Председателствали: председателят Огнян Герджиков, заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Народното събрание. Искам веднага да ви обърна внимание, че в 11,30 ч., в началото на втората част от днешното заседание, ще ни гостува президентът на Чешката република господин Вацлав Клаус, който ще направи изказване в пленарната зала. Искам да в помоля да посрещнем чешкия президент така както подобава.
Предлагам на вашето внимание програмата за работа на Народното събрание за седмицата:
1. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2005 г.
3. Проект за решение за даване на разрешение за участие на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – продължение.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – продължение.
6. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесени от Министерския съвет, Петър Жотев и група народни представители.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост – обобщен доклад.
10. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесени от Министерския съвет, Владимир Дончев и Татяна Дончева.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви военновременните запаси.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
14. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
16. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
17. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, върнат от президента на Република България.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте този проект за дневен ред.
Гласували 188 народни представители: за 151, против 18, въздържали се 19.
Дневният ред е приет.
Има още няколко предложения по ал. 3 на чл. 40 от правилника, които предлагам на вашето внимание.
Първото е с вносител Пламен Кенаров, който предлага като точка в дневния ред да се включи проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 206 народни представители: за 93, против 106, въздържали се 7.
Следващото предложение е подписано от доц. Борислав Китов. Той предлага в дневния ред да се включи доклад на Временната анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка “Аустрия Кредитанщалт” и договор за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че е съвсем естествено пленарната зала да бъде запозната с изводите, до които достигна анкетната комисия. Още повече, уважаеми колеги, че в бюджета за 2005 г. проектът за болница отново съществува, отново със същата стойност. Именно заради това аз считам, че би било добре народното представителство да се запознае с резултатите, за да може да прецени и поведението си след това по отношение на бюджета. Това е смисълът. Мисля, че е съвсем естествено и редно то да бъде предложено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 95, против 82, въздържали се 28.
Предложението не се приема.

Следващото предложение по ал. 3 е от народните представители Моньо Христов и Владимир Джаферов. На основание на ал. 3 предлагат в дневния ред да бъде включено проекторешение за освобождаване на членове от Комисията за разкриване на документи за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност.
Проектът е разпределен в Правната комисия. Двумесечният срок не е изтекъл и много ви моля да не го вкарваме предварително в пленарната зала. Когато Комисията по правни въпроси бъде готова, ще бъде вкаран в пленарната зала.
Следващото предложение по ал. 3 е с вносители Емилия Масларова и Янаки Стоилов – в програмата да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за приемане на отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., внесен от Министерският съвет.
Господин Стоилов, заповядайте. Вие миналия път го аргументирахте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Надявам се, спомняте си, че през миналата седмица, а и не само през нея, тази точка отново беше предлагана в дневния ред. И през миналата седмица мнозинството от народните представители приеха тя да се включи в седмичната програма. До нея, както можеше да се очаква, не се стигна. Но тази седмица е 12-тият час, в който тя трябва да бъде обсъдена, защото предстои обсъждане на законопроекта за държавния бюджет за следващата година. Снощи ние обсъждахме бюджета на Здравната каса за 2005 г. Опасявам се, че ако тази точка не бъде приета днес и не бъде обсъдена през седмицата, то е твърде вероятно на нея никога да не й дойде времето поне в предстоящите няколко месеца.
Затова аз смятам, че е крайно необходимо да бъдат обвързани отчетите на основните финансови и социални институции с обсъждането на бюджета на държавата за следващата година. Затова ви призовавам да подкрепите тази точка да бъде включена в седмичната програма.
Надявам се повечето от вас масово ще гласуват тя да попадне в седмичната програма, която е на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували 205 народни представители: за 97, против 96, въздържали се 12.
Предложението не се приема. (В залата влизат министри.)
Заповядайте уважаеми дами и господа министри!
Следващото предложение е с вносител Михаил Миков, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен отчетът за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
Предлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 189 народни представители: за 76, против 95, въздържали се 18.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е с вносител Любомир Пантелеев, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 78, против 91, въздържали се 16.
Това предложение не се приема.
Още едно аналогично предложение с вносител Петър Мутафчиев – да бъде включен в дневния ред отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
Господин Мутафчиев, заповядайте да аргументирате защо 2001 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! Аз, за разлика от народния представител Янаки Стоилов, няма да разчитам на масовост на гласуването, но ще разчитам на разум при гласуването от страна на управляващото мнозинство. Не е нормално това правителство, което е в последната година на своето управление, да внася бюджета за 2005 г. и нито един отчет за бюджетите досега да не е приет от Народното събрание. Да не се е отчело, ако не пред Народното събрание, то поне пред това мнозинство, което го е избрало.
Имаме реалния шанс, тъй като днес ще започне обсъждането на първо четене на Законопроекта за републиканския бюджет за 2005 г., да приемем тези отчети между двете четения. Смятам, че това ще бъде едно достойно поведение на българския парламент. Това изисква демокрацията, това изисква и Конституцията на Република България.
Благодаря ви, разчитаме на подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев.
Гласували 211 народни представители: за 102, против 100, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от Екатерина Михайлова, която предлага да бъде включена в седмичната програма на Народното събрание декларация относно обстановката след президентските избори в Украйна.
Уважаеми госпожи и господа народни представител, преди да подложа на гласуване това предложение, искам да разясня, че на Председателския съвет беше обсъден въпросът и беше решено представители на всички парламентарни групи да се съберат в 10,00 ч., за да изчистят текста и да се предложи един възможно най-добър текст и втората половина на деня да бъде гласуван в пленарната зала.
Разбира се, за това се иска сега пленарната зала да подкрепи това предложение.
Подлагам на гласуване предложението за включване на тази декларация в дневния ред днес, във втората половина на деня.
Гласували 189 народни представители: за 136, против 9, въздържали се 44.
Това предложение се приема.
Следващото предложение по ал. 3 е от Йордан Нихризов, който предлага да се включи като точка в дневния ред проект на Закон за Инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова.
Това предложение беше аргументирано многократно и предполагам, че не се налага да бъде аргументирано отново.
Подлагам на гласуване това предложение, направено от господин Нихризов.
Гласували 191 народни представители: за 56, против 96, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Силно се надявам, че не съм изпуснал някое от предложенията по ал. 3.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин председателю, когато прочетохте програмата за тази седмица, ние нямахме пред нас писмения текст, и Вие не прочетохте т. 17 – “Парламентарен контрол”, след което подложихте на гласуване.
Аз искрено вярвам, че точка “Парламентарен контрол” съществува, тъй като пленарната зала гласува миналия петък това, което е в писмения текст, - парламентарният контрол да бъде от 9,00 ч. сутринта. Надявам се да няма разминавания между това, че при прочитането на програмата тази точка отсъстваше.
Тоест искам да чуя от Вас, че действително писменият текст, който гласувахме, включва парламентарен контрол, за да нямаме разминавания в начина на трактовката на това каква е седмичната програма за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Това процедурно предложение е много уместно, защото ми дава повод да кажа следното.
Чист пропуск е, че не прочетох парламентарния контрол. Сега аз ще изправя тази своя грешка, но искам да кажа следното. Направеното гласуване миналия петък парламентарният контрол да бъде цял ден е невалидно. То е направено в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики от залата.) Много ви моля! Това е нещо, което заявявам отговорно от трибуната на Народното събрание. Ако някой иска да предложи в петък парламентарният контрол да бъде цял ден, сега е моментът. Има ли предложение парламентарният контрол да бъде цял ден в петък?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин председателю, добре е да представите пред пленарната зала някакви факти, че едно решение на Народното събрание не е валидно. Доколкото си спомням, Вие отсъствахте от страната и не знам този извод на какво основание го правите. Ако все пак наистина докажете своята теза, то Ви предлагам да предложите да гласуваме повторно парламентарният контрол да бъде в петък от 9.00 ч. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Основанието, поради което смятам, че това е невалидно, е, че е нарушен правилникът в частта на чл. 40, ал. 5, където е казано, че промени в дневния ред могат да се правят в изключителни случаи в началото на деня само от председателя на Народното събрание, респективно от този, който председателства Народното събрание.
Приемането на дневния ред се прави само в сряда, уважаеми господин Миков. Във всеки останал ден се прави по изключение единствено по предложение на председателя. Това нещо не е било спазено в петък. Затова валидно решение няма. Сега обаче Вие правите такова предложение, то сега е съвсем коректно.
Аз подлагам на гласуване предложението целия ден в петък от 9.00 ч. да има парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 218 народни представители: за 101, против 99, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Господин Нихризов има думата за процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин председателю, хубава лекция ни изнесохте за правилника, но аз съжалявам, че не изнесохте тази лекция на Вашата заместничка госпожа Касабова, която най-редовно си променя правилника, както й е удобно. Например, да си спомним, че снощи удължихме заседанието или просто спряхме стрелките на часовника на извънредно заседание; освен това по времето на гласувана програма за седмицата се правеше прегласуване, без това да бъде по инициатива на залата.
Затова, уважаеми господин председателю, тъй като смятам, че няма два правилника – единият за мнозинството, а другият – за опозицията, аз Ви предлагам да подложите на прегласуване току що гласуваното решение да няма цял ден парламентарен контрол. Също Ви предлагам да няма дребните игрички и хитрости, защото те не отговарят на нивото на Народното събрание на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм с Вас, че нивото трябва да е високо.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението петък цял ден да има парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 220 народни представители: за 107, против 104, въздържали се 9.
Предложението не се приема. В петък парламентарният контрол ще бъде според божиите правила от 11.00 до 14.00 ч.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 17 до 23 ноември 2004 г.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са Диляна Грозданова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е още на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за статута на столицата на Република България. Вносители са Диляна Грозданова и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Юлияна Дончева, Иво Атанасов, Любомир Пантелеев и Благой Димитров. Водеща е Комисията по медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител е Даниел Вълчев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Нонка Матова. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация на 39-то Народно събрание на Република България относно обстановката след президентските избори в Украйна. Вносители са Асен Агов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител е Светлин Белчилов. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Борислав Китов, Пламен Кенаров и Димитър Стефанов. Водеща е Комисията по здравеопазването, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма други предварителни въпроси, на вашето внимание е точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 г.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по този законопроект.
Госпожо Радева, имате думата.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2005 г. № 402-01-60,
внесен от Министерския съвет на 28.1.2004 г.

Комисията по бюджет и финанси на две заседания, проведени на 3 и 18 ноември 2004 г., разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министрите Ананиев, Дацов, Тасев и директори в Министерството на финансите.
Законопроектът бе представен от министъра на финансите Милен Велчев.
Проведе се задълбочена дискусия по някои основни макроикономически показатели като: растежа на брутния вътрешен продукт; вътрешнотърговския дефицит; максималния размер на фискалния резерв; оптимизиране обслужването на държавния дълг; емитирането на облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица и даваната възможност на министъра на финансите да емитира облигации на международните пазари; издръжката на някои централни ведомства; внесените законопроекти за изменение и допълнение на данъчните закони и други.
В доклада на правителството, в експозето на министъра на финансите и в разясненията и отговорите се изтъкна, че бюджетът за 2005 г. е разработен в съответствие с декларираните нееднократно от правителството приоритети за нисък бюджетен дефицит, висок икономически растеж и ниска инфлация. В него е заложено продължаването на реформите в редица сектори, ръст на приходите при предложените данъчни облекчения, устойчиво икономическо развитие и стабилна макроикономическа среда. Очертаха се следните прогнози за изменение на основните показатели на националната икономика и ролята на бюджета през 2005 г. за по-нататъшното икономическо развитие на страната и повишаване на жизнения стандарт на населението.
А. Основни макроикономически показатели.
1. брутният вътрешен продукт да достигне 41 343 млн. лв. или 5% реален растеж спрямо прогнозата за 2004 г.;
2. средногодишна инфлация 3,6%;
3. валутен курс (лев/щатски долар) 1,66;
4. текуща сметка (в млн. евро) – минус 1788,5;
в процент към брутния вътрешен продукт минус 8,5%;
в това число търговско салдо (в млн. евро) минус 2951,6;
в % от брутния вътрешен продукт минус 14%.
През 2005 г. се очаква реалният растеж на брутния вътрешен продукт да бъде 5 – 5,6 на сто. Основен двигател на растежа ще бъде по-високият ръст на инвестициите, на износа и крайното потребление, което през 2005 г. ще има сравнително устойчив темп на нарастване с около 4,5% годишно. Този растеж ще бъде постигнат главно чрез реално увеличение на общия доход в икономиката.
Инфлацията в края на 2005 г. се очаква да бъде около 3,5%, а средногодишната – 3,6%. През годината не е предвидено нарастване на цените.
Валутният курс лев-долар е изчислен на базата на прогнози на МВФ, в които се залага средносрочно запазване на курса евро-долар на нива от 1,18 долар за евро, което води до средногодишно ниво от 1,66 лв. за долар през разглеждания период. Дефицитът по текущата сметка през 2005 г. се очаква да нарасне в абсолютна сума с 81,5 млн. евро, но в процент към брутния вътрешен продукт да намалее до минус 8,5% спрямо минус 8,8% по прогнозата за 2004 г.
Безработицата през 2005 г. се очаква да се задържи малко под равнището за 2004 г. Броят на заетите се предвижда да достигне 2 млн. души общо за страната, в т.ч. 385 хил. души в бюджетния сектор.
Б. Консолидиран държавен бюджет
В приходите на консолидирания държавен бюджет е отразено влиянието на промените в данъчното законодателство като: намаляване на размера на корпоративния данък от 19,5 на 15% и съответстващото му намаляване на данъчните ставки за данъка върху социалните разходи, върху разходите за представителни цели, върху даренията и спонсорството, данъка върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили за административни нужди; намаляването на срока за възстановяване на ДДС от 45 на 30 дни за фирмите-износителки; увеличаване на акциза за спиртните напитки и пивото и на промяната на структурата на акциза за цигарите с филтър.
Приходите по консолидиране на държавен бюджет се предлагат на 16 067 млн. лв., което е 38,9% от брутния вътрешен продукт, срещу 37,8% за 2004 г. Приходите се увеличават с 11,9% в сравнение с 2004 г. В абсолютна сума увеличението е 1705 млн. лв.
Най-голям ръст имат данъчните приходи – 13,6%, което се дължи на нарастването на косвените данъци от 19,9% и на преките данъци с 8,7%.
Предлага се общата сума на разходите по консолидирания държавен бюджет за 2005 г. да възлезе на 16 263 млн. лв., което е 39,3% от брутния вътрешен продукт срещу 38,6% за 2004 г. В абсолютна сума нарастването на разходите е 1617 млн. лв. От общата сума на горните разходи 1735 млн. лв. се предвиждат за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения или в повече със 146 млн. лв. от 2004 г. В рамките на общата сума за заплати ще се осигурят средства за увеличаване с 25% на минималната работна заплата от 120 на 150 лв. от 1 януари 2005 г. и индексация на заплатите в бюджетната сфера от средата на годината с до 5%.
Общата сума на нарастването на разходите от 1617 млн. лв. се разпределя за:
- текущите разходи 1126 - млн. лв.;
- капиталови разходи 265 - млн лв.;
- кредити и временна финансова помощ - 100 млн. лв.;
- резерв за непредвидени структурни разходи - 126 млн. лв.;
- в ръста на текущите разходи са включени ръстовете на разходите за заплати и възнаграждения в публичния сектор – 146 млн. лв. и съответстващите им осигурителни вноски – 20 млн. лв.;
- разходите за издръжка като горива и енергия, външни услуги, текущ ремонт, храна, медикаменти, научноизследователски разходи, за прираст на държавния резерв и други – 313 млн. лв.; субсидии за: реалния сектор и организациите с нестопанска цел – 12 млн. лв. и субсидии за здравния сектор – 51 млн. лв.; социални разходи – 449 млн. лв. и лихвени разходи – 27 млн. лв.
Разпределението на разходите по основни функции в консолидирания държавен бюджет можете да видите в таблицата, която е неизменно приложение от доклада към бюджета.
За 2005 г. в общата сума на функция “Отбрана и сигурност” за група “Отбрана” е предвидена сумата 979 млн. лв., което е 2,4% от БВП. Предвидените с бюджета средства предоставят възможност и през 2005 г. да продължи изпълнението на плана за модернизация на Въоръжените сили на Република България.
За образованието са предвидени 1733 млн. лв., което е 4,2% от брутния вътрешен продукт, срещу 4,1% за 2004 г. Увеличението на разходите е със 168 млн. лв., което ще доведе до подобряване на условията за провеждане на учебния процес, в т.ч. и чрез увеличаване броя на компютрите, за които в бюджета са предвидени целеви средства от 30 млн. лв. Ще продължи и дейността по оптимизиране на образователните структури съобразно икономическите и демографските фактори в страната.
Разходите за здравеопазване представляват 4,3% от брутния вътрешен продукт и са в размер на 1778 млн. лв. или в повече от 2004 г. със 154 млн. лв. Чрез републиканския бюджет ще се изразходват 656 млн. лв., чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса – 983 млн. лв., и от бюджетите на общините – 139 млн. лв. За да се подобри качеството на медицинското обслужване на населението през 2005 г., Министерството на здравеопазването ще доразвие принципа за финансиране на болниците на базата на реално извършена дейност. Този начин на финансиране от републиканския бюджет ще засили пазарния елемент в здравната система.
Увеличават се разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи общо с 438 млн. лв. Разходите за пенсии се увеличават с 9,4%, а за социални обезщетения – с 6,3%. Предвижда се индексация на пенсиите от 7% от 1 юни 2005 г. Предложеният бюджет отдава особено внимание на бедността, безработицата и демографската структура в страната, като залага преобладаващ дял на разходите за социално осигуряване и грижи, включително пенсии, които възлизат на 13,5% от брутния вътрешен продукт.
В. Проект на държавния бюджет за 2005 г.
Проектобюджетът за 2005 г. е разработен в съответствие с приетата от правителството тригодишна бюджетна прогноза и с постигнатото тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, както и при спазване принципите на валутния борд. Той има стабилна приходна и добре разпределена по бюджети, видове разходи и функции разходна част, което е гаранция за достигане на прогнозирания икономически растеж.

І. Републикански бюджет
В приходната част на държавния бюджет са взети предвид внесените в парламента промени в данъчното законодателство. През 2005 г. се очаква по-висока събираемост на приходите като резултат от функционирането на Националната агенция за приходите, увеличаване нивото на техническото й оборудване и повишаване на административния й капацитет.
Най-голям относителен дял в приходите на бюджета заемат постъпленията от данък върху добавената стойност – 40,5%, който в абсолютна сума е равен на 4185 млн. лв. Относителният дял на данъка върху добавената стойност към брутния вътрешен продукт ще възлезе на около 10,1%. В сравнение със Закона за бюджета за 2004 г. се предвижда увеличение с 849 млн. лв. или с около 25%.
На второ място по относителен дял в приходите на бюджета са постъпленията от акцизи – 9,7%, в абсолютен размер - 1917 млн. лв. Тази сума, отнесена към брутния вътрешен продукт, е 4,6%.
Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица се предлагат в размер на 1217 млн. лв. и е 2,9% от брутния вътрешен продукт. Общият обем на приходите от този данък нараства със 108 млн. лв. в сравнение с 2004 г. При разработването на тази прогноза са взети предвид:
- броят на заетите лица;
- средните заплати общо за страната;
- необлагаемият минимум от 130 лв.
Предвижда се постъпленията от данъците върху печалбата да достигнат 982 млн. лв., от които от нефинансови предприятия – 856 млн. лв., и от финансови предприятия – 126 млн. лв.
По проекта данъците върху печалбата през 2005 г. ще бъдат около 2,4% от брутния вътрешен продукт, при 2,5% по програмата за 2004 г. Това намаление е обяснимо, тъй като данъчната ставка намалява от 19,5% на 15%.
Предвидени са разходи по републиканския бюджет както следва:
В сумата на текущите разходи са включени 812 млн. лв. за лихви за 2005 г., което е в повече с 26 млн. лв. от сумата за лихвените плащания през 2004 г.
От резерва за непредвидени и неотложни разходи се предвиждат за структурни реформи и бюджет 148,5 млн. лв. и за преодоляване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии – 55,5 млн. лв.
В проекта за разходите на републиканския бюджет е предвиден ръст на трансферите за общините – със 159,4 млн. лв.; на държавното обществено осигуряване – с 97,1 млн. лв.; и на бюджета за съдебната власт – с 33,1 млн. лв.
3. Бюджетен дефицит
От данните се вижда, че бюджетният дефицит за 2005 г. се намалява 6,5 пъти спрямо бюджетния дефицит за 2004 г. и ще се финансира със средства от външно и вътрешно финансиране и приходи от приватизацията. Това предложение е в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за Българската народна банка.
4. Финансиране
Външното финансиране по централния бюджет през 2005 г. ще бъде отрицателно, в размер на -293 млн. лв., при очаквано постъпление по нов заем от Световната банка (PAL 3) в подкрепа на платежния баланс от 255 млн. лв. Предвидените усвоявания по държавни инвестиционни заеми, администрирани по бюджетите на министерствата и тези с краен бенефициент търговско дружество, значително надвишават размера на регулярно извършваните погашения, съгласно договорените амортизационни схеми. В резултат на това очакваното нетно външно финансиране по тях ще бъде положително, като съответно за държавните инвестиционни заеми, администрирани по бюджетите на министерствата, се очаква да достигне размер около 148 млн.лв., а за държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество предвижданият размер е около 166 млн. лв.
Нетното вътрешно финансиране по централния бюджет през 2005 г. ще бъде положително, в размер на 290,4 млн. лв., като от операции с държавни ценни книжа ще се реализира положително нетно финансиране в размер на 319,3 млн. лв., а по дълга към БНБ, респективно към Международния валутен фонд, се очаква отрицателно нетно финансиране в размер на -450 млн. лв.

ІІ. Със Законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на съдебната власт, Сметната палата и Комисията за финансов надзор.
В становището си за републиканския бюджет Министерският съвет е предвидил субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 185 млн. лв., което е нарастване с близо 22% спрямо 2004 г., а в проекта на Висшия съдебен съвет предвидената субсидия е в размер на 291 млн. лв. или искане за нарастване с 91% спрямо 2004 г. Различието е от 105 млн. лв. и се дължи на разчетените от Министерския съвет повече приходи с 5 млн. лв. от дейността на органите на съдебната власт и по-малко разходи в сравнение с тези, предложени от Висшия съдебен съвет, в размер от 98 млн. лв. От проекта на Висшия съдебен съвет Министерският съвет не подкрепя:
1. текста на чл. 2, ал. 4, отнасящ се до неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт, да е за сметка на централния бюджет, и е предложил думата “дейността” да се замени с думата “такси” така, както е в бюджета за 2004 г.;
2. текста на чл. 2, ал. 5, отнасящ се до случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, включително стопанисвани от държавни и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, те да не заплащат наем и предлага думите “включително стопанисвани от държавни и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие” да отпаднат от текста, както е в бюджета за 2004 г.;
3. текстовете на чл. 2, алинеи 6, 7 и 8, отнасящи се до управление на средствата по фонд “Съдебни сгради”, поради отпаднало нормативно основание с обявяването за противоконституционни на чл. 36б и чл. 36в от Закона за съдебната власт;
4. текста на чл. 2, ал. 9, отнасящ се до думите “конфискуваните суми по силата на актове на органите на съдебната власт, глобите, наложени от органите на съдебната власт, гаранциите по чл. 150 и следващите по НПК, санкциите по Закона за съдебната власт.” да отпаднат от текста;
5. текста към Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.: “§ … В разходите на републиканския бюджет за 2005 г., в рамките на резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта за структурни реформи, се включват 30,0 млн. лв. за реформата в съдебната система, които се предоставят по бюджета на съдебната власт и се разходват по ред, определен от Висшия съдебен съвет, съгласувано с Министерството на правосъдието.”
Разходите за издръжка на Сметната палата се предлагат в размер на 10,5 млн. лв., от тях за текущи разходи 9,9 млн. лв. и за капиталови разходи 0,6 млн. лв. Увеличението на разходите е 11,4%. Предложените средства осигуряват на Сметната палата възможност за по-нататъшно активизиране на дейността й чрез увеличаване на контрола по изпълнението на държавните и общинските бюджети, както и бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и другите бюджети, утвърждавани от Народното събрание.
По бюджета на Комисията за финансов надзор се предлага да постъпят приходи в размер на 2,2 млн. лв., което е 104,4% от приходите за 2004 г.; предлага се да се извършат разходи в размер на 4,5 млн. лв., или едно нарастване със 110,9% спрямо 2004 г. и субсидия от централния бюджет в размер на 2,3 млн. лв. Този бюджет на комисията ще й позволи успешно да изпълнява задълженията си за защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, както и да осигурява стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари.
ІІІ. Общински бюджети
1. По приходите
С проектобюджета на общините за 2005 г. са разчетени да постъпят общо приходи от 2 017 млн. лв. при 1 832 млн. лв. по Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. Увеличението е в размер на 185 млн. лв. или 110,1%. От общата сума на приходите собствени приходи са 694 млн. лв. и субсидии и трансфери от централния бюджет – 1 324 млн. лв.
Собствените приходи на общините за 2005 г. са увеличени с 26 млн. лв. или 103,9% спрямо 2004 г., въпреки че приходите от пътния данък не са включени в общинските бюджети. От общата сума на приходите 177 млн. лв. са от данъчни приходи, 514 млн. лв. от неданъчни приходи и 2,7 млн. лв. са постъпления от помощи и дарения при 2,1 млн. лв. за 2004 г.
Спрямо 2004 г. данъчните приходи намаляват със 7,1%, а неданъчните нарастват с 8,2%.
В общата сума на субсидиите и трансферите от централния бюджет се включват:
1. обща допълваща субсидия от 328 млн. лв. срещу 309 млн. лв. за 2004 г. или нарастване до 106,1%;
2. обща изравнителна субсидия от 70 млн. лв. срещу 35 млн. лв. за 2004 г. или нарастване с 200%;
3. целева субсидия за капиталови разходи от 85 млн. лв. срещу 59 млн. лв. за 2004 г. или нарастване със 144%;
4. трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък – 44 млн. лв.;
5. преотстъпен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица – 762 млн. лв. срещу 726 млн. лв. за 2004 г. или нарастване до 105%;
6. трансфери от министерствата – 35 млн. лв., които запазват размера си от 2004 г.
2. По разходите
От общата сума на разходите за текущи разходи са разчетени 1 838 млн. лв. или ръст от 6,7%, а за капиталови разходи ръстът е 34,6%.
Общият размер на капиталовите разходи на общините за 2005 г. по източници на финансиране се формира от 85,0 млн. лв. целева субсидия; 95 млн. лв. собствени бюджетни средства и 72,0 млн. лв. външни кредити с държавна гаранция. С предвидените капиталови разходи е осигурено финансирането на делегираните от държавата дейности и местните дейности.
В сферата на образованието капиталовите разходи бележат ръст спрямо консолидираната програма за 2004 г., като предвидените разходи, финансирани с целева субсидия, възлизат на 34 млн. лв. или с 15,0 млн. лв. повече от предходната година. Разпределението по общини е направено въз основа на броя на учениците и броя на децата в детските заведения.
За изграждането на екологични обекти през 2005 г. в общините са предвидени 32 млн. лв. капиталови разходи, финансирани с целева субсидия. За строителството на обект “Разширение на Метрополитен – София” от пл. “Св. Неделя” (метростанция № 7) до Интерпред (метростанция № 10) са предвидени 71,2 млн. лв., финансирани с външни кредити с държавна гаранция.
За 2005 г. се предвижда щатната численост на персонала в местните дейности да се запази на нивото на числеността на персонала за 2004 г., като е предвидено увеличение на средните работни заплати от 1 юли 2005 г. и осигурителните плащания за тях.
Разчетена е в повече издръжката за местните дейности с 56 млн. лв. спрямо тези за 2004 г.
С бюджета за 2005 г. се поема задължение при преизпълнение на приходите по републиканския бюджет Министерският съвет до 31 август да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата от 17 млн. лв. за целеви субсидии за капиталови разходи.
5. Държавен дълг.
Към 31 юли 2004 г. размерът на държавния и държавно гарантирания дълг е 16 089 млн. лв., в т.ч. външен дълг – 13 594 млн. лв. и вътрешен дълг – 2 494 млн. лв. Съотношението дълг – брутен вътрешен продукт към същия период възлиза на 42,4%, като в сравнение с 2003 г. то е намаляло с 5,8%. Към края на 2004 г. външният дълг се очаква да намалее с около 129 млн. лв. като абсолютна стойност спрямо 2003 г., а като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт планираното ниво е 37,5%. Прогнозата, свързана с намаление размера на външния дълг, е следствие от изпълнението на предвидените в Стратегията за управление на държавния дълг мерки за предварително изплащане на дълг и провеждане на рестриктивна политика при издаването на държавни гаранции и при финансирането на инвестиционни проекти с държавни заеми.
За периода 2005 г. – 2007 г. плащанията по външния дълг ще бъдат между 1 200 и 2 150 млн. лв., а по вътрешния между 1 140 и 1 280 млн. лв., включително и плащанията по заеми от БНБ, респективно Международния валутен фонд. Външният дълг ще нараства в резултат на усвояванията по вече договорени държавни инвестиционни държавно гарантирани заеми, но съотношението му спрямо брутния вътрешен продукт се очаква да запази относително постоянни нива.
Бих искала да обърна специално внимание върху напредъка на бюджетната реформа и въвеждането на новите методи на планиране и изготвяне на бюджета, неговото изпълнение и контрол, които водят до по-нататъшно оптимизиране на дела на публичния сектор и до повишаване на ефективността на държавните разходи. Усъвършенстването на управлението на публичните разходи чрез въвеждане на програмно бюджетиране е ориентирано към резултатите от бюджетната сфера и става приоритет и за следващата година.
Предложеният Проект за държавен бюджет за 2005 г. ще гарантира изпълнението на правителствената програма, насочена към подобряване на жизнения стандарт чрез поддържане на финансова стабилизация и ускоряване на икономически растеж.
След приключване на дискусиите по бюджета на Република България за 2005 г. при проведеното гласуване в Комисията по бюджет и финанси се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5: “за” – 12 народни представители, “против” – 8, без “въздържали се”.
2. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2005 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1, 2 и 5: “въздържали се” – 12 народни представители, без “за” и “против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1, 2 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева, след 37 минути доклад.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение във връзка с разглеждания законопроект: в залата да бъдат допуснати господин Георги Николов – председател на Сметната палата; господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Сега трябва да чуем и становището на останалите 20 парламентарни комисии.
Бих предложил на председателите на комисиите да прочетат становищата на водените от тях комисии в основната им част с крайния резултат при гласуването.
Има думата господин Димитров за становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На заседанията, проведени на 3 и 10 ноември 2004 г. с участието на министъра на финансите и други представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Предложеният Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г. е разработен в съответствие с политиките и принципите, заложени в управленската програма на правителството. Макрорамката на държавния бюджет за 2005 г. предвижда растеж на брутния вътрешен продукт от 5 на сто и инфлация в края на годината от 3,5 на сто. Използваните в макрорамката допускания за валутния курс лев - долар са на база на прогнози на Международния валутен фонд, в които се залага средносрочно запазване на курса евро - долар на ниво от 1,22 долара за евро, което води до средногодишно ниво от 1,66 лв. за долар.
Бюджетните постъпления за 2005 г. се прогнозира да бъдат в размер на 16 млн 67 хил. лв. или 38,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
Основна цел на данъчната политика през 2005 г. е постигането на устойчив икономически растеж и стабилност. Икономическият растеж в България се нуждае от достигане на по-висока норма на инвестиране. Намаляването на данъчната тежест благоприятства подобно развитие.
Корпоративният данък от нефинансови предприятия, в т.ч. и организации с идеална цел за 2005 г. се оценява в размер 855,9 млн. лв., а този от финансови институции в размер на 125,7 млн. лв.
Предложената промяна в скалите за облагане доходите на физически лица ще доведе до намаляване на данъчната тежест върху средната работна заплата с 1%. Ръстът на средната работна заплата през 2005 г. и намаляването на данъчните ставки ще увеличи номиналния доход с 8,4%, а реалният - с 4,5 на сто. Бюджетната загуба от предложените нови скали се очаква да бъде в рамките на 119 млн. лв. В посока на намаляване на данъчната тежест е и въвеждането на семейното подоходно облагане като финансов инструмент за провеждане на по-ефективна социална политика. Бюджетният ефект от въвеждането на семейното подоходно облагане е загуба за бюджета в размер на 125,8 млн. лв.


От данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица се предвижда да постъпят 1 216,6 млн.лв. Определящите за тази прогноза фактори са размерът на средната работна заплата, броят на заетите и очакваният патентен данък.
В Законопроекта за държавен бюджет за 2005 г. е изразена тенденцията за промяна в структурата на субектите, получаващи държавно финансово подпомагане под формата на субсидии. Променят се и приоритетните дейности, обект на държавно финансово подпомагане, което, от една страна, е свързано с изпълнение на програмите и проектите по преструктурирането на икономическите отрасли и по-конкретно в енергийния отрасъл, железопътния отрасъл, техническата ликвидация и биологическата рекултивация на обекти от въгледобива, рудодобива и уранодобива, както и за възстановяване на минали екологични щети и саниране на околната среда.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за завишените разходи за текуща издръжка на някои министерства и други държавни институции, за политиката на правителството по отношение на фискалния резерв и неговото използване, за начина, по който е определен прогнозният икономически растеж за 2005 г., за необходимостта от подобряване събираемостта на данъците, за наличието на достатъчно надежден анализ по отношение на външните фактори, които биха повлияли върху изпълнението на проектобюджета за 2005 г.
В резултат на проведеното гласуване с 10 гласа “за”, 7 гласа “въздържал се” и 2 гласа “против” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., с вносител Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да помоля председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията по бюджета.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и колеги! Представям доклада на Комисията по правни въпроси относно проект за бюджет на съдебната власт за 2005 г., изготвен от Висшия съдебен съвет:
“Проектобюджетът беше разгледан на заседание на комисията, проведено на 3 ноември 2004 г. От името на Висшия съдебен съвет господин Икономов изложи подробно множеството резерви спрямо становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт на Република България. Според него най-сериозните различия се отнасят до разходите за възнаграждения на магистратите, както и до размера на предвижданите суми за капиталови разходи в системата на съдебната власт. Той подробно се аргументира, че така заложените средства са крайно недостатъчни и по същество този финансов недостатък може да торпилира съдебната система.
От името на Министерския съвет господин Владимир Петров, директор на дирекция “Държавни разходи” в Министерство на финансите посочи, че при изготвяне на становище за бюджет на съдебната власт вносителят е спазил процедурата съгласно чл. 196 на Закона за съдебната власт. Той посочи, че при изготвяне макрорамката на бюджета са предвидени както вътрешните, така и външните икономически условия, в които следва да се изпълнява този бюджет. В този смисъл ресурсите за растеж са около 5% годишен икономически ръст, което предопределя размера на предвижданите разходи за съдебната власт. Подробно се аргументира и относно конкретните бюджетни средства, които са предвидени за възнаграждения и за капиталови разходи в системата на съдебната власт, като подчерта, че така предвижданите средства са реалните за тази бюджетна година.
Специално по отношение на предвижданите трудови възнаграждения господин Петров посочи, че увеличението на заплатите сочи ръст в сравнение с текущата година. За бюджетната сфера увеличението е от 1.07.2005 г. с 3,6 на средствата за работна заплата, докато на Висшия съдебен съвет при запазена численост от 2004 г., намалена с Агенцията за вписванията, предвижданата средна работна заплата е 760 лв., а от 2005 г., както за другата бюджетна сфера, става 787 лв. Това е един значителен ръст, който представлява 14,32% при 3,6 за другата бюджетна сфера. Правителството е отчело ролята на съдебната власт като отделна независима институция и като предпоставка и условие с тези параметри, които са заложени в становището на Министерския съвет, да може той да осъществи своята политика с оглед и в съответствие с функциите, които са определени с Конституцията за съдебните органи.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Стоилов, Соколов, Червеняков, Масева, Кирчев. Някои от тях подкрепиха проекта за бюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет, като същевременно бяха направени сериозни констатации и бележки относно формите и начините за разходване на средствата в системата на съдебната власт, незаемането на разкрити и обезпечени финансово щатни бройки и същевременно с това увеличение на възнагражденията на съществуващия магистратски състав. Критични бележки бяха направени и по отношение на усвояване на капиталовите средства от страна на съдебната власт.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси реши с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 0 “въздържали се” да приеме по принцип на първо четене бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с уговорките, че се възприемат по принцип корекциите, които Министерският съвет е изложил в своето становище, препоръчвайки на водещата комисия, изготвяйки окончателните текстове на бюджета при второ четене, да ги съобрази максимално, за да не се повлияе на общата рамка на консолидирания държавен бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Моля, господин Осман, да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин премиер, госпожо председател, уважаеми колеги!
“На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2004 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На заседанието присъстваха заместник-министри от Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от Изпълнителна агенция “Пътища”. В разискванията по законопроекта народните представители насочиха своето внимание към проблемите, свързани с бюджетните взаимоотношения между държавата и общините, размера на капиталовите разходи и субсидиите, които ще бъдат предоставени на местните власти. Основен акцент бе поставен и върху размера на средствата, осигуряващи реализацията на инфраструктурни обекти, свързани с регионалното развитие.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България бе отбелязано, че в значителна степен са отчетени предложенията на общините, направени в хода на консултациите по законопроекта, като същевременно бе поискано съдействие от страна на народните представители за намиране на допълнителни резерви за увеличаване на средствата за капиталови разходи и част от дейностите, финансирани от общините, като детски заведения, общинска администрация и др., както и за подкрепа на предложенията за някои промени в данъчните закони, направени от общините.
В изказванията си народните представители, които взеха отношение по законопроекта, обърнаха внимание върху необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии при разпределяне на средствата за ремонт и строителство на пътища, като се заделят достатъчно финансови ресурси за ремонт и поддържане на второкласната и третокласната пътна мрежа. Особено внимание следва да се обърне на населените места, попадащи в различни райони на страната, които нямат изградена пътна връзка до съответното населено място. Този факт следва да бъде включен в критериите, въз основа на които ще се разпределят средствата за изграждане, ремонт и поддържане на пътищата в страната.
Необходимо е да се увеличат средствата за общините за съфинансиране на проекти, финансирани от други източници. Целесъобразно е да се разшири и обхватът на тяхното предназначение, включително и за подпомагане на общините за предпроектни проучвания и финансиране на отчуждителни производства, необходими за реализация на общински проекти за изграждане на техническата инфраструктура.
Преобладаващата част от народните представители подчертаха, че съществуват възможности между двете гласувания на законопроекта да бъдат намерени по-добри решения по дискутираните проблеми.
В резултат на дискусиите и проведеното гласуване Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 9 гласа “за”, 5 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Господин ВенкоАлександров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.



ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-01-60 за държавния бюджет
на Република България за 2005 г., внесен от Министерския
съвет на 28 октомври 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г. в частта му за Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба.
В сравнение с бюджета за 2004 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2005 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
Приходи – 33 млн. 325 хил. и 500 лв., разходи – 104 млн. 333 хил. лв., субсидия – 71 млн. 7 хил. и 500 лв.
Предвидената субсидия по бюджета на Министерството на външните работи за 2005 г. е увеличена с 2 млн. 660 хил. и 500 лв. в сравнение с утвърденото по Закона за държавния бюджет за 2004 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди механизмите за извършване на продажбата на български имоти зад граница, структурата за формиране на заплатите на дипломатическите служби зад граница и тези, които заемат технически длъжности и необходимостта от предвидените средства за Дипломатическия институт. Беше уточнено, че средствата за развитие на Комуникационната стратегия за 2005 г. са предвидени в бюджета на Министерския съвет.
В сравнение с бюджета за 2004 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2005 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните: приходи – 48 млн. и 700 хил. лв., разходи – 833 млн. 826 хил. лв., субсидия – 803 млн. 726 хил. лв., трансфери – 18 млн. и 600 хил. лв.
Средствата по разходната част са разпределени, както следва: текущи разходи – 743 млн. 826 хил. лв. и капиталови разходи – 90 млн. лв.
Относно средствата в размер на 74 млн. лв., предвидени в централния бюджет за участие на Българската армия в много национални формирования и мисии беше уточнено, че няма пречка тези средства да бъдат предоставени на Министерството на отбраната в пряк разчет.
В проектобюджета на Националната разузнавателна служба за 2005 г. са разчетени необходимите средства за изпълнение на специфичните функции и задачи на службата в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Подкрепя проектобюджета за 2005 г. на Министерството на външните работи, на Министерството на отбраната и на Националната разузнавателна служба и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2004 г.
Становището беше прието с 13 гласа “за”, 1 глас “против” и 4 гласа “въздържали се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Господин Владимир Дончев, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г. на свое заседание на 3 ноември 2004 г.
В дискусията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Националната служба за охрана.
При обсъждането на проекта за бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2005 г. бе изслушан заместник-министърът Румен Стоилов.
Изложена бе позицията на МВР по приходната и разходната част на бюджета. Посочена бе необходимостта от предоставянето на допълнителни средства по бюджета на МВР за 2005 г. в размер на 25 млн. 886 хил. лв., от които 8 млн. 376 хил. лв. за текуща издръжка и 17 млн. 510 хил. лв. за капиталови разходи. Подчертано бе, че при невъзможност за тяхното осигуряване МВР ще търси възможности за частично покриване на дефицита чрез изпълнението на конкретни мерки за ограничаване на разходите, както и чрез действия, насочени към увеличаване на постъпленията от собствени приходи.
При провелото се обсъждане народните представители се обединиха около мнението, че в последните години се забелязва тревожна тенденция към увеличаване разходите за заплати за сметка на текущите разходи за осъществяване на основните функции и задачи на Министерството на вътрешните работи.
След проведените дискусии Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Решението на комисията бе взето с 9 гласа “за”, 2 гласа “против” и без “въздържали се”.
При обсъждането на проекта на бюджет на Националната служба за охрана за 2005 г. бе изслушан генерал Румен Миланов.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема проекта на Закон за държавния бюджет за Република България за 2005 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Националната служба за охрана.
Решението на комисията бе взето с 8 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Господин Моллов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители!
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 ноември 2004 г., на което обсъди Законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. в частта “Земеделие и гори”. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме и експерти от Министерството на земеделието и горите и на Министерството на финансите.
Министър Дикме представи законопроекта. Той изрази увереност, че приходната част на бюджета ще бъде изпълнена. Относно разходната част на бюджета министърът изрази опасения, че с предложените средства няма да могат да бъдат изпълнени поети ангажименти в преговорите по Глава “Земеделие”. Министър Дикме поясни, че за успешното изпълнение на тези ангажименти е необходимо допълнително да бъдат разчетени на Министерството на земеделието и горите приблизително 38 млн. лв. в частта му за субсидиите, тоест субсидиите от 71 млн. 914 хил. лв. да станат 110 млн. лв.
В дискусията взеха участие народните представители Георги Божинов, Радослав Илиевски, Никола Николов, Владислав Костов и Венцислав Върбанов. Обсъдени бяха въпроси за финансовото обезпечаване на аграрната наука, състоянието на хидромелиоративната система, възстановяването и опазването на българската гора и окрупняването на земеделските земи.
Народните представители, взели участие в дискусията единодушно се обединиха около идеята в бюджета на Министерството на земеделието и горите в частта относно субсидиите да бъдат предвидени допълнително 38 млн. лв. с оглед успешното изпълнение на поети ангажименти по Глава “Земеделие”.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., № 402-01-60, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2004 г.
Това становище е прието с 12 гласа “за”, 5 - “против”, “въздържали се” – няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля господин Адемов да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2005 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 4 ноември 2004 г. разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова - министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът за бюджета на Републиката за 2005 г. бе представен от заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев.
Нарастването на разходите спрямо 2004 г. е с около 322 млн. 400 хил. лв. Планирано е осъвременяване на пенсиите от 1 юни 2005 г. със 7 на сто при очаквана инфлация за 2005 г. 3,6 на сто.
С промяната на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социалното осигуряване се предвижда максималният размер на пенсията да се определя на базата на максималния осигурителен доход за предходната година. Тази промяна води до запазване на максималния размер на пенсията на нивото от 2004 г. от 420 лв. Социалната пенсия за старост от 1 юни 2005 г. става 60 лв., което представлява ръст от 13,2 на сто. Осъвременяването на пенсиите е с коефициент 1,07 от 1 юни 2005 г. Изплащането на добавки към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица в процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2004 г. ще бъде за около 4 хил. лица при среден размер на добавката 45,5 лв. за 2005 г. Общо разходите в група “Социални помощи и обезщетения” за 2004 г. са 1 млрд. 418 млн. и 100 хил. лв., а за 2005 г. са 1 млрд. 480 млн. и 800 хил. лв., като в тези разходи се включват помощите и плащанията към гражданите на основание на Закона за социалното подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за семейните помощи за деца, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.

По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2005 г. са планирани общо 766 млн. 600 хил. лв. при 719 млн. за 2004 г., което включва 109 млн. 900 хил. лв. за помощите по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. За целеви помощи за отопление по Закона за социалното подпомагане са предвидени 115 млн. лв. За помощите, изплащани по новоприетия Закон за интеграция на хората с увреждания, са планирани разходи в размер на 56 млн. 800 хил. лв. За здравноосигурителни вноски на лицата по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване са предвидени 16 млн. лв.
Министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Христова подчерта, че втора година Министерството на труда и социалната политика прави програмен бюджет, ориентиран към резултатите, който дава възможност за обвързване на програмните цели и планове с реалните параметри на държавния бюджет във всички области на труда и социалната политика. Политиката по заетостта е основен приоритет през 2005 г. с нови акценти, които са насочени към повишаване на заетостта, намаляване на безработицата, развитие на човешкия капитал чрез професионално обучение, квалификация и др. Беше изтъкната изключителната важност на Националната програма за социална интеграция, Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, насочени към всички работодатели. За насърчаване на предприемачеството са планирани 10 млн. лв., поради изключителния ефект на предприетите мерки през 2004 г. В социалното подпомагане при прилагане на диференциран подход към най-уязвимите групи, размерът на разчетените средства за реализиране на програмата за социални помощи през 2005 г. е 109 млн. 900 хил. лв., което е с 5 млн. лв. повече от бюджета за 2004 г. Целевите помощи за отопление също са повишени с 5 млн. лв. Семейните помощи за деца от 258 млн. лв. са нараснали на 263 млн. лв., като се увеличава кръгът на подпомаганите лица, както и на майките и бременните жени, които получават помощ. Средствата за добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания от 20 млн. нарастват на 56 млн. лв. през 2005 г. Общо разходите по бюджета на Министерството на труда и социалната политика само за социално подпомагане нарастват от 492 млн. лв. на 546 млн. лв. през 2005 г.
В последвалото обсъждане на законопроекта бяха зададени множество въпроси, сред които: относно предвидената и действителната инфлация за 2002-2003 г.; размера на предвидения икономически растеж; при какви цени на петрола са разработени разчетите; как ще се реализира децентрализираният вариант на договаряне ръста на реалните доходи; предвидени ли са средства от бюджета за покриване на недостигащите средства за заплащане на здравни осигуровки; при какъв процент ДДС е планиран Бюджет 2005; планирани ли са излишъци и в какъв размер; осигурени ли са средства за финансиране на акцентите за 2005 г. по безопасност и здраве при работа и усъвършенстване на социалния диалог; причини и резултати от поставянето на доходен критерий за интеграционната добавка за хората с увреждания с § 65 в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет и др.
След отговаряне на въпросите и приключване на разискванията беше проведено гласуване.
С резултати “за” – 11 гласа, “против” – 7 гласа, “въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., с включено становище на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Господин Дурмишев, моля да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, драги колеги! Представям доклада на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет.
“На две заседания, проведени на 3.11.2004 г. и на 10.11.2004 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
За 2005 г. за образование са планирани 1 млрд. 732 млн. лв. или със 167 млн. лв. повече спрямо 2004 г.
За средно образование са планирани 1 млрд. 307 млн. лв., като ръстът спрямо 2004 г. е 14,6%. Актуализирани са всички видове разходи: работни заплати, допълнително трудово възнаграждение, стипендии, издръжка, транспортни и капиталови разходи. Значителен е ръстът на капиталовите разходи за средните училища – три пъти спрямо 2004 г., тоест от 30 млн. на 92 млн. лв., в т.ч. 30 млн. лв. за информационни технологии.
Предвидени са средства за квалификация на учителите в размер на 0,8% от средствата за работни заплати, както и за възнаграждения на персонала по § 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета.
Разходите за образование по общинските бюджети са планирани в размер на 931 млн. лв., в т.ч. 779 млн. лв. за делегирана държавна дейност “Образование”, което е с 4,6% повече спрямо 2004 г. Освен това са заложени 151 млн. лв. за местни дейности по образованието.
В Законопроекта за държавния бюджет планираните разходи за държавните висши училища, включително висшите училища към Министерството на отбраната са 359 млн. лв.
Съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование основният акцент е прилагането на нормативите за издръжка на един студент за всички курсове на обучение. През следващата година нормативите ще обхванат 4, 5 и 6 курс на обучение, завършвайки поетапния преход от историческото финансиране към финансиране на база брой студенти.
Допълнително в централния бюджет са предвидени средства от 2 млн. лв. за подобряване на субсидията за издръжка на обучението в онези висши училища, които не са завършили структурните промени, произтичащи от преминаването към новия подход на финансиране.
Актуализирани са и социално-битовите разходи, стипендии, храна, общежития, като най-чувствителен е ръстът на средствата за студентски хранодни и леглодни – 7,6%.
Във връзка с политиката за развитие на научния потенциал и насърчаване на научните изследвания общият обем на планираните средства е 137 млн. лв. при 123 млн. лв. през 2004 г.
Предвидено е увеличение на субсидията на Българската академия на науките спрямо 2004 г. с 6,5 млн. лв. Този ръст отразява и извършените през годината структурни промени, прехвърлянето от централния бюджет на финансиране на дейности по преустройството и извеждането от експлоатация на атомния реактор – 2 млн. лв. и прехвърлянето на Института по хидро- и аеродинамика от Министерството на икономиката към БАН – 237 хил. лв. Предвидени са и в централния бюджет 5 млн. лв. за създаване на Национален иновационен фонд към Министерството на икономиката.
В проведените разисквания народни представители изразиха мнение, че проектобюджетът в частта “Образование” и “Наука” създава условия за качествен образователен и научноизследователски процес. Изказано бе и мнение, че заложените средства не извеждат образованието като приоритет. Направени бяха предложения за необходимостта от повишаване заплащането на труда на учителите и академичния състав.
Членовете на Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за”, 5 гласа “против” и 2 – “въздържали се” взеха следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 28.10.2004 г.”
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Господин Праматарски, заповядайте да представите доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, господин премиер, дами и господа министри!

“СТАНОВИЩЕ
относно проекта за Закон за държавния бюджет на
Република България за 2005 г.

На свои редовни заседания, проведени на 11 и 18 ноември 2004 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На заседанието присъства господин Васил Иванов – министър на младежта и спорта.
От името на вносителя законопроектът на Министерския съвет в частта за Министерството на младежта и спорта бе представен от министъра на младежта и спорта. В мотивите към проекта бе изложено, че в проектобюджета на Министерството на младежта и спорта за 2005 г. са предвидени средства за финансовото обезпечаване дейността на министерството по провеждане на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта. През 2005 г. ще бъдат финансирани програми, свързани с подготовката и участието на българските спортисти в Зимните олимпийски игри “Торино 2006 г.” и Олимпиада “Пекин 2008”, масовия и детско-юношеския спорт, участието в програмите на Европейския съюз “Младеж”, както и участието на републикански и международни спортни прояви. Разходите по програмите за 2005 г. са в размер на 33 млн. лв., което е 0,08% от брутния вътрешен продукт. Политиката по отношение на младите хора се характеризира с изпълнението на програмата “Младите в действие”. Общият размер на средствата е 1 млн. 587 хил. 907 лв. Те са изцяло от субсидията на държавния бюджет. Финансирането на спортове с престижни и социални функции, включени в схемата за финансово подпомагане на дейностите за спортни клубове е в размер на 9 млн. 390 хил. лв., от които 5 млн. 742 хил. лв. са от Българския спортен тотализатор. В програмата “Спортът за всички” са отделени 482 хил. 766 лв. За Програма “Спорт за високи постижения” общият размер на разходите е 9 млн. 720 хил. 785 лв., в това число от бюджета са 1 млн. 612 хил. 785 лв., останалите средства в размер на 8 млн. 108 хил. лв. са от Българския спортен тотализатор. По отношение на спортните бази и съоръжения средствата са в размер на 4 млн. 315 хил. 552 лв., от бюджета са 1 млн. 315 хил. 552 лв., разходите включват фонд “Работна заплата”, издръжка на представените за управление спортни обекти и съоръжения в размер на 305 хил. лв. и капиталови разходи, които са изцяло бюджетни средства – 600 хил. лв. и финансиране на спортни организации за експлоатация и ремонт на спортните обекти и съоръжения.
В дебата народните представители изразиха становище, че планираните средства като субсидия от бюджета в размер на 11 млн. 609 хил. лв., собствени приходи в размер на 1 млн. 400 хил. лв. и 20 хил. лв. по набирателната сметка или общо 33 млн. 9 хил. лв. са от бюджета на Министерство на младежта и спорта за 2005 г., които са крайно недостатъчни за провеждането на държавната политика по отношение на младежта и спорта. Единствено средствата за младежки дейности са увеличени в размер на 1 млн. 587 хил. 907 лв., от тях за членски внос по Програма “Младеж” са 624 хил. 301 лв.
След дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
С 10 гласа “за”, 6 гласа “против”, “въздържали се” – няма, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет в частта за Министерството на младежта и спорта.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Праматарски.
Господин Щерев, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя становището на Комисията по здравеопазване за първо четене на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2004 г.:
“На свои заседания на 10 и 23 ноември 2004 г. Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2004 г. в част “Здравеопазване”.
В обсъждането взеха участие: министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев, заместник-министърът на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Кирил Ананиев, директорът на НЗОК и управителят на НОИ, представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Законопроектът бе представен от господин Ананиев, който изложи общата философия и политика на проектобюджета на държавата и конкретните параметри на част “Здравеопазване”.
Проектът за държавен бюджет отразява позитивната тенденция в развитието на българската икономика. В него се залага продължение на реформите в редица сектори, запазване на стратегията относно държавния дефицит 0,5% от брутния вътрешен продукт предвид предвижданите процеси при присъединяването на България към Европейския съюз.
Заложените разходи за функция “Здравеопазване” са в размер на 1 млрд. 772,7 млн. лв. и представляват 4,3% от брутния вътрешен продукт. Разпределението му по институция е, както следва: Министерство на здравеопазването - 575,5 млн. лв., Националната здравноосигурителна каса - 982,9 млн. лв., общини – 138,8 млн. лв., други ведомства – 53 млн. лв.
Народните представители изложиха своите становища по законопроекта. Изразено бе мнение, че така заложените принципи за финансиране на болничната помощ от Министерство на здравеопазването само в лечебните заведения, които са държавна и общинска собственост, създава неравнопоставеност на лечебните заведения на базата на вид собственост, което е противоконституционно и ограничава правото на достъп на българските граждани в системата на задължителното осигуряване.
Народните представители изразиха принципна позиция относно необходимостта от увеличаване на публичните разходи за здравеопазването. От друга страна бе подчертана необходимостта за по-ефективното разпределение и контрол върху тези средства.
След проведеното обсъждане и последващо гласуване с 12 гласа “за”, 11 гласа “против” и “въздържали се“ - няма, Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерски съвет на 28 октомври 2004 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Господин Чакъров, моля да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вниманието ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроекта за държавния бюджет на
Република България за 2005 г., внесен от Министерския
съвет на 28 октомври 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На заседанието присъстваха министърът на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова, заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Маноела Георгиева, директорът на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда госпожа Емилия Стоянова и експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите.
Министър Долорес Арсенова представи Законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. в частта му, отнасяща се за околната среда.
Като цяло за сектор “Околна среда” са предвидени разходи в размер на 454 млн. 900 хил. лв., от които Министерството на околната среда и водите ще управлява 278 млн. 500 хил. лв. под формата на програмен и ориентиран към резултатите бюджет. Това е едно естествено продължение на програмния бюджет на Министерство на околната среда и водите от предходната година, който същевременно съдържа и прогнозни приходи и разходи за 2006 и 2007 г. По този начин се постига добро планиране на необходимите дейности и се реализира една последователна политика по опазване на околната среда.
За изпълнение на поставените стратегически цели в сектора са разработени 17 програми в следните области: управление на водите; управление на отпадъците; опазване чистотата на атмосферния въздух; опазване на биологичното разнообразие; управление на опасните химични вещества и препарати; информационно обезпечаване и повишаване на общественото съзнание; предотвратяване и контрол на замърсяването; управление на дейностите по изменение на климата, геологията, подземните богатства и опазването на земните недра.


Финансовите приоритети и тази година са свързани с управлението и опазването на водните ресурси, където са предвидени 119 млн. 300 хил. лв., и управлението на отпадъците, където са предвидени 79 млн. 700 хил. лв. Значителни средства са заделени и за информационно обезпечаване и стимулиране развитието на едно екологично насочено обществено съзнание, както и за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяванията.
Нов момент в проектобюджета за 2005 г. е финансирането на дейности, свързани с изменението на климата и приноса на България към усилията на международната общност за глобално решаване на този проблем.
Източниците за осигуряване на средствата по програмния бюджет на Министерството на околната среда и водите са както следва: целева субсидия за Министерството на околната среда и водите от републиканския бюджет – 18 млн. 600 хил. лв., собствени приходи на Министерството на околната среда и водите – 22 млн. 100 хил. лв., предприятието за управление на дейностите по околната среда – 90 млн. 700 хил. лв., целева субсидия за общините от републиканския бюджет – 32 млн. 600 хил. лв., Националния доверителен екофонд – 1 млн. 200 хил. лв., фондовете на Европейския съюз – ИСПА и ФАР – 62 млн. 800 хил. лв.,кофинансиране от Националния фонд – 23 млн. 100 хил. лв., заем от Международната банка за възстановяване и развитие – 20 млн. лв., безвъзмездна помощ от Световната банка – 7 млн. 400 хил. лв.
В законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. за Министерството на околната среда и водите са предвидени разходи в размер на 40 млн. 700 хил. лв., което е около два пъти повече в сравнение с миналата година. Посочените средства се набират от собствени приходи – 22 млн. 100 хил. лв. и субсидия от републиканския бюджет – 18 млн. 600 хил. лв. Разходите на Министерството на околната среда и водите са предназначени за осигуряване на текущата и контролната дейност на министерството като централно ведомство, Изпълнителната агенция по околната среда и водите, регионалните инспекции по околната и водите, националните паркове и басейновите дирекции. Тук са включени и разходите за поддържане на националната система за мониторинг на околната среда в размер на 8 млн. 500 хил. лв., както и за геолого-проучвателни дейности.
Проектобюджетът на Министерството на околната среда и водите за 2005 г. осигурява и необходимото укрепване на административния капацитет във връзка с изпълнението на съответните програми и поетите пред Европейския съюз ангажименти по преговорния процес. Общо за цялата система е предвидено да се разкрият 337 нови щатни бройки.
За развитието на отделните секторни политики също са заложени средства с екологично предназначение, така че да се даде възможност за развитието на едно интегрирано управление на околната среда.
В хода на дискусията по-голямата част от членовете на комисията изразиха мнение, че бюджетът на Министерството на околната среда и водите за 2005 г. е балансиран и правилно разчетен, така че да задоволи потребностите от финансови средства за успешно реализиране на разработените програми, целящи постигането на поставените стратегически цели в областта на опазване на околната среда.
След проведените разисквания комисията подкрепи законопроекта с 13 гласа “за”, 5 “въздържали се”, без “против” и изрази следното становище:
Провежданата с държавния бюджет за 2005 г. финансова политика в областта на околната среда и заложените в него средства с екологична насоченост ще позволят изпълнението на предвидените за 2005 г. дейности в тази сфера.
Ето защо Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. № 402-01-60, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2004 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Близнаков, моля да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
“Доклад
на Комисията по енергетика относно проект на
Закон за държавния бюджет на Република България
за 2005 г. № 402-01-60, внесен от Министерския съвет
на 28 октомври 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2004 г., Комисията по енергетика обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Милко Ковачев - министър на енергетиката и енергийните ресурси, господин Константин Шушулов – председател на Държавната комисия по енергийно регулиране, и господин Николай Влахов – главен секретар на Агенцията за ядрено регулиране. Въз основа на представения текст на проекта и експозето по него Комисията по енергетика направи следните констатации.
Проектът на Закон за държавния бюджет за 2005 г. е разработен в съответствие с отчитане изменението на макроикономическата обстановка в страната. Бюджетът на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси предвижда приходи в размер на 129 млн. 200 хил. лв., които се формират предимно от отчисленията за фондовете “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и “Радиоактивни отпадъци”, което е с 9,2 млн. лв. или 7,7% повече от приходите за 2004 г. Тези средства са целеви и не се използват за разходи по издръжката на министерството. Разходите за издръжка на ведомството са в размер на 4,186 млн. лв.
Продължава практиката на финансово подпомагане, която за сектор “Енергетика” за 2005 г. е 3 млн. лв., насочени изцяло за въгледобива.
Предвидено е значително нарастване на приходната част на Държавната комисия за енергийно регулиране, което е свързано с нови функции на Комисията по регулиране на ВиК-дейностите.
При обсъждане на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г. бяха изказани следните становища.
С оглед продължаване политиката на правителството в областта на енергетиката и постигане на поставените цели Министерството на енергетиката и енергийните ресурси предлага в Закона за държавния бюджет за 2005 г. да се осигурят допълнително 5,5 млн. лв. за енергийна ефективност за първоначално обследване на сгради и още 1,5 млн. лв. съфинансиране за подобряване на енергийната ефективност в обществени сгради или общо 7 млн. лв.
Освен това съгласно протоколно Решение на Министерския съвет № 42 от 24 октомври 2002 г. е предвидено създаване на Регионален енергиен информационен и технически център, като за първата година от неговото функциониране - 2005 г. – са необходими 304 248 лв.
Агенцията за ядрено регулиране смята, че със заложените в Бюджет 2005 параметри за нейната дейност не е осигурена възможността за покриване на международните задължения на Република България към Международната агенция за атомна енергия и по други двустранни и многостранни договори с около 300 хил. лв.
Препоръки:
Първо. Капиталовите разходи на всяко министерство, определени в чл. 5 от Законопроекта за държавния бюджет, да бъдат намалени със 100 хил. лв. и да се увеличат целево до 7 млн. лв. капиталовите разходи на бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси с цел изпълнение на мерки по енергийната ефективност във връзка с чл. 11 от Закона за енергийната ефективност.
Второ. За създаване и функциониране на Регионалния енергиен и технически център да бъдат осигурени 304 248 лв. за първата година от функционирането му, т.е. през 2005 г.
След проведеното гласуване с 10 гласа “за”, 4 гласа “против”, без “въздържали се”, Комисията по енергетика реши:
Първо. Подкрепя одобрения с Решение № 402-01-60 на Министерския съвет от 28 октомври 2004 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Второ. Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Илчев, моля да направите процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви за тази възможност, госпожо председател.
Процедурното ми предложение е да се предава пряко от Българското национално радио и Българската национална телевизия, както словото на уважаемия президент на Чешката република господин Вацлав Клаус, така и продължаващото четене на докладите в рамките на първото обсъждане на Законопроекта за бюджета.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: А дебатите?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Дебатите по докладите включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, както обръщението на президента Клаус, така и на докладите и продължаващите след тях дискусии по Законопроекта за бюджета.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 173, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Ще се наложи да изчакаме още няколко минути, тъй като срещата при председателя продължава.
(Президентът на Република България Георги Първанов заема мястото си в президентската ложа. В залата влизат председателят на Народното събрание Огнян Герджиков и президентът на Чешката република Вацлав Клаус. Всички стават и ги посрещат с бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господа министри, Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа!
Особено ми е приятно да приветствам от името на Народното събрание на Република България президента на Чешката република, Негово превъзходителство господин Вацлав Клаус. (Бурни ръкопляскания.)
Разрешете ми да представя с няколко думи нашия именит гост.
Господин Клаус се утвърди през годините на демократичните промени като един от най-авторитетните чешки държавници и политици. Той е възглавявал такива влиятелни политически формации като Гражданския форум, а след това и Гражданската демократическа партия. Бил е последователно министър на финансите, министър-председател на Чешката република и председател на Долната камара на парламента. От 7 март 2003 г. той е президент на Чешката република.
Същевременно проф. Вацлав Клаус е изтъкнат учен-икономист, спечелил широка известност в Чехия и в чужбина със своите изследвания и лекционната си дейност. Считан е за един от “бащите” на чешката реформа през миналото десетилетие.
Уважаеми господин президент на Чешката република, във Ваше лице ние поздравяваме изтъкнатия представител на един народ, с когото тясно ни свързват както традиционни приятелски връзки, така и наши съвпадащи жизнени интереси.
Днес Вие ни гостувате във време, когато успешно се осъществяват основни общи външнополитически приоритети на двете страни. Ние вече сме съюзници в НАТО. Предстои ни да застанем рамо до рамо в Европейския съюз, в който Чехия вече членува, а България очаква предстоящия Европейски съвет да определи дата за подписване на Договора за присъединяване към Съюза възможно най-рано през пролетта на 2005 г.
И в този случай ние разчитаме, че Чехия ще ни окаже безкористна подкрепа, както при присъединяването на България към Северноатлантическия алианс.
България вижда в Чешката република важен и стабилен европейски партньор и отдава голямо значение на всестранното сътрудничество между двете страни. Ние сме убедени, уважаеми господин президент, че Вашето посещение в София ще даде нов тласък за по-нататъшното разгръщане на това сътрудничество, за укрепване на приятелските връзки между нашите два народа.
А сега уважаеми дами и господа, позволете ми да предоставя думата на президента на Чешката република Негово превъзходителство Вацлав Клаус.
Заповядайте, господин президент. (Бурни ръкопляскания.)
ВАЦЛАВ КЛАУС: Уважаеми господин президент, господин председател, уважаеми народни представителки, уважаеми народни представители! За съжаление, не мога да говоря български. Ще се опитам на чешки.
За мен е голяма чест, че по време на своята визита – официална, на държавно ниво посещение във вашата държава, мога да посетя и вашия парламент и дори да се изкажа в него. Парламентът е централна точка на демократичната политическа система и неговата задача в политическия живот на държавата е незаменима.
Ние, гражданите на държави, в които в ерата на комунизма е функционирала само една карикатура на представителна демокрация и парламентаризъм, много добре осъзнаваме това обстоятелство и много по-силно, може би от държавите, където имат по-щастлива история през последните десетилетия.
Аз много добре зная, че голяма роля изиграха нашите парламенти в безпрецедентния период на преход от тоталитарна система към свободно общество и пазарна икономика. Задачата, която трябваше да решават двете наши държави, беше реализацията на трансформацията в рамките на закона, отново завеждането и правната гаранция на такива основни принципи на свободното общество, каквито са правата на човека, гражданските права и икономическите свободи. Това всичко в ситуация, когато реалитетът на нашите животи се изменяше пред очите ни и когато ние се сблъсквахме с проблеми, които ние самите, нито никой друг не е могъл често дори и да предвижда. Зная за какво говоря.
Както вече бе казано от вашия господин председател, преди да бъда избран за президент на републиката аз бях на длъжност министър на финансите, министър-председател, председател на Долната камара на парламента на Чешката република. Никакви готови рецепти и лесно приложими образци за сложната реалност на посткомунистическото развитие няма. Зависеше от политическото усещане, от опита и ерудицията на законодателите, от това как са били способни да рефлектират реалността и перспективата на нейното следващо развитие. Невинаги тази много специфична ситуация е била схващана от обществото у дома и в чужбина. Мисля, че в тази насока имате също своя достатъчен опит.
Често в нашите държави, вероятно и при вас, в политическото съперничене се злоупотребява с представата като че ли реална алтернатива е най-напред да се създаде идеална правна институция, идеална правна система и след това в тази идеална рамка да се пусне реалният живот. Тоест да се либерализира и приватизира икономиката. Нищо такова възможно не беше. Всичко трябваше да бъде създавано в ход, в реално време и въпреки това аз заявявам, че както Чешката република, така и България през този необичайно труден период минаха успешно.




Доказателство за това, освен другото, е и фактът, че Чешката република от 1 май т.г. е член на Европейския съюз и че вашата държава е пред портата на Европейския съюз. (Ръкопляскания.)
На въпроса на вашия председател бих искал да кажа, че Чешката република еднозначно, единодушно подкрепя влизането на България в Европейския съюз. (Ръкопляскания.)
Бих се осмелил тук да заявя, че условието за задължителната хармонизация на всички легислативни норми с европейските acquis communautaire е фактор, който още преди влизането в Европейския съюз пренася разходите, свързани с разширяването на съюза, върху кандидатстващите държави и то без каквато и да е компенсация. Това действително много заплашва тяхната конкурентоспособност на европейския пазар и в световен мащаб.
Постоянният натиск за излишно обедняване на континента в настоящия процес на акселелирана интеграция още повече повишава тези рискове. В днешния етап на развитие на Европейския съюз обаче не става само за днешния и бъдещия икономически просперитет. Шанс тук имат и елементарните принципи на демокрацията. Ако се приеме Европейската конституция, тя остава над ролята и над значението на националните парламенти и тогава виси една голяма въпросителна. С това е свързано и растящото отсъствие на демократичен контрол на управление с Европейския център от страна на гражданите на европейските държави.
Това са по мое мнение принципни проблеми. Начинът на тяхното решаване в своята консеквенция ще реши дали са се изпълнили огромните очаквания, които гражданите на европейските държави влагат в Европейския съюз. Мисля, че това е много важно както за България, така и за Чешката република, които толкова дълго през изминалите десетилетия е трябвало да воюват за демокрация, за свобода.
Зная, че дълголетната традиция на българския парламентаризъм, която датира от приемането на Великотърновската конституция в 1879 г., е свързана с редица имена на висшисти, завършили чешки ВУЗ-ове. Зная, че на скамейките на вашия днешен парламент има няколко депутати, които владеят отлично чешки. Аз много се радвам, че между чешкия парламент и българския парламент и между отделните депутати и сенатори съществуват живи контакти – често формални и неформални.
Уважаеми госпожи народни представителки, уважаеми господа народни представители, вярвам, че бъдещето обещава добри перспективи за партньорството на нашите държави. Аз вярвам, че и моето посещение, тази тридневна визита в България ще допринесе за това. Своето днешно посещение във вашия парламент считам за символичен израз на приоритета, който моята държава отдава на чешко-българските взаимоотношения.
Пожелавам много успехи във вашата работа! Благодаря за възможността тук да говоря. Зная, че прекъснах, наруших може би, четенето на Законопроекта за държавния бюджет, но мога да ви уверя, че в този момент именно и в чешкия парламент също се дискутира и разглежда Законът за националния бюджет. Вярвам, че вашият бюджет е по-малко дефицитен, отколкото чешкия. (Смях в залата.)
Благодаря за вашето внимание. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
(Председателят Огнян Герджиков и президентът Вацлав Клаус напускат залата. Депутатите стават и с ръкопляскания изпращат госта.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме нашата работа.
Моля господин Стефан Данаилов да представи доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата относно Законопроект
за държавния бюджет на Република България за
2005 г., № 402-01-60, внесен от Министерския съвет
на 28 октомври 2004 г.

На свое заседание, проведено на 9 ноември 2004 г., с участието на министъра на културата и неговия екип и заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев, Комисията по културата обсъди представения Законопроект за държавния бюджет за 2005 г., внесен от Министерския съвет, с приложение от подробно разписан проект за бюджет на Министерството на културата за 2005 г.
За 2005 г. за култура по консолидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 258,0 млн. лв. и са 0,6% от брутния вътрешен продукт. Запазен е процентът на разходите от брутния вътрешен продукт за 2005 г. спрямо този за 2004 г.
Разходите за култура, включени в проектобюджета на Министерството на културата за 2005 г. в размер на 60 086 700 лв., са насочени преди всичко за осигуряване на поставените от министерството цели в областта на културата и реализиране на свързаните с тях програми, при заложена численост на персонала от 5 512 щатни бройки. Ръстът на разходите спрямо 2004 г. е в размер на 16 084 700 лв. или 36,52%.
В централния бюджет са предвидени общо 12 022 300 лв., от които, не всичко изброявам, а само по-важните неща: 2 млн. лв. за Народен театър за младежта и църквата “Свети Четиридесет мъченици” – Велико Търново; 1 млн. 500 хил. лв. за народните читалища и големите библиотеки; 1 милион за съфинансиране по културни прояви и 3 млн. 500 хил. лв. за консервация и реставрация на паметниците на културата във Велики Преслав и Плиска.
Разходите за издръжка на културните дейности, финансирани чрез общинските бюджети за 2005 г., са в размер на 77 800 00 лв., от които за текущи разходи 73 300 00 лв. и за капиталови разходи – 4 500 00 лв.
Въпреки това след направен по-задълбочен анализ се налага становището, че е необходимо при обсъждането в пленарната зала да се търсят още възможности при разглеждането на Бюджет 2005 в частта му за капитални инвестиции на Министерството на културата, които да бъдат завишени с още 4 млн. лв. за построяването на сградата на фондохранилището на Националната филмотека.
Комисията по култура препоръчва да се вземат предвид и исканията на смесената група между Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на културата, според които е необходимо:
1. Да се увеличи планираният размер за средства за:
- съфинансиране на културни проекти в размер от 1 млн. на 1 млн. 300 хил. лв., което ще даде възможност за повишаване на средната работна заплата в културните институти на общинско ниво;
- увеличаване на средствата за основен ремонт и издръжка на читалища в размер от 1 млн. 200 хил. на 1 млн. 500 хил. лв.
2. Да се завиши стандартът за регионалните библиотеки, музеи и художествени галерии с 5% предвид необходимостта от въвеждането на нови технологии в организацията и подобряване на нивото на предоставяните на гражданите услуги.
3. Приетите досега стандарти в дейност “Култура” важат само за 2004 г.
Затова е необходимо да се приложат одобрените от Смесената работна група на Националното сдружение и Министерството на културата стандарти за делегирани дейности през 2005 г. чрез приемане на постановление на Министерския съвет в съответствие с чл. 8, ал. 2 от Закона за общинския бюджет. Необходимото увеличение за дейност “Култура” в общините възлиза на 300 хил. лв., които трябва да бъдат намерени в името на нормалното функциониране на общинските културни единици.
Считаме, че резерви за намиране на тези средства биха могли да се намерят в преизпълнението на приходите през 2005 г., както и чрез намаляване на някои от буферите по Бюджет 2005.
С 10 гласа “за”, 10 “против” и 0 въздържали се, Комисията по култура реши:
Не подкрепя на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2005 г.” (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Заповядайте, госпожо Милотинова, да представите доклада на Комисията по медиите.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по медиите по Законопроекта за
държавен бюджет
На редовно заседание, проведено на 3 ноември 2004 г., Комисията по медиите разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет.
За 2005 г. за Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция са предвидени субсидии общо в размер на 88 402 хил. лв., както следва:
- за Българското национално радио – 32 279 хил. лв.;
- за Българската национална телевизия – 52 523 хил. лв.;
- за Българската телеграфна агенция – 3603 хил. лв., в т.ч. и капиталовите разходи.
За 2005 г. за Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 млн. 412 хил. лв.
Проведено беше гласуване и с 9 гласа “за”, 4 “против” и 0 “въздържали се” Комисията по медиите реши:
Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. и предлага народните представители да го приемат на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Заповядайте да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “На своето редовно заседание, проведено на 4 ноември 2004 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Метин Казак, госпожа Лили Иванова и госпожа Лада Михайлова от Министерския съвет, господин Михаил Иванов – секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси, господин Владимир Петров от Министерството на финансите, госпожа Димитрина Пангелова и господин Васил Маринов от Министерството на правосъдието, господин Людмил Димитров от Министерството на труда и социалната политика, доц. Иван Желев – директор на Дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет, господин Бойко Антонов – председател на Държавната агенция за бежанците, господин Стефан Николов от Държавната агенция за българите в чужбина, госпожа Вилма Христова от Държавната агенция за закрила на детето.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Владимир Петров от Министерството на финансите. Господин Петров поясни, че бюджетът за 2005 г. е разработен на базата на следните макроикономически показатели: брутен вътрешен продукт – 43 млрд. лв., икономически растеж от 5 до 5,6%, инфлация в края на годината – 3,5%. По отношение на институциите на бюджетна издръжка, които се отнасят до сферите на интерес на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, се обърна внимание, че през 2005 г. ще бъдат финансирани три нови структури: Агенция за малцинствата, Комисия за защита от дискриминация и Национална комисия за борба с трафика на хора. Ще започне да функционира и институцията омбудсман.
По отношение на бюджета за Дирекция “Вероизповедания” се констатира увеличаване на субсидията на 1 млн. 800 хил. лв., което представлява с 600 хил. лв. повече в сравнение с настоящата година. Четиристотин хиляди лева от тях са предвидени за подпомагане на църковните общини извън границата на Република България, а 200 хил. лв. за неотложен ремонт на сградата на Българската екзархия в Истанбул. Прави впечатление, че в останалата част от средствата, заложени за подпомагане на религиозните общности, субсидията за Българската православна църква е намалена с 40 хил. лв., за мюсюлманското вероизповедание е увеличена с 10 хил. лв., така също е предвидено увеличение за другите вероизповедания.
Секретарят на Националния съвет по етнически и демографски въпроси господин Михаил Иванов сподели опасенията си, че ако предоставените средства на Националния съвет са в същите финансови параметри тази година, това би затруднило осъществяването на рамковата програма за интеграция на ромите. В отговор от Министерството на финансите беше отчетено, че при разпределението на средствата, предвидени за Министерския съвет, на Националния съвет по етнически и демографски въпроси би следвало да се отпуснат 165 хил. лв., което е с 35 хил. лв. повече от настоящата година.
Що се отнася до Държавната агенция за закрила на детето налице е увеличение с 2%. Същевременно агенцията намира допълнително източници за финансиране като работи по международни програми и съвместни дейности с неправителствени организации.
Съгласно обясненията на представителите на Държавната агенция за българите в чужбина заложеното увеличение с 63 хил. лв. за 2005 г. няма да бъде достатъчно, за да се провежда ефективно държавната политика в тази област. Още в становището по Законопроекта за държавния бюджет за 2003 г. и за 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията е изтъквала, че средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина, са крайно недостатъчни. По статистически данни агенцията работи с 4 милиона българи зад граница – диаспора и емиграция, а 8000 молби на желаещи да получат българско гражданство годишно се обработват от служителите на агенцията. Допълнителни средства са необходими за увеличаване на персонала, издателска дейност, провеждане на научно-практически конференции, симпозиуми и други.
В средствата на Държавната агенция за бежанците има увеличение на бюджета с 200 хил. лв., което е предназначено за издръжка на лицата, потърсили убежище в страната (храна, здравни осигуровки, преводачи и др.).
Представителите на Министерството на труда и социалната политика изразиха удовлетворение от предвиденото увеличение за издръжка на социалните домове с 1 млн. лв.
Представителите на Министерството на правосъдието отбелязаха, че общият бюджет на министерството е увеличен в резултат на въвеждането на пробация за осъдени лица и увеличаването на щатните бройки по тази причина с 500 бройки. Но същевременно се намаляват средствата за вода, горива и енергия в местата за лишаване от свобода. Поисканото увеличение със 7 млн. 200 хил. лв. не е постигнато. Храната от 0,79 лв. на ден за лишен от свобода през следващата година ще е 1,20 лв. по норматив от 2,20 лв. на ден. От Министерството на правосъдието поискаха отделно около 500 хил. лв. за построяване на 10 православни параклиса в местата за лишаване от свобода.
В хода на дебатите председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията посочи, че в докладите за правата на човека, касаещи България, се поставя въпросът за ситуацията в затворите и покриването на определени минимални стандарти, които не намират адекватно отражение в предложения бюджет. Също така средствата, отделени за ремонт на храмове, са крайно недостатъчни в сравнение със заявените нужди, които са свързани и с фундаменталното право на вероизповедание. Така например отпусната е субсидия за 2005 г. на Българската православна църква от 650 хил. лв. До момента в Дирекция “Вероизповедания” са постъпили 421 молби за 2005 г. за подпомагане на реставрация на храмове на стойност 4 млн. 830 хил. лв., като до края на годината вероятно молбите ще се удвоят.
Народният представител Димитър Димитров изрази несъгласие с предвидената сума от 3 млн. 650 хил. лв. за институцията омбудсман и предложи част от тези средства да бъдат преразпределени за дейностите на Агенцията за българите в чужбина и Дирекция “Вероизповедания”.
След дебатът беше проведено гласуване по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., при което се получиха следните резултати: “за” законопроекта - 7 гласа, “против” – 3, “въздържал се” – 1.
На основание на проведеното гласуване комисията препоръчва на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроекта за държавния бюджет
на Република България за 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации обсъди законопроекта в присъствието на екипа на Министерство на транспорта и съобщенията, начело с вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев. Законопроектът за държавния бюджет беше представен от министъра на транспорта и съобщенията.
Министерство на транспорта и съобщенията е пилотно министерство при въвеждането на програмно и ориентирано към резултатите бюджетиране.
Програмният бюджет включва 21 програми с основни цели:
- подобряване на транспортната инфраструктура;
- подобряване на организацията и управлението на транспорта;
- постигане на високо ниво на безопасност и екологосъобразност във всички видове транспорт;
- ефективни далекосъобщителни и пощенски услуги;
- ефективни, сигурни и достъпни условия за информационно обслужване.
Предвидените в проекта на бюджет за 2005 г. средства за инвестиции са насочени към инфраструктурните проекти в областта на транспорта и на информационните и комуникационните технологии, като приоритет е изведено подобряването на транспортната инфраструктура, бързата модернизация на транспортния сектор, включително чрез реализация на инвестиции с привличане на частния сектор, което да повиши капацитета на българската транспортна мрежа, да се осигури достъп до основните транспортни артерии на страните-членки на Европейския съюз и до общоевропейската транспортна мрежа.
Изцяло са осигурени средства в Бюджет 2005 по изпълнението на приоритетните проекти, някои от които са и с национално значение, като най-значими от тях са: “Изграждане на втори мост на р. Дунав при Видин – Калафат”, “Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград – гръцко/турска граница”, “Реконструкция, модернизация и разширение на летище София”, “Нов вълнолом и терминал за насипни товари в пристанище Бургас”, “Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом”, развитие на съобщенията и информационните технологии.
В заключение, след проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации с 11 гласа “за”, 5 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Костов, заповядайте да прочетете становището на Комисията по корупцията.
ДОКЛАДЧИК КОСТА КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Комисията за борба с корупцията на редовно заседание, проведено на 11 ноември 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
В хода на обсъжданията всички присъстващи 15 членове на комисията по предложение на народния представител Соколов се обединиха около становището, че предвид специфичния предмет на дейността на комисията не е възможно последната нито обосновано да приеме предложения законопроект, нито обосновано да го отхвърли. След дискусията и предвид подчертаното от народните представители становище, Комисията за борба с корупцията прие за сведение предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Процедурно предложение – господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение Народното събрание да покани представители на Висшия съдебен съвет, които те определят, най-вероятно членовете на Бюджетната им комисия, да присъстват в залата и да представят своя проект за бюджет на съдебната система със следните кратки аргументи: за пръв път тази година, и според твърденията на господин Николов, бюджетната процедура съгласно Конституцията е спазена, и така както каним представителите на НОИ, Сметната палата, Здравната каса и БНБ, когато гледаме техните бюджети, според мен е коректно и логично да поканим и представители на Висшия съдебен съвет в рамките на няколко минути да кажат своето виждане по въпроса за бюджета на съдебната система. Не е тайна, че тази година за пръв път Висшият съдебен съвет също така направи консултации с всички парламентарни групи, абсолютно коректно, и мисля, че Народното събрание дължи тази коректност на представителите на съдебната система и на висшите магистрати на България.
Затова правя предложение да поканим представители на Висшия съдебен съвет, които в момента заседават, и ако това предложение мине, техни представители могат да дойдат в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Клингов.
По-скоро залата трябва да реши, защото аз ще подложа на гласуване това Ваше предложение. Ако залата прецени, че представители на Висшия съдебен съвет трябва да участват в дискусията по законопроекта, ще ги поканим.
Моля, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 110 народни представители: за 44, против 25, въздържали се 41.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Клингов – прегласуване.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще направя процедурно предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, става въпрос за 10 мин., в които и според Конституцията Народното събрание трябва да вземе становище по предложението, което Висшият съдебен съвет прави. Така или иначе в крайна сметка ние трябва да гласуваме някакви два варианта и, така както представители на Висшия съдебен съвет съвсем логично присъстваха на заседанията на Комисията по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси, не виждам никаква причина, поради която да не могат да дойдат и в рамките на няколко минути да кажат своето мнение, поне това им дължим, по проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
С тези аргументи подлагам на прегласуване предложението на господин Клингов да бъдат поканени представители на Висшия съдебен съвет.
Гласували 142 народни представители: за 74, против 26, въздържали се 42.
Приема се процедурното предложение.
Моля да направите необходимото, за да бъдат поканени представителите на Висшия съдебен съвет.
Има думата да представи доклада на Сметната палата господин Георги Николов. Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! “Сметната палата представя становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Становището съдържа преценка на Сметната палата за спазване на законовите изисквания при разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му със Закона за устройство на държавния бюджет и с други закони, свързани с държавния бюджет. В становището са отразени някои конкретни бележки за подобряване на законопроекта при подготовката му за второ гласуване.
От тези три основни части най-напред аз ще се спра на частта по спазването на законовите изисквания при разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
1. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. е разработен при спазване на законовите изисквания. Министерството на финансите е съставило тригодишна бюджетна прогноза за периода 2005-2007 г. и е разработило разходни тавани по текущи цени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и на общините, разходни тавани по проекта на субсидии за нефинансови предприятия и юридически лица с нестопанска цел за 2005 г., както и актуализирана стратегия за управлението на държавния дълг. Те са одобрени от Министерския съвет с Решение № 645 от 6 август 2004 г. съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 16, ал. 2 от Закона за държавния дълг.
2. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са разработили проектите на своите бюджети на основата на бюджетната прогноза, определените им разходни тавани и изпратените бюджетни насоки от министъра на финансите с писмо държавни разходи № 5 от 6 август 2004 г. съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са представени в Министерството на финансите в определения от него срок и са проведени диалози за обосноваване на приходите и разходите по съответните проекти на бюджети съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
3. Министърът на финансите е изготвил окончателен Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г. и го е внесъл в Министерския съвет на 25 октомври 2004 г. заедно с подробен доклад съгласно разпоредбата на чл. 19 от Закона за устройство на държавния бюджет. Министерският съвет е разгледал и одобрил законопроекта с Решение № 850 от 27 октомври 2004 г. съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Той е приел със същото решение и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2005 г. съгласно Решение № 4 на Конституционния съд от 7 октомври 2004 г. по к.д. № 4 от 2004 г.
4. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. е внесен в Народното събрание в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за устройство на държавния бюджет. Законопроектът е разпределен с Разпореждане № 450-01-348 от 28 октомври 2004 г. на председателя на Народното събрание на всички постоянни комисии за обсъждане и изготвяне на съответни доклади по него.
Втората основна част е по съответствието на структурата и съдържанието на законопроекта със Закона за устройство на държавния бюджет и с други закони, свързани с държавния бюджет.
1. Структурата на законопроекта съответства на обхвата на държавния бюджет, регламентиран с чл. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет. Проектите на републиканския бюджет - чл. 1, и на бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата – чл. 5, са представени в два варианта – с включен проект на Висшия съдебен съвет и със становище на Министерския съвет съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и Решение № 4 на Конституционния съд от 7 октомври 2004 г.
2. В два варианта е представен и проектът на бюджет на съдебната власт за 2005 г. Първият е проектът на Висшия съдебен съвет и становище на Министерския съвет съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет. В проекта на бюджет на съдебната власт на Висшия съдебен съвет трябва да отпадне предвиденият по чл. 2, ал. 1, т. 2 трансфер за Фонд “Съдебни сгради” и Фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието съгласно цитираното Решение № 4 на Конституционния съд от 7 октомври тази година. Във връзка с това трябва да отпаднат и изброените в становището алинеи 6, 7 и 8 на чл. 2, тъй като те са свързани с този трансфер и да се нанесат съответни корекции в законопроекта във варианта на Висшия съдебен съвет.
3. Като самостоятелни части на републиканския бюджет са включени проектите на бюджети на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор съгласно изискванията съответно на чл. 3 от Закона за Сметната палата и чл. 28, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.
4. Част от източниците за финансиране на дефицита по чл. 1, ал. 4 и 5 от законопроекта не съответстват на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, каквото несъответствие съществуваше и през предходната година. Във връзка с това се налага да се направят промени в чл. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет, съгласно налагащата се практика за финансиране на дефицита по републиканския бюджет. Може би внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет от господин Даниел Вълчев е добър повод този въпрос да се регламентира и т.нар. бюджетно салдо да се уреди в този законопроект.
5. И в двата варианта на проект на републиканския бюджет и на бюджета на съдебната власт е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
6. Спазени са изискванията на чл. 8 от Закона за държавния дълг, като с § 18 е определен максималният размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през 2005 г., а с § 19 – максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишен към края на 2005 г.
7. В Законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. са включени нови разпоредби и са направени допълнения, с които се създават възможности за по-добро управление и контрол на бюджетните и други публични средства. Това Сметната палата оценява като положително. Ще се спра само на част от тези моменти, тъй като становището е раздадено.
В субсидиите за юридически лица с нестопанска цел, разпределени съгласно Приложение № 2 към чл. 8, е предвиден резерв за финансиране на обществено значими проекти, като е регламентирано, което също е важно, предоставянето на средствата от резерва да става при определени условия и критерии, а не да има субективно определяне.
На следващо място, отчитаме като положително включването в механизма за определяне на трансферите за общините т.нар. допълнителен коефициент “К”, чрез който става разпределянето на средствата по общия размер на изравнителната субсидия. Тук обаче може би се налага на второ четене да се поясни в законопроекта начинът за определяне на този коефициент – нещо, което сега не е посочено.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта - § 22, ал. 6 и 7, е предвидено осъществяване на контрол при текущото усвояване на средства и изпълнение на проекти по държавни инвестиционни заеми за 2005 г. – това също е положителен момент.
По третата част – конкретни бележки – се постарахме да изведем нашите основни бележки, като си запазваме правото някои дребни технически бележки да ги предоставим на водещата комисия.
1. Смятаме, че превишението на приходите над разходите на Българската народна банка, което сега е включено като приходи от имущество и собственост, трябва да се обособи като отделен показател в приходната част на републиканския бюджет по чл. 1, ал. 1 с оглед прозрачността на тези постъпления, още повече като се има предвид, че в скоро време парламентът ще приеме промени в Закона за Българската народна банка и ще отпадне ангажиментът на парламента да приема заедно бюджета на банката, а това ще се прави от Управителния съвет на БНБ. Целесъобразно е тази сума да бъде включена с оглед на контрола, който ще се осъществява, директно в приходната част на републиканския бюджет.

2. Стойностни и натурални показатели за делегираните от държавата дейности, които са определени сега с чл. 11, ал. 3 от законопроекта, следва да се представят с две отделни приложения за по-голяма яснота на закона. Сега те са с едно Приложение № 5.
3. В чл. 13, ал. 4 смятаме, че е целесъобразно да се определи срок, в който неусвоените средства за екологични обекти могат да се пренасочват за други обекти, за да могат да се усвоят средствата в рамките на бюджетната година, като се има предвид, че трябва да се прилага и Законът за обществените поръчки, който иска технологично време.
4. Необходимо е към чл. 15 да се създаде нова алинея, с която да се определи срок за ежемесечното предоставяне на трансферите на общините за делегираните от държавата дейности, съобразно тримесечното им разпределение по чл. 12 от законопроекта, каквато разпоредба съществува в Закона за държавния бюджет за 2004 г.
Отчитаме, че Законопроектът за държавния бюджет на Република България беше представен първи в парламента. Вероятно това е наложило някои от параграфите да не се преценят достатъчно добре в кой законопроект да са.
5. Нашето предложение е параграфи 62 и 64 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, които са свързани със Здравната каса, с нейния бюджет да намерят своето място в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а § 66, с който се предвиждат промени в Кодекса за социалното осигуряване, естествено, че трябва да отиде в Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
6. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, както и миналите години, в продължение вече на няколко години се пренасят разпоредби, което дава основание да се предложи тези разпоредби да получат едно трайно разпореждане с отделни актове.
Наложително е да се ускори разработването и приемането на нов Закон за устройство на държавния бюджет, който да отговаря на новите изисквания при съставянето, приемането, изпълнението и отчета на държавния бюджет, включително и на програмни и ориентирани към резултати бюджети, което ще постави на дневен ред именно потребността от един нов закон. Такава е практиката в Европейския съюз. Надявам се, че до 1 януари 2007 г. България ще има нов Закон за бюджета, който да отчита тези реалности.
В заключение Сметната палата преценява, че Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. е разработен и внесен в Народното събрание съгласно законовите изисквания. Структурата и съдържанието на законопроекта съответстват на Закона за устройството на държавния бюджет и на други закони, свързани с държавния бюджет с изключение на това, което вече казах – финансирането на дефицита по републиканския бюджет, като се надявам, че при предстоящите промени в Закона за устройството на държавния бюджет това моментно несъответствие ще бъде отразено.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Министър Велчев, имате думата да представите законопроекта.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание държавния бюджет на Република България за 2005 г. Представям на вашето внимание бюджет изцяло обърнат към предизвикателствата, които стоят пред нашата страна както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Представям на вниманието ви бюджет напълно съобразен с новите държавни приоритети – дългосрочно ускорен икономически растеж, намаляване на основните преки данъци, повишаване на доходите, ефективно усвояване на разходите в бюджетната сфера. Представям на вниманието ви бюджет на една достойна, помъдряла и изпълнена с оправдано самочувствие европейска държава.
Тази толкова важен за страната ни документ стигна до пленарната зала на Народното събрание след една широка публична процедура на обсъждане и прозрачен за обществото процес на съгласуване и търсене на консенсус с най-важните ни социални партньори. Предварителните дискусии, както и обективните оценки на независими икономисти и финансисти, дадоха възможност на широката общественост да се убеди в неговата реалистичност. Но това, което е особено важно и ценно, е, че това е първият бюджет, в който се поставя акцент върху очакващо страната ни от 2007 г. членство в Европейския съюз, тъй като той показва как ние адресираме големите въпроси, които стоят пред българската икономика след тази дата.
През последните години България доказа на своите граждани, както и на външния свят, че се превръща в една спокойна, постъпателно развиваща се предсказуема страна. А нищо не дава толкова добри основания за оптимистичен поглед към бъдещето, колкото скуката на предсказуемостта. Моделът от последните години разкрива силата на българската икономика и адекватността на политиката, провеждана от правителството. Стимулиращата икономически растеж политика, засилената фискална дисциплина и инициираните реформи започнаха да дават и тепърва ще дават плодове. Ако продължим по този път, в едно съвсем недалечно бъдеще определението за Република България ще бъде: устойчива и потенциално силна страна, член на Европейския съюз с пазарна икономика, осигуряваща благосъстояние за гражданите си.
Успешността на стратегията, следвана от правителството през последните години се доказва от основните икономически индикации. България в момента показва един от най-добрите икономически показатели за страните от Централна и Източна Европа, за което намекна и президентът Клаус. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт за полугодието е 5,6%. Очакванията за 2004 г. са за растеж от 5,3%, предизвикан от стабилните темпове на нарастване на потреблението и скока на инвестициите. Това е растеж с 1,2% по-висок от реализирания през 2001 г., когато правителството дойде на власт. Всъщност в периода на управлението си правителството със своята политика добавя средно по 4,8% към икономиката на страната. Инфлацията ни е една от най-ниските от групата на страните-кандидатки и новоприсъединилите се към Европейския съюз страни – 2% натрупана инфлация от началото на годината и очаквания за не повече от 4% за цялата година. За съпоставка през 2000 г. този показател е възлизал на 11%, а през 2001 г. на 4,6%. В резултат от стабилното икономическо развитие на България се отбелязва повишаване на реалните доходи на населението. По прогнозни данни реалният ръст на средната работна заплата в страната за 2004 г. ще възлезе на 8,2%, а ръстът на разполагаемия доход е 4,5%. Чувствително е намалението на нивото на безработицата. Към м. септември то спадна до 11,7 на сто при стойности от по 18-19% през 2000 и 2001 г. Благодарение на следваните мерки за стриктна фискална дисциплина и започналите реформи в публичния и реалния сектор, България днес е страна близо до определението за нормално изградена и функционираща пазарна икономика.
Прогнозата и на правителството, и на бизнес средите е, че през следващата година България отново ще бъде в началото на списъка на страните с висок икономически растеж в Европа. Най-важното основание за тази прогноза са увеличените инвестиции, включително преките чуждестранни инвестиции и нарасналия внос и износ. Инфлацията остава на ниски нива, като в края на 2005 г. се очаква тя да бъде под 3,5%. Тези параметри ни дават основание да прогнозираме със сигурност възстановяване на потенциала и по-нататъшна експанзия на българската икономика.
Провежданата обмислена и добре насочена фискална политика е най-важното условие за стабилност. Благодарение на стриктната фискална дисциплина, наложена от валутния борд, през последните години България поддържа близък до балансираност бюджет. Докато за 2000 г. дефицитът възлезе на 1% от брутния вътрешен продукт, за 2004 г. се очаква реализиране на излишък по консолидирания бюджет, а за 2005 г. програмираното от нас целево ниво на дефицита е 0,5% или 195,6 млн. лв.
Стратегията на правителството за стимулиране на бизнеса и частната инициатива намира израз в последователното ежегодно намаляване на основните преки данъци. През 2001 г. заварихме високи данъци и сложна система за администриране. Години трябваха, за да се преборим със съществуващата добре установена практика на данъчни измами. През последните години обаче започна провеждането на мащабна и много успешна данъчна реформа.
Тук за мен има две водещи думи – опростеност и устойчивост. Благодарение на положените усилия значително се подобри събираемостта на държавните приходи. Основните данъци бяха намалени: данък печалба от 28 на 19,5%; данък общ доход – на няколко пъти в зависимост от доходите. В Бюджет 2005 се предвижда много голямо намаление на корпоративния данък с нови 4, 5 пункта и установяването му на 15% - факт, който ще стимулира инвестициите и ще доведе до нарастване на доходите. Крачка напред ще бъде въвеждането на семейното подоходно облагане през 2005 г. Същевременно ще продължат и промените в данъчната скала с оглед облекчаване на всички данъкоплатци, като необлагаемият минимум бъде увеличен на 130 лв. Приходите от данъци в държавния бюджет за 2005 г. са прогнозирани в съответствие с макроикономическата рамка и промените в данъчното законодателство и възлизат на 10 млрд. 332 млн. лв. Общите консолидирани приходи, които държавата ще събере, ще бъдат 16 млрд. 67 млн. лв. Отразени са намалените данъчни ставки и са предвидени допълнителни приходи от подобряване събираемостта на данъците. Нивото на данъчната тежест бе намалено с 2,5% от брутния вътрешен продукт спрямо 2000 г. и с близо 1% спрямо 2001 г.
Уважаеми дами и господа, традиция е основните дебати по приемането на един проектобюджет да се съсредоточават върху разходната му част. Затова позволете ми да ви представя по-подробно именно тази част от Бюджет 2005:
По отношение на разходите стремежът ни е насочен към постигане на ниво на нелихвените разходи от 36-37% от брутния вътрешен продукт, тоест нива от 38-39% от БВП на общите разходи спрямо сегашните 40% от брутния вътрешен продукт. Именно тези цели пряко се свързват с маркирането на секторните реформи и като финансово, и като социално-икономическо направление. Един от най-големите ни приоритети ще продължи да бъде усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз като част от програмата за изграждане на базисната инфраструктура на страната.
Държа да привлека вниманието ви върху факта, че в изпълнение на дейностите и сроковете, заложени във финансовите меморандуми с Европейската комисия, е постигнат напредък по всички проекти. Знакови проекти са започналото реално строителство на летище София, на жп линията Пловдив– Свиленград, работата по договора за изграждане на втори мост на р. Дунав при Видин–Калафат, строителството по транзитни пътища 3. Значителен напредък има в проектите за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и изграждане на депа за твърди битови отпадъци. Започва подготовката на проектите в областта на водния сектор. За първи път е възприет интегриран подход при тяхното изграждане.
Инвестиционните разходи, заложени в Бюджет 2005, са безпрецедентно високи – 3,9% от БВП за 2005 г. или 1 млрд. 595 млн. лв., които са с 54% по-високи спрямо 2000 г. и с около 20% повече спрямо програмата за 2004 г. Тези високи инвестиционни разходи означават не само по-добри пътища, повече пречиствателни станции и депа за твърди битови отпадъци, но и в не толкова далечен план възможност нашата икономика да стане част от европейската, като България намери своето конкурентно място в общия европейски пазар на стоки, услуги и капитал. В никакъв случай на последно място, тези високи инвестиционни разходи означават по-добро здравеопазване и образование, тоест по-добро качество на живот на българина.
Предложените насоки на социалната политика обръщат внимание както на настоящите непосредствени задачи, така и на проблемите на бъдещото развитие. Негативните демографски тенденции, по-специално застаряването на населението, поставят сериозни финансови въпроси пред нас, по които, ако не помислим сега, ще настъпят сериозни затруднения в бъдеще. Държа да отбележа обаче въпреки казаното току-що, че за първи път бе обърната негативната тенденция към намаляване на раждаемостта и както за 2003, така и за 2004 г. се отчита ръст на раждаемостта. Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи заемат 36,2% от общите нелихвени разходи на консолидирания бюджет за 2005 г. Това означава през 2005 г. тези разходи да достигнат около 5 млрд. 591 млн. лв. или над 1млрд. 565 млн. лв. в повече спрямо 2001 г. В това число са и разходите за пенсии, които се предвижда да бъдат индексирани със 7% от 1 юни 2005 г., а социалната пенсия за старост да бъде увеличена от 53 лв. на 60 лв. Общият размер на пенсиите ще достигне около 3 млрд. 760 млн. лв. За защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите средствата са близо утроени спрямо 2004 г. и 23 пъти повече от 2000 и 2001 г. Активната политика на растеж, водена от правителството, ще позволи и през тази година, както през последните три, да се осигурят допълнителни средства за коледна добавка към пенсиите и заплатите на заетите в бюджетната сфера. През 2005 г. се предвижда за заплати да се отделят 1 млрд. 735 млн. лв., като се планира започването на плавна промяна на системата на заплащане в посока на децентрализация. Планираното средногодишно нарастване на работната заплата за 2005 г. за бюджетната сфера е над 7%.
Правителството планира от 1 януари 25-процентно увеличение на минималната работна заплата от 120 лв. на 150 лв. По отношение безработицата предвидените в бюджета през последните две години средства изиграха основна роля не само за текущо, но и за бъдещо намаляване на безработните. И през 2005 г. ще подкрепим активните мерки за борба с безработицата. Тук ще отбележа само, че за да осигуряват повече и по-добри работни места, и да изпълнят целта от Лисабон за по-висок процент на заетост, пазарите на труда трябва да станат по-гъвкави и ефективни. Тези предизвикателства изискват квалифицирана и образована работна сила, отговаряща на нуждите на икономиката. Това е и едно от условията за осигуряване на бъдеща устойчивост и на него е обърнато нужното внимание при съставянето на Бюджет 2005.
От финансова гледна точка и пред образованието, и пред здравеопазването стои въпросът за сериозна реформа на финансовата им система. Тя следва да започне чрез оптимизация на структури и нови схеми на финансиране и управление, нови взаимоотношения с държавата.
Крачка напред в тази посока се прави с първия пилотен програмен бюджет на Министерството на образованието и науката. Отново да спомена Лисабонската стратегия. В това направление се налагат няколко основни цели:
1. осъвременяване на образователните програми и привеждането им в съответствие с потребностите на пазара на труда;
2. създаване на условия за по-широко навлизане на информационните технологии в учебния процес и достъп до Интернет;
3. осигуряване на равен достъп до образование и добра професионална подготовка на всички, без разлика на пол, етнически произход и религиозна принадлежност.
За да бъдат реализирани поставените цели, предлагаме бюджетът за следващата година да осигури 1 млрд. 733 млн. лв. или 4,2% от брутния вътрешен продукт. Това са 168 млн. лв. повече от 2004 г. и с 60,5% повече, отколкото през 2001 г. Както знаете, парламентарните групи на управляващата коалиция и тази на Новото време постигнаха току-що обща позиция за инвестиране на допълнителни средства в образованието чрез залагане в централния републикански бюджет на 135 млн. лв. – нещо, което предстои да бъде отразено в окончателния Закон за държавния бюджет.
За здравеопазване са предвидени 1 млрд. 778 млн. лв., което е 4,3% от брутния вътрешен продукт и е със 154 млн. лв. повече от 2004 г.
През 2005 г. Министерството на здравеопазването ще доразвие прилагането на принципа за финансиране на болниците на базата на реално извършена дейност като по този начин ще се засили пазарният елемент в здравната система. Целта на предприеманите мерки и на цялостната политика е да се подобри качеството на медицинското обслужване на населението.
През 2005 г. ще се създаде специален фонд, който ще гарантира един основен пакет медицинска помощ за социално слабите. Предвидено е фондът да заработи с 25 млн. лв. от бюджета.
Разходите за функция “Отбрана и сигурност” през 2005 г. се предвижда да заемат 13,5% от общите нелихвени разходи или над 5% от брутния вътрешен продукт. Предвидено е само сумата по група “Отбрана” да достигне 979 млн. лв. Реформата на отбранителната система е един от ключовите елементи на новата политика за сигурност на Република България.
Приоритет на тази реформа ще продължи да бъде изграждането на съвременни и модерни Въоръжени сили, които да са адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства. Целта е да се осигури достатъчен за отбрана военен потенциал в рамките на разполагаемите ресурси на страната. За по-голяма прозрачност са записани в отделен ред на бюджета разходите за участие в задгранични мисии – 74 млн. лв.
Усилено се работи и по финансовата децентрализация. Бюджет 2005 г. обръща специално внимание на взаимоотношенията с общините. За тяхното осигуряване в разходната част на бюджета са предвидени 2 млрд. и 89 млн. лв. при 1 млрд. и 910 млн. лв. по Закона за държавния бюджет за 2004 г.
Увеличен е два пъти размерът на изравнителната субсидия за местните дейности, което се получава от общини, чиито постъпления от местни данъци за предходната година са под средното за страната. От 35 млн. лв. за 2004 г. тази субсидия става 70 млн. лв.
За 2005 г. бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, разчетени в проектобюджета, са увеличени спрямо 2004 г. със 159 млн. лв., от които общата допълваща субсидия е 18,7 млн. лв., държавният трансфер от преотстъпения данък върху доходите на физическите лица е 36 млн. лв., целевата субсидия за капиталови разходи – е 26 млн. лв. увеличение. Общата изравнителна субсидия е увеличена с 35 млн. лв., а за компенсиране отпадането на пътния данък като местен приход в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет е включен трансфер в размер на 43,7 млн. лв.
Разходите се насочват към приоритетни области, включително социална защита и присъединяване към Европейския съюз. Същевременно се работи по подобряване управлението им, което да гарантира ефективно и оптимално разпределение на държавните ресурси.
Продължава процесът на усъвършенстване на бюджетната процедура. Спазен бе по-ранният срок на стартиране на процедурата за изготвянето на държавния бюджет и бе разширен времевият обхват на отделните етапи.
През тази година за първи път при бюджетното планиране за периода 2005-2007 г. бюджетната процедура стъпи на одобрените с Решение № 580 от 2003 г. разходни тавани за периода 2004-2006 г. по постоянни цени. Това представлява значителна крачка към установяването на стабилна и предсказуема средносрочна фискална рамка с ясни институционални отговорности и строго спазвани процедури за актуализация на показателите. По този начин се създава възможност за установяване на измененията в бюджетната сфера, произтичащи от структурни и законодателни промени, както и за определяне размера на средствата, преразпределяни всяка година от бюджета вследствие на провежданата политика, вследствие на структурната предопределеност и като резултат от макроикономическите промени.
Огромен напредък за подобряване на ефективността на планиране и разкриване на възможните структурни подобрения беше направен с прехода към Програма “Бюджетиране”. Пилотно бюджетите си за 2005 г. по програмен начин разработиха седем министерства. Разработените програмни бюджети на тези министерства са приложени в пакета документи към проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Тенденцията за ограничение размера на външния дълг и на целия държавен дълг както в номинално изражение, така и спрямо брутния вътрешен продукт поддържана през последните години продължава и през 2005 г. Лихвената структура на външния дълг също претърпя положителна промяна от 2003 г., което се запазва като тенденция и през следващата година. Тази промяна е вследствие от придържането в общия случай към усвояване на външни кредити с фиксирани лихви и от извършеното погасяване на външен дълг с плаващи лихвени проценти.
Без съмнение международното доверие в нашата страна е укрепено. Споразуменията с международната финансова общност са благоприятни за страната ни и що се отнася до нашите ангажименти, те са изпълнени. Оценките на кредитните агенции през последните три години се подобряваха понякога с месеци – нещо, за което на други страни бяха нужни години. Получихме първия инвестиционен рейтинг за страната ни, което е едно от най-важните постижения на правителството. Пред света България излезе от забравата и от негативното поле на вечно изоставащите неперспективни икономики.
Както подчертах и в началото, имаме всички основания да прогнозираме, че в съвсем обозримо бъдеще България стабилно ще се нареди в елитния клуб на държавите с развиваща се във възходяща посока икономика, нарастващи доходи за населението, разширяваща се средна класа, държава, която се радва на скуката на предвидимостта.
Уважаеми дами и господа, позволете ми да изразя увереността си, че представения ви проект на Закон за държавния бюджет ще позволи да бъдат реализирани националните приоритети на Република България, ще гарантира икономическият и социален просперитет на страната ни през следващите години.
И накрая, позволете ми да изразя увереността си, че така предложеният проект на Закон за държавния бюджет ще даде своя сериозен принос България да продължи да бъде пример за добре управлявана страна, реализираща успешно своята програма за членство в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това Законопроектът за бюджета за 2005 г. беше представен.
Искам да дам думата за процедурно предложение на господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Процедурният ми въпрос е отправен към господин председателя във връзка със заключителните му думи, а именно, че с изложението на министъра на финансите, което чухме, бюджетът е представен пред Народното събрание. Така беше дадена думата и на господин Велчев от госпожа Касабова, а именно да представи Законопроекта за държавния бюджет.
Господин председател, уважаеми колеги, въпросът се състои в следното: съгласно Конституцията на страната, чл. 87, ал. 2, Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Член 22 от Закона за устройство на държавния бюджет предвижда, че Народното събрание изслушва доклад на Министерския съвет, представен от министъра на финансите.
Това, което ние имаме пред нас и което всеки има пред себе си, е Законопроект за държавния бюджет, съпроводен с доклад на Министерството на финансите. Това е грифът на доклада, който придружава законопроекта. Подписът на този доклад е на министъра на финансите.
Господин председател, аз повдигнах този въпрос и в Комисията по бюджет и финанси, когато беше представен в тази комисия законопроектът. Тогава господин Велчев заяви, че това е обичайната практика, че Министерство на финансите внася в Министерския съвет проектозакона с доклад на министъра на финансите. Да, това е така, съгласно чл. 19 на Закона за устройство на държавния бюджет, но това не е така що се отнася до представянето, внасянето на законопроекта в Народното събрание. Пределно ясна е Конституцията, пределно ясен е и Законът за устройство на държавния бюджет.
Въпросът ми към Вас, господин председател, е как предлагате да процедираме по-нататък при едно явно, да го наречем, отклонение, ако не буквално – нарушение, на най-сериозните закони в случая. Ние всички бихме искали да се получи това, което господин Велчев спомена в края на своето изложение – скуката на предвидимостта, но тя започва от спазването на закона. Така че, ако искаме да продължим да скучаем, спокойно трябва да видим как да се върнем в законовата рамка. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Всъщност, Вие също показахте нарушение на правилата. Давах Ви на няколко пъти сигнал, че изтече времето Ви за процедурно предложение, обаче Вие го нарушихте, но това не е от категорията нарушения, които могат да повлияят на валидността на Вашето изказване.
Ако искате моето мнение, аз ще го кажа, защото доколкото знам Министерският съвет е приел със свое решение този законопроект, който е представен от министъра на финансите и в този смисъл, след като има санкцията на Министерския съвет, този доклад вече става част на акт на Министерския съвет и представен от министъра на финансите, който е ресорно задължен и винаги като практика и по традиция е бил представян от министъра на финансите.

Искам да подложа на гласуване направеното предложение за допускане в пленарната зала представители на Висшия съдебен съвет. Те са както следва: Андрей Икономов – член на Висшия съдебен съвет и председател на бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, Лилия Симеонова – главен секретар на Висшия съдебен съвет, Янко Янчев – директор на дирекция “Бюджет и финанси” на Висшия съдебен съвет.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 121, против 12, въздържали се 2.
Това предложение се приема. Поканете, уважаемите дами и господа.
Господин Жотев, заповядайте за процедурен въпрос.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Моето процедурно предложение, господин председател, е свързано с факта, че днес сред нас не са министрите от кабинета. Къде е министър-председателят на Република България да защити бюджета за 2005 година? Нима той трябваше да присъства сутринта, за да го покажат по телевизията довечера и утре вестниците да разнесат неговата особена персона, че е благоволил да дойде в Народното събрание. (Ръкопляскания от КБ.)
Тук обсъждаме най-важния законопроект за 2004 г. с действие за следващата година.
Моето процедурно предложение е следното: предлагам Народното събрание чрез своя председател да задължи Кабинета да се яви пред нас и всеки от министрите, и особено министър-председателят да защитава своето творение. Защото това, което каза току-що финансовият министър, не е така розово и то скоро ще се почувства в дебата.
Много ви моля, настоявайте пред Кабинета да се отнася с уважение към Народното събрание. Още повече, че този бюджет е последният бюджет на това отиващо си правителство и то трябва да стои тук и да го защитава. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение Народното събрание да задължи кабинета, тоест Министерският съвет да бъде поканен настоятелно в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 186 народни представители: за 102, против 42, въздържали се 42.
Решението е прието.
За прегласуване – господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по понятни съображения моля за прегласуване. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение кабинетът да бъде поканен настоятелно в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 112, против 48, въздържали се 50.
Предложението е прието. Моля, всички членове на кабинета, без министър Велчев, който вече е тук, да бъдат поканени настоятелно в пленарната зала.
Процедурно предложение – господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение е във връзка с чл. 45, ал. 1 от нашия правилник, който гласи, че времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях не може да бъде по-малко от 30 мин., плюс 10 стават 40 мин. И традиция в нашия парламент, включително и миналата година при обсъждане на бюджета, времето беше удължено, съобразно числеността на парламентарните групи. Не е било само миналата година, а и в по-предния парламент. Това е най-важният финансов закон на държавата ни и затова моето предложение, което между впрочем го обсъждахме на председателския съвет, днес, е времето за изказване на всяка една парламентарна група, съобразно нейната численост да бъде следното: парламентарната група на НДСВ, тъй като е най-голямата парламентарна група – 1 ч. 30 мин.; Коалиция за България – 60 мин.; парламентарната група на ОДС – 50 мин., а останалите парламентарни групи, като тази на СДС, Народен съюз, ДПС, Новото време по 40 мин. Общо имам предвид, без удължаванията. Мисля, че това е и справедливо, и необходимо, за да могат парламентарните групи да изразят аргументирано своите становища пред парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРАДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други процедурни предложения, уважаеми народни представители?
Заповядайте, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да благодаря на представителите на Висшия съдебен съвет, които вече са в залата и правя процедурно предложение да бъде дадена думата на господин Андрей Икономов, който е председател на бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, да представи техния проект за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение господин Икономов от Висшия съдебен съвет да представи тяхната част за бюджета на съдебната власт. Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да бъде изслушан господин Икономов.
Гласували 155 народни представители: за 83, против 35, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Искам да поканя господин Икономов да представи проекта за бюджет на съдебната власт.
Господин Икономов, заповядайте.




АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Играя ролята на първата лястовица, която се опитва да направи пролет в нашата система. Досега представители на съдебната власт никога не са били пред вас, никога не са били изслушвани.
Направи ни много добро впечатление коректността на поведението на министъра на финансите и на Министерския съвет, доколкото можем да си позволим да направим такава оценка, от факта, че проектът за бюджет на съдебната власт беше внесен именно така, както беше предложен и от съдебната власт. Безпокои ни обаче това, че вие не сте запознати с мотивите към нашия проект, за което ще се опитам тук с няколко кратки изречения да ви запозная.
Беше разгласено в общественото пространство, че съдебната власт иска за себе си един огромен бюджет. Бяха казани цифрите – 70% увеличение за две години и през 2012 г. фактически няма да има бюджет на републиката, а ще има само бюджет на съдебната власт. В същото време се коментират въпросите по бюджета на здравеопазването, на образованието, на културата и на ред други ведомства или ние сме представени в една малко неприятна роля на хората, посягащи към лекарствата на болните, към учителите на нашите деца, към културните дейци – нещо, което ние не смятаме, че е така.
Това ни принуди за първи път откакто съществува Висш съдебен съвет да организираме и проведем поредица срещи с представители на парламентарно представените политически сили и хората, които участваха в тези срещи, както и аз от името на Висшия съдебен съвет, мога да кажа, че навсякъде бяхме изслушани с внимание, бяхме изслушани с разбиране и ни беше обещана помощ и съдействие.
Мисля, че най-малко пред вас трябва да говоря за оценките, които дават представителите на европейските структури във връзка с отношението към съдебната власт. Министерският съвет многократно е подчертавал, че реформата в правосъдието е негов приоритет. По наше мнение обаче, ръководейки се от цифрите, които се предлагат за бюджет на съдебната власт, приоритетът не е от първостепенно значение, ако мога да допусна това тълкуване.
Критиките, отправени към нас:
За 2004 г. увеличение на бюджета с 44%. Определяме си и разходваме по-голямата част от бюджета за заплати, пилеем средства за капиталови разходи в системата.
По наше мнение тези критики не са основателни. Ако трябва да сравняваме бюджетите за 2003 г. с този за 2004 г., смятаме, че не трябва да се изхожда от цифрите, които са заложени в Закона за държавния бюджет за 2003 г. – 141 млн. и за 2004 г. – 205 млн., а трябва да съобразим и получените от Министерството на финансите допълнително 32 млн. за 2003 г. Очевидно тези 32 млн. са били достатъчно добре обосновани, за да бъдат отпуснати от министерството.
Сравнявайки вече новите цифри – 173 с 205 млн. имаме увеличение от 19%, а не твърдените 44%.
Сега е моментът да спомена, че бюджетът ни за тази година беше сериозно дебалансиран от някои нормативни актове, които не бяха финансово обосновани.
На първо място, отменената по-висока тарифа за таксите, която предвиждаше по-високи държавни такси. Бюджетът беше съобразен с новата тарифа, с по-високи такси, а в крайна сметка се налага приходната част на нашия бюджет да се изпълнява по старата тарифа, която предвиждаше много по-ниски такси.
Формирането на Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, макар и за последните три месеца, само от 1 октомври, доведе до липси в нашия бюджет, т.е. несъбрани приходи в рамките на 7 до 9 млн. лв., а таксите от вписванията съставляват 42% от нашите приходи. За следващата година ние вече няма да ги имаме.
Известно ви е, че има нова Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, неизпълнението, на която в крайна сметка удря върху България, авторитетът й и финансите, защото сме осъждани нееднократно от Европейския съд за нарушаване правото на защита.
Нова Наредба за възнагражденията на вещите лица, на които успяхме с много труд да отпуснем по 3 лв. на час – масов отказ на експертите от изпълнение на поставените от Следствието и Прокуратурата задачи по изясняването на тези специални въпроси от тяхна компетентност.
След решението на Конституционния съд от 7 октомври 2004 г. в бюджета на съдебната власт не бяха предвидени средства за капиталови разходи. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се стигна до положение, в което имаме да преназначим над 800 ръководители на административни звена. Приключихме този процес за повече от половината, но имаме над 125 новоназначени – външни на системата хора, на които по силата на закона трябва да се осигури щатна бройка и съответна заплата на административен ръководител. В същото време неизбраните стари административни ръководители запазват достигнатото възнаграждение по силата на § 70 от закона. Имаме нови бройки със закона, въведена е фигурата на младши следовател, макар с оглед дебата около мястото на Следствието и бъдещата му съдба, все още той е решен по начина, по който съществува сега и в близките няколко дни ще се проведе конкурс за 61 нови колеги.
Въпросът със заплатите в съдебната система. Безспорен факт е, че средната заплата в тази система е най-високата за страната, може би. Тя обаче се ограничава от долна и горна граница, определени с чл. 139 от Закона за съдебната власт. Известни са ви тези долна и горна граница. Между тях с разлика максимум 35-40 лв. се разполагат останалите 11 степени в скалата на израстването на магистратите.
Втора причина за по-високите заплати е съотношението магистрати-служители, което при нас е 1:1,5. Оставям настрана препоръките на всички европейски институции за такова съотношение от 1:4, но съотношението 1:1,5 води до повишаване на средната заплата за работещите, защото знаете, че магистратските заплати са по-високи.
Със закона са вързани заплатите на съдебните служители, дори. Например новата длъжност на съдебен администратор, която е най-висока в съдебната администрация, по силата на чл. 188с, ал. 3 от закона е равна на 80% от тази на съдия в районен съд.
Нещо, което е много важно: статистиката сочи, че имаме увеличение за миналата година с 8% на делата и с 15% за по-миналата година. Средно за последните години увеличението е около 12%. В крайна сметка на това 12-процентно увеличение отговаря средно увеличение от 3 до 4% на заетите в съдебната система.
Известно ви е също така, че магистратите са лишени от възможността да полагат какъвто и да било допълнителен труд срещу възнаграждение, освен преподавателски и научен.
Другото перо в капиталовите разходи, в което се разминаваме най-много с вижданията на Министерския съвет, е разликата е около 50 милиона, голяма цифра безспорно. Но се прави некоректното сравнение, че за всички общини в Републиката се предвиждат 84 млн. лв. за капиталови разходи, само за съдебната власт искаме 65 милиона. По наше мнение всички построени, ремонтирани, нови и стари сгради, които взимат най-голямата част от капиталовите разходи, ще бъдат построени по общините, а не в задния двор на Висшия съдебен съвет или на някой от магистратите. Ние можем да намалим безспорно списъка на планираните нови сгради и на планираните основни и текущи ремонти, но от това ще пострадат само общините, ще пострадат само хората.
Друго важно перо от предвидените от нас капиталови разходи са тези за оборудване на звената в съдебната система с нови технологии. В началото на ХХІ век практически всички следователи пишат и водят протоколите си на пишещи машини “Марица”. Накарахме администрацията да направи справка и справката показва, че на един магистрат се полагат по 0,74 компютъра. Тази цифра, отнесена към броя на работещите в съдебната система, води до 0,28 компютъра, което значи, че на четири човека се полага един компютър. Всеки има представа от воденето на един нормален съдебен процес, можете да си представите как се чувстват страните в залата, където тракат постоянно на пишеща машина1 и какви са резултатите от това ниво на оборудване с нови компютри, принтери и други подобни. Масова практика е трима или четирима магистрати да са настанени в една стая, включително и в Софийската съдебна палата. Представете си как прокурорите в тази стая разпитват обвиняеми, свидетели или пишат прокурорските си актове. Имаме звена, в които не достига елементарно оборудване – столове и други подобни.
Завършвам с думите, че през 1935-1936 г., когато са изградени 90% от съдебните сгради в Република България, тогава, когато кметът не е имал собствена сграда в общината, тогава, когато държавното управление се е разполагало в най-обикновени подръчни сгради и стаи, са били изградени съдебни палати, които и днес вършат работа.
Приканвам ви и вие да дадете приноса си щото да бъдат запомнени
Народното събрание и Висшият съдебен съвет с това, което дава на системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Икономов.
Има ли други предварителни въпроси, уважаеми народни представители, преди да започнем разискванията по бюджета? За процедурен въпрос – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурният ми въпрос е следният. Вие предлагате да се пристъпи към дебати, но бих искал да Ви предупредя, господин председателю, че с това ще нарушите цитирания от мен чл. 22, който изисква да се пристъпи към дебати, след като се изслуша доклад на Министерския съвет. Вие направихте една интерпретация-предположение, че, приемайки законопроекта, Министерският съвет е приел и доклада на министъра на финансите и той става доклад на Министерския съвет.
Господин председателю, Решение № 850 на Министерския съвет от 27 октомври за подобряване на законопроект, както е озаглавено, се състои от три точки. Първата действително одобрява проекта за закон; втората, забележете, господин председателю, изрично споменава, че Министерският съвет приема становище по проекта на бюджета на съдебната власт за 2005 г., тоест проблемите, по които току-що чухме изказване, и трето, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1, като вземе предвид становището по т. 2.
В това решение, господин председателю, няма и дума за доклад, който Министерският съвет одобрява. Ето защо ми се струва, че Вашата презумпция, че някак си имплицитно между тези три точки някъде витае и докладът на Министерския съвет, за мен е несъстоятелна и незащитима. Въпросът по никакъв начин не е формален, господин председателю, защото все пак правим разлика между Законопроект за бюджет, който се състои от числа и известни текстове на съответните членове, и доклад, който е друг вид документ, от стотина страници, в който се съдържат и мотиви, и обосновки за съответните числа, и намерения, забележете, господин председателю, за политиката, която се залага.
Ето защо се обръщам настоятелно към Вас, в залата вече имаме втори министър, можем да дадем една почивка от 30 минути да се събере Министерският съвет, да прецени дали наистина подкрепя този доклад на министъра на финансите, да дойде министър-председателят след почивката, да заяви пред Народното събрание: да, уважаеми дами и господа, това е докладът на Министерския съвет. И в съответствие със законите да продължат разискванията. Иначе, господин председателю, Вие ставате съучастник на закононарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Втори път вземате думата по един и същи въпрос. Допуснах това.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той остава открит, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Остава открит. Има си процедура да се атакува после това, което прави Народното събрание. Ако решите, можете да се възползвате от нея.
Предварителен въпрос имате ли Вие, госпожо Масларова? Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за 30-минутна почивка от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да избавим от неудобното положение както председателя на Народното събрание, така и цялото народно представителство, да изчакаме представителите на българското правителство да дойдат в пленарната зала. Преди десет минути ние гласувахме в пленарната зала, че те трябва да дойдат и това е волята на Народното събрание, което е избрало тези господа и госпожи министри.
Така че, господин председателю, нека да изчакаме търпеливо да дойдат представителите на Министерския съвет и да започнем дебата, на който мисля, че народните представители имат право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Изглежда в Коалиция за България сте се наговорили в максимално кратко време да правите максимално много нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Преди 20 минути господин Корнезов направи едно недопустимо процедурно предложение...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Според Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Корнезов, Вие сте силно грамотен човек и предполагам, че можете да прочетете чл. 45, където е казано “Председателят определя времето за обсъждане на всяка парламентарна група”. Нали можете да направите това разграничение? Аз съм абсолютно убеден, защото сте великолепен юрист.
Така че в момента се прави второ нарушение на правилника, като се иска да се даде почивка, след като има по-малко от един час до края на работното време – нещо, което правилникът също забранява. Това показва желание за саботиране на работата. Аз не мога да допусна подобно нещо.
Господин Пирински, няма да Ви дам думата за процедура, защото това е злоупотреба с право. Всеки пет минути Вие правите процедурно предложение.
Затова, уважаеми народни представители, в името на оперативната работа на Народното събрание, което има важната мисия да приеме бюджета на Република България, аз ви моля да не злоупотребявате с възможностите.
Господин Пирински, какво е Вашето процедурно предложение? Същото ли е? За трети път едно и също процедурно предложение ли ще правите? Заповядайте.



ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, Вие добре знаете, че процедурните предложения са както предложения за хода на заседанието, така и възражения срещу начина на водене на заседанието. В случая, господин председателю, аз категорично и остро възразявам срещу начина, по който Вие водите досега това заседание.
Ние най-добронамерено се мъчим този дебат да протече в съответствие не с друго, а и с правилника, и с Конституцията на страната. Вие, като председател, сте длъжен преди всичко да спазвате съблюдаването на правилника. Член 1 на този правилник гласи, че Народното събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник. Конституцията недвусмислено изисква, когато се представя бюджетът, той да бъде представен от Министерския съвет, а не да се обсъжда в отсъствие на Министерския съвет. Вие по всякакъв начин се мъчите да отхвърлите всяко едно добронамерено, подчертавам, предложение на левицата да влезем в законовия, конституционния ред.
Преценете дали сте в състояние да продължите да ръководите това заседание или да преотстъпите, примерно на господин Корнезов неговото ръководство. (Весело оживление и единични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, обявявам време за разискванията, както следва:
- Национално движение Симеон Втори – 48 мин. с възможност за удължение с 1/3, което прави 64 мин.;
- Коалиция за България – 36 мин. с възможност за още 13 мин. – 49;
- всички останали парламентарни групи по 30 мин. с възможност за 1/3 продължение – 40 мин.;
- независимите народни представители общо 30 мин., но за всеки от тях поотделно не повече от 5 мин.
Уважаеми народни представители, откривам дебата.
Има думата господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На всички ни е известна една поговорка, че пътя към ада е осеян с добри намерения и нека не злоупотребяваме с добрите си пожелания за ефективна работа на Народното събрание по обсъждането на този основен закон на Република България за следващата година.
По принцип Законът за бюджета на една държава представлява закон за функционирането на неговата финансова система, която се представя в система от цифри, зад които обаче стоят реални отношения, реални фактори на обществото. И от това как ще бъдат подредени тези цифри, как ще бъдат поставени те в съотношение към предишни процеси, предишни нива и в следващото развитие на обществото, ще зависи дали обществото ще бъде в състояние да функционира ефективно, дали ще бъде в състояние да реши възникналите пред него проблеми според възможностите, които то има, или ще остане в една ситуация, в която непрекъснато ще утежнява своето положение.
Аз искам да говоря съвсем накратко по основните принципи и основната логика на Бюджет 2005 г. Мисля, че тук разговорът трябва да бъде по това, защото става въпрос за логиката или философията на икономическата и финансова политика на правителството, от която зависи функционирането на цялата държава. Факт е, че този бюджет, както и предишните бюджети, в голяма степен е съобразен с мястото и възможностите на България в световната икономическа система. Този бюджет е съобразен с тенденциите на Европейската икономическа система, на Европейската общност, на Европейския съюз и заедно с това - с основната стабилизираща роля на американската икономика. Той отчита тенденциите на възход и на стагнация. Заедно с това той е един бюджет, мога да кажа, реалистично-оптимистичен, защото се опира на едни утвърдени тенденции в предишните години в развитието на Република България от началото на този мандат на Народното събрание и на правителството.
Ние имаме едно възходящо, постепенно развитие, което може да не ни удовлетворява, но което е реално съобразено с международната икономическа система и тенденции, и съотношение на различни фактори от различно естество.
Факт е, че ние имаме едно доближаване към онези темпове на растеж на брутния вътрешен продукт, които са необходими на страната за един период от 10-15 години да се нареди в групата на средно развитите европейски държави. С 5,5–5,6 процента България има шансовете, ако продължи така в следващите години, да натрупа повече маса на икономическите си възможности, за да може да премине на по-високи нива, които да й осигурят именно и онова, което е главна цел на нашето икономическо и социално развитие.
Този бюджет в голяма степен е рационално балансиран. Той е основан на всички онези фактори, които има обществото - стабилизиране на цялата система и създаване на импулси за развитие в определени области.
Фактът, че ние имаме, от една страна, една негативна тенденция, която е свързана с демографските процеси на обществото – застаряване на населението и намаляване на естествения прираст на млади хора и заедно с това продължаваща висока имиграция, от друга страна, ние имаме избор дали да модернизираме българското общество като вложим повече средства в системата на образованието и науката, в здравеопазването, за да повишим качеството на човека и качеството на живота или да се оставим на едни социално-популистки възгледи, в които да даваме по-високи пенсии и по-големи социални възнаграждения на онази част от населението, която по една друга причина вече не е заета с активна трудова дейност. Това е един много сложен избор, една сложна дилема, която стои пред българското общество и пред всички европейски общества, но пред нас особено остро, защото ние трябва не само да се съобразим с тези негативни тенденции, но и да създадем възможности за някакъв ръст, за някакво движение, за модернизация. Естествено е, че в тази ситуация, при която ние имаме увеличение на брутния вътрешен продукт с един темп от 5,6 за следващата година на 41 млрд. 343 млн. лв., да се намери оня баланс, който да позволи да се изменят естествените и съвсем очаквани приоритети в системата на образованието, в системата на социалното осигуряване.
Аз мисля, че тези проценти, които са заложени с 4,2 и 4,3 в системата на образованието и в системата на здравеопазването със съответните 1 млрд. 734 млн. и 1 млрд. 777 млн. са реалистични, но заедно с това ние виждаме, че има резерви, има възможности, които трябва да бъдат открити в едно съвсем необходимо радикално реформиране на цялата система, на системата на образованието, на системата на здравеопазването, изобщо на системата на административното управление на България. Аз мисля, че в много от секторите, които са в бюджетната сфера, могат да се открият такива резерви.
Сега, господин председател, искам да Ви напомня, че още от началото ставаше въпрос да се намери мястото на една такава паразитна структура, която продължава да съществува към Народното събрание, така нареченият Национален център за изучаване на общественото мнение, който център е на двойно подчинение и спокойно можеше да си отиде към БАН, към социологическият институт като някаква лаборатория или център, или нещо друго, защото ние почти не ползваме неговите услуги, освен те да се ползват от самите участници в този център.
Може да се помисли и за уедряване и централизиране на системата на държавното висше образование, където продължаваме да имаме маломерни висши училища, претендиращи да стават университети, при наличието все пак на утвърдени авторитетни университети в съответните сфери – в сферата на строителството, в сферата на транспорта. Продължават да съществуват такива паразитни структури, които са самоцелни образувания, за да задоволят нечии амбиции и претенции. Базата, която имат тези училища, може да бъде използвана от тези университети - както Университетът по строителство и архитектура, така и Техническият университет и т.н., и т.н.
Аз мисля, че големият въпрос пред българската икономика стои и разговорът тук трябва да бъде по това как да се намерят онези стимули, онези механизми, които да я направят конкурентоспособна. Защото виждате, уважаеми колеги, че и тази година, както и доста години преди това, ние отчитаме едно отрицателно търговско салдо. Ние отчитаме все по-големи обеми на внос и все по-малки обеми на износ, съотносимо. Това означава, че ние трябва да търсим пробиви в нашия експорт, който трябва да бъде по някакъв начин стимулиран.
Хубаво е, че правителството е намерило баланса между преките и косвените данъци, като е създало възможност по този начин да се стимулира бизнесът с влагане на повече средства като инвестиции в производството, но трябва да се намерят начини за стимулиране на българското производство при износа му в чужбина. Трябва да има една определена стратегия от държавата, която да върви напред и да пробива, както прави японската държава, да кажем, или както правят другите държави, които независимо че са основани на частна икономика, заедно с това продължават да осъществяват своите стратегически функции.
Аз искам да завърша своето изказване с това, че този бюджет се опира на една промишлена, институционална и законова рамка, която трябва да бъде усъвършенствана занапред, но която и в тези си измерения позволява да се реализира този процес, който ние наричаме напредък и модернизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Аз бих бил благодарен на ръководствата на парламентарните групи, ако ми представят списък на народните представители, които ще се изказват по бюджета, за да мога да разпределям симетрично изказванията, да не бъдат натрупвани само от една парламентарна група едно след друго.
Продължаваме разискванията.
За процедурен въпрос думата има господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес с два часа с оглед да дадем възможност да се развие дебатът по проекта за бюджет на Република България за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има процедурно предложение за удължаване на работното време днес до 16,00 ч.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 167 народни представители: за 138, против 26, въздържали се 3.
Предложението се приема. Днес ще работим до 16,00 ч.
За процедура думата има господин Христо Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на СДС да поискам почивка до идването на министър-председателя и на Министерския съвет, тъй като в момента дебатът просто се обезсмисля, няма никакъв интерес към този дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега вече може да се поиска почивка, защото работното време е до 16,00 ч., тоест има повече от един час.
Така че обявявам 20 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме разискванията по Законопроекта за Бюджет 2005.
Продължавам да моля ръководството на парламентарните групи, ако е възможно, да ми представят списък на желаещите за изказване, за да мога да направя подреждане, да няма ощетени парламентарни групи.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): За процедурно предложение, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги, господа министри!
Господин председател, смятам, че днес се води дебат за най-важния закон на държавата – това е бюджетът на държавата. Смятам, че след като парламентът поиска тук да бъде министър-председателят, а то е задължително, без да го иска парламентът, на фона на това оскъдно присъствие от министри е недопустимо да се дискутира бюджетът на държавата. В крайна сметка тук трябва да бъде правителството, защото то внася бюджета за 2005 г. и ние трябва да дебатираме с него бюджета на Републиката.
Останалото звучи просто несериозно и е пълно пренебрежение към парламента и към бюджета на държавата, който трябва да бъде гласуван утре на първо четене.
Смятам, че дебатът трябва да започне тогава, когато правителството на Република България е в пленарната зала! В противен случай това е пълно пренебрежение към Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За това вече стана реч и аз направих всичко, което зависеше от мен. По-настоятелен от това трудно мога да бъда. Правителството носи отговорност за своите действия и бездействия.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ние трябва да го контролираме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние го контролираме.
Продължаваме разискванията, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители за изказвания на първото четене на бюджета на Република България за 2005 г.?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Повод за моето изказване ще бъде бюджетът на съдебната система в двата варианта, който беше представен от Министерския съвет и този, който беше представен от Висшия съдебен съвет.
Отначало искам да кажа, че ще подкрепя позицията на Министерския съвет по този въпрос и ще обясня защо. Няма да започвам с това, за което говори господин Икономов, няма да поставям въпроса за това, че бюджетът и средната работна заплата в съдебната система са 2-3 по-високи от тези в общите сфери на държавните служители, няма да поставям въпроса за това, че в разбивката на проекта, представен от Висшия съдебен съвет, фигурират и пера, които са в сферата на капиталовите разходи – придобиване на ведомствени жилища, почивни бази, ремонти и т.н. по две причини.
Първо, че самият аз съм работил в съдебната система, имам много приятели и колеги, сред които сигурно ще стана непопулярен след това си изказване, но има и втора причина и тя е основната – че ние трябва да направим качествено подобрение на съдебната система и това очевидно не може да стане без да заделим финансов ресурс. Има народна поговорка, която казва: “С трици маймуни не се ловят.” Всички знаем, че не можем да направим промяна и реформа в съдебната система, без да заделим съответен финансов ресурс за това.
Ако погледнем цифрите, които предлага Министерският съвет, това беше признато и от господин Икономов, увеличението в сравнение с 2004 г. е най-голямото в сравнение с всички други сфери, финансирани от държавния ни бюджет – 22%. По проекта на Висшия съдебен съвет е предвидено 91% спрямо 2004 г.
Аз няма да поставя и въпроса защо в проекта на Висшия съдебен съвет не беше отчетено Решение № 4 на Конституционния съд, за което говори и председателят на Сметната палата господин Николов. И от неговия доклад е видно, че в този си вид проектът не може да мине без промяна на основните му членове – чл. 1 и чл. 2.
Но след като казах за какво няма да повдигам въпрос, ще кажа за какво ще повдигна въпрос.
Ще повдигна въпроса за това, че в момента на мен ми изглежда, може и да греша, може би ще се наложи да ме поправите, че съдебната система не функционира ефективно. Този факт от пет години ни го показват всички европейски институции. Този факт е видим навън, колкото повече той е видим навътре. И действително всички в България, нямам предвид само парламента, трябва сериозно да се замислим по този въпрос. Ако ние не искаме да заприличаме на някой, който налива в каца без дъно, ще трябва да помислим как да ремонтираме тази каца. Ремонтът очевидно ще стане със заделяне на средства. Но ако аз започна да търся някой да ремонтира кацата ми вкъщи, ще поискам от майстора разчет какво смята да направи, какъв проект ще ми даде, как ще изглежда това дъно, от какъв материал да бъде, какви пирони ще използва, какви дъски ще използва.
В проекта на Висшия съдебен съвет, за съжаление, аз не видях какви конкретни мерки ще бъдат финансирани, за да се случи това подобрение на съдебната система. Не видях кройката на това дъно на кацата, не видях от какви материали ще бъде направено то и без да съм наясно с това какво ще се прави с тази каца, аз няма да я поръчам на този майстор и няма да си дам парите.
Това, което се предлага в проекта, съдържа завишения по параграфи, преди всичко инфраструктура и заплати. Това го каза и господин Икономов, няма да го повтарям. Но увеличението, за което говорим, не включваше в себе си, примерно, разходи за обучение на магистратите, не включваше разходи за конкретни мероприятия по тази планирана кабелизация. Защото, ако ние не създадем единна система за информационен поток, всеки ден ще четем по вестниците, че този и този престъпник е заловен и след като има влязла в сила присъда, всеки ден ще се срещаме в съдебните зали с престъпници, за които дори и самият съдебен състав не знае колко висящи дела има и по кой член – квалифициран или неквалифициран, да бъдат подведени.
А качеството на съдебната система се подобрява именно с конкретни стъпки, с конкретни проекти, с конкретна, ако щете, и политическа воля, която след като се убедим, че я има, ние да се погрижим тя да бъде облечена със съответния финансов ресурс.
По моите скромни наблюдения, може и да греша, но и в сегашния си вид, във вида, предложен от Министерския съвет, има твърде голям ресурс, пак повтарям, това е сферата, в която процентното увеличение на бюджета е най-голямо от всички финансирани от бюджета сфери. И сега има достатъчен ресурс за изпълнение на целите по усъвършенстване на съдебната система.
Ето защо ще подкрепя проекта на Министерския съвет и съм готов да обсъждаме конкретните мерки, за които говорих и в началото, мерки, изхождащи от самите магистрати, за подобряване на съдебната система, за да търсим вече и финансовите ресурси, и средства за реализацията им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Процедурен въпрос. Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя процедурно предложение да отложим разискванията на бюджета до момента, в който Министерският съвет в подходящ кворум се яви в пленарната зала. Предполагам, че повечето от министрите скоро ще приключат с обедния си сандвич или със следобедната си дрямка и до един час ние ще разполагаме с тях, за да продължим разискванията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за отлагане на тази точка от дневния ред.
Уважаеми народни представители, дали има противно процедурно предложение?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): До явяването им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво означава “до явяването им”? Колко души трябва да се явят, все пак да уточним, за да знам какво да правя? (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване направеното от господин Панталеев предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 97, против 97, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Друг опит ще се прави ли за протакане на работата? Засега няма желаещи за такова.
Продължаваме нашата работа.
Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, имате думата, обсъжда се бюджетът на Република България.
След като двама представители на управляващите вече се изказаха, нормално е да има изказвания от страна на опозицията. Или опозицията няма мнение по бюджета? (Шум и реплики в залата.)
Нещата отиват към гласуване. Натискам повикване за гласуване. След малко ще обявя край на разискванията и ще подложа на гласуване бюджета на Република България.
Обръщам се към лявата страна на залата. Има ли желаещи да вземат отношение по бюджета?
Госпожо Анастасова, заповядайте. Разполагате с време до пет минути.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Както се досещате, в това кратко време, с което разполагам, аз ще говоря за бюджета в частта му за образованието.
Хубавото на този бюджет е, че образованието е декларирано като правителствен приоритет, но само декларирано, както бе отбелязано и в комисията. Защото смея да твърдя, обратно на внесеното от Министерство на образованието и науката становище, то не е изведено като такъв. Защото, за да бъде образованието изведено като приоритет, означава да е предвиден драстичен скок на държавната инвестиция в него, скок, който да ни доближи поне, ако не да ни изравни до нивото на държавния ангажимент в другите европейски страни, към които сме се устремили. А в тях субсидията за образование е между пет до шест и повече процента от брутния вътрешен продукт.
У нас при деклариран приоритет ни се предлагат едва 4,2% за образование и наука от брутния вътрешен продукт.
Да, има нарастване. Да, стремили сме се през тези години на надскочим 4-процентната бариера за образование и наука. Да, това вече е станало. Но както всички разбират, само 0,1% увеличение е твърде оскъдно и недостатъчно, за да си говорим за приоритети.

Нещо повече, така погледната, иначе добрата идея би могла да прозвучи като подигравка, несериозно, меко казано, защото с тези числа за приоритет и дума не може да става. Доказателство за това са и палатките, които издигнаха учителите пред парламента. А е време най-сетне науката и образованието да бъдат изведени наистина не просто в правителствен, а в държавен приоритет. При влизането ни в Европа това ще бъде решаващо за успеха ни и за приноса ни в европейското семейство.
Всички знаем поговорката: “По дрехите посрещат, но по ума изпращат.” В тези две години, които остават до влизането ни в Европейския съюз, ние имаме доста време, за да наваксаме в областта на образованието и науката, защото доста поизостанахме. И цялата тежест от прехода доста го поочука. И ако днес все още българчетата побеждават по света, прославят образованието ни, в т.ч. спорта ни и нагледно ни дават уроци как България може да се съизмерва с най-добрите в света и не само да се съизмерва, а да бъде най-добра, това трябва да бъде още по-ярък стимул и основание за нас – държавниците и политиците, че инвестицията в образованието не бива да се пести, защото тя се възвръща многократно, в буквален и в преносен план, финансово и морално.
Когато миналата година приемахме Бюджет 2004, самият министър Велчев от тази трибуна заяви, че качественото образование е в основата на бъдещото ни място в Европа и определящо за самочувствието на българчетата в европейското семейство. Това е абсолютно вярно. Но понятието “качествено образование” има много страни. За качествено образование най-напред се изискват качествени условия, в които протича образователният, респективно научният процес. Засега само голият ентусиазъм, талантът и интелектът на децата ни могат да доведат и водят до качествени резултати. Но и това не може да продължава безкрай. Всичко си има граници. И тук те са на изчерпване. Все повече растат тревогите ни от снижаване на качеството на образованието, от загубата на ценности, от заплашителната липса на мотивация у децата да се образоват, и то качествено.
Разбира се, проблемите са многопластови, но един от тях е особено важен – че държавата го бе изоставила и това се вижда с просто око. Децата го усетиха най-отблизо по липсата на модерно оборудвани кабинети за обучение и спортни зали, по рушащите се сгради, в които учат, по т.нар. дървени и всякакви други ваканции. Тъжно и непростимо на всички тези преходни години е, че дадоха на децата ни едни от най-лошите уроци – уроците, че училището е последна грижа на държавата, респективно на обществото, че за училище и наука пари все няма, че учителят или например професорът е на опашката по възнаграждението на труда му. Значи, този труд не е ценен или може би дори е излишен?!
И се чудим защо младите днес не се стремят към научно израстване или към преподаване! Научихме ги, че всеки трябва да се спасява сам, в т.ч. в училището и както намери за добре, ако иска да оцелее – жестоки уроци, бих казала, коварни уроци.
Време е да се стреснем, не само защото отиваме към Европа. Даваме ли си сметка до какво може да доведе тази девалвация на образованието? (Председателят дава звуков сигнал.) Ще продължим ли с тези уроци или ще спрем този срив и ще намерим сили да му дадем тласък обратно нагоре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Времето Ви изтече.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Господин Герджиков, мога ли да използвам времето на колегите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, не може. Не можете да го използвате.
Благодаря Ви, госпожо Анастасова, времето Ви изтече.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Съжалявам, исках само да призова министъра и да отбележа, че сега той има може би шанс да направи най-драстичния скок, както и цялото правителство, за българското образование и да докаже, че действително то е приоритет, за което апелирам поне за 4,7% от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Уважаеми народни представители, обявявам ден и час за гласуване на бюджета: не по-рано от 14 ч. на 25 ноември 2004 г. Независимо, че дебатът може да свърши след 15 минути, гласуването на бюджета ще бъде утре в 14 ч., ако успеем до 14,00 ч., ако не – ще бъде по-късно, но не и по-рано.
Господин Станишев, искахте думата, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не мога да се обърна по същия начин към представителите на Министерския съвет, защото това е най-позорното обсъждане на бюджета на Република България, което е имало през последните 15 години – демонстрация на пълно незачитане на Народното събрание от страна на правителството. Това, че само няколко министри са дошли на обсъждането на най-важния закон за страната за следващата година, е ярко доказателство за това отношение.
Аз ще започна своето изказване с въпрос: какво точно обсъждаме днес – бюджета, внесен от Министерския съвет с доклад единствено от министъра на финансите, може би премиерът не е съгласен и затова не е тук, или може би пък сделката между НДСВ и Новото време – ООД, която управляващото мнозинство дори не крие, а се хвали с нея, и параметри, които не са заложени в бюджета. Тогава вероятно бюджетът ще е по-удачно да бъде обоснован не от господин Велчев, а от лидера на “Кеш енд Кери” или “Плащай и вземай” господин Севлиевски. (Ръкопляскания от КБ.)
Все пак в съчинението, което е представено в парламента, бюджетът е основен инструмент на държавната политика за осигуряване на макроикономическа стабилност, постигне на икономически растеж, функциониране на основните системи като здравеопазването, образованието, сигурността и за просперитета на хората.
Какъв бюджет ни се предлага днес от правителството?
Първо, това е предизборен бюджет, който следва мотото “След нас и потоп”. За две седмици преди внасянето в Народното събрание управляващите увеличиха заложената приходна част на бюджета с 600 млн. лв. Какви икономически чудеса са довели до тази промяна? Никакви! Логиката подсказва, че правителството просто иска да харчи колкото може до средата на годината, за да залъже хората, а после да се оправят следващите управляващи. Явно, те си знаят, че няма да са те!
Второ, натрапва ни се бюджет без приоритети, по инерция. Както досега, всяка година левицата казва: “За нас приоритетите трябва да бъдат образованието и здравеопазването. И това трябва да намери ясен израз в процентите на разходите на тези сфери от брутния вътрешен продукт”. НДСВ уж ни води по сияйната пътека към Европа, обаче упорито отказва да върви в европейска посока в тези области. Ето ви факти. Образование: 2003 г. – 4,2% от брутния вътрешен продукт; 2004 г. – 4,2% от брутния вътрешен продукт. Е, през последните дни видяхме определен цирк, добре режисиран, господин Севлиевски, гледам към Вас. Обяви се, че нарастването ще бъде до 4,45% от брутния вътрешен продукт, но истината е, че в отчетите и за предишните години реалните разходи винаги достигат това ниво, дори и по-високо – до 4,6%.
Здравеопазване: 2003 г. – 4,3% от брутния вътрешен продукт; 2004 г. – 4,3% от брутния вътрешен продукт. Това са приоритетите ви в тези сфери.
На прост език, за следващата година управниците предвиждат по 212 лв. на човек годишно за здравеопазване. В Европейския съюз средно това е над 1000 лв.!
И все пак има ли реални приоритети този кабинет? Разбира се, че има. Те са в разходите за бюрокрация. При очакван икономически ръст от 5 до 5,5%, разходите за общи държавни служби се увеличават със 17,7%, а и за изпълнителните и законодателни органи – с 22%. В това число 43% увеличаване на капиталовите разходи.
И тук обаче има двоен стандарт. С 88% се увеличават парите за екоминистерството, а на Министерството на здравеопазването само с 3,8%. Разликата е почти 30 пъти. Нямам нищо против екологията, разбира се, но какъв гарантиран резултат ще получи обществото не е известно. Знае се обаче, че от бюджета на това ведомство повече от 20 млн. лв. са предвидени за рекламни кампании. На какво? На пустеещите земеделски земи или поредните предизборни терени? За рекламни шапки с надпис “НДСВ”, “Екопроекти” или стикери: “България – да!”?
И тук стигаме до още едно принципно разминаване в политиката на правителството и на Българската социалистическа партия. Парите без съмнение са важни, но по-важно е как те се използват. За три години НДСВ доказа, че не е способно да реализира програмно бюджетиране. Тоест чрез реформиране, прозрачност и контрол, чрез насочване на средствата към крайния потребител, да гарантира видим за гражданите ефект.
Ние сме убедени, например, че при нашата демографска криза парите за деца трябва да се инвестират чрез общините директно в децата - за яслите, детските градини, училищата.
Трето, това е прощален бюджет на НДСВ с огромни скрити дефицити. Правителството възлага на министерствата и на общините нови и нови държавни функции, но отказва средства. Зейва огромна дупка от 3,5 млрд. лв. между нуждите за изпълняване на делегираните задължения и това, което се дава.
Какво ще последва през следващата година? Най-малкото хаос в работата на администрацията.
За управлението на бъдещия дълг на България.
Няма съмнение, че външния дълг трябва да се управлява. Но Коалиция за България е категорично против това едно правителство и министър на финансите, които доказаха своята некомпетентност в тази сфера, да продължат упражненията си с външния дълг в последните месеци преди своето отиване. Досега само загубите на България по мнение на много експерти достигат близо 1 млрд. долара.
Четвърто, бюджетът бе самохвално назован бюджет на ускорения икономически растеж. Вярно е, че през 2001 г. НДСВ бодро внуши на българските граждани надеждата за растеж, който да достига 10% от брутния вътрешен продукт. Истината обаче е, че за трите години управление НДСВ нито веднъж не осигури ръст над 5%. При това растеж на вересия, а не на икономическата активност, осигурен на хартия, чрез нараснал с 6 млрд. лв. за годината внос, осигурени от кредити, който се изчислява за растеж. Цялата макроикономическа политика на правителството се свежда до преследването на нулев бюджетен дефицит като единствена панацея, без последователна данъчна политика, която да симулира реално българския бизнес.
Хубаво е, че поне в края на мандата правителството склони на предложението на Коалиция за България от 2001 г. да намали корпоративния данък на 15%. Но, ако говорим за създаване на благоприятен бизнес климат, който да модернизира и направи по-конкурентоспособна българската икономика и да създаде нови работни места, нека да попитам мнозинството защо отхвърлихте предложението на БСП за нулева ставка върху печалбата при реинвестиции?
Пето, бюджет, който си осигурява приходите чрез допълнително натоварване на хората с доход до 1000 лв. месечно. Оттам нагоре идват големите облекчения. Ние отстояваме по-справедливо облагане чрез по-стръмни и подоходни ставки. И още нещо. Защо отхвърлихте предложението на БСП за диференцирано ДДС за хляб, мляко, лекарства и българска литература? Това щеше реално да облекчи и бита, и духовните нужди на хората.
Шесто, бюджет, който мачка доходите на българите. Преди идването на власт на господин Сакскобургготски, който и днес блестящо отсъства и който обеща незабавно и несимволично увеличаване на доходите, България бе на последно място по доходи от страните-кандидатки за Европейския съюз. Днес сме пак там – на последно място. В този бюджет е заложено замразяване, дори намаляване на доходите. На пенсионерите например им се обещава 7% увеличение на пенсиите, но от средата на годината, при заложена инфлация от 3,6%. Къде е увеличението? А за останалите? Фактите отново са красноречиви. В резултат на мъдрата политика на господин Велчев и госпожа Шулева през 2004 г. спестяванията на населението са намалели, според данни на официалната статистика, с близо 1 млрд. 300 млн. лв.
Левицата смята, че е необходима политика на догонващ растеж на доходите на населението не чрез лъжи, които вие раздадохте. Преди две седмици господин Велчев заяви по телевизията, че се ужасявал от дивия популизъм, цитирам, с който сме щели да заливаме хората преди изборите. Какво предлагаме? В бюджетната сфера реалните доходи да са обвързани с темповете на икономическия растеж. Господин Велчев, вижте програмата на вашето правителство 2001 г. Същото, само че вие измамихте хората. Ето на това му се казва всъщност див популизъм. А такива, каквито сме днес – голи и боси, кой ще ни иска в Европа? А и какво ще правим там? (Оживление в мнозинството.)
България се нуждае от бюджет, който води към ускорен икономически растеж. (Шум и реплики от мнозинството.) Вярно е, че за някои растежът много силно им се ускори. Колкото са по-приближени, толкова по-ускорено им се ускори. (Ръкопляскания от КБ.)
Какво е нужно на страната през 2005 г.? Здравеопазване и образование, които са достъпни и качествени не само за най-богатите. Справедливо споделяне на тежестта на икономическите трудности, ограничаване на бедността, администрация, която отговаря на европейските стандарти за ефективност и прозрачност. За всичко това обаче със сигурност не ви е грижа. И не само защото сте наясно, че този бюджет ви трябва най-много до средата на следващата година. Не ви е грижа, защото знаете, че не можете да го постигнете и никакви предизборни фокуси с чешмички, алейки и PR-кампании не могат да скрият от българите, че предизборният рог на изобилието на НДСВ от 2001 г. се подмени за повечето с мизерна кошница. Не ви е грижа.
Заради всичко това Коалиция за България ще гласува против този бюджет. (Реплики от мнозинството.)
Благодаря Ви, госпожи и господа. Радвам се, че ви събудих след дрямката, наложена от председателя на събранието и от министрите. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика на господин Станишев има думата господин Тошо Пейков. (Реплики от КБ.)
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станишев! Сега вече аз разбирам защо Вие сте против увеличаването на разходите за екология.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): За реклама – 28 млн. за шапки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
ТОШО ПЕЙКОВ: В 1986 г., когато Вие сте бил невръстен младеж, в Украйна, където Вие сте отраснал, избухна ядрената електроцентрала в Чернобил и в резултат на този ядрен взрив, за който не бяха предупредени българските граждани и българските деца, те бяха изкарани от вашата партия на манифестация под ядрения дъжд да манифестират вярност към вашата партия. Именно затова днес се налага да се увеличават и разходите за медицинско обслужване и за лечение на тези деца. Защото заболеваемостта в българското население, благодарение на вашите “грижи” за това население, се увеличи с 20%. Раковите заболявания се увеличиха най-малко с 20%.
Затова, господин Станишев, е лицемерно Вашето отношение към разходите за екология. Лицемерно е Вашето отношение към разходите за медицинско обслужване. Но изглежда Вие също сте пострадал, защото сте живели там, в Украйна. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика на господин Станишев?
Заповядайте за дуплика, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Пейков.
Благодаря Ви за доброто отношение към мен, което е известно на цялата българска общественост. Репликите между нас се разменят и в медиите, действително, споменавал съм Четвърти километър, но нищо обидно. Аз бих Ви помолил да се обърнете към господин Близнаков – къде е работил през този период, 1986 г., в Националния център за изследване на радиационната опасност, да Ви каже какви са били последиците от Чернобил за България. Никакви. Той като професионалист няма да позволи да Ви излъже. Това е негово заключение.
Що се отнася до екологията, аз не приемам от страна на НДСВ, което продаде българските национални интереси по отношение на българската енергетика и АЕЦ “Козлодуй”, да ни дава акъл в тази област. И си сложете колкото си искате рекламни кампании, няма да Ви помогнат на изборите. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Арсенова, заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви много, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Аз съм доволна, че в България вече се говори за екология, сигурна съм, че ще започне да се говори и за околна среда – това все пак е напредък в мисленето. Но съм неприятно впечатлена от изказвания от представители на Българската социалистическа партия, които стартираха още на форума им на Боровец преди десетина дни, където успях да разбера, че бюджетът на министерството, така наречено от тях – на екологията, има 25 – тогава - милиона лева за рекламни материали. Днес разбирам, че са 20 млн. за рекламни материали. Обърнах специално внимание на представителите на Българската социалистическа партия, които направиха това изказване, опровергах го и в медиите, но, за съжаление, от лидера на тази партия днес чувам същото, макар и с 5 млн. намалено. Не знам точно къде го е чел и как го е разбрал.
Искам да покажа – това е Законопроектът за държавния бюджет за 2005 г., много моля да го прочетете внимателно, в него много ясно е описано кои средства за къде са насочени или поне за къде са предвидени да бъдат насочени, как се казват различните министерства.
За сведение ще ви кажа, че от 2003 г. насам Министерството на околната среда и водите е първото пилотно министерство в Република България, което с помощта на холандското правителство разработи бюджета си за 2003 г. в програмен формат и оттам насетне досега вследствие на положителните резултати от този начин на бюджетиране за трета поредна година ведомството ни изготви програмен формат на бюджета за 2005 г., който включва 9 политики и 17 програми в областта на опазването и възпроизводството на околната среда и водите, част от които е политика, наречена, обръщам ви специално внимание, информационно обезпечаване и повишаване на общественото съзнание, за което са заложени средства в размер на 24 млн. 600 хил. лв. за следните програми:
Тук, уважаеми господин Станишев, е може би Вашето неразбиране на темата, което, надявам се, да е само в тази посока, а не като цялост. Тази програма се нарича “Национална система за мониторинг на околна среда”, а не програма “Национална система за реклама и финансиране на едни или други проекти с цел реклама”. В нея са заложени, пак подчертавам, 19 млн. 600 хил. лв. Това е за изграждане, експлоатация и развитие на национални мониторингови мрежи за мониторинг на атмосферния въздух, за който вие сте изключително големи радетели, особено напоследък. Шум от промишлени инсталации и съоръжения, повърхностни води, в т.ч. включително течащи, стоящи, минерални и питейни води, хидрометричен и хидробиологичен мониторинг и мониторинг на седиментите, подземните води, морските води, земните недра и геоложката среда, земите и почвите, горите, биологичното разнообразие и защитените територии, депа и стари замърсявания с отпадъци и радиологичен мониторинг. Тук са и експлоатация на автоматичната мониторингова мрежа за авиационен шум; тук са измерванията и лабораторни изпитвания на пробите от пунктове, включени в мрежите. Тук са наблюдението и контролът на качеството на атмосферния въздух, както и контролът на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от неподвижни източници. Тук са емисионните измервания по компоненти – води, повърхности, течащи, стоящи, минерални, питейни, хидрометрични, хидробиологични седименти, както и подземните води. Тук намират място изследванията, емисионни наблюдения и измервания по компоненти води, извършване на анализ на почви, седименти, растения, радиологични измервания и анализи, пробонабиране, радиометрични измервания, където се включва радиационният фон, повърхностно замърсяване, концентрация на водата, извършване на лабораторни и др. измервания.
И друга програма има, която се финансира от същите тези средства, за които говорите. Повишаване на обществената култура и съзнание по въпросите на околната среда, в която са заложени 5 млн. лв., от които 4 млн. са външно финансиране. Това е подкрепа за развитие на природозащитното образование в България с финансиране на Великобритания. Това е политика за въвеждане на природозащитното образование в България с финансиране на Холандия. Това е стратегия за образование на устойчиво развитие, финансирана от Икономическата комисия за Европа на ООН. Това са средствата, за които господин Станишев говори и, ако някои от тези средства вие считате, че са за кампания на едно или друго, което е различно с околната среда, то тогава мястото не е за коментар в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване - госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Виждам, че лявата страна на залата се развълнува и аз не мога, както се казва, да не ги почета с една реплика и да напомня на господин Станишев и неговата партия, че 1996-1997 г. не само че БСП не ни водеше изобщо към Европа, а ни остави по средата на нищото. Така че по-скромно, уважаеми дами и господа, няма да ви е излишно. (Шум и реплики в Коалиция за България.)
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Началото на този дебат символизира може би най-ясно отношението на Министерския съвет, на министър-председателя към дебата за бюджета. Отношение на неуважение, арогантност и пренебрежение. Може би дори с начина, по който започна дебатът и с който вероятно ще протече, всички вие искате да ни докажете, че мнението на опозицията в случая няма никакво значение. Вероятно в известна степен ще успеете да го постигнете. Искам да ви кажа, че мнението на хората в тази страна, които днес ще слушат този дебат, ще има огромно значение.
Затова аз искам да ви призова наистина към сериозен дебат, защото в днешния ден всички ние си даваме по много ясен начин мнението какво ни предлага сегашното правителство и какъв ще бъде животът ни през следващата една година.
Съюзът на демократичните сили няма да подкрепи предложения от правителството проект на Бюджет 2005, защото това не е бюджет на ускорения икономически растеж. Това не е бюджет, който ще осигури на България и българските граждани достойно място в Европейския съюз. Това е бюджет на статуквото, на имитацията на реформи, бюджет на пропуснатите възможности и неизпълнените обещания.
Проектът за Бюджет 2005 е бюджет на статуквото, защото той запазва високото равнище на преразпределение от държавата и не намалява данъчното и осигурителното бреме. Преразпределението чрез бюджета в размер на 39% от брутния вътрешен продукт е по-високо в сравнение с всички новоприсъединили се през тази година страни-членки на Европейския съюз. По този начин не се подобрява средата за бизнес, нито конкурентоспособността, забавя се икономическият растеж, а оттам се забавя и нарастването на заетостта и нарастването на доходите на хората в страната.
България остава заложник на бедността и технологичната изостаналост. Високото преразпределение през бюджета създава благоприятна възможност да се прави бизнес извън правилата в зависимост от степента на достъп до властта, стимулира корупцията и засилва позициите на сивата икономика. Такъв бюджет е в противоречие с икономическата философия на Съюза на демократичните сили, а именно постигане на висок икономически растеж и ниска безработица. Нашият основен инструмент би бил намаляване на данъчната и осигурителната тежест.
Проектът на правителството за Бюджет 2005 г. предвижда намаление на някои данъци и увеличение на други. Като краен резултат мнозинството българи няма да усетят промяна в общото си данъчно бреме. Само напомням, че Съюзът на демократичните сили предложи най-голямото намаляване на данъка върху печалбата. Ние предложихме въвеждане на ставка от 10%, което е почти двойно намаление спрямо досегашната ставка от 19,5% и много по-ниска от приетата от мнозинството ставка от 15%. Ако нашето предложение беше прието това би довело до значително подобряване на бизнес средата в България и до привличане на повече местни и чуждестранни инвестиции.
Ставката по ДДС се запази от сегашното мнозинство на 20%. На практика няма почти никакво реално намаление на данъка върху доходите особено при ниските и средните доходи. Така за хората остава единственият избор – оцеляването вместо възможността да купуват повече или да спестяват и инвестират.
Българските граждани плащат едни от най-високите осигуровки в Европа! Тежестта е най-голяма за средната класа и работещите с по-ниски заплати. Високата ставка на осигуровките, която е 42,7% от брутната заплата, деформира пазара и намалява разполагаемия доход.
Бюджет 2005 е бюджет на статуквото и поради факта, че не се увеличава делът на частната пенсионна система или т. нар. втори стълб – задължителното допълнително осигуряване. Частта от осигуровките, която отива в личните сметки на осигурените в частни пенсионни фондове, остава само 3%.
В проекта за бюджет за 2005 г. за пореден път се подценява приходната част. В резултат на това през следващата година най-вероятно отново ще има предизборно преизпълнение на бюджетните приходи както се случи през 2003 и 2004 г. По примера на настоящата година подобен излишък най-вероятно ще бъде изхарчен с предизборна цел вместо да бъде използван за намаление на данъците и осигуровките.
При съставянето на бюджета се затвърждават практики, които не отговарят на световните стандарти за прозрачност. Липсват данни за отделни програми, по които министерствата правят разходи. Липсват индикатори за оценка на ефективността на тези програми. Няма достатъчно информация за нефинансовите държавни активи, които се управляват от отделните ведомства. Отсъства бюджетна прозрачност, която би увеличила публичния и парламентарен контрол върху разходите и тяхната ефективност.
С проекта за бюджет за 2005 г. се имитират реформи. Консолидираните държавни разходи продължават да бъдат прекалено големи като се залага нарастването им с 1,6 млрд. лв. в сравнение с бюджета за 2004 г. Същевременно няма нито един сектор, за който да се предвижда извършването на реформи.
Такава е ситуацията в сферата на здравеопазването. И през 2005 г. там не се предвижда въвеждането на конкуренция в системата, която да увеличи стимулите за подобряване на качеството на здравното обслужване.
Така е и в сектора на образованието. По този начин ще продължи да се изземва значителна част от доходите на българския гражданин без срещу това той да получава качествено обслужване.
През последните години се наблюдава нарастване на броя на заетите в бюджетната сфера. Ясно е, че тази неблагоприятна тенденция ще се запази, а може дори и да се засили с наближаването на края на мандата на това правителство. Не се използват съвременни модели като електронното правителство, за да се намали бюрокрацията. Същевременно заетите в бюджетната сфера ще продължат да получават ниски заплати.
В проекта за консолидиран държавен бюджет за 2005 г. се залага увеличение на разходите за субсидии предимно за губещи дейности. Това е доказателство за забавени реформи и за ниска ефективност на съответните сектори. Изводът, който се налага е, че за пореден път се отлагат належащи реформи очевидно с железния аргумент за наближаващите парламентарни избори.
През 2005 г. няма да станем свидетели и на очакваната финансова децентрализация. Общините ще продължат да са прекалено зависими от централната власт. Това ще ограничи силно техните възможности да решават проблемите на хората по места. Според Съюза на демократичните сили общините трябва да имат възможност да определят вида и размера на местните данъци и такси, да получават 100% от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица и да се намали държавната намеса при съставянето на общинските бюджети.
Изводът е, че проекта за Бюджет 2005 г. е бюджет на пропуснатите възможности. Пропускат се възможностите за по-висок икономически растеж от 8 до 10% вместо заложените от правителството 5 - 5,5% . Подобен темп на икономически растеж в никакъв случай не може да бъде определен като ускорен, а по-скоро като забавящ се. Прогнозите на водещи български и европейски икономисти са за очакван растеж през 2005 г. по-нисък от заложения от правителството в макрорамката от 4,6% до максимум 5% поради забавяне нарастването на инвестициите и на износа. При подобен темп на растеж България би достигнала средните равнища на развитие и доходи в страните от Европейския съюз – забележете – за около 50-60 години!
Пропускат се възможности и за значително нарастване на разполагаемия доход на българските граждани и фирми. За пример – Съюза на демократичните сили разработва предложение за намаляване на осигурителната тежест първоначално до 20%, а впоследствие до 10% от брутната заплата. До голяма степен това е свързано с реформа в бюджетните разходи. Ако предложението за 20% осигуровки бъде възприето, разполагаемият доход на едно средно домакинство след мандат на едно дясно центристко правителство ще нарастне с 1 200 лв. годишно. При по-нататъшното намаляване на осигуровките до 10% нарастването на разполагаемия доход ще достигне 1 700 лв. годишно. Такова намаление на осигуровките и нарастване на доходите е напълно реалистично. Ресурсът за това може да бъде осигурен чрез използване на средства от бюджета и всички временни разлики над фискалния резерв, очакваните по-високи приходи от акцизи и от приватизация, административна реформа и съкращаване на бюрокрацията, оптимизиране на разходите за издръжка на държавните структури, довършване на реформите в публичния сектор и съответно намаление на субсидиите за губещи предприятия, за засилване на публично честното партньорство при изграждане на инфраструктурни обекти, намаление на дела на сивата икономика.
В заключение трябва да се посочи, че с философията на бюджет 2005 правителството на НДСВ и ДПС отнема на България възможността за по-висок икономически растеж, отнема на хората възможността за по-високи доходи както и за по-бързо достигане стандарта на живот в развитите страни. Вместо това е заложено прекалено голямо преразпределение през бюджета, запазване на данъчната и осигурителна тежест, неефективността на разходите и липса на контрол върху нарастването им, поддържане на финансовата централизация и липса на достатъчна бюджетна прозрачност. Вместо това през последните седмици и дни ни се разиграва политически цирк за новото старо мнозинство – НДСВ, ДПС и Новото време, които в крайна сметка, както всички очаквахме, се оказаха, разбира се, че споделят една и съща икономическа философия.
Изразявайки несъгласие с провежданата от правителството на Симеон Сакскобургготски икономическа политика, Съюзът на демократичните сили ще гласува против Бюджет 2005. Благодаря ви. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Шулева, заповядайте за изказване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! “Този бюджет, освен всичко останало, е бюджет за еднократна употреба, за последно сбогом. Защото очевидно никой няма намерение да изпълнява обещания. Целта явно е да се изконсумира колкото се може повече, да се издои докрай данъкоплатецът, след което правителството да се изсули тихомълком от България.” Това е изказване, направено в тази зала, при приемането на бюджета преди две години. То принадлежи на един от вас, уважаеми народни представители от опозицията. Много типичен пример за съдържателност на дебата и особено за несбъднати очаквания.
Днес ние обсъждаме и най-вероятно ще бъде приет на първо четене последният бюджет на България при това правителство и при това Народно събрание. И предишните три бюджета бяха отхвърлени от опозицията. Те бяха остро критикувани като унищожителни за страната и хората, като неразумни, неизпълними и най-вече безотговорни.
Какво всъщност се случи? Къде беше България преди три години и половина и къде е сега? България е най-бързо развиващата се страна в региона. Така ни оценява Европейската банка за възстановяване и развитие. Тази година ние ще сме държавата с най-голям ръст на чуждите инвестиции в Югоизточна Европа – 3 млрд. долара. Това е прогнозата на Пакта за стабилност. По конкурентоспособност на икономиката България е вече с пет позиции напред спрямо миналата година, а българските фирми – със седем позиции напред. Това са данни на Икономическия форум в Давос. За кредитния рейтинг няма да говоря, вие всички добре го знаете. Развитието на икономиката е база за разрешаване на всички въпроси на личността и обществото и в науката, и в образованието, и в отбраната, и в сигурността, и в социалната област. И ако бюджетът е израз на политиката на едно правителство, то бюджетите и водените чрез тях политики през изтеклите три години доведоха до безспорни резултати.
Ако миналата година по това време говорихме за оживление, днес България е в подем. Българската икономика работи и има потенциал. Страната произвежда повече и има повече пари. И ако забелязвате, дискусията сега е не как да разпределяме недостигащите средства, а как най-рационално да похарчим наличните пари.
Съзнавам, че част от хората все още не чувстват осезателно добрите резултати в икономиката. Част от тях не виждат в макроикономическите данни измерител на собственото си благосъстояние. Изкушението да се разпределят и преразпределят средства предизборно съществува, но то може само да върне икономиката назад и да спре подема.
Знаех предварително с какви аргументи за Бюджет 2005 ще ни критикува опозицията. Дори мога да обобщя с приблизително следния цитат: “За какво увеличение на средства за образование говорите, когато парите за него запазват процента си от брутния вътрешен продукт?”. Да, това наистина е така, има незначително увеличаване на процента. Но има една малка и съществена подробност - брутният вътрешен продукт е по-голям, а реалните пари за образование са със 168 млн. лв. повече от миналата година. Аз също много бих искала средствата за образование да са 6 на сто от брутния вътрешен продукт, както е в развитите европейски страни, но нека да си кажем истината. Ако парите за образование се увеличат на 6 на сто, парите за някоя друга ключова сфера, например за пенсии, трябва да паднат поне с 2 на сто, защото питката, госпожи и господа, е точно 100%. Виждали сте я и в статистиката, и в социологията. И тази питка не може да стане 120 или 200%. Но ако преди три години тя наистина беше питка, днес е погача. Парчетата, които режем от нея, също са по-големи. И ако погледнете на нещата обективно, отчитайте този факт, когато се коментира Бюджет 2005.
Бюджет 2005 е изключително важен за страната не само защото сме вече член на НАТО, а и за предстоящото подписване на Договора с Евросъюза. Като политици трябва да използваме основното си оръжие – фискалната политика, за да осъществим приоритетите, които си поставяме и около които днес трябва да се обединим. Стратегическата ни цел е дългосрочният икономически растеж. Затова на този бюджет не трябва да се гледа като на бюджет за една година.
Бюджет 2005 е основата за ускореното развитие на страната. Неговата цел, целта на нашето правителство, на политиката ни е да направим така, че българите да успяват. Искрено вярвам, че това е и вашата цел.
Най-позитивното събитие за последните три години е началото на формирането на средната класа в България. От общество на хора, които разчитаха на държавата и институциите да се грижат за тях, се превръщаме в общество, в което повече от българите се справят сами. Моделът на сегашното икономическо развитие може да гарантира индивидуални успехи и много хора вече осъзнават този факт.
Бюджет 2005 насърчава и икономически активната част на обществото - тази, която създава брутния вътрешен продукт.
Бюджет 2005 и пакетът от данъчните закони, които вече са приети, се концентрира върху няколко основни приоритета, свързани с икономиката на страната.
1. Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез мерки за по-добра бизнес среда.
2. Подкрепа на инвестициите и иновациите чрез създаване на подходяща инфраструктура.
3. Реформиране на образованието като един от базисните елементи за изграждане на икономика на знанието.
Излишно е да се спирам върху конкретни мерки и числа. Вие ги знаете не по-зле от мен. За пореден път тази година намалихме значително корпоративния данък и данъчната тежест за хората. Амортизационната норма за нови машини и съоръжения бе увеличена на 50 на сто. От облагане с данъци бяха освободени разходите на фирмите за научноизследователска и развойна дейност. За първи път в бюджета са предвидени средства за иновационен фонд, който ще подкрепя малките и средни предприятия при въвеждането на модерни технологии. Всички тези мерки са част от последователната политика на правителството за подобряване на бизнес средата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, крайно време е вече да престанем да говорим за бедни и богати, а за това какви възможности даваме на хората да успяват. Това е същината на нещата. Останалото са политически етикети, обслужващи единствено партиите. Днес България се нуждае от приоритети, по които да има обществен консенсус. Има нужда от политика, която не се подчинява на конюнктурата и на дребните пазарлъци. Вашето отношение към Бюджет 2005 е лакмус, доколко като политици можете да се обедините и да постигнете този консенсус. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Заповядайте за изказване, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожи и господа министри! Проектът за държавния бюджет за 2005 г. възпроизвежда всички негативи на политиката на правителството на НДСВ и ДПС от последните четири години. Това е четвърта поредна година, в която виждаме една и съща философия – непроменена, която не дава шансове на България да използва годините преди присъединяването към Европейския съюз, да навакса поне малко голямата разлика в икономическия стандарт у нас и развитите европейски страни.
Кое е характерно за Бюджет 2005 г.?
Първо, бюджетът съдържа занижени критерии и вече постигнати цели, което ще осигури изключително лесното изпълнение и преизпълнение на тези цели и критерии. След това те ще бъдат размахвани непосредствено преди парламентарните избори като изключителни и невероятни достижения на НДСВ и ДПС.
На стр. 90 от бюджета е записано - цитирам: “очакванията са, че растежът на брутния вътрешен продукт за 2004 г. ще бъде около 5,3%”, а в макрорамката на бюджета за следващата година е записан растеж в размер на 5 на сто.
Питам ви, уважаеми дами и господа министри, искаше ми се да чуя и отсъстващият премиер – защо сте поставили за изпълнения по-ниски и вече постигнати цели? Защо спирате развитието на България?
Очаква се 5,3 на сто икономически растеж през 2004 г. Не сте права, госпожо Шулева. Как така ще поставяте нова основа? Основата я има. След четири години успешно управление на ОДС вие имахте тези 5% и вие бяхте длъжни, защото обещахте, че ще постигнете двуцифрен икономически растеж. Днес вие сте точно на половината и не е имало година от вашето управление, когато сте се доближавали до тази цифра.
Къде са министрите? Всъщност двама от тях са тук. Помните ли как двамата младежи обясняваха как знаят как да постигнат икономически растеж над 10%? Тук са и двамата.
Две години преди присъединяването.
Какво направиха страните, които също са в процес на присъединяване? Някои от тях станаха вече членове на Европейския съюз. Растежът в Прибалтийските републики е далеч над българския за всичките години на управление на НДСВ и ДПС – 6, 7, 7,5%. Погледнете прогнозата за 2005 г. В същите тези страни има по-висока цифра, по-висока цел.

Второ, бюджетът съдържа необосновано големи, направо явни, резерви в приходната част на бюджета. Има и огромни скрити резерви в разходната час. Некоректно в бюджета за следващата година не е включена прогноза за изпълнението на бюджета за 2004 г. Така се скрива огромният излишък, който вече е над милиард и 300 млн. лв. Скрива се огромният резерв и по този начин се манипулират цифрите и в Бюджет 2005.
След като се провалиха напълно обещанията на правителството изцяло във всички посоки за повишаване на жизнения стандарт на българина, сега чрез Бюджет 2005 правителството предлага едно инерционно статукво. Има голямо данъчно отнемане, има преразпределение, което надхвърля 40 на сто. НДСВ започна управлението при по-ниски цифри. Сега продължава да намесва държавата все по-активно в стопанския живот. Но тук искам да подчертая – няма сила, която да спре частния сектор в България, въпреки “усилията” на това правителство.
Анализирайки бюджета, искам да направя извода, че процентът на отнемане и преразпределение на брутния вътрешен продукт е неприемливо висок. Това ограничава инициативата на бизнеса, госпожо Шулева. Това ограничава икономическия растеж и затова Вие не го постигате. Забавя повишаването на жизнения стандарт.
На трето място искам да отбележа растящите субсидии и увеличаване на финансирането в нереформирани стопански отрасли и административни структури. Ще дам няколко примера. Субсидиите в реалния сектор за следващата година не намаляват, а нарастват. Това нарастване е в размер на 12 млн. 200 хил. лв. То ще достигне 385 млн. лв. Значителна част от тези субсидии отиват за кой ли път в Български държавни железници, където структурни промени почти няма, където продължават да се трупат загуби. Подобна силно отрицателна е и оценката ми за обществените услуги по вътрешноградския транспорт.
Четвърто, занижена е оценката в бюджета за приходите от приватизация. Според бюджета за 2005 г. на стр. 3 е записано, че се прогнозират едва 180 млн. лв. приходи от приватизация. Как така само 180 млн. лв.? Нали са в ход процедурите, с които се гордее правителството? Според оценки на експерти само от приватизацията на ТЕЦ “Варна” тази цифра ще бъде по-голяма.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: БГА “Балкан” забрави!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: В ход са процедурите по приватизация на “Слънчев бряг”, “Адис”, “Бояна филм”, Български морски флот. Очакваме скорошна приватизация на Националната авиокомпания.
Ами приватизацията на “Булгартабак”? Господин Василев, помните ли когато обяснявахте как малко е печелил “Булгартабак” по време на предишното управление на ОДС и как Вие сте го направили “златна кокошка”? Назначавахте специални експерти от чужбина. Защо изведнъж тази Ваша “златна кокошка” се оказа трудна за продаване? Защо не очаквате приходи от приватизация? Нима не очаквате големи постъпления от вече започналата тръжна процедура? А какво ще стане с другите пулове, които също са в ход? Имаме още два, за които няма оферти, и още 12, за които вече има оферти. Питам се защо е тази ниска цифра за приватизация? Тази цифра ще бъде лесно изпълнена и това не е случайно.
Бих искал да обърна вниманието ви, колеги, към § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за бюджета. Там е записано: “Приходите от приватизация се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управлението на дълга”. Чудя се дали едно значително преизпълнение на приходите от приватизация няма да бъде използвано като един внезапен “повод” за спекулативни сделки с външния дълг.
Прекалено щедро е правителството по отношение на разходи за заплати, други възнаграждения, текуща издръжка и стипендии. Един от министрите току-що се опита да се защити за тези надути цифри.
Искам да попитам министъра на икономиката защо има 149,7% увеличение на текущата издръжка и стипендии? Защо ще се изпращат толкова много стипендианти в чужбина? Нима специалистите в министерството не са се научили в университета и нямат вече професионалния опит? Защо господин Церовски си е извоювал 162,2% увеличение на разходите за текуща издръжка и стипендии? И не е само той, а са много други. Министерството на културата – 145,4 и съвсем скромно министърът на здравеопазването, очевидно ги няма тези връзки и там има драстично намаляване на тези разходи за текуща издръжка и стипендии. (Смях.) Почти 50 на сто.
В бюджета има още много недостатъци. Аз ще кажа още няколко от тях. Бих искал да отбележа, че от няколко години нашата страна и целият свят се намират вече в нова ера, в информационна ера. Бюджетът за 2005 г. според мен е направен по старите тертипи. Това е бюджет от индустриалната ера. Вижте, колеги, страници от 87 до 89. Там се описва икономическата ситуация в света, в еврозоната, в Америка, в Япония. Но анализът е базиран само на първото тримесечие за 2004 г. В ерата, когато се ползват без проблем Интернет-комуникациите, когато имаме прогнози за всичко, което се случва и отчети за всичко, което става, как е възможно Министерството на финансите, експертите и Министерският съвет да стъпят на такъв срок, абсолютно недостатъчен.
Според мен не е приемлив и използваният подход при одобряването на проекта на държавния бюджет на Министерския съвет. Обръщам вашето внимание към стр. 243 до 248, където е представена консолидираната фискална програма. Там има две последни колони – едната е проектът на бюджета на Министерството на финансите и другата е становището на Министерския съвет. Как така Министерският съвет ще дава становище по проекта на Министерството на финансите? Кой управлява тази държава? Министър-председателят се съгласява с това, което финансовият министър е записал. Как ще има становище?
Искам да помоля господин Минчо Спасов да не бърза със своята оценка, че бюджетът на съдебната власт не бива да се подкрепя, а да се подкрепи този на Министерския съвет. Защото ако има нещо, което в България трябва непременно да се случи час по-скоро, това е реформа в съдебната система. Не мога да разбера колега, защо Вие използвате народната поговорка, че с маймуни не се ловят трици или обратното. Кой е маймуната? Как е възможно да се обърнете по този начин към съдебната власт? Има нужда от пари за реформа на тази система. Пари не трябва да се харчат в нереформирани сектори. Но вие не може да очаквате да се появи политическа воля от съдебната власт, защото тя по дефиниция е деполитизирана. Политическа воля трябва да има тук, за да можем да помогнем на съдебната власт с каквото е необходимо, с каквито промени са необходими в законодателството.
Затова аз настоявам този проект на бюджета на съдебната власт да бъде подкрепен във вида, в който е предложен.
Какво заключение може да се направи по проекта на бюджета за следващата година? Аз не твърдя, че това е катастрофален бюджет. Той няма да доведе България до катастрофа. Той ще продължи инерционната скорост, която затихва през последните няколко години. Няма да се случи катастрофа, но България пропилява възможностите си да увеличи икономическия стандарт, да увеличи растежа, да повиши конкурентоспособността на икономиката. Това няма да стане при следващия бюджет за следващата година и аз призовавам всички колеги да не го подкрепят. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има думата госпожа Нина Чилова за изказване.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес сме пред най-важния политически и икономически дебат в годината – дебат по обсъждането и приемането на Бюджет 2005 г.
В своето изказване аз ще се опитам максимално да се дистанцирам от тона и квалификациите, които чухме току-що от опозицията, не за друго, а защото според мен правилната гледна точка за коментарите по бюджета е в това да се даде отговор дали предлаганият бюджет носи в себе си обявената пред обществото философия за ускорен икономически растеж и дали тази философия ще повлияе на повишаването на конкурентоспособността на българската икономика предвид европейските предизвикателства на страната.
Според мен отговорът на този концептуален въпрос има два аспекта. От една страна, той трябва да се търси в контекста на установените бюджетни тенденции, идващи от изпълнението на предходните бюджети и от друга страна, отговорът трябва да се извлече от целите, които преследва Бюджет 2005, от заложените мерки и политики за постигането на тези цели.
На първия въпрос относно установените тенденции от предходните бюджети, струва ми се е безспорен фактът, който признава дори и опозицията, че провежданата от управляващата коалиция целенасочена фискална политика, изигра огромна роля за наличието на макроикономическа и финансова стабилност, характеризираща се с нисък дефицит и ниска средногодишна инфлация.
Втората тенденция на бюджетната политика е свързана с трансформирането на тази макроикономическа стабилност в устойчив икономически растеж. Тази тенденция се извлича от съпоставимия анализ на ръста на икономическия растеж на страните от Европейския съюз спрямо ръста на България.
Според водеща Световна инвестиционна банка “Париба” ръстът на икономическия растеж за страните в еврозоната през 2004-2005 г. е 1,7 до 2,2% от брутния вътрешен продукт. Тази прогноза, съпоставена с реалния ръст на България за същия период, безспорно потвърждава, че нашата страна има устойчив икономически растеж, който е два пъти по-висок, тъй като за 2004 г. се очаква той да е 5,3% от брутния вътрешен продукт, а прогнозата за 2005 г. е 5-5,5% от брутния вътрешен продукт.
Третата тенденция е естествен резултат от първите две. Благодарение на макроикономическата стабилност и устойчиво икономическо развитие на страната през последните години, международното доверие в страната силно нарасна, международните финансови институции гледат на България вече не само като на добър и надежден партньор, но и като на остров на финансова и икономическа стабилност, в който те могат спокойно да влагат своите капитали.
Уважаеми дами и господа, позволих се да се върна назад във времето и да очертая тези тенденции на провежданата бюджетна политика не за да приведа някакъв политически привкус на обсъжданата тема, а за да си отговоря на въпроса как заложената философия в Законопроекта за бюджет 2005 г. се вписва в тази установена тенденция, подобрява ли ги или е крачка назад.
Какво показват макроикономическите параметри на Бюджет 2005? Предвижда се ускорен икономически растеж 5-5,6% от брутния вътрешен продукт, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, подобряване на инвестиционния климат при условията на ниска инфлация 3,6% от брутния вътрешен продукт и нисък бюджетен дефицит 0,5% от брутния вътрешен продукт.
Въпросът, с който днес се спекулира с лекота, може би защото звучи авторитетно и обезсмисля по-нататъшни аргументи, е дали този бюджет ще ускори икономическото развитие на страната и дали ще спомогне да се повиши конкурентоспособността на българската икономика. Отговорът по мое скромно мнение трябва да се търси в аргументите.
Азбучна истина е, че ръстът на икономическото развитие зависи от ръста на инвестициите, от ръста на износа и от увеличаване на потреблението.
Какво показват фактите? Аз си направих труда да поискам справка за макроикономическите показатели за страната на база разчетите за Бюджет 2005 от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Според данните, ръстът на износа на стоки за 2004 г. е 15 млрд. 59 млн. и 600 хил. лв., а прогнозата им за 2005 г. с оглед заложените макроикономически показатели се предвижда да бъде 16 млрд. 854 млн. Или очакваният ръст е 11,9% от брутния вътрешен продукт.
За същия период ръстът на инвестициите за 2004 г. се очаква да бъде 8 млрд. 987 млн., а прогнозата за 2005 г. е 9 млрд. 965 млн. лв. или ръстът е с около 9,5% от брутния вътрешен продукт.
Реалният ръст на потреблението за 2005 г. в сравнение с 2004 г. е 4,5% от брутния вътрешен продукт. За същия период най-интересната прогноза е свързана с вноса. Предвижда се ръстът му да бъде 10,3% от брутния вътрешен продукт или това е около 1% по-малко от ръста на износа. Този факт, колеги, е изключително положителен, защото през 2005 г. за първи път ще стане възможно да се обърне тенденцията и износът да бъде по-голям от вноса. Това е знак не само за намаляване дефицита по текущата сметка, но това е безспорен знак най-вече за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Уважаеми колеги, тези цифри и прогнози са достатъчно убедително доказателство само за едно...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не много убедително.
НИНА ЧИЛОВА: Че заложените приходни и разходни параметри в Бюджет 2005 ще ускорят икономическото развитие на страната, ще насърчат развитието на българската икономика и ще подобрят нейната конкурентоспособност.
Ако погледнем приходната част на Бюджет 2005 ще установим, че в нея на консолидирана основа в сравнение с 2004 г. е заложен рекорден ръст на приходите, а именно 1 млрд. 600 млн. повече от 2004 г.
Сигурна съм, че това сериозно завишение няма да провокира в никой чувство на съмнение за тяхното изпълнение, защото мрачните прогнози, които опозицията чертаеше в продължение на три години за нереални, авантюристични и неизпълними бюджетни приходи, се опровергаха от времето и от професионализма на правителството да си поставя високи цели и успешно да ги реализира.
Политиката на приходната част на бюджета е тясно свързана с философията на данъчната политика. Каква е тя в Бюджет 2005 и съдейства ли за насърчаване на икономическото развитие? Аз няма да се спирам подробно на намалението на данъчните ставки, тъй като от тази трибуна те бяха многократно заявени от моите колеги, но ще си позволя да отбележа един изключителен факт. С намаляването на корпоративния данък от 19,5 на 15% България си извоюва позиция на атрактивен остров на инвестиции, тъй като тази данъчна ставка върху печалбата е една от най-ниските сред страните-членки на Европейския съюз. Ако към това намаление прибавим и намалението на данъчната ставка върху доходите на физическите лица и въвеждането на семейното подоходно облагане, ще получим следния резултат: в Бюджет 2005 държавата ще остави в ръцете на бизнеса и гражданите сумата в размер на 250 млн. лв. – средства, които ще отидат за нови инвестиции за откриването на нови работни места, за стимулиране на заетостта и увеличаване доходите на хората.
Тази политика има и още един много важен икономически ефект. Тя ще стимулира част от сивия сектор да излезе на светло и да започне да плаща данъците си на държавата. Този извод се потвърждава от факта, че само за тази година имаме 80 хиляди нови данъчно регистрирани икономически субекти, които вече предпочитат да плащат данъците си в държавата и да стоят на светло.
За мен няма никакво съмнение, че този тип данъчна политика е полезна и необходима за българските граждани, за българския бизнес, за българската икономика. Неподкрепата на тази политика е поведение, което се дистанцира от поведението на национално отговорни политически сили, които имат намерение да управляват страната.
Ако погледнем разходната част на бюджета ще видим, че тя е изцяло подчинена на целите, които преследва Бюджет 2005. Тя е представена чрез използването на принципа на съгласуваност на приоритетните политики, които чрез предоставения бюджетен ресурс целят да постигнат по-високо качество на предлаганите от тях в публичния сектор услуги. В своята съвкупност тези разходни политики генерират сериозен икономически растеж, защото е невъзможно да говорим за ускорено икономическо развитие без подобряване на инфраструктурата, без конкурентоспособност в образованието, в здравеопазването, в провеждането на адекватна социална или регионална политика.

Уважаеми дами и господа! В заключение бих искала да ви призная, че в днешния дебат има само едно нещо, различно в поведението на опозицията към бюджета. За първи път никой от тях не оспори изпълнението на високата приходна част, заложена в бюджета за 2005 г. Това поведение ме кара да се върна назад във времето и да ви припомня, че през 2002 г. от тази трибуна един уважаван от мен политик именно по този повод каза, че е глупава политика на самоувереност, когато веднъж прескочиш трапа, да смяташ, че втория или третия път няма да паднеш. Защото той ще става все по-голям, все по-дълбок и тъжното е, че не управляващите ще паднат, а българският народ. Силно се надявам, че днес от дистанцията на времето този политик е осъзнал, че вече няма опасност нито за управляващите, още по-малко за българския народ. Защото просто трап вече няма, а има стабилни основи и солиден градеж. Нека днес да подсилим този градеж, като подкрепим Бюджет 2005. Защото той е бюджет на силна и стабилна икономика, която е характерна за всяка модерна европейска държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Николов, заповядайте за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Госпожо Чилова, аз уважавам вдъхновението, с което защитавате бюджета, но искам да Ви коригирам в това, което казахте за конкурентоспособността на българската икономика. При изчисляване на индексите за конкурентоспособност на 104 държави Световният икономически форум включва и един много интересен индекс, за който чух, че говореше и госпожа Шулева, Вие също го споменахте. Този индекс е изключително важен, той показва колко ефективно се харчат държавните средства.
За 2004 г. България е поставена на 83-то място по ефективност на похарчените държавни средства, като по този показател българското правителство е заобиколено по прахосничество от правителствата на Никарагуа и Хондурас. Така че няма как Вие да твърдите, че благодарение на бюджетните усилия, които извършвате, правите конкурентна българската икономика. Защото не е вярно. В държавните средства по своята ефективност България я нареждат от 104 държави на 83-то място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми колеги! Проектът за бюджет за 2005 г., както можеше да се очаква, вече е обект на яростна политическа атака и отляво, и отдясно. Това е разбираемо. Недотам разбираемо е, че от левите чухме десни съображения, а от десните – леви. На едните партията им лява – идеите десни, на другите партията им дясна – езикът ляв. Показаха го още разискванията по данъчните закони.
Парадоксалното смесване на идеологеми, не само на поговорките, не е ново за българската политика. В случая обаче подобни противоречивости издават липсата на алтернатива на сегашното управление. Струва си да го повторя: все още няма управленски проект – ляв или десен – алтернатива на сегашния.
Позволявам си тези по-общи оценки, защото не разискваме поредния проектобюджет, а четвъртия, последен за мандата на коалицията НДСВ – ДПС. Този факт сам по себе си не предполага, а прави задължителна ретроспекцията. Тя ни е необходима не само за да намерим отговор на въпроса защо въпреки убедено песимистичните очаквания за непълен мандат, намерили израз в популярната вече Муравейрадева метафора за трапа, в който неизбежно трябваше да паднем, мандатът се оказа пълен. Но вероятно ще очертае и тенденция за такава формула на следващото управление, която ще превърне приемствеността в политиката в реална величина.
Не случайно поставям приемствеността в бъдеще време, уважаеми госпожи и господа, защото през 2001 г. основният проблем, който новата коалиция трябваше да реши, бе не приемствеността, а как да се разделим с грубия чиновническо-счетоводителски подход при съставянето на бюджета. Това означаваше да превърнем бюджета в основен лост за радикално подобряване на бизнес климата чрез по-активно и комплексно използване на данъчния, инвестиционния и фискалния инструментариум, така щото наследената макроикономическа стабилност да се съчетае със създаване на условия на реален ръст на българската икономика и по-висока заетост.
Дали успяхме? Независимо че 2002 г. бе белязана със знака на инерционността, постепенно през 2003 и 2004 г. все по-отчетливо се наложи тенденцията за решаване на социалните проблеми чрез икономическа активност. Има факти, които никой, в това число и най-яростният опозиционер в тази зала, не може да отрече.
Ще се спра на няколко от тях, макар всеки един да е достатъчен, за да се обоснове, че успяхме да променим много неща към по-добро.
Днес отчитаме 11,7% безработица при наследени стойности от 18,08%. През 2001 г. като основен проблем пред бизнеса се сочеше липсата на банково кредитиране. Днес ситуацията е радикално променена – препоръчва ни се да ограничим кредитите от риск да не прегрее икономиката. Има няколко души в тази зала, към които съм изкушен да се обърна с въпроса дали са в състояние да направят разлика между бизнес, задушен от липса на кредити, и прегряване от много кредити?
Спомням си високомерната насмешка, с която се посрещаше поредното съобщение на финансовия министър за повишен кредитен рейтинг на страната. Много скоро стана ясно обаче, че зад всяко повишаване на кредитния рейтинг стоят реални пари, реални инвестиции.
Поетият преди изборите ангажимент за над 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции годишно при наследени стойности от няколко стотин милиона изглеждаше абсолютно неизпълнимо предизборно обещание. Само че за 2004 г. сме на път да отчетем близо 3 млрд. долара инвестиции. А за парите се знае, че са нещо твърде страхливо – те отиват там, където има повече сигурност, по-малко корупция и повече възможност да се възпроизвеждат. Явно нещата в България са се променили. Променила се е и преди всичко бизнес средата. И не е случайно, защото корпоративният данък е намален не от 19,5 на 15%. Ретроспекцията ме задължава да кажа, че намалението е от 29%, наследени, на 15. Искаше се мъжество само за три години управление корпоративният данък да се намали с цели 13%. Така правя и реплика на чутото мнение от преди две изказвания, че сме могли да го намалим с още няколко процента.
Данък общ доход за високите доходи е намален с 14 пункта – от 38 на 24, а за ниските началната ставка е намалена от 20% на 10.
Позволих си тази ретроспекция, защото проектът за бюджет за 2005 г., който днес разискваме, продължава тенденции, заложени още през 2003 и 2004 г.
Защо е толкова важно да се отбележи този повече от естествен факт? Защото не е много характерно за българските политически нрави да останеш верен на принципите си и осем месеца преди следващите редовни парламентарни избори да оперираш най-важния акт за всяко управление от излишен популизъм.
Тривиално би било, уважаеми колеги, управляващото мнозинство да се изкуши предизборно да заложи например нереалистично висока приходна част, защото негативният, измамният ефект от подобно популистко действие щеше да се прояви към края на годината, т.е. след парламентарните избори. Можеше да се увлечем по примамливите предложения и на двата полюса на опозицията – хем за повече разходи, хем за по-малко приходи – 18, а не 20% данък върху добавената стойност. Не го направихме и знаете ли защо? Защото невинаги, бих казал почти никога по-лесното е и по-вярното решение. Пък и популизмът не е достоен за уважение маниер на комуникабелност между властта и гражданското общество, при това в условията на дисциплината на валутен борд. А и бихме припознали така наследството, онова, от което се оттласнахме след 2001 г. в името на промяната – този път всъщност наистина заради приближаването и приобщаването на страната ни към обществото на държавите с модерни икономики.
Бюджет 2005 г. е четвъртият от изтичащия мандат на Коалицията НДСВ и ДПС. Може би не всичко успяхме, но забележете, с философия и параметри не само на пореден, а може би и на първи, заедно с това. Преосмислянето на скаларите във вектори на управленската линия е правилният политически прочит на Бюджет 2005 г., ако щете – нашето легитимиране за последващ мандат.
Апропо, в мегапубличното ни пространство вече се формират сетива и индикации за тази ни основателна претенция и потенция, разбира се, и може да се окаже, че е и вярна, след като след медиите, пък и заедно с тях и бардове на социологическата визия мултиплицират и потвърждават по собствено удобен им маниер изказаната още преди месеци прогноза за водещия либерален център в следващия коалиционен кабинет на България.
Лишеният от популизъм, но затова пък съответен на реалните възможности и перспективи на страната проект за 2005 г. е заявката ни за това. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В контекста на тези изключително интересни данни и оценки, които господин Местан изложи пред нас, аз бих искал само да направя една кратка реплика, за да допринеса към дискусията, тъй като тук се дискутира какъв е този бюджет.
Уважаеми колеги, ето последни данни от т.нар. Доклад за икономическата свобода, който се намира на Интернет-страницата на Института по пазарна икономика. Това е индекс за оценка на икономическата или стопанската свобода на отделните държави, който се публикува от канадския институт “Фрейзер”. Това е изключително авторитетен индекс и всяка държава може да види къде се намира.
Икономически свободните нации по данни на института “Фрейзер” имат 3,4% растеж на година в периода от 1980 до 2000 г., сравнено с 1,7% за страните със средна степен на икономическа свобода и само 0,4 на сто за несвободните нации. Резултатите за бедните страни са отчайващи. Икономически свободните, но бедни страни имат ниво на растеж 5,2 на сто в сравнение с 1,7 на сто за средната група и 0,6 на сто за най-несвободните бедни страни.
Къде се намира България? В последния доклад, уважаеми колеги, България е на 78 място сред всички 123 страни. Тя се е придвижила рязко напред. За сравнение: 2000 г. тя е била на 106-то място, 2001 г. – на 91-во място, 2002 г. – на 78-о място. Скокът е очевиден и фактите говорят сами по себе си. Икономическата свобода означава просперитет и повече средства за социални разходи. Несвободата означава бедност, мизерия и отчаяние.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи репликата!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз мисля, че едва ли може да се види по-добре посоката на движение на България в сравнение с това, което обсъждаме тук.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Това реплика ли беше?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Местан, аз нямам допълнение, а реплика, връщайки Ви към началото на Вашето изказване в неговата политическа част.
Няма да оспорвам тези противоречия, които Вие отбелязахте за левицата и десницата, поне от гледна точка на традиционните представи, но искам да обърна внимание на едно противоречие, отнасящо се до собствената Ви партия, което би допълнило този анализ, който направихте – че вие представлявате предимно бедни, т.е. ляво ориентирани хора, но с предимно дясна политика. Мисля, че това също ни ориентира.
Искам да отправя във Ваше лице реплика и към Вашия лидер, който каза каква политика е необходима на България. Според мен на България е необходима за следващия мандат предимно национална политика и програма, защото България има примери, и то в течение на няколко предшестващи десетилетия, когато е доказано, че с икономически активна политика – постоянен и висок ръст, могат да се решават и социални проблеми, не само чрез преразпределение, а чрез натрупване. Мисля, че това трябва внимателно да го анализирате като възможност пред България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Професор Димитров, благодаря Ви за това, че допълнихте статистиката, която представих. Може би си спомняте, че ние като коректни и лоялни партньори, но и достатъчно критични, не в едно и две изказвания сме посочвали, че България наред с това да повишава кредитния си рейтинг трябва да се придвижи много по-надолу в тази класация на страните по индекса за икономическа свобода. Движението надолу по тази скала означава движение нагоре. Точно затова в изказването си, без да се спирам на данните от тази агенция, аз споменах, че подобряването на бизнес климата означава преди всичко повече свобода за икономическите субекти, а оттам – повече заетост и по-малко социални проблеми, нещо, което по същността си е едно либерално виждане за решаване на социалните проблеми.
И тук правя преход към репликата на господин Стоилов. Искам само да кажа, че можем да говорим за противоречие между социален статус на избиратели и либерална партия, само ако разбираме либерализма в пещерните му измерения от началото на предишния век. Модерният либерализъм се ползва с подкрепата и на социално слаби избиратели, и това не е случайно.
И последно, бих направил тържествено обещание занапред да не критикувам смесването на идеологеми – леви и десни, ако те са израз на постигнато съгласие по националните приоритети на България, в т.ч. и за развитието на българската икономика. Ако това сте имал предвид, аз ще се съглася с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Недялко Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Надявам се, че ще ви бъде интересно да разберете защо Новото време трябва да подкрепи този бюджет. (Смях в блока на КБ.) Доколкото чух изказванията отляво и отдясно, ставаше дума за “кеш енд кери”, “тенк а уей” и други подобни изказвания.

Каква е същността на нещата? Трябва да признаем, че сме изправени пред една нелека ситуация. Този бюджет практически въобще не ни харесва. Това не е бюджетът, който ни беше необходим. Истината е, че ние можехме да направим по-сериозна крачка напред и че в края на краищата в сумата на приходите можеше да има по-ниска цифра. Убеден съм, че тогава брутният вътрешен продукт щеше да е доста по-висок. Не искам да говоря за все още продължаващите субсидии, не ми се говори за данък печалба и въобще няма да споменавам други пропуснати възможности.
Но, дами и господа, погледнете каква е алтернативата и къде отива тя. Господата отляво са застанали в стартова позиция и тя говори само едно – как да хванем следващите приходи. Аз ви гарантирам тогава ниво на преразпределение над 60%. Така че нещата могат да бъдат много по-зле.
Разбира се, в периода на преговорите аз се радвам, че ние успяхме да вкараме един акцент в бюджета. Радваме се, че успяхме да направим един добър новогодишен подарък на децата на България и това не е по начина, по който вие разсъждавате.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Учителите са пред Народното събрание.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Учителите са по друга причина, а ние направихме това, което считаме, че е правилното. Ние дадохме възможност да се инвестира в българското образование и то да се инвестира в модерни неща, като например компютри, комуникационни технологии и въобще неща, които водят до това нацията да бъде малко по-зряла и по-пригодна за съвременния свят.
Така че, уважаеми дами и господа, ако гледаме на алтернативата с очите на реалиста, а, вярвайте ми, в Новото време ние сме реалисти отвсякъде (Смях в залата.), трябва да признаем две неща: бюджетът е достатъчно неприятен за нас, като либерална формация, той търпи критики... (Смях и реплики от КБ.)
Колеги, имате възможност да изкажете мнение и то може да бъде направено под формата на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Не прекъсвайте оратора!
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Имате тази възможност, правилникът ви я дава.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нямаме време.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: О, имате, имате, вие сте голяма група. Аз разбирам, че ви дразни всяка моя дума, но фактът е такъв, истината е много простичка: заплаха сте за Републиката. Разберете го. (Смях в залата.) Това е опасно.
Истината, уважаеми дами и господа, е, че бюджетът има и една добра страна. Добрата му страна е, че той не прави нищо революционно. Когато една икономика върви, слава Богу, да чукам на дърво, понякога неправенето на нищо е най-доброто правене. (Смях в залата.) Особено в сектор и области, където знаем, че има министри, които е по-добре нищо да не правят, отколкото нещо да правят. Така че това е още един аргумент за оставащата година да подкрепим този бюджет, макар че, казвам ви: не ми харесва. (Смях в залата.)
Колкото и да ви се струва раздвоена личността ми, реално, уважаеми дами и господа, отнасяйки се отговорно към бъдещето на страната, аз ще ви заявя, че не бих рискувал устойчивостта на борда, не бих рискувал 5% годишен растеж и само заради това ще подкрепим този бюджет. Защото съм сигурен, че българският избирател след шест месеца много правилно и трезво ще вземе решение кой може да му помогне да живее по-добре, като се меси по-малко в личните му дела, и кой иска да го натовари с данъци, за които въобще не ми се говори. Дискусията за данък общ доход беше достатъчно красноречива. Вашите предложения за изземване парите на хората са ясни. Има ги във всички документи на Събранието, има ги в стенограмите, има ги и в деловодството.
Така че, уважаеми дами и господа, бюджетът не струва, пак ви казвам, но това е най-добрата в момента възможна алтернатива за Републиката. (Ръкопляскания от НВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Михайлов. Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Колегата много добре се изказа, в смисъл, че беше типичен представител на Новото време – една политическа сила, която наистина страда от политическо раздвоение. Защото в моменти се опитва да бъде опозиционна, в моменти се оглежда, присламчва се, прегръща се. Тук някои хора говореха за цирк, но на мен това, което се случва въобще с бюджета, много ми напомня на сапунени сериали, а именно управляващите от ДПС и НДСВ се карат помежду си, флиртуват, изневеряват си от време на време. Впоследствие малкото братче, което току-що чухме, че раздава подаръци за Нова година, се прилепва като малыш и казва: дайте ми 120-130 милиона за образование, а големият брат го потупва и казва: да, да, моето момче, ще получиш и още нещо. И накрая един хепиенд и типична политическа чалга. Абсолютна политическа чалга, като обаче след няколко месеца българската публика ще изключи канала или ще го смени, защото този филм вече сме го гледали.
Сега няколко думи сериозно за това какво става с бюджета и защо този бюджет не трябва да бъде подкрепен.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нали това беше реплика?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не, това е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов има думата за изказване. (Реплики от залата.)
Господин Михайлов, един момент.
Искам да информирам народните представители, че в 16,00 ч. спираме часовника, така че дискусията продължава.
Заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Господин председател, беше обявено, че ще бъде реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Не е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е реплика, изказване е. (Шум и реплики в залата.)
Един момент! Господин Калъчев, вижте, не беше реплика, а е обявено за изказване. (Шум и реплики.) Обявено е за изказване. Моля ви!
Продължавайте изказването си, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Какви са политиките и приоритетът на едно правителство най-ясно се отразява в бюджета на това правителство. За мен обявеният етикет на бюджет за 2005 г., бюджет на ускорения растеж е нещо, което не отговаря на истината. Защото в този бюджет по никакъв начин не се вижда как българската икономика ще направи по-голям растеж от предишните три години, в които се движим точно в рамките на 5% - това, което е нормално в момента за европейските държави, а не е характерно за държавите, като прибалтийските, които в момента отскачат между 8, 9 до 11%.
Най-грешното, което е при формирането на бюджета и миналата, и по-миналата, въобще в тези три години, е продължаващата практика да се изливат пари там, където няма реформиран сектор. Веднага ще ви дам пример.
В Министерството на образованието и науката беше казано, че училищата са с много ниски показатели, остарели методи на преподаване, ниска квалификация на учителите, липса на ефективна система за оценяване, пълна властова и финансова обвързаност с държавата, голям брой отпадащи от системата. Всички тези неща не се променят и в този бюджет. И независимо колко пари ще се излеят, обръщам се и към Новото време, независимо дали ще издействате 100 милиона или 120, или 130 милиона, това са пари, които потъват в една абсолютно нереформирана система.


Същото е и със здравеопазването.
Господин министър, къде отидоха заявките Ви в предишните години за приватизация в болничния сектор? Какво стана със заявените приоритети в профилактики и превантивна медицина – няма ги въобще в приоритетите на Министерството на здравеопазването. Това са два големи публични сектора, където държавата наистина трябва да има отговорност, да взима от данъците, от таксите и да изпълнява своята социална ангажираност. Но как да се изливат пари, като самият факт, че в момента не се постигна актуализация на бюджета на НЗОК показва Вашата абсолютна безпомощност? Вие бяхте назначен не като лекар, а като човек, който уж трябва да менажира здравеопазването, а се оказа, че не можете да се справите с тези неща! И това, което реално в момента е здравеопазването, и това, което вчера се случи на заседанието на Комисията по здравеопазване показва само една абсолютна некомпетентност и невъзможност да решите големите проблеми.
И преди един месец го казах на министъра на финансите от тази трибуна – трябва да се гледа не в момента на кой колко да се дадат малко повече пари, за да бъдат доволни и Новото време да каже: да, ние извоювахме! Нищо не сте извоювали!
Господинът от Новото време, който говореше преди малко, каза: правенето на нищо. Значи правенето на нищо е нещо! Когато управляваш една държава, когато си част от едно управление, а те са част от това управление, тъй като ще подкрепят този бюджет, менте ли е, какъв ли е, и аз не знам как точно да го нарека, това показва една абсолютна управленска немощ. И това е абсолютно очевидно.
Пътят от “Дондуков” до Народното събрание е съвсем малък като разстояние, но беше път с безкрайни пазарлъци, които нямат нищо общо с истинската политика. А истинската политика се прави с приоритети и с политическа отговорност да ги отстояваш и да докажеш, че си политическа сила, която има визия за държавата. Отсъства визия, отсъства политическа отговорност и се правим тук с едни дребни шикалкавения, пазарлъци дали този ще излезе, дали оня ще излезе, как ще съберем гласовете и така нататък.
Затова за мен това правителство е вредно – защото няма визия как трябва да се управлява тази държава. И затова ще гласувам против.
Колеги от Новото време, не изпадайте в противоречия, а се дръжте наистина като политици, които не са от вчера, мислете и за бъдещето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Енчо Малев.
ЕНЧО МАЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа, уважаеми колеги! С риск да се повторя с много от преждеговорившите, искам да съобщя няколко неща. Изказвам се като член на Комисията по бюджет и финанси и се извинявам за нескромността си, но се изказвам и в качеството си на голям данъкоплатец, в така наречената категория “големи данъкоплатци”.
Още веднъж искам да покажа това, което е изключително важно направено в този бюджет и защо бизнесът в България в момента подкрепя правителството на НДСВ и ДПС. Подкрепя го, това го знаят всички, защото по-добро отношение по отношение на бизнеса, на бизнес средата, както се осигурява в момента, досега е нямало. Аз съм живият свидетел на много бюджети и данъчни закони, на много неща, които са ставали в този парламент, и знам какъв е бил изходът от тях.
Като има такива безспорни факти, не мога да разбера на какво основание се отричат, след като казваме, повтарям се с някои колеги, че е намален корпоративен данък печалба на 15%? Как няма бизнесът да го приеме това като положително? Сам за себе си знам колко по-малко данъци ще платя само заради този показател.
Освен това, как да не приемем като положителен факта за тази данъчна амортизация, увеличена от 30 на 50% за нови активи, която ще намали облагаемата печалба? Знам лично за себе си как ще ми се отрази, знаят го много добре и всички бизнесмени, които са на светло.
В това отношение трябва да сме черногледи, че това, което прави нашето правителство, не е полезно за бизнеса – точно обратното!
Искам да кажа и още няколко неща. Във връзка с осигуряването на стабилен икономически растеж това правителство показа воля и в продължение на три години я отстоява. Инвестиционните разходи за този растеж, за капиталовите разходи в консолидирания бюджет за 2005 г. възлизат на 1 609 хил. лв. или с 21% повече спрямо средствата за 2004 г.
Искам да спомена още, че за тези капиталови разходи се запазва тенденцията за нарастване на външните безвъзмездни помощи от предприсъединителните фондове на Европейския съюз като ИСПА, ФАР, САПАРД, които са над 24% от общата сума за капиталови разходи.
Когато говоря за икономическия растеж, не говоря случайно, а това го показва нашето правителство в продължение на три години. Само единственият начин е, обръщайки сериозно внимание на икономиката, създавайки условията за бизнессреда, можем да гарантираме този устойчив растеж, да осигурим повече работни места, да осигурим повече инвестиции както от българска страна, така и от чуждестранните инвестиции.
И тъй като това е пътят за осигуряването на тези условия, които в бъдеще ще покажат колко е правилна тази политика … Когато обръщаме внимание на развитието на икономиката, на растежа, това означава, че обръщаме бъдещо внимание на приходите, които ще дойдат в тази държава.
Така че, уважаеми колеги, не мога да приема за нормално упорството за толкова положителни неща, които се съдържат в този бюджет по отношение на приходната му част, тъй като големите данъкоплатци, извинявам се за израза, ги интересуват условията, в които работят, но и нещо друго: как се харчат техните пари. Спомням си, не знам защо стана дума тук, че всички не отричат, че има преизпълнение на бюджета. Още в началото на нашето управление, спомням си много добре, трябваше да намерим 30 млн. лв. да платим за социални помощи за безработица, как трябваше да намерим допълнително пари за образованието …(Неразбираема реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Да, ще ги вземем, ние знаем откъде да ги вземем! В това отношение искам да кажа, че ще подкрепя и тази разходна част на този бюджет. Не знам защо се оспорват безспорни неща. Защо, след като знаем, че примерно за здравеопазването тази година ще има повече от 150 млн. лв. спрямо миналата година, това е един безспорен факт... Същото важи, разбира се, и за образованието – спомена се, а не искам да се повтарям.

Накрая искам да кажа няколко неща в заключение. Тук бих споменал и още някои работи, но по-същественото е: какво искаме да направим с неприемането на този бюджет? Искаме да спрем развитието на икономиката? Искаме да елиминираме доверието на чуждестранните инвеститори да не инвестират в България? Искаме да забавим по-бързото ни присъединяване към Европейския съюз? Не знам какво искаме. Просто се чудя защо след като този бюджет, казвам лично мое мнение, гарантира икономически растеж, финансова стабилност, призната и от международните финансови институции, ние не го подкрепяме.
Затова аз изказвам моето категорично мнение и подкрепа на този бюджет и ще гласувам “за”. Приканвам всички колеги да подкрепим бюджета, защото смятам, че това е правилният път за развитието на държавата. А не както някои казаха, че едва ли не това е бюджет на НДСВ и ДПС. Не е така, категорично! Определено смятам, че това е бюджет за България, за българския народ, при това една добра основа може би и за следващото правителството, не знаем кое ще бъде, да има стабилна финансова макрорамка. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Заповядайте за процедура, господин Овчаров. Имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, вярно е, че днес се нагледахме на какви ли не гледки в пленарната зала. Час и половина събираме Министерския съвет и той в крайна сметка се оказа в състав от двама министри. А сега си позволявате да правите и нещо, което отново е в грубо нарушение на правилника на Народното събрание.
Искам да ви прочета чл. 35, ал. 1:
“Чл. 35. (1) Редовните заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но с не повече от два часа.”
Двата часа завършиха преди 15 минути, господин председател. Вие, разбира се, можете да използвате времето и да слушаме подобни похвални слова на глупостта, като това на господин Малев, но ние искаме да правим сериозен дебат по бюджета на Република България.
Затова от името на Парламентарната група, тъй като Вие очевидно продължавате да нарушавате правилника, предлагам заседанието да бъде прекратено и продължено утре, така както предвижда правилникът на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да прекратя заседанието, господин Овчаров. Ние вчера имахме същата процедура.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Няма такава процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Същата процедура имахме и вчера, господин Овчаров. Извънредните заседания във вторник също са лимитирани във времето, съгласно този правилник, който Вие цитирате. (Реплики от КБ.) Да, там също няма текст, който да казва, че може да се спре часовникът и да се продължи с два часа.
Така че работата продължава.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Има думата народният представител проф. Алиосман Имамов. Заповядайте. (Силен шум и реплики в КБ.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа министри и народни представители!
Бюджетът за 2005 г. е логическо продължение на положителните новаторски тенденции в бюджетирането, наложени от коалицията НДСВ – ДПС през последните години. Нещо повече, Бюджет 2005 e обобщение на добрия опит в ефективното регулиране на публичните финанси в полза на обществото. Процесът на икономическа стабилизация у нас в резултат на въвеждането на валутния борд през 1997 г. налагаше да се пристъпи към решително подобряване на прогнозирането и програмирането на икономическите явления и процеси. Това от своя страна засили чувствително ролята на държавния бюджет като инструмент за постигане на определени икономически, социални, политически и други цели в развитието на обществото в сложните условия на т.нар. преходен период. В тесните и ограничителни рамки на валутния борд бюджетите през последните години се изграждаха на базата на фундаменталната предпоставка, че това е единственият инструмент за гарантиране на макроикономическа и финансова стабилност на страната. Много от показателите на Бюджет 2005 могат да предизвикат дискусии и това е нормално. Но едва ли някой може да подложи на дискусия неоспоримия факт, че това е най-добрият бюджет за годините на прехода.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Точно така.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този бюджет фокусира в себе си не само натрупания положителен опит в бюджетирането, но и постигнатите реални резултати в социално-икономическото ни развитие през последните години. Бюджет 2005, подобно на своите предшественици, е десен бюджет с ясно изразена либерална икономическа философия. В него е заложена концепцията за икономически обоснованото благоденствие, ако изобщо може да се говори за всеобщо благоденствие в условията на преходния период.
С други думи, фундаменталната цел на всяко обществено управление, насочена към подобряване на живота на хората, е подчинена на изискването за постигане на определени икономически цели. Казано на още по-ясен език, в Бюджет 2005, както и в предходните бюджети, е заложено простото правило, а именно: за да живеем добре, трябва да работим добре.
Поддържането на относително висок икономически растеж е базовата икономическа цел, която гарантира по-добър начин на живот на хората. Всякакви други опити да се представи благоденствието като самоцел, независимо от масата на натрупаното национално богатство, е опасна социална демагогия.
Въпреки ясно изразената положителна тенденция в посока на увеличаване на националното богатство, България остана на едно от последните места в Европа по брутен вътрешен продукт на глава от населението. В началото на процеса на икономическа стабилизация през 1998 г. този показател е около 1540 долара на човек, а съгласно проекта за бюджет през 2005 г. той ще нарасне почти два пъти и ще достигне около 3100 долара. Трябва да се отбележи, че нарастването през последните три години бележи една чувствително по-голяма тенденция.

За годините на т.нар. преходен период за първи път българската икономика реализира положителен икономически растеж през 1998 г. – 4%. Оттогава досега тази тенденция се запазва, като растежът се колебае между 2,5 и 5,5%. Ускоряването на икономическия растеж през мандата на коалиция НДСВ – ДПС е безспорен факт. Данните показват, че средногодишният темп на растеж за периода от 1998 до 2001 г. е около 3,9%, а за периода 2001г. - досега е около 4,9%. Разликата от този 1% е доказателство за правилната дясна либерална икономическа политика, заложена към бюджетите на държавата през тези години и че тази политика създава реални предпоставки за подобряване живота на хората.
Кои са по-важните конкретни доказателства в Бюджет 2005, които потвърждават и продължават положителните тенденции на тази икономическа политика?
Първо, в областта на макрорамката на бюджета. Икономическият растеж се поддържа главно от високия растеж на инвестициите. Значителен е приносът на потреблението в ръста на брутния вътрешен продукт, което до голяма степен се дължи на кредитната експанзия. Сама по себе си тази експанзия е доказателство за ускорена икономическа активност. Въпреки нарастващата тенденция в потреблението, инфлацията се поддържа на относително ниски нива. Налице е ясно увеличен тренд за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Темповете на нарастване на брутната добавена стойност са по-големи от растежа на заетостта, тоест днес в България един зает произвежда повече брутна добавена стойност, отколкото преди няколко години. Това означава, че има благоприятна закономерност за нарастване производителността на труда в национален мащаб. Така тази изключително важна тенденция ще доведе през следващите години възможности за увеличаване заплащането на труда, без да се намали конкурентоспособността на икономиката ни. Известно е, че в момента ниското заплащане е един от определящите фактори на тази конкурентоспособност.
Второ, в областта на приходите и данъчната политика. Общите приходи в бюджета нарастват абсолютно, като прирастът по програмата за 2005 г. спрямо предходната година достигна 12% и е най-голям за последните няколко години. Тази тенденция е особено показателна за положителните бюджетни ефекти, като се има предвид, че спрямо брутния вътрешен продукт общите приходи остават относително постоянни и се колебаят около 38-39%.
През последните години правителството успешно реализира своята данъчна реформа в посока на преместване на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Значителното редуциране на някои данъци, особено корпоративният данък и данъка върху дохода на физическите лица, се компенсират с чувствително повишаване на събираемостта. След 2001 г. приходите от преки данъци нарастват в абсолютен размер, близо до 1 млрд. лв., като в същото време намаляват в относителен размер спрямо брутния вътрешен продукт с 2%.
Тенденциите в изменението на приходите от косвени данъци за посочения период показват както абсолютно нарастване – до 6,3 млрд. лв. по програмата за 2005 г., така и относително нарастване – до 15,3% от брутния вътрешен продукт. Това са тенденции, които недвусмислено показват повишена събираемост на данъците и ограничаване на сивата икономика.
Трето, в областта на политиката на разходите. Направени са сериозни стъпки към повишаване на ефективността на публичните разходи. Разширява се обхватът и приложимостта на програмното бюджетиране. Утвърждава се практиката отделните разпоредители с бюджетни кредити да се превръщат в самостоятелни центрове за бюджетна политика. Поддържа се тенденция към нарастване на публичните инвестиции, които по програмата за 2005 г. ще достигнат относителни равнища над 3,7% от брутния вътрешен продукт.
Постепенно се подготвят необходимите институционални условия и административен капацитет за усвояване на средствата от европейските програми.
Чрез Бюджет 2005 се прави поредната стъпка в посока на финансовата децентрализация на общините. Особено чувствителни са промените в установяването на ясни и прозрачни правила на бюджетни взаимоотношения с общините и на финансова дисциплина и отговорност при изразходването на публични средства. Окончателно и безвъзвратно е ликвидиран последният наследен хаос в тези взаимоотношения и безконтролното акумулиране на неизплатени разходи в някои от общините. Предприемат се специални мерки за подпомагане на по-бедните общини, които имат ограничени възможности за увеличаване на собствените средства.
Уважаеми колеги народни представители, през всички години на утвърждаване на положителните тенденции в бюджетния процес ние бяхме свидетели на определено неконструктивно поведение на опозицията в парламента. Нормалният подход при обсъждане на такива важни за обществото въпроси като държавния бюджет изисква да се следва последователно логическата триединна схема за вземане на решения. На първо място, трябва да се извърши анализ, след това да се направи оценка и след това да се вземе решение. За съжаление, почти във всички случаи опозиционното поведение следваше обратната антилогика – най-напред се взема решение, а след това се прави някакъв опит за оценка и анализ. Този подход, уважаеми колеги, прилича на поведението на онзи каубой от филмите за Дивия Запад, който първо стреля, а след това обяснява какво и защо го е направил.
Аз апелирам към уважаемите представители на опозицията в тази зала при обсъждането на бюджета днес и утре да не бъдат последователи на онази нихилистична практика, според която най-добрият бюджет е отхвърленият бюджет. Някои опозиционни сили в парламента побързаха да обявят, че няма да подкрепят бюджета, много преди да са го видели или анализирали. Едва ли сериозно може да се твърди, че Бюджет 2005 е съвършен. Има някои недостатъци в този бюджет.
Ако се мисли конструктивно в тази посока, може би заслужава внимание дискусията за капацитета на развиващата се българска икономика, за постигане на по-висок икономически растеж. Сигурно е дошло времето да се търсят по-смели решения в тази посока и да се преосмисли строгата предпазливост, която досега ни пазеше от грешките на растежа и родилните петна на капитализма. Образно казано, по отношение на икономическия растеж ние досега се учехме да ходим в условията на формираща се пазарна среда. Може би е време да се научим да тичаме, за да настигнем страните, които са с десетилетия пред нас.
Това е, уважаеми дами и господа, основната задача на тези, които ще поемат отговорността за управлението на страната през следващите важни за България години. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има думата за изказване народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съюзът на демократичните сили вече заяви, че няма да подкрепи бюджета и изложи обстойно своите мотиви за това.
Аз ще се спра, уважаеми господин министър, само на две основни различия, които имаме, и то много сериозни.
Колегата, който говори преди мен, заяви, че България трябва да тича, за да се опита да настигне поне отчасти стандарта на икономика и на живот в Европейския съюз.
Основната разлика, уважаеми господин министър, е в това, че Вие считате, че 5% растеж на брутния вътрешен продукт е достатъчен за България. Ние считаме, че този процент не е достатъчен, защото България е между 10 и 15 пъти по-бедна, отколкото европейските страни, към които ние се стремим.
Преди да изготвим нашето становище, ние имахме редица срещи с българския бизнес. И целият български бизнес без изключение счита, че българската икономика може да постигне икономически растеж още през следващата година между 7 и 8%. И Вие много добре знаете това, защото те са го казвали и на Вас. Защото, ако Вие не се опитвате, господин министър, да ограничите по изкуствен начин кредитирането на икономиката в тази страна, ако оставите българските пари тук, в България, господин министър, виждам, че имате по-сериозен разговор, и да не се опитвате с тях да изплащате предварително външен дълг на страната, без никой да ни го иска… (Министър Милен Велчев разговаря с народния представител Нина Радева.)
Господин председател, ще изчакам господин министъра на финансите да свърши своя разговор, защото аз говоря на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Радева, моля да заемете Вашето място.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин министър, говоря на Вас.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: На целия народ трябва да говорите.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Аз говоря на Вас, народът знае това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, господин Василев. (Народният представител Нина Радева продължава да говори с министър Милен Велчев.)
Госпожо Радева, моля Ви най-любезно да заемете мястото си.
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не стига че има само един министър, а и той си има друга работа.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Ако, уважаеми господин министър, искате да помогнете на българската икономика, поне чуйте това, което ние предлагаме. Ако не щете, това е за Ваша сметка. А ние предлагаме, господин министър, да помогнете на българската икономика, за да има по-висок растеж, да спрете контрабандния внос и дъмпинговия внос на стоки в България, който унищожава българската икономика. Защото ако сега отидете в НДК ще видите на “Произведено в България”, че 80% от стоките са внос – незаконен, дъмпингов. Да спрете изтакането на ДДС, да спрете да се опитвате да намалите кредитите в тази страна, защото без това икономически растеж не може да има.
На всичко отгоре в този бюджет, уважаеми господин министър, и това го говорихме в Икономическата комисия, Вие отново криете 2 милиарда приходи в тази страна. Тази година скрихте 1 млрд. лв. приходи и ги разпределяте в края на годината. Вие криете приходи от данък добавена стойност, от акцизи, от мита. И ние ще предложим в приходната част на бюджета да бъдат записани 2 млрд. лв. още сега като приходи и тази приходна част да бъде увеличена от 16 на 18 млрд. лв., за да могат още в началото на годината общините да получат поне малка част от това, което искат, образованието, Софийския университет, съдебната система, а не до края на годината вие да ги държите в състояние, в което не могат да си извършват своята дейност и след това да преразпределяте тези пари.
Отново казвам, че ние няма да подкрепим този бюджет, ще внесем нашите предложения на второ четене точно такива, каквито ги виждаме. А пък Вие се съобразявайте или несъобразявайте с тях. Защото, уважаеми господин министър, явно ще се наложи този бюджет втората половина на следващата година да бъде преработван и приеман отново. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата за изказване народният представител Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз основно ще фокусирам моето изказване върху една от приоритетните дейности в Бюджет 2005, а именно сферата на образованието. Вярвам, че всеки от тук присъстващите ще се съгласи, че не е достатъчно само да се говори, че образованието е важно, както сме свидетели, че това се прави през последните години и отляво и отдясно. Безкрайно необходимо е да има реални действия за развитие и модернизация на сектора, както и финансови средства, гарантиращи тяхното осъществяване. Смея да твърдя пред вас, че именно това е сърцевината на Бюджет 2005, в частта му “Образование”, а именно в него са разписани точно тези конкретни действия, които ние от управляващата коалиция НДСВ и ДПС сме убедени, че трябва да бъдат предприети, за да имат решаващо значение за модернизацията на българското образование.
Кои са тези действия, които доказват, че образованието е приоритет?
На първо място, това е общият обем на средствата, планирани за образование в размер на 4,45% от брутния вътрешен продукт. Само за сравнение към колегите отляво през най-цветущата година от управлението на лявото правителство на господин Жан Виденов отделените средства за образование са били в размер на 3,1% от брутния вътрешен продукт. Няма да споменавам каква е сумата. Само ще помоля да имате предвид този факт, който всички ние знаем, когато ни обещавате нови леви грижи и бъдещо управление.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но всички ходеха на училище и учебниците бяха безплатни до осми клас.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Към колегите отдясно в правителството на господин Костов тази сума никога не е надвишавала 3,8% от брутния вътрешен продукт.
Разбира се, аз съм съгласна с тезата, че освен отделените планирани средства е безкрайно важно да се знае за какво точно те ще бъдат изразходвани и най-вече да има консенсус, че дейностите, финансирани с тези средства, ще имат бърз ефект върху качеството на образованието. Смея да твърдя, че за първи път в Бюджет 2005 този ефект е гарантиран дори поради факта, че за първи път Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите предлагат за частта “Образование” т.нар. програмно бюджетиране. Тоест в проектобюджета ясно са дефинирани тези дейности, за които се смята, че трябва приоритетно да се развиват през 2005 г., за да превърнат българското образование в ефективна система, представляваща неразделна част от общоевропейското образователно пространство.
Кои са тези дейности? Ще ви дам някои примери, за които личното ми мнение е, че са от абсолютна и особено важност.
На първо място, това са средствата, предвидени за повишаване на квалификацията на преподавателите в българските училища. Предполагам, че не е необходимо да ви убеждавам допълнително в необходимостта от тези средства, както и колко важно е тази дейност да стартира най-после интензивно, за да може в българското училище да бъдат развити и постигнати такива преподавателски практики, които да превърнат ученици и учители в пълноценни партньори в процеса на обучение.
Друга подобна цел е фокусирането на нашата образователна система така, че да се изграждат у младите хора необходимите социални и комуникационни умения. За целта, дами и господа, в Бюджет 2005 има предвидени средства за интензивно ефективно компютризиране на българските училища, както и за квалификацията на преподавателите, за да могат всички те, по всички учебни предмети да използват информационните технологии като съвременно и необходимо средство за обучение. За постигането на тази цел – социални и комуникационни умения – в Бюджет 2005 специално са отделени средства и за подобряване на чуждоезиковото обучение, както и подготовката на необходимите специалисти преподаватели по чужди езици.
Друг пример. В Бюджет 2005 е осигурен необходимият финансов ресурс за капиталови разходи най-вече за решителното подобряване на материалната среда в така наречените средищни училища. Колегите сред вас разбират какво имам предвид, а именно подобряването на условията на обучение в тези средищни училища е безспорно най-ефективният механизъм, за да може да се гарантира равен достъп на всички български деца до качествено – подчертавам, качествено - образование. Разбира се, това е и безспорно ефективният механизъм за интеграция и реинтеграция на българските деца.
Бих могла още да продължа списъка на тези дейности, които са финансово осигурени в Бюджет 2005. Бих могла да ви обърна внимание, че за първи път има отделени средства за ефективна система за кредитиране на българските студенти. Надявам се в началото на следващата календарна година да имаме вече и действащ закон в тази сфера. Има отделени средства за реализиране на програмата “Конкурентна система на висшето образование”, както, разбира се, и необходимите средства, осигуряващи участие на българските учени в международни научни програми и изследвания.
Дами и господа народни представители, колеги отляво и отдясно, разбира се, много добре съзнаваме ситуацията, в която вие се намирате, и това че по ред причини, най-вече заради опозиционната си битийност вие вероятно не бихте могли да подкрепите Бюджет 2005. Аз обаче искам да ви призова още веднъж да ревизирате, да преосмислите позицията си за проектобюджет 2005, защото, уверявам ви, че каквото зависи от нас, ще бъде направено, за да разберат всички български учители, че, гласувайки против Бюджет 2005, вие всъщност сте гласували против правото им на квалификация и професионално развитие.
Нещо повече, бих искала да ви уверя, че след няколко месеца сигурно малцина ще си спомнят за това, че вие сте били лява или дясна опозиция в 39-то Народно събрание. Между другото, доста беззъба опозиция, по скромното ми лично мнение. Уверявам ви, всички български граждани в продължение на цялата следваща 2005 г. ще помнят, че вие абсолютно безалтернативно, абсолютно немотивирано, без да се е случил какъвто и да било дебат по същество, без да предлагате нищо конструктивно, всъщност сте гласували против Бюджет 2005, против правото на качествено обучение на българските младежи и деца. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли други желаещи за изказвания?
Госпожа Мозер поиска думата за процедура. (Реплика от народния представител Огнян Сапарев.) И Вие ли искахте за процедура?
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Не, изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване.
Процедурата има предимство, професоре.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): От името на парламентарна група предлагам да има поне 15 минути почивка, за да може да се събере правителството, защото ми се струва, че дори вторият член напусна. Понеже тези въпроси, както всички знаем, са сериозни и правителството...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, по правилник имате право да поискате най-малко 15 минути почивка, най-много 30.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа. Петнадесетте минути почивка изтекоха.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Вляво – няма, в средния сектор – не виждам, а отдясно също няма.
За днес прекратявам дискусията.
Утре продължаваме дискусията в 9,00 часа. Гласуване – в 14,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 17,05 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов