Председателствал: председателят Огнян Герджиков
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание на 26 януари.
Уважаеми народни представители, искам да ви предложа програмата за дневния ред за седмицата:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
5. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
6. Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на "Параходство Българско речно плаване" АД – Русе.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
8. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
9. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2003 г.
10. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
11. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд "13 века България".
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
14. Второ четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
15. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този проект за програма за работа през седмицата.
Гласували 155 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 8.
Тази програма се приема.
По ал. 3 на чл. 40 от правилника има серия от предложения.
Първото е на народния представител Екатерина Михайлова, която предлага да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение на народния представител Екатерина Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 52, против 72, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Евдокия Манева, която предлага да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 74, против 57, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, имате възможност да поискате прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да прегласуваме това предложение. Искам да ви напомня, че вече веднъж бе гласувано в зала. Вие приехте моите аргументи и подкрепихте предложението. Става дума за ускоряване на процедурата за обявяване на защитени територии, която в момента е с продължителност една година.
Освен това става дума за даване на възможност когато има аргументи от научни институти като БАН и други институти, които защитават необходимостта от обявяване на определена територия като защитена, това да бъде аргумент, който след това не е оспорен. Разбира се, подлага се на обществено обсъждане, но това е аргумент, който прави процедурата значително по-лека.
Мисля, че в момента всички имаме интерес да защитим такава ускорена и ясна процедура, тъй като сме поели ангажименти пред Европейския съюз да увеличим почти два пъти защитените територии в България. Ако запазим старата процедура, този ангажимент няма да бъде изпълнен и не е в наш интерес, защото изключително важно е да защитим уникалната природа на България, да създадем привлекателни обекти за туризма и да имаме адекватна позиция по отношение на природата в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за включването на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 103, против 58, въздържали се 24.
Приема се това да бъде точка в дневния ред за седмицата.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разбира се, аз няма да предложа тази точка да бъде преди точката за Конституцията, но изхождайки от солидното мнозинство, което подкрепи тази точка и това, че самият законопроект не е толкова голям и би могъл да мине много бързо – надявам се на единодушие, аз предлагам този законопроект да бъде точка четвърта от седмичната програма, след Законопроекта за изменение на Конституцията и след двете ратификации, тоест да бъде точка четвърта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев – приетата точка от дневния ред за защитените територии да бъде точка четвърта.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 70, против 79, въздържали се 30.
Не се приема предложението това да бъде точка четвърта.
Следващото предложение е на народния представител Петър Жотев, който предлага да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Жотев.
Гласували 172 народни представители: за 67, против 83, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева, която предлага да се включи в дневния ред проект на Закон за Инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова – нещо, което е аргументирано достатъчно пъти.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 51, против 81, въздържали се 28.
Не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Валентин Василев, който предлага в дневния ред да се включи законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 162 народни представители: за 49, против 79, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е също от народния представител Валентин Василев, който предлага в дневния ред да се включи като точка проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на целесъобразността на решение от заседание на Министерския съвет за предоставяне на концесия на републиканския път Калотина – Софийски околовръстен път – Северна дъга – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас.
Заповядайте, господин Кирчев, да мотивирате предложението.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моля за вашето внимание в тази сутрин, когато още сме разсеяни и даже не знаем какво гласуваме, ако съдя по това как вървеше преди малко гласуването.
Въпросът е за магистрала “Тракия”. В парламентарната Комисия по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство се проведе питане-разговор с министъра на регионалното развитие господин Церовски. Присъстващите фактически не получиха никакъв отговор на въпросите за цената на магистралата, за стойността на километър, за цената на таксата. Господин Церовски уклончиво отговаряше: “Ами това всичко е въпрос на преговори”.
Същевременно в медиите се явиха тълкувания, че тази концесия е била отдадена неправомерно без търг. Възникват страшно много въпроси за действията на министерството, подкрепено от Министерския съвет, относно дейността за сключване на договор с португалски фирми за построяване на магистралата.
Аз моля за вашето внимание да прегласуваме положително тези поставени мотиви за създаване на комисия, защото, уважаеми колеги, напускайки този парламент, един ден и ние ще бъдем потърпевши, както всички български граждани. Както виждам, всеки ден в печата се явяват секретни и полусекретни документи за различни дейности на различни министерства, но, интересно, няма никакви точни данни за дейността на това министерство за тази магистрала. Представете си каква секретност е забулила дейността на господин министъра и на тези, които работят в тази комисия за създаване на този договор. Необходимо е поне да се види този договор, уважаеми колеги. Моля за вашето внимание, моля за положително прегласуване за създаване на комисия и моля да бъде подкрепено това решение, което предлага Парламентарна група на СДС! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Подлагам на гласуване направеното предложение за включване на такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 89, против 75, въздържали се 22.
Тази точка не се приема.
Господин Кирчев, искате да направите предложение за прегласуване? Заповядайте.

ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моля още веднъж за вашето внимание за прегласуване на това предложение за създаване на комисия за магистрала “Тракия”, от което, пак повтарям, от неизгодността на този договор всички ще бъдат потърпевши. Много ви моля за по-голямо гражданско внимание, а не само внимание към писмата, които получавате с оглед бъдещия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Моля, отново гласувайте това предложение.
Гласували 209 народни представители: за 108, против 80, въздържали се 21.
Приема се.
Сега, процедурно предложение за мястото на тази точка.
Заповядайте, господин Кирчев. Силно се надявам, че няма да предложите да е преди точката за промени в Конституцията.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря ви за гражданското отношение и за гласуването.
Моля, господин председател, съставянето на комисията да бъде т. 3 в дневния ред на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е за т. 3.
Моля, гласувайте това да бъде т. 3.
Гласували 210 народни представители: за 109, против 89, въздържали се 12.
Приема се – става т. 3.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може да се поиска прегласуване от гледна точка на мястото на тази точка в дневния ред.
Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Моля процедура за прегласуване, господин председател.
Уважаеми колеги, не е проблем да направим тази комисия в някоя от по-следващите точки в законодателната програма, тъй като знаем, че т. 4 от нашата програма ще бъде Законът за подпомагане на земеделските производители – един закон, който ще отнеме сравнително малко време и би могло след като този закон премине в пленарна зала, тази комисия да бъде поставена в дневния ред. Моето предложение е да прегласуваме това предложение и създаването на тази комисия да мине на по-задно място в предстоящата програма за пленарната седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Отново подлагам на гласуване предложението тази точка да бъде т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 116, против 93, въздържали се 9.
Точка 3 остава.
Следващото предложение е на народния представител Никола Джипов Николов за Законопроекта за подпомагане на земеделските производители. То е прието. Включено е в дневния ред като т. 5, струва ми се, така че няма да го подлагам на гласуване.
Следва предложението на народния представител Борислав Цеков, който предлага в програмата да се включи второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 37, против 50, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител Емил Кошлуков. Той предлага да се включи в сeдмичната програма второ четене на Избирателния кодекс.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Кошлуков.
Гласували 171 народни представители: за 26, против 51, въздържали се 94.
Предложението не се приема.
Народният представител Величко Клингов предлага да се включи в седмичната програма като точка първо четене на Законопроект за етичните норми в работата на народните представители.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Клингов.
Гласували 146 народни представители: за 23, против 43, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Юлияна Дончева, която предлага да се включи като точка първо четене на Закон за меценатството.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение на госпожа Дончева.
Гласували 150 народни представители: за 19, против 50, въздържали се 81.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Петър Мутафчиев, който предлага да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове с вносител Сергей Станишев и група народни представители.
Господин Мутафчиев, бихте могли да мотивирате вашето предложение. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, това предложение е на Парламентарната група на Коалиция за България. Ние предлагаме в дневния ред наистина да влезе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, който е внесен на 12 ноември 2004 г.
България е една от малкото страни, където все още съществуват сериозни забрани за право на стачни действия на определен тип работници в бивши държавни монополи, като основният мотив досега е бил преките ангажименти на работещите в тези сфери към националната ни сигурност. След така вървящата с бързи темпове приватизация почти не съществуват държавни монополи, а също така отпаднаха конкретни ангажименти на вече приватизираните предприятия към националната ни сигурност. Такъв е случаят и с БТК - БТК ще има ангажименти към националната ни сигурност още една година и половина.

Практиката на прехода от авторитарно общество към демократично доказа, че има начин, по който, независимо дали определени работници имат ангажименти към националната ни сигурност, това да се регламентира в законодателството. На тях им се разрешават стачни действия като се задължават за поддържането на минимум обслужване, което да не нарушава правата на гражданите и на държавата.
В законопроекта, който е предложен от Сергей Станишев и група народни представители, предлагаме да се разрешат стачните действия на работещите в съобщенията. Това означава в телекомуникациите и пощите. И за да бъда малко по-убедителен, виждам, че имате все още съмнения за това, искам да ви кажа, че в 28 държави в Европа са разрешени стачни действия на тези работници. Ще ви спомена кои са членки на Европейския съюз: Англия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Холандия, Португалия, Швеция. Държави, които сега станаха членки на Европейския съюз: Полша, Унгария, Чехия, в Румъния също е разрешено. Разрешено е дори в Албания, в Словения, в Хърватска и в бившите съветски републики, а също така и в Русия.
Надявам се, че това е един още по-убедителен довод, за да подкрепите нашето предложение и наистина да възстановим справедливостта и правата на работниците да защитават своите права по колективните трудови договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Мутафчиев за тази точка в дневния ред.
Гласували 176 народни представители: за 63, против 75, въздържали се 38.
Не се приема това предложение.
С това приехме дневния ред за седмицата.
Позволете ми да ви представя постъпилите законопроекти и проекти за решения за периода от 19 до 25 януари 2005 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Христо Марков. Водеща е Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за решение по разискванията във връзка с питането на народния представител Румен Овчаров към госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председателят и министър на икономиката относно приватизацията на акционерни дружества от системата на системата на “Булгартабак холдинг” АД. Вносители са Елиана Масева и група народни представители.
Проект за решение по разискванията във връзка с питането на народния представител Румен Овчаров – същото питане към министъра на икономиката Лидия Шулева. Вносители са Румен Овчаров и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители са Васил Калинов, Георги Юруков и Радослав Илиевски. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители са Нонка Матова и Надя Атанасова. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са Мирослав Севлиевски и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Позволете ми също така да направя някое и друго съобщение:
На 24 януари Министерският съвет е представил в Народното събрание годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2004 г. Докладът е на разположение на народните представители в библиотеката.
Другото съобщение гласи: Постъпил е и се раздава обобщен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения.

Бих искал да помоля народните представители да бъдат така любезни да заемат местата си, като специално искам да помоля за това господин Валери Цеков, господин Борислав Цеков и господин Четин Казак, за да преминем към първа точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Искам само да припомня, че има приети правила за процедурата относно този законопроект – как се променя Конституцията. Правилата са публикувани в “Държавен вестник” и са раздадени на всички народни представители като искам особено да обърна внимание, когато се стигне до гласуването, че се изисква квалифицирано мнозинство, което в конкретния случай означава, че 180 народни представители трябва да подкрепят на първо гласуване този законопроект.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е дебатите по т. 1 от законодателната програма да се излъчват пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е за пряко предаване на разискванията по промените в Конституцията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Приема се това процедурно предложение.
Искам да помоля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да се включат, за да започнем с тази точка от дневния ред.
Давам думата на председателя на Комисията за подготовка на предложения за промени в Конституцията госпожа Камелия Касабова да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да представя доклада на Временната комисия за подготовка на промени в Конституцията.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Конституцията на Република България № 454-01-137,
внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни
представители

Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен с подписите на 84 народни представители, е изготвен от членовете на Временната комисията в изпълнение на Решението на Народното събрание от 23 април 2003 г.
С този законопроект ще се реализира втората поправка на Конституцията от 1991 г. Той ще позволи на България да подпише Присъединителния договор с Европейския съюз по конституционносъобразен начин, в съответствие с чл. 85, ал. 3 от Конституцията.
Комисията работи по изпълнението на тази задача в продължение на повече от година, подпомагана от екип от специалисти, излъчени от парламентарно представените политически сили. Бяха проведени 20 заседания на комисията и 13 заседания на експертния екип към нея.
Направени бяха множество сравнително-правни проучвания на съответната конституционна уредба в различните страни-членки на Европейския съюз, като акцентът бе поставен върху 10-те страни от петото разширяване.

Работата на комисията беше съпътствана от широка обществена дискусия, отразена в средствата за масова информация. Важен момент в тази дискусия бе публичният дебат “Европейският дневен ред на българския конституционализъм – 125 години по-късно”, проведен в рамките на честването на годишнината на Търновската конституция. Членовете на комисията от различните парламентарно представени политически сили взеха дейно участие в работата на Гражданския конвент за промени в Конституцията, иницииран от фондация “Отворено общество”.
Законопроектът обхваща шест параграфа, които отразяват необходимия минимум изменения, продиктувани от присъединяването на България към Европейския съюз.
Основните моменти на промяната са свързани с:
- частичното предоставяне на правомощия на Европейския съюз и неговите органи;
- определяне на мнозинството за ратификация на Присъединителния договор;
- изготвяне на нов конституционен режим на собствеността върху земята;
- създаване на възможност за предаване на български граждани на чужда държава и юрисдикция;
- разширяване на активното и пасивно избирателно право за българските граждани и за европейските граждани, постоянно пребиваващи в страната, както и
- регламентиране на взаимодействието между Министерския съвет и Народното събрание в процеса на формиране на националните позиции във връзка с европейското ни членство.
Съгласно правилата за процедурата относно приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, утвърдени с Решение на Народното събрание от м. юли 2003 г., Временната комисия за подготовка на промени в Конституцията изпълнява ролята на водеща комисия по законопроекта. В това качество комисията обсъди законопроекта за първо гласуване в пленарна зала на свое заседание на 18 януари 2005 г. от 13,30 ч. в зала “Запад” на Народното събрание. Членовете на комисията са автори и вносители на законопроекта и мотивите към него, поради което не се наложи специалното им разискване в съответствие с обичайната парламентарна практика. Вместо това представителите на парламентарните политически сили в комисията заявиха своите позиции по законопроекта.
От името на различните парламентарно представени политически сили направиха изявления: госпожа Екатерина Михайлова – за ОДС, господин Любен Корнезов – за Коалиция за България, господин Лютви Местан – за ДПС, господин Валентин Василев – за СДС, госпожа Анастасия Мозер – за Народен съюз, и госпожа Камелия Касабова – за НДСВ.
Общото в изказванията бе заявената готовност законопроектът за бъде подкрепен на първо четене в пленарната зала. Тази решимост потвърждава по безспорен начин политическия консенсус в Тридесет и деветото Народно събрание по основния външнополитически приоритет на България – членството в Европейския съюз и свързаната с него конституционна промяна. Същевременно с това госпожа Екатерина Михайлова и господин Любен Корнезов заявиха намеренията на своите политически сили да предложат между първо и второ четене по-различна редакция на § 2 от разписаната в законопроекта.
Според председателя на комисията – госпожа Камелия Касабова, поради изключителната си важност законопроектът заслужава да бъде приет с подобаващо мнозинство в пленарната зала. Необходими са усилия за сближаване на позициите на политическите сили по спорния текст чрез провеждане на допълнителни политически консултации между първо и второ четене.
След направените изказвания законопроектът бе подложен на гласуване и подкрепен единодушно с гласовете на всички присъстващи 16 от общо 18 членове на комисията. С този вот е изпълнено изискването за приемане решенията на комисията с мнозинство от две трети от всички нейни членове. Това дава основание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България да представи на пленарната зала следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Струва ми се, че пак на Вас трябва да дам думата от името на вносителите да представите законопроекта, преди да започнат разискванията по него. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми, уважаеми дами и господа, да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който беше изготвен от членовете на временната комисия, които съгласно нейните правила са автори и вносители на законопроекта.
Днес, както и при първата промяна на българската Конституция, която Тридесет и деветото Народно събрание гласува миналата година, пред нас е един законопроект със символично значение. Той е една своеобразна кулминация на многогодишните усилия на хармонизация на българското законодателство с правото на Европейския съюз и една решителна заявка за принадлежност към европейските ценности. Неговото подготвяне в комисията и внасянето му с подписите на 84 народни представители за пореден път доказа, че Тридесет и деветото Народно събрание е на висотата на своята политическа отговорност за реализиране на стратегическия приоритет на България – членството в Европейския съюз.
Законопроектът привежда основния ни закон в съответствие както с учредителните актове на съюза, така и с европейската Конституция, чиято ратификация предстои. Успешното приемане на този законопроект ще позволи на България да подпише Присъединителния договор през м. април т.г. като страна, която е уважила собствената си Конституция. Защото малко е известен текстът на чл. 85, ал. 3 от Конституцията, който изисква, когато международен договор, който предстои да бъде подписан и съответната Конституция има несъответствие, първо да бъде променена Конституцията и след това подписан съответният международен договор.
Законопроектът предлага шест параграфа, които отразяват необходимия минимум изменения на Конституцията, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз, но този подход не изключва необходимостта от бъдещи промени в съответствие с новия международен статут на България като член на един динамично развиващ се съюз.
Членството на България в Европейския съюз е несъмнено основен конституционен въпрос, огромно е неговото значение за устройството на държавата и функционирането на нейните органи. Това налага систематичното уреждане на въпроса за членството в Европейския съюз в самото начало на Конституцията – “Основни начала”. Предложението е за нова ал. 3 на чл. 4, нормата е лаконична, но добре отразява разбирането, че изграждането на обединена Европа е един напреднал, но все още незавършен интеграционен процес, основан на споделени ценности, които подлежат на развитие.
Основен въпрос на присъединяването е въпросът за частичното предоставяне на суверенни правомощия на българската държава на органите на Европейския съюз. Това е носещата конструкция на промяната. В процеса на създаването на тази норма се породиха много спорове, които от своя страна пък породиха въпроса може ли тази промяна да бъде осъществена от това Народно събрание или е необходимо за това да се свика Велико Народно събрание, тъй като става въпрос за едно претакане на легислативен суверенитет от Народното събрание чрез Министерския съвет на европейските органи.
В резултат на обстоятелството, че президентът сезира Конституционния съд, който се произнесе, че както тази промяна, така и всички останали промени, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз, са от компетентност на това Народно събрание, законодателната промяна стана възможна.

С новата ал. 2 на чл. 85 се предвижда квалифицирано мнозинство не по-малко от 2/3 от гласовете на всички народни представители при ратифицирането на този международен договор. Считаме, че това мнозинство ще гарантира висока степен на обществено съгласие и отразява изключителната значимост на акта на присъединяване към Европейския съюз.
Една важна последица от пълноправното членство е признаване на предимството и върховенството на европейското право над българското право. Този принцип е изрично закрепен в юриспруденцията на съда на общността в Люксембург, заложен е и в учредителните актове на Европейския съюз. Този принцип се преповтаря и в чл. 1, т. 6 от Европейската Конституция, която подлежи да бъде ратифицирана от страните-членки, така че комисията реши, че не е необходимо да създава изричен текст в тази посока. Приехме, че това обстоятелство на надстройване на българския правен ред с европейското законодателство не е необходимо да бъде разписано в изрична конституционна норма и произтича от самия факт на присъединяване и подписване на договора за това.
В съответствие с ангажиментите на България да осигури свободно движение на капитали между държавите-членки на Европейския съюз следва да отпадне и сега действащата конституционна разпоредба, заложена в чл. 22, ал. 1 от Конституцията – забрана на чужденци да закупуват земя на територията на страната.
Тази уредба бе обект на усилен дебат в комисията. Тя намери много широко отражение в общественото пространство. Очертаха се две алтернативни позиции.
Първата е за приемане на възможния минимум конституционна промяна – тази забрана да отпадне единствено за физически и юридически лица от Европейския съюз.
Втората позиция пледира за едно по-широко отваряне на пазара на земята за граждани и фирми на страни от Европейския съюз и на страни извън него, ако България има подписан с тях международен договор. Този втори вариант получи необходимата подкрепа – 2/3 от всички членове на комисията.
Новата редакция на чл. 22, както е представена в законопроекта, не само привежда българската конституционна уредба с нормите на договора на европейските общности, но цели създаването на един реален и действащ пазар на земята.
Правото на гражданите – юридически лица на страни-членки на Европейския съюз да придобиват собственост върху земя произтича от и при условията на присъединителния договор. Именно тази формулировка на текста обоснова виждането на комисията, че не е необходимо към него да се създават специални преходни разпоредби, които да указват от кой момент новият чл. 22 влиза в сила, защото в присъединителния договор са договорени различни преходни периоди – 7-годишен гратисен период за придобиване на земеделска земя, 5-годишен гратисен период за придобиване на земя за второ жилище. Всички тези преходни периоди, ако трябва да бъдат възпроизведени в преходна разпоредба, биха утежнили изключително много законопроекта. Затова и решихме да няма изрично позоваване на това.
Трябва да се има предвид и че гражданите на Европейския съюз, които постоянно пребивават на територията на страната, както и така наречените “самонаети стопани” имат право да придобиват всякаква земя още от датата на пълноправното ни членство – 1 януари 2007 г.
Новата разпоредба дава възможност на законодателя да предоставя право на собственост върху земя на физически и юридически лица от Трети страни чрез ратифициран международен договор. Чрез акта на тази ратификация представителите на суверена в парламента ще упражняват пряк контрол върху международните договори в съответствие с националния интерес.
В хода на обсъждането как ще се ратифицират подобни международни договори отново се родиха две позиции.
Едната позиция беше този международен договор да се ратифицира с мнозинство от 2/3 от всички народни представители, по аналогия от мнозинството, с което ще се ратифицира присъединителният договор. Надделяха аргументите, че подобен международен договор трябва да се ратифицира с обикновено мнозинство, тъй като е нелогично да правим съпоставка между присъединителния договор с Европейския съюз, който предоставя изключително много права, но и изключително много задължения на българските граждани, с един международен договор. Но тъй като, бих казала, гласуването точно на тази промяна в Конституцията беше много шарено в комисията, струва ми се, че това е текстът, около който трябва да търсим сближаване на позициите между първо и второ четене, за да се преодолее напрежението относно режима на придобиване на земя от чужденци и да се разсеят страховете на българското общество.
Господин председател, моля времето, през което представям законопроекта, да бъде отнето от времето на Парламентарната група на НДСВ, все пак това е законопроект с изключително значение и ми е трудно да се вместя в рамките на десетте минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искам да отбележа един друг важен аргумент в защита на предложената разширена редакция за закупуване на земя от чужденци. Ако приемем тази по-широка редакция, ще изпълним изискването на чл. 128 от Споразумението за европейско икономическо пространство, което от датата на пълноправното ни членство – 1 януари 2007 г., ще задължи страната по силата на присъединителния договор да предостави на страните, които не са членки на Европейския съюз, но в същия момент са членове на Споразумението за свободно икономическо пространство, същите права, които предостави и на гражданите на Европейския съюз и то конкретно в посоката свободно движение на капитали и хора, така че тази промяна ще избегне необходимостта от една последваща поправка на Конституцията след година или две в тази посока.
Съгласно правото на Европейския съюз и поетите задължения по рамковото решение за европейската заповед за арест страната ни следва да предвиди възможност за предаване на собствени граждани на съдебни или еквивалентни власти на други държави-членки във връзка с възникнали наказателни производства. Този ангажимент влиза в сила от момента на присъединяването ни към Европейския съюз и налага отмяната на абсолютната забрана на чл. 25, ал. 4 от Конституцията. Изменението запазва принципната забрана за предаване на български граждани и въвежда изключение само в случаите, когато друго е предвидено в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор.
Друга важна конституционна промяна е разширяването на активното и пасивно избирателно право на българските граждани, както и на граждани на Европейския съюз, които постоянно пребивават в страната ни. Промяната е функция от основния за Европейския съюз принцип за свободно движение на хора. Целта е на конституционно равнище да се осигури правото на гражданите на другите държави-членки да гласуват и да бъдат избирани в органите на местно самоуправление и в изборите на Европейския парламент. Необходимо е също така да се уреди правото на българските граждани да участват в избори за Европейски парламент, препращане към закон, там подробно ще бъдат разписани условията за участието в тези избори. С това се налага и включването в чл. 42 от Конституцията на нова ал. 2.
Последният параграф на законопроекта засяга отношенията между Министерския съвет и Народното събрание в хода на формиране и отстояване на националните позиции в Европейския съюз. Мога да кажа, че след текста, който е свързан със земята и предоставяне на правото да бъде закупувана от чужденци това беше вторият текст, който предизвика много дебати в комисията и много трудно успяхме да намерим неговото решаване. Възможните европейски модели за тези отношения са два: единият на скандинавските страни, който предоставя максимална свобода на правителството да представлява съответната държава в институциите на Европейския съюз, другият модел е стриктен – максимално го ограничава и му предоставя мандат. Ние избрахме един осреднен, балансиран модел, който, от една страна, задължава Министерския съвет предварително да информира Народното събрание за позициите, които ще отстоява в европейските органи, а, от друга страна, задължително да се отчита пред него. Считаме, че в тази конституционна промяна ще удовлетворим и разпоредбите в Европейската Конституция, които са свързани с така наречената система “ърли уорнинг систъм” – система за ранно предупреждение, по силата на която европейските органи са длъжни да информират националните парламенти шест седмици преди това за съответните законодателни актове, които предстоят да бъдат приети и по този начин се преодолява дефицитът на демокрация, която е характерна за европейските институции в момента и спазване на принципа на субсидиарността.
Това са възможните промени, които днес трябва да обсъдим и, надявам се, да приемем на първо гласуване.
Искам да благодаря на членовете на комисията за техния професионализъм и изключително конструктивно поведение по време на нашата работа и на всички тези народни представители, които ни повярваха, подписаха законопроекта и застанаха зад нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Ще помоля да се отчетат 5 мин. и 30 сек. от времето на НДСВ – че вече е изразходвано.
Откривам разискванията по първото четене на Законопроекта за промяна в Конституцията. Първи заяви желание за изказване господин Любен Корнезов.
Господин Корнезов, заповядайте, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми още в началото да заявя от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че ние по принцип на първо четене ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Тоест ние, представителите на българската левица, ще гласуваме за втората поправка на Конституцията. На този етап от своето развитие България няма друг път, освен пълноправното си членство в Европейския съюз. И ще го кажа ребром: членството на България в Европейския съюз е политическа аксиома. За да стане това факт през 2007 г., се налага тази втора поправка в основния ни закон. Междупрочем такива поправки в конституциите си направиха Франция, Германия, Белгия, Ирландия, Португалия и десетте нови членки.
Днес се предлагат нови шест параграфа, половината от които имат декларативно значение, защото Юлската конституция от 1991 г. съдържа в себе си европейските ценности за свобода, демокрация и солидарност. Българската конституция е една от най-съвременните и демократични конституции. Днешните проблеми в обществото се дължат на това, че нейните идеи и принципи все още не са реализирани, а нерядко и умишлено саботирани. С тези нови шест параграфа нашата Конституция ще бъде в пълно съзвучие с конституцията на обединена Европа.
В § 1 на законопроекта се декларира, че България, цитирам, "участва в изграждането и развитието на Европейския съюз".
Това не са само думи, а израз на дълбоко осъзната философия. Както България не може без Европа, така и не може да има обединена Европа без България.
Евроскептиците наблягат на различията между отделните държави, включително и на това, че България е една от най-бедните държави. Но бедността не е порок, когато си богат духом. Народите и държавите в Европа нямат друг път, освен да се обединят, ако искат да оцелеят в този глобализиращ се свят, не за да властват над други народи, а за да не властва друг над тях. България трябва да стане този градивен елемент, за да не се превърне Европа в нова Вавилонска кула. Това има предвид § 1, макар и само в едно изречение.
Убеден съм, че в дискусиите ще се спрем и на проблемите, на които тук председателят на комисията се спря в своето изложение, включително и по спорните въпроси, примерно доколко § 3 е свързан с нашето членство в Европейския съюз, квалифицираното мнозинство, което е нож с две остриета, и т.н.
Най-спорният въпрос е въпросът за земята. И за да е ясно на всички, още тук ще заявя: Българската социалистическа партия и Коалиция за България са категорично против § 2, който дава възможност де факто на всички чужденци без ограничение да изкупуват българска земя. Земята, това е територията, границите на България. Без територия няма държава. При нашата бедност недобронамерени чужденци с политическа цел могат да изкупят на безценица земята. Това е въпрос за суверенитета на държавата, а не въпрос на бизнес и финикийски знаци. На икономистите, тъй като те са основните ни опоненти, ще кажа: господа икономисти, земята може и да има цена, но тя няма стойност, защото е безценна. Земята не е стока, а един от трите основни елемента на държавата. Затова държави като Австрия, Швеция, Италия, Испания, Полша, Гърция, Чехия, Унгария, Естония, да продължавам ли по-нататък, са въвели десетки ограничения за чужденци, включително и за граждани на Европейския съюз.
За чест на българския Конституционен съд с Решение от миналата година № 3 той казва, цитирам: "Страните-членки на Европейския съюз имат суверенното право да въвеждат редица ограничения на свободния режим за закупуване на земя на граждани и юридически лица на други страни-членки на Европейския съюз по отношение на райони, свързани с националната сигурност и друга специфичност.”
А какво ни предлага § 2? Всичко за продан, може би по сценария на Анджей Вайда. Даваме ли си сметка, че за книжни хартийки, на които пише евро или долар, може да бъде изкупена българската земя? Книжни хартийки срещу свещената, бих казал, българска земя!
Социологическите проучвания са категорични, че над 70% от българските граждани са против разпоредбите на сегашния § 2. Нека да чуем гласа на народа си, уважаеми дами и господа! Мисля, че той е по-мъдър от нас.
Предлагам на второ четене § 2 да се гласува от всеки народен представител по съвест, повтарям, по съвест, а не с политическо поръчение.
Още нещо, текстът на § 2 е дискриминация спрямо гражданите на Европейския съюз. Това е така, защото гражданите на Европейския съюз и юридическите лица ще могат да закупуват земя след 2014 г., тъй като основният гратисен период е седем години. Междупрочем такива гратисни периоди има примерно в Полша, пък и в другите държави, които се присъединиха. Но граждани на държави извън Европейския съюз могат да придобиват собственост върху българска земя веднага след влизането на този законопроект, стига да има международен договор.
Ясно ли е на авторите на този текст, че България има петдесет международни договора и те са тук, в папката ми, някой казва, че били петдесет и шест, за взаимно насърчаване на инвестициите, където обикновено в чл. 1 на тези договори изрично е казано, че правото на собственост върху недвижими имоти е инвестиция и България даже трябва да спомага за тази инвестиция. Между тези държави са примерно Албания, Йемен, Египет, Тунис, Иран, Мароко и т.н. Не само Съединените щати и Турция, с които, разбира се, имаме подобни договори.
Получава се така, че граждани и юридически лица, примерно на Иран или на Йемен, без всякакви условия и ограничения могат да закупят българска земя, но граждани и юридически лица на Европейския съюз ще трябва да чакат 2014 г., ако е останало още нещо за продан.
Параграф втори е текст – парадокс, насочен против членството ни в Европейския съюз. Той противоречи не само на Конституцията на Европейския съюз, но и на чл. 6, 18 и 19 от българската Конституция. Още днес трябва да заявим, че § 2 в тази му редакция няма място в българския основен закон – това е нашата позиция - на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България.
Само граждани на Европейския съюз могат да придобиват собственост върху земята и то при определени ограничения – земя до военни обекти, райони, свързани с националната сигурност, природно защитени, исторически местности не могат да бъдат собственост на чужденци, независимо дали са граждани на Европейския съюз. Земеделската земя трябва да се използва за селскостопански нужди, а не за други цели. Това изрично трябва да се запише в Конституцията и в един нов Закон за българската земя. Коалиция за България след първо четене ще внесе такъв проект за конституционен текст.
Уважаеми колеги, на всеки от нас остават 3-4 месеца да бъдем депутати в този парламент. Бих искал нашето Тридесет и девето Народно събрание да остане в историята не само с празните банки и с гласуването с чужди карти, а с първите две мъдри държавнически поправки в българската Конституция. Гласувайте “за”, уважаеми народни представители, и мислете как да защитим конституционно българската земя! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли реплики?
За първа реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Бих повярвал във Вашата убеденост, Вашата пламенност, Вашия патос, ако вашата партия, на която Вие бяхте и сте член, преди години не беше решила чрез своя висш партиен орган – Политбюро – да предаде цялата българска земя, свещената българска земя на чужда държава и България да стане 16-а Съветска република. (Оживление. Възгласи: “Е-е-е!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше първа реплика.
За втора реплика има думата госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Искам да разсея страховете, които господин Корнезов тук внушава с една малко познавана материя от аудиторията, каквато е материята, която виждам тук, пред себе си. Това е материята на международното частно право.
Не можем в никакъв случай да бъркаме дебата по един международен договор с този, свързан с Конституцията. Защото международните договори, сключени от България с повече от 50 страни за последните 13 години за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, въвеждат два режима.
Първият режим е за допускане на тези инвестиции. Те могат да бъдат допускани в страната като единствено се съобразяваме и има препращане към българското материално право и към българската Конституция. След като българската Конституция, Законът за собствеността и Законът за горите към този момент не разрешават това, съвсем логично е, че не сме предоставили такива права на тези държави, с които сме сключили договор.
Вторият режим е режимът на третирането на тези инвестиции. Това третиране казва, че всички страни, с които сме сключили международен договор, не можем да поставяме една от тях в по-неблагоприятно положение спрямо другата. Това е принципът за най-облагодетелстваната нация. В този принцип международното частно право и съответните международни договори, които въвеждат изключение, казват, че той не важи, ако страната ни е подписала договор за икономически съюз, общ пазар, митническа зона. Така че тези по-благоприятни привилегии, които се предоставят на гражданите на Европейския съюз, не могат да се предоставят на трети страни.
И още нещо, в приложението, което ще подпишем към присъединителния договор, ще поемем ангажимент да не предоставяме на трета страна по-благоприятни условия от тези, предвидени за гражданите на Европейския съюз. И това безспорно ще бъде приложено в законите, които ще регламентират режима за земята.
Така че моля ви, недейте покрай тази сложна материя, която малко се разбира, да всяваме страхове у гражданите, които разбират още по-малко от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Това бяха двете реплики. Трета реплика не виждам.
Господин Корнезов, предполагам, че ще се възползвате от правото си на дуплика. Разполагате с три минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
За думите на господин Ляков бих цитирал мисълта на един древен мислител: “Погледни и отмини”. (Реплики на народния представител Панайот Ляков.)
Що се отнася конкретно до проблема, който тук постави госпожа Касабова, аз не казвам, че той не е спорен. Но има и специалисти в областта на вещното право, които твърдят именно това. Това е изнесено в българската преса. Моля да прочетете в. “Труд”, ще ви го дам.
Има 50 международни договора на България с тези 50 държави, които са ратифицирани от българския парламент, включително и през миналата година.
Ето договора, примерно с Иран, могат да бъдат дадени и други примери.
“Чл. 1. Инвестиция…
в) движимо и недвижимо имущество и вещни права върху тях.”
Разбира се, че досега не можеше, защото имаше чл. 22 – конституционната забрана за придобиване на право на собственост върху българската земя. Но след като отпадна и се каза, че може по международен договор, тогава каква е пречката? Проблемът е, че с този § 2 се създава двоен режим. Единият е режимът за гражданите и юридическите лица от Европейския съюз, който е по-неблагоприятен, тъй като има гратисен период, и един режим за други държави, които са извън Европейския съюз, с които по силата на един международен договор, включително и съществуващите, граждани и юридически лица могат да придобиват право на собственост. Създаваме дискриминация спрямо граждани и юридически лица на Европейския съюз, към който се стремим.
Ето защо този § 2 поне от моя гледна точка е нетърпим в българския основен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има думата за изказване госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Извинете ме, дами и господа народни представители, няма да взимам думата по-нататък, но тъй като въпросът е изключително сериозен, а явно в рамките на репликата не можах аргументирано да защитя своята позиция, ще го направя във формата на изказване.
Отново влизаме в територията на международното частно право. Господин Корнезов цитира тези договори, сключени с Иран, с Йемен, с много, с над 50 държави, договори за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Действително, в чл. 1 на тези договори се казва, че тези страни могат да придобиват недвижими имоти, нищо друго.
В чл. 2 на тези договори, които са идентични за всички тези държави, се казва изрично, че тези страни могат да придобиват тези имоти при условията на вътрешното право. Вътрешното право нито Конституцията, нито Законът за земята, нито Законът за горите дава такова право на чужди граждани, следователно те го нямат по силата на този международен договор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Но утре ще го има.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент, господин Стоилов, ще имате възможност да ме репликирате.
По-нататък, в следващия чл. 3 на всички тези договори ние казваме, че на тези страни ние предоставяме статута на най-облагодетелствана нация. Това означава, че ако аз поканя в кабинета си господин Стоилов и господин Корнезов, т.е. осъществя достъпа по силата на вътрешното право, не мога единия да го почерпя с боза, а другия с уиски. И двамата трябва да претендират еднаквост на питието.
По-нататък, и от този принцип има изключение, защото ако примерно съм поканила господин Ганев в зала “Запад” и му предлагам да пие от еликсира на живота, това са едни изключителни правила, ангажименти, които ние сме поели по силата на присъединителни договори, по силата на ангажиментите ни към Европейския съюз, който има статута на общ пазар и който по силата на тези договори представлява изключение в изключението.

По-нататък. Добре, както казва господин Стоилов, по-нататък по силата на международен договор, защото Конституцията разрешава това, ние без никакви условия, ето така от утре ще започнем да продаваме земя на всички останали граждани извън Европейския съюз. Да, но това не е така. Защото тук се получава отново онзи международно правно частен пинг-понг – Конституцията препраща към международния договор и казва: да, българската държава дава по силата на международен договор да се предостави това право. Но то не идва автоматично от международния договор. Отново се връща пинг-понгът към българското вътрешно право. А това вътрешно право ще създаде един специален закон за собствеността, в който по изричен начин ще бъдат разписани нашите ангажименти към Европейския съюз - всички тези преходни периоди, всички тези гранични зони, които ще бъдат запазени за български граждани, всички онези специални обекти на територията на страната, които няма да могат да се придобиват нито от граждани на Европейския съюз, нито от всякакви други граждани.
Отново стигаме до ангажимента, който ще приемем в приложението към Присъединителния договор. Един ангажимент, който са поели всичките десет страни от петото разширяване и на нас няма да ни се размине. По силата на подписване на присъединителния договор ние не можем да предоставим по-благоприятни условия на граждани на трета страна от тези на Европейския съюз. Аз се питам: кой ще бъде този парламент – следващ и по-следващ, който ще постави на изпитание европейското членство на България? Защото, ако такъв международен договор бъде подписан, от една страна, той може да бъде атакуван пред съда в Люксембург, който е съдът на общността, и който съд по силата на това ще застави България било да денонсира този международен договор, било да го измени. Така че от всичко това с мъглявите разсъждения на територията на тази малко познавана материя, не можем да правим извода, че ние ето на, досега сме предоставяли земя на чужденци по силата на тези присъединителни договори. Това е несъстоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, днес разискваме проекта за второто изменение на българската Конституция от 1991 г. По време на разискванията при първото изменение на Конституцията Парламентарната група на Движението за права и свободи вече даде политическа оценка за ролята, която изигра новата българска Конституция за провеждането на реформите в България по време на дългите години на преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Явно тази Конституция се оказа Конституция не само на прехода, но ако все пак е вярна тезата, че преходът е завършил, налагат се още изменения, които не просто да осигурят на България реализирането на външнополитическите й приоритети, но да спомогнат по-нататъшното развитие на страната като една модерна европейска държава.
Какво всъщност ще се промени от днес в България?
Първото нещо, което се прави с този проект за изменение на българската Конституция, е, че идеята за членството на България в Европейския съюз напуска орбитата на една абстрактна представа на това членство и влиза в орбитата на една конкретика на процеса като двустранен процес не само на черпене на блага, но и на поемане на отговорности. Точно това разбиране прави възможно днес да се разисква по превръщането в конституционна норма на трансфера на суверенитет, например.
Вероятно учредителите и народните представители от Седмото Велико Народно събрание преди 15 години са имали някаква идея за това щом още тогава са дали предимство на международните договори и на международното право пред вътрешното право на страната. И все пак в този вид, в който днес застъпваме принципа за трансфер на суверенитет, в 1990 г. не бе възможно да се мисли. Днес този принцип не среща съпротива от никого именно защото българското общество вече е узряло за тези промени.
Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с ясното съзнание, че с тази най-значима проява, която ще направи възможно подписването на присъединителния договор с Европейския съюз на 25 април, страната ни наистина ще бъде европейска. Ще ми се обаче не само нашата подкрепа да е и принципна, и безрезервна. Защото вярвам, че интересите на държавата са преодолели опасенията на опозицията, в частност на лявата опозиция, които дано не са идеологически, както ни увери и господин президентът от тази зала в обръщението си преди няколко дни.
Измененията, които днес ще подкрепим, според нас представят методологията на присъединяването ни към Европейския съюз.
На първо място, както вече казах, това е реализация де юре на трансфера на суверенитет, за който отдавна говорехме и чиято иновация се прояви най-напред чрез включването на националната ни сигурност в орбитата на колективната сигурност на НАТО. И може би точно днес е моментът да се заяви, че евроинтеграцията не е заличаване на националната идентичност, а надграждане на този феномен до степента му на конвертируемост. Тоест трансферът на суверенитет е интегративният аналог на националната ни идентичност. Това е подреждане по вертикала на ценностите, степенуване, а при това скалиране са недопустими подмяната или преодоляването на изходната позиция на автентичността на базиса. Тук е релевантен принципът на последователността, а не на избирателността при доминанта, разбира се, на по-висшето. Затова глобализацията с европейски адрес не е загуба на идентичност, а придобиване на още идентичност, не е пренебрегване на патриотизъм, а атуализиране на патриотизъм. И тук думичките “още” и “актуализиране” не предполагат нито отсъствие, нито унищожаване. Тоест България я чакат позитиви с днешните изменения на Конституцията ни.
На второ място, конституционният режим на земята според ДПС е прагматиката на нашия влог в европейски режим на свободно движение на капитали. ДПС не приема етикирането на този режим с резерви, защото както и да се артикулира резервираността, тя не може да бъде четена извън контекста на вече реализираното членство в НАТО, извън философията на колективната сигурност на Атлантическия пакт, защото би означавало неправилно, недалновидно подреждане на компоненти. Що за подмяна е да разполагаш земята като капитал по-напред и по-горе, независимо каква ордината ще изберем, от територията на държавата, например. И как така свободно движение на капитали може да се разбира само в едната посока – към нас само или от нас в друга посока само.
Неслучайно конституционната норма, която се предлага, съдържа два елемента:
Първо, по отношение на страните, с които ще бъдем в едно общо семейство в Европейския съюз, и вторият елемент: това е безусловният принцип на реципрочността чрез международен договор, ратифициран по конституционен път.
Струва ми се, уважаеми госпожи и господа, това са достатъчни гаранции, за да имаме нужда днес в тази зала, вече през ХХІ-я век, само месеци преди подписване на присъединителния договор, да актуализираме поовехтели митологеми под формулата да защитим конституционно българската земя. Тя не е застрашена. Ние смятаме, че не можем да ограничаваме нито движението, нито свободата. Не можем да препозиционираме по отношение на интеграцията каквато и да е еквилибристика – квази, псевдо, полу и прочие инвариантни сурогати. Гражданите на Република България, суверенът, уважаеми госпожи и господа, не заслужава подобни комплекси и ние нямаме право да му ги вменяваме. Суверенът ни според нас – Движението за права и свободи – не заслужава политическото менторство на чийто и да е резерв по една много лаконична причина – и ДПС ще я артикулира, защото всяка националноотговорна политическа сила дължи и уважение на народа си, и откровеност. Причината е, че за да бъде придобито от чужденци право на собственост върху земя в Република България, това право се предполага от предоставянето му, естествено.
Тук ще кажа нещо извън конституционните гаранции, които ще се съдържат в договора за присъединяване към Европейския съюз, от една страна, и международния договор, който би направил възможно на принципа на реципрочността предоставяне на земя на чужденци. Тук става въпрос, че над всичко и над промяната в Конституцията, и над резервите на някои от нас стои волята на българския гражданин, собственик на земята. Филтърът е в неприкосновеността на частната собственост като ценност на гражданското общество.
Ето защо в отношението си към конституционния режим на земята Движението за права и свободи делегира уважение преди всичко към суверена. Затова с висока чест заявявам от името на Движението за права и свободи, че измененията в Конституцията са емблематични. От една страна, те ще осигурят подписването на присъединителния договор на 25 април, а, от друга страна, са своеобразен тест за Тридесет и деветия парламент и за представените в него политически субекти.
България, уважаеми госпожи и господа, заслужава да й дадем лептата на политическата си висота и зрелост по пътя на модерна обединена Европа. Петнадесетгодишната демокрация и членството ни в НАТО са достатъчно ниво на гражданското общество, за да водим пълноправен, достоен диалог с народа, с нашите избиратели. Като парламентаристи ние нямаме право да нарушаваме ни най-малко не само обществения договор, но и стилистиката му, трябва да осигуряваме непрестанно качество на общуването, висота на смисъла и прагматиката на разбирането в евродиалога на българския социум. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Не виждам реплики, затова давам думата на народния представител Валентин Василев. Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи на първо четене проекта за Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, който е предложен от специалната комисия.
Промените, които разглеждаме днес, са продиктувани изцяло от нашата европейска интеграция, а пълноправното членство на България в Европейския съюз е приоритет на Съюза на демократичните сили още от нашето създаване и е записан в първата програма на Съюза на демократичните сили. Не само е приоритет, а ние през тези 15 години сме доказали с всички наши действия в тази зала и извън тази зала, че подкрепяме всичко, което е свързано с европейската ни интеграция.
Ние сме доволни от това, че в тези промени има текстове, които задължават правителството на Република България да информира предварително, а след това да се отчита пред българския парламент за своите действия в рамките на Европейския съюз, когато се подготвят нови нормативни актове, когато се приемат такива нормативни актове, за да бъдат защитени най-пълно интересите на България в този процес. Също така ние ще подкрепим промените, според които на чужденци и на чуждестранни юридически лица се дава право да придобиват собственост върху земя. Според нас това ще съживи пазара на земя, това ще съживи икономиката като цяло. Това ще направи по-богати хората, които имат такава земя.
Ние считаме, че българският парламент и българското законодателство имат достатъчно инструменти, с които да дадат гаранция за това, че някой няма да изнесе тази земя, уважаеми господа социалисти. Тоест ние можем да направим това, което диктуват интересите на България. Този спор, който тук върви, уважаеми господа професори и кандидат-професори по право, обърка напълно студентите, които седят горе. Те утре ще се чудят от кой учебник да четат – дали от този на Българската социалистическа партия или от учебника на останалите професори. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
България, уважаеми дами и господа, има Народно събрание, което може да променя законите и Конституцията на тази страна, и са важни интересите на България, интересите на българския народ да бъдат защитени.
Затова аз се обръщам към тях: четете от учебника, който е написан от интересите на Република България.
Въпреки че всички народни представители, които бяха в комисията, подписаха промените, някои от тях подписаха с особено мнение за този § 2, в дебатите проличаха ясно две неща: първо, че тези промени в Конституцията не са достатъчни да решат други значителни проблеми на България; второ, че все още има политически различия и носталгия по миналото от някои представители на някои политически сили.
Защо тези промени не са достатъчни? Това стана ясно от дебатите.
Първо, защото те не допринасят с нищо за по-нататъшната децентрализация на България. Липсват текстове за по-голяма самостоятелност, включително и финансова, на общините. През тези 15 години на българските общини вменихме куп задължения, за които те трябва по някакъв начин да имат пари да ги изпълнят. В същото време им отнехме до голяма степен финансовата децентрализация и ги оставихме без пари.
Второ, в тези промени не виждаме текстове, които ще спомогнат за по-бърза и по-безконфликтна реформа в съдебната система. В дебатите също така стана ясно, че понякога се преплитат функции между тези на премиера и правителството, и тези на президента на Република България. С други думи, на всички трябва да ни е ясно, че предстоят и други промени в българската Конституция и е жалко, че ние не използвахме този случай и това Народно събрание да направим тези промени.
В дебатите също така стана ясно, че европейската интеграция е била труден, много сложен и спорен вътрешнопартиен въпрос за Българската социалистическа партия. Аз все пак поздравявам тази партия за това, че тя измина своя дълъг път, и, ако сравним стенограмите от изказванията през 1991-1992-1993 и 1994 г. със сегашните, виждаме наистина сериозен напредък по отношение на евроинтеграцията.
Става въпрос обаче за това, че, за разлика от официалната позиция на Българската социалистическа партия, която тук днес чуваме, все по-често нейни представители на различни места в страната и в различни медии говорят как например е лошо да продаваме българска земя на чужденци, как е още по-лошо да губим част от суверенитета си, как ще пострадат българската икономика и българските граждани, като се обединим с Европа, как не сме готови за това, как ще обеднеят и т.н.

И накрая – как е необходим референдум, за да се изяснят тези неща, за да можем да се присъединим към Европейския съюз.
В много страни, които са членки отскоро в Европейския съюз, беше направен успешно такъв референдум. В голяма част от тях този референдум беше задължителен по силата на тяхното законодателство. В България този референдум обаче не е задължителен по нашето законодателство и тук възниква въпрос, който ние трябва да дебатираме в скоро време.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Задължителен е.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Има ли политическа партия, която няма да призове своите последователи да гласуват за присъединяване в Европейския съюз? Поне до този момент всички партии казват, че са “за” и никой не е казал обратното. Ако има такива партии, редно е още сега, когато гледаме тези промени, това да бъде заявено – че има промяна в позициите. Ако няма, тогава защо да правим референдум?! Колко време и колко пари ще струва този референдум на България и на българските избиратели?! Много време и много пари, уважаеми господа социалисти. Тъй като вие сте лява партия, аз ви предлагам нещо конструктивно: тези пари, като ги изчислим, вместо да ги харчим за едно безсмислено упражнение, да ги дадем на бедните хора на България, за да усетят и те нещо добро от българската евроинтеграция. Благодаря.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Вие ги направихте бедни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Студентите си тръгнаха, но ние трябва да продължим дебата. Мисля, че преди да посъветваме студентите от кой учебник да четат, трябва да знаем, че когато се пишат законите, трябва да се чете учебникът на живота. Реалната ситуация в България показва, че ако едната страна от българите – тези, които ще продават земи, са заинтересовани от по-добра цена, то голяма част от българите в близките години няма да бъдат покупателно способни да купуват земя. И тук е мярата да преценим за колко време ще осигурим подобряване на покупателната способност на българите и на икономическите субекти в България, за да могат и те да участват на този български пазар на земя. Така че нещата нито са толкова прости, нито толкова едностранни. Този учебник на живота трябва да се чете, за да се напишат добри закони и за да има добри учебници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Василев, имате право на дуплика. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Божинов, аз съм съгласен с Вас, че трябва да намерим формулата за защита на националните интереси на България, но Ви припомням две неща.
Първо, и сега чужденци купуват земя, като създават фирми и заобикалят тази пречка. Създават се хиляди фирми, които не вършат никаква работа на България и не са полезни.
Второ, не съм съгласен с това, че българи не купуват земя. Напротив. Големи групировки...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Червени!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не знам, не уточнявам цвета. Те са изкупили и изкупуват огромни количества земя в най-добрите места на България. Значи тази работа вече е свършена.
По-нататък искам да ви припомня, че ние влизаме в Европейския съюз, за да отстраним границите. Между нашата страна и страните-членки няма да има граници.
Пак повтарям, че ние всички тук можем да защитим законодателно интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да дам думата на госпожа Анастасия Мозер за изказване. Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ще започна с това, че Парламентарната група на Народен съюз ще подкрепи законопроекта на първо четене и се радвам, че в тази атмосфера на доста голяма демагогия госпожа Касабова обясни конкретните параметри на нашите ангажименти, защото за жалост у нас повечето хора не искат да чуват тези подробности, които са много важни, защото те ще регулират целия този процес, а се хващат за едри подхвърляни в обществото приказки, които не отговарят на действителността. Те не защитават националните интереси, защото втълпяват на хората нещо, което не е вярно.
Законопроектът за изменение на Конституцията в голямата си част правилно решава въпросите, произтичащи на конституционно равнище от влизането ни в Европейския съюз. Радващо е също така, че по основната част на законопроекта има консенсус между парламентарните политически сили. Единствен спорен остава въпросът за отмяна забраната за придобиване на собственост върху земя от чужденци, които не са граждани на страни от Европейския съюз.
Становището на Коалиция за България е, че забраната трябва да отпадне само за граждани от страни на Европейския съюз, не се държи сметка за обстоятелството, че България има икономически интерес да отмени тази забрана и за граждани на други страни, тъй като тя създава пречки пред възможни чуждестранни инвестиции.
Ние предлагаме възможността за сключване на съответни договори за предоставяне на чужди граждани на възможността да придобиват собственост върху земя да се преценява във всеки конкретен случай много внимателно и да не се подчинява на настроения и интереси на политически партии, които в момента или имат мнозинство, или пък имат възможност да манипулират някои от тези закони.
Ето защо според БЗНС-Народен съюз ратифицирането на такива договори трябва да се извършва от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3, каквото е предложението на нашата парламентарна група. Ние това сме го отстоявали в комисията и аз искам отново да го заявя тук, от парламентарната трибуна.
Благодаря ви за вниманието. Вие знаете, че аз винаги говоря кратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Ще се радвам, ако се вместите до 11,00 ч.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което предстои днес да направи българският парламент, е изключително важно и е продължение на политика, която България вече неотклонно следва в продължение на няколко години. Усилията на няколко правителства, на няколко парламента доведоха до това, че пред България стои в съвсем къс срок от време да подпише договора за присъединяване към Европейския съюз, а така също и да стане пълноправен член на Европейския съюз. Преговорите от 1999 г. сложиха началото на този вече много интензивен период в българската история, когато европейското членство започна да се превръща в действия, които в голяма степен задължават институциите на България да предприемат определени действия и да показват с политическа воля, че не просто споделят идеите за членство в Европейския съюз, а и могат да отстояват позиции, с които България да стане такъв член.
Днешният дебат и предстоящото гласуване са свързани с едно от много сериозните неща, които стоят пред България, за да стане член на Европейския съюз, а именно да измени своя основен закон, така че да предостави правомощия на Европейския съюз и на институциите на Европейския съюз и да подчини своето вътрешно законодателство и вътрешни действия на институциите в рамките на тази интеграционна общност, към която ние ще се причислим.
Всъщност, слушайки първите изказвания днес, си помислих, че май днес е първият дебат, който се провежда в България, в който реално започваме да говорим за интересите на националната държава в един интеграционен процес, в една интеграционна общност.

Именно затова дебатът е толкова важен и той в никакъв случай не трябва да се подценява, макар че може би на моменти изглежда скучен. Въпросът за трансфер на суверенитет, за прехвърляне на правомощия от националната държава към законодателна, изпълнителна и съдебна власт в европейската общност е същностен дебат за това как ще функционира оттук нататък българската държава, докъде ще стигат правомощията на българските институции, доколко ние ще можем да опазваме идентичност и да бъдем регулатор и участник в една нова общност, в която предстои да влезем след няколко години. Ако сега все още стоят абстрактни норми за това, че България ще участва в изграждането на Европейския съюз, за това, че се подчиняваме на европейските институции, само след две години прагматиката в този дебат ще бъде във всяка една област – и в областта на земеделието, и в областта на финансите, в областта на образованието и във всяка една друга област на човешка дейност и обществени отношения. Именно затова дебатът днес е важен и затова е важно да се чуят позициите на всяка една от политическите сили. Радостно е, че всички парламентарни групи подкрепят днес поне като изявления, че ще приемат този закон на първо четене.
Аз искам да заявя от името на Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене. В същото време искаме да отбележим няколко момента, които за нас са изключително важни в този законопроект.
Първият от тях е свързан с това как ще функционират българските институции като част от европейската общност. И това беше един от въпросите, които ние поставяхме много сериозно по време на дебата, когато се провеждаше във Временната комисия, а именно възможността националният парламент да контролира националното правителство при вземането на решения в Европейската общност. Ние искаме да знаем, и сме доволни и от текстовете на Европейската Конституция, какво ще се случва, каква позиция ще заема българското правителство или представители на правителството, за да не бъдем изненадвани от едно или друго решение. За съжаление в последните години виждаме един непрозрачен процес на договаряне от страна на правителството с Европейския съюз. Това, което държим, е да бъде в правна норма в Конституцията е записан механизмът на контрол от страна на националния парламент върху правителството при отстояване на позиции. И в този смисъл сме доволни, че се намери правен изказ на тази норма, с която завършва внесеният законопроект, който създава конституционните гаранции. Оттук нататък обаче ние ще изискваме в един следващ парламент да се създадат реални механизми, по силата на които да има превантивен и последващ парламентарен контрол върху действията на правителството.
Вторият голям въпрос, върху който започна днес дебатът в пленарната зала, това е въпросът за продажбата на земя на чужденци. Искам да заявя нашата позиция. Ние не се притесняваме да се освободи пазарът на земята. Напротив, смятаме, че е полезно за България да има истински пазар на земята. Смятаме, че в момента, макар и да има забрана в Конституцията, тази норма е мъртва, тя не работи, тя се заобикаля. Всички знаем, че българска земя бива закупувана от англичани, от ирландци, от руснаци и от други представители на различни страни. Тоест това, което се прави в момента, е само конституционно решение на нещо, което се заобикаля до този момент. В същото време ние сме на позиция, че трябва да бъдат създадени конституционни гаранции за защита на националния интерес по този въпрос. Затова ние споделяме виждането за въвеждане на квалифицирано мнозинство при ратификацията на тези договори. Във всеки един случай, когато ще се решава този въпрос, смятаме, че той трябва да се решава не по партийните виждания на една или друга политическа сила, а да се гарантира широко мнозинство, което да отговори кой е националният интерес на държавата ни и с оглед на това да вземе едно или друго решение. И ще се възползваме между първо и второ четене да внесем свои поправки за нова редакция на текста, който ни е предложен.
Аз искам да отбележа още нещо, защото дебатът днес се разгоря около тази точка. След като съществува спор, след като съществува неяснота в изказа, който е направен в текстовете за първо четене, аз се обръщам към представителите на всички политически сили да изработим текст в окончателния вид на Конституцията, който да не създава спорно тълкуване за това откога влиза в действие този отлагателен период, тоест 2014 г., за продажбата на земя, дали само за страните-членки на Европейския съюз или и за другите. Казвам го, защото не ми се ще българският парламент да изпадне в ситуация, в която да се окаже, че сме направили норма, която бива тълкувана по различен начин от различни хора. Още повече, знаем, че нашият Конституционен съд има едно правомощие, каквото нямат други – той може да тълкува Конституцията и без да е сезиран с казуса по определен закон и по този начин да дописва в определени моменти Конституцията. Нека неяснотата, която съществува днес и която се видя от дебата, който се провежда, да бъде решена така, че да не може да бъде изкривявано тълкуването в един или друг момент.
А иначе, още веднъж искам да заявя позицията на нашата парламентарна група, ние сме за освобождаване на пазара на земя не само за страните-членки на Европейския съюз, но и за останалите страни, с които сме сключили споразумения и международни договори, като гарантираме ратификацията по начин, който да отчита националните интереси на България.
Уважаеми дами и господа! Преди десетки години една мечта се е родила и е започнала своя живот в идеите на Конрад Аденауер, Робърт Шуман, Де Гаспари. Тази мечта придоби реалност, тази мечта придоби реалност и днес в България. Затова аз се обръщам към всички вас да подкрепим на първо четене този законопроект, който прави реална крачка към пълноправното членство на България в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме разискванията по втората промяна в българската Конституция.
По реда на заявките давам думата на господин Стоян Кушлев. Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, почитаемо народно представителство! Дебатът върху втората промяна, второто изменение на Конституцията започна отдавна. Той течеше не само във временната парламентарна комисия за изменение и допълнение на основния закон, но и в медиите, и в публичното пространство. Този дебат имаше съществено значение, за да се видят обществените настроения, за да се подготви обществото за тази промяна, но този дебат имаше предварителен или както ние юристите го наричаме, прелиминарен характер. Същностният дебат започва в момента, защото се води в институцията, която може да измени основния закон.
Ето с това бих искал да започна моето изказване. Това, което става в момента в залата, следва да получи и необходимата държавно-политическа оценка, защото всяко изменение на основния закон е изключително важен държавно-политически акт, което се налага от особено обстоятелство - достигане от държавата на определен етап от нейното развитие. Ето това трябва да го отчитаме. Парламентът не всеки ден променя Конституцията. Ние, повечето от стоящите тук политици, можем да изброим на пръсти колко пъти и кога е била променяна Търновската конституция и го помним. Затова днешния дебат и това, което ние започваме сега, представлява едно историческо събитие. От важността на този момент трябва да изхождаме тогава, когато вече решаваме същностните проблеми, тоест отидем към един анализ и оценка на предлаганите текстове в основния закон.
Но аз бих искал да кажа още няколко предварителни думи, защото днешния дебат е едно изпитание за българската политическа система, в което тя трябва да докаже определена степен на зрялост. Тоест, промяната на Конституцията става при едно особено квалифицирано мнозинство и само с общото съгласие на парламентарните политически сили може да бъде променен основният закон. Парламентарно представените сили имат политическата воля и това общо съгласие да извършат тази промяна. Това нещо не стана досега. Именно в Тридесет и деветото Народно събрание за втори път ние променяме Конституцията, а това говори за едно израстване на политическата класа на България.
Тези оценки ние не можем да не ги направим. Те се отнасят за всички парламентарно представени политически сили. Не само за управляващите. По този въпрос няма управляващи и опозиция.
С днешния дебат ние поставяме и една нова насока на нашата евроинтеграция. С промяната на Конституцията ние влагаме европейската ориентация на България в основния закон, в основите, в устоите на нашата държавност, а това, което е изключително важно, създава конституционни гаранции за необратимост на процесите на евроинтеграция. След промяната на Конституцията никой не би могъл да обърне българската политика в друга насока, защото трябва да променя основния закон, а никога не би достигнал онова мнозинство, което е необходимо за тази цел.
Ето, и от тази гледна точка ние трябва да оценяваме промените, които в момента ще направим.
Още нещо, като последен въпрос от моите предварителни бележки. Ако Тридесет и деветото Народно събрание се запомни в историята, то ще се запомни с две неща.
Първо, с ратификацията на нашето редовно членство към Алианса. Това никой не може и няма да го забрави в българската история и, второ, с онази огромна работа, която парламентът – управляващи и опозиция, извършиха, за да бъде приведено нашето вътрешно законодателство към европейското право.
Това е една от главните заслуги на Тридесет и деветото Народно събрание, за която може би ще си кажем и в края на мандата.
Но без промяна на Конституцията този процес не е завършен. Напротив, както са казвали римляните “Finis coronat opus” – “Краят увенчава делото.” Промяната на Конституцията с оглед осигуряване на нашето членство в Европейския съюз е онзи венец именно, онзи край, онзи достоен финал, с който ние фактически изпълняваме своите задължения и увенчаваме нашите близо три години и половина, може би четири години, за инкорпориране на европейското право в нашата правна система, в нашето вътрешно право.
Когато говорим за общото съгласие за промяна на Конституцията, тогава ние имаме разбирането, че евроинтеграцията, присъединяването на България към Европейския съюз не е само приоритет, а е основен национален приоритет. Приоритет на приоритетите. И който се диктува от стоящите задачи пред нашето общество.
Основна задача на нашето общество е неговата модернизация. Единствената алтернатива, единственият път да модернизираме нашето общество за да спре този процес на догонване, за който са говорили и други мои колеги тук, в залата – България да се намира винаги в един процес на догонване на европейските държави и да се изравним с тях, а това може да стане именно чрез нашето присъединяване към Европейския съюз, за което създаваме в днешния ден конституционни гаранции.
Както всички колеги вече чуха, няма да повтарям това, което се каза, но ние правим нещо, което други страни, вече членове на Европейския съюз, не направиха или го направиха в по-малка степен. Въпреки че нашият подход е за минимални изменения в Конституцията, които да гарантират, и този подход е единствено правилният.
Някои от страните, които вече са членове на Европейския съюз, се опитаха да направят, не бих казал радикални, но по-съществени промени в своите конституции, обаче в хода на обсъждането направиха горе-долу това, което ще направим и ние. Тоест, ограничиха се с минимални промени в процеса, така да се каже, с подхода на минимализация. Обаче при малко от тях в основните начала залегна членството в Европейския съюз. Тоест, превръщането на нашето бъдещо членство в основен конституционен принцип. Ето тук е един от важните моменти в промените, който ни отличава от някои от страните, които са вече членове на Европейския съюз, че ние извеждаме това членство в един от основните начала, един от стожерите на нашия основен закон. А това е ал. 3 на чл. 4 на § 1, където България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Аз бих искал да се спра върху тези два термина – "изграждането" и "развитието". Те не са казани случайно. Никак не са казани случайно, защото Европейският съюз е една отворена, но динамично развиваща се система и тя никога не е една и съща. Тоест тя се изгражда и доизгражда и страните, които ще станат членки, ще продължат това доизграждане, тоест ще участват в процеса на изграждането.
Една от най-съществените промени в Европейския съюз стана с приемането на Европейската конституция, с което можем да кажем, че тази организация беше издигната на нов етап, при което Европейският съюз, без да се превръща във федерална държава, придобива някои от чертите на федерализма. Но не онзи федерализъм, който ние сме виждали и чували в миналото, а един уникален федерализъм, при който заедно с тази федерална насоченост си остава международна, междуправителствена организация. Не напуска устоите така, както е създаден като международна организация. Тоест той се явява нещо във вид на Двуликият Янус - той е едното и другото.
Ето, на този етап ние се присъединяваме към Европейския съюз, което е от много важно значение. Тоест ние участваме и ще участваме в изграждането и даже участвахме с парафирането на Конституцията в тази нова насока, в този нов етап, макар че не сме се присъединили – нещо, което ние трябва да оценим. Европейският съюз няма да бъде и същият, когато ние станем след две години членове на тази организация. Той ще претърпи нови модификации. Не можем да кажем какви ще бъдат, но явно това федералистично начало се засилва.
Аз виждам леки усмивки от страна на Коалиция за България, но искам да ви кажа, уважаеми господа, някога се казваше, че висша форма на федерализма е съветският федерализъм, при който основата на създаването на този федерализъм не беше свободното изявление на нацията. Аз не искам да се спирам на тази тема.
Разбира се, остава спорният въпрос, големият проблем за режима на земята. Тук се изложиха много аргументи и от госпожа Касабова, и от представителите на политическите сили отдясно, които аз споделям. Аз ще наведа само още няколко аргумента в полза на това разрешение, което сега е в проекта, с известна модификация, където тук вече се очерта едно, не бих казал общо, но едно преобладаващо мнение от предварително изказалите се колеги.
Ясно е, че ние трябва да извадим нашата земя на свободния европейски пазар. Това просто е един от принципите, върху които се строи Европейският съюз. Аз ще наведа основание в Европейската конституция. Вижте каква е една от целите на Съюза – Съюзът предоставя на своите граждани единен пазар, в който конкуренцията е свободна и независима – чл. 3. Вижте в основните свободи – чл. 4 – свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали и свободата на установяване са гарантирани от и в Съюза съгласно разпоредбите на настоящата конституция. Тоест, основната свобода е провъзгласена от свободното движение на хора, капитали и стоки, което представлява това изменение на Конституцията, което правим като едно конкретно визиране.
Бих посочил и други аргументи в основния закон, който вече беше приет от Европейския съюз. В чл. 77 се говори за принципа на отворена пазарна политика със свободна конкуренция, като основен принцип, който действа в Европейския съюз. Говоря за тези основния, защото другите бяха изчерпани от колегите. Искам да ви посоча, че това, което се прави в момента, е в пълно съгласие с принципите и с основните начала на приетата вече Европейска конституция, която ще бъде ратифицирана.
Ще ви посоча още едно място – чл. 144. Европейският съюз представлява една система на отворени и конкурентни пазари. Тоест, ако искаме да се присъединим към тази отворена система на конкурентните пазари, не можем да имаме задръжки и трябва да приемем тези условия, при които възникна Европейският съюз.
Ето, това са някои моменти, които ние трябва да отчетем, разбира се, и това, което казаха и колегите.
В Европейската конституция се говори за страни от близкото обкръжение, върху които се разпростират някои от основните принципи на Европейския съюз. Това се визира именно в Споразумението за европейското икономическо пространство и е приложение на този основен принцип в Европейската конституция.
В заключение. Промяната на Конституцията ще има огромно външнополитическо влияние върху страните-членки на Европейския съюз, където ние след време ще се присъединим. Тя ще представлява един ясен сигнал, че в българското общество, в българската политическа класа има съгласие за решаване на основните проблеми на нашето общество върху демократични основи. Именно върху демократични основи, защото това съгласие се формира в преобладаващата част от политическата класа свободно и доброволно с оглед на националните интереси. И това съгласие, бих казал, е израз на укрепващата у нас демокрация, която не се изразява само в политически декларации и манифести, а представлява вече една реално съществуваща и функционираща държавно-политическа система за решаване на най-важните проблеми на нашето общество.
Накрая ще ви припомня думите на бащата на историята Тукидит: "Нашата държава се нарича демокрация, защото с общо съгласие решаваме обществените дела."
Аз призовавам колегите да изразим това общо съгласие, да достигнем до онова мнозинство, което е необходимо, за да утвърдим тези промени, за да получи съвършен и завършен вид този израз на класическа демокрация, така сполучливо формулиран от античните автори и нейните първосъздатели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Безспорно е, че промяната в Конституцията има голямо обществено-политическо и правно значение. Аз ще се спра само на два въпроса от кръга на предлаганите за промяна – за продажбата на земя на чужденци и за отношенията между парламента и правителството при формирането на националната позиция в органите на Европейския съюз.
Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.
В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.
Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.
Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства.
Затова смятам тук за наивни призивите, които чухме от един от народните представители, че ние ще разчитаме на гражданския патриотизъм в защитата на българската земя, след като функция преди всичко на народното представителство е да формулира и отстоява националните интереси.
Искам да припомня и по тези факти едва ли може да има спор, че дълго време, включително и след присъединяването ни в Европейския съюз, цените на земята, особено на земеделската, ще остават по-ниски, отколкото в други страни. Сега предлаганата редакция на § 2 напълно изключва възможността за последващо законодателно регулиране и въвеждане на ограничения за притежаването на земя с оглед на това какъв е нейният вид, местоположение и каква е дейността на хората, които искат да я закупуват и притежават.
Затова аз смятам, че ние сме изправени пред тези реални проблеми и не би следвало наистина да се робува на идеологически предубеждения или да се създава впечатление, че част от позициите се формират не толкова като израз на собствени убеждения, а под въздействието на представители на чужди посолства.
Тук се засегна един много важен и сложен юридически проблем – какви са действителните юридически последици от така предлаганата промяна на чл. 22. Стана вече дума, че България е подписала над 50 договора за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, от които само около 20 са с европейски страни.
В разпоредбата, предложена от мнозинството, има две хипотези за придобиване на земеделска земя. Едната е при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз – нещо, което не предизвиква възражения и не създава допълнителни въпроси. Другата обаче е в случай, когато по силата на международен договор, ратифициран от България, ще може да се притежава земя.
Госпожа Касабова препрати към разпоредбите на международното частно право и с основание и част от нейните аргументи имат валидност, но мисля, че те разкриват само едната страна на проблема. Той има и друга страна и аз ще кажа каква е тя. В тези договори се съдържат типови клаузи и ще ви посоча най-важните от тях, които имат отношение към юридическата уредба на проблема със земята.
Република България предоставя на чуждите инвеститори по-благоприятния режим от режима на най-облагодетелствана нация и националния режим. Друго универсално условие е, че режимът на най-облагодетелствана нация не се предоставя, когато привилегиите произтичат от участието на България в определен съюз. Това вече е специална хипотези за нашите отношения в рамките на Европейския съюз.
По-нататък, Република България може да прави изключение от националния режим за третиране на инвестициите. Изключенията се правят в самия договор или със закон, но те не трябва да са дискриминационни и да важат само за в бъдеще, а не за заварените инвестиции. Тоест в момента ние имаме действащи договори и тези действащи договори ще запазят своето действие след приемането на конституционната промяна. Защото никъде поддръжниците на този текст не казват, че предлаганата промяна няма да засяга в момента действащите договори. Защото има и друго условие, че ако вътрешното право на Република България, прието след сключването на договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, или нови международни договори предвидят по-благоприятно третиране на инвестициите, направени от чужд инвеститор на територията на България, ще се прилага новият по-благоприятен режим. От това автоматично следва, че в момента, в който влезе сегашната разпоредба на чл. 22, в нейната променена редакция, всяка от страните, които имат такива договори с България, ще искат по отношение на тях да се прилага тази именно свободна разпоредба, в която те ще могат да придобиват без всякакви условия – нито във времето, нито в пространството, нито в количеството, земи на територията на Република България. Ето това е другата много важна страна. Срещу това може би някои ще кажат: да, но Европейският съюз няма да приеме по-неблагоприятно третиране, тъй като това произтича от нашите ангажименти към него. Но в този случай може да стане така, че Европейският съюз или страни от него да поставят на България условие, че тя няма да може да се ползва от благоприятния за нея 7-годишен преходен период, тъй като този преходен период няма валидност по отношение на другите страни, с които действат международните договори, които цитирах. Следователно ще се изпразни от съдържание една разпоредба, която има много голямо значение, за да се създаде тази плавност в прехода – и икономически, и социално, и юридически.
Затова аз още веднъж апелирам към вниманието на мнозинството. У мен поражда надежда и фактът, че две от парламентарните групи вече заявиха, че също ще внесат свои предложения, които да засилят изискванията да въведат квалифициращи условия за придобиването на земя.
Аз предлагам на вашето внимание и още едно решение – създаването на преходна разпоредба, в която да се казва приблизително, че разпоредбата на § 2, с изключение на случаите, предвидени в договора за присъединяване на България към Европейския съюз, се прилага седем години след началото на членството на България в Европейския съюз. Тук ще попаднат всички тези хипотези за 5-годишния срок за неземеделските земи, за лицата, които имат постоянно местожителство от Европейския съюз, тоест те няма да бъдат лишени от възможностите, които им предоставя този договор. Но ще е напълно ясно, че тази разпоредба, преди изтичането на 7-годишния период, независимо каква ще бъде редакцията в основния текст, няма да може да се ползва за закупуване на земя от други представители – физически и юридически лица на други държави, и извън условията за самите европейски физически и юридически лица, които са предвидени.
Смятам, че това са много сериозни въпроси и тук не е достатъчно да вдигаме някакви лозунги за ползата от евроинтеграцията, а Конституцията да бъде разглеждана като приложимо, и то подчертавам, непосредствено приложимо право, което в случая трябва да зачита интересите на България, а не да отваря врати, в които тези интереси могат да бъдат пренебрегнати, било съзнателно или поради юридическо недоглеждане.
В крайна сметка по този въпрос всеки може би трябва да направи своя избор. Защото пред политиците стои възможността да следват общественото мнение, а то в случая безусловно по-скоро е резервирано към отпадане изцяло на забраната за закупуване на земя, или другото – да водят обществото към цел, избрана от тях, независимо дали то в момента я споделя.
Според мен тези две отправни точки не са напълно взаимно изключващи се, но смятам, че не можеш да водиш другите, ако не изразяваш техните интереси и не им предлагаш решение, което наистина едновременно е перспективно и в същото време много внимателно и солидно отчита тези интереси.
По другия въпрос съвсем накратко искам да отбележа своето задоволство, че комисията постигна съгласие за създаване на задължения на Министерския съвет да информира Народното събрание по въпросите, които се отнасят до задълженията за България, произтичащи от членството.
Мисля, че позицията на Коалиция за България допринесе в значителна степен за създаването на този текст, който създава принципната рамка и тя по-нататък може да бъде нормативно развита. Тя се отнася в едната алинея до информацията, която постъпва в правителството от актовете на Европейската комисия, а втората, която е дори още по-важна, е до позициите, които българските представители, българското правителство ще изразява чрез своите министри в Европейския съвет, тъй като това е органът, в който се формират позициите въз основа на споделеното от отделните държави-членки на Европейския съюз.
Тук винаги може да се постави въпросът, че една такава уредба е до известна степен желателна, че тя няма изцяло силата на юридическа гаранция, защото, ако не бъдат изпълнени изискванията правителството предварително да информира Народното събрание, да се съобразява с неговата позиция, впоследствие България няма да може да се освободи от поетите от нейните представители задължения, дори те да са били в разрез с официалното становище, изразено от парламента или от неговите постоянни комисии. И това се доказва, за съжаление, от злополучния случай с АЕЦ “Козлодуй”, когато парламентът в резултат на значителни усилия стигна почти до консенсус и формулира две много важни изисквания, които в своето съчетание трябваше да отстоят в най-голяма степен българските интереси. Независимо от това правителството едностранно предприе действия, които се отклоняват от това решение на парламента. Но решението е не само юридическо, то не може да не бъде допълнено политически, а политическото решение е в това, какви народни представители излъчват българските граждани – дали такива, каквито са готови да упражняват контрол върху правителството, даже когато то е излъчено от същите политически среди и дали българските граждани са достатъчно настоятелни в отстояването на българските интереси в процеса на европейската интеграция и бъдещото европейско членство.
Смятам, че днешната дискусия в някаква степен и особено това, което ще стане към края на влизането на този закон в сила, ще увенчае българските усилия за присъединяване към Европейския съюз. Но нека тези усилия да бъдат такива, че да отговарят на интересите на повечето български граждани, за да не се породи евроскептицизъм. Тоест, на нас ни е необходим много повече еврореализъм, вместо простите декларации за ползите от членството. Защото членството в Европейския съюз наред с безспорните възможности, които носи за развитието и модернизацията на България, ще породи и вече поражда големи проблеми за значителна, да не кажа преобладаващата част от българските граждани, които имат своите непосредствени социални и финансови измерения.
Затова моят финален апел е: нека наистина да достигнем до такова решение, което да бъде освен съзвучно с това, което правим за членството в Европейския съюз, да отговаря по най-добрия начин на българските национални интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Много съм доволен от просторното изказване на колегата, но ми направи впечатление негов абзац относно думите на бившия президент на Турция.
Знаете, че сме коалиционни партньори с Турция в един блок и когато се говори нещо негативно за някой политически лидер от тази страна, трябва да се каже и какво друго някой друг лидер е казал. В продължение на години се насажда, не знам дали е вярно, че в Турция командват военните. Но Вашият колега народен представител Любен Петров в качеството си на началник-щаб прие тогавашния шеф на Генералния щаб Дуан Гюеш, който каза, че Турция няма претенции за една педя от българска земя.
Така че когато се казва едно, би трябвало да се каже и другото. Ако колегата не ви е предал неговите послания, нека на заседание да ви го каже. Но когато става въпрос за земя, винаги се изкарва едно плашило – плашилото, че, видите ли, турците идват, ще вземат земята, има всякакви форми, макар че тази, която в момента се предлага, не е много удачна, защото има дискриминация към някои, които имат право да вземат земи, а има толеранс към някои, които могат да вземат земи от България.
Вариантът, който се предлага от работната група, е приемлив. Но винаги да се изкарва това плашило – видите ли, някой идва, ще ни заграби, не е етично. Ние сме комшии и сме в един военен блок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Юсеин, ако има плашило, аз назовах къде е то, не е в българския парламент. Освен това, известна ми е позицията, която цитирате. Мисля, че като хора, които се занимаваме с политика, трябва да виждаме различните пластове на политиката – това, което държавниците винаги трябва да правят в своите официални заявления и то да отговаря наистина на добросъседските и партньорските отношения и това, което може да бъде определена стратегия, която включва множество средства, за да се постигне в дългосрочен план. За съжаление, за разлика от Турция, България няма такава стратегия за своето развитие и бъдеще не само гледано в годините на един парламентарен мандат, а в това, което съответства на нейното местоположение и интереси, които има. Тези неща са известни и аз по никакъв начин не ги адресирам към българските граждани, които живеят в Турция, които по силата на своето гражданство в България и сега имат всички права, които им дава Конституцията, без да се налага тази промяна.
Но аз се надявам, че вие самите, като представители на Движението за права и свободи нямате нужда, а и полза, в тези възражения някои да ви възприемат като говорители на други, а не на собствената ви партия. Мисля, че това ще го разберат дори и тези, към които а адресирано. А че от тяхна страна има интерес е безспорно, защото в едно официално писмо, подписано от председателя на американската търговска камара, като адресати фигурираха освен българските институции и посланиците на Турция и Израел в България. Това е показателно, че има такъв интерес и той много внимателно и спокойно трябва да бъде представен от българските народни представители. Не става дума нито да се плашим, нито да играем по тази тънка струна, а да отчитаме всички въпроси, които възникват пред България, защото тя в един момент ще трябва да вземе своето отношение към бъдещото членство на Турция евентуално в Европейския съюз. И може би е много добре, че Европейският съюз се опитва да приобщи Турция, отчитайки нейната роля, но също толкова важно е как ще се развива този процес, за да бъде това в съзвучие с европейските интереси и особено с българските интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! С риск да се повторя, искам да изразя моето отношение към предлаганата втора поправка към Конституцията на Република България като отношение на удовлетворение. Както чухте от изказването на лидера на нашата парламентарна група, Обединените демократични сили и Демократи за силна България приветстват тази поправка, застават зад нея и се чувстват наистина удовлетворени от смелостта и куража българската Конституция да бъде поправена в посока на демократичните процеси, които за нас е извод, че България и по този начин скъсва с миналото и с тоталитаризма. Това наистина е нещо съвсем различно от досегашните политически изказвания, от досегашните политически предразсъдъци или заклинания. То обвързва в една нормативна воля политиците, които представляват Тридесет и деветия български парламент. И това наистина е исторически факт. Този исторически факт обаче не ни задължава да говорим само приповдигнато, но и да изясним на първо четене от тази трибуна идеята, която влага законодателят, за да не се тълкува превратно тази Конституция.
Това е моят конкретен апел – много от изказаните становища и мисли тук да бъдат част от мотивите, за да липсва тази тревога и обърканост, която изпитваме сега при тълкуване на текстовете от Конституцията от 1991 г. В редица значителни текстове няма нито дума за това каква воля, какъв смисъл и какви намерения са вложени от народното представителство. Липсват и огромни пасажи в мотивите, които не могат да покрият празнотите дори чрез тълкуване от Конституционния съд.

Искам в първата част на моето изказване да ви припомня, че тази поправка на Конституцията не е само нормативно обвързаното желание на народното представителство, това е искреното желание и мечтата на хиляди българи да видят България присъединена към Европейския съюз. Това обаче е мечтата и страданието на хиляди от нашите предци, които не дочакаха това споменаване, което правим днес. Имам ясното съзнание, че тази поправка е само първата стъпка, която открехва вратата и показва пътя на това, което България допълнително трябва да направи, за да бъде равностоен член на Европейския съюз и да бъде една от държавите на този цивилизационен клуб, включващ най-богатите и най-добре развити европейски държави.
По повод поправките, които касаят текстовете в чл. 4, ал. 3, мисля, че този текст не е само декларативен. Това е дълбоко съдържателен текст, който изразява най-същностно и най-искрено волята на една държава.
Що се отнася до следващите поправки – за трансфер на суверенитет, за тези, свързани дори и с чл. 22, касаещи режима на земята, поправките за екстрадиция – предаването на лица, за които има образувано наказателно преследване, както и предварителното информиране на Народното събрание от правителството, това са все въпроси и проблеми, които бяха поставени, както се изрази и докладчикът, на един много сериозен дебат и дискусия.
Присъединявам се обаче към гласовете, които от тази трибуна изявиха своя вот и желание някои от тези поправки допълнително да бъдат коментирани между първо и второ четене. И най-вече това е поправката, която касае режима на земята. Веднага искам да кажа какво имам предвид. Освен това, което заяви Екатерина Михайлова за нашето предложение за две трети квалифицирано мнозинство по повод ратификацията на международните договори, по силата на които на физически и юридически лица на страни – членки на Третия свят ще бъде предоставена земя, ние застанахме зад тази поправка не само поради това че е нужно едно по-голямо съгласие, а и поради това, че имаше още един аргумент, изказан от нас – тази ратификация с две трети ще бъде едно по-непосредствено указание, че международните договори, които са ратифицирани до този момент, не се отнасят и не ползват по-облагодетелствания режим след поправката в настоящата Конституция.
Освен това второто ни предложение по отношение на земята беше коментирано и не беше прието. То се състоеше обаче в това закон да регламентира условията и реда, по които ще бъде продавана българската земя, като се отчетат нашите национални интереси. В началото на това пленарно заседание се спомена за национални интереси, които касаят националната сигурност. И аз вярвам, че между първо и второ четене всички тези предложения ще бъдат поставени на дебат и ще бъдат оценени.
Особено се радвам, че в текста на мотивите има едно изречение, в което се казва, че тези поправки като подход и като намерения не изключват необходимостта от други изменения и допълнения в Конституцията на България. Това е нашето принципно отношение към промените в Конституцията и че първата стъпка трябва да бъде последвана от още по-решителни такива за успеха на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Реплика има ли? Няма.
Думата има господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Големият въпрос според мен е в това в каква степен българската Конституция гарантира равноправно партньорство на България в Европейския съюз. Но това е дебат за друго време и за друго място. Госпожа Касабова ясно обоснова необходимостта от промяната на Конституцията. В обсъждането обаче на § 2 се появиха някои драматични нотки, които показват според мен локални партийни характеристики, а те поставят в някаква степен в сянка парламентарния консенсус, за който говорим, и разколебават обществения консенсус.
Затова аз съм длъжен да обоснова пред вас причините, които ме накараха да подпиша законопроекта за поправка на Конституцията. Когато говорим за Конституцията имаме предвид безспорно, че тя е обществен договор. Но според мен този договор е сбор от принципи, които гарантират правата на гражданите и техните задължения към обществото и държавата, респективно и нейните задължения към личността и обществото.
Когато говорим за земята, което показва и днешният дебат, неминуемо стигаме и до темата за българските национални характеристики, а също така и за българската народопсихология. И в нея търсим оправдание и доказателства за вековната връзка между земята и нейния стопанин, който векове наред я обработва с кървав пот на челото. Спомняме си за българския войник, който е проливал кръв, за да я защитава. Тази вековна връзка мотивира нашите патриотични позиции, а често и националистични страсти. Но дори при наличие на очевиден патриотизъм не можем да прикрием и традиционния нихилизъм към нашата българска държавност. Заобикалянето, надхитряването на законите показва една устойчива склонност към незачитане на правата на другите, склонност към незачитане на самата държавност. Законите според мен са подчинени именно на конституционните принципи да показват етапа, на които се намираме в един перманентен процес на развитие както на политическата система, така и на цялото общество.
Питам се дали съществуващата досега разпоредба, която не допуска собственик на моята земя да бъде чужд гражданин, е патриотична защита на националния интерес, за който стана въпрос преди малко, или дори на моето право да бъда пожизнен наследодател на земята, която надали ще направи по-богати моите наследници.
Конституцията е основен закон на българските граждани. Тя не забранява на чужденци да купуват земя в България, но тя не допуска те да я притежават. С други думи, не допуска аз да я продавам на чужденци. Не допуска да се разпореждам в пълен размер с моята собственост, с моята собствена земя. Някой преди малко каза: можеш да продаваш, но на български граждани, зависи и къде.
Според мен правото да се продава земя на чужди граждани по никакъв начин не ограничава, нито отнема правото на българските граждани да я купуват. Важното обаче е те да проявят необходимия интерес за това. Вече 15 години говорим за пазар на земята. Петнадесет години! Но и за тези 15 години така и не разбрахме къде се намира този пазар на земята и каква е цената на тази земя. А това стана, защото сами не успяхме да съхраним нейната истинска стойност, защото забравихме откъде произлизаме.
Ще накърним ли държавния суверенитет и националната сигурност с продажбата на земя на чужди граждани? Естествено това е сложен въпрос, който не може да има еднозначен отговор. Но ние сами в началото на ХХІ в. трябва да решим дали ще живеем като хора на геостратегически кръстопът или като хора на източната граница на Европа, или като хора на западната граница на Ориента. Настоящото обсъждане на поправките в Конституцията ясно показва къде се стремим, къде искаме да бъде нашето естествено бъдещо място.

Според мен обаче съществува една сериозна опасност в тезата, която не допуска или по някакъв начин ограничава продажбата на земя на чужденци, да търсим убежище на нашето отчуждение, на нашата европейска алиенация, която да показва различието ни от останалия свят, различието ни от европейските народи, бих казал не толкова българско различие, колкото балканско различие.
Ще повторя нещо, което съм казвал и друг път при други случаи: глобализацията не изисква по никакъв начин национално обезличаване. Обаче европейското многообразие се основава според мен на съвкупността от многообразието на националните идентичности. Те не са застинали костанти, а са в постоянно развитие и в постоянни взаимоотношения между себе си. Ние трябва да се отнасяме към другите идентичности така, както искаме те да се отнасят към нас. Да признаем собственото си право да се разпореждаме с нашата земя, независимо от каква народност е нейният бъдещ собственик, според мен означава да сме равноправни участници в европейския проект и в цивилизационния процес.
Ние сме любопитен народ, интересуваме се от света, който е извън нас. Но за да докажем своята жизненост, своята вяра в живота, ние трябва да извървим своя път и да възбудим чуждия интерес към нас. Ако ние не направим това, вечно ще си задаваме въпроса: Конституцията ли ограничава нашите права или ние не сме пригодни за нейните текстове?
Настоящата поправка в Конституцията според мен показва ясно, че ние вече реално живеем със съзнанието за европейска принадлежност.
Аз ще запазя своите положителни или отрицателни съображения към българската Конституция, но за да я уважавам повече, аз подписах законопроекта за нейната промяна и ви призовавам всички вие наистина да я подкрепите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Има думата господин Александър Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като поредността, в която се изказвам, ме поставя в положение да повтарям някои неща. Същевременно мисля, че при говоренето по тази проблематика доста от прилагателните трябва да бъдат отстранени и че трябва да бъде сменен психологическият, емоционалният и историческият ключ. В крайна сметка, предстои присъединяване на България към нещо по причини и на основания, за които прекалено много време е изгубено в тази зала. Вместо тази трибуна да се използва за интелектуален и нравствен героизъм със задна дата, а таза зала - като място за посочване с пръст, ние, присъстващите в тази зала или въобще хората, които са я населявали през последните 15 години, трябва да си даваме в по-голяма степен сметка за отговорността, която имаме, когато казваме, че на практика забраната по чл. 22 от Конституцията е много лесно и масово заобикаляна. Ние имаме отговорност за това положение, а лекотата, с която го констатираме, е смущаваща.
Говорейки за чл. 22, аз няма да говоря за земята – заявявам го още сега, същевременно трябва да си даваме сметка, че трябва в по-голяма степен да сме съгласни, да сме в състояние да инерпретираме и да прилагаме ценностното и нормативното съдържание на разпоредби, които се намират в главата “Основни начала”. Междупрочем това се отнася и за разпоредбата на чл. 21, която предхожда чл. 22, госпожо Касабова, и която без да е спомената в мотивите на законопроекта, който и аз съм подписал, само между другото казва, че това положение е съобразено – че земята представлява основна ценност.
Нарочно правя алюзия за такъв тип разпоредба, защото ние трябва да се научим, повтарям го още един път, да знаем какво означава чл. 4, ал. 3, който прилагаме сега. Впрочем, сигурно е ясно, че вън от въпроса за земята, предвид на предстоящото подписване на присъединителния договор, необходимото, задължително изискуемото изменение, което произтича от чл. 85, ал. 3 от Конституцията, се изразява в изменението на чл. 85 и в добавянето на ал. 3 към чл. 4. Тук тази разпоредба правилно беше квалифицирана като една поредна декларация или един пореден лозунг, ако не сме в състояние да схванем нейното, пак ще използвам този израз, нормативно предписание. Нормативното предписание се изразява не само в разширяването на Европейския съюз чрез добавянето на нови страни към него, а и в задълбочаване на процеса на европейска интеграция. Тези процеси, развили се през последните 30-40 години, означават добавяне към първоначалната идея за икономическа общност и общ пазар, на конституционализиране на учредителните договори, добавяне, отваряне към проблематиката на правата на човека, към изработване на харта за основните права на Европейския съюз, към инкорпориране на тази харта в договора, установяващ Конституцията на Европа, към създаване на Конституция на Европа. Така този преход – от общ пазар към консенсус на ценности, ни задължава да обръщаме по-голямо внимание на понятия като правова държава, върховенство на закона и права на човека. И тъй като до голяма степен приложеният конституционен подход, приложеният редакционен подход изискват отговаряне на нормите и разкриване на тяхното съдържание, имам предвид нормите, които предстои да приемем днес на първо четене – трябва да си даваме сметка, че всъщност това ни отваря, това е предизвикателство, което ни отваря към един друг автономен правен ред, независимо че той сам се нарича автономен, същевременно той функционира до голяма степен и чрез институциите на държавите-членки.
Тук, към последния параграф и разпоредбите, които предвиждат участие на парламента в някаква нова форма на парламентарен контрол, преди това искам да добавя един нов момент, който се предвижда в договора, установяващ Конституцията на Европа – участието на националните парламенти в европейската архитектура, не от гледна точка на вътрешнополитическия или вътрешноконституционния контрол, парламентарен контрол, а от гледна точка на прякото участие в законодателния процес, макар и в една негова първоначална фаза, на Европейския съюз.

В този смисъл разпоредбите, които вероятно ще приемем днес на първо четене, изискват една допълнителна интернализация, едно допълнително доразработване, включително на равнище закон или правилник на Народното събрание, за да може да се изработят нови механизми за парламентарния контрол, който ще бъде упражняван в контекста на участието на страната и на нейни правителствени органи в институциите на Европейския съюз. За да може това, което ние досега не сме постигнали да го постигнем, за да превърнем парламентарния контрол в едно ефективно средство за политическа отговорност, в нещо, което ще функционира действително след 2007 г.
Европейският проект, към който ние отваряме днес юридическите врати, винаги, още от периода на своето зачеване и в етапите, през които е преминал, е бил характеризиран в някаква форма на визионерство, от някакви прояви на визионерство, но същевременно той е едно постоянно усилие, ръководено от принципите на върховенството на закона. Ето защо така трябва гледаме на това, което сме тръгнали да правим днес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, под формата на реплика по-скоро искам да изтъкна нашето разбиране за новия текст за отношението между правителството на Република България и Народното събрание. Смисълът, който ние влагаме като представители на Парламентарната група на Обединените демократични сили, е, че това не е форма на парламентарен контрол. Това е нещо съвсем различно. Парламентарният контрол действа така, както е заложен в Конституцията от 1991 г. В тази форма това отношение за информираност, включително предварителна информираност, означава нещо съвсем различно.
Така че под формата на реплика искам да изразя становището ни във връзка с това изменение. Това е всъщност нашата оценка за засилване ролята на националните парламенти. И ако има някакви други съждения, възражения, моля да бъдат чути в тази зала, защото ние настояваме това съдържание да бъде включено в поправката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика към господин Арабаджиев.
Заповядайте за дуплика, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Масева, това беше казано само за яснота. Ние стоим много силно зад текстовете на § 6, двете нови алинеи, които се предлага да бъдат направени в чл. 105 и смятаме, че на базата на този конституционен текст чрез евентуални законодателни изменения или изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание могат да се установят механизми за предварителен и последващ контрол върху дейността на правителството в процеса на неговото участие в Съвета на министрите и други органи на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ще отбележа така, както нашият целокупен народ наблюдава, че тази дискусия, така важна за съдбата на отечеството и за съдбата на българската земя, се води пред полупразна зала.
Бих искала да напомня следното. Преди време Естония реши да продава земята си на чужденци. В кратък период гражданите на Норвегия, Швеция и Финландия изкупиха големи територии. Риторичен остава въпросът каква държава е тя, щом значителна част от земята й се владее от чужденци.
И още един пример ще дам. Унгария направи същото, т.е. последва примера на Естония. Унгарските вестници отбелязаха, че през пролетта на 2004 г. българска парламентарна делегация посети Унгария. Унгарските парламентаристи са дали следния съвет на българските парламентаристи: "Не правете нашата грешка да продавате земя на чужденци". Защо никой от тази представителна делегация не информира българите за съвета на унгарските парламентаристи?
През последните няколко години под благосклонния поглед на правителството и на парламентарното мнозинство чужденци масово купуват земи, къщи, апартаменти с правото върху земята и то в цялата страна. Но, което е по-важно, включително и в зони, които са на специален режим, крайбрежни ивици, паметници на културата и други. Аз питам: защо прокуратурата не провери кой и как купува земя в България? Колко от тези хора са чужденци с фирми? Дали има нарушения, има ли продажби на терени на такива лица от страна дори на правителството?
Ще напомня, че не е завидна съдбата на един народ, ако тя зависи от чужденци, които притежават голяма част от земята, на която живее и работи все по-обедняващото българско население. Дебатът за продажбата на българска земя не може да се води, ако не припомним, че България, чиято земя харизваме за продажба, е най-бедната в Европа, българите са най-бедни сред страните-кандидати за членство в Европейския съюз. Заплатите на българите са най-ниските. Очаква се обеднелите българи заради най-ниския си социален статус да бъдат принудени да продават земята си на безценица на богатите чужденци. Отсега е ясно, че цените на българската земя няма да бъдат съпоставими с цените на земята в страните от Европейския съюз. И това е изключително важно. Тоест, голямата опасност ще дойде от очакването, че българите ще се превърнат в ратаи на богати собственици на българска земя.
Всъщност досегашният текст в Конституцията пречеше на чужденци, които отдавна гледат към златните български земи. Единодушните в мнението си български народни представители, че българската земя трябва да се продава на чужденци, едва ли знаят, че добуджанската земя е най-качествената земя в Европа. Никъде няма такива показатели, каквито показатели има златната добруджанска земя. Поначало България има най-голям процент добра за обработване земеделска земя от цялата си площ. В страни като Франция и Германия земеделската земя е около 30-35% от цялата площ. В България тя е 50%. Ето за това са апетитите към златната българска земя.
Обикновено тези, които припяват колко добре е да си продаваме земята на чужденци, използват аргумента: "те няма да я занесат у дома си". Това обаче е перфиден начин за манипулация. Защото е достатъчно чуждият бизнесмен, с неясен бизнес, няма кой да го проверява, като знаем дереджето на службите, да отреже парче от отечеството ни и то да стане недостъпно за нас. Видно е, че никакъв контрол няма да бъде осигурен от страна на българската държава. Тоест това значи държава в държавата. Да не говорим за евентуалното погребване на радиоактивни отпадъци, което е огромен проблем на Запад. Ядрени компании дават солидни рушвети в някоя бедна страна като България тази страна да си затвори очите, за да приеме на собствена територия радиоактивни отпадъци.
Всъщност можем ли да говорим за държава, щом тази поправка в Конституцията осигурява безнаказаност и наддържавен статут на всеки чужд заселник у нас? Тоест, първо се продава земята на чужденци, след което тези чужденци стават недосегаеми за българските закони. Днес повечето българи смятат, че който разреши продажбата на българска земя на чужденци, той всъщност продава България. Аз споделям и изразявам това мнение.
Преди да се подчиним на европейското законодателство, трябва да се подчиним на българските национални интереси, да чуем гласа на хилядите все по-обедняващи българи, най-бедните в Европа - да не продаваме скъпа, родна, отечествена българска земя на чужденци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожа Бонева.
АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, бих искала да кажа, че основният проблем в България е възможността да бъде заобиколен законът, нещо, което в момента се извършва. И не е тайна за нито един народен представител, предполагам и за голяма част на българското население, че в момента чужденци изкупуват българската земя, само че този процес е контролиран от българските фирми, които знаем също чие притежание са. И по този начин те контролират българския пазар. Когато има забрана, има възможност за корупция. Когато се разреши един процес, то той може да излезе на светло и е възможно тогава на българските граждани да бъде позволено самият пазар да определя цените и стойността на българските имоти. В момента стойността на българските имоти се определя от групировките, чиито фирми, съвместно с чужденците, изкупуват българските земи. Не знаем когато се разкрият тези съвместни фирми, колко българска земя вече е продадена. Може да се окаже в един момент, че много българска земя е продадена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате право на дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаема колега, добре е признанието, което направихте, само че питам аз: къде са контролиращите функции на управляващото мнозинство, което допуска, по Ваше признание, а и по всеобщо признание и наблюдение на българското население, толкова фирми с неясен бизнес и произход на парите да изкупуват българска земя?
Аз ви питам: как това все по-обедняващо българско население ще бъде конкурентоспособно да се яви на пазара и да купува българска земя, след като при него въпросът е сведен до екзистенц-минимума за оцеляване?
Така че отново напомням – проблемът с изкупуването на земя от българските групировки е на преден план. На преден план е затова, защото четири години се дава картбланш на това и няма никакви контролиращи функции.
Питам аз: къде са функциите на управляващото мнозинство тук и как вие ще посрещнете тогава един евентуален контрол след време, когато българската земя ще се изкупува от чужденци, след като не може да се справите с тази престъпност, която в момента е задушила отечеството ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Давам думата на госпожа Анелия Мингова.
Искам да припомня, че Национално движение Симеон Втори разполага с 5 минути и 10 секунди.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започна по същество това, което исках да споделя с вас, само да кажа: дали госпожа Банкова смята, че българските чорбаджии по-добре да наемат български ратаи, които да обработват земята, отколкото чуждите – това означава, госпожо Банкова, да не продаваме земя изобщо, включително български граждани на други български граждани, това е антипазарна и антиикономическа логика във Вашето изказване.
Тъй като времето е много малко, колеги, на мен ми се иска да споделя само няколко юридически аргумента за това защо Национално движение Симеон Втори във Временната комисия подкрепи § 2, такъв какъвто е в представения проект, с възможността земята да бъде продавана не само на чужди граждани и юридически лица, които са от страните-членки на Европейския съюз, но и на други страни.
Първо, това, което преди малко чухме от госпожа Бонева – всички много добре знаем, че фактически възможността да се купува българска земя от чужди граждани е налице, тъй като под формата на местни юридически лица всеки би могъл да дойде и да стане собственик на земя у нас, и това се прави.
Второ, забраната за определени категории граждани и юридически лица по национален признак, като граждани на определени други държави, различни от членките на Европейския съюз, създава недопустима дискриминация, което би било в противоречие на самите конституционни принципи за равенство. Аз мисля, че тази норма, ако я приемем в другия вид, който се предлага от колегите от Коалиция за България, по-скоро би дало възможност да се атакува този закон за промяна на Конституцията, който евентуално бихме приели сега.
Международните договори, които предвиждаме, че биха били юридическият факт за възможността чужди граждани на страни, нечленки на Европейския съюз, да придобиват българска земя – все пак, колеги, ще се ратифицира от българския парламент. Тези договори тепърва биха били сключвани от следващи парламенти, доколкото мандатът на нашия вече изтича. Аз мисля, че е проява на политическо високомерие от сегашни народни представители да гласуват недоверие на бъдещите си колеги, които евентуално ратифицират подобен сключен договор, предоставящ тази възможност.
Освен това, една друга спекулация, на която се обръщаше внимание и в дебатите във Временната комисия – понятието за територия. Територия не може да се продава на чужденци, уважаеми колеги. Територията – това е субстанция на държавата, а земята е обект на частното право, в случая обект на вещното право и на вещни права. Нещо повече, политическият смисъл всъщност на понятието “територия” не бива да бъде противопоставян на другата концепция за понятието “земя” в смисъла й на категория и обект на частното право, защото като обект на частното право понятието “земя” служи на националния суверенитет, защитавайки не само политическите, но и икономическите интереси на държавата. По този начин се брани държавният суверенитет, а не се отнема.
Колкото по-разкрепостен е моделът на собственост върху земята, колкото по-разкрепостено е понятието “земя” като понятие “обект на вещноправни отношения”, толкова по-големи са гаранциите, че държавата защитава своя национален суверенитет и не се лишава от територия. Територията не може да бъде придобивана от чужди граждани и чужди юридически лица. Територията е понятие и елемент, субстанция на държавата. Така че чужда държава не може да придобие земята, може да я придобие единствено като субект на частното право, но не и като друг субект на суверенитет.
Това, което беше посочено в изказванията на господин Корнезов, а струва ми се, че и в изказването на господин Стоилов, също според мен е въпрос на неправилна интерпретация. Сключените до този момент международни договори не биха могли да бъдат никаква заплаха, уважаеми колеги, по следните съображения: те, така както са приети със своето съдържание, са приети от народни събрания, в които и господин Стоилов, и господин Корнезов са били народни представители. Те твърдят ли, че, ратифицирайки тези международни договори, са приели антиконституционни текстове, защото е безспорно ясно, че нито един международен договор, преди да бъде ратифициран, не може да противоречи на Конституцията? Ще потвърдят ли някои от уважаемите от мен колеги, че те или други народни представители в предишни парламенти са ратифицирали подобни договори? Едва ли това е така. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Само още нещо за няколко секунди. Всъщност всичко, което е в тези международни договори, не може пряко и непосредствено да заплаши придобиването на земя в резултат на приетото в Конституцията сега от нас, защото те не са противоконституционни. За да може въз основа на тях да се придобива земя, те трябва да бъдат най-малкото анексирани. Аз пак ще повторя, че е израз на политическо високомерие, ако ние допуснем следващите парламенти да биха допуснали нещо в противоречие с българската Конституция и с българските национални интереси. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
С това се изчерпа времето на НДСВ, независимо че има още двама негови представители, които са записани – господин Петко Ганчев и господин Владимир Дончев. Няма да мога да им дам думата.
Давам думата на господин Янаки Стоилов като реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Всъщност НДСВ ще може да доразвие своите мотиви чрез моята реплика, но с това, което госпожа Мингова изтъкна като юридическа аргументация, тя не опроверга нито един от доводите, затова искам много внимателно още веднъж да обърна внимание на тези мотиви. Когато тези договори са ратифицирани, те са съобразени със сегашната редакция на чл. 22. Затова от тях е изключена възможността тези държави да придобиват земя. Оттук нататък тези договори няма да са подложени на съществуващото в тях ограничение по силата на това, че в самите тях се съдържа условието, което аз още веднъж цитирам: “Ако вътрешното право на Република България, прието след сключването на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите или нови международни договори предвидят по-благоприятно третиране на инвестициите, направени от чужд инвеститор, ще се прилага новият по-благоприятен режим”. Нали възможността да се придобива земя е нов по-благоприятен режим, който става част от вътрешното право? Всяка от тези страни ще ви извади договор и ще каже: ние ще се ползваме от тези нови разпоредби.

А на другото възражение от Европейския съюз, той ще каже: “Да, и ние ще се ползваме от същото, защото тогава не може да има 7-годишен ограничителен период, защото ние пък ще изпаднем в по-неблагоприятен режим”.
Няма да се спирам на другите неща, които според мен вече са някакви конструкции, които могат да имат логическа стойност, но едва ли практическа, че хората не могат да купуват територия, а купуват земя. Практиката, в редица случаи, включително и от съвременната история, показва, че първо се купува земя, а част от тази земя после може да се превърне в автономна територия или в нещо друго. Такива примери има на Балканите, да не ги търсим по-далеко.
Така че аз не искам да отваряме по-нататък този политически дебат. Но тези юридически аргументи, аз се надявам да вникнете най-добронамерено в тях, за да намерим текст, който наистина да отговаря на нашите потребности. И отникъде не следва, че сегашната редакция изключва прилагането на изменителната разпоредба към заварените договори, ако това не се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика?
Господин Корнезов, заповядайте за втора реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Мингова, Вие тук развихте един вещно-правен проблем, че земята била предмет на частното право, пък територията нещо друго. Отговорете ни: може ли да има територия без земя? (Ръкопляскания.) Няма такова нещо, няма такова нещо! Ами, земята това е територията на България. И ако това не можем да разберем, защо сме тук? Това не е проблем на вещното право. Това е проблем на държавността.
Второ, Вие говорите за тези 50 или 56 договора. Господин Янаки Стоилов разви едната теза. Но прочетете, ето го договора. Примерно: “Чл. 1, т. “а” Право на собственост върху недвижими имоти.” Ратифициран договор – по силата на чл. 5, ал. 4 от българската Конституция този договор има по-голяма сила от текущото ни законодателство, включително и от Закона за собствеността и т.н. Че има пряко действие и като падне забраната...
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Какво ще стане?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като падне забраната по чл. 22, елате да видите какво ще стане.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Ама как се продава?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Абе, хора, това е българска земя. (Шум и реплики.) Не може ли да разберете, че войни са водени само за територии? (Шум и реплики.) Недейте вика, а помислете с главите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Давам думата на госпожа Анелия Мингова, която има право на три минути дуплика.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, по отношение на това, че територията е земя и земята е територия нищо не бих могла да добавя от това, което вече казах в изказването си, защото става дума за различни категории. А категориите нямат реален, обективен измерител, който да пипнем, господин Корнезов. Така че става дума за различни категории, които имат различно правно съдържание и различен правен ефект.
А що се отнася до вече сключени такива договори, това което исках да кажа в мотивите си, беше, че не може въз основа на тези договори ние да преценяваме, че автоматически това, което сега приемем, като изменение в чл. 22, ще доведе до възможността те пряко да бъдат прилагани така, че да може да се закупува земя по начина, по който вие интерпретирате това като заплаха.
Аз продължавам да твърдя, че е необходимо допълнително анексиране или актуализиране на тези договори, за да може чл. 22 да бъде приложен, така че само след такова допълнително договаряне, може евентуално да говорим за приложение на отпадане на забраната, която до този момент, съвсем конституционносъобразно е била заложена в договорите. И разбира се, никой от представителите на нашата партия не е твърдял и не е заявявал тук, че е против. Това беше обсъждано и във Временната комисия - допълнително уточняване на текстовете и то в посока, която беше посочена, включително от представителите на няколко парламентарни групи, за това да бъде посочен в Преходна разпоредба евентуално преходният защитен период и това - договорите за ратификации да бъдат със съответното изискуемо мнозинство.
Така че това, от което евентуално може да произнесат някакви опасения, ние сме открити за продължаваща дискусия, за да може в крайна сметка това, което се приеме, най-добре да обезпечи националните ни интереси.
Аз мисля, че никой не се съмнява, че всички в тази зала, изхождат във всичките си действия именно от този приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да се хвана само за главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разискванията продължават. Само Национално движение Симеон Втори е изчерпало своето време окончателно и безвъзвратно, но само за този дебат, иначе – не.
Имате думата.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес ще бъде погребан големият български поет Иван Динков. Той написа прекрасни стихове за България и за българската земя. Като се прекланям пред паметта му и неговия талант искам да кажа, че би трябвало, когато разискваме въпроса за българската земя да не се правим на лъжепатриоти. Защото господин Корнезов не ми отговори нищо на репликата, тъй като аз припомних един исторически факт, когато БКП хариза цялата България, барабар със земята на чужда държава – на Съветския съюз. (Шум и реплики от Коалиция за България.) Това е исторически факт и документът го има в Централния държавен архив, може да го прочетете. Само че тогава го нямаше този смешен и жалък плач на лъжепатриотите, които с лека ръка отрекоха съществуването на една 1300-годишна държава – втората цивилизация в Европа заедно с Великобритания.
Очаквах, че най-после един юрист ще направи разликата между земя и територия. И госпожа Мингова го направи. В Конституцията има текстове, които гарантират защитата на българската земя от политически интереси. Защото в чл. 2, ал. 2 е казано, че териториалната цялост на Република България е неприкосновена. И освен това в чл. 1 е казано, че Република България е единна държава с местно самоуправление и в нея не се допускат автономни териториални образувания. Това го казвам на лъжепатриотите, за да знаят, че Конституцията дава гаранции и защитава националния интерес, територията на България, което е не само земя, господин Корнезов, защото има природни богатства, има континентален шелф, крайбрежна ивица, които са изключителна държавна собственост и те също са защитени в Конституцията. Те не могат да бъдат продавани, тоест Конституцията е предвидила защита на стратегически национални интереси.
Така че не дрънкайте тази струна точно вие – лъжепатриотите. (Смях от Коалиция за България.)
Колкото до икономическите интереси, естествено, че не трябва да се забравя – като сме провъзгласили, че частната собственост е неприкосновена, не може да отнемате личен суверенитет, не може да отнемате лична свобода на собствениците кому да продават земите си.

И второ, не създавайте илюзията, че към България са се втурнали пълчища чужденци, които искат да закупуват земите й, защото онези хора, които живеят отдавна в пазарна среда, влагат пари там, откъдето ще извадят пари, т.е. те ще купят само нещо, от което имат полза. И ако дойдат 10 човека, които ще купят земя заради изгледа, заради чистотата, заради боровия аромат или минералната вода, всички останали ще дойдат тук, за да направят вложение, за да инвестират и да развият някакъв бизнес, от което според мен България само ще има полза.
Веднага ще ви дам пример със с. Огняново в моята община. Там една френска фирма по начин, по който и много западни фирми, регистрирайки местно юридическо лице, окрупни 1000 дка земя на един гол баир и направи превъзходен лозов масив. Вече четвърта година бере грозде, прави винарска изба, ангажира местни хора, ангажира местни технологии и специалисти. И кой спечели от това? И фирмата, и община Пазарджик! В момента правят втори масив от още 1000 дка – пак на гол баир. Това са инвестиции, които никога нямаше да дойдат в община Пазарджик, ако тези хора не бяха решили да възобновят едно традиционно производство на едно място с деклариран произход на лозята. От това ли се страхувате?
Нека да не смесваме двете неща. Нека да бъдем наистина европейци докрай и както българските граждани купуват земи във всички европейски страни, и както червената буржоазия е купила цял квартал във Виена и си живее там необезпокоявано… И не е вярно, че имало някакви ограничения. Има ограничения за това да докажат произхода на парите си, да са почтени, благонадеждни и да развиват бизнес. Тогава са отговорили на тези изисквания. И са купили земя не само в Австрия, но и в много други европейски страни. Така че европейците се отнасят към нас по един начин – цивилизовано, спазвайки основни принципи, защитаващи личните права и свободи. И ние трябва да бъдем достойни европейци и да отговорим със същото.
В заключение искам да кажа, че трябва да се отнасяме рационално към земята, която е национално богатство. Но тя е национално богатство тогава, когато се използва, когато дава плодове, когато тези плодове в крайна сметка водят до подобрен живот, до подобрено благосъстояние на хората, които живеят на българските земи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Васил Калинов.
Коалиция за България разполага с още шест минути.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване беше провокирано в значителна степен от това, което каза госпожа Мингова. Тъй като за първи път в тази зала прозвуча в известен смисъл желание на мнозинството действително в последващите обсъждания да се търси възможност за решаване на поне два въпроса…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Калинов, извинете ме за секунда. Разполагате с три минути, а не с шест. Продължете.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: За първи път като че ли се появи желание в следващите обсъждания да търсим възможност да подобрим предложения текст, прилагайки технологията към препращане към закон, която практика и техника я има в нашата Конституция, защото само по този начин можем да развием, да наложим национален режим и правна техника, по които да развием всички казуси, за които става дума. Така че този въпрос и тази промяна на позицията, прозвучала в тази зала, нас ни удовлетворява и е един от аргументите, който по същество ще промени позицията ни – да подкрепим Конституцията на първо четене.
Вторият въпрос е свързан с т.нар. гратисен период. Ние сме удовлетворени и се надяваме, че няма да остане на дума това, което беше заявено, и че действително ще търсим за гратисен период този, който се коментира вече с Европейския съюз, защото по този начин ще можем да решим всички въпроси, които развихме като казуси, произтичащи от международното право, договаряни споразумения, които имаме вече, и можем да развием всички други въпроси, свързани с установяването на този национален режим, който искаме да има в Република България, и да удовлетворява и отчита всички дадености, които биха защитили най-пълно, най-точно националния ни интерес и биха създали условия и предпоставки за пълноценно използване на българската земя за земеделски нужди, за националната ни сигурност и за всичко, което е необходимо, за да има просперитет страната ни.
Така че волята на Коалиция за България е да бъде подкрепена Конституцията при тези условия, които вече подчертах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
На практика изчерпахте времето на Коалиция за България, тъй като останаха само 17 секунди. Смятам тях да не ги отчитаме.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Новото време ще подкрепи внесения проект за поправки в Конституцията, защото сме дълбоко убедени, че той не само отговаря на непосредствените приоритети на България, свързани с европейската интеграция, но значително подобрява институционната рамка, с която България ще прави своята европейска политика като пълноправен член на Европейския съюз.
Като че ли в днешната дискусия с повече или по-малко основание фокусът, акцентът се поставя най-вече върху текста за продажбата на земя на чужденци, но на мен ми се струва, че това, което остава незаслужено встрани от общото ни внимание и което е едно от големите достойнства на предлаганите промени в Конституцията, е новият текст на алинеи 3 и 4 на чл. 105, с които изрично се формулира задължение на правителството, на Министерския съвет да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задължения, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, а разбира се, и се задължава правителството да информира предварително и да дава отчет за своите действия, когато участва в разработването на актове на Европейския съюз, където се изисква правителствено представителство.
Именно тези разпоредби, изрично включени в Конституцията, ще подчертаят много по-силно парламентарния характер на държавата. Вярно е, че общият дух и тълкуване на Конституцията водят в тази посока, дори и без изричното формулиране на тези текстове, но всички знаем и сме свидетели как по ред причини нашата политическа практика показва, че парламентът поради особеностите на едно или друго правителствено мнозинство често се превръща в безгласен придатък на изпълнителната власт. Това беше и една от ключовите слабости на политиката на правителството при водене на преговорите с Европейския съюз. Те се водеха в голяма степен без участието, без знанието, без пълноценната информация на Народното събрание относно ангажиментите по различните преговорни глави, които така или иначе обуславят развитието на цели сектори от българската икономика за десетилетия напред.

Именно този начин, създавайки гаранция на конституционно ниво, че парламентът вече няма да бъде заобикалян и ще има своите адекватни механизми да въздейства и да участва във формирането на позициите, които правителството от името на Република България представя на равнище Европейски съюз, за нас, Новото време, е един много добър момент.
Ние ще подкрепим предлаганите промени, отново подчертавам, защото те значително подобряват конституционната рамка за участието на българските институции в Европейския съюз. Не бива в Европейския съюз да звучат гласовете изолирано на тази или онази българска институция, защото нашият глас, българският глас в Евросъюза ще бъде силен, когато е обединеният глас на българските институции. И предлаганите конституционни промени, особено в тази им част, засилващи ролята на парламентарния контрол върху правителството в областта на евроинтеграционната политика, водят именно в тази посока и ние ще ги подкрепим единодушно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Няма повече заявени желаещи народни представители да се изкажат и това ми позволява да поканя в пленарната зала да влязат всички народни представители, които са в сградата на парламента – предстои първото гласуване на втората поправка на българската Конституция.
Моля, уважаеми народни представители, заемете местата си. Искам още веднъж да припомня, че за да бъде приет на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, са необходими три четвърти от всички народни представители, което означава 180 гласа “за”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносители Камелия Касабова и група народни представители. Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 211, против 2, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене с впечатляващо мнозинство от народното представителство, за което аз лично ви благодаря. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, след този празничен вот аз предлагам да проявите разбиране да преустановим днешния пленарен ден с 40 минути по-рано. Смятам, че от това никой няма да загуби.
Следващото пленарно заседание е утре, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,20 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева