Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи.
Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Днес, 24 октомври, е ден, в който се е родила народната представителка Екатерина Михайлова и аз сърдечно я поздравявам, макар и задочно, от трибуната на Народното събрание. (Ръкопляскания.) Нека да бъде жива и здрава! Смятам, че ще й предадете моите поздрави и поздравите на всички народни представители.

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата делова работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Стигнахме до § 14. Искам да помоля госпожа Анелия Мингова, която е вече на трибуната, да представи параграфа.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по § 14 има предложение на народния представител Любен Корнезов със следното съдържание:
"§ 14. В чл. 237, буква "а" да има следното съдържание:
"а) актовете на съда и арбитража, които имат изпълнителна сила;".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е следният:
"§ 14. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква "в" думите "и държавните учреждения" се заменят с "държавните учреждения и общините", а думите "след писмена покана в 7-дневен срок" се заличават.
2. Създава се нова буква "з":
"з) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадени на лизинг вещи;"
3. Досегашните букви "з" и "и" стават съответно букви "и" и "к", като в буква "к" думите "на публични вземания и" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по § 14.
Поглеждам към господин Корзенов, защото очаквам той да вземе думата, но той сега-засега не я иска. Или я поисква?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В чл. 237 – този текст регламентира така наречените изпълнителни основания. Казвам го за колегите, които нямат пред себе си текста. Тоест, въз основа на какви документи може да се издаде изпълнителен лист, да се образува изпълнително дело и да започне изпълнителният процес.
Както ви е известно, дами и господа, тези изпълнителни основания се делят на два вида – това са така наречените съдебни изпълнителни основания и несъдебни изпълнителни основания. Това, което съм предложил пред вас в чл. 237, буква "а", се отнася само за съдебните изпълнителни основания.
Ако имате текста на сега действащия ГПК, чл. 237, буква "а", той е променян няколко пъти, вие ще видите колко е тромав, бих казал, в определени варианти и неясен. А всяка една правна норма трябва да бъде кратка, ясна и точна. Това е майсторлъкът на законодателния процес.
И аз ви предлагам изпълнителните основания, съдебните изпълнителни основания да бъдат, първо, актове на съда и арбитража, които имат изпълнителна сила. Може ли някой да каже нещо срещу тази формулировка? Аз и в Правната комисия не чух нито един аргумент. Само казаха: защо трябва да променяме сега нещата?
Затова мисля, че правната прецизност изисква това предложение, което съм направил, да бъде подкрепено или поне да чуя аргументи защо не се подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, не е вярно, че в Правната комисия не беше дебатирано предложението на господин Корнезов по същество. Точно обратното…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не съм казал, че не е дебатирано.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: … и то не беше прието с аргументи, които аз сега трябва отново да посоча пред вас.
Понятието "изпълнителна сила" е едно понятие в процесуалното право, което отразява една публично-правна последица на определен вид съдебни и несъдебни актове.
В буква "а" на чл. 237 законът изброява тези съдебни актове, които имат тази публично-правна последица. Да се каже всъщност чрез предложението на господин Корнезов, че на принудително изпълнение подлежат актовете, които имат изпълнителна сила, означава да се каже буквално следното: с изпълнителна сила разполагат актовете, които имат изпълнителна сила.
Сами виждате, че по този начин всъщност нищо конкретно не се казва. Тоест, едно понятие се заменя с друго понятие и на правоприлагащите юристи на съда, който ще издава изпълнителни листове въз основа на тези актове, трудно би им станало ясно кои са те. Затова именно и прагматичното съображение по-нататък, което беше изтъкнато в комисията, че досегашният текст, който изброява изчерпателно съдебните актове, имащи изпълнителна сила, и на това основание, бидейки изпълнителни основания, могат да послужат за основа на принудителното изпълнение, не е създавало и не създава проблеми в практиката. Така че един текст, който действа достатъчно добре, не е необходимо да претърпява промяна.
Ето защо аз ви моля въз основа на това, което изложих пред вас, да не подкрепяте предложението, което господин Корнезов е направил, още повече, че, уважаеми колеги, вчера ние не гласувахме направеното от него предложение за отмяна на текстовете в чл. 218 "в" от ал. 3 до ал. 6, което има връзка с това предложение на господин Корнезов и предопределя отрицателния ви вот чисто по съображения за правна симетрия в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика? Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Позволете ми да не се съглася с уважаваната колежка, председател на нашата комисия, доц. Мингова.
Когато говорим за изпълнителна сила, изпълнителна сила имат само осъдителните решения. Само осъдителните решения, не установителните и констативните решения! И това е азбуката на гражданския процес.
А вижте какво ни предлага чл. 237, буква "а", който е променян четири пъти. Четири пъти! "… Влезлите в сила решения, определени на съдилищата". Кои са те? Установителните решения? Ами, че те не са изпълнително основание! Констативните решения? Ами, че те не са изпълнителни основания! Ако го тълкуваме "влезлите в сила решения", значи всички влезли в сила решения. И "определения". Кои определения? Може ли някой да каже кои определения? Не може да каже, защото определенията са друг вид актове поначало по принцип. С определенията съдът се произнася не по същество по спора за материалното право, а по процесуални въпроси.
Вижте по-нататък как ги изброява надълбоко. И накрая: съдебно-изпълнителни протоколи. Какви са тези съдебно-изпълнителни протоколи? Ами, то няма такива! Явно става въпрос за съдебната спогодба, а не за съдебно-изпълнителните протоколи. И затова изяществото изисква да звучи така: "актове на съда, които имат изпълнителна сила". Е, това ще бъдат осъдителните решения; това ще бъде съдебната спогодба, защото тя поражда изпълнителна сила; това ще бъдат определенията на съда, когато се касае за разноските, и т. н., и т. н.
Така че още веднъж поддържам предложението си както от практическа, така и от теоретична гледна точка и съм убеден, че този текст е десет пъти по-прецизен от сега действащия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Дуплика - госпожа Мингова.




АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Съжалявам, че трябва да влезем в този теоретичен спор пред вас, колеги, но не е вярно, че само осъдителните съдебни актове имат изпълнителна сила. И в теорията, и в практиката е известно, че и установителните и констативни решения имат такава сила. Господин Корнезов, такава сила има и решението по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, всички отменителни решения, които дават възможност за обратно принудително изпълнение, също имат изпълнителна сила. Следователно не можем да твърдим, че само актовете, които имат осъдителен диспозитив.
Освен това някъде в закона трябва да има норма, която да посочва тези актове, тоест това, което Вие твърдите, че, имайки осъдителен диспотизив, те имат изпълнителна сила. Ако има такава норма в ГПК, тогава бихме могли да приемем това, което Вие предлагате, визирайки понятието “изпълнителна сила” в текста на чл. 237а.
Ето защо не бих могла да споделя аргументите във Вашата реплика на основание на това, което току-що споделих във връзка с изпълнителната сила и на такива актове, които нямат осъдителен диспозитив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Аз също бих искал да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Действително тук навлизаме в един юридически спор, но искам да изтъкна още един аргумент, който според мен е важен. Досега, доколкото ми е известно, чл. 237а не е създавал затруднения в практиката. И това е много важно да се знае. Защото всяка промяна крие риска такива затруднения да възникнат. Още повече, въпреки цялото ми уважение към господин Корнезов, имам твърде сериозни смущения относно прецизността на тази елегантна формулировка именно поради това, че се обяснява нещо, получава се idem per idem (същото чрез същото) – изпълнителна сила имат тези, които имат изпълнителна сила. Това просто е една тавтология, за което ние като юристи трябва да си дадем сметка, че се получава.
Освен това бих попитал господин Корнезов тези спогодби, които се сключват пред съда и пред арбитража, нали съдите арбитражни решения и съдебни решения, които имат изпълнителна сила? А ето че в буква “а” на действащия ГПК те са посочени именно като такива актове, които имат изпълнителна сила.
Всичко това ме кара да подкрепя това, което е подкрепено от комисията и да не се съглася да се променя буква “а” на чл. 237. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 144 народни представители: за 36, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате § 14, както е представен от вносителя.
Гласували 127 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 20.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 15 има предложение на народните представители Анелия Мингова и Снежина Чипева, подкрепено по принцип от комисията, която, подкрепяйки текста на вносителя, предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В чл. 239 ал. 2 се изменя така:
“(2) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 15?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще подкрепя текста, но да е ясно какво правим. Вчера, а и днес сутринта чух аргументи защо въззивните решения трябва да се изпълняват преди да са влезли в сила. Аргументираха се тук, защото щяло да стане еди-какво си. Сега веднага запоочваме да правим изключения от принципа. Да, но тези въззивни решения, т.е. второинстанционни решения, които са осъдителни, които имат изпълнителна сила, няма да имат такава, ако осъденият ответник е държавно учреждение, община, лечебно заведение, субсидирано от републиканския бюджет. Няма принципи за това. Поставят се на неравнопоставено положение различните страни в гражданското съдопроизводство. Грешката не е в този текст, грешката беше вчера, когато не приехте предложението ми изпълнителната сила да възниква заедно със силата на присъденото нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Всъщност нищо съществено не се влага с това предложение, а само се конкретизира и по-добре формулира една действаща от самото създаване на кодекса разпоредба, това е разпоредбата на чл. 239, ал. 2, която в настоящия си вид не допуска срещу държавни учреждения изобщо предварителното изпълнение. Следователно тази “неравнопоставеност”, за която господин Корнезов говори, съществува и досега. Но на всеки е ясно, че за да има фактическо равенство, когато става дума за различни правни субекти, трябва в правните норми да се съдържа спецификата на тези правни субекти. В случая спецификата е именно субсидирането от републиканския бюджет на определена категория субекти. И всъщност тук се добавя тази друга категория субекти, в които освен държавни учреждения, са упоменатите в предложението общини и лечебните заведения, субсидирани от републиканския или общинските бюджети.
Няма никаква връзка обстоятелството, че на предварително изпълнение подлежат всички осъдителни въззивни решения, защото и до настоящия момент на предварително изпълнение подлежаха първоинстанционни решения. Така че принципът действа и до този момент и нищо съществено не се внася освен добавянето на още няколко вида правни субекти, които имат същото основание да бъдат облекчени като длъжници по принудително изпълнение, докато актовете срещу тях влязат в сила, т.е. ползват се със сила на присъдено нещо.
Така че текстът има само едно уточняващо значение и не променя нито принципите, нито основните положения, които са действали и до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Сендов иска думата. Заповядайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз не съм експерт в тези дела, но тук става въпрос за държавни учреждения, общини, лечебни заведения, субсидирани от държавата. Ами държавните университети, Българската академия на науките и други автономни учреждения, които са като лечебните заведения, т.е. се субсидират от държавата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Те са държавни учреждения по смисъла на закона.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако са държавни учреждения по смисъла на този закон, тогава добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Разбира се, опасението на акад. Сендов е абсолютно основателно, само че трябва да имаме предвид, и това не подлежи на съмнение, споменатите от него вузове, университети и други субекти на правото в качеството си на юридически лица и субекти на граждански права и задължения, всъщност имат статута на държавни учреждения. И те винаги са попадали в тази категория субекти. А лечебните заведения поради особения им статут са изрично посочени, докато техният статут бъде уточнен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм против предлагания § 15 и в редакцията на вносителя, и в приетото предложение на колегите Мингова и Чипева от комисията, и самото предложение на комисията. На мен ми се струва, че с тези изменения, изобщо с последните изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс ние вървим по една плоскост, която би трябвало вече да е отречена. Като имам предвид, че става дума за граждански оборот, защото Гражданскопроцесуалният кодекс е процедурата, по която съдилищата, субсидиарно и арбитражът разглеждат спорове с гражданскоправен характер, субектите трябва да са равнопоставени. Вярно е, че досега съществуваше изключение по отношение на държавните учреждения. Това обаче е един стар текст и според мен може да се постави въпросът дали той не противоречи на изричния текст на нашата Конституцията, че стопанските субекти трябва да са равнопоставени. Защото тук става дума именно за стопански, за гражданскоправни отношения. Сега ние разширяваме тези категории. Това го направихме по отношение на заплащането на държавна такса – изведнъж вкарахме общините, които тогава, когато са ищци по делата, независимо за какво става дума, са освободени от заплащане на държавна такса. Тук отново разширяваме тази категория на привилегирован субект в областта на принудителното изпълнение, който досега беше само за държавните учреждения, и включваме общините, включваме лечебните заведения. Лечебните заведения в момента са търговски дружества. На какво основание те ще бъдат в едно привилегировано положение? Аз разбирам, че никой от нас няма желание едно лечебно заведение да изпада дотам, че срещу него да има принудително изпълнение, но животът и гражданският оборот показват, че в много случаи те влизат в гражданскоправно отношение, а дължат суми по тях. И защо по отношение на тях ще се създаде наистина една привилегия? Този белег, който тук се изтъква, че защото били субсидирани от републиканския или общинския бюджет, за мен не е достатъчен. Какво като са субсидирани? Ами една болница може да бъде субсидирана с много малка сума. Принудителното изпълнение срещу нея може да е дори по-голямо от субсидията. Ние чуваме, че има болници, които са задлъжнели със стотици хиляди или милиони лева за доставени лекарства.
Защо се върви по пътя непрекъснато да се създават не само привилегии – нещо, което беше характерно за нашето минало, но да се поставят в неравноправно положение субекти в един гражданскоправен оборот? И то при изричния текст на нашата Конституцията, че именно в стопанския живот, в гражданския оборот правните субекти трябва да са равнопоставени.
По тези причини смятам, че това разширение не бива да се прави. Разбира се, сега не се поставя въпрос да отпаднат и държавните учреждения, макар че за тях нещата стоят малко по-друго – те са изцяло субсидирани от републиканския бюджет, от държавния бюджет, държавата не може да фалира, така че там няма никаква опасност за кредитора да си получи своето вземане. Но когато законът предвижда предварително изпълнение по отношение на едни наистина вече основателно привилегировани вземания, ние да правим изключение за такава широка категория участници в гражданския оборот, за мен не е оправдано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 15 както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 98, против 11, въздържали се 24.
Приема се.
Госпожо Мингова, моля да прочетете от § 16 до 23 включително, защото по тях няма никакви предложения.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 16. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение”.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая на изречение първо се добавя “в 7-дневен срок от постъпването й”, а в изречение второ думите “районния съдия или на председателя на съда” се заменят със “съдия от съответния съд”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
“§ 17. В чл. 244, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника – от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
“§ 18. Създава се нов чл. 245:
“Чл. 245. В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192-194”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
“§ 19. В чл. 246 думите “подписан от районния съдия или председателя на окръжния съд” се заменят с “подписан от съдия от съответния съд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
“§ 20. В чл. 250, ал. 1, думите “буква “в”, “г”, “д”, “е” и “ж” се заменят с “букви “в”, “г”, “д”, “е”, “ж” и “з”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
“§ 21. В чл. 298, ал. 3, след думите “и други” се добавя “публични”, а думата “банките” се заменя с “общината”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф.
“§ 22. В чл. 301, ал. 1, думите “ревизионния акт” се заменят с “акта”.”
Комисията подкрепя този текст.
“§ 23. В чл. 302, ал. 1, изречение второ, думите “ревизионния акт” се заменят с “акта за начет”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Струва ми се, че тези текстове са безспорни. Има ли желаещи да вземат отношение по параграфи от 16 до 23 включително? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте параграфи от 16 до 23 включително, както са предложени и подкрепени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Параграфите се приемат.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 24 има предложение на народните представители Мингова и Чипева, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, подкрепя предложението на народните представители Мингова и Чипева и предлага следната редакция за § 24:
“§ 24. В чл. 308, ал. 1, изречение второ се заличава.”
Господин председател, ако ми позволите, да взема думата и да дам обяснение по текста. Всъщност предложението ни с госпожа Чипева не се разминава с идеята, предложена от вносителя, и в Комисията по правни въпроси това беше уточнено и обсъдено. Става дума за по-прецизно регламентиране на хипотезата, при която започва едно производство по обезпечаване на иска и се визират възможните моменти от висящия процес, до които такова обезпечение на иска е допустимо. С предишната промяна на чл. 308 през 1997 г., отчитайки въвеждането на втора въззивна инстанция и на касационна инстанция по граждански дела, беше предвидено, че и пред въззивната инстанция е възможно да се търси обезпечение. Но това влиза в противоречие с първото изречение на тогава и сега действащия текст, в който се разпорежда, че обезпечение на иска може да се търси докато решението влезе в сила. Това включва и въззивната инстанция. Следователно второто изречение не казва нищо повече, а създава смущение и известно вътрешно противоречие в текста.
Ето защо и с оглед практиката на Върховния касационен съд да не приема, че пред него е възможно за първи път да се търси и да се допуска обезпечение на иска, ние сме предложили и комисията е приела да бъде заличена ал. 2, да остане първоначалният текст на действащия чл. 308, който да гласи, че крайният момент е влизане в сила на решението, като се даде свобода на Върховния касационен съд или да поддържа досегашната си практика, или да я промени, като допусне, че и пред него, тъй като той вече ще бъде и инстанция по същество в доста повече случаи, би било възможно да се допуска обезпечение на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Позволявам си да подложа на гласуване § 24, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 24.
Гласували 128 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага една подобрена редакция на § 25, която ще ми позволите сега, господин председател, да се опитам да подобря, чисто граматически.
“§ 25. В чл. 310, ал. 3, след думите “Държавните учреждения” се добавя “и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, корекцията е чисто граматическа.
По § 25? Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук отново виждаме това, за което преди малко стана дума. Отново се създават привилегии по отношение на участници в гражданския оборот. В момента съгласно чл. 310, ал. 3 държавните учреждения, тоест държавата е поставена в едно по-особено положение по отношение на това срещу нея да се иска обезпечение на един иск. Но откъде накъде тук ще добавим и общините, както и лечебните заведения, ако са субсидирани от държавния или от общинския бюджет? Тук става дума за една обезпечителна мярка, която създава гаранции на ищеца, който претендира едно свое право по отношение на един ответник, която обезпечителна мярка с нищо не накърнява правата на този, срещу когото е предприета. Тя просто наистина обезпечава, гарантира ищеца. В случай че бъде уважен неговият иск, че бъде доказана основателността на неговата претенция, той да може да я осъществи. Сега изведнъж ние виждаме, че това не може да стане, независимо кой е ищецът, независимо с какви доказателства разполага, независимо дори от вида на неговата претенция – дали е парична, дали е вещно-правна. Примерно аз претендирам, че съм собственик на една вещ или на един недвижим имот, за който претендира едно лечебно заведение. Аз искам като обезпечение на иска да наложа възбрана докато трае процесът този имот да не може да бъде прехвърлян. Изведнъж се оказва, че това не може да стане. И когато делото приключи и то приключи благоприятно за ищеца, всъщност той няма да може да упражни правата си.
Обръщам внимание повторно на това, че се създава една много опасна тенденция. Ние се връщаме там, където не бяхме преди 1989 г. В гражданския оборот, в гражданските правоотношения, в които всички субекти трябва да бъдат равнопоставени – това изискване е на Конституцията – ние непрекъснато поставяме и разширяваме кръга на тези юридически лица, които престават да бъдат равнопоставени. Към държавата добавяме всички общини, добавяме една друга категория, и тук съвсем правилно беше поставен въпросът, че не само лечебните заведения се субсидират от държавния или общинския бюджет. Има десетки други правни субекти, които също се субсидират и от държавния бюджет, и особено от общинските бюджети. Една общинска фирма може да бъде по решение на общинския съвет субсидирана от общинския бюджет. Това си е право на общината. Общината констатира, че една фирма е в тежко финансово състояние и субсидира, за да я укрепи, тя е общинска фирма. Може ли на това основание тази фирма, която може да е производствена, може да е търговска, може да е всякаква, но е най-обикновен участник в търговския, в стопанския, в гражданския оборот, да бъде поставена в привилегировано положение? Само защото тя е получила пари от съответната община! Това е абсурдно! И въпреки това се предлага.
За мен е невъзможно да подкрепя такъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Калъчев, заповядайте.

НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Освен чисто юридическите аргументи, изложени от господин Соколов, с които аз съм напълно съгласен, искам да обърна внимание и на факта, че в момента такава ситуация като субсидиране от републиканския или общинския бюджет няма. Фактически договорите, по които лечебните заведения получават финансиране от държавата, са договори за дейност. Те се явяват субекти по Търговския закон, като договорен партньор на общината за извършване на лечебна дейност или на държавата за извършване на такава дейност, вследствие на което държавата заплаща, образно казано, дейностите със средствата от републиканския или общинските бюджети. Не е добре да се създава подобна практика. Факт е, че това са най-неизрядните платци. Истинските пробойни в здравеопазването в последните години дойдоха от изключителните условия, които се поставят за действие на тези субекти.
Аз съм съгласен с юридическите аргументи, които господин Соколов обясни много подробно, освен това има и чисто фактическо несъответствие. Не мога да приема подобни текстове, които да дават едни нови привилегии. Спомнете си, че в Закона за корпоративното подоходно облагане има привилегията, че не се отчислява, че държавата връща 100 на сто данък печалба, прие се привилегия за отлагане на одита. Фактически ние бихме могли да обявим съвсем тържествено, че държавните и общинските болници са една свещена крава и тогава да напишем един член, че за тях законодателството на републиката не важи, а също така законите на пазарната икономика и други физични закони, може би и Законът на Ом да не важи за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Думата има заместник-министър Севдалин Божиков от името на вносителя да внесе допълнителна яснота по предлагания текст, за да могат народните представители да се ориентират как да гласуват.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих разделил дискусията по този текст на закона на две. Първата, която касае принципни въпроси, въвеждащи определен облекчен режим за правни субекти, чийто гражданско-правни отношения в една съдебна процедура се регламентират от Гражданско-процесуалния кодекс, и проблем, който е свързан с прилагането на конкретното изменение на текста в чл. 310, ал. 3 на действащия Гражданско-процесуален кодекс.
По първия въпрос не крия, че дискусията, която се проведе в работната група, беше в светлината на дискусията, която в момента се провежда и тук. Кое надделя? Надделя това, че и сега в практиката има твърде противоречиви актове на различните съдебни инстанции, говоря за първоинстанционна, въззивна, дори и Върховният касационен съд, когато става реч за определени действия, свързани конкретно срещу общините. Примерът е дали дължат държавна такса или са освободени от държавна такса, каква част от съдебните разноски, предприемане на принудителни действия срещу тях и т. н.
С цел обединяване на практиката, която в момента, пак повтарям, е твърде противоречива и разностранна и надделява виждането, че общините трябва да бъдат с един привилегирован режим, предложихме на вашето внимание промените в Гражданско-процесуалния кодекс. Нещо повече, сравнително правен анализ, установихме, че редица западни процесуални закони също предвиждат определен привилегирован режим за субекти на гражданския оборот.
Вторият аргумент в тази насока, който обсъждахме, е, че това не са чисти участници в пазарния механизъм на нашата страна. Това не са истински търговски субекти – нито лечебните заведения, нито общините, за да можем да изискваме и да очакваме от тях един абсолютно реципрочен режим на участниците в търговския оборот.
По конкретния текст – това, което се коментира, искам да обърна вниманието ви на факта, че ал. 3 предвижда освобождаване на държавните учреждения от предоставяне на гаранции, когато срещу тях се изисква обезпечение на иска. Ние не лишаваме страните в гражданското съдопроизводство от правото да искат обезпечение, а освобождаваме от внасянето на гаранция определени субекти в това производство, когато законът изисква и дава такава възможност в сега действащите си хипотези. Тоест, ние развиваме хипотезата на ал. 3, че освен държавните учреждения, които се освобождават от представяне на гаранции, от такъв бонус се ползват и общините и лечебните заведения. Защо смятам, че не е необходимо да се обяснява? Според нас не е рационално да бъдат блокирани средства на тези институции, като гаранции при обезпечение на исковете, когато са поискани от съответната страна. Обезпечение ще се допусне, но без да се иска внасянето на гаранция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божиков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 25? Не виждам.
Моля, гласувайте § 25, както е подкрепен от комисията и с тази граматическа корекция, която представи госпожа Мингова.
Гласували 112 народни представители: за 88, против 15, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, следващият параграф визира подобен проблем и може би трябваше и двата да ги прочета едновременно и да ги дебатираме, но текстът на § 26, подкрепен от комисията, е със следната редакция:
"§ 26. В чл. 312 думата "предприятия" се заменя с "общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети", а думите "с изключение на искове срещу държавни предприятия, произтичащи от кредитни операции на банките" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 26 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 26, както е подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 7.
Приема се.
Госпожо Мингова, от § 27 до § 36 включително биха могли да бъдат представени ан блок.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
"§ 27. В чл. 315, ал. 1 думите "деня на произнасянето на съда" се заменят със "съобщаването му"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
"§ 28. В чл. 317, ал. 1 след думите "възраженията й" се добавя "направени в тридневен срок от съобщението"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
"§ 29. В чл. 319, ал. 1 след думите "се извършва" се добавя "незабавно"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
"§ 30. В чл. 324 се създава ал. 3:
"(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с местожителство в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща."
Комисията предлага да се създаде § 30а със следната редакция:
"§ 30а. В чл. 325, ал. 3 думите "чл. 51, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 51, ал. 2 и 4"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
"§ 31. Създава се чл. 325а:
"Чл. 325а. Съдия-изпълнителят се произнася по молбата за изпълнение в 7-дневен срок. Изпълнителните действия се насрочват за ден в рамките на един месец от постъпването на искането. Всички други действия, които не следва да бъдат извършени незабавно или за извършването на които не е определен друг срок, се извършват в 3-дневен срок."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
"§ 32. Член 331а се отменя."
Параграф 33 е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 33. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “районния” се заменя с “окръжния”.
2. В ал. 3, изречение второ след думите “ако има такива” се добавя “и копие от изпълнителното дело”, а думите “районния съдия” се заменят с “окръжния съд”.
Параграф 34 е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 34. В чл. 334 се създава ал. 4:
“(4) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и последващия § 35, който е със следното съдържание:
“§ 35. В чл. 335 ал. 2 се отменя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 36, който има следната редакция:
“§ 36. Чл. 339 се изменя така:
“Чл. 339. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
д) земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа – до 50 дка или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или пускането на паша;
ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По параграфи от 27 до 36 включително имате думата, уважаеми народни представители. Струва ми се, няма спорове. Затова подлагам на гласуване параграфите от 27 до 36 включително, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Приемат се.
Благодаря Ви, госпожо Мингова. Параграф 37 е пред Вас.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 37 има предложение на народните представители Анелия Мингова и Снежина Чипева. То е подкрепено от комисията, която предлага следната редакция:
“§ 37. Член 340 се изменя така:
“Чл. 340. (1) От постановленията на предходния член не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От постановленията на букви “д” и “ж” на предходния член не могат да се ползват:
а) длъжниците по задължение за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и финансови начети;
б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Задавам си въпроса, дали в буква “а” на ал. 2 е необходимо да се каже “длъжниците по задължение за издръжка”, ако се каже “длъжниците за издръжка”, като че ли няма да се загуби смисълът, но това не е по същество.
Имате думата по редакцията на § 37. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 37 така, както е подкрепен от комисията. Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Приема се. Благодаря.
Продължаваме с § 38.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 38 е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 38.В чл. 343, ал. 1 се създава изречение второ:
“Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 38 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
Моля, гласувайте § 38 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 39. В чл. 345, ал. 1 се създава изречение второ:
“Със съобщението за налагане на запора длъжникът се предупреждава за наказателната му отговорност”.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя по този параграф. Тя подкрепя предложението на народните представители Анелия Мингова и Снежина Чипева този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата за изказвания по § 39, който се предлага да отпадне. Не виждам желаещи, затова искам да подложа на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 39.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Госпожо Мингова, заповядайте да представите параграфите от 40 до 51. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
“§ 40. В чл. 348 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдия-изпълнителя всеки месец по 10 на сто от тях, съдия-изпълнителят спира изпълнението.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф.
Параграф 41 е подкрепен от комисията:
“§ 41. В чл. 349 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата “магазините” се добавя “или борсите”.
2. В ал. 2 след думите “съдия-изпълнителя” се поставя запетая и се добавя “който отбелязва погашението върху изпълнителния лист”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдия-изпълнителя до поискване”.”
Параграф 42 е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 42. В чл. 350 се създава ал. 3:
“(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдия-изпълнителя, издал удостоверението, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист”.”

Параграф 43, подкрепен от комисията:
“§ 43. В чл. 358 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “районния съд” се заменят с “окръжния съд”.
2. В ал. 2 думите “районния съдия” се заменят с “окръжния съд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 44, който гласи следното:
“§ 44. В чл. 360 ал. 1 се отменя.”
Параграф 45, подкрепен от комисията:
“§ 45. Създава се чл. 360а:
“Чл. 360а. Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от 2 месеца преди обикновеното време за събирането им.”
Параграф 46, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
“§ 46. В чл. 361, ал. 3 се създава изречение второ:
“В този случай длъжникът се счита уведомен за проданта, независимо дали е присъствал на описа.”
Параграф 47, подкрепен от комисията, е със следния текст:
“§ 47. В чл. 362 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя “което може да даде заключението си и устно. В този случай съдия-изпълнителят отразява заключението в протокола”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Ако оценката не може да се направи при извършването на описа, съдия-изпълнителят определя ден за предявяването й не по-късно от 7 дни от описа. Страните се считат уведомени за този ден, независимо дали са присъствали на описа.”
Параграф 48, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
“§ 48. Член 367 се изменя така:
“Чл. 367. (1) Проданта на запорираната вещ се извършва чрез магазин или борса. Взискателят или длъжникът посочва магазина или борсата, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от магазина или борсата.
(2) За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисионна в размер 5 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.
(3) Вещи с оценка над 3000 лв., моторните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, както и вещите, за които не е представено писмено съгласие по ал. 1 в 7-дневен срок от описа, се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс. Проданта се обявява съгласно чл. 368, ал. 3. Съдия-изпълнителят предава владението на вещта, след като постановлението за нейното възлагане влезе в сила. В това производство се прилагат правилата на чл. 372, ал. 2-6 и чл. 414.”
Текст на § 49, подкрепен от комисията:
“§ 49. Създава се чл. 367а:
“Чл. 367а. Необрани насаждения и плодове се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обикновеното време за събирането им.”
Параграф 50, подкрепен от комисията:
“§ 50. Член 368 се изменя така:
“Чл. 368. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника, а ако той откаже да стори това – от взискателя. При съпротива на длъжника се прилага чл. 328, ал. 2.
(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът или взискателят представят на съдия-изпълнителя надлежна разписка.
(3) Независимо от това съдия-изпълнителят оповестява за продажбата на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в неговата канцелария и в местната община или кметство.”
Параграф 51, чийто текст е подкрепен от комисията, има следното съдържание:
“§ 51. Член 369 се изменя така:
“Чл. 369. Когато пренасянето на вещта в магазина е свързано с неудобства за нейната продажба, съдия-изпълнителят поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Освен това проданта се обявява и съобразно чл. 368, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По параграфи от 40 до 51 аз лично бих си позволил две малки бележки. Не ми направи добро впечатление, че на няколко места се използва изразът “се счита”, това е русизъм, вместо българското “се смята”.
И на второ място, в § 48, където се изменя чл. 367, ал. 2, се казва твърде неелегантно от юридическа гледна точка, че “магазинът получава комисиона”.
Ами, магазинът получава комисиона, прощавайте, това просто звучи твърде, как да кажа, съвсем не като юридически текст. Защото магазинът не може да получава комисиона. Той не е субект на правото, за да получава комисиона. Следователно просто трябва да се подразбира какво иска да се каже и с едно такова корективно тълкуване да си направим извода кой има правото на комисиона.
Но, както се вижда, в бързината не можем да изчистваме текстовете и ще трябва да ги приемаме не съвсем елегантно.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Ако няма желаещи, подлагам на гласуване параграфи от 40 до 51 включително, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 120 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 8.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 52 бих си позволила да направя едно предложение, което не променя съдържанието на параграфа, но с оглед изискванията на юридическата техника и съобразно Закона за нормативните актове бих предложила § 52 да се раздели на два - § 52 и § 52а.
“§ 52. Член 370 се изменя така:
“Чл. 370. Продажбата се извършва по цена, равна на оценката, като вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от тази цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдия-изпълнителят събира продажната цена от продавача.”
И § 52а, който гласи:
“§ 52а. Член 371 се изменя така:
“Чл. 371. (1) Ако в продължение на 3 месеца от предаването на вещта в магазина или от обявяването на проданта съгласно чл. 369 вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника, освен ако взискателят в 7-дневен срок от изтичането на 3-месечния срок заяви на съдия-изпълнителя, че е съгласен да вземе вещта вместо плащане по цена, равна на оценката, или поиска да се извърши нова продан.
(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от 2 седмици от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника.
(3) Когато вещта е възложена на взискателя и продажната цена е по-висока от сумата на разноските по изпълнението и вземането на взискателя, последният внася разликата. Постановлението на съдия-изпълнителя за възлагане на вещта се издава, след като взискателят установи плащането.
(4) Ако взискателите, които искат да им бъде възложена вещта, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач този от тях, който в 3-дневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат.
(5) Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагането й. Въз основа на постановленито взискателят получава владението на вещта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по тези два параграфа. Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване предложените от комисията § 52 и § 52а.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 53, подкрепен от комисията, гласи следното:
“§ 53. Членове 371а, 371б, 371в и 371г се отменят.”
Текстът на § 54, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 54. В чл. 372 се създава нова ал. 1:
“(1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана, нито оспорвана по исков ред.”
Тук би трябвало следващите параграфи да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, имате думата. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Предлагам все пак да помислим още веднъж относно § 54. “Извършената продажба не може да бъде оспорвана по исков ред.” Императивно?! Всяка продажба си е продажба. Това е един концесуален договор, възмезден договор. И като договор той може да бъде нищожен, може да бъде унищожаем, може да се иска и неговото разваляне по чл. 87. По този начин ние изключваме, бих казал, цялото облигационно право и теорията на договорите. Може, макар и извършена по този специфичен ред, по реда на ГПК, изпълнителното производство, една продажба може да страда от някакви пороци. Добре, тя може да не се обжалва пред по-горната инстанция, защото е договор. Но да кажем, че тя въобще не може да бъде оспорвана по исков ред, мисля, че това е прекалено и недопустимо!
С други думи, правя и процедурното предложение думите “нито оспорена по исков ред” да отпаднат. Или поне да прескочим този текст и юристите да се съберем още веднъж и да помислим дали не подбиваме с този текст принципите на облигационното право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов. Карате ме да се замисля дълбоко по въпроса. Благодаря Ви. Други желаещи не виждам.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, предложената нова ал. 1 всъщност е стара редакция на ал. 1 на чл. 379 до изменението на ГПК от 1997 г. Но именно с това изменение от 1997 г. бяха въведени тези четири члена – чл. 371а, чл. 371б, чл. 371в и чл. 371г, чиято отмяна ще гласуваме по предния параграф. В тези параграфи и по-скоро в чл. 371г, ал. 2 от действащия се сочи именно невъзможността да бъде обжалвано или само оспорвано по исков ред, но само единствено при невнасяне на цената. Но това беше вече казано в предишните параграфи, които приехме. Всъщност, няма други основания за обжалване или за оспорване по исков ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ами ако е нищожен? (Продължава да говори от място.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Пази кредиторите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, много бих се радвал, ако подкрепите процедурното предложение този текст да се отложи след почивката, защото ми се струва, че господин Корнезов има право. Да помислим още малко, тъй като има опасност да сбъркаме.
Моля, гласувайте предложението за отлагане разискването и гласуването на § 54.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 53, така както беше представен и подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 55 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 55. В чл. 378 се правят следните изменения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на съдия-изпълнителя, което се отразява във входящия регистър.
(4) Проданта приключва в края на работното време на последния ден.”
2. В ал. 5 думите “80 на сто от” се заличават.”
По § 56 комисията подкрепя текста на вносителя, който е следният:
“§ 56. В Чл. 380 ал. 1 се изменя така:
“(1) В 9,00 ч. на следващия работен ден съдия-изпълнителят обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се счита този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдия-изпълнителя чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдия-изпълнителя в протокол, който се подписва от него.”
По § 57 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
“§ 57. В чл. 381, буква “б” след думите “най-висока цена” се добавя “и не си е изтеглил задатъка”, а думите “най-малко 80 на сто от” се заменят с “равна на”.”
Параграф 58 на вносителя е подкрепен от комисията:
“§ 58. В чл. 382 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “80 на сто от” се заменят с “равна на”, а думите “за която се прилагат разпоредбите на чл. 371б, ал. 2” се заличават.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на съдия-изпълнителя.
(3) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач този от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва, след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат.”
По § 59, подкрепен от комисията, текстът е следният:
“§ 59. В чл. 384, ал. 1 изречение второ се заличава.”
Параграф 60, подкрепен от комисията:
“§ 60. В чл. 389а ал. 1 се изменя така:
“(1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, който е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение от § 55 до § 60? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 55 до 60, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народните представители Мингова и Чипева за създаване на § 60а със следното съдържание:
“§ 60а. В чл. 389г ал. 2 се изменя така:
“(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокол по чл. 380, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена”.”
Комисията е подкрепила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този параграф, който е предложен от народните представители Мингова и Чипева, подкрепен от комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте § 60а, който е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 61, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
“§ 61. В чл. 395 ал. 4 се изменя така:
“(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение”.”
Текстът на § 62, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 62. Член 398 се изменя така:
“Чл. 398. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдия-изпълнителя, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации, съдия-изпълнителят уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.
(3) След налагането на запора, взискателят може да поиска:
а) възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
б) извършване на публична продан.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдия-изпълнителя, съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Съдия-изпълнителят прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва”.”
Параграф 63, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
“§ 63. Създава се нов чл. 398а:
“Чл. 398а. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.
(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(4) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 391 да съобщят на съдия-изпълнителя какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на съдия-изпълнителя.
(6) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като съдия-изпълнителят действа от свое име за сметка на длъжника”.”
Параграф 64, подкрепен от комисията, е със следното съдържание:
“§ 64. Създава се чл. 398б:
“Чл. 398б. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до окръжния съд по регистрацията на дружеството. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Съдът по регистрацията уведомява дружеството за вписания запор.
(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на шест месеца съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца, съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя ликвидационния дял на съдружника-длъжник, определен съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в Търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор”.”
По § 65 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 65. Досегашният чл. 398а става чл. 398в”.
По § 66 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 66. В чл. 399, ал. 2, изречение първо след думите “държавни учреждения” се добавя “и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети”, а думите “на учреждението” се заменят с “им”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
За съжаление имам една бележка по §64, ал. 3. Аз бих се радвал ако господин Божиков ми отговори, след като съдът отхвърли иска, “ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя ликвидационния дял на съдружника-длъжник, определен съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон”, но там не става дума за ликвидационен дял, там става дума за приспадаща се част от имуществото. То не е ликвидационен дял. Ликвидационен дял може да има едва в производството по ликвидация след прекратяване на дружеството. А тук по хипотеза дружеството не се прекратява. Следователно, ако трябва да бъдем коректни, за да не се налага корективно тълкуване на текста, трябва да кажем: “приспадащата се част от имуществото на…”, за да може текстът да бъде коректен.
Господин Божиков, ако нещо друго сте имали предвид, Ви моля да го кажете в залата.
Имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, действително се касае за непрецизна редакционна формулировка на този текст. Предлагам в почивката да бъде разгледан и този текст…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да го отложим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Да разгледаме и този текст през почивката, за да може § 54 и § 64 да бъдат изчистени като текст, макар че аз имам становище по § 54 и не знам дали сега да го изразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: През почивката ще се уточни.
Благодаря ви за това.
Ако няма други желаещи за изказване, бих си позволил да подложа на гласуване всички представени от госпожа Мингова текстове от § 61 до § 66 включително, без § 64, който ще отложим за след почивката.
Моля, гласувайте тези параграфи, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 67. (1) Заварените висящи дела по трудови спорове по Кодекса на труда пред окръжните съдилища като първа инстанция, както и заварените висящи дела по такива спорове, по които окръжен съд се е произнесъл като първа инстанция, подлежат на разглеждане по досегашния ред, като решението на въззивния съд е окончателно.
(2) Заварените висящи дела по трудови спорове по Кодекса на труда пред Върховния касационен съд, на които е даден ход по същество, се разглеждат по досегашния ред.
(3) Висящите производства по касационни жалби, постъпили преди влизането в сила на този закон, срещу въззивни решения по трудови спорове по Кодекса на труда, за които се въвежда необжалваемост, се прекратяват.
(4) Висящите производства по касационни жалби, постъпили преди влизането в сила на този закон, срещу всички останали въззивни решения, за които се въвежда необжалваемост, подлежат на разглеждане по досегашния ред."
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя направеното предложение от народните представители Мингова и Чипева за § 67 със следното съдържание:
"§ 67. Заварените висящи дела по трудови спорове подлежат на разглеждане по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 67 от Преходните и заключителните разпоредби има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте § 67, както е подкрепен от комисията – това са предложенията на госпожа Мингова и госпожа Чипева.
Гласували 115 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 14.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на § 68:
"§ 68. Публичните продажби, за които са направени обявления, се довършват по досегашния ред.
§ 69. В Кодекса на труда чл. 363 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някакви съображения по параграфи 68 и 69? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 68 и 69, подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 11.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 70. В чл. 2 от Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс думите "районен съд в София" се заменят със "Софийския градски съд".
Комисията предлага § 70 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 70 има известна колизия между вносителя и комисията.
Има ли желаещи за изказване?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това всъщност е и становище на вносителя, защото те готвят изменения на Семейния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай с чиста съвест подлагам на гласуване отпадането на § 70, както е предложено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Същата е хипотезата и за следващия § 71:
"§ 71. Заварените висящи дела по молби за осиновяване се разглеждат по досегашния ред."
Комисията предлага този параграф да отпадне. Това е свързано с предходния параграф, който вече гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 71 не виждам смущения.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 71.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 72 е подкрепен от комисията:
"§ 72. Министерският съвет приема списъка по чл. 339, буква "а" в 6-месечен срок от влизането в сила на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е за несеквестируемите имущества, нали?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 72? Няма.
Моля, гласувайте § 72, както е подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
С това приключихме засега разглеждането на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. След почивката ще се разгледат само спорните текстове. Веднага след почивката ще бъдат докладвани останалите два спорни параграфа.
Господин Искров, имате думата за процедурно предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, независимо от двата отложени текста – те не са толкова съществени от гледна точка на вносителите, а аз съм един от вносителите на този законопроект заедно с господин Валери Димитров, искам да изкажа своето абсолютно задоволство от това, което току-що свърши Тридесет и деветият парламент – призован да модернизира икономиката и обществото като цяло.
Вие не просто приехте поредното изменение, уважаеми дами и господа – 15-о, 16-о или 17-о…
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Това процедура ли е?
ИВАН ИСКРОВ: Аз искам да ви благодаря, господин Кацаров. Не поредното 15-о или 16-о изменение…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Двадесет и седмото.
ИВАН ИСКРОВ: Двадесет и седмото изменение, казва господин Корнезов, от 1990 г. насам. Ние приехме съществено изменение, което допринася за подобряване на климата в нашата страна. Ние приехме едни искания на професионалната общност, които няколко парламента и няколко правителства не намериха сили да приемат, а именно равно третиране на длъжниците, независимо от формата на собственост – държавна, частна, общинска и друга, с изключенията, за които ставаше въпрос. Ние приехме ускоряване на изпълнителното производство. Ние приехме защита на кредиторите.
Бих могъл да кажа, че с днешното гласуване ние сложихме край на диктатурата на длъжника. Оттук нататък не се съмнявам, след като излязоха и такива определения за функционираща пазарна икономика, че и финансовият сектор, и субектите, които имат нужда от тези живителни средства, ще се развиват все по-добре и по-добре.
Използвам случая, уважаеми господин председател, да благодаря на всички колеги от Тридесет и деветото Народно събрание, да благодаря на всички трудолюбиви “мушици “, които работиха по законопроекта – на юристите от търговските банки, на СУ “Климент Охридски” – преподаватели, на службите на съда и особено службите по съдебното производство. Разбира се, да благодаря и на госпожа Анелия Мингова, която взе предвид тези предложения и ги канеше редовно на техните заседания.
Благодаря още веднъж! (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, от място): Каква процедура беше това?! Това си е чиста пропаганда!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията. Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Маноела Георгиева, на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Саев, господин Асен Личев – експерт в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Росица Петрова – експерт в Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Има предложение за допускане в залата.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на посочените дами и господа.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете в залата дамите и господата.
Господин Чакъров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите
№ 202-01-29, внесен от Министерския съвет на
28 май 2002 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха госпожа Маноела Георгиева – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представители на Национален браншов синдикат “Водоснабдител” – КНСБ, Съюза на работодателите от система “ВиК”, Федерация “СИВ” – “Подкрепа”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Маноела Георгиева, която изложи мотивите за неговото разработване и приемане.
Законът за водите, приет през 1999 г., е първият, който си поставя за задача опазването на водите и тяхното интегрирано управление и решава редица въпроси, които дотогава са били предмет на подзаконови нормативни актове. Въпреки своите достойнства обаче, двегодишният период на неговото прилагане показва, че са налице затруднения, които пречат за изпълнението на тази задача. Затова се налагат множество изменения и допълнения, които се предлагат с настоящия законопроект.
Целта, която се преследва, е осигуряване на вода за населението и икономиката на страната при наличие на минимално допустим отток в реките за съхранение на водните екосистеми. Законопроектът разглежда водите като общонационален и неделим природен ресурс, обявявайки го за публична държавна собственост и прави ясно разграничение между водите като ресурс и водностопанските дейности и услуги. По този начин се предотвратява възможността за смесване на функции по управление на водите с функции по осъществяване на държавната политика във връзка с дейностите по изграждане и експлоатация на водностопанските системи и съоръжения.
Ясно е определена собствеността на водоснабдителните и канализационните системи. По този начин се гарантира единното управление на водите на територията на страната, осигуряващо по-висока степен на тяхното опазване.
Законопроектът предвижда възможността за предоставяне на концесии на водностопански системи и съоръжения, както и на язовири в процес на строителство, с което се създават условия за външни инвестиции.
Предвижда се създаването на национален регулаторен орган, който да одобрява цената и общите условия за предоставяне на услугите за водоснабдяване и канализация и да контролира тяхното качество при осигуряване на баланс между интересите на потребителите и ВиК-операторите. Освен това на потребителите се дава възможност да преговарят по общите условия с ВиК-операторите. Регламентирани са ясно и точно случаите, в които може да се въведат ограничителни режими за водоснабдяване. Така се постига една добра защита на интересите на потребителите.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите се предвижда още:
- прецизиране на процедурата за издаване на разрешителни за ползване на водите и водните обекти и ясно определяне на случаите, в които се отказва тяхното издаване;
- ясно определяне на категориите на повърхностните и подземните води;
- определяне на специфичните правила при предоставяне на особено право на ползване на минералните води и създаване на възможност за изменение на решението и договора за предоставяне на концесия за минерални води извън случаите, предвидени в Закона за концесиите;
- активно включване на областните администрации в контролната дейност по Закона за водите;
- премахване на противоречия и синхронизиране на Закона за водите с други закони като Закона за подземните богатства във връзка с добива на инертни материали от речни русла и подземни водни обекти, Закона за общинската собственост и Закона за рибарството и аквакултурите по отношение дублирането на някои административни процедури, Закона за кадастъра и имотния регистър и др.
Дебат в комисията предизвикаха текстовете, свързани с калкулирането на загубите на вода в цената на водната услуга. Законопроектът предвижда поетапно намаляване на процента на калкулираните загуби и свеждането му до 25 процента след 2010 г. Комисията възприе идеята, че това намаляване трябва да става на етапи, тъй като в противен случай би се стигнало до фалит на ВиК-дружествата, а освен това е невъзможно да се извърши реконструкция или подмяна едновременно на цялата водопроводна мрежа. Беше изказано обаче опасение, че поради липсата в законопроекта на съответните мерки за намаляване на загубите, както и на механизъм, който да гарантира, че ВиК-дружествата ще инвестират част от печалбата си в реконструкция на водопроводната мрежа, има опасност посочените срокове да останат пожелателни и този въпрос отново да бъде подложен на дискусия след известно време. Вносителите напомниха, че законопроектът предвижда създаването със закон на регулаторен орган, който ще има грижа за разработването на необходимите механизми. Редица мерки в тази насока ще залегнат и в стратегията за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, която се разработва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Освен това част от загубите на вода, които се дължат на кражби, неинкасиране и неотчитане на вода биха могли да се преустановят с административни мерки от страна на ВиК-дружествата, които не изискват високи инвестиции. Беше обърнато внимание на необходимостта от промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които да се даде възможност разходите, които дружествата правят за подобрение на водопроводната мрежа, да не бъдат облагани с данък “Печалба”.
Беше изразено становище, че законът трябва да предвиди обявяване не само на общите условия на предоставянето на ВиК-услугите, но и на цените, както и на елементите на ценообразуването, което също би имало ефект върху намаляването на загубите на вода.
Освен това, беше обърнато внимание на някои непълни и неточни формулировки на текстове, свързани с възможността за едностранно изменение от Министерския съвет на концесионни договори за ползване на минерални води.
Комисията счита, че отбелязаните слабости на законопроекта могат да бъдат отстранени по време на второ четене.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен с 11 гласа “за”, без “против” и 4 “въздържали се”. В резултат на това и като има предвид, че предлаганите изменения и допълнения като цяло биха довели до усъвършенстване управлението на водите и тяхното опазване, Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 202-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 май 2002 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Комисията по икономическата политика има становище по този законопроект. Обаче не виждам господин Валери Димитров в залата.
Кой ще представи становището на тази комисия? Заповядайте, господин Узун, да направите това.
ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-01-29 от 28 май 2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за водите,
внесен от Министерския съвет

На своите редовни заседания, проведени на 25 септември и 2 октомври 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба на водите и синхронизирането й с други закони, приети след влизане в сила на Закона за водите. Законът е насочен към създаване на единно управление на водите, като се конкретизира компетентният орган. С него ясно се определя собствеността на водите, водоснабдителните и канализационните системи и се създават предпоставки за осигуряване на външни инвестиции чрез предоставяне на концесии за водностопански системи и съоръжения. Законът определя начина на опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на населените места; дефинира целите за общо водоползване; урежда механизъм за учредяване на концесии при съсобственост върху водоснабдителни и канализационни системи; регламентира случаите на ограничаване водоснабдяването на населението; защитава потребителите; ясно урежда собствеността на земите, попадащи в обхвата на санитарно-охранителните зони; усъвършенства разрешителните режими. Отстранява се възможността за дублиране на дейности при предоставяне на административни услуги и се подобрява контролната дейност.
При обсъждането на законопроекта бяха поставени въпросите за обхвата на публичната държавна и общинска собственост върху водопреносните мрежи, концесионния режим върху водопреносни мрежи, които са собственост на повече от една община, и възможността за учредяване на концесии от общински органи върху обекти, които са публична държавна собственост.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Последното становище е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Господин Ремзи Осман не е в залата, но това становище може да бъде представено от господин Кирчев.
Заповядайте, господин Кирчев, имате 3 минути, в които можете да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:

“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за водите № 202-01-29, внесен от
Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 2 октомври 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Маноела Георгиева – заместник-министър на околната среда и водите.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за водите цели осигуряване на вода за населението и икономиката на страната при осигуряване на минимално допустимия отток в реките за съхраняване на водните екосистеми; създаване на единно управление на водите; ясно и точно дефиниране собствеността върху водоснабдителните и канализационните системи; създаване на прецизна правна уредба, отчитаща спецификата при предоставяне на услугите, свързани с водоснабдяване и канализация, както и отстраняване на редица недостатъци в закона, проявили се в периода на прилагането му. С проекта се предлага подробна уредба на реда и условията за предоставяне правото на водоползване, както и за ползване на водите и водните обекти. Водите и водните обекти се дефинират като публична държавна собственост, изхождайки от тяхното единство и неделимост като природен ресурс. Прави се крачка напред в регламентиране на собствеността върху водоснабдителните и канализационните системи в зависимост от територията, която обслужват. Прецизно се регламентират функциите на компетентните органи, свързани с управлението на водите, като се предвижда и създаването на регулаторен орган, който следва да одобрява цената и общите условия за предоставяне на услугата “водоснабдяване и канализация”.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България изразиха становище, че с проекта се предлага механично трансформиране на собственост върху обекти, които са били обявени за общинска собственост и за които общините са вложили значителни средства. Сдружението счита, че редица предлагани изменения в Закона за водите имат характер на принудително отчуждаване на общинска собственост в полза на държавата, което ще се извърши в противоречие с разпоредбите на чл. 17 от Конституцията на Република България.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект съдържа редица удачни решения, свързани със собствеността и ползването на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения. Същевременно членовете на комисията изразиха становище, че много от разпоредбите на законопроекта, визиращи трансформацията на собствеността върху водите и водните обекти, както и правомощията по управлението на водностопанските системи и съоръжения следва да бъдат прецизирани с оглед постигане на разумен баланс между интересите на държавата и общините.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство със 7 гласа “за”, 0 гласа “против” и 5 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 202-01-29 да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Уважаеми дами и господа, в 11,03 ч. обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожо Мингова, моля да докладвате отложените два параграфа от Гражданско-процесуалния кодекс - § 54 и § 64.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! След съгласуване в почивката на отложените текстове, по § 54 господин Корнезов прие текстът да бъде гласуван така, както е предложен от комисията. Това се налага, след като съгласувахме промяната изобщо по продажбата на движимите вещи, при което наистина не остават хипотези, в които да е възможно обжалването или оспорването по исков ред, а целта изобщо e да си остане стабилизацията на резултата от изпълнителното производство.
Така че аз предлагам § 54 в редакцията, която прочетох преди почивката, да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате § 54 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 64 също след консултации уточнихме редакционно текста на ал. 3 и аз си позволявам да прочета само тази част от параграфа, тъй като корекцията е в нея.
"§ 64. (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдия-изпълнителят огласява взискателят да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля да гласуваме § 64 заедно с прочетената току-що редакция на ал. 3.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 9.
Параграф 64 е приет, а с това и целият закон.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, госпожо председател, и аз на свой ред искам да изразя благодарност на колегите в залата за вчерашния и днешния дебат и особено на членовете на Комисията по правни въпроси за изключителните усилия, които положиха за подготовката на текстовете за предлагането им в залата. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Чакъров има думата за процедурно предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Щерю Ножаров, експерт в Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 10, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Докладите на комисиите по законопроекта бяха прочетени.
Продължаваме с дискусия. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! През 1999 г. беше приет Законът за водите, което е един сериозен успех в регламентирането на управлението на най-важния природен ресурс, който засяга живота на всеки от нас. Той регламентира една изключително сложна материя и безусловно при практическото му приложение показа определени несъвършенства, които трябва да бъдат отстранени. В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите са направени редица рационални предложения, които решават тези проблеми.
Заедно с това има предложения, с които ние, ако сме на мястото си като законодатели, трябва да изразим категорично принципно несъгласие. И аз ще отбележа няколко от тях.
На първо място, в закона се предвижда одържавяване на общинската собственост и намаляване ролята на общините. Става дума за услуга, касаеща всеки от нас и безусловно в такива случаи ролята на общините е изключително важна. И когато има проблем от тази гледна точка, в никакъв случай той не трябва да се решава чрез одържавяване. За съжаление в последно време ние забелязваме една тенденция във всички случаи, в които има някакъв проблем, да се връщаме към схеми от миналото. Такъв пример имаме със закона за горите. Неможейки да се справим с бракониерите, ние възстановихме ролята на държавата в стопанисването на горите. Сега, когато не можем да се справим и не можем да предложим рационално решение за управление на горите, ние одържавяваме общинската собственост. И аз знам, че тук ще ми бъде възразено, като се прочете текст, предвиден в § 12, който обаче не дава обяснение на въпроса, нито отхвърля моята констатация. И ако наистина НДСВ е дясна партия, за което непрекъснато се чуват декларации в публичното пространство, то трябва да следва дясна политика, а да не си мисли, че това, което казва, ако не е подкрепено с действия, съответства на действителността. И това е едно от доказателствата, че се опитваме в управлението на водите да приложим чисто леви популярни методи, за да решим съществуващия проблем.
Вторият въпрос, който поражда възражения, това е създаването на регулаторен орган някога в неизвестното бъдеще. Просто обща постановка без задължения, без определен срок.


Няма никакви текстове, които дефинират поне най-общо функциите на този регулаторен орган, няма присъствие на органите на гражданското общество. В последно време има категоричен отказ да признаваме присъствието на структурите на гражданското общество при вземане на важни решения за обществото. Този регулаторен орган, който ще се създава със закон неизвестно кога, ще решава най-важния проблем – за цените на водата, проблем, към който знаете, че обществото има изключително голяма чувствителност.
Третият проблем, който поражда сериозни възражения, това е текстът, с който се предвижда едностранно разваляне на концесионни договори за предоставяне концесии за минерални води при общата формулировка, при доказана необходимост от изменение на водното количество и свързаните с това изменения на минималното концесионно възнаграждение. Кога, пред кого, по какъв начин доказана необходимост – изобщо не е ясно. Това е една абсурдна постановка и аз мисля, че всеки юрист би възразил срещу нея.
Още един сериозен недостатък, който следваше да бъде решен с този закон – това е концесионирането на минералните води и специално минералните води с национално значение. Това е ресурс, който ние не можем да си позволим повече да оставяме без ефективно използване, ресурс, който, ако се използва по предназначение, създава много работни места. За съжаление темповете, с които се концесионира минералната вода с национално значение, са изключително бавни и за решаването на този въпрос трябваше да бъдат предприети мерки. Нещо повече, не само че не са предприети мерки, а се създава една процедура, с която се налага една строга опека и над общините при предоставяне на концесии на минерални източници, които имат общинско значение.
Следващият текст, който поражда изключително сериозни възражения, това е текстът, предвиждащ подчертано бавни темпове за намаляване на загубите на вода. Вие всички знаете, че в момента ние плащаме не само потребената вода, ние плащаме и водата, която се губи във водопреносната мрежа. А тя средно за страната е около 59 процента. За някои райони, в които водата е изключително скъпа, този процент е много по-висок.
Какво се предвижда? До 2004 г. ние да продължаваме да плащаме тези загуби, ако те са над 50 процента. Фирмите, които се занимават с тази дейност, ще се движат с един много бавен и щадящ темп. Предвиждаме едва през 2010 г. този процент да се сведе до 30 процента. Тоест и през 2010 г. ние ще заплащаме 30 процента от загубите. А няма никаква гаранция, че тези срокове ще бъдат спазени, защото в закона няма механизми, които да стимулират дружествата, извършващи тази услуга, да предприемат мерки за намаляването на водите. Вие знаете, че съвсем неотдавна приехме текста, с който коригирахме сроковете, които предвиждаха определени наказания за фирмите, които не предприемат действия в това отношение. Така че този пожелателен текст, необвързан с механизми, които да стимулират, а в същото време да пораждат сериозна отговорност за фирмите, които не предприемат действия за икономисване на този изключително важен ресурс за нашата страна, е просто един недопустим пропуск на закона.
В закона няма и никакви мерки, с които да се гарантира, че таксите, които се събират за вода ресурс и които се комулират в бъдещото предприятие за управление на средствата в областта на околната среда, ще бъдат използвани по предназначение, тоест ще бъдат използвани за водоснабдяване и за подобряване на пречистването на водите. Такива средства и в момента има, и в момента те се насочват в неизвестни направления, тъй като те се комулират в бюджета и се използват за всичко друго, но не и по предназначение. Ние не можем да си позволяваме повече това и аз се надявам, че вие сте осъзнали колко важен е този проблем. Проблемът за водата е изключително важен за България, той е важен за света. Още веднъж подчертавам, неслучайно международните организации приеха, че водата ще бъде проблем в следващите десетилетия за планетата. За нас той е проблем и сега. Деветте области, в които системно съществува режим за водата, и в момента не получават никаква подкрепа за решаване на проблема. Инвестиционната програма, която беше разработена за решаване на проблемите на тези области, за съжаление е блокирана и нищо от това, което се комулира като средства от таксите, не се насочва към общините.
Тези сериозни пропуски ме карат да кажа, че законът в този вид за съжаление не може да бъде подкрепен. Заедно с това казвам, че има и редица положителни решения, просто той трябва да има още един много сериозен прочит от специалистите, още веднъж сериозно да поработят върху текстовете, за да може този изключително важен закон, подчертавам още веднъж, засягащ управлението на изключително важен ресурс, да отговаря на потребностите на момента. Още повече, ние имаме проверката на практиката и знаем какво трябва да бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Една кратка реплика искам да направя. Вероятно госпожа Манева е много добър специалист в своята област, не искам да взимам отношение по тези въпроси. Правя реплика във връзка с нейното твърдение, че много пъти НДСВ е заявявало, че е дясна партия, в много декларации и др. Аз искам да кажа, че няма такива декларации, госпожо Манева. НДСВ ясно заяви, че припознава Европейската народна партия и основните демократични принципи, залегнали в Атинската декларация за общочовешките ценности, за демокрация и пазарна икономика. Иначе, ако трябва да използваме българските нарицателни за ляво и дясно, те са много размити, тъй като, както видяхте, в Минерални бани миналата седмица спечелихме изборите съкрушително заедно с ДПС срещу вас и БСП. Вие се съюзихте и се оказа, че ляво и дясно не работи в някои случаи. Но ако трябва все пак да кажем, ние сме дясно центристка партия. Ще ви моля друг път да не твърдите неща, които ние никога не сме твърдели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, народният представител има право да изказва мнение, за което няма нужда да дава обяснение.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Господин Искров, ако бяхте дясно центристка партия, вие нямаше да прилагате методите, които непрекъснато лансирате в различни закони. Възражението Ви всъщност няма никаква стойност, защото Вие потвърдихте това, което аз казах. Дясно центристка не е много по-различна от дясна партия. Вие обаче предлагате леви решения. Вие не само имате комунисти във вашето правителство, а вие непрекъснато с вашите закони предлагате леви решения. Ако вие наистина искате да водите страната ни към Европа и да правите наистина една действаща пазарна икономика, съвсем по друг начин ще подхождате във вашите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите урежда по един по-добър начин редица въпроси, свързани с интегралното управление на водите в страната на басейнов принцип, осигуряване на достатъчно по количество и качество вода за населението и икономиката на страната, за опазването на водите и, разбира се, въпроси, свързани с тяхното рационално използване.
В този смисъл по отношение на собствеността, която беше засегната тук и от уважаемата госпожа Манева, бих могъл да кажа, че по отношение на собствеността на водите и водните обекти с предложените изменения на закона се запазва публичният характер на тази собственост, но предвид на оценката и управлението на водите, в това число и на минералните води като общонационален, важен, но и неделим ресурс, тези води са определени като публична държавна собственост, при което държавата поема основно оценката на техните ресурси, тоест, гарантираните водни количества за определено време при определено качество. По този начин общините в никакъв случай не са ощетени, а те просто са подпомагани от държавата при осъществяване на правата им по предоставяне на концесии и, разбира се, реализиране на съответните приходи.
Малко по-неясен е като че ли въпросът със собствеността върху водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения, тъй като съгласно сега действащия закон, чл. 19, т. 4 "публична общинска собственост са водостопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества" и т.н.
При тази дефиниция на практика по-голямата част от водоснабдителните и канализационни системи остават включени в капитала на В и К-дружествата, без да е ясно дефинирана собствеността на всяка една община, особено при смесена държавна и общинска собственост – примерно 49 на сто общинска и 51 на сто държавна собственост.
С предложеното сега изменение на закона водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения, разположени на територията на общината, се определят като публична общинска собственост, тоест, тук няма никакво одържавяване на собствеността. Смятам, че това е правилно. По този начин се създават необходимите предпоставки за осигуряване на външни инвестиции, които знаем са много необходими за обновяване на водопреносната мрежа и съоръжения.
За мен също така няма никакви съмнения по отношение на това дали трябва да има един регулаторен орган. Очевидно е, че на етапа, на който се намираме, държавен регулаторен орган е необходим. Друг е въпросът, че създаването му чрез закон не бива много да се бави. Тук госпожа Манева е права.
По отношение на дадената в § 69, чл. 102а възможност на министъра на околната среда и водите за едностранно изменение или прекратяване при доказана необходимост на концесионен договор за ползване на минерална вода също мисля, че това е обосновано. Очевидно е какво означава "доказана необходимост", специалистите са наясно, например намаляване на водното количество, намаляване на дебита, който може да се черпи.
Аз бих предложил между двете четения да се допълни малко текстът, да се прецизира, защото такова прекратяване би могло да има доказана необходимост и при някакво влошаване на качеството на водата, вследствие, да кажем, на мобилизиране на определен примес, което не е било възможно да бъде предвидено в момента, в който е сключен концесионният договор.
В ал. 3 е дадена възможност дори да се увеличи черпеният дебит, когато има свободен ресурс.
По отношение на загубите тук бих казал, че 2010 г. изглежда далеч, но има някои схващания на експертите, че даже 2020 г. е може би някакъв още по-реалистичен срок, независимо че на нас би ни се искало този срок да бъде още следващата година, както е по досега действащия закон. Очевидно 2010 г., след 1 януари 2010 г., ако се постигнат загуби, непревишаващи 25 на сто, това ще бъде едно приближаване до световната практика. За това се изискват наистина големи инвестиции. Смятам, че законопроектът и залегналите постановки дават възможност в много по-голяма степен от досегашните постановки за извършване на такива инвестиции.
В този смисъл смятам, че ние можем спокойно да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите на първо четене, като приемем, че някои текстове трябва да бъдат подобрени между първо и второ четене. Аз самият смятам, предвид на това, което и колегите от гилдията споменават, че е необходимо, а именно въпросите, свързани с хелиомиорацията или с подготовката на оператори за пречиствателни съоръжения, и не на последно място с още няколко постановки от Рамковата директива на Европейския съюз за водите и особено дъщерната Рамкова директива за подземните води. Мисля, че тук има още известни резерви с оглед ние към 2015 г. да се поздравим с едно доказано добро качество на водите в България.
В заключение бих искал да призова всички колеги да подкрепим на първо четене законопроекта. Между първо и второ четене ние в комисията още веднъж внимателно ще разгледаме всички рационални предложения, които са постъпили. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Великов, минералните води, изброени в приложението към закона, са изключителна държавна собственост и в момента. В закона само се подобряват някои моменти по стопанисването на санитарно-охранителните зони и процедурите по отдаване на концесия и аз споменах един изключително погрешен подход в това отношение. Така че по отношение на публичната държавна собственост на минералните води няма нищо ново.
Що се отнася до конфликта между публична държавна собственост и публична общинска собственост и предвиденото одържавяване, четете двата текста и ще видите, че има сериозни противоречия между двата текста. Фактически проблемът се урежда, или остава такъв, какъвто е, само за общините София и Пазарджик. Така че какви са били намеренията можем само да гадаем. Това, което се предлага обаче като текст, е абсолютно недопустимо от тази гледна точка.
По отношение на темповете, с които се предлага да се намалят загубите на води за България, може би са много ускорени, но аз ще кажа, че в Берлин например в момента загубите са между 7 и максимум 10 на сто сега, а ние – 2010 г. За Германия проблемът за водите не е такъв, какъвто е за България. Трябва да осъзнаем, че това е сериозен приоритет и да направим така, че този проблем да се решава и когато декларираме нещо, да го обвържем с механизми, а тези механизми за съжаление липсват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева! Разбирам правотата в думите Ви по отношение на загубите. Но в Берлин се работи примерно от сто години по тези въпроси, равномерно се подменя водопреносната мрежа, крановете и т.н., което в България не е правено. Но независимо от това съм съгласен, че в една по-дълга перспектива ние трябва да търсим 10 процента или по-ниски загуби.
От друга страна, надявам се, че днес ще приемем на първо четене този законопроект, важен е неговият дух. Смятам, че тази постановка е ясна, дори от не съвсем прецизните в някои отношения текстове, но ще се подобри това, че когато тези водопреносни мрежи са в рамките на една община, те стават публична общинска собственост. Когато има някакъв тръбопровод, който минава през няколко общини, за да няма някакви спорове, той ще бъде публична държавна собственост. Смятам, че това е абсолютно приемливо и Вие едва ли бихте възразили. Но аз предлагам по-детайлното разглеждане да го оставим за комисията, където смятам, че винаги сме постигали консенсус по тези важни за страната въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по закона в онази му част, в която той касае собствеността върху водоземните съоръжения, пречиствателните съоръжения, довеждащите водопроводи и съоръженията на водоснабдителните системи, а именно предвиденото превръщане в публична държавна, респективно публична общинска собственост. Ако правилно съм разбрал идеите на Министерството на местното самоуправление, в момента се готви стратегия за управление на водоползването. В рамките на тази стратегия, поне онази част, с която аз съм се запознал, се предвижда привличането на сериозни инвеститори в тази дейност. Превръщането на тези водоземни съоръжения, фактически цялата инфраструктура по водоснабдяване и канализация, в публична държавна и общинска собственост предполага, че начинът на привличане на частните инвеститори в тази сфера ще бъде на основата на отдаване на концесия. Това означава интерес за съответния инвеститор при получаване на концесия за съответната инфраструктура.
Тук идва моят въпрос: това не ми се връзва с предложения § 122, в който се заявява, че общите загуби на вода на водоснабдителните дружества не се калкулират в цената на водната услуга. Тогава как ще взема на концесия нещо, което по закон ще ми възпроизвежда загуби? По какъв начин аз, концесионер на едно водно съоръжение, на водна инфраструктура, няма да калкулирам загубите на вода в мрежата, за която безспорно плащам съответните такси на държавата, и ще получавам по-малко пари за продадената вода, отколкото са моите разходи за тази продажба? Не ми става ясно как това ще успеете да го свържете с вашата идеология за управление на водите оттук нататък. Ако отговорът на този въпрос ви е ясен, моля да го обясните на Народното събрание, защото така или иначе се поставя под въпрос въобще действието на тази стратегия и то в рамките на едни срокове, които бяха казани от колегите, но за да не отегчавам народните представители, няма да ги повтарям. Става дума за 30 на сто до 1 януари 2010 г. Особено за онези, които са с големи загуби, ние казваме, че ще имат право да калкулират в цената на водата, когато са над 50 на сто. Тук стимулът е обърнат обратно. Колкото повече загуби имам, толкова повече и по-дълго време ще мога да ги калкулирам в загубата. А когато има много загуби, с които не мога да се справя чрез инвестиции, тогава вие ме ограничавате, че до 40 на сто ще мога да ги калкулирам до 2007 г., а 30 на сто до 1 януари 2010 г. Ако това е вашата идея, то нормалният, икономическият подход е вие да кажете каква част от тези загуби мога да калкулирам в цената си. Това е стимулът -–казвате: “Може да калкулирате в цената си до 20 на сто от загубите”.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е въпрос на редакция.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз също си мисля, че е въпрос на редакция, но се оказва, че не е така и има проблем. Ако искаме да създадем стимули за тези инвеститори, то ние трябва да кажем: допускаме калкулираме в цената до 20 на сто, всички останали загуби си остават за ваша сметка или за сметка на потребителя в зависимост от това, дали ще можете да мобилизирате финансов ресурс да се справите със загубите.
Искам да обърна внимание на факта, че, според мен, един от признаците, по които се превръщат частната държавна и частната общинска собственост в публична е много несъстоятелен, а именно да имат единна система на управление на територията на повече от една община. Това не е никакъв признак на собствеността! Системата за управление на една собственост не е признак на самата собственост. Беше казано от моите колеги, че инфраструктурата за водоснабдяване практически ще се превърне в публична общинска собственост само в Пазарджик и София. Навсякъде в страната тя ще се превърне в публична държавна собственост. Връзката с § 122 означава, че тези дружества ще бъдат държавни, между другото те нямат нужда от концесия, ще ползват тази инфраструктура като държавни, ще трупат публична загуба. Този голям проблем не е развързан в тези предложения, които са направени в законопроекта. Смятам, че признакът по който едно съоръжение, инфраструктура, се превръща в общинска или държавна собственост, трябва да бъде на много по-ниско ниво, а именно да остане само изискването да образуват единна технологична система. Това вече е някакъв признак на собствеността. Ако собствеността е в единна технологична система – да, тогава да остане публична общинска или държавна собственост в зависимост от това, дали е на територията на една или повече общини. Ще направя като предложение между първо и второ четене да отпадне системата за управление като характеристика, като признак на собствеността.
Имам още една забележка. Похвално е желанието част от концесионите такси в значимия размер 90 на сто за онези минерални извори, които не са публична държавна собственост, сега да остават в разпореждане на общините. Но не виждам как ще се случи така, че публична държавна собственост ще се дава на концесия, като се прилага редът на Закона за общинската собственост. Това наистина ще създаде проблем и ви предлагам още сега да кажете, че сте съгласни тези средства, които имате предвид, а именно концесионното възнаграждение в рамките на 90 на сто, да останат за общината, но за реда за даване на концесия да се прилага съответния Закон за публичната държавна собственост. Няма как концесията върху публичната държавна собственост да се дава и да се прилага чрез реда на Закона за общинската собственост! Това просто е недопустимо и според мен даже е противоконституционно.
В края на своето изказване искам да кажа, че ако няма връзка на тези промени в Закона за водите със стратегията, която е подготвена от Министерството на регионалното развитие, то тогава ще се сблъскаме с голям проблем с прилагането на тази стратегия, духа на която аз лично одобрявам. Но ми се струва, че ще влезе в противоречие с тези промени в закона. Така че ако трябва да изберете какъв ще бъде приоритетът - дали да уредите собствеността по начина, по който вие сте казали и отношението на държавата по повод на тази собственост, или реализиране на стратегията, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изготвило, то тогава един от двата документа трябва да бъде променен. Аз лично считам, че националната стратегия за управление на водите е по-силният документ. Той създава стимули за инвестиции в тази област, докато този закон ще влезе в противоречие с тези точки, които казах, със стратегията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики на господин Николов? Няма такива. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ с вносители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков; законопроект на Росица Тоткова и група народни представители и законопроект на Министерския съвет.
Най-напред давам думата за процедура на д-р Хасан Адемов.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Христова и директорът на дирекция от Министерство на труда и социалната политика госпожа Мария Томова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли против? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите в залата.
Д-р Адемов, имате думата да докладвате становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за социалното подпомагане, № 202-01-67
от 15.10.2002 г., внесен от Министерския съвет, и
законопроект за изменение на Закона за социално
подпомагане, № 254-01-89 от 11.10.2002 г., внесен
от Росица Тоткова и група народни представители

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 17 октомври 2002 г., бяха разгледани и обсъдени законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
На заседанието на комисията присъстваха госпожа Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, и др.
Госпожа Лидия Шулева запозна присъстващите с философията на промените в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Бе подчертано, че един от основните принципи на новата социална стратегия на правителството е принципът на диференцирания подход. С предлаганите промени се създава възможност социалното подпомагане да бъде диференцирано към различни групи хора, като за тях се въвеждат различни форми за социално подпомагане. Едната от тях е традиционната форма на паричното подпомагане. Този вид подпомагане ще бъде насочен главно към хората в неравностойно социално положение, хора с увреждания и пенсионери, които са в затруднено материално положение, и хора, които са временно или постоянно нетрудоспособни.
Въвежда се нова форма на социално подпомагане – социална помощ за осигуряване на заетост. Този вид подпомагане е насочен към хората в трудоспособна възраст. На тях по този начин ще се даде възможност да получат социално подпомагане за осигуряване на заетост или достъп до субсидирана заетост. В програмите за осигуряване на заетост е предвидено правото на заетост да не е задължително за хора, които имат увреждания, а така също и за майките с деца до 3-годишна възраст. Тази законова възможност, която предвижда диференцираният подход, ще позволи да се увеличи значително гарантираният минимален доход за различните уязвими групи от порядъка на 50-60 до 100 процента. За майките с деца до 3-годишна възраст се предвижда увеличаване на гарантирания минимален доход с 50 процента.
Ще се намали броят на хората, неправомерно получаващи социални помощи, които в същото време упражняват различни видове дейност на черния пазар на труда. Прекратяването на тази практика е задължително при наличието на финансово осигурена законова възможност да се осигури социално подпомагане под формата на заетост.
Социалното подпомагане става изцяло държавна функция. Докато до 2001 г. общините са плащали 50 процента от помощите, държавата – останалите 50 процента, през 2002 г. това съотношение е променено съответно на 75 на сто към 25 на сто, а от 2003 г. се предлага държавата да поеме изцяло плащането на социалните помощи.
Сериозна промяна и напредък е финансирането на цялата издръжка на социалните домове по разработени стандарти. Разграничени са функциите на финансиращия орган – държавата, от изпълняващия орган – общините. Те ще управляват социалните домове или ще предоставят това на неправителствени организации. Това е едно от най-големите достойнства на този закон, тъй като той за първи път дава законова рамка за участие на неправителствения сектор в управлението и предоставянето на социалните услуги.
Предвижда се финансовата децентрализация в социалната сфера да бъде 100-процентово реализирана от 2003 г., след приемането на този закон и Закона за държавния бюджет за тази година. Бе подчертано, че за постигането на тази цел са необходими и структурни промени, свързани с организацията и управлението на процесите в социалното подпомагане. Проведените преговори както с отделните представители на кметствата и общините, така и с Националното сдружение на общините са довели до разбиране на необходимостта от привеждане на Закона за социално подпомагане в съответствие със Закона за държавната администрация.
Националната служба по социално подпомагане се преструктурира в Агенция за социално подпомагане с ясно разписани функции и отговорности. В рамките на финансовата децентрализация общините остават отговорни и развиват социални дейности в областта на домашния социален патронаж, предлагане на услуги в дневни центрове и др. За целта ще продължат да функционират на общинско ниво дирекции по социално подпомагане. Със законопроекта ще се осигури и ще се обезпечи финансово изпълнението на държавните функции по социалното подпомагане, както и предвиденото през 2004 г. изплащане на семейните помощи от Агенцията по социално подпомагане.
Внесеният от Министерския съвет законопроект е резултат на осъществения социален диалог, като в процеса на подготовка са участвали и представители на почти всички заинтересовани страни, включително и постоянен представител на сдружението на общините. Съвместно с Националното сдружение на общините са били разработени проектите за стандартите на издръжка в социалните домове. Законопроектът като цяло е бил единодушно подкрепен и от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Госпожа Росица Тоткова представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 254-01-89. Тя изрази становището на вносителите относно необходимостта от усъвършенстване на законовата уредба по социалното подпомагане, с което да се насърчи участието на подпомаганите лица към тяхната социална реинтеграция; да се развие социалното предприемачество; обществеността активно да участва в управлението и контрола на социалното подпомагане на всички нива; неправителствените организации да имат активна функция и да се включат в дейностите по социално подпомагане, като им се предоставят законови възможности, отговорности и задължения за това и др.
Беше обърнато внимание, че в представения законопроект изключително е важно превръщането на обектите на социалното подпомагане – хората, които по една или друга причина са достигнали до потребността от това държавата да им оказва такова социално подпомагане, в субекти на социалното подпомагане, в участници в социалната реинтеграция. Бе подчертано, че тази практика е утвърдена, от нея ползват опит и членове на Европейския съюз от държави, които се смятат за еталон в реализирането на социалните дейности. Като очакван резултат от такава мярка бе подчертано трайното решаване на проблемите на социалната реинтеграция.
От изключителна важност в законопроекта е създаването на възможности за включване на неправителствените организации при предоставянето на социалните услуги.
Като трети момент в законопроекта бе посочено засилването на обществения диалог в социалната сфера за намиране на най-добрите решения както на национално, така и на местно равнище. Създаването на съвет на гражданите ще даде ново качество и възможности на лица, които получават социална услуга, чрез този институт да могат да изразяват своята позиция, да правят своите предложения и по този начин да се осъществи и този диалог, който всъщност е на най-ниското равнище – там, където са потребителите на услугата.

Народният представител Валери Цеков постави въпроси относно законопроекта, внесен от Росица Тоткова, по същността на превръщане на обектите на социално подпомагане в негови субекти, относно съвместимостта на двата законопроекта – на Министерския съвет и този законопроект, по ефективността на предложеното разпределение на финансирането на социалните дейности между държавата и общините в съотношение 75 на сто към 25 на сто и др. Бе дискутиран въпросът по осъществяване на координацията между планираните в общината разходи за социално подпомагане и бюджетните средства, по дефиниране и постигане трайно решаване на проблемите на социалната политика и др.
Народният представител Димитър Димитров подчерта, че внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане красноречиво подчертават важността на проблематиката, както и тревожността на увеличаване броя на гражданите, засегнати от социалното подпомагане. Беше изказано становище за подкрепа философията и идеята на законопроекта на Министерския съвет, както и част от идеите в другия законопроект. В законопроекта на Министерския съвет от особена важност бяха изтъкнати поставянето и решаването на два основни проблема – включването на лицата, които са социално подпомагани, в общественополезен труд, както и идеята за изясняване на структурите и на ресурсите, на начина за управление на целия процес на социалното подпомагане.
След проведените дебати и приключване на проведените разисквания бе проведено гласуване. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
1. С резултати “за” – 14 гласа, “против” – няма, “въздържал се” – 1 глас предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане № 202-01-67 от 15 октомври 2002 г., внесен от Министерския съвет.
2. С резултати “за” – 4 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 11 гласа предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Припомням, че на 68-то заседание на Народното събрание от 1 февруари 2002 г. законопроектът, внесен от госпожа Емилия Масларова и народните представители Димитър Димитров и Кръстьо Петков, е внесен за разглеждане в пленарната зала. Госпожа Масларова е направила представяне на законопроекта от името на вносителите.
Сега преминаваме към представяне на проектите от вносителите.
Госпожа Тоткова, заповядайте да представите законопроекта.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Имам удоволствието и най-вече отговорността да ви представя философията на предложените от нас промени в Закона за социалното подпомагане, които ние внесохме на 11 октомври тази година по утвърдения ред в Народното събрание.
Законът за социалното подпомагане работи вече 5 години в нашата страна. Нормите, записани в него, имаха възможност чрез хората, които прилагат този закон, и чрез гражданите , които са обекти на социалното подпомагане, да направим оценка за това какво се е променило в нашата страна и на какво най-вече ни е научил опитът през тези 5 години, какво можем да подобрим, какво ново можем да внесем като ново качество, за да организираме по-добре този процес, така че помощите, които се предоставят от името на държавата на лицата, които имат такива потребности, да достигат до тях по начин, който не засяга тяхното човешко достойнство и във времето, в което те имат нужда от тях.
Практиката по прилагане на Закона за социалното подпомагане досега показва необходимост според нас от усъвършенстване на уредбата в социалното подпомагане и в предоставянето на социални услуги в няколко направления.
Според мен най-важното е това, че трябва да се намери начин да се насърчава участието на подпомаганите лица в процеса на тяхната социална реинтеграция. Защото това участие, мотивацията за преодоляване на изолацията, в която са изпаднали подпомаганите лица, е нещо изключително важно. Според мен това е необходимото условие за преодоляване на социалната изолация и за реинтегрирането на тези хора. Достатъчното условие е това, с което разполага като ресурс държавата, и механизмите, които тя би предложила за решаването на тези въпроси.
Освен това смятам, че вече имаме достатъчно натрупан опит и капацитет, за да помислим за следващата крачка при предлагането на социални услуги, а именно – развитието на социалното предприемачество, разбира се, при спазването на много строг ред и критерии за допускането на различни организации с нестопанска цел, които да участват в този процес, за да може да гарантираме на хората – потребители на тези услуги, високо качество и зачитане на човешкото достойнство. Защото неслучайно две от основните критики в доклада на Европейската комисия, свързана със социалната сфера, са именно условията в социалните домове и най-вече там, където се осъществяват грижи за хора, които имат умствени и други такива увреждания.
Смятам, че това, което ние сме предложили с промените в Закона за социалното подпомагане, в много голяма степен отговаря на тези потребности на днешното време именно в социалната сфера и най-вече на това, да включим хората в социалната интеграция. Това е решено с една от нормите, предложени в закона – в чл. 2, защото смятам, че създаването именно на такава възможност в закона е това нещо, което ще подтикне и социалните органи, а и самите хора за активно участие и за изпълнение на ангажиментите, които те поемат в едно такова двустранно приемане на пътя, начина, механизма, по който може да се преодолее социалната изолация.
Реинтеграцията на хората не е просто един процес на излизане на улицата да се метат листа или да се преместват камъни от едно място на друго. Реинтеграцията е процес, който изисква много повече усилия от всички, от хората, които потребяват тези услуги, но и от хората, които им ги предлагат, защото ние трябва да търсим трайно решаване на проблемите на бедността чрез включването на хората в социалния живот, а най-вече чрез включване за осъществяване на най-различни видове дейности, не само общественополезни дейности.
Според нас предлаганите механизми за водене на диалог при предоставяне на социалните услуги и социалното подпомагане гарантират широко участие на подпомаганите лица и лицата – потребители на социални услуги. Това е процес, който ние всички, сигурна съм в това, желаем да бъде реализиран. Защото тогава, когато създадем механизми да чуем хората, за които всички се грижим, в това число и с предлаганите промени в закона, ще можем да добием реална представа постигнали ли сме целите или не сме. И още по-конкретно, за различните действия, които се предприемат в управлението на тези социални услуги.
Смятам, уважаеми дами и господа, както беше посочено впрочем и в доклада на председателя на Комисията по труда и социалната политика, че много от идеите, представени в нашия законопроект, се подкрепят. Истинската подкрепа обаче, уважаеми колеги, не се изразява само в това да запишем в становището, че ние подкрепяме тези идеи. Истинската подкрепа е подкрепата тук, в пленарната зала, от народните представители.
И аз се обръщам към вас с молба вие да обърнете внимание на всички тези мотиви, които изложих пред вас. Да обърнете внимание най-вече на това, че нашата обща цел е да вземем най-добрите решения. Затова се обръщам към вас с молба, обръщайки внимание на тези мотиви, да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожа Тоткова.
Кой желае да вземе думата от името на вносителите?
Има думата заместник-министър Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане на Министерския съвет.
Преди всичко бих искала да кажа, че с предвидените промени в Закона за социално подпомагане се предвижда съществена промяна на социалната политика на държавата в областта на социалното подпомагане и социалните услуги и се въвеждат нови принципи, които вече са залегнали в европейския социален модел, а именно диференциран подход при оценката на потребностите на всеки човек и неговото семейство, активна социална политика, а не социална политика, която се бори само с последиците от затрудненията и от обществено-икономическите реформи, които са възникнали. Също така разширяване на финансовата децентрализация, разширяване на децентрализацията на управлението на държавата и съгласуваност на действието и интегрираност на политиките.
Може да се каже, че класическият принцип за социална помощ от държавата, който е залегнал в почти всички европейски закони за социално подпомагане, които познаваме, а именно държавата подпомага тези, които са загубили способността сами да се справят или с помощта на своите близки, се запазва. Оттук нататък обаче се въвежда строго диференциран подход за оценка на потребностите на другите хора. Издига се в ранг на социална подкрепа подкрепата за намиране на работа на хората, които са трудоспособни и за които се приема, че не са загубили способността сами да се справят, които отговарят на критериите за социално подпомагане и които обаче нямат работа. Защото анализите, които се направиха по повод на промените в Закона за социалното подпомагане, социалните оценки, които бяха възложени, показаха, че оттук нататък държавната политика е длъжна да се справи с един много сериозен проблем, а именно реинтеграция на тези хора, които са най-много засегнати от реформите в последните 12 години, реинтеграция отново към обществото, към обществения живот и най-вече към труда.
Като казваме диференциран подход, имаме предвид това, че тези хора получават социални помощи години наред. Този начин на живот е демотивирал хората за участие, довел е до тяхната социална изолация, загубили са трудовите си навици, мотивацията си за участие в труда, загубили са квалификацията, която са имали, и стават все по-непривлекателни на пазара на труда. Така че те имат нужда от подкрепата на държавата, за да могат към тях да проявят интерес работодателите.
Предвижда се за тези хора по програми, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, да се осигурява заетост в много широк аспект. И нещо повече, тези програми вече са апробирани в 11 пилотни общини и обхватът се разширява. Целта е не да бъде временна заетост и временни програми, каквито сме свикнали да наблюдаваме в последните години в нашата страна и за които ефектът е нееднозначен, а това е социална помощ, утвърдена в закон, и тези програми ще имат перманентен характер. Смята се, че тези хора, които ще бъдат включени в обществения труд, ще могат да възвърнат своята квалификация, своето самочувствие, своите трудови навици и да развият своя трудов потенциал така, че да могат да бъдат привлекателни на нормалния пазар на труда.
Също така изследванията и анализите показаха някои цифри, които бих предложила на вашето внимание. На основата на анализ на 135 хил. безработни, които получават социална помощ, 105 хил. от тях се оказаха с основно и по-ниско образование, а 30 процента от тях се оказаха неграмотни. И това са хора почти на средна възраст и малко над средната възраст, с много загубени шансове на пазара на труда. Така че освен настаняване на работа основно на общественополезни дейности чрез общините, чрез държавни предприятия, чрез други стопански субекти, които се включват в такива дейности, чрез неправителствени организации, които предлагат социални услуги, на тези хора ще бъде предложено обучение, ограмотяване, преквалификация, за да имат те по-устойчиви качества на пазара на труда.
Също така оттук нататък при нашия диференциран подход се дава приоритет на държавната социална помощ към тези, които наистина са най-уязвими групи, за които наистина можем да приемем, че не могат сами да се справят, ако не получат тази помощ. Те в общи линии са три групи – самотно живеещите възрастни хора, самотните родители, хората с увреждания. Държавата освобождава ресур, за да може да се насочи с финансовата си помощ и със своите фактически действия чрез предлагане на социални услуги и чрез търсене на други форми за активиране на хората наистина само към най-уязвимите групи, които не могат сами да се справят.
В промените на закона са взети предвид заключенията на Икономическия и Социалния съвет на Организацията на обединените нации, България е страна-членка на организацията, за интегриране на социално-икономическата политика, а не само този традиционен начин на мислене, според който социалната политика е последица от икономическата политика. Ние искаме да покажем, че социалната политика може да повлияе върху икономиката именно с тази програма – да се осигуряват ресурси на безработните за развитие на трудовия потенциал, на работната сила, за да могат да се включат активно и в икономиката на страната.
Изключително важен момент в закона е това, че той е съобразен с програмата за разширяване на финансовата децентрализация, която е приета от Министерския съвет на основата на споразумението между Министерския съвет и Националното сдружение на общините. При разширяването на тази финансова децентрализация и децентрализацията на управлението се уточняват функциите на държавата и общините в областта на социалната помощ и социалните услуги, а именно държавата поема твърди и ясни финансови ангажименти за определени неща, които са: гарантиран минимален доход, плащания за хората с увреждания, целеви помощи за отопление, семейни помощи за деца. Тези плащания тя поема в 100 процента. А също така държавата признава за държавна дейност социалните услуги. Това обаче не означава, че както досега, тя директно ще извършва тези дейности.
Заведенията за социални услуги, алтернативните заведения за социални услуги след влизането на закона в сила ще минат на подчинение и на управление на кметовете и на неправителствените организации, а ще бъдат финансирани по минимални стандарти за издръжка, определени от самата държава. По този начин държавата ще се оттегли от прякото управление, което видяхме, че около 50 години не е довело до никакви добри резултати в прякото управление на социалните услуги. Какво се получава в момента? В момента общините издържат заведенията, те са структури на общинските служби за социално подпомагане. Тези общински служби за социално подпомагане се управляват фактически от Министерство на труда и социалната политика, защото то назначава директорите на тези служби и в крайна сметка резултатите не са добри.
Същевременно, с тази финансова децентрализация ще може да се направи една минимална държавна администрация, която да се издържа от държавата. Общините обаче ще имат право всичко, което те пожелаят по Закона за местно самоуправление, да направят в областта на социалното подпомагане.
Бих искала да кажа, че законът наистина е в съответствие с европейския социален модел и създава повече ред в областта на обществените отношения по социално подпомагане и социални услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Най-добра атестация за състоянието в страната е фактът, че все повече обхватът на този закон се разширява и все повече е важно реализирането и коректното изпълнение на един закон за социалното подпомагане.
Законът за социалното подпомагане беше приет от Тридесет и осмото Народно събрание и още тогава бяха ясни редица противоречия, особено с местните органи за самоуправление. Част от тези противоречия бяха изнесени в тогавашната дискусия. За съжаление, те не бяха приети и днес ние отново се връщаме към този закон. Неговото прилагане досега показа достатъчно ясно необходимостта от внасяне на промени, с които да се разшири възможността за по-широко гражданско участие в управлението на системата и провеждането на социалното подпомагане, както и да се утвърди ролята на местните органи на власт в осъществяването на тази социална политика. Именно поради тези обстоятелства и водени от желанието за усъвършенстване на дейността, заедно с колегите Емилия Масларова и Кръстьо Петков, предлагаме настоящите изменения и допълнения в действащия Закон за социалното подпомагане.
Както каза в началото уважаваният акад. Сендов, нашият законопроект беше внесен през септември миналата година. В началото на сесията, в Деня на опозицията той беше предложен тук, в залата, на вниманието на всички народни представители, започна неговото разглеждане, но не се стигна до гласуване. Затова аз сега съвсем накратко ще припомня някои от основните моменти в нашия законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
По предложението, което правим за изменение в чл. 4: мотивът е за разширяване на гражданското участие на основните потенциални и реални клиенти на системата, както и на професионално съсловните и образователните организации, които следва да защитават професионализма. Предложението ни се основава на факта, че от управлението и контрола на системата, дори в един общественоконсултативен орган, какъвто е досегашният Съвет за социално подпомагане, са изключени от представителство организации, представляващи над 40 на сто от населението на сраната. Част от тези идеи фигурират и в законопроекта на Министерския съвет.
По отношение на измененията в чл. 6: мотивите за това предложение са свързани със Закона за местното самоуправление и местната администрация и практиката в социалната работа в страната. Общинските служби, които извършват дейност на територията и за населението на общините и чието финансиране е от общинските бюджети, не следва да са на пряко подчинение на Министерството на труда и социалната политика, респективно на Националната служба за социално подпомагане.
По предложението, което правим за изменението на чл. 8: при наличие на изнесени служби на държавната и изпълнителната власт в областите, възможно и редно е те да поемат ръководството и издръжката на социални заведения с междуобщински характер. Това обикновено са заведения за деца и пълнолетни лица с тежки физически увреждания. Приемът за тях е райониран по области и доколкото не обслужват жители само на общината, на чиято територия са, се смята, че тяхната издръжка излишно тежи на общинския бюджет. В много случаи, особено в по-малките общини, ръководството на тези заведения е затруднено поради недостатъчна компетентност на службите за социално подпомагане.
По измененията, които предлагаме в чл. 9: това е един от съществените проблеми в действащия сега закон – взаимоотношенията с местните органи на самоуправление. Аз се радвам, че в законопроекта, предложен от Министерския съвет, също се търси решение на този проблем и излизане от хаоса, в който системите за социално подпомагане работеха в последните години. По настоящия статут на службите, от една страна, са създадени условия за дезангажираност на местната власт от социалната дейност, а от друга – за корупция, злоупотреби и обслужване на партийни интереси. Всички ние бяхме свидетели през тези години на смесено ресурсно обезпечаване от страна на държавния бюджет и общините, а от друга страна – на администриране само от страна на държавата и често пъти – прехвърляне на отговорност от страна на държавни структури към местни органи на самоуправление за недостатъчно финансиране, и обратно – прехвърляне на отговорности от страна на местни органи за самоуправление към държавни структури за лошо администриране и недобра кадрова политика в тази сфера. Крайно време е, както казах, този съществен проблем да бъде решен. Надявам се, че нашето предложение също ще бъде разглеждано в тази сфера, още повече, че това е в пряк унисон с вижданията и предложенията, които се дават от работната група по финансовата децентрализация на органите за местно самоуправление.
По предложенията ни за изменение на текста на чл. 20: в една от проверките си Сметната палата отбелязва, че наредба с критерии за професионални и личностни качества в системата на социалното подпомагане няма. Тези критерии обаче – такава е практиката в европейските страни и у нас за медицинските работници – се разработват и отстояват от съответните професионално-съсловни организации. Те защитават интересите на гражданите за добро обслужване, както и интересите на социалните работници за право на труд и висок имидж на професията и не допускат случайни лица с неприемливо образование. Аз смятам, че един от недостатъците в предложения законопроект на Министерския съвет е в тази част, където се предлага въобще отпадането на този проблем от сега действащия закон за изискване на такива качества на работещите в системата.
По отношение на измененията, които предлагаме в чл. 22: те засягат фонд "Социално подпомагане", който би следвало да бъде буферен фонд, с който се уреждат нови дейности – непланирани в държавния бюджет за съответната година, и след успешното им доказване, тези дейности, независимо от кого се извършват, следва да бъдат официално регламентирани чрез заповед за откриване и включване в ежегодно субсидиране от националната, областни или общински служби. Подобни идеи – не съвсем такива, но подобни идеи, както казах, има и в законопроекта на Министерския съвет.
По отношение на предложенията ни по т. 7 и 8, дадените изменения и допълнения са за коректност на текста, за доизясняване на понятия и привеждане към утвърдена теория на социалната работа, както и за аргументиране на мястото на заведенията за социални услуги в този закон.
Само две думи по останалите законопроекти. Аз смятам, че две от идеите, засягащи цялостната философия в сферата на социалното подпомагане, достатъчно задълбочено разработени в проекта на Министерския съвет, категорично трябва да бъдат подкрепени. Това е идеята за полагане на общественополезен труд от страна на хората, които са в състояние, разбира се, да полагат такъв труд и същевременно имат нужда от социално подпомагане - идея, която е категорично подкрепена от една голяма част от гражданите в страната.
Втората идея е за решаване на един много сериозен конфликт, както казах и преди, по отношенията с местните структури за самоуправление: уреждане на взаимоотношенията, уреждане на финансиране, администриране и структури на управление. Това е съществено изменение в досега действащата практика и според мен е в правилна посока.
От тази гледна точка аз се притеснявам, че предложението за влизане на закона в сила от 1 януари 2003 г. е твърде прибързано. Разбира се, този закон има пряко отношение към държавния бюджет и взимоотношенията с общинските бюджети, но трябва да е пределно ясно, че ние сме в края на годината, а за цялостното въвеждане в практиката на този закон се изисква създаването на нови структури, създаването на особени взаимоотношения – фактически една цяла нова система за управление. Затова ми се струва, че ще е твърде прибързано и рисковано, ако законопроектът влезе в сила от 1 януари 2003 г. Надявам се, че в дискусиите за второ четене ще намерим един оптимален срок и достатъчно задълбочен подход, за да не гарантираме някакви сериозни проблеми в системата – система, която е достатъчно чувствителна за един голям брой от хората в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, спомням си миналата есен, когато разглеждахме законите, внесени от Министерството на труда и социалната политика и по-специално Закона за насърчаване на заетостта, как колегите от Министерството на труда и социалната политика и колегите от мнозинството ни убеждаваха, че в България е дошло времето да мислим за насърчаване на заетостта, да заложим в закона механизми, чрез които да създаваме среда, в това число и подпомагаща среда за работодателите, за да могат те да предпочитат при подбора на хората, които биха могли да извършват една или друга дейност в тяхното предприятие, такива, които са изпаднали в рискови групи. Това беше чудесно.
Но ние заличихме като функция закрилата от безработица. И ето сега, една година след това ние се връщаме всъщност към закрила срещу безработица. Защото, уважаеми колеги, което и вие си представяхте, което и аз исках през тази година, не се получи. Защото през тази година безработните са с един процент повече, отколкото са били миналата година. Защото през тази година безработните, които са над една година, са 335 000, а безработните над 2 години са 217 000 в България. Те са с 20 процента повече, отколкото са били миналата година. Защото голямата част от тези хора и то по-голямата част от тях – две трети от тях, че дори и повече – 70 процента от тях са хора, които са с основно и по-ниско образование. Независимо от това, че преобладаващата част от работните места, които се заявяват чрез бюрата по труда, са точно за такива хора, които имат ниска квалификация, това е всъщност най-рисковата част от българското население.
И сега, уважаеми колеги, вие се опитвате всъщност да узаконите това, което се прави цяла година от Министерството на труда и социалната политика, а именно да се работи по програмите за временна заетост. Защото тези програми всъщност представляват основната функция на службите по заетостта. Защото хората, които се включват в програмите за субсидирана заетост, и то в общественополезен труд, в това число опазване на реколтата, опазване на горите от пожари, зимно и лятно почистване и т.н., това са огромната част от хората, които са включени в тези мерки за ограничаване на безработицата.
Въпреки всичко аз си мисля, че мястото на закрилата срещу безработицата не е в Закона за социалното подпомагане. Но дори и да приемем, че това и тук можем да го направим, най-важното е, уважаеми колеги, когато ние виждаме безспорните факти, да търсим и правилните отговори. Защото безспорен е фактът, че 130-140 000 души в България са на социално подпомагане. Безспорен е фактът, че една част от тези хора отговарят документално на условията, които изисква Законът за социалното подпомагане. Безспорен е и фактът, че една част от тези хора са включени дори в сивата икономика. Това е безспорно. Аз не вярвам някой да застане тук и от тази трибуна да каже, че 135 000 български граждани са престъпници. Ако някой си позволи да го каже, това означава, че той не се е срещал с такива хора в нашата страна. Преобладаващата част обаче от тези 135 000 български граждани са хора, които спазват закона, хора, които се опитват да преживеят прехода, хора, за които преходът не е свършил. За някои преходът е свършил, както беше обявено от трибуната, но има много хора, за които преходът не е свършил. Тези хора са останали в това положение, в което са били преди пет, шест, дори десет години. И ние се опитваме да намерим начин как тези хора да ги включим в социалния живот. Защото моят опит показва, че когато изтече една година и човек не е започнал работа по някакъв начин, та дори то и в сивата икономика, той се превръща в още по-труден за интеграция човек. Той се затваря в себе си, прекъсва социалните контакти, информацията, която достига до него, е още по-оскъдна. Колкото повече време минава, това състояние започва да се превръща дори в неговата представа за живота. Затова битката с това явление е изключително важна. И когато има толкова безспорни факти, макар че има и такива, които нарушават правилата, и когато отдадем внимание на най-важния факт, а това е именно, че хората, които са продължително безработни, трябва да бъдат включени в такива мерки, ние трябва да намерим отговор на въпроса как това може да стане.
Аз приветствам това, че правителството се опитва да интегрира хората чрез включването им в общественополезен труд, но ние трябва да си отговорим на един въпрос и аз моля да намерим отговори на тези въпроси ако не днес, то по време на заседанието на комисията или по време на второто четене, но тези въпроси трябва да получат отговор. Защото осигуряването на програма за 100 000 човека в България не може да бъде осигурена с 200 млн. лв. Защото програмата не е само работна заплата и социално осигуряване. Защото програмата е осигуряване на труд, а трудът изисква някакви разходи. Защото аз ви казах и при представянето на нашия законопроект – не е достатъчно да накараме тези хора да метат листа, защото това може да стане само през есента. Не е достатъчно тези хора да ги накараме да почистват снега, защото този сняг вали само през зимата. Значи има много въпроси, които нямат отговор в това, което ни е предложено от Министерския съвет.
Добре, трябва да намерим смислен труд. Моля да се обърне внимание на това. Хората трябва да виждат смисъл в труда, който полагат. За тях е много добре сутрин като се събудят, да кажат: “Аз отивам на работа” – нещо, което не са го мислили 5 години. Сигурна съм, че те ще стават с огромна позитивна нагласа за това, че този ден ще мине. Защото тези хора, уважаеми колеги, ще отидат, ще се срещнат с други хора, ще разговарят с тях, ако щете – цял ден могат да си споделят своите проблеми, но те ще могат да излязат извън тази семейна среда, в която са затворени толкова време. Важното е през този ден, през тези 8 часа ние да предложим на хората смислен труд. Искам да обърнем внимание на това, защото според мен преместването на камъните в понеделник от единия тротоар на другия и във вторник – обратно, от десния тротоар на левия, няма да доведе до социална реинтеграция, а по-скоро ще увреди повече хората и най-вече тяхното отношение към труда, тяхното място в живота.
Може би пресилвам, но според мен въпросът не е в степенуването на проблема, а е в това, че такъв проблем съществува. Аз съм си извадила всички области, в които Министерството на труда и социалната политика е записало или поне е представило пред българските медии, че тези хора могат да бъдат използвани.
Защо поставям този въпрос с такава острота? Защото тези 100 000 души в България няма да бъдат разпределени равномерно в 262 общини. Защото тези 100 000 човека няма да бъдат разположени равномерно дори в населените места на една община. Ще има места, където концентрацията на тези хора ще бъде много голяма. Представете си примерно Лом, представете си Североизточна България, където безработицата е в най-големи размери. Представете си общини като Гърмен или Белица – общини, които познавам прекрасно. Какво можем да предложим на тези хора? Това, че примерно в София има работа, не е въпрос, който ще устройва хората в Търговище и които са безработни.

Затова си мисля, че въпросът заслужава изключително сериозно внимание.
И още едно нещо ме безпокои точно от тази гледна точка, а именно, че общините, където има най-много безработни, най-много социално слаби, ще трябва да имат и най-голям ресурс, за да могат да посрещнат осигуряването на работа на всичките тези хора и осигуряване на всичките им права по Кодекса на труда.
Затова, уважаеми колеги, много, много ми се иска, когато говорим за това, да получа убеждението и уверението, че са осигурени всички ресурси, освен ресурсите, които са за работната заплата, за минималната работна заплата и за осигуряването на хората по времето, по което те са били на работа.
Другият въпрос, който си поставям и на който ми се иска да намеря положителен отговор, е: такава програма, в която е записано, че лицата, отговарящи на условията на социалното подпомагане, се включват в програми за заетост, решава ли трайно проблемите на хората?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такива амбиции.
РОСИЦА ТОТКОВА: Напротив! Тук беше казано, че тези проблеми се решават, защото това е една перманентна програма; включени веднъж тези хора, те никога няма да отидат в системата за социално подпомагане за социални помощи, а ще си работят.
Уважаеми колеги, аз знам, че тези хора – още отсега ви го казвам – такива хора, които са включени в програмата, ще работят най-малко 9 месеца. И знам защо. Тези, които работят в социалната сфера, също ще отговорят на въпроса защо ще работят 9 месеца. Може да работят и 12 месеца, но не по-малко от 9 месеца. Просто защото, за да бъдат регистрирани като безработни лица за получаване на обезщетение за безработица, изискуемият трудов стаж е 9 месеца.
В това няма лошо. Но независимо от това, след като тези хора излязат от програмата, ще са преодолели ли те бариерите за интегриране в обществото; ще са добили ли квалификация, която ще им даде шанса да се интегрират в обществото; ще сме направили ли това, което искаме, или отново излизайки, те си остават в социалната мрежа?
Ето, затова аз си мисля, че е много важно и ви моля да възприемете такава идея, ако щете и пилотно дори: когато търсим тези механизми за социалната реинтеграция, нека да направим участника в тази социална реинтеграция активната страна, заедно със специалисти. Аз знам най-добре колко трудно е това, но заедно със специалисти да може да се намери верният път, по който този човек може да достигне до онова положение, в което да каже: ох, олекна ми, аз вече излязох от системата на социалната мрежа в България. Нека да дадем тази възможност, защото в противен случай ние казваме на хората, това аз не го разбирам като диференциран подход: 100 000 души има тук, 100 000 души ще работите едно и също и вие отивате на работа, няма значение, че след 9 месеца вие се връщате тук по същия начин.
И още един въпрос. Аз ще го поставя още днес, защото ние след известно време ще гледаме Закона за бюджета на Република България. Миналата година поставих въпроса за намаляване на вноската във фонд “Безработица”, която в настоящия момент е 4 процента. Миналата година вие дружно всички ме убеждавахте, че трябва да бъде 4 процента, че трябва да запазим стабилността на фонда, че трябва да гарантираме плащанията на хората от този фонд и т.н., и т.н.
Аз мисля, че данните за тази година може би ще ви опровергаят. Но все пак годината не е изтекла, нека да не предричаме, защото дяволът си няма работа. Но представяте ли си след тази една година 100 000 човека да отидат към фонд “Безработица”?! Сега, в момента средномесечно горе-долу 100-110 000 човека получават обезщетение. Значи, ние ще включим още 100 000. Освен тези 100 000, които си ги има и които вероятно догодина няма да са по-малко, ще включим още 100 000. И тогава какво ще правите? Защото на 110 лв. работна заплата 4 процента са 4,40 лв. месечно вноска. Това е солидарността, аз я приемам. Но когато след една година всичките тези хора, внасяли по 4,40 лв. месечно за тях от работодателя и от себе си, след една година, когато отидат във фонда, те няма да получават 4,40 лв., а ще получават 77 лв. – минимумът, който е определен в закона, минимумът, който се предполага, че ще им гарантира някакво съществуване.
Аз приемам солидарността в системата, приемам, че трябва да има такава солидарност и при определяне на вноската като относителен дял, и при определяне на минимални и максимални размери. Но за тази опасност, уважаеми колеги, ние трябва да си даваме сметка още отсега. Аз не знам дали някой си е задавал този въпрос, но ако ние ще направим вноската по-голяма – аз мисля, че това досега нито е казано, напротив, вие говорите непрекъснато за намаление, ще ги видим какви са – да не се окажат тези намаления, за които сега говорите, увеличения както миналата година?
Затова, уважаеми колеги, това е много важно, според мен. Защото ние трябва да предвиждаме не как ще изкараме деня, не как ще изкараме годината, а какво залагаме и за следващия период. Защото в следващия период, ако не ние, то някои други ще трябва да носят отговорност за хората и да дават отговори на техните въпроси. Затова аз си позволявам да поставя още днес тези въпроси, защото струва ми се, че колкото по-рано поставяме въпросите, колкото по-рано получаваме отговори не само ние, а и всички български граждани, толкова по-спокойни ще бъдем, когато вземаме решения и когато ние, народните представители, гласуваме в пленарната зала.
И накрая искам да кажа, че има някои неща в законопроекта, които са конкретни, но които мен ме притесняват изключително много.
В Закона за социалното подпомагане е въведена норма, макар че има подготвен закон, че когато се предоставят тези услуги по социално подпомагане или социални услуги, не се допуска дискриминация. И това е основен принцип. Има внесен от мнозинството в Народното събрание Закон за предотвратяване на дискриминацията. Да, има внесен такъв закон, а в същото време, уважаеми колеги, с две норми в този закон се извършва, как да се изразя, защото дискриминацията може да бъде една, но груба дискриминация. В самия закон е записано, че не се допуска дискриминация по семейно положение. Нали така? Обаче в същото време има един текст, който казва, че лицата, които са трудоспособни и т.н. и трябва да бъдат включени в тази програма, отказали участие в програмите за заетост, както и техните семейства, се лишават от месечни помощи за срок от една година. Кой ви дава право да лишавате семейството? Кой ви дава право да лишавате останалите членове от семейството, защото единият член от семейството е отказал да се включи в програмата за интеграция или в програмата за временна заетост? Още отсега мога да ви кажа, че това просто ще доведе до много сериозен проблем.
Аз ще ви попитам: кой е субектът на социалното подпомагане? Субектът на социалното подпомагане е този, който подава молбата. Както е написано след това в § 13, лице, което недобросъвестно е получило пари, защото е попълнило неверни данни, се лишава цялото му семейство. Това е ли дискриминация или не е дискриминация?
Уважаеми колеги, в чл. 13, ал. 1 е записано, че молбата се подава от лицето. Вярно е, че в критериите се изисква оценка на много фактори, в това число и семейното положение. Но ние не можем заради това, че един член от семейството е нарушил закона, да лишим останалата част. Може би трябва да има някакви механизми за санкция на този член от семейството, но ние не можем да санкционираме цялото семейство.
Затова аз апелирам, уважаеми колеги, нека когато пишем нормите, нека когато гласуваме, нека когато изразяваме отношение, да се ръководим от едно основно правило, което го има в нашия закон и което остана в този закон, а това е именно, че социалното подпомагане се извършва по начин, който да запазва човешкото достойнство на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, господин Гроздев.
СТИЛИЯН ГРОЗДЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение преди всичко и най-вече по законопроекта, внесен от Министерския съвет. Независимо от доста силния песимизъм, изразен от госпожа Тоткова, аз искам и ще си позволя да поздравя Министерството на труда и социалната политика, разбира се, и министър Шулева за този изключително силен и радикален според мен в много отношения законопроект. Разбира се, истинското значение на законопроекта трябва да се оценява в контекста на новата стратегия на правителството в социалната политика, но и сам по себе си той е достатъчно впечатляващ.
Кои са според мен безспорните достойнства на обсъждания днес законопроект? На първо място, това е смяната на философията за социалното подпомагане на основата на диференциран подход към субектите; въвеждането на нов ред в социалните отношения в посока на по-голяма социална справедливост; установяване на точен адресат и по-целенасочена социална помощ в зависимост от конкретните характеристики на субектите; разширяване на достъпа до системата на социалното подпомагане и създаване на механизми за използване на помощта по предназначение; насочване на помощите за хората с увреждания към създаване на условия за интегрирането им в обществото и тяхната независимост.
Нов изключително важен приоритет в предлагания законопроект е развитието на социалното подпомагане в посока от социална помощ към заетост. По същество това е едно отношение към хората в трудоспособна възраст, озовали се в положението на трайно безработни. Принципната постановка в това отношение е да бъде направен преход от философията на помощ към философията на помощ за самопомощ. Така хората в трудоспособна възраст от пасивен обект на социална помощ ще станат активен субект на пазара на труда, ще запазят своите трудови навици и пригодност, както и възможностите си за социална реализация. Ще се трансформират и разходите на държавния бюджет – от пари, отпускани за социални помощи, към разходи за реална заплата, социална сигурност и участие. Тук може би е мястото да спомена, че активната политика към хората в трудоспособна възраст според данните на едно социологическо проучване напоследък среща 90 на сто одобрение от страна на българското население.
Изключително важно предимство на предлагания законопроект е очертаната в него възможност за приоритет на развитие на социалните услуги, насочени към преодоляване на социалната реализация, изолация и съобразени с европейската практика. Много важно значение в това отношение ще има насочването на социалните услуги към най-уязвимите групи – самотни хора, хора с увреждания, деца в риск, представители на етнически общности и преди всичко на ромската общност, преход от институционални грижи към услуги, които оставят човека в неговата общност и семейна среда, и в тази връзка намаляване броя на хората в институциите и на самите институции, както и създаването на алтернативни социални услуги – дневни, ресурсни, консултативни центрове, наблюдавани училища, микродомове, домашни и социални услуги.
Важно предимство на законопроекта е усъвършенстването на структурата на управление и финансиране на системата. Ясно са очертани отговорностите на държавата и общините в изграждането и управлението на заведенията за социални услуги. Важен момент е привличането на неправителствените организации при изпълнение на функциите на държавата за преодоляване на социалната изолация чрез осигуряване на достъпни социални услуги. Познаването на спецификата на отделните общности – бит, култура, религия, трудови и социални умения, здравословно състояние и др., отрежда на неправителствения сектор мястото на равностоен партньор при разработването и осъществяването на социалната защита и гарантиране достигането й до всеки конкретен адресат.
Разбира се, както всяка човешка дейност, или по-скоро като всеки продукт на човешката дейност и този законопроект се нуждае от прецизиране и уточняване с оглед на неговото усъвършенстване. Ето и някои бележки, които бих искал да споделя в тази посока.
Считам, че би било добре всички необходими допълнителни уточнения – ред, регламенти, критерии, стандарти и др. да бъдат уредени единствено в правилника за приложение на закона, а не в различни наредби, което ще улесни бъдещата работа в тази насока. Освен правилник за приложение на закона следва да се помисли и за приемане от Министерския съвет на устройствен правилник за Агенцията за социално подпомагане. Не е предвидено, но може да се обмисли и приемането от Министерския съвет на устройствен правилник за дейността и управлението на Фонд “Социално подпомагане”. Това не е предвидено в проекта, но предложението е свързано с очакваното увеличение на лицата, финансирани от този фонд, както и разширяващата му се функция. Ако не се приема предложението за устройствен правилник, редът за управление на фонда трябва да се регламентира в правилника за приложение на закона. Необходимо е правилникът да регламентира ред, условия и критерии за предоставяне на услуги от различни лица, ред и критерии за кандидатстване за средства от републиканския или общинските бюджети, а също така от фонд “Социално подпомагане”. Необходими са и критерии, по които общините ще предоставят управлението на специализираните институции и ще класират най-добрите доставчици.
Като изразявам още веднъж личното си удовлетворение от представения законопроект, призовавам всички народни представители да го подкрепят на първо четене. Аз лично ще направят това с дълбокото убеждение, че с този законопроект се прави една доста мащабна крачка в насока на усъвършенстване на социалната сфера в посока на европейската интеграция на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Гроздев.
Има думата д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес на нашето внимание са поставени за обсъждане и гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Самият факт, че от различни парламентарни групи има внесени проекти, означава, че интересът към тази материя не е такъв, какъвто е интересът към законопроекта в залата. Но в крайна сметка Законът за социално подпомагане …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Адемов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но единият законопроект е оттеглен – законопроектът на Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ние се уточнихме за тази процедура в началото при разглеждането на законопроектите. Така че проектите, които сега обсъждаме, са три.
Законът за социално подпомагане е приет през 1998 г. Практиката по неговото приложение показва необходимостта от усъвършенстване на някои от уредбите и съгласуване със законодателството, което е прието след това. Самият факт – пак повтарям, - че няколко парламентарни групи са внесли такъв законопроект, показва още веднъж, че има нужда от усъвършенстване на законовата уредба.
Искам накратко да се спра на философията на законопроекта, предложена от Министерския съвет.
На първо място, предложените изменения и допълнения са насочени към хората, които не могат със собствени усилия или с помощта на свои близки да поддържат минималните си жизнени потребности. От тази гледна точка произтича и фактът, който променя подхода към социалното подпомагане, а именно промяната на универсалния подход, който съществуваше досега в законодателството, с диференцирания подход, което означава, че социалното подпомагане няма да бъде извършено както досега на калпак, а в зависимост от индивидуалните и конкретни потребности на отделните субекти и обекти на социалното подпомагане, разбира се.
Именно с промените в Закона за социално подпомагане се реализира принципът на диференцирания подход, тъй като с предвидените промени се създава възможност социалното подпомагане да бъде диференцирано по групи и по различни критерии.
На второ място, въвеждат се различните форми на социално подпомагане. Запазва се една от традиционните форми на социално подпомагане, а именно паричната форма, но тя ще бъде насочена главно към хората, които са в неравностойно социално положение, а именно самотните пенсионери, хората с увреждания, самотните родители. Другата форма, която по същество е нова, е свързана с т.нар. социална помощ чрез осигуряване на заетост. Това е Националната програма, която разработва Министерството на труда и социалната политика, за преминаване от социална помощ към осигуряване на заетост.
Притесненията, които изказа преди малко госпожа Росица Тоткова, според мен не са толкова основателни, защото Министерството на труда и социалната политика по време на сегашния си мандат има по-скромната задача да осигури заетост на 100 хил. безработни, и то трайни безработни, които са маргинализирани на пазара на труда, за разлика от Министерството на труда и социалната политика в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание, когато ставаше въпрос за осигуряване на заетост на 250 хил. безработни – задача, която не се изпълни в пълен размер.
Това, което е характерно за тази програма, е, че тя дава възможност за реинтеграция на пазара на труда на хора, които са били маргинализирани по различни причини, които са загубили своите трудови навици. Тази програма действително ще им даде възможност да поддържат своята кондиция, да се върнат на пазара на труда, да подобрят своето самочувствие, по един или друг начин да могат да се реализират на пазара на труда, като по този начин им се дава възможност да поддържат и своята квалификация. Защото едно е отношението на икономически активните субекти към тези, които са трайно безработни, друго е отношението на работодателите към тези, които по един или друг начин участват на пазара на труда. В крайна сметка не е толкова страшно, че 100 хил. човека от тези 137 хил., които получават социални помощи в момента, ще бъдат върнати на пазара на труда с помощта на 40 вида дейности, а не само да метат листа през есента и през зимата да ринат сняг, както преди малко каза госпожа Тоткова, защото тези 40 дейности включват в себе си и дават възможност и на икономически активните субекти да наемат такива безработни и да ги върнат на пазара на труда.
Тук много важно е да се спомене и да се отбележи, че ще се прекрати практиката да се декларират неверни данни и че са налице условия за социално подпомагане. Понеже на тези хора, които участват в тези програми, ще бъдат внасяни осигурителни вноски, те няма да могат да работят на черния пазар на труда и няма да могат да декларират неверни данни, когато кандидатстват за социални помощи. Предвидената мярка в закона - при положение, че се откаже предлаганата работа да се отнема правото на социално подпомагане за една година - и сега съществува в Закона за социално подпомагане, но тя не може да бъде реализирана, тъй като не е гарантиран финансовият ресурс, така както се предвижда в сега предложения законопроект и в законопроекта за държавния бюджет за 2003 г., където са предвидени 217 млн. лева за извършването на тази дейност.
Що се отнася до това дали тази мярка е правилна или не, дали тя създава по един или друг начин условия за дискриминиране, в пилотната програма, която се реализира през последните месеци в 11 общини в Република България, се наблюдават и някои негативни тенденции, като в някои от регионите се представят болнични листове за временна нетрудоспособност, за да могат да бъдат освободени. При положение, че в един регион се представят в рамките на един ден 200 болнични листа, това означава, че няма начин тези хора по един или друг начин да не се опитват да заобикалят законопроекта и това мисля, че е основната идея на предложения текст.
На трето място, законовата възможност за диференциран подход дава възможност да се увеличи гарантираният минимален доход за различните уязвими групи и то не символично с по 5 или 10 на сто, а с доста по-голяма сума от порядъка на 50-60 на сто, а в някои случаи до 100 на сто, като това разбира се може да стане чрез промени в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане.
На следващо място, става възможно за първи път да се приложи принципът за децентрализация на функции и отговорности в областта на социалното подпомагане. Досега общините през миналата година плащаха 50 на сто, а тази година – 25 на сто от помощите и държавата плащаше останалите. Това, което се предвижда в Закона за социално подпомагане и в бюджета за 2003 г., е плащането на социалните помощи 100 на сто да се извършва от държавата. Цялата издръжка на социалните домове ще се осъществява по изработени и утвърдени предварително стандарти за издръжка на едно лице за сметка на държавния бюджет. По този начин държавата ще бъде финансиращият орган и ще плаща издръжката в тези социални домове, а общините ще управляват изцяло тези домове, каквото беше искането през всичките тези години на Националното сдружение на общините и на местната власт като цяло.
Досега по принцип ръководителите на тези социални домове се назначаваха от ръководителя на службата за социално подпомагане, като от своя страна този ръководител на службата за социално подпомагане се назначаваше от Националната служба за социално подпомагане по предложение на кмета на общината. Финансирането се извършваше от общинските бюджети и за сметка на щата на общините и по този начин се създаваше една възможност за объркване и за неясноти по отношение на това кой плаща и кой извършва управлението. Всички тези възможности са отстранени в предложения законопроект. По този начин в този законопроект ясно се разграничават функциите на финансиращия орган от изпълняващия орган. Финансиращият орган е държавата, а управлението се извършва от общините, или един от най-добрите моменти в предложения законопроект е, че се дава възможност на общините, на общинските съвети след сключване на договор да имат възможност да включват юридически лица с нестопанска цел в управлението и в предоставянето на услугите по социалното подпомагане.
На пето място, Националната служба за социално подпомагане, структурата във вида, в който е сега на този етап, не е приведена в съответствие с приетия след приемането на Закона за социално подпомагане през 1998 г. Закон за държавната администрация. Така че сега се пристъпва към тази възможност – създава се Агенция за социално подпомагане, съответно регионални служби за социално подпомагане и общински дирекции за социално подпомагане. В рамките на финансовата децентрализация общините остават отговорни и развиват дейности в областта на социалния патронаж, предлагат се услуги в дневните центрове и други социални услуги в зависимост от мениджърските умения на общинските администрации.

Във втория законопроект, който разглеждаме сега, законопроектът внесен от народния представител Росица Тоткова и група народни представители, основният акцент се поставя върху насърчаването на участието на обектите в социалното подпомагане към тяхната социална реинтеграция чрез създаване на съвети на гражданите, тоест обектите на социалното подпомагане се превръщат в субекти. Другият акцент е развитието на социалното предприемачество и активното участие на обществото в управлението и контрола на социалното подпомагане на всички нива, както и включването на юридически лица с нестопанска цел в предоставянето на социални услуги. Предлага се запазване на участието на общините и на общинските бюджети с 25 процента при изплащането на социалните помощи, схема, която беше характерна и за тази година. На националното съвещание, което беше проведено в “Албена”, госпожа Тоткова, представителите на Съюза на демократичните сили и техните кметове не се съгласиха с варианта, който предлагате вие, и това е категоричната им позиция. Имах възможност да чуя тяхното мнение. Те бяха на мнение, че запазването на тези 25 процента на съфинансирането от общинските бюджети не ги задоволява. Те са на мнение, че предложеният от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане урежда, според тях, по по-правилен начин изплащането на социалните помощи, като държавата поема на 100 процента тази функция.
Накрая ми позволете да ви призова да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, като с предложение между първо и второ четене търсим възможности за усъвършенстване на законовата уредба в сферата на социалното подпомагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Адемов! Ако говорим за обещания, по-големи, по-неизпълними, по-абсурдни обещания от тези на управляващото мнозинство досега България не е чувала! Така че много Ви моля, не казвайте нищо повече за някого преди вас, че нещо е обещал и не си е изпълнил обещанието! Ако вие така си изпълнявате обещанията, че взимате от данъкоплатците 200 млн. лв. за да метат 100 хил. човека улиците без да дадат 1 лев продукт на обществото и смятате, че сте изпълнили обещанията, а за една година тези разходи ще бъдат двойно повече за тези хора, мисля, че ние просто не се разбираме!
Но моята реплика беше основно за това, че Министерството на труда и социалната политика е изброила следните дейности: “комунално-битово обслужване, озеленяване, опазване на природата, опазване на паметниците на културата, домашен социален патронаж, саниране на стари сгради, ремонт на училища, почистване на речни корита, залесяване и други общополезни дейности”.
Питам Ви, в с. Бабяк, което е много бедно поради редица причини, в това число и географски, кое от всичките тези може да бъде осъществено? Как ще реализираме тази програма точно там? Какви са тези икономически субекти, които ще включваме в програмата, какви дейности ще извършват? Нали няма да шият на ишлеме дрехи на някой, защото това е нарушение на закона! Не можем да даваме държавни средства на частна фирма да си прави печалба, нали така?
Затова много Ви моля, нека да сме наясно с проблемите, защото всъщност това е загриженост, а не песимизъм, както каза колегата. Изразих тревога и загриженост. Знам, че няма съвет за вече взето решение. Това го знам и въпреки всичко си позволих да кажа тези неща.
Искам да ви кажа една мъдрост: “Който мисли, че е елен, твърде късно забелязва, че не е – тогава, когато се е засилил да прескочи рова”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли друга реплика? Няма такава.
Д-р Адемов, имате думата за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Тук проблемът не е в това, кой ще каже по-остроумна поговорка или кой по какъв начин ще обещае намаляването на броя на безработните. Проблемът е по какъв начин всички заедно с усилията на всички парламентарни групи, с усилията на всички данъкоплатци ще намерим най-добрите решения за решаването на този проблем. Защото идеята на субсидираната заетост, идеята на програмите за социално подпомагане е не да реши проблемите на безработицата в България изобщо, а да поддържа безработните в една кондиция, която да им позволи да се върнат на пазара на труда. След като вие не успяхте да го направите, ние сме на ред да го опитаме, госпожо Тоткова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, продължаваме нататък. Има думата проф. Ганчев за изказване.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодарен съм на моите колеги д-р Адемов и на Стилиян Гроздев за това, че изразиха основните идеи и основните принципи на законопроекта, внесен от Министерския съвет, по който също искам да взема отношение. Но преди това ние чухме едно просторно изказване, в което много се говори, но нищо не се каза. Цялата философия, когато става дума за философия, не е да се кажат много думи, а с малко думи да се каже много.
Един закон не може да претендира, че е компендиум, че обхваща и решава всички въпроси в дадена сфера или област. Той поставя определени норми и принципи, които трябва да бъдат синхронизирани с останалите закони в тази сфера, за да може да се осъществява съответната политика. Внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане е именно такъв елемент от цялостна система. Той е елемент от тази вече внесена и започнала нова стратегия в социалната политика. Нейният главен акцент е да се премине от пасивна социална политика, която следва икономиката и не я стимулира, а още повече съдейства за нейното криминализиране и увеличаване на така наречената “сива икономика”, към активна социална политика, която ще стимулира икономиката, ще намали до предел сивата икономика. Това означава, че заемайки се с дейност в инфраструктурни проекти, не само с метене и чистене, но дори и с това, хората, които са трайно безработни, ще бъдат полезни на обществото. Тук е необходим един цялостен подход към разбирането на това, кой е продуктът, който се създава от дейността на хората. Продуктът се създава от здрави и оптимистично виждащи живота хора. Не могат да бъдат здрави и оптимистично настроени хората, когато виждат една мръсна околна среда, когато гледат една нездрава и нежизнена околна среда. Те могат да бъдат такива, само когато около тях всичко е също така стимулиращо и подкрепящо техния тонус за здраве, воля и труд. Така че дори и осъществявайки такава дейност, те косвено ще участват в този процес за създаването на оня така наречен “класически” продукт, измерен само в съответните стоки и приходи.
Една от съществените заслуги на този законопроект е, че той действително е конкретен, тоест преминава се от онази степен на общност, при която се разпределят определени помощи и субсидии за определени групи лица, без да се интересуваме те в каква степен биха могли да бъдат включени в един общественополезен труд, да се възвърне тяхното достойнство. В този смисъл този законопроект е един елемент, който внася повече социална справедливост в обществото. Мисля, че ако вървим по тази логика, ще видим, че законопроектът също допринася със своята скромна част да се усили ролята на гражданското общество, на неправителствените организации, на възможността да се извършват социални услуги от юридически лицензирани лица. Това означава, че самата мрежа на социалното подпомагане за активизирането на населението ще бъде много по-цялостна и по-плътна, а няма само да се различава по определени субекти на държавата или на съответните отдели на общините.

Мисля, че със създаването на Агенция за социално подпомагане и с децентрализирането на функциите на съответните нива, както и в неправителствения сектор, на гражданските организации, се създава възможност управлението на процеса "социално подпомагане" да бъде по-ефективно.
Искам да завърша с това, че като се стреми към усъвършенстване на тази система на социално подпомагане Министерството на труда и социалната политика се опитва много активно и, според мен, много успешно да покаже верните пътища за интегрирането ни в европейското социално пространство. Тук заедно с това имаме спазване на традиции, възобновяване на възможностите за действително справедливо заработване на доходи, както и онзи момент на санкциониране на тези, които продължават само да искат от държавата, а същевременно да не бъдат достатъчно съвестни да дават своя дял за общественото благо.
Без да подценявам останалите законопроекти, мисля, че законопроектът, внесен от Министерския съвет и конкретно от Министерството на труда и социалната политика, е документът, който трябва да бъде подкрепен от залата, а между първо и второ четене някои конкретни предложения могат да бъдат инкорпорирани, за да се усъвършенства този текст по-нататък и той действително да работи в полза на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професор Ганчев.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ганчев! Аз не можах да разбера как този законопроект на правителството за социално подпомагане ще помогне да се подобри оптимистичният ни поглед към природата и окръжаващата ни среда. Поне не можах да разбера логиката, която изложихте тук.
Изказването Ви обаче ме предизвика да кажа своето мнение за този закон и за програмата, която сте подготвили за така нареченото наемане на 100 хил. души.
Това не е решаване на проблем с безработица, това не са работни места.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой е казал, че са?!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е казарменият тип работа. В казармата навремето ни караха: днес пренесете тези камъни оттук – там, а утре ги върнете, за да не стоите без работа. Вашият подход в момента с тези 100 хил. души е същият.
И аз ви питам: откъде се взимат тези 238 млн.? Всички приказваме тук: държавата субсидира. Какво субсидира? Това са парите на данъкоплатците! Вие ги вземате от тези, които работят. Вие ги вземате от тези, които инвестират, които могат да разкрият работни места. Това е точно обратният, това е социалистическият подход за решаването на проблема с безработицата. Той няма да реши безработицата. Не само това, което каза госпожа Тоткова, че след една година ще трябва да плащат още толкова пари, когато се наредят в бюрото по труда, не затова, а защото, взимайки тези 238 млн. от данъкоплатците, …
ХАСАН АДЕМОВ: (ДПС, от място): Двеста и седемнадесет!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: …от предприемачите, от тези, които разкриват работни места, това ще доведе до вторична безработица и на следващата година ще имате 100 хил. души, наети по тази програма, а броят на безработните ще бъде същият, както преди да е била започната програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Професор Ганчев, искате ли думата за дуплика?
Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, господин Кацаров! Мисля, че е достатъчно ясно, ако човек излезе извън тесния кръг на своята професия и погледне по–широко факторите, които създават здравето на обществото и здравето на всеки отделен човек, ще види, че тук се включва също така и състоянието на околната среда. Тук се включват също така всичките ония елементи на нашата жизнена среда. И ако Вие се поинтересувате малко от архитектура, от екология, от инфраструктура и от различни други неща, ще видите, че това е точно така. Това е правено и се прави.
Другият момент. Никакво социалистическо възпроизвеждане на старите подходи към трудовата заетост! Нищо социалистическо няма тук! Тук има една активна социална политика, която ще стимулира онези фирми, онези субекти, които могат да разгърнат съответна дейност в полза на обществото, да наемат такива работници или да предоставят работни места, за да се осъществяват такива дейности.
Ако се върнете малко към историята на това, което се нарича социално пазарно стопанство, защото това е записано и в Конституцията на Република България – тази, която ние следваме днес, ще видите, че идеите на социалното пазарно стопанство се зараждат през 30-те години в Щатите - от Франклин Делано Рузвелт, и германците, такива социални проекти, при което определени банки и държавата субсидира тези дейности, за да могат те да се разгърнат и да се повлече цялата икономика. Когато вече имаме разгърнати дейности, тогава вече ще бъдат облекчени всички останали, които в това време са стагнирали. Така че безработицата няма да се увеличи, а напротив, това е стимул за намаляването й и активизиране на цялата икономика. Точно това Вие не разбрахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Думата за изказване има народният представител Панайот Ляков.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение да удължим работното време до гласуване на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на първо четене на трите законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 111, против 27, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, добрите намерения трябва да се подкрепят и аз смятам, че в предложения законопроект има добри намерения, но същевременно смятам, че когато се подкрепят, не трябва да се спестяват някои истини, които са очевидни.
Така че в духа на взаимното разбирателство и на градивната критика аз ще се помъча да кажа няколко неща, които лично мен ме смущават в законопроекта, и на които, ако не сега, рано или късно трябва да се обърне много сериозно внимание.
Мои колеги тук говориха за тази прословута програма за заетост, но не влязоха в детайли. Аз ще ви кажа каква е реакцията на кметовете и то от общини, където има голяма безработица.
Според кметовете, за да може тази програма да бъде действена и да има ефект, тя допълнително трябва да бъде финансирана от общините. Защото всички тези хора от порядъка на няколко хиляди в някои общини не могат да бъдат пуснати просто така – да извършват определени дейности. Те трябва да бъдат с подходящи работни облекла, трябва да разполагат с подходящи инструменти, трябва да се осигурят необходимите материали.
Говорим за залесяване. Ами, нали за това залесяване е необходимо да има съответните фиданки, които струват пари? Всичко това не са малко средства, които допълнително трябва да бъдат осигурени, но вече от общините, а вие знаете какво е състоянието на общинските бюджети.
Значи, ако искате тази програма реално да задейства и да има този ефект, задължително трябва в раздела за общински бюджети, в Закона за държавния бюджет през новата 2003 г. това да бъде предвидено. Добре, господин Адемов ми казва, че е предвидено, дано да е така. А да не бъдат поставяни общините да се чудят откъде да намерят пари за тези неща.
Вторият изключително важен, според мен най-важният проблем по отношение на безработицата, който не се решава в предложените промени. Ако приемем, че има над 600 хил. или малко над 600 хил. безработни в трудоспособна възраст… (Неразбираема реплика от залата.) Добре, 630-640 хил., аз не приемам, че данните са, че 60-70 на сто от тях са с основно и по-ниско образование. Моите данни, моята информация е, че те са между 50 и 55 процента. И все пак това са много хора. Те са пълни аутсайдери на пазара на труда. Не е вярно, че в бюрата по труда преобладават обявите, в които се търсят неквалифицирани хора или хора с ниска квалификация. Точно обратното е, търсят се задължително хора от средно специално образование нагоре. Никой вече не търси метачи, чистачи, хигиенисти и т.н., защото не им трябват. Трябват им квалифицирани хора, хора с няколко квалификации, които могат да заемат няколко длъжности, за да спестяват пари на работодателя. Този проблем трябва много сериозно да бъде разгледан и поставен в центъра на социалната политика по отношение на безработицата. Дали това ще бъде друга програма или в тази програма ще има отделни елементи, които по някакъв начин ще повишават квалификацията или образователния ценз, ще карат тези хора по време на тези дейности, които извършват, да придобиват други умения, но ако тези хора останат в това състояние, аз ви казвам, те никога няма да могат да се интегрират и да се върнат в нормалното си положение в обществото. Тези хора са неконкурентоспособни. Никой не приема такива хора и не участва в пазара с неконкурентоспособна работна ръка. Когато се бориш на един пазар, всеки един от елементите, който ти осигурява предимство на пазара, трябва да бъде такъв, че ти да получаваш предимство. С такива хора ти не можеш да получиш предимство. Ти получаваш минуси, те те дърпат назад, те трябва да се обучават. И това вероятно трябва да залегне задължително във вероятни бъдещи промени в Закона за социалното подпомагане.
Според мен не може да бъде решен проблемът с безработицата в поносима за обществото степен, защото той изцяло не може да бъде решен, но да бъде сведен от голям процент до някакви поносими граници, това не може да стане, ако не бъде решен въпросът с квалификацията и образованието на тези хора, които, повтарям, са пълни аутсайдери на пазара на труда.
Накрая искам да завърша с един много важен раздел, който доста подробно е засегнат и развит в законопроекта, разделът за социалните услуги. Поначало тезата за силната централизация, която се осъществява в момента, е спорна. Тя може да се приеме или да не се приеме. Не казвам, че трябва да се отхвърли напълно. Все пак нека да видим как ще проработи тази нова схема, защото това е едно от възловите неща в законопроекта.
Но по отношение на социалните услуги текстът, който регламентира, че те ще се извършват по договаряне, е абсолютно неприемлив. Извършването на социални услуги, независимо дали общината или държавата ще търси партньори или хора, които ще извършват тези услуги, трябва да става само на конкурсен принцип. И това не трябва да бъде уреждано в правилника, а трябва да бъде уредено със законов текст, за да няма никакво бягане, за да има пълна прозрачност и за да могат неправителствените организации или юридическите лица с нестопанска цел, които работят в обществена полза и които ще се занимават и ще извършват такива услуги, да бъдат стимулирани. За да е ясно, че там няма уреждане на близки фирми и че средствата, които се отделят, ще отиват при най-подходящите организации, които ще работят действително в името на социално слабите.
Аз ще предложа такива промени за такава регламентация при извършването на социалните услуги. И ще държа задължително конкурсното начало да бъде записано в промените на закона.
С това завършвам. Искам да кажа, че би трябвало да бъдем и критични, и достатъчно съзидателни, когато разглеждаме специално социалното подпомагане. Нека всеки един от нас, когато прави своите предложения, да намери най-добрите решения, за да направим закона колкото се може по-добър, защото той наистина е насочен към най-слабата, най-онеправданата, най-нуждаещата се от помощ и подпомагане част от нашето общество. А тя заслужава подкрепата на всички политически сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата за изказване народният представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна оттам, откъдето завърши проф. Ганчев. Съвсем нормално и съвсем естествено, поне напоследък парламентарната практика свидетелства, че винаги парламентарното мнозинство, независимо какво е то, предлага да бъде приет единствено и само законопроектът, който се внася от управляващото мнозинство. Аз предварително искам да кажа, че имайки предвид материята, която разглеждаме днес, независимо от някои различия, аз ще подкрепя и трите законопроекта – и законопроекта на правителството, и законопроекта на Росица Тоткова, и нашия законопроект. Определено считам, независимо че мина определено време между законопроектите, за да се внесе законопроектът на правителството, това, че се коментират различни нюанси, в крайна сметка всички ние сме работили в една насока, която не подменя нашето отношение към тази изключително деликатна, трудна, сложна и болезнена тема за всяко едно правителство и за всеки един парламент.
Колеги, аз не бих дала нито една квалификация на нито един от изказалите се дали говори дълго и глупаво и дали не е казал нищо. Защото всеки един от нас, който застава на тази трибуна, се опитва да изрази своето безпокойство. Аз мисля, че това е професионалното безпокойство какво би могло да се случи, ако ние с вас не огледаме част от текстовете, които ни се предлагат.
От тази гледна точка, първо, искам да кажа, че това, което ни се предлага, е едно наше отдавнашно желание. Тук не става въпрос за решаване на проблемите на безработицата. Тук става въпрос за здрави, за можещи хора. Те да не се редят на опашките на “Социални грижи”, а да свършат нещо с определен труд, общественополезен труд.
Не съм съгласна, че ние по този начин ще ги накараме да имат трудови навици. Не съм съгласна и с това, че може би с това страната ни ще грейне и ще стане светла и чиста. Но това все пак е едно възмездно действие от страна на хората, които биха могли да работят, но поради ситуацията в страната не могат да полагат общественополезен труд.
Също така искам да приветствам това, че за първи път от шест години насам, и тук депутатите с повече опит знаят, че ние винаги сме искали да има някакъв стандарт, някакъв норматив за издръжка. Дали той е хубав, дали този норматив за издръжка на заведенията и т.н. е най-добрият – това е другата страна на въпроса. Но най-после ние вече знаем колко струва, да речем, един храноден в социален дом, в дом за деца, колко струва издръжката на един ученик и т.н. Това са все едни добри стъпки, аз специално, а мисля, че и моите колеги от Коалиция за България, ще подкрепим.
В същото време обаче аз искам да се присъединя към някои от изказаните опасения от госпожа Тоткова, които мисля, че са опасения от гледна точка на прецизното прилагане на закона и най-голямата ефективност от това, което ще донесе този закон.
Аз също, както и д-р Адемов ще кажа, че ние присъствахме на срещата с ръководството на Националното сдружение на общините. Чухме тяхното виждане по този законопроект. Бяха изказани различни становища. Но и тук беше поставен въпросът, че има текстове, има неща, които още не са изчистени. Това се касае не толкова до общинска, държавна собственост и т.н., а се касае до материалната база, това, с което разполагаха досега “Социални грижи”, и това разделение на една част, която сега ще се поеме с издръжка изцяло от държавата, и друга, която ще се поеме от общините.
И аз веднага ще ви дам един конкретен пример. Аз, като директор на Агенцията за чуждестранна помощ, си спомням, че сме раздали твърде много транспортни автомобили на “Социални грижи” с оглед да обслужват домашния социален патронаж. Сега обаче едната служба става държавна, другата остава общинска. Естествено, че “Социално подпомагане” ще иска да си вземе тази кола. В същото време обаче тя ще бъде нужна на общината, за да си вършат дейностите по домашния социален патронаж.
И във връзка с това ми се струва, че това, което предложи моят колега господин Димитров аз също искам да го помислим много добре, между първо и второ четене ние ще направим това предложение, да се обмисли този законопроект с оглед да се прецизират някои на пръв поглед дребни нещица, дребни камъчета, които могат да попречат каруцата да върви гладко. Той да влезе в сила от 1 април, за да може да има онзи период от време да се подготви правилникът за приложението и да се изчистят онези детайли, които могат да попречат.
Има и още един друг проблем, ще се присъединя към някои от изказванията, относно тези 100 хил. души, които от социални помощи ще бъдат насочени към заетост – критериите. За мен е притеснително това. Да, чудесно е, че тези хора, които са на социално подпомагане, които могат да работят и им се предоставят тези възможности – добре. Но представете си общината Х, в която има да речем 380 човека, които са във възможност да работят и получават социални помощи, там се разпределят, да речем, 150 работни места. По какъв критерий ще определим точно на кой, като почти всички са по няколко години на опашката на безработните, като почти всички са с няколко броя деца, като почти всички са с определен вид квалификация? Няма да коментирам тук въпросите.
Ето тези мои опасения аз ги споделям пред залата и ще ги отразим, разбира се, между първо и второ четене. Определено смятам, че ние имаме нужда от такъв закон, имаме нужда да го направим колкото се може по-добър, по-работещ, а не след една година да кажем: има грешки, хайде да го поправяме. Така че аз ще подкрепя тези законопроекти като много се надявам и съм убедена, че основният ще бъде този на правителството, тъй като там има изключително добри и рационални намерения. Вярвам, че с общи усилия ние ще можем да дадем своя принос и от другите два законопроекта.
Така че обръщам се към залата и най-вече към управляващото мнозинство – подкрепете и трите законопроекта по принцип, а ние в Комисията по труда и социална политика сме достатъчно интелигентни хора, за да можем действително да направим един работещ законопроект, от който да не ни е срам след време, когато отидем в общините и застанем пред хората, които имат нужда от социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народния представител Емилия Масларова.
Има ли желаещи за реплики? Няма. Желае ли някой друг да вземе думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта, както са постъпили по хронологичен ред.
Поставям на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков, внесен на 26.09.2001 г.
Моля да гласувате.
Гласували 180 народни представители: за 37, против 61, въздържали се 82.
Законопроект с вносители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Кръстьо Петков не е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносители Росица Тоткова и група народни представители, внесен на 11.10.2002 г.
Моля да гласувате.
Гласували 152 народни представители: за 46, против 48, въздържали се 58.
Законопроектът с вносители Росица Тоткова и група народни представители не е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Моля да гласувате.
Гласували 170 народни представители: за 119, против 40, въздържали се 11.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносител Министерския съвет е приет на първо четене.
Преди да закрия заседанието, позволете ми да ви запозная с утрешния парламентарен контрол.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Паскалев ще отговори на актуалния въпрос от народните представители Димитър Абаджиев, Иво Цанев и Теодора Константинова и на три питания от народните представители Панайот Ляков, Стойчо Кацаров и Георги Юруков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуалния въпрос от народния представител Димитър Йорданов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Моньо Христов и Янаки Стоилов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на четири актуални въпроса на народните представители Румен Петков, Михаил Миков, Евгения Живкова и Иван Николаев Иванов.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Кръстьо Петков и Панайот Ляков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева.

Съобщение:
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес, 24 октомври, четвъртък, от 15,30 ч. в Ловен дом – Витиня, с дневен ред: обсъждане доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Благовест Сендов

Юнал Лютфи
Секретари:
Гергана Грънчарова


Веселин Черкезов