Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 25 ноември 2004 г.

Уважаеми народни представители, ако няма предварителни въпроси ще продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.
В началото на заседанието искам да посоча времето, което остава на различните парламентарни групи: Национално движение Симеон Втори – 15 мин.; Коалиция за България – 35 мин.; ОДС – 29 мин.; ДПС – 17 мин.; СДС – 13 мин.; Народен съюз – 40 мин.; Новото време – 34 мин.; независими – 24 мин.
Това е заедно с възможното удължение от една трета за определеното време.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)
Да, и аз констатирам с неудоволствие това, което и Вие виждате, господин Пирински. Това на мен не ми е приятно не по-малко отколкото на Вас.
Силно се надявам правителството да не се е саморазпуснало тази сутрин.
Аз искам да помоля Министерския съвет и да стане ясно има ли интерес към бюджета на републиката, който се приема, или няма.
Преди това ще ви направя едно съобщение:
В Народното събрание е внесена и се раздава на народните представители информация за задграничните дружества с българско участие от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева в изпълнение на т. 4 от Решение на Народното събрание от 10 септември 2004 г.
Това съобщение не може да запълни времето, необходимо на министрите да дойдат до пленарната зала, а други съобщения нямам. (Оживление в залата.)
Господин Илчев, Вие имате ли връзка с правителството на Република България?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Непрекъснато, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бихте ли ги подканили да бъдат така любезни? Все пак се приема бюджетът на Републиката. Предполагам, че знаят това. (Народният представител Станимир Илчев излиза от залата.)
В момента се провежда акция по издирване на министрите на Република България. (Оживление в залата.)
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Изправени сме пред един абсурден факт. Като че ли приемаме някакъв частен бюджет – на частните превозвачи или на някои други лица. Поне портиерът на Министерския съвет можеше да дойде да ни уважи. Мисля, че такава гавра и такава подигравка най-новото време не помни. Мисля, че това политическо безумие, в крайна сметка, трябва да се прекрати. Ако правителството няма воля, ако няма желание, ако оная раздвоена личност снощи, която каза, че не знае от две мероприятия на кое да отиде… (В пленарната зала влиза министърът на здравеопазването, посрещнат с ръкопляскания.)
Смятам, че в крайна сметка от процедурата започна да се появява полза. Появи се поне един министър. Ако говорим сериозно по темата, разбира се, може би по-слабите министри ще ги изпращат по-рано, по-силните – по-късно. Но в крайна сметка може би някакво внимание на проблемите на Република България ще бъде отделено, защото, явно, за този министър-председател нито бюджетът е негов, нито пък парламентът желае да го санкционира така, че наистина този бюджет да не бъде приет.
Може би трябва да назначим някакъв детектив, който да издирва правителството. Това би било едно разумно решение и, ако бъде изнамерено правителството, поне болшинството от министрите да дойдат и да се изгласува тук, пред нас, проектобюджетът и тогава да го обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Аз действително съм поставен в една много деликатна ситуация. Все пак вече има представител на кабинета, макар и един.
Госпожо Банкова, процедурен въпрос или по същество?
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Процедурен въпрос.
Уважаеми господин председател, уважаемо Тридесет и девето Народно събрание, което досега не е било свидетел на такава ситуация. Искам за протокола да бъде записан изключително острият ми протест. Аз ще бъда много по-радикална от преждеговорившия ми колега, защото историята на българския парламентаризъм не познава толкова многократни атаки срещу парламентаризма, срещу парламентарната република, срещу устоите на парламентарна Република България от това правителство и от този министър-председател.
Никой в момента не е в състояние да ми опонира и аз призовавам всички народни представители и господин председателя от името на целия парламент да изразим остра реакция срещу грубото погазване на устоите на парламентаризма от страна на министър-председателя и от страна на министрите. Това е скандално на фона на всичките ни усилия да се интегрираме с цивилизования европейски свят. Скандално!
Аз моля, както прецени парламентът, господин председател, но да има реакция от Тридесет и деветото Народно събрание, защото не е единичен случай, когато министри отказват да се явят тук по покана на народните представители. Не са единични случаите, когато самият премиер отказва. Междупрочем той е почти вечно отсъстващ от проблемите на България. Присъства само тогава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Банкова, това няма нищо общо с процедурно предложение, прощавайте. Много Ви моля!
СТЕЛА БАНКОВА: Напротив. Предлагам Тридесет и деветото Народно събрание да вземе някаква бележка, да направи някаква реакция по този изключително срамен и недостоен акт от страна на премиера и правителството на Република България. Груба атака срещу парламентаризма е това. (Шум и реплики.) Оборете ме! Заповядайте и ме оборете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не злоупотребявайте с правилника. Това може да бъде изказване от името на парламентарна група, но Вие не принадлежите към никаква парламентарна група, така че това е недопустимо.
Налагам Ви наказание “Забележка” и, ако се държите неприлично, ще се принудя да взема и по-сериозни мерки. Нека все пак се уважаваме.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Няма две мнения каква демонстрация ни поднася правителството днес, тази сутрин.
Въпросът е, господин председателю, достатъчно ясно да изразите единодушното, вярвам, становище на парламента, че подобно поведение е недопустимо.
Процедурното ми предложение, господин председателю, е да отложим дискусиите по тази точка и да преминем към следващата точка от дневния ред. Смятам, че това е единственият начин, по който можем да бъдем достатъчно ясни, че подобен начин на дискусии по държавния бюджет е категорично неприемлив за Народното събрание и то няма да разглежда Законопроекта за държавния бюджет за 2005 г. при подобно поведение на правителството. Нека то да си направи сметката желае ли или не доверието на парламента.
Повтарям, процедурното ми предложение е да отложим дискусиите по точката, която в момента е на дневен ред, и да преминем към следващата точка от дневния ред.
Моля Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Това действително е процедурно предложение.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение за отлагане на тази точка от дневния ред и преминаване към следващата точка.
Гласували 201 народни представители: за 96, против 93, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Все пак съм щастлив, че макар и със закъснение от 13 мин. пристига министърът на финансите господин Милен Велчев. Всъщност той е основна фигура в разглеждането на бюджета.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, аз също съм щастлив, че господин министърът на финансите е сред нас и ще може да чуе обосновката ми за прегласуване на направеното предложение. То беше мотивирано – да преминем към следващата точка от дневния ред, поради скандалното отсъствие на Министерския съвет в началото на заседанието и лично на министър Велчев. Въпросът, който повдигнах вчера – за липсата на доклад на Министерския съвет по законопроекта, както се убеждаваме тази сутрин, съвсем не е формален.
Повтарям предложението да преминем към следващата точка от дневния ред, защото тя също е свързана с финансовата проблематика. Става дума за законопроектите за данъчните закони, които трябва да бъдат догласувани. Господин министърът на финансите досега не уважаваше тези дебати със своето присъствие, но тъкмо ще има възможност, скучаейки, да проследи тези точки, след което да се върнем и да довършим дискусията по бюджета. Така без да се създава някакво излишно отлагане на тази дискусия, да си довършим работата по следващите точки и да продължим спокойно с дискусията по Законопроекта за държавния бюджет.
Ето защо Ви моля, господин председателю, за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте отново предложението на народния представител Георги Пирински за отлагане на тази точка от дневния ред.
Гласували 216 народни представители: за 103, против 103, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, съобщих оставащото време на парламентарните групи. Продължаваме разискванията по бюджета. Имате думата.
Има ли желаещи? Не виждам.
В такъв случай ще предложа на пленарната зала да гласуваме прекратяване на разискванията и гласуването ще бъде в 14,00 ч.
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Малко съм учуден, че тези дами и господа не използваха последната възможност да поседят по-дълго време на тези столчета, тъй като това е последният възможен бюджет на това правителство.
Излизам пред вас искрено разтревожен за интелектуалното бъдеще на нашата нация.
Когато управляващите тръбят по всички възможни медии и форуми, че духовното здраве на нацията и особено образованието са техен приоритет, а залагат в проекта си за бюджет за 2005 г. субсидия, която е далеч дори от минимално необходимите средства, това не може да не ни тревожи. Когато основният стандарт за издръжка на един български ученик е едва 136 лв., покрива само една трета от реалните необходими средства и е по-малко дори от една кошница с цветя, поднасяна напоследък щедро по подиумите от всички министри. Равносметката не ме кара да мисля положително. Няма защо да се чудим и как в годините на демократичната история на България броят на учениците у нас намаля с 500 хил., престанаха да съществуват 515 училища и 607 детски градини. На 42% от територията на България вече няма училищна мрежа, 43% от децата ходят на училище без учебници, а неграмотността сред тях е вече 10%.
Опасенията на Комисията по култура, изказани още при приемането на бюджета за 2004 г., също се оказаха основателни. Нещо повече – забелязва се тенденция към задълбочаване на проблемите, свързани с недостига на финансови средства в частта му за култура. Особено тревожна е констатацията, че финансирането на дейностите в културата и просветната сфера се третира като второстепенна функция, зависима от остатъчните средства от изпълнението на финансовите програми на т.нар. “приоритетни” направления на правителството.
PR-кампанията на министър Велчев, че 2005 г. ще бъде година на повишени грижи на правителството за образование и култура, се оказаха бързо изчезващ мираж. Вече три години от обнародването на програмата на НДСВ “Богатството на България – това са хората”, обещанията за запазването и развитието на българската култура се оказаха само кухи пожелания. Вместо обещаните приоритети българските граждани изгубват едно след друго постигнатите в годините права, а държавата все по-лекомислено се освобождава от отговорността за духовното здраве на българския данъкоплатец. Страшно е, когато години наред българинът няма стабилна перспектива за своята трудова реализация и грижата за насъщния го прави неспокоен и отчужден от възвишеното. Много по-страшно е, когато децата ни започват да убиват своите връстници или възрастни хора поради липсата на трайни нравствени нагласи, под влияние на една наистина наситена с пошлост и насилие масова култура, когато училището поради недостиг на средства закрива извънкласните хуманитарни художествено-творчески занимания на децата, когато семейството, натикано от икономическата си несигурност натясно в ъгъла и все по-рядко отделя средства за среща с възвишеното, а настолни книги стават комикси с жестоки герои и истории за чудовища от компютърните игри.
Въпреки шумно рекламирания нов подход при разработването на държавния бюджет като част от тригодишна бюджетна прогноза, днес отново обсъждаме един проект без яснота за целите и политиките в просветната и културната сфера, от която да е видно какво е водило неговите съставители към вземане на изключително смелото решение да разширят с някой и друг милион рамките на тази функция за 2005 г. Оказа се, че за културата това отново са само 0,6%, вместо минимално необходимият 1%, а за образованието са едва 4,2%, вместо обещаните поне 5% от брутния вътрешен продукт.
Още по-тревожно е, че завишените стойности на бюджетната рамка и в двете направления са израз на стремежа предизборно да се повишат заплатите на малка част от участниците в този процес, без това да е резултат от задълбочени анализи, ясни стратегии и структурни реформи, към качествено нов подход на работата в остарелите системи на образованието и културните институти у нас.
Френсис Бейкън казва, че знанието и могъществото на един народ са едно и също. Човек може толкова, колкото знае. Духовният и интелектуален геноцид, който последните 15 години извършва политическата класа спрямо бъдещите поколения на България, подготвя трудна и недостойна роля на българина, когато ни приемат в европейското семейство.
Господа управляващи, когато правите всенароден празник от това, че сте поставили отдавна необходимия светофар, а сте безразлични, когато училища, читалища и културни институти затварят вратите си поради липса на средства за същинската им мисия, това означава, че хората не са ваш приоритет, а сбор от избиратели, които вие явно подценявате. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има ли реплики? Не виждам.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Китов. Имате на разположение 40 минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, че ще оставя време и на моите колеги да кажат нещо.
Най-напред се присъединявам към всички тези, които откровено заявиха, че начинът, по който днес се приема бюджетът, е неуважителен не само към българското Народно събрание, но и към българските граждани, защото наистина днес ние гледаме тяхното утре, следващата година. И ми се струваше, че загрижеността на правителството, и преди всичко на министър-председателя, би следвало да бъде наистина по-голяма и да засвидетелства това, което обеща.
Но да минем конкретно на нещата.
Бюджетът, уважаеми колеги, е онзи инструмент, с който всяко едно правителство провежда своята политика и доказва има или няма приоритети в определени сфери. Ние винаги сме твърдели, че сегашното правителство няма за приоритет сферата на българското здравеопазване. Аз бях много неприятно изненадан, уважаеми колеги, когато, гледайки бюджета в Комисията по здравеопазване, не друг, а уважаемият господин министър Богоев заяви: ами, в крайна сметка бюджетът за следващата година не е по-лош от този, който беше тази година. Това е едно откровение, което прави чест на министъра. Още по-шокиран бях, когато господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, заяви съвсем откровено, което също му прави чест: аз лично се надявам следващото правителство да отдели повече средства за здравеопазване. Когато двама души, от които наистина безспорно зависи много за българското здравеопазване, направят подобни изявления, мисля, че коментарите са излишни.
Но все пак бих искал да стане ясно и на българската общественост, и на колегите, които не са толкова вътре в проблемите на здравеопазването, следното: тази година, уважаеми дами и господа, дългът на болниците ще варира някъде, нека да го кажем малко по-общо, около 120 млн. лв. Това не е, разбира се, от тази година. Това не е само от настоящото правителство. Трябва да бъдем честни, това е от миналото и от по-миналото правителство.
Но аз си задавам въпроса и ви моля вие също да си го зададете: защо е необходимо всяка година, всяко българско правителство, казвам не е проблем само на това, да залага дефицит в бюджета на болниците? И накрая на годината напълно или частично, тази година вероятно ще стане частично, да се възстановява част от дълга им.
Гледам тук уважаемия господин Чауш, който миналия път много добре ме репликира, и аз напълно приемам, че винаги става въпрос за пари, но Вие ми кажете като икономист: защо във края на всяка година ние се опитваме да изплатим напълно или частично дълга? Защо не го заложим, за да можем да им дадем ясните задачи какво да правят? И когато наистина вече е налице това, което години наред са доказвали, че е необходимо, онзи оптимум, за който все пак можем да говорим, тогава вече да търсим дали някои от тях са добри или недобри мениджъри.
Уважаеми колеги, вторият проблем, на който не се отговаря с този бюджет и който беше повдигнат от някои колеги, е, че министерството заплаща за дейности. Добре, уважаеми колеги, но защо има неравнопоставеност на болниците? След като плащаш за дейности, защо не плащаш и на частните здравни заведения? Или ги субсидираш? Ако ги субсидираш, съм съгласен, не може, не бива. Но ако плащаш за дейности, тогава защо има разлика по отношение на различни болнични заведения?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има издръжка.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, прав сте, но по отношение на дейността, извън издръжката, д-р Адемов, знаете, че може да не е 100%. А когато плащате за дейност извън издръжката, мисля, че те трябваше да бъдат включени. За да се каже: да, ние изпълняваме българската Конституция и болничните заведения са равнопоставени.
Уважаеми колеги, проблемът, който обаче се очертава за следващата година, е, че една голяма част от болничните заведения са влезли с дългове за тази година. С дългове за тази година! При ясно заложен бюджетен дефицит в тяхното финансиране, субсидиране, кредитиране или плащане за дейности, и аз вече не знам как, безспорно се очертава, че те ще продължат да генерират дългове.
Нещо повече, тези 25 – 30% недофинансиране, а на някои болнични заведения е и по-голямо, ще накара българските граждани да вадят от джоба си и да продължат да вадят от джоба си, за да получават онова мизерно здравно обслужване, което получават в момента.



Аз задавам и един друг много основен проблем, колеги – нещо, на което ние досега не сме получили отговор: може ли за една и съща дейност да се плаща различно? Може ли за една и съща дейност в една болница, на едно място да се получават едни пари, а в друго – да се получават по-малко?
Аз разбирам, ако наистина има акредитация, която обаче да дава възможност не за разлика в заплащането на определена дейност, а да дава възможност определена болница да поема повече дейности, защото има по-добри кадри и по-добра апаратура. Но никъде няма такова нещо – за едно и също нещо да се плащат различни цени!
Уважаеми колеги, може ли, след като в цяла България анализът на болничните заведения ясно показа, че методиката на заплащане не отговаря на действителните цени, може ли да се продължава по този начин? Аз се обръщам към всички колеги: вие трябва категорично да знаете, че ако вие подкрепите бюджета в частта “Здравеопазване”, в този му вид, вие ясно трябва да кажете на своите избиратели, че останалите 30% нетно финансиране ще трябва да продължат да ги плащат те.
Дано поне по-голямата част от дълговете бъдат изплатени. Но им задайте въпроса: на какъв принцип става плащането на едни и неплащането на други? Може ли, когато има две болници от един и същи тип, едната да получи, а другата да не получи? По кои критерии? По какви механизми? Задайте си въпроса и отговорете на вашите избиратели. Това е положението. Опреснете и паметта си и се върнете към предизборните си обещания, когато говорихте, че леко и постепенно в края на четвъртата година ще обсъждаме дали бюджетът да е 5,5 или 6%, а той продължава да е 4,3. Това са точно тези 120 млн., които се дължат, уважаеми колеги, и сега ще бъде изплатена една част. Те правят тези 5%, които са ни горе-долу необходими. (Реплика на народния представител Хюсеин Чауш.)
4,3% е сега и тези 120 млн. дълг са точно 0,7%, което прави 5%, господин Чауш. Аз дотолкова мога да смятам.
Пак казвам, това не се дължи само на сегашното правителство. То продължава от по-рано. Но защо става, не мога да получа отговор. Според мен отговорът е, че проблемите на здравеопазването, господин министър, не са приоритети на вашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата господин Николай Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не се обръщам към господа министрите, защото с демонстрациите вчера и пренебрежението, което демонстрираха към българския парламент, аз мога само да кажа, че това е срам и позор за България!
Между всичките лоши неща обаче в този бюджет, има и една радостна вест. Радостната вест, уважаеми дами и господа, е това, че това е последният бюджет, който прави това правителство, защото това е бюджет 2005.
Бюджет 2005 обрича България на мизерно съществуване и застой във всички сфери на икономическия и обществен живот! (Шум, реплики и възгласи “Е-е-е-хей!” от мнозинството.)
Не желая да бъда на мястото на управляващите сега народни представители, защото те станаха заложници на лошото и безотговорно поведение на тяхното правителство. Вашите министри, дами и господа от мнозинството, показват, че не могат да взимат правилни управленски решения и хаосът в областта на здравеопазването, образованието, социалната политика и сигурността вътре в страната ще продължава и през следващата година. Ненапразно в цялата страна вървят граждански протести срещу това правителство, което не успя да изпълни нито едно от предизборните си обещания, които са откровени лъжи за по-добър живот!
Защо съм така категоричен? Според обещанията на управляващите през 2005 г. трябваше да се получат не символично увеличени заплати и пенсии, да има нов политически морал, държавата да е реформирала всички публични сектори и да се е оттеглила от несвойствени дейности, данъчното бреме да е ниско, а бюджетът да е добре балансиран. Вместо това чрез бюджет 2005 управляващите казват на хората: “Взимаме ви повече пари, приоритетно харчим вашите пари за социалната сфера, здравеопазването и образованието, но не очаквайте положителни промени и добри публични услуги, защото не сме ги реформирали.”.
Мога да говоря с още много примери от здравеопазването, от областта на инфраструктурата, защото е срамно за четири години да нямате и един метър магистрала отпусната.
Но все пак, уважаеми дами и господа, има и хора, които успяха да увеличат своето благосъстояние за тези четири години. Това са министър-председателят, който най-безочливо заграби резиденции, дворци и хиляди декари гори, имайки апетит дори и за връх Мусала; министърът на финансите; министърът на регионалното развитие и други, да не ги изреждам. Подхвърляха се обаче тлъсти и апетитни парчета от баницата-бюджет и на верните коалиционни партньори от ДПС и недотам верните партньори от Новото време. Така или иначе, този бюджет вече е спазарен. Жалко е, че е за сметка на всички нас и на всички българи! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Има ли желаещи народни представители? Има ли някой от кабинета? (Шум.)
Продължавам да не виждам желаещи.
Понеже не виждам желаещи, принуден съм да подложа на гласуване преустановяване на разискванията по бюджета, за да може в 14.00 ч. да го гласуваме.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване преустановяването на разискванията. (Силен шум и реплики.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Нали имате списък!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво значи това, господин Овчаров? Защо се вълнувате, когато аз Ви подканям пети път и Вие непрекъснато не искате да вземете думата, а сега се сърдите? Много Ви моля. Аз искам да си вършим работата. (Шум и реплики.)
Аз не съм виновен, че има групи, които не са взели думата, господин Пантелеев, много Ви моля.
Госпожо Масларова, заповядайте. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! За какво се съставя бюджетът на една страна? За да бъде избран някой министър за мъж на годината или за да могат мъжете и жените в България да живеят по-добре? Ако по този въпрос ние с вас имаме консенсус, аз съм убедена, че ще ни има дълго време. За съжаление обаче тези, които днес ще подкрепят бюджета, застъпват първата теза, а левицата дълбоко вярва във втората.
Уважаеми колеги, ако българският гражданин не почувства, че поне мъничко се е подобрил неговият стандарт, че поне една милинка може повече да си купи или един телефонен разговор повече може да проведе, то за какво се наричаме политици или още по-страшно - държавници?
За съжаление, и този бюджет на правителството позволява провеждането на една политика, с която трудно можем да си представим как ще коментираме българския хал, наречен по европейски стандарт на живот? И този бюджет продължава сериозно да застрашава азбучни истини за труд и достойно заплащане, за достоен живот, за равнопоставено участие в системата на подпомагането, здравеопазването, образованието, пенсионната система.



Този бюджет на ускорените илюзии много прилича на една нашенска приказка, в която се казва: “Болен здрав носи”, само че ние трябва да го модифицираме: “Беден богат носи”, защото Бюджет 2005 ще се носи от недохранените ни работещи, от недоучените ни деца и от изнемогващите ни родители. В цял свят жизненият стандарт се измерва с динамиката на нарастването на домакинските бюджети. Тази година това ще бъде сумата около 172 лв., при определената от правителството граница на бедността 102 лв., а определената нормална издръжка за живот е два пъти повече. Вие ще си направите изводи.
Предвижда се реално да нараснат доходите за потребление на домакинските бюджети с 4,5 на сто. Също така се обявява намаление с цял един процент на данъчното облагане върху средната работна заплата. Практически обаче реалната работна заплата в производствената сфера се запазва и изостава от ръста на производителността на труда. Расте армията на т.нар. работещи бедни. Данъчноосигурителна тежест в най-голяма степен понасят те. Брутално правителството решава проблемите на конкурентоспособността на икономиката и стабилността на фиска чрез ограничаване политиката на доходите. И аз ще цитирам т. “б” “Политика на доходите и пазара на труда”, т. 17 от Меморандума на правителството, в която е казано: “Задържането нивото на заплатите е важно за поддържането на конкурентоспособността”. Оставам вие да правите съответните изводи.
Четвърта година няма политика, с която ние да догонваме стандарта на живот и доходите в страните-членки на Европейския съюз, пред която врата ние вече се намираме. Средната работна заплата през следващата година ще бъде 344 лв. или 172 евро, което е пет пъти по-малко от най-ниската средна работна заплата в страните-членки на Европейския съюз. Правителството с едната ръка дава, но с двете граби. И то граби от всички социални групи. За първи път от майчинството се вземат 30 лв. месечно на майките. За първи път от обезщетенията за безработните се вземат пак около 30 лв. месечно. За първи път, забележете, от хората с увреждания, от децата с увреждания ще се вземат 24 лв. месечно, а общо от всички хора с увреждания законово предвидените им средства за социална интеграция ще бъдат недадени в близо 25 млн. лв. Важното е, че дадохме толкова за чешмички, фонтанчета и лъскави табели със съответните надписи.
Правителството е много щедро и към пенсионерите. Социалната пенсия нараства с 21 стотинки на ден. Минималната пенсия за прослужено време нараства с 30 стотинки на ден, а средната пенсия – с 12 лв. месечно, ерго, 40 стотинки на ден. Тоест, господа управляващи, можете да кажете на пенсионерите: “Имате за по една боза. Наздраве!”.
Последователни в своята политика, Парламентарната група на Коалиция за България ще предложи: за майчинство не 120, а 150 лв., колкото е минималната работна заплата; за обезщетенията при безработни не между 80 и 140 лв., а между 100 и 170 лв; за децата с увреждания не 60, а 84 лв.; минималната пенсия за прослужено време и старост трябва да бъде 105 лв. И затова пари има. Не е нормално да си работил 30 години и да получаваш по 30 стотинки увеличение на ден – 69 лв. пенсия, при положение, че гарантираният минимален доход е 102 лв.
Парламентарната група на Коалиция за България ще направи отново предложение по Кодекса за социално осигуряване и то не само в частта му за точковата система, а и в частта за преосмисляне на начина, по който се изчисляват пенсиите.
Уважаеми колеги, ние сме свидетели, че ежедневно българският гражданин се глобява. Сега ще ни глобяват по 50 лв., ако сме с мръсни дрехи в автобуса. Глобяват ни ако не ни е чиста улицата, глобяват ни ако сме със стари автомобили, глобяват ни, ако кажем нещо майчино и мило по стадионите. Ще ни глобяват и ни глобяват системно с повишаване на цените, казвайки, че това са европейските и американските стандарти. Моля ви, господа, не ни глобявайте за това, че сме българи. Ние ви повервахме, само че желаехме и смятахме, че ще отидем заедно в Европа костюмирани, с лъснати обувки и със самочувствие, а не със съдрани цървули, дрехи втора употреба и готови за къшей хляб да станем ратаи. Който подкрепя този бюджет, обрича България да бъде последна в Европа. Парламентарната група на Коалиция за България категорично отказва да подкрепи този бюджет именно поради тези мотиви. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика към госпожа Масларова? Господин Пантелеев, ще бъда много внимателен какво ще кажете.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, министър-председателят на Република България с демострационните си отсъствия от парламентарната зала бламира българския парламент, което е свидетелство не за неговото величество, а за неговото нищожество. (Силен шум и реплики от мнозинството.)
Уважаема госпожо Масларова, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Пантелеев. Искам да Ви направя официална забележка...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: ...от музикалния сборник...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да Ви направя официална забележка. Господин Пантелеев, правя Ви официална забележка.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, слушам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В момента аз Ви правя официална забележка за непристойно поведение в пленарната зала.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ако смятате, че поведението на министър-председателя, отсъствайки от залата, е достойно, кажете го на глас. (Шум и реплики от мнозинството.)
Мога ли да продължа, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можете да продължите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: От музикалния сборник с предизборните песнопения на правителството най-обичам музикалния шлагер за спадащата безработица.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това реплика ли е?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, реплика е. Който се изпълнява от известните министри госпожа Шулева и госпожа Христова. Макар че съм го слушал много пъти, така и не мога да разбера защо безработицата в България непрекъснато спада, а същевременно броят на работещите остава един и същ? От Вашето изказване, госпожо Масларова, също не разбрах на какво се дължи тази статистическа аномалия. Чул съм само едно смислено обяснение, че спадащата безработица се дължи на отпътуващите – едните, голямата група, която отпътуват в чужбина, и другите, които отпътуват към оня свят. Чакам отговор от Вас, госпожо Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пантелеев, налагам Ви второ наказание “Порицание”.
Нямате думата, госпожо Масларова. Това е злоупотреба. Това не е реплика. Много ви моля! (Реплики от КБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Чиста реплика е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля! Не ме карайте да ви обяснявам какво означава реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Хайде обяснете ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Масларова, заемете си мястото, продължава дебатът. (Реплики от КБ.)
Много ви моля, Коалиция за България, нека да се уважаваме взаимно. Както аз ви уважавам, така много моля да отвръщате със същото към мен.
Продължават разискванията по бюджета.
Има ли желаещи народни представители?
Госпожа Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът е израз на политиката и на приоритетите, които правителството избира да следва. Това е повод на моето изказване – отношението, политиката и доколко е приоритет на това правителство бюджетът на съдебната власт. Още в началото искам да спомена, че парламентарната група на Обединените демократични сили подкрепя бюджета, предложен от Висшия съдебен съвет. Не подкрепяме обаче становището, аргументите и мотивите на правителството за корекция, изразяваща се в намалението на 98 млн. по разходната част на този бюджет.
Основен аргумент на правителството е, че проектобюджетът на Висшия съдебен съвет ще доведе до нарушаване нивото “на дефицита по консолидираната фискална програма при запазване на настоящите нива на приходите и разходите по другите бюджетни системи”.
Това отношение, господа, говори за пълно неразбиране на проблемите на съдебната власт, липса на позиция за осъществяване на съдебната реформа като основен държавен приоритет на фискалната политика и за 2005 г. Посочването на подобни механични аргументи, несъобразяването с препоръките и с констатациите, изнесени в доклада за партньорската проверка по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи”, е грубо несъобразяване с настоятелното напомняне, че Европейският съюз ще продължава да наблюдава внимателно адекватното финансиране органите на съдебната власт като изключително важно условие за бъдещото членство на Република България в Европейския съюз.
На какво се основава вашата политика? На това, че трябва съдебната власт да увеличи собствените си приходи, които тя сама трябва да събере. Затова, че с решение на Върховния административен съд беше отменено изменението на Тарифа № 1 за събиране на държавните такси, чийто размер беше коригиран и, че таксите по вписванията вече ще постъпват в бюджета на Агенцията по вписванията. С това ли се съобрази правителството в своето становище? Или ви дава самочувствие това, че във вашето становище не одобрявате предложението за увеличаване щата на магистратурата с над 600 бройки, обусловено от значителния средногодишен ръст с 12% на нарастване на делата, както и предложението за увеличаване на административните служители, което е продиктувано именно от законите, които прие това Народно събрание и това мнозинство.
Гордост ли е за вас това, че намалявате капиталовите разходи с повече от 46 млн. лв., защото сте можели да заделите средства само за обекти с национално функциониране? Това според нас е позиция на управляващи, които не разбират целите на функциониране на съдебната власт, които не могат или не искат да осъзнаят, че инвестицията в съдебната система не е инвестиция, насочена само към магистратурата, това е инвестиция, която е насочена към българските граждани, чиито дела се бавят поради липса на достатъчно кадри, поради липса на средства за вещи лица, на служебни защитници, за конвоиране и за какво ли не.
Не на последно място, това е инвестиция за подобряване най-после материалните условия на труд на магистратурата. Нека да вземем простия пример, който се цитира, че българските магистрати все още работят с механичните машини “Марица”, че компютрите и ползването на информационните системи е лукс и всичко това се отразява не само на бързината, но и на ефективността, прозрачността на правораздаването.
Накрая, който не осмисли необходимостта от адекватен на предизвикателствата бюджет на съдебната власт, не разбира и не провежда политика за инвестиции в правовата държава, в демократичния процес. Това че неефективността на българската съдебна система може да се превърне в препъникамък за пълноправното членство в Европейския съюз, трябва да е сериозен сигнал за управляващите днес, а не утре. Не може съдебната система да се остави да колабира. Не може след като започнахме реформите и казахме първата буква от азбуката, да изоставим реформите в тази система. Колкото по-слаба е една съдебна система – запомнете, господа управляващи, - толкова по-слаба е държавността. Кой има полза от това? Нека и господин министър-председателят – аз се радвам, че той е тук най-после – да разбере, че въвеждането на предпазните клаузи е нещо много опасно и много тревожно, господин Сакскобургготски. То наистина трябва да безпокои всички. Ако се справим с първата предпазна клауза, следва втора, което убива самочувствието на българския гражданин. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Дали има реплика? Не виждам.
Доктор Хасан Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, господин премиер, колеги! От всички определения, известни за държавния бюджет, най-вярното е, че бюджетът е политика. Нещо повече - той е бивша, настояща и бъдеща политика. Има обаче още една характеристика специално за Бюджет 2005. Той поставя началото на предизборната кампания за редовните парламентарни избори 2005 г. Пленарната зала все по-осезаемо мирише на избори.
Не мога да се въздържа от една ретроспекция, свързана с предишното правителство. За предизборния Бюджет 2001 тогавашният финансов министър казва: това е бюджет, определящ бърз икономически растеж, нарастване на заетостта и доходите, довършване на реформите в икономическата и социална сфера. Според тогавашния министър-председател Бюджет 2001 е бюджет на евроинтеграцията.
Сравнението се налага и то е в полза на сега управляващите, защото това е може би първият бюджет, който не се тресе от предизборен популизъм. Той не предлага само харесвани и безкритични политики, а политическа и финансова реалност. Характерното за Бюджет 2005 е, че той е изпълним, ненапрегнат, без заложени политически мини за следващи управления, реалистичен и достатъчно отговорен. Не изсипва атрактивно пари и благини без достатъчно ясни аргументи, без сериозни мотиви. Той е израз на последователната политика на това мнозинство и правителство за продължаване на реформите в икономическата и социална сфера и за ускоряване на уверения ход по пътя към Европейския съюз.
Не на последно място е важно да се отбележи, че този бюджет е сигурен и гарантира приемственост. Зная от опит, че за социална политика се говори най-много няколко месеца преди избори и няколко месеца след тях. Тогава всички обществени проблеми стават социални, всички политици започват да акцентират върху социалните измерения. После някак си социалните теми отстъпват на заден план, за да се стигне до абсурдната ситуация при дискусии в пленарна зала да участват едни и същи народни представители.
Казвам всичко това като своеобразна молба за по-малко популизъм към онази част от залата, която сега за първи път се упражнява на тема социална политика.
Уважаеми госпожи и господа, аз ще подкрепя този бюджет заради неговата философия, заради неговата реалност и заради заложените в него социални възможности. Основна и не за първи път дефинирана цел на това мнозинство е да се постигне приличен, отговарящ на европейските амбиции жизнен стандарт. За реализирането на тази цел този бюджет предлага стимули за бизнеса, преференции за работодателите, които създават условия за нарастване на заетостта и оттам повишаване на доходите на базата на увеличената производителност на труда. Защото, уважаеми колеги, за всички в тази зала е ясно, че чудеса в социалната политика не стават с магическа пръчка. Там решенията са дълбоко мотивирани, достатъчно консервативни и не на последно място диференцирани от гледна точка на техните адресати. И през следващата година преференциите и бюджетът на Министерство на труда и социалната политика са насочени за политиката по заетостта.
Ако внимателно се проследи разпределението на финансовите ресурси, ще се забележат и новите моменти в сектора заетост. Първи нов акцент е повишаването на пригодността за заетост чрез повишаване на квалификацията. Втори акцент – професионалното обучение и не на последно място – развитието на човешкия капитал.
Министерството на труда и социалната политика отделя най-много пари за преодоляването на този тежък социален риск – безработицата, забележете – с европейски инструментариум. Задълбоченият анализ на структурата на бюджета показва, че делът на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи от брутния вътрешен продукт в годините 2004–2005 г. се запазва на 14,6%. Затова преди малко казах, че подкрепям неговата реалност. Това не е нищо друго, освен израз на последователност в социалната политика на това правителство. Тук може би много ще се говори за незабавното и несимволичното като сакрални категории. Но аз бих казал, че ако има нещо несимволично, то е, че се върви категорично по пътя към социалната сигурност.

Същата последователност и приемственост се демонстрира и в политиката на социалната интеграция, както и в политиката на социалната диференцираност.
За всички, които имат определени очаквания от Бюджет 2005 ще кажа известни вече факти, че минималната работна заплата става 150 лв., средната работна заплата се очаква да достигне 344 лв., предвижда се увеличение на работните заплати в бюджетния сектор до 5%, увеличение на социалните пенсии на 60 лв., минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – на 69 лв., средният месечен размер за един пенсионер – 133 лв. при номинално нарастване с 9,7% и реално с 5,9%.
Коефициентът на заместване в нетно изражение е вече над 52% от средната пенсия спрямо нетния разполагаем доход на един работещ. Средният размер на пенсията е 36-37% от средната работна заплата.
Уважаеми госпожи и господа, искам с няколко думи да се опитам да охарактеризирам бюджета на функция “Здравеопазване”.
Стана традиция всяка година да се изправяме пред една и съща ситуация, която някои наричат не без основание “порочен кръг”. Финансовият министър иска реформи в сектора и не само в този, а министри на здравеопазването казват, че с малко пари реформа не се прави. Какъв е надеждният изход според нас?
На първо място – да се върви в посока на задълбочаване на реформата и да се знае за какво, с колко, при каква обществена подкрепа и при какви времеви измерения ще се провеждат необходимите мерки.
На второ място – какво е необходимо на системата – повече пари, повече реформа и има ли гаранции за по-добро качество при по-голям финансов ресурс. Докато не се оптимизира системата, докато не се рационализират разходите, докато продължават проблемите на достъпа, качеството и не се търси повишаване на доверието в българското здравеопазване резултатите няма да бъдат нито бързи, нито задоволителни. Необходими са повече усилия, по-голям консенсус и повече политическа воля за продължаване на реформата.
В заключение ще кажа, че в нашата най-нова 15-годишна история на прехода има едно правителство, което изкара пълен 4-годишен управленски мандат и един парламент със същата политическа съдба. Днес аз съм убеден, че след приемането на най-политическия и най-значимия за всички закон – този за държавния бюджет, ще имаме още едно правителство с пълен 4-годишен мандат – това на Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи и още едно успешно Народно събрание! Това е още един сериозен аргумент в полза на твърдението за приемственост и последователност на политиките.
Разбира се, че някои от опозициите ще оспорят този факт, но е вярно, че оттук нататък аргументът “единственост” вече не е монопол на една политическа сила. Управляващото мнозинство има политическата воля, амбиции и потенциал да продължи изпълнението на управленската си програма. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим този бюджет. Уважаеми колеги, призовавам ви и вие да направите същото! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Няма желаещи да вземат думата за реплики.
За изказване имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
Господин Адемов завърши изказването си с призив да бъде подкрепен бюджетът и то с аргумента, че това е действително необходимият, издържаният, нужният на страната бюджет. Аз ще се постарая да аргументирам пред вас обратната теза.
Ще започна с това, че трябва да се съгласим и съм уверен, че всички в тази зала са съгласни с три изисквания към всеки сериозен бюджет – прозрачност, резултатност и устойчивост. Каквито и да се претенциите за политизиране, за пристрастност сигурен съм, че начело с министъра на финансите това разбиране се споделя от всички. То е неоспоримо.
Нека да се постараем да анализираме законопроекта за бюджета въз основа на тези три безспорни критерия.
Първият – за прозрачност.
Ясно стана от досегашните дискусии, че правителството не желае да заяви при какъв темп на нарастване на брутния вътрешен продукт са изчислени показателите на бюджета. Цитира се някаква мъглява рамка – 5 до 5,6% ръст на брутния вътрешен продукт, като и така не става ясно нито от изказванията на финансовия министър или на някой друг колко е всъщност заложеният темп. Не е възможно да бъде заложен диапазон. Очевидно е заложен темп от 5% с разчета за сериозен резерв при реалното изпълнение на годишната програма.
Втората скрита картинка е свързана с основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Погледнете няколко числа. Приходи: отчет 2003 г. – отчет, подчертавам – 40,9 на сто спрямо брутния вътрешен продукт; закон за тази, 2004 г. – 37,8%. С 3-процентни пункта законът за тази година е със занижени приходи.
За онези, които смятат, че едно процентче е нещо незначително предлагам като работно правило 1% да се разбира като 400 млн. лв. При, грубо казано, 40 милиарда брутен вътрешен продукт 1% е 400 милиона, така че тук - ето го милиарда за тази година, само тук! Ясна е политиката.
Очакваното изпълнение според правителството за тази година е 40,7% приходи – горе-долу на миналогодишното равнище. Колко се залага за 2005 г. – 38,9%. Отново имаме очевидните 2% резерв.
Данъчните приходи изцяло следват тази логика. Отчет 2003 г. – 32,3%; закон – 30,4%; очаквано 2004 г. – 32,9%; програма 2005 г. – 31,7%. Очевидно продължава подценяването на приходите.
Разходната картинка е същата. Отчет “Разходи” 2003 г. – 40,9%, тоест това е нулевият баланс, отчетен за миналата година. Законът за тази година е предвиждал 38,6%. Очакването е за 39,6%. За 2005 г. разходи, това за което говори и госпожа Чилова вчера, очевидно малко по-близо до реалността – 39,3%. Грубо казано това е на равнището на тази година, но при текущите разходи отново си играем на орязване на част от очевидните разходи. Това е, за което и господин Китов говори – как така болниците всяка година имат по 120-130 орязан разход. Ами, това е част от тази стъкмистика, която ни се предлага. Отчет 2003 г. – текущи разходи, подчертавам – 35,2%; закон 2004 г. – 32,4% - 3% по-малко. Очакваното е 34,1%. Залага се за догодина – 32,4%.
Как изглеждат резервите? Отчет 2003 г. – 0,1%; закон 2004 г. – 0,1%; програма 2005 г. – 0,6%, тоест, госпожо Чилова, да – позавишени са към реалното общите равнища на разходите, но отново си ги пазим в т. нар. резерв за непредвидени и неотложни нужди, който става недоразумение и като наименование, защото става дума не за непредвидени и неотложни, а за съвършено предвидими и неотложни, но не разчетени в коректното перо "Разходи", където им е мястото. Тоест, имаме два параметъра – темпа на растеж и общата бюджетна рамка, които не издържат никакви претенции за прозрачност.
Вторият показател – резултатност.
Нека се освободим от пристрастията отново и да повикаме неутрален оценител на резултатността. Кой би могъл да бъде той? Нека да бъде Световният икономически форум. Вчера госпожа Шулева се позова на него, цитирайки издигането с четири места на България по глобални перспективи за растеж – от 63 на 59 място – 2003-2004 г., стараейки се по този начин да обоснове успешна и перспективна политика на правителството.
Господин Никола Николов също спомена тази класация от октомври т.г. в обратния смисъл, аргументирайки неефективността на публичните разходи, където България е класирана на 83-о място. Би следвало да се счита, че тази класация на Световния икономически форум също се приема като безпристрастна, обективна, неповлияна от догодишните избори. В тази класация се прави оценка на положителните и негативните параметри на конкурентоспособността на една страна.
Има и други позитивни параметри, посочени в доклада, свързани с макрорамката на бюджета, с ефективността на публичните институции до определена степен, където за България се цитират подобрения на посочените позиции. Маркира се прогрес.
Едновременно с това обаче, уважаеми дами и господа, обратната страна на картината е свързана с много тревожни данни, именно за конкурентоспособността на българската икономика. Нека да погледнем тези параметри през функциите на бюджета. Вчера говори за тях господин Велчев.
Грубо казано, бюджетът има три функционални групи отговорности: държавното управление, общото управление – държавните служби, икономическите и социалните функции по разпределение на бюджетни средства и преразпределителната функция за социална сигурност.
Ето ви няколко показателя за първата функция, освен ефективността на държавните разходи, която вчера беше цитирана: клиентелизъм в решенията на държавни чиновници – 89-о място от 103-104; административни бариери пред новия бизнес – 92-о място; пране на пари чрез небанкови канали – 96-о място, а през 2003 г. сме били на 86-о място; организирана престъпност и влиянието й върху публичните институции – 98-о място при 93-о място; независимост на съда – 81-о място.
Втората група функции, авокативните: ниво на национални спестявания – 90-о място при 80-о място миналата година. Господин Велчев ще каже “Не е моя работа, това е финансовият сектор, банковият сектор, небанковият, капиталовият”. Несъстоятелна теза. Бюджетът има пряко отношение към нивото на спестяванията; внедряване на съвременни технологии и технологии на фирмено ниво – 94-о място при 95-о място миналата година – слаба утеха; държавен приоритет за развитие на информационните и комуникационни технологии – 85-о място, с три места нагоре от 88-о място; сътрудничество университет и бизнес – 89-о място през тази година срещу 80-о място миналата година; фирмени разходи за изследователска дейност и технологии – 90-о място, а сме били на 79-о; лицензии за придобиване на чужди технологии – 89-о място, а сме били на 66-о – само за една година.
Преразпределителната функция – социални осигуровки, помощи, грижи, но не само, а и политика за преразпределение на доход с оглед изравняване на крайния диференциал между най-високи и най-ниски доходи: ефективност на правителствената политика за намаляване на бедността – 90-о място, били сме на 88-о.
И накрая един синтетичен показател: естество на конкурентните предимства, тоест на какво се дължи позитивната част на показателите – 88-о място.
За какво говорят тези резултати? Имайте предвид, че тази класация не е академично упражнение. Тя ще бъде предмет на дискусии на Световния икономически форум – знаете, провежда се през февруари всяка година, където се събира световният бизнес елит, където участват и наши министри. Добре е да имат съзнанието, че участват като представители на правителството на България, а не на НДСВ – ДПС. При тези дискусии обикновено се спазва една доста сериозна доза на любезност. Не се цитира публично втората, сенчестата страна. Има похвали, потупвания и т.н. Но ако някой си прави илюзии, че инвеститорите взимат решенията си на база да речем на едни или други хвалебствени речи, било в парламента, било извън него, било на слънчевата страна на една в най-добрия случай двусмислена картина, дълбоко се заблуждава. И тези от вида “Ето, видите ли, докарали сме 1 милиард инвестиции” и т.н., просто не издържат, защото е въпрос на ефект от тези инвестиции. Засега те са грубо казано инвестиции в ишлеме под една или друга форма – влиза и излиза.
Ето защо ако се върнем към втория параметър – резултатност, то резултатността е горе-долу като за три и половина, не стига и за добър. Тройкаджиите са си тройкаджии.
Третият параметър – устойчивост, е централен. Тук не се говори, но ние дискутираме не вече единна практика – формиран бюджет за 2005 г. Ние дискутираме един повече или по-малко зададен бюджет за 2006 г. Би трябвало дискусията да бъде за 3-годишната бюджетна рамка – 2005-2007 г. Как да премерим обективно и неполитизирано третия параметър – устойчивост? Нека да видим какво става и според самото правителство в неговия доклад.
На стр. 16 … Аз се извинявам, допуснах т.нар. “грешка на езика”. Все се надявам, че докладът е на правителството, а той е на министъра на финансите, както се убедихме. Та в доклада на министъра на финансите на стр. 16 той ни съобщава: “Поради големите плащания през 2006-2007 г. по обслужването на главницата на дълга ще изтичат значителни потоци през финансовата сметка”. Казва, че фискалният резерв би могъл да покрие тези плащания, но дали това е най-разумното? Основателен въпрос. Казва: “Вместо това ще трябва по всяка вероятност да се емитира нов дълг за 2006 г. на сума 450 млн. евро, 2007 г. – 950 млн. евро, общо 1 млрд. 350 млн. евро нов публичен дълг”. Обяснението, което ни се дава, е: обективно зададените по-големи плащания по външния дълг, какво да правим, дами и господа, това е наследството и т.н.
Вчера госпожа Чилова спомена за прогнозите на Агенцията за икономическо прогнозиране и развитие. Опита се да ни убеди, че тези прогнози вещаят изпреварващ ръст на износа над вноса с един процентен пункт. Много интригуващо съобщение. Засега, госпожо Чилова, за седемте месеца на тази година по данни на Министерството на икономиката вносът през тези първи седем месеца се увеличава с 16,7, а износът с 13,6 на сто – с три процентни пункта износът изостава от вноса.
Нещо повече, ако вярваме на същите прогнози, които ми се струва, че са правени в средата на годината, излиза, че до 2007 г., независимо от тенденцията, която вие ни съобщихте, по един необясним достатъчно прогнозиран начин, ще продължи увеличаването на дефицита по търговския баланс, госпожо Чилова, като общото влошаване на търговския баланс за тези три предстоящи години – 2005-2007 г., е на сума 1 млрд. 170 млн. евро по прогнозите на същата тази агенция. Така че няма начин това, което Вие казвате, да се връзва с крайния резултат, който същата агенция ни съобщава.
И оттук изводът: ако това правителство водеше някаква политика на регулиране на търговския баланс и външната сметка, напълно резонно е да очаквахме то поне да изравни темповете на вноса и износа, тоест да не допусне по-нататъшно влошаване на търговския баланс.
Господин Велчев в минали дебати винаги с така характерното му отношение ни е отхвърлял аргумента по текущата сметка: “Ами – казва – дами и господа, икономиката расте, вносът расте, купуваме машини и съоръжения. Вярно, купуваме и потребителски стоки”. Чудесно, господин Велчев! Защо не расте износът със същия темп след като се развиваме така успешно? Защо, Вие, с Вашето бездействие, допуснахте ситуация, в която сега 2006-2007 г. да вървим да се ангажираме с още дълг на същата сума, на която е влошаването, което се очертава от Вашата политика. Устойчивост! Всичко друго, но не и устойчивост!
И последният въпрос за предсказуемостта на самата политика на правителството. По тези три параметъра, по които този бюджет се проваля, правителството ни предлага продължаване на неговия отговор на тези свои провали. Нулево бюджетно салдо и скрит излишък – милиард, милиард и половина, два.
В своя доклад по излишъка за тази година господин Велчев ни казва, че световните пазари и наблюдатели като видят такъв излишък, си казват: ето тук една държава, в която се води строга финансова политика. Това е сигнал, казва ни господин Велчев, че, цитирам: “В бюджетната сфера се поддържа строга финансова дисциплина.” Нищо подобно! Спомнете си какво каза Международният валутен фонд: уважаеми наши партньори, господа, правете си плановете по-сериозно. Дайте една по-обективна преценка и на прихода, и на разхода.
Точно така е, господин Киров, може би Ви е слаба паметта, опреснете си я. Това е една основна претенция, особено съчетана със съобщенията, които се явяват в печата, че политическият съвет на НДСВ уточни приоритетните области, в които да бъдат изразходвани средствата от преизпълнението на държавния бюджет, господин Адемов. След което тръгват пазарлъци с Движението за права и свободи, защото политическият съвет е загърбил, така да се каже, своя верен коалиционен партньор. Почват едни фокуси – 38 млн. тук, 100 млн. там, и т.н., и т.н. Ако някой от вас смята, че това е сериозна бюджетна политика, имате много здраве не от мен, а от финансовия свят.
Какво е нужно? Нужна е промяна на основното бюджетно правило. Сегашното бюджетно правило е нулев дефицит. Сериозното бюджетно правило е таван на разходите не повече от 40 на сто от БВП, не повече, не задължително. Ако държавата може да се оттегля, да се оттегля, но както виждаме три години закани да се сведат до 35% разходите не се връзват с отчета, просто защото батакът е такъв, че трябва да се харчи, за да се поддържа минимумът.
Като кажете 40%, външният свят си казва: ето тези си слагат граница на харча. Дават си сметка, не както господин Калъчев вчера се опита да ни каже, че социалистите ще харчат 60%. Глупости на търкалета. Четиридесет процента – отговорно похарчени. Това ще е мандатът за следващото мнозинство. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за реплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Пирински, дълбоко уважавам аргументите Ви. Понеже споменахте думата “стъкмистика” във Вашето изказване, имаше много числа, един велик мислител отдавна е казал, че статистиката е карета, която може да ви отведе там, където си искате. Вие в случая използвахте тази карета. Не Ви ли се струва, че и Вие не можахте да излезете в своите разсъждения от дупката, от дупката на геврека, в която се взират всички, които взеха думата от опозицията. Много лесно виждат дупката, а не виждат геврека. Не мислите ли, че колкото по-голям е геврекът, толкова по-голяма е и дупката? Не мислите ли, че в тези дискусии трябва да гледаме геврека и след това да говорим за дупката? Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожо Чилова, заповядайте за втора реплика.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, аз Ви благодаря за това, че вчера много детайлно сте ме изслушали. Но не знам дали случайно сте чули откъде идва ръстът на вноса. Не знам дали сте чули, че се повишиха цените на петрола и това рефлектира върху тази цена. (Шум и реплики в залата.) На същата основа това понижи и износа на стоките като съотношение. Но аз вчера говорих за прогнозите за 2005 г. спрямо 2004 г.
Господин Пирински, ще се въздържа от квалификациите, които Вие дадохте за оценката на бюджетната политика на това правителство. Но въпреки това аз се гордея, че съм част от него, на което Вие писахте 3,5 не за друго, а защото в продължение на три години и половина няма нито една актуализация на бюджета и винаги е изпълнявало завишените приходи в бюджета. (Ръкопляскания.) Само да припомня за информация на залата, че 1996 г. имаше 8 пъти актуализация на бюджета. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Господин Мирчев, заповядайте за трета реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, искам да Ви отправя реплика. Вие говорихте за резултатност и устойчивост. Аз ще Ви дам няколко примера и Ви отправям покана да си запишете в графика за следващата година. Резултатност – юни месец ще бъде въведен в експлоатация един от най-големите транспортни инфраструктурни проекти – пристанище Бургас, за 6 млн. т обработка. Бюджетът решава финансово този проект. (Шум и реплики от КБ.)
Юни месец следващата година ще бъдат открити два обекта на летище София – новият терминал, подходът към терминала в София и новата писта. Каним Ви на тази среща. (Шум и реплики.)
Следващата година правителството ще започне най-големия проект – изграждането на Дунав мост 2. (Шум и реплики от КБ.) Това е резултатност. Ще започне изграждането на Пловдив – Свиленград, пристанище Лом и т.н. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Каним Ви, независимо че няма да бъдете в следващото Народно събрание, да присъствате на откриването на тези обекти. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Пирински, имате възможност в рамките на 3 мин. да отговорите на отправените към Вас реплики.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Не мисля да ги използвам всичките. Откровено казано, господин Имамов, затруднявате ме. Силно ме затруднявате. Ние с дупки не се занимаваме. Ние се занимаваме с погачата. (Смях.) Разбира се. Какво е погачата? Това е бюджетът. Вие ако се занимавате с дупки, то е за ваша сметка. (Ръкопляскания от КБ.)
За вноса и за цените на петрола. Госпожо Чилова, в износната листа има нефтопродукти. Техните цени се вдигат паралелно с цените на петрола. Така че там не може да търсите никакви обяснения и би трябвало сериозно да се отнасяте към аргументите си, а не да ги произнасяте лекомислено.
По отношение на обектите, които ще се откриват. Чудесно! Всяко правителство има основание да ги изтъква. Но това с нищо не променя, господин Мирчев, крайната фискална неустойчивост на тази програма, която ни се предлага. И с ръкопляскания в пленарната зала ви уверявам, че нито с йота не се променя това положение. В момента може настроението ви да се пооправи малко. Ще чуем една серия от разсъждения на скучаещия министър на финансите, но от това обективната действителност си остава онази, която аз ви описах. И никакви остроумия, хитроумия и пропагандни ефекти не могат да променят тази реалност, господин Илчев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Бюджет 2005 отново, както за последните три години, е разработен не в съответствие с целеустремена политическа воля и принципи, защото те винаги са отсъствали при това управление, а съобразно вижданията и представите на служителите в Министерството на финансите. Тези виждания и представи служителите няма да ги променят дотогава, докато не се появи политическа визия, която надхвърля проблемите и целите от времето на прехода и убеди обществото, че може да реализира проект на фискална и икономическа политика, който да постигне много по-амбициозни цели, рязко да повиши заетостта и да започне съкращаване на различията между стандарта и качеството на живота на българските граждани и тези на средния европеец. Днешните управляващи нямат такъв проект. Ето и доказателствата.
Бюджетът е с изкуствено подценени приходи. Управляващите няма да намалят приходите до 35% от брутния вътрешен продукт, както официално обещаха в 2001 и в 2002 г. в документи, които са представени на Европейския съюз и ги има в сайта на Министерството на финансите. Напротив, те ще останат и дори вероятно ще надхвърлят относителната си тежест, говоря за приходите, от близо 40,5% спрямо брутния вътрешен продукт в сравнение с тази година. Това ще стане, поради изкуствено подценяване и укриване на приходи.
Изкуственото подценяване на приходите за 2005 г. се дължи на неестествено ниската база, върху която те се изчисляват и на запазване на данъчната тежест.
На първо място, изкуствено е намален номиналният брутен вътрешен продукт за 2005 г. Това е направено чрез занижаване темповете на икономическия растеж, подценяване на инфлацията и разчети с изкуствено ниски цени на петрола.
На второ място, основа за съставянето на бюджетните приходи са прогнозните приходи от предишната година, а не реалното им преизпълнение, което ще надхвърли с 1 млрд. 300 млн. лв. прогнозата. Преизпълнението не е от епизодични, а от регулярни източници. Това означава, че приходите са планирани при нереално ниската база на предишния бюджетен закон, а не на отчета.
Държавата ще отнеме през 2004 г. над 41% от брутния вътрешен продукт, тоест от всичките нетни доходи и ще повтори това вероятно в още по-големи размери и през следващата година.
Презапасяването на администрацията в приходите е характерно за всички досегашни бюджети на НДСВ.
Не на последно място правителството не намали общата данъчна тежест. Сумарният ефект от промяната на преките и косвените данъци не намали относителната тежест върху данъкоплатците. По-конкретно снижаването на преките данъци, с които вероятно ще бъда репликиран, се компенсира напълно с нарастването на акцизите. Правителството пропусна възможността чрез смело намаление на данъците да свали фискалното бреме на българските данъкоплатци. Мнозинството отхвърли възможността, например, да бъде намален данък добавена стойност от 20 на 18%. Вследствие този бюджет запазва и увеличава присъствието на държавата в икономиката.
Трето, предвидени са прекомерни разходи за нереформираните бюджетни сектори. Управляващите няма да изпълнят обещанието си да намалят държавните разходи до 35% от брутния вътрешен продукт. Това обещание е дадено не само пред българската общественост, напомням, а в официални документи, които България е представила пред Европейския съюз.
През следващата година разходите ще надвишат тазгодишните с 1,8 млрд. лв. и ще бъдат, както и през тази година, повече от 41% от брутния вътрешен продукт.
Тази практика не ускорява, а забавя икономическия растеж на страната, забавя растежа на заетостта и доходите, тъй като значителна част от бюджетните разходи не отиват за производствени инвестиции от данъкоплатците, нито за производство на повече и по-качествени публични стоки и услуги. Те отиват за издръжката на нереформираната бюджетна сфера и партийно раздуваната администрация.
Управляващите продължават да наливат пари в нереформираната бюджетна сфера. Субсидиите за икономическия сектор продължават да нарастват. Те харчат повече пари, но не предлагат по-добри публични услуги. Приоритетно харчат за социалната сфера, здравеопазването и образованието, но не за да има положителни промени там, а защото тези сектори са нереформирани. Такова е положението в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, където структурата на разходите издава липсата на ефективен напредък в реформите или пълен отказ от тях.
Нито един от големите инфраструктурни проекти, като околовръстния път на София, магистралите “Тракия”, “Люлин", “Хемус” и “Марица”, Дунав мост-2, летище София, пристанище Бургас и пристанище Лом, електрификацията на ж.п. лини Пловдив– Свиленград, започнатите язовири и много други няма да бъде завършен. По нито един от тях няма да има сериозен напредък и през 2005 г. Причината е резкият спад от около два пъти в предвидените капиталови разходи за тях, отпускани от самата държава.
Въображението на НДСВ е съсредоточено върху чешмички и фонтанчета, както се говори тук миналата седмица. (Реплики.)
Бюджет 2005 е потвърждение за отказа на правителството да изпълнява ангажиментите, поети в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Тези ангажименти изискват непрекъснато и значително увеличение на инвестициите за изграждане на екологични обекти и най-вече на пречиствателни станции за отпадни води и депа за отпадъци.
За управлението на господин Симеон Сакскобургготски е характерна обратната тенденция – общият обем на предвидените за 2005 г. средства намалява спрямо 2004 г. с 16,5 млн. лв., като в рамките на тези средства растат само разходите за администрация.
Проектът за Бюджет 2005 нито извежда образованието като приоритет, нито обезпечава необходимите и непрекъснато отлагани през последните три години реформи в образованието.
Правителството пропуска златна възможност да реши редица проблеми на националната осигурителна система и да завърши реформите там, реализирайки предложенията, които бяха направени от Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, които бяха посрещнати с одобрение от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Четвърто, за икономическия растеж и за растежа на доходите. България трябва да генерира възможно най-високия икономически растеж в годините преди членството си в Европейския съюз. Това е български национален интерес и най-висок приоритет. Този приоритет не бе поставен в нито една година от управлението на НДСВ и ДПС, не се постави и сега, независимо от гръмките и лъжливи, както се оказаха, обещания за двуцифров растеж, както впрочем стана и с обещанието за 800-те дни. И в този свой последен бюджет правителството показва, че не знае как може да постигне висок икономически растеж. Правителството е неспособно да създаде предпоставки дори за повторение на 5,3% икономически растеж, който се очаква тази година и допуска по-нисък растеж през 2005 г.
Съвсем ясно ще посоча, че постоянното надвишаване на бюджетните приходи над прогнозата изземва нетни доходи от българския данъкоплатец и препятства растежа на инвестициите и потреблението.
Преизпълнението на приходите е силна кота, а не стимулатор на икономическия растеж, а значи и на заетостта и доходите. Икономическата политика, скрита в този бюджет, цели изтласкване на семейния, дребния и средния бизнес в сивия сектор посредством високи данъчни тежести. И на второ място, разширено възпроизводство на олигархически структури в икономиката и властта.
Управлението на НДСВ и ДПС пречупи бързия растеж на доходите по време на управлението на Обединените демократични сили. (Смях и реплики.) Ами, това беше показано от Соломон Паси с едни таблици, ако си ги спомняте. Той ги показа, не аз. Може да ги извади отново и ще ги видите.
В нито една от последните три години нямаше двукратни повишавания на заплати и пенсии, 13-а или дори 14-а заплата и пенсия, както преди. Бюджетът за 2005 г. предвижда слабо нарастване на заплатите, което ще бъде привидно поради повишените осигурителни вноски и инфлация.
Политическите характеристики на бюджета на управляващите.
1. За четвърта поредна година управляващите показват пълна неспособност да формулират и решат който и да е от острите проблеми на страната в областите на сигурността и правораздаванетото, на икономическата модернизация и преструктурирането, на инфраструктурата, на здравеопазването, на образованието, на пенсионната и социалната осигурителни системи.
Бюджет 2005 продължава и задълбочава тази неспособност. Затова този бюджет е на хроничната некомпетентност.
2. Единственият приоритет на бюджет 2005 са цели, постигнати още преди 6 години – фискална устойчивост, способност да бъде обслужван правителствения дълг и макроикономическа стабилност. Това бе постигнато от предишното правителство през 1998 г. Затова този бюджет е на инерцията.
3. След пълният провал в изпълнението на предизборните обещания, а именно несимволично увеличение на заплати и пенсии, нов политически морал, реформа на всички публични сектори, държавата да се е оттеглила от несвойствените дейности, данъчното бреме да е ниско, а бюджетът да е балансиран и малък, правителството запазва голямо данъчно отнемане и крайно неефективно разпределение. Това става заради незавършените реформи в икономиката, в здравеопазването, образованието, полицията, армията и публичната администрация. Затова този бюджет е на провалените реформи.
Параметрите на бюджета не отразяват националните интереси. Те са нездрав компромис между теснопартийните интереси на ръководствата на НДСВ, ДПС и Новото време. Затова този бюджет е на пазарлъка.
Съзнателно и драстично са занижени приходите, с цел да се запази възможността правителството да разпределя парите на данъкоплатеца извън контрола на Народното събрание. Затова този бюджет, както и тазгодишният, е бюджет с двойно дъно.
Бюджетът показва, че и през 2005 г. няма да започне реформата в органите за вътрешен ред и сигурност. Мъжете и жените в униформа няма да имат самочувствие на хора на реда и сигурността. Бюджетът не показва задължения и ползи от членството ни в НАТО. Обратно, прикрива неефективни разходи, което ни компрометира пред съюзниците. Той компрометира достойното ни членство в Алианса. Полицията ще продължи да бъде неефективна в противодействието си на престъпността. Престъпниците ще продължат да се подиграват с нея, а гражданите – да бъдат изложени на куршумите на улицата. Затова този бюджет е на несигурността.
В заключение трябва да кажем на българските граждани, че България заслужава много повече и може много повече от това, което могат днешните управляващи, и от това, което показват днес със своята фискална и икономическа политика. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Костов? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Бакалов, имате думата, заповядайте.
СДС разполага с 9 минути.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна с това, че този бюджет не е на растежа, но този бюджет така или иначе е на пазарлъка, който стана пред очите на абсолютно всички български избиратели. Но има нещо, което управляващото мнозинство - НДСВ, ДПС и Новото време, пропускат и това е дали те направиха пазарлъка за повишаване сигурността на българските граждани? Аз бих казал, че там този сегмент в сигурността и бюджета те много сериозно са пропуснали. И много сериозно са го пропуснали може би, поради това, че самият министър на финансите да има и пряко, и косвено отношение към работата на това министерство за повишаване на сигурността. Защото всички вие много добре знаете къде са проблемите на България – в Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”. И точно вътрешните работи са сегментът, който може да попречи на България да стане реален член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
И въпреки това, това управляващо мнозинство продължава, независимо че вътрешната сигурност, всеки отделен български гражданин, особено в последно време при това управление стана на едно от първите места, продължава да не обръща внимание точно на тази сигурност, независимо от приетите актуализирани стратегии за борба с организираната престъпност. И това може би е големият проблем. Проблемът е за това, защото не може в Министерството на вътрешните работи 83% от целия бюджет да отиват за заплати, осигуровки, изхранване и т.н.
Реално в Европейският съюз около 30 и над 30% остават за същинската борба с организираната престъпност и уличната такава. Но в България явно все още не можем да разберем, че тази пропорция трябва да се промени.
Искам да дам една цифра и тя е следната, и тя е от НСБОП, която министър Петканов сигурно ще потвърди. Защото по информация на НСБОП само от контрабандата на наркотици в България остават около 70-80 млн. лв. А цифрата, която е на Министерството на вътрешните работи – говоря само за наркотиците, е около 100-110 млн. лв.
Кажете, уважаеми колеги, подкрепяйки този бюджет, как ще стане борбата с престъпността, при положение че само от наркотиците престъпността оставя в България 70-80 млн. лв.? Не говорим за лекарствата, не говорим за акцизни стоки, не говорим за контрабандата. Това вече е допълнително. Тогава наистина милионите стават много повече. И тогава в действителност можем да чуем от ръководството на вътрешните работи, че наистина няма средства за борба с тази престъпност. Тогава наистина можем да чуем, че на денонощие има пет литра бензин за колите и поради тази причина, тъй като няма такъв лимит, те просто не могат да отидат до местопрестъплението. Имаше и такива случаи.
При анализа на бюджета на вътрешните работи и при анализа на самия министър Петканов, защото, естествено, че той сигурно ще каже, че трябва да се хвали бюджета, но, завършвайки, аз искам само да прочета той какво е написал.
Господин министър, нали знаете, че това е Вашият подпис? (Обръща се към министър Петканов и показва книжка.)
“Като отчитаме реалните икономически условия в страната и възможностите на държавния бюджет за 2005 г., предлагаме при възможност допълнително необходими средства в размер на 25 млн. 886 хил. лв., които да бъдат предоставени допълнително за бюджета на МВР за 2005 г.”
Самият министър Петканов си е направил труда и е казал, че с тези средства той не може да се пребори с престъпността и затова ги е поискал.
Но тъй като тези средства, забележете, колеги, са за качествената борба срещу престъпността, а не количествената. И тъй като, вие си спомняте преди една година - година и половина някои хора от управляващото мнозинство, единият от тях беше министърът на финансите, попадна в обекта точно на качествените средства за борба с престъпността, може би точно заради това е и неговото отношение към това министерство – абсолютно винаги той да не предоставя необходимите средства за борба с организираната престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Има думата за изказване господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на бюджета за 2005 г. поставя на изпитание не само управляващото малцинство на НДСВ и ДПС, но и останалите парламентарни партии. За правителствената коалиция този бюджет е тест доколко разумните и полезни за България предложения на опозицията могат да бъдат възприети в името на националните интереси, а не дежурно отхвърлени. А за опозицията тестът е дали може да излезе от дългогодишната инерция на празните приказки и не само да предложи реални алтернативи, но и да постигне съгласие по тях с управляващите. И тук стана очевидна разликата между старата опозиция, затънала в празнословие, демагогия и див популизъм, и модерната опозиция в лицето на Новото време (Викове и смях в ОДС.), залагаща преди всичко на отговорността пред обществото, на прагматизма и желанието да се решават конкретните проблеми на България. Вместо скучноватото театрално опозиционерство отляво и отдясно, което с нищо не подобрява живота на българските граждани, Новото време избра национално отговорен подход – да седнем на масата на преговорите с конкретна визия, с конкретни предложения по правителствения проект за бюджет. Направихме го, защото вярваме, че наистина България няма време за губене и всички ние сме длъжници на обществото, всички до един. Направихме го, защото сме убедени, че днес е по-важно да спасим българското образование от упадък и да осигурим достойно бъдеще за децата на България в модерния свят. Направихме го, защото не сме болни от заразата на празните приказки, която неизличимо е обхванала старата опозиция.
И отговорният подход на Новото време даде добри плодове. Това, че успяхме да извоюваме 135 млн. лв. допълнително и 35 млн. индиректно под формата на данъчни облекчения и преференции за образованието и науката, ще се усети в следващите няколко години от всяко българско семейство. Резултатите от нашите усилия ще се материализират във всяко ремонтирано и отоплено училище, във всяка компютризирана класна стая, във всеки нов проект на българските учени, получил шанс да бъде реализиран благодарение на допълнителните бюджетни средства и данъчните облекчения, приети по предложение на Новото време.
Искам и тук е мястото да изтъкна, че ние високо оценяваме волята за диалог, демонстрирана от правителствената коалиция. Нека бъдем реалисти. Вие, уважаеми дами и господа от управляващата коалиция, можехте да прокарате бюджета и без гласовете на Новото време. Има достатъчно политически гешефтари и отляво, и отдясно, които бяха готови да спазарят негласната си подкрепа за този бюджет такъв какъвто беше първоначално, в името на своята лична изгода. Но вие, уважаеми дами и господа от НДСВ и ДПС, избрахте принципния подход – да водите предложения от Новото време в контекста на бюджета диалог за модернизация на българското образование, вместо да прокарвате бюджета на инат.
Ние вярваме, че днес, когато България не може да губи нито минута в празни приказки в стремежа си да влезе в ритъма на модерния свят, именно бюджетът не е място за безпринципно опозиционерстване. Бюджетът не е на тази или на онази партийна клика, а на всеки български гражданин. И затова наш дълг като политици е да правим всичко възможно, за да осигурим повече средства за жизнено важните за обществото сфери. Модерната политика е политика на конкретните резултати, а не на безплодното празнодумство.
Вчера един специалист по политическите гешефти, потомствен представител на червената буржоазия, опитващ се безуспешно да излезе от тресавището на празнословието, падна дотам, че нарече, видите ли, сделка, това, че Новото време успя в диалог с управляващата коалиция да гарантира допълнителни общо 170 млн. лв. за българското образование и наука. Вероятно такова мислене е нормално за лидера на една партийна върхушка, която от 15 години благодарение на търгашество и пазарлъци тъне в иначе необяснимо охолство, което рязко контрастира с трудното ежедневие на редовите социалисти. Но за разлика от него и подобните му Новото време разглежда политиката не като безкрайна поредица от гешефти и пазарлъци, а като служба на обществени интереси.
С отговорната си позиция по отношение на този бюджет Новото време още веднъж доказа, че е партия на конкретните, прагматичните и общественополезните решения за разлика от старите партии на празните приказки. Защото ако имаше олимпиада по празнодумство, Станишев и Михайлова щяха да са пожизнени шампиони.
На глуповато елементарните подмятания, които в последните дни идват като че ли най-вече от червения ъгъл, ние казваме: в диалог с правителството ние осигурихме 170 млн. допълнително инвестиции за българското училище – за компютри, за ремонти, за транспорт на българските ученици, както и за подкрепа на българската наука. Колко осигурихте вие? Нула!
Вашите празни приказки не топлят българските училища, не гарантират по-добро бъдеще за децата на България и не дават нова перспектива на българската наука. Просто вие не умеете това и никога не сте го умеели! Не е нужно да се връщаме към минали управления, за да го доказваме. Българските граждани помнят и знаят.
Бих искал да посоча два въпроса, по които ние ще търсим корекции в бюджета между двете четения.
На първо място, смятаме, че е необходимо да бъдат отчетени в определена степен потребностите на съдебната власт от повече бюджетни средства. Тук беше казано много от колежката Елиана Масева и основателно. Не е нормално да искаме българските следователи и въобще да има наказателно правораздаване, когато се работи в стаи с по трима-четирима човека или пишещи машини “Марица”, когато прокурорите борят престъпността с 20-годишни раздрънкани лади и т.н., докато чиновници от разни агенции, безименни, се возят на луксозни автомобили.
На второ място, категорично отхвърляме предлаганата в преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания, които орязват месечните добавки за деца с трайни увреждания от 70 на 40% от минималната работна заплата и въвеждат доходни критерии за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на хората с трайни увреждания.
В заключение искам да подчертая, че основанията да подкрепим на първо четене бюджета за 2005 г. ние виждаме в следните приети от правителствената коалиция предложения на Новото време, най-вече в един от основните пунктове на постигнатата обща позиция на парламентарните групи на управляващата коалиция НДСВ – ДПС и на Новото време, която гласи: След съгласуване с международния валутен фонд в Централния републикански бюджет ще бъдат предвидени допълнително 135 млн. лв. за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитие на българското образование и наука, които Министерският съвет ще предложи на Народното събрание в началото на 2005 г. при съблюдаване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии, по-пълно обхващане на децата в ученическа възраст в системата на средното образование, насърчаване на българското участие в международни научни програми и проекти, повишаване на квалификацията на преподавателите, подобряване на енергийната ефективност на българските училища, оптимизиране на училищната мрежа, реализиране на програма “Конкурентна система на висшето образование” и допълнителни средства за висшите учебни заведения.
На второ място, основание да подкрепим на първо четене този бюджет са приетите нововремски предложения в данъчното законодателство, сред които бих изтъкнал: първо, въвеждането на данъчни облекчения за фирмите, даряващи компютри и периферни устройства на училища и научноизследователски институти; второ, отмяната на патентния данък за интернет клубовете, които са читалищата на модерния свят; и трето, въвеждането на отговорност на държавата за забавено възстановяване на данъчния кредит на фирмите.
Това са реални и конкретни резултати от политиката на Новото време, които българският бизнес, българската наука и всяко семейство, в което расте ученик, ще усетят постепенно през следващите години. А от празните приказки на старата опозиция ще останат само отегчението ти досадата от поредния опит да бъде губено времето на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
За реплика – господин Китов.












БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Цеков, не е хубаво един млад човек да бъде циничен, след като е доказан ренегат.
Но бих искал да Ви кажа и нещо друго. Вие говорите за възраждане на българското образование, когато отвън учителите стачкуват. Казвате, че вие сте намерили пари – не вие, българският народ дава тези пари. Вие просто направихте една поредна сделка – нещо, което направихте още когато се отделихте от НДСВ, защото продължавате да бъдете патерицата на НДСВ, опитвате се само да си оправите вътрешнопартийните си проблеми с господин Панайтов и с останалите му приближени. Това е вашата дейност!
Престанете да бъдете толкова циничен, защото Вашите гешефти минават, включително, когато хората нямат какво да ядат, с возене на яхти! Крайно време е да се държите малко по-прилично на тази трибуна! (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Цеков, наистина сте млад човек, наистина сте тръгнал с идеята за новото време, само че няма нов морал в това ново време!
Господин Цеков, в Комисията по здравеопазване, когато разглеждахме Закона за бюджета на държавата и Закона за Националната здравноосигурителна каса, вашият представител д-р Калъчев не присъстваше на заседанието, в резултат на което не можеше да се приеме нито бюджетът на държавата, нито на НЗОК. След половин час ходене по мъките по телефона и звънене той пристигна и знаете ли как гласува? Гласува “въздържал се” и Законът за бюджета на държавата, и Законът на НЗОК не бяха приети! Една минута по-късно, след като той беше гласувал така, незнайно по какви причини поиска прегласуване и с неговия глас този бюджет мина! Това ли е новото време, новият морал? За това ли говорите вие? В рамките на една минута си сменя мнението за държавния бюджет, което ние обсъждаме пред целия народ! И в момента казвате, че раздавате пари! Чии пари раздавате? Чии – на българския народ от данъците!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Поне не е сменил партията си!
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Моля ви, прекратете тази голяма, мръсна демагогия и политическа игра! Това е последната година, в която този парламент съществува и ще приеме този бюджет! Бъдете малко по-честни пред българските избиратели, които ни пратиха тук! Трябва да защитаваме техните интереси, а не само личните и партийните интереси! (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте, господин Цеков, за дуплика.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Жалко, че няма процедурна възможност, иначе щях да отстъпя време за реплика от страна на БСП.
Уважаеми господин Китов, Вие сте един възрастен човек (Оживление в залата.), преждевременно остарял, може би, но това не ми пречи да Ви уважавам.
За съжаление Вашата реплика блестящо потвърди онова, което казах за олимпийските шампиони по празнодумство. Хубаво е, когато се говори, да се сочат и конкретни резултати от дейността на една политическа формация. Аз посочих това, което постигна Новото време, посочете какво сте постигнали вие и какво ще получи българското общество от вашата иначе разпалена и много симпатична пленарна дейност в залата.
Що се отнася до господин Кенаров... Едва ли има смисъл точно с Вас да си говорим, не знам в момента в коя партия сте...
Само ще Ви кажа, че правителствената коалиция и Новото време се споразумяха, за разлика от Вашето разбиране, не да харчат парите, а да инвестират пари в българското образование. И затова ще има стратегии, приети от Народното събрание, които да гарантират оползотворяването на тези средства така, че наистина българското образование да влезе в ХХІ век така, както заслужава всеки български гражданин и всяко българско дете. Стига празни приказки! (Ръкопляскания от Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
След почивката за изказване думата ще има господин Моньо Христов.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедурно предложение има думата господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, моята процедура е извън бюджета, но е свързана пряко с дневния ред на тазседмичните заседания на Народното събрание. Вчера председателят на парламента пое ангажимент във вчерашния ден, във втората половина на деня да се гледа и да се гласува декларацията за ситуацията в Украйна след президентските избори там. Драматично се развиват събитията в Украйна, всички лидери на наши съюзнически държави вече се произнесоха. Впрочем мълчим по този въпрос от страна на официалните институции и аз питам, госпожо председател, чисто процедурно кога ще бъде гледана тази декларация? Кога българският парламент ще заеме позиция? Едно забавяне, един отказ от поетите ангажименти говори зле за позицията на България като демократична страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този въпрос не се решава от водещия заседанието и от председателя на Народното събрание в момента.
Продължаваме с изказвания по законопроекта за бюджета. А преди това имате ли нещо против да дам думата на министър Игор Дамянов?
Заповядайте, господин Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Днес, в деня, в който се гласува проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. обществените очаквания до голяма степен са свързани с позитивните промени в системата на българското образование. Няма да скрия, че аз като министър на образованието и науката с удовлетворение мога да заявя, че образованието не е един от приоритетите, а безспорен приоритет на правителството в бюджета за следващата година.
Днес имаме уникалната възможност, гласувайки предложения бюджет за 2005 г., да направим поредните решителни крачки за подобряване условията за развитие на българското образование. Никога преди това не е имало толкова висока степен на обществен консенсус за необходимостта от увеличаване на обществените разходи за българското образование. И това е така, защото това е поглед напред, поглед към европейското бъдеще на България. Защото ускореното икономическо развитие изисква от нас да подготвим младите хора на знания и умения, конкурентни на общия европейски пазар. Защото българската икономика има нужда от квалифицирани специалисти, готови да приемат предизвикателствата на успешно развиваща се пазарна икономика.
Осъзнавам огромната отговорност като министър на образованието и науката да удовлетворя обществените очаквания за модернизация на образователната система. Чуват се мнения, че Министерството на образованието и науката няма да се справи с изпълнението на стратегията. Мога отговорно да заявя, че сме готови да изпълним приетите решения. Системата на образованието вече не се определя като неефективна разходонеоправдана и скъпоструваща на данъкоплатците. Точно обратното, сега отчитаме силна и единна политическа и обществена подкрепа за необходимостта от инвестиции и увеличаване на разходите в образователния сектор. Това не можеше да се случи без признанието за успешна финансова политика на Министерството на образованието и науката, изразяваща се със следните конкретни постижения.
За първи път от последните пет години от икономии на разходите осигурихме допълнителни 11 млн.лв. за ремонт на студентските общежития. Успешно въведохме нормативи за издръжка на един студент, въз основа на които се определя субсидията за висшите училища. Това е и основа за въвеждането на т.нар. ваучерна система. Реализирахме концепцията за финансовата децентрализация. За първи път с консенсус от всички участници беше предложен и утвърден от Министерския съвет норматив за издръжка на един ученик в общинските училища, който е база за изготвянето на бюджетите на общините в частта за образование. Въведохме информационна система за автоматизирана обработка на данни в системата на средното образование, разширена с модул за единен граждански номер за деца и ученици, чрез която се наблюдават натуралните показатели – брой ученици, брой персонал, както и сграден фонд в държавните и общински училища и обслужващи звена. За втора поредна година приключваме бюджетната година без неразплатени разходи в училищата и обслужващите звена.
Всичко това показва, че сме готови, че имаме необходимия потенциал да подготвим и да модернизираме образователната система. Защото не е важно само да усвоим планираните средства, по-важно е да заявим и да получим максимална подкрепа за какво ще ги разходваме. За повечето от вас не е новина, че по време на диалозите с учителските синдикати, заедно с министъра на финансите получихме мощна подкрепа от заетите в системата допълнителните 100 млн. приоритетно да бъдат изразходвани за подобряване на условията в селищните училища, в т.ч. осигуряване на транспорт за пътуващите ученици и учители, повишаване квалификацията на учителите, обновяване на материалната база и предприемане на мерки за подобряване на енергийната ефективност на училищата.
Освен това в бюджета са предвидени средства за компютризиране на всяко българско училище. За първи път поставяме основите на съвременно развитие на образованието. Естествено е желанието на опозицията и отляво, и отдясно да омаловажи и да превърне в пренебрежима величина постигнатото в сферата на образованието през изминалите години от мандата на правителството на НДСВ и да чертае трагична перспектива за развитието на тази система. В това няма новина. Но, уважаеми дами и господа депутати, всички сме свидетели, че през последните 10 години както левите, така и десните партии се надпреварваха в своите политически платформи да обявяват образованието за свой приоритет. Всички обещаваха, че ще подобрят условията в българското училище, ще повишат социалния статус на учителите, ще модернизират образователната система и т.н. Нищо подобно не се случи. Повече от 10 години образователната система бе поставена на ръба на своето оцеляване. В периода на прехода след 1989 г. почти нямаше година без затворени училища през зимата поради липса на отопление. Почти всяка година се извършваха масови административни съкращения на учители, а спестените от заплати пари изчезваха или се преразпределяха незнайно за какво. Нямаше средства за поддържане на сградния фонд, нямаше средства за отопление, нямаше средства за компютри, за квалификации на учителите и т.н.
Какво наследихме ние? Наследихме образователна структура с ниво на финансиране с 40% от нивото преди прехода. С толкова изостанахме и от средното ниво на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Всъщност понижаване на показателите за качество в образователната система е отчетено и от международните институции през 1999 г. и се дължи именно на остър дефицит на средства в годините след 1996 г.
Българското образование претърпя най-голямата си криза в периода след хиперинфлацията. Публичните разходи за образование не бяха индексирани съобразно общия размер на повишаване на издръжката на системата, като през 1996 г. то достигна ниво от 3,2% от брутния вътрешен продукт.

През следващите години - 1997-1998, започна плавно осигуряване на плановите нива, но едва беше достигнато ниво от 3,6 до 3,8% от брутния вътрешен продукт. Практически, считано от 1996 г., системата на образованието е в условия на текущ структурен дефицит. Това доведе до ненавременно изплащане на учителските заплати. В целия период – от 1997 до 2001 г., в почти 80% от общините в България заплащането на учителите се забавяше с няколко месеца, което в повечето случаи предизвикваше спонтанни учителски протести. Едва през 2002 г., след стартиране на финансовата децентрализация, средствата за заплати се планират в реални стойности.
Второ, спиране на учебния процес поради липса на средства за отопление и осветление. До 2002 г. всяка година имаше принудително спиране на учебния процес, т.нар. дървени ваканции предвид на преустановено електрозахранване или топлоподаване, заради неплатени с месеци сметки.
Трето, липса на учебници в училищата след преустановено предоставяне на безплатни учебници, считано от 1998 г., с изключение на учениците от първи клас.
Четвърто, ликвидиране на столовото хранене. Средствата за субсидиране на столовото хранене се планираха в общата субсидия, т.е. като последен приоритет.
Пето, закриване на почти всички извънкласни и извънучилищни дейности, занимални, кръжоци, ученически спортни клубове и т.н.
Шесто, липса на държавна политика спрямо училищата в малките населени места.
Седмо, нефинансиране на квалификацията на учителите.
На практика поради рязко намалелите средства училището загуби своята привлекателност, действителността е неугледни и неремонтирани сгради, нископлатени и немотивирани учители, липса на каквито и да е средства за дейности, извън учебния процес, липса на компютри и учебни пособия.
Уважаеми дами и господа народни представители, оттук нататък грижа на всеки един от нас – администратор, учител, ученик или родител, е как по максимално най-полезен начин да се възползваме от тази инвестиция. Защото каквито и добри материални условия да са осигурени – база, компютри, техника и т.н., няма ли я единната визия, няма ли я цялостната стратегия за модернизирането на образованието, ще бъдат далеч от нашите очаквания.
Ето защо аз не крия своето удовлетворение от постигнатото споразумение за отпускане на допълнителни средства по бюджета за 2005 г. за системата на образованието. В резултат на това тази система ще получи едно сериозно подпомагане. Този ресурс ще бъде предназначен да подобри конкуренцията в сектора, като на базата на конкурсен принцип стимулира добрите практики и иновационни решения. Но по-важното е съгласието, онова съгласие, което ще замени липсващия консенсус, ще съхрани постигнатото и ще е основа за устойчиво развитие.
Използвам случая да благодаря на всички националноотговорни политици, които направиха възможното българското образование да бъде безспорен авторитет за проектобюджет 2005 г. Искрено се надявам от името на цялата образователна и научна гилдия да получим вашата подкрепа за приемането на предложения от правителството законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Сега искам да дам думата на господин Станилов, който се е заявил за изказване.
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От последните две изказвания – на колегата Цеков и на министър Дамянов, потекоха реки от мед и масло към българското образование и аз искам да продължа тази тема от един друг ъгъл, като дословно ви прочета едно отворено писмо на Синдиката на българските учители - тези, от чието име си позволяваме да говорим от тази трибуна и да обещаваме светло бъдеще в образованието:
“Народният учител е неотменим и вечно търсен в трудния делник на българина. Той винаги е бил водач на нацията към по-добри бъднини, войн, чието оръжие са съвестта и знанието. И днес по примера на нашите предци ние искаме да служим достойно на народа си, да възродим националното самосъзнание и гордост.
В новия век ние не сме просто заинтересовани да оцелеем, а искаме децата ни да живеят в проспериращо общество. Затова е необходимо да се използва най-модерният арсенал от педагогически и новаторски подходи, да се дава образование, което да отвори очите на децата ни, да ги подготви да живеят в ерата на информационните технологии, да ги научи да намерят себе си в хаоса на глобализиращото се общество, да ги направи граждани на света. Но времето не може да ни чака. България продължава да е една от малкото страни в света без изградена образователна стратегия. Затова протестираме и издигаме своя глас против безхаберието на държавните институции, нехаещи за съдбата на хилядите българчета, които не посещават училище и чиято единствена алтернатива е улицата.
В същото време много от нас, българските учители, живеем с неизвестността за работното си място, със страха от безработица. А когато децата на един народ са неуки и учителите са социално унижени, доброто бъдеще на държавата се превръща в химера.
Ние отстояваме своето искане за по-добро финансиране на образованието, за да подобрим качеството на подготовка на нашите ученици, защото само с тебешир и полуработеща техника от миналия век това не става. В днешния информационен век е смешно и жалко да пускаме на децата грамофонни плочи или да прожектираме диафилми с отдавна остаряло съдържание.
Настояваме за съвременни условия на труд във всички училища. Искаме като в развитите европейски страни децата ни да учат в спокойни и уютни класни стаи. Училищата и детските градини да бъдат достъпни и привлекателни за всички български деца.
Гарантираният в закона равен старт за образование засега е само прокламация. Бедността е причина много от малчуганите да не посещават предучилищни групи. Ето защо настояваме и искаме държавата да поеме част от издръжката в целодневните детски градини и ясли. За да направим нашите ученици конкурентни на пазара на труда, имаме голяма потребност от осъвременяване и актуализиране на знанията както в рамките на самата професия, така и остра нужда от квалификация по методика, по психология, по решаване на конфликти, за работа в екип и т.н. Защото днешните млади хора са гневни заради безпътицата пред всички нас и липсата на визия за бъдещето. Те се нуждаят от нашата компетентна помощ и постоянни напътствия.
Как да се квалифицираме с нашите заплати, които дори не достигат за покриване на битовите ни нужди, а камо ли за допълнителното ни обучение? Трудовите ни възнаграждения са най-ниски в сравнение с тези на събратята ни в Европа, а върху гърба ни се стоварват все повече и повече изисквания, които предполагат временните знания и нови умения. Ето защо се нуждаем от средства за допълнителна квалификация. Принудени сме да стачкуваме, за да защитим труда и човешкото си достойнство.”
И днес те са пред българския парламент. Сутринта, когато идвахме на работа, видяхме палатките на протестиращите учители.
“Настояваме и за стриктно спазване на всички клаузи в колективния трудов договор за отрасъл “Средно образование”. Държавността започва именно от зачитането на правата и законите. Контролът трябва да бъде строг и повсеместен. Държавността сплотява и успокоява нацията, създава усещане за сигурност и ред, за закрила и справедливост. Това отчетливо ни показва другите, към които се стремим – страните от голямото европейско семейство.
Нека в тези дни учители, родители и граждани на страната ни бъдем заедно, за да сме силни, за да успеем в нашите искания. Общата солидарност ще бъде израз на гражданска позиция и противодействие на хаоса, безредието, насилието, младежката престъпност, безцелния живот. Да се поучим от модела на възрожденското училище, когато родолюбиви, напредничави и мислещи за просвещение граждани насочват образованието на децата с помощта на специалисти, готови да изпълнят задачата си учители. Нека заедно да извървим пътя към демокрацията в образованието.
Синдикат на българските учители.”
Искам да заявя от трибуната на Народното събрание и това да стане достояние на всички български граждани, които следят дебата днес, че Парламентарната група на БЗНС – Народен съюз, Демократическа партия, категорично застава зад справедливите искания на българските учители и ще отстоява с парламентарните възможности, които има, техните искания. Благодаря. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплики не виждам.
Давам думата на господин Георги Панев. Заповядайте.

ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! В последните няколко месеца сме свидетели на една широка обществена дискусия за образованието, отразена във всички медии. В нея шумно и амбициозно се присъедини самият министър на образованието господин Дамянов. Категоричният резултат от нея, споделен от всички участници, бе, че образованието трябва да бъде безспорен приоритет на държавата, респективно в бюджета.
Но какви са фактите? 2003 г. – 4,2% от брутния вътрешен продукт. 2004 г. – същото, в проекта за бюджет за 2005 г. – също 4,2%.
Образованието не само че не е приоритет, не само че не е безспорен приоритет, но изобщо не е приоритет.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Ползата е друга.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Мисля си, че това е енциклопедичен пример за демагогия, господа министри, и категорично опровержение на казаното от министъра на образованието господин Дамянов. Както и да е.
Реалистично е 4,5% от брутния вътрешен продукт да бъдат отделени за образованието. Тоест, още 0,3% върху предвидените в бюджета 4,2%. Това прави около 125 милиона лева.
Споделям напълно тезата, че в една тежка, нереформирана административна и организационна система, каквато представлява образованието, за което съществен принос има сегашното управление, тъй като спря реформите в тази система, не е особено разумно да се влагат пари. Но има сектори и дейности в образованието, които не се влияят от този хаос на системата и в които влагането на средства ще доведе до безспорен резултат, ефективно е и необходимостта е очевидна. От тези 125 милиона лева това са: допълнителни средства за компютъризация, освен 60 милиона лева, които бяха предвидени навремето, неусвоени и сега се появяват; ремонт и поддръжка на училищни сгради – без коментар; гориво и автобуси за превоз на учениците – единствен коментар, оптимизацията е необходима и трябва да продължи; допълнителни средства за научноизследователска работа – над тези мизерни 4 млн. лв., предвидени в разрез със закона, който предвижда 10% от издръжката на висшите училища да бъдат за наука, което прави 30 млн. лв., се дават само 4 милиона; и разбира се, квалификация и преквалификация на учителите, курсове, особено във връзка с ранното чуждоезиково обучение; и на последно, но бих казал може би на първо място – повишаване заплатите на преподавателите във висшите училища на България, защото тези заплати в момента, неотговарящи по никакъв начин на тяхната квалификация, са мощен фактор за отлив на млади хора от висшите училища. Това засяга вече пряко и средното образование, засяга пряко и дългосрочните интереси на нацията.
Оказа се обаче, че тези 125 милиона могат да бъдат предвидени и вложени в бюджета - след срамна сделка с “патерицата” на НДСВ – Новото време тези милиона като че ли, може би ще бъдат предвидени.
Тогава аз се питам: на основата на какви принципи е съставен бюджетът – дали на основата на принципа на реалните възможности на държавата и оптималното усвояване на финансите, или на принципите на презастраховането, политическото оцеляване и предизборната пропаганда? Твърдя, че е вярно последното, поради което няма да гласувам за този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Продължаваме разискванията. Господин Чауш, заповядайте, имате думата. Искам да обърна внимание, че ДПС разполага всичко с още 8 минути пленарно време.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Настоящият проект за държавен бюджет за 2005 г., предложен на нашето внимание, както многократно се отбеляза в тази зала, е последният финансов план на държавата при коалиционното управление на НДСВ-ДПС.
Както предишните проекти на държавни бюджети, внесени и одобрени в този мандат, оценките, които предварително се правят отляво и отдясно, и естествено, от управляващите, се движат най-общо в диапазона на библейския израз от “разпни го” до “осанна”. Ако съпоставим в експертен план проекта на бюджет за 2005 г. с този за 2004 г., ще отчетем, че той е с по-добри показатели от предшестващия го. Ако обаче съпоставим Бюджет 2004 с този на Бюджет 2003, също ще отчетем, че Бюджет 2004 е по-добър от предхождащия го. До същия извод бихме стигнали, ако съпоставим Бюджет 2003 с Бюджет 2002. По силата на асоциативния закон ще заключим, че Бюджет 2005 е по-добър от Бюджет 2002, Бюджет 2003, Бюджет 2004, следователно аз тук ще си позволя да направя заключението, с което се надявам да се съгласят и колегите от опозицията, разбиращи от бюджетната проблематика, че Бюджет 2005 е бюджет, даващ и осигуряващ устойчивост на макроикономическите показатели, на икономическото развитие на страната ни.
Разбира се, няма да спестя и оценката, че тази устойчивост е вследствие на една добра коалиционна икономическа политика, насочена към реално решаване на проблемите ни по пътя на развитие на пазарни икономически отношения. Резонният въпрос е дали този проект на Бюджет 2005 е оптималният, осигуряващ безпроблемно функциониране на отделните бюджетни системи, на съставните части на консолидирания бюджет, или би могло да има и друго съотношение на разпределение за съставните части, както и вътре в тях.
Естествено, тук има основание за много политика, която като правило невинаги е обоснована и аргументирана. Бюджет 2005 отразява, най-общо казано, съществуващото икономическо и социално положение на страната ни. Тук се каза и аз споделям, че Бюджет 2005 е ориентиран към подобряване на икономическата среда чрез последователно намаляване на данъчната тежест за бизнеса, по-добра законова среда за привличане на инвестиции, насочена е към повишаване на жизненото равнище и достигане на европейския стандарт на живот. Според нас предвидимостта в отношенията на фиска с бизнеса създава необходимите предпоставки за подобрения и в микроаспект. Бюджет 2005 има заложени показатели за икономическия растеж както в макро, така и в микромащаб. Запазвайки приоритетите за образование, здравеопазване, благоустрояване и развитие на пазарната среда, следва да посочим, че пред Бюджет 2005 стоят за решаване и специфични въпроси, които не бяха във фокуса на предходните бюджети. Тези специфични моменти са свързани с новите отговорности на нашата страна след приемането ни за член на Севрноатлантическия блок. За първи път ние осигуряваме чрез държавния бюджет специфични средства за издръжка на задграничните ни мисии. С този бюджет се прави и първи опит за въвеждането на семейно подоходно облагане. Няма да повтарям осъществените промени в данъчните ставки, целящи осигуряването на по-добър бизнесклимат. С този проектобюджет се предвижда ръст на приходите, обусловен от ръста на брутния вътрешен продукт, както и изваждане на светло на по-голям брой икономически субекти.
Разбира се, консолидираният Бюджет 2005 в чисто експертен анализ допуска повторение на някои слабости на предходните проекти за бюджети за поредна година. Една от съставните части на консолидирания бюджет заявява собствен проект за бюджет, който не може обективно да бъде обоснован и защитен по отношение на потребностите. Гласуването на алтернативен бюджет не намалява натрупаното напрежение.
Отделно различните проценти на ръст на бюджетите на някои министерства поставят за пореден път въпроса за необходимостта от общи усилия за максимално обективизиране на критериите при определяне на бюджетите им.
В заключение, аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим проекта на Бюджет 2005, защото той е реалистичен, обективен, изпълним и обърнат към решаване на конкретните проблеми не само на днешния ден, но и кореспондира пряко с европейската перспектива на страната ни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
За ДПС остават още 2 минути и 30 секунди.
Продължаваме разискванията.
Госпожо Тоткова, заповядайте. Парламентарната група на ОДС разполага с 6 минути. Госпожо Тоткова, имате 6 минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! През 2001 г. Симеон Сакскобургготски и вие от управляващото мнозинство се надпреварвахте да давате безброй обещания – от незабавно, но не символично увеличение на доходите до червеи, които се хранят с тежки метали. Обещавахте, обещавахте много и излъгахте.
Обещахте подкрепа на семействата с деца, по-високи обезщетения при раждане, отглеждане и при бременност. Излъгахте. Излъгахте българските родители, защото лишихте 700 000 български деца от семейни добавки. Излъгахте родителите, защото за първи път обезщетението за отглеждане на дете ще бъде по-малко от минималната работна заплата. Излъгахте родителите, защото искате да намалите подкрепата на държавата за децата с трайни увреждания. Защото 10 милиона били много пари. Излъгахте ги, защото искате да ликвидирате фонд “Подпомагане на деца”, подпомагане на деца в риск. Излъгахте ги, защото в Агенцията за закрила на детето няма нито лев за дейност. Важното е, че има високоплатени чиновници. И то много чиновници. Вярно е, сигурно, че за децата няма пари. А как да има пари за децата, когато само преди два дни харизахте 80 млн. лв. на бизнесмените, които имат бензиностанции в безмитните зони. Запомнете имената на Теодора Дренска и Христо Механдов, които бяха инициатори на тази промяна. Запомнете, че вие гласувахте за това.
Уважаеми колеги, обещахте милиарди инвестиции от Изток и от Запад, от Азия и от Африка, от арабски шейхове и братовчеди, обещахте хиляди биволи и биволици на българските граждани, за да има работни места. Излъгахте. Отказахте се от инвестиционната заетост и продължавате да разчитате на субсидирана изкуствена, неефективна и на всичко отгоре скъпо струваща заетост. Отново залагате на метенето, залагането на пазенето на табелки, вместо да дадете свобода на малкия и дребен бизнес. Много приказки, много средства, много усилия, а резултатът е плачевен. Двеста хиляди патентни търговци отидоха в сивата икономика. Двеста хиляди патентни търговци отидоха в социалните мрежи или пък отидоха зад граница. Днес, в 2004 г., осигурените лица са толкова, колкото ви ги остави правителството на ОДС в 2001 г. Нещо повече, частният сектор загуби 35 000 работни места. През 2005 г. – годината на бърз икономически растеж, предвиждате осигурените лица да се повишат с 0,01%. И отново половината от тях със средства на бюджета. Тук, в тази сметка не слагам програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Всъщност реалната икономика очаквате през 2005 г. да даде 0,005% нови осигурени лица. Това министърът на финансите нарече силата на българската икономика.
Обещахте на българските граждани незабавно, но несимволично увеличение на доходите и излъгахте. Излъгахте, защото за целия мандат работната заплата се е повишавала с 14 лв. на година. Четиринадесет лева на година при 95% повишаване цената на тока, 40% повишаване цената на парното, 45% повишаване цената на телефона, двойно повишаване цената на хляба, да не говорим за лекарствата.
Обещахте заетостта да носи достатъчни доходи за издръжка на семействата и излъгахте. Излъгахте, защото почти един милион души в България получават до 150 лв. месечно.
Обещахте да напълните и хладилниците, а сега съветвате гражданите да ги отварят по-рядко. Това наричате нова политика по доходите.
Уважаеми госпожи и господа, на възрастните хора обещахте увеличаване на размерите на пенсиите и особено на ниските и излъгахте. Излъгахте, защото две трети от пенсионерите ще получат тази година от 4 лв. до 8,50 лв.
Обещахте увеличаване на добавките, получавани от преживелия съпруг, въведени от правителството на ОДС, и излъгахте. Аз мисля, че дори не си спомняте какво сте обещали.
Излъгахте пенсионерите, обаче не излъгахте фамилията на един министър, който стои отпред, на първия ред, като харизахте на неговата фамилия цял поменик от имоти по морето, за да може да изгради своята империя от хотели.
Излъгахте всички, както чухте, с малки изключения. Излъгахте и тези, които са ви гласували и тези които не са ви гласували. Ако не ми вярвате, моля ви предайте на Симеон Сакскобургготски не да раздава награди, а да отиде при протестиращите миньори, учители, лекари, металурзи, да отиде в Княжево, в Мало Бучино и да каже на хората: “Вервайте ми!” (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Времето на Обединените демократични сили изтече не в глобален план, а конкретно по разискванията.
Госпожо министър Христова, дали мога да разчитам, че ще се включите в рамките до 8-10 минути? Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Но не викайте толкова високо, госпожо министър, не можем да се възстановим още. Ако може по-тихо да говорите.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми като министър на труда и социалната политика да изразя моето мнение по повдигнатите в залата въпроси и да аргументирам философията на Бюджет 2005 през погледа на социалната политика. Също така позволете ми именно в качеството ми на министър да дам повече аргументи по философията и по цифрите. Нямам намерение да използвам, както каза народният представител Алиосман Имамов каретата на статистиката за порочни цели.
България вече е в последната отсечка по пътя си към обединена Европа и в това няма съмнение. Време е вече да отчитаме, и ние започнахме да го правим, не само чисто икономическите и финансови ефекти от присъединяването, а да дефинираме социалните измерения на този процес. Знаем, че не е толкова лесно да се прехвърли акцентът в един бюджет от традиционната силна фискална икономическа политика към социалната. Но следващата година ние сме заложили социалната политика, която не е нито силно дясна, нито силно лява. Казвам това, защото се гордея, че съм член точно на този кабинет и имам свободата като социален министър да бъда подкрепена от моите колеги в ясната стратегия на нашия социален модел, който има проста визия и чийто основен принцип е помощ за слабите и подкрепа за предприемчивите. Следователно, адекватност на потребностите на развитие на нашето общество в този момент от развитието на България. И точно в това е силата на Бюджет 2005. В социалната му част той не може да бъде определен чрез посоките на света. Той просто отговаря на нуждите на обществото и ясно определя онези социални групи, които се нуждаят от подкрепа и мерките, с които ще бъдат подкрепени. Това е бюджет, в който 34,4% от разходите са за социални цели. Това е бюджет, в който 13,5% от брутния вътрешен продукт е за социални цели.
Твърдя, че като философия и законодателство социалната част на бюджета е с най-добрата структура от всички досега правени бюджети. Друг е въпросът за средствата, с които обезпечаваме тези мерки. Всеки от нас би могъл да стане в тази зала и на други места да иска пари и за пенсионерите, и за майките, и за безработните повече и повече, и ще намери силни аргументи за това. Сигурно най-много ще иска социалният министър. Но аз не чух нито един от вас да предложи път, по който тези средства да бъдат осигурени. Единственият път, който на мен ми е известен, са данъците и осигуровките.
Ние обаче не вдигаме данъците и осигуровките, а точно обратно – намаляваме данъците и не повишаваме осигурителната тежест. Така изпълняваме обществения си договор от 2001 г., който постигнахме в началото на управлението. Изпълняваме обществения си договор и в частта му за повишаване на минималните доходи на хората. За времето на това управление гарантираният минимален доход е планирано да се увеличи от 40 на 55 лв., минималната работна заплата не се повиши символично, ако се хващаме за думата, и не излъгахме хората. Тя беше 85 лв. през 2001 г. и сега се повишава, планирано е да се повиши почти двойно или номинално с повече от 76%. Средната пенсия се повишава с 9,4%. Това не е символично при положение, че брутният вътрешен продукт нарастваше с 4-5%. Всъщност правителството отделя една трета от разходите си само за социални плащания. Само 3% от тези разходи са за издръжка на обслужващата администрация в системата, обезпечаваща заетостта и социалната политика. Затова смятам, че социалната част на бюджета е добре структурирана, гарантирана с необходимите средства и напълно справедлива.
Бюджетите 2002, 2003, 2004 и, надяваме се, с приемането на Бюджет 2005 да затвърдим тази устойчивост на тенденциите. За трите години досега на мандата при тези бюджети равнището на безработицата намаля от 18,08% през 2001 г. на 11,8% - това, което отчетох вчера по статистиката за безработицата. За периода от трите години на това управление 330 хил. души намериха своите работни места. Все пак да изразим определено уважение към статистиката – искам да кажа, че през 2001 г. средната работна заплата беше 240 лв., сега тя е 344 лв. планирана; социалната пенсия беше 44 лв. – сега е планирана 60 лв.; минималната пенсия беше 50 лв. – сега е планирано 69 лв.; средната пенсия от 92,70 лв. – 2001 г. нараства на 133,14 лв.; детските добавки – не излъгахме децата, не излъгахме родителите, детските добавки бяха 8,56 лв. през 2001 г. Те сега са 18 лв., само че се раздават съвсем справедливо, отиват при семействата, за които има значение тази държавна помощ и не при семействата, за които няма никакво значение тази сума, дадена всеки месец от българския данъкоплатец.
Помощта за отопление, която получават хората с Бюджет 2003, 2004 г. и сега за 2005 - напълно се покрива ръстът на цените на енергията за бедните хора. Ако се приеме Бюджет 2005, ще се гарантира осигуряването на помощта за отопление през зимния период, което е много важно за нашите климатични условия в България, на 1 млн. 300 хил. души, които имат по-ниски доходи, имат затруднения в това да си осигурят отоплението.
Също така ние казваме и се спекулира понякога с коментарите за цифрите за безработица. Трябва да признаем, че за пръв път от шест месеца насам почти напълно съвпадат или се покриват статистиките – на Националната статистика и Административната статистика по безработицата на Агенцията по заетостта. Нещо повече, и двете институции в своята статистика не само за безработицата, а и за заетостта показват добрата тенденция - не само оживлението, а вече започналия растеж в икономиката. Безработицата пада не само заради безспорно ефективните мерки, които предприе това правителство, защото не можеше да остави своите работоспособни граждани в момент, когато няма достатъчно работни места да загубят своята работна сила, да загубят своето самочувствие и капацитет, да бъдат напълно морално и финансово зависими от държавния бюджет, и помогна на тези хора да се върнат на пазара на труда, да възвърнат трудовите си умения, да имат социална сигурност и да имат определена перспектива за пенсиониране един ден.
Но другата статистика е по-важна – не статистиката на безработицата. По-важна е статистиката на заетостта. Цитирам Националния статистически институт: през 2001 г. коефициентът на заетост е бил 49%, през 2004 г. за първото шестмесечие – 53,4%; с Бюджет 2005 планираме 54,5% коефициент на заетост.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Абсолютните числа кажете.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Ще ви кажа числата. Броят на заетите между 15 и 64 години: 2001 г. – 2 млн. 600 хил. човека, 2004 г. – 2 млн. 900 хил. Това, което сме заложили в Бюджет 2005, е 3 млн. заети. Това не се покрива напълно със статистиката, която давате за осигурените лица и знаете, че тук има известно различие.
Това, което искам също така да ви кажа: искрено вярвам, че в тази зала всички политици са мъдри и държавно отговорни и ще подкрепят Бюджет 2005, защото той е бюджетът, който вече извежда в устойчива фаза тези ефективни политики. Ако 2002 г. се борехме да премахнем мухлясалите консерви от социалните помощи, да изчистим нашите складове и складовете на социалните заведения от тези мухлясали консерви, ако се борехме да успокояваме хората, които бяха преградили пътищата към електроцентралите, комуникациите, защото не бяха получавали от шест месеца своите социални плащания и детските добавки, ако 2003 г. беше година, в която се опитахме да върнем хората на пазара на заетостта, 2004 г. вече бележи нов начин – тя е година на подкрепа на младежката заетост.
От вчера една статистика – през м. октомври частният сектор е предложил с 5 хил. повече работни места, отколкото през септември за период, в който обичайно се повишава безработицата, защото нашата страна по структурата на своите отрасли, по географското си положение има твърде много сезонна заетост.
Ето защо аз наистина апелирам да бъде подкрепен Бюджет 2005, за да даде възможност за успешен финал на тези ефективни и устойчиви политики. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Христова.
Давам думата на господин Моньо Христов – Народен съюз, който разполага със значителен резерв от 21,50 минути. Заповядайте.

МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Само искам да попитам госпожа Христова нещо: защо стана така, че в Румъния, която през 2001 г. бяха с по-ниски доходи и средна работна заплата от България, а сега са с по-високи доходи? Отговорете ми на този въпрос. Същата тази Румъния дори не може да изпълни някои от критериите на Европейския съюз.
И да започна. Вчера и днес ми беше интересно да слушам състезанието между две либерални фракции, както се изразяват самите те. Чух една силна либерална ода от страна на ДПС за възхвала на бюджета и една либерална комедия от страна на Новото време. Можем да кажем, че има равенство между тези два жанра и можем да кажем, че са равни, защото и двете формации използват едни и същи прийоми – пазарлъци и търгашества, в политиката. Само че този път по-малкият брат – Новото време, удари по-големия – ДПС, тъй като, както казват: “изкарахме 135 милиона”, а големият брат изкарал само 38 милиона за земеделието. (Шум и реплики в залата.)
Понеже искам да ви говоря точно за земеделието ще ви кажа няколко думи.
Аз благодаря на господин Иван Костов, който успя да обоснове основните причини, поради които България не можа да направи един ръст, примерно, от 8%. Той каза, че основните причини са в това, че структурните реформи в България не се извършват, че имаме лошо преразпределение на самия бюджет, че имаме също така нисък капацитет на администрацията, несигурност и т.н. Само че той пропусна да каже нещо много важно. За да нямаме този ръст важното е, че има още една причина и тя е, че се краде! (Шум и реплики в залата.)
Да, краде се от българския данъкоплатец! Краде се от българския бизнес по най-различни начини! И аз ще кажа как става това, понеже от ДПС питате. (Реплики.)
Започвам точно с Министерство на земеделието и горите, където ви давам следния пример – от три години има Закон за водните синдикати, който дава възможност българската държава в лицето на напоителните системи да отдаде част от мрежата на стопански структури, сдружения, които са собственици или ползватели на земи. За тези три години обаче нищо не се извърши. Стои т.нар. търговско дружество “Напоителни системи”, поливат 300 хиляди декара земя – даже дали има и толкова – и на всичко отгоре цялата структура стои запазена и българският данъкоплатец плаща.
Минавам към следващия пример. В Министерството на земеделието и горите има една интересна икономическа дейност. Тя се развива в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животновъдството. Щат – 186 бройки.
Колеги, това са обикновено станции и колеги зооинженери, които се занимават с репродуктивната дейност в животновъдството.
Българското животновъдство за тези 3-4 години намаля с около средно от 15 до 20% за всяко едно “-въдство”. Същевременно още през 2001 г. беше заложена със Закона за животновъдството приватизация на част от тези структури, но никой не я извърши. Но нали българският данъкоплатец плаща щат на 186 души, защо да не стоят? И защо госпожа Христова да не се хвали, че е увеличила заетостта? Ами, да! Тя се е увеличила с 11 000 души за три години, но в администрацията. Това е увеличението на заетостта.
Да продължим обаче с още един по-фрапиращ случай. Фонд “Земеделие” отпуска пари на земеделските производители, на различни институции, които се занимават с наука и приложна дейност. И така, фонд “Земеделие” отпуска 200 хил. лв. на Института по розите и етерично-маслените култури, гр. Казанлък. Щат – 61 души.
Преди четири месеца по телевизията излъчиха репортаж как МВР в гр. Стара Загора и гр. Казанлък събира канабис от полетата на Института по розите и етерично-маслените култури. Четиридесет декара канабис се отглежда там и по този начин се развива нашата етерично-маслена база! (Шум в залата.)
Но, българският данъкоплатец плаща един път, за да се засее канабисът от Института по розите и етерично-маслените култури и втори път – МВР да отиде, да го извади и да го прибере. Значи, просто българският данъкоплатец плаща, защото правителството работи в случая!
Колеги, продължавам с фонд “Земеделие”. Ръстът на производството в т.нар. “полски култури”, това са зърнени култури, слънчоглед, царевица и т.н., не се е увеличил в тези няколко години. В периода на правителството на ОДС земеделският сектор за тези земеделски култури е кредитиран средно между 16, 18 до 20 млн. лв.
За периода на това правителство за същите тези култури са отпуснати субсидии за 38 млн. лв., а ръст на производството няма. Какво става тогава? Къде отиват тези пари? Преди се е кредитирало, хората са връщали кредитите и е имало едно производство. Сега се дават 38 млн. лв. субсидии, получаваме същото производство и в края на краищата тези пари отиват само при определени хора. Субсидират се 3 милиона декара. Това са само част от земеделските производители, но кои са те? Защо само тях ги кредитираме? Можем ли да кажем, че това е корупция? Спокойно можем да го кажем. Тази година субсидиите приключиха знаете ли на коя дата – на 1 до 6 септември всички окръзи изреваха, че не им дават, че въобще не ги допускат до вземане на субсидии.
Тези три примера, които дадох, само потвърждават какво се върши от българското правителство с парите на данъкоплатците и с тези, които ги изкарват, в случая – бизнесът.
И тъй като това е последният бюджет на този финансов министър – на господин Велчев, аз ще си позволя да му направя един подарък. Същевременно ще се опитам да дам и едно определение за бюджета, както всички други го дават.
Самият бюджет по начина, по който е конструиран, господин Велчев, и като Ваше творение представлява ето това. (Народният представител Моньо Христов показва голям плакат. Смях в залата.)
Бюджетът е красив, но е гол! Бюджетът е добре гримиран, но не е облечен! И накрая, при този бюджет българските граждани ще ядат само лук и нищо друго! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да направят реплика на господин Христов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Имате думата за изказване, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Както други колеги вече ни припомниха, министърът на финансите Милен Велчев определи Бюджет 2005 като бюджет на ускорения икономически растеж. Аз обаче се питам как се връзва това определение със заложения размер на икономическия растеж 5,5%?! Нека си спомним, че същият този министър на финансите подписа меморандум с международния валутен фонд, с който пое ангажименти за ограничаване кредитирането на българския бизнес, за ограничаване ръста на заплатите, за ограничаване разходите на общините, както и за оттеглянето на държавата от инвестиционния процес. Всички тези ангажименти, подписани в меморандума, са намерили своето достойно място и в Бюджет 2005.
Какво всъщност ни предлага правителството? Първо, умишлено занижение на приходите с цел натрупване на излишък, който да бъде харчен без санкцията на Народното събрание, с еднолично решение на министъра на финансите. Всички видяхме какво стана със същия излишък през тази година. Това се цели и за 2005 г. Още първото 6-месечие ще се харчи текущо с предизборни цели. Отново ще бъдем свидетели на партийни демонстрации с чешмички, фонтанчета, беседки и т.н.
Тук ще отворя една скоба. Констатациите в доклада на сметната палата за финансов одит на отчетите за изпълнението на държавния и централния бюджет осъждат порочната практика на излишъците и препоръчват приемането на нов закон за устройство на държавния бюджет, какъвто Съюзът на демократичните сили ще изготви и ще внесе в Народното събрание.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Кога?
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Скоро.
В бюджета е увеличена данъчната тежест като относителен дял от брутния вътрешен продукт от 30,4 на 31,7%. Това на прост език означава, че по-голяма част от произведеното и натрупаното от българските фирми и от доходите на гражданите ще бъде отнета чрез данъци. Така ли ще постигаме ускорен икономически растеж, господин министър?
Управляващото мнозинство отхвърли предложенията на СДС за намаляване на корпоративния данък на 10%, за намаляване на ДДС на 18% и за по-значително намаляване на данъка върху доходите на физическите лица. Мандатът на НДСВ и ДПС ще приключи без прилагане на семейното подоходно облагане. За сметка на това при обсъждането тези дни на данъчните закони, уж бранейки фиска и кълнейки се в принципи и правила, управляващото мнозинство с лека ръка гласува чисто лобистки предложения на отделни свои депутати в полза на конкретни фирми, вносители на автомобили, кафе, цигари и т.н.
На фона на скандалните приватизационни сделки, при които години наред не можем да разберем на каква цена продаваме БТК, на кого точно ще продаваме Булгартабак, в бюджета за 2005 г. се предвиждат по-малко от 200 млн. лв. приходи от приватизация. В същото време в плана на Агенцията за приватизация тази сума е 450 млн. лв. Питам се къде е разликата?! След като министърът на финансите ви направи лична pr-акция с доклада по образованието, определяйки го за национален приоритет, и призова всички политически сили за ангажимент за дългосрочното му финансиране, в Бюджет 2005 разходите за образование са увеличени, забележете, с цели 0,1% от брутния вътрешен продукт. Вчера, а и днес стана ясно, че приоритетът “образование” е всъщност разменна монета и предмет на грозни пазарлъци, наречени от управляващите консултации между Националното движение Симеон Втори и “стари резервни части от него”, които наричат себе си Новото време.
Освен това в Бюджет 2005 виждаме: на фона на увеличената с повече от 10 000 души държавна администрация през последните три години, сме свидетели на драстично увеличение на разходите за издръжка на министерствата. Те се увеличават общо с 330 млн. лв. Вместо широко прокламираната финансова децентрализация виждаме точно обратното – увеличаване на преразпределителните функции на държавата от 37,8% на 38,9% от брутния вътрешен продукт; не се предоставя целият данък облагане доходите на физическите лица на общините, не се компенсират намалените собствени приходи от отпаднали местни данъци, наследство, пътен данък и т.н.; не се покриват разходите на общините за делегираните държавни дейности; стандартите за издръжка не са променяни от две години, а те и тогава бяха нереални и недостатъчни. Субсидиите за капиталови разходи са нищожни и на практика лишават общините от инвестиционна дейност и възможност за ремонт и обновяване на инфраструктурата. Намалението на парите за общинско здравеопазване го обрича на фалит.
Накрая искам да кажа, че с Бюджет 2005 правителството ограбва българския бизнес, българските общини и българските граждани, подхранвайки с предизборни цели собствените си министри и чиновници, пречи на икономическия растеж и увеличаване стандарта на живот в България преди приемането ни в Европейския съюз.
Ето затова аз и моите колеги ще гласуваме против Бюджет 2005, изразявайки пълно несъгласие със заложената в него политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов. Съвсем коректно се вместихте в оставащото Ви време от 5 мин. 40 сек. С това времето за дискусия на СДС се изчерпва.
Моля останалите парламентарни групи, които разполагат с още време, ако желаят, да вземат участие. Имате думата. Това са НДСВ, ДПС разполага с 2 мин. 30 сек., парламентарните групи на Новото време и Народен съюз разполагат с най-много неизползвано време в дискусията.
Имате думата.
Още веднъж приканвам парламентарните групи, които имат неизползвано време за участие в дискусията, да го използват, ако желаят.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, с тази бюджетна процедура и с този дебат българският парламент направи един прецедент и затвърди за съжаление една традиция. Затвърди традицията, че старите партии не само не са готови да управляват, но също така не са готови да бъдат опозиция. Отляво и отдясно не се чу яснота за разбирането им каква трябва да бъде политиката на днешна и утрешна България. Всяко едно от изказванията недоволстваше от недостиг на средства във всяка една от обществените сфери. В същото време почти всички изказвания бяха свързани с недоволството от твърде голямото преразпределение от страна на държавата. Сумата на исканията отляво и отдясно по всяка вероятност възлиза на няколко милиарда лева повече разпределени в различните сфери, а в същото време техните искания за постъпления възлизат на няколко милиарда лева по-малко.
Това, уважаеми дами и господа, се нарича куха политика. За съжаление тази политика е вече добре позната, болезнено позната на българския народ от времето на социалистическото управление, когато настъпи най-унищожителната икономическа криза, позната в днешно време.
С тази бюджетна процедура също така българският парламент – Новото време, ДПС и НДСВ, направиха един прецедент в българската политика. С исканията на Новото време, които успяха да наложат диалог в българския парламент и в българската политика по бъдещето на България и общественополезни дейности, българските политически сили днес са свидетели, че в България понякога в днешно време това започва да се налага като основна политика, въпреки нежеланието на опозицията и желанието й да преразпределя това, което може, за себе си, а не в полза на обществото.
С този бюджет, уважаеми дами и господа, също така се направи много голяма крачка на либералната политика. Днес ние поставихме първата крачка по дългия път към икономика на знанието. Икономиката на знанието е единственият шанс на всеки български гражданин, независимо дали е роден на жълтите павета или на село, да има шанс в живота си, да има шанс за лична и професионална реализация. Това са възможностите на компютрите, на Интернет и на достъпа до информация.
Днес, уважаеми дами и господа, лявата и дясната опозиция имат повод да бъдат недоволни. Имат повод, защото показаха, че нямат капацитет да предложат алтернатива за управлението на България. Имат повод да бъдат недоволни, защото днес се направи първата крачка към това младите хора да растат образовани, информирани, но също така и независими.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Хайде стига! Прекаляваш!



РАЛИЦА АГАЙН: Независимостта се дава именно от достъпа до информация, който вие от десетилетия пазите ограничено само за себе си и благодарение на който живее вашата върхушка. (Реплики.)
С инвестициите в образованието, които от тази година стават възможни, именно за вашата върхушка удря последния час.
С този бюджет и с политическите закони, които Новото време предлага, днес в българския парламент се разглеждат липсващите правила и необходимите условия за демократизирането на българската политика, за демократизирането и разширяването на българския бизнес – малък и среден, дава се шанс за демокартизирането на България, най-сетне! Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво, браво! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Има ли желаещи народни представители за реплика или изказване?
Заповядайте, господин Кенаров. Имате 13 минути.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря, госпожо председател – достатъчно време за Парламентарната група “Народен съюз”.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз ще се спра на проблема здравеопазване във връзка с предложения ни проект за бюджет на Република България за 2005 г.
Ще започна със следното: имаше един политик преди години, който казваше: “Днес е един добър ден за българската демокрация!”. Оказа се, че днес не е добър ден, а е интересен ден за българската демокрация.
Чухме изключително обоснованите разработки върху Бюджет 2005 на господин Пирински от Коалиция за България, който спазва лявата политика и той критикува основателно този бюджет. Това не е бюджет на икономическия растеж на България.
Господин Иван Костов от дясната опозиция, също така изключително обосновано, критикуваше този бюджет, който няма да даде дясно развитие на България, този бюджет, който няма да даде икономическия растеж.
Оказа се, обаче, че управляващите много си го харесват – значи, той нито е ляв, нито е десен, не дава икономически растеж, но в същото време министърът на финансите ни представя факти, че това бил най-добрият бюджет и най-добре балансираният бюджет.
Нищо не разбирам от това, дали е добре балансиран или е лошо балансиран бюджетът, само знам, че българските граждани не са доволни и българският бизнес не е доволен от този бюджет.
Тъй като трябва да говоря по-съществено по въпросите на здравеопазването, искам да ви представя някои факти, отразени в този бюджет, и имащи директно отношение към онова, което беше заявено от НДСВ и ДПС по времето на 2001 г., в началото на стартирането на управлението.
Сега сме последната година от управлението и за четири години явно, каза се и отляво, каза се и отдясно, включително и от коалиционния партньор ДПС, че доста неща не са се случили.
Първо бяха обещани 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Това не се случи. Господин Милен Велчев искаше миналата година 3,8% за здравеопазване, явно защото човекът не разбира от бюджетиране на тази система. Явно, че в Лондон се е занимавал повече с инвестиционното посредничество за източноевропейски неразвити пазари, но не и с бюджетиране.
Господин Велчев, бюджетът не е инвестиционна политика. Той е израз на политиката, която провежда една държава към своите граждани, независимо дали са гласували или не са гласували за това правителство. Явно е, че Вие представяте бюджета само за гражданите, които са гласували за вас, които обаче намаляват значително. Това не е бюджетът на Република България за 2005 г., а прилича на партийния бюджет за първата половина на 2005 г.
Господин Велчев, трябваше да бъдат отделени общо около 2,5 млрд. лв. за системата на здравеопазване, за която казвате, че не е реформирана.
Какво разбирате Вие, господин Велчев, под реформа в здравната система? До ден днешен не ни е ясно.
Приета е една структурна политика на болничната помощ, която не е представена дори и в българския парламент. А как вие ще направите такава структурна реформа в нереформиран сектор и до ден днешен не е ясно. Явно е, че за следващото правителство ще остане да прави такава структурна реформа. И Вие казахте, че трябва да се изливат пари като в каца без дъно или в пясъка, когато се отделят пари за българското здравеопазване.
Уважаеми господин Велчев, така не мисли българският народ. Това е малко цинизъм, когато умират хората в болниците, когато нямат достатъчно лекарства за болните от рак, а в същото време Вие да казвате, че тези пари се изливали в каца без дъно. (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)
Вярно е, че Вас медиите Ви представят как сте младият баща, как сте си счупили коляното. Сигурно Вас Ви обслужват по различен начин в системата на здравеопазването, като привилигирован и няма нищо срамно в това като министър на финансите. (Реплики от КБ.) Той не слуша, явно, че него не го интересува. Това се казва арогантност в българския парламент. Може и чаша кафе да му предложим, не само да говори по мобилен телефон или да води личните си разговори.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): По-добре е да излезе.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Проектобюджетът, който ни е представен, на Националната здравноосигурителна каса като част от консолидирания бюджет на Република България за 2005 г. – ще ви дам само три числа: миналата година всички говориха, че в проектобюджета за 2004 г. ще бъде недофинансирана системата на болничната помощ с около 100-120 млн. лв. Въпреки това беше записан бюджет 245 млн. лв. за 2004 г. Реалните разходи, които ще бъдат към края на тази година, уважаеми колеги, са 336 млн. лв. Погледнете и още нещо, въпреки реалните разходи, че са 336 млн.лв. през 2004 г., отново правителството залага бюджет от 296 млн. лв. за цялата болнична помощ в Националната здравноосигурителна каса. Ако това не е анахронизъм, ако това не е липса на управленска политика и визия! Защото това не говори за некадърност, колеги. Това не е некадърност. Това е умишлено направено.
Аз обаче ще ви кажа един много интересен факт в бюджета. Той се отнася за § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет. В него е записано следното: “(1) В рамките на бюджетната година се предлага да утвърждава по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти, съгласно Приложение № 7”.
Чета ви Приложение № 7, в което на трето място е записано: “Банка Австрия Кредитанщалт” АД, Виена; Министерство на здравеопазването – държавен заем в размер 36 млн. 295 хил. евро или 70 млн. лв. за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД - София за изграждане на нова педиатрична болница.”
Мотивите, които ни бяха предложени миналата година бяха следните: Българското здравеопазване наистина е в лошо положение, детската смъртност е средно 13 на хиляда и е една от най-високите в Европа, българското здравеопазване е едно от най-недофинансираните като системи на здравеопазване в цяла Европа, не само в страните-членки на Европейския съюз. Казва ни се, че чрез направата на такава болница за около 42,7 млн. евро, без ДДС, ще намалим детската смъртност в България. Да, тя наистина е 13 на хиляда, но в болницата, за която говорите, господин министре, е само 0,6% на хиляда – няма такава смъртност, дори и в европейските държави. Така че аргументите не издържат, още повече, че по време на есенната сесия на парламента този парламент създаде Временна анкетна комисия, която да проучи двата договора както за кредитната линия, така и за проектирането и изграждането на тази детска болница.

Оказа се, че има груби нарушения както на Конституцията, така и на 4 закона в държавата и на около 17 подзаконови нормативни акта. И вие дори не изчакахте решението на комисията да бъде разгледано в пленарната зала, а предлагате отново това в българския парламент, в българския бюджет, като че ли то ще мине незабелязано, като че ли депутатите няма да седнат и да четат тези текстове. Това се казва наглост! Наглост и неуважение към всички народни представители, включително и към тези, които са ви избрали от управляващото мнозинство, господин министре. Нито ще правим империя от вашите хотели по Черноморието, нито ще се занимаваме с недостатъците на българското здравеопазване. Явно такава ви е визията като управляващи. Недостатъкът ви обаче е, че искате да откраднете от здравето и живота на българските деца, това което в 100-годишната история на този парламент никой не си го е позволявал. Това ще бъде и от самото управляващо мнозинство – 10 години те ще плащат.
Истината е, че цената на тази болница от 11 хил. кв.м, предложена от “Вамед инженеринг”, е около 15-16 млн. евро, а вие искате пари за две болници - 42 млн. евро, като не ни е ясно втората болница къде ще бъде. Това означава, че имаме основателни съмнения и за корупция.
Така че аз не мисля, че ще можем да подкрепим внесените текстове, които сте ни дали в Закона за държавния бюджет за 2005 г. Нямаме никакво основание да ги подкрепяме.
Господин министър, ще бъде много добре Вие да вземете отношение, но и здравният министър да бъде тук и да вземе отношение, защото и докладите ви се разминаваха от това, което сте представили в Министерския съвет. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кенаров.
Имате думата за изказвания.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Проектобюджетът за 2005 г. на България е добре балансиран и е разработен в съответствие с обявените от правителството на НДСВ и ДПС приоритети за устойчив икономически растеж на страната. И опитите на опозицията – отляво, отдясно, и по-отзад, да подкопаят неговата здрава конструкция се разбиват като безобидни вълни, оставяйки след себе си мимолетната дъга на падащите водни пръски и бързо изчезващата пяна. Подобни метафори са трайна част от атмосферата дори на разискванията по такава сериозна тема, каквато е проектобюджетът на държавата.
Аз ще приведа допълнителни аргументи защо този бюджет трябва да бъде подкрепен. В областта на образованието в средните училища увеличението за капиталовите разходи е 300% - три пъти, от 30,5 на 92,7 млн. лв. В частта на проектобюджета за общините прави впечатление двойното нарастване на общата изравнителна субсидия от 35 млн. лв. на 70 млн. лв. В някои общини на област Монтана – Берковица, Брусарци, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец и Якимово това увеличение е повече от двойно, тъй като тези общини са с по-малко местни приходи и държавата трябва и ги подпомага повече.
Ето защо бих казал, че това е част от аргументацията, която е свързана с моя апел бюджетът да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Великов! Пропуснахте да споменете за капиталови инвестиции в екологията и за общините. Защо? Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Великов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Действително и в областта на капиталовите разходи за опазване на околната среда, както д-р Чакъров намекна, има увеличение. То е с 33% - от 222 млн. и половина за 2004 г. на 297 млн. лв. за 2005 г.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Как се подготвихте толкова бързо за дуплика?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: После ще Ви обясня, госпожо Масларова.
Целевата субсидия от централния бюджет за капиталови разходи за общините нараства с 44% - от 59 млн. лв. за 2004 г. на 85 млн. лв., а заедно с другите източници на финансиране средствата за капиталови разходи достигат 252 млн. лв., т.е. едно нарастване с 35% приблизително.
Във връзка с това и в подкрепа на искането на Националното сдружение на общините в Република България бих апелирал към колегите в залата, съгласувано с Министерския съвет и с министър Велчев, да увеличим средствата, предвидени за съфинансиране на проекти по линията на социално-инвестиционния фонд и подобни източници от 3 на 7 млн. лв., което ще позволи привличането на допълнителен финансов ресурс за капиталови разходи, особено от по-бедните общини в България.
Би могло да се помисли и за допълнително подпомагане на издръжката на децата в детските градини и ясли, като на общините се осигурят още по 10 лв. месечно на дете или по други механизми, като например Програмата “Чаша топло мляко” за децата-ученици в основните училища. (Ръкопляскания.)
Всяко човешко творение може да се доусъвършенства. Така е и с Бюджет 2005, който неминуемо ще претърпи положителни промени между първо и второ четене. Но дори и в предложения му вид това е един добър бюджет за България. Да го подкрепим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за други изказвания.
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда максимално кратък, тъй като и времето не ми позволява. Според мен проектът за държавен бюджет на Република България за 2005 г. не бива да се разглежда изолирано или като някакъв опростен сбор от цифри, а като последователна част от икономическата политика на управляващото мнозинство, насочено към устойчив икономически растеж, както и към повишаване на жизненото равнище на хората в България.
Няма да акцентирам върху повечето икономически показатели, върху които се спряха и колеги народни представители от управляващото мнозинство. Ще акцентирам върху няколко аспекта, показващи според мен обновената философия на икономическата политика на правителството и на мнозинството, част от която е и проектът за държавен бюджет за 2005 г. Тази философия според мен може да се определи като концентриране на усилията върху бързото и разумно оттегляне на държавата от икономиката и предоставяне на повече простор за развитие на частния сектор. Обновената философия според мен е базирана на разбирането, че конкурентната пазарна икономика е немислима без това бюджетът да създава условия за бизнеса като основен инвеститор и работодател в една икономика.

Акцентите, върху които искам да обърна вашето внимание, са два.
Първият е комплексният подход по отношение насърчаване на инвестиционната активност, с цел постигане на стабилен икономически растеж.
Вторият е - при стабилна макроикономическа среда да бъде стимулиран бърз и устойчив икономически растеж.
Мерките според мен могат да бъдат систематизирани в две основни области:
1. генериране на ресурс за ефективни инвестиции чрез намаляване на данъчноосигурителната тежест;
2. подобряване на цялостната среда, която влияе на взимането на решения за инвестиции.
В тази връзка всички тези мерки, подпомагани от останалите правителствени и регионални програми за заетост, създават подходящи условия за това бюджетът да може да бъде наречен бюджет на преминаването от ресурсно обоснован растеж към инвестиционно ориентиран.
Затова аз и моите колеги от парламентарната група ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узун, но, моля Ви, съобразявайте се с времето и звуковия сигнал, който три пъти Ви давам.
И времето на ДПС е изчерпано.
Заповядайте, господин Клингов. Вашата парламентарна група има 20 минути.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Последните години след 1989 г. приемането на бюджета минава по един и същи начин – опозицията, независимо коя е тя, а тук повечето от колегите са били и в опозиция, и в управление, непрекъснато критикува бюджета и не може да намери в него нищо добро. Управляващите, точно обратно – никога не забелязват недостатъците на бюджета, само го хвалят и накрая бюджетът винаги се приема.
Тази година, при приемането на бюджета, има две много съществени разлики. За пръв път бюджета се внася от правителствено малцинство и за пръв път в бюджета за 2005 г. една малка парламентарна група успя да отвоюва 135 млн. лв. за българското образование чрез продължителни и публични преговори такива, каквито ние винаги сме водили и за които винаги сме настоявали да водят и другите. (Шум и реплики в лявата и дясна страна на залата.)
Вчера някои лидери се опитаха на гърба на Новото време да си направят евтин PR. Истината е много проста – Новото време винаги е водило публични преговори, а не в тъмни кабинети се е договаряло с министъра двойкаджия на кабинета – Церовски, за няколко километра магистрала или за няколко концесии на ВиК, или с министър Петканов за няколко назначения повече в службите.
Междупрочем отношението на министрите към приемането на бюджета личи и по тяхното присъствие в момента. Ние неведнъж сме заявявали, че в кабинета има министри отличници и министри двойкаджии. Много неприятно впечатление направи факта, че когато целият съществен дебат върху бюджета се води за парите, инвестирани в българското образование, министърът на образованието вчера цял ден е в Севлиево, а днес дори и не разбрахме дали е бил в залата. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Даже се изказва, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Не, той беше, прочете едно, написано от неговите служители, изявление и си тръгна.
Да се говори опозиционно на гърба на Новото време според мен е неуместно. Ако някой иска да бъде опозиция, би следвало да подкрепи най-опозиционния закон, внасян някога в това Народно събрание, а именно излишъка в бюджета да бъде разпределян от Народното събрание, а не от министрите. И тогава, господин Станишев, преди шест месеца, ако вие бяхте подкрепили законопроекта на Новото време, днес ситуацията можеше да бъде по-различна и Вашето говорене най-вероятно щеше да бъде по-различно.
И понеже Вие много обичате да използвате празна риторика, аз ще Ви припомня подписаното вчера споразумение.
“За 2005 г. в Централния републикански бюджет ще бъдат предвидени допълнително 135 млн. лв. за финансиране на дейности, забележете, по искане на Новото време, след внасяне на стратегия от Министерския съвет в следните области:
- внедряване на информационни и комуникационни технологии;
- по-пълно обхващане на децата в ученическа възраст;
- насърчаване на българското участие в международни научни програми и проекти и повишаване квалификацията на преподавателите.”
Поради тази причина, и както каза колегата Калъчев вчера, въпреки че бюджетът има своите недостатъци, ние ще го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Клингов.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри, колеги! И тази година, както и трите предишни, слушам все едно и също: как управляващото мнозинство толерира сивата икономика; увеличава данъчната и осигурителната тежест; кара гражданите да страдат; намалява доходите на населението. Въобще изобщо едно безхаберно и бездарно правителство.
Дами и господа, ако в тези думи имаше поне една частица истина, отдавна нямаше да го има нито това правителство, нито НДСВ. Истината обаче е друга и тя е, че имаме приети три успешни бюджета, които също са изпълнени успешно. И във ваш интерес е да смените изтърканата фразеология и кухата риторика с по-човешки изрази. Бъдете сигурни, че по този начин нито ще станете по-симпатични на гражданите, нито ще ги накарате да гласуват за вас.
Освен това ми се иска да не забравяте, че темата за бюджета е твърде чувствителна за хората, защото е свързана с ежедневния им живот и с нея не трябва нито да се преиграва, нито да се спекулира, особено когато думите не отговарят на делата ви.
Но, за да знаем какво сме постигнали, трябва да знаем откъде сме тръгнали. И понеже дори и опозицията трябва да замълчи, когато фактите говорят, аз искам да се върнем към близкото минало и да поговорим за общините и за общинското финансиране. За да ви напомня какво сторихте като управляващи, което прави сегашните ви изказвания още по-цинични.
Какво заварихме?
- правителството на Костов остави общините с дългове от 219 млн. лв., които правителството на Симеон Сакскобургготски разплати;
- заварихме учители, които с месеци не бяха получавали заплатите си и буквално мизерстваха;
- заварихме активна социална политика с кисели краставички, които раздавахте вместо социални помощи, и допълнително унижавахте социално слабите, а за тяхна сметка облагодетелствахте приятелски фирми с държавни пари;
- заварихме удачната здравна реформа, която извършихте, та любимото заглавие на вестниците беше: “Здравната реформа ни взе здравето”.
Ще прескоча невъздържаните изблици на бившия финансов министър Муравей Радев по адрес на общините. Той си ги спомня. Надявам се, че общините също ги помнят добре. Но няма да забравим как по поръчка на една партийна централа вдясно се създаде второ алтернативно сдружение на общините както втория Синод и други подобни клонинги с една-единствена цел – да бъде разбито Националното сдружение на общините като основният лобист на местното самоуправление.
С това се изчерпва, дами и господа, вашият принос за силно местно самоуправление, с който, за да накажете непослушните кметове, жертвахте гражданите.
Аз питам: всичко това беше сътворено с цел от любов към местното самоуправление или за да бъдат създадени условия за съсипване на местното самоуправление още в неговия зачатък?
Какво е настоящото?
- Това правителство и това мнозинство създаде ясни правила за финансиране на държавните и общинските дейности.
- Извърши важни стъпки във финансовата децентрализация, която за вас беше мръсна дума.
- Държавата носи отговорност за изплащане на учителските заплати. Факт - те не са забавени нито веднъж.
- Държавата носи отговорност за изплащане на социалните помощи. Факт – те се изплащат редовно.
- За първи път в този мандат общините получиха правото да определят сами размера на местните такси.
- За първи път бе прието при преизпълнение на прихода от данък общ доход, гарантирано по силата на закона, част от средствата да остават в общините.
- За първи път се създаде фонд за съфинансиране при кандидатстване с проекти от общините.

С какво Бюджет 2005 е по-добър от Бюджет 2004 в частта му за общините? Няма да използвам гръмки думи и големи цифри, само ще дам няколко примера, които касаят всички нас. Понеже знам, че едно от удобствата на опозицията е услужливо да забравя, то ви моля да си записвате.
Увеличението в разходната част на общинските бюджети е 217 млн. 500 хил. лв. или с 11% повече за делегираните от държавата дейности – образование, здравеопазване, социално подпомагане, култура.
Увеличено е финансирането на общинските диспансери с 11 млн. 100 хил. лв. спрямо миналата година и то е на стойност 41 500 хил. лв.
Увеличени са средствата за транспортни разходи на учители и ученици на 13 милиона и половина. При социалното подпомагане са разчетени 1 милион и половина лева повече за социални домове и защитени жилища. Ще се дадат и 1 млн. 200 хил. повече за читалищата. За първи път се предвиждат 1 млн. лв. за съфинансиране на културни прояви. Увеличен е размерът на капиталовите разходи за общините със 77 млн. 100 хил. лв., или за 2005 г. размерът им ще бъде 271 млн. 200 хил. лв. При преизпълнение на приходите ще се отпуснат още 17 млн. за целеви субсидии за капиталови разходи на общините. В сферата на образованието целевата субсидия за капиталови разходи към момента е с 15 млн. лв. повече от миналата година и те възлизат на 33 млн. 600 хил. лв.
За съфинансиране на проекти от общините са предвидени 3 млн. лв. – с 2 млн. лв. повече от миналата година. Убедена съм, че тази сума по искане на Парламентарната група на НДСВ ще бъде завишена още между първо и второ четене.
Колеги, с този бюджет местните власти ще имат сигурна и спокойна година, гражданите също. Във всяка община без значение дали е червена, синя или шарена, ще има възможности за активна инвестиционна политика, както в резултат на този проект за бюджет, така и на законите в областта на местното самоуправление, които приехме.
Ако не желаете да подкрепите нас, като гласувате за проектобюджет 2005, подкрепете го заради хората, за да живеем всички по-добре! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Имате думата за изказвания.
Приканям Парламентарната група на Новото време, независимите народни представители, Народният съюз също разполага с малко време.
НДСВ разполага с 4 мин., Народният съюз с 2,47 мин., Парламентарната група на Новото време с 16 мин., независимите с 24 мин.
Има ли желаещи за изказвания?
Втори път приканвам народните представители, които желаят да се възползват от времето си, да вземат думата.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мислех си че тези два дни ще бъдат дни за обсъждане на бюджета на България за 2005 г. Тези два дни по-скоро се превърнаха в два дни парламентарно обсъждане на Новото време. Не мога да скрия задоволството си от този факт. Имаше хора, които злобно правеха забележки към Новото време, имаше хора, в чийто глас имаше завист.
В нашия глас днес, дами и господа, има гордост! (Оживление в залата.) Има гордост заради това, че за пръв път в България, когато едно правителство на малцинството трябваше да внесе държавен бюджет, в него надделяха добрите, надделяха онези, които предпочетоха пред търгашеството, пред купуването на гласове, пред размяната на постове (оживление в залата) да водят публичен диалог. Искам още сега на първо място да благодаря на Станимир Илчев, искам да благодаря на министъра на финансите Милен Велчев. (Ръкопляскания от НВ.)
Те бяха хората, които предпочетоха вместо други да разменят постове в Сметната палата, или пък за НОИ, да водят дебат.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да ги разпределят сами.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Те признаха, че проектът за държавен бюджет за 2005 г. наистина е проектът на статуквото и в голяма степен запазва инерцията. Но аз разбирам министър Велчев, защото с част от колегите си в Министерския съвет той не е в състояние да внесе друг бюджет. Онези министри, които цял ден нито вчера, нито днес не намериха време да бъдат в пленарната зала и поне да се изправят пред колегите народни представители и да кажат коя е политиката, която защитават, как ще направят така, че техните министерства да бъдат ефективни, да не се разхищават средства, как ще направят така, че да увлекат администрацията след себе си. Тези министри ги няма.
Министър Церовски не намери и минута да дойде тук и да каже как ще спре разхищението на средствата. (Оживление в залата, единични ръкопляскания в НС.)
Министър Игор Дамянов през целия този месец и половина, докато се водиха преговорите за увеличаване на средствата за наука и образование, беше по-скоро в чужбина и не намери време да отиде в парламентарната Комисия по образование, за да защити своя бюджет и да поиска още средства.
Госпожа Христина Христова, която, разгеле, е тук... (В залата влиза министър Игор Дамянов.)
А, слава Богу, той идва.
Госпожа Христина Христова не намери сили да каже, че в нейното министерство продължава политиката на раздаването, а не социална политика. В министерството на госпожа Христина Христова не броят хората по имена, а на бройки! Там са на бройки! За да получи някой достъп до която и да е от програмите на министерството, минава през 4-5 кръга – от общините, през областните служби, агенциите и така нататък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кажи за яхтата!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: БСП 15 години прави едно и също. Вчера лидерът на БСП, който е почти на моята възраст, но с малка разлика – той май не е ходил войник и ще трябва да отговори преди изборите ходил ли е войник в България, трябва да каже откога е български гражданин и защо не е ходил войник. Ако е ходил, ще му се извиня.
Ако господин Станишев беше предприел тактиката и стратегията да се бори за българската държава, ако беше приел апела на Новото време, че № 1 в националната сигурност на една държава не са вече пушките и пищовите, а са образованите хора... Номер едно са научните институти във всяка една съвременна държава. Образованието и науката са точка № 1 в националната сигурност и онези, които я разбраха, вчера подписахме споразумение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А за Абрашев нищо не смееш да кажеш!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Подписахме споразумение, в което беше прието на българското Народно събрание да му се даде за пръв път възможността не министрите и Министерският съвет да предлага и прилагат безконтролни стратегии, а Народното събрание да ги обсъди и всеки един народен представител да има възможност да каже своето мнение, да направи своето предложение, да се консултира със своите избиратели.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи нещо за Абрашев, не смееш!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Вчера след месец и половина стана възможно в централния републикански бюджет да бъдат предвидени допълнително 135 млн. лв. за финансиране на дейностите, определени в стратегическите документи за развитие на българското образование и наука, които Министерският съвет ще предложи на Народното събрание в началото на 2005 г. при съблюдаване на следните приоритети. Тези приоритети, дами и господа, са приоритети на България и на всяко едно българско семейство: да бъдат внедрени информационни и комуникационни технологии; да бъде направено така, че да бъдат обхванати всички деца в ученическа възраст в системата на средното образование; да се насърчи българското участие в международни научни проекти и програми; да се повиши квалификацията на преподавателите; да се направи така, че нашите деца да имат топло и светло училище; да се оптимизира училищната мрежа; да се реализира програма “Конкурентна система на висшето образование” и да бъдат предоставени допълнителни средства за българските висши учебни заведения.
И преди да продължа нататък, искам тук да благодаря на всички онези хора, на всички учители, на всички директори на училища, които ни се обадиха и ни подкрепяха през този месец и половина, докато течаха преговорите с НДСВ и ДПС. (Единични ръкопляскания.)
Искам персонално да благодаря на проф. Биолчев за куража, който ни даваше в тези преговори. Искам да благодаря на председателя на Българската академия на науките акад. Юхновски, който даваше идеи и кураж в тези преговори.
Благодаря на всички и се радвам, че успяхме техните дълги искания да бъдат реализирани.
Сега да се върнем на БСП.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): На яхтата да се върнем.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Какво казаха днес от БСП? Казаха, че държавата трябва да запази своя дял в икономиката около 40%, за да имало пари за харчене.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Къде го чу това бе, Миро?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Това го каза господин Пирински.
Новото време не е съгласно в българския парламент да се употребява думичката “харчене”. В Новото време употребяваме думичката “инвестиране”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): “Кеш”.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Защото за разлика от политиците на БСП и някои други вдясно, …
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А бе, говори за БСП.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: … които не разбират, че днешните ни действия са изключително важни за бъдещето на България, БСП стои единствено в миналото и не може да събере кураж да направи крачка в настоящето.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А така!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: И понеже от БСП говореха, че знаят как да направят по-добър бюджет, че не са съгласни с ниския бюджетен дефицит, който разгеле го има, и разгеле са повече народните представители, които не искат днешното поколение да оставя по-големи дългове на нашите деца, те искат. Те искат, знаете ли защо?
Ще ви дам един пример от моя избирателен район - Бургас. Защото имат кмет в Бургас, който се казва Йоан Костадинов и който вече десета година, според мен, е кмет, който е кандидат за депутатски имунитет на следващите парламентарни избори и е докарал общината до 13 млн. дългове.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А в Пловдив колко са?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Очевидно БСП иска пари, за да може да плати дълговете на подобни кметове, каквито те имат. (Реплики от КБ.)
Разбирам, че банката кадри на БСП, като чета вестниците, се криела сред кметовете. Не знам колко такива кмета имате, обаче май няма да ви стигнат и два бюджета на България, за да им платите дълговете, които с некадърното си управление те генерират. (Единични ръкопляскания.)
Дами и господа, това обсъждане на поведението на Новото време и политиката на Новото време е добре дошло за нас. За сетен път ние показахме, че се борим за политики и се борим за бъдеще. За сетен път ние показахме, че малка парламентарна група е в състояние, ако има националноотговорна политика, да принуди управляващите за пръв път да се съгласят… (реплики и възгласи: “Браво!” в КБ), да подпишат споразумение, което де факто променя проекта за бюджет. (Реплики от КБ.)
И поради факта, че НДСВ и ДПС в публични преговори се съгласиха да променят проекта си за бюджет, Новото време ще даде подкрепата си за този бюджет. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в КБ, тропане по банките.)
Но Новото време не дава подкрепата си за онези министри … (възгласи: “Е-е-е!” в КБ), които не си вършат добре работата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Поименно!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: И Новото време ще иска, ще настоява и ще търси парламентарна подкрепа да бъде приет най-опозиционният закон, внесен в това Народно събрание – законът, ограничаващ Министерство на финансите да разпределя само бюджетния излишък.
Слава Богу, от преговорите, които водихме, ние сме сигурни, че бюджетният излишък догодина ще бъде със 135 млн. лв. по-малко. И това, слава Богу, е немалко постижение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А яхтата?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Аз разбирам, че много искате да дадете квалификации или на мен, или на Новото време, но тези квалификации за нас са без значение.
Защото целият български народ разбра, че една малка парламентарна група от 13 човека беше в състояние,… (Възгласи:“Е-е-е!”в КБ.)
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ, от място): Толкова малка, че може да се качи на яхта.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: … използвайки добрите парламентарни практики и процедури (възгласи:“Е-е-е!”в опозицията), да подсигури индиректно, чрез данъчни облекчения 135 млн. лв. за българското образование и за българската наука.
Новото време успя да влезе във всеки един дом, като допринесе 135 млн. лв. да влязат чрез всяко едно училище, чрез всяко едно училищно настоятелство във всяко едно българско семейство. (Реплики от СДС и ОДС.)
Това е истината, дами и господа, и колкото и да ви е неприятно, че малка парламентарна група е успешна, а вие сте неуспешни, съжалението остава за Вас, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А кой ви избра? С чии гласове влязохте в парламента?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Лесно е да се говори, трудно е да се прави политика и ние ви дадохме урок каква е успешната политика. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в Новото време, реплики в КБ.)
Това е истината и аз благодаря на всички, които подкрепят Новото време и му дадоха кураж в тези месец и половина. Благодаря ви. (Възгласи и ръкопляскания, реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кенаров, обръщам се към Парламентарната група на Народен съюз, ще ползвате ли остатъка от 2 минути и 47 секунди? Господин Кенаров, моля от името на парламентарната група да заявите ще ползвате ли остатъка или не. Или господин Китов. Всички имате статута на заместник-председатели, така че може да отговори и господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Само ако се наложи реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само ако се наложи да правите реплика.
Господин Севлиевски, Вашата парламентарна група ще ползва ли остатъка от 2 минути? Благодаря.
Независимите народни представители няма да ползват повече време. Благодаря.
Има думата за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да направя едно процедурно предложение във връзка с предстоящото гласуване на Законопроекта за бюджета на Република България - първо четене.
Вчера, както всички знаем, господин председателят на Народното събрание – проф. Герджиков, заяви, че гласуването няма да бъде преди 14,00 ч. И тъй като в 14,00 ч. свършва нашият пленарен ден, моето процедурно предложение е да удължим днешното пленарно заседание до гласуване на проектобюджета на Република България за 2005 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до гласуване на бюджета, тъй като има вероятност за обяснения на отрицателен вот. Това ще увеличи времето след 14,00 ч.
Моля, гласувайте първо това процедурно предложение. (Шум и реплики.)
Вчера беше обявено, че гласуването ще бъде в 14,00 ч., но не по-рано от 14 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 125, против 52, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема.
Обявявам края на дебата по Законопроекта за бюджет за 2005 г. на първо четене. Има ли изказвания в тази посока?
Господин Китов – няма да използвате времето?
Господин Севлиевски – няма да използвате.
Независимите народни представители – също.
За второ процедурно предложение има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа, тъй като дебатът приключи, позволете ми в оставащото време, което е малко по-малко от 20 минути, да предложа да преминем към следващата точка от дневния ред, която е проект за Решение за даване на разрешение за участие на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Това е с оглед да преминем от 14,00 ч. към гласуване на Закона за бюджета. (Силен шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Имам процедура по друг въпрос, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да правите това, господин Мутафчиев, губене на парламентарно време за 20 минути, ако за Вас са глупости, за мен не са глупости.
Има направено процедурно предложение за преминаване към следващата точка от дневния ред до гласуването в 14,00 ч. (Силен шум и реплики от КБ.)
Господин Китов, заповядайте за противно процедурно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз наистина вече не разбирам някои абсурди. Свършихме дебата. Всички публично са се отказали, остават 10 минути, а ние удължаваме времето, за да гледаме друга точка?! Дали е 14 ч. или 13,50 ч., нека не се формализираме. Нека преминем към гласуване и да завършим навреме. (Ръкопляскания от КБ и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение до 14,00 ч. да преминем към следващата точка от дневния ред. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ОДС: На какво основание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На формално основание, така е записано в протокола, така е обявен часът за гласуване и аз не мога да го наруша.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Кой го обявява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е право на председателя на Събранието - да обяви час на гласуването, направил го е и ще следваме това.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 108, против 94, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА КОНТИНГЕНТ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Господин Александров, моля да докладвате становището на водещата комисия по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 402-03-36 за даване на
разрешение за участие на контингент от Въоръжените сили
на Република България в операцията на Европейския съюз
в Босна и Херцеговина, внесен от Министерския съвет на
15.11.2004 г.

На заседание, проведено на 18.11.2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Решение за участие на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Мотивите на вносителя бяха изложени от представителите на Министерството на отбраната.
С Резолюция 1551 на Съвета за сигурност на ООН от 9 юли 2004 г. бе приветствано намерението на Европейския съюз да поеме провеждането на операция по линия на европейската политика за сигурност и отбрана на територията на Босна и Херцеговина след прекратяването на операцията на стабилизиращите сили на НАТО – SFOR, което бе решено на срещата на НАТО в Истанбул. Предвижда се операцията да се осъществи при използването на структурите и ресурсите на НАТО под командването на Европейския съюз. Основни задачи на операцията са силно военно присъствие, поддържане на сигурността и борбата с тероризма.
В операцията могат да вземат участие и държави-членки на НАТО, които не са членове на Европейския съюз след вземане на решение от техните компетентни органи.
На конференцията за формиране на силите, която се състоя в Монс, Белгия в Съюзното командване по операциите на НАТО, бе заявено участие на контингент от въоръжените сили на Република България с оръжие и техника в състав:
- до 10 щабни офицери;
- до 10 военнослужещи в група за гражданско-военни отношения;
- механизиран взвод до 40 военнослужещи и до 10 единици военна техника;
- медицински екип до 5 военнослужещи
и със срок на участие до 31 юли 2005 г. в състав:
- охранителна рота до 165 военнослужещи и до 15 единици военна техника.
Статутът на участниците в операцията на Европейския съюз на територията на Босна и Херцеговина се урежда от споразуменията, действащи по отношение на Стабилизиращите сили на НАТО-СФОР.
Участието на Република България в операцията на Европейския съюз на територията на Босна и Херцеговина ще бъде сериозен принос в европейската политика за сигурност и отбрана, което от своя страна ще способства за приемането на България в Европейския съюз.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие с консенсус следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да разреши участието на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина с оръжие и техника за срока на операцията в състав:
- до 10 щабни офицери;
- до 10 военнослужещи в групи за гражданско-военни отношения;
- механизиран взвод до 40 военнослужещи и до 10 единици военна техника;
- медицински екип до 5 военнослужещи
и в срок до 31 юли 2005 г. в състав:
- охранителна рота до 165 военнослужещи и до 15 единици военна техника.”
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Александров.
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Струва ми се, че изключително контрапродуктивно е в един момент, когато се обсъжда бюджетът на нашата държава, когато наистина има сериозни претенции от едната страна, от другата страна, има сериозни критики, има дълбочинни изказвания, да се вкарва тази точка по дневния ред.
Искам да кажа, че това предложение може да намери консенсус, няма никакъв проблем. Звучи малко перверзно, дори на фона на предишното изказване на господин Севлиевски, което моментално възбуди у нас видения за яхти и всички останали договорености, за нещо, което конкретно засяга договорките по отношение на бюджета, изведнъж да се вкарва тази тема. Това не е европейско поведение. Когато се обсъждат консенсусни теми, те не трябва да се вкарват в такива същностни въпроси, свързани с обсъждането на бюджета. Пак ще кажа: ние нямаме проблем с това решение. Но смятам, че е дълбоко погрешно като тактика на мнозинството по този начин да се влиза в конфликт с нещо, което се обсъжда от целия парламент вече втори ден. Мисля, че това е някакъв особен казус въобще в парламентарната практика. Аз се учудвам, че мнозинството действа по този начин. Първо, гласува удължаване на работното време, след това вкарва някаква друга точка, която съвсем няма отношение към днешния дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тази точка от дневния ред?
За процедурно предложение има думата господин Георги Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, в продължение на изказването на господин Кирилов, който според мен съвършено основателно постави под въпрос преминаването към тази точка от дневния ред, и имайки предвид, че остават 10 минути до срока, който Вие определихте и на практика можем да считаме, че наближава 14.00 ч., аз предлагам да се преустанови дискусията по тази точка и да се премине към гласуване по Законопроекта за държавния бюджет. Аргументацията ми е свързана и с последните недопустими и съвършено разюздани изказвания на господин Севлиевски, които очевидно изискват достатъчно ясен и недвусмислен отговор, който може да бъде даден и от нашата парламентарна група в трите обосновки на отрицателен вот, които имаме право да направим.
Както Вие сам разбирате като председател на парламента един парламентарен дебат, който е навлязъл във финалната си фаза, която изисква гласуване, не може просто така да бъде прекъснат, особено след недопустимото изказване на господин Мирослав Севлиевски, който трябваше да бъде прекъснат от председателя на парламента в момента, в който си позволи недопустими нападки и срещу лидера на мнозинството, и срещу кметове и срещу който му дойде наум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, ако мога да се ориентирам, това и знам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но след като това не беше направено, начинът по който можете да компенсирате този много сериозен пропуск на водещия заседанието, е да прекъснете този дебат, да преминем към гласуване и да се чуе достатъчно ясно и недвусмислено позицията на нашата парламентарна група.
Предложението ми е да гласуваме проектобюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, много ми е неприятно, но наистина трябва да Ви направя забележка, че Вие се отклонявате от точката, която е точка от дневния ред.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Няма такава точка. Това е процедурно предложение.
ПРЕДАСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така че с цялото ми неудобство трябва да го направя. И така, както установихме, че днес бюджетът ще бъде гласуван не преди 14.00 ч., ние ще го направим. Така че има още възможност да се дебатира по точката, която в момента е в дневния ред на Народното събрание.
Заповядайте, господин Киров.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, смятам, че след като сме приели да има определен дневен ред, изгласувахме неговото развитие последователно, ние трябва да работим по него. В момента обсъждаме конкретна точка от дневния ред и когато коментираме даването на разрешения за участие на части от Българските въоръжени сили в международни операции, ние трябва много добре да си дадем сметка, че поетите от нас ангажименти не са само на думи, а са ангажименти, които ние винаги трябва да изпълняваме и да защитаваме.
Предложеното решение от Министерския съвет дава точно тази насока – поетите ангажименти от нас да бъдат изпълнявани винаги ясно и точно. И това предложение, прочетено в Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, е безпроблемно. Всички представители на различните парламентарни групи не предявиха по същество претенции по вземането на решението и по неговото съдържание и не смятам за основателни причините, които бяха посочени за отлагане на темата.
Направеното предложение за потвърждаване и даване на разрешение за участие на контингент от Българските въоръжени сили за пореден път ще потвърди трайното решение, трайната позиция на България за активно участие в международните операции, в международните ангажименти, които ние сме поели. Смятам, че това предложение трябва да бъде прието. Независимо от обструкциите, които се правят по процедура, предложението е правилно и ние трябва да го приемем, за да докажем истинското си отношение към тези международни организации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Има думата господин Свинаров – министър на отбраната.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, като вносител на проекторешението в Министерския съвет и като ресорен министър в тази област ви моля да подкрепите проекта за решение, както е предложен.
Няколко допълнителни аргумента. Известно е, че операция “Алтея”, която започва през следващия месец, е една мащабна, голяма операция на Европейския съюз и дава една добра възможност на България чрез участие в нея да реализира приоритети в областта на отбраната и сигурността, които нашата държава има както по Концепцията за национална сигурност и военната доктрина, така и по приетия от вас Стратегически преглед на отбраната на Република България.
Изключително важно е да отбележим, че българският контингент в този му състав е желан и е високо оценен от досегашното си участие под егидата на НАТО в операция СФОР в Босна и Херцеговина. Подкрепата, която ви моля с вашето гласуване да окажете на това изпращане, е един много добър знак на приноса на България в рамките на Европейския съюз и една добра възможност за допълнително развитие на формата “Берлин плюс” от декември 2002 г.
Ето защо аз ви моля да подкрепите проекта на решение, както ви е предложен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин министър.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата? Не виждам.
Моля, заемете местата си, защото ще подложа на гласуване този проект за решение за даване на разрешение за участие на контингента от въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение.
Гласували 204 народни представители: за 202, против 2, въздържали се няма.
Това решение се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тъй като до 14,00 ч. има още 2 мин., позволете ми да ви направя едно съобщение.
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще има своето редовно заседание на 30 ноември, вторник, в 13.30 ч., като дневният ред е гласуване на текстовете на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Затова присъствието на всички членове на комисията е силно желателно. Има и други организационни въпроси.
Съобщение за парламентарния контрол за петък, 26 ноември.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Николай Николов, Евдокия Манева и Васил Маринчев, Бойко Великов и на питане от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговаря на шест актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов – три въпроса, Иво Атанасов, Бойко Великов и Васил Василев, и Валентин Василев, и на девет питания от народните представители Иван Николаев Иванов – четири питания, Мария Гигова, Борислав Китов, Христо Марков, Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров, Петър Мутафчиев – две питания и Благой Димитров.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на две питания от народните представители Васил Маринчев и Владимир Джаферов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговаря на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Иван Николаев Иванов, Йордан Димов и Румен Петков и на питане от народния представител Росица Тоткова.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано ще отговаря на четири актуални въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов – два въпроса, Димитър Дойчинов и Евгени Чачев и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговаря на девет актуални въпроса от народните представители Михаил Миков, Димитър Абаджиев, Йордан Бакалов, Евгени Чачев, Юлияна Дончева, Евдокия Манева, Васил Маринчев, Емил Кошлуков и питане от народните представители Екатерина Михайлова, Кина Андреева, Николай Бучков и Благой Димитров, и Стойчо Кацаров.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговаря на четири актуални въпроса от народните представители Йордан Димов и Евгени Кирилов, Евдокия Манева, Ваня Цветкова и Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговаря на четири актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев и Кина Андреева, Явор Милушев, Мирослав Севлиевски, Ангел Найденов и Мима Нейкова-Запрянова, на пет питания от народните представители Евгени Чачев, Кина Андреева, Румен Овчаров, Евгени Чачев, Панайот Ляков и Димитър Дойчинов.






Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Атанас Папаризов, Мария Стоянова и Димитър Абаджиев и на четири питания от народните представители Стела Банкова, Александър Паунов и Румен Петков, Васил Василев и Никола Николов и Йордан Бакалов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Димитър Дойчинов, Йордан Соколов, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев и Петър Димитров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Владимир Дончев, Нина Чилова, Панайот Ляков и Кръстьо Петков и две питания от народните представители Евгени Чачев и Стела Банкова.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова, Станимир Илчев, Мирослав Севлиевски, Евгени Кирилов и на питане от народния представител Росица Тоткова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев, Димитър Дойчинов и Борислав Китов и на питане от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, и Стефан Мазнев.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Никола Николов и на две питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров, и Александър Маринов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, процедурен въпрос – господин Христо Кирчев, Съюз на демократичните сили.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нямат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Време нямат ли? Времето изтекло ли е, господин Кирчев?
Процедура, която може да бъде извън времето, е само по отношение воденето на заседанието. Ако имате срещу мен бележка за начина на водене, заповядайте. Иначе, съжалявам, няма как. (Шум и реплики.)
Моля уважаемите народни представители да заемат местата си.
Господин Кирчев, очаквам Вас.
Господин Румен Петков, ще се радвам, ако заемете своето място.
Господин Евгени Кирилов също би било чудесно да заеме своето място, за да мога да подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 28 октомври.
(Народният представител Христо Кирчев иска думата.) Не, господин Кирчев. Съжалявам.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм обявил гласуване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (встрани от микрофоните): Имаме време за процедура. Моля Ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм обявил гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Моята процедура, уважаеми господин председател, е да съберете картите на тези народни представители, които ги няма в залата. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля квесторите да съберат картите на отсъстващите народни представители. (Шум и реплики.)
Много моля всички народни представители да заемат своите места! Народното събрание гласува, като народните представители са заели своите места, а не да са правостоящи.
Господин Дъбов, много Ви моля, заемете мястото си. Много Ви моля!
Ако обичате, квесторите да си свършат работата. Много ви моля! (Шум и реплики.) Искам да помоля всичките карти, зад които няма народни представители, да бъдат извадени от пултовете.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 232 народни представители: за 128, против 104, въздържали се няма. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
(Народният представител Атанас Папаризов иска думата.)
Да, ще има отрицателни вотове, нека да видя дали няма желание за прегласуване. Не виждам такова.
Отрицателен вот – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Гласувах против този бюджет, защото това е един бюджет на харченето, господин министър и господин Севлиевски, не на инвестициите. Този бюджет за пръв път събира приходи и прави разходи над 40% от брутния продукт, без те да са насочени към инвестициите, а към нереформирани бюджетни системи. Тези приходи, уважаеми дами и господа, са за сметка на хората с ниски и средни доходи. В резултат на този бюджет те ще плащат повече данъци, повече данъци за социално осигуряване и повече акцизи. В резултат на този бюджет, уважаеми дами и господа, отново разходите ще бъдат непрозрачно харчени в края на годината от министъра на финансите, а не според законите, които ние предложихме за промяна в Закона за устройство на държавния бюджет. Също така не е ясно как ще бъде харчен и фискалният резерв. Министърът на финансите с този бюджет си дава права и да го харчи, и да трупа нов дълг! Гласувах против този бюджет, защото се запазва практиката да не се използват благоприятните възможности за по-малкото лихви, които плащаме във връзка с международната обстановка и международните пазари за инвестиции за конкурентоспособност. Тези пари отново се изсипват в пясъка и отново ще бъдат раздавани преди изборите! Затова съм против, уважаеми дами и господа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Стойчо Кацаров – вторият отрицателен вот.
Заповядайте, господин Кацаров.


СТОЙЧО КАЦАРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Гласувах “против” този бюджет, който очевидно е бил спазарен не миналата седмица, а преди една година на яхтата в Монако под зоркия поглед на Доктора. (Ръкопляскания отдясно.)
Гласувах “против” този бюджет не защото парите за здравеопазване са много или малко. Те са точно толкова, колкото бяха и миналата година и са разпределени по същия начин, както бяха разпределени миналата година.
Гласувах “против”, защото в този бюджет няма не само идея, няма дори и сянка на идея за промяна в кризисното състояние на здравеопазването.
Гласувах “против” от името на всички онези, които не могат да си позволят да си купят прескъпи български лекарства.
Гласувах “против” от името на всички онези, за които няма талони за прегледи и изследвания и трябва да ги плащат от джоба си.
Гласувах “против” и от името на онези, които ще продължават да бъдат принуждавани да плащат от джоба си, за да се лекуват в нашите болници!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
И за третия възможен, последен, отрицателен вот – господин Миков.
Съжалявам, господин Василев, действително направих грешка. Искам публично да се извиня за това.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители!
Гласувах “против”, защото този проект за бюджетен закон от обсъждане на политиката, необходима за България, се превърна в една търговска сделка между едно управляващо малцинство и брокерската яхтена дружина, кръстена “Новото време”, която напусна мнозинството, за да може на воля да търгува пари и служби, прикрита зад ограничената отговорност на псевдоопозиционна група.
Защото тяхната наглост стигна дотам при обсъждането на бюджета в парламента и на политиката, необходима на България, да предприемат директна атака срещу местната власт – местната власт, суверенно избрана от българските граждани и местната власт, с която те нямат и сигурно никога няма да имат нищо общо.
Защото вашите ръкопляскания, уважаеми дами и господа от мнозинството, едва ли топлят предколедно сърцата на тези учители и синдикати, които и днес са до Народното събрание, въпреки големите приказки за грижа и стратегия. Може би ще видим някога как ще се изхарчат спазарените под масата пари за образованието.
Защото станахме свидетели на наложен бюджет, който не отговаря на интересите на мнозинството от българските граждани, а по-скоро отговаря на интересите на администрацията и на интересите на управляващото мнозинство.
С този проект мнозинството си позволява да подменя не само обещаното, което се случва не за пръв път, но ревизира закони, с които е поело ангажименти и по отношение на инвалидите, и по отношение на средствата за земеделските производители, да не говорим за пенсионерите, които за пореден път ще видят отлагането на обещаното за тях.
Всичко това ме накара да гласувам “против”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми госпожи и господа, закривам днешното заседание.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. в пленарната зала. (Звъни.)

(Закрито в 14,14 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова
Секретари:

Силвия Нейчева

Несрин Узун