Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Разискванията започнаха вчера и днес имате възможност да ги продължите.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители, много е сложно да се обсъждат едновременно 7-8 законопроекта. Внасянето на толкова много законопроекти показва само едно – че, освен технически изменения в Наказателния кодекс, липсва ясна цялостна идея каква е целта на тези поредни изменения и допълнения на Наказателния кодекс. Това има голямо значение, доколкото трябва да има ясна наказателна политика, както беше споменато вчера и оня ден при обсъждането на този законопроект. Тази политика, която ние с гласовете си ще подкрепим, трябва да очертава дали наказанията в България отиват към втвърдяване или се търсят някакви форми на замяна на лишаването от свобода, примерно.
Можем да открием и едно голямо противоречие, противоречие, че преди година време, когато приемахме пробацията и редица други изменения в Наказателния кодекс, включително голяма част от текстовете в наказателния текст ние приехме, че са от публично-частен характер, тоест за тях не се носи наказателна отговорност.
Сега в поредните изменения или в тази вълна от предложения за изменения и допълнения по-скоро наблюдаваме стремеж към засилване на репресията, стремеж, който не е добре обоснован, с оглед досегашното приложение на закона, стремеж, който едва ли ще даде някакви резултати, след като ние нямаме яснота как се е прилагал Наказателният кодекс дотук по тези сфери, най-общо казано, по които се предлагат изменения, как се налагат административните санкции във всички тези сфери, като екологията примерно – единият от проектите, на който съвносител е и господин Великов, или пък храните, на който вносители са Пламен Панайотов и Моллов, или пък други сфери, в които има законодателство, което предвижда административни санкции. Защото се получава един парадокс – постоянно засилваме административните санкции в другите закони, тук също вдигаме санкциите, а не се прилагат нито административните, нито наказателните санкции. Това е големият проблем, за да има действащо законодателство.
Много често ние обичаме да казваме, че този закон не работи или не е работещ закон. Няма закон в света, който да работи сам по себе си. Има хора, които трябва да прилагат закона, за които произтичат определени задължения. В областта на административното законодателство това е изпълнителната власт. В тази област – Наказателния кодекс, това е съдебната власт. И ако не разберем най-сетне, че тези, които са длъжни да прилагат закона, не го прилагат, никакви изменения в законите, дори и най-строгите, няма да имат резултат.
Каква друга цел може да се преследва с измененията в Наказателния кодекс? Чисто политическа. С цел да се каже: ето, ние правим възможното, веднъж да обявим за престъпление определени човешки дела, деяния, втори път да ги налагаме с най-тежките наказания. Никой обаче не ни казва каква е пълняемостта на затворите, никой не ни казва колко е средното наказание като размер “лишаване от свобода”, което се налага, за да видим дали е необходимо постоянно да завишаваме и завишаваме санкциите. И когато ние подкрепяме без тези обосновки измененията в закона, човек остава с впечатлението, че всичко това се прави, за да отчетем за пореден път, че сме направили всичко за борбата с престъпността. След година време пак ще правим изменения.
Както подчерта министърът на вътрешните работи, в тази сфера ние нямаме някакви специални, особени изисквания, поставени от Европейския съюз, и това не е случайно. Сближаването на законодателството, уеднаквяването в сферата наказателно право и на ниво Европейски съюз все още не е постигнато и там наказателното право – това кое е престъпление и какви наказания да се предвиждат за него, е специален въпрос на всяка отделна страна, във висша степен е израз на суверенитет.
С няколко думи по отделните законопроекти.
По законопроекта на Пламен Панайотов и Пламен Моллов. Вкарвате бланкетни разпоредби от типа: който наруши закона, следва санкция по Наказателния кодекс, без да знае всъщност колко пъти всички тези контролни органи са наложили санкции по административното законодателство, а там става въпрос за доста тежки санкции. По този начин, чрез такива обтекаеми състави има сериозна опасност често с тежките санкции да се злоупотребява. Това се отнася и за други от внесените законопроекти, защото прекалено тежките санкции много често крият възможности за корупция - тогава, когато заплахата с такава тежка санкция принуждава извършилия нарушението с всички средства да търси избягване на наказателната отговорност.
Друг един такъв проблем е заложен в начина, по който се формулират санкциите. Това е най-характерно за последния правителствен законопроект. В голяма част от текстовете от Наказателния кодекс има санкции до 10 години. Толкова неопределен размер даваше изцяло възможност на правораздаващия орган да прецени в тези рамки – от три месеца до десет години, крие сериозни опасности за злоупотреба със закона. Избягва се от добре наложеното правило санкциите в нашия Наказателния кодекс да са балансирани и съответни. Не може за приготовлението, за една предварителна престъпна дейност за каквото и да е престъпление да се предвиждат санкции до шест години. Защото по този начин нарушаваме основния принцип на наказателното право, след като има отделни състави на престъпленията, за които се предвиждат основни състави за довършени престъпления с настъпил резултат, за които се предвиждат далеч по-леки санкции. В този смисъл приемам като крайно неубедително и като неправилен подход идеята на министъра на вътрешните работи за завишаване на санкциите в Наказателния кодекс, за да може да се ползват специални разузнавателни средства. Въпросът за доказване на престъпленията и въпросът за специалните разузнавателни средства са тема на съвсем друг закон. И постигането на използването на специални разузнавателни средства чрез изменение на Наказателния кодекс за съжаление ни води в една друга политическа посока. Посока, която е крайно неприятна на етапа, на който ние сме тръгнали към Европа, посока, която при всички случаи изхожда от средите на Министерството на вътрешните работи. Защото ако попитате хората в Министерството на вътрешните работи, най-лесното разследване ще бъде, ако на всеки български гражданин се качи чип, следят го по GPS и му монтират камери и микрофони в стаята. Бъдете убедени, че тогава престъпността ще бъде разкривана сигурно около 97-98%, останалите 2-3 с различни технически средства ще избягват следенето. Но такъв подход сега, през ХХI век е крайно неприемлив. За съжаление, такава тенденция предлага на нашето внимание министърът на вътрешните работи – да се разширяват чрез завишаване на санкциите, за да има основание престъпленията да са тежки и да се използват специални разузнавателни средства. По този начин се избягват и дебатите, които са натрупани в обществото по повод използването на СРС. Имаше поне няколко скандала през последните години и в рамките на тази легислатура и в рамките на предишната. Вместо една сериозна преценка на Закона за специалните разузнавателни средства, поглед в Наказателнопроцесуалния кодекс и възприемане на германския модел, може би, чрез такива странични подходи чрез други закони се отива към разширяване на възможностите на МВР да използва специални разузнавателни средства – нещо, което е крайно неприемливо.
По отношение на наказанията и правителствения законопроект. След като правителството предложи на вниманието на Народното събрание преди година време института на пробацията и от началото на следващата година той трябва да влезе в сила – институт, който предполага политика и логика на замяна на лишаването от свобода с други мерки на въздействие, днес виждаме във втория правителствен законопроект – за енергетиката няма да коментирам, коментираха го колегите преди мен – една друга тенденция – към механично завишаване на санкциите. Има нещо сбъркано и не може от такива действия да се проследи правителствената политика. Както споменах, за редицата текстове, в които се говори за наказателни санкции за административни нарушения на административни закони, така и за взривовете, и за оръжията, и за химическите, и биологическите и пр. вещества, и за храни, нямаме информация колко пъти досега са използвани механизмите на административното наказване, защо не са използвани, какъв резултат са дали и тогава да вдигнем санкциите и да криминализираме. Защото може да се окаже парадоксална ситуацията, че криминализираме, вдигаме наказателните санкции, а в практиката няма наложени много административни санкции по другите действащи закони.
По отношение на наказуемите приготовления в рамките на втория правителствен законопроект. Казах вече, че тези приготовления и тяхното криминализиране е направено съвсем механично, но то очертава друга тенденция – вместо приготовлението да се наказва в изрично предвидените от закона случаи поради невъзможност на МВР да разкрива престъпленията, поради невъзможност на съдебната система да наказва престъпленията, да се иска от законодателя да криминализира ранната, предварителната престъпна дейност, в която не са настъпили онези обществено опасни последици, заради които се предвиждат тежките санкции.
Ще се спра и на няколко текста, като по-бегло ще спомена за неща, които са от чисто наказателноправен и технически характер, но ще направят закона по-лош – прословутият текст “без редовно писмено позволително извън указаните места сече, събира, добива, взима или използва дървесни материали”. Така го е кръстил Министерският съвет в този законопроект. Досега също имаше такъв текст – много ясен текст и много по-ясно беше казано “дървета или части от тях”. Появява се един термин “дървесни материали” и не е ясно, и утре за съдията няма да бъде ясно, и за разследващия в рамките на МВР дознател няма да бъде ясно дали талашът е “дървесни материали”? За тях ли става въпрос? Но това, да речем, на второ четене е поправимо.
Принципният въпрос е, че тази медийна кампания, която се разрази около трагичния инцидент в Разлог, вместо да отвори голямата тема какво правят горските, какво прави полицията, какво правят всички тези, които са длъжни до момента да следят за незаконната сеч, се стигна до това решение с едно изменение в Наказателния кодекс, което освен че вдига размера на санкцията, като цяло влошава текста и изпълнителното деяние.
Появяват се и други такива недоразумения – навсякъде в нашия Наказателен кодекс документът винаги е преправен, като в наказателното право има сериозна литература по въпроса какво означава “преправен документ”. Но явно от темата за материалната подправка е вкаран и “подправен документ” – чисто нов термин за наказателното право в текста на закона.
Има обърквания, които обременяват текстовете, има вътрешни препратки, свързани с един текст, втори текст, трети текст, които правят закона още по-неясен. Такъв е случаят в ал. 5 на чл. 235: “За престъпления по ал. 1-4 в особено големи размери”. Няма престъпления в особено големи размери! Има резултат на престъплението, има предмет на престъплението! Той може да бъде в особено големи размери. А “престъпление в особено големи размери” до момента в нашето право, а мисля, че и никъде по света няма. Но, пак казвам, това са бели кахъри, които са отстраними.
В стремежа си Вътрешното министерство да се покаже голям борец с престъпността вместо да се запазят досегашните текстове, примерно по отношение на оръжията, се вкарват химически и биологични оръжия, за да се предаде с прилагателни една по-голяма сила на Наказателния кодекс. Сами разбирате, уважаеми дами и господа, че това не става с прилагателни. Много по-добър е текстът “оръжия”, защото той включва несъмнено и химическите, и биологичните.

Има още такива текстове, по които в крайна сметка се размахват книжни тигри над някаква митична престъпност.
Какво обаче повече притеснява? Лично аз съм сериозно притеснен от това, че външната политика се вкарва в Наказателния кодекс и става елемент на състава. Това напомня най-лошите времена, може би от 50-те години, а не по-късно, когато се съди за вреда върху политик. Не може това нещо да съществува в Наказателния кодекс, прекалено оруелско е всичко.
Ето един такъв текст. Става въпрос за класифицираната информация:
“Когато с деянието, последвало застрашаване на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Република България…”, дотук добре, “…или на нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност”.
Тези състави, уважаеми дами и господа, от времето на Вишински ги наричат каучукови. Каква е тази държава, която което и да е престъпление може по такъв начин да засегне, да застраши външната й политика, да наруши международните отношения, че да прибягва със средствата на Наказателния кодекс да защитава външната си политика?
Смятам, че тук няма човек, който да смята, че за увреждане на външна политика или на вътрешна политика трябва да се носи наказателна отговорност, независимо по какъв начин. Пак казвам, за суверенитета – да, за териториалната цялост – да, но кой е този болен мозък, който е вкарал външната политика като обект на засягане в състави на Наказателния кодекс? Още повече вие знаете, че през годините външната политика отива на една страна, на друга страна, това е въпрос на обществена ценност. А Наказателният кодекс е закон от стабилен порядък, който трябва да гарантира и да криминализира онова, което е обществено опасно. Не може засягането на никоя политика да бъде въпрос на Наказателния кодекс.
Уважаеми дами и господа, най-накрая възниква основният въпрос: кой у нас прави наказателната политика? Министерският съвет, Министерство на правосъдието, което преди година време предложи изменения в Наказателния кодекс, свързани с друга философия на наказателната репресия, със замяна на санкциите “лишаване от свобода” с такива “без лишаване от свобода”, или Министерство на вътрешните работи, което сега прокарва идеите за затягане в повечето от случаите чисто механично и решаване на някакви проблеми, свързани с Министерство на вътрешните работи. Всички тези мотиви смятам, че са достатъчно основание ние да се въздържим от подкрепа на едни такива изменения, не ориентирани около някаква основна цел, не очертаващи и без да са израз на някаква наказателна политика, а по-скоро търсене на някакво медийно експониране в обществото, чиито ефект е твърде мимолетен и може би след 6-8 месеца ще отзвучи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Има ли други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване по реда на внесените законопроекти.
Подлагам на първо гласуване законопроекта, внесен от Димитър Пейчев на 16.07.2002 г.
Моля да гласувате.
Гласували 136 народни представители: за 66, против 52, въздържали се 18.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от Мирослав Севлиевски и група народни представители на 22.05.2003 г.
Моля да гласувате.
Гласували 163 народни представители: за 86, против 32, въздържали се 45.
Законопроектът се приема.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от Пламен Панайотов и Пламен Моллов на 29.05.2003 г.
Моля да гласувате.
Гласували 162 народи представители: за 126, против 15, въздържали се 21.
Законопроектът се приема.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет на 22.07.2003 г.
Моля да гласувате.
Гласували 152 народни представители: за 141, против 5, въздържали се 6.
Законопроектът се приема на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от народния представител Борислав Ралчев на 24.07.2003 г.
Моля да гласувате.
Гласували 155 народни представители: за 80, против 23, въздържали се 52.
Законопроектът се приема.
Поставям на гласуване законопроекта, представен от Димитър Димитров и група народни представители на 30.07.2003 г.
Гласували 169 народни представители: за 90, против 48, въздържали се 31.
Законопроектът се приема.
Моля, гласувайте законопроекта, представен от народния представител Йордан Памуков на 1 август 2003 г.
Гласували 168 народни представители: за 7, против 143, въздържали се 18.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта, представен от народния представител Нонка Матова на 25 август 2003 г.
Гласували 173 народни представители: за 106, против 40, въздържали се 27.
Законопроектът се приема.
Моля, гласувайте законопроекта, представен от Министерския съвет на 10 септември 2003 г.
Гласували 168 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 51.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ.
Не виждам представен доклад на комисията, но председателят на комисията има своя доклад!
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България".
Господин председател, по наименованието на закона има предложения, които са приети от комисията.
Има предложение на Стефан Данаилов и група народни представители:
Наименованието на законопроекта се изменя така:
"Законопроект за допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България".
Комисията подкрепя предложението и предлага наименованието на законопроекта: "Законопроект за допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за заглавие на законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По параграфи 1, 4 и 5 има предложение от Стефан Данаилов и група народни представители.
Създава се нов § 1:
"§ 1. В § 1 от Преходните и заключителните разпоредби след думите "се отменя" се добавя "с изключение на чл. 8, точки 1 и 2, чл. 28 и чл. 99, които продължават да са в сила до добавянето на графичното и цветно изображение съгласно § 3 от закона."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не разполагам с доклада, за съжаление, но така, както председателят на Комисията по култура прочете нов § 1, ако ние вече сме приели закон, с който е отменен предишен закон, аз смятам, че просто няма правна възможност сега да стесним това вече предишно отменяне.
Със закона, който ние бяхме приели и който сега се променя, ние отменихме предишни нормативни разпоредби. Сега казваме "Да", те бяха отменени изцяло, но с изключение на чл. 8.", тоест, запазва се един орден. Смятам, че като законодателна техника това не е възможно. Закон, който е отменен, си остава отменен. Не може сега да отменяме отмяната на закон, който вече е действал в продължение на това време, от момента, в който влезе в сила приетият нов Закон за ордените и медалите до настоящия момент. И ако ние искаме да възстановим ордена, това трябва да стане с друг текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате ли сега определен текст?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега не мога да предложа.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: С този § 1 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя и се добавя, за да има възможност до разработването на графичните и цветни изображения да бъдат давани ордените "Стара планина" и "Мадарски конник". Този текст цели това. Така беше внесен от двамата депутати. С юристите считаме, че това е най-правилният начин, господин Соколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
След изказването на господин Соколов аз нямам друг избор, освен да поставя текста на гласуване, а народните представители ще преценят как да гласуват.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В § 1 от Преходните и заключителните разпоредби след думите "се отменя" се добавя "с изключение на чл. 8, точки 1 и 2, чл. 26, чл. 28, чл. 99, без думите "Орден на розата", които продължават да са в сила до добавянето на графичното и цветното изображение съгласно § 3 от закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 138 народни представители: за 98, против 40, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Заповядайте да докладвате Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители:
Създава се Заключителна разпоредба и § 2:


"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Параграф 1 на този закон влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за ордените и медалите на Република България."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки?
Има думата господин Соколов.


ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е вторият абсурден текст, който ни се предлага: § 1 на този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на закон. Е, откога ще влиза в сила? Може да влезе от друг момент, различен от влизане в сила на закон.
Сега вие искате какво? Всъщност с обратна сила ли да действа законът? Това ли е идеята?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Идеята е да се отвори.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да се отвори, да се затвори, но то си има законодателна техника!
Това, което гласувахте и преди малко – аз пак продължавам да твърдя, че е абсурдно! Може да се направи това, но не по този начин, по който се прави. Не може един отменен закон, който е престанал да действа, сега ние да кажем: отменяме отмяната! И той отново започва да си действа все едно никога не е бил отменян. Ама, не е така! Защото за периода от приемане на основния Закон за ордените и медалите до днес тези текстове са били отменени и те не са действали. Как сега ние ще кажем: не, все едно никога не са били отменяни? Не може да става по този начин!
И аз предлагам или да отложим гласуването – нищо, че приехме един текст, но просто да се седне и да се помисли. Ако ние искаме да направим нещо добро, да го направим по такъв начин, че то да отговаря и на Конституцията, и на законодателната техника. Не може сега така изведнъж да гласуваме положения, които са абсурдни от правна гледна точка! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това отлагане може да помогне за подобряване и на другия текст.
Господин Корнезов, бихте ли казали Вие тежката си дума? Да, защото действително има проблем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Има по-скоро юридически проблем, но мисля, че всички ще се съгласим, че през този период от време, имам предвид няколко месеца, от 1 август досега, са раздадени такива ордени, включително и на чужденци. Това е факт и въпросът е тук как с една юридическа техника § 1, който го приехме, макар и несъвършен, мога да го кажа, но така или иначе е вече факт, този § 1, тази правна норма всъщност да се прилага от 1 август досега. Да дадем едно обратно действие.
Законите, както знаете, дами и господа, влизат в сила три дни след обнародване в “Държавен вестник”. Един закон не може да влезе в сила преди да бъде обнародван.
И затова тук се консултирах с председателя на комисията и тази идея, която мисля, че всички я споделяме, да намери своя юридически израз по следния начин:
“§ 2. Параграф 1 се прилага от 1 август 2003 г.”.
Мисля, че по този начин бихме могли да дадем тази търсена обратна сила на вече приетия § 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други желаещи за изказване?
За реплика имате думата, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Вземам думата за реплика на господин Корнезов.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Вие очевидно искате да се постигне това, което може би всички искаме. Но, пак не давате това разрешение, което е правно издържано.
Не става дума за обратна сила на закон. Става дума, и Вие на този въпрос ми отговорете, затова – може ли закон, който е бил отменен и за определен период не е действал, сега да кажем: не, той не е бил отменян с обратна сила.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е въпрос на § 1. Това вече го гласувахме.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): И за § 1 говорим, и говорихме. Хубаво, гласувахме го. Можем да го прегласуваме, ако сме гласували нещо глупаво. Съгласен ли сте, че не е издържан този параграф?
Ние сега правим открития пак на някаква българска техника на законодателство.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Е, какво да направим?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво да направим? Ще се помисли какво да се направи. Ще се намери начинът, след като го искаме, но този начин е нескопосан. И няма защо сега да се мъчим, да си затваряме очите, да подлагаме нашата съвест на народни представители на натиск, за да поправяме нещо, което може да се поправи, но не по този начин.
Аз сега не мога да импровизирам, но спокойно може да се каже, че раздадените в този период ордени, ако това е казусът, може така, но това, което гласувахме и което се предлага, е абсурдно!
И недейте да го защитавате. Вие поне имате и трябва да си държите на авторитета на юрист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има формално предложение от господин Соколов за отлагане на този текст.
Право на дуплика имате, разбира се, господин Корнезов. Но, след това трябва да гласуваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Соколов, аз не защитавам текста. Нито аз съм го писал. Признавам си, че сега го виждам. Може би трябваше предварително да се подготвим всички. Не става нищо слепешката!
Аз преди малко казах, че § 1 не е перфектен. Вие го казахте много по-силно.
Е, разбира се, че не може така. Аз разбирам идеята, но въпросът е до юридическа техника.
Така или иначе, обаче § 1 се прие и въпросът е как нормата на § 1, тоест раздадените ордени и медали да имат своята юридическа стойност въз основа на закона.
Разбира се, че има няколко правни техники. Аз ви предложих, макар и в бързината, една от тях, че тази правна норма ще се прилага от 1 август 2003 г.
Вие предлагате не текст, а предлагате друга правна техника, че всички раздадени досега ордени запазват своята, бих казал, юридическа стойност или нещо подобно.
Дайте текста, аз съм готов да гласувам това, което Вие предложите, но дайте текста. Аз не твърдя, че този закон, макар и с два текста, е леге артис, бих казал, от юридическата му гледна точка. Но, в края на краищата аз разбрах, че проф. Данаилов се е консултирал с юристи. Това не е негово дело. Дайте да помогнем на Комисията по културата да излезе с чест от това положение, а не да блокираме вече толкова време законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов да се отложи приемането на § 2.
Моля да гласуваме.
Гласували 153 народни представители: за 51, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложения текст.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Текстът на господин Корнезов ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, текстът така, както Вие го предлагате, защото текстът на господин Корнезов не е предложен писмено. И единият, и другият текст все няма да са точни. По-добре да не даваме авторство.
Гласували 141 народни представители: за 102, против 36, въздържали се 3.
Текстът е приет, а с това е приет и законът. Благодаря, господин Данаилов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Има думата господин Иван Искров, председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат доц. Георги Николов, председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате в залата да влезе председателя на Сметната палата господин Николов.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Николов да заповяда в залата.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата
№ 302-01-24, внесен от Министерския съвет на 25 април 2003 г.,
и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната
палата № 354-01-71, внесен от народния представител Иван Искров
и група народни представители на 18 юли 2003 г.

На 4 септември 2003 г. Комисията по бюджет и финанси проведе заседание, на което разгледа и обсъди законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители.
На заседанието присъстваха доц. Георги Николов – председател на Сметната палата, и Красимир Катев - заместник-министър на финансите.
Действащият Закон за Сметната палата бе приет през м. декември 2001 г. Той е съобразен с препоръките и изискванията в Декларацията на ИНТОСАЙ от Лима за водещите направления на одит на публичните финанси и регламентите на Европейския съюз във връзка с финансовия контрол. Законът доближи до голяма степен уредбата на външния одит на бюджета и другите публични средства в Република България до тази на страните-членки на Европейския съюз.
С предложения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за Сметната палата се предоставят правомощия на Сметната палата за осъществяване на одит на възникването и управлението на държавногарантирания дълг и дълга на общините. Това се налага от обстоятелството, че въпросите за размера и управлението им са значими и от гледна точка на бюджетната дисциплина е неоправдано те да останат извън обхвата на одитната дейност на Сметната палата.
Във връзка с преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз и практическия опит от прилагането на Закона за Сметната палата народният представител Иван Искров и група народни представители предлагат проект за неговото изменение и допълнение. Промените не изменят по същество философията на закона, а прецизират и допълват текстове и срокове в отделни членове, свързани с усъвършенстване на одитната дейност, подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и другите публични средства, привеждане на отделни разпоредби на закона в съответствие с промените в други закони, както и възможност за по-бързо търсене на отговорност при нарушаване на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Важно значение имат предлаганите допълнения към отделни членове, като: чл. 6, ал. 2, с която се дава възможност на Сметната палата да прави предложения до Народното събрание и Министерския съвет за промени в закони и подзаконови актове за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности; чл. 47, ал. 2, която предвижда възможността отчетът за дейността на Сметната палата да се обсъжда съвместно с независимата Комисия за одитиране на нейния годишен финансов отчет; чл. 49, ал. 4, с която се дава възможност на Сметната палата да прави предложения до комисиите на Народното събрание за разглеждане на одитни доклади с важно значение за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и другите публични средства, като при разглеждането на докладите могат да участват и ръководителите на одитираните обекти или техни представители. С тези допълнения се подобряват взаимоотношенията между Сметната палата и Народното събрание и те изцяло са в съответствие с препоръките за повишаване на ефективността на външния одит и разширяване на сътрудничеството с парламента, направени в доклада на Европейската сметна палата за взаимоотношенията между Върховните одитни институции и парламентите на страните-кандидатки, представен пред Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент на 29 април 2003 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата е предоставен за коментар на Европейската комисия и Европейската сметна палата. Техните бележки ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ четене на Народното събрание.
По внесените законопроекти се проведе дискусия и задаваха въпроси за по-мотивирано обосноваване на някои от направените предложения за изменение и допълнение на закона. На зададените въпроси бяха дадени подробни и изчерпателни отговори от Георги Николов и Красимир Катев.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители, бяха направени следните бележки:
1. Алинея 4 на чл. 5 да се приведе в съответствие с предложената нова редакция на чл. 44, ал. 1, т. 1 от законопроекта.
2. Член 6, ал. 2 да има нова редакция, с която да се даде право на Сметната палата на основата на констатациите от одитната дейност да може да предлага на Народното събрание и Министерския съвет да правят промени в закони и подзаконови актове, свързани с подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности. Това следва да се разглежда като превантивна функция на Сметната палата, а не като нейна законодателна инициатива.
3. В ал. 5 на чл. 28 да се направят уточнения, че стимулирането чрез отличие и награди е годишно и в рамките на разполагаемите средства по бюджета на Сметната палата за съответната година.
В хода на дискусията бяха направени предложения за промяна на срока за предоставяне в Народното събрание на отчета за дейността на Сметната палата за предходната година от 30 юни до 30 септември, за да се обхванат и резултатите от одитите и заверките на годишните финансови отчети, чиито срок за изготвяне е до 1 март, както и даване право на Сметната палата за одитиране на държавни предприятия със специални разрешения на Народното събрание, което се препоръчва в доклада на Световната банка от 2003 г. за оценка на финансовата отчетност в страната. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
На основание на гореизложеното и резултатите от провеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има становище на Комисията по европейска интеграция. Тъй като председателят на комисията Даниел Вълчев отсъства, моля господин Кемал Еюп – член на комисията, да прочете доклада.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно законопроект
за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата
№ 354-01-71, внесен от Иван Ганчов Искров и група народни
представители на 18 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 10 септември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата № 354-01-71.
Законопроектът беше представен от вносителя господин Иван Искров и от господин Георги Николов – председател на Сметната палата. Предлаганият проект на закон е разработен в изпълнение на Решение на Народното събрание по отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г., обн., ДВ, бр. 110 от 22 ноември 2002 г., с което се възлага на Сметната палата в срок до 31 декември 2002 г. да внесе в Народното събрание предложение за наложителните промени в закони с оглед подобряване на бюджетната дисциплина.
С предложените изменения и допълнения на Закона за Сметната палата се цели прецизиране на отделни разпоредби за подобряване на финансовия контрол и управлението на бюджетните и другите публични средства. С оглед повишаване на ефективността на парламентарния контрол се търси подобряване на взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание.
В контекста на подготовката и преговорите за присъединяване Законът за Сметната палата попада в Глава двадесет и осем “Финансов контрол”, предварително затворена на 1 септември 2002 г. Аcquis communautaire в тази област обхваща ограничен брой регламенти и изисквания на Европейския съюз и се свързва по-скоро с общи международно приети принципи за управление и контрол на финансите. Поставят се изисквания за съществуването и ефективността на независими контролни институции (Върховни одитни институции) за външен одит на всички публични финансови средства, независимо от техния източник. Устройството и дейността на националните институции за външен одит, каквато е Сметната палата, не се регламентират в детайли. Наличието на формален механизъм за взаимодействие между Сметната палата и Народното събрание е от особено значение. То е залегнало като основен приоритет в Пътната карта и Партньорство за присъединяване.
В годишния доклад на Европейската комисия за 2002 г. се отбелязва следното: “Относно външния одит, в резултат от приемането на Закона за Националната сметна палата, правната база за адекватен финансов контрол вече е установена. Този закон съдържа всички необходими разпоредби за организирането и извършването на външен одит съгласно международните стандарти и изисквания на Европейската общност. Сега е необходимо България да извърши по-нататъшен напредък при обновяването на функциите на външния одит, по-специално по отношение на системно базирания одит и одит на изпълнението.”


С предложения законопроект не се променят по същество основните принципи на работа на Сметната палата и следователно с него не се нарушават изискванията на acquis communautaire.
В съответствие с препоръките за повишаване на ефективността и разширяване на сътрудничеството с парламента, направени в доклада на Европейската сметна палата за отношенията между върховните одитни институции и парламентите на страните-кандидатки, се предлагат допълнения към отделни членове (чл. 6, ал. 2, чл. 47, ал. 2 и чл. 48, ал. 4), с които се цели подобряване на взаимоотношенията между Сметната палата и Народното събрание. Редакцията на някои от предложените текстове, обаче, поставя под съмнение възможността те да бъдат приети в предложения вид и следователно да отговарят на очакванията, които им се възлагат. Така например новата ал. 2 на чл. 6 създава впечатление за предоставяне на Сметната палата на законодателна инициатива, което е недопустимо по българската Конституция. Заложената идея отговаря на препоръките от Пътната карта за създаване на формален механизъм за взаимодействие между Сметната палата и Народното събрание, но в тази редакция предложението не може да бъде прието. Текстът следва да бъде преформулиран по подходящ начин между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция, с единодушие на представените парламентарни групи, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата № 354-01-71, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Еюп.
Господин Искров, желаете ли като вносител да вземете отношение? Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като водеща комисия си позволих да не каня господин Катев този път, тъй като изменението, което предлага Министерският съвет, е само в една точка към чл. 5, ако не се лъжа, ал. 2, т. 7, а именно да влезе в обхвата на задълженията на Сметната палата да одитира и дълговете на общините, и въобще дълга. Както беше изложено в становището на комисията, мотивите за необходимостта от такова допълнение са очевидни.
По отношение на Закона за Сметната палата, който е доста по-голям, внесен от мен и група народни представители от Комисията по бюджет и финанси. На практика, уважаеми дами и господа, това е за втори път наша чест да внесем законопроект, който е изработен от самата Сметна палата и формално внесен от нас, както беше и с модерния Закон за Сметната палата от 2001 г., също внесен от мен и от група народни представители.
Още веднъж искам да обърна внимание, че като цяло законопроектът не променя философията на Закона за Сметната палата. Той изцяло е съобразен с практиката на върховните одитни институции в Европейския съюз, както и с препоръките на международните организации. Той е, образно казано, в три части: от една страна, подобрява чисто стилистично и като по-добро изписване текстове, показали тази необходимост по време на неговото действие в продължение на почти две години; второ, подобрява процеса на одитиране на бюджетните организации; на трето място, създава някои възможности за по-добро прилагане и контрол върху прилагането на Закона за обществените поръчки; на четвърто място, законопроектът защитава по един европейски начин, заложен вече и в други закони – Закона за финансов надзор и Закона за банките –одиторите на Сметната палата, когато си вършат добросъвестно своите задължения, да няма обструкции срещу тях. Имаме и такива случаи, както знаете, от миналата година.
Така че, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще помоля, ако е възможно, да дадете думата и на председателя на Сметната палата доц. Георги Николов, който е тук, в залата, да спомене все пак и становището, ако вече е получено от Европейската комисия, тъй като знаете, че Сметната палата е особен орган, който като контролен орган, като конституционен орган, създаден по силата на нашата Конституцията от 1991 г., се следи стриктно за спазване на независимостта на този орган, за неговото подобаващо регулиране.
От тази гледна точка ние изпратихме законопроекта и в Европейската комисия. Така че, ако имаме отговор вече, е хубаво да го чуем от господин Николов – дали те имат някакви забележки и обструкции по законопроекта, които пък да вземем предвид между първо и второ четене.
Това, което се каза и в становището на Комисията по европейска интеграция, действително създава впечатление – чл. 6 – че се предоставя едва ли не законодателна инициатива на Сметната палата. Действително текстът не е изчистен. Знаете, че законодателна инициатива по силата на Конституцията имат само Министерският съвет и народните представители. Между първо и второ четене ще подобрим така текстовете, че да можем да отговорим на тази препоръка.
Така или иначе знаете, че Сметната палата не трябва само да констатира, но тя трябва да бъде и малко по-активна. Това се споделя от всички нейни членове. И след като е констатирала, че волята на законодателя се изкривява чрез някакъв правилник на Министерския съвет или някакъв друг подзаконов акт за приложение на съответния закон, след като е констатирала, че съществува някаква законова вратичка в някои от законите, не би трябвало само да го констатира, но и, както бяха нашите препоръки от миналата година, да може да предостави своето становище с конкретни текстове било на председателя на Народното събрание, било на министър-председателя, ако става въпрос за подзаконов нормативен акт, така, че законодателството да бъде подобрявано.
Ще моля, ако нямате нищо против, господин Николов да сподели становището на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Искров.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Николов, имате ли желание да вземете отношение? Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Сметната палата на Република България ви благодаря, че в дневния ред включихте разглеждането на два законопроекта, свързани с подобряването на законовата уредба на външния одит в България. Председателят на комисията мотивира потребността от подкрепа на правителствения законопроект. Аз бих искал само да добавя, че с приетия миналата година Закон за държавния дълг се стесни неговият обхват и останаха извън обхвата държавно гарантираният дълг и дългът на общините, който, знаете, понякога е твърде много, а в Аржентина създаде и сериозни проблеми при функционирането на борда. В този смисъл тази промяна е наложителна, за да може ние да продължим, подчертавам, да отидираме дълга на общините – нещо, което правихме миналата година.
Вторият законопроект беше разработен и с помощта на съветника по предприсъединяването, с който ние изпълняваме проект със Сметната палата на Обединеното Кралство. Аз с удовлетворение заявявам пред парламента, че вчера получихме писмо – бих го нарекъл така, защото нямат никакви бележки – от Брюксел, от Генерална дирекция “Бюджет”, която е водеща по отношение на одита. В това писмо господин Де Кьонинг, който е водещият на тази дирекция, пише, чета: “Бих желал да изразя моята подкрепа за този закон за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, тъй като той е важна стъпка в процеса на засилвана на административния капацитет на Сметната палата и допринася за хармонизиране на структурата на външния одит в България със стандартите на ИНТОСАЙ. Приемете моите поздравления за това постижение.”
Получили сме и бележките на Европейската сметна палата, която е в структурата, една от институциите на Европейския съюз. Техните бележки са по-скоро от редакционен характер, бележки, част от които се дължат на недобър превод. По същество те подкрепят проекта, който е внесен от господин Искров и група народни представители.
Основанията да поставим този въпрос след по-малко от година от приемането на новия закон е, че все още взаимоотношенията Сметна палата – Народно събрание не са на необходимото равнище. От 29 септември до 1 октомври в България ще бъде госпожа Диемут Теато, която е председател на Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент и една от темите, които ще дискутираме, е за взаимоотношенията между националните сметни палати със съответните парламенти. Надявам се, че с подкрепата на тези законопроекти в разговорите, които ни предстоят, ние ще можем да отчетем и този факт.
Също така във връзка с преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз препоръката в доклада на Европейската сметна палата беше да се засилят връзките и да се повиши ефективността при проследяване препоръките на сметните палати.
Надявам се, че с вашата подкрепа българската Сметна палата ще има един още по-добър закон, което да позволи тя още по-успешно да осъществява своята дейност. Предварително заявявам, че това, което направи впечатление при обсъждането и в Комисията по бюджет и финанси, и в Комисията по европейска интеграция, е, че едва ли не ние искаме законодателна инициатива. Това е абсурдно. Вече имаме постигната договореност с господин Искров, както миналата година парламентът ни задължи на основата на резултатите от одитната дейност да внесем в парламента предложения за налагащи се промени в закони, свързани с подобряване на бюджетната дисциплина, в този контекст ние ще внасяме такива предложения, а дали ще се приемат законодателни действия от парламента или от правителството, това вече е въпрос на тяхна преценка.
Използвам този случай, за да изразя нашето удовлетворение, че по представените в срок предложения – 31 декември 2002 г., имаше положителна реакция от страна на парламента и от страна на изпълнителната власт за промени в закони. И мисля, че ще бъде намерен сполучлив текст, на базата на който при евентуални пропуски и несъвършенства, които ние установяваме ежедневно, да можем да подпомагаме и законодателната, и изпълнителната власт за изчистване на тези пропуски, които понякога се допускат, което е в интерес на подобряване на бюджетната дисциплина в страната и по-добро управление на публичните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли желаещи да вземат отношение към разглеждания законопроект?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин председател, струва ми се, че когато се внася законопроект за изменение на Закона за Сметната палата, е редно да има поне едно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Абсолютно е редно да има и повече.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Далеч съм от мисълта, че моето изказване ще запълни празнотата на една необходима дискусия, но бих споделил с колегите народни представители следните няколко съображения.
Първо, по законопроекта на Министерския съвет с единствения текст, който утвърждава правомощията на Сметната палата да се занимава с тези категории дългове, които отпаднаха след приемането на Закона за държавния дълг, а това са държавно гарантираните заеми, дълговете, които евентуално общините ще договарят. Смятам, че това предложение е напълно уместно, необходимо, задължително, тъй като не бива да си правим каквито и да било илюзии, че независимо, че тези категории не са пряк държавен дълг, те са част от брутния дълг на страната, на България, те пораждат претенции към България като платец, български юридически лица. Сметната палата по никакъв начин не може да се абстрахира от този обхват на задълженията на страната. И смятам, че тук еднозначно трябва да се подкрепи предложеният законопроект.
Що се отнася до законопроекта, внесен от господин Искров и група народни представители, господин председателю, трябва да сме наясно, че там се третират три или четири групи въпроси с важно значение за функциониране на Сметната палата. Преди всичко един от тези въпроси са взаимоотношенията на Сметната палата с Народното събрание – нещо, за което спомена и господин Георги Николов като въпрос от приоритетно значение, който ще бъде предмет на дискусия в края на месеца с представителите на Европейския съюз.
Аз ще се спра малко на този кръг въпроси, но бих отбелязал и следващите три, които също са важни. Единият въпрос са някои детайли от организацията на работата на самата Сметна палата, правомощията на стажант-одиторите, процедурите при подаване на докладите на по-висши равнища, правото за изразяване на особени мнения от ръководителите на териториални звена и т.н. – неща, които очевидно колегите са преценили за полезни от гледна точка на по-голямата оперативност и прецизност на дейността на Сметната палата, включително и текущото одитиране в хода на бюджетния период, които аз също смятам, че е удачно да бъдат подкрепени.
Дават се и някои допълнителни стимули и правомощия на служителите, като допълнително право на отпуск, на известни награди, които като че ли би трябвало да се уточнят от гледна точка на периодичност, на възможност за получаване на такива стимули в течение на една календарна година. Регламентират се и някои срокове, в които да се представят отчети, да се придвижват преписки, които също могат да се погледнат за по-голяма прецизност.
Но аз се връщам, господин председателю, на въпроса, който в края на краищата е централен за нас – как се осъществяват отношенията между Сметната палата и Народното събрание. В чл. 6 е предложено изменение, което да даде възможност за по–активна роля на Сметната палата при изработването на законопроекти и приемането на закони от Народното събрание – текст, който предизвика известни смущения от гледна точка на това не се ли влиза в известно противоречие с правото на законодателна инициатива, което е конституционно закрепено. И от комисията е споделено разбирането, че между първо и второ четене невярно трябва да намерим една по-прецизна редакция на този текст.
Но, господин председателю, става дума за следното. Тъй като и в следващи текстове в по-нататъшните членове – 47 и 49, се предвиждат по активни контакти на Сметната палата с Народното събрание, с комисии на парламента, струва ми се, че има място да се мисли за една по-работеща процедура на взаимоотношения между Сметната палата и парламента. Ние виждаме, че в други сектори, да речем функционирането на т.нар. специални служби, а и в някои други случаи, Народното събрание отива на създаването на целеви свои органи, работни групи, подкомисии, които да осъществяват един текущ контакт, взаимоотношения и по отношение на прилагането на съответните закони, действащи в съответната област, и за получаване на информация от тези държавни органи, органи на изпълнителната власт в повечето случаи, понякога и независими, които на практика прилагат законите, констатират едни или други отклонения от нормите, утвърдени в тях, и естествено дават една систематизирана информация на специализираните органи на Народното събрание. По такъв начин създават и предпоставките за евентуални изменения на самите норми, когато се установи, че те не действат достатъчно добре.
Считам, че дейността на Сметната палата, опирайки до толкова много основни области от не само чисто бюджетната сфера, а и извънбюджетната – по линия на предоставени държавни средства на недържавни стопански и нестопански единици, по линия на целия кръг проблеми, свързани с еврофондовете – опира до дейността и на такива независими комисии, като Комисията за финансов надзор, на редица специализирани държавни органи за финансов контрол. Това е една много широка палитра от взаимоотношения със специализирани органи, които дават на палатата, от една страна, много точна представа за развитието и за проблемите в области от възлово значение за публичните финанси и за икономиката, и за обществените отношения, от друга страна, тази много специализирана и важна функция на Сметната палата недостатъчно се оползотворява от Народното събрание, тъй като ние знаем, че в по-развитите парламентарни системи Сметната палата е един орган, който играе много важна роля за парламента и то не парламентът сам за себе си, а парламентът като висшия държавен орган, и създаващ закони, и упражняващ парламентарния контрол. Ние виждаме, че в тези дни предстои в европарламента да се състои един доста разгорещен дебат, буквално днес и утре, по констатираните нарушения, твърде драстични, във функционирането на основна служба на Европейския съюз, каквато е статистическата. И дискусията ще се състои именно в Европейския парламент.
Накратко казано, господин председателю, аз не считам, че сега ние сме готови да направим една по-съществена крачка в изграждането на по-структурирани отношения между Сметната палата и парламента. Аз ще подкрепя законопроекта, внесен от господин Искров, но смятам, че това са междинни крачки, това са полезни стъпки, но те не решават в основата си онзи проблем, за който спомена господин Николов, взаимоотношенията палата – парламент.
И накрая бих поставил пред колегите и пред господин Николов въпроса за Глава шеста. В този законопроект Глава шеста не е засегната. Тя, господин председателю, третира въпросите какво става, когато се констатират вреди и нарушения на законите, били те административни или наказателни нарушения, криминални, и когато палатата сезира онова, което е наречено компетентните органи, били те органи на изпълнителната власт или на съдебната. Ние и в минали дискусии по дейността на Сметната палата сме отбелязвали, че тази процедура, която Глава шеста предвижда, а именно Сметната палата сезира, специализираният орган разглежда, длъжен е да каже на Сметната палата какво е направил, но веригата между всички тези стъпки някъде се къса до крайния ефект, крайния резултат, тоест или налагането на необходимото наказание, и то своевременно, или повдигането на обвинение за наказание по съдебен път. Няма как да избягаме от тази проблематика, тя е централна в дискусиите и в обществото, и в съзнанието на хората – за липса в крайна сметка на справедливост и наказуемост на едни или други деяния. И смятам, че тук следващата стъпка в усъвършенстването на нормативната уредба непременно ще трябва да се върне към Глава шеста.
В заключение, като нагласа може би, господин председателю, за разбирането защо това все пак не се получава, в разговор с един от представителите на управляващото в момента мнозинство, ако трябва да уточня, младшия партньор в управляващата коалиция, някак спонтанно беше споделено учудване, че Сметната палата трябва да се занимава с дейността на текущо управляващите. Някак си разбирането е, че тя ще се занимава с това, което са правили предишните, и ще ги, така да се каже, разследва и е малко абсурдно да се счита, че онези, които сега управляват, по някакъв начин трябва да са подложени на контрола на Сметната палата. Мисля, че имаме да си доизясняваме какъв е смисълът на контрола на Сметната палата. Вярвам, че с общи усилия, крачка по крачка ще се приближим прогресивно към онова, което в една европейска страна върши Сметната палата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
Други желаещи? За реплика – заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, използвам правото на реплика, като по-скоро бих желал да се съглася с господин Пирински по повод на казаното от него и да му кажа: господин Пирински, аз ще подкрепя всички Ваши предложения между първо и второ четене, ако са в насоката, в която говорихте преди малко. Когато поех председателството на Бюджетната комисия през 2001 г. и когато станах въобще депутат в този парламент, казах, че аз не искам по време на нашето управление, ако някой нещо е правил някъде, утре това да се пише и на мен, и на колегите, които са тук. Така че съответната водеща комисия, поне такава е процедурата в парламента, решава доколко предложенията са в смисъла на първоначалния проект и доколко се отклоняват от мотивите и от замисъла на законопроекта. Аз смятам, че при положение, че мотивите на нашия законопроект – на мен и на група народни представители – изцяло следват логиката за подобряване дейността на Сметната палата и на контролната функция на Сметната палата, ние бихме могли да подкрепим всички такива ваши предложения, направени между първо и второ четене, независимо че те могат да бъдат и много обемисти.
По отношение на Глава шеста, на мен също ми се струва, че ако можете да направите някакви предложения, трябва да ги подкрепим единодушно с оглед на последващия контрол или по-скоро последващите мерки след установяване на съответните нарушения или пропуски. Аз също съм съгласен, че Сметната палата трябва да се занимава преди всичко с текущото управление и да бъде текущ орган. Неслучайно всички единодушно подкрепихме в Бюджетната комисия, а надявам се, че и тук ще подкрепим предложението на господин Николов за изтегляне на сроковете на отчета на Сметната палата с оглед на това да може да извършва одит на цялостния процес. И друго, призовавам колегите председатели на комисии да четат материалите на Сметната палата. Ето, тази седмица аз ще имам примерно среща с финансовия министър да си поговорим по някои констатации за дейността на Министерството на финансите, подчертавам, господин Пирински и уважаеми колеги, на текущия финансов министър, излъчен от това управляващо мнозинство, а не от предходното.
Така че подкрепям всичко казано от господин Пирински в рамките на репликата, и моля за един по-голям контрол и заинтересованост от страна на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Пирински, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател. В съответствие с репликата и дупликата ще е с позитивен знак.
Господин Искров, Вие сте прав. Който поставя въпрос, трябва да предлага. Аз пак казвам, считам, че в работата по този законопроект по-съществени промени едва ли можем да направим, но уточнения и развитие на тези моменти, които се съдържат, трябва да потърсим заедно. И едновременно с това пропуснах да спомена и го поставям и на вашето внимание, и на господин Николов, все пак тази одитна подкомисия, която работи със Сметната палата и в заседанието на Бюджетната комисия беше засегната и нейната дейност, може би може да играе по-активна роля като първата стъпка за текущ контакт със Сметната палата и по търсене на по-добри законодателни решения, и по-активно използване на материалите от Сметната палата. Госпожа Георгиева е в залата и съм сигурен, че тя има доста съображения по този въпрос. Бихме могли и в работата на комисията да ги доразвием. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване последователно на първо четене двата законопроекта.
Най-напред законопроекта на Министерския съвет от 24 април 2003 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо четене.
Поставям на първо гласуване законопроекта, представен от Иван Искров и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
И този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Най-напред искам да направя едно процедурно предложение – да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Снежана Димитрова – директор на Дирекция “Държавна администрация” към Министерския съвет, господин Мартин Аврамов – съветник на министъра на държавната администрация, госпожа Ирена Борисова – съветник в Дирекция “Държавна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли противно мнение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, поканете госпожите и господата да заемат местата си в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Мингова, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 има предложение от народния представител Васил Маринчев – по § 1:
1. В ал. 1 на чл. 2 след думата “държавната” се добавя “или общинската”.
2. В ал. 5 на чл. 2 след думата “секретар” се поставя точка и останалия текст се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Елиана Масева, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на Марина Дикова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.
(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.
(4) Длъжностните характеристики се утвърждават от административния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Не е прието предложението на народния представител Васил Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 има предложение от народните представители Ляков, Дикова и Анастасова, които са идентични - § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложенията.
Предложение от народния представител Росица Тоткова – в чл. 6, ал. 2 изразът “всички или” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Васил Маринчев – в чл. 6, ал. 2 след думата “административния секретар” се поставя запетая и се добавя “с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението за отпадане, което, струва ми се, инкорпорира предложеното от господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложение от народния представител Елиана Масева – в чл. 6, ал. 2 се изменя така:
“Органът по назначаването възлага всички или отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народните представители, чиито предложения не се приемат, желаят ли думата?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение е израз на възражението ми срещу това, че органът по назначаване може да възложи всичките си функции на свой заместник или на административния секретар, което според мен е недопустимо. Той може да възлага отделни свои функции, но не може да възложи всичките функции, в това число на актовете по назначаване и прекратяване на служебното правоотношение или примерно при обявяване на конкурс.
Тъй като комисията е подкрепила предложението на колегите народни представители да отпадне § 2 и да се запази текстът на чл. 6, ал. 2 такъв, какъвто е в действащия закон, а именно: "Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебно правоотношение", каквото е и моето предложение, затова аз считам, че предложението ми е прието и няма нужда да се гласува. Ако трябва формално да кажа, аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Най-напред ще гласуваме предложението за отпадане.
Вие оттегляте предложението си?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля да гласувате предложението § 2 да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 3 има предложение на народния представител Росица Тоткова т. 1 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Румяна Георгиева:
В § 3, чл. 7, ал. 2 след т. 1 се правят следните допълнения:
"2. е едноличен търговец или лице, което от свое или от чуждо име извършва търговски сделки;
3. е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
4. е член на управителен или контролен орган на дружество с преобладаващо частно участие, с изключение на случаите, когато е упълномощен да представлява държавата в дружество, съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала;
5. е търговски представител, търговски пълномощник (прокурист), ликвидатор или синдик."
Сега съществуващите точки 3, 4, 5 и 6 стават 6, 7, 8 и 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата "пряка" се заличава.
2. В т. 2 след думата "(прокурист)" се поставя запетая и се добавя "ликвидатор или синдик".
3. В т. 4 думите "или в районен" се заличават и думата "общинската" се заменя със "съответната общинска"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Народният представител госпожа Тоткова желае ли да обоснове предложението си?
Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 7 се поставят условия за назначаване на държавен служител, на които той трябва да отговаря, и случаите на ал. 2, в които не може да бъде назначено едно лице за държавен служител.
Тези случаи са, когато държавният служител би се оказал в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително.
Аз смятам, че отпадането на думата "пряка" йерархическа връзка на ръководство и контрол с изброените лица е прекалено много стесняване на възможностите, които се дават на държавния служител. Защото може да се окаже така, че в една държавна структура, в която има такива държавни служители, в един момент да се окаже, че лицата са изпаднали в такава връзка, която е твърде разширена, аз не знам дали повече от това може да се разширява тази връзка, и по този начин да се наложи някое от лицата да бъде освободено.
Аз мисля, че поставянето на такива огромни ограничения, безкрайни ограничения за връзките между лицата, които са държавни служители в една държавна структура, са прекалено големи и това може да доведе до много сериозни противоречия, за да не кажа куриозни противоречия. Защото, ако трябва да облека в съдържание последното ми определение "куриозни", според мен, въвеждайки такива строги мерки, може да се каже, че се забранява хората да сключват брак в една държавна структура, защото те ще попаднат в такава зависимост или по сватовство.
Това според мен е пълен абсурд и аз се обръщам към председателя на Комисията по правни въпроси да обърне внимание на това, защото това ще създаде не зависимост на хората един от друг при вземане на решения, а точно обратно – ще създаде много сериозни проблеми и пред тези проблеми ще бъдат изправени ръководителите на структурите, които трябва да освободят един или друг човек само защото някои хора, които са започнали работа в администрацията, без да имат връзки, може в един момент животът да ги събере и те да се окажат в такива връзки.
Затова аз смятам, че така, както е записано в досега действащия текст на чл. 7, ал. 2 – да не може да бъде назначавано едно лице за държавен служител, което е в пряка йерархическа връзка, е достатъчна гаранция за това, че държавните служители няма да имат взаимна зависимост при вземане на решенията един от друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожа Румяна Георгиева не я виждам в залата.
Други желаещи да вземат отношение по текста има ли? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Росица Тоткова в § 3 т. 1 да се заличи.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румяна Георгиева, което беше прочетено от председателя на комисията и не се подкрепя от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложения текст от вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става с № 3:
“§ 3. В чл. 9 ал. 2 се изменя така:
“Чл. 9. (2) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В § 5 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 10, ал. 2 след думата “качества” се добавя “и компетентност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Елка Анастасова:
В чл. 10, ал. 2 след думите “професионални качества” се допълва “определени с ясни критерии”.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4, и е следният:
“Параграф 4. Заглавието и чл. 10 се изменят така:

“Задължителен конкурс

Чл. 10. (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.
(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че предложението, което правя, е съвсем ясно. Според мен, ако държим на обективността при определянето на хората, които се назначават на държавна служба, добре е професионалните качества, тъй като за мен звучат като твърде общо понятие, да се регламентират с ясни критерии, за да могат всички кандидати след това, всички, които се явяват, да знаят на какви точно професионални качества трябва да отговарят и когато бъдат или не бъдат избрани да имат яснота защо. В противен случай, струва ми се, понятието “професионални качества” е твърде общо и е далеч от нашето желание да въведем някаква обективност. Мисля, че нищо не пречи да добавим “определени с ясни критерии”. Затова предлагам да подкрепите моето предложение. Трябва да има критерии за всичко, когато става дума за конкурси и за назначение и те трябва да бъдат ясни на всички, които се явяват на тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи? Няма.
Най-напред подлагам на гласуване предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 11, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Елка Анастасова.
Гласували 78 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Този параграф е приет.
Преминаваме към следващия параграф, по който има много бележки и сигурно ще има продължителни дискусии. Предлагам госпожа Мингова да прочете текстовете, а дискусиите ще бъдат след почивката. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Не чух, елате, кажете тук процедурното си предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз бих могла всъщност да подкрепя това предложение, тъй като с параграфа се въвеждат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво е предложението, аз не го чух?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: С този параграф се въвеждат няколко нови текста. Госпожа Тоткова предлага и аз я подкрепям, да обсъждаме по текстове в рамките на параграфа, отделно, за да е ясна дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Това обаче ще стане след почивката.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Заповядайте, госпожо Мингова, § 6, доколкото съм наясно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, благодаря Ви, господин председател.
Тъй като има много предложения по този параграф, преди почивката уточнихме да ги дебатираме по текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка по точка или…?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Член по член. Те са от 10а до 10ж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, член по член.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 за чл. 10а има предложение на народния представител Тоткова:
1. В чл. 10а, ал. 1, т. 2 пред думата “специфичните” се добавя “минималните и”.
2. В чл. 10а, ал. 1, т. 4 изразът “от 10 дни и по-дълъг” се заличава.
3. В чл. 10а, ал. 2 след израза “по ал. 1, т. 5” се добавя “и се обявява по електронен път”.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложение по този текст на народния представител Елка Анастасова - в чл. 10а ал. 2 се изменя така:
“(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията в поне един централен и в поне един местен ежедневник и се поставя на общодостъпно място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.”
Това предложение не е подкрепено.
Други предложения по чл. 10а няма.
Комисията подкрепя за този текст текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Обявяване на конкурс
Чл. 10а. (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:
1. длъжността, за която се провежда конкурсът;
2. специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната дръжност;
3. начинът за провеждане за конкурса;
4. необходимите документи, мястото и срокът за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;
5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.
(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Толкова по чл. 10а.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 10а е определен начинът, по който се обявява конкурсът, необходимите документи и тяхното съдържание.
Смятам, че в чл. 10а, ал. 1, т. 2 освен специфичните изисквания, на които трябва да отговарят депутатите, трябва да се добави “и минималните изисквания”, защото освен специфични изисквания за дадена длъжност, каквито са например владеенето на един – два или няколко езика, компютърна грамотност, някакви други такива професионални умения и знания, които трябва да притежават кандидатите, към тях пак по нормативни документи има и минимални изисквания. Смятам, че не е достатъчно в Закона за държавния служител да се запише единствено специфичните изисквания”, защото специфичните изисквания са специфични, защото са характерна особеност за една отделна длъжност или група от длъжности към тези кандидати и към хората, които ще изпълняват тези функции. Ако преминат през конкурса и заемат тази длъжност, те трябва задължително да отговарят и на минималните изисквания за заемането на тази длъжност. И аз искам да кажа, че тези минимални изисквания са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и няма как те дори да не бъдат обявени. Аз съм сигурна, че те ще влизат в обявите, защото няма начин просто в тези обяви да не са заложени минималните изисквания. Затова мисля, че е коректно в текста да се добавят и минималните освен специфичните изисквания.
По отношение на чл. 10а, ал. 1, т. 4, където е обявен срокът за подаването на документите от кандидатстващите за заемането на една или друга длъжност, съм предложила този срок да бъде до 14 дни. Предложението на вносителя и това, което подкрепя комисията, е този срок да бъде от 10 до 14 дни. Смятам, че четири дни са крайно недостатъчни, а ако отчетем и това, че те могат да съвпаднат с почивните дни, всъщност по един обективно заложен критерий в закона някои граждани, които са на по-големи разстояния или имат някакви затруднения да изпълнят задължението си в оставащите два дни, просто поради тези обективни обстоятелства ще бъдат изключени от възможността да участват в конкурса. Не се удължава срокът, просто се дава възможност от датата на обявяването на конкурса хората, които разполагат с всички документи и оценяват, че те отговарят на всички изисквания, да могат да си подават документите. Мисля, че това е нещо, което е в интерес на качеството в подбора, на участието на повече кандидати.
И третото ми предложение е по отношение на ал. 2 на чл. 10а, в който е записано къде трябва да се публикува обявлението за провеждането на конкурса.
Освен общодостъпно място, както е записано, аз го разбирам, предполагам, че и средностатистическият български гражданин ще го разбере така, това са книжните носители. Тоест тези обявления ще бъдат изложени в съответните министерства или ведомства и хората трябва да минават оттам, да се интересуват, да четат и т.н.
Във времето, когато ние говорим за електронно правителство, смятам, че е съвсем нормално и тези обявления за конкурса да намерят място в Интернет страниците на съответните министерства, ведомства и затова съм предложила да се добави, че тези обявления трябва да бъдат обявени и по електронен път.
Мисля, че предложенията, които съм направила по отношение на чл. 10а, са в интерес както на гражданите на Република България за възможността за достъп до информация, за времето, в което трябва да им се осигури, за да могат да се включат в този процес, а от друга страна, това е и в интерес на самата държавна администрация, защото по този начин ще се създадат условия повече хора да участват в конкурсите, което респективно означава създаване на условия за намиране на най-подходящите кандидати.
И, от трета страна, ще бъде в интерес на българските граждани, защото това, което е най-необходимо за тях, е администрацията да им оказва качествени услуги и в срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Други желаещи има ли?
Заповядайте, госпожо Мингова. Това като реплика или като изказване?

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По-скоро е изказване, господин председател. Тези предложения ние разгледахме в комисията и ги обсъдихме.
Регистърът по чл. 61, ал. 1, така както беше обяснен от колегите от дирекция “Държавна администрация” е електронен. Не е необходимо допълнително да се прави някакво обявяване, че този конкурс се обявява, защото би се дублирал този начин. Във връзка с това комисията не посочва обявяването по електронен път, тя не го прие.
За минималните изисквания, специфичните изисквания включват точно това. Какво би означавало и минимални изисквания? Минималните изисквания са част от специфичните изисквания, така че какво означава да бъдат включени и те? Те биха се дублирали.
За срока, струва ми се, че има някакво неразбиране. Ние говорим за срок за подаването. Като гаранция се предвижда, че той не може да бъде по-малък от 10 дни. Опасенията на госпожа Тоткова са, че се скъсява срокът за подаването. Ние правим точно обратното – удължаваме възможността, тъй като срокът не може да бъде по-малък от 10 дни. Ако той е най-дълъг – 14 дни, следователно за съответния конкурс органът по назначаването би могъл да обяви и двудневен срок, което не е допустимо. Така че запазването на: “не по-малко от 10” означава точно тази гаранция. Затова не бяха подкрепени тези предложения.
Що се отнася до другото предложение – на госпожа Анастасова, то не беше защитено, така че няма да го коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Маринчев, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Мингова! Ще си позволя да не се съглася с Вас по два от пунктовете.
Първо, госпожа Тоткова предлага не просто скъсяване на срока и не отпадане скъсяването на срока, а тя предлага той да стане “не по-кратък от 14 дни”, защото отпадат думите “и от”, “и по-дълъг”. Съжалявам, нямам материала пред себе си. Но мисля, че това не е толкова важно. Въпросът е в закона да има минимален срок, в който може да излезе това обявление с оглед подаването на документите.
Що се отнася до минималните и специфичните изисквания, отново не съм съгласен с Вас. За мен това са две различни понятия. Ако едното изискване за заемане на длъжността е висше техническо образование, но в същото време има изискване за хидроинженер, това е специфично изискване. Минималното изискване е някакво висше образование. Мисля, че тези неща не трябва да се смесват. Аз подкрепям предложението на госпожа Тоткова да има и минималните, и специфичните изисквания.
Дори аз бих бил по-краен като кажа, че трябва да се заложат минималните изисквания за заемане на длъжността, а, разбира се, администрацията може да си постави и допълнителни изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Имате право на дуплика, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател. Според мен не е необходимо да се посочват минимални изисквания, защото те се съдържат в самата характеристика на длъжността, посочена в т. 1, ако трябва това допълнително да се обясни.
Що се отнася до другото съображение, което може би се е съдържало в предложението на госпожа Тоткова. Тя го защити не в комисията, а тук. “Не по-дълъг от 14 дни” – ако то е да няма достатъчно ограничаване на срока, ми се струва, че то не е разумно. Защото тези конкурси ми се струва, че би трябвало в обозримо време да бъдат проведени. Четиринадесетдневният срок е срок, който обикновено в редица закони е по-кратък, например за обжалване на съдебни актове. Така че 14 дни като максимален срок ми се струва достатъчен за този, който има намерение да подава документи и да участва в този конкурс, да го направи.
Така че и тези съображения ми дават основания да подкрепя пред вас това, което комисията е решила, и което в никакъв случай не е само мое лично мнение, но е мнение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
За изказване има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Мингова, не желая да влизам в пререкание или диалог с Вас. Вие казвате, че още в първите текстове се съдържа искането за длъжностна характеристика. Аз не намирам такъв текст в закона, в чл. 10а за длъжностна характеристика. Ако това влезе някъде, аз ще го приветствам. Тогава кандидатът за определената длъжност ще бъде съвсем наясно какво го чака, за какво се кандидатира и той може да си направи преценка отговаря ли на тези изисквания. Но аз не намирам това, което Вие ми отговорихте. Затова отново казвам, че не мога да се съглася.
Настоявам и моля колегите да подкрепят предложението на госпожа Тоткова – да се въведат и минималните изисквания.
Ако вникнете действително в т. 4, че думите “от 10 дни и по-дълъг” се заличават, тогава текстът остава, че “не по-кратък от 14 дни”. Мисля, че това е един нормален срок.
Ако не се лъжа обаче, в Кодекса на труда имаше едно изискване за 30 дни. Но тук мога да бъркам, това е по памет. Не съм толкова сигурен.
Що се отнася до обявата по електронен път. Съгласен съм, че в текста на чл. 61, свързан с електронния регистър, е записано, че там действително има такава информация. Но ако се възприеме и самата организация държавната администрация, която обявява даден конкурс, да го изнесе на своята електронна страница, мисля, че това ще облекчи хората, желаещи да намерят работа в държавната администрация. Приветствам това предложение – конкурсът да се обявява на страницата на самата администрация.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Маринчев, Вие не бъркате. В Кодекса на труда необходимият срок за обявяване на конкурса е точно 30 дни. Аз, разбира се, мисля, че това е твърде дълъг срок, в който трябва да се обявяват конкурсите, защото времето е скъпо, както всички знаем. Затова разбирам стремежа този срок да бъде намален.
Мисля, че трябва да се даде възможност на хората да имат информацията и да имат достатъчно време да си набавят документите.
В противен случай със закона всъщност ние ограничаваме достъпа на хората до тези работни места. Това означава за мен този текст, без да смятам, че такава е целта на внесения законопроект.
Затова мисля, че бихте могли да приемете това, което предлагам.
Освен това обявяването на конкурса на страницата на съответното ведомство е винаги по-леснодостъпно. Напълно споделям мнението на господин Маринчев, че този единен класификатор е нещо, което съществува, но когато човек иска и се интересува, примерно, от Министерство на финансите или от Министерство на труда и социалната политика, той какво прави? – Отива в страницата на съответното министерство. Това е най-прекият, най-лесният, най-популярният достъп до съответната информация. Ако човек следи социалната, финансовата или икономическата тема, той съответно наблюдава информацията, която се получава в страницата на това ведомство. Така че не виждам защо смятате, че това се дублира.
Моля ви, това, което правим, е за хората, а не е за ведомствата. И без това страниците на министерствата и ведомствата са пълни с такива информации. Мисля, че един почтен ръководител, който иска да има добри кадри във ведомството си, той ще направи точно това, което ви предлагам в моето предложение в т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. Това обаче не възприемам като реплика към господин Маринчев, но беше една възможност.
Има думата госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 10а, ал. 2 е основно в това – да не се обявява конкурсът само в централен вестник, както е записано. Съюзът “или” да се замени с “и”. В смисъл – да се задължи обявяването на конкурса както в централен, така и в местен вестник. Такава е идеята. Тоест обявлението за конкурса да се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията поне в един централен и тук може да се добави, ако държите на съюза “или” “поне в един местен ежедневник”. Останалото се запазва. Такава е идеята. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има думата господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с тезата, която се поддържа от колегите от ОДС, че е необходимо да се добави “и минималните изисквания” към “специфичните”.
След като в текста ясно е записано, че тези специфични изисквания са предвидени в съответни нормативни актове за заемане на съответната длъжност, естествено тези специфични изисквания трябва да се спазват. И след като в нормативен акт е предвидено, че за заемане на съответната длъжност се изисква, например, да е строителен инженер, естествено, че няма нужда да се пише, че минимално изискване е да има висше образование. Просто нещата са съвсем ясни – не може да бъдеш строителен инженер без да имаш висше образование.
И, второто нещо – сега тук е спорно дали 10 дни да бъде минималният, най-краткият срок, в който да могат да се подават документи или 14 дни. Разликата е от 4 дни, но от предложението на госпожа Тоткова излиза, че отпада всякакво ограничение за максимален срок. Тоест, ние ще дадем право на администрацията без всякакво ограничение да удължава сроковете за получаване на документи и по този начин може да се опорочи цялата процедура. Затова именно е предвидено, от една страна, минимален срок, който наистина да позволи на заинтересуваните лица да съберат необходимите документи, но от друга стана, и максимален срок, в който администрацията да се задължи да приключи приемането на тези документи и да стартира вече продължението на процедурата, а именно оценяването на кандидатурите.
Що се отнася до ал. 2, ние също мислихме в комисията дали да бъде в един централен и един местен ежедневник, но проблемът е в София. В София има местни ежедневници, но просто малко смешно става – хем в един централен, хем в един местен софийски ежедневник да се публикуват обявите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплика от госпожа Росица Тоткова. (Шум и реплики в залата.)
Господин Казак има изказване. На изказването на господин Казак – реплика на госпожа Росица Тоткова. Всичко е точно дотук, нали?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак!
Вие поставяте под съмнение ръководителите или органите по назначаване, които ще трябва да вземат решение за обявяване на конкурс и предварително смятате, че те ще бъдат недобронамерени. Предварително смятате, че те ще обявят, примерно, една година срок за подаване на документите.
Първо, това не е в интерес нито на тях, нито на ведомството, защото законът задължава заемането на длъжностите на държавните служители да става единствено и само с конкурс. Ако едно ведомство има свободни работни места и смята, че може да се справи без тях, то просто няма да обявява конкурс, не че ще бави като обяви такъв дълъг срок.
Освен това смятам, че все пак трябва да имаме известно доверие в нашата администрация и да предполагаме, че тя ще изпълнява функциите си такива, каквито са в законите, а това става с хора.
Но, моята гледна точка е от гледната точка на тези, които ще участват в конкурса, защото обявявайки в един централен ежедневник, например, в един вестник, да не казвам кой, който по-малко се чете – как хората, които посягат към други определени вестници всеки ден ще разберат? А ние обявяваме в един, който по-малко се чете. На всичкото отгоре не обявяваме в местния ежедневник, който също е една форма, която се използва много широко. Хората масово четат местните ежедневници, защото се интересуват от местните проблеми.
Е, тогава защо тези, които, примерно, са по-отдалечени от София, имат такива интереси, които са в определена област и не следят специфични ежедневници в България, няма да получават информация? Просто помислете.
Нашето отношение е съвсем добронамерено. Не смятайте, че ние искаме да правим някакви кардинални промени. Предложенията са в интерес на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За втора реплика думата има госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз мисля, че притесненията за това, че в София няма местен вестник не са достатъчно сериозни. В крайна сметка всички централни вестници са местни, софийски. Освен това има притурки, както ви е известно в “24 часа”и в “Труд”, специално за София, така че това също би могло да се счита за местен софийски вестник.
Напълно подкрепям това, което каза и госпожа Тоткова – местните вестници в различните други региони извън София също се четат понякога повече и биха могли да дадат повече информация в тази посока.
Освен това извън съюзът, който споменах одеве “или”, който държа да стане “и”, защото това задължава вече публикуването на обявяването на конкурса в местен вестник, въвеждам и още една думичка “поне в един централен и поне в един местен вестник”, което дава възможности за по-широко достъпна информация относно обявяването на конкурса до хората, до по-широк кръг от читатели може да стигне обявата за конкурса, което мисля, че би било по-добре за всички. И вярвам, че не е толкова голям проблем да го впишем в закона, така че призовавам ви да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Трета, последна възможна реплика на господин Маринчев по отношение на изказването на господин Четин Казак.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Казак, ще си позволя да кажа, че съм смутен от Вашето изказване. Вие изглежда не вярвате на ръководителите на държавната администрация, на органите по назначаването, че те ще бъдат толкова глупави. Сигурно имате сведения, че е много ниско нивото им, за да обявят конкурс, без да обявят срок за подаване на документи, както излезе от Вашето изказване. Този срок от 10 до 14 дни, ако го удължим ще се разшири много във времето и няма да се проведе конкурсът. Аз не вярвам, че има такъв ръководител, който няма да определи срок за подаване на документите, но законът го задължава само в един минимален срок. В случая има предложение за минимален и максимален срок.
Аз по принцип съм по-склонен да подкрепя минимален и максимален срок за приемане на документи, но мисля, че 10 дни е малък срок.
Що се отнася до публикуването в местния печат, аз ще разкажа един случай от моята практика.
Когато станах заместник-областен управител установих, че обявите за търгове за разпродажба на имущество, което беше задържано в областната администрация, се обявяваха - такъв беше законът, това позволяваше - в един в. “Търг”, който аз даже не знаех, че съществува. А той парекселанс е местен вестник. А и нашите търгове не се провеждаха на практика, защото нямаше кандидати.
Когато се наложих – аз, с мое решение – да се обявяват търговете най-малко в един централен вестник, започнаха да се явяват кандидати и ние разпродадохме за бързо големи имущества, така че има рационално звено да има изискване за централен вестник, а за провинцията може би трябва да има “и/или”, може би така трябва да бъде текстът. В противен случай ще се ползва тази вратичка, за да се обявяват в някакъв местен вестник, който е непознат никому и няма да се постигне ефектът и да се знае това.
И още един път – мисля, че ако се обявяват местата и в сайтовете на самата администрация не вярвам, че има държавна администрация, която няма такъв сайт, ще бъде по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Господин Казак, имате възможност за дуплика.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз, първо, искам да започна от думите, които каза госпожа Тоткова, а те бяха за хората. Всички сме хора. Бих продължил: включително и органите по назначаването. Те също са хора – тези, които изпълняват тази длъжност, така че колкото по-ясни и категорични са разпоредбите, толкова по-малко даваме възможност на тези хора да изявят своите човешки слабости.
Аз не казвам, че естествено самият текст на закона казва, че трябва да се обяви дата, срок за подаване на документи, така че аз никога не съм казвал, че видите ли, органът по назначаването няма да посочи срок. Той ще го посочи, но той може да го посочи като прекалено дълъг с оглед определени хора може би да имат възможност да съберат необходимите документи и затова е необходимо да се въведе максимален срок, отвъд който вече да не може този орган да приема такива документи. Това е първото нещо.
И, второто – що се отнася до публикуването на обявата. Единственото, което си правя извод от този текст, е, че той наистина не е достатъчно изпипан, тъй като и Вашето предложение не покрива всички хипотези.
Аз, например, ще Ви кажа, че има много градове и то областни центрове, в които няма местен ежедневник, така че, ако задължите в закона всеки орган по назначаването да обявява в един централен и един местен ежедневник, той просто няма да може да изпълни тази законова хипотеза. Просто има областни центрове, в които няма ежедневници. Има местен вестник, но не и ежедневник, така че нещата трябва много внимателно да се прецизират, преди да се вменяват такива категорични задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Продължаваме нататък. Има ли други желаещи да вземат отношение?
Госпожо Тоткова, обръщам се към Вас с един въпрос – искате ли поотделно всяко от Вашите предложения да бъде гласувано или да бъдат гласувани и трите ан блок?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Смятам, че е логично да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това исках да разбера, защото те все пак са различни – някои могат да бъдат подкрепени, пък други – не. Затова поставям първо на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова по т. 1 да се добави “и минималните” към “специфичните изисквания”. Моля, гласувайте това нейно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 65, против 47, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващото предложение по т. 2 за заличаване “от 10 дни и по-дълъг”, на госпожа Тоткова.
Моля, гласувайте това нейно предложение.
Гласували 126 народни представители: за 42, против 76, въздържали се 8.
Второто нейно предложение не се приема.
И третото е за добавянето “по електронен път”.
Моля, гласувайте това трето предложение на госпожа Росица Тоткова.
Гласували 120 народни представители: за 54, против 58, въздържали се 8.
Това трето предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Елка Анастасова по ал. 2 на чл. 10а.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Елка Анастасова.
Гласували 106 народни представители: за 43, против 54, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
И сега, ако не се лъжа, вече трябва да отидем към текста на комисията.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 10а.
Гласували 106 народни представители: за 77, против 19, въздържали се 10.
Текстът се приема.
Заповядайте, госпожо Мингова, за да докладвате чл. 10б.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10б има предложение на госпожа Росица Тоткова:
В чл. 10б, ал. 1 числото “3” се заменя с числото “5”.
В чл. 10б, ал. 2 изразът “лице с юридическо образование” се заменя с “юрист”.
В чл. 10б, ал. 2, изречение второ се изменя така: “В конкурсната комисия задължително участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация. В комисията могат да участват и представители на представителните синдикални организации, както и външни специалисти в съответната област”.
Предложението не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10б.
Обърнете внимание, господин председател, че към първия доклад има раздадено допълнение от следващото заседание на комисията, което се отнася до този член и аз ще го представя едновременно и сега, защото това е окончателното предложение на комисията за текста на чл. 10б. Раздадено е сутринта с материалите на народните представители. Можете да вземете допълнително този материал и от стая 1.
“Конкурсна комисия
Чл. 10б. (1) Конкурсната комисия се състои от 3 до 7 членове.
(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното “Човешки ресурси”. В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.
(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на комисията за провеждане на конкурса за длъжността “главен секретар” в администрацията на изпълнителната власт освен ако в закон е предвидено друго.
(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Дали стана ясно от допълнително раздадения лист към доклада за кой текст става дума? Стигнал ли е той до всички вас? Добре.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, може би аз съм останал с погрешно впечатление от последното заседание на комисията, но ми се стори, че приехме в ал. 3 да отпаднат думите “изпълнителната власт”. Ако е допусната грешка в изготвянето на доклада, да се поправи. Мисля, че се спряхме само на “администрацията”. Значи ал. 3 да бъде така: “Министерският съвет определя с решение числеността и състава на Комисията за провеждане на конкурса за длъжността “главен секретар в администрацията”, освен ако в закон е предвидено друго”. Мисля, че такова беше решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата за реплика госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Използвам формата на реплика, за да не губя правото си на изказване по текста. Тъй като снощи приключи заседанието на комисията, трябваше да направим това допълнение към доклада. Действително в комисията направихме тази корекция на предварителния вариант. Колегите, които бяха на заседанието, могат да го потвърдят. От текста на ал. 3, както го прочетох, трябва да отпаднат думите “на изпълнителната власт”. Това е коректното. Такова е решението на комисията за ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моите предложения в чл. 10б са свързани с числеността и състава на комисията. Както е предложен текстът на вносителя и както комисията го е подкрепила, има противоречие между ал. 1 и ал. 2, защото е записано, че конкурсната комисия се състои от 3 до 7 члена, а в ал. 2 е записано, е поименният състав на комисията се определя със заповед. В този състав влизат ръководителят на административното звено – един, служител или лице с юридическо образование – двама, представител на звено “Човешки ресурси” – трима. След това има точка и следва ново изречение: “В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област”.
Уважаеми колеги, ако един ръководител прецени, че комисията по провеждане на конкурса трябва да е от трима души и те са изписани кои са, къде остават онези, които са във второто изречение? Мисля, че това изречение не трябва да е пожелателно, защото с участието на синдикални представители и външни лица, което аз приветствам в тези комисии като експерти в съответната област, ще се гарантира прозрачност на провеждането на конкурса. А вие пишете текст, който след това няма как да бъде изпълнен, защото когато комисията е от трима души, те са определени точно кои са и няма как другите да бъдат включени в конкурса.
По отношение на обжалването на конкурсите – вие отнемате възможността за обжалване. При положение, че в закона е записано, че такива хора имат право да участват, тоест те губят правото си да обжалват.
Затова мисля, че няма нищо нередно, а точно обратното – за да може да се изпълни законът, трябва да бъде увеличен броят на членовете на комисията – от 5 до 7, за да се даде възможност законът да се изпълнява.
Освен това в името на прозрачността и обективността на комисиите смятам, че в конкурсните комисии задължително трябва да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, а могат да бъдат включени и участници от представителните синдикални организации. Според мен това е абсолютно необходимо там, където няма такива организации на държавните служители, защото в този случай им се отнема възможността за участие в комисията, а държавните служители, тъй като по Конституцията имат право, могат да участват в синдикални организации, които да не са на държавните служители. Няма кой да им отнеме това право, което им е гарантирано от Конституцията – че могат да се сдружават.
Настоявам тези две предложения да ги разберете и подкрепите.
По отношение на предложението ми да се замени “лице с юридическо образование” с “юрист”, предполагам, че вие сте имали предвид, че има такива длъжности – юрист. Ако това, което сте имали предвид и съдържанието, което аз влагам, е едно и също, аз си оттеглям предложението по тази т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата за реплика госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, законът за това е закон, защото трябва да уреди общите положения, които да обхванат цялото многообразие, което практиката налага. Как може органът по назначаване да определи комисия от пет човека в една малка общинска администрация, която се състои примерно от 10 – 12 души? Именно затова законът предвижда в ал. 1 на чл. 10б Конкурсната комисия да се състои като минимум от трима човека. Няма противоречие между ал. 1 и ал. 2 на чл. 10б, защото в предложение второ на ал. 2 се изисква минималният задължителен състав на комисията – точно три лица. Със следващото предложение нормата е диспозитивна. Казва се, че в нея могат да участват и синдикални организации, ако обаче има такива. В повечето малки администрации, пак визирам общинските, няма такива организации. Затова когато има такива синдикални организации в големи администрации, по преценка на органа, представители на съответните синдикални организации могат да бъдат включени. От тази гледна точка смятам, че вносителят се е съобразил с всички възможности и различните казуси, които практиката може да предложи, за да формулира по този начин предложенията си.
Няма несъответствие. Мисля, че текстът на чл. 10б трябва да бъде подкрепен в редакцията, която комисията предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
За втора реплика има думата господин Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, всъщност госпожа Дикова изчерпа по-голямата част от съдържанието на репликата, която исках да ви отправя. Ще направя едно допълнение към нейната реплика, към която напълно се придържам. Противоречия няма. Практически по-удобно е минималният състав да е от трима души. Всичко това ми се струва ясно.
Вашето предложение – задължително да се включват синдикални представители в комисиите, било от синдикати на държавните служители, било от представителни други общи синдикати, малко ми намирисва, грубо казано. Ще ви кажа защо. Защото не искам когато отивам да се главя за държавен служител, не искам да съм член на никакъв синдикат, не искам да ме оценяват синдикати. Намирисва на принуда към синдикално членство, щом трябва да се съобразяваме с този екзаминатор. Заради това нормата във второто изречение на ал. 2 на чл. 10б е диспозитивна, както отбеляза и госпожа Докова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Повече реплики? Няма.
Госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Господин Василев! Ако Вие мислите това, което казахте, трябваше да направите предложение тъй нареченото диспозитивно второ изречение да отпадне. Защото, когато отидете на конкурс, Вие не може да се позовавате на него и да казвате: "Аз не искам в комисията да участват синдикални дейци", тъй като вие не искате в комисията да няма. Освен това мисля, че точно защото в малките общини има много малко държавни служители, те не могат да се организират в синдикат, а те могат да се организират в друг синдикат, няма кой да им забрани това. Затова аз съм направила предложение, когато няма такива структури на държавните служители, да могат да участват представители на представителните синдикални организации. Вие ми кажете една община в България, която няма такива структури на представители на синдикалните организации.
Няма защо да се плашите. Ако конкурсът е обективен, ако всички условия се спазват, ако членовете на конкурса не изпълняват волята на своя ръководител, присъствието на такива хора в самата конкурсна комисия ще бъде само полезно. Ако обаче Вие смятате, че конкурсът ще бъде опорочен и членовете на комисията ще изпълняват волята на работодателя, тогава естествено, че присъствието на такива хора няма да бъде добре дошло, защото тези хора ще могат също да наблюдават и да си дават своята оценка за участниците в конкурса.
Господин Казак, пак ще се върна към това, че ние правим тези норми точно в интерес на администрацията и в интерес на хората, които могат да се включват. Част от този интерес е конкурсите да бъдат прозрачни. Аз дълбоко съм убедена в това и няма друг начин, по който ние да гарантираме тази прозрачност, защото не можем да провеждаме конкурса нито по телевизията, нито по радиото, нито във вестника, а той се провежда на живо, така да се каже, с кандидатстващия и членовете на комисията. И тези представители могат да бъдат хората, които могат да служат като гарант за прозрачност и за обективност, разбира се, при провеждането на конкурсите. И в това не виждам нищо лошо, напротив, точно обратното. Това е нещо, което ще отнеме възможността хората да се отнасят с недоверие към резултатите от конкурса и да имат повече доверие в обективността на комисията.
Не виждам какво толкова ви смущава. Ако искате да затваряте комисиите, затваряйте ги, но в края на краищата общественият интерес е такъв и аз дълбоко съм убедена в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да взема отношение по ал. 3 и следващата и моля госпожа Мингова да ме изслуша внимателно.
Смущава ме текстът на ал. 3 и ал. 4:
"Министерският съвет определя с решение числеността и състава на комисията по провеждане на конкурс за длъжността "главен секретар" в администрацията – другото отпадаше – освен ако в закона е предвидено друго."
Като замисъл, ако се изхожда от това, че примерно "Човешки ресурси" ще бъде подчинен на главния секретар и да може той да го оценява и да го преценява дали да си го вземе като началник – добре. Но това означава, че за всички видове администрации Министерският съвет всеки път ще назначава отделна комисия. Тя дали ще бъде по някакъв начин отчасти и ръководител на тази администрация? Това като че ли не е казано.
А ал. 4, която казва "комисията по ал. 3", пък за мен създава впечатление, че това ще бъде една постоянно действаща комисия към Министерския съвет. Ако е така, кажете го някъде в член, че се създава комисия. Защото административната комисия, която беше по-рано, отпадна от Министерския съвет.
Така че, моля да изясните тези неща, за да си направим преценка как да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За изказване – заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо, на въпроса на господин Маринчев. Не е така, господин Маринчев. Комисията ще се създава за всеки конкретен случай с решение на Министерския съвет. Няма да бъде постоянна комисия.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Няма ли да бъдат много?
ЧЕТИН КАЗАК: Това няма да се случва много често. Главен секретар не се назначава всеки ден. Това – първо.
И второ, по отношение на предложението за задължително участие на представители на синдикалните организации. Госпожо Тоткова, представете си следния казус. Аз съм бил дългогодишен член на КНСБ или на КТ "Подкрепа" и се явявам на конкурс за заемане на длъжност в дадена администрация, в която, както е добре известно, все още отделната синдикална дейност в държавната администрация извън големите синдикати не е много развита, и, да кажем, задължително в нея е включен представител на КТ "Подкрепа". Кажете ми как ще избегнем конфликта на интереси и пристрастното оценяване на моята кандидатура от представителя на моя синдикат в тая комисия, или обратното – на представителя на другия синдикат, ако аз съм член на втория синдикат?
Така че нека да имаме предвид и тези хипотези, когато предлагаме едно такова задължително присъствие на представители на синдикални организации.
По отношение на състава – дали минималният брой ще бъде три или пет, е въпрос на преценка. Така или иначе, има малки администрации и обективно просто е невъзможно да се съберат петима души за членове на тази комисия. От тази гледна точка мисля, че три наистина е оптималната бройка за минимален състав на една комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
В своето изказване аз съзнателно не засегнах въпроса за броя на членовете на комисията, защото госпожа Тоткова достатъчно беше аргументирана. Но не мога да приема това, което Вие казвате, че в една малка администрация няма да има пет човека. Със закона се създава възможност да има и външни специалисти. Значи може да се съберат пет човека. А пък да не говоря, че в една малка администрация, както каза госпожа Дикова, от пет-десет души общинска администрация, там пък колко държавни служители ще има. Един сигурно. Едва ли ще има втори.
Така че по-добре е да има пет, минимум пет до седем, от които трима са нормативно определени със закона, които задължително участват, а другите двама, дори и ръководителят на тази администрация да има право да подбере двама души, които да сложи в тази комисия.
Съзнателно не взимам отношение за синдикатите – той е спорен въпрос.
И сега се връщам отново на алинеи 3 и 4 и ще моля госпожа Мингова да вземе отношение, да чуя и нейното становище.
Ако говорим, че за всеки отделен случай ще има комисия, тогава може би в ал. 4 да кажем "комисиите по ал. 3". ((Реплики в залата.) Така се създава впечатлението, че една комисия се създава за всички случаи, за всички администрации. Затова някак си можем да разделим това нещо или, ако трябва, да отложим този текст, още повече, че той беше раздаден преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кое да отложим, извинявайте?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Алинеи 3 и 4 на чл. 10б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Казак, аз няма да се спирам на аргументите, защото Вие нито слушате, нито четете. Никъде не пише, че задължително трябва да участват представители на КНСБ и КТ “Подкрепа”. Мисля, че задължително трябва да участва представител на синдикална организация на държавните служители. Аз това съм написала. Но Вие не сте го прочели. Аз го говоря и Вие не го слушате. Как да Ви убеждавам? Съжалявам, но няма да повтарям.
Сега по отношение на новата ал. 3. Уважаеми колеги, никой не каза какви са основанията Министерският съвет да взема решения за числеността, за състава, за главен секретар. Защото главен секретар има не само в централната изпълнителна власт, тоест в Министерския съвет, в министерствата, а има и в агенциите. И сега Министерският съвет ще трябва да взима решение за числеността и състава на една изпълнителна агенция. Извинете, но Вие много подценявате нашия Министерски съвет. Той си има достатъчно много други ангажименти, които трябва да изпълнява и които не са свързани с това дали Иван или Драган ще оценяват двама души, които кандидатстват за длъжността “главен секретар”. Аз мисля, че това е абсолютно излишно натоварване на Министерския съвет. Може би трябва да се търси такъв механизъм, но даже и в Министерския съвет всички ръководители на звената “Човешки ресурси”, юристи и други също са му подчинени, няма откъде да вземем, трябва да вземем от Европейския съюз хора, които да дойдат и да оценяват кой да стане главен секретар на Министерския съвет.
Просто сте отишли твърде далеч. И аз мисля, че нашият Министерски съвет има достатъчно грижи, достатъчно ангажименти, достатъчно проблеми, за да го занимаваме с тази численост. И много ще ми бъде любопитно да прочета протокола, когато един министър предложи числеността и състава, дали другите министри ще възразят и дали това ще бъде гласувано за 2 секунди. Мисля, че просто сте отишли твърде далеч и то абсолютно безсмислено. Това е губене на време тогава, когато Министерският съвет има много, много задачи, които трябва да решава днес, защото това са въпроси, които се поставят ежедневно и са свързани с много проблеми – макро и най-вече микро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тоткова, аз прочетох внимателно Вашето предложение и му отговорих адекватно, тъй като Вие надълго и нашироко обяснявахте тук, че трябвало задължително да участват представители на синдикалните организации. Вярно, че сте посочили само на тези в държавната администрация, но това не изключва възможността за пристрастност, за конфликт на интереси, когато кандидатът идва от друга администрация и членува в същата синдикална организация на държавните служители.
И второ, що се отнася до ал. 3, ние не подценяваме Министерския съвет. Напротив, Министерският съвет, колкото и работа да има, мисля, че си заслужава да се занимава и с тези неща, тъй като съгласете се, че е смешно и абсолютно неуместно органът по назначаване в дадена администрация да назначава за членове на комисията хора, които утре ще бъдат подчинени на този главен секретар. От тази гледна точка вносителите предложиха такъв текст. Става въпрос за това, че когато трябва да се назначи главен секретар на дадено ведомство – било то агенция, било министерство и т.н., Министерският съвет да определи хора извън това ведомство, които да влязат в тази комисия. Ако го няма този текст, шефът на агенцията или пък съответният министър не могат със заповед да определят хора извън техните ведомства. Затова се определя Министерският съвет, който да може да определя външни хора на тази администрация, за да няма после възможности за конфликт на интереси, за пристрастност, за страх и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
За процедура има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Тъй като споровете са много оживени, а законът е дълъг, аз правя процедурно предложение да удължим работното време до 16,00 ч. днес. Това ще бъде за последен път, защото после вече влизаме в предизборна кампания. Обещали сме, че повече няма да има извънредни заседания и удължавания. Днес е за последно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за удължаване на заседанието до 16,00 ч. днес.
Моля да гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 74, против 19, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 10б?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, мисля, че текстът на чл. 10б в допълнението му – алинеи 3 и 4, е доста прибързан. Може би в резултат на това да се търси механизъм и начин да се откроят главните секретари, но трябва да си отговорим на въпроса главният секретар държавен служител ли е и той подчинен ли е на посланието и непосредственото действие на конституционните текстове за необвързаност. В случая в посочените текстове ние казваме, че главният секретар на администрацията е политическа личност, защото занимаваме най-висшия политически орган, това е Министерският съвет. Нека да обсъдим добре това, защото цялата идея за безпристрастност на държавния служител и на администрацията може да бъде взривена от такъв текст. Ние казваме официално, че политическият орган в държавата определя състава и числеността на комисия, която трябва да посочи най-безпристрастното длъжностно лице, което ръководи администрациите. Наистина трябва да се намери начин да излезем от този конфликт.
И не считам, господин Казак, че непосредственият ръководител е много по-ангажиран от Министерския съвет – аргумента Ви в полза на алинеи 3 и 4. Дори на това основание, но това е по-малкото основание. По-същественото е да обсъдим това.
Аз предлагам внимателно да огледаме този текст и да посочим друг механизъм, не Министерския съвет. Да отложим разглеждането на чл. 10б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение. Абсолютно не съм съгласен с аргументите на госпожа Масева, първо, защото тя казва, че Министерският съвет е политически орган. Всеки министър също е политически орган. Всеки орган по назначаването – министър, шеф на агенция, също е политически орган. В Закона за администрацията ние приехме, че ръководителите на агенции също не са държавни служители, Вие знаете много добре, те също се назначават по целесъобразност. Министрите са абсолютно политически органи наред с функциите им на органи по назначаването съгласно Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Министерският съвет също е орган на изпълнителната власт наравно с всеки едноличен орган на изпълнителната власт, какъвто се явява всеки един министър или шеф на агенция. Така че на същото основание Министерският съвет като всеки друг орган по назначаването може да определи със свое решение определянето и назначаването състава на комисията, която ще избира главен секретар.

В никакъв случай не съм изтъквал аргумент, че едноличните органи по назначаване били по-заети от Министерския съвет. Никога не съм казвал такова нещо. Казах, че Министерският съвет, въпреки че е много зает, все ще намери, госпожа Масева знае колко дълъг може да бъде дневният ред на едно заседание на Министерския съвет, винаги може да има и точка проект за решение за определяне състава на дадена комисия. Така че от тази гледна точка това не са аргументи.
По отношение на това дали комисията да бъде еднократно избрана или за всеки конкретен случай, може би не е съвсем ясно от самия текст, но това е замисълът, това е бил замисълът. И ако считате, че в ал. 4 комисията трябва да се замени с “комисиите” и ще стане по-ясно, аз съм съгласен да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма желаещи.
Има процедурно предложение на госпожа Масева да отложим гласуването по чл. 10б.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 33, против 52, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 10б.
По чл. 10б има постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова по т. 4 – в чл. 10б, ал. 1, числото “3” да се замени с числото “5”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Тоткова.
Гласували 75 народни представители: за 25, против 50, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова в чл. 10б, ал. 2, изречение второ.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 21, против 50, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля за редакция на текста от комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: От изказванията в залата и от консултациите, които проведохме, защото това е допълнително предложение на комисията на последващо нейно заседание, в ал. 3 и 4 идеята, която ви предлагам да възприемем, е подобна комисия да не бъде създавана за всеки отделен избор при конкурс за длъжността главен секретар, тъй като това би ангажирало дейността на този орган в много възможни хипотези. Посочиха ни численост, главните секретари са някъде около 200 в администрациите на този етап. Същевременно регламентацията на статута на главния секретар е на държавен служител, конкурс най-вече за него трябва да се провежда и ние не можем да избегнем обстоятелството да уредим реда за изграждане на комисията, която да провежда този конкурс.
Затова, за да няма съмнение, че става дума за една комисия, която Министерският съвет ще определи като численост и състав за определения период от време, която да има мандат в този период да организира конкурсите и да ги проведе за главни секретари, а не само еднократно, ви предлагам ал. 3 да има следната редакция:
“(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго.”
Алинея 4 остава така, защото тя препраща към ал. 3. За да е ясно, че става дума за специална, за отделна комисия, която има мандат на действие, докато Министерският съвет не промени нейната численост и състав, ако прецени, че това е нужно. Но за периода, в който тя е назначена, да може да провежда конкурсите за тези длъжности главен секретар, които са актуални към момента, в който тя е създадена и действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 10б.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10в има предложение от Росица Тоткова – в чл. 10в, ал. 1 след израза "и не отговаря на" се добавя "минималните и"; в чл. 10в, ал. 4 последното изречение се заличава.
Комисията не е приела предложението.
По чл. 10в има предложение от народния представител Елка Анастасова, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от Марина Дикова, което е подкрепено от комисията, и аз няма да го чета.
Предлагам ви текста на комисията за чл. 10в:
"Допускане до конкурс
Чл. 10в. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
(2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница, при наличие на такава, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане.
(4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в 3-дневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в 3-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол."
Госпожо председател, гласуваното в предходния член, мисля че е чл. 10а, едно от предложенията на госпожа Тоткова, беше подкрепено сега в пленарната зала и се отнася именно до минималните плюс специфичните изисквания. Това се прие, което означава, че в редакцията на текста, който току-що прочетох, в чл. 10в, ал. 1 няма как да не добавим "не отговарят на минималните и специфичните изисквания", което означава, че остава за обсъждане едно-единствено предложение от госпожа Тоткова, а не както първоначално Ви представих, а именно в чл. 10в, ал. 4, относно заличаването на последното изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 10в.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожа Тоткова не е тук, за да изложи аргументите за своето предложение и да го защити, но аз смятам, че ал. 4, така както е редактирана, възпроизвежда един класически принцип в конкурсните отношения. Решенията по допускането нито в Кодекса на труда, нито в специалните закони не подлежат на съдебен контрол. Те не са административни актове, нито някакви други актове, които да налагат отпадането на последното изречение в предложената от вносителя редакция.
Предлагам да се подкрепи текстът на вносителя, за да не създаваме излишно разнобой в трудовите отношения и то не само по Кодекса на труда, а има специални закони – за научните степени и научните звания, и тук, в Закона за държавния служител. Струва ми се излишно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова по т. 8 – в чл. 10в, ал. 4 последното изречение се заличава, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 20, против 62, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 10в с редакционната корекция, която се отразява в ал. 1, в резултат на прието предложение на госпожа Тоткова.
Гласували 78 народни представители: за 55, против 21, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10г има предложение от госпожа Тоткова – второто изречение се заличава, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 10г:
"Участие в конкурс
Чл. 10г. За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаване, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Член 10г създава условия за лицата, които са по трудови или по служебни правоотношения, да имат възможността и пред тях да няма административни пречки да се явяват за участие в конкурса, което аз споделям. Но последното изречение, отпускът, който те имат право да ползват – два дни за пътуване и за самото явяване и участие в конкурса, да се зачита за трудов или служебен стаж, аз не подкрепям, защото правата на тези хора не спират дотук. Защото, ако този отпуск се признава за трудов или служебен стаж, това ще се признава и в осигурителната система. А ние нямаме право да подлагаме осигурителната система на изпитание. Осигурителната система има социални функции, които обаче се градят на принципа на солидарността. Това е изключително важно.
Затова нашата система не може да се побере в рамките на това, което събира, и трябва да се попълват средства от държавния бюджет, защото на нея непрекъснато й се възлагат функции, които тя няма. Ако има социални функции за подпомагане и за подкрепа, това са функциите на държавата, които функции се реализират със средствата от данъците на всички граждани. Но самата солидарна система не може да поема такива функции и по този начин ние не можем… Хайде, казахте: има само двеста секретари. Само миналата година държавните служители са се повишили с три хиляди. Ако всички те са минали през конкурс, ако всички тези три хиляди души са ползвали по три дни, това са девет хиляди дни. Колко години трудов стаж ние признаваме по този начин? И някой, който няма нищо общо с това поведение, трябва да плаща.
Аз оценявам това, че работодателят не трябва да бъде пречка, той не трябва да създава такъв проблем пред хората, те да могат да участват, нито органът по назначаване, нито работодателят, при който са по трудов договор, ако няма платен отпуск, да си вземе неплатен, но не може другите да плащат за това.
Аз много ви моля да го погледнете от тази гледна точка. Това, което аз предлагам да отпадне, е именно от гледна точка на правата, които следват след това изречение. Ако това изречение спираше дотук, добре, но то не спира дотук. Тук не става въпрос за три дни. Ще кажете: е, един човек за три дни, голяма работа. Да, но 3 хил. души само за една година вече са 10 хил. дни, ако трябва да ползват.
Освен това, достатъчно отпуски имат държавните служители и другите имат платени отпуски и право на избор е на човека, тоест, той има тази възможност. Още повече, че законът му гарантира да няма пречка той да се яви. Законът му дава тази възможност. Но ние сега да натоварваме осигурителната система, която и без това няма пари, а вие знаете това по-добре и от мен, че в нея няма средства. Следващата година, като дойде бюджетът за държавното обществено осигуряване, ще видите колко средства ще бъдат необходими. И непрекъснато да я натоварваме с такива разходи, аз мисля, че това е абсолютно несправедливо.
От друга страна, не стига, че държавният служител няма лична осигурителна вноска и тя му се плаща от другите, а сега ще му плащат и отпуските.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Никой няма да плаща.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ама, как няма да му се плаща, господин професор? Елате и ми докажете, че няма да му се плаща, като са 10 хил. дни само за миналата година. Колко години трудов стаж са това? Колко години? И за тези години трудов стаж ще плащат тези, които няма да получават пенсия, плащат всички останали, които внасят вноски. Какво значи това: няма да плащат? Няма такова нещо – безплатен обяд! Щом се признава за трудов или за служебен стаж, някой ще плаща за това. И ще бъдат тези, които няма да участват в конкурс, и ще бъдат тези, които си плащат личните осигурителни вноски. И ние сега на гърба на хората непрекъснато ще създаваме някакви привилегии на този или на онзи.
Много ви моля да помислите. Аз съм абсолютно убедена в това, което говоря. Защото знам, че солидарността в осигурителната система с такива решения се поставя на изпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Думата има господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! По предложението на госпожа Тоткова за отпадане на последното изречение в ал. 4 на чл. 10в.
По аналогичен начин то възпроизвежда една класическа за нашето трудово право конструкция. Това, разбира се, не е трудово право, то е административно-служебно, както и да е, но ситуациите са аналогични.
Идеята е ясна, както и госпожа Тоткова каза, да се отстранят евентуалните пречки от сегашния, да речем, работодател пред участието на едно лице в конкурс за държавен служител. Другата привилегия, условно казано, или по-скоро стимул да се участва, защото не знам дали знаете, ама в чл. 325 на Кодекса на труда има основания за прекратяване на трудовите правоотношения тогава, когато едно лице се кандидатира за държавен служител, именно защото се предпочита държавният интерес. И когато едно лице реши да отиде там, прекратява му се правното отношение без никакви неблагоприятни за него последици.
Що се отнася до зачитането на трудовия или служебния стаж.
Първо, отпускът, който е предвиден в проекта на вносителя, е неплатен. Той не се плаща от никого. А това, че 10 хил. дни са плащали от данъкоплатеца, госпожо Тоткова, просто не е вярно, тъй като отпускът не се плаща.
Казвате, че ще натоварим осигурителната система. Няма да я натоварим, поради простата причина, че за времето, през което лицето е ползвало неплатения си отпуск, на него ще му се намали съответно осигурителният доход и данъкоплатецът ще плати върху това, което реално е получил, а не върху дните на неплатения отпуск. Не изпускайте това нещо.
Няма такова натоварване нито за работодателя, нито за осигурителната система. Казвате, че човек има достатъчно дълъг платен отпуск. Друг е въпросът, че платеният отпуск както на работниците и служителите по Кодекса на труда, така и на държавните служители, според идеята на международната регламентация е отпуск за възстановяване на изразходваната работна сила, а не за участие в конкурси.
Така че опасенията, че това ще натовари бюджета, са неоснователни. Неплатен е отпускът и за работодателя, независимо от това дали той е частен, държавен или държавен служител се кандидатира от едно учреждение в друго, осигурителният му доход се намалява с тези пари, които той не е получил за времето на неплатения отпуск. Това много ясно е казано в чл. 6 и чл. 9 в Кодекса по социалното осигуряване. Никакви такива опасения не би могло да има.
Затова аз бих предложил да се подкрепи текста на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин Василев, тук не става въпрос за това, че някой ще плаща на човека неплатения отпуск. Той затова се казва неплатен. Това и в 1 клас, и в предучилищна задължителна подготовка всички ще го разберат, защото се казва неплатен. Тук става въпрос за това, че този трудов стаж се признава като такъв. И когато всичките тези дни се съберат за всичките тези хора, се получават точно такива големи размери на трудов стаж, който се признава при пенсиониране. Кой ще плаща тези средства, които не са постъпили? За тези дни средства в осигурителните фондове не са постъпили, а се признават за стаж. Кой ще ги плаща? Естествено, че ще ги плащат тези, които получават пенсия, естествено, че ще ги плащат от средствата, които внасят тези, които са работили през това време. За това става дума. А не за това, че човекът като е в неплатен, той щял да получи заплата. Много смехотворно смятате, че гледаме на тези текстове.
Тук става въпрос за самата осигурителна система. Става въпрос за това, че тя поема функции, като признава за трудов стаж време, за което не са внасяни осигурителни вноски и то само защото едно лице се явява на конкурс. Е, кой може да поеме такива разходи?
Аз ви казах, че само за миналата година 3 хил. души, че и повече, да не ги цитирам сега точно, по 3 дни да отсъстват, са 9 хил. дни, които трябва да бъдат признати за трудов стаж, от който да се изчисляват пенсиите. Това е едното. И като ги натоварваме с безброй други такива задължения, е, как ще издържи тази осигурителна система?
Аз мисля, че нещата са пределно ясни. Няма да се засегнат интересите на тези хора. Те имат желание да станат държавни служители. Имат желание да се явят на конкурс и там да се представят най-добре. Законът им дава тази възможност. Аз приветствам това. Но не знам защо трябва да бъде за сметка на другите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Ние говорим като че ли на един и същ език, но май не се разбираме. Тук се говори за зачитане на трудов или служебен стаж, който сам по себе си не е равнозначен на осигурителен стаж. И точно това се опитах да Ви кажа, че осигурителният стаж е по-скоро функция на осигурителния доход, върху който са правени вноските, а не на простото престояване във времето. Добре, колко осигурителен стаж ще зачетете на един работник, който е бил пет години в неплатен отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда? Ще му се зачетат пет месеца трудов стаж и този трудов стаж ще има смисъл по Наредбата за допълнителните възнаграждения за трудов стаж, но в никакъв случай по осигурителното право. Дайте да не се заблуждаваме! Никой не се натоварва с тази работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова:
В чл. 10г изречение второ се заличава.
Предложението не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 28, против 63, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 10г.
Гласували 72 народни представители: за 60, против 6, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10д има предложение на госпожа Тоткова:
Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Решенията на комисията не подлежат на обжалване.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от госпожа Елка Анастасова:
Член 10д, ал. 1 се изменя така:
"Думите "до трима" се заменят с "първите трима", в последното изречение "на един от тях" се заменя с "първия в класацията".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Елиана Масева:
В чл. 10д, ал. 1 след "класира" да отпаднат думите "до трима от", както и след "назначаване" да отпаднат думите "който издава акт за назначаване на един от тях". Да се добави ново изречение:
"Акт за назначаване се издава на класиралия се на първо място, а в случай, че не отговаря на изискванията по чл. 7 – на следващия в класацията."
В чл. 10д, ал. 3 да отпадне изразът в началото на изречението "допуснатите кандидати, които не са класирани" и да се замени с "кандидатите по ал. 1".
Комисията не е подкрепила тези предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"Провеждане на конкурс
Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира до трима от успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването.
(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.
(3) Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс.
Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.
(4) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на един от класираните кандидати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 10д.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което съм направила по чл. 10д, се състои именно в идеята в закона да бъде предвидена конкурсна процедура. Считайки, че това мое предложение ще бъде възприето, не съм направила и друго предложение, в случай, че не бъде прието. Това да не е процедура по конкурс, а така наречената "процедура по подбора на държавни служители", защото всичко, което е включено в този текст, дава основания да смятаме, че наистина няма състезание – аргументи, които изложих още при първото четене на закона.
Искам да поясня какво съм имала предвид, внасяйки това предложение – тази комисия да обхване функцията и задачата наистина да класира, а органът по назначаването да издаде акт за служебно назначаване на първия от класиралите се.
В противен случай – точно това, за което говорих преди, за новата роля на главния секретар, ме кара да си мисля, че по подобен начин от друга страна е решен проблемът за конкурсите за държавните служители в противоречие на чл. 116 от Конституцията на Република България. Защото конкурсът е една необходима процедура именно за безпристрастност, неутралност и професионално явяване на кандидати за заемане на съответните свободни длъжности. При положение, че органът по назначаването, който е политически орган, може да подбира от трима, това означава, че цялата конкурсна процедура може да бъде опорочена и направо провалена. В този смисъл е моето предложение. Не знам защо не се приема, след като цялата глава я наричаме "Конкурс".
Освен това, по време на обсъждането по отношение на предложението ни за отговаряне на изискванията по чл. 7, свързано с акта на назначаване от органа по назначаването, беше възприето. В текстовете, които променяме, говорим за специфични изисквания. Това за изискванията на длъжността, на длъжностната характеристика, изискванията на органа към този, когото иска да назначи, за да извършва качествено определена работа. Пропуснато е обаче още едно изискване по закона. То се съдържа в чл. 7 от него. Според мен, този път трябва да бъде изрично отбелязано, тъй като с тази процедура се остава с впечатление, че трябва да отговарят само на специфичните изисквания от обявата на конкурса. Сега добавихме "и минимални изисквания". Но чл. 7 казва кои държавни служители могат да бъдат назначавани за такива – с българско гражданство, навършилите пълнолетие, не са поставяни под запрещение и т.н., т. 6 – отговарят на специфичните изисквания. Освен това в ал. 2 на чл. 7 е казано кой не може да бъде назначаван за държавен служител – йерархическата връзка, търговците, управителните съвети. Мисля, че в чл. 7, ал. 4, както се предлага сега на чл. 10д, трябва да бъде съобразена с предложението ми за връзка с чл. 7 от Закона за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Заповядайте за реплика, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Масева! Не е толкова реплика, колкото по-скоро едно питане.
Вашето предложение да се добави ново изречение: “Акт за назначаване се издава на класиралия се на първо място…” и т.н., буди известно недоумение у мен. Недоумението ми е в това, че Вие казвате, че ако този класиран не отговаря на изискванията по чл. 7, трябва да бъде заменен от следващия.
Но аз се питам: след като чл. 7 въвежда условията за назначаване, тези условия във всички случаи са и условия за допускане до конкурс, как би бил класиран този, който не отговаря на условията по чл. 7, след като той не би могъл да бъде допуснат до конкурс? Не ми е ясна тази конструкция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Масева за дуплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, искам да поясня. Уважаеми проф. Василев, моето предложение по чл. 7 в този вид, така както го изчетохте, е при положение, че се приема основният ми текст за истински конкурс, а не за подбор и то до трима.
А що се отнася до това защо изобщо предлагам този текст, дори и в редакцията, която аз не възприемам по чл. 10, то е затова, защото това е изискване за назначаване, а не за допускане. При допускането, прочетете текстовете, които сега гласувахме, и в обявлението се съдържат специфичните изисквания. А чл. 7 е: “не може да бъде назначено на длъжност”. Нищо лошо няма да се добави и за прегледност, и за стриктност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето предложение се доближава до голяма степен до това, което предложи и госпожа Масева.
Аз бих искала преди всичко да поздравя вносителите за това, че си позволиха въвеждането на конкурсното начало в подбора на държавния служител. Това е една въпиюща необходимост в наше време и добра идея, която обаче и аз, както и госпожа Масева, се притеснявам, че се обезсмисля от внесените текстове.
Ако няма класация, ако няма обективност, изразена по ясни критерии, и ако щете, систематизирано ясни с точкова система дори, мисля, че смисълът на конкурсното начало до голяма степен се губи. На практика ние нямаме конкурс.
Съжалявам, че преди няколко часа не приехте моето предложение за ясни критерии, по които да се оценяват професионалните качества, и ето тук се получава една малко мъглява формулировка, която предлага вносителят: “за преценяване на професионалните и деловите качества на кандидатите и класира до трима от успешно издържалите конкурса.”
Няма ли ясни критерии, мисля, че няма и ясна картина за допускането на тези успешно издържали, за коректността, за обективността в осъществяването на този конкурс.
И оттук всъщност са предизвикани моите притеснения и предложението, което правя: ако органът по назначаването избира от трима, които са допуснати и са предложени на неговото внимание, от всички явили се и допуснати до конкурс, то това би предполагало отново субективност в подбора. Тоест ние няма да избягаме от тази субективност, която и досега е съществувала, и аз се притеснявам, че този вариант на конкурс няма да внуши доверие към самото провеждане на конкурса, няма да мотивира за участие в него, тъй като въпреки новостите, които се предлагат, пак повтарям, субективното решение на работодателя се запазва. А това не елиминира съмненията в коректността на конкурса.
Аз напълно разбирам либералния подход в отношението и предложението на вносителите, все пак радвам се, че остава варианта “до трима”, а не всички представили се, но не съм убедена, че това ще амбицира и мотивира хора наистина можещи, професионалисти, да участват в тези конкурси, при положение, че се запазва крайната субективна преценка на работодателя.
Апелирам да осмислим добре позицията си и стремежа си към обективност, заради който, вярвам, въвеждаме конкурсното начало. Затова трябва да си отговорим сега на въпроса: променяме ли сериозно правилата, наистина ли говорим за конкурс или само маркираме и запазваме отново съмненията, свързани и досега с провеждането на конкурсите – ако искаш да назначиш свой човек, направи си конкурс. Съмнявам се, че наистина качествени и професионалисти хора ще се включат в масовката при такъв вариант всъщност, при такъв текст, записан в закона.
Затова моето предложение към чл. 10д, ал. 1 е наистина думите “до трима” да се заменят с “първите трима”, което предполага класация, а в последното изречение изразът “когато органът издава акт на един от тях”, да се замени с “първия в класацията”.
Склонна съм да приема и един комбиниран вариант, ако е необходимо, за изчистен текст с предложението на госпожа Масева. Но наистина ние трябва да си отговорим правим ли конкурс, подборът за най-добрия ли е или в крайна сметка отново запазваме един вариант на конкурс, който се решава от субективна преценка накрая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Изказване – господин Пенчев. След това господин Маринчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям варианта, който комисията предлага за чл. 10д. Новото в тези изменения действително е въвеждането на задължително конкурсно начало. По-рано беше една възможност, която почти не се използваше, а сега вече не може да има назначение, без да има конкурс. Но този конкурс не трябва да го разбираме като приемен изпит в университета - с балове, с дипломи, със стотни и т.н. Не е сериозно да имаме такъв подход.
Конкурсът ще бъде нещо като събеседване, проверяване на качества, делови и за конкретната работа. Не може да има ясни и определени критерии, защото всяка една длъжност има различни изисквания за нея. Как ще сложим в закон под един знаменател всичките критерии?
От друга страна, на органа по назначаването ние даваме немалко права. Той е втората и последна инстанция, която преценява дали правилно или неправилно не е допуснат кандидат до конкурса. Той има право, виждаме, дори да анулира проведения конкурс, което негово решение също не подлежи на съдебен контрол.
Значи при това положение нека да имаме малко повече доверие в органа по назначаването и да му дадем възможността за тази дискреция, това непристрастие, а това по-скоро е една дискреционна власт да избере от трима. Защото, да, той може да има някакви пристрастия, но тези пристрастия ще бъдат между много ограничен кръг хора, защото, първо, това са допуснати до конкурс, т.е. отговарящи на определени обективни условия. Второ, това са класирани. Казваме: “до три”, защото може да има по-малко от трима кандидати. Може да има един или двама кандидати. Значи той тук също е обвързан от подбора на комисията. Но да кажем, че органът по назначаването едва ли не е някаква функция на тази комисия, на мен ми се вижда несериозно. Защото, ако комисията ще класира и ще каже първи, втори, трети, и органът е длъжен да назначи първия, класиран от комисията, то тогава този орган какво прави? Нали служебното правоотношение възниква с акт по назначаването? А ние този акт го предопределяме от друг един акт – протокола на комисията.
Смятам, че не трябва да се опасяваме от някакви злоупотреби, едва ли не както каза госпожа Анастасова, че ще лишим хората от стимул да се явяват на конкурс.
Що се отнася до чл. 7, аз съм съгласен, че не може да бъде назначен кандидатът, ако не отговаря на изискванията на чл. 7. Ние това го дискутирахме в комисията – дали да запишем изрично този текст или в чл. 7 си е общият текст.
Споделям разбирането на госпожа Масева, че наличието на отрицателни предпоставки на чл. 7 не е пречка за явяване на конкурс и за класиране. Това е така, защото аз ще ви дам един житейски пример. Един човек е едноличен търговец, има си бизнес, работи. Иска да стане държавен служител, явява се на конкурс. Ако той си ликвидира дейността, а не издържи конкурса, после какво става?
Значи очевидно в този период между спечелването на конкурса и издаването на акта за назначение трябва да се приведе в съответствие с условията на чл. 7.
Ние решихме да не го записваме изрично в този текст, защото това е много конкретно. Самият орган по назначаването ще прецени, защото той може за един ден да премахне пречките, но може да му трябва малко по-дълго време, примерно 2-3 дни.
Така че нека да оставим на органа по назначаването да решава за всеки конкретен случай този въпрос. За човек, за който са налице отрицателните предпоставки по чл. 7, спор няма.
Лично аз смятам, че в този текст са добре балансирани както правомощията на органа по назначаването, защото това е негово правомощие, в края на краищата, така и възможността да има един обективен конкурс.
Аз подкрепям текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Андреева, заповядайте за реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пенчев, Вие казвате, че нямате притеснение относно действителните конкурсни начала. Но аз също ще Ви дам един прост житейски пример: как се избират и назначават преподаватели във висше учебно заведение – с конкурс. Комисията предлага за избор първия спечелил конкурса. Никога не предлага и не класира до трима кандидати.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не е така.
КИНА АНДРЕЕВА: Защо, как да не е точно така? Това е толкова просто, че аз не виждам защо то да не се приложи и при държавните служители? Комисията си класира и назначава първия. В случай, че той не отговаря на това, което тя предлага, се назначава вторият. Няма логика в другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Пенчев? Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева! Вашият пример, който давате, касае една друга област на правото. Преподавателите се явяват на конкурс и после с тях се сключва трудов договор. И основанието за възникване на трудовото правоотношение е именно спечелването на конкурса.
Докато съгласно Закона за държавния служител основанието за възникване на служебното правоотношение е актът на назначаване, а не конкурсът.
Ние не можем да лишим органа по назначаване от някаква възможност за преценка на това, макар в рамките на конкурс, на обективни критерии и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Пенчев, аз ще предложа да се върнем към старото положение – когато конкурсът беше само пожелателен. Какво ново правим ние, когато въвеждаме конкурс, когато конкурсната комисия, която по логика би трябвало да бъде един обективен колегиален орган, който да подбере най-качествените от явилите се на конкурса и да ги предложи и ръководителят да бъде този, който ще го назначи, да назначи първия, най-добрия. В противен случай нека да оставим само пожеланието – когато искам като ръководител да обявя конкурс, когато не искам, да не обявя.
Това вече не е конкурс. Права е госпожа Масева, когато каза, че това е подбор. Но подбор на две крачки, на две стъпки. В единия случай комисията класира до трима от издържалите успешно: “Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин и класира до трима от успешно издържалите конкурса”. Примерно, успешно издържалите са 10. Тя подбира трима, а след това от тези трима органът избира един. Това е парекселанс само подбор.
Аз не мога да приема, че има нещо ново. Учудвам се защо колегите и представителите на вносителя не взимат отношение? Това не е конкурс. Конкурсът е, за да определи кой е най-свестният, кой е най-читавият, за да заеме даденото място. И би трябвало в този случай органът по назначаването да няма право повече да се меси. В противен случай той внася и свой политически оттенък. От тримата, които ми е предложила комисията, единият е от СДС и аз ще го назнача него.
В моята практика и това могат да го потвърдят, тогава нямаше задължение да има конкурс, аз съм се събирал с моите заместници да обсъждаме всички кандидатури. И сме ги препитвали всичките ние тримата. Нямаше значение, че няма такава комисия.
И изведнъж тук – конкурс, но псевдоконкурс. Дайте да не заблуждаваме хората, че правим конкурси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст? Няма други желаещи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова по чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 31, против 55, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Анастасова по чл. 10д, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 24, против 50, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева по чл. 10д, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 41, против 55, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 10д.
Гласували 88 народни представители: за 61, против 19, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По чл. 10е има предложение на народните представители Тоткова и Масева за отпадането му, което е подкрепено от комисията.
Комисията също предлага чл. 10е на вносителя да отпадне.
Ще го прочета за протокола:
“Чл. 10е. Подборът и кариерното развитие на държавните служители, заемащи висши ръководни длъжности, могат да се извършват от специализирано звено в администрацията на Министерския съвет, чиито функции се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте отпадането на чл. 10е по предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 4, въздържал се 1.
Членът отпада.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 10ж има предложение на Росица Тоткова, в което единственото отклонение от текста на вносителя е единственото число на думата “конкурса”. Аз не знам дали това е нещо различно и трябва да се подложи на гласуване.
На практика комисията възприема този текст.
По тази буква “ж” няма друго предложение.
Същност комисията предлага, тъй като отпадна предложението на вносителя за чл. 10е, това да стане чл. 10е и да гласи следното:
“Подзаконова уредба
Чл. 10е. Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това възпроизвежда предложението на госпожа Росица Тоткова. Ние вече приехме “конкурсите” в предходни текстове. Така че няма смисъл от това. То се приема автоматично.
Има ли изказвания по чл. 10е? Няма.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 10е.
Предложението на госпожа Тоткова не се подлага на гласуване по чл. 10ж, който става чл. 10е, тъй като то се възпроизвежда от текста на комисията, а думата “конкурсите” вече се прие с предхождащи гласувания по законопроекта.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Едно последно предложение по този параграф има госпожа Тоткова и то е за създаване на нов чл. 10з със съдържание:
“Съдебен контрол
Чл. 10з. Административните актове по чл. 10а, ал. 1 и чл. 10б, ал. 2 не подлежат на административен контрол”.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този чл. 10з. Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова за създаване на нов чл. 10з, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 5, против 63, въздържали се 6.
Текстът не се приема.
Моля да гласуваме сега целия § 6, който става § 5 с точки от чл. 10а до чл. 10е, включително, които вече бяха гласувани поотделно.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Уважаеми колеги, само 15-минутна почивка обявявам, тъй като имаме удължаване на пленарния ден до 16,00 ч.
Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): С чувство на дълбоко неудобство възобновявам заседанието.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 има предложение на Росица Тоткова за следните изменения:
“1. В чл. 11, ал. 2 се създава нова т. 6 със следното съдържание:
“6. мястото и характера на работата;”
Точки 6 и 7 стават съответно точки 7 и 8.
2. Член 11, ал. 3 се изменя така:
“(3) В акта за назначаването могат да се определят и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Тя подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 11, ал. 2 т. 6 се изменя така:
“6. размерът на основната заплата и допълнителните възнаграждения;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Все пак се надявам в пленарната зала да влезе госпожа Росица Тоткова. Тя има предложение.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 36, против 59, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 8 има предложение на Васил Маринчев – за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Марина Дикова, подкрепено от комисията.
Има предложение на Росица Тоткова, неподкрепено от комисията, което е следното:
“В чл. 12 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) В сроковете по ал. 1, 2 и 3 държавният служител може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Когато кандидатът се назначава да първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.
(2) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при постъпване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок на изпитване.
(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата не за да внасям някакъв смут и да бавя работата на колегите. Моето предложение за отпадане на § 8 или на промяната в чл. 12 беше базирано най-вече на ал. 3, която ми се струваше особено репресивна – след като човек е бил вече в държавната администрация и сега се премества в друга държавна администрация, шест месеца едва ли не всеки може самоволно да прекратява неговото правоотношение.
Виждам, че предложението на колежката Марина Дикова е подкрепено. Затова аз оттеглям предложението си за отпадане на целия § 8.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на Елиана Масева за създаване на § 8а: “В чл. 14 ал. 6 да се заличи думата “друг”, вместо нея да се добави “следващия”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По предложението за нов текст има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Елиана Масева.
Гласували 120 народни представители: за 27, против 92, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. В чл. 14 ал. 6 думите “когато е проведен конкурс” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на комисията има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията текст.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 9 има предложение на Росица Тоткова за заличаване на т. 1 в чл. 15.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9:
“§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства на работа повече от три месеца.”
2. В ал. 2 думите “изискванията на чл. 8, 9, 11 и 14” се заменят с “при спазване на условията за назначаване”.
3. Алинеи 4 и 5 се отменят.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 9 има ли желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте първо предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 25, против 85, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Сега ви моля да гласувате текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 10 има предложение на народния представител Панайот Ляков в чл. 16 старата ал. 2 да стане ал. 3.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 и той е следният:
“§10. Заглавието и чл. 16 се изменят така:
“Допълнително служебно правоотношение при
незаета длъжност

Чл. 16. (1) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 10 желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте първо предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 98 народни представители: за 23, против 71, въздържали се 4.
Предложението на господин Ляков не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 11. В чл. 17, ал. 3 след думата “изрично” се добавя “писмено”.”
Предложението е подкрепено от комисията.
“§ 12. Заглавието и чл. 26 се отменят.”
И този текст на вносителя е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа, които изглеждат безспорни? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте ан блок параграфи 11 и 12, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 13 има предложение на Росица Тоткова:
“В § 13, ал. 2 се изменя така:
“(2) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема с постановление на Министерския съвет.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и § 13 е следният:
“§ 13. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата “служба” се добавя “и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф желаещи?
Заповядайте, госпожо Тоткова, към Вас гледах с надежда.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 28, ал. 2 е записано, че Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в “Държавен вестник”. Кодексът за поведение на служителите е много важен, защото формалните правила са важни. Но когато ние създаваме условия за такива правила, които са свързани с морала, за мен е още по-важно. Но си мисля – аз нямам никакви възражения по същество по отношение на кодекса – че трябва да се запише с какъв акт на Министерския съвет се приема. То може да бъде и с решение, разбира се, може да не е точно с постановление, но все пак мисля, че този Кодекс за поведението на служителите в държавната администрация ще има много важно значение в държавната администрация, или поне се надявам да оказва такова въздействие, и би трябвало да се приеме, според мен, с постановление на Министерския съвет, защото Министерският съвет може да го приеме с някакъв акт, който не се обнародва в “Държавен вестник”. Затова аз мисля, че няма нищо нередно в това, което съм предложила. Напротив, ако вие смятате, че постановлението е висок нормативен акт, може да предложите с по-нисък ранг, но смятам, че трябва формално да бъде определен актът, с който да се приеме този Кодекс за поведение на служителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За реплика – господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, Вашите опасения са неоснователни, след като в предлагания от вносителите текст е предвидено задължително обнародване на акта на правителството. А какъв ще бъде актът – дали ще е постановление, дали ще е решение, за да го утвърди, или нещо друго, това няма никакво значение. Важното е, че е предвидено обнародването. Вие искате сега да изведете автоматичното обнародване от вида на акта. Ама то затова е предвидено нарочно, пък Министерският съвет нека да си избира акта! Обнародването е предвидено, така че не се безпокойте толкова, няма проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Пенчев, имате също реплика. Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Тоткова, Вие сте напълно права, в този смисъл е много важен акт, защото той е свързан дори с правни последици. Затова действително този акт трябва да получи някаква санкция и то санкция от Министерския съвет, който е на върха на администрацията.
Но аз съм съгласен с господин Василев, нека да не обвързваме Министерския съвет с вида на акта. Вие сама казахте: може да е постановление, може да е решение. Нека Министерският съвет да реши какъв акт ще бъде. Но това, което Вие искате, - този кодекс да бъде достояние на цялото общество, то ще бъде, защото изрично в разпоредбата, която властта ви предлага, е предвидено, че се обнародва в “Държавен вестник”. Така че аз съм съгласен с Вас, че това е много важен акт и смятам, че всичко това, което Вие казахте, е намерило отражение в разпоредбата на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Винаги е много интересно да се провеждат такива дискусии, защото можеш да чуеш много и различни аргументи. Когато обаче има принципи, аз бих се съгласила. И сега знам, че трябва да се приеме с такъв акт, който да изпълнява втората част – да се обнародва. Но за Кодекса за поведението на служителите Вие давате право на Министерския съвет да си избере акта, а пък за числеността и състава на комисията за провеждане на конкурса задължавате Министерският съвет да го направи с решение.
Разбирате ли, просто трябва да има логика и да се спазват принципи. Аз нямам нищо против, следваме една логика, следваме тези принципи и всичко подчиняваме на тези принципи. Но не може веднъж да излизате с аргументи, че точно Министерският съвет трябва да вземе решение, че няма кой друг в държавата да вземе решение, че това решение на Министерския съвет трябва да бъде точно с акт на решение, защитавате го тук и сега изведнъж дайте сега да даваме на Министерския съвет право да избира. Просто смятам, че излишното опониране не е в интерес на дискусията. Аз съм го направила, защото смятам, че така е редно. Всички закони или поне преобладаващата част, или тези, до които аз се докосвам като представител и член на Комисията по труда и социалната политика, те регламентират тези актове, с които трябва да се вземе едно или друго решение, а не оставят тази свобода. Свободата я имаме ние да решим. Наше е задължението да решим какъв да бъде този акт. Щом смятаме, че това трябва да бъде Министерският съвет, добре. Щом смятаме, че актът трябва да бъде такъв, добре, едва ли има някакво съществено значение за държавните служители какъв е актът. Но законът вие като юристи по-добре от мен знаете, че трябва да бъде съобразен с правните науки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Други желаещи дали има? Не виждам.
Моля ви, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова.
Гласували 93 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 14 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 14. Създава се чл. 29а:
“Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси.
Чл. 29а. (1) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.
(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавният служител уведомява писмено органа по назначаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безпроблемен, не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте § 14 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Както разбирам, обсъждането и гласуването на § 15 трябва да се отложи, защото е свързан с втората част на доклада. Затова преминаваме към § 16.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, той е раздаден като доклад, раздадена и втората част на доклада, но тези предложения са свързани по-нататък с предложения, които се отнасят до възлагане на Инспекцията по труда и нейните функции и е редно да ги обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, докладвайте § 16.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя:
”§ 16. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. алинея 1 се изменя така:
“(1) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.”
2. алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 16? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте § 16.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 17 има предложение на Елиана Масева – чл. 35, ал. 3 да отпадне и в ал. 6 думите “в размер до 0,8 на сто от планираните средства за работна заплата” да отпаднат.
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на Елка Анастасова – оттеглено.
Предложение на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията – в чл. 35, ал. 6, думата “квалификация” се заменя с “компетентност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17:
“§ 17. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. алинея 3 се изменя така:
“(3) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от 1 до 3 години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението."
2. създават се ал. 4, 5 и 6:
“(4) органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.
(5) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение министърът на държавната администрация утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.
(6) Ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 0,8 на сто от планираните средства за работна заплата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 17 има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето предложение е свързано с ал. 6, с която ал. 6 ежегодно Народното събрание се задължава със Закона за бюджета на Република България да се определят средства за повишаване на квалификацията на държавните служители. Смятам, че това е излишно разточителство – със Закона за бюджета да се определя размерът на тези средства. Те могат да бъдат част от бюджетите на отделните ведомства и министерства и не виждам защо трябва да създаваме специален ред в Закона за бюджета за повишаване на квалификацията и преквалификацията на служителите в държавната администрация. Само преди няколко дни тук настана спор по отношение на едни заплати, които бяха определени в размери по-високи отколкото са тези на министрите в Република България, сега отново сме се загрижили за държавната администрация, за това да й гарантираме средства за повишаване на квалификацията. Аз предлагам, уважаеми господин председателю, тази ал. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Други желаещи да се изкажат има ли? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова, направено току-що, за отпадане на ал. 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Елиана Масева, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 70, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 17, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 3.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 18 има предложение на Панайот Ляков – в чл. 35а, ал. 1, думите “квалификация и преквалификация” се заменят с “компетентност и развитието”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18:
“§ 18. Създава се чл. 35а:
“Провеждане на обучение
Чл. 35а. (1) За осъществяване на обучение за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се създава Институт по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация.
(2) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители.
(3) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 2 в едногодишен срок от встъпването им в длъжност.
(4) Финансирането на обучението по ал. 2 се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 12, против 71, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 19. В чл. 36, ал. 1 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
“§ 20. Заглавието и чл. 37 се отменят.”
Текстът е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 19 и 20, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 21. В чл. 38, ал. 1, думите “съгласно отделен закон” се заличават.”
Има предложение на народния представител Росица Тоткова за отпадане на § 21, което не е подкрепено от комисията.
Второто предложение на госпожа Тоткова – създава се нов § 21а със следното съдържание.
“§ 21а. В чл. 38, ал. 2 се изменя така:
“(2) Осигурителните вноски за държавните служители се разпределят между осигурителите и осигурените съгласно чл. 6, ал. 3 на Кодекса за социалното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тоткова, предполагам, че ще защитите Вашите две предложения. Заповядайте.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това предложение, което съм направила, във втората алинея – ще говоря най-много за нея, защото те са свързани, но всъщност съдържателните промени са в ал. 2.
Осигурителните вноски за държавните служители се разпределят между осигурителите и осигурените, съгласно чл. 6, ал. 3 на Кодекса за социалното осигуряване. Това е въпрос на принципи. Основният принцип на Кодекса за социалното осигуряване е принципът за равнопоставеност на осигурените лица. С разпоредбите в чл. 6 се създава възможност, и тя се реализира, и тя започва много застрашително да се разширява, да има привилегировани групи осигурени лица в Република България. Това са групите на държавните служители, на офицерите, сержантите и длъжностните лица - по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за отбраната и Въоръжените сили, по Закона за изпълнение на наказанията; съдиите, прокурорите, следователите и съдебните лица – по Закона за съдебната власт. Това е една огромна група от хора, смея да кажа, с добри доходи, които се освобождават от лични осигурителни вноски.
Вие цяла година ни казвате как въпросът с безработицата е решен, как 100 хил. души метат листата по улиците на Република България. Казвате, че тези хора получават 110 лв. работна заплата. На тази минимална работна заплата за страната тези хора със закон са задължени да внасят лични осигурителни вноски. Тук става въпрос за справедливост в осигурителната система, за справедливост във взаимоотношенията на членовете на нашето общество. Тук става въпрос и за солидарност на тези членове, защото ако продължим да разширяваме кръга на хората, които не внасят лични осигурителни вноски, тогава Народното събрание няма да има друг избор освен да повиши осигурителната тежест.
Аз ви казвам това много сериозно и загрижено, защото, уважаеми колеги, броят на осигурените лица в България намалява, независимо от това, че се отчита степен на безработица 12,98. Броят на осигурените лица в България е спаднал със 100 хил. души за тази година. И това не са цифри, които са взети отнякъде, това са числа, които са взети от официалните отговори на министъра на труда и социалната политика. Как да стимулираме хората да се осигуряват, когато те отделят от малките си заплати средства, които са им нужни за задоволяване на най-насъщните нужди? На 100 лв. искаме да отделят 11 лв., на 200 лв. искаме - 22 лв., - не говоря за данъците - а друга част, друга група от хора в България да си спестява този разход и да се осигуряват отново за сметка на тези, които си плащат осигурителните вноски.
Аз мисля, че най-накрая трябва да намерим съгласие по този въпрос, защото това е въпрос на принципи, защото това е въпрос на оцеляване на пенсионната система. Защото, ако продължават да спадат данните за осигурените лица, пенсионният модел ще бъде поставен под заплаха. Отворете си отчета на Националния осигурителен институт за 2002 г. и там ще видите, че 2002 г. броят на осигурените лица е 2 млн. 170 хил. души; 2001 г. са отчели 2 млн. 311 хил. души. Сега, за м. юли, данните, под които стои подписът на министъра на труда и социалната политика, са, че тези осигурени лица в България са 2 млн. и 89 хил. души, в т.ч. тези 100 хил. Двеста хиляди души просто ги няма. И по този начин, натоварвайки една част от населението, ние не можем да очакваме, че тя ще се затича да изпълнява всичко и да декларира всичките си доходи. Няма как да очакваме от тях. За тях е справедливо, законосъобразно да си отчитат всички доходи, да плащат 11% сега, обаче в бъдеще ще плащат повече от 20% за личното осигуряване, а другите да бъдат стимулирани. Аз мисля, че това е много сериозен въпрос.
Господин председателю, съжалявам, че просрочвам времето, но въпросът наистина изисква много сериозна дискусия. Всички ние имаме една цел: да преодолеем дефицита в Националния осигурителен институт и повече хора да се осигуряват в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, тази дискусия ние я водихме във връзка с промените в Кодекса за социалното осигуряване. Аз няма да повтарям отново всички аргументи, но ми се струва, че тук Вие се опитвате пак да въведете залата в заблуждение. Тези държавни служители, които не дължат осигурителни вноски, не ядат парите, които са лични осигурителни вноски на останалите осигурени, тъй като техните вноски се покриват изцяло от бюджета. И бюджетът е този, който покрива разходите на Националния осигурителен институт за пенсионирането, обезщетенията и всички други осигурителни плащания на държавните служители.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Откъде ги взимат в бюджета?
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Вие и тогава поддържахте същата теза. Аз пак Ви казвам, че не желая да повтарям аргументите, поради които това не се възприе. Но да казвате, че понеже държавните служители не дължат лични вноски и с това харчат парите на другите осигурени, техните лични вноски, това просто не е вярно.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Не на личните вноски, а на данъците.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: А, данъците са друга история. Вие казахте за вноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Василев, госпожо Тоткова, моля ви да не водите пререкания от банките!
Заповядайте за втора реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Госпожо Тоткова, аз не възразявам срещу Вашата аргументация, че всички граждани трябва да участват по еднакъв начин във формирането на приходите за осигурителната система. В комисията бях на страната на това предложение - държавните служители също да внасят лични осигурителни вноски. Но възниква въпроса: защо се прилагат различни критерии в почти едни и същи условия?
През 1999 г., когато се прие този закон, именно тогава беше въведено правото държавата да изплаща тези средства, а не самите служители. Този законопроект беше внесен от правителството на СДС и беше гласуван, доколкото си спомням, без възражения от страна на мнозинството по тази тема. (Неразбираема реплика от народния представител Росица Тоткова.)
Не, аз питам за Вашата позиция, тъй като аргументи има и в двете посоки. В много страни за държавните служители съществува такова право. Друг е въпросът дали то е уместно в България при ситуацията, за която говорим и която познаваме. Но във Вашия отговор Вие трябва да изясните освен аргументите в подкрепа на това предложение, защо в различна политическа обстановка, след като социално-икономическата ситуация общо-взето е една и съща, се поддържат две противоположни решения? Казвам това, тъй като ние трябва да сме последователни в своите възгледи, а не, когато сме в управлението, да поддържаме една теза, а когато сме в опозиция – срещуположната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, Вие с пълно основание можете да отправите упрек към мен. Аз съм казвала неведнъж, а дори започвам с това, че този пробив в осигурителната система е направен именно в Закона за държавния служител. И този пробив стана повод за това към държавните служители, които са 18 хил. в България, да се закачат други системи. Ние ако вървим по този начин, това правило, което се въведе със Закона за държавния служител, ще ни доведе точно дотам, че просто ще се обезсмисли осигурителната система.
Аз нямам никакви притеснения да отговарям на този въпрос, защото това наистина е въпрос на принципи. В Кодекса за социалното осигуряване е записано “принцип на равнопоставеност”. Аз съм гласувала за него. Вие също сте гласували за него. И аз мисля, че трябва да изхождаме именно от принципите на осигуряването. Аз сега говоря точно от тази гледна точка – на принципите на осигуряването, когато хората трябва да бъдат равнопоставени.

Така че имате пълно основание да отправяте упрек към мен, като човек, който е бил представител на управляващото мнозинство в Тридесет и осмото Народното събрание. Но не можете да отправяте към мен упрек за това, че този кръг се разшири безумно много и към него ще започнат да се закачат още много други такива, които могат да си намерят лоби и да си повишат ей така заплатите с 11%, когато на тези хора, които метат улиците, им вземаме 11 лв. Единадесет лева само за лична осигурителна вноска. Това не е популизъм. И аз не искам да чувам тази дума. Защото, ако това е популизъм, значи и животът е популизъм. Мисля, че наистина трябва да се замислим върху този въпрос. Защото сега това е 20%, обаче те ще станат 50%. Нали трябва да се повишава тежестта, която ще носят хората? И тогава излиза, че на този човек, който взима 100 лв. заплата, ние ще му вземаме половината за данъци и за осигуряване и той ще получава 50 лв. и ще искаме той да живее с тях и ще кажем, че ние вече сме в Европейския съюз. Ама няма как да стане това.
Много ви моля, въпросът е много сериозен. Упреквайте ме, каквото искате, пишете ме виновна за това, че е направен този пробив, стоварете върху мен всичко, аз съм готова да бъда виновник, макар че нямам никакво отношение, но трябва да решим този въпрос. Той всяка година ще става все по-болезнен. Защото аз ви казах, даже не са 2 млн. и 89 хил., а 2 млн. и 18 хил. са осигурените лица към м. юли. И затова, когато дойде бюджетът есента в Народното събрание, ще видите какъв размер ще иска Националният осигурителен институт, защото няма приходи. Как ще има приходи, като на хората им съдираме кожата за сметка на някои други, господин Василев? Защото тези лични осигурителни вноски, за да ги внася държавният бюджет, трябва на този човек със 100 лв. да му вземат данък. Вие ще кажете, че той е необлагаем, нали? Голяма работа. Ако е 120 лв.? Ако е 200 лв.? Кой ще ги внася тези пари? Нали тези пари в държавния бюджет се взимат от хората? От същите тези хора, които си плащат осигурителните вноски.
Господин председателю, позволявам си да кажа това, защото това е много важна част. Ако ние изкривяваме принципите на осигуряването, няма да функционира осигурителната система. И всяка година, вместо да намалява дефицитът, той ще се увеличава. И вместо да се повишават доходите на пенсионерите, тази година - 6,3, следващата година - 5,7, следващата година – 2, и най-накрая няма да има пари за пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Тоткова, поставяте ме в неудобното положение да Ви правя забележка за това, че просрочвате времето си.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Направете ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Второ, ако говорите така гръмогласно, смущавате четенето на господин Ралчев и съня на трима колеги в залата. Притеснявам се дали тези дуплики няма да доведат до тежки травми на някои от народните представители.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Реплика на председателя не се прави, господин Ралчев. Не мога да Ви дам думата, съжалявам.
По § 21 има предложение на народния представител Росица Тоткова. Преди да пожелая “Добро утро!” на някои колеги, ще го подложа на гласуване. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова за нов § 21а.
Гласували 105 народни представители: за 40, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да подложите моето предложение на прегласуване не защото колегите не са разбрали какво гласуват, а точно защото са разбрали какво гласуват.
Уважаеми колеги, това няма да е последния път, когато ние ще поставяме този въпрос. Когато ние ви поставяме този въпрос, вие можете да отвърнете, като натиснете червеното копче. Но този въпрос се превръща в дневен ред на българските граждани, защото засяга техните доходи. Няма нужда те да си отвоюват това право да бъдат равнопоставени с други механизми. Няма нужда. Ние сме достатъчно тук, за да можем да решим един такъв въпрос, в който има единствено и само принципи. Няма нищо друго. Ако искате, аз се отказвам от това, че съм го внесла. Да стане предложение на комисията, няма никакво значение, няма значение авторството.
Въпросът, господин председателю, е за принципите и най-вече въпросът е за оцеляването на осигурителната система – една система, която тръгна добре, която обаче засега не върви добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Тоткова за нов § 21а.
Гласували 120 народни представители: за 63, против 57, въздържали се няма.
Предложението се приема.
При това положение трябва да подложа на гласуване текста на § 21 с измененията, които са направени от госпожа Тоткова за ал. 2, които бяха току-що приети от залата.
Моля, гласувайте в този вид § 21.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 10, въздържали се няма.
Новият § 21а с ал. 2 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който е следният:
“§ 22. В заглавието и в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Представително, униформено и специално облекло”.
2. Досегашният текст става ал. 1.
3. Създава се ал. 2:
“(2) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Бихте ли продължили с § 23, тъй като виждам, че предложенията се подкрепят.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението по § 23 на госпожа Тоткова се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
“§ 23. Създава се чл. 42а:
“Право на изявления
Чл. 42а. Държавният служител може да прави изявления от името на органа по назначаването или администрацията със съгласието на органа по назначаването или на определен от него служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И § 24, ако обичате.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 24. В чл. 43 и чл. 45, ал. 1 думата "идеална" се заменя с "нестопанска"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване параграфите от 22 до 24 включително.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Параграфи от 22 до 24 са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 25 има предложение на Росица Тоткова:
В § 25, т. 1 числото "25" се заменя с "20".
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
"§ 25. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "30" се заменя с "25".
2. В ал. 2 думите "неговият ранг и служебен стаж" се заменят с "неговата длъжност" и числото "20" се заменя с "15".
3. В ал. 3 думите "и ранг" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, ще защитите ли своето предложение?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В § 25 става въпрос за чл. 56 от Закона за държавния служител, който е озаглавен "Редовен платен годишен отпуск".
Уважаеми колеги, най-напред искам да кажа, че приветствам стремежа на вносителите и на комисията да се ограничат възможностите на държавните служители да ползват платен годишен отпуск. По сега действащия закон, за да не ми задавате въпроси, държавните служители имат право, ако ползват максималния размер по чл. 56, ал. 2 и по чл. 50, ал. 2, да ползват в годината 62 работни дни платен годишен отпуск, което означава от 252 работни дни средно за година една четвърт да бъдат в отпуск. Не говоря за това, че трябва да се явяват на конкурс, че трябва да ходят не знам къде и т.н. Вашето предложение сега е тези дни да станат 47, тоест, има намаление. Но 47 работни дни също са два месеца от годината. Един държавен служител два месеца в годината няма да ходи на работа. И като не ходи на работа, ще се деквалифицира и тогава ще трябва да пишем в Закона за държавния бюджет за средства за неговата квалификация! Това в кръга на шегата, наистина.
Но на практика е точно така. Знаете какви спорове бяха в кодекса колко да бъдат дните и т.н. Да, но на гърба на изстрадалия български работодател можем да правим и това, и онова, и на гърба на държавата е много по-лесно да даваме привилегии. Самите държавни служители доказват, че тези отпуски са много. Самите те го казват. Вносителят също го казва. Защото в § 71 пише: "по взаимно писмено споразумение между страните по служебно правоотношение неползваните до 1 януари 2003 г. платени годишни отпуски или части от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение".
Питам: когато в Кодекса на труда това е абсолютно задължително – да се ползва отпуска, защото тя се дава за възстановяване на работната сила, за възстановяване на хората, за да могат да бъдат полезни и да могат да работят, да достигнат висока производителност на труда, защо държавните служители не си ползват отпуската? Кога е приет този закон? Господин Стоилов го каза – той започна да действа от 1999 г. и вече толкова много отпуски са се натрупали, че ако държавната администрация трябва да излезе в отпуска, няма да остане никой. Мисля, че самият този факт сам по себе си говори за това, че тези отпуски са големи. Затова съм предложила да се използва същият аршин – такъв, какъвто е в Кодекса на труда – 20 работни дни отпуск. Отделно от това те могат да ползват за ненормиран работен ден, за други, които са записани. Ако полагат труд, естествено е, че той трябва да се овезмездява по някакъв начин или да се компенсира. Но не може един държавен служител да го изпратим в отпуска за два месеца. На всичко отгоре няма и кой да го замести. Защото после сте писали, че само ако отсъства повече от три месеца някой ще го замества. Закриваме някаква функция! Ами тя, ако може да се закрие, значи няма нужда от този човек! Ако един човек може да го няма на работа и няма нужда да бъде заместван, няма нужда да се изпълняват тези задължения, значи няма нужда от неговата длъжност.
Мисля, че държавната администрация има много съществено значение, защото има допир с българските граждани. Те изпитват върху себе си и действието на законите, и взаимоотношенията в обществото – чрез държавните служители, и не само чрез тях, и чрез другите служители в администрацията. Това им е допирът. Те нямат допир нито с министър-председателя, освен в някоя приемна, нито с министъра, нито с когото и да било. Затова мисля, че администрацията трябва да се квалифицира, да се образова, но не трябва да се отива в такива крайности, които даже и разстройват системата.
Помислете, уважаеми колеги. Мисля, че подходът трябва да бъде еднакъв. Използвала съм мярката от Кодекса на труда – поне да имаме една мярка. Друг е въпросът тази мярка най-правилната ли е, много ли е, малка ли е и как изобщо всичко трябва да се дозира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам. За изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова в § 25, т. 1 числото "25" да се замени с "20".
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 54, против 54, въздържали се 0.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Още един аргумент. При цялото ми старание не съм догледала и аз нещо, но, моля Ви, господин председателю, да подложите на прегласуване, защото все пак, равният резултат не може да бъде победа за някой, той просто си е равен. Трябва да дадем шанс на по-доброто решение и колегите да подкрепят предложението ми, защото смятам, че то гарантира това, за което днес цял ден си позволявам да говоря, а именно – равнопоставеност на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Тоткова числото “25” да се замени с “20” в § 25, т. 1.
Гласували 122 народни представители: за 68, против 53, въздържал се 1.
Вече има победител и това се оказва госпожа Тоткова.
Сега ще гласуваме предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция, която включва вече в т. 1 и приетото предложение на госпожа Тоткова в § 25, т. 1 числото “25” да се замени със “20”.
Госпожо Тоткова, не мога да Ви дам думата…
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Имам предложение за отпадане на т. 2 от предложението на комисията и да остане текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Но това предложение е трябвало да го направите…
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз мога да го направя и устно в залата, съгласно нашия правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Добре, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Господин председателю, по чл. 56, ал. 2 “Държавният служител според неговия ранг или служебен стаж има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 20 работни дни”. Чета сегашния текст.
Предложението на вносителя е този текст да бъде не “до 20”, а да бъде “до 10”, а комисията предлага той да бъде “до 15”.
Господин председателю, преди малко ние проявихме разбиране за това, че гражданите в България са равни. Ако това нещо остане, просто предишното нямаше никакъв смисъл. Нали? Значи дали е основен отпуск, дали е допълнителен, в края на краищата какво значение има?
Мисля, че така трябва да продължим в този дух и затова ви предлагам т. 2 на § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други мнения по този въпрос? Има ли реплики на госпожа Тоткова? Не виждам желаещи.
Не виждам желаещи за други мнения. Има устно предложение в ал. 2 в окончателната редакция на комисията числото на последния ред - “15”, да се замени с “10”.
Това предложение ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте устното предложение на госпожа Тоткова в т. 2 на ал. 2 числото “20” да се замени с “10”, както е оригиналното предложение на вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 48, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да подложа на гласуване текста на § 25, в който се включва т. 1, числото “25” се заменя с “20”, така както гласи приетото предложение на госпожа Тоткова, т. 2 и т. 3 остават в окончателната редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте § 25.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 25 се приема.
Госпожо Мингова, бихте ли прочели параграфи 26 и 27, тъй като там няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 26. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл. 84 заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 27. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определят съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по параграфи 26 и 27? Не виждам желаещи.
В такъв случай моля гласувайте параграфи 26 и 27, подкрепени от комисията като текст на вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграфи 26 и 27 се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 28 има предложение на Панайот Ляков – в чл. 62, т. 1 да отпаднат подточки “а” и “б”, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на госпожа Тоткова – в чл. 62, т. 3 изразът “и по съребрена линия до втора степен” се заличават, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28:
“§ 28. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 1 цифрата “3” се заменя с “2”;
б) в т. 3 думата “три” се заменя с “две”;
в) създава се т. 7:
“7. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст – 2 работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител.”
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) По време на отпуските по т. 1-3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4-6 – според предвиденото в специалните закони.
(3) Отпускът по ал. 3, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Не виждам народния представител Панайот Ляков.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Аз предлагам в чл. 62, т. 3 изразът “и по съребрена линия до втора степен” да отпадне, защото чл. 62, т. 3 гласи следното:
“Чл. 62. Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при:
3. смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение, а по съребрена линия – до втора степен.”
Аз няма да ви давам съвети. Мисля, че съм съвършено права. Ако греша, ще ви бъда много задължена да ме просветите и вие. Но мисля, че в първата част съребрена линия до втора степен е изброено. Нали пише “брат, сестра” – кой друг е в тази втора линия? Това е просто качество на текста.
Аз не зная защо не сте обърнали внимание, може би като сте видели моето име под това предложение, сте решили така да гласувате, но то е в пълно съответствие със законите в България, със Закона за наследството, ако не се лъжа, където са определени тези степени. Аз специално съм проверявала това.
Не искам да звучи така особено, защото може би така прозвуча, но с този въпрос аз се сблъсках в Кодекса на труда, където съм си дала труда да се ровя. Затова ви моля това да отпадне, защото няма смисъл да го повтаряме. Ако някой юрист отвън го чете, ще си помисли, че не само някой е спал, а че всички сме спали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Василев, заповядайте за изказване.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! На това място аз подкрепям предложението на госпожа Тоткова. Възможни са два подхода, а в действащия текст на т. 3 на чл. 62 са използвани и двата. Първо, описани са роднините по съребрена линия, които имат право на такъв отпуск. Второ, те са повторени чрез втората степен на съребрената линия. То е същото – да кажеш “брат и сестра” е същото да кажеш “роднини по съребрена линия до втора степен”, защото там първа степен няма. Смисълът е да се ограничи правото само на лицата, които са съребрени роднини до втора степен. Но това са братята и сестрите, които са казани по-напред в текста.
В този смисъл аз подкрепям предложението. Текстът се семплифицира, изчиства се и няма място за притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Василев! Аз много Ви благодаря, че ме подкрепяте, макар че Вие изложихте един аргумент, че те са най-напред описани и след това са обединени в групи по права и съребрена линия.
Но има една малка, но съществена подробност, защото пише: “и на други роднини по права линия без ограничение”. Това са “родител и дете”, което е написано, но те не са само родител и дете, а има и други – и внук, и т.н. Затова пише “без ограничение”. Ако пишеше до някаква степен, тогава можех да се съглася с Вас. Но тъй като братът и сестрата изчерпват съребрената линия до втора степен, аз мисля, че това просто е излишно и трябва да отпадне. Това е аргументът ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Василев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова! Аз въобще не съм се занимавал с правоимащите лица по права линия. Аз само казах, че изразът, който Вие искате да отпадне – “а по съребрена линия – до втора степен” се дублира с “брат, сестра”.
А пък роднините по права линия са си без ограничение. По този въпрос мисля, че никой не спори. И аз въобще не съм отварял въпрос за това нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Очевидно госпожа Тоткова, както разбирам от жестовете й, съжалява за това, което е казала.
Мисля, че разногласията между госпожа Тоткова и господин Василев се изгладиха.
Докладчикът ще добави ли нещо към изказаните тук мнения? Очевидно става въпрос да се подкрепи едно предложение, което не е подкрепено от комисията, госпожо Мингова. Вие как мислите?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че може да се подкрепи, като гласувайки го, след това гласуваме и текста на вносителя с това допълнение, което ще бъде отразено в окончателния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Росица Тоткова, по което очевидно се оформя ново съгласие в пленарната зала.
Гласували 99 народни представители: за 84, против 15, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията и което не беше защитено от господин Ляков поради отсъствието му от залата.
Гласували 83 народни представители: за 9, против 71, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: За да го има в протокола предложението, което приехме, то трябва да бъде включено към буква “б” на т. 1 от § 28. Тази буква “б” да звучи в т. 3: изразът “и по съребрена линия до втора степен” се заличава”, както и думата “три” се заменя с “две”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тъй като ми е трудно да повторя това, което госпожа Мингова току-що каза, моля, гласувайте § 28 в окончателен вид с добавките, приети от предложението на госпожа Тоткова и прочетени за протокола така, както ги представи докладчикът госпожа Мингова.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следващите текстове до § 32 са безпроблемни, както виждам. Госпожо Мингова, бихте ли ги докладвали.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 29. В чл. 63 думите “и за две и повече живи деца” се заличават и числото “168” се заменя със “167”.”
“§ 30. Създава се чл. 63а:
“Отпуск на синдикални дейци
Чл. 63а. (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации по чл. 45, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в съответната администрация имат право на платен отпуск в размер 25 работни часа за една календарна година.
(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща съгласно чл. 60, ал. 1 и не може да се компенсира с парично обезщетение.
(3) Времето на ползване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Времето и продължителността на използвания отпуск се отчитат в специална книга, която се води от лице, определено от органа по назначаването.
(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде ползван през следващата календарна година.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.

“§ 31. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “получава” се заменя с “ползва”.
2. В ал. 2 думата “трудов” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 32. Заглавието на раздел VІ се изменя така: “Раздел VІ – Заплата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по параграфи от 29 до 32, както бяха докладвани от председателя на комисията. Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване параграфи от 29 до 32 включително, които са подкрепени като текстове на вносителя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфи от 29 до 32 се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 33 има предложение на госпожа Масева:
“В чл. 67, ал. 2 думите “нивото на заеманата длъжност” да отпаднат и се заменят “категорията администрация, ранга”.
В чл. 67, ал. 3, към т. 1 се добавя “или ранг”.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на госпожа Тоткова:
“1. В чл. 67, ал. 3, точки 3, 4 и 6 се заличават.
2. В чл. 67, ал. 3, т. 5 след думата “разположение” се добавя “извън местоработата и извън установеното работно време””
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33:
“§ 33. Заглавието и чл. 67 се изменят така:
“Брутна заплата
Чл. 67. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:
1. прослужено време;
2. работа в почивни и празнични дни;
3. извънреден труд;
4. работа през нощта;
5. време на разположение;
6. постигнати резултати по ред, установен с нормативен акт или с вътрешните правила за работната заплата;
7. други допълнителни случаи, определени с нормативен акт.
(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Госпожо Масева, ще пледирате ли своето предложение? Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По това предложение бих искала да чуя и вносителите. Искам все пак представители на вносителя веднъж да вземат думата и да изяснят какво означава това "нивото на заеманата длъжност”. Това е едно ново понятие, което се въвежда в закона и което, според мен, не означава нищо. Това, което аз предлагам, е да се следва традицията и установената практика. Възнаграждението на държавния служител да се формира въз основа на това в каква категория администрация работи той и освен това да се зачете рангът. Рангът като нещо много важно в кариерата на държавния служител. Това всъщност е поощрението за безупречна работа на един държавен служител. Какъв е смисълът в сегашната редакция на чл. 67 държавният служител да израства в кариерата си, като повишава ранга, след като това няма да се отразява в неговото възнаграждение.
Разбирам, че вносителят предлага една съвсем нова философия. Искам да си обясня на какво се дължи това. Може би се страхуват, че някой от новоназначените служители или може би тези, които ще бъдат назначавани, нямат достатъчно стаж, за да покрият определен ранг. Затова, за да се избегне този конфликт, отчитам практиката, а не справедливостта и принципа, за съжаление в държавната служба, затова предлагам в допълнителното възнаграждение наред с “прослужено време” да се добави и “ранг”. За да може органът по назначаването да избира дали по-благоприятно за служителя е да му определи допълнително възнаграждение за прослужено време или за ранг.
Както обаче се разби философията на закона с въвеждането на псевдоконкурсното начало и особено по отношение конкурсите на главните секретари, мисля, че в чл. 67, неотчитайки категорията на администрация, приравнявайки примерно една област на категорията на Министерския съвет, обезличавайки това развитие в кариерата на служителя от ниво на ниво в администрацията, и от ранг в ранг заради качествата му, наистина целият замисъл на Закона за държавния служител ще бъде променен. Затова ви моля да приемете това предложение като разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Като споделям напълно това, което беше казано от госпожа Масева, аз си позволявам да ви обърна внимание върху ал. 3 на чл. 67, където са уредени допълнителните възнаграждения и при какви основания се изплащат такива допълнителни възнаграждения. Записано е в т. 3 “извънреден труд”. Чета чл. 50, ал. 2: “За изпълнение задълженията извън работното време, държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни”. Нали това е компенсация за положения извънреден труд? От една страна, това е подходът, който е избран – да се компенсира с отпуск 12 дни, а в същото време тук е записано, че трябва да получава допълнително възнаграждение за извънреден труд. Това е ново. И аз мисля, че е ново точно защото досега подходът е бил един, тоест да се обезщетява само с отпуск.
Второ, работа през нощта. Няма да го коментирам. Мислете си какво ми минава през главата. Какво значи работа през нощта?
Освен това смятам, че трябва да отпадне т. 6 в ал. 3 – “постигнати резултати, по ред, установен с нормативен акт или с вътрешните правила на работната заплата”. Ще ви кажа защо. Не защото не трябва да има стимули за качествена работа, а защото този стимул е заложен в ал. 2, където е записано, че органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и това, за което сега говоря – оценката на индивидуалното изпълнение от последната атестация. Значи той се оценява. Тази оценка е част от атестация. Тази атестация задължително с ал. 2 на чл. 67 се отразява върху заплатата на съответния човек в границите на минималните и максималните размери на основната заплата. Значи ние го оценяваме, правим атестация, оценяваме го. Той на следващия ден си е същия човек, със същите постижения. Обаче ние казваме, че за постигнати резултати по ред, определен от Министерския съвет. Просто си мисля, че някак си така се отварят възможности за това да се използва държавният бюджет или бюджетът на съответното ведомство за стимули, които вече са оценени, вече са компенсирани, както казах за отпуските по чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 2, това са 27 дни. Нали не забравихте, че са 27 дни – един цял месец, че и повече отпуск само заради извънредния труд. Това ще им компенсира, разбира се, и работата през нощта.

Освен това имам допълнение към т. 5 – “време на разположение”, да се добави “извън местоработата и извън установеното работно време”. Има такива случаи. Те не се вписват в понятието “извънреден труд”. Мисля, че това допълнение може да се направи.
Не знам кой слуша и кой не слуша и не знам защо, госпожо Мингова, Вие сте единственият представител на ръководството на управляващото мнозинство.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, не съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Няма такъв.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, още по-зле! Не знам защо удължаваме работното време, като вече няма никой. По-добре е да работим ефективно до 14,00 ч., отколкото формално да се принуждаваме да говорим всеки на себе си и в края на краищата да се питаме защо сме направили едно или друго.
Обръщението ми е към ръководството на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. Няма го мнозинството! Истината е тази! В края на краищата защо Вие искате удължаване на работното време, като Ви няма в залата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По повод бележката Ви за нощния труд – нашите мълчаливи и скъпи сътрудници – стенографите, за първи път се обадиха по време на заседание и казаха: “А какво правим по време на нощно заседание на парламента?”, което е със сигурност типичен случай на нощен труд.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Това беше предвидено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Представителят на вносителите – директорката на Дирекция “Държавна администрация” при Министерския съвет иска да обясни, вероятно като реплика на направените изказвания.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не може да прави реплика на изказвания на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, не може да прави реплика. Съгласен съм. Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Ще направи обяснение.
Заповядайте, госпожа Димитрова.
СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, аз нямам желание да отправя никаква реплика. Ставаше въпрос за обяснение, което госпожа Масева поиска от представителите на вносителя. Позволявам си да взема думата в отговор на този призив.
Действително в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител се дава нова философия на определянето на възнагражденията на държавните служители. Практиката показа, че механичното добавяне към основната заплата на добавка за ранг и добавка за категория администрация не прави по-резултатна дейността на служителите. Има служители, които получават по-високи възнаграждения само от факта на престоя си в определена сграда. Примерно сградата на Министерския съвет носи добавка от 180 лв., а сградата на министерството – добавка от 80 лв. Поради тази причина в класификатора на длъжностите в администрацията се предвижда да бъдат групирани длъжностите по нива – в йерархията на органа на изпълнителната власт и в йерархията на длъжностите вътре в администрацията, като групирането по длъжности се съобразява със съответния ранг на групата длъжности. Когато държавният служител си повиши ранга, това води до възможността той да премине в по-високо ниво на длъжността и е първа крачка към въвеждането на мобилността в държавната служба. Именно затова сме предложили промяна на този текст. В никакъв случай това не означава принизяване на ранга. Напротив, това стимулира държавните служители да повишават своя ранг и да имат възможност да повишават своята длъжност, да растат в длъжност. Разпределени по нива в класификатора, те ще могат да получават по-високи основни възнаграждения, но не и механична добавка към заплатата заради сградата, в която работят.
По отношение на извънредния труд. Има се предвид именно извън установеното работно време. Такъв е смисълът на този текст. Нощен труд полагат митничарите. Те също са държавни служители. Това, което се предлага за постигнати резултати, е т.нар. допълнително материално стимулиране за една категория служители, които разкриват престъпления, получават награди и възможности за допълнение към възнагражденията си. Такива са данъчните и митническите служители, както и други категории служители, включително и служителите, които водят преговорите ни за членството в Европейския съюз – да получават допълнителни възнаграждения, свързани с резултатите от дейността им.
В текста на законопроекта е включен изрично този запис, защото това дава по-голяма прозрачност в определянето на тези допълнителни материални стимули и поради тази причина смятаме, че е по-удачно да го има като текст, отколкото да се дава, а да го няма като текст в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Не виждам повече желаещи за изказване.
Моля да гласуваме подред.
Първо, предложението на народния представител Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 68, против 65, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председателю, ще Ви помоля да прегласуваме, защото концептуално не би могло да се свърже с онова, което бе обяснено, с това, което сме приели досега в някои от текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има предложение за прегласуване на предложението на госпожа Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 27, против 81, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване § 33, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 33.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 5.
Параграф 33 се приема.
С това приключваме засега дебата по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, 25 септември, от 16,15 ч. в зала № 134.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще заседава днес, 25 септември, от 16,00 ч. в зала № 232.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе заседание днес, 25 септември, от 16,30 ч. в зала № 238.
Утре, 26 септември, по време на парламентарния контрол ще отговарят следните министри:
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Борислав Китов, Димитър Камбуров и Емилия Масларова и на питане от народния представител Борислав Китов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Емил Кошлуков и Евгения Живкова и на питане от народния представител Кина Андреева.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на два актуални въпроса от народния представител Стефан Мазнев;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на актуален въпрос от народните представители Асен Агов и Стойчо Кацаров и на питане от народния представител Михаил Миков.
На основание чл. 78, ал. 4 от правилника, поради отсъствието на народния представител Теодора Константинова от заседанието се отлага отговорът на неин актуален въпрос към министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
В заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на младежта и спорта Васил Иванов поради отпуск.
Поради служебен ангажимент с международно участие в заседанието за парламентарния контрол не може да участва министър Филиз Хюсменова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на външните работи Соломон Паси и министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,03 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева