___

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете местата си! (Звъни.)
Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, предстои ни да дадем разрешение за участие на военен контингент от Българската армия, като разгледаме:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В СЪВМЕСТНО УЧЕНИЕ С ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ ТУРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност - господин Станимир Илчев, когото не виждам, да докладва. В такъв случай, следователно, моля заместник-председателят на тази комисия, който да представи доклада на комисията относно проекта за решение. Тази комисия има ли си заместници или е без заместници? (Реплики.) Добре, те придружават председателя при командировката му в чужбина.
Заповядайте, господин Венко Александров. Той поема кръста като старши член на комисията. (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати!

"Д О К Л А Д
относно проект за решение № 202-03-16 за даване на
разрешение за участие на военен контингент от
Българската армия в съвместно учение с подразделение
от Турските въоръжени сили на територията на
Република Турция, внесен от Министерския съвет
на 23 април 2002 г.

На 24 април 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за даване на разрешение за участие на военен контингент от Българската армия в съвместно учение с подразделение от Турските въоръжени сили на територията на Република Турция и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да приеме следното решение:
Разрешава участието на военен контингент от Българската армия в състав: 45 военнослужещи с личното си оръжие и екипировка от състава на Втори механизиран батальон на Втора лекопехотна бригада - Стара Загора, в съвместно учение с подразделение от Турските въоръжени сили на територията на Република Турция в периода от 12 до 18 май 2002 г."
Докладът е подписан от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
Има ли желаещи? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
С това приключихме с тази точка от нашия дневен ред. (Реплики.)
Имате процедурно предложение за второ четене? Няма второ четене, това е решение, не е ратификация, не е закон.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред - второ четене на законопроекта за туризма.
Комисията по икономическата политика е водещата комисия, която е изготвила доклада. Това е следващата точка в програмата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нека да минаваме тези закони, които са необходими за евроинтеграцията!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този законопроект е свързан с това, доколкото знам. Единствено председателят на комисията го няма, затова искам да помоля, ако има случайно заместник-председател на тази комисия, да заповяда, или някой старши член... (Оживление.)
Комисията по туризма е на туризъм... (Весело оживление, реплики.)

Има ли готовност да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД?
Става дума за първо четене, уважаеми народни представители.
Има три законопроекта, от които единият е оттеглен. Народният представител Хюсеин Чауш оттегля представения от него законопроект за изменение и допълнение на този закон. Остават два законопроекта - на Министерския съвет и на Пламен Моллов и група народни представители.
Искам да помоля представител на Комисията по земеделието и горите да представи доклада на комисията.
Госпожо Мингова, заповядайте.
Ако има заместник-председател, но едва ли той ще иска да измести госпожа Анелия Мингова. Затова, заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е доклад на Комисията по земеделието и горите от проведените две заседания на 27 февруари и 6 март 2002 г., на които бяха обсъдени три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Аз съответно ще ви прочета доклада за двата законопроекта, тъй като третият вчера беше оттеглен и ще спестя доклада по него.
"По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на земеделието и горите госпожа Плугчиева. Тя подчерта, че основният мотив за внасянето на този законопроект е в това, че повече от 3 години тече процедура по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В същото време съществува забрана за ползване на дървесината в горите, за които има заявления за възстановяване на право на собственост. Тези обстоятелства са наложили да бъдат експлоатирани само определени горски райони, което от своя страна води до голяма концентрация на сечите в ограничени територии. Госпожа Плугчиева изрази безпокойството си, че продължителните съдебни процедури ще доведат до допълнително натоварване на определени територии, а в същото време ще останат нестопанисвани насаждения с влошено състояние. Госпожа Плугчиева изясни, че законопроектът цели преодоляването на този проблем, като се предлага приходите от правото на ползване да се предоставят на собствениците на горите, след приключване на съдебните спорове.
Госпожа Плугчиева сподели още, че след внасянето на законопроекта в Министерския съвет са направени допълнителни консултации, в резултат на които Министерството на земеделието и горите поддържа по-различно, прецизирано становище на предложените със законопроекта текстове. Тя подчерта, че замисълът е да се осигури възможност за извършване на дейностите по лесоустройствените проекти, без да се ощетява която и да е от страните в спора, след приключване на този спор, спечелилата делото страна да получи приходите от извършената стопанска дейност. Тя изтъкна, че въпросът не засяга само Националното управление по горите, а има и социален оттенък.
Народният представител проф. Кушлев постави процедурния въпрос относно това, че на вниманието на народните представители се поднася текст, който е различен от предложения текст на Министерския съвет. Той приема, че подходът, предложен със законопроекта и този, предложен от госпожа Плугчиева, преследват решението на един и същ проблем, но са различни като принцип. Господин Кушлев предложи вторият прецизиран текст да бъде внесен като законопроект на народен представител.
Народният представител Георги Божинов се солидаризира с тезата на проф. Кушлев, че двата законопроекта са различни по същество относно съдържанието на § 1 и е правилно прецизираният текст, прецизиран от министерството, да бъде внесен като отделен законопроект.
Той постави на обсъждане и § 2 от законопроекта, който се отнася за даване на възможност на тези граждани, които имат решения за обезщетение с компенсационни бонове, да бъдат обезщетени с гори и земи от Държавния горски фонд.

Специалисти на Министерството на земеделието и горите изясниха, че с предложения текст на § 2 се постига равнопоставеност между тези граждани, които са получили решение на поземлените комисии за обезщетяване преди изменението на закона, направено с бр. 26 на "Държавен вестник" от 2001 г. и тези, получили своите решения след това.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази становище, че поставеният проблем от заместник-министър Плугчиева относно забраната за сеч в гори, за които има реституционни претенции, може да се преодолее с разпоредбата в Закона за горите, с която се дава право на държавните лесничейства да извършват дейности по лесоустройствените проекти до момента на въвода във владение на собствениците.
Народният представител Георги Станилов предложи в законопроекта да се допълни като задължение за държавните лесничейства да залесяват и тези гори, които са унищожени от стихийни бедствия.
Народният представител Евдокия Манева предложи членовете на Комисията по земеделието и горите да се придържат към процедурата, като дебатът се насочи към текстовете, внесени от Министерския съвет, а между първо и второ четене народните представители да направят своите предложения за подобряване на текстовете.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от народния представител Пламен Моллов и група народни представители, господин Моллов напомни, че законопроектът е внесен от четирима народни представители от всички парламентарно представени политически сили и по същество представлява прецизираното становище на Министерството на земеделието и горите по изменителния закон, внесен от Министерския съвет, предмет на току-що изнесеното от мен в доклада. Той съобщи, че законопроектът е съгласуван с Министерството на икономиката, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. По същество становищата съдържат редакционни бележки.
Народният представител Анелия Мингова изрази намерението си да подкрепи законопроекта по принцип, като се присъединява към бележките, направени от Министерството на правосъдието.
Народният представител Владислав Костов изрази смущение по редакцията на чл. 19, ал. 2, като предложи във времето между първо и второ четене да бъде прецизирана.
В резултат на станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2001 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от народния представител Пламен Моллов и група народни представители."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, Парламентарната група на Коалиция за България като опозиция прие предложението да изпълним тази програма, която е приета от Народното събрание за периода 24-26 април, но считаме, че това в никакъв случай не трябва да става в нарушение на правилниците и на основни принципи и традиции на българското Народно събрание.
Не знам как можем да продължим да гледаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, след като двамата вносители ги няма. Нито господин Пламен Моллов е тук, нито господин Хюсеин Чауш е тук. Няма и представители от Министерството на земеделието и горите.
Господин председател, надявам се, тъй като Вие винаги сте защитавали авторитета на Народното събрание, че ще ползвате правото си на председател и ще дадете почивка, докато бъдат повикани съответно вносителите и представители на Министерството на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Само искам да припомня, че законопроектът на господин Чауш е оттеглен. Така че той не е предмет на обсъждане.
Освен това искам да обърна внимание, че законопроектът, за който казахте, че вносител е господин Пламен Моллов, е с четирима души вносители - освен Пламен Моллов, вносители са господин Расим Муса, Георги Божинов и Евдокия Манева. Въпросът е дали и останалите вносители са тук. Господин Муса е тук, следователно има представител на вносителите.
Единствено представител на вносителя Министерски съвет няма.
Искам да помоля за връзка с Министерството на земеделието и горите, за да може да дойде представител от това министерство, който да присъства и да вземе участие при разглеждането на първо четене на законопроекта.
Затова обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (Звъни.) Възобновявам заседанието.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение да гласуваме допускането в залата на заместник-министърът на земеделието госпожа Меглена Плугчиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 132, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите госпожа Плугчиева в залата.
Уважаеми народни представители, искам да поканя представителя на вносителите на един от законопроектите господин Георги Божинов, който да представи становището на вносителите по законопроекта.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители! Двата законопроекта, които са представени, търсят отговор на два проблема. Първият проблем е, че собствениците с признато право на обезщетение с поименни компенсаторни бонове преди изменението на закона, публикуван в "Държавен вестник", бр. 26 от 2001 г. и влязъл в сила от 24 май 2001 г., се предвижда да бъдат обезщетени само с компенсаторни бонове поради невъзможност да бъдат възстановени техните гори и земи в Държавния горски фонд.
И вторият проблем това е стопанисването на горите в процеса на тяхното възстановяване.
За решаване на тези проблеми в комисията постъпи по надлежния ред законопроект на Министерския съвет. В хода на дискусията представителите на Министерството на земеделието и горите внесоха нови идеи, които търсеха по-доброто решение на тези два проблема. И така, в резултат на дискусията и на постигнатия консенсус между народните представители от всички парламентарни групи, се взе решение, за да не се повтори процедурата отново да мине през дневния ред на Министерския съвет, да се отразят тези идеи, които решават по-пълно проблемите, народни представители от четирите парламентарни групи въз основа на законопроекта на Министерския съвет, обогатен с резултатите от дискусията в комисията, да станат съавтори на законопроект, който е на вашето внимание, и по този начин по-бързо да намерим решение на тези проблеми.
Така народните представители: от мнозинството - Пламен Моллов, от ДПС - господин Муса, от Парламентарната група на Коалиция за България - Георги Божинов, и от ОДС - Евдокия Манева, подписаха този законопроект.
Този законопроект намира, както казах, задоволителен отговор на проблемите. Защото в продължение на повече от три години процедурата по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е съпроводена с една забрана за ползване на дървесина в заявените гори и това затрудни и санитарната сеч, като доведе до натоварване с добив на дървесина другите територии.
В законопроекта се предвижда също така да бъде създаден един фонд, в който да се набират средствата по предвидения параграф на ал. 3 и след спечелването на делото от лицето, което претендира да получи право на собственост върху отделните гори, тези суми, които са акумулирани за добитата дървесина в неговата територия, да му бъдат възстановени. Предвидена е и тарифата, по която да се заплаща тази дървесина. Решен е и един друг въпрос, който беше повдигнат в хода на дискусията - ако няма възможност да бъдат възстановени горите в землището на дадена община, това да става за сметка на земите от Държавния горски фонд в съседни общини.
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, смятам, че законопроектът, внесен от името на четирима народни представители от четирите парламентарни групи, дава основание да бъде подкрепен на първо четене и по този начин да бъде даден отговор на проблемите, които споменах преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Искам да поканя представител на вносителите от Министерския съвет заместник-министър Плугчиева да представи законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря от името на Министерството на земеделието и горите за това, че този изключително важен законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване правото на собственост върху земите и горите от Държавния горски фонд е на вашето внимание, защото въпросът, свързан с това изменение, е изключително важен.
Ще започна с първия въпрос, че законопроектът, който беше одобрен от Министерския съвет и след това постъпи в Комисията по земеделието и горите, беше обсъждан много детайлно с депутатите от Комисията по земеделието и горите и се развиха допълнителни моменти, които бяха засегнати сега в изказването на господин Георги Божинов. Тези допълнения бяха съвместени в нашия законопроект и се стигна до мнението, че е добре да приемем официално позицията, която се формира като становище в комисията. Затова изказваме подкрепа от страна на министерството към така представения ви законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Наред с изказаните мотиви от господин Божинов искам да подчертая още, че има няколко основни въпроса, които в момента изключително затрудняват практиката и хората долу и затова се налага тази промяна.
На първо място, с § 11 се опитваме да поставим в равностойно положение всички собственици, а именно отпада ангажиментът те да бъдат обезщетявани с компенсаторни бонове и това да става единствено с промяната на закона със съответните имоти като земи и гори от Държавния горски фонд.
На второ място, искам да подчертая, че предвид факта, че предвиждаме допълнение на чл. 19, а именно, че законът предвижда залесяване, което трябва да се направи от държавните лесничейства на всички гори, изсечени след 1 януари 1990 г., и това е ангажимент на държавата, когато тя връща тази собственост на собствениците, прибавяме и допълнението, че и когато горите на собствениците са били поразени от природни бедствия. Това е във връзка с опустошителните пожари през последните три години и на тази база осигуряваме възможността държавата да поеме ангажимента да върне наистина на собствениците гори, а не изпепелени територии.

Освен това изключително важният въпрос със съдебните дела, за който стана дума и се третира също в промяната на чл. 19, която предлагаме, касае една огромна територия в горския фонд, а именно 5 млн. 400 хил. дка гори в момента са блокирани от всякаква нормална лесокултурна и стопанска дейност, поради факта че са предмет на съдебни спорове.
Това затруднява изключително много, на първо място, местното население и общините, защото когато има съдебна процедура или съдебен спор, в тези гори не е възможно да се извършват никакви лесовъдски мероприятия и още повече не е възможно да се осигури никаква стопанска дейност, а именно осигуряването даже и на дърва за огрев за местното население, което затруднява общините и създава социално напрежение.
Освен това като цяло води до влошаване на качествената характеристика на горите и за съжаление до проблеми с охраната на горите в тези територии, за които се знае, че са блокирани и все още не са с идентифициран собственик.
Така че, аз благодаря за вашето внимание и смятам, че това са изключително важни въпроси, които ще спомогнат много, от една страна, в интерес на местното население, от друга страна - ще дадат възможност за изпълнение на нормалната лесовъдска дейност, която да гарантира нормалното стопанисване, а също така да гарантира и опазването на тези гори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Уважаеми народни представители, имате думата по представените законопроекти.
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тези кратки наглед текстове ни водят в едни по-дълбоки води - нещо, за което аз искам да обърна внимание на народното представителство. Още повече, че мотивите към този законопроект не касаят никакви лесоопазващи мероприятия, както каза тук уважаваната от мен госпожа Плугчиева. За нищо подобно не става въпрос в мотивите. Но аз ще ви подчертая нещо, което наложи в този период да бъдат експлоатирани само определени райони, което доведе до голяма концентрация на сечите в ограничени територии. Тоест тези десетина процента, които подлежат на възстановяване, ще облекчат голямата концентрация на сечта. Очевидно тук се защитават дърводобивниците, тоест онези предприятия, които извършват дърводобива, за да влязат в горите, които подлежат на възстановяване на собствеността. И какво ще стане след това? Ще стане това, което е записано и в самите мотиви, и в самия законопроект. В ал. 2 е записано, че след това, в срок до една година от въвода във владение всички изсечени от лесничействата, забележете, гори ще ги възстановяваме и ще бъдат отново засаждани. Тоест собственикът след 50-60-70 години ще има щастието да ползва дървесината от тези райони.
Аз не мога да се съглася с този текст, така както е сложен в чл. 19 на законопроекта, внесен от колегата Моллов и група народни представители. И той очевидно цели да се разреши на дърводобивните фирми експлоатацията на дървесината в горите, подлежащи на възстановяване на собствеността, които са 10-12 процента от общия горски фонд на страната. Без да се вземат предвид реституционните претенции към тези гори. Съгласно чл. 19 се цели да се заобиколи фактически забранителното действие на закона по отношение на тези гори, за които се водят дела от собствениците срещу решения и откази на поземлени комисии и с това да не се изпълни волята на законодателя да се възстанови собствеността върху горите. А що е гора? Гора е терен, засаден с дървета. Това е гора. Обръщам ви внимание, че целта на законодателя в действащия закон, в чл. 19, е да се спре сечта, с изключение на санитарната, разбира се, която е изключително важна, за да се осигури запазването на дървостоя, а оттам и да се забрани в закона разпореждането на трети лица по отношение на дърводобива върху подлежащи на възстановяване гори, с което да се съхранят конституционните права на гражданите по отношение на тяхната собственост, в случая, гори.
С предлаганата промяна, уважаеми дами и господа, това право се отнема. Предлага се под разни благовидни намерения, което никой не бива да го спре и ако искате да осигурявате лесоопазващи мероприятия, в смисъл, борба срещу вредители, неприятели и болести, може да се направи съответният текст, но под разни благовидни намерения и по целесъобразност да се приеме една законова разпоредба, която отнема правото на собственика да се разпорежда със собствеността си, след като я получи, и да се предостави това право на трети лица - ето това поставя собственика пред свършен факт и с това лично аз не мога да се съглася. Защото не е била такава идеята на законодателя.
Също така предвижданите в закона смокинови листа под формата на парични обезщетения по някакви тарифи и т.н., без да е участвал собственикът в тази дейност или в определянето на цената и т.н., не бих считал, че е нещо адекватно като възмездие за изсичането. Още повече, че за да се забави и да има претенции собственикът с искови молби пред съда, за да установи собствеността си, това е, защото тази собственост не е била отчетена и е била нарушена от администрацията, от онези органи, които е трябвало да му възстановят собствеността. И поради това че той не е доволен или административният орган не се е съобразил с неговите искания се е стигнало до завеждане на съдебни искове. Не е виновен собственикът, че е започнал тази съдебна борба, за да докаже правото си на собственост.
Големите проблеми при стопанисването и ползването на горите не произтичат, дами и господа, от чл. 19 от Закона за собствеността и възстановяване на собствеността върху горите, а са резултат на заобикаляне на Закона за горите и на недостатъчния и неефективен контрол върху горите и дейностите в тях, както и неефикасната им охрана. Това доведе до увеличаване на нерегламентираното им изсичане, увеличаване на спекулативния дърводобив, увеличаване на бракониерството и, ако щете, до увеличаване и на палежите в последните няколко години.
Мисля, че за решаването на тези въпроси и преодоляването на тези практики е необходимо да се предложат изменения и допълнения преди всичко в устройствения закон за горите. Междупрочем, и в сегашния Закон за горите има една вратичка, която позволява на лесничействата да провеждат съответните мероприятия върху горите, подлежащи на реституция, но не бива с този закон да отваряме широко портите на дърводобивниците. Не бива!
Ето защо считам, че предлаганите изменения устройват само интересите на определени кръгове от държавната власт, а също и някои корпоративни интереси и фирмите дърводобивници за сметка на правата на собствениците, поради което намирам предложените изменения за неуместни, ненужни и в известна степен вредни.
Говоря само по § 1 на законопроекта, внесен от господин Пламен Моллов. Параграф 2, разбира се, е коректен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Споделените тревоги от господин Костов може би имат известно основание. Но вижте § 1, който се отнася до чл. 19. В проекта е казано така: "Чл. 19. (1) В горите, за които Поземлената комисия не е постановила решение по чл. 14, ал. 6, се забранява сечта с изключение на санитарната", която Вие не отрекохте. Но Вие имате право, защото в ал. 2 се казва, че "в срок до една година от въвода във владение на собствениците държавните лесничейства залесяват горите, изсечени след 1 януари 1990 г., както и горите, поразени от природни бедствия...". И тук, може би, за да отговорим на Вашите претенции, трябва да се постави точка, за да го няма по-нататъшния текст "и/или горите, изсечени в нарушение на ал. 1". Тоест Вие настоявате в закона да не допускаме презумпцията, че някой може да си позволи да наруши ал. 1 и след като я е нарушил да компенсира това нарушение със залесяването на тези гори. Това обаче на второ четене можем да го обсъдим и да го приемем, за да е ясно, че законодателят не допуска презумпцията, че някой може да влезе и въпреки изискването на ал. 1 да прави това нарушение.
По-нататъшните алинеи аз смятам, че са уместни. Защото в случаите, когато заявителят е обжалвал отказът на Поземлената комисия да възстанови правото на собственост, Държавното лесничейство извършва и трябва да извършва, според мен, предвидените по устройствените проекти дейности до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение. А и тази дървесина, която е обект на санитарните дейности, има цена. И тогава следващата ал. 4, господин Костов, трябва да я има, за да постъпят тези пари в сметката - говоря за санитарната сеч, изключвайки друга по ал. 1 - и тогава човекът, който е спечелил делото, да си получи средствата, които са спечелени от дърводобива на неговата територия.
За § 2 се радвам, че нямате спор. Това беше идея, която аз предложих в хода на обсъждането в комисията. Всички я подкрепиха. Нека да приемем законопроекта на първо четене. За второ четене тази идея, която Вие лансирате, може би ще намери подкрепа, и аз съм сигурен. И така, да има едно решение на тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За реплика - господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Господин Божинов, аз забелязах, че Вие внимателно ме слушахте, но сигурно не съм бил достатъчно ясен.
Тук не става въпрос за санитарната сеч, която си съществува в тялото на закона, който сега искаме да изменяме.
На второ място, Вие говорите, че изсечените гори след 1990 г. по този закон се възстановяват. Не е точно така. И по стария закон изсечените гори трябва да се възстановят. Но тук се признава нещо, на което аз просто се учудвам, че които са изсечени в нарушение на закона от самите тези, които трябва да прилагат закона...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): С това се съгласихме.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, но аз ще отворя една скоба, господин Божинов. А какво Ви дава гаранции, че именно тези, които до април 2002 г. са секли в тия гори в нарушение на този закон...? Нали те ще вършат същото? Това са същите хора. Ние трябва да легнем на това, което сме приели още в началото, в Тридесет и осмото Народно събрание, че се забранява. Защото правото на собственост си е право на собственост, а не без собственикът някой друг - чиновник, да разрешава там да влиза и да върши сеч, защото е под най-благовидни намерения или претексти. А ние можем да забраним или да разрешим да се извършват само лесоопазващи мероприятия в тези гори. А когато се възстанови - и тук администрацията в различните власти да се размърда и да реши тези спорни въпроси, за да може действително гората да има сайбия, а не както беше и както е и в момента. Защото като тръгнете по гората ще чуете само тупуришки на хора, които секат без право, а трудно ще намерите охрана, горски стражари по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Става дума за 8,46 процента от заявените и признати за възстановяване земи по този чл. 19 и то само за ограничителното му действие в случаите по реда на чл. 14. Става дума за лица, които са предявили претенции, но нямат документи - които са унищожени не по тяхна вина. Но Вие сте прав, че и за един човек да става, и за 10-те му декара, за него това е съдба и Вашата пледоария има своето право.
Но проблемът, който Вие поставяте, е общият въпрос: действа ли законът в България? И след като в ал. 1 сме приели, че нищо друго в тези спорни по чл. 14, ал. 6 територии не може да се извършва освен санитарната сеч, всяко друго действие ще бъде в нарушение на закона.
Затова аз се съгласявам с Вас да отпадне последната част на изречението на ал. 2, за да не допускаме въобще презумпцията, че някой може да си позволи да нарушава закона. А иначе, проблемът, който поставяте, е другият голям проблем на България. Вие казвате: тези, които са безчинствали в горите, остават на постовете си и ще могат да продължат. Това е големият въпрос, че тези, които разрушаваха България и грабеха България, и сега са на позиция в управлението и във властта на България, но това е един друг голям въпрос, който няма да решим в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Моньо Христов, заповядайте, имате думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, ако този законопроект беше внесен, когато липсваше Устройственият закон за горите, аз бих приветствал голяма част от тези текстове. Разбира се, приветствам текста за § 2, който фактически доулеснява българските граждани, които бяха поставени в друга категория, поради невъзможност да им се възстанови собствеността, да стане по една по-бърза процедура. Това е един технически текст. Въпросът обаче е свързан с тази отмяна на забраната в тези 8,46 процента гори. И въпросът е кои са тези гори. Защо ние правим една промяна за 8,46 процента гори, след като 92 процента са върнати?
Аз поставям въпроса по този начин: какви са тези гори и на кого са като собственост? Повечето от тези гори като собственост са на спорно имущество между държавата и общините. Това са искания на общините, тези гори да бъдат признати, след като Поземлената комисия на базата на това, че не са достатъчно убедителни документите и аргументите на този, който е заявил и иска да бъде собственик, е отхвърлила тази собственост.

Това са общини, в които имаме случаи поземлени комисии или други да са правили различни компромиси и след това да има намеса на Министерството на земеделието и горите и да бъдат санкционирани решения на поземлените комисии, тоест опити да се възстановят като собственост именно гори, които са били само право на ползване на общините, а не право на собственост.
За какво става дума оттук нататък? Ако госпожа Плугчиева изреди общините, за които говорим, ще стане още по-ясно за какво става дума. Аз ще оставя на нея да изреди тези общини, които в момента претендират и са в тези 8 на сто. Разбира се, между тях има и собственици, тоест други физически лица, но основното, така или иначе, са тези общини. Тук въпросът е следният.
Първо, аз питам: по тези текстове, след като се знаеше, че имаше такъв голям спор в продължение на две-три години, Министерството на земеделието и горите водило ли е разговори с тези общини? Тези общини съгласни ли са да предоставят своето ползване на Министерството на земеделието и горите по този начин?
Второ, тези общини, или на тези собственици, на които се обещават тези средства за добиване, след добития материал ще им бъдат върнати като средства, ще получат ли нещо от парите, които ще престоят в лесничействата или в Министерството на земеделието и горите за този период, тоест някаква лихва или нещо друго?
И най-накрая искам да изкажа едно голямо съмнение. Надявам се, че госпожа Плугчиева ще разсее това мое съмнение. Тук се прави опит чрез този текст да се провежда определена политика в тези общини. За да бъда по-точен, ще ви дам пример с една община, която води дело за 16 хил. дка гори. Това е община Черноочене, Кърджалийско, на която са отказани тези гори, тъй като те са балталъци. За другите колеги може да не е ясно, но за госпожа Плугчиева е ясно за какво става дума. Провеждането на тази политика как ще се извършва, госпожо Плугчиева? Това ще бъде, въпреки записаните текстове за тарифите, изпълнявано съгласно Закона за горите по лесоустройствените проекти или ще бъде изпълнявано съгласно искането на общините?
Това са моите съмнение по тези текстове. Защото, както каза и господин Костов, нищо не пречи на Министерството на земеделието и горите по Закона за горите да провежда политика по отношение на тези гори, които са в съдебен спор. Аз не знам в закона някъде да е записано, че държавата е задължена да охранява общинските гори. В закона е записано, че държавата охранява и пази държавните и частни гори, тоест частни гори на физически лица. Така че няма защо да изместваме спора в тази насока. Друг е въпросът, че общините трябва да си поемат задълженията по тези въпроси.
И така, ако госпожа Плугчиева разсее моите съмнения, аз бих подкрепил закона, но, ако не ги разсее, бих гласувал "против". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Не виждам желаещи за реплика.
Думата има заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Плугчиева. Ще Ви помоля да бъдете съвсем кратка, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам съвсем накратко и конкретно да направя коментар, като наистина имам надежда да разсея тревогите на господин Моньо Христов.
При тези 5 млн. и 400 хил. дка спорът се води между общините и държавата. В никакъв случай не мога да ви кажа, политическият намек, който правите, каква принадлежност имат съответните общини. Смятам, че това изобщо не е предмет на закона, а става дума за интересите на населението и интересите на българската гора. В случая става дума и за съдебен спор и в никакъв случай Министерството на земеделието и горите не може да се намеси в този съдебен спор, не може да упражнява никакво влияние нито на съда, нито на поземлените комисии или на общините. Изчакваме официалното решение на съда. И тъй като тези процедури са прекалено тежки и бавни, настояването беше от самите общини, за да се облекчи възможността за работа в тези гори, да се осигурява поне добивът на дърва за огрев на населението. По Закона за горите и по лесоустройствен проект ще се провеждат съответните предвидени лесовъдски мероприятия, което означава не само дърводобив, а това означава задължително залесяване, задължава и извеждането на отгледните мероприятия в тези гори.
Така че, докато не се произнесе съдът, се предвижда именно в рамките на действащите лесоустройствени проекти да се изпълняват тези мероприятия.
По отношение на ангажиментите на държавата. Тя има ангажимент по охраната на горите към всички видове собственици, включително и общинските. Искам да ви кажа, че държавата е партньор на общините и се опитва да изгради такава система, каквато действа и в цяла Европа, защото общините не разполагат нито с професионални кадри, нито със съответни структури и е съвсем нормално държавата да има отношение, да ги консултира и подпомага, за да не се разстройват и унищожават горите.
На следващо място искам да обясня, че в момента има даже предложение от общините и там, където са им върнати горите, на база на сключени договори с държавните лесничейства да се изпълнява професионално и компетентно необходимата лесовъдска дейност в рамките на лесоустройствените проекти.
Така че аз смятам, че с така представените аргументи и с така предвидената по закона схема не само че ще бъде съхранена гората, не само, че ще бъдат извършени необходимите мероприятия, но ще отчетем и интересите на местното население, което няма значение в кой край на държавата е. Това са български граждани и държавата е длъжна да се грижи за тях.
Позволете ми само две думи коментар и на казаното от господин Костов.
Господин Костов, Вие сам признавате и казвате, че в момента търговците са вътре в гората. За съжаление - да. Този модел, който от 1999 г. е предвидил да се извади нормалната горскостопанска дейност от горските стопанства и да се прехвърли във фирмите, които след това са приватизирани, доведе дотам, че наистина държавните лесничейства в момента не разполагат с никакъв инвентар, с никаква техника и с никакви работници. Това налага спешната промяна, защото виждате до какви отклонения се стигна и до какви груби нарушения - търговците да работят в българската гора и обществото да алармира и да настоява за тази промяна, която ние сме внесли сега със Закона за горите, а именно устройствения закон за горите.
Така че аз се надявам, уважаеми народни представители, че ще подкрепите внесения от народните представители, начело с председателя на комисията, законопроект и ви уверявам, че вие можете да упражнявате контрол по изпълнение на всичко това и че държавата поема ангажимента за съответните строги мероприятия в рамките на лесоустройствените проекти и пак казвам - в интерес и на гората, и на населението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожо Манева, заповядайте. Вие сте един от вносителите на този законопроект.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на този законопроект. Бях и продължавам да съм убедена, че текстовете, макар и да имат определени несъвършенства, които могат да бъдат отстранени, решават един проблем, възникнал в практиката. Той беше много обширно дискутиран в комисията.
Но аз взимам думата, за да кажа, че господин Божинов прави много лоша услуга на един такъв законопроект, който решава сериозен практически проблем, с политическите си лозунги за грабителите, ограбените и т.н. Аз мисля, че крадецът не трябва да казва "Дръжте крадеца!", нито пък трябва клишетата, които се опитвате през последните години да натрапите на обществото, да ги използвате при всеки повод. С това един добър закон просто олеква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Искам да направя реплика на това изказване.
Проблемът за това кой е грабил горите, го постави господин Костов. Аз само се солидаризирах с него.
От това, което каза госпожа Манева - че "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!", ще се разбере, като се види поредицата - кой пръв го е казал и кой е крадецът - като свършат делата за "Копитото" и за разрешението, което е дадено в един народен парк тогава, в който е изключена всякаква дейност, да се построи обектът "Копитото", който беше касичката, за да минат държавните пари от Управление "Въздухоплаване" - тези 10 млн. долара, за да отидат при братя Джанкови, за да се върнат, за да бъдат купени компенсаторните записи на госпожа Енгибарова-Шмид, емитирани незаконно, оттам да бъде купена мелницата и с държавните пари от въздухоплаването, минавайки през незаконния обект на Витоша, да се купи най-голямата мелница на Балканския полуостров.
Като се изясни тази работа, ще се разбере кой е крадецът и кой е викал за крадеца. Но сега отклонявам този дебат, защото приемаме един консенсусен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Госпожо Манева, имате право на дуплика. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Господин Божинов, ще кажа, че твърде семпло всичките измислици, сложни постройки наистина ще минат по съответния ред пред съда. Тогава можете да говорите. Но това, което вие направихте, всички ние почувствахме. Просто не е необходимо да има дела, доказателства. Ние всички сърбахме вашата попара. Така че безсмислено е да правите това, което правите - всеки ден по всякакъв повод и без повод да размахвате един лозунг без всякакво съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи за изказване по тези законопроекти? Не виждам.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на първо четене, първо, на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, внесен от Министерския съвет.
Това е първият законопроект, който ще гласуваме. Този законопроект не е подкрепен от комисията. Комисията излезе със становище, че този законопроект не трябва да бъде подкрепен. Но ние като народни представители ще решим неговата съдба.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 11, против 105, въздържали се 31.
Този законопроект не се приема.
Преминаваме към гласуване на втория законопроект - внесен от народните представители Пламен Моллов, Расим Муса, Георги Божинов и Евдокия Манева.
Този законопроект получи одобрението на комисията.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 162 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 24.
Този законопроект се приема.
Благодаря ви.
С това приключихме с точка първа от дневния ред.

Позволете ми да премина към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Имам удоволствието да поканя председателя на Комисията по културата господин Стефан Данаилов, който да представи доклада на комисията по този законопроект.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние нарушихме правилника, като прескочихме точката в програмата - второ четене на законопроекта за туризма.
На какво основание? Ние сме приели дневния ред. Дневният ред за нас е задължителен и ние трябва да го спазваме. Как така премълчахме или изчезна този законопроект? Виждам, тук е господин Димитров, който трябва да го докладва. Няма никакво основание да прескачаме този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников. Вашата забележка принципно е съвършено правилна, но господин Димитров заяви, че вносителите на този законопроект отсъстват от страната и ние не можем законосъобразно да разглеждаме според нашия правилник този законопроект. Затова си позволихме да минем нататък, където има готовност. Иначе сте съвършено прав във Вашата бележка.
Господин Данаилов, заповядайте.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурното предложение да поканим в залата госпожа Полка Станкова Александрова - директор на Правна дирекция в Министерството на културата, тъй като законопроектът е внесен от Министерския съвет и Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да бъде поканена в залата госпожа Полка Александрова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 4.
Приема се.
Моля, поканете госпожа Александрова в залата.
Господин Данаилов, заповядайте, дойде и Вашият звезден миг.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:

"Д О К Л А Д
на Комисията по културата относно
законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за авторското право и сродните му права,
№ 202-01-5, внесен от Министерския съвет

На три свои заседания, проведени на 12 и 26 февруари и 5 март 2002 г., Комисията по културата разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2002 г.
В работата на комисията участваха и представители на Министерството на културата, в това число заместник-министърът Румен Димитров, експерти на комисията и експерти от Българската асоциация по информационни технологии и Интернет-общество. Освен тях на заседанието на 26 февруари бяха поканени за обсъждане на § 6 от законопроекта и участваха представители на 18 сдружения на различни категории правоносители - автори, артисти-изпълнители, филмови и звукозаписни продуценти, кабелни оператори, както и на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Националния филмов център.
Основно проектът има за цел да включи в действащия от 1993 г. Закон за авторското право и сродните му права разпоредби от две директиви на Европейската общност, а именно Директива № 96/9 от 11 март 1996 г. на Европейския парламент и на Съвета относно правната закрила на базите данни и Директива № 2001/29 от 22 май 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Освен това проектът предвижда и няколко други изменения в действащия закон, които целят да направят различни усъвършенствания или да поправят допълнително забелязани пропуски в него.
Комисията отчете необходимостта от непрекъснато хармонизиране на българското авторско правно законодателство с европейското, което също се развива. Това налага своевременно възприемане на разпоредбите, заложени в съответните директиви на Европейския парламент и на Съвета на Европейската общност. Поради това комисията подкрепя стремежа на вносителя на законопроекта да следва плътно колкото е необходимо тези разпоредби. Поправките, които не са свързани с директивите, също се преценяват като уместни.
Независимо от общата, безспорно положителна, оценка на разглеждания законопроект, комисията, след като изслуша бележките и съображенията на участниците в заседанията, стигна до извода, че на няколко места е необходимо да се направят корекции, като конкретните формулировки ще бъдат оформени в периода между първото и второто гласуване на законопроекта.
По-конкретно в § 1 и 2, където се предвиждат някои изменения в концепцията за така нареченото "изчерпване" правото на разпространение след първата продажба, комисията, подкрепяйки по принцип предложението, ще обмисли допълнително с помощта на експертите дали следва текстът да обхваща и вноса и износа, а също и как най-точно не само от езикова, но и от техническа гледна точка да се преведе на български език ключовият израз "Трансмишън он лайн".
Особено внимание комисията отдели на § 3 на Директива № 2001/29. Става дума за детайлно изреждане на всички случаи, при които е допустимо използването на произведения и обекти на сродни права без съгласието на носителя на правото. В едни случаи - без заплащане на възнаграждение, а в други - срещу компенсационно възнаграждение. За целта чл. 23, 24 и 25 от действащия закон, където се регламентира тази материя, са преформулирани изцяло по нов начин. Това е направено сполучливо, като са спазени изискванията на Директивата и са съобразени националните интереси. Комисията обаче смята за необходимо да се направят някои текстови поправки в новопредложения чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6, 8, 9 и 10. Прието бе също така да се предложат още няколко случая на свободно използване от групата на тези, при които Директивата предоставя на всяка държава да реши дали да ги възприеме или не. Това са случаите по чл. 5, т. 3, буква "е" от Директива № 2001/29 (свободно използване за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство и в парламентарната практика) или към тях следва да бъдат добавени още два, а именно чл. 5, т. 3, буква "к" (използване на чуждо произведение, за да се направи карикатура, пародия или имитация) и чл. 5, т. 3, буква "m" (използване на архитектурно произведение или на плановете за него с цел реконструкция на сградата). Най-голямо внимание обаче комисията смята да отдели между първото и второто гласуване за изясняване с помощта на експерти доколко компютърните програми следва да бъдат регламентирани така, както това е направено в чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 на проекта.
Много бе дискутиран пред комисията § 6 от законопроекта, в който се предлага отпадането на максимума от 10 години, за които автор или артист-изпълнител могат да преотстъпват с договор на ползвател част от правата си. Предвид на това, че мненията "за" и "против" предложението бяха разпределени приблизително поравно, очевидно предстои комисията при второто гласуване да прецени внимателно всички доводи.
Изискванията на другата директива - за базите данни, са намерили място основно в § 14 от законопроекта, като още редица други параграфи - 15, 16, 17, 18, 20 и 21, произтичат от него и са неразривно свързани с него. Разпоредбите на този комплекс от въпроси са породени от необходимостта да се защитят чрез въвеждане на така нареченото "особено" право производителите на бази данни. При развитието на съвременната цифровозаписваща техника става възможно електронното копиране и пренареждане на съдържанието на базите данни, което не може да се предотврати със средствата на традиционното авторско право.
Комисията одобрява стремежа да се внесе по-голяма яснота при закрилата на така наречените "технологични средства за защита" в § 19, т. 3, но смята, че ще бъде необходимо включването и на легална дефиниция на това понятие. В Директива № 2001/29 такава дефиниция има.
Комисията има свои забележки и към двете разпоредби на § 22, т. 2, предвиждащи Министерският съвет да приеме две наредби, но оставя засега въпроса за допълнително проучване.
След приключване на разискванията, Комисията по културата на заседанието си на 5 март 2002 г. прие с 12 "за" и нито един "против" или "въздържал се" решение, с което смята, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е полезен, навременен и в съответствие с правото на Европейската общност в тази област.
Поради това Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси, за да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 7 февруари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Румен Димитров - заместник-министър на културата; господин Емил Лозев - директор на Дирекция "Авторско право и сродни права" при Министерството на културата; доц. Емил Марков от Софийския университет и Георги Саракинов - експерт в Комисията по култура.
Господин Димитров представи законопроекта от името на вносителя. Предлаганите изменения са продиктувани от необходимостта за хармонизиране на Закона за авторското право и сродните му права с разпоредбите на най-новата директива Директива 2001-29 на Европейската общност от 22 май 2001 г. и Директива 96-9 от 11 март 1996 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, относно правната закрила на базите данни.
Първата директива цели приспособяване на авторско-правната закрила към новите реалности в комуникациите и информацията, възникнали след появата на новите цифрови технологии и широкото навлизане в живота на Интернет-мрежата.
Другата директива - за базите данни, налага предвиждането на едно ново, т.нар. особено право за производителя на бази данни. Въвеждането на този нов вид право е продиктувано от развитието на дигитално записващата техника, която дава възможност за електронно копиране и пренареждане съдържанието на бази данни, без това да представлява нарушение на каквото и да е авторско право.
Със законопроекта се предвиждат и някои други промени в действащия закон, с оглед неговото усъвършенстване.
Първо, по отношение на екземпляри от произведението след първата им продажба на българска територия.
Второ, отпада ограничението от 10 години за срока, за който носителят на авторското или сродното на него право може да отстъпи другиму правото за използване.
Трето, въвеждат се по-широки възможности за правна защита на всички видове авторски, сродни и особени права.
Четвърто, внася се уточнение, че когато авторското и сродните му права обхващат разпространението на екземпляри от произведението, това се отнася и до вноса, и до износа им, независимо дали възпроизвеждането е било правомерно.
В подкрепа на законопроекта след заместник-министър Димитров се изказаха господата Емил Лозев и Георги Саракинов.
Доц. Емил Марков в своето изказване заяви, че законопроектът е приемлив и заслужава подкрепа, като същевременно направи както някои конкретни, така и принципни бележки по него. Той посочи нуждата от корекция в терминологията на някои разпоредби и направи предложение в тази насока. Става дума за нуждата да се преодолее противоречието между правата на носителите на авторско право и продължителността на това право върху филми, което налага съгласуването на чл. 62, ал. 1 с чл. 20 от Закона за авторското право и сродните му права. Беше посочено още, че би следвало в § 9, 10, 12 и 13 от законопроекта да се предвиди и прилагане по аналогия на договорното авторско право към сродните права.
Доц. Марков посочи още, че предлаганият законопроект не е съобразен в достатъчна степен с Директива на Съвета на Европа 92-100 от 1992 г. за наемните и заемните права. Това не хармонизиране обезсмисля авторско-правната система и лишава авторите от най-важните им права в информационното общество.
Основното възражение по законопроекта, което бе направено при обсъждането, бе относно § 14, който предвижда създаването на Глава 11а, относно особения вид закрила на базата данни. Съображението бе, че въвеждането на такъв особен вид закрила у нас като асоциирана страна в Европейския съюз е преждевременно. Директивата на Парламента и Съвета на Европа 96-9 от 1996 г. ограничава приложното поле на този вид закрила само до граждани на Европейския съюз. Освен това тя не допуска взаимност по отношение базата данни като обект на закрила. Това означава, че продуктите на българските производители могат да се копират без разрешение в страните на Европейския съюз.
Приемането на § 14 би създало неравнопоставеност на българските граждани и юридически лица с тези на страните от Европейския съюз, тъй като за тях би създало само задължение, но не и права. Господин Марков посочи още, че в самия Европейския съюз цитираната директива и нейното приложение са подложени на критика. Според него приемането на § 14 крие и известен риск от противоконституционност, доколкото ограничаването на правото да се разпространява информация влиза в противоречие с основното конституционно право да се търси и получи такава информация. Освен това липсват и конкретни юридически критерии за отграничаването на базата данни като особен обект на закрила.
В подкрепа на изложените съмнения относно навременността на предлаганите с § 14 промени с оглед опасността от неравнопоставеност на българските производители и потребители на база данни се изказаха и народните представители Константин Пенчев, Янаки Стоилов, Елиана Масева, Веселин Черкезов и Анелия Мингова.
Народните представители Пенчев и Мингова отбелязаха, че въпреки тези резерви законопроектът в останалата си част и като цяло следва да бъде подкрепен.
В резултат на обсъждането и проведеното гласуване - 5 гласа "за", без "въздържали се", Комисията по правни въпроси предоставя становището си на народните представители, които чрез гласуване по законопроекта да се произнесат на пленарно заседание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
И още едно становище - на Комисията по европейска интеграция.
Господин Даниел Вълчев, заповядайте, за да представите това становище.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 20 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерски съвет.
Предложеният проект на закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права урежда материя, която се отнася до глава V "Дружествено право", сектор "Интелектуална собственост" от преговорите с Европейския съюз. Главата, както е известно, е предварително закрита за преговори още на 11 юни 2001 г.
Както споменаха колегите в своите становища, с проекта се въвеждат разпоредбите на две директиви. Едната е 9 от 1996 г. на Европейския парламент и на Съвета, съответно за правната закрила на базите данни, а другата е Директива 29 от 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета, съответно относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
По отношение на Директива 9 от 1996 г в частта й относно особеното право за производителите на бази данни би трябвало да се посочи следното:
В редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България се посочва, че е необходимо по-нататъшно сближаване относно въвеждането на особеното право за производителите на бази данни.
Същевременно в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз е предвидено приемане на изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права, които да въведат в българското законодателство разпоредбите на тази директива относно особеното право на производителите на бази данни. Заложената дата за приемането на измененията е 31 януари 2006 г., а за влизане в сила - 31 декември 2006 г.
В позицията на Република България по глава "Дружествено право" е предвидено, че тези разпоредби ще бъдат транспонирани към датата на присъединяване.
Предвидените срокове водят до значително изоставяне обаче в тази област в сравнение с останалите държави-кандидатки.
През последните две години особеното право на производителите на бази данни беше въведено в почти всички държави-кандидатки.


Директива 9 от 1996 г. се състои от две части. В първата част се урежда авторското право върху база данни, които в резултат на особената подредба или подбор на включените материали представляват резултат на творческа дейност. Това авторско право не защитава съдържанието, а структурата на базите данни. Разпоредбите на Директивата, уреждащи базите данни като обект на авторскоправна защита, са въведени в българското законодателство чрез Закона за авторското право и сродните му права още през 1993 г.
Невъведена в действащия закон е втората част на Директивата, която урежда особеното (sui generis) право на производителя на бази данни. Това е едно изключително прехвърляемо право, което се изразява във възможността производителят на база данни да разреши или забрани използването й. При предоставянето на това право липсва изискването за творчество и оригиналност на произведението. Основанието за възникването му е значителна инвестиция от страна на производителя, която може да се изразява във влагането на финансови средства или, цитирам, "изразходване на време, усилия или енергия". Целта на предоставянето на това право е да се предотврати възможността за неразрешено извличане на съдържанието на база данни, което да бъде пренаредено, за да се създаде нова база данни, която няма да наруши авторските права върху първата. Особеното право защитава производителите срещу злоупотреби с продуктите на техните инвестиции.
Тази разпоредба от Директива 9 от 1996 г. се въвежда чрез § 14 на проектозакона, който предвижда да бъде създадена Глава 11а - "Права на производителите на бази данни".
С разглеждания законопроект частично са транспонира и Директива 29 от 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Тази директива е нова, както личи от годината на нейното приемане, и все още не е влязла в сила за държавите - членки на Европейския съюз. В законопроекта се въвеждат единствено разпоредбите на чл. 5 от Директивата - хармонизиране на изключенията от правото на възпроизвеждане и разгласяване, и чл. 11 - относно времетраенето на правата на продуцентите. Така предложените изменения в чл. 23, 24, 25 и 89 от закона са в пълно съответствие с кореспондиращите разпоредби от Директивата.
С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта със съответните разпоредби на Директива 9 от 1996 г., Комисията по европейска интеграция е склонна да направи следните препоръки:
1. Член 93з, ал. 3 от законопроекта предвижда при съществена нова инвестиция в базата данни да бъде предоставен нов, самостоятелен срок на закрила на правата на производителя за частта, която е резултат от тази инвестиция. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 на Директивата предвижда възможност за подновяване на срока на закрила на правото на производителя. Условие за това е да бъдат извършени, цитирам, "съществени изменения в количествено или качествено отношение в съдържанието на базата данни, включително всякакво съществено изменение като резултат от натрупване на последователни добавки, заличавания или изменения", които да могат да се считат за съществено нова инвестиция.
Съответствие на разпоредбата на чл. 93з, ал. 3 по § 14 от законопроекта с Директивата може да се постигне чрез въвеждане на дефиниция на понятието "нова съществена инвестиция" или чрез въвеждане на изискването новата инвестиция да е довела до съществено изменение на базата данни. Необходимо е да се предвиди, че новият срок на закрила се отнася за цялата новополучена база данни.
2. По отношение на чл. 93г препоръката е свързана с използването на термина "погасяване". В оригиналните текстове на Директивата се използва понятието "изчерпване". При избора на термин следва да се има предвид и чл. 15 от Закона за търговските марки, чл. 21 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, чл. 21 от Закона за промишления дизайн, чл. 18 от Закона за топологията на интегралните схеми, които използват понятието "изчерпване". Уеднаквяването на термините ще допринесе за изясняването на принципа. Принципът на изчерпването се прилага в правото на Европейските общности по отношение на всички права при интелектуална и индустриална собственост, съответно патенти, търговски марки, авторски и сродни права. При присъединяването си България ще трябва да въведе принципа на тъй нареченото "общностно изчерпване". Същото следва да се има предвид и по отношение на предложения с § 2 на законопроекта за изменение и допълнение на нов чл. 18а. Ще добавя, че понятието "погасяване" на едно субективно право има друго, поне малко по-различно значение в теорията и практиката у нас.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Предложеният законопроект съдържа необходимите изменения в действащия режим за закрила на интелектуалната собственост. Даже както стана ясно от датите, изпреварва задълженията, които България е поела.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Уважаеми народни представители, предстои представяне на законопроекта от вносителя, което ще стане след 20 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разискване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, първо четене.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта.
Министър Абрашев в качеството си на вносител на този законопроект има думата да го представи на пленарната зала.
Заповядайте, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Предложението за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е продиктувано от необходимостта за неговото хармонизиране с разпоредбите на някои нови директиви на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права.
На първо място това е най-новата директива, а именно Директива 201-29ЕО/2001 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Освен нея е отразена и Директива от 1996 г. относно правната закрила на базите-данни, също на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
Нашето законодателство ще достигне до пълно съответствие с всички тези нормативни изисквания както с всички приети досега европейски директиви в тази област, така и на нивото на авторско-правната закрила във водещите европейски държави за дадения момент. Директива 201-29ЕО цели приспособяването на авторско-правната закрила към новите реалности в комуникациите и информацията, възникнали след появата на новите цифрови технологии и широкото навлизане в живота на Интернет-мрежата. Нашият закон отразява много от основните положения на тази директива още през 2000 г., тъй като те бяха фиксирани в двата договора на Световната организация за интелектуална собственост от 1996 г., които нашата страна ратифицира през 2001 г. Остана обаче частта, очертаваща по нов начин кръга от допустимите ограничения. Възможността да се ползват огромен брой произведения и изпълнения чрез домашни компютри направо от Интернет и изобщо новият начин на комуникиране по електронен път, назован популярно он-лайн, както и новите видове материални носители на записи, налагат преразглеждане на много от традиционните авторско-правни механизми и подходи. Без тези нововъведения нашето законодателство няма да може да даде възможност на страната ни да се включи пълноценно в новата глобална система на закрила на авторското право, подготовката за която се води понастоящем много интензивно и в целия цивилизован свят, с насоченост да завърши до края на 2002 г.
Другата директива - за базите-данни, налага предвиждането на ново ниво, така нареченото особено право за производство на бази-данни. Това право не е авторско или сродно. То се състои от правото на такъв производител да не допуска извличането на част от съдържанието на базата-данни върху друг носител или повторното използване под друга някаква форма, включително чрез изобразяване на екран, без негово разрешение. Въвеждането на този нов вид право е продиктувано от развитието на дигитално записваща техника, която дава възможност на електронно копиране и пренареждане съдържанието на база-данни, без това да представлява нарушаването на каквото и да е авторско право. Излишно е да се говори за огромното и нарастващо значение в много области на съвременния живот на базите-данни, а оттук и на въпросите, свързани с тяхното стопанисване.
Законопроектът предвижда и още някои промени в действащия закон, предизвикани от желанието да се направят някои усъвършенствания или да се оправят допълнително забелязани пропуски.
На първо място, тук стои по-подробната регламентация, вече обособена и в отделни части - това е чл. 18а - на погасяване на авторско право по отношение на екземпляри от произведението след първата им продажба на българска територия.
На второ място, с поправката на чл. 37 от закона отпада ограничението за 10 години за срок, в който носителят на авторско или сродно на него право може да отстъпи другиму правото на ползване, в това число на издателство, продуцент, телевизия. Това се налага от обстоятелството, че у нас продуцентите и радио-телевизионните организации вече имат самостоятелни права върху звукозаписите, филмите и програмите в продължение на 50 години и това им право може да стане безпредметно след 11-ата година. Така значителни капиталовложения могат да се окажат загубени за тях. По същия начин еволюира и практиката в Европа.
На трето място може да се посочи уточнението в § 2, т. 4 от закона, че когато авторското и сродните му права обхващат разпространението на екземпляри от произведението, това се отнася и до вноса и износа им, независимо дали възпроизвеждането е било правомерно.
На последно място, се налага да се предвиди изрично право и задължение на Министерския съвет да регламентира с наредба някои сфери в прилагането на авторското право - използване на компютърни програми от държавната администрация и лицензирането на производителите на компактдискове и на матрици за тях. Без изрично овладяване Министерският съвет не би могъл да даде такива наредби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Абрашев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Ефективната закрила на интелектуалната собственост е безспорно едно необходимо средство за човешката съзидателност. Реализирана в контекста на пазарната икономика интелектуалната собственост е от изключително важно значение и за създаването на нови и с по-добро качество стоки и услуги. Нейните крайни цели са да насърчава творческата, изследователската и развойната дейност, да спомага за разпространение на идеите и да закриля съзидателните усилия. В същото време авторското право и сродните му права са свързани със свободата на мнение, със свободата на размяна на идеи, които са фундаментални ценности в едно демократично и плуралистично общество.
Както вече стана ясно от прочетените становища на комисиите, с този законопроект се въвеждат две европейски директиви, свързани с правната закрила на базата-данни и с някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Безспорно тези две директиви налагат нашето законодателство да бъде променено и то да бъде хармонизирано с изискванията на Европейския съюз. Ако говорим за първата директива, с която се въвеждат разпоредбите за правна закрила на базата данни, тя безспорно представлява един опит за адекватен отговор от страна на системата за авторско право срещу предизвикателствата на съвременните дигитални технологии и тя ще даде възможности на страната ни да се включи по-пълноценно в глобалната система за защита на авторското право.
Втората директива транспонира обаче само един член от разпоредбите, именно чл. 5, и би било разумно между първо и второ четене да бъдат въведени и разпоредбите на още един член от директивата, чл. 8, което ще направи много по-пълно хармонизирането на нашия закон.
Освен тези наложени от изискванията за хармонизиране промени, в законопроекта се съдържат и някои други предложения за промени, които далеч не са свързани с изисквания на европейското законодателство и на две от които аз искам да се спра малко по-подробно. Едната от тях е предложението за промяна на чл. 37 от сега действащия закон, с което отпада ограничението за 10-годишния срок, за който носителят на авторско или сродно на него право може да отстъпи на друг правото на използване.
Този член от законопроекта предизвика много сериозна обществена дискусия между продуценти, автори и изпълнители. Вярно е, че подобно ограничение не съществува в европейските страни, но е вярно, че тази поправка е срещу интересите на българските автори и изпълнители, независимо от сферата, в която те създават интелектуална собственост.
От правна гледна точка съществуването на подобна норма не е толкова архаично, тъй като дори страните - членки на Европейския съюз съвсем наскоро премахнаха това ограничение. Очевидно е, че в България все още няма създадени условия за нейното премахване, тъй като в европейската практика държавните институции не концентрират толкова права, както това е у нас. За пример ще дам Българското национално радио и Българската национална телевизия, които са едни от най-големите потребители на интелектуална собственост в България, които обаче практически представляват управлявани от държавата институции, а не от независими продуценти. Затова ние смятаме, че на този етап чл. 37, ал. 2, защитава по-слабата страна и това е една императивна норма, която е в публичен интерес и ще пледираме между първо и второ четене на този етап тя да бъде запазена.
В мотивите на вносителя е посочено, че една от целите на предлагания законопроект и на промените, включени в него, се налага от необходимостта да се предвиди изрично право и задължение на Министерския съвет да регламентира с наредби някои сфери в прилагането на авторското право и по-точно използването на компютърни програми от държавната администрация. Текстът на предлагания § 5а от Допълнителните разпоредби гласи, че използването на компютърни програми от органите на държавната власт и от тяхната администрация се извършва по ред, определен от Министерския съвет. Подобен текст звучи доста странно, тъй като не е възможно държавната администрация да се ползва с някакви по-особени права от останалите български граждани. Не може правото за използване на компютърни програми да се регламентира за българските граждани със закон, а за администрацията - с наредба на Министерския съвет.
Съществуването на този текст навява съмнения отново за наличие на корпоративни интереси, които трябва да бъдат защитени по този начин. Още повече, че той изобщо не отговаря на смисъла и на логиката на Закона за авторското право и сродните му права.
Завършвайки, искам да изразя становището на Обединените демократични сили, че по принцип ние ще подкрепим предложения законопроект, като си запазваме правото между първо и второ четене да внесем всички предложения за поправки, които смятаме, че ще направят този закон по-добре работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Взимам думата не само като народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, но и като председател на Националната асоциация по интелектуална собственост в България, за да изразя становището си по внесения законопроект.
Първо, актуалността и необходимостта от приемането на внесения законопроект считам за безспорни. Те се обосновават от споменатите вече две европейски директиви - Директива 96-9, свързана със закрилата на структурата на базата данни, и Директива 2001-29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните нему права в информационното общество.
Независимо че по принцип материята за интелектуална собственост бе затворена още през юни миналата година в преговорите с Европейския съюз, България има и е поела ангажименти за непрекъснато актуализиране на своето законодателство в тази област съобразно измененията в европейското законодателство. В този смисъл внесеният законопроект отговаря на тази необходимост и на тези ангажименти.
Искам да направя една малка корекция на колежката, която се изказа преди мен - не само чл.5, от втората Директива, а и чл. 11 е отразен в законопроекта. Член 11 е свързан с времетраенето на правата на продуцентите.
Второ, разпоредбите на внесения законопроект кореспондират в достатъчна степен и са в съответствие с разпоредбите на посочените директиви.
Трето, освен разпоредбите, кореспондиращи с тези на европейските директиви, вносителите на законопроекта допълнително и извън тях са включили текстове, свързани с изменение и допълнение на действащия в момента Закон за авторските права и сродните му права. Тези текстове в законопроекта са насочени към изменение на действащите разпоредби в Закона за авторското право, които от 1993 г., когато законът беше приет, са доказали своята проблематичност при приложението им в практиката и необходимостта от допълнителното им прецизиране и актуализиране. Затова аз подкрепям и това начинание на вносителите, още повече, че то е реализирано по един професионален начин и по наистина проблематични разпоредби на действащия закон в насока на неговото подобряване.
Тук искам да направя една вметка - че много от тези текстове имат дискусионен характер и вероятно и това, което и господин министърът каза в изказването си, ще бъде включено в дебатите, но вече на второто четене на законопроекта. Тази дискусионност на проблематиката идва от вечното търсене на баланса на интересите между авторите и работодателите, в случая продуценти и т.н.
Искам да подчертая, че в самата Асоциация по интелектуална собственост не беше необходимо да правим обсъждане на законопроекта. Такова обсъждане направихме само в Управителния съвет, защото в заседанията на Комисията по култура бяха поканени да участват реално всички заинтересувани наши членове и да вземат отношение в дебатите. В този смисъл аз си позволявам да кажа, че Комисията по култура при обсъждането на внесения законопроект даде един похвален пример за това как комисиите към Народното събрание трябва да работят с гражданските структури на обществото, за което в конкретния случай поднасям своите благодарности.
В заключение, подкрепям в този вариант внесения законопроект на първо четене с ясното съзнание за дискусионния характер на някои от постановките, които ще бъдат обект на дебати на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Пантев, заповядайте.

АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Госпожо председател, почитаемо събрание, господин министър! Вече чухме компетентни и задълбочени изказвания по предлагания закон, гарнирани с убедителен телефонен писък. Така че нека да видим този закон малко под друг ъгъл - като човек невъоръжен и поради това необременен с юридическа логика.
Кое впечатлява като специална черта, позитивна отличителна черта в този закон? Първо, обстоятелството, че той беше толкова мащабно и нашироко обсъден във всички комисии от широк периметър от специалисти, включително в нашата комисия, където бяха извикани много познавачи, действащи експерти по тази тематика и законопроизводство. Една обширна дискусия, в която взех участие дори и аз. Вторият отличителен елемент в подготовката и обсъждането на този закон, разбира се, е прекрасният баланс между триъгълника на предмета и съдържанието на този закон: издател - автор - читател.
Оставам с впечатление, че има лека корекция в полза на авторите и това е нова тенденция в световното, смея да твърдя, законодателство в това отношение. Вероятно знаете, че в Скандинавските страни, по-точно оттам е плъзнала една идея да се хонорува дори онзи автор, чиито книги се вземат, дори онзи композитор, чиито дискове се вземат от фонотеки и библиотеки и по този начин социално силните държави могат да компенсират тази такса и това особено възнаграждение, само защото си взел книга от библиотека, а не си я купил, разбира се, за сметка на държавата, а не за читателите. Всичко това означава, че най-сетне онова неясно и малко вече уморено от употреба понятие хармонизация с европейското законодателство присъства тук с една реална и плътна употреба.
Поради тази причина аз си позволявам само да ви напомня, че в крайна сметка печалбата в тази дейност е не само цифрова или дигитална. Има и духовна печалба при подобен вид взаимоотношения и дейност. Смея също да ви напомня за леко, леко, леко, разведряване на тази доста скучновата среда днес, че първият човек, забогатял като автор, не е изобретателят на парната машина Джеймс Уат, а писателят Даниел Дефо, което, от една страна, свидетелства за тържество на духа над машините, но, от друга страна, свидетелства и за комерсиализация на духовната дейност. Така че ние се изправяме пред едни, колкото оптимистични, толкова и тъжни реалности. Идеята на това законодателство е да се внуши, че все пак не всичко се прави единствено и само с комерсиални мотиви и перспективи.
Поради това аз учтиво, но настойчиво препоръчвам на Събранието след юридически изпипвания, към които ние сме почти безучастни, да приемем този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантев.
Господин Милушев, имате думата за изказване.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След задълбочения доклад на Комисията по културата, представен от господин Стефан Данаилов, ние бихме могли по процедура просто да прекъснем разискванията, защото въпросът на практика би бил изчерпан. Но в духа на изказването на проф. Пантев бих искал да запозная народното представителство със същността на проблематиката на този законопроект от една друга гледна точка, без да пропусна нито един от проблемите, които подчерта и господин Стефан Данаилов. Още повече искам да подчертая, че в момента, в който ние заседаваме тук, се провежда заседание на Европейския комитет на Международната конфедерация на авторските дружества и наш представител на "Музикаутор" защитава българската позиция, а те имат известни съображения към досегашната наша дейност.
Настоящият Закон за авторското право и сродните му права е приет от Тридесет и шестото Народно събрание през 1993 г. През 1994 г. е направено първото изменение с цел хармонизация с Търговския закон. Следващото изменение е от 1998 г. и въвежда стикерите с оптическа защита, но това изменение нямаше ефект и на практика нямаше и приложение. Изменението на Закона за авторските права и сродните му права през 2000 г. беше мащабно и беше продиктувано от няколко европейски директиви по въпросите на авторските и сродните им права.
Кое налага и необходимо ли е да допълваме Закона за авторските права и сродните му права само две години след последното му изменение и допълнение? Безспорно, настоящите допълнения се налагат от необходимостта от хармонизиране, както каза проф. Пантев, на закона с най-новите директиви на Европейския парламент и Съвета на Европа относно правната уредба за закрила на базите данни.
По време на обсъждането на закона чухме много съображения от различни заинтересовани страни. Относно базите данни имаше съображения, че във втората си част директивата не е добра и поставя в неблагоприятно положение българските производители на бази данни в сравнение с чуждестранните. Разговарях с много специалисти по този въпрос и с представители на организации, но те не изказаха подобни опасения. Затова според мен това мнение остава изолирано.
Днес ние много държим на внедряването и развитието на високите технологии, а както знаете, в сферата на комуникациите и записващите устройства не всяка година, а през няколко месеца излиза нещо ново, и българското авторско право не може да стои извън сферата на това развитие.
Без да навлизам в детайли на законопроекта, в подкрепа на казаното ще спомена само, че съгласно § 20 и новия чл. 101а новите разпоредби ще се отнасят само до български граждани и български юридически лица. Следя внимателно всичко, което се отнася до защита на националните интереси. Затова проследих и пътя на законопроекта и установих, че преди да бъде внесен в Народното събрание и преди да бъде разгледан от правителството, нито едно министерство не се е противопоставило на директивата и не е изказало съмнение в необходимостта от нейното прилагане.
Казвам това, защото според мен след като е гласуван един документ в Европейския парламент и е наложен за изпълнение от държавите-членки на Европейския съюз, не може ние, понеже не сме член на Европейския съюз, да не го изпълняваме и то под единствения предлог, че е неблагоприятен за нас. Бих казал, дори това да беше така. Да, географски ние сме в Европа, но се стремим и към членство в Европейския съюз, а това според мен означава, че условията за членство ще бъдат изпълнени, ако правната логика и принципите на нашите закони и законите на държавите- членки на Европейския съюз, са едни и същи.
В този дух, след първото четене на закона ще направя предложения и поправки, които ще направят смисъла на съответни текстове, за които преди малко стана дума тук, много по-ясен.
Уважаеми дами и господа народни представители, 60 години, преди гениалният български възрожденец Паисий Хилендарски да напише своята "История славяноболгарская", във Великобритания е приет Закон за авторското право, така наречения Закон на кралица Ана. А малко след смъртта на Паисий, Великото френско национално събрание гласува Закона на Льо Шапелие. Казвам това, защото тези два закона са в основата на две концептуални тенденции и различия в областта на авторското право.
Първата, англо-американската, тенденция разглежда авторското право като обикновена собственост, която подлежи изцяло на всякакви разпоредителни действия и сделки. В САЩ продуценти и издатели сключват договор с автора и по силата на закона получават цялото авторско право върху едно произведение. Там дори не се употребява терминът "авторско право", а се използва понятието "копирайт", което означава право на копиране и обхваща в себе си и правото на разпространение, респективно и на разпореждане със самата интелектуална собственост.
А в основата на втората тенденция - Европейската концепция, наред с имуществения елемент стои преди всичко моралният, неимуществен елемент или връзката на творбата с нейния автор. В Европа продуцентите или издателите получават от авторите отделни правомощия и пълното отчуждаване на авторското право там е недопустимо. И независимо от това, че правото на използване на произведението е прехвърлено, неимуществените или така наречените "морални права" се запазват от автора завинаги.
Европейските страни, които традиционно са общували помежду си, в процеса на тези взаимоотношения лесно са възприели смисъла на френския Закон на Льо Шапелие и са създали френската концепция за авторско право. Ако прочетем писмата на братя Гонкур, ние ще получим не само естетическа наслада, но ние ще видим една много стройна система на взаимоотношения между автор и издател. Същата картина ще видим и в Германия, и в Испания, и в цяла, бих казал, Европа.
Когато в края на ХIХ век българската литература бележи възход, се появяват първите проблеми между издатели и автори, което налага през 1897 г. приемане на текстове в Търговския закон, които са и първите авторскоправни норми в България. България, като вековно изолирана страна, не е участвала в интеграционните европейски процеси и е приспособявала чуждия опит към изискванията на момента. Това донякъде обяснява защо за малко повече от 100 години в България са гласувани три закона за авторско право и трите по същество различни. Първият е през 1921 г. - годината, когато си отива от нашия свят патриархът на българската литература Иван Вазов, без да ползва своите авторски права. Вторият е през 1951 г. и третият, за който говорих в началото, е приет през 1993 г.
Уважаеми колеги, казвам всичко това, не за да правя разходка в историята на авторското право. Казвам всичко това, защото споменатите концептуални различия не могат да бъдат обединени, за да задоволят едни или други лични или корпоративни интереси, нито пък да използваме ту едната, ту другата концепция, когато това ни е необходимо, в зависимост от интереса към момента. Понякога, в зависимост именно от този интерес към момента, ние искаме да приспособим дори и конституционни текстове към тези наши интереси и твърде свободно боравим с текстовете, които признават и гарантират свободата на художественото, научното и техническото творчество, които поставят под закрила авторските и сродните права, които гарантират правото на собственост и наследяване, или текстовете, в които става въпрос за право на всеки да се ползва от националните и общочовешки ценности. И винаги тези текстове се цитират, когато някой иска да защити личен или корпоративен интерес.
За да участваме в съвременните интеграционни и цивилизационни процеси, трябва да приемем, приложим и спазваме общоприети норми и ценности, които, без да ни обезличават, ще помогнат да бъде оценен българският принос в европейското и световно развитие.
Високите технологии дадоха възможност за развитие не само на бази данни, но съсредоточиха много голям икономически интерес, който създаде и разви широка мрежа от кабелни оператори и радио- и телевизионни организации, които препредават чуждестранни филми, музикални клипове и спортни състезания. Тези три групи - чуждестранните филми, музикалните клипове и спортните състезания, са в основата на всяка телевизионна програма. Защо се случва така, че на няколко различни канала можем да гледаме по едно и също време един и същи филм? Чуждестранният филм, като произведение на филмовото изкуство, е обект на авторското право. Ако филмът е американски, носител на правото върху него е продуцентът, а ако е европейски, носители на авторско право са режисьорът и сценаристът, които са предоставили правата на съответния продуцент.
В Европа правото за кабелно препредаване на филма се предоставя на дружество, което действа като организация за колективно управление на правата. Това дружество сключва със съответното българско авторско дружество договор за взаимно представителство.
Давам този пример, за да поставя един много важен въпрос, според мен. Каква е ролята на организациите за колективно управление на авторски и други категории права, сродни на авторските? Тези организации играят, според мен, ролята на "защитна мрежа", извън която който и да е кабелен оператор ще бъде уязвим от интересите на конкурентите, а ако лови и препредава чужди програми, веднага ще приеме качеството на нарушител. Според мен, намесата на такива организации е неизбежна и в бъдеще тяхната роля ще бъде много по-голяма, защото необходимостите налагат това в нашето съвремие. У нас към момента основните организации за колективно управление на права са "МУЗИКАУТОР", "ФИЛМАУТОР" и "ТЕАТЪРАУТОР".
Друг е въпросът дали е целесъобразно всяка категория носители на права да има собствена организация за колективно управление на правата или тези организации да бъдат по-малко на брой и една организация да обединява правоносители от повече групи. Това обаче е въпрос, който трябва да решат, в зависимост от своите лични интереси и своите планове за развитие, самите правоносители, без ние със закон да ги задължаваме да правят това.
Според мен авторите и носителите на сродни права не могат да бъдат в една и съща организация. От една страна, защото те имат общи интереси срещу ползвателите, от друга страна, имат противоречиви, а понякога и противоположни интереси помежду си, защото, за да достигне произведението до зрителите или до слушателите, трябва предварително авторите да имат договор с продуцентите. В този смисъл не виждам никакви скрити опасности в предложението за създаване на нова ал. 2 в чл. 64 на § 7 - мисля, че говориха и преди мен по този въпрос - от законопроекта. Алинея 2 казва, че разрешението за препредаване, симултантно и в непроменен вид се дава само чрез организация за колективно управление на права. А това пък е изискване на Директива 93/83 на Съвета на Европа. Трябва ясно да се подчертае, че текстът на ал. 2 обаче не се отнася до правата на радио- и телевизионните организации и техните програми. По време на обсъждането на законопроекта бяха изказани съображения, че текстът на ал. 2 е благоприятен например за филмите, произведени преди 1993 г., когато продуцент е била държавата, и неблагоприятен - за филмите, произведени след 1993 г. от независим продуцент, защото ограничава правата на продуцентите свободно да договарят с авторите условията, при които ще се реализира готовият продукт.
Ще предложа съответно допълнение между двете четения, което ще реши проблема изцяло в тази посока.
По време на обсъждането на законопроекта, а и тук в залата, бяха изказани мнения относно срока от 10 години, в смисъл, че за по-голям срок не може да се сключва договор за използване на произведение или изпълнение. Доколкото ми е известно, ние сме единствената страна, поставила такъв ограничителен срок. Дори в страни, които са в по-тежко състояние от нашето, няма такъв срок. Да не говорим, че държавите с недемократично управление не смеят да оказват намеса в така деликатната материя на авторските и сродните им права. Затова не виждам смисъл у нас този срок да бъде запазен. Споделям обаче опасенията, изказани от някои авторски и изпълнителски дружества, и според мен за досега сключените договори ограничението от 10 години трябва да остане в сила като регулатор на отношенията между продуценти, автори и изпълнители.
Затова между двете четения ще направя също предложение за изменение в този дух.
Уважаеми дами и господа! По време на обсъждането на законопроекта в дискусията взеха участие много авторски и изпълнителски дружества, за които проф. Данаилов вече говори, както и много творци, които по стечение на обстоятелствата, естествено познавам. Но ще ми разрешите да цитирам един от тях, защото ми направи впечатление изказването на известния български диригент Пламен Джуров, който каза, че този законопроект помага за създаване на пазар на носителите на права, но беше по-скептичен относно взаимоотношенията на този пазар и относно обема на правата на авторите, предвид тежкото положение, в което се намира нашата страна в момента. Донякъде, разбира се, той е прав, като имам предвид, че хонорарът на един американски артист е колкото средствата от приватизацията на едно предприятие в България или пък че бюджетът на един американски филм е равен на един наш заем от Международния валутен фонд. Какво да се прави, светът е така устроен, че богати автори и изпълнители може да има само, ако има богати продуценти.
Затова именно направих и преди малко този разказ за историческото развитие на различните концепции авторско право. И ако сега си припомним европейската традиция, ще видим, че нито Гьоте, нито Волтер, нито Верди, нито Щраус са живели в бедност. Нито пък днес по света има съвременен продуцент или автор, който живее по стандартите на българския недоимък на неговите колеги. Днес българската филмова индустрия е почти замряла, издаването на книги на български автори е трудно, непечелившо, финансовите възможности за реализиране на печеливша театрална и музикална продукция за изключително малки, респективно обаче, защитата на авторските права и на сродните им права само на българските автори не е много доходоносен бизнес. Съзнавайки това, ще кажа, че според мен пазарът у нас - и в отговор на Пламен Джуров - и в момента съществува, но този законопроект ще създаде условия за регламентирано съществуване в конкурентна среда. А това, надявам се, ще бъде в помощ не само на авторските дружества, но и на българските автори.
Уважаеми дами и господа народни представители! След първото четене на законопроекта е необходимо да продължим в комисията консултации с организациите, които се занимават с тази материя. Но според мен и сега спокойно можем да заявим, че Законът за авторското право и сродните му права е един европейски закон. Затова аз ще подкрепя предложения законопроект и ви призовавам да направите това и вие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев. Чудесно изказване.
Има ли желаещи за други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Приемам с разбиране желанието на Министерския съвет да внесе предложение за изменение и допълнение на действащия Закон за авторското право и сродните му права.
Основната идея, заложена в настоящия законопроект, е привеждането на българското авторско-правно законодателство в съответствие с европейските стандарти в тази област. Тези стандарти обаче се развиват и обогатяват непрекъснато. Затова е необходимо и ние да следим за това развитие и да правим своевременно корекции в нашия закон.
Това, което поражда нуждата от нови регламентации и усъвършенствания на старите, в случая е стремежът авторското право да бъде пригодено към непрестанния и бурен растеж на техническия прогрес, с появата на нови и нови средства за разпространяване произведения на литературата, науката и изкуствата сред хората. Една е била тази регламентация по времето, когато е властвало книгопечатането, друга става, когато се появява фотографията, после - радиото, кинематографията, телевизията, видеото, компютрите и засега последно - Интернет. А какво ли ни чака още?
Едната от директивите на Европейската общност, която е залегнала в основата на настоящия законопроект, се нарича Директива за хармонизиране на някои аспекти на авторското право в информационното общество. В крайна сметка всички трябва да се адаптираме към съвременните изисквания на информационното общество.
Предстои да разгледаме още веднъж подробно законопроекта в Комисията по културата между двете гласувания. Тогава ще обсъдим кой от случаите на допустимо свободно използване на произведения, изложени диспозитивно в същата тази директива, ще предложим за възприемане от нашия закон и кой не.
В заключение аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта като цяло на първо четене и подканям всички народни представители също да гласуват за неговото приемане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С голямо удоволствие изслушах както становищата на културната, правната и еврокомисията, така и изказванията на колегите, които взеха отношение по въпроса. Искам да ви кажа, че аз също съм доволен, че такъв закон ще бъде гласуван в момента от нашето Народно събрание.
По отношение обаче на това, което преди малко каза моят колега Милушев, имам определени резерви. Когато защитаваме авторското право, аз нямам нищо против от благата на авторското право да се ползват именно авторите или от продуцентите. Но тук, когато говорим за чл. 64, новосъздадената ал. 2, ние се мъчим да монополизираме организациите за колективно управление на авторските права и в това отношение аз мога да ви кажа, че съм взел мнението както на определени асоциации, които имат отношение по въпроса, като например Българската медийна коалиция, Асоциацията на кабелните оператори, така и на доц. Емил Марков, който преподава "интелектуална собственост" в Софийския университет. Мненията им са събрани тук, в тази папка, и разбира се това ще бъде разглеждано между първо и второ четене. Там навсякъде се казва, че ние в момента се мъчим да монополизираме организациите за колективно управление на авторските права и в това отношение ние просто нарушаваме философията на нашето Народно събрание да разбиваме монополите.
В това отношение аз си запазвам правото между първото и второто четене да направя съответните предложения, така че думичката "само" в ал. 2 на чл. 58 и думичката "само" в ал. 2 на чл. 64 да отпаднат.
По принцип аз ще гласувам за закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права на първо гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Министър Абрашев, благодаря Ви за присъствието в пленарната зала.
За процедура - заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвид сложността на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права предлагам Народното събрание да разреши максималния срок за работа между двете четения от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение срокът за писмени предложения между двете четения на законопроекта да бъде три седмици.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ В РАЗМЕР ДО 41,1 МЛН. ЕВРО МЕЖДУ "НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ "РЕХАБИЛИТАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА СИСТЕМА - ЕНЕРГИЯ 2".
Законопроектът е разпределен на три комисии: водеща е Комисията по бюджет и финанси, и на комисиите по енергетика и по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля госпожа Радева като представител на водещата Комисия по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, във връзка с гласуването правя процедурното предложението в залата да бъде допуснат господин Васил Анастасов - изпълнителен директор на Националната електрическа компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Анастасов.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Анастасов в залата.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"ДОКЛАД
по законопроекта за ратифициране на Гаранционното
споразумение между Република България и Европейската
банка за възстановяване и развитие по Кредитно
споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между
"Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране
на проект "Рехабилитация и модернизация на
електропреносната система - Енергия 2", № 202-02-11,
внесен от Министерския съвет на 11.03.2002 г.

На заседание, проведено на 15.03.2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "НЕК" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2", подписано на 16 януари 2002 г. в София.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на енергетиката и енергийните ресурси Ангел Минев, експерти от Министерството на финансите и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Общата стойност на разходите по проект "Енергия 2" възлиза на 153 млн. евро, които се разпределят за финансиране по точно определена схема. "Националната електрическа компания" ЕАД предвижда да финансира изпълнението на проекта със заемни и собствени средства. "НЕК" ЕАД ще финансира със собствени средства подготовката на тръжната документация, всички проектни работи, както и всички местни данъци, мита и такси, свързани с доставките на оборудването. Кредитът от Европейската банка за възстановяване и развитие ще се усвои за четири години с три години гратисен период.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът беше подкрепен единодушно от народните представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2", подписано на 16 януари 2002 г. в София."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Близнаков, имате думата, за да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
"ДОКЛАД
на Комисията по енергетика

Относно: Проект на Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2", № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2002 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2", № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2002 г.
На заседанието присъстваха Ангел Минев от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Васил Анастасов от Националната електрическа компания.
Проектът беше представен от господин Васил Анастасов, изпълнителен директор на "НЕК" ЕАД.
Проектът на Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение е във връзка с решението на Народното събрание от 16 януари 2002 г. за даване на мандат на Министерския съвет за сключване на Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер на 41,1 млн. евро между "НЕК" ЕАД и Европейска банка за възстановяване и развитие за финансиране на следните приоритетни цели:
- подобряване сигурността на функционирането на електрическата мрежа високо напрежение;
- подобряване измерването на електрическата енергия в разпределителната мрежа с цел по-добро управление на преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия в електроенергийната система на Република България;
- осъществяване на работа в паралелен режим на електроенергийната система на България с европейската енергийна система като се внедрят системи за диспечерско управление в териториалните диспечерски центрове, които да отговарят на стандартите на Европейската енергийна система;
- изграждане на модерна телекомуникационна мрежа, която да отговаря на специфичните изисквания на всички потребители в "НЕК" ЕАД.
Изпълнението на проекта ще се осъществява с подпроектни задачи със смесено финансиране - собствени средства и кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Кредитният финансов поток ще бъде разпределен, както следва:
1. Подпроект А1 - внедряване на управленска информационна система - втори етап, 8,05 млн. евро;
2. Подпроект А2 - развитие на телекомуникационната мрежа на "НЕК" ЕАД - 20,7 млн. евро;
3. Подпроект А3 - модернизация на системи SCADA/ЕМS в териториалните диспечерски управления на "НЕК" ЕАД - 6,9 млн. евро;
4. Подпроект А4 - изграждане на система за автоматично дистанционно отчитане на електромери - AMR - 2,88 млн. евро;
5. Подпроект А5 - разходи за консултантски услуги и издръжка на Група за управление на проекта - 2,57 млн. евро.
Общо - 41,1 млн. евро.
Изготвеният за целта проект на Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие е съставен в съответствие с общоприетата международна практика.
Въз основа на прогнози за дейността на "НЕК" ЕАД за периода до 2010 г. се очаква финансовите показатели на дружеството да гарантират нормалното и стабилно обслужване на кредита.
След проведената дискусия Комисията по енергетика
РЕШИ:
1. Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение между двете страни за заем в размер до 41,1 млн. евро за нуждите на "Национална електрическа компания" ЕАД по проект "Енергия 2" отговаря на условията, при които е даден мандат на Министерския съвет за неговото сключване.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписаното Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - "Енергия 2"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи нейния доклад.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, представям Ви

"ДОКЛАД

Относно: Законопроект № 202-02-11 за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - "Енергия 2", внесен от Министерския съвет на 11 март 2002 г.

На 14 март 2002 г. Комисията по външната политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - "Енергия 2" и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - "Енергия 2", подписано на 16 януари 2002 г. в София.
Становището беше прието с консенсус."
Подписано е от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо гласуване.
Моля за изказвания, ако има такива.
Заповядайте, господин Мазнев, имате думата.



СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в Стратегията за развитие на енергийния отрасъл "НЕК" ЕАД включи като приоритет в инвестиционната си програма проекта за рехабилитация и модернизация на електропреносната система. За този проект компанията възнамерява да полза заем и собствени средства, като стойността на проекта възлиза на около 153 млн. евро - 41 млн. 100 хил. евро са от Европейската банка за възстановяване и развитие, 60 млн. евро - от Европейската инвестиционна банка и 52 млн. евро са собствени средства на "НЕК".
Частта, която се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, е в размер на 41 млн. 100 хил. евро при 3 години и половина гратисен период и 10 години изплащане, като от общо шестте проекта, които са предвидени по този заем, е ориентирана за четири от тях предвид технологичните срокове за тяхното строителство и изпълнение.
На първо място това е така наречената система "Скада". Това е компютризирана автоматична система, която управлява процеса на производство и потребление на електроенергия в системата. Този проект бе стартиран по линия на "Енергия 1" и като първа стъпка с тази система е оборудвано Централното диспечерско управление. Втората част предвижда четирите териториални диспечерски управления също да бъдат оборудвани с такава техника, така че да се подобри процесът на управление.
Вторият проект е дистанционно отчитане на електромери. Инсталирането на такива точни електромери и телекомуникациите до тях, както и софтуерът, който обработва информацията в реално време за нуждите на пазара - това е вторият проект.
Третият проект е управленска информационна система "Ем Ай Си". Това е управленска система, която работи в реално време. Използва се в големи компании. Тя облекчава управлението на компаниите и е критерий за добро управление. Тази система е въведена в Централното управление на Националната електрическа компания частично. В експлоатация е отпреди няколко месеца. Практически с този проект се предвижда тя да бъде разширена и въведена в нейния пълен обем.
Четвъртият проект е подстанция Пловдив 400/110 киловолта. Това е една много важна подстанция, важен обект за електропреносната мрежа, който по различни причини бе отлаган и забавян. В момента той е необходим. Това е електропровод от 400 киловолта от района на град Карлово до Пловдив, но тъй като подстанция Пловдив е изградена в недостатъчен обем, там се налага и разширяване на откритата разпределителна уредба - подстанция Пловдив.
Другите два проекта - телекомуникационна мрежа и рехабилитация на електропреносната система се финансират от втората част на заема от Европейската инвестиционна банка.
Крайната цел на модернизацията по тези проекти е осъществяване работа в паралелен режим на електроенергийната система на Република България с Обединени европейски електроенергийни системи, за да се отговори на критериите за присъединяване към Европейския съюз в съответствие с Директивата за развитие на електроенергетиката на Европейския съюз и в частност на България.
Накрая, аз искрено се надявам, че средствата по заема ще бъдат изразходвани по предназначение и при най-строг контрол. И тъй като заемът е издействан и подготвен още по време на правителството на ОДС, аз призовавам колегите си от нашия парламентарен съюз да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
Гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, позволете да гласуваме процедурното предложение: на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложеният законопроект да бъде гласуван на второ четене в същия пленарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Радева, моля представете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

"З А К О Н
за ратифициране на Гаранционното споразумение между
Република България и Европейската банка за
възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за
заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална
електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за
възстановяване и развитие за финансиране на проект
"Рехабилитация и модернизация на електропреносна
система "Енергия 2"

Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Националната електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносна система "Енергия 2", подписано на 16 януари 2002 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли съображения по текста на законопроекта? Няма.
Гласуваме законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното заседание с 2 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 9.
Процедурното предложение за удължаване на днешния пленарен ден с 2 часа е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ с вносители Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ с вносители Джевдет Чакъров и група народни представители.
По законопроектите има представени доклади на Комисията по околната среда и водите, на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по икономическата политика. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Моля господин Чакъров да представи становището на комисията по двата законопроекта.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на госпожа Фатме Илияз - заместник-министър на околната среда и водите, и на господин Христо Божинов - директор на Дирекция "Национална служба за защита на природата" в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете госпожа Иляз и господин Божинов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, предлагам на вниманието ви

"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за опазване на биологичното разнообразие,
№ 154-01-8 от 13 юли 2001 г., внесен от Лъчезар Тошев,
Евдокия Манева и Иван Иванов

На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроект за опазване на биологичното разнообразие, внесен от Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов.
На заседанието присъстваха заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Лъчезар Тошев, който изложи мотивите за приемането на законопроекта, като се позова на факта, че с предложения законопроект се завършва рамката на природозащитното законодателство в България и се отменя остарелият вече, непълен и трудно приложим Закон за защита на природата от 1961 г.
Със законопроекта се обявяват защитени зони в допълнение към защитените територии, изгражда се национална екологична мрежа като част от Европейската мрежа "Натура 2000", поставят се под строга защита застрашените и редки диви растителни и животински видове, регулира се търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна. Беше подчертано, че законопроектът отговаря на изискванията на европейските директиви и международни договори, свързани с биоразнообразието. Като съществено достойнство на законопроекта беше изтъкнато това, че той отразява предложенията на неправителствените организации.
Именно тези предложения се оказаха основният предмет на проведената дискусия и повод на Министерството на околната среда и водите да не подкрепи законопроекта, както в предварително представеното писмено становище, така и по време на дебата. Като основен мотив за това свое становище представителите на Министерството на околната среда и водите изтъкнаха нереалистичното разширяване на целите на законопроекта, които не са облечени в текстове, определящи механизмите и институциите, необходими за тяхното постигане.
Според Министерството на околната среда и водите е необосновано надхвърлянето на изискванията на европейските директиви и поставянето под регулирано ползване на всички ловни видове и всички риби, с което се обезсмислят Законът за лова и опазване на дивеча и Законът за рибарството и аквакултурите. Необосновано е и включването в Приложение № 2 на видове, които не отговарят на изискванията и критериите на директивите на Европейския съюз, въведени с чл. 6 на законопроекта.
Обявяването на буферни зони около националните паркове според Министерството на околната среда и водите също е ненужно, тъй като такава буферна функция ще изпълняват защитените зони около националните паркове.
Като необосновано беше изтъкнато и включването в Националната екологична мрежа като отделни нейни елементи на орнитологично важни места, CORINE места, Рамсарски места, чието физическо определяне и управление не се третира в законопроекта, а освен това голяма част от тях се покриват от защитените територии, а друга част се очаква да бъдат включени в защитените зони, тъй като отговарят на критериите за това.
Беше оспорено концентрирането на всички дейности, свързани с разрешителните режими в Министерството на околната среда и водите, с което ненужно се изземват определени вече функции на други ведомства, като Министерството на земеделието и горите, като се влиза в противоречие със специалните закони.
По време на разискванията беше дебатиран въпросът дали предвижданите стриктни мерки за опазването на биологичното разнообразие няма да станат пречка за доброто икономическо развитие на страната. Членовете на комисията единодушно се обединиха около необходимостта от намиране на баланс в тази насока. В тази връзка вносителите изразиха мнение, че дебатът по предложенията на неправителствените организации, поставящи наистина високи изисквания към опазването на природата, трябва да се състои на всяка цена, за да може да се намери нужният баланс между опазването и ползването на природните ресурси и по-специално на биологичното разнообразие между природозащитните и икономическите интереси.
Затова вносителите настояха законопроектът да бъде приет на първо гласуване и да се даде възможност този дебат и отстраняването на слабостите да стане по време на второ четене. Според вносителите неприемането на законопроекта само би отложило ненужно дебата във времето.
След приключването на разискванията повечето членове на комисията се присъединиха към изказаното от Министерството на околната среда и водите становище, че философията на законопроекта, залегнала в неговите цели, не е развита по-нататък в съдържанието, което го прави неприложим.
След проведеното гласуване по законопроекта с резултат 4 "за", 9 "против" и 2 "въздържали се" Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене законопроекта за опазване на биологичното разнообразие № 154-01-8 от 13.07.2001 г., внесен от Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов."
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви и
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за биологичното разнообразие
№ 154-01-85, внесен от Джевдет Чакъров и група народни
представители на 14.12.2001 г.
На свое редовно заседание, проведено на 07.02.2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за биологичното разнообразие № 154-01-85, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз, господин Христо Божинов - директор на Дирекция "Национална служба за защита на природата", експерти от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на земеделието и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Присъстваха също представители на научни и неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Джевдет Чакъров.
Сега действащото природозащитно законодателство (Закон за защита на природата, Закон за защитените територии, Закон за лечебните растения) урежда частично или третира само някои специфични аспекти на обществените отношения, свързани с опазването на растителните и животински видове и техните местообитания. Предложеният законопроект запълва съществуващите празноти. Той отразява международните споразумения в тази област (Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, Конвенцията по международна търговия със застрашените видове от дивата флора и фауна, Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици, Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна) и въвежда цялостно изискванията на европейското законодателство (директиви 92/43/ЕС, 79/409/ЕС, 1999/22/ЕС и Регламент 338/97/ЕС), като определя ясно и точно механизмите и институциите за тяхното изпълнение.
Законопроектът регламентира изграждането на Национална екологична мрежа, която да стане част от Европейската мрежа "Натура 2000". Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии, буферни зони около защитени територии и така наречените защитени зони. Последните се въвеждат с настоящия законопроект, който предвижда и ясна процедура за тяхното обявяване.
Урежда се опазването на растителните и животински видове, като една част от тях - редките и застрашени диви видове, посочени в Приложение 3 се поставят под строга защита, а друга част - посочените в Приложение 4, под режим на опазване и регулирано ползване.
Определени са изисквания за отглеждане и развъждане на диви растителни и животински видове извън естествената им среда.
Регламентирани са още достъпът до генетични ресурси, условията за въвеждане на неместни и повторно въвеждане на местни растителни и животински видове в природата, търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна.
От името на Министерството на околната среда и водите заместник-министър Фатме Илияз подкрепи изцяло законопроекта, като подчерта необходимостта от неговото бързо приемане с оглед изпълнението на поети от страна на България ангажименти във връзка с преговорите с Европейския съюз по главата "Околна среда" и възможността тя да бъде затворена следващата година.
Законопроектът беше подкрепен и от неправителствените организации, които изразиха своето задоволство от този вариант на законопроект за биологичното разнообразие, който отразява по възможно най-добрия начин усилията на редица експерти за законодателно уреждане на тази материя.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите единодушно подкрепи законопроекта със 17 гласа "за" и изрази следното становище:
Законопроектът за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители, урежда цялостно и ясно обществените отношения, свързани с опазването на биологичното разнообразие, и отразява адекватно изискванията на Европейския съюз в тази насока. Ето защо предложението на комисията е законопроектът да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще представи госпожа Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 154-01-85 за биологичното разнообразие,
внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители

На заседание, проведено на 7 февруари 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя приемането на нов закон, дефиниращ опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие.
С оглед подобряване текстовете на закона е уместно да се прецени от правно-техническа гледна точка дали разпоредбите на национален закон (чл. 70 и чл. 73) могат да прехвърлят към разпоредби на международен договор - в случая Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 12 декември 1990 г. и в сила от 16 април 1991 г. Следва да се отчете разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
От гледна точка на терминологията трябва да бъде отчетен и действащият Закон за митниците и правилникът за неговото прилагане. Например навсякъде в текстовете от проекта "внасяне, изнасяне и транзитиране" следва да бъдат заменени с "внасяне и изнасяне", тъй като същите, съгласно действащото митническо законодателство покриват и други режими освен внос, износ и транзит и съответстват на възприетата терминология в Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: за - 9 гласа, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Тасим, моля да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 154-01-8 от 13.07.2001 г. за
опазване на биологичното разнообразие, внесен от Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов и по законопроект
№ 154-01-85 от 14.12.2001 г. за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители

На заседанието, проведено на 6 февруари 2002 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Джевдет Ибриям Чакъров и група народни представители, и законопроекта за опазване на биологичното разнообразие, внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов.
Законопроектът за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители, създава усъвършенстван режим за опазване на биологичното разнообразие в България, като регламентира по нов начин механизмите, институциите и контрола, свързани с опазването на природата, отговорността на собствениците и ползвателите на биологичното разнообразие и санкционирането на нарушенията в тази област. Законопроектът осигурява интегриране на опазването на биологичното разнообразие в основни стопански отрасли. Той е хармонизиран с европейското право в направление "Природа", което е част от темата "Околна среда".
Законопроектът урежда реда за обявяване на защитени зони и включването им в национална екологична мрежа, поставя редките и застрашени диви растителни и животински видове под строга защита, регулира ползването на редки видове от дивата флора и фауна, регламентира достъпа до генетични ресурси и определя условията за въвеждане на неместни и повторно въвеждане на местни растителни и животински видове в природата.
Законопроектът за опазване на биологичното разнообразие, внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов, има за предмет регулиране на същите обществени отношения, както законопроектът за биологичното разнообразие. И двата законопроекта регламентират търговията на екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна по сходен начин. Внесеният от Лъчезар Тошев и група народни представители законопроект обаче, от една страна, създава твърде широка уредба на защитените видове, а от друга страна - изисква приемането на изменения и допълнения в над 200 други нормативни актове.
След проведената дискусия Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители.
По изложените причини Комисията по икономическата политика не предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за опазване на биологичното разнообразие, внесен от Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Моля, госпожо Грънчарова, да представите докладите на Комисията по европейска интеграция. Има два доклада по двата законопроекта, моля редуцирайте в единия от докладите онази част, която се повтаря.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
законопроект за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители
на 14 декември 2001 г.

На заседание, проведено на 30 януари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене.
На обсъждането присъстваха експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Предложеният проект на Закон за биологичното разнообразие регламентира материя, която се отнася към глава двадесет и втора "Околна среда", сектор "Защита на природата". На 27 юли 2001 г. главата беше открита за преговори.
В националната програма за приемане постиженията на правото на Европейския съюз за 2001 г. като краткосрочен приоритет е заложено да бъде изработен и приет Закон за биологичното разнообразие. Предвидено е разглеждания проектозакон да въведе липсващите в българското законодателство изисквания на следните актове на Европейския съюз: Директива 79/409 относно опазването на дивите птици; Директива 92/43 относно опазването на природните местообитания и на дивата фауна и флора; Директива 99/22 относно отглеждането на диви животни в зоологически градини.
Съгласно Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз законопроектът за биологичното разнообразие следва да създаде правна основа за изграждане на административна структура за прилагане на Регламент 338/97, регламенти 939/97, 2307/97, 767/98, изменящи и уреждащи по-детайлно прилагане на Регламент 338/97.
Транспонирането на част от изискванията на Директиви 9243 и 79409 понастоящем е осигурено чрез разпоредби в следните нормативни актове: Закон за защитените територии, Закон за защита на природата, Закон за лова и опазването на дивеча, Закон за лечебните растения, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за митниците, Наредба за разработване на планове за управление на защитените територии.
С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за опазване на околната среда с acquis communautaire Комисията по европейска интеграция прави следните препоръки.
Директива 92/43 относно опазването на природните местообитания и на дивата фауна и флора има за цел да допринесе за поддържането на биологичното разнообразие посредством опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна на територията на държавите-членки. Директивата отчита, че продължава упадъкът на природните местообитания, увеличава се броят на сериозно застрашените диви видове и местообитания, които формират част от природното наследство на общността и заплахата за тях често е с трансграничен характер. С оглед на това се смята за необходимо предприемането на мерки за опазване на природните местообитания на общностно ниво.
Разпоредби от тази директива са отразени в глава втора и в глава трета от законопроекта. В глава втора са транспонирани изискванията на директивата относно реда и критериите за обявяването на определени територии за защитени зони, с оглед включването им в европейската екологична мрежа "Натура 2000" и изискванията за разработване на планове за управление на такива територии. В глава трета са отразени разпоредби относно опазването на растителните и животински видове чрез обявяването им за защитени или поставянето им под режим на регулирано ползване.
Член 7 от законопроекта предвижда да бъде извършвана оценка на териториите, които обхващат природни местообитания по Приложение № 1, и на видовете по Приложение № 2, като са посочени критериите, съобразно които те се оценяват. Изброените критерии напълно съответстват на Анекс lll от директивата. В проектозакона обаче не е регламентирано кой извършва оценката, с каква цел се прави тя и къде трябва да бъдат отразени резултатите от нея. В директивата е развита процедура по обявяване на определени територии за такива от особен интерес за общността.

Член 4, ал. 1 от Директивата изисква данните от оценката да бъдат изпращани на Комисията заедно с другата посочена информация. В предложения проектозакон е разработена процедура по обявяване на определени територии за защитени зони, но в нея не е отразено мястото на оценката, която се извършва съгласно чл. 7 от законопроекта. С оглед постигане на по-висока степен на съответствие с разпоредбите на Директивата и на по-голяма яснота на процедурата по обявяване на защитени зони, би следвало резултатът от оценката по чл. 7 да бъде включен в документацията по чл. 8, ал. 1 от законопроекта и да се вземе предвид по-нататък в процедурата. Необходимо е да се посочи кой извършва оценката по чл. 7 от проектозакона.
Директива 79/409 относно опазването на дивите птици се отнася до запазването и защитата на всички видове диви птици, техните яйца и екологичната им ниша, намиращи се в границите на Общността. Държавите-членки са задължени да вземат необходимите мерки, за да поддържат популационното ниво на видовете в състояние, което да съответства на екологичните, научните и културни изисквания. Особено внимание се отделя на видове, които са в опасност от изчезване, на особено уязвимите от промени в естествената им среда видове и на видове, считани за редки поради малочислеността им.
Директива 99/22 относно отглеждането на диви животни в зоологически градини цели защита на дивата фауна и поддържане на биологичното разнообразие посредством гарантиране предприемането на мерки от страна на държавите-членки за лицензиране и инспекция на зоологическите градини в Общността.
В чл. 4, ал. 5 от Директивата се предвиждат две хипотези в случай, че зоологическата градина не е лицензирана или лицензионните условия не се спазват:
- зоологическата градина или част от нея да бъде затворена за публика; и/или
- да се съобрази със съответните изисквания в подходящ срок, определен от компетентния орган, но не по-дълъг от две години.
В чл. 122, ал. 1, т. 3 е предвидена принудителна административна мярка: "Министърът на околната среда и водите затваря зоологическите градини или част от тях, които не функционират в съответствие с изискванията на закона". Комисията счита, че с оглед възможните различни по степен нарушения и за постигане на повече гъвкавост, следва да се възприемат и двете хипотези по Директивата.
Член 8 от Директивата изисква да бъдат предвидени и наказания за нарушения на националните законодателства. В чл. 125 от разглеждания законопроект е заложено наказание глоба, съответно имуществена санкция при неспазване на изискванията на чл. 60, ал. 2 и 3, отнасящи се до задълженията, които трябва да бъдат спазвани от зоологическите градини.
Пълното въвеждане на Директивата следва да се постигне чрез Наредба на министъра на околната среда и водите.
Глава четвърта на законопроекта регламентира режима на търговията със застрашени видове от дивата флора и фауна. Тази материя е съобразена с Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора и създава рамката за приложение на разпоредбите на Регламент 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна посредством регулиране на търговията с тях. Разпоредбите на проектозакона за опазване на биологичното разнообразие съответстват на концепцията на Конвенцията чрез въвеждане на унифицирани мерки и по-строг контрол при вноса, експорта и реекспорта на застрашени видове.
Европейската общност прилага Конвенцията от 1984 г. чрез регламенти. Уредбата на външната търговия е от изключителната компетентност на Общността. Освен това през 1982 г. само пет държави-членки са страни по Конвенцията и при липса на контрол по границите в резултат на митническия съюз, без подобна регламентация на общностно ниво Конвенцията не би могла да се прилага ефективно.
Целта на Регламент 338/97 е въвеждане на общи условия за издаване, използване и представяне на документи, свързани с оторизиране на внос, експорт и реекспорт от Общността на екземпляри от застрашени видове.
В законопроекта са транспонирани задълженията на държавите-членки, които са въведени от Конвенцията: диференциацията на режима по издаване на разрешителни за търговия с екземпляри от дивата флора и фауна в зависимост от степента на застрашеност на съответните видове и процедурата по издаването им; определянето на научни и ръководни ведомства във всяка държава като основни фактори в контрола по прилагане на Конвенцията и Регламента; въвеждане на санкции.
Посочените регламенти уреждат детайлното прилагане на Регламент 338/97 и част от разпоредбите им относно износа, вноса и транзитирането на защитените видове са възприети в проектозакона.
България е страна по Конвенцията за биологично разнообразие. С Конвенцията се цели опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на неговите компоненти, справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използване на генетични ресурси чрез подходящо финансиране и чрез съответен трансфер на необходими технологии, вземайки предвид всички права върху тези ресурси и технологии. Законопроектът за биологичното разнообразие урежда запазването на генетичните ресурси на видовете и режима на достъп до тях, който е изцяло възприет от нормите на Конвенцията, като детайлното регламентиране ще бъде извършено с Наредба на Министерския съвет. Следва да се отбележи обаче, че Конвенцията дефинира две отделни понятия - "генетичен материал" и "генетични ресурси". В Допълнителната разпоредба на проектозакона се дава определение единствено на понятието "генетични ресурси", като не се прави разграничението по същество между понятията, което е проведено в Конвенцията.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за биологичното разнообразие е в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Пълно транспониране на разпоредбите на посочените актове на Европейския съюз в българското законодателство е предвидено да бъде постигнато с приемане на заложената в законопроекта подзаконова нормативна уредба.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за биологичното разнообразие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Ако правилно съм разбрал, няма повече становища за представяне. Вносителите са Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов. Желаят ли да вземат отношение?
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес пред нас е Законът за биологичното разнообразие - последният закон от серията закони, свързани с опазване на околната среда. Практически с приемането на този закон ще приключи хармонизацията на законодателството в областта на околната среда. Не отбелязвам само Закона за геномодифицираните организми, което все пак е една по-специална материя. В момента действат осем закона - един основен и останалите специални. Това е последният закон от серията закони, отново подчертавам, за опазване на околната среда.
Законът отразява последните международни нормативни актове, свързани с опазване на биологичното разнообразие. Този закон урежда материята за опазване на биологичното разнообразие извън защитените територии и има огромно значение за нашата страна. Той е работен повече от две години от специалисти на Министерството на околната среда и водите, специалисти от научните среди, неправителствени организации. Дотук говоря за един закон, защото независимо че формално обсъждаме два законопроекта, това по същество е един и същи закон с незначителни различия.
Какви са различията? Базата и на двата закона е Законът за биологичното разнообразие, който беше разработен от правителството на Обединените демократични сили, и с известни изменения и от двете групи, които внасят законопроекта, внесен в началото на работата на Тридесет и деветото Народно събрание.
Законопроектът, сред вносителите на който съм и аз, най-пълно отразява претенциите на неправителствените организации и предвижда една по-строга регламентация на опазването на биологичното разнообразие. Проектът, който внася господин Чакъров, има същата база - законът, който беше подготвен още в началото на 2001 г., с частично отразяване на предложенията на неправителствените организации и предвижда един по-мек режим на защита на биологичното разнообразие. По същество двата закона нито концептуално, нито принципиално, нито по същество се различават. Има известни текстове, които можем да отнесем към групата на редакционните текстове, които са не повече от 10 на сто, които регламентират различни механизми на защита.
Аз мисля, че това е много важна подробност, която не е убягнала от вниманието на Комисията по европейска интеграция. Въпреки че тук беше прочетено само становището по закона, внесен от господин Чакъров, заключението и по закона, внесен от групата народни представители, сред които съм и аз, то е пред вас, можете да видите заключението, също е положително. Комисията по европейска интеграция е отбелязала тази аналогичност на двата закона.
Като подчертавам абсолютната необходимост на този закон, при това спешната подготовка на този закон за второ четене, искам да призова всички да гласувате и за двата закона, тъй като няма да има абсолютно никакви трудности при подготовката на един законопроект между първо и второ четене. С това ще бъде доказана афишираната приемственост в управлението на околната среда. Смятам, че това е сфера, в която най-малко можем да намерим поле за изява на политически пристрастия. Затова една обективност и безпристрастност би се доказала с подкрепа на двата законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
От вносителите на другия законопроект думата има господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение основно към законопроекта, който внася д-р Чакъров и група народни представители, сред които съм и аз. Фактът, че внесените два законопроекта са близки по темата, по обхвата, по целите, които преследват, но заедно с това те съществено се различават. По принцип ние имаме заявени доста широки претенции за радикално решаване на въпросите на биологичното разнообразие. Единият е законопроектът за опазване на биологичното разнообразие, внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов. Другият законопроект е съществено усъвършенстван, реалистичен. Той е съобразен не само с европейското законодателство, с основните разпоредби и споразумения, той е законопроект, който се вписва в останалото законодателство по опазване на околната среда, той е хармонизиран с него.
Искам да кажа, че законопроектът за опазване на биологичното разнообразие е един от двата основни фундаментални екологични закона. Той се опира на онази идея, на онази закономерност, която съществува в цялата природа, в цялата действителност, открита може би отпреди две десетилетия от един от големите белгийски учени, нобеловия лауреат Иля Бригожин, за нарастващата негентропия в природата, във вселената. Ние тук в случая имаме пример, когато трябва да проявим разбиране за опазването на това разнообразие, на тази база, която е създала биосферата на Земята, в нашата територия, за да можем да съхраним онова богатство, което е основата на живота, част от което сме и ние, като част от тази биосфера, като етносфера.
Искам да кажа, че целите на закона са ясно формулирани, те са подредени с онази градация за защита на местообитанията изобщо на биологичните видове на територията, на пространството на България, така също и местообитанията на застрашените растителни и животински видове. Това е също един стремеж да се защитят генетичните ресурси, с които е богата българската природа. Това е също един стремеж да се въведе едно ефективно законодателство, регулиране на въвеждането на различни не местни видове в българската природа и също така регулиране на търговията със застрашени видове.
Аз мисля, че тук основните моменти са свързани с изграждането на националната екологична мрежа с всички тези пространства, защитени зони, защитени територии и буферни зони, а също така с изразяването на мястото и ролята на управлението на тези процеси по опазването на биологичното разнообразие с предоставяне тези права на министъра на околната среда и на подчинените му институции, а също така на един национален съвет.
Тук ми се иска да добавя, че този национален съвет, вероятно при второто четене, при доработката на този законопроект, трябва да бъде достатъчно обоснован и обяснен с всички онези права, с които той трябва да разполага, с всичките онези компетенции.
В компетенциите и правата на министъра на околната среда стои също така задължението, което ние ще имаме възможност да го видим при отчитането на годишния доклад за опазването на биологичното разнообразие в България. Всяка година такъв доклад се внася. Това е за изработване на стратегия за опазване на биологичното разнообразие, също така и национален план. Много ясно са показани, разбира се, на някой може да се струва, че те са меки, но много ясно са показани принципите, правилата, разпоредбите за регулиране на търговията със застрашени видове и за създаване на онова равновесие, което е необходимо за една жизнена, една здрава природа.
Логически са направени изводите както за митническия контрол, така и за санкциите, които ще бъдат налагани на всички онези нарушители на тези разпоредби, които нарушители са внасяли и ще внасят опасности за равновесието особено на застрашени растителни и животински видове.

Аз искам да завърша с призива към вас, уважаеми колеги, да подкрепите законопроекта, който се внася от д-р Чакъров и група народни представители, защото и дума не може да става за някакви компилации и съединения на двата законопроекта, които имат различен обхват, различно намерение, различни претенции за решаването проблема за опазване на биологичното разнообразие. Това означава ние да затънем в едни безкрайни спорове и дискусии, които няма да доведат до формулиране на един ясен и ефективно действащ законопроект за опазване на биологичното разнообразие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
За реплика? Това беше представяне на законопроект.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми проф. Ганчев! Разбирам изкушението да представим нещата така, като че ли от днес те започват. Истината обаче е, че законопроектът, който Вие внасяте, е законопроектът, който правителството на Обединените демократични сили внесе в края на Тридесет и осмото Народно събрание без бележките, които дадоха неправителствените организации и които ние в нашия вариант внесохме.
Така че, каквото и да твърдите, тези два законопроекта са идентични, с малки различия. И аз мисля, че всички ние, народните представители, все пак трябва да даваме един добър тон. Защото ние освен отговорности по подготовката на законопроекта, имаме и отговорности като хора, които представляват нашата нация и нашият морал в крайна сметка трябва да символизира добрите нрави в нашето общество. Мисля, че имаме голяма нужда да покажем добър тон и да признаваме стореното преди нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Това беше реплика.
Господин Ганчев, имате право на дуплика, ако искате да се възползвате от тази възможност.
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаема госпожо Манева. Аз ще кажа само това, че невключването мнението на широката общественост, на обществените организации се оказа една много важна корекция в духа, в целите, в обхвата, в претенциите на закона той да реши проблемите за опазване на биологичното разнообразие, се оказаха съществени. В този смисъл промениха и духа, философията на закона.
Така че аз също съм много склонен към толерантност и към интегриране усилията на различните политически групи и присъстващи тук, в пленарната зала, но все пак трябва да отчитаме реалните възможности, за да се решат по-ефективно проблемите.
Ако Вие смятате, че това е същият законопроект и че той е подобрен с участието на обществени организации, тогава защо трябва да правим нови усилия да пришиваме към него разни апендикси от това, което вие сте предложили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Започваме дискусията по първото четене.
Господин Наим има думата. Заповядайте, господин Наим.
НАИМ НАИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Законопроектът за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители, урежда материя от изключително значение както по отношение опазване на природата и биологичното разнообразие в частност, така и по отношение спазване изискванията за хармонизация на българското законодателство с европейското в направление защита на природата.
Необходимостта от приемането на подобен закон идва не само от задълженията за хармонизиране законодателството ни с това на Европейския съюз, но и от това, че действащата към момента нормативна база в тази област урежда частично материята, свързана с обявяването и опазването на защитените видове от българската флора и фауна и третира специфични въпроси по изграждане на мрежата от защитени територии в страната и опазването и устойчивото ползване на ресурсите от лечебни растения.
Със сега действащите закони - Законът за защита на природата от 1961 г., Законът за защитените територии от 1998 г. и Законът за лечебните растения, приет през 2000 г., са въведени само част от изискванията на европейското законодателство по отношение опазването на местообитанията на растителните и животинските видове с европейско и национално значение, отглеждането на диви видове от човека и търговията със застрашени видове от дивата флора и фауна.
Също така съществуват определени празноти по отношение механизмите за контрол, отговорността на собствениците и ползвателите на биологичното разнообразие, а така също и санкции при нарушения. Посоченият законопроект отговаря на потребностите по уреждане на посочената материя и привличането на обществеността в процеса на опазване на биологичното разнообразие. Възприетата терминология на законопроекта отразява смисъла на Конвенцията за биологичното разнообразие, допълва и усъвършенства езика на действащата нормативна база у нас. Използването на термини от европейската норма и практика и тяхното дефиниране в Допълнителните разпоредби несъмнено ще улесни процеса на евроинтеграция.
Типовете местообитания и видовете от дивата флора и фауна, предмет на законопроекта, са посочени в приложение към закона. В законопроекта са определени и институциите, и механизмите, които те ще прилагат за постигане целите на закона.
Също така се осигурява интегриране на опазването на биологичното разнообразие в основни отрасли, като земеделие и гори.
Почти всички критерии, изисквания, процедури и механизми в законопроекта са нови и произтичат основно от необходимостта за осигуряване условия за прилагане изискванията на европейските директиви и са съобразени със съвременните реалности у нас. Така също се предвижда изграждането на Национален съвет по биологичното разнообразие като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, който ще има водеща роля в процеса на прилагане на европейските директиви и по-специално при изграждането на Националната екологична мрежа като части от европейската екологична мрежа "Натура 2000".
В проекта са доразвити основни моменти от Закона за защита на природата, поради което се предвижда неговата отмяна.
Добре структуриран, с успешно формулирани цели, законопроектът за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители, съдържа изцяло и напълно залегналите в европейските директиви принципни изисквания и е изцяло в духа на подписаните от страната ни международни конвенции, в духа на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие, както и в духа на декларираната от Народното събрание и правителството политика за опазване на околната среда и европейска интеграция, поради което дава основание за солидна подкрепа и приемането му ще улесни значително преговорите за присъединяване по глава 22 "Околна среда". Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Наим.
Господин Божинов, заповядайте, сега вече е Ваш ред да вземете думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Мисля, че нито един от вносителите на двата законопроекта не може и не би го направил - да застане на тази трибуна и да каже, че е седнал върху бял лист и е написал закона. Това е много сериозен труд на експерти, на държавни служители, на групи от хора, които са работили в много продължителен период.
Двата законопроекта аз ги намирам като процес на развитие на законодателството. И вторият, без да отричам приноса и заслугите на хората, които са работили и по първия вариант, е втората, последната фаза на този процес на развитие, обхванал всичко до момента на формирането на този законопроект, отчел изискванита на директивите на Европейския съюз, претенциите на неправителствените организации, намерил подкрепата на болшинството в групата.
Аз изразявам становището и на Парламентарната група на Коалиция за България, че без да подценяваме труда на колегите отдясно, ще подкрепим законопроекта на Джевдет Чакъров, като такава, последна фаза, обобщила всички етапи на работата и доближила ни до закона, който трябва да приемем на второ четене и който ни е нужен.
Така че правя формално предложение да преминем към гласуване и декларирам, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз иска да вземе отношение. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, уважаеми господин председателю! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите изразява следните основни обстоятелства, за да не подкрепи проекта на Закон за опазване на биологичното разнообразие, внесен в Народното събрание от господин Лъчезар Тошев и група народни представители.
Първо, коренно е подменена философията на закона по отношение на неговия обхват, като се излиза далеч извън подхода и изискванията на европейските директиви. Нереалистично е да се цели опазването на местообитанията и видовете въобще, като например в чл. 2 на предложения законопроект.
Предложеното максималистично разширяване на целите в закона не е облечено в следващите глави в текстове, определящи регламенти, механизми и институции, необходими за постигането им.
Второ, подменен е подходът на Директивата за хабитатите като неоправдано под регулирано ползване предмет на този закон са поставени всички видове риби и всички ловни видове. Това води до излишно дублиране и обезсмисляне на специализираните закони.
Трето, значителни промени са направени по отношение на компетенциите, като всички действия, свързани с разрешителни режими и други, се концентрират в Министерството на околната среда и водите. С това се изземват вече определени функции на други ведомства, така например на Министерството на земеделието и горите, и се влиза в противоречие със специалните закони. Същевременно не се предлагат изменения на специалните закони за избягване на тези противоречия.
Четвърто, въвеждат по-рестриктивни режими, отколкото се изискват по директивите, с което не само се губи възможността за гъвкавост, но и направо се блокира прилагането на закона в определени случаи. По наша преценка - по преценка на Министерството на околната среда и водите, ако проектът се приеме по принцип, за да може след това да се приведе в приемлив вид, ще трябва да се направят предложения за близо 200 изменения и допълнения, немалка част от които свързани с фундаментални промени.
Затова становището на Министерството на околната среда и водите е да не се подкрепи проекта на закон за опазване на биологичното разнообразие, внесен в Народното събрание от господин Лъчезар Тошев и група народни представители.
Що се отнася до законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от народния представител д-р Чакъров и група народни представители, той урежда цялостно и ясно обществените отношения, свързани с опазването на биологичното разнообразие и отразява адекватно изискванията на Европейския съюз в тази насока. Почти всички критерии, изисквания, процедури и механизми в проекта на този закон са нови и произтичат основно от необходимостта за осигуряване на условия за прилагането на изискванията на европейските директиви.
Законопроектът на д-р Чакъров и група народни представители въвежда прилагането на европейското право в направление "Природа", тоест Директивата за природните местообитания на дивата флора и фауна, а така също Директивата за дивите птици и Директивата за държането на диви животни в зоологическите градини.
Основна цел в проекта на Закона за биологичното разнообразие е опазването на богатото биологично разнообразие на България.
Ето защо Министерството на околната среда и водите предлага законопроектът, внесен от д-р Чакъров и група народни представители да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник-министър.
Уважаеми народни представители, имате думата по двата законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Тогава ще подложа на гласуване двата законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Първи е постъпил законопроектът за опазване на биологичното разнообразие, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев, Евдокия Иванова Манева и Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте за този законопроект.
Гласували 159 народни представители: за 44, против 103, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за биологичното разнообразие, внесен от Джевдет Чакъров и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 136, против 28, въздържали се 9.
Законопроектът се приема. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с тази точка от дневния ред.
След почивката ще преминем към последната възможна за днес точка - второ четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, моля господин Мирчев, председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, да представи § 19, който беше отложен по
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Така ще можем да считаме, че и този закон е приет изцяло.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт отложихме приемането на § 19. След среща с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и много конкретната помощ на проф. Огнян Герджиков като председател на Народното събрание и юристите, предлагаме следната редакция на § 19:
"§ 19. Създава се § 5а със следното съдържание:
"§ 5а. (1) Задълженията на "БДЖ" ЕАД към държавата, поети в изпълнение на § 3, ал. 2 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт, общо в размер на 127,9 млн. лв., представляващи несъбрани държавни вземания за задължения по Закона за данък върху добавената стойност, задължения по чл. 35 и чл. 36 от Закона за корпоративното подоходно облагане, лихви по просрочени задължения и временна финансова помощ, се отписват.
(2) Министърът на финансите определя размера на отделните вземания, включени в общия размер по ал. 1.
(3) С отписаните задължения по ал. 1 се увеличава допълнителният капитал на "БДЖ" ЕАД."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Съображения по така прочетената редакция на § 19 има ли? Няма.
Гласуваме § 19.
Гласували 132 народни представители: за 115, против 16, въздържали се 1.
Параграф 19 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ.
Моля господин Валери Димитров да представи доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-37 от 14 декември 2001 г.
за сделките с компенсаторни инструменти, внесен
от Министерския съвет
На заседанията, проведени на 20 и 21 март 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за сделките с компенсаторни инструменти"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
"Глава първа - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 1 няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 1. Този закон урежда реда за издаване, сделките и плащанията с компенсаторни инструменти."
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 2. Компенсаторни инструменти са компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и поименните компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд."
По чл. 3 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 3. Компенсаторните инструменти са безналични и поименни. Издаването, сделките и плащанията с тях се регистрират в Централния депозитар."

По чл. 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 4. (1) Централният депозитар:
1. открива и води сметките за компесаторните инструменти;
2. регистрира сделките и плащанията с компесаторните инструменти;
3. води парични сметки и извършва необходимите действия по плащания във връзка със сделките по този закон;
4. издава документи, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 до 3;
5. извършва други услуги, свързани с дейността по т. 1 - 4, определени в наредбата по ал. 2;
(2) Дейността на Централния депозитар по ал. 1 се осъществява по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
(3) Редът за поправяне на грешни вписвания, извършени от Централния депозитар, се урежда в наредбата по ал. 2.
(4) Редът, предвиден в ал. 3 не прегражда пътя за защита по общия ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
По тези текстове - заглавието на законопроекта, заглавието на глава първа..., няма изказвания.
Гласуваме ан блок наименованието на закона, наименованието на глава първа и чл. от 1 до 4, включително.
Гласували 129 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Моля да представите глава втора, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди да представя глава втора имам едно процедурно предложение - моля да бъдат допуснати в залата като представители на вносителя госпожа Камелия Стоянова, Яна Вълчинкова - от Дирекция "Правна" на Министерството на икономиката и господин Георги Драйчев - изпълнителен директор на Българската фондова борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме допускането в зала на госпожа Стоянова, Вълчинкова и господин Драйчев.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Моля, квесторите, поканете дамите и господин Драйчев в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава втора комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
Наименование: "Издаване на компесаторни инструменти".
По чл. 5 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 5. (1) Органите по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по чл. 36, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и по чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, изпращат в Централния регистър на компесаторните инструменти в 7-дневен срок информация за издадените компесаторни инструменти, съгласно наредбата по ал. 4. Срокът започва да тече от влизането в сила на актовете, с които е определен размерът на обезщетението, а когато той е установен с влезли в сила съдебни решения - от получаването им за изпълнение.
(2) Документите, въз основа на които е признато правото на обезщетяване и е определен размерът му, както и заповедите, решенията и съдебните решения за признаването и определянето на размера на обезщетението, се съхраняват от съответните органи, а заверени копия от тях се изпращат в Централния регистър на компесаторните инструменти.
(3) Информацията по ал. 1 от Централния регистър на компесаторните инструменти се предоставя на Централния депозитар във форма и по ред, определени с наредбата по чл. 4, ал. 2.
(4) Условията и редът за работа на Централния регистър за компесаторните инструменти се уреждат с наредба на Министерския съвет".
По чл. 6 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 6. (1) Централният депозитар регистрира компесаторните инструменти по сметки на техните притежатели въз основа на информацията по чл. 5 в тридневен срок от получаването й.
(2) Компесаторните инструменти се считат за издадени с регистрирането им в Централния депозитар".
По чл. 7 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е оттеглено от него.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Централният депозитар издава на органа по чл. 5, ал. 1 удостоверителен документ за извършената регистрация на компесаторни инструменти по сметките на техните притежатели.
(2) На следващия ден след деня на издаването, Централният депозитар изпраща издадените удостоверителни документи до органа по чл. 5, ал. 1 чрез Централния регистър на компесаторните инструменти.
(3) Централният депозитар може да възложи с договор и на банка предоставянето на удостоверителните документи на техните притежатели".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по глава втора от законопроекта? Няма.
Гласуваме наименованието на глава втора и чл. 5 до 7, включително.
Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Моля да представите текстовете по глава трета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава трета Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието:
"Сделки и плащания с компесаторни инструменти".
По чл. 8 има предложение на комисията:
"Чл. 8. (1) Продажба на компесаторни инструменти се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа при условията и по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
(2) За осъществяване на продажбата на компесаторни инструменти, правилникът на регулирания пазар трябва да съдържа най-малко:
1. вида на регулирания пазар, на който ще се извършват тези сделки;
2. условията и реда за въвеждане на оферти за сключване на сделки;
3. реда за разпространяване на информация относно сключените сделки".
По чл. 9 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 9. (1) Централният депозитар регистрира сделката по чл. 8 след получаване на отчета от регулирания пазар за съответния ден и я приключва в срок, установен с наредбата по чл. 4, ал. 2.
(2) Прехвърлянето на компесаторни инструменти се извършва от Централния депозитар като плащането става едновременно с прехвърлянето".
По чл. 10 има предложение на комисията:
"Чл. 10. Придобиването на компесаторни инструменти на регулирания пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател".
По чл. 11 има предложение на народния представител Атанас Папаризов като първата част от предложението е оттеглено от него, а втората част от предложението е приета от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 11. (1) Придобиването на компесаторни инструменти извън случаите по чл. 8, се регистрира в Централния депозитар чрез банка или инвестиционен посредник - член на депозитаря.
(2) Регистрацията на сделките по ал. 1 се извършва въз основа на представяне от страните на банката или на ивестиционния посредник договор с нотариално заверени подписи".
По чл. 12 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието от комисията и предложение на комисията за чл. 12:
"Чл. 12. В случаите по чл. 9 и чл. 11, Централният депозитар издава по искане на приобретателя на компесаторните инструменти удостоверителен документ за придобитите от него компесаторни инструменти. Удостоверителният документ се предоставя чрез лицето, посредством което е извършена продажбата по чл. 8 или регистрацията по чл. 11, ал. 1, в 14-дневен срок от постъпване на искането".
По чл. 13 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 13. (1) Когато компесаторните инструменти са използвани за плащане в допустимите от закона случаи, те се погасят, а Централният депозитар ги заличава по сметката на техния притежател въз основа на негово нареждане, придружено с уведомление от органа, който е приел плащане с тях.
(2) Нареждането и уведомлението се изготвят по образец, утвърден от Централния депозитар.
(3) Централният депозитар извършва заличаването и уведомява органа, приел плащането и Централния регистър на компесаторните инструменти в 3-дневен срок след получаване на документите по ал. 1.
(4) Когато компесаторните инструменти са използвани за плащане при продажба на акции на регулиран пазар едновременно с регистрирането на сделката с акциите, Централният депозитар заличава компесаторните инструменти по сметката на притежателя им по реда на ал. 1 до 3".
По чл. 14 има предложение на Комисията по икономическата политика за неговото отпадане.
Има и предложение на народния представител Димитър Стефанов за създаване на нови чл. 15 и 16, което е оттеглено от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на законопроекта? Няма.
Гласуваме наименованието на глава трета, чл. 8 до 13-и включително, както и отпадането на чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава четвърта комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата - "Административнонаказателни разпоредби".
По чл. 15 има предложение на Комисията по икономическата политика - чл. 15 става чл. 14:
"Чл. 14. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 5, 6, 7, 9 и 12 и по § 1 от Преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 2 хил. до 10 хил. лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Актовете за констатираните нарушения по ал. 1 се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощен от него заместник-министър.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по наименованието на глава четвърта и чл. 15 от нея? Няма.
Гласуваме наименованието на глава четвърта и чл. 15 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на главата и текстът са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителните разпоредби Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
По § 1 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн, като Комисията по икономическата политика приема втората част от предложението, а предложението в първата му част е оттеглено от народните представители.
Има и предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников:
"В § 1 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите "съдебни решения" се добавя запетая и "временни удостоверения по отменения чл. 6, ал. 8 на ЗОСОИ".
2. В ал. 5:
а) след думите "компенсаторните инструменти" се добавят запетая и "включително тези, които не са още издадени, но трябва да бъдат издадени съгласно ал. 2";
б) създава се изречение второ:
"Регистрираните компенсаторни инструменти могат да се използват само след като притежателят им предаде на Централния депозитар документите, въз основа на които те са издадени."
3. Създава се нова ал. 6:
"(6) Лицата, придобили компенсаторни инструменти и временни удостоверения до влизането на този закон в сила, могат да поискат от Централния депозитар чрез органа по § 1, ал. 2 да прехвърли съответните компенсаторни инструменти от сметката на притежателя, по която са регистрирани, по тяхна сметка въз основа на писмено потвърждение на прехвърлянето от регистрирания притежател. Писменото потвърждение трябва да бъде с нотариално заверен подпис."
Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 7, 8 и 9."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 1. (1) С влизането в сила на закона се преустановяват издаването, сделките и плащанията по досегашния ред с компенсаторни инструменти и временните удостоверения за тяхното притежаване.
(2) Органите по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по чл. 36, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд въвеждат информацията за издадените от тях компенсаторни инструменти, както и за компенсаторните инструменти, които предстои да бъдат издадени по реда на наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) В 20-дневен срок след влизането в сила на закона органите по ал. 2 предоставят информацията от своите регистри за издадените от тях компенсаторни инструменти на Централния регистър на компенсаторните инструменти. В същия срок тези органи уведомяват Централния регистър на компенсаторните инструменти и за влезлите в сила актове за обезщетяване с компенсаторни записи, жилищни компенсаторни бонове и поименни компенсационни бонове, въз основа на които все още не са издадени компенсаторни инструменти.
(4) Централният регистър на компенсаторните инструменти предоставя информацията по ал. 2 на Централния депозитар по реда на чл. 5 в 10-дневен срок от получаването й.
(5) Централният депозитар регистрира компенсаторните инструменти по сметки на техните притежатели въз основа на информацията по ал. 4 в 10-дневен срок от получаването й.
(6) Компенсаторните инструменти се считат за издадени като безналични с регистрирането им в Централния депозитар.
(7) За издаването и предоставянето на удостоверителните документи, издадени за компенсаторните инструменти по ал. 6, се прилага чл. 7, като удостоверителните документи се получават безплатно.
(8) В случаите на извършени погрешни вписвания се прилагат чл. 4, ал. 3 и 4. Когато спорът се решава по съдебен ред, до доказване на противното се предполага, че информацията в издадения удостоверителен документ е вярна.
(9) Органите по ал. 2 в 3-месечен срок от влизане в сила на закона предават на Централният регистър на компенсаторните инструменти водените от тях до датата на влизане в сила на закона регистри за компенсаторни инструменти и временни удостоверения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Лучников, искате думата за Вашето предложение? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, моите предложения към този чисто технически закон са също така чисто технически. Става въпрос за висящи преходни положения, които са заварени от влизането на закона в сила. За какво става дума?
Лицето, органът, който е издал компенсаторните записи и другите подобни документи, дава информация в Централния регистър. Централният регистър уведомява Централния депозитар и той заверява сметката на съответните притежатели.
Чудесно, обаче междувременно са издадени временни удостоверения по чл. 6, ал. 8.
Тези временни удостоверения са предмет на транзакции. Те са продавани, с тях често пъти са плащани сделки по приватизационен характер. Тогава кой ще знае какво е станало с тези документи? Този, който е отбелязан като притежател, отива в Централния депозитар, взема си съответното удостоверение и се възползва с всички права по него. Ами ако той предварително е продал, ако предварително е платил, тогава какво ще стане?

Затова именно аз предлагам тези неща да се уточнят. Моля ви да вникнете във въпроса, защото той е чисто технически. Ще направим беля и ще дадем възможност да се употребят два пъти едни и същи компенсаторни инструменти. Иначе, ако приемем това, което аз предлагам, ние влизаме напълно в рамките на законовото използване на тези инструменти, пресичаме възможността за тяхното недобросъвестно използване.
Вторият въпрос, който аз настоявам да бъде уреден. Има много лица, които са закупили временни удостоверения, платили са за тях и си ги държат. Понеже това не е отразено в централния регистър, нито при органите, които са издали съответните инструменти, с тези документи е заявен първоначалният притежател. Добре, но тези, които са ги купили, какво ще стане с тях? Затова аз предлагам тези, които са купили временни удостоверения, да могат да поискат тези временни удостоверения да бъдат отбелязани по тяхна партида и да бъдат отписани от партидата на лицето, на името на което са издадени. Разбира се, в духа на това, което е предвидено в самия закон, това трябва да стане само чрез сделки с нотариално заверени подписи, да се подкрепи, че наистина това лице е продало своите временни удостоверения, а не са били придобити от другото лице по някакъв незаконен начин.
Имайте предвид, че, давайки тази възможност, ние охраняваме не само правата на лицата, които са придобили тези инструменти, но и лицата, на които са били продадени. Защото, принуждавайки ги да искат потвърждение на това продаване с новия документ с нотариално заверени подписи, ние им даваме възможност дори да поискат да ревизират условията, при които са ги продали и по този начин да ги отървем от спекулата, от изнудването, на което те бяха много пъти жертва при тяхната продажба. Гонени от нуждата, те бяха склонни и продаваха инструментите на много евтина цена, което именно породи и общественото недоволство от цялата сделка с тези инструменти.
Аз много ви моля още един път да помислите и, ако сега не сме в състояние да решим тези въпроси, понеже те имат технически характер, нека да отложим приемането на тези текстове, да помислим още веднъж, за да не направим нещо, за което после ще съжаляваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само една кратка реплика по повод предложенията на господин Лучников. Искам да обърна внимание, че в предлагания окончателен текст на § 1 се предвижда един механизъм за събиране на информация и за предотвратяване на незаконосъобразни сделки, например, двойни прехвърляния и т.н. Трябва да се обърне внимание, че с влизане в сила на закона всякакви сделки и плащания се преустановяват, край, тези инструменти повече не могат да бъдат използвани като налични инструменти. Спират се сделките, спират се плащания и оттук нататък започва събиране на информация. Събира се тази информация, фиксира се състоянието на тези инструменти, състоянието на притежанията на различни лица, отразено в централния регистър на компенсаторните инструменти, и тази информация се предоставя на централния депозитар, който трансформира, преобразува наличните инструменти в безналични инструменти, като открива система от сметки. Значи със самото влизане в сила на закона се предотвратява категорично възможността за всякакви сделки. И оттук нататък сделките вече са твърдо контролирани въз основа на предоставената информация от централния регистър, за която законът предполага, че е вярна. Въз основа на тази информация става преобразуването и оттук нататък сделките стават само чрез заверявания и задължавания на сметките, съответно на купувача и на продавача.
Така че аз не мисля, че е възможно наистина да се получи някакъв период от време, в който да има злоупотреби. Със самото влизане в сила на закона всичко се спира. От този момент легитимни сделки не трябва да има и съответният централен регистър на компенсаторни инструменти трябва да отказва всякакво отразяване на сделките по регистъра, тъй като то противоречи на закона. Това е смисълът на закона и мисля, че той предотвратява възможността за измама и за заобикалянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Лучников, заповядайте за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Димитров е съвършено прав за сделки, които ще се извършат след влизането на закона в сила. Но аз поставих въпроса какво е положението на огромния брой сделки, които са извършени с компенсаторни инструменти преди влизането на закона в сила. Какво ще стане с хората, придобили тези инструменти? А от данните, които се вписват в централния депозитар, новите заверки ще стават на името на първоначалния притежател на тези записи. Ами, тези хора, които са купили тези записи, какво ще правят? Няма ли да се даде възможност на хората, които са ги завели по сметката си, да използват втори път тези компенсаторни инструменти? Има тази опасност.
Освен това, как ще се уредят правата, взаимоотношенията на тези хора, които са извършили вече сделките? Не става въпрос, че нови сделки не могат да бъдат извършвани. Става въпрос за тези сделки, които вече са извършени. Човекът е купил тези временни удостоверения. Какво ще стане с тях? Той има ли право да получи ново заверяване с нови безналични инструменти, каквито предвижда законът и които той урежда по технически ред? Много добре, но какво ще стане с извършените сделки?
Затова аз моля да не се прехвърля този въпрос толкова леко, защото той създава казуси, които ще засегнат стотици милиона лева. С това прибързано отхвърляне на моите предложения ще създадем един хаос, от който после ще се чудим как да излезем. Много ви моля още веднъж да обмислите добре моите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има ли други изказвания по този текст? Не виждам.
Гласуваме предложението на господин Лучников по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 57, против 70, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме наименованието на раздела "Преходни и заключителни разпоредби" и § 1 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 26.
Параграфът е приет.
Има предложение на народния представител Тодор Бояджиев за създаване на нов § 2:
"§ 2. За компенсаторните инструменти, получени срещу стойността на движимото и недвижимо имущество, използвана за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция, публикувана в "Държавен вестник" бр. 87 от 1964 г., освен разпоредбите на този закон се прилагат и разпоредбите на нормативен акт, утвърден от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите."
Следващите параграфи съответно се преномерират.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Бояджиев, да представите Вашето предложение за новия параграф.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да мотивирам и да дам аргументите си за предложението на този нов параграф, съм готов да направя една редакция в него - в края на предложението да отпадне "по предложение на министъра на финансите" и да остане само "и разпоредбите на нормативен акт, утвърден от Министерския съвет". А Министерският съвет да си реши кой ще прави предложението.
Искам да изложа мотивите и аргументацията си към това предложение и много ще моля колегите да ме слушат внимателно, особено колегите от мнозинството, защото има ясна позиция на техния политически лидер и министър-председател на Република България.
За какво става дума, скъпи колеги? В Закона "Лучников" в чл. 3, ал. 3 е единственото място, където българският законодател признава правото на тази категория български граждани, които не са никак малко и които по един международен договор е трябвало да бъдат обезщетени за тяхна собственост на сума38 млн. щатски долара според златния паритет на долара. Отново повтарям, международни договори - Парижкият мирен договор и Спогодбата между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г. В Закона "Лучников" за първи път се признава правото на тези хора да получат обезщетение. Затова - благодарности към господин Лучников, че е предложил навремето това в този закон!
Но това предложение има характер на кръпка до голяма степен, защото тази категория български граждани, които трябва да бъдат обезщетени, се различават от всички останали категории, третирани в Закона "Лучников" по редица показатели. Най-малкото, ако оценката се прави по данъчна оценка, представете си как може да се получи данъчна оценка за имот, който се намира на територията на друга държава. И редица други неща.
По отношение на тези хора българската държава много години извършва несправедливост. Те дълги години въобще не са третирани като правоприемници и като хора, които трябва да бъдат обезщетени, защото българската държава е използвала тяхното имущество да плати външен дълг. По международни договори българската държава трябва да възстанови този външен дълг на правоносителите, на тези български граждани. На практика много години това не е правено, а когато е направено, то е безкрайно несправедливо. Защото за цялото тяхно имущество на практика те получиха обезценени хартии. Искам да ви напомня, че този проблем беше поставен в мое питане до министър-председателя дали правителството, което дойде с волята за нов политически морал, ще има политическата воля да потърси решение на този въпрос. И от тази трибуна високоуважаемият господин Сакскобургготски - министър-председател на Република България, заяви и повтори, няма да ви чета стенограмата, цитирам я по памет, че, да, българското правителство е готово, и повтори, е готово да търси политическо решение на този въпрос.
Тракийците са хора толерантни. Ние не поставихме въпроса да се плаща веднага, да се плаща всичко моментално. Ние поставихме въпроса, че това е един открит проблем, на който трябва да се потърси решение. Как ще бъде намерено - това е друг въпрос. Ние отчитаме трудностите на държавата, ние не казваме "сега", ние не казваме "с бюджета за тази година", ние не казваме "с бюджета за следващите две години". Ние сме готови да търсим решение, което наистина ще бъде по възможностите на нашата държава в този момент и в следващите години. При ясно изразена воля на министър-председателя наистина да се търси такова решение аз мисля, че в абсолютно съзвучие и с неговата позиция и неговата воля е предложението, което правя към този закон. И го повтарям: "За компенсаторните инструменти, получени срещу стойността на движимото и недвижимото имущество, използвана за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция, освен разпоредбите на този закон се прилагат и разпоредбите на нормативен акт, утвърден от Министерския съвет Нищо преклузивно, нищо задължително, което да натоварва бюджета, което да изисква моментална реакция. Текстът има повече политически заряд, скъпи колеги, този текст казва на 800 хил. тракийци, основната част от които нищо няма да получат, защото те не са носители на такива компенсаторни записи, много малко са и сумата не е Бог знае каква, тя би могла спокойно да се поеме в рамките и на едногодишен бюджет, но всички тези хора, 800 хил. българи, наследници на бежанци, очакват да видят, че тяхната държава, че тяхното правителство мисли за тях, проявява добра воля и поема ангажимента да търси решение.
Така че текстът има повече политически заряд, повече морален заряд, отколкото някакво конкретно финансово измерение. И много ви се моля отново, спомнете си какво заяви министър-председателят от тази трибуна и подкрепете предложението, което тракийци чрез своя народен представител правят в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика - господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Наистина трябва да се отнесем с разбиране и съчувствие към тези хора и към техните проблеми. Това, което каза господин Бояджиев, е много важно, но аз искам да обърна внимание, че поначало този проблем стои извън обхвата на този закон като цяло. Законът за сделките с компенсаторни инструменти не е предназначен да урежда изчерпателно всички проблеми на притежателите на такива инструменти.
Аз разбирам желанието на господин Бояджиев да се даде един ясен сигнал към тези хора, че държавата ще реши техния проблем. Само че тук трябва да си дадем отговор на въпроса как държавата ще реши този проблем. Очевидно е, че тук, в този закон се предлага единственото възможно за момента целесъобразно, а и съответстващо на пазарната логика решение. Тези компенсаторни инструменти имат пазарна цена, тя трябва да бъде формирана по справедлив и прозрачен начин. Тези компенсаторни инструменти могат да бъдат както средство за инвестиране, така и средство за плащане. Те са непарично платежно средство.
Във всички обсъждания на този законопроект в комисията в края на краищата явно се долавяше едно огромно желание, изразено от представителите на различни групи притежатели на такива инструменти, държавата да поеме дълг по тези инструменти по номинал. Ето това е, което не може да стане. И това се отрича от философията на този закон. Повтарям, държавата не може да поеме задълженията по тези инструменти по номинал.

Аз се страхувам, и в хода на обсъжданията в комисията това се оформи като ясна позиция, че даването на един такъв сигнал - че държавата би могла да поеме по номинал задълженията по такива инструменти, ще бъде, бих казал, нещо, което не само е нецелесъобразно и натоварващо държавния бюджет, то би било донякъде и несправедливо по отношение на всички останали притежатели на такива инструменти. Защото това би означавало да се привилегирова една група, притежатели на такива инструменти, за сметка на всички останали.
Колеги, аз наистина искам да обърна внимание на това: разберете, държавата няма да плаща по номинал по тези инструменти. Тези инструменти не са държавен дълг. Това трябва да стане ясно веднъж завинаги. Този закон се опитва да уреди въпроса именно, стъпвайки на тази позиция - че тези инструменти не са държавен дълг. Това е причината да не се приеме това предложение, тъй като се страхуваме, че ще създадем нереални очаквания в притежателите на една група от такива инструменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Госпожо председател, първо, в текста, който предлагам, никъде не става въпрос и никъде не се употребява думата "номинала", а се заявява волята на тракийци с българското правителство да търсят решение по силите на българската държава. Отново казвам: ние, тракийци, сме хора толерантни.
Скъпи колеги, не ме опирайте на стената! Не ме карайте да ви припомням народната поговорка: "Царят дава, пъдарят не дава". В момента вие сте на път да направите точно такова нещо. Вашият политически лидер, министър-председателят на България, по конкретно развит актуален въпрос точно по тази тема от тази трибуна заяви: "Да, българското правителство ще прояви политическа воля и ще търси решение".
Припомням си Великото Народно събрание, когато като депутат внесох допълнение към Закона за пенсионирането, третиращ военните. Тогава скочиха много колеги. Даже тогавашният министър-председател Андрей Луканов - лека му пръст, светла му памет, ме убеждаваше, че това може да отвори вратата и да тръгнат след това миньори, шофьори и т.н., и да искат същите неща. Тук не става въпрос за привилегия. Тук става въпрос за възстановяване на справедливост. Тия хора, това имущество, оценено реално на 38 млн. щат. долара, е било използвано, за да погаси дълг на българската държава към Гърция. И тук не става въпрос някой да му търси оценката, защото то е оценено и сумата е записана в тая спогодба.
Много ви моля, преди да натиснете бутоните, мислете, защото наистина маса хора имат отношение и вие тук просто влизате в разминаване с вашето политическо ръководство. Ако не сте готови да гласувате, аз съм готов да предложа да оставим това гласуване за утре, за да може да си направите отново консултация и да помислите.
Второто, ако стигнем до гласуване, моля ви предупредете депутатите да се върнат в залата, защото ще поискам поименна проверка на кворума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поименна проверка на кворума лично Вие нямате право да поискате, но нека това да не бъде повод да призоваваме депутатите в залата.
Има направени две предложения от господин Бояджиев. Първото беше да гласуваме отлагане на предложения от него нов § 2.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Не ме разбрахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да отложим гласуването и ако не го отложим, да призова народните представители в залата, за да гласуват.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Аз съм готов веднага да го подложите на гласуване. Но, ако вашите колеги, от вашата парламентарна група, имат нужда да помислят допълнително - да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, разбрах.
Има ли желаещи народни представители да предложат отлагане на гласуването на този текст, ако не са разбрали съдържанието, вложено в него и обяснено от господин Бояджиев? Няма такива.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бояджиев за създаване на нов § 2.
Гласували 164 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 24.
За процедура има думата господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Много Ви моля, госпожо председател, да подложите предложението на прегласуване, като напомням, че оттеглих от предложението си последните думи "по предложение на министъра на финансите". Защото тоя текст смущаваше някои колеги и представители на самото министерство. Аз го оттеглих и остана единствено в правомощията на Министерския съвет да реши как ще решава тоя въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Поставям на прегласуване предложението на господин Бояджиев за нов § 2 като от него в края на изречението отпадат думите "по предложение на министъра на финансите".
Гласували 153 народни представители: за 51, против 79, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, моля, докладвайте § 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 от текста на вносителя има предложение от народните представители Нонка Матова и Тодор Бояджиев - в § 2, т. 3, чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "в едногодишен срок от влизането му в сила" се заменят с "в срок 31 декември 2002 г.".
2. Създава се ал. 13:
"(13) Освобождават се от държавни вземания и такси всички молби по дела за причинени вреди и пропуснати ползи от несвоевременното изпълнение на закона."
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов, Атанас Папаризов, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев - в § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 1а:
"1а. В чл. 4, ал. 2 след думите "всички видове приватизационни сделки" се добавя "с държавно имущество" и след думите "придобити акции" се добавят "собственост на държавата".
2. Създава се т. 2а:
"2а. В чл. 5, ал. 2, изречение второ, се изменя така:
"С тях лицата, които са осъдени с влезли в сила съдебни решения по чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, могат при спазване на ограниченията на § 2 от същия закон да купуват жилища, собственост на държавата и общините."
3. Създава се т. 5:
"5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
- в ал. 1, т. 3 думите "или общински" и "или общинска" се заличават;
- в ал. 1, т. 4 думите "и общинска" се заличават;
- в ал. 1, т. 6 думите "общините", "и общински", "или общинско", "или общината" и "или общинските" се заличават;
- в ал. 3 след думите "по сключена сделка" се добавя "за приватизация на държавно имущество".
4. Да се създаде т. 6, с която се въвежда нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти:
"6. Общините, срещу които има влезли в сила съдебни решения, да приемат като платежно средство компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или удостоверения по чл. 6, ал. 8 от този закон, когато това не е било предвидено в сключения договор за приватизация, имат право срещу посочените компенсаторни инструменти да закупуват държавни ценни книжа или да придобиват държавно имущество. Второто право те могат да предоставят и на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие."
Комисията не приема предложението.

Предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 2. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн. ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 след думата "поименни" се добавя "и безналични", поставя се точка и текстът до края се заличава. Създава се изречение второ: "Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон."
2. В чл. 6:
а) алинея 8 се отменя;
б) алинея 9 се изменя така:
"(9) Органът по ал. 1 е длъжен да води регистър за изпратените до органите по Закона за сделките с компенсаторни инструменти удостоверителни документи и за получените и връчени на притежателите на компенсаторни инструменти удостоверителни документи."
3. Навсякъде в закона думите "и временните удостоверения по чл. 6, ал. 8", думите "или удостоверения по чл. 6, ал. 8" и думите "удостоверения по чл. 6, ал. 8" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 2 на вносителя изказвания има ли?
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение по § 2 засяга тема, която обсъждахме и при първото четене на законопроекта. Тук сме предложили своето разрешение на поставения проблем. Искам да разгранича въпроса в неговите три части.
На първо място, става дума за това ясно да се постанови, че използването на различните видове компенсаторни инструменти важи само за сделки с държавно имущество и не засяга общинското имущество. Вярно е, че с приемането на този закон тези сделки задължително преминават през Централния депозитар, но, въпреки този нов ред, смятам, че е по-добре да се адресират компенсаторните инструменти само към сделките, извършвани с държавно имущество.
Вторият въпрос засяга последиците от вече извършени приемания на компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или временни удостоверения. Този въпрос се поставя в нашето финално предложение. Искам отново да припомня, че някои от общините са били задължени, включително с влезли в сила решения, въпреки своята воля, да приемат подобни плащания, които са неизгодни за тях. Други общини, каквато е например Софийската, сами са решили, оставям настрана с какви мотиви, да приемат такива плащания. Ние предлагаме тези категории случаи да бъдат разграничени. Тези от общините, които по своя воля са приемали подобни плащания, те вече са взели едни компенсаторни инструменти, които са изчерпали своето действие с факта на приемането им за платежни средства. Другите обаче, които противно на своята воля е трябвало да приемат тези инструменти, следва да бъдат компенсирани от държавата и тук да се допусне изключение, че не се преустановява валидността на тези компенсаторни инструменти, а те могат да бъдат обратно насочвани към държавата и е казано, че срещу тях общините ще могат да закупуват или държавни ценни книжа, или да придобиват държавно имущество. Същата възможност се предвижда и за търговски дружества, в които общините имат над 50 на сто участие.
И третият въпрос от нашето предложение се отнася до промяна в Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти и неговия прословут чл. 7. Стотици и хиляди са случаите, в които лица, много от които добросъвестно са придобили собствеността върху жилищни имоти, след това, поради обстоятелството, че някои от тези актове за прехвърляне на собствеността са били подписани не от председателите на изпълнителни комитети, а от техни заместници, са осъдени да напуснат тези жилища и те са им отнети.
Ние не предлагаме отново ревизия на тази твърде спорна практика, защото тя е установена от съдебни органи. Но искаме тези лица, които нямат друго жилище, да могат с притежаваните от тях компенсаторни инструменти да заплащат по определените цени жилища, които са собственост на държавата и общините.
Смятам, че това е една крайно наложителна социална мярка, защото много от тези лица не са в състояние да плащат цени, които са свободно формирани, които изпитват проблеми да получат жилища, и в случаите, когато общините и държавата могат да направят такива предложения, тези лица изцяло или частично да могат да заплатят цената с притежаваните от тях компенсаторни инструменти.
Мисля, че това предложение засяга, както казах, много хора и затова апелирам то да бъде подкрепено, въпреки че практиката в изминалите месеци показва, че представителите на мнозинството са доста силни в своите социални обещания, когато трябва да се правят избори, и доста нечувствителни, когато трябва да се решават социалните проблеми. Ето един такъв реален проблем, който предишното мнозинство отказа да решава, въпреки че за него имаше някакви уверения от страна на предишния министър-председател. Сегашното мнозинство не е изразявало своя позиция, но смятам, че обсъжданият законопроект дава възможност поне малко да бъде облекчено положението на тази категория лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Както и по повод на изказването на господин Бояджиев, така и по повод на изказването на господин Стоилов, аз искам да обърна внимание на един много важен факт. Ще повторя, че този закон не бива да бъде натоварван с очаквания, че той ще решава огромен брой проблеми. Този закон не е насочен към това да решава социални проблеми. Промените в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти са точно в тази посока да се направи съобразяване с технологията на издаване и сделки с компенсаторни инструменти с оглед между двата закона да има съответствие. Нищо повече. Не е задача на този закон да решава социални проблеми.
Иначе какво излиза? По повод на този закон ние се опитваме да решим хиляди други неща. Нарушаваме грубо юридическата логика на този закон и всички, свързани с него, нормативни актове, които се променят. Няма пречка господин Бояджиев, както и господин Стоилов, да си внесат отделни законопроекти, по които да има дебат. Тези законопроекти могат да бъдат разгледани тук. Но не този закон, който е технологичен и който е крайно необходим, да бъде повод да го натоварваме с един куп, бих казал, странично законодателство, видите ли, за да отговорим на социални очаквания. Този закон не е социален закон. Съжалявам, но той е технологичен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Моето убеждение е, че дори в тези закони, които бяха наречени технологични или които решават предимно правно-технически проблеми, трябва да се търси и решаване на реални икономически и социални въпроси. Иначе рискуваме дейността на парламента все повече да става някаква самозадоволяваща се законодателна дейност, която с нищо не кореспондира с проблемите на българското общество.
Аз съм се постарал, включвайки се в законодателната програма на мнозинството, да поставя за решаване въпроси, които без да опровергават тази правна технология, в съответствие с определени юридически изисквания и социални очаквания предлагат и решение на споменатия въпрос. Защото мисля, че добре си даваме сметка, че дори и ние да внесем такъв самостоятелен закон за промяна на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти, той едва ли ще бъде приет, а сега обсъжданият закон става претекст, че има друг възможен път също за неговото решаване. А тогава пък ще се окаже, че вероятно липсва политическа воля за решаването му по същество.
След като парламентът намира време тук - даже в днешния ден - да се занимава със закони, които са необходими във връзка с хармонизиране на българското право, но някои от тях са много далеч от българските проблеми, защото ние отказваме или вие отказвате да решите един социален проблем за хората без жилища, но с голяма чувствителност се отнасяте към положението на животните в зоопарковете. Все пак съпоставете тези два проблема, когато разделяме нещата на технологични, на икономически и на социални.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Хармонизацията на същия проблем.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, това, което обсъждаме, не е въпрос на хармонизация. Защото хармонизацията не пречи законите да решат остри социално-икономически проблеми на българското общество. Иначе ние може да се синхронизираме много и все повече да влизаме в асинхрон с очакванията на хората, за които би трябвало да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямах намерение да се изказвам, тъй като господин Янаки Стоилов добре защити нашите позиции и предложението, което е направено по § 2. Но бях смутен от думите, които чух от председателя на Комисията по икономическата политика затова, че ние правим един технологичен закон. Да, в момента парламентът приема един технологичен закон. Обаче обърнете внимание. Този технологичен закон е за сделките с компенсаторни инструменти.
Веднага искам да задам един въпрос във връзка с т. 2а - точно за това, с което приключи господин Янаки Стоилов - за всички тези хора, които бяха изхвърлени от домовете си, за да се възстанови справедливостта на други, тоест на тези, на които навремето са били взети тези домове, на същите тези хора, на които се предлагат компенсаторни записи, без да им се предлагат жилища, те остават на улицата. Защо? Защото, господин Димитров, тук също технологично не е решено по какъв начин може да възтържествува справедливостта и те да получат жилище с тези компенсаторни записи. Защото сега никой вече не може с тези компенсаторни записи да си купи жилище. По този закон и по някои ваши намерения за приватизацията на "Булгартабак" може да си купи акции от "Булгартабак". Но с акциите от "Булгартабак" не може да си построи покрив, колкото и да ви се иска.
За да закупиш жилище с компенсаторни записи, също е сделка с компенсаторни инструменти, господин Димитров. Затова ние сме го предложили тук и най-малко по този повод вие можете да отхвърляте нашето предложение.
Аз ви моля, това е един много важен въпрос. Стотици хиляди са гражданите, които в момента са без жилище. Дайте наистина да възтържествува справедливостта за всички и то да решим правото им - по какъв начин ще могат да закупуват жилища и от държавата, и от общините и ако закупуват от общините, по какъв начин тези суми ще бъдат възстановени на общинските съвети.
Надявам се наистина, че този път ще проявите разум и ще подкрепите предложението ни за § 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги! Много ви моля да не политизирате излишно този проблем тук. Предметът на този закон е ясен и добре очертан в законопроекта. Вие го политизирате и изпадате в една демагогия, бих казал. Няма нужда от никаква подобна демагогия. Има един куп други закони, които могат да бъдат изменени или да се внесат нови законопроекти, за да се решат тези проблеми. Пак ви повтарям, целта на този закон е съвсем различна. Недейте покрай тази цел просто да развихряте политическа демагогия. Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз не мога да разбера къде видяхте, първо, политизация в този въпрос. Това, че говорим, че българският парламент трябва да реши един проблем на български граждани! Аз не знам колегите от Пловдивска област, тук виждам и господин Пейчев, и госпожа Радева - дали някой път при тях не са идвали хора и то десетки хора, които да поставят въпроса за жилищата си, за това, че те с компенсаторните записи не могат да закупят жилище. Това въпрос на сделка ли е! На сделка е. Или ние трябва да правим отделен закон по всеки един отделен проблем? Извинявайте много, но след като парламентът има волята чрез този закон да променим другия и това се прави и е нормално за парламентарната практика, защо да не го направим? Кажете ми защо! Имам предвид, че - тук вкарвам вече политика, защото Вие ме предизвикахте - голяма част от Вашите обещания беше да решите тези проблеми на хората. Ние не искаме ние да ги решим. Вие, мнозинството, ги решете и след това излезте и им кажете, че вие сте ги решили. Но нека на това нещо вече в края на краищата да му се сложи точка. Нека те да си получат жилищата. Извинявайте много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за Вашето предложение, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще бъда много кратък, мотивирайки своето предложение, най-малкото по две причини. Първо, моят колега Янаки Стоилов направи такава хубава обосновка, която е абсолютно валидна и към предложението, което направих, и към предложението, което сега правя, че просто се присъединявам към това, което той каза, и няма да го повтарям.
Второ, няма опасност да ме обвините в политизиране, защото предложението е внесено от народните представители Нонка Матова и Тодор Бояджиев като тракийци. Не само ние двамата, но още 14 тракийци - народни представители, членове на Съюза на тракийските дружества в България, са затрупани с писма от цялата страна, че сроковете, които бяха предвидени, и то не във връзка с първото ми предложение, а във връзка с компенсиране за земеделски земи, отново за тази категория българи бяха несправедливи и то не с умисъл. Но техните земи са останали зад граница и за да могат да получат документите, им беше необходимо безкрайно дълго време. През това време действието на закона изтече.
Затова предложението, което правим, е да се удължи срокът на закона по тази точка за земеделските земи и да стане "в срок до 31 декември 2002 г.". Хората са получили документите, те ги имат, те ги депозират в Министерството на земеделието, но отговорът е, че законът е престанал да действа. Затова правим това предложение.
Второто, което предлагаме, е за освобождаване от държавни вземания и такси. Това са текстове от закона "Лучников", които важат на три други места и ние просто предлагаме, доколкото в момента правим промени в този закон, тези текстове и тези изключения да звучат и за т. 13.
Очаквам да ме подкрепите, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Други изказвания по текста на § 2 няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Бояджиев и Нонка Матова по § 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 41, против 87, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Моля, госпожо председател, т. 2 да се гласува отделно, защото са два отделни проблема. Да се гласува по т. 1 и по т. 2 отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. По негово настояване гласуваме най-напред предложението по т. 1. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 41, против 70, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
А сега как да гласуваме останалите предложения, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Моля да гласуваме първо предложението по т. 2, а след това останалите - ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението по т. 2 на господин Стоилов и група народни представители.
Гласували 114 народни представители: за 36, против 73, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте сега предложението по точки 3 и 4 на господин Стоилов.
Гласували 120 народни представители: за 60, против 59, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Независимо от удължението, госпожо председател, аз съм убеден, че народните представители гласуват с разбиране.
Затова предлагам да прегласуваме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласувайте предложението на господин Стоилов и господин Мутафчиев по точки 3 и 4.
Гласували 150 народни представители: за 53, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 96, против 29, въздържали се 12.
Параграф 2 е приет.

Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 16,30 ч. в зала 238.
Комисията по бюджет и финанси също ще проведе заседание днес от 16,30 ч. в зала 248.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание от 15,00 ч. Явно съобщението не е актуализирано.
Съобщения за парламентарен контрол:
На 26 април министър Мехмед Дикме ще отговори на две питания от народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов и на четири актуални въпроса от народните представители Борислав Китов, Петър Димитров и Стоян Кушлев.
Министър Неждет Моллов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Борислав Китов и Петър Мутафчиев.
Министърът на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Моньо Христов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов и на питане от народните представители Иван Иванов и Асен Агов.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народните представители Тодор Бояджиев и Стойко Танков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Лъчезар Тошев и Панайот Ляков.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на две питания от народните представители Кръстьо Петков и Лъчезар Тошев.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева и на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Евдокия Манева.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 26 април 2002 г., от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 16,04 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов