Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието! Нека си пожелаем една ползотворна и успешна пленарна седмица!
На вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание за 25 – 27 септември 2002 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители – продължение.
2. Първо четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал – продължение.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
4. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
5. Първо четене на законопроекта за Националната агенция по приходите.
6. Първо четене на законопроекта за Комисията по финансов надзор.
7. Първо четене на законопроекта за мерките срещу финансирането на тероризма.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
10. Първо четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет.
12. Първо четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
13. Първо четене на законопроекта за изменение на Указа за печатите.
14. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство.
15. Първо четене на законопроекта за защита на правата на детето и на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
17. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
18. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
19. Законопроект за ратифициране на договора между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
20. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
21. Парламентарен контрол.
Твърде амбициозна програма.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте дневния ред за работа през седмицата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да гласуваме дневния ред и след това ще Ви дам думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не е ли по-добре преди гласуването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, така ще го гласуваме, след това ще Ви дам думата.
Гласували 152 народни представители: за 131, против 7, въздържали се 14.
Дневният ред е приет.
Господин Божинов, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Току-що гласуваният дневен ред безспорно се доближава до дневния ред на обществото, до въпросите, които го вълнуват, въпросите, които трябва да бъдат решени.
Но вчерашният ден изведе на преден план в общественото съзнание един изключително важен въпрос – за начина, по който се водят преговорите за нашето членство в Европейския съюз, за това кой и как определя и коригира мандата на българското правителство. От пресата научаваме, че вчера се е състояло заседание на мнозинството, което е дало мандат на министрите да водят преговори за затварянето на глава “Енергетика” при определени условия.
Смятам, че ще бъда изразител на настроенията и очакванията на българското общество, че то иска да знае какви ангажименти се поемат, каква е цената и кой носи отговорност. За това въз основа на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България и Вашите правомощия, господин председател, Ви моля да предложите включване на точка в дневния ред на тази седмица, в която да бъде изслушан министър-председателят на Република България, да отговори тук, пред народните представители какви обстоятелства са наложили коригирането на мандата на преговарящите, какви са ангажиментите, които поема българската страна, какви са компенсациите, които очакваме и каква е отговорността, която той е готов да поеме.
Затова се обръщам към Вас, господин председател, да предложите включване на точка в дневния ред: “Изслушване на министър-председателя на Република България относно воденето на преговорите по глава “Енергетика”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов за направеното предложение.
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да направя противно процедурно предложение, защото управляващото парламентарно мнозинство показва, че политиката, която води спрямо съдбата на блоковете в АЕЦ “Козлодуй” е достатъчно прозрачна. И във връзка с това ние информираме нашето общество за намеренията и за преговорите, които се водят. Вчера беше казано от министрите и от колеги народни представители за нашето желание да защитим националните интереси чрез вариант, който предвижда динамично водене на преговорите и възможност да се докаже доброто техническо състояние и модернизация на Трети и Четвърти блок чрез извършване на техническа проверка на, PR-ревю. Затова смятам, че усилията на Министерството на външните работи, на главния преговарящ, на Министерството на енергетиката, както и на народните представители от управляващото мнозинство преследват тази цел, която във всички случаи, според нас, ще донесе полза за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Уважаеми народни представители, искам да ви направя съобщение, че на 27 септември, петък, в 10,15 ч. президентът на Португалската република Жоржи Фернандо Бранко де Сампайо ще направи обръщение към народните представители в пленарната зала. Поканени са да присъстват ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани в София.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 до 24 септември:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за закрила на пациента с вносител Кръстьо Илиев Петков и Емилия Радкова Масларова. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за далекосъобщенията. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по медиите и Комисията по европейската интеграция.
Законопроект за Избирателен кодекс с вносител Емил Илиев Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител е Евдокия Иванова Манева, Евгени Стефанов Чачев и Стефан Николаев Мазнев. Водеща е Комисията по енергетиката. Подпомагаща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносител – Диляна Николова Грозданова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Несрин Мустафа Узун и Юнал Тасим Тасим. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Константин Любенов Пенчев. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Това са постъпилите законопроекти и проекторешения.
Уважаеми народни представители, сега ми позволете да преминем към деловата работа.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма ли да се гласува? Имаше процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое да се гласува? (Шум и реплики в залата.)
Ама, моля ви се! Много ви моля, нека да правим предложения по надлежния ред. Значи, това беше един призив от господин Божинов към мен, който призив аз решавам дали да се възползвам от него или не. Такова процедурно предложение не може да се направи. Нашият правилник не го позволява. Има си ред, по който се прави. Когато се направи по надлежния ред, то ще бъде подложено на гласуване. Така че, много ви моля!

Затова сега си позволявам да се обърна към господин Пламен Моллов като председател на Комисията по земеделието и горите, за да можем да преминем към първа точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, продължение.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение да поканим в залата заместник-министър Бойко Боев във връзка с разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за покана в залата на заместник-министъра. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 4.
Приема се.
Поканете в залата заместник-министъра.
Заповядайте, господин Моллов, по останалите два параграфа от вчера да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Фондът изисква обезпечаване на предоставените от него кредити и гаранции в размер не по-малък от размера на кредита и дължимите лихви.”
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 думата “земите” се заменя с “недвижимите имоти и вещни права върху тях, включително върху земеделската земя”, а след думата “придобити” се добавя “изцяло или частично”.
4. В ал. 5 думата “две” се заменя с “три”, думите “обезпечителното производство” се заменят с “принудителното изпълнение”.
5. Създава се ал. 7:
“(7) Фондът може да изиска от подпомаганите лица да предоставят отчетни и други документи и информация, както и да извършва проверки за целевото използване на предоставените средства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Снощи се разгоря дискусия по въпроса.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, вероятно става дума за някакъв технически пропуск, но при нас няма получени в писмен вид текстовете така, както ги е утвърдила комисията след снощното си заседание.
Аз ще помоля до раздаването на този текст, тъй като е достатъчно сложен, както и следващите, да преминем към друга точка от дневния ред и след като получим текстовете, да продължим работата си по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Господин Владислав Костов има думата.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! От доклада на господин Пламен Моллов пред вас, касаещ…
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ама няма нищо пред нас! Ние нямаме текст!
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Спокойно, Пантелеев!
От доклада, който беше изнесен тук, разбрах, че е имало заседание на Комисията по земеделието и горите, на която ние също сме членове от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Попитах останалите колеги, които в момента са в залата дали знаят за такова заседание. Никой не знаеше. Следователно, тук не може да се говори за някакво заседание и решение на комисията, на която една част от членовете й не са били уведомени и поради това не са могли да присъстват.
Аз се съгласявам и с господин Пантелеев, че ако има предложение на председателя на комисията за някакво изменение или някакво допълване на текстовете, които касаят и основния закон, който изменяме с този проектозакон, би следвало това да бъде представено в писмен вид и народното представителство да се запознае не така ад хок, сега да се ровим в закона в малкото оставащо време между дебата и четенията, а и не може да бъде проведен дебат, без да имаме текстове.
Значи, аз при това положение правя процедурното предложение тази т. 1 от дневния ред, ако е възможно, господин председател, независимо че го гласувахме, поради определени процесуални несъответствия, да бъде отложена, да отиде като някоя по-последваща точка, която Председателството да прецени, с оглед да може текстовете да бъдат отпечатани и да бъдат раздадени на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моллов, ще Ви помоля да вземете отношение, за да мога да се ориентирам как да процедирам.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът, който предложих на вашето внимание всъщност касае една чисто редакционна промяна във връзка с дискусията, която е проведена. По същество той не променя нито философията, нито в основни линии съдържанието. Става дума за по-различен начин на изписване, при който всъщност става пълно съответствие със Закона за банките и в този смисъл това беше съгласувано на експертно ниво, с Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”, беше съгласувано със заместник-председателите на комисията и ако има процесуална пречка, не виждам такава причина, но текстовете няма да се променят съществено от една дискусия, която според мен само ще забави приемането. Още повече, че по смисъла, който в момента се предлага, тази дискусия вече е водена в комисията и има пълен консенсус.
В момента малко се опитва една процедурна схема, за да може да се отложи гласуването по този закон, но в крайна сметка става дума за редакционна промяна, което означава, че не е необходимо да се събира цялата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Аз действително бих искал да припомня, че този текст снощи беше предмет на обстойно обсъждане и аз бях от хората, които възразиха срещу редакцията на § 20, защото юридически не беше издържана. Бях подкрепен в това отношение силно от господин Йордан Соколов и от други народни представители. Наложи се една редакционна промяна, която промяна виждам, че е направена.
Аз съм готов да продължим дебата, защото по същество няма нещо различно. Това не е различен текст по същество, то е въпрос за една нова редакция на текст, който съществува представен в доклада, така че, уважаеми народни представители, нека да не бавим…
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Господин председател, поискал съм процедура! Нека да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Значи, процедурното предложение е на господин Пантелеев и е за отлагане разискването на този текст с оглед да се получи разпространение на текста.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 173 народни представители: за 88, против 83, въздържали се 2.
При това положение процедурното предложение се приема, така че отлагаме разглеждането на този законопроект до разпространението на текста, така както беше поискано.
Това ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ, с вносител – Министерският съвет, продължение.
Искам да припомня, че по този законопроект са представени докладите на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейска интеграция. Предстои представяне на законопроекта от името на вносителя.
Моля, господин заместник-министърът накратко да представи този законопроект пред народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът за Закон за посевния и посадъчния материал е изготвен от работна група “Семена и посадъчен материал” към Министерството на земеделието и горите.
Първоначално проектът беше разработен като Закон за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, но след съгласуване с министерствата и другите ведомства стана ясно, че този законопроект внася многобройни и важни изменения както в съдържанието, така и в структурата на действащия закон, поради което се наложи изработването на нов закон, който да преурежда правоотношенията.
Законопроектът е разработен въз основа на европейското законодателство, като включва 11 основни директиви – 10 директиви относно маркетинг на семена и посадъчен материал от различни видове земеделски растения и Директивата на Общия европейски каталог на сортовете земеделски растения. Взети са под внимание основните предложения на държавните контролни органи, организации на производители и търговци на посевен и посадъчен материал и научни институти.
Законопроектът има за цел да регламентира по нов начин обществените отношения, свързани с търговията с посевен и посадъчен материал в съответствие с европейските директиви. Във връзка с това той предвижда изготвяне на подзаконови актове вертикално, тоест въвеждане на всяка директива в отделна наредба. Въвеждането на десетте директиви в две наредби съгласно действащия в момента закон се оказа практически трудно и неприложимо.
Имайки предвид директивите за маркетинг на семена, законопроектът включва норми относно условията и реда за издаване на разрешенията на физически лица, които ще извършат полска инспекция на посевите, и за изискванията при полските инспекции, извършени от тези лица под надзора на държавен контролен орган.
Една част от промените относно официалната сортова листа са отново във връзка със съответствието с европейското право. Основни промени, свързани с европейското законодателство, са по отношение на сертификацията на семената и посадъчния материал, извършването на полска инспекция, вземането на проби, извършването на лабораторни анализи, осъществяването на постконтрол при семената.
Законопроектът предвижда частично освобождаване от държавен контрол на категорията “стандартен посевен и посадъчен материал”, с което се дава възможност на производителя сам да гарантира качеството на произвеждания и търгувания стандартен посевен и посадъчен материал. Правилата за търговия не са отчетени в действащия закон.
Законопроектът предлага редактиране на текстовете на закона, даващи отклонение по отношение на качеството на посевния и посадъчния материал. Тези промени отново са продиктувани от разпоредбите на директивите.
Законопроектът предвижда промяна на режима по отношение на производителите и заготвителите на посевен и посадъчен материал. Новият разрешителен режим е в съответствие с практиката на страните – членки на Европейския съюз и има за цел да гарантира качеството на произведения материал. Предвижда се облекчение по отношение на вписването на сортовете в официалната сортова листа, а именно признаване на резултатите от сортоизпитване за различимост, хомогенност и стабилност, извършени от страна-членка на съюза за защита на новите сортове растения.
Законопроектът предлага нов начин на финансиране на дейността на контролните органи, с което се цели ефективното извършване на дейностите по сертификация и контрол на посевния и посадъчния материал.
По-голяма част от посочените по-горе промени са и във връзка с разпоредбите на Закона за нормативните актове, които гласят, че законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба.
С предложения проект за Закон за посевния и посадъчния материал ще се ускори процеса на въвеждане на европейското законодателство в областта на посевния и посадъчния материал и ще се даде възможност на българския посевен и посадъчен материал да се произвежда по-качествено и да бъде търгуван както в страната, така и на европейския пазар. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по първото четене на законопроекта за посевния и посадъчния материал.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние по принцип подкрепяме предлагания законопроект, защото уважаваме усилията на мнозинството да внесе по-голяма яснота и да създаде нормативна база, която да позволи успешното приключване на преговорите с Европейския съюз и да въведе един по-добър ред в производството и търговията с посадъчен материал.
Искам да се върна на точката, която отложихме. Не мога да приема такова поведение и такъв подход. Не е съгласувано със заместник-председателите на комисиите решението да се внесе инцидентно това предложение за изменението на параграфите, които вчера бяха отложени. Ще помоля господин председателят Моллов друг път когато иска да внесе такова предложение, да го съгласува.
Също така не мога да се съглася с изказаното мнение, че едва ли не ние от опозицията искаме да блокираме приемането на закона. Напротив, смятам, че с работата си през всичките тези дни, когато се приемаше законът, ние показахме, че имаме желание да се приеме един добър закон и той да бъде в услуга на българските земеделски производители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Следващият, който иска да вземе отношение, е господин Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, както във всяка европейска държава, така и в България сортоизпитването, признаването на сортовете и контрола върху семената и посадъчния материал е държавна политика, която се осъществява от Министерството на земеделието и горите. Изпълнението на тези функции съответно е възложено на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
Основната цел на държавната политика в тази област понастоящем е оптимизиране на системата с оглед приобщаването към европейските структури в законодателен, административно-управленски, организационен, методичен и финансов план. Става дума за експертизата по оценката на сортовете, наблюдението и контрола в семепроизводството в съответствие с методите и схемите на Международния съюз за закрила на новите сортове растения, организацията за икономическо сътрудничество и развитие и правилата на Международната асоциация за изпитване на семена.
Едно от основните направления в оперативен план понастоящем е актуализирането на законодателната и нормативна уредба в съответствие с европейската практика в областта на официалното сортоизпитване и контрола на посевния и посадъчен материал.
В този смисъл обсъждането и приемането на закона е от изключително важно значение за бъдещето на нашето земеделие и поради тази причина придобива особена национална значимост. С него ще бъдат нормативно уредени отношенията, свързани с изпитването, оценката и признаването на сортовете, съставяне на официалната сортова листа на страната, сортоподдържането, производството, заготовката с цел търговия, търговията, съхраняването, вноса, износа, окачествяването и контрола на посевния и посадъчен материал от видовете и сортовете земеделски култури.


За съжаление, в предложения проект за закон има постановки, които не са в интерес на нашата държава и на родното ни земеделие. Не е издържано от правна гледна точка в един закон изискванията към българските сортове да бъдат едни, а към чуждите – други, в полза на чуждите, при положение, че действа Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни – чл. 3, в който е записано: “Разпоредбите на закона се прилагат и по отношение на чуждестранните лица и държави, които участват в международни договори в тази област, по които Република България е страна”.
Съгласно цитирания закон, за да се внедри в практиката, на един български сорт се извършва изпитване за различимост, хомогенност и стабилност и за биологични и стопански качества, а съгласно действащия досега Закон за посевния и посадъчния материал и сегашния проект за нов такъв чуждите сортове се внасят и разпространяват безпрепятствено в страната. Тази погрешна постановка крие много рискове за нашето земеделие, което неминуемо ще се отрази в цялата верига на производството, търговията и преработката в промишлеността.
Не всички сортове са адаптивни. Те са създадени при други условия. Те не могат да проявят биологичния си потенциал при почвено-климатичните условия на нашата страна. Изискванията на всеки сорт към агробиологичните условия са специфични и поради това, съгласно действащия Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, всички чужди сортове преди внедряването им в практиката задължително трябва да бъдат изпитвани в системата на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробации и семеконтрол за биологични и стопански качества, за да се установи тяхната пригодност към почвено-климатичните условия на нашата страна.
В предложения проект, както и в действащия сега закон, е записано: “Сортовете, вписани в общия каталог на Европейския съюз, се вписват автоматично – подчертавам, автоматично – в официалната сортова листа на Република България”.
Уважаеми дами и господа, подобен текст на закон няма в нито една европейска страна. Във всяка страна има национален каталог на сортовете земеделски култури и всеки нов сорт, за който има желание да бъде вписан в този каталог, трябва да притежава удовлетворяващо стопанско значение или употреба, ако по отношение на другите сортове, приети в каталога на съответната страна, показва за сбора от неговите качества чувствително подобрение било в отглеждането, било в оползотворяването на реколтата или използването на продукти, произлизащи от него.
За да се разбере, че даден сорт отговаря на тези изисквания, той трябва да бъде изпитан за биологични и стопански качества, за почвено-климатичните условия на страната, в чийто каталог има желание да бъде вписан.
Няма да направим грешка, ако заявим, че нашата страна е на път да бъде преситена, за да не кажем заплевелена, от сортове, за които нямаме достоверна информация по отношение на биологичния им потенциал в количествено и качествено отношение. Законът позволява да се внасят семена и посадъчен материал от всевъзможни сортове, за които не се знае как ще реагират при нашите почвено-климатични условия. Нашият производител ги купува, засява и се сблъсква с последиците от погрешните постановки на действащия сега закон, повторени и умножени в сегашния проект. Могат да се посочат много примери с провали в производството във Врачанско, Монтанско, Плевенско, Новозагорско и Силистренско, както и в много други, естествено, по-малки райони на България. Установява се, че в почти всички случаи фермерите и кооператорите се оплакват от засети семена и посадъчен материал на сортове, които не са били включени в официално изпитване за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на Република България. Тези неудачи, съпътстващи нашето земеделие, са резултат от погрешни постановки в сега действащия закон и отново заложени в предложения проект. С всяка изминала година те ще умножават провалите в земеделието. В същото време те ще бъдат основна причина за отмиране на родното семепроизводство поради неравностойното положение на българските и чуждите производители на семена и посадъчен материал.
Уважаеми дами и господа! Всички тези аргументи ни дават основание на първо четене да подкрепим закона, но да депозираме между първо и второ четене предложения за изменение и допълнение на някои текстове, заложени в новия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Други желаещи?
Господин Пламен Моллов – заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък. Предлаганият на вашето внимание законопроект е един от изключително важните за българското земеделие законопроекти, който не само ще хармонизира нашето законодателство с европейското, но също така ще въведе един добър ред в аграрния сектор, що се отнася до посевния и посадъчния материал, във връзка с държавната политика към преориентиране на земеделския сектор към производство на качествена продукция.
Ето защо аз смятам, че този законопроект е изключително важен в този момент. Разбира се, като нов законопроект той носи своите недостатъци, за които говори и господин Илиевски. Разбира се, ние установихме и на първо четене в комисията тези недостатъци и общо взето се обединихме около позицията, че между първо и второ четене ще внесем съответни предложения за коригиране на някои текстове с оглед постигането на един добър закон. Но аз ви призовавам във връзка с това, което казах, във връзка с това, че този законопроект е един относително технически законопроект, да се обединим около неговото приемане на първо четене и да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за посевния и посадъчния материал с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 176 народни представители: за 176, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно на първо четене. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Отново докладчик е председателят на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов, който ще представи доклада на комисията за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Преди да започна с доклада на комисията, бих искал да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Иван Гайдаров – директор на Контролно-техническата инспекция, във връзка с тематиката на законопроекта, който предстои да гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за допускане на господин Иван Гайдаров в пленарната зала.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля поканете господин Гайдаров в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

"Д О К Л А Д
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 202-01-52, внесен от
Министерския съвет на 23 август 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 септември 2002 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от Министерския съвет.
С предлагания законопроект се цели:
- да се създадат законови основания за въвеждането на Директива 74/150 на Европейския съюз;
- да се повиши контролът върху техническата изправност и безопасността на земеделската и горската техника, върху правоспособността на лицата, които работят с нея и върху опазването на околната среда.
Новите моменти в законопроекта се отнасят основно до следното:
Първо – разширяване обхвата на земеделската и горската техника, която подлежи на регистрация и контрол.
Второ – създаване задължение за собствениците периодично да представят техниката си на технически прегледи и да я легитимират с надлежни документи.
Трето – създаване възможност за налагане на принудителни административни мерки.
Четвърто – разширяване съставите на административно-наказателните разпоредби.
В хода на дискусията бяха обсъдени още:
- безопасността на земеделската и горската техника във връзка със замърсяването на околната среда и като участник в движението по пътищата;
- техническото състояние на стария машинен парк и необходимостта от ефективен контрол върху него;
- реалните възможности на Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите да се справи с всички ангажименти, които й поставя законопроектът.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет на 23 август 2002 г.
Това становище е прието с 13 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Кой ще представи законопроекта от името на вносителя, господин Моллов?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин Иван Гайдаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Иван Гайдаров – директор на Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието и горите, да представи законопроекта от името на вносителя.
ИВАН ГАЙДАРОВ: Уважаеми госпожи и господа, след влизане в сила на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника бяха приети подзаконовите актове по прилагането му:
- Наредба № 26 от 1998 г. за регистрация на земеделската и горската техника;
- Наредба № 5 от 2000 г. за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника;
- устройствени правилници на Контролно-техническата инспекция и на центровете за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части в Русе и Пловдив.
Практическото реализиране на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се извършва съвместно от съответно оправомощените органи - Министерството на земеделието и горите, Министерството на образованието и науката, общините и контролните органи, създадени по силата на същия закон.
Независимо от многото положителни страни на закона при прилагането му се очертаха и редица празноти на отделни негови текстове. Наличието им намалява ефективността на закона, а отстраняването им ще улесни правилното му прилагане. Това от своя страна ща доведе до повишаване на контрола върху техническата изправност и безопасността на техниката, използвана в земеделското и горското стопанство, върху правоспособността на лицата, работещи с нея, и върху опазването на околната среда.
Предлаганите изменения и допълнения се отнасят основно до:
- Разширяване обхвата на техниката, която подлежи на регистрация и контрол.
- Предлаганото намаление на мощността на двигателя от 18 киловата на 10 киловата, обособено в големия брой самоходна техника с такива характеристики – над 7 хил. броя по наши данни, с която се работи в селското стопанство.
В момента по отношение на нея липсва каквато и да било отчетност и контрол на техническото й състояние. В много случаи тя не е обезопасена, комплектована е от различни възли и агрегати или е внос – втора употреба. Всичко това създава реална опасност от възникване на аварии и злополуки при работа с нея. И не на последно място, с тази техника се извършват механизирани услуги, за доходите от които не се плащат дължимите данъци и такси.
Контролът върху изправността на техниката и правоспособността за работа с нея са две от основните дейности, извършвани по силата на закона. Основен пропуск, констатиран при прилагането му, е липса на разпоредби, които да задължават собствениците да представят техниката на технически преглед, да носят при работа и да представят при проверка всички необходими документи, изисквани по силата на закона и актовете по прилагането му.
Този пропуск се отстранява с измененията и допълненията, предложени в чл. 14 и 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
За осигуряване на контрол при работата със земеделската и горската техника се предвижда възможността за налагане на принудителни административни мерки. В този смисъл са предложените промени в глава шеста – "Принудителни и административни мерки", които се отнасят до въвеждането на правомощия на контролните органи за предотвратяване извършването на административни нарушения.
Член 23, ал. 4 от закона препраща към Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) по отношение установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления.
Законът за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и ЗАНН са в отношения на специален към общ закон.
Законът за регистрация и контрол на техниката регулира специфични обществени отношения, поради което не е удачно за деянията, извършвани в нарушение на същия закон, да се налагат наказания според общите разпоредби на ЗАНН.
В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника липсват състави на административни нарушения като: работа с техника без придобита правоспособност; отказ да се изпълняват законни разпореждания на служителите от КТИ, както и отказ да се представят при проверка необходимите при работа документи; непредставяне на техниката на преглед за изправността й; замърсяване на околната среда.
Наредба № 5 от 2000 г., която регламентира реда за придобиване и отнемане на правоспособността за работа със земеделска и горска техника, е приета на основание чл. 13, ал. 2 от закона почти две години след влизане на закона в сила. На практика санкционирането на деяния, извършени в нарушение на чл. 13 от закона и наредбата по прилагането му, остават извън контрола на държавата. Липсват санкции и по отношение на лица, които организират курсове за предоставяне на правоспособност за работа в нарушение с цитираната наредба.
С предлаганите изменения и допълнения на закона се цели създаването на законови основания за въвеждане и на Директива 74150 на Европейския съюз за съответствие на колесните трактори и другата земеделска и горска техника с определени предварително описани технически изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, който днес обсъждаме, е следваща крачка към усъвършенстване на законодателството по експлоатацията на тази техника, началото на което беше поставено през 1998 г. Практиката показа, че има проблеми, има моменти, които трябва да бъдат усъвършенствани, и днес ние разглеждаме текстовете на закона, който трябва да постигне тази цел.
Съгласно § 1 в законопроекта за изменение и допълнение на закона обхваща целия сектор от дейности, които следва да бъдат извършени, за да се легитимира експлоатацията на селскостопанска техника, обхваща се и спектъра на превантивния и последващ контрол. Основната цел на този закон е да се предотвратят рисковете за околната среда и за живота и здравето на хората от експлоатацията на селскостопанска и горска техника.
От гледна точка на целта на закона аз смятам, че предложеният законопроект има три съществени пропуска.
Първо, в това изменение и допълнение не са визирани въпросите с вноса и употребата на техника втора употреба – един изключително сериозен проблем за нашата страна. Предполагам, че специалистите ще се опитат да ми възразят, че този проблем може да се реши по реда на техническия контрол на тази техника в хода на експлоатация. Практиката обаче показва, че това не е така и тази материя, ако ние искаме техниката втора употреба да не създава рисковете, които създава в момента, трябва да създадем по-ясни и точни регламенти за контрол на изправността на тази техника, както и за нейния внос. Когато се внася техника и още на границата не се спира, особено когато практически е почти невъзможно да се приведе в нормално състояние, ние фактически внасяме един отпадък в страната и създаваме сериозни проблеми по-нататък и за околната среда, разбира се.
Така че тази материя трябва категорично да бъде регламентирана.
Вторият проблем, който недостатъчно пълно е разработен, това е проблемът за контрола. Една голяма част от предмета на контрола обхваща материята, свързана с околната среда. Така че, ако ние считаме, че ограничената численост на специализираната служба Контролно-техническа инспекция може да се справи с всички проблеми, които възникват при експлоатацията на тази техника, ние се заблуждаваме.
Смятам, че в закона трябва да се създаде възможност специализираните органи на Министерството на околната среда и водите да бъдат упълномощавани да извършват контрол и по този проблем.
Третият проблем, който смятам, че не е добре уреден, това е въпросът с принудителните административни мерки, в частност наказанията, които се предвиждат за нарушения, свързани с околната среда. Предвидена е скромната санкция от 20 до 50 лв. Това практически означава, че в закона не се предвижда механизъм за санкциониране на нарушителите, които предизвикват рискове за околната среда. Вие много добре знаете, че освен грозните гледки от разхвърляни части от техника по полята на България има и рискове особено от пожари.
Така че в тази част трябва много категорично и много по-силно да бъде предвиден наказателен механизъм.
Имайки предвид тези три съществени пропуска, аз считам, че трябва много сериозно да се поработи между първо и второ четене и те да бъдат отстранени. Тъй като в момента тези пропуски не нарушават обхвата и съдържанието на предложения законопроект за изменение и допълнение, нашата парламентарна група на първо четене подкрепи закона. Но ние отправяме предложение за много сериозна работа между първо и второ четене, за да стане законът наистина ефективен и да изпълни своето предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлага ни се един законопроект, който наистина е необходим на България в момента. Колкото и ние да го разглеждаме като чисто технически, той има огромно социално и икономическо значение за развитието на земеделието, а и не само на земеделието в България.
Текстовете и разпоредбите, които са заложени в законопроекта, най-пълно отразяват реалната картина в България и поставянето й в една нормална управленческа рамка. Ние в момента сме свидетели на абсолютен хаос в машино-тракторния парк на България. Ние виждаме лаицизма, който навсякъде битува в българското земеделие, ние виждаме различни подобия на селскостопанска техника, самоделки и други, които се движат по полята и по пътищата на България. Всичко това не може да не ни притеснява и да не поражда у нас сериозна загриженост, първо, за здравето на хората, за екологичните проблеми, които създава тази техника, и не на последно място за културата на земеделието, а оттам и за неговата ефективност.
Така че всичко това, което е предложено в закона, е много точно и конкретно. Аз предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Вярно е, че трябва между първо и второ четене да се направят някои допълнения. Госпожа Манева е абсолютно права за това и аз се присъединявам към казаното от нея. Същевременно в закона допълнително трябва да се предвидят разпоредби, които да дадат един реален старт на всички притежатели на нормална земеделска техника. Начините на придобиване на тази техника, пътищата на придобиване досега бяха неведоми за всички. За да тръгне към един регулиран процес, трябва наистина да има един нормален равен старт и тези разпоредби в текстовете също трябва между първо и второ четене да се детайлизират.
Така че аз ви призовавам да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за земеделската техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 156 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Владислав Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Предвид изразеното вече общо съгласие, че този закон трябва да го приемем на първо гласуване, по този начин беше и гласувано, и това, че ще предстои едно сериозно разглеждане на текстовете между двете четения, аз предлагам срокът за представяне на предложенията от народните представители да бъде удължен с две седмици. Това е нещо, което току-що го съгласувахме и с председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Костов.
Не виждам противно предложение.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за удължаване на срока с две седмици.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, днес сме доста чевръсти:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, който да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по проект за решение за отпускане на пенсия за
особени заслуги № 202-03-48 от 26 август 2002 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 4 септември 2002 г., разгледа проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Емил Мирославов - директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване, политика по доходите, анализи и прогнози” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева - главен директор на Главна дирекция “Социално осигуряване” в Националния осигурителен институт, госпожа Жанет Жекова от НОИ, госпожа Елина Андреева – началник-отдел “Административно-правно обслужване и канцелария”, главен юрисконсулт в Министерството на културата, и др.
На основание чл. 91 от Кодекса за задължително обществено осигуряване Министерският съвет е приел Решение № 567 от 26 август 2002 г., с което предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги на Атанас Василев Кръстев от гр. Пловдив. В приложените мотиви се подчертава многостранната обществена дейност на господин Атанас Кръстев в областта на разностранния културен живот на гр. Пловдив. Народният представител господин Валери Цеков подчерта дългогодишното лично участие в разнопосочни инициативи и дейности на господин Атанас Кръстев в културното развитие на гр. Пловдив. След приключване на разискванията е проведено гласуване с резултати: “за” 14, “против” и “въздържали се” няма. Комисията по труда и социалната политика
Р Е Ш И :
Предлага на Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за задължително обществено осигуряване да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Атанас Василев Кръстев в размер 187 лв. месечно, считано от 17 септември 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Бих искал само да Ви помоля да представите самия проект за решение, така както е формулиран, за да може народните представители евентуално да вземат отношение към самия текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за задължително обществено осигуряване
Р Е Ш И :
1. Отпуска пенсия за особени заслуги на Атанас Василев Кръстев, ЕГН 2209174489, от гр. Пловдив, ул. “Д-р Чомаков” 5а, в размер 187 лв. месечно, считано от 17 септември 2002 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата по това проекторешение.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
За мен е удоволствие да подкрепя това предложение, защото господин Кръстев, или както е известен на пловдивчани Начо културата, е наистина една емблематична фигура за моя роден град.
Бих искал само да ви кажа, че благодарение на неговите усилия Старият град е такъв, какъвто е, и е наистина един средищен център на духовност и култура. Аз мисля, че това, което днес ние можем да му отдадем, не е достатъчно, но такива са нашите възможности. Но за мен е удоволствие и аз подкрепям решението на комисията да бъде дадено това като признание за дейността на един голям пловдивчанин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа!
Аз прибавям също думи на подкрепа на това проекторешение. Много често тези пенсии за особени заслуги изглеждат като милост за бедността и това е много страшно в нашия живот, но в случая с господин Кръстев, или както всички го знаем Начо културата, нещата стоят по един по-различен начин. Тук изобщо не може да става дума за материални критерии като богатство и бедност. Става дума за едно изключително последователно усилие на един цял живот. Той не е някакъв бляскъв културен деец, който е нарисувал книга, написал роман или нещо подобно. Тук, в неговото лице, ние искаме да отбележим една събирателна личност, не само неговите усилия и не само за Стария град на Пловдив, на който е бил дългогодишен кмет и т.н., а един човек, една личност, около която се събират поколения културни дейци на един град и то не на който и да бъде град в България. И не само на гр. Пловдив. Атанас Кръстев и неговото тъкмо толкова културтрегерско дело е познато на цяла България. Чест е за Народното събрание да отбележи тъкмо една такава заслуга и да даде по този начин пример как и за в бъдеще трябва да постъпваме.
Да подкрепим това решение без коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Господин Стефан Данаилов, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо искам да благодаря на колегите от комисията, които така единодушно застанаха зад това предложение.
Само хубави думи могат да се кажат за Начо. Аз съм от хората, които много отдавна го познават и това е действително, което каза господин Ганев, той беше център на културен разговор. За нас, младите актьори, които някога отивахме в Пловдивския театър, той беше човекът, който направи контакта между актьора, художника и творците на гр. Пловдив. Радвам се за това, което, предполагам, всички ние ще гласуваме, но си мисля, че ние като народни представители и, разбира се, правителството, трябва много по-сериозно да помислим за многото такива дейци на културата, дейци на България в много сфери, които са в много тежко състояние. Защото, разбира се, че от морална гледна точка това, което правим за Кръстев е много, но наистина трябва да помислим и за малкото, което можем и трябва да отдадем на заслужилите българи. А тази тема тепърва ще предстои в нашата зала и наистина трябва да се замислим – с каквото може да помогнем на наистина заслужили хора, дали много на България и на Европа. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Затова си позволявам да подложа на гласуване проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, така както беше представен от д-р Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Приема се единодушно.
Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя предложение в залата да бъдат допуснати представителите на вносителите, а именно господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, господин Гати ал Джебури - заместник-министър на финансите, и госпожа Мария Мургина – ръководител на проекта, заместник-главен данъчен инспектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз не съм съгласна да влизат всякакви хора.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз съм съгласен и го предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е предложение, за което можете да гласувате “против”.
Уважаеми народни представители, има предложение за допускане в залата на лицата, посочени от господин Искров.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поканете уважаемите дами и господа в пленарна зала, а аз каня господин Искров на трибуната, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект за Националната агенция за приходите,
№ 202-01-40, внесен от Министерския съвет на
17.07.2002 г.

На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, проведено на 19 септември 2002 г., се разгледа законопроекта за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Милен Велчев - министър на финансите, господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите, госпожа Мария Мургина – заместник-главен директор на Главна данъчна дирекция, и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от министър Велчев.
Проектът предвижда създаването на Национална агенция за приходите, в която ще се интегрира събирането на публичните вземания от данъчни приходи и от осигурителни вноски.
Приемането на този законопроект е първата стъпка в изграждането на нова система на администриране на публичните плащания, която ще гарантира тяхната стабилност и високо ниво на събираемост, ще подобри качеството на административното обслужване на данъкоплатците и осигурителите и ще намали както техните разходи, така и разходите на държавата. Това ще се осигури чрез приемане на нормативната уредба, свързана с унифицирането на данъчното и осигурителното законодателство и създаването на интегрираните процеси на регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизии на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания.
Изграждането на новата система на администриране на публичните вземания е обосновано в приетата от Министерския съвет концепция, а също така фигурира и в икономическата програма на правителството. Конкретните очаквани ползи от новата система на администриране са:
1. Ясно и лесно за прилагане законодателство, въвеждащо хармонизирани облагаеми основи за определяне на данъка върху доходите и осигурителните вноски, единни срокове за деклариране и плащане, унифицирани понятия, еднаква терминология и интегрирани процеси и процедури.
2. Създаване на възможност за намаляване на данъчната и осигурителната тежест на основата на повишена събираемост на публичните вземания и намалени разходи за администрирането им.
3. Създаване на по-благоприятна среда за частния сектор чрез увеличаване степента на доброволното спазване на законодателството и осигуряване на унифицирана данъчна/осигурителна система, по-висока степен на сътрудничество и взаимодействие между администрацията и нейните “клиенти” (данъкоплатци, осигурители и самоосигуряващи се).
4. Намаляване разходите на задължените лица чрез единна регистрация, въвеждане на обща декларация за данъчни и осигурителни задължения, използване на по-ефикасни методи за плащането им, упражняване на контрол от една администрация.
5. Създаване на цялостна програма за обслужване и повишаване на данъчната/осигурителна култура.
6. Изграждане на модерна приходна администрация в съответствие с тенденциите в страните, възприели аналогични системи на пенсионно и здравно осигуряване.
7. Ограничаване на възможностите за корупция и административни злоупотреби чрез надеждна информационна система, модерна организация на работните процеси и прозрачност в администрирането.
8. Обединяване на всички дейности по функционални направления – регистрация, контрол, събиране, ревизии и принудителни действия на базата на една интегрирана модерна информационна система.
9. Свеждане до минимум на административните разходи по събиране на данъците и задължителните осигурителни вноски.
Сложността на процеса на обединяване на дейностите по администриране на публичните вземания от данъчната администрация и Националния осигурителен институт – институции с различен статут и осъществяващи своите функции на основата на различно законодателство, предпоставя създаването на Националната агенция за приходите като първи етап в изграждането на новата система. С влизане в сила на закона ще се създаде агенцията като правен субект и ще се конструират само нейните органи на управление и централното й управление. На първия етап на нейното изграждане агенцията ще осигури необходимата координация и синхрон между Националния осигурителен институт и данъчната администрация в процеса на интегриране на функциите по събиране на публичните вземания в единна система на администриране и ще гарантира цялостното й изграждане.
Изграждането на единната агенция е подкрепено и е обект на наблюдение от Международния валутен фонд и Световната банка. Подкрепата на Световната банка за нея стартира с предоставянето на безвъзмездна помощ в размер на 306 хил. долара.
Законопроектът предвижда създаването на Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган за администриране на доброволното плащане на данъците и акцизите, а така също и на задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравното осигуряване. Предвидено е агенцията да бъде орган към министъра на финансите, чрез което се осигурява провеждането на държавната политика в дейността по администриране на публичните вземания. Общият контрол върху дейността на агенцията е възложен на надзорен съвет.
Съгласно законопроекта агенцията ще се ръководи от генерален директор, който ще се подпомага от четирима заместник-генерални директори. Предвидено е генералният директор да се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, а заместниците му – от министъра на финансите по негово предложение.
Законопроектът предвижда в съответствие с правителствената концепция опростена и рационализирана структура. Агенцията за приходите ще се изгражда, за разлика от данъчната администрация, само на две нива на управление – централно и териториално. Чрез тази структура се улесняват връзките и обменът на информация вътре в организацията, а също и с Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и другите държавни институции, както и се предоставя внедряването на интегрирана информационна система.
При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси:
Първо, да се изясни статутът на агенцията – държавна или изпълнителна.
Второ, в чл. 3, ал. 2, т. 3 да се допълнят вноските по допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Трето. Необходимо ли е агенцията да има надзорен съвет?
Четвърто. По какъв начин ще се изгради единната информационна система в агенцията?
Пето. Да се прецизират функциите на надзорния съвет.
Шесто. Откъде ще се осигури числеността за централното управление на агенцията?
Седмо. Какви функции и каква част от администрацията от двете структури – Национален осигурителен институт и Главна данъчна дирекция, ще преминат в Националната агенция за приходите?
Осмо. Да се прецизира разпоредбата на чл. 15 относно размера на отчисленията.
На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерството на финансите.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 9 народни представители; "против" – 3 народни представители и "въздържали се" – 4 народни представители.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Националната агенция за приходите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Следващият доклад е на Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, заповядайте да представите доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"Д О К Л А Д
по законопроект за Националната агенция за приходите
№ 202-01-40/17.07.2002 г., внесен от
Министерския съвет

На съвместно заседание на Комисията по труда и социалната политика с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 19 септември 2002 г., бе разгледан и обсъден за първо четене законопроекта за Националната агенция за приходите № 202-01-40/17.07.2002 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: господин Милен Велчев – министър на финансите, господин Гати ал Джебури – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Мария Мургина – от Министерството на финансите, и други.
Законопроектът за Националната агенция за приходите бе представен от господин Милен Велчев – министър на финансите. Той подчерта, че законопроектът е от изключителна важност и е свързан с поемането на голяма отговорност. Неговото приемане е първата стъпка в изграждането на нова система на администриране на публичните плащания, като се гарантира тяхната стабилност и високо ниво на събираемост. Тази система е част от икономическата предизборна програма на Национално движение Симеон втори и е обоснована от приета от Министерския съвет концепция.
Бяха посочени широк кръг от конкретни очаквани ползи от новата система за администриране на приходите, определени на основата на извършените анализи. Обединяването на дейностите по администриране на публичните вземания от данъчната администрация и от Националния осигурителен институт е предпоставка за изграждането на Националната агенция за приходите като първи етап от новата система. Законът ще създаде агенцията като правен субект, ще се конституират нейните органи на управление и централното управление. Ще се осигурят всички предпоставки – правни, организационни и информационни, за реализиране дейността на агенцията. На първия етап на изграждане ще бъде реализирана необходимата координация между Националния осигурителен институт и данъчната администрация за интегриране на функциите по събиране на публичните вземания в единна система на администриране.
Предвижда се агенцията да бъде специализиран държавен орган за администриране на доброволните плащания на данъците и акцизите, на задължителните осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване. Органите на управление на агенцията са Надзорният съвет и генералният директор. Министърът на финансите е член на Надзорния съвет и негов председател, чрез което се осигурява провеждането на държавната политика по администриране на публичните вземания. Членове са управителят на Националния осигурителен институт, директорът на Националната здравноосигурителна каса и един представител, определен от Националното сдружение на общините. Чрез този състав на агенцията ще се обвърже нейната дейност по събиране на публичните вземания с различните бюджети, по които те постъпват и се разходват. В съответствие с правителствената концепция законопроектът предвижда опростена и рационализирана структура на агенцията, чрез която са облекчени връзките и обменът на информация както вътре в нея, така и с НОИ, НЗОК и държавните институции.
Изграждането на единната агенция е получило подкрепата и е наблюдавано от Международния валутен фонд и Световната банка. Подкрепата на Световната банка за този проект е започнала с предоставянето на безвъзмездна помощ от 306 хил. долара, а по време на съвместната мисия на Световната банка и на Международния валутен фонд през април 2002 г. са оценени положително постигнатият напредък и необходимостта от финансова обезпеченост за окончателното изграждане на агенцията. През настоящата година е подписан Меморандум с Международния валутен фонд, с което правителството се ангажира да подготви и да внесе в Народното събрание настоящия законопроект, което понастоящем е факт. Беше подчертано, че изграждането на системата за единно администриране на приходите от публични вземания е съставна част от подготовката за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В обсъждането на законопроекта бе подчертан големият интерес, предизвикан в обществото; обърнато внимание на точното позициониране на агенцията за повишаване на нейния статут в управлението на държавата, за гарантиране на баланса при събирането на публичните вземания под формата на данъци и под формата на осигурителни вноски. Бяха направени препоръки относно детайлизиране на законопроекта в частта му, която се отнася до другите публични вземания, предвид събирането на осигурителните вноски по допълнителното задължително пенсионно осигуряване; относно възможността общините също да бъдат потребител на информационната система на Националната агенция за приходите, тъй като на базата на тази информация те разработват своите проектобюджети и следят изпълнението им след тяхното утвърждаване; препоръчано бе евентуалното намаляване размера на средствата по чл. 15 от законопроекта и други.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати: "за" – 10 гласа, "против" – няма, "въздържали се" – 9 гласа Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приме на първо четене законопроекта за Националната агенция за приходите № 202-01-40/17.07.2002 г., внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има още един доклад – на Комисията по европейска интеграция. Председателят на комисията обаче не е в залата.
Заповядайте, господин Младенов, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция
относно законопроект за Националната агенция за приходите,
№ 202-01-40, внесен от Министерския съвет
на 17 юли 2002 г.

На заседание, проведено на 4 септември 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за Националната агенция за приходите.
На обсъждането присъстваха, от страна на вносителя, представители на Главна данъчна дирекция към Министерството на финансите: господин Валентин Видолов – заместник главен данъчен директор, госпожа Екатерина Бънкова – началник сектор в отдел "Правен", и госпожа Галина Мутафчиева – главен данъчен инспектор.
Проектът на Закон за националната агенция за приходите е стъпка в изграждането на нова система за администриране на публичните плащания. Очаква се агенцията да допринесе за точното прилагане на вече хармонизираното законодателство в областта на данъчното облагане и на социалното осигуряване. Предстои да бъде изготвен и приет пакет от актове, които да регламентират цялостната й дейност.
Ангажимент за създаване на единна Национална агенция за приходите е поет по отношение на Международния валутен фонд. Той е препотвърден в "Меморандум за икономическата политика на правителството и Българската народна банка", одобрен от Международния валутен фонд на 27 февруари 2002 г. В Меморандума е посочено, че се очаква Народното събрание да приеме закон за създаване на единна агенция за приходите до края на юни 2002 г.
Създаването на тази агенция се предвижда като мярка за укрепване на административния капацитет в Националната програма за приемане достиженията за правото на Европейския съюз, в Предприсъединителната икономическа програма за 2001 г. и в документа "Български принос" към редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната по пътя към присъединяване.
Трябва да се има предвид, че няма общи европейски норми по отношение на националните административни структури, тоест в областта на административното право няма "Acquis" (аки), което държавите-кандидатки да са длъжни да възприемат.
Независимо от това обаче, ангажимент за създаването на такава агенция се съдържа в преговорната позиция на България по Глава десета "Данъчна политика". Главата беше условно затворена на 10 юни 2002 г. Предвижда се приемане на цялостната законодателна рамка, необходима за функционирането на агенцията до края на 2002 г. и стартиране на дейността от 1 януари 2003 г. Ангажиментите относно административния капацитет, които се поемат от България в хода на преговорите, обезпечават изпълнението на задълженията за възприемане и прилагане на "Acquis communautaire".
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие на парламентарните групи прие становище, че с предложения проект на Закон за Националната агенция за приходите се изпълнява поет ангажимент на България както към Международния валутен фонд, така и в хода на подготовката и преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроекта за Националната агенция за приходите." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект.
Имате думата.
Господин Муравей Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Пред нас е един законопроект, който прави опит да уреди една много важна, изключително отговорна материя със замисъл, който трябва да бъде приветстван като замисъл. Какво се цели при създаването на една такава нова административна фигура, даже бих казал нова конструкция чрез този закон? Целта е ясна. От една страна, да се увеличи събираемостта на приходите в държавния бюджет. Това може да бъде само адмирирано. От друга страна, да се намалят разходите по това администриране на тези приходи, което също е за приветстване. И от трета страна, да се облекчи до голяма степен и данъчният субект – предприятията, фирмите, в които няма да ходят най-различни, на порции проверяващи органи, а отива един орган, проверява включително и социалните вноски, включително и данъчните вземания и въпросът приключва, хората могат след това да си работят спокойно.
Всичко това е нещо, което се обсъжда отдавна, вероятно ще станат повече от две, до три години. Тези добри идеи, тези хубави цели се обсъждат на различни нива, но най-вече във финансовото министерство под прекия контрол на Международния валутен фонд и натиск на Световната банка. Пак казвам в добрия смисъл.
Вярно е, че Международният валутен фонд по едно време започна да се съмнява в прекия резултат от едно такова най-вече механично обединяване на две сега съществуващи структури и предложи удължаване на срока за работа, която да предшества едно такова обединяване. И правилно предложи този удължен срок. В крайна сметка, пак по настояване на международните финансови институции, разбира се, и с наше съгласие, бе създаден един междуведомствен орган, комисия, която да синхронизира промените в законите, които действат в момента, така че те да дадат нормативната база на тази нова структура, от една страна, и, от друга страна, да синхронизира действията, усилията, самата дейност на тези две структури организационно те да повишат връзката помежду си и по този начин да увеличат събираемостта. Такъв орган бе създаден с министерско постановление и бе даден срок за работа на този орган и другите две администрации до края на месец юни м.г. Тогава трябваше да се отчете резултатът от тази съвместна дейност и от този орган и едва тогава, т.е. във втората половина на миналата година, да се вземе окончателно решение ще има ли такава агенция или ще се процедира по начина, по който организационното съвместяване на работата на двете агенции ще бъде подобрено до такава степен, че няма да има нужда от нова конструкция.
Знаете, че изборите бяха миналата година по това време, след като днес новото мнозинство ни предлага такъв законопроект, трябва да си извадим извода, че анализът на този почти едногодишен период на стиковане на работата на двете ведомства е показал, че има нужда от такава фигура. Това е моето обяснение за наличието на този законопроект днес. Хубаво е да има агенция, щом така са преценили и управляващите, и международните финансови институции, но какво е това, което днес ни се предлага? Дали това решава въпросът с предлагането на такава агенция?
Когато Бюджетната и Социалната комисии разглеждаха този законопроект преди няколко дни на съвместно заседание, аз поставих въпроса за запознаване на Народното събрание и най-малко на народните представители от двете комисии с концепцията за създаването на този нов орган. Липсата на такава концепция едва ли би могла да спомогне за вземане на конкретни решения от народните представители. Защото, пак казвам, в момента се извършва или се прави опит да се извърши изключително сложна хирургична операция. Хирургична операция на две съществуващи институции, които са призвани да дават огромната част на приходите в държавния бюджет. Значи ние режем от едното, даваме към другото и правим нещо трето. И това нещо трето гарантира преходите в бюджета за цяла една календарна година, а и за по-нататък. Предвид сложността на тази хирургична операция, най-малкото от чувство за собствена правота дори, вносителят трябваше да запознае народните представители с тази концепция. Ето, ние мислим да направим това, слагаме най-напред целите, след това казваме как ще постигнем тези цели и най-накрая казваме по какъв начин законодателно и организационно това ще види бял свят. Такова нещо няма. Няма пред нас. Аз съм сигурен, че в Министерството на финансите има или поне някога имаше нещо подобно на концепция. Ако тази концепция е доусъвременена и бъде предложена на народните представители, с това само ще спечели проектът за такава нова агенция. Точно обратното, не само че няма концепция, не само че няма принципи на тази концепция, а на нас ни се предлага един законопроект. Този законопроект, извинете за силния израз, но според мен това е най-слабият документ, който е влизал в последните няколко народни представителства. От последните няколко парламента според мен това е най-слабият закон. Аз дори не бих го нарекъл закон. Според мен това не е закон. И аз сега ще се опитам да ви обясня защо това не е закон. И се учудвам от единодушието на управляващото мнозинство, на тези три специализирани комисии да нарекат това недоносче закон. И в трите комисии мнозинството да пледира за приемането му на първо четене.
Какво е това пред нас? Най-напред, вижте самото му заглавие. Този закон като конструкция противоречи на законите, които уреждат администрацията в България, на административните структури. Говорим тук за Национална агенция за приходите. Законите казват: каква е тази национална агенция, когато има или държавна агенция, или изпълнителна агенция? Няма такова понятие. Говори се за генерален директор. Говори се за юрисконсулт. Може би някакъв изключително слаб юрист е писал този закон. Това са неща, които ги няма вече в административния мир на България. Но тук те фигурират. Дори самият предмет на обхвата на събиране на държавните вземания не е конкретизиран, не е изяснен. Стана ясно, че в самата комисия допълнителното задължително осигуряване въобще не фигурира в предмета на дейност на тази нова агенция. Това обаче са дребните беди. Това са пропуски – дали юридически, дали от бързане или незнание, не знам, но те не са проблем да бъдат изчистени. Аз не говоря за това. Само илюстрирам твърдението си, че този закон е толкова слаб, че е подигравка за настоящото Народно събрание.
Според мен в сегашния си вид този закон не урежда изобщо материя, която трябва да бъде уредена със закон. Защо казвам това? Защо не го урежда? Вижте сега, цялата текстова част с членовете урежда създаването на една шапка към директора, какво да прави той, как да бъде и толкоз. Тази шапка я има и сега. Вярно, създадена на базата на едно министерско постановление. Правим закон за създаване на същата шапка – вместо постановление, със закон. Толкова.

Какво обаче като материя трябва да уреди този закон? Той трябва да уреди най-важното – как от сега съществуващата данъчна администрация, която е много ясно сформирана в структурата на държавната администрация в България, как от Националния осигурителен институт, който е друга институция, която има своите не само структури, но и съответни функции – много ясно разписани, колко да вземем от едното, колко да вземем от другото, за да направим това третото. Това има смисъл да бъде закон. Другото е празни приказки.
Ако ще правим такъв закон, дайте да го направим – да сформираме тази структура и да кажем: състои се от това и това, тези функции от единия отиват там, тези функции от другия отиват там, това, новото, започва да прави това и това в тия срокове. Това е материя, която трябва да урежда законът, а ние тук имаме материя, която урежда една шапка и всичко се прехвърля в Преходните и заключителните разпоредби. Шапката формираме и вижте сега какъв парадокс е този § 3. Той е гениален.
Какво казва § 3? Още ал. 1 казва, че създаваме агенция с този закон, а тя съгласувано с НОИ и с данъчната администрация трябва да разработи… Нали данъчната администрация е част от тази агенция? Нали една немалка част от НОИ е част от тая агенция? Как така тя ще съгласува нещо със своите части? Тук има пълно разминаване между отделните структурни субекти. Най-малкото – неяснота.
И какво прави след това съгласуване тази агенция? Тук вече наистина аз не знам как е било допуснато това нещо, ако някой юрист го е писал. Какво разработва агенцията? Тя разработва нормативната уредба, свързана с унифицирането на данъчното и осигурителното законодателство. Значи тази агенция ще разработи промяната в законите, на които тя се основава. Тепърва! След което ще създаде интегрираните процеси за регистрация, приемането на декларации, отчитане на приходи и извършване на контрол, на ревизии, тоест вече процедурите. Следователно, един път законите, втори път – процедурите. Утре ще бъдат създадени, не днес, не сега, не от фигурата, която този закон трябва да създаде. Тук тези неща се отхвърлят по-назад. Всъщност като прочете човек това нещо, става ясно, че нищо не е ясно. Аз наистина смятам, че тук наистина нищо не е ясно само като се прочете текстът внимателно.
По-надолу какво казва в т. 2? Това, което казах досега, според мен е материя, която трябва да бъде обхваната от един цял кодекс – даже не от закон. И Народното събрание днес да приема един кодекс, който две години и нещо се работи: един път тоя закон се променя, после другият, после тая процедура – така, другата – иначе, третата и тогава да стане един кодекс. И продукт на този кодекс да бъде тази агенция, а не обратното. Тук са обърнати нещата и конят е сложен зад каруцата, а не обратното. Създаваш нещо, което да направи кодекса. Но то е създадено, дайте му пълномощия, дайте му права. Има го в момента. Министерският съвет го е създал преди две години. Ако няма права, дайте да му дадем права, но да говорим за закон – закон, без материя, която да урежда този закон, това е безумие. Това е пълна безсмислица и аз смятам, че наистина интелигентността на народните представители просто се подценява, много сериозно се подценява. Тук вече има създаден ред. Тук има традиция в този смисъл. Дванадесет години има парламент, който разглежда закони. Как може такъв закон да бъде поднасян и трите комисии да кажат: да, хубав е, пускаме го на първо четене.
В свободен разговор разбрах от Министерството на финансите, че има концепция, има график, има стъпки ден по ден какво ще се прави по този въпрос за тази агенция. Тоест, има яснота в органа, който може да направи това нещо. Е, добре, като я има тая яснота, като има достатъчно добре изготвена концепция, дайте да я видим и да я приемем. Като знаете стъпка по стъпка как ще постигнем целите в тази концепция, напишете ги в тоя закон. Дайте един закон, в който да отразим тази концепция, а не да напишем три страници глупости и накрая в Преходните и заключителните разпоредби да кажем: ето тая шапка ще създаде един цял кодекс.
От разговора миналия път в нашата комисия стана ясно, че не е ясно точно кои функции в какъв обем и по какъв начин ще се извадят от единия от тези органи и ще отидат в другия. Ако това не е ясно днес, питам аз за какъв закон можем да говорим?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За устройствен.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Според мен никакъв устройствен закон не може да бъде това. Какво значи устройствен закон за една шапка, която съгласува със своите структури бъдещата си структура? Това е написано тук: създаваме със закон една шапка и тази шапка със своите утрешни структури съгласува своето бъдеще. Това е пълно безумие. Аз не знам какъв е бил смисълът, кой точно е заставил вносителя на коляно да напише три страници, недостойни за едно Народно събрание, и да ги предлага тук да си губим времето, вместо, ако наистина има всичко готово, да седне да напише това, което го има. Аз съм първият, който ще гласува “за”, когато видя закон, такъв, какъвто се прави в България, закон, който урежда материя, а не урежда шапка, закон, който урежда една материя, която постига тази цел, за която говорих в началото. Извинете, но това не е закон. Това е правено по някакъв друг повод.
Някой го иска, някой настоява това да стане закон. Ако това е целта – кажете. Ако искаме да вземем някой и друг милион от моя приятел Андрю Уоркинг от Световната банка, кажете. Ако някой има интерес нови консултанти да дойдат в България, на които да се платят тези пари, които ще дойдат от Световната банка, кажете. Защото те казват: “Даваме ви парите, после ще ни ги върнете, но тези и тези консултанти ще дойдат да ви дават акъл.” Ако това е целта, също кажете. Ако това е целта, и това ще преглътнем. Въпросът е да направите истински закон. Истински закон, който да може да осъществи всички тези полезни цели, за които говорих в началото, и аз ще се присъединя с удоволствие към неговото приемане. Но тогава. Днес това според мен няма място в българското Народно събрание и аз предлагам то да бъде върнато обратно на вносителя, който да седне да напише един закон и да уреди една материя така, както закон урежда материя, а не както тук са направили, след това да го внесе на първо четене и ще имате моята подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат преди почивката има ли?
Господин Гагаузов, заповядайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурен съм, че една голяма част от колегите се чудят що за законопроект гледаме в момента. Мисля, че все пак е ясно, че става въпрос за един устройствен закон. Така, както досега се е правело по повод на много промени, със заповед на съответния министър се създава една работна група, която започва да работи по даден проблем, и както предполагам вече разбрахте, една подобна работна група е работила почти три години и е стигнала да ни предложи един закон, с който да задължим вече един оторизиран орган, който наистина да започне да работи. Горе-долу това е свършено, доколкото аз разбирам.
Що се отнася до това, което беше казано дотук, смятам, че то е правилно. Правилно е дотолкова, доколкото говорим, че има концепция още от предишното правителство и знаем какво трябва да правим. Господин ал Джебури каза, че има по ден и по час едва ли не какво трябва да се прави. Добре, сигурно има такава концепция, само че аз питам колко от народните представители са я виждали. Аз като член на Комисията по бюджет и финанси не съм я виждал и не зная точно какво представлява тя.
В този смисъл това, което наистина разглеждаме днес като Закон за националната агенция за приходите, ни поставя в положение да приемем един закон, който ще създаде тази агенция, но само като една структура, която оттук нататък в продължение на две години ще трябва да работи, да създаде уредба – предложение за промяна на съществуващата уредба, така че да могат да се стиковат взаимоотношенията между сега съществуващите самостоятелни звена, каквито са Главна данъчна дирекция и съответно Националният осигурителен институт или поне част от него – тази част, която се занимава с приходите, за да формираме една единна агенция за събиране на държавните вземания, която от 1 януари 2005 г. да започне да действа.

Тук беше споменато, че имаме и отпусната безвъзмездна помощ за създаването на тази комисия, или по-точно за осъществяване на нейната дейност, от 306 хил. долара. Това е много добре. Ако направим една сметка, че тази агенция на първо време ще съществува с 80 човека, това горе-долу са заплатите за два месеца в тази агенция, а тя ще трябва да работи две години. Аз съм сигурен, че тези средства не са предвидени, разбира се, за заплати. Те са за техническа помощ, предполагам. Това е добре, но ми се струва, че ние за тези две години ще направим така, че ще похарчим доста пари и през този период не съм сигурен какъв ще бъде резултатът.
Какво ме притеснява по същество в този законопроект?
Първо, всички министри на финансите, поне с работата на които аз съм запознат, имат навика да смесват средствата от един източник с друг тогава, когато са притеснени и тогава, когато на тях им трябват средства, за да потушават един или друг пожар в бюджета. И това го казвам специално по отношение на средствата, които ще се събират за Националния осигурителен институт. И на тези средства имам притеснението, че в определени моменти ще се посяга. Знам, че специалистите ще кажат, че това са отделни сметки, че средствата постъпват там. Да, имаме такъв пример, отделни сметки, но таксите от горивата, които в момента се събират и по закон би трябвало да се разходват за рехабилитация на пътната мрежа, ако не знаете, да ви кажа, че повече от 109 млн. лв. не са предоставени за целта, а се използват и най-вероятно ще се използват за други нужди. От тази гледна точка мен ме притеснява смесването на различни по характер приходи, каквито са бюджетните приходи и приходите в Националния осигурителен институт.
Друго, което според мен не е достатъчно добре изяснено, това е взаимоотношението между тази програма или тази концепция за изграждането на единната агенция и концепцията, която скоро прие правителството, за фискалната децентрализация и по-точно това какво ще правят общините, каква ще бъде тяхната роля по отношение на събирането на приходите и по отношение на самостоятелността им при определяне на тяхната финансова, а и не само финансова, а и социална политика.
На мен ми беше отговорено, че ще се създаде такава възможност по-нататък, тъй като знаете, че една голяма част от общините искат местните данъци и такси да излязат от данъчните служби и те да ги събират директно. Дали това ще стане и дали това е най-правилното е отделен въпрос, но не виждам как концепцията за фискална децентрализация в тази й част се стикова с изграждането на тази единна агенция, Национална агенция по приходите.
Аз си мисля, че в голяма степен това, което каза господин Радев, тъй като той е в течение на нещата, виждал е тази концепция за разлика от почти всички вас, той е прав, че този закон не е достатъчно добре направен. Той не е достатъчно добре направен и защото, създавайки тази агенция, той е едва ли не с едно временно действие. Това временно действие му дава възможност да започне да работи, но същността по изграждането на тази агенция не се решава с този закон, който сега ние приемаме, така че съобразявайки се с факта, че такава агенция е необходима и с това, че законът не е направен така, както ние считаме, че би трябвало да бъде направен, още повече, че и председателя на Комисията по бюджет и финанси поиска по-голям срок за обсъждане между първо и второ четене, отчитайки именно тези факти, нашата група колеги от Комисията по бюджет и финанси се въздържа.
Аз мисля, че така ще направим и сега в залата, тъй като ние осъзнаваме необходимостта от него, но не можем да подкрепим закон, който все още се нуждае от доста сериозна доработка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов. Благодаря Ви за това, че се вместихте прекрасно във времето, за да мога в 11,00 ч. да дам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, моля да ме извините. Направих един пропуск преди почивката. След представянето на докладите от комисиите, пропуснах да дам думата на вносителя. Затова сега искам да помоля заместник-министъра Гати Ал Джебури да представи накратко законопроекта, след което ще продължим дебата по него.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, имам удоволствието да ви представя проекта на Закон за изграждане на Националната агенция за приходите, който е започнал своята предистория още през октомври 1999 г., когато тогавашното правителство е взело решение да започне работа по този проект. През 2000 г. с постановление на Министерския съвет е създадена комисия към министъра на финансите. Тази комисия е извършила значителен брой неща по изграждането на агенцията, едно от които е разработването на концепция, приета и одобрена от Министерския съвет през юни 2000 г. Така че наистина имаме програма – концепция, по която се работи и на базата на която е разработен проектозаконът, представен пред вас.
Съвсем накратко ще повторя някои от основните цели: създаване и модернизиране на приходните администрации в съответствие със световните тенденции за развитието и удовлетворяване изискванията по присъединяване към Европейската общност; улесняване прилагането на данъчното и осигурителното законодателство чрез хармонизиране на облагаемите основи до максимална възможна степен; уеднаквяване на понятия, терминология, срокове, декларации и други; интегриране на процесите по регистриране, обслужване, деклариране, плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски; подобряване обслужването на данъчно задължените лица; намаляване на разходите за време, финансови и човешки ресурси по спазване на законодателството от задължените лица; оптимизиране на административните разходи по събиране на данъците и задължителните осигурителни вноски.
Какво е свършено до момента? В периода от май 2001 г. до септември 2002 г. комисията е разработила стратегия за управление на организацията и човешките ресурси, съдържаща няколко аспекта – стратегическо и оперативно планиране, система за управление, ръководни насоки, допълнително материално стимулиране, инфраструктура за управление на човешките ресурси. Извършен е анализ на информационните системи и технологии на заинтересованите ведомства, данъчната администрация, НОИ и други и е разработена стратегия, една модерна стратегия за информационните технологии на тази нова агенция.
Също така е разработен модел на нова структура на данъчната администрация, която ще централизира републиканските данъци в 28 териториални данъчни дирекции и ще обособи местните данъци и такси като първа стъпка в процеса по интеграция на данъчната администрация и частта на НОИ по събиране на социално-осигурителните вноски.
Успешно приключи вторият етап от проекта – на извършване на съвместни ревизии между контролните органи на данъчната администрация и НОИ, което разкри възможности за повишаване събираемостта на вземанията на данъчната администрация и НОИ чрез по-добро взаимодействие между тях. Идентифицираха се пропуски в законодателството, водещи до избягване от облагане и се предложиха промени. Създаде се усещане в задължените лица за упражняване на координиран контрол от двете институции. В момента се провежда третият етап на територията на цялата страна.
Защо създаваме Националната агенция за приходи? От една страна, в Меморандума на икономическата политика, изпратен на Международния валутен фонд през февруари 2002 г., е поет ангажимент за създаване на такава агенция. Действащата до момента Комисия по управление на проекта за изграждане на агенцията изпълни своята роля, но тя не може да служи като заместител на юридическо лице, събиращо националните приходи, нито пък е структура, която може да стимулира или повиши нивото на ангажираност от страна на служителите и ръководството на данъчната администрация и НОИ поради текущата им отговорност по осигуряването на приходи.
Сложността на процеса на обединяване на дейностите по администриране на публичните вземания от данъчната администрация и Националния осигурителен институт – институции с различен статут и осъществяващи своите функции на основата на различно законодателство, предпоставя създаването на Националната агенция за приходите като първи етап на изграждането на новата система.
С влизането на закона в сила Националната агенция за приходите няма да стартира в завършен вид и няма да поеме веднага основната си функция по администриране на публичните вземания. С влизането на закона в сила се създава агенцията като правен субект и се конституират само нейните органи на управление и централно управление. На тях се възлагат отговорностите да обезпечат всички предпоставки (правни, организационни, информационни и т. н.) за стартирането на същинската дейност на агенцията. В този преходен период данъчната администрация ще има отговорността да се преструктурира, а НОИ да обособи функцията си по събиране на осигурителни вноски с цел безпрепятствено преминаване към Националната агенция за приходи.
На първия етап на нейното изграждане агенцията ще осигури необходимата координация между НОИ и данъчната администрация в процеса на интегриране на функциите по събиране на публичните вземания в единна система на администриране и ще гарантира цялостното й изграждане. Всичко това ще гарантира плавния преход и ще елиминира рисковете по отношение на приходите на Република България и общинските бюджети, както и бюджетите на фондовете на НОИ и Здравната каса.
Създаването на нова агенция е необходимо, за да може Единната агенция за приходи да се признае като реалност, а не само като концепция. Необходимо е да се прояви разбиране, че това е дългосрочно усилие, което не трябва да бъде реализирано наведнъж.
Бяха изказани редица критики и предложения за подобряване в закона и въпроси. Много от тях са поставени и вече обсъждани както в комисията, така и в Министерството на финансите.


Бих искал съвсем накратко да ви кажа защо е избран този подход. Има два начина за внедряване на нова организационна система и нов начин на работа при събирането на данъците и таксите, и социалните осигуровки в нашата държава. Това е наистина един много отговорен, много сериозен проект. И двата начина са да се разработят всичките програми и процедури предварително и със закон да бъдат обяснени, описани в закона и да започне тяхното автоматично прилагане на дата Х.
Вторият начин е да се създаде тази агенция, която да има ангажимента да разработи тези процедури, новия начин на администриране на данъците и таксите; да разработи новата информационна технология, която е нужна за тази организация; най-важното – да изтества работата на тези нови процедури и на тази нова информационна технология, преди активното събиране на данъците и таксите да бъде прехвърлена отговорността на тази нова агенция.
В първия случай това е нещо, което вече три години се работи. Видно е, че не сме успели да създадем всички тези процедури и този нов начин на събиране.
Вторият начин гарантира минимални рискове за републиканския бюджет и за държавата ни. Защото, когато наистина бъде прехвърлена тази отговорност, тя ще бъде прехвърлена с ясно разбиране точно как, кога и защо се прави това и ще бъде на базата на проиграни вече чрез пилотни проекти процедури, които са показали своята ефективност, или там, където е имало проблеми, те са вече коригирани.
Защо е нужно създаването на агенция? Нужно е, защото тази агенция ще има юридически статут. Там ще може да се създаде новата материална база. Ако няма юридическо лице, не е ясно къде ще бъде прехвърлена тази нова материална база, която е нужна, за да заработи тази агенция – в НОИ, в данъчната администрация, в Министерството на финансите.
Постави се въпросът за структурата и вида на агенцията. В съответствие със Закона за държавната администрация той позволява и друг вид агенции да бъдат създавани със закон, което ние и предлагаме в момента.
Повдигна се въпросът за сигурността на социалните осигуровки, приходите, когато те влизат в тази агенция, а не директно в НОИ. Категорично мога да заявя, че приходите от социални осигуровки ще влизат в специална сметка на агенцията и после директно ще бъдат трансферирани към НОИ.
Рискове от прихващане или прехвърляне от социални осигуровки към данъци или пък дори и обратното не съществува, тъй като това ще бъде ясно регламентирано чрез начина на работа, на получаване на социални осигуровки в банковите сметки и прехвърлянето автоматично на тези средства в НОИ.
Зададе се и въпросът как ще работим с местните данъци и такси. Именно затова данъчната администрация започва да обособява отделни групи, които ще се занимават със събирането на местни данъци и такси, за да може, след като влязат в сила измененията в Закона за местните данъци и такси, който е разработен в съответствие с предложенията на работната група, ръководена от вицепремиера Паскалев, за фискална децентрализация, данъчната администрация или в бъдеще Националната агенция за приходи, да осъществява и услугата по събирането на тези данъци и такси, ако, в случая за такси, местните съвети решат, че това трябва да бъде събирано от данъчната администрация, а няма те сами да организират събиранията си.
В заключение искам да кажа, че за първи път в България може да се каже, че правенето на една структурна промяна, на един нов начин на събиране на данъците се прави след толкова дълбок анализ, след готовността и желанието за една детайлна подготовка за всяка една стъпка, която предстои да бъде направена, с доказателства, че всяка една процедура, всяка една информационна система, която ще бъде внедрена, се е доказала, че работи ефективно и няма да има рискове за събирането на данъци в нашата държава.
Аз благодаря за подкрепата на парламента за този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, за всички нас е ясна необходимостта тази материя да бъде изяснена и законодателно уредена, още повече, че и в заседанията на комисиите, а и днес от изложението на вносителя стана ясно, че доста дълъг период е работено по този проблем. По този проблем е работено в рамките на предишното правителство, без да се стигне до някакъв ясен текст, който да бъде внесен в Народното събрание. По този проблем стана ясно, че две години работна група е проучвала, в т.ч. и международен опит, работила е по проблема и днес ние сме свидетели на текста, който разглеждаме – един доста кратък и според мен недостатъчно ясен закон.
Въпросът, на който трябва да си отговорим, е дали трябва да подходим формално, да реагираме на изискванията и на натиска, който се упражнява върху нас, за задължителното приемане на този закон в определен период от време, или трябва да изясним проблема доколко пред нас един текст, който поставя основите на едно по-ясно законодателство по тази проблематика, е един по-ефективен закон, който ще подобри събираемостта, ще намали разходите, ще създаде единна, ефективно работеща структура и същевременно ще даде твърди гаранции по стабилността на двете особено важни системи – пенсионната в лицето на Националния осигурителен институт и здравната в лицето на Националната здравноосигурителна каса.
Аз считам, че този закон не отговаря на тези цели. Има редица проблеми, които са неясни. Току-що в изложението на вносителя беше казано, че ние разчитаме след приемането на закона една голяма част от тези неща в ход да бъдат изяснени, да бъдат решени. И в заседанието на комисията беше подхвърлено, и още по-важно – и от съдържанието, според мен, се изяснява, че ние сме изправени пред един прецедент – пред приемането на един временен закон.
Ако внимателно прочетем § 3, по това вече се говори, става ясно, че до 31 декември 2003 г. ще се изяснява нормативна уредба, ще се изясняват проекти за изграждане на структури и т.н., и т.н. – редица важни неща. Днес ние не сме наясно с тези проблеми, за да сме убедени, че трябва да подкрепим текста, който ни се предлага.
Още от заглавието стана ясно, че има проблем със съществуващия Закон за администрацията – дали да е Национална агенция или Държавна агенция, или Изпълнителна агенция, както е по сега действащия закон. Аз съм учуден, че по една от най-важните структури в страната – ясно е, че тази Национална агенция за приходите решава приходната част на бюджета и е една от най-важните структури в страната – ние можем да говорим за закон, в който в “и други” ще класифицираме дадено заглавие или определение на тази агенция. Тук нещата не са само до формалния подход, а и до статута на тази агенция. Аз смятам, че този статут трябва да бъде много по-висок, а не агенция към министъра на финансите.
Както казах, от самия § 3 е ясно, а и от една голяма част от текстовете е ясно, че ние сме изправени пред прецедент да обсъждаме и да приемаме един временен закон, който впоследствие вероятно допълнително ще трябва да бъде преработван, изясняван и не дай си Боже да се стига до проблеми в двете основни структури, за които говорихме.
Същевременно, ако обърнем внимание на чл. 15, доста озадачаващо е много подробното разглеждане на проблема за допълнителни приходи. Само ще ви обърна внимание, тъй като част от колегите не са запознати с тези текстове, не са присъствали в заседанията на комисиите, че средствата в размер на 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителни приходи от публични вземания, установени и събрани върху укрити или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, както и невнесени задължителни осигурителни вноски, постъпват като собствени приходи в бюджета на агенцията и те се използват и разходват за подобряване на материалната база, за облекло, за допълнително материално стимулиране на служители в агенцията в размер на не по-малко от 35 на сто от средствата, за добавка към основната работна заплата на служителите на Министерството на финансите и т.н.
Както стана ясно от заседанието на комисията, само в системата на пенсионното осигуряване тези средства са към 30 млн. лв.
Липсва яснота, вероятно се има предвид, но поне от текстовете, които са ни предоставени, това не личи, липсва яснота по събираемостта на втория стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване – изключително важен проблем, и част от пенсионното осигуряване, която с времето все повече ще нараства. Поне тук в текстовете, които са ни раздадени, както казах, яснота по ангажименти за тези осигурителни вноски липсва.
Липсва яснота по един изключително важен проблем в този преходен период – яснота по прехвърлянето на функции, структури, хора на национално и регионално ниво в структурите, които ще се засягат.
Според мен, ние не бива да рискуваме да подлагаме на риск, както казах, двете основни системи – пенсионната и здравноосигурителната система, тъй като всеки един срив или пропуск в тези неща като структури, функции, изясняване, прехвърляне на хора, може за един кратък период да създаде изключително тежки ангажименти. Както казах, от изявлението на вносителя на заседание на комисията стана ясно, че има поети ангажименти и се бърза с приемането на тоя закон. Но аз смятам, че нашата отговорност тук е за ясно, точно, добре оформено и ефективно законодателство, а не за решаване на подобни проблеми. Затова считам, че този законопроект не бива да бъде приеман. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз най-малкото като юрист съм озадачен от предлагания законопроект. Аз спокойно мога да кажа, че за пръв път се предлага законопроект да създаде нещо, което всъщност в момента се оказва едно нищо. Да се създаде нещо, което за в бъдеще, в един немалък период от време да работи, да изгради себе си. Защо е необходимо това?
Тук вече бяха изказани доста съображения. Аз почти с нищо не бих се съгласил като аргументация, която изложи тук като представител на вносителя заместник-министърът господин Джебури.
Може ли ние да тръгваме да създаваме нещо изключително важно, нещо, което ще промени в немалка степен цялата вече изградена структура – и структурата на администрацията, и структурата на здравеопазването, и структурата на държавното обществено осигуряване, и създаваме нещо, което наистина съгласно § 3 – забележете – “до 31 декември 2003 г. агенцията, съгласувано с НОИ и данъчната администрация”, тук пък изобщо я няма здравноосигурителната каса, “да разработи нормативната уредба”. Казано е кои субекти имат право на законодателна инициатива – Министерският съвет и народните представители. Министерският съвет няма ли сили да разработи това, ако счита, че е необходимо? Да създаваме една агенция, както обясни и заместник-министърът, която е от по-висок ранг от държавните агенции – няма да е изпълнителна, няма да е държавна, ще е национална, която да работи нормативната уредба за самата себе си или проектите за изграждане на структурата на Националната агенция? Тя самата ли ще изработва своята структура, ако не й е ясна структурата? Ами дайте първо да изясним каква ще е тази структура, за да видим какво изграждаме. Тази агенция, с немалък числен състав, със заплати в един немалък период от време, всъщност горе-долу ще изпълнява функциите на една работна група, само че с един необичайно висок статут. На мен ми се струва, че не трябва да се върви по този път. Ако има яснота и когато има яснота, едва ли някой ще възрази да се създаде това, ако сме убедени, с оглед на функциите, които ще изпълнява, каква да бъде нейната структура, за да осигури това, че което правим, ще има ефект и то положителен.
Аз за себе си не съм много убеден, защото сега слагаме в един кюп три неща, които съвсем съзнателно и съобразно европейската практика бяха разделени – данъчните постъпления, които пълнят републиканския бюджет на държавата; бюджетът на НОИ, който все още за съжаление има нужда и от държавна субсидия, но ще дойде времето и дано по-скоро дойде времето, когато няма да има нужда и ще има наистина само самостоятелен бюджет като приходна част; и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И сега тези неща отиват на едно място, но в различни сметки. Защо тогава трябва да правим това?
Второ. Народният представител Димитров посочи чл. 15 от законопроекта. Тук не е толкова важно, че средствата в размер 25 на сто отиват в бюджета на агенцията, но забележете за какви средства става дума – средствата, набрани от отчисления от допълнителните приходи от публични вземания. Нали имаме Агенция за вземанията, която се занимава само със събиране на вземания? Тя ще бъде ли подчинена, част ли ще бъде от тази нова агенция? Защото ако не бъде част, няма как приходи, които тя е събрала по пътя на събиране на държавните вземания, да отидат, даже забележете, като собствени средства в бюджета на новосъздадената агенция.
И на мен ми се струва, че наистина за пръв път да приемем един закон с толкова неясни положения за самите вносители, с неясни положения дори за хората, които ще оглавят тази агенция - те тепърва трябва да търсят нормативна уредба, тепърва трябва да търсят съгласно закона какви ще са проектите за изграждане на структурите, тоест структурите, но две или три години ние ще трябва да плащаме наистина на 80 души да направят това, което много по-малко на брой хора, които и сега са специалисти – и към Министерския съвет има Правен отдел, има Съвет по законодателство, към НОИ има правни специалисти, към Националната здравноосигурителна каса - да си направят една работна група, разбира се, заедно с Министерството на финансите, да седнат да ни предложат един окончателен проект. Той може да не влезе веднага в сила като закон, ако има нужда от някакъв срок постепенно да бъдат пригодени структурите към функциите, които ще изпълняват, но ние да създадем нещо, което само не знае какво ще бъде и тепърва ще се блъска да се самосъздава, аз не мога да приема този начин на процедиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожо Радева, заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, аз смятах да направя изказване по същество, но след изложението на господин ал Джебури смятам, че това е излишно. Защото всички, които са се интересували от особеностите в реализацията на този проект, които в този етап завършват с предложения ни законопроект за създаване на Агенция за приходите, имаха възможност да получат своите отговори. Така или иначе, обаче, в изказванията на господин Соколов и господин Радев се фиксира вниманието на депутатите върху няколко проблема, на които и аз искам да спра вниманието ви.
Преди всичко какво урежда законът? Това е основната проблемна зона, върху която ние се концентрираме, и отново се връщаме на темата: защо е необходимо този закон, като устройствен закон, да създаде Единната агенция за приходите като юридическо лице.
Мисля, че недвусмислено се каза, господин Радев, и в комисията, и тук в залата, че статусът на комисията като такава не е достатъчен. Тя не може в тази си роля да изпълни по-нататъшните си ангажименти във връзка с цялостната реализация на проекта. При всички случаи предложеният ни законопроект представлява само един етап от общата реализация на всички стадии, свързани със създаването на Единна агенция на приходите. Трябва да се подчертае, че този етап ще последва от една задълбочена работа, свързана с подготовка и приемане на пакет от законодателни промени, свързани с преструктурирането на самата данъчна администрация. Защо това не се прави от специализираните и утвърдени от закона органи, както беше въпросът на господин Соколов, а ще бъде вменено като задължение на учредяващата се Единна агенция на приходите. Самата сложност на задачата, която е поставена, отговорността на проблемите, които ще се разрешават, а именно създаване на функционална база за администриране на публичните вземания предполага такъв подход към въпроса. Още повече, този подход при решаването на проблемите е разрешен от концепцията, която се реализира с този проект за създаване на Единна агенция на приходите. Мисля, че тази концепция е много добре позната на опозицията, тъй като тя е приета и е в резултат на реализация на проект, стартирал през 1999 г. Този проект е във връзка и с наши сериозни ангажименти пред Международния валутен фонд, на които вие сте в течение, предполагам.
Повечето от въпросите са свързани с критики върху законопроекта, които в много голяма степен касаят проблеми на последващите етапи от реализация на проекта, тоест, те не са обект на разрешаване в този законопроект. С този законопроект ние само учредяваме агенцията, даваме й необходимия статут, който да й даде възможност да се вмести и да разреши останалите проблеми, свързани с реализацията на проекта. И не на последно място бих искала да кажа за проблема за изграждане на интегрирана информационна система, изобщо една система на пълна интеграция при събирането на данъците и осигурителните вноски.
Какво се преследва с това и какъв ще бъде общият положителен ефект от реализацията на един такъв проект, чийто етап е учредяването на Единна агенция на приходите с настоящия закон? Преди всичко постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски – нещо, което е изключително важно и гарантира надеждността на държавния бюджет.
Второ, намаляване на данъчната и осигурителната тежест и разходите по спазване на законодателството от данъчно задължените лица – един проблем, който също в настоящия момент не е решен надеждно.
Трето, подобряване на мотивацията и развитие на професионалните и индивидуални качества на служителите за постигане на максимална ефективност на личното изпълнение и повишаване на качеството на обслужване на данъкоплатците, изграждане на Единна информационна система, която ще се превърне в средство за ефективно осъществяване на цялостната дейност и не на последно място, разбира се, изпълняване на изискванията на Европейския съюз за прилагане на по-съвършени европейски данъчни практики.
Бих искала да обърна внимание и на проблема, който беше повдигнат от господин Гагаузов, във връзка с това дали прилагането и приемането на този закон и учредяването на тази агенция няма да бъде в разрез с Концепцията за фискална децентрализация. Аз мисля, че двата процеса в момента не могат да си противоречат, дори обратно, виждам възможности, ако агенцията напредне със своя пакет от законодателни промени, да се интегрира и да се обсъждат взаимно промените, които ще настъпят и по отношение на някои форми, някои начини на действия и форми на събиране на общинските данъци и такси. Така че и този процес да стартира паралелно и общинската администрация в някои аспекти да бъде облекчена от необходимостта да поддържа собствена данъчна администрация, която да осигурява събирането на общинските приходи.
Така че, като цяло, моят призив към народните представители е да се погледне обективно на предложения ни закон, който безспорно може да бъде преработван в етапа между първо и второ четене. Смятам, че между първо и второ четене всички, които се интересуват, много подробно могат да се запознаят и с общата концепция на проекта за Единна агенция на приходите, за да подпомогнем, а не да осуетяваме или да губим време по реализацията на една толкова важна за обезпечаването на държавния бюджет структура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Думата за реплика има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Радева, аз Ви съчувствам на искрените усилия, които полагате, да направите от най-калпавото нещо малко по-приемливо. Само че, когато то е толкова неприемливо, усилията Ви ще бъдат напразни и аз съм сигурен, че Вие чудесно съзнавате, че е така. Ама задължение, какво да правиш.
Вие ни разказахте колко благородни замисли има вложени. Да, аз се съгласих, аз с това започнах, че има много благородни и смислени неща, ако се създаде както трябва тази агенция и аз ще гласувам за нея.
Вие твърдите, както и вносителят, че по-високият статут, който се придава, ще реши въпросите. Госпожо Радева, нито една агенция, какъвто и статут да й дадете, няма по-висок ранг от едно министерство, а от другите агенции най-много да е равна, да не говорим пък за Министерския съвет. Така че това съображение просто го забравете. То е за наивници. Вие можете, ако решите, в Министерския съвет да създадете такава структура, която чрез съответни представители на отделните ведомства да й дадете всички тези права, а и по-големи, отколкото сега в този закон има. Нищо не пречи това да стане и сега в Министерския съвет. Ама нямало заплати за тези хора, те трябвало само това да работят и нищо друго. Ами отделете ги. Какво пречи Министерският съвет да вземе решение да ги обособи, да се направи някаква структура и в държавния бюджет за другата година ще предвидим заплати и въпросът приключва. Но тук да ни мислите за глупаци, просто недейте да го правите повече.
Вие казвате, че създавате агенция с този закон. Това бяха думите Ви. Никаква агенция не създавате. Не създавате агенция, защото тя няма структура, тя няма функции, тя няма законна база, на която да съществува. Така че с този закон вие създавате едно кръгло нищо и преди малко господин Соколов юридически много точно ви го обясни. Ако аз призова и председателя на Народното събрание, вероятно и той ще ви каже същите неща – че с този закон създавате едно кръгло нищо. Ако желаете нищо да създавате, направете го, но ние няма да участваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За дуплика думата има госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам съвсем кратка дуплика и то по същество. Защо смятате, че предложената форма е по-лоша от тази, която би могла примерно да съществува като структури към Министерския съвет? Защо да не приемем, че важността на проблема налага един друг подход към неговото решаване? Аз не чух аргументи в тази област. Постоянно Вие изнасяте аргументи против агенцията, но защо?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е безсмислено!
НИНА РАДЕВА: Защо?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Защото е безсмислено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте, госпожо Тоткова. Имате думата за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Аз ще започна с добрата новина. А тя е, че се очаква с този законопроект да се съберат повече приходи, очаква се да се поевтини събирането на тези приходи, очаква се да се създаде удобство за данъкоплатците. Това е добре. Кой от нас не би подкрепил тези идеи?
Но аз питам всеки един, който е направил макар и малкото усилие да отвори законопроекта, да се запита: намира ли отговор на тези решения, на тези добри намерения в законопроекта? Къде в законопроекта виждаме възможностите да се съберат повече приходи в държавата, повече данъци, повече осигурителни вноски? Кажете ми къде са тези текстове - освен това, което казваме, че създаваме една единна Агенция по приходите. Къде в законопроекта виждаме отговори на това как ще облекчим данъкоплатците - тези, които плащат данъците, тези, които се грижат за себе си, внасяйки осигурителните вноски? Къде в този законопроект виждаме отговорите на тези изключително важни въпроси? Аз дори бих задала и още един въпрос – къде ние виждаме поевтиняването на събирането на тези приходи? Точно обратното! Ние виждаме възможности за изразходване на повече средства, защото създаваме една агенция, която ще харчи пари, доколкото разбрах от заседанието на комисията – най-малко 2 години, а не така, както пише в закона - до края на 2003 г., без да е ясно дали ще има продукт накрая. Защо господин заместник-министърът каза, че това е инвестиция, това не са разходи? Може би, но това е инвестиция с изключително голям риск, който трябва да поеме Народното събрание, а не някакви чиновници, па макар и назначавани от Министерския съвет. Още повече, че в този законопроект много голямо място, бих казала преобладаващо място, е отделено на разходите. Ако вие отворите законопроекта, ще видите, че той е пълен с въпроси, които ние не сме срещали в нито един законопроект, който е внасян в Народното събрание, не казвам дори в закона. Затова, че генералният директор е трябвало да се грижи и за сградния фонд, той трябва да направи стратегия и план за осигуряване на сградния фонд и материалната база на агенцията. Значи имаме генерален директор, който се назначава от Министерския съвет, Министерският съвет трябва да има заседания, трябва да има подбор преди това на хора, за да може да назначим един човек, който да ходи по София да оглежда сградите и да каже: тази сграда ми харесва, тя ще изпълнява тези високоотговорни функции. Този генерален директор още сега, когато дори не е събрал един лев, има задължение със закон, с нашата воля, да направи правилата за професионално оценяване, служебно израстване, заплащане и допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията. Значи това е най-важното за агенцията? А никъде не пише как ще събираме приходите, как ще подобрим събирането на тези приходи, как ще организираме работата, за да може в края на краищата да стигнем и до професионалното израстване. Още повече, че в закона е записано, че с този закон се определя и реда, по който се определя възнаграждението на генералния директор и на заместник-генералните директори, които са чак четири, може би защото е хубаво число, се определят от Министерския съвет.
Освен това, вече беше казано за стимулирането. В чл. 14 служителите имат право на допълнително материално стимулиране и на представително или униформено облекло при условия и по ред, определени от Надзорния съвет. Може ли ние да пишем закон, в който да казваме кой има право на униформено облекло? При положение, че този, който трябва да го носи, все още го няма? Защото тази агенция за тези 3 години няма да работи като такава, обаче през това време те ще се разхождат с униформено облекло. Може би и Законът за движение по пътищата трябва да променим за тях специално? На всичко отгоре 25 процента от вземанията трябва да отидат като приходи на агенцията и от тях 40 процента за допълнително материално стимулиране?! Може ли например Националният осигурителен институт, който годишно събира около 120 млн. допълнително, открити, невнесени осигурителни вноски, и от тях една четвърт да отиде в тази агенция? Нали можем да разделим 120 на 4 и да видим, че това са цели 30 млн. лв.! Аз си спомням, когато ние спорихме за патентните данъци, ставаше въпрос за една шеста от тази сума и решихме 200 хил. души от свободата да се развиват свободно и да избират своето бъдеще.
Освен това, можем ли да делим служителите в България на такива, за които ще има материално стимулиране и за които няма да има? Защото учителят какво материално стимулиране може да получи, като само дава на децата? За него радостта от труда е, че детето е влязло в езиковото училище, във висшето учебно заведение. Но какъв е материалният приход за този учител освен заплатата? Аз категорично се противопоставям на такъв подход. Така митниците ще си вземат, тази Агенция за вземанията ще си вземе, Бюрото за разследване и то ще си вземе. Тогава какво ще остане? Тогава единственият изход, за да запазим дори това равнище, е да повишаваме данъците и осигурителните вноски. Съжалявам, че трябва да го кажа по този начин, но според мен е абсолютно нахалство да се предлага в закона такова решене. Сигурно има и на други места, и аз знам, че има такава система, тя е създавана с години в България, но вече има успешни опити за преодоляване на този подход към такова допълнително стимулиране – всеки да се възползва от това, което му дава като отговорност държавата, като отговорност да изпълнява и да дава на обществото, а ние да ги стимулираме материално, за да можем сега да задълбочаваме отново този проблем. Утре ще гледаме Закона за далекосъобщенията, например, който днес получихме, и там по същия начин някой ще си напише накрая – толкова процента от всичките ще си отидат за материално стимулиране. В България трябва да има единство в подхода и в отношението към всички структури. Социалните структури са с най-малък бюджет, с най-ниски заплати, с почти нищожни, да не кажа никакви възможности за получаване на такива приходи, и те ще си останат на това равнище, а някой, само защото е попаднал в такава агенция ще получава такива високи доходи. И на всичко отгоре пък трябва да отделяме и за чиновниците в Министерството на финансите! И това вече пък наистина е върхът на нахалството! Защото те нали нямат отношение към тези въпроси?
Аз разбирам сложността на целия проблем. Защото тук ние трябва да намерим едно решение, което е изключително важно, към което всички трябва да подходим много внимателно. Бих казала даже, че е решение, което трябва да се приеме с подкрепата на всички парламентарни групи. Защото това решение има пряко отношение към 2,5 млн. пенсионери, към 3,5 млн. осигуряващи се лица и косвено отношение към всичките 8 млн. българи. Ние трябва наистина да търсим тези механизми и тези подходи, за да можем да съчетаем две почти несъчетаеми неща, защото те са съвсем различни. Едното са данъците, които се разпределят от държавата съгласно решенията, които тя взема, приоритетите, които тя определя, стратегията за развитие, която тя прави.
А другото са осигурителни вноски, които всеки прави, защото мисли за своето бъдеще. Защото той иска от тези осигурителни вноски, които всеки един работещ гражданин отделя от заплатата си и прави такива вноски, или пък работодателят осигурява хората, да получава заместващ доход, когато е претърпял злополука, професионално заболяване или е излязъл в пенсия. Защото тези средства, съгласно европейската практика, се управляват на тристранен принцип. Тоест има тристранен съвет, който наблюдава този процес.
Но ако ние вземем отговорността на министъра на финансите да събира данъците и акцизите в държавата, той министър на финансите ли ще бъде? Не, ще бъде министър на разходите, министър на заплатите.
Ако вземем на Националния осигурителен институт отговорността за вноските, които събира, той осигурителен институт ли ще бъде? Няма да бъде такъв. Той ще бъде институт за изплащане на пенсиите и на болничните листове за временна нетрудоспособност.
Затова е много сложен въпросът да се съчетаят тези неща и аз мисля, че тук би било много полезно за всички да търсим тези решения, а не вие да сте направили нещо, да го защитавате, съзнавайки, че това нещо просто не може да работи. Защото него го няма. Защото вие вече знаете, аз съм сигурна, да, сигурно вече знаете кои са тези 80 чиновника, които ще назначите, които ще работят и ще получават високи заплати, генерален директор и не знам още какъв. Ако бяхте се придържали към Закона за администрацията, уважаеми колеги, този законопроект щеше да се изчерпва с четири члена. Защото всичко от чл. 5 нататък, е нещо, което е решено в други закони. Просто нямаше какво да се запише в законопроекта. А сега той е пълен с това кой е генерален и кой не е генерален директор.
В комисията гласувах “въздържал се”. След като чух обясненията, за да удържа на думата си, наистина гласувах “въздържал се”. Аз обявих, че ще гласувам “въздържал се”. След като чух заместник-министъра и другите колеги, в мен се утвърждаваше убеждението, че трябва да гласувам “против”, но тъй като бях заявила, че ще гласувам “въздържал се”, аз удържах на думата си.
Днес, когато получих доклада като всички вас, и особено доклада на Комисията по бюджет и финанси, разбрах, че ние сме обсъждали много повече неща. Научих много повече неща за това какво представлява на практика този проект, който ще реализираме, защото аз оставам с убеждение, че този законопроект, който беше наречен временен, е законопроект за реализиране на някакъв проект.
Вижте какво пише, уважаеми колеги, в доклада, подписан от уважавания от мен господин Искров:
“Изграждането на новата система на администриране на публичните вземания е обосновано в приетата от Министерския съвет концепция, а също така фигурира и в икономическата програма на правителството. Конкретните очаквани ползи от новата система на администриране са:
1. Ясно и лесно за прилагане законодателство, въвеждащо хармонизирани облагаеми основи за определяне на данъка върху доходите и осигурителните вноски, единни срокове за деклариране и плащане, унифицирани понятия…” и така нататък.
Първо, аз не знам как едно администриране ще даде ясно и лесно за прилагане законодателство, тоест администрацията трябва да изпълнява законодателството. Но кое мен ме притесни? И аз наистина се надявам това притеснение да не е основателно. Това е хармонизирането на облагаемите доходи, върху които ще трябва да се плащат данъци и осигурителни вноски. Значи ли това, че ако днес ние плащаме данък върху дохода от наема на един магазин, утре трябва да плащаме осигурителна вноска? Аз искам това много ясно да се каже.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не значи!
РОСИЦА ТОТКОВА: Искам обаче да го чуя не само аз, а всички да го чуят, защото това е много сериозно притеснение, и то да остане тук записано, защото хармонизиране означава постигане в известна степен на еднаквост. И затова смятам, че просто на тези въпроси трябва да се даде отговор.
Аз имам и други неща, които са записани в доклада на господин Искров, но искрено вярвам, че вие, уважаеми колеги, ще разберете добронамереността към проблема и по този начин ще докажете, че можем да търсим заедно решения, защото те са в интерес на всеки български гражданин. Ако не го направите, това означава, че просто времето ви е изтекло много по-рано, отколкото трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Както стана ясно, времето на ОДС изтече заедно с допълнителната една трета, която имплицитно беше заявена чрез пространното изказване на народния представител Росица Тоткова.
Има ли други желаещи?
Господин Петко Ганчев – за изказване.
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, аз ще се изкажа по същество, а не по конкретните проблеми на финансирането, взиманията, приходите и така нататък. Тук, пред нас, стои един Закон за Национална агенция за приходите – един опит да се систематизира законодателството в тази област, един опит да се систематизират нормативните документи, нормативната база, цялата онази система на различни равнища, с която функционира финансовата система на страната.
Много често чувам от тази трибуна да се говори за философия на закона, философия на не знам какво си и много често слушаме доста много обстоятелствени изказвания, в които няма никаква философия. Защото философията е да се разбере смисълът на един закон, да се разбере неговата логика, неговият дух. Философията не е много приказки, тя е умението в многообразието да се види общото. И аз ще говоря за това, че досега ние в нашето законодателство наблюдаваме едно огромно разнообразие, едно огромно противоречие от различни закони, приемани на различен етап, които са в противоречие един с друг. И всичко това определено затормозява системата на обществото да функционира ефективно. Ние виждаме какво се получава в съдебната система. От желанието на някои магистрати и на някои представители на Министерството на вътрешните работи да функционира ефективно тази система, срещаме съпротивата на други, на които позициите са съвсем законово обосновани. Защото имаме такова законодателство в тази сфера. Във финансовата сфера наблюдаваме същото явление.
С този Закон за Национална агенция за приходите се прави пръв, според мен, опит за рационално систематизиране, организиране на цялата финансова система. Това е както Националният осигурителен институт, така Националната здравноосигурителна каса, така и Министерство на финансите, всичките тези приходи и разходи, които се осъществяват в обществото и които се наричат финансова система. Става въпрос за необходимостта да се рационализира тази система. За да функционира една система, тя трябва да има еднакви принципи, еднакви критерии, да има отворени канали, да има съответните назовани субекти и съответните санкции за неизпълнението на приходите и разходите. Засега, за съжаление, ние не наблюдаваме това нещо в нашето общество. И затова опитът, на първо място, да се систематизира, да се рационализира тази система, е достоен за подкрепа.
На второ място, тук се оспорваха много правата на генералния директор. И се изказваха какви ли не дребни, несъществени и незначителни отклонения от неговите основни функции – да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията. Това означава да организира разработването на еднаква нормативна база на всичките тези институции, да прогнозира приходите, да контролира приходите и съответно, да изпраща към съответните институции, които се занимават със санкции, съответните сигнали да си свършат своята работа навреме.
На трето място, има нещо много положително, че с тази Национална агенция за приходите се създава информационна банка с унифицирани нормативни документи. Това е базата, която ще позволи да се видят различните субекти на финансовата система в едно цяло, да могат те да се контролират, а не да се изплъзват по различни канали и вратички и да не изпълняват своите задължения към обществото, а също така и да получават своите права от обществото.
Аз мисля, че по-добър документ от този по принцип като логика, като дух ние не можем да искаме от такава Национална агенция за приходите.
Факт е, че рационализирането, оптимизирането на системата за финансите ще доведе и до повишаване на приходите. Други критерии не може да има. Да се описва там как ще отиват данъчни инспектори, как ще отиват съответни лица да си осигуряват съответните функции -– това са глупости, които тук непрекъснато се демонстрират като един опит да се обезсмисли внасянето на всеки законопроект от мнозинството и от правителството в нашето Народно събрание.
Колеги, мисля, че вие сте наясно със същността на този закон, с това, че трябва да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има ли други желаещи да се изкажат по този законопроект, представен на първо четене? Има ли други народни представители, които да вземат отношение по законопроекта, или да се ориентираме към неговото гласуване?
Важно е народните представители да могат да упражнят правото си на глас, тъй като от изказванията в залата стана ясно, че най-малкото законът е твърде спорен. Законопроектът е твърде спорен като качество, за да може лекомислено, в непълен състав парламентът да му даде зелена улица или да не му дава.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за Национална агенция за приходите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 188 народни представители: за 122, против 47, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както разбрахте от дискусията, законопроектът е много важен за приходната част на бюджета и въобще за функционирането на приходните администрации, поради което, съгласувано и с колегите от Комисията по труда и социалната политика предлагаме на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения на народните представители да бъде удължен с още една седмица, а именно – да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене с една седмица.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 136, против 5, въздържали се 19.
Това предложение се приема. Благодаря ви.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Моля да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОМИСИЯТА ПО ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Отново искам да поканя на трибуната председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията, която е водеща по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Моля в залата да бъдат допуснати членовете на работната група, работили по този законопроект и представляващи съответни институции: господин Бисер Петков – директор на Държавната агенция за осигурителен надзор, господин Румен Гълъбинов – директор на Агенцията за застрахователен надзор, госпожа Димана Ранкова – член на Държавната комисия по ценните книжа, както и господин Николай Петков – юрисконсулт на Агенцията за застрахователен надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за допускане в зала. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Искров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Д О К Л А Д
по законопроект № 254-01-76 от 2 август 2002 г.
за Комисията по финансов надзор, внесен от
народния представител Иван Искров и
група народни представители

На заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за Комисията по финансов надзор, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители.
На заседанието присъстваха: заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, министрът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Нахид Зия, заместник-министърът на икономиката София Касидова, Димана Ранкова – член на Държавната комисия по ценни книжа, Петър Андронов – заместник-директор на управление "Банков надзор" в БНБ и други.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Валентин Церовски.
Законопроектът за Комисията по финансов надзор представлява една от необходимите стъпки за изграждането на адекватна правна рамка на действащата пазарна икономика.
В света съществуват два модела на държавен надзор: такъв, който се осъществява от отделени и независими една от друга администрации в областта на банките, ценните книжа, застраховането или осигуряването, и такъв, който се осъществява единно, от обща агенция, извършваща синхронизирано регулиране на посочените по-горе области. Настоящият законопроект предлага създаването на обединен, контролиращ финансовата дейност орган, който не включва единствено надзора върху банковия пазар.
През последните няколко години финансовият сектор в България претърпя значителни промени. От една страна, той се разви и усложни в значителна степен. Появиха се нови институции, продукти и услуги. На българския финансов пазар стъпиха и редица от големите световни финансови холдинги. От друга страна, във финансовия сектор се забелязва отчетлива тенденция към придържане към насоките на развитие на европейската финансова индустрия – предлагане на хомогенни и интегрирани финансови продукти и услуги. Разликите между отделните сектори стават все по-незначителни, а все повече застрахователи, осигурители и инвестиционни посредници се сливат във финансови конгломерати. Фирмите, които предлагат както застрахователни, така и осигурителни услуги в България, са нещо напълно обичайно.
В контекста на развитието на финансовия сектор и перспективите пред него все по-ясна става необходимостта от промяна в системата за регулиране. Възможностите за реформа са две – запазване на досегашния модел с отделни регулаторни органи и засилване на взаимодействието между тях или създаване на единен регулатор. С оглед на ефективното използване на материални и човешки ресурси, както и осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги и инвеститорите се предлага модерното решение – създаване на единен надзорен орган, който да обедини Държавната агенция по осигурителен надзор, Държавната комисия по ценни книжа и Агенцията за застрахователен надзор.
От правомощията на новата комисия е изключен поради добрите традиции в тази област и спецификите на българския финансов сектор единствено надзорът върху банковата дейност, който остава в правомощията на Българската народна банка. С новия закон се предвижда засилен обмен на информация и координиране на дейностите между министъра на финансите, Комисията по финансов надзор и Българската народна банка.
Обединяването на надзора върху финансовия сектор ще съдейства за повишаване на ефективността на регулирането и оттам за повишаване стабилността на България като регионален финансов център. В същото време новата комисия ще бъде в състояние да предотврати кризи на пазара, които, както показва световната практика, много лесно могат да се получат при разделени надзорни правомощия. Друг положителен ефект е създаването на централизиран координиращ орган за всички участници на пазара на финансовите услуги без банките. Това е значително облекчение, особено за чуждите финансови конгломерати, което ще повиши атрактивността на българския пазар.
Създаването на единна Комисия по финансов надзор ще улесни обмена на информация с останалите държавни органи и финансовите регулатори на други държави. На национално ниво то ще улесни в огромна степен обмена на информация и опит между отделните сектори на финансовия пазар. При досегашния модел на самостоятелни надзорни органи координирането на дейността и решенията отнемаше време и най-вече значителен паричен ресурс. С обединяването на надзора върху небанковата финансова дейност решенията, които имат отношение към финансовия сектор като цяло, ще се вземат от единия орган в по-кратки срокове, при по-добра координация и по-пълна защита на интересите на всички участници във финансовия пазар.
Новата Комисия по финансов надзор е независим орган със самостоятелен бюджет, който осъществява надзор и регулира дейността на публичните дружества, инвестиционните посредници и дружества, застрахователните и осигурителните дружества, регулираните пазари на ценни книжа и участниците на тях. Комисията се състои от 7 члена, в това число председател, трима заместници, които ръководят трите основни управления и още трима членове. Предлага се съставът на комисията да се формира от Народното събрание и президента. Работата на комисията се основава на принципите на публичност, прозрачност и отчетност. За реализирането на тази цел на един от членовете на комисията, неучастващ пряко в оперативната дейност, са предоставени правомощия за независимо разследване на жалбите и оплакванията срещу дейността й. Комисията е задължена да публикува всичките си решения в специален бюлетин и да се отчита пред Народното събрание.
Обединеният финансов надзор ще има и това предимство, че ще намали държавната администрация, съответно броя на държавните служители, които са ангажирани с надзорни функции. Това е стъпка за преодоляване бюрократизма и подобряване на средата за бизнес в страната.
При обсъждането на законопроекта членовете на комисията, Лидия Шулева и Милен Велчев поставиха следните въпроси:
1. Да се уреди въпросът с възнагражденията на председателя, заместник-председателите и членовете на комисията.
2. Да се въведе стъпаловиден мандат за членовете на комисията, за да има приемственост при подмяната им.
3. Да се прецизира разпоредбата на чл. 21, ал. 2, тъй като няма статистика за средните заплати в посочените в тази разпоредба сфери.
4. Да се провери не е ли противоконституционно издадените от комисията актове да не подлежат на обжалване.
5. Членовете на комисията да бъдат в служебни, а не в трудови правоотношения.
6. В чл. 5 към изискванията за членовете на комисията да се добави "и да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност".
7. Бюджетът на комисията да е част от републиканския бюджет и да е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
8. Дискутиран бе и въпросът кой и как ще упражнява контрол върху работата на членовете на комисията.
На поставените въпроси отговори от името на вносителите дадоха народните представители Валери Димитров, Ралица Агайн и Иван Искров.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 13 народни представители, без "против", "въздържал се" - 1 народен представител.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за Комисията по финансов надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Давам думата на господин Валентин Церовски, който ще представи законопроекта.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
След обстойното изложение на Комисията по бюджет и финанси ще се помъча да бъда по-кратък и по-конкретен, защото изложението беше доста точно и всеобхватно и ще гледам да пестя време.
Искам да представя законопроекта, отговаряйки на няколко въпроса. Какво налагаше да се обедини надзорът е първият въпрос, на който ние си отговорихме и който намери отражение в представения от нас законопроект. Динамичното развитие на финансовите пазари в България, появяването на сериозни финансови групи и корпорации, както и на такива финансови групи и корпорации, които притежават мажоритарни пакети в производствени структури и усложнените комплексни финансови услуги, които вече се предлагат активно от тези нови корпорации – играчи на българските финансови пазари. Контролът върху тези корпорации налага една по-модерна схема за регулация и надзор.
Какви цели си постави законопроектът? На първо и най-важно място, законопроектът защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. На второ място, да осигури стабилност и прозрачност на финансовия пазар и най-вече да създаде възможност за предотвратяване на кризи на този финансов пазар.
Какъв беше разгледаният опит на другите държави? В работната група беше разгледан опитът на 41 държави, от които три четвърти са стъпили именно на модела на обединения надзор, а една четвърт – около 10 държави, в това число и България, фактически имат разделени надзорни институции.
Какво се постига със законопроекта? Според нас ние постигаме един модерен подход за регулация и надзор над финансовите пазари, оптимизиране на администрацията, унифициране на технологиите и методологията на работа на надзорната институция, изграждане на единна база данни, която дава възможност за бърза и адекватна реакция на надзорния орган спрямо стопанските играчи на финансовия пазар.
И всичко това в края на краищата води до следната цел – предотвратяване на евентуални кризи на финансовия пазар.
Каква е конструкцията, която се предлага на този обединен надзорен орган? Както каза и преждеговорившият, това е седемчленна комисия, избирана от парламента – председателя и тримата заместник-председатели, които се явяват и ресорни отговорници на съответното управление, което контролира търговията с ценни книжа, управлението, което контролира надзора върху застраховането и управлението, което контролира надзора върху осигурителните компании.
Председателят и тези трима заместник-председатели се избират от Народното събрание, а останалите трима членове се предлагат по квота от президента. По този начин Комисията по финансов надзор фактически се отделя напълно от изпълнителната власт и се придава към Народното събрание, като статут й по тежест може аналогично да се разглежда като този на Сметната палата, Комисията по защита на конкуренцията и други такива подобни органи. И вие виждате, че ние сме търсили аналогия в изграждането и в баланса на така утвърдените практики.
Същевременно е предвиден един Консултативен съвет по финансова стабилност, в който участва Министерството на финансите, Комисията по финансов надзор и Българската народна банка. Този консултативен съвет има за цел един ползотворен обмен на информация и отново адекватно поведение на надзорните органи спрямо финансовите играчи на българския финансов пазар.
Какви са правомощията на комисията? Ние сме се постарали да засилим значително правомощията на комисията с цел да се покачи нейната ефективност в предотвратяването на злоупотреби най-вече при вътрешните парични потоци в тези крупни финансови конгломерати, които са се появили на пазара, като новото е това, че по аналогия с надзора на Българска народна банка, на банковия надзор, част от правомощията на комисията, част от актовете, които тя е издала, са необжалваеми. Това са актовете, свързани с допускане и отстраняване от пазара, както и възможността комисията адекватно бързо да реагира при положение, че оперативното управление на съответните компании водят компаниите си към един неблагоприятен изход и по този начин пряко ощетяват клиентите. Или с други думи, когато управлението на компаниите е неотговорно, комисията може доста ефективно да смени това управление и това не подлежи на обжалване.
Самостоятелността на комисията и отделеността й от изпълнителната власт се гарантира и чрез осигуреното финансиране на комисията, което става до голяма степен при заложен принцип на самоиздръжка. Аз лично съм убеден, че може би след първата година комисията ще може самостоятелно да се издържа и недостигът, който е необходим, се допълва от бюджета.
Желанието на работната група и на политическата сила, която представлявам – НДСВ, е този законопроект да бъде консенсусен. Той е доста отговорен. Ние с удоволствие ще приемем и ще обсъдим с колегите от опозицията всички рационални предложения, които спазват общата философия на законопроекта и дават възможност българските финансови пазари да се превърнат в едно стабилно поле за правене на бизнес. Ние сме твърдо убедени, че с приемането на този законопроект ще направим една голяма крачка по пътя към функциониращата пазарна икономика.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съжалявам, че този тъй важен закон се гледа в 13 часа, когато залата е доста празна. Не знам дали народните представители са се запознали достатъчно добре с текстовете, за да видят какво чудо в края на краищата се създава!
Трябва да ви кажа, уважаеми народни представители, че американската “Интърнъл Реми ню сървис” е направо едно дете в сравнение с този репресивен орган, който се създава.
Много моля народните представители в един такъв важен момент да вземат отношение. Не става тук въпрос за това да политизираме нещата, защото създавайки база на една такава комисия с този закон и невероятните й правомощия, които й се дават... Ако забележите, в заключителните разпоредби тази комисия, която по ранг в държавната администрация по принцип комисиите са зад под агенциите, ще обедини три агенции. И тази комисия се създава към Народното събрание. Тоест, нейният председател ще бъде избран от народните представители. И като гледам тази активност на Народното събрание, извинявайте, обаче който бъде предложен, няма и да бъде помислено какъв ще бъде и ще бъде гласуван, както и неговите трима заместници, които ще се предложат от мнозинството, и естествено, по статут президентът предлага трима души.
Аз съм твърде много обезпокоен от безграничната власт, която се дава на тази комисия. Тази комисия има невероятни правомощия и преди малко господин Церовски спомена, че голяма част от нейните актове не могат да бъдат обжалвани.
Тук преди време загубихме половин ден, за да се караме дали трябва да има Комисия по корупцията, а на всички е известно, че тази комисия едва ли ще свърши някаква работа срещу корупцията. Но, когато създаваме, уважаеми народни представители, предпоставки за корупция, това вече е нещо много тежко. Председателят и членовете на тази комисия ще бъдат избрани за шест години с невероятна власт и ако отворите текстовете на членовете, в които са описани правомощията, функциите и задълженията на тази комисия, ще видите, че тя в твърде много отношения е безконтролна.
Всяка безконтролна власт създава презумпцията за корупция. И тук е редно да си припомним колко пъти сме се оплаквали от съдебната система, но именно в Конституцията, в законодателството заложихме нейната корумпираност. В света няма идеални хора! Работи се с по-съвършени закони, за да не се създават условия за корупция в едно общество.
Даже председателят на комисията да е кристално чист човек, правомощията, които му се дават като репресивен орган – употребявам нарочно тази дума – ще създадат много големи условия за корупция. Повече от сигурен съм за това. Бях свидетел как далеч по, бих казал с по-малки правомощия, служби като данъчните служби, като Икономическа полиция по време на избори, и тук ако е господин Ралчев ще стане и ще ме подкрепи, съжалявам, че не е в залата, как всеки използва такива институции като репресивен апарат.
Искам тук юристите, които са добре запознати с правомощията и отговорностите, с обжалването на актовете на тази комисия и докъде могат да се обжалват, да вземат думата. Моето опасение е, че може би народните представители от мнозинството добронамерено искат да предложат създаването на един изключително силен финансов надзор на финансовата дейност. В началото на закона не са обект на този надзор само НОИ, Националната здравноосигурителна каса и Българската агенция за експортно застраховане. Всичко друго може да бъде проверявано, контролирано, санкционирано, и то – почти безконтролно.
Не искам да ви чета задълженията и правомощията на тази комисия. Ще ми отнеме много време. Знам, че заинтересованите хора са го прочели. Те са безкрайно много.
Другото, което лично много ме притеснява, е, че в правомощията на комисията е тя да си приеме правилник, да си създаде администрацията. Никъде обаче не се слагат рамки на тази администрация – колко ще бъде специализираната администрация, колко ще бъде общата администрация, и да се предложи бюджетът за информация пред Министерството на финансите, за да бъде включен в държавния бюджет, а бюджетът ще се приеме в Народното събрание.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): То се подразбира. Защо говориш празни приказки?
ХРИСТО КИРЧЕВ: От дясната страна ще стане Муравей Радев, ще се изкаже, от центъра ще излезе господин Искров и ще се изкаже, а от лявата страна – господин Пирински. Аз ще ви кажа кои ще се изкажат. Останалите ще гласуват това, което се каже. Това са голите истини. Пред комисията казах, че така, както работи Народното събрание, котка да вкараш, ще се гласува, че е тигър. Нека да си говорим голите истини. Това е един много опасен прецедент за създаване на централен репресивен апарат. Тихомълком тук се гласуват ред закони, които бавно и сигурно съсредоточават невероятно власт в София спрямо други институции и частни лица.
Не му е мястото тук да ви кажа, но мнозинството отново е готово да приеме Закон за Национална компания за пристанища, Национална компания за летища и т.н. Накъде отиваме? Съсредоточаваме в София всичко да е национално, а същевременно говорим, че в България се извършват демократични процеси.
Моля юристите госпожа Мингова, съжалявам, че го няма господин Соколов, от лявата страна също има добри юристи – моето изказване е в посока на една реална демокрация в България, а не отново да създадем репресивен орган. Защото мога да започна да ви чета правомощията. Отворете го, вземете го този закон. Господин Миков, знам, че Вие можете да се произнесете по този въпрос. Аз не говоря тук за червени, сини, зелени и т.н. Говоря, че властта се сменя, но докато се смени, всеки използва такива институции за репресии. Това ще ви го каже и господин Аспарухов, и всички, които реално са участвали във властта. Аз съм го изпитал на гърба си. Какво значи да създадеш един безлимитен по правомощия орган, на който никой не може да се опъне?! Много хора, които са участвали в изпълнителната власт, са почувствали какво означават тези институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има думата за реплика госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кирчев, виждам, че много добре сте прочели този закон, но може би трябваше да обърнете малко повече внимание на специалните закони, по които комисията (този финансов надзор) ще работи. Тогава щяхте да забележите, че всички тези функции, които са подробно разписани като правомощия на комисията, са всъщност правомощия, дадени и до момента на специалните органи, които надзирават съответния сектор. Така че вероятно в тази насока Вашите притеснения нямаше да бъдат толкова големи.
Що се отнася до необжалваемостта на някои от актовете, които комисията приема, то можете да обърнете внимание на факта, че такава необжалваемост е преминала теста на Конституционния съд. Аналогични разпоредби в момента действат в Закона за банките и в Закона за застраховането.
Вероятно бихте имали по-малко притеснения относно безконтролността на комисията, тъй като и до момента по-висока степен на контрол не е била предвидена, независимо към кой орган са били причислени. Ако погледнете новия текст, вероятно бихте били по-удовлетворени да забележите, че всъщност ефективният граждански контрол е засилен в много по-голяма степен. В момента изискването е всички актове на комисията да бъдат мотивирани и оповестявани публично. Така че всеки гражданин занапред ще може да вижда въз основа на какво са взети съответните решения на този орган, а не само една част ограничен кръг лица да могат да имат достъп до основанията за взетите от комисията решения. Това е едно много важно условие за ефективното функциониране на комисията и за намаляването на възможностите за корупция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
За втора реплика има думата госпожа Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Кирчев, аз много Ви уважавам като специалист и оставам изненадана от това изказване, защото ако сте прочели наистина добре това, което се предлага, в основата на всички функции и правомощия са залегнали сега съществуващите функции и правомощия, които са дадени на една друга надзорна институция – Банковия надзор. За нея се дава добра оценка, че наистина е успяла да концентрира в себе си такива правомощия, че да не се допускат фалити на банки, да не се допуска източване на банки. По никакъв начин не можем да говорим за някаква корупционна среда, защото ако говорим за такава, тогава защо приехте Закона за банките и правомощията на Банковия надзор?
Тези правомощия не са по-различни. Те са залегнали тук. Както виждате, дори в мотивите е записано, че на този етап Банковият надзор остава извън правомощията на тази комисия, на базата на това, че там са създадени условия наистина да се работи и да се контролира дейността. Корупционните процеси просто не съществуват. Не знам защо точно за това се притеснявате и когато се гласува Закон за банките и правомощията с всичките правила, в един момент тези, които прилагаме за небанкови финансови институции, включени тук, изведнъж ви притесняват?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
За трета реплика има думата господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): На мен друго нещо ми направи впечатление – че господин Кирчев няколко пъти подчерта, че това ще бъде орган, репресивно използван от властимащите в предизборни и всякакви такива ситуации. Нали точно за това го отделяме от изпълнителната власт?!
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ние сме първите управляващи, които го отнемат от изпълнителната власт.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Доколкото ми е ясен процесът, който наблюдавам от десетина години, ние не сме първите, не ние сме стигнали до тази гениална идея. Друг е въпросът, че досега управляващите са нямали политическата воля да направят тази крачка именно защото са искали чрез тези раздробени репресивни органчета да контролират различните стопански сектори във финансовите пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Господин Кирчев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много добре разбирам, че вносителите на този закон трябва да го защитят. Дълбоко обаче съм сигурен, че тези, които разбират за какво ще гласуват, са притеснени.
Не искам да ви изреждам какво може да се случи на всяка една фирма и на всеки един гражданин, както са независими институциите в България…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И сега може, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Много обичаме да казваме, че са независими. А в същия този парламент говорим колко е зависима съдебната система политически, колко е зависима еди-коя си институция политически и т.н. Значи, когато ни отърва, се борим за независимост.
Аз реално се боря за независимост на тези институции, защото независимостта на институциите в цял свят прави държавата. И ненапразно примерът, който давам все със Съединените щати, госпожа Мингова и другите юристи знаят какво значи юридическа система в тая държава – Светая Светих, там на тях никой две думи не може да им каже.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма спор.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Нека юристите да се произнесат – не искам да чета закона подробно, аз съм го разгледал – в коя част да се засили повече контролът на съдебната система над актовете, които издава тази агенция. Защото е описано: наредби и т.н. могат да се контролират от административния съд, а ред решения, например за закриване на застрахователна, презастрахователна дейност, не могат да се атакуват в съдебната система. Ами, извинявам се много, и най-честния човек да бъда, само ще си отворя куфара и ще чакам. Затварям фирмата на господин Искров, той ще дойде и ще ми благодари, че няма да я затворя. Повече какво да говоря?
А вие ми казвате, че досега тези агенции съществуват и изведнъж ги съсредоточавате в скромното название “комисия”. Три агенции в една! Хората ще кажат: комисия. А обикновеният гражданин, понеже говорим за гражданското общество на България, което още не знам, никой не го е забелязал, може тук-таме някъде, в някое ъгълче да го има, като тръгнем между хората, не говорят за комисии и за закони, а говорят, както говори оня ден господин Севлиевски, кога ще си напълнят хладилника. Само това ги интересува.
Ние сме длъжни тук, от тая трибуна, да защитаваме гражданското общество. Нека да не създаваме такива свръхмогъщи и неконтролируеми институции и след това да говорим, че с тях, видите ли, щяла да се постигне някаква стабилност, щели да тръгнат инвестициите, щяло да има доверие в обществото. Колкото по-малко има контрол в едно общество – и пак се връщам в Щатите, най-полицейската и най-контролирана държава е най-независима и най-свободна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кирчев. Прекрасно се вместихте в трите минути.
Господин Миков, имате думата за Вашето процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, аз мисля, че предложеният на вниманието на народните представители законопроект съдържа твърде съществени промени в регулацията, включително и свързани с функциите поне на двама министри – министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика. Така че правя процедурно предложение те да присъстват при обсъждането на първо четене и да заявят и те своята позиция по въпроса.
Все пак, чисто формално аз разбрах, че това е предложение от мнозинството и като че ли израз на правителствената политика. Възниква въпросът: защо Министерският съвет не е изчистил политиката си по тоя въпрос и споделя ли такова едно решение? Това е принципен въпрос, когато става дума за голям, съществен законопроект, за съществени промени.
Така че още веднъж правя процедурно предложение – мога да прочета и много текстове от закона, свързани с това мое предложение, но няма смисъл – да присъстват тези двама министри и да вземат отношение. Ако ги няма министрите, да си изпратят зам.-министри, но с някакъв мандат представа за законопроекта и с позиция на правителството по законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Противно процедурно предложение – господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя противно процедурно предложение, тъй като, първо, министрите не са вносители. Законът е внесен от група народни представители, които имат правата по Конституция. Второ, министрите, които са ресорни – той пропусна един друг министър, господин Николай Василев – силно подкрепиха законопроекта по време на обсъждането в Комисията по бюджет и финанси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И правителството.
ИВАН ИСКРОВ: И правителството. И това е предизборен ангажимент, господин Миков, а не само на правителството и на програмата. Само че, както каза и господин Церовски, тъй като е много важен, търсим някакъв консенсус. Неслучайно и вашите хора в комисията се въздържаха, не гласуваха против. Всички други подкрепиха законопроекта.
И, трето, уважаеми дами и господа народни представители, тук са меродавните ръководители на тези две министерства, които отговарят за тази дейност. Те са включени като членове на работната група. Министерството на труда и социалната политика не контролира, контролира Държавната агенция по осигурителен надзор към него. Директорът, ако не знаете, господин Миков, се казва Бисер Петков и седи ето там, на последния ред и можете да го питате. А министърът на финансите не контролира пряко, а чрез Агенцията за застрахователен надзор, създадена пак със законопроект на народни представители. Неговият директор – господин Румен Гълъбинов – е също тук, ето там, отзад. Така че може да му задавате, колкото искате, въпроси.
Уважаеми колеги, гласувайки след малко процедурното предложение, аз пледирам за обратното – да се вслушаме и в част от мотивите, които каза и господин Церовски. Това е първото мнозинство, което отне от изпълнителната власт правомощия и ги праща тук, където има опозиция, искайки независим орган. И нека да се стремим не към безумна конфронтация по всеки един въпрос, а към обсъждане на най-важните неща и подкрепа на добрите идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение от народния представител Михаил Миков да бъдат поканени в залата министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика при обсъждането на този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 61, против 81, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Продължаваме по съществото на закона.
Господин Пантелеев, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз бих помолил присъстващите представители на министерствата, или на министерството, не разбрах точно, в ред, какъвто те сами определят, да изложат официалната позиция на Министерския съвет по този въпрос. Ако не разполагат с такава, да изложат позициите на министерствата, които представляват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е едно предложение по-скоро към мен – да ги поканя. И понеже това ще е от полза на народното представителство, аз искам да поканя представителите на изпълнителната власт накратко, но съдържателно и точно да представят основните позиции на представляваните от вас ведомства, евентуално на Министерския съвет, ако имате такава позиция.
Заповядайте.
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз представлявам Агенцията за застрахователен надзор. Казвам се Румен Гълъбинов и съм директор на агенцията.
Първоначалната идея за събирането на работната група и изработване на законопроект за обединен надзор на финансовия сектор, небанковия финансов сектор, е продиктувана от няколко много важни процеси и тенденции, които текат не само в България, но и в международен план.
От гледна точка на опита и на процесите, които стават в Европейския съюз, се забеляза едно консолидиране и обединяване на застрахователните надзори, които упражняват надзор върху застраховането, осигуряването и инвестиционната дейност първоначално в Скандинавските страни, след това съответно във Великобритания, съвсем наскоро това стана факт от 1 май в Германия и то отговаря на една потребност и една обективна необходимост, която става във финансовия сектор в света.


В частност в България се забелязват същите тенденции.
От гледна точка на застрахователния пазар бих могъл да кажа, че тук вече имаме групи, които включват застрахователно дружество, пенсионен фонд, а вероятно ще включват и здравноосигурително дружество. Към тези групи някои имат и банки, включени към тях, инвестиционни посредници. Те могат да бъдат лесно разпознати. Вие знаете за операциите тук, в България, на “Алианц”, на “Ей Ай Джи”, примерно групата ДЗИ, “Росексимбанк” или на други подобни вече финансови групи. От гледна точка на по-добра координация и взаимодействие между надзорите смятахме за уместно да се включим в тази работна група и да допринесем доколкото е възможно с нашия опит, по-специално в застрахователния надзор, за изготвянето на един такъв закон за създаване на една нова надзорна институция. Смятаме, че това би могло да е само от полза преди всичко на осигурените, застрахованите лица, инвеститорите. Освен това да даде принос и в консолидацията на държавната администрация като цяло и надзорните правомощия, които има тя, и в крайна сметка да следваме едно естествено синхронизиране с опита и практиката на европейските държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Бих се радвал да чуя и кратко изложение от следващия представител на изпълнителната власт.
Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, казвам се Бисер Петков и съм председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. Мога да подкрепя напълно това, което изтъкна колегата Гълъбинов, като обективна необходимост за обединяване на надзорните институции. Държавната агенция за осигурителен надзор беше включена в работата на работната група, изрази своите становища и предложения по проекта, който разглеждахме. Самите ние чувстваме нужда от взаимодействие, от едно институционално организиране на това взаимодействие и затова подкрепяме законопроекта, който е внесен от група народни представители и е представен на вашето внимание.
Мога да потвърдя, че в Министерството на труда и социалната политика са запознати с този законопроект и го подкрепят. Лично министър Шулева и ресорният заместник-министър – господин Апостолов, са запознати и нееднократно сме коментирали. Споделям тяхната подкрепа.
Това е, което бих могъл да кажа като представител на една от институциите, чието обединяване се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Ранкова, да изразите и Вашето отношение от името на институцията, която в случая представлявате.
ДИМАНА РАНКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, казвам се Димана Ранкова и съм член на Държавната комисия по ценни книжа.
Предвид че това е колегиален орган, за разлика от другите два органа, изразявам мнението си като член на тази комисия.
Колегите преди мен бяха достатъчно подробни по отношение на мотивите за създаването на такъв закон, така че аз няма да преповтарям. Това, което само ще кажа, е, че Комисията по ценни книжа беше включена в работната група и тя изразява пълната си подкрепа за приемането на такъв закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Ранкова.
Смятам, че това беше достатъчно, за да получим все пак една представа за позицията на представители от изпълнителната власт.
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата дискусия по този законопроект. Имате думата.
Има ли желаещи да вземат отношение? Струва ми се, че няма повече народни представители, които искат да изразят своето отношение по внесения от народния представител Иван Искров и група народни представители законопроект за Комисията по финансов надзор.
Господин Искров, заповядайте. Вие може би искате да направите финално изказване.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При положение, че няма изказващи се, … (Неразбираема реплика от Народния представител Михаил Миков.) Бих пледирал, като казвам още веднъж, че законопроектът е изключително важен и действително е гледан в основните министерства, и се работи осем месеца по него, но пледирам за активно участие в работната група. След това ще направя процедура срокът да бъде може би две седмици за предложения, за да поработим спокойно върху него. Пледирам всички политически сили – вече знам например от ОДС беше подкрепен господин Черкезов да участва. Хубаво е в работната група да участва и представител от Коалиция за България така че законопроектът да бъде огледан отвсякъде и да не взимаме решения ад хок, както се беше случило – нося си своята отговорност, а ви връщам към Закона за счетоводството – в последния момент на второ четене да изменяме някои текстове. Така че пледирам за една пълна подкрепа и излъчване на хора, които да участват в работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Миков, имате думата за изказване, вече по същество, а не процедурно.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, на първо място в моето изказване искам да кажа на господин Искров, че не бива по никакъв начин, господин Искров, отговорността на отделния народен представител, на конституционните органи и институции да се подменя с работни групи. Хубаво е да се организира работата в работни групи и всеки отделен народен представител си е работна група.
Аз апелирам вие да намерите експерти, които да правят добри закони, а не постоянно да ни апелирате по този и по други закони да излъчваме представители в работни групи.
Вярвайте ми, използвайки вашата терминология, участието на наши народни представители по който и да е закон, организирани работни групи, не бива да очаквате, че ангажира останалите народни представители с позицията в работните им групи и дори и по предишни закони да сочите това като аргумент за изразяване на една или друга позиция.
Защо нашите представители са се въздържали да подкрепят този закон, макар че и от мотивите, а и нашите проучвания показват, че в света горе-долу поравно или поне половината страни са приели модел на общ надзор, а другите страни имат моделът, какъвто е и досега действащия? Защото на тоя етап от нашето стопанско икономическо развитие на финансовите пазари, аз лично смятам, че все още капацитетът на тия институции не е изчерпан. Напротив, те биха функционирали по-добре, ако си вършат работата поотделно, с оглед и спецификата на отделните сектори, отколкото ако бъдат обединени. Това е въпрос на принципна позиция и философия. Неслучайно и много европейски страни имат модел като досегашният наш действащ модел.
Кой обаче е другият смущаващ въпрос, който беше изразен тук и от народния представител Кирчев, който ще се опитам още малко да доразвия и мотивирам, защото много често се казва: един закон ще бъде променен за второ четене. Но духът на закона звучи от всяко решение в отделен текст, тоест дали този дух върви в съответствие с Конституцията, в случая за развитие на свободен пазар, за свободна конкуренция или под думите за “свободен пазар” и “конкуренция” се крият някакви други възможности, които лъсват при един по-подробен анализ.
И третият принципен въпрос е, че приемането на промяна на философията в закона, особено когато става въпрос за такъв съществен, устройствен закон, и аз смея да кажа, че този закон устройва надзора, трябва да е съпроводено с един доста съдържателен анализ на неудачите в работата на досегашния. Аз поне не чух думи от компетентните представители на тези ведомства какво им е пречело досега да си вършат работата. Такъв анализ не чух. Защото това винаги е основен въпрос – сменяме нещо, значи нещо не върви, т.е., те досега не са могли да осъществяват надзор. Такова нещо не чух, а може и да има.
И на последно място, философията на закона е изразена като че ли в дефиницията на финансов надзор – надзор и регулиране. Тоест, отсега да сме наясно, и аз моля вносителите да вземат отношение по този въпрос, те смятат ли, че е удачно в една и съща институция да има и надзор, и регулиране? Регулирането е дейност по управление, а надзорът си е надзор. Когато се смесят надзорът и регулирането, става нещо, което смятам, че не е най-добрият законодателен подход.
Аз много сериозно приветствам това, че за членове на комисията се избират и назначават лица с високи нравствени качества, но наблюдавам, че Народното събрание, респективно мнозинството сте решили да определите възловите играчи в тази институция. Възловите играчи са председателят и заместник-председателите. Давате на президента три бройки, както ги наричам аз, които да седят там и да получават някакво възнаграждение. Защото членовете на този орган са членове с права и такива с право да получават заплата, почетна длъжност.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Всички са с равни права.
МИХАИЛ МИКОВ: Определено не са с равни права, господин Искров, защото голяма част от процедурите, и то съществени процедури - по лицензиране, да ви ги изчета, ако трябва, могат да започнат само по предложение на съответния заместник-председател. Тоест, не може всеки заместник-председател да прави предложения за сферата осигурителен надзор, ако правилно съм разбрал закона. За какво са ни тези други три президентски участници? Да получават заплата и да присъстват.
Сферата на контрола върху инвестиционните посредници, регулиране и контрол на инвестиционната дейност, там също прави предложенията. Не може друг член да прави предложения, а само този. Е, какъв колективен орган е той? Какво става сега? Народното събрание ще избере четирима. По установена практика от години това са четирима души от мнозинството. Може този път да решите пропорционално, както стана в Корупционната комисия.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Паритетно.
МИХАИЛ МИКОВ: Паритетно ли го наричате? И така всяка група по един – ние ще получим застраховането, другите ще получат инвестиционните посредници, вие сигурно ще вземете другата дейност. Не знам, ама не вярвам.
По-интересно е друго – начинът, по който взема решение този орган. Първо, членовете на комисията нямат право да се въздържат. Аз определено смятам, че когато човек гласува, той трябва да има три начина да покаже отношението си по даден въпрос, както апропо са постъпили представителите на Коалиция за България в Комисията по бюджет и финанси и един от тези начини е “въздържал се”, “за” и “против”. Лишаването от правото да гласуваш “въздържал се” смятам, че е ненужен законодателен опит да се премахнат процесите на колизии вътре или на противоречия. Не бива законодателят да търси такъв подход. “За” или “против”? Ти “за” ли си, или “против” европейската интеграция? Ти “за” ли си, или “против” борбата с престъпността? Ти “за” ли си или “против” правителствената политика в регулацията на инвестиционните посредници, когато отнемаме или даваме някому лиценз? Ето така ще изглеждат гласуванията и решенията. Такава философия за мен лично е смутителна.
Другото, което малко ме притеснява, е онова правомощие на тази комисия, закрепено само по структурата. Не е добър законодателен подход, когато разпоредбата на един член се изписва на една страница. Има достатъчно много хора, които са се занимавали със законодателство, питайте и тях, но един член -– една страница! Трябвало е да се опитате да систематизирате тази материя – един член с 2-3 алинеи, може глави, може раздели, но един член – една страница, не е много хубаво. Трудно е за четене, трудно е за разбиране. На няколко места има такива случаи, тоест, има едно увлечение в такъв подход.
Кое е смущаващото? Полицията, прокуратурата, както и останалите държавни органи и длъжностни лица, са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на комисията и нейните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на контролните им функции. Значи останалите държавни органи. Доста сериозно е като идея това, ако бъде реализирано. За пръв път ще се постигне онова лелеено взаимодействие между отделните власти. Напоследък има една шумотевица около съдебната власт. Кой ще преценява дали е в рамките на осъществяване на функциите или не е? Комисията ли ще преценява или прокурорът и съдията, който трябва да окаже съдействие? В рамките на процедурата по ГПК и НПК коя ще бъде формата на прокурорско и съдийско съдействие? Аз специално тези въпроси си задавам. Може би вносителите ще дадат някакви убедителни отговори и това да промени моите притеснения.
Другата тенденция в законопроекта, която малко ме притеснява, е възможността на този орган с тип подзаконови актове – негови правилници, наредби, основни насоки за дейността, да прави регулация на подзаконово равнище. Значи той е надзорен орган, регулаторен орган и нормотворчески орган. Защото в никакъв случай законът не изчерпва пълната регулация. Смятам, че в условията на правова държава концентрация в един орган на регулиращ, надзираващ и правосъздаващ е погрешен подход и не съвсем в тон с принципите на нашата Конституция.
Какво прави комисията? Много правомощия тук са изписани и този чл. 13 е страница и половина. Едно от тях: “приема наредби във връзка с прилагането на този закон”, моля ви да чуете Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Тоест, този орган ще приема наредби във връзка с прилагането на този и онези закони.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): В областта на надзора.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не пише, че е в областта на надзора. Ако такава идея сте имали, ще трябва да го запишете за второ четене, ако го приемете.

Въпросът е друг, господин Искров, че ако този орган приема подзаконова регулация, като знам какви делегации там оставяме за подзаконова регулация с всички тези закони, твърде недостатъчно е той да заседава поне веднъж месечно. Той трябва да заседава денонощно, да работи с много по-голяма динамика от тази, с която се развиват нашите финансови пазари, както казахте Вие, те се развиват динамично финансово, този въпрос няма да го дискутирам, сигурно се наблюдава някаква висока динамика. Този орган ако трябва да създава цялата тази нормативна материя... Просто отворете, аз мога да си направя труда, но сега нямах време да видя какви делегации и по какви въпроси в ония закони са изпратени. Как ще издава този орган наредби по тези въпроси? Значи ние тук се караме понякога за делегации на Министерския съвет, на отделни министри, този мегаорган едва ли не му делегирате да законодателства подзаконово, разбира се, в една такава сериозна сфера. Ето тук, т. 6: “по предложение на съответния ресорен разрешава сливане, вливане, отделяне и разделяне на контролирани лица, когато такова се изисква”, но навсякъде процедурата се започва от заместник-председателя. Готов съм с всеки да се хвана на бас, че четиримата души в комисията ще бъдат излъчени от управляващото мнозинство. (Смях от блока на НДСВ.) С тези, които смятат, че това няма да бъде така, мога да споря.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може да ти предложим и на теб нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: И накрая, смятам, че по принцип идеята за създаване на общ орган, като позната на част от европейските страни идея не е лоша. Тя обаче е подранила в България. Ние когато ще изразяваме мнение по този въпрос, не знаем какво досега пречеше, защото тези органи ние ги каращисвахме периодически тези 10-ина години. Не знам дали има динамика на финансовия пазар, но се наблюдава една значителна динамика в трансформациите на органите, които се занимават с финансовия пазар, независимо дали това е свързано с масовата приватизация, с инвестиционните посредници, по-късно със застраховките, със социалноосигурителните дружества. Динамиката на местенето на бюрата и назначаването на служители и ръководители от различни политически сили, наистина господин Искров, е доста висока в европейски план.
Ето това са част от нещата, не искам да отегчавам аудиторията, за да има време до 14,00 ч. и други да вземат отношение, вярвам че и от вносителите ще има. Няма да коментирам и мотивите. Лично аз там бих бил доста критичен, защото, тук го споменахте и преди, от правомощията е изключен, поради добрите традиции в тази област и спецификите на българския финансов сектор, единствено надзора върху банковата дейност, който остава в правомощията на БНБ. Традициите на банковия надзор ние ги помним през 1995, 1996 г. и преди това. Тези традиции на нас са ни известни. Този закон бил изграждането на адекватна пазарна рамка на действащата пазарна икономика. Не, уважаеми дами и господа, този закон е устройствено-административен! Имаме и Търговски закон, и Закон за инвестиционните дружества… Онова е правната рамка и тя си е изградена, да знаете! Вие в момента само се опитвате да институционализирате няколко неща.
Но пак ви казвам, смущавам се от голямата амбиция такъв широк кръг от функции да бъдат вкарани в един орган и последиците, които могат да произтекат след това.
С удоволствие бих коментирал и отделни текстове на второ четене, ако се стигне до закона, но засега мисля, че “въздържал се” е разумната позиция.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Това беше пространното изказване на народния представител Михаил Миков по този законопроект.
Дали има други желаещи в последните минути на днешния пленарен ден?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги!
След просторното изложение на господин Миков е малко трудно да се намерят аргументи “за” и “против”. Той обема закона в цялата му пълнота, но се притеснявам, че се създава впечатление, което излиза извън философията на закона. Трябва да си отговорим на няколко въпроса: нужна ли е такава регулация – очевидно е нужна, друг е въпросът като как тя да се създава. Аз мога да се съглася с много от доводите на преждеговорившите, очевидно е, че трябва доста да се поработи между първо и второ четене. Това, на което трябва да си отговорим тук, е по отношение философията на това, какво правим в контекста на това как се развива страната, т.е. със силна или с по-слаба административна регулация. Както може би знаете, аз съм привърженик на една много по-либерална система, но за съжаление това, което искаме, не винаги се получава. Очевидно е, че в близките години няма да можем да си позволим една по-свободна инвестиционна среда с чисто пазарно поведение по простата причина, че го няма пазарът. Очевидно ще трябва да преглътнем доста административни и регулативни органи. От друга страна си мисля, че би било разумно между първо и второ четене много сериозно да се поработи върху ситуацията за обжалваемостта на актовете на комисията. Също така не е зле да се премисли дали банковият надзор да не стане една неразделна част от общия финансов надзор. Тезата “банковият надзор е добър” е правилна и е нормално един добър и работещ надзор да подпомогне новосъздадената агенция. Аз си мисля, че създаденият опит и кадри биха били естествено продължение, ако влязат в общия надзор.
Така че добре е да подкрепим закона на първо четене и да дадем една възможност за допълнителна доработка до второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Дали има други желаещи или да натискам копчето, с което да призова народните представители да влязат в пленарна зала, за да гласуваме на първо четене законопроекта? Не виждам други желаещи, което ми дава основание да поканя всички тези, които са в кулоарите или в Клуба на народния представител да влязат в пленарна зала, за да можем да гласуваме този законопроект.
Като натисна копчето, винаги първи се отзовават представители на опозицията.
Щом господин Казак влезе в пленарната зала, аз вече имам основание да подложа на гласуване законопроекта за Комисията по финансов надзор.
Уважаеми народни представители, гласувайте този законопроект.
Гласували 170 народни представители: за 118, против 22, въздържали се 30.
Този законопроект е приет на първо четене.
Дали между първо и второ четене ще остане така, както е по правилник или имате предложения, господин Искров?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Още веднъж казвам, разчитаме на всички колеги от всички парламентарни групи на добри предложения и тъй като е доста тежък законопроекта, моля да се гласува удължаване на срока с още една седмица на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно 14-дневен срок за писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 2, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Смятам, че няма да ми се разсърдите, ако четири минути преди 14,00 ч. привършим деловата работа и да ви направя две съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 26 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, 25 септември, 14,30 ч. в зала “Изток”.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание е утре, четвъртък, 9,00 ч. в пленарна зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов