Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.

Приетият дневен ред за извънредното заседание започва с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Госпожо Радева, заповядайте.
Искам да ви съобщя, че Законопроектът за амнистия с вносител народния представител Нонка Матова се оттегля.
Господин Агов, заповядайте за процедурно предложение.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моята процедура е следната: известно е, че в Украйна след втория тур на президентските избори расте напрежението, предизвикано от протестите на опозицията срещу, както тя посочва, фалшификацията и опорочаването на изборните резултати.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която има днес председателството си в лицето на България, Европейският съюз и Северноатлантическият алианс определиха изборите като далеч от демократичните европейски стандарти. България е силно заинтересована от спокойствието и сигурността на Украйна, тъй като това е страна от Черноморския регион, ние имаме обща черноморска граница с Украйна, а също така там живеят половин милион етнически българи.
Ето затова, госпожо председател, аз предлагам парламентът да приеме декларация, която да се солидаризира с оценката на международните организации ОССЕ, Европейския съюз и НАТО за характера на изборите в Украйна и също така тази декларация да бъде гласувана при първия възможен момент. Това е моята по-специална процедура, да бъде гласувана при първия възможен момент, в пленарно заседание, без да минава през комисиите, тъй като обстановката в Украйна е много динамична.
Ние от Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, сме подготвили проектотекст за декларацията и го предлагаме на всички парламентарни групи. Струва ми се, че нашата солидарност с демократичния ред, демократичните практики в една страна от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е необходима, за да заявим и своята позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Това е процедурно предложение, макар че то не е толкова предложение за залата, колкото за политически консултации между парламентарните групи и след това, ако се постигне съгласие, би могло да бъде вкарано като точка в дневния ред - ако това е Вашият призив към председателите на парламентарните групи, да се приеме за информация.
Госпожо Радева, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите” – обединен проект от приетите на първо четене на 10 ноември 2004 г. законопроекти № 402-01-47, внесен от Министерският съвет, и № 454-01-82, внесен от народния представител Петър Жотев и група народни представители на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания и предложения по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля да го гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 1. Създава се чл. 2б:
“Чл. 2б. Освобождават се от акциз нефтен газ и други газообразни въглеводороди, използвани за битово потребление”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Изказвания по § 1 от законопроекта?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 1 е включено предложението, което беше и в законопроекта, внесен от Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БСДП. Това е част от политиката в този сектор, която беше подкрепена на първо четене от всички вас – мнозинството в парламента и аз донякъде изразявам учудване защо отново се прилага правилото - нещо, което като принцип е прието на първо четене, на второ четене да бъде отхвърлено.
Става дума за следното. Освобождават се от акциз нефтен газ и други газообразни въглеводороди, използвани за битово потребление. Преведено на по-нормален език, то се отнася за всички онези домакинства, които ползват пропан-бутан за битови нужди, облагането на този пропан-бутан да бъде с нулева ставка, вследствие на което цената на този енергоносител ще се намали. Вече беше достатъчно говорено от тази трибуна, че първо, това е свързано с решаване на екологични проблеми; второ, че това е свързано с решаване на социални проблеми; и трето, много важно, че е така в страните от Европейския съюз, към които ние се стремим.
Беше подчертано дори от представителите на Министерството на финансите, че рано или късно това разделение на акциза трябва да се въведе и в България. Още повече, ще напомня факта, че миналата година, когато имаше протести пред Народното събрание, свързани с акциза на пропан-бутана, министърът на финансите господин Велчев, който е и сега министър на финансите, обеща въпросът да бъде разделен посредством диференциране на акциза на горивата по типа на потребление. Той обеща това да стане със Закона за изменение на Закона за акцизите за 2005 г. За съжаление обаче отново виждаме едно правило, което аз не мога да си обясня - защо една обикновена домакиня трябва да плаща данък, като че ли кара автомобил. В дадения случай виждаме, че предложението, което беше прието на първо четене, се отхвърля.
Искам да припомня на уважаемите колеги народни представители, че в законопроекта на ОДС, приет от всички вас, имаше само две конкретни предложения. Това е първото от тях и аз моля всички, които държат на достойнството на народния представител и държат на своята дума и начин на мислене, да препотвърдят вота си от първото гласуване, защото то ще бъде в интерес на хората в тази страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато обсъждахме този текст на първо четене, министърът на финансите от тази трибуна заяви, че с предложението на правителството не се нарушават никакви международни екологични задължения. Аз искам да ви дам информация, която говори точно обратното. Смятам, че всички ние трябва да имаме предвид международните ангажименти, които сме поели. С отхвърлянето на предложението на Обединените демократични сили за освобождаване от акциз на нефтения газ и другите газообразни въглеводороди се нарушават ангажиментите по два международни документа: Международната конвенция за трансгранични замърсявания на далечни разстояния, ратифицирана от България, и Гьотеборгският протокол, подписан от България през 1999 г. И в двата документа ние сме се задължили да предприемаме всички необходими мерки, за да заменяме горивата, които имат по-големи емисии на вредности, с тези, които се наричат екологосъобразни. А такива са именно газообразните горива. Задължили сме се да предприемаме и икономически мерки, за да стимулираме приложението на газообразни горива. За съжаление с § 1 и с т. 4 от § 4 ние приемаме точно обратните мерки.
Искам да подчертая, че когато законът се гласува в Министерския съвет, не е взето мнението на Министерството на околната среда и то няма как да не възрази срещу предложението на Министерството на финансите, защото практически с толерирането на производителите на течни горива – едно откровено толериране на производителите на течни горива – ние влизаме в категорично противоречие с международните ангажименти. И аз за съжаление нямам никаква надежда, че това, което казвам, ще стигне до аудиторията, но, рано или късно, ние ще трябва да отговаряме за ангажиментите, които сме поели, и за това какво правим, за да ги изпълняваме. Днес, отхвърляйки предложението по § 1, ние заявяваме, че не желаем да изпълним ангажиментите си в областта на околната среда.
Още веднъж ви призовавам, ако смятате, че сме отговорни депутати, които са гласували за ратифицирането на тези два международни документа, ние трябва да гласуваме още веднъж в подкрепа на предложението на Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Отхвърлянето на това предложение, уважаеми колеги, наистина е грубо погазване на европейските директиви. Става ясно, че това предложение се отхвърля само заради това, че консумацията на бензин в България ще намалее. Това го каза и заместник-министър Тасев.
Уважаема госпожо Радева, искам да Ви уверя, че никой не използва бензин за отопление. Така че отхвърлянето на това предложение е просто безмислено. Когато се използва нефтен газ за отопление в бита, по никакъв начин интересите на тези, които Вие защитавате – производителите, вносителите и дистрибуторите на бензин, няма да бъдат засегнати. Става въпрос за битово отопление. Пак казвам, никой не използва бензин за битово отопление.
Така че, нека наистина да се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Ламбовски, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението, внесено от господин Жотев. Това е един дълъг дебат, води се вече четвърта година би ли могло или не би могло да бъде разграничен пропан-бутанът за битови нужди и като енергоносител в индустрията от пропан-бутана, който се използва за транспортни нужди. Аз не подкрепям твърдението, че това не е възможно. Има практики в редица европейски страни, от една страна, от друга страна – при условие че администрацията на този етап не е в състояние да се справи с прякото разделение на продукта за една и за друга цел, би могло да се подходи директно към маркиране и облагане на самите газови уредби на автомобилите с определена малка ставка, която обаче да е така изчислена, че да е адекватна на това, което би получил бюджетът от акцизи.
Искам пак да повторя, няма алтернатива за отопление на един битов потребител на твърдо гориво, тоест брикети и дърва. Електроенергията ще стане абсолютно невъзможна само след година и половина-две от ценова гледна точка за едно средно домакинство. Остават течните и газообразни горива. Течните са нафта. От тази гледна точка ние да възпрепятстваме по този начин едно нормално домакинство да може да се отоплява с пропан-бутан, считам, че е нецелесъобразно поради ред причини. Не на последно място естествено е и екологичният момент, който не бива да се подценява, но и като липса на алтернатива, защото с брикети в скоро време ще престанем да можем да се отопляваме, знаете какви ангажименти сме поели и предвид съдържанието на сяра. Само след две години няма да има такава възможност. Какво остава като алтернатива оттук нататък? Дърва? Малко трудно е в София в еднофамилна къща човек да се отоплява с дърва. А газифицираните квартали са само по Витошката река и около София и пропан-бутанът се доставя с газовоз, на колела.
Така че, аз съм длъжен да обърна внимание, че има логика в предложението и в никакъв случай не съм съгласен, че няма методика да бъде пряко разграничено кое количество се използа за транспортни цели – и тук също да се раздели за стопански нужди и за индивидуални, тоест за превозни средства, които не се използват за стопански цели, и количеството, което се използва за битови нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ламбовски.
Други изказвания по този параграф? Заповядайте, господин Тасев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Никога Министерството на финансите не е отхвърляло целесъобразността и логиката това потребление за домашни нужди да бъде освободено. Ние го подкрепяме и ще видите това, когато в Народното събрание дойде новият Закон за акцизите, където се регламентира този ред. Защото на сегашния етап, при тоя Закон за акцизите, е невъзможно да бъде приложена тази логика.
Искам да поясня още веднъж, че акцизът се плаща от вносителя и от производителя. Ако има някой в пленарната зала, който е в състояние да каже, че една цистерна, която се внася през Русе, ще отиде за транспортни цели или две трети от нея ще отидат за транспортни цели и една трета – за домашно потребление, за да бъде обложена в тая пропорция с акциз …. Нека да бъдем искрени. Познавайки манталитета и възможностите за контрол, да не се взимат мерки, които могат да поставят под съмнение изпълнението на едно основно перо в бюджета, каквото е това от акцизи и горива. Моля ви! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасев.
За изказване, господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На първо четене след много дискусии все пак пленарната зала прие предложението на група народни представители от ОДС да се освободят от акциз нефтен газ и други газообразни въглеводороди, използвани за битово потребление. Днес отново представителят на Министерството на финансите се опита да влезе в един технически дебат.
Господин Тасев, нима в Европейският съюз не влизат цистерни, напълнени с газ? Нима пропан-бутанът там се кара от Космоса? Аз ви направих едно предложение – след като вашите технически експерти не знаят как да решат проблемът, който е само организационен и нищо повече, вървете в Европейския съюз. И без това вашето правителство се разхожда непрекъснато по Брюксел и цяла Европа. Това не може да бъде аргумент, уважаеми колеги, че изпълнителната власт не знае как да организира разделянето и отчитането, така че пропан-бутанът за транспортни нужди да бъде с акциз, а за битово потребление – да не бъде. Нима няма толкова капацитет в това правителство – да не го обиждам, да не му слагам епитети, за да си свърши работата?
През тази година се казва, че ще влезе нов закон, чийто автор сигурно ще бъде Министерството на финансите, където, като се приеме този закон, проблемът вече ще се реши. Това е подходът на НДСВ всяка бюджетна година. Обърнете внимание, колеги, как са разписани показателите на макроикономическо равнище тази година. За тази година – спадане на икономическия растеж за 2005 г. в сравнение с 2004 г., после ще има вдигане. Този подход не минава, уважаеми колеги. И ако наистина пленарната зала беше искрена преди няколко дни, когато подкрепи нашето предложение за нулева ставка, за нулев акциз върху пропан-бутана ….
Аз настоявам и моля коректно да подкрепим това предложение и да оставим изпълнителната власт просто да си свърши работата. Без каквито и да е усилия този въпрос може да бъде решен и да влезе в сила от 1 януари 2005 г.
Затова отново предлагам да подкрепите нашето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Апелирам към вас да подкрепите § 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Апелирам не само като съвносител на чл. 2б, който се създава съгласно § 1, но до голяма степен, отчитайки правотата на всички аргументи, които изказалите се преди мен подчертаха, при това не само от страна на опозицията. Съвсем ясни аргументи заяви и господин Ламбовски и те бяха напълно основателни.
В същото време не мога да не изкажа дълбокото си разочарование и да ви кажа нещо повече от изказването на заместник-министър Тасев. Неговото изказване беше ярка илюстрация защо Европейската комисия в своите редовни доклади, заедно с правосъдната система и корупцията непрекъснато изтъква липсата на административен капацитет в българската власт. Естествено, че Народното събрание като такова трябва действително да зададе само общата рамка и параметрите, както и в случая за освобождаването от акциз на нефтения газ и другите газообразни въглеводороди, използвани за битови нужди. Народното събрание не е органът, който трябва да разпише по какъв начин ще има маркиране или сертифициране и т.н. на влизащия газ в страната.
Но аз питам: как може в Европейският съюз това нещо да бъде направено, да бъде разделена газта за битови нужди и там съответно да няма акциз, и да има още две степени на акциз в зависимост от използването на природния газ? В България се казва: Народното събрание да не приема това, защото администрацията на Министерството на финансите или други институции не могат да се справят с подзаконовите актове. Тяхно е задължението да го направят. Ние сме тук, за да изразим ясната воля, да освободим природния газ за битови нужди от акциз, с което действително ще позволим потребителите на газ за битови нужди да се освободят от едно бреме, което не съществува в страните-членки на Европейския съюз.
Затова, уважаеми колеги, с пълна убеденост апелирам към вас да подкрепите § 1 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 от законопроекта, който не е подкрепен от комисията. (Реплика от народния представител Нина Радева.)
Анулирам гласуването.
Вие като не го подкрепяте, предлагате да отпадне.
Подлагам на гласуване отпадането на § 1 по предложение на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Не може да отпадне. Няма предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, моля Ви прецизирайте си доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Както е по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 1 има предложение – комисията не подкрепя § 1.
Подлагам на гласуване § 1, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 85, против 77, въздържали се 11.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване със съвсем ясни мотиви. Аз не зная не се ли разбра от пленарната зала, че се гласува текст, който всъщност да облекчи българските граждани, които са потребители на природен газ, по редица причини, които са предимства на природния газ при използването му за битови нужди.
Освен това не знам дали проследихте несъстоятелността в доводите на заместник-министъра, който каза: “С новия закон ние ще можем да направим тези необходими промени, ама сега не ги правете”. Сякаш в името на някакво лобиране се търси възможност да се отсрочи поне с още една година да продължава да съществува този акциз. В крайна сметка покажете политическа воля, защото вие би трябвало да защитите интересите на гласоподавателите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря господин Иванов.
Подлагам на прегласуване § 1.
Гласували 193 народни представители: за 97, против 68, въздържали се 28.
Следващият § 2, госпожо Радева.



ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 2. В чл. 4, ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. за спиртните напитки – като абсолютна сума в левове за хектолитър чист алкохол, измерен при температура 20?С.”
Комисията подкрепя предложението за § 2, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 2 има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2, който е подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл.11 ал. 3 се изменя така:
“(3) За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите заявяват пред териториалната данъчна дирекция по месторегистрацията си необходимото количество бандероли и продажната цена на съответните стоки. Териториалните данъчни дирекции предоставят бандеролите за спиртните напитки на заявителите в срок до 60 дни от заявяването им, а за тютюневите изделия – в срок до 30 дни от заявяването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 3 има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 13.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Недялко Калъчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 4 със следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 11з се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Платеният акциз за предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 2710 19 71 0 и 2710 19 75 0 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 2710 19 51 0 и 2710 19 55 0, претърпели специфична или химическа преработка в крайни продукти, се възстановява по ред, определен от министъра на финансите.”
ПРЕДСEДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване създаването на нов параграф, въз основа на предложението на господин Калъчев, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 10.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на нов § 5.
Има и предложение с аналогично съдържание от народния представител Димитър Дъбов.
Комисията подкрепя и двете предложения, като предлага да се създаде нов § 5 със следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 12г, ал. 4 числото “0,2” се заменя с “0,5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 4 има ли?
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал да обърна внимание на един факт, на който ставам свидетел, предложението, което прави Комисията по бюджет и финанси, а именно с текст в Закона за акцизите да се промени текст в специализиран закон със същото съдържание, скрепен със съответните административнонаказателни разпоредби, при това, колеги, без да е взето становището на Комисията по земеделието и горите.
Аз не се явявам в момента защитник на една или друга редакция на този текст, а категорично възразявам против тази порочна парламентарна процедура, която пренебрегва компетентността на специализираната комисия и предлага текст, който атавистично е останал в този закон – Закона за акцизите, и забележете, колеги, няма абсолютно никакво отношение към събираемостта на акцизите.
Аз моля, ако греша, някой да ме опровергае, като ми обясни какво точно е отношението на този текст към събираемостта на акцизите в България.
В тази връзка очевидно е, че Комисията по бюджет и финанси е имала своите мотиви, които аз не искам да коментирам, но смятам, че вносителят, първо, би било коректно да се откаже от този текст без становище на Комисията по земеделието и горите или госпожа Радева в качеството си на председател на Комисията по бюджет и финанси да поиска отлагане гледането на този текст, преди да има становище на Комисията по земеделието и горите.
Госпожо председател, Вас Ви умолявам да не допускате гласуване, тъй като това ще бъде един много опасен прецедент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Моллов, в момента единствено мога да предложа отлагане на гласуването на този текст, което беше и Вашето предложение, докато не се произнесе Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте предложението на господин Моллов за отлагане гласуването на този параграф.
Гласували 147 народни представители: за 65, против 73, въздържали се 9.
Процедурното предложение не се приема.


Има ли желаещи за изказване по § 4?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че тази поправка е необходима, тъй като сме подложили на дискриминация българските производители. Знаете, че основно в безмитните зони има много предлагане на напитки, които могат да бъдат продавани само в пластмасови бутилки. Излиза, че българските производители могат да бутилират само до 0,2, а световните марки, които предлагат спиртни напитки, работят до 0,5. Защо точно ние трябва да бъдем тези, които пречат на българските производители, това е основният въпрос? Още повече, че през миналата година записахме този текст за разфасовка до 0,2, което беше свързано с приемането на акциза за миналата година. Сега правим поправка в Закона за акцизите по редица въпроси и мисля, че неслучайно и Министерството на финансите, и Комисията по бюджет и финанси подкрепи това наше предложение. Предлагам да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 143, против 24, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 4. В Тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 числото “1,05” се заменя с “1,50”.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. Спиртни напитки 750 лв. за хектолитър чист алкохол”.
3. В т. 4.1 думите “0,004 лв. за един къс плюс 43,5% от продажната цена” се заменят с “0,0125 лв. за един къс плюс 31,8% от продажната цена”.
4. Точка 18а се изменя така:
“18а. Нефтен газ и други газообразни въглеводороди, използвани в транспорта, с изключение на тези, които са в аерозолна опаковка, числото “340” се заменя с “245”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 4 от номерацията на вносителя, по който има предложение на Мирослав Севлиевски и Недялко Калъчев, които не са подкрепени от комисията?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По същия параграф има предложение на народния представител Мирослав Севлиевски:
В § 4 т. 3 да отпадне.
Има предложение на Лиляна Кръстева, Мария Ангелиева, Нина Радева, Христо Механдов и Мариана Костадинова:
В т. 6 от Тарифата за акцизите се правят следните изменения:
1. в т. 6.3 числото “3,5” се заменя с “1,5” (екстракт от кафе);
2. в т. 6.4 числото “1,3” се заменя с “1” (прахообразни смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10%).
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Недялко Калъчев:
В Тарифата за акцизите т. 16а се изменя така:
“16а. Котелни горива (мазут) и предназначени за преработка тежки горива, различни от котелното гориво (мазут).”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 4:
“§5. В тарифата за акцизите се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 числото “1,05” се заменя с “1,50”.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. Спиртни напитки 750 лв. за хектолитър чист алкохол.”
3. В т. 4.1. думите “0,004 лв. за един къс плюс 43,5% от продажната цена” се заменят с “0,0125 лв. за един къс плюс 31,8% от продажната цена”.
4. В т. 6 се правят следните изменения:
а) в т. 6.1. числото “1,30” се заменя с “1,00”;
б) в т. 6.2 думите “1 лв.” се заменят с “0,70 лв.”;
в) в т. 6.3 числото “3,5” се заменя с “1,5”;
г) в т. 6.4. числото “1,3” се заменя с “1”.
5. Точка 6а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този параграф.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително текстът на комисията е структуриран така, че трудно може да се разбере от залата кои предложения са включени и кои предложения не са включени в текста, тъй като след прочитането на предложението на комисията се разбра, че тук има точки, които излизат като евентуално предложение на комисията. За сметка на това текстове, като например този, който е внесен и беше част от законопроекта, гласуван на първо четене на ОДС – “Демократи за силна България и БСДП” за изменение на акциза на пропан-бутана от 340 на 245 отсъства изобщо от предложението на комисията.
Като правя процедурното предложение текстът по § 18а да се гласува отделно, за да може да се разбере отношението на залата към него, искам да защитя предложението, което е направило ОДС във връзка с намаляване акциза на пропан-бутана. Знаем отлично, че това е едно екологично гориво, на което минималните акцизни ставки на Европейския съюз бяха прехвърлени неколкократно, дори до 2010-ата година, още през миналата година.

Очевидно това беше направено в интерес определянето на пазара и имаше огромен интерес от отделни корпорации, които се занимаваха с разпространение и продажба на съответните бензини. Все пак ние трябва да се съобразяваме, че пропан-бутанът е горивото, което се ползва от населението с най-слаби покупателни способности, и ми е много чудно защо неговият акциз трябва да превишава неколкократно акциза, определен в европейските страни, пак подчертавам, за 2010 г.
От Министерството на финансите неколкократно повтаряха, че имало нова директива, но така и не видяхме днес до второ четене тази директива, която уж била в сила. Смятам, че е напълно нормално, уважаеми дами и господа народни представители, ние да въведем минималните акцизни ставки за пропан-бутана, такива каквито са в Европейския съюз. По този начин няма да влияем пряко върху формирането на пазара, както са се опитали да действат някои чиновници. В противен случай стигаме до едно административно регулиране на пазара, което ще бъде в интерес на определени корпорации, занимаващи се с определен вид продажба и доставки в тази област. Смятам, че в България е редно, след като вървим към страните в Европейския съюз, да се съобразяваме и със съответните акцизни ставки – тогава когато те са по-скоро в интерес на гражданите, т.е. са по-ниски, а невинаги - когато са по-високи.
И няколко думи за следващия елемент, включен в предложенията на колегите. Досега не мога да разбера като как се появяват предложения на комисията, които нямат автор народен представител, които влизат в последния момент в законопроекта, и в същото време от законопроекта изчезват текстове, които са на вносителя. Смятам, че не е редно да имаме такъв тип отношение към предложенията на народните представители. И повтарям моето процедурно предложение, т. 18а, която е от обобщения законопроект, предложение на ОДС, да бъде гласувана отделно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Къде т. 18а е отделно? Господин Севлиевски има предложение точно т. 18а да отпадне. Тя така или иначе ще бъде гласувана отделно.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Той има друго предложение, а не т. 18а да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А къде е Вашето? Моля Ви, помогнете ми да го видя.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Точка 18а да се гласува отделно, защото я няма в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, няма проблем, ще я гласуваме отделно.
Други изказвания?
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Доста съм впечатлен от факта, че в § 4, който става § 5, са останали отново текстове, които бяха сериозно и аргументирано критикувани и в комисиите, и в пленарна зала при предишните четения. И въпреки това е останала същата логика и същата философия за налагане на акцизни ставки, която води до следното: чрез промените се стимулират вносителите на цигари и се нарушават интересите, накърнява се мотивацията и ефективността на местното производство.
Това, госпожо председател, ме кара да се върна към раздадения текст и влизането в пленарна зала на доклада за изпълнение на стратегията за приватизация на “Булгартабак”.
Там още от самото начало е записано, че при по-нататъшните си действия правителството трябва да създава благоприятна икономическа и институционална среда за развитието на дружествата, както и трябва да насърчава и подобрява средата, в която ще оперират с цигарените и манипулационни фабрики за периода до 2007 г.
С предложените промени се прави тъкмо обратното. Върху това обърнаха внимание и производители, и синдикати - имаше протести тези дни.
Затова моят въпрос към представителите на Министерството на финансите е: могат ли да обяснят икономическата логика и приватизационните съображения, които стоят зад предложените промени в акциза на вносните и цигарите местно производство? Какво всъщност целим с това, което предлагате сега като окончателен текст?
Заедно с това е интересно да се чуе мнението на Министерството на финансите по една доста драстична промяна, която се прави в т. 6, буква “г”, която засяга, ако не се лъжа, нес кафето. Тук е записано – в т. 6.3 - “числото 3,5 се заменя с 1,5”.
Тази промяна не ви ли се вижда малко неиздържана икономически? Или тя се прави по други съображения, под натиска на определена лобистка група?
Ако не съм прав, оборете ме. Ако обаче е така, това означава, господин заместник-министър, че чрез финансови инструменти, а те в определена степен са и административни, се преразпределя пазарът.
Може да бъркам, но това са двата въпроса, след като не са взети предвид не един и не два аргумента и съображения, които бяха изказани при първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Ще вземете ли отношение, господин Тасев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отзад-напред, за кафето. Всички видове кафе получават пропорционално намаление на ставките си. Така че точно заради това, за да няма преразпределение на пазара, господин Петков, ние преди малко с освобождаването на вноските на пропан-бутана за битови нужди направихме, опасявам се, щети за стотици милиона лева и преразпределение на пазара.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Въобще не е пропорционално.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Надяваме се, че това е пропорционално и щетите за бюджета се оценяват някъде от порядъка на милион лева, като търговците и вносителите на кафе заявяват, че обемите ще пораснат, заради това че ще се намалят цените и ще има компенсационен ефект.
Не мога да говоря по приватизационната стратегия по отношение на цигарите, но ще повторя аргументите, които бяха изложени, а именно, че чрез либерализирането на цените на тютюневите изделия, което с други думи означава възможност на вносители и на производители на цигари изключително бързо, в много кратък срок да променят своите цени, респективно по този начин те променят и размера на акциза, който плащат в абсолютна стойност. По този начин, давайки малък превес на специфичния елемент в акциза за сметка на валорния, приходите от акциз стават прогнозируеми, много по-лесно предвидими. Защото те не зависят от тази либерализация на цените, която може да доведе до вариране и резки спадове. Приближаването на цените на цигарите се надяваме да изиграе и друга роля - за намаляване на опитите за контрабанден внос.
Беше споменавано, че само 7% от потреблението на цигари, и то главно в най-ниската ценова категория, ще бъдат негативно повлияни, а именно с до 10-ина стотинки ще се повиши цената им на дребно, докато за всички останали – и най-масовите цигари, като “Виктори”, имаме намаление на цените при запазени равни други условия към настоящия момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасев.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.

ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не зная как да започна, но през последните 2-3 години бяхме свидетели на доста такива предложения, които са в полза на някой производител, някой вносител, някой монополист в дадена сфера. И случаят с кафето, който ни се предлага, е точно такъв.
В крайна сметка се предлага повече от два пъти да намалее акцизът за екстрактното кафе, което между другото единствено се внася в България – няма производство, няма допълнителна обработка, за сметка на по-символичното намаляване на акциза за суровото и печеното кафе.
Изобщо лобирането за вноса не знам как се връзва с политиката на Министерството на финансите и на правителството, при положение че скоро спорихме, покрай Меморандума с Международния валутен фонд, за търговското салдо и за мерките, които трябва да предприемем за неговото намаляване.
Ние ще гласуваме против предложението на комисията. Смятаме, че това са лобиски текстове, не за първи път се правят такива в Комисията по бюджет и финанси. Не се връзват и с дискусията, която досега е провеждана по всички отложени текстове. Затова призовавам колегите да гласуват против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Други изказвания?
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Мисля, че нищо съществено не се е променило в текста за акциза върху тютюневите изделия, и по-точно на цигарите, между първо и второ четене.
Определено предложението, което се преви, е в полза на вносните цигари. Напомням за тези, които може би са забравили, че така предложеният акциз предвижда намаляване със 79 стотинки на цигарите “Давидофф Магнум”, с около 30-35 стотинки на цигарите “Ротманс”, “Марлборо” и т.н.
Същевременно на българското производство цигари, безфилтровите или цигари от типа на “Арда”, които заемат 35% от пазарния дял, цените се променят в посока нагоре. Това не е политика, която може да подкрепя българското цигарено производство. Налага ни се политика, която е свързана със стратегията за приватизация или по-точно с исканията на евентуалните купувачи на “Булгартабак холдинг”. И това сега се прокарва чрез закона за акцизите, по-специално чрез акциза върху цигарените изделия.
Не само аз, но и Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този текст, който се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, ще кажа няколко думи по въпроса за промените в акциза на цигарите. Става дума за въпрос, който няколко пъти се повдига в пленарната зала във връзка с дискусиите по Закона за акцизите и вече има определена еволюция. По него се изказа и министърът на финансите, но ми се струва, че все още едва ли има достатъчно основания някой да гласува “за” тази промяна по следната причина.
На последното заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което съжалявам, че не успях да остана докрай поради ангажименти, които наистина ми налагаха да отсъствам, очевидно в заключителната част са настъпили допълнителни изяснявания и обсъждания, включително с участието на министъра на икономиката госпожа Шулева. И там недвусмислено е било признато, че тези промени, които се правят, облагодетелстват поначало вносителя за сметка на производителя. Тоест вносните марки цигари стават по-евтини и става по-изгодно да бъдат консумирани, да бъдат купувани, в сравнение с местното производство на цигари без филтър, по-нискокачествените цигари.
Доколкото успях да разбера, обосновката за това е във връзка с предстоящата приватизация на “Булгартабак”, че това е очакване на потенциалния приватизатор и че има смисъл да бъде подкрепен в случая, защото той ще придобие фирмата, ще придобие дружеството и ще развие производство. Тоест, отстъпвайки тук, така да се каже, правейки тази корекция в полза на потенциалния купувач, всъщност създаваме благоприятна предпоставка той да придобие дружеството, да го стабилизира, развие и т.н.
Да приемем, че цялата тази логика дотук някой е склонен, да речем, да я защити. Но от досегашните дискусии по въпроса за бъдещето на “Булгартабак” никак не пролича, че този потенциален купувач ще развива именно производството на цигари. Тоест тази отстъпка е в полза на купувач, който има намерението да преустанови производството на цигари.
Ето защо, госпожо председател, абстрахирайки се от една серия допълнителни съображения, които очевидно са свързани с този текст, а те вече са от порядъка кой какво подкрепя като гласуване в Закона за държавния бюджет и т.н., и т.н., не желая да навлизам в тази страна на нещата, нека да се придържаме до цигарите, техния акциз и приватизацията, свързана с това решение, тъй като това е незащитимо. И господин Тасев днес, и завчера министър Велчев еднозначно ни съобщиха, че от гледна точка на фиска в най-добрия случай има някакъв ефект от гледна точка на по-голяма предсказуемост на приходите, но не и на обема на приходите. Там изменението е неутрално.
Така че, госпожо председател, ако правителството, ако мнозинството имат някаква капка сериозност, когато говорят със загриженост за дефицита по текущата сметка, за изпреварващия ръст на вноса, за необходимостта от запазване на местни производства и т.н., те имат един единствен вариант: да изтеглят това предложение и да не го подлагат на гласуване, доколкото, вие, разбира се, им позволите да го направят на този късен етап от разглеждането на законопроекта. Другият вариант е еднозначно и недвусмислено да се гласува против.
Впечатлен съм от активността на Новото време по този въпрос. Господин Севлиевски има изразителен гръб и в случая той го е обърнал към трибуната, което по недвусмислен начин показва какво значение отдава по същество и той като ръководител, и цялата им група на един въпрос, при който очевидно се пресичат много сериозни интереси и по който наистина може да се мери кой колко на приказки се прави на защитник на някакви по-сериозни интереси, а всъщност си играе играта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този текст?
Господин Жотев има думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам да се спра в своето изказване на два проблема.
Първо, естествено е като един от вносителите на законопроекта на Парламентарната група на Обединените демократични сили днес да ни се иска да продължи конструктивният дух, в който парламентът дебатира и приема Законопроекта за акцизите. Иска ми се, както току-що преди малко освободихме от акцизна ставка пропан-бутана, когато се използва за битово потребление, искам да припомня предложението в самото начало на стр. 4 от доклада, горе, където в т. 18а е записано: “нефтен газ и други газообразни водороди, използвани в транспорта, с изключение на тези, които са в аерозолна опаковка, числото “340” се заменя с “245”.”
С това предложение ще се облекчи бизнесът, ще се облекчи бюджетът на всички онези български граждани, които използват пропан-бутана като моторно гориво в своите автомобили.
По отношение на влиянието, въздействието върху бюджета, тук Министерството на финансите не представи аргументи, че ще има драстично съкращаване на приходната част на бюджета, още повече, че тази акцизна ставка от 340 лева на тон беше приета преди една година. Знаем от кого беше внесена и знаем чии корпоративни интереси се защитаваха тогава.
Затова аз смятам, че днес, понеже не се чуват аргументи срещу нашето предложение, е време да възстановим неправдата, която допуснахме преди една година и да намалим акцизната ставка на пропан-бутана, която се използва за моторно гориво, от “340 лв.” на “245 лв.”. А 245 лв. е числото, което е записано в Директивата на Европейския съюз. Там е записано “244,75 лв.”.
Разбира се, ще има недоволни, ако се приеме това предложение. Но аз съм с надежда, че пленарната зала разбира смисъла на това предложение, не вижда умисъл, не вижда защита на корпоративни интереси, не вижда обслужване на партийни интереси. Затова се надявам и призовавам колегите да подкрепят нашето предложение.
Втората част от моето изказване е свързана с темата за акциза за цигарите. Госпожо председател, уважаеми колеги, аз предлагам т. 3 от предложението да отпадне, тоест, да се запази досегашният акциз. Не бива да се прави реверанс, който да е в ущърб на потребителите, още повече, когато става дума за една приватизационна сделка. Приватизира се “Булгартабак” и правителството прави реверанс на бъдещия купувач. Колеги, да припомням ли, че всъщност това е подходът на изпълнителната власт по много от приватизационните сделки, които течаха досега, но изглежда, че това е философията на правителството и по отношение на цялата приватизация. Да добавям ли, че освен това имаше повишаване на тарифите на БТК преди приватизацията и преди други приватизационни сделки, да добавям ли към това, че растат летищните такси преди концесионирането на летищата, растат по предложение на правителството и таксите в пристанищата, пак преди тяхното отдаване на концесиониране. Тази философия е погрешна. Ако някой от чужбина има сериозни интереси да инвестира в България и да участва в приватизацията на държавни предприятия в енергетиката, транспорта, в инфраструктурата и т.н., той трябва да дойде тук, само ако вижда смисъла от своята инвестиция, не да получава бонус, не да получава субсидии и на практика форма на държавна помощ чрез промяна на пазарната среда.
Отдавна в учебниците е записано, че когато държавата неправилно се вмесва, когато това вмешателство не е в унисон с пазарните сили, тя търпи провал.
На заседанието на Комисията по бюджет и финанси чухме от представители на Министерството на финансите, че предлаганите промени в акцизните ставки за отделните видове цигари нямат негативен ефект върху бюджета. Спомням си, че господин Тасев каза, че ефектът е неутрален, защото едни акцизни ставки се повишават за сметка на други. Вместо да обслужваме бъдещата приватизация, нека дадем шанс приватизацията на “Булгартабак” да протече по начин, който е приет от целия свят, да не пипаме, да не променяме акцизните ставки за цигарите и да ги оставим такива, каквито бяха и миналата година.
Затова отново предлагам т. 3 от предложението на комисията да отпадне. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тази т. 3 се отнася до т. 4.1, думите “0,04”, тази точка от редакцията на комисията да отпадне по предложение на господин Жотев.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала, за да гласуват. Имаше доста спорни позиции, изказани по този текст.
Господин Нихризов направи процедурно предложение. Имаше предложение чл. 18а, който е елемент от законопроекта на ОДС, да бъде гласуван отделно.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов за редакция на т. 18а, което не е подкрепено от комисията и не е включено в окончателния вариант на текста на комисията за този параграф.
Гласували 198 народни представители: за 95, против 93, въздържали се 10.
С предложение за прегласуване има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички онези народни представители, които подкрепиха нашето предложение по § 1 за отпадане акциза на пропан-бутана за битови цели.
Това е второто предложение от нашия законопроект, свързано с факта да се уеднакви акцизът на пропан-бутана като моторно гориво с този в Европейския съюз. В момента ние имаме акцизна ставка, която е по-висока от ставката от Европейския съюз. В Европейския съюз тя е 244,70 лв., преведена спрямо нашите пари, а при нас е 340 лв. Уважаеми дами и господа, това изкривява пазара. Това е несправедливост, гласувана миналата година под натиска на определени корпоративни интереси.
Считам за напълно нормално ние да възстановим справедливостта и да дадем възможност пазарът да се определя от условията такива, каквито са в другите страни.
Затова, уважаеми дами и господа, предлагам да подкрепите нашето предложение така, както го направихте и на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, гласувайте повторно предложението на господин Нихризов за редакцията на т. 18а, което не е подкрепено от комисията и затова не е част от окончателния текст на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 95, против 104, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мирослав Севлиевски в § 4 т. 3 да отпадне. Това е предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 194 народни представители: за 34, против 107, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Калъчев, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 193 народни представители: за 20, против 137, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което господин Жотев направи в зала, т. 3 от § 5, редакция на комисията, да отпадне.
Гласували 201 народни представители: за 89, против 97, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Прегласуване – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В дискусията, може да се каже, че всички изказали се споделиха мнението, че българският парламент трябва да предприема такива действия, които да стимулират производството в България. Аз се надявам, че това са не само декларации, а това са намерения за действия.
Обръщам се специално към колегите от Новото време: вие имате предложение, вашият председател на групата има направено писмено предложение, което е записано в доклада. Предложението на господин Жотев може да се каже, че е почти същото. От това как ще гласувате сега зависи какво се е случило вчера и ни дайте възможност след гласуването да кажем нашите предположения за това случило ли се е нещо вчера или не се е случило нещо вчера.
Затова, уважаема госпожо председател, предлагам прегласуване с ясното съзнание, че всичко, което се случва в пленарната зала, ще бъде достояние на всеки човек в България.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Поименно нали?
РОСИЦА ТОТКОВА: Те го изнасят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение за прегласуване на предложението, направено от господин Жотев в пленарната зала, т. 3 от § 5, редакция на комисията, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: за 98, против 91, въздържали се 28.
Предложението за отпадане не се приема.
Подлагам на гласуване § 5 в редакция на комисията. (Оживление. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласува се § 5 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 117, против 71, въздържали се 22.
Приема се. Параграф 5 е приет.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Заключителна разпоредба”.
Предложение на Дренска, Кръстева и група народни представители за създаване на нов параграф:
§ 5. В Допълнителните разпоредби на Указ № 2242 се създава нов § 17.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на параграфа:
“§ 6. В Указ № 2242 за свободни зони (обн., ДВ...) в Допълнителните разпоредби се създава § 3а:
“§ 3а. Независимо от срока на съответните договори, дейността по чл. 17, т. 6 по зареждане с течни горива и смазочни материали на шосейни превозни средства се извършва само чрез обекти, съществуващи към 1 януари 2004 г. и се прекратява, когато това произтича от ангажимент от страна на Република България за съответствие с изискванията на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, уважаеми народни представители, има ли желаещи?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Само ако мога да коригирам заглавието, че е “Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, това ще го кажа, когато ще подложа на гласуване, защото има едно разумно предложение за по-точното заглавие според Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане.
Не виждам желаещи.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на § 6 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 119, против 20, въздържали се 38.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 7:
“§ 7. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44а, ал. 4 числото “0,2” се заменя с “0,5”.
2. В § 82 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ ...) числото “0,2” се заменя с “0,5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф – господин Георги Пирински.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, така или иначе възниква следният въпрос във връзка с тази промяна от 0,2 на 0,5. Става дума за завишаване на облагането с акциз на виното – за бутилираните, за пластмасите. Тук и господин Дъбов говореше по този въпрос за неравностойността на доставчиците на една и съща стока от внос и от местно производство в зависимост от вида на опаковката. Отново въпросът е в чий интерес са такива промени – дали на местния производител или на вносителя? Аз съжалявам, че не съм проследил аргументацията в полза на това предложение, но отново си позволявам да поставя въпроса пред пленарната зала, за да сме наясно какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи?
Господин Пламен Моллов, заповядайте за реплика.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, не сте прав! Не става дума въобще за акциза, когато става дума за този текст. Затова излязох, за да Ви репликирам. Но, искам да призова колегите този път да подкрепят този текст след като приеха практиката, че може да се отменя специализиран текст, текст от закон, който е в компетенцията на една друга комисия без да се вземе нейното становище. И след като това залата вече беше го решила, тогава по-добре да се подкрепи, защото в противен случай ще възникне следното – един и същи текст с две различни норми в два различни закона. Просто това е правен нонсенс!
Призовавам колегите този път да подкрепят комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
За дуплика имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Прав сте, господин Моллов. Допуснах неточност. Моля да бъда извинен и от залата, но наистина исках да поставя въпрос доколко това предложение е оправдано. Аргументацията, която Вие дадохте, не е най-убедителната за мен, защото поначало не този е редът, както казвате, но след като Вие сте съгласен да вървим така, може и така да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински за конструктивната позиция.
Други желаещи за изказване не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 156 народни представители: за 129, против 26, въздържал се 1.
Приема се.
И да чуем последния параграф.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам отлагането на последния параграф във връзка с новоприетите текстове, които имат нужда от допълнително оглеждане на допълнително заседание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отлагане на гласуването на последния параграф, който засяга въпроса за влизането в сила на закона.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане на последния параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 107, против 41, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да си дойдем на думата за това какво се опитва да се сътвори от мнозинството.
След като беше приет § 1 сега в момента ще се опита да го отложи и да влезе в сила 2006 г. или от 2007 г., както обикновено е ставало в нашата практика. Отлагането на този текст означава, че по същество ще направим опит да коригираме мнението на Народното събрание. В настоящия текст на този параграф няма нищо кой-знае какво за отлагане. Пише, че законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., което е абсолютно нормално, така че, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, ако искате да бъдете искрени пред себе си, не да играете двойна игра, просто натиснете копчето против отлагане на този текст и нека законът да си влезе в сила. В противен случай ще има вариант, който вече е разиграван в тази зала – отлагане на текст, а през следващата година неговото отпадане.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да се прегласува като призовавам моите колеги да гласуват против отлагането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на госпожа Нина Радева за отлагане гласуването на последния параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 107, против 71, въздържали се няма.
Предложението на госпожа Радева се приема, което значи, че ние приключихме за днес работата по този законопроект.

Можем да преминем към следващата точка и аз имам желанието да предложа на вашето внимание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение.
Предстои докладване на § 37 по вносител. Това е на стр. 22 от доклада. И пак става дума за Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: В Преходните и заключителни разпоредби има предложение за създаване на нов § 44:
“§ 44. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10 се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “определена по реда на ал. 3 и при спазване на изискванията на чл. 247а от Търговския закон” и се създава изречение второ: “Чл. 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон не се прилага.”;
б) създава се нова ал. 3:
“(3) Печалбата за разпределение е финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба), коригиран както следва:
1. увеличен/намален с разходите/приходите от последващи оценки на недвижими имоти;
2. увеличен/намален със загубите/печалбите от сделки по прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти;
3. увеличен/намален в годината на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти с положителна/отрицателната разлика между тях;
а) продажната цена на недвижим имот и
б) сумата от историческата цена на недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличаване на балансовата му сума.
4. увеличен/намален със загубите/печалбите от продажби, отчетени в годината на сключване на договори за финансов лизинг;
5. увеличен/намален в годината на изтичане на срока на договора за финансов лизинг с положителната/отрицателната разлика между:
а) прихода от продажбата на недвижим имот, вписан в началото на срока на договора за финансов лизинг и
б) сумата от историческата цена на недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличение на балансовата му сума.”
2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1.
б) създава се ал. 2:
“(2) Оценките по реда на ал. 1 се представят във финансовите отчети на дружеството със специална инвестиционна цел в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но нека все пак да попитам междувременно преди да обявя разискванията по този текст какво стана с Преходните и заключителните разпоредби от основния доклад?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Трябва и тях да ги докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тях след това ще ги докладваме, така ли? Все пак нека да се ориентирам – защо минахме към допълнителния доклад, а не довършихме основния?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Нека да се върна към § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, това вече е прочетено. След това като продължим да знаете, че е прочетено, а сега се връщаме и четем хронологически, както трябва да бъде коректно, § 37 от основния доклад.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 37. Непризнатите суми вследствие на прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 21, буква “е” и ал.3, т. 13, буква “е” в случаите на прехвърляне на вземането през 2004 г. се признават по реда на чл. 23, ал. 3, т. 15 през 2005 г.”.
Комисията подкрепя предложението за § 37, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако текстовете са безспорни, можем да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 38. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 се прилага за активи, придобити след 31 декември 2004 г.”.
Комисията подкрепя предложението за § 38, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа – 37 и 38 от Преходните и заключителните разпоредби, уважаеми народни представители, имате ли изказвания? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване параграфи 37 и 38 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 106, против 18, въздържали се 11.
Тези два параграфа се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 39. Министърът на финансите приема наредбата по чл. 23, ал. 8 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията предлага § 39 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този параграф, който се предлага да отпадне.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 39.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 102, против 11, въздържали се 15.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 40. Декларацията по чл. 51, ал. 9 за 2005 г. се подава от 31 януари 2005 г.”.
Комисията подкрепя предложението за § 40.
“§ 41. Срокът за подаване на уведомлението по реда на чл. 51а за данъчно задължените лица, започнали изпълнение на инвестиционен проект преди 1 януари 2005 г., е до 31 март 2005 г.”.
Комисията подкрепя предложението за § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа, които изглеждат безспорни, поне така изглежда, не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте тези два параграфа по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат все по-единодушно.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 42. При получаване на премии (вноски) след 1 януари 2005 г. по сключени застрахователни договори до 31 декември 2004 г. се счита, че данъкът по чл. 63а, ал. 1 е включен в получената премия (вноска).”
Комисията предлага § 42 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: По това предложение – за отпадането на този параграф има ли желаещи да вземат думата?
Защо трябва на две места премията да бъде пояснена, че това е вноската не ми е ясно, но няма значение. Вероятно това е направено с учебна цел. (Оживление в залата.)
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на този параграф.
Гласували 123 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 16.
Това предложение на комисията за отпадане се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 43. Дължимите данъци за периода до 31 декември 2004 г., определени по реда на отменения чл. 11, не подлежат на приспадане или възстановяване.”
Комисията подкрепя предложението за § 43, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безспорен, уважаеми народни представители, не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте предложението, което е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 44. Данъкът по чл. 63, ал. 1 за данъчния период от 1 януари до 31 януари 2005 г. се начислява и внася до 15 март 2005 г.”.
Предложение на народните представители Ралица Агайн и Румяна Георгиева:
Параграф 44 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 44 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи за изказване. (Реплики.)
Този параграф като отпадне ще освободи място за следващия параграф, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, ако няма желаещи за изказване, подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Ралица Агайн и Румяна Георгиева, което е подкрепено от комисията, за отпадането на параграфа.
Моля, гласувайте подкрепеното от комисията предложение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 45. Преустановява се правото за пренасяне на загуби, формирани до началото на данъчния период, за които лицето е избрало да прилага реда по чл. 2, ал. 5.”
Комисията подкрепя предложението за § 45, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За първи път чувам право да се преустановява. Това е някаква нова терминология.
Госпожо Мингова, Вие чували ли сте да се преустановява право?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Мен не са ме питали. Право се прекратява!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не съм го чувал това, но човек цял живот се учи! (Оживление в залата.)
Имате думата.
Преустановяване на право няма – това е за сведение.
Моля ви, гласувайте този полуграмотен параграф. Аз се въздържам от гласуване! (Шум и реплики в залата.)
Ами, някой да направи предложение!
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Моля да заменим думите “преустановява се” с “прекратява се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така вече става!
И понеже това е чисто редакционна поправка, която не подлежи отделно на гласуване, затова моля, гласувайте параграфа с тази редакционна корекция.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 12, въздържали се 2.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: След това идва систематичното място на новия § 44, който вече представих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Визирам тук предложението на народните представители Георги Пирински и …
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не. То е по следващия текст. Няма да го изпуснем.
Това беше предложението за нов § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По представения параграф има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В това, което ни е предложено като допълнителен доклад и по-специално в прословутия § 44, съдържанието се отнася до Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Питам се защо предложенията не се направят като изменения в този закон. Или може би перфектният закон, създаден навремето от Новото време, който трябваше да напълни хладилника на баба, издиша по отношение на кореспонденцията с данъчното законодателство.
Не виждам кой е направил това предложение, защото предложението на народните представители Агайн и Георгиева беше за отпадане на § 44. Това пада някъде от въздуха, при това кореспондира с Търговския закон и със съвършено друг закон.
Господин председател, пак Ви задавам въпроса: ако тръгнем по тази процедура – с един закон, с преходни и заключителни разпоредби да отменяме текстове в друг закон, докъде в края на краищата ще стигнем?! Защото така ще се оплетем, че в един определен момент няма да се знае кой, кога и защо е направил предложение, а всеки ще си определи един закон и в преходните и заключителните разпоредби ще започне да вкарва текстове, каквито му дойдат на акъла или по-скоро които имат интерес в една или друга посока.
Лично аз не познавам материята, която е вкарана в този закон, и в най-добрия случай бих се въздържал. Смятам, че не е редно в един законопроект да се вкарват текстове от друг законопроект, при това без каквато и да било обосновка на първо четене, каквото е нормалното правило съобразно нашия правилник, дори и без информация за какво иде реч.
Пак Ви повтарям, господин председател – на Ваше място аз не бих подложил на гласуване такова предложение, тъй като в противен случай, избягвайки от правилото – това, което е разгледано на първо четене и прието по принцип, оттам нататък да бъде детайлизирано на второ четене, ние в следващите законопроекти можем да си предлагаме каквото ни дойде наум по което си искаме творение или по който и да било закон.
Смятам, господин председателю, че ако няма обяснение по този текст и по тези предложения, не е редно да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Силно се надявам, че ще има обяснения. Бих искал да кажа, че има фактологическа връзка между Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и Закона за корпоративното подоходно облагане, така че не е толкова неудържимо да се правят подобни предложения. Друго би било, ако срещнем да се изменя нещо в Закона за горите. Тогава действително щеше да бъде много смущаващо. Силно се надявам, че госпожа Радева ще внесе допълнителна яснота.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
Вие съвсем правилно разбирате, че това не е случайно и че този параграф не случайно фигурира в този закон. Тези законови промени касаят начина на формиране на печалбата или съответно загубата на дружествата със специална инвестиционна цел в зависимост от това кой от методите за оценка на имуществото ще използват – дали метода на историческата стойност или на пазарно справедливата цена. На основание на това, че международните счетоводни стандарти влизат като задължителни за тези дружества през следващата година, те добиват права да ползват и двата метода. Съответно трябва да им разписан правилник за начина, по който те ще формират печалбата си при единия и другия случай от гледна точка на най-голямата публичност и коректност към акционерите в тези фондове.
Иначе аз мога да поканя господин Попов от Главната данъчна дирекция, който може да направи по-детайлни разяснения на народните представители за разликата, която ще се получи при оценка на имуществото по единия или другия метод, и начина, по който тя ще се отрази на печалбата на тези дружества, съответно на доходите на техните акционери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Ако господин Нихризов се нуждае от допълнителни разяснения, аз бих поканил господин Попов да даде разяснения.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата на главния данъчен директор Николай Попов да даде допълнителни разяснения извън това, което получихме от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да кажа,че тези дружества не плащат и не дължат корпоративен данък. Имат задължението, произтичащо по закон, да разпределят 90% от печалбата на своите акционери. Избирайки единия от двата метода или по-скоро метода на историческата цена, има риск при прилагането на националните счетоводни стандарти в момента и международните стандарти в бъдеще, да се получи условно казано суха печалба след преобразуване, която трябва да бъде разпределена под формата на дивидент на акционерите, без зад тази печалба да стоят реални парични средства. Така че предложеният механизъм за преобразуване на финансовия резултат на тези дружества е удачен и предвид на факта, че те не плащат корпоративен данък, този текст може да бъде в специалния закон.
Господин председател, ако позволите, за да се избегне евентуалното неудобство на тези дружества да правят две преобразувания, защото когато вкарваме този нов механизъм в специалния закон, не отпада задължението на тези дружества да правят преобразуване по реда на Глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане, би трябвало да бъде изменен сегашният Закон за корпоративното облагане или да бъде вмъкнат текст, който да вмени на тези дружества правото или да им даде правото да не прилагат разпоредбите на Глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като то няма нищо общо с печалбата, която се разпределя под формата на дивидент – всичките тези увеличения и намаления по реда на чл. 23, ал. 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли още смущения в народните представители?
Господин Жотев, Вие искате думата, но тъй като е 15.59 ч., моля да задържите Вашето изказване, за да не отлагаме почивката.
Обявявам 30 мин. почивка, след което ще може да продължи дискусията по този параграф. (Звъни).
















(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Госпожо Тоткова, заповядайте, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Спомням си дискусията по този закон – по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, когато от тази трибуна беше казано, че този закон ще напълни хладилниците на баба. Мисля, че цитирам точно.
И аз се питам, след като този закон е бил толкова важен, защо тогава не са били съобразени всичките тези аргументи, които бяха изложени днес. Може би защото наближава краят на годината и това недоглеждане – умишлено или не, сега трябва да се поправи. Защото аз не чух отговор на въпроса защо точно в този закон трябва да се правят промени – в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
В следващия параграф е записано, че тези промени влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”. Защо? След като тези дружества са работили през цялата година при условията на друг закон, без да има тези промени. Защо трябва сега този § 44 да влезе в сила от деня на обнародването? Искам някой да излезе и да отговори какво се случи, за да се налага такава промяна? Кому е нужно това? Кой обслужва това? Може и поименно да ги съобщите, не се безпокойте. Кажете кои са тези хора, които ние обслужваме, 240 или колкото има тук - 50 души? Кои хора обслужваме и защо ги обслужваме?
Нима когато се гледаше законът нямаше достатъчно време, парламентът не му отдели достатъчно време, достатъчно дискусии, за да може да се направи това, което е добро за страната. Ако има такова добро в тези дружества. Защото вие казвате, че те не плащат печалба. Добре, а 90% от печалбата се разпределя като дивидент, само при едно условие обаче, ако има печалба. Нали така? Ако няма печалба, какво ще се разпределя? Или това е една залъгалка, която иска като патица да привлича някакви инвеститори.
Искам да получа отговор на всички тези въпроси, защото смятам, че тук трябва да се дават тези отговори, точно тук, в пленарната зала. А не да ставаме свидетели на всичко това, което се случва и днес в пленарната зала.
Говорим по всички медии, че ние сме загрижени за хората, че искаме нулев акциз, че искаме производството на българските цигари да бъде подкрепяно. Какво ли не се изприказва откакто този бюджет е на път от Министерския съвет до пленарната зала. За да стигнем днес, когато това, което е казано, изобщо няма никакво значение и гласуваме против интересите на българските граждани. Аз не мога да споделям такова поведение, мен ме обижда такова поведение. И всеки един, който е тук, и който е в кафето, и който е във фризьорския салон, където и да било, трябва да се чувства обиден от такова поведение в пленарната зала на българския парламент. И се надявам, че всичко това, което се говори тук, ще стигне до хората, за да може наистина да се разбере, че този парламент обслужва нечии интереси. Най-често те си имат име, на конкретен човек. И мисля, че този § 44 също се прави точно с тази цел. Изминали са 10-11 месеца от годината, вижда се накъде вървят нещата, дайте да променим закона, защото някой щял да загуби или защото не знам си какво щяло да се случи. И трябва непременно този закон да влезе в сила. А това, че нулева ставка на акциза за битови нужди може да влезе и от 3000 г. Защо да не влезе от 3000 г.? Но точно това трябва да влезе от днес! Може би председателят ще ни покаже как е отпечатан законът в “Държавен вестник”. Защото и това се е случвало, преди да е гласувал парламентът, всичко вече е отпечатано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече.
РОСИЦА ТОТКОВА: Господин председателю, много е важно народните представители да имат морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно. Висок морал.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не знам кой има морал, по гласуването ще ги познаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 44?
Госпожа Тоткова зададе няколко конкретни въпроса. Желае ли някой да отговори на тези въпроси?
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова. Наистина аз уважавам Вашите призиви за гражданска съвест и съзнание, което в най-голяма степен трябва да важи за народните представители, но нека това да го правим тогава когато има смисъл и когато е уместно. А не просто да боравим с такива понятия, които напълно се обезличават в този порядък.
Ако бяхте обърнали внимание, много ясно се каза, че този казус възниква във връзка с влизането в сила на задължителното използване на международните счетоводни стандарти. Това от една страна. Второ, той трябва да влезе в сила за тези дружества, тъй като касае режима за определяне на дивидентите, които ще се разпределят за 2004 г. Отчетите се предават към 31 март 2005 г. Не виждам какво толкова мафиотско и сложно видяхте във всичко това.
Действително това е малко по-специфична материя. Може би народните представители се нуждаят от допълнителна информация. Но мисля, че в Комисията по бюджет и финанси беше дадена много допълнителна информация. Дори с казуси беше показано как ще се отрази промяната на режима при използването на различните методи на оценка на имуществото на тези дружества, на размера на дивидентите, които трябва да се разпределят между акционерите.

Така че дебатът беше открит, съжалявам, че не присъствахте на заседанието на комисията – все пак Вие сте член на комисията и по някакъв начин трябва да имате отношение към нейните решения. (Реплика от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Радева! Вие много държите да кажете, че не съм присъствала на заседанието на комисията, когато много добре Ви е ясно, че в същото време заседава Комисията по труда и социалната политика и ако Вие имате примера от Ваши колеги как могат да се разхождат нагоре-надолу и да не ходят на заседание, аз не съм от тези депутати, които си позволяват да не присъстват на заседание.
Точно защото присъствам на заседания и си изпълнявам задълженията, когато се приемаше този закон, аз ви питах не са ли били ясни международните счетоводни стандарти? Ясни са били. На всички са били ясни или ние тук трябва да се занимаваме с един и същи въпрос безкрайно дълго време.
Моето подозрение е това, че вече наближавайки края на годината, някой се е усетил, че няма да получи това, което е очаквал. И ние сега трябва да влезем в неговата схема и да му решим въпроса. И ако Вие кажете, че това не е така, аз бих Ви попитала защо този въпрос не беше внесен примерно преди два месеца, а се внася точно сега. Така че не може да ме убедите, че не се обслужват някакви интереси. А тези три години в парламента са ме научили, че когато има интерес, той не е интересът на българските граждани. Това са ме научили тези три години в този парламент. Защото в този парламент съм видяла как се плаче за закон. Със сълзи се плаче за това, че един закон не е приет, и се тропа с крак и не знам още какво се прави. И това не е защото ще пострадат горките български граждани, а защото не е изпълнена една поръка, срещу която стои вероятно доста голямо възмездно действие.
Аз искам да получа отговор на въпроса защо точно сега се внася това? Защо трябва да влезе този параграф от деня на обнародването в “Държавен вестник”? Защо не се направи по-рано? На тези въпроси искам да ми отговорите, а не да ми казвате, дали е морално или не е морално, вие, които само допреди половин час си позволихте да отложите гласуването на един текст, който беше приет от Народното събрание, защото може би е много морално да натоварваме българските граждани с акцизи. Защото те имат пари. За три години толкова се повишиха доходите, че дайте да им вдигнем акциза тогава. Това не е морално. А не тук разни залъгалки да хвърляте на едни или други хора и след това да си уреждате нещата и никой да не разбира за какво става дума.
Съжалявам, че трябва да ви го кажа така, но аз го разбирам така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Проф. Кръстьо Петков, заповядайте за изказване.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Слушайки дискусията и сравнявайки това, което ни е предложено в новосъздадения § 44 на Преходните и заключителните разпоредби, стигам до извод и до предложение да отпадне този параграф.
Аргументите са два: единият е конкретен, другият е принципен. Конкретният, преди малко емоционално, но според мен доста вярно, беше представен от госпожа Тоткова, в т.ч. и § 45, който иска влизане в сила на § 44 от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.
Вторият аргумент е много по-важен и ние към него ще се връщаме многократно тези дни. Стана практика в този парламент това управляващо мнозинство, тези експерти на управляващото мнозинство да ползват Преходните и заключителните разпоредби за системна, масова и несвързана промяна на основополагащи закони и на законова уредба, която е приета не преди 10, не преди 20, не преди 30 години, а преди няколко месеца.
От тази гледна точка възникват няколко въпроса.
Първият е дали в момента конюнктурно група депутати под нечие влияние не ни прокарват текстове, които ние трябва да гласуваме, след което се усещаме – започват атаките по медиите, от професионални групи, граждански групи и ние трябва да се коригираме. Може би е така.
Второто е, че когато е готвен съответният закон, в случая за специализираните дружества с инвестиционна цел, не е догледан. Като не е догледан, защо с друг закон трябва да променяме тези текстове? В случая се дава не дребна корекция, а цяла, по-различна схема за разпределение на печалбата, което за мен е принципно изменение.
Третото, тук като гледам почти няма юристи, няма ги двама от тримата от председателството, които са юристи от класа. Може ли някой да преброи колко станаха промените чрез един закон в неговата преходна и заключителна част, на другите закони? Седнете и направете тази сметка.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е необходимо да си юрист, за да можеш да броиш.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Точно така. Освен това трябва да има някаква систематика, да се види, като променяме едно и след това го коригираме, как то по-нататък по веригата се отразява на всичко останало.
Аз съм категорично за отпадане на този текст и не само това, а и за предприемане на мерки от председателството да се спре тази порочна, неправна практика. Тя е лобистка практика, това е вън от съмнение, но тя не е издържана от гледна точка на правото и необходимостта от елементарен синхрон във внасянето на законодателни промени.
Това, че някои счетоводители и финансисти са се усетили по-късно, си е тяхна работа – да правят навреме консултации с вещи юристи и да ни предлагат качествени продукти.
Предлагам – да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Има думата народният представител Ралица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Като вносител на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, който вече действа, се чувствам длъжна да се изкажа, тъй като в случая виждам едно или абсолютно неразбиране на предложения текст, или пък съвсем умишлено противопоставяне на предложение, което има за цел да спре възможна ликвидна криза в публични дружества, които ще нанесат, разбира се, и сътресение върху капиталовия пазар.
Текстът, който сега е внесен, дава възможност на дружествата със специална инвестиционна цел да изберат между двата метода, които им дават Международните счетоводни стандарти, за оценка на недвижимото имущество. Тези два метода по Международните счетоводни стандарти, които за тях вече са национални, са им дадени като право на избор и те трябва да могат свободно да изберат кой от двата метода да използват.
Изискването, което сме поставили в закона, поне 90% от печалбата да се разпределя за всяка финансова година, прави на практика абсолютно невъзможно използването на единия от тези два метода, а именно Методът на справедливата стойност, поради което в случай, че едно дружество избере този метод за осчетоводяване на техните активи, може да фалира в много кратко време, тъй като трябва да изплаща печалби, които на практика не са подкрепени реално със средства в самото дружество.

Ако тези текстове не минат, това означава, че дружествата не могат да използват този метод. Или ако изберат да го използват, тъй като за тях не е забранено, никъде не им се забранява да използват този метод, то по всяка вероятност множество акционери ще трябва да понесат фалита на тези дружества и то не заради друго, а заради законовите изисквания да се разпределя поне 90 на сто от печалбата, от финансовия резултат, който е формиран в някои случаи от преоценки, а не от реални постъпления в дружествата.
Поради тази причина е много важно да се вземе предвид и това, което каза директорът на Главна данъчна дирекция – дружествата и техните акционери трябва да бъдат защитени от това да разпределят несъществуващи печалби.
Що се отнася до това защо е необходимо да стане веднага, вероятно ако бяхте осведомени малко повече по отношение на счетоводната материя, щяхте да знаете, че изборът на единия от двата метода за осчетоводяване е последен и единствен избор. Не може едно дружество да сменя всяка година метода, по който осчетоводява своите активи. Това е абсолютно опасно и забранено във всички цивилизовани държави, каквато вече, слава Богу, сме и ние.
Така че, ако тази година те са избрали един метод, то за в бъдеще те са длъжни да го спазват. И тук в общи линии положението е на гадаене кой от методите са избрали въпросните дружества и дали те няма да фалират, ако запазим сегашния текст. Фалитът, уважаема госпожо Тоткова, ще бъде изцяло на нашите плещи... На вашите, тъй като изискването Международните счетоводни стандарти да се прилагат за тези дружества от тази година и Вие като член на Бюджетната комисия също сте го гласувала, означава, че те са длъжни да спазват законите на България и да разпределят такава печалба, каквато им е постановена в закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика, заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожице Агайн! Този закон се гледа в продължение на не по-малко от една година и беше почти основно преработен. Нима сега забелязахте какво сте направили с тези дружества? Сега ли го видяхте, сега ли разбрахте, че има Международни стандарти, които трябва да се спазват? Забравихте ли ръкоплясканията, които идваха от вашата страна, забравихте ли, че господин Севлиевски говореше за хладилника на баба, тогава, когато някой му казваше, че шекерчето с 90% разпределение на печалбата като дивидент, може при нула печалба да бъде кръгла нула? И за всички останали неща, които бяха недогледани в закона?
Сега в момента Вие обвинявате пленарната зала, която прие този закон по ваше искане, с гласовете на вашето мнозинство, че, виждате ли, тя ще бъде виновна, ако някое дружество фалира. Ще бъдете виновни вие, които създадохте това законодателство. В противен случай, ако не направим промяната, виждате ли, ние разрушаваме интереса на акционерите. Ами как защитихте с този закон интереса на акционерите?
Категорично не желая тези, които не са били съгласни изобщо с постановките на един законопроект, афиширан пред нас като последната техника на съвременното мислене, като пренесен от западното общество, от водещи американски експерти и т.н., в дадения момент да бъде обвиняван парламентът, че е участвал в една материя, която може да ограби акционерите и оттам нататък той да е виновен за дейността, която извършиха други с неговото бързо прокарване по един много интересен подход – с няколко члена, когато се забрави съдържанието на предната материя.
Така че, госпожица Агайн, аз не се причислявам към тези, които са виновни за текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика – заповядайте, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, аз не очаквам от Вас никаква подкрепа, тъй като за да получим подкрепа за каквото и да е, най-малкото трябва да очакваме и разбиране от Ваша страна. А аз съм дълбоко убедена, че въпреки желанието си няма да бъдете в състояние да разберете. И това показва и степента на Вашите познания очевидно в случая.
Що се отнася до конкретния казус, поне това надявам се Ви е известно, животът е динамика, изменят се много от условията, законодателството също е длъжно да се изменя в рамките или в крак с тези условия, за да може държавата да се развива така, както се развиват останалите европейски държави, към които ние смятаме, че се причисляваме. Измененията на Международните счетоводни стандарти не се случват само в България, те вече се случват във всички европейски държави и във всички други държави по света, които използват Международните счетоводни стандарти. И това че са настъпили известни изменения, не означава, че ние тук трябва да си посипем главата с пепел и да оставим да се случва каквото ще. Напротив, трябва да направим всичко възможно, така че тези изменения да бъдат полезни, а не вредни за държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по § 44? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Кръстьо Петков за отпадане на § 44.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 59, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста на § 44, предложен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 118, против 55, въздържали се 3.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на господин Пирински и група народни представители за нов параграф – промяна в чл. 19 в Закона за облагане на доходите на физическите лица във връзка с чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане:
“В чл. 19, ал. 2, т. 8 от Закона за облагане доходите на физическите лица да се добави текстът “и стойността на ваучерите за храна, предоставени от работодателя на основание чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
Комисията не подкрепя предложението. На това предложение мястото не е в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И затова комисията не го подкрепя, така ли?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожа Радева има основания да изтъква, че систематично мястото на нашето предложение не е в Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, а в Законопроекта за облагане доходите на физическите лица. Причината да се намира тук е спазването на сроковете. Тъй като не успяхме да го внесем в срок по Законопроекта за облагане доходите на физическите лица, го предложихме тук и той беше записан като текст в този законопроект.
Господин председателю, в случая предлагам да не се формализираме, а да преценим по същество “за” или “против” текста, имайки предвид, че все още предстои доработката на Законопроекта за облагане на доходите на физическите лица, той е и в днешния дневен ред, следва този законопроект и при добра воля от пленарната зала при окончателното оформяне този текст може да влезе там.
По същество става дума за следното. В ал. 2 на чл. 19 от ЗОДФЛ се предвижда една поредица от доходи от трудови правоотношения, които не подлежат на облагане по силата на техния социален характер. Точка 8 от чл. 19, ал. 2 предвижда, че не подлежат на облагане социалните разходи, когато са направени за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Нашето предложение е този израз да продължи и да включи “и стойността на ваучерите за храна, предоставени от работодателя на основание чл. 36а от ЗКПО”.
Въпросът не е нов, поставян е и досега. В комисията не беше дискутиран по-подробно, като някак си имам впечатлението, че са се оформили вече едни становища “за” или “против” и се гласува малко по предварително оформено мнение.
Аз поне не виждам, господин председателю, основание така да постъпим и в момента. Бих помолил и колегите, които следят въпроса, да вземат отношение по него. Считам, че има всички основания този вид форма на доход, който се реализира по трудови правоотношения в резултат на такива ваучери, по своя характер е еднороден с другите видове доходи, които са включени в тоя чл. 19, ал. 2. Поне за мен е не само приемливо, а и нормално да бъде приравнено и данъчното третиране на този вид доход чрез ваучери.
Ето защо предлагам да бъде подкрепено нашето предложение, освен ако не чуем някакви много убедителни аргументи за противното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Тук наистина има малко смесване на текстове на два закона.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по предложението на Георги Пирински и група народни представители?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително мястото на този текст не е в този закон, но въпреки всичко аз ще подкрепя предложението, направено от господин Пирински, защото то не е ново за нашия парламент. Миналата година подобно предложение дойде от няколко парламентарни групи. За съжаление, не получи съответното мнозинство. Така по принцип се третират нещата и в много страни от Европейския съюз. Такова е искането и на синдикатите. Въпреки че в момента може би има малко разминаване с принципите, че текстът трябва да бъде към Закона за облагане доходите на физическите лица, все пак демонстрирахме само преди минута как с Преходните и заключителни разпоредби на един закон изменяме друг закон, който съвсем няма връзка с тази материя.
Така че, тръгнали по тази посока, ние не можем да работим като подборния лов – това става, това не става, в зависимост от това, кой го е предложил, а по-скоро да обърнем внимание на съдържанието. А съдържанието действително е в положителна посока и смятам, че след като то е било вече на вниманието на народното представителство, предлагано е неведнъж, може да бъде подкрепено, тъй като довежда до едно подобно третиране в страните на Европейския съюз.
Аз ще подкрепя това предложение, направено от господин Пирински и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поне моите впечатления от последните три години са, че всяка година при приемане на бюджета на страната и законите, които регулират макрорамката на бюджета, пред нас стои този въпрос за ваучерите. Явно тази година не се придава такъв особен акцент върху този въпрос.
Имам едно процедурно предложение, господин председател, да приканите представителите на Министерството на финансите да внесат малко повече яснота дали има нови моменти в европейското законодателство, свързано с необлагането на ваучерите, или нещата са в същия план, каквито са били предходните години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Тасев, заповядайте да внесете малко яснота по предложението на Георги Пирински и група народни представители.
Всъщност тук има един социален аспект, който наистина не е за подценяване. Дали мястото му е тук и дали има такава практика в Европейския парламент и в страните от Европейския съюз дали се приемат закони с подобни текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Условията, при които трябваше да започне да действа ваучерната система, са широко дискутирани с представителите на синдикатите и работодателите. Изходните условия към момента не са променени. Тук се предлага да се променят нещата така, че да бъде фактически облагодетелствана само оная част от работниците и служителите, които ще ползват тази система. Тоест ние ще създадем с това една неравнопоставеност, един прецедент.
Министерството на финансите е категорично против това да не се съблюдават възприетите принципи и съответните промени да се правят в съответните закони, а не както в дадения случай да направим промяна на един вече току-що приет де факто закон.
Бих помолил народните представители да спазват тая практика и да не нарушават равнопоставеността между служителите и работниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Има ли други народни представители за изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вие знаете колко пъти е поставян този въпрос в Бюджетна комисия, обсъждан е тук, в парламентарните групи и аз считам, че е крайно време да бъде решен.
Мотивът, който изтъкна господин Тасев, изобщо не може да бъде мотив, че касае само част от работниците. Това ще стимулира и останалите работодатели да дадат такива условия.
Лично аз ще подкрепя такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
По втората част от отговора искам да кажа, че Законът за облагане доходите на физическите лица все още не е окончателно приет. Това също не е сериозен мотив. Нека да помислим, когато гласуваме именно това предложение. Аз мисля, че Вие не отговорихте точно на нито един от въпросите, които Ви зададе колегата преди мен. Освен че в момента си говорите с колежката, Вие не слушате внимателно това, което Ви питам и продължавате да не слушате. Вие не отговорихте на колегата от ДПС какво точно ще стане, а дадохте две несъществени постановки, които са наистина несериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всеки, който поне веднъж в живота си е чувал за ваучерното хранене, знае, че това не е задължително. Никога, господин заместник-министър, не можем да очакваме, че всички работодатели в един ден, в един час, в една секунда ще приложат тази система. Ако чакате така, това просто никога няма да се случи, защото това не е възможно. Но това е възможност работодателите да я прилагат. Всъщност с тези текстове, които се отлагат две години и сега отново не се приема такъв текст от управляващото мнозинство, не даваме възможност да се прилага самата система. Тя е записана и беше отлагана първо с една година, после с още една година и сега с още една година, изобщо няма да се приложи по времето на мандата на управлението на НДСВ и ДПС. На практика това означава. И такива аргументи – щяло да се създаде неравнопоставеност. Сега също има неравнопоставеност между държавния служител и една шивачка, която взема 150 лв. и си плаща лична вноска, и държавният служител, който има 700 лв. средна заплата и държавата му плаща личната вноска. На практика заплатата му е 15% по-висока от тази, на който и да е друг човек в България.
Така че този аргумент абсолютно противоречи на самата същност на ваучерното хранене. Никой досега не е казал, че това е задължително. Но това е една възможност, която работодателят може да използва, за да може да привлича, да задържа работници при себе си, защото възможностите му не са много големи. Това е една от тези възможности, като добавим и ниската средна работна заплата за страната, която за цялото управление от 2001 г. се е повишавала с 14 лв. годишно само, при 95% повишение на тока, при 40% повишение на парното, при двойно повишение на хляба и т.н. Ние отнемаме една такава възможност сега.
И вторият пункт, по който искам да възразя, е, че не било мястото в този закон. Колкото и да сте прави, вие сами ни показвате какво трябва да правим ние. Преди малко говорехте точно обратното – че една промяна е точно в този закон, в който не трябва да бъде. Аз мисля, че когато едно действие е в интерес на хората, а точно това действие е в интерес на хората, ние можем да направим този компромис.
Искам да се обърна към Ралица Агайн. Вие с тези промени в закона защитихте тези инвестиционни дружества с това, че обстановката била динамична в Европа и в света. Искам да Ви кажа, че този аргумент можете да го използвате изцяло по отношение на ваучерното хранене. Примери в Европа дал Господ. Ние просто трябва да се присъединим към тези държави, в които това нещо се прилага, а не да променяме само тези закони, които създават облаги на ограничен кръг от хора. Този закон е в интерес на българските граждани, в интерес е на хората, които работят по трудови правоотношения. Това е предложението. Миналата година се борихме, отхвърлихте го, а сега е последната възможност. Защото това ще бъде последният жълт балон, който беше надут през 2001 г. и ще се спука днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по предложението на Георги Пирински и група народни представители? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Пирински и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 71, против 93, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “В § 6 се правят следните допълнения:
1. В т. 1:
а) буква “б” т. 16в се изменя така:
“16в. разходите за дарения:
а) по чл. 35, ал. 2, т. 1 – 19, които превишават 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;
б) по чл. 35, ал. 2, т. 20, които превишават 50 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;
в) по реда на букви “а” и “б” не се преобразува финансовият резултат с разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до две години от датата на дарението, направени в полза на български училища, в т.ч. и висши училища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 6 има ли желаещи народни представители за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 6 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 114, против 10, въздържали се 23.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “В § 11 се правят следните допълнения:
В чл. 35, ал. 2 се създава т. 20:
“20. Център “Фонд за лечение на деца”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 11, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против 5, въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Параграф 46 по вносителя, който става § 45, се изменя така:
“§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 44, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по последния § 45? Няма.
Моля, гласувайте § 45, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 4.
Параграф 45 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е приет на второ четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Позволете ми да направя процедурно предложение за преминаване към т. 5 от нашата програма, а именно първо четене на Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Мотивите са, че това ще даде възможност утре да започнем дебатите по разглеждане на републиканския бюджет за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение да продължим с т. 5 от предварително приетата програма за днешното заседание, а именно първо четене на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 112, против 57, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” в Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Ананиев и на останалите отговорни представители на Здравната каса.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Игнатов, имате думата за процедурно предложение.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с важността на разглеждания проект, моля да бъде поканен министърът на здравеопазването, директорът на Националната здравноосигурителна каса и председателят на Управителния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Букарев е тук.
Предлагате да бъде поканен министърът?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение министърът на здравеопазването да бъде поканен в пленарната зала да присъства по време на разискванията на този законопроект.
Гласували 172 народни представители: за 83, против 56, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАТИНОВА (ОДС): Благодаря.
Предлагам прегласуване, тъй като не виждам смисъл в това безсмислено противопоставяне на управляващото мнозинство в Народното събрание срещу предложението тук да присъства и министърът на здравеопазването. Смятам, че не само трябва да присъства, а това е негово задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение в залата да присъства министърът на здравеопазването по време на дискусиите на настоящия законопроект.
Гласували 194 народни представители: за 86, против 69, въздържали се 39.
Предложението отново не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2005 г., № 402-01-65,
внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.

На заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса д-р Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри”.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. е съобразен с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, Кодекса за социално осигуряване и приетите тавани на разходите с Решение № 645 на Министерския съвет от 6 август 2004 г. за консолидирания бюджет на страната в частта му за функция “Здравеопазване”.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. е приет от Управителния съвет с Решение № РД-УС-04-168/01.11.2004 г. и е утвърден от Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса с Решение № РД-СП-087/12.11.2004 г.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев, който изложи основните моменти на предлаганите промени във финансирането на лечебните заведения; особеностите в работата по осъществяването на здравноосигурителните плащания съгласно националните здравни приоритети и договореностите по Националния рамков договор в сферата на болничната и извънболничната медицинска помощ; очакваното изпълнение на бюджета за 2004 г. и потребностите за финансиране на здравните дейности през 2005 г.
В приходната част на бюджета се очаква да постъпят 873 млн. лв. срещу 795 млн. лв. по закона за 2004 г. и 839 млн. лв. по очакваното изпълнение за 2004 г. Ръстовете са съответно 9,8 на сто и 4,0 на сто. Сумата на приходите за 2005 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
От общия размер на очакваните приходи 850 млн. лв. или 97,4% са от здравноосигурителни вноски. Тази сума нараства със 112,4 на сто спрямо Закона за 2004 г. и със 104,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2004 г. От здравноосигурителни вноски най-голяма е сумата на вноските за работници и служители от работодатели, която за 2005 г. е 357 млн. лв. С най-голям ръст от 134,4% е сумата на вноските от работници и служители (лична вноска), което нарастване основно е свързано с предложеното изменение на съотношението 75:25 на 70:30 за 2005 г.
Сумата на разходите и трансферите е разчетена общо в размер на 984,3 млн. лв., от които за разходи – 982,9 млн. лв. и за трансфери – 1,4 млн. лв. От сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителните плащания – 864 млн. лв. или 96,7%. Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават за 2005 г. спрямо закона и очакваното изпълнение на бюджета за 2004 г. За осигурителните плащания за болнична медицинска помощ са предвидени 295 млн. лв. или 120,4% спрямо закона за 2004 г., а за здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение и медицински изделия са разчетени 245 млн. лв. или 103,8 на сто спрямо 2004 г.
В разходната част на бюджета е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 85 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на резерва по бюджета за 2004 г. с 9,4 млн. лв., което е резултат от увеличението на приходите. Този резерв се предвижда в изпълнение на чл. 26 от Закона за здравното осигуряване.
При разпределението на бюджетните средства за финансиране на здравноосигурителни плащания в отделните направления ще се приложат следните изисквания, които да гарантират по-добри здравни резултати от 2004 г., а именно:
- гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната за един и същи обхват на услугите по видове;
- отразяване на потребностите на населението от медицинска помощ и обезпеченост с медицинска апаратура и оборудване;
- финансово осигуряване на договорените пакети медицинска помощ в извънболничната сфера;
- усъвършенстване на методите за контрол и заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките;
- разширяване обхвата на финансиране на болниците чрез разширяване броя на клиничните пътеки, прецизиране на алгоритмите за клинично поведение, анализиране и отчитане на резултатите за тенденциите в разходването на средствата за болнична медицинска помощ.
При така предложените приходи и разходи за 2005 г. се очертава бюджетен дефицит в размер на 111 млн. лв. срещу 84 млн. лв. по закона и 61 млн. лв. по очакваното изпълнение за 2004 г. Следователно дефицитът за 2005 г. нараства с 27 млн. лв. в сравнение със закона и с 50 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2004 г. Размерът на дефицита за 2005 г. е резултат от нарастването на приходите със 78 млн. лв. и увеличението на разходите със 105 млн. лв. спрямо закона за 2004 г., а спрямо очакваното изпълнение на приходите – с 34 млн. лв. и на разходите – с 84 млн. лв.
Финансирането на бюджетния дефицит се предлага да се осигури от депозита по сметката на НЗОК в БНБ, който по Закона за бюджета за 2004 г. е 678 млн. лв., по очакваното изпълнение на 702 млн. лв., а по проектобюджета за 2005 г. се намалява на 591 млн. лв.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за 2005 г. се предлага преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски, но не повече от 50 на сто, да се разпределя за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на НЗОК.
По законопроекта за следващата година се проведе дискусия за изясняване на предложеното увеличение на приходите, разходите и дефицита.
На поставените въпроси изчерпателно отговори господин Кирил Ананиев.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има думата господин Атанас Щерев – председател на Комисията по здравеопазване, за да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя становището на Комисията по здравеопазване по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет:
“На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2004 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.
В дискусията взеха участие: господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Касата, господин Славчо Богоев - министър на здравеопазването, д-р Иван Букарев – директор на Касата, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, представители на Сметната палата, на съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев.
В консолидирания бюджет на общите разходи за функция “Здравеопазване” за 2005 г. са предвидени 1 777.7 млн. лв. или 4,3% от брутния вътрешен продукт на страната. Делът на разходите за Касата са в размер 989,2 млн. лв. и представлява 55,5% от общите разходи за здравеопазване. Проектът за бюджет на Касата за 2005 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите и разходите на Касата за 2004 г. Той е изготвен като елемент на макроикономическото разпределение на разходите за страната и в частност – на тези в сферата на здравеопазването, като същевременно отчита националните здравни приоритети и потребностите от здравноосигурителни дейности, произтичащи от Закона за здравното осигуряване.
В приходната част на бюджета на Касата за 2005 г. в размер на 873,1 млн. лв. отново основен е делът на здравноосигурителните вноски 97,2% от всички приходи и предвижда ръст от 12,37 на сто. Заложените данъчни приходи са в основата на очакваните доходи на работещите в материалната сфера, възнагражденията на работещите в бюджетната сфера и предвидените средства за изплащане на здравноосигурителните вноски на лицата, които са за сметка на републиканския бюджет.

Неданъчните приходи в размер на 23,1 млн. лв. се формират от приходи и доходи от собственост и глоби, санкции и неустойки. С оглед оптимизиране на приходната част на бюджета се предвижда продължаване спазването на разработените процедури на взаимодействие между Касата, НОИ, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, оптимизиране на системата на събиране и анализ на информацията за всички категории осигурени лица, включително и неосигурените, и оценка на рисковите осигурители.
Разходната част на бюджета на Касата е разработена на базата на анализ на разходите за функция “Здравеопазване” за 2004 г., заложените за 2005 г. приоритети на здравната политика и разпределението на отговорностите между Министерство на здравеопазването и НЗОК. Заложените здравноосигурителни плащания са в размер на 863,6 или 96,7 на сто от общите разходи. Налице е ръст от 12,2 на сто спрямо здравноосигурителните разходи през 2004 г. Разходите за здравноосигурителни плащания са разпределени, както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ – 107,2 млн. лв. или 12,4%, ръст 3,6%;
- специализирана извънболнична медицинска помощ – 107,4 млн. лв. или 12,4% от общите разходи, ръст 14,2%;
- стоматологична помощ – 57,8 млн. лв. или 6,7%, ръст 18%;
- медикодиагностична дейност – 50,5 млн. лв. или 5,8%, ръст 23%;
- болнична помощ – 295 млн. лв. или 34,17%, ръст 20,4%;
- лекарствени средства за домашно лечение – 245 млн. лв. или 28,4%, ръст 3,6%;
- други здравноосигурителни плащания (по прилагане на двустранни спогодби) – 0,6 млн. лв., които не бележат ръст.
Най-съществен е ръстът на здравноосигурителните плащания за болнична помощ, като НЗОК ще заплаща за по-голям брой клинични пътеки в съответствие с Националния рамков договор за 2005 г., както и за лекарствени средства, предвид разширяването на позитивния лекарствен списък, респективно реимбурсния списък на Касата.
Разпределението на разходите за останалите видове здравноосигурителни плащания е съобразено с досегашните принципи на заплащане на определен пакет дейности и необходимостта от заплащане на увеличен обем на някои от тях – специализирана извънболнична медицинска помощ, стоматологична помощ и медикодиагностични дейности. Това увеличение е в съответствие с изискванията на чл. 107 и чл. 123 от Закона за здравето, от които произтичат определени финансови ангажименти на Касата по извършване на дейности по експертиза на трудоспособността и профилактична медицинска и стоматологична помощ за деца и ученици и е в размер на 25 млн. лв.
Разпределението на бюджетните средства за здравноосигурителни плащания в отделните направления имат за цел да гарантират финансовото осигуряване на гарантирани пакети медицинска помощ, равен достъп на всички осигурени лица, както по отношение на острите случаи, така и на хронично болните, нуждаещи се от специализирани и медикодиагностични дейности за диспансерно наблюдение, на базата на въведените регулативни стандарти, гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната.
Другите разходи са за административни плащания: разходи за персонал, издръжка и капиталови разходи основно за придобиване на дълготрайни материални активи – надграждане и обновяване на сървъри, закупуване на компютри, доставка на мрежови и комуникационни устройства, доставка на софтуер.
Разходите за здравноосигурителни плащания могат да бъдат увеличени със средствата от резерва на Касата в размер на 85 млн. лв., които бележат ръст от 12,4% благодарение на повишената събираемост на здравноосигурителните плащания, които в съответствие с чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване ще бъдат приоритетно насочени към плащания в болничната помощ.
При така изработения проект на бюджета на Касата за 2005 г. се залага дефицит от 111 млн. лв., който се предвижда да се финансира за сметка на наличностите на Касата в Българска народна банка.
След задълбочена дискусия и последващо гласуване с 12 гласа “за”, 11 гласа “против”, без “въздържали се” Комисията по здравеопазването взе следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2004 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има думата заместник-министър Ананиев като представител на вносителя - Министерския съвет.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, след изказването на двамата председатели на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването аз в значителна степен съм облекчен в своето изказване. Там бяха дадени много подробно общите бюджетни параметри, които са заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Може би пред вас е хубаво да кажа само няколко думи какво предвиждаме – първо, какъв размер предвиждаме и по какви мероприятия предвиждаме да се разходват средствата по отделните здравноосигурителни плащания.
Първичната извънболнична медицинска помощ – разходите, които сме предвидили в бюджета, както беше споменато преди малко, са 107 млн. 200 хил. лв. и представляват 12,41 на сто в структурата на здравноосигурителните разходи, включени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е увеличение от 3,57 на сто спрямо размера, който е предвиден за тази година или в абсолютна сума това е 3,7 млн. лв. Не се предвиждат значими изменения в това направление на дейността, с изключение разширяване относителния дял и обхвата на дейностите по профилактиката и диспансеризирането.
Специализирана извънболнична медицинска помощ – за 2005 г. е предвидено 107 млн. 400 хил. лв. и това представлява 12,44 на сто в структурата на здравноосигурителните разходи за следващата година, ръст – 13,5% и в абсолютна сума – 12 млн. 400 хил. лв.
Увеличението на средствата е предвидено за заплащане на подвижните структури към лечебните заведения на изпълнителите на медицинска помощ по Наредба № 19 от 1999 г., за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, както и приемането и прилагането на Закона за здравето, от които произтичат финансови ангажименти на НЗОК във връзка с: на първо място, високоспециализирани изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза и работоспособността и, на второ място, за осигуряване на профилактична медицинска помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини, училищата, домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи и в специализираните институции за деца.
Извънболнична стоматологична помощ – 57 млн. 800 хил. лв., предвидени в проектобюджета. Този разход представлява 6,69 на сто в общата структура на здравноосигурителните разходи, като ръстът, който се предвижда за следващата година, е 17,96 на сто или в абсолютно увеличение 8,8 млн. лв. Увеличението преимуществено е насочено за заплащане на подвижни структури по Наредба № 19, за която споменах преди мъничко, както и приемането и прилагането на Закона за здравето, от които отново произтичат финансови ангажименти за Националната здравноосигурителна каса по отношение осигуряване на профилактиката, профилактичната стоматологична помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини и училищата, в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, и в специализираните институции за деца.
Медикодиагностични дейности - предвидени средства в размер на 50 млн. 500 хил. лв., 5,85 на сто в общата структура на здравноосигурителните разходи, като ръстът, който сме предвидили, е 12,22 на сто или в номинално отношение 5,5 млн. лв. Увеличението преимуществено е насочено за следните разходи: скъпоструващи медикодиагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността по искане на ТЕЛК и НЕЛК и, второ, за осигуряване на изследванията, включени в Наредбата за основния пакет от дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Същите са значително по-висок обем и обхват спрямо тези по НРД 2003.
Лекарствени средства за домашно лечение, както беше споменато – 245 млн. лв. или 29,22% в общата структура на здравноосигурителните разходи, като ръстът, който се предвижда, е 3,59% или с 8,5 млн. лв. повече от средствата за тази година. Този ръст се обуславя от утвърдения нов позитивен списък на Министерството на здравеопазването, с което се разширява рамбурсният списък на Националната здравноосигурителна каса. Включват се и нови програми за скъпоструващо лечение като например лечението на остеопорозата.
Разходите по параграф “Здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия” са прогнозирани на база брой лица по диагнози и средногодишен разход за един болен при запазване на средномесечните нива на база 2004 г. и при отчитане на принципите и механизмите, заложени в утвърдената от Министерския съвет Наредба за условията и реда за договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Средствата ще бъдат разходвани по следните направления: лекарствени средства, глюкомери и тест-ленти за контрол на показатели при пациенти със захарна болест, медицински изделия за стомирано болни и лечебни храни в извънболничната помощ.
Болнична медицинска помощ. Разходите за болнична медицинска помощ за 2005 г. са предвидени да бъдат 295 млн. 100 хил. лв. и заемат 35,19 на сто в общата структура на здравноосигурителните разходи, като ръстът, който се предвижда, е 16,95 на сто или в номинално изражение – 50 млн. лв., без да се отчитат средствата от оперативния резерв, насочени за болнична медицинска помощ.
Разходите по параграф “Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ” са прогнозирани за близо 118 клинични пътеки, 89 вида високоспециализирани дейности, протези и клипсове, стентове и кухлярни имплантанти. Разбира се, всички тези неща подлежат на уточняване в хода на водене на разговорите с Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България в хода на подписването на Националния рамков договор за 2005 г.
Други здравноосигурителни плащания – това са средствата, които предвиждаме – 600 хил. лв., колкото и тази година – и които са свързани с обезпечаване на дейностите след въвеждане на процедурите по прилагане на двустранни спогодби за социална осигуреност.
Административни плащания. Административните разходи в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. са предложени на ниво 29 млн. 289 хил. 698 лв. Административните разходи формират 3,35 на сто от общия размер на приходите по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса и 2,98 на сто от всички разходи. Разходите са планирани на основата на разчети за необходимия финансов ресурс за обезпечаване на нормалната дейност на Националната здравноосигурителна каса.
Предвидени са средства за трансфер към НОИ в размер на 10 на сто от преведените през предходния календарен месец от Националния осигурителен институт суми по актове за начет от невнесени осигурителни вноски за здравно осигуряване, както и 0,2 на сто върху събраните здравноосигурителни вноски, отново по бюджета на НОИ, както предвижда законът.
Капиталовите разходи са в размер на 5 млн. лв. Те представляват 0,51 на сто от текущите разходи и 0,57 на сто от общия размер на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В заключение бих искал да кажа, че при приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. в рамките на посочения разходен таван нашите очаквания са за:
1. Запазване и увеличаване на средномесечните нива на разходите и схемите на финансиране във всички направления на медицинската дейност.
2. Запазване на въведените регулативни механизми в извънболничната медицинска помощ и стриктното им съблюдаване и усъвършенстване.
3. Разширяване обхвата на финансиране на болниците чрез разширяване броя на клиничните пътеки, прецизиране на алгоритмите за клинично поведение, анализиране и отчитане на резултатите за тенденциите в разходването на средствата в болничната медицинска помощ.
4. Обезпечаване прилагането на основните нормативни документи в областта на здравеопазването в контекста на подготвения и в процес на финализиране Национален рамков договор 2005.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Уважаеми дами и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, доста спорен бюджет на Касата. Това личи и от гласуването в Комисията по здравеопазване – 12:11. Когато говорим за Бюджет 2005 на Националната здравноосигурителна каса, няма как да не сравняваме с Бюджет 2004. Няма такъв начин.
Още през м. май ние говорихме за актуализация на настоящия бюджет. Тогава от Министерството на финансите ни се отговори, че това е непрофесионално.
Какво виждаме в момента? Предвидено е увеличение на персонала с 65 човека, цитирам защо: “Във връзка със засилване контролните функции на НЗОК и подготовка за преминаване финансирането на болничната медицинска помощ към НЗОК”. Вижте как става това преминаване. За 2005 г. за разходна част в болничното здравеопазване са предвидени 295 млн. лв. при 120, както каза днес министър Богоев, клинични пътеки. Първо, кой е казал, че ще бъдат 120 клинични пътеки, като нямаме санкцията на договорния партньор?! Той може да иска 140-150 клинични пътеки или 110 при по-високи цени. През 2004 г. при планирани 245 млн. лв. – ние говорихме, че са недодстатъчни – се очертава да се използват около 336 млн. лв. при 81 клинични пътеки. Забележете, значи 295 млн. лв. се предвиждат за 120 клинични пътеки, при положение, че за годината, която изтича, за 81 клинични пътеки ще се изразходват 336 млн. лв. Ясно е, че целият оперативен резерв на Касата не стигна, та се наложи да се използват и други средства. Непонятно е, както се каза в доклада преди малко, че се увеличават средствата в разходната част за болнично здравеопазване при тези цифри, които цитирах преди малко. Всъщност те се намаляват!
Освен това този бюджет е така структуриран, че точно тези заложени като мина 295 млн. лв. за болничното здравеопазване, че догодина тежко му на следващото управление! Тези пари ще стигнат някъде до средата на годината, може би до август. Оттам нататък трябва да има пак отново актуализация, защото изкуствено са заложени много малко средства за 120 клинични пътеки. Казвам “тежко на следващите управляващи”, защото за съжаление Националната здравноосигурителна каса вече не е самостоятелният институт, който трябва да бъде по закон. Тя практически в по-малка или по-голяма степен – според мен в по-голяма степен – вече е одържавена, за съжаление.
Така че още веднъж, с този бюджет, специално предвиден в частта за болничното здравеопазване – тежко на следващите управляващи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
Господин Ананиев, заповядайте да вземете отношение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нека господин Ананиев да вземе отношение накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ананиев, госпожа Масларова ми подсказва дали не е по-добре накрая да вземете отношение по повече от въпросите, но понеже вече сте тук, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Паница! Действително все още националният рамков договор за 2005 г. не е факт. Това е така, но ние сме създали такава организация, имаме разбирателство с двата съюза и този договор ще бъде факт до 15 декември, тъй като основната част, най-тежката част сме я минали. Остава само контрол и санкции, което мисля, че в рамките на това време ще го договорим. Но важното е, че все пак има основен пакет от здравни дейности, който е одобрен от ръководството на Министерството на здравеопазването и на базата на този основен пакет от здравни дейности ние формираме клиничните пътеки, които ще финансираме през 2005 г. от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Прав сте, че тази година клиничните пътеки са 81, а ние предвиждаме на базата на този основен пакет да бъдат някъде около 118 клинични пътеки. Искам да внеса едно пояснение. Тези 118 клинични пътеки включват редица копътеки от старите 81 пътеки и новите пътеки са някъде около 8 на брой. Те са в областта на детските болести, на урологията и на кожните болести, като направления на разходите, които ще бъдат направени. Така че това не са чисто нови пътеки от 81 до 118. По-голямата част са копътеки.
Освен това прави се сравнение за разходите, които ние очакваме да направим за болнична помощ до края на тази година – 336 млн.лв., които включват както одобрените със Закона за бюджета на Касата средства за болнична помощ, така и взетите решения от управителния съвет за ползване на резерва за непредвидени, неотложни разходи, който е включен в разходната част на бюджета на Касата.
За следващата година, ако направим съпоставимост на данните, т.е да имаме еднаква база, разходите за болнична помощ би трябвало да бъдат 380 млн.лв. срещу 336 за тази година. Това е коректното сравнение, тъй като в единия случай взимаме ползването на резерва, в другия случай смятаме, че този резерв няма да бъде разходван, а той ще бъде разходван за тази цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Ще припомня една оценка на току-що говорилия господин Ананиев, като председател на Управителния съвет на касата, тъй като тя беше изречена по време на заседанието на Комисията по здравеопазване, в отговор на критики към бюджета. Господин Ананиев каза, че този проект за бюджет не е по-лош от бюджета на касата за тази година. Да, ние можем да приемем тази оценка, като бих допълнил, че бюджетът на касата за тази година е лош, а за следващата година не е особено по-лош. Кое ми дава основание да твърдя това? Продължава да бъде съществен недостатък на представения бюджет и това не е някаква новост, това че той е разработен единствено на разходопокривен принцип и с оглед на историята на финансиране на здравното осигуряване. И това се отнася не само в областта на здравеопазването, но в случая говорим за този много важен сектор.
Не ни се дава отговор нито в това което чухме тук, нито чрез анализ на числата в бюджета какво ще бъде постигнато при осъществяването на бюджета за 2005 г.? Как ще се подобри качеството на обслужване на гражданите? Ние знаем, че не могат да бъдат направени големи крачки, но поне малки стъпки към подобряване на една от най-западналите в последните години системи в България, която е най-чувствителна за гражданите и изисква именно това. Може да се започне още с приходната част или със средствата за здравеопазване, общо в бюджета на Касата и в Държавния бюджет, които за българския гражданин остават най-ниски в сравнение с всички други граждани от Европейския съюз и от страните устремили се към него.
Знам, че България не може да изпревари по този показател другите страни след като по повечето от показателите тя е на последно или на предпоследно място. Но разликите са драстични, защото България плътно се доближаваше по тези показатели до страни като Полша и Унгария, а днес разликите са драстични неколкократно. Ето това няма как да бъде обяснено и естествено, че няма как да бъде прието от българските граждани.
Какво показва приходната част на този бюджет? Наистина предвидено е номинално увеличение със 77 милиона, което представлява около 8-процентен ръст. Но в този бюджет отново не се вижда какъв ще бъде делът на различните категории здравно осигурени. Защо някои от приходите в относителен дял са по-ниски отколкото през текущата година? Така например държавният бюджет предвижда за 2005 г. увеличение на номиналните доходи с над 8%. В същото време ръстът на приходите от здравноосигурителни вноски според представените данни е 40 милиона, спрямо очакваното изпълнение за 2004 г. и предложението на Касата за корекция на бюджета, спрямо 2004 г. е под 5%. Ако говорим за приоритетност на здравеопазването би трябвало да изискваме темпът на нарастването на доходите, респективно на средствата отделяни за здравно осигуряване при сегашния размер на здравноосигурителните вноски, да бъде в съответствие.
Освен това се поставя въпросът за недостатъчно ефективното изпълнение на средствата и ниската възвращаемост на част от тези средства. Само ако вземем очакванията и заложените суми по получената от средствата на Здравната каса лихва тя е далече от пазарните равнища и възлиза на 1,8% от годишната база. Пита се защо не се достига средното пазарно равнище, което средствата на Здравната каса трябва да осигуряват като лихвени плащания? Значително намаляват през 2005 г., според проекта, приходите на Касата от глоби и санкции. Значи ли това, че дисциплината се е подобрила, отчетността е по-прозрачна и нарушенията постоянно намаляват? Това бихме могли да го приемем, ако намалява недоволството на гражданите от дейността на всички институции в здравната сфера.
Няма отговор на тази предлагана либерална политика след като ние сме свидетели, че около два милиона български граждани се оказаха здравно неосигурени. Част от тях не по своя вина, а поради това, че или не са им начислявани здравни вноски върху получаваните възнаграждения, или тези вноски не са своевременно преведени към Националния осигурителен институт, или информацията за тях не е подадена индивидуално.
Недостатъци съдържа и разходната част на бюджета. Тук стана вече дума за отделените средства за болнична помощ, това е основният стълб на цялата здравна система. Няма как да бъде прието обяснението, че при очаквано изпълнение за 2004 г. от 336 млн.лв. се предвижда по-нисък размер, недостигащ и 300 млн., който се казва, че ще бъде покрит с 40 млн. от резерва на Касата. Но според самия закон, резервът може да се изразходва за непредвидени и неотложни нужди. Ако ние предвиждаме тези нужди и ги смятаме за належащи към този момент, а това никой не оспори, те трябва да бъдат предвидени като разход, който евентуално би могъл да се финансира с по-голям дефицит, а не със средствата от резерва.
Освен това колкото и пътеки или подпътеки да има аз се опасявам, че ние все повече ще се заблудим в това движение в здравната сфера по тези многобройни пътеки. Те нарастват в значително количество и след като средствата за тяхното изпълнение не се увеличават, то тогава се оказва, че след като почти всичко в България поскъпва – електричество, вода, различни други услуги, то само в областта на медицината имаме някакво поевтиняване на труда или на влаганите материали, а може би и на лекарствата.

Коя от медицинските стоки и услуги предвиждате да бъде с по-ниска цена през 2005 г., за да приемем, че тези по-голям брой клинични пътеки ще бъдат обслужени със същите средства, даже и да приемем предвижданите средства от резерва.
Ако не получим такъв отговор, аз смятам, че той не може да бъде и даден, защото и в здравната област има значително нарастване на всички цени, друг е въпросът доколко е оправдано, то се оказва, че се предлага определен обем от дейности, който обаче няма да бъде достатъчно финансиран.
Разходите за лекарствени средства остават отново значително перо в бюджета на Касата. Споровете около съставянето на позитивния списък, определянето на цените и делът за реимбурсация остават актуални. В тях се преплитат, включително користни интереси, достигащи до парадокса, че някои от лекарствата на свободния пазар се продават на по-ниски цени, отколкото са заплащани от Здравната каса.
Ето тези парадокси също трябва да ни бъдат обяснени, защото те не могат да бъдат приети като смислени от гражданите.
Хроничен е проблемът за информационната система. В това отношение мнозинството ми прилича на онзи адвокат, който дълги години е гледал едно дело и се е похвалил синът на бащата, че е успял да приключи делото, на което той му се е скарал, след като е изкарал почти цялата си кариера казал: “Ти как успя да приключиш това дело, което аз поддържам в течение на години?”. Мнозинството обаче се придържа към съвета на стария адвокат и продължава да отделя пари за информационна система, а информационна система в завършен вид да не съществува. И такава няма да има до края на вашия мандат. Тук някои хора започнаха своята предизборна кампания и своите първи прояви в парламента с установяването на ред, с опити за санкциониране, сигурно основателни, на лица, които преди това са взели средства и трябвало да изградят тази информационна система, но тя по начина, по който може да дава цялата необходима информация и да затваря кръга на информация и контрол и до днес не съществува.
Това показва, че ние имаме едно до голяма степен сляпо управление на средствата за здравеопазване, а то се допълва от слепотата на парламента, който умишлено си самозатваря очите, отказвайки да разглежда всички отчети за изпълнението на бюджета на Здравната каса за изтеклите години.
Следователно без анализ на това, как са направени разходите в системата и без информация за това, как протичат процесите – медицинските и финансовите, то не може да има ефективно управление, особено в твърде усложнената система.
В това отношение Здравната каса в България твърде много започва да прилича на част от съдебната система – на едни системи, които в значителна степен се затварят, постоянно искат увеличаване на средствата, но контролът за средствата и за резултатите, остават твърде недостатъчни. И неслучайно в тези области гражданите предявяват едни от най-големите претенции и недоволства, но ако за съдебната система това засяга по някакъв начин интересите и на партньорите на България навън и те настойчиво упражняват натиск за подобряване на ситуацията, то в областта на здравеопазването всичко е оставено на тежестта, падаща върху българските граждани и добрата воля на българските институции, която обаче не виждаме да води до някакви положителни резултати.
Смятам, че в този законопроект, без да говоря повече за приходите и разходите и начина на управление на средствата, трябва да се промени § 2 от Заключителните разпоредби, защото в сегашния си вид този параграф дава на Управителния съвет неограничена свобода с правото да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на всички разходи по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не увеличават средствата.
Според мен трябва да се сложи някакъв процент за максималния праг на вътрешните трансфери, за да може и парламентът да контролира тази дейност, за да не се окаже, че ние правим само един бюджет-рамка, в който оставаме пълна свобода на изпълнителите за трансфериране на средства.
Забележете § 6 от същия раздел – “Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани, съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за други здравноосигурителни плащания”. Не стана ли ясно, при още незавършилия дебат за промените в Закона за здравното осигуряване, че част от лицата не са виновни за това, че не са начислени или не са им внесени средствата за тяхното здравно осигуряване. Затова аз мисля, че така цялостно прехвърлянето на тези средства съдържа в себе си подсказването, че тези лица ще бъдат оставени без осигурен достъп до здравната система.
По повод на другия законопроект, искам да отбележа, че ние предвиждаме механизъм, по който тези лица поне временно ще бъдат осигурени без да се допусне това финансово да влоши състоянието на болниците и на изпълнителите на медицински услуги, докато се изясни информацията и докато тези лица внесат средствата, които дължат.
Ето това са според мен най-съществените проблеми, които предизвиква и тазгодишният Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и мисля, че те дават достатъчно сериозни основания този бюджет и да бъде критикуван и да не бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За изказване има думата госпожа Констатинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна с това, че обикновено нереформираните публични сектори поглъщат най-много средства. Един от тях е здравеопазването, където реформата от 2001 г. е спряна. Колкото повече се бави реформата, толкова повече средства се изискват. През последните три години в България стана практика правителството и мнозинството да работи, следвайки алогичен път при структурирането на бюджета и при гласуването на бюджета за здравеопазването. Въпреки че здравеопазването се обявява за един от най-важните приоритети на правителствената политика, правителството прави проект за бюджета, предвиждайки запазване на относителния дял на брутния вътрешен продукт за разходите за здравеопазване на равнището от 2004 г. В рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса са предвидени за болнично здравеопазване от общо 873 милиона и 100 хиляди бюджет само 295 милиона и 100 хиляди за болнично лечение, и то за изпълнение на 120 клинични пътеки – нещо, за което досега говореха и отново ще говорят колегите, при очаквано изразходване на 336 милиона лева за 81 клинични пътеки през 2004 г. Това говори за планиран в бюджета за здравеопазването дефицит, който предполага нова задлъжнялост.
Припомням, че към 31 юли 2004 г. дълговете на болниците са 130 млн. лв. Ще продължи хроничният недостиг и декапитализация на лечебните заведения и ново натрупване на дефицити.
Общият размер за капиталови разходи е планиран едва 3,4% от всички разходи, вместо необходимите от около 25%.
Технологичното обновление на болничната база ще се забави, предвид намалените възможности за капиталови разходи. В същото време непрекъснато се хвърлят обвинения за неудачите в здравеопазването: през миналата година - на лекарите доболничната помощ, през тази година - на лекарите от болничната помощ, за следващата година с интерес очаквам да чуя, кой ще бъде виновен?

Всеки друг, но не истинските виновници, а това са загриженото за здравеопазването правителство и управляващото мнозинство в Народното събрание, които планират и гласуват бюджета за здравеопазването. Интересен факт е, че в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса са планирани разходи за външни услуги 5 млн. 660 хил. лв. – със 184 хил. лв. повече от миналата година. За какво се планират тези разходи? При този раздут щат и администрация на Националната здравноосигурителна каса каква е причината да се планират още пари за външни услуги?
Като цяло бюджетът е съставен така, че да се запази статуквото от 2004 г. и това е ясно за всички. От това произтичат всички неуредици в здравеопазването за 2005 г., напрежение сред работещите и, разбира се, най-голяма част пада върху плещите на пациентите - всичко, което се планира и което ще предизвика неудачите в здравеопазването отново през следващата бюджетна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще бъда значително по-кратка от моя колега Янаки Стоилов, тъй като в общи линии той каза основните неща, с които Парламентарната група на Коалиция за България не е съгласна относно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
Колеги, ние сме изправени пред един много интересен парадокс. В последната минута на 12-я час ние гледаме бюджета за една от най-важните дейности – здравеопазването, гледаме бюджет, без да сме гледали отчет. В продължение на три години ние искаме да се направи отчет за изразходването на тези публични пари, на тези пари на гражданите на Република България и на държавата България – как се събират, как се изразходват, в каква степен те задоволяват потребностите на българските граждани. В продължение на три години това правителство и това мнозинство не допускат да се гледат тези отчети в пленарната зала. Да се направи този анализ и на базата на анализа да се извади поука и да се направи по-добра стъпка напред.
Аз мога да кажа, че бюджетът, който ни се представя, е един инерционен бюджет. Той в никакъв случай не ни дава представа за някакви параметри за решаване на болезнените въпроси в толкова болното българско здравеопазване.
Искам да кажа само няколко неща. Проследявайки бюджета за 2005 г., ние имаме приходна част, имаме разходна част, но никъде няма нито един елемент за качеството. Какво ще се случи с българския пациент, с българския данъкоплатец, със зъбите на българските деца, с профилактиката на хората, застрашени от инфарктни или други заболявания? Ще има ли някакво качествено по-добро равнище на българското здравеопазване в резултат на това, че ще се приеме бюджет на Националната здравноосигурителна каса?
Днес в комисията доста коментирахме някои неща, разбира се, не в необходимото време, защото беше внесен и проектът за актуализиране на бюджета за 2004 г., а ние вече приемаме бюджет за 2005 г., който явно е направен с разчети на базата на актуализирания 2004 г., който, забележете, комисията не прие. И комисията не го прие основателно. Защото се върви по една лоша практика на това управление, на това правителство, на този финансов министър да се залага приходна част на бюджета, която да е ленива, която да може да се преизпълни в края на годината. Вие всички знаете, че през септември бяхме изпаднали в ужас, Здравната каса каза, че 2 млн. българи не се осигуряват и няма пари, а сега се оказва, че има пари, че има изпълнение и преизпълнение на приходната част и се иска от народното представителство да узакони не приходната част, а да узакони вече направени разходи на администрацията в Здравната каса. И пак казвам, няма нищо лошо да има повече пари, да се дадат повече средства, да се изразходват повече средства. Но, колеги, няма го ефекта, няма ги показателите за по-добро, за това, което се прави с повече пари и щом се прави с повече пари, то при всички случаи трябва да дава по-добри резултати.
Аз искам само да кажа, че ние си стоим на онези някакви си 145 долара годишно за здравеопазване, а, забележете, братска вам Испания има десет пъти повече пари за здравеопазване. Няма да соча Швейцария, няма да соча Германия, подчертавам Испания, защото тя е любима на сърцето ви и не само на вашето сърце, а и на българския премиер. Те имат десет пъти повече пари за здравеопазване. И ние понеже сме бедни и понеже нямаме, и понеже не можем да дадем повече от това, което имаме, въобще не държим сметка как ще го изразходваме, не правим анализ доколко целесъобразно са изразходвани тези средства.
Не искам да се спирам в детайли на всичко онова, което беше вече подчертано, но ми се иска все пак да поставя въпроса за средствата от резерва, които са отделени за непредвидени и неотложни разходи. Няма основание той да се превръща в едно перо, с което да се покрива дефицитът във всички други здравноосигурителни плащания. Неговото предназначение е да покрие териториалните диспропорции, да покрие примерно някакъв бум на епидемия, да покрие някое стихийно бедствие. Всъщност там се извършва една трансформация, при която се прелива от една дейност в друга и, разбира се, ние не можем да следим един конкретен резултат.
Янаки Стоилов говори и за информационната система и т.н. Аз искам да поставя и един друг въпрос: за средствата за издръжка на хората в Националната здравноосигурителна каса. Тази Каса не събира пари, парите ги събира НОИ. Тази Каса само изразходва парите. И, забележете, средствата за издръжка на Касата са близо два пъти и половина повече отколкото средствата за издръжката на НОИ. Ами хайде да видим не можем ли нещо да оптимизираме, така че действително да има по-добри резултати.
Не искам да се спирам подробно, тъй като съм повече от сигурна, че още много колеги ще говорят и ще поставят своите претенции. Аз не исках да говоря и за това какво се предвижда от преизпълнението, от преходните остатъци, от допълнителните средства, които се получават. Но това в крайна сметка са обществени пари. Янаки Стоилов постави въпроса доколко ефективно се използват натрупаните средства. Над 700 милиона са, каква е възвръщаемостта на тези пари, които не се пускат за обслужване за здравето на гражданите? Добре, те трябва да стоят натрупани, за да можем да имаме повече пари за бъдещ период. Колко пари ни връщат те? Добрите икономисти, добрите бюджетари, добрите финансисти и най-вече хората, които държат обществени пари, каквито са в Здравната каса, трябва да правят всичко необходимо тези пари да дават доходност. А тази доходност я няма и в този бюджет, както я нямаше и в миналия бюджет.
Няма да подкрепя този бюджет, както не подкрепих и актуализацията на бюджета за 2004 г. на Касата, въпреки че съм сигурна, че тук ще се извърши една манипулация от страна на управляващото мнозинство, че, видите ли, опозицията не иска да се дадат повече пари за здравето на хората.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е вярно!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не е вярно, уважаеми колега! Не е вярно, защото, пак казвам, докато не се каже как ще се подобри системата, докато не се каже какво ще почувстват българските пациенти, аз не мога да ви одобря разходите, които вече сте направили. И сега искате да узаконим нещо, за което ние нямаме никакъв анализ, а още по-малко някакъв резултат. Поне такова е мнението на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
За реплика – господин Кюркчиев, заповядайте.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, госпожо председател, господин министър! Не мога да не репликирам госпожа Масларова, защото тя смесва две неща, които нямат пряка връзка. Едното е Бюджет 2004 г., другото е Бюджет 2005 г.
Госпожа Масларова, няма тромави бюджети, има добре разчетени бюджети. Това, че бюджетът се изпълнява и средствата стигат, не значи, че бюджетът е тромав.
Не мога да се съглася с Вас и че Вие гласувахте против актуализация на Бюджет 2004 г., когато се искат 20 млн. лв. за здравеопазване на хората. Вие може да го наричате сега както си искате, но де факто Вие искате да лишите от болнична помощ N-брой пациенти до края на годината.
Съжалявам, но както и да не Ви харесва бюджетът на Здравната каса, естествено, защото сте опозиция, нямате никакво основание да твърдите, че този бюджет е лош или предният е бил лош и ще става все по-лошо с всяка следваща година. Съжалявам, но Касата работи добре и всички виждаме, че Касата работи добре. Дали тя се отчита или не - това е друг въпрос, и дали Вие разбирате какво прави тя или не - това е друг въпрос, но Касата работи добре и няма нищо общо с това, което беше преди три години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми д-р Кюркчиев, дали Касата работи добре или не работи добре това казват пациентите, а не Вие.
А що се касае до това дали смесвам Бюджет 2004 г. и Бюджет 2005 г., все пак аз съм икономист и малко повече разбирам. Аз трудно бих смесила да речем бензиностанция с лекарствени средства. Там не разбирам. Но, в интерес на истината, не можете да ми говорите, че един бюджет е по-хубав от другия, при положение че този, който Вие искате да приемем, се прави на базата на един, който се оказва, че трябва да актуализираме, и който не е анализиран, и който не е дал по-добри резултати в здравеопазването, защото уважаемият господин министър само преди няколко дни даде една доста подробна информация за здравния статус на българското население. Тази информация не е направена от нашето Народно събрание и не е направена от вашето правителство, а е направена от експерти, които мисля, че имат малко по-голямо впечатление за това каква е здравната политика в България, как работи Здравната каса в България и какви резултати дава за подобряване здравословното състояние на гражданите в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Процедурното ми предложение е, уважаеми колеги, да допуснем в пленарната зала председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат председателят на Сметната палата Георги Николов.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за второ процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател, за това, че ми давате думата да направя второ процедурно предложение.
Уважаеми колеги, предлагам днешното заседание да бъде удължено с два часа или до гласуване на проектобюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Благодаря ви. (Шум и неодобрителни реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Това е извънредно пленарно заседание, колеги, и мисля, че далеч не е редно ние да удължаваме това заседание. В крайна сметка на някой може да му се иска и цяла нощ да седи. Не може това. То има и някакви граници, Валери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 193 народни представители: за 97, против 93, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема с един глас.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, тъй като бях подготвен за изказване и не съм гласувал, моля да прегласуваме предложението, тъй като разликата беше с един глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само за да може господин Николов да упражни правото си на глас, подлагам на прегласуване процедурното предложение за удължаване на пленарния ден.
Гласували 214 народни представители: за 115, против 96, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки всичко аз смятам, че удължаването на работното време не е редно. Искам да заявя това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма текст в правилника, който да забранява това.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Няма да спорим.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Морал няма, морал. Има Ново време и нов морал. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моралът е в това да си свършим работата, господин Китов, и това правим в момента.
Продължавайте, господин Николов. (Реплики от народния представител Борислав Китов.)
После ще крещите, но от микрофона, като Ви дойде време за изказване.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Защо Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи бюджета на Здравноосигурителната каса? Защото този бюджет само ще удължи агонията на Касата въпреки непрекъснатото деклариране, че вие ще преустановите хаоса и хроничния недостиг на средства. Вие или не искате, или не можете да завършите започната вече реформа в здравеопазването. Явно обаче и двете възможности са при вас – хем не искате, хем не можете. В едно обаче сте точни. Вие сте направили една много точна сметка – парите на Здравноосигурителната каса ще стигнат до средата на годината, дотогава докогато Вие ще бъдете на власт. А после? После някой друг да носи отговорността.
Здравноосигурителната каса вече не е независим орган, а е филиал на Министерството на финансите. Това наистина е много лошо и оттук идват бедите. Трябва да повторя, че за бюджета на Здравноосигурителната каса за миналата година от планувани 245 млн. лв. са направени или ще бъдат направени разходи за 336 млн. лв. за 81 клинични пътеки. Това го повтарям, въпреки че вече го бяха казали преди мен. А за следващата година при планувани 290 млн. лв. ще има близо 120 клинични пътеки. Е, как ще стане това, просто не ми е ясно. Как ще стигнат парите за 120 клинични пътеки?
Аз няма да се учудя, че и тази година Национален рамков договор няма да бъде подписан. Вие направете вашите сметки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте за изказване, господин Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, какво ли ни остава още да видим? Да, тези неща ги видяхме, няма никакъв проблем, продължавайте по този начин, но става въпрос за важни неща. Днес наистина си заслужава да припомним някои неща.
Прави чест на министър Богоев, че каза: бюджетът поне не е по-лош от миналата година. В същото време господин заместник-министър Ананиев каза: аз също се надявам следващото правителство да отдели повече средства.
Колеги, за какво идва реч? Идва реч за следното. Днес гледаме бюджета на Касата, господин Чауш, за следващата година, но аз задавам въпроса: не беше ли по-редно да погледнем актуализацията на бюджета на Касата за тази година? Не беше ли редно да направим анализ защо се актуализира бюджетът, за да не се налага да го актуализираме следващата година? Но пак каруцата е пред коня. Защото, говорейки за актуализация на бюджета за тази година, ние ще видим, че за 2004 г. са заложени 245 милиона за болнични средства. Сега с актуализацията се твърди, че те ще станат 336 и, забележете, при неподписан рамков договор, оставайки на рамковите пътеки от 2003 г. Това е истината. В залата няма много колеги, а може би някои мислят, че за чиста политика ще говорим. Не, това са факти. Факт е, че в момента болничното здравеопазване в страната е недофинансирано между 25 и 30 процента.
Уважаеми колеги, давате ли си сметка – от 245 млн., неподписвайки новия рамков договор, оставайки на старите клинични пътеки, се увеличава горе-долу с 40%. Ние няма ли да направим анализ защо това е така? Или може би не ние, а трябва да го направи Касата, този, който плаща. Но за сметка на това господин Ананиев казва: дано следващото правителство даде малко повече пари.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма да даде.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз съм сигурен, че ще даде, господин приятелю Адемов. Защото точно 120 млн. са дълговете на болниците и точно тези 120 млн. горе-долу правиха тези 5 процента. Но ние пак залагаме. Ако отворите, ще видите, че за следващата година е заложен един излишък в приходната част на бюджета на Касата. Това няма да се оправи с разликата от 5 на сто, което плащат работници и работодатели.
И сега аз задавам въпроса: ние искаме да увеличим с 40 пътеките. Някои казват: къде ще ги разклоним. Да, но как от 80 са 120 пътеки – горе-долу 50 на сто увеличение – с тези средства ще успеем да покрием? Аз ви питам как ще сте стане? Уважаеми колеги, защо вие не зададете въпроса? (Реплики от залата.)
Не всички лечебни заведения сключват договор за тях, господин Чауш, но те са действащи. Става въпрос за следното. Защо обаче Вие не зададете въпроса като добър икономист: защо една пътека се плаща 70, а има пътеки, които се плащат 110 процента?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз ще ти отговоря.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Знам, че ти ще ми отговориш, но няма и ти да кажеш истината. И оттам насетне, когато е 70 или 75 на сто една пътека, аз ви питам: на кой ще му излезе хесапа?
Второ, в закона е казано, че резервът е за бедствени състояния. Така ли е, господин Адемов? Ние обаче априори го разписваме, че той ще отиде за болнична помощ.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Преди беше за лекарства.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, слава на Бога, че не е за лекарства, защото знаем защо отиваше за лекарства. Но какво става, ако наистина стане бедствено състояние? Как с 295 млн. ще се покрие, господин Ананиев? Няма да може.
Другият въпрос е: кой е виновен за неподписването на рамковия договор? Дали е само Лекарският съюз?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Само.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е само. Интерес от тази работа има не само Лекарският съюз. Интерес от тази работа имаше да останат и старите цени на лекарствата, да няма и анекс, затова не излезе новият позитивен списък. Валери, не е само Лекарският съюз. Ами със 111 пътеки какво щеше да стане?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Същото.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Сега със 100 млн. увеличихме, сега още 30 пътеки, хептен щеше да стигне.
С една дума, ако си отговорим на тези въпроси, считам, че вкарахме каруцата пред коня. Редно беше да разгледаме актуализацията на бюджета за 2004 г., редно беше да чуем мотивите, редно беше да видим защо се получи така, въпреки че увеличихме със 100 млн., защо сега планираме по-ниско от това, което е тази година, редно беше да видим откъде идва това преизпълнение на приходната част? В същото време тук се твърдеше, че 2 млн., разбира се, не само за 2004 г., не били плащани, а в същото време казват, че има преизпълнение на заложените приходи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А дългът е 33 млн.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Именно. Твърди се, че 300 млн., разбира се, за четири-пет години, особено последната година, и благодарение на това, че в момента те не плащали за неосигурените, се увеличили приходите. Кого, колеги, ще убедите, че това е така? Кога говорим истината? Когато правим новото здравно осигуряване или когато казваме сега, че имаме изпълнение на приходите? Логика няма. На всичко отгоре, аз пак ви казвам, за следващата година се залагат нарочно по-ниски цифри в приходната част.
С една дума, колеги, дали и кога ще разглеждаме актуализацията на бюджета, аз съм убеден, че ако не това Народно събрание, следващото ще актуализира бюджета за 2005 г. Затова аз също няма да го подкрепя. Той не отговаря на изискванията. Той не е направен така, че да отговори на въпросите.
Аз ще ви кажа още едно нещо. Защо няма информационна система? Не е защото не достигат пари, а защото някой има интерес да няма контролираща възможност в системата. Това е. Защото първата работа на комисията, на мнозинството беше да ликвидира и малкото направено в информационната система. Това е, господин Чауш. Въпреки че има закон, който казва, че от 2004 г. ще има информационна система. Нито 2005 г. ще има, а оттам насетне един Господ знае. Това е положението.
Аз искам да помоля всички колеги да минат из районите си в болниците, да видят какво е състоянието, да питат хората и не на последно място да им кажат, като отидат утре, как са гласували този бюджет. Защото ние ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! В една голяма част от Вашите забележки Вие сте прав, но ще Ви кажа къде не сте прав – в основната част на Вашето изказване.
Вие твърдите, че за болнична помощ по клинични пътеки са отделени 295 милиона – прав сте, така е. Така е записано в закона. Но болничната помощ в България не е само тази болнична помощ, която се финансира от Касата, за съжаление, повтарям. Ако мен ме питате, ако зависи единствено и само от мен, искам да има един източник на финансиране, но в момента източниците на финансиране на болничната помощ са два. И Вие това го знаете прекрасно! Казвате, че с тези пари се финансира цялата доболнична помощ, което не е истина.
За болнична помощ в България по този проект за бюджет и по консолидирания бюджет за функция здравеопазване и са отделени 725 млн. лв. В тази цифра влизат 320 милиона – освен тези, които са по бюджета на Касата, 320 милиона по бюджета на Министерството на здравеопазването, влизат 41 милиона по бюджетите на общините, влизат 32 милиона по бюджетите на отделните министерства. Говоря за Министерството на отбраната, за Министерството на транспорта, Министерството на външните работи. Така че болничната помощ в България като цяло няма да бъде финансирана единствено и само по клинични пътеки, това не го забравяйте. Сигурен съм, че го знаете, предполагам, че неволно допуснахте тази грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Адемов, аз изобщо не съм говорил за цялото здравеопазване, дайте да се разберем! Ние гледаме бюджета на Касата, аз говорих само за Касата.
Безспорно Вие сте абсолютно прав, но никъде в моето изказване не съм казал, че това е цялото. Говорех за актуализация на бюджета на Касата, говорех за клиничните пътеки и в никакъв случай за това, което се финансира от Министерството на здравеопазването или по други източници. Трябва да кажете, че освен Министерството на здравеопазването толкова плаща и българският народ – под масата и върху масата!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И винаги е плащал!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не го забравяйте, кажете го! Плаща министерството и толкова българският народ под масата и върху масата!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От 2001 г. ли плаща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тези, които следят по-отблизо дебатите по финансовите параметри на здравеопазването, вероятно са впечатлени от един факт, който се премълчава в пленарна зала днес при докладите, в това число и при доклада на председателя на нашата комисия, който в момента отсъства.
За втора година бюджетът на Здравната каса и общо бюджетът на държавата ни е на границата на бламиране в нашата комисия. Днес гласуванията минаха със съотношение 10 на 11, 11 на 10, 10 на 11 и са далеч от онова впечатляващо мнозинство, което се получава в други комисии. Редно е някой от ръководството на здравеопазването в лицето на министъра и от ръководството на Министерството на финансите да се запита защо е така. Утре трябва да се докладва, че нашата комисия бламира държавния бюджет и само благодарение на това, че за 30 секунди представител на Новото време се обърна на 180 градуса, той мина на косъм. Част от проблемите са свързани със Здравната каса, с начина, по който се правеше през последните години нейният бюджет и проекта, който ни е представен на вниманието. От номинална гледна точка като чиста проекция на цифри много малко може да се възрази или ако се възразява, има и други аргументи да бъдат оборени тези възражения.
Но ако погледнем къде се намира здравната реформа, какъв е ефектът от дейността на Касата, на цялата ни болнична и доболнична система, къде е България в сравнение с други страни, би било редно да кажем няколко липсващи неща в продължение на една година.
Първата вече се спомена – четвърта година няма интегрирана информационна система. Може и да е вярно, което казва доц. Китов, че нарочно се прави. Аз лично смятам, че има и немарливост, подценяване и редица други причини.
Но по-важното, госпожо председател е, че липсата на информационна система и отлагането с още една година е в нарушение на закона. Тези, които го правят, са закононарушители! И дори само това да го нямаше, никой тук няма морално, формално и юридическо право да ни каже да гласуваме за един бюджет в една система, която няма интегрирана информационна система! По света няма финансова структура, която да няма контрол и информация!
Мисля, че някой трябва да се сети и да вземе да осъди тези, които носят пряка вина. Плюс това и нещо неспоменато – понеже доктор Адемов занимава хората, които искам да попитам...
Доколкото знам, още 6 милиона евро ще бъдат дадени за разработване или доработване на интегрираната информационна система. Тя има ли отношение към бюджета, няма ли? Дайте някакво обяснение. Или парите се взимат отнякъде другаде, нов заем на Световната банка, което значи втори заем?
По-нататък. Това, което го няма и няма как да се получи през 2007 г., е отчетът за изпълнените бюджети досега. Доктор Кюркчиев може да разбира от аптеки и бензиностанции, но от бюджети не разбира никак. Може ли да кажеш, че няма връзка между бюджет 2004 и бюджет 2005?! Това са свързани системи, това са преливащи се неща. Като няма връзка между единия и другия бюджет, тогава излишъкът за тази година от близо 1 милиард защо не го сложите някъде встрани? Има и то огромна връзка, много силна връзка.
А ние, госпожо председател, не сме гледали отчета на НЗОК за 2003 г. Питам господин Ананиев и председателя на нашата комисия: защо? Как можем да гласуваме бюджет 2005, когато не сме приели отчета, не сме чули отчета за 2003 г.! В миналото имаше доста нередности в харченето.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): И в Сметната палата!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Имаше, да, и в Сметната палата, имаше отказ да се завери. Сега някои колеги казаха: на тъмно ли ще гласуваме? Няма как да стане. Миналата година точно тук ни убеждавахте, че ще имаме стратегия за харчене на големия резерв от 750 млн. лв. Няма я тази стратегия. А нали тя трябваше да чертае визията и рамката накъде отива нашата реформа и доколко е финансово осигурена?
И накрая, това, което го няма, и е посочено от синдикати, работодатели и от кого ли не още – няма го приоритетът. Той е сложен под масата! Както се пазарите за 100 милиона лева повече за образованието, ако здравеопазването ви беше реален приоритет, то се нуждае от целеви 200 милиона отгоре. И ще предложа това да стане!
Парите ги вземете откъдето искате, но... Има откъде да ги вземете – от излишъка. Тогава вече ще признаем, че това е приоритет.
Ще ги вкарат в здравеопазването, частично от тях ще влязат като трансфер, защото държавата би трябвало да подкрепя Здравната каса. Вместо това, и с това преминавам към приходната и разходната част, държавата третира Националната здравноосигурителна каса като своя втора каса, като своя втора хазна. Визирам тези 750 милиона, които стоят някъде и по които вече трета година нямаме предложения.
Но питам, извинявам се, ако бъркам, господин Ананиев: в приходите е записано, че от депозита ще постъпят 12 милиона лева. Колко са депозитите от БНБ, които идват от стратегическия резерв? И ако има такива, те къде отиват? Не се ли връщат по някакъв начин тук? Ако е така, каква е доходността? Тук отправих едно питане към финансовия министър преди две години и ми беше казано, че доходността е доста добра. Е, как тогава от всички ваши депозити ще получите ... Даже не са 12 милиона, а по-малко. Нека Народното събрание да знае колко пари се връщат на Националната здравноосигурителна каса от тези, които се държат в БНБ! И не само Народното събрание, това трябва да го знаят и тези, които правят здравни вноски.
Аз съм изцяло съгласен с колегите, които твърдят, че преднамерено се залагат по-ниски летви на приходната част и след това се преизпълняват. И за да не бъда голословен, освен ако не съм разбрал цифрите, вижте в Приложение 1 нещо, което ако не бъде обяснено от господин Ананиев, трябва да се отнесе към уникатите на бюджетирането.
Очакваното изпълнение към 31 декември 2004 г. в частта за здравноосигурителните вноски за работници и работодатели е 390 млн. 666 хил. 255 лв. За следващата година проектът е 356 млн. 821 хил. и т.н.
Къде е логиката тук? Аз не я схващам. Или има нещо друго зад тези цифри? Защото, ако е така, аз още сега мога да прогнозирам, че преизпълнението догодина няма да е 20 млн., а ще е 50 или 60 млн. без съществени усилия.
Или тази щедрост, която се проявява към Управителния съвет и неговите правомощия - до 50% от преизпълнението може да се харчи по усмотрение на Управителния съвет. Смятам, че това е много висока летва. Тя трябва да се намали на фона на всичко, което се каза от колегите.
Приключвам със споменаване и тълкуване от малко по-различна гледна точка на факта, че втора година няма Национален рамков договор. Колегите посочиха различни причини. На мен обаче ми се струва, може да бъркам, че Национален рамков договор няма да има и следващата година, както се развиват отношенията и преговорите, а, струва ми се, че правителството и тези, които управляват здравната реформа, са доволни, че отпадна договорното начало – един смутител, един дразнител на спокойствието по-малко.
Ние веднъж вече дискутирахме и стана ясно, че не може цяла година да няма Национален рамков договор. Ами, ако станат две, както отива работата? Тогава как приемаме бюджет без втора година да има Национален рамков договор? Това вече не е бюджет, който се прави в условията на функционираща пазарна икономика, предполагаща договорни отношения. Това е бюджет, който се прави централизирано, спуска се, трябва да се приеме от управляващото мнозинство и да се изпълнява. Това ми напомня други времена.
Моят извод е, че Здравната каса през последните три години, не споря, че може би оперативно нещата вървят по-добре, но като институция постепенно изпада във все по-голяма зависимост: финансова – от Министерството на финансите, политическа – от Министерството на здравеопазването. Тя става функция и продължение на тези две правителствени структури. И се загубва смисълът на Здравната каса – тя да бъде финансова институция, но да бъде институция, както е записано в закона, която да отстоява правата на пациентите, и поради това да бъде предмет на публичен контрол, да има минимална степен на независимост, в т.ч. и от агресивните депутати, които имат свои корпоративни интереси, заложени в плащанията на Здравната каса. Впрочем, ако някои цифри ни правят впечатление, когато дебатираме проекта на второ четене, най-вероятно ще стигнем и до това. Защото ние няма да пропуснем на второ четене да питаме, дори неспециалистите като мен, и това е ролята на парламента, какви са тези 118 или 120 клинични пътеки, кои са с по-голяма тежест, кои са с по-малка тежест, защо за едни се плаща повече, защо за други по-малко. Плюс факта колко се харчи за лекарства, какъв е процентът на рамбурсиране, кой почели и кой губи от това?
Бюджет 2005 на Националната здравноосигурителна каса ще бъде преизпълнен, това го заявявам. Но това ще осигури финансовото здраве на НЗОК. Няма да може, ние ще дебатираме и другите въпроси, да направи крачка напред, и то решителна, по отношение на това, което ви каза вашият премиер – да повишим качеството на здравеопазването. Няма да стане! И затова не само ние, а и част от вас не би трябвало да подкрепи този проект, а да го върне да се доработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми проф. Петков, грешите в това, което казахте за финансовата и политическата зависимост. Моето мнение е, че те не са различни. Финансовата и политическата зависимост винаги вървят заедно. И те не са към Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Финансовата и политическата зависимост в случая са към Централния съвет на ДПС и към Политическия съвет на НДСВ. Това е моята реплика към Вас.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Глупости говориш, Стойчо, както винаги! Ти, който предлагаше директор на Касата да бъде заместник-министър, ти ли го казваш това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Искам да кажа на проф. Петков следното нещо: господин професоре, виждам, че БСП е много заинтересувана от личния живот на депутатите от НДСВ. Аз, като се изказвам от тази трибуна, не коментирам коя е майка Ви, кой е баща Ви, с какво се е занимавал или на всички останали депутати от БСП. Не виждам връзка между това с какво се занимава човек и бюджетът на Здравноосигурителната каса.
Но едно мога да Ви кажа: това, с което се занимавам, ми дава възможност да разбирам нещо и от бюджетиране. Защото аз плащам заплати на работници, а Вие не плащате на никого нищо. Когато започнете да вадите пари от джоба си, тогава ще разбирате малко по-добре от бюджетиране. Това БСП не може да го разбере и затова винаги ще си остане една комунистическа партия.
Що се касае до бюджета на Здравноосигурителната каса ще ви кажа следното: не може хора, които нямат нищо общо с медицината, да го коментират. Може да са най-добрите икономисти, най-добрите бюджетари, но първо трябва да се съобразят с хората, които работят в медицината, и след това да правят такива обширни коментари: състоятелен ли е бюджетът, не е ли, има ли връзка, няма ли връзка, ще се покрият ли здравните нужди на населението или не?
Тук д-р Адемов ясно ви каза, че финансирането е смесено. Докато финансирането е смесено, в тази държава винаги ще има хора, които говорят така, голословно: бюджетът малък – бюджетът голям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика искате ли, господин Петков? Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми д-р Кюркчиев, депутатите от БСП са на горния етаж, ще им предам Вашата критика. Аз сега говоря от мое име и от името на Обединения блок на труда. (Реплика.) Подготвят се за утре.
Сега да Ви кажа няколко неща като гражданин. Мисля, че имам право да ги кажа. В България нещата ще се оправят, когато в тази зала няма хора, които тук приемат закони, а вън правят бизнес по същите закони. Разбирате ли за какво става дума? Разбирате, защото сте умен човек.
И тук има един член от нашия правилник, който задължава всеки, който почувства макар и минимален конфликт на интереси, когато се обсъжда нещо, да го заяви и да бъде добър да не участва в дебата, да излезе някъде. Тогава вече имате моралното право и като представител на Новото време, на новата десница да правите бележки от този характер на другите.

Второ, в нормалните държави никъде по света здравните каси не се управляват само от лекари. И техните бюджети не се правят от лекари. Това го знаят хората. Има разделение, дори някъде има и задължение екипът да се прави от финансист, юрист и лекар, защото цялото това нещо е взаимодействие между три страни. Такива са лекарите, слава Богу, уважавано съсловие, пациентите и държавата и другите, които дават пари. Няма как да направите Националната здравноосигурителна каса частна лекарска фондация. Няма как. Така ще бъде и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
За процедурно предложение има думата господин Стойчо Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател. Понеже преди малко господин Кюркчиев каза, че Здравната каса работела прекрасно, а ние в Комисията по здравеопазване всъщност не можахме да гледаме отчетите на Здравната каса и одита на Сметната палата, и понеже тук поканихме председателя на Сметната палата, аз правя процедурно предложение да изслушаме председателя на Сметната палата, за да чуем колко добре работи Националната здравноосигурителна каса през последните две години, както каза д-р Кюркчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека не бъде процедурно предложение, а ако господин Николов желае да вземе отношение, да го направи. Нека не го гласуваме.
Има думата председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря за предизвикателствата, които се отправят към мен, но сега се обсъжда Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Предстои да се приеме Отчетът за изпълнението на бюджета за 2003 г. и Отчет за дейността на Касата и ние ще отразим тогава нашето становище по управлението на бюджета на Касата.
Сега ми позволете съвсем накратко, предвид на напредналото време, да споделя в три пункта, както обичайно излагаме нашите становища, спазването на законовите изисквания при разработването и внасянето на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в Народното събрание. Декларирам, че са спазени всички законови изисквания както по приемането, разработването на законопроекта, в съответствие с откритата процедура, спазване на разходните тавани, приемане от органите за управление на НЗОК, внасяне по съответния ред в Министерския съвет и в парламента, с което нашата оценка е, че обсъждането му в парламента е законосъобразно.
По отношение структурата и съдържанието на законопроекта, оценката на Сметната палата е, че предвидените приходи и разходи в чл. 1, ал. 1 и 2 в законопроекта са съобразени с разпоредбите в чл. 23 и 24 от Закона за здравното осигуряване. Спазени са и изискванията на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, като е определен размерът на вноската, в случая 6% за 2005 г. и съответно разходите за здравноосигурителни плащания са диференцирани по видове плащания така, както са по закона.
Определеният и предлаган със законопроекта резерв по чл. 1, ал. 2, т. 3 от законопроекта е съобразен и е в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Уточнявам, че този текст предвижда 10% от предвидените приходи от здравноосигурителните вноски.
Това, което отбелязваме като положително, е, че в § 8 е дадена възможност за оперативно разпореждане с преизпълнението на приходите. Още веднъж искам да заостря вниманието и да препоръчам на Здравната каса да предвиди останалите средства от преизпълнението за какво ще бъдат използвани.
Има и някои проблеми, които Сметната палата посочва, и те трябва да се имат предвид във връзка с изпълнението на бюджета на Касата за следващата година.
На първо място те са, че средствата са планирани и разчетени по бюджета на Касата за 2005 г., без да е уточнено ще има ли промяна в нормативните документи, които са утвърдени от министъра на здравеопазването, свързани с определяне на основния пакет медицинска помощ, гарантиран от бюджета на Касата, списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Касата заплаща лекарствата напълно или частично, и това, за което стана дума – забавянето на подписването на Националния рамков договор, което също е един проблем, който вероятно може да доведе до определени рискове при изпълнението на бюджета в частта за здравноосигурителни плащания.
Също така подчертаваме, че предвиденото заплащане за извършваната дейност от лечебните заведения от два източника – от една страна, Националната здравноосигурителна каса и от друга страна, от Министерството на здравеопазването, създава известни рискове за дублиране на разходите за отделни дейности.
Уважаема госпожо председател, още веднъж искам да посоча, че законопроектът е разработен и внесен съгласно законовите изисквания. Неговата структура и съдържание съответстват на Закона за здравното осигуряване и на други закони и може да бъде приет от парламента във вида, в който е представен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
За изказване има думата господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Днес ние в този състав и в този вид на парламентарните групи за последен път приемаме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че следващата година вероятно нещата ще бъдат по друг начин.
Бих искал да припомня някои неща от Правителствената програма за 2002 г., която предвиждаше до 6% покачване от брутния вътрешен продукт за системата на здравеопазването. Господин Кирил Ананиев, който е председател на Управителния съвет и беше заместник-министър в предходното правителство на Иван Костов и в момента е заместник-министър, заставаше на твърдите позиции, че да, наистина, българското здравеопазване трябва да е приоритет.
Последна година, последен бюджет на това правителство. Нищо ново под слънцето. Отново излъгани надежди на хората, отново написани правителствени програми, нямащи нищо общо с действителността, с конюнктурни бюджети, подадени отляво и отдясно, гласувани от хора, които понякога са лично заинтересовани да минат тези бюджети.
Истината обаче е съвсем друга и тя е навън, в болниците, тя е в диагностично-консултативните центрове, там, където и вчера и онзиден гледах опашките, тя е в болниците, където хората дават пари “под масата”, истината е и в тази зала, когато много от колегите в частни разговори за системата на здравеопазването се хващат за главата и казват: “Колко, колко тежко е в тази система”. Но когато тук се дойде до едни политически дебати или политически гласувания, системата на здравеопазването и интересът за здравето на българските граждани отпадат, а се гласува вкупом и с “Дайте да докажем колко сме велики и колко добре го правим!” (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Да, ще кажа, и това ще остане в аналите на Народното събрание – това, което говоря, това, което говорите и Вие, остава. То не може да бъде скрито.
Аз няма да подкрепя така предложения законопроект. Министърът на здравеопазването заяви, че днес той не се различава от законопроекта за 2004 г., че не е нито по-лош, нито по-добър, същата работа! Да очакваме, че халът на българските граждани ще се подобри, няма да стане с приемането на този закон.
Няколко основни довода: при 81 клинични пътеки, уважаеми колеги, при цената, която беше определена за тях през 2003 г., имаме преразход, който достигна до около 330 милиона само за Националната здравноосигурителна каса.
Апропо, доктор Адемов, понеже казахте, че има няколко източника на финансиране – преди повече от една година говорихме точно по този проблем, че има общо девет източника на финансиране на българската система на здравеопазване и че те трябваше да бъдат консолидирани. Към това се присъединяваше и господин Кирил Ананиев. За да има едно място, откъдето знаем какво се финансира; едно място, откъдето да знаем какво се разходва. Това нещо четири години не стана. Очевадно е, че няма желание просто да бъде направено. Аз мисля, че с така гласуваните текстове и със законопроекта нищо няма да се промени следващата година, отново ще има актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, отново ще има само политически лозунги в публичното пространство и тежко и горко на българските граждани, които очакват от това мнозинство да им помогне за тяхното здраве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Игнатов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! То почти няма никой в тази зала – една хубава тишина, жълта. За мен този бюджет е бюджетът на краха. Съжалявам, че излезе господин Ананиев, за да не чуе тези думи. Мисля, че някой ще му ги препредаде. Това е крах на политиката на финансовия министър Велчев спрямо здравеопазната система в България. Няма нищо общо с предизборните слова преди четири години, които вие, заредени с енергия, пълни с ентусиазъм, говорехте, лансирахте идеи как ще направите лекарска камара, как всичко ще се плаща за дейност, как ще се повиши качеството и ред, ред неща, от които няма и помен днес. След четири години без шест месеца даже нямате и срама или имате срам по-точно, защото никой не взема отношение по този бюджет от управляващото мнозинство – никой, включително и ДПС. Нали вие сте го създали този бюджет, защо не станете да го защитите, като е толкова добър и толкова качествен?
Този бюджет обаче е крах и господин Ананиев знае, че е крах, защото той нищо не променя във философията, която беше заложена преди четири години. Нищо не е променил. Нещата са едни и същи, само че положението е още по-лошо, защото нямате никаква информация.
Вие неубедително звучите и днес, в комисията, и тук – в залата, господин Ананиев, защото я няма силата на аргументите, силата на информационната система, която липсва. Вие не може да кажете къде сте похарчили тези 336 милиона за тази година, дали са подобрили те качеството на лечението? А не да ми говорите днес, че има 25% повече болни българи. Като има повече българи с 25%, тогава каква е оценката за вашата здравна система? Тя е отчайваща, ако е вярна тази теза, а тя дълбоко не е вярна. Парите са отишли както винаги в дупката, наречена здравеопазване.
Сега ако бях в правителството, както вие казвате дясно правителство, никога нямаше да дам 720 млн. за тази нереформирана система. Нямате и една болница преструктурирана по не европейски, по нормален медицински показател – една болница нямате такава. Включително елитарната болница на Чирков, която е монопрофилна, тя има фондация и взема допълнителни пари от хората.
Вие искате тук да ни убедите, че бюджетът е добър, защото увеличавате номинала. Увеличаването на номинала нищо не значи. Първо, увеличението е символично, второ, къде отива то? Щом като госпожа Масларова, която вече толкова години слуша за здравната реформа, за качеството, зададе въпроса отляво – зададе въпроса за качеството, зададе въпроса къде отиват на изхода тези пари. Не е важно на входа кой ще плаща, важното е на изхода какво се получава. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Днес този резултат го няма никъде. Ами той е единственото доказателство, с което да защитите бюджета си. Резултатите от лечението на българските граждани.
От друга страна, договорното начало е неудобно – аз съм го казвал винаги, и в предишното правителство, господин Ананиев, и сега го повтарям същото – за някои хора е неудобно договорното начало, защото дава свобода, дава пазарен оттенък и нюанс в тази консервативна сфера. Не може вие да казвате 118, министърът казва 120, утре ще станат 130 пътеките; не може да говорите за копътеки – за пръв път чувам това понятие “копътеки”.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Екопътеки.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: И тъй нататък, и тъй нататък, и в същото време да давате отгоре само някакви си 54 милиона повече пари и да искате да има по-добро обслужване по тези пътеки и копътеки, и да бъдат по-добри резултатите. Дефакто, от една страна, искате да продадете рестриктивната политика към болниците, защото нямате друго решение. Нямате друго оръжие, за да направите реформата, само че нямате и време.
За съжаление, времето изтече. В следващите шест месеца нищо няма да се случи. Касата ще остане да работи по същите принципи на източване, на одържавяване на Касата. И така ще дойде краят на мандата, от което четири години са загубени за България абсолютно като време и, за съжаление обаче, като човешки животи.
Днес в заседанието на комисията бях свидетел, колеги, на отчайващо политическо хамелеонство. Отчайващо политическо хамелеонство! Един човек, който тук в залата – аз нарочно няма да му казвам името, не защото ме е страх, а защото не искам да се връщам към този срамен спомен – влезе в комисията в последната секунда за 20 секунди, гласува “въздържал се”, поиска прегласуване и след две минути гласува бюджета. Това е тази група новоизмислени политически фигури в този парламент, които под масата отдолу договарят всичко, защото те могат да договарят три седмици вече пари за образованието, да настояват тук и да говорят как трябва да бъде 5% от брутния вътрешен продукт образованието, а в същото време за здравеопазването си мълчат. Понеже те са говорители на вашия министър-председател, излиза, че здравеопазването не е приоритет за това правителство. И това се доказва.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кои са, докторе?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Вие сте достатъчно интелигентен да се сетите. На второ четене ще го кажа. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: От тази гледна точка това е краят на всичките ви некоординирани усилия, непрофесионални - от факта, че дойдохте във властта, без да сте прочели законите, написани преди това в България, без да сте се помъчили да мислите как да ги поправите, ако не ви харесват, а се движехте по течението на реката без съпротивление само с популистки приказки, които така заблудиха хората, че те гласуваха за вас. Сега обаче това няма да ви се случи просто. Този бюджет в здравеопазването ще ви завлече в нощта на изборите – там, където ви е истинското място. Аз, от една страна, съм доволен, че правите това и не можете да го направите, защото моите политически амбиции ще бъдат удовлетворени, обаче, от друга страна, като гледам хала на държавата, действително би трябвало човек да се замисли реално има ли реформа в България, искате ли реформата в България или искате връщането – не виждам господин Иванов, не виждам и председателя, с който бяхме в Молдова преди два дни – ако, уважаеми колеги, искате да се върне комунизмът в неговия по-лъскав вид, гласувайте за този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване?
Господин Кацаров, заповядайте за изказване.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Въпросният човек, за който говореше д-р Игнатов е уважаваният от всички нас д-р Недялко Калъчев. Той дойде в Комисията по здравеопазване, гласува против бюджета, след това сам си поиска прегласуване и гласува за бюджета. Това се случи днес в Комисията по здравеопазването, ако някой в залата все още се интересува от това. Това е показателно за поведението на цялата политическа партия Новото време. Те просто свалиха маските.
Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че не съм съгласен с част от позицията, която изрази председателят на Сметната палата. Има един текст в § 8 в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е противозаконен. Съжалявам, че това е убегнало от вниманието на специалистите на Сметната палата, но според този текст Управителният съвет на Сметната палата по почина на министъра на финансите, щото те са негови подчинени – на министъра на финансите, е решил да му дадем правото със закон да си преразпределя излишъците, които ще събере от здравноосигурителни вноски. Това е § 8. Това е в нарушение на Закона за здравното осигуряване, т.е. ако трябва да се прави такава поправка, трябва да се направи в Закона за здравното осигуряване и не може тя да бъде вкарана в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, щото нарушава другия закон. (Реплики.)
Да, точно така! Така че Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса има един чисто законов проблем и това е достатъчно основание да не бъде приет. Има обаче доста повече основания и по-сериозни от това, ако, разбира се, можем да сметнем за несериозно основанието, че се нарушава законът.
Фактически няма никакъв проблем, ако Народното събрание отхвърли този бюджет. Той по нищо не се различава от тазгодишния бюджет. Ако направим това, Националната здравноосигурителна каса ще продължи да разпределя 1/12 от този бюджет, т.е. ние бихме могли да гласуваме една актуализация със 100 млн. лв. на тазгодишния бюджет и той да си продължи да си се изпълнява по същия начин, както се е изпълнявал през тази година и никаква друга разлика няма между двата бюджета, което какво показва? Показва, че идея няма, дори сянка от идея няма за реформа – това, за което се опитаха да загатнат някои от колегите. Просто статуквото се запазва и продължава.
Здравеопазването е в тежка криза, уважаеми д-р Кюркчиев, независимо от това дали с Вас ще спорим, всъщност няма смисъл да спорим дали Здравната каса работи добре или не. Факт е обаче, че здравеопазването е в тежка криза и аз съм сигурен, че Вие ще се съгласите с мен в тази част от изказването ми. В криза е, здравеопазването е в криза – това не го отрича никой. Не го отрича и д-р Адемов, не го отрича и доц. Щерев, който в момента не знам защо го няма, сигурно има по-важна работа от обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И заместник-председателят на комисията Ценков го казва. И него го няма в момента. И той сигурно има по-важна работа от разглеждането на бюджета на Здравната каса. Както и да е, това си е техен проблем.
Това си е техен проблем, но е факт обаче, че нито един от проблемите на здравеопазването няма да бъде решен чрез бюджета, който ни се предлага днес да гласуваме. Болниците тази година имат 130 млн. лв. дефицит. Проблемът с дефицита на болниците няма да бъде решен и през следващата година. Това е очевидно.
Това е очевидно, защото преди малко колегата Адемов, който също се страхува да изрази публично позицията си по този бюджет направи едни сметки, но забрави да каже нещо, правейки сметките. Забрави допълнителната субсидия от 76 млн. лв., която беше отпусната от Министерския съвет за болниците. Забрави да сметне исканото увеличение с 20 млн. лв. пак за болниците от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, т.е. през тази година болниците са похарчили 100 млн. лв. повече от бюджета, който им е заложен и имат 130 млн. лв. дефицит. Това е точната сметка, д-р Адемов, ако искате да бъдем коректни към цифрите и към това, което се е случвало и ще се случва в следващата година.
Проблемът с дефицита на болниците няма да бъде решен с този бюджет. Това е съвсем сигурно. По същия начин няма да бъде решен и проблемът с нерегламентираните, както свикнахме да ги наричаме, плащания на болни, за да се лекуват в болници. Няма да бъдат решени, защото няма реформа. Този бюджет не предполага реформа. Той предполага продължаване на сегашното статукво, което не се харесва и на лекарите, не се харесва и на пациентите. Той единствено се харесва на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и на министъра на здравеопазването, който също стои безмълвен, ням, невидим за нас. Вероятно и той има някакви други неща, които са по-важни от дебата, който се води тук, защото аз не мога да си обясня защо той не участва в него.
Няма да бъде решен проблемът с липсата на талони. Това е факт – талони не могат да се намерят!
Имах случай преди няколко месеца, когато аз се опитах да намеря талон за детенце на две години със съмнение за тумор на бедрената кост и ми казаха, че нямат талони. Това беше в началото на м. август. Е, казвам, че ако за едно детенце на две години с тумор на бедрената кост няма талон за ядрено-магнитен резонанс това означава, че няма талони за никой! И бюджетът, който ни предлагате днес няма да реши тези проблеми, уважаеми господин Ананиев, каквито и сметки да ми правите тук. А това са истинските проблеми!
Ние се сблъскваме с тях. Вие в Министерството на финансите няма да ги видите и сигурно никога няма да ги видите, но ние се сблъскваме с тях ежеседмично, ежедневно с такива проблеми. Оказваме се в ситуация ние да търсим такива талони и ни казват: няма, няма, няма, няма!… И хората са принудени да плащат. Принудени са да плащат при лекар-специалист за преглед в извънболнична помощ. Така ли е, д-р Адемов?
Ние с Вас сме си говорили. Колко пъти и Вие сте ходатайствали да бъдат приети хора, без да плащат, да им бъдат направени изследвания, без да плащат? Много пъти сте го правили! И ще продължите да го правите, нали така? Ще продължите да го правите! Решава ли този бюджет тези проблеми? Не ги решава. Не ги решава, трябва да признаем, че не ги решава!
Този бюджет няма да реши проблема и с липсата, с недостатъчните лекарства, недостатъчния списък за реимбурсиране. Няма да го реши! Здравната каса избърза да проведе търг. Избърза да проведе търга, за да изпревари публикуването на новия позитивен списък от Министерството на здравеопазването, който във всички случаи щеше да е по-голям, щеше да позволи да се включат повече лекарства и – забележете – повече лекарства на по-ниска цена, защото влизат нови генерични продукти. Но те избързаха да направят този търг, за да не допуснат това нещо. Избързаха да го направят, така че проблемът с дефицита на лекарства ще остане за всички категории болни.
Може да направите сто комисии за плавикс, моавикс и каквото и да било друго нещо. Хората, оставени без лекарства – това означава за тях страдание, болка, а често пъти и смърт, господин Ананиев, колкото и смешно да Ви изглежда това нещо! На тях не им е смешно! На тях не им е смешно, уверявам Ви!
Има един въпрос, който си поставих, когато прегледах приходната част на този бюджет.
От два месеца Народното събрание се занимава с проблема с неосигурените български граждани. Беше внесен законопроект на правителството и законопроект на Новото време. Те са приети на първо четене, предстои да бъдат разгледани на второ четене.
И двамата вносители твърдят, че с този законопроект проблемът с неосигурените български граждани, хайде да не казвам на 100%, но в голяма степен ще бъде решен. Този бюджет, който ни дадоха днес и който разглеждаме днес показва едно, че те сами не си вярват. Ако тези 2 млн. души, както според техните прогнози щели да започнат да плащат от Нова година, приемайки поправките в Закона за здравното осигуряване, аз питам къде са приходите от 2 млн. души от здравноосигурителни вноски? Няма ги! Вие просто сте увеличили с процента на инфлация приходната част.
Къде са приходите на тези хора, които очаквате, според поправките в Закона за здравното осигуряване, да започнат да плащат здравни вноски и да платят по три здравни вноски още тази година и да започнат да плащат и следващите? Няма ги приходите, няма ги! Следователно, уважаеми колеги, хвърляте прах в очите на хората. Това доказва, че сами не си вярвате, че проблемът с неосигурените български граждани ще бъде разрешен през следващата година. Очевидно той няма да бъде разрешен и вие между другото съвсем правилно не сте планирали такива приходи, защото за всеки разумен човек е ясно, че такива приходи няма да има. И този проблем по начина, по който сте го вкарали в законопроекта няма да бъде разрешен.
Говорихме за финансирането на болниците. Миналата година и по-миналата година председателят на Комисията по здравеопазването, който днес отсъства, се кълнеше от тази трибуна, че от 1 януари 2005 г., както е редно, ще се направи така, правителството ще направи така, че разплащането на болниците да става от един единствен източник – от Националната здравноосигурителна каса. Това е нещо, за което са пледирали от опозицията, то беше възприето от управляващите и тази година не е направено. Нещо повече, парите на Министерството на здравеопазването се увеличават. Имаше една тенденция, която беше заложена, че парите на министерството да намаляват, а парите на Здравната каса да се увеличават. Тази година парите на Министерството на здравеопазването се увеличават, което разкрива другото намерение, че те нямат никаква идея дори да прекратяват този порочен начин на финансиране. Никаква идея нямат да го прекратяват!
Тук възниква още един проблем, който не може да не бъде отбелязан, когато разглеждаме бюджета на Здравната каса - Министерството на здравеопазването финансира само публичните лечебни заведения за болнична помощ, само държавните и общинските заведения за болнична помощ, според мен в нарушение на Конституцията. Частните болници не получават такова финансиране.

Министерството на здравеопазването твърди, че плаща за дейност, но само на общинските и държавните болници. То не плаща за дейност на частните болници. Аз питам: това пари за болниците ли са или са пари за болните? Хайде да се разберем веднъж завинаги, че средствата, които се плащат за свършена работа, всъщност са пари за болния. Кога ще бъде прекратена тази дискриминация и как ще се развие частен сектор в болничното здравеопазване, ако тази порочна практика продължава? Това го знаят всички колеги от Комисията по здравеопазването, но въпреки това гласуват “за”. Сигурен съм, че го знаят. Ние сме го обсъждали много пъти. Те самите са недоволствали срещу това. Аз мога да говоря открито, защото нямам никакъв интерес. Доц. Щерев се притеснява да говори открито, защото казва: “Ще ме обвинят, защото аз имам интерес”. Няма да го обвинят, че има интерес, защото това е правилната политика, но тя няма да се случи. Тя очевидно няма скоро да се случи!
Уважаеми колеги, ще спра дотук. Изредих достатъчно основания за смисъла или по-точно за безсмислието да се подкрепя такъв бюджет. Можете, разбира се, да го подкрепите. Това си е ваша работа. Можете като Новото време да бъдете “напазарувани” и да го направите, да го подкрепите, каквото искате да направите. Факт обаче е едно: нищо добро няма да се случи на българското здравеопазване през следващата година. Болните ще продължат да страдат, болниците ще продължат да трупат дефицити, лекарите ще продължат да недоволстват. А вие, уважаеми управляващи от ДПС и НДСВ, ще станете да си ходите от управлението на страната! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте за изказване, господин Стаменов.
СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, впечатлява ме поведението на колегите народни представители от опозиционните сили. Когато тук обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, те предричат колко време ние ще останем да управляваме. Дали тези четири години са загубено време за България? Един колега казва, че нямало нищо ново под слънцето. Ако искате аз да ви припомня, от тази трибуна през 2001 г. много колеги от вас казаха, че България е в колапс. Един колега днес каза, че Здравната каса е в агония. Аз останах с впечатление, че колегите, които използват тези квалификации, не знаят какво означава точно това. (Шум в блока на СДС.) Това е така. България днес в колапс ли е? Един колега преди мен каза, че горко му на българския народ, че нищо добро не го чака с този бюджет.
Аз няма да цитирам всички отделни данни и показатели, които са отбелязани в проектобюджета, които са планирани – това, което много колеги посочиха. Ще прочета само едно: “Здравноосигурителните разходи в проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. са разчетени в размер на 863 млн. 600 хил. лв., което е с 93 млн. 894 хил. 800 лв. в повече в сравнение със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Какво искате, колеги, да се случи?!
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): Искаме реформа.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Бюджетът за здравеопазване в България е 4,3% от брутния вътрешен продукт. Вие знаете много добре, че в страни, където за здравеопазване се отделят 10%, 15%, хората пак не са доволни от здравеопазването. Няма лимит в тези изисквания. Аз ви питам, но вече се съмнявам във вашата искреност: ако днес в бюджета бяхме предложили 6%, вие пак щяхте да кажете същите думи, защото три години повтаряте едно и също. От тази трибуна един колега, който се усмихва, каза през 2001 г., че ще фалират много болници. От тази страна народни представители казаха, че ще умира народът. (Неразбираема реплика от ОДС.) Тук пак някой се обажда и казва, че ще умират. Да, колеги, в цял свят умират. Умират и бедни, умират и богати. Те умират по други причини. Кой може днес от вас отговорно да дойде тук и да каже: “В еди-коя си болница почина един болен поради липса на средства”? (Шум в блока на ОДС.) Аз казвам: “Нека да дойде тук. Тук е и министърът на здравеопазването”. Няма такъв случай. (Шум в блока на ОДС.) Аз казвам, че ще умират и в бъдеще, но те умират не поради липса на средства, а поради характера на заболяването. И това вие, колеги, много добре го знаете. Не всичко може да се спасява.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): Не се лекуват, защото нямат пари за лекарства.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми колеги, преди три години, когато един болен влизаше в операционната зала, на вратата го чакаше старшата сестра и го проверяваше дали той носи кислородна вода, спирт, йод, бинтове, марли. Окладът, храноденът на един болен преди четири години беше 70 стотинки. Дежурният лекар нямаше право на храна. Днес няма болен, който да идва с торбичка. Днес в никоя болница не се закупуват такива неща. (Силен шум в блока на ОДС. Неразбираема реплика на Емилия Масларова от КБ.) Ако го има някъде, това означава много лош мениджмънт. Госпожа Масларова се обажда. Но къде е проф. Кръстьо Петков? Той задава от тази трибуна въпрос: “Защо различните клинични пътеки имат различни цени?” Аз ще му кажа, но понеже го няма – предайте му. Не може една операция от херния да бъде равна по цена с една операция на язва или калкулоза на жлъчния мехур. Това са много лесно обясними и елементарни неща за хора, които разбират. Лошото е това, че всеки тук, независимо дали е в неговата област на разбиране и познание, дава съвети. Аз никога не съм се изказвал за водите и околната среда. Говоря само тогава, когато става въпрос за здравеопазване.
Колеги, с това, което казвате, се опитвате да създавате напрежение. Аз всеки понеделник съм в болницата, всеки понеделник оперирам, всеки понеделник се срещам с хората. Нещата в болниците в момента са добре.
Има обаче един проблем, по който съм съгласен с вас и който трябва да намери решение. Това е усъвършенстването на методите за контрол и заплащане на медицинските служители, както и в аптеките. Буди съмнение и винаги има подозрение как става разпределението на средствата. Това, което колегите отдясно говорят за здравната реформа – има ли реформа или не – аз и друг път съм казвал: “Добре, че я започнахте, макар че не я започнахте правилно”. Реформа в здравеопазването има. Резултатите са очевидни и никой не може да ги отрече.
И още малко искам да кажа на колегите, които говорят за качеството на медицинската дейност. Тя има много аспекти. Какво означава да се повишат парите, както се повишават и парите за образованието? Като се повишат заплатите на работещите, примерно в сферата на здравеопазването, това не значи, че ще се повиши качеството на медицинската дейност. То има по-особена функция. То изисква много други условия. Гледам сериозните погледи на моите колеги и искам да им кажа какво ще стане, когато се завишат средствата за здравеопазването. Имаше период преди 4-5 години, когато никой колега не ходеше на квалификация, на курсове. Сега обаче те ходят. Ако отидете на една медицинска конференция с научна тематика, ще видите колко много хора има.
Колеги, в този смисъл онези, които не са взели отношение, и тези, които стоят по-далеч от медицината, уверявам ви, че няма нищо страшно. Този бюджет е много по-добър и хората, които ще потърсят медицински услуги, медицинска помощ, ще бъдат много по-сигурни, както и работещите в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стаменов.
Госпожо Масева, заповядайте за процедура.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, по искане на мнозинството в извънредно заседание ние удължихме работния ден, но явно, че мнозинството не уважи това свое предложение.
Коментира се един изключително важен проблем за всеки български гражданин – проблемът за здравеопазването, не само бюджетът на Здравната каса. Затова от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили правя предложение за поименна проверка. (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, дайте ми списъка за поименна проверка!
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 140 народни представители.
Продължаваме с дискусията. Има ли желаещи за изказване?
Господин Тагарински, заповядайте.


МАРИО ТАГАРИНСКИ (НС): От името на парламентарната група, искам половин час почивка.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Нямате право - един час преди края на заседанието е.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Имаме право! Оспорвате демократичното ни право! Имаме нужда по такъв важен въпрос да се консултираме вътре в парламентарната група. Както виждате, нашата парламентарна група цялата присъства тук.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не и един час преди края на заседанието.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Много е важно за нас този въпрос да бъде… (Шум и реплики в залата.)
Не Вие определяте кое е злоупотреба! И това, което вие правите днес е злоупотреба. Така не се правят нещата. (Реплики.)
Нагледали сме се на такива неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да дам почивка, защото не забелязах, че часовникът показва 20,05 ч. Един час преди края на заседанието не мога да дам почивка. Ние гласувахме удължаване от 19,00 до 21,00 ч.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма други желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте. (На електронното табло се изписва, че са гласували 224 народни представители. Възгласи: “Е-е-е!”.)
Анулирам гласуването.
Подлагам на гласуване отново Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 122, против 94, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 20,10 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева