Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да ви предложа едно разместване в програмата за днес. Поради това, че днес изтича срокът, в който трябва да бъдат избрани членовете на новия орган Съвет за електронни медии, предлагам т. 7 да мине веднага след законопроекта за ратифициране на Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО, което ще бъде т. 1.
След това продължаваме по програмата.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 2, въздържал се 1.
Приема се.

Първа точка от дневния ред e:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ НА НАТО И СТРАНИТЕ-ПАРТНЬОРИ, УЧАСТВАЩИ В "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР", ОТНОСНО СТАТУТА НА ТЕХНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Докладът на комисията гласи:
"На редовно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписан на 15 юни 2001 г. в Брюксел.
Разширяването на сътрудничеството между страните-членки на НАТО и страните-партньори в посока към съвместно участие в многонационални щабове налага присъединяването на Република България към съответната международноправна регламентация. Статутът на международните военни щабове е уреден в Протокола за статута на международните военни щабове (Париж, 1952 г.), който се инкорпорира в националното законодателство на страните-партньори чрез допълнителен протокол, открит за подписване през 1997 г.
Протоколът регламентира, от една страна, статута на военните щабове на НАТО и на персонала на тези щабове на територията на страна-партньор, както и статута на персонала на въоръжените сили на страните-партньори, прикрепени или присъединени към военните щабове на НАТО.
От присъединяването на Република България към Последващия допълнителен протокол не произтичат финансови задължения.
В резултат на обсъждането Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили.
Това становище беше прието в комисията с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли изказвания по законопроекта и становището? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Последващия допълнителен протокол.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 154, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Илчев, заповядайте по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, ще се обърна към Народното събрание с молба този законопроект да бъде гласуван и на второ четене, за което имаме готовност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение, което е в съответствие с чл. 67, ал. 2 от нашия правилник, да се премине и към второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 151, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Илчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

"З А К О Н
ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА
ПОСЛЕДВАЩИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ
СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ
НА НАТО И СТРАНИТЕ-ПАРТНЬОРИ,
УЧАСТВАЩИ В "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР", ОТНОСНО
СТАТУТА НА ТЕХНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ


Член единствен. Ратифицира Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписан на 15 юни 2001 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Чухте текста на законопроекта.
Становища по него? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта, така както беше представен от господин Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 158, против 1, въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Моля председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи становището на комисията по този избор.

ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по медиите относно
избор на членове на Съвета за електронни медии
от квотата на Народното събрание на основание
чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
и във връзка с § 52, ал. 1 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за радиото и телевизията

На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2001 г., Комисията по медиите обсъди постъпилите предложения за членове на Съвета за електронни медии, както следва:
Веселин Стойков Стойков - предложен от ПГ на НДСВ;
Дамян Обрешков - предложен от вестник "Труд";
Дончо Ботев Папазов - предложен от ПГ на ОДС;
Емил Леков Лозев - предложен от Съюза на българските музикални и танцови дейци;
Емил Пенчев Владков - кандидатурата е дошла от самия проф. Владков;
Лилия Райчева Тодорова-Коларова - предложена от Гражданска асоциация за обществена телевизия в България, катедра "Радио и телевизия" на Факултета по журналистика и масова комуникации, подкрепена от ПГ на НДСВ;
Мария Георгиева Стефанова - предложена от ПГ на НДСВ;
Маргарита Йорданова Пешева - предложена от ПГ на НДСВ;
Петко Тодоров Тодоров - предложен от ПГ на Коалиция за България;
Райчо Петрушинов Райков - предложен от група народни представители;
Снежана Божинова Атанасова - кандидатурата й е дошла от самата нея;
Стефан Михайлов Димитров - предложен от ПГ на ОДС;
Чавдар Аспарухов Стойчевски - предложен от Съюза на българските журналисти.
Постъпилите предложения отговарят на изискванията на чл. 25 от Закона за радиото и телевизията. След разискванията се проведе гласуване и беше взето следното решение:
Комисията по медиите предлага за обсъждане и гласуване от Народното събрание постъпилите кандидатури на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и подкрепя тези на:
Лилия Райчева Тодорова-Коларова - 11 гласа "за", 0 "против" и 3 "въздържал се";
Веселин Стойков Стойков - 11 гласа "за", 3 "против" и 0 "въздържали се";
Мария Георгиева Стефанова - 9 гласа "за", 0 "против" и 4 "въздържали се";
Маргарита Йорданова Пешева - 13 гласа "за", 0 "против" и 1 "въздържал се";
Райчо Петрушинов Райков - 11 гласа "за", 0 "против" и 3 "въздържали се".
Тук трябва да кажа, че народният представител от Комисията по медиите Явор Милушев декларира своя глас за тези кандидатури, но гласът не беше преброен, тъй като той лично не присъстваше до края на заседанието на комисията.
Господин председател, биографичните справки на подкрепените от комисията кандидати са раздадени. А днес сутринта бяха раздадени и декларации на одобрените от комисията кандидати, че е спазен чл. 26 на Закона за радиото и телевизията, а именно, че тези хора не са сътрудници, бивши или настоящи, на Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по направените предложения от комисията.
Заповядайте, господин Димитров.




БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Разбира се, тук няма да коментирам въобще предложенията. Аз си мисля, че парламентарното мнозинство се е събрало, взело е политическо решение, беше казано и в комисията, предполагам, че залата ще потвърди решението за избора. Но искам да уведомя колегите, че процедурата в комисията не беше, първо, утвърдена от самата комисия. Нямаше въобще такава утвърдена процедура по събиране на документите на кандидатите, по някакъв начин проверка на съответствие за условията, съгласно закона, а беше казано в последния ден, на заседанието на комисията в сряда, че до 15 ч. ще бъдат събирани документите на кандидатите. Изпадаме в деликатно положение за това, защото това са хора, бих казал всички хора, а те са 12 или 13 човека, които са видни представители на българската интелигенция, и се стига дотам комисията да отхвърля дадени кандидати или въобще да се чудим без утвърдена процедура по какъв начин да гласуваме в залата.
Все пак искам да подчертая, че тази справка от комисията на господин Андреев беше по наше искане. Радвам се, че вече има такива справки, но защо само за петте кандидата, които са утвърдени от комисията. Би трябвало да има справка за всички номинирани, защото до избора не е ясно пленарната зала кого ще избере. Иначе аз оставам с впечатлението, че изборът е предопределен.
Аз ще моля наистина, госпожа Милотинова като председател на комисията и цялото ръководство на комисията, друг път нещата да се изпипват по някакъв начин процедурно, за да не остават народните представители в комисията, пък и в залата с такива неясноти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Милотинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Само няколко думи във връзка с това, което беше казано от господин Благой Димитров. Така, както го казахте, господин Димитров, може би народните представители ще останат с впечатлението, че е даден срок от сряда до сряда, което не е вярно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как дадохте срока?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Една седмица преди това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): В устна форма.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Ще имате възможност да се изкажете, господин Корнезов. Не е в устна форма. Нима не бяхте миналата седмица в пленарната зала, когато председателят акад. Сендов изчете съобщението?
Така че, колеги, има 14-дневен срок по закон. Четиринадесетдневният срок, даден от закона, е гласуван в пленарната зала. Аз смятам, че всички тук сме достатъчно грамотни хора и можем да четем законите. И в крайна сметка, след като в закона се дава някакъв срок, би трябвало той да се спази. Беше напомнено от председателя на комисията на народните представители, които са представители на различните парламентарни групи в тази комисия, както беше пуснато и по Българската телеграфна агенция, за която са абонирани голяма част от медиите в нашата страна. Така че аз смятам, че на процедурата е дадена достатъчно публичност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ще направя едно предложение за член на Съвета за електронните медии и едновременно с това ще се изкажа, за да не вземам думата допълнително. Обещавам, че няма да говоря повече от 30 минути, както е предвидено по правилника.
Уважаеми дами и господа, не за първи път изборът за членове на регулаторния орган е предрешен. СДС бяха по-големи царе в това отношение от самия цар, но и НДСВ не пада по-долу. Имената на членовете на Съвета за електронни медии са следните: Мария Стефанова, Веселин Стойков, Лилия Райчева, Маргарита Пешева и Райчо Райков. Някой съмнява ли се, че това са новите членове на Съвета за електронни медии?
РЕПЛИКИ: Не, не. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ИВО АТАНАСОВ: Никой не се съмнява. Тогава какво правим ние? Както в оня виц за размножаването, придаваме демократичен характер на мероприятието. Не е добре, че ролята на парламента се свежда до придаване на демократичен характер на един избор. На един избор, който е предрешен. НДСВ също като Гоголевия Акаки Акакиевич не може да се освободи от стария шинел на политическите партии, управлявали преди това, да налага своята воля по един такъв важен въпрос, по който трябва да се търси консенсус. Така че ние сме изправени пред поредния предрешен избор. Но все пак има една новина в този избор. Новото е, че за пръв път се изправяме пред толкова неподготвен избор.
Прав е господин Благой Димитров: процедура за избиране на членове на СЕМ, за номиниране на членове на СЕМ няма открита. Госпожа Милотинова лепи бележки и ние трябва като прилепи да се лепим по стените, за да научим, че е открита процедура. Тя казва: депутатите от комисията бяха уведомени, беше им напомнено.
Уважаеми дами и господа, не е достатъчно на депутатите от комисията да се напомни, не е достатъчно да бъдат уведомени. Те трябва да вземат решението за откриване на процедура, както е било винаги досега при избор на членове на Националния медиен съвет. Едно е да се напомни, друго е да се участва във взимането на решение. Едното е демокрация, другото е командно-административен стил, който колкото и да е странно, става все по-присъщ на новото мнозинство. Ние дори не видяхме кандидатите. Това се случва за пръв път в кратката история на този регулаторен орган. Например един от новите членове на СЕМ - Мария Стефанова. Четейки биографията, вероятно тя е един подготвен човек. Е, не можах да се сетя, коя е Мария Стефанова. Много се извинявам! Десет години съм в тая комисия, а и тя години наред работи. Но госпожа Милотинова не даде възможност да видим кои са кандидатите. Как да я подкрепя при това положение? Госпожа Милотинова преобразува крилатата фраза "Човек, това звучи гордо!" в "Документ, това звучи гордо!" Аз не мога да гласувам за документ. Нейният curiculum vitae наистина витае, госпожо Милотинова, но ние не можем да го свържем с нейната физиономия, с личността Мария Стефанова. Аз питам: някой от залата, освен може би госпожа Грозданова, Милотинова и Милушев познава ли Мария Стефанова? Има ли някой който да я познава? Извинете, колеги, как ще гласувате тогава? Защо обиждаме по този начин и самите кандидати, и себе си? Какво пречеше да се открие една нормална процедура и да можем да видим кандидатите, да преценим и заедно да изберем най-доброто? Какво пречеше? Аз не мога да си обясня какъв е този инат и защо се върви в разрез с традициите и с установената досега практика. Поне откъм процедурна гледна точка тази практика не беше лоша.
Така че ние ще бъдем свидетели на налагането на едно политическо решение. Аз разбирам, че правителственото мнозинство няма изход, след като беше дадена възможност на отиващия си президент да назначи четирима от деветимата за нови шест години. Вие, колеги, не за да уволните Лили Попова, а за да вземете най-простото решение в СЕМ, вие трябва да наложите и петимата да бъдат хора, на които вие се доверявате. И петимата трябва да бъдат доверени на вас членове на СЕМ. Защото иначе не можете да вземете абсолютно никакво решение. Защо избързахте със закона? Защо беше необходимо да се избърза с този закон? Колко пъти съм казвал на госпожа Милотинова: не бързайте. Ясна е провокацията на Александър Томов, бившия председател на НСРТ, който ви постави в този капан. Той си подаде оставката и парламентът трябваше в едномесечен срок да избере човек на негово място. Добре, този срок отдавна е просрочен. Но какво стана? Един отиващ си президент ще има свои хора в СЕМ за шест години напред. Нормално ли е това нещо?
Аз тогава, на 25 септемвриq в комисията дадох един пример, който тогава ви обиди, но който се потвърди по блестящ начин. Защото, както по реакциите на медицинската жаба може да се съди дали е бременна не жабата, а жената, така по отношението на НДСВ към Медийния съвет можеше да се съди дали царското движение е бременно с кандидат-президент или ще припознае Петър Стоянов. Това го казах на 25 септември и това се потвърди по един много категоричен начин. Но това сега ви поставя в положение да назначите и петимата, да изберете и петимата членове на СЕМ, които да бъдат близки до вас, на които да можете да разчитате, защото иначе няма да можете да взимате нито едно решение в СЕМ.
Не е вярно това, което чух да казва госпожа Милотинова, че в комисията се постигна консенсус по някои от кандидатурите, които НДСВ предложи. Да, ние и днес ще подкрепим някои от тези кандидатури - и на Лилия Райчева, и на Маргарита Пешева, и на Райчо Райков - и ние ще ги подкрепим въпреки нежеланието на НДСВ да постигне консенсус. Тази подкрепа ще бъде израз на нашата нормалност, на нашата демократична култура. Но тя не е израз на консенсус, защото консенсус не беше потърсен. Кое е това действие, госпожо Милотинова, с което Вие потърсихте консенсуса? Има ли такова действие или Вие имате право да преценявате кои са професионалисти, а ние нямаме право да преценяваме? Или тези, които посочите Вие, са по-добри професионалисти, а другите, които ние предлагаме, са по-слаби професионалисти?
Ще подкрепим качествените хора. Но ще ги подкрепим по други съображения. Това, че вие не търсите съгласието, може би ви създава един уют, но в един определен момент то ще се обърне срещу вас. Защото е много кратък пътят от народната любов до паветата. И вие трябва да приемете нашата подадена ръка и винаги, когато от нас тръгва инициатива за съгласие, да забравите това високомерие и да търсите това съгласие. Аз мога да приема, че избирателят ви е дал мнозинство в парламента и вие можете да проведете тук своето политическо решение и от десетимата или петнадесет професионалисти, които тук ще бъдат гласувани, да изберете петима. Какъв ще бъде подходът? Естествено, че ще бъде политически. Има и политическо решение на жълтата парламентарна група. Един колега от правителственото мнозинство заяви откровено в комисията, че това е политическо решение. Имате право на това. Народът ви е дал властта, но не си присвоявайте нашето право ние да преценяваме кои са професионалисти. Вие точно в това ни обидихте, като казахте, че само тези петимата са професионалисти. Да, повечето от тях са професионалисти. Но вие не погледнахте изобщо в онези предложения, които бяха направени от други парламентарни групи или от граждански, творчески и професионални сдружения. Изобщо не погледнахте. Или ако сте погледнали, не сте ги погледнали добре, тъй като нито едно от другите предложения не беше уважено от вас. И това е големият проблем.
И още един проблем - Веселин Стойков. Нали обсъждаме кандидатури, затова си позволявам да говоря персонално. Не става дума за това, че е нелепо, когато Бакърджиев го гонят от СДС, негов човек да влиза в Съвета за електронни медии. Но вие превръщате Веселин Стойков в балансьора на Съвета за електронни медии, в балансьор между президентската и парламентарната квота. Вие убедени ли сте, че този балансьор ще бъде достатъчно време в подкрепа на онези хубави виждания за развитието на електронната сфера, които Вие имате? Убедени ли сте в това нещо или в определен момент балансьорът ще отиде в другата посока? Не е ли това една много голяма ваша грешка въпреки качествата на господин Стойков като специалист в сферата на далекосъобщенията, които аз не оспорвам.
Нашата парламентарна група предлага кандидатурата на доц. Петко Тодоров. В закона са записани няколко изисквания за кандидатите за членове на регулаторния орган. Той единствено отговаря на всички изисквания. Единствено от всички кандидати отговаря на всички изисквания. Бил е много над 5 години на работа в телевизия, на работа в радио, бил е на работа в сферата на далекосъобщенията и е бил във Факултета по журналистика.
Кажете има ли друг кандидат, който да покрива целия периметър от изисквания, които предвижда законът? Има ли, Яворе, друг?
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Толкова политически кандидат!
ИВО АТАНАСОВ: Няма друг кандидат. Петко Тодоров е човекът, който обжалва решението на НСРТ, скандалното решение на НСРТ за печалния избор на Иван Бориславов за генерален директор на Националното радио. Петко Тодоров е човекът, който по този начин помогна да се преодолее кризата в Националното радио. Има ли друг от кандидатите, който да е направил подобно нещо? Петко Тодоров е специалист и професионалист отвсякъде. Но какво от това, след като решението вече е взето и след като ние сме се събрали тук да придаваме демократичен характер на мероприятието?
Поддържаме неговата кандидатура. Ще подкрепим и други кандидатури, предложени не само от НДСВ, но и от граждански, творчески и професионални организации, стига да позволите да се гласува. Защото може би след като бъдат избрани петимата, предложени от правителственото мнозинство, изборът по-нататък ще се обезсмисли.
Може би трябва да уточним процедурата по гласуване. Поне това да направим. Всеки от народните представители за колко кандидати ще има право да гласува. Ето това са важни въпроси, които комисията трябваше да вземе като свое решение, да обяви началото на номинацията и да уточни цялата процедура по избора.
Това не беше направено. Изборът беше предрешен.
Но въпреки всичко аз ще пожелая успех на новия регулаторен орган, защото кризата в българската медийна регулация, предизвикана от предишните управляващи, е незапомнена в България. Петдесет години не са дежурели полицаи пред студията в Националното радио, както това се допусна при предишния състав на националния медиен съвет. Така че ще подкрепим всяко разумно предложение въпреки нежеланието на НДСВ да постигне консенсус. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Вие икономисахте повече от половината време, с което разполагахте.
Има ли и други желаещи да изразят отношение?
Заповядайте, госпожо Диляна Грозданова.

ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да ви призная, че тези дни, до днес, когато ние ще изберем членовете от парламентарната квота в Съвета за електронни медии, бяха твърде, бих казала, направо тежки за мен, защото аз познавам всички хора, които проявиха желание да влязат в този регулаторен орган. Познавам ги като професионалисти. Познавам и още доста хора, които също биха желали да влязат в един такъв регулаторен орган, и всички те имат качествата да бъдат членове на СЕМ. Но трябваше да се направи избор. Местата все пак са само пет, които ние, народните представители, можем да попълним така или иначе.
Така че смятам, че имената, около които Комисията по медиите се обедини с гласуване, са достойни кандидатури. Вярно е, че решението, което Парламентарната група на НДСВ взе, при всички случаи е политическо. Това решение, което парламентът ще вземе, също ще е политическо. В крайна сметка в тази зала всички решения са политически.
Важното е, че хората, които този път Народното събрание би избрало за членове на СЕМ, са професионалисти, доказали това с години, доказали това пред професионалната гилдия. Техните биографии, които са пред вас, са солидни биографии, впечатляващи биографии.
Аз с пълното съзнание за отговорността, която поемам, мога да твърдя пред вас, че ние не сме имали политически съображения, когато сме избирали в Парламентарната група на НДСВ - първо, просто ги обсъдихме, а след това и в Комисията по медиите - тези имена. Политически съображения не сме имали. В това вие ще се убедите като прочетете творческите биографии на тези кандидати. Не би могло да се каже, че дори един от тези кандидати е някак си партийно свързан с НДСВ. Друг е въпросът, че НДСВ няма и членове, за да бъде свързан.
Всъщност аз не бих могла да кажа, че някоя от представените кандидатури е много ярко свързана с една или друга партия, има ярка партийна украса за разлика от предишните избори, направени в тази зала. Ние всички знаем какъв беше резултатът от предишните избори. Много плачевен.
Аз се учудвам, че господин Иво Атанасов, а и господин Благой Димитров изразиха недоволство по отношение на процедурата. Дори господин Иво Атанасов - аз се шегувам - той има една дежурна фраза, с която започва всяко свое изказване: "Аз знам, че това е предопределено, мнозинството, каквото реши, това ще си направи, но аз да си кажа това и това".
Не мога да разбера, господин Атанасов, Вие сте дългогодишен депутат, дали е имало случаи, когато в тази зала все пак с мнозинство не е приемано решение? Може би е имало такъв случай. Аз не знам. Но все пак демокрацията е това - с мнозинството гласове да се взима едно или друго решение. Какво значи "изборът е предопределен"? Винаги изборът се прави с мнозинство в залата. Естествено, всеки един народен представител тук, в пленарната зала, има право да издигне кандидатура. Има право да издигне не една, но и две, и три кандидатури и да застане зад тях. Никой не е отнел това право на народните представители, нищо, че комисията е обсъдила едни имена, нищо, че председателката на комисията представи и други имена тук. Вие можете да издигнете и още кандидатури. Народното представителство ще се произнесе по всяка една от тях чрез гласуване. Но в крайна сметка мнозинството от тук присъстващите колеги ще вземе решението. И това е демократичната практика.
Аз този път се надявам, че Съветът за електронни медии ще бъде един професионален орган, че тези хора са поели ангажимент не пред НДСВ, не пред БСП, не пред СДС, а пред обществото, защото техният главен дълг е пред обществото - да създадат една нормална медийна среда в България, медийна среда, която ще бъде в полза на обществото и съответно в полза на всяка една от партиите, представени тук, в Народното събрание. Защото, уважаеми дами и господа народни представители, нашите политически послания, нашите намерения, нашата програма стига до обществото чрез посредника медии, включително чрез посредника електронни медии. Ние не можем също да изпълним дълга си пред обществото, ако нямаме адекватни медии, които на първо място да поставят дълга си към обществото.
Така че аз се надявам народните представители да подкрепят кандидатурите, подкрепени с доста голямо мнозинство от Комисията по медиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
За реплика има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Грозданова, много ми се иска като нова парламентарна сила и като нови депутати в тази зала да не свиквате с тезата, че решенията са политически и че залата гласува политически. Да, демокрацията е това - мнозинството да взема решения. Но демокрацията е мнозинството не на една политическа сила, а мнозинството отляво, от центъра и отдясно да изрази консенсуса и да изрази най-доброто. Защото в противен случай имаше една приказка: "Оти ги ручахме жабетата?".
Ние с вас по политически признаци сме дошли в парламента, но не по политически признаци трябва да взимаме решенията в този парламент. Извинете ме, но не мога да разбера логиката Ви, когато казвате: нашите кандидатури не са политически, но решението ни е политическо в парламентарната група и в парламента ще бъде отново политическо.
Нека най-после да разберем, че в парламента ние, които сме в парламента, трябва да дадем тон, независимо коя идея защитаваме, че политически решения няма, а има демократични решения, които се формулират от представители на всички парламентарни групи.
Така че добре би било поне новите хора да не идват с чувството, че решенията винаги се налагат по политически начин. Ние не бихме желали и ви показваме с гласуванията, че в много случаи гласуваме по начин, който е разумен, а не, по който налага идеята на нашата политическа парламентарна група и конфигурацията в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми колеги, преди малко споменах, разбира се, толкова пространно изказване като господин Иво Атанасов не направих, защото не намирам такава необходимост.
Но мен ме безпокои следното: първо, има ли, питам аз госпожо Милотинова, проверка за съответствие на документите и има ли представени документи на всички кандидати, съгласно изискванията на закона?
Второ, вие давате декларации само на петте члена, които са посочени от мнозинството, а на другите хора няма. Вие обиждате още 7 човека. Аз питам защо: защо са разпространени само на пет човека декларации, съгласно изискванията на чл. 26, т. 3? Има ли справка, госпожо Милотинова, чрез "Комисията Андреев" за това дали хората са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност? Вие не отговорихте.
Така че, уважаема госпожо Грозданова, аз това имах предвид. Това са чисто професионални проблеми, няма смисъл тук да коментираме персонажите. Даже мисля, че става дума за достойни хора и няма смисъл дори да изпадаме в риска да обиждаме когото и да било. Но аз не мога да се съглася и за първи път толкова неподготвен важен избор влиза в залата. Абсолютно неподготвен избор от процесуална гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Щерев, трета възможна реплика, след което, ако иска, госпожа Грозданова може да вземе отношение по направените реплики.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се обръщам към госпожа Масларова с едно... Реплика, именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но не към госпожа Масларова.
АТАНАС ЩЕРЕВ: А, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да бъдем точни, макар че и господин Димитров се опита да залитне също, но след това намери верния път. Репликата може да бъде единствено към госпожа Грозданова, която, ако няма трета реплика, може да вземе отношение.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Имам една кратка дуплика към репликата на госпожа Масларова.
Госпожо Масларова, Народното събрание е политически орган. Да, да. То прави политиката на тази държава, на нашата държава.
Аз разбирам, че Вие под политическо решение, което се взима в залата, разбирате политическото решение на вашата партия. Аз смятам, че това е учудващото. (Шум и реплики в блока на КБ.)
Сега не ме репликирайте пък от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви, нека да не е от залата.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Аз казах, че в тази зала се взимат решения, които така или иначе се отнасят до политиката на Република България.И ние от това не можем да избягаме. Ние не сме гражданска структура, която няма нищо общо с политиката. Това имах предвид. А не, че е политическо решение на една група.
Да, нашата парламентарна група, това стана известно на всички, обсъди имената, зад които ще застанем като депутати. Естествено е това. Вие ще ме учудите, ако кажете, че в предишните народни събрания не е имало такова нещо при вас. Много ще ме учудите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Къде е новият морал?
ДИЛЯРА ГРОЗДАНОВА: Новият морал означава да бъдем съвсем пък неподготвени, според вас. Така ли? Тук ляво и дясно съвсем се разминавате в исканията към новото време.
Аз пък си мисля, че е бил прекалено подготвен изборът на предишния НСРТ. И тази прекалена подготвеност доведе до едни печални резултати.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие правите същото.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Не, ние не правим същото, госпожо Масларова, защото направете усилие да прочетете биографиите на хората, които предлагаме. Те са абсолютно различни. Така че не може да се каже, че ние правим същото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Дойде времето и на господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки от вас, който стои в тази зала, е участвал в някакъв избор, бил е предлаган и е бил избиран. Също така е предлагал за избор. Всеки от вас се е вълнувал дали неговите качества ще бъдат оценени. Всеки от вас!
Съжалявам, забравих очилата си и не можах да запиша някои фундаментални мисли на господин Иво Атанасов и въпреки огромните ми симпатии към него искам да му кажа, че никога не бих си разрешил от тази трибуна да давам оценка за някой дали става или не става за нещо.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Вие дадохте вече.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Вас, господин Атанасов, кой Ви познаваше преди вашата партия да Ви номинира за първи път за народен представител?
Вие зададохте въпрос: кой познава госпожа Мария Стефанова? Питам: Вас кой Ви познаваше преди за първи път да Ви номинира вашата партия за народен представител, за да можете да взимате толкова отговорни решения за съдбата на другите?
Мисля, че на такъв въпрос Вие нямахте право. И нямаме право да оценяваме другите според личните си разбирания за това какво би било угодно на една или друга политическа сила.
Вие отлично знаете, че по кулоарите много се говореше за членовете на СЕМ. Вие също сте разговаряли с мен и аз отказах да говоря с Вас по тази тема. И с много други ваши представители.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Ясно е защо.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Просто отказах, защото считам, че е безпринципно. За да не остане залата с грешно впечатление, и господин председателят на Народното събрание също, искам да спомена, че активно съм участвал в работата на комисията. Просто в деня на гласуването беше твърде късно и ми беше сложено извънредно представление. Помолих членовете на комисията, дори в мое присъствие те казаха, че приемат моя вот, а по-късно, сега разбирам, не са го приели.
Когато гледахме Закона за радио и телевизия на първо и второ четене в тази зала, когато разсъждавахме за Съвета за електронни медии, ние поставихме изисквания за членовете на съвета и настоявахме от всички страни на залата, и най-важното, изпълнихме желанието на експертните общности членовете на Съвета за електронни медии да бъдат специалисти в своите области, да бъдат професионалисти, да бъдат изявени имена.
Аз предполагам, поне моето разбиране за морал и за експертността предполагат, че след като един човек пет години минимум се е занимавал с една дейност, а тези хора са с твърде впечатляващи биографии и много повече са работили в своите области, освен експерт той вече е такъв специалист, че партийното мнение трудно ще повлияе на неговото професионално отношение към един или друг проблем.
В този смисъл мисля, че тези кандидатури, които спечелиха най-много гласове на Комисията по медии, предложените пет, наистина са експерти с твърде впечатляващи биографии. Няма да обсъждам пред вас предполагаеми техни постъпки или предполагаеми неизвестни на нас качества. България, както беше казал един поет, е много малка, като една човешка длан. В България всичко се научава преди да се е случило. В България всеки с някого по някакъв начин е обвързан, свързан, познава се, и ако не са били в казарма, то имат поне първи братовчеди в съседни училища. Излишно е да гадаем кой с кого се познава и кой с кого се е обвързал.


Аз разсъждавам единствено и само дотолкова, доколко тези хора са експерти и доколко те биха защитили принципите на тази експертна общност и принципите за свободата и независимостта на медиите. Моето мнение е, че именно тези пет кандидатури са способни да превърнат СЕМ не в политически орган, както беше досега, и то ярък политически орган, а в един независим орган, способен да регулира медиите по такъв начин, какъвто обществото го изисква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
За реплика има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Милушев! Убеждавам се, че не истина е много добре човек да си забрави очилата, защо не сте имали възможност да запишете точно това, което казах. Аз не съм изразил ни най-малко съмнение към качествата на госпожа или госпожица Мария Стефанова. Съдейки по документа аз смятам, че тя има качества. Но не ни беше позволено да видим тази дама, тази госпожа или госпожица. И не само ние. Вие искате да гласуваме бленд - има такава партия в шаха, когато се играе на сляпо, вие искате да гласуваме на документи. Това все пак не е конкурс по документи. Тук се избират личности и причината да не подкрепя Мария Стефанова сте вие. Защото, ако бяхте дали тази възможност да се направи очната връзка, защото тя е работила в радио, едно е да познаваш гласа, но един телевизионен журналист е известен със своя лик, а един радиожурналист е известен със своя глас. Просто трябваше да се свърже този документ с този глас и с тази физиономия. И вие щяхте да ме спечелите за Мария Стефанова. Така че моите уважения към нея, но моята критика към вас. Вие ми попречихте да я подкрепя.
Обратно, не аз съм подценил Мария Стефанова, вие подценихте седем кандидати за СЕМ, като им казвате, че са по-слаби професионалисти. Вие ги подценявате, господа. По какъв начин се преценява кой е по-голям професионалист? Как става това? Аз твърдя, че всички 12 са професионалисти, обаче вие подбирате пет от тях по политически принцип, както си признахте - по политическо решение. Това опорочава избора. Кандидатите в по-голямата си част са добри, но вие прилагате един политически подход. И самият факт, че вие търсите сравнение с това колко известна е била моята персона преди десет години, парламентарните избори са партийни избори, господин Милушев, а изборът на членове на СЕМ, поне по дефиниция не трябва да е партиен избор. И ви моля не го превръщайте в партиен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
За втора реплика има думата господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Милушев! Аз мислех да не вземам отношение по този избор по една проста причина - не сме малки деца, вие сами казахте, това е едно политическо решение. И така всички ние останалите придаваме демократичен характер на събитието, както обича да казва тук един колега. В противен случай трябваше наистина да се проведе една демократична процедура. И това щеше да избегне възможността да се обсъжда по кулоарите. Както Вие казахте: комисията е обсъждала. Комисията има място, където обсъжда, има правилник на Народното събрание и правилник за реда на тази комисия. Нормалната процедура в този парламент, в друго негово издание също е имала избори и то за важни обществени функции, имам предвид свързани с така наречената четвърта власт - медиите. И когато това е ставало, винаги е имало възможност народното представителство и особено тези, които са оторизирани от парламента като парламентарна комисия да вземат отношение по този въпрос да имат пряк контакт с тези хора, които ще бъдат избирани, да чуят как те виждат своите бъдещи ангажименти, своите отговорности. А не някой друг да поеме отговорност от тяхно име. Защото тук наистина стана въпрос за регулиране на обществени отношения. И това е изключително важно - какъв личен ангажимент ще поемат хората, а не да гледаме някакви документи, някакви биографии и т.н.
В случая аз познавам повечето от тези хора, уважавам ги, наистина те всички са професионалисти, но възможността за пряк контакт за тези хора повечето от народните представители трябва да имат повече информация, за да изработят своето становище по този въпрос. Това е изключително важно. Но тук е ясно, че изборът е политически, цялата отговорност поема мнозинството и оттук нататък тези хора не са поели никакъв ангажимент към Народното събрание. Така че аз не виждам какво толкова обсъждаме. Предлагам да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Господин Милушев, имате думата за дуплика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Атанасов, не приемам Вашата реплика. Знаете ли защо? (Смях в КБ.) Защото вашата кандидатура е партийна и начина, по който искате да представите Вашата кандидатура е партиен начин. (Реплики от КБ.)
Вие искате да предполагате и искате да предложите единствено членовете на СЕМ да се подчиняват на вашите партийни изисквания. Ето това искате.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А вие какво искате?
ЯВОР МИЛУШЕВ: Аз ви предлагам друг подход - да им дадем пълната свобода да решават. И аз пак ще ви припомня онова изследване на НЦИОМ от 1 септември, което казваше, че бившият орган НСРТ е съставен от непрофесионалисти, подчинени на партийни централи и изпълняващи партийни решения. Вие през цялото време искате отново да създадем такъв орган. Ние искаме този орган да бъде от свободни хора, специалисти. Безспорно ако някой прояви пристрастие, бъдете сигурен, господин Атанасов, познавате ме, аз ще бъда един от първите, който ще поиска ревизия на това свое решение или на друго. Но аз не вярвам на това, защото преди всичко, четейки тези документи, преди малко казахте, че сте нямали документи, сега се оказва, че ги познавате отлично, четейки биографиите на тези хора, те не само са ме впечатлили, а аз в тези биографии съм открил възможности за независимост, възможности за това да се взимат решения по съвест така, както повеляват техните професионални разбирания, а не както ги повеляват различни партийни централи.
Моля, подкрепете тези кандидатури, които са ви предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Милушев. Има думата за изказване господин Пантелеев.
И Вие ли ще поискате да видите госпожа Мария Стефанова, както господин Атанасов?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Не, аз мисля, че този въпрос е изчерпан. Разбира се, аз бих желал да я видя и сигурно това няма да убегне от вниманието ми, но това сигурно ще се случи по-нататък.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз все повече се убеждавам, че анатемосаният закон на Клара Маринова предлагаше може би донякъде неконституционна, но най-демократична форма за избор на Национален съвет за радио и телевизия, тъй като осигуряваше достъпа на представители и на несвързани с мнозинството и властта в тази конфигурация. Вие сте на път да реабилитирате този отхвърлен тогава от всички и от общественото мнение дори закон.
Няколко печални грешки допусна НДСВ в тази акция за промяна на стария Закон за радиото и телевизията. Сам по себе си е печален факт, че това е първият сериозен законопроект, който предлага мнозинството и той е свързан с овладяването на властта в електронните медии. Другата печална грешка е президентската квота. Сега предполагам всички я разбират. Ние обяснявахме, че който и да е президентът, той не би трябвало да има право да назначи повече от трима души, което на практика би избегнало този вътрешен конфликт между различните видове власти в Националния съвет преди и сега в Съвета за електронни медии.
Втората печална грешка, която допусна мнозинството, е това, че отхвърли един предложен от нашата парламентарна група текст, който гласеше, че парламентарното мнозинство не трябва да получи повече от половината членове в парламентарната квота, което би гарантирало наистина правото на опозицията да има свои представители в нея.
И третата грешка - тя може би не се споделя от мнозина, е свързана с това, че Съветът за електронни медии се избира измежду една все пак може би много представителна, но тясна професионална общност, която поначало е призвана да произвежда медийна продукция и не олицетворява в никакъв случай поне представително потребителите на медийна продукция.
Резултатът е такъв, какъвто беше в НСРТ: 9 предложени и назначени от съществуващите власти в България - президент и управляващо мнозинство, и нула представители, предложени или номинирани от опозицията, тоест, в този аспект няма никаква промяна.
Като говорим за политика и политическо решение, да, това е така, но тук проблемът е друг. Госпожо Грозданова, не просто залата или парламентът, а управляващото мнозинство избира единствено предложните от него кандидатури. Тоест, избират се само тези, които мнозинството предлага. Там е проблемът. И като говорим за политиката, тази семинарна дискусия, която започна, и за политически решения - политиката е постигане на възможно най-високото ниво на толерантност между различните истини в обществото. Това е уважение и толерантност към истината на другите за разлика от партийните решения. Вие не пожелахте да уважите истината, която изповядва опозицията поне частично и това е очевидно. Тоест, решението, което вие налагате, е политическо в широк план, но в тесен план то е партийно. Политическите решения дават възможност на всяка група в обществото да получи своя дял от властта според политическата си тежест, значение и средства за изразяване или достъп до контрола на средствата за изразяване. Вие отказахте тази възможност на опозицията и в този смисъл одобрихте една лоша практика, която съществува досега. А тази практика е следната: всяко мнозинство слага своите хора, независимо дали те принадлежат към неговата членска маса или не, в органите, които ръководят или регулират медиите, и не допуска представители на опозицията. Сега с някакви формални причини всяко следващо мнозинство може да направи същото. Вие не пресякохте тази тенденция.
За съжаление обаче практиката досега е такава: всички, които подкрепя Българската национална телевизия - вие ще получите нейната голяма подкрепа, а може би и на Българското национално радио, се провалят. Колкото по-силна е подкрепата на БНТ и БНР за управляващото мнозинство, толкова по-бърз е техният провал. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пентелеев.
За реплика - господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Пантелеев, аз имам сериозна реплика срещу Вашето изказване. Не може да се казва, че е било по-добре да приемем "закона на Клара", който бил неконституционен, но едва ли не най-демократичен. Точно от това ни е страх напоследък, господин Пантелеев - че неконституционното щяло да стане по-демократично.
Освен това, да се казва, че избирането на Съвета за електронни медии е овладяване на електронните медии е нещо, което е преиначаване на действителността, игра на думи. Нарича се еквилибристика.
Що се касае до президентската квота, ние сме подходили принципно, както имаше и решение на Конституционния съд.
А вашата болка, че отхвърлихме този текст от Закона за радио и телевизия, където имаше един чисто партиен абзац, предложен от Вас и от господин Иво Атанасов, касаещ, че изборът на Съвета за електронни медии не трябва да е на базата на професионализма и на обществените качества на хората в СЕМ, а на базата да си поделим партийно, примерно, да дадем еди-колко си на вашата коалиция, еди-колко си на другите, това също е неприемливо защото е в духа на "закона на Клара", към който ние не се придържаме
Що се касае до другата Ви забележка, че сме останали на 9 човека, това е нещо, което се базира и на решение на Конституционния съд, нещо, което е напълно в духа, а и Съветът за електронни медии е орган, който отговаря на европейските изисквания за регулаторен орган. (Реплики от КБ.)
И още нещо да Ви кажа. Вие казвате, че мнозинството избира онези, които само си предлага. Искам да Ви кажа, че аз също не познавам тези хора лично. (Оживление.) Аз имах друга кандидатура. Имах няколко други кандидатури, но след като се запознах с нещата в реалност, видях, че е по-добре да се спрем наистина на общественозначими личности, отколкото на приятели и на това кой кого познава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
За втора реплика - госпожа Диляна Грозданова.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз нямах намерение пак да взимам думата, но тъй като се споменава моето име, което, от една страна, е хубаво - човек обича да чува името си, искам да припомня това, което се каза още при първото четене на Закона за радиото и телевизията.
Ние трябва да гарантираме с този закон и със Съвета за електронни медии действителна свобода на словото - това, което не беше направено вече 12 години, но за което, ако употребим една стара хубава българска дума, обществото е петимно - очаква да има такава свобода на словото и тази свобода на словото ще гарантира и нашата позиция, уважаеми колеги. Защото политиката на демокрация не е възможна без демокрация. Политиците в демокрация не са възможни без демокрация. Демокрацията не е възможна без свобода на словото.
Затова предложените членове на Съвета за електронни медии са именно професионалисти, а не са партийно обвързани. Никой не ви пречи - аз очаквам отляво и отдясно да чуя и други кандидатури. Нека залата с мнозинство да избере кандидатурите за членове на Съвета за електронни медии.

Напротив, вие някак си предопределяте този избор. Да, вие. Предложете други хора и в крайна сметка с мнозинство тук, в залата, се взема решението. (Реплики отляво.)
Нека да гласуваме тогава, както предложи господин Атанасов. (Реплики от Коалиция за България.)
Защо да сме го решили? Залата решава в крайна сметка, така е при демокрацията, такава е демократичната процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Желаещ за трета реплика като че ли не виждам.
Господин Пантелеев, заповядайте, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Милчев! Аз не искам да реабилитирам този закон. Аз не харесвам закона на Клара Маринова, макар че и тогава не съм бил в Народното събрание. И продължавам да не го харесвам, но това, което правите в някои отношения е по-лошо от онова, което предлагаше този закон. Това, първо.
Второ, повтарям - трябва да е ясно - ние високо ценим тези професионалисти и техните качества или пък вашата убеденост, че те действително са такива, тъй като наистина не познаваме някои от тях, но професионализмът и експертността никога не са били гаранция срещу политическия или партийния слугинаж. Това показва практиката досега. Можем да посочим и аз съм ги посочвал в други изказвания не един и двама високи професионалисти и експерти в телевизионното и радиодело, които на практика бяха превили гръбнак и слугуваха на своите партийни поръчители.
И още нещо - тази казуистика е напълно излишна, господин Милчев. Наистина, политиката е стара професия, но не бива да се упражнява като най-старата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Петко Ганчев има думата.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да започна това кратко изказване с принципната постановка, че действително ние вземаме политическо решение. В края на краищата ние сме политически законодателен орган.
Целият въпрос е каква е стойността на това решение. Значи, ако подходим комплексно, цялостно към състоянието на страната и към възможните решения, ние можем да ги формулираме като решения с различна степен на рационалност и оптималност, за да търсим онова, което в най-висока степен отговаря на националните интереси.
Националното движение Симеон Втори в коалиция с Движението за права и свободи не само се опитва, а действително води една националноотговорна политика. И в стремежа си да налага принципите на тази политика това правителство и нашите парламентарни групи се ориентират към издигане на професионалисти, които няма да защитават нечии партизански политически интереси, а ще защитават действително националните, общонародните интереси. В този смисъл исканията за толерантност са безсмислени, защото при един силно толерантен регулаторен орган няма да може да се вземе никакво принципно решение, така че това, което е направила Комисията по медиите, това е действително отборът от различните възможни варианти и се е стигнало до този с акцентирането и избирането на тези четирима, всъщност петима кандидати за този регулаторен орган - Съвета за електронни медии.
Искам във връзка с това да подчертая също и стремежа, който стои в политиката на нашето правителство и на нашите парламентарни групи. Това е стремеж действително в обществото с медиите да се установи свобода на истината. Не само свобода на словото, а свобода на истината - истината да заеме своето достойно място в обществото, а не да се поднасят различни манипулации и различни лъжи.
В последните десетилетия на ХIХ век известният Ото фон Бисмарк - железният канцлер на Германия на въпроса: "Какви лъжи познавате, господин Бисмарк?", той казал: "Има много лъжи, но има две големи лъжи - едната е в лицето на статистиката и другата е в лицето на така нареченото обществено мнение, формирано от вестниците". Ние днес можем да кажем: "Общественото мнение, формирано от електронните медии и всички средства за информация".
Вие видяхте как се спука балонът на тази лъжа на 17 юни, след като всички тръбяха по всякакъв възможен начин, с всякакви средства, че ще победи Съюзът на демократичните сили и неговите коалиционни партньори. Видяхте за втори път как се спука този голям син балон на 18 ноември, когато човекът с най-високия политически рейтинг, надуван съвсем безотговорно от медиите, изведнъж се оказа непредпочетен от българския народ.
Също вчера ставаше дума за бюджета и отново се издигаха цифри и данни за икономически растеж като виждаме реалното състояние на обществото и виждаме, че то е съвършено друго. Ние не се движим напред. Досега се движехме назад и трябва да блокираме тези тенденции, за да тръгнем действително напред.
Аз искам да завърша своето изказване с принципната постановка, че ние действително се стремим и съвсем отговорно подхождаме към хората, които издигаме и те да бъдат не наши политически партизани и лично отговорни пред нас, а да бъдат хора, които ще отговарят на интересите на нацията, на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Желаещи за реплики не виждам.
Заповядайте, господин Местан. Дойде и Вашето време.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Права е госпожа Диляна Грозданова, че дебатът днес всъщност е дебат за свободата на словото. Не може да има свобода на словото или тази свобода на словото не може да се гарантира от партийно пристрастни хора, членове на регулаторния орган.
Комисията по медиите днес предлага на нашето внимание избора на петима членове на Съвета за електронни медии, които най-малко могат да бъдат определени като партийно пристрастни кандидатури и това е една много простичка истина, която трябва да се признае и отдясно, и отляво.
Това е истината. Това са партийно непристрастни хора или ако те имат партийни пристрастия, те най-малкото са свързани с политическите сили, които формират управляващото мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание. И това също е истина.
Партийно пристрастни, нещо повече, партийни функционери са значителна част от членовете на сегашното НСРТ. Попитайте и децата в България надпартиен ли е Димитър Коруджиев и децата ще ви се изсмеят. Същата оценка важи и за Йосиф Сърчаджиев. Същата оценка важи и за председателя Александър Томов.
Какъв би бил отговорът, ако попитаме към коя политическа сила принадлежи Маргарита Пешева, Мария Стефанова, Лили Райчева, Райчо Райков или Веселин Стойков? А, тук ще се получи много интересен отговор - към СДС, забележете!
Управляващото мнозинство подкрепя в тази петица кандидатура на човек, който по-скоро е обвързан със Съюза на демократичните сили, доколкото с акт на предишния министър-председател е бил назначен за областен управител на София-град, с решение на Министерския съвет, в който участваше и господин Тагарински, е бил предложен за председател на ДКД.
Къде е тук партийният момент в предложението на Комисията по медиите, зад която определено стои управляващото мнозинство в българския парламент? Дайте да не си упражняваме езика за политическа риторика. Дайте да сложим ръка на сърцето си и да кажем: за първи път едно управляващо мнозинство се отказва от чисто партийния подход при подбора на членовете на регулаторния орган. И това е истината.
Оттук нататък. Аз бих искал да внеса много сериозна корекция в определенията, които се дават на избора, който още предстои, разбира се, да се направи от Тридесет и деветото Народно събрание - че този избор бил политически. Чуха се даже още по-крайни мнения, че изборът бил партиен. Изборът е най-малкото партиен. Той вероятно е политически, но само дотолкова, доколкото всеки един акт на това Народно събрание е политически. Но той не е партиен и тясно политически в онзи смисъл, който изказалите се от двете страни на опозицията в българския парламент влагат в израза "политически".
Той формално е политически, но по същество е един наистина надпартиен избор, който в много по-голяма степен гарантира и по-високото качество на СЕМ, и безпристрастността на членовете на този орган, което е условие те да бъдат наистина независими и да представляват интересите не на НДСВ и ДПС, а на гражданското общество в България.
Що се отнася до самите процедури. Уважаеми колеги, тук аз ще се съглася с критиките и отляво, и отдясно. Но с една уговорка: да, има какво да се желае по отношение на процедурите.
Но аз искам да ви попитам: ако вие наистина сте искрени в своите предложения за демократизиране на процедурите за избор на членове на СЕМ, защо в Тридесет и осмото Народно събрание не подкрепихте законопроекта на ДПС? С който законопроект ние предложихме този избор да се прехвърли изцяло на третия сектор. Парламентът да ограничи своя избор единствено и само до предложенията, които идват от съсловните организации - синдикати на журналисти, неправителствени организации на журналистите, научни организации, които се занимават с проблематика и електронни медии.
Моето предложение беше и господин президентът, независимо кой е той, да сведе своя избор единствено и само до предложения, които идват от неправителствени организации. И ако те съумеят да намерят начин да сведат своето предложение само до девет имена, ние да уважим този техен избор. Само че тогава нашето предложение беше отхвърлено с абсолютно единомислие от народните представители, членове на Комисията по медии и култура тогава, от Съюза на демократичните сили.
Колегите от БСП тогава предпочетоха да не гласуват.
Сега вие отново тръбите за необходимост от демократизиране на процедурите. Съжалявам, но политиката трябва да има и последователност. В противен случай онова, което вие предлагате вече като нови идеи, които диаметрално се различават от онези позиции, които защитавахте пред Тридесет и осмото Народно събрание, аз бих казал, че Овидий ако беше жив, трудно щеше да намери сили да обрисува вашите метаморфози, господа отдясно.
В заключение. Истината за предложението на Комисията по медиите е, че това е предложение, с което за първи път едно управляващо мнозинство надскача своите тесни интереси и предлага решение, което е ориентирано към интересите на гражданското общество, защото е по посока на създаване на един независим регулаторен орган, който ще защити свободата на словото. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Преди да дам думата по-нататък, искам да ви обърна внимание, че минава 10,30 ч. В 11,00 ч. имаме тежък парламентарен контрол и не можем да си позволим различно време заради уважение към Националната телевизия и Националното радио, и в крайна сметка към нашето общество. Така че, много ви моля да се съобразите с това обстоятелство, защото все пак трябва поне малко да починем преди 11,00 ч.
Желае ли някой думата за реплика?
Има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колега Местан, аз уважавам Вашето старание и Вашата риторика да се опитате да представите наистина, а и другите колеги от мнозинството, новия орган като един независим политически избран от мнозинството и орган, който ще бъде толерантен, както казват, няма да бъде толерантен - както каза господин Ганчев, или ще бъде мек, както каза някой друг и т.н.
Уважавам и това, че сте издигнали професионалисти, предлагате професионалисти, смятате, че те са хора, които имат свой индивидуален морал, че те са носители и на това, на което залага Националното движение Симеон Втори - на новото време, на нови отношения, на нов морал.
Всичко това е много добре. Но аз ще си послужа с една друга риторика, господин Местан, и ще кажа, че част от тези хора, поглеждайки тяхната биография, без да ги познавам, са работили и са издавали, и са писали в едно време, когато на власт беше Комунистическата партия. Други са писали в едно време, когато на власт беше Беров и са работили по това време. Трети - по трето време - на СДС, като времето на СДС. Това, което представлява в момента този конгломерат от общественици, в края на краищата те ли са представителите на новото време като мислене, като представители и т.н.? Нека да погледнем от тази гледна точка.
И защо наистина отричате възможностите на другите представители като представители, които са работили също през отделните времена и са показали своите качества? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
За втора реплика има думата господин Тагарински.

МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, аз се радвам, че Вие признахте, че процедурата не е била достатъчно ясна и демократична, бих казал. Интересно е, че Вие защитихте една теза, която лично на мен ми хареса - за участието на обществото, на третия сектор и така нататък във формирането на такъв един важен орган по регулиране наистина на обществени отношения. Но защо не го защитихте, когато се приемаше този напълно нов закон? Защо това не влезе като принципи и като норми в този закон? Вие се обръщате назад, но явно имате къса памет, само до 1997 г. Наистина, това може би Ви е любимата тема.
Аз мисля, че по-важно е да гледаме напред. И в този смисъл наистина непонятно е за мен защо наистина в този закон, на базата на който днес избираме един регулаторен орган, не бяха заложени тези принципи, които, разбира се, можехме да заложим в една по-добра процедура, но не го направихме.
Така че, аз смятам, че този закон - и тук беше казано, когато законът беше приеман - не е достатъчно завършен и не решава окончателно проблема. И наистина е нужно - и това винаги го твърдяхме през това време - цялостно да бъде урегулирана тази материя и наистина да се даде възможността за една пълна независимост на един такъв регулаторен орган. Не са важни в случая даже толкова личностите, защото ние казахме, всеки изказа по своему, че всички тези хора, които се предлагат, са достойни хора. Разбира се, всеки има своя биография, от която не може да избяга, но те са професионалисти, това е безспорно. Но не това е важното. В случая не можем да обидим едни хора за сметка на други. И ако имаше една наистина по-добра процедура, това нямаше да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Господин Местан, искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да отговарям на репликата на господин Моньо Христов, защото смятам, че имам затруднения да го разбера. Тези, които са писали в годините преди 10 ноември 1989 г., нямат право да живеят ли, да дишат или какво? Нямат право да се развиват ли? Това не ми изглежда достатъчно сериозно.
Но господин Тагарински наистина постави един много сериозен въпрос. Господин Тагарински, аз не бих искал да оставя погрешно впечатление в тази зала. Не съм казал, че процедурата не е била демократична. Напротив, тези имена, за които става въпрос тук, зад които стои Комисията по медиите със своето мнозинство, абсолютно всички тези имена са не просто съгласувани, а са предложени именно от тези неправителствени организации, от съсловните организации. Предполагам, че и господин президентът ще Ви каже същото - че се е съобразил с мнението и оценките на специализираните неправителствени организации. Даже мога да Ви кажа кои от тях той ще визира.
Проблемът тук е, че действително може би занапред заедно трябва да помислим как да придадем формален, правен характер на това пряко участие на третия сектор при взимането на тези изключително важни решения, които и засягат територии, от които държавата с всичките си власти по дефиниция трябва да се оттегли. На мен това ми беше идеята, но не съм казал, че сега не са проведени консултации. Напротив, аз смятам, че за първи път не се правят предложения тук от отделни народни представители и това е още една стъпка напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Давам думата за процедурно предложение. Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Както вероятно се досещате и поради напредналото време предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може!
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Правя процедурно предложение да прекратим дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да се прекратят дебатите.
Заповядайте, господин Корнезов. Виждам, че имате противно процедурно предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, но това процедурно предложение въобще не може да бъде подлагано на гласуване. Всяка парламентарна група по съответната точка има съответните минути и те не са изчерпани. Така че въобще не могат да се прекратяват дебатите в този ход на разискванията.
Разбира се, обръщам се към всички народни представители, поглеждайки часовника, да се ограничим, за да можем действително да изберем този орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Последното трябва да се схване като поддържане на предложението за прекратяване на дебата вероятно, иначе аз не мога да го разбера. Тъй като сега е 10,40 ч., процедурата ще ни коства поне 10 - 15 минути, за да можем да започнем в 11 ч., това е разумното предложение, което всъщност се съдържа в казаното от госпожа Елка Анастасова.
Така че аз подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Можете да гласувате "против", имате пълната свобода.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 171 народни представители: за 109, против 52, въздържали се 10.
Приема се процедурното предложение за прекратяване на дебата.
Процедурен въпрос ли имате? Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Разбирам, че преминаваме към гласуване и в тази връзка трябва да уточним какво правим и как гласуваме. Аз искам да изразя две хипотези.
Може в резултат на гласуването пет човека да не съберат 50% плюс 1 глас, примерно, а само 4.
Има и втора възможност - повече от 5 човека да съберат 50% плюс 1 глас.
Какво правим при това положение?
Аз ще помоля госпожа Милотинова да предложи на залата точна процедура за избора на пет човека от тези 12, които са като кандидатури, за да не позволим тези неща, които станаха в комисията - липса на процедури, неразбории - да станат в залата. В момента обществеността следи какво правим и трябва да бъдем изключително прецизни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Милотинова, имате ли готовност да предложите процедура за провеждането на избора?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Господин председател, аз предлагам да преминем към гласуване по следния ред. Предлагам, първо, кандидатите да бъдат гласувани един по един, като започнем с кандидатите, които са одобрени от Комисията по медиите и са събрали най-много гласове, след което да преминем към гласуване на кандидатурите, които са постъпили за разглеждане в Комисията по медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така. Значи има процедурно предложение за реда, по който ще се извършва гласуването - не ан блок, а човек по човек, първо кандидатурите, одобрени от комисията, и след това се продължава по останалите кандидатури.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, моето предложение е малко по-различно. На практика в комисията бяха гласувани единствено и само кандидатурите, предложени от управляващото мнозинство. Всички останали кандидатури не бяха подложени на гласуване, а с едно решение в края на заседанието на комисията бяха допуснати до парламентарна зала.
Според мен ние имаме само два варианта. Единият е по реда на постъпването в деловодството на Народното събрание. И вторият вариант е да подредим тези кандидатури по азбучен ред и да ги гласуваме. В противен случай ще се окажем пак, както и в комисията, да се гласува само това, което е предложено от мнозинството.
Правя още една добавка. Ако бъдат гласувани по реда на постъпването или по азбучен ред и повече от пет души получат 50 + 1 гласа, в Съвета за електронни медии да влязат тези, които са събрали най-много гласове. Или по вишегласие, както има един немного добър термин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пантелеев. Всъщност при вас се съдържат няколко процедурни предложения, аз разбира се ще ги подложа на гласуване. Но първо ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Милотинова като председател на Комисията по медиите.
Заповядайте, госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Само една добавка и едно уточнение, господин председател. Не е вярно, че в Комисията по медиите са били подложени на гласуване само кандидатурите, или поне не това беше идеята, кандидатурите, предложени от мнозинството. Господин Пантелеев, идеята беше да се предложат на гласуване всички кандидатури. Така ли беше? Само че комисията стигна до консенсус по едно правило, което ние съобразихме при нашето гласуване, а то беше, че всеки от нас има право да гласува за не повече от пет кандидатури "за", тъй като Съветът за електронни медии, по-точно квотата на парламента в Съвета за електронни медии има само петима души. Така че аз предлагам по същия начин да протече гласуването и в пленарната зала.
В крайна сметка, след гласуването на тези пет кандидатури, които събраха най-много гласове, тук може би е мястото да кажа, че ние достигнахме мнозинство много повече от две трети за някои от кандидатурите, а всички бяха одобрени в комисията не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство от две трети, което говори за професионалните качества на предложените кандидатури. Така че аз предлагам и сега същата процедура.
Ваше беше предложението, господа, в Комисията по медиите да не гласуваме останалите кандидатури, тъй като никой не би оспорил професионалните качества на предложените кандидати. Просто беше неуместно те да съберат само по 2 3 гласа.
Във връзка с това аз предлагам по същия начин Народното събрание да гласува предложените кандидатури, за да не се получи така, че да има депутати, които са гласували повече от пет пъти "за". Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз искам само да добавя, че и този ред - да се гласува само за пет души "за", също не е най-добрият. И той доведе до следното, че аз не можах да гласувам, а и други пет пъти "за". Аз имам своите пет кандидатури. Вие удовлетворихте вашето желание и гласувахте за петима души "за". Само че аз от тях харесвам трима. Това бяха Райчо Райков, Маргарита Пешева и Лилия Райчева. Тоест, аз упражних правото си на вот там само три пъти "за".
Сега ако вървим по същия ред, който вие предлагате, аз отново ще мога да гласувам само за трима от тях. Така че нека да гласуваме по азбучен ред. Това ще ни даде възможност да гласуваме за всички, които желаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не виждам смисъл тук да спорим, тъй като си имаме правилник. Решенията се вземат с 50 процента плюс един. Първите петима, които получат подкрепата на Народното събрание, по правилника 50 процента плюс един, стават членове на СЕМ. Няма смисъл от дебатиране на въпроса. Ако има нещо, по което да спорим, това е редът на подлагане на гласуването. Има предложена процедура за реда от госпожа Милотинова и въпросът е решен. Спазваме правилника и толкова. Това е практика в тази зала вече няколко народни събрания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина губим излишно време. Друга процедура освен тази - петимата, които получат най-много гласове, да бъдат избрани да станат членове на СЕМ, не може да има. Никой не може да ограничи един народен представител колко пъти има право да гласува. Ако аз гласувам не пет, а десет пъти или дванадесет пъти, какво ще стане? Ще ми е невалидно гласуването ли? Просто очевидно тук се наблюдава липса на опит. Нека да бъдем разумни. Десетки пъти сме провеждали избори. Дали ще е по азбучен ред, дали ще е друга поредността - това е едната страна на процедурата. И наистина комисията не си е свършила работата. Вие трябваше да излезете, както винаги сме го правили, когато има един такъв отделен избор, с процедурни правила за избора. Гласуват се с едно решение и нямаше да има никакви проблеми. Но да се правят такива предложения колко пъти мога да гласувам, дали първите пет, дали вторите пет - това са абсурди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Колеги, аз имам една съвсем кратка процедура.
Първо, нека да разсеем съмненията. Има тринадесет кандидатури. Всеки един народен представител, разбира се, че може да гласува тринадесет пъти. Но понеже, съгласно закона, ще трябва да изберем пет, редно е и няма как да бъде инак, всеки един народен представител може да гласува "за" само пет пъти. (Реплики от залата.) Е, как ще изберете? Как ще изберете тогава, разбира се! Точно за това става въпрос. (Реплики от КБ и СДС.) Може да гласувате тринадесет пъти, но ако искате днес да има избор, разбира се, че трябва да изберете пет от тринадесет. Това е смисълът на закона. Оттук нататък, понеже има две предложения за реда на гласуване, аз, господин председател, предлагам да ги подложите на гласуване. Едното е предложението на комисията да се започне с предложението на комисията, разбира се поименно, и другото е по азбучен ред. И което предложение получи повече гласове в пленарна зала, нека да се спрем на тази процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Местан.
Смятам, че можем да пристъпим към гласуване на направените процедурни предложения за реда, по който ще се проведе изборът за членовете на СЕМ.
Подлагам на гласуване направеното предложение от комисията за поименно гласуване първо на тези, които са предложени от комисията, след което ще се продължи, ако не се попълни квотата със следващите така, както са предложени останалите до тринадесет.
Моля, гласувайте това предложение, направено от госпожа Милотинова и подкрепено от господин Местан.
Моля, гласувайте!
Гласували 114 народни представители: за 127, против 83, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Пристъпваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване кандидатурата на госпожа Лилия Райчева Тодорова - Коларова, която е получила 11 гласа "за", "против" няма, "въздържали се" - 3.
Моля, гласувайте за госпожа Лилия Райчева.
Гласували 210 народни представители: за 163, против 44, въздържали се 3.
Госпожа Лилия Райчева се избира.
Следващата кандидатура е на господин Веселин Стойков Стойков, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте за господин Веселин Стойков Стойков.
Гласували 202 народни представители: за 113, против 76, въздържали се 13.
Господин Веселин Стойков Стойков събира необходимите гласове и се избира със 113 гласа "за".
Следващата кандидатура е на госпожа Мария Георгиева Стефанова, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте за госпожа Мария Стефанова.
Гласували 211 народни представители: за 126, против 44, въздържали се 41.
Госпожа Мария Стефанова се избира със 126 гласа "за".
Преминаваме към следващата подкрепена от комисията кандидатура на госпожа Маргарита Йорданова Пешева.
Моля, гласувайте за госпожа Маргарита Пешева.
Гласували 217 народни представители: за 211, против 4, въздържали се 2.
Госпожа Маргарита Пешева се избира със сериозно мнозинство от 211 гласа "за". (Ръкопляскания.)
Следващата кандидатура, подкрепена от комисията, е на господин Райчо Петрушинов Райков, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте кандидатурата на господин Райчо Райков.
Гласували 215 народни представители: за 168, против 47, въздържали се няма.
Господин Райчо Райков се избира със 168 гласа "за".
По този начин квотата на парламента е запълнена, уважаеми госпожи и господа. (Реплики от ОДС.) Като направих справка от протоколи на предишното Народно събрание, на 21 декември 1998 г. председателят Иван Куртев е заявил, че поради попълване на квотата на парламента нататък гласуването е безсмислено, още повече, че процедурата беше по този начин. (Ръкопляскания и смях от НДСВ и ДПС.)
С това да честитим на новите членове на СЕМ от квотата на парламента.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
По обясними причини почивка няма да има. Тя ще бъде дадена от 12,30 до 13,00 ч.
Новопостъпили питания в периода 9-22 ноември 2001 г.:
Постъпило е питане от народния представител Ахмед Юсеин Юсеин към Николай Свинаров, министър на отбраната, относно деянията на майор Светлан Баджев, главен инспектор във Военна полиция, гр. Бургас. Следва да се отговори на пленарното заседание на 30 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката относно задълженията на предприятията за обществено осигуряване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Костадин Паскалев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството относно опита за приватизация на язовир "Йовковци". Следва да се отговори на пленарното заседание на 30 ноември 2001 г.
Има за връчване писмени отговори на актуални въпроси:
- писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев;
- писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Коста Костов.
Започваме с парламентарния контрол.
Искам да ви уведомя, че по молба на министър Шулева, която има неотложен ангажимент, тя ще отговаря първа, въпреки че беше определена като пета в списъка за днешния парламентарен контрол.
Към министър Шулева е поставен актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да развиете своя актуален въпрос.


РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Въпросът, който задавам към Вас, е изключително важен, защото той е свързан с политиката по доходите, която новото правителство и новото време ще реализира не само в тази половин година, не само през следващата година, а и през целия 4-годишен мандат.
Във вчерашния ден, в който ние разглеждахме бюджета на нашата страна, този въпрос за доходите беше поставен многократно и аз няма да повтарям отново аргументите за това защо ние искаме да има яснота по този въпрос и защо ние настояваме да се реализират предизборните обещания на Националното движение Симеон Втори, с които то спечели изборите. Няма да повтарям това, че бяха обещани по-високи доходи на учителите, бяха обещани по-високи доходи на медицинския персонал и т.н.
Политиката по доходите е изключително важна не само защото по този начин ще се преодолява ниският жизнен стандарт на хората, а защото по този начин ще се създава и възможност за повишаване покупателната способност на българските граждани, защото това ще доведе и до развитие и на българската икономика, което ние всички желаем. През последните години се утвърди практика в нашата страна бюджетните служители да получават 13-та заплата, не само 13-та заплата, а и допълнително материално стимулиране.
Моят въпрос към Вас е: ще спазите ли тази традиция и ще има ли 13-та заплата и Коледна добавка за българските учители, за българските лекари, за всички бюджетни служители в нашата страна и за българските пенсионери? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми дами и господа народни представители! Всяка година Министерският съвет приема постановление за работната заплата в бюджетните организации и дейности, с което определя средните брутни заплати на заетите в бюджетните организации. Получаването на еднократно допълнително материално стимулиране в края на годината в размер до една месечна заплата на отделно лице е регламентирана в чл. 2, ал. 3 от Постановление № 85 на Министерския съвет и това е правна възможност за лицата, заети в бюджетните организации и дейности.
Изплащането на еднократното допълнително материално стимулиране в края на годината е свързано и с резултатите от дейността на съответната организация, в това число реализирани икономии от средствата за работна заплата, целесъобразни икономии от други разходи, както и изпълнение на всички задължения, включително по текущи месечни възнаграждения, доставки и услуги към външни доставчици.
При наличие на посочените по-горе условия няма причина да не бъде изплатено еднократно допълнително материално стимулиране в края на годината. По разчети на Министерството на финансите необходимите за това средства са около 152 млн. лв. за заплати и 211 млн. лв. за 13-та пенсия. Сигурно никой от вас не се съмнява, че социалният министър е този, който най-силно желае в бюджета да се намерят средства за допълнително материално стимулиране. Животът на повечето българи днес никак не е лесен. Тези средства едва ли биха спомогнали много за подобряването му, но със сигурност биха направили за много хора наближаващите Коледни празници по-добри. Преди да се раздадат коледни добавки обаче, правителството има една друга приоритетна задача и тя е да осигури средства за всички неочаквани дефицити, появили се в края на годината по различни пера и в резултат на неразумно разходване на бюджетни средства и укриване на реалното състояние на бюджета от страна на предишното правителство.
Какво имам предвид? За първото полугодие на 2001 г. е постигнато най-високо равнище на разходите спрямо същия период на последните 4 години. Наблюдава се твърде високо ниво на капиталовите разходи, което се дължи на одобрената от предишното правителство допълнителна инвестиционна програма за 330 млн. лв. В рамките на полугодието са представени субсидии за проблемни сфери, близки до годишния размер на тази субсидия. Става въпрос за Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, БДЖ, фондовете "Тютюн" и "Земеделие". В резултат на всичко това анализът на разходите показва твърде тревожни тенденции. Републиканският бюджет завършва 6-месечието с дефицит от 166 млн. лв., а за 9-месечието дефицитът възлиза на 559 млн. лв. Източници на сериозен фискален риск са общините, сферата на здравеопазването, пенсионният фонд. Проблеми се очакват и в сферата на образованието, където има неразплатени разходи за издръжка на средните учебни заведения.
В живота има една проста истина и тя е, че всеки се простира според чергата си. Това важи както за обикновените хора, така и за правителствата, които ги управляват. Тази народна мъдрост обаче със сигурност е била пренебрегната в последните месеци на предишното управление.
Въпреки огромните дефицити правителството е длъжно да поеме няколко сериозни ангажимента към гражданите на Република България и то ще ги направи. До 7 декември правителството ще осигури всички необходими средства за изплащане на неразплатените от месеци социални помощи. Ще бъдат платени енергийните помощи едновременно с тяхното увеличение от 16,7 процента. Ще бъдат разплатени неизплатените заплати в здравеопазването и образованието до 30 октомври.
Според възможностите ще бъдат покрити дефицити за медикаменти и текущи разходи в болниците, за издръжка на средни учебни заведения към Министерството на образованието, за бюджети на общините.
След като изпълним тези плащания, правителството ще направи всичко възможно да осигури и средства за коледни добавки към заплатите на работещите в бюджетната сфера и за българските пенсионери според възможностите на бюджета. Това ще стане, след като бъдат установени всички постъпващи допълнителни приходи в хазната.
В заключение бих искала да кажа, че всичко това ще коства изключителни усилия на българското правителство. Но то ще ги направи въпреки незавидното наследство и огромните дефицити, оставени от предишните управляващи, очевидно без мисъл и загриженост за състоянието на хазната след тях. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Шулева.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер и министър на труда и социалната политика! Аз и не очаквах да ми дадете друг отговор, защото това го чуваме вече месеци наред. Истината, разбира се, винаги е само една и истината никога не може да остане скрита, така че аз се надявам, че отговор на този въпрос ще бъде даден веднъж завинаги какво наследство сте получили. Но това, което очаквах от Вас като министър на труда и социалната политика, е да чуя, че именно политиката по доходите и повишаване на жизнения стандарт е наистина приоритет. Защото и Вие споменахте тази дума и аз без да имам претенциите, че имам някакво професионално разбиране за външния дълг, за мен, а и за всички хора, всъщност се оказва, че приоритет на държавата е външния дълг. Тези 88 млн. лв., които бяха вложени за изкупуване на външния дълг, спокойно можеха да отидат за работни заплати и по този начин можеше наистина да се смята, че приоритет на правителството е именно дохода на хората.
Но това, което не можах да разчета и във Вашия отговор, и което аз очаквах Вие да направите, това е за политиката по доходите, защото и в следващата година не са планувани средства за 13-та заплата, не са планувани средства за Коледна добавка, а всъщност се очаква реален спад на доходите. И в същото време заместник-министърът на икономиката на заседание на Съвета по евроинтеграция е обявил, че в предприсъединителната икономическа програма за членството ни в Евросъюза реалните доходи на българите ще се повишат с 30 процента до 2004 г. Вие загубихте тази половин година, ще загубите и следващата година и аз не знам как ние наистина ще успеем да постигнем поне това, което вие сте поели като ангажимент.
Смятам, че въпреки всичко, Вие като социален министър ще положите всички усилия и Ви уверявам, тези Ваши усилия могат да бъдат оценени от българските граждани. Благодаря и Ви желая успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че трябва да взема повод от думите на госпожа Тоткова, с които тя каза, че не е компетентна по въпроса и то наистина е така, защото не може да се прави сравнение между пари, с които се плаща външен дълг и пари, които са от фискалния резерв и да се говори, че с тях могат да бъдат плащани заплати. Мисля, че това е една елементарна истина. Това е като в едно предприятие да смесиш отчета и баланса и да кажеш, че това е едно и също. Не могат пари от фискалния резерв да бъдат давани за заплати без това да наруши бюджетния дефицит. Бюджетният дефицит е нещо, което е регламентирано и финансирането на бюджетния дефицит наистина може да стане от фискалния резерв, но единствено и само за сметка на увеличаване на този бюджетен дефицит. А много добре знаете, че той е регламентиран в гласувания със Закона за държавния бюджет миналата година колко може да бъде този дефицит. Така че източникът на финансиране на този бюджетен дефицит не е проблем. Има достатъчно много пари във фискалния резерв и това, дали се плаща или не държавния дълг не увеличава възможностите за плащане на заплати и пенсии. Това са коренно различни неща и аз мисля, че това място не е подходящо за такива обяснения.
А що се касае до това дали политиката по доходите е приоритет, аз мисля, че това много ясно и категорично е казано в програмата на правителството. Приоритет на правителството, приоритет на Министерството на труда и социалната политика е намаляване на безработицата и подобряване на работата по отношение на политиката на доходите на българското население и ние правим всичко възможно това наистина да стане реален факт.
Що се касае до направената бележка, че не се планират в Бюджет 2002 разходи за 13-та заплата и пенсии, аз не знам в кой бюджет е планирано такова нещо. Изобщо как става планиране на подобни неща. Защото, както прочетох, в постановлението и въобще в регулацията за работната заплата 13-та заплата се дава като бонус, ако са налице определени условия. Така че не можем да кажем, че трябва задължително да има 13-та заплата. Това е бонус, това не е право. Така че в бюджета няма как да бъде планирано това. Също по-малко целесъобразно е да се планират 13 пенсии. НОИ планира, естествено, бюджета си на 12 пенсии. И това е нормалната практика. Нито един бюджет досега не е правил подобни планирания и не виждам защо Бюджет 2002 трябва да прави такива планирания. Така че това е отговорът на Вашия въпрос.
Искам още веднъж да кажа, че правителството ще направи всичко възможно и то го прави и с факта, че са увеличени с 20 процента разходите в социалната област в Бюджет 2002 показва много ясно нашите намерения. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питането, отправено от народния представител Стойчо Кацаров до министъра на здравеопазването господин Финков.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своето питане.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане към Вас е свързано с решението на правителството за облагане с данък добавена стойност на българските лекарства. Решение, което вероятно след няколко дни ще бъде гласувано и от мнозинството в нашия парламент и ще стане факт от 1 януари.
Аз Ви питам, господин министър: Вие, като министър на здравеопазването, подкрепяте ли това решение, против него ли сте или Ви е все едно?
Известно е, че данък добавена стойност се плаща фактически от крайния потребител. В случая краен потребител се явяват хората, които купуват лекарства. А лекарства купуват болните хора. Здравите хора не купуват лекарства. Фактически това е данък, с който облагаме болните хора в България. Повтарям, това е данък, който ще плащат болните хора в България. Не всички граждани, а тези, които са болни, защото те купуват лекарства. Очевидно това е лошо решение и по отношение на българската индустрия. Необлагането с данък добавена стойност на българските лекарства беше една преференция на българската индустрия. Една преференция, която позволяваше на нашата индустрия да се конкурира с големите вносители, с големите чужди фирми, които се намират на нашия пазар. Нашата фармацевтична индустрия е един от най-добре развиващите се отрасли в нашата икономика, един от отраслите, които генерират най-голяма печалба, един от отраслите, които са сериозно експортно ориентирани. Тази преференция можеше да позволи и позволяваше на нашата индустрия да направи допълнителни инвестиции, за да може да отговори на изискванията за добра производствена практика. Изисквания, които тя трябва да изпълни, ако иска да продължи да функционира в процеса ни на присъединяване към Европейския съюз. Облагането на българските лекарства с данък добавена стойност е неблагоприятно решение по отношение на българската индустрия и това не е само мое мнение. Това е мнение, което изрази многократно и Асоциацията на българските производители.
Облагането с данък добавена стойност е неблагоприятно решение по отношение на българските болници. Българските болници също се явяват краен потребител на лекарства. Те също ежегодно закупуват лекарства. И ако през тази година ние сме свидетели, че не малко хора - голям брой хора, са принудени да купуват лекарствата си и консумативите дори и тогава, когато се лекуват в болници, оскъпяването на лекарствата ще доведе дотам, че броят на хората, които купуват лекарства, през следващата година ще бъде повече. Очевидно това е неблагоприятно решение за българските болници. Това е неблагоприятно решение и за Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването по Наредба № 22 закупува животоспасяващи лекарства за онкологично болни, за болни от СПИН и т.н., и т.н. Облагането с данък добавена стойност на тези лекарства ще доведе дотам, че това ще намали броя и количеството на лекарствата, които министерството закупува и предоставя безплатно на болни български граждани. Аз не знам колко пари планува министерството за следващата година за лекарства, но ако се базираме на цифрата, която тази година беше планирана и която беше реализирана, от 40 млн. лв., това означава, че при обложени лекарства с данък добавена стойност за следващата година 8 млн. лв. ще бъдат платени за данък добавена стойност и няма да бъдат платени за лекарства. И ако ние можем да намалим парите за лекарства, вие не можете да намалите броя на болните. Тези 8 млн. така или иначе ще трябва да бъдат платени, защото те са реална необходимост. И това са пари, които ще трябва да бъдат платени от семейните бюджети на хората, които са болни.
Това е очевидно лошо решение и за Националната здравноосигурителна каса. Вчера Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса обяви цифрата, която ще плати за лекарства - 131 млн. лв., през следващата година, като обяви, че 7 млн. от тях ще бъдат за данък добавена стойност. Асоциацията на производителите заяви, че цифрата няма да е 7 млн., а ще бъде 24 млн. Аз не искам да влизам в спор с Вас каква е цифрата. Всички много скоро ще разберем каква е точната цифра. Въпросът тук е може ли парите, които българските граждани плащат за здравни осигуровки, да отиват за данъци? Защото това означава парите, платени за здравни осигуровки да влезат в държавния бюджет като данък. Това означава средствата, които отделя Касата за лекарства, да се намалят автоматично със стойността на платения данък добавена стойност.
За мен е съвсем очевидно - решението е лошо по отношение на българските граждани. Решението е лошо по отношение на Министерството на здравеопазването. То е и неблагоприятно по отношение на българските болници. То е неблагоприятно по отношение на Националната здравноосигурителна каса.
И аз Ви питам, господин министър: каква е Вашата позиция като министър на здравеопазването - подкрепяте ли това решение, против него ли сте или Ви е все едно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте, министър Финков, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кацаров, уважаеми дами и господа народни представители! Освобождаването на лекарствени продукти от ДДС е регламентирано от Закона за данък добавена стойност и правилника за неговото прилагане. Към настоящия момент освободени от ДДС са българските лекарства и животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, внасяни по централни доставки по реда на Наредба № 23.
В проекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС се предвижда отмяната на чл. 41, точки 1, 2 и 3 от закона, които именно регламентират освобождаването на посочените лекарства от облагане с данък добавена стойност.
Принципно въпросът за влиянието на ДДС върху цените на лекарствените продукти - свободна продажба и реинбурсирани - може да се раздели на две основни части: лекарствени продукти от внос и лекарствени продукти местно производство. В регистрираната цена на всеки лекарствен продукт от внос е включен ДДС в размер на 20 на сто, платим при внос на съответния продукт. Промяната в Закона за ДДС би способствала търговците на едро и дребно да ползват данъчен кредит. Цените на продуктите от внос няма да се променят.
От друга страна, в предложената за отмяна т. 12 на чл. 59 е предвидено освобождаване от данък на внос за животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти. В този списък консумативи и медикаменти по централни доставки на Министерството на здравеопазването и касата или доставки за държавни и обществени поръчки на лечебните заведения се освобождават от ДДС. В този смисъл отмяната на тази точка от списъка ще наложи допълнително финансиране на тази загуба. Но, от друга страна, ще премахне злоупотребите с ДДС, както и ще осигури една много по-широка прозрачност на облагането на тези стоки.
Цените на лекарствените продукти, които се произвеждат в България, съдържат в себе си ДДС, начислен върху вложените суровини, енергия, материали и други. При въвеждане на ДДС за лекарства на територията на страната данък ще се начислява върху цената на готовото изделие, т.е. върху разходите за труд и печалба. Това ще доведе до поскъпване на българските медикаменти, по различни методики изчислявано, между 3 и 9 на сто. Поскъпването ще трябва да се поеме от крайния потребител, съответно пациенти при свободна продажба, от републиканския бюджет, от общинските бюджети, от лечебните заведения и касата.
В тази връзка Министерството на здравеопазването е изготвило разчети на средствата, с които е необходимо да се увеличи бюджетът за 2002 г. В тези разчети са посочени нужните средства за централизираните доставки на лекарства, както и за консумативи.
Уведомени сме от Министерството на финансите - и това вече е заложено в проектобюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. - че средствата са предвидени и увеличението на цените за българските лекарства са елиминирани. Бюджетът ще поеме финансовата тежест в лечебните заведения и централизираните доставки, а при свободните продажби тежестта изцяло ще бъде понесена от крайния потребител.
По отношение на медикаментите по Наредба № 23, която тази година беше в разходната част на бюджета 23 млн. лв., а изпълнението към този момент е някъде около 35 млн. лв. и до края на годината ще бъде над 40 млн. лв. - значи не сте планирали добре бюджетните разходи, сами знаете, че те трябваше да се направят. При това положение в тази позиция за медикаменти в Бюджет 2002 са предвидени 61 млн. лв., където влиза и хемодиализата - 18 млн. лв. Значи този дефицит е покрит.
При внимателния анализ на пазара - говорим за крайния потребител - е видно, че в последните години свободните продажби са средно 35 на сто от пазара в България, като делът на българските продукти в него е около 45 на сто по данни за 2000 г., или това са 159 млн. лв. Ако се приеме предложението за въвеждане на ДДС в проектозакона, пациентите -крайните потребители - ще бъдат натоварени допълнително с около 3-3,5 млн. лв. Промяната обаче се налага от необходимостта за хармонизиране данъчното законодателство с правото на Европейския съюз.
Относно въпроса за компенсации за пенсионери, социално слаби, безработни с оглед въвеждането на ДДС върху българските лекарства в бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната служба за социално подпомагане такива не се предвиждат поради следните съображения.
По отношение на пенсионерите. Съгласно чл. 100 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване пенсиите се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени за предходната календарна година. Методиката за определяне на индекса на потребителските цени отчита промяната в цените на целия спектър на употребяваните стоки и услуги, т.е., инфлацията. В този смисъл поскъпването на цените на лекарствата не е самостоятелно основание за осъвременяване на пенсиите. Поскъпването на лекарствата ще се отрази и на размера на индекса на потребителските стоки за осъвременяване на пенсиите, но степента на отразяване зависи от относителната тежест на лекарствата сред тези продукти и стоки.
По отношение на безработните. Размерът за обезщетенията за безработни зависи от осигурителния доход, върху който са правени осигуровките за безработица. Те не се осъвременяват и чрез тях не може да се предвиди компенсация за въвеждането на ДДС върху българските лекарства.
По отношение на социално слабите нещата стоят по-различно. Със Закона за социалното подпомагане е уредено подпомагането на лица и семейства с ниски доходи. Социалните помощи са насочени към осигуряване социалната защита на лица и семейства, които не могат сами или с помощта на своите близки да посрещнат основните си жизнени потребности. Регламентирани са три основни вида помощи: месечни, целеви, еднократни. Правото на месечна помощ е обвързано с доходното, имущественото, здравословното състояние на лицата и семействата, тяхната възраст и възможностите им за трудова заетост. С Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане е създадена възможност за отпускане на еднократна помощ един път в годината до петкратния размер на гарантирания минимален доход - 2000 лв. в случая. Тази помощ е предназначена за подпомагане на лицата и семействата при задоволяване на инцидентно възникване на здравни, образователни, комунално-битови и други жизнено важни потребности. Тя се отпуска от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане и е съобразена с финансовите възможности на общината.
От така изложените от мен аргументи могат да се направят следните четири извода.
От въвеждането на ДДС ще подобрят позициите си търговците на едно и дребно, тъй като те ще имат възможност да ползват данъчен кредит, който до момента не се ползва, тъй като лекарствените продукти не се облагат с ДДС на територията на страната. По този начин ще се постигне и изравняване на режима на облагане на лекарствата от внос и на произведените в страната продукти и премахване на неравнопоставеността между данъчните субекти.
Като положителна страна от въвеждането на ДДС може да се посочи и повишаването на финансовата дисциплина и отчетност сред участниците на фармацевтичния пазар. Финансовата тежест ще падне върху пациентите при свободна продажба.

В свободна продажба са около 3,5 млн. лв., това е сумата, която пада върху крайния потребител, която, разделена на 8 млн. население, прави 40 стотинки на човек на година. Разбира се, тя ще бъде разпределена неравномерно и ще засегне в по-голяма степен хората, които употребяват лекарства. Но недейте забравя, че основната тежест на така наречената свободна продажба се пада върху евтини медикаменти и един относителен размер от тях, около една трета, са българските медикаменти.
За продуктите, които се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването, Касата и общините е предвидена компенсация с оглед на провежданата до момента социална политика на снабдяване на населението с животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти. В този смисъл, слагайки на везните дисциплинирането на пазара, ограничаване възможностите за фиктивен износ, аз лично поддържам идеята за въвеждане на ДДС върху лекарствата, произвеждани в България, и така отговарям пряко на няколко пъти пряко поставяния от вас въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Финков.
Ще се възползвате ли от правото си на уточняващ въпрос, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министре, пазарът на българските лекарства по данни за последната година, последните събирани данни, е за около 130 млн. лв. Общият пазар на лекарствата в България е от порядъка на 350 млн. лв. От тези 350 млн. лв. държавата и Касата реимбурсират около 180 млн. лв., поне досега беше така - половината от реалния пазар. Другата половина е пазарът на потребителите.
Мисля, че много некоректна е сметката да бъде разделяно евентуално планираното от вас увеличение, пак казвам, това е ваше увеличение, Асоциацията на българските производители дава други цифри, аз няма да влизам в спор с Вас. Съвсем скоро ще разберем Вие ли давате верните цифри или тези, които образуват цените - самите производители.
Аз съм склонен да се доверя в момента на цифрите, които дават производителите. Но не там е въпросът. Не може да разделяме увеличението на лекарствата на 8 млн. души, тъй като, повтарям, 8 млн. души не купуват лекарства. Лекарства купуват само болните и този данък ще се плаща от болните. Здравите няма да плащат този данък, тъй като те не си купуват лекарства.
Искам да ви задам един уточняващ въпрос: има ли изискване от Международния валутен фонд в преговорите, които бяха водени тази година, да бъдат обложени с данък добавена стойност българските лекарства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Финков, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Кацаров, уважаеми господа народни представители! Ако започнем да правим аритметики и сметки, Вие сам знаете, може би и по-добре от мен, че има най-различни методики за изчисляване на лекарствооборота, цените, какво се реимбурсира, как се реимбурсира. Аз посочих, че фактически на пазара са някъде около 150 млн. лв. Това са, даже Вие дадохте по-малка сума - 130 млн. лв. за български медикаменти, като потребление по отношение крайния потребител, тези, които не се реимбурсират. Вярно е, че 180 млн. се реимбурсират от Касата.
Аз пак искам да Ви обърна внимание на следното нещо: че разпределението на медикаментите по отношение на крайния потребител, говоря за тия хора, които ще си купят от аптеките, е много трудно да бъде оценено, тъй като няма регистър в това отношение. Така или иначе всичко, което е по-скъп медикамент, което е медикамент, изписан от джипито, или медикамент, препоръчан с рецепта след изписване от болница, в своята преобладаваща част се реимбурсира от Касата - пълно или частично. Това са по-скъпите лекарства. Те ще бъдат защитени в бюджета на Касата. Там са намерени резерви, по-добре от мен знаете, това са уверенията. И ние внесохме вчера техния проектобюджет, където тази функция - медикаменти, е увеличена с близо 80 на сто.
По отношение на медикаментите, които се осигуряват чрез плащане от министерството по Наредба 23 също има завишение на сумата, която надхвърля въпросните проценти. И аз също имах среща с производителите, техните първоначални разчети бяха между 3 и 14%, после слязоха на 3 до 9. И фактически това, което цитирам - 3 до 9% са техните разчети, представени в писмена форма. Може да ги имате.
Благодаря, аз повече не бих могъл да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Финков.
Имате право да изразите своето отношение към отговора, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, парите на Касата за лекарства не са увеличени с 80%. Парите, които Националната здравноосигурителна каса през тази година плати са 155 млн. за лекарства. За следващата година са планирани 131 млн. за лекарства. Парите в Националната здравноосигурителна каса реално са намалени.
Аз не чух Вашия отговор на въпроса има ли искане от Международния валутен фонд за облагане на лекарствата с данък добавена стойност? Ще го дам аз: няма такова искане!
Искам да изразя и още нещо: това решение е на българското правителство, това не е направено по искане на Международния валутен фонд.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Какво значение има това?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Има значение, за мен има значение, ако за Вас няма.
И третото нещо, което искам да кажа и с което не мога да се съглася, е процесът на синхронизация с Европейския съюз. Аз съм участвал в работата на това министерство, ние защитавахме и защитихме позицията пет години след присъединяването на България в Европейския съюз българските лекарства да не се облагат с данък добавена стойност. И това беше грижа не само за болните, това беше грижа и за българската индустрия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Господин Финков, благодаря за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме към питането, отправено от народния представител Иво Атанасов към министъра на културата господин Божидар Абрашев.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете своето питане към министъра.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре! В един от най-апетитните райони на София - "Изгрев", при предишната власт, имам предвид народната, се създава един имот на българската култура, една много сериозна база, която дава възможност на редица творци да изявят своя талант и на българската публика да бъде в досег с високата култура.
Все по онова време се взема решение съседното предприятия за полиграфически изделия и като замърсител на района да бъде изнесено извън София и цялата тази база да се превърне в една от основите за развитие на българската култура.
След настъпването на промените обаче, и особено след идване на СДС на власт през 1997 г., знаем по какъв начин, започват проблемите на този имот на българската култура.
През 1999 г. тогавашният областен управител на област София - Васил Маринчев, издава заповед, с която отменя актът за държавна собственост на "Орфей аудиовизия" ЕООД. И той пази в тайна тази заповед десет месеца. Министерството на културата е принципал на обекта, на собствеността, но Васил Маринчев като областен управител едва на десетия месец официално уведомява Министерството на културата, че е отменил собствеността му върху един от хубавите имоти на българската култура. И това стана едва след мое питане до тогавашния премиер Иван Костов.
Министър Емма Москова реагира правилно и атакува въпросната заповед на областния управител във Върховния административен съд, тъй като тя имаше всички основания, нещо повече, беше задължена да стори това.
Но само след една седмица, притисната от областния управител и от министър-председателя, защото не мога да допусна, че някой друг може да притиска един министър, госпожа Москова оттегля без всякакви мотиви жалбата от Върховния административен съд.
След това, през м. август м.г., няколко месеца по-късно, тя слива двете съществуващи там дружества на българската култура, а именно "Българско видео", което е в незавидно финансово състояние, и Аудиовизия “Орфей”, което е в добро финансово-икономическо състояние. Как ли не й говорихме тогава на тази женица да не прави сливане, а да използва формата вливане, защото когато се слеят две дружества с различно финансово-икономическо състояние, резултатът ще бъде ликвидация на едното и на другото, тъй като едното беше с огромни загуби, а другото - с печалби. Госпожа Москова като министър не се вслуша в нашите съвети, в нашия апел за спасяване на този имот на българската култура. Направи сливането, в резултат на което в момента двете дружества - "Българско видео" ЕООД и Аудиовизия “Орфей” ЕООД, са преобразувани в Аудиовидео “Орфей” ЕАД. Назначен е борд на директорите от петима души и с това дейността, уви, замира.
В момента не е осигурена абсолютно никаква работа за дружеството. Занемарени са контактите с районната общност на творците на изкуството и културата, защото се знае, че в този район има цели блокове на композитори, писатели, художници и поети. Там живеят много творци. И Аудиовизия “Орфей” имаше прекрасни контакти. Занемарена е дейността и на Арт клуба. И това новообразувано дружество на базата на сливането на предишните две отива към гибел.
И ако това беше обяснимо за едно правителство като правителството на Иван Костов, за мен е необяснимо защо тази ситуация продължава и до ден-днешен.
И затова, уважаеми господин министър, си позволих да отправя това питане към Вас. Направен ли е анализ на състоянието на това дружество? Какви са перспективите? Какви са намеренията на министерството да защити този имот на българската култура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, министър Абрашев, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Като министър на културата споделям Вашата загриженост относно състоянието и развитието на Аудиовидео “Орфей”, София, еднолично акционерно дружество от ведомствената принадлежност на Министерство на културата.
Акционерно дружество Аудиовидео “Орфей” е регистрирано с решение на Софийския градски съд от 15 ноември 2000 г. чрез сливане на две еднолични дружества с ограничена отговорност: Аудиовидео “Орфей” и "Българско видео". С решението е вписано прекратяване без ликвидация на същите две дружества и сливането им в новообразуваното еднолично акционерно дружество Аудиовидео “Орфей” при условията на универсално правоприемство.
Акционерното дружество е със седалище в гр. София, община "Изгрев" и с адрес на управление бул. "Самоков" № 60.
Предметът на дейност на дружеството включва проектиране, производство, търговия и разпространение на всички видове аудиовизуални продукти, извършване на всички видове кино- и видеоуслуги и други вторични дейности по заявка на български и чуждестранни клиенти, внос и износ на филмови и видеоматериали, кино- и видеофилми, технологично кино и видеооборудване, както и други незабранени от закона дейности.
Към 31 декември 1999 г. дружеството е с капитал съгласно балансите на сливащите се дружества в размер на 192 хил. лв. Сливането на двете еднолични дружества с ограничена отговорност в акционерно дружество се е наложило поради почти идентичния предмет на дейност и с оглед на тяхното по-добро функциониране. По линията на универсалното правоприемство новообразуваното дружество Аудиовидео “Орфей” е наследило задълженията, надхвърлящи 85 хил. лв. Системата на управление на Аудиовидео "Орфей" е едностепенна и включва Съвет на директорите в състав от петима членове, както и народният представител каза.
След анализ, ние сме направили доста подробен анализ на финансовото състояние на дружеството, по баланса на 2000 г. и баланса към 30 септември 2001 г., изводите, които могат да се направят, са следните.
Първо, дружеството приключва деветмесечието със счетоводна печалба от 76 хил. 182 лв., докато финансовата 2000 г. е приключила със загуба от 6 хил. 158 лв.
Второ, дружеството погасява текущите си задължения към "Електроснабдяване", "Софийска вода", "Топлофикация" и Българската телекомуникационна компания.
Трето, към 30 март 2001 г. са погасени задълженията към персонала на преобразуваните дружества и понастоящем няма задължения към служителите.
Четвърто, до 30 март 2001 г. са погасени и всички стари задължения към Националния осигурителен институт и към Националната служба по заетостта.
Пето, Аудиовидео "Орфей" е направило дължимите вноски във Фонд "Култура".
Шесто, ръководството е предприело действия за събиране на вземания на дружеството по съдебен ред.
За развитие на дружеството е приета бизнеспрограма за тригодишен период, която цели дооборудване на основните аудио- и видеопроизводствени дейности за превръщане на дружеството в съвременен високопроизводителен аудиовизуален център.
Искам да отворя обаче една скоба, която е доста важна, и да поясня, че добрите показатели за първото десетмесечие на тази година се дължат преди всичко на обстоятелството, че дружеството е реализирало приходи от приватизация чрез преговори с потенциални купувачи, като е продало магазин на площ 100 кв.м в жилищен квартал "Белите брези" за сумата от 100 хил. лв.
Господин Атанасов, констатациите Ви относно акта на областния управител на област София Васил Маринчев, а именно Заповед № РД 57-144 от 14 юли 1999 г. и подадената срещу нея жалба от бившия министър на културата госпожа Емма Москова до Върховен административен съд, която жалба впоследствие наистина е била оттеглена, отговаря на фактите.
Искам обаче да направя следното уточнение. Към датата на издаване на акта от областния управител е имало висящ спор между акционерно дружество Аудиовидео "Орфей" и акционерно дружество "Полиграфически издания върху метал", който е за имот корпоративна собственост по смисъла на Закона за държавната собственост. Делото е образувано през 1998 г. на основание чл. 108 от Закона за собствеността по искова молба на Министерство на културата срещу акционерно дружество "Полиграфични издания върху метал". Аудиовидео "Орфей" участва в процеса като подпомагаща министерството страна. Спорният имот, ведно с прилежащите сгради, и понастоящем се води в баланса на дружеството.
В качеството си на принципал, а наистина министерството е принципал, както каза господин Атанасов, съм предприел действия за оптимизиране състава на Съвета на директорите. Сега действащият Съвет на директорите е съставен от предишния министър на културата без да ми е известно по какви критерии не се вписва в концепцията на министерството за бъдещето на дружеството. Решението ми е съставът да бъде намален, като задължително ще има един представител на министерството.

Освен това съм възложил на експерти на Министерство на културата да изяснят правно-икономическото състояние на Аудио-видео "Орфей", включително проблемите със сливането на двете предишни дружества, както и спора за собственост между "Аудио-видео "Орфей" и акционерно дружество "Полиграфически издания върху метал", тъй като начинът, по който се защитават интересите на дружеството, не удовлетворява ръководството на министерството и тук съм напълно съгласен с господин Атанасов.
Аудио-видео "Орфей" е дружество, което е част от приватизационния ресурс на Министерството на културата. Към настоящия момент за дружеството няма открита процедура за приватизация. Изхождайки от новите принципи на приватизационната политика, приватизацията на дружеството ще се осъществи не от Министерството на културата, а от Агенцията за приватизация.
Уважаеми дами и господа народни представители, в качеството си на министър на културата заявявам, че ще се постарая на приватизационния орган да се предостави цялата необходима информация за правното и финансово-икономическо състояние на дружеството с оглед на извършване на успешна приватизация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Господин Атанасов, заповядайте за уточняващи въпроси.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Три пъти съм внасял питане по този повод в парламента. Признавам, че сега забелязвам загриженост в отговора Ви, господин министър, но не мога да скрия, че очаквах повече.
Учуден бях откъде идва тази печалба от 85 хил. лв. за 9-те месеца, тъй като там в момента няма никаква друга дейност, освен да се печели от отдаване на обекти под наем. Но Вие може би отговорихте като съобщихте, че един от обектите всъщност е продаден и вероятно така се формира печалбата. Уверявам Ви, че тази база може да печели от дейност, свързана с културата, а не от продажба и се надявам, че като министър ще насочите нещата именно в тази посока.
Второ, относно жалбата, която госпожа Москова оттегли пред Върховния административен съд. Да, вярно е, че има спор за собственост между Министерството на културата и ПИМ - АД. Но вярно е, че този спор е предрешен със заповедта на областния управител, с която отменя акта за държавна собственост. И ако Вие не обжалвате отново пред Върховния административен съд тази заповед, ясно е какво ще реши съдът. Съдът ще отнеме един имот на българската култура и Вие сте човекът, който е задължен по силата на това, че е министър на културата, да брани този имот на нашата култура. Затова аз очаквам от Вас да възстановите жалбата пред Върховния административен съд и въпросът ми е именно в това: ще възстановите ли тази жалба?
И трето, по Съвета на директорите. Извинявайте, но в момента колективът, който работи в това дружество, е сведен до 15 души. За тези 15 души има 5 души Съвет на директорите. Сигурно това е пример за Книгата на Гинес. Аз много Ви моля и Ви питам заедно с това: ще предприемете ли стъпки за преобразуване, за превръщане на това ЕАД в ЕООД, за да се премине към една по-опростена структура за ръководство на това дружество? Защото в противен случай е странно какво могат да правят петима души като членове на Съвета на директорите при 15 души персонал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин Атанасов, Вашите въпроси са съвършено приемливи. Наистина едно такова дружество не трябва да печели от продажба на имоти, а трябва да печели от собствената си продукция. От анализа, който ние в голяма степен сме извършили, се разбира, че дейността му е слаба. Тук сте напълно прав и аз напълно се солидаризирам с Вашите уточнения.
Трябва да се направи нещо по повод на това, тъй като Аудио-видео "Орфей" може да се превърне в твърде мощно дружество. Вие знаете днес техниката какви огромни възможности дава в това отношение - именно културата да се мултиплицира. И е просто нелогично ние от това да не извадим съответни дивиденти. В това отношение Ви давам абсолютно право.
Да се обжалва решението - да. Позволете ми още малко време, за да видя до каква степен това е юридически целесъобразно. По-скоро аз съм на Вашето мнение, защото в противен случай ще загубим имот. Аз категорично заявявам, че ще направя всичко възможно да не се загуби нито един квадратен сантиметър от собствеността на нашето министерство, а това значи от собствеността на държавата в границите обаче на възможното и в границите на юридически добре оформените документи. Още малко време ми дайте, за да имам възможност добре да проверя как е юридическата страна на въпроса.
Съветът на директорите от 5 души е твърде много. Бих Ви поправил: не на 14, а на 11 души! Това звучи комично. Тук сте съвършено прав. Ще го намалим. Умишлено не казах на колко ще го намалим, защото това също е въпрос на няколко дни, в които ние ще освободим стария борд и ще направим нов. Не искам да се ангажирам с цифра, но Ви уверявам, че няма да бъде от 5 души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Отношение ще изразите ли, господин Атанасов? Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Благодаря за отговора. Аз ще следя всяка Ваша стъпка. Не ми се сърдете, защото забелязвам, че и двамата сме загрижени за запазването на този имот. Това е една много сериозна база и ако в последните години културата се превърна в просяк и непрекъснато се моли за пари тук и там, да има една такава прекрасна база, която да стои неизползвана, е най-малкото нелепо. Получава се нещо като поговорката "Вода гази - жаден ходи", така че тази база трябва да се вдигне на крака и да започне да работи за българската култура.
Но аз ще Ви кажа откъде идват атаките. Съседното предприятие - ПИМ - АД, е приватизирано от приватизационния фонд "Света София". Това е неговата рекламна листовка: "Ние идваме!" "... Мога с открито сърце да призова всички, които искат да се ангажират в процеса на масова приватизация, да участват във фонд "Света София"... Убеден съм, че можем. Убеден съм, че заедно ще успеем." Стефан Софиянски, кмет на София.
Това е фондът, който се опитва да сложи ръка върху този прекрасен имот на българската култура - сега, разбира се, холдинг. Учредители на фонда - физически лица: Иван Костов, Александър Божков, Марин Маринов... Да чета ли повече?
Разбирате ли срещу кого заставате в случая? Ето тук се пише: "На първата тръжна сесия ние успяхме да приватизираме...". Споменава се и "Полиграфически изделия" - София. Това са хората, които искат да грабнат този имот на нашата култура. И аз ще Ви подкрепям във всяка Ваша стъпка, стига тя да бъде насочена към запазването на тази прекрасна база, защото Иван Костов е един истински Барнаба за българската култура, а аз съм убеден, че Вие познавате в детайли операта "Джоконда" на Понкиели и не е необходимо на Вас да обяснявам какво означава един Барнаба - такъв, какъвто е Иван Костов за нашата култура. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Следващият актуален въпрос е от народните представители Стефан Данаилов и Тодор Бояджиев към Вас, министър Абрашев.
Заповядайте, господин Данаилов да развиете своя въпрос към министъра от името на двамата.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, тревожният ми въпрос е за Центъра за подводна археология в град Созопол. Той е създаден през 1978 г. като база за морски проучвания. През 1982 г. е преименуван в Център за морска археология, а през 1992 г. - в Централна база за подводни археологически проучвания, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата.
Със заповед № РД 09-409 от 9 декември 1999 г. на бившия министъра на културата госпожа Емма Москова базата е преобразувана в еднолично търговско дружество със 100 процента държавно участие. Дейността дружеството започва само с материалните си активи на стойност около 40 хил. лв. Кешовият му капитал е 0 лв. Финансовата подкрепа за 2000-2001 г. възлиза на 5 хил. лв. за организиране на лятна школа по морска история, археология и етнология.
Центърът е единствен в страната. Ексклузивните права на държавата са върху 200-милната икономическа зона и по площ тя е колкото територията на страната. Черноморското дъно е гъсто наситено с археологически паметници, незасегнати от човешката дейност или иманярство.
Подготвя се и законодателен вакуум. По действащия Закон за паметниците на културата и музеите само Археологическият институт при БАН дава разрешителен режим за археологически проучвания и разкопки. Находките от тях са собственост на държавата. В правителствената програма до 2005 г. разработването в пакет на законопроекти за музеите и за недвижимите паметници на културата са сред приоритетите му и трябва да отменят и актуализират действащия в момента закон от 1969 г. Изненадващо за нас от законодателната програма на правителството е изключен законопроектът за недвижимите паметници на културата. По този начин в приложното поле на правото се отнася част от действащия закон, което неизбежно ще породи конфликти с предлагания от правителството законопроект само за музеите, гарниран с "и галерии". Случайна ли е тази грешка, или е предварително обмислено противопоставяне на законотворчеството с действащото право?
Предстои подписване на международна конвенция на ЮНЕСКО, в която в чл. 22 е предвидено страните-членки да създадат компетентни организации или да подпомагат съществуващи такива за археологическото наследство под вода. Какво ще правим ние като държава? Ще раздържавим нещо, което след ратифицирането на конвенцията ЮНЕСКО ще ни задължи да възстановим или може би намеренията на министерството са за поддържане на частна или неправителствена структура?
Господин министър, предстои приватизация на търговски дружества с държавно участие, респективно и на Центъра за подводна археология в град Созопол. Актуалният ми въпрос към Вас е: Министерството на културата смята ли да извади Центъра за подводна археология ЕООД, гр. Созопол, от списъка за приватизация и какви са намеренията на министерството за бъдещия му статут? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Данаилов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Данаилов, уважаеми господин Бояджиев!
Благодаря Ви за този въпрос. За отговор той е много лесен. След малко ще чуете. Това, което Вие искате, вече е направено, но нека да бъда малко по-последователен.
На 15 март 1978 г. е създадена База за морски проучвания, филиал на Окръжен исторически музей в град Бургас. През 1982 г. тя е преименувана в Център за морска история и археология, филиал на Окръжна дирекция "Културно и историческо наследство" в Бургас. От 1 януари 1985 г. поради факта, че центърът изпълнява национална задача и с цел избягване на регионалното подчинение, центърът е превърнат във филиал на Националния политехнически музей.
Спецификата на дейността му и доказаната възможност за успешно, самостоятелно развитие са причина с Разпореждане № 128 от 22 декември 1992 г. центърът да бъде закрит като филиал на Националния политехнически музей и на негово място да бъде създадена Централна база за подводни археологически проучвания, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата.
С разпореждане на Министерския съвет - спестявам ви цифрите, и заповед - спестявам цифрите - на бившия министър на културата госпожа Емма Москова, Централна база за подводни археологически проучвания е закрита и на нейно място е създадено еднолично търговско дружество - Център за подводна археология, със 100 процента държавно участие. Новообразуваното дружество е обявено за универсален правоприемник на активите и пасивите на Централна база за подводни археологически проучвания и е задължено да съхранява археологически паметници, открити по време на подводните археологически разкопки.
Тук в скоба искам да ви кажа, че е открита една лодка отпреди 4 хил. години. Към нея има твърде голям, изключителен интерес. Такъв обект досега не е откриван. Изводът е, че този център си върши добре работата. Това е казано просто в скоби.
Неясни остават причините, поради които бившият министър на културата от правителството на Иван Костов е решил да образува търговско дружество, чийто предмет на дейност не е търговски. За илюстрация ще цитирам част от предмета на дружеството - цитирам: "Проучване, документиране и опазване на подводното археологическо наследство на Република България (българското Черноморско крайбрежие, реки и езера) чрез прилагане на интердисциплинарни научноизследователски методи; научна обработка и интерпретация на данните и находките от подводните археологически проучвания" - завършвам цитата, и т.н., да не ви отнемам повече от времето.
Като единствена организация, която полага грижи за проучване, опазване и популяризиране на културното наследство под вода Центърът за подводна археология винаги е бил организация на бюджетна издръжка, а в периода 1993-1999 г. - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата. С решението си за създаване на търговско дружество предишното ръководство на Министерството на културата е демонстрирало пълно неразбиране към онази част от културното ни наследство, която лежи на дъното на водни басейни, отказвайки се от субсидирането на дейности, свързани с опазване, проучване и популяризиране на това богатство.
По тази причина, в качеството си на министър на културата и принципал на това дружество, аз направих необходимото, за да не се приватизира Центърът за подводна археология, гр. Созопол. Този център е включен в списъка на търговските дружества, които няма да се приватизират, а този списък е приложен към новия законопроект за приватизация на търговските дружества с държавно участие и предстои да бъде приет от Тридесет и деветото Народно събрание. Вие ще видите този списък.
Предвид обстоятелството, че дружеството не може да извършва търговска дейност, същото ще бъде обявено в ликвидация и след това ще търсим начин то отново да стане второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на културата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика, заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Професор Абрашев, аз Ви благодаря за отговора. Разбира се, единственото нещо, за което бих искал да помоля, и това, което най-много ще удовлетвори хората, които работят в тази сфера, е все пак това решение по-рано да излезе - този фалит и това преобразуване, защото вълнението наистина е много голямо.
И само още нещо - аз го отдавам наистина на грешка, защото лично с Вас имахме разговори - каква е причината да остане това разминаване в законодателната дейност по отношение на общите два закона - за музеите и паметниците, а остана само "Закон за музеи и галерии"?
Много моля при наша лична среща да отговорите. Аз мисля, че е някаква грешка, защото има генерално разминаване между това, което предлага правителството като програма, а в законодателната дейност това не съществува. Много моля да го проверите и индивидуално да го кажете. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министърът няма дуплика. Благодаря Ви, господин министър, за участието в нашия парламентарен контрол.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Заповядайте, госпожо Манева, да развиете своя актуален въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър! Едно от първите решения, които вземате като министър на околната среда, е да се изгради фитнесцентър в Министерството на околната среда и водите. Решение, изненадващо не само за служителите на министерството, но и за всеки, който даже бегло се е докосвал до проблематиката, свързана с опазване на околната среда.
Очевидно предпоставка за това странно решение е непознаването на екологичната проблематика от вашия екип. Не искам да Ви обидя, но това е факт, за който се полагат очевидно усилия. Но той може да доведе до подобни решения.
Може би става дума и за лични предпочитания, но те не могат да имат място при управление на държавна институция с определени функции и задачи.
Недопустим е и начинът, по който се събират средства и се извършват строителните дейности, и се планира оборудването на този център. Приложена е схема на откровен държавен рекет, която е не само правно недопустима, но и в пълен разрез с призивите и претенциите за нов морал.
Надявам се, че няма да се опитате да ни убеждавате, че 14 фирми спонтанно са решили да изградят фитнесцентър в Министерството на околната среда и водите със свои средства?
Може би за 12 години работа в Министерството на околната среда и водите не можах да забележа някои нови тенденции в политиката в областта на околната среда.
Установявам, че подобно безпокойство изпитват и членове на неправителствени организации и на обществеността. Затова Ви питам: осъществяването на кой екологичен приоритет цели изграждането на фитнесцентъра в сградата на Министерството на околната среда и водите и с какви средства се изгражда и оборудва този център?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева! Правителството разглежда опазването и възпроизводството на околната среда като приоритет на държавната политика, обвързвайки го с четири основни стратегически цели - подобряване качеството на живот на населението в страната, ускоряване процеса на интеграция на България в европейските структури и реална, и успешна подготовка на страната за членство в Европейския съюз, пълно интегриране на политиката на околната среда в секторните политики и опазване, и поддържане на богатото биологично разнообразие на страната. Следвайки тези приоритети, Министерството на околната среда и водите предприема конкретни мерки и действия за тяхната реализация.
Осъществявайки политиката на правителството, ръководството на министерството цели да осигури и конституционното право на своите служители за здравословни и благоприятни условия на труд. То реализира закрилата на държавата на здравето на гражданите и спомага за насърчаване развитието на спорта и туризма в страната. Като орган на изпълнителната власт министерството провежда държавната политика по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на служителите си.
Министърът, в качеството си на работодател, разработва и утвърждава правила за осигуряване на тези условия, чиято обща цел е опазването на живота, здравето и трудоспособността на служителите като висши ценности в обществото, контролира управлението и стопанисването на сградите на министерството и поддържането на чистотата в тях.
При встъпването ми в длъжност като министър на околната среда и водите, за моя изненада в двора на централната сграда на министерството заварих няколко изоставени и саморазрушаващи се помещения в крайно неприветлив и нехигиеничен вид, с лошо осветление и отопление, в непосредствена близост до открития гараж за колите на министерството. Изразявайки отрицателното си отношение към това състояние на разруха, междувременно разбрах за желанието на предишното ръководство на министерството едно от помещенията да бъде ремонтирано и да бъде превърнато във фитнесцентър.
Възприех идеята като позитивна. И новият ръководен екип взе решение тя да се реализира в изграждането на фитнесзала, която да се посещава само от служителите на Министерството на околната среда и водите, които са предимно млади хора, и в следработно време, и през почивните дни, за да могат те чрез спорт да поддържат добро здраве, което е необходимо за реализация на високи творчески и професионални възможности. (Ръкопляскания в мнозинството.)
В програмата за управление на правителството - сектор "Околна среда", изрично е записано, че постигането на неговите цели и задачи ще се осъществява в процес на постоянен диалог с обществеността чрез широкото й привличане в дейността по осъществяването им.
В този смисъл, уважаема госпожо Манева, работейки по един от основните приоритети, а именно подобряване качеството на живот на населението, приехме като позитивна грижата Министерството на околната среда и водите да бъде подпомагано икономически чрез дарения, което в практиката на ведомството съвсем не е ново. Това решение се наложи поради ограничения бюджет и изразходваните авансово средства за издръжка преди встъпването в длъжност на новото правителство и ръководството на Министерството на околната среда и водите.
В конкретния случай, касаещ Вашето питане, то е свързано с почистване на едно помещение в сградата на министерството, което води до решаването и на друг приоритет в сектор "Околна среда", а именно подобряване чистотата на населените места. (Ръкопляскания в мнозинството.)
На нашата потребност, уважаеми дами и господа народни представители, да проявим грижата на добър стопанин, като превърнем мястото от склад за всевъзможни отпадъци, който се явява потенциален източник на зарази, във възстановителен център (възглас: "Браво!" и ръкопляскания в ОДС), откликнаха една-две, а впоследствие и останалите оповестени вече в масмедиите фирми-дарители. С тях Министерството на околната среда и водите е осъществявало реализацията на екологични проекти, като е предоставило експертна помощ и финансиране от Националния фонд за опазване на околната среда.
Част от търговските дружества предложиха свои работници, които с доброволен труд почистиха, направиха дренаж и препокриха покрива, като доброволен жест към служителите. Други, които възприеха положително инициативата, но нямаха възможност да участват в преките ремонтни дейности, с готовност дариха средства по своя преценка за закупуване на скромно оборудване. Благодарение, уважаеми дами и господа, на тази помощ, ние успяхме да предотвратим саморазрушаването на една сграда (смях в ОДС), неколкократно наводнявана и намираща се под нивото на канализацията на околните сгради.
Направените доброволни дарителски актове спомогнаха да се осъществи една дълготрайна, макар и нескъпоструваща инвестиция, с която, уважаеми дами и господа, се увеличава стойността на държавното имущество без влагане на средства от държавния бюджет и без разходване на средства на данъкоплатците. (Ръкопляскания в мнозинството.)

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Министерството на околната среда и водите ежегодно обявява конкурси за чиста околна среда. От Националния фонд за опазване на околната среда два пъти в годината се отпускат средства на общини, на неправителствени организации и училища за почистване на нерегламентирани сметища от твърди битови отпадъци, за залесяване и озеленяване. Няколко търговски дружества, като "Понс - холдинг" АД, град Бургас, АД "Водострой" - град Силистра, ООД "Кольо Фичето" - град Несебър, с готовност се отзоваха на призива на Министерството на околната среда и водите да се погрижат за средата, в която работят и живеят, в която се учат и възпитават техните деца, и дариха доброволни средства за озеленяване на училища и детски градини. Всички документи за даренията са изготвени съобразно изискванията на закона под формата на дарителски листове или договори за дарения.
От тези примери, уважаеми дами и господа народни представители, е видно, че бизнесът на България е готов и желае да помага на министерството в неговата работа за създаване на чиста околна среда за нас и нашите деца. (Ръкопляскания от НДСВ.) И в тази връзка Министерството на околната среда и водите трябва да дава пример, като създава и поддържа чиста и приветлива атмосфера в сградите си, превръщайки едно занемарено и разрушено помещение в приятно място за възстановяване силите, духа и доброто самочувствие на служителите си, които го заслужават като награда за огромния труд и усилия, които полагат при изпълнение на служебните си задължения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо министър, никога не съм си представяла ролята на министъра на околната среда като хигиенист на правителството.
Аз мисля, че от тази трибуна Вие не можете да лансирате неверни идеи. Тази сграда никога не е била мислена за спортно съоръжение. Тази сграда беше предназначена за информационен център на Министерството на околната среда - една функция изключително важна, задължителна, водеща в ролята на министерството, която в момента се изпълнява в изключително ограничени параметри поради липса на пространство. Сградата не беше ремонтирана в този период, защото имаше определени финансови затруднения, каквито аз винаги съм изпитвала, изпитвали са и всички министерства. Това беше реалната ситуация, така че нищо ново не ви се случва.
Не искам да коментирам патетичните Ви речи за здравословната среда на работещите. Всички служители от министерството знаят кога се подобриха работните места в министерството, кога се оборудваха с компютри, кога се смени дограмата на сградата - изобщо всичко, което беше необходимо, за да работят нормално хората. Но аз ви призовавам: изпълнете Вашите функции. Прекратете оборудването на този фитнес център и направете информационен център - това, за което беше предназначена сградата, това, което е Вашата основна цел. Има редица начини хората да задоволяват спортните си наклонности. Това, мисля, няма защо да го коментираме.
Аз обаче оставам с впечатление, че това е едно мероприятие, което се приветства от мнозинството. Вероятно ще последва благотворителна вълна за изграждане на подобни центрове във всички министерства. Няма да се изненадам и от нещо подобно. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е добра идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
За дуплика - министър Арсенова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо Манева, благодаря Ви за това, което казахте и сега. Знам за Вашето намерение да изградите информационен център. Тъжно ми е, че не сте успяла. Давам Ви моята увереност, че и информационен център ще има в Министерството на околната среда и водите (ръкопляскания от НДСВ), както ще има и фитнес център.
С известно неудобство ще Ви споделя и това: не се чувствайте длъжна да се оправдавате. Такова едно нещо прозвуча в думите Ви, които споделихте с нас.
Освен това ще Ви кажа и друго. Ръководният екип на Министерството на околната среда и водите познава добре проблемите на околната среда и начините за осъществяване на нейното възпроизводство. Познава добре и много други сфери. Познава добре и голямата проблематика на този сектор.
Тъжно ми е от това, което споделихте в актуалния въпрос, който ми зададохте, а именно, че това, което върши правителството, е някакъв вид държавен рекет. Може би не сте чели разпоредбите на Наказателния кодекс. Обръщам внимание на чл. 133. Много Ви моля, запознайте се с него. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Арсенова.
Преминаваме към питане, отправено от народния представител Евдокия Манева към министър Арсенова относно политиката на правителството по опазване на околната среда.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, мога само да се гордея с това, което направих за четири години, и Ви пожелавам поне половината да направите.
И така, в резултат на активната екологична политика през последните години през месец юли беше отворена глава "Околна среда" за преговори. Ще подчертая, че това е една от най-сложните глави за преговори, едни от най-трудните преговори, една от темите, към която Европейският съюз се отнася с изключително внимание. В позициите приехме ясни ангажименти с определени срокове във всички сфери на околната среда. Бяха приети и комплекс от програми за изпълнението на тези цели.
Вашето правителство потвърди позициите и заяви готовността преговорите да продължат. Това означава, че вие поемате ангажиментите това, което ние поставихме като цели, като преходни периоди, като задачи, да изпълнявате.
Ще напомня, че за да бъдат изпълнени ангажиментите в областта на околната среда, финансовият ресурс, който е необходим в тази сфера, надвишава 8 млрд. евро. Това, от своя страна, означава още през следващата година значително увеличение на средствата в областта на околната среда, в частност на инвестициите, увеличение не само от външни източници, а и от мобилизиране на националния ресурс.
През последните години в Министерството на околната среда работеше един изключително ефективен инструмент - това беше Националният фонд за опазване на околната среда. Този инструмент кумулираше значителни средства - от порядъка на 60 - 70 млн. годишно. Но не само обемът на ресурса беше важен, важен беше и инструментът. Това е определен ефективен инструмент, с който се подпомагат общини, с който се провежда политика в областта на реализация на националните приоритети, с който се подпомага бизнесът.
Аз мога да кажа - и това е специална тема и заслужава да се обърне внимание точно на този момент - че с безлихвените кредити, които се отпускаха от Националния фонд за опазване на околната среда, се осигуриха стотици работни места в Родопите, в Стара планина, в редица градове и села на България.
С бюджета за следващата година, за съжаление, постигаме два основни негативни резултата: първо, значително намаляване на ресурса за околна среда от фонда - той се свежда до 15 млн. - и като имаме предвид плащанията по договори, които ще продължат, той ще бъде не повече от 7 млн.; пълно прекратяване на подпомагане на бизнеса в областта на околната среда и значително отнемане на средства от общините, които досега постъпваха в тях чрез общинските фондове за околна среда.
Ще припомня какво означава това. Това означава не на проектите за енергийна ефективност. Това означава не на проектите за преработка на отпадъци. Ежегодно в страната се кумулират над 36 млн. т промишлени отпадъци, които са вторичен ресурс и които са не само риск за околната среда, но имат преди всичко икономическо значение. Досега преработването им се стимулираше от фонда. Това означава не на проектите в планинските райони. Всичко, което беше свързано с подпомагане на бизнеса в планинските райони, свързано с екологичното земеделие, с животновъдството се преустановява. Това означава не на нови работни места, които едновременно решават и социални, и екологични проблеми.
Като добавя към всичко това отказът да се подкрепи с държавна гаранция кредита на датската Агенция за околна среда в размер на 25 млн. долара също за бизнеса, като добавя и това, че повече от 50 млн. от ресурсите, събрани за околна среда, се насочват в други сфери, като добавя и пълното закриване на прозрачността на фонда, аз искам да Ви попитам, госпожо Арсенова, приоритет ли е опазването на околната среда в политиката на правителството? И как възнамерявате да изпълните заявените в позициите за преговорите с Европейския съюз по глава "Околна среда" ангажименти в областта на въздуха, водите, отпадъците и т.н. с практическото ликвидиране на един от най-ефективните инструменти - Националният фонд за опазване на околната среда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за отговор, министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Приоритет ли е опазването на околната среда в политиката на правителството? Програмата за управление на правителството е публичен документ и всеки, който има желанието и се е запознал с нейното съдържание, може да установи, че околната среда е изведен приоритет на програмата. При това не самоцелно и изолирано, а в контекста на стратегическите цели, които правителството си поставя. В програмата за управление е представен план за действие в областта на околната среда с конкретни мерки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, насочени към постигане на следните взаимообвързани приоритети: подобряване качеството на живот на населението на страната; ускоряване на процесите на интеграция на България в европейските структури и реална и успешна подготовка на страната за членство в Европейския съюз; пълно интегриране на политиката по околна среда в секторните политики; опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие в страната. Нещо повече, редица задачи за изпълнение, пряко или косвено свързани с околната среда, са заложени и в другите оперативни планове в програмата на правителството, в частност енергетика, селско и горско стопанство, здравеопазване и др.
Относно втория въпрос - как възнамерявате да изпълните заявените в позициите по преговорите с Европейския съюз по глава "Околна среда" ангажименти в областта на въздуха, водите, отпадъците, природата и други с практическото ликвидиране на един от най-ефективните инструменти в тази област - Националният фонд за опазване на околната среда.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! Всички глави, по които България води преговори по присъединяване към Европейския съюз, са включени в приоритетите, които българското правителство възнамерява да осигури финансово. Националният фонд за опазване на околната среда, който е един от източниците за финансиране на екологични проекти, не се ликвидира, а се променя единствено финансово-правната му форма. Приоритетността на опазването на околната среда категорично не се измества и не може да бъде обвързвана с тази промяна, в случая с преобразуването на Националния фонд за опазване на околната среда от извънбюджетна сметка в бюджетна и включването му като второстепенен разпоредител към Министерството на околната среда и водите.
Включването на приходите и разходите на Националния фонд за опазване на околната среда към бюджета на Министерството на околната среда и водите не нарушава политиката в областта на опазване на околната среда, нито механизма за набиране и областите за изразходване на средствата. Чрез това включване ще се постигне прозрачност и концентриране на ресурсите, които се разходват за тази цел. Самите приходи и разходи, като част от бюджета на Министерството на околната среда и водите, ще бъдат утвърждавани на по-високо равнище, а именно от Народното събрание, а не както досега - от Министерския съвет.
В рамките на възможностите, предопределени от управлението на публичните национални финансови средства през предходните години, само през 2002 г. инвестиционните разходи за опазване на околната среда от републиканския бюджет ще се увеличат значително в сравнение с предходните години. Има почти двукратно увеличение на средствата за екологични общински обекти. С 50 на сто нарастват разходите за екологични обекти на общините с регионално и местно значение. Осигурява се национално съфинансиране на екологичните проекти по европейските програми ИСПА, ФАР и САПАРД на стойност над 70 млн. лв., за които предишните правителства бяха без ангажимент. Осигурява се национално съфинансиране на значителни средства по двустранни и международни екологични програми.
Целесъобразно е, уважаеми дами и господа народни представители, да се подчертае и следното: значителна, дори преобладаваща част от ангажиментите по прилагане на европейското екологично законодателство е свързана със значителни инвестиции от предприятията, а това не може да се осигури от Националния фонд за опазване на околната среда. Това може да стане реалност единствено при създаване на благоприятен бизнесклимат в страната, стимулиране на инвестиционна активност, премахване на пречките за банково кредитиране на фирмите. Това са приоритети на правителствената програма, които са пряко свързани с изпълнението на особено значими за Европейския съюз директиви в областта на околната среда, пряко адресирани към частния сектор.
Финансовото осигуряване на ангажиментите, произтичащи от европейското законодателство, в частност в областта на околната среда, е пряко зависимо не само от обема на средствата, насочени за целта, а и от тяхното ефективно управление. Това означава прозрачност в процеса на възлагане на публичните поръчки, управление на държавната собственост и ефективен контрол на изпълнение на приватизационните програми и концесионните договори, в частност на екологичните ангажименти в тях, в области, в които реално правителството, в частност Министерството на околната среда и водите предприе необходимите стъпки.
Уважаема госпожо Манева, искам да обърна Вашето внимание и върху това, че взаимният процес по отношение на това, което казах дотук, политиката по околната среда на правителството има не само амбициите, но и конкретните практически измерения, значителният финансов ресурс, отделян от държавата за екологични програми, да се обвърже с увеличаване на икономическия потенциал на страната чрез оптимално използване на предимствата на запазената околна среда и биоразнообразие за развитие на стратегически отрасли като туризъм и селско стопанство.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви кажа, че правителството, поставяйки си стратегическата цел за членство в Европейския съюз, поставя като приоритет околната среда, включително финансирането на проектите от тази област като една от най-трудните глави за преговори. И във връзка с гореизложеното и с конкретния въпрос е важно да се акцентира, че постигането на стратегическата цел на правителството може да се постигне, ако се преговаря по всички глави, предмет на преговори за членство, взаимообвързано и координирано, чрез преодоляване на сепаратизма като досегашен маниер в хода на преговорите, като подход. В частност, извънбюджетните сметки, сегашната форма на Националния фонд за опазване на околната среда, са в противоречие с преговорите с Европейския съюз в областта на финансите, успехът на които никой не поставя под съмнение и които са от основополагащи за целия ход на преговорите за членство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Щ поставите ли уточняващ въпрос, госпожо Манева?
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо министър, не е вярно твърдението, че съществуването на фондовете е в противоречие с принципите на преговорите с Европейския съюз. Тъкмо обратно, всички страни от Централна и Източна Европа, а и редица западни страни, имат специализирани екологични фондове и това е в съответствие с принципната финансова политика всички средства, набирани от данъци и такси за околна среда, да се връщат на околната среда. Не е вярно и твърдението, че увеличавате средствата за околна среда. Нещо повече, увеличението от 18 млн. в списъка за общините практически представлява някъде около 5-6 млн. лв., защото останалите средства вие ги изземвате от екологичните фондове на общините. Програма ИСПА, кредита от Световна банка и кредита от Датската агенция за околна среда бяха извоювани от нашето правителство и ние поехме ангажиментите, така че вие сега просто по стечение на обстоятелствата продължавате тези ангажименти.
Аз твърдя, че с този бюджет преговорите ще бъдат забавени и Вие ще установите това. Затова Ви питам ще преоцените ли преходните периоди, които са заявени в позициите, тъй като фактически вие нямате механизми и ресурси да изпълните поетите ангажименти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Наистина сърдечно Ви благодаря за Вашето позитивно отношение към Фонда за опазване на околната среда. Знам че той е създаден по време на Вашето управление, знам, че предишното правителство е направило необходимото за това да бъде отворена за преговори и Глава двадесет и втора "Околна среда", знам, че Вие лично сте направила необходимото тези преговори да протичат в дух на синхрон с всички норми, касаещи европейското и българското право, касаещи добрите взаимодействия с всички страни, както и добрите взаимодействия в България, така щото околна среда да бъде приоритет и да бъде постигнато това, което е било заложено във вашата програма и това, което е заложено в програмата за управление на настоящото правителство.
Във връзка с това ще кажа и следното. Източници на средства през 2001 и 2002 г., ако ми позволите, да направя кратко ретроспекция и сравнение, от републиканския бюджет като екологични проекти на общините, това, което е Приложение № 5 на Закона за държавния бюджет, индикира на следното. През 2001 г. в същия този бюджет са заложени и реализирани 18 млн. 500 хил. лв., в бюджета за 2002 г. те са вече 30 млн. 500 хил. лв. В републиканския бюджет екологични проекти на общините с регионално и местно значение, което е Приложение № 6 в Закона за държавния бюджет, през 2001 г. средствата са 5 млн., успешно реализирани, а за 2002 г. са предвидени 10 млн. лв. Национален фонд за опазване на околна среда, инвестиционни проекти на общини, включително съфинансиране на международни проекти: 2001 г. - 28 млн. лв., 2002 г. - 15 млн. лв. Национален фонд за опазване на околна среда за защитени територии, научноизследователски, помощи за общини за проблеми с пестициди и кампания "За чиста околна среда", обща система за екологичен мониторинг и за неправителствени организации: за 2001 г. - 8 млн. 700 хил. лв., за 2002 г. - 5 млн. 200 хил. лв. Но тук искам да обърна Вашето внимание, че за 2002 г. в Националния фонд за опазване на околната среда се очакват над 15 млн. лв. постъпления над предвиденото, които могат да се изразходват за тези цели, с което средствата ще станат общо 20 млн. 200 хил. лв.
Освен това допълнителни капиталови разходи от републиканския бюджет през май 2001 г. са заложени и изразходвани 5 млн. лв., за 2002 г. не е предвидено, но искам да обърна Вашето внимание на това, че през 2001 г. тези средства са били отпуснати по изключение. Осигуряване на национално финансиране по проекти от ФАР, ИСПА, САПАРД и от Министерството на финансите: 2001 г. - 0 лв., за 2002 г. обаче тези средства са 70 млн. лв. Или общо, ако сложим черта и сметнем, в 2001 г. изразходваните средства са 65 млн. 700 хил. лв., в 2002 г. средствата са 130 млн. 700 хил. лв. Точно два пъти повече. И ако предвидените над 15 млн. лв., които ще постъпят над предвиденото, ги прибавим към тази сума, получава се обща сума в размер на 145 млн. 700 хил. лв.
Уважаема госпожо Манева, искам да обърна вниманието Ви и върху заемите, за които Вие споменахте, за фирми от Национален фонд за опазване на околната среда, които не ги включих и не ги коментирах досега. Но ще си позволя, с Ваше разрешение, разбира се, да кажа, че за 2001 г. сумата е била в размер на 13 млн. лв., за 2002 г. от Национален фонд за опазване на околната среда не са предвидени наистина заеми за фирми. Ако бъде окончателно одобрен, а това ще стане, през следващата година ще започне усвояването на облекчен заем за екологични проекти на фирми от Дания. Заемът ще бъде държавно гарантиран и ще бъде на стойност 25 млн. долара или около 50 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте, госпожо Манева, да изразите отношение към отговора на министър Арсенова.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Госпожо Арсенова, не ми отговорихте на въпроса за преосмисляне на поетите ангажименти. Защото ако изпълним ангажиментите и ако следваме тази позиция, през тази година ние трябва да отделим за околна среда от порядъка на 350 млн. лв., разбира се, не само средства от бюджета, а реалностите в момента са далеч от цифрата Вие съобщихте. Става дума за 68 млн. и това може да се провери и то беше аргументирано и от господин Ананиев на срещата с Комисията по околната среда. През тази година от Националния фонд за опазване на околната среда ще се изразходват от порядъка на 45 млн. за околна среда, през следващата година този обем трябваше да се завиши. Реално той е 7 млн. лв., защото имате разплащания по преходни обекти.
При увеличение на разходите за общини, които Вие казахте, реалното увеличение е 6 млн., защото Вие 12 млн. отнемате с ликвидирането на фонда.
Освен това датският заем изобщо не е гарантиран, това липсва в бюджета в момента, така че може би на някакъв етап ще се поеме държавна гаранция. Това е заем, който ние успяхме да извоюваме и за който още миналата година заявихме готовност за държавна гаранция.
Най-важното обаче, най-тревожното е, че Националният фонд за опазване на околната среда повече няма да подкрепя бизнеса. И това е едно много сериозно отстъпление в политиката за опазване на околната среда. Нещо, което се прави в абсолютно всички страни и това можете да го проверите. Това е абсолютно недопустимо отстъпление според мен и този факт поставя под въпрос цялата екологична култура и политика, която се провежда от правителството. За съжаление мога да го твърдя, защото това е така, нито една страна не си позволи да си закрие фондовете и никога Международният валутен фонд не ни е задължавал да направим това в областта на околната среда. Четири години ние успяхме да запазим този фонд, той можеше да бъде запазен и сега. В бъдеще той няма да може да кредитира бизнеса, защото вие имате правни пречки за това, даже и да имате ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Благодаря на министър Арсенова за участието й в парламентарния контрол.
Преминаваме по-нататък с въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев до министъра на държавната администрация господин Калчев.
Заповядайте, господин Абаджиев, да развиете своя въпрос до министъра.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин министър Калчев! На 15 октомври 2001 г. областният управител на Велико Търново господин Красимир Генчев е връчил заповеди на трима служители, заемащи ръководни длъжности, с които заповеди грубо са нарушени Закона за държавния служител - чл. 106, ал. 1, т. 2, Закона за администрацията - чл. 10, Закона за обслужване на физически и юридически лица, Постановление на Министерския съвет № 34, 35 и 227, Устройствения правилник за работата на областните администрации и други нормативни документи.
Във връзка с тези уволнения, както и във връзка с това, че областната администрация на град Велико Търново беше една от добре работещите в системата на териториалното управление, Ви задавам въпроса: как ще коментирате този факт, имайки предвид, че Постановление № 227, под което стои подписът на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски, регламентира съществуването на досегашните дирекции в администрацията заедно с техните директори? При положение, че липсват правни или дисциплинарни мотиви за освобождаването на въпросните служители не се ли цели политическа чистка за неудобните личности? Смятате ли, че пълната некомпетентност и незаконните актове, свързани с тези действия от страна на областния управител, не разрушават градения с години порядък в работата на една държавна администрация, и дали тези действия са в хармония с прокламираните принципи от Национално движение Симеон Втори за приемственост, откритост и компетентност? И не на последно място, кой ще поеме политическата отговорност за съзнателното нарушаване на тази важна държавна структура? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Има думата за отговор министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При огромния интерес към този парламентарен контрол в тази зала, в която няма чак толкова голямо присъствие, аз все пак ще отговоря на този въпрос, тъй като той наистина е сериозен и проблемът с освобождаването на някои служители от държавната администрация, включително и конкретния случай, за който става въпрос, аз го приемам с неговата сериозност и не искам в публичното пространство да витаят въпроси и съмнения от т.нар. политически чистки.
Със заповеди от 15 октомври 2001 г. е прекратено служебното правоотношение на трима служители - двама на ръководни длъжности и един на експертна длъжност с ръководни функции от областна администрация - Велико Търново. Заповедите са издадени в изпълнение на Постановление № 227 от 8 октомври за изменение на Постановление № 121 на Министерския съвет, което беше от 2000 г., за приемане на устройствен правилник на областните администрации и за изменение на Устройствения правилник на областните администрации, което влезе в сила от 15 октомври 2001 г. и касае 10-процентно съкращение на администрациите в системата на изпълнителната власт.
Прекратяването е на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, визиращо прекратяване на служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. Актът за прекратяване е оформен съгласно изискванията на чл. 108 от същия закон и при спазване на административно-производствените правила. Съкращаването именно на посочените длъжности е извършено с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредбата за прилагане на единния класификатор за длъжностите в администрацията, съгласно които броят на ръководните кадри и на експертните длъжности с ръководни функции в администрацията не може да надвишава 20 на сто от определената обща численост. Извършената промяна не е политическа чистка, а поправяне на съществуващо в момента нарушение на тази разпоредба, като броя на ръководните кадри е приведен в съответствие с тези изисквания. Не е възможно при обща численост от 36 служители на областната администрация в Търново девет от тях да са ръководители на ръководни длъжности или експерти с ръководни функции. Действията на областния управител са били продиктувани от необходимите структурни промени в областната администрация, отнасящи се до намаляване и оптимизиране на административните звена в рамките на дирекциите. С тези правомощия той разполага по силата на Устройствения правилник на областните администрации. Реализацията на правомощията на областния управител като ръководител на административната структура и в качеството му на орган по назначаването на държавните служители в областната администрация се материализира в индивидуални административни актове, за чиято законосъобразност може да се произнесе съдът. Целта за извършените промени е постигане на по-добра ефективност в работата на администрацията и в съответствие с принципите на откритост и компетентност.
Може би още веднъж да подчертая, че това съкращение в рамките на 20 на сто е, че специализираните администрации и общите администрации не могат да надвишават ръководителите в тях повече от 20 на сто от определената численост. И твърдението, че заповедите са незаконосъобразни е недоказано и неоснователно. Направено е едно общо и формално позоваване на Закона за държавния служител, Закона за администрацията и подзаконовите нормативни актове, без ясно и точно да е посочено кои точно разпоредби са нарушени.
Искам още да ви уверя, че нашето правителство спазва стриктно принципите на прозрачност, откритост на работа на администрацията и не може да се говори за никакви политически чистки. Спазването на закона е нещо, което ще бъде и занапред водещо във всички действия на администрацията, включително и на областните администрации. Искам да ви уверя, че това ще бъде направено наистина съгласно закона и изискванията на закона, само със закона и в името на закона. Уверявам ви в това.
А що се касае до ефективността на администрацията и на областните администрации включително, ясно е, че има още много какво да се направи съгласно изискванията на Европейския съюз и ние сме длъжни да го правим и административната реформа да върви успешно и да бъде в ход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калчев.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Калчев, дотолкова, доколкото аз съм убеден във Вашия административен опит, очевидно отговорът на въпроса е подготвен от този, който е нарушил закона, защото очевидно Вие сте подведен поради следните факти.
С тези заповеди всъщност са нарушени чл. 6, 7 и 10 от Закона за администрацията, с които е уредено структурирането на държавната администрация в обща и специализирана, основните им функции и административното ръководство на звената. С постановлението, което Вие цитирахте - 227, се съкращава общата численост на персонала на областните администрации, посочена в Приложение № 1 и по чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на областните администрации, приет с Постановление № 121. Още с прилагането на това постановление предишният областен управител на област Велико Търново господин Дочев в съответствие с чл. 11 и във връзка с чл. 27 от Устройствения правилник е определил общата численост така, както Вие я цитирахте. В същото време действително са спазени разпоредбите на чл. 15, ал. 7 от Наредбата за прилагане на единния класификатор, която изисква на длъжности в администрацията за 20 процента ръководен състав от общата численост. Това изискване обаче е спазено, защото в общата численост от 9, а всъщност 8 ръководни длъжности, са включени и областният управител, и заместник-областните управители, които не са държавни служители по смисъла на закона.
Освен това, ако действително такива бяха мотивите на новия областен управител, как ще си обясните това, че на 1 ноември 2001 г. е назначен началник отдел "Държавна собственост", като такава числена бройка няма? Което още веднъж показва, че очевидно мотивите не са законови, не са свързани с това да се укрепва администрацията, а са политически. Питам се обаче дали тези политически мотиви се съобразяват с нещо много важно? В последния доклад на Европейската комисия се отбеляза същественият напредък на България в областта на изграждането на единна и независима администрация. Такива действия дали спомагат за това ние да продължаваме този напредък в тази област и дали спомагат за това България да продължи да води по този начин преговорите за членство с Европейския съюз? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Калчев, вероятно ще се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да обърна внимание отново, че областният управител по Конституция е орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта и има самостоятелни правомощия. Той ръководи и представлява областната администрация в неговите компетенции и е упълномощен при предприемане на структурни промени да се съобразява с изискванията на устройствения правилник, със спуснатите щатове. За законосъобразността на действията му, искам още веднъж да подчертая, че е в състояние да се произнесе съдът.
Аз разбирам в момента проблемите и болките на господин Абаджиев. Но не искам да се смята, че ние действаме в отклонение от предписанията, които ни е поставил Европейският съюз, за създаване на модерна европейска администрация. Самият факт, че ние в момента разработваме нова система заедно с английското Министерство на външноикономическите връзки, което финансира тази програма, за реална оценка на приноса, израстването и системата на заплащането на труда на държавните служители, скоро ще видите - може би след Нова година - в новите текстове, които предвижда Законът за държавния служител, че тези въпроси ще бъдат много ясно и точно разграничени и регламентирани.
Не можем да приемем постановката, че служители, които изпълняват недобросъвестно своите задължения, ще трябва да ги търпим повече в тази, така наречена, уж модерна, администрация, която се мъчим да създадем.
Затова приемем критичните бележки, но в крайна сметка думата ще има съдът.
Затова аз не искам повече да губя времето на уважаемите народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калчев.
Сега преминаваме към следващата група актуални въпроси, които са зададени към министъра на финансите господин Милен Велчев.
Първо, налице е едно питане от народния представител Татяна Дончева относно мерките, които се предприемат за повишаване на ефективността в работата на митническите органи и събираемостта на митата.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър! Митниците са били, са и ще си останат една от щекотливите теми за държавата, защото това е един от съществените приходоизточници. Още преди парламентарните избори нашата политическа формация умуваше как да оптимизира повишаването на тази събираемост и въвеждането на някакъв ред, като се считаше, че това е мястото, откъдето може да дойде съществено подобряване на държавното финансиране.
Когато аз Ви зададох питането, бях единственият човек, проявяващ интерес в рамките на парламентарния контрол към митниците. Днес виждам, че от петте актуални въпроса и питания, зададени към Вас, мисля, че четири са на тема "Митници". Митниците не слизат от вестниците. За мое голямо съжаление обаче се получава един нездрав свръхинтерес, свързан преди всичко със скандали, които текат във връзка със смяна на хора и правене на комбинации, в които някой иска някого да измести.
Тъй като вашата политическа формация е особено уязвима, защото сте принудени, общо взето, на възлови места да назначавате хора, които ви предлагат и които вие в голямата си част не познавате лично, въпросът става още по-драстичен. Имаше навремето един министър на вътрешните работи, който го докарваше от медийни изяви. Така, ако чете човек вестниците, добиваше представа, че ние сме решили проблема с престъпността. Всички, които бяха в кухнята обаче, знаят, че е точно обратното. Вторият човек, който прави горе-долу същото упражнение по вестниците, е сегашният шеф на Агенция "Митници".
Когато пристъпи към работа и започна хаотично да уволнява, без да казва на никого какво всъщност е нарушил и какво не е и какво се иска от него, това беше сигналът да Ви задам моето питане, формулирано така, както сте го получили: какви мерки предприемате за повишаване ефективността в работата на митническите органи, какви са резултатите?
Междувременно обаче стана ясно, докато отлагахме отговора на въпроса и от пресконференции на други известни личности в държавата, че общо взето в митниците нищо не се променя. От м. септември сериозните финансови издания публикуваха, общо взето, материали, че събираемостта на приходите в митниците е наполовина в сравнение със същия период на миналата година. Извадката на това какво се внася на бегъл прочит показва, че странните неща продължават да се повтарят, като например сериозен внос на замразени пилешки стомаси, на замразени свински обрезки от диафрагми, дори на пилешки фенерчета и връхчета от крилца - това ще рече нокти, пилешки нокти. Съпоставени спрямо количеството на пилешките бутчета, разбирате, че става дума за разлика в пъти с много нули. Тъй като още в миналия парламент и в рамките на комисия "Антимафия" се занимавахме с това защо нещо, което е друго нещо, се внася под друг вид с мита, които са пъти по-малки? Аз като представител на конструктивната опозиция Ви зададох този въпрос, защото реших, че ако някой предприема мерки в митниците, най-напред видимото трябва да бъде тук - дали внесените пилешки бутчета от съседните страни ще съответстват на внесени пилешки бутчета от нас, респективно на филе или каквото искате друго. Но тъй като продължавам да виждам такива литературни данни в книжата на митниците, Ви зададох това питане и се надявам да получа задоволителен отговор, както и числото на събраните мита за периода от 1 август до 1 октомври 2001 г., съпоставено с размера на събраните мита за същия период, за да видим пък какво тече по официалната статистика и дали Вие можете, анализирайки числата, да кажете верни ли са тези вестникарски публикации или сигурно не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Вие се вместихте прекрасно в рамките на 5-те минути, с които разполагахте.
Господин Велчев, заповядайте да дадете отговор на питането. Разполагате с 10 мин.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Дейността на Агенция "Митници" очевидно се ползва с голям обществен интерес и това личи от честите публикации в пресата. Мисля, че обществото е стигнало до консенсус, че господин Емил Димитров има огромното желание да се справи с проблемите в митницата, наследени от 4-годишното управление на предишното правителство.
За два месеца от назначенията си ръководството на Агенция "Митници" е реализирало обсъдените проекти за засилване контрола по границите на страната и увеличение на приходите в държавния бюджет.
На първо място, изграждане на оптична кабелна връзка между ГКПП "Кулата", "Калотино", "Капитан Андреево" и "Дунав-мост". Предстои включването на ГКПП Златарево, Гюешево, Варна и Бургас след извършването на частични ремонти в тези обекти с цел създаване на условия за разполагане на компютърното оборудване. Създаден е и Център по транзита, с който информацията от тези КПП-та да започне да се обработва в реално време, както това става вече в ГКПП - Кулата. Създаден е и денонощен оперативен център.
На второ място, подготвена е за обнародване в "Държавен вестник" заповед за обмитяването на рисковите акцизни и неакцизни стоки само на определени митнически бюра, където има условия за бързо обработване на такива товари.
Създаден е и ред за взимане на проби от цистерни с нефтопродукти с цел пресичане на тяхната контрабанда.
На трето място, въвеждане в действие на митническа полиция, мобилни групи, съгласно сключения меморандум с МВР, които следят и проверяват за контрабанда по КПП-тата и вътрешността на страната. Мобилните групи са създадени съгласно указания на ООН и Европейския съюз, които със собствени средства са закупили автомобилите на митницата.
Четвърто, разширени са комуникационните възможности на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" и "Инспекторат", вследствие на което се предотвратяват злоупотреби на служители от митническата администрация и КПП-тата.
В момента приключват няколко проверки за незаконен внос на горива и други рискови и акцизни стоки.
Пето, подписване на меморандуми за сътрудничество в борбата с наркотрафика със спедиторската компания ТNТ, както и с полската авиокомпания "LOT" и гръцката "Олимпик". В ход е процедура по сключване на споразумения и с други международни организации и компании.
Шесто, срещи с представители на отделните гилдии за подготвяне на съвместни решения за предотвратяване на незаконния внос в България. Също така предстои сключване на споразумения за сътрудничество и с тях.
Седмо, за първи път обявяване на конкурс по документи и събеседване за митнически инспектори и митнически полицаи.
На осмо място, стартира разработване на система за следене на търговските задължения, начисления и внесени данъци, мита, такси и акцизи от митническата администрация и сверката им с отчета за изпълнение на касовото обслужване.
Девето, изграждане на проект за промяна в правната уредба на митническата администрация.
И десето, потърсени са възможности за среща с директорите на митническите администрации от съседните на България страни, за обмен на данни относно фиктивен износ, подфактуриране и митнически измами.
Най-накрая бих искал да спомена и неотдавна взетото решение на Министерския съвет за провеждане на преговори и сключване на договор с английската фирма "Крал Нейджънс" за получаване на консултации по реформите в българската митническа администрация.
Относно цифрите, за които поискахте информация, мога да ви кажа, че през м. август и септември 2000 г. общият приход, реализиран от митническата администрация, е 380 млн. 162 хил. лв. За същия период 2001 г. август и септември общите приходи са 393 млн. и 550 хил. или с други думи реализирано е увеличение от 13 млн. 387 хил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Госпожо Дончева, имате право на два уточняващи въпроса в рамките общо на две минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Не знам Вашата сметка ли е вярна или на някой друг, но аз междувременно и преди питането Ви зададох два въпроса, на които да ми отговорите писмено, и Вие бяхте така добър да го направите.
Единият въпрос беше свързан с кафето - какво количество е кафето, обмитено през КПП - Кулата, за период 1.07 - 10.10.2001 г.?
На този въпрос Вие ми отговорихте, че количеството е 3 хил. 830 т и 152 кг. Проверката откъм гръцка страна за същия период само на българските возила, независимо че кафе в България и за България може да бъде внасяно и от МПС с чужда регистрация, показа, че са внесени 5 хил. и 300 т. Готова съм да Ви направя, докато отговаряте на другите питания, ксерокопие от материала, точното число е 5 хил. 259,344 т. Само с българските возила.
Значи това не е нещо, което е неочаквано и не дава обяснение. И аз неслучайно съм взела точно тия стоки. Това показва гръцката митница.
Другото, което Ви поисках, беше дизеловото гориво, защото дизеловото гориво и горивото за промишлени нужди са друга една сладка далавера, в която срещу ниското мито на промишленото гориво дизеловото става промишлено. Там разликата е следната: за периода 23.08 - 20.09.2001 г. според Вашите данни са минали 48 цистерни през КПП - Кулата, според отсрещния източник - 87.
Не смея да кажа, че вашите колеги са дали невярна информация, също ще Ви дам извадката.
Това е един проблем, който трябва да решим. Не Ви задавам този въпрос от лошо чувство, вярвам, ще ме разберете добре.
Вие ми изброихте един куп добри намерения, аз лично като някакъв човек, работил в системата на правоохранителните органи, се отнасям резервирано към плащането на бол пари за чужди консултанти. Не защото нямаме нужда от чужди консултации, а защото там има и други сметки, които обикновено се правят. Но насрещните проверки са обикновено полезно нещо.
Затова Ви задавам един-единствен уточняващ въпрос: кажете ми нещо по-конкретно за възможностите за срещи с другите митници и за евентуалното подписване на спогодби за обмяна на информация.
И второ, Вие самият като министър какъв контрол имате върху шефа на митниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Десет секунди, надявам се, че не сме предизвикали голям проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, не става дума за 10 секунди, а за 1 минута и 10 секунди.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, господине, това е питане - 3 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При питането уточняващите въпроси са 2 минути. Така е според нашия правилник, госпожо Дончева. Аз бях така толерантен да Ви изчакам.
Господин Велчев, заповядайте. Вие разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Дончева, права сте, че контрабандата до известна степен продължава. Едва ли някой със здравия си разум е очаквал тя да секне отведнъж с единствения факт, че е назначен нов директор на Агенция "Митници".
Ръководството на министерството, естествено и правителството, са гласували доверие на господин Димитров и имаме желание да му дадем възможност да осъществи своите намерения. Имаме разбирането, че за осъществяването на тези намерения е необходимо известно време.
Що се отнася специално до кафето, тук бих искал да посоча, че една от мерките, които сме набелязали за следващата година, е въвеждането на акцизни бандероли за кафе, което смятаме, че допълнително ще ни даде възможност да пресечем нелегалния внос.
Искам да кажа в отговор директно на Вашия уточняващ въпрос, че се отнасям с изключително внимание към проблемите на митницата, провеждам ежеседмични срещи с Емил Димитров, понякога и по-често, и сам лично съм проверявал насрещни данни от съседните митници.
За съжаление в двата случая, когато имахме подозрения за несъвпадащи данни на отсрещните митници, се оказа, че и в Промахон - от другата страна на гръцката граница, е регистриран внос на същите стоки, които са декларирани и на българската митница. Естествено, има случаи и когато тези данни се разминават и можете да бъдете сигурна, че взимаме адекватните мерки по всички тези случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Госпожо Дончева, разполагате с още 2 минути да изразите отношението си към дадения отговор.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин министър, аз наистина мисля, че трябва сериозно да поработите по сключване на спогодби със съседните страни. И тази информация да не бъде по сигнал за някаква конкретна пратка, а да покрива основните стоки, които са най-чувствителни към лъгането с мита и акцизи.
Втората ми бележка касае кадровата политика, осъществявана в митниците. Аз съм един от критиците на митниците и тяхната организация, но намирам за изключително неморално и погрешно всички хора, работели в митниците, да бъдат слагани под общ знаменател с табелата "Всички са корумпирани" - нещо, което сегашният шеф на митническата администрация направи, влизайки в митниците. И им каза: подавайте си оставката, защото аз ви нямам доверие. Това не е политическият кабинет, с който един новоназначен висш държавен чиновник работи. Ако става дума за лицата, на които той трябва да има персонално изключително доверие, нека да си ги смени по този принцип. Но тук става дума за цялата система. И смятам, че е изключително погрешно да се слагат под общ знаменател всички, защото така ние приравняваме и честните, и добросъвестните хора на крайно корумпираните и не стимулираме никой да си върши работата.
Освен това нямаме ясни кадрови критерии.
Последното, което ще си позволя да направя, е да Ви дам копие от една фактура. Тя е № 114 от 4 октомври 2001 г. Съгласно нея Агенция "Митници" е закупила от една еднолична фирма стационарни лампи 5 броя на стойност 6148 лв., т.е. по 1229 лв. на лампа. Тъй като аз не знам за такива лампи, си направих труда да отида лично на адреса на фирмата, където се оказа, че там наистина има фирма, но тя никога не е продавала такива лампи. Тъй като тази фактура ми беше дадена, аз имам и едно наум, че това може да бъде чист фалшификат, но начина, по който ми беше дадена, ме накара днес да Ви го поставя в контрола. Хората си имат и касова бележка, издадена, и печати, и всичко останало. Или някой от митниците си купува лампи на някакви суми, каквито ги няма нито по света, нито у нас, или тук се крие нещо друго. Аз Ви я давам, за да си я проверите и ако трябва, да вземете мерки, защото тук пише Емил Симеонов. И някой оприличава подписа на едно познато Вам лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Искам да поканя господин Светослав Лучников, който има актуален въпрос, да го развие. Въпросът е относно изпълнението от Министерството на финансите на задълженията му по чл. 2, ал. 7 от Закона за обезщетяване на собствениците на неодържавени имоти. Заповядайте, господин Лучников. Разполагате с 3 минути, за да развиете Вашия актуален въпрос.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Съгласно чл. 2, ал. 7 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, цитирам: "Когато имотът е превърнат след 25 февруари 1992 г. в публична собственост на държавата със закон или по решение на Министерския съвет, или на общините с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към датата на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите или от общината, извършила превръщането".
До мен достигат много оплаквания, че повереното Ви министерство не изпълнява това си задължение, въпреки че към него са отправени искания по съответния ред, с документи, за влезли в законна сила административни актове или съдебни решения.
И понеже този въпрос засяга много граждани, аз Ви моля да ми отговорите. Колко висящи преписки по такива искания има в министерството Ви, броя и обща сума?
Второ, колко от тези искания ще бъдат удовлетворени до края на текущата бюджетна година?
И трето, ще направите ли необходимото за включване на неизплатените претенции в бюджета за 2002 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Заповядайте, господин министър, за да представите Вашия отговор. Разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Лучников! Към настоящия момент към Министерството на финансите има заявени 6 искания за изплащане на парично обезщетение за имоти, превърнати в публична държавна собственост след 25 февруари 1992 г. Общата стойност по тези заявления възлиза на 936 хил. 424 лв.
До края на 2001 г. не може да бъде удовлетворено нито едно от тези искания по следните причини. Промяната в разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, с която Министерството на финансите е посочено като платец на паричното обезщетение в случаите, когато имотът е превърнат в публична държавна собственост след 25 февруари 1992 г. е от средата на месец март 2001 г. Поради това, в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от Закона за устройството на държавния бюджет не могат да се извършват такива бюджетни разходи през 2001 г. с оглед недопускане влошаване баланса на бюджета.
В проекта на Закон за бюджета на Република България за 2002 г. са предвидени заявените досега суми, които ще бъдат изплащани в случаите, когато има законово основание за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Господин Лучников, имате възможност за реплика от 2 минути. Заповядайте!
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър! Смятам, че ще бъдете акуратен в изпълнението на това задължение, което всъщност е за възстановяване на справедливостта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Можем да преминем към следващия актуален въпрос от народния представител Муравей Радев относно рязко намалелите през месец септември приходи от митническата администрация.
Заповядайте, господин Радев, за да развиете Вашия актуален въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Приходите към "Раковски" са намалели, май!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин Велчев! От назначаването на господин Емил Димитров за ръководител на митниците систематично и последователно се влошава работата и резултатите от работата на българските митници. И този факт е публично известен.
За периода януари - август 2001 г., т.е. за 8 месеца, без Емил Димитров, приходите в митниците по справка, получена от Вас самия, всички приходи, не само за митата, за които пита госпожа Дончева, макар че митата знаем, че са една от най-малката относителна част в тези приходи, са 1 млрд. 645 млн. лв. С 307 млн. лв. повече от същия период за миналата година - без Емил Димитров! За месец септември, откакто той е ръководител на митниците, той от края на месец август смени своите заместници и фактически управлява самостоятелно от началото на месец септември, за самия месец септември приходите спадат катастрофално - почти с една трета към месец септември миналата година. Или се реализира разлика в минус от 81 млн. лв. - с Емил Димитров за месец септември!
Вие, господин министър, още в началото, дори и когато правехте предизборна кампания, многократно заявявахте, че България се ощетява в резултат на загуби по митниците годишно около 1 млрд. долара. Спомням си как ефектно показвахте една цигарена кутия без бандерол по време на предизборните Ви срещи. Впоследствие заменихте тази 1 млрд. долара с 1 млрд. марки, което означава, че за 12 месеца, ако го разделим на 12, около 83 млн. повече всеки месец от предишния период, ако Вие и човекът, който след Вас повтаряше същите тези неща, а именно - Емил Димитров, свършите работата и изпълните обещанията, които поехте тогава.
Не само че няма 83 млн. повече през месец септември, а има загуба от 81 млн. за същия период.
И затова, тъй като оттук нататък всеки месец ще Ви питам за тези 83 млн. - за октомври, за ноември, за декември, дали те се появяват, колко от тях се появяват има ли или няма загуба, аз Ви моля днес да ми отговорите на това какви са причините през месец септември с почти една трета да намалеят приходите от българските митници под вещото ръководство на назначения от Вас нов началник на митниците господин Емил Димитров? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Велчев, заповядайте! Разполагате с 5 минути за отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Радев.
Както отбелязах в отговора си на питането на госпожа Дончева, за периода август-септември митническата администрация е внесла в републиканския бюджет 393 и малко над 393 млн. лв. в сравнение със същия период за предходната година от 380 млн. лв., тоест с над 13 млн. лв. в повече. В отговор на конкретно поставения от Вас въпрос, че съществува спад от 81 млн. лв. в сумата от приходите за септември от 2001 г. спрямо 2000 г. Ви уведомявам, че цитираната от Вас сума е напълно погрешна. Разликата не е 81 млн. лв., а е 9 млн. лв. , спад от 9 млн. лв. Спадът е в границите на очакваното като резултат от разширяване на либерализацията на търговията както в посока на намаляване ставките на митата на отделните стоки в Митническа тарифа 2001, така и по линия на ...
Другото, което искам да спомена, е, че е естествено, след като през м. август се наблюдава силно завишен внос спрямо м. август от 2000 г., то е очевидно, че в периода преди да бъде назначен Емил Димитров, когато е действал все още назначеният от Вас директор на Агенция "Митници", е бил направен ударен контрабанден внос и съответно общият внос за м. септември е спаднал.
В тази връзка искам да отбележа също, за да Ви спестя задаването на въпроси за м. октомври, че мерките за подобряване дейността на митническата администрация, за които говорих в предишния си отговор, започнаха вече да дават резултат през м. октомври. През м. октомври 2000 г. общите приходи, събрани от митническата администрация, са били 227 млн. 813 хил. 568 лв. За м. октомври 2001 г. са събрани приходи от 242 млн. 407 хил. 694 лв. С други думи, увеличението спрямо предходната година е 14 млн. 594 хил. 126 лв.
Причините за осигуряване на повече мита в приходите на бюджета спрямо заложеното от 2001 г. е постигнатата висока ефективност в цялостната организация при осъществяването дейността на българската митническа администрация както по отношение прилагането на митническото законодателство, така и по отношение на поетите ангажименти по международни споразумения и договорености. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Господин Радев, имате право на реплика, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз не зная, уважаеми колеги, как да нарека един министър, който по един и същи въпрос, дава два пъти съвсем различни отговори? Пред мен е писмо № 02-01-0097 от 15.10.2001 г., подписано от сегашния министър Милен Велчев. Тук вероятно това е неговият подпис. И в тази справка, която писмено бях поискал, пише следното. За м. септември миналата - 2000 г., събрани приходи 262 млн.435 хил. лв. За м. септември 2001 г. събрани приходи 181 хил. 521 лв. Ами, наистина, ако един финансов министър не може да извади две числа и да получи минус 81 млн., за какво говорим тогава? Минус 81 млн. лв. само за м. септември под вещото управление на господина, който Вие назначихте за ръководител на митниците! За какви 9 млн. лв. ми говорите днес? Ето Ви писмото, проверете си подписа и вижте какви справки давате на народните представители.
Господин Велчев, аз Ви разбирам колко Ви е неудобно. Вие вероятно съзнавате грубата грешка, която направихте с назначаването на този човек. Може би вече сте разбрали, че от всяко дърво свирка не става. Или може би вече се сещате, че когато цялата пара отиде в свирката, машината спира. И може би най-накрая ще разберете, че когато вкарате вълка в кошарата, няма как да очаквате да се увеличава стадото. Имам предвид тези противопоказни назначения на ръководни места в митническата администрация на хора, които са доказано корумпирани и които са отстранени навремето точно поради корупция. Ами, как можете да очаквате от тях увеличение на приходите в държавния бюджет?
За Свиленград имах въпрос за господин Проданов. И цяла такава поредица мога да Ви изброя. Това е истинската причина за спада на приходите, а не онова, че един път давате 80 млн. по-малко, друг път - 9 млн. повече. Тези неща си ги уточнете с вашата администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Велчев, заповядайте, имате възможност да вземете отношение към репликата на господин Радев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Разбирам как Ви боли, господин Радев, че назначените от Вас митничари, които толкова добре се справяха с финансирането на избори и други партийни мероприятия, са принудени да се разделят със своите длъжности. Искам да Ви кажа, че размахването на справки без посочване на източника и конкретната информация, която те съдържат, е безсмислено.
А това, че новото правителство има воля да реши проблема с митниците и ще го направи както с помощта на Емил Димитров, така и с помощта на консултантите от "Крал Нейнджълс", можете да нямате съмнение. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Велчев. С това приключихме процедурата.
Преминаваме към следващото питане - от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно обратно изкупуване на облигации по външния дълг на Република България.
Заповядайте, господин Стоилов, да развиете Вашето питане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, господин министър! Въпреки забавянето отговора на моето питане заради отлагането на парламентарния контрол, то не е загубило актуалност поне до предприемане на следващи операции по преструктуриране на българския външен дълг.
От информация в някои медии, която Вие косвено потвърдихте, стана ясно, че сте извършили обратно изкупуване на книжа по външния дълг на България. По принцип не оспорвам възможността да се използва тази мярка за намаляване на дълга. Зная Вашата резервираност към публични коментари по тази тема до приключване на операциите по дълга, както при друг случай оттук заявихте. Разбираема е и дискретността, с която обикновено се предприемат такива операции. В същото време това са решения, които са важна част от финансово-икономическата политика на правителството и те не бива да остават извън вниманието на парламента и на цялото българско общество. Не може да се очаква мълчание по тези действия на правителството, които могат да продължават през всички години на мандата на сегашното управление и дори за по-продължително време.
Няма да навлизам в подробности по условията на сделката, но няколко факта се нуждаят от анализ и от Вашия коментар, за да се изясни политиката на правителството по отношение на обслужването и евентуалното намаляване на българския външен дълг.
Сделката, както разбрахме, е извършена в началото на м. септември, тоест, това е едно от първите финансови решения на новото управление, преди то да е приело своята управленска програма.
Прави впечатление сравнително високата цена, при която е извършено изкупуването. Това, че впоследствие цената на брейдиоблигациите, както заявихте, се е покачила, само по себе си не доказва изгодата на операцията за България. Покачването на цената може да е резултат на вече извършеното изкупуване, което да сигнализира за повишено търсене. Външният дълг на България остава относително висок. В момента обаче лихвите в Съединените американски щати и Западна Европа намаляват. При очертаващата се рецесия тази тенденция вероятно ще се запази. Следователно, предстоящите лихвени плащания не увеличават значително дълговото бреме на страната.
Изкупуването на дълга е струвало на правителството повече от 40 млн. долара, които са платени не със собствени средства или с пари от резерва, а с теглене на банков кредит. Вие критикувахте високите капиталови разходи на предишното правителство в края на неговия мандат поради това, че то не е покрило редица текущи плащания. Подобна претенция може да се предяви и към извършените от вас действия по тези дългови операции - на същото основание вероятно.
Оказа се, че бюджетът за 2001 г. съдържа над 1 млрд. лв. скрит дефицит. Държавният бюджет за 2002 г. разпределя със затруднение ограничените налични средства между различните разходни пера. Така намаляването на дълга по същество става за сметка на допълнително ограничаване на текущите социални разходи на страната.
Господин министър, моля да посочите мотивите за коментираното решение. Вписва ли се то в приоритетите на правителството като финансова и икономическа политика и от какво ще се ръководите при решения дали в бъдеще да извършите подобни операции по външния дълг на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Принципната политика на правителството на Република България и в частност на Министерството на финансите, която е заявена многократно и залегнала в правителствената програма, е за активно управление на държавния дълг. Целта на заявените от нас намерения е да реструктурираме дълга така, че да се извлекат най-много ползи за бюджета и държавата, използвайки различни техники и схеми.
Предвид спецификата на темата за дълга обаче, набелязаните от нас мерки не биха могли да бъдат обявени предварително, тъй като това обезсмисля тяхното осъществяване. Общоизвестно е, че всякакъв род коментари за една или друга сделка автоматично рефлектират върху цената на дълговите книжа и публичните коментари могат да навредят на потенциалния успех на операциите, респективно на изгодата на държавата. В този смисъл мога да кажа, че информация, давана по тези въпроси, може да бъде толкова вредна, колкото и информация, давана по секретни операции на секретните служби и т.н.
Вие напълно правилно отбелязахте, че по време на сделките не може да се дава информация и не очаквате да се дава информация преди такива сделки да са приключили. Затова аз мога да Ви уверя, че винаги, когато се приключи с подобни операции, пълна информация за тях ще бъде давана на Народното събрание.
В ситуацията, в която се намират световните пазари, българската икономика, а така също и държавният бюджет, решения за подобни операции могат да се вземат като се спазват няколко основни ограничители, най-важните от които са ценовата динамика на книжата и състоянието на ликвидността на бюджета и по-скоро на фискалния резерв.
Със законите за държавния бюджет на Република България през последните няколко години Народното събрание е оторизирало Министерския съвет да оптимизира обслужването на държавния дълг като емитира нови дългове и предприема изкупуване на съществуващ дълг, като ограничителното условие е да не се увеличава държавният дълг. Всички операции по обратно изкупуване на дългове, извършвани в предходните години, са отразявани в отчетите за касовото изпълнение на републиканския бюджет. В правомощията на Сметната палата е контролът върху изпълнението на подобни операции. Отново ще отбележа, че информацията за подобни сделки става публична едва след приемането на отчета за изпълнението на държавния бюджет за всяка година.
В отговор на последната Ви забележка за това, че евентуални разходи по такива операции се извършват за сметка на социални плащания и други неразплатени разходи или скрит дефицит, мога да Ви препоръчам, без с това да коментирам дали такива операции са извършвани или не, да направите справка с основните принципи на бюджетиране. Всякакви такива операции се осчетоводяват под линия на приходи и разходи. Те не влизат в разходната част на бюджета, а средствата за тях се използват директно от фискалния резерв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Господин Стоилов, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря.
Разбирате, господин министър, че тази тема, колкото и да е деликатна и без да можем да навлизаме в нейните подробности поради посочените от Вас причини, а и поради още една, че едва ли ние можем да разполагаме в пълна степен с информацията, с която Вие разполагате или поне да сме сигурни, че тя е напълно достоверна, не може да остане встрани от нашето внимание, защото става дума за изразходване на десетки и стотици милиони долари. Ние тук водим понякога дискусии, които са за много по-малки суми и от това се интересува българското общество. Смятам, че тази сложна тема и за в бъдеще по някакъв начин трябва да присъства, отчитайки разбира се интересите на страната и някаква степен на търговска конфиденциалност. Пак казвам: не можем да изчакаме тези операции да завършат, защото те никога няма да завършат докато съществува българският дълг или да настъпи годината на окончателния падеж, а Вие знаете, че тя е доста отдалечена дори и от края на Вашия мандат.
Но аз все пак искам да Ви задам два въпроса, които засягат начина на действието на правителството и Вашите собствени действия, които нямат никакво отношение към параметрите на тези сделки:
Първият въпрос е има ли решение на правителството или поне съгласували ли сте Вие обратното изкупуване на част от дълга с някои Ваши колеги министри?
Вторият ми въпрос е предлагано ли е изкупуване от различни банки, а не само от "Морган Стенли", за да се сравняват условията и за да се изберат най-изгодните?
Мисля, че не е необходимо да изяснявам двата си въпроса, но първият би ни отговорил дали в самото правителство има единство в политиката и взаимен контрол между членовете на кабинета, а вторият въпрос дава възможност да се изясни потърсени ли са най-добрите условия и поставени ли са всички потенциални партньори в едни и същи условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Господин Велчев, заповядайте да дадете отговор на тези два уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Стоилов, сам разбирате, че не мога да дам пълен отговор на този въпрос, без да изляза от принципа, че не се коментират операции по дълга преди те да са приключили. По принцип ще Ви отговоря, че можете да бъдете напълно сигурен, че евентуални операции по управление на дълга ще бъдат напълно съгласувани с всички страни, с които те трябва да бъдат съгласувани, включително и с министър-председателя.
Що се отнася до втория Ви въпрос, мисля, че ако помислите малко, сам ще разберете абсурдността на идеята да се съгласуват подобни операции с множество банки, които веднага ще имат възможност да използват тази информация за осъществяване на собствени операции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Велчев.
Вероятно ще изразите отношение към отговора - заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Не знам, господин министър, дали умишлено създадохте неточност в отговора си или пък смесихте двата ми въпроса. Аз говоря за съгласуване в рамките на правителството и за предлагане на различни финансови институции, а не за съгласуване между финансовите институции на ценовите нива, по които вие ще извършвате операциите. Защото, ако България има интерес от тези операции, тя може да отправя предложения към различни държатели на част от този дълг и вече ние да правим за себе си оценките, а не да им предоставяме на тях да ни дават някакво свое съгласувано становище. Мисля, че двете неща са твърде различни и аз все пак препоръчвам да извършвате и двете действия. За първото Вие поехте ангажимент и мисля, че самата тази дискусия е достатъчно сериозен сигнал и към министър-председателя, и към целия кабинет, да се води съгласувана политика, която смятам, че е и във Ваша полза, защото тя е не само финансова политика, но тя е социална и икономическа в същото време.
И мога да Ви уверя, че задавам този въпрос съвсем добронамерено след като Вие сте изявен специалист в тези области и няма основание да подценяваме професионализма, с който ще бъдат извършвани евентуално такива операции в бъдеще, но другия голям въпрос и той е вече политически, а не финансов въпрос е, ако се стига до такива операции, те по никакъв начин да не подменят други от приоритетите на правителството, с които то получи подкрепата на българските граждани. И, на второ място, те да бъдат извършвани така, че да не се създаде съмнение за наличие на някакви корпоративни интереси. Аз не твърдя, че в момента има такива, но винаги има основание тези въпроси да бъдат поставяни дори заради собствената горчива българска практика на едно правителство, което ви предшестваше и част от неговите членове, които, мога малко по-грубо да се изразя, съдействаха страната да бъде ограбена отвътре. А с такива операции мисля, че никой не иска, а и Вие няма да допуснете, това ограбване да стане отвън, понякога и с по-големи размери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Няма повече процедурна възможност да вземете отношение, господин Велчев.
Има още едно последно питане към господин Велчев от народния представител Иво Цанев относно избухналия скандал за корупция в ръководството на Агенция "Митници" и уволнени митнически служители от Регионална митническа дирекция - Русе.
Господин Цанев, заповядайте.
Искам да използвам времето, докато дойдете на трибуната, за да обърна внимание, че сега е 13,57 ч.
Това е последната процедура, която можем да изпълним, а министър Дикме и министър Атанасов ще останат за следващия ден за парламентарен контрол, още повече, че прякото предаване по телевизията няма да може да продължи след 14,30 ч., не е възможно, затова нека да се съгласим просто да направим пак едно спиране на часовника за броени минути. Вече имаме опит в това. Упражнихме се в това спиране, то ни се отдава и нека да го направим за няколко минути, за да няма после ангажимент министър Велчев следващия петък пак да идва само за един-единствен въпрос, за едно-единствено питане.
Заповядайте, господин Цанев, за да развиете Вашето питане.
ИВО ЦАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Явно темата за митническата администрация и за назначенията в нея днес е топтема на нашия парламентарен контрол, но аз наистина не мога да избягам от нея и не мога да не отправя питане до Вас, защото се оказва, че участваме в едно голямо шоу в митническата администрация, което не само не води до големи събираемости на данъци, на мита и акцизи, а напротив. Точно в един такъв голям хаос се създават предпоставки за една много сериозна корупционна среда.
Поводът за моето питане е следният: на 6 ноември 2001 г. в Регионална митническа дирекция - Русе и нейните поделения след шумен медиен скандал бяха уволнени 15, разбирам, че впоследствие още един, общо 16 митнически служители, предимно от ръководния състав. Друга част от служителите - около 14, от изнесеното по медиите, бяха пренасочени на други работни места в администрацията. Това е най-големият скандал в историята на митническата администрация, тъй като бе запечатан и кабинета на главния секретар на Агенция "Митници" господин Илиян Матеев и се разпространиха обвинения за организирана система за събиране на пари от митничари за свое откупуване към политици от управляващата коалиция.
Провокиран от посочените събития отправям и следния въпрос: какви са причините за масовите уволнения на митнически служители в Русе и какви мерки ще предприемете към ръководството на Агенция "Митници", допуснало създаването на тази корупционна среда и извършило действия, уронващи авторитета на митническата администрация и държавните институции в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на питането на господин Иво Цанев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Цанев!
В Оперативен център на Агенция "Митници" на 2 ноември 2001 г. към 16,45 ч. е постъпило телефонно обаждане и е поискана връзка с директора на Агенция "Митници" от длъжностно лице, заемащо висок ранг в държавната администрация на гр. Русе. След установяване на връзката на директора на Агенция "Митници" е съобщено, че служители от Митница - Русе са поискали чрез съответното длъжностно лице среща с директора на агенцията, на която да го информират за отправени към тях предложения за събиране на пари. Веднага е уговорена среща, която да се състои в кабинета на длъжностното лице три часа по-късно в гр. Русе.
Директорът на Агенция "Митници" веднага е влязъл във връзка с НСБОП и е информирал службата за сигнала, както и за възможността при необходимост да се предприемат оперативни действия на територията на гр. Русе от страна на служби на МВР. По пътя до Русе са извършвани допълнителни съгласувания с МВР и РДВР - Русе. След пристигането си в Русе в сградата на РДВР е проведена среща. Директорът на Агенция "Митници" е провел среща с длъжностното лице, поискало срещата, и митничарите, подали сигнала. На място са снети обяснения от всички служители, имащи отношение към сигнала. Тъй като по същество следствието по установяването на този проблем е в началото си, може единствено да се обяви, че на територията на гр. Русе е направен опит в рамките на предходните два дни да се изгради схема за събиране на пари. Схемата не е сработила, но част от длъжностните лица са участвали в създаването й.
Всички материали по случая са предадени на МВР. В едно от обясненията е визирано наличието на документи, съхранявани в помещение в Агенция "Митници", София. След като е взето съответното решение на място, достъпът до това помещение е ограничен с оглед изясняването на случая. В момента тече следствие и успоредно с него - вътрешна проверка в Агенция "Митници".
По мнение на ръководството на Агенция "Митници" това не е първият, не е и последният случай на разкрита схема за събиране на пари. Очевидно е, че това е първият известен случай, показващ безкомпромисност към извършителите на подобни действия или към лица, склонни да създават схеми, да използват служебно положение, за да подтикват или подстрекават свои служители да извършват подобни неправомерни действия.
Що се касае от обвинението, че е допуснато създаването на корупционна среда в митниците, то моят отговор е, че такава отдавна съществува в митниците и усилията в момента са насочени към прекъсването на вериги, връзки и зависимости, генериращи корупция.
Конкретно в този случай говорим за недопускане създаването на корупционна среда, защото никакви пари не са събрани, никакви схеми не са заработили. Обратно, предприети са незабавни действия по установяване на истината, уведомени са всички компетентни институции, които се занимават с борбата срещу корупцията, като е оказано пълно съдействие на тях. Уверени сме, че тези действия ще повишат авторитета на митническата администрация.
Извършеното освобождаване на митнически служители в Русе е и в резултат на изтичането на срочни правоотношения, съгласно Закона за държавния служител. Направените кадрови размествания на лицата по безсрочни трудови договори е извършено с оглед повишаване ефективността в действията на митническата администрация в Русе по отношение събираемостта на митни сборове. Кадровото обезпечаване на отдела по митническото разузнаване и разследване, където са насочени няколко служители от Митница - Русе, ще повиши възможностите за извършването на рисков анализ при обработката на товари, преминаващи през Дунав-мост и останалите гранични митници в региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Господин Цанев, имате възможност за два уточняващи въпроса, заповядайте.
ИВО ЦАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър. Уважаеми дами и господа! Позволете ми да не се съглася, че са уволнени поради изтичане на срока на договорите, а са уволнени по чл. 12 от Закона за държавния служител, който чл. 12 дава възможност ръководният орган да преустанови договора в рамките на 6-месечния срок от първоначалното назначаване на държавна служба.
И именно затова аз не мога да не задам въпроса: защо тези митничари, които, доколкото разбирам, са били съпричастни или са се опитали да събират пари, са уволнени на такова формално основание - съгласно чл. 12, а не по някакъв друг член.
И, естествено, вторият въпрос: не смятате ли, господин министър, че тази самостоятелна акция, защото всички информации, които излизаха и впоследствие отричат това, че тя е съгласувана, включително информации от страна на МВР и НСБОП, не смятате ли, че тази самостоятелна акция на Емил Димитров всъщност е целяла проваляне на една разработка на МВР? И евентуално чрез това проваляне да се спре изтичане на информация и на хора, които биха могли да участват в този канал или в тази организирана група за събиране на пари?
Това са двата ми уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Цанев, съгласен съм с Вас, че формалният акт на освобождаване на митническите служители е по чл. 12. Тук е въпрос на третиране дали това е изтичане на срок или освобождаване поради нецелесъобразност.
На втория Ви въпрос бих казал, че нямам никакво основание да се съмнявам в честността на директора на Агенция "Митници", предприетите от него действия и съгласуваните действия с органите на МВР, за което имам уверението на главния секретар на МВР, не създават никакви съмнения, че той е действал с цел разкриване на тези схеми и напълно съвестно.
Последвалите после действия по ограничаването и впоследствие освобождаването от работа на главния секретар на Агенция "Митници", който беше назначен на времето лично от него показва красноречиво, че Емил Димитров лично не е участвал в такива схеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Велчев.
Господин Цанев, имате възможност да вземете отношение към отговора.
ИВО ЦАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър. Господин председател! Извинявам се на колегите, че ги задържам. Но днес, сега разбирам, че господин главният секретар е освободен, което е една новина, чута лично от министъра, потвърдена поне. Защото тази новина изтече, но не беше докрай потвърдена.
Аз се радвам, че явно питанията от наша страна провокират някакви действия. Защото си спомняме случая с Варненската корабостроителница, когато по идентичен начин едно питане на наш колега допринесе за това, че на предходния ден да изтече информация, която всъщност впоследствие се оказа и вярна, тук изнесена.
Радвам се, че моето питане е провокирало и ръководството на министерството във Ваше лице да предприемете необходимите действия по отношение на главния секретар.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (от място към председателя Огнян Герджиков): За закритото заседание ли става дума? (Председателят Огнян Герджиков казва, че не знае.)
ИВО ЦАНЕВ: Радвам се, че отново... не мога да не кажа, че отново нашите питания водят до това, че всъщност се спира един канал за събиране на пари. И аз не мога да не спомена няколкото лица, които излязоха по медиите и които имат отношение по този въпрос. На първо място, главният секретар Илиян Матеев, който разбирам, че вече не е, който е областен координатор на "Гергьовден" за Русе и Разград. На второ място, връзката му с господин Куклев в две от фирмите, които има, който пък е координатор на НДСВ за Разград. И незнайно защо изплува и името на нашия колега Камен Влахов отнякъде, по медиите, което е много неприятен момент. Защото когато се коментират тези неща и когато става въпрос за такива финансови потоци не мисля, че е най-доброто отново да се оставят хора, които са корумпирани по някакъв начин в митниците, да работят на тези места.
И затова аз Ви благодаря за отговора. Надявам се наистина да вземете мерки по отношение на ръководството на Агенция "Митници", господин Емил Димитров, който с хаоса, който създава, много се притеснявам да не създаде такъв хаос и във Вашето министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Благодаря на министър Велчев, който взе участие в днешния парламентарен контрол.
С това изчерпихме днешния дневен ред.
Преди да закрия заседанието ми позволете да направя няколко съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание във вторник, независимо че няма да има извънредно заседание на парламента, от 11,00 ч. в зала 248.
Същата Комисия по бюджет и финанси ще има заседание в сряда, 28 ноември, от 16,15 ч. в зала 248.
Същата комисия ще заседава в четвъртък, на 29 ноември, в същата зала от 16,15 ч.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има извънредно заседание на 27 ноември, вторник, от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията по енергетика ще има извънредно заседание във вторник, 27 ноември, от 16,00 ч. в зала 238.
Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" ще има заседание на 28 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 456.
Комисията по здравеопазването ще има заседание на 28 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има извънредно заседание на 27 ноември, вторник, от 17,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има редовно заседание на 29 ноември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 126.
С това приключихме за днес.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,13 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим