под знамето на държава, с която има ратифициран обнародван и влязъл в сила международен договор от военен и политически характер, от който произтичат задължения за Република България. Така че нито министърът, нито Министерският съвет, нито който и да е извън тази зала може да излезе извън рамките на този договор и от това, което е вменено в международния договор.
Затова аз ви моля да подкрепим на първо четене този текст. Но не мога да не отбележа свободните квалификации, които уважаваният колега Пантелеев си позволява да дава за работата на Комисията по транспорт и телекомуникации, че в нея често се случват тези неща. Аз мисля, че Комисията по транспорт и телекомуникации в тези три години работи добре, през нея минаха много закони и ако залата трябва да бъде уведомена за дебата по този закон, действително в комисията имаше дебат, действително ние поставихме под въпрос някои елементарни неща, като сроковете – дали да бъде това, което каза и колегата Димитров, като това какво се разбира под “и други съюзнически задължения”, има неща, които трябва да се изчистят.
В основата си аз мисля, че това е един закон, който решава чисто оперативни задължения, в който това, което министърът на външните работи си позволи да даде като съгласие за влизането на кораби в нашите териториални води, е изпълнение на съюзнически договор, който е подкрепен тук – в тази зала.
Колкото до текста за подводен кораб, аз мисля, че текстът действително трябва да съществува, защото всеки един подводен кораб, влязъл в териториалните води на нашата държава, трябва да бъдем уведомени за това – тук става въпрос вече за други неща. Тук влизаме в хипотезата за континенталния шелф, териториалните води, морето и т.н.
Затова аз мисля, че на първо четене това е един закон, който бихме могли и трябва да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Минков.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще потвърдя становището, което изразих и в заседанието на Комисията по транспорт и телекомуникации, а именно – категорично ще подкрепя предложените промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Какви са моите съображения? Преди всичко, убеден съм, че няма нарушаване на конституционните норми и в това отношение заместник-министър Тодорова съвсем ясно определи какво разрешава Решение № 1 от 2003 г. Нещо повече, от една страна, в Решение № 1 от 2003 г. се дава възможност такова пребиваване на съюзнически войски в общия случай да се извършва без санкцията на Народното събрание, а чрез Министерския съвет, от друга страна, това е важно и приложимо в случая, че изрично Конституционният съд заявява, че не се влиза в хипотезата на чл. 84, т. 11 от Конституцията – това, за което говореше господин Корнезов, ако в отделен закон изчерпателно са определени целите, редът и условията за изпълнение от българска страна на съюзническите й задължения.
На второ място, каква е целта в крайна сметка на тези промени? Действително България, като страна по международни договори от политически и военен характер, трябва в същото време да предостави достатъчна оперативност за изпълнение на нейните собствени съюзнически задължения. Говорейки за оперативност, искам да дам един елементарен пример: ако например кораб на съюзническа държава – Турция е съюзническа държава на България в рамките на Северноатлантическия договор – би трябвало да отиде на посещение в Румъния, съгласно действащите разпоредби към момента трябва да чака не по-малко от 30 дни, защото в закона е записано – най-малко 30 дни, за да премине през българските териториални води. Аз питам: това в чий интерес, по-скоро ще кажа в чий ущърб? В ущърб действително на авторитета на България като съюзническа страна, както на Турция, така и на Румъния. Освен това, ако се погледне чл. 8, върху който се спря господин Корнезов, той всъщност е предшестван от чл. 7, там следва една съвсем ясна йерархия. Отначало в чл. 7 се говори за чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел, който има свободен достъп до нашите открити пристанища и рейдове; след това в чл. 8 се говори за чуждестранен, военен или подводен кораб, който може да влезе действително с разрешение на Министерския съвет.
Аз питам: ние трябва ли да искаме от съюзническите кораби същите задължения, тоест разрешения от Министерския съвет, както за какъвто и да е чуждестранен военен кораб. Очевидно, ако ние следваме една йерархия в тези разрешения, би трябвало да бъде облекчен режимът за съюзническите военни кораби. Казва се: разрешението ще се даде от един министър. Всъщност текстът на промените е такъв, че показва, че разрешението реално се дава с подписите на четирима министри, защото преди министърът на външните работи да даде разрешението си, то трябва да бъде съгласувано с министъра на отбраната, с министъра на вътрешните работи и с министъра на транспорта и съобщенията. Реално това са четиримата министри, които имат отношение към този проблем. Аз питам: трябва ли министърът на образованието или министърът на културата да си кажат своето становище по отношение на посещението на военен кораб на съюзническа държава?
Затова приемам, че достатъчно ясно са разписани отговорностите на основните членове на Министерския съвет относно тези задължения, за които се говори.
Накрая, понеже господин Пантелеев повдигна въпроса, как може да се даде разрешение в Черно море, а не за преминаване по р. Дунав. За р. Дунав има категорична Дунавска конвенция, страна по която е и България, която не разрешава при никакви обстоятелства военен кораб на недунавска страна да преминава по течението на р. Дунав. Така че там отговорът е от друго естество.
Както казах в комисията, така и тук ще го потвърдя, че между първо и второ четене ще направя предложение, първо, да се уеднакви срокът и той да бъде най-малко 10 дни, а не 12 – за Черно море и 10 – за Дунав. Според мен просто няма достатъчно аргументи за тези два дни, най-малко 10 дни.
Второ, за да се разсеят всички, бих казал, съмнения, относно пунктуалността на текста, така както в допълнителни разпоредби се предлага създаване на нова т. 6 – какво представлява съюзнически кораб, ще предложа да се създаде нова т. 7, която да обяснява какво представляват съюзническите задължения. Това са задължения за Република България съгласно ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор от военен или политически характер, страна по който е България. Ще уточня този текст и тогава вече ще се знае в какви рамки са задълженията, съгласно които България предоставя такъв режим на навлизане в териториалните води и в българските пристанища.
Уважаеми колеги, действително считам, че е съвсем нормално да подкрепим така предложения законопроект, той отговаря, най-общо казано, на нашата политическа и външнополитическа ориентация, от една страна, и най-важното – изпълнение на съюзническите задължения, защото по подобен начин са решени проблемите във всички други страни-членки на Северноатлантическия договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика – господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, спорът не е в подробностите, спорът е в принципа. Аз не разбирам тази логика, която твърди, че видите ли защото някои са наши съюзници, някои са по-големи наши съюзници от други наши съюзници, ние трябва да намаляваме ранга на институцията, която взема решенията. Бих бил по-съгласен, утре вие може да стигнете до това шефът на бреговата охрана, тъй като някой е най-големият наш съюзник, да разрешава този въпрос. Аз съм по-склонен да оставим това да го решава Министерският съвет, ако щете даже да не го решава, но да има уведомителен режим, който да се отнася до Министерския съвет, а не до министъра или шефа на бреговата охрана, или началника на “Морска администрация” на съответното пристанище. Тази логика на намаляване на ранга на органа, който издава разрешение в зависимост от това кой ни е по-близък съюзник, е безкрайно нелепа и вие като човек с методично мислене трябва да си давате сметка за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев! Аз не знам действително по какъв критерий Вие класирате съюзниците на Република България като по-голям или по-малък наш съюзник. Според мен, така както е дефинирано съвсем ясно в предложението за допълнителна разпоредба, е казано, че това трябва да е кораб, плаващ под знамето на държава, с която има ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор от военен или политически характер. В тази връзка всичките страни-членки на НАТО – било Съединените щати, Франция, Турция, Румъния, Чехия и т.н., в една и съща степен са наши съюзници. По същия начин е ако ние имаме ратифициран международен договор от военен или политически характер с други държави. Аз не деля съюзниците ни на по-големи или по-малки. При всички положения те са равнопоставени и така е и съгласно договора за Северноатлантическия пакт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съюзът на демократичните сили ще подкрепи на първо четене този законопроект, без никакво колебание. Ние досега сме извършвали тук десетки ратификации в тази насока, като сме давали разрешение за посещаване на такива кораби и сме определяли периода, в който те са влизали в нашите териториални води. Казано не на юридически език – сега правим абсолютно същото – разрешаваме на съюзническите кораби да посещават България дотогава, докогато те са ни съюзници по определена процедура. Ако Българската социалистическа партия си е променила становището по отношение на НАТО, нека да излезе и да го заяви тук публично и категорично, защото иначе аз не виждам за какво спорим в тази зала. Ако Българската социалистическа партия потвърждава ангажиментите си за нашето членство в НАТО, нека да е така добра да подкрепи законопроекта на първо четене.
Аз ще се спра също така на сроковете – те първо не могат да бъдат еднакви и, второ, трябва да се помисли – не е едно и също, когато, да речем, молбата е отправена за посещение по повод обучение, учение и т.н., и тогава, когато се налага да се изпълняват някакви съюзнически задължения. Ако, не дай си, Боже, в даден момент има такива конфликтни ситуации и задължения, едва ли може да се чака най-малко 10 дни или 12 дни да се даде едно такова разрешение.
Така че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене, за да може България наистина да отговори на изискванията, които ние сме поели като член на Северноатлантическия пакт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Други желаещи за изказване по този законопроект? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с вносител – Министерски съвет.
Моля, гласуваме законопроекта.
Гласували 179 народни представители: за 146, против 20, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Найденов, заповядайте за обяснение на отрицателен вот. Имате 2 мин., знаете.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за мен и за моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България няма никакво съмнение, че трябваше да бъде намерен точно този облекчен и ефективен механизъм, за който различни народни представители или вносителите говореха и пледираха, но в който очевидно всеки един съзира различни аргументи и обяснения. Ясно е, че този механизъм, освен съобразяване на процедурите с процедурите в страните-членки на Алианса или нашите съюзници, освен съобразяване със статута на България като страна-член на НАТО, следва да бъде съобразен и с конституционните разпоредби или с нормите, произтичащи от решението на Конституционния съд. Дълбоко несъстоятелно и абсолютно нелепо беше свеждането на отношението към предложения законопроект за изменение и допълнение до отношение към НАТО. Едва ли е необходимо да коментирам тази несъстоятелност. Разбира се, че няма промяна в отношението на парламентарната група и на Българската социалистическа партия в частност към членството ни в НАТО.
Имаме три нива на практика с този законопроект, с тези на пръв поглед кратки текстове, небудещи сякаш сериозни възражения и непредполагащи кой-знае колко оживена или аргументирана дискусия. Първото ниво е, че се свеждат правомощията от Народното събрание към Министерски съвет, сега до министъра на външните работи, макар и след съгласуване. Второто ниво е разширяването на тези посещения с невоенен характер до включването и на други съюзнически задължения. Третото ниво е, че освен съюзнически задължения, произтичащи от членството ни в НАТО, имаме задължения от всеки един ратифициран международен договор, от който произтичат определени задължения за България. Следователно много по-прецизно трябваше да бъде изписването на текстовете в законопроекта за изменение и допълнение. Аз не мога да дам доверие в аванс и израз на тази моя позиция, предполагам и на моите колеги, беше гласуването “против” или “въздържали се”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК.
Господин Ралчев, заповядайте да представите проекта за решение и неговите мотиви в качеството си на вносител на този проект за решение и председател на Временната комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“Проект

РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия за
проучване на данните по твърденията за финансиране на
Българската социалистическа партия от режима
на Саддам Хюсеин в Ирак

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Удължава срока за действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак със срок три месеца.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Малко е, дайте шест месеца.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
“М О Т И В И:
На 9 септември 2004 г. Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак проведе редовно заседание, на което взе решение срокът за действие на комисията да бъде предложен за удължаване с три месеца. Необходимост от достатъчно време за задълбочен анализ на получената обемна информация.


Второ, необходимост от назначаване на експерти, които да помогнат работата на комисията.
Трето, искания, направени от членове на комисията за установяване на контакти с други сродни организации, от които да се поискат данни във връзка с предмета на дейност на комисията, и с оглед установяване и проучване на сведенията от тези контакти.
Четвърто, предстои получаване на документи и становища по вече направени искания за предоставяне на информация от Ирак, Министерството на външните работи и Постоянното ни представителство в ООН, Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Имате думата за изказване по проекта за решение, по неговото съдържание.
Заповядайте, господин Пантелеев за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само ще вметна, че присъствието на заседанията на тази комисия е едно изключително преживяване, имах това щастие. Там е някакво тържество на скудоумието, в което хора с мрачни физиономии, които си придават много замислен вид, се опитват да предложат нещо, което трябва да бъде свършено, та белким, от този “кьорфишек” излезе нещо. Това не е нито първият, нито ще бъде последният случай, когато по псевдополитически причини някой се опитва да хаби времето на Народното събрание и т.н.
Шокиран съм обаче, от това което току-що чух от председателя на комисията. Дай, Боже, да не съм чул добре, че комисията, тази временна комисия, има намерение да си назначи постоянни експерти. Боя се, че ако въобще е имало някакви постъпления за България от иракски петрол - имаше някакви сделки, за които се говореше, разходите, които комисията ще направи, назначавайки нови експерти, ще бъдат доста по-големи от потенциалните й открития в различни посоки.
Първо бих желал, председателят да обясни по-конкретно за какъв тип назначения ще става дума. И второ, той с голяма лекота и финес формулира очаквания на някаква информация от Ирак. От кой точно от Ирак очаква господин Ралчев, да получи тази информация - от въпросните многотиражки, от Саддам, който е изправен пред съда, от правителството – сегашното или бъдещото, ако такова бъде въобще избрано? Нека да има една по-голяма конкретност, за да може в оставащия период от време, действително комисията да заработи пълноценно, което да издигне престижа на господин Ралчев като наш заслужил правник, тъй като в момента, това което се случва в комисията е един синтез на комедия и трагедия, в която без съмнение комичното преобладава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моля Ви, да отправите необходимата забележка към уважаемия господин Пантелеев! Досега не беше ми се случвало някой да казва, че хората около мен и аз самият имаме вид на скудоумци. Но това си остава вече в друга характеристика.
Ако някой би пожелал да надникне в работата на тази комисия, няма да я характеризирам аз, нито това решение за предложение е мое, а става въпрос за два документа, които са получени от Агенцията за финансово разузнаване и от Агенция “Митници”, които от гледна точка на становището на комисията се нуждаят не от непостоянни експерти, а от двама експерти, които да изпълнят една мисия, свързана с уточняване и разясняване на параметрите, които имат строго професионален характер.
На разположение на всеки народен представител е цялата документация на комисията. За господин Панталеев, при неговото епизодично присъствие, очевидно не му е останало време да провери, че става въпрос за три-четири хиляди страници текстове и доста по обем други съобщения, които би трябвало да бъдат анализирани по съответния начин. Прочее, отново повтарям – това е становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Господин Панталеев, отправям Ви забележка, затова, че използвате обидни думи по отношение на председателя и членовете на комисията.
Искате ли дуплика? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Разбира се, приемам забележката, която ми направи госпожа Касабова. Може би моите наистина спонтанни впечатления не са дотам верни, но всеки, който би желал действително да ги опровергае, моля да заповяда на едно заседание на комисията, за да види как изглеждат тези неща наяве и тогава ще ги прокоментираме не от микрофона, а в коридора, тъй като това очевидно засяга някой.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): От гледна точка на скудоумие.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Имах втори въпрос към Вас, господин Ралчев. Опитвах се да кажа само едно, че дълбоко Ви уважавам, Вие имате висок престиж в обществото, но това, което в момента вършите, така или иначе, по някакъв начин Ви окепазява.
Имах друг въпрос към Вас – от кой орган в Ирак Вие очаквате да получите информация? Вие казвате, че чакате информация от Ирак и това налага удължаване на срока. И аз Ви попитах – от кой орган? Към кой сме отправили питане, за да чуят и останалите народни представители, които не само че не са членове на комисията, но не са присъствали на нито едно заседание. Така че чакам отговор – от кой орган в Ирак очаквате отговор и по какви въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – госпожа Масларова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ралчев, многоуважаеми от мен колеги в комисията, която разследва този драматичен случай! Ще се опитам да бъда максимално кратка, защото съм предизвикана от това, което преди малко каза господин Ралчев. Има на разположение материали в обем над 4000 страници. Мисля, господин Ралчев, че преди да гласуваме удължаването на срока на работата на тази комисия, не всеки от нас има възможност да се задълбочи в 4000 страници материал, в който предполагам, че вие в комисията вече имате някакви наблюдения, някакви изводи, някакви оформени становища, някакви виждания. Разпитали сте или сте се срещнали, или сте изслушали достатъчно хора и различни институции.
Мисля, че би било коректно, Вие накратко да кажете на Народното събрание, през последните три месеца какво установихте при събиранията си, колко пъти, до какви резултати достигнахте, кое налага допълнителната експертиза и назначаването на експерти? Всичко това би било, разбира се, един аргумент, за да може ние да подкрепим работата на тази комисия, може би до края на мандата, а може би и следващото Народно събрание ще продължи да работи по този въпрос. Така че, коректно би било да ни информирате. Всеки от народните представители има достатъчно свое поле на действие, което невинаги съвпада с това, което работи тази комисия.
Така че, бих се радвала, ако Вие по-обстойно, по-задълбочено и по-систематизирано ни представите това, което комисията е свършила през последните месеци и до какви резултати сте стигнали. За да знаем все пак, доколко аргументирано е това искане за удължаване срока на комисията, или просто то се прави, за да си ходим по нервите един друг и да си прехвърляме напарфюмирани шпаги по време на парламентарните заседания или извън парламента. Бих се радвала, ако действително можете да ни отговорите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Господин Панайот Ляков, имате думата за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, искам първо да знаете, че БСП до момента не е определила своите представители в комисията и фактически тя не участва в работата й. Това трябва да го знаете, за да не се спекулира тук от трибуната и да се говорят неща, които нямат нищо общо с действителността. Участието на БСП в комисията се заключава единствено в идването за десетина минути на случайни хора, които пият по едно кафе, обменят си информация и си заминават… (Реплика на Иво Атанасов.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега ще кажем случайните хора.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: … които изобщо нямат представа какви документи до момента са влезли в комисията и затова тук се говорят абсолютни лъжи. Ако бяхте дошли да видите документите, които ние бяхме получили от съответните институции, и които имат нужда от експертна оценка, и които засягат вноса на иракски петрол в България, от няколко български фирми или фирми със смесено участие, нямаше да задавате този въпрос – защо са нужни експерти? Освен това комисията, смея да твърдя, работи много отговорно в остър недостиг на информация, тъй като има според мен продължаваща съпротива от институции, които трябва да предоставят информация. Те я прецеждат или минават по най-лесното съпротивление, правят абсолютно неверни заключения, но аз няма да ги коментирам, защото съм се изказвал достатъчно в комисията. Ще ви ги кажа тези неща, когато дойде време да се направи отчет за цялостната работа.
Има да се получава информация от Организацията на Обединените нации. Там има една комисия, която разследва сделките “Петрол срещу храни”, която ще излезе с междинен доклад вероятно до края на м. октомври. Ние сме поискали този доклад да ни бъде предоставен. И това е един от мотивите за удължаване срока на работа на комисията, за да можем, ако го получим през м. ноември, поне да имаме известно време да се запознаем с него, оттам да си направим анализ и изводи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): До Нова година да блесне.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз знам, че ви е неприятна темата, защото ви засяга, и то в много болезнен момент – преди избори, но какво да се прави сега? Сделките в крайна сметка излизат наяве и трябва някой да плаща, така че ще плащате.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще плащаме.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Бъдете сигурни, че ще плащате, да. И рейтингът ви от 22 ще падне под 20. Това може да сте сигурни. (Шум и реплики от КБ.)
Затова, уважаеми колеги, моят призив към вас е да не говорите тук неща, които нямат нищо общо с действителната работа на комисията, а да определите хората, които ще участват в нея, за да можете да получавате информацията от тях и вие да участвате пълноценно в работата на една комисия, за която е взело решение Народното събрание, при това според мен с доста голямо мнозинство. Има да се получава информация и от някои министерства на Ирак, защото до момента имаме отговор само от Министерството на външните работи. Според мен и моите колеги този отговор не е достатъчен, за да се направи съответният извод за това какви сделки са правени с иракски петрол. Това е един бланкетен, стандартен отговор, който според мен се нуждае от допълнителна информация от министерства, които не знам точно как се наричат в момента, но ние сме поискали и тази информация. Така че има много аргументи и това решение просто не беше в нито един момент поставено под съмнение и на някакво обсъждане, защото всички колеги от всички парламентарни групи, без БСП, която е уязвима от работата на тази комисия, бяха единодушни, че трябва да продължи, за да можем ние след това, когато застанем тук, да отчитаме дейността, да не говорим празни приказки, да си изсмукваме информация от пръстите, а тази информация да почива на документи, получени от авторитетни институции. Затова аз ви призовавам да подкрепите работата на комисията, която отново повтарям, че без представителите на БСП работи съвестно и отговорно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Миков. Заповядайте!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Провокиран съм от изказването на това свръхинтелигентно създание Ляков (смях от КБ), хранило се преди 10 ноември от бюджета на ЦК на Комсомола, по отношение на случайните хора, които присъствали в тази доста случайна и измислена комисия.
Господин Ляков, аз може би най-редовно съм присъствал – Вие нямате заседание повече от десетина-дванадесет минути -половин час се събирате и 10 мин. заседавате. Ние най-редовно присъстваме там и наблюдаваме, а че не искаме да участваме в този фарс, който вие джуркате за предизборна употреба, поради идейна, политическа и пр. безпомощност, то това си е ваш проблем. Вие нито нещо вършите в тази комисия, колкото и да се опитвате да убедите хората – присъстваме, пием си кафето, пием си водичката, гледаме ви сеира и така ще продължава да бъде.
Ние не искаме да харчим пари на данъкоплатците за вашите предизборни собствени занимания за собствена консумация. Вие нямате никакви документи, които да доказват нещо. Викате по много пъти шефовете на службите и просто смешно им задавате едни и същи въпроси, самите вие помежду си не можете да си уточните въпросите.
Аз каня всички народни представители да минат поне по веднъж да присъстват и да наблюдават жалкия вид, в който протичат заседанията на тази комисия, а иначе ние неслучайно ще присъстваме, ще ви наблюдаваме, за да знаем докъде може да стигне това нещо, което вие правите. Иначе, направете комисията, ако искате с мандат до края на събранието и по-нататък. Съдействие от Министерство на външните работи не получавате. Не получавате нищо и от страна на ООН, измисляте си нови и нови книжни тигри, продължавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Той, господин Миков, кажи-речи изчерпа темата за случайността, но на мен ми се иска да я обобщя.
Господин Ляков, няма нищо лошо и нищо страшно в това, че случайни хора вършат несериозни неща. Драмата е когато неслучайни хора, плод на дългогодишна и умела дясна селекция навяват впечатления за непреходима тъпота. (Смях от КБ, реплика от Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пантелеев, надминавате себе си. Днес правим втора забележка.
Господин Ляков, имате думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нищо лошо, аз казах, че той е свръхинтелигентен и че е получавал заплата от ЦК на Комсомола.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Аз никога не съм си позволявам лични нападки в парламента и никога не съм отговарял на лични нападки.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нищо лично, нищо лично!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Тъй като личните нападки в политиката винаги са проява на слабост. Тъй като нямате никакви аргументи, можете да ме нападате колкото си искате. От това изобщо няма да пострада моето самочувствие. То е достатъчно, за да обръща внимание при това на елементарни лични нападки. Бих ги приел, даже с по-голяма охота, ако имаха някакво чувство за хумор или някакви острота, или някаква ирония, но те са на много елементарно равнище. Вашето присъствие в комисията действително се свежда с идване за по десетина минути, с пиене на кафе и с никакво участие в работата на комисията.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Е, толкова са ви заседанията.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз ви казвам, че вие не знаете до момента каква информация е пристигнала в комисията, какви писма, откъде са получени.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А кажете, да чуем.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Вие не знаете отговорите на Националната разузнавателна служба. Не ги знаете, разбира се, нищо че си общувате по други канали с нейните шефове. Не ги знаете. Защото ако вие присъствахте там, щяхте да знаете какво ви отговори нейният председател – че няма данни, но няма данни и за това, че БСП не е ползвала иракски петрол. (Смях и ръкопляскания в КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защото унищожихте агентурата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Значи няма данни за едното, но няма данни и за другото. Защото – еди-какво си! Това какъв отговор е?
Аз знам, че темата е много болезнена за вас и много ви притеснява. Изпитвате ужас, че от тази комисия може да излезе информация. Въпреки привидно ироничния тон, въпреки това че се отнасяте доста несериозно, с голяма лекота, с безгрижност, аз знам, че тази тема дълбоко и болезнено ви засяга. И се надявате, че информация няма да излезе. Само че в глобалния свят няма скрита информация. Рано или късно всяка мръсотия излиза наяве. И тази мръсотия ще излезе. И когато вие говорите тук кой колко пари е похарчил, просто не бъдете цинични! Няма партия, която да е причинила повече финансови вреди на България от вашата партия. Няма друга партия! Вие катастрофирахте държавата и причинихте щети за милиарди левове, а сега ми говорите за заплащане на някакви експерти. Срам и позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Като си вземам бележка от направената забележка на моя колега Любомир Пантелеев, ще се изкажа по следния начин. След като чух от тази трибуна уважавани от мен хора, след като сериозен човек като председателя на комисията прочете мотиви като тези, които чухме, аз мисля, че човек може да си позволи да отговори със същата степен на сериозност. Ето защо правя следното предложение.
Удължаването на срока на работата на комисията с три месеца няма да доведе до нищо. И след три месеца няма да има никакви факти, както след осем месеца упорита или не толкова упорита работа не могат да ни кажат нищо сериозно тук.
Затова първото ми предложение, уважаема госпожо председател, което Ви моля да подложите на гласуване, е тази комисия да стане постоянна комисия. Комисията да има право да заседава в България, в Ирак и на всички други места в света, които биха й осигурили постигането на целите.
Второ, освобождава всички досегашни членове на комисията като виновници за този фарс, на който сме свидетели тук – едните да питат другите колко кафета са изпили, а те да им отговарят, че няма данни за едното, но няма данни и за другото. Някой да е дал данни досега, че има Господ? Но хората си вярват!
Така че, вие ни занимавате с много несериозни неща и аз предлагам да бъдат освободени всички досегашни членове на комисията.
Трето, броят на членовете на комисията е неограничен. Всеки народен представител може да стане член на въпросната комисия, стига да има достойнството и желанието да подаде писмено молба до председателя на Народното събрание. Ето по този либерален и свободен начин ще излезем от конфуза някой да е определил някого в комисия, в която той смята, че не е достоен да участва.
Предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване всички мои предложения, които направих тук със същата степен на сериозност, с която говориха и ораторите преди мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. С цялото ми уважение към Вас, знаете, че не мога да подложа на гласуване това. Внесете си проект за решение и другата седмица бихме могли да гласуваме.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това е проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Знаете как се внася проект за решение, как се депозира, как се включва в дневния ред.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Извинете, госпожо председател, това са редакционни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В никакъв случай не са редакционни, а са бележки по същество и са свързани и с промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че знаете, че не мога да ги подложа на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Разбирам Ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване – господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, работата на така наречената комисия “Петролгейт” наистина става вече доста подозрителна. Вероятно си спомняте, че ние подкрепихме създаването на тази комисия с надеждата, че тя може да свърши работата, за която я избра българският парламент. Оказа се обаче, че близо една година комисията не може да прочете един вестник. Тук се говори за 4000 страници, но никой не казва дали поне веднъж в тези 4000 страници текст се споменава името на БСП. И блестяща демонстрация за това какво търси комисията беше изявлението на господин П. Ляков, който търси не доказателства че БСП е финансирана от сделките петрол – храни, а търси доказателства, че БСП не е финансирана по тези сделки. Така както сте тръгнали да търсите доказателства не за вина, а за невинност, рамките на този парламент ще се окажат къси и това е може би единственият начин на някои закъсали политици да си осигурят пребиваване и в следващото Народно събрание, бидейки членове на тази комисия. Много е странно, че тъкмо представители на предишното управление твърдят, че няма данни за тези сделки по линия на ООН. Странно е, защото бившият премиер Иван Костов имаше амбицията неговото управление да бъде като стъклена къща – това е неговият израз – да бъде толкова прозрачно, че всичко да е ясно, предвидимо и разбираемо за хората. А какво се оказа? Тук се говори за една сделка, която именно правителството на Костов е проспало и години след нейното осъществяване тази стъклена къща не може да стане прозрачна и да се разбере какво е ставало под нейния покрив. Смятам, че ако се приеме тезата, че все още няма данни, това е голям удар по правителството на Иван Костов. Защото след като за главната опозиционна сила няма данни, представям си как ще има данни за кражбите, които направи самото правителство през миналия мандат.
От тази гледна точка, колкото и да се удължава срокът на комисията “Петролгейт”, той все няма да бъде достатъчен. Защото просто не може да се намери онова, което не съществува.
Комисията се разраства по всички правила на бюрокрацията. Сега се търсят експерти, които да бъдат назначени на временен или на постоянен договор, търсят се връзки със сродни организации – какви сродни организации, моля ви се! – по света, евентуално за обмяна на опит, пътешествия до Ирак и до Ню Йорк. Сигурно ще има семинари, дискусии, кръгли маси и така нататък, и така нататък харчене на пари на тема “Петрол – храни”. Работата на комисията напомня прекрасния български филм “Кит”, където една уловена цаца от екипажа на рибарската гемия беше докладвана като първия български уловен кит и накрая беше създадено министерство на китовете в България. От тази гледна точка е удачно вместо комисия да се създаде агенция към Министерския съвет по сделките петрол – храни, да се напълни с целия персонал, какъвто ви се вижда за необходим, за да може да си свърши работата, която може да свърши една секретарка само. Но за това ще стане дума към края на моето изказване.
Като че ли по-удачно от онова, което предлага господин Ляков, е да направите един паметник на Саддам Хюсеин в София и да сложите дежурни, които да наблюдават как социалистите минават покрай този паметник, и ако го гледат с благодарност, това да ви послужи като доказателство, че сделката петрол-храни е осъществена и че петродолари са дошли до централата на Социалистическата партия.
Всъщност цялата работа, която комисията, евентуално утре агенцията, по сделките петрол-храни не може да свърши, може да бъде извършена от една секретарка, която да следи най-акуратно “Държавен вестник” и когато ние започнем да си купуваме гаражи като Надежда Михайлова, това вече ще бъде доказателство, че петродоларите от Ирак са дошли на “Позитано” № 20. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Други желаещи за изказване по проекта за решение има ли?
За процедурно предложение думата има господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като господин Ралчев пропусна да отговори на два от въпросите, които му бяха зададени, искам да помоля председателя на така наречената комисия да информира народните представители, които искат да гласуват удължаване на срока на тази комисия, за две неща.
Първо, целта, задачата на комисията беше да направи проверка по изнесените в наши и чуждестранни медии данни.
Искам да помоля господин Ралчев да излезе и да каже тук досегашната дейност на комисията по правенето на проверки до какви данни и изводи е довела. Да направим една междинна оценка, за да можем да гласуваме удължаване на срока на комисията. Защото това, че някой си народен представител искал да установи връзки с някоя си международна организация според мен не може да бъде аргумент за удължаване работата на комисията.
Затова, господин Ралчев, много Ви моля от трибуната тук на Народното събрание, да кажете: направихме проверка на еди-какво си, еди-как си и данните, които получихме, са следните: те следва, поради тези и тези причини, да бъдат допълнително проучени, за което молим за удължаване работата на комисията.
Ако Вие, господин Ралчев, и Вие, господин Илчев, като представители, ръководители на групата, която внася това предложение, не можете да дадете поне мъничко информация по тези въпроси, то очевидно става дума за една най-плитко скроена политическа спекулация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че господин Овчаров е един от хората, който е много добре запознат с работата на комисията. Аз мисля, че най-малкото на него трябва да обяснявам, че това, което направих като предложение, не е мое лично предложение, а е становище, мандат, който цялата комисия ми е дала и ме е задължила да го изложа пред пленарната зала.
Така че междинна оценка, анализ на това, което досега е станало, нямам абсолютно никаква възможност нито право да правя.
Вие не знаете, господин Овчаров, и всички останали депутати, че постъпиха два материала, които се намират в секретна сесия на комисията. Единият е от Агенция “Финансово разузнаване”, а вторият е от Агенция “Митници”, които са значителни по обем, но не говорим за обема на страниците, а за обема на информацията, която в аспект на Агенция “Митници” означава съответните сигнатури по законите и правилата на митницата, по съответната сигнатура от Агенция “Финансово разузнаване”, банкови сметки, шифри и пр. Аз съжалявам, но не мога да приема да разшифровам, да дам обяснение на едни обстоятелства, които по всички канони на всички институции са във функция на знаещите и ние това искаме да направим, а не да назначаваме постоянни експерти и пр. Една абсолютно рутинна дейност, която е била в правилата на действията на много от комисиите, които са приключили своята работа.
Ясно и изчерпателно посочихме за какви сведения става въпрос, точно до кои организации сме се обърнали. Господин Ляков ви даде и конкретен отговор за писмата, които сме отправили до официалните институции, включително и до ООН чрез Министерството на външните работи.
Това е, което мога да ви кажа. Междинен доклад не мога да направя, защото знаете, а и Вашата претенция беше свързана с това да обсъждаме, както Вие много точно отразихте, не доказателствата, а данните, защото това е функцията на комисията.
Господин Овчаров, Вие много добре знаете, че не може да очаквате от мен да дам отговор на последния междинен въпрос има ли данни или няма сега. Това е функция на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За изказване думата има господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като темата е достойна да бъде озаглавена “Летопис на загубеното време на парламента”, мисля, че трябва да назначим и поети, и писатели да опишат това, което се случва в тази комисия.
Уважаема госпожо председател, аз лично предлагам срокът да бъде един месец, а не три месеца. Нека малко да се потруди комисията и за да има нещо съдържателно, предлагам да подложите на гласуване темата, с която се занима комисията, да се разшири и да се допълни “проучване реституцията на царските имоти”. Тогава комисията ще има какво да намери, ще има какво да докладва и парите и времето на парламента няма да са загубени.
Затова предлагам да подложите на гласуване моето процедурно предложение срокът за работата на комисията да бъде удължен с един месец, при условие обаче, че се разшири нейният статут, нейното съдържание на работа, да се включи и темата “Проучване реституцията на царските имоти”. Мисля, че тогава това ще е една благодатна тема, много проблеми могат да се обсъждат тогава, а и Вие няма да съжалявате, ако го подложите на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Единственото, което мога да подложа на гласуване, господин Дойчинов, е срокът, който се предлага за удължаване с три месеца, да бъде един месец. Ако настоявате на това, а не комулативно с другото Ви предложение, ще го подложа на гласуване.
Други изказвания има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Дойчинов в проекта за решение думите “три месеца” да се заменят с “един месец”.
Моля, гласувайте срокът на комисията да се удължи с един месец, а не с три месеца, както е в проекта за решение.
Гласували 177 народни представители: за 39, против 128, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от председателя на Временната комисия господин Борислав Ралчев.
Гласували 189 народни представители: за 144, против 44, въздържал се 1.
Решението се приема.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието със следваща точка от дневния ред :
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите Джевдет Чакъров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Предлагам на вниманието ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
Законопроект за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, № 402-01-20,
внесен от Министерския съвет на 14 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет Законопроект за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
На заседанието присъстваха господин Валери Николов - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Николай Куюмджиев - заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Държавната комисия по енергетика и енергийно регулиране. Присъстваха също представители на Националното сдружение на общините в Република България, както и представители на неправителствения сектор.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Валери Николов. От името на вносителя той изложи мотивите за неговото разработване и необходимостта от приемането му. Основните мотиви са свързани с наличието на естествен монопол във ВиК сектора, от една страна, и обществената значимост на ВиК услугите, от друга страна, което поражда необходимостта от държавно регулиране в тази сфера по отношение качеството на услугите и тяхното ценообразуване.
Законопроектът си поставя за цел да създаде условия за:
- задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване пред водоснабдяването за промишлени и други нужди;
- повишаване качеството на предоставяните ВиК услуги и намаляване загубите на вода;
- привличане на средства за инвестиции за ВиК сектора;
- оптимизиране на разходите за качествено осъществяване на услугите;
- балансиране интересите на ВиК операторите и на потребителите;
- равнопоставеност между различните групи потребители;
- създаване на стимули за ефективна дейност на предприятията, предоставящи ВиК услуги;
- осигуряване на съответното третиране на отпадните води.
Предложеният законопроект предвижда регулаторните функции от страна на държавата да се приемат от Държавната комисия по енергетика и енергийно регулиране, която да се трансформира в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Определени са нейните компетенции, принципи и правила, от които да се ръководи в своята дейност, свързана с водния сектор.
Създаването на ясна и предвидима регулаторна рамка, каквато е основната задача на настоящия законопроект, дава възможност за развиване инициативността на ВиК операторите и за навлизането на частния сектор във водоснабдяването и канализацията.
Заедно с това друга важна задача, която си поставя законопроектът, е максимална защита на интересите на потребителя. Като резултат се очаква да бъде постигнат баланс между интересите на публичния и частния сектор.
Законопроектът предлага унифициран подход за определяне на цените на ВиК услугите, като функция на техните качества и вложени инвестиции, за всички ВиК оператори, независимо от тяхната собственост и собствеността върху ВиК системите. За целта се въвежда изискването за разработване и утвърждаване на бизнеспланове, на които да се базира дейността на ВиК операторите. Бизнесплановете дават също така възможност и за отчитане на специфичните условия, при които работи съответният ВиК оператор.
Като цяло комисията подкрепи законопроекта и се обедини около мнението, че е необходимо регулиране във ВиК сектора. Същевременно членовете на комисията, както и представителите на различните неправителствени организации, работещи в тази сфера, отправиха някои критични забележки и препоръки. Най-важната от тях е свързана със създаването на многосекторен регулаторен орган за енергийно и водно регулиране. Единодушно беше мнението, че е необходим самостоятелен регулаторен орган за ВиК сектора с оглед на обществената значимост и спецификата на ВиК услугите, както и за осигуряване на необходимата компетентност и избягване на евентуален сблъсък на интереси с енергийния сектор.

Председателят на комисията Джевдет Чакъров, подкрепен и от други нейни членове, предложи част от материята, предвидена за разработване в наредби, да залегне в самия закон, така че той да конкретизира в по-голяма степен изискванията за качеството на услугите, да определи методиката за отчитане на загубите на вода и тяхното включване в цената на услугата и др. Той препоръча също така да се предвидят изрични норми, гарантиращи реинвестиране на част от печалбата в реконструкция на водопреносните мрежи.
Членовете на комисията и представителите на вносителя изразиха готовност да предложат необходимите изменения в законопроекта между първо и второ четене с цел неговото усъвършенстване.
Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта със 7 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържал се”, в резултат на което изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за регулиране на ВиК услугите.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Миков, да прочетете декларация от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
“На този ден се навършват 81 години от всенародното въстание от м. септември 1923 г. (Шум и възгласи “О-о-о” от ПГ ОДС и ПГ СДС.)
То бе спонтанен израз на негодуванието и съпротивата на хиляди измъчени, омерзени и отчаяни работници и селяни, които отхвърлиха позора на неравенството, в което тогава бе хвърлено цялото българско общество. България още лекуваше тежките рани и непоносимите обременения, които й бяха наложени като страна, сражавала се на страната на злото в Първата световна война.
Паралелно с това изпитание пред България се изправяше зловещата сянка на фашизирани идеи и методи на управление. Онези, които носеха цялата отговорност за поражението на България, за откъсването на исконни територии от нейното етническо цяло, тогава брутално се стремяха да стоварят тежестта за тогавашното положение в страната върху обикновените български хора. Донесли външна катастрофа за България, те готвеха или вече осъществяваха вътрешен социално-политически погром. Септемврийското въстание бе всенароден опит за предотвратяването на такава тенденция.
Епичната драма на това въстание заля половината от страната и привлече вниманието на световната прогресивна общественост. Тя с погнуса оцени начините на неговото зверско потушаване, както и режима, осъществил тази акция. Най-големият европеец в българското интелектуално пространство Гео Милев написа вдъхновена поема за тази епопея, заради което заплати с живота си.
Преднамерените и плоски изкривявания на характера на това въстание не могат да обяснят обикновения факт и израз на логиката, станала философия на голяма част от българските граждани. Не може с решения и подканяния на Коминтерна, с подстрекателски внушения отдалеч да вдъхновиш толкова много хора да жертват живота си. Те полетяха на саможертва с вили и чукове срещу жандармерия и армия. Септемврийското въстание бе протест, съпротива и воля за друга, за нова и справедлива, за по-демократична България!”
Уважаеми дами и господа, предлагам с едноминутно мълчание да почетем жертвите на това въстание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това процедурно предложение ли е?
МИХАИЛ МИКОВ: Да, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Умолявам ви, дами и господа народни представители, с едноминутно мълчание да почетем жертвите. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат жертвите на Септемврийското въстание.)
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да поканя председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
На заседанието присъства господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, който представи законопроекта от името на вносителя.
С предлагания законопроект се създава необходимата правна рамка за регулиране на услугите по водоснабдяване и канализация.
Предлага се функциите на регулаторен орган да се поемат от Държавната комисия за енергийно регулиране, като се направят съответните изменения и допълнения в Закона за енергетиката с оглед на новите функции по регулиране на “ВиК” сектора. Според вносителите този вариант е предпочетен от гледна точка на неговата икономическа целесъобразност и възможност регулаторният орган да започне да функционира веднага след влизането в сила на закона.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на закон, с който да се регулират дейностите и ценообразуването при предоставяне на услугите по водоснабдяване и канализация. Същевременно преобладаващата част от народните представители изразиха становище, че е необходимо да се създаде самостоятелен регулаторен орган извън Държавната комисия за енергийно регулиране.
Наред с това народните представители считат, че в законопроекта следва ясно да се разпишат критериите и условията за ценообразуване на услугите в зависимост от отделните потребителски групи, потребяваните количества вода и технологията на добиване и доставяне на водата до потребителите.
Необходимо е също така да се създадат условия, които да гарантират реално ценообразуване и които да стимулират операторите на услуги за намаляване на разходите и влагане на определен процент инвестиции от печалбата за подобряване на инфраструктурата, както и за създаване на условия за защита на интересите на потребителите.
Липсва достатъчно яснота за нормативно регулиране на законово равнище на отношенията, свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на ВиК-операторите.
В резултат на разискванията с 8 гласа “за”, 3 гласа “против” и 4 гласа “въздържал се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги № 402-01-20, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Последният доклад е на Комисията по енергетиката.
Господин Близнаков не е в залата, но той не е единственият ни енергетик.
Господин Пейчев е в залата и той ще представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, № 402-01-20, внесен от
Министерския съвет на 14.04.2004г.

На свое редовно заседание, проведено на 12.05.2004 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
На заседанието присъстваха: Валери Николов - заместник- министър на регионалното развитие и благоустройството; Калин Рогачев - началник кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Пламен Никифоров - директор на дирекция "ВиК" в МРРБ, Надежда Йорданова - директор дирекция "Правна" в МРРБ, Константин Шушулов - председател на Държавната комисия за енергийно регулиране, Емилиян Димов - дирекция "Правна" в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Георги Иванов - държавен експерт в Министерство на околната среда и водите.
Проектът беше представен от господин Валери Николов, заместник-министьр на регионалното развитие и благоустройството.
Предмет на регулиране на законопроекта са обществените отношения, свързани с управлението и регулирането на дейностите по предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги от експлоатационните предприятия чрез създаването на независим регулаторен орган.
Законопроектът за водоснабдителните и канализационните услуги е разработен и структуриран в съответствие със Закона за нормативните актове и следва утвърдената нормативна практика в областта на регулирането на комуналните дейности в Република България.

Основните цели на законопроекта се основават на заложените в Стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България норми за качество на ВиК- услугите и се свежда до следното:
- създаване на регулатор на ВиК-услугите и определяне на неговия статут и компетентност като независим регулаторен орган;
- определяне на услугите, които ще са предмет на регулиране и субектите – адресати на регулативната дейност;
- посочване на целите на регулиране на ВиК-услугите;
- очертаване на формите на административно регулиране и контрол, които ще се използват от регулаторния орган, както и неговата специална компетентност за вземане на административни мерки и налагане на административни наказания.
В съответствие с Решение на Съвета за икономическа политика към Министерския съвет от м. март 2004 г. в законопроекта е предвидено създаването на многосекторен регулаторен орган, като за целта Държавната комисия за енергийно регулиране се преобразува в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
При изграждане на структурата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са следвани успешните примери от Закона за енергетиката, както и спецификите на сектора “Водоснабдяване и канализация”
В законопроекта е предвидено увеличаване числеността на действащата по Закона за енергетиката 7-членна комисия с още 2 члена, като единият от тях е заместник-председател с компетенции в областта на ВиК-услугите.
Финансирането на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се набира от:
1. такса “ВиК регулиране”;
2. глоби и санкции по този закон;
3. такса за регистрация на експерти;
4. лихви върху таксите, глобите и санкциите.
Таксата “ВиК регулиране” е годишна и се заплаща от ВиК операторите на 4 месечни вноски на базата на отчетените фактурирани количества вода за предходното тримесечие.
Законопроектът съдържа схема от административно-наказателни разпоредби, които се основават на превантивност на неизпълнението на съответните задължения по законопроекта от съответните лица.
След проведеното гласуване с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”, Комисията по енергетика
РЕШИ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин министър, искам да Ви помоля от името на вносителя да представите накратко този законопроект.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда много кратък. Всичко това, което изложиха председателите на трите комисии всъщност дава реалната представа за законопроекта. Но понеже сме на първо четене искам да спомена само един, според мен много важен политически аспект. С приемането на този законопроект де факто се дава началото на реалната реформа във водния сектор. След като този законопроект стане факт и аз благодаря на политическата воля на парламента, че го поставя в дневния си ред, в този сектор ще започнат реалните промени, промените извън хартиения носител, ако мога така да се изразя. Защото аз лично съм убеден, че независимо какви стратегии се пишат, реалните промени в сектора биха били възможни тогава, когато може капиталовият ресурс, който има интерес към сектора, да планира своето поведение. Това значи на практика, че ще имаме възможност широко да отворим вратите на всички онези инвеститори, които имат интерес към сектора. И аз съм убеден, че инвестициите ще станат факт и ще бъдат в достатъчно количество, за да посрещнат предизвикателството от сума над 3,5 млрд. евро, която експертите споделят в публичния дебат. Сума, която е нужна реално за преструктуриране на водния сектор.
За сведение, уважаеми колеги, според последни данни от доклада на Световната банка, експертите на Световната банка предвиждат значително по-висока сума, нужна за този сектор – около 7 млрд. евро. Аз обаче съм убеден, че независимо какви суми се цитират от експертите, за да започнат тези суми реално да влизат в сектора, първата и най-важна крачка е да има независим регулатор. Регулатор, който да постави на една принципна и ясна основа ценообразуването в сектора и по този начин инвеститорите да могат да направят своите дългосрочни прогнози, своите дългосрочни сметки и съответно да обърнат погледа си към ВиК сектора в България. Затова, уважаеми колеги, призовавам да подкрепите законопроекта на първо четене. И още веднъж благодаря за политическата воля, която парламентът изразява с включването му в днешния дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебата.
Давам думата на доц. Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че този законопроект е дълго чакан от нашата общественост и естествено от специалистите. Той отговаря на една важна обществена потребност и аз още от началото декларирам, че както в комисията, така и днес ще го подкрепя на първо четене. Два са основните моменти в него, които се нуждаят от известно подобряване между първо и второ четене.
Първият момент е свързан с органа за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – тази държавна и независима комисия, която се предлага да бъде изградена. Като човек, който се е занимавал в последните 27 години и продължава да се занимава с води, мога да кажа, че моето мнение по-скоро клони към един едносекторен регулатор, а не, както е по проекта. Но това, разбира се, е въпрос, който ще бъде решен от Народното събрание между първо и второ четене и дебати в комисията.
Това, че комисията ще регулира водоснабдителните и канализационните услуги и ще контролира дейността на всички предприятия, които предоставят услуги в така наречения воден сектор, независимо от формата на собственост на водостопанските системи и съоръжения, е един важен момент, на който бих искал да наблегна.
И вторият момент, свързан с дейността на тази комисия, е, че с помощта на предвидената в чл. 10 наредба, ще се въведат единни дългосрочни стандарти, гарантиращи една устойчивост в предоставянето на услуги във водния сектор във времето и пространството. Тези стандарти ще включват, разбира се, и обща методология за определяне на загубите на вода във водоснабдителните системи – един много болен въпрос, който едва сега започва да намира своето решение. И, разбира се, с наредбата, предвидена в чл. 15, за регулиране на цените, ще се регулират и цените на ВиК-услугите, като това, разбира се, е много важно и за всички потребители. Това е може би най-важният въпрос за тях при гарантирано добро качество на услугите, разбира се и добро качество на самата вода, която тук не се третира, но все пак ще я спомена, да има и една социално поносима цена.
В този смисъл аз подкрепям това, което беше изразено и в становището, прочетено от д-р Чакъров, изразено и от други колеги в комисията, че някои основни положения от тези две наредби ще трябва да се разпишат в един по-ясен вид в окончателния вариант на законопроекта за второ четене, за да има по-голяма прозрачност и да е ясно, че примерно цените, които ще се образуват от съответните ВиК-оператори по съответната методология, и предложената максимална допустима цена за съответното ВиК-дружество, ще бъдат определени по ясни показатели, по ясни параметри, че те ще бъдат действително част от бизнес плановете, от плановете за действие на всяко ВиК-дружество и ще отразяват възможните и необходими експлоатационни и инвестиционни дейности, подобряване на стандартите на предоставяните услуги и, разбира се, намаляване на административните и техническите загуби на вода, което е един от най-важните проблеми сега в страната. Той ще бъде все по-важен в бъдеще, когато необходимостта от вода с питейни качества ще нараства.
Тези и други съображения, които целят да подобрят законопроекта, не омаловажават направеното, разбира се, от вносителя, макар че, както в много случаи, в този случай може би в по-малка степен, но в други случаи – в по-голяма степен, предлаганите законопроекти след това трябва да бъдат основно преработвани в комисиите, специално в Комисията по околната среда и водите, за да придобият един окончателен, издържан вид. Аз съм убеден, че между първо и второ четене ние това можем да го направим, поради което призовавам всички колеги да подкрепим на първо четене и, разбира се, да дадат своите предложения до Комисията по околната среда и водите, която е водеща по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги многократно е споменаван в тази зала. Винаги, когато за пореден път удължавахме срока на действие на прословутия чл. 196 от Закона за водите и узаконявахме практиката потребителите да плащат цялата сума на загуба на водите, винаги, когато ставаше дума за удължаване на този срок, винаги като панацея се споменаваше Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Ето, днес този закон е пред нас.
За съжаление, законът няма нищо общо с очакванията. За съжаление, законът е изключително слаб и не решава нито един от въпросите, които беше заявено, че той ще реши. Законът не решава нито един от проблемите на управлението на ВиК, на качеството на услугата, на собствеността, на цената, на загубата на вода, а съвсем според мен фриволно звучи, че законът отваря вратите за инвестиции в областта на водоснабдяването. След като той не решава изключително важни въпроси, просто няма как да стане това.
Най-важното, че законът напълно изолира обществото от контрола върху качеството на услугите и по-специално върху загубите на води. Досега, макар и недостатъчно убедително, с един праг, който беше фиксиран в Закона за водите, се даваше право на Народното събрание и на обществото този параметър да бъде следен.
Аз обаче ще спомена по-конкретно няколко от слабите моменти на този закон, които категорично доказват, че законът има съществени слабости и в този вид той не може да бъде приет на първо четене. Моето предложение беше законът да бъде върнат, да бъде преработен съобразно бележките, които бяха отправени в Комисията по околната среда и водите, доколкото знам и в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, и след това в един вид, подходящ и по-пълно съответстващ на неговите амбиции, да бъде внесен за първо четене.
На първо място органът, който трябва да извършва регулирането, който е в основата на управлението на този процес, е предложен неудачно. Предложен е многосекторен регулатор, предложено е Комисията за енергийно регулиране да извършва и регулирането в областта на водите - нещо, което е абсолютно неприемливо. Ако се обърнем към международната практика, ще видим, че подобен многосекторен регулатор има само на две места – в някои от щатите на Съединените щати и в райони на Канада. Никъде на друго място – нито в Европа, нито в света, няма многосекторен регулатор, въпреки че на много места водите, като един естествен монопол, се регулират от обществото. Така че в случая, особено като имаме предвид, че проблемът за водите в страната е изключително важен, е абсолютно неприемливо регулацията да се извършва от многосекторен регулатор.
Освен че водите са естествен монопол, освен, че те са оскъдни за България и тяхното регулиране е много важно, ще напомня, че в областта на управлението на водите фигурират повече от 26 изключително важни фактора, които трябва да се вземат предвид при регулацията, и около 130 други фактори, които са свързани с географското положение, с обхвата на системата. Действат около 300 цени в тази област, което означава, че, за да си член на един такъв орган, трябва да бъдеш изключително добър професионалист, за да можеш да познаваш добре сектора, за да можеш да управляваш тази държавна регулация, каквато е предвидена в закона.
На второ място, препращането на регулацията към Комисията за енергийно регулиране създава конфликт на интереси. Една голяма част от разходите в голяма част от ВиК-та е разход за енергия. Един пример ще приведа: докато в София делът на електроенергията в цената на водата е 7%, това подсказва пък други въпроси, които можем да си зададем с цената на водата в София, то в Исперих е 70%. Именно присъствието на такъв висок дял в себестойността на водата на разходите за енергия създава конфликт на интереси с Енергийната комисия. Тук, както и досега, може да бъде упражняван натиск върху ВиК-операторите във връзка с енергийните разходи. По тази причина още веднъж подчертавам, че е неприемливо упълномощаването на Комисията за енергийно регулиране да се занимава с регулации в областта на водите.
Не е решен въпросът със собствеността. Това е един изключително важен въпрос в областта на водите, без решението на който ние не можем да правим никакви реформи в областта на водите. Тази тема изобщо не се засяга. Трябва да подчертаем, че въпросът за регулацията на цените е един надстроечен елемент. Базовите въпроси са свързани със собствеността и без тяхното решаване всякаква надстройка е неустойчива и неубедителна. Бизнес плановете се разработват при неясна собственост и на много места – конфликт на интереси.
Трябва да напомня, че водният заем, който беше реализиран в страната, направи първата крачка към решаването на въпроса със собствеността, преминаването към смесена собственост – държавна и общинска – с цел достигането на крайната цел, тогава поне така се смяташе, собствеността да бъде прехвърлена на общините и много от проблемите, които сега съществуват в областта на управлението на водите, включително и с определянето на цените на водите, щеше да бъде решен.
Липсва текст, защитаващ интересите на собственика, който при незадоволително обслужване практически няма никакви възможности да реагира. Местната власт е изолирана от формирането на политиката в областта на водите. Това са два съществени въпроса, които не можеше да не бъдат развити в този закон. За съжаление, няма никакъв текст, който да подсказва нещо в тази област. Няма никакъв текст, който да се произнася по това какви са задълженията на операторите при ангажиране на международни донорски средства – практика, която съществува в областта на ВиК и която вероятно ще се разширява.
Няма нито дума за социалната поносимост на цената. Навсякъде където съществуват водни регулатори, първият въпрос преди да започне каквото и да е регулиране, е въпросът за социалната поносимост на цената. Навсякъде в европейската практика поносимият праг на цената на водата е 3-4% от средния доход на домакинство. И навсякъде принципът е цената да е платима, а не да е крадлива. Така че, в случая този изключително важен въпрос е пренебрегнат и това е един огромен недостатък на регулатора.
Ще напомня освен това, че при ръст на цената с около 10%, ползването на вода намалява с около 4,5%, тоест могат да бъдат оказани изключително негативни влияния върху потреблението на водата. Нямам предвид разумната икономия, а ограничение от ползване на вода при положение, че в момента няма никакъв допълнителен регулатор, който да оценява социалната поносимост на цената.
И най-важното, поради което този закон многократно беше споменаван, за съжаление, в закона няма необходимите постановки за намаляване загубите на вода. Ако погледнете съдържанието на бизнес плановете, от тяхната техническа и икономическа страна, ще видите, че има само един общ текст, който говори за общи загуби на вода.
Единствената възможност да се въздейства в тази посока, чрез едно по-голямо ангажиране на обществеността на този етап, в този вид на закона, е стратегията за водите да се приема от парламента. В момента се предвижда стратегията да се приеме само от Министерския съвет, без обществено обсъждане, и фактически регулацията на водата става едно затворено правомощие, в което ще бъдат ангажирани само Министерския съвет чрез стратегията и комисията, чрез своите правомощия. Засега фактически общите загуби на вода се приемат само като разлика между подадената и фактурираната вода, а се забравя, че загубите на води се формират от около 7-8 показателя, част от които са такива, които трябва непременно да бъдат отстранени, които трябва да бъдат контролирани от обществото, за намалението на които трябва да бъдат принудени ВиК да предприемат съответните мерки.
Необходимо е в този закон да се отделят тези фактори, върху които трябва да бъде повлияно задължително и тези, които са допустими, които могат да останат като ценообразуващи елементи. Всичко това трябва да бъде отразено в закона, а не да се препраща към методики, каквато е практиката в този закон. Всички съществени въпроси са препратени към подзаконови актове или към други закони, които някога ще бъдат разработени.
Законът не решава и въпроса с единното управление на водите и то през призмата на цената на водата, подчертавам, защото в случая се решава въпросът в някаква степен или се поставя по-скоро въпросът само за питейните води. А знаете, че никъде водите не се използват само за питейни нужди и навсякъде тези въпроси са преплетени и не можеше да остане без внимание цялата палитра от потребление на води с питейни качества.
Изключително спорен е и въпросът за контрола. Той е ограничен само в сферата на един контингент от контрольори, назначавани от комисията, които имат трудов или служебен договор и са изолирани от възможност да участват в контролната дейност - както обществото, така и различни специалисти не по-малко добри от ангажираните на трудов и служебен договор, които са специалисти в консултантски частни фирми или които са преподаватели в университетите. Фактически тези, които формират специалистите в съответната сфера.
Не са въведени единни стандарти за всички оператори в зависимост от формата на управление. Прави впечатление, че водният регулатор доста скромно поглежда в тази сфера, в която ще действат концесионери. Не е решен и въпросът за такива специфични контролни органи, каквито вече са изградени там, където има концесия, като дружеството "Омонит", което в момента осъществява контрол на концесията в София. Не бива такива звена, които са натрупали определен опит, в които има квалифицирани специалисти, да не се предвиждат в контролната система, която би трябвало да бъде под ръководството на бъдещата комисия за водно регулиране.
Ще подчертая, че почти всички неправителствени организации изразяват негативно отношение към закона. Това е Националното сдружение на общините – сериозна критика към закона; Българската асоциация по водоснабдяване и канализация – много сериозни критики към закона; Националният браншов синдикат на водоснабдителите също има много сериозни критики към закона; консултантите на проекта на Световната банка за регулиране на ВиК-услугите също имат сериозни забележки.
Всичко това показва, че законът не отговаря на заявката той да поставя основата или най-важните жалони на бъдещата реконструкция на управлението на ВиК-услугите и в частност на регулирането на цените и качеството на ВиК-услугите. Затова, за да отговаря законът на тази амбиция, той трябва да бъде преработен по същество.
Аз съм против практиката, за която спомена и господин Великов, тези закони да се преработват по същество в комисиите. Този закон трябва да бъде добре обмислен от специалистите, многобройни забележки бяха отправени, да бъде преработен и едва тогава да влезе отново за обсъждане в тази зала.
Затова заявявам, че няма да подкрепя закона и ви призовавам да гласувате по съвест, защото този закон наистина не отговаря на обществените потребности и напълно изолира обществеността и в частност и парламента от контрол върху ВиК-услугите и върху ценообразуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
С някои от съображенията на госпожа Манева мога да се съглася, разбира се, тъй като тя в тази материя също има необходимата компетентност, но мисля, че нейният призив да се върне законът и да се загубят още няколко месеца или може би година, като имаме предвид, че все пак парламентарното време което остава на Тридесет и деветото Народно събрание, не е чак толкова много, ми се струва неуместен.
Вярно е, че в Народното събрание в отделните комисии пристигат законопроекти, които невинаги са в достатъчно добър вид и може би частично този е такъв. Но, от друга страна, това е ролята и на Народното събрание. Смятам, че това е нашата работа и че това е още едно доказателство и хората трябва да разберат ясно, че на практика много от законопроектите се коват именно в Народното събрание, че по някой път те пристигат в не особено добър вид, и да разберат, че наистина Народното събрание е на своето място и някой път, дето се казва – от плява прави зърно, едва ли не. Но случаят не е такъв, разбира се.
Бих казал, че всичките бележки както отделните организации, асоциации и т.н., които бяха споменати, така и тези, които госпожа Манева спомена, могат да бъдат, отговорно заявявам, могат да бъдат изчистени и подобрени между първо и второ четене. Аз внимателно си записвах всичко, не видях нито една постановка от това, което тя отбеляза, която да не може да се отбележи, дори само да се загатне, примерно, че методологията за изчисляване на водните загуби ще бъде направена по методологията, препоръчана от Световната организация на водите. Дори и това само да се отбележи, очевидно ще бъде едно указание за хората, че нещата ще бъдат направени така, както е практиката в света или примерно, както е в Англия. Така че нямам никакви опасения, че няма да се справим между първо и второ четене. Благодаря.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, в комисията, в която работим заедно и Вие сте заместник-председател, винаги сте правили изключително професионални и разумни изказвания и предложения. В момента просто се учудвам на определени моменти от Вашето изказване. Не може един бивш министър и то на околната среда да говори, че в момента има конфликт на интереси между Министерството на енергетиката и предлагания законопроект. Това е абсурдно! Съвсем професионално погледнато, ще видите, че конфликт на интереси има в момента. И точно с предлагания законопроект ще бъдат избягнати тези конфликти, които съществуват в момента.
Второ, най-сериозният проблем и най-сериозните аргументи са да бъде регулаторът самостоятелен. Има възможност между първо и второ четене това да бъде регулирано, съответно всички политически сили да се обединят и да вземем правилното решение, защото предполагам, че и министърът, и експертите, които са готвили закона, могат да преосмислят това становище и съответно да намерим най-добрия вариант. Но това е законът, който ще подобри работата във ВиК-тата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димчев.
За трета реплика – господин Пейчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да споделя някои виждания по изказването на госпожа Манева. В голяма част от критиките госпожа Манева е права, но да се върнем там, откъдето тръгнахме. Ние започнахме да разсъждаваме по този въпрос и го интензифицирахме в момента, в който изтече срокът за загубите, които се признават на ВиК-тата. Срокът изтече преди повече от месец и ние не сме го подновили. Единственият начин за решаване на водните загуби е приемането на Закон за водния регулатор, който би могъл да реши тези загуби.
Съгласни сме, че на едното място разходът за електроенергия е 7%, а за другите 70%, но тези, които регулират цената на електроенергията, също могат да регулират и цената на водата, тъй като те много добре знаят в кой район колко струва електроенергията и няма някаква опасност от кръстосано субсидиране.
Второто обаче, за което говорим, е за определяне на социалната цена. Как можем да регулираме тази социална цена? В момента държавата успява да даде един минимум, един малък праг, до който може да се ползва електроенергия на определена цена. Както за телефоните има определена минимална цена на една част от импулсите. Но не може да даде една малка част вода, която да се ползва преференциално. Водният регулатор обаче, когато се приема Законът за водния регулатор, може да направи това. Всяко отлагане, което ние правим в момента, работи против това. Между първо и второ четене много закони са доработени, ние нямаме някакви кардинални разлики, така че и този закон с малко повече усилия бихме могли да доработим. Комисията е доказала, че може да успее. Призовавам ви за по-голяма организацията на комисията, с няколко извънредни заседания, ако ще да бъдат и десет, да успеем да направим закона навреме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Госпожо Манева, заповядайте за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми колеги, и на тримата отговарям, че вие фактически потвърдихте, че законът е слаб, но казахте, че ние ще го “ковем”, както се изрази господин Великов в комисията. Тази практика е изключително порочна. Ще ви напомня какво стана със Закона за генно модифицираните организми. Една година работихме по Закона за генно модифицираните организми. И текстовете не ги писахме ние, а ги връщахме след продължителни дебати в Министерството на околната среда и водите, Министерството на околната среда и водите пишеше отново текстовете и така ние цяла година се разправяхме с този закон.
Аз мисля, че във всяка комисия, в която се пише законът на базата на някакво нескопосано предложение на съответното министерство, се губи много повече време, отколкото ако с определен срок се даде указание на съответното министерство в посоката, в която текат дебатите, законът да се преработи. Двуседмичен срок според мен е достатъчен на специалистите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да отразят бележките, които сме дали. Законът е готов от 2001 г., той е на бюрото на господин Паскалев. Четири години този закон отлежава без никакво внимание. Досега този закон можеше много пъти да бъде подложен поне на обществено обсъждане и проблемите да бъдат отразени. Няма текст в закона, към който да няма забележка.
Освен това липсва цял раздел, защото многосекторният регулатор е една изключително неудачна форма. И тук не е само конфликтът на интереси с енергетиката - просто нямам време да оборвам всяко от твърденията на колегите - а трябва да се разработи наново изцяло въпросът за структурата на новия регулатор, който да бъде едносекторен, за неговите правомощия, за всичко, което е свързано с един устройствен правилник, права, правомощия и функции на един такъв орган. Така че трябва да бъде разработен един цял раздел, а останалите да бъдат преработени. Това доказва съществените пропуски на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Давам думата на господин Александър Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Недвусмислено, еднозначно е становището на колегите и от трите парламентарни комисии, в които разглеждаме този законопроект – че безусловно такъв закон е необходим. Изключително необходим, но аз бих се съгласил, след като Народното събрание е приело водна стратегия, така както приехме енергийна стратегия.
Аз не бих подкрепил законопроекта в този му вид на първо четене, тъй като за мен той има един съществен дефект, който обезсмисля философията му – философията за независимо и обективно регулиране. Считам, че многосекторният орган, както е предвиден по Закона за регулиране, изключва именно тази възможност. И не съм съгласен с колегите Великов и Пейчев, че няма да има сблъсък на интереси в регулаторния орган, най-малкото по отношение на неговия състав. Предлага ни се да се обособят длъжности на заместник-председател и на още един член от действащата комисия и толкова. Има изисквания по отношение членовете на комисията – техническа компетентност, във финансовата, правната сфера, което предполага в комисията да са представени специалисти от тези области.
Не приемам мотивите на вносителя, че се прибягва до многосекторен регулаторен орган, с оглед намаляване на финансовите средства, ако органът беше самостоятелен, едносекторен, тъй като щели да се ползват едни и същи специалисти и юристи, които сега работят в Комисията за енергийно регулиране, които ще участват и по проблемите на водното регулиране.
Ето го противоречието по отношение на членовете. Тези хора досега са се специализирали и са работили именно по проблемите на енергетиката, а сега трябва да влязат в едно ново амплоа – водното регулиране.
По отношение ограниченията в дейността на членовете на комисията и оттук вече произхожда сблъсъка на интереси, който считам, че ще се получи в една многосекторна комисия. Изредени са условията, на които трябва да отговарят членовете на комисията, за да няма сблъсък на интереси. Но аз бих попитал: ами ако те работят в сферата на енергетиката и са свързани по някакъв начин, а бъдат представени за членове на сектора на водното регулиране, няма ли да има сблъсък на интереси?
Не приемам, че няма сблъсък на интереси и нещата между енергийно и водно регулиране са взаимносвързани, тъй като целият воден сектор е зависим от енергетиката и че ще бъде подходено обективно и няма всеки, с извинение, казано жаргонно, да дърпа чергата към себе си – енергетиците към себе си и водните специалисти пък обратното, да не са съгласни с енергийните разходи.
Поне в комисиите, в работата на които участвах, аз не чух колега да не е изразил съгласието и необходимостта органът да бъде едносекторен. Затова казвам, че се променя вече философията на закона по същество, защото многосекторният орган, както ни се предлага, предполага сблъсък на интереси и за да изчистим този сблъсък и след като сме изразили единно становище за едносекторен орган, а той всъщност ще извършва регулирането, значи противоречи на целия този текст, който ни се предлага. Още повече, че нито думичка не се казва за органа в законопроекта. Говори се за Комисията по енергийно регулиране, всичко ще бъде напасвано, настроено в съответствие с приетия Закон за енергетиката. Някак си нелогично звучи да правим водно регулиране в съответствие със Закона за енергетиката.
Що се отнася до определянето на пределните цени. От вносителя не беше убедително предложен механизма за определяне на пределната цена. Звучеше някак си пожелателно – еди-колко си процента от минималната работна заплата.
Неубедително звучи ценовото регулиране, защото то има регионален характер. В различните региони на страната различни обективни особености, които предполагат и различни възможности за дебит на водоподаването, различни енергийни разходи за извличане на водата, различни разходи за вторична преработка на отпадните води и така нататък, и така нататък. Предвидено е всичко да бъде включено в подзаконови нормативни актове.
Лично аз не го възприемам, защото най-чувствителни са потребителите по отношение на ценообразуването и когато не разпишем изрични изисквания, правила, норми в закона вече даваме възможността на регулаторния орган, колкото и да го считаме за независим и обективен, да извършва тези дейности без възможността за контрол от страна на органа, който е приел този закон.
Нещо много важно по отношение гарантиране на минималната част от печалбата на ВиК-дружествата, която да бъде инвестирана в инфраструктурата, за да се защитават интересите на потребителите. Вносителите ми отговориха, че с бизнесплановете, които се предвиждат за ВиК-дружества, за един достатъчно дълъг, 5-годишен период там ще бъдат разписани тези условия, каква част от печалбата ще бъде договаряна за инвестиции.
Да, аз съм съгласен, но не съм съгласен да не е уточнен един минимум, с който ние да задължим дружествата да служи като изходна база и оттам нагоре да се договарят и да увеличават колкото искат. Но да сме сигурни, че ще има инвестиции във ВиК инфраструктурата, за да не стигнем до това състояние, както е в момента над 61% вече водни загуби. В началото на този парламент започнахме с 25% и стигнахме до 61. И сега изведнъж искаме спешни мерки - давайте да регулираме, защото не решихме този проблем.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не е така.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Ами то е в последствие, господин Великов, и от липсата на водна стратегия.
Не съм съгласен и с елиминиране ролята на местните власти в регулационните процеси. В този законопроект изключително е заимстван опит, вярно, на водещи страни във водното регулиране – Англия, Уелс и Чили са цитирани тук и навсякъде са все тези три страни. Да, но ние 2007 г. влизаме в Европейския съюз. Проучен ли е европейският опит, как стои той и в другите страни? Ще ви дам за пример как е уреден въпросът в Германия. Там е много силно участието на местните власти в комуналното регулиране. Ние тук никъде не споменаваме за тях. Не за пръв път в изказванията става въпрос. Тук аз също споделих с представители на Сдружението на общините, с кметове, които се чувстват засегнати в елиминирането намесата на местните власти във водното регулиране, защото тук вече говорим за различни видове собственост – и държавна, и частна, и общинска. Да не говорим, че все още този въпрос със собствеността не е ясен, не е приключен, както и с концесионирането търпи развитие, но общинската собственост няма да отпадне и трябва да бъдат защитени интересите на местните власти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В самото начало искам да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта, въпреки някои слабости на самия законопроект. Едно е ясно, че се нуждаем от такъв регулатор в страната.
Големият въпрос, който колегите повдигнаха, е дали регулаторният орган да бъде в сегашната комисия, т.е. да се разшири Комисията за енергийно регулиране и да стане Комисия за енергийно и водно регулиране.
По време на заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство беше зададен въпросът колко са населените места, които са в системата на ВиК. Аз мислех, че са около 5200 населени места. Отговорът беше, че са 5300 населени места, които са в системата на ВиК дружествата. Малко трудно си представям една комисия от десет човека да се занимава и с енергийното регулиране, и с регулиране дейността на ВиК операторите. При наличие на, как да го кажа, голямо различие в своето развитие в определените региони тези 5300 населени места – едните се намират около столицата – милион и половина, други са в планински региони, където има един процес на обезлюдяване, трети са в населени места, няма значение дали са на западната граница, в Добруджа, Стара планина, Странджа-Сакар и т.н., други са в населени места, където са изградили със собствен труд, както по-възрастните обичат да казват ангария през 60-те години, водопреносната мрежа от азбестови тръби и днес просто са в системата на ВиК операторите. Днес в определени райони на страната населението се включва доброволно, взимат единствено от ВиК тръбите или пък да правят, както ние наричаме, хазната за водохранилището в малките населени места.
Затова трудно си представям, уважаеми колеги, една комисия да се занимава и с енергийното регулиране, и с водното регулиране при наличие на 5200-5300 населени места. Държавата трябва да положи особени грижи в предоставянето на водни услуги на гражданите. Не подценявам енергийния сектор, никой не го подценява, но ако ние два дни можем да стоим без ток вкъщи, малко трудно ще бъде, ако тази политика във водния сектор бъде оставена, или е на принципите на енергийното регулиране. Малко трудно може да се възприеме, тъй като и без това има обезлюдяване в много населени места в страната, с изключение на областните центрове. Извън 28-те големи града в страната, има страхотно обезлюдяване и държавата не бива да се оттегля от тези региони.
И за да не се оттегли, за да има един обективен подход при определяне на цените, ще премина към другия въпрос, който според мен между първо и второ четене съвсем спокойно може да се промени, ако има волята на народните представители със съдействието на експертите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, това е чл. 15, където се посочва, че с наредби ще се определят правилата за ценообразуване – “Министерският съвет ще приеме Наредба за регулиране на цените на ВиК услугите по предложение на комисията”. Според мен това не е правилно. Министерството има готовност, експертите имат готовност за една такава наредба, нека да си има наредба, но основната рамка за определените неща, тази комисия нали ни препраща към чл. 7, където се казва, че трябва да се отчетат нуждите на потребителите, които поради географски терен или други причини се намират в неравнопоставено положение в сравнение с другите региони.
Това всичко трябва да се изпише. Вместо в наредбата, основната рамка трябва да бъде в закона. Давам ви пример със Закона за регионалното развитие. Имаме различни подходи за планински, селски, но пак има наредба, скоро беше излязла наредбата. Една рамка в самия закон трябва да има за водното регулиране, за да не се злоупотребява утре или вдруги ден. Комисията може съвсем субективно да вземе, теоретично казвам, аз не вярвам хора, които са на такова равнище, да злоупотребяват, но представете си, че в наредбата не се има предвид това, че има голяма безработица, високопланински региони. Около Трън са около 10 села и западната граница почти се обезлюдява, не се взема предвид това нещо и цената на водата при ценообразуването е много висока и хората не могат да си позволят да платят тази цена, т.е. една цена, която се плаща и в София.
Затова би било добре няколко определения да се намерят заедно с експертите. Аз мисля, че и народните представители също сме в състояние, ако се обединим, да подкрепим законопроекта на първо четене. До второ четене да изчистим нещата и да поставим рамката, на базата на която комисията вече да предложи, но да не излиза извън тази рамка, на Министерския съвет една бъдеща наредба.
Другият въпрос, който бих искал да поставя и според мен би било добре да намери място в самия закон, а не в решенията на комисията, това са териториалните звена, които могат да бъдат създадени от бъдещия регулаторен орган. Не е правилно според мен и това е една порочна практика самата комисия да преценява, че може да има териториални звена, но не знам дали ще бъде на областно равнище, дали ще бъде на район за планиране, защото вие знаете, когато обсъждахме Закона за регионалното развитие, ние казахме, че районите за планиране са само райони за статистически и т.н., както наистина е така, и някой да не започва да злоупотребява – дайте сега всичко, териториалните звена да бъдат само на равнище на район за планиране. Или пък колегите от Комисията по екология да ни поправят за басейновите дирекции. Пет ли са, шест ли са в страната, професоре?
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ, от място): Четири басейнови дирекции са.
РЕМЗИ ОСМАН: Трябва да се каже в закона и да се знае. Ако е по-добре да бъдат четири, нека да бъдат посочени в закона, но не бива да се оставя самата комисия да преценява, ние затова сме Народно събрание.
Мисля, че е правилно това да бъде изписано, не е никакъв проблем, пък самата комисия да прецени дали е нужно да има териториални звена или не. Ние трябва да фиксираме в рамката това териториално звено какво ще включва. Може ли да бъде на равнище община? Според мен не е логично. Няма значение дали в една област днес имаме едно ВиК или две ВиК дружества. Ние трябва да кажем обхвата на тези териториални звена.
Мисля, че това може да се промени между първо и второ четене, без да се променя философията на законопроекта. Аз мисля, че така няма да променим философията на законопроекта.
Въпросът за регистрираните експерти, които ще извършват проверки. Комисията може да възложи на длъжностните лица или на регистрирани експерти, които трябва да отговарят на определени условия. Трябва да помислим за трудовия стаж и кои могат да бъдат регистрирани експерти, които ще извършват проверките. Трябва да има такъв регистрационен режим, трябва да има условия, на които трябва да отговарят, във всеки сектор ще се поставят условия, но дали само икономисти и инженери от водния сектор могат да бъдат регистрирани експерти. Трябва да помислим между първо и второ четене дали няма и други хора с друго подходящо образование да изпълняват същите тези дейности, ако желаят да се регистрират. Аз мисля, че може, но трябва да се помисли. Не бива да се стеснява кръгът само за икономисти и инженери във водния сектор. Когато става въпрос за това какво разбираме под стаж в областта на водоснабдяването и т.н., много ясно трябва да се изчисти, защото на мен лично не ми стана ясно.
Пак повтарям, нашата парламентарна група и аз лично ще подкрепим законопроекта. По всяка вероятност между първо и второ четене ще направим предложения за промени. Но основното, завършвайки, колеги, казвам, че трябва да има самостоятелен регулаторен орган. Казах, когато имаме над 5200 населени места, които в своето икономическо развитие са толкова различни, даже и на равнище общини са толкова различни в страната, само един орган, който се занимава само с този сектор, може да се справи с този проблем. Но когато и други сектори навлизат в една комисия, бъдете убедени, че те ще бъдат раздвоени, когато взимат своите решения.
Призовавам колегите да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз ще взема отношение съвсем накратко по разглеждания Законопроект за водоснабдителните и канализационни услуги, за водния регулатор. Ние в комисията разглеждахме този законопроект много подробно и се очертаха опорните пунктове на общото мнение и на различните мнения. Мисля, че общото мнение е, че този закон и формирането на този регулатор, в лицето на Комисията за водно регулиране, е абсолютно необходимо. Крайно време е да се въведе ред в системата на водоползването и канализационните услуги. Крайно време е да се изпишат общи принципи, норми, от които да се ръководи тази дейност, щото в сегашната ситуация в страната ние имаме различни форми и различни нива на ползване и различни структури, които осъществяват тази дейност.
Съществува един хаос – някъде, където се използват много повече за нуждите на енергийната система, тези цени са по-ниски, а някъде, където изобщо не се ползват или се използва естественият напор на водата, тези услуги са с много високи цени. Тоест, трябва да се въведат принципите и нормите, от които да се ръководи формирането на дейността на ВиК дружествата.
Мисля, че законът очертава една много особена специфична област. Той е интегративен закон, вклинява се между различни закони от областта на околната среда и водите – както закони на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за общинската собственост, за местното самоуправление, така и Закона за енергетиката и енергийната ефективност и т.н., т.е., опитва се да очертае собствената сфера и съм категоричен, че прави това успешно. Това е направено с очертаните общи принципи и норми. Очертани са изискванията за формирането на тази Комисия за водно и енергийно регулиране, както и за формирането на цените. Излишни са обвиненията, че законът не се докосва до тези проблеми, напротив, изписани са цяла група изисквания, които трябва да бъдат спазени от ВиК дружествата, за да може да се формира съответната цена както от техническа и енергийна ефективност и оборудване, така и влагане на средства, използване на естествените възможности на водата.
Ще кажа онова, което казах и в комисията – съгласен съм с изказалите се колеги както от опозицията, така и от Комисията по околната среда и водите, че всички сме на мнение, че колкото и да бъдат прецизни изискванията при подбора на кадрите, които ще формират Комисията по енергийно и водно регулиране, винаги ще съществуват съмнения за конфликт на интереси и доминиране на единия вид дейност над другия вид дейност за сметка на една или друга ефективност. Убеден съм, също както колегите, че трябва да се формира едносекторен воден регулатор, който, изпълнявайки интегративни функции между различни видове сфери на обществените отношения и дейности, да може да очертае собствените интереси на включените в този сектор хора, занимаващи се с този вид дейност, както и да реши социалните проблеми на онези, които ползват тези водни и канализационни услуги.
Призовавам колегите да подкрепим този законопроект на първо четене с убеждението, че всички сме ангажирани с промяната на онези моменти, които предизвикват съмнение и могат да бъдат основа за някакви конфликти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Ганчев.
Не виждам желаещи за реплика.
Давам думата на народния представител госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не бих искала да влизам в подробности по предложения за обсъждане на първо четене законопроект за водоснабдителните и канализационни услуги. Бих искала да направя един обзор по отношение на държавната политика в управлението на водния сектор.
В последните години, а и от проблемите, които имахме при обсъждането на други законопроекти, стана ясно, че държавата абдикира от този важен социален проблем, вместо да го постави като основен приоритет в своята политика. Вярно е, че преди два месеца беше предложена и приета от Министерския съвет стратегия, която обаче, за съжаление, не беше поставена на обсъждане в Народното събрание. Мисля, че в един такъв особено важен сектор, какъвто е управлението на водите, би трябвало Народното събрание да вземе решение по отношение на стратегията на водите, на нейното ефективно и качествено управление. Практика, естествено, съществува, тъй като уважаемото народно представителство прие енергийна стратегия, прие стратегия, която беше свързана с БТК, "Булгартабак", с всички стратегически за българските национални интереси отрасли и предприятия. За съжаление обаче българското народно представителство не е запознато с цялостната стратегия по отношение на водния сектор. Каква е хронологическата история по този въпрос?
Преди три години Народното събрание прие на първо четене Закона за водите. Това е основополагащият закон, който, естествено, трябва да бъде синхронизиран с европейската Директива 2060, но за съжаление този закон спря да се обсъжда, когато стигна до т. 5 – точката, която трябваше да определи каква ще бъде собствеността във водния сектор.
В продължение на две години в тази дискусия определящото мнение беше, че собствеността трябва да бъде публична, но и до днес Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и всички други министерства, които биха имали отношение към този важен проблем, не решават тази публична собственост какво разпределение ще има, какъв процент от ВиК дружествата ще бъдат 100% държавна публична собственост, какъв процент ще бъдат общинска собственост, ще има ли смесена публична собственост в различно съотношение между публична държавна и публична общинска собственост. Докато този въпрос не бъде решен, всякакви опити да разглеждаме закон, който да определя регулирането на водните услуги, ще е поради поредното на каруцата пред коня.
Съжалявам много, но уважаемото народно представителство за пореден път ще изгуби парите на данъкоплатеца, като започне да разисква законопроект, който ще има същата съдба, каквато имаше и Законът за генетично модифицираните организми, а именно – ежедневно обсъждане от Комисията по околната среда и водите в продължение на четири месеца.
Пред мен стоят множество становища, които са направени от различни организации и асоциации, които работят в този отрасъл: Националният браншови синдикат, Българската асоциация по водоснабдяване и канализация, Националният комитет за подобряване на водоснабдяването в България и още институции, които правят съществени предложения за подобряване на този законопроект, но в някои случаи взаимноотричащи се предложения, които трябва да бъдат съгласувани и разгледани още преди да бъдат направени предложенията между първо и второ четене. Във всички залегнали становища е отбелязано, че всички закони, които касаят тази отговорна материя, би трябвало да се разглеждат паралелно. Така че заедно със Закона за водоснабдителните и канализационни услуги, трябва да бъде приет рамковият и основополагащ основен Закон за водите, както и основателните предложения за изработването на Закон за ВиК дружествата.
Ако трябва да обърна внимание по отделните членове на предложения законопроект ще видим, че точка по точка направените предложения още по Раздел ІІ “Цел на закона” не могат да се отнасят към този закон. В чл. 4, ал. 2: “Осигуряване и отвеждане на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите”, т. 3: “Осигуряване и третиране на отпадъчните води в съответствие с действащите норми. Постигане на нормите за качеството на ВиК услугите” – всички тези неща би трябвало да бъдат в рамковия Закон за водите, а не в Закона за водоснабдителните и канализационни услуги.
Всички изказали се преди мен народни представители обърнаха внимание за това, че предложението за едносекторен регулатор, който се третира в този закон, е направено необосновано. И нещо повече – работна група, която е била в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с представители на различни специалисти от различните министерства, ведомства, научни институти и различни браншови синдикати са изработили проект, в който основният акцент за регулиране в този сектор е да бъде извършван чрез едносекторен регулатор. И по тази причина, след като толкова много специалисти са работили в продължение на две години и са дали своето компетентно становище, за мен е необясним фактът защо ние трябва да прехвърлим регулатора, който ще контролира водите в България, към регулатор, който ще контролира енергоразпределението и газоразпределението? Още повече, че този регулатор е направен чрез приетата енергийна стратегия и с отделен закон.
В случая ние ще имаме едно подценено отношение на българската държава към един въпрос, който е въпрос на държавен монопол, защото водите са природно богатство, защото чрез управлението на водите може да се управлява политиката на една цяла държава. Докато енергетиката е в процес на приватизация. Там собствеността може да бъде различна. Там собствеността носи печалба, а във водния сектор лошото управление и това, че държавата в продължение на 10 години не разглежда сериозно този въпрос, носи сериозни загуби, от които страдат самите потребители и ВиК дружествата. Още повече, че при даването на оценка за качеството на водите ние имаме различна оценка от оценките, които се дават на услугата при газоподаване и енергоподаване. В нашия случай имаме различни критерии, които определят цвят, мирис, мътност на водата, замърсяване с тежки и други метали и т.н. Така че поставянето на водния регулатор под шапката на енергийния регулатор е едно неуспешно предложение, което съм убедена, че няма да бъде прието от уважаемото народно представителство.
Още веднъж бих искала да подчертая, че народните представители не би трябвало да губят ценното си време и вместо да разглеждат други закони, по които има консенсус, да се занимават с проблемен закон, след като досега – след три години управление – още не е решен проблемът със собствеността, а оттам трябва да се започне.
Искам да кажа, че направените предложения от различни институции би трябвало да бъдат предоставени още един път на вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да бъдат разгледани заедно с другите министерства, които имат отношение по цялостното управление на водите. Такива са: Министерството на здравеопазването, което разглежда въпроса за минералните води, Министерството на земеделието и горите, където се разглеждат водоснабдителните и напоителните системи и Министерството на околната среда и водите. Само с общите действия на четири министерства бихме могли да изградим една единна национална стратегия за определяне политиката в един отрасъл, който е определящ не само за днешния ден, но това е отрасълът, който ще бъде най-чувствителен през следващите десетилетия не само за България, но и за цялата планета Земя.
Направеният законопроект, наистина със съжаление го отбелязвам, е лош законопроект, който не решава проблемите, а ще създаде допълнителни проблеми, които трябва да бъдат решавани на части. Той е предложен на уважаемото народно представителство, само за да предхожда законопроекта за промяна на Закона за водите, който целеше отлагането решаването на проблемите във водния сектор с още една година.
Много ми е интересно как в момента се решават тези въпроси. Бих искала да попитам къде се намират днес всички директори на ВиК-дружествата в България и с какво се занимават днес, утре и вдругиден? Всички те са на спартакиада, а тези, които не са, са на международни конференции! И цената на тези разходи се калкулира в цената на водата! Липсата на държавна политика за водата е отговорност не само на управляващото мнозинство, това е отговорност на целия български парламент. И аз очаквам, че той ще вземе отговорно своето решение, като не подкрепи предложения законопроект, а изиска от съответните министерства да изработят един качествен продукт, с който народното представителство да може да се гордее. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Това, което последно каза госпожа Литрова, още веднъж идва да покаже силната и остра липса на регулатор във водния сектор. От всичко, което чухме, госпожо Литрова, Вие отново затвърдихте вярата ми в това, че е спечелена всяка една минута, в която се приеме Законът за водния регулатор, защото ще е толкова по-добре за ВиК-дружествата.
Ако направите една справка в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и разгледате защитените планове за себестойността на електроенергията и за разходите на електро-разпределителните предприятия, ще видите на колко от тези дружества са отказани разходи – за ремонти, за купуване на автомобили, за необосновани разходи, които някой от електро-разпределителните предприятия са опитали и предложили на този орган.
Аз не знам също дали са на спартакиада и къде са директорите на ВиК-та, но огромните разлики в цените, както например каза госпожа Манева, например в София, където водата е основно гравитачна, и в редица други градове, където водата е основно помпажна, се различава с близо 30% и то в обратна посока. Как ще го регулираме, ако нямаме регулаторен орган? Значи, този регулаторен орган няма да може да регулира цената на водата. Вие сте против създаването на такъв регулаторен орган, а искате да стане един перфектен закон, който вероятно 745 години да не се променя!
И същевременно трябва да чакаме хаосът, който сега цари на редица места…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой прави този хаос?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Този хаос става от липсата на регулация. Тази регулация трябва да е единна за страната.
Същевременно говорите за контрол на качествата на водата. Да, качеството на водата се следи по редица показатели, които мога да изброя: цветност, мътност, по Рубльовска скала, по метода на теста и т.н. Токът също има свои характеристики като плътност, напрежение и честота. Газта също има такива показатели: нормален метър, кубичен метър и т.н.
Въпросът е съвсем различен, госпожо Литрова. Ние трябва да приемем едни рамки, които са важни.
Второто по-важно нещо, което започна да изкристализира в залата, е какъв да бъде органът – самостоятелен или общ орган – това е важният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Великов.
Право да си кажа, се учудих защо точно 745 години трябва да съществува този закон?!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Наистина и за мен тези 745 години останаха неясни, но с другите аргументи на инженер Пейчев съм съгласен. Той също е един от експертите в залата по тези въпроси, безспорно.
Като реплика към колежката Литрова всъщност бих искал да спомена, че да, действително мястото на този Законопроект за водния регулатор е преди другия законопроект, свързан с едно малко допълнително отлагане на чл. 193, ал. 3, а именно, за да може да покаже волята на комисията и на народното представителство - Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги да бъде приет достатъчно навреме в рамките на тази година, така че да има време министерството, Министерският съвет, съответната комисия да започне своята дейност.

И вторият основен момент в моята реплика е свързан с това, че нашата парламентарна група на свое заседание прие независимо, че има някои забележки, които могат да подобрят законопроекта, да подкрепи законопроекта на първо четене. Госпожа Литрова, която е член на нашата парламентарна група, вероятно е отсъствала и затова не е разбрала за това. Моля да се съобрази с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Литрова! Част от съображенията, които споделихте, бяха обсъдени по време на заседанието на комисията. Те до голяма степен се споделят от повечето членове, включително и от мен.
Позволявам си да взема отношение с оглед на това, че вече няколко пъти тук се поставя въпросът относно собствеността на ВиК-системите. Както всички членове на нашата комисия и от другите комисии, които имат отношение по законопроекта, аз предполагам, че и другите народни представители също имат ясна визия и информация относно собствеността. Този въпрос е предвиден да бъде разгледан основно в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който беше прекъснат, когато започнахме да го разглеждаме на второ четене.
След проведени много консултации и участия в работни срещи с ръководствата на двете министерства – на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, имайки предвид и европейския опит, и опита в други водещи страни в сектора, оттук от трибуната бих искал да кажа, че имаме ясна визия относно собствеността по какъв начин да бъде конструирана и ситуирана, така че това да предполага действително експлоатация на ВиК-системите от операторите и взаимоотношенията между потребителите да бъдат регламентирани по възможно най-добрия начин. Така че това е предвидено да бъде разгледано в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
По другото вече изказахме съображения. Смятам, че впоследствие ще изложа и другите си съображения по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, които направихте опит да ми отправите реплики! Аргументите, които Вие изложихте, още един път затвърждават моето твърдо убеждение, че предложеният законопроект трябва да бъде сериозно променен, трябва да влезе след приемането от уважаемото народно представителство, първо – на стратегия за водите; второ – на Закон за водите и чак тогава да изграждаме регулатор. Регулатор не може да бъде изграждан след като липсват критериите, по които ние да извършваме това регулиране.
Уважаеми господин Пейчев, Вие много подробно сте запознати с тази материя и когато прочетете предложения законопроект, ще установите, че всъщност тук критерии няма. Тук има утвърждаване на субективизма, защото няма критерий, по който ще се оценяват т.нар. бизнес планове, които пък бизнес планове ще определят по каква цена горките потребители ще трябва да плащат водите. Така че, когато ние нямаме рамка, и когато нямаме задължителни норми, тогава няма как нито да регулираме, нито да определяме дали едно нещо е правилно направено или не. Налагането на субективния фактор в този законопроект е изключително пагубно. Нещо, което ще доведе вреди не само на ВиК-дружествата и на потребителите, но това ще създаде кризисна ситуация в държавата, защото вместо да постигнем ефекта, който целим - да решим един важен проблем, ние ще създадем нови проблеми и докато продължаваме да работим на парче, няма да имаме необходимия резултат.
Така че струва ми се, че определянето на държавната политика в този сектор и изготвянето на законопроекти, които да регламентират всичко, което държавата трябва да използва като регулатор и като монополист, и като социален фактор, и като политика изобщо, би трябвало да бъде направено със стратегията, която определя водната стратегия за развитие в следващите 10-15-20 години. Защото, това което ние правим, не е законопроект, който да променя всяко следващо Народно събрание или едно и също Народно събрание по пет пъти. Това ще стане пак, ако продължаваме да работим по този изключително неефективен начин, като се изцеждат усилията на всички специалисти в Комисията по околната среда и водите, както беше по три други законопроекта, за сметка на платените държавни служители, които носят законовата отговорност да управляват този сектор и да предлагат на Народното събрание законопроекти, които стават за гласуване, а не законопроекти, които отчитат дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми народни представители, които не сте се оттекли от пленарната зала, използвайки този канализационен термин! На първо място ще започна с един текст от Конституцията и това е чл. 19, в който се казва, че законът трябва да предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и да защитава потребителя. И естествено ние ще бъдем в тази конституционна хипотеза, защото става въпрос за регулация на монополи. Какви са тези монополи? Предимно държавни монополи! ВиК-дружествата – държавата е едноличен собственик на капитала, а господин министърът им назначава директорите и във всеки един момент може да ги сменя тези директори. Директори или там каквито са ръководители, тоест и досега не е имало никаква пречка и без приемането на такъв закон, ако имаше разбиране за такава политика за регулация, да се въздейства в този сектор.
Аз, разбирам, че години, които също са се оттекли, използвайки канализационната терминология, по този въпрос никой не се е замислял. Защо не се е замислял? Защото има милиони потребители, които си плащат – плащат си загубите на вода, плащат и спартакиадите, плащат и семинарите, плащат, плащат, плащат. От другата страна има една политика, която казва – потребителите са за това да плащат.
Дали този закон, с този начин на регулация ще реши проблема? Или всичко ще се сведе до това, каква администрация да се изгради – дали да бъде в енергийния регулатор или отделна администрация? Колко калпака, колко чиновника още трябва да поеме на гърба си потребителят? Защото това е другият въпрос. И като гледам философията на закона, тя пак продължава да стоварва тежестите върху гърба на потребителя. Вземете Административно-наказателните разпоредби: на ВиК-оператор, който не изпълнява задължението си по чл. 13, ал. 5 - имуществена санкция от 20 до 50 хил. лв. А те са задължени да изпълняват показателите за качества, определени по реда на ал. 1.
По-нататък, чл. 36: “При неизпълнение срока на задължението по чл. 11 от съответния ВиК-оператор се налага имуществена санкция от 20 до 50 хил. лв.”
Член 37: “Ако в срока ВиК-операторът не внесе преработен бизнес план….” Какво са виновни потребителите, от чието такси се събират тези от 20 до 50 хил. лв., какво са виновни, че директорът не е внесъл навреме бизнес план? И такава е цялата логика тук в административното наказване: “Имуществени санкции на ВиК-оператора”.
Уважаеми дами и господа, ВиК-операторът пари няма, той ги събира от потребителите. Значи за несвършената работа, господин министре, от тези, които Вие сте назначили, потребителите трябва да плащат от 20 до 50 хил. лв.!
Има санкции, разбира се, и за директорите. Но доста по-малки. Нормално, сигурно са им ниски заплатите.
Категорично една такава логика е недопустима. И тя е логика, която минава като нишка, аз тръгнах отзад напред през целия законопроект. Аз съм абсолютно съгласен тук с колегата Ремзи Осман и с други, които казаха, че не може, без в закона категорично да са очертани параметрите на регулацията, само да се казва кои и с някакви обтекаеми, описателни изречения да се прави регулация.
Възниква един следващ въпрос – кое пречи да се тръгне към регулиране на печалбата? Аз този подход го предлагам в другия законопроект – направил инвестиции, няма загуби на вода, Бога ми, да има една по-висока печалба. Обратното, на тези, които не влизат в регулация, ще се смачка печалбата. Сега какво се получава? По различни форми хем не се формира печалба, хем се продължава да се допуска субективният подход и разхищението в крайна сметка на вода и скубането на потребителите. Този закон няма да гарантира ограничаване на злоупотребата с монополно положение и няма да осигури защита на потребителя.
Въвеждат се нови такси – такса “ВиК регулиране”. Значи ние постоянно казваме, че потребителят плаща за загубите на вода, които стигат 60 – 70%. Плаща вода. Сега му въвеждаме и такса “ВиК регулиране”. Вярно, в закона пише, че тя се плаща от операторите. Но кой плаща на операторите, уважаеми дами и господа? Пак потребителите. Значи естествените монополи у нас продължават да се превръщат в една индиректна трансмисия за скубане на отделните български граждани, за оскубване на тези граждани. И те затова, пак използвайки канализационния термин, включително и заради това се оттичат в чужбина. Защото такава философия и такъв подход не решават проблемите.
Казаха го тук колеги, аз искам да чуя и позицията на правителството. Смятате ли, господин министър, че е добре регулацията да е в едни твърди рамки? Тоест, казва се: щом загубата на вода е толкова в това дружество, ти не можеш да формираш повече цена от толкова, не можеш да формираш повече печалба от толкова. И това е в закона. Чиновникът, комисията изпълнява закона. А иначе какво става според този закон? Тези, които трябва да изпълняват закона, готвят проектите за закони и проектите за подзаконови актове! Е няма такова нещо в света! Има парламент, асамблеята приема закона и има администрация, която изпълнява закона. Съгласен съм да е независима. Ако щете и към енергетиката, ако щете да са и отделно. Аз даже в този въпрос няма да влизам, тук имаше дискусия. Ама не може един и същи да готви проектите, министърът само да одобрява. На него пък такава роля са отредили. И един и същи да прилага. Или ще има закон, мисля, че госпожа Литрова го каза, както и господин Осман, по който са изписани всички параметри и ние да го приемем и да кажем: ето, създаваме регулатор при тези параметри, бъдете добри да спазвате тези параметри в закона, или другото е една пълна измишльотина, която сигурно някои ще подкрепят, някои ще гласуват против. Аз лично ще се въздържа. Защото не чух тук някой да е против регулацията. Даже всички смятат, че е закъсняло решаването на този проблем. Този проблем нямаше и да се постави. И сега нямаше да влезе за дискусия. Защото знаем за Закона за водите, господин Великов, идвах на едно заседание преди две години във вашата комисия, там се замрази един правителствен проект. Не знам какво стана.
Сега за изменението на сроковете. Тук ви стяга чепикът. И сега подхвърляте на народното представителство този законопроект и казвате: ние с този регулатор ще решим всички проблеми, аман-заман, дайте да удължим още малко срока, при който загубите ще се изсипват върху главите на потребителите. Срокът ще изтече точно когато Народното събрание ще излезе за парламентарни избори и няма да има кой да го удължи, ВиК ще продължават да си суровакат потребителите. Ето това не е политика и не е подход!
Аз мога да се спра и много по-подробно в мотивите и тяхното разминаване, категорично разминаване с текстове в закона. Тук се говори, че правната характеристика на дейността на комисията е била експертно-медиаторска, моля ви се! И вместо тази комисия да има ясна законова рамка какво регулира, ясен орган с права и задължения и органът да следи за прилагането на закона, но понеже е направена тази амалгама от правосъздаващ и правоприлагащ орган, а ние трябва това да го верифицираме с гласуване в парламента и е дадена и функцията медиаторска, моля ви се! Тя е държавен орган, каква медиаторска функция? Има си Закон за медиацията. Не може държавните органи да се занимават с медиация. Тя щяла да ги погажда, така пише на стр. 9 от мотивите.
По отношение на следваната политика и публичното й огласяване. Този орган не бива да има собствена политика. Политиката я изработва правителството или парламентът. И казва на този орган: в тази законова и подзаконова среда ти прилагаш тази политика, която аз ти давам. А тук пише, че тази комисия щяла да си огласява политиката: разпоредбите по задължението за публично огласяване на следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Този орган или е изпълнителен орган, или е законодателен орган. Или няма нужда тогава от правителство. Да си дадем на отделни агенции да си правят политика, да си прилагат нормативните актове, да си пишат проектите. Тука неоттеклите се, използвайки пак канализационния термин, народни представители, да верифицират с натискане на копчета и хайде, кой откъде е. Затова такъв подход е неприемлив.
Аз лично, мисля и много колеги ще се опитаме за второ четене да коригираме, доколкото е възможно, този законопроект. Иначе като виждане, като разбиране, като философия, той е дълбоко погрешен. Няма да постигне резултата за реализация на онова конституционно правило да предотвратява злоупотребата с монополизма, защото, пак казвам, това са естествени монополи, и да защитава потребителя. Ето това го няма в този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Михаил Миков.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков, за пореден път се възхищавам от Вашето умение да жонглирате с понятия, някои от които, разбира се, са малко по-далеч от Вас по понятни причини. Но си мисля, че в случая съвсем да отхвърляте този законопроект като нещо, което е подхвърлено, за да може да се оправдае исканото от нас отлагане за много по-малък срок на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, не е състоятелно. И мисля, че начинът, по който е изготвен този законопроект и привличането на водещи юридически специалисти от нас и чужбина, заслужават малко по-голямо уважение.
Аз съм твърдо убеден, че с поправките, които и Вие лично ми се стори, че се ангажирахте да предоставите като предложения най-малкото между първо и второ четене, законопроектът ще придобие една още по-добра завършеност. Там ще трябва да влязат елементи от наредбите, както стана ясно, за да се гарантира именно този обществено важен ресурс и по този начин общественият интерес да бъде защитен.
Така че мисля, че не бяхте прав в някои по-крайни емоционални оценки на предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, господин Миков! При други обстоятелства и на друго място аз бих се възхитил на Вашето умение като адвокат да подменяте тези и да вкарвате свои аргументи, за да обезсилите всичко онова, което откъсвате от контекста и го правите смешно и безсмислено. Но в случая обръщам внимание само на два факта. Там, където говорите за санкциите, които се налагат на ВиК дружествата като глоби за неспазени съответни изисквания и нормативи, Вие отново апелирате към бедните потребители, които трябва да платят тези санкции.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А към богатите ли?
ПЕТКО ГАНЧЕВ: Но в случая ние имаме веднъж определени цени въз основа на нормативи, строго определени норми какви цени съответното дружество трябва да прилага спрямо потребителите. То не може като касиер от домсъвета да си допълни приходите, като тръгне отново и събира от потребителите за онова, за което е наказан за несвършена работа или за нарушен закон.
Това е едното. Не може и дума да става, че потребителите ще бъдат засегнати, след като има строго определени нормативи, граници, рамки, в които те трябва да заплащат цената на направената услуга.
Вторият момент. Говорите, че водният регулатор или Комисията за водно регулиране, водоползване, е някакъв орган над Министерския съвет и над изпълнителните инстиутции.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не над.
ПЕТКО ГАНЧЕВ: Или някакъв друг, който ги дублира и който допълнително засилва администрацията и утежнява бюрократичния апарат. Ние говорим в случая за един интегративен закон, една дейност, която е от различни области, която засяга различни сфери, различни обществени отношения. Тази дейност досега беше оставена на самотек, беше оставена на произвола на едни или други представители в тези области, но тя не беше обхваната в нейната цялост като такава извършена услуга за ползване на вода и канализационни услуги. В този смисъл, когато се създава такава комисия, тя се създава, за да запълни системата на обществените отношения и да реши този проблем. И тя не става над или излишна и утежняваща бюрократичната система, тя става просто необходимо звено от цялата система на административното управление.
Това са нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, на няколко пъти по въпроса, свързан с водите, Вие наистина защитавате една позиция, която в два случая се различава малко и аз бих Ви припомнил. Когато говорим за загубите и когато говорим за кражбите и за инкриминирането на кражбите на вода, Вие заставате на една позиция, а в случая с регулаторния орган заставате на друга позиция.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Каква е разликата?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Разликата е такава, че не подкрепяте инкриминирането на кражбата на вода. Аз мисля, че тук би трябвало логически да поставим въпроса и за собствеността на мерните прибори, които са за отчитане на разхода на вода. Това е един много важен въпрос, добре е, че Вие засегнахте темата, аз искам да я допълня и смятам, че ще се съгласите. А когато направихме една политика, която е обща политика в електроразпределителните дружества за собственост на измервателните прибори на самите дружества, около 18% се намалиха загубите. Даже има електроразпределителни дружества като това в Стара Загора, които достигнаха 24%. Въвеждайки регулаторния орган, ние ще снижим силно тези загуби и ще оптимизираме работата, господин Миков. В случая регулаторният орган доказа след няколкогодишно съществуване, че независимо какво му предричаха много хора, той има положителни резултати, които са видни за всекиго. Вероятно заради това е предложено този регулаторен орган да поеме и водното регулиране. Пак повтарям, друг е въпросът дали той трябва да бъде самостоятелен или да бъде към него. Но да отричаме изцяло създаването на такъв регулаторен орган – че той, видите ли, ще бъде само една шапка и излишна администрация, смятам, че това не е правилно. Погледнете вътре в себе си и ще се убедите по резултатите, които е дал до момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Пейчев, кражбата на вода е криминализирана, проблемът е, че не можете да ги хванете. Не е важно дали аз съм против или не, има си текстове в Наказателния кодекс, това е криминализирано. А текстовете, които Вие ни предлагате, просто не са юридически издържани, не може обнять необятного. (Реплики на министър Церовски.) Господин министър, имате право да вземете думата по всяко време, припомням Ви това Ваше право.
По отношение на това, което каза проф. Ганчев. Професор Ганчев, социализмът си замина преди 15 години и парите не падат от небето. Когато глобяваш дружеството за несвършена работа от неговото ръководство, парите в дружеството се събират от потребителите. Съвсем откровено ви казвам, аз ще предложа на второ четене да се завишат санкциите за тези длъжностни лица, но в никакъв случай да не страдат потребителите заради това, че някой от ръководството на дружеството не си е представило в срок бизнес плана или не е дал някаква документация. Откъде-накъде аз като потребител ще плащам, че директорът, който е сложил господин Церовски, е отишъл на спартакиада и не си е предал в срок бизнес плана? Хайде сега глоба от 20 до 50 000 лева, защото се знае, че няма да я плати директорът, а ще я платят потребителите. Това е желязната логика. Тези пари няма откъде да дойдат, освен от тези хора, на които ще се калкулират в цената на водата. Другият вариант е да дойдат от държавния бюджет, но мисля, че тази работа вече сме я отрекли, господин министре.
Не става въпрос за никакво жонглиране. Пак ви казвам, аз не съм против идеята да се регулира, казвам ви, че с внесения проект няма да се постигне ефектът включително и по отношение на загубите на вода. Твърде бегло, да не кажа никак не се третира този въпрос в закона – да се стимулират дружествата да правят инвестиции, да намаляват загубите, за да може в един момент и вода да се икономисва, и да падат цените на водата. Напротив, цели се да се запази сегашното статукво на дружествата, да се отчитат големи загуби на вода, поемани от потребителите, защото от тези загуби на вода се реализират доста крупни суми, господин министре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, тъй като очевидно има голям интерес у още колеги народни представители, а пък от друга страна е хубаво днес да свършим поне с този законопроект, аз предлагам да удължим времето с толкова колкото е необходимо, за да мине и гласуването на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложени има ли? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на днешното пленарно заседание след 14,00 ч. до гласуването на законопроекта, но не повече от 16,00 ч.
Гласували 175 народни представители: за 97, против 61, въздържали се 17.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата на народния представител Радослав Коев.
РАДОСЛАВ КОЕВ (ПГНВ): Господин председател, колеги! От бурния дебат по темата досега стана ясно единствено, че според господин Пейчев големия проблем на този законопроект е как да изглеждал водният регулатор – дали той да бъдел при енергийния или да бъдел самостоятелен, или този въпрос сме щели да го решим перфектно между първо и второ четене. Другото, което вероятно залата разбра, е, че НДСВ има колективно решение, което партийната дисциплина налага да бъде изпълнено, да гласуват правилно. Затова те са и в залата в момента, затова им трябва и времето до края на деня, така щото законопроектът да може да мине. А истината е, че в този законопроект става за гласуване единствено заглавието, а между първо и второ четене то вероятно трябва да бъде променено като Закон за отказ от водното регулиране, защото по своята същност този закон е такъв и не намирам някой в залата, който да е прочел нещо различно в него.
И досега Министерският съвет и министърът на регионалното развитие би могъл да подготви всички тези наредби, които са изписани в този уж законопроект, и да регулира каквото си ще. То така е и написано в закона. От него непредубеденият читател би разбрал, че един човек на едно място ще регулира едни работи, които имат нещо общо с водата, но не става ясно точно какви.
В същото време в мотивите пише точно и ясно, че този Закон за водния регулатор щял по някакъв особен начин да позволи на частните инвестиции да навлязат в този сектор, което било много важно. Как точно този закон влиза в някакви отношения с частните инвеститори във водния сектор, на мен не ми става ясно. Понеже министърът е тук, вероятно, поне по отношение на мотивите, ще го чуем накрая какво общо има Законът за водния регулатор с инвестициите от частния сектор.
Ясно е какво общо има. С този Закон за отказ от водното регулиране става така, щото, като го нагласим и като изберем хората, които ще регулират водния сектор, в утрешния ден те и единствено те ще влязат във взаимоотношения с бъдещите концесионери, в чиито концесионни договори няма да може да бъде записано нищо друго, освен че те ще спазват изискванията на водния регулатор и всяко едно тяхно действие ще бъде съгласувано със същия този регулатор, което освобождава от ангажименти и Министерският съвет, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но, което е по-важното, освобождава Народното събрание от ангажимента въобще да се бърка в този сектор. Оттам нататък Народното събрание може да си напише какъвто си ще Закон за водите и да упомене вътре когото си иска, това вече ще се е случило, концесионерите ще разполагат с 20-, 30-, 50- или Бог знае колко годишни договори и те ще са тези, които ще регулират взаимоотношенията в сектора, разбира се, и във взаимодействие с органа, който сме на път да гласуваме сега и то в този му вид, дето вътре е написано, че едни хора ще направят едни наредби и едни подзаконови актове и вътре въобще не става ясно какви всъщност обществени отношения регулира този законопроект.
Няма такива обществени взаимоотношения. Това съотношение между бъдещия концесионер – за това всъщност става дума – и държавата, за съжаление, в лицето на двама, трима, пет или десет чиновници. За това става дума, това е на път да гласува Народното събрание.
Според мен би било безотговорно и по-редно е Министерският съвет да си върне този законопроект да упомене параметрите, които водният регулатор ще регулира. Така или иначе, много от колегите поеха ангажимента между първо и второ четене това да бъде направено. Аз казвам, че не би могло да бъде направено за две, три или пет седмици между първо и второ четене, не би трябвало и да бъде правено от народните представители. Нека законопроектът да добие онзи вид, който наистина ще позволява водно регулиране, с каквото абсолютно всички в тази зала се съгласихме, че се нуждаем за в бъдеще.
Пак напомням, добре е да чуем накрая министъра. Нека да каже няколко думи за това колко този законопроект в този момент е нужен, каква би била неговата обвръзка с другите законопроекти, които касаят водите на България, какво е отношението към следващите идеи – концесионни договори, неща, за които си говорихме вече преди две години, има ли такова отношение? Всъщност възможно ли е сега чрез този законопроект да насърчаваме по някакъв начин чуждите и външни инвестиции, частни инвестиции във водния сектор или в този законопроект въобще не става дума за нищо такова? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Коев.
Не виждам желаещи за реплики.
Давам думата на д-р Чакъров.
След д-р Чакъров ще съобщя с колко време разполагат парламентарните групи. Докладваха ми, че НДСВ разполага само с две минути. Ще съобщя и за следващите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да повторя колегата от нашата парламентарна група, който се изказа преди мен, че ние, като парламентарна група, подкрепяме като цяло законопроекта. Естествено, имаме своите забележки и препоръки, които са и изказани, които ще бъдат, и досега по време на заседанията в комисията, в които имаме наши представители, и сега, в пленарната зала.
Аз ще се опитам да обясня защо ще подкрепим този законопроект и бих искал в същото време и да представя и цялостната законодателна рамка, която е наша цел, която бихме искали да реализираме до края на мандата. По-скоро искам да кажа, че това не е една самостоятелна стъпка, един самостоятелен акт. Това, което се случва днес тук, е вследствие на това, че действително това, което се изказа от колегите, имаше се предвид при разглеждането на предишните законопроекти, а именно след като се внесе, и това беше сравнително в началото на мандата, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, там наистина една от целите, която е поставена, съжалявам, че господин Миков го няма, за да чуе, е именно снемането на монополното положение, което в момента, за съжаление, е факт във ВиК-сектора, чрез възможността да има концесиониране, възможността именно навлизане на частния сектор, но частният сектор, естествено е да навлезе във ВиК-сектора с ясни правила, с ясни регламенти, с ясна регулация. След като започнахме да разглеждаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, възникнаха два основни проблемни пункта, по които ние имахме доста дискусии, дебати. Проведе се една среща на представители на всички ВиК-дружества. В него време имаше и представители на сдруженията, които експлоатираха, бяха оператори във Велико Търново, в Сливен, в Бургас. За щастие, тази практика беше пресечена с наша воля, бих казал, на повечето народни представители.
Кои бяха проблемните пунктове, които се очертаха при разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите? Двата проблемни пункта бяха: именно в единия си основен пункт, че по отношение на ВиК-регулатор не беше предвидено абсолютно нищо. Тоест, имаше само един член, в който се визираше, че такъв ВиК-регулатор ще бъде създаден, който да регулира взаимоотношенията, цялостната политика в сектора.
Вторият основен пункт, по който стартираха дискусии и дебати, беше именно относно собствеността на ВиК-системата.
Към днешно време виждате, че след дълги дискусии, дебати, както казах и преди малко, много работни срещи, международни форуми, в които сме участвали, повечето в страната, и в чужбина и, проучвайки европейския и международен опит в тази сфера, е налице един законопроект за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Естествено, след като това е факт, днес ние трябва да си отговорим на един много важен въпрос. Разглеждайки законопроекта, ние трябва да решим днес тук, бидейки народно представителство, имаме ли волята, имаме ли желанието да стартира и да поставим началото на регулацията в сектора и то регулация, която да защитава основно интересите на потребителя? Основно да има ред в регламентацията и ценообразуването, основно да се визира по какъв начин ще се изчисляват и да бъде представено на цялото общество, на всички граждани водните загуби, за които многократно тук сме водили дискусии и дебати в пленарната зала.
Нашият отговор като политическа сила е: ние сме за да поставим началото на тази регулация във ВиК-сектора; да има ясна регламентация във взаимоотношенията между субектите, които са оператори във ВиК-сектора, така че да бъдат защитени основно интересите на потребителя. А това може да стане най-вече, защитавайки една обективна, реална цена, да има ясни правила, както каза господин Миков, за печалбата, която би се получавала, и разпределението на тази печалба.

Така че ние имаме тази воля и ще подкрепим законопроекта, както беше зказано и преди мен. Аз няма да се спирам толкова пунктуално на забележките, които бяха направени, а ще си позволя само да маркирам в основни линии пунктовете, по които наистина бихме искали между първо и второ четене да има еволюция, и това, което трябва да бъде имплантирано в закона като краен продукт.
В същото време би следвало да сме наясно, че във ВиК-сектора в момента има монополно положение, действително има хаос в ценообразуването, както и преди това съм се изказвал от трибуната. Не може там, където потребителят ползва гравитачна вода, цената да е по-скъпа, отколкото в друго населено място или друго ВиК-дружество. Има помпажна вода, има по-голяма енергоемкост и в същото време цената да бъде в обратни пропорции. Да не говорим, че в различните ВиК-дружества има доста сериозно разминаване. Определено е налице една изключителна потребност от ясна и точна регламентация във ВиК-сектора. Нашата позиция е, че въпреки че има доста пунктове, по които трябва да бъде доогледан законът, това е необходимо. Ние трябва да стартираме този законопроект, да бъде подкрепен и въпросите, които бяха поставени от доста изказали се преди мен, в технологичен аспект, в процедурен аспект аз също се присъединявам към колегите, че това е възможно.
Вярно е, че законопроектите, които разглеждахме преди това в комисията, бяха прегледани и обработени и в края на краищата се получиха много добри закони. Мога да посоча Закона за управлението на отпадъците – един много добър закон, който е направен професионално, много национално отговорно, отчитайки държавните интереси. Същото мога да кажа за Закона за генетично модифицираните организми, чието разглеждане предстои в пленарната зала на второ четене.
Аз бих искал да благодаря на всички членове на Комисията по околната среда и водите и на експертите, и на ръководствата на съответните министерства, с които работим, за ефективната и задълбочена работа в комисията.
Имаме сериозни забележки, които са отразени и в доклада на комисията, които и аз лично съм отправил. Една от основните ни забележки е препращането на много съществени моменти в подзаконови нормативни актове. Именно по отношение на нормите за качество в чл. 10, ал. 1 и ал. 3 – методиката за определяне на допустимите загуби. Също така в чл. 15, ал. 1 за регулиране на цените.
Определено позицията ни е такава, каквато е била винаги в комисията, че трябва да има предварително ясна регламентация относно нормите за качество, методиката за изчисляване, каквато е европейската и световна практика за водните загуби.
Също така много важен за нас е моментът или пунктът за регулиране на цените или по какви механизми и на какви критерии ще се опира ценообразуването. Всичко това беше изказано по време на заседанието на комисията. Малко нескромно, но ще кажа, че цялата тази дискусия, която днес се провежда в пленарната зала, се проведе в комисията и всички тези пунктове бяха засегнати в цялостен обхват.
Това, което искам да кажа, е за бизнес плановете. Трябва наистина да има ясни критерии. Тук е крайъгълният камък, който би дал ясна ориентация и императив на ВиК-операторите, било то като концесионери или дружества, които в момента оперират, да имат ясни правомощия, но да имат и ясни задължения по отношение на правата и функциите, които имат и изпълняват.
Относно това дали да бъде многосекторен или моносекторен независимият държавен субект, наречен комисия, 9 от 10-те колеги, които се изказаха, са в подкрепа на това комисията да бъде моносекторна с оглед на спесификата и обема, и изключителната отговорност, която би поела една такава комисия. Естествено този дебат ще продължи, но насоката на дискусията се очерта още по време на първо разглеждане на законопроекта и в комисията, а и от изказванията, които се направиха днес в пленарната зала.
Изключително важен момент, на който обърнах внимание както по време на заседанията на комисията, така също и днес бих искал да се обърна към вносителите и всички народни представители, а в това отношение искам да кажа, че ще имаме и конкретни предложения за един определен дял от печалбата да бъде реинвестиран в инфраструктурата на ВиК-системите. Това е един от важните моменти, който неслучайно е пропуснат, бих казал, с оглед на това, че сегашното статукво позволява това да бъде начислено като печалба и липсата на ясни регламенти да е позволила да се насочват средства за подновяване основно на преносната мрежа. Това е ключът и механизмът, с който можем да намалим водните загуби и по този начин да има много по-добро качество и не на последно място това би се отразило благоприятно и на формираната цена.
Така че за собствеността на системите, така както беше повдигнат въпросът и от госпожа Манева, и от госпожа Литрова, след като приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, ще се даде отговор. Има вече визия, има до голяма степен становище, което ще бъде предоставено на вниманието на членовете на комисията, а впоследствие и на всички народни представители в пленарната зала. Тя ще бъде базирана и критериите ще бъдат такива, каквито са в повечето европейски страни. Считаме, че това ще бъде една удачна форма за по-добра експлоатация на ВиК-системите и най-вече всичко това ще бъде субординирано на защита интересите на потребителите и то не само на думи.
Следващата ни забележка, която беше отправена и сега я отправям, беше по отношение на структурата на комисията и административния капацитет. Аз до голяма степен не съм съгласен със забележките, които се направиха, че отново това ще бъде в тежест. Естествено, че ще бъде поето от потребителя, но всичко това трябва да бъде наистина субординирано на постигането на целите и задачите, които се поставят пред комисията. Нашето виждане е, че трябва да се намери оптимумът на администрацията, която да реализира съответните правомощия и контролни функции, които се предвиждат за комисията. Безспорно има необходимост от такава адекватна структура и смятаме, че по време на дебатите и дискусиите, които ще предстоят по време на второ четене в комисията, всичко това ще намери своя отговор.
Приключвайки своето изказване и апелирайки колегите да подкрепят този законопроект, изказвам позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи, че ще подкрепим законопроекта. Бих искал да апелирам да поставим началото на регулацията в тази изключително важна сфера с изключително силен социален вектор, така че интересите на потребителите да бъдат защитени по най-добрия начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
Господин Миков има думата за първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Чакъров! Няколко пъти в своето изказване казахте "въвеждаме регулацията". Вие само възстановявате регулацията! През 1996 г. с Постановление № 194 за приемане на Правилник за прилагане на Закона за цените имаше методика за образуване на цената на водите и тя действаше до 1999 г., когато правителството преди вашето правителство, с Постановление № 138 на Министерския съвет през м. юни 1999 г. отмени методиката за образуване на цените на водата, а по-късно отмени Закона за цените – 1999 г. Вие само връщате регулацията на едни цени, които могат да бъдат монополни и които, слава Богу, че за три години управление разбрахте, че имат и социално значение. Това е процес на узряване, който е твърде радостен – дошло му е времето, три години сте го наблюдавали и сте разбрали след три години и няколко месеца, че трябва отново да се въведе регулация на монопола, защото цените засягат много хора.
Така че да говорите за възстановяване на регулацията – това ми е репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за втора реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Чакъров! Вие ни призовавате да подкрепим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Аз обаче искам да Ви запитам: на кой съществен въпрос отговаря този закон? Нека да си зададем въпроса: кой е регулаторът? Абсолютно неудачно и неприемливо предложение. Това означава, че наново трябва да се разработи целият раздел за структурата, за правомощията, за отговорностите, за функциите на регулатора. В закона няма отговор – какво ще регулира? Няма никакъв показател в закона, всичко е препратено към подзаконови актове. Обектът на регулация също не е много ясен. Как ще се регулира? Няма никакви показатели, всичко отново е препратено към процедури, които никой не знае какви ще бъдат. Как ще бъде защитен интересът на обществото, как ще бъде защитен общественият интерес? Това също не само че не е ясно, а изобщо не е предвидено в закона. Обществото отсъства като потърпевш от прилагането на един такъв закон.
Концесионерите също са оставени без никакъв контрол. Не се предвижда контрол в областта на концесиите, а това е бъдещето за управлението на водите в отделните направления.
Този закон не отговаря на нито един от въпросите, на които трябва да отговори! Как тогава да го подкрепим? Това са някакви виждания как би трябвало да изглежда водният регулатор и на базата на тези виждания ще пишем нов закон. Тук виждам едно упорство, че законът непременно трябва да се подкрепи – сравнете какво е влязло сега на първо четене и какво ще влезе на второ четене. Това ще бъдат абсолютно различни закони. Защо трябва да подкрепяме нещо, което не отговаря на изискванията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Чакъров! Мисля, че на цялата зала и особено много на Комисията по околната среда и водите са известни Вашите усилия тази комисия да работи ефективно и да дава един добър продукт, който да се приеме с лекота от уважаемото народно представителство. Обаче в случая няма да постигнем продукта, който целим да реши глобално тези въпроси.
Не искам да навлизам точка по точка в този законопроект, защото може да се говори с часове, но докато в Закона за енергетиката всички изисквания и условия са разписани точно, дори приехме и доколко дни след като не е платена една сметка може да бъде прекъснато електроподаването, условията са дадени в закон, защото материята е изключително деликатна. А тук имаме още по-сериозен проблем, където всичко се оставя да бъде решено с подзаконови нормативни актове и уважаемото народно представителство в момента няма яснота какъв е изобщо смисълът на този закон, освен общия, пожелателен характер да направим опит да извършим регулиране на водните и канализационни услуги.
Но не това е пътят, по който можем да решим този толкова важен проблем. Ако в момента искаме на всяка цена да приемем законопроект, който няма да бъде работещ, а ще създава проблеми в утрешния ден, няма да постигнем благородната си цел, която си поставяме, защото нашата цел и задача е да решаваме проблемите в този сектор, а не да се мъчим да ги замаскираме и да правим многократно поправки.
По отношение на едносекторния регулатор - всички комисии и изказващи се казаха, че това е един лош начин за решение на въпроса. Няма пак да внасяме цели глави, както правехме в Закона за генетично модифицираните организми – народното представителство без да гласува на първо четене глави, внася цели такива глави и ги предлага за обсъждане на второ четене. Тази практика е порочна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя е и противоконституционна.
Господин Чакъров има право на дуплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, считам, че всичко това, което беше повдигнато досега, беше изказано. Целите на закона са разписани. Именно с оглед и на нашата цел да постигнем това, което е заложено в този законопроект, изказахме нашите позиции по какъв начин да бъде постигнато, да бъде един ефективен, един работещ закон. Отправихме също така нашите забележки, споделяйки нашите съображения относно препращането към подзаконови нормативни актове.
По-важно е какво решение ще вземем днес – да "възстановим", както каза господин Миков…
Целта е една – да има ясна регламентация, базирана на сериозни принципи и критерии, така че да има правила, ясни регламенти във ВиК-сектора.
А що се отнася до това, че едва сега сме прогледнали по отношение на изключителната социална компонента, това определено не е така.
Мисля, че бяхме ясни, точни и последователни, очертахме законодателната рамка, която трябва да бъде приета и да влезе в действие, така че целите пред нас са ясни.
Не споделям позицията да има връщане, отлагане на законопроекта и бих искал да кажа опасенията си от парламентарната трибуна. По този начин до края на мандата няма да може да бъде приет такъв Закон за регулация във ВиК-сектора. Всички знаем, че ако това не се случи сега, може да стане най-рано след една-една година и половина, след като се сформира и заработи следващото Народно събрание.
Искам да запитам: през това време кой ще се възползва от монополното си право и кой ще бъде потърпевш? Ясно да се дефинират критериите за загуба, ясно да се дефинира методиката за ценообразуване, ясни норми за качеството на водната услуга – на всичко това трябва да си дадем отговор. Мисля, че на тази база можем да изградим нашата си позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори е изчерпила своето време.
Парламентарната група на Коалиция за България разполага с 26 минути.
Парламентарната група на ОДС разполага с 23 минути.
Парламентарната група на ДПС разполага с 15 минути.
Парламентарната група на СДС разполага с 29 минути и т.н.
Ако смятаме, че можем да вървим към приключване, нормално е да изслушаме и министъра, за да не провалим и комисиите, но, все пак, има парламентарни групи, които имат още време и ако желаят, биха могли да вземат отношение по законопроекта. Гласуването ще покаже дали ще го приемем или ще го отхвърлим.
Да дадем думата на господин министъра, макар че той не е изявил желание, но виждам, че си водеше старателно бележки.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз наистина си водих и сигурно ще продължавам да си водя бележки.
Разгорелият се дебат показва едно-единствено нещо – изключителното кълбо от социални, корпоративни и политически интереси в сектора. Наистина, аз отговорих за себе си на въпроса защо моите колеги – предшественици не са успели да внесат такъв законопроект за разглеждане в Народното събрание. И си зададох въпрос дали аз като министър на регионалното развитие и благоустройството, поемайки съответните ангажименти да придвижа реформата във водния сектор и пред международните финансови институции с предлагането на този законопроект и внасянето му от Министерския съвет още през пролетта в Народното събрание, съм направил това в подходящия момент, дали не съм избързал.
Категорично обаче смятам, че реформата във водния сектор е изключително забавена. И категорично не мога да приема оценките на колегите от опозиционните парламентарно представени политически сили, че правителството не провежда последователна политика във водния сектор. Не мога да се съглася, че след като Министерският съвет е утвърдил стратегия във ВиК-сектора и е казал, че тази стратегия във ВиК-сектора е част от по-голямата стратегия за управление на водите, то ние не трябва да продължим със следващите стъпки в този ВиК-сектор, а те са законите, които трябва да приемем, за да можем да изградим цялостната политика и да я реализираме.
Категорично не приемам жонглирането пред вас, народните представители, с редица сложни термини от малко посветените народни представители, без да обиждам другите, защото те не са длъжни да бъдат експерти и специалисти в сектора, и преплитането на най-различни теми с една-единствена цел – този законопроект, независимо как ще изглежда след приемането му, да бъде протакан във времето и отново да бъде отложен.
Категорично смятам, че всяка една от властите в Република България трябва да поеме своята политическа отговорност във водния сектор. И аз твърдя, че Министерският съвет с крачките, които е направил, с утвърждаването на стратегия във ВиК-сектора, със законопроектите, не споря дали добри или лоши, приети от Министерския съвет и предложени сега пред вас, за да бъдат приети и от Народното събрание и станат закони, е извървял своя път за ускоряване на реформата във ВиК-сектора. Така че смятам и съм убеден, че Народното събрание ще бъде на своята висота и ще съумее да приеме закона за ВиК-регулирането в рамките на тази година. Защото съвсем отговорно мога да кажа, че посветените от вас знаят, че приемането на този законопроект е свързано с други ангажименти на страната ни по структурните заеми “ПАЛ 3”.
И всякакво жонглиране и всякакво бавене приемането на този закон до края на годината застрашава или създава по-големи и по-сериозни проблеми пред държавата в отношенията й с международните финансови институции.
За да подчертая някои от нелепостите, които тук чухме, искам да дам няколко примера, без да обвинявам никого.
Как може да се каже, че глоба или санкция ще утежни потребител на стока на съответно търговско дружество? Това за мен просто е невъзможно да го асимилирам! Предполагам, че всеки един от вас, който е в този парламент, преди да стане политик, по някакъв начин си е изкарвал хляба, и то го е изкарвал с търговско дружество. Няма значение дали са частни или държавни. Всъщност дейността на търговските дружества е да предлагат някаква стока на пазара, да я реализират и оттам нататък да съществуват на база на това, което предлагат на пазара. ВиК-дружествата са същите, те също са търговски дружества.
Как може да се твърди, че когато едно търговско дружество е санкционирано от държавните органи, това става за сметка на консуматорите на съответната услуга или стока? – пълен абсурд! Още по-малко, абсолютно съм убеден, че колегата, който изрази тази теза, понеже познавам неговите юридически познания, е абсолютно наясно за какво говори.
Колеги, искам да апелирам към следното: какъв закон ще излезе вследствие на вашата работа в парламента и на съвместната ни работа като изпълнителна и законодателна власт, е изцяло в правото на парламента и зависи докъде и как аз като представител на изпълнителната власт ще мога в процеса между първо и второ четене да защитя аргументирано постановките, предложени в законопроекта на Министерския съвет.
Аз апелирам към политическата ви отговорност, да загърбим евтините процедурни ходове, за да спечелим още малко време или с други думи – да изтървем още малко време за реформата във водния сектор. Уверявам ви, господа, че всяка загубена минута е особено важна и ще бъде особено тежко на всеки един бъдещ мой колега. Всяка загубена минута, колкото и да е неприятно, ще се калкулира в цената на ВиК-услугите – това е истината.
Аз не мога и не искам да смятам, че опозицията в българския парламент по този изключително важен въпрос за българското общество няма да вземе конструктивна позиция. Не искам, не вярвам и не мога да допусна, че това ще стане. Абсолютно мога да декларирам пред вас, че съм отворен по всякакъв начин да дискутираме всички прагматични въпроси, които биха направили закона по-добър, по-работещ, по-съвършен. Готов съм това нещо да го направя.
Същевременно искам да подчертая още нещо – не вярвам, че някой от вас, уважаеми колеги народни представители, и за миг си мисли, че този законопроект, който ви е предложен, не е изработен от същите тези експерти, които, между нас казано, и в моето министерство, и в Министерството на околната среда и водите работят повече от десетина години. Едни и същи са тези експерти, те не са сменени.
За жалост това, което е неприятното, е, че прекалената политизация на въпроса обслужва наистина тези среди в сектора, които в мътните води се надяват да ловят риба.
Аз още веднъж искам да ви благодаря за това, което направихме с онези паразитни образувания, наречени "водни сдружения". Това беше много важен жест от ваша страна, който ми вдъхна доверието и вярата, че ние съвместно с вашите усилия, в рамките на това Народно събрание, можем да дадем един успешен старт на реформата във ВиК-сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, силно се надявам, че няма повече желаещи за изказвания. Наистина виждам, че е така, затова, уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 126, против 30, въздържали се 52.
Законопроектът е приет на първо четене.

За процедурен въпрос имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за две седмици между първо и второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщения:
Комисията за промени в Конституцията ще има заседание на 28 септември, вторник, от 13,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 23 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 132 на пл. "Ал. Батенберг" 1.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 23 септември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 134 на пл. "Ал.Батенберг" 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава на 23 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Ал.Батенберг" 1.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 23 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. "Ал.Батенберг" 1.
Комисията по околната среда и водите ще заседава на 23 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Ал.Батенберг" 1.
Парламентарният контрол започва с разисквания, както съобщих в началото на деня. Следват отговори на актуални въпроси и питания, като най-много са към министър Игор Дамянов. Следват министър Станков, Фелиз Хюсменова, министърът на спорта Васил Иванов-Лучанов, Валентин Церовски и още други министри, но те очевидно няма да могат да се класират за утрешния ден.

Уважаеми народни представители, закривайки заседанието, искам да ви напомня, че утре започваме в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,26 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева