Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим



ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.

На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да започнем с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ.
Непосредствено след парламентарния контрол поради спешността да направим избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание.
По законопроекта е постъпил доклад на Комисията по икономическата политика.
Всеки момент в залата ще влезе министърът на икономиката господин Василев.
Господин Димитров, заповядайте за доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги!

"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-01-9 от 31 октомври 2001 г.
за приватизация и следприватизационен контрол, внесен
от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 28 ноември 2001 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за приватизация и следприватизационен контрол".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на законопроекта желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Глава първа - Общи положения".
По чл. 1 са постъпили предложения от народните представители Светослав Лучников, Михаил Миков и Панайот Ляков.
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 1, ал. 2, т. 3 навсякъде преди думата "общински" се добавят думите "държавни и".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 1 ал. 2 се изменя така:
"(2) Приватизация е прехвърляне чрез продажба на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала им на:
1. правото на собственост върху:
а) притежавани от държавата или общините дялове или акции на търговски дружества;
б) обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала им.
2. правото на строеж или правото на собственост върху общински нежилищни имоти, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи и др.)."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 1, ал. 3 след думата "договор" се добавят думите "и допълнителни споразумения към него".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 1:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за приватизация и следприватизационен контрол.
(2) Приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:
1. дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;
2. обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;
3. общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.
(3) Следприватизационен контрол е дейността по контрола върху изпълнението на задълженията на купувача, поети с приватизационен договор.
(4) Този закон не се прилага за приватизацията на лечебните заведения, както и на нежилищните имоти, в които са разположени лечебни заведения с държавно и общинско участие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 1 от законопроекта има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че моето предложение може да бъде прието, тъй като според мен в следприватизационния контрол не може да се има предвид само приватизационния договор. Вие знаете, че винаги или почти винаги приватизационните договори се допълват от допълнителни споразумения, свързани с отделни клаузи на договора. И тези допълнителни споразумения също трябва да се контролират дали се изпълняват така, както са подписани. И затова обсегът на следприватизационния контрол трябва да засегне и тези допълнителни споразумения.
Аз не смятам, че ако се приеме това, по някакъв начин ще се измени съществено смисълът на тази алинея от чл. 1 на закона.
И затова ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вземам думата само за кратко пояснение и една реплика към господин Ляков. Поначало неговото предложение, разбира се, е разумно, но от юридическа гледна точка трябва да се има предвид, че допълнителните споразумения просто са част от договора. Когато казваме договор, той обхваща всички допълнителни споразумения към него.
Така че от правно-техническа гледна точка не е необходимо да се добавят и допълнителни споразумения, тъй като те не са нещо отделно от договора. Всяко допълнително споразумение става просто неразделна част от договора.
Това беше причината да не приемем това удължаване на разпоредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Пледирам и защитавам своето предложение, защото смятам, че то внася една яснота, а има и законодателна икономия в него. И е по-прецизен текст, отколкото предложеният от вносителя, без по същество по никакъв начин да променя съдържанието и смисъла на чл. 1.
Ако човек се вгледа внимателно в предложения от мен текст и в този, който е предложила комисията, ще види, че по същество няма никаква разлика. Моят текст предвижда да няма тази дефиниция "български и чуждестранни физически и юридически лица", защото трети такива няма. Физически и юридически лица са другият съществен елемент - под 50 на сто държавно участие. Няма смисъл да пишем, че и "на български и на чуждестранни лица", след като е ясно.
Другият въпрос. Прехвърля се право на собственост, не се прехвърлят сгради, не се прехвърлят нежилищни имоти, а се прехвърля правото на собственост върху тях. И аз мисля, че макар някой да приема тези забележки за чисто технически, законодателното тяло трябва да търси един прецизен юридически език, защото понякога това може да има и практическо значение.
И затова предлаганият от мен текст е не да се прехвърлят дялове и акции, не обособени части, не общински нежилищни имоти, а "правото на собственост върху тях". Смятам, че това е по-прецизен запис.
В този смисъл, ако не бъде прието моето предложение за формулиране на чл. 1, аз си позволявам, тъй като сега съм взел думата, да направя предложение за отпадане в текста, предложен от комисията - в ал. 2 да отпадне думата "български" и изразът "или на чуждестранни лица". И текстът в ал. 2 на чл. 1 да стане: "Приватизацията е прехвърляне чрез продажба на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно или общинско участие в капитала на:".
Поддържам си текста, но ако той не бъде приет, за да не вземам втори път думата, предлагам да отпаднат "български" и "или на чуждестранни лица". Ясно е, че трети няма. Достатъчно е физически или юридически лица с под 50 на сто държавно участие.
И все пак смятам, че текстът ще бъде по-прецизен, ако не се прехвърлят акции и дялове, обособени части, право на строеж и право на собственост върху общински и нежилищни, а въобще правото на собственост върху тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 1? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията, които не са подкрепени от комисията.
Първо, предложението на народния представител Панайот Ляков, което беше защитено в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 37, против 102, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 33, против 110, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Михаил Миков за изменение в чл. 1, ал. 2 от законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за нова редакция в текста на комисията на чл. 1, ал. 2, което беше направено в залата от господин Миков, а именно ал. 2 да гласи:
"(2) Приватизация е прехвърляне чрез продажба на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно или общинско участие в капитала на:"
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 73, против 80, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 1 в редакцията, предложена от Комисията по икономическата политика.
Гласували 159 народни представители: за 138, против 5, въздържали се 16.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение от народния представител Панайот Ляков, народния представител Йордан Нихризов, народния представител Юнал Тасим, общо предложение от народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш, предложение на народния представител Алекси Алексиев и общо предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - чл. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - чл. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народния представител Юнал Тасим е оттеглено от него.
Общото предложение на народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш е оттеглено от тях.
Предложение на народния представител Алекси Алексиев - чл. 2 да отпадне.
Създава се нов чл. 2 със следното съдържание:
"Чл. 2. (1) Органи за приватизация по този закон са:
1. Агенция за приватизация - за държавното участие в капитала на търговските дружества; и
2. Общинските съвети - за общинското участие в капитала на търговските дружества.
(2) Органът за следприватизационен контрол е Агенцията за следприватизационен контрол."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов и Петър Жотев: в чл. 2, ал. 2 думите "в приватизацията се цели и" се заменят с "цел на този закон е и".
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 2. (1) Цел на този закон е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
(2) Цел на този закон е и привличането на инвеститори, които могат да осигурят икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 2 кой желае да вземе думата? Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обикновено, когато става въпрос за предложения на опозицията, мнозинството гледа със съмнение на тях. Аз обаче имам предвид чл. 2, в който предложение в смисъла, в който аз съм направил, са направили и представители на управляващото мнозинство. И понеже такива членове, които могат да затруднят следващата работа, има и нататък в законопроекта, още отсега искам да кажа, че ние, от Обединените демократични сили, по този закон имаме най-добри намерения и сме предупредили за всички опасности, които управляващото мнозинство може само да си създаде в Закона за приватизацията.
За какво иде реч? Когато попитах в комисията за какво е този плакатен текст, ми отговориха: за да се покаже новият дух на закона. Макар че част от новия дух се изпари с приемането на ал. 4 на чл. 1, предложен от комисията, тоест законът не е единен за цялата приватизация и лечебните заведения все пак бяха отделени от него, текстът продължава да си стои.
Но да минем по конкретиката. Необходимо е да се направи приватизация, която да е бърза и високоефективна. Ами ако двете неща си противоречат? Освен това необходимо е предприятията да намерят инвеститори, които да осигурят икономически растеж, конкурентоспособност и т.н. Ами ако в даден момент просто обективни обстоятелства не създадат възможност инвеститорите да реализират това нещо? Е, увериха ме, разбира се, че във Върховния административен съд имало единици дела, в които по целите на закона е извършено искане за разваляне на сделка. Но може би това се дължи на факта, че до момента има единици закони, в които има такива текстове, за които може много хубаво да ръкопляскаш, които да сложиш в учебник по икономика след заглавната страница, но които след това в практиката да ти създадат хиляди неразбории.
Затова аз си зададох нормалния въпрос: какви обществени отношения урежда този текст? И тъй като предварително ми беше казано, че няма никакви, тоест тук витае духът на закона, аз си зададох въпроса в каква форма съществува този член. И си отговарям просто: това е един апендикс. С него можеш да си изкараш цял живот без да знаеш, че съществува, но узнаваш за него в момента, в който той се възпали.
Затова, уважаеми колеги, пак повтарям и най-добронамерено ви казвам да преразгледате отношението си към тъй наречения текст, който показва духа на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
За реплика - господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Този дебат се разгоря и в Комисията по икономическата политика. Дължа да кажа няколко думи за този текст, който по мое мнение е много важен. Той в никакъв случай не е плакатен и не е апендикс към закона. Винаги смятам, че когато в един закон има ясно формулирана цел, това е достойнство, а не недостатък на закона. Защото целта на закона е нещо изключително важно. Това е центърът, около който в края на краищата се концентрират усилията по тълкуването и прилагането на всеки закон. И това е ясно изразено в Закона за нормативните актове, който предписва правила как да се тълкуват разпоредбите на закона - на всеки закон, разбира се.
Аз мисля, че ясното дефиниране на целите на този закон е негово предимство в сравнение със сега действащия закон, където няма да намерите ясно формулирана цел. Целта на закона позволява в определена насока, в определено русло да бъдат поставени и действията на приватизиращите органи. Те трябва да преследват целите на закона в цялата си дейност. Това е техният ориентир, а не някаква друга целесъобразност. В цялата си дейност органите по приватизация - Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол и общинските съвети трябва да се ръководят от тази цел. Това няма да доведе до някакви спорове, защото аз и в комисията казах, че оспорването на административни актове поради противоречие с целите на закона е единично не за този закон, а изобщо. В практиката на Върховния административен съд има едно или две дела и поначало е много трудно да оспориш един административен акт поради това, че той противоречал на целите на закона. Опитай се да го докажеш. Предимствата, които има този текст, далеч надхвърлят евентуалните му недостатъци.
Аз искам да обърна внимание и специално се обръщам към колегите-юристи. Целта на закона е нещо много важно от правно-техническа гледна точка. Законът не е учебник и тези разпоредби не са плакати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз се различавам от становището на господин Нихризов. Вие, господин Нихризов, знаете, че предизборните обещания не се изпълняват и няма норма, която да ги приведе в действие. Някак си е прието, че може да се говори едно пред избори, а друго да се върши след това. Но тук аз съзирам наистина едно сериозно желание в управляващото мнозинство да декларира цели по законодателен път и след това, съобразявайки се без съмнение със законите, изпълнителната власт да реши насъщни въпроси на държавата. Така че за мен има някакъв смисъл да се запишат и цели на закона, тъй като сами по себе си приказките по време на избори не са достатъчни.
Аз бих възразил само и ще направя конкретно предложение за отпадане на думи от текста, съгласявайки се, господин Нихризов, и с Вашите аргументи: в чл. 2, ал. 1 според мен трябва да отпадне изискването приватизацията да бъде бърза. Това е едно съвсем абсурдно изискване, което не се вписва в контекста, влиза в противоречие с всичко останало, а другите цели са ясно формулирани. Много по-важно е тя да бъде икономически ефективна, да има равнопоставеност, но изискването да бъде бърза, след като е икономически ефективна, след като води до икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества, е съвършено безсмислено да се записва. Подлагаме на съмнение излишно да пришпорваме органите, които се занимават с приватизацията, след като целите гарантират високия краен резултат за ефективност и т.н. Така че предлагам да отпадне думата "бърза".
В ал. 2 предлагам да направим един по-съкратен запис, който да не върви стъпка по стъпка, като запишем само, че цел на този закон е да се осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества.


Тази първа стъпка с привличането на инвеститорите, които трябвало да свършат тази работа, е излишно да бъде записвана в закона. Така че предлагам тази редакционна поправка, която е съдържателна, а именно да отпадне "и привличането на инвеститори, които могат". И текстът да стане: "Цел на този закон е да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз не съм съгласен с предложението на господин Нихризов чл. 2 да отпадне като един ненужен и декларативен текст, както даже беше наречен по време на заседание на комисията - "Да живее международното положение" - да, с хумор, господин Нихризов го нарече.
Ние знаем, че Законът за нормативните актове позволява да се тълкува целта на закона - аналогия легес. Ще видим в много научни изказвания, научни статии от видни наши юристи в много съдебни актове "целта на законодателя е била", "целта на законодателя е". Нека законодателят да каже каква е била целта му, нека да го напише в закона.
Става дума и за нещо друго. Става дума, че това не са декларативно нахвърляни цели, те са подредени по своя смисъл. Пак ще цитирам господин Нихризов, който каза на заседание на комисията - ал. 1 е по-важна от ал. 2. Е, не е по-важна от ал. 2, но в ал. 1 са изложени най-важните приоритети. В ал. 2 вече се дава възможност да има и други приоритети.
За какво става дума? Целта на този закон е да създаде условия за прозрачна, ясна, бърза, да, бърза, бърза, господин Пантелеев, защото бавната приватизация е неефективна. Защото ние 12 г. приватизираме и от 200 млрд. активи сме получили 4 млрд. лв. Затова трябва час по-скоро държавата да продаде своята собственост, да се десезира, да я остави в ръцете на предприемчиви частници, за да може тя да печели, да не губи повече, за да може да няма корупция. Това е целта, това е смисълът на тази разпоредба.
Вече при равнопоставеност на инвеститорите е ясно.
Така че ал. 2 казва, че "може да има и случаи". Значи това е принципът - ако може да продадем бързо и ефективно, веднага.
Обаче може да има изключения. Има предприятия, които не можем да продадем само на този, който даде повече пари. Например, БТК или "Булгартабак". Там вече можем да си поставим друга цел. Нека да привлечем такива инвеститори, които да осигурят тези предприятия да се развиват, да станат конкурентоспособни и да продължават да се развиват и да работят за нашата промишленост. Това е смисълът на ал. 2.
Така че в повечето случаи трябва да продадем веднага и ефективно. На един хотел на морето като вземем парите, без значение е, както каза министър Василев, дали после собственикът ще го събори и ще го хвърли в морето. Той е платил на държавата повече, отколкото струва дори хотелът. Държавата е реализирала печалба и повече не се интересува какво става с този хотел. Затова като продаваме "Булгартабак" или БТК, очевидно не може да разсъждаваме по този начин, чисто пазарен.
Тук обаче бих си позволил да се присъединя към господин Пантелеев и да приема неговата редакционна бележка. Действително целта на този закон е и привличането на инвеститори. Ясно, целта на този закон е и осигуряване на икономически растеж, и конкурентоспособност на приватизираните дружества. Това е ясно. Това, че то ще стане чрез привличане на инвеститори, е очевидно. Значи да изберем такива, които ще осигурят това.
Аз съм съгласен с господин Пантелеев, може да отпадне това - "и привличането на инвеститори", да остане само "и осигуряване на икономически растеж". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
За реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин Пенчев, исках да отворя една скоба. Вероятно знаете, че цената на едно предприятие зависи преди всичко не от стойността на материалните активи, а от пазарите, с които разполага и подготвеността и квалификацията на персонала.
Имаше един период в България, когато предприятията имаха високо подготвени състави и разполагаха с пазари. И трябваше да се бърза, за да бъдат продадени, преди да се разбягат тези висококвалифицирани обслужващи персонали и докато имаха пазари. Тъй като тогава затова можеше да се вземат по 40-50 на сто от инвестиционните разходи за построяването на предприятията. Само че този период отмина. В момента се продават предприятия, които са живи и които са съхранили по някакъв начин своя персонал и своите пазари. И е съвсем безсмислено да бъдат пришпорвани по този смешен начин със запис в закона.
Така че аз продължавам да поддържам, че е достатъчно да се осигури останалото - икономически ефективна приватизация, растеж и конкурентоспособнтост. Това е предостатъчно. Така че да не записваме едно паразитно изискване, което може излишно да рестартира органите, които се занимават с приватизацията, да изпълняват неща, които не водят наникъде.
И аз действително настоявам да отпадне това с привличането на инвеститори, тъй като нещата могат да бъдат гарантирани и чрез договори. И това също е цел на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
По чл. 2 има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложенията на господин Ляков и на господин Нихризов, които са аналогични по съдържание - чл. 2 да отпадне, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 26, против 113, въздържали се няма.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Алекси Алексиев - чл. 2 да отпадне и на негово място да се създаде нов чл. 2 с ново съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 1, против 110, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Сега ще подложа на гласуване поотделно редакционните предложения, които направи господин Пантелеев в чл. 2 по текста на комисията.
Първото предложение, което беше направено по ал. 1 на чл. 2, е думата "бърза" да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 51, против 79, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение, което направи в залата господин Пантелеев и беше подкрепено от господин Пенчев - за редакция на ал. 2, а именно думите "и привличане на инвеститори, които могат" да отпаднат. И редакцията да придобие вида: "Цел на този закон е да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества".
Гласували 140 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване целия чл. 2 с онези редакционни промени, които току-що бяха гласувани в залата.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 7, въздържали се 23.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, искам, преди да продължа, да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат изпълнителният директор на Агенцията по приватизация господин Апостол Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Апостолов в пленарна зала.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 3 има предложение от народния представител Юнал Тасим, предложение от народния представител Атанас Папаризов, предложение от народния представител Янаки Стоилов, общо предложение от народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш, предложение от народния представител Алекси Алексиев, общо предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, предложение на народния представител Атанас Щерев и група народни представители, предложение на народния представител Михаил Миков и предложение на народния представител Валери Димитров.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 3, ал. 1 думата "обявява" се заменя с "счита за обявено".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено от него.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 да отпадне.
2. В ал. 3 думите "и 2" се заличават.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложението на народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш е оттеглено от тях.
Оттеглено е и предложението на народния представител Алекси Алексиев.
Оттеглено е и предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев.
Предложението на народните представители Атанас Щерев и група народни представители е оттеглено.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) С влизането в сила на този закон се счита за открита процедурата за приватизация на всички притежавани от държавата дялове и акции на търговски дружества, с изключение на дяловете и акциите на тези, включени в списъка-приложение към този закон."
2. Алинея 2 да отпадне.
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Извън случаите на ал. 1 и ал. 2 процедура за приватизация се открива по решение на:
1. Агенция за приватизация - за притежавани от държавата дялове или акции на търговски дружества и за обособени части от имуществото на търговски дружества с държавно участие в капитала им.
2. Общинските съвети - за притежавани от съответната община дялове или акции на търговски дружества; обособени части от имуществото на търговски дружества с общинско участие в капитала им, и за обекти по чл. 1, ал. 2, т. 2."
4. В ал. 4 думите "обособени части от търговски дружества" се заменят с "обособени части от имуществото на търговски дружества".
5. Създава се нова ал. 5:
"(5) Не може да се взема решение за приватизация на обособени части от имуществото на дружества, за чиито дялове или акции има открита процедура за приватизация."
Досегашната ал. 5 става ал. 6.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Валери Димитров:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите "и 2" се добавя "изречение първо".
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) В случаите на новообразувани дружества с държавно или общинско участие, решения за приватизация се приемат от Агенцията за приватизация, освен ако дружествата бъдат включени в списъка по ал. 1, или от общинските съвети."
3. Досегашните ал. 4 и ал. 5 стават съответно ал. 5 и ал. 6.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за редакция на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на включените в списъка-приложение към този закон.
(2) Общинското участие в капитала на търговски дружества се счита за обявено за приватизация с обнародване в “Държавен вестник” на списък, приет от съответния общински съвет в срок до два месеца от влизането в сила на този закон. В същия срок се приема и обнародва и списък на общинското участие, което ще се обявява за приватизация по реда на ал. 3, т. 2.
(3) Извън случаите по ал. 1 и по ал. 2, изречение първо, решение за приватизация се приема от:
1. Народното събрание по предложение на Министерския съвет - за търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях, включени в списъка по ал. 1;
2. общинските свети - за търговски дружества с общинско участие, включени в списъка по ал. 2, изречение второ, обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала и обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3;
3. Агенцията за приватизация - за обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, с изключение на обособени части от дружествата, включени в списъка по т. 1.
(4) В случаите на новообразувани дружества с държавно или общинско участие, решения за приватизация се приемат от Агенцията за приватизация, освен ако дружествата бъдат включени в списъка по ал. 1 или от общинските съвети.
(5) Решение за приватизация на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от компетентния орган за управление на съответното дружество.
(6) Решенията по ал. 3 и ал. 4 се обнародват в “Държавен вестник” и се публикуват най-малко в два централни ежедневника.
(7) Министерският съвет предлага за одобрение от Народното събрание на стратегии за приватизация на определени отрасли или дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Искам да привлека вашето внимание върху краткото, но смятам много съществено предложение, което съм направил за отпадане на ал. 2 от чл. 3 на обсъждания законопроект.
Искам да обясня, че евентуалното приемане на тази разпоредба по същество означава общините да бъдат лишени от възможност да участват в търговски дружества и по този начин да провеждат някаква активна икономическа и социална политика.
По-малкият проблем е, че текстът поражда и неясноти, защото не може ал. 2 да препраща към т. 2 на ал. 3, а т. 2 на ал. 3 обратно - да препраща към ал. 3.
Така че дори не съм сигурен дали авторите на този текст могат напълно да обяснят неговото съдържание, особено начина на неговото прилагане. Аз смятам, че общинската собственост е отделен вид собственост и нейният титуляр трябва да решава съдбата й. Разбира се, законът трябва да предвиди реда, по който се приватизира общинска собственост, но той не може да разпорежда каква да бъде съдбата на тази собственост. Ако този подход е приет, също твърде спорно, по отношение на държавната собственост, това поне може да бъде оправдано, защото държавата като титуляр на тази собственост било чрез Министерския съвет или чрез парламента решава как да се разпорежда с нея. Законът, особено в рамките на една активна регулационна политика, може да предвижда как се упражняват отделните правомощия в рамките на правото на собственост, но той не може да лишава титулярите от тяхната собственост. Това е почти едно и също вие да разпоредите на физическите лица какво да направят със собствеността, която притежават. И вие всъщност повтаряте един друг отминал и отречен етап от историята, когато с някакви диктаторски методи - те могат да бъдат със закон, с подзаконов акт или с някакви директиви на политически или държавни органи - решавате как да бъде разпределена собствеността.
Не може с диктаторски методи да се установява някакъв икономически либерализъм. Законът трябва да стимулира икономическата дейност, включително и трансформирането на формите на собственост, но това, което се съдържа тук, е и противоконституционно, защото чл. 17 от българската Конституция в ал. 3 - друг е въпросът дали това е съвременен текст, но така или иначе той е записан - казва, че частната собственост е неприкосновена. Но ние имаме частна държавна и частна общинска собственост освен частната собственост на физическите лица. Следователно, не може тази собственост просто да бъде подлагана на някакво произволно третиране от правителството.
И аз искам да направим сравнение със страните, за които твърде много говорим и на които твърде малко приличаме. Представете си в една страна с развита икономика, с активно гражданско общество какво би станало, ако техният парламент приеме подобна разпоредба. Това правителство щеше да си отиде още преди да е внесло в залата на парламента за обсъждане тези текстове.
Не знам дали тези разпоредби са обсъждани освен в състава на правителството и със Сдружението на общините. И мисля, че по-скоро българското общество още няма яснота какви са последиците от този предлаган текст. И тук не става дума само за списъците, в които общините имат преобладаващо участие в търговски дружества, защото някои от тези дружества наистина са свързани с провеждането на социална политика. Дайте възможност на населението в различните общини да преценява къде те откликват на очакванията на хората и къде не, като някои общини могат да решат да продадат всичко, други общини могат да решат да запазят активно икономическо участие и по този начин да провеждат някаква по-добра социална политика. Не трябва законът да уравнява тези неща.
Затова аз ви обръщам внимание и очаквам и господин Василев от името на правителството да вземе отношение, защото и в ал. 2, и в т. 2 на ал. 3 не става дума за приемане на списъци, по които общините могат да изключват определени дружества от приватизацията, а и в двата случая става дума или за автоматично обнародване на участието им в дружества в "Държавен вестник", което открива процедурата за приватизация, или приемане на списък от общинския съвет, чрез който той вече ще обсъди условията на тази приватизация за другата категория общински дружества. Умишлено не навлизам в подробности по отделните хипотези на текста, за да стане ясен принципният въпрос и едно друго отношение, което ви призовавам да изразим след дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Позволявам си да направя тази реплика на господин Стоилов, тъй като мисля, че той не е вникнал достатъчно добре в този текст. Нищо противоконституционно няма в текста. Тук става въпрос за следното: този текст задължава всяка община да декларира ясно своята бъдеща приватизационна политика. Нищо повече! Ние не задължаваме общините да приватизират всичко, което имат. Това просто не е вярно. Ние ги задължаваме обаче ясно да декларират какво от техните активи те смятат да приватизират и по какъв ред. Това е суверенно право на всяка община. Тя може нищо да не включи в списъка, който ще бъде обнародван в "Държавен вестник" в срок 2 месеца от влизане в сила на закона, може да включи едно предприятие.
Проблемът е, че законът задължава общините да дефинират ясно и публично да обявят каква приватизационна политика ще следват. От тази гледна точка аз не смятам, че ние налагаме някакъв насилствен либерализъм и държавата противоконституционно се намесва в процеса на управление на общинската собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, слушах внимателно Вашия коментар и ако законът казваше това, което Вие предполагате, аз щях да се съглася напълно с Вас. Не е работа на държавата и на този закон да задължават общините какво да приватизират или да не приватизират. Това общо взето си е тяхна работа.
Това, което ние целим да кажем с ал. 2, изречение първо, е общините да кажат какво искат да приватизират. В ал. 3, т. 2 се прави втори списък на това, което те засега няма да приватизират. В ал. 3, т. 2 също се казва, че когато те някой ден решат да приватизират, когато са готови за това, общинският съвет ще вземе решение за изваждането на такова дружество от втория списък и неговата бъдеща приватизация.
Знаете ли какво е нашето очакване? Нашето очакване е, че общините тепърва ще започнат да преброяват своите дялови участия в дружества. Нашата практика от последните 5-6 месеца показа, че дори държавата невинаги може много бързо автоматично да преброи в колко дружества има дялово участие. Оказа се, че има много различни виждания в колко дружества всъщност държавата дори има участие. А мога да си представя над 200 общини дали знаят в колко дружества участват.
Основната философия на този член от закона е да накара общините най-напред да си преброят дружествата, след това гражданите на съответните общини също да разберат за колко дружества става дума, общинските съвети да формулират ясно своята приватизационна стратегия и да кажат: тези дружества ще приватизираме сега, тези дружества няма да ги приватизираме и когато решим да приватизираме тези, които засега няма да приватизираме, това ще става по реда на ал. 3, т. 2. Така че мисля, че с Вас на практика нямаме никакви различия в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика на господин Димитров има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Вижте, аз в някаква степен съм успокоен от тълкуването, което чух и от господин Василев, и от господин Димитров, въпреки че текстът във всички случаи е най-малкото двусмислен. Защото, ако това са правни възможности, които са предоставени на общините, тогава се поставя под въпрос предвиденият срок. Защото там е казано, че в срок от 2 месеца се предприемат някакви действия. Това звучи повече като някакво задължение на общините, а не като възможност. Освен това във второто изречение се казва, че в същия срок се приема и обнародва списък на общинското участие, което се обявява за приватизация. Искате да кажете, че общините могат да изключат от този списък търговски дружества, които те на този етап не смятат да приватизират и ако променят своята политика, те ще ги включат в списъка, а после с конкретно решение за всеки от тези обекти ще открият процедура за приватизация? Ако така се прилага текстът, няма да възникне конфликт. Но аз вече имам опит от предишни парламенти, когато в Комисията по правни въпроси и в залата по подобни казуси сме разисквали с господин Лучников във връзка с това дали общините са задължени да приемат компенсаторни записи като платежно средство за продаваната от тях собственост. Тогава ми казваха, че това няма да се отнася за общините, защото това е задължение на държавата, а впоследствие съдебните органи на много места започнаха да издават осъдителни решения и да принуждават общини, които са отказали, да приемат такива платежни средства.
И аз сега не знам как ще се прилага този текст, защото законът вече излиза в някаква степен от пределите на местната и на изпълнителната власт и възникват редица сложни казуси. Затова бих се съгласил да стигнем до едно общо решение, но може би, приключвайки тази дискусия, в края на разпоредбите, които обсъждаме, ще направя предложение да отложим и още веднъж да видим редакцията на текста, за да постигнем тази цел, която виждам, че в момента и вие декларирате. За да не се окаже така, че днес говорим неща, които се доближават до своята цел, а утре прилагането на закона ще бъде различно поради недобрата редакция на тук включените разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Не бива ние тук в тази зала да имаме лошото усещане, че днес 2002 г. започва приватизацията. Приватизацията започна, добре-зле, в 1992-1993 г. и извървя своя трънлив път. Друг е въпросът дали трябваше да е чисто нов законът. Защото ако беше старият закон, щяхме по-добре да гледаме и стария си лош опит, а това понякога ни спестява бъдещи негативни емоции.
Става въпрос за нещо много просто, което досега се наричаше програма за приватизация по досега действащия закон и всеки общински съвет си приемаше програма за приватизация по своя си воля. И беше ясно, че в тази програма за приватизация се включва това, което общинският съвет иска да приватизира. Сега тук се говори за списъци и остава едно усещане, че законът задължава общинските съвети да включат всичко.
Първо, господин министър, проблемът с незнанието на собствеността е много по-голям за държавата, отколкото за общините. И ако има такива общини, които не си знаят имуществото, това са в 4-5 големи града. И те не го знаят не толкова че нямат възможност да го разберат, а защото предпочитат да не го знаят и то да си стои отдадено под наем, под аренда при разни относително съмнителни в изгодата си договори по отношение на съответната община. Така че ние не можем да залагаме презумпцията, че като се направят тези списъци, то непременно ще излезе и имуществото. Напротив, пак ще си останат обекти, както до 1995-1996 г., въпреки че имаше задължение за преобразуване в акционерни ООД, 5-6 години маса предприятия си стояха като държавни фирми още по Указ 56.
Така че това няма да реши този проблем.
Какво ме смущава мен, ако щете, чисто технологично, защото тези текстове ще трябва да се прилагат? Крайната обърканост и неяснота във връзките между ал. 2 и ал. 3. Не е ясно - едни списъци, втори списъци, толкова тежък и тромав текст, че той няма да очертае ясно нещата, а всеки ще го тълкува по своему. И общинският съвет ще си задава въпроса длъжен ли е всичко, което има като частна общинска собственост, да включи в този списък? Ако ме пита мен, аз бих му отговорил: не сте длъжни, включете едно-две, които вие искате.
Макар че вашата идея, за да излезе всичко, е друга. Но текстът позволява и това. Защо позволява? Ами защото няма никаква санкция! Общинският съвет ще включи за очи един дюкян в този списък и няма да последва нищо повече от това.
Абсолютно се солидаризирам с предложението на Янаки Стоилов да отложим този текст, за да мине през една по-сериозна редакция и изясняване.
Защо аз съм предложил другия текст? Става въпрос за чл. 3. Първо, като законодателен език зле звучи открита процедурата за държавното участие. Член 3 гласи: "Държавното участие в капитала се счита за обявено за приватизация". Това е в редакцията на вносителя и редакцията на комисията. Не държавното участие, акциите и дяловете се приватизират, защото това сме казали в чл. 1. В чл. 1 сме казали какво е приватизация. И там също се казва "държавно участие". Не участие се приватизира, приватизират се акции и дялове. Ще кажете: ясно е за какво става въпрос. То е ясно за какво става въпрос, но не добре ние да говорим на един език, който не подлежи на никакво друго тълкуване и е утвърден от 100 години така.
Следващият въпрос по ал. 4 - случаите на новообразувани дружества. Какво значи новообразувани дружества? Каква е тази нова фигура, която сега ние си измисляме в Тридесет и деветото Народно събрание? Ами може чрез някакво решение на общинския съвет имуществото на едно търговско дружество на база на него или на част от него да се формира друго търговско дружество. Винаги има новообразувани и старообразувани. Кой е моментът, към който се разбира "новообразувани дружества"? Ако може да се изясни този въпрос. Защото какво излиза? Решения за приватизация се приемат от Агенцията за приватизация, освен ако дружествата бъдат включени в списъка по ал. 1, или от общинските съвети. Но излиза ли, че Агенцията за приватизация може да приема решения и за новообразувани дружества с общинско имущество? Вижте текста, при едно прецизно тълкуване някой може така да си помисли.
За да спра дотук, сигурно ще има и други изказвания, ви предлагам да отложим чл. 3, да го изчистим максимално, защото има много баластра в него, вътрешни препратки, които не кореспондират една с друга. В ал. 2 се казва "капитал и обекти по чл. 2" - да изчистим, да е ясно кои са тези обекти и да има един нормален текст.
Ако искате, погледнете моето предложение и го ползвайте донякъде. Агенцията за приватизация - за тези, общинските съвети - за тези. И да се изчисти текстът. В противен случай самите органи ще играят игри, както са го правили. Навремето, когато в 1992-1993 г. започна общинската приватизация, в маса от общинските съвети битката беше за включване и за изключване. Вътре се създават лобистки групи, даже не по политически признак, а по интереси в отделните общински съвети - това ще включим, това няма да включим.
Това показва историята на нашата общинска приватизация. За държавната историята е друга и сигурно е по-дълга.
Споделям предложението да отложим засега този текст, да го изчистим от тези много алинеи, да останат поне половината, като се изчистят ненужните и противоречивите и да стане ясно какво се иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков. Вашето предложение е не само ал. 2, както беше предложеното сега, а по целия чл. 3 да бъде отложено гласуването днес.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! За мен няма никаква неяснота в текста на чл. 3. Принципът е ясен - за държавното имущество от влизането на закона в сила всичко се изкарва на пазара, с изключение на списъка, който е към закона. Това е общинско имущество и безспорно ние не можем да задължим общините да си продават имуществото. Правят се два списъка. Не става дума за програма за приватизация. Програма означава тази година ще продам 5 дружества, но колко имам - никой не знае. Целта на ал. 2 е да задължим общините да кажат ясно и точно: имаме 100 дружества, от тези 100 няма да продадем нито едно. Това си е тяхна воля. Но не само държавните органи да знаят, а самите общини, населението да знае, че тази община има тези 100 предприятия. Господин Миков казва: ама каква санкция има? Каква санкция ще има, не може да има санкция, кмета в затвора ли ще го вкараме?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще го глобиш!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Добре, по това може да се помисли. Тази идея не ми е чужда. Мисълта ми е, че целта е да се знае точно в една община от народа, от населението, че има магазини, които са дадени под наем за жълти стотинки, които са включени в така наречените съвместни дружества и предприятия и ред други далавери. Това е целта - да покажем на цялото население, че общината има магазин, има завод, че има аптека. Това е целта на ал. 2.
Що се отнася до новообразуваните дружества, това са новообразуваните в момента на влизане в сила на този закон. Това са дружества, образувани след влизането на този закон в сила. Всяко дружество, образувано след влизането на този закон, е новообразвано по смисъла на закона.
Защо? Представете си ние казваме за държавните дружества - всичко е на пазара, с изключение на 100 дружества, които са в един списък. Всичко е на пазара, но всичко, което съществува в момента на влизане на закона в сила. Ами, ако образуваме някакво ново дружество след влизането на закона в сила, какво става с него? Ще го продаваме ли или няма да го продаваме? Има пак две възможности. Но тогава, понеже законът вече е влязъл в сила, списъкът е приет, тогава вече агенцията ще решава, че ще го продава. Няма кой друг орган да го реши. Същото се отнася и за общините. Вие казвате, че ще има санкция за кмета, ако не декларира цялото имущество. Добре, но се образува ново общинско предприятие след влизането на закона в сила и трябва да дадем възможност на кмета и на общинския съвет да го приватизира, ако иска, а ако не иска, да не го приватизира.
Така че ми се струва, че текстът е напълно ясен. Вярно е, че са няколко хипотези, но в този текст се съдържа цялата философия на закона и затова е малко по-тежък текстът. Но аз лично не считам, че е необходимо да се отлага приемането на този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, дами и господа, господин Пенчев! Щом става въпрос за образуване на дружества и след влизане на този закон в сила, веднага този текст на ал. 4 отива в Преходни и заключителни разпоредби със съдържание: "За дружествата, образувани след влизането на този закон в сила, еди-какво си става...". Този текст няма място тук. Аз винаги ще споря кое дружество е новообразувано, преди половин година, след закона. Това тълкуване вие го дадохте сега. Отива в Преходните и заключителни за случаите след приемането на закона.
Следващият въпрос. Вие казвате, че целта на този текст е гражданите да разберат какво имущество имат общините. Не може. Законът за приватизация има други цели. И тук в същностните текстове, където става въпрос за механизми на приватизация, началните точки, от които тръгва процедурата за един дюкян, за един магазин да се превърти по цялата система, докато стане прехвърлянето и после изпълнението на приватизационните ангажименти - цената и всичко, не може тук да вкарваме други цели и идеи. Дайте, ако искате, с решение на Народното събрание, ако искате, в друг текст да кажем, пак накрая, че общините са длъжни в срок до еди-коя си дата да представят в Министерството на държавната администрация или което отговаря за връзките с тях пълен списък на всичкото имущество - акции, дялове и еди-какво си. Ако не го представят, има няколко варианта: или санкции за тези длъжностни лица, които не са го сторили, или да им спреш бюджетната субсидия за 15 дни, ще изровят всичко, за да го представят. Обикновено и такива механизми има.
А тук, за да си опишели те имуществото, ние вмесваме тези механизми при процедура за откриване на приватизация. Целта тук трябва да е ясна: по какъв начин, с какъв списък, с какъв акт, решение, елемент от фактическия състав на цялата процедура. Тръгва процедурата по приватизацията и никакви други цели за описване на имуществото - пък то може да се продаде, пък може да не се продаде. Онова е друга цел.
Тук ще започне сега един сблъсък: включване в списъка, изключване от списъка, говоря за общинското равнище. Тук нашата е по-лесна. Ще стане една игра долу, която е абсолютно ненужна. Дайте да кажем на общините с един ясен текст, което всички казват, че го искат: направете си списъци за приватизация, приемете решение на общинските съвети за това, което искате, и с един друг текст ги задължете да си опишат какво имат. Защото всички стигнахме до извода, че ние не можем да ги задължаваме непременно да продават. Аз знам, че едни общини имат имущество, но казват, че няма да го продадат, защото то изпълнява и други функции, носи им печалба. Тоест, нямат нужда от тези приходи в собствения бюджет. Други продават на поразия. След една - две - три години ще ги питам къде ще се осъществяват маса дейности, които имат не само търговско и икономическо значение. Има такива общини, знаем ги, вече грижа на всяка община е как да ползва това имущество, което е нейно и по Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пенчев има думата за дуплика.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги!
Уважаеми господин Миков, не сте ме разбрали правилно. Целта на този закон е да стимулира приватизационния процес както на държавно ниво, така и на общинско. На общинско ниво ние не можем да задължим общините да приватизират. Това е ясно и нямаме такава цел.
Ние смятаме, че с изготвянето на тези списъци, с тази инвентаризация на имуществото, да речем, в самите общини ще се стимулира процесът, самите те ще си дадат ясна представа каква приватизационна политика ще упражняват, ще се стимулира процесът на приватизация. А това, че гражданите ще разберат какво има и самият общински съвет ще разбере какво има, това вече е един допълнителен положителен ефект, но не това е целта на разпоредбата. Целта на разпоредбата е да се стимулира приватизацията на всички равнища - и държавно, и общинско. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Много хубаво е, когато се обявяват едни цели. Още по-хубаво е, когато законът в текстовете, които са изписани, обяснява на гражданите тези цели и ги принуждава да се придържат към едно поведение, което тези текстове му предписват.
Вижте какво е записано в спорния текст. Казвам ви го като човек, който не е в тази Икономическа комисия, има някаква правна грамотност и просто присъства в залата на обсъждането, за да си представите пък по какъв начин един човек, прочел "Държавен вестник", ще се ориентира в текста, който му предлагате.
Вижте какво пише: "Общинското участие в капитала на търговски дружества се счита за обявено за приватизация с обнародване на списъка."
"Обявено за приватизация" е различно от "обявено". Когато кажете "обявено за приватизация" означава, че стартирате приватизационна процедура. Ако не смятате вие да задължавате общинските съвети и общините да продават, ерго, да приватизират или каквото искате, защо тогава в текста ви пише "за приватизация"? Това не е някакъв списък на предприятия, които потенциално биха могли да подлежат на приватизация. Защото във вашия текст пише: "се счита за обявено за приватизация". Ами вие като кажете "а", тоест обявите за приватизация, как ще бягате да не кажете "б", "в", "г" и така нататък по процедура?
Единственият извод в тази насока може да се направи от членуването на търговски дружества. Защото горе пише "общинското участие в капитала на търговски дружества", ерго тълкувател на текста може да си помисли, че не става дума за всички търговски дружества, както пише в държавното участие горе в ал. 1, а става дума за част от тях.
Но при всички случаи това е подвеждащ текст.
Третото подвеждащо място е срокът ви. Защото, когато напишете "се счита за обявено за приватизация в срока до 2 месеца от влизане на този закон в сила", простосмъртния тълкувател на текста, който даже може да не е юрист, даже може да не е и икономист, а просто четящ текста, казва: добре, какво да правя с този срок? И как да не са всички? Аз, ако изляза от този срок, какво ще излезе? Със срока какво искате да го задължите? В двумесечен срок да си извади всичко на списъка или в двумесечния срок да го обяви за приватизация? Ако твърдите това, което обяснявате половин час на залата, ще трябва да отпадне от текста "за приватизация". Ако имате пак някакви неясноти помежду си, наистина е по-резонно да се отложи обсъждането на текста и да се изчисти точка по точка.
Второто, което искам лаически като човек, който ви слуша, да ви подметна, за да го ситуирате като приемате текста. Много е хубаво да се накарат общините да извадят всичкото имущество. Независимо, че могат да не извадят всичкото, но държавата да ги подгони да извадят повече от това, което имат в момента. Обаче, какъв е резонът да обнародват в "Държавен вестник"? Да стане известно на гражданите. Има 286 общини в България. Една част от тях са малки и наистина ще извадят на списъци само дюкяни. Обаче не знам дали имаме достатъчно богата фантазия, за да си представим колко броя "Държавен вестник" с имуществото на София-град, на Пловдив, на Варна, на Бургас, на Русе трябва да бъдат издадени. Не знам дали някой е мислил по този въпрос. И, ако е мислил, горе-долу да го е измислил. Ние многотомно съчинение на "Държавен вестник" ли трябва да издаваме?
Ако това Ви е замисълът, аз смятам да се помисли за един друг по-добър вариант. Гражданите на София може да не се интересуват от това какво се предлага в Каспичан. Гражданите на Каспичан - защото това се говореше досега - искали да знаят какво има общината. Добре, направете едно оповестяване в един местен вестник за гражданите на Каспичан. За онези пък, които биха имали интерес да приватизират и не живеят само в Каспичан, а живеят навсякъде, може да се помисли по какъв начин да бъде издадено това, че те да са запознати.
Още веднъж аз поддържам идеята авторите на текста да не са до такава степен влюбени в собствения си текст и да не смятат, че след като на тях е ясна собствената им идея, те трябва да държат текстът да се приеме в този му вид. Защото много често става така. Хората са наясно с целите си, написват един текст, той им се вижда кристално ясен, защото те са го писали. Обаче той съвсем не се оказва ясен за простосмъртните, които ще го четат и прилагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да направя една реплика на госпожа Дончева.
Уважаема госпожо Дончева, понеже няколко пъти използвахте израза "простосмъртни читатели на този закон", искам да обърна внимание, че те не са простосмъртни читатели на този закон. Общините ще прилагат този текст и те трябва да го прилагат, разбира се, с оглед на собствения си интерес. В тези общини това не са обикновени хора, които нямат понятие от право, понятие от икономика. Това са общинските съветници с целия апарат на общината, в който има достатъчно грамотни юристи. Каквато ще да е общината, едва ли общинските съветници не са наясно за това, че общинската собственост и общинският бюджет са нещо съвсем различно от държавната собственост и държавния бюджет. Аз мисля, че това е съвсем ясно.
Тук става дума за органи на местно самоуправление, а не за обикновени граждани, които са читатели на закона. Това са органи, които имат правомощия за прилагането на закона и на ред други нормативни актове. Не можем да кажем, че това са простосмъртни, които нищо не разбират.
По повод на това, че ще бъде затрупан "Държавен вестник", уточнявам, че двумесечният срок се отнася до приемането на списъка, а обнародването не е задължително да стане в двумесечния срок, който посочва законът. Може да бъде доста след това. Но списъкът трябва да бъде приет. Кога ще бъде обнародван, вече е въпрос на техническа възможност.
Аз се съмнявам, че обнародване само в местен вестник може да постигне този стабилитет на отношенията, който се постига с обнародване в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Димитров! Обнародването е технически проблем. Него ще го решим. Аз не поставям под съмнение целта Ви и нейната полза.
Що се отнася до тълкуването и прилагането на текста, общините наистина ще го прилагат в собствен интерес така, както те си го разбират. Гарантирам Ви, че всяка община така изйосмено ще си прилага текста, както и отърва, както отърва на мнозинството общински съветници и техните лобисти. Няма избягване от това. Когато е ясен текстът, ние всички като държава ги принуждаваме да изпълнят едно ясно правило. Когато създадем двусмислено правило, те започват да си го тълкуват както си искат.
Какво значи "имат висококвалифицирани юристи"? От 286 общини знаете ли състава на общинските съветници? Знаете ли колко души от тях на практика са с едно какво да е образование? Да не би да смятате, че това са някакви висококвалифицирани хора поради това, че са общински съветници? Извинявайте, просто не всичко се развива по жълтите павета на София. Има селски общини, пък и даже общинските съвети на областните центрове нямат хора с някаква висока квалификация, за която претендирате. Знаете ли как се намират правни отдели на общините и знаете ли в колко общински центрове имат проблеми с юридическото си обслужване? Да не говорим за тези, които не са областни центрове. Общините имат масова практика да използват юристи на хонорар, защото не могат да им плащат достатъчно. Като кажем "Какво да направим?", значи най-малкото трябва да направим един ясен текст. Ако ние тук имаме спорове по тълкуването и прилагането, какво става оттук нататък?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма спорове.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Е, няма спорове за вас. Тогава си го приемете както си искате, пък, като си надробите попарата, след няколко месеца пак ще правим: "О-о, ужас, бай Василе!", като с ДДС-то. Нямам нищо против. То си е за ваша сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да отговоря на коментарите и предложенията на господин Миков и госпожа Дончева.
Най-напред, господин Миков, Вие сте прав, че приватизацията е започнала преди около 10 години. По данни на Агенцията за приватизация отпреди около 10 дни до момента са приватизирани по-малко от 53 на сто от държавните активи. Това означава, че с тази скорост някъде към 2012 г. може би приватизацията в България ще завърши, ако дотогава изобщо има останало нещо от "Булгартабак холдинг", от БТК, от БМФ и т.н.
Аз не се включих на темата по чл. 2 - дали приватизацията да бъде бърза - но мисля, че опитът на България и на съседните страни за последните 10 години е дал ясен отговор на този въпрос. Аз ще се изненадам, ако Вие ми дадете пример за поне една индустриална компания - поне една от хиляди - чиято цена по някаква странна причина да се е увеличила за последните 10 години. Ако Вие ми кажете една, аз ще Ви дам хиляда, които са в обратна посока.
Какво става със списъците? Тук ми позволете да отговоря и на господин Миков, и на госпожа Дончева. Целта на тези списъци е в няколко посоки. Най-напред нека да преброим тези дружества. Знаете ли, аз съм от Варна и нямам представа дали Варна има едно, десет, сто или хиляди дружества с общинско участие. Нямам никаква представа. Помислете си колко от вас имат представа във вашите собствени общини за колко дружества става дума. Не съм от София и не знам дали софийските Хали са с общинско участие. Предполагам, че са. Преди малко попитах някои депутати от София. И те не знаеха колко е общинското участие в софийските Хали. Това означава, че с тези списъци, които са два, ще се постигнат три цели. Най-напред ще видим дали тези дружества имат общинско участие. Второ, ще видим какви са намеренията на съответната община за тяхната приватизация. Ако се окаже, че софийските Хали са с общинско участие, ние в момента нямаме представа дали в 2003-а или през 2030 г. общината има намерение да ги приватизира. Нека общината да каже сега какво намерение има да прави.
Дълъг ли е или е кратък срокът от два месеца? Знаете ли, ако общината или общинските съветници не знаят колко дружества имат с общинско участие, след два месеца е време да научат.
За новообразуваните дружества. Според мен текстът става ясен - за новообразувани дружества след влизане в сила на този закон. Ако държавата или общината по някаква причина създаде ново дружество, примерно една нова авиокомпания, за нея след това трябва да се реши дали трябва да се приватизира или не.
Уважаеми колеги, аз, между другото, не мога да коментирам толкова добре юридическата редакция на този член. На мен като философия на закона ми става напълно ясна всяка една дума от този член. Така че за мен това е важното.

По отношение на това къде да се публикуват съответните списъци. Трябва да ви кажа, убеден съм, че където и да се публикува в Каспичан този списък, повечето от жителите на Каспичан никога няма да научат за него. Проблемът обаче е, че и инвеститорите също няма да научат, а, например, ако Вие сте инвеститор, който иска да купува в страната верига от хранителни магазини, къде да разберете колко такива магазини има, колко се продават и колко струват. Винаги голям проблем на българската приватизация е била липсата на информация, липсата на прозрачност, и ето, това е начин, тези списъци в "Държавен вестник" са начин да се даде повече информация на инвесторите.
Дали тези списъци целят само да преброят дружествата, да ги обявят, или те да се обявят за приватизация? Ами, знаете ли, Вие отговорихте абсолютно правилно на този въпрос. Философията на нашия закон е да стимулира общините и държавата да обявят тези дружества за приватизация. Защото, както Ви казах, след 10 г. приватизиране сме стигнали до 53 процента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Преди да обявя почивка, искам да ви информирам, че в сряда на Председателски съвет се взе решение днес от 10,30 ч. от Народното събрание да стартира националната благотворителна акция за събиране на средства за възстановяване сградата на Младежкия театър. Затова в Клуба на народния представител сега, в 10,30 ч., популярни лица на Младежкия театър ще отправят своя призив за спасяване на театъра на българските деца. Моля ви да се отзовете на тази инициатива там сега.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода 18 януари - 24 януари 2002 г. са две.
Постъпило е питане от народния представител Янаки Стоилов към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България относно позицията на Министерския съвет за срока на действие на l и lV блок на АЕЦ "Козлодуй". Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 февруари 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Радослав Илиевски към Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно създадени предпоставки за прекратяване дейността на дружествата за заетост и структурно развитие. Следва да се отговори в пленарно заседание на 1 февруари 2002 г.
Има за връчване писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Димитър Дъбов.
Първият въпрос от дневния ред на парламентарния контрол за днес е зададен от народния представител Кръстю Петков към министъра на икономиката и заместник министър-председател Николай Василев относно почивните станции в системата на Министерството на икономиката. Заповядайте, господин Петков, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос засяга съществуващата преди време система на отдиха и почивката в предприятията от системата на машиностроенето и оръжейната промишленост.
Преди няколко години със заповед на министър Александър Божков от активите на редица държавни предприятия са иззети почивните станции и са обединени в едно дружество към Министерство на икономиката. Очевидно това е била подготовка за бъдеща приватизация на тези атрактивни обекти за почивка, туризъм и балнеолечение.
Сред ръководителите на предприятията и синдикатите няма точна информация за съдбата на тези обекти. Някои от тях се стопанисват, други - не.
В редица случаи не е станало нотариално прехвърляне на собствеността на тези предприятия към Министерството на икономиката.
Моят актуален въпрос, уважаеми господин министър, е каква е позицията и какво е решението на Министерството на икономиката относно управлението и евентуалната приватизация на тези почивни станции? Как ще реагирате, ако вече не сте предприели някакви стъпки, в случай като този с "Дунарит" и неговата почивна станция в Кранево, където част от обекта по същество е приватизиран без да е извършен предварително този акт, за който говорих, на нотариално прехвърляне на собствеността. Това е все едно аз да продам апартамента на някой от тук присъстващите без да го питам.
И в тази връзка предстои ли някаква консултация със синдикатите, с мениджмънта на тези предприятия, защото, както е известно, в по-голямата си част те не са строени с държавни средства в класическия смисъл на думата, а са строени с доброволен труд и със самостоятелната инициатива на тези предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, министър Василев, за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Вашето запитване за почивните станции, които са иззети от държавните предприятия и прехвърлянето им към търговско дружество касае изцяло дейността на дружеството "Стопански търговски комплекс" ЕООД или "СТК" ЕООД.
Това търговско дружество е образувано с разпореждане № 11 на Министерския съвет от 16 март 1998 г. със сто на сто държавно участие и с основен капитал в размер на 250 хил. 630 лв. Капиталът е формиран на база стойността на следните почивни бази. Те са 8 и са в различни окръзи, области. Има в Ахтопол, в Боровец, Варна, Банско, "Св. Константин и Елена", София, София, и отново София. Бих могъл да Ви дам точните данни, ако желаете.
До създаването на търговското дружество "СТК" ЕООД горепосочените обекти са били предоставени за ползване на тогавашното Министерство на промишлеността, сега Министерство на икономиката с цел задоволяване социалната необходимост на неговите служители. Ползването и поддръжката на тези почивни бази се е финансирало чрез републиканския бюджет в частта му "Почивно дело". Това дружество се създава с цел да стопанисва, управлява и да подготвя за приватизация почивни бази, които са експлоатирани преди това от Министерство на промишлеността.
След създаването на търговското дружество с редица заповеди на министъра на промишлеността към "СТК" ЕООД преминават почивни бази на промишлени предприятия, които имат открити процедури за приватизация или открити процедури за ликвидация, които са приети с приемателно-предавателни протоколи и са включени в баланса на дружеството. За безвъзмездното прехвърляне на почивните бази е получено разрешение от Агенцията за приватизация по реда на чл. 21 от досегашния Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Същите не са били обект на оценка при сключването на приватизационните договори за продажба на тези дружества, от които са прехвърлени. Няма сключени нотариални договори за прехвърляне на обектите въз основа на тези заповеди за безвъзмездно прехвърляне на издадените актове на държавна собственост на обектите там, където се разполага със строителни книжа.
Към настоящия момент в баланса на дружеството "СТК" ЕООД се водят следните прехвърлени почивни бази. Отново бих могъл да ви прочета всичките с много големи подробности. Те са 13 и се намират в следните общини: Гоце Делчев; гр. Ахтопол; община Севлиево; с. Мечковица, община Габрово; с. Говедарци, община Самоков; с. Спанчевци, община Вършец; с. Добърчин, община Своге; с. Баня, гр. Балчик; гр. Царево; с. Лозенец, община Царево и с. Кранево, Варненска област. Специално за тази почивна база бих предпочел да ви прочета малко повече подробности.
Почивната база, която се намира в с. Кранево, област Варненска, се състои от масивна сграда със застроена площ от 1840 кв. м и принадлежащ терен от 10 205 кв. м те са безвъзмездно прехвърлени от "Дунарит" АД, гр. Русе на "СТК" ЕООД със Заповед № РД 16-814 от 4 ноември 1998 г. на министъра на промишлеността, която впоследствие е отменена с протоколно Решение № РД 17-22 от 3 септември 2001 г. на министъра на икономиката. Състоянието на базата към момента на прехвърлянето е добро. С последващо протоколно решение на министъра на икономиката е дадено разрешение "СТК" ЕООД да придобие собствеността върху почивна база в с. Кранево "Дунарит" ЕАД, гр. Русе, като двете търговски дружества са били задължени да прехвърлят нотариално собствеността върху имота. Към настоящия момент поради неявяване на представител на "Дунарит" ЕАД, гр. Русе, като страна по сделката нотариален акт все още не е подписан.
Въпреки това, "СТК" ООД е вложило значителни средства по реконструкцията на обекта в годините на неговото ползване, а именно: вътрешни ремонтни работи, изграждане на ресторант в сградата с капацитет 150 места, кафе-бар, външна тента барбекю, категоризирането на обекта с категория две звезди. Общата стойност на вложените средства за подобрение на почивната база възлизат на 270 хил. лв. За туристическия сезон през миналата година почивната база в село Кранево е реализирала приходи от нощувки на обща стойност повече от 270 хил. лв. и разходи за дейността 106 хил. лв., което е значително подобрение и в двете посоки спрямо 2000 г.
През 2001 г. търговско дружество "СТК" ЕООД, стопанисва предоставените почивни бази със собствен персонал като средносписъчният брой на персонала за миналата година е 86 души. Под наем дружеството е отдало следните обекти: ресторант в профилакториум в село Огняново, стол на ул. "Славянска" тук и Възстановителен дом в град Варна. Прехвърлените почивни бази са служили за задоволяване на социалните нужди на работещите и служителите на тези търговски дружества, като към момента на прехвърлянето част от тях не са осъществявали такива функции, тоест почивните бази са били затворени. Такива примери са почивната база в село Добърче, почивната база в село Говедарци, почивна база в град Балчик, в село Баня и в село Спанчевци. Целта на безвъзмездното прехвърляне на почивните бази и отделянето на несвойствените дейности като управление на туристически обекти от промишлените предприятия и подготовката им за приватизация като обособени части или като цяло.
Позволете ми един коментар, проф. Петков. Нашето виждане е, че и сега при приватизацията на много търговски дружества, например БДЖ, БТК, "Булгартабак холдинг" и неговите дъщерни дружества и други, списъкът е много дълъг, когато приватизираме цялото дружество, купувачът се интересува основно от основната дейност на предприятието и той не би платил пълната стойност на всички почивни бази. Затова по-целесъобразно от гледна точка интересите на държавата, както и социалните интереси на работниците и служителите на тези дружества, е те да бъдат отделени и приватизирани или неприватизирани отделно. Въпросът е да не се подарят те, заедно с останалите основни активи на приватизираните дружества.
До продажбите от цитираните по-горе обекти ще се запази социалният момент от дейността на "СТК" - ЕООД, като работещите и служителите в предприятието, чиито бази преминават под управление на "СТК" - ЕООД, ще имат възможност да почиват по реалната себестойност във всички бази, които са под ръководството на дружеството, а не само в една, в онази, която е била на съответното предприятие. Към настоящия момент всички работници и служители от тези фирми, чиито почивни станции са прехвърлени към "СТК" - ЕООД ползват намаление между 10 и 20 на сто от цената на нощувката, което, според нас, е едно добро намаление.
Отговаряйки на последния Ви въпрос, който за нас е от изключителна важност, разбира се, приватизиращите органи, включително и Министерство на икономиката, ще се консултират задължително със синдикатите при всички по-важни приватизационни сделки и също относно социалните аспекти на процеса на приватизация. За нас социалните аспекти са изключително важни и те включват бъдещето и дейността на почивните бази. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Искате ли думата за реплика? Не. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, поставен отново от народния представител Кръстьо Петков към министър Николай Василев относно мениджърските договори в "Булгартабак холдинг".
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Мина повече от месец откакто зададох този въпрос и ситуацията се промени. Но въпреки това аз бих искал да започна с много конкретно питане.
Господин министър, за да се изясни ситуацията около назначението на новия изпълнителен директор на "Булгартабак" и да спрат всякакви коментарии и слухове, моля Ви точно и документално вярно да кажете за каква заплата се договорихте с него и колко получава той в момента. Моят въпрос не е продиктуван от обикновено любопитство. Естествено е, че принципалът, собственикът може да определя различни заплати, но от това какъв човек, с какви договори, с какви ангажименти, ако те са преференциални или не, има голяма разлика, зависи каква ще е по-нататък политиката на държавата, на министерството, което ръководите, във връзка с преструктурирането и приватизацията на важни индустриални обекти. "Булгартабак" безспорно е един от тях.
И, за да приключа, тъй като обстановката, както казах, се измени и вече интересът се изменя, придвижва от персоналните назначения към това за какво се създава нов екип, втората част на въпроса е каква е стратегията, която трябва да изпълнява този нов мениджърски екип? Накъде ще води той "Булгартабак" - към бърза приватизация, към преструктуриране и последваща приватизация и как в тази стратегия ще се вгради въпросът за съхраняване на заетостта в два важни сектора - производството на цигари и производството на тютюн? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Петков, благодаря Ви за Вашия актуален въпрос, защото той ми дава възможност да изясня проблеми около най-голямото дружество в рамките на системата на Министерството на икономиката, което е свързано с много отрасли, със съдбата на много хиляди хора, с много конфликтни интереси и затова то винаги е било предмет на сериозен обществен интерес.
Още по време на предизборната кампания нееднократно съм заявявал, че за мен основен приоритет ще бъде прозрачната, бърза, икономически ефективна и социално отговорна приватизация на "Булгартабак холдинг".
Напоследък в медиите се появиха необосновани твърдения за възнаграждението на изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг" Георги Попов, за особеностите на неговата личност, както и за среднощни екшъни. Господин Петков, Вие логично ме питате как избрах Георги Попов за тази най-отговорна длъжност. Ще трябва да Ви призная, че за тази длъжност, за тази позиция, както и за много други важни позиции в системата на Министерство на икономиката съм интервюирал над 40 кандидати в рамките на месец и половина. Сред тях имаше много добри специалисти, работещи в България, в тютюневия и в цигарения сектор, и в други отрасли на икономиката, както и такива кандидати, които са били готови и са решили да се върнат в България от чужбина.
В моите очи и в очите на моите колеги Георги Попов е изключителен професионалист с добро образование, с добър мениджърски опит и с балансиран характер. Чест му прави, че той пое голямата отговорност да оглави холдинга в момент, когато към него се проявява неимоверно силно обществено внимание и инвестиционен интерес. Никога не съм смятал, че му правя професионална услуга, като го каня за изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг". Напротив и двамата си давахме сметка, че той поема едно от най-ветровитите места в българската икономика, а както сега се оказва - и в българската политика.
На три заседания през последния месец Министерският съвет обсъди темата "Булгартабак холдинг", изслуша подробна презентация на Георги Попов, одобри и подкрепи действията на Съвета на директорите и неговата лична работа.
Господин Петков, питате ме дали съществуват критерии за оценяване работата на Георги Попов като ръководител на цигарения холдинг? Да, проф. Петков, критериите са много и са много сериозни. Те са свързани с текущата работа на "Булгартабак холдинг" по много индивидуални показатели, свързани са с управлението на дружеството по времето преди приватизация и с подготовката му за приватизация през 2002 г. По време на тези заседания на Министерския съвет, за които току-що споменах, господин Попов много подробно, документално, както и устно, обясни резултатите от своята дейност и всички тези подобрения, които вече са извършени в края на 2001 г. и са планирани за началото на 2002 г.
Основният резултат от работата на господин Попов ще бъде приватизационната сделка, за която ние се надяваме, че ще се постигне висока цена, висока скорост, постигане на много ясно определени и задълбочени социални ангажименти.
Позволете ми като приключа тази част от своя отговор, да Ви спомена само няколко аспекти от неговата професионална биография.
Господин Попов е на 38 години. Роден е в град Русе. Има степен "магистър по бизнесуправление, бизнесадминистрация" в Будапеща. Владее отлично три чужди езика и е учил още два. Има сериозен професионален опит. Той беше първият професионалист в Унгария, макар че не беше унгарец, което му прави чест, който преди повече от 10 години получи международната професионална счетоводна квалификация АССА и имаше унгарци, които след него получиха тази квалификация. Работил е в много компании, включително в една от големите одиторски фирми. Работил е в целия регион - в Гърция, в България, в Унгария и е отговарял за операциите на няколко мултинационални компании в около 10 страни. Още веднъж ще напомня, че за тази позиция сме погледнали поне 40 кандидати, между които имаше и сериозни професионалисти, работещи в световните цигарени компании - всичките български граждани.
Питате ме дали е легитимен като изпълнителен директор. Той е напълно легитимен. С протокол от 11 септември 2001 г. Съветът на директорите избира Георги Попов за изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг", както и му възлага да впише промени по партидата на дружеството. Със съдебно Решение № 19 от 20 септември 2001 г. Софийският градски съд вписва промени по фирмено дело № 964/1994, новите членове на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг" и новия изпълнителен директор.
Уважаеми проф. Петков, налага ми се да използвам трибуната на Народното събрание, за да оповестя още веднъж възнаграждението на изпълнителния директор. Макар че по принцип това може да се счита за нарушаване на търговска тайна, аз бих желал да прекратя всякакви последстващи спекулации на тази тема. Заплатата на Георги Попов е в размер на 1300 лв. на месец бруто. Днес нося ведомост от неговата заплата. (Показва го.) Тази специално е за месец ноември и показва заплата бруто от 1300 лв.
Освен това нося протокол от 11 септември 2001 г. относно заседание на новоизбраните членове на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг". Вие ги знаете, те са шест. (Показва.) Нося Решение № 19 на Софийския градски съд от 20 септември 2001 г. (Показва го.) Нося протокол от проведеното общо събрание на акционерите на "Булгартабак холдинг" АД в София от 26 юли 2001 г. - всъщност съвпада точно с началото на мандата на новото правителство, но това общо събрание всъщност е било свикано още преди смяната на кабинета. (Показва го.)
Нося Ви и още един документ: Правила за формиране на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг" АД. (Показва го.)
Бих искал да подчертая, че заплатата на Георги Попов не е била предмет на обсъждане между Съвета на директорите и изпълнителния директор на холдинга. Още по-малко тя е била предмет на обсъждане между мен като принципал на холдинга и него като изпълнителен директор. Това е наследената заплата на предишния директор на холдинга. Тя е била формирана въз основа на разпоредбите на Постановление № 7 на Министерския съвет от 25 януари 1994 г. и на Правилата за формиране на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг", които вече Ви показах. Всъщност това са заварени разпоредби и заварен размер на възнаграждението.
Вие питате дали ще бъдат увеличавани заплатите на други ръководни длъжности в "Булгартабак холдинг". По мои сведения преди около половин година средната заплата в "Булгартабак холдинг" - говоря само за холдинга, а не за дъщерните дружества, е била висока - около 2000 лв. Това е средната заплата. Сега е намалена. (Реплики от КБ.)
Господин Петков, всъщност въпросът, който Ви интересува и интересува и обществото: господин Попов пред мен и пред моите колеги никога, никога не е искал или споменавал сумата от 20 000 лв. на месец. Аз я чух от медиите и прочетох за пръв път на страниците на вестниците и никога не съм я обещавал. Всъщност не е и моя работа като принципал да обсъждам заплатите на изпълните директори на неколкостотин дружества, в които имаме държавно участие. Това е работа на техните съвети на директорите, така че и за мен, както и за Вас тази цифра беше пълно недоумение. (Оживление.)
Бих искал да уведомя българската общественост, че като вицепремиер на Република България и принципал на много дружества с държавно участие, не бих позволил нецелесъобразни действия в тях, но заедно с това не бих и позволил директорите на държавни дружества да крадат от собствените си предприятия.
Уважаеми дами и господа, през последните месеци неведнъж уважавани от мен български политици са ми заявявали, че не е необходимо изпълнителните директори да имат високи заплати, защото техните заплати на практика нямат никакво значение, тъй като в дружества като "Булгартабак холдинг" винаги има откъде да се осигурят по-високи доходи на техните директори. (Оживление.)
Уважаеми дами и господа, аз се върнах да се боря точно с това. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Уважаеми господин Петков, втората част на Вашия въпрос е изключително важна. Както Вие сам казахте, "Булгартабак холдинг" е ключово предприятие в системата на българската промишленост. Има изработена стратегия. Тя е подготвена от работната група по приватизацията на "Булгартабак холдинг". В работната група участват представители на шест различни институции, включително Агенцията за приватизация, Министерството на икономиката и други министерства. Стратегията е приета по принцип на няколко заседания на Министерския съвет. Сега съм я предложил за съгласуване между министерствата и ще я внеса на следващото заседание на Министерския съвет, което се очаква да бъде в четвъртък преди обяд следващата седмица. Когато Министерският съвет одобри тази стратегия, за мен ще е задължение и удоволствие да дойда в Народното събрание да ви я представя, да я представя на вниманието на уважаемите народни представители, както и за широка обществена дискусия, защото това според мен е най-ключовата и най-знаковата приватизационна сделка в България през 2002 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние слушаме актуален въпрос и слушаме отговори на български министър от едно правителство, което дойде с много надежди и очаквания. За да изчистя въпроса докрай, аз искам все пак да уточним.
Аз приемам това, което ми се каза. Доколкото разбирам от икономика и заплащане, това означава, че господин Попов се е съгласил да работи при по-ниско заплащане. Имам информация - моите възможности са по-ограничени, но един завеждащ служба в "Булгартабак" получава 1600 лв. Следователно изпълнителният директор работи с по-ниска заплата и имаше такива варианти в миналото. Както е напълно възможно хора, които идват от частния сектор - има практика в редица страни, да работят с ниски заплати, но да разчитат на други елементи от доходите и възнагражденията.
Затова Ви моля да кажете има ли договорка да се получава част от печалбата вече извън заплатата и евентуално част от сумата, която ще се осигури в резултат на приватизацията на "Булгартабак"? Аз не съм между тези политици, които пледират, че трябва да се получават ниски заплати в държавните предприятия. Обратно - трябва да получават значително по-високи. Ако е така, означава ли това, уважаеми господин Василев, че същата практика, същата схема ще се прилага към привлечените мениджъри на други държавни предприятия, където се отива към приватизация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Право на дуплика, господин Василев. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Петков, като напълно логичен приемам Вашия въпрос.
Вярно е, че се получава следният парадокс. Поради действието на съответните постановления на Министерския съвет, които преди малко цитирах, и на други наредби, се получава, че в много дружества изпълнителните директори получават много по-малко от средната заплата за цялото дружество. Дори да не говоря за заместник-директорите или за други началници в тези дружества. Говоря дори за средната на цялото дружество. Това е факт.
Факт е също, че абсолютно на пръсти се броят изпълнителните директори на държавни дружества, които дори по време на нашето управление са се върнали примерно от чужбина или са преминали на тези позиции от други водещи частни структури в България, които са се съгласили да поемат такива постове точно поради тези причини. Отговаряйки на Вашия въпрос - "Булгартабак холдинг" с нищо не е по-специална, някаква по-различна фирма от всички останали стотици фирми, чиито принципал са Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, дори Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и т.н., където има подобни проблеми.
За момента освен с Вас да направим един общ коментар и да се съгласим, че тази система явно е неправилна и че нещо може да се направи по този въпрос, не мога засега да коментирам какво и кога ние ще имаме готовност да направим.
Само ще спомена нещо в този дух - че вчера Министерският съвет прие една друга наредба, едно друго постановление, по-точно промени в него, които регламентират как да се регулират заплатите на служителите. Не говоря за изпълнителните директори, а за всички служители и работници в подобни дружества, което беше подготвено след много сериозна подготовка от ведомството на госпожа Шулева, съгласувано с другите министри, което за пръв път в новата история на България поставя по-сериозни икономически показатели, по-логични икономически показатели при формирането на това заплащане.
До момента заплащането на служителите в държавните дружества, както и на изпълнителните директори, е била една доста произволна цифра, която е била лесно манипулируема. Смятаме, че постепенно, стъпка по стъпка, преди приватизацията и по време на приватизацията, тези аномалии ще бъдат регулирани.
Вие ми зададохте и други въпроси. В нито един от, да ги наречем, вариантите на договора, на господин Попов или на някои други ангажименти, които на мен са ми били известни, не са се споменавали клаузи като част от печалбата или някакъв процент от приватизационната сделка. Значи ако трябва да повторя, уважаеми колеги, на мен никога не ми е било известно в подобни ангажименти да са се споменавали части от печалбата или процент от приватизационната сделка. Честно казано аз съм поставен в много неудобно положение през последния месец от много медийни публикации. Друг е въпросът дали аз е трябвало да отговоря на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Междувременно постъпи писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос на народния представител Муравей Радев.
Господин Радев, можете да получите писмения отговор на актуалния си въпрос. Заповядайте.
Следващото питане е отправено към министъра на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева от група народни представители - Надежда Михайлова, Росица Тоткова и Никола Николов.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да развиете вашето питане към министъра.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър! Хората са най-ценният ресурс на България. Правителството е избрано да се грижи за гражданите на Република България, но без участието на всеки един от нас прогресът е немислим. Затова в програмата е заложен и призив за националноотговорно поведение на всеки един гражданин.
Започвам с този цитат от Програмата на Национално движение Симеон Втори, защото искам да Ви уверя, че много преди вие да представите вашата програма и много преди вас хиляди, стотици хиляди български граждани сами поеха отговорността да се грижат за себе си, сами поеха отговорността да се грижат за своите семейства. И сами създадоха своето националноотговорно поведение. Избраха да вземат съдбата си в свои ръце и с много усилия да започнат бизнес, да го стабилизират, да го развиват, да създават работни места и да мислят за бъдещето.
От другата страна е държавата, българската държава, която трябва да подпомага тези процеси, да стимулира развитието на бизнеса и услугите. Както каза и премиерът на Република България Симеон Сакскобургготски на 26.10.2001 г. в Народното събрание - "Акцентът в нашата икономическа политика е благоприятна икономическа среда за подкрепа на малки и средни предприятия в България".
Много хора от малкия и дребен семеен бизнес повярваха искрено тогава, за да може два месеца по-късно техните надежди да бъдат попарени и разочарованието от управлението да се превърне в тревога за бъдещето. Именно като хора, свикнали да носят отговорност за себе си и за своите семейства, те искат от управлението да не им отнема това право.
Такъв ден според мен ще бъде и 1 февруари, когато занаятчиите от цялата страна ще отстояват правото си да носят отговорност за себе си, правото си на икономическа свобода. Изключително справедливо искане, защото с измененията в Закона за облагане на доходите на физическите лица правителството и управляващото мнозинство им отне икономическата свобода.
Само така можем да наречем увеличението на патентните данъци от 300 до 450 на сто на производители на хранителни и други стоки, на дърводелските услуги, на шивашките и плетачните услуги, на металообработващи и часовникарски услуги, на тапицерските услуги, на фотографските услуги и т.н.
На всичко отгоре беше въведен данък - допълнителен, от 5 лв. на квадратен метър брутна площ на производители на хранителни стоки и на други стоки, на дърводелски услуги, на шивашки и плетачни услуги, металообработващи, часовникарски, тапицерски, фотографски услуги, на продажбата на вестници и списания и българска литература. Надявам се, че на всички прави впечатление повторението на всички тези услуги.
И аз си направих труда, защото не искам да се състезаваме по смятане, но за един часовникар, който има ателие на 20 кв. м площ, данъкът с тези допълнителни 5 лв. ще се повиши с още 75 на сто и така реалното повишение на неговия данък ще бъде 3,65 пъти.
Беше въведен и данък на работно място, на уред или на устройство, на бръснарски, фризьорски и козметични услуги, маникюр, машинописни и ксероксни услуги и т.н.
С всички тези решения, а и много други, поставихте много от хората пред циничен избор да преминат в сивата икономика и да не си плащат данъците, да не си плащат осигуровките, да живеят в стрес, решение изключително вредно както за тях, така и за самата държава, или просто да закрият дейността си и да се доверят на "милостивите" грижи на държавата. А за малкото останали, като една дизайнерка, нарочно не й споменавам името, от кв. "Обеля" в София, носител на наградата "Сребърен лъв" от изложението "Произведено в България", 12 години след като се потопиха в бурното море на неродената пазарна икономика, вече забравят за успехите и грижата им е единствено как да си плащат патентните данъци.
Уважаема госпожо Шулева! В Програмата на правителството, като основен стратегически приоритет в социалната сфера, е определено създаването на условия за бърз икономически растеж, насочен към увеличаване и съхраняване на заетостта и развитие на предприемачеството и улеснение за старта и развитие на бизнеса.
Във връзка с това Ви питаме, уважаема госпожо министър, как ще се отразят на нивото на безработицата приетите размери на патентния данък, Законът за облагане дохода на физическите лица? И какви мерки за заетостта на вливащите се в армията на безработните занаятчии и хора със свободни професии ще предприемете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Шулева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, госпожо Михайлова, господин Николов! Най-напред бих искала да обърна внимание на факта, че наблюдението на регистрацията в бюрата по труда до момента не дава основание да очакваме рязко нарастване на безработицата. По данни на Агенцията по заетост за периода 2-18 януари 2002 г. новорегистрираните безработни са с 38 292 по-малко в сравнение със същия период на 2001 г.
Министерството на труда и социалната политика непрекъснато наблюдава броя и статута на заетите лица, в това число и на самонаетите, преобладаващата част от които плащат патентен данък. Съгласно наблюдението на работната сила, проведено от Националния статистически институт през септември 2001 г., броят на самонаетите лица в страната е 273 500 души, което е с 15,3 на сто по-малко спрямо септември 2000 г. Тоест, наблюдава се тенденция на намаляване на самонаетите лица, макар че през посочения период не е имало промяна в размера на патентните данъци. По данни на Главна данъчна дирекция, към 15 януари 2002 г. са подадени 167 580 данъчни декларации по патентен данък, като за същия период на миналата година те са били 188 787. Налице е намаление с 21 000 декларации, или с 11 на сто. Това обаче са общи и неокончателни данни.
През тази година възложих на Агенцията по заетостта да води специална статистика относно броя на новорегистрираните безработни, които преди регистрацията в Бюрото по труда са извършвали патентна дейност. Намаляването на данъчните субекти, облагани с патентен данък, съвсем не се дължи само на прекратяване на дейността или на преминаване в сивата икономика, а също така и на излизане от системата на облагане с едногодишен патентен данък и преминаване към общия ред на данъчно облагане. В подкрепа на тази теза е нарасналият брой на данъчните субекти по Закона за корпоративно подоходно облагане с 18 976 юридически лица към края на 2001 г.
Следва да се отбележи, че различните данъчни стимули, които в крайна сметка представляват нормативно уредено намаляване на финансовия резултат преди данъчно облагане, могат да се ползват само от лица, които се облагат по реда, предвиден в Закона за корпоративно подоходно облагане. Това допълнително мотивира тези данъчни субекти, чиято дейност се разраства, да предпочетат данъчно облагане с корпоративен данък печалба пред еднократния годишен данък.
Трябва да се подчертае, че с измененията на Закона за облагане на физическите лица се цели намиране на баланса в облагането на различни данъчни субекти. Намаляването на данъка за работещите по трудови правоотношения се компенсира с увеличаване на данъка за други субекти. Така например, ако през 2001 г. работещ на трудов договор е получавал средната за страната заплата в размер на 280 лв., той е дължал годишен данък в размер на 462 лв. През 2002 г. същият работник ще дължи 371 лв. Или има ефективно намаление в размер на 19,8 на сто. Това намаляване на данъчната тежест засяга 1 млн. и 600 работещи. В същото време облагането с патентен данък засяга около 300 000. При това, в много от случаите лицата на патентен данък са дължали по-малък годишен данък, отколкото лице на трудов договор със средна работна заплата.
За производители на хранителни стоки в първа зона на столицата или, образно казано, на една баничарница в центъра на София данъкът е бил 200 лв. годишно, в четвърта зона - 100 лв, а в населените места от осма група е 60 лв. годишно. С увеличението на данъка тези обекти ще дължат съответно 260 лв. за София, пак 60 лв. за населените места от осма група, плюс 5 лв. на квадратен метър. За сравнение пак повтарям, че човек на средна работна заплата от 280 лв. месечно ще плати 371 лв. данък годишно, спрямо 260 лв. на тези, които плащат патент.
Вярно е, че има и по-значителни увеличения на патентния данък, но те се отнасят за случаи като този за обект за търговия на дребно от 60 кв. м в осма зона на страната, за който са плащали 25 лв. годишен данък. Сега за същия обект ще се плащат 120 лв. Или, както биха казали, пет пъти е увеличен. Само че това увеличение е по 10 лв. на месец.
Не смятам, че тези данъци ще допринесат, цитирам, "в армията на безработните да се влеят занаятчии и хора със свободни професии". Увеличаването на патентния данък от 25 на 120 лв., или с 5 пъти, не е от такъв размер, който да допринесе за вливане на тези хора в армията на безработните. Въпреки това мерките, които правителството е предвидило за борба срещу безработицата и за създаване на заетост през тази година, наистина са сериозни и аз ще спомена някои от тях.
Основната философия на Закона за насърчаване на заетостта, в сила от 1 януари т.г., е стимулиране на работодателите да създават работни места, а на безработните - да бъдат по-активни при търсене на работа. В новия закон са разширени групите, ползващи преференции при наемане на работа. Освен младежите и дълготрайно безработните, приоритетни групи са вече и самотните майки, самотните осиновителки, както и лица, излежали присъдата си.
Запазва се практиката държавата да плаща в продължение на 12 или 24 месеца разходите за заплати и осигуровки на работодателя, наели безработни от приоритетните групи. С цел създаване на дълготрайна заетост се въвежда допълнителен срок от 9 месеца, в който държавата ще поема разходи за осигуровки, ако наетият безработен остане на работа.
Както и досега, безработните могат да вземат на куп обезщетенията си, при условие, че възнамеряват да започнат собствен бизнес. С цел допълнително стимулиране на предприемчивостта, държавата ще покрива и част от разходите им за стартиране на бизнеса - дължими държавни такси, маркетингов анализ, изготвяне на бизнеспроект и други.
Две преференции срещу безработицата бяха предложени от правителството и приети от парламента в Закона за корпоративно подоходно облагане. Работодателите, които наемат дългосрочно безработни, ще приспадат от печалбата си в двоен размер техните възнаграждения и осигуровки. Това на практика означава, че в годишно измерение държавата ще възстановява или преотстъпва на тези работодатели сума в размер на 370 лв.
В общини с безработица над 50 процента средно за страната работодателите имат право да приспаднат от печалбата си внесени осигуровки за новоразкрити средногодишни работни места, което е преференция в размер на около 100 лв. годишно.
Освен приетите в Закона за насърчаване на заетостта и Закона за корпоративното подоходно облагане значителни преференции за работодатели, които създават заетост, успешно действат и няколко правителствени проекта за борба с безработицата. Само ще спомена проекта "Гаранционен фонд за микрокредитиране", който съм имала възможност да представя пред вас, и проекта "Заетост чрез подкрепа на бизнеса", чиито едногодишни резултати отчетохме тази седмица.
През февруари предстои да внесем за обсъждане в Министерския съвет на Националния план за действие по заетостта за 2002 г., в който предвиждаме средства и мерки - искам да отбележа, осигурени с бюджета за 2002 г. - за над 60 хил. работни места и обучение и квалификация на близо 50 хили. души.
Накрая ще завърша с един красноречив факт за изключителната ангажираност на правителството в борбата му за преодоляване на безработицата. Статистическите данни сочат, че разходите за активна политика на пазара на труда, приети с бюджет 2002 г., са 0,35 процента от брутния вътрешен продукт, което е най-високата стойност на този показател за последните 11 години. За сравнение, през 2001 г. средствата за активна политика са били 0,28 процента от брутния вътрешен продукт. Тоест, за 2002 г. са осигурени с 20 процента повече средства за мерки и програми за активна политика на пазара на труда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Тоткова. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора, но аз, слушайки Ви, долових една логика, която ме изумява. Според Вас колкото по-висок е патентният данък, толкова по-голям е оборотът на хората, толкова по-голям обем дейност ще извършат и те естествено ще преминат в този оборот над 75 хил. лв. Вие казахте това и аз наистина съм много смутена.
Но независимо, че не признавате гафовете, които допуснахте и грешките, които допуснахте в Закона за облагане на доходите на физическите лица, които безспорно доведоха до социално напрежение и които накараха занаятчиите вместо да обслужват хората да търсят начини за решаване на техните проблеми и за първи път в най-новата история на България занаятчиите да излязат на улицата, аз се обръщам към Вас преди всичко като към социален министър: бихте ли се ангажирали Вие като министър с подкрепа за промени в този закон, които ние сме подготвили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, слава Богу, че се води стенограма, от която може да бъде видно, че такова нещо, каквото Вие ми преписвате, аз не съм казала. И мисля, че никой от присъстващите в тази зала не може да си спомни подобни думи, които ми бяха току-що преписани. Нито едно от тези твърдения, които госпожа Тоткова каза, нито съм казала, нито съм имала предвид. Това, което казах, беше чуто и стенографирано, така че не е нужно да го повтарям.
Що се отнася до това дали има гафове в закона, тези закони са приети тук, в тази зала, и всеки би могъл да види има или няма нещо в тези закони и е могъл да вземе участие, вдигайки ръка и вземайки отношение по гафовете, които евентуално се намират в него. Така че не намирам, че този въпрос е подходящо отправен към мен, тъй като аз не съм човекът, който гласува законите в парламента.
Що се касае до това дали има някаква идея за промяна в законите, това също е предмет на законодателна инициатива на депутатите. А нашата работа като министри е да проявяваме законодателната инициатива на правителството. И аз мисля, че ние по този въпрос вече сме свършили своята работа. Това, което Министерството на труда и социалните грижи има да прави, аз подробно и ясно изложих в своя отговор. И съм готова да отговарям допълнително на всякакви въпроси, които засягат социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте да изразите своето отношение, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, аз се обърнах към Вас с въпрос дали Вие бихте подкрепили едни такива промени, които са в интерес на хората, в интерес на тяхното оцеляване именно като към социален министър. Далеч съм от мисълта, че социалният министър е този, който може да вземе единствен и сам тези решения, тъй като смятам, че именно задължение на социалния министър е да се грижи за това хората да имат възможност сами да се грижат за себе си, сами да изкарват своята прехрана, сами да се грижат за съдбата си. Социалният министър е този, който трябва да алармира цялото правителство, управляващото мнозинство и да каже къде са проблемите, къде той вижда застрашаването на заетостта в нашата страна. Защото тези числа, които са записани в закона, не са просто числа, това са съдбите на много хора. И Вие казахте, че тези хора са над 100 хил. Над 100 хил. български граждани все още не знаят по кой път да хванат. И това е много сериозният проблем. Защото ние, създавайки тези условия, трябва да се грижим за хората. Защото през изминалите десет години малкият и дребен бизнес е търсил и е разчитал на грижата на държавата. Не че тази грижа е била винаги най-добрата, но сега, в началото на 2002 г., вие нанесохте такова круше на занаятчиите, че 100 хил. души просто изхвърчаха от тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Тоткова, много благодаря, че повдигнахте въпроса за тези 100 хил. Искам да изнеса няколко статистически цифри, за да разберат и народните представители, и зрителите, и слушателите за каква динамика на процеса става дума. Към 15 януари 2001 г. подалите декларации за плащане на патентен данък са 188 хил. души. В същото време към декември 2000 г. броят им е 284 970 души. Тоест, в началото на миналата година по същото това време 98 хил. души не са знаели какво да правят по същата Ваша логика, миналата година, когато нямаше увеличение на патентните данъци.
Тоест, подаването на декларации е процес в динамика и не можем да правим аналогия с цифрите, че в края на 2001 г. са били 280 хил., а сега са 167 хил., защото същата ситуация е била в началото на миналата година. Тоест, текущо през годината има движение в този процес. Той не е закотвен един път завинаги. Динамиката в едни и същи цифри се наблюдава всяка година.
Така че няма абсолютно никаква разлика между ситуацията миналата година с подаването на патентните декларации и ситуацията тази година. Цифрите показват едни и същи величини. Така че както миналата година 100 хил. души са взели решение какво да направят, предполагам, че същото нещо ще се случи и тази година. Ето защо не виждам някакви особени проблеми, които да ни тревожат в момента що се касае до регистрацията. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Следващият актуален въпрос към министър Шулева е от народния представител Емилия Масларова относно дейността на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД.
Имате думата, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От заетостта аз прехвърлям министър Шулева към въпрос, свързан с профилактиката или с почивката на българските граждани. Това е една дейност, която има многогодишна, да не кажа над 50-годишна история в България, история, която даваше една чудесна социална характеристика и изключително добри социални резултати.
В обсега на Министерството на труда и социалната политика, по-скоро на Националния осигурителен институт, е и ЕАД "Профилактика, рехабилитация и отдих", една институция, която се занимава с тази дейност и най-вече с нейните социални аспекти.
Връщайки се малко назад, аз трябва да кажа, че преди 10-12 години имаше около 30 хил. легла, сега може би те са около 5 хил. Имаше програма за осигурените лица. Това нещо вече е спряно. За съжаление една голяма част от обектите на "Профилактика, рехабилитация и отдих" вече не съществуват. За съжаление онези обекти, които, госпожо Шулева, са най-атрактивните - по Черноморието, в Боровец, Пампорово, вече не са обекти на "Профилактика, рехабилитация и отдих". За съжаление тези, които са изградили тази база, хората в предпенсионна, около пенсионна или пенсионна възраст, почти вече не могат да ползват тази база.
Така че аз искам все пак да попитам: има ли някаква концепция дали тази институция ще се развива или ще се закрива и ще имат ли шанс хората в България, тези, които се осигуряват, тези, които са се осигурявали, тези, които са строили такава база - аналогичен въпрос преди малко зададе и проф. Петков, и тъй като вицепремиерът Василев отговори, че основна дейност е социалната, в крайна степен "Рехабилитация, профилактика и отдих" ще може ли отново да даде шанс на българите, които са в изключително тежка социална характеристика и ситуация, да могат да си припомнят годините, когато ходеха на почивка, на отдих или просто извършваха профилактична дейност и с това възстановяваха своята работоспособност? Надявам се, че Вие като енергичен човек и познаващ системата на отдиха ще помогнете в тази насока и ще дадете отговор, който би ни зарадвал и би ни задоволил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Въпреки че управлението на Националния осигурителен институт е на трипартитна основа и не е орган на правителството, така или иначе аз ще взема отношение по този въпрос.
В Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за 2002 г. са предвидени разходи в размер на 8 млн. 872 хил. лв. за парични помощи за профилактика и рехабилитация, в това число от Фонд "Пенсии" 1 млн. 330 хил. лв., от Фонд "Трудова злополука и професионална болест" 887 хил. лв. и Фонд "Общо заболяване и майчинство" 6 млн. 459 хил. лв.
Съгласно чл. 11 от същия закон тези суми се изразходват по ред, определен с инструкция на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. На 10 януари 2002 г. с протокол № 3 надзорният съвет прие инструкция за условията и реда за разходване на средства от бюджета за държавно обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация. Инструкцията предстои да бъде обнародвана в "Държавен вестник". Чрез провеждане на профилактика и рехабилитация се цели намаляването на разходите за парични обезщетения и пенсии за инвалидност от средствата за държавно обществено осигуряване.
Паричната помощ за профилактика и рехабилитация, предоставена от държавното обществено осигуряване, включва изцяло средствата за основните медицински услуги, нощувките и частична парична помощ за хранене. Дейността по профилактиката и рехабилитацията се осъществява в заведения на самостоятелни юридически лица, които Националният осигурителен институт избира ежегодно с конкурс по условия и ред, определени с инструкцията.
Съгласно чл. 18 от инструкцията право на участие в конкурса имат всички юридически лица с предмет на дейност осъществяване на профилактика и рехабилитация, изрично отразен в съдебното решение за регистрация, както и ведомствени санаториуми, включително тези на бюджетна издръжка.
С други думи, дейността може да бъде извършена от всеки един правен субект, който отговаря на условията в инструкцията и спечели конкурс, а не само от "Профилактика, рехабилитация и отдих" акционерно дружество.
"Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД или както съкратено го наричат, ПРО е еднолично акционерно дружество, в капитала на което са включени активите на бившата профсъюзна почивна база, представена от повече от 300 обекта с недвижима собственост. Собственик на капитала на дружеството е Националният осигурителен институт. Базата е силно амортизирана и не отговаря на изискванията за предлагане и развитие на съвременен туристически продукт. Повече от 60 на сто от обектите не се експлоатират, а 90 на сто от обектите са сезонни. Само малка част, не повече от 20 хотела и санаториуми, осъществяват своята дейност целогодишно, като обслужват лица, ползващи парични помощи за профилактика и рехабилитация от средствата на държавно обществено осигуряване.
След преоценка и ревалоризация на активите през последните 10 години общата стойност на активите към 30 декември 2001 г. е 75 млн. лв. Това оказва негативно влияние върху финансовите резултати на дружеството със задължителните разходи и отчисления за амортизация, държавни и общински данъци и такси, застраховки на имуществото и др. Към тези разходи трябва да се добавят и средствата, заделяни за поддръжка, запазване и опазване на неработещите обекти, чийто сграден фонд се разрушава от времето.
Поддържайки социална ценова политика, реализираните приходи са крайно недостатъчни за покриване на експлоатационните разходи. Анализът показва, че с времето загубата на дружеството ще нараства.
Съветът на директорите на "ПРО" ЕАД има разработена стратегия за развитие на дружеството, която цели повишаване ефективността от неговата дейност при запазване на социалната функция за предоставяне на услуги по профилактика и рехабилитация. Стратегията включва следните основни моменти.
Създаване на ново дружество на базата на обектите, които сега обслужват ползващите парични помощи за профилактика и рехабилитация от средства на ДОО и които са в състояние да генерират доходи от основния предмет на дейност.
Второ, част от обектите на "ПРО" ЕАД да се предложат за създаване на верига от заведения към Националния осигурителен институт, Министерството на труда и социалната политика и общините за възрастни хора и за предоставяне на социални услуги, с което те ще продължат да изпълняват социалната си функция. По тази идея вече има свършена доста работа. Определени са на първо време шест дома, които са подходящи за старчески домове, и е в ход процедура по тяхното предоставяне съответно на Министерството на труда и социалната политика и общините. Останалите обекти на дружеството трябва да бъдат продадени, като средствата от продажби се инвестират за повишаване равнището на материалната база и услугите в обектите, обслужващи ползващите парични помощи, и съгласно Решение от 14 април 2001 г. на Надзорния съвет на НОИ "ПРО" ЕАД превежда във Фонд "Пенсии" 30 на сто от приходите от продажби.
Част от обектите могат да бъдат предоставени безвъзмездно на областите и общините, в случай, че проявяват интерес към изграждане на заведения за социални услуги и имат възможност да съживят икономическата и социална функция на обектите. Има се предвид замяна на някои домове за хора в неравностойно положение, които са в изключително тежка материална база, с някои от тези обекти, за които току-що казах. Концепцията за развитие на дружеството предполага: първо, с образуването на новото дружество да се постигнат целите, които са заложени още при създаването на "ПРО" ЕАД. Новото дружество ще бъде финансово независимо и конкурентоспособно на вътрешния пазар на туристическите услуги и услуги по профилактика и рехабилитация; създаването на верига от социални домове и заведения за стари хора ще облекчи до голяма степен издръжката на дружеството; ще подобри социалната функция на НОИ и Министерството на труда и социалната политика и общините.
Това действие при задължителната финансова подкрепа за преустройство и модернизация на съответните обекти ще има не само социален ефект. Средствата, необходими за преустройство на съществуващата база, могат да бъдат осигурени от подходящи международни фондове или заделени от продажбата на обособени обекти на "ПРО" ЕАД.
Част от обектите, включени в капитала на "ПРО" ЕАД, са изградени със средства на местни общини и общински предприятия и с доброволния труд на местно население. За някои от тях местните органи предявяват претенции за безвъзмездното им предоставяне. В някои случаи общинските съвети взимат решение и се кандидатират като потенциални купувачи за закупуване на съответните обекти.
Предимства на предлаганата продажба на оставащата част от обектите на дружеството са следните: нискоефективната, респективно неизползваема база няма да влошава икономическите резултати на действащите обекти, обединени в новото акционерно дружество. Ще намалеят средствата за издръжка на необходимия персонал в Централно управление на "ПРО", което ще се занимава с осъществяване и оформяне на сделките. Раздържавяването на базата значително ще се ускори, като средствата ще могат да се разпределят по направления съгласно предварително утвърдена схема.
Икономическата целесъобразност на изложената стратегия за развитие на "ПРО" ЕАД е висока. В допълнение стратегията позволява етапност на решенията и гъвкавост при подбор на обектите за включване в отделните групи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Аз съжалявам, че нашето време е само 2 минути, за да отговорим или да питаме.
Чудесно звучи, госпожо Шулева, ако това се реализира. Но, имайки предвид начина, по който се разпродаваха досега обектите в "Профилактика, рехабилитация и отдих", все пак това са държавни активи, аз много бих искала и ще се възползвам от правото си на допълнителни въпроси след време да попитам: колко обекта са продадени, на каква цена, къде са отишли парите от тези продадени обекти; ще попитам какво стана с програмата за осигурени лица, която беше приета 1998 г. и която с една вътрешна инструкция на Управителния съвет на Националния осигурителен институт беше променена. Тя стартира само на 1 юли 2001 г. като предизборна атракция и приключи. Тя просто приключи.
Поставям тези въпроси, а и с тревога поставям въпроса за "ПРО", защото от една справка, която направихме, се оказва, че едно легло, продадено в базите на "ПРО", излиза около, да не кажа силно, но може би с 30-40 пъти по-евтино, отколкото легло, продадено в другите бази. Не е възможно "Профилактика, рехабилитация и отдих" да си продаде базите на Витоша, където само правото на строеж е безценно, камо ли една сграда, която дори и не в добър вид, не може да се възстанови. Или по цялото крайбрежие вече "Профилактика, рехабилитация и отдих" почти няма бази. Как ще бъдат печеливши тези обекти? Защото в крайна сметка, освен само санаториално лечение, имаме нужда и като нормални данъкоплатци, и като хора, които живеем, мисля си, в социална правова държава, бихме имали шанса и възможността и бихме искали да имаме възможност да почиваме.
Така че ето все такива въпроси и дано всичко това, което казвате, да се реализира, но не така, както беше реализирано досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Масларова, искам веднага да направя едно уточнение, че това не са държавни активи. Това са обществени активи. Защото Националният осигурителен институт управлява обществени активи - пари, които работодатели и работници внасят в него, респективно активите, които притежава, са обществени.
Също така искам да отбележа, че не държавата, а Надзорният съвет на НОИ, който е на трипартитен принцип и в който вземат участие и работодатели, и синдикати, също участва при вземане на решенията за политиката и концепцията на дружеството "ПРО" ЕАД.
Искам също така да кажа, че, ако уважаемите депутати се интересуват специално от приватизационната програма, от това как е приватизирано в "ПРО" ЕАД, това е един специален въпрос, бих казала, на който ние във всеки един момент можем да дадем точен отговор: какво, как, на каква цена и по какъв начин е продадено.
Но от краткото време, през което присъствам на заседанията на Надзорния съвет на НОИ, и решенията, които са минали за одобряване на сделки за продажба на активи, е видно следното: обекти в продължение на повече от една година се обявяват за продажба в централния печат. Приложени са всички обяви в централния печат и в продължение на една година не е проявен никакъв интерес към тях. Това показват данните към интереса към една голяма част от базите, които "ПРО" АЕД продава. Не трябва да се забравя, че голяма част от тези бази от години вече не работят, както вече споменах, се саморазрушават и действително се налага една много по-бърза приватизация. Защото тези обекти с всяка измината година струват все по-малко и по-малко и интересът към тях непрекъснато намалява. Но, както казах, това е отделен въпрос и по него ние бихме могли да предоставим специален отчет, ако народните представители се интересуват.
Това, което е новото в програмата за развитие на "ПРО" ЕАД, аз го споделих и то се отнася за повишаване на социалната функция на някои от тези домове и предоставянето им за старчески домове. Защото сме свидетели на парадокс, че само ремонтът на един старчески дом струва толкова, колкото са готови да платят за един готов почивен дом. И тогава се задава въпросът: защо го правим? Действително има нисък интерес за търсене на подобни бази, но те могат успешно да заменят някои други, които са в изключително тежко, остаряло материално състояние. Така че това наше предложение е ново и аз се надявам то да бъде успешно реализирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, който е зададен към министъра на финансите, от народния представител Георги Пирински относно размера на патентния налог в зависимост от групирането на селищата по брой на населението.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди две седмици, на 16 януари, отправих актуален въпрос към министъра на финансите. Той засяга това, че редица селища, в които лицата, упражняващи дейност, която попада под патентен налог, са третирани като селища с население от над 50 хил. души, съответно попадат във втората група по дейностите от т. 1 и т. 2 на чл. 31, ал. 1, а именно хотелите и заведенията за хранене - ресторанти, кафенета и т.н. Същевременно в селища като Ловеч, Монтана, Силистра, Кърджали, Търговище и Дупница на практика населението, което трайно живее в тези селища и което може да се счита, че ползва тези заведения, е значително, чувствително в редица случаи под 50 хил. Получава се една много голяма разлика в облагането, която е от 3 до 4 пъти в редица случаи. Да речем за едно легло в хотел една или две звезди, вместо 30 лв. на легло по третата група, хората трябва да бъдат облагани с 80 лв. на легло, или ще бъдат облагани. Има такива разлики във всички други категории - ресторанти, заведения за бързо хранене, кафе-сладкарници и т.н.
В обществото в момента напрежението около патентните данъци, съвършено основателно според мен, е много високо. Защото това, пред което хората са изправени като размери на данъка, не само по тези две точки, наистина е нещо непоносимо като бреме.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е свързан с това не да променяте или да внасяте в парламента предложения за промени, каквито според мен абсолютно се налагат в тези размери, а да вземете мерки и да упражните действия, които са изцяло във Ваша компетентност, за да се избегне поне тази крещяща несправедливост - населени места, които не могат да генерират този доход, който е доход по втора група, в тях задължените лица да плащат онова, което реално се счита, че могат да покрият като патентен данък.
И в допълнение на въпроса ми, който се свежда до това: ще направите ли нещо и какво ще направите, и търсили ли сте отговорност и защо се получава тази крещяща несправедливост, бих допълнил и следното. В тази зала в отговор на въпрос към Вашата колежка госпожа Шулева от нейна страна прозвуча една информация, която за мен е крайно тревожна. Тя каза приблизително следното: че намаленият приход в държавния бюджет, поради намалените данък общ доход по трудови правоотношения, са били компенсирани с увеличенията на размерите на патентния данък, така че бюджетът да не бъде ощетен. Ако това е така, това е едно невероятно потвърждение на онази критика, която ние през цялото време ви упражняваме, че вие се стремите да връзвате бюджета, да балансирате бюджета от чисто фискална гледна точка, без да се съобразявате нито с естеството на отделните данъчни плащания и други налози, и без да правите сметка дали е поносимо това бреме, което налагате на отделните данъкоплатци. Защото излиза, че за данъчни облекчения, които облагодетелстват предимно по-високите категории доходи, вие търсите да ги компенсирате, налагайки невероятно патенти на възможно най-затруднените хора, упражняващи малък бизнес. Тласкате ги в сивата икономика и си мислите, че връзвате бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Думата има министър Велчев.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Пирински! Във връзка с Вашия въпрос относно размера на патентния налог в зависимост от групирането на селището по брой на населението Ви уведомявам, че съгласно Закона за облагане на доходите на физическите лица групите населени места се определят по следния начин.
На първо място - за дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 - става дума за хотели и други средства за настаняване и заведения за хранене и развлечения. Тези групи населени места се посочват в чл. 31, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, като първа група обхваща София с околните селища, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, както и обектите, отдалечени до 500 м от оста на автомагистралите и първокласните пътища от републиканската пътна мрежа извън населените места.
Втора група включва населените места с население над 50 000 жители, курортните комплекси, ваканционните селища по Черноморието - да не ги изброявам.
Трета група са населени места с население до 50 000 жители с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград, крайпътните обекти извън границата на населените места, всички селища по Черноморието с изключение на тези по втора група.
В четвърта група влизат населените места с население до 5000 жители с изключение на тези по втора и трета група.
На второ място, за останалите дейности по чл. 31, ал. 1 групите са разпределени по следния начин. Съществува нулева група. Това е Столична община със съответните зони. Първа група са градовете и курортните комплекси. Селищата се цитират поименно. Във втора група също градовете, влизащи в нея, се цитират поименно, без оглед на брой жители, като в тази група попадат и цитираните във Вашия въпрос градове Кърджали, Ловеч, Монтана, Силистра, Търговище и Дупница.
Трета група включва населени места от трети функционален тип с изключение на предходните групи.
Четвърта и пета, съответно и четвърти и пети функционален тип - с изключение на посочените в предходните групи. Същото важи за шеста, седма и осма група.
На трето място, за третия вид дейности, за който съществува разпределение по групи населени места, това е по чл. 32, ал. 3. Става дума за упражняващите транспортна дейност. Групите са следните.
В първа група влизат София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
Във втора група влизат населените места с население над 50 000 жители.
В трета група са населените места с население до 50 000 жители.
По отношение на групите, определени в гореспоменатите членове и алинеи, където групирането е въз основа на критерии "до 50 000 и над 50 000 жители", в Закона за облагане доходите на физическите лица не е дефинирано понятието "жители". Поради това, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове съдържанието на това понятие следва да се установи чрез аналогия от правото. В този смисъл е и Решение № 2265 на Върховния административен съд от 3 април 2001 г. Съдът е направил следния извод, цитирам:
"Съгласно чл. 19 от Наредбата за гражданското състояние местожителството на едно лице е населеното място, където то се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Регистърът за населението се създава от личните регистрационни картони на гражданите и се извършва по населени места съгласно чл. 80 от Наредбата за гражданското състояние. Следователно, за жител на населено място се счита лицето, за което са налице и двете комулативни изисквания на нормата. Живеенето постоянно или преимуществено на даден адрес, без вписване в регистъра за населението, не е достатъчно, за да се приеме дадено лице за жител на населено място."
Законът за гражданската регистрация, който е в сила от 1 януари 2000 г., заменя термина "местожителство" с термина "адресна регистрация" и в чл. 91 е определено, че адресна регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението и в Национална база данни "Население". Съгласно чл. 93 от същия закон постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.
За да бъда по-кратък, само ще спомена, че предвид горецитираните аргументи броят на лицата с постоянен адрес в съответното населено място и записани в регистрите за населението на същото населено място - това е критерият, определящ при конкретизиране броя на жителите във връзка с прилагането на Закона за облагане доходите на физическите лица. Казано с други думи, при невъзможност за избиране на по-добър метод правото приема, че в съответните градове живеят толкова хора, колкото са регистрирани на съответните адреси в съответния град.
В отговор на допълнителния Ви въпрос само ще спомена, че не е вярно това, категорично отричам увеличаването на патентните данъци да е направено именно за компенсация на загубите, свързани с намалението на ставките по Закона за облагане доходите на физическите лица. Както знаете, по линия на тази реформа бяха "загубени" за бюджета доста повече средства, отколкото могат да се компенсират с увеличените патенти. Увеличението на патентите, както съм споменавал нееднократно, е направено с цел главно актуализиране техните номинални размери с инфлацията и също така с оглед на настъпилите промени в бизнеса в съответните професии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин министър! Вие сам отбелязахте и признахте, че съществуващите дефиниции за понятието "жители" сега в правото явно се разминават с фактически живеещото в дадено населено място население, активното икономически население, което може да се счита, че ползва услугите, които се облагат с патентен данък.
Ето защо още оттук, според мен, възниква необходимостта, когато Вие формулирате данъчната си и патентна политика, да отчитате тази принципна недостатъчност на определението и да се стремите политиката да е такава, каквато отговаря на реалния икономически оборот и на броя на активното население в момента.
В тази връзка засягам втората част на Вашия отговор. Вие аргументирате ръста на патентния данък с компенсацията на инфлацията - "главно" казахте. Сигурно сте запознат с предложението на представителите на Занаятчийската камара, което е разпространено и до парламентарните групи, които предлагат да се запази схемата от 2001 г. с 40-процентно увеличение, т.е., те, макар и да твърдят, че са правени актуализации от 1997 г. насам, не отричат Вашата теза, че трябва да се направи такова увеличение. Но все пак това би било една - според тях - по-поносима тежест от тези неколкократни увеличения, които се правят и допълнително се завишават с тези налози на квадратен метър площ или пък на машина в машинописни и компютърни бюра.
Ето защо аз смятам, че не можете да считате, че Вашата патентна политика за тази година е приемлива и е разбрана от данъкоплатците и че ще бъде приета без протести. Смятам, че има всичкото основание, имайки предвид и това, което казвате - че сумите не са от такова решаващо значение за бюджета, отчетът за миналата година, доколкото зная, е около 30 млн., а Вие очаквате между 40 и 50 за тази година - върху 30 или 40 процента са 12, така че и при предложението на камарата ще имате едно сериозно увеличение - да отхвърлите с лека ръка този много остър протест за увеличения, заради които тези, които упражняват дейности, налагани с патент, трябва да си затворят заведенията. Защото освен патента те плащат и лицензии - било за продажба на цигари, било за продажба на алкохол. Когато ги натрупат едно върху друго, за тях става съвършено непоносимо и непонятно как държавата иска от тях да платят всичките тези налози.
Ето защо оправям към Вас настоятелната молба да не закривате досието "Патенти", напротив - да го преразгледате, защото това ще увеличи, ако щете, доверието и към Вас като министър, и към Министерството на финансите и ще можете далеч по-убедително да представяте една политика, която се надяваме, че ще запази финансовата стабилност такава, каквато е, но едновременно с това ще даде възможност на хората да развият своя бизнес и да увеличават доходите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Повече напомняне за времето няма смисъл да правя, защото репликата беше близо 4 мин., господин Пирински.
Министър Велчев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин Пирински, за препоръката. В отговор, за да съм кратък, само ще кажа, че можете да сте сигурен, че тези фактори са отчитани при формулирането на новите патенти.
Министерството на финансите, респективно правителството, както виждаме и парламента, след като той прие този закон, са на мнение, че новите патентни ставки не са непоносими, че те отчитат както натрупаната инфлация, така и променената динамика на деловата активност със съответните професии.
В бъдеще ще вземем предвид, естествено, и развитието на тази динамика, но в отговор на конкретното Ви предложение ще спомена и нещо, което беше зададено като въпрос и на госпожа Шулева - че съгласно устройствения Закон за държавния бюджет всякакви промени в данъчните закони могат да влязат в сила само от следващата бюджетна година. Така че не би трябвало да стои на дневен ред в момента промяна на които и да било данъчни закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Следващият актуален въпрос към министъра е зададен от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно създадения хаос на пазара на лекарствата в страната.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът, който задавам, е въпрос, който вече цял месец витае много бурно в публичното пространство, който касае въвеждането на данък добавена стойност върху лекарствата. Лекарствата са стока, която за съжаление не е традиционният вид стока, а особен вид стока, която в крайна сметка се дава по предписание на пациента. Имайки предвид това законодателят по принцип е наложил защитни цени, тоест пределни цени, за да може да защити от спекула хората, които се нуждаят от този специфичен вид стока.
За съжаление обаче, с приемането на тази промяна в Закона за данъка върху добавената стойност реално трябва да кажем, че на пазара цари хаос. И аз си позволих заедно с моя колега проф. Петков да зададем този въпрос на министъра, защото въпросът е всъщност кой ще предпази, кой ще защити потребителя от този хаос на пазара! И още нещо, кой ще защити не само потребителя, кой ще защити производителите, търговците на едро и на дребно и в крайна сметка дали ефектът е само този, от който държавният бюджет ще спечели онези 46 млн. и 400 хил. лв., или ще се натрупат твърде много проблеми, които ще рефлектират отново негативно върху този държавен бюджет?
Какво имам предвид? Имам предвид това, че, от една страна, мисля си, принципната промяна на схемата за образуване на пределните цени не става толкова лесно и то ще отнеме не два месеца, не един месец, а може би цяла година, че еластичността на пазара фактически няма да поеме повишаването на цените и това, на което се надяват може би в Министерството на финансите, че от производител до търговец на едро и оттам до търговец на дребно до краен потребител относителният дял на печалбата ще се редуцира и по този начин съответно надценката няма да бъде такава и ще си останат онези 9 процента. Твърдо мога да заявя, че фактически реалността е съвършено друга. Защото половината от търговците на лекарствени средства, които правят годишен оборот над 250 млн. български лева, са над 45 фирми с около 5000 работещи в тях, фактически ще фалират. Ще фалират може би и 2/3 от около 2000 аптеки, в които има още около 3000 работещи с висока квалификация. Тоест 8000 души висококвалифицирани кадри няма да могат да се реализират. Това също ще рефлектира върху онзи организъм, наречен държава, защото, ако от едната страна искаме да съберем пари, то трябва да знаем, че в крайна сметка ще ни се наложи от другата страна да ги харчим.
Така че, господин министър, в рамките на времето, което имам, аз не мога да Ви попитам за всички онези болки и тревоги, които стоят, но все пак разполагам и с документите, и с балансите на фирмите - приходи, разходи, интересувам се в крайна сметка кой ще поеме отговорността и кой ще защити хората от този хаос, който продължава? И аз не съм никак убедена в това, което вчера каза и министърът на здравеопазването, че до месец време всичко ще бъде наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Масларова! Във Вашия въпрос Вие попитахте кой ще защити производителите, дистрибуторите, търговците и потребителите от, както казахте, хаоса, с което аз, разбира се, не съм съгласен. И смятате, че има нужда всички да бъдат защитени. От кого, питам аз, от самите себе си, или от държавата?
Ясно е, че всяко разширяване на базата за облагане с ДДС или с какъвто и да било друг данък не можем да очакваме, че ще се приветства от хората, които ще трябва да плащат този данък в бъдеще. Но ако ние като държава, като изпълнителна и законодателна власт, смятаме, че новият данъчен режим е целесъобразен, това не е причина да се откажем от него. Защото по тази логика би трябвало да отменим всички данъци, тъй като това без съмнение ще бъде приветствано от населението.
Конкретно на Вашия въпрос за състоянието на пазара с лекарствата ще отговоря следното.
Във връзка с изменението и допълнението на Закона за ДДС в наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти с Постановление на Министерския съвет № 3 бе направено допълнение, с което пределните цени на лекарствените продукти се увеличават с определен процент в зависимост от това дали производителят е местно или чуждестранно лице и в зависимост от размера на надценките по групи лекарства. С това допълнение бяха увеличени и пределните цени на лекарствените продукти от внос, тъй като от 1 януари 2002 г. за тези доставки вече се начислява данък върху добавената стойност.
Постановление № 300 за изпълнение на наредбата бе прието като временна мярка, до изготвяне на нова наредба за определяне на пределните цени на лекарствените продукти, по която в момента се работи. По-късно, с Постановление на Министерския съвет № 3 от 11 януари 2002 г. е изменена Наредбата за пределните цени, с което заявените цени на лекарствените продукти от внос се пререгистрират служебно. По този начин Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти в частта "образуване на цените" бе приведена в съответствие с разпоредбите на Закона за ДДС, а производителите, търговците на едро и търговците на дребно са длъжни да спазват определените по реда на наредбата пределни цени на лекарствените продукти.
Що се отнася до това кой е натоварен да упражнява контрол върху изпълнението на наредбата, това е Комисията по търговия и защита на потребителите.
И в заключение отново ще кажа, че не съм съгласен с мнението Ви, че се е създал хаос на пазара.
Може би налице е известно неразбиране на новия режим на облагане. Съгласен съм, че е необходимо време на търговците и на другите участници на пазара да свикнат с прилагането на новия режим. Друг е въпросът дали те трябваше да направят това преди края на миналата година, или когато са прочели в началото на годината във вестниците, че този режим влиза в действие. Но това сега не е предмет на нашата дискусия.
Сигурен съм в едно, че с приемането на изменението на наредбата, за която стана дума - за пределните цени, окончателно ще се сложи край на това, което Вие наричате хаос, а аз предпочитам да нарека известно неразбиране и несигурност на някои участници на пазара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, госпожо Масларова, заповядайте!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, ако неразбиране е това, че един човек не може да си намери лекарството, от което има нужда, аз приемам, че Вие сте по-правият. Но когато заставате на тази трибуна, извинете, че трябва да Ви го кажа, може би ние с вас диаметрално се различаваме като професионална чувствителност, трябва да знаете, че за държавата е добре това, което е добре за нейните поданици, за хората в тази държава. И ако ние правим закони, които устройват една или друга институция, а не се интересуваме от това как те ще рефлектират върху гражданите на страната, то тогава законите ни не струват.
Ако ние правим закони, за които Вие казвате, че ще бъдат целесъобразни, то тогава аз бих Ви задала следващия въпрос. Защо данък добавена стойност върху лекарствата е 20 на сто? Защо не е така, както е в европейските страни? Защо ние бързаме да хармонизираме нашето законодателство в тази област, което самите страни-членки на Европейския съюз ще хармонизират към 2007 г.? Защо във Великобритания и Германия, където има далеч по-висок стандарт, няма данък върху лекарствата, а във Франция е 5,5 на сто, а в България е 20 на сто? Това са все въпроси, които за мен и за хората, с които се срещаме ежедневно, са крещящи въпроси. Това не е неразбиране! Това е болка и това е проблем, проблем за производителите. Защото аз определено считам, че с тази стъпка, за която Вие казвате, че е целесъобразна за българската държава, ние жестоко удряме току-що приватизираната и проходила българска фармацевтична промишленост. Ние ги правим неконкурентоспособни. А дали това е добре за държавата - българските производители да бъдат неконкурентоспособни?
Много са въпросите и колкото и да искате да ме убедите, че нещата не са в хаотично състояние, аз просто не мога да се съглася с Вас. Струва ми се, че има въпроси, по които трябва да се дебатира преди да се приемат накрак, на коляно и набързо, за да решим един проблем на фиска!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Масларова, миналата година, преди парламентарните избори търсех по аптеките някакво лекарство, вече не си спомням какво. И си спомням, че обиколих няколко аптеки преди да го намеря. За създалия се тогава хаос в търговията с лекарства, очевидно е виновно правителството на СДС тогава. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) Това е в рамките на шегата!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние не искаме да бъдете като СДС!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Искам да кажа, че ако в една или друга аптека липсва едно или друго лекарство, това едва ли трябва да се свързва с въвеждането на нов данъчен режим. Така е било миналата година, така е и тази година. Тази година има нов режим, но миналата година не е имало, а лекарства отново не е имало, не е имало всички лекарства във всички аптеки.
По отношение на това, което попитахте по-късно за ставката на ДДС върху лекарствата, мога да Ви кажа, че да, наистина в много европейски страни, не във всичките, съществуват двойни ставки за ДДС. Без изключение обаче тази политика се отчита като грешна. И тези страни имат задължение до 2007 г. да променят политиката си в тази област и да въведат единна ставка за ДДС върху всички стоки.
Така че едва ли това, че те са водили грешна политика в определен момент от историята си, е добър аргумент за нас да повтаряме същите грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Велчев.
Преди да преминем към питането, което е отправено към министър Ковачев, искам да ви информирам, че на председателския съвет в сряда беше поставена на разглеждане молбата, постъпила от Българската национална телевизия, че днес по време на парламентарния контрол от 13,00 до 13,45 ч. ще се излъчва пряко тегленето на жребия за Европейското първенство по футбол през 2004 г. По тази причина парламентарният контрол през този период от време няма да бъде излъчен.
Подкрепи се общото мнение на председателския съвет, че бихме се съгласили това да стане, тъй като запис ще бъде направен и той ще бъде излъчен непосредствено след това от 13,45 ч.
Заповядайте, господин Димов, да развиете своето питане към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Ковачев, за мен е чест, че имам възможността да Ви поставя първото питане, откакто сте министър. И е удоволствие, че поставям въпроса за комплекса "Марица-Изток", към който лично аз питая особени чувства.
Предстои актуализация на стратегията за развитие на енергетиката на Република България и изпълнение на мащабно инвестиционна програма в България и приватизационна програма в същото време през 2002 г. В това число тази приватизационна програма касае и отрасъл "Енергетика".
Моето питане касае енергетиката, в частност Минно-енергийния комплекс "Марица-Изток", който заема значима част от електропроизводството на страната и има особено голямо значение за българската икономика.
Моят въпрос и питане е: каква е политиката на правителството на Република България относно развитието на комплекса "Марица-Изток" и неговото място в бъдещата стратегия за развитието на българската енергетика?
Ще се мотивирам с няколко думи за питането си. В "Марица-Изток" на базата на лигнитното находище се произвежда средно около 30 на сто от електроенергията, а през последните зимни дни даже около 40 на сто от електроенергията на страната. Това е значим дял и без него българската енергийна система не може да функционира нормално. "Марица-Изток" поддържа и през тежките зимни дни, особено сега, товари от около 2000 - 2220 мегавата при едно общо за страната електропотребление и натоварване за системата от 6000 - 7000 мегавата. В комплекса се добиват 90 на сто от въглищата и 100 на сто от брикетите за отопление на населението. И най-важното за днешна България - в основните и спомагателни структури на въгледобива и енергопроизвоството заедно с ремонтните и монтажните фирми работят около 20 хил. човека от четирите области на страната - Старозагорска, Сливенска, Хасковска и Ямболска. Тези работещи осигуряват живот и препитание на още около 60 - 70 хил. българи. Всички тези цифри и проценти показват изключителната социално-икономическа значимост на комплекса "Марица-Изток" .
С новите условия, в които сега живеем и се съобразяваме, основно икономическите, се реализират сериозни структурни промени. Такива се извършват и в комплекса "Марица-Изток". Подписаха се договори и са регистрирани смесени дружества между НЕК и американската фирма "Ентърджи", между мини "Марица-Изток" ЕАД и германския концерн "Еруей Рейнбраун", така наречената минна компания "Марица-Изток". Подписан е договор между бившата Държавна агенция по енергетика и американската фирма "AS" за изграждане на нови заместващи мощности на площадката на ТЕЦ "Марица-Изток 1". През последните две години широката общественост по един или друг начин насочи вниманието си най-вече към интригата, свързана с бъдещата рехабилитация на ТЕЦ 3 и строителството на двата нови блока по 330 мегавата в ТЕЦ 1, тоест, подписването на двата договора.
Особено се разгорещи полемиката по време на предизборната кампания за парламентарните избори, когато управляващите тогава в България твърдяха, че това е сделката на века. Действително цифрата от 1 млрд. 200 млн. долара инвестиция е впечатляваща. Всички останали обаче - и специалисти, и политици, включително и сега управляващото мнозинство с голяма тревога и загриженост споделяха, че това са икономически неизгодни за България сделки, тежки, необосновани и не бива да се избързва с тяхното подписване.
И до ден-днешен българската общественост, в това число най-вече енергетическата, както аз я наричам, е в неведение по тези въпроси - докъде стигнаха тези договори, каква е тяхната съдба, ще се финализират ли сделките и какви са принципните договорености, възможна ли е промяна на договорите и има ли нужда от промяна в някои от клаузите в тези договори?
На 6 и 7 ноември 2001 г. в Раднево се проведе експертен съвет с участието на специалисти от мините "Рейнбраун инженеринг", научни институти, проектантски институти и т.н. След представените писмени становища, включително от "Енергопроект" се констатира, че изготвената концепция не кореспондира с националната стратегия за електропроизводство, не е съобразена с конкретните минно-технологични условия.
Затова аз отправям конкретно моето питане.
Първо, целесъобразни и икономически изгодни ли са за българската страна подписаните с предишното правителство договори за на ТЕЦ 1-3 по отношение рехабилитация и ново строителство?
И второ, как оценява правителството на Република България създаването и дейността на смесеното българо-германско дружество "Минна компания Марица-Изток"? И дали проектът, който е представен от "Рейнбраун инженеринг" задоволява проблемите на българския въгледобив? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димов.
Господин министър Ковачев, имате думата за отговор по питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Поставеното от Вас питане по същество включва две групи въпроси, съвкупно отнасящи се към цялостното развитие на енергийния комплекс "Марица-Изток". Напълно споделям, че тези въпроси отдавна вълнуват българската общественост по няколко причини. Едната е, че комплексът "Марица-Изток" е единственият вътрешен енергиен ресурс, с който България разполага, а именно лигнитните въглища в комплекса, и, че той е един от основните стълбове на българската електроенергетика. Ето защо ви благодаря за възможността да ви информирам за предприетите от правителството стъпки и се надявам, че в отговор на този въпрос ние ще намерим верните отговори за обществото.
Развитието на българската енергетика е основен приоритет на правителството. Това развитие следва да бъде подчинено, разбира се, на развитието и интересите на цялото общество при прокламираните от Закона за енергетиката минимални разходи и висока степен на сигурност при производството и доставка на електроенергия за потребителите. Предвид това правителството много внимателно и отговорно пристъпи към оценка на проектите, отнасящи се до развитието на комплекса "Марица- Изток", съответно проекта за рехабилитация на ТЕЦ "Марица- Изток 3" чрез смесено дружество между "НЕК" ЕАД и фирма "Ентерджи", проекта за изграждане на заместваща мощност на площадката на ТЕЦ "Марица-Изток 1", осъществяван от фирма "Брикел", осъществявана от фирма "AES-3С" и проекта за развитие на добива на въглища в "Мини Марица-Изток" чрез смесено дружество между "Мини Марица-Изток" ЕАД и фирма "Рейнбраун".
Хронологията по проектите ТЕЦ "Марица-Изток 1 и 3".
Дейностите по реализацията на проекта за изграждане на заместваща мощност от бруто 670 МW (нето 600 МW) на площадката на ТЕЦ "Марица-Изток 1" датират от началото на 1998 г.:
- на 5 март 1998 г. между "НЕК" ЕАД и "Консолидейтид Континентал Комърс" (3С) от Ирландия, е подписан Меморандум за подготовка на търг за избор на инвеститор за реализация на проекта;
- на 25 март 1998 г. с решение на Съвета на директорите на "НЕК" ЕАД е публикувана обява в националната и международната преса и в Интернет за представяне на предложения за участие в търга. Изпратени са и персонални покани за участие на заинтересовани инвеститори;
- на 10 юни 1998 г., назначена за целта комисия, отваря предоставените предложения от общо пет фирми в присъствието на всички кандидати;
- на 23 юни 1998 г., след проведен търг за консултант по оценката на предложенията е избрана фирмата Ермгасен и Ко. Лтд. Лондон;
- на 25 юли 1998 г. е назначена за целта комисия съвместно с членовете на Съвета на директорите на "НЕК" ЕАД и тя класира участниците, като на първо място е класирано предложението на фирма "Марубени" от Япония;
- на 3 август 1998 г. в съответствие с условията по Меморандума, е отворено финансовото предложение на фирма 3С;
- на 3 август 1998 г. от "НЕК" ЕАД е изпратено писмо до фирма ЗС, уведомяващо фирмата, че е предпочетеният кандидат за реализация на проекта и е поканена за сключване на договор;
- на 16 октомври 1998 г. между "НЕК" ЕАД и 3С е подписан договор за преработка на въглища в електрическа енергия от построена по модела "изгради, експлоатирай, прехвърли" нова 600 МW (нето) мощност в комплекса "Марица-Изток 1";
- през септември 1999 г., с разрешение на "НЕК" ЕАД, 3С прехвърля изцяло правата си по проекта на новото регистрирано дружество 3С, Мавриции, притежавано от AЕS Корпорейшън, САЩ - с 88 на сто и на "Доминиъм Дивелъпмент къмпани", Мавриции - 12 на сто;
- след приемане на Закона за енергетиката и енергийната ефективност във връзка с изискванията на закона, договорът е трансформиран, като той е придобил вида "изгради и експлоатирай".
Дейностите по проекта за рехабилитация и модернизация на ТЕЦ "Марица-Изток 3" датират от 16 октомври 1998 г., когато между "НЕК" ЕАД и "Ентърджи Пауър Дивелопмънт Корпорейшън", САЩ, е подписано споразумение за неговото разработване. За целта през месец юни 1999 г. е създадено смесено дружество между НЕК и Ентърджи, като разпределението на акционерното участие в момента е 49:51 на сто. При финансово приключване на проекта това съотношение следва да бъде 27:73, получено вследствие на апортирането на ТЕЦ "Марица-Изток 3" от страна на "НЕК" ЕАД и ефективното внасяне на парична вноска в капитала на смесеното дружество от страна на Ентерджи.
Предвид Закона за енергетиката и енергийната ефективност и по двата проекта са проведени преговори за замяна на договорите за преобразуване на енергия със съответните търговски договори по всички аспекти на дейностите - Договор за изкупуване на електрическа енергия и мощност, Договор за изкупуване на въглища и отстраняване на отпадъците, Договор за закупуване на варовик, Договор за експлоатация и поддържане на централата, Договор за прехвърляне на площадката.
Съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийна ефективност и на основание доклад на междуведомствена работна група, с Решение № 327 от 11 май 2001 г., Министерският съвет е одобрил реализацията на двата проекта. С решението са одобрени текстовете на "писма за подкрепа" на правителството на Република България, адресирани до инвеститорите и банките, които са поканени да отпуснат заеми за финансиране на проектите. Тези писма са подписани от заместник министър-председателя Петър Жотев и изпратени до адресатите. Ангажиментите, които правителството на Република България е поело, нямат правния вид на пряка държавна гаранция и не надвишават задълженията, поети по международни договори за насърчаване на инвестициите по които Република България е страна.
Към настоящия момент в изпълнението на двата проекта са подписани редица търговски споразумения, които не са влезли в сила. Същите ще влязат в сила след изпълнение на редица условия, основно от които е влизането в сила на съответните споразумения между инвесторите и банките-заемодатели.
С оглед оценката на двата проекта от новото правителство, както и всички аспекти относно тяхното развитие, със заповед на министър-председателя беше създадена работна експертна група, която се запозна с пълната документация по двата проекта, в това число и със сключените досега договори между инвеститорите и "НЕК" ЕАД и "Мини Марица-Изток", както и с други съпътстващи договори.
Работната група приключи своята работа и изготвеният от нея доклад е представен на министър-председателя. Основните изводи от доклада са: и двата проекта осигуряват необходими за енергийната система електрогенериращи мощности чрез изгаряне на местни лигнитни въглища; осъществяването на проектите и приоритетното развитие на местния въгледобив е в съответствие с енергийната стратегия и дългосрочните прогнози за електропотребление в страната; производствените мощности по двата проекта ще осигурят дългосрочно между 16 и 20 на сто от цялото електропотребление на страната; двата проекта осигуряват производство на електроенергия в съответствие с екологичните изисквания на Европейския съюз; планираните инвестиции за изпълнение на двата проекта в размер общо на 1,6 млрд. евро, съответно 1 млрд. и 56 млн. евро за проекта "Марица-Изток - 1" и 581 млн. евро за проекта ТЕЦ "Марица-Изток - 3", са най-големите частни инвестиции в българската икономика и тяхната реализация е символна, индикативна за други инвеститори.
Негативите по двата проекта произтичат основно от: наличието на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия; резултативното повишаване на цената на електроенергията при реализация на двата проекта с около 10 на сто от проекта "Марица-Изток - 1" и 3,6 на сто от проекта "Марица- изток - 3" при приета гарантирана рентабилност на двата проекта; привилегированата позиция на тези централи се определя именно от първите два фактора, тоест получава се картелиране на пазара на електроенергия.
Работната експертна група анализира положителните и отрицателните страни в двата проекта и предлага варианти за тяхното развитие, които са предмет на оценка от правителството с оглед избора на този, съответстващ на националните дългосрочни интереси.
Проект "Мини "Марица-Изток" ЕАД - "Рейнбраун".
Развитието на електрогенериращите мощности в комплекса "Марица-Изток" и очакваното увеличение на потреблението на въглища налагат необходимостта от рехабилитация и модернизация и на въгледобивните мощности, и подобряване управлението на добива. Постигането на тази цел изисква както значителни инвестиции, така и съвременен управленски опит. Същевременно тя следва да бъде постигната при минимални разходи и риск за държавата и гарантирани приходи за държавния бюджет. Във връзка с това въпросът е не дали да се преструктурират "Мини "Марица-Изток", а как да бъде направено това в интерес на цялото общество.
През последните 10 години добивът на лигнитни въглища е в границите от 21 до 26 млн. тона годишно, предназначени основно - 90 на сто от това потребление - за производство на електроенергия и в този смисъл лигнитните въглища не представляват самостоятелна стока.
Както Вие сам споменахте, тези централи осигуряват около 30 на сто от електроенергията на страната. В случай, че това количество гориво се доставя, разходите му по доставката биха възлезнали на 200-220 млн. щатски долара годишно, с всички произтичащи от това негативи за външнотърговския баланс на страната.
Най-ниският добив от 20,7 млн. т е през 1998 г., след което добивът нараства постепенно на 22,1 млн. т през 2001 г. Очакванията са тези нива на добив да се запазят и през тази година, като след това нарастват поетапно до около 30 млн. тона през 2005 г. и се задържат на около 30 млн. тона в периода до 2015 г.
За осигуряване на очакваните нива на добив през следващите години е необходимо да бъде реализирана сериозна инвестиционна програма за рехабилитация и подмяна на основното минно оборудване. Необходимите инвестиции за това са значителни, като по оценка на "Мини "Марица-Изток" ЕАД те възлизат на около 220 млн. лв. до 2005 г. включително, а по отношение на "Рейнбраун"- на около 680 млн. лв. до 2005 г. вкл.
С оглед осигуряване на тези инвестиции и възможностите на българската икономика, като най-целесъобразно от предишното правителство е възприето разбирането, че за развитието на комплекса е необходимо да бъде привлечен стратегически инвеститор с финансови възможности и утвърден международен опит в открития добив на въглища, което по принцип се възприема.
Дейностите по намирането на такъв инвеститор датират от втората половина на 1998 г., когато са предприети стъпки от тогавашното ръководство на Комитета по енергетика и е предпочетена германската фирма "Рейнбраун" АГ. Подписани са съответно: на 10.11.1998 г. - споразумение за разработване на проект между председателя на Комитета по енергетика и НЕК АЕД, от една страна, а, от друга, РВЕ Енерджи АГ и "Рейнбраун" АГ; на 16.05.2000 г. е подписан меморандум за съгласие за съвместна дейност между същите лица и на 16 май 2000 г. е подписано споразумение за уреждане на взаимоотношенията. Има и договор между акционерите в смесеното дружество. Съгласно споразумението за уреждане на взаимоотношенията между ДАЕЕР, "Мини "Марица-Изток" ЕАД и "Рейнбраун" АГ от 16.05.2000 г., страните се споразумяват развитието на дружеството да премине през два етапа:
Първи етап - създаване на "Минна компания "Марица-Изток" АД и изготвяне на технико-икономическа оценка за развитие на добива в "Мини "Марица-Изток".
Втори етап - прерастване на дружеството в действащо дружество с основен предмет на дейност "добив на въглища, продажбата им и свързаните с това дейности".
До момента в изпълнение на първия етап смесеното дружество е разработило предварително проучване за развитие на въгледобива в района на "Марица-Изток", което излага виждането на "Рейнбраун" за развитието на въгледобива в района. Проектът за развитие на добива на въглища в "Марица-Изток" посредством смесеното дружество между "Рейнбраун" и "Мини "Марица-Изток" бе оценен в два аспекта: първият - по отношение плановете за развитие на добива, изложени в предварителното проучване на "Рейнбраун", и вторият - по отношение на възможните варианти за преструктуриране в мините и в частност относно целесъобразността от такова преструктуриране посредством смесено дружество между "Рейнбраун" и "Мини "Марица-Изток" ЕАД.
Предварителното проучване за развитие на въгледобива в "Марица-Изток", изготвено от "Рейнбраун", бе предоставено на българската страна в средата на миналата година. То бе анализирано от широк кръг водещи български специалисти и организации в открития въгледобив и съвместно обсъдено с представителите на "Рейнбраун".
Общото становище на българските специалисти и ръководството на "Мини "Марица-Изток" ЕАД е, че резултатите и препоръките от това проучване са неприемливи, не отговарят на разбирането на българската страна за развитието на въгледобива в "Мини "Марица-Изток", както в технологично, така и с оглед развитието на потреблението на въглища в комплекса в дългосрочен план. Предлаганите в проучването решения не гарантират дългосрочно и стабилно развитие на добива след 2020 г. и могат да доведат до недопустима загуба на въглищни запаси. Това становище се споделя и от ръководството на министерството. За оценка на проекта във втория аспект бе създадена междуведомствена работна група, която приключи своята работа в началото на тази година. Изготвеният от работната група доклад е представен на правителството за оценка и вземане на решение, съответстващо на националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър, за пространния отговор.
Господин Димов, имате право на два допълнителни уточняващи въпроса.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Действително много от тези неща, които Вие казахте в парламента, са известни и на българската общественост. Особено на тези, които се интересуват от тази сериозна проблематика.
Ще си позволява само един конкретен въпрос. Понеже разбрах, че българското правителство сега - новото правителство, подкрепя двата договора и те ще влязат в изпълнение от момента, в който се осигури финансиране, както разбирам, очаква ли се започване на строителство специално в ТЕЦ - 1, защото това касае осигуряване на работа минимум на 3 хил. човека в продължение на няколко години? Това е моят допълнителен въпрос.
За "Мини "Марица-Изток" и за проекта "Рейнбраун" разбрах и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря за уточняващия въпрос.
В процеса на завършване на сделките има две страни. Българската страна активно изпълнява своите задължения. От страна на инвеститорите също се провежда активна дейност. Има, както в моето изложение представих, незавършени договори. Те са основно свързани с доставката на въглища, с депонирането на отпадъци. По тях се работи интензивно. Паралелно самите инвеститори работят с банките-кредиторки, за да могат да изпълнят своето задължение, тоест да намерят финансовия ресурс, да го пакетират. И в крайна сметка съвместно с българската страна да се опитат да подобрят параметрите на сделките.
В този смисъл ангажирането ми с твърд срок просто няма да бъде реално. Очакваме все пак всички страни да си свършат работата в рамките на тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да благодаря на господин Ковачев за пълния отговор. Искам да изразя моята убеденост, тревогата, която съществува в момента, голямата загриженост за хилядите работещи в комплекса "Марица-Изток", в същото време и надеждата, че правителството ще погледне много сериозно на тези въпроси остава. Разчитаме на вашето точно решение на сериозния и изключително сложен проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към последния актуален въпрос за днес, зададен от народната представителка Емилия Масларова относно кадровата политика на ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 2.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Не е по моя вина, господин председател, просто министрите забавиха отговорите си, затова ми се струпаха много въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо, за нас това беше удоволствие.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Както разбрахте, моят актуален въпрос е свързан с кадровата политика в ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 2.
Защо задавам този въпрос? Първо, аз много се радвам, господин Ковачев, че имаме най-после министър на енергетиката, за да може да си попитаме директно по въпросите, които касаят този отрасъл.
Задавам този въпрос, защото съм твърдо убедена, че енергетиката е гръбнакът на българската икономика, че от бъдещето на българската енергетика зависи бъдещето на България като цяло. Заради това, защото съм твърдо убедена, че кадрите в енергетиката са нещо, което е безценно за българската нация. Защото политическите назначения и роднинските назначения в тази система според мен са недопустими. Защото тези политически назначения, за съжаление, или партийни назначения, дестабилизират системата, разпиляват ценни кадри на държавата, нарушават нормалното експлоатиране на този важен отрасъл и, разбира се, създават и психологическо напрежение.
Задавам този въпрос, защото за Старозагорска област, откъдето съм народен представител, и не само за там, "Марица-Изток" е живот, съдба, работа, надежда за работа, и се надявам, сериозно и стабилно бъдеще.
Задавам Ви този въпрос, господин министър, защото Вие сте получили една сигнална записка на 10 декември от уволнени, бих могла да кажа топспециалисти. Ако не сте я получили, аз ще Ви я предоставя. Получил я е и председателят на Комисията по енергетика при Народното събрание, както и ние, депутатите от Старозагорски регион. Все още няма отговор по този въпрос. И там се визират твърде сериозни въпроси.
Но посещавайки избирателния район, аз научих още много неща. Там има кадри, които явно не знаят за какво става реч. Имам предвид ръководителите на ТЕЦ-1 и ТЕЦ-2. И по-специално господин Христозов, който за година и половина е уволнил над 500 човека, от които 20 крупни специалисти в областта на енергетиката, които Вие чудесно познавате и мисля, че не се съмнявате в техните качества. Назначил е нови 170 човека. Всички ръководители от началник-цех нагоре са подменени и на тяхно място са сложени хора с много по-нисък ценз и много по-ниски професионални качества.
Но аз искам да прибавя към това, господин министър, един списък. Назначени са 7 нови юристи от които 4 на граждански договор, от които госпожа Ваня Енева, съпруга на бившия областен управител; Милка Манолова е балдъза на господин Христозов; Елка Петкова е братовчедка на господин Христозов; Иван Кишкилов е брат на директора на ТЕЦ-2; Петър Ламбев е син на районната прокурорка на Раднево. Мога да продължа списъка, той е твърде пищен като братовчедски списък. И към него мога да прибавя другия списък на безпрецедентното понижение на инж. Каменов, на инж. Сергей Георгиев, на инж. Черню Хаджиев и т.н., хора, благодарение на които са предотвратени крупни аварии и нарушения.
Може би, господин министър, те са махнати заради това, че могат да разкрият твърде много нарушения? Защото паричният поток на Шиляшки не е спрял и парите продължават да изтичат и да се пълнят партийни каси.
И питам аз, господин министър: докога? Докога ще търпите това безобразие?
Аз ще продължа след малко да Ви кажа още неща, дано най-после да обърнете внимание, тъй като ми дадоха сигнал, че просрочвам времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Масларова, въпросът който засягате, е изключително тежък за енергийния отрасъл, защото, за съжаление, промените през последните 12 години са твърде много. Те са свързани, разбира се, както с необходими промени, както със структурни промени, така и с множество различни влияния от различни страни.
Енергетиците не се създават за година и две. В общи линии докато един човек излязъл от университета придобие уменията, за да може да върши пряката си работа, а впоследствие да придобие и управленски опит, и да изпълнява и други функции, се изискват, бих казал, минимум три и пет години.
Същевременно в отговор на Вашия въпрос трябва да кажа, че дружествата, които визирате, трябва да сме наясно откъде тръгват. През 2000 г. от една компания - НЕК, се създадоха 14 дружества - шест от тях електропроизводствени компании, независими, една електропреносна компания, сегашната НЕК и 7 електроразпределителни дружества.
Сама разбирате, че когато има, и това е съгласно принципите, залегнали в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, разбира се, там не се казва как точно трябва да бъде разделен енергийният отрасъл, там се казва ясно, че трябва да има отделно счетоводство по производство, пренос и разпределение. Естествено е когато от една корпоративна структура се премине към 14 корпоративни структури, да има цялостна промяна и в структурата на дружествата, и необходимия персонал, и функциите на дружеството.
Имайки това предвид, ще се насоча към отговор на Вашия въпрос. При създаването на "Брикел", на 1 юли 2000 г., дружеството е имало персонал от общо 2060 човека. Получавало е субсидии от държавния бюджет и е имало стари задължения на обща стойност 80 млн. лв. - 11 млн. лв. от ТЕЦ "Марица-Изток 1", към НЕК и 7 млн. лв. от Брикетна фабрика.
Това са двете дружества, в резултат на сливането на които е създаден "Брикел".
С цел намаляване на производствените разходи и осигуряване на финансовата жизнеспособност, без субсидии от държавния бюджет, е било извършено вътрешно преструктуриране на дружеството и оптимизиране на състава и числеността му. Това е наложило както пренасочване от едно работно място на друго в зависимост от производствените нужди и притежаваната квалификация, така и прекратяване на трудовите правоотношения на една трета от работещите в дружеството, съгласно приета от Съвета на директорите към този момент на дружеството процедура за съкращаване. Тези решения са били съгласувани към момента със синдикатите в дружеството.
На освободените по взаимно съгласие в този процес са изплащани по-високи обезщетения от предвидените в Кодекса на труда, а именно еднократно обезщетение в размер на 2000 лв. и по една брутна заплата в продължение на 6 месеца в случай, че лицата останат без работа. По този начин е дадена известна финансова осигуреност за период от време и търсене на подходяща квалификация или алтернативна заетост.
От месец септември 2001 г. в "Брикел" е активизирана дейността по оптимизиране на числеността и структурата на дружеството с кадрови подбор на изпълнителския и ръководен състав. Това е свързано с приемането на една нова структура. Започването на реализацията на приетата структура от Съвета на директорите на дружеството е: на първия етап да се раздели брикетопроизводството, на втория етап - електропроизводството, а на третия етап да се огледа общото ръководство на дружеството.
Към днешна дата е приключено преструктурирането на ремонтната дейност в брикетопроизводството и първите резултати от това са: от 1 октомври 2001 г., съгласно решението на Съвета на директорите, ремонтният персонал на цеховете е изваден и същият е обособен в направление "Ремонти", като персоналът е в рамките на 150 човека.
Има много детайли по подходите. Искам да подчертая, че в разбирането на ръководството на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изпълняващ ролята на принципал, управляващ държавната собственост в дружествата, отговорността е на дружествата. Ние въведохме нови бизнеспланове на дружествата. Следим тяхната не само икономическа стабилност, но и реалните им резултати по повишаване ефективността на производството. Премахнахме също така изкривяванията в цялостната икономика специално на дружество "Брикел" и следим внимателно работата на съветите на директорите.
Да, получил съм такава сигнална записка от хора, работили в "Марица-изток 1" и трябва да кажа, че днес бившият главен инженер на ТЕЦ "Марица-изток 1" - един уважаван специалист, е управител на ТЕЦ "Марица-изток 3". (Реплики в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, не обръщайте внимание на бележките от залата, защото ще Ви затрупат.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Разговаряли сме на няколко пъти с изпълнителния директор на дружеството и аз не бих искал в никакъв случай предприеманите кадрови решения да са свързани с емоциите. Всяко едно от кадровите решения се взима на основата на факти. Анализираме дейността на дружеството, анализираме резултатите на дружеството и при появата на неоспорими доказателства предприемаме необходимите кадрови решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление, господин Ковачев, аз не съм доволна от Вашия отговор, защото не мога да си представя, че като министър - Вие сте отскоро министър, но преди това бяхте председател на агенцията - не знаете за факти, свързани с лошо управление и изтичане на средства от Ваши подведомствени институции.
Мога да Ви задам много въпроси и мога да Ви дам много факти, тъй като Вие говорихте как се подготвят кадрите и колко са важни тези кадри. И аз неслучайно Ви поставих въпроса за разпиляването на тези кадри и кой, в крайна сметка, носи отговорност за пилеенето на тези кадри. Но ще Ви дам едно име - Веско Веселинов, който е специалист по автоматизация, който сега е назначен за директор на предприятието "Ремонт на тежки верижни машини". Тежки, подчертавам, защото дори специалистите казват, че специалист в тази област трудно би могъл да различи булдозер от турмодозер, пък един автоматчик още по-малко. Но това е само един от многото примери. А той сигурно е много добър специалист в неговата си област.
Но, господин министър, назначаването на юристи, някои от които не са завършили; оборудването за сметка на "Брикел" на офис в Стара Загора, в който извършват частни юридически консултации - пак за сметка на "Брикел"; сделките за закупуване на ненужно оборудване на високи цени; извършеното тампониране на сгуровала на "Брикел"; загадъчното почистване на въглищния склад в ТЕЦ "Марица-изток 3" и продажбата на отпадъците като гориво в ТЕЦ "Марица-изток 1"; продажбите, които се осъществяват на брикети на дребно, какво бихте отговорили на онези над 200 души превозвачи и т.н. - това са все въпроси, господин министър, които са свързани с кадровата политика. И ако Вие действително не обърнете внимание, аз Ви уверявам, че депутатите от Старозагорския регион, може би с малко изключения, тъй като там има и заинтересовани кръгове, ще си останем с впечатлението, че в конфигурацията, в която изтичат пари, има и хора от по-висшия ешелон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин министър? Да. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Само една дума. Водим се изцяло от законосъобразност. Да, анализът отнема време. Плюс това ние в крайна сметка можем да разгледаме административната част, стопанската част. Има и други органи, които трябва да поемат своето задължение. Ние сме предоставили необходимите материали. Не всички факти са доказани с документи, но има и неща, които са доказани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
С това парламентарният контрол завърши.
Имате думата за процедура, господин Мазнев. Искам само да Ви напомня, че думата се иска от място.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): От място я поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не от място, Вие бяхте отпред. Но понеже не взимате думата много често, ще преглътна това нещо.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, аз възприемам отправянето на тези актуални въпроси като груб политически натиск върху министъра по отношение на директорите на ТЕЦ-1 и ТЕЦ-2, в "Брикел" и ТЕЦ-2. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мазнев, ще Ви отнема думата, защото нямате процедура.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Аз искам да благодаря на министъра за неговия достоен отговор.
А моята процедура е да не позволявате от... (Председателят Благовест Сендов изключва микрофоните. Господин Стефан Мазнев продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мазнев. Ако продължавате, ще Ви наложа наказание.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА, СЪГЛАСНО ЧЛ. 23, АЛ. 4 И § 72 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Моля проф. Мирчев да докладва по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В края на миналата година Народното събрание прие два закона - Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията и Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. На 29 декември 2001 г. двата закона бяха обнародвани в "Държавен вестник" и на основание на тези два закона се създаде Комисия за регулиране на съобщенията, която е независим специализиран държавен орган, юридическо лице със седалище София и със самостоятелен бюджет.
На основание § 72 от Преходните и заключителни разпоредби в едномесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" се създава Комисия за регулиране на съобщенията, като първоначално членовете на комисията се избират, определят или назначават, както следва: от Министерския съвет - председателят за срок от пет години; от Народното събрание - заместник-председателят и двама членове за срок от три години; от президента на Република България - един член на Комисията за регулиране на съобщенията за срок от една година.
Комисията по транспорт и телекомуникации на извънредно заседание разгледа и обсъди предложените кандидатури за заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание на основание чл. 23, ал. 4 и § 72, ал. 1 и 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. На основание на горецитираните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията комисията разгледа и обсъди следните кандидатури за заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
1. За заместник-председател - Камен Костов Костадинов, предложен от председателя на комисията Йордан Мирчев и от заместник-председателя на комисията господин Исмет Саралийски.
2. За членове на комисията за регулиране на съобщенията бяха предложени: г-жа Зина Кръстева Трифонова и г-н Петър Александров Рендов, предложени от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации; г-н Иван Георгиев Таушанов, предложен от заместник-председателя на комисията господин Иван Иванов; г-н Симеон Илиев Ценов, предложен от заместник-председателя на комисията господин Петър Мутафчиев.
В хода на разискванията бе подчертано, че предложените кандидатури са на изявени специалисти в областта на далекосъобщенията и след обсъждането беше проведено гласуване:
За заместник-председател на комисията има една-единствена кандидатура и тя е на господин Камен Костов Костадинов, който получи 10 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се".
За членове на комисията: Зина Трифонова - 9 "за", 1 "против" и 1 "въздържал се"; Петър Александров Рендов - 9 "за", 2 "против" и 1 "въздържал се"; Иван Георгиев Таушанов - 3 "за" и 9 "против" Симеон Илиев Ценов - 5 "за", 4 "против" и 4 "въздържали се".
На основание на гласуването Комисията по транспорт и телекомуникации предлага на народните представители за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията да бъде избран господин Камен Костов Костадинов, а за членове на комисията, получилите най-много гласове госпожа Зина Трифонова и господин Петър Рендов.
Господин председател, преди да Ви запозная с биографичните данни на кандидатите, моля да гласуваме всички, които бяха обсъждани в листата, да бъдат допуснати в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някой има ли противно предложение? Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз предлагам да не бъдат поканени, защото смятам, че преди да сме гласували и преди да сме избрали хората не е правилно те да присъстват в залата. Нека след като ги изберем, ако има въпроси към тях, тогава да ги поканим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има постъпили две процедурни предложения, едното е да поканим кандидатите в пленарната зала, а другото - да не ги каним. Подлагам на гласуване първото процедурно предложение - кандидатите да бъдат допуснати в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 150, против 19, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят кандидатите в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Камен Костов Костадинов, който се предлага за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, е роден на 26 септември...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е необходимо да четете биографичните им данни. Автобиографичните справки на членовете ги има в докладите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не всички имат доклади. Не са раздадени на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Камен Костов Костадинов, предложен за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Роден е на 26 септември 1970 г. в гр. Шумен. Завършва средно образование в Природо-математическа гимназия в гр. Шумен, висше образование - във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Магистър по история, магистър по география. Следва право (семестриално, без положен теоретико-практически изпит). Завършва Школа за следдипломна квалификация в Университета за национално и световно стопанство - София, през 1998 г., специалност "Икономика, стопанско управление и администрация".
Специализира в Школата по публична администрация и право на Европейския съюз - Копенхаген, 1997 г. Международен правен институт - Вашингтон - 1999 г. Правно регулиране на неправителствените организации. Международен институт за нестопанско право - Вашингтон - 2000 г., финансов режим на неправителствените организации.
Владее писмено и говоримо гръцки, руски и английски език.
Народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание.
Женен, с едно дете.
Госпожа Зина Кръстева Трифонова се предлага за член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Родена е на 13 юли 1963 г. Омъжена, с две деца.
Завършва френска езикова гимназия - средно образование, и висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Юридически факултет, специалност "Право". Със съдебен стаж.
Владее френски, английски и руски език.
Професионалният й опит минава през Асоциация на българските градове - специалист, Комитет по съобщения и информатика - юрисконсулт, Комитет по пощи и далекосъобщения - юрисконсулт, старши юрисконсулт, главен юрисконсулт, началник управление "Правно".
В момента работи в Министерството на транспорта и съобщенията като директор на Дирекция "Правна регламентация и международни правни норми".
Професионалният опит в областта на далекосъобщенията и пощенските услуги се изразява в участие в разработване на проекта на Закон за далекосъобщенията през 1998 г. и проектите на закони за неговото изменение и допълнение в 2000-ната и 2001 г. и проекта на Закон за пощенските услуги.
Участва в разработването на подзаконовите актове по прилагане на Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги, участва в разработването на издадените от Комитета по пощи и далекосъобщения лицензии в областта на далекосъобщенията.
Професионален опит в международни организации: семинар за обучение в областта на телекомуникациите по програма "София - Антиполис" - Франция, Семинар-обучение по регионална програма ФАР в областта на регулиране на телекомуникациите, участие в работата на Комитета по масови комуникации към Съвета на Европа.
Господин Петър Александър Рендов, който се предлага за член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Роден е на 28 септември 1943 г.
Завършва висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", математика, специалност "Реален и функционален анализ".
Допълнителна квалификация: в 1999 г. - "Публична администрация и европейска интеграция" в Университета за национално и световно стопанство, следдипломна квалификация; "Регулиране в далекосъобщенията" - Великобритания; "Управление на далекосъобщенията" - Швеция; "Планиране на местни мрежи - алтернативни технологии" - Франция; "Съвременни далекосъобщения" - Япония, "Основи на далекосъобщенията" - Франция; курсове и специализации по програмиране.
Владее френски, английски и руски език писмено и говоримо.
Професионален опит: в момента работи като директор в Министерството на транспорта и съобщенията на Дирекция "Информационно общество и информационни технологии".
През периода 1991 - 1999 г. работи в Комитета по пощи и далекосъобщения, главен експерт "Политика в далекосъобщенията", ръководител сектор "Информационни технологии", ръководител управление "Регулиране в далекосъобщенията", началник отдел "Развойна дейност", ръководител управление "Евроинтеграция".
Участвал е в следните по-големи проекти: Закон за далекосъобщенията, лицензии на БТК от 1993 и 1999 г., в програмата за приватизация на БТК, в преговорите на Република България по глава ХIХ - "Телекомуникации и информационни технологии".
В настоящия момент е в ръководството на работната група по глава ХIХ по преговорите за присъединяване на България в Европейския съюз - "Дейности, свързани с информационното общество".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
За процедурно предложение има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на НДСВ моля да бъде удължено работното време до избора на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До приключване на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 150 народни представители: за 106, против 41, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: За да завърша доклада си, трябва да прочета и биографичните данни на другите двама кандидати, които бяха разглеждани в Комисията по транспорт и комуникации.
Господин Иван Георгиев Таушанов, предложен от заместник-председателя на Комисията по транспорт и комуникации господин Иван Иванов.
Дата на раждане - 18 февруари 1946 г. в с. Водица, окръг Търговище.
Настояща длъжност - председател на Държавната комисия по далекосъобщения от м. август 2000 г., председател на комисии за провеждане на конкурси и търг, съответно за Първо частно национално радио "Дарик", Втора частна национална телевизия, местни радиа за 18 града (26 конкурса) и Втори GSM-оператор. Дейността на ДКД през този период е отразена в годишни доклади.
Средно техническо образование получава в Техникума по електротехника - София, висше - в Техническия университет в София, инженер по електроизмервателна техника.
Допълнителна квалификация: числени методи и програмиране във Висшия машинно-електротехнически институт, София; педагогика - ВМЕИ - София; космическо уредостроене при БАН; микропроцесори и микрокомпютри през 1982 г.
Професионален опит: заместник-министър на транспорта и съобщенията, председател на постоянна работна група по стратегия за развитие на информационното общество към Координационния съвет за информационно общество, член на програмен комитет към Министерството на образованието и науката по Петата рамкова програма на Европейския съюз, председател на Специализиран експертен съвет по маркоиздаване към Министерството на транспорта и съобщенията. Изпълнителен директор, председател на Комисията по пощи и далекосъобщения до закриването на комитета. Заместник-председател на Комитета по пощи и далекосъобщения от 1998 до 1999 г. Отговаря за секторната политика в далекосъобщенията и за политиката и регулирането в пощенския сектор. Секретар на Координационния съвет по проблемите на информационното общество към Министерския съвет. Член на програмен комитет към Министерството на образованието и науката по Пета рамкова програма на Европейския съюз; член на Национален съвет за научна и технологична политика към Министерството на образованието и науката. Член на Управителния съвет на Фонд "Национална съобщителна система". Член на Съвета по европейска интеграция към Комитета по пощите и далекосъобщенията. Член на Консултативния съвет "Електротехническа и електронна промишленост" към Министерството на промишлеността, координатор на България във Всемирния пощенски съюз. Експерт в Тридесет и седмото Народно събрание.
Два мандата общински съветник в Столична община като заместник-председател на Комисията по местно самоуправление и нормативна уредба, заместник-председател на Комисията по инженерна инфраструктура и транспорт, член на работна група за решаване на приоритетни задачи в областта на информационно-комуникационните системи.
Научен сътрудник във висше учебно заведение, старши и главен асистент в Катедра "Електроизмервателна техника" към Факултет "Автоматика" на Техническия университет - София, титуляр на дисциплина по "Автоматизирано проектиране на средства за измерване".
Участва в проектирането и разработването на апаратната част и програмното осигуряване на разнообразни уреди и системи, в това число за спътника "България 1300". Има повече от 30 публикации в областта на информационно-измервателната техника, автоматизираните системи за управление, космическото приборостроене, научните изследвания и др.
Инженер в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН, секция "Бионика".
Господин Симеон Илиев Ценов, предложен от заместник-председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мутафчиев.
Неговата характеристика е следната: консултации в изработване на технически проекти и бизнеспланове за телевизионни комплекси, студия, мелинеен и линеен видеомонтаж. Нюз-рум, репортажна техника с наземно излъчване в 10 града през 2001 г.
Технически директор на телевизия "Канал-3" от 2000 до 2001 г.
Ръководител на експертна група в разработването на изследвания на проблеми на приватизацията на "БТК" ЕАД през 2000 г. Технически директор на "Нова комуникация" ЕООД в 1990 2000 г.
Изработване на технически проекти и бизнеспланове на част от кандидатите в конкурса за телевизия с национално покритие. Аналитично изследване на текущото състояние и перспективите за развитието на телекомуникациите в България по поръчка на германския концерн "Груп" - декември 1999 г.

Председател на Съвета на директорите на акционерно дружество "Телеком" през 1995-1998 г.
Заместник-председател на Комитета по пощи и далекосъобщения - 1995-1997 г.
Подготовка на проект на Закон за далекосъобщенията в координация с Европейската комисия и Световната банка.
Член на Съвета на директорите на Българската телекомуникационна компания - ЕАД.
Член на Съвета на директорите на Българска пощенска банка - АД.
Ръководител на регионалните проекти на ФАР за източноевропейските държави в областта на телекомуникациите.
Съпредседател на Българо-германската междуправителствена комисия по пощи и телекомуникации.
Член на правителствената комисия, съгласуваща договорните срокове за присъединяване на България към Световната търговска организация в областта на телекомуникациите.
Преговори по приватизацията на БТК - ЕАД, май 1995 г. в Берлин разговори с Петър Тиус - вицепрезидент на "Дойче банк", и предложение от негова страна за сторниране на около 2,6 млрд. долара от външния дълг на България срещу 25 до 27 процента от акциите на БТК.
Май 1996 г. след продължителни преговори е изготвен и предложен на българското правителство окончателен вариант на договора за посредничество на "Дойче Морган Гренфел" (дъщерна компания на "Дойче банк"), при продажбата на 25 процента от акциите на БТК.
1996 г. преговори с представители на Световната банка. Постигнато е съгласие от страна на банката за участието й като консултант на българското правителство и предоставянето на 1,5 млн. долара за заплащане на услугите на посредника и консултанта по сделката за сметка на банката.
Юли-септември 1996 г. във Вашингтон срещи с ръководството на Телекомуникационната компания АТ&Т за продажбата на 25 процента от акциите на БТК срещу 1,5 долара.
Декември 1996 г. в Лондон разговори в централата на "Дойче банк" с ръководството на "Дойче Морган Гренфел" и с участието на вицепрезидента на американската фирма, Телекомуникационната компания и "Мицубиши Корпорейшън". В двустранен разговор вицепрезидентът потвърди интересна на компанията за закупуване на 25 процента от акциите на БТК срещу обсъжданата във Вашингтон цена при участието на "Дойче Морган Гренфел" като посредник и консултант по сделката.
Технически директор на "Нова комуникация" ООД - 1993-1995 г.
Изработване на технически проекти за радиопредавателни станции за национално покритие на радио "Експрес".
Съвместни разработки по телекомуникационни проекти със специализирана американска корпорация.
Формиране на екип за придобиване на лиценз и участие в конкурс за телекомуникационни проекти.
Президент на частна инженерингова фирма.
Главен директор в Инженерингова компания.
Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио по техническите, икономическите, производствените и административните въпроси.
Председател на Международната икономическа и юридическа комисия.
Член на Бюрото на Техническата комисия на ОИРТ.
Заместник-директор на Международната организация за телевизия и радио със седалище в Прага и директор на Контролния радиоцентър. В Българска национална телевизия работи като техник в отдел "Външни телевизионни предавания"; ръководител на техническа смяна в отдел "Телевизионна лаборатория"; началник-отдел "Техническо поддържане"; главен инженер на Българска телевизия; член на Бюрото на Техническата комисия.
В Министерството на съобщенията работи като техник в държавно предприятие "Радио- и телевизионни станции".
Ползване на английски, немски, чешки и руски езици. Компютърна грамотност. Семейно положение: женен с две деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедура думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 1 от нашия правилник да се прекрати това заседание със следната аргументация.
Първо, изборът на тези членове е ясно, че трябва да стане с решение. Няма друг акт. Приема се решение.
Съобразно чл. 75, ал. 2, цитирам: "Проектите за решения, декларациите, обръщенията и т.н. се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия, която в 3-дневен срок трябва да разгледа това предложение." - Този проект за решение и евентуално да го приеме или отхвърли.
В конкретния случай, госпожо председател, и уважаеми народни представители, няма никакъв проект за решение. Няма проект за решение, камо ли пък комисията да се е занимавала и да е приела някакъв акт. Председателят на Народното събрание не е разпределял проект за решение.
Освен това, тези пет имена, които чухме, вярвам всеки един от тях е достоен и като специалист, и като човек, техните кандидатури могат да бъдат издигнати тук в Народното събрание писмено или устно от всеки един народен представител, респективно от парламентарна група, но не и в комисията. Комисията не е Народно събрание.
Следователно, поради неспазване на изискванията на чл. 75, ал. 2 във връзка с чл. 66 от правилника, който казва, че трябва на народните представители проектът за решение и докладът да бъде раздаден поне 24 часа преди заседанието, а не 2 часа, както стана днес, то моля да прекратите заседанието. Разбира се, когато се спазят изискванията на правилника, тогава да се премине към гласуване. Нека да не газим с ботуши нашия правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Вашето предложение е за прекратяване на заседанието на всички тези правни основания, които изброихте току-що.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нямаме проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз имам проект за решение.
Думата има господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Железни са предложенията на господин Корнезов, още повече, че той знае как да го каже, но не мога да прескоча практиката, която имаме при решения, в които става избор. Когато е казано: проект за решение за избиране на членове на някаква комисия или т.н., не може да се представи в окончателен вид решението, тъй като не се знае кой ще бъде избран.
Затова практиката е била такава: гласуваме един по един всички членове и тези, които са избрани, след това председателят прочита текста на решението. В това решение няма да има нито една дума повече от това да се каже на основание на кой закон, на Конституцията и т.н. и списъка на избраните членове.
Така че аз смятам, че тук няма кой знае какво прескачане, въпреки че буквата на закона или цифрата на закона може да бъде защитавана.
Споменете си, че сме имали редица избори, при които не може да се запише проекторешението, тъй като се избира от определено количество хора.
Аз съм длъжен да кажа това, което мисля, и да го споделя, тъй като такава практика е имало и тя е логична. Когато в едно решение има текст, който може да се оспорва като текст, тогава нещата изглеждат другояче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сендов. Вие въпреки че сте математик, ни обяснихте духа, а не буквата на закона, както беше направено преди малко.
Господин Нихризов, ще Ви дам след малко думата, защото в момента има процедурно предложение от господин Корнезов, което ще подложа на гласуване с онова обяснение на неговото процедурно предложение, което беше внесено от господин Сендов и което е една трайна практика на Народното събрание.
Госпожо Дончева, не мога да Ви дам думата за процедурно предложение. Изчакайте да гласуваме. Аз чудесно разбрах какво обясни господин Сендов, така че от допълнително разяснение не се нуждая лично аз.
Подлагам на гласуване направеното от господин Корнезов процедурно предложение да се прекрати днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 78, против 97, въздържали се 9.
Процедурното предложение за прекъсване на заседанието не се приема.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател! Смея да кажа, че това е едно от най-грубите нарушения на правилника. Може да има внесено решение с точки, точки, точки срещу имена, но винаги в Деловодството на Народното събрание е постъпвал проект за решение на основание чл. "Х", че ще избира състав на комисия еди-коя си.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Постъпило е!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Бихте ли казали, господин Панайотов, под кой входящ номер в Деловодството това се намира? Това нещо е акт на комисията, която го е внесла в пленарна зала. Но никога тези персонални предложения не могат да постъпват на ниво комисии, без да са официално заведени в Деловодството на Народното събрание.
Няма никаква пречка да има заведени десет имена, от които да се избират две. Нека комисията да процедира така, както е. Ние нямаме бележки по това, което е направил председателят на комисията като техника. Но за да го направи, тези имена трябва да бъдат заведени в Деловодството, примерно от групата на НДСВ или от групата на някои народни представители, или от тях персонално, за да може в крайна сметка да се оформи проект за решение, който да е депозиран в канцеларията на Народното събрание. Хич нищо друго ако няма, има едни наръчници, които са направени от 7-8 години. Защото независимо от смяната на властта, поне канцеларщината на парламента е отработена. У всички секретарки на парламентарни групи, в техните компютри има едни сламки, така наречени, в които пише как се оформя всеки документ, който постъпва в Народното събрание. Всички тези документи са на базата на правилника. Какво правим в момента и защо го правим? Аз просто недоумявам. Такава елементарна грешка!
Абсолютно нищо няма заведено в канцеларията. Изберете си когото си искате, обаче тук въобще не става дума за някакви елементарни технически подробности - нито за дух, нито за буква. Става дума просто, че правилникът ей така е пуснат в канала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
В изказването на госпожа Дончева нямаше процедурно предложение. Проектът за решение е раздаден.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Конституцията на Република България е записано, че Народното събрание работи по правилник, който то приема. Господин Корнезов цитира много точно правилника и аргументите му бяха железни. Заместник-председателят на Народното събрание - господин Сендов - не може и няма функции в правилника да го тълкува, още повече, че такава практика никога не е имало освен в Тридесет и седмото Народно събрание, но аз него не го помня. Припомнете си по какъв начин беше избран СЕМ.
Така че, ако се опитвате да въведете нова практика, то с тази практика с едно формално гласуване утре може да отмените и Конституцията. Обаче за това няма да има никаква правна норма и никакво правно основание.
Затова, госпожо председател, за да има процедура в моето изказване, аз правя следното процедурно предложение: да прекратим разискванията по тази точка, докато тя бъде приведена в състояние да бъде продължено гледането и да преминем към следващата точка от дневния ред. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето процедурно предложение, господин Нихризов, беше за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред.
За противно предложение има думата господин Аталай. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Аз правя противно предложение и предлагам да прекратим дебатите. Господин Сендов пред нас точно и ясно намери формулата и ние чрез гласуване отхвърлихме предложението на господин Корнезов.
Моето противно предложение е да прекратим дебатите и да преминем към гласуване на кандидатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Не може, две процедурни предложения имаше дотук. (Госпожа Касабова се обръща към депутат, който иска думата за противно предложение.) Извинете ме. Става трето противно предложение. Извинете ме, но не мога да Ви дам думата. Има едно, което е от господин Нихризов, за отлагане на разискванията. Второто предложение е на господин Аталай за прекратяване на разискванията.
Ако трябва да следвам чл. 42, ал. 2 от правилника, а трябва да го следвам, процедурните предложения се гласуват последователно, така, както са изписани в правилника.
Първо трябва да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Аталай за прекратяване на разискванията и след това - на господин Нихризов за отлагане на разискванията.
И така, има постъпили две процедурни предложения - за прекратяване на разискванията и за отлагане на разискванията.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедурното предложение за отлагане вече го отхвърлихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отхвърлихме предложението за отлагане на заседанието, а не на разискванията.

Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Аталай за прекратяване на разискванията. (Силен шум и реплики в блока на КБ.)
Прекратяване на разискванията не в смисъл по предложенията, по проекта за решение и т.н., а за прекратяване на тези процедурни разисквания да има заседание или не. (Силен шум и реплики в блока на КБ.)
Господин Аталай, формулирайте си предложението, ако обичате, но във Вашето предложение нямаше идея да се прекратят разискванията по тази точка от дневния ред. Аз поне така схванах Вашето предложение. Защото действително нямаме право да прекратим разискванията, без да са започнали. Съгласна съм с това.
Така че в този смисъл подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Аталай да прекратим разискванията относно това да се проведе ли това заседание днес поради тези твърдения, че липсва проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласуваме предложението на господин Аталай за прекратяване на разискванията. Уточнявам, процедурните разисквания. Това го изясних преди малко.
Гласували 173 народни представители: за 94, против 66, въздържали се 13.
Второто процедурно предложение така или иначе се обезсмисля да бъде поставено на гласуване, но, господин Нихризов, подлагам на гласуване направеното от Вас процедурно предложение по т. 4 на чл. 42, ал. 2 за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 71, против 101, въздържали се 11.
Заповядайте, госпожо Андреева, за процедурно предложение.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За сетен път сме свидетели как процедурите в Народното събрание се потъпкват и мисля, че това в никакъв случай не работи за добрия рейтинг на парламента, който и без това достатъчно се снижава. Искам да прочета едно изречение от доклада на комисията и тогава ще ви кажа какво е моето процедурно предложение.
В доклада е казано:
"В хода на разискванията бе подчертано, че предложените кандидатури са на изявени специалисти в областта на далекосъобщенията."
Кандидатът за заместник-председател е доста пестелив в своята биографична справка в главата "Професионална биография".
Затова аз правя процедурно предложение председателят на комисията да запознае народните представители с професионалната биография на господин Костадинов, защото тук има само едно изречение: "Народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание", за да можем ние да вземем своето решение аргументирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вашето процедурно предложение е да се прочете биографията...
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Професионалната биография.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, професионалната биография на господин Камен Костадинов.
Господин Осман, заповядайте, за противно процедурно предложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател, много ви моля наистина да влезете във функциите на председател на Народното събрание и да не позволявате на народни представители да злоупотребяват с времето. Има ясни правила. Преди малко минаха няколко процедури, ако колежката не е била преди малко в залата, когато четяха автобиографичните данни, това е неин проблем. Тези, които са съвестни народни представители, слушахме тук 40 минути автобиографични данни.
Има един доклад на комисията ... (Неразбираема реплика.) Госпожо, не ме учете.
Има един доклад на комисията, много ясно се посочват предложенията и правя конкретно предложение да преминем по същество или към дискусията, а ако няма дискусия, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман. Действително не мога да подложа на гласуване процедурното предложение на госпожа Андреева, тъй като тази част от дневния ред вече премина. Залата беше запозната с докладите...
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как не е така?
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Аз искам да се прочете не автобиографията, а професионалната биография.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можехте да го направите тогава, когато се обсъждаха професионалните данни и се изчитаха професионалните качества на останалите кандидати, предложени за членове на комисията.
Преминаваме към разискванията по тази точка от дневния ред. (Силен шум и неразбираеми реплики от блока на ОДС.)
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз наистина съм възмутен от процедурния хаос, който настъпи в залата. Но ми се струва, че ако комисията и парламентарното мнозинство си бяха свършили работата, нямаше да се стига до това.
Обръщам се към Вас, госпожо председател: когато става дума за процедура по отношение спазването на правилника, не е задължително народните представители да гласуват дали трябва да спазват правилника, като предварително се подготви проекторешение, или да не се спазва. Смятам, че това са прецеденти в Народното събрание и не бива оттук нататък да допускаме такива.
За съжаление, наистина конкретно проекторешение в комисията не беше представено. За съжаление, в комисията не бяха предприети процедури, които да предложим на пленарната зала за протичането на днешното заседание.
За какво става дума? Аз предложих още в комисията да извикаме всички кандидати и съответно да изслушаме и да зададем въпроси по конкретната тематика, с която комисията ще се занимава. За съжаление това предложение беше отхвърлено еднолично от председателя на комисията. Дори като процедура не беше предложено на гласуване.
Явно, за да поправим грешката, сега се предлага присъствието на всички кандидати. Но въпреки това ние днес трябва да уточним едно: по какъв начин ще е тяхното участие в днешното заседание?
Госпожо председател, ще има ли възможност, при която на кандидатите ще се задават въпроси и съответно ще получаваме отговори от тяхна страна? Надявам се, че господин Мирчев, когато се изкаже, ще уточни тази процедура.
Искам да кажа още две неща. За съжаление, само половин час беше по същество заседанието на комисията. И тя влезе в ролята си на един филтър, така че да отсее от петимата кандидати трима. Ние там предложихме също днес в пленарната зала, тъй като нямаше достатъчно време, не сме достатъчно аргументирани в предложенията, макар че аз нямам нищо против качествата на тези специалисти, те са достойни специалисти, които са гласувани от мнозинството в нашата комисия, но трябваше да оставим правото пленарната зала да реши кои ще бъдат кандидатите. Вероятно щяха да се повторят кандидатурите, които са издигнати от мнозинството.
И като казах мнозинството, искам да се обърна към ръководството на Парламентарната група на НДСВ. Неведнъж от началото на парламентарните избори вие декларирахте, че ще има нов морал в политиката. Аз все още се надявам, че това желание в мнозинството не се е изгубило.
Имаше два начина, по които можеше да подходите към комисията. Единият е с ясното съзнание, че не можем да я деполитизираме, да създадете възможност за квоти. И когато се мисли по този въпрос, дори когато приемахме закона, да се измисли колко трябва да бъде точната бройка, за да има някакъв баланс. Дали трябва да е 5, 7 или повече души. Това е единият път - определяте квотен принцип на парламентарните групи, обсъждаме кандидатурите, ако има някакви възражения от професионален принцип срещу някоя от кандидатурите, я отхвърляме.
Втората възможност, господин Панайотов, беше вие да предложите 3, 4 или 5 имена като мнозинство и да поискате становища от ръководствата на парламентарните групи за тези хора. Ние разбираме, че все пак вие се стремите да имате мнозинство в комисията. И това е един нормален стремеж на управляващото мнозинство. Но защо не беше направена тази процедура? Защо не предложихте повече от три имена? За да докажем, че продължаваме с диктата в Народното събрание?
Срамно е, снощи в дневния ред председателят на комисията беше включил за разглеждане като първа точка кандидатурите за Комисията по регулиране на съобщенията. Мнозинството не е готово. Отложихме и от 5 ч. вечерта се извиква комисия в 8 ч. днес сутринта. Такова чудо в Тридесет и осмото Народно събрание, в тъмното, мрачното, тоталитарно време на Съюза на демократичните сили никога не се е случвало! (Смях и оживление.) Казвам, за съжаление! Казвам го с шега, но и с болка.
И днес в 8,00 ч. за половин час ние решихме проблема за една толкова важна комисия. Аз такова чудо, честно казано, не съм виждал!
Апелирам към вас - намерете подхода на диалога. Казах ви веднъж: СДС не говореха с никой, а сега в опозиция си говорят сами. Не искам това да стане и с вас, с НДСВ.
Знам, че няма възможности да променим оттук нататък започнатото. Но аз се надявам, че добре ще бъдат разгледани качествата и професионалния опит на всички кандидати и не под партиен диктат, а по съвест всеки един народен представител ще гласува за тях.
И в заключение, искам да споделя още нещо, което комисията не го свърши. Вие знаете, че по Закона за досиетата всички държавни комисии и агенции влизат в проверка. Това означава, че членовете на тази комисия също ще бъдат проверени за сътрудничество в Държавна сигурност. Представени ли са, господин председател на комисията, проф. Мирчев, декларации, че членовете им не са сътрудничили на Държавна сигурност и има ли гаранции, че отново, както със СЕМ, тъй като подходът ви беше един и същ с радиото и телевизията, с електронните медии по новому, пак Народното събрание няма да сърба позора на допуснатите грешки на мнозинството? Благодаря ви. (Ръкопляскания от блоковете на КБ и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
В изказването на господин Мутафчиев се съдържаше въпрос към председателя на комисията господин Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да отговоря на въпроса, който госпожа Андреева постави. Сутринта на заседанието на Комисията по транспорт и телекомуникации, което продължи един час, членовете на комисията от Обединените демократични сили подкрепиха професионализма и качествата на предложения от комисията господин Камен Костадинов за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз не знам защо възниква този въпрос в пленарна зала. Вие подкрепихте тази кандидатура?!
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Аз не съм я подкрепила и искам да я чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, госпожо Тоткова, не от място. Ще Ви дам възможност да се изкажете, ако искате. И аз не съм я чула. Затова е Комисията по транспорт и телекомуникации и госпожа Андреева, доколкото разбирам, е член на тази комисия и е присъствала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Второто, трябва да направим разлика, когато избирахме членове на СЕМ и сега, когато избираме членове и заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е независим държавен орган и няма императивна разпоредба в Закона за далекосъобщенията за предоставяне на такива документи. Това не означава, че те впоследствие не могат да бъдат изискани от тях да предоставят декларации и да се извършват съответни проверки.
Що се отнася до компетентността и оценката на Комисията по транспорт и телекомуникации, в доклада на комисията, моля, обърнете внимание: "Комисията по транспорт и телекомуникации въз основа на проведеното гласуване предлага за заместник-председател господин Камен Костов Костадинов и за членове получилите най-много гласове - по 9 гласа "за" госпожа Зина Трифонова и господин Петър Александров Рендов".
Въпросното решение е подготвено още от сутринта от госпожа Друмева. Чакат се само имената, които ще бъдат след гласуването допълнени в решенето и предложени в пленарна зала. Ние в момента не можем да гласуваме едно решение, в което липсват имена на заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой ви възложи да разглеждате този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Корнезов, недейте от място! Ако искате, задайте въпроса си от микрофона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Корнезов, в § 72 от Преходните и заключителните разпоредби е записано, че "В едномесечен срок от обнародването на този закон се създава Комисия за регулиране на съобщенията." Действително в закона точно процедурата не е указана, но ние сме задължени. И като председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, която беше водеща комисия по двата закона - Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията и Закона за изменение на Закона за пощенските услуги, тези два закона аз съм докладвал в пленарна зала, нормално е председателят на комисията да изпълни своето задължение, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл. 23, за създаването на Комисията за регулиране на съобщенията. И именно на това основание, на § 72, аз предлагам. Проведохме заседание на комисията, обсъдихме тези кандидатури. Така че правото на председателя на водещата комисия по разглеждането и приемането на законите в пленарната зала е да предложи и в пленарна зала кандидатурите за заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз мисля, че това всички трябва да го разбират, без да се пише някъде?!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Българийо, Българийо!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, ако наистина сроковете са Ви задължавали в определено време, това е трябвало по-рано да се направи.
Но би следвало да се знае, че по нашия правилник един материал за гледане в комисията трябва да бъде раздаден поне 24 часа по-рано на народните представители. А вие свиквате вчера в 17,00 ч. комисията. След това сутринта в 8,00 ч. им раздавате предложенията. Само по себе си, господин Мирчев, това вече е нарушение на правилника от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Аз също съм затруднен, както една по-голяма част от нашата група, да подходим при гласуването.
Смущава ме много записът в чл. 23, ал. 2, където е записано: "Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование, от които поне един правоспособен юрист и един икономист". От раздадените пет кадрови справки, обсъдени в комисията, зададох този въпрос и към председателя на комисията днес на заседанието, не виждам да има присъствие на икономист, виждам двама юристи. Нямаме представа, разбира се, какво се съдържа в предложението на министър-председателя и на президента. Ако там има икономисти, разбира се, този въпрос, който ме смущава, ще отпадне. Но ако няма, ние изпадаме в нарушение на закона и очевидно трябва или да получим сравнително точен отговор, не ни интересуват имена, но трябва да знаем съответства ли състава на комисията на това, което предлага законът. Това първо.
Второ, няма изработен механизъм, с който тези неща да се проверят. Ние, като комисия, получихме пет кадрови справки - чрез парламентарни групи, очевидно са предложени и чрез партии. Но няма посочен механизъм, по който да се направи проверка на документите все пак кой какво образование има, каква специалност, за да може да бъде сезирана и комисията, и парламентът и това, което си го говорим, да не стане така, че след време да се чувстваме конфузно.
Ето, аз оставам с впечатление, може би в предложението има двама служители на Министерството на транспорта и съобщенията, при това доста високи по ранг, че по същество донякъде това са държавни служители, т.е. това ми прилича, че са предложения от страна на Министерския съвет, независимо че те влизат от квотата на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов.
Единственото, което виждам като...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, във връзка с твърдението на господин Дъбов, което между другото е залегнало в текстовете на закона, недотам добре спастрени, както вече стана дума, очевидно е, че трябва да има юрист, трябва да има и икономист. От така предложените кандидатури се вижда, че икономист няма. Разбира се, каза той, не е изключено президентът или министър-председателят да назначат такива. Само че с нашия избор тук ние налагаме ограничение върху свободата на избора на президента и на министър-председателя. Тоест, ако ние тук не изберем икономист, защото калпаво сме написали закона, повтарям това още веднъж, те ще трябва да изберат не този, който смятат, че трябва да изберат, да се съобразят с тази професионална характеристика, която ние не сме попълнили.
И изобщо в юридическите дебри, в които попадна комисията и нейният председател, той в голяма степен според мен няма вина, тъй като комисията работи добре, организираме работата на високо ниво, изключително е работоспособна, както и нейния председател, само че прехваленият юридически екип и ръководството на парламентарната група се занимават в момента с партийно строителство и ние сме свидетели на гаф след гаф в процедурите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Към кого беше репликата, господин Пантелеев?
За втора реплика има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз се учудвам на присъстващите от Коалиция за България, че се репликират и сами отговарят на зададените си въпроси. Нима, колеги, ние не сме парламентарна република? Защо вие се притеснявате, че едва ли не ще ограничим президента да избере икономист в комисията? Значи вие сте съгласни да ограничим Народното събрание, така ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То се е ограничило само, гласувайте закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Според мен, колеги, в тази комисия, да преустановим популизма, смятам, че всеки един от нас с ясното съзнание знае, че комисията ще бъде съставена така, както би трябвало да бъде - тя да бъде комисия, която да взема решения не под натиск на политическия орган, както беше в предишното правителство, ще има представени от всички политически сили, ако кажем, че е политически орган, а аз смятам, че е представените пред Вас хора са висококвалифицирани в съответната си област и Ви моля да преустановим популизма и да преминем към по-нататъшни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да направя изказване по същество, ще си позволя да се спра на два въпроса, които, макар в известна степен да имат процедурен характер, са особено важни при вземането на решението.
Първо, ясно да заявя, че обсъждането на представените кандидатури, което беше проведено и гласуването, което ще последва, са направени по един начин - прибързан и повърхностен, който не съответства на функциите, които трябва да изпълни българското Народно събрание. Действително вчера комисията очакваше предложенията и по-точно предложенията на мнозинството, защото Коалиция за България и Обединените демократични сили депозираха вчера своите предложения. Предложенията не постъпиха до 19,00 ч., при което, смачквайки правилника на Народното събрание, днес сутринта в 8,00 ч. тези предложения бяха депозирани. Не беше проведен никакъв разговор с представените кандидати и ето, че днес ние ги разглеждаме, поради което аз не се учудвам, че имаше толкова много процедурни предложения, защото имаше много процедурни нарушения. Смятам, че ако това се превърне в практика в българското Народно събрание при провеждане на важни не само за Събранието, но за страната избори, това действително би било много печално.
На второ място, искам да засегна един въпрос, който получи своето развитие след избора на Съвета за електронни медии. Това е чл. 6а, ал. 1 на Закона до документите на бившата Държавна сигурност. Съгласно този член, органите, на които предстои да извършват определени избори, на определени публични длъжности, биха могли да поискат предварителна проверка преди избора. Тук чух изказване на председателя на комисията, който каза, че това не се отнася за членовете на Комитета за регулиране на съобщенията. Това всъщност, меко казано, е неистина, защото преди всичко ние избираме една комисия, която директно в члена от закона, това е чл. 23, ако не ме лъже паметта, е регламентирано, че тя е държавен орган. На тази база в Допълнителната разпоредба, § 2а, ал. 1, т. 1, буква "ж", председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, попадат в графата на публични длъжности. Поради което беше много по-добре да се извърши една предварителна проверка за посочените кандидати, отколкото да се извърши след техния избор. Защото искам да припомня на народните представители, че тази процедура, която не беше сторена при избора на СЕМ, поради настояването на мнозинството и председателят на Комисията за медиите госпожа Милена Милотинова, доведе до един публичен скандал, който още не е завършил и който, ако завърши с разкриване на определено лице, ще последва нищожност на решения, взимани от Съвета за електронни медии. Всичко това би могло да се избегне, ако в този едномесечен срок, който е даден за съставянето на Комисията за регулиране на съобщенията, бяха предложени навреме кандидатите и беше проведена тази предварителна процедура. В противен случай винаги остава съмнението, че изборът може след това да се окаже нищожен за някое лице.
Искам да премина по същество по отношение на издигнатите кандидатури. Аз няма да се изказвам по кандидатурите, които не са издигнати от мен като представител на Обединените демократични сили. Все пак не мога да отмина с мълчание факта, че в доклада на комисията за мое удивление е написано, че в хода на разискванията бе подчертано, че предложените кандидатури са на изявени специалисти в областта на далекосъобщенията, което дори под лупа да се гледа, в биографичните данни, дадени за господин Камен Костадинов, не може да се открие. Затова именно последва реплика от госпожа Кина Андреева.
На второ място, предложените кандидатури не съдържат нито едно лице от тези, които получиха мнозинство в комисията, което да има техническо образование. Уважаеми колеги, ние избираме заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз оставам с впечатление, че за някои от присъстващите тук дейността на тази комисия се свежда единствено до закона и до някои други наредби. Това не е вярно. Има изключително много работа с прилагането на трите закона: Закона за далекосъобщенията, Закона за пощенските услуги и Закона за електронните документи и електронния подпис, които изискват много задълбочени професионални технически познания. Този въпрос е бил не само омаловажен, той е пренебрегнат от вносителите на предложенията, които получиха мнозинство в комисията.
По отношение на кандидатурата, която издигнах от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили, искам да кажа, че преди всичко кандидатурата на господин Иван Таушанов издигнах по две основни причини. Първата е, че с участието на досегашния председател на действащата Държавна комисия по далекосъобщенията, би се осъществила най-добрата приемственост в работата на новия регулаторен орган. Не е толкова сложно да се разбере, че именно председателят на действащата комисия би могъл най-добре да въведе новите членове в работата, би могъл в известна степен да покаже мотивите на взетите решения, както и да изрази становище по всички онези преписки и решения, които са в ход и които не са завършени.
Но на второ място и за мен това е много по-важно, издигнах кандидатурата на господин Иван Таушанов заради неговите лични качества. Независимо какво се пише в някои медии и от кого е поръчано да се пише така, аз мога да ви заявя, че Иван Таушанов е пример за висш държавен служител. Иван Таушанов притежава няколко неща, които са особено важни: всеотдайност, професионализъм и висок морал. За неговия професионализъм може да се съди по това, че господин Таушанов организира търга за втория GSM оператор - търг, който Международната организация "Прозрачност без граници" призна за най-добре организирания във всички страни от Централна и Източна Европа - действително напълно прозрачен.
Ще отбележа освен това, че по време на предишния председател господин Веселин Стойков бяха издадени само около 200 лицензии от ДКД. Почти за същия период, около година и половина след това, комисията, ръководена от господин Таушанов, издаде над 1500 лицензии при една абсолютна публичност.
Що се отнася до морала на господин Иван Таушанов, вие отлично знаете, че в нито един вестник никога не е повдигано обвинение или съмнение за корупция от господин Таушанов. Нали именно борбата с корупцията е един от основните приоритети на Националното движение Симеон Втори? Освен това вие можете да запитате за морала и професионализма на господин Таушанов неправителствените организации в този сектор, например Асоциацията на радиочестотните оператори.
За морала на господин Таушанов може да се съди по последователността, с която той отстоява интересите на държавата в продължилия дълго време спор с "Мобилтел" за равнопоставеност на българския телекомуникационен пазар - спор, който ако бъде завършен успешно, ще даде на държавата десетки милиони лева, напълно законосъобразно събрание. Ако не - в държавата ще влязат 72 хил. лв. Аз много се съмнявам дали новият състав ще продължи тази борба. Нека те ме опровергаят. (Неразбираема реплика от народния представител Михаил Миков.)
Защо казвам всичко това, уважаеми колеги, когато за никого от тук присъстващите не съществува съмнение, че изборът е предопределен? Преди всичко, защото аз съм в дълг на моите избиратели. Аз съм с делегирани от тях права и те настояват да гласувам в Народното събрание не само по този повод за хора, които съчетават висок професионализъм и висок морал. Това именно аз ще изпълня в тази зала, подкрепяйки кандидатурата на Иван Таушанов.
На второ място, защото представянето на една качествена кандидатура не е само заемане на позиция. То е също така предоставяне на алтернатива за мнозинството, за да могат те да направят все пак своя избор между две кандидатури най-малкото. Така по-ясно всеки ще носи своята отговорност в тази зала, дори някой път при извършването на подобна процедура това да става по един съвсем безотговорен начин.
Уважаеми колеги, преди осем месеца лидерът на Национално движение Симеон Втори Симеон Сакскобургготски, понастоящем министър-председател на страната ни, заяви, че ще използва потенциала, качествата и опита на всички хора в държавната администрация, включително най-висшестоящите, които са доказали своята компетентност и своя морал. След поредица от неудачни, а на моменти и безумни назначения, които бяха направени в държавната администрация, днес вие имате действително възможността да докажете, че думите на вашия лидер не са празнословие.
По този повод искам да припомня, че както пътят към ада е покрит с добри, но неосъществени намерения, така и пътят към провала на едно управление е покрит с добри, но неосъществени обещания, за да не се превърне в една бързо свършваща приказка. (Оживление.)
По същество: ваш е изборът, ваша е и отговорността, която ще носите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще говоря две минути и тъй като тук беше засегната юридическата ми чест, ще се спра само на юридическата страна на въпроса.
Преди минути ни беше раздадена тази бланка - проект за решение. В 14,42 ч., след като един час дебатираме!
Досега аз слушах тук, че не трябвало да има проект за решение, а сега ни се раздава тази бланка. Това е един проект на един правен срам. И се обръщам към господин Мирчев: признайте си, че сгрешихте и ще ви простим. (Смях в залата.)
Второ, госпожо председател: в този проект за решение, който ни се раздаде, а уж не трябваше да има, има три грешки. Първо, кой внася този проект за решение? Няма вносител. В Народното събрание народните представители не получават празни бланки. Второ, в точка от този проект пише: мандатът на лицата бил три години. Ха, че то законът го казва, господа. Там законът определя мандата и срока на мандата. Вие не можете да го приемете с решение, каквото и да пишете в това решение.
И вижте юридическия срам на т. 4: решението влиза в сила на 28 януари 2002 г. Чакайте, господа! Има чл. 5, ал. 5 - всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след публикацията.
Това решение не е нормативен акт, господа! Ами, не е! И той влиза в сила в момента, когато тук го гласуваме. Той въобще не е необходимо да бъде публикуван. Дали ще бъде публикуван това е въпрос за обявление за публичност. В минутата, в секундата, примерно, когато един от кандидатите е избран, той става член от този момент. Какво е това - 28 януари?! Така че това е един проект на правния срам!
Благодаря ви. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Неволно правя сравнение с избора на парламентарната квота в Съвета за електронни медии. Сравнението се налага от само себе си, защото ние и тогава предложихме най-подготвения кандидат. Кандидатурата на Петко Тодоров беше тогава единствената, която отговаряше на абсолютно всички изисквания, предвидени от закона. Просто нямаше какво повече да се предяви като претенция към нашия кандидат и въпреки това неговата кандидатура не само не беше одобрена, не беше приета, но дори не беше подложена на гласуване нито в комисията, нито в пленарната зала.
Днес ситуацията е много сходна. Предлагаме кандидатурата на инж. Симеон Ценов. Сравнявайки я с другите без да подценявам никого и при всичките ми уважения към неговите съперници, неговите качества и квалификации са най-убедителните. Дългогодишен заместник генерален директор на Комитета за телевизия и радио, член на Борда на БТК, заместник-председател на други институции в тази сфера, в която днес решаваме кой да представи парламентарната квота. Международен опит, езици, практика и т.н., и т.н.
Кое е онова качество или квалификация, която липсва на господин Ценов? Господин Митев има ли такова качество или квалификация, която да липсва на господин Ценов? Няма такова качество, нали?
Добре, кое е тогава онова качество или квалификация, което конкурентите на господин Ценов да имат в повече? Има ли господин Митев такова качество или квалификация, което конкуренцията на господин Ценов да притежава в повече? Няма такова качество!
Защо тогава господин Ценов го няма сред тримата, които са одобрени от заседанието на парламентарната комисия? Защо го няма? По какви критерии става одобряването?
Аз тук няма да говоря за някои хумористични неща - някои от кандидатите са писали като специализация един семинар в Дания, на който бяхме половината парламент! От тази гледна точка всички народни представители от Коалиция за България можем да кажем, че сме били на специализация в Пампорово, Цигов чарк и Банско. Няма да развеселявам залата с подобни неща, които са записани в СV-тата, в професионалните биографии. Няма да говоря за това, че подготовката на законопроект се приема за професионална квалификация и то в много висша степен, защото при избирането на другия орган това, че не само си подготвил законопроекти, но си ги отстоявал в залата и си ги осъществявал, изобщо не можеше да впечатли мнозинството, за да има право един народен представител даже да кандидатства за националния медиен съвет. Няма да говоря за това! Но не може да не прави впечатление, че и тримата кандидати, които са одобрени от комисията и които сигурно ще станат членове на органа, който сега избираме, са предложени от председателя на комисията! Как пък няма един, който да бъде предложен от някой друг?!
Извинявайте, но в кое време живеем?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А кой ги предложи на председателя?
ИВО АТАНАСОВ: Имаше едно време една рубрика: "Сами ли сме във Вселената?".
Струва ми се, че сте се върнали към нея, но това беше може би преди 30-40 години. Аз бях още едно любознателно дете, което слушаше денонощно радио. Това ли искате? Там да се върнем?
Често се твърди, че БСП и Коалиция за България са в управлението на България. Е, с кого е в управлението? Ето, сега се избира един управленски орган. А, кажете кой е човекът на Коалиция за България в този орган? Или пак ще твърдите, че ние управляваме?
Днес стана дума по време на парламентарния контрол, че шефът на СДС в Раднево само преди 2-3 седмици е назначен за началник в "Марица-изток" в една сфера, от която нищо не разбира. Да не говорим за онзи огромен среден управленски ешелон, назначен от "Раковски" 134.
И при цялата тази ситуация да се твърди, че БСП или Коалиция за България е в управлението е дълбоко смущаващо, но въпросът е за това, което и господин Иванов каза преди малко - за обещанието ви да се опрете на компетентността. Извинявайте, но най-доказана компетентност, пак без да подценявам другите кандидати, има господин Симеон Ценов. Компетентност по всички възможни посоки, които се изискват от закона за тази длъжност и тази компетентност не е уважена.
Сравнявайки двата случая - с избора на СЕМ и с избора на тази комисия, убедително може да се заключи, че мнозинството не върви по пътя на компетентността. И ако това беше проблем на мнозинството, негова си работа, но това е проблем на България, защото напълвайки управленския ешелон на България с недостатъчно компетентни хора при положение, че има по-подготвени, по този начин управлението няма да бъде добро!
Да не говорим, че в процедурно отношение е крайно неизпипано. Прав е господин Корнезов - заседанието завършва в 14,00 ч., проекторешението се внася в 14,42 ч. Ами, ако не бяхме удължили работното време, кога щяхте да го внесете?
Случаят напомня за онзи казармен виц, в който като карат запевчика на ротата да даде тон за песен и той пита за коя песен, старшината отговаря: "Ти дай, пък после ще видим за коя песен!". Ето, това е, което сте направили днес и което не прави чест на българския парламент! Благодаря. (Ръкопляскания от парламентарната група на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Аталай, заповядайте, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз отново ще апелирам да преустановим с популизма, затова защото аз се радвам винаги, когато на трибуната излиза господин Иво Атанасов или господин Иван Иванов. Наистина, те с риториката са много добре, но като че ли с някои факти и данни попрекаляват, затова защото, господин Атанасов, ако прочетем професионалния опит и на вашия представител - през 1995 г. той е присъствал в разговор с Питър Типс, вицепрезидент на Дойче банк, от негова страна, само че е забравил сигурно другите визитни картички, за да запише още колко човека са присъствали на този разговор, на тази вечеря и какво са яли евентуално.
А господин Иван Иванов, искам да Ви припомня, колеги, за да не останете с убеждението, че Комисията по транспорт и телекомуникации е извън това Народно събрание. Там присъстват освен управляващите и членове на опозицията. С ясно съзнание всички членове на опозицията вчера единодушно приехме дневния ред без всякакво възражение от страна на господин Иван Иванов, както и присъстващия господин Мутафчиев и други присъстващи.
Също така сметнахме, че утрото е по-мъдро от вечерта и оставихме на другата сутрин рано сутринта да вземем по-доброто решение и пред вас господин Мутафчиев каза, че сме взели за 30 минути най-доброто решение и го представяме пред вас, затова защото в гласуването, само забележете, в доклада погледнете, че има участници от опозицията, които са гласували "за", и един от тях е господин Иван Иванов за кандидатурата на господин Камен Костадинов.
Колеги, само едно притеснение имам. Смятам, че това ще бъде последното изказване за днес. Нека да прекратим дебатите. Представяте ли си пък, ако се предаваше всичко това по телевизия и радио, днес сигурно нямаше да можем да излезем и от тази зала.

Колеги, аз нямам намерение да дебатирам по морала на господин Иван Таушанов. Смятам, че става дума не за онзи Таушанов, който имаше разправии с Англия, но за този Таушанов, който имаше едни неприемливи решения относно даването на лиценз по Нова телевизия.
Ако господин Иван Иванов не се съмнява в неговия морал, аз тогава би трябвало да се усъмня в морала на колегата си. Още повече, колеги, не би трябвало всеки, който е предложен от Народното събрание пред вас за някакво място, което ние избираме днес, или и преди, или и след това, да бъде оплют, омаскарен и тогава да започне да работи.
Нека да преминем към гласуване. Дори имам предложение да гласуваме ан блок - за първите трима, които комисията е определила с най-много гласове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
За първа реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Аталай, аз не зная откъде знаехте вчера, че ние сме гласували дневния ред, след като закъсняхте за заседанието, първо. Второ, искам категорично да заявя, че вчера в комисията не се е гласувал дневен ред. И това е практика в Комисията по транспорт и телекомуникации, не се гласува дневен ред, това може да се види от протокола. И трето, умолявам Ви, господин Аталай, нека да не иронизираме кадровите справки на кандидатите. Ние не си позволихме такова нещо, надявам се, че и Вие повече няма да си позволявате подобен подход. Когато говорим за професионалната квалификация на някои хора, нека да четем всичко, което е писано там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Принуден съм да взема думата за реплика, защото господин Аталай заяви, че аз съм подкрепил кандидатурата на господин Камен Костадинов. Аз не си спомням господин Аталай дали беше в залата. Но както председателят на комисията, така и всички членове знаят, че аз и за трите кандидатури, предложени от НДСВ, имам предвид от проф. Мирчев, се въздържах. Аз не гласувах нито за, нито против и изтъкнах именно принципното си възражение, че процедурата не беше спазена, че не сме разговаряли с кандидатите, за да можем да отправим въпроси и да добием и лично мнение. Затова се въздържах. Това е, което направих в комисията. И пак повтарям, всеки от комисията, който присъстваше там, може да го потвърди. Попитайте господин Мутафчиев, който стои до Вас.
Второ, добре е когато един човек е във висшата администрация, да се знае, че може да има една и съща фамилия с друг подобен. Но Иван Таушанов няма нищо общо с Костадин Таушанов. Намеците са най-малкото неуместни.
А що се касае до конкурса, който беше спечелен от Нова телевизия. Въпроса не отправих към Иван Таушанов. Отправете го към Върховния съд. Просто няма време в рамките на две минути за ви кажа и по този въпрос някои неща.
И накрая, тъй като господин Аталай направи и процедурно предложение за прекратяване на разискванията, позволявам си, госпожо председател, да припомня на народното представителство, че съгласно чл. 45, ал. 1 времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях не може да бъде по-малко от 30 минути. Това е императивен текст в правилника. Не е редно непрекъснато и по няколко пъти на ден да се нарушава правилникът. Този регламент важи за всяка точка от дневния ред. А ние имаме точно обсъждане на точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Съгласна съм с Вас, че не можем да прекратим разискванията до 30 минути. Ако са увеличени над 30 минути...
Единствено ще подложа на гласуване после предложението на господин Аталай за гласуване за кандидатурите ан блок.
Заповядайте за дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, аз наистина се учудвам защо днес трябваше да политизираме толкова избора на кандидати в тази комисия. Може би е болезнена кандидатурата от наша страна, затова защото беше създала определени политически притеснения от дясната страна. Може би затова реакцията е толкова силна. Но, колеги, ние за изминали факти не може да реагираме, те са истина, така, както Вие казахте преди малко, господин Иванов - да се обърнем към Върховния съд. Аз наистина апелирам, че в най-близко време трябва да обърнем поглед там. И да видим наистина за какво става въпрос.
А за това, господин Мутафчиев, как работи комисията, ако някой от тук присъстващите в залата не знае, ще припомня, че Вие сте един от заместник-председателите на тази комисия. И би трябвало в ръководството да седнете и да прецените тогава дейността на тази комисия, ако имате някакви претенции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Сигурно щяхме да си спестим всички тези дълги и в някаква степен недотам разумни разисквания, част от нещата, които трябваше да бъдат свършени, за да избегнем тази досадна дискусия, бяха казани от господин Мутафчиев.
Има и още една причина вероятно да забъркаме тази каша и тя се дължи на начина, по който в някои парламентарни групи се номинират кандидатури или се извършва така наречената кадрова работа.
При нас нещата стават така. Значи има челен опит на СДС, има други...
Първо, членовете на комисията правят предложения, които се обсъждат в ръководството на групата и след това цялата група ги подкрепя. Когато тази процедура по някакъв начин е нарушена, както съм сто на сто сигурен, че е нарушена в Парламентарната група на НДСВ, тъй като колегите до вчера нямаха никакви предложения, не бяха чували какво ще гласуват и чакаха последния момент, ние газим в днешното тресавище.
И преди да приключа и за да не ставам втори път, искам да предложа процедурно, за да позамажем всичко, което тук стана и не стана, гласуването за кандидатурите естествено не може да става ан блок, а да става по азбучен ред. Това е моето предложение - по азбучен ред. (Смях в залата.)
И ти като акад. Сендов пак ще оплескаш работата (обръща се към някого в залата по повод отправена реплика, смее се). Така че аз държа на предложението си да бъдат гласувани по азбучен ред. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направите ли реплика на господин Пантелеев, защото днес той е моделът на поведение отляво, господин Корнезов? Няма да си репликирате този път? Добре.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Има думата за процедура господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам поне при гласуването да бъдем изрядни. Поредността е дадена в чл. 56, ал. 2 - когато има две или повече предложения, те се гласуват по реда на постъпването им.
Въпросът е тук, господин Мирчев е тук... Първата кандидатура, по която е постъпило предложението, е първа и значи тя трябва да се гласува. И така, предлагам да се гласува по реда на постъпването им. Нито по азбучен ред, нито по някакъв друг ред. Това е редът, даден в правилника. Аз не зная как са постъпвали, нека тук да го кажат и да вървим нататък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В доклада ясно и категорично казах, че има една-единствена кандидатура за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Тук не трябва да има спорове. Така че предлагам, госпожо председател, процедура за избирането на господин Камен Костов Костадинов за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Няма други кандидатури. Тя е безспорна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Камен Костадинов за заместник-председател на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители: за 122, против 40, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте за следващото предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да се съобразим с предложението на господин Корнезов. Предлагам да се гласува по реда на постъпването на кандидатурите. Следващата кандидатура, която беше предложена за обсъждане, е на госпожа Зина Кръстева Трифонова за член на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте кандидатурата на госпожа Зина Трифонова за член на комисията.
Гласували 178 народни представители: за 104, против 72, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Следващото предложение под № 2 за член на Комисията за регулиране на съобщенията е на господин Петър Александров Рендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Петър Рендов за член на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 179 народни представители: за 103, против 73, въздържали се 3.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който не е такъв юридически срам, както господин Корнезов го охарактеризира, тъй като той изцяло е нормативно базиран както на чл. 86 от Конституцията, така и на § 72 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за далекосъбщенията.
"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на заместник-председател и членове на
Комисията за регулиране на съобщенията

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 72, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията

Р Е Ш И:

1. Избира Камен Костов Костадинов за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
2. Избира Зина Кръстева Трифонова и Петър Александров Рендов за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
3. Мандатите на лицата по т. 1 и 2 от решението са за 3 години.
4. Решението влиза в сила на 28 януари 2002 г."
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 151 народни представители: за 102, против 40, въздържали се 9.
Проектът за решение е приет.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички в залата, на членовете на комисията, да пожелая "На добър път!" на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, избрани от квотата на Народното събрание. Аз се надявам, че те ще работят в екип и ще реализират успешно това, което ние приехме в края на миналата година - Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги. Още един път им пожелавам успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 31 януари 2002 г. от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по земеделието и горите ще проведе открито заседание в град Плевен на 30 януари 2002 г.
Комисията по културата ще проведе заседание на 29 януари 2002 г., вторник, от 14,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще се проведе в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 15,24 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим