Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е програмата за работата на Народното събрание за периода 24-26 март.
1. Проект за решение за промяна в състава на Комисията по културата.
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на кораб от Българската армия в Република Турция за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”.
3. Второ четене на законопроекта за обществените поръчки – продължение.
4. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
5. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” – АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма – продължение.
7. Проект за решение за приемане на Политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
10. Законопроект за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните компаньони, Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
13. Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
14. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
15. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
17. Първо четене на:
- законопроект за интеграция на хората с увреждания;
- законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания;
- законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания.
18. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
19. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
20. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма.
Гласували 155 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 31.
Това предложение за дневен ред се приема.
По процедурен въпрос – заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по обобщения проект на Закона за политическите партии. По решение на Комисията по въпросите на гражданското общество, която е водеща комисия, правя предложение срокът да бъде удължен с една седмица, така че да бъде общо две седмици.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване срока между двете четения на Закона за политическите партии.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 26, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Има предложение, подписано от народния представител Любен Корнезов, за включване в дневния ред на основание ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени и недвижими имоти с вносители Любен Корнезов и Михаил Миков.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте за включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е подписано от народния представител Николай Камов. На основание ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник той предлага в програмата за седмицата да бъде включен проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство.
Господин Камов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение. Не че вече не сте го правили, но никога не е излишно още веднъж.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, вече няколко пъти мнозинството, с помощта на дясната опозиция, отхвърля това предложение, с което очевидно българският парламент се отдалечава съществено от въпросите, с които се занимава Европейският парламент. Можете да направите справка. Почти няма сесия от заседанията на Европейския парламент, където да не се обсъжда въпрос, свързан с информационното общество, икономиката на знанието, новите технологии в управлението и в частност електронното правителство. От юли месец, по неразбираеми по никакъв разумен начин причини, българският парламент, в тази негова част, отказва да обсъжда този въпрос.
Вярно е, че в Европейския парламент социалдемократите са основни инициатори на тази много важна материя за модернизацията на всички европейски страни и на България. Но аз не мога да разбера това поведение.
Впрочем, може да се попита Европейската народна партия, може да се попитат либералите. Никой няма да разбере това, че българският парламент не желае да обсъди проблема с електронното правителство. И тъй като не мога да приема, че това е липса на усет към предизвикателствата на ХХI век, аз отдавам това на поне две ясни причини.
Първо, че въвеждането на тази технология доказано има изключително силен антикорупционен ефект, а сегашното правителство очевидно предпочита това да бъде сериал всеки ден по новините от каубойския жанр. Второ, което никак не е маловажно, е, че манталитетът за това, че правителството се отчита пред централите на управляващите партии от състава на коалицията, все още не е напуснал това Народно събрание.
Мисля, че е ясно, че правителството дава докладите си и отчета за своята работа тук, в българския парламент.
Аз няма да аргументирам повече този въпрос, уважаеми господин председател. Намирам това за напълно излишно, но ще внасям това предложение всяка седмица, най-малкото, за да бъде регистрирана за историята неадекватността на българския парламент по един толкова важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство.
Гласували 148 народни представители: за 63, против 67, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение по ал. 3 на чл. 40 с вносител Димитър Дойчинов, който предлага в програмата за работата на Народното събрание да бъде включено като точка от дневния ред проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
Господин Дойчинов, имате ли потребност да мотивирате още веднъж Вашето предложение?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че моята лична потребност е мотивирана, по-скоро става дума за колебаещите се народни представители. Аз мисля, че рано или късно сегашното или бъдещото Народно събрание ще приеме предложението за създаване на парламентарна комисия по този изключително важен въпрос, защото, както казва Хемингуей, за едни е безкраен празник, а за българския народ е безкраен делник и това морално терзание трябва да приключи.
Затова предлагам народните представители да подкрепят внесеното проекторешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Уважаеми народни представители, тъй като този въпрос е твърде деликатен и спорен в пленарната зала, искам да помоля квесторите да бъдат така любезни да освободят тези карти, зад които няма народни представители. Аз го направих, както и господин Корнезов.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кое е деликатното на този въпрос, господин председател? Кое е по-деликатното – петролът или това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така или иначе, миналия път на гласуването се беше стигнало почти до равенство в гласовете. Затова нека бъдем обективни и тези, които са в пленарната зала на Народното събрание, да изразят своя вот и това да бъде решението на парламента.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на народния представител Димитър Дойчинов за включване в дневния ред на точката за реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски.
Гласували 137 народни представители: за 60, против 76, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Дойчинов, за прегласуване.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, предлагам да направим прегласуване, защото темата продължава да е изключително интересна, а част от депутатските карти не разбраха за какво става дума. Затова аз лично предлагам наистина най-сериозно да се отнесем към този въпрос.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Разликата е 17 човека.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Не искам да споря с Вас. Гласувайте с Вашата карта. Аз с нея не съм гласувал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Уважаеми народни представители, много моля да не се лъжем в пленарната зала! Обръщам се към всички с молба вотът да бъде автентичен. Затова не ме карайте да правя персонални бележки, тъй като ми е много неудобно. Видях некоректни гласувания. Много моля и квесторите, много моля преди всичко народните представители да гласуваме така, както повеляват законите на страната.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Димитър Дойчинов.
Гласували 139 народни представители: за 50, против 86, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Агов.


ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция за България счита за недопустимо в българския парламент да се разиграват срамни сцени като току-що протеклите гласувания. В ДПС бяха 6 или 7 души, а гласовете бяха 11. НДСВ повече от половината ги няма, а бяха над 70 гласа.
От името на парламентарната група предлагам поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Агов, с много голямо удовлетворение бих приел Вашето изказване, ако Коалиция за България беше гласувала коректно. Вие сте с повече гласове, отколкото имате. Ще поискам разпечатка, преброил съм ви точно колко сте. Първият път бяхте с шест души повече, а сега бяхте с един повече. (Реплики от КБ.) Много ви моля!
Постъпили законопроекти и проекторешения.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Имаше процедурно предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - отсъства
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсътва
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - тук
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - отсъства
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
В залата присъстват 155 народни представители.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 март:
- Проект за решение за приемане на доклада за състоянието на околната среда за 2002 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия – Комисията по околната среда и водите;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки. Вносител – Стоян Кушлев. Водеща комисия – Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща комисия - Комисията по образованието и науката;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител – Пламен Моллов и Расим Саидахмед. Водеща комисия - Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща комисия - Комисията по икономическата политика, Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция;
- Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак;
- Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД. Вносител – Рамадан Аталай;
- Проект за решение за вземане на акт от Конвенция 185/2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците, приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда 19 юни 2003 г. Вносител - Министерският съвет. Водещи комисии - Комисията по труда и социалната политика, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Румяна Георгиева и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия – Европа, 2003 г. – 2006 г.”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика, подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Даниел Вълчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Корнезов има думата за процедурен въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение точка дванадесета от седмичната ни програма – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да стане точка първа от нашата програма. Конституцията, чието изменение в § 4 ние приехме тук, изисква изрично в тримесечен срок от влизането на конституционните изменения да се приеме Законът за съдебната власт. А в следващите три месеца, да не ви чета текста, защото вие го знаете, ние го гласувахме, Висшият съдебен съвет трябва да извърши съответните кадрови преценки. Аз се питам: защо законопроектът за съдебната власт, който Министерският съвет внесе на 17 декември м.г., досега не го включваме за разглеждане и решаване на този проблем? Защо самите ние нарушаваме Конституцията, дори конституционни норми, които сами ние приехме? Това не е в интерес на мнозинството и на никого. Нали трябва да правим реформа в съдебната система?
И затова, уважаеми народни представители и уважаеми колеги, предлагам законопроектът за съдебната власт да стане точка първа от програмата за тази седмица и да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното процедурно предложение точка дванадесета от приетата вече седмична програма да стане точка първа.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 41, против 44, въздържали се 19.
Предложението, направено от заместник-председателя на Народното събрание господин Корнезов, не се приема.
Започваме нашата работа по приетата седмична програма за работа на Народното събрание за периода 24-26 март 2004 г.

Точка първа от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА. Вносител е Константин Пенчев.
Господин Илчев, кой ще направи предложението за промяна в състава на Комисията по културата? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам проект на решение за промени в състава на Комисията по културата. Решението гласи:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5, и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


РЕШИ:

1. Освобождава Петя Велкова Божикова като член на комисията.
2. Избира Антонина Бончева Бонева за член на Комисията по културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение за промени в състава на Комисията по културата? Не виждам.
Моля, гласувайте прочетения пред вас проект за решение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОРАБ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО В ДУХА НА “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР” - “ЧЕРНОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО 2004”.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Александров, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат полковник Калин Кузманов от Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното предложение да бъде допуснат полковник Кузманов от Генералния щаб на армията в пленарната зала.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля полковник Кузманов да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател,

“СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение № 402-03-06 за разрешаване
изпращането на кораб от Българската армия в Република
Турция за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”,
внесен от Министерския съвет на 9 март 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Генералния щаб разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на кораб от Българската армия в Република Турция за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”.
От 3 до 9 април 2004 г. в териториалните води на Република Турция, под ръководството на Главния щаб на Военноморските сили на Република Турция и с участието на кораби и военнослужещи от Военноморските сили на България, Грузия, Украйна, Румъния ще се проведе учение в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”. Целта на учението е да се подобри взаимодействието между участващите в многонационалното формирование сили и средства при провеждането на операция по поддържането на мира и оказването на хуманитарна помощ в кризисен район и да се отработят елементи от търсенето и спасяването на плавателни съдове, противоминни действия, охрана на хуманитарен конвой, противокорабна и противовъздушна отбрана.
Планирано е Българската армия да участва с един кораб – корветата “Бодри” с щатно въоръжение и екипаж от 54 души. Необходимите финансови средства за подготовка и участие в учението са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2004 г.
Като отчита, че участието на Българската армия в регионални учения ще допринесе за укрепването и активизирането на сътрудничеството с черноморските ни съседи, за повишаване на оперативната съвместимост и на опита и уменията на офицерите, сержантите и матросите от Военноморските сили на Република България, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното:
РЕШЕНИЕ:
Разрешава изпращането на кораб от Българската армия – корвета “Бодри” с щатно въоръжение и екипаж от 54 души в Република Турция за времето от 3 до 9 април 2004 г. за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество 2004”.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на проекторешението. Чухте текста на проекта за решение. Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Моля квесторите да поканят народните представители да бъдат така любезни да заемат местата си в пленарната зала.

Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – продължение.
Докладван е чл. 104 по номерацията на комисията, стр. 86. Предстоят разисквания и гласувания.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако ми позволите, господин председател, да направя едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 104, който прочетох вчера, ние започнахме дебата, но всъщност не е гласувано – само го прочетох. В т. 9 на стр. 88 от доклада думите “обект на поръчката е доставката на стоки, определени в правилника за прилагане на закона” и т.н., този текст трябва да бъде съобразен с вече приетия текст на чл. 90, тъй като те са абсолютно идентични и трябва да има съответствие между тях. Ние вчера приехме, имам предвид чл. 90, т. 11, стр. 74 от доклада на комисията, следната редакция на текста:
“обект на поръчката е доставката на стоки по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет в правилника по прилагането на закона”. Тъй като те са напълно огледални, те са идентични, този текст трябва да бъде и в т. 9 на стр. 88 в редакцията на комисията за новия чл. 104. Това ми беше бележката, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
По тази точка стана още едно сериозно разискване и в Икономическата комисия, в почивката, и, за съжаление, стана ясно, че мнозинството не желае да се включи конкретният списък на стоки. Беше казано от експертите, че това може да се извади, да се направи, така че аз вече не предлагам да се отлага, тъй като е ясно, че и вчера нямаше воля да се изпише списъкът със стоки, колкото и това да предлагахме представителите на другите парламентарни политически сили. Просто приканвам всички да отхвърлим този текст на т. 9, да го гласуваме отделно и, разбира се, аз ще гласувам “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да го отхвърлим, тоест?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да отпадне т. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате чл. 104, ал. 1, т. 9 да отпадне.
Направено е процедурно предложение.
Заповядайте. За изказване ли? Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, все пак трябва да се прочете какъв текст точно приехме в чл. 90.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Прочетохме го.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Ако е прочетен, извинявам се. Ако е такъв, какъвто беше прочетен на заседанието на Комисията по икономическата политика, то аз считам, че текстът на вносителя е по-добър. Първо, защото регулаторният орган, какъвто се явява Комисията по стоковите борси и тържищата, няма как да има инициатива за предлагане на списъка. Тя няма как по силата на даден закон да се самоограничи, като предложи когато тези стоки са обект на обществени поръчки, да могат да се купуват от борсата, тъй като на самата борса се предлагат и други стоки. Такава е логиката на действието на този регулаторен орган. Щом мнозинството държи Министерският съвет да бъде записан в списъка в Правилника за прилагане на закона, по-добре е самият Министерски съвет да си го определи. Той има правата да ползва когото си пожелае за консултант по този въпрос. Може да възложи списъка и на друга държавна структура.
В същото време искам да обърна внимание, че не само т. 9 трябва да бъде огледална на чл. 90, т. 11. По същия начин трябва да приемем т. 6 в чл. 104 да бъде същата, каквато по мое предложение залата гласува и приехме т. 7 на чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи “на един или” да отпадне.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да. В същото време предлагам да отпадне и т. 11 в чл. 104. Подчертавам, че чрез използването на т. 11 може да се получи така, че въобще режимът за обществените поръчки да не действа на тези регионални монополисти, които предоставят обществени услуги. Фактически това е текст, чрез който можем да заобиколим целия закон.
Моля колегите от мнозинството да се изкажат дали са съгласни да има такова изключение. Защото това е първото изключение, което се приема в законопроекта.
Още веднъж искам да подчертая, че тази точка касае като възложители на обществени поръчки дружествата, които извършват дейности в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, да преминат към процедура на пряко договаряне, без обявления, при условията, че за кратък период възникват благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните – нещо, което е абсурдно. Казваме, че българската икономика е пазарна икономика. Но кой точно определя, че цените в определен момент, и то кратък момент, били по-ниски от пазарните?! Повярвайте ми, това е сто процента корупционен текст, защото някой трябва да реши, че в този момент са възникнали такива условия.
Не съм съгласен, че мнозинството, пък и повече от колегите в пленарната зала трябва да бъдат съгласни да се приеме текст – условията, записани в т. 11 – с който практически се заобикаля целият закон, за което тук спорим толкова време, предлагаме коректни или не толкова коректни текстове, които се приемат от залата.
Моля отделно да поставим на гласуване тази т. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 104? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Започваме с т. 6. Предложението е думите на втория ред “на един или” да отпаднат. Предложението е на народния представител Никола Николов.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Това беше гласувано вчера в чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вчера бяхме в чл. 90, но сега това е чл. 104.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Поправката в т. 6 на чл. 104 е приета.
Давам думата за процедурно предложение на господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Господин председател, от името на Парламентарната група на СДС искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група – след 10,00 ч. може.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме нашата работа с дискусия по чл. 104.
Господин Димитров – председателят на Комисията по икономическата политика – вече е тук. Всъщност ние гласувахме поправката по т. 6 от чл. 104.
Сега подлагам на гласуване останалите направени предложения.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на т. 9 от ал. 1 на чл. 104.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 65, против 59, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, моля ви да прегласувате това предложение, тъй като очевидно не сте се ориентирали. Ако отпадне това предложение, тъй като господин Папаризов не е предложил никакъв заместващ текст, се обърква цялата логика на закона. Това означава да прегласуваме и още няколко други предложения, тъй като не може да виси в този вид.
Така че, моля ви да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението за отпадане на т. 9, ал. 1 на чл. 104.
Гласували 154 народни представители: за 75, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Никола Николов за отпадане на т. 11 в ал. 1 на чл. 104.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 63, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам текстът за отпадане на т. 11 да се прегласува, защото ви моля внимателно да прочетете това, което се предлага от комисията.
Това фактически е опит да се отвори широка врата в закона, тъй като никой не може да каже какъв е този кратък период, какви са тези цени, които са под пазарните, вследствие на което е възможно посредством тази точка да се заобиколи целият закон.
Ние смятаме, че в България трябва да се прави законодателство, което да не създава съмнение за създаване на корупционна среда, нито пък съмнения за опити да се отворят възможности законът такъв, какъвто е гласуван като воля на Народното събрание, да бъде заобикалян.
Затова ви моля да приемете предложението на колегата Николов и да прегласуваме текста, като подкрепите неговото предложение за отпадане на тази т. 11, която създава съмнение, че този закон фактически няма да бъде действащ така, както е била волята на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Поставям на прегласуване предложението на господин Николов за отпадане на т. 11 от ал. 1 на чл. 104 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 80, против 81, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на т. 11 не се приема.
Поставям на гласуване целия текст на чл. 104 по номерацията на комисията с направените поправки в текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 91, против 19, въздържали се 21.
Член 104 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел ll има предложение на комисията наименованието на раздела да се измени така: “Раздел ll - Система за предварителен подбор на изпълнителите”.
По чл. 103 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 105:
“Чл. 105. (1) Възложителите могат да създават и използват система за предварителен подбор на изпълнителите на обществени поръчки.
(2) Системите за предварителен подбор се основават на критерии и правила, определени от възложителя.
(3) Критериите и правилата за подбор включват условията по чл. 47, ал. 1 и могат да включват условия по чл. 47, ал. 2, изисквания за икономическо и финансово състояние по чл. 50, ал. 1, технически възможности и/или квалификация по чл. 51 и технически спесификации по чл. 30.
(4) Възложителите изпращат обявление за създадените от тях системи за предварителен подбор на изпълнители за обнародване в “Държавен вестник” и до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки. Когато системата е със срок повече от две години, обявлението се публикува всяка година.
(5) Обявлението по ал. 4 се изготвя по образец, утвърден от министъра на икономиката, и съдържа най-малко следната информация:
1. име, адрес, телефон, факс и електронен адрес на възложителя;
2. обект на обществена поръчка, за който е предназначена системата за предварителен подбор;
3. критерии и правила за квалификация на изпълнителите;
4. срок на действие на системата за предварителен подбор;
5. указание дали обявлението се смята за обявление за възлагане на обществена поръчка чрез ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.
(6) Когато описанието на обекта на системата за предварителен подбор и/или на критериите и правилата за подбор е с голям обем, възложителят включва в обявлението кратко описание, а подробните изисквания се включват в документацията.
(7) Когато възложителят използва система за предварителен подбор, той избира кандидатите за участие в ограничени процедури и процедури на договаряне в съответствие с изискванията на тази система.
(8) Когато един възложител смята, че системата за предварителен подбор на друг възложител отговаря на неговите изисквания, той съобщава на включените в системата за предварителен подбор кандидати, че ще се ползва от нея.”




По чл. 104, който става чл. 106, има предложение на комисията за следната редакция:
“Чл. 106. (1) Заявление за участие в системата за предварителен подбор може да се подава по всяко време в срока на действие на системата.
(2) За разглеждане на заявленията за участие в системата за предварителен подбор възложителят назначава комисия по реда на Глава трета, Раздел V.
(3) Комисията разглежда всяко постъпило заявление и въз основа на обявените критерии и правила предлага на възложителя да включи или да откаже включването на кандидата в системата за предварителен подбор.
(4) Възложителят е длъжен да вземе решение в шестмесечен срок от подаване на заявлението за включване в системата за предварителен подбор.
(5) Когато за решението по ал. 4 са необходими повече от 4 месеца възложителят информира кандидата в срок от два месеца от подаване на заявлението за причините и за датата, до която ще бъде взето решение.
(6) В 15-дневен срок от датата на решението по ал. 4 възложителят уведомява кандидата за включването му в системата за предварителен подбор или за отказа си за това. Отказът се мотивира.
(7) При вземане на решение по ал. 4 или когато се изменят критериите и правилата, възложителите не могат:
а) да налагат на кандидатите условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;
б) да изискват проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.
(8) Възложителите поддържат списъци на кандидатите, които са включени в системите за предварителен подбор на изпълнители на обществени поръчки, които могат да се разделят на категории в зависимост от обекта на поръчката, за която се отнася системата. В случаите по чл. 105, ал. 8, възложителят е длъжен да предоставя информация за системата и списъците на други възложители.
(9) Възложителят може да прекрати участието в системата за предварителен подбор на кандидат, който е престанал да отговаря на обявените критерии. Той е длъжен да го уведоми за това най-малко 15 дни преди датата на прекратяване, като се мотивира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Чухте, уважаеми народни представители, новите редакции на чл. 102 и чл. 103, които стават съответно чл. 105 и чл. 106 по новата номерация.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 103 и чл. 104 по номерацията на вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 12.
Членове 103 и 104 по номерацията на вносителя са приети.
Преминаваме към Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Раздел ІІІ. Рамково споразумение”. Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ, предложено от вносителя.
По чл. 105 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 107.
“Чл. 107. (1) Рамково споразумение е споразумение, сключено между възложител и един или повече изпълнители на обществени поръчки, чиято цел е да се определят предварително условията на договорите, които страните възнамеряват да сключат в определен период, не по-дълъг от три години, включително относно цените, и при възможност – предвидените количества.
(2) Възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на всяка проведена процедура, с изключение на процедура по договаряне без обявление.
(3) Когато рамковото споразумение не е сключено по реда на този закон, възложителите не могат да го използват за възлагане на обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление.
(4) Рамково споразумение не може да бъде сключвано или прилагано, ако препятства, ограничава или нарушава конкуренцията.”
По чл. 106 има предложение на комисията за редакция на текста, който става чл. 108.
“Чл. 108. За определяне на реда за възлагане на обществена поръчка по чл. 14 стойността на рамковото споразумение се изчислява на база максималната стойност на всички обществени поръчки, които възложителят предвижда да възложи за срока на действие на споразумението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте членове 105 и 106 по номерацията на вносителя, както и заглавието на Раздел ІІІ “Рамково споразумение”. Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел ІІІ и членове 105 и 106 по номерацията на вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Раздел ІІІ с наименование “Рамково споразумение” и членове 105 и 106 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава десета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата “Специални правила”. За Раздел І комисията предлага наименованието “Раздел І. Предварително обявление” да отпадне.
Комисията предлага текстът на чл. 107 да стане чл. 109 в следната редакция:
“Чл. 109. Най-малко веднъж годишно възложителите по чл. 7, ал. 1, 5 изпращат за обнародване в “Държавен вестник” и до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки предварително обявление или предварително обявление-покана за планираните за следващите 12 месеца:
1. доставки по категории стоки на обща стойност за съответната категория най-малко 450 хил. лв.;
2. услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1 по категории услуги на обща стойност за съответната категория най-малко 450 хил. лв.;
3. поръчки за строителство с описание на съществените им характеристики.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване заглавието на Глава десета, отпадането на Раздел І както и самия чл. 107.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Глава десета и чл. 107 са приети.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието със Закона за обществените поръчки – Раздел II.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел II има предложение на комисията – наименованието "Раздел II - Открита процедура" да отпадне.
По чл. 108 има предложение на комисията, който да стане чл. 110 със следната редакция:
"Чл. 110. (1) Предварителното обявление трябва да отговаря на чл. 24.
(2) Когато възложителите публикуват предварително обявление за големи проекти, които са били включени в предишни обявления, те могат да не повтарят тази информация, като посочат обявлението, което я съдържа."
По чл. 109 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 111:
"Чл. 111. Възложителите могат да обявяват възлагането на обществена поръчка чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление чрез:
1. обявление за обществена поръчка по чл. 25, ал. 2;
2. предварително обявление–покана, обнародвано по реда на чл. 109;
3. обявление за системата за предварителен подбор по чл. 105, ал. 5."
По чл. 110 има предложение на народен представител, което е прието.
Предложение на комисията за този текст, който става чл. 112, в следната редакция:
"Чл. 112. (1) В случаите по чл. 111, т. 2 предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати.
(2) В тези случаи предварителното обявление-покана съдържа освен информацията по чл. 24, ал. 1 и:
1. вид на процедурата;
2. указание, че няма да се публикува обявление по чл. 25, ал. 2;
3. адрес и срок за заявяване на интерес за участие в процедурата.
(3) Предварителното обявление-покана следва да съдържа и следната информация, ако е налична към датата на изпращането му:
1. възможност за сключване на рамкови споразумения;
2. възможност за възлагане на допълнителна поръчка;
3. начална или крайна дата за изпълнение на поръчката;
4. срок на договора;
5. изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата, както и за техническите му възможности и квалификация;
6. условия и размер на гаранцията за участие и на гаранцията за изпълнение на договора;
7. място и срок за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;
8. друга информация, определена в образеца, одобрен от министъра на икономиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам да спрем дотук, все пак разделът е втори – "Открита процедура", с предложения за отпадне на наименованието.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете, които бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 20.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел III има предложение на комисията наименованието "Раздел III – Ограничена процедура и процедура на договаряне" да отпаднат.
По чл. 111 има предложение на комисията за неговото отпадане.
По чл. 112 комисията предлага да стане чл. 113 със следната редакция:
"Чл. 113. Възложителите могат да обявяват възлагането на обществена поръчка чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление чрез:
1. обявление за обществена поръчка по чл. 25, ал. 2;
2. обявление за система за предварителен подбор на изпълнители по чл. 105, ал. 5."
По чл. 113 има предложение на народен представител, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 112, ал. 3.
Предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 114:
"Чл. 114. Предварителното обявление-покана за ограничена процедура или за процедура на договаряне с обявление трябва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на възложителя и лице за контакт;
2. обект на обществената поръчка, количество и стойност;
3. вид на процедурата – ограничена процедура или процедура на договаряне;
4. указание, че няма да се публикува обявление по чл. 25, ал. 2;
5. адрес и срок за заявяване на интереса за участие в процедурата;
6. дата на изпращане на обявлението."
По чл. 114 има предложение на комисията за неговото отпадане.
По чл. 115 има предложение на комисията за следната редакция:
"Чл. 115. (1) Когато процедурата на договаряне с обявление или ограничената процедура е обявена чрез предварително обявление-покана, възложителят изпраща покана за участие в процедурата на всички кандидати, заявили интерес, в срока по чл. 112, ал. 2, т. 3.
(2) Поканата за участие в процедурата се изпраща едновременно до всички кандидати не по-късно от 12 месеца след датата на обнародване на предварителното обявление-покана. Поканата се изпраща най-малко 22 дни преди крайния срок за подаване на заявление.
(3) Когато предварителното обявление-покана не съдържа информацията по чл. 112, ал. 2, възложителят предоставя тази информация на кандидатите с поканата по ал. 1.
(4) Възложителят провежда предварителния подбор по реда на глава шеста."
По чл. 116 има предложение на комисията за следната редакция:
"Чл. 116. Когато процедурата на договаряне или ограничената процедура е обявена чрез обявление за система за предварителен подбор, възложителят извършва предварителен подбор на кандидатите за участие съгласно изискванията на тази система.


Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117:
“Чл. 117. (1) Срокът за представяне на офертите при ограничена процедура и за провеждане на договарянето с обявления може да бъде определен чрез споразумение между възложителя и определените кандидати при предварителния подбор.
(2) Когато не е възможно да се постигне споразумение по ал. 1, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 24 дни от датата на поканата за участие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118:
“Чл. 118. (1) Разглеждането, оценяването и класирането на офертите и определянето на изпълнител на поръчката при ограничена процедура се извършват съответно по реда на Глава пета, Раздел II и III.
(2) Разглеждането, оценяването и класирането на офертите и определянето на изпълнител на поръчката при процедура на договаряне се извършват съответно по реда на Глава седма, Раздел I.“
Господин председател, има корекция в доклада. Комисията предлага чл. 119 да отпадне, поради това, че процедурата е уредена в Глава седма, Раздел II. Поради промяна на разделите и главите отпада и необходимостта от тази препратка.
Така че предложението на комисията е да отпадне чл. 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте предложението, което тук е направено от председателя на комисията, за отпадане на чл. 119.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 8.
Член 119 отпада.
Поставям на гласуване Раздел III така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Предложението на комисията е наименованието на Раздел IV “Конкурс за проект. Информация за сключените договори” да отпадне.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Член 120 да отпадне.
Предложението на Комисията по икономическата политика е чл. 121 на вносителя също да отпадне.
Всъщност целият раздел да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте да отпадне целият раздел.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
Раздел IV отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложението на комисията е наименованието на Раздел V “Особени правила за обществени поръчки за доставки” да отпадне.
Предложение на Комисията по икономическата политика е чл. 122 на вносителя да стане чл. 120 със следната редакция:
“Чл. 120. (1) Възложителят може да отстрани оферта за доставка, когато делът на стоките с произход от страни извън списъка по чл. 19, ал. 1, т. 14 надвишава 50 на сто от общата стойност на стоките, включени в нея.
(2) Произходът на стоките се определя в съответствие с действащото митническо законодателство.
(3) Когато две или повече оферти са еквивалентни в съответствие с критерия за оценка на офертите, с предимство се класират офертите, които не могат да бъдат отстранени съгласно ал. 1. Цените на офертите се считат за еквивалентни, ако разликата между тях не надвишава 3 на сто.
(4) Една оферта не може да бъде предпочетена пред друга съгласно ал. 3, когато нейното приемане би задължило възложителя да закупи стоки с технически характеристики, които се различават от тези на съществуващите, което би довело до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 121 със следната редакция:
“Чл. 121. За всички неуредени въпроси в Част трета се прилагат съответно разпоредбите на Част втора от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Част четвърта има предложение, което е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията е наименованието на Част четвърта да се измени така: Част четвърта “Оспорване и контрол”.
Има предложение на Комисията по икономическата политика наименованието на Глава единадесета да се измени така: Глава единадесета – “Оспорване”.
По чл. 124 има предложения, които са подкрепени по принцип.
Предложение на комисията за чл. 124, който става чл. 122:
“Чл. 122. (1) Всеки кандидат в процедура за възлагане на обществена поръчка може да предяви пред районния съд иск за отмяна на решенията на възложителя по чл. 25, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 73, ал. 1, чл. 79, ал. 4, чл. 88, ал. 4, чл. 101, ал. 3 и чл. 106, ал. 4 и 9, когато:
1. решението е взето в нарушение на закона;
2. класираните кандидати, съответно определеният изпълнител, не отговарят на обявените изисквания, или
3. не са спазени критериите за оценка на офертите.
(2) Искът се предявява срещу възложителя и класираните кандидати, съответно определеният изпълнител, в 7-дневен срок от обявяване или съобщаване на решенията по чл. 39, ал. 2, чл. 73, ал. 1, чл. 79, ал. 4, чл. 88, ал. 4, чл. 101, ал. 3 и чл. 106, ал. 4 и 9, а за решенията по чл. 25, ал. 1 – от изтичане на срока за закупуване на документацията за участие в процедурата.

(3)Всеки кандидат може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) При всяко положение на делото до влизането на решението в сила съдът може да спре изпълнението на решението на възложителя.
(5) Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд, чието решение е окончателно.”
По чл. 125 има предложение, което е подкрепено под принцип.
Предложение на комисията за този текст, който става чл. 123:
“Чл. 123. (1) Всеки възложител може да предложи сключването на арбитражно споразумение, което кандидат може да подпише до подаването на оферта. Арбитражно споразумение може да бъде предложено и от всеки кандидат.
(2) С арбитражното споразумение страните могат да посочват само арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки.
(3) Когато искът по чл. 122, ал. 1 се предявява пред арбитраж, ищецът посочва избрания от него арбитър и резервен арбитър в исковата молба. Ответниците посочват избрания от тях арбитър и резервен арбитър в отговора на исковата молба. Ако арбитър не е посочено, той се определя от председателя на арбитражния съд в тридневен срок от постъпването на исковата молба, съответно на отговора.
(4) Когато ищците, съответно ответниците, са повече от един, те трябва да посочат общ арбитър и резервен арбитър в 7-дневен срок от уведомлението на съда, в което са посочени всички избрани от страните арбитри. Ако ищците, съответно ответниците, не могат да изберат общ арбитър, той се определя от председателя на арбитражния съд в тридневен срок.
(5) Ако посочените, съответно определените арбитри по делото не изберат председател на състава в 7-дневен срок, той се определя от председателя на арбитражния съд в 3-дневен срок от уведомяването му.
(6) Сроковете за предявяване на исковете по чл. 122, ал. 2 и за разглеждане на делото важат и за арбитража.
(7) Когато искът подлежи на разглеждане от арбитраж, ищецът може да иска от районния съд да спре изпълнението на решението на възложителя с цел обезпечение на бъдещия или вече предявен иск пред арбитража.”
По чл. 126 има предложение, което е подкрепено по принцип и предложение на комисията за този текст, който става чл. 124:
“Чл. 124. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за международния търговски арбитраж.”
Има и предложение на народен представител, което е подкрепено по принцип и е отразено в членовете 122 и 123.
Ако ми позволите, господин председателю, тъй като тези текстове са в систематична връзка с един отложен текст – текста на чл. 20, който отложихме, за да го разгледаме допълнително на комисия, ще си позволя да прочета допълнителния доклад на комисията по законопроекта за обществените поръчки с вносител Министерския съвет.
“На извънредното заседание, проведено на 19 март 2004 г., Комисията по икономическата политика обсъди предложението на комисията по чл. 20 от доклад с вх. № 453-01-10 от 15 март 2004 г. и внася за обсъждане ново предложение на комисията за нова редакция на чл. 20.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но чл. 20 си остава?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Остава си, но в нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо да не гласуваме дотук, тъй като сега сме на чл. 126?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това са устройствените положения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, дайте текста.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Докладът не е раздаден, чуваме го от трибуната.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Как да не е раздаден?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Кога е раздаден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще стигнем и до текста на чл. 20.
Уважаеми дами и господа, гласуваме по Част четвърта “Обжалване и контрол” до последния текст, който беше докладван от председателя на комисията. Нека да гласуваме тези текстове и след това ще се върнем на чл. 20.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте докладваните текстове.
Гласували 83 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Тези текстове са приети.
Докладът е раздаден на 22-ри този месец.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Двадесет и втори е понеделник, кога е раздаден?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали има дата, даже и час!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Допълнителният доклад е раздаден, има входящ № 453-01-10 от 22 март т.г., в 15,45 ч.
“Чл. 20.(1) Към агенцията се създава Арбитражен съд за разглеждане и решаване на спорове по обществени поръчки.
(2) Устройството на арбитражния съд се урежда с устав, а разглеждането на делата с правилник, които се приемат от Министерския съвет.
(3) Министерският съвет определя за председател на арбитражния съд юрист, който има над 10 години стаж по специалността и високи професионални и нравствени качества.
(4) Листата на арбитражния съд е открита. Всяка страна може да посочи като арбитър лице, което отговаря на изискванията на ал. 5.
(5) За арбитри могат да бъдат избирани пълнолетни граждани, неосъждани, които имат най-малко 5 години юридически стаж.
(6) Таксите по арбитражното производство се определят с тарифа на Министерския съвет, внесена от министъра на икономиката по предложение на изпълнителния директор на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Този текст на чл. 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава дванадесета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на тази глава – “Контрол”.
По чл. 127 има предложение от народен представител, което е подкрепено и предложение на комисията за този текст, който става чл. 125 със следната редакция:
“Чл. 125. (1) Контролът по изпълнение на този закон се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(2) На контрол от Сметната палата подлежат възложителите по чл. 7, ал. 1, които попадат в обхвата на Закона за Сметната палата.
(3) Възложителите по чл. 7, ал. 1, които попадат в обхвата на Закона за държавен вътрешен финансов контрол, се проверяват от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за спазването на този закон в рамките на осъществяван вътрешен одит.
(4) Възложители, които не подлежат на вътрешен одит по Закона за държавния и вътрешен финансов контрол се проверяват от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол относно спазването на режима на обществените поръчки чрез проверки.
(5) Заповедите за извършване на проверки от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.
(6) Заповедта по ал. 5 не подлежи на обжалване.
(7) Директорът на Агенцията по обществени поръчки може да поиска от органите на Агенцията за държавен вътрешен контрол да осъществят правомощията си по конкретен случай."

По чл. 128 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 126:
“Чл. 126. (1) При извършване на проверки по чл. 125 органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол имат право:
1. на свободен достъп до проверявания обект;
2. да проверяват цялата документация, свързана с възлагането на обществени поръчки и с дейности, изискващи възлагане на обществени поръчки;
3. да изискват от длъжностните лица в проверяваните обекти документи, сведения и справки във връзка с обществените поръчки.
(2) Длъжностните лица в проверяваните обекти са длъжни да оказват съдействие на органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и да предоставят необходимите документи, сведения и справки, свързани с обществените поръчки.”
По чл. 129 комисията подкрепя теста на вносителя, който става съответно чл. 127:
“Чл. 127. При извършване на проверки по чл. 125 контролните органи са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;
2. да отразяват точно резултатите от контролната дейност;
3. да не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при извършване на проверките.”
По чл. 130 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно чл. 128:
“Чл. 128. (1) За резултатите от извършена проверка контролните органи от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол съставят доклад, съдържащ направените констатации, подкрепени с доказателства, изводи и препоръки.
(2) Докладът по ал. 1 се връчва на възложителя.
(3) За констатираните административни нарушения контролните органи съставят актове за административни нарушения.
(4) При данни за извършени престъпления материалите от проверката се изпращат на прокуратурата.
(5) Когато са констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, съответните части от одитния доклад и от доклада по ал. 1 за установените нарушения на процедурите се изпращат своевременно на директора на Агенцията по обществени поръчки.
(6) Информация за извършени проверки по спазването на този закон може да бъде предоставяна само от директора на Агенцията по държавен вътрешен финансов контрол или от оправомощени от него длъжностни лица, както и от директора на Агенцията по обществени поръчки в случаите по ал. 5.”
По Глава тринадесета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието й – “Административно-наказателни разпоредби”.
По чл. 131 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 129:
“Чл. 129. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол в срок шест месеца от деня, в който нарушението е станало известно, но не по-късно от три години от извършването му.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
По чл. 132 има предложение на народен представител, което е подкрепено.
И предложение на комисията за този текст, който става чл. 130 в следната редакция:
“Чл. 130. Възложител, който наруши забраната на чл. 15, ал. 5 или ал. 6 се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 1 се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.”
По чл. 133 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за чл. 133, който става съответно чл. 131:
“Чл. 131. Възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това, или промени или допълни договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 43, ал. 1 се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 1 – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.”
По чл. 134 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за този текст, който става чл. 132:
“Чл. 132. (1) Възложител по чл. 7, ал. 1, т. 1-4, който проведе процедура на договаряне без да са били налице предпоставките по чл. 84 или 85, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 1 – с глоба в размер от 500 до 3000 лв.
(2) Възложител по чл. 7, ал. 1, т. 5, който проведе процедура на договаряне без обявление, без да са били налице предпоставките по чл. 104, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 1 – с глоба в размер от 500 до 3000 лв.”
По чл. 135 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 133:
“Чл. 133. (1) Лице по чл. 8, ал. 1, което прекрати процедура без да са били налице основанията по чл. 39, ал. 1 се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Лице по чл. 8, ал. 1, което открие нова процедура в нарушение на чл. 40, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв.”
По чл. 136 има предложение на комисията за този текст, който става ч 134:
“Чл. 134. Длъжностно лице, което не изпрати в срок информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществени поръчки, се наказва с глоба в размер от 100 до 200 лв.”
По чл. 137 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 135:
“Чл. 135. Когато нарушенията по чл. 130-134 са извършени повторно, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да спрем дотук.
По тези текстове, уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Допълнителната разпоредба на закона има предложения на народни представители.
Има предложение на народния представител Петко Ганчев: в Допълнителната разпоредба се създава нова т. 5а със следното с съдържание:
“5а. Интелектуални услуги са дейностите, осъществявани от учени и експерти в областта на обществената организация и управление на материалното производство, търговията, комуникациите и доставките.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
След това има предложение на народния представител Валери Димитров, като част от него е подкрепена и част е оттеглена.
И предложение на комисията за “Допълнителна разпоредба”:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Публично-правна организация” е юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси, което няма търговски или производствен характер, както и търговец-държавно предприятие, по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което:
а) повече от 30 на сто от приходите му за предходната година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на БНБ, ДОО или на НЗОК, от общинските бюджети или от органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1 или от възложители по чл. 7, ал. 1, т. 3, или
б) повече от половината от членовете на управителния му или на контролен орган се определят от органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1 или от възложители по чл. 7, ал. 1, т. 3, или
в) е обект на управленски контрол от страна на органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1, или от възложители по чл. 7, ал. 1, т. 3. Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява решаващо влияние върху дейността на друго лице.
2. “Публично предприятие” е търговец по смисъла на Търговския закон, върху което органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1 или публично-правни организации могат да упражняват доминиращо влияние. Доминиращо влияние е налице, когато органи, ръководещи възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1, или публично-правни организации:
а) притежават или упражняват права на собственост върху над 50 на сто от капитала на предприятието, или
б) притежават или упражняват права на блокираща квота в капитала на предприятието, или
в) могат да назначат повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на предприятието.
3. “Свързано предприятие” е предприятие, което:
1. съставя консолидиран финансов отчет с възложителя;
2. върху което възложителят може да упражнява пряко или непряко доминиращо влияние;
3. може да упражнява доминиращо влияние върху възложител по чл. 7, ал. 1, т. 5;
или
4. заедно с възложител по чл. 7, ал. 1 е обект на доминиращото влияние чрез дялово участие, финансово участие или участие в управлението на друго предприятие.
Доминиращото влияние се определя по т. 2, изречение второ.
4. “Специални или изключителни права” са права, предоставени от закон или от компетентен държавен орган на основание, предвидено в закон, в резултат на които упражняването на дейност се запазва за едно или повече лица.
5. “Техническа спецификация за услуги или стоки” е спецификация в документ, с която се определят изискванията към характеристики на стока или услуга като ниво на качество, проектиране, процес или метод на производство, употреба, безопасност, размери, изисквания по отношение на наименованието, под което стоката се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране, етикетиране, инструкции за експлоатация, процедури за оценяване на съответствието.
6. “Техническа спецификация за строителство” е съвкупността от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително и процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове, по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него.
7. “Техническо одобрение” е положителна техническа оценка за годността на продукт за дадено предназначение, която се основава на изпълнението на съществените изисквания към строежите чрез присъщите характеристики на продукта и определените условия за приложение и употреба.
8. “Експлоатация на летища” е извършване на дейности по: поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището, ограничаването и отстраняването на препятствия, поддържането на визуалните сигнални средства, аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност, охраната на летището, сигурността на полетите, възлагане разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището.
9. “Експлоатация на пристанища” е извършване на дейности по: поддръжката на прилежащата акватория на пристанищата за обществен транспорт, плавателните и подходните канали, извършването на промерни и драгажни дейности, поддръжката на кейови стени, отбивни съоръжения, пристанищни индустриални коловози и подкранови пътища, противопожарна, водоснабдителна и канализационна мрежа, електрическа мрежа – високо и ниско напрежение, настилки за обществен транспорт на територията на пристанищата.
10. “Мрежа в областта на транспорта” е мрежа, чиито условия за експлоатация са определени от държавата или общината, и включва схемата на маршрута, капацитета за предоставяне на транспортната услуга и честотата на обслужването.
11. “Обособена позиция” е такава част от предмета на обществената поръчка, която е свързана систематично с другите позиции от предмета на обществената поръчка, но практически може да бъде обособена по своя характер и като самостоятелен предмет на обществена поръчка.
12. “Икономически най-изгодна оферта” е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с предмета на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение.
13. “Специализирано предприятие или кооперация на лица с увреждания” е това, което:
1. е регистрирано по Търговския закон или Закона за кооперациите;
2. има обща численост на персонала не по-малка от 10 души;
3. произвежда стоки или извършва услуги и
4. не по-малко от 50 на сто от общия брой на работниците или служителите са лица с увреждания.
14. “Установяване” означава:
а) по отношение на физическо лице – правото да предприема и осъществява стопански дейности като самостоятелно, ненаето по трудов договор лице;
б) по отношение на юридическо лице – правото да предприема и осъществява стопански дейности чрез учредяване и ръководене на клонове и представителства.
15. “Компесаторно (офсетно) споразумение” е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензии за ползване на права върху обекти на индустриална собственост или да им прехвърли права върху обекти на интелектуална собственост.
16. “Минимална цена на труд” е минималният размер на заплащане на работната сила, определен като минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
17. “Повторно нарушение” е нарушение, което е извършено от същото лице в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа по този параграф 1 с толкова много обяснения на понятия.
Няма желаещи по този параграф.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Петко Ганчев за създаване на нова т. 5а, която беше докладвана от председателя на комисията, но не е подкрепена от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 47, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Петко Ганчев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, имам две предложения. Първото от тях е техническо. Допусната е грешка в доклада. Аз се извинявам от мое име и от името на моите сътрудници. В чл. 113 на доклада практически се повтаря изцяло чл. 111 и в този смисъл той просто е излишен. Валидният текст е текстът по чл. 111, който е разширен с още една допълнителна хипотеза. Гласуваният от нас чл. 113 практически е излишен. Затова предлагам той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е на стр. 96?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, на стр. 96 предложението е: член 113 да отпадне поради това, че възпроизвежда разпоредби на чл. 111.
И другото, което е, да се върнем към отложения текст на чл. 63, за да изчерпим и тук дебата. Дължа да напомня на колегите, че вчера комисията на свое заседание се опита да намери ново решение на този текст, но не стигнахме до споразумение. Няма решение на извънредното заседание на комисията, така че в края на краищата трябва да се върнем към обсъждането на този текст, който е предложен от комисията – чл. 63 на стр. 55. Това е отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз добре ви казах да приключим с Преходните и заключителните разпоредби, но така предлагате – така.
Председателят на комисията предлага нещо, което не е в правилника ни, но е в духа на законодателния процес. Член 113 го гласувахме, но явно, че неговото място не е тук, тъй като повтаря материя, регламентирана в по-преден текст. Сега всъщност председателят на комисията прави предложение за прегласуване на този текст с цел той да отпадне. Така ли да го разбирам, за да се доближим до правилника?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точно така е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на председателя на Икономическата комисия за отпадане на чл. 113, така както е по доклада.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Моля ясно да се отрази в стенографския протокол, че чл. 113 отпада. Няма го в правния мир вече.
Господин председателю, предлагам Ви: виждам финала и след това да се върнем на спорния текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителните разпоредби има предложение на комисията за § 2:
"§ 2. Този закон отменя Закона за обществените поръчки” (от 1999 г. със следващи изменения и допълнения).
По § 3 има предложение на комисията за следната редакция на § 3:
"§ 3. Министерският съвет приема Правилник за прилагане на закона, както и наредбите по чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 5 и тарифата по чл. 20, ал. 6 в срок до 1 октомври 2004 г."
По § 4 има предложение на комисията за нова редакция на този параграф:
"§ 4. (1) Министерският съвет приема Устройствен правилник на Агенцията по обществени поръчки в срок до два месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(2) Агенцията по обществени поръчки става правоприемник на всички права върху действащия Регистър на обществените поръчки, включително и върху техническите средства за неговото поддържане.
(3) Министерският съвет взема решение за предоставяне на подходяща сграда на Агенцията по обществени поръчки в срок до два месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник"."
По § 5 има предложение на комисията за следната редакция:
"§ 5. (1) При оценяване на офертите на кандидат, който е малко или средно предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, предложената от него цена се приема за най-ниска, ако тя надхвърля предложената най-ниска цена от друг кандидат с не повече от:
1. 15 на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2004 г.;
2. 10 на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2005 г.;
3. 5 на сто – за обществените поръчки, възлагани през 2006 г.
(2) Алинея 1 се прилага, когато оценяваните оферти са на кандидати от страни, които не са включени в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 14.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 се прилагат до 1 януари 2007 г."
По § 6 има предложение на комисията:
"§ 6. В случаите на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда, когато държавата финансира мероприятия по отстраняване на екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия на държавата, изпълнителите се определят по реда на част втора, а когато възложителите са лица по чл. 7, ал. 1, т. 5 – по реда на част трета от този закон."
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 7. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, за които е взето решение за откриване преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред."
Има и предложение на народен представител, което е оттеглено.
Предложение на комисията за създаване на § 8, който обаче ще прочета в нова редакция, тъй като тя е съобразена с допълнителния доклад, който беше представен тук:
"§ 8. (1) Министерският съвет приема Правилника и Устава на Арбитражния съд в срок до 1 септември 2004 г.
(2) Министерският съвет определя председател на Арбитражния съд в срок до 1 септември 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ли е текстът?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, това е текстът.
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 9:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но без да четем държавните вестници.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
"§ 9. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45:
а) алинея 4 се изменя така:
"(4) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за договаряне на лекарствата, за които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично заплаща. Наредбата съдържа процедурата и критериите за договаряне на конкретните лекарства, както и методиката за определяне нивото на заплащането им. Проектът на наредбата се изготвя от НЗОК, съгласува се с комисията по прозрачност по чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и се внася от министъра на здравеопазването в Министерския съвет.";
б) в ал. 5 думите "производителите и търговците на едро на лекарства" се заменят с "притежателите на разрешение за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина";
в) създава се ал. 6:
"(6) След договарянето по ал. 5 НЗОК сключва с притежателите на разрешение за употреба на лекарства или упълномощените техни представители на територията на Република България по чл. 17 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина договори за конкретните лекарства по ал. 1, т. 10 и за техните цени."
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19б:
"§ 19б. Министерският съвет в срок до 30 април 2004 г. приема и обнародва в "Държавен вестник" наредбата по чл. 45, ал. 4."
Предложение на комисията за създаване на § 10:
"§ 10. В Закона за обществените поръчки в чл. 6 се създава т. 4:
"4. на НЗОК за лекарствата, предназначени за домашно лечение на територията на страната."
Предложение на комисията за създаване на § 11:
"§ 11. В чл. 126а, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс след думите "Закона за събиране на държавните вземания" се добавя "и по чл. 125 от Закона за обществените поръчки."
Предложение на комисията за създаване на § 12:
"§ 12. Този закон влиза в сила от 1 октомври 2004 г., с изключение на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 5, чл. 17, т. 3 и 4, чл. 18, чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 9-11, чл. 20, § 3, § 4, ал. 1 и 3, § 8, § 9 и § 10, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, накрая в § 5 има един текст, който е останал от текста на вносителя. По смисъл на него може да се ръкопляска, защото това е стимул за малките и средни предприятия. Но оттук нататък при мен възникнаха куп въпроси, тъй като очевидно, докато приемем този законопроект, не е взет предвид фактът, че министерството ще внесе Закон за изменение на Закона за малките и средни предприятия.

Като поставяме критериите, които са предвидени в този закон, 95-98% от предприятията в България попадат в критерия “малки и средни предприятия”.
Освен това по предложение на същото министерство, което е представило този законопроект, се предвижда в закона, който в момента се намира на второ четене, да отпадне регистърът на малките и средните предприятия, който представлява форма, с която ползващите предимствата по този § 5 да документират, че са се регистрирали като малки и средни предприятия. Така че очевидно тук връзката между текстове, писани в един законопроект, и това, което прави друга част на министерството, някак си се загубва.
Имам неприятното усещане, че с § 5 ще приемем един текст, известен под формулата “Да живее международното положение!” – много хубаво звучащ, но на практика неприложим по простата причина, че всички предприятия, които участват, ще бъдат в схемата “малки и средни предприятия”. Ако отпадне регистърът, не виждам какъв ще бъде документът да се докаже, че предприятието отговаря на съответните критерии и кой ще му издава този документ – новата агенция ли? Явно двата закона не си кореспондират. Връзката между съответните отдели в министерството е скъсана. Иначе текстът звучи хубаво и бих гласувал за него, но така, както е оставен в настоящия законопроект, дали ще върши работа или ще създаде вътрешни противоречия – не зная.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изказването е във връзка с това, което каза колегата Нихризов. Той има известно основание, че в законопроекта за малките и средните предприятия, който в момента се разглежда в Комисията по икономическата политика, вероятно 95% от предприятията в България ще попаднат в категорията на малките и средните предприятия. Това не е чак толкова лошо, както и той долавя, тъй като по този начин фактически ние до 2007 г. създаваме известни преференции за българските предприятия. Смятам, че бизнесът ще подкрепи това изцяло и дори ще приветства Народното събрание, което създава подходящ бизнес микроклимат. Така че можем спокойно да приемем предложението, както е оформено от Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин Великов, аз нямам нищо против да се приемат текстове, които да стимулират действително малкия и среден бизнес, защото считаме, че той ще оформи средната класа в България. Само че да приемаме текстове, които ще бъдат посрещнати с ръкопляскания и оттам нататък да не донесат никаква полза, освен това, че ще останат забучени в даден закон или примерно за тях ще се съобщи в пресата, че е направено поредното действие в подкрепа на бизнеса, това няма да донесе полза.
Притеснява ме другият факт, господин Великов – че забравянето на такива текстове и това, което ви посочих в работата на другия законопроект, показва нещо друго, различно – че съответните отдели и направления в едно министерство нямат връзка в кореспонденцията помежду си как да прокарват вижданията си за стимулиране на бизнеса. От това моето опасение, натискайки зеленото копче в полза на този така хубав член – до 2007 г. да се стимулира малкият и средният бизнес, ще бъде забиване на кабърчето на определения предизборен плакат. А този предизборен плакат няма да върши никаква практическа работа.
Затова аз съм за такива текстове, които могат да дадат нещо реално на бизнеса, а не да покажат колко хубаво е отношението на един отдел и каква малка връзка има той с друг отдел в едно министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за дуплика господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Ако правилно съм доловил, господин Нихризов, Вие смятате да натиснете зеленото копче за този текст и аз го приветствам, независимо, че Министерският съвет и коалицията НДСВ-ДПС са предложили тези текстове. Те могат да бъдат мъничък плюс в посока на реалното изпълнение на някои предизборни обещания. Това е така. Все пак натискайки зеленото копче, Вие ще докажете, че в Комисията по икономическата политика, както и в Народното събрание има известна надпартийност, когато става дума за грижа за българския бизнес. В този смисъл аз приветствам Вашето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, дебатът ще продължи докато е необходимо. Параграф 8 ще го гласуваме отделно, след като още веднъж той бъде прочетен тук.
Има думата господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да направя предложение: § 3 също да бъде гласуван отделно. Той третира материята кога влиза в сила наредбата по чл. 13, ал. 2. Ще се спра именно на тази наредба. В чл. 13 е разписано, че участие в подготовката на наредбата вземат две министерства – Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Тъй като въпросът е много сложен от гледна точка на това, че тук става въпрос за отбраната и сигурността на страната, мисля, че е по-редно и необходимо в подготовката на наредбата по чл. 13, ал. 2 да участват още министърът на икономиката и министърът на финансите. Това ще допълни в по-голяма степен списъка от компетентните министерства, които би трябвало да определят специалните условия за участие в такива обществени поръчки.
Моето предложение е към § 3 да бъде допълнено второ изречение, което да гласи: “Наредбата по чл. 13, ал. 2 се приема от Министерския съвет по предложение и на министъра на икономиката и министъра на финансите”. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Костурски, разбира се, ще уважа Вашето предложение за отделно гласуване на § 3. Но чл. 13, ал. 2 вече е приет.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ, от място): Да бъде като допълнение в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика ли искате думата, господин Димитров? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам да подкрепим това предложение на господин Костурски.
Но бих искал да помоля и представителя на вносителя да вземе ясна позиция по предложението на господин Костурски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Уважаеми колеги, все пак закони правим. В чл. 13 – той е на стр. 13, значи фатален текст – в ал. 2 изрично сме приели, че “Условията и редът за възлагане на обществени поръчки се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната”.
Не бива и не може в § 3 на Преходните и заключителни разпоредби практически да дописваме вече приетия текст.
Ако има общо съгласие, бихме могли да допълним чл. 13, ал. 2 и въпросът се решава.
Нека да чуем представителя на министерството. Има предложение тази наредба, приемана от Министерския съвет, освен от двамата министри да бъде предложена и от министъра на икономиката и министъра на финансите.
Заповядайте, госпожо Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Напълно подкрепям направеното предложение, като аргументът за това е, че министърът на икономиката в своята функция отговаря и за голяма част от военнопромишления комплекс, а министърът на финансите поема своите отговорности за финансовото обезпечаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Първо ще поставя на прегласуване – така разбирам предложението на господин Костурски – чл. 13, ал. 2, като след думите “министърът на отбраната” да се добави “министърът на икономиката и министърът на финансите”.
Моля, поставям на прегласуване чл. 13, ал. 2 с това допълнение, тъй като виждам, че няма възражения в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Това, което предложи господин Костурски, се приема единодушно от всички народни представители.
Господин Костурски, предполагам, че Вие ще върнете жеста и ще си оттеглите процедурното предложение за отлагане гласуването на параграфа?
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване Преходните и заключителни разпоредби от § 2 до § 12 без § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Тези параграфи са приети.
Господин председател, моля още веднъж да прочетете текста на § 8, тъй като народните представители в текстово отношение го нямат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Прав сте, господин председател. Това произтича от гласувания вече чл. 20, който ние бяхме отложили. Той се отнася до Арбитражния съд.
Затова ще прочета текст, който според мен съответства на вече гласувания от нас чл. 20.
“§ 8. Министерският съвет приема правилника и устава на Арбитражния съд и избира председател на Арбитражния съд в срок до 1 септември 2004 г.”
Това е текстът. Това е норма, която изцяло съответства на приетия от нас чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Взимам думата по-скоро за уточнение на текстовете, господин председател!
Пред мен е този допълнителен доклад, с който се прие чл. 20. В ал. 3 се говори, че Министерският съвет “определя за председател на Арбитражния съд юрист, който има над 10 години стаж”.
Ако това е останало така, тъй като не знам как е гласуван членът, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е гласуван, както е докладван.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук сега беше прочетено, че “Министерският съвет приема правилника и устава на съда и избира председател…” Да не се получи двусмислие. На едното място се говори за определяне, а тук се говори за избиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем да кажем “назначава”.
Но сте прав, господин Пирински, едни и същи термини трябва да бъдат употребявани.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: “Определя” е неточен юридически термин, според мен, господин председател. Вие може би сте най-прав – “назначава”, тъй като Министерският съвет издава заповед навярно. Той не може да издаде заповед за избиране или за определяне. Или той приема решение за назначаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, трябва да се избегне двусмислие с употребяване на различни термини.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е ключова фигура. Ако се спори за нейния статут, решенията на самия орган могат да бъдат подложени на най-различни атаки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател, нека да уеднаквим режима.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Прав е господин Пирински, че обърна внимание, защото аз наистина прочетох “избира”, но в допълнителния доклад, който ви беше предоставен, е “определя”. Какъв ще бъде статусът на това лице – дали ще бъде на трудов или на граждански договор, но няма да бъде чиновник във всеки случай, господин Пирински. Доколкото знам, председателите на арбитражни съдилища не са на трудови възнаграждения. От тази гледна точка според мен правилният термин, правилната дума е “определя”, а не “избира” или “назначава”. Но това е мое лично мнение. Смятам, че Вие сте прав – и в преходната норма, и в нормата на чл. 20 трябва да бъде една дума – “определя”.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Нали ще има решение на Министерския съвет. В решението какво ще пише – “определя”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че по същността няма спор, че Министерският съвет трябва да назначи председателя на Арбитражния съд. Въпросът е дали да употребим термина “определя”, както сме го приели в чл. 20, или да направим промяна на двете места.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин председателю, Вие приемате текста с “определя”, така ли да го разбирам?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ако го поставим на гласуване, да бъде “определя”?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“§ 8. Министерският съвет приема правилника и устава и определя председателя на Арбитражния съд в срок до 1 септември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 12.
Параграф 8 е приет така, както беше докладван от председателя на Икономическата комисия.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Не знам как звучи на колегите, но според мен един арбитражен съд, особено що се отнася до неговия председател, би трябвало да има друга процедура за избора на неутрална личност. Защото при споровете по едни или други въпроси на обществените поръчки едната спореща страна е правителството и изпълнителната власт, другата навярно са едни или други ощетени или чувстващи се ощетени фирми. Редно ли е този, който ще съди, да бъде назначен от едната страна? Поне за мен, докато някой не ме убеди в противното, това е неработещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори отрицателен вот - господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз подробно в комисията се мотивирах защо съм против създаването на този арбитраж. Определено смятам, че най-честите причини за стигане до съда са актове на администрацията – акт за определяне на изпълнителя или някакви други по провеждане на процедурите. И не може административните актове да минават на орган, който е квази съд, уж доброволен, забележете, в същото време е с назначен председател от Министерския съвет. Такава амалгама от различни материи на правото, вплетени в това нещо, не може да доведе до нищо добро и то няма кой знае колко да просъществува. Не можах да проследя, дано е приета императивна норма, че не може да бъде отстранено лице от участие в процедура, когато то не приеме този квази доброволен, квази гражданско-правен, квази арбитраж – такъв арбитраж, за създаването на който в Правната комисия така и не можаха да се намерят достатъчно правни основания.
Затова гласувам “против”, но явно тук при нас аргументите винаги са на по-заден план, остават квалификациите и други цели на законодателството, но определено смятам, че това няма да бъде кой знае колко ефикасно решение на проблема за бавене на обществените поръчки заради възражения по процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Ще поставя на гласуване приложение № 1, приложение № 2 и приложение № 3 към доклада, които са ви раздадени.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези предложения преди да ги гласуваме? Няма.
Моля, гласувайте тези три приложения към законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 14.
Приложенията към закона са приети.
Моля, господин председателю, да докладвате чл. 63, който беше отложен.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Отложеният текст на чл. 63, който в предложението на комисията гласи:
“Чл. 63. Условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка.”
По настояване на господин Папаризов текстът беше отложен и не беше гласуван. Въпреки опита ни, в Комисията по икономическата политика не можахме да постигнем съгласие и няма решение на комисията. Очевидно трябва да обсъждаме чл. 63 в редакцията на комисията, както е предложен в доклада на стр. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете, че народните представители, които са се изказали по същество, не могат да вземат отношение, но, господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак аз смятам, че този текст, както и предлагах да се отложи, можеше да бъде доработен и конкретизиран. За протокола искам да прочета предложението, което беше направено от председателя на Комисията по икономическата политика и подкрепено от вносителя. Не че не стигнахме до съгласие, но ние не можахме да го обсъдим, тъй като тук вървеше поименна проверка. Точно в момента, когато пристъпихме към обсъждането на текста вчера, трябваше да дойдем в пленарната зала.
Според мен това, което се предлагаше и от вносителя, е добра основа. Затова бих искал да го прочета за протокола:
“Чл. 63. (1) Гаранцията за изпълнение се освобождава не по-рано от:
1. три месеца от получаване на цялото договорено количество при договор за доставка;
2. един месец от приемане от възложителя на работата по договор за услуга;
3. една година от въвеждането на строежа в експлоатация в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията, а когато не се изисква такова – една година след приемане на строителството от възложителя.
(2) Възложителят може да задържи изцяло или частично гаранцията за изпълнение при неспазване на клаузи на договора за възлагане на обществена поръчка, свързани със срока за изпълнение или изискванията към обекта на поръчката.
(3) Условията и сроковете за задържане и освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка.”
Смятам, че това е една ясна и добра основа за регулиране на този въпрос. Знаете по света, особено във връзка със строителството, колко важни са гаранциите за изпълнение. Знаете случаи със земетресения, с други природни бедствия, когато такива гаранции по същество не са съществували и мисля, че не трябва да бъдем първата държава, когато да оставим това само на договора.
Мисля, че всички сме заинтересовани да имаме текст.
В крайна сметка, ако сега някой има бележки, като за мен този текст е една добра основа, след обяд имаме заседание на комисията, можем спокойно да го обсъдим и утре да го приемем. Но не би трябвало да приемаме просто един такъв текст, че всичко се определя от договора.
Господин председател, аз моля, ако сега този текст не може да бъде приет, защото нямаше кога да бъде обсъден, заради съвпадането на нашето заседание с поименната проверка тук, все пак да го отложим до утре, защото въпросът е изключително важен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Димитров, това, което прочете господин Папаризов, не може да бъде поставено на гласуване поради обясними причини. По същество то не е редакционно. Но, ако смятате, че Комисията по икономическата политика може да се събере и да стигне до единно становище, бихме могли да намерим процедурна форма.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз категорично изразявам несъгласие с тази теза. Ние спокойно можем да приемем този текст по чл. 63, както беше изяснен вече в комисията.
Това, което се предложи тук и се изчете от колегата Папаризов, съвсем не е никаква основа за някакво разискване. Представете си, че един изпълнител, който е доставил някакви стоки, за които ще получи заплащането след половин или една година, тъй като обикновено разсрочените плащания при такива обществени поръчки са такива, освен това междувременно ще плати от данък ДДС, евентуално от данък печалба, ще му е задържана гаранцията не по-малко от три месеца, може би една година или пет, което е пълен абсурд.
Аз съм категорично против да се занимаваме повече с това. В чл. 63 е казано достатъчно ясно – в договора могат евентуално да се предприемат или да се предвидят някакви други условия. Текстът е достатъчно ясен и моля да го гласуваме така.
Заповядайте за втора реплика, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Папаризов, аз не съм съгласен с две неща. Първо, с Вашето предложение да отложим този текст за обсъждане в комисията. Мисля, че този текст сме го обсъждали поне три пъти. Поне този, последният, който е изчистен съвсем. Второто ми възражение е за неосвобождаването и не по-малко от три месеца на тази гаранция.
Ако си спомняте, приехме един текст на колегата Великов, че гаранцията трябва да бъде 5, а не 10 процента. Мисля, че това съвсем отговаря на Вашите виждания по този параграф. Сега искаме да задържим тези пари не по-малко от три месеца. Имайте предвид, че тези субекти обикновено работят вече с такива стойности и себестойности на услугата и на доставките, които много често надхвърлят и 5-те процента. Тоест вие ще накарате тези икономически активни субекти, които са участвали в доставката, спечелили са доставката и в крайна сметка ще приберете дори и печалбата, която евентуално биха направили. Това просто е неразумно. Още повече, че доставката е съобразно изискванията на възложителя.
Има достатъчно време до един месец да прегледа, да види и да приеме тази доставка. Просто не разбирам как може да искате, първо, да отложим дебата по този въпрос и второ – да се задържат суми над три месеца. Това е абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, уважаеми дами и господа, обсъждаме чл. 63, така както е предложен от комисията. Можем да правим само редакционни поправки.
Заповядайте за дуплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз прочетох този текст, не защото го приемам или не го приемам, а защото считам, че е добра основа да има текст. Дали да бъде месец, три месеца – това ще го обсъди комисията. Вчера го видяхме за пръв път и помните, че не можахме да го обсъдим, защото председателят правеше поименна проверка.
Въпросът е изключително важен. Ние тук не сме приели, че гаранцията не може да бъде по-малка от 5 процента. Напротив, по предложение на господин Великов приехме, че гаранция не може да бъде повече от 5 процента. Тоест тя трябва да е по-малка. В Европа това е 10%. Няма случаи, където гаранцията да не се задържа за някакви срокове след изпълнение на договора и няма случаи такива важни въпроси само да се решават в договора между възложителя и съответните фирми и предприятия, спечелили конкурса.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Защо на три месеца?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колко месеца ще бъде, спокойно можем да решим в комисията. Въпросът е, че текстът беше предложен вчера за пръв път и нямаше време физически да го обсъдим.
Аз предлагам да отложим този текст още веднъж. Не сега да го обсъждаме по същество. Прочетох го, за да ви кажа, че е една добра основа и отговаря горе-долу на досегашната практика в страната и е редно това да е текст от законодателството.
Мисля, че Комисията по икономическата политика може да намери най-разумният текст днес след обяд и утре сутринта да започнем с това. И това, че ще приемем закона след няколко часа, според мен няма да бъде някакъв сериозен проблем.
Затова настоявам още веднъж този текст да бъде отложен и да имаме възможност реално да го обсъдим, тъй като реално вчера времето не ни позволи това. Ние обсъждахме доста дълго и не ни стигна определената от ръководството почивка. Обсъждахме нещо друго, не този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, понеже отлагането е станало по Ваше предложение…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По мое предложение беше отлагането на разискванията и то беше отложено. Но предполагам, че можем да го отложим още веднъж, защото в комисията не можахме да обсъдим въпроса. Не сме обсъждали това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като сте направили процедурно предложение за отлагане, текстът е бил отложен. Сега правите второ процедурно предложение, но тук искам да заявя ясно, че няма да поставя на гласуване Вашето предложение, тъй като това юридически е невъзможно. Вие сте направили предложението, то е било уважено чрез гласуване в пленарната зала. Отложено е гласуването на този текст. Не се е стигнало до някакво съгласие и не е възможно още веднъж това да стане с гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, смятам, че неоснователно интерпретирате хода на събитията. Да, действително е било гласувано отлагане, но по-нататък в нарушение на правилника е насрочено заседание на комисията по време на пленарно заседание. Това, че е имало проверка на кворума, говори, че именно тогава е било насрочено заседание на комисията. Ето защо Вие не можете от нарушението, което е било направено, насрочвайки такова заседание, да обезсилите решението за отлагане на този текст. Процедурата, която следва след отлагането, а именно разглеждане на текста на заседание на Комисията по икономическата политика, не се е състояла.
Ето защо няма нужда да се гласува втори път отлагане, а просто трябва да настоявате да се изпълни решението на парламента за отлагане и разглеждане в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще се обърна към председателя на Икономическата комисия. Кога беше свикана комисията, господин Димитров? Действително ли по време на пленарно заседание?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не е вярно. Тя беше свикана в почивката. Ставаше дума за този отложен текст, но по време на дебата не стигнахме до съгласие за тези текстове, възникнаха спорове и междувременно вече не успяхме в предложеното ни време да приключим с някакво единно решение. Това обаче означава, че комисията не е могла да постигне съгласие за нов текст, следователно трябва да се върнем към текста, предложен в доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, силно протестирам за начина, по който се води дебатът по този закон, защото ясно е, че Народното събрание реши, че отлагаме гласуването на текста на чл. 63. Комисията по икономическата политика не е разглеждала текста, който беше прочетен от господин Папаризов. Ясно е, че трябва да преминем по същество. Ако преди 10 минути бяхме преминали към разглеждане по същество на текст, досега най-вероятно щяхме да го приемем. Затова ще се изкажа по същество по текста, който беше раздаден на Комисията по икономическата политика, а и аз го имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Николов, той не е раздаден на народните представители. Сигурно е раздаден, но той не съществува, бих казал, в законодателния процес.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Логиката на отлагането на един текст според мен предполага разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, изкажете се по същество.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Още повече, след като го е прочел господин Папаризов, има вече едно изказване, аз предлагам да работим по същество по този текст и можем да стигнем до съгласие. Ще се изкажа по този текст, който беше раздаден в Комисията по икономическата политика. Предложеният ни текст най-вероятно беше предложен по този начин, за да не бъде приет.
Първо, аз съм напълно съгласен с господин Великов, че по никакъв начин не може да приемем, че гаранцията за изпълнение да не се освобождава – “не по-рано”. Логиката на дебата по този текст беше, че ще ограничим възможността администрацията да задържа тези пари, което означава, че трябва най-малкото да бъде “не по-късно”.
Аз предлагам ал. 1 да бъде: “Гаранцията за изпълнение се освобождава не по-късно:
1. от 15 дни от получаване на цялото договорено количество при договор за доставка;”
Защото няма какво друго да установиш, освен че си получил съответната стока.
“2. един месец от приемане от възложителя на работата по договор за услуга”.
Очевидно е, че след като има протокол за приемане, трябва веднага да се освободи съответната гаранция.
Алинея 2 да стане: “Гаранцията за изпълнение се освобождава не по-рано, когато става дума за строителство и когато става дума за въвеждане на строеж в експлоатация, или когато не се изисква такова по Закона за устройство на територията шест месеца след приемането на строителството от възложителя.”
Според мен цялото Народно събрание ще се обедини около едно такова предложение, което да гласуваме, и да спрем с дебата, който е само процедура.
В същото време предлагам в края на ал. 3 да добавим: “в съответствие с ал. 1 и ал. 2”.
Защото “Условията и сроковете за задържане и освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка” – е старият текст. Тук трябва да добавим двете условия, които са в първите две алинеи. Според мен ще се съгласим с такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Юридически е невъзможно да бъде гласуван такъв текст. Вие самият разбирате. Вие сте опитен парламентарист.
Беше направено процедурно предложение от народния представител Атанас Папаризов. Уточни се, че действително Комисията по икономическата политика е била свикана на заседание в почивката, което е допустимо. Но тъй като не е могла да приключи работата си по този текст на чл. 63, тъй като пленарното заседание след това е продължило, следователно комисията няма изработено становище по чл. 63 с оглед отлагане на гласуването на този текст.
Затова ще подложа на гласуване сегашното предложение, направено днес от народния представител Атанас Папаризов, което мога да го квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването на чл. 63.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов, поради изтъкнати от мен съображения.
Гласували 111 народни представители: за 46, против 54, въздържали се 11.
Предложението за отлагане гласуването на чл. 63 не се приема.
Уважаеми дами и господа, текстът е пред нас. Народните представители имат единствената възможност или искане за отпадане на целия текст, или някакви редакционни поправки, но не и по същество.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване чл. 63 така, както е в доклада на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 74, против 36, въздържали се 10.
Член 63 е приет, а с това е приет и целият закон. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Да благодарим на членовете на Комисията по икономическата политика, на председателя на комисията и дано чрез обществените поръчки помогнем на бизнеса, държавата и на българските граждани.
За процедура думата има господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, позволете ми да направя предложение да продължим работата си с т. 12 – законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В началото на пленарния ден бяха изтъкнати основателни съображения в полза на това с този законопроект преимуществено да се заемем още днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има направено предложение за разместване в дневния ред и преминаване към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Има ли желаещи за противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Госпожо Мингова, Ваш е докладът за второ четене. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по обобщения проект за второ четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет и от народния представител Валери Димитров и група народни представители.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри, господа народни представители! Ние подкрепяме предложеното заглавие на законопроекта, но освен тази подкрепа искам да изразя и нашето безпокойство, че необходимите законодателни промени в областта на съдебната власт се забавят. Забавят се, защото правителството не изготви своевременно проекта, който да обсъди Народното събрание. Забавят се, което е още по-необяснимо, след като докладът на Комисията по правни въпроси беше подготвен още за миналата седмица и в началото на днешното заседание беше предложено това да бъде първа точка от дневния ред.
Странно, че мнозинството проявява такова политическо късогледство, че само няколко часа по-късно стигна до същото мнение, вероятно по настояване на представителите на изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Напротив, това е далекогледство.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Далекогледство е, когато… Не знам, може би в очните заболявания да е далекогледство, но в политиката за мен е късогледство.
Но зад това се крият други по-сериозни проблеми – изглежда, че в мнозинството съществуват разнопосочни интереси, които пречат да се нареди новият пасианс на ръководните длъжности в съдебната власт. Вместо да се изпълни конституционното изискване този законопроект да бъде готов още в началото на годината, а сега да сме към края на извършването на административните действия, отново създаваме впечатление и пред българската общественост, и пред европейските ни партньори, че не проявяваме нужната настойчивост за всички необходими реформи. Вместо това постоянно се подхвърлят нови по-радикални идеи, че с обичайните законодателни и конституционни средства не могат да се постигнат целите, затова дайте да отложим решаването на реалните и насъщните проблеми, като се събере един широк форум и той започне да прекроява цялото конституционно устройство, в това число и организацията на съдебната власт. Затова ще подкрепим повечето от предложенията – предложения, които сме направили, и които са в съответствие с приетите вече изменения в Конституцията на Република България. Апелираме към мнозинството да прояви отговорност и необходимата настойчивост, за да бъдат продължени действията за реформиране на съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Леко се отклонихте от темата на второто четене, но има връзка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, приемам го, господин председател, но мисля, че отклонението беше необходимо с оглед на реалните проблеми, пред които сме изправени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова не Ви прекъснах.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване подкрепеното от комисията заглавие на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 1. В чл. 11 ал. 1 се отменя."
Текстът е подкрепен от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 1а:
"§ 1а. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
"(5) В случай, че от заседание на Висшия съдебен съвет освен министърът на правосъдието отсъстват и всички членове по чл. 16, ал. 2, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство, съгласно чл. 146."
2. Досегашните алинеи 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно алинеи 6, 7, 8, 9 и 10.
3. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея се създава изречение второ:
"В комисията могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по тези два параграфа.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожо и господин министър, уважаеми колеги! Не бих подкрепил т. 3 на § 1а, който предвижда в комисиите да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас. Вън от съмнение е, че ако участват представители на министъра на правосъдието в един орган на съдебната власт, не могат да имат право на глас. Така че с това не казваме нищо ново. Проблемът е трябва ли да подкрепим, аз лично не бих могъл да го направя, едно продължаващо навлизане на изпълнителната власт в съдебната. Комисиите са помощни органи на Висшия съдебен съвет. Ако тези помощни органи или Висшият съвет има нужда да чуе мнението на министъра на правосъдието по даден въпрос, той има тази възможност, без да е необходимо да я даваме със закон. Но в едни помощни органи със закон да дадем право на представители на изпълнителната власт да присъстват на техните заседания и то да взимат участие, на мен ми се струва, че това вече отива срещу независимостта на съдебната власт.
Ето защо бих предложил тази точка 3 да се гласува отделно, а другите точки на § 1а ще ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате да подложа на гласуване отпадането на т. 3?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Първо, подлагам на гласуване решението на народния представител Йордан Соколов за отпадането на т. 3 от § 1а.
Гласували 95 народни представители: за 20, против 73, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте първите два параграфа така, както са предложени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 7.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено по т. 1 и не е подкрепено по т. 2, която е следната:
В § 2, т. 2:
а) в ал. 3 след числото 7 се добавят думите "ако Висшият съдебен съвет не реши друго";
б) ал. 4 да отпадне.
По същия параграф предложения са направили народните представители Пенчев и Вълчев, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 6 и 7 се изменят така:
"6. дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 1 или за задържане на съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 3, изречение първо, както и за временното им отстраняване от длъжност в случаите по чл. 140;
7. приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници."
б) точка 12 се изменя така:
"12. избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 28, ал. 3, 4, 5 и 7;"
в) създават се точки 18, 19 и 20:
"18. назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
19. приема решение за придобиване на статут на несменяемост от съдии, прокурори и следователи;
20. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт."
2. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични с изключение на случаите по ал. 1, точки 6 и 7.
(4) При промяна на практиката по прилагане на този закон Висшият съдебен съвет огласява мотивите си за това."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Съвсем накратко ще заостря вниманието на уважаемите народни представители върху предложенията, които съм направил и които не са приети от комисията, защото една част от тях са приети.
Първият въпрос много го дискутирахме и в комисията, и извън комисията – дали по принцип заседанията на Висшия съдебен съвет трябва да бъдат открити. Предлага се те да бъдат открити. За мен това доста ще затрудни самото функциониране на Висшия съдебен съвет. Затова моето предложение е: добре, нека да запазим принципа - заседанията на Висшия съдебен съвет по принцип са открити, ако самият Висш съдебен съвет не реши друго. Възможно е да се разглеждат такива въпроси във Висшия съдебен съвет, когато не е необходимо или не е целесъобразно, може би дори е вредно да бъдат публично огласявани всички дебати, становища, мнения и т.н.
Нека да дадем възможност на Висшия съдебен съвет по принцип заседанията му да бъдат открити, както са, примерно, открити тук в парламента, но да има възможност Висшият съдебен съвет да прецени определени заседания да бъдат закрити.
Тук се дават много примери за Министерския съвет, за други органи и т.н. Но това е моето първо предложение.
Второ, вижте ал. 4. По вносител тя е много смущаваща, защото Висшият съдебен съвет не може да прави някаква политика и да я огласява, камо ли пък да създава някаква съдебна практика. Висшият съдебен съвет не е правораздавателен орган. Той не е съд. Аз виждам, че в окончателния вариант това е смекчено, но все пак за мен не е прецизно.
"(4) При промяна на практиката по прилагането на този закон Висшият съдебен съвет огласява мотивите си за това."
Висшият съдебен съвет е един административен орган. Той трябва да прилага закона. Каква практика или промяна на практика? Разберете, когато Висшият съдебен съвет издава някакъв акт и той подлежи на съдебен контрол, разбира се, че той може да се обжалва и Върховният административен съд, който контролира Висшия съдебен съвет, създава практиката, включително и по приложението на Закона за съдебната власт.
Това са моите предложения. Затова, уважаема госпожо председател на нашата комисия, аз държа те да бъдат гласувани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз правя предложение за отпадане на цялата т. 2 на § 2. Това са новите алинеи 3 и 4.
Аз също смятам и вече имах възможност да се изкажа, че не може със закон ние да правим заседанията на Висшия съдебен съвет публични. Съдебната власт е една от трите власти в страната. Тя си има своята специфика, когато функционира. Това е висшият орган на съдебната власт. Той разглежда въпроси, които имат кадрови характер, произнася се по редица други въпроси, включително брой на съдиите, къде да има разкрити или не съдебни институции. Аз не виждам никаква полза и никакъв смисъл от това да затормозваме работата на Висшия съдебен съвет, защото този текст ще доведе само до това, като направим заседанията публични.
Тук дори не искам да се мотивирам дали това фактически е възможно, като се има предвид залата, в която заседава Висшият съдебен съвет и за която дори самият министър призна, че е с такива размери, че едва ли може публика да влезе там. Но ние бяхме приели, че решенията на Висшия съдебен съвет се публикуват, обнародват, включително по електронен път. Тоест всеки, който се интересува от дадено решение на Висшия съдебен съвет, дори когато то не се обнародва в "Държавен вестник", може да се запознае с него. Но какво ще прави една публика, когато Висшият съдебен съвет дебатира и взима своите решения? Какво ще прави тя? Ще участва в дебата ли? Това са абсурдни неща. Аз неслучайно дадох и преди това този пример – да направим например публични заседанията на Министерския съвет и то с важащи в много по-голяма степен съображения. Защото почти всеки акт на Министерския съвет засяга много по-голям брой хора, предимно гражданите на една страна. Докато не така стои въпросът с решенията на Висшия съдебен съвет.
Още по-абсурдна е втората алинея, тоест ал. 4 – при промяна на практиката си. Коя е практиката на Висшия съдебен съвет? Тук господин Корнезов съвсем основателно каза – повече от решенията, дори почти всички решения на Висшия съдебен съвет подлежат на съдебен контрол пред Върховния административен съд. Върховният административен съд има практика по прилагането на закона. И самият Висш съдебен съвет трябва да се съобразява с тази практика. Той не може да има своя практика, която да противоречи на практиката на Върховния административен съд.

Какво значи той да обявява мотиви защо променя една или друга практика? По-рано и в заседанията на Правната комисия ние помолихме да ни се даде пример как вносителите виждат тази правна норма в действие в живота. Кое е това решение на Висшия съдебен съвет, което ще представлява промяна на неговата практика, да кажем на налагане на дисциплинарни наказания ли? Те са строго индивидуални. Каква практика може да има Висшият съдебен съвет, когато решава другите въпроси – къде да разкрие или да закрие, да кажем, един съд – това ли е неговата практика? Защото, ако разгледаме въпросите, които са от компетентността на Висшия съдебен съвет, ще видим, че според мен не може да се говори за практика и оттам, ако бъде променена тази практика, той да трябва да я мотивира. Ето защо аз предлагам и двете алинеи да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли реплики? Процедурен въпрос, заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, разискваме важен закон, по който имаше много дебати, много противоречия, важен за нашата интеграция и моля да приканите всички народни представители да влязат в залата, защото журналистите вече са ни преброили, че сме 50 души в тази зала. Ако не дойдат тези народни представители, моля Вие да направите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Присъединявам се към Вашия апел. Натиснах копчето за повикване. Искам да помоля и квесторите да бъдат така любезни настоятелно да поканят тези народни представители, които са извън пленарната зала, да влязат в нея, защото действително се приема важен нормативен акт и всеки народен представител трябва да бъде така отговорен, че да участва в приемането на акта съгласно своята съвест.
Междувременно, докато чакаме да се отзоват поканените народни представители, давам думата на господин Валери Димитров, освен ако той не иска по-голяма публика.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлаганите текстове са изключително важни и аз смятам, че те са свързани пряко със самата философия на предложенията в този закон съдебната власт да бъде много по-открита, много по-прозрачна в своята дейност.
Аз не мога да се съглася нито с изказването на проф. Корнезов, нито с господин Соколов, които оспориха първо публичността на заседанията на Висшия съдебен съвет. Господин Корнезов възприема принципа, но казва, че трябва да дадем на Висшия съдебен съвет правото винаги, когато прецени, тоест пълна, неограничена дискреционна власт, когато прецени, да реши да закрие тези заседания. Това обезсмисля по мое мнение самия принцип. Тъй като в предложението, което е направено в консолидирания вариант, който е приет и в комисията, само в два случая се предлага заседанията на Висшия съдебен съвет да бъдат закрити: когато се обсъждат дисциплинарни дела или въпроса за снемане на имунитета на депутат, тъй като в този случай наистина откриването на заседанието би могло да засегне репутацията на съответния магистрат, преди да има окончателно решение. Тогава наистина не е целесъобразно. В другите случаи обаче лично аз не виждам никаква причина заседанията да бъдат закрити и сега.
По повод на това какъв орган е Висшият съдебен съвет, колеги, за каква политика и за каква практика по прилагането на закона става въпрос. Тук ще си позволя да отбележа, че Висшият съдебен съвет не е правораздавателен орган наистина, това всички го знаем, но не знам дали разбираме за какво става въпрос. Висшият съдебен съвет е административен орган с изключително важни правомощия. Само ще посоча правомощието по чл. 27, ал. 1, т. 4 – назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдии, прокурори и следователи.
Уважаеми колеги, само този текст сам по себе си дава в ръцете на Висшия съдебен съвет като административен орган неограничена дискреционна власт или така наречената оперативна самостоятелност всъщност да създава правила, по които, и критерии, чрез които да кадрува, грубо казано, в съдебната система.
Нека да отбележа, че Висшият съдебен съвет, въпреки че е административен орган, няма нормотворческа компетентност. Той не може да доразвива и да конкретизира принципите на този закон с подзаконови актове. Той няма такова право, има само право да приема правилник за собствената си дейност, но това е организационен правилник, който касае неговата вътрешна организация. Той обаче не може да създава подзаконовата уредба по обясними причини. Тъй като става дума за съдебна власт, естествено е, че нито правителството, нито министърът на правосъдието могат да създават такава подзаконова уредба. Какво се получава? Че ние имаме един административен орган, който е лишен от нормотворческа компетентност, който не може да предложи правила, чрез които да формира ясни критерии за осъществяване на своята кадрова политика, тъй като в края на краищата това е кадровата политика в съдебната система. Изведнъж се оказва, че той има неограничена дискреция, тоест право да решава по целесъобразност както намери за добре. Ето тук е огромният риск, че решенията на Висшия съдебен съвет, ако са непоследователни, противоречиви, взети от случай на случай, там където е ясно, че трябва да има някаква принципна позиция, че трябва да има някакви правила, ето че в този случай тези решения могат бързо да се изродят в един произвол. Сега няма да кажа колко изключително важно е, когато един орган, овластен с така наречената дискреционна власт, колко са важни механизмите за ограничаване на тази дискреция, за да може да се предотврати злоупотребата с тази власт. Искам само да обърна внимание на уважаемите колеги юристи, че не само в българската, но и в чуждестранната литература са написани томове, вагони от книги точно само на тази тема – как да предотвратим злоупотребата с дискреционна власт. Тук аз смятам, че става дума именно за това. Практиката по прилагане на закона, последователната практика може да замести именно писаните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплика – господин Йордан Соколов, очаквана реплика беше това.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, освен и на Вас да благодаря, защото това, което развихте, е точно срещу Вашето виждане и Вашата теза. Висшият съдебен съвет е административен орган. Вие казвате, че той не може да създава правила. Добре, но какво означава това? Ако можеше да създава правила и си променяше правилата, да мотивира защо ги променя. Вие би трябвало да сте наясно какво значи дискреционна власт. Това означава свобода на един административен орган да вземе решението, което той намери за добре. Това е дефиницията на дискреция и ако той може това да прави, какво означава той да дефинира защо е направил нещо друго?! Той има право да реши този въпрос и така, и иначе. Той може да накаже един човек и да не го накаже. Той може да го повиши, може да не го повиши. Може да го назначи на дадена съдебна магистратска длъжност, може и да не го назначи. При този акт трябва да се мотивира. Ако той взема едно или друго решение, бъдете убеден, че винаги ще намери мотиви. Един нормално мислещ човек, когато взема някакво решение, каквото и да било то, се ръководи от мотиви. Ще изложи мотивите, но какво от това? Какво печелим, ако Висшият съдебен съвет каже: “Вчера назначих за прокурор лицето “Х” еди-къде си, утре назначавам лицето “Y”. Вие дадохте този пример – че назначава, освобождава, премества, повишава.
Тук се връщам и на абсурдността на третата алинея. Когато ще се решават такива въпроси, дайте селото, от което е излязъл един магистрат, да присъства там, за да види дали Висшият съдебен съвет ще назначи техния съселянин или не на дадена магистратска длъжност. Това са абсурди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Втора реплика има ли? Не виждам.
Господин Димитров, имате право на дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов, много болезнено възприемате тези текстове за откриване заседанията на Висшия съдебен съвет. Учудвам се на яростта, с която се борите срещу нещо рационално.
Уважаеми колеги, проблемът, когато има неограничена дискреционна власт, е, че административният орган трябва да бъде последователен и предвидим в практиката по прилагането на закона. Затова когато той издава определени административни актове, създава административна практика по прилагането на закона. Тази практика именно трябва да бъде ясна, последователна, предвидима. Защото не може Висшият съдебен съвет напълно по усмотрение, капризно и необосновано да осъществява определена кадрова политика. Изискването той да следва някаква ясна, последователна и предвидима практика, а когато променя една трайно установена практика, да обяснява защо я променя – това създава по-голяма предвидимост и по-голяма откритост в неговите действия. Това е съвсем нормален принцип в дейността на всеки административен орган. Пак казвам, че за това има изписани купища и томове книги. Няма да ги цитирам. Тук не е университет, за да се обучаваме по административно право.
Колеги, мисля, че това е изцяло в духа да направим съдебната власт по-открита, по-предвидима, включително и в лицето на Висшия съдебен съвет, който е административен орган по прилагането на този закон. Много е важно той да бъде предвидим и предсказуем в своите действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз подкрепям откритостта на заседанията на Висшия съдебен съвет. Няма да повтарям изказаните мотиви, но мога да добавя към тях допълнителни.
Висшият съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт не подлежи на контрол от друга институция. Това налага в случаите като принцип, когато няма възможности за взаимен контрол между властите, да бъдат увеличени възможностите за обществен контрол чрез предлаганата публичност. В случая аналогиите с правителството не са съвсем сполучливи, защото върху правителството се упражнява парламентарен контрол. Освен това правителството провежда своите заседания без публичност, тъй като дори и да има разногласия между членовете на кабинета по даден въпрос, правителството действа като колектив и няма възможност отделните министри да представят пред обществото своите разногласия, което би застрашило стабилността на кабинета, освен ако те са принципиални и понякога стигат и до оттегляне на тяхното участие в този орган.
Членовете на Висшия съдебен съвет са напълно свободни персонално да изразяват своите позиции. Те не са нечии представители – нито на колегите, които ги избират, нито пък на някакви обществено-политически формации. Мисля, че това са аргументите, които надделяват в дискусията “за” или “против” публичността на заседанията.
Мога да посоча само една причина, поради която изпитвам опасения заседанията да бъдат публични, но тя не се каза от опонентите на идеята. Откритостта на заседанията на Висшия съдебен съвет, познавайки деликатността на отношенията в него и скритите пластове на тези отношения, може би ще стимулира част от членовете на Висшия съдебен съвет към предварителни договаряния по дадени въпроси, когато те не са готови да изложат своята позиция в органа, в който участват, защото публичността може да има възпиращ ефект върху всички аргументи, които могат да се изложат по дадена тема.
Смятам, че този риск засега трябва да бъде приет, да се промени съществуващата до момента атмосфера и да се даде възможност да присъстват онези, които проявяват интерес професионално или от медиите. Тук не става дума за някаква широка публика, защото достъпът до такива открити заседания е по общите правила, които организират институциите според своите възможности и при определени изисквания.
Затова смятам, че повече са основанията да се подкрепи публичността в заседанията на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз подкрепих в комисията, ще подкрепя и в залата откритостта на заседанията на Висшия съдебен съвет, защото има необходимост да въведем прозрачност, не защото съм някакъв Дон Кихот, пълен оптимист, че всички тайни на Висшия съдебен съвет ще станат обществено известни. Сигурна съм, че житейски това няма да повлияе на работата на Висшия съдебен съвет, защото всъщност най-пикантните за журналистите случаи – всъщност журналистите в най-голяма степен са хората, които имат възможност да присъстват и да упражняват някакъв контрол – са тайни. Това са точки 6 и 7 – свалянето на имунитети и произнасянето на решенията по дисциплинарни дела. Разбира се, че там за практическото използване на тази възможност ще повлияе големината на залата, липсата на места, скучността на огромната част от темите, по които се занимава Висшият съдебен съвет.
Но вторият въпрос, който поставя колегата Димитров, е по-интересен – при промяна на практиката по прилагането на този закон Висшият съдебен съвет да огласява мотивите си за това. Ще се спра на този въпрос. Мисля, че колегите Стоилов и Димитров подхождат теоретично към въпроса. Позовават се на съществуващата добра административна практика при функционирането на определени административни органи. Има значение обаче какви решения вземат тези административни органи и каква е необходимостта да се огласява практиката.
Функциите на Висшия съдебен съвет са изчерпателно изброени в чл. 27, включително с добавките, направени при сегашното изменение. Предлагам на колегите текст по текст и точка по точка да отговорят на въпроса какво точно желаят да бъде обобщено като практика и каква промяна на тези функции, така изброени – точка по точка, искат да уеднаквяват. Защото тогава ще стигнем до нещо, което би смутило дори хора, които не се занимават с администрирането на съдебната система.
Вижте например следното. По новите точки на чл. 27 – “определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт”. Какъв произвол търсим тук? Какво ще уеднаквяваме? По какъв начин искате промяната на една практика в една или друга посока? Има няколко категории съдилища и прокуратури. С оглед на големината си те са определили броя на това колко съдии и прокурори ще имат на съответните места с оглед на натовареност, с оглед на всякакви неща, които са достатъчно изградени, пък и описани в закона – как ще стават, когато се променят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Момент, госпожо Дончева.
Искам да обявя спиране на часовника до приключване на този параграф и гласуването.
Така че, продължете, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, което постави господин Димитров, е да няма произвол при подхода към магистратите. Господин Димитров, абсурдно е да определим и с метър и сантиметър до микрон кой ще бъде повишен, кога и за колко. Това е също, ако поискаме от Вас като административен ръководител на нещо, с метър и сантиметър да определите кого от участниците в един конкурс предпочитате и кого не и защо, ако правите десет пъти един конкурс, в единия случай предпочитате някой, който е с малко по-малко стаж, но очевидно е по-интелигентен и интересен, а в друг случай предпочитате някой човек, който не е толкова интересен, но има повече стаж, повече практика или някакви други умения.
При движението на персонала сегашното изменение на закона предвижда една процедура по атестация. Имат си комисия, имат си всякакви неща. Това е сработено. Ако искате моят случай на движение в кариерата, Вашият случай на движение в кариерата и движението на колегата Косьо Пенчев да бъде абсолютно еднакво, това никога и никъде не може да стане за никаква дейност.
Аз мисля, че не е разумно ние да искаме въвеждането на тази ал. 4, защото някой си представя, че по този начин критериите ще бъдат абсолютно еднакви.
Извинете ме, но това не е промяна на практиката, когато в един случай някой е предпочетен заради едно или друго нещо. Законът описва кои да бъдат общите критерии, описва процедурата по атестация, описва в какви случаи ще минавате от ранг в ранг, от съд в съд. Извинете ме, оттук нататък кой да бъде предпочетен – дали един, който е малко по-умен от друг, който има малко повече стаж, от трети, който има по-разнообразна досега биография, това са субективни неща. Тях няма начин да ги уеднаквяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, тук не става дума за еднакви решения. Очевидно е, че когато един административен орган разполага с оперативна самостоятелност или дискреционна власт, той може да постъпва, изхождайки от различни критерии за целесъобразност, за правилност, за подходящност на определени решения. Става въпрос обаче за друго. Става въпрос, че този орган, когато е създал една трайно установена практика по прилагането на закона в рамките на неговата дискреционна компетентност, резките необосновани промени в тази практика могат да са продиктувани от нещо друго. Те могат да са продиктувани, примерно, от користни съображения. Така че те трябва да бъдат обяснявани. Това е смисълът.
Промените в трайно установената практика трябва да бъдат обяснявани, защото това е начин да бъде направен по-предвидим органът, когато упражнява своята дискреционна компетентност. Защото, така или иначе, вие не отричате, че Висшият съдебен съвет има огромна дискреционна власт. Той не решава всичко по правила. Ето, в това е проблемът. Защото тези правила просто ги няма. Това, което го има в закона, това са правилата. Няма подзаконова уредба за всичко, за съжаление. Огромна е властта на Висшия съдебен съвет. Той има много широка дискреционна компетентност. Това означава и много по-сериозен риск той да злоупотреби с тази дискреционна компетентност по едни или други причини.
Затова трябва да има някакъв механизъм и теорията и практиката в много държави е сметнала, че именно това, когато имаш трайно установена практика и ти я променяш, бъди така добър да обясниш защо променяш тази практика. В десет случая си постъпил по определен начин, в единадесетия имаш коренно противоположно решение. Няма лошо. Но бъди добър да го обясниш на публиката защо го правиш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Дончева, заповядайте.
Ще Ви помоля в дупликата да споменете дали искате последната алинея да отпадне или нямате такова искане.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Да, поддържам, че трябва да отпадне последната алинея. Въобще не е вярно, че Висшият съдебен съвет има неограничена дискреционна власт и че няма правила, по които да функционира.
Аз още веднъж призовавам колегата Димитров да си избере онези 20 точки, които описват функциите на Висшия съдебен съвет и да ни каже поне по една от тях как точно би желал да уеднаквява практиката. Например т. 13: “утвърждава правила за професионална етика”; т. 12: “избира директор на Национална следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината”; т. 16: “води и съхранява кадрови дела на съдии и прокурори”; т. 17: “организира повишаване на квалификацията на съдии, прокурори и следователи” и т.н. Харесайте си една от тези точки и кажете точно каква практика искате да уеднаквявате, за да стане ясно на залата не теоретично при правенето на една администрация, а точно в конкретния случай на този Висш съдебен съвет.
Точка 4, на която се позовавате – “назначава, повишава, понижава, премества и освобождава” – този закон ви дава атестационна комисия, дава ви критериите, от които тя да се ръководи. И ако искате извън тези критерии да измерите труда на магистрата с метър и сантиметър, извинете ме, но това дори го няма на 100 м гладко бягане, където на фотофиниш се определя победител. Няма такова нещо.
Когато повишавате, понижавате, ще си има общи критерии и тях атестационната комисия, наредбата на съвета ще ги направи. Но дори и в рамките на тях аз ще бъда повишена за две години работа, защото просто примерно в моя съд и в моя съдебен район са се отворили съдебни места, които ми позволяват по-бързо придвижване в кариерата, а пък онзи човек от другия съдебен район, където има затапване на хора и никой не ми освобождава място от горните позиции, ще бъдат движени по-бавно.
Но това не е болка за умирачка. Не е уеднаквяване на практика и няма нужда никакъв Висш съдебен съвет да ни обяснява защо Дончева за две години е получила ранга, а Димитров го е получил за шест, както и също няма да обяснява защо хората ще кажат, че Дончева е по-глупава от Петрова, поради което, макар и с десет години стаж на ниво районен съдия, е добре да продължи да работи в районния съд, просто защото нивото на Дончева като интелект е за районния съд. Но възможностите на Петрова са на петата година стаж да може да стане окръжен съдия.
Между другото, това е бивало, бива и ще бива, защото това е животът.
Затова аз ви предлагам наистина тази ал. 4 да отпадне, защото просто Висшият съдебен съвет няма какво да уеднаквява. Вземете тези 20 точки, тъй като между вас има стопански ръководители, има хора, които все пак са се занимавали с администрация, ако щете, били са шефове на канцелария, и ми кажете как точно според някои да бъдат уеднаквени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Гласуването започва първо с предложението на народния представител Йордан Соколов за отпадане на цялата т. 2, която включва двете алинеи – ал. 3 и 4.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 76, въздържали се 26.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане само на ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 46, против 63, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов в частта, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 23, против 64, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте сега § 2 в редакция на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 19.
Параграф 2 е приет.

Уважаеми народни представители, ще направя няколко съобщения.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе изнесено заседание на 25 март, четвъртък, 16,00 ч. в Павел баня. Тръгването е в 14,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по здравеопазване ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по образованието и науката ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще заседава днес от 14,30 ч. в 356 зала.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 16,30 ч. в 132 зала.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание в 14,12 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов