Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, имам удоволствието да ви поздравя от името на народните представители мюсюлмани от Парламентарната група на ДПС с настъпващия свещен за всеки християнин празник – Воскресение Христово. От сърце ви желаем да сте живи, да сте здрави вие, семействата ви и вашите близки! С радост и достойнство да посрещнете този светъл празник, да ви следват успехи във вашите начинания и дела!
Гражданите на България от всички вероизповедания и специално мюсюлманите сме живели и живеем в мир и разбирателство, с обединени усилия за изграждането на нашата обща родина Република България.
Да ви е честит празникът! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин, за хубавото поздравление.
За процедурно предложение - господин Константин Пенчев.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, правя процедурно предложение дневният ред да започне с разглеждане на първо четене на Закона за съдебната власт, тъй като министър Станков е тук, а трябва да бъде на заседание на Министерския съвет.
Лично поемам ангажимента днес при всички положения да минем и Закона за водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи започваме със Закона за съдебната власт, ако пленарната зала, разбира се, съгласи за това.
Има процедурно предложение за разместване в дневния ред.
Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 75, против 28, въздържали се 32.
Приема се това предложение.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата госпожа Анелия Мингова като председател на Комисията по правните въпроси да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правните въпроси относно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени респективно от Министерския съвет и от народния представител Николай Бучков. Те бяха разгледани на редовно заседание на комисията, проведено на 17 април 2003 г. На заседанието присъстваха и господин Антон Станков – министър на правосъдието, и господин Севдалин Божиков - заместник-министър на правосъдието.
От името на вносителя господин Станков изложи основните принципи, на които се основава философията на законопроекта. Той посочи, че след неговото изработване и утвърждаване са настъпили сериозни промени в ситуацията, касаеща съдебната реформа. Бе подписана Декларация за съгласие върху основните принципи и цели на съдебната реформа. Конституционният съд се произнесе по това какви конституционни промени са възможни. В този смисъл, основавайки се на постигнатото съгласие е ясно предварително, че в законопроекта след първото му гласуване ще настъпят значителни промени.
Сериозна причина за по-бързото разглеждане на законопроекта обаче се явява обстоятелството, че съгласно решенията на Конституционния съд от декември 2002 г., завършилите висше юридическо образование, провели успешно стаж след дипломирането си, са лишени от възможност да прилагат теоретико-практически изпит.
Представеният законопроект има една основна цел – да приведе в съответствие Закона за съдебната власт с решението на Конституционния съд от декември 2002 г. Министерският съвет предлага такава законодателна промяна, която наистина да направи Висшия съдебен съвет действащ орган. Мотивът е да бъде увеличен административният капацитет на ВСС и неговите възможности за работа така, както Конституционният съд е предписал, особено в последното си решение. Това се налага с оглед отпадналите дейности като правомощие на министъра на правосъдието. Тези дейности, съгласно решенията на Конституционния съд, следва да бъдат провеждани от Висшия съдебен съвет.
Предложена е промяна в квотата на представителите на органите на съдебната власт с оглед възстановяване на Националната служба за сигурност като самостоятелен орган на съдебната власт. Предвидена е нова законова регламентация на функциите на Инспектората и на систематичното му място предвид цялостната отмяна на чл. 35б, където те бяха уредени. Следващата законодателна промяна се отнася до Националния институт на правосъдието, който става второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет.
Предвидена е промяна в регламентацията на единната информационна система за противодействие на престъпността с цел обезпечаване и гарантиране на предоставянето на информация, както и постигане на взаимодействие между институциите и финансово осигуряване на изграждането и функционирането на тази система през 2003 г. Законопроектът урежда условията и реда за придобиване на юридическа правоспособност. Решението на Конституционния съд изрично посочва, че тази материя следва да бъде уредена на законово ниво. Законопроектът предвижда регламентация по отношение на съдебните експертизи. Становището на Конституционния съд е аналогично, че материята следва да бъде уредена със закон.
Народният представител представи законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ, внесен от господин Бучков, който предвижда промени в чл. 35 от закона. Господин Бучков внася уточнение в ал. 2 на текста в смисъл, че магистратите съдии, прокурори и следователи са длъжни да декларират своето имущество не само при постъпването си на работа и всяка година до 31 май за предходната календарна година, както и при тяхното освобождаване.
В хода на разискванията народният представител Соколов посочи, че Парламентарния съюз на Обединените демократични сили ще подкрепи законопроекта на народния представител Бучков и ще гласува против законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той изтъкна, че при проведените консултации, предхождащи политическата декларация, министърът на правосъдието е поел ангажимент не между първо и второ четене, а при първо гласуване на законопроекта да заяви, че го оттегля като представител на вносителя, или че не поддържа определени положения в техния законопроект.

ОДС не приема и отстъпление от съществуващото положение Висшият съдебен съвет да бъде постоянно функциониращ орган, като под това се разбира очевидно неговите членове, които са магистрати, да престанат да изпълняват функциите си на магистрати. Според господин Соколов много по-полезно е тези негови членове да продължат да бъдат и практикуващи юристи, защото ще имат наистина поглед върху съдебната система и цялото правораздаване.
Господин Соколов изрази несъгласие с промяната на квотите на Висшия съдебен съвет. Отчита се, разбира се, в редица положения законопроектът да е съобразен с решението на Конституционния съд, като отново обаче на места се предвижда намеса на изпълнителната власт в независимата дейност на Висшия съдебен съвет и избора на неговите членове.
Господин Соколов направи и други бележки по законопроекта, които според него са съществени и принципни и които засягат основни положения и философията на законопроекта.
Народният представител Пенчев подчерта, че законопроектът е спешен по обясними причини, изложени и от министъра на правосъдието. Същевременно той посочи, че не споделя разбирането относно статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Господин Пенчев изрази резерви и към институцията на общото събрание на прокурори, съдии и следователи, тъй като това събрание няма да може да излъчи представители по нормален ред. Подобни резерви той изрази и относно промяната на квотите във Висшия съдебен съвет. Като цяло обаче господин Пенчев заяви, че подкрепя законопроекта.
Народният представител Корнезов изтъкна, че действително основният проблем е в провеждане на изпитите на стажант-юристите, който въпрос може да бъде максимално бързо решен. Същевременно, допускайки законопроектът да бъде внесен в Народното събрание преди подписване на декларацията, всъщност показва подкопаване на постигнатото съгласие. Според него ще бъде грешка, ако Висшият съдебен съвет става постоянно действащ орган. Той е замислен в Конституцията като кадрови орган на съдебната система, което е и гаранцията за нейната независимост. Ако се приеме Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган, това ще бъде всъщност един паралелен орган на Министерството на правосъдието. С оглед на това господин Корнезов изтъкна, че следва да се предприеме само спешна законодателна мярка, касаеща уреждането на правния статут на стажантите-юристи, а цялостната уредба на въпросите на съдебната власт да се извърши след обстойно обсъждане и приемане на един консенсусен законопроект.
Народният представител Четин Казак сподели част от съображенията на господин Корнезов относно Висшия съдебен съвет, но изрази несъгласие с неговата категорична констатация, че е невъзможно с този законопроект да бъдат решени основни и спешни проблеми, свързани с правната уредба на съдебната власт. Господин Казак изрази съгласие, че са спорни само първите десет параграфа от законопроекта, но това не е пречка за разглеждането и гласуването на останалата му част. В този смисъл той прикани да се подкрепи законопроектът на първо гласуване и подчерта, че с това няма да се наруши постигнатият консенсус и подписаната декларация от всички политически сили.
Народният представител Дончева посочи, че на законопроекта липсва ясно очертана философия, цели и визия за регулиране на обществените отношения в сферата на съдебната власт и не е допустимо според нея, използвайки като мотив острия проблем за стажантите-юристи, да се прокарват законодателни решения, които не са резултат от консенсус и в този смисъл не могат да бъдат подкрепени.
Народният представител Мингова изрази съгласие, че действително първите 11 параграфа са спорни. Това бе посочено от всички представители на вносителите, а също и от представителите на парламентарните групи. Тя изтъкна и посоченото от министър Станков, че законопроектът е бил изготвен в момент, който е предходен по отношение на решенията на Конституционния съд. Всички останали параграфи обаче са свързани с отразяване решението на Конституционния съд от декември 2002 г. Дали по тях има конкретни бележки или не, това е въпрос, който може да бъде обсъден между първо и второ гласуване.
Народният представител Кушлев заяви, че подкрепя законопроекта на първо четене без да се ангажира с поддържане на тезата за превръщане на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган. Той изтъкна обаче, че решаващ мотив за спешното приемане на този законопроект е, че страната се намира в напреднал стадий в процес на евроинтеграция и членство в НАТО. Ако дотогава не се изясни поне концепцията за бъдещите промени в съдебната власт, това би било лош сигнал по отношение на присъединителните процеси.
Министър Станков в заключение изтъкна, че не би искал законопроектът да бъде основа на диаметрално противоположни виждания и нарушаване на Конституцията и консенсуса, постигнат в декларацията. Ето защо според вносителя между първо и второ четене голяма част от бележките, които бяха направени, ще бъдат отразени чрез предложения на народни представители.
След проведеното гласуване комисията реши с 9 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от народния представител Николай Бучков, който беше подкрепен с 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър господин Марио Димитров.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете господин Димитров.
Искам да поканя на трибуната господин Николай Бучков – вносител на първия по време законопроект, за да го представи.
Заповядайте, господин Бучков.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще ви прочета накратко мотивите на предложението, което съм направил за изменение на чл. 135 от Закона за съдебната власт:
С последните изменения в Закона за съдебната власт се предвиди съдиите, прокурорите и следователите да декларират в Сметната палата доходите и имуществото си при назначаването им на съответни длъжности и всяка година – най-късно до 31 май, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. При тези изменения е пропуснато да се изисква от съдиите, прокурорите и следователите да декларират доходите и имуществото си при освобождаването им от съответните длъжности, както се изисква от лицата, попадащи под обхвата на чл. 2, ал. 1 от Закона, което е и важна антикорупционна мярка.
С предлаганата нова ал. 3 на чл. 135 се цели Сметната палата да разполага с необходимата информация, за да може успешно да прилага закона.
Използвам възможността да благодаря още веднъж на комисията за това, че прие предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Искам да поканя министъра на правосъдието господин Антон Станков да представи законопроекта на Министерския съвет.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не бих искал да ви губя времето, затова съвсем конспективно ще изброя няколкото пункта, върху които е съсредоточен законопроектът.
Изготвянето на този проектозакон изцяло е обусловено от решението на Конституционния съд от декември 2002 г. Нашите предложения са в няколко посоки:
Първо, регламентиране на Висшия съдебен съвет като постоянно функциониращ орган.
Второ, промяна на правилата за избор на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт.
Трето, промяна на квотата на представителите на органите на съдебната власт.
Четвърто, законова регламентация на функциите на инспектората.
Пето, предложение Националният институт на правосъдието да стане второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет.
Шесто, промяна в регламентацията на единната информационна система за противодействие на престъпността.
Седмо, законова регламентация на условията и реда за придобиване на юридическа правоспособност. Тук отново ще подчертая, че този въпрос не търпи никакво отлагане.
Осмо, законова регламентация на съдебните експертизи и други промени, произтичащи пряко от цялостната или частична отмяна на отделни разпоредби, рефлектиращи върху други разпоредби на закона.
Тези промени се налагат с цел обезпечаване на цялостната смислова и правно-техническа съгласуваност на закона.
Бих искал отново да подчертая тук пред вас, в парламентарната зала, че след изготвянето на този законопроект се случиха две много важни неща, първото от които е декларацията, подписана на 2 април т.г. от парламентарно представените политически сили за основните насоки на съдебната реформа и второто е решението на Конституционния съд от 10 април, очертаващо компетенциите на Велико и на обикновено Народно събрание в плоскостта на съдебната реформа.
Бих искал да подчертая, че НДСВ много държи на постигнатия консенсус и без да преповтарям всички забележки, направени от страна на опозицията в лицето на господин Соколов, на господин Корнезов, бих искал да заявя, че ще бъдат приети и ще бъдат много категорично ревизирани текстовете на закона, касаещи регламентацията на Висшия съдебен съвет като постояннодействащ орган, промяната в правилата на избор на членовете на Висшия съдебен съвет и промяната в квотите на представителство на съдебната власт.
Отново поемам тук пред всички вас ангажимента, макар че това е по-скоро ангажимент на моите колеги от парламентарната група, че ще бъде обсъдено всичко това. Ние много държим на постигнатия консенсус и се надяваме, че този закон няма да бъде повод консенсусът да бъде прекратен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ама, оттегляте ли това за Висшия съдебен съвет или не?
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Казах, че ще бъдат разгледани текстовете, господин Корнезов, между първо и второ четене и Вашите забележки ще бъдат отразени в текстовете консенсусно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроекта.
Господин Константин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз искам да заявя от мое име и от името на Парламентарната група на НДСВ, че ние по принцип поддържаме и двата законопроекта като философия, защото те са наистина навременни и необходими.
Законопроектът на Министерския съвет не прави някакви значителни реформи, някакви революции. Той просто като законопроект е много необходим, защото доста време измина от решението на Конституционния съд по последното изменение на закона и с обявяването на доста текстове за противоконституционни се получи един правен вакуум. Някои въпроси останаха висящи и неуредени. И точно с този законопроект, с основната му част, се цели именно това. Примерно, Националното училище за магистрати ще бъде към Висшия съдебен съвет, а не към Министерство на правосъдието. Всички тези забележки относно смесването на властите – на изпълнителната власт със съдебната, са отразени в предложения законопроект.
Аз също слушах дебатите в комисията, участвах в тях и искам от името на Парламентарната група на НДСВ да уверя всички колеги от опозицията, че ние действително между първо и второ четене ще оттеглим като народни представители предложения, ще внесем предложения за отпадане на спорните текстове, че Висшият съдебен съвет е постояннодействащ орган, че представителите на съдебната власт се избират на общо събрание от съдии, прокурори и следователи, промяната на квотата на съдиите, прокурорите и следователите.
Ние считаме, че тези промени не са необходими и с оглед консенсуса относно реформата в съдебната власт, с оглед на решението на Конституционния съд считаме, че една пропорция, която работи добре, не би трябвало да се нарушава, защото всяко едно нарушаване, независимо от това какви са съображенията, би довело до объркване на работата на тези учредителни събрания, на Висшия съдебен съвет.
Аз лично не споделям идеята, че Висшия съдебен съвет трябва да се състои от кадровици, които 5 години да бъдат чиновници, защото не смятам даже, че това е полезно за този орган. Аз даже съм споделял моето опасение, че не виждам откъде можем да намерим юристи с над 15 години стаж, с уважавано име, познати в обществото, които да са дотолкова безработни, че да се съгласят да станат кадровици и чиновници в този Висш съдебен съвет за 5 години като си оставят работата, като примерно професурата в Университета или, примерно, съдийската длъжност или дори адвокатската длъжност. Ами, има много известни адвокати, които са били членове на Висшия съдебен съвет. Как ще накараме този адвокат да си напусне клиентелата и 5 години да бъде чиновник? После, какво?
Това наистина е една, по моему, недействаща разпоредба и затова аз не бих могъл да я подкрепя по никакъв начин.
И уверявам колегите, пак казвам, от ОДС и от Коалиция за България, че министър Станков безспорно не би могъл да оттегли тези предложения, защото това е предложение на Министерския съвет, но примерно народният представител Константин Пенчев може да внесе предложение за отпадане на тези текстове, както и всеки един от опозицията и после като се поддържат от комисията и в пленарната зала се подкрепят тези предложения, очевидно, че недоразумението ще бъде изгладено и ще се постигне отново консенсус. Но, пак повтарям, необходими са тези промени, не са нещо съществено, не са нещо революционно, те са необходими, за да може да работи съдебната система, а после, дай Боже, тази временна комисия, която вчера я избрахме, да свърши полезна работа и Народното събрание да подкрепи някакви промени в Конституцията, тогава вече бихме могли да си позволим на базата на тези промени да направим и кардинални промени евентуално в съдебната власт.
Аз ще подкрепя и законопроекта на господин Бучков, защото той въвежда само една нова разпоредба. За мен това е разумна разпоредба. Действително трябва да се знае един магистрат, когато постъпва и като напуска какво е точно имотното му състояние, защото това е също една антикорупционна практика и мисля, че това предложение е разумно.
Така че, в заключение пак ви казвам, че аз на първо четене ще подкрепя и двата законопроекта като философия, като необходимост, като разбира се, ще изпълним поетите ангажименти между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Реплики няма.
Господин Корнезов, за изказване, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с цитат от уважавания мой колега господин Пенчев, казано преди секунди от тази трибуна. Той каза: между първо и второ четене трябва – цитирам – да поправим това недоразумение.
Значи, законът е някакво недоразумение и ни се предлага тук да гласуваме практически на първо четене едно недоразумение, защото, колеги, в Закона за съдебната власт – изменението и допълнението му, има две неща: първото това е Висшият съдебен съвет – нова структура или ново съотношение, постояннодействащ орган. Другото са правно-технически въпроси, които даже ще спомогнат за провеждане на изпитите на стажант-съдиите. Друго в закона няма.
Аз ще започна обаче с това, тъй като ни се предлага да гласуваме един законопроект – ето декларацията, подписана, тя е политически акт, от всички парламентарно представени политически сили на 2 април, преди 20-ина дни. И тази декларация при подписването й, включително и министърът на правосъдието заяви, че ще стопира този законопроект, който – цитирам думите му – ще стопира този законопроект и въобще проблемите на съдебната власт ще се решават с един консенсус, в един диалог между всички политически сили.
Какво практически се оказа? Без никакъв диалог, без никакво обсъждане сега ни се предлага да гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с надеждата, че между първо и второ четене ще има някакви консултации, ще се оттеглят определени текстове и т.н. В края на краищата, ако ние не споделяме философията на самия законопроект, както чух от господин Пенчев, тогава какво гласуваме, какво ще одобрим?
Второ, според нас недопустимо е съдебната реформа да се извършва без изричното участие на магистратите. Напротив, Законът за съдебната власт, а и другите съдебни закони трябва да бъдат написани, бих казал, и приети от самите магистрати. Тези, които ежедневно прилагат закона, много по-добре знаят от нас какво е необходимо на съдебната власт.
Какво е положението с този законопроект? Законопроектът не е представен, въобще не е обсъждан във Висшия съдебен съвет, въобще е непознат на съдиите, прокурорите и следователите.
Позицията на Коалиция за България е, че реформата в съдебната власт трябва да бъде преди всичко дело на магистратите. Илюзия е, ако един министър или един депутат си въобразяват, че стоят по-високо от българския съдия!

Трето, този закон за изменение и допълнение всъщност се занимава с някакви квазиреформи и експерименти. Знам, че за мнозина не е интересно, но обърнете внимание, че този Закон за съдебната власт е от 1994 г. Преди това имаше пак изменения, но да вземем закона от 1994 г. За девет години, дами и господа, в този парламент и предните парламенти този закон е променян точно 18 пъти, и все с надежда, че правим някакви големи реформи и че променим ли закона, веднага ще тръгне съдебната власт. За тези девет години седем пъти Конституционният съд се е произнасял по този закон. Този законопроект на Закона за съдебната власт е юридическа кръпка до кръпка. Сега ние ще нанесем деветнадесетата му поправка.
Трябва да си зададем оттук въпроса, поне аз си го задавам, дали само съдиите, прокурорите и следователите са виновни за неефективното функциониране на съдебната власт през последните 12 години, или нашето законодателно безумие, вършено през последните 12 години? И този закон е всъщност поредният експеримент, който няма да доведе до абсолютно нищо.
Четвърто, този законопроект предлага 68 параграфа, тоест 68 нови текста. Разбира се, основният проблем е Висшият съдебен съвет. Радвам се, че тук, в Комисията по правни въпроси колегите юристи от НДСВ, не само господин Пенчев, а сега чух, че и министърът е склонен да преразгледа въпроса с постоянно действащия Висш съдебен съвет. Да оставим всичко останало, но ще бъде груба грешка, ако превърнем Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган. Друг е въпросът, че финансовата страна ще натежи на бюджета. Това практически означава, че трябва да закрием Министерството на правосъдието. То става никому ненужен орган.
Дами и господа, обърнете внимание как политическата битка за овладяване на съдебната система се е отразявала във Висшия съдебен съвет с нещо ново, което ни се предлага. От 1994 до 1998 г. съотношението между съдии, прокурори и следователи е било 5 съдии, 3 прокурори и 3 следователи. През 1998 г. на една част от политическата класа не й хареса Висшия съдебен съвет и промени съотношението. Сега то е 6 съдии, 3 прокурори и 2 следователи. Не знам защо министерството отново ни предлага друго съотношение – 4 съдии, 4 прокурори и 3 следователи. На каква база? Докога ще правим експерименти с този Висш съдебен съвет и ще искаме той и магистратурата да функционират? Експериментите се правят тук, а се отразяват на тези, които в края на краищата правораздават.
Да оставим пък този нов начин за избиране на магистратите. Ще правим общи събрания между съдии, прокурори и следователи, които ще се избират помежду си. Разбира се тези, които имат мнозинство, тоест съдиите, ще определят кои следователи ще бъдат примерно членове на Висшия съдебен съвет. Това е обида за следствието. Така че всички текстове относно висшия съдебен съвет тутакси да бъдат оттеглени и зачеркнати.
Господин министре, обръщам се към Вас. Да оставим тази несменяемост на членове на Висшия съдебен съвет. Абе, хора, има Конституция. Вие сте записали, че членовете на Висшия съдебен съвет запазват своята несменяемост. Ами те не са съдии, те са чиновници пет години по вашия проект. Господин министре, да оставим Висшия съдебен съвет. Явно е, че той ще отпадне. Да вземем Съвета по криминология. Виждам тук господин Червеняков. Винаги Съветът по криминология е бил към Главната прокуратура – преди 1989 г. и така нататък. Този съвет действително играеше много полезна роля – да се ориентира правосъдието в криминологията, в престъпността и т.н. Питам: защо предлагате този Съвет по криминология, който винаги е бил към Главната прокуратура, да се закрие и да мине към Министерството на правосъдието? Така вие настройвате цялата прокуратура срещу вас.
Парламентарната група на Коалиция за България е за максимално бързо уреждане на проблема с практико-теоретичния изпит на стажант-съдиите, защото вече месеци младите юристи – дипломирани, изкарали стажа си, не могат да придобият юридическа правоспособност. Това – да, но за другото – не.
И нека поне веднъж мъдро да се отнесем към проблемите на съдебната власт, а не да я разкъсваме с политическите си боричкания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Давам думата за реплика на господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, вече за втори ден моето силно желание и силна воля за консенсус са накърнени и аз много съжалявам, че моето консенсусно изказване беше изтълкувано така превратно от уважаемия господин Корнезов. Аз не съм казал, че внесеният законопроект от Министерския съвет е недоразумение. Казах, че ще изгладим недоразуменията между нас – опозиция и управляващи. Искам да напомня, че този законопроект, както Вие сам казахте, съдържа 68 параграфа, а само 11 са спорни. Значи не става дума, че едва ли не целият законопроект е спорен и ще приемем само един текст – за стажантите. Това не е така.
Искам да кажа и нещо друго. Министър Станков е представил този законопроект и на Висшия съдебен съвет. Когато бяхме с ръководството на групата на среща с Иван Григоров, той беше запознат много добре със законопроекта и в колегиален порядък ни представи своите писмени възражения. Това не е някаква изненада.
При цялото ми уважение към съдебната власт, към съдиите, както не трябва ние да се намесваме в тяхната работа, не смятам, че работа на съдиите е да пишат законите. Това е работа на народните представители по Конституция. Не е лошо магистратите да участват с консултативен глас в тези обсъждания, но не мога да приема те да пишат законите.
По отношение на Института по криминология. Мисля, че той отдавна не е към Главната прокуратура – не с този закон, а със много по-предишни изменения. Може би греша.
Аз не знам колко пъти е изменян законът – 18 пъти или 13, защото миналия път казахте 13, а сега казвате 18, но аз съм участвал само в две изменения. Така че може би моята вина е много по-малка от вашата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Давам думата за дуплика на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Действително, господин Пенчев, трябва да изгладим недоразуменията помежду си – ние лично с Вас нямаме такива – за да можем да правим качествени закони, а не като този, който сега разглеждаме – да принуждават и Вас да натиснете копчето.
Вие казахте, видите ли, били 68 параграфа, пък само 11 били спорни. Чакайте, бе, хора! Конституционният съд отмени 42 параграфа! И сега какво правите вие? Пишете: отменя параграф еди-кой си или член еди-кой си. Ами той, Конституционният съд, го обявил за противоконституционен! Плюс 11 спорни – какво остана? Нищо друго, освен проблемът със стажантите.
Вижте, законът е изпразнен абсолютно от съдържание. Проблемът е да уредим стажантите и да си вземат практико-теоретичния изпит, който практически е и формален.
Вие казвате, че, видите ли, били сте при господин Григоров, говорили сте. Може би. И ние сме се срещали, и аз съм се срещал не само с Григоров. Но аз знам от магистратите, включително и от членове на Висшия съдебен съвет, че този законопроект, който е тук сега, не е разглеждан, не е обсъждан. Бил е даден някакъв друг вариант. Защо трябва да настройваме – и най-вече се обръщам към министъра на правосъдието – съдии, прокурори и следователи срещу Министерството на правосъдието с такива ходове? Политически неграмотно е това. Привлечете ги към себе си.
Никаква реформа не може да стане, дами и господа, в съдебната власт без съдии, без прокурори и без следователи – абсурдно е – каквито и закони да приемате, каквито и конституции да приемаме. Разберете го това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Корнезов! Много ми е неудобно, обаче ще Ви обърна внимание, че от 1 август или 3 август, не съм сигурен точно, е в сила чл. 35о от Закона за съдебната власт, който казва, че Съветът за криминологични изследвания е в Министерството на правосъдието. Направили сме и съответните промени в устройствения правилник. Този съвет вече е попълнен, хората работят. Може би някой е гласувал с Вашата карта тук, когато е бил законът. Не знам.
Бих искал да Ви обърна внимание, че в декларацията, в чието изработване Вие не участвахте…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да, не участвах и се гордея с това.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Корнезов, сигурно думата “консенсус” за Вас има друг смисъл, но консенсусът за нас имаше съвсем реално измерение тогава.
Искам да кажа, че изказването Ви според мен е абсолютно неоснователно след думите, които бяха заявени тук и от мен, и от господин Пенчев.
Искам да обърна внимание, че в тази декларация има един пункт, който казва, че следва да бъдат ясно дефинирани функциите на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието. Този въпрос стои на дневния ред на политическите сили – в основните насоки за реформа на съдебната система.
И отново ще кажа: след изготвянето на законопроекта се случиха две важни неща. Те значително променят онова, което е заложено като философия. Точно заради това въобще не се притеснявам да кажа: този законопроект ще бъде ревизиран. Ще бъде ревизиран, господин Корнезов! Ако не сте го разбрали, да го почетвъртя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Заповядайте, господин Соколов, за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление, отново ние изпадаме в едно конфузно положение, разглеждайки един изключително важен законопроект – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Това е вторият законопроект, внесен след известното решение на Конституционния съд, с което от предишния закон, приет от Народното събрание, 44 текста бяха обявени за противоконституционни. По всичките тези текстове ние предупреждавахме още тогава, че те противоречат на Конституцията и че има риск да стане това, което впоследствие стана – наистина те да бъдат обявени за противоконституционни.
Тук слушах уважаемия господин Корнезов, но той наистина забрави да припомни, че Парламентарната група на Коалиция за България изцяло подкрепи предишния законопроект. Те също не се вслушаха в нашите предупреждения – предупрежденията на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили за това какви текстове съдържаше предишният закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които доведоха до тяхното обявяване за противоконституционни.
Защо сега отново аз смятам, че се отзоваваме в едно конфузно положение? Защото наистина тръгваме да се движим по един път, който не е парламентарният път – на нашия правилник, на съществуващата парламентарна практика вече толкова години след 1989 г.
На заседанието на Комисията по правни въпроси, на което присъстваше уважаемият министър Станков, той заяви, че няма мандат нито да оттегли дадени текстове, нито дори да заяви, че не ги поддържа – нещо, което лично за мен беше неприемливо, защото, когато един министър отиде на заседание на водеща комисия на парламента, той трябва ясно да вземе становище дали поддържа, какво поддържа и ако нещо не поддържа, да го обяви. Нищо по-лесно от това да беше получил мандат от вносителя, който е Министерският съвет, каква позиция да заеме по едно или друго положение в този законопроект. Това не стана. Не само че не стана, но в негово присъствие след него се изказа заместник-министър на правосъдието, който изцяло подкрепи точно тези текстове – членовете на Комисията по правни въпроси, които тогава присъстваха, бяха свидетели на това – и заяви, че те са много добри текстове.
Сега отново господин министърът казва, цитирам по памет: тези текстове за Висшия съдебен съвет ще бъдат ревизирани. Какво значи да бъдат ревизирани? Има ли той мандат да говори от името на вносителя? Ако има мандат, аз го моля да застане тук, на тази трибуна, и да каже: § 1, 2, 3, 5, 10 няма да поддържаме.
Аз дори не искам да слагам ударението другаде – че при преговорите, които се водеха и които завършиха с приетата декларация за основните насоки за реформа на българската съдебна система, една декларация, приета с консенсус… Господин министър, думата “консенсус” може да има само едно значение, защото ако ние започнем да даваме различни значения на тази дума, доникъде няма да стигнем. При преговорите Вие сте заявили, че ще оттеглите законопроекта. Аз не съм присъствал, не мога да твърдя това.
Сега чувам господин Корнезов, който по памет Ви цитира. Казали сте, че ще бъде стопиран законопроектът. И това не стана. И то, след като в тази декларация, на която самият Вие се позовавате, изрично се посочва, че в реформата в съдебната област трябва да участват магистратите. И ние вече чухме упреци, според мен основателни, от тяхна страна, че те нямат никакво участие в този законопроект.
Тази декларация, която и Вие поддържате и подкрепяте, изискваше, преди да се внесе дори в Комисията по правни въпроси за първо обсъждане, да се вземе становището на магистратурата – на съдии, на прокурори, на следователи, и самата Комисията по правни въпроси да разполага с тези становища, както и в пленарна зала да чуем представители на Висшия съдебен съвет и на трите съставки на съдебната власт.
Извинявайте, аз бих могъл да припомня практиката на предишното Народно събрание. Ние никога не сме разглеждали законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, без да поканим всички членове на Висшия съдебен съвет да присъстват тук, ако имат нещо да кажат, да ги чуем. Това само ще бъде от полза. Но и това не се прави.
Господин Пенчев от името на мнозинството заяви, че те също няма да подкрепят определени текстове. Това не е парламентарната процедура, господин Пенчев. Една или друга парламентарна група има право да подкрепи, да не подкрепи, да се въздържи. Но сега на нашето внимание е поставен да гласуваме след разискванията по първото четене един законопроект с определено съдържание. Как искате да подкрепим този законопроект, защото мнозинството след това щяло да се съгласи да бъдат внесени поправки в него? Когато бъдат внесени тези поправки, ще ги видим. Ние също сигурно ще предложим не малко поправки. Тогава вече ще гласуваме за всяка поправка.
Аз не мога да разбера защо не се съзнава, че така трудно постигнатият консенсус, който е най-полезното нещо, бих казал не само в областта на реформата в съдебната система, който беше постигнат затова как да стане тази реформа, има опасност да бъде миниран. И това го изтъкнахме още по време на заседание на Комисията по правни въпроси. Каква проява на консенсус ще бъде ако тези парламентарни групи, които са подписали тази декларация, гласуваме различно, а това неминуемо ще стане, при първото гласуване на законопроекта? Ще продължи ли да съществува този консенсус или ще кажем: край на консенсуса? В Комисията по правни въпроси ни убеждаваха, че както и да се гласува на първо четене, не е толкова важно, при второто гласуване отново ще се търси възстановяване на консенсуса. Това са опасни прийоми. Един извоюван, постигнат консенсус за реформа на съдебната система – нещо, от което е заинтересована цялата съдебна система, защото ние сме убедени, че преди всичко магистратите – съдии, прокурори, следователи, искат тяхната система да работи по-добре, по-ефективно, по-качествено, по-справедливо, заинтересовано е цялото общество. И ние сега с лека ръка влизаме в едни дебати на съгласие, на несъгласие, на различно гласуване. Това не е полезно и ясно трябва да го осъзнаем.
Това, с което ние сме съгласни. Има текстове, които наистина трябваше бързо да бъдат приети. В Комисията по правни въпроси се каза: три текста за стажантите, които ние можехме днес при този консенсус, ако бъде запазен, да ги гласуваме на две четения и щяхме да приемем това, от което в момента има нужда. Но за останалото ние влизаме в един мъчителен дебат, който минира консенсуса.
Аз смятам, че всички текстове, които засягат Висшия съдебен съвет – и това трябва ясно да се каже, трябва да отпаднат. Просто там няма удачен текст. Не става дума само дали той ще е постоянно функциониращ – едно очевидно неудачно предложение, което се отхвърля от самите магистрати. Защото, ако като кадрови орган Висшият съдебен съвет е полезен, полезен е със своя опит, с виждането, което имат неговите членове, които са и действащи магистрати. А не да направим един Висш съдебен съвет от чиновници, който в по-голяма степен ще бъде или от пенсионирани магистрати, или от магистрати, които не са изявени в професията си. Защото при това условие аз се съмнявам, че един добър действащ магистрат ще напусне магистратската си длъжност и дейност, за да стане един, макар и добре платен, чиновник.
За квотите. Когато ние променихме квотите, изхождахме не само от числения състав на трите съставки на магистратурата, които безусловно трябва да се имат предвид, а от тежестта, която тези три съставки имат вътре в съдебната власт. Решаващият орган в съдебната власт е съдът. Съдебният акт увенчава усилията и на следствието, и на прокуратурата. И ние считаме, че това трябва да е така, за да има по-голяма тежест като институция, без ни най-малко да подценяваме ролята и на прокуратурата, и на следствието, без които не може да има добре функциониращо правораздаване. Сега се предлага нещо, което дори не отговаря на броя на магистратите, ако изходим от някакви статистически цифри.
Не можем да се съгласим за тези общи събрания и то – забележете, – които ще се провеждат едва ли не по Търговския закон – в определен ден и час, а ако няма кворум, след това с 10 съдии от 1650 души ще се проведе събранието. Това е абсурдно. Не можем да се съгласим с тези опити, които господин министърът продължава и тук да прокарва и за които вече се видя, че не могат да минат пред Конституционния съд, защото биха противоречали на Конституцията, на независимостта на съдебната власт. Забележете, администрацията на Висшия съдебен съвет определя тричленна мандатна комисия по провеждане на събранието на магистратите. Че как може това? Не самото събрание ще си избере най-важната комисия, която да определи неговата легитимност, а чиновниците на Висшия съдебен съвет. Общото делегатско събрание се ръководи – забележете - от председателстващия Висшия съдебен съвет, тоест от министъра, който не е магистрат. Ами всяко събрание си избира председател. То ще си избере председателя от своя състав.
Ето защо при нашето ясно желание да продължат реформите в съдебната система, наистина да се направи действащо това съгласие, което е залегнало в Декларацията за основните насоки за реформа на българската съдебна система – справедливост, бързо, ефективно, достъпно и прозрачно правораздаване, независимост, безпристрастност, компетентност и отговорност на магистратурата, реално разделение на властите и взаимен контрол, повишаване на общественото доверие в съдебната система, съгласие върху принципите, на които това трябва да бъде основано, основните насоки на тази реформа, средствата за постигането й, това не се постига с внесения законопроект. Господин Пенчев дори не само го нарече недоразумение, ами той каза, че той не спомага за реформата. Пак цитирам по памет. Ако съм неточен, нека да ме коригират, ще приема всякаква корекция.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не може да не е разтревожен не толкова от съдържанието, защото то наистина може да бъде коригирано, а просто от подхода, който е старият подход, отреченият подход именно с тази декларация. Внасянето на законопроект без мнението на съдебната власт – на съдиите, на прокурорите, на следователите, на Висшия съдебен съвет, внасянето на стария законопроект, който е остарял дори с това, че вече имаме едно ново решение на Конституционния съд, остарял е с оглед на принципите, залегнали в приетата с консенсус декларация, и ни се казва: дайте да го гласуваме на първо четене, нищо че не е добър, че е недоразумение, ако използвам казаното от друг мой колега, че всъщност не провежда реформата или не я провежда изцяло.
Вярно е, че в него има и добри неща, аз искам да бъда обективен. И тези добри неща са именно защото са съобразени с решението на Конституционния съд. Ако си спомняте, тогава ние казахме, че мястото на Инспектората не е в Министерството на правосъдието, а е към Висшия съдебен съвет, че мястото на този полезен институт – Националният институт за правосъдие, не е в министерството, а е във Висшия съдебен съвет. И редица други неща, които бяха залегнали в решението на Конституционния съд, тук са отразени и ние не бихме могли да не ги подкрепим. Но това трябваше да стане с един преработен законопроект, съобразен с всички тези промени, изразяващ консенсуса, постигнат от политическите сили, за да можем още на първото гласуване всички парламентарно представени политически сили да подкрепим този законопроект. За съжаление това сега няма да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Соколов, бих искал да уточня, че консенсусът за мен означава едно – невъзможност за налагане на позиции от позиция на силата. В този смисъл наистина имахме консенсус, хората, които участвахме в разработването на тази декларация, много добре го знаем.
Бих искал отново да заявя, че дискусията в момента е безпредметна. Във вторник е проведено заседание на парламентарните групи на НДСВ и ДПС, на което е присъствал и премиерът. Там е взето решение, че тези текстове няма да бъдат поддържани между първо и второ четене. Аз не съм присъствал на това заседание, защото бях в чужбина. Апелирам отново: не си губете времето, това е безпредметна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Младен Червеняков има думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Действително на 2 април беше подписана една декларация с консенсус на политическите сили, в която те изразиха своята решимост да извършат съдебна реформа в България. Бяха посочени целите на тази декларация и това, което се стремяхме да постигнем. От тази гледна точка изменението и допълнението на Закона за съдебната власт, което се предлага днес, трябва да отговори на един въпрос: дали това е стъпка в изпълнението на тази декларация? Според мен даже не е толкова важно дали това е стъпка в изпълнение и на правителствената стратегия за реформа на съдебната власт, а доколко той отразява действително необходимите стъпки, които да допринесат за онова достъпно, бързо, ефикасно, справедливо и прозрачно правораздаване в страната. Хората в страната не ги интересуват нашите противоречия, спорове, разпри и различни виждания. Тях ги интересува кога най-после съдебната система ще започне да работи, кога най-сетне съдебната система ще излезе от нейното самозатваряне, самоизолиране и самовъзпроизводство, кога най-сетне съдебната система ще отговори на настойчивите изисквания да защитава правата на българските граждани, стопанските субекти и българската държава.
От тази гледна точка смея да твърдя, че при първото гледане на Закона за съдебната власт аз бях от хората, които го подкрепиха. Още тогава обаче поставих въпроса ясно ли е на управляващото мнозинство накъде прави тази стъпка – дали тя е достатъчно широка, дали е стъпка в правилната насока. Въпреки решението на Конституционния съд аз смятам, че философията на тогавашните промени беше правилна. Тя отговаряше на правителствената стратегия. Действително имаше текстове, които можеха да не бъдат приемани и тогава, но в крайна сметка философията на тогавашните изменения и допълнения беше такава, че тези стъпки щяха да допринесат за преодоляване на проблемите на съдебната власт. Днес пред нас обаче е един законопроект, който в трите основни точки не се поддържа от управляващото мнозинство. Просто не знам каква ще бъде технологията между първо и второ четене, но най-вероятно тези текстове, които мнозинството прецени, ще бъдат оттеглени. Възниква обаче голям въпрос дали другите текстове представляват стъпка в правилната посока. Тази тотална капитулация на управляващото мнозинство по отношение на правомощията на Министерството на правосъдието едва ли може да бъде приета като стъпка в правилната посока. Идеите за функциите на Инспектората, за начините на неговото формиране, което представляваше единственият механизъм за контрол на изпълнителната власт над съдебната и по някакъв начин гарантираше баланса между властите в страната, не могат да представляват нещо, което ще допринесе за решаване на проблемите на съдебната власт.
Не считам, че преминаването на Националния институт за правосъдие към Висшия съдебен съвет е също стъпка в правилната насока. Ние трябва да бъдем наясно, че държавна политика е обучението на кадрите. Създаването на Висшия съдебен съвет у нас премина през много перипетии. Днес смея да твърдя, че той далеч се е отклонил от онези конституционни разпоредби, които му даваха право само на кадрови орган в съдебната власт. Днес Висшият съдебен съвет, благодарение на управляващото до този парламент мнозинство, се превърна във висш административен, висш финансов, а в някои случаи и във висш правораздавателен орган на съдебната власт. И именно от нас, от народните представители, се чака да защитим духа на Конституцията, като кажем какво трябва да бъде Висшият съдебен съвет в страната. Създаването на второ министерство на правосъдието, изцяло дублиращо функциите на Министерството на правосъдието, смятам, че е крачка с много опасни последици. И независимо от желанието на министерството на всяка цена да се съобрази с решението на Конституционния съд и по някакъв начин да направи промени в Закона за съдебната власт, тези промени не ни доближават до поставената ни цел.
Що се отнася до самия законопроект, действително той решава един проблем – изпита на стажантите. Аз смятам, че при тази ситуация единствено правилният ход е вносителите да оттеглят този законопроект, да внесат законопроект, който да решава един или два проблема наболели проблема в съдебната власт. В тази ситуация ние просто не бихме могли да обсъждаме сериозно предложените текстове. Иначе ще изпаднем в ситуацията на предишното управляващо мнозинство, което при промяна на Закона за Нотариата на първо четене заяви в залата: абе, няма да приемем тези некадърни текстове, но между първо и второ четене ще се съберем, ще се консултираме с Нотариалната камара и нещо ще предложим, нещо ще променим, щото, разбирате ли, този закон беше приет от предишното мнозинство. И практически с една малка промяна минираха цялото нещо, за което беше замислен Законът за нотариусите и нотариалната дейност.
Струва ми се, че днес от изказванията стана ясно и нещо друго – позициите на отделните политически сили. Ако поне от няколко от парламентарните групи се демонстрира ясна решимост за извършване на съдебна реформа, макар и несъгласие по определените насоки, то аз смятам, че има една парламентарна група, която на всяка цена иска да запази статуквото в съдебната власт. И това е повече от ясно. Стига сме се крили зад красиви фрази. Трябва да бъде ясно, че тази парламентарна група в своята политика се стремеше към едно единствено нещо – налагане на тотален монопол върху съдебната власт. И тук извиненията, че тези 1012 освободени магистрати в 1992-1994 г. от сменения нарочно Висш съдебен съвет е станало поради това, че се е отворила адвокатурата, са направо смешни.

Срам ме е да припомня реплики от протоколите на Висшия съдебен съвет по онова време, когато поголовно се освобождаваха магистрати. Практически тази политическа сила, във всяко едно свое идване на власт, сменяше Висшия съдебен съвет за разлика от всички останали политически сили, които оставиха този орган да изкара своя мандат. Търсейки подходящи, услужливи хора – хора, които биха могли да защитят тази политическа сила, те доведоха и носят основна отговорност за сегашното състояние на съдебната власт.
Затова, господа, според мен е крайно време да разберете, че съдебна реформа в България ще има. Съдебната реформа ще бъде осъществена и, ако го направим в рамките на този парламент, това ще бъде от полза на всички нас и най-вече на гражданите на страната. Защото не ни трябват обяснения даже и отвън, че с тази съдебна власт ние не сме за Европа. Ние всички чувстваме, че не може едно дело 6 или 7 години да стои в съдилищата и след това още 2 години – при съдия-изпълнител, за да се съберат сумите. Никой няма да инвестира, в България няма да има никакъв бизнес, ако ние продължаваме да крепим в тази съдебна власт.
В заключение искам да кажа следното. Считам, че предложеният законопроект, независимо от декларацията на мнозинството за оттегляне на трите основни предложения в тези девет точки, е стъпка в грешна посока. Затова ми се струва, че в духа на декларацията, в духа на търсенето на консенсус за решаването на проблемите по-правилно би било този законопроект да бъде оттеглен, да бъде обсъден с консенсус между политическите сили и в най-скоро време да бъде внесен в Народното събрание. Ако стигнем до разглеждане на този законопроект, то безспорно трябва да се ориентираме към две неща: решаването на проблема със стажантите и другото нещо, което не търпи отлагане – съобразяването с някои от решенията на Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Реплика – господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червеняков, нещо сте се объркали. Всичките проблеми на съдебната власт и необходимостта да се говори за реформа на съдебната власт не идват от Обединените демократични сили. Напротив, Обединените демократични сили започнаха реформите – това, което Вие, когато бяхте министър, не направихте и вашето правителство не си мръдна пръста да се подобри работата на съдебната власт. Всичките проблеми идват от тези положения в Конституцията, за които има вече политическо съгласие да бъдат променени, включително и от вашата парламентарна група – да се помисли за структурни промени, да се ограничи тази абсурдна абсолютна несменяемост на магистратите. Няма правна система, в която един магистрат, каквото и да направи извън престъпление, да не може да бъде сменен.
Ето сега този случай с председателя на Районния съд в Плевен. Най-тежкото наказание какво е? Да бъде преместен в друг съдебен район. Тоест да си остане съдия, да продължи да правораздава, защото не може да бъде освободен от длъжност, заради вашата Конституция, която я гласува Великото Народно събрание, в което вашата партия имаше мнозинство.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Тази Конституция е на България, господин Соколов, не е наша.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Конституцията е на България, но в тази част е сбъркана и вие се съгласихте, подписвайки тази декларация. Или сега отстъпвате и от това? Тогава излиза, че вие сте против реформите, защото ние говорим за реформа на сега съществуващата съдебна власт и съдебна система, а това може да стане наистина, когато се промени и Конституцията – нещо, което ние първи заявихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Господин Соколов, по никакъв начин не искам да нарушавам консенсуса между политическите сили, който съществува относно реформата на съдебната власт, но просто изказвания като Вашето по никакъв начин не могат да останат безответни. Когато става въпрос за съдебна реформа и въобще за съдебна система в България, аз мисля, че СДС трябва да бъде по-ниско от тревата и по-тихо от водата, защото всичките беди на България, касаещи съдебната система, се дължат на вашето поведение.
Още 1996 г. от тази трибуна ние с вас дебатирахме и аз ви обясних, че има два подхода: деструктивния, който вие подкрепяте, и конструктивния, който тогава се предлагаше под формата на реформа на съдебната власт. Няма друга политическа сила, която винаги да се е стремяла да постави послушни хора начело на съответните органи и логично разбирам вашето поведение днес. Вие не искате промяна на статуквото. Това статукво вас ви устройва, защото проблемите започнаха, когато прокуратурата започна да разглежда 200 приватизационни сделки, и тогава, когато бяха образувани дела срещу представители на вашата политическа сила. Тогава вие се сетихте, че някои магистрати са ви неудобни, които доскоро бяха изключително удобни и вие не изпълнихте решението на предишния Висш съдебен съвет, примерно свързано с избор на главен прокурор.
Що се касае до Конституцията, трябва да бъдете наясно с едно нещо – с първия закон за съдебната власт вие нарушихте тази Конституция, а именно разпоредбите на глава шеста. Никъде в Конституцията не е предвидено, че прокуратурата трябва да бъде централизирана и йерархично изградена на принципа на единоначалието, на принципа на Вишински, което направихте вие.
Конституцията предвижда две неща за прокуратурата. Първото е надзор върху дейността на нисшестоящите прокурори и второто – методическо ръководство. Нищо повече от това. Но с оглед преследването на вашите политически интереси вие направихте такава система в прокуратурата.
В заключение, ако не сте го разбрали досега, пак искам да кажа: когато става въпрос за съдебната власт - по-ниско от тревата и по-тихо от водата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Има думата за изказване госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! След години усилия успяхме да се обединим около това, че проблемите в съдебната система са много, тревожни и дълбоки, засягат основите на държавата и голямата част от политическите сили трябва да се обединят за тяхното решаване. Не приемам по никакъв начин опита на политическата сила, която подреди и контролира и до днес тази съдебна система, да твърди, че всички проблеми били в Конституцията.
Конституцията зададе една затворена съдебна система, върху която почти няма възможности за въздействие от страна на законодателната и изпълнителната власт. Това 1990-1991 г. беше израз на инстинкта за самосъхранение на магистратите, страха им от политическо вмешателство, от натиск и от репресии на политическа основа. За съжаление, тази конструкция на Конституцията не даде възможност това да бъде избегнато. Напротив, първият закон, който вкара и прие някогашното мнозинство на СДС – в края на 1991 и 1992 г., беше за промяна на Закона за Висшия съдебен съвет. Това, което направи СДС в съдебната система 1992 г., беше вандализъм. Вандализъм!
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, от място): Къде е този закон? Защо не го покажеш?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вандализъм, защото то допусна бившата Държавна сигурност да направи списъците на хората за отстраняване: да ангажира висши магистрати, достатъчно зависими. Хора, които осигуриха абсолютна безнаказаност на престъпния свят в продължение на много години до ден-днешен. И всичко това днес СДС прави опит да припише на Конституцията.

Прав е господин Червеняков, че Конституцията предвижда две неща за прокуратурата – не като военна система, не като военна.
Господин Черкезов, името Петър Костов трябва да Ви е известно. Името Петър Костов – кадровикът на Главна прокуратура и служител на бившите спецслужби 1992 г. беше оставен от Вас и повишен до заместник-главен прокурор. Той се пенсионира на тази длъжност 1997 г. (Реплика от СДС.) Недейте да ми казвате от кого е назначен. Вие прочистихте стотици хора, но го оставихте 1992 г. той да направи списъците и да следи прочистването до 1997 г. Какво като е назначен от нас? Нали вие бяхте съвестните хора на новото време, които щяхте да прочиствате правораздаването? Назначените от вас магистрати въведоха практиката Върховният съд да стане за посмешище. Там се сменяха гражданска и наказателна колегия и общи събрания в зависимост от това дали и какво решение бихме желали по дела на общото събрание на Върховния съд. Там се въведе политическа интервенция върху най-висшите съдии. И когато взехте душата на тази система, вие искате да има някакъв крепителен механизъм за достойнство на нацията. Че откъде да се вземе? Откъде да се вземе? Страшното стана с годините. Защото вие отначалото си сложихте послушни хора, за да не работят, а после да ви обясняват непрекъснато с риториката си, че са ваши. Сложихте напълно несъстоятелни хора по всички звена на йерархията. Не беше достатъчно само да контролирате върховете. Няма нужда аз да ви казвам, Едвин Сугарев ви го е написал във вестника – ваш е Конституционният съд и вие го контролирате. За мен можете да говорите каквото искате, говорете за него, той ви го е написал във вестника, защото много добре знае от собствената ви кухня кой контролира това.
Вие тласкате страната към Велико Народно събрание и смятате, че ще имате изгода от това. Вас съдебната система не ви интересува, тя е ваша, въобще не желаете нищо да реформирате. Вашият проблем е друг – че хората, които наредиха системата и я използват за решаване на адвокатските си проблеми, на практика не са от новото ви ръководство. На практика дори те не могат да си послужат с тази система за някакви що-годе народополезни цели, които могат да бъдат отчетени и пред Европа. Вие години наред минавахте с приказките, че ето на, ние се декомунизираме. Вашите хора и стоящи във вашите редици говориха непрекъснато на чуждите посланици до какъв идиотизъм комунистическата власт била докарала съдебната система. Само че в последните десет години на тази система имаше вече достатъчен професионализъм и уважение към човешките права - не можеше да правите задържане на когото искате и колкото дълго искате, не можехте да държите неприключени дела по години, а сега това го има. И когато тази система ферментира до зависимости с престъпния свят, какви са механизмите за преодоляване на това?
Това вече е моят въпрос към мнозинството. Въпросът е много сериозен. СДС иска Велико Народно събрание само по няколко много прости причини – те се нуждаят от кауза, която да ги изведе от сегашното им състояние. Те нищо не могат да предложат на своите членове и симпатизанти и се нуждаят от някаква кауза, която да заличи четиригодишното им управление. Нуждаят се от нещо, за което да закарат иначе честни и съвестни хора, достойно борили се за тази кауза, под знамената и тези знамена вече не могат да бъдат антикомунистически, те трябва да бъдат някакви други, достатъчно мотивиращи, и някакво смислено обяснение, като например, че комунистическата конституция им е виновна за всички беди и те трябва да я променят, но не в частта "Съдебна система", където има реални проблеми, не в частта "Конституционно правораздаване", което е част от проблемите на тази система и което ги поддържа заради собствените си битови благини, заради собствените си властови позиции върху тази система. Те имат нужда от нещо друго – от прекрояване на другата част на политическата система.
Затова аз смятам, че днешният Закон за съдебната власт, в днешните му поредни изменения, трябва да бъде гледан, да бъде мислен в контекста на това какви реални проблеми има държавата – те са в съдебната система. Ние трябва да се обединим за тяхното решаване и да използваме и конституционната комисия и тези промени на Закона за Висшия съдебен съвет, и други промени на процесуалните закони, за да формулираме на обществото, че реалните проблеми са в съдебната система и те трябва да бъдат решавани методично, а не да бъдат подменяни с други неща, които някой си е наумил да лови риба в мътна вода.
Това, което съдържа този законопроект, има няколко сбъркани неща. Аз в някаква степен съм изненадана от поведението на Министерството на правосъдието. Не е въпрос дали ще ти пречи Конституционният съд. Когато друга политическа сила интервенира през него, той може и да ти пречи. Може и да не можеш да реализираш всичките си замисли в рамките на един мандат, даже те да са много полезни, много добри, но трябва да формулираш верни замисли, да кажеш на обществото и на парламента какви проблеми решаваш, какви са стъпките и да караме в една посока със застъпвания, ако трябва, с помощ.
Това, което Министерството на правосъдието демонстрира в този законопроект, е, че то е конюнктурно в доста голяма степен. Не може да нямаш виждане какво ще прави Министерството на правосъдието и как ще съвместиш дейността на Министерството на правосъдието с дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, даже да кажеш трябва ли ти администрация на Висшия съдебен съвет. Колко администрация трябва на една осеммилионна държава? Че когато с един административен орган можеш да свършиш десет работи, да му възложиш половин. Защото, нали, всеки началник да го снабдим с администрация, за да се чувства по-главен.
Не може в тази работа да не можеш да обясниш защо ще сменяме квотите на Висшия съдебен съвет по този начин. Имало е досега някакво обяснение, дори когато обяснението беше конюнктурно – да се съсипе следствието и да остане с двама души представители, или пък мястото на прокуратурата да бъде сведено до кюшето и Главният прокурор да бъде сведен до човек с шофьор и секретарка. Сега изравняването на квотите 4 на 4 – съдийски и прокурорски, срещу 3 следователски възбужда много въпроси. Става така, че мнозинството, политическите сили ще имат противодействие не в лицето на трима висши магистрати, които се борят за своето влияние, роля и значение, а ще има противодействие в самата гилдия. Трябва да има някакво обяснение защо това съотношение се прави. Не е достатъчно да внесете законопроект с 68 параграфа и да кажете, че не поддържате трите важни. Какво поддържате? Какъв е замисълът и философията на това, което внасяте?
Ние предложихме на Комисията по правни въпроси, независимо от този законопроект, даже не ви караме да го оттеглите, да се внесе по най-бързия начин от представители на всички политически сили комплект с текстовете за стажантските изпити, защото в това нещо, след Конституционния съд, стана затлачване. От няколко месеца децата не са били на практически изпит. Има стотици стажанти, които не могат да си вземат изпита и не могат да започнат работа и никъде не могат да работят. Какво е това за тези деца? Едната част може да са и ваши.
Този въпрос да се внесе, да се гласува на две четения в един и същи ден и да свършим работа и преди 1 май това да сме го изчистили. Защо са тези 68 параграфа? За да гласува днес мнозинството, да отворим дебат между първо и второ четене за нови предложения, вие да се отказвате от едната част, която я ви свърши работа, а не ви свърши, и да затлачим още пет проблема покрай стажантския изпит.
Това обаче, което най-много ме притеснява, е, че трябва да има замисъл, философия и цели в това, което прави мнозинството. Защото, ако вие го правите така конюнктурно - по една поправка в Закона за съдебната власт, какво остава за по-важни работи? Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика думата има господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, вашата политическа сила никога не е носела отговорността за всички страдания и злини, които причини на народа. Включително и в съдебната система. Защото наистина проблемите започнаха от Конституцията и Вие сте забравили, макар че сте юрист, § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията.
Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.
Знаете ли колко магистрати от над 4 хил. бяха освободени в този тримесечен срок? Двадесет и осем. За съжаление и Вие сте между тях. И естествено е да се чувствате лично засегната. Но да се твърди, че тези 1012 души, след като са станали несменяеми ние сме ги сменили или който и да е ги е сменил, а те не напуснаха сами, именно защото се отвори адвокатурата, стана привлекателна, стана професия наистина с високи доходи, това е обяснението и това съзнателно беше направено. Както и да твърдите, което е повече от нагло, че вашата Държавна сигурност едва ли не изготвяла списъци на нас. Цитирате някакво име, което освен магистрат бил и служител на специалните служби. Ама, вие го знаете. Никой от нас не е знаел, защото тогава нямаше закон, който да даваше възможност за достъп до специалните служби.
Така че, ако вие сте си слагали за магистрати служители на специалните служби, недейте това да го приписвате на една политическа сила, която никога не го е правела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Дали има втора реплика? Не виждам.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, Вие ли не знаехте кой е Петър Костов? Вие, който сте дългогодишен адвокат на Политбюро и по това време, в правителството на Филип Димитров, бяхте министърът на вътрешните работи, който влезе в архива! Вие бяхте този, господин Соколов! И ако има някой, който да е знаел кой е Петър Костов, сте Вие. Вие обаче направихте Петър Костов заместник главен прокурор и го държахте до 1997 г. Петър Костов ви направи списъците. Петър Костов и Вие знаете това. Това чий човек е… (Неразбираема реплика от ПСОДС.)
Така ли? Пише във в. “Седем”, справка – Едвин Сугарев. Ние няма нужда да ви обясняваме.
Когато направихте прочистването и освободихте 28 души по този прословут параграф, господин Соколов, само в деня, в който освободиха мен, имаше 100 магистрати с честитки за § 7. Всички те с часове наред стояха пред една стая в Министерството на правосъдието, пред която нямаше дори един стол. Те бяха до такава степен унизени, както аз не съм виждала да се отнасят и с животни. Влизаха вътре и получаваха само един въпрос: готови ли сте да си подадете оставката или искате да бъдете освободени по § 5? Огромната част казаха, че са готови да си подадат оставката.
По същото време вашата политическа сила внесе в Народното събрание Закон за адвокатурата, в който предвиди забрана тези лица да стават адвокати. Така че, дайте да не си припомняме стари вестници отпреди 10 години. Който каквото е преживял, имало го е, щом го е преживял, значи е бил достатъчно силен.
Но вие съсипахте духа на правосъдието, вие направихте хората, които останаха вътре, заложници. Години наред след това те споделяха, че всъщност вече нямат сили за съпротива. Защото нямаше никаква гаранция, че някой ще ги оценява по работа. Недейте да казвате какво са преживели тези хора, защото има достатъчно много, които умряха от инфаркт, от инсулт, от рак и от какво ли не. И досега получавам писма. Вярвам, че вие не получавате, защото това не ви касае.
Това, което направи политическата ви сила в съдебната система, е вандализъм. И това, което днес трябва да направим ние със съдебната система, е просто да я освободим от онези 15 човека, с които прекрасно комбинирате, решавате си адвокатските дела на гърба на нацията общо взето, и да решим веднъж завинаги въпроса. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Дали има други желаещи, уважаеми народни представители?
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Независимо от това, че вероятно в по-голямата си част, а и в по-съществената част обсъжданият днес пореден законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт ще бъде оттеглен, днешната дискусия е твърде навременна и необходима.
Особено след редицата изказвания, които засегнаха съществени проблеми, искам да се спра само на два аспекта на обсъжданата тема. Единият е за връзката между практиката на Конституционния съд и промените в законодателството за съдебната власт, и другият е за съотношението между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
Ние всички не само като хора, които заемат държавни длъжности, като юристи, но и като граждани трябва да се съобразяваме с решенията на Конституционния съд. Но едва ли при сериозен юридически анализ, ако той същевременно е непредубеден, няма да забележим, че голяма част от проблемите, с които днес се занимаваме, се дължат на непоследователната практика на Конституционния съд във връзка с проблемите на съдебната власт.
Дори и този дискусионен въпрос – за разграничаването на магистратските и на административните длъжности в съдебната власт, мога да твърдя, не е предрешен от Конституцията. И когато ние обсъждахме и приемахме Конституцията преди повече от 10 години, идеята беше хората, които се занимават с правосъдието, които изпълняват съдебни функции, да не бъдат подвластни на политическата конюнктура. В този смисъл те да бъдат несменяеми като магистрати.
Не е съществувала идеята, че те трябва да бъдат несменяеми като ръководители, изпълняващи определени административни функции в съдебната власт. Ако ние можехме да предвидим всичко това, което стана само няколко години по-късно, вероятно щяхме да го изразим по-прецизно като текстове, специално въвеждайки тази тема. Но проблемът е дали се търси духът на Конституцията, защото тези решения можеха наистина да бъдат взети, както това беше направено, по законодателен път.
След решението на Конституционния съд в тази част се налага промяна на Закона за съдебната власт. Но пак казвам, Конституцията дава много повече възможности. За съжаление, в тези години тя в едни случаи неуместно беше тълкувана стеснително, в други – разширително, според конкретната политическа конюнктура. И затова сега се казва, че тя не позволява някои от тези решения. Напротив, точно нейните принципи, духът й, а и коректното тълкуване на текстовете позволяваше много неща да станат. А други не трябваше да станат така, както станаха, защото Конституцията никъде не позволяваше Висшият съдебен съвет да бъде прекрояван според промените в политическите съотношения в парламента.
И така Съюзът на демократичните сили попита Конституционния съд какво може да направи или не може да направи Народното събрание, такива питания постъпиха и от други посоки, в тях се даваха верните, мога да кажа в някои случаи в кавички отговори и то, забележете, за бъдещи събития. Тоест Конституционният съд започна да решава не само реални проблеми, които произтичат от законодателството, не просто тълкувание на текстовете, а отговор на бъдещи действия, които ще предприема законодателната власт. Посочете ми една страна в света, в която конституционното правосъдие има такива функции. И да не би да твърдите, че тези функции на конституционното правосъдие произтичат от Конституцията?
Тук има една грешка, аз мога да я призная – това, че в стремежа да създадем условия за развитие на законодателството, да се укрепят позициите на конституционното правосъдие, се създаде възможността за абстрактно тълкуване на Конституцията – нещо, което също има в много малко държави. Защото Конституционният съд би трябвало да тълкува, когато разрешава спорове. А не просто да разсъждава върху Конституцията по принцип и да казва на Народното събрание какви закони да приеме в изпълнение на Конституцията.

Така че това е един реален проблем на Конституцията, но точно него вие не го поставяте. Той стана реален, бих казал, с оглед на злоупотребата в някои случаи на това тълкувателно правомощие.
Но вие не го поставяте, защото поискахте и успяхте да получите от Конституционния съд решение, че Народното събрание не може да промени почти нищо съществено в областта на съдебната власт, за да подсилите вашата теза, че на този етап вдигате лозунги за промяна, но запазвате приблизително статуквото в съдебната власт и откривате пътя към някакво Велико Народно събрание, което обаче няма да се занимава с тези въпрос, а ще се занимава със съвсем други въпроси, отнасящи се до прекрояване на съотношението между властите. Ако искате промени в политическата система, смятам, че можем да ви помогнем това да се направи с общи усилия, защото точно това искат българските граждани. Само че те не го искат като нормативен текст, а искат да се променят повечето от политиците, начинът, по който сега се управляват българските граждани и начинът, по който се решават техните проблеми. Те искат това, а не просто упражнения по конституционни въпроси и то без последователност в конституционните решения.
Другият въпрос е за съотношението между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Аз категорично отхвърлям създаването на паралелна съдебна администрация като постояннодействащ орган – така, както това е предложено и добре, че поне в тази си част законопроектът не се поддържа. Но твърде хлъзгав е този път, когато се смята, че вие, вместо ясно да поставите проблемите пред българското общество, се опитвате да търсите някакви коригиращи решения, опитвате се да търсите някакви инцидентни парламентарни коалиции, вместо наистина обединяване около определени действия, които могат да променят сегашното положение, защото създаването на един такъв постоянен орган допълнително обезсилва Министерството на правосъдието. И логичната стъпка след тези предложения на вносителите беше да предвидят, че се закрива Министерството на правосъдието.
Защо трябва да поддържате този административен апендикс, който в най-добрия случай трябва да се прекръсти на Министерство на осиновяванията, на затворното дело и на гражданството – т.е. всички други съпътстващи дейности и с почти никакви функции в областта на квалификацията, на административния контрол, който наистина съществува тук запазен в лицето на Инспектората, но при постоянно намаляване възможностите на Министерството на правосъдието да бъде онзи елемент от изпълнителната власт, който подпомага развитието на съдебната власт, а оттам и на съдебната реформа.
Мисля, че това са сериозни въпроси, които показват необходимостта от дискусия и аз се радвам, че тя започва именно сега, защото тя ни отвежда и към конституционната тема, към тези проблеми, по които ние виждаме, че решението далеч няма да бъде лесно, защото мотивите са различни, различни са и разбиранията, с които ние започваме този дебат.
Затова аз, както и моите колеги, няма да подкрепим законопроекта. Дано той наистина да бъде сведен само до тези решения, които са необходими, а някои от тях са и спешни в решаването на поставените проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес, вместо да се оттегли законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, всъщност ние сме свидетели на едно оттегляне от един желан и не лесно постигнат консенсус във връзка с реформата на съдебната система. И това е по вина, първо, на управляващото мнозинство. Ние съвсем искрено вярвахме, че тези подписи не само вербално, но и реално доказват една истинска политическа воля тези реформи да бъдат осъществени с консенсус. И в началото на тази дискусия беше поставен въпросът оттук насетне всички промени в съдебната система да се осъществяват чрез коментар, диалог, обществен диалог с магистрати и с представители на политическите сили. Така че тази декларация, която беше подписана и озаглавена “Основни насоки за провеждане на съдебната реформа”, целеше именно чрез оттеглянето на този законопроект да се постави началото на един разумен диалог. Това не се получи. Дни или две седмици след подписване на декларацията вие внесохте един законопроект, който политическите сили в парламента имат основание остро и критично да оспорват.
Освен това от днешната дискусия стана ясно, че представителите на Българската социалистическа партия всъщност не са разбрали под какво се е подписал господин Сергей Станишев – лидерът на Социалистическата партия. Вместо градивна критика, вместо уместни и точни, коригиращи забележки към този законопроект, който на всичко отгоре е антиконституционен, жлъчната критика, която се отправи към него и която няма никаква връзка с коментарите по този законопроект, доказва, че те също се оттеглят от този консенсус.
Затова призовавам мнозинството и най-вече представителите, които имат правото да извършват това конституционно действие, да направят последен опит да оттеглят този законопроект, за да запазим консенсуса на думи и на дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Не виждам реплики.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Пирински, заповядайте за изказване. Имайте предвид, че Коалиция за България разполага с 1 минута и 40 секунди.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, позволявам си да взема думата, за да направя едно предложение и към Вас, без да го обосновавам надълго и нашироко.
Както стана ясно от изказванията, текстовете от непосредствен практически интерес, и то остро актуален, са в параграфи 56 и 57, които третират въпроса със стажант-юристите, във връзка с членове 163 и 167.
Въпросът ми е към вас, господин Пенчев и госпожа Мингова, процедурно не е ли възможно тези текстове да бъдат гласувани? Очевидно ще се гласува законопроектът на първо четене и ще му бъде даден ход навярно, тъй като се съмнявам, че ще бъде изтеглен. Аз всъщност подкрепям, че е нужен друг подход, за да се реализира консенсусът, за който се говори, но ако е възможно Законодателната комисия до края на днешния пленарен ден при предстоящата почивка да оформи тези текстове като отделен административен акт, който да бъде гласуван и на второ четене до края на заседанието днес. Тогава мисля, че по някакъв начин, макар и частично, ще излезем от това състояние. Тази дискусия показа, че ние сме блокирани поради доста сериозни, фундаментални, принципни и политически въпроси да решим един политически проблем на днешния ден. Дискусията, която се разгърна, е изключително необходима и важна. Показателно е, че тя досега не е водена и трябва да намерим начин да я продължим. Но нека междувременно стажант-юристите да получат разрешение на своя проблем.
Молбата ми е вие да помогнете процедурно и по същество, за да можем поне малко да покажем, че можем да вършим и работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Моля господин Марио Димитров - заместник-министър на правосъдието, да внесе яснота по поставения от господин Пирински въпрос.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изкажа това, което е продължение на това, което господин Станков изложи пред вас – думата е консенсус. Ако наистина има консенсус в подписаната декларация от всички политически сили, то този законопроект по никакъв начин не засяга тази политическа декларация. На мен ми се струва, че като че ли законопроектът не се познава така добре от всички народни представители. Мисля, че спорният момент, за да очертая и да стане ясно на всички тук, е по отношение статута на Висшия съдебен съвет – дали да бъде постоянно действащ орган или не. Именно този спор, тази дискусия, това решение може да се вземе с произнасянето по законопроекта "за" или "против", но не и по отношение на целия законопроект, тъй като той решава всички онези въпроси, които Конституционният съд реши, че трябва да бъдат предоставени като компетентност на Висшия съдебен съвет. И те са разработени в подробности. Не се отнася само до стажантите-юристи, а се отнася също и за съдебните експертизи, за Съдебния инспекторат, за единната информационна система за противодействие на престъпността.
Единственият спорен момент е статутът на Висшия съдебен съвет. Когато беше внесен законопроектът от Министерския съвет в Народното събрание липсваше политически консенсус. По време на подписване на декларацията не се е поставил въпросът какъв да бъде статутът на Висшия съдебен съвет. Именно тези два разграничителни момента – когато говорим за постоянно действащ орган или, както е в момента действащ орган, очертава по-нататък да се вземе решение именно от всички политически сили между първо и второ четене дали да се промени статутът на Висшия съдебен съвет или не. И тогава да говорим за противоконституционност и т.н.
Защо това е така? Като че ли в един момент се търси решаване на консенсуса чрез вече внесен законопроект, който няма нищо общо реално с подписаната декларация. Защото подписаната декларация би имала бъдещо развитие чрез една конституционна промяна, която да очертае основните аспекти на един нов законопроект за съдебната власт или нов закон за изменение и допълнение вече в аспектите, които бяха подписани в декларацията.
Затова може би е излишно да се говори за оттегляне на един законопроект, който решава всички онези глобални въпроси, свързани с функционирането. И последното, което искам да подчертая, е, че от м. август, от влизането на закона в сила, сега действащият Висш съдебен съвет като инцидентно действащ орган, ако кажем, че не е постоянно действащ, не прие онези законови актове, които трябваше да създадат възможност за провеждане на конкурсите, атестациите, за функциите на Националния институт на правосъдието, за осъществяване на всички онези помощни дейности за функционирането на съдебната система. Затова предложението беше да се създаде постоянно действащ Висш съдебен съвет, който да изпълни всички онези ангажименти, тоест укрепване на неговия административен капацитет.
Алтернативата, която ние след подписване на декларацията възприехме, е, че може в рамките на един действащ Висш съдебен съвет, какъвто е понастоящем, административният капацитет да бъде засилен чрез допълнителни помощни звена. Но наистина е прав и господин Червеняков, че едва ли е необходимо Висш съдебен съвет, който да действа паралелно, като с функции на Министерството на правосъдието. Защото тогава се изместват наистина предназначението и правомощията на отделните органи като разделение на властите.
Затова нашият апел е този консенсус, който беше постигнат с декларацията, да бъде запазен чрез гласуване на първо четене на Закона за съдебната власт. И спорният момент по отношение постоянно действащ или не Висш съдебен съвет, да бъде решен между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други желаещи да вземат отношение по двата законопроекта? Единият е съвършено безспорен, но вторият поражда дискусия.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преди да подложа на гласуване двата законопроекта, обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието, уважаеми народни представители.
Останах с впечатление, че дебатите по двата законопроекта за промени в Закона за съдебната власт приключиха. Дали има още изказвания?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ ((ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За съжаление, днес трябва да констатираме, че стъпки, които бяха направени през последните 2 – 3 седмици, не доведоха до резултата, който всички желаеха. След като законопроектът за съдебната власт, превърнал се в закон, беше отменен от Конституционния съд, след като стана ясно, че действително тези предложения, които бяха направени от правителството в предишния законопроект, наистина противоречат на Конституцията, бяха предприети стъпки, които бяха полезни. Включително и идеята да се постигне съгласие по реформата в съдебната система между всички политически сили, изразено в декларацията, която беше подписана и за която всички работихме.
В тази декларация се постигна консенсус за две неща. Първо, Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт наистина да обхваща такива промени, които в момента са възможни и необходими и които да бъдат направени заедно с представителите на съдебната власт. И второ, да се изрази политическа воля за необходимите промени в Конституцията в частта й за съдебната власт - нещо, което също започна. Тъй като там беше заявено, че няма да се подкрепя Законът за съдебната власт в тази му част, в която той беше внесен, за съжаление не знам поради какви причини – може би за да се покриват други скандали, други напрежения, беше избързано с внасянето на законопроекта още днес, без предварително да се постигне съгласие и да се поемат реални гаранции за оттеглянето на онези разпоредби, за които всички говорехме.
Днес лично аз очаквах наистина тези гаранции да бъдат дадени от страна преди всичко на вносителя, тъй като вносител на законопроекта е Министерският съвет. За съжаление, в рамките на сегашната процедура ние не чухме категорично заявление от страна на министъра на правосъдието с мандат от правителството, че между първо и второ четене няма да бъдат подкрепяни, поддържани § 1, 2, 3, 4, 5… и т.н. – тези, за които всички имахме съгласие. Такова изречение, такъв израз тук, от парламентарната трибуна, не беше направен. Имаше израз, че ще бъдат ревизирани. Имаше израз след това от страна на министъра с недомлъвки, че заявява нещо, без да довърши своето заявление.
От страна на мнозинството, от името на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори беше направено такова заявление и аз виждам, че наистина има воля от страна на мнозинството този ангажимент, облечен в консенсус, да бъде изпълнен. Заместник-председателят Пенчев направи такова заявление. Но правителството според мен днес по един необясним за мене начин разрушава този консенсус. Министърът не само че не даде тази гаранция, не само че не направи това заявление, но след като той излезе от залата, неговият заместник господин Димитров каза неща, които противоречат дори и на това, което министърът каза. Той даде ход назад, заяви, че тези разпоредби ще се решават между първо и второ четене, че консенсусът не обхващал Закона за съдебната власт… След неговото изказване в още по-голяма степен нашите притеснения за това, че такива гаранции няма, се потвърдиха.
Много ми е тъжно да констатирам, че този консенсус наистина започва да се разрушава и то с активното съдействие на самото правителство. Пак заявявам от тази парламентарна трибуна: ние категорично подкрепяме и поддържаме текстовете в закона, свързани с конкурсите, свързани с Националния институт за правосъдието – онези текстове, които са абсолютно необходими в рамките на сегашните възможности на това Народно събрание, за да можем след това да направим следващите стъпки с промяна на Конституцията. Но ние не можем да подкрепим законопроект, в който съществуват текстовете, които всички тук коментирахме – за Висшия съдебен съвет, предпоставките за политическите убеждения, за делегатските събрания, които определят принципите и философията на този законопроект.
Колеги, ние гласуваме на първо четене един законопроект, т.е. гласуваме за принципи и философия. Не можем да го подкрепим след като нямаше ясна гаранция. Ние даже щяхме да приемем такава гаранция, въпреки че парламентарната процедура не позволява това, с изречение, с ясен израз от страна на правителството: няма да поддържаме § 1, 2 и т.н., няма да ги поддържаме.
Такова заявление не беше направено. Не можем да подкрепим при това положение този законопроект. Не можем да участваме в нещо, което очевидно е стъпка към разрушаването на този консенсус, за който всички работим.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще се въздържи, за да може да даде възможност действително между първо и второ четене да подкрепим тези текстове, които са необходими.
От името на Парламентарната група на НДСВ беше заявено, че ще се внесат предложения за отпадане на тези текстове - параграфи 1, 2, 3, 4,…. Ние също ще внесем такива предложения, но това не е гаранция, поета политически от страна на самия вносител. За да дадем възможност това да се случи, ние ще се въздържим, ще покажем между първо и второ четене, както и на второ четене, че ние наистина ще подкрепим онези параграфи, онези текстове, които са необходими, но е тъжно, че днес няма да приключим с едно по-голямо съгласие.
Ние имахме готовност да подкрепим закона, ако наистина такава гаранция беше поета от страна на правителството – гаранция, за която получихме обещания по време на самите разговори, които водихме при подписването на декларацията за реформа в съдебната система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Дали има реплики?
За реплика думата има госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, 6 мин. господин Абаджиев всъщност искаше да ни обясни, че Обединените демократични сили променят позицията си по отношение на законопроекта – нещо, което беше изразено в предварителните ни консултации, убеждавайки ни в две неща, които не почиват на истината.
Първото е, че от тази трибуна от името на вносителя министърът на правосъдието господин Станков не е изразил ясно ангажимента, че не поддържа спорните текстове, които много точно бяха дефинирани. Имаме, слава Богу, стенографски протоколи и от тях достатъчно ясно всички ние в залата и всеки от българските граждани, който се интересува, може да се убеди, че такова изречение беше ясно и категорично казано.
И второто, което е вярно, но изводът, който се прави от него не е верен, е следното: няма никакво значение в тази зала и от тази трибуна какво е заявил вносителят, въпреки че той го заяви, защото важното е какво парламентарното мнозинство като политическа позиция изрази от тази трибуна. И това беше ясно казано, а именно, че ние имаме политическо решение да не поддържаме тези спорни текстове и това е единственият достатъчен ангажимент, който трябва да бъде поет в Народното събрание.
Законопроект, след като е внесен в пленарна зала принадлежи единствено на съвестта и отговорността на народните представители. Вносителят, който и да е той, от този момент насетне не може да влияе при вземането на решенията. Следователно, това, в което се опитаха да ни убедят преди малко от трибуната представителите на Обединените демократични сили, просто изразява нещо друго. То изразява, че отстъплението от политическата декларация се прави не от мнозинството, а от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Това беше реплика. Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Абаджиев, заповядайте, имате правото на дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Мингова, ние наистина променихме своята позиция от момента, в който беше внесен законопроекта. Тогава ние бяхме категорично против и това становище беше изразено от господин Соколов по време на заседанието на постоянната Комисия по правни въпроси.
След това ние имахме, вследствие наистина на подписаната декларация и това, което беше заявено от министъра още преди това, имахме нагласата да подкрепим законопроекта, ако получим категорични гаранции. Това беше промяната.
Днес ние ще се въздържим, защото такава гаранция не получихме. Съгласете се, че наистина политическото изявление от страна на вносителя, от правителството, е изключително важна и вие се поставете на наше място – как ще получите гаранция, след като ние чуваме от вас наистина едно заявление, което е коректно, правилно, а в същото време министърът не прави такова изявление, прави нещо с недомлъвки, а неговият заместник пък казва съвсем други неща. Ние не можем да имаме такава гаранция, затова позицията “въздържали се” ще ни даде възможност наистина да покажем, дай Боже, всички да подкрепим онези текстове, които са необходими и тогава вече да внесем и своите предложения за отпадане на тези текстове. Консенсусът се гради с реални стъпки, с реални гаранции.
Аз не знам какво притеснение имаше министърът или правителството, за да направят такова категорично заявление, каквото направихте Вие – от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори? Ако това беше направено, тогава наистина политическия ангажимент щеше да бъде изпълнен и на езика на политиката щеше да има такава гаранция, за която ние говорим. В момента, тя, за съжаление, не съществува и консенсусът не е разрушен от нас, а от онези, които трябва да го поддържат, а именно правителството и управляващите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Дали има други желаещи за изказване, уважаеми народни представители? Вляво вече не гледам, защото е изчерпано времето на Коалиция за България. В центъра – не виждам желаещи. От дясната страна също не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на двата внесени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Те ще бъдат подложени на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Първият от двата законопроекта е внесен от народния представител Николай Петров Бучков.
Моля, уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Николай Бучков.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 178, против 3, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този законопроект.
Гласували 197 народни представители: за 119, против 11, въздържали се 67.
Този законопроект е приет на първо четене.
Дали ще има процедурно предложение за срока между първо и второ четене? Не виждам.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нали много бързахте?! От двата законопроекта трябва да се направи един! Ха, сега да ви видим! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, не мога да разбера защо ми се карате? (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа със следващата точка от дневния ред от програмата за работа на Народното събрание - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, продължение.

Сега виждам, че има направена корекция:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Доктор Чакъров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на заместник-министър господин Николай Куюмджиев, директор на Дирекция “Води” госпожа Росица Петрова, началник на отдел “Ползване на водите” господин Асен Личев, държавен експерт господин Георги Иванов и началника на отдел “Стратегии и програми” господин Щерю Ножаров. Те са от Министерството на околната среда и водите.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството да поканим заместник-министъра господин Савин Ковачев, началника на кабинета на министъра господин Калин Рогачев и директора на Дирекция “ВиК” господин Пламен Никифоров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение за допускането на лицата, посочени от председателя на комисията д-р Чакъров, в пленарната зала.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете посочените лица да заемат своите места, определени в пленарната зала.
Доктор Чакъров, започваме работа по второто четене на доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, представям на вниманието ви доклада на Комисията по околната среда и водите за второ гласуване относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите № 354-01-13, внесен от Людмил Симеонов и група народни представители.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 74 и 91 от 2002 г.)”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които искат да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на закона така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 1. Член 88 се изменя така:
В ал. 2 думите “за следните цели” се заменят със “за извършване на следните дейности”.
В ал. 2 т. 1 думите “водоснабдяване и канализация” и запетаята след тях се заличават.
В ал. 3 думата “целите” се заменя с думата “дейностите”.”
Има постъпило предложение на Теодора Литрова и група народни представители - § 1 да се измени така:
“§ 1. Глава пета “Водни сдружения” с чл. 88-92 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и подкрепя предложението на Теодора Литрова и група народни представители за заместващ текст на § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие предлагате § 1 на вносителя да отпадне.
Има думата за изказване народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ако днес гласуваме това предложение, ще направим поредната голяма грешка. Искам да ви припомня, че при първо четене на този закон тук бяха изказани безкрайно много страховити неща за водните сдружения.
Ще напомня също така, че в хода на тази дискусия както тук, така и в комисиите, не беше направен никакъв опит съществуващият конфликт да се реши по цивилизован начин. Не беше направен никакъв опит да се чуят аргументите на другата страна. Не беше направен опит да си припомним, че конфликтът възникна след непремерените действия на господин Паскалев. Мисля, че вие вече би трябвало да сте информирани, че неговата заповед, най-малкото некомпетентна, вече е отменена по съответния съдебен ред.
Вместо това ние днес се опитваме да приемем една драстична мярка. Договорите, които бяха сключени с водните сдружения, не можеха да бъдат развалени, тъй като те бяха консултирани от много добри юристи – едни от най-добрите юристи, които днес са членове на парламента. И понеже това не може да стане, беше прието договорите да бъдат анулирани чрез закон. Доколко това е разумно и законосъобразно, вие можете да прецените може би по-добре от мен.
Но с този член се предлага нещо повече – не само да се развалят договорите, а да се заличат водните сдружения, да се заличи тази специфична българска форма на акционерни дружества за раздържавяване на “ВиК”-тата – форма, която има своята история, има и своето бъдеще. Ние обаче приемаме едно радикално решение, поне сега това се предлага, водните сдружения да бъдат заличени, тоест отново да приложим формулата “Няма дружества, няма проблем”, отново да се върнем към изпитаната държавна форма, да изпаднем в летаргия и да смятаме, че проблемите могат да се решат от само себе си.
Съгласна съм, че не можем да оставим проблемите във Велико Търново и Сливен без решение. Съгласна съм, че не можем да оставим хората без вода. На обсъжданията господин Лъчезар Тошев предложи елегантно и добро принципно решение. То обаче не беше чуто. Днес предлагаме нещо, което е абсолютно недопустимо.
Затова ви призовавам да не подкрепяте това предложение. Нека да подкрепим текста на вносителя, който въпреки че не е съвършен, все пак съдържа в себе си сериозен компромис и да оставим в една по-спокойна обстановка, когато се приема основното изменение на Закона за водите, предложено от Министерството на околната среда и водите, да решим и този проблем. Призовавам ви да не подкрепяте този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение за отлагане гласуването на § 1, така ли?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предлагам § 1 да се гласува във варианта на вносителя, а да не се подкрепя текста, предложен от госпожа Литрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, благодаря.
Има думата за изказване госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложеният законопроект, както и предложените алтернативни текстове, които предлагаме да бъдат обсъдени днес, имат за цел да решат един създал се проблем в българското общество, който не търпи отлагане във времето и не търпи преосмисляне в някакви бъдещи месеци, защото този проблем беше поставен още в началото на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, но вече две години не е решен. За това не са се постарали нито държавните институции, нито съдебните власти, така че единствено волята на народните представители може да реши един значим обществен проблем в три региона.

Не бих искала да коментирам добрите намерения, които е имал законодателят, когато е поставил в Закона за водите Глава пета, в частта за водните сдружения. Но така съществуващата практика показа един много опасен прецедент, от който страда българското общество в последните години. Това беше един изключително елегантен начин да бъде злоупотребено с желанието за приватизация и раздържавяване – в случая, бих казала, на всяка цена – на неща, които не би трябвало да подлежат на такава форма на приватизация.
Водата е не само публична собственост, тя е богатство, което е дадено за всички граждани. Съществуващите водопреносни системи и тяхното управление са от изключително значение за цялото общество и те трябва да останат по характер публични, независимо дали в бъдещия Закон за водите ще бъдат публична общинска или публична държавна собственост.
Опитът през 1999 г. да се образуват частни сдружения и да бъде оформена една частна собственост на водопреносна система доказа, че е един неуспешен опит, тъй като станахме свидетели на една незаконна приватизация, която няма прецедент в последната история на България, за прехвърляне на имущество, публично по своя характер, макар и частно в случая, на частни сдружения, които доказаха през годините, че злоупотребяват с правото им на собственост.
Аз бих искала само да цитирам едно становище на министъра на евроинтеграцията госпожа Кунева, която казва, че “Тези сделки заплашват да опорочат имиджа на България пред международната общност и то точно в момент, когато ни предстои да започнем раздържавяване на инфраструктурата, и за тези сделки “злоупотреба със служебно положение” и “корупция” могат да се употребят с пълната им сила. Ако ние като народни представители и органите на изпълнителната власт не реагираме с цялата им мощ срещу тези скандални сделки, психологическият и икономическият ефект от тях може да бъде негативен.” Това е написано юли месец 2001 г.
Всякакви аргументи, които биха могли да бъдат изтъкнати впоследствие в тази зала, че с този законопроект се пречи на евроинтеграцията, в този момент ще бъдат много слаб аргумент. Когато има толкова голям проблем в три големи региона с население над 600 хил., да оставим отново да се вършат експерименти ми се струва изключително нецелесъобразно и липса на всякаква обществена отговорност.
Затова предлагам колегите да подкрепят тези текстове, тъй като само по този начин ние ще можем да елиминираме един толкова сериозен проблем в три големи региона на България. Само по този начин народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание ще могат да докажат, че мислят преди всичко за избирателя си, а не за приватизационни сделки, които носят икономически изгоди някому. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Литрова. Аз не Ви прекъснах, но добре беше Вие да се съсредоточите по отношение на § 1 и да изразите противно предложение, каквото трябва да се направи.
Имате думата за реплика, госпожа Манева, в рамките на две минути. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Литрова, Вие бяхте много неточна във Вашето изказване. Две години не е имало проблеми в тези региони. Проблеми в тези региони има от момента, в който господин Паскалев издаде своята заповед. Няма проблем, който да не може да бъде преосмислен.
Затова аз призовавам днес да не вземаме драстични решения да закриваме водните сдружения, да вземем решението, което ще реши проблема в тези региони – а решение на този проблем се постига с предложението на вносителя – и отново да обмислим след една сериозна дискусия всички проблеми, свързани с ролята на водните сдружения. Никакви излишни патетични думи в случая не са уместни. Сделките не са перфектни, има проблеми и вносителят е направил предложение за решаването на този въпрос. Не е необходимо да се отива към тази драстична мярка, която предлага госпожа Литрова.
Затова аз отново ви призовавам да отхвърлите този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата за изказване, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Литрова, Вие вероятно от скромност не споменахте, че комисията Ви подкрепи изцяло. И на работна група, когато разговаряхме с вносителите, вносителите по същия начин Ви подкрепиха.
Уважаемата от мен госпожа Манева спомена, че две години не е имало проблеми. Това означава ли, че след като НДСВ и ДПС дойдоха като управляващо мнозинство, изведнъж тези дружества решиха да не работят с това правителство и започнаха да създават проблеми? Ако това е така, то е още една причина, за да прекратим тяхната дейност. Значи това са сдружения, които работят само под управлението на СДС! Така ли да Ви разбирам? Вероятно нещо не съм разбрал от Вашето изказване, за което моля да бъда извинен.
Госпожо Литрова, ние всички се обединихме в комисията, че Вашият текст е най-добрият възможен текст и аз държа от тази трибуна това да стане ясно – че всички ние Ви подкрепяме в този пункт, че тези водни сдружения създават проблеми и в момента са вредни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
За реплика - госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Бих искала да кажа, че предложението, което правя с текста да отпаднат водните сдружения, решава един сериозен проблем, който най-много познават хората от тези региони. Но другото, което се влага в това предложение, е: докато не бъде създадена ясна нормативна уредба, докато не бъде решен проблемът водопреносните и канализационните системи какъв вид собственост ще бъдат… Вие много добре знаете, че в предложението за новия Закон за водите се предлага този вид собственост да бъде само публична. Смятам, че с този текст точно навреме решаваме проблема с водните сдружения и остава да започнем да градим един нов законопроект, основата на който да бъде публичната собственост на водопреносните и канализационни системи.
Не бих искала сега да привличам вниманието на народните представители за това колко лоши са договорите, които са сключени, за да мога по този начин да убедя народното представителство, че не трябва да се експериментира с водните сдружения и други хора да бъдат лъгани с възможности за един демократичен начин на управление, при който впоследствие се доказа, че тези сдружения имат големи задължения както към енергоподаването, така и към държавните институции за осигуровки и т.н.
Поддържам текста и призовавам колегите, които подкрепиха в комисията тези предложения, както и останалите народни представители да гласуват за предложенията, които внасям аз заедно с група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, д-р Чакъров.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първоначално нямах намерение да се изказвам точно по този параграф, но с оглед на изказванията, които бяха направени току-що в пленарната зала, считам за уместно да изразя и позицията на Парламентарната група на ДПС. Искам само да напомня, че преди няколко дни в тази пленарна зала законопроектът беше подкрепен на първо четене с консенсус от почти всички политически сили, дори беше приветстван.
Всички виждаме, че действително в тези три региона е налице много сериозен проблем и той много добре е дефиниран в мотивите на вносителите, че са изчерпани абсолютно всички възможности, включително и съдебно-правни, за решаване на казуса в тези региони. С оглед на това аз също подкрепям законопроекта. Ние всички трябва да имаме политическата воля да решим проблемите в тези региони, а именно това е начинът за решаване на тези проблеми.
Аз подкрепям позицията, изразена и от комисията, където ние участвахме като политическа сила, и считам, че всякакво половинчато решаване на проблема няма да бъде всъщност решение на проблема. Затова призовавам всички колеги народни представители да подкрепят предложението, което е формулирано от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Чакъров! Истината е, че на първо четене подкрепихме с консенсус законопроекта, но подкрепихме това, което е предложено от вносителя, към което аз призовавам сега да гласуваме. На първо четене никой не е предлагал водните сдружения да бъдат закрити. Предстои ни да коментираме проблема за собствеността, предстои ни да коментираме въпроса за водните сдружения, когато обсъждаме голямото изменение на Закона за водите, което е предложено от Министерството на околната среда и водите. Абсолютно прибързано и ненужно е в момента да ликвидираме водните сдружения затова, защото някой решил, че това кардинално решава проблемите. Това не е вярно. Това просто е една ненужна драстична мярка. Ние подкрепихме с консенсус това, което тук фигурира като § 1 на вносителя. Нека да си спомним нещата такива, каквито бяха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Аз също нямах намерение да вземам думата точно по този параграф, но оставам с впечатление, че ние се връщаме към първо четене и обсъждане по принцип. Госпожа Манева заяви, че не е имало проблеми през тези две години. Аз искам да Ви кажа поне три проблема, госпожо Манева, тъй като Вие явно или не следите въпроса, или се опитвате да го прехвърлите там, където той не е.
Първият проблем е, че са много сериозно засегнати гражданите на тези три града. Те са ощетени. Нарушен е общественият и държавен интерес, госпожо Манева. Ако това за Вас не е проблем, аз не разбирам какво тогава е проблем. Ако Вие считате, че е нормално да се печели по един такъв драстичен начин, мисля, че това е най-сериозният проблем в тези водни сдружения. Защото аз го казвам за трети път от тази трибуна по отношение на водата във Велико Търново, че тя сурова се продава по 2,5 ст., а на гражданите се продава по 1,30 лв. Ако това за Вас не е проблем, за гражданите на Търново е много голям проблем.
Вторият проблем е, че по този начин, по който се извърши тази приватизация, се опорочи пазарният механизъм за използване на водния оператор по този начин. Това е другият голям проблем, но го направиха тези, които го реализираха, направиха го част от тези, които Вие се опитвате да защитавате.
Третият проблем е, че това е една доказана корупционна практика. И аз не знам защо Вие се опитвате тук отново да защитавате тази корупционна практика, отлагайки я във времето. Аз знам желанието на водните сдружения да отлагат този проблем и, ако може, по някакъв начин да ги съхраним. Надявам се, че Вие не участвате в тази корупционна схема за отлагането и нерешаването на този проблем. Защото опитът Ви да го прехвърлите на една друга законодателна основа мисля, че няма да бъде приет от мнозинството. И аз считам, че мнозинството има политическата воля да реши този действително корупционен проблем. Не са толкова много корупционните проблеми, които Народното събрание е решило, но този път мисля, че такава воля има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте, госпожо Манева, имате думата за реплика. Много рядко, когато сме на второ четене, толкова дълго време дебатираме.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Великов, не съм участвала в никакви корупционни схеми и тук не защитавам никаква схема. Разбира се, че проблеми има. Проблемите са в договорите. Защитавам принципа. Не можете да ликвидирате един вид организации, защото са допуснати нарушения. Тогава да закрием външнотърговските дружества, защото на митниците има нарушения. Щом има някакъв проблем, да решим от дъно да прекратим всякакви структури.
Аз съм съгласна, че има такива проблеми, но друг е механизмът за решаването им, а не закриването на дружествата. И мисля, че с тази тема не трябва да се спекулира, а съвсем принципно да се погледне на нещата. Затова аз смятам, че наистина този проблем трябва да се обсъди, но тогава, когато му е времето и където му е мястото – в една спокойна обстановка да се чуят всички аргументи на всички засегнати страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манева, тези дискусии се водят в комисията. Тук вече сме на второ четене.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС, от място): Към мен бяха отправени обвинения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се, правилникът Ви дава право, но все пак тези неща трябваше да бъдат изчистени по време на дискусията вътре в специализираната комисия.
Господин Великов, заповядайте за дуплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Моята дуплика ще бъде съвсем кратка. На мен не ми се иска да предоставяме допълнителна възможност от няколко месеца за тези печалби, които продължават от страна на водните сдружения. На мен не ми се иска по никакъв начин да продължава тази практика във Велико Търново и Сливен, при която гражданите ще бъдат допълнително ощетени. За чия сметка става това, мисля, че все повече става ясно, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС, от място): Прекратете договора и с това ще решите проблема, а не да прекратявате съществуването на организациите.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Чухме Вашето мнение достатъчно ясно, но се изненадвам защо това Ваше становище не заявихте принципно и при първото четене, а го заявявате сега, на второ четене, когато въпросът отива вече към своето решаване.
Ще завърша с това, че аз не се изненадвам, че точно от Вас идват най-сериозните обструкции по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте отпадането на § 1 на вносителя, което предложение се подкрепя от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 151, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на заместващия текст, предложен от народния представител Теодора Литрова и докладван от председателя на комисията д-р Чакъров.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет в новата му редакция.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 2. Създава се нов чл. 102а:
Чл. 102а. Ползване върху водностопански системи и съоръжения, които принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление и са включени в имуществото на търговски дружества, в които държавата притежава повече от 50% от капитала, се предоставя с решение на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на чл. 102а и предлага § 2 да отпадне.
Предложение на Теодора Литрова и група народни представители - § 2 да се измени така:
“§ 2. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 32 и 33:
“32. “водоснабдителна система” е съвкупност от довеждащи и разпределителни водопроводи и съоръжения, чрез които се извършват добиване на природни води, пречистване и/или обеззаразяване до необходимите качества и доставяне до потребителите;
33.”канализационна система” е съвкупност от канализационни проводи, колектори и съоръжения, чрез които се извършват отвеждане на отпадъчните води, пречистването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект.”
Комисията подкрепя предложението, чийто текст става § 2.
Имаше постъпило предложение на народния представител Димчо Димчев, но комисията не разгледа предложението съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има предложение за отпадане на § 2 на вносителя и предложение на Теодора Литрова и група народни представители за алтернативен текст на § 2.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване отпадането на § 2 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Параграф § 2 на вносителя отпада.
Моля, гласувайте заместващия текст, предложен от Теодора Литрова и група народни представители, който беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Параграф 2 с новия текст е приет.
Д-р Чакъров, преминаваме към Преходни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Преходни разпоредби” - комисията подкрепя наименованието.
“§ 3. С влизането в сила на закона се прекратяват договорите за право на ползване върху водностопански системи и съоръжения за извършване на дейности по водоснабдяване и канализация, сключени от търговски дружества, в които държавата притежава повече от 50% от капитала.”
Има постъпило предложение от Димчо Димчев и група народни представители.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3, подкрепя по принцип предложението на Димчо Димчев и група народни представители за заместващ текст и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. (1) Договорите, имащи за предмет ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съоръжения и дълготрайни материални активи, сключени от търговски дружества, се прекратяват от влизането в сила на този закон.
(2) В срок 20 дни от влизането в сила на този закон активите по ал. 1 се предават на собственика, който ги е предоставил за ползване.
(3) При неизпълнение на задължението по ал. 2 дружествата по ал. 1 могат на основание чл. 237, буква “и” от Гражданско-процесуалния кодекс да искат издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение за предаване на активите по ал. 1 въз основа на документите, с които са предадени за ползване.
(4) Собственикът е длъжен да осигури експлоатацията и поддържката на водоснабдителните и канализационните системи и непрекъснатост на доставката на вода за населението, както и отвеждането и пречистването на отпадъчните води, считано от датата на получаването на активите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на д-р Чакъров.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Господин председател, ако ми позволите, едно редакционно уточнение. В ал. 3 се предлага създаването на едно извънсъдебно изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на ГПК, като текстът се позовава на норма в ГПК, която препраща към нормата, която създаваме. Излишно е да се посочва чл. 237, буква “и” от ГПК, а текстът трябва да гласи:
“При неизпълнение на задължението по ал. 2 дружествата по ал. 1 могат да искат издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение…” И текстът продължава до края по начина, по който е изложен. Тоест, заличават се думите “на основание чл. 237, буква “и” от ГПК”. Защото това означава, че препращаме към препращащата норма в другия закон, което е неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли народни представители, които са на противно мнение?
Председателят на комисията какво мисли по това предложение?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване новата редакция на § 3, така както беше докладван от председателя на комисията и изменен от народния представител Анелия Мингова, която предложи да отпаднат думите “на основание чл. 237, буква “и” от ГПК”.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Новата редакция е приета.
Преминаваме към § 4.


ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 4. До учредяване на право на ползване от Министерския съвет по реда на чл. 102а върху водностопанските системи и съоръжения, включени в капитала на търговските дружества, министърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, упражняващ правото на собственост върху държавната част от капитала, и общинските съвети, упражняващи правата на собственост върху общинската част от капитала, предприемат необходимите действия за единно и балансирано управление в интерес на обществото, стопанските цели и съществуващите правоотношения.”
Има постъпило предложение на Димчо Димчев и група народни представители - § 4 от Преходните разпоредби да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение за отпадане на § 4, направено от народния представител Димчо Димчев, което се подкрепя от комисията. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 4 на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За създаване на нов § 5 има постъпило предложение от народните представители Димитър Пейчев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция за текста на новия параграф, който става § 4:
“(1) Собствениците на приватизирани пречиствателни станции за отпадъчни води, до които има изградени съоръжения за довеждане и имат техническа и технологична възможност за пречистване и на битово-фекалните и промишлени отпадъчни води от населените места в общината, където се намират, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон са длъжни да осигуряват срещу заплащане на такса пречистването на отпадъчните води.
(2) Министерският съвет, в срока по ал. 1, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя с тарифа размерите на таксата за пречистването на отпадъчните води от населените места по ал. 1.
(3) Лицата, експлоатиращи канализационната мрежа на населените места в срока по ал. 1 се задължават да:
1. отвеждат отпадъчните води в пречиствателните станции;
2. включват таксата по ал. 2 като част от цената на предоставената от тях услуга;
3. предават ежемесечно събраните такси по т. 2 на собствениците на пречиствателните станции.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухме текста на новия § 4.
Заповядайте, господин Нихризов, имате думата за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз първо искам да благодаря на госпожа Мингова, че направи това предложение по § 3, което аз правих в комисията, и това ми дава смелост сега да направя и няколко забележки по текста, който се опитва да разреши един действително съществуващ проблем. А проблемът е следният. Съществуват още от времето на социализма останали промишлени предприятия, които след това са били приватизирани, но в техните пречиствателни станции са заустени канализационните съоръжения на отделни общини. Оттук нататък обаче възникват и моите съмнения дали действително така изписаният текст ще разреши съществуващия проблем.
На първо място, в текста се цитира: “при наличие на техническа и технологична възможност”. Тоест, волята на този, който е собственик на съоръжението, да изрази дали има възможност то да се ползва или не. Но това е само едната страна на въпроса. По-важно е първото изречение: “Собствениците на приватизирани пречиствателни станции…”. Оттук не става ясно дали самата пречиствателна станция, основната дейност на това предприятие е пречистване, или просто тези съоръжения са част от активите на предприятия с друга дейност.
Последват другите въпроси. Независимо дали предприятието е приватизирано или не, как е получено, то вече е частно предприятие. То е приватизирано на основание на договор, в който договор са включени или не са включени съответните клаузи. Възниква и по-последващия въпрос: ако това предприятие, което е приватизирано и вече е частно, измени своята дейност, а пречиствателните съоръжения са включени в неговите активи и то реши да ги бракува или да ги затвори, защото не са му необходими, по какъв начин ние решаваме проблема? Възниква и следващият въпрос: ако предприятието примерно фалира как ние задължаваме едно частно предприятие да извърши нещо, когато то се намира в несъстоятелност? Дали не съществуват противоречия със самата конституционосъобразност на текста, тъй като предприятието, което в момента е частно, извършва определена дейност, а фактически със закон му се вменява да осъществява пречистване на води – нещо, което е полезно?
Този текст, който в момента ни се предлага, ми се струва, че се представя само като опит за разрешаване на проблема. Дали обаче той ще подейства на практика на мен не ми е ясно и дали той не може да бъде атакуван изобщо по конституционосъобразност като такъв текст, защото в момента проблемите съществуват най-вече със съответното заплащане, със съответното поддържане на съоръженията.
Ще прибавя и още един въпрос. В процеса, който ние разглеждаме, нямаме яснота за различните видове приватизирани подобни съоръжения – по какъв начин са станали, как и къде. Нямаме яснота дали примерно приватизационният договор не е изтекъл и в следващия период предприятието не може да бъде прехвърлено на трети изправни собственици и т.н., и т.н. Тоест, според мен, текстът представлява една палиативка, която може да бъде атакувана по най-различни варианти и да не доведе до разрешаването на един въпрос от съществено значение, защото опазването на околната среда е от съществено значение, който сега виси открит в пространството.
Аз изразявам тези мои съмнения по същия начин, както ги изразих и в комисията, и моля тези, които ме репликират, да знаят, че аз не съм против това да се пречистват водите и не съм против това да се разреши въпросът, който тежи от години. Но дали текстът, който сме направили, е перфектен, дали ще направим разрешението или няма да създадем по-голяма какафония в самата система, аз не съм убеден, поради което ще се въздържа от гласуването на този текст с дълбокото убеждение, че може да се намери разрешение на въпроса и не трябва да се създаде една възможност съществуващото положение да бъде увековечено с годините. Защото в края на краищата тези общини трябва да намерят решение по какъв начин да се пречистват водите, а не да прехвърляме неща от миналото и да ги развиваме за в бъдеще просто с текстове, които уреждат временно въпроса. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Многоуважаваният от мен господин Нихризов, ако има съмнения по някои въпроси, аз вече нямам съмнения. Господин Нихризов, започнахте изказването си с това, че може би няма да проработи този текст. Ако наистина сте загрижени, аз не държа на този текст, който аз съм предложил, но Вие имахте време да предложите Ваш текст и ако този текст би могъл да реши точно въпроса, аз бих Ви подкрепил от цялото си сърце. Но Вие не предлагате такова решение. Вие предлагате този текст да не бъде приет. Тоест да се запази статуквото, тоест няколко предприятия, които, да ги кажа три на брой, създават такъв проблем в страната, да продължат да могат да искат десетократно и петдесетократно по-високи такси за пречистване на отпадните си води и да няма ред в системата, какъвто ред ние се опитваме да създадем с този текст, който предлагаме, при наличие на технически и технологични възможности.
Искам да обясня на колегите за какво иде реч. Всяка една пречиствателна станция има няколко фази, по които тя се разработва. Едната е за количеството на отпадните води, които обработва, а другите са за възможностите на тази пречиствателна станция. Едните са по замърсяване, а другите са по дебит. Значи тя има строго определени характеристики и те могат да бъдат доказани. Така че при доказани такива характеристики предприятието може да бъде задължено. Защо? Наистина частната собственост е свещена, но когато е било приватизирано това предприятие, то е било приватизирано при точно тези условия, че това предприятие е обработвало водите на град N и на предприятието, което е преди него, и на населените места, които са около него. Пречиствателна станция се изгражда за няколко години, не по-малко от три до пет години. Този въпрос ще го развия в изказването си, но исках да ви кажа, че ако предприятието фалира, то тогава общината, която събира средствата, с тези средства може да издържа самата пречиствателна станция, така че няма проблем тази пречиствателна станция да продължи да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нихризов! Вие действително изтъкнахте подобни съображения и по време на заседанието на комисията, но след като и тук ги поставяте, очевидно не сме били достатъчно убедителни по време на самото заседание. Както спомена и колегата Пейчев, с когото внасяме този текст, съществуват съвсем реални възможности да се проверят какви са наличните технически и технологични възможности както по проекта, така и по експертна оценка. Това не зависи от волята на собственика, както Вие споменахте, дали дадена пречиствателна станция за отпадни води има съответните възможности или не. Така че тук не бива да има някакво съмнение.
От друга страна, искаме да регулираме тук създадени обществени отношения, които са свързани с едно монополистично в някои случаи използване превишаване на права с изискването на прекалено високи такси за пречистване на отпадните води при технологическа възможност. Не можем да се съгласим с това, че съответното приватизирано предприятие и собственикът би могъл да наложи такъв драстичен режим, при който отпадните води да останат непречистени – това, което казахте Вие, да виси в околната среда опазването на околната среда и по-специално чистотата на водите. Не е държавнически ние да смятаме, че ще трябва да решим въпроса, като създадем една нова пречиствателна станция, при положение, че вече има такава, която може да поема съответните обеми, и съответните замърсители да бъдат отстранени или елиминирани от максимално допустимите концентрации.
Така че в този смисъл ние смятаме, че трябва да се възприеме този текст, тъй като той решава конкретни, важни проблеми, свързани с опазване на околната среда, и той е в систематична връзка с ал. 4 от вече приетия § 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
За дуплика думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях упрекнат от господин Пейчев, че не давам решение на този въпрос, но той трябва да знае, че неговото предложение беше допълнение към закона, така че не съм имал възможност да направя предложение върху неговото предложение по простата причина, че никой не е врачка и не знае какво ще предложат неговите колеги. Но това е техническата страна на въпроса.
Аз говорих за правната, като имах предвид, с това се обръщам и към господин Великов, че зная остротата на този проблем. Страхувам се обаче, пак го подчертавам, да не би на базата на тази норма утре да се получи още по-голяма острота на проблема, когато съответното предприятие затвори съоръжението, тъй като то е негово съоръжение.
Имах предвид и нещо друго. Предлагайки този текст, господин Пейчев, Вие не знаехте конкретните параметри, нито пък министерството ми каза, на конкретните договори за конкретните предприятия. Аз съм против това едно предприятие-монополист, получило пречиствателната станция, да получава висока такса или да иска висока такса от това нещо. Участвал съм в преговорите по този проблем и зная аргументите, които от насрещната страна се поставят. Много се страхувам утре примерно, след този текст, да не се влезе в един съдебен спор, вследствие на което съоръжението да бъде затворено и тогава да си скубем косите, че не сме някому решили въпроса, а сме създали по-големи трудности.
Аз ви казах - един текст, с който се имат добри намерения, нека да бъде направен така, че той да има и добра реализация. Очаквах тази реализация да се получи в Закона за водите, основната част, след един дебат, след едно изясняване на картинката в България. От опита, който всички имаме тук, имайте предвид, че решаването на проблемите на коляно могат да доведат до обратни резултати.
Аз няма да бъда против вашето решение, но утре, ако се получи един или друг резултат, тогава нека да не бъдат упреквани хората, които са направили все пак една забележка върху текста, и съответно съдебните органи, ако те са счели, че даденият текст е противоконституционен или даденият текст е в противоречие на правата, които се гарантират в Конституцията, на частната собственост.
Така че, нека да не се сърдим на съответните власти, които си гледат съвестно работата. Пак ви казвам, не съм против решаването на проблема, но нека да го направим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Времето Ви изтече.
Моля, гласувайте новата редакция на новия § 4, така както беше докладван от председателя на комисията д-р Чакъров.
Гласували 144 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 18.
Законът за изменение и допълнение на Закона за водите е приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, понеже приемането на тези изменения е много важно и трябва да стане днес, правя процедурно предложение, ако се наложи, да бъде удължено работното време до приемането на Данъчния процесуален кодекс на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Само че кой ще води заседанието? (Смях и оживление.)
Има време до 14,00 ч. Ще работите интензивно, за да може да се приеме законопроектът. Това е краят на деня, краят на сесията, Страстен четвъртък.
Господин Искров чете бързо и отривисто. Моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се постарая, тъй като виждам, че всички колеги вече бързат да празнуват, аз също не правя изключение.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите, господин Николай Попов – главен данъчен директор, и господин Ангел Савов – съветник в Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Моля да поканите господата в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, за протокола, до § 25 – номерация на вносителя, беше гласувано той да отпадне и продължаваме с § 26 – номерация на вносителя, който трябва да стане § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 38 със следния текст:
"§ 38. В чл. 205 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите "се публикува в бюлетина на Агенцията за държавни вземания и" се заличават.
2. В ал. 4 думите "бюлетина си и" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 26? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 27 е постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров - § 27 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението. Тоест, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на § 27.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 28 текстът на вносителя се подкрепя, като същият става § 39.
"§ 39. В чл. 208 ал. 2 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате предложението.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 29, господин председател, е постъпило предложение от народните представители Муравей Радев, Иван Иванов, Димитър Йорданов, Веселин Черкезов и Христо Кирчев.
Комисията подкрепя предложението, с което не се подкрепя текстът на вносителя и се предлага § 29 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате отпадането на § 29.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Параграф 29 отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 30 е постъпило предложение от народните представители Нина Чилова и Валери Димитров – параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 1, а подкрепя отпадането на т. 2 на § 30. Подкрепяме по принцип текста на вносителя по т. 1 и не подкрепяме т. 2, като предлагаме следната окончателна редакция на § 30, който става § 40:
"§ 40. В чл. 212 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто."
2. В ал. 3 думите "и след двата нова търга" се заменят с думите "след последния търг"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, поддържате ли предложението си за отпадане?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
Моля да гласувате предложения от комисията текст за § 40.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия параграф - § 31, господин председател, няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като същият става § 41.
"§ 41. В чл. 226, ал. 1 след думите "включващи недвижими имоти" се добавя "както и включването им като апортни вноски в капитала на търговски дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 32 са постъпили две предложения.
Първото е на народните представители Нина Чилова и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Второто предложение е от народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Колегите от ОДС предлагат новата ал. 2 в чл. 232 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 42 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 42. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Министърът на финансите:
1. публикува в бюлетина на Министерството на финансите, страницата на Данъчната администрация в Интернет и по друг подходящ начин създадената практика по прилагането на данъчното законодателство, както и мотивите за нейната промяна;
2. анализира, разяснява и обобщава данъчната практика, изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурата на Министерство на финансите и ги публикува по реда на т. 1.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кирчев, поддържате ли предложението си за отпадане?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Оттегляте го.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, ако позволите, има няколко параграфа, които са приети без забележки от комисията, да ги изчета наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Нина Чилова и Валери Димитров за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението като предлага да се създаде нов § 43 със следната окончателна редакция:
“§ 43. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на разпоредбата се изменя така:
“Съдействие и взаимодействие с други органи и обмен на информация”.
2. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) При осъществяването на функциите и правомощията на данъчната администрация, по искане на главния данъчен директор или на териториалните данъчни директори митническите органи предоставят информация за вносните, износни или транзитни операции на данъчните субекти, включително и данни от съпровождащите ги документи, информация за плащанията и възстановяванията на данъци, администрирани от митническите органи, както и информация за нарушения на митническото и валутното законодателство, установени от митническите органи.
(5) Главният данъчен директор и директорът на Агенция “Митници” със съвместна инструкция определят реда и начина за обмен на информация между данъчната и митническа администрация.”
Постъпило е предложение на комисията за нов § 44:
“§ 44. В чл. 237 се създава ал. 4:
“(4) Главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси.”
Постъпило е предложение от народните представители Нина Чилова и Валери Димитров за нови два параграфа.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създадат § 45 и 46 със следната окончателна редакция:
“§ 45. Член 238 се отменя.
§ 46. В чл. 245 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 съюзът “или” се заменя със запетая, а накрая се добавят думите “търговски представители или търговски пълномощници”.
2. В т. 3 след думата “договори” се добавя “с друг работодател”, а съюзът “и” се заменя с “или”.”
Има предложение на комисията за нов § 47:
“§ 47. В чл. 250 след думите “чл. 12” се поставя запетая и се добавят думите “чл. 12а, както и лицата, които по други закони имат достъп до служебната тайна”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 33, господин председател, комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на този параграф.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия параграф имаме един “подарък” за всички неизрядни данъчни служители.
Има предложение на комисията за нов § 48:
“§ 48. В чл. 261 се създава ал. 3:
“(3) Наказанията по ал. 1 се налагат на данъчен орган или орган на Агенцията за държавни вземания, който не спази установените срокове в този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте § 48.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 34 по номерация на вносителя за изменения в Допълнителната разпоредба комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте отпадането на § 34.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 49 със следната окончателна редакция:
“§ 49. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 13 се заличава.
2. Създават се т. 16 и т. 17:
“16. “изоставени в полза на държавата вещи” са вещи, които са иззети от данъчните органи и техният собственик при изземването не е известен и не ги потърси в 6-месечен срок от изземването или техният собственик при изземването е известен, но не ги потърси в 9-месечен срок от изземването.
17. “щателно и документирано издирване” означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи, съгласно изискванията на този кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага.”
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Като заличим т. 13, другите преномерират ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Става въпрос за номерацията?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Номерацията коректна ли е - пита господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, изясни се въпросът. Съмнението беше, че се заличава т. 13, а на нейно място не идва нищо. Но това е съобразено.
Моля, гласувайте за новия § 49.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще чета параграфите един по един, тъй като се изменят различни закони.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 35 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 50 със следната окончателна редакция:
“§ 50. Сроковете по § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба започват да текат от датата на влизане на закона в сила и по отношение на вещи, иззети преди тази дата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 50? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По следващия § 36 има предложение на народните представители Чилова и Димитров - параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като същият става § 51 със следната окончателна редакция:
“§ 51. В чл. 116, ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване накрая се поставя запетая и се добавя “както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201 от ДПК”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля да гласувате § 51.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, ще прочета § 37 и 38 заедно, защото по тях няма проблеми.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, като същият става § 52:
“§ 52. В чл. 17 от Закона за корпоративното подоходно облагане ал. 3 се отменя.”
Параграф 38 по номерацията на вносителя също се подкрепя от комисията, като той става § 53:
“§ 53. В чл. 16 от Закона за облагане доходите на физическите лица, ал. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези два параграфа? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 39 е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров - § 39 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Тоест комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 39 по номерацията на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Този параграф отпада.
За отрицателен вот – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): С една дума, без да отнемам от ценното време, отпадна един текст, който предвиждаше по писмено искане на директора на Агенция “Митници” и на директорите на регионални дирекции митническите органи да могат да получават информация, представляваща служебна тайна по ДПК, относно задълженията по данък добавена стойност и по акцизи. Струва ми се, че това е грешно и че такова право трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други отрицателни вотове няма.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, за успокоение на господин Пирински искам да кажа, че тези неща влязоха в Закона за митниците.
Постъпило е предложение на народните представители Чилова и Димитров за нов параграф за изменение на Закона за данък върху добавената стойност. Предложението е подкрепено от комисията.
Постъпили са и няколко други предложения по време на второ четене в комисията от Министерството на финансите, които също са подкрепени.
Господин председател, чета окончателната редакция на § 51, което е раздадено на народните представители в едно от предходните заседания като добавка към доклада.
Окончателна редакция за § 54:
“§ 54. В Закона за данък върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точка 18 се изменя така:
“18. “щателно и документирано издирване” означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи, съгласно Данъчно-процесуалния кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага.”
б) Създават се точки 20, 21, 22 и 23:
“20. “отпадъци от черни и цветни метали” са металните производствени, битови и строителни отпадъци по смисъла на Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

21. добив на отпадъци от черни и цветни метали е всяка услуга, в резултат на която се образуват метални битови, строителни или производствени отпадъци;
22. обработка на отпадъци от черни и цветни метали е всяка услуга по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на металните отпадъци без изменение на химическия им състав;
23. преработка на отпадъци от черни и цветни метали е всяка услуга, която променя свойствата или състава на отпадъците като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.”
2. В чл. 29, ал. 7 думите “превозни средства” се заменят с “леки автомобили, освен ако при вноса им в страната са били нови”.
3. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 числото “52” се заменя с “52б”;
б) в ал. 2, т. 3, числото “52” се заменя с “52б”
4. Създава се чл. 52б:
“Доставки свързани с метални отпадъци
Чл. 52б. Доставка, свързана с метални отпадъци, по смисъла на този закон е:
а) доставка на битови, производствени или строителни отпадъци от черни и цветни метали;
б) доставка на услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по буква “а”.
5. В чл. 58б се правят следните допълнения:
а) в заглавието накрая се добавя “и ускорен срок за възстановяване”;
б) в ал. 1 след думите “чл. 58а” се добавя “и 10-дневния срок за възстановяване по чл. 77, ал. 2”;
в) в ал. 3, т. 4 след думата “внася” се добавя “и/или закупува”.
6. В заглавието на чл. 58в накрая се добавя “и ускорения срок за възстановяване”.
7. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 се създава ново изречение трето:
“В случаите, когато обстоятелствата по предходното изречение са налице и лицето е получило разрешение по чл. 58б, срокът за възстановяване е до десет дни от подаване на справката-декларация”.
б) досегашното изречение трето става изречение четвърто;
в) в ал. 3 думите “в подадената справка-декларация” се заменят с “по ред, определен в правилника”.
8. В чл. 81 се създава ал. 6:
“(6) Алинея 4 не се прилага в случаите по ал. 5, т. 5.”
9. В чл. 102, ал. 4 думите “Главна дирекция “Национален център по метрология” към Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Държавната агенция за метрология и технически надзор”.
10. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 5а:
“§ 5а. (1) В случаите, когато дружества, дерегистрирани по закона в производство по несъстоятелност, сключат приватизационна сделка и производството по несъстоятелност бъде прекратено, се регистрират отново и подават опис за наличните активи към датата на повторната регистрация, който съдържа:
1. списък на активите и начисления данък върху тях към датата на дерегистрация;
2. списък на наличните активи към датата на повторната регистрация, за които е начислен данък по повод дерегистрацията и размера на данъчния кредит.
(2) За активите по ал. 1, т. 2 лицата по ал. 1 имат право на данъчен кредит, независимо дали начисленият данък по повод дерегистрацията е ефективно внесен.
(3) Правото по ал. 2 възниква с подаването на описа по ал. 1 и се упражнява в първия данъчен период след датата на повторната регистрация, като данъчният кредит за активите по ал. 1, т. 2 не се посочва в дневника за покупки и в справка-декларацията, а с размера на данъчния кредит се намаляват данъчните задължения, възникнали на основание закона по повод дерегистрацията.”
Господин председател, с това приключихме изменението на ДДС и предлагам да спра дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки?
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по отношение на тези прочетени точки от ДПК, в Комисията по бюджет и финанси е имало определен спор. Аз смятам, че този проблем трябва да бъде изнесен на вниманието на народните представители днес публично.
Нормално е, когато се променя един закон, за онези съществени промени в него, които третират други закони, имат някаква връзка с други закони, в преходните и заключителните разпоредби да има препратки към онези закони, чиито текстове трябва да бъдат променени, за да се съобразят с току-що приетите промени в съответния закон. Предполагам, че това всички юристи добре го съзнават. Никой не би могъл да протестира, когато в един закон, променяйки определена норма, тази норма трябва да бъде транслирана към съответните закони, които не регламентират същата ситуация по този начин. Това – да.
Когато обаче в един процесуален закон, какъвто е ДПК, се правят промени в материални данъчни закони, това не е особено приемливо. Независимо от това, променените норми трябва да се отразят и на другите места, приемаме това, добре, съгласяваме се да променим и други закони. Когато обаче промените в другите закони нямат нищо общо с променените норми на закона, който сега е на вниманието на народните представители, тогава влизаме в една определена колизия – наместо да се внесе по съответния ред закон за изменение и допълнение на съответния материален закон и тази норма да се промени по реда и начина, който постановяват и Конституцията, и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, при промяната на един закон това се ползва, за да се променят редица други закони с текстове, които не кореспондират и нямат нищо общо с промяната на съответния закон, която днес ще стане факт, примерно.
Това е едно действие, което не може да бъде прието от никого. Това е действие, което не може да бъде предмет на парламентарна практика в българския парламент. Има Закон за нормативните актове. Има редица действащи норми, които не позволяват това да става. И въпреки това сме свидетели как в Данъчния процесуален кодекс са налице точно такива промени и сме на път да направим промени в много други закони.
Едно е процедурата. Аз казвам, че протестирам срещу тази процедура категорично и съм убеден, че вие знаете, че съм прав. Друго е смисълът на това, което се иска да се промени. Аз не възразявам по отношение на смисъла. Смятам, че е правилно. И едната, и втората норма, която третира промяна в Закона за данъка върху добавената стойност, според мен са нужни. Правилни и справедливи са тези промени, особено що касаят възстановяването на възможността да получава данъчен кредит едно предприятие, което е било дерегистрирано по ДДС и сега в процедура по несъстоятелност, в резултат на оздравителен план, му се дава шанс да изскочи от трапа. Давайки му шанс да изскочи от трапа, задължително трябва да му се даде възможността да тегли данъчен кредит, тоест тази норма според мене е правилна като съдържание. Но като процедура е абсурдна! И аз се питам докога българският парламент ще подценява процедурите, докога ще два накъсо тези процедури? Дори, пак казвам, и по такива поводи, които са правилни и справедливи.
Има си ред, има си начин. Защо не постъпихме по този ред, по този начин?
Спомняме си, че миналата година почти цялата есен, също по миналата година, парламентът нямаше работа. До ден-днешен – вече почти година и половина след това, непрекъснато се нарушават процедурните правила на българския парламентаризъм.
Втората норма също е правилна. Не може една държава да си позволи да възстановява данъчен кредит при едно събитие, едно-единствено събитие, да възстановява данъчен кредит 5-6 пъти повече, отколкото е данък добавена стойност, който е събрала пак за това събитие или за този род сделки. Не може да внасяш данък добавена стойност за 20 милиона, а да теглиш насреща за 120 милиона! Това е абсурд!
Така че за мен и двете норми са правилни, но процедурно не се действа правилно, а грешката в процедурата, постоянното нарушение, рано или късно довеждат до много сериозни проблеми. Затова аз ще се въздържа от гласуване за тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Напълно прав сте, господин Радев. За съжаление, това не се случва за първи път! Но сте прав, прав сте!
Има ли други бележки? Имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз уважавам много господин Радев, но не уважавам двоякия подход, който много пъти е демонстрирал от тази трибуна.
Доколкото разбрах, не спорим по текстовете, а по процедурата.
Искам да обърна внимание на това, че поне по моя справка, при тогава действащия финансов министър – през 1999 г., с Преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс е приет цял един Закон за държавните вземания. Това е било по настояване на тогавашния финансов министър, не знам кой е бил той по това време.
Както казва господин председателят – акад. Сендов, това е практика – не знам дали е добра или лоша, която изчиства някои празноти в законодателството. Давам ви типичен пример, на който обърна внимание и президентът, когото всички ние уважаваме – със Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, приет преди два или три месеца, изменихме един параграф в Закона за държавния бюджет за 2003 г. Защо? Защото това беше първият закон, който чакаше тук да бъде приет на второ четене с оглед на една нелепица, предложена от колега от ОДС и минала ей така, между другото. И нямаше просто смисъл да спорим дали е процедурно допустимо или не е.
Обърнете внимание на следващия параграф - § 55. С този закон променяме една алинея в Закона за "Държавен вестник" по молба на финансовия министър и на уважавания от всички нас проф. Герджиков, тъй като пък закрихме фондовете, какъвто фонд е и "Държавен вестник". Така че аз си мисля, че господин Радев вероятно теоретично е прав, но от чисто практическа гледна точка мисля, че съвсем спокойно бихме могли да гласуваме тези текстове. Още повече – казвам, че не са прецедент не само в това Народно събрание, но и през 1999 г. С такъв параграф е приет цял един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика можете да вземете думата, да, имаме време.
Имате думата, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Искров, не се чувствайте длъжен да заставате винаги на амбразурата и да разголвате гърди тогава, когато днешното Народно събрание, днешното мнозинство явно греши. И, когато ви го казваме съвсем добронамерено, въпреки това Вие по стар навик непрекъснато се опитвате да търсите някъде другаде отговорността или пък да прехвърляте към това, кой какво е правил.
Кой каквото го е правил, го е правил! Сега вие отговаряте, вие управлявате и вие носите пълната отговорност за това, което става в Народното събрание. И ние ви го казваме съвсем добронамерено. Не се чувствайте ангажиран да гасите пожари, защото по този начин много лесно ще се стигне до един случай, в който – как да ви кажа, чувството за отговорност на днешните управляващи абсолютно ще се заличи, стига да намерят някакъв прецедент в миналото, че вече това се е случвало някога. Там, преди 5 години, имало някаква яхта. Там едни са се возили на тази яхта. Нали, понеже имало такъв прецедент, да не обърнем внимание на сегашния прецедент! Пак яхта. Пак хора. Пак закуски, обеди, вечери и т.н.
Аз казвам: не търсете прецедента, вгледайте се във вашата отговорност, в това, което днес правите, защото Вие и вашите колеги утре ще носите отговорност за това, което сега сте сътворили!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Колкото и вие я носите сега!… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика желаете ли думата, господин Искров?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз бях красноречив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други бележки по този параграф?
Ако няма, моля да гласувате.
Гласували 97 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:Уважаеми господин председател, има предложение на комисията за нов § 55, по който току-що опонирах на господин Радев.
"§ 55. В Закона за "Държавен вестник" в чл. 13, ал. 3 се отменя."
Има и предложение на комисията за нов § 56 със следното съдържание:
"§ 56. За неприключилите производства по обжалване на данъчни ревизионни актове пред регионалния данъчен директор, срокът по чл. 120, ал. 1 започва да тече и разпоредбите на чл. 121, алинеи 4 – 7 се прилагат от влизане на този закон в сила."
Предложение на комисията за нов § 57, колеги, който не е в раздадения ви текст. Той е във връзка с приетото облагане на черни и цветни метали.
Чета окончателния текст:
"§ 57. (1) Разпоредбите на § 54, т. 3 относно чл. 33 и т. 4 относно чл. 52б се прилагат от началото на данъчния период следващ месеца, в който влиза в сила този закон.
(2) Лицата, осъществяващи дейност по чл. 52б, имат право на данъчен кредит по досегашния ред за получените от тях стоки и услуги от внос или по облагаеми доставки до началото на данъчния период по ал. 1.
(3) Лицата по § 54, т. 10 относно § 5а, ал. 1, регистрирани повторно преди влизане в сила на този закон подават описа по ал. 1 и упражняват правото си по ал. 2 и 3 в 30-дневен срок, считано от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези текстове? Не виждам.
Моля да гласувате по следните три параграфа – от 53 до 57 включително.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети и окончателно е приет целият закон.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -законопроект за ратифициране на Протокола за адаптиране на търговските аспекти на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, отчитащ резултатите от преговорите между страните за нови взаимни селскостопански концесии.
Заповядайте, господин Радев, за процедурно предложение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
По обедно време редиците на Народното събрание рязко оредяват. В момента едва ли има и 50 човека в залата.
Моля да предложите на народните представители да заемат местата си в залата и ако видимо не се постигне необходимият кворум, да направите след това поименна проверка на присъствието на народните представители в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за поименна проверка.
Няма да я направя, защото е очевидно какъв ще бъде резултатът. (Смях и оживление в залата.)
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 24 април 2003 г., четвъртък, от 14,30 ч.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отменя предварително обявеното заседание за днес.
Комисията по околната среда и водите отлага обявеното за днес заседание от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 7 май от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,42 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Георги Анастасов