Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, в началото на днешния ден искам да се възползвам от правото си по чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за малко пренареждане на програмата.
Ще започнем, така както е по програмата, с двата проекта за решение за удължаване сроковете на действие на две комисии – става дума за Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак и Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД, след което да преминем към проекта за решение за приемане на Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.
След приключване на тази точка ще продължим със започнатото от вчера второ четене на Закона за съдебната власт.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това разместване в програмата.
Гласували 139 народни представители: за 97, против 41, въздържал се 1.
Това предложение се приема.

Започваме с:
ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК.
Тъй като председателят на комисията господин Борислав Ралчев отсъства поради болест, моля госпожа Костадинова да представи проекта за решение и мотивите за удължаването на срока.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак при Тридесет и деветото Народното събрание, създадена с Решение на Тридесет и деветото Народното събрание от 25.02.2004 г., на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на свое извънредно заседание, проведено на 23 март 2004 г., като взе предвид предмета, целите и задачите на комисията, както и обстоятелството, че в рамките на срока, за който е създадена, няма да е в състояние да изпълни възложената й задача
РЕШИ:
1. Да предложи на Тридесет и деветото Народното събрание да удължи срока на действие на комисията с два месеца, считано от 25 март 2004 г.
2. На основание чл. 1 от Правилата на Временната комисия, натоварва народният представител Владимир Дончев да представи настоящото решение пред Тридесет и деветото Народното събрание.
Председател: (п) Борислав Ралчев
Членове: (п) Владимир Дончев
Тошо Пейков
Мариана Костадинова
Румен Овчаров
Петър Димитров
Атанас Папаризов
Георги Юруков
Юнал Лютфи
Касим Дал
Емел Етем
Лютви Местан
Асен Агов
Димитър Абаджиев
Никола Богданов Николов
Никола Джипов Николов
Николай Младенов
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Преди малко повече от месец ние сформирахме тая комисия с консенсус като определихме срок за нейната работа от един месец. Сега на нашето внимание се предлага проект за решение, който предвижда удължаване срока на работата с още два месеца.
Ние считаме, че няма сериозно основание за това, особено срокът за работата на комисията да бъде удължен с два месеца. Тази комисия започва да придобива характер на постоянна комисия на Народното събрание. Имаме чувството, че колкото и дълго да се чака отнякъде някой да подаде някакви документи, това време няма да дойде, така че е абсолютно ненужно парламентът да харчи средства, усилия и времето на народните представители.
Ето защо възразяваме срещу удължаване на срока с два месеца. Евентуално, като компромисно решение, би могло да се разсъждава за удължаване срока на работата на комисията с един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно, правите алтернативно предложение удължаването на срока да бъде не два, а един месец.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Господин председател, смятам, че предложението на колегите, които са подписали молбата, която чухме преди малко, е основателно. Не за първи път в практиката на Народното събрание се случва една комисия да не успее да се вмести в срока, който първоначално е предвиден.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И нищо да не постигне.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Тук чувам реплика от залата: “И нищо да не постигне”.
Това е форма на парламентарен контрол, това е форма на утвърждаване на институцията Народно събрание. Никой не бива да бяга от това, че една временна комисия се опитва да установи истината, още повече, че в случая става въпрос за името на България. Не толкова за името на една партия, не толкова за нейните предизборни позиции и изобщо в обществото, а за изчистване името на България.
Господин председател, имах възможност да обявя, че искрено се надявам комисията да потвърди, че няма никакви факти и обстоятелства, които да уличават една българска партия в съмнителни сделки. Но това може да не е така.
Господин председател, според мен обаче комисията, която започна работа, тръгна с един нереален срок и това е проблемът. Според мен проблемът на колегите не е, че не са си свършили работата, а че срокът първоначално беше нереален.
Затова, като се има предвид, че това е чувствителна тема, аз не съм съгласен с току-що чутото предложение. Според мен, един месец допълнителна работа не е достатъчен.
Затова приканвам народните представители да уважат предложението на групата народни представители, които работят в комисията, и да им дадем още два месеца срок за допълнителна работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като очевидно влизаме в един дебат, който днес сутринта със сигурност не е най-важният за България, аз все пак бих искал да направя няколко коментара по предложението.
Изключително важно е комисията да свърши работата си така, както й е възложена. За съжаление изминалият месец от работата на комисията не ми дава основание да мисля, че тя ще свърши тази своя работа, независимо колко време ще удължаваме срока й за действие.
Нещо повече. През този изминал месец ние станахме свидетели на действия, за разочарование на господин Жотев, които не само не са в посоката за която Вие, господин Жотев, говорите – за изчистване името на България или за изчистване името на една политическа партия в България, а точно в обратната посока. Някои от членовете на комисията използваха възможностите, които им са предоставени, за най-грубо оклеветяване на тази същата политическа партия, използваха възможностите си като членове на тази комисия да разпространяват, не бих казал клевети само, а измислици и лъжи по адрес на същата тази партия. Затова ми се струва, че с едно безкрайно удължаване на сроковете на действие на комисията ние предоставяме на същите тези хора безкрайни възможности да си правят каквото искат и да си правят своите лични политически игри и игрички.
Така че, без да възразяваме против увеличаване срока на действие на комисията, искам Народното събрание да бъде с ясното съзнание, а и всички колеги да бъдат с много ясното съзнание, че към настоящия момент нито в докладите, които ни бяха предоставени от службите, нито по някакъв друг начин в комисията са предоставени данни, които да потвърждават твърденията в български и чуждестранни медии за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин. За този един месец това е резултатът от действието на комисията. Можем да продължим, разбира се, но нека да бъдем наясно какво правим – дали се опитваме да използваме комисията, за да си правим, както вече казах, дребните политически игрички, или наистина искаме да свършим работата, която е възложена.
Именно поради тези съмнения аз лично имам опасенията, че безкрайното удължаване на срока на комисията не води към решаване на проблемите, които тя трябва да реши, а към възможности за продължаващи спекулации на тази тема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Дъбов за удължаване срока на действие на временната комисия с един месец.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 97, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте проекта за решение, така както е внесен, за удължаване срока на действие на временната комисия с два месеца.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 161 народни представители: за 123, против 15, въздържали се 23.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ИЗВЪРШИ ПРОУЧВАНЕ И ПРОВЕРКА НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД В “КРЕМИКОВЦИ” АД И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2002 ГОДИНА.
Искам да помоля вносителя на предложението господин Рамадан Аталай – председател на временната комисия, да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 31 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на Решението на народното събрание от 29 март 2002 г., с мотиви.
“С Решение на Народното събрание от 5 февруари 2004 г. беше създадена Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. Двумесечният срок, в който комисията трябва да докладва резултатите от проучванията си, изтича на 5 април 2004 г.
Считам за необходимо срокът на действие на временната комисия да бъде удължен с един месец.
Причини:
1. Необходимост от провеждане от допълнителни срещи с представители на Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол и Комисията за защита на конкуренцията.
2. Анализ на новопостъпилата информация от горепосочените ведомства.
3. Необходимост от предоставяне на допълнителни данни, свързани с взаимоотношенията на “Кремиковци” АД с държавните кредитори, и дейността на Комисията за координиране на взаимоотношенията на “Кремиковци” АД с държавните кредитори, създадена с Решение на Министерския съвет № 291 от 18 май 2002 г.
4. Нужда от детайлно проучване от членовете на временната комисия на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. и Индивидуалния план за жизнеспособност на “Кремиковци” АД.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Папаризов, да вземете отношение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, разбира се, подкрепям предложението на председателя на временната комисия, защото тя работи непрекъснато всяка сряда по много часове на ден. За съжаление администрацията, към която се обръщаме по най-различни поводи, ни дава информацията на час по лъжичка и използва факта, че ние знаем само това, което можем да знаем от пресата, от предишна информация, и буквално ни дава това, което поискаме. Това е, както в Китай или в Япония стачкуват – по този начин работи администрацията.
Примерно, питаме министъра на икономиката за една комисия и администрацията ни дава информацията само за първата година, когато нейният предшественик е бил министър, защото след това тази комисия е получила друго име. След две седмици получаваме и документите за тази комисия. Обещават ни се и някои конфиденциални документи. Разбира се, със седмици не идват, пращат се чрез секретно деловодство материали за служебно ползване. Стратегията за развитие на стоманодобива, която получихме най-накрая, също е пълна с изрази: “това е конфиденциално”, но то не ни е пратено по съответния ред.

Начинът, по който се блокира дейността на комисията от изпълнителната власт, е един пример как безотговорно се правят опити една парламентарна комисия, която има добро намерение да си свърши работата, да не бъде в състояние да го направи.
Мога да ви уверя, че всички, които участваме в тази комисия, независимо представители на коя политическа сила сме, желаем да научим цялата истина, защото проблемът засяга както живота и здравето на хора, които загинаха в “Кремиковци”, така и бъдещето на това предприятие, което осигурява работата на близо 10 000 души.
Отношението на изпълнителната власт и различните агенции към работата на комисията е напълно осъдително. Използвам тази трибуна, за да се обърна към министъра на икономиката, към председателя на Комисията за защита на конкуренцията, към следствието, към всички тези органи, които все още не са ни предоставили достатъчно информация, да направят това. Същото се отнася, разбира се, за участието на приватизационните органи в България, Агенцията за приватизация и за следприватизационен контрол.
Още веднъж подчертавам, че подкрепям предложението и призовавам всички ви да го подкрепите, защото работата в комисията е интензивна, но за съжаление с оскъдната информация по лъжичка тя не може да свърши своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изразя становището на народните представители от НДСВ, участващи във временната комисия. Ние също подкрепяме това предложение, защото казусът “Кремиковци” се оказа изключително сложен за разрешаване. В частност съм съгласен с изложеното от преждеговорившия господин Папаризов, но искам да уверя всички народни представители, че наистина казусът е много сложен, има определено забавяне от определени институции, но периодът е изключително дълъг. Надяваме се, че през оставащото време ще получим необходимите материали и комисията най-отговорно ще изготви необходимото заключение. Благодаря ви.
Поддържаме и предложението за увеличаване на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димчев.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително, както говориха преди малко моите колеги от НДСВ и БСП, казусът “Кремиковци” се оказа много по-обширен, отколкото дори самите ние очаквахме. След като тръгнахме по следите на една авария с намерение да се запознаем с действителното състояние на условията на труд в комбината, излязоха наяве други неща, които са плод на едно нехайно отношение на много институции.
Искам да заявя, че комисията има желание да свърши своята работа, да открие истината, да направи конструктивни предложения пред всички вас, за да може съдбата на тези хора, които работят в комбината, да не бъде оставена просто на забвение.
Удължаването на срока с един месец е рационално, защото имаме да довършим много от започнатото. Но в същото време искам да подчертая, че този срок не бива да бъде повече от един месец. Защото в края на краищата има срок на приватизационния договор, който изтича през м. юни и до този срок трябва да сме поставили своето становище. В противен случай, ако работата на комисията бъде удължена след м. юни, то тези, които го предложат, ще бъдат в посока на оставяне на въпросите в едно много далечно бъдеще. Тъй като разбрахме, че все пак има и такива тенденции, които искаме да пресечем, аз от името на Обединените демократични сили поддържам удължаването на срока на комисията с един месец, както моите колеги. Смятам, че след този месец пред вас ще има доклад, който ще бъде действителната картина на случилото се през последните години в този комбинат, както и предложение за бъдещето на стоманодобива у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви господин Нихризов.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение за удължаване срока на действие на Временната парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г., като предложението е за удължаване на срока с един месец.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РАМКА НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ОТБРАНАТА.
Има думата председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Имам процедурно предложение да разрешим в залата да влезе заместник-министър Илко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде поканен заместник-министър Илко Димитров.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Поканете заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, господин министър!

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 302-03-33 за приемане на
Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната,
внесен от Министерския съвет на 15 септември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 27 ноември 2003 г. с участието на господин Николай Свинаров – министър на отбраната, господин Илко Димитров – заместник-министър на отбраната, вицеадмирал Петър Петров от Генералния щаб на Българската армия, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за приемане на политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната.
Политическата рамка е концептуалната основа на целия процес на стратегическия преглед на отбраната. Целта е да се очертаят принципните насоки за развитието на отбраната до 2015 г. в контекста на бъдещите отбранителни потребности, необходимите способности за тяхното удовлетворяване и ресурсните възможности на страната при отчитането на националните интереси и цели в тази област. Рамката дава политическите параметри, определя целите и изискванията към следващите етапи на прегледа и е в основата на процеса на планиране на отбраната.
Динамичните промени в средата за сигурност, новите заплахи и рискове, очакваното присъединяване на България към НАТО през май 2004 г. наложиха необходимостта от разработването на нова визия и стратегия за развитие на отбранителните способности и предефиниране на мисиите, задачите и способностите на войските и силите. Стратегическият преглед на отбраната ще даде възможност за концентриране на усилията върху приоритетните области в контекста на националните потребности и съюзните ангажименти на Република България към колективната отбрана в рамките на НАТО.
Решенията, които ще бъдат взети в края на прегледа, ще се трансформират в средносрочни и дългосрочни планове за изграждането на ефикасна, ефективна и ресурсно осигурена система за отбрана на професионални въоръжени сили, модерни и способни да участват в пълния спектър от мисиите на НАТО.
По време на дискусията в комисията бяха направени коментари, свързани с необходимостта от провеждането на Стратегически преглед на отбраната, философията на Политическата рамка, точността, целесъобразността и плътността от съдържателна и редакционна гледна точка на някои текстове от проекторешението.
Народният представител Асен Агов обърна внимание на ресурсните параметри в т. 27, 29, 32, 33 и 34, които конкретно определят дългосрочната политика на държавата в областта на отбраната. Той подчерта, че в подобна рамка, която би трябвало да създава условия за поддържането на стабилност, предсказуемост и възможност за планиране, е необходимо да бъдат фиксирани проценти от брутния вътрешен продукт за ресурсно обезпечаване на отбранителните програми за професионализация на армията, за информационни технологии и др.
В хода на дискусията министър Свинаров, заместник-министър Илко Димитров, народният представител Ралица Агайн отбелязаха, че Политическата рамка е концептуална, а не финансова основа на процеса и вписването на процент от брутния вътрешен продукт в нея би имало само пожелателен характер. В изказванията си народният представител Асен Агов подчерта, че все по-категорично се очертава необходимостта от промени в основните нормативни документи на страната ни в тази област – Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина и Закона за отбраната и Въоръжените сили.
В отговор министър Свинаров отбеляза, че Законът за отбраната и Въоръжените сили, който има множество промени, Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина са документи, приети и разработени в условия, когато България беше страна-кандидатка за член в Алианса. Сега ние сме на друг етап и това налага разработването на нови дългосрочни програми за развитие, съответстващи на отговорностите, произтичащи от членството в НАТО и демонстриращи политическата воля за поемането на тези отговорности.
Подкрепяйки като цяло проекта за решение народният представител Ангел Найденов направи някои коментари и забележки от съдържателен и редакционен характер. Той посочи, че в текстовете на Политическата рамка в т. 14, 17, 19 и 22 липсва разбирането за една национална военна реформа, определяща ясно ролята и задачите на Въоръжените сили и отбранителните способности на страната, основаващи се на принципите на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. В хода на дискусията и в отговор на зададени въпроси вносителите нееднократно подчертаха, че именно националните интереси са в основата на Политическата рамка, т. 7. Господин Найденов изказа някои съмнения за непълноти и неясноти в отделни текстове, като например, че не можем само на базата на бъдещо участие в една колективна система за сигурност да легализираме и ползваме ресурс, който иначе не бихме си позволили, че ще се появят различия в насочването на средствата, отбелязани за отбрана, че Политическата рамка определя принципите за развитие на отбраната до 2015 г., без да посочва някаква конкретна ангажираност. В тази връзка той обърна специално внимание на въпроса за национално-отбранителната промишленост, българското военно производство и развитието на нови елементи и способности, които би трябвало да бъдат вписани като ангажименти в Политическата рамка на Стратегическия преглед.
На заседанието бяха поставени и дискутирани въпроси като използването на научния потенциал за модернизация и превъоръжаване на войските и силите, за развитието на собствен научен потенциал и военно образование - госпожа Станчева, господин Найденов; за реализирането на програма за утилизация на въоръжения и техники - господин Станимир Илчев, господин Кемал Еюп; за промяна на статута на Специалните сили и числеността на резерва – господин Станимир Илчев; за изпълнението на договора за възстановяване на летателната годност и модернизацията на самолетите МИГ-29 и начина на усвояване на военната помощ от САЩ в размер на 100 млн. долара – госпожа Стоянова; за офсетните програми – госпожа Агайн; за специалните служби като елемент от системата на сигурност, тяхната роля и място в изграждането на системата за сигурност – господин Агов, господин Найденов; за специализацията на Българската армия в контекста на членството й в Алианса – госпожа Бокова.
Според вносителите въпросът за използването на научния потенциал и военното образование е представен в Политическата рамка в текстовете по т. 30, 31 и 32. Смисълът на текстовете в т. 35 и 36 отговаря на въпросите за ангажирането на националната промишленост и офсетните програми. Въпросът за необходимостта в Стратегическия преглед на отбраната ясно да се посочат мястото и ролята на специалните служби като елемент на системата за сигурност беше определен от вносителя като сериозен, но трудно решим на този етап. Все още системата за сигурност не е дефинирана и в момента се води дебат по вида, структурата и характеристиките на този сектор. Във всеки случай дискусията върху сектора “Отбрана” ще е от полза при дефиниране изграждането на системата за сигурност.
По време на заседанието представители на Министерство на отбраната и Генералния щаб на Българската армия отговориха на поставените въпроси и изказаните съмнения. Подробно беше обяснена необходимостта от преоценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили и отразяване на настъпилите промени чрез провеждането на Стратегическия преглед на отбраната. Неговата основна цел е да се очертае визия за развитието на отбраната и Въоръжените сили във вид на средносрочни и дългосрочни планове, за изграждането на система от отбрана, адекватна на новата среда за сигурност. Прегледът се извършва на няколко етапа – приемане на политическата рамка с решение на Министерския съвет № 650 от 15 септември 2003 г., детайлизиране на заложените в Политическата рамка принципи и формулиране на ясни параметри за по-нататъшната работа на създадените ведомствени експертни работни групи.
В резултат на дискусията и като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
“Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Приема Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.”
Становището на комисията беше прието с 14 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусиите по този проект за решение.
Вносителят – представител на Министерския съвет, ако желае, може да вземе думата сега или когато реши.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Достатъчно подробно беше обяснена цялата система на достигане на документа “Политическа рамка на Стратегическия преглед”.
Аз искам съвсем накратко да ви уведомя за процедурата, по която работихме, за изградения Междуведомствен съвет, който координираше участието на институциите, за изключителната подкрепа и принос в изготвяне на документа, който показаха експерти от администрацията на президента, парламента, Министерския съвет, широк кръг представители на академичната общност, широк кръг неправителствени организации и представители на гражданското общество.
Мисля, че концептуалният документ, който е на вашето внимание и по който се изисква вашето решение, представлява една много добра основа за развитието, както концептуално и доктринално, така и в практически измерения, на политиката по отбрана и сигурност на Република България.
Искам да подчертая, че представената ви Политическа рамка на Стратегическия преглед по наша преценка ясно очертава възможностите и предизвикателствата, рисковете и заплахите в средата за сигурност и необходимия наш отговор на техните вероятни проявления. В тази Политическа рамка са заложени ясни параметри и принципи за отбранително планиране в периода до 2015 г. Още веднъж искам да подчертая, че действително на базата на приемането на политическата рамка и приемането на окончателните документи по приключващия Стратегическия преглед на отбраната има необходимост от сериозна работа по концептуалните документи – Концепция за национална сигурност, Военна доктрина, както и по законодателството в областта на отбраната и сигурността.
Моля ви да подкрепите проекта така, както е предложен на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Има думата народният представител Ирина Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, ние днес се заемаме да обсъждаме един въпрос, който е доста закъснял. И аз поздравявам господин министъра, че тази сутрин изпревари своите колеги Кунева и Станков в парламента и успя да наложи това ние да се заемем с въпроса за позиция по Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.
Мисля, че докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, който представи господин Венко Александров, много достоверно, акуратно и добросъвестно отразява дискусиите, които ние имахме в нашата комисия.

Затова си мисля, че предложението за решение, което комисията прие, дискусиите, които ние имахме там, и това, което се съдържа в доклада на комисията, като че ли се разминават. В комисията имаше съгласие по повечето от повдигнатите въпроси, по повечето от предложенията, които ние направихме, тъй като смятаме, че един такъв въпрос, свързан с едно концептуално развитие, с едно стратегическо виждане на отбранителните способности на държавата, в най-голяма степен трябва да са предмет на политически консенсус.
Точно това беше нашият подход и точно към това ние призовавахме колегите в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Ние се съгласихме с повечето от изводите и постановките, които се съдържат в политическата рамка. Тези, с които се акцентира върху разбирането, че участието в колективна система за сигурност е оптималният начин за гарантиране на нашата сигурност. Затова че националните интереси и средата за сигурност са свързани с утвърждаване на суверенитета, независимостта и териториалната цялост, на конституционно установения ред, права и свободи на гражданите, на икономическата и социална стабилност и просперитет, на укрепване на международната сигурност, стабилност и мир, принципите и нормите на международното право.
В раздела за целите и мисиите на отбраната като основна цел са дефинирани гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на териториалната цялост и ние споделяме това разбиране. Ние смятаме, че изключително голямо внимание трябва да се обърне върху раздела за ресурсните параметри, в който основните принципи за разпределение и ползване на ресурсите са балансът върху потребностите на системата за сигурност и отбраната, ефективността и ефикасността, и приоритетността на способностите на войските и силите.
При обсъждането на всички тези въпроси в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, и това правилно беше отразено в доклада, господин Ангел Найденов от името на нашата парламентарна група направи редица конкретни предложения, които основно бяха свързани със следните въпроси:
- посочване на необходимостта от развитие на националния отбранителен потенциал, един изключително важен въпрос според нас, уважаеми колеги;
- по-ясно очертаване на ролята и задачите на българските въоръжени сили;
- допълване на дефинирането на рисковете и заплахите за сигурността на отбраната на страната;
- развитието на военното образование и на научния потенциал;
- развитие на българското военно производство и ремонтни дейности, обвързването им с определени поръчки за модернизацията и превъоръжаването на нашите въоръжени сили и
- очертаване на възможностите за интегриране на българските производствени мощности в контекста на членството на България в НАТО.
Нашето впечатление тогава, когато ние направихме тези предложения в комисията, бе, че при финализиране на работата върху политическата рамка вносителите на политическата рамка, в лицето на Министерство на отбраната, ще приемат тези наши предложения. Те не бяха в никакъв случай според нас въпрос на някаква конфронтация или на някакви неприемливи предложения. Със съжаление след това обаче ние отбелязахме, че тези наши предложения не бяха включени, поради което нашата парламентарна група ще се въздържи при приемането на сегашния проект за решение.
Същевременно искам да отбележа, че ние ще продължим да участваме много активно в изработването на бъдещите документи, които имат изключително голямо значение за по-нататъшното развитие на отбранителния потенциал и за очертаване на онези основни приоритети на националната сигурност на страната, а именно: Политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната, която по-нататък ще бъде допълвана, надяваме се и с оглед на новите развития, бъдещото членство на България в Европейския съюз и в НАТО и също така изработването на стратегия за национална сигурност, национална военна стратегия и една дългосрочна визия за развитието на въоръжените сили, на отбранителния потенциал на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи народни представители, които искат да вземат думата? Заповядайте.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Предложеният ни за разглеждане документ “Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната” има за основна цел да очертае визията и насоките за развитие в отбраната на страната, в структурата, числеността и основните насоки за нейното по-нататъшно развитие и на въоръжените сили в средносрочен и дългосрочен план. В това отношение искам също да подчертая, че по време на всички коментари и обсъждания, извършени в комисията, в Министерството на отбраната, с участието на всички експерти, имаше наистина консенсусно разбиране от всички политически сили и предложенията, които бяха направени от представителите на двете опозиционни сили, включително и на господин Ангел Найденов, бяха приети и те са залегнали в основните тези.
В документа “Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната” са разгледани основните стратегически цели, ситуацията и обстановката, в която ще се развива българската държава и които влияят на въоръжените сили, на целите и структурата. Затова смятам, че изключително точно са отбелязани задачите, които са свързани с участието ни в международните структури и приемането ни в НАТО. Също така много добре е определен националният елемент по подготовка, национални цели, участие и развитие на военното образование и военнопромишления комплекс, и неговото по-нататъшно развитие чрез участие на военната наука и военния потенциал.
Смятам, че предложената рамка дава възможно най-добрата преценка и най-добрите цели и параметри, които ако бъдат изпълнени и самият стратегически преглед изпълни предписанията на политическата рамка, ние ще получим един изключително добър резултат и неговото изпълнение ще доведе до реформирането и модернизирането на Българската армия и въоръжените сили, до структура и възможности, които ще позволят да изпълняват както националните, така и международните ангажименти, които поемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Киров.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Давам думата на народния представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! Разглеждаме проект за решение на Народното събрание, който предлага Народното събрание да приеме “Политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната”. Предлагам да се постараем да вникнем преди всичко в това каква е ролята на тази политическа рамка, каква е задачата, която тя трябва да изпълни и също да получим, може би, господин министре, и от Вас, малко повече яснота за сроковете, в които тази задача трябва да се изпълни, тъй като, не знам дали чух правилно или не, но във Вашите встъпителни слова Вие споменахте сякаш, че този политически преглед или стратегически преглед е в заключителната си фаза.
Ето защо първият въпрос, който възниква, е: след като той е в заключителната си фаза, има ли и каква е ролята на тази политическа рамка, която ние днес ще утвърдим? Въпросът възниква и поради това, че Министерският съвет е приел тази политическа рамка и е предложил Народното събрание да я обсъди на 15 септември миналата година, т.е. преди половин година. Това, от своя страна, означава, че самата рамка е била изготвена в първата половина на миналата година в основни линии в тази процедура, която и министърът описа, на едно широко обсъждане, с широк кръг компетентни специалисти и отговорни лица в областта на отбраната и на външните отношения на страната.
От мотивите на вносителя личи, че на Политическата рамка, Стратегическия преглед съответно, се възлага изключително отговорна задача. Казва се, че провеждането на Стратегически преглед се е наложило поради необходимостта от качествено нови отбранителни способности в контекста на новата среда за сигурност. В резултат на този преглед ще се разработят и предефинират мисиите, задачите и необходимите способности на войските и визията и стратегията за дългосрочното им развитие и, което е особено важно, ще се създадат възможности за концентриране усилията върху приоритетните области в контекста на потребностите и ангажиментите на отбраната.
Ако искаме да изпълним по същество задачата си като парламент днес, обсъждайки този документ, струва ми се наистина, господин председателю, че трябва, макар и накратко, ясно да си дадем сметка за отговорите, които даваме по три въпроса.
Първият е самата среда, новата среда, новите заплахи за отбраната и сигурността, които ясно трябва да осмислим.
Вторият въпрос е действително нашият отговор на тези предизвикателства като политически подход.
Третият отговор е въпросната мисия, задачи, конкретни приоритети, които трябва да дефинираме.
Що се отнася до средата, господин председателю, едва ли някой ще спори с констатацията, че е малко вероятно страната да бъде изправена пред заплаха от военен конфликт от класически тип и, че основните предизвикателства, с които трябва да се готвим да се справяме, са т. нар. асиметрични, нетрадиционни. Като тук в тази рамка ми се струва, че си заслужава още малко по-добре да бъдат дефинирани самите тези заплахи, господин председател. Те са дадени в сравнително разгърнат вид. В т. 25 по-скоро това е мисията в подкрепа на функцията “мир и сигурност”, в т. 12 са дадени тези стратегически рискове и заплахи. Но, за да бъдем достатъчно ясни, струва ми се, че трябва да говорим за три неща: международния тероризъм, оръжията за масово унищожение, попаднали в едни или други ръце, и организираната престъпност. Те не са назовани така достатъчно ясно и кратко в тези текстове, които са пред нас. Заслужава си според мен пределно релефно да ги очертаем и да ориентираме мисленето си в съответствие с тези ориентири.
Погледнати по този начин, господин председател, струва ми се, че тръгвайки към отговора на втората задача – какви са нашите отговори на тези предизвикателства – има още доста какво да се обмисли в Политическата рамка. Защо? Защото основният акцент при прехода към отговорите се поставя на членството на страната преди всичко в организацията на Северноатлантическия договор, във възможността в рамките на тази колективна система за отбрана страната да разчита на значително по-мащабни отбранителни ресурси и гаранции по чл. 5 за своята сигурност и дори там, където се говори за участието в НАТО, това се разглежда в контекста на предотвратяване на опасностите от класически военен конфликт, класическа заплаха.
Струва ми се, че недостатъчно в документа е отразена предефинираната мисия на самата организация на НАТО. В 1992-1999 г. тези стъпки за дефиниране на НАТО като организация, която се разглежда в светлината на тези нови предизвикателства, има да изпълнява качествено нови други функции, основно извън зоната на НАТО, извън областта, така да се каже.
И тук вече постановката, господин председател, би трябвало според мен да е значително по-комплексна. Трябва да бъдем наясно с базисните разбирания, че НАТО не е колективна система за сигурност, а е колективна система за отбрана. В текста на различни места НАТО е дефиниран по един или друг начин. Колективната система за сигурност може да се гради единствено и само чрез съчетаване на военни с политически и дипломатически средства. Това е комплексната система, която надхвърля мащабите и рамките на функциите на един отбранителен съюз, макар и в неговата предефинирана съвременна форма.
И тук според мен преди всичко трябва да се обърне внимание на ролята на Организацията на Обединените нации като международния форум, който и днес, независимо от всички критики, които можем да отправим за неговата форма като продукт на Втората световна война, за необходимостта от неговата реформа, ние и в тези дни и седмици се убеждаваме, че без решаващата роля на решения и санкции на Организацията на Обединените нации, на нейния Съвет за сигурност едни или други мисии за борба или предотвратяване на опасностите, произтичащи от асиметричните рискове, остават в най-добрия случай половинчати.
Ето защо в тази Политическа рамка ми се струва, че е задължително преди всичко да бъде откроена ролята на онези механизми и форуми, които гарантират именно комплексния подход към международната сигурност и в този контекст – нашата национална сигурност.
В тази връзка също смятам, че недостатъчно е развита в рамката ролята на европейската политика за отбрана и сигурност, т.е. онзи процес, който протича в Европейския съюз за дефиниране именно на такъв комплексен подход за колективна сигурност в рамките на Европейския съюз, без, разбира се, да можем да сравняваме онова, което става там, с гаранциите по чл. 5 на Северноатлантическия договор. Но така или иначе, говорейки за политическа рамка, за широко обхващане на рисковете и на нашите отговори по отношение гаранциите за националната сигурност, смятам, че далеч по-съществена роля трябва да бъде откроена на тази компонента – европейската политика.
Отивайки до третия въпрос, господин председател, все пак нашите ресурси, нашите способности, нашият потенциал – тук възловият въпрос е назованото в мотивите съсредоточаване към приоритетите. Очевидно е, че всички наши разсъждения трябва да бъдат поместени във финансовата и ресурсна рамка на националните възможности. Ние не можем да искаме нито от министъра на отбраната, нито от правителството нещо, което е невъзможно.
Но тук също, господин председател, ми се струва, че имаше основание и госпожа Бокова, когато спомена, че и в комисията от представителите на нашата парламентарна група е наблегнато на необходимостта за доста по-ясно определяне, дефиниране параметрите на тези ресурси, които са налице, с които разполагаме и с които бихме могли да разполагаме в обозрима перспектива, да видим в края на краищата досега провежданата реформа до какво е довела, до какво състояние и статус на материална база, човешки ресурси, оборудване, снаряжение, въоръжение. Защото – само в скоби казано, не искам да отнемам прекалено много време – твърде много се разсъждава за това ще има ли или няма да има едни или други разположени бази на други държави, на отбранителни организации на територията на България. Но много малко мислим за съществуващите бази, за базите на Българската армия, които сега съществуват и са в една или друга степен на експлоатация.

Не можем да очакваме само да дойде някой отвън, да оборудва, да изгради и ние да участваме в експлоатацията на едни или други мощности. Поначало следва да помним, че няма решение нито на Народното събрание, още по-малко на други органи, които и не могат да вземат такова решение, за разполагане на подобни бази. Досега има съгласие за водене на консултации по този процес. Но тук рамката според мене е длъжник на Народното събрание и на обществото, тъй като тя не дава ясен отговор по какъв начин ще се грижим за онези приоритетни обекти, които ще бъдат необходими и в бъдеще за отбраната в новите условия и въобще как стопанисваме всеки един обект от системата на отбраната. Защото сме наясно, че в много и много случаи сме свидетели на груба безстопанственост, на пълно нехайство по една или друга причина за обекти, които не могат да бъдат в това състояние, в което са сега.
В хода на парламентарния контрол миналия петък господин министърът отговаряше на два въпроса за такива обекти в община Пазарджик. Всички тези въпроси около фирмите на Министерството на отбраната, техния статут и т.н. не могат да са оправдание за състоянието, в което се намира голяма част от материалната база на отбраната.
Като цяло, господин председателю, представеният документ за мен не отговаря на онази задача, която си поставя, – да даде рамка за един преглед, който да даде адекватни отговори за това как трябва да се развиват мисията, визията, целите, задачите и способностите на системата на отбраната на страната. Ето защо аз няма да подкрепя този документ. Считам, че неговите пропуски са от такова естество, че не ми позволяват и да се въздържа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този въпрос? Няма.
Ще помоля председателят на комисията да прочете решението, преди да преминем към гласуване.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“РЕШЕНИЕ
за приемане на Политическата рамка на Стратегическия
преглед на отбраната

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България реши:
Приема Политическата рамка на Стратегическия преглед на обраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте това решение.
Гласували 121 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 37.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – продължение.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, при вчерашното гласуване приключихме с § 2.
Сега ви представям § 3 от законопроекта.
Има предложение на народния представител Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията, но така или иначе неговото предложение се съдържа поначало в предложения текст, затова не би трябвало да го подлагаме на гласуване.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, което също е подкрепено.
Предложението на народния представител Любен Корнезов е подкрепено само по буква “б” относно думите “министъра на правосъдието” и по буква “в”. В останалата част не е подкрепено, затова аз ще ви го представя.
“а) В чл. 28, ал. 2 думите “е заемало длъжност съдия, прокурор или следовател не по-малко от пет години” да отпаднат и да се заменят с думите “има най-малко 15 години юридически стаж, от които поне 3 години като съдия, прокурор или следовател”.
б) В чл. 28, ал. 3 думите “не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет” да отпаднат, като се заменят с думите “всеки от членовете на Висшия съдебен съвет”.
г) В чл. 28, ал. 8 се добавят следните изречения: “При повторно гласуване за избран се счита този от кандидатите, за който са гласували повече от половината от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет. Ако и при второто гласуване няма избран кандидат, новият избор се извършва по реда на ал. 1-8”.
д) В чл. 28, ал. 10 да има следното съдържание: “Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на назначаването им. Те са длъжни да встъпят в длъжност не по-късно от седем дни. Ако в този срок не встъпят в длъжност, новият избор се извършва по реда на ал. 1-9”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор с тайно гласуване кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, за председател на Върховния административен съд и за главен прокурор.
(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 29, ал. 1.
(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.
(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от седем дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.
(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.
(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1-7.
(9) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпване в длъжност на нов председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или на главен прокурор досегашният продължава да изпълнява длъжността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да поздравя парламентарната делегация на Федералното събрание на Руската федерация начело с господин Михаил Маргелов. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Продължаваме нашата работа. По § 3 – заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В § 3 в редакцията на комисията, а и на вносителя има едно положение, което лично аз не мога да подкрепя. В ал. 2 от текста на комисията се казва, че предложение за решение по ал. 1 – става дума за избор на председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главен прокурор – могат да правят не по-малко от 1/5 от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Още в предишното Народно събрание с една промяна в Закона за съдебната власт беше дадено право на министъра на правосъдието, който не е член, а само председателства Висшия съдебен съвет, въпреки това да прави предложение. Разбира се, окончателното решение се взима от Висшия съдебен съвет. Не може това право, което ние даваме еднолично на министъра на правосъдието, да не се притежава от всеки един член на Висшия съдебен съвет, който дори като член на Висшия съдебен съвет има по-големи правомощия от министъра, защото министърът председателства, но той няма право на глас. За мен тук се получава една несъразмерност, липса на баланс. Защо ние трябва да ограничаваме с една такава норма – че само не по-малко от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложение при избор на тримата висши магистрати и същевременно да даваме това право на министъра. Аз не съм против министърът да има това право, но смятам, че всеки член на Висшия съдебен съвет, който най-малкото като такъв е равнопоставен на министъра, трябва да има същото право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 3? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
В доклада на председателя на Правната комисия беше казано, че предложението на народния представител Бойко Рашков не се подкрепя, но не следва да се гласува, тъй като се съдържа в основния текст. Така ли е, господин Рашков?
БОЙКО РАШКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващите предложения са приети. Не са приети предложенията на Любен Корнезов, което е традиционно.
Това, което каза господин Соколов, се съдържа в едно от предложенията на народния представител Любен Корнезов, така че няма да поставям на гласуване предложението на господин Соколов, тъй като то се съдържа в § 3, буква “б”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за § 3 в неприетата му част.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Поставям на гласуване § 3, както е предложен от комисията и докладван от председателя на Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложение на народния представител Константин Пенчев, което не е подкрепено от комисията – чл. 29, ал. 1, т. 5 приема следната редакция:
“5. снемане от длъжност поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, установени по реда на дисциплинарното производство;”
Предложение на Даниел Вълчев – подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, което на практика е подкрепено, защото се съдържа в общия проект.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават преди изтичането на мандата им само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 16, ал. 4 и по чл. 132, ал. 1.”
2. В ал. 2 думите “взето по реда на чл. 28, ал. 2–7” се заменят с “прието по реда на чл. 28, ал. 1-8”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на бившия народен представител Константин Пенчев за § 4, т. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси по § 4.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено по буква "б" относно думите "министърът на правосъдието" и по буква "в" и не е подкрепено в останалата му част, която е следната:
"а) в чл. 30, ал. 1 думите "пред Комисия по предложенията по чл. 30а, ал. 2 или пред Комисията по атестирането по чл. 30б, ал. 2 в зависимост от вида на предложението. Предложенията се правят от" – да отпаднат."
Буква "б" в неприетата част – да се добавят думите "главният прокурор".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. Член 30 се изменя така:
"Чл. 30. (1) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, за тяхното назначаване, повишаване, преместване и освобождаване, както и за определяне броя на административните ръководители и на техните заместници и за тяхното назначаване и освобождаване се правят пред Комисията по предложенията и атестирането в зависимост от вида на предложението.
Предложенията се правят от:
1. председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;
б) за председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;
2. председателя на Върховния административен съд – за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;
3. главния прокурор:
а) за заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, за завеждащ отделите и за прокурорите от тези прокуратури;
б) за районните, окръжните, военните и апелативните прокурори;
4. апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор – за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;
5. военните прокурори – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;
6. окръжните прокурори – за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;
7. районните прокурори – за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:
а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на съответните окръжни и военни съдилища;
9. председателите на военните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
10. председателите на окръжните съдилища:
а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;
11. председателите на районните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
12. директора на Националната следствена служба:
а) за заместниците му, за ръководителите на отдели и за следователите от тази служба;
б) за директорите на окръжните следствени служби;
13. директорите на окръжните следствени служби – за заместниците им и за следователите от тези служби.
(2) Предложения по ал. 1 могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба пред Висшия съдебен съвет могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет.
(5) Предложения за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се правят от председателя на Конкурсната комисия по чл. 127б, ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, доц. Мингова.
Все пак да уточним, госпожо председател, за ал. 4 – "Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет". Става въпрос, че министърът може да прави предложения по всички по-горе алинеи. Да го отразим по-ясно или да пишем "по ал. 1, 2 и 3", за да няма утре спор какво има право и какво няма право.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Защото ал. 3 създава впечатление за изключение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Правя едно редакционно предложение, което подкрепя и министърът на правосъдието. Тъй като в ал. 3 се говори за предложение за един от видовете избори, специално за директора на Националната следствена служба, то тогава в ал. 4 се имат предвид тези предложения, които са визирани в ал. 1, и действително, може би за по-голяма яснота, ал. 4 да бъде със следната редакция:
"(4) Министърът на правосъдието може да прави предложения по ал. 1 и да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет", тъй като става дума и за другите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Искам да обърна внимание на т. 5 от ал. 1, в която пише: военните прокурори могат да правят – така се разбира от текста сега – предложение за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи.
Струва ми се, че има допусната една дребна непрецизност, защото смятам, че в т. 5 би следвало да се каже: "военно-окръжните прокурори", а в текста сега е "военните прокурори". Вероятно става въпрос за някаква техническа грешка.
Военни окръжни прокурори има много, а ръководителите на тези звена в съдебната система са военно-окръжни прокурори. И именно те като ръководители, по смисъла на чл. 30, трябва да могат да правят предложения за своите заместници, за прокурорите в тези прокуратури и за военните следователи.
Предлагам да стане:
"5. военно-окръжните прокурори – за заместниците им, …" и нататък текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, заповядайте, имате думата.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тук пак се сблъскваме с това положение, по което аз вече имах възможност да се изкажа - предложения за всички тези длъжности могат да се правят от определени лица в съдебната система от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет и от министъра.
Аз смятам, че след като ние даваме това право на министъра, не може да отречем това право да има и всеки член на Висшия съдебен съвет. Не виждам защо да има един такъв нелогичен баланс, според мен – да трябва да се съберат 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. Преди това в § 2 беше да направят предложение за висшите три магистратски длъжности. Тук сега излиза, че за един заместник-районен прокурор трябва да се прави предложение от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. Едно такова ограничение ми се струва абсурдно.
На второ място, виждам пак един дисбаланс. Ако се проследи системата, която е възприета, която аз също подкрепям, прието е да кажем: председателят на Върховния касационен съд може да прави предложения за всички съдии в този съд и непосредствено за ръководителите на по-долу стоящия съд – това са апелативните и военноапелативните съдилища. Председателите на апелативните съдилища – за своите си колеги и за председателите на по-долните съдилища. Единствено на главния прокурор се дава право да прави предложения, освен за членовете на прокуратурите – Върховната касационна и Върховната административна, и за всички районни, окръжни, военни и апелативни прокурори.
Ако ние възприемем една стройна система на тези магистрати, които в резултат на ръководната длъжност, която заемат, могат да правят предложения само за звеното, в което работят и оглавяват, и непосредствено ръководителят на по-ниското ниво, според мен в т. 3 на ал. 1, буква “б” трябва да отпаднат “районните, окръжните” и да останат “военните и военноапелативните” прокурори. А за районни и окръжни прокурори предложенията да се правят така, както е възприета цялата система: за окръжните – от апелативните прокурори, а за районните – от окръжните прокурори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, аз разбрах, че Вие правите предложение по ал. 2 – “не по-малко от 1/5” да стане “всеки член”, така ли е?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
Второ, предлагам в ал. 1, т. 3, буква “б” да отпаднат думите “районните, окръжните” и остават “за военните и военноапелативните”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което е направено писмено, в неприетата му част.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 31, против 52, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов в чл. 30, ал. 1, т. 3, буква “б” думите “районните, окръжните” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 42, против 56, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Йордан Соколов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Рашков в чл. 30, ал. 1, т. 5 вместо “военните прокурори” да стане “военноокръжните прокурори”.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов в чл. 30, ал. 2 думите “не по-малко от 1/5 от общия брой на членовете” да се заменят с “всеки член на Висшия съдебен съвет”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5, с който се приема чл. 30, така както беше докладван от председателя на комисията, с уточнението в ал. 4 - след думата “предложения” да се добави “по ал. 1”, което е уточняващо.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Този § 5 е приет.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 има предложение на народния представител Любен Корнезов за отпадане на параграфа, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 6. Създават се членове 30а и 30б:
“Чл. 30а. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители и на техните заместници, както и предложенията за назначаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател за назначаване и освобождаване на административен ръководител и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, се правят пред комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет.
(2) Комисията по предложенията и атестирането е постоянна комисия към Висшия съдебен съвет, която подпомага неговата дейност при осъществяване на правомощията му по чл. 27, ал. 1, т. 3, 4, 18, 19 и 20.
(3) Комисията по предложенията и атестирането има 7-членен състав, състоящ се от членове на Висшия съдебен съвет. Съставът на комисията се обновява периодично по начин, определен в правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11. Измежду членовете си комисията избира председател.
(4) Организацията на работата на комисията по предложенията и атестирането се определя с правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11.
(5) Предложенията се правят от лицата по чл. 30 в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които ги обуславят, а за мандатните длъжности – не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата.
(6) Предложението за назначаване на съдия, прокурор или следовател се прави в писмена форма и към него се прилагат:
1. заявление от кандидата;
2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;
3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;
4. документи, доказващи, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127.
(7) Предложението за назначаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма и към него се прилагат:
1. заявление от кандидата;
2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;
3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1.
(8) Предложението за освобождаване на съдия, прокурор или следовател се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 131, ал. 1.
(9) Предложението за освобождаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1.
(10) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, както и броя на административните ръководители и на техните заместници се правят в писмена форма, придружени с аргументация въз основа на броя, вида, сложността и тежестта на разглежданите преписки и дела за последните пет години.
(11) Комисията по предложенията и атестирането обсъжда предложенията заедно с приложенията към тях и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение в 14-дневен срок от постъпването му.
(12) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание, но не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.
(13) В случаите по ал. 6 и 7, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се прилага съответно чл. 28, ал. 7.
(14) В 7-дневен срок от приемане на решението на Висшия съдебен съвет административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава заповед за назначаване или за освобождаване на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или на негов заместник.
Чл. 30б. (1) Атестирането се извършва при придобиване на статут на несменяемост, както и при повишаване в ранг или в длъжност на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Предложенията за атестиране се правят в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които обуславят повишаване в ранг или в длъжност на съдия, прокурор или следовател, а за придобиване статут на несменяемост – най-малко три месеца преди изтичането на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1.
(3) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилагат:
1. кадрова справка на атестирания по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;
2. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;
3. справка относно обстоятелствата по ал. 4, т. 2, 3, 4, 5 и 7.
(4) При провеждане на атестирането се вземат предвид:
1. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;
2. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;
3. спазване на законовите и инструктивните срокове;
4. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
5. поощрения и наказания през периода;
6. преценка по чл. 126, ал. 2;
7. участие в квалификационни курсове и програми в научни конференция и др.
(5) Комисията по предложенията и атестирането провежда атестирането и внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет резултатите от него в 14-дневен срок от постъпване на предложенията.
(6) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател, като му се дава възможност да предостави и писмени възражения. Лицето се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието, на което ще бъде изслушано.
(7) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.
(8) В 7-дневен срок от приемане на решението административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава съответната заповед.
(9) Редът за извършване на атестирането по ал. 1, както и за периодичното атестиране се определят от Висшия съдебен съвет с наредба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Стана практика в българския парламент да се коментира безотговорността на депутатите, неприсъствието им на работното място, тяхната дезинтересованост относно дебатите и законопроектите, които се гледат в пленарната зала.
Стана практика в пленарната зала и през последните дни опозицията да е тази, която гласува и крепи законодателните инициативи на управляващото мнозинство.
Господин председателю, правя процедурното предложение да извикате в залата народните представители, тъй като от управляващото мнозинство в залата има 26 човека. Ако опозицията напусне залата в момента, няма да има кой да крепи инициативите по евроинтеграцията.
Така че вчера дневният ред беше преномериран по молба на министрите, които са заинтересовани да спазим сроковете, но за съжаление тези, които са народните представители от това мнозинство, ги няма в залата.
Така че моля Ви, поканете народните представители или след почивката ние ще поискаме поименна проверка и ще трябва да прекратим заседанието. Моля да дадете сигнал на народните представители да влязат в залата. Погледнете, опозицията е повече, отколкото управляващото мнозинство! Извинявайте, това просто е престъпно. Това е престъпна безотговорност и небрежност от ваша страна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят всички народни представители, които се намират в сградата на Народното събрание, да влязат в пленарната зала. Давам и звуков сигнал, но не виждам да влизат народни представители.
И така, по § 6 има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ще подкрепя тези два текста, но вземам думата, за да ви върна към вчерашния ден, когато водихме един дълъг спор какво ще уеднаквява на практика Висшия съдебен съвет, когато назначава, преназначава, повишава, понижава и т.н. магистрати. Ето, тези два текста описват, госпожо Първанова, какви наредби по атестация ще приема Висшия съдебен съвет, как ще ги прилага, какви формуляри ще има, по кои критерии ще се води и т.н.
Казвам това за илюстрация на депутатите от мнозинството, че опозицията е изключително коректна по отношение на съдебната система, не си е позволила досега в продължение на две години да подвежда мнозинството, и че наистина не е особено прилично да се водят доктринални спорове с неясен изход и да решаваме текстове според това да не си развалим отношенията с някой прекалено амбициозен от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане изцяло на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 6, против 79, въздържали се 21.
Правилно предложението на Любен Корнезов не се приема.
Поставям на гласуване § 6, с който се създават членове 30а и 30б по предложение на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 7, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 7. Чл. 32 се изменя така:
(1) Висшият съдебен съвет приема решенията по чл. 27, ал. 1, т. 6 в срок до седем дни от сезирането, като взема устни или писмени обяснения от лицето, за което е направено мотивирано искане.
(2) Решенията по ал. 1 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.”
Параграф 8 е подкрепен от комисията:
“§ 8. Чл. 33 се изменя така:
“Чл. 33. Висшият съдебен съвет определя чрез жребий тричленен състав от своите членове, който събира доказателства и внася доклад по дисциплинарни дела, заведени срещу съдия, прокурор или следовател, както и срещу административен ръководител или негов заместник.”
По § 9 има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага следния текст за § 9, подкрепяйки по принцип и текста на вносителя:
“§ 9. Чл. 34 се изменя така:
“Чл. 34. (1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.
(2) Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в 5-членен състав, като решението му е окончателно.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 9а и 9б:
“§ 9а. В чл. 35е, ал. 1 след думите “младшите прокурори” се добавя “на младшите следователи” и се поставя запетая.
§ 9б. В чл. 35ж, ал. 1 съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след думата “прокурори” се добавя “и младшите следователи”.”
“§ 10. В чл. 36 накрая се поставя запетая и се добавя “като средствата за капиталови разходи се осигуряват по бюджета му”.”
Комисията подкрепя текста.
“§ 11. В чл. 36б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 накрая думите “като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста.
“§ 12. Чл. 36г се отменя.”
Този текст е подкрепен от комисията.
“§ 13. В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
“(1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 14. В чл. 56 ал. 2 се отменя.”
Текстът е подкрепен от комисията.
“§ 15. В чл. 58, ал. 2 думите “заместник-председателите на окръжния съд” се заменят с “неговите заместници”.”
Текстът е подкрепен от комисията.
“§ 16. В чл. 59, ал. 1, т. 1 думите “заместник-председателите” се заменят със “заместниците на председателя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 17. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 7 думите “съдебните кандидати” се заменят със “стажант-юристите”.
2. Алинея 2 се отменя.”
“§ 18. В чл. 67, ал. 1 думите “заместник-председатели” се заменят с “негови заместници”.”
Комисията подкрепя текста.
Параграф 19, подкрепен от комисията, е:
“§ 19. В чл. 74, ал. 2 думите “заместник-председателите на съда” се заменят “неговите заместници”.”
Параграф 20, подкрепен от комисията, е:
“§ 20. В чл. 79 ал. 2 се отменя.”
Параграф 21, подкрепен от комисията, е:
“§ 21. В чл. 82 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “заместник-председателите” се заменят с “неговите заместници”.
2. В ал. 3 думите “заместник-главен прокурор” се заменят със “заместник на главния прокурор”.”
Параграф 22, подкрепен от комисията:
“§ 22. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “заместник-главния прокурор” се заменят със “заместник на главния прокурор”.
2. В ал. 6 думите “заместник-председател” се заменят с “негов заместник”.”
Параграф 23, подкрепен от комисията:
“§ 23. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 думите “заместник-председателите” се заменят със “своите заместници”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Параграф 24, подкрепен от комисията, е:
“§ 24. В чл. 93 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
(2) Във Върховния административен съд има двама заместници на председателя, които заедно с него ръководят колегиите.
2. В ал. 3 думите “заместник-главен прокурор” се заменят със “заместник на главния прокурор”.”
По параграф 25 е подкрепен по принцип текстът на вносителя и се предлага следната редакция:
“§ 25. В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “заместник-главният прокурор” се заменят със “заместникът на главния прокурор”.
2. В ал. 4 думите “Председателят или заместник-председателят на Върховния административен съд” се заменят с “Председателят на Върховния административен съд или негов заместник”.”
Параграф 26, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 26. В чл. 97, ал. 1 думите “заместник-главния прокурор на Прокуратурата при Върховния административен съд” се заменят със “заместника на главния прокурор във Върховната административна прокуратура”.”
Параграф 27, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 27. В чл. 100 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 думите “заместник-председателите” се заменят със “своите заместници”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 27а:
“§ 27а. В чл. 105, ал. 2, изречение второ след думите “по наказателни дела от общ характер” се добавя “и по административни дела за предоставяне статут на бежанец”.”
Параграф 28 е подкрепен от комисията и тя предлага следната редакция:
“§ 28. В чл. 111 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “военно-апелативни прокуратури” се заменят с “Военно-апелативна прокуратура”.
2. В ал. 2 думите “заместник-главните прокурори” се заменят със “своите заместници”.”
По § 29 има предложение на народния представител Бойко Рашков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29 и той е следният:
“§ 29. В чл. 114, ал. 2 и 3 думите “заместник-главните прокурори” се заменят със “своите заместници”.”
Параграф 30, подкрепен от комисията:
“§ 30. Създава се чл. 114а:
“Чл. 114а. Главният прокурор всяка година до 31 март предоставя на президента, на Народното събрание и на Министерския съвет доклад за дейността на прокуратурата по спазване на законността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и за следващия § 31:
"§ 31. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) т. 7 се отменя;
б) създава се т. 11:
"11. в края на всяко полугодие подготвя и предоставя на Инспектората по чл. 35б към министъра на правосъдието информация за образуването и движението на делата."
2. Алинея 6 се отменя."
§ 32. В чл. 123 се правят следните изменения:
1. в ал. 3, т. 5 думите "т. 11" се заменят с "т. 13".
2. алинея 4 се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
"§ 32. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея, в т. 5, думите "т. 11" се заменят с "т. 13".
3. Досегашната ал. 4 се отменя."
Комисията предлага да се създаде § 32а…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Нека да ги гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има възражения в залата, нека да спрем дотук.
Има още един параграф, по който няма предложения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как да няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с § 32.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 32а:
"§ 32а. Създава се чл. 123а:
"Чл. 123а. При служебна необходимост директорът на Националната следствена служба командирова следователи и служители от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби, а директорът на окръжната следствена служба – следователи, младши следователи и служители от съответната окръжна следствена служба."
Параграф 33 е подкрепен от комисията и е следният:
"§ 33. В чл. 124, ал. 1 думите "лицето, посочено в чл. 30, ал. 9" се заменят с "административния ръководител по чл. 30, ал. 1"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези параграфи, по които няма предложения, поне в писмена форма.
Поставям на гласуване параграфи от 7 до 33 включително – предложенията на комисията, докладвани от председателя на Правната комисия.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети.
Обявявам 27 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Имаме и необходимия кворум.
Госпожо Мингова, продължаваме с § 34.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 34 има предложение на господин Четин Казак, което не е подкрепено. То е следното.
1. Член 125, т. 3 придобива следния вид:
“3. ръководител на отделение в Националната следствена служба;”
2. Предложените точки 3, 4, 5 и 6 се преномерират.
Има предложение на народния представител Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията. То е следното.
“Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователски длъжности са:
1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховна касационна прокуратура и прокурор във Върховна административна прокуратура;
3. ръководител на отделение в Национална следствена служба;
4. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.”
Казах, че комисията не е подкрепила предложението.
Тя подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34:
“§ 34. Член 125 се изменя така:
“Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;
4. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
5. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
6. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има предложение на господин Казак по § 34. Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение, както виждаме и предложението на колегата Бойко Рашков, целеше да се повиши рангът на следователите в Националната следствена служба, тъй като до момента действащата разпоредба не приравняваше следователите в Националната следствена служба със съдиите от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и прокурорите от Върховна касационна прокуратура. С оглед на варианта, който е одобрен в крайна сметка от комисията, нашето желание, заради което сме направили тези предложения, мисля, че е удовлетворено. Затова аз оттеглям своето предложение по този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие оттегляте цялото си предложение? Благодаря.
Господин Рашков го няма.
Няма други желаещи да изказвания.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Бойко Рашков. Чухме от председателя на комисията текста на предложението, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 21, против 58, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на § 34 така, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35 има предложение на народния представител Даниел Вълчев, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Бойко Рашков. Комисията не е подкрепила предложението му по ал. 2, а по ал. 3 е оттеглено.
Предложението е изразът “определени от Висшия съдебен съвет” в чл. 125а, ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, но предлага той да се обедини с § 36. Затова аз ще ви представя предложенията и по следващия параграф.
По § 36 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено по принцип в пунктове 3 и 5, в останалата си част не е подкрепено. Останалите пунктове са следните:
В чл. 125б ал. 2 да отпадне.
В чл. 125в ал. 2 да отпадне.
В чл. 125г ал. 3 да отпадне.
Тези предложения са свързани с едно предходно предложение на господин Корнезов за отпадане от текста на закона на създадената вече от нас комисия по предложенията и атестирането. Казвам това информативно, защото то трябва да се има предвид при гласуването – тези негови предложения не биха могли да бъдат подкрепени с оглед на нашето предходно гласуване преди почивката.
Има предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е подкрепено по принцип, и на господин Пенчев, което също е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 36 и предлага § 35 и 36 да бъдат обединени, като стават § 35 със следната редакция:
“§ 35. Създават се нов чл. 125а и членове 125б, 125в и 125г:
“Чл. 125а. (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;
2. председателят на апелативния и на военноапелативния съд, апелативният и военноапелативният прокурор;
3. председателят на окръжния и на военния съд, окръжният и военноокръжният прокурор и директорът на окръжна следствена служба;
4. председателят на районния съд и районния прокурор.
(2) В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници, определени от Висшия съдебен съвет.
(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.
(4) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок от седем години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране. Едновременно с ръководните си функции, те изпълняват и възложени им от Конституцията и законите правомощия по осъществяване на съдебната власт.
(5) Административните ръководители, с изключение на тези по ал. 4, се назначават на съответната ръководна длъжност за срок от пет години по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.
(6) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.
(7) Заместниците на административните ръководители се назначават за срока на мандата, по време на който съответният ръководител изпълнява длъжността си.
(8) Мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител досегашният продължава да изпълнява длъжността.
Чл. 125б. (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 127 за съответния орган на съдебната власт.
(2) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител или за негов заместник в органите на съдебната власт. Когато за административен ръководител или за негов заместник бъде назначено лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност, като при необходимост открива бройка в съответния орган на съдебната власт.
Чл. 125в. (1) Директорът на Националната следствена служба, административните ръководители по чл. 125а, ал. 1, точки 2-4, както и заместниците на административните ръководители по чл. 125а, ал. 1 се освобождават при:
1. изтичане на мандата;
2. навършване на 65-годишна възраст;
3. подаване на оставка;
4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
5. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
7. възстановяване на незаконно освободения на длъжност.
(2) Административен ръководител или негов заместник по ал. 1, който е освободен като съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 131, ал. 1, точки 5, 6 и 7 се освобождава и от заеманата административна длъжност.
(3) В случаите по ал. 1, точки 1, 3, 5 и 7 административният ръководител или неговият заместник запазват длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.
Чл. 125г. Предложение за освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1, точки 3-7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Параграфи 35 и 36 са обединени.
Предложение на Любен Корнезов. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 3 и 5 и не го подкрепя в останалата му част.
Затова подлагам на гласуване текстовете, които са извън т. 3 и 5 от предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 66, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Подлагам на гласуване онази част от предложението на народния представител Бойко Рашков, а именно в § 35, по номерацията на вносителя, в ал. 2 на чл. 125а изразът “определени от Висшия съдебен съвет” да отпадне – именно този текст не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 19, против 66, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Бойко Рашков не се приема.
Поставям на гласуване новия § 35, който е обединение на параграфи 35 и 36 – двата параграфа на вносителя стават един § 35. Той беше представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3.
Новият § 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 37 на вносителя.
Предложение на Четин Казак, което в едната си част е оттеглено, а в другата е подкрепено от комисията.
Предложения, подкрепени от комисията, имат и народните представители Любен Корнезов, Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37:
“§ 37. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинеи 2, 3 и 4 след думата “стаж” се поставя точка, а текстът до края се заличава.
2. В ал. 5 думата “общ” се заличава, а думите “като дознатели” се заменят с “на длъжност “дознател”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Направените предложения по принцип са взети под внимание при съставянето на редакцията на § 37.
Моля, гласувайте § 37.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Параграф 37 е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 38 има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено. Има предложение на господин Четин Казак, което не е подкрепено. То е следното:
В чл. 127а, ал. 1 второто изречение след думите “при липса на кандидат от органите на съдебната власт” се добавя “или измежду лицата, посочени в чл. 127, ал. 2, 3 и 4”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 38:
“§ 38. Член 127а се изменя така:
“Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва след провеждане на конкурс.
(2) Конкурсът се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в “Държавен вестник” и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органите на съдебната власт, за които те се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждането на конкурса.
(3) В конкурса могат да участват лица, които отговарят на изискванията по чл. 126.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от господин Четин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение беше свързано със желанието да се разшири възможността юристи, които са извън съдебната власт, да могат да постъпват на длъжност в съдебната власт, без необходимост от конкурс.
Това мое желание е намерило място в крайния текст, който комисията е приела, а именно, че с конкурс ще постъпват единствено онези кандидати, които кандидатстват за назначаване като младши съдии, младши прокурори и младши следователи.
По този начин аз съм удовлетворен и затова оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 39 има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 39. Член 127б се изменя така:
“Чл. 127б. (1) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията задължително участва поне едно хабилитирано лице по правните науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Конкурсът включва писмен и устен изпит. До устен изпит се допускат кандидатите, издържали писмения изпит с успех не по-нисък от “много добър (4,50)”. В класирането участват кандидатите, издържали устния изпит с успех не по-малко от “много добър (4,50)”.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит. Когато кандидатите имат равен бал, класирането се извършва въз основа на средната оценка от семестриалните и държавните изпити.
(4) Председателят на Конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато в съответния орган на съдебната власт са обявени няколко места за една и съща длъжност, назначаването се извършва по реда на класирането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 39? Не виждам.
Моля, гласувайте § 39 в новата му редакция.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 40 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 40. Създават се чл.127в и 127г:
“Чл. 127в. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в 3-членен състав и неговото решение е окончателно.
Чл. 127г. (1) Редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.
(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук също няма други предложения.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 40.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 41 има предложение на народния представител Пенчев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
“§ 41. Член 129 се изменя така:
“Чл. 129. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.
(2) Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от съдия, прокурор и следовател може да прави административният ръководител по чл. 30, ал. 1, както и заинтересованият съдия, прокурор или следовател.
(3) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 131, ал. 1, точки 2, 4, 7, 8 и 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 41.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 42 има предложение на Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, което е подкрепено по принцип, на Даниел Вълчев, което също е подкрепено.
Има предложение на Любен Корнезов за отпадане на ал. 4 на чл. 131. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“§ 42.Член 131 се изменя така:
“Чл. 131. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание “лишаване от свобода” за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1;
8. завръщане на замествания;
9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.
(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1-5 и 7.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.”
Всъщност предложението на господин Корнезов е за отпадане на този последен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов предлага тази т. 4 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, той предлага ал. 3, която току-що прочетох, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прочетете тогава какво предлага господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин Корнезов предлага отпадането на ал. 4 по вносител. Всъщност това е ал. 3 на комисията:
“(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви.
Точно този текст предлага господин Корнезов да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 16.
Предложението на господин Корнезов не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 42 така, както беше предложен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 43. Създава се чл. 133а:
“Чл. 133а. Административният ръководител по чл. 30, ал. 1 или министърът на правосъдието може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 43.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 44 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 44. Член 134 се изменя така:
“Чл. 134. (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.
(4) За даване на разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.”
По § 45 предложението на господин Корнезов за отпадането на параграфа е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 45. В чл. 135 ал. 1 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на § 44 и 45.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване и двата параграфа.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 44 и 45 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 45а със следното съдържание:
“§ 45а. Член 139г се изменя така:
“Чл. 139г. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор и следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.
(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случаите на освобождаване от длъжност на основание чл. 131, ал. 1, т. 3 и 5.
(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По новия § 45а има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на новия § 45а.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 45а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 46 има предложение на народния представител Любен Корнезов и Константин Пенчев за отпадане на параграфа. Тези предложения са подкрепени от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлага се § 46 да отпадне. Има и две предложения - от народните представители Любен Корнезов и Константин Пенчев – за отпадане на този параграф, които комисията подкрепя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 46 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 47. В чл. 140 думите “на който е снет имунитетът” се заменят с “в случаите по чл. 134, ал. 1”.”
Комисията не подкрепя това предложение на вносителя. Тя е подкрепила предложението на Константин Пенчев и предлага следната редакция за § 47:
“§ 47. Член 140 се изменя така:
“Чл. 140. (1) Когато извън случаите по чл. 134, ал. 1 срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 134, ал. 1 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текста на § 47. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Параграф 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48:
“§ 48. В чл. 142 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “чл. 129” се заменят с “чл. 30б”.
2. Алинея 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте § 48.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създадат параграфи 48а, 48б, 48в и 48г.
“§ 48а. Наименованието на Глава десета се изменя така: “Младши съдии, младши прокурори, младши следователи и съдебни помощници”.
§ 48б. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след думата “прокурор” се добавя “и младши следовател”.
2. В ал. 2 съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след думата “прокурори” се добавя и “младшите следователи”.
3. В ал. 3 се създава изречение трето:
“Младшите следователи се назначават в окръжна следствена служба.”
4. В ал. 4 след думата “прокурори” се добавя “и младшите следователи”.
§ 48в. В чл. 148, ал. 3 съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, след думата “прокурори” се добавя “и младшите следователи”, а думите “районен съдия или прокурор в районна прокуратура” се заменят с “районен съдия, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба”.
§ 48г. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и ал. 5.
“(4) Конкурсът се провежда в сградата на съответния районен съд от комисия, определена от председателя на съда.
(5) В случай, че един от кандидатите е бил съдия, прокурор или следовател, придобил статут на несменяемост или е работил като съдия-изпълнител в продължение на 5 години, той се назначава на длъжност съдия-изпълнител без конкурс.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49:
“§ 49. Член 157 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 49а:
“§ 49а. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 4 и 5:
“(4) Конкурсът се провежда в сградата на съответния районен съд от комисия, определена от председателя на съда.
(5) В случай, че един от кандидатите е бил съдия, прокурор или следовател, придобил статут на несменяемост или е работил като съдия по вписванията в продължение на 5 години, той се назначава на длъжност съдия по вписванията без конкурс.”
2. Досегашните алинеи 4 и 5 стават съответно алинеи 6 и 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50:
”§ 50. В чл. 162 числото “157” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не виждам желаещи да вземат думата за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Параграфи 48а, 48б, 48в, 48г, 49, 49а и 50 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 51 има предложения на Константин Пенчев, които са подкрепени, а една част от направените му предложения са оттеглени.
Има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено.
Предложение на Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, което по т. 2 е оттеглено, а по т. 1 не е прието. Ще го прочета:
“В § 51:
1. Член 168 да се измени така:
“(1) Прокурорите, съдиите и следователите носят дисциплинарна отговорност за нарушения или неизпълнение на служебните си задължения, както и за нарушения на правилата на професионалната етика.
(2) Нарушенията и/или неизпълнението на служебните задължения се определят с оглед на установените в Конституцията, в този и в други закони изисквания за независима и ефективна съдебна власт, за точно и еднакво спрямо всички приложения на законите, както и на правилата и сроковете за извършване на действия по осъществяването на съдебната власт.
(3) Правилата за професионална етика по смисъла на ал. 1 са утвърдените по реда на чл. 27, ал. 1, т. 13. Те се отнасят за поведението на съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на служебните им задължения, както и в обществото.”
Следва и преномерация на текстовете.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51:
“§ 51. Раздел II от Глава четиринадесета с членове 168-186 се изменя така:
“Раздел II
Дисциплинарна отговорност
Чл. 168. (1) При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за нарушение на правилата за професионална етика, съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност.
(2) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носят и административните ръководители и техните заместници.
(3) Освен в случаите по ал. 1 военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(4) При виновно неизпълнение на служебните си задължения дисциплинарна отговорност носят и съдия-изпълнителите, и съдиите по вписванията.
Чл. 169. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административно-наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл. 170. (1) Дисциплинарните наказания за съдии, прокурори и следователи са:
1. забележка;
2. порицание;
3. понижаване в ранг или в длъжност за срок от 6 месеца до 3 години;
4. уволнение.
(2) Дисциплинарните наказания за административни ръководители и за техните заместници са:
1. забележка;
2. порицание;
3. снемане от ръководна длъжност.
(3) Дисциплинарните наказания за съдия-изпълнители и за съдии по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 171. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Чл. 172. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на негов заместник се прави от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия-изпълнител и на съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от инспектората по чл. 35б.
(3) Предложения за налагане на дисциплинарни наказания на всички съдии, прокурори или следователи, на административни ръководители и на техни заместници могат да правят и министърът на правосъдието или не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

Чл. 173. (1) Дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, както и на административен ръководител и на негов заместник се налага от Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарно наказание на съдия-изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието.
(3) Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до една година от извършване на нарушението и не по-късно от шест месеца от откриването му.
(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 3 започват да текат от влизането в сила на присъдата.
(5) Сроковете по ал. 3 не текат, ако лицето е в законоустановен отпуск.
Чл. 174. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание докладчикът по чл. 175, ал. 1 или дисциплинарният състав по чл. 33 изслушва или поисква писмено обяснение от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и събира всички доказателства от значение за делото.
(2) Когато докладчикът или дисциплинарният състав не е изслушал лицето или не е поискал писмено обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество.
Чл. 175. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 170, ал. 2, се налагат от Висшия съдебен съвет след доклад на определен от неговия състав докладчик. Решението за образуване на дисциплинарно производство и за определяне на докладчика се приема в 14-дневен срок от постъпване на предложението.
(2) Препис от решението по ал. 1 и от предложението се съобщават по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
(3) Докладчикът представя на председателстващия Висшия съдебен съвет доклад с мнение за наличието или липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание.
Чл. 176. (1) Дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и по чл. 170, ал. 2, т. 3 се осъществява от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, определен съгласно чл. 33. Членовете на дисциплинарния състав избират председател от състава си.
(2) Председателят на дисциплинарния състав образува дисциплинарно производство, определя докладчик и насрочва заседание в 14-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(3) Препис от предложенията за налагане на дисциплинарното наказание и за образуване на дисциплинарно производство се съобщават по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
Чл. 177. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) До заседанието вносителят може да оттегли предложението си със съгласието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, с което дисциплинарното производство се прекратява.
Чл. 178. (1) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като изслушва предложението за налагане на дисциплинарно наказание от вносителя или от упълномощен негов представител и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
Чл. 179. Дисциплинарният състав може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица.
Чл. 180. (1) Дисциплинарният състав приема решение, в което се съдържа становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се вземат с обикновено мнозинство.
Чл. 181. (1) В 7-дневен срок от изготвянето на доклада или от приемането на решението докладчикът или дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.
(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 170, алинеи 1 или 2 дисциплинарни наказания.
(3) Дисциплинарно наказание на съдия-изпълнител и на съдия по вписванията се налага с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
(4) Решенията по алинеи 2 и 3 се съобщават по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност и на вносителя на предложението.
Чл. 182. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 183. При налагане на дисциплинарно наказание понижаване в длъжност за определения срок Висшият съдебен съвет създава временна длъжност в съответния орган на съдебната власт.
Чл. 184. (1) Решението на Висшия съдебен съвет по чл. 181, ал. 2, и заповедта на министъра на правосъдието по чл. 181, ал. 3, могат да се обжалват от заинтересуваните лице пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението. Тя се разглежда от 5-членен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда. Решението е окончателно.
(3) До влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат разгласявани факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Чл. 185. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 3, и влязлата в сила заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 3, т. 4, подлежат на незабавно изпълнение.
(2) Дисциплинарното наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 е основание за промяна в размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
(3) С налагането на дисциплинарното наказание уволнение съдията, прокурорът или следователят, съответно съдия-изпълнителят или съдията по вписванията се освобождават от заеманата длъжност.
(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава от заеманата длъжност.
Чл. 186. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание уволнение не е основание за възстановяване на длъжност.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1 с решение на Висшия съдебен съвет или със заповед на министъра на правосъдието, ако наказаният съдия, прокурор или следовател, както и административен ръководител или негов заместник, съответно съдия-изпълнител или съдия по вписванията, не е извършил други нарушения.
(3) Предложението за предсрочно заличаване на наложеното наказание се прави по реда, по който се прави предложението за налагане на дисциплинарно наказание.
(4) Заличаването има действие занапред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Господин Арабаджиев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър! Заедно с колегата господин Янаки Стоилов засега не намираме основание да оттеглим нашето предложение. Ние си даваме сметка, че може би това не е съвсем сполучлив опит да бъдат формулирани някакви състави на дисциплинарни нарушения или да бъдат очертани поне параметрите на дисциплинарната отговорност. Аз не можах да защитя тази теза в заседанието на Правната комисия, когато е разглеждан и приет този текст, защото не можах да участвам в него. В същото време едва ли сегашното състояние на залата е по-подходящият форум тази защита да бъде реализирана. Във всеки случай обаче ми се струва, че качеството на закона би било по-високо или в по-голяма степен законът би съответствал на изискването за установеност на основанието за дисциплинарна отговорност, на изискванията за предвидимост и прогнозируемост, на които трябва да отговаря поначало един закон. В този смисъл поне най-общото очертаване на пределите, на основанията за дисциплинарна отговорност намираме за уместно и моля да подложите това наше предложение на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Давам думата на народния представител Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
Едва ли има процедура по дисциплинарна отговорност, която да бъде по-подробно разписана. Няма нито едно място, където да се осъществява дисциплинарна отговорност с адвокатска защита. Струва ми се, че начинът на реализиране на тази отговорност в магистратурата ни е тласнала в изключителна крайност, която ще попречи на реализирането на тази отговорност. Изключително тежка процедура, която не се среща абсолютно никъде, и изключително вкарване на кодекси, процедури в тази работа.
Разбира се, аз помня времената, защото съм една от жертвите им, когато 1992 г. уволняваха по факса и един колега беше уведомен по факса от получила го по погрешка друга институция, че е предложен за уволнение. Разбира се, че всеки потърпевш трябва да бъде уведомен, да получи нещо, което му се вменява, да си представи аргументите. Но ми се струва, че цялата тази процедура по ГПК ще доведе до това, че тези дисциплинарни производства ще се точат по повече от година. Защото, като сложим ГПК, слагаме и всички възможности за шиканиране с процеса. Тъй като това вече е изписано толкова подробно, че не може да се коригира в залата, предлагам ви поне адвокатската защита да отпадне.
Да, в съдебната фаза, когато се обжалва наложеното наказание, разбира се, пред Върховния административен съд, но защо правим квазисъд в една дисциплинарка с всички произтичащи от това последици? Няма разум в това. Разбира се, че всеки колега, който е привлечен към дисциплинарна отговорност, може да ползва услуги на колеги, но не пред дисциплинарната комисия. Не може нещо, което го няма никой български гражданин, да го има тук. При това, аз не намирам и житейски разум в това.
Така че аз ви предлагам ал. 2 на чл. 178 да отпадне, разбирайки, че най-вероятно ще опитаме няколко месеца, докъм година, прилагането на тази процедура, след което ще я оптимизираме горе-долу до онова, което предвижда процедурата за държавните служители и нормалния Кодекс на труда.
Другото, което предлагам да отпадне или да се редактира, е ал. 2 на чл. 186 - "Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1 с решение на Висшия съдебен съвет или със заповед на министъра на правосъдието, ако наказаният съдия, прокурор или следовател, административен ръководител или негов заместник, съответно съдия-изпълнител или съдия по вписванията, не е извършил друго нарушение".
Начинът на изписване на първата част от текста позволява извода, че министърът на правосъдието може предсрочно, по изключение да заличи дисциплинарното наказание не само на съдия-изпълнител или съдия по вписванията, което е наложил и което би било едно резонно тълкуване, резонна идея…
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: В тоя смисъл е и думата "съответно".
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, "съответно" е отдолу, а не отгоре. И излиза точно така, за да може да се тълкува коректно, че Висшият съдебен съвет с решение ще си упражни правата, когато той е налагал мярката на съдия, прокурор и следовател, а министърът на правосъдието ще си я приложи по отношение на съдия-изпълнител или съдия по вписванията.
Трябва да има "съответно" след "или" и преди "с" и да стане:
"Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1 с решение на Висшия съдебен съвет, съответно със заповед на министъра на правосъдието."
Или пък другият вариант е да изпишем алинеите на дисциплинарките при съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията – случаите по чл. 181, ал. 3.
"Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1 с решение на Висшия съдебен съвет или със заповед на министъра на правосъдието за случаите по чл. 181, ал. 3, ако наказаният съдия, прокурор или следовател, както и административен ръководител или негов заместник, съответно съдия-изпълнител или съдия по вписванията не е извършил друго нарушение."
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Важното е да се запази смисълът.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, но смисълът да е тоя – който е наложил наказанието, той предсрочно ще го вдига. Според мен, втората редакция, която ви предложих, е по-добра – "заповед на министъра на правосъдието за случаите по чл. 181, ал. 3…" и нататък следва текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, имам конкретно предложение за прередактиране на ал. 3 на чл. 173. Предполагам, че господин председателят ще ме подкрепи.
Става дума за процесуалните срокове, двата преклузивни срока за възбуждане на дисциплинарно производство. Според мен текстът трябва да е обърнат и да звучи по следния начин:
"Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до шест месеца от откриването му, но не по-късно от една година от извършване на нарушението".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция от народния представител Анелия Мингова за ал. 3 на чл. 173.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Алинея 3 на чл. 173 е приета в редакцията, която беше предложена от народния представител Анелия Мингова.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на ал. 2 от чл. 178.
Гласували 82 народни представители: за 22, против 47, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Татяна Дончева за отпадане на ал. 2 на чл. 178 не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение на народния представител Татяна Дончева, направено в пленарното заседание тук, което е уточняващо – в чл. 186, ал. 2 след думите “министъра на правосъдието” да се добавят думите “в случаите по чл. 181, ал. 3”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Татяна Дончева.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 5, въздържали се няма.
Това предложение на народния представител Татяна Дончева се приема.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев, които са направени писмено, по т. 1, тъй като тяхното предложение по т. 2 е оттеглено, което всъщност беше прочетено от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 21, против 43, въздържали се 10.
Предложението на народните представители Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев не се приема.
Моля, гласувайте § 51, който е предложен от комисията, с уточняването на ал. 2 на чл. 186.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Параграф 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52:
“§ 52. В чл. 188 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “както и в кои органи на съдебната власт се създават пресслужби” се заличават.
2. В ал. 4 накрая се добавя “съгласувано с Висшия съдебен съвет в рамките на бюджета на съдебната власт”.”
Комисията предлага да се създаде § 52а:
“§ 52а. В чл. 188с, ал. 2 думите “с правилника по чл. 188, ал. 1” се заменят с “с правилниците по чл. 188, ал. 1 и 3”.”

Комисията предлага да се създаде § 52б:
“§ 52б. В чл. 188т, изречение второ, накрая се добавя “и ал. 3”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който е следният:
“§ 53. В чл. 196, ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишен бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите, за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишния бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка. Министерският съвет изразява становище пред Народното събрание по проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези параграфи има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението на народния представител Константин Пенчев по § 53а е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 53а:
“§ 53а. В чл. 200л, ал. 2 след думите “вещите лица” се поставя точка, а текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Параграф 53а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следват две предложения на народния представител Любен Корнезов, които не са подкрепени от комисията:
Да се създаде нов § 53б със следното съдържание:
“Чл. 201а. (1) Държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да изпълняват решенията на съда.
(2) Длъжностните лица от държавната и общинската администрация, които не изпълняват решения на съда, се наказват с глоба до 100 000 лв.
(3) Всяко заинтересовано лице може да сигнализира прокуратурата относно длъжностни лица от държавната и общинска администрация, които не изпълняват съдебните решения, за търсене на наказателна отговорност за техните действия или бездействие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители, които да се изкажат в подкрепа на предложението на Любен Корнезов или, разбира се, обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 54, въздържали се 20.
Това предложение на народния представител Любен Корнезов не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията:
Да се създаде нов § 53в със следното съдържание:
“В § 1 от Допълнителната разпоредба (ДВ, бр. 58 от 1997 г.) да се добавят думите: “освен ако в специален закон не е определено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение?
Да уточним: става дума за участието на съдебните заседатели в гражданското съдопроизводство.
Разбира се, не мога да се изкажа и няма да направя това, но се обръщам към доц. Мингова: членове 74 и 75 от Семейния кодекс във връзка с родителските права и т.н., самият Семеен кодекс предвижда участие на съдебни заседатели в тези производства.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, ще спестя неудобството на уважаемия господин председател, който, ако си обясни предложението, ще остави парламента без спикер. Няма кой да председателства.
Сегашната редакция на въпросния § 1 гласи: “Първоинстанционните граждански дела, подсъдни на районния съд, се разглеждат без участие на съдебни заседатели”. Господин Корнезов твърди и не само твърди, пише го в някакви нормативни актове, че съществуват хипотези, в които първоинстанционният районен съд разглежда дела със съдебни заседатели. Поради това господин Корнезов предлага да се спести това неудобство на законодателя и да се добави след текста, който ви прочетох: “освен ако в специален закон не е определено друго”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията не е подкрепила това предложение, тъй като то е ненужно. Всеки юрист знае правилото, че по-новия общ закон не отменя по-стария специален, дори когато му противоречи, но това е общо правило, което няма смисъл да бъде заложено в конкретния текст в Закона за съдебната власт. Ако ги има тези случаи, те действат и бихме внесли само объркване, ако сега направим съответната промяна. Може да създадем впечатление, че ако досега не се е процедирало по този начин, актовете на съда са били противозаконни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не противозаконни, а струва ми се, че има незаконен състав, което даже води до нищожност.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е вярно, но няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 103 народни представители: за 27, против 63, въздържали се 13.
Това предложение на народния представител Любен Корнезов не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Допълнителна разпоредба”.
Параграф 54 е подкрепен от комисията със следната редакция:
“§ 54. Актовете на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 11, чл. 30б, ал. 11, чл. 35е, ал. 7, чл. 127г, ал. 1, чл. 188, ал. 1 и чл. 200л, ал. 2 се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тази Допълнителна разпоредба? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде § 54а:
“§ 54а. В чл. 8, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност след думата “прокурор” се добавя “младши следовател” и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 54а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 55 има предложение на Четин Казак, което той е оттеглил.
Има предложение и на Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията:
В § 55 да се създаде ал. 2:
“(2) Досегашните заместник-ръководители на отдели в Националната следствена служба се преназначават на длъжност ръководител отделение в Националната следствена служба.”
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В § 55 думите: “последователно по реда, предвиден в чл. 30” да отпаднат.
Да се добавят нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
“(2) Срокът по § 4, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията се счита за спазен, ако е започнало производството за назначаване на административния ръководител в органите на съдебната власт.
(3) До назначаването на административните ръководители функциите им се изпълняват от заварените на тази длъжност лица.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55:
“§ 55. Висшият съдебен съвет назначава административните ръководители в органите на съдебната власт, както и техните заместници последователно по реда, предвиден в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук трябва да съсредоточим нашето внимание, това е един от спорните въпроси.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този § 55, който обединява различни материи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Бойко Рашков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 57, въздържали се 19.
Това предложение на народния представител Бойко Рашков не се подкрепя.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 67, въздържали се 23.
Това предложение на народния представител Любен Корнезов не се приема.
Моля, гласувайте § 55 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председателю, да направя някои обяснения във връзка с гласуването по този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, има думата председателят на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, защо не приехме в комисията след дълъг дебат както първоначално направеното предложение на вносителя, така и предложението, направено от господин Корнезов? Изхождахме от разбирането на почти всички представители в комисията, че визираният срок в § 4, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията не е преклузивен, а е инструктивен, т.е. неспазването му не означава, че отпада ангажиментът на Висшия съдебен съвет да избере новите ръководители в звената на съдебната система. При положение, че ние се намираме в момента, в който предвиденият от закона срок вече изтича, очевидно е практически невъзможно да фиксираме подобен срок в закона, който сега приемаме, но още по-малко можем да приемем направеното от господин Корнезов предложение, което вероятно по времето, когато е направено, е било изпълнимо – този срок да се счита за спазен, ако са започнали процедурите. Ясно е, че самото влизане на закона в сила едва ли ще стане в този срок – 31 март, тъй като предстои указ на президента и обнародването му в "Държавен вестник", така че ние се обединихме около едно по-общо положение в § 55, че трябва да бъде спазен от Висшия съдебен съвет редът, който сегашният изменителен закон посочва, тъй като според нас общият текст в Конституцията поначало не може да намери директно приложение, без да има разписан конкретен ред. Именно такъв конкретен ред следва от приетия сега от нас закон и неговото прилагане тепърва предстои с влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря за това разяснение. Действително в Комисията по правни въпроси, когато този текст се обсъждаше, се прие, че сроковете по § 4 са инструктивни.
Да продължим по § 56.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:По § 56 има предложение на Любен Корнезов за неговото отпадане, но то е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е следният:
"§ 56. (1) Административните ръководители, които до 30 септември 2003 г. са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.
(2) До назначаването на административните ръководители по ал. 1 функциите им се изпълняват от заварените на тази длъжност лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 56 няма народни представители, желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 57 има предложение на народния представител Любен Корнезов за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"§ 57. Административен ръководител или негов заместник, който не бъде назначен на същата или на друга ръководна длъжност, се назначава на най-високата длъжност по чл. 125 в съответния орган на съдебната власт, чийто ръководител или негов заместник е бил, със запазване на възнаграждението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на § 57.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 70 въздържали се 12.
Предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадане на текста не се приема.
Моля, гласувайте § 57 в редакцията, която е на Комисията по правни въпроси, така, както беше прочетена от нейния председател.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 57 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 58. Съдия, прокурор и следовател, който към 30 септември 2003 г. не е навършил 3-годишен стаж на заеманата от него длъжност, става несменяем при условията на чл. 129, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 59. Висящите дисциплинарни производства, заварени от този закон, се разглеждат по досегашния ред."
Комисията подкрепя този текст.
Тя предлага да се създаде § 59а:
"§ 59а. В 6-месечен срок от влизането на този закон в сила министърът на правосъдието одобрява единни задължителни образци за статистическа отчетност на всички органи на съдебната власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети единодушно.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 60 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 60:
“§ 60. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст за влизането на закона в сила? Няма.
Моля, гласувайте последния § 60. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Чакайте, не съм обявил резултата. Недейте така.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
С това изцяло е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Позволете ми да благодаря на председателя на Правната комисия, на членовете на Правната комисия за приемането на този закон и дано нашата съдебна власт, която очаква този закон, действително да функционира така, както всички български граждани желаят.
Давам думата на председателя на Правната комисия, а след това и на министъра на правосъдието.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, в този момент, в който приемаме изключително важния Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, да благодаря на министър Станков и неговия екип за работата по подготовка на законопроекта (ръкопляскания от мнозинството), изключително отговорна и трудна, да благодаря на колегите, които направиха предложения по законопроекта и показаха висока отговорност към проблемите на съдебната власт, да благодаря на всички членове на Правната комисия, които с изключителна добросъвестност и отговорност обсъждаха всеки конкретен текст по този закон дълго и методично, да благодаря на всички вас, които в тази зала с интереса и гласуването подкрепихте тези разпоредби, и да си пожелаем реалното му изпълнение да бъде направено разумно, в срок и със същата отговорност, с която работихме досега. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието на Република България.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези думи на благодарност, които звучат в момента, не са празни и не са традиционните. Случаят е особен: този закон дава възможност промените в Конституцията да бъдат реализирани на практика – онези първи промени, които всички вие тук единодушно гласувахте. Нямаше нито един против. Благодаря ви много за това, че разбрахте, че е важно да бъде приет този закон и искам да подчертая, че аз постоянно чета надписа, който е на фасадата на Народното събрание – “Съединението прави силата”. Днес за пореден път видяхме, че когато работим заедно, можем да направим нещо повече. Много, много ви благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В следващите 45 минути преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА – продължение.
По данни, с които разполагам, § 17 е приет, следва § 18 по номерацията на комисията. Предстои докладване на § 16 по вносителя, а 18 по номерацията на комисията. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на комисията за § 16, който става съответно § 18:
“§ 18. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Регистриран туроператор може да подаде заявление за регистрация като туристически агент, ако отговаря на изискванията, отнасящи се до туристическа агентска дейност по чл. 17, ал. 3, т. 2, 3 и 4. В тези случаи туроператорът подава заявление за регистрация като туристически агент, към което прилага документите по чл. 18, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6.
(2) Регистрацията се извършва по реда на чл. 18. За разглеждане на документите и вписване на допълнителна регистрация като туристически агент не се заплащат такси.”
Имам процедурно предложение, господин председател: моля да бъдат поканени в залата господин Валентин Първанов – заместник-министър на икономиката, и Камелия Стоянова – директор на дирекция “Правна”, като представители на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение вероятно няма.
Моля, гласувайте, за да поканите тези двама представители на изпълнителната власт.
Гласували 71 народни представители: за 62, против 6, въздържали се 3.
Това процедурно предложение се приема. Моля квесторите да поканят дамата и господина.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 от текста на вносителя има предложение на комисията за този текст, който става съответно § 19, тъй като има и подкрепено предложение на народен представител:
“§ 19. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при смърт на физическото лице – едноличен търговец, съответно при прекратяване на юридическото лице;
3. по мотивирано предложение на ЕКРТТА и решение на органа, извършил регистрация:
а) когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) когато туроператорът или туристическият агент бъде обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
в) при системни нарушения на изискванията по чл. 17, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и чл. 24, ал. 1 и 3;
г) ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1;
д) ако турооператорът или туристическият агент при осъществяване на дейността си е издал документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред.
(2) Със заличаването на регистрацията удостоверението се обезсилва.
(3) Заповедта на министъра на икономиката за заличаване на регистрацията подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) При заличаване на регистрацията министърът на икономиката предприема съответни действия за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване.”
По § 18 има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за този текст, който става § 20:
“§ 20. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) В регистъра по чл. 17, ал. 2 се вписват:
1. регистрационен номер;
2. вид на туристическата дейност/дейности;
3. фирма, седалище и адрес на управление на регистрираното лице;
4. адрес на мястото/местата на упражняване на дейността, телефон, факс, електронна поща;
5. код по БУЛСТАТ и данъчен номер;
6. име и ЕГН на лицата с право да представляват и управляват търговеца;
7. номер на заповедта на министъра на икономиката за регистрация и за заличаване на регистрацията;
8. номер и дата на сключения застрахователен договор по чл. 42, ал. 1, име на застрахователя и срок на валидност на застраховката;
9. наложени принудителни административни мерки и санкции по този закон.
(2) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по ал. 1, регистрираното лице уведомява министъра на икономиката в 14-дневен срок. Промяната се вписва в регистъра и при необходимост се издава ново удостоверение за регистрация.”

По § 19 има прието предложение на народен представител.
Предложение на комисията за § 19, който става § 21:
“§ 21. Членове 22 и 23 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове, включително § 21, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
1. В чл. 24, ал. 1 думите “сключва договори” се заменят с “може да сключва договори само”.
2. Създава се чл. 25а (Глава IV, Раздел I):
“Чл. 25а. Туристическият ваучер не се издава при извършване от туристическия агент на резервации на основни и допълнителни туристически услуги, които не са съставляващи елементи на организирано туристическо пътуване с обща цена. Туристическият агент предоставя на туриста (потребителя) своя резервационна бланка, която е писмен документ, потвърждаващ резервирането на услугата. Заплащането на услугата туристът може да извърши на туристическия агент или директно в съответния обект.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 20, който става § 22:
“§ 22. Чл. 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) При извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на страната туроператорът или туристическият агент сключва договори с регистрирани туроператори или туристически агенти, с лицензирани застрахователи и превозвачи, с екскурзоводи, аниматори, планински водачи, ски-учители, лица, предлагащи водни, летателни и други туристически услуги с повишен риск за потребителя с професионална квалификация и опит, както и с лица, извършващи туристическа дейност в категоризирани туристически обекти.
(2) Изискванията за професионална квалификация и опит по ал. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката, министъра на образованието и науката, министъра на културата, министъра на младежта и спорта и министъра на здравеопазването.
(3) Туроператорът или туристическият агент сключва с туриста от името и за сметка на лицензиран застраховател задължителна застраховка “Медицински разходи при болест и злополука на туриста” при пътувания извън страната.
(4) За сключването на застраховката по ал. 3 застрахователен агент по смисъла на Закона за застраховането може да бъде и юридическо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков оттегля предложението си.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Параграф 22 е приет.
Заповядайте за процедура, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В залата в момента сме 35 човека при един такъв важен закон, който интересува всички. Много моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поискана е поименна проверка. Госпожа Георгиева има основание за това. Аз съм длъжен да я направя, макар че остават 35 минути до финала на нашия пленарен ден.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - отсъства
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсътсва
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства



Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Господин председател, можете да прекъснете поименната проверка. Народните представители се събраха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази това изявление на госпожа Георгиева в протокола, тъй като поименната проверка започна по нейно искане. Има необходимия кворум, продължаваме работата си, но моля народните представители да останат в залата. Не може с 20-30 човека да приемаме закони.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста на чл. 24? Няма.
Моля, гласувайте § 22.
Гласували 128 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 12.
Параграф 22, с който се създава чл. 24 със съдържанието, което беше прочетено от председателя на комисията, се приема.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
"§ 23. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думата "лицензиран" се заменя с "регистриран".
2. В ал. 5, т. 3 и 4 думите "номер на лиценза" се заменят с "регистрационен номер"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 23 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Параграф 23 е приет.
Господин Ляков, Вие поддържате ли предложението си?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 21 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено.
Господин Ляков оттегли предложението си.
Предложение на комисията за § 21, който става § 24:
"§ 24. В чл. 27, ал. 2 се изменя така:
"(2) Организирани туристически пътувания с обща цена се формират от регистриран туроператор и се предлагат за продажба от него и/или чрез туристически агенти."
По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 25:
“1. В ал. 1 думите "или туристическия" се заменят с "пряко или чрез туристически".
2. В ал. 2 и 5 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристически"."
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26:
"§ 26. В чл. 29, ал. 1 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристическия"."
По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Предложение на комисията за този параграф, който става § 27:
"§ 27. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) в т. 2 думите "номер на лиценза" се заменят с "регистрационен номер";
б) в т. 3 в началото се добавя "фирма, седалище, адрес на управление, номер на лиценза на превозвача" и се поставя запетая;
в) в т. 6 думата "екскурзии" се заменя с "пътувания".
2. В ал. 6 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристическия"."
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 28:
"§ 28. В чл. 32, ал. 1 и 3 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристическия"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 26, който става § 29:
"§ 29. В чл. 35, ал. 1 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристическия"."
По § 27 има предложение, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този параграф, който става § 30:
"§ 30. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "сключва застраховка" се заменят с "ежегодно сключва договор за застраховка".
2. В ал. 2 думите "или туристическият" се заменят с "пряко или чрез туристическия".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов договор, не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът предоставя на министъра на икономиката копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17."
4. Създава се нова ал. 5:
"(5) При първоначална регистрация регистрираните туроператори са длъжни да представят копие от сключения договор за застраховка в 7-дневен срок от уведомяване за издаденото удостоверение за регистрация."
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6."
Комисията подкрепя текста за § 28, който става съответно § 31:
"§ 31. В чл. 45, т. 3 думата "процедура" се заменя с "производство"."
По § 29 има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за този текст, който става § 32:
"§ 32. В чл. 46, т. 4, буква "б" се изменя така:
"б) работното време на туристическия обект – за заведенията за хранене и развлечение;".
По § 30 има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за отпадането на § 30.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 33:
"§ 33. В чл. 49 се създава ал. 4:
"(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да внесат приходите от туристическата такса в бюджетната сметка на общините до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е събрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези текстове, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте!
Гласували 108 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народен представител за създаване на нов § 30, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов § 34:
"§ 34. След чл. 49 се създава Раздел IV – "Категоризиране на туристическите обекти"."
По § 31 от текста на вносителя има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за този текст, който става § 35:
"§ 35. Член 50 се изменя така:
"Чл. 50. (1) На категоризиране по този закон подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5 и 6 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване.
(2) Не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.
(3) Процедура за категоризиране или за промяна категорията на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 се открива след подаване на заявление от лицето, което ще извършва или извършва хотелиерство или ресторантьорство, или от упълномощено от него лице. Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има правото по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – оригинал или заверен препис;
2. удостоверение, че лицето не е в производство по ликвидация или несъстоятелност – оригинал или заверен препис;
3. справка за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта, по образец, посочен в наредбата по чл. 55, ал. 3;
4. копие от документите, удостоверяващи професионалната и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект;
5. формуляр за определяне на категорията по образец, посочен в наредбата по чл. 55, ал. 3;
6. копие от документите за собственост на обекта;
7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
8. копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
9. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник – оригинал;
10. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4.
(4) На лицето по ал. 3, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за сроковете, посочени в чл. 52, ал. 3, което се поставя на видно място в обекта.
(5) Категорията на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 се определя на база съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 55, ал. 3.
(6) Категорията на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 е безсрочна.
(7) Туристическите хижи се категоризират съгласно наредба, приета от Управителния съвет на Българския туристически съюз и утвърдена от министъра на икономиката."

Има предложение на народен представител за нов § 31а, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става нов § 36:
“§ 36. Създава се чл. 50а:
“Чл. 50а. За определяне категория на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 може да кандидатства лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;
2. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 16.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народен представител за нов § 31б, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за нов § 37:
“§ 37. Създава се чл. 50б:
“Чл. 50б. (1) Процедурата за категоризиране на плаж се открива след подаване на заявление от лицето, което ще предоставя туристически услуги в туристическия обект и е негов собственик, или са му предоставени права за ползване върху него. Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има правото по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – оригинал или заверен препис;
2. удостоверение, че лицето не е в производство по ликвидация или несъстоятелност – оригинал или заверен препис;
3. копия от документите за собственост на обекта или съответно от договора за концесия, за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване на обекта;
4. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник – оригинал;
5. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4;
6. други документи, определени в наредбата по чл. 51, ал. 5.
(2) Категория на плаж се определя на база съответствие с минимални задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, спазване на санитарно-хигиенните норми и предлагани туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 5.
(3) Категорията на плажа е безсрочна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този § 37. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
Предлагам да спрем дотук, тъй като остават 5 мин. и трябва да направя няколко съобщения.
Утре, петък, 26 март ще имаме парламентарен контрол целия ден. Следователно от 9,00 ч. ще започне парламентарният контрол.
Съобщавам само министрите, които ще отговарят на въпроси на народни представители: министър Славчо Богоев, министър Божидар Абрашев, министър Милен Велчев, министър Васил Иванов, министър Антон Станков, министър Лидия Шулева, министър Милко Ковачев, министър Филиз Хюсменова, министър Валентин Церовски, министър Соломон Паси, заместник министър-председател Пламен Панайотов, министър Георги Петканов, министър Мехмед Дикме и министър Христина Христова.
В парламентарните групи има този списък и съответните въпроси и питания на народните представители, отправени към тези министри.
Няма да чета съобщенията за заседанията на комисиите. Всички народни представители знаят, които са членове на комисиите.
Пожелавам ви ползотворна работа в заседанията на тези комисии и вземане на правилни и законосъобразни решения.
Утре в 9,00 ч. започваме с парламентарен контрол.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим