Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам заседанието.
Има ли предварителни въпроси преди да започнем работата по същество?
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение.
От м. август 2003 г. на нашето внимание е представен един Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който решава няколко малки проблема, съществуващи в кодекса, и прави известна хармонизация с някои от положенията в този кодекс с възприетите от Европейската комисия директиви.
Тъй като законопроектът е сравнително кратък и чака нашето гласуване от доста време, аз бих искал да предложа на уважаемата пленарна зала днешният работен ден да започнем с разместване в нашата законодателна програма, като предлагам да започнем с първото четене на този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който в законодателната програма е под точка десета. Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има процедурно предложение за разместване на програмата.
Заповядайте за противно предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз правя противно предложение по простата причина, че обикновено когато се приема седмичната програма, горе-долу хората си правят някакъв график – подготвят си законопроектите, които се обсъждат, подготвят се тия членове на комисии, които са гледали съответния законопроект. Едно такова ежедневно разместване на дневния ред означава, че по същество Народното събрание няма седмична програма. Във всеки един момент може да влезе някой и да смени дневния ред.
Аз Ви моля, ако няма някакъв много сериозен аргумент, а специално аз не чух някакъв сериозен аргумент, за да променяме седмичната програма за Кодекса на труда, като му дойде времето, да го гледаме. Иначе, ако е имало такива причини, това трябваше да го направите вчера. Все пак вие, мнозинството, определяте дневния ред и трябва да съобразявате вашите приоритети и с гласовете си да ги налагате в седмичната програма, но не да разместваме програмата постоянно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има процедурно предложение за разместване в дневния ред – да се започне с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Има и противно процедурно предложение от господин Миков.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 72, против 59, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Цеков, можете да искате прегласуване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Разбрах, че може би не съм мотивирал достатъчно добре предложението си. То не е просто, защото така ми е хрумнало. Това изменение, както вече казах, е на нашето внимание от м. август и е свързано с ангажименти, които са поети при договарянето и затварянето на Глава "Социална политика". При затварянето на тази глава са поети ангажиментите да бъдат направени промените в Кодекса на труда, които предлагам днес да гледаме и да приемем на първо четене, за да можем да дадем възможност на Комисията по труда и социалната политика да поработи, този закон да бъде приет на второ четене и съответно да бъде представен на пленарната зала.
Пак казвам, това е законопроект, по който имаме поети ангажименти законът да бъде факт в пленарната зала до м. март. Затова и предлагам това изменение.
Моля да прегласуваме това предложение за разместване в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението за разместване на програмата за деня.
Гласували 169 народни представители: за 79, против 65, въздържали се 25.
Предложението не се приема. Остава приетият от вчера дневен ред.
Има ли други въпроси, уважаеми народни представители?
Ако ми позволите, ще прочета едно съобщение пред пленарната зала, което е адресирано до мен и е подписано от госпожа Екатерина Михайлова, в което се казва следното:
"Днес, 25 февруари 2004 г., на заседание на Парламентарния съюз на ОДС и на Парламентарната група на ОДС бе прието решение за промяна в състава на ръководствата на Парламентарния съюз на ОДС:
- председател – Екатерина Михайлова;
- заместник-председатели – Анастасия Мозер, Александър Праматарски, Иван Костов, Димитър Абаджиев, Елиана Масева, Теодора Константинова, Васил Паница.
И на Парламентарната група на ОДС:
- председател – Екатерина Михайлова;
- заместник-председатели – Александър Праматарски, Иван Костов, Димитър Абаджиев, Елиана Масева, Теодора Константинова и Васил Паница."
Искам да пожелая успех на новите ръководства на Парламентарната група и на Парламентарния съюз на ОДС!



Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател. Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, и капитан Пейчо Манолов – изпълнителен директор на Морска и пристанищна администрация в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на транспорта и съобщенията в залата.
Моля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации да започне доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Докладът на Комисията по транспорт и телекомуникации е относно Законопроект № 202-01-63, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2002 г., за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм. бр. 111 от 2001 г.)
По заглавието на законопроекта има предложение от народния представител Анели Чобанова – създава се нов § 1:
“§ 1. Наименованието на закона се изменя така:
“Закон за водните пространства и пристанищата на Република България”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта, предложен от Министерския съвет, а именно:
“Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По заглавието на законопроекта има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова наименованието на закона да бъде: “Закон за водните пространства и пристанищата на Република България”.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 16, против 70, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народния представител Анели Чобанова се оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. С този закон се цели:
1. използването на Черно море и на река Дунав в интерес на сътрудничеството с черноромските, крайдунавските и други страни;
2. улесняването на морските и речните връзки;
3. осигуряването безопасност на корабоплаването, опазване на морската и речната среда при корабоплаване и поддържане на екологичното равновесие;
4. осигуряването на достъпа до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;
5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;
6. намаляването на разходите и поощряване на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 4, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
“§ 3. Създава се чл. 60а:
“Чл. 60а. (1) Корабите и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на корабоплаването.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността на корабите и пристанищата.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава международно свидетелство за сигурност на кораба, временно международно свидетелство за сигурност на кораба, както и удостоверение за съответствие на пристанището при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2.”
Комисията подкрепа текста на вносителя за § 3, който става § 4 със следната редакция:
“§ 4. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море се осъществява от Министерството на отбраната.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата се осъществява от Национална компания “Пристанища”.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 ставата съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези четири параграфа.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В съответствие с възможностите при гледане на второ четене, правя само едно редакционно изменение на § 1. Ако ми позволите, в чл. 2, т. 4 там, където е записано “осигуряване на достъпа до пазара на пристанищните услуги” да бъде добавено “осигуряване на равнопоставен достъп до пазара на пристанищни услуги”.
Предполагам, както вносителите, така и колегите в пленарната зала ще се съгласят. Законът има за цел действително да равнопостави операторите, както и клиентите на пристанищните услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем да приемем това предложение за редакционно.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в § 1, чл. 2, т. 4, след “осигуряване на” да се добави “равнопоставен достъп”.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 5.
Предложението на Иван Иванов се приема.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, гласувайте за параграфи 1, 2, 3 и 4, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 11.
Параграфи 1, 2, 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Анели Чобанова за създаване на нов § 3а:
§ 3а. Наименованието на Глава трета “Вътрешни водни пътища на Република България” се изменят така:
“Български участък на р. Дунав”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да изразя категоричното си несъгласие с третирането на р. Дунав като вътрешен воден път и то на Република България. Във всички норми на международното публично право р. Дунав е една от шестте световни реки, които, преминавайки през териториите на няколко държави, имат различни статути и се явяват като международни. Като такава тя се подчинява на редица международни правила, конвенции и протоколи на Дунавската комисия. Именно Дунавската комисия е органът, който законодателства по цялото протежение на р. Дунав.
Като международна река Дунав не може да бъде считана и причислявана за вътрешен воден път на нито една от държавите, намиращи се по нейния бряг или по протежението на реката. От тази гледна точка мисля, че се нарушава основен принцип на международното право, а именно съблюдаване на суверенитетите на отделните държави или общото право да се използва водният път - международната река като път на една-единствена държава.
В тази връзка съм предложила наименованието на тази глава да стане “Български участък на р. Дунав", защото това е най-правилният и най-верният термин, който е възприет във всички конвенции и в правилата и нормите на Дунавската комисия.
След ратификацията на тези конвенции от 1948 г. насам те са вече част от нашето вътрешно право и влизаме в ярко противоречие с тези текстове, след като искаме да причисляваме р. Дунав като вътрешен воден път на Република България.
Нямам нищо против да се нарича “вътрешен воден път”, но нека да бъде “вътрешен европейски воден път”, тъй като това е най-вярното понятие, имайки предвид, че р. Дунав минава предимно през европейски държави и свързва някои от скандинавските държави чрез редица канали и ръкави. Решително ви призовавам да помислите много внимателно преди да гласувате този текст и по-нататъшните, които следват от него, тъй като смятам, че това е най-правилното и така бихме спазили всички норми на международното право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлагания текст?
Давам думата на представителя на Министерството на транспорта и съобщенията.
КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да обърнете внимание на действащото определение за вътрешни водни пътища в съществуващия закон, а именно: “Вътрешни водни пътища са онези води на Република България, включващи акваторията в участъка между километър 845 до километър 374”.
Чрез определението е фиксиран българският участък на р. Дунав. При това положение не е необходимо в заглавието на закона да фиксираме българския участък, а тъкмо обратното – трябва да се насочим към процеса, който върви – хармонизацията. Понятието, което се използва в Европейския съюз, е “вътрешни водни пътища” и там се включват именно всички тези речни участъци, заключени в границите на всяка една държава. Ето защо сме напълно убедени, че не е необходимо да записваме, че законът е за българския участък на р. Дунав, при все че това при всички случаи се отнася именно за българския участък, а е добре да използваме онова правно понятие, което използват в Европейския съюз, въвели сме го в действащия закон от 2000 г., за да можем много по-лесно да имаме приложимост по отношение на останалото ни подзаконово законодателство и въвеждането на директивите и регламентите на Европейския съюз.
Очевидно е, че в понятието "вътрешни водни пътища" не влагаме съдържание за “вътрешност”, което да буди съмнение за правилността на това понятие, а просто използваме европейския термин, приложим в страните от Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много сложно го казахте. Българските закони действат на българска територия.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че предложението, което прави госпожа Чобанова, не съответства на приетата европейска терминология. Не може цялата глава да я озаглавим “Български участък на р. Дунав”, въпреки че действително вътрешният воден път за България – това да е единствено р. Дунав.

Но искам на направя едно предложение и то се вписва във възможностите при второто четене – за отпадане на последните три думи от заглавието. Записано е “на Република България”. Както имаме Глава “Пристанища” и не пишем “пристанища на Република България”, редно е и тук да се запише “Вътрешни водни пътища”. Иначе, когато се каже “вътрешни водни пътища на Република България”, не се разбира, че това е именно европейското значение, че под “вътрешен воден път” това е всеки воден път във вътрешността на континента, както е р. Дунав. Всеки си мисли, че се касае за реките Марица, Искър, Янтра и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И Тунджа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, и Тунджа също така, разбира се, минаваща през Ямбол.
Но ако ние, и аз мисля, че можем да се обединим около това предложение, то е възможно при второто четене, да използваме общата систематика и както има Глава “Пристанища”, по същия начин главата да бъде “Вътрешни водни пътища”. И самото описание показва, че се касае за р. Дунав. Иначе се създава едно двусмислие, което притеснява госпожа Чобанова. Благодаря ви.
Правя процедурно предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах, за отпадане на “на Република България”.
Госпожо Чобанова, искахте да ни кажете нещо, имате такава възможност сега под формата на реплика.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Ще си позволя да се съглася с колегата Иванов, защото това е по-близкото до истината в правото. В самото право наистина, както и Вие казахте, за територията на Република България важи правото на Република България. В случая акваторията и територията на Република България е описана в този параграф. И бидейки така, то означава, че преминаващите кораби, които са вътре от демаркационната линия, от румънската граница, тоест навътре от фарватера и приставащите на стоянките в тези зони кораби, биха се подчинявали само и единствено на българското право, а не е така. Подчиняват се на тези международни норми, които са изготвени от Дунавската комисия. Затова се съгласявам с господин Иванов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика към господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че госпожа Чобанова ще си оттегли предложението, а предлагам да подкрепим господин Иванов Глава трета “Вътрешни водни пътища на Република България” да се измени така: “Вътрешни водни пътища”, защото в самото заглавие на закона още е казано “на Република България”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю на комисията, но това не е реплика. Репликата е несъгласие с изказалия се. Защото сега господин Иванов ще иска дуплика.
Господин Пантелеев, Вие искахте думата или се отказвате?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ще се откажа. Те нещата са казани, но очевидно министерството и Министерският съвет са безсилни да ги формулират по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, защото тук не е за морето, а за реките.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова Глава трета да бъде с наименование “Български участък на р. Дунав”.
Моля, гласувайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако кажете, че го оттегляте, аз няма да го поставя на гласуване. Анулирайте гласуването. Народният представител Анели Чобанова оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в Глава трета думите “на Република България” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Да остане само “Вътрешни водни пътища”. От заглавието на закона е ясно, че става дума за българските вътрешни водни пътища.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Не става дума за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, хубаво, дайте да спорим сега до сутринта за нещо, което е ясно.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Именно, затова мълчим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12.
Предложението на Иван Иванов е прието. Всъщност днес се приема второ предложение на господин Иванов.
В такъв случай не е необходимо да гласуваме наименованието на Глава трета, тъй като тя и сега съществува в този си вид, само че ще бъде “Вътрешни водни пътища”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Анели Чобанова. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 5 по текста на Анели Чобанова:
“§ 5. Член 70 се изменя така:
“Чл. 70. “Вътрешни водни пътища” е участъкът на р. Дунав от километър 845, 650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между Република България и Република Румъния от 1908 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф има ли народни представители, желаещи да вземат отношение – по § 5 за чл. 70? Не виждам. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 5, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Анели Чобанова – създава се нов § 3в:
“§ 3в. В чл. 74 ал. 1 се отменя, а текстът на ал. 2 става текст на чл. 74.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Чобанова, оттегляте ли предложението си?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Анели Чобанова оттегля предложението си.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 4 е постъпило предложение на народния представител Любомир Пантеелев:
“§ 4. В чл. 77 се създава нова ал. 6:
“(6) При извършването на специфични дейности, свързани със строителство на хидротехнически съоръжения, дъноудълбочителни работи, добив на инертни материали и изхвърляне на земни маси и утайки, Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав” осъществява своите правомощия след съгласуване с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6:
“§ 6. Член 77 се изменя така:
“Чл. 77. (1) Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав” организира, ръководи и контролира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с вътрешното и международното право.
(2) Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, наричана по-нататък “агенцията”, е юридическо лице със седалище Русе и с териториални звена: хидрометеорологичните станции в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра.
(3) Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта и съобщенията.
(4) Издръжката на агенцията се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.
(5) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 4 има думата народният представител Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз така и не разбрах защо е отпаднало предложението, което съм направил. Допускам, че тази хипотеза, която се разисква в моето предложение, по някакъв начин е регламентирана в други закони.
Бих желал, ако това действително е така, да получа задоволително обяснение. В противен случай смятам, че един подобен запис е абсолютно необходим.
Аз подкрепям останалите текстове на чл. 77 и особено ал. 2, в която се казва, че: “Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” е юридическо лице със седалище Русе”, а не, например, със седалище Петрич или Каспичан. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този § 4?
Има думата заместник-министър Красимира Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само по себе си предложението за добавяне на нова ал. 6 към чл. 77 не буди особена тревога, тъй като и в момента в действащия закон в чл. 77, ал. 3 е записано, че: “Строителството, извършването на дъноудълбочителни и други подобни специфични дейности се извършва след съгласуване с компетентните органи”. Тоест съществуването на такъв текст не би създало никакви правни проблеми в пряката практическа дейност.
Нашата позиция по време на разработването изхождаше именно от съображението, че всички тези дейности са регламентирани и в друго законодателство. Изискванията по отношение на необходимите съгласувателни работи са записани там. Това беше съображението да не приповтаряме този текст. Разбира се, оставяме това на вашето решение.
Отново обаче искам да посоча, че в действащото законодателство има текст, че строителството се осъществява съгласувано с посочените ведомства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този § 4?
Очаквам, че господин Иванов ще направи отново някакво предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Господин председателю, аз мисля, че Вие ще бъдете първият, който ще подкрепи моето предложение, което има редакционен характер.
По чл. 77, ал. 1, след като се говори, че: “Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” организира, ръководи и контролира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България”, по-нататък е записано “в съответствие с вътрешното и международното право”.
Естествено, че министърът не може по никакъв друг начин да “организира, ръководи и контролира”, освен “в съответствие с вътрешното и международното право”. Това е един излишен текст, който по никакъв начин не би трябвало да участва в член от български закон.
Затова предлагам думите “в съответствие с вътрешното и международното право” да отпаднат като подразбиращи се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение, няма.
Моля, първо, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев за създаване на нова ал. 6 към чл. 77.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Господин Пантелеев има думата, предполагам за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми колеги, не става дума за инатлък. Просто това, което съм записал, предлага детайлизиране на процедурата – от кой и как трябва да се вземат разрешенията. Има много апетитни неща, свързани с добив на какво ли не. Просто казано, “съгласувано с компетентните органи” не изчерпва процедурата. Всеки би могъл да съгласува с който намери за добре, ако тези компетентни органи не са изброени по начина, по който е казано в моето предложение. Затова ви моля да го подкрепите. В противен случай всеки ще извлича чакъл, пясък или каквото намери за добре с една процедура, която не е ясно описана. Затова правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направена процедура за прегласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 46, против 63, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Николаев Иванов – в § 4, чл. 77, ал. 1 последните думи “в съответствие с вътрешното и международното право” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 31, против 56, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Моля, гласувайте § 4 за промяна на чл. 77 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще докладвам параграфи 5, 6, 7, 7а, 7б и 8.
"§ 5. В чл. 82 ал. 2 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
"§ 6. В чл. 84 ал. 3 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9:
"§ 7. В чл. 85 ал. 2 се отменя."
Предложение на народния представител Анели Чобанова.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 7а по принцип и предлага да се създаде нов § 10:
"§ 10. В чл. 86, ал. 1 след думата "съоръжения" се поставя запетая и се добавя "навигационните знаци".
Има предложение на народния представител Анели Чобанова за създаване на нов § 7б.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 11 със следното съдържание:
"§ 11. В чл. 91 се създава ал. 3:
"(3) Капитан на кораб, плаващ в българския участък на р. Дунав, е длъжен да опазва хидротехническите и пристанищни съоръжения и навигационните знаци, и при констатиране на повреди или аварии по същите да уведомява най-близкото представителство на речния надзор."
По § 8 има предложение на народния представител Анели Чобанова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 със следната подобрена редакция. Параграф 8 става § 12:
"§ 12. Член 92 се изменя така:
"Чл. 92. (1) Пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.
(2) Пристанищата свързват водните пространства на Република България със сухоземната пътна и/или железопътна транспортна мрежа.
(3) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява контрол върху всички пристанища, с изключение на военните.
(4) За всички пристанища, с изключение на военните, се води регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
(5) В регистъра по ал. 4 се вписват:
1. наименованието, видът и предназначението на пристанището;
2. пристанищните дейности и услуги, които се извършват на територията на пристанището;
3. номерът и датата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност на пристанището;
4. срокът на преустановяване или ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанището;
5. приемните съоръжения за твърди отпадъци и за отпадъчни води от корабите, които са разположени извън пристанищата;
6. промени в обстоятелствата по т. 1, 2, 3 и 4;
7. датата на заличаване на вписването и основанието за това.
(6) Изброените в Приложения № 1 и 2 пристанища за обществен транспорт се вписват в регистъра на пристанищата след издаване на удостоверението за експлоатационна годност.
(7) В пристанище, което не е вписано в регистъра по ал. 4, не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги по този закон."
(8) Регистърът по ал. 4 е публичен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата от § 5 до § 12 включително.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам в § 12, в чл. 92, ал. 1 думата "акватория" да отпадне със следните съображения.
В чл. 18, ал. 1 от Конституцията е казано, че подземните богатства и пр., както и "водите, горите и парковете с национално значение са изключителна държавна собственост". Акваторията несъмнено е част от водите. Несъмнено акваторията на морските пристанища и водите на Черно море са води от типа с национално значение от предвидените в чл. 18 от Конституцията. Доколкото в закона се предвижда съществуването на частни пристанища, не е редно в тези частни пристанища, извън пристанищата за обществен транспорт, да се включва и акваторията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: За частните – не.
МИХАИЛ МИКОВ: За частните – не, но така, както е записан текстът, излиза, че за частните пристанища акваторията е част от тях. Щом водите са с национално значение, те не могат да се включват.
Неслучайно в досегашния текст на закона в чл. 92 текстът е по-прецизен при дефинирането на "пристанище". "Пристанищата са участък от брега" и по-нататък е допълнено "и островите в тях, каналите и свързаните по естествен или естествен начин езера с акватория". Но "езеро с акватория" е друго, а "акватория" въобще е нещо съвсем различно.
Според мен приемането на един такъв текст с оглед конструкцията на закона е нещо противоконституционно. Трябва да сме наясно, че акваторията, щом водите са с национално значение, където се включват всички води от Черно море и от р. Дунав, са изключителна държавна собственост. При тази хипотеза "акваторията" трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, тук става въпрос за едно понятие, което е свързано изключително със специфичната дейност на пристанищата. Акваторията е територия, за която се отговаря. Има изисквания към дълбочината. Тук няма отношение към собствеността. Мисля, че впоследствие в закона много пъти се борави с понятието "акватория". Моето мнение е, че то задължително трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Минков, в чл. 92 пише: "Пристанището е участък, който включва акватория". Включваме ли в пристанището води с национално значение или не? Това – дали плаща акваториални такси или не – са съвсем различни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В следващия параграф е дефинирано точно това, което казвате.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, "акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост", да, но как ще се включва в част от пристанище "изключителна държавна собственост" – това е въпросът. Не може да се включва. Именно защото е дефинирано, че е изключителна държавна собственост и чл. 92а е в духа на чл. 18 от Конституцията, не може това да се включва в пристанищата, защото те биват такива за обществен транспорт и частни пристанища. Не може в частно пристанище да включиш изключителна държавна собственост. Член 92а точно потвърждава онова, което казвам. "Акватория" трябва да отпадне оттук и да остане дефиницията за пристанище с всичко останало: инфраструктурата, каналите, островите, но те са част от територията. Защото, ако водите не са от национално значение, примерно в един язовир, тогава може да има и такъв тип включване в пристанището – на акваторията, тогава може, но тя не е с национално значение. Но ако е от Черно море или Дунав, не може акваторията да се включва в пристанищата. Иначе има противоречие – в чл. 92 казваш, че пристанището е участък, който включва акваторията, а в чл. 92а казваш, че е изключителна държавна собственост. Значи, включваш "изключителна държавна собственост" в частно пристанище.
Съвсем друг е въпросът за акваториалните такси, за режима за ползване на тази акватория – това са съвсем други неща. Тук става дума за собственост.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В чл. 92а е дефинирана и инфраструктурата, и акваторията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Минков има право на дуплика.


СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз пак искам да помоля юристите да дадат в случая възможност на професионалистите, защото мисля, че в следващия § 13 това е уредено. Все пак искам да повторя, че акваторията е понятие, в което пристанищните власти имат задължение по отношение на дълбочини, на обозначаване и т.н. Ако ние извадим това понятие, аз не зная как по този начин ще бъдат възложени ангажиментите на пристанищата и пристанищната администрация по отношение на тези специфични обозначения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се ще дам думата на заместник-министъра винаги, когато пожелае, но според мен е по-добре да чуете и народните представители, за да може, ако има въпроси към Вас, да отговорите наведнъж.
Господин Пантелеев, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, проблемът е, че тук по един недостатъчно добре изпипан начин ние узаконихме частните пристанища с този закон, които бяха придобити като част от материални активи на приватизирани предприятия. Сега тази операция в някои отношения е спорна, в други отношения е необходима. Но няма никакво основание за такъв тип корекция на определението от стария закон за това що е то пристанище. И не виждам необходимост ние да записваме в тази дефиниция и думата “акватория”. Ясно е какви са задълженията на пристанищните власти по отношение на акваторията. И обстоятелството, че този термин досега не фигурираше в закона, не им пречеше да изпълняват своите задължения. Така че дайте да не отваряме по-широко вратата за неправомерни, частни апетити, свързани с това, че пристанищата бяха приватизирани по една процедура, която е доста спорна. Моля и вносителите да се откажат от това. В чл. 92а нещата са казани под една или друга форма. Не бива да се съдържа такова противоречие и въпросът може да се реши, както предлага и Михаил Миков, с отпадането на думата “акватория”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вероятно вносителите ще вземат отношение по въпроса, но аз лично смятам, че няма проблем вътре в дефиницията за пристанища да има думата “акватория”. Господин Миков вероятно има предвид чл. 18 на Конституцията, където са описани…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Точно това имах предвид.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Отива на концесия, примерно. Няма драма. Ако частно пристанище е обособено и фигурира в дефиницията “акватория” просто се концесионира тази част от акваторията, която е прилежаща към пристанищата.
Аз ще ви кажа един още по-типичен случай. Например на територията на Варненския залив има концесия за добив на петрол, на газ, на желязно-манганови конкреции навътре в Черно море. Имаше подобен проблем по отношение на делимитацията между Република Турция и Република България преди няколко години. Там въпросът беше решен.
Аз чувам от специалистите, че е добре да фигурира думата “акватория”, защото тази прилежаща част, давам ви конкретен пример с пристанище Бургас, трябва да се удълбочава, има дънажни работи. Вероятно и някакви други технологични изисквания. И аз не виждам никаква драма ако акватория или част от акваторията се концесионира като някаква прилежаща територия на частно пристанище. Защото наистина става дума само за частно пристанище. Тоест, това вече влиза в прерогативите на Министерския съвет, ако има такива случаи. Ще бъда благодарен на вносителите ако кажат такъв случай, примерно кое е частно пристанище. Аз например се сещам за Варна за яхтеното пристанище. Там има някаква малка акваторийка около вълнолома. Даже не зная дали е и частно. Но наистина има и такива. Има и на Златни пясъци такъв проблем за частно пристанище. Но по реда на концесионирането, по Закона за концесиите Министерският съвет отива, концесионира тази акватория. Даже аз си мисля, че започват да се плащат и концесионни такси, ако трябва.
Така че, ако наистина има технологично изискване акватория да влезе в дефиницията за пристанище, си мисля, че е добре да чуем това от специалистите и е добре да подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Въпросът не е съвсем и само единствено формално-правен. Логиката на Конституцията е била, че тези води с национално значение са ограничен брой и съответното концесиониране или не, защото може да се концесионира, може и да не се концесионира, може да има частно пристанище, но то да няма концесия върху съответната акватория, защото тази акватория може да се ползва от 2-3 такива инфраструктурни съоръжения на брега. Защото “придобивайки” по този начин се получава една изключителност. А понеже България не е Гърция, която има острови, дълга крайбрежна ивица, не е Испания, не е и Португалия, този ограничен ресурс, особено какъвто е акваторията, трябва да бъде възможен за достъп.
Аз разбирам интересите на приватизационни сделки, сключени през предишните години, приватизационни сделки, в които без концесии, с придобиване на материални активи е получено фактическо състояние, на което сега се търси узаконяване. Но основният въпрос е, че това узаконяване не може да стане извън… (Неразбираема реплика от народния представител Благой Димитров.) Не, не ми казвайте така, защото аз ще започна да ги изброявам.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Каквото искам мога да кажа.
МИХАИЛ МИКОВ: Имате право на дуплика, ще го кажете. Въпросът е, че всичко това е в разрез с Конституцията и с разума на онази конституционна норма, която е искала този ограничен ресурс – водите с национално значение, да бъде всеобщодостъпен. По същия начин е режимът и за другите изброени блага в чл. 18, ал. 1 – плажната ивица и пр., и пр., защото са ни ограничени. Пак казвам – не сме нито Гърция, нито Португалия, нито Испания. И придобивайки изключителност на ползването от частния собственик, този всеобщ ресурс се ограничава. И там може да се нарушават и правилата на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика към народния представител Благой Димитров? Няма.
Имате право на дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, всички обекти в чл. 18 на Конституцията са с ограничен ресурс. Тоест, смисълът на чл. 18 е това, че има ограничен ресурс. Тоест, аз не виждам смисъл да се дава една такава интерпретация. Естествено акваторията е ограничен ресурс, както и радиочестотният спектър, както и природните богатства. Всичко, описано в чл. 18, има смисъл на ограничен ресурс.
В концесионните условия обаче може, защото така справедливо поставяте въпроса…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): “Може” вече е друго. Може да може, може и да не може.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, не може. Ако е наистина акватория с достъп и до други субекти, до други лица, в концесионните условия ще бъде записано, че има достъп и до тази акватория съответно на пристанищата и до други субекти. Аз също не виждам тук някакъв смисъл да водим спор. Това е наистина обект на концесиониране.
ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (КБ, от място): Нали за това става въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз лично още веднъж ще помоля вносителите да кажат държат ли в определението за пристанища да има определението “акватория”. И акваторията не е нищо повече от ограничения честотен ресурс, от водите, всичко, описано в чл. 18. Не виждам да вадим акваторията пред големи скоби пред другите обекти, които следва да бъдат концесионирани. Това е и смисълът на концесията.
Така че не мога да се съглася, че това се е правило и няма никаква логика, за да се узаконят други приватизационни сделки, които са правени в предни години. Според мен това е една фантазия и няма смисъл дебатът да тръгва в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение преди да дам думата на заместник-министъра?
Заповядайте, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще разсея съмненията, че акваторията може да попадне към някакви частни пристанища.
В следващия член, който ние ще обсъждаме, е написано: за правото на ползване на акваторията собственици на пристанища за обществен транспорт с регионално значение – това са т.нар. приложения 2, които са частни, и на пристанища по чл. 107-109 – това са т.нар. яхтени, специализирани и там още как бяха, се заплащат цени в размер, определен от Министерския съвет. Тоест, тук много ясно и точно е казано, че акваторията не влиза в тези частни пристанища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министъра госпожа Мартинова.
Реплика ли имате? Имате право на реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз не го казах достатъчно ясно може би първия път, но така се отваря възможността да се заобиколи концесията. В следващия член съм направил такива предложения, които също комисията е отхвърлила. Това е проблемът – като не го запишем, там е сигурно, че ще има концесия. Това е нещо нормално, защото става дума за изключителна държавна собственост, за акваторията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Пристанища с национално значение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: И за частни.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не е за частни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спорете от микрофона.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, аз считам, че спорът, който се разгоря, в известна степен поне тук - в чл. 92 е излишен. Член 92 дефинира какво представлява едно пристанище. Считам, че действително пристанището почива върху тези три елемента: акваторията, територията и инфраструктурата. Ако някакви ограничения се налагат при концесиониране, при приватизация и т.н., това може по-нататък да се обсъжда, но не при даване на определението на пристанище, защото по-нататък в § 2 от Допълнителните разпоредби, т. 27 описва какво е акваторията: “прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище”.
Не е възможно, ако в определението за пристанище не се включи акватория, да се изисква всичко това да бъде извършвано. Защото това е действително една площ, тя трябва да бъде осигурена по дълбочина, тя трябва да бъде осигурена със съоръжения срещу затлачване. Всичко това изисква, отново повтарям, в определението за пристанище акваторията да бъде записана.
Друг е въпросът, че, когато се говори за приватизация и за концесиониране, може да се заложат допълнителни ограничения, но не може едно общо определение, каквото е определението за пристанище, да бъде лишено от една изключително важна съставна част. Предполагам, че аналогичен е текстът и в другите законодателства. Пристанището по необходимост притежава определена акватория. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков има думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, не че не може, задължително е да се изключи акваторията, доколкото тя е водна площ, това е казано в Преходните разпоредби, доколкото попада в кръга на чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Не може изключителната собственост … Тук се прави някакво дървено желязо. В единия текст се казва, че акваторията е част от пристанището, във втория текст се казва, че акваторията може да бъде собственост на физически, юридически лица и пр. и, че е изключителна държавна собственост, а собствеността върху пристанищата … Прави се една сложна и ерзац юридическа превръзка. Тя като юридическа конструкция няма да издържи. Нарочно се прави, за да се мине през пристанището – участък, съдържащ акватория, после се казва: акваторията е изключителна държавна собственост, после в Преходните разпоредби се казва какво е акватория. Несъмнено акваторията е водна площ и несъмнено, че по брега на р. Дунав и по брега на Черно море става въпрос за води, които са от национално значение. Край. Те не могат да бъдат включвани, изключвани и пр. Те са изключителна държавна собственост. Правата върху тях вече са втори въпрос - как се ползват, как се уреждат и пр. Сега без концесии, защото другото означава, че собствениците на пристанища без концесия могат да ползват акваторията, доколкото е в техния участък. Така излиза. Не може изключителна държавна собственост без концесия, доколкото става въпрос за ограничени права. Конституционният законодател е мислил по този въпрос и неслучайно така е ограничил водите с национално значение. Пак ви казвам, не става въпрос за язовири, да не обидя някоя река – Марица, Огоста, Горни, Долни Лом и такива работи. Става въпрос за пристанищата, които са предимно по Дунав и по морето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, благодаря Ви!
Уважаеми господин Миков, в крайна сметка наистина не мога да разбера защо Вие възразявате срещу едно съвсем нормално, легално определение на понятието пристанище. Това не е свързано в момента нито с концесиониране, нито с приватизация, с нищо. Ние не можем от едно определение какво представлява пристанището да извадим едната част, защото се касае за собствеността, че е публична държавна собственост. Не публична – изключителна. Естествено, след това в чл. 92а, това, което Вие подчертахте, специално вносителят, за да подчертае, че акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, го записва в ал. 1. По такъв начин се избягва всяко двусмислие, но ние не сме в състояние да дефинираме определението на базата на собствеността. Определението за пристанище да почива на три ясни основи: на акватория, на територия и на инфраструктура.
Затова аз, отново казвам, считам, че по никакъв начин нито противоречи на Конституцията - чл. 92, свързан с чл. 92а, нито пък можем да приемем водната площ – акваторията, която е прилежаща на пристанището, да я изключим от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Всъщност аз искам да направя едно пояснение. Тук става въпрос, че целият този дебат, който се разразява пред Вас, се явява поради разликата между ситуирането на морските и речните пристанища. При морските пристанища местоположението им се явява доста по-разредено, тоест те са на по-голямо разстояние. Когато се обособи една акватория, ако е част от пристанището, тя не би засегнала акваторията на съседното пристанище, което е, примерно, държавно, докато при речните пристанища не е така. Там има понтони и понтонни места. Когато този един понтон или кейовото място около него, примерно, както имаме вече няколко такива случаи в Русе, бъдат обособени като частни, то ако съществува думата “акватория” в този член, както каза господин Миков, ако тази акватория, е частна, засяга част от съседната акватория, която вече е съвсем с друг статут. Именно тук се явява тази разлика и това произвежда този дебат, на който сме свидетели днес.
Аз бих искала да кажа, че всъщност господин Миков до известна степен е прав, но може би трябва да се прецизира добре този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин председател, като че ли много продължи този дебат. Аз съм склонен да отпадне думата “акватория”. Дали е необходимо да се включва този термин в самото определение, след като вече в чл. 92а точно и ясно обясняваме какво е акватория, че тя е изключителна държавна собственост?
Възниква въпросът, ако евентуално пък не го включим в самото определение, тогава защо пък би трябвало да дадем в чл. 92а точното обяснение за акватория?
Изпаднахме в една въртележка, в един кръговрат. Аз смятам, че е излишно да продължаваме да дебатираме.
Моето предложение е вносителят да излезе и точно и ясно да ни обясни защо е включена тази дума в определението и поради какви причини впоследствие обясняваме в чл. 92а точно какво е акватория и че е държавна собственост. Тогава ще отпаднат всички проблеми, ще подкрепим това, което е предложил вносителят, и ще вървим напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министър Мартинова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Определението, което се съдържа в чл. 92 от законопроекта, визира пристанищата като реално съществуващи обекти, като материални обекти и те представляват в този смисъл съвкупност от акватория, територия и инфраструктура. Обратното не би било реално, тъй като тогава корабите никога няма да могат да достигнат до пристанищата, ако пристанищата включват само сухоземната част, сухоземната инфраструктура и територия. Обратното, една голяма част от дейностите и маневрите на корабите се осъществяват именно във водата.
Това, което искам да подчертая тук е, че това определение няма отношение към собствеността. Абсолютно безспорно е, че акваторията е изключителна държавна собственост, така както повелява и Конституцията.
Единственото, към което имам резерва и коментар, е, че няма води с национално значение. Самият Конституционен съд със свое решение от 1994 г. е казал, че в Конституцията понятието “национално значение” се отнася единствено за парковете, а не и за водите. Така или иначе, този текст на чл. 92 няма отношение към формите на собственост. Следващият текст на чл. 92а е всъщност текстът, който разграничава какви могат да бъдат собственостите в тези пристанищни територии.
Искам да дам още един пример за илюстрация. Не би могло да се извършва и да се задължава пристанищната администрация да извършва дъноудълбочителни работи, ако тези дъноудълбочителни работи не са част от прилежащата територия на едно пристанище. За мен е категорично, че трябва да се включи.
Тревогата, която беше изразена тук по отношение на това, че има частни пристанища, е реален факт и това искам да го кажа пред вас. Да, има такива пристанища и този законопроект намира подходящия начин именно да реши проблема със съществуването им. Ако вие отворите малко по-напред в материала, още не сме достигнали до този текст – на стр. 17, ще видите, че в чл. 103б се предлага ал. 5 именно за тези съществуващи реално в действителността частни до момента пристанища, като за използването на акваторията да се заплаща съответна такса, определена от Министерския съвет.
Това е схемата, която този законопроект съдържа и носи в своята логика, а именно да се намери подходящото решение занапред пристанищата да се отдават само на концесии, а тези, които са заварени и съществуват като реален факт, да могат да получат един статут, който е балансиран и е най-близък до статута на концесионера. Затова за тях, за използването именно на тази инфраструктура се определя такса от Министерски съвет, която те ще трябва да заплащат. Въпросът, разгледан по този начин и в тази логика, в тази цялостна връзка се вижда ясно, че по никакъв начин няма опасност да бъдат накърнени общонационалните интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в § 12 – чл. 92, ал. 1 думата “акватория” да отпадне от текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 24, против 97, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Поставям на гласуване параграфи от 5 до 12, включително така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 17.
Параграфите от 5 до 12 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 92а има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
В чл. 92а се правят следните изменения и допълнения:
“1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Акваторията на пристанищата и прилежащата им крайбрежна плажна ивица са изключителна държавна собственост”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Собствениците на пристанища, които не са публична държавна собственост и в територията на които са включени обекти, изключителна държавна собственост, могат да ползват същите след предоставяне на особено право на ползване – концесии”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92а като предлага да се създаде нов § 13:
“§ 13. Създава се чл. 92а:
“Чл. 92а. (1) Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост.
(2) Територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 13 има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Любомир Пантелеев, заповядайте.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Смисълът на моите предложения е да се компенсира това, което направихме преди малко, оставяйки в дефиницията за пристанища “акватория”. Те се свеждат до това да се изясни, че в акваторията на пристанищата и прилежащата им плажна ивица, както е записано в Конституцията, тъй като с тези приватизационни сделки, за които стана дума, и обособяването на частни пристанища в тях са попаднали и плажни ивици, които по Конституция са изключителна държавна собственост и няма как да принадлежат на тези лица. Ако искат да ги ползват, трябва да плащат за това и да се явят на концесионни процедури.
Същото е и съдържанието на ал. 3, където се казва, че за тези територии и обекти, които са изключителна държавна собственост, могат да ползват частните пристанища след предоставяне на концесия. И аз настоявам това да се гласува.
А смисълът на това, което ви предлага Министерският съвет, е там да се плащат някакви такси, както се споразумеят помежду си частникът и министерството респективно. За изключителната държавна собственост, за нейното ползване се плащат такси. Нека да бъдат концесии - така, както е по закон. И това предлагам аз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! С риск да обидя колегата Пантелеев, искам да му кажа да си оттегли ал. 1, защото тя ми звучи като конституционен текст.
ЛЮБОМИР ПАРТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Налага се. Така е.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Общо взето обиждате залата, господин Пантелеев. Доколкото знам, промяна на конституционни текстове става с много народни представители и Вие го знаете. Аз ще Ви моля: оттеглете си ал. 1. Вие записвате какво е изключителна държавна собственост. Не можете да пишете такива неща.
Господин председателю, знам, че сте специалист по конституционно право. Препоръчайте на господин Пантелеев да си оттегли ал. 1, защото като я чета, ми е неудобно.
По отношение на ал. 2 – това е едно развитие на мисълта на господин Пантелеев в конституционен смисъл, само че с продължение. Тоест, господин Пантелеев като Мюнхаузен се опитва да се хване за косата и да се самоизтегли въз основа на разсъжденията си по ал. 1.
Господин Пантелеев, още веднъж Ви умолявам: оттеглете си ал. 1, защото с това олекваме всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика ли, господин Пантелеев? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, аз може би се опитвам да се самоизтегля, държейки се за собствената си коса като барон Мюнхаузен, но пък господин Димитров здраво се е закотвил на дъното заедно с цялата политическа група около него и няма никакви изгледи да изплува даже и в този частен случай, който разглеждаме.
Искам да му обърна внимание, че в текста на комисията, който той е подкрепил, е записано абсолютно същото – “Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост”.
Аз съм си позволил към този текст, който Ви харесва, да прибавя и плажната ивица, защото има такива практически прецеденти. Тоест, аз не съм казал нищо вън от онова, което Вие сам сте подкрепил. Има известно повторение, разбира се, на конституционни изисквания, но те са повече от необходими, защото в предходни текстове се отварят врати за нарушаване на Конституцията. За това иде реч.
В окончателния текст на комисията е записано: “Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост”. Аз съм си позволил само да прибавя за крайбрежната плажна ивица.
Колкото до останалото, то е свързано пак с отворената вече врата – да не се плащат такси за ползването на изключителна държавна собственост, а да се правят концесионни процедури. И това е смисълът на повторението на някои конституционни, иначе уж ясни, правила. Но в този закон преди това са създадени условия за заобикалянето им. Ето защо тъпчем върху конституционните текстове, господин Благой Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев така, както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 21, против 81, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване § 13 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 21.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Член 94 – комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, като се създава § 14:
“§ 14. Член 94 се изменя така:
“Чл. 94. (1) Пристанищните оператори и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с председателя на Националния статистически институт.
(2) Информацията по ал. 1 е служебна тайна.”
Чл. 95 - комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95 и предлага да се създаде нов § 15:
“§ 15. Член 95 се изменя така:
“Чл. 95. (1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност. С наредбата се определят и условията и редът за преустановяване или за временно или постоянно ограничаване експлоатацията на пристанищата.
(2) Експлоатационната годност на пристанищата се удостоверява с удостоверение за експлоатационна годност, издавано от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.”
Член 96 – комисията предлага създаването на нов § 16:
“§ 16. Член 96 се изменя така:
“Чл. 96. (1) Информацията за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата се предоставя на министъра на транспорта и съобщенията.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията със заповед може да преустанови или да ограничи временно или постоянно експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Член 97 - комисията подкрепя текста на вносителя и се създава нов § 17:
“§ 17. Член 97 се изменя така:
“Чл. 97. Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, като предлага да се създаде нов § 18:
“§ 18. Член 98 се изменя така:
“Чл. 98. Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, като предлага да се създаде нов § 19:
“§ 19. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. (1) Откритите пристанища, с изключение на военните, са общодостъпни и съобразно предназначението си осигуряват еднакви условия за всички кораби.
(2) Приемните съоръжения за твърди отпадъци и за отпадъчни води от корабите са общодостъпни и се използват от собствениците им само по предназначение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От § 14 до § 19 включително – има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 14 до 19 включително.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 100 има предложение на народния представител Анели Чобанова: В чл. 100, ал. 2 думите “името или номера на кораба” да се заменят с “наименованието на кораба”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се приеме текста на вносителя, също така да се създаде нов § 20:
“§ 20. Член 100 се изменя така:
“Чл. 100 (1) Във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища българските невоенни кораби издигат националното знаме на Република България. Националното знаме на Република България се издига и на корабите на Военноморския флот. Чуждестранните невоенни кораби освен знамето на своята страна издигат и националното знаме на Република България.
(2) Всички невоенни кораби трябва да имат написани трайно на борда си името или номера на кораба и на пристанището, в което са регистрирани, а военните – само името или номера.
(3) Плаването и маневрирането във водите по ал. 1 се извършват при спазване разпоредбите на Международните правила за предотвратяване на сблъскванията на кораби по море и на Правилника за плаване в българския участък на река Дунав (Постановление № 7 на Министерския съвет от 1992 г. (ДВ, бр. 6 от 1992 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 20, който всъщност е чл. 100.
Госпожо Чобанова, поддържате ли предложението си? Народният представител Чобанова оттегля предложението си.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване § 20.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101 и създава нов § 21:
“§ 21. Член 101 се изменя така:
“Чл. 101. (1) В пристанищата, които обслужват кораби от международно плаване, се извършва граничен паспортен, митнически, медико-санитарен, ветеринарно-медицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в съответствие с действащото законодателство.
(2) Организацията по осъществяването на контрола по ал. 1 се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано със съответните министри, осъществяващи контрола по ал. 1.”
По чл. 102 има предложение на Анели Чобанова, което е прието по принцип.
Комисията предлага чл. 102 да придобие следната редакция, като се създаде нов § 22:
“§ 22. Член 102 се изменя така:
“Чл. 102. Редът за посещение, маневриране, престой, включително и зимуване на корабите в пристанищата, за качване на кораба и за слизане на брега на екипажа или на други лица, както и за връзка на кораба с брега, се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два текста има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфи 21 и 22 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 103 има предложение на народния представител Анели Чобанова:
В чл. 103, ал. 1, думите “без ограничения” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Любомир Пантелеев: в чл. 103, ал. 5, изречение второ, думата “тип” се заменя с “вид”.
Комисията не подрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 103 и създаването на нов § 23:
“§ 23. Член 103 се изменя така:
“Чл. 103. (1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.
(2) Пристанищата за обществен транспорт трябва да разполагат най-малко със следните природни, изкуствено създадени и организационни условия:
1. акватория;
2. безопасни рейдове, кейове или съоръжения за акостиране, които позволяват оставането на котва, приближаването и швартоването на кораби, за да могат да извършват своите операции при необходимите условия за безопасност;
3. оперативна зона, предназначена за извършване на товаро-разтоварни услуги;
4. железопътни и/или автомобилни подходи, които осигуряват връзка с пътната мрежа и железопътната инфраструктура;
5. организация, която позволява ефективно обслужване на корабите и техните екипажи;
6. организация и съоръжения за приемане и пречистване на твърди отпадъци и на отпадъчни води от корабите.
(3) Територията на пристанищата за обществен транспорт включва един или повече терминали и може да включва зони за извършване на дейности по чл. 116а, както и имоти за разширяване и развитие на пристанището.
(4) Територията на пристанищата за обществен транспорт, които обслужват кораби от международно плаване, включва задължително и зона за извършване на контрола по чл. 101, ал. 1.
(5) Пристанищните терминали включват оперативна зона, която е съоръжена в съответствие с предназначението на терминала и технологията на обработка на съответния тип товари. Според технологията на обработка на съответния тип товари и предназначението на терминала той може да включва зона за съхраняване на товари и части от общата техническа инфраструктура на пристанището.
(6) Част от пристанище за обществен транспорт, която е технологично свързана с процеса за обработка и съхраняване на товари, може да е разположена на територия, която не се намира непосредствено на брега.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Има две предложения, които не са приети. Вносителите поддържат ли ги?
Народният представител Анели Чобанова оттегля предложението си. Господин Пантелеев също оттегля предложението си.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 103? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 103а комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага да се създаде нов § 24:
“§ 24. Създава се чл. 103а:
“Чл. 103а. (1) Пристанищата за обществен транспорт са:
1. с национално значение – съгласно Приложение № 1;
2. с регионално значение – съгласно Приложение № 2, в границите, определени с действащите подробни устройствени планове към влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията разработва национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт, която се одобрява от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! По-нататък ще водим спор кои пристанища да се числят към пристанищата с национално значение за обществен транспорт, кои – към пристанищата с регионално значение за обществен транспорт, но за да са по-чисти нещата, предлагам да направим една редакционна поправка в ал. 1 и да запишем, че пристанищата за обществен транспорт с национално значение са посочени в Приложение № 1, а не съгласно. Същото се отнася и за пристанищата с регионално значение. Аз дори съм по-радикално настроен – че тук ние само трябва да изброим видовете пристанища и да кажем “с национално значение”, “с регионално значение”, без тези приложения, които сме записали и които са съвсем излишни. Може би най-разумно е да отпадне думата “съгласно” в точки 1 и 2 на ал. 1, за да не правим промени в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев в чл. 130а, ал. 1, в точки 1 и 2 думата “съгласно” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване целия текст на чл. 103а с вече гласуваната редакционна поправка в ал. 1.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 103б има предложение на народните представители Мирослав Севлиевски и Илчо Дуганов – в чл. 103б ал. 5 се изменя така:
“(5) За правото на ползване на акватория собствениците на пристанищата по чл. 110 заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 103б, ал. 1, думите “и обявяват от” се заменят с “от съответните ръководства на пристанищата след съгласуване с”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любомир Пантелеев – в чл. 103б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За достъп до пристанищата за обществен транспорт се заплащат такси за достъп.”
2. В ал. 2 думите “външни защитни диги” се заменят с “вълноломи”.
3. В ал. 3, накрая, думите “огньове” се заменят с “навигационно осигуряване”.
4. Алинея 5 да отпадне, а ал. 6 да стане съответно ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103б, като предлага да се създаде нов § 25:
“§ 25. Създава се чл. 103б:
“Чл. 103б. (1) Достъпът до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплаща по цени, които се определят и обявяват от Национална компания “Пристанища”.
(2) Цените за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплащат от посещаващите ги кораби, включват канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни цени и се използват за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура; драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата.
(3) Цените по ал. 2 се заплащат на Национална компания “Пристанища” и се разходват за осигуряване на условия за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Национална компания “Пристанища” превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните цени, която е пропорционална на поддържаните от него огньове.
(4) В случаите, в които Национална компания “Пристанища” осигурява достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109, на нея се заплащат цени за достъп, които включват канални, тонажни корабни и светлинни цени, като линейните кейови такси се заплащат на собствениците на съответните пристанища.
(5) За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107-109 заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.
(6) Цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, извършващи услугите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дискусията по този параграф ще бъде проведена след почивката.
Давам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: (звъни): Продължаваме заседанието.
Имаме необходимия кворум. Мониторът показва регистрация на 127 народни представители.
До почивката всъщност приехме до § 24. Параграф 25, заедно с предложенията, бяха докладвани от председателя на комисията.
Можем да започнем с разискванията по този параграф, уважаеми дами и господа.
Има няколко предложения. Поддържат ли се или не?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът на предложенията, които съм направил, е следният. Първо, в ал. 1 аз предлагам текстът да бъде следният:
"(1) За достъп до пристанищата за обществен транспорт се заплащат такси за достъп.", както е досега.
Ако има някакъв проблем с използването на тези средства, които така или иначе постъпват в бюджета, той би могъл да се реши по друг начин и в крайна сметка това зависи от добрата воля на държавата и на всяко мнозинство поотделно. Преименуването на таксите в цени и препращането им в друга посока създава условия на практика постъпленията от един данък да бъдат използвани по усмотрение на някакви други структури, ръководства и т.н. Нека да оставим тези пари, които не са никак малко, в ръцете на парламента и да знаем как те се харчат. Това е смисълът на първото ми предложение.
Второто предложение е свързано с това да отпадне ал. 5. В ал. 5 се казва: За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 10, респ. частните пристанища, заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.
Пак казвам, когато става дума за това, по-добре е да се прави концесия. Въвеждането на такса, която се определя по усмотрение на министрите в момента или в частност на един министър, ще постави нещата на друг тип пазарлък и ще премахне тази дълга концесионна процедура, която в най-голяма степен може да обективизира стойността на даденото право за ползване.
Това е смисълът на редакционните поправки, които предлагам, и ви моля да ги подкрепите, тъй като това би било едно държавническо поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пантелеев, Вашето предложение противоречи на основния принцип, който залагаме в проектозакона. В момента т. нар. пристанищни такси са от порядъка на около 20 млн. лв. годишно. По Вашия текст, и както е досега, те отиват в бюджета и обратно се връщат 350 хил. лв., с които е абсолютно невъзможно да се модернизира и развива пристанищната инфраструктура. Това е смисълът и философията на една от задачите в проектозакона – създавайки националната компания, средствата да постъпват при нея и тези средства сто процента да се използват за модернизация на инфраструктурата. Нещо, което ние успяхме да постигнем с много усилия и Министерството на финансите, лично министърът на финансите, даде съгласие. Това е начинът да развиваме българските пристанища със средства, които те са заработили.
Вашето предложение за отпадане на ал. 5. Прочетете го, то се съдържа и в предложението на господин Севлиевски, и на господин Дуганов. “Пристанища за обществен транспорт с регионално значение”, т.е. така наречените частни пристанища да не плащат акваториална такса. Кой ще им поддържа акваторията? А пристанищата по чл. 10 са яхтени, рибарски и със специално предназначение. Тук въобще не става въпрос за пристанища за обществено ползване с национално значение. Прочете текста и ще се убедите, че трябва да оттеглите предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ако правилно чух колегата Пантелеев, той употреби израза, че са данъци, които трябва да отиват в държавата. Това в никакъв случай не са данъци, а са цени за достъп, които събираме, и това са цени, които включват обслужването на навигационния път, акваторията на пристанищата, тонажната такса – тези, които навремето наименовахме като тонажна, светлинна и канална такса. Така че аз мисля, че тук има някакво объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещ за трета реплика? Няма.
Господин Пантелеев, имате право на дуплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз съм също толкова "за", както и Вие, господин Мирчев, за това тези пари да се връщат обратно в пристанищата и да служат за реконструкция, модернизация и рехабилитация, а не да се предоставят на посредници – междинни, каквито и да били те, които да ги харчат по свое усмотрение. И такъв ред – за връщането им обратно, е имало. Той беше отменен. Има и други законови възможности сега, като избегнем посредническите структури.

Самият Вие, господин Мирчев, по отношение на един закон, който сигурно ще гледаме следващата седмица – Закона за гражданското въздухоплаване, където се правят други техники и гимнастики, заявихте, че остатъкът от летищните такси би могъл да се пренасочва с един запис в закона обратно в летищата, за да бъдат използвани тъкмо за реконструкция и модернизация на летищната база. След като това е възможно при летищата със същия тип такси, то е възможно и тук.
Така че, ако ние оставим текста “такси за достъп”, а не “цени за достъп”, бихме могли да намерим други решения, които да връщат в пълен обем средствата директно за нуждите, за които те са предназначени. Такъв беше смисълът на моите предложения, както вече казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволявам си да апелирам към вас да подкрепите предложението, което правя, за допълнение на чл. 103б, ал. 1. Така записаният текст, който ни предлага комисията в обобщения вариант, е: “Достъпът до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплаща по цени, които се определят и обявяват от Национална компания “Пристанища”.”
Предложението, което правя, е: цените да се определят и обявяват от съответните ръководства на пристанищата след съгласуване с Национална компания “Пристанища”.
Причината за това е, че в европейската практика никъде не съществува, говоря за Европейския съюз, централно определяне на цените единствено от някаква национална компания. Обикновено цените са обект на конкретно договаряне, отчитане на конкретни условия и това може да бъде направено именно от съответните ръководства на пристанищата. Това в същото време позволява в определени случаи цените да бъдат определяни и от концесионери, когато пристанището е дадено на концесия. В други случаи цените ще се определят от Национална компания “Пристанища”.
Затова смятам, че подобен текст до голяма степен извършва едно централизиране, което е неуместно в национален мащаб. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Най-искрено моля колегата Иванов да оттегли това предложение, защото тук става въпрос за цени за достъп, които ще събира държавната компания, а не става въпрос за цена на услуга, която извършва концесионерът. Тоест, повтарям, тук става дума за таксите за достъп, а не за претоварни складове и други такси, които ще събере концесионерът.
Така че моля да оттеглите предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, има призив към Вас.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в стенографския протокол, че господин Иванов си оттегля предложението.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз искам да предложа в § 25, ал. 5 текстът да стане: “За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанища – отпада “за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107-109” – заплащат цени в размер, определен от Министерския съвет.” Тоест всички собственици за ползване на акваторията заплащат такси. Не да ги разделяме – че само тези за обществен транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое да отпадне?
МИХАИЛ МИКОВ: Да отпаднат думите “за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107-109”.
Нали се разбрахме, че акваторията, а и всички това твърдят, като част от водната площ е изключителна държавна собственост. Значи всички собственици на пристанища, независимо дали са за обществен транспорт, яхтен и пр., заплащат някакви такси за ползване на акваторията. Защо тук е записано само за пристанищата за обществен транспорт и тези по чл. 107-109? Всички пристанища, за да може да е ясно, че за ползване на акватория се плаща, защото е изключителна държавна собственост.
Разбрахте ме, господин Мирчев, нали? От закона да личи, че всички собственици на пристанища плащат такси в размер, определен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение от господин Миков. Ще помоля заместник-министър госпожа Мартинова да вземе отношение по така поставения въпрос. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук е мястото да направя една интродукция и да кажа няколко думи по отношение философията на този закон, защото именно този текст и това предложение дава основание за такова изявление.
Практиката, след приемането на досега действащия закон от 2000 г. до днес, когато се разглежда изменението, показа, че в България съществуват, освен държавни търговски дружества, пристанища, чиято собственост е публична и е записана за управление от пристанищната администрация, и други пристанища, придобити като собственост преди влизането на закона в сила, тоест преди 2000 г. Дилемата, която стоеше пред нас като вносители, беше да изберем най-подходящия начин.
Единият възможен вариант беше да обявим собствеността на всички, включително и на тези, които към 2000 г. са били частни и преди да е бил въведен днешният правен ред, да ги обявим за публична собственост, което означава, че опубличаването трябва да премине първоначално процедурата по чл. 17 от Конституцията, а именно отчуждителна процедура, справедливо обезщетение на заинтересованите лица и едва тогава да настъпи ефектът на публичната собственост. Това е единият възможен вариант по отношение на частните пристанища.
Другият възможен вариант, който всъщност е предмет на този законопроект, е един по-либерален подход именно чрез въвеждане на определени условия и изисквания към тези частни пристанища, за да се получи един относително равнопоставен и еднакъв, сходен правен ред по отношение на всички техни ползватели.
В момента текстът на ал. 5 е именно текст, в който сме вложили идеята именно за тези частни пристанища. Става дума за пристанищата с регионално значение по Приложение 2 - освен съществуващите частни пристанища са записани и тези по чл. 107-109 – това са рибарски, яхтени, със специално предназначение, които също са частни, именно за тях да се въведе тази такса за използване на акваторията, а за останалите пристанища от днес занапред да се дава концесия и по този начин да постигнем относително равновесие в правния режим по отношение на едните и на другите.
Това всъщност е концепцията, зрънцето на философията на този законопроект в посочения раздел. Ето защо смятам, че не е целесъобразно да се отменя ал. 5. Още повече, че преди почивката в коментар беше направено едно изявление, че няма да е равно положението на съществуващите частни и бъдещите пристанища, които са дадени на концесия. Именно по този начин ще се получи относително равновесие между ползването. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по разискванията? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Мирослав Севлиевски и Илчо Дуганов както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 2, против 48, въздържали се 37.
Предложението на народните представители Мирослав Севлиевски и Илчо Дуганов не се приема.
Няма да поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов, тъй като той го е оттеглил.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев, както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 23, против 49, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков в чл. 103б, ал. 5 думите “за обществен транспорт с регионално значение и на пристанища по чл. 107 – 109” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, моля ви още веднъж да вникнете в това, което предлагам. След изказването на заместник-министър Мартинова стана ясно, че ще има два типа третиране и отношение към тези, които извършват, условно казано, пристанищна дейност: едни, които са придобили права в нарушение на Конституцията, продадени са им активи, които са били изключителна държавна собственост, и втори, които тепърва ще бъдат концесионирани. Смятам, че такова разделяне определено е в противоречие с ал. 2, чл. 19 на Конституцията, където е казано, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, която е много възможна в тази ситуация. Става въпрос за естествени монополи, какъвто тип ограничено право е ползването на пристанища. Нелоялната конкуренция защитава потребителя. Това е още едно основание да има еднакъв режим и по отношение на заплащането за ползване на акватория. Не можете, госпожо Мартинова, да ме убедите, че тези, които фактически са купили някакви активи в процедура по приватизация, са придобили и право на ползване на акватория. Не са го придобили, не могат да го придобият по простата причина, че то е било изключителна държавна собственост и те пак трябва да минат на правото на концесиониране. Не може едни да бъдат на концесионен режим, други на заварено фактическо положение, макар и противоконституционно създадено от един тип приватизация, който не е държал сметка за фактическия достъп до естествени монополи, а е разглеждал пристанищата като купчина от бетон, желязо и други пристанищни съоръжения.
Моля ви да прегласуваме направеното предложение за отпадане на текста и да се изравни режимът на пристанищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков относно ал. 5, така както го докладвах при първото гласуване.
Моля, гласувайте
Гласували 91 народни представители: за 18, против 60, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Поставям на гласуване § 25, с който се създава чл. 103б със съдържанието, докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 13.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 104 има предложение на народния представител Анели Чобанова:
В чл. 104, ал. 3 думите “безопасността и качеството” се добавя “на пристанищните услуги”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, като се създава нов § 26:
“§ 26. Член 104 се изменя така:
“Чл. 104. (1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за организацията на работа в пристанищата за обществен транспорт.
(2) Министърът на отбраната определя с наредба организацията на работа във военните пристанища.
(3) Национална компания “Пристанища” и пристанищните оператори правят предложения и участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти при условията и по реда на Закона за националната стандартизация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Анели Чобанова поддържа ли своето становище? Поддържате го, значи ще спрем дотук.
Имате думата, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, не виждам логиката на охвърлянето на това мое предложение, тъй като, четейки текста, съвсем логично е да се каже, че пристанищните оператори правят предложения и участват в дейността по въвеждането на международните европейски стандарти за управление на безопасността и качеството. На какво? Пристанищните оператори по принцип предоставят само пристанищни услуги и следва тяхната компетентност да се простира само върху тези неща. Не виждам логиката да се отхвърля едно такова мое предложение. Или може би пристанищните оператори могат да правят предложения и по модни дизайни? Затова ви моля, колеги, мисля, че е съвсем безобидно това нещо да остане в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя формално предложение да отпадне този параграф.
Смятам, че досегашният ред е по-добър от предлагания текст. Каква е ситуацията в сега действащия закон? Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на всички пристанища – и за обществен транспорт, и на яхтените, и на рибарските, и на товарните, на всички.
Забележете какво ни предлага вносителят: министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за организацията на работа в пристанищата за обществен транспорт. Изброени са в списъка.
Кой определя реда за другите пристанища, които не са за обществен транспорт? Все пак смятам, че този тип дейност трябва да има някаква регулация, произтичаща от норма в закона. Такова нещо от закона не произтича. Отменя се текстът, който досега даваше възможност министърът да регулира тази дейност с наредба и се свива компетентността на министъра само до пристанищата за обществен транспорт.
Министърът на отбраната ясно ще определя с наредба организацията на работа във военните пристанища. Аз определено смятам, че във военните пристанища трябва да има някаква съвместна наредба на двамата министри, защото сега какво става? В обществения транспорт – министърът на транспорта, в отбраната – министърът на отбраната. А в рибарските пристанища кой, Мехмед Дикме ли ще определя с наредба функционирането? При всички случаи и за военните пристанища министърът на транспорта трябва да има участие в изготвянето на този подзаконов акт. Но това в комисията сте го приели – че ще свиете правата на министъра и ги свивате.
И накрая, забележете, един абсолютно безсмислен текст на ал.3:
“Национална компания “Пристанища” и пристанищните оператори правят предложения и участват в дейността по въвеждане на международни европейски стандарти за управление на безопасността и качеството за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти при условията и по реда на Закона за стандартизацията.”
Как участват в това въвеждане и обсъждат? Правят семинари, ходят на границата и ги въвеждат тези стандарти. Този текст е доста обтекаемо смешен и абсолютно ненужен. Досега действащият текст на чл. 104 е доста по-ясен, стриктен и от него произтича, че министърът на транспорта с подзаконов акт определя изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.
А сега организацията на работа за обществен транспорт. Защо отпада такъв важен текст? Кой ще определя експлоатационната годност на пристанищата? Кой? И защо се отменя този текст? Така че да отпадне параграфът или по някакъв начин в редакционен порядък, ако искате, към сега действащия текст си добавете тук организацията на работата в пристанищата за обществен транспорт. Но със замяната възниква простият въпрос кой определя изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, когато те не са за обществен транспорт? Защото там, хайде, да речем, като определя изисквания за организацията на работа, той ще засегне и изискванията за експлоатационна годност. Тоест биеш четири кола на брега на Дунава и казваш: тук е пристанище, то не е за обществен транспорт. Ама отговаря ли на изискванията за експлоатационна годност? Или ще се въвеждат от пристанищната администрация и другите стандарти? Ще се въвеждат, ще се обсъждат, ще се дискутират. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Давам думата на народния представител Благой Димитров за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Абсолютно подкрепям това, което беше изложено преди малко от колегата Миков, и не мога да се съглася с ограничаването на правомощията на министъра. Още повече, че вече започва да става дума в текстовете за така наречената Национална компания “Пристанища”, като по принцип съм изключително против това администрацията, така наречената Агенция “Пристанищна администрация” да се заменя с Национална компания “Пристанища”.
Наистина министърът трябва с подзаконов акт, тук е казано с наредба, да въвежда изискванията по отношение на експлоатационните параметри на пристанищата за всички пристанища, включително и за частни, рибарски и прочие. Тъй като все пак пристанищната дейност е свързана с безопасността в акваторията и територията на пристанищата, би следвало от ранг министър тези неща да се залагат с подзаконов акт. Тоест не трябва да се изключват другите пристанища, а само да се залагат пристанищата с обществен характер.
Все пак, господин председателю, уважаеми колеги, да кажа и мотивите си защо не бива да се въвежда Национална компания “Пристанища”. Тук вече приехме един текст в чл. 103б и в момента на нашето внимание е чл. 104.
По принцип, уважаеми колеги, дефиницията на Национална компания “Пристанища” става малко по-нататък в текста, като, разбира се, тук вече приемаме текстове. И моите опасения са, че когато стигнем до текста, който дефинира Национална компания “Пристанища”, колегите от мнозинството ще станат и ще кажат, че вече сме приели текстове, в които Национална компания “Пристанища” фигурира и няма да имаме технологична възможност да се връщаме назад.
Национална компания “Пристанища” представлява по същество един стопански юридически субект, в активите на който влиза и публична държавна собственост. Независимо от това моят основен аргумент е, че чрез ликвидиране на Агенция “Пристанищна администрация” и въвеждането на тази Национална компания, ние снижаваме нивото на регулаторните функции на държавата. Това се прави по същество с въвеждането на тази Национална компания и аз не мога да се съглася с него.
Има доводи, господин Мирчев многократно ги е казвал в комисията, че Национална компания “Пристанища” се въвежда с оглед на това да могат да се връщат средствата за инфраструктура. И това е като че ли основният аргумент както за пристанищната дейност, така вероятно ще видим подобни аргументи и в другия закон – за гражданското въздухоплаване. Там обаче става дума за концесиониране.
Мисля, си, че наистина трябва, независимо че в чл. 103б приехме вече текст, в който фигурира Национална компания “Пристанища”, наистина да обмислим още веднъж и да оставим Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, да не въвеждаме такъв стопански субект на практика като регулаторен орган в пристанищната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, правите предложение за отпадане на целия текст или само на ал. 3?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Засега не за отпадане, господин председателю, даже, ако искате като процедурно предложение, навсякъде текстовете, където се среща “Национална компания “Пристанища”, да ги оставим, да не ги гласуваме, а когато стигнем по същество до текста, където се дефинира “Национална компания “Пристанища”, да има един сериозен дебат, вносителите да станат и да защитят аргументите си, да чуят и нашите аргументи, след което, ако наистина залата прецени, че се приема такава Национална компания “Пристанища”, да преминем към гласуване навсякъде, където това наименование се среща в текстовете. Това е моето процедурно предложение.
Сигурен съм, че левицата няма да е съгласна, защото това е едно социалистическо образувание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров. Разбрах Вашето предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Има противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз разбрах неговото предложение. Разбира се, можете да направите противно предложение, респективно в изказването си можете да го обосновете.
Ако искате реплика, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, обратно процедурно предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, влизаме в един съществен дебат, който много дълго време задържаше този закон да не влезе и в пленарна зала. Той е съществен дотолкова, доколкото има един спор, граничещ с личностен характер. Дали ще бъде национална компания или някаква дирекция, така както предлагат някои наши колеги, то по време на дебатите в комисията беше взето решение и гласувано, че ще бъде национална компания.
Но тук, господин председателю, има много текстове, където вече е гласувано, че ще бъде национална компания. Ако тепърва минаваме на процедурно гласуване да отпадне и по-нататък, когато дойде главата за национална компания, тогава да го разглеждаме, тогава целият дотук разгледан закон става безсмислен.
Така че предлагам да продължи така, както е прието от самата комисия. Да си вървят текстовете, без да вземаме предвид процедурното предложение на господин Благой Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Аталай.
Има обратно процедурно предложение.
Всъщност, има направено процедурно предложение, което залата ще реши чрез гласуване. Предложението на народния представител Благой Димитров аз го разбирам така – за отлагане гласуването на ал. 3 на чл. 104. Друго предложение не може да бъде направено.
Това процедурно предложение можем да го квалифицираме по чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място) и ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това не решава нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега сме на територията на чл. 104.
Господин Благой Димитров, държите ли да се гласува това Ваше предложение или не? (Неразбираема реплика от място на народния представител Благой Димитров. Шум и реплики.)
Да отложим целия закон с текстовете там, където пише “национална компания”, това процедурно не е възможно.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Объркваме всичко по този начин, недейте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, формулирайте точно процедурното си предложение, за да знаем може или не може да бъде подложено на гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председателю, само няколко уточняващи думи. Аз ще бъда принуден, ако така, както дефинирате предложението, ако наистина съгласно правилника можем да отложим гласуването само на ал. 3, тогава да ставам всеки път, където има този текст. И по този начин ще отнемем ценно парламентарно време.
Когато стигнем до Глава пета, която на практика дефинира… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Оттегли го сега.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не мога да го оттегля.
Остава, съгласно правилника, процедурното ми предложение да се отложи гласуването на ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Разбрах предложението Ви. То ще бъде подложено на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Благой Димитров за отлагане гласуването по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник, на ал. 3 от чл. 104. Това е § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 60, против 79, въздържали се 15.
Това процедурно предложение на народния представител Благой Димитров не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Искам да ви съобщя една тъжна вест! Самолетът на македонския президент Борис Трайковски се разби днес в планинския район на Южна Босна и Херцеговина. Информацията беше потвърдена от кабинета на президента на Македония. Президентът е бил в самолета с няколко членове на кабинета и всички са загинали.
Четиридесет и седемгодишният юрист Борис Трайковски беше президент на Република Македония от 15 декември 1999 г. Човекът, който спаси Македония от войната и има огромен принос за постигането на Охридското мирно споразумение на 13 август 2001 г.!
Уважаеми народни представители, искам да ви помоля да почетем с едноминутно мълчание паметта на президента на Република Македония. (Всички народни представители стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в знак на съпричастност към трагедията прекратявам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
(Закрито в 12,33 мин.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Величко Клингов

Веселин Черкезов