Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, имам удоволствието да поздравя от трибуната един рожденик – народния представител Йордан Памуков, който днес, на 24 септември има рожден ден. Нека да бъде жив и здрав. (Ръкопляскания.)
Днес за извънредното пленарно заседание е приет следният дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
3. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.

Господин Китов, имате думата за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера се навършиха 55 години от убийството на народния представител, видния български политически деец, убедения демократ и водач на обединената опозиция Никола Петков. Този ден, уважаеми дами и господа, е най-срамният в историята на българския парламентаризъм, защото тогавашното мнозинство, погазвайки собствената си съвест и несъобразявайки се с общественото мнение, с един скалъпен процес не само отне имунитета на Никола Петков, за да му запуши устата, но впоследствие го осъди на смърт.
Уважаеми дами и господа, за да не се повтаря никога това и да бъдат убивани български народни представители, моята молба е да почетем с една минута неговата памет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Призовавам всички народни представители на едноминутно мълчание. (Народните представители, станали прави, почитат с едноминутно мълчание паметта на Никола Петков.)

Уважаеми народни представители, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата на господин Асен Друмев. Не виждам противоположно предложение.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Моля, поканете господин Друмев в пленарната зала.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Доклад за второ гласуване на “Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на закона, както е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 1 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:
“§ 1. В чл. 1 след думите “производството на” се добавя “непреработена и/или преработена”, а накрая се добавя “и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони”.
Предложението на народния представител Владислав Костов е думите “и/или преработена” да се заличат. То не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Костов, имате думата да защитите Вашето предложение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Аз смятам, че в общи линии този законопроект успя да намери консенсус по много от текстовете и затова той се явява пред вас в един вид, който така или иначе успя в комисията да бъде направен така, че да може да подпомогне в действителност нашето земеделие.
Взимам думата в рамките на предоставената ми възможност, за да обърна внимание защо предложих да отпаднат ”и/или преработени” в този и в някои други текстове на проектозакона. Ще се помъча накратко да кажа това.
По принцип в законопроекта фонд “Земеделие” има две основни функции. Едната е подпомагане на земеделските стокопроизводители на непреработена земеделска продукция чрез схемите на фонд “Земеделие”, което основно се спонсорира от държавния бюджет. Има и други канали, но те в сравнение с бюджета са в много по-малък размер.
И втората функция, това е: “изпълнява функциите на Агенция САПАРД, произтичащи от подписаното споразумение с Европейската комисия в Брюксел”, където обаче се разширяват функциите и възможностите за подпомагане и където се отива и в хранителната промишленост, и в селскостопанските райони, и в някои инфраструктури и така нататък. Или, той има един по-общ характер.
Стремежът на вносителя е да обедини тези две функции и да каже, че с този закон се урежда подпомагането на земеделските стокопроизводители на непреработена продукция и на тези, които произвеждат, вече неземеделски производители, могат да бъдат и земеделски стокопроизводители да правят един цикъл, но основно се отива към хранителната промишленост, към горската промишленост или към горските стопанства и така нататък - нещо, с което малко се разширява обектът на закона. Затова аз в комисията предложих тази функция, която касае обслужването на Програмата САПАРД, да се отбележи в § 8, където, като се казва какво прави фондът, в т. 2: “изпълнява функциите на Агенция САПАРД и да се продължи “и чрез нея подпомага лицата по чл. 2”, където се изреждат тези лица, които са обект на подпомагане чрез Агенция САПАРД.
В този смисъл аз смятам, че разделението на двете функции е необходимо, защото по принцип не можем да говорим за земеделски производители на дружества, които извършват преработка на земеделска продукция, защото по този начин основният обект на подпомагане, а именно земеделският стокопроизводител на непреработена продукция, остава някак си по-встрани от закона. И когато функциите се смесват и няма една строго прокарана разделителна линия, има възможност тези функции да бъдат смесени, да бъдат недобре осмислени от тези, които ще прилагат закона. Или в закона се създава една норма, която е малко по-широка и не е добре аргументирана, при което аз казах да се изключат думите “и/или преработена” в текстовете, когато се касае за основната функция на фонд “Земеделие”, тоест за обслужване на схемите на фонд “Земеделие”, на схемите, които се отнасят към земеделските стокопроизводители на непреработена продукция, да се разделят с една малка поправка както вече съобщих в ал. 2, на §8, а именно: “изпълнява функциите на Агенция САПАРД и чрез нея подпомага лицата по чл. 2”, където се изброяват тези лица.
Това имах предвид само за една по-добра конструкция на закона и по-добро разделение на отговорностите. В комисията не се прие това мое предложение. Затова аз не го оттеглям, тъй като не съм убеден, че едно такова разделяне не е необходимо – аз смятам, че е необходимо едно такова уточняване, без разбира се, да омаловажаваме всички функции, които законът и фондът имат да изпълняват в подпомагане на земеделските производители.
Ако не се приеме моето предложение в § 1, господин председател, моля да не подлагате на гласуване същите предложения и по останалите текстове, за да не губим време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов, за конструктивното предложение.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 1? Няма.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Владислав Костов.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 29, против 73, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 1, както е предложен и подкрепен от комисията
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 12.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 2 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията е подкрепила в първата част и не го е подкрепила в останалата част, но той току-що предложи този текст да отпадне от гласуването в целия законопроект.
Затова направо ще прочета предложението на комисията за редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата “земеделски” се добавя “и горски”, а накрая се добавя “и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост”.
2. Създават се т. 8, 9 и 10:
“8. създаване на условия и стимулиране дейността на млади специалисти в земеделието;
9. развитие на селските и планинските райони;
10. стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по § 2.
Господин Христов, заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам само една бележка, свързана с добавената в текста дума “горски”. Моят колега Владислав Костов засегна част от този въпрос. Аз също искам да кажа и смятам, че този закон не е предмет на дейността на горски предприятия и горски дейности, както и на лесотехнически дейности. Има си други фондове, откъдето се подпомагат тези дейности.
Второ, разглеждайки закона в по-нататъшното му развитие и предложенията, които са направени за увеличаване размера на субсидиите на земеделското производство и парите, които ще получава фонд “Земеделие”, смятам, че това ще доведе до състояние думата “горски” да остане само един пожелателен текст, тъй като, ако разбираме горска инвестиционна политика за частни предприятия, защото аз не вярвам, че става дума от този фонд да се подпомагат държавни лесничейства или нещо друго, ще тръгне една вълна за искане на инвестиционни проекти, свързани именно с лесотехнически или лесопреработващи дейности. И в края на краищата ще трябва да се ощетяват земеделските производители в инвестиционната политика, от една страна, т.е. да не получават тези средства, за да бъдат удовлетворени другите, а и законът ще се размие много сериозно.
Затова аз предлагам думата “горски” да отпадне, след като ние веднъж разширихме обхвата, свързан с хранително-вкусовата промишленост, т.е. преработената продукция и сега да вкараме и горската, вече ще стане много и ще станат много и парите, които трябва да се дават. Затова смятам и предлагам на всички вас да гласуваме да отпадне думата “горски”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председателю, господин министър, колеги! Ние обсъждахме много задълбочено този въпрос и аз мисля, че в комисията, независимо че имаше различни мнения, се обединихме около следната основна позиция: включването на горския сектор в обсега на този закон не е самоцел, а произтича и от мярката, която е заложена по Програма САПАРД и включва мероприятия, свързани с горския сектор.
На следващо място, една значителна част от дейностите, свързани с лесокултурните мероприятия и мероприятията, които са в планинските и полупланинските райони, включват именно в горския фонд да се извършват селскостопански дейности или дейности, свързани със земеделието. В този смисъл ние смятаме, че е съвсем уместно да бъде включена тази дума, за да се даде възможност на фонда да осигурява и подпомага регионите и селскостопанските производители от планинските и полупланинските райони, свързани с лесокултурни мероприятия по отглеждането на насаждения, особено в периода, в който насаждението все още не е създадено, свързани с лесокултурни мероприятия и дейности в горското стопанство по изграждането на разсадници, разсаден материал и прочие.
Не искам да изброявам абсолютно всички въпроси, които обхваща темата, а и необходимостта от включването именно на горския сектор, но смятам, че обогатяваме закона и го правим по-приложим и в съответствие с изискванията, които дава и европейската Програма САПАРД, а такива са и вижданията на самото министерство, защитени и в хода на обсъждането в комисията. Затова ви призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да подкрепим текста, както е предложен от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Калинов, при обсъждането не беше постигнато единодушие не само защото имаше различни становища между депутатите, а и защото министерството прояви колебание по въпроса за този текст.
Проблемът е в това, че министерството настоява да се включи текстът, ръководено от притесненията си, че може би няма да бъде осигурено съфинансиране на проектите, евентуално финансирани от Програма САПАРД, ако не се запише един изричен текст във Фонд “Земеделие”. Но тъй като със Закона за горите се предвижда финансов инструмент, който да съфинансира такива проекти, няма никакви пречки одобрените проекти по Програмата САПАРД да се финансират чрез специализирания фонд за горите. Фонд “Земеделие” има ясен предмет на дейност, достатъчно сериозни задачи и достатъчно ограничен ресурс, съпоставен с потребностите, за да го натоварваме с една такава специфична дейност при положение, че има такъв специализиран фонд, който може да осигури това съфинансиране.
От тази гледна точка мисля, че е напълно разумно предложението “горите” да отпадне, а тази материя да се уреди в специфичния закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Манева. Това беше реплика.
Заповядайте за втора реплика, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Калинов, мисля, че трябва да бъдем точни относно това, което стана в комисията. В комисията не бе взето единодушно решение. Имаше гласуване 8 на 8 по този въпрос. Тоест единодушно решение нямаше.
Второ, недейте да бъркате положението по селските райони и високопланинското земеделие с горите. Те са различни неща. Има различни текстове в закона, така че не става дума въобще за този обхват.
Още веднъж ще повторя мотивите си, защото на мен ми е пределно ясно какво се опитват да сторят от страна на Министерството на земеделието. Според мен искат да се инвестира от частни фирми по програмата на Фонд “Земеделие”, за да могат да участват после по Програма САПАРД. По Програма САПАРД те скоро няма да си получат парите, ако тръгнат в момента да създават – става въпрос за техника и за други неща.
Може би има известна логика в това, но още веднъж казвам – разчета за парите. Логика може би има, но при разчета за парите средствата, които са за земеделския производител, ще отидат може би в друг сектор. При разпиляването на много сектори – преработващ, горски и земеделски, ще стане така, че за всички ще има по-малко и накрая – нищо, тоест няма да бъдат удовлетворени интересите на тези, заради които законът е направен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Не виждам трета реплика.
Господин Калинов, имате възможност за дуплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз не приемам аргумента, че имало колебание от страна на вносителя на законопроекта. Напротив, те изразиха достатъчно ясно и точно своите аргументи. Те бяха свързани с това, че има подобна мярка по Програма САПАРД и тя би следвало да бъде достатъчно защитена и в закона, който урежда тези въпроси – по същество да се реши проблемът, свързан с подпомагането изцяло.
На следващо място, аз не съм убеден, че ако отпадне тази дума от закона, едва ли не ще бъдат лишени от възможност за подпомагане хората, които се занимават в планинските и полупланинските райони или ще бъде ограничена дейността на фонда. Напротив, считам, че законът се прави по-универсален, по-работещ и дава повече инструменти в ръцете на изпълнителната власт и на хората, които се занимават със земеделие – да бъдат подпомагани ефективно в своята дейност.
Моля да вникнете в аргументите, които се изложиха и в комисията и които аз се опитвам да внуша тук на вашето внимание. Моля да подкрепите текста на комисията. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, аз имам само един въпрос. По принцип съм съгласен с така предложения § 2, който се отнася до чл. 2.
Обърнете внимание на текста на т. 10: “Стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция”.
Първи въпрос. Къде е определението и какво значи “висококачествена продукция, преработена и непреработена”? Ако чисто и просто ще пишем текстове, които са някакво пожелание и заклинание пред българския производител, че трябва да произвежда висококачествени продукти, това е друг въпрос.
Обърнете внимание какво се казва по-нататък – че ще ги подпомагаме, за да спазват ветеринарните, фитосанитарни и хигиенни изисквания. За да се спазват хигиенните изисквания, то си има органи, които контролират. Ако ще създаваме условия за доближаване до определени норми и т.н., нека да го запишем както трябва. Според мен този текст е не само неясен. Той дава някакво пожелание за повишаване на качеството на производството в селското стопанство и преработвателната промишленост, но той няма да доведе до нищо, както е записан в закона. Това е заклинание и пожелание и надали някой може да се възползва от него като конкретен критерий, за да получи съответно субсидия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има думата за реплика господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, колеги, аз искам да подкрепя предложението на комисията, защото то описва целта, която трябва да бъде постигната с финансиране от съответните фондове. Целта е именно да се създадат условия за спазването на ветеринарните, фитосанитарни и хигиенни изисквания, както и да се стимулира местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция. Това е целта. Именно това трябва да бъде записано и затова не съм съгласен с господин Мутафчиев. Това е целта, която трябва да постигаме. За това са необходими много средства и то се знае. За конкурентността са необходими още повече средства. Това пък е част от достъпа до пазара на Европейския съюз – условия, без които българското земеделие никога няма да бъде конкурентно със съответните пазари в страните от Европейския съюз.
Така че предлагам, ако трябва да намерим по-точен термин от спазването, да го намерим, но логиката е такава: целта е да могат да бъдат спазвани ветиринарните, фитосанитарните и хигиенните изисквания, за да може тази продукция да намери съответните пазари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Блаогодаря Ви, господин Николов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Мутафчиев, нуждаете ли се от дуплика? Не.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Моньо Христов, подкрепено от народния представител Евдокия Манева – да отпадне от § 2, т. 1, да отпадне “и горски”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 31, против 89, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 7.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председателю.
“§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 2, т. 2 думите “и средствата” се заменят с “финансовите инструменти и средства”.
2. Алинея 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 е направено предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 7, ал. 2 се изменя така:
“(2) По реда на този закон държавата подпомага регистрираните земеделски производители, лицата по чл. 11, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези два параграфа - § 3 и § 4.
Господин Костов, дали сте удовлетворен от това, което е направила комисията? По принцип Ви е подкрепила. Дали този принцип Ви задоволява?
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 3 и 4 така, както бяха представени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 5 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което е оттеглено.
Ще прочета текста на вносителя на законопроекта:
“§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Ежемесечно до десето число на съответния месец списъците на регистрираните земеделски производители – физически лица, се предоставят на териториалните поделения на Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика.”
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 6 има направено предложение от народните представители Николов и Василев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. Създава се чл. 9а:
“Чл. 9а. (1) Държавата подпомага земеделските производители за производство на продукция съгласно изисквания за качество, определени по реда на ал. 2.
(2) Министърът на земеделието и горите издава наредби, с които определя изисквания за качество на подпомаганите земеделски продукти и реда за упражняване на контрол върху качеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прието е нашето предложение, което е чисто редакционно, не променя смисъла, но според мен в предложението на комисията е променен смисълът на основния текст такъв, какъвто той е предложен от Министерския съвет.
Според предложението на комисията, министърът на земеделието и горите ще издава наредби, с които ще определя изисквания за качество само на подпомаганите земеделски продукти. Няма ли да издава той други наредби за качество, така както е предложил вносителят, на земеделските продукти и реда за упражняване на контрол върху тях? Замислете се, ние така ограничаваме възможностите на министъра да издава наредби само за подпомаганите земеделски продукти. Ако в определена година не се подпомага определен земеделски продукт, няма да има изисквания за неговото качество ли?
Според мен това предложение на комисията не е приемливо и затова аз предлагам да не приемаме предложението на комисията, а да приемем предложението на Министерския съвет така, както то е предложено като ал. 2. Още повече, че наистина има изисквания за качество на земеделската продукция, която министърът приема, независимо дали те се подпомагат или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Моллов, заповядайте да дадете разяснение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Не се съгласявам с мотивите, които изложи господин Николов, по простата причина, че тук текстът коментира само онези наредби, които касаят подпомагането. Тоест, нищо не ограничава министъра да издава и други наредби.
Що се отнася до политиката, която има министерството в посока на подпомагане на земеделските производители, този текст ясно показва, че става дума за подпомагане на продукция, която отговаря на определени изисквания за качество, това, за което преди малко стана коментар при един от предишните параграфи – че тези изисквания на практика ще се определят с наредби. Всъщност, в тези наредби трябва да се каже освен за изискванията за качество и как ще бъде контролирано това качество, за да има една обективност при даването на средствата, които се отделят за подпомагане на земеделските производители. Или, казано с две думи, всъщност това дава една яснота в каква посока ще бъдат отделяни средствата за подпомагане на земеделските производители. Тоест, тази точка изразява на практика политиката на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов. Това беше, струва ми се, все пак реплика.
Давам думата на господин Николов за дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Моллов, колеги! След това разяснение аз разбирам, че подпомаганите земеделски продукти ще бъдат с някакво по-различно качество от бланкетните изисквания за съответните земеделски продукти. Значи, ще има едни наредби, които ще бъдат определени, които не са част от политиката за подпомагане, и ще има други наредби за качество, които ще бъдат част от политиката за подпомагане на земеделските производители. Ако това е така, аз съм съгласен, но поне тогава трябва ясно да кажем, че ще се подкрепя само производството на продукция с високо качество. Тъй като предварително беше записано “с определено качество”, аз се колебаех дали да предложа да запишем вместо “определено” – “високо качество”, или предложението, което сме направили с моя колега. Но все пак този въпрос е доста важен и много ми се иска да чуя какво мисли министърът по този въпрос. Тъй като, ако създаваме две различни наредби, ние ще дадем възможност да подкрепяме производството на земеделски продукти не с високо качество, а с някакво специално качество и да ги променяме всяка година, в зависимост от нуждите на земеделските производители – една непостоянна практика, ненасърчителна практика.
Логиката на този закон е ние да подкрепим производството на конкурентни продукти, на качествени продукти, а не на всякакъв вид продукти, според очакванията на земеделските производители. Този закон трябва да създава една по-дългосрочна практика на подкрепа на българското земеделие, за да се превърне то в конкурентно.
Тук има наистина съществено противоречие, поне аз виждам съществено противоречие и моля господин министърът да каже своето становище по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Дикме. Очаквах, че до Вас ще опре въпросът.


МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Става въпрос за подпомагане оттук нататък само на земеделски продукти, които отговарят на определено качество, тоест на качествени продукти. Не става въпрос за създаването на две наредби, които по различен начин да определят качеството, а става въпрос за създаването на една наредба, в която се регламентират качествените изисквания за даден вид продукт.
Промяната на този закон в тази му част ще даде възможност да се подпомага не количеството произведена продукция от земеделски производител, а качеството на земеделската продукция. Тоест, ако трябва да бъда по-конкретен, ако класифицираме първо, второ, трето като качество, с решение държавата ще субсидира и подпомага производството на първо качество продукция. Това е съобразено и с новите изисквания на Европейския съюз, и на Комисията по земеделието, като искам да подчертая, че новата политика на Европейския съюз в областта на подпомагане на земеделието отива вече не към плащане на преки субсидии за количество, а за ограничаване на субсидиите с цел подпомагане на качествени продукти, продукти, които са безопасни за здравето на потребителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Аз ще се опитам, господин председателю и уважаеми колеги, да внеса известно съвсем кратко обяснение на този текст. Тук не става въпрос за няколко наредби или за различен аршин към качеството. Качеството е съгласно съответните изисквания към него, регламентирани в съответните документи, които ще бъдат издадени от вас, от стандартизацията или т. н. Това е нещо, което е безспорно. Обаче, уважаеми колеги, при подпомаганите земеделски продукти не значи, че ще се правят две наредби или различни наредби. "Подпомаганите" е текст, защото всяка година подпомаганите производства като култури могат да бъдат различни. Един път можем да подпомагаме пшеницата, следващата година може да не я подпомагаме. Вземам пшеницата като най-елементарен пример. Ще се подпомага, да кажем, развитието на овчето млечно стопанство, ако намерим добър пазар за овчето сирене и т.н. Тоест текстът "подпомаганите земеделски продукти" има предвид, че това са продуктите, които в дадена година ще бъдат подпомагани. Не всички земеделски продукти. Тук трябва да отворим една скоба, че очакванията на много земеделски производители са, че всички култури ще бъдат подпомагани, включително краставички и тиквички. Не, това ще бъде съгласно доклада, който ще бъде внесен от Министерството на земеделието в Министерския съвет и въз основа на който ще се определят приоритетите – кои производства ще бъдат подпомагани. По-нататък в текстовете е указано.
Естествено, че министърът всяка година може да преиздава тези наредби, изискванията може да се наложи да бъдат допълвани в областта на качеството. Но той трябва да изтъкне, че тези производства, които ще се подпомагат, ще трябва да отговарят на еди-какви си показатели. Това е смисълът на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов, и на мен ми стана ясно.
Господин Николов, заповядайте за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, използвам парламентарната процедура, за да доизясня въпроса, като отправям реплика към моя колега. Господин Костов, Вие сте прави, че изискванията за качество на подпомаганите земеделски продукти могат да бъдат издавани всяка година. Аз питам обаче ще има ли бланкетни изисквания, дългосрочни, за всички продукти? Ако има такива, то тогава трябва да приемем предложението на Министерския съвет за ал. 2. Ако няма да има такива, а ще има наредби само за онези, които ще бъдат подпомагани, то тогава трябва да приемем текста на комисията.
От изказването на господин министъра аз разбрах, че той приема вместо ал. 2, предложена от комисията, да се приеме ал. 2, предложена от Министерския съвет. Нека изясним. Защото твърдя че има голяма разлика между двата текста – единият текст касае само наредбата за подпомаганите, които всяка година ще бъдат различни, другият текст касае бланкетни изисквания, дългосрочни, към качеството на земеделската продукция, което е и логиката, която спомена министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател! Мисля, че навлизаме в една сфера, която не е обект на този закон. Но само за пояснение на господин Николов ще кажа, че качеството не е нещо, което се определя с наредби. Това е само един от елементите на качеството. Качеството е преди всичко съответствие и то се определя на пазара. Друг е въпросът дали има някакви нива. Тук говорим вече за качествено равнище, когато става дума за определени наредби и определени стандарти, които регламентират някакво качествено равнище, което се постига чрез определени изисквания, нормативи, които са заложени в тях.
Аз не виждам какъв е проблемът Министерството на земеделието и горите да посочи, когато подпомага определени производители на земеделска продукция, на какви качествени изисквания трябва да отговаря тази продукция, за да бъде подпомогната. В текста ясно е написано, че Министерството на земеделието и горите, или държавата, стимулира по някакъв начин производството на качествени продукти и след това казва, че издава наредби, с които определя какви са тези изисквания.
И ако трябва да дам пример от това лято, който показва всъщност как ще се действа, това е случаят с мерките, които правителството предприе. Каза се ясно, че държавата изкупува 200 хил. тона жито, но с изисквания за качество до втора "Б" група. Ето това е. Ясно е за какво става дума във втора "Б" група. Няма нужда министърът да издава определени наредби, с които да казва какви са изискванията за всички възможни качествени равнища. От това просто няма смисъл. Има смисъл обаче, когато той дава пари за определено стимулиране, да посочи на какви изисквания трябва да отговаря продукцията, която той стимулира, с оглед политиката на държавата да подготви земеделския сектор за едно по-високо качествено равнище с оглед присъединяването ни към европейските структури. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, аз не очаквах, че моето предложение да приемем основния текст на вносителя ще предизвика такава дискусия, но понятията съвсем се объркаха, затова няма как да не взема думата за реплика, когато се твърди, че пазарът определя изискванията към качеството. Пазарът определя само цена.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това вие го твърдяхте, когато премахнахте БДС!
НИКОЛА НИКОЛОВ: Това е следващото ми изречение, господин Мутафчиев. Може би господин Моллов не знае, но вече няма задължителни стандарти. Новият подход в Европейския съюз изисква да няма задължителни стандарти, те да бъдат само доброволни. Поради тази причина със законов текст ние даваме възможност на министър Дикме да определи изискванията за качество към земеделските продукти, както го е предложил Министерският съвет, а не само за онези, които ще бъдат подпомагани.
Аз смятам, че правилният подход е министър Дикме да определи качествените изисквания към земеделските продукти, а всяка година в програмата да се определя кои продукти ще бъдат субсидирани, съответно кое качество ще бъде субсидирано. Тази логика е много проста и мисля, че стана ясна на всички.
Другият вариант, който е предложила комисията, е всяка година да се издават наредби за качеството на онези продукти, които ще бъдат подпомагани. Според мен това е конюнктура, неправилен и некачествен подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Моньо Христов, заповядайте, имате думата за втора реплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че спорът е свързан и с по-нататъшното действие на самия закон относно по-нататъшните механизми, които ще работят във Фонд “Земеделие”. Какво имам предвид обаче, защото наистина в единия случай, както каза колегата Николов, става дума за качество на земеделските продукти, а в другия - за подпомаганите. Обаче подпомаганите земеделски продукти – в България има стандарти – това, което господин Моллов каза за Втора “Б”. Аз досега не съм чул Държавен резерв да е изкупувал примерно друго качество не само тая година, а и предишните години.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Не може ли?
МОНЬО ХРИСТОВ: Не може.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Защо да не може?
МОНЬО ХРИСТОВ: Тогава за какво говорим? Така или иначе има определени изисквания, под които не може да се слезе. Има определени изисквания, под които фондът при всички случаи, дори и да има доброто желание, не може да слезе на това ниво. И в тази връзка аз затова поставям въпроса: в субсидирането на земеделски производители, което ще се прави, при качествена продукция ще получават субсидия – за да изчистим нещата отивам много, много по-надалеч в текстовете, които имаме. Това означава вече, че те ще получават субсидия само на предадената си продукция, която е качествена за определената година и подпомогната за определената година. Така ли е?
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Така е.
МОНЬО ХРИСТОВ: А няма опасността – това, което искам да изясня – няма опасността да бъде обратното. Тоест, парите да са… (Председателят Огнян Герджиков подава сигнал на народния представител Моньо Христов, че времето му е изтекло.)
Извинявайте, господин председател, ще вляза в изказване. Нали може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Малко нарушихме процедурата. Нали искахте реплика? Трябваше да има евентуално дуплика.
МОНЬО ХРИСТОВ: Добре, влизам в изказване.
Искам да поясня по-нататък. Тоест, няма опасност земеделският производител да получи предварително парите и след това неговата продукция да бъде неотговаряща на наредбите, които министърът е издал, и той да не може, т.е. да се търси като платец, който не е изряден спрямо фонда. Така ли е, господин министър, така ли ще се работи? Задавам този въпрос, за да изясним нещата пред колегите, които не са били в комисията и които не знаят рамките на действието на Фонд “Земеделие”, защото много малка част от тях го познават. Досега имаше друг начин на действие – на даване на частична субсидия и на кредитиране от есента. От догодина това няма да го има. Тоест фондът изцяло сменя политиката си. Мисля, че това се мъчеше да обясни колегата Костов - че става дума за определени субсидии, които земеделският производител ще получи, само ако реализира качествената си продукция. Ако я реализира.
Мисля, че няма да има никакви спорове, ако приемем редакцията на комисията, която според мен е по-точна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Това беше симбиоза между изказване и реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Вземам правото си на дуплика, не за да опонирам, а да посоча един формален мотив, заради който дори само е достатъчно да приемем текста, който е предложен от комисията. Аз благодаря, че господин Христов схвана бързо за какво става дума.
В ал. 1 се казва: “държавата подпомага земеделските производители”. В ал. 2 се казва: “министърът определя изискванията за подпомаганите продукти”. Нищо повече. Нищо кой знае какво сложно. Съвсем ясно е.
Другото е въпрос на една интерпретация, но тя се преподава и във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Съветвам колегите да изкарат по една следдипломна квалификация да разберат що е качество и къде се определя и дали цената е елемент от качеството. Качеството е съответствие и то се определя на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, предлагам да преминем към гласуване на § 6, защото съществуват две сериозни опасности. Най-напред господин Николов да се опровергае по отношение репликата за качеството, която ми направи за § 2 и, второ, да стигнем дотам тези, които махнаха стандартите в страната, да настояват отново да ги въведем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има предложение за прекратяване на дебата. Аз и не виждам повече желаещи да вземат отношение. Затова ще си икономисам това гласуване по процедурното предложение и ако не възразявате ще преминем към гласуване по същество.
Първо, подлагам на гласуване текста, както е предложен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 15.
Приема се текстът на комисията по § 6.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Национална система” се заменят с “Национална служба”.
2. В ал. 2 думите “Националната система” се заменят с “Националната служба”.
3. В ал. 3 след думата “производители” се поставя запетая и се добавя “регистрирани по реда на чл. 7”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 7а има две предложения, които са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя в следната редакция:
“§ 7а. Създава се чл. 10а:
“Чл. 10а. Общинските съвети предоставят при условия и при ред, определен от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на плодове и зеленчуци, за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бихте ли продължили нататък, тъй като също няма спор. Има едно предложение, което е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8:
“§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “фондът” се поставя запетая, добавя се “който е юридическо лице” и текстът до края се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Фондът:
1. подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад;
2. изпълнява функциите на Агенция САПАРД.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Условията и редът за финансово подпомагане по Програма САПАРД, както и лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи 7, 7а и 8 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пантелеев.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин министър! В ал. 3 сме записали едно Ваше голямо правомощие и аз искам да го подложа на съмнение. Може би не е добре изчистен текстът на ал. 3, § 8, а именно, че Вие определяте с наредба лицата, които се подпомагат. Така е записано в текста.
Вие може да определите лицата с наредба, които отговарят на определени изисквания, за да бъдат подпомагани, но не и с наредба да се определят лицата, които се подпомагат, както е записано в текста.
Затова ще помоля председателя на комисията да направи някаква редакция на този текст, иначе излиза, така както е написано, че с наредба ще се определят лицата, които се подпомагат. Тук очевидно става дума за тези, които имат достъп или могат да кандидатстват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев. Абсолютно Ви подкрепям, защото наредбата не е индивидуален акт, че да определя поименно лицата, които ще се подпомагат. Чисто юридически този текст не е издържан.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Приемам напълно бележката на колегата Пантелеев. Предлагам след думите “както и” да се вметнат думите “изискванията към”, за да стане “както и изискванията към лицата, които се подпомагат”.
Мисля, че с това решаваме този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Пантелеев, струва ми се, че това е задоволително. Също намирам, че е задоволително.
Понеже не виждам други желаещи, подлагам на гласуване параграфи 7, 7а и 8, така както са предложени и подкрепени от комисията, с тази корекция, която току-що беше направена от господин Моллов.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 9 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което комисията подкрепя по принцип във втората му част и не го подкрепя в първата и третата. Както колегата Костов направи предложение до края на закона тези текстове, които касаят “преработваната продукция“, да отпаднат, в смисъл той оттегля първа и трета част от своите предложения, с които комисията не се съгласява.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “земеделските производители” се заменят с “лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3;
б) точка 2 се изменя така:
“2. производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари;”
в) точка 5 се изменя така:
“5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, развитие на екологичното земеделие и запазване на генетичния фонд, на застрашени от изчезване породи, както и на породи с намаляваща популация;”
г) в т. 7 след думите “сдружения за напояване” се добавя “или е собственост на физически лица, еднолични търговци или други юридически лица”;
д) създават се т. 11, 12 и 13:
“11. инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи земеделското производство дейности;
12. държавна интервенция на пазарите на земеделска продукция;
13. изграждане на пазари на едро.”
2. В ал. 2:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
“1. предоставя на регистрираните по чл. 7 земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция и на лицата по чл. 11, ал. 3:
а) дубсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити;
б) целеви кредити;
в) гаранции или поема поръчителство пред финансови институции;
2. интервенира на пазарите на земеделска продукция;”
б) точки 3 и 4 се отменят;
в) създава се т. 6:
“6. предоставя експортни субсидии”.
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
4. Създава се ал. 5:
“(5) Общият размер на субсидиите по ал. 2, т. 1, буква “а” и т. 6 е не по-малко от годишния бюджетен трансфер към фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 9 думата има господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! По принцип подкрепям предложените предложения. Ние ги обсъждахме доста обстойно в комисията, но искам да обърна внимание на ал. 5. Това е един нов текст и аз смятам, че може би в резултат на техническа грешка се е получило едно объркване. Става въпрос за общия размер на субсидиите, които се предвиждат. Доколкото си спомням, решението на комисията беше “не по-малко от 50 на сто от годишния бюджетен трансфер към фонда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно трябва да се уточни има ли такова решение на комисията за 50 на сто или няма, за да стане ясно.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Върбанов е прав. Фондът едва ли ще може да даде целия размер, който получава като субсидия от републиканския бюджет под формата на субсидия.
Още в началото ще отговаря на моя приятел Моньо Христов, който се притеснява за това какво ще става с парите, че парите са малко. Годишният размер на субсидията ще видите, че в бюджета за следващата година е в размер на 150 млн. лв. Едва ли е възможно да стане 150 млн. лв. само от догодина, имайки предвид, че стратегията за финансово подпомагане на българското земеделие, която е разгледана, се базира на увеличение на размера на субсидията от републиканския бюджет към фонд “Земеделие” и тази сума след две години ще нарасне двойно – 360 млн. Мисля, че България не би могла да си позволи такъв голям размер на субсидия в настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Това уточнение беше много важно.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: За да бъде съвсем ясно, става дума за техническа грешка, макар че е много важна. Наистина думите в текста са: “не по-малко от 50 на сто от годишния бюджетен трансфер към фонда”. Абсолютно прав е господин Върбанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Стана ясно, че господин Върбанов е абсолютно прав и внимава при приемането на законите.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 9 така, както е предложен от комисията, с тази корекция, за която стана дума.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 10 има предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено от комисията по принцип - по чл. 12а, ал. 1 и чл. 12б, ал. 1 и не е подкрепено по чл. 12б, ал. 2, която гласи:
“(2) Петдесет процента от размера на експортната субсидия за износ на непреработени земеделски продукти по ал. 1 се предоставя на земеделските производители, участвали пряко със своя продукция в осъществяването на износа.”
Това е текстът, който не е подкрепен от комисията.
Има още едно предложение от народните представители Николов и Василев, което е подкрепено в частта по чл. 12б, ал. 1 и не е подкрепено в останалата част, която гласи:
“Член 12б, ал. 2 се изменя така:
“(2) Въз основа на търговете по ал. 1 на износителите и производителите се издават експортни лицензии, в които се определят:
1. срокът за осъществяване на износа;
2. видът, количеството и качеството на продуктите;
3. митническите пунктове на износа;
4. направлението на износа.”
Член 12б, ал. 3 придобива следния вид:
"Чл. 12б. (3) Митническите органи извършват физически проверки на съответствието и количеството на изнасяните продукти и съгласуват датата на напускане на митническата територия на страната."
Член 12б, ал. 5 се изменя така:
"Чл. 12б. (5) Фондът изплаща определените експортни субсидии, когато износителят или производителят докаже, че износът реално е осъществен и продуктите са достигнали до посоченото в лицензията направление."
Това е неподкрепеният от комисията текст. Тя предлага следната редакция на § 10:
"§ 10. Създава се чл. 12а и 12б:
"Чл. 12а. (1) Фондът може да се намесва на пазарите на земеделска продукция, като изкупува произведени в България непреработени земеделски продукти по интервенционни цени.
(2) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените по реда на чл. 3 средства за годината, до 1 август определя с решение:
1. продуктите, за които се интервенира;
2. периода на интервенцията;
3. интервенционните цени по продукти и месеци;
4. минималните количества, които се изкупуват;
(3) Фондът изкупува продукти, които съответстват на минималните качествени изисквания, определени с наредбите по чл. 9а, ал. 2.
(4) Изкупените продукти се съхраняват в одобрени от фонда складове. Фондът сключва с одобрените складове договори за съхраняване.
(5) Изкупената продукция се продава от фонда чрез търгове.
(6) Условията и редът за изкупуване и окачествяване на продукцията по ал. 1 и 3 за одобряване на складовете за съхраняване по ал. 4 и за провеждане на търгове за продажба по ал. 5 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 12б. (1) Фондът отпуска експортни субсидии на износители на непреработени и преработени земеделски продукти чрез провеждане на публични търгове с цел стимулиране на земеделските производители за произведена в България качествена продукция за износ.
(2) Въз основа на търговете по ал. 1 на износителите се издават експортни лицензии, в които се определят:
1. срокът за осъществяване на износа;
2. видът, количеството и качеството на продуктите;
3. митническите пунктове на износа;
4. направлението на износа.
(3) Условията и редът за издаване на експортни лицензии се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Митническите органи извършват физически проверки на съответствието и количеството на изнасяните продукти и удостоверяват датата на напускане на митническата територия на страната. Министерството на земеделието и горите контролира качеството на изнасяните продукти.
(5) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените за годината средства, до 1 август одобрява с решение:
1. вида на продуктите, за които се отпускат експортни субсидии;
2. общия размер на субсидиите по продукти.
(6) Фондът изплаща определените експортни субсидии, когато износителят докаже, че износът е реално осъществен и продуктите са достигнали до посочените в лицензията направление.
(7) Условията и редът за провеждане на търгове за упражняване на контрол по ал. 4 и за изплащане на субсидиите се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
По параграф 10 има ли изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Нашето предложение е прието не само в неговата първа част, а практически е прието и в неговата трета част, където ние оспорваме, че митническите органи могат да определят датата на напускане на съответния износ в страната. Тъй като е прието предложение на комисията "удостоверява", затова аз оттеглям предложението по чл. 12б, ал. 3, както и съм готов да оттегля неприетите наши предложения, но при условие, че определим в Преходни и заключителни разпоредби кой е износител, кой може да бъде износител на селскостопанска продукция, за която ще има отпуснати експортни субсидии. Тъй като това е един много съществен процес, очевидно ще има някаква верификация на тези субекти, на тези търговци, които ще изнасят. Предлагам в Преходните и заключителни разпоредби да запишем специално, че това могат да бъдат и производителите на съответната продукция. Това е много важно и е част от философията на този закон. Така както сте приели първото наше предложение, така ви моля да се замислите и за останалата част от нашите предложения.
Ние предлагаме освен износители, които са извън кръга на производителите, и производителите специално да бъдат част от кръга на онези, които ще получават експортни субсидии. Разбирате, че в единия случай става дума за непряко субсидиране на производителя, а във втория случай става дума за пряко субсидиране, стига той да има организационните възможности да изнася. Обръщам ви внимание на това.
След това, съжалявам, че не съм направил предложения по текстове, на които сега ще обърна внимание, но вижте какво е предложено в ал. 2 на чл. 12а, а именно: "Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените средства за годината – става дума очевидно за бюджетната, календарната година - до 1 август да определи с решение продукти, за които се интервенира периодът…" и т.н. Аз лично считам, че тук има някаква грешка поради това, че по този начин лишаваме ранните зеленчуци, например, от субсидирането, тъй като, ако до 1 август ние определим средствата и продуктите, които ще бъдат субсидирани, очевидно това изключва онези продукти, чиято реколта до 1 август е произведена. Това е очевидно. Освен ако целта е такава.
След това – какво значи да определим минимални количества, които ще се изкупуват? Когато имаме лимитирани пари, ние обикновено определяме максимални количества, които ще се изкупят. Не може да определим минимални количества без горна граница, което означава безкрайно много пари, ако няма такова ограничение за самия фонд. Очевидно е, че ще се определят границите на количествата, които ще се изкупуват, но записаното в закона не задължава фонда да определи границата, той определя само минимални количества, които се изкупуват.
В тази връзка аз правя предложение да променим датата "1 август" на "1 март". Разбирам, че това не е само редакционна поправка, а е поправка по същество, но да бъде "1 март" според мен е важно. Освен ако вие имате някакви специални други тези. "Минимални количества" да променим на "максимални количества, които се изкупуват". Тъй като не може да определим "минимални" без горна граница на количествата по съответните продукти.
След това, според мен, ще влезем в тежко противоречие с нашите ангажименти към Световната търговска организация, в чл. 12б, ал. 2, т. 4. С решение на правителството ще бъде субсидирана продукция за износ в определени страни. Не можем да определяме в експортните лицензии направление на износа. Можем да определяме очевидно срока, вида, митническите пунктове, но не можем да определяме направление на износа. Не знам дали това е внимателно огледано от тази гледна точка, но според мен, когато определяме направление на износа, това означава, че на определени пазари ние ще присъстваме със субсидирана продукция. Това е в противоречие, убеден съм, с нашите ангажименти в Световната търговска организация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това означава, че правите предложение т. 4 да отпадне. Така ли?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, в тази връзка правя предложение да отпадне т. 4 на ал. 2 на чл. 12б. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Последното няма никакво съмнение, че ще го подложа на гласуване. За другото трябва малко да се ориентирам от изказванията.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Длъжен сте да подложите на гласуване т. 4 на ал. 2 на чл.12а. Предлагам отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отпадането – да, ще го подложа на гласуване задължително. Никакво съмнение.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз също исках да кажа няколко думи по тази точка. Съгласен съм в голяма степен с разсъжденията, които бяха направени от господин Николов. Според мен, след като правителството знае с какви средства разполага, определи продуктите, за които ще интервенира, и цените, то съвсем лесно може да прецени и количествата, които ще изкупи.
Така че, според мен, може да отпадне цялата точка, а пък би могло да отпадне и само “минималните”, говоря за т. 4, което определя да направим количествата, които се изкупуват. Тъй като когато фигурират средните два компонента, няма никакъв проблем да се определи и точното количество и това вероятно ще бъде направено от правителството.
Освен това по ал. 3 на чл. 12а е записано, че фондът изкупува продукти, които съответстват на минималните качествени изисквания, определени с наредбите по чл. 9а.
Аз не знам какво ще съдържат тези наредби по чл. 9а, възможно е да фигурира и такъв термин – “минимални качествени изисквания”, не знам дали министърът знае ще има или няма да има такъв термин, но да приемем, че такъв термин ще има. Само че ние на практика сме записали, в случая императивно, че фондът изкупува, продукти, които съответстват на минималните качествени изисквания. Тоест, няма да изкупува продукция, която е с по-високи качества от минималните. Защото ние сме го записали императивно: “Фондът изкупува продукти, които съответстват на минималните,”, членувано, “качествени изисквания”.
Ако искаме да кажем, че ще изкупува всички, които ще съответстват на качествените изисквания, в това число и на долната граница, да го запишем така. Така, както сме го записали, означава, че фондът изкупува само тези, които съответстват на минималните качествени изисквания.
Според мен по-разумно е да се запише така, както е казано в ал. 2 на чл. 9а, че фондът изкупува продукти, които съответстват на изискванията за качество, съгласно еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Или на качествените изисквания.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, без минималните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин министър, като подкрепям колегата си с това предложение искам да направя и следното пояснение.
По чл. 12б. Тук и господин Николов постави въпроса, свързан със стимулирането на земеделския производител.
Вижте, ние обсъждахме този проблем доста сериозно и мисля, че един от проблемите, с който би следвало да се съобразим при приемането на окончателния текст, трябва да бъде точно това изискване, за което и вие говорите – че съгласно регламента на Европейския съюз и на наложената от Световната търговска организация практика експортни субсидии се предоставят само на износители. Цитирам дословно:
“Земеделските производители, участвали пряко със своя продукция в осъществяването на износа, подлежат на подпомагане по реда на чл. 13 въз основа на приетата програма на фонда.”
Поради това не е необходимо създаването на конкретен текст, специално за тази категория производители – да се посочват. И затова сме възприели този текст. Моля да обърнете внимание на подчертаното в края на чл. 12б, ал. 1, където се казва: “с цел стимулиране на земеделските производители за произведена в България качествена продукция…”, и т.н.
Ние мислим, че по този начин нормата дава достатъчно основание като механизми политиката на фонда действително да бъде насочена така с предоставянето на субсидиите, че наистина да достига и до производителите. Без да влизаме в колизия с изискванията на СТО и на Европейския съюз. Ето, това беше нашата логика, за да удовлетворим вашето искане, което е съвсем справедливо и съвсем уместно, от една страна, а от друга страна да не даваме пък буквален инструментариум, а по-скоро да дадем възможност на министерството да решава тези проблеми. Още повече, че министърът има достатъчно инструменти чрез наредбите, които сме му дали, да регулира и количеството на продукцията, и качеството. И тази субсидия на базата на количеството и качеството да достигне до производителя.
Ето, това е нашата логика и затова аз моля да бъде подкрепен текстът, който ви предлагаме, с направените от господин Пантелеев бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин Никола Николов – реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Калинов, аз съм абсолютно съгласен с Вашата логика и затова се съгласих, че сте приели моето предложение по т. 1.
Моите притеснения са, че ако в Преходните и заключителните разпоредби не запишем, че износители на селскостопанска продукция, субсидирана от фонда, са и производители, то тогава наистина ще влезем в колизия. Аз се притеснявам от това наистина, защото ако трябва да защитим действието на този закон и след поканата за членство в Европейския съюз, това ще стане много трудно при намаляващите субсидии в Европейския съюз, даже при отлагателните срокове, които очакваме, че ще получим при покана за членство, и във връзка, разбира се, с организационното състояние на нашите производители – че няма да можем да защитим тези експортни субсидии. И, вярвайте ми, един ден ще се върнем на този въпрос, дано да не е твърде късно.
Значи истинският въпрос е, че нашите производители на земеделска продукция или значителна част от тях нямат организационни възможности да са износители. Това е проблемът. А в момента, в който те я имат, очевидно ще се превърнат в износители по икономическата логика, че цялата субсидия ще остава в тях. А иначе, когато те използват износител, част от субсидията, това е очевидно, ще остава в износителите и част ще отива в производителите. Нали? Това е ясно като бял ден.
Затова аз ви моля, приел съм вашата логика, съгласен съм с това, че сте приели моето предложение като логика, но в Преходните и заключителните разпоредби да запишем такъв текст. Повярвайте ми, това ще бъде само от полза на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Това беше реплика.
Господин Калинов, заповядайте, възползвайте се от правото си на дуплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз лично мисля, че не е необходимо да се прави такова уточнение или да се запише в Преходните и заключителните разпоредби дефиниция кой е износител, защото никой не е забранил на производителя да бъде износител. Това е едното.
И второ, ние пишем, че се създава лицензен режим и всеки може да кандидатства по него. Министерският съвет приема условията и реда за издаването на лицензиите и дали си производител, дали не си, ти можеш да се явиш за лиценз и да получиш правото да си износител на селскостопанска продукция. Това е логиката ми и затова аз просто ви моля, нека да сработи законът, и ако има такава колизия, в което аз лично се съмнявам, тогава да отиваме на утежняване или даване на такива пояснения, от които, според мен, няма никаква нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има думата министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Николов, господин Калинов е абсолютно прав. Законът не създава пречки на производителя да бъде износител. Производителят може да бъде и вносител, и износител, може да бъде и преработвател. Тоест, законът не създава някакви пречки. Единственото нещо, което той трябва да направи, е да се яви на търговете така, както е записано в самия закон – да участва в търговете и да вземе лиценз за износ на продукция, която той е произвел. Естествено е, че в случая производителят ще използва вече двойния размер на субсидията, така, както е записано в закона, при условие че е разпределена на две субсидията.
Не би трябвало да има някакви притеснения у Вас по отношение на ал. 2, т. 4 – за направлението на износа, защото направлението на износа няма да го определя нито Министерският съвет, нито министърът на земеделието, нито с някаква наредба. Ако по-внимателно четете текста: “въз основа на търговете” – т.е. всеки износител, който участва в търговете, той ще пише, че кандидатства за определено количество, като ще напише за къде ще го изнася. Така че при участието си в търговете самият износител ще посочи страната, за която ще изнася.
Разбира се, ако трябва да бъдем по-прецизни и спазваме Директивата на Европейския съюз, би трябвало дори да изискаме документ, да включим документ за това, че тази стока, тази продукция е разтоварена на пристанище на страната и чак след това да се даде субсидията.
Не би трябвало да има някакви притеснения и по отношение на това, че до 1 август, господин Николов, Министерският съвет ще определя със свое решение по реда на чл. 3 в рамките на средствата за годината продуктите, за които ще се интервенира. Това е така, защото до 1 август в държавата може да има вече ясна представа каква ще бъде цялостната реколта за годината. А до 1 март, така, както Вие предлагате, аз искам да Ви задам един въпрос. Вие можете ли да кажете догодина до 1 март какво количество слънчоглед или царевица ще произведе България през 2003 г.? Не можете да кажете! Но тази форма, този срок не пречи решението да бъде взето, ако щете, и на 1 януари. Защото в този член се определя, че решението трябва да бъде взето до 1 август, не по-късно от 1 август, но в никакъв случай не пречи да бъде взето дори и на 1 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дикме.
Има думата господин Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Тъй като се въвежда една нова норма и явно сега няма практика с намесата на държавата на пазарите, има логика и в това да се поставят много въпроси. Защото смятам, че е много важно по какъв начин ще изглежда този закон и дали изобщо ще може да намери практическо приложение. Надявам се, че всички искаме той да намери такова практическо приложение.
В комисията доста обсъждахме различните тези. И смятам, че се получи един добър вариант, който в момента се предлага в залата.
Обаче аз вземам думата, за да подкрепя и още веднъж да акцентирам върху това, което каза господин Николов, а именно – т. 4 да отпадне.
Господин министър, Вие можете в тази наредба, която ще предложите на Министерския съвет, да запишете специално изискване за направлението. Когато един износител или производител, аз също приемам тезата Ви, че производителят може да кандидатства и да бъде износител на собствената си продукция. След като законът никъде не забранява, значи му позволява. Това не е необходимо да го регламентираме. Но оставяйки тази т. 4 в закона, тя може по-нататък да ни пречи при преговорите със Световната търговска организация. Аз смятам, че нищо не пречи тук тя да отпадне, а в самите условия и реда, които ще приеме Министерският съвет, там Вие да заложите като изискване всеки един вносител да посочи направлението, за което ще изнася съответната продукция.
А другият въпрос, що се касае до 1 август, до 1 август Ви задължава Вие да излезете със съответните предложения. Ако това го направите по-рано на базата на някакви обективни данни, смятам, че и тази дата може да остане. Смятам, че тя също беше доста коментирана. И тогава надделя мнението, че е по-добре да остане така. Това всъщност е желанието на оперативното ръководство на министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
За реплика има думата господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Върбанов, аз наистина Ви правя реплика за тезата, че законът е добър, защото според мен има разминаване във философията, която аз смятам, че един такъв закон трябва да изповядва, и това, което четем в момента.
Логиката, с която се защитава този закон от министър Дикме и от председателя на комисията, е логиката, че този закон ще бъде използван, за да гаси пожари от вида, който се получи тази година с изкупната цена на пшеницата и на зеленчуците. Според мен логиката на този закон е да направи конкурентно българското земеделие. Това означава, че този закон трябва да послужи за насърчаване на онези, които произвеждат конкурентна и качествена продукция, която присъства на съответните пазари извън страната. Само такава и единствено такава логика може да има този закон.
А това, което Вие говорите, че на 1 август Вие ще знаете, че ще има свръхпроизводство на пшеница, царевица или на слънчоглед, пък тогава ще вземете решение да отпуснете експортна субсидия, за да облекчите или насърчите пазара и износа от страната, е просто нелогична. Ако от Европейската комисия прочетат стенограмата от днешното заседание, аз Ви гарантирам, че Вие ще имате изключителни проблеми, когато се гледа глава “Селскостопанска политика”. Изключителни проблеми. Защото Вие казвате, че това ще бъде един закон, който ще насърчава изобщо и ще субсидира изобщо българското земеделие с цел неговата финансова подкрепа. Такова нещо Вие знаете, че няма никой да Ви разреши в Европейския съюз!
Затова един път логиката на закона е наистина да подкрепим българските земеделски производители. И втори път, обаче, това да бъде този закон да не влиза в противоречие с нашите ангажименти при преговорите с Европейския съюз.
Затова моите предложения, например, да отпадне направлението за износа ще Ви дадат много по-гъвкава позиция при преговорите с Европейския съюз. Само от тази гледна точка аз правя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз смятам, че и досегашните дебати показват едно желание този законопроект действително да стане по възможност по-добър и практически приложим. От тази гледна точка аз смятам, че действително в предложението на господин Николов има определена логика. И искам нещо да изтъкна тук.
По чл. 12а, ал. 2, т. 4, впрочем т. 3 говори, че “се определят интервенционни цени по продукти и месеци”. Когато имаме предвид, че фондът разполага с определен обем средства и когато имаме предвид по каква интервенционна цена тя ще влиза, това определя вече и максималните количества, които фондът може да изкупи. Или изобщо да не слагаме минимални или максимални, а количествата, които ще изкупи фондът. Защото той има и двата параметъра. Затова тази дума “минимални” би следвало да отпадне.
Освен това смятам, че е правилно предложението на господин Николов – да се помисли в Допълнителните разпоредби да се запише едно уточняване по отношение на стимула за земеделските производители и стимулирането на земеделските производители, участващи в продукцията за износ е еди-какво си и еди-какво си. Ад хок е трудно да се направи една такава редакция. Но може би като стигнем до тези Допълнителни разпоредби там да оставим възможност на комисията да помисли за един такъв текст, а да не го предрешаваме, за да не правим след едно изменение и допълнение следващо изменение и допълнение.

Както и въпросът за направлението на износа. Извинете, този текст действително е некоректен и неподходящ. Не може в зависимост от направлението за износа да се издават експортните лицензи или самите експортни лицензи да направляват определянето на износа, или да се определят експортните лицензи и във връзка с направлението на износа. Мисля, че това трябва да отпадне категорично. Не можем ние да даваме рецепта чрез лицензиите за кой пазар да се изнася. За нас е необходимо стоката да се изнесе при определени условия, при определен срок, определен вид количество и качество, през определени митнически пунктове, да е редовен износът, стоката да е произведена в България и те да си получат съответно експортната субсидия. Защото иначе действително ще изпаднем в едно конфузно положение съответно пред Европейския съюз и пред Световната търговска организация, където имаме определени ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Ако господин Асен Друмев може да бъде полезен, аз бих се радвал да даде разяснение.
Заповядайте, господин Друмев.
АСЕН ДРУМЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Не съм изненадан от дискусията, която се породи по § 10, защото с предложенията като текстове на чл. 12а и чл. 12б, всъщност се правят наистина допълнения за нови финансови инструменти за подпомагане на земеделските производители с оглед на разширения обхват на лицата, които могат да бъдат подпомогнати и съответно дейностите, които те извършват. Мога да ви уверя, говоря съвсем отговорно, текстовете на двата члена – 12а и 12б – са в съответствие с европейските регламенти. Така че ние не можем, особено по отношение на интервенцията, след като не всичко сме изградили като организация, като административен капацитет, като организация на работа въобще и искаме още отсега с промените в Закона за подпомагане на земеделските производители на базата на осигурения финансов ресурс чрез този закон за целите на подпомагането да започнем интервенция на пазарите на земеделски продукти. Естествено тази интервенция ще бъде по-ограничена. Тя ще бъде в рамките на финансовите възможности на страната, на това, което се заделя за фонд “Земеделие”. И затова фактическите решения и най-важните елементи за интервенцията трябва да бъдат в правомощията на Министерския съвет. И тук, според мен, по т. 4 на ал. 2, говоря за чл. 12а, за минималните количества, вероятно се получи недоразумение, след като Министерският съвет решава в рамките на определени средства и по-какви интервенционни цени да се изкупува, съвършено е прав господин Костов, че максималните количества просто са ясни. Минималните количества означават дали да се изкупуват по 2 килограма домати или по 2 тона с оглед организацията и съдържанието на интервенцията като начин на подпомагане. Тоест, това се има предвид – какви да са минималните количества, които могат да бъдат изкупувани като партиди – дали по 5 тона или по 10 тона. Тоест то ще зависи. Не по-малко от това. Няма да се отнася абсолютно за всички предложения. В този смисъл наистина пак в съответствие с европейския регламент, трябва да остане това решение да бъде от компетенцията на Министерския съвет.
Що се отнася до следващия член и най-вече за направлението на износа, експортните субсидии и по самото си название могат да се отпускат само на тези, които изнасят. Но няма никакво ограничение за прекия производител на даден вид продукт той също да кандидатства, да участва в търга, да получи лицензия да изнесе. В този случай той наистина ще я получи на общо основание като всеки друг износител, полагащата му се експортна субсидия. Всъщност това беше основанието от предложенията на народните представители Николов и Василев, това да се оспори.
След като субсидирането ще бъде на базата на публични търгове, всеки кандидат, който иска да изнася и да участва в този търг, ще определя, разбира се, и цените, по които той ще изкупува. Това е част, важен елемент от гледна точка на новото продължение на текста на ал. 1 на чл. 12б, че субсидирането ще бъде с цел да се стимулират земеделските производители за произведена в България качествена продукция за износ. Затова всъщност с експортната лицензия всеки получава за своето си участие в какъв срок той ще извърши износа. Това е много важно, един от параметрите, по който след това той ще кандидатства за субсидия. Той трябва да спази този срок. В европейската практика, ако не се спазва срокът, има редуциране на субсидията, а той може изцяло да я загуби, в определен случай да понесе даже и по-тежки санкции. Естествено, трябва в конкретната лицензия на определения износител трябва да има вида на продукцията, за която той кандидатства, за която е спечелил търга за съответното количество и качеството, което той е определил, разбира се, цената, с която той участва в търга, митническите пунктове, в които ще се изнесе, защото в ал. 4 има ангажимент към митническите органи, те трябва да проверят това, да контролират, да удостоверят. По същите съображения вече за направлението на износа има ал. 6, тоест износителят трябва да докаже, че точно там е достигнала изнесената продукция, че износът е завършен и той тогава има право да кандидатства за субсидия. Това всъщност е връзката между направлението на износа по ал. 2 и текста на ал. 6.
От прочитането на текста и от дискусията, която се породи, може би наистина в ал. 3 на чл. 12а, да има уточнение, че става дума поне на тези минимални и качествени изисквания, на които трябва да отговаря продукцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Друмев.
Струва ми се, че с това приключихме дискусията по този параграф.
За едно разяснение има думата господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Разяснението ми касае този текст за ал. 3 от чл. 12а, в който стана дума, че продуктите, които се изкупуват от интервенционния механизъм, трябва да имат минимално качество – това, което е заложено. Става дума, че освен изискването за качество, тук трябва да е заложен параметърът равнище на качеството. Затова предлагам текст: “Фондът изкупува продукти, които са с качество, което най-малко съответства на минималните качествени изисквания, определени с наредбите” и така нататък, както е. Тоест изкупува онези продукти, които имат качество, което най-малко съответства на тези минимални качествени изисквания. Но те трябва да бъдат заложени, за да се знае за какви продукти става дума.
А иначе тези въпроси, които касаят коментара на господин Друмев, наистина бяха коментирани на различни форуми. Смятам, че трябва да се подкрепи текстът, който предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, това беше важно уточнение.
Мисля, че можем да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложенията на народните представители Никола Николов, подкрепено от Венцислав Върбанов и от Владислав Костов, а именно отпадане на т. 4 от ал. 2 на чл. 12б. Става дума за направлението на износа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 105, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване още едно отпадане – пак на т. 4, пак от ал. 2, но този път на чл. 12а. Където е казано “минималните количества, които се изкупуват”, да стане “количествата, които се изкупуват”. Струва ми се, че господин Пантелеев беше авторът на това предложение или господин Калинов, но така или иначе става дума да отпадне думата “минималните” и да остане “количествата, които се изкупуват”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 37, против 83, въздържали се 3.
Не се приема това предложение.
Преминаваме вече към ал. 3, като тук искам да направя едно уточнение: има предложение за отпадане на думата “минималните”, но ми се струва, че редакцията, която беше направена от господин Моллов, всъщност дава истинския смисъл на предложението, направено от комисията. В такъв случай с отпадането на думата “минималните” редакцията няма да е по-добра. С редакцията, която направи господин Моллов, мисля, че се удовлетворява и изискването за отпадане на думата “минималните”.
Господин Моллов, моля Ви да повторите Вашата редакция, за да се стигне до стиковане.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин председател, редакцията на ал. 3 гласи: “Фондът изкупува продукти, които са с качество не по-ниско от минималните качествени изисквания, определени с наредбите по чл. 9а, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Струва ми се, че тази редакция удовлетворява и ще я включа в гласуването на общия текст.
Продължавам нататък с гласуването на предложението на народния представител Владислав Костов по § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 100, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Сега бих искал да попитам народния представител Никола Николов дали да подложа на гласуване на неговото предложение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Аз го оттеглих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Правилно съм разбрал и няма да подлагам на гласуване това предложение.
Също така не бих си позволил да подложа на гласуване и смяната на “1 август” с “1 март”, защото това предложение не е направено в периода между двете четения.
Вече мога да премина към гласуване на текста на § 10, както е предложен от комисията, с редакционната корекция по ал. 3 на чл. 12а.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 10.
Параграф 10 е приет.
Сега ми се струва, че можем да си починем половин час. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Заповядайте, господин Моллов, по § 11.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
По § 11 след станалата дискусия в комисията, тя предлага следната редакция:
“§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 за изпълнение на дейностите по чл. 12 въз основа на приети от него програми в съответствие с одобрения от Министерския съвет годишен доклад по чл. 3.”
2. В ал. 2 след думите “стимулиране на” се добавя “млади специалисти с висше аграрно образование”, а числото “35” се заменя с “40”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 11 като че ли няма никакви проблеми.
Моля, гласувайте § 11, както е предложен от комисията.
Прекратявам това гласуване, за да заработи системата за гласуване.
Господин Моллов, моля, продължете с § 12.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ще продължа с параграфи от 12 до 19, по които няма направени предложения. Надявам се в пленарната зала да няма излишна дискусия по тях.
Комисията предлага следната редакция за § 12:
“§ 12. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “определена в процент спрямо размера на брутния вътрешен продукт за съответната бюджетна година, но не по-малко от 0,5 на сто; размерът на държавната субсидия се определя със Закона за държавния бюджет в съответствие с приетия по реда на чл. 3 годишен доклад;”;
б) т. 8 се изменя така:
“8. дарения и помощи от международни финансови институции и организации и средства по международни споразумения;”
в) в т. 9 накрая се добавя “или със заповед на министъра на земеделието и горите;”;
г) създават се нови точки 11, 12 и 13:
“11. петдесет на сто от глобите, санкциите и отнеманията в полза на държавата по Закона за виното и спиртните напитки след приспадане на направените разходи;
12. средства в размер 50 на сто от размера на таксата при промяна на предназначението на терени, засадени с лозя;
13. вноски в размер 10 на сто от приходите от наем и аренда на държавна земеделска земя, използвана за лозови насаждения, маточници и пепиниерски стопанства;”;
д) досегашната т. 11 става т. 14.
2. В ал. 2 т. 5 се отменя.
3. В ал. 4 след думата “фонда” се добавя “и преходния остатък”, а накрая се добавя “по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет”.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 13. В чл. 15 цифрата “2” се заличава.”
По § 14 комисията също подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 14. Чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. В случаите по чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2 фондът може да извършва дейността си и чрез търговските банки в качеството им на финансови посредници по обслужването на кредити, отпуснати със средства на фонда на базата на оповестени от фонда условия.”
По § 15 текстът на вносителя е подкрепен от комисията и гласи:
“§ 15. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите “но не по-ниско от основния лихвен процент” се заличават.”
По § 16 – комисията предлага следната редакция:
“§ 16. В чл. 19, ал. 1 се създават т. 4, 5 и 6:
“4. взема решения по чл. 12, ал. 2;
5. определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране;
6. взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо.”
По § 17 текстът на вносителя е подкрепен от комисията и той гласи:
“§ 17. В чл. 22, ал. 2 след думите “т. 1” се поставя съюзът “и”, а думите “и 5” се заличават.”
Член 18 гласи: “Член 24 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Тя подкрепя и текста на вносителя за § 19, който гласи:
“§ 19. В чл. 25 се създава т. 3:
“3. акции и дялове в еднолични търговски дружества с държавно имущество с предмет на дейност съхраняване на уникален национален генофонд, породи и сортове по реда на т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по параграфи от 11 до 19, както бяха представени. Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 11 до 19, както бяха представени.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Параграфите се приемат. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 20 има направени две предложения - от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип, и от народните представители Николов и Василев, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на колегите Николов и Василев гласи:
“§ 20. В чл. 26, ал. 2 се изменя така:
“(2) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции, като размерът на обезпечението не може да бъде по-малък от размера на кредита и дължимите лихви, но не повече от 150 процента от отпускания кредит или дадена гаранция.”
Комисията предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции в размер не по-малък от размера на кредита и дължимите лихви.
(3) Върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, включително върху земеделска земя, придобити изцяло или частично чрез ползване на отпуснат от фонда кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда, фондът има право на законна ипотека.”
2. Алинея 4 се отменя.
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Фондът е длъжен в срок от три години да продаде придобитите от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.”
4. Създава се ал. 7:
“(7) Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят отчетни и други документи, отчетна и текуща информация, както и да извършва проверки във връзка с предоставянето, целевото използване, издължаването и обезпечаването на средствата за финансово подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Аз лично имам съмнение по прецизността на текста. Искам да помоля юристите в залата - госпожо Мингова, Вас виждам пред себе си, господин Соколов, Вас също искам да Ви помоля - текстът на § 20 малко ме смущава юридически. Много ви моля, не ми харесва този текст много.
Господин Соколов, и Вас Ви моля, господин Абаджиев – също, погледнете, чисто юридически не ми харесват някои от формулировките.
Междувременно, нека по същество да видя кой има желание да вземе отношение по § 20.
Господин Никола Николов – заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Логиката на закона беше да подкрепяме земеделските производители, включително и в това да имат по-лесен и по-евтин достъп до финансовия ресурс на фонда.
Тук предложението, което прави комисията, според мен утежнява ползването на финансовия ресурс от този фонд, тъй като в ал. 3 е предвидено върху недвижимите имоти и вещните права върху тях фондът да има право на законна ипотека. Какво значи да има право на законна ипотека, ако ползваните средства са обезпечени вече по друг начин? Очевидно, това е един текст, който утежнява процедурата на получаване на финансов ресурс от фонда.
Затова ние сме предложили фондът да ползва гаранции върху кредитите или дадени гаранции от 150 процента, максимално 150 процента от отпускания кредит или дадената гаранция.
След това, не мога да разбера каква е логиката фондът да е длъжен в срок от три години да продаде придобитите от реализация на ипотеки, залози и т.н. обезпечения дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество. Какво значи това? Ако е просрочен съответният кредит, ако съответната съдебна процедура е минала в обявяване в несъстоятелност на съответния длъжник, си има ред, по който се събират вземанията на фонда. Това някаква извънредна процедура ли е? На мен ми се вижда доста безмислена, въобще несериозна, тъй като този срок от три години зависи от това дали въобще може да се продаде онова, с което са обезпечени съответните финансови ресурси, ползвани от подпомаганите лица.
Изискване от подпомаганите лица да предоставят отчетни и други документи е логично и аз приемам това предложение на комисията. Но създаването на ал. 5, изменената ал. 5 според мен не е приемлива, както и не е приемливо да се учредява допълнителна ипотека върху придобитите чрез ползваните от фонда финансови средства на имоти, вещни права, включително и земеделска земя.
Аз считам, че с тази процедура се създава по-тежка практика за ползване на кредити от фонда, а не по-лека, каквато беше логиката на вносителите на този законопроект. Моля това да бъде обяснено може би от министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов. Аз призовах юристите към внимание, но ето че Вие уловихте всъщност едно от нещата, които силно ме смущаваха –точно тази ал. 5, която е юридически твърде странна и смущаваща.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин Герджиков. Докато юристите все пак мислят по текста, бих искал да направя едно пояснение защо този текст е заложен в проекта, който предлагаме.
Текстът на ал. 5 е взаимстван от чл. 30 на Закона за банките. Той на практика съответства на ал. 5, която действа в момента в Закона за подпомагане на земеделския производител, която гласи: “Фондът е длъжен в срок от две години да продаде придобитите по реда на обезпечителното производство дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество”. Тук, всъщност, са заменени в съответствие със Закона за банките – срокът от две години става срок от три години и думата “обезпечителното” се заменя с думата “принудителното”. Това е в съответствие с направените дискусии и в съответствие със Закона за банките.
Освен това, бих искал да прочета и ал. 3 от сега действащия закон с оглед отговора на другия повдигнат въпрос. Алинея 3 гласи:
“(3) За обезпечаване на отпуснати кредити и издадени гаранции в полза на фонда може да бъде учредявана и ипотека върху земя.”
Тоест, това е развито в текста, който предлагаме. Съгласувано е с нашите юристи, но все пак ще бъде добре да чуем и колеги от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Бих се радвал и други колеги да вземат отношение. Аз също мога да си кажа думата, но нека все пак да не го правя, след като трябва да водя заседанието.
Господин Соколов, много разчитах на Вас. Заповядайте. Силно се надявам, че еднакво мислим в случая.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В § 20 се предлага изменение в чл. 26 в една чисто правна материя. На мен обаче ми се струва, че в желанието си за някакво осигуряване на отпусканите кредити просто се е получило някакво залитане.
“1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(1) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции в размер не по-малък от размера на кредита и дължимите лихви.”
Това означава, че при отпускането на кредита с това обезпечаване, в този размер, фондът е обезпечен.
Какво предвижда ал. 3?
“(3) Върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, включително върху земеделска земя, придобити изцяло или частично чрез ползване на отпуснат от фонда кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда, фондът има право на законна ипотека.”
Тук много по-точно е да се каже не “има право”, а “може да впише законна ипотека”.
Но ние за един кредит всъщност правим двойно обезпечаване – веднъж се отпуска кредит, кредитополучателят с него може да закупи земя, недвижими имоти, вещни права, и втори път върху тези закупени с кредита от фонда недвижимо имущество или материални активи отново се вписва втора ипотека. Тогава излиза, че фондът ще бъде осигурен не сто на сто, не 150 процента, а 300 процента, да кажем. Защо се прави това?
След това, комисията е възприела за ал. 5 една безсмислица. Право на фонда трябва да бъде какво ще прави с това имущество, което той е получил като обезпечение на един кредит, който не е бил върнат. Защо трябва фондът да се задължи да продаде? Може да е имущество, което да служи на самия фонд за неговите непосредствени функции, които изпълнява.
Аз не мога да се съглася и с ал. 7. Тя звучи много привлекателно: "Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят отчетни и други документи, отчетна и текуща информация, както и да извършва проверки във връзка с предоставянето, целевото използване, издължаването и обезпечаването на средствата за финансово подпомагане". Добре, но когато фондът направи това, какви права ще има? Кредитът е отпуснат. Той е обезпечен. Ако фондът констатира, че кредитът не се използва, той ще премине към обезпечението. Какво трябва да направи той? Да спре кредита? Да иска предварително връщане на кредита? Нали това е ролята на обезпечението?
И пак чисто правно накрая на ал. 7 – хайде да кажем да извършва проверки във връзка с предоставянето, целевото използване, но "издължаването и обезпечаването на средствата за финансово подпомагане". Каква проверка ще прави за издължаването? Нали издължаването става при него? Един кредитополучател, като започне да си погасява кредита, плаща на фонда. Къде фондът ще прави проверки освен при себе си дали кредитът се погасява и издължава?
И "обезпечаването на средствата за финансово подпомагане" – този текст въобще не мога да го разбера. Обезпечаването на средствата става по силата на ал. 2. Кредитът е обезпечен, за да бъде отпуснат. каква проверка за обезпечаване на средствата за финансово подпомагане? Направени са чисто правни текстове, които точно правно не са издържани.
Аз бих предложил ал. 5 да отпадне, фондът, който е станал собственик на едно имущество, трябва да си е господар какво ще прави с това имущество, а не законът да му разпорежда задължително да прави нещо, което може да се окаже вредно.
И да се прередактира ал. 7, като се стесни кръгът на тази проверка, която той има право да прави. Да остане само проверка, която може да подпомогне използването на кредита. Всичко друго е излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов, Вие бяхте даже по-мек, отколкото аз бих бил. Защото за мен този текст е негоден. Параграф 20 е негоден в основната си част. Алинея 5 всъщност ни казва неща, които не могат да се случат, тъй като фондът не може да придобие заложено имущество. То се реализира по определен ред. За ипотеката става по същия начин с един много особен случай – чл. 177 от Закона за задълженията и договорите, ипотека върху собствен имот, но това е толкова рядка хипотеза, че не подлежи на обсъждане. След това се получава някакво обезпечаване върху обезпечаване.
Аз лично бих предложил, уважаеми народни представители, § 20 да отпадне от разискване и гласуване в момента, да бъде прередактиран основно, защото в този си вид той е негоден нормативен текст. Едва ли тук можем да направим някаква редакция, която да е годна. Това е моето процедурно предложение - § 20 да не бъде обсъждан и гласуван.
Моля, който е да се отложи разискването и гласуването на § 20, да гласува.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 10, въздържали се 2.
Параграф 20 ще бъде обсъждан впоследствие.
Господин Моллов, заповядайте, да се надяваме, че нататък няма да има такива проблеми.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
По § 21 е направено предложение от народния представител Владислав Костов. То е в смисъла, който вече коментирахме. Но той оттегли това предложение.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. "Земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и други водни организми, предназначена за продажба."
2. Създават се точки 7, 8 и 9:
"7. "Селски райони" са общини, чийто най-голям град е с население под 30 хил. души, а гъстотата на населението е под 150 жители на квадратен километър.
8. "Планински райони" са районите с надморска височина над 600 метра, с дълбочина на разчленение на релефа над 200 метра разликата между най-ниската и най-високата точка на 1 квадратен километър, като гъстотата на разчленение на релефа е над 2 километра на квадратен километър и наклон на терена над 12 градуса.
9. "Преработена продукция" е земеделска продукция, която запазва своя характер след технологично въздействие върху нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 21.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Пътьом само ще кажа, че вероятно такава е практиката, в дефиницията за "земеделски производители" пише, че се занимават и с водни организми – произвеждат или правят продукция от рибни или водни организми, което не звучи много точно.
Но искам да попитам само за водни организми ли става дума или и за водни растения? Така че този текст може би трябва да се прецизира.
Искам пояснение и за дефиницията за планински райони. За селските райони всичко е ясно, става дума за общини и са посочени някакви параметри. Силно се надявам, че навсякъде гъстотата на населението е под 150 жители на квадратен километър, тъй като иначе ще се получи едно деление, което е много нелепо. Но когато става дума за планински райони, аз искам да попитам, тъй като не знам за какво става дума, кой и по какъв начин районира въпросните райони и съществуват ли някакви граници, които по някакъв друг законов или нормативен текст са определени на тези планински райони.
Втората част на дефиницията за мен е напълно неясна по начина, по който е изписана. Вероятно географи и други хора разбират за какво иде реч. Първата част, където става дума за планински райони с надморска височина над 600 метра, аз я разбирам, доколкото няма дефиниция за полупланински райони. Ние имахме предложение, в което фигурираха планински и полупланински райони. Не е ясно как се ограничават районите. На мен ми се струва, че ако не получим задоволително обяснение, че са обхванати и планини като Странджа и Сакар, не бихме могли да приемем този текст, тъй като там най-високите части са под 500 метра. Те биха могли да влязат, разбира се, в дефиницията за "селски райони", но не знам дали биха били третирани по еднакъв начин и кой би гарантирал, че тези райони, които са под 600 метра, влизат със сигурност в дефиницията за "селски райони". Тъй като в един и същи текст те получават правото там да се извършват инвестиции, включително и за обслужващата инфраструктура.

Ако не получим удовлетворителни отговори на въпросите, които зададох, аз ще предложа този текст да бъде отложен, както се случи това с § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да уточним трите допълнителни разпоредби, по-точно това, за което говореше и господин Пантелеев, а заедно с това също и т. 8. Според мен, може би европейското изискване е 30 000 души, но за България като общини това означава, че ще останат да кандидатстват най-малките общини. Почти ще бъдат изключени така наречените средни общини, които са между 30 и 50 000 души. Знам, че това е мярката, но в случая като сложим и планински райони, т.е. тия общини отпадат от селските, като сложим, че в България фактически ще отпаднат общините, които се намират в планините Странджа, Сакар, част от Средногорието и остават само високите части на Рила, Родопите, Пирин и част от Стара планина, където се дублират общо взето що е селски и планински район – говоря като количество населено място, на базата на двата параметъра. Тоест, като сложим големите градове, като сложим и тези общини, ще изолираме две трети от България, а може би и три четвърти ще отпаднат.
Тук искам отговор от господин министъра за възможности за корекции в тези текстове. Разбира се, стига това да не пречи на присъединяването ни към Европейския съюз по глава “Земеделие”.
Последното, което искам да уточним, това е що е преработена продукция. За това изречение, което е написано като определение, бих искал да чуя няколко примера, защото промяната, която не довежда до промяна на характера на самата продукция за мен вече дава база за тълкувателни възможности по този закон. Започва да се тълкува кое от преработването влиза в тази рамка и кое не влиза. Тоест, докъде ще бъде подпомагането на дадена част от преработващия отрасъл и какво фактически означава това - ще го прочета: “която запазва своя характер след технологично въздействие върху нея”.
Господин министър, ако можем да чуем отговор от Вас по тия въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, Вие много добре знаете Многогодишното финансово споразумение, което е подписано с Европейската комисия по Програма САПАРД за дефиницията за селски общини. Ще си позволя да дам един пример от трибуната и да Ви кажа да не се притеснявате. Само областните градове и още 5 или 6 града в страната няма да попаднат в това подпомагане. Така че тук не трябва да има изобщо никакво притеснение. То е визирано в Многогодишното финансово споразумение по Програма САПАРД в дефиницията за селски общини като централния град, централното населено място не трябва да бъде с население над 30 000 души. Деветдесет процента от общините в България са с население именно в селските общини.
По отношение на дефиницията за планински райони, тя е взета от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и там точно и ясно е дефинирано що е планински район. Вие не трябва да имате някакви опасения нито за Странджа, нито за Сакар, нито за която и да е планинска част на страната, която отговаря на тези изисквания, които са дефинирани. Тоест, това нещо не го измисляте вие и ние не измисляме този текст.
Колкото до това що е преработена продукция, именно т. 9, господин Христов, много ясно и точно определя що е преработена земеделска продукция. Тя е онази земеделска продукция, която запазва своя характер след технологично въздействие върху нея. Такива намеци някой друг да класифицира дали един продукт е преработен или непреработен, мисля, че не трябва изобщо да подлежи на някакво съмнение. Още повече в началото на закона, когато започнахме разглеждането му и разисквахме темата за подпомагане на земеделски производители на преработена и непреработена продукция като принцип е заложен още в първите текстове на закона.
Не би трябвало да има някакви притеснения и по 9-те точки, които са дадени. Не виждам някакви притеснения за съмнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз обаче имам притеснение точно по формулировката на селските райони и не знам защо така се опитваме да изменим един български закон под претекста, че го хармонизираме с ангажиментите, които сме получили при подписването на Многогодишното финансово споразумение за Програма САПАРД, се опитваме да въведем регламенти, които на практика ще попречат на българските производители.
Какво имам предвид? Да, регламентът, който е наложен от Европейската комисия ние не можем да изменим. Той е факт и ние можем само да се съобразяваме с него и да го изпълняваме. Обаче тук говорим за един наш закон, с който ние желаем да подпомагаме българските земеделски производители.
Какво се получава на практика обаче? Веднъж всички тия общини с население над 30 000 души се изключват от Програма САПАРД и ние нищо не можем да направим. И сега, приемайки точно тоя текст, тук ги изключваме и от възможността да се подпомагат от фонд “Земеделие”. И на практика, ако се направи един по-внимателен разчет, ще видите, че ние изключваме над 50 процента от хората, които се занимават със земеделие. Давам ви един пример. Община Плевен тук не може да кандидатства, веднъж, по Програма САПАРД – хората, които живеят в селата в общината. Не говорим за града, говорим за населените места, за селата в тая община, защото те се изключват по изискванията и по регламента на Програма САПАРД. Приемайки този текст, ние ги изключваме от възможността да бъдат подпомагани и от Държавен фонд “Земеделие”. Аз апелирам да вникнем внимателно в тази проблематика.
Също така с тая дефиниция за преработена продукция. Аз не знам откъде точно е взета, но какво значи “запазва своя характер”? Давам ви един пример. Слънчогледът като суровина има един вид и не знам дали думата “характер” може изобщо да се използва за семената, но след това, когато става олио, което е вече преработената продукция, смятам, че тая формулировка и това определение не може да бъде използвано. Този регламент за мен е неточен. Трябва да намерим някакъв друг, по-точен регламент или друго определение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз, като народен представител от Ловешки избирателен район, искам да изтъкна, че тук Ловеч ще бъде абсолютно изключен от фонда, от подпомагане. Какво имам предвид? Община Ловеч е селски район. Това никой не може да отрече. Говоря за община Ловеч, не за община Троян, община Тетевен, не област Ловеч. Той има между 35-40 хил. души население. Той не попада в селския район. Той не е и в планинския район, защото 150-180 м му е надморската височина. А надморската височина на типично планинските градчета, като Тетевен и Троян например, е 450 м и те няма да могат да попаднат пък в планинските райони. Това страшно ме озадачава, защото традиционни планински райони не попадат в планинските райони по това определение, а и традиционно селски също не попадат в това определение. Струва ми се, че както постъпихме с § 20, трябва да постъпим и с § 21.
Що се касае до т. 9 - що е “преработена продукция”, аз смятам, че за характер на преработената продукция изобщо не може да се говори, защото характер има някакво живо същество. Може би преработената продукция има характеристики, може би има свойства, които се определят чрез определени характеристики и които са било химически, било физически и т.н. Затова и този текст трябва да намери едно уточняване.
Моето конкретно предложение е както § 20, така и § 21 да намерят една по-точна редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Може би разяснение по текста ще даде председателят на комисията, за да е ясно дали да го отлагаме или да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Тази дискусия, която в момента се води, се води достатъчно дълго и в комисията. Аз бих искал да дам разяснения кои са съображенията комисията в крайна сметка да предложи тези текстове.
По бележката за това дали да остане “водни организми”, така е предложено от интеграционната служба. Ако смятате, че “аквакултура” е по-обширно и по-ясно понятие, това едва ли ще затрудни по някакъв начин текста и неговото прилагане. Това просто е хармонизационният текст с европейското законодателство. Може би така при превода е станало.
Що се отнася до “селски и планински райони”, цялата тази дискусия е вярна, ако забравим за две обстоятелства.
Първото обстоятелство е, че тези дефиниции обслужват единствено мерките по САПАРД и там ние нямаме право да налагаме някакви нови изисквания на Европейската комисия, която е отпуснала средства по тази програма. Тоест, те осигуряват прилагането на тази програма, усвояването на средствата и по никакъв начин не затрудняват прилагането на другите мерки по този закон.
Що се отнася до това дали “селски райони” трябва да включват градове с население 30 хил. или не, ясно е, че тук единственият уязвен район в България може да бъде Кърджали. Но има алтернативна програма в Министерството на земеделието и горите за подпомагане на планински и полупланински райони. С понятието “полупланински” на практика се дава възможност да се излезе от тази ситуация. Това решава и проблема със Странджа-Сакар, който като пример също се даде преди малко.
Тези дефиниции на практика съответстват на изискванията по САПАРД, а те по никакъв начин не ограничават възможността да се усвояват средства по този закон във връзка с другите мерки по вътрешната схема и т.н.
Що се отнася до дефиницията на “преработена продукция”. Като съавтор на тази дефиниция, бих искал да дам известно разяснение.
Тази дефиниция е заимствана от европейски документи. Това – първо. В нея единствено думата “характер” като че ли изисква някакво пояснение. Достатъчно е да си спомним, че земеделската продукция е предназначена за консумация от човешко същество. Тоест, запазването на характера означава, че след нейната преработка тази земеделска продукция отново служи за консумация. Или казано по-простичко, ако вземем едно месо и го преработим, превърнем го в костно брашно, костното брашно вече директно не е предвидено за тази цел, да се консумира, значи то губи характера на земеделския продукт. Но ако вземем примерно един салам, този салам запазва характера на земеделската продукция, защото той също е предназначен за консумация, така както и суровината, от която е получен, тоест, месото.
Ако смятате, че е необходимо да се добави “и предназначение” след “запазва своя характер, за да стане още по-ясно за какво става дума, аз не възразявам. Принципно това е заложено в тази дефиниция – да разграничи възможността за спекула чрез земеделски продукти, които не са предназначени за консумация, като кожи, кости и други субпродукти, които не могат да се използват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Моллов, в сега действащия закон в ал. 1 е казано, че “Държавен фонд “Земеделие” подпомага земеделските производители за:”, а в поправките, които сега правим, в т. 11 сме записали “за инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи земеделското производство дейности.”
Тук фигурират термините “селски” и “планински райони” и става дума за Държавен фонд “Земеделие”. Така че, връщайки се на дефиницията, която изцяло съответства и в това никой не се съмнява, изключвам преводните грешки, които обикновено стават, в т. 8 на § 21 се оказва, че могат да кандидатстват само райони, които са над 600 м височина и т.н., както и за селските. Става дума за Фонд “Земеделие”. Ако тук запишете, че тази дефиниция е валидна – 7-ма и 8-ма – единствено и само когато става дума за кандидатстване на проекти по програма САПАРД, няма лошо, но те и без друго си фигурират там.
Така че в чл. 12 на сега действащия закон става дума за Държавен фонд “Земеделие”. В поправките в т. 11 сме написали, че става дума за инвестиции в селски и планински райони и след това сме дали дефиниция в § 21 и нещата се затварят.
Така че аз още веднъж ще повторя това, което казах, и ще се присъединя към предложението на господин Костов, ако не сме в състояние да го редактираме по подходящ начин, да отложим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Това беше реплика.
Заповядайте за реплика, господин Христов, само да не прерасне в изказване.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Аз взимам отношение отново, защото също считам, че това, което каза господин Пантелеев, и аз щях да го чета същото, по отношение на това, че ние ограничаваме общините, това, което каза и Венцислав Върбанов, и по Фонд “Земеделие”. Не искам да се спирам на положението, в което ще изпаднат селата в тези 24 или 30 големи областни градове и не само областни, а и други, които никога няма да могат да кандидатстват по САПАРД. Но сега няма да могат да участват и по Фонд “Земеделие”. Аз ви казах, две трети, може би три четвърти отпадат за инвестиции като селски райони или по планинско земеделие.
Господин Моллов, аз не мога да приема тази Ваша характеристика, това определение, тъй като казах, че се създават възможности за двояк смисъл по отношение на това, какво е преработена продукция. Преработвайки зърното получаваме и брашно, и трици, има и други отпадъчни материали, едните отиват за животни, другите за хора и т.н. Да не давам други примери от растителна, животинска и друга дейност.
Аз също се присъединявам към колегите, тези текстове са най-малкото неточни, ще предизвикват и затруднения за в бъдеще. Да вземем и да ги отложим, господин председател, и когато се изчистят, тогава да ги гледаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Това беше реплика.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аз благодаря на господин Христов, защото той на практика потвърди моята теза. Действително при преработката на земеделска продукция се получават два типа продукти: едните се консумират от човешки същества, другите не се консумират директно от човешки същества. Казано другояче, това потвърждава тезата, че когато земеделската продукция запази своя характер, тоест да се консумира от човешко същество, тя всъщност може да се нарече и преработена. А че това става при технологично въздействие, на всеки е ясно за какво става дума.
Аз не мисля, че има някакво двусмислие. Що се отнася до другия текст, който касае точките 1, 7 и 8, бих искал да обърна внимание, че действително е вярно това, което се каза, но е вярно и още нещо, което просто се пропуска и се създава една манипулация в залата. В момента фондът също отпуска средства за земеделски производители, за подпомагане, без тези точки, които ние добавяме, и това не пречи в цяла България земеделските производители да получават средства по фонда. След като добавим още три възможности за подпомагане, които пак казвам, касаят единствено програмата САПАРД, а това личи от вече приетия § 8, в който е записано, че в ал. 2, т. 2 фондът изпълнява функциите на Агенция САПАРД, мисля, че с това се избягва противоречието. И сега действащият закон, с неговите разпоредби в чл. 12, ал. 1, която включва десет точки, по които се подпомагат земеделските производители, не изключват всички тези възможности, за които говорихме. А тези нови точки всъщност допълват възможностите, така както са предвидени по някои от мерките на САПАРД. Това е моето разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Осман, дойде и Вашият ред.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Имаше процедурно предложение от колегите да се отложи разглеждането на този текст. Аз също правя от името на парламентарната група предложение да отложим разглеждането на този текст. Но също така се възползвам от случая да повдигна няколко въпроса.
Сигурно е така, господин министър, когато е било подписано споразумението, но Вие като бивш кмет знаете, че в Европа общините не са тези наши общини, които в България ги знаем – например Кърджали и други общини. Има група населени места на 70 км от общинския център. А само до областния център, който няма да попадне вътре, има община на 10 км. Те могат да се възползват от този закон, но 2 хил. селяни, които работят извън обсега на малката община, няма да се възползват.
Аз съм убеден, че с понятието “общини”, това, което е заложено в споразумението, ненапразно са писали “селски райони”, нашите партньори от Европейския съюз не са имали границите на нашите общини. Те не познават границите на нашите общини в този вид. При тях общините са много малки. Малко са държавите, където границите на една община да включва едни грамадни територии, както е при нас.
Уважаеми колеги, нека да бъде отложено разглеждането на § 21, да се изчисти. Чудя се, господин председател, защо този законопроект не беше разпределен и в Комисията по местно самоуправление и регионална политика. Точно там беше мястото, заедно с Комисията по земеделието и горите и с експертите, които се занимават с тези въпроси, да бъде обсъдена.
Благодаря ви.
Нека да бъде предложено да се отложи гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за отлагане на разискването и гласуването на § 21, направено и подкрепено от господата Владислав Костов, Моньо Христов и Ремзи Осман.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на разискването и гласуването на § 21.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 126, против 11, въздържали се 5.
Параграф 21 заедно с § 20 остават за доглеждане и прередактиране.
Остана още един последен параграф, господин Моллов.
Заповядайте по § 22.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Преди него остана да прочета Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
По § 22 има предложение от господин Владислав Костов, който го оттегля.
Комисията предлага § 22 да отпадне. Така че отпада и необходимостта от въвеждането на Преходните и заключителни разпоредби, които са във връзка с този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 22, по който има предложение за отпадане, има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Върбанов, имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Желанието ни да бъде приет такъв параграф изхожда изцяло от практическия опит, който натрупахме през последните години. България е може би една от малкото страни, да не кажа единствената, в която има такова разделение и производството на суровината е разделено от нейната преработка. Това създава много големи практически трудности. Аз съм сигурен, че ако министър Дикме е искрен с всички нас, ще потвърди моята теза, че е крайно време преработвателната промишленост да мине на разпореждане на Министерството на земеделието и горите. Разбира се, в дискусията, която беше проведена в комисията, беше изтъкнат фактът, че министър-председателят е този, който посочва функциите на отделните ведомства и отделните сектори, за които ще отговарят. Няма спор по този въпрос. Но погледнете внимателно закона, който почти вече сме приели на второ четене, цялата му философия. Тук вече се дава една възможност да се подкрепя и преработвателната промишленост. Няма друга логика, след като един министър, след като неговия екип ще носи отговорност за подкрепата на тази промишленост, тя да е подведомствена на друго ведомство. Връзката е абсолютно скъсана.


Освен чисто практическите недоразумения, които често се получават, и невъзможността политиката, която министерството има желание да провежда, да бъде провеждана докрай именно заради това разделение, аз смятам, че след като през цялото време, приемайки параграфите в законопроекта, говорехме за европейски практики, говорехме, че някои изменения се приемат, именно за да има едно успешно прилагане на Програмата САПАРД, точно приемането на този параграф ще даде възможност министърът на земеделието и горите да може да следи, координира и контролира целия процес от производството на суровината до нейната преработка, а дори ние тук въведохме и интервенционни механизми, за които вече се дават правомощия, за да може да се упражнява и влияние върху пазара.
Нещо повече, в комисията беше отхвърлено предложението на колегата Владислав Костов да отпадне хранително-вкусовата промишленост от рамките на този закон. Така че, ако сме последователни в логиката, би трябвало да приемем този параграф. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Върбанов.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председателю, господин министър, ние доста обстойно обсъждахме този въпрос и аз не знам защо той отново се поставя в този вид. В крайна сметка никой в комисията не беше против и не разбира в този повратен смисъл даже, бих казал, ще използвам този краен израз, едва ли не хранително-вкусовата промишленост да я разделяме или да не я виждаме в рамките на управленската верига, за която коментира господин Върбанов.
Но ние стигаме, и моето разбиране е такова, до виждането, че това не може да бъде предмет на закон – да определя коя промишленост или каква част от дадена управленска верига и прочие може да бъде прехвърлена от едно министерство в друго. Този въпрос е предмет, така да се каже, на структурната политика и вижданията на министър-председателя. Той може да определя ресорите, да казва кое министерство в какъв вид трябва да бъде и какъв обхват на дейност трябва да има, да го предлага на Народното събрание и по този начин да се определят министерските ресори.
В тази връзка комисията, според мен, съвсем справедливо постави въпроса да се информира министър-председателят за становищата, вижданията и мотивите, които има, за да може да се хармонизира и по-добре да се обхване отрасълът “Селско стопанство” с хранително-вкусовата промишленост, по-добре да се ръководи ресорът и мисля, че това е напълно достатъчно и не може да бъде предмет на законодателна дейност. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Реплика. Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калинов, ако искаме наистина да имаме национални приоритети, те трябва да бъдат създавани и със закони, за да бъдат валидни за всички. Още повече бих искал да кажа, че има и такъв прецедент, защото със закон се създаде едно министерство, министър няма и то също е в прерогативите на министър-председателя. Ние създадохме Министерство на спорта в закона, а такъв няма. Така че този довод за мен не е силен. По-силният довод е това, което всички декларирахме на първо четене, че трябва да има национален приоритет. И общата държавна политика, за да бъде задължителна за всички политически сили, би било добре да се скрепи със закон. Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Втора реплика не виждам.
Господин Калинов, имате ли нужда от дуплика? Не.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председателю.
Бих искал да направя само едно разяснение.
Първо, благодаря на колегите Върбанов и Китов, че подкрепят идеята хранителната промишленост да се върне в Министерството на земеделието и горите, което потвърждава, че те са преценили своята грешка преди 4-5 години и сега всъщност го възстановяват с това становище, за което аз им благодаря. Това е и моето вътрешно убеждение – че трябва да бъде така.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Това не е наша грешка.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Но тази дискусия ние я проведохме по време на две заседания на комисията. Съжалявам, че на второто господин Върбанов отсъстваше. Тогава ние взехме много ясно решение, че не можем да нарушаваме чл. 84 от Конституцията на Република България, съгласно който Народното събрание създава, реорганизира и закрива министерства, но по предложение на министър-председателя.
Във връзка с това с решение на комисията ми беше възложено да подготвя писмо до министър-председателя, в което да изложа това предложение на комисията, заедно с мотивите, които го налагат, и най-общо да направя ретроспекция на дискусията. Аз вече съм го направил, искам да уведомя колегите, за да бъдат спокойни, и вероятно министър-председателят ще се запознае с това писмо и ще предприеме онези действия, които са от неговата компетентност.
А иначе не се съмнявам, че в залата ще успеем да подкрепим това наистина справедливо решение, което, вярвам, няма никакви обструкции сред нас – че трябва да бъде така – хранителната промишленост да се върне в управлението на Министерството на земеделието и горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Моллов.
Ако Вашето е реплика, само тогава ще Ви дам думата. Реплика ли е? Изказване. Ще Ви дам думата след министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, може би ние с председателя на Комисията по земеделието и горите господин Моллов сме двамата, които сме най-големите привърженици на това хранително-вкусовата промишленост да се върне обратно в Министерството на земеделието и горите – там, където й е мястото. И в този смисъл, разбира се, че ние ще отстояваме тази позиция, но едва ли с този закон и днес тук може да се вземе такова решение – за преминаване на хранително-вкусовата промишленост в Министерството на земеделието и горите.
Аз се изненадвам, както казах и в комисията, господин Върбанов, господин Христов, 4 години вие имахте възможност. Четири години! Имахте възможност, имахте необходимото парламентарно мнозинство да върнете хранително-вкусовата промишленост в Министерството на земеделието и горите.
Госпожо Мозер, защо не го направихте в продължение на 4 години? И защо вие искате сега, след 4 години, друг да го направи? Да, ние ще го направим, защото така е във всички страни в Европейския съюз, така трябва да бъде и в България, защото самата верига “производство – преработка” трябва да бъде обвързана и с оглед качеството на преработването на продукцията, което също е много важно. Тогава може да се направи и планиране на производството с цел производствения капацитет.
Четири години вие имахте тази възможност! Много добре знаем, господин Божков може би е човекът, който най-добре ще каже защо хранително-вкусовата промишленост излезе от земеделието и отиде в икономиката. Той е човекът, който най-добре ще каже. Цяла България знае защо отиде там, нали? И вие можете да го кажете защо отиде там, но имахте 4 години възможността – не го направихте. Да, ние ще го направим! Но не сега. Не трябва нито Комисията по земеделието и горите, нито парламентът да отменя конституционните правомощия на министър-председателя на Република България. Тези правомощия са му дадени по Конституция и със сигурност той ще си ги упражни. Затова в този смисъл ние изцяло подкрепяме господин Върбанов, господин Христов, това предложение хранително-вкусовата промишленост да мине към Министерството на земеделието и горите, но това е единствено и само в правомощията на министър-председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Христов. Виждам, че все още имате желание да вземете думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Има една българска поговорка: “Кога жабата си вдигна крака, че започна да й коват петала?”. Тя се отнася до част от приказките, които чух от председателя на комисията и от министъра.
А пък мисля, че министър-председателят е изразил своята воля и е дал своето съгласие, след като е подписал законопроект, в който се подпомага хранително-вкусовата промишленост, горската и други. Това означава, че министър-председателят на България, господин министър, щом се е подписал на този законопроект като допълнение, което беше направено от Вас – Вие сте му предложили и той го е внесъл – означава, че той знае за тези намерения. А това, че Вие имате слаба политическа воля като министър и че не можете да наложите това, вземете и си го признайте! Това е съвсем друго нещо!
Ние ви даваме една топка, Вие я ритате настрани! Знам защо – защото Ви е шубе! Една година доказахте колко неща свършихте досега по земеделието, пък камо ли някой да Ви даде хранително-вкусовата промишленост?! Че да разсипете и нея! Ето затова става дума. И затова хората не Ви я дават! Това е в кръга на политиката.
Но това, което искам да кажа, е, че щом министър-председателят е подписал този законопроект, той знае за какво става дума. И ние чакаме от Вас да си свършите работата, както Вие, така и министър-председателят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Длъжен съм да репликирам господин Христов, защото до този момент аз го уважавах като добър парламентарист, събрал достатъчно опит и в предишното Народно събрание. Но сега виждам, че той всъщност не знае някои елементарни парламентарни практики. Обобщеният законопроект, в който е включена тази точка, този § 22 – за прехвърляне на хранително-вкусовата промишленост към Министерството на земеделието и горите, въобще не е стигал до министър-председателя. Той е подписан от председателя на Комисията по земеделието и горите. И това е резултат на един обобщен законопроект, за съдържанието на който ние стигнахме до пълен консенсус в комисията, че трябва да бъдат включени всички предложени законопроекти по този закон. И всъщност ние почти механично включихме текстовете. И този текст остава по предложение на колегите Христов и Върбанов, които предложиха техен вариант на законопроекта. Тоест, аз не виждам защо от това някой в момента се опитва да прави политически активи.
Твърдя, че в последната година са свършени достатъчно много неща в земеделието, добри неща и хората знаят това нещо. И не е мястото тук да политизираме нещо, което противоречи на Конституцията. Просто ние нямаме друг парламентарен път, освен този, който предприехме с решението на комисията и това, което всъщност свършихме.
Просто аз не виждам защо трябва да се политизира всяко едно нещо. Ако някой се опитва да извлече политически активи от една своя грешка преди пет години, това е друг въпрос.
Но ние казахме: “Благодарим, че признахте своята грешка. Приемаме. Всеки греши, в крайна сметка.” Имаме консенсус по въпроса и го решаваме. Защо трябва да се прави политика от всяко нещо? Просто аз не разбирам такова невежество от парламентарна гледна точка? (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Христов, предполагам, че ще се възползвате от правото си на дуплика. Предполагам, че разбрахте, че този § 22 произтича от Вас, а не от министър-председателя? Така поне твърди председателят на комисията?
Заповядайте, господин Христов. Сега ще стане ясна истината.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Параграф 2 от внесения от министър-председателя законопроект. След думите “земеделски” се добавя “горски”, а накрая се добавя “конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост”. Това е внесено от министър-председателя на България. Нещо да ми кажете, господин Моллов?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Коментирайте § 22.
МОНЬО ХРИСТОВ: Не, не, аз питам. Аз говоря за духа и философията на закона.
Така че не ме обвинявайте в невежество, а вземете да прочетете собствените закони, които някой Ви ги е написал! Защото едно е да пишеш закон, а друго е, когато са ти го написали, да знаеш какво пише вътре! Защото друго е да Ви го напишат, да Ви го дадат и Вие само да го внесете!
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Това не са структурни промени, за които казвате.
МОНЬО ХРИСТОВ: Преди малко моят колега Китов каза нещо. Създадохме чрез Закона за спорта министерство, без да има министър. Какво ще кажете по този въпрос?!
Така или иначе, в случая имаме министерство, а нямаме още министър. Защо министър-председателят не предлага структура?
Мисля да направим същото, бе. Щом министър-председателят се е съгласил тук да запише хранително-вкусова промишленост, значи той има такива намерения. Дайте да го подпомогнем човека. Защо да не го подпомогнем? Ще помогнем и на господин министъра, и на българското земеделие, и на хранително-вкусовата промишленост! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Надявам се, че няма повече желаещи да вземат отношение по последния § 22. Може да се направи известна алюзия с него.
Няма повече желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 22.
Гласували 133 народни представители: за 113, против 15, въздържали се 5.
Предложението се приема. Параграф 22 отпада.
С това всъщност приехме закона на второ четене, като остават § 20 и 21, които остават за едно по-добро време!
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Сега имаме още един час време, за да свършим още една полезна работа, а именно, да приемем:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН.
Затова е тук министър Атанасов.
Искам да помоля председателят на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев да заеме своето място на трибуната и да представи доклада на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“Закон за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, обнародван в “Държавен вестник” бр. 67 от 1999 г.”.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По наименованието на закона има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта така, както е предложено и подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за създаване на нов § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета в държавните, общинските и частните училища в Република България и в българските държавни училища в чужбина.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този § 1, заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Всъщност комисията не подкрепи това наше предложение с мотива, че в чл. 2 в Закона за народната просвета е упоменато включването на училищата, но там се упоменават и детските градини и обслужващите звена. А този законопроект, който сега е на нашето внимание, се отнася единствено за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план за училищата. Смятаме, че едно такова уточнение за системата за народната просвета за държавните, общинските и частни училища в Република България, е необходимо да се направи в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
И все пак, както каза и господин Танков, изразът “системата на народната просвета” сам по себе си включва всички видове училища, които влизат в нея. Така че наистина в комисията се обединихме около становището, че предложението на госпожа Живкова и господин Танков съдържа един вид тавтология и е извън обхвата на така разгледания на първо четене законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за нов § 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за създаване на нов § 2:
“§ 2. В чл. 2 текстът запазва съдържанието си и става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
“(2) Изпитите по всички учебни предмети, с които се удостоверява завършването на съответната степен на образование във всички училища в Република България, извън изпитите по чужд език, се извършват на български език.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за нов § 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 41, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за създаване на нов § 3:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3 се създава нова т. 3:
“3. ученици, постъпили в училищата с прием след завършване на 7 клас, включително училищата с нулева година за езикова подготовка, завършват основното си образование след успешно завършване на 8 клас, което се удостоверява със свидетелство, издавано от съответното училище.”
Точка 2 е оттеглена.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 на народните представители Живкова и Танков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Танков, имате думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Основателно комисията не подкрепи това наше предложение, тъй като в него има някои неточности. Но с това, че този текст не бе приет, проблемът кога завършват основното си образование учениците, които са постъпили в 7 клас и провеждат езикова подготовка – тук е неточно “нулева година” – кога завършват основното си образование стои. И този проблем не се решава с отхвърлянето на този текст. Струва ми се, че Министерството на образованието и науката трябва да намери разрешение на този проблем защото иначе той не съответства на промените в чл. 12, където се казва, че общообразователният минимум е единен и задължителен за всички училища. Проблемът с тези, които постъпват след 7 клас е този, че те на практика остават закрепостени в това училище, в което са постъпили, тъй като материалът за 8 клас се взема в 9 клас, от 9-ти – в 10 клас, така че те на практика не могат да използват правото си, ако желаят след определен клас да преминат в друго училище, те не могат да направят това.
Така или иначе, независимо че аз оттеглям този текст, смятам, че не е нужно да бъде подлаган на гласуване, но проблемът кога завършват основното си образование тези ученици стои. Той беше поставен от родителите на среща с Комисията по образованието и науката. И би следвало Министерството на образованието и науката да намери решение на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков за това, че оттеглихте Вашето предложение.
Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думата “профилирани” се добавя “и професионални”.
2. Създава се т. 4:
“4. в училища с паралелки за професионално обучение след завършен VI клас.”
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Евгения Живкова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 3, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Лицата, положили успешно държавните зрелостни изпити, могат да бъдат приети във висшите училища без конкурс.”
2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7, като в ал. 5 думите “за завършен последен клас на” се заменят със “за завършено”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение на народния представител Иван Иванов – в § 2 текстът на т. 1 се изменя така:
“1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Лицата, положили успешно държавните зрелостни изпити, могат да кандидатстват за висшите училища без конкурс като оценките от зрелостните изпити се зачитат за оценки от положените приемни изпити по съответните учебни предмети.”
Точка 2 е оттеглена от народния представител.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев, което комисията подкрепя.
Постъпило е предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков по § 2:
“§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:”.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
“2. Предложената нова ал. 4 да отпадне.
3. В ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. След първата дума се поставя запетая и се добавя “броят”.
4. Създават се нови ал. 5а и 5б:
“(5а) Лицата, положили успешно държавните зрелостни изпити могат да бъдат приети във висшите училища без конкурс при условия, включващи формиран общ успех от: гимназиалния етап, от държавните зрелостни изпити и по специален предмет и определени с договор между министъра на образованието и науката и съответното висше училище”.
Предложението за нова ал. 5б е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3 и за създаване на нова ал. 5а от т. 4.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 2:
“§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Лицата, издържали успешно държавните зрелостни изпити могат да бъдат приети във висшите училища и без конкурсен изпит, след решение на Академичния съвет на висшето училище.”
2. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7, като в ал. 5 думите “за завършен последен клас на” се заменят със “за завършено”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Имате думата по § 2.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Аз искам да изтъкна, че този параграф беше доста дискутиран в комисията. Направиха се необходимите справки и сравнения. Бих искала да подчертая пред колегите, че текстът, който е предложен като окончателен текст на § 2, е в пълна хармония с вече гласувани промени както в Закона за висшето образование, така и в Закона за народната просвета. Много дискутирахме този текст и се обединихме, че това е окончателен и най-подходящ текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Калканова.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Всъщност предложената промяна чрез § 2 в чл. 7, ал. 4 не решава проблема след въвеждането на държавните изпити, да може тези положени държавни изпити да се приемат като конкурсни изпити във висшите учебни заведения. И в промяната, която се предлага тук, и в промяната, която ние приехме в Закона за висшето образование, на практика е отворена вратата – могат да бъдат приети. Но това означава, че могат и да не бъдат приети, могат да не бъдат зачетени държавните изпити за конкурсни. Затова ще се наложи след въвеждането на тези изпити в един кратък период много от учениците да държат два изпита последователно: един път като държавни за завършване на средното си образование, и други – за вход във висшето образование.
Предложението, което сме направили, до известна степен запазва и защитава академичната автономия на висши учебни заведения сами да определят дали да приемат матурата за вход във ВУЗ, а също така нашето предложение създава възможност и за известна интервенция на министъра на образованието в рамките на Закона за автономията на базата на договорни отношения с висшите учебни заведения да уточнят кои предмети биха могли да се приемат за вход във висшите учебни заведения. Затова смятаме, че рано или късно нашето предложение, макар и сега неподкрепено, в бъдеще е една добра основа да бъде решен този проблем.
Също така смятам, че в т. 2 на § 2, където думите "за завършен последен клас" се заменят със "завършено средно образование", тази промяна, явно продиктувана от процеса за присъединяване към Европа, в същото време не посочва каква е разликата – и по-нататък ще стане ясно в закона – каква е разликата с досега съществуващия текст – удостоверението, което се издава за завършен последен клас след като от това дали е завършен последен клас или е завършено средно образование, няма никакви последици от гледна точка на продължаване, примерно, на някаква професионална подготовка.
Аз не знам защо Иван Иванов си оттегли предложението, но правя второ предложение: т. 2 на § 2 също да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Ние обсъждахме много внимателно и продължително предложенията, постъпили в Комисията по образованието и науката. Аз подкрепям предложението на вносителя и окончателния текст, одобрен от Комисията по образованието и науката, тъй като ние бихме създали един прецедент с дълготрайни негативни последствия, ако допуснем да се възприемат договорни отношения, които да осигуряват достъп до висше образование. Струва ми се, че текстът и семантически, и особено юридически е изключително чист: лицата, които са положили успешно държавни зрелостни изпити, могат да бъдат приемани във висшите училища без конкурсен изпит след решение на академичния съвет, с което уважаваме и автономията на висшите училища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин министърът каза, че семантично текстът е чист и употреби правилния израз, който трябва да бъде изписан в ал. 4. Според мен текстът трябва да звучи така: "децата, издържали успешно държавните зрелостни изпити, могат да бъдат приемани във висшите училища и без конкурсен изпит", а не приети, тъй като това, което сме записали след запетаята – след решение на академичния съвет – създава впечатление, че академичният съвет без някаква конкурсна процедура решава кой да бъде приет, а вероятно такава конкурсна процедура ще има, независимо от това, че са положили изпит.
Дори бих предложил, освен да запишем "могат да бъдат приемани" вместо "могат да бъдат приети" също и "след решение и по ред, определен от академичния съвет", ако това не влиза в противоречие. Според мен това изчиства процедурата, ако правилно разбирам за какво става дума.
Следователно, правя две предложения: "могат да бъдат приемани", а не "приети" и "след решение и по ред, определен от академичния съвет на висшето учебно заведение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Предлагат се редакционни корекции, които трябва да се обмислят.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Пантелеев, Вашето предложение наглед е съвсем коректно, но на мен ми се струва, че тук не визираме процесуалността, а трябва да поставим акцента тъкмо върху крайната точка на тази процесуалност. Крайната точка се изразява всъщност с пасивна форма и тя е "приети", а не "приемани". Напълно разбирам и семантично предложението Ви изглежда много коректно, но ми се струва, че даваме една широта на процеса, което би ни поставило в деликатна ситуация в един момент.
Не мога да приема обаче включването на израза "след решение и по ред, определен от академичния съвет", тъй като този ред е определен с правилника за вътрешния ред на висшето училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Пантелеев, дали това Ви удовлетвори?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Аз не разбрах какво ще съдържа това решение на академичния съвет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Академичният съвет на Софийски университет взема решение, че положилите държавен зрелостен изпит могат да кандидатстват във висшето училище без приемен изпит. Редът се определя след това и той може да влезе с онези добавки, които предложиха народните представители Живкова и Танков – да бъде с някакъв успех от гимназиалния етап, с някакъв специален предмет и т. н., за да се формира балът, по който да бъдат класирани. Но това е решение на академичния съвет и един може да реши да бъдат едни предмети, а друг, примерно НАТФИЗ, може да иска друг ред и това не трябва да бъде фиксирано в един закон.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ние не казваме какъв е редът, а по ред, определен от академичния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но не академичният съвет да определя реда ад хок, а той е с правилата, които съществуват за всяко учебно заведение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Да кажем: да кандидатстват и да бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има си хас да бъдат приети, без да кандидатстват.
Уважаеми народни представители, имате думата по този текст. Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по § 2 в частта, която не е оттеглена.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 111 народни представители: за 9, против 93, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 82, въздържали се 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста, редактиран от комисията.
Моля, гласувайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Бях предложил т. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Анулирайте гласуването.
Господин Танков предложи в § 2 т. 2 да отпадне. Това беше коректно предложение на господин Танков, защото то беше оттеглено от господин Иван Иванов.
Моля, гласувайте предложението на господин Танков за отпадане на т. 2.
Гласували 114 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 6.
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 2 според комисията.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 116 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 12.
Приема се.
Господин Дурмишев, моля, предложението на госпожа Татяна Калканова.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направени са две предложения от народния представител Татяна Калканова. Първото е оттеглено, а второто е прието по принцип от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на новия § 2б:
“§ 2б. В чл. 10 т. 4 се изменя така:
“4. Обществени науки, гражданско образование и религия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То ще се преномерира и ще стане § 2а, но така е по предложението на госпожа Калканова.
Уважаеми народни представители, имате думата. Желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение на госпожа Калканова.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 82, против 19, въздържали се 8.
Предложението е прието. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Постъпили са предложения на народния представител Кина Андреева и народния представител Иван Иванов, които не са подкрепени и които гласят, че § 3 трябва да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Постъпило е предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 3:
“§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Общообразователният минимум за гимназиалния етап на средното образование включва:
1. културно-образователни области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 8 – за всички видове училища;
2. културно-образователни области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 – за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от Закона за народната просвета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 3.
Госпожо Калканова, има някакъв блясък в очите Ви. Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Едно уточнение: става въпрос за тема, дискутирана и при разглеждането на закона на първо четене, а именно какво става с часовете по изкуство и музика, тъй като в един вариант, предложен от вносителите, не беше много ясно какво е решението, предложено за тези часове.
След конкретизиране и изясняване на текста решението, което се предлага и беше подкрепено и получи пълно одобрение от комисията, е, че тези часове остават задължителни за общообразователния минимум в профилираните училища, в СОУ-тата, в гимназиите и по възможност и по желание – единствено в професионалните училища.
За съжаление господин Иван Иванов не беше в комисията тогава, когато обсъждахме този текст, но пак казвам, това решение беше единодушно прието и подкрепено в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване: първо, предложението на народните представители Кина Адреева и Иван Иванов за отпадане на § 3, което предложение, както стана ясно, не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 4, против 93, въздържали се 22.
Не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст според редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 22.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 3а:
“§ 3а. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието и науката.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:Благодаря.
По този параграф 3а? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Приема се. Благодаря.
Господин Дурмишев!
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за създаване на нов § 3б:
“§ 3б. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. Съдържанието на общообразователния минимум, определен по реда на чл. 8, 9, 10, 11, 12 и 13 може да се променя в срок не по-къс от пет години, с изключение съдържанието по чл. 10, т . 3, където срокът може да е две години.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи? Гледам към вносителите на предложението – като че ли се въздържат. Оттегляте ли го? Благодаря ви. По този начин се икономисва време.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
“§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Задължително избираемата подготовка осигурява допълнително обучение по учебни предмети от културно-образователните области по чл. 10 и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължително избираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език и религия.”
2. В ал. 4, изречение първо, след думите “области и” се добавя “класни и извънкласни”.”
Има предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 4 има ли желаещи?
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Всъщност, ние оттеглихме нашето предложение и предлагаме да отпадне т. 1, всъщност ал. 3 от текста на вносителя, със следните аргументи.
Новото в този текст, за разлика от стария текст на закона, е, че религията се включва в задължително избираемата подготовка. Но в момента няма нито държавно изискване за съдържанието на този предмет – религия, нито подготвени кадри, нито в кой клас ще се изучава и по какви учебници. Ето защо смятаме, че с включването на религията – това, което гласувахме в предходния текст, включването й в културно-образователната област по чл. 10 като допълнение - “Обществени науки, гражданско образование и религия”, позволява той да се изучава както в задължително избираемата, така и в свободно избираемата по степен на готовност на Министерството на образованието и науката.
С тези аргументи аз мисля, че т. 1 на § 4 би следвало да отпадне до момента, в който министерството направи възможно въвеждането на този нов учебен предмет в задължително избираемата подготовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Танков за отпадане на т. 1 от § 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 43, против 73, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 4 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 4.
Гласували 126 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 34.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В § 5, в чл. 17 се правят изменения и допълнения. Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков – в § 5 т. 1 на вносителя да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 5:
“§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 съюзът “или” се заменя с “и”.
2. Създава се т. 5:
“5. описание на организацията на обучението в съответното училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 5 има ли желаещи да се изкажат?
Оттегляте ли или не?
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, само питам.
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 28, против 91, въздържали се 4.
Това предложение не се подкрепя.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 5 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 128 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 33.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип.
Направено е предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Направено е предложение от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков:
“§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след текста се допълва: “Училищният учебен план определя и по един от утвърдените от министъра на образованието и науката учебници и учебни пособия за всеки предмет, с които училището работи в сроковете, определени по чл. 14”.
2. В ал. 4 се създава т. 3:
“3. частните училища разработват учебните си планове предвид държавните образователни изисквания за общообразователен минимум и ги съгласуват с министъра на образованието и науката.”
3. В новосъздадената ал. 5 отпадат думите “и програми за обучение по тях”, а след текста се добавя: “За училищата по изкуства и култура и спортните училища включването става съгласувано със съответния министър. За всички училища включването на нови елементи в учебните планове и други съществени изменения могат да се правят само в сроковете по чл. 14.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следния окончателен текст за § 6:
“§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо, накрая се добавя “за целия етап на обучение”.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Училищните учебни планове на профилираните гимназии, профилираните паралелки в средните общообразователни училища, професионалните гимназии, на училищата по изкуствата и културата и на спортните училища се разработват въз основа на учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката.
(4) Училищните учебни планове се приемат с решение на педагогическия съвет на училището и се одобряват от:
1. началника на инспектората по образование – за общинските училища и за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;
2. съответния министър или ръководител на ведомство съгласувано с министъра на образованието и науката – за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 6, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Промените, които се предлагат в чл. 18, в ал. 2 ние предлагаме едно допълнение, с което идеята ни е с приемането на учебния план предвид трудностите, които създадоха многото учебници и учебни помагала, в училищата да могат да бъдат определяни по един от учебниците и едно учебно пособие, по което училището ще работи за всички класове. Това смятаме за необходимо предвид проблемите, които се създадоха през последната година с множеството учебници и учебни помагала, даже несъответствието между учебници и учебни тетрадки.
Другото ни предложение е в ал. 4 да се създаде т. 3, тъй като смятаме, че щом е възприет принципът да се указва по какъв начин се утвърждават учебните планове за общинските и държавните училища, които се финансират от министерството, а след това и по какъв начин се утвърждават учебните планове за ведомствените училища, смятаме за целесъобразно да се упомене и по какъв начин се утвърждават учебните планове на частните училища. Иначе досегашният текст на закона е много добър, където е казано, че училищният учебен план се приема с решение на педагогическия съвет на училището и се одобрява от началника на инспектората по образование. Този текст в стария закон е много по-чист и много по-коректен. Щом е възприет този принцип, в промяната би следвало да се упоменат и частните училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Танков, току-що приехме чл. 17 от законопроекта, в който изрично е посочено какви са аксесоарите на учебния план. Учебниците не са един от тях.
На второ място, струва ми се, че ще влезем в противоречие със Закона за народната просвета, в който регламентирахме, че се одобряват три учебника, а не един, с учебния план.
Така че аз подкрепям отново предложението, което е одобрено от Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков по § 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 6, както е предложен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 17.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 7 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов:
"В § 7 след думата "завършват" се добавят думите "определен етап от".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков:
"§ 7. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. Учениците се обучават и завършват съответната образователна степен по учебния план, по който са започнали обучението си при постъпването им в училище и полагат държавни зрелостни изпити в съответствие с това изискване."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който гласи:
"§ 7. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. Учениците се обучават и завършват съответната образователна степен по учебния план, по който са започнали обучението си при постъпването им в училището."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
По принцип предложението на вносителя и нашето предложение с господин Танков са подобни, но в предложението на вносителя според нас се ограничава възможността на учениците да завършват във всички училища, в които са започнали обучението си. Затова ние смятаме, че трябва да остане нашето предложение по чл. 20, с което се дава възможност на учениците да завършват средното си образование и в други училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 23, против 86, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 13.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков за създаване на нови параграфи 7а и 7б, което е оттеглено.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя, а то е "Заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това "Заключителни разпоредби" мен ме смущава, защото според Закона за нормативните актове трябва да е "Преходни и заключителни разпоредби".
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Прав сте, господин председател.
Моля да гласуваме "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То даже не подлежи на гласуване, защото това е нормативно изискване, стига да има такива. Параграф 8 просто попада вече в Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 8. За учебната 2002/2003 г. общообразователният минимум се въвежда от първи клас.”
Има предложение на народния представител Иван Иванов в § 8 думата “от” се заменя със “за”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 8 има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 107 народни представители: за 11, против 82, въздържали се 14.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 9.
Параграф 8 е приет.
Остават още два параграфа, които могат да бъдат представени и гласувани ан блок, защото по тях няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: “§ 9. В чл. 24 от Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. и доп., бр. 90 от 1996 г., бр. 36 от 1998 г., доп., бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., доп., бр. 68 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) В случаите, когато не са положени успешно държавните зрелостни изпити, за придобитото средно образование се издава удостоверение по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
“§ 10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По последните два параграфа има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 9 и 10, както са подкрепени от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 99, против 11, въздържали се 15.
Параграфи 9 и 10 са приети.
С това е приет целият закон на второ четене.
Господин Дурмишев, можете да благодарите.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Искам да изкажа благодарност на всички членове на Комисията по образованието и науката и на всички депутати, участвали в разискванията и гласуването на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, министър Атанасов иска да каже едно заключително красиво изречение.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Комисията по образованието и науката, уважаеми колеги! Благодаря на всички за това, че и вторият закон от пакета закони за средното училище в България е приет. Остава ни да очакваме и Закона за професионалното образование.
Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Благодаря на всички, които до този късен час бяха в залата.
Смятам, че нямате намерение да продължим по дневния ред, след като остават пет минути.
Ще си позволя да направя само няколко съобщения:
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 26 септември, четвъртък, от 17,00 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 25 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание на 25 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 25 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 25 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 25 септември, сряда, от 15,00 ч. в зала № 42 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 26 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 26 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 26 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад".
Уважаеми народни представители, следващото заседание на нашия парламент ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието.
Пожелавам ви приятна вечер! (Звъни.)
(Закрито в 18,56 ч.)
Председател:
Огнян Герджиков

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов