Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес е 24 януари - ден, в който ми е приятно да поздравя двама народни представители - заместник-председателя на парламента госпожа Камелия Касабова, която поздравявам задочно, защото в момента е в "Нова телевизия", и председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов. (Ръкопляскания.) Със сърдечни пожелания за живот и здраве, успехи и щастие!
Позволете ми да ви предложа една малка промяна в дневния ред. На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно като точка първа в днешното заседание да бъдат включени промени в състава на постоянни комисии.
И едно разместване в реда на разглеждане на законопроектите, т. 4 и 5 се разместват, като т. 5 минава преди т. 4.
Моля, гласувайте направеното предложение за тази промяна в дневния ред.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Приема се. Благодаря ви.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
И сега ми позволете да докладвам проектите за решения.
Първо, за промяна в състава на Комисията по образованието и науката.
"На основание чл.79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Освобождава Благовест Христов Сендов като член на Комисията по образованието и науката и избира Стойко Илиев Танков за член на Комисията по образованието и науката."
По това проекторешение има ли бележки?
Господин Танков дали е тук, за да го видим? Благодаря Ви, господин Танков.
По това проекторешение не виждам някой да иска да изрази отношение, затова го подлагам на гласуване така, както го прочетох.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 3, въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви.
И следващият проект за решение е за промяна в състава на Комисията по европейска интеграция.
На същото основание на Конституцията и нашия правилник проектът гласи:
"На основание чл.79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Освобождава Сергей Дмитриевич Станишев като член на Комисията по европейска интеграция и избира Благовест Христов Сендов за член на Комисията по европейска интеграция."
По това проекторешение има ли някой отношение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте решението така, както го предложих.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Искам да припомня, че вчера започнахме тази точка от дневния ред, като беше представено становището на водещата комисия, бяха представени и становищата на подпомагащите комисии.
Има едно процедурно предложение, което ще направи господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю! Правя предложение в залата да бъде поканен представителят на вносителя, а именно заместник-министър Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение да поканим в залата заместник-министър Бойко Коцев от името на вносителя.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, поканете господин Бойко Коцев в залата.
Уважаеми господин Коцев, искам направо да Ви поканя на трибуната, тъй като имате възможност в рамките на 10 минути да представите становището от името на вносителя. Заповядайте, господин Коцев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С декларация на Народното събрание от 21 декември 1993 г. България обяви като фундаментален стратегически приоритет на външната си политика членството в НАТО. Този акт на най-висшия орган на законодателната власт постави началото на предприсъединителния процес и създаде външнополитическите предпоставки за решаване в оптимални срокове на проблемите по създаване на съвременни правни и институционални рамки на стандартите за сигурност на нашата страна.
Членството на България в НАТО е прокламирано като фундаментална цел във всички основополагащи програмни документи на правителството. За българската държава това членство се разбира като най-ефикасния механизъм за защита на националната сигурност и стабилност на Балканите.
Като израз на тази атлантическа ориентация Народното събрание прие Концепция за национална сигурност и Военна доктрина на България, а Министерският съвет през 1997 г. прие решение за пълноправно членство в НАТО и Национална програма за подготовка и присъединяване към Съюза. По този начин се ускориха промените в законодателството с оглед синхронизацията му с политиката и стандартите на НАТО. Основен инструмент на предприсъединителната стратегия е разработеният план на действие за членство в НАТО и годишните национални програми по неговото изпълнение.
Главната цел в раздел IV на плана - въпроси на сигурността, е дефинирането по нов начин на приоритетите, основните понятия, определянето на компетентните органи и регламентиране на техните правомощия, детайлно уреждане на процедурите и принципите за защита на секретната информация, както и провеждане в съответствие с политиката и стандартите на НАТО изпълнението на споразуменията по сигурността между България, НАТО и други страни-членки и партньори.
Необходимостта от кардинална промяна в системата за сигурност наложи извършването на паралелни действия в следните насоки: преглед на цялата действаща нормативна база в Република България, анализ на законодателството и устройство на системата за сигурност на информацията в страните-членки на НАТО и особено в приетите на Вашингтонската среща на върха Чехия, Унгария и Полша, съпоставка на посочените национални подходи, регламентация и практики с наднационалните изисквания, отразени в документа СМ-55/15.

Направеният анализ показва, че действащото национално законодателство в областта на сигурността на информацията затруднява както ежедневната практика в страната, така и предоставяната военна информация с НАТО. Нормативната база в България не дава изчерпателна и детайлна уредба на материята в областта на защитата на информацията, представляваща държавна или служебна тайна. В действащото законодателство липсва точно определяне на критериите за класифициране на информацията. Отправна точка за преценка на необходимостта от защита е списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, приет с решение на Народното събрание през 1990 г.
Степените за секретност на информацията са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за МВР, но същите не съответстват на класификациите, възприети в НАТО и страните-членки. Поради липсата на модерна и демократична, отговаряща на политиката и стандартите на НАТО в тази област регулаторна рамка, все още се използва практиката на вътрешноведомствените актове, приети през 80-те години.
Регламентацията на защитата на информацията, представляваща служебна тайна, също е неизчерпателна. Законодателството дава възможност и свобода за преценка на организациите, учрежденията и юридическите лица да съставят вътрешноведомствени списъци на фактите и сведенията - държавна или служебна тайна при липсата на ясни критерии и изисквания за поставянето на грифовете за сигурност съобразно нивата на класификация.
Не е уреден и въпросът за контрол и защита на информацията, представляваща служебна тайна. Реална законова регламентация е предвидена само относно носене на наказателна отговорност за разгласяване на служебна тайна.
Изложените дотук причини доведоха до необходимостта от разработване и приемане на Закон за защита на класифицираната информация, регламентиращ цялостно обществените отношения в областта на създаването, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Представеният на вашето внимание законопроект за защита на класифицираната информация създава нова регулаторна рамка, съобразена с политиката и стандартите на НАТО, и принципите за изграждането на модерната и демократична държава в тази област.
При създаването на законопроекта е използван законодателният опит на редица европейски държави и преди всичко опитът на новоприетите страни-членки в НАТО - Чешката република, Република Полша и Унгарската република.
Основните принципи на законопроекта са следните:
Отнасяне на законовите разпоредби до всички аспекти на защита на класифицираната информация; носене на отговорност за съхраняване на класифицираната информация от всички лица, които в хода на изпълнение на техните служебни задължения имат достъп до такава; даване на достъп до класифицирана информация само на лица, които са надеждни и обучени и само в обема и степента, необходими за изпълнение на техните служебни задължения във връзка със заеманата длъжност или конкретно възложена задача, принципът "nееt to know" - "необходимост да се знае"; постигане на съответствие с политиката и стандартите на НАТО в областта на защитата на класифицираната информация, дефинирани в документа С-М(55)15; регламентиране на еднаква система от принципи и мерки за защита на националната и чуждестранна класифицирана информация; определяне на обхват на закона за всички случаи на създаване или съхраняване на информацията, класифицирана като държавна и служебна тайна.
Законопроектът за защита на класифицираната информация въвежда нови понятия и категории, като класифицирана информация, физическа сигурност, персонална сигурност, информационна сигурност и други, които са дефинирани в Допълнителните разпоредби на закона и изцяло са съобразени със стандартите на НАТО.
Поради фундаменталния характер на урежданата със закона материя в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на редица действащи нормативни актове, като е регламентиран и механизъм за преминаване на действащата национална система за защита на информацията, представляваща държавна тайна, към системата, установена в законопроекта.
Неразделна част от проектозакона са списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, и въпросници, попълвани от проучваните лица, в рамките на процедурите за издаване на разрешения. Следва да се отбележи, че изготвянето и приемането на Закон за защита на класифицираната информация, имплементиращ основните принципи, стандарти и мерки на защита на тази категория информация за страните-членки на НАТО и Европейския съюз, е решаваща стъпка и важна гаранция за пълноправното членство на Република България в тези международни организации.
Законопроектът се явява фундамент за изграждане на изцяло нова по своя характер и принципи система за защита на класифицираната информация като основен елемент на системата за сигурност, които се изразяват в следните насоки.
Защитата на класифицираната информация за първи път изцяло се регламентира във всички нейни аспекти с акт на висшия законодателен орган на Република България. Законодателното регулиране на тази материя е в пълно съответствие с демократичните принципи на съвременната правова държава поради своя публичен и несекретен характер. Принципът на публична регламентация на материята се отнася за абсолютно всички аспекти на защита на класифицираната информация - документална, физическа, персонална, информационна, индустриална сигурност.
Настоящият законопроект е институционализиран национално оторизиран орган в областта на Инфосек.
Този законопроект е разработен, съгласуван и получил одобрението от службата за сигурност на НАТО и отразява възприетата в Европейския съюз практика за защита на класифицираната информация.
За първи път се създава законодателна рамка относно международния обем на секретна информация, както и защита на чуждестранна класифицирана информация от страна на Република България в изпълнение на поетите ангажименти за колективна сигурност в условията на новите реалности. Въвежда се международно признатият принцип "необходимост да се знае" като основание за предоставяне на достъп с цел повишаване степента на защита на информацията.
За първи път се въвеждат ясни и законово определени критерии за проучване на лицата за достъп до класифицирана информация, които са изцяло съобразени с конституционно защитените права на гражданите.
За пръв път предмет на законова регламентация е индустриалната сигурност, продиктувана от процеса на преход към пазарна икономика и приватизация.
В закона са предвидени и модерни, демократични механизми, даващи възможност за осъществяване на различни форми на контрол върху процедурите и правилността за засекретяване на информацията, както и по отношение промяната на нивата на класификация, сроковете за нейно съхранение и унищожаване. Именно тези правила са гаранция за осъществяване на едно от основните човешки права - правото на достъп до информация като критерий за демократичност на всяко общество.
В заключение, още веднъж искам да отбележа, че представеният законопроект е важна и необходима стъпка по пътя за присъединяване към НАТО и е изцяло съобразен с възприетите принципи и стандарти за защита на класифицираната информация в рамките на Европейския съюз, включително по отношение зачитането правата на човека, ролята на гражданското общество и ускорено разработване на вторичното законодателство в тази област.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Коцев.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Съгласно чл. 45 от нашия правилник всяка парламентарна група разполага с времето от 30 мин. с възможност за продължение от една трета.
Имате думата.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е представен един законопроект, който, вън от съмнение, е необходимо да бъде приет. С неговото приемане ще се запълни една празнота, ще се реши една материя по един съвременен и модерен начин, защото въпросите за опазването и санкциите при неопазването на държавната тайна досега бяха решавани от нашия Наказателен кодекс, от един приет от Народното събрание Списък на събитията, сведенията и фактите, които представляват държавна тайна - нормативни актове, които са приети преди много години. Изобщо липсваше регламентиране на тази част от дейността, която сега е залегнала в закона - кой има право на достъп, кога има право на достъп едно лице, условията, при които то може да получи този достъп.
Като цяло аз подкрепям законопроекта. Ще гласувам за неговото приемане на първо четене.
Същевременно обаче искам да обърна внимание, че предложеният законопроект по мое мнение ще трябва да бъде преработен в определени насоки, за да отговаря на нашата конституция. Струва ми се, че така, както е предложен от вносителя, има редица положения, които противоречат на ясни текстове в нашата конституция.

Става дума за условията за получаване на достъп до класифицирана информация. Съгласно чл. 38 никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение с изключение на случаите по чл. 42, ал. 1. А това са случаите, при които три лица имат право, по силата на своето служебно положение, на пълен достъп - председателят на Народното събрание, президентът на Република България и министър-председателят.
По-нататък законопроектът предвижда, че когато някое лице, което има нужда да получи класифицирана информация направи постъпки, то се проучва. Много подробно е развита тази материя. И въз основа на това проучване на него може да се даде или да се откаже достъп до тази класифицирана информация. На мен ми се струва обаче, че тези текстове се намират в противоречие с чл. 80 от нашата Конституция, по силата на който длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им представят исканите от тях сведения и документи. И въз основа на този текст от Конституцията е и чл. 95 от нашия правилник, по силата на който всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна. Става дума за глава девета от нашия правилник "Парламентарно проучване, анкети и слушане".
Аз смятам, че този текст трябва да бъде коригиран. Това може да стане между първо и второ четене, защото на мен ми се струва, че освен тези три лица, има една друга категория лица, които имат право по силата, може да не го наречем служебно положение, но по силата на своето положение на достъп до класифицирана информация, и това са народните представители. За мен е неприемливо, когато една комисия, била постоянна или временна, на Народното събрание, трябва да се запознае със сведения, които принадлежат към така наречената класифицирана информация, нейните членове да бъдат проучвани по реда, предвиден в закона, органът по сигурността да се произнесе дали всички народни представители могат да получат достъп до тази информация. Това означава един орган, извън Народното събрание, и в нарушение на нашата Конституция, да приеме, че от една комисия, било по външна политика, отбрана и сигурност, било по вътрешна сигурност и обществен ред, било някоя друга, този орган да реши, че, да кажем, десет народни представители от 25-те члена на съответната комисия нямат право на достъп. Нали тези народни представители имат всички права на народни представители? Нали те след това ще трябва да гласуват, ще трябва да взимат решения? Ние сме свидетели, че често пъти в пленарна зала се налага да се разглеждат въпроси, които представляват държавна тайна, провежда се закрито заседание. Значи ли това един орган по сигурността да проучва 240 народни представители и да каже: от тях 100 не могат да присъстват на това заседание, не могат да участват във вземането на решения, не могат да участват в гласуване? На мен това ми се струва абсурдно.
И затова аз приемам, че този текст, разбира се, в следващите текстове, там, където е необходимо, се нуждае от една корекция. Независимо че аз по принцип приемам рестриктивния режим, върху който е изграден този законопроект, наистина да се ограничи достъпът до държавната тайна на лица, които имат право на този достъп, това да става при определени условия, особено това се налага след събитията от 11 септември миналата година. Но това не може да засегне правата, които Конституцията дава на народните представители, на постоянните комисии като органи на нашия парламент.
Аз отново заявявам, че ще подкрепя законопроекта на първо четене и ще се възползвам от правото да направя предложения за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за изказване, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
При разглеждането на закона в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше повдигната сериозна дискусия по някои текстове от закона, относно евентуално противоречие с текстове от Конституцията. Това, което повдигна като въпрос, като проблем, народният представител Йордан Соколов, действително беше разисквано в комисията, но аз искам да кажа -и това вероятно е известно на някои от народните представители - че този закон беше подложен на едно широко обществено обсъждане вследствие на един организиран от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред дебат, на който присъстваха много представители на нестопански организации, на ведомства, включително и на чуждестранни неправителствени организации.
Действително при обсъждането на закона в комисията се прие, че има някои текстове, които се нуждаят от доработка. И това също е отразено подробно и в доклада на комисията. Това, което чухте от народния представител Йордан Соколов, в никакъв случай не се различава от становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което беше прието на нейното заседание. Напротив, прие се, че между първо и второ четене ще бъдат предприети действия по даване на предложения и преработка на закона по някои конкретни текстове, които, естествено, ще го направят по-добър.
Какво имам предвид? Действително нормата на чл. 80 от Конституцията предвижда задължението на държавни органи, държавни служители и лица да се явяват пред комисиите, да дават обяснения, разяснения пред тях, да представят документи. Спорен е въпросът по принцип какъв трябва да бъде достъпът на депутатите до класифицираната информация. Но безспорно в рамките на правомощията, с които ни е облекла Конституцията, ние трябва да имаме такъв достъп.
Принципът на този закон обаче е "need to know" -("необходимост да се знае"). Тоест, всеки от нас може да има подобен достъп, но само в кръга на тези въпроси, които действително са в рамките на неговата компетентност. Аз, естествено, много бих се учудил, ако член на Комисията по култура, например, прояви интерес към въпроси, свързани с нашата отбранителна промишленост или със специалните служби. Тоест при доработката на този закон и на тези специални текстове трябва да се предвиди такава възможност на достъп на депутатите до класифицирана информация, щото това да не застрашава националния интерес.
Действително работна група, която много усилено работи по закона, е предвидила такива текстове, които предвиждат изключение от чл. 39 на закона. Но заедно с това се поставя въпросът за евентуалния достъп и на министрите, които са изключени от изключенията, предвидени в закона. Именно в тази насока ние също ще имаме предложения, като предвиждаме такъв достъп и за министрите, но само в рамките на тяхната специална компетентност.


Друг спорен въпрос, който не беше повдигнат от народния представител Йордан Соколов, но който беше разискван в комисията и който аз следва да докладвам, е въпросът, свързан със сроковете на засекретяване на класифицираната информация. Нашето мнение е, че тези срокове действително са прекомерно дълги и максималният срок от 50 години действително се отклонява в известна степен от практиката и на други европейски страни. В този смисъл предложението, което смятаме да направим, е тези срокове да бъдат чувствително съкратени за различните степени на информация, а именно на 30, евентуално 20 или 15 и 5 години.
Всички тези промени са предвидени от работната група към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и аз предполагам, че активността на депутатите от нашето Народно събрание ще допринесе за една по-добра доработка на закона.
Естествено, има и много предложения, които са направени от Съвета по законодателството. Тези предложения са изключително разумни. В областта на информационните закони ние се съобразихме с предложенията, направени от Съвета по законодателството по отношение на Закона за личните данни и действително там се наложи сериозна преработка, която доведе до приемането на един по-добре структуриран и по-добър закон.
Следва обаче преди всичко тогава, когато дискутираме този закон, да се придържаме към този основен принцип - принципа "необходимост да се знае" и трябва все пак да имаме предвид, че става дума за един закон, който е свързан с определени натовски стандарти. Трудно е ние да се отклоняваме от тях. Поначало трудно беше да се работи този закон. Неслучайно той е останал от миналото Народно събрание. В този вид, преработен от Министерския съвет, той влиза в Народното събрание в едно по-добро състояние и въпреки трудностите, които са свързани с организацията по приложението му, ние сме решени действително в кратки срокове между първото и второто четене да внесем такива поправки в законопроекта, които да го направят действен и полезен за страната и националната сигурност закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Думата има господин Тошо Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Дошло е времето, необходимо е да въведем една модерна законова уредба на обществените отношения, свързани със защитата на държавната тайна, различна обаче от досегашната уредба. Необходимо е цялостно уреждане на въпросите, свързани с използването на информацията, представляваща държавна тайна. Те са обосновани както в нашата Конституция, така и в някои решения на Народното събрание, а също и в решения на Конституционния съд. Всички, говорили преди мен, казаха, че имаме задължение и по отношение на евроатлантическата интеграция. Следователно, създаването на законова уредба за дългосрочно гарантиране на националните ни интереси изисква развитие на законодателството и хармонизирането му с нормите на НАТО и Европейския съюз.
Особено важно е разглежданият днес законопроект да бъде съобразен с Йоханесбургските принципи, приети през октомври 1995 г. от група експерти по международно право и човешки права. Полезно би било да се вземе предвид и становището, отразено в меморандума относно българския законопроект за защита на класифицираната информация на Глобалната кампания за свобода на изразяване на мнението в Лондон през октомври 2001 г.
По принцип подкрепям законопроекта, но би трябвало да се опитаме да направим някои подобрения между двете четения и да отстраним слабостите, които и други колеги забелязват в него. Тези слабости според мен и моите експерти са заложени още от работните групи, които го изготвяха под политически диктат на предишните управляващи.
Преди всичко най-неприемлив е списъкът от 107 позиции, обявени за държавна тайна, като за сравнение със Съединените американски щати при тях те са само 7. Под благовидния предлог за евроатлантическа интеграция, но без да ни се предоставят съгласуваните становища с НАТО, Европейския съюз и Венецианската комисия за демокрация чрез право, се засекретяват отново истината за тоталитарния режим и някои други неща, които българското общество би желало да научи. Всички ние говорим, че ще се откажем от излишните разрешителни и лицензионни режими за облекчаване на бизнеса и живота на българите, но няма да е добър знак, ако въведем нови 107 разрешителни и лицензионни режими относно информацията.
Бих желал да помислим не е ли достатъчно да обявим за държавна тайна преди всичко: данните за военновременните планови запаси; оперативната информация от дипломатическите служби и структурите на разузнаването, отбраната и сигурността; задълженията, произтичащи по международните ни договори за опазване на тайната, които са ратифицирани по надлежния ред и обнародвани в "Държавен вестник", като не допуснем засекретяване на документи или части от тях, които съдържат: данни за извършени насилия срещу личността; системно нарушаване на основни човешки права чрез потискане на отделни лица или групи от населението, особено по политически, социален, религиозен или етнически признак (за това се обръщам към колегите от Движението за права и свободи); действия, нарушаващи основните принципи на демократичната и правова държава; действия подчинявали страната на чужди интереси, водещи до практическа загуба на държавен суверенитет или съдържат данни за дейност, свързана със създаване на задгранични фирми на бившите служби за сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на армията, свързани с износ на капитали от страната ни, незаконна търговия с оръжие или наркотични средства; били са достъпни за чужди организации или граждани или са създадени до разпускането на бившия Варшавски договор и са архивирани в служебния архив на бившата Държавна сигурност; били са нормативни актове - индивидуални административни актове или други документи с разпоредителен характер, създадени до същата дата от или адресирани до органите или длъжностни лица в бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Друг момент е възможността за практически безсрочно проучване на кандидатите за допуск, включително с използване на специални разузнавателни средства. Аз ви призовавам: нека да сме европейска, а не полицейска държава по отношение на тази разпоредба.
Същото се отнася и за сроковете за засекретяване. Предлагат ни се 50 години, когато за сравнение отново със Съединените американски щати там са 10 години. На практика ни се предлага да засекретим истината за престъпления и през последните години на тъй наречения преход.
Липсва строга регламентация как и при какви задължителни условия, къде, кога и на какво основание се създава секретна информация и как и при какви задължителни условия, къде, кога и от кого тя се използва.
Липсва и регламентация за гарантирана публичност на регистъра за секретните документи, както и задължението за недопускане унищожаването на оригиналите на секретните документи и гарантираното им предоставяне в публичните архиви след разсекретяването.
Уважаеми колеги, с направените от мен бележки и с бележките и предложенията, които ще внеса между двете четения, по принцип аз приемам и ще гласувам за този законопроект. Призовавам всички колеги да го подкрепят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
За реплика има думата господин Дончев.

ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От думите на уважавания от мен колега Тошо Пейков оставам с впечатление, че неговото разбиране за закона е, че до известна степен се извършва едно засекретяване на данните от бившия тоталитарен режим. Що се отнася до разпоредбите на § 9 от закона аз смятам, че няма такова нещо. Точно фактът, че изчисляването на сроковете не започва от приемането на закона означава, че огромна част от сега съществуващите документи ще бъдат автоматично разсекретени поради изтичане на срока за засекретяване и поради това те ще бъдат напълно достъпни за всички по реда на този закон. Освен това съществува и редът за частичен достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, където все още секретната информация се заличава, но останалата част се предоставя.
Всяко твърдение от рода на горните, които чухме, всъщност противоречи именно с този дух на закона. Тук тези срокове се съкращават. Само това искам да изясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Дончев.
Господин Бояджиев, заповядайте за изказване.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера, давайки ми думата, вдигнахте много високо летвата пред мен, като ме обявихте за специалист по тероризма. Сега ще трябва да защитавам идеята, че разбирам малко и от тази материя, която сега обсъждаме.
Имаме един изключително важен законопроект пред себе си за първо четене и затова аз няма да влизам в детайли, въпреки че имам също много бележки по конкретни текстове. Ще ми се, както е прието при първо четене, да говоря по принцип по някои наистина важни въпроси.
Първото е, че законът наистина е необходим и навременен. В подхода ми към закона обаче малко се различавам с непрекъснато повтарящия се основен мотив, че законът трябва да се приеме, защото това е свързано с нашето приемане в НАТО. Моята позиция е, че законът е необходим, защото отговаря на националния интерес най-напред, а доколкото националният интерес в момента е свързан с приемането ни в НАТО, това е и вторичното, затова лично аз предпочитам да се придържам към позицията, добре формулирана от моя колега Гиньо Ганев, за конституционния патриотизъм. Най-напред ние сме българи, а оттук нататък вече и всичко останало.
Казвайки, че законът е навременен, искам да направя уговорката обаче, че законът според мен много съществено закъсня. Ако ние бяхме приели подобен закон още през 1990 г., едва ли щеше да има възможността т. нар. "досиета" да се използват за груби политически цели, манипулации, рекет и натиск или най-малкото тази възможност щеше да бъде силно минимизирана. Кутията на Пандора нямаше да пръска зловония и най-важното е, че нямаше да се създаде вторичен черен пазар на държавна тайна - нещо, на което ние сме свидетели през последните десет години. Колко секретни документи, някои от тях касаещи реални проблеми на националната сигурност, като имена на чужденци, помагали на българските специални служби и т.н., излязоха под формата на факсимилета или цитирани по страниците на масмедиите, именно защото нямаше ясен закон, а имаше твърде блед списък, който определяше границите на държавната тайна?
Ако имахме такъв закон през 1997 г., нямаше да има парадоксалния за мен Закон за достъп до документите на българското разузнаване - военнополитическо и военно, нямаше да има и световно уникалната по своя антинационален характер т. нар. "Комисия".
Не мога да устоя на изкушението и да не привлека вниманието ви към факта, че на 14 януари - деня, в който Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред започна гледането на законопроекта, в комисията беше депозирано и становище по този законопроект от т. нар. "Комисия".
Разбира се, всеки има право да изразява становище, но за мен парадоксалното е, че единственият член, който се предлага в това становище по същество и ви цитирам, е, че разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на "Комисията". За мен това е парадоксално - с един нов член да искат правото да продължават това, което за мен е в нарушение на много правила, на много принципи и най-важното - в нарушение на националния ни интерес.
Започвам да се чудя обаче докъде се разпростира ресурсът на търпимост на моите колеги от мнозинството, при положение, че техният лидер на два пъти преди парламентарните избори направи много ясни изказвания, че с този парадокс трябва да се свърши, а ние продължаваме да търпим този парадокс. Може би сега, обсъждайки и приемайки този законопроект, е дошло времето да намерим отговор и на този въпрос, още повече, че предложеният ни законопроект има сериозни финансови последици. И вместо да наливаме парите на данъкоплатеца в бюджета на "Комисията", можем да ги пренасочим към прилагането на закона, който предстои да приемем.
Важно качество на законопроекта е възприемане на принципа: "необходимост да се знае" - "нийд ту ноу". Това е един модерен, утвърден, мениджърски, управленски принцип, който в сферата на сигурността има своето определено значение като подход.
Отново съм изкушен да припомня, че когато в нашето Народно събрание в самото начало обсъждахме въпроса за парламентарните комисии и аз призовах към това - принципът "нийд ту ноу" да се приложи малко по-сериозно, доста мои колеги вдигнаха глас, че аз искам да огранича депутатските права и конституционните права, за което говори и господин Соколов в своето изказване. На практика такова е моето разбиране. И не мисля, че в закона и в неговия дух се съдържа диференциран подход към народните представители и даване допуск на едни, отказвайки допуск на други, но прилагайки принципа "нийд ту ноу" - "необходимост да се знае", то подходът трябва да бъде - какво е необходимо на народното представителство да знае, за да може да взема своите решения какво трябва парламентарните комисии да получават като информация, за да могат да вземат своите решения? Очевидно е, че не се касае за диференциран подход, а се касае за ясно и категорично прилагане на принципа "нийд ту ноу".
Ще ви дам един пример. Аз не съм юрист. Знаете, че съм инженер, знаете, че друга професия съм упражнявал 30 години. Имам претенциите да познавам американската практика, доста по-слабо познавам европейската практика, но ще ви дам пример с въпроса за контрола върху специалните разузнавателни средства, който се осъществява в американския Конгрес и в неговите специални подкомисии по разузнаване - Сенатската и на Палатата на представителите. Там твърдо се прилага принципът "нийд ту ноу". Членовете на тези две подкомисии - по разузнаването, минават на задължителна проверка през ФБР, независимо че са депутати, конгресмени, избрани от американския гласоподавател. Те минават на такава проверка и, за да влязат в комисиите, трябва да получат "клиърънс", трябва да получат наистина право на достъп до такава информация, но и този достъп не е неограничен. Как се ограничава контролът върху специалните разузнавателни средства и тяхното използване? Никога с конкретика, никога с разбивки като подслушвания, проверка на кореспонденция, с глобални цифри.
Директорът на ЦРУ и министърът на правосъдието, държавният секретар по правосъдието са задължени със закон да дават информация на тези комисии, от която да се вижда колко разрешения са искани за осъществяване на такъв контрол чрез използване на разузнавателни средства, колко разрешения са дали американските съдилища, колко искания за разрешения са били отхвърлени, колко искания за продължаване на тези разрешения са депозирани. И когато сравнят тези справки от настоящата година към миналата година и американските конгресмени видят, примерно, че има двойно нарастване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, те упражняват своя контрол, като казват: чакайте, къде отиваме, мотивирайте се защо двойно увеличавате исканията за разрешение за контрол, полицейска държава ли ставаме?! И ако не получат удовлетворителни отговори, те просто не гласуват бюджет за едно такова разширение за следващата година. Ето необходимостта да се знае отново секретна информация, но информация обща, а не детайлизирана.
За съжаление, казвал съм го и продължавам да го казвам, настройката ни не е на принципа "Need to know", настройката ни е на емоционалния принцип "Вярват ми - не ми вярват". Приема се, че като се създава някакъв режим за контролиране кой какво според необходимостта да знае може да знае, е израз на недоверие. Това е отново в управленски план възможност да се пести време, възможност да се повишава ефективността на действие. За какво министър-председателят да чете справката за Молдова, ако тя е изготвена за президента, който трябва да се срещне с молдовския президент? Ами, само ще му губи времето при посещение там. Давам един фиктивен пример. Това в никакъв случай не означава недоверие към министър-председателя. Просто означава мисъл за неговото време - да не се занимава с неща, които в момента не са му необходими. Ако той пожелае, разбира се, винаги може да получи тази информация.
Така че - ще си позволя да мина малко на шеговита нотка, ако ние имаме съмнение по принципа "Необходимост да се знае" и при гласуването и при второ четене на закона реагираме по принципа "Вярват ми - не ми вярват" - аз ви обещавам, че ще лобирам много сериозно за въвеждане на една нова категория на секретност, каквото няма в никое законодателство, и ще станем известни по света, както станахме известни с комисиите и разкриване на документите на разузнаването. Не "Топ сикрет", не "Фор йоър айс онли" - "Само за вашите очи", а категорията "УПП" - "Унищожи преди прочитане". Тогава тези, които искат да получат информация, ще могат да я получат, но поне донякъде ще се приложи принципът на необходимост да се знае, ако на плика отгоре седи категорията "УПП", че получаваш, но все пак не е за тебе и няма защо да я четеш. Разбира се, това в шеговита форма.
Важно качество на законопроекта, който ни е предложен, е, че в него е регламентирана еднаква система на принципи и мерки по защита на националната и чуждестранната класифицирана информация и няма практическа възможност за въвеждане на двоен стандарт. Вярвам, че това ще бъде оценено положително по пътя ни към НАТО и към Европейския съюз.
Следва да отбележа, че в работата по този законопроект по инициатива на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се постигна широко обсъждане при активно обществено участие. Ще спомена само публичната дискусия, организирана от комисията съвместно с фондация "Програма "Достъп до информация", в която взеха участие представители на изпълнителната и съдебната власт, неправителствени организации и широк кръг експерти. Така че аз смея да твърдя, че по този законопроект ние наистина имаме обществен дебат, имаме широк спектър от мнения и нашата задача ще бъде между първото и второто четене да намерим точните формулировки и да направим закона такъв, какъвто е необходим на нашата държава.
Специално отбелязване заслужава и един друг факт и ще си позволя да го кажа - това е извършеното с широк професионализъм проучване на националния и международен законодателен опит по въпросите на държавната и служебната тайна по линия на програмата "Студенти на стаж към парламента". Техните проучвания и това конкретно проучване, което цитирам, са една илюстрация за това, че ние като народни представители разполагаме с един изключително важен ресурс, който може би все още не използваме достатъчно активно. Но тези млади хора под ръководството на техните професионални ръководители наистина вършат една чудесна работа.
Подчертавайки важността на разглеждания проект, аз съм далеч от мисълта, че законът ще изглежда точно така. Напротив, проектът има твърде много несъвършенства и споровете могат да започнат още от заглавието на закона. Защо директно пренасяме чуждицата "класи файт" в един български закон за класифицираната информация? За да е ясно на партньорите ни, когато четат на кирилица заглавието на закона, за какво става дума ли? Едва ли. Сигурно може да се намери по-точно българско съчетание, което покрива съдържанието на понятието "класи файт или класифицирана информация".
Едно от големите предизвикателства пред нас ще бъде хармонизирането на конституционно признатите права с изискването за едно по-строго регулиране и използване на някои елементи от тях. Тук си спомням една сентенция на бележития американски писател Марк Твен, който казва, че американците имат всички права и благоразумието да не ги използват.
Според мен, в този закон наистина има място, търсейки хармонизирането между конституционните права - това, което и господин Соколов спомена - с рестриктиращите, въпреки че не ми харесва тази дума, но все пак регулиращите норми на закона за това как ще се прилага принципът "Необходимост да се знае" по отношение на държавната тайна.
След случилото се на 11 септември аз съм убеден, че американците, следвайки сентенцията на Марк Твен, ще се откажат от още доста от своите права. Самият факт, че въвеждат документи за самоличност на лицата, за американците и за борците за човешки права е нещо немислимо, но очевидно е, че до това нещо ще се стигне.
Безпокои ме обаче тенденцията, че с всеки нов закон ние като че ли създаваме нови специализирани органи. Това води до експандираща администрация и всички произтичащи от това последствия. Спомням си "Законът на Мърфи", който казва, че отворите ли една кутия с червеи, никога не можете да ги върнете обратно в същата кутия, а трябва да търсите по-голяма кутия. Боя се, че ние работим именно с такава тенденция - непрекъснато да отваряме кутии и след това да отваряме още по-големи кутии. Така че тук има какво да се мисли.
Много важно е да решим и въпроса кой има право да слага гриф за секретност и да определя тоя гриф за секретност. Спомням си, че когато президентът Картър влезе в Белия дом, първият му административен указ беше да се направи проверка колко човека в Щатите слагат грифове за секретност. Оказа се, че са повече от 10 000 и с втори указ Картър ги намали драстично.
Така че, ето, дайте да се учим от американския опит и да ограничим отсега кръга на тези, които ще имат правото да казват какво е държавна тайна и какво не е държавна тайна.
Дали трябва да следваме препоръките на някои колеги и да разширим кръга лица, които, образно казано, да останат извън обхвата на закона, или все пак по-разумно е да разпишем каква е информацията, която трябва да получават? По всяка вероятност това ще е един от въпросите, по които ще дискутираме при второто четене.
Мога да продължа, разбира се, но не искам да се спирам на конкретни текстове. Убеден съм, че трябва да приемем закона на първо четене и призовавам за това. Отчитайки сложността на материята и това, което ни предстои, предлагам да приемем максимално допустимия срок между първо и второ четене, за да имаме наистина възможността и в специализираните комисии да съсредоточим усилията си върху нанасяне на необходимите поправки за хармонизиране на тоя важен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Следващото изказване, ако няма реплика - госпожа Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Формално Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие с консенсус решение да подкрепи законопроекта, но от всички парламентарни групи имаше много сериозни възражения особено по това, което говори преждеговорившият и безусловното приемане на принципа "необходимост да се знае". Тази принцип е прокаран толкова крайно и рестриктивно в закона, че буди много повече страхове, отколкото сигурност. Има само трима души в държавата, които имат достъп до всичко - президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание. Всички останали получават достъп, след като службите им издадат документ за това.
Опасност първа. Не може да се пренася механично опитът на САЩ. САЩ са президентска република и президентската администрация има определени други функции върху част от държавния апарат, с който управлява държавата. Не може механично да се пренасят функциите на американския Конгрес върху българския парламент, защото България е просто парламентарна република, тоест най-важните решения се вземат в парламента. Никога в тези 12 години и без регламент парламентът не е нарушавал принципа "необходимо да се знае" и никога специализираните му комисии не са получавали всевъзможни подробности, които не е необходимо да получават. Но когато специализираните парламентарни комисии разглеждат примерно бюджетни въпроси, едни от които са бюджетите на ведомствата със специален статут и на специалните служби, те гледат числа и, разбира се, от тези числа също могат да се направят извода много ли разрешения са издадени за използване на спецсредства и много ли се е увеличило перото в бюджета за тази цел или не. Аз не мисля, че това е лоша практика, която трябва да бъде изоставена и която е неполезна.
Дадох на колегите примера когато беше Косовската криза, когато в комисиите по национална сигурност и външна политика, заседаващи сборно, идваше Генералният щаб и Военното разузнаване, които идваха с плановете и картите. Как иначе искате Народното събрание да вземе решение да има ли коридор за самолети или да няма, кога да се даде, по какъв начин, в каква поредност и т.н.? Разбира се, никой никога не е влизал в някакви детайли и подробности, които излизат извън необходимостта да се вземе решение. Но начинът, по който е написан законът, просто ограничава това.
И не е вярно твърдението, че всички народни представители формално са поставени при еднакъв статут и това не ограничава правата им. Да, те са формално поставени в еднакъв статут доколкото да си поискат разрешение от спецслужбите, намиращи се под определен контрол. По българската традиция в обществения живот - на тези, които управляват в момента. Ние не можем да избягаме от народопсихологията си и тези проблеми няма да свършат сега. Ние всички сме добронамерени, палачинката се обръща непрекъснато, някои от властта преминават в опозиция и обратно и могат да опитат жилото и меда на едно и също решение.
Но все пак е хубаво да се придържаме към едни отношения на баланс, които обикновено спасяват обществения живот от екстремални позиции. Народните представители в парламентарната република трябва да имат друг статут, не този, който законът предвижда, по няколко прости причини. Първо, не може парламентът да се предпоставя от специалните служби дали да избира еди-кои си членове на специализираните комисии или не. Второ, ще възникне въпросът, ако все пак членовете са избрани, а не получат допуск до информация, ще ги освобождаваме ли? Трето, наистина съществува чл. 80 от Конституцията, който не създава никакви ограничения. Ако ние със закон въведем такива ограничения за народните представители, просто ще приемем един противоконституционен закон в някаква негова част.
Има обаче няколко неща, които за мен са смущаващи. Има детайлно разработено кога са налице условията на глава пета, за да се приеме, че е налице надеждност на лицето от гледна точка на сигурност и надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайна. Например за надеждност на лицето от гледна точка на сигурността... Само за пояснение на колегите, има осем изисквания, описани в чл. 43, които казват кои са изискванията, на които трябва да отговаря лицето. Шест от тях са относително тривиални - българско гражданство, пълнолетие, образование и т.н. Две са: надеждност от гледна точка на сигурност и надеждност от гледна точка на опазване на тайна.
В надеждност на лицето от гледна точка на сигурност има четири условия. Трите са да не участва в шпионска, терористична, саботажна, диверсионна дейност и т.н., общо взето абсолютно приемливи. Четвъртото обаче е осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред - нещо, което е възможно да бъде тълкувано твърде широко. И всякакво въвличане по някакъв начин на някого в един скандал на обществено място, който е свързан с това, че дори нарушил Указа за дребно хулиганство, може да създаде проблеми да не получите довереност. Защо обсъждам това? Защото когато има политически противоборства и някой реши да използва спецслужбите не по предназначението, няма никакъв проблем да ви лепнат участие в един обществен скандал и да отидете да се оправяте дали всъщност сте потърпевш, дали сте инициатор, дали сте активен участник, дали сте бил просто присъстващ и т.н.
По отношение на чл. 45, което е надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайна, мисля, че в общи линии нещата са добре изписани и въпреки всичко дават основание за субективизъм. Например, приема се, че надеждност на лицето е налице, когато липсват данни относно несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи, факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице, укриване и даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването. Тази преценка я прави човек от спецслужбите. Вие общо взето не можете да се защитите по никакъв начин. За тази цел, когато се установява благонадеждност дори на народните представители, по силата на този закон се използват специални разузнавателни средства. Приема се, че лицето, което ще се подлага на тест за благонадеждност, ще даде съгласие. Законът обаче предвижда и възможност в чл. 47 при проучването на кандидати, постъпващи за първи път и изпълняващи задачи, да се събират и данни за трети лица, които са посочени във въпросника от проучваното лице. Направи се довод в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от страна на представителите на Министерския съвет, че това ще става по Закона за защита на личните данни, който ние сме приели. Там е работата, че няма практически механизъм да се избегнат злоупотреби. Ако съответното длъжностно лице от спецслужбите е добросъвестно, проблеми вероятно няма да има. Но ако то иска да злоупотребява с информация, няма да има никакви практически пречки.
Ето тези въпроси бяха обсъждани в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние приехме с консенсус както идеята, че ще приемем закона на първо гласуване, така и че ние ще си дадем три седмици срок за предложения между първо и второ четене и че всички ние, от всички парламентарни групи, се съгласяваме, че това са опасностите, които трябва да бъдат коригирани.
Така че аз, довеждайки до знанието на широкото народно представителство тези проблеми на закона, се изказвам в подкрепа на този закон, защото има необходимост от такъв, защото той е добре написан като такъв, но мисля, че също така ще се обединим около необходимостта тези неща да бъдат изчистени.
Това показва българският политически живот в продължение на 12 години - през 2-3 години избухване на такъв скандал, свързан със злоупотреба със специални разузнавателни средства по отношение на политици, с подслушвания, с "бръмбари", с това за какво се използват специалните служби, кого подслушвали и следели, за какво използвали тази информация. Може би ще минат десетилетия, когато начело на тези служби ще има не политически назначени лица, а много професионално подбрани, че те ще имат механизми за самоконтрол. Но докато доживеем до онова светло време на истинската демокрация, е добре да не създаваме закони, с които излишно да си образуваме нерви. Надявам се, че и колегата Дончев ще предложи удължаване на срока до три седмици и призовавам народните представители, след като бъде направено такова предложение, да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика - господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Взимам думата, за да направя някои малки уточнения. Тъй като се създаде впечатление, че този закон едва ли не е реципиран от американското законодателство, аз искам да посоча изрично отразеното и в мотивите на закона. Всеки може да прочете мотивите на сайта на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, където е отразена и цялата дискусия. При изготвянето на този закон е използван преди всичко законодателният опит на редица европейски страни и преди всичко опитът на новоприети страни-членки на НАТО, а именно Чешката република, Република Полша и Унгарската република. Тоест, в никакъв случай не мога да се съглася да се твърди, че това е един изцяло реципиран, едва ли не преведен от английски език, американски закон. Нищо подобно, напротив, той е съобразен именно с постиженията на законодателствата именно на Европейския съюз и именно на страни, които са със сходен път на развитие като България.
Друга малка неточност, която бих желал да отстраня, допусната вероятно неволно, е, че действително гласуването в комисията не беше с консенсус, имаше един "въздържал се", който предполагам, че ще се изкаже.
И още нещо във връзка с отношението към службите и въобще към проучването, което се предвижда по този закон. Тук с доста общи думи се направи едно внушение, че едва ли не службите просто ще ни подслушват, ще ни разследват. Но ние трябва да си дадем сметка, че това са държавни служби, че в никакъв случай ние не трябва да правим някакви констатации за зависимост и възможни злоупотреби от страна на служителите на предвидената Държавна комисия по сигурността на информацията. Тези служби са именно служби за сигурност и обществен ред, те представляват един инструмент, те нямат собствена воля, те изпълняват заповеди. И естествено е, че именно те ще проверяват, защото никой друг няма капацитет да проверява. Не е вярно това, че шефът на Националната следствена служба или на която и да е друга служба, няма да бъде проверяван. Между първо и второ четене ние предвиждаме специален механизъм това да става от самата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Госпожо Дончева, заповядайте да вземете отношение към отправената към Вас реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Дончев, в моето изказване никъде не е имало твърдение за рецепция на този закон от американски източници. Частта, която коментираше разликата между нашата и американската държавна система, беше по повод на колегата, който се изказа преди това и се позова на този опит.
Освен това, вярвам ще си спомните, че експертите, които присъстваха на заседанието на комисията, ни предупредиха, че във всички тези страни, от които реципираме въпроси с кръга на лицата, които да имат пълен достъп до информацията или малко по-малък от пълен, е различно решен.
На следващо място, вероятно ще си спомните изказванията на колегите, които са работили по закона преди това, че има очевиден натиск от другарите от НАТО ако може нищо да не се вади като информация. Но това едва ли е абсолютно буквално полезно и нужно за българската държава и нейните държавници. Има дефиниция на класифицирана информация. Там има три вида такава: държавна тайна, служебна тайна и чуждестранната класифицирана информация. Ако искате, може тази чуждестранна класифицирана информация да я отделим за тяхна сигурност.
За консенсуса - добре, приемете почти консенсус. Аз употребих думата, за да остане залата с впечатление, че ние сме добронамерени и конструктивни и че отчитаме полезността и необходимостта от този закон.
А що се отнася до това какво могат или не спецслужбите, не питай старо, питай патило. Ако не питаш и патило, чети вестници. Дванадесет години политическите скандали в българския политически живот са започвали и поддържани винаги оттам, господин Дончев. Аз Ви го казвам с добро чувство и смятам, че политиците на България ще спечелят, ако намерят необходимия баланс, така че да контролират пространството зад гърба си.
Вярвам, разбрахте какво искам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Необходимостта от модерна законова уредба на обществените отношения, свързани със защита на държавната тайна, и необходимостта от цялостно уреждане на въпросите, свързани с използването на информацията, представляваща държавна тайна, е обоснована в т. 34 и т. 43 от Концепцията за национална сигурност на Република България, която е приета от Тридесет и осмото Народно събрание. Цитирам: "Национален приоритет за България е членството в НАТО и Европейския съюз, който отговаря на дългосрочните интереси на страната".
В този процес на присъединяване към евроатлантическите структури е особено важно да се приеме специален закон, с който да се гарантира защитата на държавния информационен ресурс от изтичане на важна за страната политическа, икономическа, научно-техническа и друга информация.
Създаването на съответна законова уредба за дългосрочното гарантиране на националните интереси съгласно т. 47 от цитираната по-горе концепция изисква развитие на законодателството и хармонизирането му с Европейския съюз.
Следователно никой не отрича необходимостта от приемането на такъв закон. Но то може и трябва да хармонира с изработването на качествено законодателство, постигнато с по-голям обществен консенсус. Последното не влиза в противоречие с основната цел на предлагания законопроект, а тя трябва да бъде свързана със следното: държавата и държавните органи да понесат тежестта, доказвайки пред обществото необходимостта от класифициране на част от информацията. Искам тук да напомня, че по внесения законопроект бяха направени действително публични дискусии и критиките при тези дискусии бяха насочени както към структурата и философията на законопроекта, така и към непрецизни текстове и терминология.
Внесеният от Министерския съвет законопроект нарушава основни граждански права, регламентирани в международни документи и в Конституцията на България. На повечето присъстващи в залата са добре известни международноправни документи и вътрешноправни норми, гарантиращи правото на гражданите на информация, съхранявана от държавните органи и учреждения. Всички те единодушно признават правото да се търси, получава и споделя информацията, в това число правото на достъп до информация на държавата, сред основните човешки права. Във връзка с това представеният законопроект също трябва да гарантира основното човешко право на информация, което налага основното очертаване на кръга данни, свободния достъп до който се налага да бъде ограничен в името на защита на националната сигурност и обществения ред, и при спазването на изрично определени принципи, гарантиращи защита на правото на гражданите и на информацията.
От формулираните недостатъчно прецизно чл. 1, ал. 1 от законопроекта е видно, че целта на законопроекта в действителност е да защити от нерегламентиран достъп класифицираната информация. Каква всъщност е целта на този законопроект? Очевидно е, че стандартите, наложени и изисквани от НАТО спрямо страните-кандидатки за членство, не са в посока скриване на определена информация, а в посока ясни правила за засекретяването й. Тези правила се подчиняват на определени принципи, чиято основа е правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, с изключение на легитимно предвидената държавна тайна, респективно служебна тайна.
Именно към това е насочена една от същностните критики към предлагания законопроект в защита на едно от основните човешки права - правото на изразяване, правото на информация и правото на слово. Правната уредба на класифицирането на информацията не е самостоятелна уредба. Тя е свързана и подчинена на правата на гражданите, тоест, тайната, класифицираната информация не е природна характеристика на държавната или служебната тайна. Тя е само средство, което защитава интересите на националната сигурност, обществения ред и правата на други граждани.
В тълкувателно Решение № 1 на Конституционния съд на Република България от 1996 г. относно чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията ограниченията на правото на информация на гражданите, на правото на изразяване на гражданите, на свободата на словото са разгледани като изключения от така наречените комуникационни права на гражданите. В решението на Конституционния съд от 1996 г. се казва още, че ограниченията на правото на информация и правото на изразяване не трябва да се противопоставят на правата на гражданите, а да се разглеждат в едно подчинено отношение по отношение на основните човешки права. Същото е отбелязано и в принципите на групата "Артикъл 19".
Следователно философията на една нова редакция на законопроекта трябва да намери баланс между конституционно защитените ценности и сигурности на обществото и личността. В международната нормативна уредба, както и в българската правна уредба, съществуват стандарти, единствено гарантиращи основното право на всеки да търси, получава и разпространява информация и да има достъп до информация, съхранявана от държавните органи. Стандарти за това как по-добре да се крие информацията няма нито в международното право, нито във вътрешното право на Република България. Увеличава се възможността на специалисти от служби за сигурност да се бъркат в живота на гражданите, което противоречи на редица международни актове и на чл. 32 от Конституцията на Република България, гарантиращ неприкосновеност на личния живот на гражданите.
В тази връзка подлежи на сериозна критика предвиденото в законопроекта Приложение № 2, съдържащо основни противоконституционни изисквания, защото според Конституцията никой не може да бъде преследван или ограничаван в правото си поради свои убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или за чужди убеждения.
При предвидените в законопроекта процедури за проучване и регламентиране на достъп се засягат пряко и трети лица без тяхно знание и съгласие - например чл. 47, ал. 1.
Неправомерно е също така предвижданото създаване на досиета за всички подлежащи на проверка за достъп лица. Обсъжданият законопроект създава също така условия НСС да раздуват щатовете си, защото кръгът на информацията, определена като класифицирана, също е раздут, Приложение № 1 от законопроекта. Това налага Народното събрание да прецени целесъобразността на очертаващата се тенденция всеки нов закон да създава и нова администрация. Тази опасност се споделя и от проф. Мръчков, който е председател на Консултативния съвет по законодателство към Тридесет и деветото Народно събрание.
В чл. 1 от предлагания законопроект е предложено едно определение на понятието "класифицирана информация", което на практика означава липса на точна дефиниция на един основополагащ за материята термин. Наложително е определението на понятието "класифицирана информация" да бъде разгледано във връзка с основната концепция на закона. На практика липсата му може да се обясни с отсъствието на ясна воля от страна на вносителите да се заяви, че една информация става тайна само след изпълнена процедура по класификацията й. В противен случай в сила остава положението, според което една информация е секретна по силата на самото си създаване.
Тук е мястото да се отбележи също и необходимостта от терминологично уеднаквяване на понятията относно класифицираната информация и понятията относно достъпа до нея. Непрецизни формулировки има в чл. 1, чл. 2, чл. 27, ал. 1.
В предлагания чл. 29, ал. 1 и ал. 2 не е уреден въпросът за служебната тайна. Като нецелесъобразна може да се отбележи предвидената там възможност определени административни ръководители да класифицират определена информация като служебна тайна. Подобна постановка влиза в противоречие с Решение № 1 на Конституционния съд, което вече цитирах.
Член 36 и чл. 37, ал. 2 от законопроекта създават възможност за отклонения от режима за съхраняване на класифицираната информация. Предпоставка за това е практическата липса на разлика в определенията и съдържанието на предвидените нива за защита, фиксирани в категориите "строго секретно", "секретно" и "поверително". В този случай е логичен въпросът: как служителят, който ще маркира материалите и документите, ще ги различава?
Законопроектът не регламентира създаването на регистър на материали и документи, съдържащи класифицирана информация, който е на свободен достъп, а създаването на подобен регистър е наложително. Той не само ще подпомогне дейността на гражданите, но и ще улесни реда, условията и правото на достъп, ще се уреди и регламентира също така контрола по законосъобразност на действията на класификацията и работата с такава информация.
Предвиденият в чл. 38 регистър от материали и документи, съдържащи класифицирана информация, трябва да бъде публичен, за да се следи изтичането на сроковете за разсекретяване на конкретните документи.
Внимателното четене на внесения законопроект поставя, но не дава отговор на следния въпрос: кога една информация става класифицирана - при създаването й или при оценка на съответния орган?
В законопроекта много се разширява също така кръгът на така наречените "класифицирана информация", "защитена" и още повече "държавна тайна", което от своя страна създава реална опасност от възраждането на цензура. Това е от една страна.
От друга страна, законопроектът дава възможност на много ограничен кръг от хора да притежават и боравят с класифицирана информация, която да води до концентрирането на власт.
От трета страна, непрецизираната процедура по безконтролното засекретяване на информация може да доведе до осъществяване на умишлени опити да се укрие извършено престъпление.
Налице е противоконституционност в предвидените в законопроекта особености при изброяването на защитените интереси. Защото в чл. 41, ал. 1, изречение второ от Конституцията на Република България ясно е изброено за защитата на кои интереси може да бъде ограничено правото на търсене, ползване и разпространение на информация. Не е възможно със закон да се въвеждат допълнително ограничения, както и в случая предвижда законопроектът. Така например интересът, свързан с външната политика, не може да бъде защитаван изцяло като отделен интерес. Или, казано по друг начин, цялата информация, която се създава в Министерството на външните работи, не може да бъде принципно изключение от изложеното поле на право на достъп.
Изразявам също така и несъгласие със засекретяването на цели сборове от документи и материали, заради конкретен индивидуален материал, включен в тях.
В законопроекта няма ясни критерии за класификация на информацията. Органът, който създава информация, практически определя и степента на класифицираност. Никъде не е засегнат важният принцип, че след като една информация не е създадена при условия на защита и условия, които законът определя като необходимост за създаване на класифицирана информация, то тя не може да бъде класифицирана. Този "пропуск" създава възможност за неконтролируемо засекретяване и на практика води до безпринципност в едно такова важно дело, каквото е защита на класифицираната информация.
Липсват също така ясни отговорности на службите за сигурност в защита на тази информация в законопроекта. Не са предвидени разпоредби, въвеждащи задължения за разкриване на класифицирана информация, когато общественият интерес от узнаването й е по-значим и по-защитим от интереса, защитаван със засекретяването й.
Абсолютно противоконституционно е например предвижданата в законопроекта служебна тайна да се произвежда по силата на подзаконов нормативен акт. Подобна възможност противоречи на цитираното вече Решение № 1 на Конституционния съд от 1996 г.
Няколко думи относно правомощия за регистрация и ползване на достъп. В законопроекта обхватът е прекалено голям и ако службите детайлизират, там регламентът ще се окаже, че те не могат да контролират нещата.
Аз ще предложа да се свие обхватът на информацията, която се определя като държавна тайна на базата на нашите собствени интереси.
Съдържанието на чл. 28 е много широко и неточно, а списъкът на фактите, сведенията и предметите, които са държавна тайна, Приложение № 1, е прекалено обширен. Последният същевременно е много важен, защото е един от критериите за понятията "държавна тайна" и "класифицирана информация". Ако той бъде приет в този му вид и съобразно чл. 28 от законопроекта, се налага отмяна на списъка на фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна за Република България.
В законопроекта е заложено противоречие с Конституцията на Република България и със Закона за достъп до обществена информация, което се отнася до предвидената възможност изпълнителната власт да решава коя информация да бъде тайна и коя не. Въпросът практически е решен в действащите такива закони - например Търговския закон, Закона за банките, публичното предлагане на ценни книжа и т.н.
В законопроекта не е изяснено също така действието на закона особено по отношение на преразглеждането на класифицирана информация на основание чл. 38. Необходима е изрична разпоредба, която да регламентира чрез документи и материали, маркирани с гриф "Секретно", преди влизането на закона в сила да се прилагат установените от закона срокове, считано от момента на създаването им, а не от влизането на закона в сила.
Наложително е да се комбинира с нов закон за гражданския... специалните служби. Предложеният законопроект създава потенциална възможност за проблеми и трудности при разкриване на информация, съдържаща се в архивите на бившата Държавна сигурност.
По принцип позволявам да напомня заявените от най-високо държавно, а също и партийно, ниво намерение и задължение на България за уеднаквяване на законодателството по европейски стандарти. Ще отбележа, че горецитираното положение влиза в противоречие с т. 9 на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която гласи: "Асамблеята приветства отварянето за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни досиетата на тайните служби. Тя съветва всички въпросни страни да дадат възможност на засегнатите лица да разгледат при поискване от тяхна страна досиета, водени за тях от бившите тайни служби."
Същевременно добре е известно, че информацията, класифицирана като "държавна", "служебна" или "военна тайна", е държавна собственост и след изтичане на нейния срок за секретност тя не трябва да се унищожава. Подобно намерение е заявено в чл. 1, т. 4 от законопроекта, но не са предвидени наказателни санкции за законно унищожаване чрез въвеждане на нови наказателни състави в Наказателния кодекс. Трябва да се предвиди възможност след този срок информацията да бъде открита и публична от Държавен архив със срок на съхранение - постоянен. В противен случай е налице противоречие с чл. 13, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация. В тази връзка е очевиден поредният пропуск в предлагания законопроект. Той не изяснява въпроса архивните материали на бившата ДС, които по силата на действащото законодателство не са държавна тайна още от 1994 г.
Член 42 от законопроекта не изяснява кой и кога изисква проучване за надеждност на достъп. Не е без значение привидната терминологична неяснота относно понятието "нерегламентиран достъп", с което на практика е обозначено съдържание, надхвърлящо значението на думата "достъп" в българския език.
В проведените дискусии и обсъждания на законопроекта вече са натрупани достатъчно сериозни аргументи против силно редуцирания състав - да имат достъп до класифицирана информация само трима души в Република България.
Един от недопустимите проблеми, който създава тази постановка, е реалната възможност за блокирането работата на администрацията. Поименно ограничение на разрешен достъп в чл. 8, ал. 2 не е съобразен също и с Конституцията на Република България, с което са скрепени статутът и функциите на прокуратурата. Затова главният прокурор също следва да бъде включен в списъка на лицата, ползващи правото на достъп до всички нива на класифицирана информация по силата на своята длъжност.
За осъществяване на правомощията си прокуратурата трябва да има право да събира информация без ограничения под какъвто и да е предлог. Това право не може да бъде регулирано от закон или от държавен орган, както предвижда законопроектът. В този смисъл предоставянето на изключително безконтролно право на утвърждаване списъци с констатирана информация на изпълнителната власт е нарушение на Конституцията, защото прокуратурата може да бъде изолирана от достъп до информация, включително, съдържаща данни за извършени престъпления. Също така прокурорите не могат да бъдат проучвани от изпълнителната власт, тъй като това конституционно право принадлежи на Висшия съдебен съвет. Горепосочените противоконституционни постановки, както и предвидено проучване на магистрати за достъп пораждат основателни съмнения за недопустимо влияние на изпълнителната власт върху съдебната. Във връзка с това смятам за оправдано народните представители да бъдат посочени в отделна точка.
Във внесения от Министерския съвет законопроект липсва строга регламентация, която да гарантира, че новосъздадените национални структури ще контролират ефективно не само как, къде, кога и на какво основание ще се създава класифицирана информация, но също и как, къде, кога и от кого се ползва. Тогава съответните структури, които се предвиждат, независимо дали става въпрос за национален орган или НСС, ще имат възможност да контролират ефективно процеса. По този повод следва логичният въпрос: знае ли НСС колко секретни секции има в момента в държавата? Аз лично се съмнявам. Даже и кадастър все още не е направен. А какво остава да се знае и в коя секретна секция какъв вид информация има. На Запад и в НАТО не се дава достъп строго секретно, секретно и строго секретно от особена важност. Значи, първо, с този законопроект ние де факто не въвеждаме натовските стандарти за засекретяване, и второ, в НАТО се дава достъп за конкретен вид информация, за конкретен период в зависимост от нуждата, която изисква ползването от това лице, тоест заеманата от него определена длъжност. Дава му се достъп до конкретен вид информация, значи, не за строго и секретна, а за конкретен вид, време за ползване, начин на ползване. Тези неща, както отбелязах в предлагания законопроект, липсват.
Всичко това, което, ако не се запише като много строга регламентация в закона, не се въведе като основен принцип за работа на класифицираната информация, я превръща вместо в европейска, може да ни превърне в полицейска държава, още повече, че в условията за надеждност на проверяваните лица в законопроекта не се уточнява нищо за бившите служители - нещастни сътрудници на бившата ДС.
Член 117 от законопроекта също е противоконституционен, защото установява комисията като орган, компетентен да взима решение за предоставяне или отмяна на класифицирана информация, а чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България и т. 8 от чл. 32 от Закона за отбраната и Въоръжените сили урежда изрично това правомощие на Министерския съвет.
От друга страна, функциите на комисията и НСС се припокриват. И двете проучват, събират, анализират, издават разрешение за достъп. В законопроекта съгласно чл. 9 и 10, т. 1, чл. 6, ал. 2, § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби е ведомството с определени функции, а други лица са носители на властническите правомощия за издаване, прекратяване, отнемане, отказване на разрешението за достъп.
Трябва също да се акцентира, че с подзаконови актове по приложението на този законопроект може да бъде определен видът за дейността на комисията, но и въпроси за компетенциите на комисиите, както предвижда внесеният законопроект.
На трето място, необходимо е също да се изясни регламентацията и прецизира наименованието на раздел ll от глава втора, където се определят функциите на НСС относно класифицараната информация. Засилването ролята на НСС в контрола на информация, съчетано с предвиденото в чл. 11, т. 2 създаване на един нов орган на администрация със специални правомощия, на практика им дава възможност чрез осъществяване на допуск те да бъдат кадровици на цялата държавна администрация. На практика излиза, че НСС и предлаганата комисия ще проверяват сами себе си и всички други в държавата.
Тук е мястото да се посочи още една колизна формулировка в законопроекта. Предвижда се НСС да проверява и фирми за достъп до информация. Това противоречи на чл. 52 от Закона за банките, според който полицията може да проверява без съдебно решение само фирмите с над 50 на сто държавно участие. Необходимо е да се стесни рамката за въвеждане на ограничения, наложени от държавните органи при условията и по реда, предвидени в този закон. Това е още по-наложително, тъй като се предвижда те да бъдат уреждани с подзаконови актове, при това необжалваеми по съдебен ред, защото ще касаят сигурността и отбраната на страната.
Тук трябва да се отбележи принципната липса на правото на обжалване, отказ или отнемане на правото на достъп до класифицирана информация, заложено във внесения законопроект, още повече е недопустимо една комисия да е последна инстанция по отношение на жалбите. Не се допуска изключване на каквото и да е обжалване, защото това би означавало посегателство върху конституционното право на защита, гарантирана с чл. 56 на българската Конституция.
Предвиденото в чл. 4, ал. 1 и 2 прекомерно ограничаване на достъпа до класифицираната информация води до неефективното й използване или непълното й оползотворяване, особено информацията, ползваща специалните служби. Затова трябва да се опрости и облекчи процедурата за достъп и ползване на класифицираната информация, като същевременно се предвиди въвеждането на централизиран регистър или автоматизирана регистрация на всички, с осъществен достъп до нея.
Свършвам, господин председател. Да, действително аз съм човекът, който се въздържа, но ще се въздържа и в момента поради тези причини, които изложих пред всички вас. Но с увеличаването на срока и внасянето на нови предложения, каквито също и аз ще предложа и ако се приемат тези предложения, аз ще подкрепя законопроекта на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има думата господин Станимир Илчев. Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, за разлика от господин Бакалов, няма да се въздържа да гласувам "за" този закон, дори и в този му вид сега. Въпреки че огромна част от идеите, които тук се споделиха, освен безкрайно интересни са, според мен, и доста полезни.
Общо взето ние продължаваме, както в подобни случаи, с подобни важни законопроекти, да се въртим в един омагьосан кръг, когато се формират два лагера и те спорят помежду си на един частично изкуствен език. От една страна се казва, че ако законът е в максимална степен реципииран, извинявам се за политическия жаргон, който напоследък придобива силата на други понятия от тази категория - от рода на консенсус, пространство и т.н., но ако този закон е бил в много висока степен реципииран, той следователно е в обратна пропорция небългарски.
И обратно, ако този закон бъде обгрижен от нашия възглед да го адаптираме по-скоро към българските реалности, той следователно ще бъде по-малко европеиден или американоиден, по-малко хармонизиран и ще ни създаде противоречия и притеснения в по-нататъшния диалог с нашите партньори и бъдещи съюзници.
Имам чувството, че и двата аргумента взаимно се обезсилват и следователно може би на един по-нататъшен етап мнозинството от нас ще узреят за идеята да се откажат от такива абсолютизирани аргументи.
Законът е толкова реципииран, според мен, колкото е необходимо в случаите, когато се изработва закон, който не е имал своя прецедент в българското законодателство. И точно толкова адаптиран към българските реалности, колкото неговите автори -100 процента български народни представители, успеят да постигнат това в рамките на комисията.
Оттук нататък остава вероятно да си представим действието на този закон, което обаче не би могло да си представим извън взаимодействието му с други закони с подобен характер.
Аз нямам никакви притеснения около така наречените рестрикции. Такъв закон неизбежно носи рестрикции.
Колкото до това, че три лица в структурата на държавната система ще бъдат облагодетелствани напълно, консумирайки неограничено класифицирана информация, това е същото положение, което, според мен, в момента предизвиква една силна по-скоро емоционална фиксация.
Първо, много рядко тези три лица - председателят на парламента, министър-председателят и президентът на Републиката, принадлежат на една и съща политическа сила.
Второ, когато има такова съвпадение, това не означава, че автоматично се блокира действието на институциите, които те олицетворяват и ръководят. В тези институции винаги, ние сме го наблюдавали през последните години, възникват и съществуват много силни корективи. В нашата комисия, например, самите представители на изпълнителната власт влязоха в един любопитен спор, след малко ще ви кажа защо любопитен. Те се питаха най-колегиално и най-спокойно класифицираната информация на разузнаването, например, от кого ще се защитава: от специално звено на НРС, от специална служба на НРС или Националната служба за сигурност, контраразузнаването, ще създаде в рамките на НРС такава служба за съхранение на класифицираната информация?
От наша гледна точка това беше доста формален спор, от тяхна - доста съществен. Защото той е базиран на презумпцията, че ако разузнаването събира информация от екстериториален, да кажем, характер и става доставчик на информация, формирана извън пределите на страната, и я складира тук и след процедурата на класифицирането й разполага с нея, само то ли осъществява защитата й или другата служба, службата за сигурност, контраразузнаването, чиито прерогативи започват, разгръщат се и общо взето завършват пък на територията на страната?
Тоест спорът за това кой колко ще бъде овластен има своята логика, но той практически не може да бъде напълно разрешен никога. Ако той можеше да бъде разрешен някога, цял един литературен жанр нямаше да съществува. Докато слушах великолепното изказване на господин Бояджиев, си спомних почти в подробности книгата "Шестте дни на Кондора". Има такива стотици книги, в които воюват отделни представители на службите, отделни служби една срещу друга и понякога воюват с класически средства - чрез взаимно елиминиране, тъй като противоречията им очевидно са достигнали до един фатален момент и те търсят пряка развръзка.
И службите ще продължат да живеят в рамките на своите собствени колизии, както и отделните власти. И ако тук госпожа Дончева правилно апелира да помислим за своя тил, за това как народният представител и парламентът на една страна да не се чувстват ощетени в подобни случаи, а да се чувстват добре информирани и с достатъчно възможности за достъп до тази информация, аз го разбирам така: че това ще бъде един процес, а не един акт, чието решаване може да се потърси единствено и само в този закон.
Между другото, законите, които следва тук да разглеждаме и приемаме много скоро, през февруари, през март и през април, ако се вгледаме в законодателната програма на Министерския съвет, там се задава и концепцията за управлението на кризите, нашата комисия днес започва първото обсъждане и на новата редакция на Военната доктрина и на поправките и измененията в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Целият този концерт от законопроекти в един момент ще започне да работи и аз мисля, че пак от Народното събрание ще зависи какви диригентски функции ще поеме.
Няма никакъв проблем парламентът на страната ни да се занимава със случаи, когато са ограничени права не само на граждани, но и на народни представители. Няма никакъв проблем, и с това завършвам, Народното събрание на България да се заеме със съответните поправки в текста на този законопроект, там, където това след известно време ще се окаже необходимо. Но сега ние наистина се нуждаем от този закон. И не само защото той би бил един от аргументите ни в усилията да получим пълноправно членство в НАТО, а защото той, което също се изтъкна тук, съответства в доста висока степен и на националния интерес.
И както проф. Андрей Пантев в едно негово интервю преди няколко месеца изтъкна, тази сграда, освен всичко останало, освен тривиалната, ежедневна дейност и понякога доста скучните наши занимания тук, си остава мястото, където се формира националната философия.
Аз призовавам да мобилизираме този потенциал на нашето мислене, който би произвел някакъв продукт на националната философия. Само това би било основанието законът да се подкрепи или да се отхвърли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли други желаещи? Струва ми се, че отиваме към финала на дебата. Понеже наистина изглежда така, а наближава 11,00 ч., времето на ОДС е изчерпано, на Коалиция за България са останали само около 2 мин., не виждам повече желаещи и затова искам да помоля квесторите да поканят всички народни представители в пленарна зала. Предстои гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за защита на класифицираната информация.
Гласували 191 народни представители: за 180, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря ви.
За отрицателен вот - обяснение от господин Георги Пирински. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Самото съдържание на законопроекта, както е видно, не дава основание непременно да бъде отхвърлен, въпреки че много от въпросите поставяха сериозната необходимост от допълнително обяснение. И навярно в повечето случаи би трябвало да се въздържим.
Но аз гласувах "против", господин председателю, защото и на днешното заседание нямаше представител на вносителя на този законопроект.
Тук и в изказванията на много от народните представители, както например на господин Илчев, той дори споделяше как представителите на изпълнителната власт в комисията влизат в интересен спор помежду си - кой как ще пази информацията, как ще се прилага законът. Когато приемаме един закон, според мен, е крайно време да започнем да обръщаме внимание върху това как ще се прилага законът, а не само какво пише в него, тъй като, както и вие много добре знаете, половината от критиката за законодателството в България е, че то не се прилага.
Ето защо аз не мога да гласувам за закон, който не е известно как ще бъде прилаган. (Неразбираеми реплики от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Само че искам да Ви поправя. В самото начало беше направено 10-минутно изложение от представител на вносителя - заместник-министъра Бойко Коцев.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Той не е вносител. Вносител е член на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да започнем деловата част, искам да използвам възможността да ви поканя да бъдете за кратко мои гости в Клуба на народния представител в 14,00 ч. след приключване на заседанието.
Преди да преминем към Закона бюджета на Държавното обществено осигуряване трябва да се направи процедурно предложение за срока на предложенията по предходния законопроект.
Имате думата, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене на Закона за защита на класифицираната информация да се удължи на три седмици и в рамките на този срок да имаме възможност да направим така, че законопроектът, който днес приехме на първо четене, да придобие един вид, който да може максимално да удовлетворява обществената потребност от този законопроект, от една страна, и същевременно да се направи така, че да не нарушава някои норми на Конституцията и на основните закони в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цанев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за писмените предложения по Закона за защита на класифицираната информация, приет на първо четене, да бъде три седмици.
Гласували 167 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2002 Г.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моля в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, господин Радослав Бозаджиев, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков - управител на НОИ, госпожа Христина Митрева - главен актюер на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати лицата, предложени от господин Искров.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към доклада по законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., обн. в "Държавен вестник", бр. 111 от 2001 г.".
Комисията подкрепя заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли съображения по заглавието на законопроекта? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:
"§ 1. Члeн 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 2 млрд. 676 млн. 800 хил. и 400 лв., както следва:"
Предлагам, уважаема госпожо председател, да не чета всички цифри в големите таблици, а да бъде "съгласно приложението", което ще бъде приложено към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, продължавайте да докладвате по този начин бюджета.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "(2) Приема консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 3 млрд. 701 млн. 32 хил. и 400 лв., както следва:" (съгласно приложението).
"(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва:" (съгласно приложението).
(4) Приема излишък и финансиране по бюджета на Държавното обществено осигуряване, както следва:
IV. Излишък - 146,4 хил. лв.
V. Финансиране (-) - 146,4 хил. лв., в това число:
- външно финансиране - получен заем № 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие - 1 млн. 709 хил. лв.
- погашения от заеми със Световната банка (-) - 1 млн. 856 хил. лв.
- наличност в края на периода - 0."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 така, както беше изчетен в залата и подкрпен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 26.
Параграф 1 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно:
"§ 2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. (1) Приема бюджета на Фонд "Пенсии" по приходите на обща сума 2 млрд. 60 млн. 345 хил. и 300 лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(2) Приема бюджета на Фонд "Пенсии" по разходите на обща сума 2 млрд. 949 млн. 226 хил. и 200 лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(3) Приема субсидии (трансфери) между републиканския бюджет и бюджета на Фонд "Пенсии", както следва:
III. Субсидии (трансфери) от Централния републикански бюджет за други бюджети - 220 млн. 752 хил. лв., в т.ч. получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд "Пенсии" - 220 млн. 752 хил. лв., от които за здравноосигурителни вноски за пенсионери - 160 млн. 752 хил. лв., и трансфер за резерва за реформата в социалното осигуряване - 60 млн. лв.
(4) Приема дефицит по бюджета на Фонд "Пенсии", както следва:
IV. Дефицит - 668 млн. 128 хил. лв."
Както казах, комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 2 има ли изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 24.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 също не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 3. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" по приходите на обща сума 123 млн. и 14 хил. лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(2) Приема бюджета на Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" по разходите на обща сума 123 млн. и 14 хил. лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", както следва:
IV. Дефицит (-), излишък (+) - 0, няма дефицит."
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 3 желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване, подкрепен е от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 27.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 е постъпило предложение от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението и ви предлага окончателния текст на § 4:
"§ 4. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. (1) Приема бюджета на Фонд "Трудова злополука и професионална болест" по приходите на обща сума 44 млн. и 490 хил. лв., както следва:
1. приходи - 44 млн. 490 хил. лв.;
2. осигурителни вноски - 44 млн. 490 хил. лв., от които:
вноски от работодатели за работници и служители за ДОО - 44 млн. 490 хил. лв.
(2) Приема бюджета на Фонд "Трудова злополука и професионална болест" по разходите на обща сума 33 млн. и 797 хил. лв., както следва:" (Съгласно приложението.) "(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Фонд "Трудова злополука и професионална болест" и Фонд "Условия на труд", както следва:
III. Субсидии (трансфери) между бюджетни сметки - с отрицателен знак 3 млн., в т.ч. предоставени трансфери с отрицателен знак - 3 млн. лв., от които за Фонд "Условия на труд" съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - 3 млн. лв. с отрицателен знак.
(4) Приема излишък по бюджета на Фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
IV. Излишък - 7 млн. 693 хил. лв."
Това беше окончателният текст на § 4, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 4 в окончателния му вариант, редактиран от комисията, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 4.
Гласували 130 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 22.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 5. Член 5 се изменя така:
"Чл. 5. (1) Приема бюджета на Фонд "Общо заболяване и майчинство" по приходите на обща сума 190 млн. 724 хил. лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(2) Приема бюджета на Фонд "Общо заболяване и майчинство" по разходите на обща сума 326 млн. 155 хил. лв., както следва:" (Съгласно приложението.)
"(3) Приема субсидии (трансфери) между републиканския бюджет и бюджета на Фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:
III. Субсидии (трансфери) от Централния републикански бюджет за други бюджети - 140 млн. 101 хил. лв." (Разпределението е съгласно приложението.)
"(4) Приема излишък по бюджета на Фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:
IV. Излишък - 4 млн. 671 хил. лв."
Това беше окончателният текст на § 5, подкрепен от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст желаещи да вземат отношение няма. Подлагам го на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 32.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 също не са постъпили предложения от народни представители.
Чета окончателния текст. Това е текстът на вносителя, който Комисията по бюджет и финанси подкрепя:
"§ 6. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) Приема бюджета на Фонд "Безработица" по приходите на обща сума 233 млн. и 400 хил. лв., както следва:
I. ПРИХОДИ - 233 млн. 400 хил. лв., в това число:
ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ - 233 млн. 400 хил. лв., от които:
- вноски от работодатели за работници и служители - 175 млн. и 50 хил. лв.;
- лични вноски от работници и служители - 58 млн. 350 хил. лв.
(2) Приема бюджета на Фонд "Безработица" по разходите на обща сума 223 млн. 371 хил. лв., както следва:
II. РАЗХОДИ - 223 млн. 371 хил. лв., в това число:
- обезщетения за безработица - 210 млн. 977 хил. лв.;
- обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България - 500 хил. лв.;
- здравноосигурителни вноски за безработните - 11 млн. 894 хил. лв.
(3) Приема субсидии (трансфери) от републиканския бюджет за Фонд "Безработица", както следва:
III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ ЗА ДРУГИ БЮДЖЕТИ - 500 хил. лв.
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд "Безработица" - 500 хил. лв., в това число:
- обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България - 500 хил. лв.
(4) Приема излишък по бюджета на Фонд "Безработица", както следва:
IV. ИЗЛИШЪК - 10 млн. 528 хил. лв.".
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказвания по § 6 няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 6, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 27.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 7 е постъпило едно предложение. То е направено от народния представител Георги Пирински. В § 7 от законопроекта господин Пирински предлага да отпадне текстът "по чл. 7, ал. 2", тъй като текстът на алинеята не съдържа изменения и допълнения на съответните разпоредби на действащия Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7, а текстът е:
"§ 7. Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 147 млн. 841 хил. лв., както следва".
Приходите са съгласно приложението към стенографския протокол.
"(2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 45 млн. 469 хил. лв., както следва".
Разходите са съгласно приложението към протокола.
"(3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва:
III. ТРАНСФЕРИ - 543 млн. 11 хил. лв.
III. А. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ - 546 млн. 511 хил. лв., в това число:
Получени трансфери (субсидии) от Централния бюджет за държавното обществено осигуряване - 546 млн. 511 хил. лв., от които:
- разходи за отбранително-мобилизационна подготовка - 24 хил. лв.;
- получени допълнителни субсидии от Централния републикански бюджет за покриване недостига от средства - 546 млн. 487 хил. лв.
III. Б. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ БЮДЖЕТНИ СМЕТКИ - минус 3 млн. 500 хил. лв.
Предоставени трансфери: минус 3 млн. 500 хил. лв., в това число:
- за Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" - минус 3 млн. и 500 хил. лв.
(4) Приема излишък и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
IV. ИЗЛИШЪК - 645 млн. 236 хил. лв.
(5) Усвояването и погасяването на получените външни заеми се извършва чрез бюджета на Националния осигурителен институт".
Както споменах, колеги, комисията подкрепя предложението на вносителя по § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Пирински, заповядайте, за да мотивирате своето предложение по § 7.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, аз вземам думата, за да оттегля направеното предложение, но искам да обясня защо.
И на заседанието на комисията, и при първо четене на законопроекта беше констатирано и в самата комисия, и от пленарната зала, че в ал. 2 на чл. 7 - § 7, практически числата, които са записани, съвпадат с онези, които са фиксирани в приетия в края на миналата година Закон за бюджета на държавно обществено осигуряване.
По-внимателното оглеждане, включително и от страна на представителите на Националния осигурителен институт в текстовете показва, че два от редовете в действащия закон, а именно за социални осигуровки за ДОО и за вноски за фонд "ПКБ", които бяха посочени на два реда в действащия сега закон, приет от нас в края на миналата година, са обединени на един ред в предлагания сега законопроект - ред "Социални осигуровки за държавно обществено осигуряване", като сборът от предишните два реда дава числото, което сега е записано в сега предлагания законопроект, ето защо числата не са различни.
Аз все пак, госпожо председател, поставям въпроса, че независимо, че числата са спазени, по същество има един процедурен и един неизяснен въпрос по същество.
Процедурният е, че беше коректно в законопроекта, който сега гледаме, да не се възпроизвежда целият чл. 7, а да бъде предложена промяна само на тази част от ал. 2, а именно вместо двата реда, които са посочени в закона, да се запише сега изменение, че числото фигурира на единия ред от законопроекта. Това е, да речем, процедурната страна.
Същинската страна обаче е, че в досега съществуващият ред - вноски за Фонд "ПКБ" фигурира сумата 633 хил. и 400 лв. Цялата тази сума сега е включена в реда "Социални осигуровки", а смисълът на разделението, който беше направен с поправките в Кодекса за осигуряването предвиждаше разделянето на сумите по досегашния един фонд - едната част за осигуровки за безработица, а другата част за активни мероприятия за преквалификация и т.н.

Според мен, тук недостатъчно разбираемо е защо цялата сума на вноските по досегашния единен фонд отива за социални осигуровки на НОИ в сега предлагания законопроект. Пак казвам, не искам това да се превърне във въпрос, който сега да спъне приемането на закона, защото сравнително добре съзнавам, че цялата система на изчисляване и изплащане на работните заплати за месец януари очаква този законопроект час не, ами минута по-скоро. Но искам да фиксирам въпросите, които остават недоизяснени и да обясня защо все пак оттеглям предложението си, въпреки че според мен недокрай прецизна е и редакцията на самия законопроект, който гледаме, и остават открити въпроси по същество. Но оттеглям предложението си, не предлагам да го дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
По § 7 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията, подкрепена от комисията, тъй като господин Пирински оттегли своето предложение.
Гласували 128 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 29.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, по § 8 са постъпили две предложения.
Първото предложение е на народните представители Емилия Масларова и Георги Пирински. Те предлагат:
1. В § 8, чл. 8, т. 1 цифрата "170" да се замени с цифрата "110".
2. В § 8, чл. 8, т. 4 цифрата "850" да се замени с цифрата "1320".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и от народния представител Георги Анастасов:
В § 8:
1. чл. 8, т. 4 текстът да стане така:
"4. Минимален размер на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, когато са получили доходи от другите източници - 110 лв.";
2. т. 4 става т. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който чета:
"§ 8. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2002 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 170 лв.;
2. минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители - 85 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност - 42,50 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход - 850 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст има предложения.
Заповядайте, господин Анастасов, за своето предложение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да бъда максимално кратък в обосновката на това предложение.
Тук визираме случаите, когато някой е осигурен на друго правно основание, т.е., има трудов договор някъде и се осигурява и паралелно с това участва в дейности, които са изброени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, чл. 4, ал. 3 - свободните професии, занаятчиите, едноличните търговци, участието в търговски дружества, докторанти и т.н. Нека да си отговорим на въпроса: защо трябва и тях да ги товарим със 170 лв. доход за самоосигуряване? Нека да помислим какъв е икономическият резултат. Да допуснем, че той работи на трудов договор за 100 лв. Плюс тези 110 лв., които предлагам заедно с колегите от Коалиция за България, правят 210 лв. Защо този, който е инициативен, работи на две места и работи повече, трябва да го натоварваме с повече данъци?
Ето, това е презумпцията и затова предлагам да бъде подкрепена от всички народни представители, независимо от това от коя парламентарна група са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Адемов, за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Анастасов, на пръв поглед Вашето предложение има логика, но задължително трябва да се съобразим с промените, които приехме в Кодекса за задължително обществено осигуряване в края на миналата година. Там има един чл. 9 в § 8, който казва: "Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години - забележете, става въпрос за бонус за тези лица, които се осигуряват допълнително - от III категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. на допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност."
В този смисъл тази категория хора, които внасят осигурителни вноски по този втори трудов договор или като свободна професия, им се дава едно предимство пред останалите да наберат осигурителен стаж, за който споменах преди малко.
Така че, независимо от това, че във Вашето предложение има известна логика, аз мисля, че това, което е предложено в кодекса, е един вариант, който решава проблемите на тази категория хора, и предложението на комисията да не бъде прието това Ваше предложение според мен е достатъчно аргументирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
За дуплика - господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, това, което цитирахте, не влиза в противоречие с предложението. Сега ще Ви обясня защо. Защото това е авансово заплащане и затова искаме да се свали този доход. Ако той има по-голям доход от 110 лв., да кажем, 200 или 300 лв. месечно, естествено, че той следващата година за предходната ще направи изравняване и ще плати тези осигуровки. Тук става въпрос, когато той допълнително изкарва нещо, особено в занаятчийските услуги, свободните професии, някои еднолични търговци. Те са ниски доходи. Да кажем, примерно, той си докарва допълнително 50, 60, 70 лв. на месец от допълнителната си работа, където се е принудил да се регистрира като едноличен търговец. Ето, за това става реч - да не ги товарим с допълнителна тегоба от нещо, което те няма да заработят. Разбирате ли ме? Затова няма проблем. Разбирате ли ме? Няма проблем, д-р Адемов. Това не противоречи. Въпросът е да не ги караме да плащат допълнително авансово. Вижте с колко авансови неща ги атакувахме! Те се събират. Ние пак предлагаме да се съберат. Не четете това. Господин Искров Ви прочете промените. Както е записан текстът, не е ясно тук. Предложението, което съм направил, е малко по-друго. Тоест, за другите източници слагаме базата 110 лв. плюс работната заплата. Събираме ги. Пак ги събираме, разбира се, и пак се осигуряват. Разбирате ме, нали?
Затова още веднъж подчертавам: въпросът е да не ги товарим с допълнителни данъчни тежести. Ние ги натоварихме авансово да плащат 5 процента повече. Двадесет процента сега авансово ще плащат данъци. Натоварихме ги с увеличението на патентния данък. Сега остава само данък и върху въздуха да им искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Госпожо Масларова, заповядайте за Вашето предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има нюанси в предложенията, които правим с господин Пирински и това, което прави с нашият колега Анастасов. Независимо че на първо четене, когато гледахме бюджета, ние обяснихме надълго и нашироко за какво става реч, аз много внимателно слушах и отговора на господин Христосков, вярно е, че размерът на осигурителната вноска при самоосигуряващите се не се повишава съобразно миналата година. Миналата година той беше на базата на две минимални заплати по 85 лв., което правеше 170 лв. Сега минималната работна заплата е повишена и ако трябва да вървим по логика от миналата година за две минимални заплати, значи сега остава на по-ниско равнище в сравнение с принципите, които бяха приети досега.
Но ние настояваме да се намали тази изискуема минимална граница, като забележете, повишаваме максималната граница от 850 лв. на 12 минимални осигурителни вноски - 1320 лв., защото определено считаме, че така наречената данъчна политика и данъчните облекчения, за които от тази трибуна се обясняваше колко са щедри за хората в частния бизнес, в средния и малък семеен бизнес се оказва, и вие чудесно знаете, че с увеличаване на патентния данък, по корпоративното подоходно облагане и т.н. ние твърде много натоварихме хората, които са самонаети и хората, които се самоосигуряват, тоест малките и средни фирми.
Нашата идея е действително да дадем възможност на тези хора не да не се осигуряват въобще, а да се осигуряват на един по-малък доход. Защото това, че по този начин солидарността при разпределяне на осигурителните фондове трябва да съществува, да, вярно е, но е вярно и това, че ако аз съм на трудов договор и получа 80 лв., защото така съм заработила, ще се осигуря на 80 лв. Вие чудесно знаете това. Така че ние настояваме действително да дадем глътка въздух на хората в частния бизнес, които сами се осигуряват, да се осигурят, а не да останат в сивата икономика. Зная, че ще има противници, зная, че ще има направени разчети, но ако искаме да стимулираме този бизнес, не можем до безкрайност от него само да искаме. Трябва да му дадем шанса той да има възможност да даде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Адемов, заповядайте за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Масларова, когато говорим за осигурителни вноски и когато говорим за цялостната философия и концепция на предложенията, които са направени, на мен ми се ще да отбележа фактът, че е много трудно да се приеме философията като цяло. Защо? Защото, от една страна, се предлага намаление в минималния и максималния осигурителен доход, а от друга страна, се предлага увеличение на обезщетенията, които се изплащат при безработица.
В същото време задължително трябва да си даваме сметка за стабилността на фонд "Безработица", който всички знаем, че е един рисков фонд, тъй като броят на безработните, на тези, които ще получават обезщетения през календарната година, е много трудно предвидим. От тази гледна точка ми се струва, че е редно, какво Вие сама споменахте преди малко, да се позовем на разчетите, които предварително бяха предоставени от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, респективно от Националния осигурителен институт. При промяна в минималния и максималния осигурителен доход - вместо 170 лв. минимален и 850 лв. максимален, респективно 110 лв. и 1320 лв., намалението в приходите е в рамките на 36 млн. лв., а увеличението в разходите за краткосрочни обезщетения е в рамките на 8 млн. лв., което означава общо фискален ефект в рамките на 44 млн. лв. Не знам дали съм достатъчно коректен, господин Ананиев. Ако има някаква грешка, моля да ме поправите.
В този смисъл независимо от това, че финансовият разчет не е най-сериозният аргумент, аз смятам, че предложението на комисията е достатъчно добре аргументирано и ние трябва да се ориентираме към приемане на това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов, колеги! Не е редно да се репликира рожденика, но все пак той ме дръпна за езика. Извинявайте, господин Адемов, но става въпрос за различни неща. Фонд "Безработица" си е фонд "Безработица", а обезщетенията, които се плащат, са нещо съвършено различно. Това не може да бъде мотивът, че хората, които сами си осигуряват работа и създават работни места, да ги поставяме в такава ситуация. Аз знам, че разчетите би трябвало да бъдат що годе коректни, тъй като те са направени в Министерството на финансите, в НОИ, съобразени са с макрорамката.
Друг е въпросът за една политика. И когато става реч за политика с лице към определена категория работещи, които сами създават работни места, които сами се осигуряват, доброволно при това отиват и правят осигурителните си вноски...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Макрорамката също е политика!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, макрорамката е политика, но нека да не бъркаме различните фондове и да не заблуждаваме залата, защото в тази ситуация не е коректно да ми говорите за единия и друг фонд. Така че мисля си, че репликата Ви не беше правилна точно в тази си част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В тази връзка изказване иска господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, много ми се ще при обсъждането на този въпрос да вземем под внимание две неща. Първото нещо, което касае предприемачите в голямата група на предприемачите и хората, които се осигуряват сами, е фактът, че промяната и вдигането на минималната работна заплата не им се отразява в момента, тоест те не биват натоварвани с допълнителна осигурителна тежест. Огромната група от самоосигуряващите се са именно такива, те нямат трудови правоотношения с един работодател или да имат ЕООД, или пък да са еднолични търговци, чрез което да се осигуряват за допълнителни доходи. Така че нека да погледнем това, което касае масата от хората. Това са именно тези, които се самоосигуряват и те продължават да се самоосигуряват на 170 лв., тоест не на две минимални работни заплати. Действително има една група от хора, които биха могли да влязат в категорията с малко увеличена осигурителна тежест, но за мен те са много малко. Това е една тясна група от хора, които имат основно трудово правоотношение с трудов договор и осигуряване през него и допълнително самоосигуряване на базата на собствена стопанска дейност.
Съгласете се обаче, че законодателството не може да обхване абсолютно всички възможни случаи. Политическата линия е такава, че ние не увеличаваме осигурителната тежест. Осигурителната тежест остава същата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Освен чисто фискалното отражение, за което говори д-р Адемов, имаме и отражение в дългосрочен план, ако бъдат приети тези предложения. Едно осигуряване на минимален осигурителен доход от 110 лв. автоматически означава, че пенсията на тези хора, изчислена по пенсионната формула, ще бъде някъде около 35 лв. При гарантиран минимум на пенсията, който ще нарасне на 52 лв. и 60 ст., това означава, че автоматично ние признаваме, че всички тези 215 хил. души ще получават субсидирана пенсия от преразпределението от останалите осигуряващи се - нещо, от което ние бягаме и което се съдържа в цялата логика на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Тоест необходимо е да погледнем на една такава мярка и в дългосрочен план.
Освен това искам да ви информирам, че и сега малко повече от 50 на сто от хората се осигуряват до две минимални работни заплати - нещо, което също трябва да се има предвид. Ако добавим към тази категория хора още 215 хил., които да се осигуряват на 110 лв., това означава наистина сериозно отражение върху дефицита в общественото осигуряване.
Ако позволите, госпожо председател, само две думи по предложението на господин Анастасов. Освен това, което каза д-р Адемов, че има един бонус, изразяващ се в зачитане на повече години осигурителен стаж, всъщност притесненията са за онези самоосигуряващи се, които едновременно с това имат и трудов договор. Ако тези хора имат сезонност в своята дейност и нерегулярни доходи, няма никакъв проблем те да подадат заявление в Националния осигурителен институт да прекъснат осигуряването си за съответен период от време през годината, тъй като наистина точно в сезонната част те генерират доходи, и да се осигуряват не за 12 месеца върху минималния осигурителен доход 170 лв., а за по-кратък период от време, когато наистина осъществяват дейност и когато имат доходи. По този начин те ще бъдат улеснени. Още повече, че ние направихме едно улеснение - те няма да подават ежемесечно декларация в Националния осигурителен институт. Така че има решение на проблема за тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христосков.
Други желаещи да вземат отношение по този параграф няма.
Подлагам на гласуване предложенията по реда, в който са в доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, преди да се премине към гласуване на неподкрепеното предложение на господин Георги Анастасов, искам да кажа, че няма грешка и това, което ви прочетох, е действително предложеното. За да бъдем коректни, мога да го прочета още веднъж, ако желаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители господин Пирински и госпожа Масларова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 86, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 38, против 81, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията му, подкрепена от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 34.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 9 са постъпили три аналогични предложения.
Постъпило е предложение от народните представители Емилия Масларова и Георги Пирински - в § 9 чл. 9 да се измени така: "Определя се за 2002 г. минимален размер на обезщетението за безработица 80 лв. и максимален размер - 150 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Росица Тоткова - в § 9 чл. 9 да се измени така:
"Чл. 9. Определя се за 2002 г. минимален размер на обезщетението за безработица 80 лв. и максимален размер - 150 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Анастасов - в § 9 от законопроекта текстът "минимален размер на обезщетението за безработица - 70 лв. И максимален размер - 130 лв." да се измени така: "минимален размер на обезщетението за безработица - 80 лв. И максимален размер - 150 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9:
"§ 9. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Определя се за 2002 г. минимален размер на обезщетението за безработица 70 лв. и максимален размер - 130 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Искров, уважаеми господин Адемов! С предложението, което Вие сте направили, Вие поемате една изключително голяма отговорност върху себе си. Защото с това предложение всъщност обезщетението за безработица намалява. Досега, в т.ч. и регистрираните, които в момента получават обезщетение, от 1 октомври 2001 г. получават обезщетение в размер от 80 до 150 лв. С Вашето предложение тези хора от 1 януари ще започнат да получават от 70 до 140 лв. И не само те, а и всички онези български граждани, които през този период са останали без работа.
Смятам, че един такъв акт от страна на народните представители и с позицията, която ние изразяваме тук чрез своето гласуване, може да се окачестви единствено и само като акт, който няма реална обосновка. Защото предложението, което ние правим да се запази всъщност размерът от 80 до 150 лв., има много дълбока логика. Тези средства се изплащат от Фонд "Безработица". В този фонд солидарно участват както работодателите, които внасят вноски във фонда, така и работещите във фонда. Този фонд е създаден, за да може да покрие един осигурителен риск за време, в което хората биха останали без работа и за да може на тези хора по време на периода, когато са останали без работа, да им се осигури доход. И съвсем естествено е размерът на обезщетението да се определя в зависимост от осигурителния доход.
Освен това, разбира се, че тези обезщетения имат и социално измерение, но те по никакъв начин не могат да се приемат за социални плащания.
Аз смятам, че пътят, който е извървян при определянето на обезщетения за безработица от 1990 г. досега, ни е довел до този оптимален размер на марж от 80 до 150% от минималната работна заплата. И ще ви дам малка информация за това как са се променяли обезщетенията.
През 1990 г. за първия месец безработните лица са получавали средномесечното си брутно трудово възнаграждение, когато са били безработни. За втория месец са получавали 90% от него, за третия - 80 и т.н. до 50% от брутното си трудово възнаграждение. Но във всички случаи това обезщетение не е било по-малко от минималната работна заплата.

През 1992 г. се определя обезщетението като сбор от минималната работна заплата плюс 20 на сто от брутното трудово възнаграждение, което лицето е получавало за предходните шест месеца, преди да бъде регистрирано при безработица. Както виждате, брутното трудово възнаграждение присъства при определянето на обезщетението, след което през 1992 г. вече се определя в размер на 60 на сто от възнаграждението, но не по-малко от 90 и не повече от 140 на сто от минималната работна заплата за страната. И това разпределение е запазено дълго време и накрая с чл. 69, който беше отменен от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, това разпределение се определи в размер от 80 до 150 на сто.
Аз смятам, че с тези размери, които бяха определени, ние всъщност успяваме да съчетаем два много важни принципа: принципа на солидарност, на който е изградена всяка осигурителна система, и принципа на справедливост, за да може хората, които се осигуряват на по-висок осигурителен доход, които внасят по-голяма осигурителна вноска, да получават и малко повече, и по-голямо обезщетение. Това по никакъв начин няма да навреди на желанието на хората да започнат работа. Защото всички ние сме чували, уважаеми колеги, българските граждани, които са останали без работа, да казват: ние не искаме нито обезщетение, не искаме нито помощи, а искаме да започнем работа.
Надявам се, че всички ние ще проявим отговорност с нашето гласуване. Обръщам се с апел да подкрепите предложението, защото то е аргументирано, обосновано и няма да навреди на досега гласуваните средства, които се събират във Фонд "Безработица". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Принципната позиция, която беше изложена от госпожа Тоткова, а именно, че трябва да се запазят размерите на плащанията за безработица, според мен е безспорна. И когато се гласува този текст, аз наистина апелирам към пленарната зала да подкрепи направените четири предложения.
И само още един аргумент в допълнение. Фактически се запазва 4-процентният размер на осигурителната вноска, която се внася за риск безработица и през тази година. Няма никакво основание да очакваме, че осигуряваните срещу безработица може да се очаква да приемат занижени размери на плащанията за това състояние. Не виждам по какъв начин може да се защити и от правителството, и от мнозинството подобна стъпка, особено в една ситуация като сегашната.
Ето защо наистина смятам, че са спорни финансовите последици, за които се дава информация от Министерството на финансите. Въпрос възниква и с новия § 17в, който се предлага, евентуалните излишъци в края на годината по Фонд "Безработица" да бъдат включени в общия бюджет на осигурителния институт, а да не останат като резерв на Фонд "Безработица". Има въпроси, по които непременно е необходимо да се дискутира допълнително по какъв начин се формира и се упражнява този фонд, което сега очевидно не можем да направим. Но тези занижения спрямо действащите в момента обезщетения за безработица са незащитими според мен и не би трябвало да ги приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Един аргумент в полза на предложението, което прави Комисията по бюджет и финанси.
Да, наистина тези предложения, които ги правите, са достатъчно аргументирани. Единственият недостатък, ако може изобщо да се нарече недостатък, е фактът, че те водят до увеличение в разходите в размер на 22 млн. лв. Като съберем финансовия ефект на всички предложения, които са отхвърлени от комисията, и ги сборуваме, ефектът към бюджета, увеличението на дефицита е с 98 млн. лв. Това е един аргумент, с който задължително трябва да се съобразим, поради факта, че вече е приет държавният бюджет със съответен бюджетен дефицит, така че тези параметри трудно можем да ги променим на този етап.
На мен ми се иска да спомена и нещо друго. Казах преди малко, че промяната в размера на обезщетението за безработица, вместо 70 лв. и 130 лв., на 80 лв. и 150 лв. води до увеличение в разходите в размер на 22 млн. лв. Проблемът с минималното обезщетение за безработица е свързан с жизнените потребности и с размера на осигурителните вноски. Аз не мога да си обясня обаче, как искаме промени в размера на обезщетението за безработица и в следващия момент правим предложение за намаляване на осигурителната вноска за безработица на 3,5 на сто. Това е единият от аргументите, с който не може да не се съобразим.
Има още един аргумент. Не бива да забравяме по никакъв начин, че с приетите закони ние сме заявили, че осигурителните вноски в размер на 29 на сто на безработните, които получават обезщетение за Фонд "Пенсия", се изплащат именно от Фонд "Безработица", да не говорим и за здравноосигурителните вноски в размер на 6 на сто, които също се плащат от Фонд "Безработица".
Като се има предвид, че няма такова правителство, което точно да прогнозира броя на безработните, които могат да получават обезщетение за безработица и биха изпаднали в осигурителния риск безработица, респективно за тях да се наложи изплащане на осигурителни вноски, трябва да приемем аргументите на Комисията по труда и социалната политика, имайки предвид факта, че този Фонд "Безработица" е рисков фонд, трябва да се съобразим с разчетите на НОИ и Министерството на финансите и да подкрепим предложението на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
За реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Адемов, при запазена ставка, не говоря за предложенията за 3,5, а при 4-процентна ставка и при заявено намерение на правителството да намали през годината безработните с 60 хил. души, откъде идва проблемът? Защо не се запазва размерът на плащанията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов! По отношение на вноската аз ще взема отношение, когато му дойде времето.
Сега искам да Ви попитам дали Вие сте забравили или просто не си спомняте, или манипулирате Народното събрание, като казвате, че безработните лица, през което време те получават обезщетение, се осигуряват за пенсия. Защото в разходите на Фонд "Безработица" е записано "обезщетения за безработица и здравноосигурителни вноски за безработица". Само преди може би не повече от месец ние променихме Кодекса за задължителното обществено осигуряване и този разход отпадна като разход от Фонд "Безработица". Тоест, там е записано, че времето, през което лицата получават обезщетение, се признава за трудов стаж, без да са внасяни осигурителни вноски.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой ги е внасял?
РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми колеги, много ми се иска да се разбираме, когато говорим. Ако трябва да повишим вноската за пенсия за сметка на вноската за безработица, е едно. Но да казвате, че от вноската за безработица се превеждат средства за пенсии, това просто не е вярно и Вие като вносител на този законопроект не сте го отразили. Аз не знам какво да си мисля тогава. Може би в Националния осигурителен институт ще трябва да се правят някакви тайни трансфери. Нека да четем това, което пишем, та вие сте го записали. И вие правилно сте го записали, защото така е в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Много ви моля, нека да се разбираме. Нека да ни е ясно за какво става дума. Как вие ще гласувате, това е отделна работа. Вие ще прецените. На вашата съвест ще тежи вашето гласуване. Но нека да бъдем ясни, нека да казваме нещата точно такива, каквито са. И това беше моята молба.
Аз се надявам, че вие го правите нецеленасочено и манипулативно, искрено вярвам, защото не се познаваме от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, искам да започна от репликата на госпожа Тоткова. Да, действително това, което казвате за осигурителните вноски за безработни за Фонд "Пенсии", не е отразено в бюджета, който е представен на нашето внимание. Но здравноосигурителните вноски действително се плащат от Фонд "Безработица" и това е факт.
Вероятно аз съм пропуснал този факт или в момента, в който направих репликата, не съм се изразил достатъчно правилно. Но основното е, че става въпрос за един фискален ефект от 98 млн., с който ние няма как да не се съобразим. Това е основният ни аргумент да не приемем тези предложения. Няма такъв човек в залата, който да не иска осигурителните плащания за безработица да не са в размера, в който вие предлагате, или в по-голям размер. Тук става въпрос за възможности на държавата на настоящия етап, за възможности на Националния осигурителен институт, на съответните фондове в него да изплащат всички тези обезщетения.
Що се отнася до репликата на господин Пирински, тъй като става въпрос за броя на безработните и за броя на работните места и на обезщетението, тук бих искал да ви кажа, че максималният размер на обезщетението е величината, която е политически проблем и става въпрос за политическо решение. Намаляването е аргумент в полза на това, че по някакъв начин тези, които получават обезщетение, трябва да бъдат мотивирани да търсят работа. Знам, че това е трудно в тези условия, но те трябва да бъдат мотивирани да търсят работа, а не да разчитат на обезщетенията, които получават.
А що се отнася до минималното обезщетение, аргументите в тази насока аз ги приемам, защото те са свързани с жизненото равнище, свързани са с оцеляването на тези, които получават обезщетение за безработица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате най-после думата, господин Бозаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАДОСЛАВ БОЗАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Размерът на обезщетението за безработица е свързано с размера на максималния и минималния осигурителен доход и тъй като осигурителният доход не е свързан с размера на минималната работна заплата, логично е и самото обезщетение да не бъде свързано с този размер.
Ето защо ние предлагаме фиксирани цифри. Отвързването на осигурителния доход от минималната работна заплата ще даде възможност за реално увеличение на работните заплати в икономиката на страната и реализирането на политиката в областта на доходите и даването на възможност за увеличаване на разполагаемия доход у работещите.
Трябва да подчертая, че увеличението на минималната работна заплата от 1 октомври миналата година цели увеличаване на доходите на работещите и е стъпка към решаване на проблема на работещите - бедни, който за съжаление е факт в нашата страна.
Бих искал да кажа, че тази стъпка не касае и няма да засегне лицата, които са получили по-високия размер на обезщетенията, тъй като тя ще действа за новорегистрираните безработни.
Освен това в Закона за насърчаване на заетостта остава да действа възможността лицата, които желаят да получават по-високи обезщетения при безработица, да се осигуряват доброволно в такива фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Масларова. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с една голяма част от доводите, които бяха изнесени тук пред нас, първо, защото от гледна точка на обвързването и необвързването с минималната работна заплата, с минималния осигурителен доход в крайна сметка логиката не издържа достатъчно много, ако тръгнем да атакуваме всички параграфи и свързаните с разпределението на доходите на хората, които получават обезщетение при безработица.
Първо, искам да кажа, че това, което каза господин Пирински, е вярно - че се предвижда намаляване на безработните с 60 хил. Увеличава се минималната работна заплата. Увеличава се средната заплата. Всичко това означава увеличаване на осигурителните суми, които ще бъдат внесени в този фонд.
От друга страна, аз бих поставила един друг въпрос. След като толкова много следим за тези фондове, искам да попитам, когато пък има икономия от Фонда за временна нетрудоспособност, защо тези средства да не се използват в тази насока? Не бива да изключваме и този механизъм. Защо хора, които до вчера са се осигурявали и са знаели, че когато, не дай си, Боже, той изпадне на борсата, ще получи такава и такава сума обезщетение максимално или минимално и изведнъж ние решаваме и казваме: това са възможностите на бюджета. Извинявайте, колеги, по тази логика можем да кажем, че догодина те няма да получават нищо, защото бюджетът няма пари. А човекът е внасял суми. Преди малко ставаше въпрос за 22 млн. лв. След това стана въпрос за 98 млн. Хубаво чукате на дърво, господин Искров, дано да не се случи, но ние работим в една законодателна система. Знаеш, че имаш някаква сигурност. Следващата година не стига, че издръжката на живот ти расте катастрофално нагоре, ние пък ти смъкваме обезщетенията катастрофално надолу. В никакъв случай не издържа логиката, че видите ли, той като получава по-малко обезщетение, ние ще го накараме да бъде активен на пазара на труда. Как ще е активен? Миналия път говорихме. Тридесет души кандидатстват за едно работно място. Как да се активират? По-силно да се бият ли? Да се ритат ли? Извинете за сравнението. Ти не може да стимулираш по този начин хората.
Тук мисля си, че има логика в това, разбира се, че ще се коригират обезщетенията при безработица при създаване на друг закон, при нов закон, с който се насърчава заетостта. Но точно сега ли трябва да намалим обезщетенията при безработица? А имаме и амбицията да стимулираме активната заетост и за там са заделени определени суми. Заделена е сума от 120 млн., от които еди-колко си са конкретно за активни мерки. Но за това ще стане по-нататък реч - в следващия параграф.
Така че аз не приемам обяснението, което беше дадено, и настоявам в бюджетната 2002 г. в тази част народното представителство да гласува обезщетенията при безработица в максимален размер 150 лв. и минимален - 80 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да посоча няколко цифри, просто защото затова отговарям в Националния осигурителен институт, и да мотивирам защо е приет минимален размер на обезщетенията 70 лв. и максимален - 130 лв.
Очакваният среден размер на обезщетенията за безработица за 2001 г. е 89 лв., а за 2002 г. при тези параметри е 101,75 лв., което означава ръст с 12 на сто при очаквана средногодишна инфлация 4,2 на сто.
Освен това променя се структурата на лицата с право на обезщетение за безработица. В структурата постъпват обикновено по-млади хора, с по-нисък доход, който са получавали преди да станат безработни, или излизат от контингента хора, които са с по-продължителен трудов стаж и са били с по-високи възнаграждения.
Това означава, че тези хора, които са получавали по-нисък доход преди да бъдат безработни, в много случаи ще бъдат дотирани, ако мога така да кажа. Защото при изчисленото обезщетение, което е 60 процента от минималната работна заплата, сега вече минималният размер на осигурителния доход е отвързан от работната заплата, те биха получавали обезщетение, по-ниско от 70 лв. Гарантирането на минимален размер при безработица 70 лв. точно за тези хора дава едно по-високо обезщетение.
Що се отнася до максималния размер на обезщетението - 130 лв., това е едно решение, което по моя преценка, без да ангажирам никого, е правено от страна на правителството, защото както каза господин Христосков и това е по официални данни от персоналния регистър на НОИ, над 1 000 000 лица от наетите, а точно наетите лица са осигурени за риска безработица, се осигуряват до две минимални работни заплати, т.е. до 200 лв.
Едно лице, което получава обезщетение за безработица 130 лв., а както се предлага сега - да бъде 150 лв., трудно ще бъде наето от работодателя и ще бъде стимулирано да започне работа при работодател и заплата, по-ниска от 150 лв. Защото то просто няма да има стимула да започне работа, при положение, че докато е безработно, ще получава максималния размер на обезщетението - 150 лв.
И последното, което искам да кажа, няма никакви скрити трансфери в Националния осигурителен институт. Разчетите са правени, като при риска безработица досега се внасяше за фонд "Пенсии", когато лицето е получавало обезщетение за безработица и този период се зачита за трудов стаж.
Наистина с измененията в Кодекса за задължително обществено осигуряване е записано, че това време не се осигурява с вноски, но това е вътрешен трансфер, защото в консолидирания бюджет на Националния осигурителен институт не може да има външни трансфери. Тоест, това е трансфер, който трябва да е покрит с вноска. Така както периодът на майчинство, когато майката е в отпуск, се покрива при пенсиониране от държавния бюджет с вноска, така както и периодът, когато лицето изслужва военната си служба, също при пенсиониране държавният бюджет внася вноска в размера на минималната работна заплата. Не могат да се ползват права, без да са покрити с осигурителна вноска.
Коректните разчети са, че при минимален 70 и максимален - 130 лв., необходимият размер на осигурителната вноска е 4,05 процента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Митрева.
Други желаещи да се изкажат по този параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване на аналогичните по съдържание предложения, направени от господин Пирински, госпожа Масларова, госпожа Тоткова и господин Анастасов, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 72, против 85, въздържали се 8.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване § 9 във варианта, подкрепен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 94, против 40, въздържали се 21.
Параграфът е приет.
Параграф 10, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 10 и § 11, госпожо председател, няма постъпили други предложения. Предлагам да се гласуват ан блок.
Чета текста на § 10 и § 11:
"§ 10. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. Определя се за 2002 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - 100 лв."
Комисията подкрепя текста.
"§ 11. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. Определят се следните размери на осигурителните вноски съобразно обхванатите осигурени социални рискове:
1. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове:
а) 36,7 на сто за работещите при условията на III категория труд;
б) 46,7 на сто за работещите при условията на II категория труд;
в) 51,7 на сто за работещите при условията на I категория труд;
г) 41 на сто за учителите.
2. за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост, смърт и за трудова злополука и професионална болест - 29,7 на сто;
3. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, и безработица - 32 на сто;
4. за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - 29 на сто."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По тези два параграфа желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок.
Гласували 130 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 23.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 12 са постъпили три предложения.
Народният представител Росица Тоткова предлага в § 12, чл. 12, ал. 1, т. 5 да се измени така:
"5. за фонд "Безработица" - 3,5 на сто."
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Анастасов: в § 12 в текста на чл. 12 думите "по чл. 10 за 2002 г." стават "по чл. 11 за 2002 г.".
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов - в § 12, чл. 12 да се направят няколко изменения.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя по т. 3, 4 и 5.
Ние ги оттегляме.
Чета окончателния текст на § 12, подкрепен от комисията.
"§ 12. Създава се чл. 12:
"Чл. 12. (1) Размерите на осигурителните вноски по чл. 11 за 2002 г. се разпределят за фондовете на Държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както следва:
1. за фонд "Пенсии":
а) 29 на сто - за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
б) 27 на сто - за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
в) 32 на сто - за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, родени преди 1 януари 1960 г., и 30 на сто - за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
2. за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;
3. за Фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
4. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
5. за Фонд "Безработица" - 4 на сто;
6. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове:
а) 12 на сто - за лицата, работещи при условията на първа категория труд;
б) 7 на сто - за лицата, работещи при условията на втора категория труд;
7. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто.
(2) Осигурителните вноски по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", точки 3, 5 и 7 за лицата, работещи по трудови правоотношения или упражняващи трудова дейност като членове на кооперации, и изпълнителите по договори за управление и контрол се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество, и 25 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора или изпълнителя по договора за управление и контрол.
(3) Осигурителната вноска за Фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателите.
(4) За лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, осигурителната вноска по ал. 1, т. 1, буква "в" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределя, както следва:
1. 29 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
2. 27 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
3. две на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
4. три на сто за сметка на работодателя.
(5) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове за лицата по ал. 1, т. 6 са за сметка на работодателя.
(6) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд в размер на 4,3 на сто е за сметка на работодателя.
(7) За лицата, които сами се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 7.
(8) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", точки 3 и 7.
(9) Осигурителната вноска за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане е в размер 21,75 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 20,25 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., и се внасят във фонд "Пенсии" за сметка на осигурителя или самоосигуряващото се лице.
(10) Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1 и 4, и ал. 2, т. 1 и 5, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(11) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове за държавните служители са за сметка на работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 12 заповядайте, госпожо Тоткова. Вашето предложение не е подкрепено от комисията.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да започна изказването си по предложението, което съм внесла по този закон, а именно за намаляване на осигурителната вноска за Фонд "Безработица" от 4 процента вноска за Фонд "Професионална квалификация и безработица" в 3,5 на сто за Фонд "Безработица" с едно уверение към всички вас за това, че когато внасях предложението, както предходното, така и това, аз подходих съвсем коректно. Тези предложения са придружени с точни разчети, които се базират на официални данни, предоставени от Националния осигурителен институт. И аз смея да твърдя, че това, което показват моите сметки, а и аз, както и министърът на труда и социалната политика, владея добре аритметиката и смятам добре, показва, че ние имаме възможност да намалим осигурителната вноска от 4 на 3,5 на сто.
Освен това другите аргументи, които се състоят в качествените промени на законите, които ние приехме в края наминалата година, аз имах възможност да ги изложа веднъж, но сега ще ги повторя още един път.
Трябва да правим разграничение между Фонд "Професионална квалификация и безработица" и Фонд "Безработица". От задължението за разходи на Фонд "Безработица" отпадат много съществени разходи, които бяха присъщи и задължителни като законови разпоредби във Фонд "Професионална квалификация и безработица". Ще започна с това, че отпадат паричните помощи за безработните лица. Само за тази мярка, която беше предвидена в действащото законодателство до 31 декември 2001 г., за един месец се изразходват средства над 1 млн. лв. И аз мога да ви дам конкретни цифри за м. ноември, защото виждам, че последният ред се консултира, а искам да бъда съвсем точна. За м. ноември парична помощ са получавали 24 хил. 263 лица, които са получили 1 млн. 119 хил. лв. Тези 1 млн. 119 хил. лв. сега просто няма да бъдат изразходвани. Умножете ги по 11, умножете ги по 12 и ще видите колко средства за годината се спестяват само с тази мярка.
Второ, отпада допълнителното обезщетение за безработните лица, които се включват в курсове за преквалификация и за получаване на нова квалификация, които са в размер на 20 на сто от обезщетенията. Само през новата година министърът на труда и социалната политика оповести, че над 40 хил. лица ще бъдат включени и ще участват в такива курсове. За тези от тях, които ще получават обезщетение, няма да се изразходват допълнителни средства, което, разбира се не е добро решение, защото по този начин ние, стремейки се да мотивираме хората, като им отнемаме парите, не използваме всъщност активните мерки да мотивираме хората да получат своята квалификация и по този начин да бъдат по-конкурентоспособни на и без това сгъстения пазар на труда.
Трето, от задълженията на Фонд "Безработица" отпада изразходването на средства за активна политика. Аз приветствам това. Приветствам и това решение на Министерския съвет да отдели 114 млн. лв. за активни мерки за създаване на работни места. Всички ние, както и всички български граждани знаем за тези намерения. Но аз не виждам отражение и в другата част. От една страна, от нашите данъци ние плащаме за тези мерки, а от друга страна осигурителната ни вноска си остава същата. И ние плащаме отново за нещо, което ще го получаваме от държавния бюджет с нашите данъци.

Трето, отпадат всички програми за продължително безработните лица като задължение на фонд "Безработица", а това ще стане задължение на държавата. И както и аз разбрах, тези програми ще продължат да работят, което е добре, но ето ви още една възможност, още един аргумент да намалим вноската за безработица.
Освен това по този спор, който се разгоря тук, за тези вътрешни трансфери, извинете, но ние, народните представители, имаме достатъчно познания в тези области. Аз чета това, което пише в закона и никой друг няма право да прави каквито и да било вътрешни или външни, каквито искате ги наричайте трансфери. Това, което е записано в закона, това трябва да изпълнявате вие. А в закона е записано, че за безработните лица, получаващи обезщетение, не се внасят вноски за пенсия, която беше задължение до последните промени в закона.
И накрая се обръщам към всички колеги. Колеги, чуйте добре тези аргументи. Те са обосновани, те са придружени със сметки. Не си слагайте грях с това, че няма да подкрепите едно реално нещо. След като всички телевизии, всички медии пишат за всички данъци, които са се повиши в пъти, ето една възможност да покажем, най-вече вие, това, че можем да направим нещо в полза на хората. Нека тук публично да изразим своята позиция, защото много от колегите от ДПС и от НДСВ са ми казвали: да, аргументите ви са верни, правилни са, но какво да правим? Ето това трябва да направим - да подкрепим днес това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря конкретно на въпросите, поставени с осигурителната вноска за фонд "Безработица", искам да кажа едно принципно мнение на Министерство на финансите, в което мисля, че ще се убедим всички.
Ние днес разглеждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Защо разглеждаме този проект на закон? Ние имаме един приет закон, но в момента правим актуализация на този закон, защото са приети нормативни актове, които водят до структурна промяна и тази структурна промяна трябва да бъде отразена. Всъщност, използвайки този повод, в момента се правят предложения, които не са дебатирани даже при гледането на закона в края на миналата година. Но сега се използва този повод или за да се намаляват приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, или да се увеличават разходите по този бюджет при условие, че също тук, в тази пленарна зала, ние сме приели в края на миналата година Закона за държавния бюджет за 2002 г., който е органично свързан с бюджета на държавното обществено осигуряване. И всяко нещо от тези няколко предложения, които бяха направени, ако се приеме, това означава, че веднага се дава отражение върху бюджета на държавата и оттам се увеличава дефицитът по държавния бюджет.
Аз принципно изразявам своето несъгласие да се подходи по този начин и да се използва бюджетът на Националния осигурителен институт, за да може да се блокира изпълнението на държавния бюджет за 2002 г.
Конкретно вноската за фонд "Безработица" да бъде намалена от 4 процента на 3,5 процента. Първо, ще кажа какъв е ефектът на това намаление. Той е 30 млн. За цифрата, която беше казана - 3,82, да, тя е коректна, но тя е била на определен етап, когато не е изчистен проблемът с освобождаването на военните да плащат през 2002 г. осигурителни вноски за фонд "Безработица". А вие знаете, че с изменението в кодекса това задължение беше прехвърлено от 1 януари 2003 г. Това са около 60 хил. души с една доста висока заплата над 400 лв., което прави като обща сума някъде около 16 млн. лв.
Второто нещо, което бих искал да кажа, е, че тези 30 млн. лв., ако се види какво е намалението на осигурителната тежест вследствие на намаляване на вноската от 4 процента на 3,5 процента, вие ще видите, че намаляването на осигурителната тежест е само 0,125 на сто.
В същото време, понеже разбрах, че в Комисията по бюджет и финанси е имало становище, че намаляването на вноската пък ще доведе до повече приходи в бюджета от данък върху общия доход, аз си направих труда да направя точен разчет и се установява, че тези 0,5 процента намаляване водят само до 1,8 млн. лв. увеличаване на приходите от данъка върху общия доход срещу загуба над 30 млн. лв.
Ето защо аз, имайки предвид, че гледайки бюджета на държавното обществено осигуряване, ние по един съвсем пряк начин въздействаме и върху бюджета на държавата, апелирам да остане вноската за 2002 г. в размер на 4 на сто. Има много мотиви, които бяха изложени и фактори, които оказват въздействие върху намаляването на разходите по фонд "Безработица". Ние имаме време през тази година да ги анализираме и когато стигнем до бюджета за 2003 г., ако действително тези факти се потвърдят, имаме възможност това да го направим през следващата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз категорично възразявам от трибуната на Народното събрание да се разговаря по този начин, че нещо, което не е обсъдено в края на година, да го обсъждаме сега. Господин Ананиев, и ние възразявахме да се гледа бюджета на НОИ сега, след като е приет друг закон, да тръгнем отзад напред. Но така или иначе Вие тогава говорехте, че няма никакви проблеми, няма да има никакви сътресения.
Но, искам да кажа и нещо друго. Едно е данък, който събира държавата и който обслужва фиска, съвършено друго е осигурителна вноска. Данъкът е за всички ни. Осигурителните вноски - в крайна сметка имаме право да кажем своето мнение по този въпрос. И в никакъв случай не мога да приема мотива, че виждате ли, след като от данъци ще се получат само 1,5 млн., вие ще ощетите фиска и консолидираната програма с 30 млн. Защото към мотивите, които изложи госпожа Тоткова, аз ще изложа и това, че вие току-що гласувахме обезщетенията за безработица да не бъдат 150 лв., а 130 лв. Значи и това намалихме! И в крайна сметка това е също един аргумент към това, което беше изложено до този момент.
Но, ако искате, да върна народното представителство с една година и половина, и малко повече назад, трябва да ви кажа, че ние имахме едно конкретно предложение да намалим осигурителната вноска с 1 процент, да стане 3 процента и много стриктно да разделим колко е за активна политика, колко за пасивна политика. Тоест колко за квалификация, преквалификация и разкриване на работни места и колко за осигурителни плащания. И сега в момента, след като правим вече такова разделяне, сега, в момента, след като държавата поема активната политика, не виждам логиката да не се облекчи осигурителна тежест за безработица при положение, че ще се намали броят на безработните, че ще се намалят осигурителните плащания при обезщетение при безработица. Кое налага 30 млн.? Вие казвате 30 млн. Ако тези средства се пренасочат по някакъв начин за активна политика, реално колко е за активна политика от онези 114-117, да не сгреша, мисля, че бяха 96, за да не ги коментирам на глас.
Така че, уважаеми колеги, всичко свързваме единствено и само с макрорамката или това, което е фиксирано. Но ние правим промени в един закон, който ни се внася, след като са внесени тези основни закони на страната и в същото време ни казвате: не може да се коментира повече, ще мислим догодина.
Ето, вие го гласувахте. Може би малка беше разликата в гласуването, но намалихме осигурителните обезщетения при безработица. Реално, да, действително, ще отпаднат паричните обезщетения, които се плащат за безработица. Ето, ако направим една проста сметка, тези пари, за които вие говорите, реално ги има. Щяла да се намали осигурителната тежест с 0,125 на сто. Няма значение. За сметка на това пък данъчната тежест сме я увеличили достатъчно много. Поне малко да дадем въздух в социалната област.
Аз знам, че финансистите през цялото време ще казват: няма пари, бюджетът не позволява... Колеги, тогава защо изобщо заседаваме между първо и второ четене? Защо правим тези заседания и защо си късаме нервите в комисии? Защо се опитваме да правим анализи, разчети и да доказваме определени позитиви или негативи за едната или другата система? (Оживление.)
Аз ще подкрепя предложението на госпожа Тоткова, защото твърдо съм убедена, че това не е само нейно предложение. Ние вчера имахме среща с един от синдикатите. Те също смятат и са направили своите разчети, че това е правилната стъпка. Мисля, че поне досега синдикатите коректно партнираха на правителството. Те вече ще поставят въпроса, но това е вече тяхно право. Те поставиха своите аргументи, но аз не искам да утежнявам заседанието, тъй като чувствам, че господин Искров вече се изнервя от това, че дебатът продължава доста дълго, пък и вицепремиерът дойде. Но той пък може да си свърши някаква работа на спокойствие докато ние си дебатираме по други въпроси. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Аз Ви правя реплика, за да Ви подкрепя в това, че Народното събрание не може да бъде унижавано по този начин и различни служители, били те и част от политически кабинети, да казват, че не е възможно Народното събрание да вземе едно или друго решение. Още повече, че не се предлагат никакви промени в бюджета. Смятам, че когато се приемаше бюджетът, за всички беше ясно, че тези въпроси ще бъдат дебатирани именно сега. И точно сега ние, като народни представители, ще понесем нашата отговорност. Още повече, че този законопроект не е с вносител Министерски съвет, а вносители са колеги народни представители.
Второто, което искам да кажа на госпожа Масларова е, че могат да се търсят още и други аргументи. Много аргументи могат да се търсят в тази посока. Един от аргументите, с който искам да ви покажа, че вие взехте мерки, за да ограничим хората да получават обезщетения от Фонд "Безработица" именно с това, че се ограничи достъпът до такива обезщетения. Ако аз досега можех през девет месеца да получавам обезщетение, т.е. като имам девет месеца трудов стаж, сега вече не мога. Сега ще трябва да чакам три години. Тези пари, които се трупат сега във фондовете, за какво ще ги използваме?
Освен това цели две години Държавната агенция по заетостта ще обслужва всички тези хора, които минават като обслужване към Националния осигурителен институт, т.е. дори за административно обслужване няма да бъдат необходими средства.
И накрая да повторя и да потретя това, което мен изключително ме радва и аз го приветствам: ангажимента на правителството, че ще намали безработицата. Лично аз много се съмнявам и се съмнявам именно с такива действия, които се правят тук, в Народното събрание. С това, че ние накарахме патентните търговци да излязат на улицата, да протестират на 1 февруари, да искат оцеляване. (Шум и реплики.) Така е, моля ви се. Не ми казвайте: хайде. С това няма да оправите нещата. Сега е ваша отговорността. Господин Юсеин, искам да се обърна към Вашата съвест. Ние познаваме много хора и предимно познаваме хора, които не са във високите слоеве. И аз се грижа за тях. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Тоткова, аз никак не съм искал да държа някакъв тон или да правя някакви бележки на дамите и господата в Народното събрание. Единственото нещо, което исках, е да кажа, че когато се предлагат някакви мерки, те трябва да се предлагат тогава, когато се приема първоначалният закон. Тогава се обсъждат всичките проблеми и тези проблеми се обвързват с другия закон, с който се осигурява финансовият ресурс. Това беше единственото нещо, което исках да кажа. Разбира се, Народното събрание може да разгледа и сега тези проблеми, но то трябва да гледа едновременно с тези промени и промени в Закона за държавния бюджет за 2002 г., който би трябвало да бъде актуализиран и съответно да се посочат източниците за осигуряването на тези средства. Това беше единственото ми желание, за да има все пак някаква последователност и логика на промените, които се предлагат
Госпожо Масларова, що се отнася до това, че активните мерки вече не са свързани с пасивните и ще се извършват от агенцията и би трябвало това да доведе до намаляване на осигурителната вноска, аз искам да Ви кажа, че от 110 млн. лв. субсидии за Фонд "ПКБ" през миналата 2001 г., 17 млн. лв. са отишли, за да допълнят средствата, които са набрани от 4-процентната вноска, за покрием разходите за пасивните мерки. Тоест, 4-процентната вноска през миналата година не е стигнала, за да осигури всичките плащания за обезщетенията. (Оживление.) Така или иначе това, че парите за активните мерки отиват сега в агенцията не означава, че трябва да се намали осигурителната вноска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ананиев.
Други желаещи за изказване? Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Едно кратко изказване, госпожо председател, преди да се премине към гласуване.
Аз искам да се обърна към всички трезво мислещи хора в тази зала да подкрепят предложенията, направени от вносителите и подкрепени от Комисията по бюджет и финанси, тъй като наистина една неподкрепа би предизвикала изменение и в Закона за държавния бюджет за 2002 г. Наистина доста добри бяха изказванията, направени от колежките. Аз мислех да не се изказвам срещу двете дами, но не виждам откъде идва това черногледство днес на госпожа Тоткова - цял ден говори за грях, за съвест, за унижение. Мисля, че не е нужно, когато говорим за цифри, да постъпваме така емоционално.
Това исках да кажа. Призовавам колегите да подкрепят текста, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика или изказване, господин Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Искам да кажа на защитниците на тезата, че не може да се коментира, още по-малко да се гласува промяна днес в този законопроект, базирайки се на аргумента, че имало приет държавен бюджет и че този държавен бюджет предрешава гласуването в точно определен вид днес, че ако има такъв аргумент, той не може да бъде основание, още по-малко гордост за мнозинството в този парламент, защото ако това е така, то е израз на една законодателна слабост - изключително ясно подчертана слабост миналата година, когато поради 3 или 4-месечното бездействие на парламента се наложи в края на годината за един месец и половина всичко да излезе през носа ни. И сега половината от тези закони отново да ги ремонтираме.
Господин Искров, аз не обвинявам лично Вас. Аз добре съзнавам, че Вие извършихте нещо като подвиг. Но вината в крайна сметка съществува - това ти да не можеш да си подредиш законодателната инициатива, да вкараш онези закони, от които зависи как да се гласуват следващите, а да направиш обратното, да направиш един тюрлю-гювеч и следващата година да поставиш Народното събрание пред този изключително неприятен факт едно мнозинство като днешното да се чувства абсолютно ангажирано да му се отнеме инициативата на законодателя поради това, че миналата година има гласуван друг закон - това най-малкото е несериозен аргумент и не го използвайте повече.

Гласувайте така, както съвестта, вашата съвест, ви задължава. Става въпрос за изключително важни неща, но това е друга тема. Говоря за конкретния случай - не се позовавайте на онова, че има гласуван закон, който ви задължава, защото този закон е гласуван поради твърде недостатъчно ориентираната ви законодателна политика миналата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това реплика ли беше или изказване, господин Радев? Помолих Ви да го уточните преди това. Добре, това е било реплика на господин Искров. Благодаря.
Преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 80, против 103, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване съдържанието на § 12 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 106, против 48, въздържали се 21.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 13 е постъпило едно предложение от народния представител Росица Тоткова. То се покрива с предходното. Тя предлага в § 13 - чл. 13, ал. 2, т. 4 да се измени така:
"4. за Фонд "Безработица" - 3,5 на сто".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 13:
"§ 13. Създава се чл. 13:
"Чл. 13. (1) Размерът на осигурителната вноска за 2002 г. за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержантите от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, следователите и лицата по § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) е в размер 35,7 на сто и се внася по фондове и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд:
1. за Фонд "Пенсии" - 32 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 30 на сто - за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
2. за Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за Фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
4. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто.
(2) Размерът на осигурителната вноска за 2002 г. за следователите е 39,7 на сто и се внася по фондове и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд:
1. за Фонд "Пенсии" - 32 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
2. за Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
3. за Фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
4. за Фонд "Безработица" - 4 на сто;
5. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто;
6. осигурителните вноски по точки 1, 3, 4 и 5 се внасят в съотношение 75 на сто за сметка на осигурителя и 25 на сто за сметка на осигуреното лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По § 13 има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще оттегля това предложение по две причини - първата е, защото всички български граждани трябва да бъдат равни пред закона така, както всички останали плащат за своя сметка и за сметка на работодателя осигурителната си вноска, така и държавата трябва да се погрижи за своите офицери и военнослужещи и да им плаща осигурителната вноска.
И втория ми аргумент е, че твърде много ще разстроим държавния бюджет, като намалим разходите от него за осигуряване и затова оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. така облекчавате работата в пленарна зала.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този параграф 13? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 13 така, както е предложен от вносителя и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 13.
Гласували 162 народни представители: за 122, против 7, въздържали се 33.
Приема се, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам параграфи 14, 15 и 16, по които не са постъпили други предложения, да ги изчета наведнъж и да бъдат гласувани ан блок, тъй като комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение параграфи от 14 до 16 включително поради това, че няма постъпили предложения, да бъдат обсъдени и гласувани ан блок.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 14. Създава се чл. 14:
"Чл. 14. Определя за приход по бюджета на Националния осигурителен институт:
1. 0,8 на сто от приходите от осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
2. 0,2 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски."
§ 15. Създава се чл. 15:
"Чл.15. При временен недостиг на средства във фондовете на Държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение, до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите."
§ 16. Създава се чл. 16:
"Чл. 16. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 3, раздел III се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По параграфи от 14 до 16 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок трите параграфа - от 14 до 16, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 25.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 е постъпило предложение от народните представители Емилия Масларова и Георги Пирински:
В § 17, чл. 17 да придобие следния вид:
"Чл. 17. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се изразходват по ред, определен с наредба на Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17, който гласи:
"§ 17. Създава се чл. 17:
"Чл. 17. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масларова. Очаквах Вашето изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обясня, че предложението, което правим, не е свързано с нарушаване на държавния бюджет и бюджета на НОИ. Тук не става въпрос за нито стотинка. Тук става въпрос, обаче, за едно действащо досега разпореждане в предишния закон, в което тези средства се изразходваха за инструкция на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Но, уважаеми колеги, става въпрос за 9 млн. Аз съм от Старозагорски избирателен район. Бюджетът на община Чирпан е под 9 млн. Сами разбирате, че там за всяка стотинка се следи много внимателно, защото, в крайна сметка, това са пари, които се дават на една община и то немалка за решаване на много проблеми.
В същото време държа да кажа, че средствата за рехабилитация и профилактика се дават от фонд "Профилактика и рехабилитация", който е към Министерството на труда и социалната политика. Това, че министърът на това министерство и заместник-министър са членове на Надзорния съвет на НОИ, в никакъв случай не дава основание изразходването на 9 млн. лв. да се решава с инструкция на Надзорния съвет на НОИ.
Не подценявам Надзорния съвет на НОИ, но, уважаеми колеги, мотивът, който е бил изложен в Комисията по бюджет и финанси и който аз видях в стенограмите, е, че тъй като тази инструкция е била по стария закон, колегите вече са я подготвили и тя едва ли не функционира.
Уважаеми колеги, вие знаете, че ще променяме този закон. Кое налага инструкцията да бърза толкова много?
И още нещо. Ако народното представителство не може никак да поклати бюджета на републиката за 2002 г.; ако народното представителство трябва да се съобразява с приходната и разходната част и всичките тези неща трябва да се вместят в тази консолидирана програма, а не може да реши вместо инструкция на една институция да се подготви наредба на Министерския съвет, аз ви предлагам тогава, ако и това не подкрепите, да вземем да се разпуснем, ще си правят инструкции на различни равнища, ще си се решават нещата, както си решат колегите, може да ги решават добре. Но мисля си, че когато става реч за 9 млн. български пари, при положение, че ние тук с вас се караме понякога и за милион, не може да се отива до инструкция и ако тогава сме допуснали грешка, тази грешка сега трябва да я поправим. Още повече, че законът трябва да се прилага след обнародването му в "Държавен вестник" и никакъв проблем не е това да бъде акт на Министерския съвет. Напротив, мисля, че юристите ще разберат за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не ставам да опонирам на госпожа Масларова от какъв ранг трябва да бъде актът, с който да се изразходват средствата за профилактика и рехабилитация. Искам само първо да внеса едно уточнение, че това са средства от фондовете на Държавното обществено осигуряване, а не от фонд на Министерството на труда и социалната политика. Освен това, инструкцията, която вече се спомена, че е приета от Надзорния съвет, не е с цел да се изпревари това предложение на народните представители. Тя беше приета просто по спешност, защото беше прекъснато с един месец осъществяването на дейността по профилактиката и рехабилитацията.
Искам да ви кажа, че миналата година тази инструкция беше на управителя на НОИ и Надзорният съвет е органът, който по кодекс е упълномощен да осъществява надзор над управителя на Националния осигурителен институт и нямаше никакви проблеми с изразходването на тези средства. Затова ви моля просто да не подкрепяте това предложение, а следващата година, ако прецените, че трябва да бъде с акт на Министерския съвет, в бюджета за следващата година ще се приеме. Иначе сега хората ще останат още месец и половина - два без тези услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Да, госпожа Снежана Гроздилова. Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагам да удължим работното време до окончателното приемане на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ние почти навреме ще свършим, но може би ще се наложи 10-ина минути да го удължим.
Така или иначе има направено процедурно предложение.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение да се удължи работното време до приключването на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 129, против 7, въздържали се 4.
Приема се.
Ако няма други желаещи да вземат думата по § 17, господин Искров иска да добави нещо.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз вече казах, господин председател, че не желая днес да репликирам госпожа Масларова и госпожа Тоткова. Но, за да бъдем коректни пред народното представителство, в рамките на реплика искам да кажа, че аналогичният текст, за който стана спор тук, е приет с чл. 11 на действащия към момента Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Тогава не беше постъпило никакво предложение нито от Вас, нито от друг народен представител. Така че обяснявам, че Надзорният съвет не е избързал, за да приема инструкция по неприет закон, а изпълнява действащ чл. 11 на действащ закон. Това е просто като пояснение в рамките на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров. Това беше нещо като реплика.
Ако искате да използвате правото си на дуплика, госпожо Масларова, защото това беше реплика. Не държите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не беше реплика, след като след мен говори господин Христосков, след това господин Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, добре, правилно, съвършено точно е това. Благодаря Ви.
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова по § 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 63, против 89, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на § 17, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 14.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение на Комисията по бюджет и финанси за нови параграфи 17а, 17б и 17в. По тях няма постъпили други предложения, затова предлагам да ги прочета и да ги гласуваме наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля да се гласува процедурното предложение параграфи 17а, 17б и 17в да бъдат представени и гласувани ан блок.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 4.
Приема се процедурното предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 17а. В § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за бюджета на ДОО за 2002 г. (Обн. ДВ., бр. 111 от 2001 г.) думите "чл. 9, ал. 6 от КЗОО" се заменят с думите "чл. 6, ал. 8 от КЗОО".
§ 17б. Произтичащите от този закон промени между републиканския бюджет и фондовете на Държавното обществено осигуряване се отразяват по реда и условията на Закона за устройството на държавния бюджет.
§ 17в. За 2002 г. не се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18 от КЗОО, а сумите по актовете за начет постъпват като приход в бюджета на Националния осигурителен институт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три параграфа, предложени от комисията, някой иска ли думата?
Заповядайте, господин Миков. Надявам се на конструктивно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! То е предложение. Ако може господин Искров да ни обясни какво ще рече § 17б - "произтичащите от този закон промени" - забележете, промени не на нещо, а между нещо - "между републиканския бюджет и фондовете на Държавното обществено осигуряване". Аз разбирам, че едното е бюджет, а другото са фондове. Някак си не ми звучи да има промени между тях. Ако ми се обясни и ме убедят, ще го разбера. "... се отразяват" - забележете, тези промени между двете. Нали и двете тук сме ги приели и някъде са фиксирани? ".. се отразяват по реда и условията на Закона за устройството на държавния бюджет". Поне да отпаднат "условията".
Ако може този текст да ми се разясни, защото не ми звучи добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков!
Господин Искров, ако трябва да сме честни, действително текстът не звучи добре. Въпросът е по-скоро редакционен, но все пак нека да стане ясно.
Господин Ананиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Действително става въпрос може би за по-добра редакция, като текстът стане по следния начин: "Произтичащите от този закон промени между републикански бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване", защото ние правим промяна в цялостния бюджет, а той се състои от фондове, за 2002 г. - "да се отразят по реда и условията на Закона за устройството и реда на държавния бюджет". Този ред е чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет. Там е предвидено, без да се променя характерът на разходите, разходът се прехвърля от един бюджет в друг, това е чл. 34, ал. 1 и ал. 2, то е в компетенциите на министъра на финансите и той ще го направи...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво ще направи министърът, обяснете ми?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: След като закрием фонд "ПКБ", ние вече имаме нова агенция и ще променим субсидиите на Министерството на труда и социалната политика. Това е с активните мерки и с издръжката на агенцията. А за пасивните мерки, които бяха от фонд "ПКБ", ще отидат като трансфер към бюджета на Държавното обществено осигуряване във фонд "Безработица".
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това можем да го направим и със Закона за държавния бюджет!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбрах, че има питане защо, след като всичко е уредено, има нужда от такъв текст. Това е една връзка. Все пак се правят промени вътре в бюджета на ДОО и за да завърши процесът, трябва да се каже докъде стигат тези промени. Естествено е, че промените стигат до републиканския бюджет, в частност до централния бюджет и отделно в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Мисля, че този текст не е излишен. Това е финализиране на всички финансови промени, които се правят по двата бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, но все пак така и докрай не стана ясна редакцията на текста. Защото не може да има промени между. Може да има различия между, които трябва да се отразят по определен ред.
Господин Искров, бихте ли взели отношение? Дали може да се каже: "Произтичащите от този закон различия между републиканския бюджет и бюджета на ДОО"?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, съжалявам, че се връщаме към този въпрос, който беше повдигнат от господин Пирински и други колеги в залата. Аз лично обясних, че промените в Закона за държавното обществено осигуряване изискват някакви промени в трансферите, които са в Закона за държавния бюджет за 2002 г., но не се налага неговото актуализиране, както искаха Александър Томов и Станишев. Това нещо не се налага. Не виждам защо отново се повдига този въпрос.
"Произтичащите от този закон промени, касаещи взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджета на ДОО".
Ако трябва, нека да го запишем така. Нали е ясно за какво става въпрос? Няма да отиде за фонд "ПКБ", а ще отиде в Агенцията по заетостта и т.н. Предишният път изброих всичко.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това е в правото на министъра на финансите. Той може да го направи.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Така е, господин Овчаров, благодаря Ви, че повдигате този въпрос, за да стане ясно и следното. Моят мандат в Народното събрание започна в слушане на спорове между Муравей Радев и колегите от Коалиция за България, когато се приемаха отчетите на държавния бюджет за 2000 г., кой как се е възползвал от правата си по чл. 34 и чл. 35. За да няма утре пак такъв спор защо министър Велчев е правил пренасочване на средства, насочвал е трансфери към други съставни бюджети на консолидираната фискална програма, искаме това да бъде записано изрично. И това е настояване на Министерството на финансите, за да е ясно.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Дайте да махнем чл. 34 тогава!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не искаме да го махаме в момента. Ако трябва, внесете законопроект за изменение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Аз мога да ви ги кажа директно, съжалявам, че трябва да изгубя 5-10 мин., тъй като го обясних преди една седмица. В "Текущи разходи" от 4 млрд. 529,006 млн. трябва да се увеличат с 115 млн. 584 хил. Предлагаме с § 17б това да стане по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет. Съответно тези суми ще паднат от т. 4 "Трансфери". Мисля, че добре беше обяснено в комисията. Да продължавам ли да обяснявам? Държавното обществено осигуряване - субсидията и трансферът 991 млн. лв. трябва да се увеличат с 39 млн. във връзка с новите функции, които се налагат в КЗО. Трябва да падне трансферът за фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер на 153 млн. 844 хил. лв. И точно с този текст ние казваме: не пипаме Закона за държавния бюджет за 2002 г. и сме наясно, че министърът на финансите ще направи съответните корекции в изпълнение на чл. 34. И си спестяваме половинчасова дискусия, когато приемаме отчета за бюджета за 2001 г. е ли бил в правото си министърът на финансите или не е бил. Това е идеята. Ако не ви харесва "промени", нека да бъде така: "Произтичащите от този закон промени във взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване ..." Така става ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Искров, ние обсъдихме следния вариант: "Произтичащите от този закон промени в републиканския бюджет и в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г., се отразяват по реда и условията на Закона за устройството на държавния бюджет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това звучи добре редакционно и граматически.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Граматически това вече има смисъл, тъй като се посочва в какво са промените. По съдържанието на този текст обаче аз имам своите резерви и ще се въздържа да го подкрепя. Но граматически той действително вече нещо значи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат отношение по текстовете? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване трите текста ан блок.
Моля, гласувайте § 17а, 17б и 17в с подобрената редакция на § 17б.
Гласували 137 народни представители: за 110, против 18, въздържали се 9.
Приема се.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Преходни и заключителни разпхоредби".
Господин председател, предлагам наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" и § 18 и 19 да бъдат приети ан блок, тъй като няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Параграф 17б има характер на точно такава разпоредба. Параграф 17а е разпоредба по същество. Параграф 17б и § 17в?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Каква е волята по § 17б, внесен от господин Искров и господин Адемов - дали само за тази година произтичащите промени да бъдат така или въобще така да става?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За тази година.
МИХАИЛ МИКОВ: Щом е за тази година, значи и § 17б е преходна разпоредба. Тоест да си остане така "Преходни и заключителни разпоредби", защото то не се мести за красота, господин Искров, а с оглед естеството на текстовете и означава, че за тази година ще бъде така, пък за догодина ще видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За мен § 17а няма характер на преходна и заключителна разпоредба, а такъв характер имат следващите две разпоредби - § 17б и § 17в. Следователно заглавието трябва да бъде преди § 17б. Но това е технически въпрос.
Заповядайте, господин Искров, по § 18 и 19.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 18. В Кодекса за задължително обществено осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 5 думите "от 2 до 10 минимални работни заплати за страната" се заменят с "между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване".
2. В чл. 111, ал. 2 думите "по чл. 6, ал. 11" се заменят с "по чл. 7, ал. 8".
"§ 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя и двете предложения.
Има предложение да се обсъдят и гласуват едновременно тези два параграфа.
Моля, гласувайте процедурното предложение за едновременно обсъждане и гласуване на § 18 и 19.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 3, въздържал се 1.
Приема се процедурното предложение.

По § 18 и § 19 има ли становища, възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте § 18 и 19, подкрепени от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 17.
Приемат се, а с това и целият закон.
Господин Искров, имате думата за заключителни думи.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Искам да благодаря на Председателството и на всички народни представители, че така бързо беше разгледан този закон. Имаме уверенията на председателя господин Герджиков, че ще бъде изпратен по най-бързия начин на президента, тъй като касае страшно много хора, практически цялата държава. И вероятно за новия президент това ще бъде, не мога да гадая, може би като социален президент, първия указ, с който пуска социален закон. Надяваме се, че ще може да излезе в "Държавен вестник" до края на месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще направя всичко възможно и необходимо, за да стане колкото се може по-бързо.
Благодаря Ви, господин Искров. С това приключихме този закон. Приет е. Да ни е честит!
Съобщения за парламентарен контрол за утре, 25 януари 2002 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Кръстьо Петков.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народните представители Надежда Михайлова, Росица Тоткова и Никола Николов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински, Емилия Масларова и Кръстьо Петков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Йордан Димов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Републиката Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и на питане от народния представител Асен Агов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Младен Червеняков.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов и на питане от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Янаки Стоилов.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народните представители Асен Агов и Анастасия Мозер.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отлага отговорът на актуалния въпрос от народния представител Михаил Миков към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Следващото пленарно заседание е утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов


Георги Анастасов