Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограмата за работата на Народното събрание за седмицата 24-26 юли 2002 г. Извън предложението за програма през седмицата, представено от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили три предложения за включване в дневния ред.
Първото предложение е проекторешение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянна Комисия за борба с корупцията. Това предложение е подписано от 6 народни представители. То е разпределено на Комисията по правни въпроси, но няма становище на комисията. Това е основание проекторешението да не бъде включено в програмата за работата на Народното събрание през тази седмица, но независимо от това го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 101, против 89, въздържали се 4.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на НДСВ моля да бъде прегласувано това предложение. Ние сме заявили нашето становище, че искаме да бъде създадена постоянна подкомисия по този въпрос, която разполага със съответния капацитет. Още повече, че създаването на една постоянна комисия не разполага нито с бюджет, нито с възможности да заработи веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението, внесено от 6 народни представители, за включване като точка в дневния ред проекторешение за създаване на постоянна Комисия за борба с корупцията. Няма доклад на водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 103, против 96, въздържали се 5.
Следващото предложение е за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, внесено от народния представител Благовест Сендов. Няма доклад на Комисията по икономическата политика, на която законопроектът е разпределен.
Заповядайте, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, и в този случай имате формално право да не поставите моето предложение на гласуване, но при добро желание, както в предишния случай, можете да го поставите. Става въпрос за следното. Беше обявено, че Пловдивският панаир в Пловдив ще бъде приватизиран, като 49 процента от акциите ще бъдат продадени на борсата. В Пловдив има високо напрежение против това решение на правителството. Искам да ви уведомя, че против това решение на правителството са и Коалиция за България, и СДС, и много други политически организации. Тези политически партии и движения не са против приватизацията въобще, но са против необмислена и нецеленасочена приватизация. Пловдивският панаир не е просто едно предприятие, той е витрината на България. Той е създаден, за да подпомага българската индустрия и българските производители. Неговата популярност у нас и в чужбина е значителна – от 300 международни панаира, които са в Международното обединение на панаирите, той се намира на 17 място, има право на четири гласа при определяне къде да се състои следващото ЕКСПО в света.
Въобще не може Пловдивският панаир да се третира като едно обикновено предприятие. Затова ние внасяме този законопроект, който се състои само от един ред – в Закона за приватизация и следприватизационен контрол да се премести Пловдивският панаир от един списък в друг списък и по този начин да има възможност за обсъждане на тази приватизация, като при продажбата на Пловдивския панаир в приватизацията да участват такива купувачи, които са заинтересувани от неговото запазване като панаир. Имаме случай с панаира в Лайпциг, който е купен, след това е преместен и само земята е продадена два пъти по-скъпо, отколкото е купен панаирът. Не искаме това нещо да се случи с Пловдивския панаир. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Тъй като на Председателския съвет обсъждахме този въпрос, вносителят на това предложение господин Сендов е съгласен то да бъде включено следващото седмица, след като има становище на Комисията по икономическата политика. Затова с негово съгласие няма да подлагам предложението на гласуване, а ще го подложа на гласуване следващата сряда.
За процедурно предложение – господин Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Използвам правото да поставя процедурен въпрос, за да Ви информирам, че официално чрез председателя на Народното събрание съм помолил председателя на Комисията по икономическата политика днес въпросът да бъде включен в заседанието на нашата комисия. Мисля, че едва ли някой от Комисията по икономическата политика ще възрази това да стане. Така че утре ние вече бихме могли да имаме становище – положително или отрицателно, по проекта за закон. Ще минат 24 часа и формално той може да бъде разглеждан в петък.
Ако считате, че тази информация помага за това да прецените дали да поставите въпроса на гласуване, моля да го направите. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Председателят може да го включи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз бих могла да го предложа до края на седмицата, според натовареността на работата през нея, на основание чл. 40, ал. 7, така че няма проблем да влезе в програмата, при положение че има воля за това.
Следващото предложение е направено от народния представител Любен Корнезов – законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. По това предложение също няма доклади на комисиите, на които е разпределен.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Това предложение е направено от името на Парламентарната група на Коалиция за България и като един от вносителите на този законопроект накратко искам да мотивирам неговото включване в седмичната програма.
Добре известни са тежките проблеми на българските земеделски производители, особено актуален сега е въпросът с начина на изкупуване на зърното, но темата е по-широка. И въпреки че няма становище на Комисията по земеделието и горите, този въпрос беше обсъждан преди няколко месеца в тази комисия и от нейни членове, и от представители на Министерството на земеделието и горите. Беше декларирано намерение, че в скоро време, а то отдавна премина, ще бъде предложен начин, по който да се възстанови подпомагането на българските земеделски производители.
Нашият законопроект поставя три основни въпроса:
Първият е за установяване на защитни изкупни цени на хлебното зърно и на кравето мляко.
Вторият е за гарантиране на определен размер на постъпленията във Фонд “Земеделие”.
Третият е за създаване на по-добри възможности на земеделските производители да могат да предлагат своята продукция на общинските пазари.
Смятам, че и трите въпроса са много актуални и затова ние настояваме този въпрос да бъде включен в седмичната програма. Предлагам това да стане като т. 10 от предложения проект за програма за работата на Народното събрание през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от председателя на Парламентарната група на Коалиция за България.
Гласували 197 народни представители: за 99, против 91, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моето процедурно предложение е точката за решението за създаване на постоянна Комисия за борба с корупцията да бъде включена като първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да бъде включена, тъй като няма доклад на водещата комисия.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това не е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо ще гласуваме програмата за седмицата, а след това - размяната в точките.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура, но как за първа точка, след като не сме гласували още точките досега. Още не сме гласували програмата, господин Китов.
“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 24 – 26 юли 2002 г.

1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Милена Милотинова и група народни представители.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносители Министерски съвет; Евгения Живкова и група народни представители.
3. Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия, с вносител Министерски съвет.
4. Проект за решение за разрешаване транзитното преминаване през територията на Република България на военни контингенти, военно имущество и техника на Украйна за участие в многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР) в Косово.
5. Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб от Българската армия за участие във второто активиране на Черноморското оперативно съединение “Черноморски сили” и разрешаване посещението на чужди военни кораби в пристанище Варна.
6. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на подразделение от Специалните сили на Въоръжените сили на Съединените американски щати в състав 15 военнослужещи със специално оборудване, боеприпаси и въоръжение на територията на Република България за участие в учението “Август 2002”.
7. Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб от Българската армия за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество – 2002”, в териториалните води на Република Турция, с вносител Министерски съвет.
8. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, с вносител Министерски съвет.
9. Избор на членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
10. Проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование “Висше училище по застраховане и финанси” със седалище София, с вносител Министерски съвет.
11. Проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж “Телематика” със седалище Стара Загора.
12. Проект за решение за преобразуване на самостоятелен частен Колеж по икономика и бизнес администрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование “Международно висше бизнес училище” и със седалище Ботевград.
13. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за движението по пътищата.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, с вносители Министерски съвет; Хасан Адемов.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
18. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
19. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
20. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване, с вносител Министерски съвет.
21. Второ четене на законопроекта за държавния дълг.
22. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
23. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия.
24. Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие /AFD/, с вносител Министерски съвет.
25. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване – Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на р. Дунав между Република България и Румъния в района на Видин – Калафат. Вносител е Министерският съвет.
26. Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г., с вносител Министерски съвет.
27. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) за сътрудничество при оказване на помощни действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия, с вносител Министерски съвет.
28. Парламентарен контрол.”
Само ви уведомявам, че на Председателския съвет беше взето решение да има извънредно заседание с парламентарен контрол в събота, но това е нещо, което не подлагам на гласуване в момента.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Имам направено процедурно предложение, което не подложихте на гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди процедурното предложение трябва да гласуваме програмата така, както я прочетох. (Шум и неодобрителни реплики от ПСОДС.)
Не мога, в момента, в който вече съм в режим на гласуване и съм прочела програма, която подлагам на гласуване, да правите процедурно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не обявихте новата десета точка, която беше приета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тя беше приета. Защо да я прочета? Вашата точка беше гласувана и беше приета. Ще изчакаме доклада на комисията и ще влезе в дневния ред.
Моля, гласувайте програмата за работата на Народното събрание за периода 24 – 26 юли.
Гласували 189 народни представители: за 139, против 30, въздържали се 20.
Програмата се приема.



Новопостъпили законопроекти.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата?
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Имаше предложение за т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 1 не мога да гласувам, тъй като вече съм гласувала програмата на Народното събрание с последователността, с която беше гласувана. (Шум и реплики от ОДС.) Освен това няма становище на водещата комисия, което е достатъчно формално основание това да не бъде първа точка от дневния ред. (Шум и реплики от ОДС.)
Процедурно предложение, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имаше процедурно предложение, което Вие отказахте да подложите на гласуване. Всички народни представители чухме, че първо ще гласуваме дневния ред, който е предложен от мнозинството, а след това ще има и процедурното предложение, направено от господин Китов.
Госпожо председател, Вие нарушавате правилника, като отказвате да изпълните задължението си, което всъщност произтича от правилника по искане на народни представители за разместване в дневния ред. Практически Вие въобще отказвате да подложите на гласуване коя точка коя да е в дневния ред и с процедурни нарушения от Ваша страна правите отказ. По-добре заявете, че всъщност нямате политическа воля за създаване на Комисия за борба срещу корупцията. Зад това всъщност се крие съвсем ясно политическо действие от страна на мнозинството, което се прикрива под процедурни нарушения от Ваша страна и отказ за изпълнение на правилника само затова, защото имаше едно друго мнозинство днес в пленарна зала, което иска да се бори с корупцията. (Ръкопляскания от ОДС.)
Затова Ви моля да изпълните задължението, което произтича от вашия правилник, и да подложите на гласуване процедурата, която направи господин Китов. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за политическото изказване под формата на процедурно предложение, госпожо Михайлова.
Основанието да не го подложа на гласуване беше чл. 73, ал. 1 от правилника… (Шум и реплики от залата.)
Недейте да викате от залата, защото ще започна да налагам дисциплинарни наказания. (Шум и реплики от залата.)
Съжалявам, че не можах точно да цитирам текста наизуст веднага. Член 75 от правилника изрично поставя изискването за необходимостта от решение на постоянните комисии и разпределението им в 3-дневен срок от постъпването от председателя – това разпределение, което е направено. Така че след като изчакаме становището на комисията, съответно…
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: На коя комисия е разпределен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разпределен е на комисия. Как коя комисия? Не чухте ли на коя комисия? Сега ще ви кажа. (Шум и реплики от залата.) На Комисията по правните въпроси.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Защо? Какво има да решава комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как защо? Защото такъв е правилникът, така разпорежда чл. 75 от правилника. Не може в пленарна зала и никога досега в моята кратка едногодишна практика не съм наблюдавала случаи, в които сме разглеждали проекти за решения, законопроекти или каквото и да било друго действие, което да не е съпроводено от становище на водещата комисия.
Постъпилите законопроекти за периода 17-23 юли 2002 г. са следните:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Благовест Сендов и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища с вносители Стефан Данаилов и група народни представители. Водеща е Комисията по културата. Разпределен е и на комисиите по бюджет и финанси, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Милена Милотинова и група народни представители. Водеща е Комисията по медиите.
Законопроект за Националната агенция за приходите с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за посевния и посадъчния материал с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е на Комисията по икономическата политика; Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносители Кръстьо Петков и Емилия Масларова. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносители Недялко Калъчев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент на Кралските военновъздушни сили на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението “Самотна котка 2002” с вносител Министерският съвет.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на военнослужещи с личното си оръжие и военнотранспортна техника от състава на Почетната артилерийска рота на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Никола Богданов Николов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на временна проучвателна комисия по задграничните инвестиции и дейността на задграничните дружества с българско участие с вносители Лъчезар Тошев и група народни представители.

Искам да ви уведомя, че е постъпил препис от Указ № 265 на президента на Република България, заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за биологичното разнообразие.
Освен това, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народният представител Иво Атанасов оттегля законопроекта си за допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Има думата за процедура господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо председател, когато прочетохте дневния ред, в него Вие не прочетохте гласуваните предложения от залата да бъдат включени и под коя точка от дневния ред. Като съвносител на предложенията за извънредна комисия искам да ви кажа, че никоя постоянна комисия, която съществува в Народното събрание, не е минавала на предварително гледане в някаква друга комисия. Тъй като ние имаме желание да се създаде постоянна Комисия за борба с корупцията, смятаме, че други комисии не могат да се изкажат за това да се създаде ли или не комисия. Това е единствено волята на пленарната зала и на Народното събрание.
Затова аз правя моето процедурно предложение: при представянето на дневния ред Вие да предложите под кой номер да се разглежда предложението за създаване на постоянна комисия по корупцията и след това да подложите на гласуване предложението на господин Борислав Китов въпросът за Комисията за борба с корупцията да бъде поставен като т. 1 в дневния ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Още веднъж чл. 75, ал. 2 от правилника, който аз не мога да нарушавам. Постъпил е проект за решение. Изрично този текст от правилника разпорежда как проектът за решение постъпва в пленарната зала и е обект на дискусия и разглеждане. Предложението, което беше гласувано в пленарната зала, за да влезе в програмата за тази седмица, беше на господин Корнезов. Тъй като в изказването на господин Стоилов с аргументиране на предложението се съдържаше и неговото желание това да бъде т. 10 в дневния ред, автоматично тази точка става т. 10 от дневния ред, без да е необходимо изрично да поставям това отново на гласуване.
Останалото предложение, което беше прието, беше предложението за създаване на постоянната комисия, на което Вие, господин Нихризов, сте вносител и автоматично се нарежда хронологично накрая на дневния ред в гласуваната от нас програма.
Не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение да стане т. 1 в дневния ред, по простата причина, че чл. 75, ал. 2 изисква да има становище на комисията.
Нито веднъж досега в тази пленарна зала не е гледан никакъв акт на Народното събрание, по който няма становище на комисията.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение. Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за спазване на нашия правилник. Аз се страхувам, уважаема госпожо председател, че след няколко разговора Вас Ви подведоха. По въпроса, който беше предложен като процедурно предложение – проектът за създаване на постоянна Комисия за борба срещу корупцията да влезе като точка от дневния ред, без да минава през комисия, просто бяхте подведена. Защото въпросът не се решава от чл. 75, който е общият текст за проекти за решения, декларации и обръщения, но, ако сте забелязали, по-нататък в нашия правилник има конкретни текстове, които решават този въпрос. В Допълнителните разпоредби - § 1 от нашия правилник, е казано: “Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.”
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): И това не трябва да мине през комисия?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Един момент, господин Дончев. Ще Ви обясня. И Вие не познавате правилника. Пък хубаво е да се научи най-после този правилник, вече една година работи това Народно събрание.
Очевидно, създаването на нова постоянна комисия означава промяна на правилника, защото нашият правилник определя броя и вида на постоянните комисии. И, ако сте прочели § 1, има и ал. 2 - “Предложението се внася за пленарно обсъждане в 14-дневен срок от постъпването….”. Никъде не е казано, че трябва да се разглежда от постоянна комисия, няма как да се разглежда, защото няма как една постоянна комисия наистина да се произнася дали да има друга постоянна комисия. Неслучайно нашият правилник не съдържа такова изискване. Щом ние сме в 14-дневния срок, значи във всеки един момент 14-дневният срок е крайният срок, може да се постави, аз моля наистина да поставите отново на гласуване това предложение за промяна на нашия правилник да бъде т. 1 от седмичната ни програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече имаше гласуване по това предложение, не мога да го приема като прегласуване. (Шум и реплики в групата на ПСОДС.) Мисля, че дори и да се приеме, че сте попаднали в хипотезата на § 1 от Допълнителните разпоредби, предложението се внася за обсъждане в пленарната зала в 14-дневен срок, а Народното събрание не е длъжно да го гледа като т. 1 от дневния ред. (Шум и възражения в блока на ПСОДС.)
Ако приемем, и аз смятам, че се намираме в хипотезата на чл. 75 от правилника, където за решение е необходимо становище на комисия, мисля, че повече няма смисъл да коментираме този въпрос.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, с вносител Милена Милотинова и група народни представители.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На 21 срещу 22 този месец до манастира “Св. Пантелеймон” в село Добринище беше убит по особено жесток начин отец Стефан Камберов.
Предлагам, госпожо председател, да поканите народните представители с едноминутно мълчание да почетем паметта на този новомъченик на Българската църква. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Приемам, че е Ваше предложението, господин Тошев.
По предложение на господин Тошев, едноминутно мълчание. (Всички народни представители стават. Едноминутно мълчание.)
Госпожо Милотинова, моля да представите доклада на Комисията по медиите по постъпилия законопроект.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по медиите относно законопроект за
изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията № 254-01-61, внесен от народния представител
Милена Милотинова и група народни представители
на 17 юли 2002 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 19 юли 2002 г., Комисията по медиите разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 254-01-61, внесен от Милена Милотинова-Колева и група народни представители на 17 юли 2002 г.
На заседанието присъстваха членовете на Комисията по медиите, съвносителите на законопроекта, членове на Комисията за регулиране на съобщенията, на Съвета на електронни медии, както и представители на неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 254-01-61 беше представен от името на вносителите от народния представител Иван Павлов.
Със законопроекта се предлага създаването на Стратегия за радио- и телевизионна дейност, която да очертае основните насоки на държавната политика в областта на електронните медии и да създаде необходимата яснота и прозрачност на честотното планиране и на лицензионния процес. Изработването на такава стратегия от органите, на които държавата е възложила регулацията в областта на медиите – Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии, и одобрението й от Народното събрание е проекция на конституционното право и задължение на държавата да управлява и да разпределя радиочестотния спектър.
Стратегията трябва да създаде дългосрочна визия за развитие на радио- и телевизионната дейност, съобразена с интересите на цялото общество и с обективната ограниченост на честотния ресурс, както и да обвърже лицензионния процес с принципите на гарантиране на плурализма на медийната среда и на икономическата обосновка при разпределянето на свободните честоти.
Съобразяването на медийната регулация и по-конкретно на процеса на лицензиране със стратегията е в съответствие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията и гарантира равнопоставеността на стопанските субекти, които ще участват в конкурсите за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, при ясни и предварително обявени условия, при спазване на принципите на равнопоставеност, конкурентоспособност и прозрачност.
След проведена дискусия и гласуване беше прието следното решение. С 9 гласа “за”, 0 “против” и 2 “въздържали се”, комисията подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 254-01-61, внесен от Милена Милотинова и група народни представители и предлага на народните представители да приемат на първо гласуване този законопроект.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
От името на вносителите ще представи ли някой законопроекта?
От шестимата народни представители, които са вносители на законопроекта, някой ще вземе ли отношение по него? Госпожа Милотинова е вносител, но изчете доклада на водещата комисия и се изказа в това си качество.
Няма желаещи.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, законопроектът, който е внесен от колегите от НДСВ и ДПС е много кратък, но много интересен.
На пръв поглед той може да се приеме, защото какво по-хубаво от това – да се създаде някакъв ред, организация и правила в медийния сектор, в медийната сфера? Сега съществуват десетки, може би стотици радио- и телевизионни станции, някои от тях законни, други полулегални, трети никога не са излъчвали на законно основание. Така че няма нищо лошо в това да има една стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност в България.
Но нали затова съществува Съветът за електронни медии, избран от нас, от пленарната зала и от президента преди по-малко от година? Нали една от задачите на СЕМ е именно да прави такава стратегия? Прехвърлянето на този въпрос в пленарната зала не е ли жълт картон към СЕМ? Не означава ли това, че току-що избрани и назначени членовете на СЕМ, ние вече им нямаме доверие и искаме пленарната зала да приеме една стратегия, която те да изпълняват?
Може ли Народното събрание да наложи една стратегия на независимия орган, какъвто е СЕМ? Вярно е, че парламентът е приемал енергийна стратегия, Стратегия за здравеопазването, а може би и някои други стратегии, за които в момента не мога да се сетя, но е ставало дума за задължения, предвидени в тези стратегии, за държавата и за различни държавни органи. Обаче парламентът има ли стратегия в системата на правораздаването? Може ли парламентът да наложи на независимата съдебна власт някакви стратегии в това отношение? Разбира се, че не може. И затова на мен ми се струва, че не може да се наложи някаква стратегия и на независимия по закон СЕМ.
Може би ще се каже, че Съветът за електронни медии заедно с Комисията за регулиране на съобщенията сам изработва тази стратегия и в предвидения в закона 3-месечен срок я внася в Народното събрание за одобрение. Но самият факт, че СЕМ ще дотича дотук, за да предложи изработената от него стратегия за одобряване в пленарната зала, вече според мен накърнява в някаква степен независимостта на СЕМ – такъв, какъвто той би трябвало да бъде по закон.
Честотно планиране има и сега. СЕМ и сега има право да изисква от Комисията за регулиране на съобщенията свободните честоти. По Конституцията държавата има суверенни права върху радиочестотния спектър, тъй като това е ограничен ресурс. Свикнахме да използваме тази дума в единствено число, макар и граматически да не е правилно. Държавата в лицето на своите органи всяка година може да планира едни честоти за военни нужди, други – за ръководството на въздушното движение, трети – за мобилните оператори и т.н., и т.н. Честотите, които държавата смята, че са свободни, ги предоставя на СЕМ за конкурси за радиоразпръскване. Така суверенните права на държавата се спазват. Тя се произнася кои от честотите могат да бъдат използвани за радиоразпръскване.
Оттук нататък, според мен, работа на СЕМ е да решава по какъв начин ще обявява конкурси и кой ще побеждава в тези конкурси за съответните честоти. Но да се опитваме предварително да приемем стратегия и на базата на тази стратегия да се разпределят честотите, ми се струва като накърняване на независимостта на СЕМ.
Бих се съгласил с една такава стратегия, ако имаше консенсус по нейното приемане или по-скоро по приемането на закона, който предвижда създаване и одобряване на такава стратегия. Но очевидно консенсус няма. Вече чухме, че Съюзът на демократичните сили, неговата парламентарна група ще гласува “против”. Групата на Коалиция за България ще се въздържи. При това положение и самият закон, и стратегията ще бъдат приети от парламентарното мнозинство. Това още веднъж подчертава опасенията от посягане към независимостта на СЕМ, след като той ще трябва да изпълнява една стратегия, приета не с консенсус от пленарната зала, а утвърдена от правителственото мнозинство, т.е. чрез тази стратегия правителството ще може да прокарва своята воля и да предписва поведение на независимия по закон СЕМ.
Допускам, че намеренията на вносителите не са такива, госпожо Милотинова. Допускам, че нямате такива намерения. Вие сте нова политическа сила и имате мегдан да грешите достатъчно. Но политическата сила, която представлявам аз, има немалко грехове във взаимоотношенията си с медиите. И този, който се е парил от прясното мляко, духа и киселото. Така че, предвид на всички тези опасения, ние намираме за необходимо да се въздържим по този законопроект.
Разбира се, ако стратегията, която ще бъде представена от СЕМ и от КРС, заслужава нашата подкрепа, си запазваме правото на един следващ етап да я подкрепим, да дадем тази подкрепа. Но засега опасенията ни са повече и това ни кара да се въздържим при това гласуване.

Между другото – а защо между другото? – тези три месеца, които се предвиждат за създаване на стратегия за радиотелевизионната дейност в България, ми се виждат малко. Но, от друга страна, ако се удължи този период, à през това време са спрени всички конкурси, това пък ми се вижда опасно. Така че за мен най-доброто нещо е да имаме достатъчно добри закони – Закон за радиото и телевизията, Закон за далекосъобщенията – ако трябва да поправяме тези закони, да ги усъвършенстваме и оттук нататък СЕМ да бъде в правата си на независим орган, да обявява конкурси за различни честоти за радио- и телевизионни оператори. Защото това е начинът да не се намесва която и да е политическа сила в работата на този независим орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, Вие сте член на Комисията по медии вече трети мандат, ако не се лъжа, и определено сте един от утвърдените експерти по отношение на медиите и законопроектите, които се опитват да регулират тази специфична обществена дейност.
Аз взех думата, за да Ви отправя реплика във връзка с основната теза, която защитихте в изказването си, че едва ли не изменението на закона, с което Народното събрание изисква разработването на стратегия за развитие на радио-телевизионната дейност и се самозадължава да приеме такава стратегия, по някакъв начин ще накърни правата на независимия регулаторен орган Съвет за електронни медии.
Аз не бих приел тази теза, още повече, че в нито един от текстовете на този кратък законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията по никакъв начин не се засягат функциите, дадени по закон на Съвета за електронни медии. Вносителите явно изхождат от разбирането на необходимостта да се разработи специална стратегия за развитието на радио- и телевизионната дейност, защото това, което сега наблюдаваме в радио- и телевизионното пространство, носи характеристиките на хаоса. Аз неотдавна разбрах, и то с изумление, че в малка България има цели 460 телевизионни оператори. Не мога да твърдя дали са много или малко. Може би са необходими 1460, може би са необходими 100. Но никой в тази зала няма да отрече, че това, което гледаме от екрана, е повече от ужасно.
Може би има логика в идеята в една цялостна стратегия да се заложат определени изисквания, определени критерии, по спазването на които Съветът за електронни медии ще си има своите неотменими права и функции. В този смисъл аз смятам, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията заслужава подкрепата на Народното събрание и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект именно защото ние нямаме абсолютно никакво съмнение, че този законопроект по какъвто и да е начин засяга свободата на словото, респективно функциите на Съвета за електронни медии.
Друг е въпросът, госпожо Милотинова…
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Това реплика ли е?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Последно изречение.
Като парламентарна група ние оставаме в очакване вие да изпълните едно свое обещание, с което внесохте в началото на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание предишния законопроект за изменение и допълнение на Закон за радиото и телевизията. Моля ви, проблемите са достатъчно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказване ли е това, господин Местан?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не, това е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще е малко трудно да е реплика за четири минути. Изказване ли е?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Оставаме в очакване да внесете един изцяло нов Закон за радиото и телевизията, защото това е обещание, с което предложихте на нашето внимание предишното изменение на Закон за радиото и телевизията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие настоявате това да е реплика, а не изказване?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Може и изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Милотинова.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това беше реплика и искам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Хайде, изказването на господин Местан е реплика.
Имате думата за втора реплика.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Реплика на господин Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да направите реплика на господин Местан. Ще направите реплика на господин Атанасов.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Попитах уважаемия господин Атанасов дали иска да направи дуплика на репликата на господин Местан. Но все едно, може би ще събере двете реплики в едно и ще направи дуплика.
Уважаеми господин Атанасов, Вие много правилно предположихте, че вносителите на този законопроект написахме тези текстове и ги внесохме с ясното съзнание, че трябва да се сложи ред и предсказуемост на медийния пазар. Трябва да има яснота, прозрачност и правила. Това, което неправилно допуснахте, е, че едва ли не искаме пленарната зала да изготви стратегия, а Съветът за електронни медии да я спазва, да я изпълнява. Няма такова нещо, господин Атанасов. Прочетете законопроекта, той е само от една страница – изключително кратък и ясен. Там се казва, че двата регулаторни органа – Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, изготвят тази стратегия, а Народното събрание я одобрява. И това го правим не за друго, а поради факта, че Конституцията е вменила на държавата като задължение да управлява радиочестотния спектър. Кой трябва да одобрява една такава стратегия, изготвена от двата независими регулаторни органа? Кой представлява държавата? Държавата, разбира се, се представлява и от Министерския съвет. Можем да запишем, че Министерският съвет разглежда и одобрява тази стратегия. Така, както беше по времето на Костов. Но ние изходихме от друга постановка на нещата – все пак Народното събрание е един много по-широко представителен форум. Именно затова предложихме Народното събрание да одобри тази стратегия, която ще бъде изготвена от СЕМ и КРС. И в крайна сметка мислим, че е крайно време наистина да се сложат правила на играта на медийния пазар, да има една прозрачност и предсказуемост.
Както добре чухте на заседанието на Комисията по медиите, самите регулаторни органи казаха, че това ще ги улесни. Самите те приветстваха тази идея. И аз не виждам защо при положение, че регулаторите не намират за нужно да я оспорват, вие намирате някакви опасения, които трябва да се изкажат. Тази стратегия отдавна трябваше да бъде изготвена, може би още преди десет години, защото липсата й предизвика абсолютен хаос на медийния пазар. Няма друга такава държава като България на европейския континент, която да има толкова много легални и нелегални радио- и телевизионни оператори. Дори не знаем точния им брой. Не мислите ли, че трябва да има яснота и предсказуемост?
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Днес реплики, дуплики и изказвания текат в един тон – по 5 минути.

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Струва ми се, че смесваме проблемите. Защо има незаконни радиотелевизионни станции? Затова че нямаме стратегия или затова че не се изпълнява законът? Или затова че самият закон позволява да има такива радиостанции? Или затова че в течение на 10 години се сменя няколко пъти типът разрешителни, които се издават за излъчване?
Защо има лошо качество на програмите? Това че няма стратегия ли е причината или това че операторът не изпълнява лиценза, който е получил, или това че Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии не следят за качеството на излъчваните програми и не следят за спазването на лицензите, на програмните схеми и т.н.?
Тогава аз се питам какво ще съдържа една такава стратегия? Планиране на честотите? Добре, това не се ли прави от държавния орган, а не от независимия орган? Не се ли прави от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията? Защото върху планирането на честотите и самите честоти държавата има суверени права. Какво друго ще съдържа тази стратегия? Критерии, по които да се провеждат вероятно конкурсите за честоти, но това не е ли работа на Съвета за електронни медии?
На мен ми се струва, че тази стратегия при всичките добри намерения, които отчитам, много трудно може да се напълни с някакво работещо съдържание, освен ако не се препишат “творчески”, както сме свикнали да се изразяваме, определени пасажи от Закона за радиото и телевизията и от Закона за далекосъобщенията. Дано да не се окажа прав, но ми се струва, че много трудно може да се направи нещо, което да е работещо, нещо, което да се спазва. А дали парламентът ще направи стратегия и ще я наложи на СЕМ или СЕМ ще я изработи и ще дойде тук да му бъде одобрена, както е записано в законопроекта – че СЕМ и КРС предлагат стратегията тук за одобряване – и в единия, и в другия случай това е накърняване на независимостта на този орган, според мен. Не плача за времето на Костов. Не съм забравил прословутата му реплика, записана от касетофона на в. “Монитор”, че СДС няма на кого да даде тази телевизия и че Стефан Димитров го е направил на маймуна и го е накарал да се почувства идиот… Не плача за това време, но не смятам, че е възможно да се създаде такава стратегия, която да реши проблемите.
Пазарът решава кой да се задържи. Парламентът прави правилата, създава законите. Ако тези закони не действат добре, значи или не се изпълняват, или самите закони не са качествени. Така че нека да променим законовата база, но да не се опитваме да слагаме рамки на един независим орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Първо, изненадан съм защо този законопроект не е разпределен в Комисията по транспорт и телекомуникации като втора комисия, тъй като, ако обърнете внимание в законопроекта на госпожа Милотинова и група народни представители, става дума за изменение и допълнение на чл. 105, 116 и 116а, които третират изключително използването на радиочестотен спектър. Разбира се, вътре в текстовете се споменава и Комисията за регулиране на съобщенията.
Прави впечатление и нещо друго. Законът за радиото и телевизията е най-често сменяният закон в рамките на една година. Вероятно това е четвърта поправка. Имаше определено опити чрез третия сектор – водиха се дискусии за промяна на Закона за радиото и телевизията и основно нещата опират до прерогативите на Съвета за електронни медии – независимия регулаторен орган, както впрочем е заложено и в този законопроект.
По същество, първо, искам да спомена, че такава стратегия съществува. Би трябвало тези, които са писали законопроекта, да прочетат много внимателно Закона за далекосъобщенията. Вътре в Закона за далекосъобщенията е упоменато, че съществува секторна политика в далекосъобщенията. Секторната политика, която действа сега, е обнародвана в “Държавен вестник” бр. 3 от 9 януари 2002 г. с решение на Министерския съвет. Вътре в секторната политика е взет под внимание Националният план за разпределение на радиочестотния спектър, на радиочестоти, на радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно използване между тях. Тази секторна политика представлява стратегия за използване на радиочестотния спектър на Република България във връзка, както се спомена, с чл. 18 от Конституцията за суверенните държавни права и други конституционни текстове, които се занимават със суверенните държавни права.
Защо и в Конституцията е заложено това право на държавата? Защото радиочестотният спектър, първо, има международно разпределение. Второ, свързан е с отбраната и сигурността на страната. Радиочестотният спектър се използва от редица други оператори, които са извън сферата на разпространението на радио-телевизионни програми и в края на краищата този сектор, много малък сектор, който се използва за разпространение на радио-телевизионни програми, се оставя на независимите регулаторни органи – на Комисията за регулиране на съобщенията и на Съвета за електронни медии.
Впрочем на базата на този принцип е дефинирана и независимостта – разбира се, не само в България - независимостта на двата регулаторни органа във връзка с използване на този малък, още веднъж подчертавам, сектор от радиочестотния спектър, отреден за граждански нужди. При всички положения обаче, когато говорим за това суверенно право, трябва да се съобразяваме и това го прави Комисията за регулиране на съобщенията, с редица изисквания – технически и технологични, за да няма съответно пречене на две честоти, мощности и пр., и да се осъществява т.нар. съвместимост.
Искам да ви кажа, че това, за което говоря – секторната политика, е чисто технологична задача. Не знам по какъв начин ще бъде представена тази стратегия в Народното събрание, но при всички положения става дума за инженерна задача, за техническа задача, за технологична задача, от която, както и да бъде написана стратегията от СЕМ и от Комисията за регулиране на съобщенията, няма как да се избяга или може би вносителите трябва да ни обяснят какво точно имат предвид по тази стратегия. Защото преди малко аз чух “стратегия в честотното планиране и лицензионния процес”. Госпожа Милотинова каза това: стратегия в честотното планиране и лицензионния процес. Мога да ви кажа, че това е безсмислие. От технологична гледна точка това изречение представлява едно безсмислие. Казвам ви: това са технологични задачи. Затова Министерският съвет е приел през 2002 г. тази секторна политика и в края на краищата тези граждански честоти, честотите за гражданско ползване са обнародвани – това е смисълът на прозрачността, и са дадени на регулаторните органи да оперират с тях.


Защо в Министерския съвет? Затова защото.. Тук няма в момента – от времето на Костов, от времето на Виденов… Оставете ги тези работа! Става дума за това, че в Министерския съвет се съгласува съвместното използване на честотите между Министерството на отбраната, между Министерството на вътрешните работи, отделя се, още веднъж казвам, този спектър и се дава на регулаторния орган. Както и да бъде написана стратегията, както и да бъде умувана, при всички положения ние от тази рамка не можем да излезем. Аз затова твърдя, че това е технологична задача и е безсмислие да се правят някакви нови стратегии.
Прави ми впечатление, впрочем това е най-опасното, в Преходните и заключителните разпоредби, че вие предвиждате да се прекъснат, да се прекратят лицензионните процедури. Казвате: в рамките на три месеца СЕМ съгласувано с КРС да представи на Народното събрание, но аз си мисля, че може да отиде този процес някъде към 5-6 месеца, не знам колко, докато влезе в сила стратегията. Значи, вие предвиждате да се прекрати цялата лицензионна процедура.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Ами, то я няма, господин Димитров!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако я няма лицензионната процедура, госпожо Милотинова, трябва да се обърнете към Съвета за електронни медии. Вие сте номинирали тези хора, които са там в момента. Вие тогава експертното начало пред големи скоби извеждахте и пр. И сега Вие твърдите, че регулирането се осъществява от съда. Но, това в края на краищата е работа на независимия регулаторен орган.
Изземват се функциите на този независим орган чрез тази практика, която предлагате в законопроекта. Значи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията представят за одобрение на Народното събрание някаква стратегия, която аз не знам вие как си представяте. Вие предлагате нещо, което други хора трябва да правят. Това предлагате. И в момента вашият законопроект казва: трябва да се изработи някаква стратегия, която обаче СЕМ и КРС да дадат за одобрение. Ами, ако Народното събрание не одобри стратегията, какво правим? Итерационен процес! Нова стратегия!
Ако и втората не я одобрим? Трета стратегия. Лиценцзионният режим през това време има ли го или го няма? Няма го. Така е записано в Преходните и заключителни разпоредби на вашия законопроект. И този, според мен, текст по отношение на прекъсване на лицензионния процес, съвместно с това, че СЕМ трябва да представи на Народното събрание, мога да ви кажа, че е политически натиск върху Съвета за електронни медии. Аз по никакъв друг начин не мога да тълкувам Вашите изказвания, че СЕМ не работи, това е непрекъснато в медиите, че съдебната власт е иззела функциите на регулаторния орган сега с тези текстове, които предлагате. Това е политически натиск върху Съвета за електронни медии.
Сега чувам, че Коалиция за България няма да подкрепи този законопроект. Ние също няма да го подкрепим. Оставате, разбира се, с Движението за права и свободи. Стана ясно, че то ще го подкрепи. Значи, в края на краищата нямаме тук единомислие по този важен въпрос. И при тези чести смени на Закона за радиото и телевизията в тази насока аз ви уверявам, че като непрекъснато говорите за схождане, за хармонизация с европейското законодателството, не знам за какво става дума! Вие на практика бягате непрекъснато от този процес.
В Европа толкова честа смяна на закони в такава деликатна сфера като електронните медии, аз искам да ми цитирате къде има. В рамките на една година – четири законопроекта влизат за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Да, господин Иво Атанасов наистина оттегли последния си законопроект, но този дебат непрекъснато за смяна на закона върви.
Наистина, ако сте декларирали, аз не знам, нов законопроект да вкарате, някакъв, да речем, радикално нов закон, направете го!
Политически натиск от страна на мнозинството върху Съвета за електронни медии – това е в момента нещото, което отчитаме и това, което виждаме. Да не говорим, още веднъж ви казвам, за новите конкурсни процедури, че щели да се открият на основание § 4, ал. 1 от вашия законопроект, след одобрението от Народното събрание на стратегията.
Освен това, ако наистина приемем този законопроект или, ако вие сте обмислили докрай нещата, трябваше в края на краищата да кажете няколко думи за секторната политика в областта на далекосъобщенията на Министерския съвет. Нея сега ще отменим ли? Действа ли тази секторна политика? Министерският съвет ще се съобразява ли с нея? Изземваме ли функциите на Министерския съвет? Аз имам такива въпроси към Вас: какво правим с действащата в момента секторна политика в областта на далекосъобщенията?
Така че тези са нещата, които са представени и те са изключително в разрез с принципите на независимост на регулаторните органи, каквито са Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии и опит, още веднъж казвам, на парламентарното мнозинство да оказва натиск.
Не е толкова важно, но аз все пак трябва може би да подчертая, че комисията е отменила редовното си заседание в сряда и този законопроект е внесен в 14,00 ч. в петък. Аз не мога да разбера какво става? Имаме Закон за Българската телеграфна агенция от група народни представители, който сме го внесли и който стои от няколко месеца. Вие на извънредно заседание в петък, в 14,00 ч. …. Ами, защо не направите на комисията в събота изнесено някъде навън заседание и съвсем да няма представителство на опозицията? Значи, не може така, с такива действия от страна на председателя на Комисията за електронни медии да се прокарват законопроекти. Затова е нямало наше представителство. Петък, вие знаете, че е най-неудобното време и особено, 14,00 часа!
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Работен ден е!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: След 14,00 ч. не е работен денят, госпожо Милотинова! Аз просто Ви препоръчвам да свиквате комисиите тогава, когато трябва и тогава, когато може да има присъствие. Иначе, оставам с впечатление, че не искате да има представителство в комисиите на опозицията.
Не можем да подкрепим, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател, този законопроект.
Още веднъж казвам, че този законопроект е политическо вмешателство в работата на независими регулаторни органи. Даже аз си мисля, че това ще има отглас и в съответните органи на Европейския съюз – този текст, както е разписан. Оттук насетне не може да няма някакво ехо!
Аз не знам какви неща пледирате в Европа, какво говорите, но имам тук информация, че има несъвпадане на информацията както по отношение на процедурата за освобождаване тогава на генералния директор на Българска телеграфна агенция, така и сега. В момента с такива законопроекти, писани на парче, писани на коляно, просто не можем да отидем към някакви по-добри схеми за правна регулация в медийното пространство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика имате думата, госпожо Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз наистина съм учудена – цяла България работи в петък след 14,00 ч., само господин Благой Димитров не иска да работи. Но, това е друг въпрос. (Оживление в залата.)
По отношение на това, което повторихте като рефрен няколко пъти, господин Димитров – за така нареченото политическо вмешателство. Оставам настрана моралното Ви право да коментирате подобни въпроси и това, което правехте в предишния мандат, защото не това е предмет на нашето обсъждане сега. Аз обаче не мога да не съм учудена, че Вие говорите за някакво политическо вмешателство, а онези, които би трябвало според Вас да са потърпевши от това вмешателство, казват, че това, което предлагаме, е много полезно, даже закъсняло. Може би трябваше да го предложите в предишния мандат, господин Димитров, имахте законодателната инициатива да направите това, но явно не е имало политическа воля да има прозрачност и предсказуемост на медийния пазар и ясни правила на играта, защото знаем как се раздаваха лицензиите. Знаем това!
Как ще отговорите Вие на въпроса, че ако има примерно едно запитване от страна на СЕМ към КРС, в което се задава въпросът свободна ли е честотата в Каспичан и тази честота се окаже свободна, но ако тази честота е част от по-голяма честота, включително от национална честота, трябва ли радиото или телевизията в Каспичан да “изяде” честотата за трета национална телевизия, господин Димитров? Ето затова трябва да има стратегия.
По отношение на това, което казахте за тъй нареченото политическо вмешателство, чудя се защо онези, които трябва да са натиснати, не се чувстват такива.
Тъй като Вие не работите в петък следобед, но цяла България работи и понеже СЕМ и КРС дойдоха на това заседание на Комисията по медиите, ще си позволя за всички, които не дойдоха като Вас, господин Димитров, да прочета тяхното становище. Ето какво е казала доц. Пешева – председател на СЕМ:
“Внесеният законопроект напълно съответства на професионалните изисквания за развитие на медийния сектор, които са валидни и в Европа” – понеже имахте питане и за Европа.
Госпожо председател, таксувайте го като изказване, защото не съм завършила тази реплика.
“Неслучайно – казва доц. Пешева - в работната група на СЕМ с другия регулатор – КРС, може би вече два месеца обсъждаме въпроса, че е нужна подобна стратегия, именно защото лицензирането трябва да се прави на светло, а не трябва да се прави на тъмно, с превръзка на очите”. Само не е добавено “както беше досега”.
Какво се казва по-нататък в становището на двата регулаторни органа? Какво казва председателят на КРС Георги Александров?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тя трансформира репликата си в изказване. Това стана току-що на микрофона, господин Соколов. Вероятно не го чухте.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Та какво казва Георги Александров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, за внесения законопроект? Че по този начин може да се постигне действително оптимално използване на ограничения честотен ресурс и че животът на регулаторите по този начин ще бъде много по-лесен. Да не говорим пък за живота на потенциалните кандидати за радио- и телевизионни оператори, които от десет години чакат една прозрачност и предсказуемост, а не раздаване на честоти под масата, господин Димитров.
Какво казва по-нататък КРС? “За нас – казват те – винаги е било проблем да се реши една честота дали ще се използва в рамките на един град и близките околности, дали ще бъде с регионален обхват и дали ще има респективно по-голям обхват”.
Това според вас не налага ли нуждата от подобна стратегия?! (Неясна реплика от народния представител Благой Димитров.)
Да, но регулаторите смятат друго, господин Димитров. Колкото и да се опитвате да им вмените това, което Вие мислите, очевидно е, че те са на друго мнение.
Що се отнася до тъй нареченото политическо вмешателство, не знам какво имате предвид при положение, че не някой еднолично, а Народното събрание, най-широкият форум в тази държава (знаем как се избира), най-представителният форум, който представлява цялото общество или поне би трябвало да е така, господин Димитров, то ако Народното събрание одобрява тази стратегия, кое би било вмешателството?! Нарочно не заложихме да я одобрява Министерският съвет, защото така нямаше да имате възможност да се изкажете по стратегията, господин Димитров. (Народният представител Благой Димитров ръкопляска от място.) А сега ви даваме тази възможност.
И последно, за вмешателството, нека да ви прочета част от едно писмо, където НИС на СДС иска среща със СЕМ. Какво е това, господин Димитров, как да го коментираме? НИС на СДС иска среща със СЕМ. Не депутатите, които са гласували за този Съвет за електронни медии, пардон, които не са гласували, защото така беше при СДС, а НИС на СДС. Това какво е? Не е ли политическо вмешателство? Ами утре Висшият съвет на БСП ще иска такава среща, висшият съвет на всички извънпарламентарни партии ще поиска такава среща. Как да коментираме това нещо?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Защо да не иска?
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за реплика, господин Димитров.
Госпожа Милотинова тръгна към микрофона с намерение да прави реплика. Така заяви, но в хода на изказването си каза, че прави изказване, а не реплика. Затова сега Вие имате право на реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Имам право първо на дуплика, а после на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква дуплика и реплика едновременно?!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, умолявам Ви коректно да водите заседанието, защото в движение репликите се трансформират в изказвания и прочее. Както уважаемата госпожа Милотинова трансформира репликата си в изказване, така аз мога да трансформирам дупликата си в реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно за това става въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Милотинова, когато в петък в 14,00 ч. народните представители пътуват за избирателните райони, те пътуват за среща с избирателите. Това също е работа.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Аз не казвам, че не е работа.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Все пак аз Ви препоръчвам да правите заседанията и да вкарвате такива важни законопроекти на редовни заседания, а не да ни пускате бележки, че редовните заседания се отменят и след това да ни изненадвате с такива законопроекти.
Нямам намерение да Ви чета лекции по радиотехника, защото казахте няколко изречения за радиочестотите (не мога да ги повторя), които от техническа гледна точка са безсмислици. Затова най-добре е ако се занимавате с конкретна специализирана материя, запознайте се и елате след това да говорите от трибуната. Това е специализирана материя и затова ми е неудобно от това, което чух. Национална честота, една честота, втора честота… Трябва наистина първо да се запознаете и след това да предлагате да се пишат стратегии за честотите. Не е толкова лесно да боравите с такива технологични задачи. Не е както да се говори на аутокюто пред екрана. По-трудно е.
По-нататък. Това, че Националният изпълнителен съвет искал среща, ами защо не изкарате един законопроект и да забраните на политическите ръководства на парламентарно представените партии да се срещат, да речем, с органи в държавата? Направете го.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Не става въпрос за това.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз внимателно Ви слушах. Овладейте нервите си.
Свършвам, госпожо председател.
Според мен не се държите адекватно на предизвикателствата, които съществуват в момента, поне на медийния пазар. Упражнявате политически натиск върху регулаторния орган. Това е нещото, което констатирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ ПСОДС: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Милотинова, Вие приписвате на стратегията почти чудодейни свойства. Примерите, които използвахте за работата на Комисията за регулиране на далекосъобщенията и на Съвета за електронни медии показват само едно – че те се страхуват да поемат отговорност и не прилагат дадените им пълномощия по закон. Примерите бяха абсолютно неубедителни и по никакъв начин не можете да очаквате, че с един документ, който принципно има съвсем друг характер (не знам дали сте чели стратегии, дали сте ги обсъждали и имате ли представа какво се съдържа в една стратегия), ще можете да дадете допълнителна сила и допълнителни пълномощия, освен да предизвикате още по-голяма бъркотия с този документ.
Затова според мен вниманието би трябвало да бъде насочено към по-строго спазване на членовете от двата закона, където много ясно могат да бъдат определени както техническата страна на изискванията, които може да се предявяват към операторите, така и по отношение на техните програми, които те защитават и получават програмни лицензии.
Не смятам също така, че гарантирането на плурализма на медийната среда, който сте записали накрая като един от мотивите, може да се получи чрез тази стратегия. Господин Атанасов Ви каза, че пазарът ще гарантира този плурализъм и строгото спазване на закона, където има достатъчно свобода и достатъчно ясни правила, за да може тази среда да става все по-качествена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика? Няма желаещи.
Дуплика – госпожа Милена Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, изключвам и няма да правя коментар върху личните моменти във Вашето изказване – явно това е Вашият стил. Само не мога да не изразя своето учудване от това, което чувам в залата. Смята се, че не е редно Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, като изготвят стратегия, да притичват до Народното събрание, за да може тази стратегия да бъде разгледана тук и да бъде гласувана, а е редно СЕМ да притичва до НИС на СДС. Нямам коментар на това.
Що се отнася до цитатите и до това кой колко е компетентен, господин Димитров, явно не сте слушал внимателно. Това бяха цитати, казани на заседанието на Комисията по медиите, което Вие пропуснахте, защото не работите в петък, от СЕМ и КРС – от регулаторните органи. Не може да ги вмените на друг.
Тези регулаторни органи, господин Димитров, смятат, че това, което сме направили, е изключително полезно и даже закъсняло, защото не го направихте вие.
А иначе господин Ляков е абсолютно прав, че СЕМ и КРС можеха да изготвят тази стратегия и без да им вменяваме това задължение със закон. Можеха да го направят, за да знаем как ще се раздават лицензиите, за да са наясно потенциалните кандидати, за да се улеснят самите те. Прав сте, господин Ляков, но не го направиха 8 месеца след избирането на Съвета за електронни медии. Затова решихме да им го вменим като задължение със закона.
Законопроектът е една страница, изключително кратък, изключително ясен и полезен не само по мнение на вносителите и на двата регулаторни органа, до които се отнася, но и според неправителствения сектор АБРО. Знаете ли колко организации членуват в АБРО, колко радио- и телевизионни оператори членуват там? Тяхното мнение също беше изразено, господа, на петъчното заседание на Комисията по медиите и ако бяхте така добри да присъствате, щяхте да чуете и него.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Павлов. Имате думата.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да успокоя малко политическите страсти относно един доста сериозен въпрос, отнасящ се за развитието на радио- и телевизионната дейност в България. Този въпрос в никакъв случай не е само технически и това, което всъщност би следвало да залегне в стратегията, е свързано със спецификата на радио- и телевизионната дейност и на нейния продукт – радио- и телевизионните програми.
Много неща се чуха за, както и съмнения и несигурност по отношение на съдържанието, което би следвало да получи тази стратегия. Искам да внеса малко пояснения. Който е чел внимателно мотивите, мисля, че няма разумни аргументи против това нещо да не стане. Има опасения, че може би ще доведе до грешки и т.н. Обратното, аз твърдо смятам, и всички ние, вносителите, че по-скоро грешката е, че досега не е направена такава стратегия. Резултатите – те са пред нас и всички вие сте убедени какви са, че не са най-добрите.
Неслучайно всяка една държава, всяка една нация в Европа има такава стратегия по отношение на критериите, приоритетите и дългосрочните виждания по отношение на разпределението на ограничения ресурс. Става въпрос само за радиочестотния спектър. Бих препоръчал всички мои колеги, дори и регулаторните органи, да се обърнат и наистина да изследват опита в развитите западни демокрации в това отношение.
По различен път се появяват тези стратегии, те имат различна историческа основа, но при всички случаи те са налице, тъй като радио- и телевизионната дейност непрекъснато се развива. Вие знаете, че при нас това става от 10 години, а в други страни частната радио- и телевизионна дейност се развива от 30-35 години и т.н. Без такава стратегия е невъзможно да има една нормална плуралистична медийна среда.
По отношение на обвиненията и съмненията за политически натиск мисля, че просто не трябва да се спекулира с това нещо, тъй като наистина то ще бъде полезно за цялата ни нация.
По отношение пак на съдържанието на тази стратегия бих искал само да изтъкна три области, в които всъщност би трябвало да залегнат критериите и приоритетите. Това са, първо, относно медийния плурализъм, за който говорихме. Не става въпрос за плурализъм на гледни точки, става въпрос за плурализъм на медийната среда. Господин Ляков, аз твърдо вярвам, че ако се изработи една професионална стратегия в тази област, тя може да гарантира този плурализъм по отношение на вида програми. Вие знаете, че имаме определение за програмен профил, още повече по отношение на насочеността на програмите. Вие знаете, че имаме обществени програми, имаме и търговски, и т.н., и т.н. Пак подчертавам, ако тази стратегия е направена професионално, този плурализъм по места може да бъде гарантиран.
Вторият кръг от въпроси, които винаги възникват при отдаването на една честота на лицензиране, една конкретно определена честота, това е дали операторът, който в бъдеще ще получи лицензия, ще може да финансира своята дейност чрез използването на тази честота. Тоест, дали ние не създаваме, така да се каже, едни бъдещи фалирали предприятия, ако се лицензира безразборно и няма икономическа обосновка на тези проекти. Това нещо в нормалните страни се прави чрез икономически модели, дами и господа, икономически модели на съществуването на тези оператори с тази конкретна дейност. И пак повтарям, това нещо следва да залегне в стратегията.
И третото нещо, разбира се, е защитата на потребителите. Всички вие сте свидетели, а и стана дума вече, господин Атанасов спомена за качеството на съдържанието на програмите, за техническото качество - също. Това са две неща, които от гледна точка на защита на потребителите следва също да залегнат в стратегията.
Мисля, че СЕМ и КРС са компетентни да изработят една сериозна стратегия. Имат достатъчно професионален опит и професионална подкрепа от своите администрации.
Очаквам вече по същество дискусията относно приемането на такава стратегия да бъде още по-ползотворна и призовавам всички колеги да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Павлов.
Реплика – господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Павлов, продължавате да твърдите, че липсва стратегия. Аз твърдя, че има стратегия и вътре във вашия законопроект трябва да е записано какво става със секторната политика в областта на далекосъобщенията.
Имам такъв въпрос към Вас. Казвате “плурализъм на медийната среда”, “програмен профил” и прочие. Защо тогава третирате само чл. 106, 116 и 116а и извеждате само разпространението по ефир? А какво става с кабелните оператори, които са на регистрационен режим?
Защо тази стратегия обхваща само ефирното разпространение? И ако говорим за това, аз мога да ви кажа, че най-професионално се държат операторите, които разпространяват в ефир. Поне в момента. И още нещо – точно тези неща са заложени в лицензионните условия. Има критерии, на базата на които един оператор може да бъде търговски оператор, може да бъде и обществен оператор. Тези неща са разписани в закона, защо по някакъв начин вадите някаква стратегия, която свързвате само с ограничения честотен ресурс и непрекъснато говорите за това, избягвате кабелните оператори, които, както каза господин Местан, са не знам колко хиляди, и дебатът непрекъснато се върти около чл. 18 на Конституцията с ограничения честотен ресурс. И изведнъж започвате да говорите за плурализъм на медийната среда. И питам: кабелните оператори какво правят? Те са малка част от сектора, но какво правят тогава радиооператорите? Няма нищо лошо да има оператори с хиляди, съжалявам, че господин Местан го няма, мога да му кажа, че примерно в Истанбул има 200 радиооператори в един квартал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Димитров! Явно ще трябва да навлезем в доста подробности, за да се стане ясно на всички колеги за какво точно става въпрос. Такава стратегия, господин Благой Димитров, не е имало досега, каквато всъщност следва да има. Вие говорите за секторна политика в областта на далекосъобщенията. Сам казахте, че радио- и телевизионната дейност или заделеният ресурс за радио- и телевизионна дейност е една малка част от радиочестотния спектър. Ако желаете, ще ви прочета чл. 6 и чл. 7 от далекосъобщителния закон, но вие добре познавате текстовете, познавате стратегията, аз също съм я чел и мисля, че не е нужно да заемаме вниманието на цялата зала с тези подробности. Там изобщо не става въпрос за нещата, които споменах преди малко. Така че имате отговор на този въпрос.
Другото, което исках да добавя, е, че разбирането за либерално развитие на радио- и телевизионната дейност досега води до хаос. Това се вижда.
Защо става въпрос само за радиочестотния спектър? Защото той, господин Димитров, е ограниченият ресурс на държавата. И не само че този ресурс е ограничен, а и най-голяма част от нашето общество има достъп до него. Знаете, че са кабелизирани може би около 30-35 процента от домакинствата в България. Това – от една страна. От друга страна, капацитетът в кабелните мрежи е много по-голям, също не е неограничен, но е много по-голям, тоест ние трябва да дадем възможност на регулатора да осъществи основната си функция – регулирането, господин Димитров, на това кой и как да влезе в ефира. Именно за да се избегне корупцията при вземането на тези решения, ние сме длъжни да предвидим и да видим малко по-далеч от носа си в бъдещето развитието на този сектор и да установим по-ясни и предварително обявени критерии при лицензирането. Вие казвате, че то се записва в лицензията и се обявява, така да се каже, по време на конкурса. Преди още да бъде обявен конкурсът, трябва да сме наясно дали ще бъде направен за търговски оператор или за обществен оператор, дали ще бъде за програма със специализиран профил или с общ профил и т.н. Това са неща, които улесняват, пак ви казвам, и самите кандидати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Павлов.
За изказване – господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако не друго, стана пределно ясно, че твърдението на господин Павлов, че този въпрос не е само технически, е абсолютно вярно. Това е един въпрос с огромна обществена и политическа важност, без съмнение. Ходенето по мъките из тресавищата на медийното законодателство върви ритмично. Във всеки български парламент винаги се намира някой, който вместо да предложи някакво радикално, сериозно решение на всички тези въпроси, изскача от тръстиките и предлага поредната кръпка ни в клин, ни в ръкав. И винаги с една и съща цел, макар и завоалирана под разни други мотиви. Целта е една: как да осъществим по-плътен контрол, как всяко следващо мнозинство по-добре да контролира така наречените обществени или независими частни медии. Всичко това, разбира се, се завоалира с всякаква друга терминология, намерения – едни от други по-благовидни.
Стратегиите винаги предхождат законодателството. Затова се пишат и приемат стратегии и след като бъдат одобрени, се приемат и съответните закони. Тук ние приемаме закон, с който задължаваме обществен орган, не какъв да е независим орган, да приеме стратегия. Пак сме обърнали нещата с краката нагоре. Питам се защо след като сме се съгласили, че този въпрос е толкова важен, така бързо и форсмажорно действаме и не дадохме възможност за обществена дискусия? След като беше очевидно, че такава дискусия е необходима, за да решим какво да правим, съвсем изневиделица в петъчния ден сякаш от небето падна тази идея и в късния следобед на петък трябваше скоропостижно да бъде парафирана.
Големият въпрос тук наистина е, че не става дума за разпределението на така наречения радиочестотен спектър. Исках да обърна внимание на господин Благой Димитров, става дума за едно много по-мащабно регулиране, става дума за стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, а не за това как да бъде доизядено това последно парче от тортата, наречена радиочестотен спектър, и по какви правила – кой да вземе повечко, защото имал по-хубава икономическа обосновка или по-добри приятели и т.н. Тази стратегия може да регулира цялостната радио- и телевизионна дейност и да се меси в работата на частните медии по какъв ли не начин. Това все още е един потенциал, една възможност, която не е разгърната, но всичко това може да се случи. Само че радио- и телевизионната дейност вече е достатъчно развита в България, стигнала е определени високи нива на зрелост, изградено е, ако мога така да се изразя, тялото на тази дейност, ако щете, и главата и сега остава едно мъничко парченце. Примерно ние искаме сега на това отпуснато тяло с клепнали уши да прибавим един фин римски нос и с това да приемем, че нещата оттук нататък ще вървят по мед и масло и че ние ще имаме една хубава визия за бъдещето. Каква визия за бъдещето има, след като, пак казвам, останало е за регулиране нещо съвършено малко, което спокойно би могло да се регулира с правила, а не със стратегия или с тази секторна политика, която сме записали в друг закон.
Да не говорим за това, че ще се забавят безкрайно много конкурсните процедури, да не говорим за възраженията на СЕМ относно кратките срокове, които бяха приети за изработване на въпросната стратегия, да не говорим за това, че в § 4, пък и на редица други места в този кратък законопроект, не е ясно за какво става дума. Тук пише: “нови конкурсни процедури се откриват след одобрение на Народното събрание”. За какви конкурси говорим – за лицензионни, за други? Тези неща трябва да бъдат изписани ясно и четливо.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): То няма други.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: А, няма други? Има и други конкурси, които се правят и с този закон.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): В 116 няма.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: В § 4 никъде не пише за 116. Извинявайте!
Има и редица други такива – правоговорни и терминологични каши. Изобщо същото желе от мотиви, твърде неясни, представляват и самите мотиви към закона.
Тук се говори, че трябва да се създадат или да се изпишат вероятно в стратегията някакви изисквания и приоритети, свързани с интересите на цялото гражданско общество. Кой, как ще съумее да изрази синтезирано интересите на цялото гражданско общество, които да бъдат записани в една догма в тази стратегия и да не подлежат на промяна оттук нататък, та някой да може да се съобразява? Не е написано и кой.
Тук се говори за някакъв медиен ландшафт. Изобщо, разхождайки се по ландшафта на този законопроект, аз не откривам нищо друго освен един по-добър или по-завоалиран опит отново да бъдат контролирани медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Пантелеев, аз бих искал да направя една реплика към Вас във връзка с това, което казахте – по-точно с него започнахте и с него завършихте – че сме искали да осъществим по-плътен контрол, и то политически.
Господин Пантелеев, какво по-прозрачно от това да има стратегия, която да се разглежда в Народното събрание, а Вие ни предлагате да правим правила под масата едва ли не. Единственото нещо, което е важно и което предлагаме с тази промяна в закона, е да се даде една прозрачност, яснота, плурализъм, предсказуемост. Защо трябва да изкарвате някакви мистерии и тайнственост от всичко това, което се прави? Едва ли не с него се създава предпоставка за нарушаване свободата на словото. Кажете го направо, ако искате да кажете това, но то не е така, защото именно Народното събрание е висшият орган в тая държава. И когато една такава стратегия ще се гледа тук, все пак ще стане ясно, че не можем да допускаме повече грешките на предишните органи като ДКД, като НСРТ и т.н. Вижте какъв хаос е в момента в радиостанциите - тези 31 радиостанции, които в момента са в една ситуация, изправени пред абсолютен хаос. Такова нещо е нямало никога.Това е, което искам да Ви кажа.
Просто по-плътният контрол не е някакъв политически контрол, както се опитвате да внушите по отношение отрязване свобода на словото, а е едно желание за яснота и прозрачност от тази трибуна и една стратегия, която да даде представа за нещата в една по-далечна визия, както се каза тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика - госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не знам колегите от опозицията на кого се явяват защитници, при положение, че никой не се чувства натиснат и контролиран. “АБРО” – организацията, в която членуват частните радио-телевизионни оператори изрази своето мнение и то беше с положителен знак: “Напротив, казаха те, тази стратегия отдавна е трябвало да бъде изготвена.”. Тези хора искат яснота и прозрачност. Вие кого защитавате в момента, господин Пантелеев? Аз не знам, при положение, че радио-телевизионните оператори не се чувстват натиснати, на кого се явявате защитник?!
Ние чухме тези хора. Те смятат, че това, което правим, напротив, дава една прозрачност и яснота. И ако досега някой се е опитвал да ги контролира, това вече няма да бъде възможно, ако стратегията бъде направена така, както очаква целият радио-телевизионен пазар - ако свободните мощности бъдат изкарани наяве, ако се даде тази прозрачност, която секторът очакваше от десет години насам. Аз наистина недоумявам кого защитавате, след като неправителственият сектор е “за”.
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Ние изглежда наистина не се разбираме добре, но това е обичайна практика за всички парламенти по света.
Става дума за следното. Ние нямаме ясно задание какво искаме. Зад магическата дума “стратегия”, която при това, забележете, трябва да обхване развитието на една вече в значителна степен развила се дейност, каквато е радио-телевизионната дейност именно. Тя може да продължи да се развива и никой не възразява върху това тя да се развива, само че не виждам как вашето стратегическо планиране би хвърлило някаква светлина в тази сфера по простата причина, че вие не сте казали нито дума, нито в мотивите, освен че говорите за плурализъм на медиите - това са конституционно визирани неща, и за някакви икономически обосновки. В остатъчния ефир, при това, забележете, останало е нещо съвсем мъничко и сега за това мъничко нещо ние се каним да напишем стратегия или се каним да регулираме въобще радио-телевизионната дейност. Ако искате да регулирате цялата радио-телевизионна дейност, кажете какво точно искате да регулирате, посочете основните ориентири, да видим на какви принципи отговарят те, и тогава бихме се съгласили вероятно. Вие не ни казвате нищо. (Неразбираема реплика от народния представител Милена Милотинова.) Ама за какъв дявол? Оставете нещата да вървят такива, каквито са. Нека да я изработи, без да има законопроект – има такава широка общност, знаете коалиции, обсерватории, СЕМ и кой ли не. Щом всички са толкова “за” нека да се направят няколко дискусии, да чуем какъв трябва да бъде обхватът на тази стратегия, дали тя е необходима или не. А само, защото е получила някакво писмено становище на някой си, който един Господ знае от кой е било разгледано и вероятно е подписано от един човек и не е ясно от него дали е имало заседание, дали е имало дискусия, кой е взел отношение.
Защо ще приемем първо закона, а след това ще правим дискусия? За това става дума. При това по толкова широк обхват, не само за радиочестотния спектър, какво трябва да мислим. Всички възможности са еднакво достъпни, включително и тази да се осъществява политически контрол на този етап, тъй като не сте благоволили да покажете някакво задание, което да е в съдържателен план близко до онова, което е приемливо за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължават дебатите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Имате думата. Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се помъча да избегна директни политически атаки, макар че ще дам политическа оценка на законопроекта, което смятам, че е естествено. Мисля, че се сблъскваме с един, може би, единствен случай в световната практика, когато стратегията се вкарва в закона, а не обратното. Винаги при създаването, промяната, развитието на една стратегия в нея се казва, че в дадена област ще има или законодателни промени, или приемането на нов закон. Тук в закона вкарваме стратегия за развитие на радио- телевизионната дейност.
Първият естествен въпрос е: какво ще съдържа тази стратегия, след като вече имаме развит медиен пазар? Нито в мотивите, нито в изказванията досега беше отбелязана тази много важна особеност. Значи тази стратегия ще бъде една, когато прохожда медийният пазар, тоест когато имаме държавния монопол, и съвсем друга, когато този пазар вече е развит, съществува, има свои правила даже, свои възможности за оказване на влияние върху законодателството. Хубаво е, че госпожа Милотинова цитира неправителствени организации, които са се изказали ласкаво и така нататък. И веднага, когато кажем, че има развит медиен пазар, много странно звучи в мотивите, че стратегията ще създава дългосрочна визия за развитие на радио- телевизионната дейност.
Аз просто не мога да си представя, че в стратегията вие ще кажете на една Национална телевизия, като BTV, как да се развива дългосрочно. Защото това е смехотворно твърдение. Това можеше да го кажете, ако BTV я нямаше на пазара. Но сега вие да й казвате чрез стратегията – ти трябва да се развиваш така, трябва да имаш такива приоритети, да си поставиш такива цели, защото това са елементи на една стратегия. Нали разбирате колко абсурден става сблъсъкът на това, което сте заложили в стратегията, с развитието на един търговски телевизионен оператор, каквато е цитираната от мен телевизия. Същото важи и за едно Национално радио, примерно като “Дарик радио” и да не ви давам още такива примери. Този мотив е безнадеждно остарял при развития медиен пазар.
Вече говорих, че гарантирането на плурализма също е смехотворно да се твърди, че ще бъде гарантиран от стратегията, след като според мен и в двата закона има достатъчно ясни правила, които дават гаранции за това. А най-голямата гаранция – това е развитият медиен пазар.
От всичките ви мотиви единственото, което мога да приема и което според мен е важно, е, че трябва да има принципи на икономическа обосновка за лицензиране на свободния радиочестотен импулс, така наречените икономически модели, за които говори господин Павлов. Това, като елемент, като част от стратегията, аз смятам, че може да бъде включено и да го има, като разбира се то задължително трябва да бъде съобразено с обстановката в момента в България.
Ако трябва да се говори за стратегия изобщо, според мен трябва да се говори за развитие на информационното общество. Защото тази среда е само част от глобалното информационно общество и ако държавата трябва да има стратегия, тя трябва да има стратегия какво е нейното място в това глобално информационно общество. Един малък сегмент е радио- телевизионната дейност, при това един много дребен, нищожен, бих казал, пазар в световен мащаб. Много по-важна е другата част. Аз ви препоръчвам като мнозинство, ако ще правите стратегия, възложете на Министерството на телекомуникациите да направи такава стратегия и нека в нея да има и такава част, нека тя да бъде приета от Министерския съвет и нека тогава да бъде одобрена от Народното събрание.
Вторият въпрос, който си задавам, е: има ли хаос и кой го създава? Твърдението за хаос според мен е твърде пресилено и ако някой го създава, това са операторите, първо, които не спазват закона, които са получили програмна лицензия и не спазват заложените в нея параметри, които имат определена мощност на предавателя и са я надвишили многократно, които примерно са излезли от честотата, на която трябва да излъчват. Кой трябва да ги вкара в ред? Според мен има достатъчно законови текстове. Ако и СЕМ, и Комисията за регулиране на далекосъобщенията си вършат работата, тоест строго спазват закона, естествено е, че няма да има хаос.
Вчера вие приехте един законопроект на Иво Атанасов и Любомир Пантелеев, който увеличава този хаос, и по този начин узаконихте съществуващото беззаконие. Съществуващи ефирни пирати, които излъчват извън всякакви правила, които не са подали никакви документи, които излъчват с многократно надвишена мощност на предавателите и така нататък. Вие с вчерашния текст ги узаконихте. Какво става? Това увеличава ли хаоса или го намалява? Естествено, че го увеличава. Със стратегията ли ще го оправите? Не, естествено, защото стратегията няма законова сила.
Това, че вие записвате, че лицензът, който се дава, чл. 5, ал. 1, трябва да бъде и в съответствие със стратегията и ако на това основание СЕМ откаже лиценз на даден оператор, той протестира пред вас, моментално, автоматично пада. Защото може да се позовавате само на текстове в закона, а не и на стратегията. Тоест, вкарвате един документ, който ще има принципен, глобален характер, който според мен няма да съответства на развития медиен пазар и с който ще се помъчите да въведете правила, с които вече могат да се въвеждат и трябва да бъдат въведени, ако се спазват двата закона и ако двата органа – СЕМ и Комисията за регулиране на далекосъобщенията, си вършат работата. С нищо няма да ги улесните, освен с това, че може би, използвайки стратегията, ще правят дирижиран или целесъобразен, или политически подбор при даването на лицензии. Единствено и нищо друго.
Затова смятам, че тези принципни съображения, вкарани с такъв текст в закона, с нищо няма да помогнат за това, което сте записали – да се увеличи прозрачността, да се намали хаосът, да има по-ясни правила и т.н. Всичко това спокойно може да стане, ако се спазват изискванията на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията, ако двата органа работят според правилата, не се подчиняват на политически натиск и дават лицензиите и обявяват конкурсите само така, както е записано в двата закона.
Според мен тази цел е далечна, защото аз ви уверявам, че тази стратегия не може да бъде направена за три месеца и ще увеличи срока за откриване на новите процедури, според тези изисквания, според които вие я вкарвате, с повече от три месеца, може би и с година.
Получава се едно нарочно спиране на лицензирането, което вероятно ще стигне до местните избори.
Тук аз вече ще си направя политическата оценка. Ако говорим за прицел и подготовка (дано не съм прав, така е с тези неясни критерии, които освен това нямат и законова сила, обжалването няма да спре решението, защото операторът така или иначе няма да получи лицензия и няма да може да излъчва), ще се прострат до провеждането на местните избори. Ако говорим за цел, тя е това – да има възможност преди местните избори да се установи контрол, доста прикрит, върху медиите по места, за да не участват в предизборната кампания или да участват така, както вие искате.
В крайна сметка аз ви казвам (дано не съм прав, че имате такава цел), тази приумица за вкарването на стратегията на тези два органа няма с нищо да помогне този малък или голям хаос да бъде преодолян, ако законите не се спазват и ако двата органа – СЕМ и Комисията за регулиране на далекосъобщенията, не си вършат работата така, както изисква законът, не спазват изискванията за провеждане на конкурсите за даването на лицензиите и бъдат максимално безпристрастни. За мен е много по-добре да се направи стратегия за развитието на информационното общество. Това вече не е работа на тези два органа. В крайна сметка ще видите, че това е едно безсмислено упражнение, което няма да доведе до голяма полза. А когато бъде готова стратегията, защото тя в момента е само един текст, аз съм готов с тези неправителствени организации да изляза на дискусия и да видим дали тяхната позиция тогава ще бъде същата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Искам да обърна внимание, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили вече ползва от допълнителното време.
Заповядайте, госпожо Милотинова, за реплика.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Явно тезите на опозицията се изчерпиха и колегите започнаха да ги повтарят. Не знам доколко това е смислено и дали въобще трябва да губим ценното парламентарно време, за да повтаряме тезите си от сутринта.
В реплика на това, което каза уважаемият господин Ляков, ще кажа няколко неща.
Уважаеми господин Ляков, можем да дискутираме между първо и второ четене Вашите предложения за стратегия за развитието на информационното общество, както и сроковете, които Вие евентуално бихте предложили или промяна в срока, който сме заложили, ако дойдете този път на заседанието на Комисията по медиите, за да изложите своите аргументи. Ще разгледаме тези Ваши предложения и ако народното представителство сметне, че са навременни, подходящи и разумни, естествено, че ще ги приемем. Затова Ви каня най-официално на следващото заседание на Комисията по медиите.
А относно това кой и как иска да дирижира процеса на лицензиране у нас, аз смятам, че е пределно ясно. Още повече, че като се одобри тази стратегия, правилата на играта ще са ясни, всичко ще е на масата, а не под нея. Няма да има възможност някой по силата на временния пост, който заема, да се обажда, както имаше случаи с бившото ДКД и бившата комисия по чл. 45 към Министерския съвет. Няма да има такава възможност! Колкото и да се иска на някои, това е! Какво против имате да изкараме всичко на масата и да прекратим всички процеси, които ставаха под масата до този момент, господин Ляков?
Аз мисля, че всички народни представители би трябвало да се обединим около идеята да има ясни и прозрачни правила. В крайна сметка и вие декларирахте това преди изборите, независимо че сте от друга политическа сила.
Не разбирам защо непрекъснато се спекулира с така нареченото “спиране на лицензирането”. В Преходната разпоредба става въпрос за спирането на обявени конкурси след месец октомври миналата година, когато се прие тогавашният изменителен закон. Такива конкурсни процедури няма, тоест няма какво да се спира в момента. Нека да не объркваме народните представители.
Последното, което искам да добавя, господин председател - наистина недоумявам за какви политически интереси става въпрос тук. В крайна сметка в редиците на НДСВ няма нито един, който да има радио или телевизия, а не мога да кажа, че колегите от ОДС могат да кажат същото за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Заповядайте за втора реплика, господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков, Вие изтъкнахте един аргумент, свързан с възможността за обжалването на решения на СЕМ пред вас. Да, такава възможност съществува, тя е най-естествена поради демократичното развитие на обществото и страната ни. Естествено, че всяко едно решение, което вземе СЕМ, може да бъде атакувано пред вас. Но според текстовете в закона, всяко едно решение на СЕМ трябва да бъде мотивирано. Това дали в мотивите СЕМ ще се позове на въпросната бъдеща стратегия или не не говори против създаването на такава стратегия. Само това искам да кажа, просто да не се предпоставят бъдещи съдебни решения във връзка със създаването на една такава стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
За последна възможна трета реплика, заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, Вие споменахте за липса на стратегия, свързана с информационното общество. Такава стратегия има. Тя е неразделна част от тази структурна политика, за която аз вече говорих – за развитието на далекосъобщенията.
Що се отнася до това, може ли регулаторният орган да се позовава на стратегията – не е възможно. Ако оператор отиде във Върховния административен съд, съдът се произнася на базата на закона. Никой не може да запише в лицензионните условия стратегия и това е нещо нормално, или стратегията да бъде аргумент за оператора, когато отиде във Върховния административен съд.
Върховният административен съд решава на базата на закона в тази материя – за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията. Ако има някакви виждания, те трябва да влязат в двата закона. Другите неща са някакви умозрителни искания на група народни представители, които нямат нищо общо с правния мир на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За дуплика има думата господин Ляков.


ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Стратегията, пак повтарям, определя насоки, определя приоритети, принципи, цели. Законите определят правилата. Аз ви казвам, че ако вкарате този текст, след това при лицензирането и провеждането на конкурсите не може да се позовавате на изисквания, които ги е имала стратегията. И на това основание, ако има отказ за даване на лиценз, той моментално ще бъде атакуван и моментално ще падне. Значи тезата, която според мен не разви никой преди това, е, че с това няма да подобрите правилата, по които се развива радио- и телевизионната дейност в България, със стратегията.
По-добре е да обърнете внимание как работи СЕМ, как работи комисията, законите дали им дават достатъчно пълномощия, т.е. в рамките на законите могат ли да извършват тази дейност прозрачно, без да създават хаос и т.н. Това със стратегията няма да го оправите – такава е тезата.
И аз ви казах, дано целта, която аз обявих и вие отхвърлихте, да не е тази. Аз казвам, че това е възможна политическа цел, всеки се бори за влияние, медиите са място, където една политическа сила може да усилва или намалява своето влияние и е естествено да си поставяте такива цели.
Последното, което искам да кажа, е, че аз съм много любопитен да видя каква стратегия ще изработят двата органа. Според мен в самата стратегия ще има противоречия, защото единият орган е независим, а другият е държавен орган. И не знам как интересите на независимия орган ще бъдат обединени с интересите на държавния. И дали в крайна сметка вие ще защитите интересите на гражданското общество, както сте записали в самата стратегия, защото, ако искате да ги защитите, при нейното изработване задължително трябва да участват и граждански организации от тази сфера – за да бъде наистина представителна и да защитава техните интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Процедурен въпрос. Госпожо Милотинова, имате думата.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение. Тъй като Народното събрание започна да зацикля, от сутринта се повтарят едни и същи тези, имам процедурно предложение да прекратим дебата, тъй като позициите са ясни, тезите са ясни и контратезите са ясни и да минем към гласуване на законопроекта. Благодаря ви. (Силен шум и реплики в блока на ПСОДС, изразено неодобрение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Милотинова, не мога да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, тъй като правилникът не ми позволява да го направя, а аз трябва да го спазвам.
Има думата за изказване господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, на което за пореден път, за съжаление, сме свидетели, е политизиране на нещо, на което гражданското общество отдавна е заявило своята нужда от промяна, от промяна в тази медийна среда. Каза се тук, естествено не е само любимият на господин Димитров технологически аспект – за лицензирането, за честотите, съгласен съм и с господин Пантелеев, че рамката е много по-широка. Главно аз смятам, че по-важният елемент това е програмната същност на тази медийна среда, и ние сами знаем çà хаоса, който цари в лицензирането, доказателство е законът на уважаемия господин Атанасов, който вчера разглеждахме, аз го поздравявам за този закон и ние ще го подкрепим, той е едно доказателство колко е необходима всъщност тази стратегия. Аз се учудвам защо вие няма да я подкрепите сега, след като, ако я имаше, нямаше да се налага Вие да внасяте този полезен законопроект, който вчера внесохте. Явно съществуват стари политически, партийни рефлекси, които ни пречат да се обединим около нещо, което обществото очаква от нас.
Опозицията и от двете страни изпуска един принципен въпрос. Струва ми се, че господин Местан в първото изказване тази сутрин засегна този въпрос – това, което ние се опитваме да направим от самото начало – да направим промени в тази медийна среда, започнахме и с първия закон, самите ние от тази трибуна подчертахме, че той не е достатъчен, няма да оправдае целите интереси на обществото и затова се ангажирахме с допълнителни действия в тази посока. Продължаваме да го правим и продължаваме да срещаме същия принципен, политически, партиен отговор на тези усилия, които в крайна сметка са насочени към една висока обществена цел.
Не го пожелавам, но предполагам, че ако в близко време се внесе още един радикален, както беше пожеланието на Благой Димитров, законопроект, сигурен съм, че той ще гласува против, както и неговата страна от залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов. Искам да припомня, че 5 минути е лимитът на ОДС. Надявам се да се вместите в него.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин председател, преди всичко искам да Ви благодаря, че спазихте разпоредбите на правилника – чл. 45, ал. 1, че на първо четене има един строго регламентиран срок от минути, в които всяка парламентарна група може да изкаже своето становище.
От друга страна, и с това ще започна своето изказване, аз наистина съм неприятно изненадан, че този законопроект, който засяга не само Комисията по медиите, но също така и Комисията по транспорт и телекомуникации, тъй като материалните носители и цялото оборудване, което е необходимо за радио- и телевизионна дейност, се обсъжда именно в Комисията по транспорт и телекомуникации, не беше разпределен и не беше обсъден в тази комисия.
Когато пред нас се представя предложение за създаване на една стратегия, ние преди всичко трябва да си отговорим на въпроса: тази стратегия каква цел си поставя и с какви средства ще я реализира.
Представеният ни законопроект не отговаря на тези въпроси. Докато в Закона за енергетиката – там, където беше предвидено енергийна стратегия на Република България, беше формулирана основната цел, която тази енергийна стратегия трябва да преследва в своето съдържание, тук такова нещо липсва.
Наистина в мотивите е записано, че трябва да се осигури предсказуемост в лицензионния процес. Съжалявам много, но там, където се провежда конкурс, понятието “предсказуемост” е най-неудачното, за да се запише, че това може да бъде евентуална цел.
Госпожа Милотинова каза, че е необходимо най-после правилата, които са били под масата, да бъдат поставени на масата.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Не съм казала такова нещо.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз все пак искам да напомня, че в продължение на вече една година, точно днес се навършва, управляващото мнозинство имаше възможността и се възползва от тази възможност, като промени доста съществено както Закона за радиото и телевизията, така и Закона за далекосъобщенията. Подмени изцяло състава на двата регулаторни органа – Съвета за електронни медии, който беше правоприемник на НСРТ, и Комисията за регулиране на съобщенията.
Тази една година във времето е напълно достатъчна при добро желание и при създадени механизми да бъдат изнесени правилата над масата, ако те са били под масата. Истината е обаче, че в продължение вече на седем месеца Комисията за регулиране на съобщенията не е провела нито един конкурс за раздаване на лицензи. И с този материал, който ни се предлага, няма да бъдат проведени конкурси още поне шест месеца. Това прави една година задържане на развитието на телекомуникационния пазар в страната.
Ако причините за това са били неуредени въпроси в Закона за далекосъобщенията или в Закона за радиото и телевизията, то отговорността, в крайна сметка, се носи именно от тези, които поискаха по този начин да се гласуват тези закони, когато имаше съвсем ясно изразени мнения против бързото и некачествено приемане на предложените поправки.
Има и още един въпрос, който не мога да отмина. Беше казано, че ще се преустанови хаосът в радио- и телевизионната дейност. Аз не зная какво се разбира под хаос и дали след като са раздадени толкова много лицензи, те са над 1000, от които към 700 са за кабелните оператори и около 300 са за ефирните оператори, ако се реши да се преструктурира раздаването на лицензи с отнемането на едни и предоставянето на други лицензи, това би било действително най-лошото, което би могло да се случи. И съм абсолютно сигурен, че това няма да бъде допуснато, включително и от Съвета на Европа.
В крайна сметка, когато говорим, че Народното събрание изразява една висша воля на българския народ и поради това трябва да одобрява стратегията, преди всичко стратегията се възлага да бъде изработена от два независими регулаторни органа. След това тези два независими регулаторни органа, на които Народното събрание е делегирало права да регулират действително далекосъобщенията, включително радио- и телевизионната дейност, предлагат на Народното събрание тази стратегия. А ако тя не бъде одобрена, какво следва оттам нататък? Оказва се, че Народното събрание може да промени стратегията или, с други думи, действително се намесва в дейността на тези два независими регулаторни органа.
Нещо повече, има секторна политика за развитие на далекосъобщенията, в която тези въпроси са достатъчно пълно описани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
С това времето на ПС на ОДС е изчерпано.
Имате думата, уважаеми народни представители от други парламентарни групи. Не виждам желаещи.
Моля в залата да влязат тези народни представители, които искат да упражнят правото си на глас.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Гласували 206 народни представители: за 112, против 52, въздържали се 42.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря ви.
За процедурно предложение има думата госпожа Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Уважаеми господин председател, бих поискала Народното събрание да гласува тридневен срок за даване на предложения между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
За противно процедурно предложение има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Правя противно процедурно предложение, имайки предвид, че тридневният срок обикновено е предвиден за случаи, когато Народното събрание с практическо единодушие гласува определен законопроект на първо четене. В случая се касае за силно разделен вот – 112 гласа подкрепиха законопроекта, а 94 не го подкрепиха. Това означава, че очевидно ще има съществени предложения между първо и второ четене на законопроекта.
И като имате предвид, че тридневният срок изтича в почивните дни от седмицата, моля да бъде спазен минималният регламентиран срок, а не като изключение. Има регламентиран седемдневен срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има процедурно предложение за тридневен срок и противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте първото процедурно предложение, направено от госпожа Милотинова, за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 203 народни представители: за 108, против 94, въздържал се 1.
Предложението се приема.
За процедурно предложение има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пак питам къде и защо бързаме? Става дума за приемане на стратегия. Не става дума за… Задължаваме някой да приеме стратегия. Това е нещо прекалено сериозно. Деветдесет на сто от изказванията бяха “против”. Вие сами си спомняте, че само двама души и то от управляващото мнозинство си дадоха труда да защитят това, което се предлага. Оставам настрана подкрепата, която така или иначе получи мнозинството при самото гласуване.
Дайте възможност не само на колегите, но и на общественото мнение да каже няколко думи по този въпрос, преди да пристъпим към правенето на предложения за второ четене.
Умолявам ви още веднъж, нека да направим срока такъв, какъвто е предвиден за такива случаи. Да подкрепим в това отношение господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има процедурно предложение за прегласуване, с което съм длъжен да се съобразя.
Моля, уважаеми народни представители, отново да гласуваме процедурното предложение за тридневен срок за предложения между първо и второ четене.
Гласували 209 народни представители: за 112, против 96, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това приключваме с т. 1 от дневния ред.




Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Моля председателя на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да представи доклада на комисията по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за народната просвета, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета,
№ 254-01-36, внесен от Евгения Живкова и група народни
представители на 20 май 2002 г., и законопроект за изменение
и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-35,
внесен от Министерския съвет на 21 юни 2002 г.

На свое редовно заседание на 26 юни 2002 г., Комисията по образованието и науката обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 254-01-36, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 20 май 2002 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2002 г.
В работата на комисията взеха участие министърът на образованието и науката доц. Владимир Атанасов, заместник-министъра на образованието и науката Юлиян Наков, госпожа София Димитрова – директор на Дирекция “Средно образование” към Министерството на образованието и науката, госпожа Маргарита Йорданова – директор на Дирекция “Правна” към Министерството на образованието и науката, както и представители на синдикални организации, на неправителствени организации, журналисти и други.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет, цели да подобри образователния и възпитателния процес в съответствие с обществените очаквания и личните потребности на учениците за успешната им реализация в гражданското общество. Той предвижда четири групи проблеми.
В първа група са предложенията, свързани с регламентацията на управлението на системата на средното образование. Определят се правата на министъра на образованието и науката като специализиран орган за управление, статута и функциите на регионалните инспекторати по образование, на началниците на регионалните инспекторати по образование и на експертите в тях като държавни служители, премахва се статута на държавен служител на учителите, директорите и помощник-директорите в училищата, в детските градини и в обслужващите звена. Разширяват се правомощията на кметовете на общините като възможни работодатели на директорите на общинските училища и на общинските обслужващи звена.
Във втората група са предложенията, отнасящи се до финансирането на образованието и до възможността директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена да съставят бюджет. Регламентирано е и правото на Министерството на образованието и науката да събира такси за извършване на определени дейности. Предвижда се и норма, постановяваща обучението на учениците от населено място, в което няма училище, да се осъществява в най-близкото населено място на територията на общината, като им се осигурява безплатен транспорт.
Третата група предложения се отнасят до изменения в държавните зрелостни изпити, които са задължителни за получаване на диплома за завършено средно образование. Държавните изпити от три се намаляват на два и се определят с учебния план, като единият от тях е по български език и литература.
Четвърта група са предложенията, регламентиращи статута и дейността на училищните настоятелства. Поради това, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел урежда условията и реда на възникването и организацията на дейността на сдруженията и фондациите, вносителят не е направил отделен законопроект за училищното настоятелство.
Членовете на Комисията по образованието и науката се обединиха около мнението, че сега редица текстове се нуждаят от прецизиране, което ще се направи на второ четене.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Евгения Живкова и група народни представители, цели да подобри условията за развитието на българските училища като национална институция, отговорна за изграждането на съвременното българско общество. В него се предлагат изменения, които се отнасят до задължителния характер на постъпването на деца в предучилищна подготвителна група в детските градини, за държавните зрелостни изпити, възможността за преподаване на религия и регламентация на служебните правоотношения на различните категории работещи в системата на образованието. Предлага се създаването на настоятелство като юридическо лице с нестопанска цел с обществена полза към всяко държавно (общинско) училище и детска градина, а така също и норми за по-ефективно сътрудничество на Министерството на образованието и науката с държавната агенция за защита правата на децата.
Членовете на Комисията по образованието и науката се обединиха около мнението, че предложените изменения кореспондират с целите на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесени от Министерския съвет, като необходимото прецизиране ще се извърши между първо и второ четене.
Третият законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2002 г., има за цел:
1. Да синхронизира българското законодателство с онези международни нормативни актове, които регламентират обучението на деца със специфични образователни потребности и/или с хронични заболявания в детските градини, общообразователните и професионални училища. В декларацията от Саламанка, приета на Световната конференция “Образование за всички” се препоръчва интегрирано обучение на деца със специфични образователни потребности за тяхната по-успешна социализация, за разширяване на възможностите им за равен достъп и равен шанс да учат заедно в обща среда със своите връстници в различните степени на образователната система.
2. В законопроекта се предвижда за децата със специални образователни потребности освен традиционното диференцирано обучение да се въведе и системата на интегрираното им обучение като се регламентира тяхното постъпване в детските градини и различните видове училища по степени и профилиране.
3. С разпоредбата на § 2 се преразглежда възможността работодателите на директорите на общинските училища и общинските обслужващи звена да са началниците на инспекторатите по образованието. Като юридически лица за управление и контрол и териториални органи на Министерството на образованието, те провеждат държавната политика в тази сфера.
4. Предлагат се разпоредби, предвиждащи държавното образователно изискване за учебниците и учебните помагала, а така също и за редица други държавни стандарти, да се утвърждават с наредба на Министерския съвет. Мотивът е, че за тяхното изготвяне и приложение е необходимо участие и съгласуваност между различни министерства.
След задълбочена и обстойна дискусия членовете на Комисията по образованието и науката на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание взеха следното
РЕШЕНИЕ:
1. С 12 гласа “за”, 2 “против”, “въздържал се” – няма, предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет.
2. С 12 гласа “за”, 2 “против”, “въздържал се” – няма, предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 254-01-36, внесен от Евгения Живкова и група народни представители.
3. С 12 гласа “за”, “против” – няма, 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет.
Членовете на Комисията по образованието и науката предлагат на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се подкрепят и трите законопроекта, тъй като уреждат една и съща материя.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Искам да поканя представител на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да докладва становището на комисията.
Заповядайте, госпожо Гегова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ ГЕГОВА:

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 202-01-6, внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
На заседанието присъстваха госпожа Налбант – директор на Дирекция “Координация и контрол на средното образование”, госпожа Паньовска – директор на Дирекция “Управление на финансовите ресурси”, господин Павлов – от отдел “Нормативно осигуряване на системата на просветата”, от Министерството на образованието и науката. Участие взеха и представители на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Павлов.
Със законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба, свързана с управлението на системата на народната просвета. Част от предлаганите промени са насочени към оптимизиране функционирането на системата за управление на средното образование. Значително внимание е отделено на създаването на правни норми, които дават по-големи възможности за финансиране на образованието, а именно: създаване на звена за оперативно управление и финансово осигуряване на системата на народната просвета, създаване на правна възможност за осигуряване на доходи за училищата от собствени приходи, както и установяване на правото на МОН да събира такси за осъществяване на определени дейности. Регламентира се задължението за полагане на държавни зрелостни изпити за завършено средно образование, включително и определянето им в съответствие с предметите, включени в учебния план на съответните училища. Удачно и навременно се регламентират статутът и дейността на училищните настоятелства като юридически лица с нестопанска цел, подпомагащи развитието и материалното осигуряване на училищата и детските градини.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отчита предлаганите промени в правната уредба на народната просвета като целесъобразни и изразява увереност, че те ще окажат положително въздействие в сферата на обществените взаимоотношения.
Същевременно членовете на комисията изразяват категоричната си подкрепа за предложенията, направени с § 9 от законопроекта, с което се променя ал. 4 на чл. 37 от сега действащия закон, визираща реда за сключване и прекратяване на трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. Новата уредба, даваща право на кмета на съответната община да упражнява права на работодател по отношение на посочените по-горе лица, е в пълно съответствие с принципите на Европейската харта за местно самоуправление, със законовите решения, възприети в преобладаващата част от страните – членки на Европейския съюз, както и с декларираната в Програмата на правителството на Република България политическа воля за постигане на реална децентрализация и увеличаване самостоятелността на местните власти чрез децентрализация на функции. С предлаганата от правителството промяна ще се премахне едно от несъвършенствата на системата на споделени компетенции между държавата и общините, при което на местните власти се възлагат предимно задължения и отговорности, а се ограничават техни резонни правомощия. Новата уредба на чл. 37, ал. 4 не би лишила и министъра на образованието и науката от възможности за въздействие при назначаване на директори и ръководители на звена, тъй като се предвижда това да става по ред и условия, които самият той следва да регламентира със свой акт. По такъв начин ще бъде избегната потенциална възможност местните власти да провеждат хаотично и безконтролно кадрова политика, като бъде оставено без реални контролни правомощия Министерството на образованието и науката.
Комисията е на мнение, че законопроектът по принцип е необходим и решава редица важни проблеми, свързани с усъвършенстването на управлението и финансирането на системата на народната просвета. От друга страна, комисията смята, че редица текстове на законопроекта следва да бъдат редактирани и прецизирани с цел да се премахне несъответствието им със Закона за общинската собственост и законодателството в областта на местните финанси. Това се отнася за § 5 и § 12, които несъмнено трябва да бъдат преработени в следващите фази на законодателния процес.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 14 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета да бъде приет на първо гласуване.
Председател на комисията:
Ремзи Осман”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гегова.
Има становище и за следващите два законопроекта. Ще бъдете така любезна да представите и тях.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ ГЕГОВА:
“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
относно законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за народната просвета № 254-01-36, внесен от
Евгения Тодорова Живкова и
група народни представители и
законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за народната просвета № 202-01-35,
âнесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2002 г., обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 254-01-36, внесен от Евгения Тодорова Живкова и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 202-01-35, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 254-01-36, внесен от Евгения Тодорова Живкова и група народни представители, беше представен от името на вносителя от господин Стойко Танков.
Със законопроекта се цели оптимизиране на условията, при които се развива българското училище, за да може то реално и ефективно да изпълнява една от основните си мисии – изграждане на съвременното българско общество.
В проекта се предлагат редица промени в правната уредба, засягащи статута на българския учител. Предвижда се учителите да получат статут на държавни служители с всички произтичащи от това законови последици. Въвежда се подробна регламентация на финансовото осигуряване на средното образование, както и на механизмите за гарантиране редовното заплащане на трудовото възнаграждение на учителите. С цел подпомагане на образователния процес и развиване на неговата материална база се предлага създаването на училищни настоятелства със статут на юридически лица с нестопанска цел. Предложени са допълнения и промени в съществуващата правна регламентация, които въвеждат задължително постъпване на децата в предучилищна подготвителна група в детските градини, предлага се подробна уредба относно държавните зрелостни изпити, както и редът и условията за преподаване на религиозни предмети.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство смята, че предлаганите изменения и допълнения със законопроекта, внесен от Евгения Живкова и група народни представители, представляват необходима, навременна и удачна в по-голямата си част правна уредба. Направени бяха предложения за прецизиране на текстове, които визират статута на учителите, задължителното предучилищно обучение и финансирането на средното образование.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 202-01-35, внесен от Министерския съвет, има за цел хармонизиране на българското законодателство с редица международни нормативни актове, които уреждат обучението на децата с хронични заболявания или със специфични образователни потребности в детските градини и в училищата. Предвижда се за посочените деца да се въведе интегрирано обучение, което ще им даде възможност да се развиват в една обща среда с връстниците си.
С проекта на закон фактически се ревизира редът за назначаване на директорите на общинските училища и обслужващите звена към тях, предложен с проектозакона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 202-01-6, внесен по-рано през тази година от Министерския съвет. С посочения проектозакон се даваше възможност назначаването да се извършва от кметовете на общините, на чиято територия се намират общинските училища. С новото предложение се предлага назначаването и уволняването да се извършва от началниците на съответните регионални инспекторати по образованието. Като мотив се подчертава, че възможността кметовете да назначават директорите на общинските училища ще наруши една изпитана схема на управление, като бъдат лишени органите, които реално осъществяват методическо и административно ръководство, от техните контролни правомощия.
Комисията е обезпокоена от факта, че понастоящем в Народното събрание са в процедура по обсъждане и приемане два законопроекта, внесени от един и същ вносител, с които се предлага напълно противоположна уредба по един и същ въпрос. Същевременно членовете на комисията са на мнение, че законопроектът по принцип е необходим и решава редица важни проблеми, свързани с усъвършенстването на управлението на системата на народната просвета, както и със синхронизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши:
1. С 10 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание внесеният от Евгения Тодорова Живкова и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета под № 254-01-36, да бъде приет на първо гласуване.
2. С 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета под № 202-01-35, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гегова.
Остана още едно становище – на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Искам да поканя председателя на комисията господин Емил Кошлуков да представи становището, но виждам, че господин Кошлуков не е в залата. Той няма изградени навици да влиза в пленарната зала.
Заповядайте, господин Хасан, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ХАСАН: Благодаря Ви, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект № 202-01-6 от 16 януари 2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за народната просвета,
внесен от Министерския съвет;

законопроект № 254-01-6 от 20 май 2002 г. за изменение
и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от
Евгения Живкова и група народни представители
и
законопроект № 202-01-35 от 21 юни 2002 г. за
изменение и допълнение на Закона за народната просвета,
внесен от Министерския съвет
На свое заседание от 11 юли 2002 г., Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 202-01-6 от 16 януари 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет, законопроект № 254-01-6 от 20 май 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Евгения Живкова и група народни представители и законопроект № 202-01-35 от 21 юни 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха представители на Обществения съвет към комисията, на синдикатите на учителите, както и вносителите на законопроектите.
Юлиян Наков, заместник-министър на образованието и науката, мотивира необходимостта от промени в Закона за народната просвета. Основната цел на единия от законопроектите, с вносител Министерският съвет е регламентиране на статута и дейността на училищните настоятелства като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за подпомагане и развитие на материалната база на училищата, детските градини и обслужващите звена. Законопроектът определя и начина на учредяване на органите за управление на училищните настоятелства и техния мандат, както и основните насоки на дейността за постигане на определени цели. Регламентира се и правото на Министерството на образованието и науката да събира такси за извършване на определени дейности, както и осигуряването на безплатен транспорт на учениците до 16-годишна възраст от населени места, в които няма училища, до най-близкото средищно училище.
Основната цел на втория законопроект с вносител Министерският съвет е синхронизиране на нормативните актове, които регламентират интегрираното обучение на деца със специфични образователни потребности в детските градини и училищата с международните нормативни актове, които въвеждат интегрираното обучение като образователна политика. Методът на интегрирано обучение изисква всички деца, включително и тези с увреждания, да имат равен достъп до образование и да учат заедно в обща среда, като необходимо условие за включването е участието им в социалния живот. В същото време законопроектът се нуждае от гаранции, че към специалните училища децата ще бъдат насочвани само в краен случай, след изчерпване на всички други възможности за образование на детето в обща среда.
Евгения Живкова, като вносител на третия законопроект, представи предлаганите изменения и допълнения, които целят постигане на оптимални за етапа на развитие условия в българското училище. Те са в няколко насоки – утвърждаване на статута на българския учител, регламентиране на финансовото осигуряване на средното образование, изграждане на училищни настоятелства, намаляване на неграмотността особено сред малцинствата, създаване на условия за развитие на инициативата на училището и за реализация на собствените приходи.
След направените разисквания Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепи и трите законопроекта и предлага те да бъдат приети на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, искам да Ви поканя, за да представите, странно защо, двата законопроекта на Министерския съвет. Заповядайте!
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви за възможността да представя предложенията на Министерството на образованието и науката за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
В продължение на 6 месеца ние действително представихме на два пъти в Министерския съвет нашите предложения за изменение и допълнение на този закон. До голяма степен това е свързано с обществените очаквания и динамиката на нашия обществен живот, както и с огромното ни желание, съхранявайки традицията на българското образование да го хармонизираме с онези необходими и европейски измерения, особено що се отнася до децата със специални образователни потребности, поради което се наложи на два пъти да занимаваме Комисията по образованието и науката с една и съща материя.
Искам да подчертая, че Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от 16 януари 2002 г. третира една изключително важна материя. Многократно в прочетените становища, както и в становището на Комисията по образованието и науката беше подчертано, и аз бих искал още веднъж да обърна внимание върху огромната необходимост училищните настоятелства да бъдат осигурени с по-голяма икономическа инициатива, предвид крайно тежките материални условия и сериозните затруднения в учебния процес в редица региони и училища в страната.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вие знаете, че правителството прие инвестиционна програма, с която се цели да се повиши не само статусът на българското училище, но да се осигурят преди всичко условия за качествено образование на българските деца. Училищните настоятелства активно биха могли да се включат в съдействие и реализирайки своите приходи, да подпомогнат училищното ръководство да осигури един по-качествен учебен процес както и, разбира се, да подобри материалната база, в която учат българските деца.
В същото предложение ние поставихме акценти върху възможностите да се осигурят такива условия, че българското училище реално да се превърне в храм за развитието на човешката личност, за ползотворно възпитание и разширяване на културните възможности пред индивида. Това се постига и чрез регламентирането на задължителни зрелостни изпити, както и чрез възможността за всички процедури, в които Министерството на образованието и науката чрез своите експерти участва, да бъдат регламентирани такси, например, при откриването на частни училища, при признаване на завършени периоди на училищно обучение, както и на степен на образование и професионална квалификация, придобити в чужбина.
С второто наше предложение – от 20 юни 2002 г. ние поставяме акцент върху нещо, по което българското общество като че ли е в дълг на всички деца с хронични заболявания и специални образователни потребности. Ние се съобразяваме с Всеобщата декларация за правата на човека, с Конвенцията на ООН за правата на детето, с Декларацията от Саламанка за интегрирано обучение на деца със специфични образователни потребности, както и със стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове на хората с увреждания, съгласно които държавите-членки следва да включат в образователната си система хора с увреждания като интегрална част от общата образователна система.

По този начин ние даваме възможност на всички да се социализират и адаптират към социалните условия много по-бързо.
И не на последно място, позволете ми да отбележа – ние даваме възможност на децата да растат заедно, за да могат те да не чувстват разликите в своето физическо и психическо развитие, за да могат взаимно да си помагат, да се подкрепят и да се изграждат като личности в сътрудничество и взаимопомощ.
В това предложение поставихме също така и акцент върху възможностите директорите на общинските училища да бъдат назначавани от началниците на инспекторати, с което съхраняваме действително съществуващата до момента административна уредба. Искам да подчертая, че в нито един от законите за народната просвета след 1990 г. (имам предвид 1991 г., 1998, 1999 г.), в нито един член, в нито една тяхна алинея не е разписано, че кметовете могат да назначават директорите на общински училища.
Съхраняваме досега действащата административна уредба на контрол и отговорности, за да не предизвикаме с промяна в един член сътресение в системата, които – знаете по-добре от мен – биха могли да дадат отражение върху нейното развитие в продължение на години.
По този начин разчитаме особено на компетентностите и квалификацията на началниците на инспекторати, на обективността при подбора и назначаването на ръководните органи, а също така даваме възможност директорите на общински училища да участват във всички квалификационни форми, осигурявайки по този начин своето кариерно развитие.
Държа да подчертая, че в нашето предложение изрично е посочено, че конкурсът за директори се извършва само при изричното присъствие на представител на общината.
Надявам се по този начин българското образователно законодателство не само да се хармонизира с европейските изисквания, но да стане и част от реалните очаквания на българското общество в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Искам да поканя госпожа Евгения Живкова да представи нейния законопроект заедно с група народни представители.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлаганите изменения и допълнения към Закона за народната просвета целят постигане на оптимални за етапа на развитие условия в българското училище, за да изпълнява то по-ползотворно ролята си на национална институция за изграждане на съвременното българско общество.
Направените предложения са в няколко основни насоки:
1. Утвърждаване статута на българския учител и на нива служители в системата на образованието като държавни служители, от което качеството на образователния и възпитателния процес в българското училище ще се подобри. В сега действащия Закон за народната просвета учителите са дефинирани като държавни служители в чл. 40, ал. 1, без това понятие да е обвързано със Закона за държавния служител, което на практика обезсмисля неговата употреба. Реално учителите нямат служебни, а трудови правоотношения.
2. Създаване на възможности в системата на духовната просвета да се утвърждават съвременни схващания, гарантиращи свобода на духа и свободно движение на идеи.
3. Регламентиране на финансовото осигуряване на средното образование и гарантиране жизнения стандарт на учителя като важно условие за издигане на неговия авторитет. Централизирано изплащане на учителските заплати от Министерството на образованието и науката, без това да противоречи на принципа на бюджетното осигуряване на образованието, е обективна форма за преодоляване на наслоявани противоречия – резултат от административни и законови неуредици.
4. Създаване на условия за подпомагане на средното образование с включване на широкото гражданство в процесите на стабилизиране на материалната база и издръжката на училищата чрез училищните настоятелства, имащи свобода на реализация и възможност да се конституират или като инициативни структури, или като юридически лица с нестопанска цел, без да се въвеждат задължителните режими, които ограничават гражданската свобода.
5. Постигане на решение на особено важния и конфликтен въпрос – проблемът с многобройните ежегодни издания на учебници и учебни помагала, което превръща образователната система от учебновъзпитателен институт в комерческа структура. Във връзка с това е въведен императивен текст, с който се ограничава броят на учебниците и учебните помагала до два.
6. Поставяне на изисквания и постигане на решения за намаляване на неграмотността, особено сред малцинствата, с условия за задължителна предучилищна подготовка, позволяваща овладяване на необходимия минимум знания чрез реалното знаене на българския език.
7. Решаване на структурни въпроси, свързани с реорганизацията на българското училище, и постигане на социални резултати чрез подпомагане образованието на деца от райони, в които няма училища и безплатни учебници.
8. Постигане на възможност да се развива инициативата на училището, като реализираните финансови резултати като собствени средства остават в негова полза, извън гарантирания бюджет, и стават естествен стимул за развитие. Това е от съществено значение за училищата по изкуствата.
9. Поставяне на изискване училището да дава познания по въпроси на гражданското общество, организацията на държавата и нейните закони, което е необходимо условие на съвременното развитие на демократичното общество и формиране на гражданско поведение и отговорност.
10. Уреждане защитата на правата на децата в училище чрез връзка между Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за закрила на децата по отношение на единни държавни стандарти в областите на комплексното детско развитие, като бъдат създадени гаранции от държавата и мерки срещу неграмотността, издигане авторитета на учителя-възпитател, защита на талантливи деца в училище, осигуряване на лекарски и стоматологични кабинети, безплатен транспорт на деца до 16-годишна възраст, когато в населеното място няма училище.
11. И на последно място, особено конфликтният въпрос със зрелостните изпити намира решение чрез ясна и точна регламентация на изискванията и сроковете, в които те влизат в сила и за които са валидни. Предлага се държавни зрелостни изпити да се полагат по всички общообразователни предмети с право на освобождаване при успех над много добър 5,00 и зрелостни изпити по български език и литература без право на освобождаване. Основният аргумент за това предложение е, че системата на образование в България все още не е пригодена за провеждане на зрелостни изпити така, както са заложени в Закона за народната просвета и Закона за степента на образование и общообразователния минимум и учебния план. Матурите в този им вид са внос отвън, но средното образование в Европа е строго профилирано от 9 клас. Там има два основни типа училища. Първите са училища с обикновено ниво на подготовка за създаване на среднисти, където се учи по по-олекотени учебници, и средни училища с по-високо ниво на обучение, където учениците се подготвят за университетите по по-задълбочени учебници и учебни програми. Именно в такива училища се държат матуритетни изпити, чиито оценки са критерии за приемане във ВУЗ. Смятаме, че засега този въпрос в България ще бъде трудно решен поради липса на ясна програма за учебния процес и поради автономията на вузовете. Провеждането на матури само по себе си не може да бъде критерий за наличието на добро образование, нито ще ни доближи до Европа, тъй като дипломите ни от средно образование и досега се признават в Европа. Механичното въвеждане на задължителни матури ще доведе до провал на първия експериментален випуск. Става дума за над 7000 ученици. Рискът ограничен брой ученици от този випуск да не получат дипломи за средно образование е реален, тъй като учениците, завършващи през 2003 г., са приети да учат при друг учебен план и съгласно Закона за народната просвета следва да се дипломират съобразно неговите изисквания.
И така, предложените изменения и допълнения на закона са резултат от показаните неудачи в дейността на системата на образованието. Те се преодоляват със средствата на практическия опит и ефективната чуждестранна практика, приложима в български условия, за което предложените текстове допринасят.
Не на последно място този проект е синтез и израз на многобройните послания на обществото и неговите структури за практическо решаване на проблемите на българското училище и за безкористното подпомагане на неговото развитие в интерес на образованието и възпитанието на младото поколение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четене на законопроектите. Всяка парламентарна група ще разполага с 30 мин. пленарно време.
Заповядайте, проф. Камбуров, Вие откривате дебата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Още от възгласа, който чух, когато дадохте думата на министъра, и аз реагирах по същия начин, господин професоре. Вярно е, на нас ни предстои да разгледаме два проекта по един и същи закон, внесени в Народното събрание.
Проблемът в двата проекта на правителството е основно противоречието между тях. Проектът, приет с Решение № 25, постановява в § 9, че “кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена съгласувано с началника на регионалния инспекторат по образование по ред, определен от министъра на образованието и науката”. Тази постановка произтича от обстоятелството, че общинските училища и детските заведения се финансират от общинския бюджет и по такъв начин се постига една по-голяма децентрализация в системата на образованието, като управленските механизми се привеждат в съответствие с финансовите механизми.
Законопроектът на правителството, одобрен с Решение № 411, шест месеца по-късно атакува точно тази поправка на предишния законопроект, като се мотивира със следните аргументи, чета дословно: “Възможността кметовете да освобождават и назначават директорите на общинските училища и обслужващите звена нарушава последователно изградената схема на управление чрез лишаване на органите, които реално осъществяват методическо и административно ръководство на системата – имат се предвид инспекторатите – от правомощието да контролират изпълнението на държавната политика в сферата на образованието. Това създава предпоставки за неефективност на самото управление поради невъзможност за реално санкциониране на неправомерна дейност”.
Фактически по същество § 6 на Решение № 411 отменя § 9 на Решение № 25 на Министерския съвет, което е насочено към една последователна децентрализация на системата на средното образование.
Тук би трябвало да се повдигне още един въпрос. Не е нормално с два свои акта в продължение само на шест месеца Министерският съвет да прави две съвършено противоположни предложения, без да обясни на народните представители мотивите за това свое решение. Тази противоречивост в решенията говори по-скоро за непознаване на системата и е лош сигнал за самата система, която се люшка между две крайности.
Би следвало законодателният орган да обърне внимание на вносителите на законопроекта и най-вече на Министерството на образованието и науката, че подобно управленско поведение е недопустимо и че преди всичко то говори за безотговорност или най-малкото за липсата на ясно очертана стратегия и политика в областта на управлението на средното образование, защото тук става дума за основни управленски принципи – децентрализация или една нова централизация. Всъщност, Решение № 411 фактически се покрива и със законопроекта на Коалиция за България, където в § 8 се иска и заплатите на всички служители в системата на средното образование да се изплащат централизирано от Министерството на образованието и науката.
Всъщност, ако Министерството на образованието и науката изплаща и заплатите, които са лъвският пай от училищния бюджет, каква ще е ролята на общините и местното самоуправление и тяхната отговорност за издръжката на собствените им училища?
МОН трябва явно да изрази становището си и по въпроса за децентрализацията и ролята на общините при провеждане на държавната образователна политика пред парламентарната Комисия по образованието и науката в парламента.
Има и още един принципен въпрос, свързан с децентрализацията, който одобрените от Министерския съвет проекти повдигат. Това е въпросът за инспекторатите. Възстановява се названието “регионални инспекторати по образование”, което беше отменено преди четири години, като в § 7 от Постановление № 25 те се поставят под едноличното разпореждане на министъра на образованието и науката и се създава специална алинея за това.
Параграф 6 от същия законопроект гласи, че “министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета”, без да се обяснят мотивите за тази промяна. Защо министърът, а не Министерството на образованието и науката? Този текст издава липсата на институционално мислене, но много добре се връзва с намерението властта на министъра на регионалната администрация да бъде пълна и безгранична.
Същото личи и в § 7, където началниците и експертите в регионалните инспекторати придобиват статут на държавни служители, назначавани от министъра. Отделянето на експертите и на началниците от учителската маса само ще задълбочи разделението между местната образователна администрация и учителите и ще насърчи службогонството и връзкарството поради значителната разлика в заплащането.
Не е ясно и откъде ще се вземе допълнителният бюджет за заплатите на тези служители. В това отношение, макар и пак без грижа за възможностите на бюджета, законопроектът на Коалиция за България е по-последователен и възстановява текста от 1998 г., където всички учители и експерти в системата на средното образование имаха статут на държавни служители. Този текст обаче беше отменен поради липса на възможност бюджетът да осигури заплатите за системата.
В § 17, който оправомощава Министерството на образованието да събира такси за легализация на документи и издаване на лицензи за училища и детски градини, заслужава да се подкрепи. Това е една трудоемка и скъпоструваща дейност, която следва да бъде заплащана от гражданите, ползващи услугата. Трябва обаче да се осигури възможност – това може да стане и чрез издаване на собствени гербови марки - парите от тези такси да остават в системата на народната просвета. Иначе желанието децата със специални образователни потребности да получават равни възможности за обучение заедно с останалите деца – това е в проекта под № 411 – заслужава адмирация. Само че за привеждането в изпълнение на това решение е необходимо изграждането на съответна инфраструктура в нормалните училища така, че децата със специални образователни потребности да получават физически достъп до тези училища и нормални условия за престой там. Законопроектът не казва нищо по този въпрос, но си струва той да бъде зададен, защото равният достъп означава оборудване за инвалиди, каквото нашите училища нямат и без осигурено финансиране няма да получат. Приемането на деца с физически и двигателни проблеми не е акт на милосърдие или осъществяване на равноправие, то е преди всичко отговорност спрямо тези деца.
Нищо не се казва и за професионалното насочване и ориентиране на този специален контингент, който трябва да попадне в редовните училища за специализирана помощ, която ще му трябва, и много, много други проблеми. Подобна липса на финансова обезпеченост ще застраши изпълнението на предложеното в проекта под № 25 решение, в § 4 – да се осигурява транспорт за учениците, ако в общината няма училище.
Главата за настоятелствата в проекта под № 25 е излишно дълга, като чл. 46, който заема страница и половина, са изцяло пожелания и материята в тях би следвало да се урежда от устава на самите настоятелства съобразно спецификата на училището и населеното място.
Не виждам смисъла на забраната на § 46а, че към всяко училище, детска градина или обслужващо звено може да се създава само едно настоятелство. Първо, хората не са започнали да учредяват толкова много настоятелства и, второ, не виждам нищо лошо да има повече от едно настоятелство в големи училища или обслужващи звена към тях.

Във всеки случай този текст ограничава свободата на гражданите да се сдружават в неформални организации по техен избор.
По законопроекта на Коалиция за България. До голяма степен този законопроект поддържа децентрализационната линия на предложенията от проекта на правителството под № 25, като се съсредоточава върху някои проблеми, като заплатите в системата, социалните придобивки на учениците, транспорт, здравно обслужване, безплатни учебници, охрана, матурите, учебниците и натоварва държавния бюджет, без да го е грижа дали това е във възможностите му или не.
Текстовете в § 9 са мотивирани с желанието учителският труд да стане престижен, но ако това не е подкрепено с възможностите на бюджета, всичко остава само популистки лозунг. Искането на Министерството на образованието да изплаща заплатите пък обезсмисля цялата децентрализация на системата, постигната до този момент.
За издръжка на задължителната предучилищна година за всички деца, § 9. Тук не е ясно защо всички деца са задължени да се включат в тази предучилищна подготовка. Доколкото си спомням, господин министре, първоначалната идея беше тя да е задължителна за деца, чиито майчин език е различен от българския, и това доста би облекчило бюджета на държавата и общините, които трябва да финансират това обучение. Мисля, че това е и единствено разумният подход при въвеждането на задължителното предучилищно образование. Разбира се, тук прозират и други измерения – създаването на допълнителни работни места за учители, които ще бъдат съкратени поради демографски причини. Без да е ясно какво налага въвеждането на такава подготовка и откъде ще дойде финансирането й, приемането на това предложение е просто безотговорно.
По въпроса за издръжката и заплатите на лекари в училищата. Смея да твърдя като лекар, че създаването на училищни лекари е немотивирано и деквалифицира лекарите тотално. Повечето от училищните лекари извършват нехарактерни за тях дейности в училищата.
Пак от популистки съображения са породени и текстовете в § 3, които по същество отменят задължителните матури, тъй като допускат освобождаване при успех “Много добър” (5). Единственият задължителен зрелостен изпит по смисъла на този параграф е изпитът по български език и литература, който, забележете обаче, е след 4 години. Ясно е, че тази поправка цели една политическа популярност. Все пак трябва да се дава сметка, че като отменяме матурите и запазваме системата на частните уроци за влизане в университета, се лишават от достъп до по-високо образование именно тези слоеве от населението, които са социално слаби, хората, които са в изолирани райони, и малцинства, които нямат възможност за това. Всъщност пробната матура въпреки слабостите около нейната организация все пак допринесе за постигането на консенсус около това да има задължителна матура. Въпросът, който трябва да се реши, е как матурата да замени входните кандидатстудентски изпити, като по този начин работата на учителя се съсредоточи върху занятията в клас, въз основа на които ученикът ще се готви за матурата, вместо върху частните уроци за кандидатстване в университета, както е сега.
В този ред на мисли трябва да се разработят стандарти за матура не само по двата основни предмета, а и по останалите общообразователни предмети, съобразно спецификата на висшите училища в България. Естествено е, че децата, които ще кандидатстват медицина или биология, трябва да имат възможност да се явят на такава матура, чиито резултати да бъдат признати от съответните университети. Вместо това тук ни се предлага отстъпка от постигнатото с негативни последствия както за системата – запазва се паралелната система на частни уроци, така и в социален план, защото именно нуждаещите се от социално подпомагане и стимулиране остават откъснати от частните уроци, които не могат да си позволят. Това има и други последици. За тези слоеве от населението започват да се създават регионални университети и филиали, където изискванията са различни и съобразени с по-ниското ниво на тези студенти и на региона като цяло. Тази провинциализация, уважаеми колеги, на висшето образование, превръщането му в училище в съседния двор също е явление с отрицателен знак и само пречи на интеграцията на тези групи от населението, като продължава да ги изолира и маргинализира.
Законопроектът засяга и още един щекотлив въпрос – учебниците за средното училище. Решението, което се предлага, е в духа на добрата стара традиция – ограничава се броят на алтернативните учебници до свещената цифра 2. Че това само ще създава условия за допълнителна корупция при подбора на тези два учебника, тъй като конкуренцията ще стане още по-жестока, кого го е грижа? Щом се реши, може и 3, както се казваше в един стар виц. И тук представителите на Коалиция за България показват, че са забравили, че вече живеем в условията на пазарна икономика, и че пазарът е единственият регулатор на търсенето и предлагането на стоките, а учебниците също са стока. Всъщност, ако нещо е порочно в механизма, по който се издават учебници, е точно отсъствието на реалния пазар и техният подбор. Няма основание Министерството на образованието и науката, което вече не финансира издаването на учебниците, да е единственият арбитър за това кои от тях ще бъдат издадени. Ако Министерството на образованието и науката се оттегли от тази си функция и остави издателствата и авторските колективи да се борят сами на пазара на учебниците и учебните помагала, без то да фиксира свещени бройки, независимо дали са две или повече, аз съм сигурен, че доста от участниците в този комерчески бизнес ще се позамислят дали ще си струва да инвестират в него. Така, ако не се лъжа, е в развитите страни. Предлаганото в този законопроект само ще изостри сегашната ситуация.
В този законопроект не устоява и съблазънта да разчисти радикално системата на неудобните и неугодни администратори и дори надминава проекта на правителството под № 25, защото § 15 от “предходните” и заключителни разпоредби гласи: “Заварените на длъжността “експерт” запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но за не повече от шест месеца от влизането в сила на този закон”. Аз считам, че това не е уместно.
И накрая, § 13 е изцяло пожелателен, т. 2 е съвсем излишна, защото гражданското образование е въведено със Закона за учебния план. Целият параграф би могъл да отпадне въобще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Камбуров! Ако грешката Ви беше само в това, че наричате преходните разпоредби предходни, не бихме ставали, бихме я отминали. По-страшно е друго – че Вие от тази трибуна говорите като човек, който не е ангажиран с проблемите на образованието, а който е ангажиран с проблемите на пазарната икономика. Мисля, че доста безпочвено обвинявате в популизъм вносителите на проекта. В крайна сметка Вие изразявате ли политическото отношение на управляващото мнозинство към темата образование с Вашето изказване? Какво означава другото разбиране за броя на учебниците, което Вие споделяте? В момента има 700 вариантни учебника или средно по 5 учебника на предмет. Вие сте член на Комисията по образованието, а мисля, че това не е и необходимо, всеки от нас се среща и с учители, и с родители, и с ученици. По химикалките на учителите и на служителите на Инспектората ще познаете кой на коя учебникарска фирма е търговски агент. Ето това е българското образование по отношение на снабдяването с учебници! Има четири буквара! И Вие говорите все за добрите стари традиции. Тук не говорим за старо и за ново, говорим за някакъв разум в българското образование.
А по отношение на онова, което не разбирате – защо е необходимо предучилищно обхващане на децата. Защото и в училищните инспекторати, и в министерството, и в статистиката, никой не знае колко деца отпадат от училище и кои не тръгват на училище. Аз се опитах да получа такава информация, защото проблемът с пълненето на паралелките е проблем с обхващане на децата. Ами в държавата има задължително средно образование! И когато говорите за липса на бюджетна обезпеченост, бюджетната обезпеченост става с политика и грижа за определен ресор, а не със сляпо приемане: няма пари! Ами като няма пари, дайте да закрием въобще училищата и всеки да се образова както намери. Може би такова решение ще ни предложите, ако доразвиете докрай своята теза.
Не мога да приема въобще едно такова политическо разбиране и отношение към темата образование и ще бъде тъжно ако и министърът споделя това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Господин Камбуров, слушах внимателно Вашето изказване и бих искала да обърна внимание на два момента в него. Вие предложихте своята хипотеза, че различията, които дават първият и вторият законопроект на Министерския съвет по отношение на чл. 37, ал. 4 издавали, ако правилно Ви цитирам, управленска безпомощност, обърканост и т.н. Искам да се възползвам от възможността и да предложа друго тълкуване на тази ситуация и да призова колегите народни представители да прочетат мотивите към втория законопроект на вносителя, където доста ясно и категорично е заявено каква е окончателната воля на вносителя и какви са мотивите, защитаващи тази воля. В този смисъл ние по-скоро работим с една хипотеза на развитие на волята на вносителя към една определена посока.
Що се отнася до аргументи Ви, че главата, регламентираща статута на училищните настоятелства, по-скоро изискването те да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, е била прекомерно детайлна. Отново в мотивацията на вносителя беше отбелязано, че това е един от важните акценти на законопроекта. Лично, според мен, тази глава и този нов момент представлява до известна степен реализацията на една философия за по-голям ангажимент от страна на всички нас и като родители, и като част от българската общественост в образованието на нашите деца. Не виждам никакъв проблем в това, че за първи път се предоставя така детайлното уреждане на тази институция – училищното настоятелство. Смятам, че всички ние трябва да си припомним от историята на Българско възраждане, да речем, каква значителна роля е имала именно този тип организация там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика - госпожа Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми проф. Камбуров, заветната цифра две е просто, за да не бъде един учебникът. Защото в Конституцията пише, че образованието до осми клас е задължително и финансирано от държавата.
Също така бих искала да кажа, че в една от другите комисии представител на вашата парламентарна група изложи тезата, че учебниците трябва да бъдат един, както ние на времето сме учили, и не сме се научили по-зле отколкото в момента учениците. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Калканова, аз се изненадвам защо повдигате въпроса по отношение на двата проекта. Вие много добре знаете, че един от заместник-председателите на комисията преди започване на разискванията предложи да се оттеглят двата проекта и да се предложи единен проект, който да бъде разгледан, макар и два дни след заседанието на комисията. Така че е излишно да говорим, защото Вие знаете същността на въпроса.
Колкото за настоятелствата, аз смятам, че ние нямаме какво да говорим. Въпросът е ясен и нямаме никакви различия. Аз поставих въпроса едно настоятелство ли да бъде или две. Още повече, че въпросът за настоятелствата беше подготвен още в миналия парламент, но поради това, че не беше приет Законът за юридическите лица с нестопанска цел, той не беше приет. Това е истината.
Колкото до това, господин Миков, аз се занимавам с образование от 32 години.
Да, господин Местан, Вие предложихте да се изтеглят двата проекта и да се излезе с един общ проект, който да разглеждаме, даже и два дни, след като се реши това. Извинявам се, че преди малко не Ви видях.
По отношение на учебниците. Госпожо Живкова, аз не мога да се съобразявам какво мисли всеки – дали някой от групата е мислил да има един учебник. Така е прието в света. Но аз смятам, че трябва да отпадне оня капак от министерството, който определя кой да мине и кой да не мине. Самият пазар ще ги изчисти по-добре, вярвайте ми, отколкото сега това, което е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя кратко изказване, както предпочитам да правя това.
Първо, искам да кажа, че ние имаме налице три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, които в известен смисъл се допълват и в някои пунктове се намират в дискусия, в създаване на възможности на народните представители както от Комисията за образование и наука, така и тук на всички останали колеги, да търсят най-рационалното решение.
Аз мисля, че общото усилие на тези три законопроекта е да се усъвършенства системата на управление на образованието. Това особено е характерно за първия законопроект, където са регламентирани правата на министъра на образованието и науката, където е дадена цялата тая йерархична структура на управлението на тази система и са дадени правомощията на-нисшите звена.
В този законопроект ясно е съхранена традицията на българското образование и мога да кажа също така и онези демократични нагласи, които са съществували в него, и неговата откритост, публичност, като едно дело, с което се ангажира цялото общество, като начин на социално възпроизводство и възпитание.
В другия законопроект – на Министерския съвет, имаме известно противоречие, за което вече стана дума. В първия случай, за правата на кметовете да назначават директорите, съгласувано с районните инспекторати. Но тук вече имаме едно ясно, категорично съгласувано мнение, позиция с цялата система на законите на образованието, които са вече в сила и действат, и решаване на този проблем от гледна точка на по-високата ефективност. А също така и освобождаване от елементите на политическа тенденциозност при решаване на тези проблеми на образованието.
Искам да кажа тук, в малка дискусия с проф. Камбуров, че в решаването на тези проблеми на образованието наред с моментите на демократичност и либерализъм, които са неизбежни в съвременната епоха, трябва да се държи сметка, че образованието във всички държави, които уважават себе си и които искат да изградят едно качество на човека, образованието е държавна политика. То следва определена стратегия и колкото и да имаме допускане на възможности за вариации и различни алтернативи, все пак то следва онзи талвег, при който трябва да се постигне желаното за обществото качество на неговите кадри, на неговите граждани.
В законопроекта на госпожа Евгения Живкова и другите народните представители от Коалиция за България става дума за едно по-силно акцентиране на социалната роля на българското училище в духа на една социална политика и също така нещо, което не трябва да се пропуска, и е един по-силно изразен български характер на системата на образованието.

В този смисъл мисля, че, това го казах и в Комисията по образование и наука, колкото и да се стремим да създаваме алтернативи и възможности за повече конкуренция на системата на подготовка на учебници, ние все пак трябва да държим сметка, че не само пазарът, производителите са тези, които ще решават въпроса за качеството на образованието, а и потребителите - самите ученици, родителите. В състояние ли са съвременните български граждани масово – и децата, и техните родители, да закупят всичките алтернативни учебници, които се издават – по 4-5, по 7-8 и т.н. от определена дисциплина, за да могат да преценят кой от тях има най-висока стойност и по кой те да се подготвят най-качествено? Това е немислимо, ако не се създаде все пак някаква регламентация и някаква държавна, акцентирана политика.
Аз искам също така да подкрепя усилията на втория законопроект на Министерския съвет, който е свързан с една нагласа да се създадат, да се транспонират тези права и принципи на всеобщата Харта за правата на човека, както и Конвенцията за детето на ООН, така и останалите съглашения на Европейския съюз, в които се търсят възможности за интегриране на децата със специфични образователни потребности и с хронични заболявания. Това е направено, според мен, то може още да се разшири в онези пунктове, където става дума за създаване на перспектива на тези деца в по-горните степени на образованието, става въпрос за висшето образование.
Мисля, че възможностите, които са представени в тези три законопроекта, наред с отделни елементи на дискусионност, заедно с това са и такива, които се допълват. В този смисъл смятам, че Комисията по образование и наука ще бъде в състояние на базата на тези три законопроекта да изгради един цялостен, ефективен и рационален законопроект, който да бъде внесен за окончателно приемане след второ четене от Народното събрание. Аз ще подкрепя тези три законопроекта, призовавам и колегите да направят това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред нас са три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Бях изкушен да направя дълго, 30-минутно изказване от името на парламентарната група, но на мен все ми се струва, че в Комисията по образование и наука ние вече проведохме няколко много дълги дискусии и там позициите се очертаха достатъчно ясно. И затова аз се спрях на варианта да синтезирам изказването си в рамките на 3 мин.
Взех думата, само за да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене. И понеже разполагаме с достатъчно малко време до края на тази сесия на Народното събрание, аз си позволявам да призова всички оратори, които ще вземат думата след мен, да не абсолютизират чисто формалната страна на въпроса, че за първи път в 12-годишната история на парламента имаме прецедент, когато един и същи вносител внася два законопроекта за изменение и допълнение на един и същи закон. Струва ми се, че трябва да бъдем над тези неща, струва ми се, че трябва да поставим интересите на децата, на учениците, над тези формални проблеми. Разбира се, аз не съм народен представител, който се отказва и от позициите си, господин Камбуров, но така или иначе тези три законопроекта вече са в дневния ред на Народното събрание, аз предлагам дискусията да се съсредоточи по същество.
Уважаеми господин министър, ние отправяме един апел към Вас. Ще изпълним Вашето желание до края на тази сесия на Народното събрание да приемем законопроекта, но във връзка с един много важен акцент във втория законопроект, който внася Министерският съвет – за интегрираното обучение на деца със специфични заболявания, ще Ви моля да използвате активно този месец до началото на новата учебна година за предприемане на всички организационно-педагогически мероприятия, които ще защитят интереса на тези деца, които вече ще попаднат в нормална среда. Няма да учат само сред деца, които имат същите специфични заболявания, защото времето показа, че те после имат проблеми със своята социализация. Но, моля Ви, имайте предвид, че това все пак, са деца със специфични заболявания и в онези училища, в които те ще бъдат интегрирани, сред деца, които, слава Богу, не са болни от тези заболявания, ще се нуждаят от специални медицински грижи и вероятно тези промени в закона ще поставят пред вас необходимостта да промените и редица други подзаконови нормативни актове с оглед да бъде защитен техният специфичен интерес и права. Моля Ви, използвайте този месец до началото на учебната година да направите един цялостен преглед и на подзаконовите нормативни актове, които издавате.
Уважаеми колеги, радвам се, че все пак по този законопроект не се очертават остри, чисто политически полемики. Убеден съм, че Комисията по образование и наука, господин Дурмишев, ще бъде на висотата на своята отговорност и за няколко дни ще успее да предложи на Народното събрание един обобщен законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и от 15 септември ние ще имаме една по-добра, усъвършенствана норма за регулиране на средното образование в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Има думата господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Както е известно, на заседанието на Комисията по наука и образование Коалиция за България подкрепи и трите законопроекта. Аз бих искал да се спра на няколко проблема, които бяха дискутирани днес в залата и които смятаме, че са от изключителна важност при подготовката на общия законопроект, ако се стигне до такова решение, и при второ четене на законопроекта за изменение на Закона за народната просвета.
Първият проблем, който е включен в нашия законопроект, това е въвеждането на задължителната предучилищна подготовка, която да се извършва в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училищата.
Основанията за исканата промяна са свързани с това, че през последните години, поради най-вече социално-икономически проблеми, хиляди деца не посещават детски градини. Голяма част от децата от етнически произход постъпват в 1 клас с почти нулеви знания на български език, което създава затруднения в обучението на децата и е една от главните предпоставки за отпадането им още в началните курсове, а знаем, че по статистика около 300 хил. деца са извън реалния обхват на обучение от 1 до 8 клас.
Тук това наше предложение беше обявено в популизъм от проф. Камбуров. Не може да има популизъм, когато става въпрос за образованието на нашите деца, и то най-вече поставянето му на една качествена основа – такава, на каквато ние искаме да бъде образованието, и да бъде в унисон с европейските стандарти.
По данни на експерти въвеждането на задължителната училищна подготовка ще струва на бюджета около 10 млн. лв. Аз мисля, че такъв ход, който неминуемо ще даде положителен резултат, и предвид съкращението на учителите, ще има положителни изменения и този разход си заслужава.
Вторият проблем, който искаме да поставим и е поставен в нашия законопроект, това е да се запази досегашният статут за държавен служител на учителите, който за съжаление не беше доразвит в Закона за държавния служител, приет от предходното Народно събрание.
Ние изхождаме от общия принцип, че щом има държавни изисквания за образованието, държавни стандарти, естествено е тези стандарти и изисквания да се защитават от педагогическите кадри, които да имат статут на държавни служители. Имаме предвид учителите, възпитателите, директорите на училищата и помощник-директорите.
Сега проектът на Министерския съвет предлага този статут да отпадне и, общо взето, формулировката на тезата е доста неаргументирана и мъглява. Ако искаме наистина да издигнем авторитета на учителя, ако искаме да имаме качествено преподаване в училище, естествено е да въведем статута на държавния служител и законово да бъде доразвит и в другите закони. В голяма степен по този въпрос се спекулираше, че синдикатите не са съгласни с една такава теза, тъй като би следвало, ако са държавни служители, синдикалните организации да отпаднат в училищата, но на практика това предложение се подкрепя и от Съюза на българските учители. Въвеждането на този статут ще бъде в унисон и с европейските стандарти, тъй като в голяма част от страните на Европейския съюз учителите са държавни служители.
Една от най-дискутираните теми в комисията беше проблемът кой да назначава и освобождава директорите на общинските училища и обслужващи звена. Тази дискусия днес се преповтаря в пленарната зала. Мисля, че главното при решаването на този проблем е да се изработи единен подход към този въпрос и принципът е този: който финансира училищата и образованието, негово да бъде и правото да назначава директорите на училищата. При сегашната система е ясно, че общините са тези, които финансират общинските училища, и логично е директорите да бъдат назначавани от кметовете.
В законопроекта на Коалиция за България се предлага един малко по-различен подход – назначаването на директорите на общинските училища да се извършва от Министерството на образованието и науката, но да се поеме и ангажиментът за финансирането на тези училища директно от бюджета на Министерството на образованието и науката. Само по този начин ще се спази принципът, който поставяме, при решаването на този въпрос.
Четвъртият проблем, който заема определящо място в нашия законопроект, е свързан с възстановяването на училищното здравно и стоматологично обслужване. Тук отново не бих се съгласил с проф. Камбуров, защото това възстановяване ние не го правим, за да повишаваме или намаляваме квалификацията на лекарите в училищата, а го правим за самите деца, тъй като на практика се оказа, че извеждането на здравното обслужване от училищата създаде редица проблеми. Да вземем само проблема с ваксинацията. Тази система, която, така или иначе, е регламентирана от Министерството на здравеопазването, сега се осъществява от личния лекар при една много сложна комбинация между представители на училището, здравните картони пътуват от училищата до личния лекар и обратно и има сигнали, че системата на ваксините не се прави съгласно нормативната уредба.
Въвеждането на здравното и стоматологичното обслужване в училище е свързано и с профилактиката, особено стоматологичното обслужване, тъй като децата на тази възраст се нуждаят от постоянен контрол.
В заключение искам да поставя няколко принципни въпроса. Наистина, както отбеляза и проф. Ганчев, нашият законопроект е насочен преди всичко към решаване на редица социални проблеми в българското училище и преди всичко към проблеми, които поставят животът и най-вече тежкото социално-икономическо положение в българското семейство, и възможността да издържат децата си. И наистина ние повече наблягаме на тези проблеми, отколкото на необходимостта законодателството да се съгласува с европейските стандарти. И неслучайно в нашия законопроект са въведени изисквания за безплатни учебници, здравно обслужване, въвеждането на безплатни извънкласни форми на обучение и възпитание на децата.
Искам да поставя и още един въпрос. За съжаление, обаче, и трите законопроекта, които са внесени, не са съгласувани с Концепцията на Министерския съвет за финансова децентрализация в обслужването на бюджетната сфера. Това може да създаде някои реални проблеми при реалното функциониране на измененията на закона, който бихме гласували.
Знае се, че съгласно постановлението на Министерския съвет текат срокове, в които трябва да бъдат решени някои проблеми. Така например до 30 юни е срокът за утвърждаване на нормативите за издръжка на един ученик в различните видове училища. Въпросът е как този проблем ще намери отражение в кратките срокове, в които ние искаме да приемем измененията в Закона за народната просвета. Така че наложително е в тези кратки срокове от една седмица тези законопроекти да бъдат съгласувани с тази Концепция за фискална децентрализация на обслужването на бюджетната сфера, тъй като е реално това, което ние приемем, да не може да бъде реално финансово осигурено с новия бюджет през 2003 г.
В заключение бих призовал всички колеги народни представители да подкрепят и трите законопроекта, тъй като те са една реална база, върху която може да бъде изработен един общ законопроект, който да реши реалните проблеми в образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
За процедура думата има госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на НДСВ имам предложение за удължаване на работното време до 2 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 124, против 22, въздържали се 11.
Процедурното предложение се приема.
Госпожо Анастасова, имате думата за изказване.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам да изразя удовлетворението си от факта, че бяха внесени три законопроекта за народната просвета – два на Министерския съвет и един на госпожа Евгения Живкова, тъй като промените в тях са повече от наложителни и предлагат добри възможности за регламентиране на някои практики, които не са били уредени законово и да регламентират някакви промени, които ми се струва, че са повече от необходими за сферата на просветата. Особено важно е регламентирането на работата на училищните настоятелства, както подчерта и министърът, които трябва все по-сериозно да се включват и да подпомагат работата на българските училища и да ангажират все по-голяма част от обществото към преодоляването на проблемите в тях и създаването на по-добри условия за протичане на учебния процес.
Ролята на училищните настоятелства трябва да расте и то осезаемо, защото те са част от това общество и трябва да бъдат все по-ангажирани с това, което става в училище.
Въпросът, който повдигна господин Камбуров - мисля, че едно настоятелство, особено когато говорим за това, че не са много, е напълно достатъчно за едно училище, колкото и да е голямо то, защото всяко друго настоятелство на мен ми звучи като алтернатива. Мисля, че резултатът не би бил добър, само нещата ще се разводнят, в най-добрия случай.
Друг интересен момент в това законодателство, в предложените законопроекти, са задължителните матури. Аз мисля, че вече наистина няма спор за това дали трябва да бъдат задължителни, спорът е колко да бъдат те. Би било голямо постижение, ако тези матури бъдат възприети и като вход за ВУЗ и се изработи добър механизъм, което да заложи един висококачествен достъп в българските висши учебни заведения, за да може наистина да гарантираме и по-нататък високо качество на висшето образование.
Що се отнася до въпроса за задължителното предучилищно образование, то е и трябва да бъде грижа на управлението, както и финансирането е негова работа и отговорност. Трябва да се търсят начини за това финансиране. Както беше вече споменато, сумата не е чак толкова невъзможна и голяма, а и не може, струва ми, се да се отрича необходимостта от подобно възпитание. Тук би трябвало да съсредоточим усилията си и тук са нашите отговорности.
Що се отнася до ограничаването на алтернативните учебници, внесено в законопроекта от госпожа Живкова, наистина мисля, че 18 варианта на един учебник са прекалено много. И учители, и родители вече са вдигнали ръце от този хаос. Нека да има алтернативни учебници, но все пак трябва да има някакво ограничение и това може да стане чрез един конкурс, който да регулира кои са наистина добрите учебници. Защото все пак учебниците са по-специфична литература и да се твърди, че пазарът трябва да ги регулира, ми се струва малко несериозно.
Още един важен момент, на който би трябвало да се обърне внимание във внесените законопроекти, това е за заетостта на учениците в свободното време – тема, която беше поставена и в Националната програма за защита на детето в Междуведомствената комисия и е много важна. На нея трябва да се обърне много сериозно внимание и си заслужава да се помисли върху предложенията за засилване на ролята на центровете за работа с деца – на кръжоци, на допълнителното им ангажиране в извънучилищни дейности, които не само могат да гарантират развитието на талантите им, но и да ангажират свободното време и да намалят рисковете от ситуации, подобни на тази в “Индиго”, която доведе до тази национална програма.
След обединяването на трите законопроекта в един, както беше прието в комисията, вярвам, че ще се получи един добър вариант за българската просвета, а някои недостатъци могат да бъдат извадени между първо и второ четене чрез предложенията, които ще бъдат внесени. Както каза и господин Местан - би било добре, ако на 15 септември имаме нов регламент и начало, регулиране на някакви практики в сферата на народната просвета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Щерев за изказване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа!
Аз подкрепям внесените законопроекти. Искам с няколко думи да кажа защо.
На първо място, прави ми изключително добро впечатление подходът по двата законопроекта, внесени от Министерския съвет, единият от които третира проблема с настоятелствата. Това е нещо, което е абсолютно необходимо да се случи в нашето законодателство по отношение на училищата, защо не и за други заведения с обществени нужди.
На второ място, посещавайки училища и интернати за деца с увреждания, аз наистина съм убеден, че този подход за интегрирано обучение на децата заедно с останалите деца ще доведе до положителни резултати и това наистина е един европейски подход. Аз поздравявам вносителите за тази идея и тези предложения, които са направени.
По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Живкова и останалите колеги от Коалиция за България, аз подкрепям това предложение, че децата от предучилищна възраст би трябвало задължително да бъдат обучавани.
Какво имам предвид? В моя избирателен район, в община Гурково, от 8 хил. души жители 2 хил. са циганско население. Това население не посещава и не контактува с каквито и да е други общности и когато дойде съответната възраст да дойдат децата в училище, те на практика не знаят български език. Това е един огромен проблем. Предполагам, че това не е само за община Гурково и за тези деца, а е може би и за други места в страната. Аз съм абсолютно сигурен, че такъв един подход – за задължителното предучилищно образование, ще може да допринесе за интегриране на определени общности в България към социалния живот.
Поддържам също така предложението за безплатен превоз на децата там, където няма училища или където се закриват такива. Разбира се, че това е част от грижите за образованието в държавата.
Уважаема госпожо Живкова, не мога обаче да подкрепя това, което искате като възстановяване на лекарските и стоматологичните кабинети. Защото начинът, по който се иска това нещо, предполага връщане на тази система, която беше преди в училищата. Тя доказа своята неефективност, това е системата Семашко. И не възнамеряваме да вървим по този път.
Смятаме, че трябва да се възложат точно определени задължения на семейните лекари, които да имат определени задължения към училищата, които са с определена специалност, които да могат да вършат тази работа. Заплащането на тези лекари трябва да бъде по друг път, а не по държавния и по пътя на държавния бюджет. Смятам, че въпреки всичко идеята за развитието на училищното здравеопазване трябва да бъде разгледана, макар и в един по-широк контекст.
Накрая бих искал да направя няколко езикови бележки, затова защото, когато говорим за образованието и за Закон за образованието, би трябвало да знаем и да спазваме все пак от трибуната на Народното събрание някои елементарни правила – за това, че не се казва училища и съдилища, а се казва училища и съдилища, не се казва наука, а се казва наука. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, не винаги в Народното събрание едновременно се разглеждат три законопроекта. Още по-рядък е случаят, когато и двата законопроекта са от един и същи вносител - Министерския съвет. И това, което каза господин Местан – да не се отделя специално внимание на текстовете и тяхното съпоставяне между двата законопроекта, аз все пак не бих могъл да го избегна, защото, действително, в двата законопроекта по въпроса кой трябва да назначава директорите на училищата са записани различни текстове, тоест е подходено по съвсем различни начини.
Аз не мога да скрия своето дълбоко убеждение, че това, което е представено във втория законопроект на Министерския съвет, е по-доброто решение, преди всичко защото дава едно много по-професионално решение на този проблем, тъй като регионалните инспекторати по своя характер и по своята квалификация отговарят на изискването да направят по-добрия избор при назначаването на директорите. В същото време това, което е добавено в новия законопроект, а именно отчитането под определена форма на мнението или по-скоро участието при вземането на решение от страна на общинската управа, го намирам за едно добро решение, което би трябвало да удовлетвори общинската управа по отношение на този въпрос.
В комисията аз имах много забележки към представените законопроекти. Но за да не се счита, че изтъквам единствено забележките, ще започна с проблемите, които според мен са не само правилно поставени, но и в същото време им е дадено едно добро решение.
На първо място, стои въпросът за училищните настоятелства. Това е една материя, която присъства в българското училищно законодателство и по въпросите на образованието още от края на миналия век. Особено силно то е развито в Закона за народната просвета на Никола Мушанов. Училищните настоятелства, които бяха с неуредена материя до този момент, считам, че със създадената допълнителна глава в Закона за народната просвета намират едно добро свое правно решение. Този законопроект действително беше подготвен още в мандата на Тридесет и осмото Народно събрание. С гласувания Закон за юридическите лица с нестопанска цел се намериха, така да се каже, неговите завършващи решения. И това, което ни се представя, действително е един много добър вариант.
Не мога единствено да приема решението, което се предлага, то е само като отделна опция в законопроекта, евентуално в чл. 46а, ал. 3 възможността да се създават училищни настоятелства към група училища. Аз казах и в комисията. Всяко училищно настоятелство решава специфичните проблеми на съответното училище. То разполага с финансови средства, които са събрани от родители или спомоществователи на дадено училище. То разполага само с тях. Останалото би представлявало една нова форма на отдел “Образование” към една община, която преразпределя средства между училища, детски градини или обслужващи звена. Това не го приемам и ще направя съответните предложения между първо и второ четене.
Също така считам като доста добре решен въпроса с текстовете, които регламентират интегрираното обучение на децата със специфични образователни изисквания. В това отношение българското общество беше длъжник на тези деца. Тези текстове може би могат да бъдат допълнени. Но в този си вид са една добра база, за да се покаже по един категоричен начин, че е дълг на едно демократично общество в началото на ХХI в. да интегрира тези деца към всички останали, за да бъдат по-късно равноправни граждани на тая страна, след като заради определени обстоятелства са лишени от някои свои физически и други възможности.
Кое не одобрявам в законопроектите, предложени от Министерския съвет?
На първо място, аз считам, че въпросът, така както е решен със зрелостните изпити, представлява значителна крачка назад. Ако днес ние искаме да се доближим до тези критерии в образователната система, които вътрешно е въвел за себе си Европейският съюз, трябва да знаем, че матурата при завършване на средното образование е преди всичко форма на общонационална проверка. И колкото тази форма е по-широка, толкова резултатите ще бъдат по-точни и толкова тези резултати могат да бъдат използвани за по-нататъшното следване на съответните завършили средно образование. В това отношение изборът, който беше направен на три матуритетни предмета в сега действащия закон отговаряше на две ясни изисквания. Първото е, че всеки български гражданин, независимо от неговия етнос, трябва да има необходимите познания по български език и литература, които да бъдат доказани с първия задължителен матуритетен предмет. Другите два предмета трябва да отговарят на изискванията, които различните висши училища налагат към кандидатите си. В България има висши училища, при които има един, други – при които има два приемни изпита. Например за медицина са два приемни изпита – по биология и по химия. В Икономическия университет също има два приемни изпита, както и на други места. Ако имаше два задължителни по избор от ученика матуритетни предмета, това, съчетано с едно високо качество и с една перфектна процедура на провеждане на матурата, би отговорило на всички изисквания, предявявани от ръководствата на висшите училища за прием на кандидатите.
Тук нашите усилия трябваше да бъдат насочени не в посока евентуално да се намалят от три на два тези предмета. Защото опцията, че един ученик може по свое желание да положи матура по още един предмет, практически няма да се реализира и всички ние знаем това. Това намаляване, между другото, може би инициира и част от исканията изобщо да се премахне задължителната матура, които вие знаете как се развиха като акция в страната.
За мен по-важно беше така да се разпише процедурата за провеждане на матурите в средните училища, че да не се получи по никакъв начин компрометиране и евентуални съмнения в резултатите. Дори преди малко говорих с господин Лучников. Той даде пример как се провежда матурата в Гърция. Но това е не само в Гърция, а и във Франция, и в други страни. Матурата се полага не в училището, където е завършил ученикът, а в съвсем друго училище с оглед, за да няма никакво влияние от страна на учителския колектив и на всякакви други фактори, които могат по някакъв начин да опорочат матурата. Проверките се извършват от национални комисии, които според мен трябва да бъдат съставени както от учители, така и от университетски преподаватели. Това ще бъде гаранция за университетите, че резултатите от матурата са такива, че могат да бъдат признати като вход за висшето образование.
Ако това се направи, ще е най-голямата спечелена битка срещу паралелната образователна система в страната, каквато е системата на частните уроци. И ние сме задължени да направим това. Уви, към днешна дата това не би могло да се реализира, но то би трябвало да бъде наша цел.
Нека да не забравяме, че матуритетните предмети в Европейския съюз варират от два до девет. Ние отново опряхме до дъното. Това не би трябвало да бъде наша цел!
Не мога също така да одобря и текста в законопроекта на Министерския съвет, съгласно който учителите отпадат от Класификатора на държавните служители. В това отношение аз подкрепям законопроекта на госпожа Евгения Живкова. Учителите трябва да останат в Класификатора на държавните служители. Това, което обаче трябва да се направи, е да се постигне един постепенен преход към пълно поемане на права и задължения съгласно Закона за държавния служител.

Към момента действително по отношение заплащането учителите не се ползват от разпоредбите за държавните служители, но в същото време и по отношение на задълженията, по отношение на отпуски и така нататък, те също не влизат в рамките на държавните служители. Не би могло да се направи с еднократен акт. За мен необходимото беше да се запази текстът, че учителите са държавни служители и постепенно, крачка по крачка, стъпка по стъпка да се върви към пълно покриване на тези критерии от страна на правата и от страна на задълженията.
По отношение на законопроекта на госпожа Живкова. Смятам, че не малка част от текстовете действително са положителни, но някои от тях не могат да бъдат реализирани и ще бъдат неработещи, защото изискват финансови средства, които бюджетът не само за тази, но и за следващите няколко години не би могъл да осигури.
Това, което не бих приел и напълно споделям мнението на проф. Камбуров е, че функциите на училищните лекари и стоматолози са толкова силно стеснени и ограничени, че тези хора се деквалифицират ако изпълняват единствено тези функции. Поради което не бих могъл да го подкрепя.
По отношение на матурата аз вече си казах мнението и затова няма да коментирам текстовете, които предлага госпожа Живкова. Аз смятам, че националната проверка изисква категорично, задължително явяване на всички ученици на матура.
По отношение на учебниците – да, аз приемам може би не два учебника, но категорично министерството не може да отстъпва от функциите, които е възложило и Народното събрание чрез закона, и държавата.
Създадената комисия, която трябва да оценява учебниците и учебните помагала смятам за недопустима да пуска по 700 учебника – така пише във вестниците, аз наистина не зная точния им брой – на пазара. Защото, най-малкото по материални причини, учителите не могат да вземат 7 или 8 учебника по техния предмет и от тях да изберат този, по който биха желали да преподават в училище. Би трябвало комисията към Министерството на образованието и науката да бъде един действащ филтър, ако тя е съставена действително от хора компетентни, независими и обективни, за да могат те да отсеят всичко онова, което действително не отговаря на изискванията, които трябва да бъдат особено високи в областта на учебниците и учебните помагала. Ако ние съпоставим българските учебници с тези на Европейския съюз, уви, ще констатираме, че и откъм съдържание, но най-вече и като художествено оформление има да се направи много, за да може децата да възприемат учебника действително като посредник между учителя и тях при овладяването на материала.
Аз няма да се спирам на други въпроси, още повече, че времето напредва, но смятам, уважаеми колеги, че между първо и второ четене е необходимо да се направят сериозни предложения с оглед на това в обобщения законопроект, който след това ще бъде гласуван на второ четене, да останат действително работещи текстове и те да подобрят качеството на закона. Все пак ми се струва, че тези три законопроекта, за да получат вид на един обобщен проект, едва ли в рамките на няколко години това би могло да се направи. Не случайно ние в правилника сме предоставили срок от 14 дни за тази дейност. След това не по-малко от седем дни за предложенията между първо и второ четене и след това обсъждане на второ четене. Практиката не само на това Народно събрание, но и предишните, показа многократно, че набързо гледаните законопроекти и текстове отговарят на поговорката “Бързата кучка – слепи ги ражда”. Не би трябвало наесен отново да започваме да променяме някои от текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроектите. Господин Местан изрази нашето официално становище кратко, точно и ясно. Бих желал съвсем накратко да взема отношение по един проблем, който беше повдигнат от много от колегите, които говориха досега. Това е проблемът, касаещ обхвата на учениците в училищата. Струва ми се, че по отношение на този проблем до голяма степен или се спекулира, или се изнася информация, която не отговаря на действителността.
Пред мен има една таблица, която съдържа така наречените нетни коефициенти на записване по степени на Международната стандартна класификация на образованието. Нетният коефициент представлява отношение на броя на записаните деца към боря на населението в съответната възрастова група, представено в процент. Това е един сериозен и ясен, прост и точен показател за това до каква степен учениците или по-точно децата са обхванати в училищата. Съжалявам, че не мога да ви покажа картинката, за да видите каква е тенденцията през последните 7 – 8 години по отношение на трите групи образование, съгласно цитираната класификация на образованието. Ще си позволя само да ви спомена някои данни.
Началното образование – първи – четвърти клас, 1994/1995 г. нетният коефициент на записване е 92,8%. Тоест от 100 деца средно 7 са необхванати. През 2001/2002 г. този коефициент е 96,4%. Броят на необхванатите вече е 5 от 100.
Прогимназиалното образование 1994/1995 г. нетният коефициент е 79%. 21 деца от 100 са необхванати. През 2001/2002 г. този коефициент достига 84,2% или броят на необхванатите в прогимназиалното образование вече е приблизително 16 от 100 деца.
Бих желал да ви спомена данните за средното образование. През 1994/1995 учебна година този коефициент е 61,4%. Тоест 39 от 100 деца са необхванати. През 2001/2002 г. – 7 – 8 години по-късно, този коефициент вече достига 68,3%. Тоест 32 деца от 100 са необхванати.
Следователно, уважаеми колеги, тези коефициенти могат да предизвикат различни дискусии, различна интерпретация, но според мен едно е ясно – положението не е чак толкова трагично днес, колкото е било преди 7, 8, 9 години. Очевидно независимо от тежкото социално икономическо положение на хората в нашата страна желанието към образованието е много по-силно. И това желание, независимо от трудностите, се изразява в тенденцията на тези обективни показатели. Аз споменах, че могат да се правят различни интерпретации. Очевидно тук съществува сериозен проблем, ако се влезе дълбоко в анализа. Примерно, ако се диференцира проблемът по територии и етносоциални групи. А аз лично в моя избирателен район мога да посоча общини, където нетният коефицент за записване, например, в община Гърмен, е 62,5% в началното образование. Това вече наистина е тежък проблем. И този проблем трябва да намери някакво разрешение и то в посока да се търсят решения, свързани с конкретните условия на отделната община, на отделната етносоциална група. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? – Няма.
Заповядайте, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, разрешете ми за две минути да отговоря на някои въпроси.
Аз също не възразявам трите законопроекта да бъдат обединени. Ние имаме много общи точки със законопроекта, предложен от госпожа Живкова и група народни представители от Коалиция за България. В същото време искам да изразя благодарността си, декларирана от тази висока трибуна, за необходимостта от провеждането на национални зрелостни изпити, защото по този начин ние действително ще осигурим възможност за повишаване качеството на образованието и за устойчиво развитие в системата на образованието.
Тук бяха направени някои езикови бележки. Доктор Щерев, благодаря Ви за тях.
Господин Миков, бих искал да кажа, че до края на деня съм в състояние да Ви изпратя информация за отпадащите деца от училище.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По региони.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уверявам Ви, че числото, което съобщихте, далеч не е 300 хиляди, защото, ако разсъждаваме логично, 300 хиляди – това са около една трета от обхванатите в училище деца.
Искам също така да изразя благодарността си към този изключително плодотворен дебат, който беше проведен в пленарната зала и да подчертая своето убеждение, че освен народни представители, тук стоят добри граждани, които мислят за развитието на българското образование.
Още веднъж благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Атанасов.
Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Подлагам на гласуване законопроект № 202-01-6 от 16 януари 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 168 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 147, ïðîòèâ 2, âúçäúðæàëè ñå 19.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект № 254-01-6 от 20 май 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Евгения Живкова и група народни представители.
Ãëàñóâàëè 169 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 138, ïðîòèâ 24, âúçäúðæàëè ñå 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект № 202-01-35 от 21 юни 2002 г., внесен от Министерския съвет.
Ãëàñóâàëè 179 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 151, ïðîòèâ 3, âúçäúðæàëè ñå 25.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ.
Проектът е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Илчев да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване изпращането на механизиран взвод
от Българската армия на обучение в Кралство Холандия

На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
1. Разрешава изпращането на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства на обучение в Кралство Холандия за времето от 5 август до 29 септември 2002 г.
2. Разрешава изпращането в Кралство Холандия на военнотранспортен самолет Ан-26 от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 5 до 7 август 2002 г. с цел транспортиране на личния състав с личното оръжие и боеприпасите, необходими за обучението по т. 1.
3. Разрешава прелитането над територията на Република България, кацането и излитането от летище София (резервно летище Пловдив) на самолет на Кралските военновъздушни сили на Кралство Холандия без въоръжение и специално оборудване на борда за времето от 27 до 29 септември 2002 г. с цел транспортиране на личния състав с личното оръжие и боеприпасите, необходими за обучението по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по прочетения проект за решение? Няма.
Моля да го гласувате.
Ãëàñóâàëè 123 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 123, ïðîòèâ è âúçäúðæàëè ñå няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВОЕННИ КОНТИНГЕНТИ, ВОЕННО ИМУЩЕСТВО И ТЕХНИКА НА УКРАЙНА ЗА УЧАСТИЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА (КФОР) В КОСОВО.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:

Разрешава транзитното преминаване през територията на Република България на военни контингенти, военно имущество и техника на Украйна за участие в многонационалните сили за поддържане на мира (КФОР) в Косово, както следва:
1. За транспортиране от Украйна за Косово с влизане на територията на Република България с жп транспорт през Граничния контролно-пропускателен пункт – Русе, на 3 август 2002 г. и напускане територията на Република България през Граничния контролно-пропускателен пункт – Гюешево, на 5 август 2002 г.:
а) личен състав – 50 военнослужещи, в това число 10 офицери и 40 сержанти и войници;
б) бойни бронирани машини (тип БРДМ-2м) – 16 броя, товарни автомобили (УАЗ–3151 – 2 бр., УАЗ- 3962 – 2 бр., УАЗ-3151Б1 - 2 бр.) – общо 6 бр., запасни части и принадлежности;
в) въоръжение и боеприпаси:
- 14,5-мм картечници КПВТ – 16 бр.;
- запасни цеви за 14,5 картечници КПВТ – 16 бр.;
- 7,62-мм картечници ПКТ – 16 бр.;
- 5,45-мм боеприпаси – 25 опаковки;
- 9-мм боеприпаси – 4 опаковки;
- сигнални ракети – 2 опаковки (съответно по една 25-мм и 50 мм);
- ЗИП – една опаковка.
2. За транспортиране от Косово за Украйна с влизане на територията на Република България през Граничния контролно-пропускателен пункт – Гюешево, на 4 август 2002 г. и напускане територията на Република България през Граничния контролно-пропускателен пункт – Русе, на 7 август 2002 г.:
а) личен състав – 32 военнослужещи, в това число 7 офицери и 25 сержанти и войници;
б) бойни бронирани машини (тип БРДМ-2м) – 16 бр., товарни автомобили (УАЗ-3151 – 2 бр., УАЗ-452 – 1 бр., УАЗ-9651 – 1 бр.) – общо 4 бр. запасни части и принадлежности;
в) въоръжение и боеприпаси:
- 14,5-мм картечници КПВТ – 16 бр.;
- запасни цеви за 14,5-мм картечници КПВТ – 16 бр.;
- 7,62-мм картечници ПКТ – 16 бр.”
Благодаря ви.





ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Мнението на комисията е единодушно, прието е с консенсус.
Има ли бележки по това решение? Не виждам.
Моля да гласувате!
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЕНЕН КОРАБ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВТОРОТО АКТИВИРАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ОПЕРАТИВНО СЪЕДИНЕНИЕ “ЧЕРНОМОРСКИ СИЛИ” И ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ЧУЖДИ ВОЕННИ КОРАБИ В ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви.
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

1. Разрешава изпращането на българския военен кораб базов миночистач “Шквал” с щатното въоръжение и екипаж 45 души за участие в похода на Черноморското оперативно съединение “Черноморски сили” от 5 до 28 август 2002 г. и посещението му в пристанищата на държавите-участнички в “Черноморски сили”, както следва:
а) пристанище Севастопол – Украйна – 5-12 август 2002 г.;
б) пристанище Истанбул – Турция – 16-18 август 2002 г.;
в) пристанище Констанца – Румъния – 21-23 август 2002 г.
2. Разрешава посещение в пристанище Варна за времето от 25 до 27 август 2002 г. на чуждестранните военни кораби с щатното им въоръжение на държавите-участнички в Черноморското оперативно съединение “Черноморски сили”, както следва:
а) от Грузия – патрулен катер “Кутаиси” с екипаж 30 души;
б) от Румъния – миночистач “Аксенте” с екипаж 50 души;
в) от Руската федерация – миночистач “Желязников” с екипаж 50 души;
г) от Република Турция – миночистач “Ердемли” с екипаж 50 души;
д) от Украйна – кораб за управление ”Славутич” с екипаж 80 души.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Решението е на водещата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност и е взето с консенсус.
Има ли бележки по това решение? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЕНЕН КОРАБ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО В ДУХА НА “ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР” – “ЧЕРНОМОРСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО – 2002”, В ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ВОДИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Господин Илчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава изпращането на военен кораб от Българската армия – корвета “Бодри” с щатното въоръжение и екипаж 53 души за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Черноморско сътрудничество-2002”, в териториалните води на Република Турция за периода от 9 до 15 септември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Решението е подкрепено от водещата комисия с консенсус.
Има ли желаещи да вземат отношение по въпроса? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ В СЪСТАВ 15 ВОЕННОСЛУЖЕЩИ СЪС СПЕЦИАЛНО ОБОРУДВАНЕ, БОЕПРИПАСИ И ВЪОРЪЖЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “АВГУСТ 2002”.
Имате думата, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

Р Е Ш И:

Разрешава пребиваването на територията на Република България за участие в учението “Август 2002” в периода от 1 до 31 август 2002 г. на подразделение от Специалните сили на Въоръжените сили на Съединените американски щати в състав 15 военнослужещи със специално оборудване, боеприпаси и въоръжение, както следва: автоматични пушки М4А1-12 бр., автоматични пушки с подцевни гранатохвъргачки М203-2 бр., пистолети М9-12 бр., снайперски пушки М21 (М24)-3 бр.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Решението на водещата комисия е взето с консенсус.
Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ “ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ” В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“На извънредно заседание, проведено на 10 юли 2002 г. с участието на Мария Арабова – директор на Дирекция “Държавни имоти, инвестиционна и жилищна политика” и Елмира Стамболийска – началник на отдел “Законодателство”, Дирекция “Правно-нормативна дейност” към Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
В настоящия момент обособена част от имота, предоставен за управление на Военната академия “Георги Стойков Раковски”, посочен в т. 3 от решението, се ползва за нуждите на Военноисторическия музей като самостоятелно юридическо лице.
В предложения проект за решение се цели да се конкретизира имотът, предоставен за управление на Военната академия “Георги Стойков Раковски” като от т. 3 от решението се изключи тази част от имота, ползвана от Военноисторическия музей.

Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 215, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование, да приеме следното

РЕШЕНИЕ:
Точка 3 се изменя така:
“3. Предоставя на Военната академия “Георги Стойков Раковски” за управление недвижим имот – публична държавна собственост, намиращ се в София, бул. “Евлоги Георгиев” № 82, представляващ част от урегулиран поземлен имот, застроен с 47 сгради, с обща площ 207 908,36 кв. м, от които 25 192,68 кв. м застроена площ.”
Становището беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по предлаганото решение и становището на комисията? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Решението е прието.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Моля господин Тасим да представи доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!


“СТАНОВИЩЕ
относно избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол

На свои редовни заседания, проведени на 3 и 18 юли 2002 г., Комисията по икономическата политика разглежда предложенията, внесени от парламентарните групи на НДСВ, ОДС, Коалиция за България и ДПС за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
В хода на обсъжданията Комисията по икономическата политика
Р Е Ш И:
Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да има следната структура: двама представители на Парламентарната група на НДСВ и по един представител на ДПС, ОДС и Коалиция за България.
Обсъдени бяха и конкретни кандидатури на кандидати за членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Кандидатите бяха изслушани на заседание на Комисията по икономическата политика.
Комисията по икономическата политика реши да предложи на Народното събрание следния проект за решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
Р Е Ш И:
Избира за членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол: Евгения Петрова Пенкова, Кристиян Петров Таков, Ерхан Юксел Чаушев, Пламен Димитров Стоилов, Руси Иванов Статков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да преминем към обсъждане, обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)




(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с точка девета:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Предстои обсъждане, след като са представени становищата.
Имате думата.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма да обсъждаме нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямате намерение да обсъждате? Искате само да гласувате?
Проектът за решение е четен и вашето предложение е да се гласува ан блок.
Уважаеми народни представители, това ме облекчава. Радвам се, като има такова разбирателство в залата.
Подлагам на гласуване проекта за решение за избиране на членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол така, както е представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 182, против 3, въздържали се 4.
Приема се. Решението вече е факт.

Уважаеми народни представители, това ми дава основание да премина към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЧАСТНО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ “ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ” СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ.
Вносител е Министерският съвет.

Искам да поканя председателя на Комисията по образованието и науката да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това не е точка десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Секунда, за да се ориентирам.
Господин Дурмишев, ще изчакате за мъничко, прощавайте.
Току-що констатирах, че сутринта е прието в дневния ред да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, с вносители народните представители Петър Мутафчиев, Янаки Стоилов и Васил Калинов. Ориентацията обаче, която имам, сочи следното. По този законопроект няма все още доклад на водещата комисия, а днес разбрах, че е постъпил законопроект с вносител, ако не се лъжа, Пламен Моллов и група народни представители, със същата материя.
Съгласно чл. 68, ал. 1 “постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.”
Понеже моята информация е, че водещата комисия не е започнала обсъждането и има вече втори законопроект със същата материя, това е основание да не можем сега да пристъпим, поради тази процедурна пречка, към тази точка от дневния ред.
Затова искам да поканя отново господин Асен Дурмишев.
Процедурен въпрос? Господин Стоилов, заповядайте, разбира се, не мога да Ви откажа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господа народни представители! Аз смятам, че нашата инициатива е раздвижила значително представителите на мнозинството и съм удовлетворен, че те също са представили свой законопроект по предлаганите от нас изменения.
Господин председател, аз се надявам Вие да призовете, след като ще се използва правилото на цитирания текст от правилника, на днешното си заседание Комисията по земеделието да изрази становище и по двата законопроект, за да можем ние, съгласно приетата програма за седмицата, утре в заседанието да започнем да разглеждаме тези законопроекти. Иначе ще се окаже, че внасянето на този законопроект на днешна дата е послужило само като средство за отлагане на решаването на един толкова важен и актуален въпрос, каквато е темата за подпомагане на земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз искам от трибуната да се обърна към председателя на Комисията по земеделието господин Пламен Моллов и да го помоля настоятелно да се вслуша в тази препоръка, която беше направена от народния представител Янаки Стоилов, за да може действително въпросът да бъде решен максимално бързо и максимално добре.
Господин Дурмишев, за трети, надявам се, последен път Ви каня на трибуната да представите доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на образованието и науката господин Герджиков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра с моята фамилия, без да имам нищо общо с него.
Не виждам да има възражения.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Атанас Герджиков.
Гласували 148 народни представители: за 138, против 5, въздържали се 5.
Предложението се приема. Нека да бъде поканен заместник-министърът.
Господин Дурмишев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ:
“ДОКЛАД
относно проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование “Висше училище по застраховане и финанси” със седалище София, внесен от Министерския съвет, № 250-03-15.
На свое заседание от 29 май 2002 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование “Висше училище по застраховане и финанси”, със седалище София, внесен от Министерския съвет, № 250-03-15. На заседанието присъстваха проф. Д. Шопов – ректор на бъдещото училище, Адриан Димов – изпълнителен директор и учредител, доц. Р. Пранчов – представител на Министерството на образованието и науката, и други.
Членовете на комисията по образованието и науката констатираха, че всички изисквания на чл. 15, ал. 1, 2 и 3, чл. 16 и чл. 17, ал. 5 на Закона за висшето образование са спазени:
1. Има решение на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация от 21.09.2000 г. (Протокол 31), според което е дадена положителна оценка на проекта за откриване на частно висше училище по застраховане и финанси със седалище гр. София. Определен е срок 2 години, считано от Акта на Народното събрание за създаване на висшето училище, в който новооткритото висше училище трябва да заяви в Националната агенция за оценяване и акредитация искане за акредитация.
2. Целите, които заявяват учредителите са за обучение на български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма за придобиване на образователната степен “бакалавър” по следните специалности: “Застраховане и социално дело”, “Финанси и кредит”, “Счетоводство и контрол”, “Стопански и финансов контрол”, “Икономика и организация на труда”, “Икономика”. Основните специалности за обучение са съобразени с Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища в Република България (ДВ, бр. 24 от 1997 г., Постановление на МС № 86 от 12.03.1997 г.) и по-конкретно за образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалности от професионалната област “Икономика и управление”.
3. Има описание на основните и обслужващи звена на висшето училище, начина на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи. Описана е и управленската структура на висшето училище: Общото събрание на акционерите, Общото събрание на висшето училище, Съветът на директорите, Академичният съвет и ректорът. Академичният съвет и ректорът се избират за срок от четири години.
4. Учредител на частното специализирано висше училище е Акционерното дружество “Висше училище по застраховане и финанси” със седалище София, представлявано от Адриан Димов – главен изпълнителен директор. Представен е учредителен акт на “Висше училище по застраховане и финанси” АД, както и Решение № 1 от 27 юни 2000 г. на Софийски градски съд. От него става ясно, че учредители на “Висшето училище по застраховане и финанси” АД са: “Еврофинанс” АД, ПОК “Съгласие” АД, ЗК “Орел” АД, ЗК “Орел живот” АД, “Орел – Г-Холдинг” АД, които на свое учредително събрание от 25 май 2000 г. взимат решение за създаване на специализирано висше училище по застраховане и финанси.
5. Основната дейност на частното специализирано висше училище с наименование “Висше училище по застраховане и финанси” е предвидена да се извършва в учебния корпус на бул. “Цар Борис lll” № 224 – сградата на Института за усъвършенстване на учителите. Осигурени са кабинети за обучение, компютърни зали, библиотека с читалня, физкултурен салон, стол и общежитие.
Преподавателският състав е от 50 хабилитирани и 34 нехабилитирани лица, които ще осъществяват обучението на студентите. Предвижда се за учебната 2002 – 2003 г. капацитетът на обучаваните в шестте специалности да бъде 450 студенти. В документацията са приложени писма, подкрепящи създаването на частно специализирано висше училище, с наименование “Висше училище по застраховане и финанси”, от следните институции: Национален осигурителен институт, Българската стопанска камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция по застрахователен надзор, Конфедерацията на труда – Британски съвет, Асоциация на пенсионните фондове, Националната служба по заетостта, Института по публична администрация – Атина, Атинският университет – Гърция, SGGROUP Монреал, Канада, UNITED BUSINESS COLLEGE, Лондон, Англия.
Членовете на Комисията по образованието и науката препоръчват да се изиска справка от страна на висшето училище относно необходимостта от обучение на кадри по заявените специалности за страната с оглед на бъдещата им реализация.
След проведеното гласуване по проекта за решение с резултат 11 гласа “за”, 1 глас “против”, “въздържали се” – няма, Комисията по образованието и науката прие следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да вземе решение за откриване на частно специализирано висше училище, с наименование “Висше училище по застраховане и финанси” със седалище София и с предмет на дейност: обучение на специалисти с висше образование по образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалности от професионалното направление “Икономика”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Давам думата за изказване на господин Благовест Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Радостно е, когато българският бизнес се интересува от висшето образование и създава частни висши училища. Това е похвално, това се прави във всички страни. Обаче аз съм много притеснен от това, че предлаганото висше училище, ако сте прочели доклада, разполага със следното недвижимо имущество: кабинети – 2 бр., с обща площ 50,22 кв. м; архива – 1 бр. от 6 кв. м; учебна зала за 60 места; учебна зала за 20 места и заседателна зала с 20 места.
В доклада на комисията беше казано, че училището има учебни зали, кабинети, компютърни зали и т.н.
Движимо имущество. Дълготрайни материални активи: компютърни конфигурации – компютър, монитор и принтер – 4 бр.; термоподвързачна машина; ранг ксерокс; метална каса и касов апарат “Колибри”. С това се изчерпва цялото недвижимо имущество.
Дълготрайни нематериални активи са няколко програми, които всеки тинейджър може да си препише от Интернет.
За мен е необичайно да се създава висше училище с материална база, която е десетки пъти по-малка от средни и начални училища, които масово се закриват.
Освен това е представен актуализиран списъчен състав на преподавателския екип в това висше учебно заведение, в който участват 10 професори, 40 доценти и 44 асистенти. Тези хора не могат да се съберат в заседателната зала с 20 места. Какво е печалното в случая? Печалното е, че българските преподаватели, професори, доценти, асистенти имат толкова ниски заплати, че не могат да живеят, ако не работят на две, три или четири места. И затова никнат като гъби висши училища, измислени от някакви бизнесмени, които организират някакво преподаване в някакви сгради, плащат допълнително заплати и по този начин се прави далавера.
Холдинг “Орел” е много престижен холдинг и му прилича да има висше училище. Аз трябва да ви кажа, че преди месец и нещо по линия на парламента бях в Турция и посетих няколко частни университета, построени от “Коч холдинг”, от “Кебар холдинг”, от “Сабахчи холдинг” преди 3-4 години. Тези холдинги получават от държавата безплатно земя за 49 години, ако построят университет. Най-малката инвестиция е 150 млн. золара. Построени са висши училища, прекрасни университети с общежития, които са като хотели три звезди, с учебни зали. В “Сабахчи холдинг”, където ректорът е мой стар приятел, математик, ми показа залите. Всеки студент получава лаптоп последна мода. За 2500 студенти на територията на университета има 8 хил. порта, в които студентите могат да си включат компютрите и да се свържат с целия свят. Начинът, по който ние създаваме висши училища, снижава до нула авторитета на българското висше образование. Колеги в Турция ми казаха, че те планират за 2-3 години да увеличат броя на студентите до 1 млн., но искат тези студенти да се учат в престижни университети. Техният капацитет не може да надмине 400-500 хил. и те ще искат да изпращат студенти в престижни университети в чужбина и в България. Но представете си, кой ще изпрати студент в България, когато знае, че в България има висше училище, което има две учебни зали – едната с 60, другата с 20 места. Аз не мога да си представя как тази Комисия по акредитация си е затворила очите и понеже формално се иска списъчен състав от хора, които ще преподават, иска се да се посочи материална база, посочена е материалната база, но тази материална база не става за детска градина. И аз не знам как Народното събрание ще одобри създаването на такова висше училище. Следват още две висши училища, които са в дневния ред, и които не са представили нищо за материалната база и затова те може би ще минат. Но според мен трябва да се обърне внимание на Комисията по акредитация, че тя не може да разглежда формално този въпрос. Не може едно висше училище да се помещава в някаква част от сграда и това да бъде лицето на българското висше образование. Преди известно време ние създадохме едно висше училище по театрална драматургия, знаете, аз пак се изказах против, но се гласува и се прие. Видях, че на Националния дворец на културата има една табела, че там се помещава това висше училище. Някой може да помисли, че целият дворец е това висше училище.
Така че аз смятам, че предложението, което се прави от “Орел холдинг” трябва да бъде направено, след като този холдинг се бръкне достатъчно дълбоко, инвестира достатъчно много пари за българското образование и направи един образцов начин за обучение. Аз съм за това българският бизнес да инвестира във висшето образование, защото висшето образование става голям бизнес. Обаче този бизнес трябва да бъде от висока категория. И този пример, който ви дадох от нашата съседка, е точно в това направление. Холдингът не прави висше училище, за да печели от това висше училище, холдингът прави това висше училище, защото мисли за бъдещето на холдинга и за бъдещето на страната си. А при нас се нацвъкаха такива висши училища, които водят до това, че в България вече висшето образование започва да деградира. Държавните университети не получават достатъчно подкрепа нито от държавата, нито от бизнеса. Създават се нови университети. За мен ако това го види някой, който иска да изпрати децата си да следват в България, какво ще си каже?
Затова, уважаеми господин председател, аз с пълно разбиране за това, че българските професори, доценти и асистенти имат нужда да намерят работа на две-три места, смятам, че не трябва да приемаме такива решения, от които след това ще се срамуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на акад. Сендов.
Господин Дурмишев, имате думата.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми акад. Сендов! Първо искам да заявя, че аз съм работил в областта на медицината и никога не съм се занимавал с икономика. И второ, аз не лобирам за това частно училище. Но защо в България бизнесът не дава своите средства в държавните училища? Защо заплатите на преподавателите в тези училища са ниски? Това означава, че тези преподаватели се насочват там, където има добро заплащане. В случая на тях им предлагат по-добро заплащане и те сигурно ще се изтеглят от държавните училища.
Аргументите, с които излязоха пред комисията предложителите, са: първо, имат оценка от Държавната комисия за акредитация. Второ, те са настанени в Института за усъвършенстване на учителите – една сграда, която в миналото е обучавала такива кадри. Вие чухте, че ние имахме определени забележки за това какви кадри те ще обучават. И трябва да ви кажа, че още на следващия ден те представиха една огромна бройка на хора, които трябва да се обучават по застраховане, тъй като тази празнина в България не е запълнена. Аз не ги защитавам, Народното събрание решава. Документацията, която ни беше предоставена, беше такава, каквато я докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Има думата господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По-предишното Народно събрание нацвъка България с псевдоуниверситети, над 40. Не се извинявам за думата, защото е точна. Оттогава непрекъснато се говори колко много са тези висши учебни заведения и колко мерки трябва да се взимат и, разбира се, никакви мерки не се взимат. Истината е, че всички университети плачат, че нямат бюджети, истината е, че бюджетите са малки. Обратната страна на медала обаче е, че средствата се разпределят по доста странен начин. Защото освен четиридесет и няколко висши учебни заведения в България има поне още толкова ментета, които действат по всякакви полузаконни начини и които обират по същество финансовия каймак. Не искам да кажа, че всички частни висши учебни заведения в България или изобщо частни учебни заведения в България са пирамиди, въпреки че това за голяма част от тях важи с пълна сила, въпросът е само в каква степен е това. Ще ви дам само един пример. В 1997 г. е закрито едно средно училище към Първа частна банка. Оттам 87 човека са изпратени да доучат в една нормална софийска държавна търговско-стопанска гимназия. Колко души мислите, че завършват от тях? От 87 човека 12 човека се дипломират.
Наистина по света редица частни училища имат високо качество, но това за България просто не се отнася, защото в България всичко се изражда в далавера и всички тези частни училища общо взето се занимават с бизнес, а не с учебен процес като хората.

Не ми е работа да давам конкретни примери, но бих могъл да го направя. Аз не крия, че съм против това училище и смятам, че това е поредното менте, което ще се появи в България. Не виждам никакви сериозни основания за неговата поява, защото освен в това, че в момента в София, понеже има голям пазар и понеже икономиката е модна специалност, действат страхотно количество пиратски форми на обучение, изнесено от всякакви псевдо- и прочее университети. Всякакви академични сергии действат в София. Наистина пазарът е голям. Тези застрахователни дружества искат да се самозадоволяват, както казваха по времето на социализма, доколкото разбирам, искат да си подготвят собствени кадри. Много се съмнявам в бъдещото качество и смятам, че в списъка на институциите, които подкрепяха това предложение, би трябвало да бъде и Съюзът на пенсионерите в България, защото съм убеден, че по-голямата част от преподавателите ще бъдат пенсионери.
Така че аз ви предлагам да гласувате “против” и смятам, че България няма нужда от поредното менте и от поредното псевдовисше училище, което на ниско равнище да раздава дипломи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
За изказване има думата госпожа Мариана Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм напълно съгласна с изказването на акад. Сендов, защото той говори как на теория би се направило едно училище по застраховане. Искам да споделя, че аз на практика знам как се прави застраховане и дълбоко се съмнявам в един подобен университет, който ще бъде създаден към който и да е холдинг, че кадрите, които ще се обучават в този университет, ще бъдат така добре подготвени и подготовката им може да се сравни с подготовката на кадрите, които се подготвят примерно от Стопанската академия в Свищов, която от 65 години подготвя кадри в застраховането.
Не са необходими на България, определено мога да твърдя това, толкова много кадри в застраховането. Застраховането може да работи и с агенти, които е достатъчно да преминат един курс на обучение от един месец и да бъдат въведени в застраховането. Застраховането е сложно дотолкова, доколкото мениджърите в едно застрахователно дружество да могат да боравят с материята и с пазара в застраховането, най-вече в презастраховането. Нека там кадрите да бъдат обучавани в Стопанската академия в Свищов, в Икономическия университет в София, а мисля, че такава специалност има и във Варна.
Аз дълбоко се съмнявам, че в един подобен университет, който е сформиран така набързо специално за техния холдинг, ще бъдат обучени кадри, които да могат да работят вече в условията на пазарна икономика, като знаете, че там вече има чужди застрахователи. Това за мен е доста съмнително.
Разбрах от проф. Дурмишев, че те изпълняват всички условия за одобрение. Може би трябва да се преразгледат тогава условията, при които ние ще даваме възможност да възникват подобни университети, когато и да било и ние да ги одобряваме в Народното събрание по всяко време едва ли не. Аз пак казвам, ако холдинг “Орел” иска да си направи училище, нека да си направи и на тези кадри, които той обучава, да осигурява работа в холдинга. Така съм съгласна. Да намира работа за своите кадри в холдинга “Орел”. Но общо за цялата ни държава да даваме възможност на едно специализирано училище по застраховане да подготвя кадри ми се струва на фона на тази така развита система от университети някак си несериозно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Уважаеми народни представители, часовникът застрашително наближава 16,00 ч. Искам да се обърна най-вече към господин Дурмишев. В своя доклад господин Дурмишев формулира по един начин решението, което е подкрепено от комисията, а проектът за решение на Народното събрание съдържа малко по-друга формулировка. Това ми дава основание, а като имам предвид, че има известно разминаване и с проекта на Министерския съвет, да помоля председателя на комисията господин Дурмишев да внесе яснота и да се уеднаквят позициите, когато стигнем до гласуване създаването на това висше училище.
И понеже остават 4 мин. до 16,00 ч., позволете ми да премина към съобщенията, а тази точка от дневния ред ще отложим за утре, когато дебатът ще продължи.

Съобщения:
С Указ № 265 от 23 юли 2002 г. президентът на Република България е върнал заедно с мотивите за ново обсъждане в Народното събрание Закона за биологичното разнообразие.
Веднага искам да ви кажа, че Комисията по околната среда и водите ще проведе свое заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 142, на което ще обсъди точно този въпрос.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Иво Атанасов оттегля законопроекта си за допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 25 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 25 юли, четвъртък, от 16,00 ч. в Огледалната зала на Народното събрание.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 24 юли, сряда, от 16,15 ч. в зала “Запад”.
Всички останали съобщения са прочетени вчера.
Следващото заседание на парламента ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,57 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева