Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ОПЕРАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИГУРНОСТТА (ИСАФ) В АФГАНИСТАН. Вносител е Министерският съвет.
Съгласно разпореждането на председателя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е разгледала този проект за решение и аз моля проф. Венко Александров да представи становището.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.


“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 502-03-3 за разрешаване
изпращането на допълнителен контингент от
Въоръжените сили на Република България за участие в
операцията на Международните сили за поддържане на
сигурността (ИСАФ) в Афганистан, внесен от
Министерския съвет на 7.02.2005 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 16.02.2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Решение за даване на разрешение за изпращането на допълнителен контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Мотивите на правителството бяха докладвани от представители на Министерството на отбраната – зам.-министър Илко Димитров и полк. Георги Тодоров.
Република България участва с механизиран взвод с обща численост до 50 военнослужещи в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. Съветът за сигурност на ООН продължи през 2004 г. със своя Резолюция № 1563 мандата на Международните сили за срок от 12 месеца. За да се изпълнят целите на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан при този удължен мандат се оказа, че има недостиг на сили и средства в състава и това се отразява негативно на развитието на операцията и възможностите на Българската армия.
На основание на решение на Междуведомствения съвет за интегриране в НАТО е заявено допълнително участие в ИСАФ.
Допълнително заявеното участие е с контингент от кадрови военнослужещи и граждански лица от Въоръжените сили с обща численост до 30 души с личното оръжие и екипировка за срока на операцията, считано от 15 февруари 2005 г. Съставът е от щабни офицери, сержанти, разузнавателна и контраразузнавателна групи, отделение военна полиция, медицински екип. Не се изискват допълнителни финансови средства за подготовката и поддръжката на допълнителния контингент в Афганистан.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили да приеме следното

РЕШЕНИЕ:

Разрешава изпращането на допълнителен контингент кадрови военнослужещи от Въоръжените сили на Република България с обща численост до 30 души с личното оръжие и екипировка за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан за срока на операцията, считано от 15 февруари, в състав: щабни офицери и сержанти, разузнавателна и контраразузнавателна групи, отделение военна полиция и медицински екип.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Александров.
Откривам разискванията по тази точка от дневния ред.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, във връзка с важността на това, което разглеждаме, и необходимостта да има повече народни представители, и във връзка с това, че Вие сте нашият нов председател и смятам, че ще въведете един по-сериозен ред в провеждането на заседанията, предлагам от името на нашата парламентарна група да проверите поименно кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - тук
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 143 народни представители. Има кворум и можем да продължим нашата работа.
Така че подновявам апела: който желае да се изкаже по проекта за решение за разрешаване изпращането на допълнителен контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, внесен от Министерския съвет на 7 февруари.
Проектът, заедно със становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, беше представен от председателя на комисията господин Александров.
Още веднъж питам има ли желаещи за изказване?
Има думата за процедура господин Ангел Найденов. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да направя предложение за процедура да отложим гласуването до поканване и съответно присъствие на представител на Министерството на отбраната и, разбира се, по тяхна преценка, на представител на Генералния щаб.
Смятам за напълно неуместно и категорично за недопустимо подобно решение да мине лековато чрез механично натискане на копчето за гласуване. В предложения ни проект за решение има поне три неща, които заслужават достатъчно сериозно обмисляне и съответно наличие на информация от Министерството на отбраната и за мен въпросът не се изчерпва и не се заключава само в рамките на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Първо, имаме нова резолюция на Съвета за сигурност, с която мандатът на Международните сили се удължава и се търси разширяване на операцията на територията на цялата страна.
Второ, имаме операция под командването на НАТО със съответното предложение към страните-участнички: да предложат и съответно да поемат ангажимента за разширяването на своето участие.
И трето, имаме досегашно участие в състав до 50 военнослужещи, като ние като страна увеличаваме своето участие с граждански лица и кадрови военнослужещи.
Има няколко въпроса, които подлежат на задължителен отговор: доколко и в каква степен натоварването на България като държава, а не просто на Въоръжените ни сили, е по нашите възможности, при положение, че имаме един от най-високите проценти на участие с военни контингенти в международни операции?
Аз нямам основателни възражения срещу това, че трябва да бъде разгледано и прието подобно решение, но настоявам да бъде поканен представител на Министерството на отбраната, който да представи информация и да отговори на нашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
Има процедурно предложение да се отложи гласуването.
Противно процедурно предложение – господин Цонко Киров. Заповядайте. (Реплика на Стела Банкова.)
Господин Киров, имате думата, след това, ако продължат разискванията, и госпожа Банкова ще се изкаже.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Искам да обърна внимание на уважаемите колеги, че не е допустимо по формални признаци и по формални поводи ние да отлагаме решения, свързани с поети от българската държава ангажименти. Да, ние трябва да … (Силен шум и реплики в КБ.)
ИРИНА БОКОВА (КБ, от място): Народното събрание поема ангажименти.
ЦОНКО КИРОВ: След това ще поговорим, няма да влизаме в дебат.
Поетите ангажименти са нещо, което показва как една държава, как една структура или организация може да изпълнява своите задължения. И точно когато по формални признаци отлагаме тези изпълнения, ние злепоставяме себе си, а не някой друг.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Министърът е длъжен да дойде.
ЦОНКО КИРОВ: Не е длъжен да дойде! Освен това са поканени да дойдат и всеки момент ще пристигнат. Но независимо от това смятам, че не е допустимо по формални признаци да отлагаме вземането на важни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Киров.
Имаме процедурно предложение за отлагане на гласуване и на практика за отлагане доразглеждането и завършването на тази точка от дневния ред до идването на отговорен представител от Министерството на отбраната.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на господин Найденов.
Гласували 164 народни представители: за 71, против 80, въздържали се 13.
Предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, бих искал да обърна внимание на Вас, господин председателю, че трябваше да направите забележка на господин Цонко Киров, който се отклонява от направената процедура по същество, от това, което предложих. Ние не настояваме за отлагане поемането на ангажименти или за неизпълнение на вече поети от държавата ангажименти. Говорим за това, че е необходимо да има достатъчно надеждна и изчерпателна информация към момента на вземането на решението в пленарна зала. Това, първо.
Второ, напълно несъстоятелно е да се твърди, че е поканен представител на Министерството на отбраната и началникът на Генералния щаб, които пътуват към Народното събрание, вероятно разбирайки необходимостта да отговорят на определени въпроси на народните представители или да представят съответната информация, а ние да гласуваме в момента, че ще пристъпим към гласуване, дори и без изказвания, след което тяхното присъствие е напълно безпредметно.
Предложих да отложим гласуването до пристигането на представители на Министерството на отбраната и на Генералния щаб с оглед на това, ако има въпроси към тях, те да отговорят. Нищо повече.
Затова, уважаеми колеги, моля ви да подкрепите предложението за отлагане на гласуването на решението с оглед на необходимата информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване предложението на господин Ангел Найденов.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 68, против 90, въздържали се 18.
Това процедурно предложение не се приема.
Така че, колеги, моля тези, които имат желание да се изкажат, да го направят, за да бъде действително взетото решение с необходимата стойност.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване проекта за решение за разрешаване изпращането на допълнителен контингент от Въоръжените сили на Република България за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 16.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПО-ПЪЛНО ОБХВАЩАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.
Вносител е Министерският съвет.
По този проект за решение има доклади на Комисията по образованието и науката и на Комисията по бюджет и финанси.
Моля председателят на Комисията по образованието и науката господин Дурмишев да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да гласуваме в пленарната зала да влезе заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме това процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Иванка Христова.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6 .
Моля да поканите заместник-министър Христова в залата.
За процедурно предложение има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Добре е, че Министерството на труда и социалната политика е проявило интерес към тази точка и е изпратило заместник-министър, но аз предлагам да поканим и представител на Министерството на образованието и науката – или министър, или заместник-министър, тъй като обхващането на учениците в учебния процес пряко зависи от дейността на това министерство. Смятам, че един дебат в пленарната зала без тях ще бъде безсмислен.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Въпрос на политика!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И на виждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля да бъдe извикан министър или заместник-министър от Министерството на образованието и науката. Надявам се, че това ще стане във възможно най-краткия срок.
Господин Дурмишев, заповядайте да прочетете становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за
Решение за приемане на Национална програма за по-пълно
обхващане на учениците в задължителна училищна възраст,
№ 502-03-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.

На съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 февруари 2005 г., народните представители обсъдиха проект на Решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, № 502-03-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, проф. Камен Велев - заместник-министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, господин Любомир Дацов - заместник-министър на финансите, господин Ивайло Иванов - заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, както и представители на синдикални и неправителствени организации и журналисти.
Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст бе представена от госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, и от господин Камен Велев - заместник-министър на образованието и науката.
Националната програма цели осъществяване на стратегически приоритети, свързани с по-пълното обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст, осигуряване на условия за достъп до образование на всички ученици без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол и произход. Националната програма предвижда безплатни учебници и учебни помагала за учениците от първи до четвърти клас в държавните и общински училища, превоз на учениците от малките населени места до най-близкото училище и безплатна закуска за учениците от първи до четвърти клас.
Програмата е разработена на основание на § 69 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. Отговорни институции за реализирането й са Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и общините. Планът за реализирането й се състои от три модула като във всеки от тях са описани специфичните условия за реализирането й.
В процеса на реализация на програмата ще се извършва постоянен контрол за правилното разпределение и изразходване на средствата. Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст е ефикасен механизъм за противодействие на очертаващите се неблагоприятни тенденции на ограничаване обхвата на децата в училищна възраст и нарастване броя на отпадащите ученици.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за”, “против” няма и 3 “въздържали се” взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, № 502-03-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дурмишев.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Моля госпожа Радева да го прочете.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по проект за Решение № 502-03-5 за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна
училищна възраст, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 17 февруари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха вицепремиерът Николай Василев, господин Неделчо Неделчев - заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Камен Велев - заместник-министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика и господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
Заместник-министър Ананиев представи Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст като изтъкна следните основни моменти. Тя включва три отделни подпрограми:
Първата е осигуряване на учебници и учебни помагала за учениците до четвърти клас в държавните и общинските училища на Република България и тя е на стойност 14 млн. 918 хил. лева.
Втората програма е оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз на държавните и общинските училища за учениците в основната образователна степен, когато се намират извън населеното място и към тях пътуват повече от 10 ученика и е на стойност 15 млн. 390 хил. лева.
Третата програма е осигуряване на закуска, мляко или чай на всеки ученик от първи до четвърти клас и възлиза на 19 млн. 860 хил. лева.
Общата стойност на трите програми е 50 млн. 168 хил. лева.
Господин Ананиев заяви, че предстои приемането на още две програми. Едната е свързана с осъществяването на Програма за енергоефективно саниране на училищните сгради, а последната програма е свързана с науката и висшето образование и в момента се съгласува между отделните министерства и ведомства.

По проекта се проведе обширна дискусия, на която бяха поставени множество въпроси, отговори на които дадоха представителите на отделните министерства.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст”. Благодаря ви за вниманието.
Аз също се присъединявам към мнението, изразено в залата, че задължително при разглеждане на първите две части на програмата трябва да участват най-малко заместник-министри на образованието, тъй като това представлява много сериозен финансов ангажимент и много сериозна програма, която трябва да обезпечи рационалното изразходване на тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Току-що бях уведомен, че заместник-министър Камен Велев в близките минути ще влезе в залата. Разбира се, че е правилно министър или заместник-министър по такива важни национални програми да бъде в залата. Така че Правният отдел съответно ще бъде малко поскастрен. Те са длъжни да осигуряват на народните представители съответните министри и заместник-министри.
Откривам разискванията по тази точка. Предполагам, че ще има интерес към нея, тъй като тя е свързана с нашите деца.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като разглеждаме стратегия, по която се ангажират три министерства и естествено акцентът е върху дейността на Министерство на образованието и науката, смятам за недопустимо да започнем разискванията в отсъствието на какъвто и да е представител от ръководния екип на министерството – министър или заместник-министър. Дори и по най-логичната причина, че той няма да бъде в залата, за да отговори на въпроси, които изказващите се ще поставят тук.
Затова Ви моля да дадете 10 минути почивка и в момента, в който влезе заместник-министър Камен Велев, можем да продължим заседанието. Благодаря Ви.
Подложете на гласуване моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Иванов за кратка почивка от 10 минути.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 94, против 16, въздържали се 14.
Обявявам почивка от 10 минути. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Имаме налице необходимия кворум, така че можем да продължим нашата работа. Осигурени са съответните заместник-министри, те са компетентни по въпросите, които ще разглеждаме.
Госпожо Калканова, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието проф. Камен Велев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Калканова.
Има процедурно предложение за допускане в залата на проф. Камен Велев, заместник-министър.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Поканете заместник-министър Велев – нека заеме своето място.
Откривам разискванията по тази точка, свързана с Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Сега вече всички предпоставки са налице. Отново моля за извинение народните представители, че не бяха осигурени съответните представители. Ще се старая това да не се повтаря повече, тъй като те трябва да бъдат тук.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имайки предвид дискусията миналата седмица на общото заседание на комисиите по образованието и науката, по транспорт и телекомуникации, както и Комисията по бюджет и финанси, бих искала да направя едно предложение за разширяване обхвата на децата, включени в тази програма, специално в частта й за осигуряване на закуска и мляко. За целта бих искала да направя процедурното предложение на стр. 4 в програмата, там където е “обект и обхват на националната програма” към първата точка, чета я дословно: “Ученици в първи и четвърти клас включително”, да бъде добавено “както и на децата в подготвителните групи или класове за задължителна подготовка в училище”.
По този начин, за пояснение на колегите, в програмата се включват и тези деца от задължително предучилищната подготовка, която се осъществява в училищните сгради – знаете, това е резултат от една промяна в Закона за народната просвета от около две години и тъй като напълно в духа на програмата попада и насърчаването на децата да посещават тези задължителни предучилищни групи. Става въпрос за включване на около 12 хил. 500 деца, обучавани в такива групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Велев, драго ми е да Ви видя. Като че ли в нашата работа с министерството Вашето присъствие е най-осезаемо. Ние отложихме заседание на комисията поради отсъствие на представители от министерството, особено в лицето на министъра и ресорния заместник-министър по средното образование.
Програмата за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст дискутирахме на заседанието на комисията с някои забележки. Аз взех отношение във връзка с храненето на децата и във връзка с осигуряването на бусове за училищата и превоза на децата до тях. Ние приехме една промяна в закона 2002 г. – чл. 26, ал. 3, т. 11, в която се казва, че “На учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище, се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината”. По този начин законово този въпрос е ликвидиран.
Безспорно като лекар аз имах отношение във връзка с храненето. Първо, ако ние целим подобряване на дисциплината и посещаемостта на децата в училищата, имаме становище, че обикновено напускането на училищата е свързано безспорно с възрастта след 4 клас, особено на деца от малцинствен произход и особено на момичета.
В този смисъл обръщаме особено внимание на факта, че заделените 20 милиона, които при една паралелка от 24 деца се падат около 2700 лв. на година, могат да бъдат заделени повече за създаване на условия за физкултура и спорт в училищата, изграждане на басейни, площадки, игрища и т.н., библиотеки, информационни центрове в училищата и т.н.
Така че от тази гледна точка разглеждаме въпроса за храненето, от друга страна, че то в никакъв случай не може да бъде организирано. Даже с помощта на Организацията на обединените нации. В никакъв случай! Аз не говоря за София, не говоря за Варна, не говоря за големите градове. Говоря за това, че това хранене не може да бъде организирано в малките селища. От друга страна, то крие една еднотипност в храненето. Даването на вафли, на кифли и т.н., които са абсолютно противопоказни и са свързани с начина на храненето на децата. Това бяха моите забележки – това, което счетох за необходимо и като лекар да предложа в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Камбуров.
Желание за реплика не виждам.
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като цяло ние подкрепяме мерките, които са предвидени в този документ и които са насочени към обхващане на учениците в училищата. Разбира се, има някои формулировки, които според мен, бих казал и според нас като парламентарна група, трябва да бъдат прецизирани или трябва да бъдат коригирани в този документ.
На първо място, заглавието на решението трябва да съдържа и думата “план”, защото самият документ съдържа елементи на програма и подробно разработен план за реализация на тази програма. Плана можете да го видите накрая на документа, той е номериран даже отделно, представени са институциите, периодът на изпълнение по отделни точки и т.н.
Следователно, господин председател, правя предложение заглавието на решението да звучи така: “Решение за приемане на Национална програма и план за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст”.

Второ, по отношение на предпоставките и необходимостта от национална програма в тази област аз бих желал да обърна внимание на два основни акцента, които са много важни при вземането на решения относно приемането или отхвърлянето на тази програма.
На първо място тук е посочено и то доста основателно и тревожно, че процентът престава да бъде валиден само за децата-роми. Става дума за процента на отпадащите. Това заключение е изключително тревожно, защото излиза извън рамките на приетото схващане, че това е преди всичко проблем на малцинствата.
На второ място – много е важно това, което потвърди и проф. Камбуров, и други колеги по време на заседанието, че обхватът на децата на възраст между 5 и 14 години в образованието е приблизително същия и се доближава до средния за 15-те страни на Европейския съюз. Тук са дадени данни. Това е последния ред на страница първа, че у нас този процент е 98, а в 15-те страни на Европейския съюз е 99,2%. Разбира се, има разлика, но тази разлика не е толкова голяма и тревожна, колкото при другата възрастова група. И това е по-важното.
В тази първа точка на документа е посочено, цитирам: “По-съществено е различието между нашите и повечето страни от Европейския съюз по отношение на участието на населението на възраст от 15 до 19 години”.
При нетен коефициент на записване – нетният коефициент представлява отношение на броя на записаните към съответния брой деца във възрастовата група – разликата е значителна. Посочени са данни за България – 74,2% и за някои европейски страни. Разликата наистина е тревожна.
В този дух аз смятам, че проблемът е концентриран не толкова до най-ниската възрастова група дотолкова, доколкото проблемът обхваща преди всичко задържането на децата в по-горната възрастова група. Не обхващане, а задържане, според мен, е основният проблем. Децата са се записали и след известно време те вече не са мотивирани да посещават училище.
Тревожна е констатацията, която също е дадена тук, че от задължителното основно образование през последните 4 години напускат около 3% от учениците. Това са наистина данни, които трябва да послужат за един изключително сериозен и задълбочен анализ, на първо място. И на второ място – за предприемане на адекватни и спешни мерки в тази посока.
По отношение на основната цел на националната програма – аз смятам, че целта е дефинирана добре, като съществуват някои моменти, които също биха могли да отпаднат. Например, тук е записано, че трябва да се осигурят условия за достъп до образование на тези ученици без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол и т.н. Аз смятам, че тази част от така формулираната цел е излишна. Тя е дефинирана на друго място. Това е едно конституционно задължение и тя няма място в този конкретен документ.
По-нататък – по отношение на т.нар. оперативни цели. Те са пет. Между другото тези пет оперативни цели не съответстват на трите модула, които са дадени по-нататък в документа. Там две от целите не фигурират. Вероятно авторите на този документ ще дадат обяснение и отговор на този въпрос – защо.
Първата цел е осигуряването на учебници. Това е една положителна идея, която едва ли ще намери противници, само че искам да кажа, че подобна реализация на тази цел може да доведе до създаване на известни корупционни практики, защото на всички е известно, че съществуват множество учебници по една и съща дисциплина за тези класове. Трябва съответните министерства и ведомства, които отговарят за реализацията на тази програма да предприемат конкретни мерки в тази посока.
Тук, разбира се, в т.нар. последна част, която аз идентифицирах като план на програмата са показани конкретните стъпки, които трябва да бъдат реализирани в този случай, но при всички положения съществуването на повече от един учебник ще предпоставя субективен подход при избора на тези учебници. Освен това, когато учебниците са безплатни съществуването на множество учебници няма да създаде условие за тяхното многократно използване. Явно ще съществуват условия, при които всяка година при едно и също училище учебниците да бъдат сменяни по една и съща дисциплина, което означава, че тези учебници няма да бъдат използвани ефективно и държавата ще губи, ще има известни преразходи в това отношение.
На второ място – по отношение на оптимизиране на училищната мрежа правя, господин председател, конкретно предложение да отпадне последната част от изречението, а именно “и към тях пътуват повече от 10 ученици”. Ние нямаме основание, нямаме право да създаваме ограничения по отношение на онова, което и проф. Камбуров прочете тук, т.е. възможността всички ученици да бъдат извозвани до съответните училища. Ние не можем да си позволим да поставяме подобни ограничения.
Аз предлагам всички ограничения по-нататък по отношение на броя на учениците, касаещи тази точка също да отпаднат. Доколкото знам, тази формулировка съществува още на две места, като на едното място по-нататък е сбъркана и това се оказа техническа грешка. Вписано е “12 ученици” на страница четвърта.
Аз споменах, че има различия между петте основни точки или оперативни цели, както са дефинирани в програмата и модулите, които са дадени на страница – тук е изписана като шеста.
Бих желал да чуя отговор на въпроса защо последните две оперативни цели не са предвидени в модулите и намират ли те място в така дефинираните модули по отношение на първите три цели? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Госпожо Калканова, имате думата за реплика.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искала да направя една реплика, господин Имамов, във връзка с предложението Ви да отпадне израза “повече от 10 ученици”. Колеги, този въпрос беше изяснен на съвместното заседание, което имахме миналата седмица. Купуването на специални училищни автобуси, което е цел на този модул за по-пълен обхват на учениците и оптимизиране на училищната мрежа, всъщност е една специална мярка, насочена към подобряване на обхвата и достъпността до средищните училища. И както беше вече изяснено миналата седмица, тя не отлага и не води до отпадането на другите мерки, за които господин Имамов е абсолютно прав. По силата на законовите изисквания те и сега се осъществяват и поддържат с бюджетни средства, а именно целевото отпускане на такива средства към общините за осигуряване на транспорт на учениците. Така че в този смисъл специално за този механизъм – специалните училищни автобуси към средищните училища, подобно изискване е добре да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Искате ли да вземете думата за дуплика? Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Калканова, прочетете внимателно текста на втората оперативна цел – оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общински училища за ученици в основната образователна степен, които се намират извън населеното място.
Тук не е казано, че трябва за двама души да купуваме автобуси и бусове. Просто тук се съдържа едно задължение за осигуряване на превоз. Оттам нататък вече е въпрос на подзаконови нормативни актове, разпоредби на съответните министерства, които трябва да кажат по какъв начин и как тази оперативна цел трябва да бъде постигната. Не става дума за това, че за едно дете ние трябва да предложим на общината бус, шофьор и всичките съпътстващи разходи. За това става въпрос.


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Процедура – господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не за първи път в тази зала разискваме важни проблеми на българското образование в отсъствието на министър Игор Дамянов. Категорично и официално от името на Парламентарната група протестирам и моята процедура е за незабавно прекратяване на разискванията, ако не сме в състояние да осигурим присъствието на Игор Дамянов в тази зала. Това е моята процедура. Моля парламента да задължи министър Игор Дамянов да се яви в залата. И ако, поради отсъствие от страната или поради други причини, това е невъзможно, предлагам прекратяване на разискванията по тези важни точки от дневния ред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Въпросът беше поставен и беше поканен министърът или този заместник-министър, който е компетентен. Бях уверен, че проф. Велев е компетентен по въпроса. (Шум и реплики в залата.)
Противно процедурно предложение – госпожо Калканова, заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Тъй като ние минахме вече този тип процедурни предложения, в резултат на които след почивката от 10 мин. в залата вече присъства проф. Камен Велев, в чиято компетентност да изразява мнението и позицията на Министерството на образованието и науката аз лично нямам никакво съмнение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Трябва да отговори на въпросите на Имамов.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Още повече, той защитаваше тези позиции миналата седмица на съвместното заседание на комисиите.
В този смисъл, господин председател, аз правя противно процедурно предложение – да продължим дискусията по така предложената стратегия.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Няма да го пускате в чужбина, когато ще се гледат важни неща!
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ, от място): Той не е в чужбина.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Подложете на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разбира се, аз съм длъжен да подложа на гласуване това предложение.
Моля, колеги, да гласуваме процедурното предложение на народния представител Лютви Местан и разискванията да бъдат отложени отново, ако министър Игор Дамянов не е възможно да присъства.
Гласували 152 народни представители: за 88, против 34, въздържали се 30.
За да не се блокира работата ни, Игор Дамянов нека да бъде помолен да излезе от Министерския съвет и да дойде тук. Междувременно, нека господин Камен Велев да се опита да отговори на тези въпроси.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Ние сме гласували - да се прекрати.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НВСВ, от място): Процедурата е да се задължи министър Игор Дамянов…
Да се провери в стенографския протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, гласували сме да дойде и ако не дойде – ще се прекрати. Нека да видим дали няма да дойде, примерно, до 10 мин.
Междувременно нека да дадем думата на Камен Велев, за да отговори на зададените въпроси. Господин Велев, в състояние ли сте да отговорите на тези въпроси?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Процедура – госпожо Георгиева, заповядайте.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което гласувахме, беше да прекратим и да започнем със следващата точка, защото господин Дамянов не е присъствал на нито една от комисиите, винаги праща заместници и ние не сме чули неговото становище. Така че не знам защо трябва заместникът да отговаря. Смятам, че е хубаво да отговори министърът и да каже стои ли зад тази стратегия. Тъй като аз зададох този въпрос: дали може да бъде изпълнена в сроковете, които са предвидени там? Така че много моля, господин председател!
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Какво беше това?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, встрани от микрофоните): Да си продължим със следващите точки. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми колеги, господин председател! Искам още веднъж да повторя коректно процедурното си предложение. Предлагам разискванията да продължат непременно в присъствието на министър Игор Дамянов и ако не сме в състояние да го осигурим, предложих прекратяване на заседанието. Така че мисля, че Вие трябва да вземете отношение и да дадете отговор на въпроса – възможно ли е господин Игор Дамянов до няколко минути да дойде, да се яви в тази зала и да продължим разискванията. Ако не е в състояние, категорично настоях за прекратяване на разискванията и тяхното продължаване в присъствието на господин министъра на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Подкрепям процедурното предложение на господин Лютви Местан и дори ще прецизирам: това е чл. 42, ал. 2, т. 4 от нашия правилник, който за народното представителство е със силата на закон, където е записана възможността именно за отлагане на разискванията до идването на министър Дамянов. И това е в съответствие с Конституцията на Република България, където в чл. 83, ал. 2 е записано, чета само интересуващия ни текст: “Народното събрание може да задължи министрите да се явят на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.”
Чрез процедурата, предложена от господин Лютви Местан, министър Дамянов беше задължен да се яви. Дотогава е абсолютно безсмислено да продължаваме разискванията по тази точка. Ние го викаме, за да чуе разискванията, да чуе критиките, да отговори на въпросите, а не да дойде в края при нашето гласуване. Благодаря ви.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Сега какво предлагате Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Сега в момента изясняваме дали ще дойде в следващите минути, каквото беше предложението.
Господин Благой Димитров, заповядайте за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Въпросът, който обсъждаме, колкото и да е процедурен, засяга и другата точка в дневния ред – по отношение на стратегията за компютризацията, господин председателю. В тази връзка, за да не изпаднем в същата ситуация, поканете министър Николай Василев да присъства, защото буквално другата точка идва примерно след половин час. И моите опасения са, че може да изпаднем в същата ситуация да има дефицит от представители на Министерството на образованието и науката или на Министерството на транспорта и съобщенията. Тъй като другата стратегия, уважаеми колеги, пряко засяга много сериозни средства и ние имаме въпроси към министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, това е направено. Да, за Николай Василев е ясно, там имаме уверение. Но, ако не е възможно Игор Дамянов да присъства за тази точка, то очевидно не може да присъства и за следващата точка.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Следващата също засяга директно и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има предложение да се отложи разглеждането на точки 4 и 5 до изясняване на министерското присъствие и да преминем към разглеждането на т. 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 28.
Отлагаме точки 4 и 5.

Преминаваме към точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Изчетени са становищата на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция. Имало е изказване на народната представителка Силвия Нейчева.
Трябва да продължим с разискванията по този законопроект, който е внесен от Министерския съвет на 20 август 2004 г.
Ще припомня, че становищата на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция са положителни.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Къде е председателят на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Председателят на комисията е прочел становището. Ще дойде всеки момент.
Продължаваме с разискванията. Има ли желаещи за изказване? (Неразбираема реплика от народния представител Юнал Тасим.)
Ако няма желаещи, господин Юнал Тасим, както чувам, от залата прави предложение да гласуваме.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Комисията по икономическата политика моля да поканим в пленарната зала госпожа Евгения Колдамова – заместник-министър на икономиката, Дамян Лазаров – председател на Комисията по търговия и защита на потребителите, и господин Емил Алексиев – началник отдел “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката.
Смятам, че е добре те да присъстват на дебата, който ние прекъснахме преди три седмици, когато започнахме да гледаме този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Не виждам противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Костадинова за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господата.
Заповядайте за изказване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин председателю, аз очаквах да откриете дебата, затова се забавих при вдигането на ръка, но така или иначе този дебат се води по един доста интересен и странен начин. Вече на трето заседание има представяне на закона и на отделни части от него. Има едно изказване пред пленарната зала от името на управляващото мнозинство и дълга пауза в неговото разглеждане.
Мисля, че Законът за защита на потребителите е важен закон, на който трябва да се обърне съществено внимание. Лошото е, че разисквания като цялостна материя се получават на практика твърде трудно. Трудно – поради разкъсаната система, по която се гледа предложението. А законопроектът е внесен от Министерския съвет и цели хармонизиране на нашето законодателство с европейското законодателство – поне както пише на страниците на материала. Веднага бих се съгласил с аргументите, че материята за защита на потребителите се развива, че има нови търговски практики, че има нови системи, които трябва да бъдат определени с охраната по този закон.
Бих се съгласил и с всичко онова, което пише за законопроекта по пресата, ако този законопроект идваше на гола поляна, тоест ако не съществуваше досега Закон за защита на потребителите.
Защо казвам всичко това? Прочитайки материалите в пресата, които показват какви новости има в закона, аз разбирам, че или тези, които са чели настоящето законодателство, не го познават, или тези, които са давали информация, че заложените положения в законопроекта са новост, просто не са казали истината. Защото и сега има материя, която урежда т.нар. нелоялна конкуренция, и сега се изисква да има работно време в магазините, и сега се изисква инструкциите към съответните продукти да бъдат на български език, и сега има санкции за търговците и т.н., и т.н.
Ще дам един пример. В момента действащият закон има твърде малко изменения. Някои ще кажат: “Ами когато в един закон има малки изменения, има малък интерес към него и обикновено той не работи”.
Що се отнася до новостите, които са казани, че присъстват само в този закон, припомнете си една реклама, която съществуваше за бира "Загорка" и която беше атакувана именно заради нелоялна реклама. Аз няма да споря по съществото на иска, който беше заведен, но така или иначе се използваха материалите на настоящия закон.
Настоящият закон беше изготвен през 1998 г. на основата на шест проекта, като беше приет през 1999 г. Основното нещо в него беше създаване на единна терминология, която кореспондира с нашето законодателство и най-вече с търговското право. Доста дълго време ние спорихме за термините "търговец", "потребител", "производител" и те в крайна сметка бяха дефинирани така, че да бъдат работещи и да имат пряко отношение към това, което е записано в Търговския закон.
В момента, в който отворих страниците на настоящия проект, аз открих нещо много интересно. Открих, че има нови глави, като например защита на потребителите в областта на продажбата на недвижими имоти. Но открих и това, че има превод на европейските директиви, които са няколко по въпроса, събрани и подредени, без те да кореспондират една с друга. И веднага ще ви дам пример. Отваряме в Допълнителните разпоредби и взимаме понятието "производител". Там четем: "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено подменя или предлага стоката с оглед пускането й на пазара;
б) представя за производител или поставя върху стоката опаковката й или върху техническата и търговска документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак."
И веднага обръщаме малко напред в закона и намираме, че на с. 23…
(В залата влиза Мехмед Дикме и други народни представители от Парламентарната група на ДПС, който се поздравява с представителите на Парламентарната група на НДСВ. Шум и реплики от Парламентарната група на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля да осигурим възможност господин Нихризов да се изкаже спокойно. Моля ви, колеги, да дадем възможност на господин Нихризов да се изкаже докрай.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Очевидно никой не се интересува от Закона за защита на потребителите, така че няма какво да говоря. Изчаквам господин Дикме да си заеме мястото и можем да продължим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не е така.
Господин Дикме, моля, заемете си мястото.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Някой пропагандира, че материята е водеща, аз се опитвам да ви кажа нещо с примери.
Смятам, господин председател, че мога да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Нихризов, не се засягайте. Бяхте започнал да говорите за производителя, аз следя внимателно Вашето изказване. Заповядайте. Моля колегите да заемат местата си.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, не знам какъв интерес има към закона, но финалният акорд няма да бъде положителен. На с. 23 има друго определение за "производител": "Производител е всяко лице, което е произвело, преработило стоката и всяко друго лице, което се представя за производител". Освен това: "Представителят на производителя, когато е производител, установен на територията на Република България”, и т.н. Има и трето определение: "Всяко лице, което участва в процеса на реализацията на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките и безопасността на стоката".
Ако мислите, че с това понятието "производител" се е изчерпило, отваряме на следващата страница – на с. 35, и там, уважаеми дами и господа, които не се интересувате от материята, има също понятие за производител. То е в чл. 104, ал. 2, като “Производител е лицето, което произвежда стока, вносителят на стоката на територията на страната или всяко лице, което се представя за производител, което поставя върху стоката свое име, търговска марка и отличителен знак”.
И ако мислите, че само това е понятието "производител", ще ви отворя още една страница – с. 42… (Реплики от Парламентарната група на ОДС. Народният представител Мехмед Дикме продължава да се поздравява с представители на Парламентарната група на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля за спокойствие в залата, независимо от емоциите, които предизвика господин Дикме.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Чакам да ви минат емоциите, уважаеми дами и господа, за да разберете за какво иде реч в закона.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, ако сте се успокоили… Може би няма да стане. (Народният представител Мехмед Дикме се поздравява със заместник-председателя Юнал Лютфи.)
Циркът в Народното събрание продължава, да видим докъде ще стигне.
МЕХМЕД ДИКМЕ (ДПС, от място): Кажи поне "Добре дошъл!".
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: "Добре дошъл!" на господин Мехмед Дикме в нашите редици! (Оживление в залата.)
Сега, господин Дикме, по материята, която разглеждаме, за да влезете в час. (Оживление в залата.)
Ако отворите законопроекта на с. 42, ще видите още едно определение за "производител", където в ал. 3 на чл. 130 имаме пак казано що е то "производител". Тъй като не присъства нито един от юридическата мисъл на НДСВ, аз бих желал да попитам госпожа Мингова, господин Герджиков, госпожа Касабова по колко определения за едно понятия може да има в закон. Защото в случая имаме четири понятия що се отнася до производител.
Господин Димитров е запознат с проблема. И за да не съм голословен, ще кажа, че за "потребител" има две определения – в чл. 49 и в чл. 150, ал. 1. За "търговец" има на с. 74 и на с. 13 съответно в два члена. Що се отнася до "доставчик", положението е същото, като в един от членовете "продавач" е равно на "доставчик", а в друг продавачът е нещо съвършено отделно.
Уважаеми дами и господа, едва ли ви говоря на китайски, а на български език и се чудя как това произведение на изкуството, което е събрано от превода на няколко европейски директиви, може да сработи, когато във всяка глава си има собствени разбирания за това какви определения и какво се тълкува в нея. И най-накрая има Допълнителни разпоредби, в които пише, че по смисъла на този закон понятието е еди как си. Така е положението с дистрибутора, така е положението с доставчика, така е положението със стоката като понятие, и т.н., и т.н.
Обобщено искам да ви кажа, че материята, заложена зад страниците на този закон, няма да сработи поради факта, че тя не е уеднаквена. И, за да не бъда пак голословен, ще ви помоля да отворите на Допълнителни разпоредби. Там още в § 1 е записано следното нещо: "При противоречие на разпоредбите на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите". Интересно ми е кой съд, по кой закон ще съди и по какъв иск ще бъде разглеждана жалбата, тъй като очевидно се признава, че материята може да се разглежда в няколко закона и че този закон, който е новост, европейска практика и т.н., не премахва основния порок, че имаме една и съща материя, уредена в различни закони по различен начин. И оттам нататък, за да излязат съставителите на закона от това положение, започват да пишат: § 2, § 3, § 4, 5 и т.н., до § 13, в които казват: Разпоредбите на еди коя си глава не се отнасят за еди какво си, а разпоредбите на еди коя си глава пък не се отнасяли за другия раздел.
Възниква въпрос: за какво се отнася целият закон, след като влизаме и накрая четем, че част от нещата не влизали в предните страници, а пък част от предните страници нямали отношение към материята?
Исках да попитам господин Герджиков, който е специалист по търговско право, но той отсъства от залата, как някой ще заведе иск, ако се окаже така, че в два закона, както се признава в Допълнителните разпоредби, част от иска му е по-сгоден по единия закон, а част от иска му е по-сгоден по друг закон? Смятам, че тази материя, която се представя в момента пред нас е напълно непоправима! Това го разбрахме в Комисията по икономическата политика и затова мнозинството си измоли и в становището е записано да има триседмичен срок за подаване на предложение.
Уважаеми дами и господа, когато философията – това го казвам за госпожа Костадинова, в един закон е сбъркана, не можеш с поправки между първо и второ четене да го поправиш, защото вътре първо, трябва да се разбере всичко това, което го четох като различни понятия – какво е имал предвид вносителят, за какво са се отнасяли, за да можеш оттам нататък да направиш цялата структура. Признавам, че има нови глави, но те не кореспондират със сегашната материя и в оставащия срок, а той е не повече от три месеца, ние в Комисията по икономическата политика, госпожо Костадинова, дори при най-добро желание да напишем наново материята, няма да можем да я направим. Тоест, ако ние сега гласуваме с натискане на копчето или с вдигане на ръка, както беше в комисията, да се утвърди този закон и неговите идеи, ние утвърждаваме една абсолютно пълна дисхармония. Ние утвърждаваме една порочна практика, внасяна много често при нас в Комисията по икономическата политика да ни представят материал, а след това да кажат: “Преработете го, защото това е ваша работа, вие сте народни представители”.
Това нещо, което е представено пред нас не може да бъде поправено, освен по един-единствен начин – вносителят да извади този материал, да направи съответните корекции в понятията, а не да отговаря, както направи в комисията - за всяка глава си има съответните определения и вие отлично знаете като народни представители, че това е невъзможно, след като в Допълнителните разпоредби е написано определение, което важи за целия закон, след което да го внесе и ние да работим по чисти текстове, а не да се опитваме да създаваме неща в нашето законодателство, които ще бъдат по-порочни от съществуващата система, когато те не са уредени. Защото сегашният закон, когато беше приет действително доста време беше обсъждан, но той все пак създаде основата на правото за защита на потребителите.
Смятам, че ние по никакъв начин не трябва да ликвидираме възможността да съществува едно нормално законодателство само и само да изпълним поставената задачка да има внесен съответния закон, да бъде изпълнен планът към министерството и съответно, да кажем, че преводачът си е свършил добре работата, защото това в основи е работата на хора, които са превели Европейската директива, но са я превели на различни езици и не са имали смелостта да съберат материала. Не смятам, че за това са били взети средства, но са били потрошени средства, за да имаме пред нас проект – негоден за употреба.
Предлагам, уважаеми дами и господа, да отхвърлим на първо четене този законопроект, защото той така или иначе няма да бъде приет до края на Народното събрание, да имаме тази смелост, а министерството да внесе един годен проект за закон за защита на потребителите, който да върши работата в една важна област от нашата практика, от нашия живот.
Смятам, че колкото и да липсва интерес в залата, колкото и да има различни отношения по материята, ние дори в края на мандата си трябва да се покажем като достойни народни представители. Интересът е вече в областта на изборите, но все пак с това, което приемем не трябва да задължаваме следващите парламенти, да го коригират или да изпълним народната поговорка: “Събори къща, построи колиба”. Благодаря ви за невниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Реплика – госпожо Костадинова, заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, въпреки че цитирахте толкова пъти моето име, аз категорично съм несъгласна с някои от Вашите тези, които Вие тук изказахте.
Този закон, безспорно има някои недостатъци, които ние като народни представители за тези три седмици бихме могли да коригираме. Категорично съм несъгласна, че този закон трябва да се отхвърли още повече, че ние имаме ангажименти към него. Ако ние искаме заедно да вървим и работим в името на потребителите, доколкото разбирам Вие имате такова желание, аз ви призовавам не да отхвърлим закона, а да го приемем и между двете четения да си направим поправките – такива, каквито и Вие смятате като недостатъци на този закон, такива, каквито и аз също виждам в закона. Но това, да отхвърлим един готов закон, над който са се трудили доста експерти, аз лично не бих приела като начин на работа на 39-то Народно събрание.
Разбирам, че вие искате да саботирате всяко наше действие, но ние под никаква форма не бихме се съгласили в този вид да бъдат представени нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Друга реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика, господин Нихризов? Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Костадинова! От Вашия въпрос има едно следствие - кога ще си изгоните експертите, които са написали нещо, което сама признахте, че има доста дефекти? И какво представлява Народното събрание, когато се внасят некадърни текстове или когато просто се отчита дейност, защото самата Вие казахте, че ние имаме задължение и трябва да изпълним плана.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Не съм го казала.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Аз мога да Ви напомня една руска честушка, която звучеше: “Мы Америку догнали по надою молоко”, и оттам нататък следваше: “но по мясам не успели...!”. (Реплика на народния представител Мариана Костадинова.)
Общо взето, по същия начин действаме в момента спрямо една сериозна материя, за която в Европа има отделни министерства. Ние правим един тюрлюгювеч на българското законодателство и казваме: “Понеже по социалистически планът трябва да бъде изпълнен в съкратени срокове, ние ви даваме това нещо, уважаеми дами и господа народни представители, пък вие си трошете главата с него”.
Уважаема госпожо Костадинова, самата Вие трябва да пренапишете (реплика от народния представител Мариана Костадинова) текстовете и като управляващо мнозинство трябва да се позаинтересувате кой е направил този некадърен продукт, защото за него също са били трошени пари и защото това, което някъде по вестниците рекламират и до ден днешен, продължава трошенето на пари за реклама за законопроект, дори без вашите специалисти да обърнат внимание, че част от нещата, които представят като новост – повтарям се, тъй като господин Дикме влезе и не чухте за какво иде реч, че част от нещата и сега са уредени и има вече прецеденти, които са решени – затова ви говорих за бирата “Загорка” и за нелоялната конкуренция.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Времето, господин председател.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Този законопроект ще доведе точно до обратния ефект – времето ми е три минути, госпожо Костадинова. Въпросът, че този продукт няма да може да работи в интерес на потребителите, колкото и да хвърляте пари и средства да го рекламирате по вестниците. Ще направите обратното нещо и за това – приберете си го в шкафа и потърсете големите специалисти,...
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Няма.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: ... които са направили този продукт, сменете ги, докарайте кадърни и аз ще ви ръкопляскам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Когато законите са трудни, очевидно интересът е по-малък, но искам да говоря за този закон от гледна точка на онези, които произвеждат или търгуват стоките в България.
Според мен законът е прецизен превод на съответните регламенти и директиви на Европейския съюз, но това не го прави приложим или по-лесно приложим в България. Убеден съм, че тези регламенти и препоръки на Европейския съюз в областта на защита на потребителите трябва да се постигнат, но в подходящото за българския пазар време, тъй като тези регламенти са били в своето развитие, не могат автоматично да се приложат върху българския пазар. По тази причина законът от 1999 г. ги приемаше в тяхната задължителна част, но в основната част, която касае особено тази формална защита на потребителите, която е описана тук, не бяха възприети в пълна цялост, защото считаме, че българският пазар и българските търговци не могат да отговорят… А и българските потребители не са в достатъчна степен информирани, няма я онази потребителска култура, която да може да регламентира отношенията такива, каквито сега са записани в този закон. Поради тази причина ще гласувам за закона, такъв, какъвто е предложен, но искам да очертая онези предизвикателства пред закона, които, според мен, са много важни и, които, ако има воля, но очевидно няма да има време за нея, трябва да бъдат променени между първо и второ четене.
Първо, има чисто формални грешки, които са грешки на превода и не са достатъчно добре обмислени. В чл. 9, ал. 2 е казано, че когато стоката е внесена от страна-членка на Европейския съюз, върху етикета вместо страна на произход може да се отбелязва: “Произведено в Европейския съюз”. Очевидно това е вярно за Европейския съюз и е категорично категорично грешно за България. Това просто не може да се приеме за вярно, ако приемете такъв текст на ал. 2 на чл. 9.
Оттук произтичат междупрочем много други последици, които са изключително важни, защото когато се отбележи така, това означава, че върви по коренно различен път на доказване на качествата и на защитата на потребителите. Внесена от Европейския съюз на произведена в друга страна стока очевидно ще се ползва от по-различен режим, което, според мен, е абсурдна теза.
На следващо място, некоректни са текстовете, които касаят заблуждаваща, непочтена и сравнителна реклама. Твърде свободно тълкуване има на тези текстове и това би създало много големи проблеми пред рекламодатели и рекламни агенции – само тези два участника на пазара на реклама са описани тук, но не е описана отговорността на излъчващите, за носителите на реклама, което в други закони не е уредено по този начин.
Например в чл. 3 “непочтена реклама”, чл. 39 е казано: “непочтена е всяка реклама, която: т. 7 други подобни случаи”. Това е абсурдно за текста, който ще бъде основа на съдебни спорове между заинтересованите. Други подобни случаи – “с цели да предизвикват безпокойство, страх или да използват тези чувства и липсата на опит от страна на потребителите” – директни преводи от съответните регламенти на Европейския съюз, което прави този закон много трудно приложим.
Вярвам във волята на защитим потребителите, вярвам във волята на колегите да се направят съответните промени и да се приемат, но ако законът е в този вид, това означава да го приемаме законът следващите два месеца, а очевидно нямаме време за това.
Така че формалното отмятане на приети закони не е най-добрият подход. Бих посъветвал да не се прилага, но в същото време няма как да не се приеме подобен закон.
Сравнителна реклама – там текстовете са съвсем същите. Това са текстове, върху които биха възникнали много сериозни спорове. Например, в чл. 41 се казва, че сравнителна реклама е разрешена в следните случаи… Случаите са такива, че няма как в съдебната зала в съдебен спор да се докаже дали е сравнителна или не рекламата. Трябва съответните съдебни състави или помирителни комисии, които ще гледат такива спорове, да имат много сериозен опит или просто трябва да се създаде някакъв специализиран орган, който да е напълно наясно и да е регламентирал всеки един текст от осемте точки, изброени в чл. 41. Иначе не сме приели никакъв сериозен текст.
След това започва да се говори за договори, за търговски практики и способи на продажба. Не става ясно покупката на стоки от магазин дали наистина е друг договор, или не. Не става ясно за договорите, сключени извън търговските обекти. Има текстове, които са наистина доста странни. Например, за да използва технически средства от страна на доставчика, като автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса, факс или електронна поща, трябва да бъде изискано предварителното съгласие на потребителя. Нали разбирате, че това е един абсурден текст, може би приложим в страните на Европейския съюз, но в България това е категорично неприложим текст.
Целият закон практически е пълен с подобни текстове.
Това бяха моите забележки по външната обвивка на закона.
Имам много категорично несъгласие за тази глава, която касае способите за уреждане на потребителски спорове. Имам забележки по философията на закона.
Философията на този закон е следната: има някакви много лоши търговци, много лоши производители, които трябва да бъдат силно санкционирани, за това ще помагат съюзите на потребителите и държавата. Никъде в тези текстове не съществува регламент за участие в способите за уреждане на потребителски спорове на съответните неправителствени организации на търговците и производителите. Записано е някъде в текста на едно-единствено място – чл. 185, ал. 1: “Представител на сдружение на търговците”. Това е написано само на едно-единствено място в закона, а е очевидно, че сдружение на търговците няма и не е националнопредставително.
Предлагам – ще направя такива предложения - между първо и второ четене в уреждането на споровете на потребителите и търговците да бъдат страна съответните браншови камари. Интересът на браншовите камари при огромния сив пазар в страната е допускът до пазара да е свързан основно с препоръки, с регламенти, които да бъдат приети и лансирани от съответните браншови съюзи. Само така ще можем да се преборим със сивата икономика и с предоставянето на потребителите на некачествени стоки. Две са страните, които имат интерес да не се предоставят некачествени стоки или услуги: едната е потребителят, защото е потърпевш, втората страна са легалните производители или производителите, които произвеждат качествено съответната стока или услуга, защото са заинтересовани да не участват на пазара пирати, които произвеждат стоки и услуги, неплащайки данъци, неспазвайки съответните хигиенни или други правила на добрата производствена практика.
Отново се обръщам към колегите, аз ще подкрепя този законопроект, но не съм убеден, че това е точно законът, който отговаря на реалната защита на потребителите при сегашното развитие на пазара и на отношенията между търговец и производител в България. Според мен между първо и второ четене трябва да се направят много радикални промени и най-основната, която предлагам, е в този закон да има ясен регламент за участие в отношенията потребител-търговец-производител, на съответните браншови съюзи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-министри и специалисти в тази област! Колегите преди мен посочиха много конкретни недостатъци и направиха съществени бележки. Единият от тях призова законът да не се приема, а вторият посочи необходимостта от неговото приемане, не спестявайки обаче, в интерес на истината, някои от бележките, които той намери за необходимо да направи.
Мисля, че преди да говорим за конкретните недостатъци и посоки, в които трябва да се подобри този необходим закон, с това аз казвам, че трябва да бъде приет и подобряван, трябва да се опитаме да видим неговото място в една по-голяма, по-обща система. И аз мисля, че оттук идват и редица от недостатъците, които бяха посочени и които досега не бяха изведени на преден план от малкото изказвания, които чухме. На мен ми се струва, че на нас ни е нужна една национална система за безопасност и качество на продуктите, една система, която да внедри в нашата практика европейските принципи и условията, които ще взаимосвържат седемте подсистеми, гарантиращи интересите на потребителите, а това са стандартизацията, сертификацията, акредитацията, техническото законодателство, оценяването на съответствието, надзорът на пазара и, седмата подсистема, координация и информация.
Ако не погледнем така на нещата, в тяхната взаимна връзка, ако приемем внесените ни закони от различните подсистеми, гарантиращи в края на краищата интереса на потребителя чрез едни качествени и безопасни стоки, ние ще реализираме интересите на тези подсистеми, които са ни внесли законите като стремеж за тяхното самосъхранение, а не като постигане на голямата задача.
Кое е най-същественото обаче, което трябва да отбележим, за да оценим труда на хората, които са работили?
Това е, че представеният за първо четене проект е по-добър от приетия през 1999 г. Закон за защита на потребители и правилата за търговия. Направени са опити по-пълно да се въведат двата важни хоризонтални принципа, респективно директиви на Европейския съюз, първият - за общата безопасност на продуктите, и вторият – за осигуряване от щети, нанесени от дефектни продукти.
За съжаление текстът на законопроекта в този си вид съдържа недостатъци, които пречат да се постигне най-важното за един закон – неговото приложение, а в случая постигане на действителната защита на потребителите.
Дефинирането на едно от най-важните условия за защита на потребителите, а именно оценяването на безопасността и качеството на стоките и услугите, е незадоволително не само според моята преценка, а и според преценката на редица специалисти, които се произнесоха по този закон.
Не са приложени докрай принципите на европейския подход. Първият, че безопасността се установява чрез оценяване и доказване на съответствието със задължителните изисквания на нормативните актове, т.е. европейските директиви. Само специалистите в залата тук знаят колко стотици са тези директиви. Само добрите познавачи на проблема знаят дали тези директиви са 600 или 660.
И вторият, че изискванията за качество се оценяват за съответствието с доброволните нормативни актове или това са стандартите, включващи и европейските стандарти.
Въпреки заглавието на Глава пета в предоставения ни законопроект, никъде на неговите страници не може да се открие ясното дефиниране на същността на качеството на стоките и услугите. Проблемът на качеството, безопасността и ролята на стандартизацията е, че те не са в една системна взаимовръзка в българското законодателство, регулиращо пазара, и това е основният извод, който се налага и който трябва да бъде отправната гледна точка за довършването на работата по този закон, както и за решаването на проблемите на цялата система.
Така например Българският институт по стандартизация, който доскоро беше към агенция на Министерство на икономиката, сега е предоставил своя законопроект, който аз бих нарекъл Закон за неговото самосъхранение, а не са вписването му като елемент на системата, за която говорих, и това е общата ми оценка за всички онези закони, които предстоят да се включат в дневния ред.
Законът за защита на потребителите ще има приложение, когато има добре уреден надзорен орган затова. Такъв орган основно се урежда в законопроекта с неговата Глава единадесета, озаглавена “Контрол”. Заглавието и текстът в законопроекта обаче отново показват игнорирането на взаимносвързаността на пазарните субекти. Към Министерство на икономиката е Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, която също е внесла свой законопроект за акредитацията. Него също бих оценил по начина, за който говорих преди малко. Европейските стандарти за акредитация дефинират три вида дейности за оценяване на съответствието. Това са изпитването, контролът и сертификацията. Съгласно европейския законодател те се извършват преди пускането на продукта на пазара, т.е. преди стоката да е предоставена на потребителя. А Комисията за търговия и защита на потребителите действа след пускането на стоките на пазара. Тоест съгласно европейските понятия тя извършва инспекция и надзор на пазара.

Може би понятието “контрол” вместо възприетото “надзор” се използва, за да се прикрие желанието за самосъхранение на сега съществуващата комисия, както и неблагоприятната ситуация у нас от много надзорни органи и слабата резултатност от техните действия. Например, само към Министерството на икономиката и подчинената му Държавна агенция за метрология и технически надзор има четири надзорни органа: въпросната комисия, която споменах, надзора на пазара, метрологичния надзор и Инспекцията за технически надзор. Ако към това добавим надзорните органи на Министерство на земеделието, на Министерство на здравеопазването, на Министерство на околната среда и водите, на Министерство на труда и социалната политика, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ще получим една такава общност от невзаимно свързани органи, която обяснява и ниската ефективност.
Европейските ръководни органи през последните 4-5 години обнародват важни документи за основополагащата роля на надзора на пазара, за обединяването на надзорните органи, за координиращ надзорен орган в една държава, който да се включи в европейската система за бързо реагиране между надзорните органи на всички държави – членки на Европейския съюз. До нашата евроинтеграция остават още малко месеци. Наложително е да изградим надзор на пазара по европейските образци и стандарти. Това означава към министъра на икономиката да се създаде Агенция за надзор на пазара, обединяваща на първо време посочените преди малко четири надзорни органа, за да не ги споменавам отново. Единният надзорен орган ще бъде стабилен фундамент на националната система, обхващащ всички подсистеми за нормативно осигуряване и осигуряване на безопасността и качеството на продуктите и гарантираща както защитата на потребителите, така и конкурентоспособността на българските стоки в Европейския съюз. За да може този единен надзорен орган да работи за защита на потребителите, той трябва да има необходимите ресурси. В чл. 198, ал. 1 на законопроекта, в тринадесет точки са определени различните направления за разходване на бюджетните средства. При голямото ни изоставане в тази съществена област бюджетните разходи са на пръв поглед разумни и необходими. Особена важност за надзорния орган има собствената му материална база, с която трябва да извършва така наречените независими държавни изпитвания над стоките със съмнение за риск. Тук обаче ни “изумява” държавническата дейност на Министерството на икономиката, не в този му състав, разбира се, аз говоря за последните 15 години.
С няколко думи ще кажа какво стана в България. До 1990 г. България беше изградила 15 метрологични дворци в истинския смисъл на думата в някои от окръжните градове с добра лабораторна база за изпитване на различните стоки. След 1997 г. тази база почти спря да се поддържа, вероятно за да може лесно да се приватизира. Преди две години, след поредната реформа, основната част от тази база беше преобразувана като Изпълнителна агенция “Сертификация и изпитване” към Министерство на икономиката. Сега тя се преобразува в търговско дружество с много прозрачни мотиви, които няма да коментирам пред вас.
Следователно, наличните държавни лаборатории, вместо да работят за надзора на пазара и защита на потребителите, вече ще имат търговско предназначение, а според законопроекта, който обсъждаме, българските данъкоплатци ще плащат за създаването на нови държавни лаборатории за надзор на пазара и за така цитираните преди малко държавни изпитвания над стоки със съмнение за риск.
И накрая, няколко принципни бележки.
Съществените недостатъци на законопроекта, част от които бяха посочени, могат да се избегнат, ако той се съобрази с всички подсистеми, които регулират безопасността и качеството на продуктите преди пускането им на пазара и след това, когато вече са предоставени на потребителите. Част от тези подсистеми обаче не функционират според европейските образци, а други са в зачатък или изобщо липсват в нашата национална система. Особено неблагоприятно е действието в тази насока на някои от правителствените органи, които от 1997 г. насам готвят закони и подзаконови нормативни актове, ограничени само, както подчертах, до тяхното самосъхраняване.
Моята преценка е, че там работят великолепни специалисти, но те използват своя огромен интелектуален и професионален потенциал, за да парцелират това пространство, чувстват, че над тях няма човек, който да знае повече и да реализира държавна концепция в интерес на потребителите и привеждането на националната икономика в съответствие с европейските изисквания, и затова използват своя интелект и потенциал, за да ни предлагат тук закони, които ги устройват лично, персонално и групово, а не изграждането на онова, от което се нуждае националната икономика, националното стопанство и в края на краищата, българските граждани.
Отчитайки тези обстоятелства, Парламентарната група на Коалиция за България внася законопроект за Национална система за безопасност и качество на продукцията. Той въвежда европейските принципи и условия за взаимно свързаната работа на седемте подсистеми, които посочих в началото, а именно: стандартизация, сертификация, акредитация, техническо законодателство, оценяване на съответствието, надзор на пазара, координация и информация.
И в заключение, последни две изречения какво да правим със закона. За да може един Закон за защита на потребителите наистина да има реално приложение за гражданите на Република България, той трябва да съответства на условията на работа на всички подсистеми на посочената национална система. Проектът трябва да се изработи съгласно това изискване като Комисията за търговия и защита на потребителите се замени с единния надзорен орган от подсистемата надзор на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има три реплики, може би ще има и дуплика. Очевидно трябва да изчерпим тази процедура и тогава ще дам почивка.
Заповядайте, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Вие прочетохте мотивите на някакъв законопроект, който мислите да внасяте или който не сте внасяли и в който се вижда третиране на друга материя. Част от тази материя е разписана в Закона за акредитацията, друга – в Закона за стандартизацията и т.н. На мен обаче ми е по-интересно друго - че вътре във Вашето изказване имаше два противоречиви момента. В първия казахте, че ще одобрите настоящия Законопроект за защита на потребителите, той имал много грешки, ама ще го одобрите. Второ, че не одобрявате настоящия Закон за защита на потребителите. Разбирам Ви напълно, той беше приет по времето на правителството на ОДС и замени вашия Закон за борба срещу спекулата. Но Ви предупреждавам, че един от законопроектите, който беше синтезиран, беше написан и от представители на Парламентарната група на Коалиция за България.
По-интересното за мен е друго, господин Божинов. Вие се съгласихте с този проект, след като четохте част от становището на господин Кърлев от Комисията за защита на потребителите, което също е отрицателно. И моят въпрос във формата на реплика е: господин Божинов, считате ли, че проектът за защита на потребителите, който стои пред нас, внесен от Министерския съвет, е поправим? Защото вашият представител в Комисията по икономическа политика господин Папаризов е на моето мнение – че този проект е непоправим и го изрази на заседанието на комисията.
Аз смятам, че това, което имахте предвид във Вашето изказване, чертае някаква друга материя. А пред нас имаме закон, който в момента ще създаде повече беди, отколкото ползи. Защото този закон не е в интерес на нацията, понеже е превод, лош превод на европейските директиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
За втора реплика – заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, във Вашето изказване ми направи впечатление една теза, че лабораториите за надзор – или може би изразявате становище във връзка с този закон, за който говорите – едва ли не трябва да бъдат пак държавни. Такъв принцип няма. Даже напротив, в Европа и в света по отношение на стандартизацията се отива до фирмена стандартизация. Няма “ГОСТ”, няма “БДС”. Има, но практически може да има и фирмена стандартизация.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А “ДИН” има ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Практически това са принципите и в този смисъл не можем да се върнем към лаборатории, които да бъдат някакви държавни структури. Може държавата в рамките на своите регулаторни функции да сертифицира тези лаборатории, да осъществява надзор в тях, но в никакъв случай не може да се отива примерно на национализация на тези лаборатории. Поне аз останах с такова впечатление. Разбира се, ако сте имали нещо друго предвид, трябва да се изясни. Защото това е принципен въпрос по отношение на пазарния подход и на частния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За трета реплика – господин Николов. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Божинов! Аз правя реплика, като признавам, че анализът, който направихте, е състоятелен, но за съжаление противоречащ на новия подход в Европейския съюз по защита на потребителите. Всички регламенти, които сега се въвеждат и които бяха въведени в 1999 г., изключват задължителни стандарти. Затова и се съсредоточава защитата на потребителя по начина, по който е предвидена в европейските директиви, в тези стандарти и в сегашния закон.
Така че няма как да въведем отново задължителни стандарти. Ако Българската социалистическа партия е внесла закона, за който говорите Вие и въвежда задължителни стандарти с него, това просто противоречи в новата практика в Европейския съюз, наречена нов подход. Бих Ви посъветвал, сравнете с регламентите от новия подход в Европейския съюз това, което предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Николов.
За дуплика – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да няма никакво недоразумение, става дума, и това е новият европейски подход - че безопасността се установява чрез оценяване и доказване на съответствието със задължителните изисквания на нормативните актове и европейските директиви.
И второ. Вие сте си избрали на кои стандарти да отговаря вашата продукция, вие сте обявили тези стандарти и доброволно отивате в лабораторията и органа, който доказва, че произведеният от вас продукт съответства на стандартите. Тук вече има яснота и мисля, че няма никакви съмнения.
Когато говоря за нещо държавно и вие се плашите от него като от някакво чудовище, става дума за държавни изпитвания, и то независими, на стоки само със съмнение за риск. И аз говоря, че тези лаборатории, които държавата има сега, могат да се използват за този тип независими държавни изпитвания на стоки за съмнение за риск. Мисля, че тук яснотата ни е необходима.
А това, което казах и предизвиква у вас двусмислие дали “да” или “не” на закона, аз казвам “да” на закона само при едно условие, което мнозинството няма да приеме и затова ние ще преценим как да гласуваме. То е, че той може да се разглежда само в една система, в която имат място останалите седем подсистеми, за които говорих, които, ако не се създадат в тази взаимовръзка, която тества продуктите преди да отидат на пазара и след като са на пазара, ние нищо няма да постигнем с половинчати и себични действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Божинов. Мога евентуално да препоръчам на господин Валери Димитров да кани в заседанията на Комисията по икономическа политика по-често господин Божинов, тъй като очевидно той има потенциал в тази област и би било хубаво поне част от тези негови съображения да бъдат изтъкнати още в комисията.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожо Калканова, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искала да направя процедурно предложение да разместим програмата и да се върнем към прекъснатото обсъждане по т. 4, а именно – проект за Решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, тъй като е изпълнено условието – министър Дамянов е в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Противно предложение – господин Благой Димитров. Първото е да се прекъсне разискването по Законопроекта за защита на потребителите и да се премине към т. 4.
Противно предложение – господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, министър Дамянов може да почака. Тук също има представители от икономиката, от Комисията за защита на потребителите. Аз предлагам, може би още едно или две изказвания – дебатът по Законопроекта за защита на потребителите свършва, да гласуваме и да минаваме натам. Още повече, когато влезе тази точка, министър Дамянов не благоволи да присъства. Не може 240 души да чакат един, а обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Колко изказвания има – за моя информация – по законопроекта? Господин Миков, господин Димитров.
Други желаещи от залата по Законопроекта за защита на потребителите? Няма.
Не виждам особена логика в това процедурно предложение, госпожо Калканова, но ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 34, против 87, въздържали се 18.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме един твърде важен закон – закон, който е част от пътя ни към Европа, и то твърде важна част. Закон, който засяга изключително важни обществени отношения. Хубаво е, че има представители на Министерство на икономиката, още по-добре би било новият министър на икономиката, макар че му остава немного – три месеца, бързичко да навлезе в тази материя, защото това, което сега ще приемем в тази обстановка, се отнася за един относително дълъг период от време и е част от нашия атестат по пътя ни към Европа.
Основният мотив на вносителите за създаването на този закон е хармонизацията с общностното право. В този смисъл най-напред би следвало да разгледаме доколко законопроектът се справя с тази задача.
На първо място, по Директива 2001/95 ЕО за общата безопасност на стоките. Директивата предвижда една оборима презумпция за безопасност на стоките. За да се реализира презумпцията, е необходимо да се създадат условия за осъществяването на предвидената в чл. 3, ал. 2 от директивата презумпционна предпоставка – публикуване на националните стандарти за безопасност, на които стоките следва да съответстват. Такава норма законопроектът не предвижда. Въпреки тези опоненти отдясно, които направиха реплики на господин Божинов, трябва да кажа, че това не е разбиране на социалистите. Това е изричен текст на директивата – за господин Благой Димитров и другия, не си спомням, който направи реплика на Божинов по темата за стандартите.
Неточност при превода е допусната и по отношение на чл. 5, ал. 2 от директивата. Пропуснато е да се добави, че задължението за изтегляне от пазара и за уведомяване на компетентните органи за опасни стоки по отношение на търговците възниква и на основание знанията им като професионалисти, качеството им предпоставя такова разбиране. Разбира се, това не пречи за едно номинално въвеждане на директивата.
Уважаеми дами и господа, години наред номинално въвеждаме изисквания от Европа, а на практика в законодателството не се създават предпоставки за реализация на целите, които са заложени в европейското законодателство.
По Директива 9313 ЕИО за неравноправните клаузи в договорите с потребители. Нашият текст говори само за договори при общи условия. Ограниченията в директивата са за всички договори, независимо дали клаузите са били индивидуално уговорени. Защо е направено такова изключение – вносителите може би трябва да дадат някакво обяснение. Трябва да отбележим, че директивата облекчава потребителя, като предвижда, че клаузите в договорите следва да се тълкуват в негова полза. Такова облекчение не е дадено на сдруженията на потребителите. Нашият законопроект не следва директивата в това отношение, отклонява се от нея, което смятам, че не е коректно. Смятам, че този пропуск за второ четене трябва да бъде коригиран.
По отношение на защитата на потребителите от неравноправни клаузи внесеният проект не предвижда възможност за потребителя да предявява съдебни искове и да получи съдебна защита срещу организации и търговци, препоръчващи неравноправни клаузи. Липсата на такава разпоредба според практиката на Съда на европейските общности означава неизпълнение на задълженията по въвеждане на директивата. Има и такова дело, и вносителите би трябвало да се запознаят с него. Става въпрос за дело № 372 от 1999 г. на Съда на Европа.
По Директива 85577 ЕИО за договори, сключвани извън търговския обект. Отново не е правилно преведен текстът на директивата, по мое скромно мнение, и съответно не отговаря на нейните изисквания. Следва да се посочи, че срокът за отказ от договор, сключен извън търговския обект, е 7-дневен и се брои от сключването на договора до деня на извършването на волеизявлението от страна на потребителя, а не до получаването му от търговеца.
По Директива 1999/44 ЕО - нарочно съкращавам, за да пестим време. Не е предвидена отговорност за продавача за негодност на стоката и когато стоката е монтирана от потребителя, но в съответствие с неговите указания, такава отговорност е изрично предвидена в директивата и не знам защо вносителите я пропускат. Директивата предвижда регресен иск като право на продавача, продал стоката на потребителя към неговия продавач. Регресният иск обаче се погасява в по-кратки срокове, шестмесечен, и се урежда от ЗЗД. За давността става въпрос. Необходимо е нормите на двата закона да се приведат в съответствие – този закон и ЗЗД.
По отношение на Директива 9447 ЕО относно някои аспекти на договорите, свързани с правото да се използва недвижима вещ през определено време. На първо място следва да се отбележи, че преводът на заглавието на директивата е неправилен, но мисля, че и преди мен това беше засегнато в изказванията на други народни представители. Проблемът е, че от тази грешка следва неразбиране на смисъла на целта на цялата директива. От българския й превод не се разбира нищо за характера на правото – дали то е вещно и облигационно, а това всъщност има голямо значение и по-нататък, за да се разбере спецификата на разпределението между ползващите лица. Не се разбира изобщо какво придобиват. Оттам нататък не стават ясни и особените способи за защита.
Като цяло съответната глава в проектозакона е един относително ярък пример за чисто механичен подход при сближаването на законодателството, в който не се постигат целите на директивите. В случай, че се обърне внимание на конкретни несъответствия, то следва да се обърне внимание върху употребата на обобщаващия признак – пряко или непряко. Тези, които са превеждали и тълкували, са го разбрали като "с посредник или без такъв", доколкото истинският смисъл на директивата е насочен пряко към постигането на такава цел или не.
Но, сигурно това са детайли, които, ако се даде време на този парламент, ще се обсъждат много подробно при второто четене.
Продължавайки такъв тип превод, вносителите са пропуснали една от главните цели на директивата. Тя предвижда потенциалните потребители още преди момента на започване на сключването на договора по изпращане на предложения за сключване на договор-оферта, да могат да се информират за определен, доста широк кръг от въпроси. И са изброените в директивата – свързани с недвижимостта и условията за нейното придобиване.
Посочената по този начин "брошура", както се казва в директивата, информация, е обвързваща за търговеца. Тя следва освен това да е общодостъпна.
Във внесения законопроект моментът на предоставяне на тази обвързваща информация е съвсем друг етап и за ограничен кръг лица – на етапа "оферта" при сключване на договор.
Не съответства по мое мнение на директивата и разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от законопроекта. Нормата завишава финансовата тежест, която следва да се поеме от потребителя в случай, че той се възползва от правото си да развали договора в 10-дневен срок. Директивата е категорична. Тя ограничава тежестта до разноските по сключването и отказа на договора, направени в 10-дневния период, наложени от спазването на законови изисквания. Не бива да товарим потребителя с повече, отколкото е изискването на директивата.
Мисля, че специално внимание трябва да отделим и на чл. 154 – не като конкретни бележки, а като това, което излъчва целият законопроект. Там се предвижда нищожност на целия договор по пътя на императивна норма. Това не отговаря на целената защита. Следва да се уреди възможност за унищожаемост и то само на противоречащи на закона клаузи. Такава е целта, такъв е и духът на директивата.
По отношение на правно-техническия анализ не може да се отмине без внимание опитът за кодификация, който представлява този закон. Това е позитивно усилие, което заслужава адмирации.
От друга страна обаче се поставя въпросът доколко материята позволява подобен подход, защото тя, макар и събрана под общото име "защита на потребителя", е разпределена в много правни дисциплини и включва елементи от всички клонове на гражданското право, включително и гражданския процес - административното, материалното, процесуалното право, даже част от Наказателния кодекс урежда пак защитата на потребителя.
Характерът на мерките за защита на потребителя предполага използването на механизма на правното регулиране в неговата пълнота и в този аспект – специалните норми в отделни правни отрасли, съобразени със спецификата на този тип отношения.
Извинявам се, че говоря малко бързо, но това е поради желанието ми да изчерпим тази точка по-бързо, а нещата са изключително важни! Едва ли ще стигнат до ухото на отделния народен представител, но те трябва да прозвучат в тази зала, защото материята, свързана със защитата на потребителите, е един от възловите въпроси, по който България ще бъде оценявана като една страна от европейското семейство.
По отношение на актовете, регулиращи отделните правни отрасли. Много интересен подход, бих казал, странен. Въвежда се правило за решаващото противоречие между общи закони и специални закони.
Аз мисля, че тук би трябвало да употребите познатата в нашето право дотук терминология "общи и специални норми". Нека не страдаме от усещането за уникалност на достиженията в законотворчеството и с всеки нов закон ние да въвеждаме нови и нови понятия, които утре трябва да бъдат тълкувани в практиката.
Вносителите въвеждат правило, според което при колизия между общи и между специални закони се прилага този, който води до по-пълна защита на потребителите. Идеята сама по себе си не е лоша, но въпросът е да си представим на чисто практическо равнище възможна ли е такава колизия. Аз си мисля, че такава колизия е невъзможна, защото наред с правилото, че специалната норма отменя общата – правило, устойчиво и безспорно в нашето законодателство, се прилага и другото правило – новата норма отменя по-старата. И тогава възниква въпросът кога ще има колизия. Ами, няма да има колизия!
Именно това правило, че новата норма отменя по-старата, се прилага по-често от българския законодател за постигането и на ефекта на мълчаливата отмяна – "абругацио тацитар" – познато, нищо ново в това.
Така че, според мен, този въпрос за тълкуването на понятието "по-благоприятен режим" не съществува и е по-добре този текст да го няма, защото съществуването му утре ще води до по-големи проблеми при прилагането на закона.
Опитът за извеждане на легални дефиниции в Допълнителните разпоредби на проектозакона сам по себе си е интересен, като дефинициите винаги, във всеки закон могат да бъдат оспорвани, но опитът за дефиниране е добър. Спорно е много обаче доколко всички понятия, изведени в този параграф, се нуждаят от легална дефиниция. Мисля, че вносителите на законопроекта даже сами са се затруднили да създадат такива легални дефиниции, като често са използвали подхода, както и при неравноправните клаузи и е посочен чл. 143, тоест дефиниция на нещо чрез самото него. В Допълнителните разпоредби е казано, че неравноправните клаузи са по чл. 143. Няма нужда от такава дефиниция. Тя просто обременява текста.
Във финалната част от изказването, което ще съкратя, аз ще задам няколко въпроса, които е добре, ако сега не намерят отговор, да се имат предвид в бъдещата работа по тази материя под новото ръководство на министъра на икономиката.
Недоумение буди възприетият от вносителя подход за мястото на неправителствените организации в механизма за защита. Законът се занимава изключително с тяхната легитимация, а не предвижда специфичните механизми, чрез които те да могат да реализират, да осмислят своето съществуване с едничката цел – защита на потребителя. Добре е, че се легитимират, но какво? Има такива организации, нямат права. Няма нужда от това. Трябва да се предвидят механизми за осигуряване на тяхната относително функционална независимост, както и средства и способи за гарантиране на активното им участие в защита на потребителите. Тоест, не само семинари за това колко е важна защитата на потребителите, а реални средства, лостове в техните ръце, насочени в тази посока.
Интеграцията между държавните политики в отделните области е представена чисто декларативно, крайно оскъдно, а това е един фундаментален въпрос и си струва там да се помисли по него. Само се декларира това в чл. 2 и чл. 165 от проектозакона, а тази интеграция на държавните политики, пак казвам, е фундамент на защитата на потребителя.
Съдебният способ за защита на потребителите – проектозаконът предвижда под претекста за унисон с Препоръки на комисията 98/257 и 2001/161 исковете по този закон да се разглеждат по реда на бързото производство – чл. 126а от Гражданскопроцесуалния кодекс. Тези документи говорят за широк кръг мерки – подобряване и опростяване на съдебните процедури, например, незадължително представителство от адвокат, опростяване на условията. Всички тези мерки са пропуснати от вносителите – умишлено или без да искат. А тези мерки всъщност в един момент могат да доведат до едно ефективно, бързо прилагане на целите, които има и директивата, и които в крайна сметка би трябвало да имаме и ние при изработването на закона.
Остава вече и въпросът за бързината на така нареченото бързо производство.
Неуредени според мен остават и въпросите, свързани с правоотношенията потребител – сдружение на потребителите, в случаите, когато те представляват потребителите пред съд. Каква е процесулната фигура на съответното сдружение и кой е ищец? По отношение на кого настъпват правните последици от решението? Как се уреждат отношенията между потребителя и сдружението?
Особено значение трябва да се отдаде на факта, че се отменя сравнително нов закон, уважаеми дами и господа, досега действащият закон – Законът за защита на потребителите. С този акт се заличава една, вервайте ми, много трудно натрупана съдебна практика в една изключително нова за България материя. Всъщност, една от силните страни на всеки закон е животът на натрупаната практика по неговите текстове. Тя е елемент от средствата за разбиране на заложените в закона норми и в реалния живот помага за едно развитие на обществените отношения, така както законодателят ги вижда.
И, разбира се, крайната теза по този въпрос би била подход за прилагане на директивите чрез промени в сега действащия закон, а не чисто нов закон. Но аз не смея да анонсирам това, защото може би сме вече на етап първо четене, и всички ще кажат: тези от опозицията отново се правят на интересни. Само че ние зачеркваме с лека ръка съдебната практика досега и тепърва ще започнем, може би след 5-6 години, да създадем такъв тип практика. Може би трябва да се помисли за второ четене да направим опит, но това е свързано с много работа от вносителите. Да се види по кои текстове има практика, кои текстове и досега съществуват в закона и така да се свържат в новия закон при работата по второ четене, че ние да ползваме тази съдебна практика. Такъв би бил опитът за излизане от конфузната ситуация, че всяко мнозинство се опитва да преоткрива топлата вода в една или друга сфера и да приеме изцяло нов закон. Даже му е по-лесно да напише един изцяло нов, отколкото по-трудното - да види какви норми е необходимо да промени в досега действащото, защото то има и добрите страни, има и добри норми, по които има създадена съдебна практика.
Уважаеми дами и господа, законът говори за колективен интерес на потребителите и го поставя като абсолютна процесуална предпоставка за реализация на правото на иск на Сдруженията на потребителите – чл. 190. Не е ясно как обаче то е дефинирано, особено при липсата на съдебна практика, третираща въпроса. Дори теоретично разликата между частния и колективния интерес не е много ясна. Ако вносителят поддържа такова разграничение, то е необходимо за второ четене една прецизна дефиниция, която да позволява лесно разграничаване на тези два интереса. Мисля, че е пропуснато да се отрази правният интерес на една група субекти, имащи много сериозен правен интерес, в областта на защитата на потребителите.
По този въпрос може някой и да ми опонира. Но аз смятам, че търговците от даден бранш също имат правен интерес от защитата, от законодателството и от нормите в областта на защита на потребителите.
Как се определя тяхното място в тези отношения? Изхожда се от разбирането за политиката за защита на потребителите, като политика, ориентирана към установяването на пазара на правила и условия, гарантиращи правилното функциониране на пазара. Правният интерес на търговците е много силен, защото много често неспазването на правилата за защита на потребителите води до ясно изразени конкурентни предимства за другите – некоректните, до накърняване на доброто име, възползване от чужда търговска репутация и т.н.
Мисля си, че не бива да пропускаме тази група субекти - с много силен правен интерес, по някакъв начин да бъдат активно процесуално легитимирани: по искове, накърняващи правата на потребителите, и нарушаващи правилата за търговия.
Не на последно място, трябва да се посочат и тенденциите, които се забелязват по отношение на административния контрол по изпълнението на закона. Като цяло подходът, възприет от вносителя, се придържа към принципа за обжалваемост на административните актове, възприети от Конституцията. Възприетият обаче подход, явяващ се изключение в областта на административното право, че обжалването не спира изпълнението на административния акт, не отчита сериозните икономически интереси, които се накърняват с действието на административния орган и голямата вероятност, след нанасянето на вреди, държавата да бъде ангажирана с тяхното възстановяване.
Недоумение будят правомощията на Комисията за защита на потребителите по чл. 82, специално букви “д” и “ж”. Те представляват възможност за властническа намеса в частно-правни отношения, които не засягат правната сфера на трети лица. В първия случай се дава възможност за забрана на доставка на стока или предоставяне на услуга. В този случай е налице правоотношение, по което се дължи изпълнение и е неуместно то да се постави вън от волята на кредитора. Във втория случай е налице изземване, така пише в самия закон, на придобитата вече стока – вещ. Това действие на административен орган се явява посегателство върху частна собственост и кореспонденцията специално на този текст с Конституцията, според мен, е леко спорна.
Законът мълчи и за това как се уреждат имуществените отношения в този случай. И в двата случая остава открит въпросът за евентуално ангажиране на отговорността на държавата при неоснователно упражняване на правомощия от страна на комисията.
Изтече ли времето на групата? Може ли да продължа в рамките на 10 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължихме с продължението, господин Миков. Изтече времето.
МИХАИЛ МИКОВ: Само господин Божинов се изказва от нашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Двадесет и три минути имахте. Приключиха.
МИХАИЛ МИКОВ: А, добре.
Накрая да кажа две изречения. Законопроектът по-скоро внушава едно кампанийно политическо действие. Мисля, че изброените недостатъци са доста значими и оставят впечатление за сериозни проблеми, които трудно ще бъдат отстранени на второ четене. Но понеже сме оптимисти и мислим позитивно, аз лично апелирам към колегите от опозицията - да се въздържим и да се опитаме в рамките на процедурите - първо, второ четене, да отстраним част от тези проблеми в закона. Благодаря Ви, госпожо председател. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Нихризов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Можете да довършите спокойно Вашите мисли в рамките на три минути, тъй като с част от изложеното съм съгласен и аз, но съм несъгласен с част от финалните Ви думи, искам да Ви направя следната реплика.
Вие казахте, че има доста добри определения в този закон. В Допълнителните разпоредби, както изтъкнах, има действително определения. Но те се дублират, примерно, за производител в чл. 69, ал. 2, в чл. 104, ал. 2, в чл. 130, ал. 3. За търговец – същото положение, освен в Допълнителните разпоредби на стр. 74, на стр. 13 за потребител имаме точно две определения. В същото време в определенията “продавач” и “доставчик” – веднъж са дефинирани поотделно, а веднъж като дублиращи се понятия.
Така че, господин Миков, финалът, който направихте, беше в смисъл, че Вие ще се въздържите и ни призовавате да се въздържим, за да можем да се опитаме да поправим нещо в този закон. Аз си задавам въпроса: след като нямаме ясни дефиниции, какви на практика са основните понятия в този закон? Защото, както Вие казахте, те са превод от английски по съответните директиви, сглобени без връзка с нашето законодателство. Защо да не помислим по въпроса – министерството да предложи, примерно, законопроект за изменение и допълнение на сегашния, а трябва да внася нов материал, от който не става ясно за какво иде реч?! Освен за всичко друго, което Ви казах, и за това, че част от закона в Допълнителните разпоредби се показва, че трябва да бъде изключен от неговата употреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Нихризов, дами и господа народни представители! Господин Нихризов, идеите в рамките на опозицията, извън либералния алианс, са за стенограмите и за общественото мнение. Аз мисля, че мнозинството трябва да си консолидира гласовете и да се опита да си приеме законопроекта.
Аз казах, по отношение на Допълнителните разпоредби, че е похвален опитът да се създадат и посочих само един пример, в който този опит е неудачен. Вие посочихте друг пример. Има маса такива случаи.

Става въпрос, че не може да се дефинират понятия чрез самите тях и посочване на текстове в закона. Такава правна техника... Не искам да правя квалификации тук, не са за микрофоните на Народното събрание.
По отношение на това как да постъпим. Ние в опозицията си говорим какво да направим, но в мнозинството не се чува какъв е техният конструктивен отговор на въпросите, които се задават. Имат ли воля за това? Имат ли намерение? Още по-сложна е работата, че там чисто организационно се смени министърът, министерството. И сега какво ще бъде – не знам. Въобще не виждам изход от тази ситуация. Може би този закон е твърде важен за европейското ни присъединяване, пък и не само за това. Ние не бива да разглеждаме тези закони, защото те ни трябват, за да ни пишат шестица в Европа. Тези закони трябва да ги разглеждаме и те ни трябват, защото утре ще живеем в Европа и нашите граждани трябва да се подчиняват на тези закони, защото те ще бъдат по-добри за живот.
Иначе аз лично не мога да подкрепя закона.
Оттук насетне – решенията: дали ще бъде поправка на сегашния закон, дали между първо и второ четене ще се положат много сериозни усилия за изработване на действащ закон, това е грижа на Либералния алианс. Ние от опозицията сме за това – за да кажем какво ни притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
За процедурно предложение – господин Валери Димитров. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че този дебат продължава вече достатъчно дълго. Затова имам процедурно предложение за прекратяване на дебата и за преминаване към гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Не може, не може...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да се подложи на гласуване подобно предложение при първо четене. Може да се направи само при второ четене на законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз първо се изненадвам, че от залата отсъства министърът на икономиката. Това е изключително важен Закон за защита на потребителите и засяга всеки български гражданин. За да влезе по-добре в темата министър Ковачев, трябваше да бъде на мястото, което е отредено за министрите. Така или иначе – няма го. Все пак има представители на вносителите.
Вторият въпрос, който си задавам, е защо беше необходим нов Закон за защита на потребителите. Можеше с изменение и допълнение на действащия закон във връзка с необходимостта от хармонизация практически целият този законодателен процес да мине по-гладко. Според мен това е вероятно наследство от госпожа Шулева.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не вероятно, а сигурно!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Оттук насетне вносителите дължат отговор на пленарната зала – защо не беше избран по-лесният път, а беше избран по-дългият, по-дългият път. Явно в законопроекта липсва кореспонденция между отделни текстове. Някак си модулите са накачени без логика.
Много неща бяха казани от колегите. Съгласен с много от нещата, но искам да засегна проблема с Глава трета. Имам конкретни въпроси към представителите на Министерството на икономиката и на комисията.
Уважаеми колеги, има три действащи закона, които засягат рекламата. Веднага искам да кажа, че рекламният пазар завърта няколко десетки милиони левове на година. Става дума за изключително сериозен сектор на икономиката.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Стотици милиони, а не десетки милиони.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Веднага казвам, че има много сериозни текстове в Закона за радиото и телевизията, които засягат най-доходоносната част на рекламата – електронните медии. Има Съвет за електронни медии, който практически осъществява регулацията и санкциите, които са регламентирани там.
Преди няколко месеца господин Щерев внесе в Закона за здравеопазването един текст за алкохола. Практически сме поставени пред необходимостта в два закона да третираме рекламата. Още веднъж казвам, че най-доходоносната част от рекламата е рекламата на алкохола. Не коментирам мотивите на този или онзи вносител.
В момента ни се предлага цяла глава в този закон, която нито кореспондира със Закона за радиото и телевизията, нито пък засяга най-доходоносния сектор – електронните медии.
Имам въпрос към вносителите. Чл. 35 гласи: “Когато Комисията по търговия и защита на потребителите установи...”. Има ли механизъм, по който след установяването на Комисията за защита на потребителите да се сезира Съветът за електронни медии? Защото казвам, че един национален телевизионен оператор въобще няма да ви обърне внимание. Той се съобразява единствено със санкциите на Съвета за електронни медии. Съгласен съм, че има и друг рекламен сектор – билбордове, автобуси, трамваи и пр., в печата, но не съм много сигурен как и там може да заработи текстът на този чл. 35. Въпросът ми е: защо няма текст, който да прави отправка към Съвета за електронни медии и как ще се разпределят функциите между Комисията за защита на потребителите и Съвета за електронни медии? Тук по никакъв начин вие не давате отправка или кореспонденция.
По-нататък. Вие давате “заблуждаваща реклама”, “непочтена реклама” и “сравнителна реклама”. Мисля, че тези дефиниции вероятно по някакъв начин трябва да фигурират като легални дефиниции в Допълнителните разпоредби на закона. Не обръщате обаче внимание на една много сериозна форма, която практически е забранена в целия свят – тъй наречените технически средства за подсъзнателно влияние, което може да се използва да речем в телевизионната реклама. Не искам да коментирам – двадесет и пети кадър, проблема с инфразвукове и пр. А това трябва задължително да се забрани като норма на реклама. В Закона за радио и телевизия има такива норми.
И още нещо. Примерно ако има такъв вид реклама, то какъв е механизмът на Комисията за защита на потребителите да идентифицира такъв проблем, пък и да има санкции. Ето, вие веднага давате отправка към съда. Да, към съда, ако стане дума за билбордове или за печатно издание. Още веднъж казвам: но какво става с най-доходоносната част на рекламния сектор – радиа и телевизии? Там са парите. От целия рекламен пазар в държавата 90% от парите за реклама са в телевизиите, може би в съотношение 5:1, и после радиата. Не искам да коментирам, че националните телевизионни оператори практически вземат лъвския пай.
Искам да отбележа и друго. Колеги от Комисията за защита на потребителите, имайте предвид, че не напразно непрекъснатите колизии със смяна на генерални директори, примерно на Националната телевизия, бяха във връзка с рекламата. Сещате се – рекламни договори и пр. и пр. неща, които засягат друга съществена част – да речем, ако говорим за Националната телевизия – бюджетни пари. Тези дискусии сме ги водили многократно. Моята препоръка към вносителите е да видят стенограмата от заседанието на парламента, вероятно на Комисията по медиите, и да направят някаква справка.
По никакъв начин тук вашата Трета глава с тези раздели няма да работи. По никакъв начин! Аз не виждам технически как може да направите санкцията. И освен това правите по реда на административното производство, жалва се съответният рекламодател или рекламна агенция в съда, прескачайки Съвета за електронни медии, ако става дума за електронна медия. Как кореспондира това? Не е минало през Съвета за електронни медии. И аз ви казвам къде е опасността. Автоматически съответният оператор ви казва, че има правомощия на регулаторен орган и независимо че е разписано тук в закона или пък в Закона за здравеопазването, практически вие обърквате по този начин пазара. Олеква законът. Обръщам се към вносителите, вие отделяте цяла глава, без да сте помислили за елементарна кореспонденция с други два закона. Утре някой може да внесе по отношение на Закона за виното или какъвто ще закон да е, пак някакъв текст за реклама. Какво правим тогава?
Аз не мога да разбера, затова поискахме министър Ковачев да бъде тук, не мога да разбера в Министерския съвет тези работи не си ли ги говорят министрите. Каква е тази липса на кореспонденция? Хората от мнозинството са изнервени, виждам, ама не ви работят министрите. Министрите не ви работят, това, че Ахмед Демир Доган ви пречи, това е ясно. Аз питам най-сериозно, вие се усмихвате, обаче това са сериозни неща. Усмихвате се, но аз ви говоря за пазар, който върти 50-60 милиона на годината. (Реплики на народния представител Нина Радева.) Въобще не е весело, госпожо Радева!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): За някои е весело.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: На нас специално не ни е весело. Обърквате целия сектор. Обърквате големи сектори и в момента застрашавате дори и потребителите – от всяко новородено до последния пенсионер всеки е потребител в страната. Държите се лекомислено, както министрите ви. Министрите се държат непочтително към парламента и затова се стига тук до тези беди. Затова се стига тук до попадане на текстове неподготвени, некореспондиращи си и само от мнозинството. Ваш е Законът за радиото и телевизията, с много поправки, над 15 поправки, ваше е предложението вероятно на базата на корпоративни интереси за рекламата за алкохола. Там имахме съмнения за нерегламентирани контакти с производители на спиртни напитки, не се вслушахте тогава, но това е друга тема. Сега в момента пак на вашето мнозинството е този законопроект. И аз ви питам какво правят рекламодателите? Питам ви какво правят рекламните агенции? И аз ви уверявам, че ще има реакция. Това е едно неграмотно поведение. Ако законът мине с гласовете на мнозинството, аз такова нещо не мога да подкрепя.
Горещата ми препоръка към вносителите и молбата ми сега е в рамките на няколко минути представителите на Министерството на икономиката да дадат отговор на тези въпроси – как го виждат, как смятат. Ковачев в течение ли е на този законопроект? Или Шулева се е разпоредила.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ, от място): Това е за второ четене.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: На второ четене ще бъде късно. Вие не слушате за какво говорим. Разбирам, че искате млекцето и кифличките, но не става дума за това. Даже и млекцето, и кифличките минават през този закон за потребителя. Не можете да се държите така лекомислено. Оправете си отношенията с коалиционните партньори от либералния съюз ли, център ли – не знам. Такива наукоемки изказвания, каквито правят опити тук колеги от Движението за права и свободи, не вършат работа на българското общество. Не вършат работа, вкарвате вредни закони и вашият алианс се оказва, че е вреден за България. Вашият алианс и законопроектите са вредни за потребителите в конкретния случай.
Така че аз ще бъда доволен, госпожо председател, да получа отговори на тези важни въпроси. Защото аз мога да си помисля, тъй като знам за какви пари става дума, че има някакви интереси по отношение на рекламата. Рекламата се парцелира. Защо? (Шум и реплики в мнозинството.) Обикновено като стане дума за пазарни сектори, където има много пари, виждам как тук на хората от този алианс започват да им блестят очите и им е смешно.
Моля да получа отговор на тези въпроси. Аз такова нещо не мога да подкрепя. Обърквате, казвам ви, цели пазарни сектори, правите недомислици. И за четири месеца до края на мандата вие можете да направите какви ли не щуротии. Вредни сте в момента, особено от това, което виждам, за България, уважаеми колеги. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Голямо е въодушевлението в залата след това изказване, което обхвана всички сфери на икономиката, не само Законопроекта за потребителите.
Други желаещи за изказване? Няма.
Господин Нихризов, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние гласувахме да има представители на Министерството на икономиката в тази зала не просто за да стоят и да заемат празните банки, а да вземат отношение в дебата по Законопроекта за защита на потребителите. Оказва се, че въпреки че имаше въпроси от моя страна, от страна на господин Миков, от страна на господин Божинов, от страна на господин Благой Димитров, дори пряко зададени, се срещаме със стена от плътно мълчание. Оттук нататък можем изобщо да не каним министри, защото очевидно ще бъдем задължение да гласуваме продукт, който те ни представят в залата и да проверят дали ние сме натиснали копчето в техен интерес.
Затова Ви моля, госпожо председател, да дадете думата на вносителите на законопроекта да отговорят на зададените от нас въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Аз давам думата, но те не я искат, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, тогава правя процедурно предложение да бъдат отстранени от залата представителите на Министерството на икономиката, тъй като те отказват да участват в дебата, за който са допуснати в тази зала. И моля да подложите на гласуване това мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да подложа на гласуване такова процедурно предложение, господин Нихризов, съжалявам. Само народен представител за неприлично поведение след три пъти забележка може да бъде отстранен от залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за защита на потребителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 87, против 33, въздържали се 47.
Господин Нихризов, имате думата за процедурно предложение за прегласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Радева, които говорите за изтърканите номера на вашата изтъркана коалиция! След като никой в тази зала не стана да защити този законопроект, аз правя предложение за прегласуване. Единственото нещо, което прозвуча от тази трибуна, са неговите слабости и това, че този законопроект не е стъпка за развитието на нашето законодателство и че всичко, което е предложено в него може да бъде направено като предложение за изменение и допълнение на досегашния закон, по който има вече създадена съответната съдебна практика и съответните процедури.
Затова аз правя предложение за прегласуване, тъй като в момента ние смятаме, че просто изпълняваме една задача, която е поставена от други, извън тази зала, и които нахално ни се усмихват, че Народното събрание е задължено да възприема всеки продукт, независимо колко е некадърен, след като той е предложен от мнозинството. Така е в демократичната опозиция, госпожо Радева, а в либералния алианс всички вървят под строй там, където каже величеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
Още веднъж гласуваме на първо четене Законопроекта за защита на потребителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 107, против 49, въздържали се 48.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Калканова, заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за връщане към точка четвърта от дневния ред, а именно продължаване обсъждането на Националната стратегия за обхващане на деца в училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме процедурното предложение да продължим работата си с дискусия по проекта за решение за приемане на Национална програма по точка четвърта от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 127, против 31, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Друга процедура – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Отмина кризата – парламентарна, правителствена. Пластовете се наместиха, министрите отидоха по местата си и моето дълбоко впечатление и убеждение е, че оттук насетне ни чака много сериозна работа.
Днес пленарният ден и активността в пленарната зала сочи недвусмислено, уважаема госпожо председател, че по важните въпроси се изказват единствено и само представители на опозицията, но не за да опонират, а за да помогнат да направим нещо за добро. Управляващите – мълчите! И тъй като, действително предстои да се обсъждат много сериозни въпроси, от името на Парламентарната група на Коалиция за България аз Ви моля да направите поименна проверка, защото просто трябва да работим! (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По Ваше мнение са по-малко 121 народните представители?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Определено са доста по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, списъка за поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук

Дотук са 122 народни представители, няма смисъл да продължаваме проверката.
Продължаваме дискусията по стратегията.
Има ли желаещи да се изкажат по проекта за решение за приемане на програма за по-пълно обхващане на учениците?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Госпожо председател, естествено, разискванията ще се проведат. Но тъй като в началото на нашето заседание господин министърът не беше в залата, а реално обсъждаме решение, което се приема на едно-единствено разискване, моля министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов като вносител да изложи мотивите за внасяне на решение, за да можем да вземем адекватно отношение. В началото единствено председателите на двете комисии докладваха становища, но не чухме мотивите на вносителя.
Затова правя процедурно предложение министър Дамянов да бъде този, който пръв ще започне изказването си в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той ще може да прецени кога да се изказва след това по стратегията. Не е взел думата в качеството си на вносител.
ИВАН ИВАНОВ: Като вносител имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли да вземете думата като вносител, господин министър, или после в хода на дискусията? Както прецените Вие, господин Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес заедно с колегите от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на труда и социалната политика представяме на вашето внимание два документа с особена важност. Те планират конкретни стъпки за реализацията на основните приоритети в образованието: обхвата на децата в училището и въвеждането на информационни и комуникационни технологии в образованието. Убеден съм, че нямаме разминаване с никого от вас в убеждението, че това наистина са основни приоритети за развитие на българското образование, конкретно на средното образование. Няма как да постигнем качествено образование в съответствие със съвременните изисквания, без да осигурим тези две базисни предпоставки – децата да посещават училище и да бъдат обучавани в среда, адекватна на основните характеристики на модерното информационно общество.
Ще обърна внимание накратко на същността на представените документи.
Първо, Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в училищна възраст. Тя включва три модула, два от които са пряка отговорност на Министерството на образованието и науката – предоставяне на безплатни учебници и учебни помагала на учениците от първи до четвърти клас в държавните и общинските училища и осигуряване на транспорт до средищните училища.
Третият модул е свързан с осигуряването на закуска за децата от първи до четвърти клас.
Както знаете, досега безплатни учебници и учебни помагала се осигуряваха само за учениците от първи клас. По предварителни разчети той ще обхване 277 хил. 848 ученици и необходимата сума е 14 млн. 918 хил. лв. Според плана за реализирането на националната програма процедурите по Закона за обществените поръчки за доставка на учебници и учебни помагала трябва да се проведат за първи до трети клас до края на м. май т.г., за четвърти клас – до 22 август 2005 г.
Решението на Министерския съвет в тази посока е продиктувано от получената от Министерството на образованието и науката информация за провеждане на социологически проучвания. Според тях едно от най-сериозните затруднения на семействата във връзка с обучението на децата е закупуването на учебници и учебни помагала. Съществуващият в минали години фонд от учебници и учебни помагала в училищните библиотеки вече не може да бъде използван и да покрие нуждите, тъй като, както знаете, през последните години бяха променени и учебните програми и това изискваше създаване на нови учебници. Има и още една тънкост, прилагана от издателите на учебници – това, че самите учебници са превърнати в учебни тетрадки и в тях задължително се пише. Това прави невъзможно използването им втори път.
Вторият модул е свързан с оптимизиране на мрежата на държавните и общинските училища чрез укрепване на средищните училища. Програмата предвижда купуване на автобуси, които да транспортират децата от периферни населени места към средищните училища. Ползването на такъв транспорт се предвижда за всички селища, където има над 10 ученици за подлежащия транспорт.
Планираният финансов разход за този модул е 15 млн. 390 хил. лв. Посочената сума включва стойността на 300 микробуса, застраховки и подготовка. В министерството вече се обработват заявките от различните области, подготвя се и нужната документация, за да може веднага след обявяването на националната програма в парламента да стартираме и процедурата по Закона за обществените поръчки за купуване на транспортните средства.
Искам да отбележа, че проектът ще се реализира съвместно с общините и с подкрепата на общините, тъй като те, както и досега, ще осигуряват гориво за транспортните средства. Ще отчитаме и тяхната преценка за кои селища е най-необходимо да се осигурят микробуси и какви да бъдат те.
Тук веднага искам да подчертая, че това са първи стъпки в решаването на проблемите по програмата с обхвата на децата, за което съответно имаме и подкрепата на Синдиката на българските учители. Другите дейности – работа с родители, нормативно регулиране чрез Правилника за приложение на Закона за народната просвета, създаване на обществени нагласи, подкрепящи усилията за обхващане на децата, образователната интеграция на децата от етническите малцинства и децата със специални образователни нужди не са предмет на този документ, но са част от работата на министерството по обхващането на децата, подлежащи на задължително обучение.
По отношение на третия компонент, свързан с предоставянето на децата от първи до четвърти клас на закуска, топло мляко или чай, на кифла или нещо подобно, това е ангажимент, поет и реализиран изцяло със средствата и възможностите по този компонент от Министерството на труда и социалната политика.
С госпожа Христина Христова сме в много тясно взаимодействие по реализирането на този компонент. Неговото реализиране вече стартира реално в над 70 на сто от общините.
Може би единственият въпрос, който би възникнал в това отношение, е доколко се съобразява предоставянето на закуски с наличието на деца, които имат определен тип заболявания и не са в състояние да консумират обща храна. Това е предвидено в разпределението на тези средства и на такива деца ще бъдат предоставяни диетични закуски.
Тук няма да се спирам на Програмата за въвеждане на информационно-комуникационни технологии, тъй като тя е отделен компонент, не е в тази точка от дневния ред, така че ще завърша дотук. Смятам, че тази програма за разширяване обхвата на децата в училище може да бъде подкрепена от народното представителство. Благодаря ви.
Само едно допълнение. Междувременно се запознах и с направените вече предложения по тази програма от народните представители. Смятам, че те са конструктивни, но предполагам, че ще има още предложения, затова оставам да ги изслушам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От думите на господин министъра оставам с впечатление, че той е запознат с въпросите, поставени от говорилите преди мен колеги сутринта. Ако не е така, ако съм останал в заблуждение, ще Ви моля, госпожо председател, да дадете възможност на колегите отново да поставят въпросите, тъй като те са важни и трябва да получат своя отговор, заради конфузията, която се получи сутринта – дали Председателството на Народното събрание е виновно, че не е съгласувало дневния ред с ангажиментите на господин министъра. Ако не е така, у мен остава съмнението, че вината е у господин министъра, тъй като той не присъства и на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато се обсъждаше националната програма.

Преди това се наложи проваляне на заседание на комисията, пак заради неговото отсъствие, по осем важни законопроекта за промени в Закона за народната просвета. Тази сутрин също не присъстваше в залата, когато започна обсъждането на настоящата точка. Редовно отсъства и от парламентарен контрол. Дано не съм прав, да съм изпаднал в заблуждение, но си мисля, че след като правителството на НДСВ, чийто член на политическия кабинет е господин Дамянов, постави като приоритет в своята програма за управление, а също и преди разглеждането на бюджета за 2005 г. образованието, а и с гласуването на тези допълнителни средства, част от които ще бъдат изразходвани за тази национална програма, действително аз съм съгласен вече, че той е приоритет, след като относителният дял спрямо брутния вътрешен продукт надскочи 4,3%, както беше предварително планиран. И този разход като относителен дял по отрасли е най-висок за образованието. Мисля, че трябва да се отнасяме с подобаваща отговорност към проблемите на образованието. Така че аз в никакъв случай не мога да се противопоставя на национална програма за обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, но не съм убеден, че така предложената ни програма може да реши този проблем.
Разбира се, тази програма в третия си модул вече стартира на доста места в страната. На много места се спъна, не можа да стартира. Там, където е стартирала, се казва, че има увеличаване на посещаемостта на учениците в клас. Дано да е така, но ще моля господин министърът да ме убеди с факти, с данни, че действително това е така.
Напълно възприемам основната цел на националната програма за осигуряване на достъп до образованието на тези ученици без разлика по отношение на етническа принадлежност, на пол, произход и вероизповедание чрез създаване на възможност за всеки да се обучава, независимо от неговото местоживеене и икономическо положение, но в частта на тези, които са в неравностойно икономическо и социално положение.
Не мога да се съглася както по отношение на първия модул - за безплатно предоставяне на учебниците на учениците до ІV клас, така и по отношение на третия модул – за безплатните закуски, с такава равнопоставеност на правата. Напълно съм съгласен, че всички деца трябва равнопоставено да получат учебници и закуска. Тези, на които социалните възможности в семействата не предоставят тази възможност, да бъдат за сметка на програмата, но тези, които имат възможността, се учудвам защо трябва да консумират средства, което представлява излишен, ненужен разход и може да предизвика недоволство от страна на социално слабите родители - да възразят защо на равно основание и децата на заможните родители ще ползват тези права.
Пак казвам, нека да се осигурят учебници на всички, нека да се осигурят закуски за всички, но държавата да постави социален праг, под който да заплати по програмата разходите за тези ученици, които отговарят на това условие, а които могат да си плащат, да си плащат. Защото за закуска, ако сметнем 50 ст. на ден, това са 10-12 лв. за месеца. Това е смешна сума за някои родители, които получават хиляди на ден.
Базирам се на анализа на резултати за отпадналите от училище, защото от 1998 до 2002 г. данните сочат, че по социални причини са отпаднали от 33,6 на 38,6%. Значи това са реално нуждаещите се от подпомагане по тази програма ученици. Да допуснем, че са малко повече, защото някои са издържали натоварването, не са се отказали преждевременно. Но в никакъв случай не са 100%. Казвам същото и за първия модул – за учебниците, защото 50 лв. за цяла учебна година, съгласете се, за заможните родители е обидно държавата да им ги плати.
По сериозни въпроси имат към втория модул – за транспорта. Безусловно се съгласявам, че това е необходимо да се извърши, но не съм убеден, че оптимизацията е извършена напълно, а това ще определи до голяма степен точния разчет на разходите за превозните средства, които трябва да се закупят и да се ангажират по-нататък с транспорта на учениците. Струва ми се, че все още има райони в страната, подлежащи на оптимизация, където могат да бъдат затворени училища, които досега не бяха затваряни именно по тези причини: че нямаше осигурен транспорт, че не можеха да се предвижват до сборни училища.
И в справката, която е дадена, и в това, което чух от господин министъра за разходите, е предвиден финансов разчет на средства за закупуване на автобусите, за придобиване на допълнителна правоспособност, застраховки, регистрация и други, което “други” не знам какво точно включва. Останах с впечатлението, че след като ще се обяви конкурс или търг по Закона за обществените поръчки, тези превозни средства ще бъдат собственост на Министерството на образованието. Но от програмата, така както лаконично е представена, това не става ясно – дали ще бъдат собственост на министерството, дали ще бъдат предадени в собственост на общините, на кметствата. Защото тук е записано: “Даване на предложения, съгласувани със съответната община за училища, които имат готовност за включване в модула”.
Това е важно да се знае, защото е свързано както с амортизационните отчисления за техниката, която ще се закупи, така и със средствата за издръжка.
Не ми стана ясно средствата, които ще бъдат осигурявани за гориво, за ремонт, за техническа поддръжка, за заплати на шофьорите, имат ли се предвид в тези допълнителни средства, които гласувахме като увеличение към бюджета и в които се включва програмата. Защото в дадения финансов разчет тук по втория модул ги няма отразени.
Другото, което ми направи впечатление, по отношение на сроковете за извършване на дейности по придобиване на тази техника. Провеждане на процедура по закупуване, предвидено е март-април т.г., и подготвителни организационни дейности по пускане в експлоатация на микробусите - април-май 2005 г. И учебната година приключва. Въпросът ми е: е ли целесъобразно в тези срокове да бъдат проведени тръжните процедури, закупени и съответно извършени подготвително-организационните дейности, след като м. юни започва ваканцията? Юни, юли, август, до 15 септември тези транспортни средства няма да бъдат използвани и шофьорите им ще бездействат. Не е ли по-целесъобразно процедурите да бъдат проведени през лятната ваканция, някъде около края на август, за да има бонификация половин месец до започване на учебната година и всичко да е проиграно на практика?

Искам да поставя и един друг въпрос, който изникна успоредно с извършването на дейността по събиране на учениците от населени места с тези микробуси за доставяне до базовото училище. Къде ще бъдат в отделните населени места сборните пунктове? Свързвам го с лошите климатични условия, най-вече през зимата – снеговалеж и студ. Докато тези ученици изчакват превозното средство, явно трябва да бъдат подсигурени в някаква база, и то отоплена, с нормални условия. Министерство на образованието и науката ли ще ги осигури, общините, респективно кметствата, ли ще ги осигурят и разходите, които ще бъдат направени в тази връзка, за чия сметка ще бъдат? Категорично, без да бъдат създадени такива условия, ще бъдат налице предпоставки, които ще влияят негативно върху здравословното състояние на децата. Така че има някои процедурни подробности по технологията на организацията по изпълнение на този модул, които трябва да се имат предвид, да се обмислят или, ако има решение по тях, ще бъда доволен да ги чуя от господин министъра. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Госпожо Калканова, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искала да направя процедурно предложение за удължаване на заседанието до гласуване на стратегията, но не по-късно от 15,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Удължаване на пленарния ден до изчерпване на тази точка от дневния ред, но не по-късно от 15,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 89, против 76, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! В пленарна зала практически влязоха две стратегии, свързани с образованието: въпросният документ, който гласи “за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст” и Стратегията за компютъризация. Това, което наблюдавам, господин министър, за мен е едно сиромахомилско четиво. Аз не мога да разбера дали на либералния модел, защото практически вносител на този модел е един либерален център, пу подхожда такава стратегия или на левицата. Ако беше го внесла левицата с някакви мотиви, което по пу им подхожда, аз някак си пу бих го разбрал. Практически на този либерален център, който има претенциите да е дясна политическа формация, някак си такива сиромахомилски четива просто не подхождат. Тук беше казано и аз ще повторя: не може, господин министър, дете на народен представител и дете на семейство, да речем от малко, отдалечено селище, включително детето пътува, да получават по един и същи начин на базата на тази стратегия, да речем, мляко, закуски и пр. Това нещо никъде не е разписано. Аз мисля, че тази уравниловка по някакъв начин трябва да отпадне от стратегията.
Когато говорим за стратегията, аз виждам, че става дума за разходването на 40 млн. лв., грубо казано. Вижте ги по отделните модули. Имаме 40 млн. лв. и искам, господин министър, да Ви припомня случая с човека, който наследихте, Владимир Атанасов. Министър Владимир Атанасов стана скандално известен с учебните помагала. Не знам доколко това е натежало за неговото освобождаване или не, но когато говорим за учебните помагала, това е модул първи, става дума за 14 млн. лв.
Въпросът ми е следният, като ще Ви бъда благодарен, ако ми отговорите: наистина по Закона за обществените поръчки – къде ясно е регламентирано точно как ще бъдат разходвани тези 14 млн. лв.? Защото тук за тези 40 млн. лв. пак ми мирише на далавера, наред с учебните помагала, наред с тези микробусчета, които трябва да бъдат купувани, и наред с млякото и закуските. Трябва ясно да знаем какви процедури, как ще се разходват тези пари (реплика от НДСВ). Подвикват пак от централната част, става дума за 20 млн. евро. Става дума за това, уважаема колежке, че Вашето дете ще ползва тези блага, наред с детето на семейство, на което примерно двамата родители са безработни. Това е, меко казано, недоразумение или недоглеждане. На това нещо трябва да получим отговор.
Още нещо, колеги, за контрола: забележете, на последната страница – Министерството на образованието и науката разходва парите и контролът – пак от Министерство на образованието и науката. Хубава работа! Защо не напишете например, че има планов одит на Сметната палата и на Държавния финансов контрол? Може ли Вие да разходвате средствата и сам да се контролирате? Независимо на какво ниво. За 40 млн. лв. става дума. Ако е недоразумение, дайте да го поправим. Аз не мога да се съглася – в стратегията е разписан един много сериозен публичен ресурс, който ще се разходва и ще се харчи практически от един субект. (Реплика от НДСВ.) Това са изключително несериозни неща.
Аз директно предлагам на последната страница 9 в приложението, където пише: осъществяване на контрол – никакви комисии, никакво Министерство на образованието и науката, Сметната палата – това е независим орган практически, даже Държавен финансов контрол е част от Министерство на финансите. Сметната палата, която с планов одит да види как са разходвани парите. Има ли ЗОП? Например, когато говорим за учебните помагала, наистина тези скандали, които станаха с Владимир Атанасов, ми дават основание да си мисля, че пак далавера ще има. Много пари са това. Дайте да видим, да помислим контролът да бъде осъществяван чрез независим одит. Не може аз да приема примерно изпълнение чрез регионалния инспекторат или няма значение, още веднъж казвам, на какво ниво и практически вие харчите, вие се контролирате. Или пък ще ви контролира, да речем, някой под вас. Или някаква комисия – Държавната агенция за закрила на детето. Това са много несериозни работи. Пари от бюджета – има си ред, има си начин, има Закон за Сметната палата, има планови одити, има извънпланови одити – това нещо не е обмислено.
Уважаеми колеги, най-сериозният упрек по отношение на това управление е безразборното харчене на огромни публични средства и финанси, в който и сектор да погледнем. В който и сектор да погледнем практически харчите обществени пари безконтролно и в момента това ни предлагате да подкрепим – практически отново едно безконтролно разходване на средства. Това го казвам добронамерено. Дайте да помислим тук – в раздела “Контрол” да видим механизъм, който практически да гарантира на българското общество, че тези 40 млн. лв. или 20 млн. евро наистина ще отидат по предназначение, наистина ще отидат прозрачно.
Господин министър, питам Ви колко тона мляко са тези пари? Или брой кифли, примерно? Това е вторият модул. Как ще стане това нещо? Обяснете ми как виждате Вие механизма на осъществяване на тези закуски? Как ще отделим децата, да речем, на семейства, които са социално слаби, от децата на другите семейства? Как ще стане това нещо? (Шум и реплики в залата.)
Аз ще помоля министърът наистина тези неща да ги обясни, наред с въпроса за учебниците. За това вече споменах, но най-сериозната ми забележка е по отношение на контрола на разходването на средствата. Аз си мисля, че дори мнозинството ще подкрепи един контрол. Ако не го подкрепите, значи правите далавери. (Шум и реплики в залата.)
И най-нагло ми казвате: “Да!”. Ами, щом правите далавери, добре. Тогава обществото да чуе, че искате да правите далавери.
Аз не мога да подкрепя такъв документ, уважаеми колеги от мнозинството. И още веднъж ви напомням скандалите около учебните помагала, с които беше свързан Владимир Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика имате думата, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моята реплика към господин Димитров се отнася до няколко пункта.
Първо, доколкото схващам, той иска в стратегията да се обвърже предоставянето на мляко, на безплатни учебници, на закуски и на другите различни неща, със социалното положение на родителите на децата. Това е идея – доста примамлива, но, господин Димитров, да Ви питам как би се чувствало едно дете, което заради това, че произхожда от социално слабо семейство, получава мляко и вижда, че неговият съученик не получава мляко и закуска или безплатни учебници? (Шум и реплики в залата.)
Ами, кажете сега. Вие не ни предложихте критерии, според които това, другото дете, което, да речем, че произхожда от социално по-силно семейство, то няма да получи мляко, ама то няма още идея за това колко са пу социално силни неговите родители за разлика от другите.
Същото се отнася и до учебниците, макар че с учебниците е малко по-друга. То не става всеки път така явно,.
Другата ми забележка във връзка с Вашето изказване се отнася до това, дето Вие навсякъде съзирате далавери. Твърде вероятно е това у вас да е насложена една нагласа от времето на управлението на Иван Костов. (Шум и реплики в залата.)
Ама, вие навсякъде съзирате далавери без тях да ги има. А как се контролира бюджетът, то си пише в Закона за бюджета. Благодаря ви. (Ръкопляскания от присъстващите на балкона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
За втора реплика имате думата, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги народни представители! Аз искам да се обърна към господин Димитров.
По мое мнение не се ориентирате, господин Димитров, в обстановката. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кацаров, и на Вас ли да направя забележка? Моля Ви!
МИНЧО СПАСОВ: Имам предвид, че и елементарните познания по човешка и детска психология обезсмислят прилагането на тази мярка, ако ние ще започнем да делим децата на социално силни, на социално слаби, на социално нормални. Тази сегрегация за мен е недопустима и аз не виждам как тя може да залегне в една стратегия, която българският парламент да гласува.
Това, което искам да ви кажа е, че ние разглеждаме тази стратегия и сме извикали тук министъра на образованието, защото това е една мярка не за социално подпомагане на децата. Това е една мярка за стимулиране на децата да ходят на училище и ние всички сме наясно, че това е проблемът на учениците. Ние не се стремим да разрешим в случая социалните проблеми на семействата. Ние се опитваме да разрешим проблемите на образованието, част от които е неходенето редовно на училище. И ако ние започнем да делим децата на социално силни, на социално слаби и да се стремим чрез мерките на Министерство на образованието да оправим социалните проблеми, това е грешка.
По втория въпрос, който Вие повдигнахте – за контрола. Ами, ясно е, че всяко бюджетно учреждение, каквото е министерството и училището, те си подлежат на контрол от съответните органи. Това го пише и в други закони, господин Димитров. Още повече, че това не е и закон. Това е стратегия. Предполага се, че Вие и аз знаем законите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Спасов.
Има трета реплика.
Имате думата, госпожо Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин Димитров, аз искам да Ви попитам – на мен нещо не ми стана ясно. Кое точно Ви притеснява – уравниловката ли или обстоятелството, че точно това правителство намери пари и възможности да осигури закуска на малките деца в училище?
И по отношение на далаверата – не правите ли аналогия с далаверите на вашето правителство по времето на раздаване на консервите за социално слаби? И това ли имате предвид като търсите навсякъде умисъл и далавера във всяко нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги – обръщам се към тримата. Знаете ли кое ми дава основание да твърдя за далавери? Фамилията Велчеви и техните строежи! Вървете на морето, за да видите какви работи строят! (Шум и реплики в залата.)
Това, че премиерът практически чрез сина си осъществява големи сделки – БТК! Това ми дава основание!
И въобще не се връщайте с четири или пет години назад. Аз не мога да разбера каква е тази наглост в момента да твърдите небивалици! (Шум и реплики.)
А що се отнася до това какви са критериите, за критериите има закони. Има съответно Закон за социалното подпомагане, в който са разписани критериите. Има Закон за семейните помощи. Там са разписани критериите.
Отиваме нататък – вижте какъв популизъм при тези дечица от балкона, които си тръгнаха. Може да се види на базата на тези критерии кой може и кой не може да покрие средствата. Тоест, всяко дете – и аз не мога да разбера как може да има такова неразбиране – ще получава, но богатият родител ще плаща, а бюджетът ще осигурява на децата на малоимотни семейства. (Шум и реплики в залата.)
Ами, като е правилно, защо говорите такива неща от трибуната? Какъв е този двоен стандарт? Вие правите този двоен стандарт практически. Аз не мога да разбера логиката на разсъжденията ви.
Това е практически един ваш предизборен ход – с тези стратегии, който практически се равнява на чешмичките и на тези църквички, които правите там с жълти табели, само че в момента сменяте формата. Това правите в момента! Обаче не можете да излъжете българската общественост.
Вие това правите, а що се отнася до контрола – защо не разпишете тогава като го има в закони – и тук се обръщам към колегата, който ми направи реплика – защо не е разписано, примерно, че контролът ще е от Сметната палата? Защо е разписано да бъде от комисията? Защо?
Не може в момента, където пише “контрол” в този документ, да пише това. Пише се: “Планов одит на Сметната палата” или на Агенцията за държавен финансов контрол, която е подопечна на Милен Велчев. И аз там нямам много доверие. Има Сметна палата – независим одитен държавен орган. И тук това се вменява в задължение на Сметната палата.
Аз ви казвам, че става дума за 40 милиона. На вас ви е весело и аз не мога да разбера такова безхаберие – за 40 млн. лв.!
Щом не можете да схванете логиката и добронамерените забележки, аз просто не мога да разбера какво става. Като че ли в момента говорим на различен език.
Значи, вие, първо, не можете да схванете, че един родител с 3000 лв. заплата и един родител със 150 лв. заплата не е едно и също. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля ви за тишина! Моля ви!
За изказване има думата госпожа Тенева.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Госпожо председател, господин министре, уважаеми колеги! Излизам пред вас с два документа. Единият е предложеният проект за решение за приемане на Национална програма и също така проектът на програмен и ориентиран към резултатите бюджет на Министерството на образованието и науката за 2005 г. Позволявам си това, защото тази програма, която днес обсъждаме, е в изпълнение на § 69 от Закона за държавния бюджет, в който се изисква Народното събрание да обсъди внесените от Министерския съвет стратегически документи. Обхващането на децата в ученическа възраст в системата на средното образование е един от тези приоритети.
Първо, искам да кажа, че предлагането на тази програма и включването в законов текст е признаването на един реален проблем на българското средно образование. Признаване, което Народното събрание, в преобладаващата си част, преди една година не пожела да направи. Обаче веднага искам да кажа, че документът, който ни се предлага, в значителна степен стеснява идеите, които Министерството на образованието и науката е развило в програмния и ориентиран към резултатите бюджет за 2005 г. по този проблем.
За мен лично предложената Национална програма не носи в себе си стратегически елементи по няколко причини. Първата е, че според Конституцията на Република България задължителната училищна възраст е 16 години. А в момента ние обсъждаме програма, която засяга само възрастовата група до 4 клас, което означава 10-11 години. В предложения ни текст можем да намерим аргумент в тази посока, че най-голямо е относителното намаление на учащите, спрямо учебната 1998-1999 г. в началния етап на образованието. Само че върху това относително намаление на учащите се, спрямо тази отдавнашна учебна година, факторът ниска раждаемост също оказва влияние. А педагогическата практика и националната статистика показват, както и посочените предпоставки в същия този документ, че най-значимо е отклонението, най-значим е проблемът с обхващането и отпадането на ученици в прогимназиалния етап на средното образование.
Бих казала, че в текстово отношение, защо за мен това не е стратегически документ? Мога да добавя и някои други аргументи. Като синоними на задължителната учебна възраст в този документ се посочва 1-4 клас, посочва се също така основната образователна степен, посочва се средната образователна степен, което показва разнопосочност на намеренията, но не и действия за осъществяването на тази Национална програма.
Освен това като оперативни цели на програмата са посочени практически дейности и непосредствени задачи, които трябва да решим с помощта на заделените средства в бюджета за 2005 г.: осигуряването на учебници и учебни помагала, оптимизирането на училищната мрежа, осигуряването на закуска и мляко.
Второ, нещо, което бих искала да споделя с пленарната зала. Не знам, колеги, дали обърнахте внимание на докладите от името на двете комисии – на Комисията по образованието и науката и на Комисията по бюджет и финанси. И двата доклада практически изложиха основните моменти в програмата, която ние днес обсъждаме. Но всъщност там нямаше почти ред за проведената дискусия в съвместното заседание на трите комисии, изказаните критични бележки и желанието ни да бъде подобрено съдържанието на тази Национална програма. Аз не искам да мисля, че това е подценяване ролята на парламентарните комисии, не искам да мисля, че това е пореден опит за принизяване ролята и мнението на народния представител.
Когато преди малко казах, че за мен е неясно стесняването на проблематиката с обхвата и задържането в училище, аз искам да се спра и на това, което преди малко господин министърът подчерта. Като оперативни цели на тази програма са посочени две, които той каза, че не са предмет на този документ. Тогава защо намират място в съдържанието на тази Национална програма?
И сега по отношение на съдържанието на тази програма. “Принципи за управление на Националната програма” – и е записано “доброволност”. Националната програма се реализира на принципа на доброволното участие на кандидатстващите училища. Ако погледнем обаче един от тези модули към тази програма, така наречената кампания за топла закуска и топло мляко, този принцип няма възможност да се реализира. Защото от самото начало не са разработени точни и ясни процедури, които да гарантират доброволното и навременно участие на кандидатстващите училища в тази програма. Какво имам предвид? В джоба си нося изрезка от един пловдивски вестник от 22 февруари 2005 г.: “Трябва да стартираме до седмица-две.” Значи не просто са изтекли две седмици от началото на тази програма, ами още две седмици трябва да изчакаме, докато партниращите организации – училище, община, регионален инспекторат по образование и т.н., както са изредени в програмата, създадат необходимата организация. Това ме навежда на мисълта, че трудно ще бъде постигнато партньорство и този равен достъп до образованието и гарантирането му чрез безплатната закуска ще бъде затруднен по икономически или пък по някакви други интереси, както колегата Димитров преди малко каза, може би свързани с друг замисъл.
Директорите на средни общообразователни и основни училища, с които обсъдих тази програма през последния понеделник, съсредоточават вниманието върху това, че не е безплатната закуска, безплатните учебници и транспорта, достатъчното организационно действие, което ще реши проблема с обхващането и задържането в училище на децата в задължителната училищна възраст. Че на този етап остават извън вниманието на програмата много по-сериозни проблеми, свързани с родителската отговорност, с мотивирането на децата за получаване на по-качествено и конкурентоспособно образование. На тези неща е обърнато внимание в проекта за програмен и ориентиран към резултатите бюджет за 2005 г. на Министерство на образованието и науката, но те не намират място в тази Национална програма.
Аз, като човек, който извън това Народно събрание работи в системата на образованието, ще подкрепя тази програма. Но смятам, че правя доста сериозен компромис с едно професионално и отговорно отношение към проблема. Защото, първо, оползотворяват се средства само за 2005 г. Второ, 2005 г. е предизборна година, което поставя под въпрос, как да кажа, безкористните намерения на предлагащите програмата. И трето, защото това е само началото, само първи стъпки в трайното решаване, даже и на проблема с безплатните учебници, с безплатната закуска, с достъпа до училище.
И затова смятам, че Министерството на образованието и науката не трябва с последващи документи по тези стратегически приоритети да подлага на изпитание нашето отговорно отношение към проблемите на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Господин Лютви Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Тенева, независимо дали ще признаем или не, факт е: 2005 г. сме, а основният бич на българската образователна система е въпросът с децата, които не се записват в училище или впоследствие отпадат от училище. Проблем на проблемите на образователната ни система, който стои по-напред и от повишаване на качеството, защото за какво качество можем да говорим, ако детето не седи на училищната скамейка? За първи път едно правителство, едно управляващо мнозинство правят опит чрез нарочна стратегия да решат този проблем. Предлагат се мерки, които да превърнат училището в привлекателна среда за учениците. И понеже най-големите критики чуваме отдясно, даже Демократи за силна България май стигнаха до социалния утопизъм, което е малко странно, ще кажа… (Шум и реплики в ОДС.) Съжалявам, че изтънчените Кинини уши, които могат да преценят кое изказване е интелектуално и кое псевдо, отсъстват от залата, но все пак ще кажа, че неслучайно през периода 1998 до 2002 г. процентът на отпадналите по социални причини ученици се увеличава от 33,6 до 38,6%.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Къде го четете това?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, какво се крие зад тези 5% увеличение на отпаднали деца по социални причини? Крие се едно гениално решение на правителството на ОДС, с което отменихте една важна привилегия за българските деца, която има отношение към инструментариума, основният инструмент за провеждане на образователна политика – учебниците. Отменихте безплатните учебници, въведохте платените учебници повсеместно от ІІ до ХІ клас и в резултат много семейства не бяха в състояние да закупят учебници за децата. И това е причината за драстичните 5% увеличение на броя на отпадналите поради социални причини. Не заради обувките и заради дрешките, а заради платените учебници! Ваша е заслугата и затова по-скоро днес ви отива да мълчите, когато едно нова правителство предлага първата стъпка – въвеждане отново на безплатни учебници от І до ІV клас. Оценете го като популизъм, оценете го като предизборен ход, свободните сте да ни обвините в популизъм. За мен е утешително, че тази мярка е в полза на близо 300 хил. дечица от І до ІV клас. Същото се отнася и за безплатната закуска. За вас е популизъм, за нас – не е.
Едва ли има по-неподходяща възраст за въвеждане, госпожо Андреева, на социален праг, когато говорим за деца от І до ІV клас. Представям си социален праг от доход да речем от 150 лв. Родителите са на 149 лв., детето получава в продължение на няколко месеца безплатна закуска и топло мляко. При поредното анкетиране от страна на госпожа Иванка Христова се оказва, че доходът вече е 151 лв. и на следващия ден на това детенце му казваме: “Не можеш вече да получиш топлото мляко и безплатната закуска, защото родителите ти са станали богати”. Безумие!
По отношение на учебниците и по отношение на закуската добре е всички дечица от училище да се чувстват равни, защото другото би означавало дамгосване със знака на богати и бедни деца. Точно това няма да допусне подходът, заложен в стратегията, която е на вашето внимание.
Но аз съм изумен от вашата политическа непоследователност. Неотдавна в тази зала обсъждахме Закона за създаване на образователен фонд за интеграция на децата от етническите малцинства. Тогава съображенията, с които гласувахте против закона, бяха точно противоположни на това, което чуваме сега – защо има специален подход, защо подходът не е общ? А днес атакувате общия подход, който се предлага със стратегията за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст.
Уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи ще подкрепи тази стратегия. Разбира се, ние чрез колегата Имамов направихме конкретни предложения, които предполагам ще бъдат подложени на гласуване. Обективно, уважаеми господин министър, това е проект за Решение за приемане на Национална програма и план, защото планът е втората част от този документ и би било коректно още в проекта за решение да се отрази, че е проект за Решение за приемане на Национална програма и план за по-пълно обхващане на учениците.
И второ, в Оперативните цели аз искам да Ви поздравя като вносител, че най-сетне има целева политика на държавата по отношение на осигуряването на нормални условия за извозване на учениците от населените места, в които няма училища или училищата се закриват поради несъответствие на броя на децата с нормативите за пълняемост на паралелките.
Аз съм избран от Кърджалийския избирателен район, за който може да се каже, че образованието е на колела. За последните 15 години по официална статистика там са закрити над 50% от общия брой на училищата и децата от всички закрити училища се извозват до т.нар. средищни училища, без средищното училище да има своя статут в Закона за народната просвета. Считам, че са назрели условията даже този статут на средищно училище да бъде уреден в Закона за народната просвета. И знам какво означава 7-годишно дете да се извозва с 50-годишни автобуси “Чавдар” до съответното средищно училище.
Позволихме си да направим с несъвършения инструментариум, с който разполагаме, едно сравнително изследване за това колко по-чести са заболяванията – простудни, остри, хронични, от които пътуващите ученици се разболяват значително по-често. И е добре, че около 300 автобуса ще бъдат насочени именно към такива региони, за да може пътуващите деца да го направят поне в нови автобуси, с нормално отопление, което, предполагам, ще намали значително процента на отсъствия от училище поради заболявания.

Но струва ми се, че последният израз от т. 2 на оперативните цели – когато се намират извън населено място и към тях пътуват повече от 10 ученици – влиза в противоречие с основната цел на стратегията. Колкото и да обясняваме, че е достатъчно общият брой на пътуващите деца до съответното средищно училище да бъде над 10 и вече ще е изпълнено условието за получаване на автобус, ще ви кажа, че в планинските райони има такава разпокъсаност на населените места, че не е възможно един автобус да извърши два курса – от две населени места до съответното средищно училище поради особеното разположение на населеното място, и ако в съответното населено място броят на децата е само 9, съгласно този количествен критерий, според нас точно по тази причина недостатъчно мотивиран, там няма да се получи автобус. И тогава въпросът е какво ще правим с тези 9 деца?!
Затова предлагам да отпадне ограничението, което сами вие си налагате. Считам, че от това стратегията само ще спечели.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в заключение ще кажа, че оценявам по достойнство факта, че въпреки резервите, които са обясними, лявата част от опозицията ще подкрепи проекта за решение за приемане на Национална програма и план за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст. Считам, че само след една година ще отчетем положителни резултати от прилагането на тази стратегия, независимо от така очакваното и крайно негативно отношение на дясната опозиция към този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Местан, правя тази реплика по два момента от Вашето изказване, тъй като повторихте предложението да се добави думата “план” в заглавието. Ако погледнете онова, което се съдържа под заглавието в самата програма, ще видите, че в най-добрия случай това е график – ако гледате стр. 6 и нататък. Дори и график е по-строга дума от съдържанието на това, което е показано там. За да имате план, трябва да имате доста по-точно фиксиране и на разпределението на ресурсите, предвидени в програмата, и особено на очакваните резултати. Ако погледнете стр. 5 – второто откроено заглавие “Очаквани резултати”, ще видите, че това по никой начин не могат да се нарекат фиксирани цели, квантифицирани, които да могат да служат за критерии за изпълнение или неизпълнение – онова, за което и вие апелирахте: максимално обхващане, обръщане на тази тенденция за отпадане по едни или други причини. Ако погледнете в мотивировката, там са изброени няколко области, където са сериозни проблемите с отпаднали деца. Виждате, че що се отнася до очакваните резултати, няма абсолютно нищо, което да говори за някаква целенасоченост на този план.
В случая аз бих предложил да си остане “програма” и да не се мъчите да вкарвате нещо, което го няма.
Господин Местан, ще изчакам господин министърът да свърши разговора си с Вас. Да, ще изчакам. Господин министре, свършете си разговора. След като сега си изяснявате за какво става дума, да не Ви притеснявам.
И вторият момент, господин Местан, образование на колела не е образование. Преди да бързаме да закриваме, нека да се изпълни онази задача, която е съществувала в министерството за паспортизация на всички училища, за преценка дали тези сгради могат да бъдат ползвани за целите на образование през целия живот, за информация за едни или други възможности, за намиране на работа, квалификация и т.н. – неща, които тук въобще не личат.
Госпожо председател, бих помолил да ме включите в списъка на изказващите се от нашата парламентарна група след другите колеги. Ако остане време, ще изразя и по-конкретно отношение по цялата програма.
Господин Местан, споделяйки Вашето разбиране, че по принцип е нужно да се подкрепи такъв документ, не бива да си правим илюзия, че това, което ни е дадено тук, решава в някаква сериозна степен много дълбокия проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
За втора реплика – Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Местан, пътят към ада е осеян с добри намерения. Това беше същността на моето изказване - че става дума за харчене, за изразходване на 40 млн. лв., като сумирате по трите модула. Става дума, че тези харчове трябва да бъдат направени прозрачно, да имаме гаранции, защото вие практически спекулативно преди малко се помъчихте да лансирате други тези, които не сме казвали. Оттам насетне, господин Местан, аз не мога да се съглася, че контролът върху тези пари може да се осъществи от Вас чрез Вашата съпруга като шеф на Агенцията за закрила на детето. Ето тук пише...
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Виж т. 20!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не мога да се съглася министърът да харчи парите, а Вие чрез съпругата си да ги контролирате. Ако в либералния модел има шуробаджанашки принципи, аз такова нещо не мога да подкрепя! Ето за това говорим. Затова подкрепете моето предложение – по отношение на контролирането да пише “Сметна палата”. Няма смисъл да се развиват спекулативни цели.
Завършвайки, аз ще ви кажа нещо злополучно, което наблюдавахме със сина на господин Юнал Лютфи. Стана той шеф на агенция и му щукна на момчето... Стана нужда една година след това да избираме друг човек. Да не стане така тези 40 млн. лв. да отидат по орли и гарвани, практически да отидат в частни джобове и отново да видим построени хотели, а парите да не отиват при децата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Откровено казано, господин Димитров, това, което казахте, аз очаквах да го чуя вчера, но странно, тогава не посмяхте да реагирате. Това е едно добре познато клише, което за пореден път зомбирано повтаряте. Явно това е повече от очаквано. (Силен шум в блока на ОДС.)
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Клише, ама истина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Що се отнася до контролните функции, за които иде реч, отворете още веднъж на страницата и ще видите, че иде реч за чл. 20а от Закона за закрила на детето. Когато го прочетете, заповядайте, за да видим дали ще имате доблестта да си оттеглите думите, дали става дума за други контролни функции. Толкова с Вас.
Много по-интересна е градивната критика, която се чу от господин Пирински и аз ще направя дуплика, за да се съглася с него. Разбира се, че образованието на колела не е най-доброто, за което можем да мечтаем. За съжаление обаче това е една реалност, господин Пирински, тъй като ние не можем да запазим училища в нарушение на нормативи. Запазихме преференциите за планински и полупланински райони. Там все още е възможно сформирането на маломерни паралелки от минимум 10 ученика и въпреки това има населени места, в които броят на децата е под 10. Точно тогава се налага извозването на ученици като крайна мярка.
И тук аз съм съгласен поне транспортното средство, с което ще се прави това, да отговаря на елементарни хигиенно-санитарни норми и това е нашата загриженост, а инак естествено е, че в тази стратегия за по-пълно обхващане, може би, занапред заедно да помислим дали да няма специален раздел за райони, които са с малко по-специфични образователни потребности, и аз възприемам Вашата реплика, като покана за диалог по тези въпроси, за да можем да намерим общо решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
За изказване – госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Аз не виждам някаква особена драма в това, че днес парламентът трябва да разгледа и да приеме решение за Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Няма драма! Това е естествено, днес, в края на мандата, ние да се занимаваме с този проблем, защото в началото на мандата НДСВ дойде на власт с обещание за незабавно, но не символично увеличение на доходите.
И уважаеми господин Местан, ако вие си бяхте изпълнили обещанието за незабавно и несимволично увеличение на доходите, за развитието на българската икономика, днес просто от този документ нямаше да има нужда. Този документ, който днес разглеждаме, е най-красноречивото доказателство за неуспеха на икономическата политика в управлението на Симеон Сакскобургготски. Няма по-красноречиво доказателство от това и Вие можете да дишате учестено и гневно, но това е безспорният факт, защото ако българските граждани имаха достатъчно доходи и достатъчно работни места, сега, днес ние просто нямаше да спорим! Те щяха да кажат: “Много ви благодарим за вашето успешно управление, ние си имаме доходи, ние можем да си храним децата много по-здравословно и много по-качествено от вас!” За съжаление, обаче, за тези четири години на управление на така наречения “Либерален алианс” какво се получи? (Реплика от народния представител Татяна Калканова.)
Вижте, не ме учете откога е Либералният алианс! Това е като това нещо, което каза председателят Герджиков, че колкото повече намалявате, толкова повече ставате, защото вие се увеличихте с този Либерален алианс, но всъщност останахте по-малко, отколкото започнахте. Така че, не ме отклонявайте в теми, които не са предмет на дискусия.
Какво постигнахте вие за тези четири години и половина? България за първи път по време на това управление е на последно място по доходи, по средна работна заплата от всички европейски държави! Вярно ли е това?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не е вярно.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ама разбира се, че не е вярно! Господин Димитров, Вашата заплата е много над средната. Попитайте средния българин, който за м. ноември получава средна работна заплата 305 лв. – 305 лв. и аз ще Ви прочета колко е средната работна заплата. Това за българина означава 152,5 евро. За Румъния средната работна заплата е 201 евро! Дори в Румъния! В Чехия – 650 евро, в Полша – 601 евро! Ето това е разликата! И ние се сравняваме с държави, които са били като нас – в оковите на комунизма, в оковите на социализма, в оковите на тоталитарната държава. Ето това е сравнение и вие всъщност за четири години и половина не постигнахте нито незабавно, нито несимволично увеличаване на доходите, даже напротив има реално намаляване на доходите в България! Колкото и да ви е трудно вие да убеждавате хората и да им го обяснявате, те когато отидат в магазина и си пазаруват, даже кифла за детето, усещат точно това, което вие сте направили за тези четири години. Това е истината! Вземете и средната пенсия, вземете и минималната пенсия, вземете и какъвто и искате показател – ако искате го мерете не в кофички, а в кифли, пак ще видите, че проблемът с доходите на българските граждани е основен проблем! И той е такъв, защото вие не можахте да създадете среда за развитие на българската икономика, защото ако бяхте създали среда за развитие на българската икономика, нямаше осигурените лица в края на вашия мандат, господин Местан, да бъдат толкова (реплика от народния представител Лютви Местан), колкото, господин Местан, ние ви ги оставихме при управлението на Иван Костов!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): От 1989 г.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ето това е разликата и нямаше да се получават съобщения от това, че м. януари бил най-успешният месец в България за българската икономика, като са започнали 59 хил. души работа, ама не казвате, че от тези 59 хил., 58 хил. 900 души са започнали по програмата за заетост. Пак с пари от хората! Ето, за това всъщност става въпрос тук и аз съм напълно съгласна с това, че трябва да се приеме такава програма. Няма какво друго да правим ние, освен да приемем тази програма, защото вие, уважаеми колеги, докарахте дотам българските граждани, че единственият начин те да оцеляват е да разширявате социалната мрежа – и здравните осигуровки ще ги включите за плащане от бюджета и за болни деца ще включите. Защо? Защото хората не могат сами да поемат отговорността за себе си! Защото вие вместо да създавате условия да работят хората и да изкарват пари (реплика от народния представител Петър Мутафчиев), вие ги вкарвате в този капан, в който се чувстват зависими и най-много зависими от това са тютюнопроизводителите, господин Местан. На тях трябва да отделите пари за кифли и на родителите, и за бабите, и за дядовците.
И още нещо искам да кажа. Много е спорен въпросът за това дали трябва на отделни деца да се дава в училище или да не се дава в училище? Разбира се, че е спорен! Аз също много трудно бих могла да си представя как ще седна – една колежка, да не й казвам името, каза, че ядат в класната стая, значи ние седим с господин Местан….
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз не искам.
РОСИЦА ТОТКОВА: … на един чин и аз не ям, защото имам 151 лв., а той яде, защото той няма 151 лв. доход. Много проблемен е, разбира се, този въпрос и аз напълно съзнавам за какво говорите вие, но тук става въпрос за подхода. В цял свят има социални практики, които имат точно определен начин на реализиране, за това да се пази достойнството на човека, който ще получава тази помощ. Тази програма не предвижда това! Не предвижда! И това е проблем и аз наистина не мога да си представя как ние ще разделим децата в училище, когато сме ги сложили едно до друго. Но как, господин Местан, вие разделяте децата? Значи, не можем да ги делим по доход, но ги разделяме по брой! Откъде накъде ще ги делим по брой! Защото били 10 – ще пътуват с автобус, защото били 9 – няма да пътуват с автобус. Как така ще ги делим по брой, децата?! И никакви тук обяснения, че това функционирало, пък не функционирало! Няма такова нещо! Това е програма, която е за българските деца както за кифлите и вафлите, които са забранени, така и за транспорта, който според мен е изключително важен.
Аз предлагам, ако изобщо госпожа Касабова се съобразява, тези ограничения за броя на децата, за осигуряване на транспорт, да отпаднат.
Но имам едно много сериозно възражение към тази програма. Моето възражение е следното, че предлагаме на българското общество да мотивираме и родители, и деца, и учители да ходят на училище, не за да се учат и да бъдат възпитавани, а защото ще получават кифли! Искам много ясно и точно да кажа, че има нужда от подкрепа на много български граждани по причините, които изложих преди малко и които са резултат от вашата политика, но не можем на кифлата да залагаме, за да можем да мотивираме децата и да мотивираме родителите да пращат децата си в училище. Това е обидно! Аз лично се обиждам от това! И тъй като вие също смятате, че няма как да го напишете така едно към едно: “Елате в училище, седнете на първия чин вляво, вдясно или в средата – няма никакво значение и от вас не се изисква нищо друго, освен да седите на чина, ние ще ви дадем една кифла!” Вие сте си записали една оперативна цел, която цитирам е следната: “Насърчаване и подпомагане на родителите да изпращат редовно децата си на училище”. Кажете ми къде в този документ, в който има таблички, сметки – 20 автобуса по не знам колко лева, пък толкова, като че ли ние сме в първо отделение, и още не сме научили аритметиката, къде в този документ има мерки за това как ще се насърчават българските родители да изпращат децата си редовно в училище? Кажете ми къде е записано какви са тези мерки, с които ще се насърчават родителите на децата, за да могат да ги пращат в училище?
Ето на този въпрос трябва да се намери отговор. А иначе винаги в един бюджет, който е от 15 млрд. лв., могат да се намерят 50 млн. и те дали ще бъдат във вид на кифли, или дали ще бъдат във вид на вафли или нещо друго, винаги могат да се намерят. Въпросът обаче е: какво трябва да очакваме от всичко това? Вие знаете ли какво очаквате от тези програми? Знаете ли? Чели ли сте какви са очакваните резултати? Очевидно не сте ги чели. Защото пише: “По-пълно обхващане и задържане на учениците в основната образователна степен”. Защото на някой може да не му е ясно, нали, допълнено е, нов резултат – “Намален процент на децата, отпаднали от училище”. Като че ли задържането и привличането в училище няма да доведе до намален процент, нали? Но тъй като очевидно се разбира, че не всички го четат, трябва да им се обяснява и вие сте го написали.
Аз бих искала да знам: когато се предприемат тези действия, какво очаква мнозинството като резултат от тези мерки, с тези средства? Не общи пожелания. Защото, ако вие днес не можете да отговорите на този въпрос, вместо 3% отпаднали, както пише на стр. 2, за да бъда прецизна, през 2002-2003 г., за 2003-2004 г. този процент по социални причини сигурно ще бъде 3,1 или 3,2.
Пожелавам ви, уважаеми колеги, да бъдете сериозни, не защото вие не можете да харчите парите, в това се убедихме – можете да харчите пари, а да бъдете сериозни, когато трябва да оценявате от какво имат нужда гражданите и как те трябва да го получат, за да може да им се запази достойнството, което очевидно на вас липсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
Уважаема госпожо Тоткова, ако направите една проверка в стенографските протоколи на Тридесет и осмото и на Тридесет и деветото Народно събрание, ще се убедите, че репликите ми към Вас винаги са били с достатъчно уважение към тезите Ви. Никога не съм си позволявал самоцелно репликиране. Декларирам това, защото днес по изключение ще заявя, че за съжаление високите Ви децибели не са пропорционални на сериозността на аргументите, с които атакувате проекта за решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Тъкмо обратното, децибелите изразяват една непрекрита злоба, едно неприкрито безсилие да противопоставите реални аргументи против този проект за решение.
Господин Димитров, възползвам се от случая, за да Ви припомня, че чл. 20а от Закона за закрила на детето урежда не правомощия на Агенцията за закрила на детето, а статута на общинските комисии, в които влизат и неправителствени организации, МВР-поделения и т.н., и тези комисии въобще не са под контрола на някаква Държавна агенция за закрила на детето. Вие не сте достатъчно толерантен, за да оттеглите безумните си атаки, разбира се.
Какво очакваме? За пореден път ще вляза в добрия тон и ще отговоря на въпроса на госпожа Росица Тоткова – какво очаква мнозинството от приемането и реализирането на тази програма. По-пълно обхващане на децата в училище, което е условие за по-висока грамотност, по-грамотни - по-малко бедни деца, по-малко бедни младежи, по-богата и модерна България. Това очакваме, госпожо Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има госпожа Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Тоткова, аз слушах Вашето изказване, което наистина много ми хареса. Това, което е предложено от страна на Министерския съвет, е във връзка с бюджета, който ние приехме за 2005 г. Поставихте въпроса за изпълнението на тази Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Според Вас това е Национална програма в развитие или само за 2005 г.? (Реплики от залата.) Не, аз искам госпожа Тоткова да ми отговори.
И във връзка с това, ако ние не постигнем тези резултати, как виждате нещата – догодина ще има ли мляко, безплатни учебници и съответно микробуси? Така че благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа!
Господин Местан, аз говоря високо и това е вярно, но Вие за мое най-голямо удовлетворение чувате само мен, а себе си не чувате. Защото аз като чувам Вас, Вие говорите толкова високо, колкото говоря и аз. Това – първо.
Второ, аз винаги съм защитавала принципа на солидарността в обществото, когато обществото трябва да изразява солидарност.
Ще ви дам един пример. Вие на два пъти отхвърлихте от Закона за семейните помощи за деца на социално слабите деца да не им се дават помощи. Спомнете си много добре, защото аз си го спомням добре. И ако сега от тази есен има такава норма в закона, това е, защото моя милост заедно с моите колеги се преборихме тя да влезе в закона - за социално слабите деца. (Реплики от ДПС.) Да, точно така е, не се учудвайте. (Реплика от господин Лютви Местан.)
Вижте, Вие следвате примера на Вашия лидер и рядко се явявате тук, но той напоследък много често взе да идва, значи работите са на зле.
Второ, Вие казвате, че с тази програма хората ще станат богати. Да, средностатистическият българин ще стане богат и неговата заплата ще бъде 305 лв. за м. ноември плюс 20 кифли. Това ще му бъде доходът и с това вие ще обогатите българския гражданин.
Трето, господин Местан, започнахте с това, че сте народен представител от Кърджали. Обяснете ми, като много обичате историческите справки, как в Кърджали тютюнопроизводители ще си хранят днес децата, когато килограм тютюн струва 3,19 лв., а през 1998 г. струваше 3,14 лв.? Кажете как да си изхранват децата и да не идват да Ви падат на колене, да Ви се молят за едната кифла?
Най-накрая искам да кажа на госпожа Георгиева дали ще продължи. Мога да Ви кажа само следното нещо: само политика, която е насочена към създаване на работни места, може да реши тези проблеми.
Такава политика ще предложат Демократи за силна България. Гласувайте за нас, за да могат родителите да купуват кифлите! (Оживление, ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Провокирана съм от този дебат да поискам тази процедура и да обърна внимание на госпожа Касабова и на вас, тъй като в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има чл. 103, който много ясно казва, всички ние сме го приели, че при внасяне на законопроект и изказване в пленарно заседание или комисия, народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
Очевидно господин Местан има пряк интерес. Той е длъжен да разкрие този интерес, който е на приблизителна стойност 40 млн. лв.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Какви са тези глупости? Каква е тази процедура?!
МАРИЯ СТОЯНОВА: Моля Ви да го разкриете, в противен случай Вашите изказвания трябва да бъдат анулирани, тъй като влияете на мнението на Народното събрание и на народните представители и не бива да подценявате важността на този проблем. Вашата съпруга е директор на Агенцията за закрила на детето. С обясненията, че чл. 20 няма никакво отношение към Агенцията ще се съглася, ако Вие се съгласие този член да бъде променен и контролът по дейността да се осъществява от Сметната палата. (Ръкопляскания от ОДС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Под формата на обратно процедурно предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедурно предложение, не може да бъде процедурно предложение, това е някакъв…
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ама Вие дадохте думата под формата на процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, заповядайте за обратно процедурно предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие давате думата под формата на процедура.
Уважаема госпожо председател, протестирам срещу начина на водене!
Второ, неслучайно в репликата си към госпожа Росица Тоткова успях да ви запозная със съдържанието на чл. 20а. Става въпрос за статута на комисиите за закрила на детето, които не са под контрола на агенцията. Прочетете закона! Всичко останало е в пълно съответствие с това, което Демократи за силна България демонстрират през последните месеци.
Ще ви кажа, за съжаление, че призивът Ви да се гласува за вас няма да се чуе, защото колкото и високо да крещите, започнахте с 2,4, ще си останете на 2,4… (Силен шум в ОДС.)
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Я се махай оттам!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Защото екстремизмът, злобата и политическите крайности за отречени от българските граждани, които са много по-мъдри и от Вас, и от лидера ви! Благодаря. (Силен шум в ОДС .)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Комисията по транспорт и телекомуникация ще проведе редовно заседание на 24 февруари.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 24 февруари от 14,30 ч., вече е явно, че ще бъде от 15,00 ч.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 24 февруари от 15,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 24 февруари от 15,00 ч.
Парламентарният контрол утре ще започне с питания към министър Церовски, Николай Василев, Николай Свинаров, Георги Петканов, Игор Дамянов, Христина Христова, Долорес Арсенова, Димитър Калчев, Фелиз Хюсменова и Меглена Кунева.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,00 ч.)


Председател:

Борислав Великов


Заместник-председател:

Камелия Касабова

Секретари:

Светослав Спасов

Наим Наим