Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): В пленарната зала присъстват 166 народни представители.
Уважаеми народни представители, както знаете, в едно от пленарните заседания беше гласувано днешния ден, петък, да бъде посветен изцяло на парламентарния контрол от 9,00 до 15,30 ч. Процедурното решение е прието, така че днес...
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Защо до 15,30 часа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви обясня.
Тъй като от 15,30 ч. Българската национална телевизия ще прекъсне прякото излъчване на парламентарния контрол и освен това, ако искаме и настояваме като парламент контролът да бъде излъчван, Народното събрание ще трябва да плаща една съществена сума. Ето защо мисля, че не е проблем вместо до 16,00 ч. да работим от 9,00 до 15,30 ч. Именно за това, господин Маринчев.
Заповядайте за процедура, господин Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Утре е 27 март – Международният ден на театъра. На този ден празнуват всички, които си изкарват хляба със слово, жест и емоции на театралната сцена, в телевизията, в киното, на естрадата, на цирковата арена и други публични места.
Начало на този вид изкуство са дали мистериите, мораклите и моралитетата и други църковни ритуали, по-късно всички тези изяви на пантомимата и комедията на дел Арте придобива гражданственост и става любимо зрелище на масите.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Каква е процедурата?
КОСТА ЦОНЕВ: Чрез великите драматурзи, начело с Шекспир, става желано изкуство, на което сме свидетели днес.
Българският театър също има своите върхове. В начало започват кукерските игри, нестинарството, лазаруването и други битови ритуали. Първите спектакли на “Многострадална Геновева”, “Изгубена Станка” и “Михал” са великолепно средство за разтуха, радост и веселие.
Българският театър има и своите, както казах, върхове. Изпълненията на творци като Кръстьо Сарафов, Стаматов, Трендафилов, Апостол Карамитев, Зорка Йорданова, Марта Попова, Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова са на световно ниво. Те са благородна провокация за младите български актьори.
Българската циркова школа е световен еталон на съвършенство. Всички тези успехи, разбира се, дължат преди всичко на представителите на талантливата българска режисура, която с висока професионалност и атрактивност представя пред вас невероятни спектакли.
Дори и псевдоинтелектуалната реформа преди години не успя да убие българския театър, който има здрави корени и надеждни кълнове.
Драги колеги народни представители, близо три години седя на този стол в тази зала и от висотата на моите 52 години театрална дейност бях свидетел на нещо уникално. Пред мен се разиграваха сцени от цялата световна драматургия, като се започне от “Не се вози на чужда кола”, “И най-умният си е малко прост” на Островски, “Врагове и еснафи” на Горки, “Макбет”, “Крал Лир”, “Хамлет”, “Отело”, “Както ви се харесва” и “Много шум за нищо” на Шекспир. Разбира се, най-ефектни бяха неговите исторически драми, където главната тема и действие е борбата за власт с всички възможни средства.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): От името на парламентарна група ли говори? Какво е това?
КОСТА ЦОНЕВ: Разбира се, първоначално и персонажа бе налице. Имаше и Макбет, и Хамлет, и Яго, и лейди Макбет. Е, вярно, не всички бяха на висота, но така е в театъра – има добри, средни и лоши актьори.
Затова, дами и господа, спокойно мога да ви нарека колеги и да ви честитя този чудесен празник 27 март, тъй като зрителната ни аудитория в България иска повече мъдрост, професионализъм, етика и достойнство.
Желая ви на добър час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Нарушихме правилника заедно – Вие и аз. Това не беше процедурен въпрос, а добре беше да вземете думата от името на парламентарна група. Но в името на театъра колегите разбраха, че трябва и понякога можем да правим тази благородна грешка. Благодаря. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
Така е, господа, драма има навсякъде – и в театъра, и в живота.
Заповядайте за процедура, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение днес парламентарният контрол да бъде до 14,00 ч., предвид това, че някои парламентарни групи имат инициативи, обявени преди повече от месец за 14,30 ч., и това не е било съобразено при взимането на предварителното решение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за обратно предложение, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз считам, че подобен мотив е неприемлив. Какво значи парламентарните групи имат някакви инициативи? Ние сме тук, за да работим, нали така? Парламентарният контрол изостава с месеци наред. Има зададени въпроси и питания и чакаме по няколко месеца, за да дойде реда на министъра да отговаря. И когато днес, най-после, парламентът взе едно добро решение да работи до 16,00 ч., така че да може по-голяма част от въпросите и питанията наистина да бъдат актуални, да бъдат зададени навреме, чуваме предложение работното време отново да се намали, защото парламентарните групи имали някакви инициативи.
Извинявайте, това е несериозно! Плащат ни заплата, за да стоим тук и да работим и една от най-важните работи, които вършим тук, е именно парламентарният контрол. (Шум и реплики в ДПС.)
Може да ви изглежда смешно на вас от ДПС тая работа. Аз знам, че вие за друго стоите тук, а не за да работите. Това ми е ясно. Но има и народни представители, които стоят тук, за да работят.
Затова аз съм против това времето да бъде намалявано. Искам парламентът тук да работи и да си върши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме “за” и “против”.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Великов днес парламентарният контрол да бъде от 9,00 до 14,00 ч.
Гласували 169 народни представители: за 127, против 40, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Започваме нашата работа.
Постъпило е решение на Централната избирателна комисия:

“РЕШЕНИЕ
№ 380
София, 23 март 2004 г.

На 19 март 2004 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Константин Любенов Пенчев, избран с листата на Коалиция “Национално движение Симеон Втори” от 26.Многомандатен избирателен район – Софийски.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 26.Многомандатен избирателен район – Софийски, Петко Георгиев Николов, ЕГН 5707317244 от Коалиция “Национално движение Симеон Втори”.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
Моля господин Петко Георгиев Николов да заповяда в пленарната зала за полагане на клетва.
Господин Николов ще положи клетва след почивката.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 19 март до 25 март 2004 г.:
Постъпило е питане от народния представител Димитър Йорданов към министъра на отбраната Николай Свинаров относно промени в образователната система на Българската армия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме относно влиянието на безмитния внос на брашно върху мелничарската индустрия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме относно обезпечаваността на пролетната кампания със семена, царевица и слънчоглед. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова към Пламен Панайотов – заместник министър-председател, относно приключване на преговорите за членство с Европейския съюз до края на мандата на настоящата Еврокомисия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова към министър Христина Христова относно сроковете за отпускане на пенсии за инвалидност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно работата на териториалните експертно-лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Румяна Георгиева към министъра на финансите Милен Велчев относно изпълнението на § 23, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Валутния закон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към министъра на труда и социалната политика Христина Христова относно изпълнението на плана на фонд “Условия на труд” за 2003 г. Следва да се отговори до 6 април 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Росица Георгиева Тоткова към министъра на труда и социалната политика Христина Христова относно приложението на чл. 64 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с въвеждане на диференцирани размери на осигурителни вноски за трудова злополука. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 април 2004 г.
Получени писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министъра на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Николай Камов;
- министъра на труда и социалната политика Христина Христова на четири актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова;
- министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова;
- министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Евгения Живкова.
Уважаеми народни представители, започваме същинската работа по парламентарния контрол.
Първи ще отговаря министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев на питане от народния представител Янаки Стоилов относно начините за преодоляване на недостатъчното финансиране на лечебните дейности в общинските болници.
Заповядайте, господин Стоилов, да развиете Вашето питане.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър!
Ако позволите, господин председател, ще започна с актуалния въпрос, а след това с питането.
Моят актуален въпрос е относно невъзможността на хиляди български граждани да заплащат за здравното си осигуряване.
В края на миналата година Народното събрание прие промяна в Закона за здравното осигуряване, с която даде възможност за разсрочено плащане на невнесени здравни осигуровки. Тази мярка, убеден съм, само отлага, но не решава посочения остър социален проблем. Неслучайно се появиха няколко законопроекта от народни представители, които отново поставят на дневен ред този въпрос. В тях се предлага ново разсрочване до шест месеца и за първи път се прави някакъв опит, макар и твърде предпазлив, да се облекчат здравноосигурителните задължения на някои категории лица, каквито са земеделските производители, лица, които преимуществено пребивават извън страната и някои други. Заедно с това обаче могат да се посочат други категории лица, които не само че не плащат своите здравни осигуровки, но и не са в състояние да ги плащат. Тук изключвам недобросъвестните граждани, които въпреки наличието на доходи не са коректни към здравноосигурителната система. Но мога да посоча такива граждани, каквито са лицата с ниски доходи, нямащи обаче право на социално подпомагане, лицата, които са трайно безработни, но не получават обезщетение при безработица, работници и служители, които е трябвало да заплащат здравни осигуровки, но те не са внесени от техните работодатели.
Всички тези лица са изправени пред риска да бъдат изключени от здравноосигурителната система с всички тежки последици за тяхното здраве, а оттук и с всички тежки последици за здравноосигурителната система и за изпълнителите на медицински дейности. По този начин тази каскада от действия може да доведе до значително намаляване на броя на здравноосигурените лица, на броя на лицата, записани в отделните практики и създаването на допълнителни тежести за здравноосигурителната система. Така се оформят може би неколкостотин хиляди български граждани, които не са в състояние да заплащат своите здравни осигуровки.
Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви действия ще предложите като министър от името на правителството да бъдат предприети за решаване на посочения проблем? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Съгласно действащия Закон за здравното осигуряване държавата е осигурила закрила на редица категории лица, които поради нивото на доходите си биха били затруднени при плащането на здравните вноски. Позволявам си да ги изброя: пенсионерите, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет; безработните, имащи право на обезщетение, които се осигуряват от Фонд “Безработица”; социално слаби лица с право на социална помощ – здравните осигуровки за тях се внасят от общините; всички деца до 18-годишна възраст и до завършване на средното им образование се осигуряват за сметка на държавния бюджет; всички студенти до 26-годишна възраст също се осигуряват за сметка на държавния бюджет; земеделските производители внасят осигурителни вноски върху половината от минималния месечен доход – 100 лв.; всички работници и служители се считат за осигурени за периода, през който работят по трудово правоотношение, независимо дали работодателят им внася осигурителни вноски.
Това дава гаранции, уважаеми народни представители, че държавата действително покрива тези групи хора, независимо от техния статус, независимо от тяхното желание да се самоосигуряват.
В края на 2003 г. се обособиха редица проблеми, свързани с реалното прилагане на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване. Той визира санкциите за лица, които не са платили повече от три месечни здравноосигурителни вноски. Държа да подчертая обаче, че НЗОК винаги е заплащала на всички изпълнители на медицинската помощ за извършената от тях дейност в пълен обем. Касата не е поддържала средства от изпълнителите на медицинска помощ за лекуваните от тях неосигурени лица, независимо от разпоредбите на чл. 109 от ЗЗО, които постановяват, че Касата не следва да заплаща за здравно неосигурени лица. До момента не е отказвана и медицинска помощ, заплащана от Касата, на лица с три или повече неплатени здравни вноски.
Разбирам Вашия въпрос като безпокойство относно бъдещото прилагане на закона, а не като реален проблем, който съществува в момента. В края на миналата и в началото на тази година бяха проведени няколко работни срещи между различните държавни институции, които имат отношение по поставения от Вас въпрос. Създадена бе и работна група с представители на Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК и НОИ. Като резултат от нейната работа очакваме към средата на тази година да бъдат точно дефинирани групите на здравно неосигурените лица и причините, поради които те не могат да плащат здравните си вноски, както и да бъдат предложени решения на проблема. На този етап от проведените срещи се оформиха главно две проблемни групи лица, които са здравно неосигурени.
Първата група са физически лица без регистрирана дейност, които не отговарят на критериите за социално подпомагане. Точният брой не е известен, но е около 300 хил. души.
Втората проблемна група са неосигурени лица, които се оказаха т.нар. “нерегистрирани лица”. Това са хора, които нямат професия, които не са регистрирани, някои от тях нямат социална осигуровка. Групата също не може да бъде ясно дефинирана, но може би техният брой се колебае между 100-200 хил. човека.
Вашият актуален въпрос визира хората от първата група. Това са физически лица без регистрирана дейност, които не отговарят на критериите за социално подпомагане. Съгласно предвидения в закона ред за осигуряване в нея са приравнени самоосигуряващите се еднолични търговци, упражняващи свободни професии и други, както и безработните без право на обезщетение. Действително тяхната здравноосигурителна вноска се изчислява върху двойния размер на осигурителния доход, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година. Така размерът на конкретната вноска на самоосигуряващото се лице може да надвишава значително размера на вноските на лица, осигурявани на друго основание.
Предстои да се гледа в пленарна зала на първо четене законопроект, с който се предлага да се намали основата, върху която се определя дължимата вноска.
Искам категорично да подчертая, че целта на законодателните промени, които предстои да бъдат извършени, е не да се освободят групи от граждани от здравноосигурителните им задължения, целта е да се създадат практически предпоставки по-голям брой лица да могат да изпълняват законовите си задължения и да участват в системата на здравното осигуряване.
Във втората група неосигурени влизат неграмотни, бездомни хора, които не фигурират нито в регистрите на НОИ, нито в тези на НЗОК. Те не са избрали личен лекар, както и не са плащали здравни вноски. В момента съвместно с Министерството на труда и социалната политика търсим варианти за установяване на статуса им.
С последните изменения на ЗЗО в края на миналата година на лицата, които не са плащали повече от три здравноосигурителни вноски, бе дадена възможност да запазят здравноосигурителните си права за 2004 г., като разсрочат задълженията си. За целта трябва да подадат молби в поделенията на НОИ. За периода на разсрочването, който може да бъде най-много до края на 2004 г., тези лица се считат за здравно осигурени.
Държа да подчертая обаче, че съгласно Закона за народното здраве със средствата на Републиканския бюджет се финансират дейности по здравеопазването, за които гражданите имат право на безплатно ползване, независимо от здравноосигурителния си статус. Тези дейности са свързани най-вече със спешната медицинска помощ, която е гарантирана от държавата и се оказва на всяко лице. Освен нея гарантирани от държавата са стационарната психиатрична помощ, хемотрансфузиологията, задължителните имунизации, скъпоструващото лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както и експертизите при трайна нетрудоспособност.
Ето защо ми позволете да не се съглася с Вас, че българските граждани могат да загубят възможността да получат необходимото медицинско обслужване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стоилов, имате думата за реплика на отговора на Вашия актуален въпрос.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, благодаря за подробната информация по въпроса, който поставих. Много бих се радвал, ако Вашите уверения се потвърдят в практиката. Това, което Вие заявихте и което трябва да бъде запомнено от всички български граждани, е, че при никакви обстоятелства те няма да загубят правото си на здравно обслужване. Не става дума само в спешните случаи. Това, което заявихте, те ще очакват да го направите.
Но не разбрах една фраза във Вашето изказване, че моят въпрос повече е насочен към бъдещото прилагане на закона, а не като обсъждане на някакъв реален проблем. Проблемът не само е реален, но и много остър и неговите многократни отлагания не смекчават остротата, с която той стои. Дори се чуха смущаващи изявления от председателя на Комисията по здравеопазването, че към лицата, които не са внесли своите здравни вноски, ще бъдат предприети крути мерки, включително и за отчуждаване на техните жилища. Но аз се питам, ако тези лица нямат доходи и достатъчно имущества – движими или недвижими, как може да бъде посегнато и на последното нещо, което те притежават?
Освен това смятам, че трябва да се запази солидарността в здравноосигурителната система, за която пледирате, но това трябва да стане с поносимост, отчитайки реалните доходи на лицата. И затова ние се надяваме и настояваме на едно по-радикално решение. Ако такова решение не бъде предприето от сегашното правителство, искам да заявя, че Българската социалистическа партия и левицата имат намерение да предложат през следващата година най-късно здравното осигуряване на тези лица, чиито доходи са под нивото на минималната заплата, да се поеме главно от държавата. Именно за тези около 300 хил. души, което би изисквало разходи от около 50 млн. лв. на месец, които да бъдат внасяни в Здравната каса. Така че още веднъж призовавам много добре да се прецизират групите и да се разпредели здравноосигурителната тежест между държавата и съучастието на тези лица в здравноосигурителната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър. Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, господин Стоилов, за този въпрос, тъй като той засяга една тема, която се дискутира в последно време все повече. Имайте предвид, че за пореден път от много месеци насам искам да подчертая, че това положение е заложено в закона не от нас. Законът за здравното осигуряване е приет през 1998 г., правителството на НДСВ и ДПС не е създало проблема със здравно неосигурените лица, а е единственото правителство, което прилага закона, такъв какъвто е, съгласно Конституцията на Република България, и не го прави избирателно.
Разбира се, при наличието на пропуски или очевидна несправедливост в закона, ние сме готови да поемем законодателна инициатива и да подкрепим всяка разумна инициатива от народните представители, което неотменно правим през годините на нашето управление. Това е една голяма тема и смятам, че дискусията може би ще продължи. Имайте предвид, че сравнителният анализ, който направихме със страните в Европа, показа, че системите са много различни и, бих казал, че нашата система не е по-малко социална, отколкото европейските. Така че след като дефинираме групите, ние действително трябва да осигурим тяхната защита. Но едновременно с това не трябва да забравяме, че основният принцип на здравното осигуряване е личната и групова отговорност на всеки един гражданин и на обществото като цяло към неговото здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питането на господин Янаки Стоилов относно начините за преодоляване на недостатъчното финансиране на лечебните дейности в общинските болници.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! През тази година бе променен начинът на финансиране на общинските болници. За първи път общините не получават от държавата никакви средства за финансиране на тези болници. Финансирането по клинични пътеки от Здравната каса и по диагнози за преминал болен от Министерството на здравеопазването не покриват направените от общинските болници разходи. Категоризирането на болниците поставя много от тях необосновано в по-неблагоприятно положение по отношение заплащане на извършваната дейност.
Направих сравнение с някои от общинските болници и то, смятам, ще потвърдите, добри общински болници, като тези в Троян и в Тетевен, и за изминалите два месеца на годината се констатира задълбочаването на проблемите точно във финансов аспект.
Сравнителните данни показват, например за болницата в Тетевен, че при увеличение на преминалите болни - за 2003 г. те са били 601, а за 2004 г. – 644, средствата, които миналата година са получавали от Касата и от общината, са съпоставими със средствата, които сега получават от Здравната каса и Министерството на здравеопазването. Но, забележете, при по-голяма дейност те получават по-малко средства. И всеки месец натрупват задължения в размер на около 10 хил. лв. Следователно при едно и също качество на дейността и при увеличаване на нейния обем, като имате предвид, че и в двете посочени болници използваемостта на леглата е над 75%, разходите, които извършват болниците, не могат да бъдат покрити в пълния обем. Като средната цена за един преминал болен се доближава или незначително надхвърля 400 лв.
Освен това с новото правило 40% от разходите по клинични пътеки да отиват за заплати на лекарите още повече увеличава натиска, тъй като тези средства не могат да отидат за покриване на другите разходи за лечебните дейности.
Ето, поради всичко това болниците изпитват все по-големи затруднения. Трябва да отчитаме и факта, че на тях им се налага да извършват диагностични и лечебни дейности за спешна помощ и в други случаи, които не винаги се отчитат, за лекуване на съпътстващи заболявания, които няма как да се вместят в клиничните пътеки. Следователно болниците извършват необходими, при това лечебни, дейности, но не за всички от тях те получават остойностяване на извършените разходи.
В резултат на всичко това през настоящата година се очертава значително намаляване на средствата, на които могат да разчитат общинските болници. Смятам, че Вие трябва да предприемете спешни действия и в края на първото тримесечие да се направи рекапитулация по различните видове болници в общините, да се сравнят техните разходи през изминалата и настоящата година и да се покрият натрупаните дефицити, когато се докаже, че те се дължат на извършена дейност. Тук не става дума за прилагането на някакъв друг критерий.
Възниква също така проблемът, че акредитацията, която получиха болниците, в случая общинските, няма почти никакво отношение към тяхното категоризиране, защото всички те са поставени в четвърта група, тоест на едно и също ниво без оглед на качеството на дейността и нейното материално осигуряване.
Смятам, че въвеждането на този нов начин на финансиране не може да бъде извинение за още по-тежките проблеми, пред които се изправя общинското здравеопазване, а добре знаете, че рухването на тези основни звена в общинската здравна мрежа би довело до намаляване на лекарските практики, до отдалечаването на лицата от мястото, където те единствено могат да получат здравни услуги.
Моят въпрос, господин министър, е: какви действия ще предприемете за преодоляване на недостатъчното финансиране на лечебните дейности в общинските болници? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър, имате думата за отговор.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Вече имах възможността да дам един доста широк и подробен отговор на поставеното от Вас питане на предишен парламентарен контрол, отново отправен към мен от народни представители на Коалиция за България. Въпреки това съм готов да дам някои допълнителни пояснения, с което вярвам, че ще внеса още по-голяма яснота по отношение финансирането на лечебните дейности в общинските болници.
Общите публични разходи за болнична помощ, предвидени по консолидирания бюджет на страната за 2004 г. са с 52 млн. лв. повече от средствата за болниците по първоначалния бюджет за 2003 г. Приключило е подписването на договорите с болниците за тази година. В съответствие с § 38 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. Министерството на здравеопазването ще субсидира държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за извършена дейност по единна методика и ред, определени от министъра на здравеопазването. С методиката, разработена от Министерството на здравеопазването, се предвижда субсидията за болниците да се разпределя тримесечно на база брой лекувани болни по 17 основни групи болести. Средните разходи за преминал болен са определени въз основа на отчетни данни за фактическите им разходи, извършени през предходната 2003 г., като се включват всички дейности, извършени от болниците, включително спешна помощ и други медицински случаи. Те са групирани в пет основни групи, сравними по критериите функционална специализация, ниво на медицински технологии и професионални умения на екипите, което обуславя и диференциацията в равнището на средните разходи за различните групи. Болниците, в които има разкрити центрове за хемодиализа и трудови експертни лекарски комисии, ще получават субсидии за извършена диализа и за издадено решение от ТЕЛК. За някои общински болници в планински и отдалечени рискови райони, определени по критерии и списък, съгласувани с Националното сдружение на общините в България, са предвидени допълнителни субсидии, независимо от броя лекувани болни.
Освен това на всички болници месечно ще бъде превеждана субсидия под формата на постоянен компонент, която ще се определя въз основа на средномесечния брой преминали болни през предходната година, с което се цели да се гарантира поддържане на инфраструктурата на болниците, дори през настоящата година да има отлив от пациенти.
Считаме, че чрез този подход ще постигнем, първо, гарантирано базисно финансиране на всички болници през цялата година по единна методика и критерии, второ, увеличаване на субсидиите за болниците, в които има реално увеличение на броя преминали болни, като се отчитат както обемът и структурата на дейност, които те извършват, така и диференциацията на разходите по отделните групи заболявания, и трето, осигуряване на допълнително финансиране за общинските болници в рискови райони и на болниците, прилагащи високотехнологични медицински услуги.
Анализът на финансирането на болниците през м. януари 2004 г. показва, че независимо от обстоятелството, че се забави подписването на Националния рамков договор за тази година и Националната здравноосигурителна каса все още заплаща без новите клинични пътеки и цени, общите приходи на общинските болници сумарно – от субсидии и Здравна каса – са с около 1 млн. лв. повече в сравнение с м. януари миналата година. За м. януари 2004 г. общинските болници, които вече се субсидират от Министерството на здравеопазването, получиха авансова субсидия в размер на 4 млн. 580 хил. лв., и приходи за изпълнени клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса в размер на 7 млн. 183 хил. лв. или общо 11 млн. 763 хил. лв. Съпоставено със същия приход на общинските болници от субсидии и Здравна каса през м. януари 2003 г. виждаме, че имаме 1 млн. 100 хил. лв. повече за м. януари 2004 г., сравнен с м. януари 2003 г. Това ни дава основание да обобщим, че като цяло няма намаление на финансирането на общинските болници.
Разбира се, в хода на внедряването на новия пазарно ориентиран подход за финансиране на лечебните заведения, ние оценяваме и потенциалния риск, и някои трудности конкретно за общинските болници, като нежеланието на някои общински съвети и кметове да споделят отговорността за развитието и дофинансирането на общинските болници за сметка на местни данъци, такси и други собствени приходи, с което се прави опит отговорността за финансовите проблеми на болниците да се прехвърли изцяло на държавата.
В края на 2003 г. редица общини, независимо че получиха допълнително субсидии от държавата чрез трансфери от републиканския бюджет, не преведоха средства на болниците за уреждане на просрочените им задължения, с което поставиха тези структури в изключително тежко финансово състояние още в началото на текущата година. Отсъства воля и решимост от страна на ръководствата на някои общински болници да започнат общо или вътрешно преструктуриране на заведенията по отделения, независимо че анализите на наши експерти показват недвусмислено, че в редица общински болници има ниска използваемост и не разполагат с капацитет за осъществяване на съвременна, ефективна диагностична и лечебна дейност. Има стремеж на мениджърските екипи на болниците да разчитат изцяло и единствено на преките субсидии от държавата за покриване на исторически сложилите се и според тях необходими разходи за заплати и издръжка, независимо от това дали капацитетът на болницата съответства на здравните потребности на населението в региона и дали персоналът, който е ангажиран, и останалите инфраструктурни разходи на заведенията съответстват на дейността, която болницата извършва. Разбира се, в отделни болници, където има намаление на дейността и в резултат на това са получени по-малко приходи от Здравната каса, е възможно да възникне известен недостиг на средства, което вече е основание за ръководството на заведението да помисли за неговото вътрешно преструктуриране и оптимизиране на разходите за неговата поддръжка.
Относно сигналите от ръководителите на болниците, че финансирането им през тази година е с 10-20 хил. месечно по-малко, отколкото миналогодишната субсидия – вярно ли е това? Категорично не! Не мога да се съглася с такова твърдение. То доказва единствено непознаването на Закона за бюджета за 2004 г. и на методиката за финансиране. Общо финансовият ресурс тази година от НЗОК е по-голям, отколкото потока парични средства, идващи от републикански бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Отделните болници получават по-малко от републиканския бюджет, съпоставено с миналата година, но това е за сметка на увеличените приходи от НЗОК по клинични пътеки. И това е меродавно за всички болници – както общински, така и държавни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Стоилов, имате думата да изкажете Вашето отношение към получения отговор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, смути ме последното, което казахте. Затова се налага да Ви поканя в някои болници от тези общини, за да може да докажете своето твърдение. Защото, как при финансиране по клиничните пътеки, което не надвишава 70 на сто и горе-долу толкова по диагнози, може да се твърди, че натрупването на такива задължения се дължи на непознаване на нормативните изисквания или на недобро управление? Така че аз пак казвам, тези хора няма да се смутят, именно защото има тревога в населението и загриженост в повечето от местните власти в лицето на кметовете и общинските съвети. Затова и аз поставям въпроса да се води тук дискусия дали отговорностите на държавата или на общините са по-големи.
Аз не искам в случая ние да прехвърляме върху една от тези две страни задълженията, защото общините са готови в повечето случаи да съдействат за запазване и развитие на общинското здравеопазване. Проблемът е обаче дали те могат да отделят средства, след като имат и много други социални дейности, които не могат да финансират в пълен обем.
Казвате, че средствата са се увеличи с над 1 млн., но би било добре да се направи разчет доколко това увеличение не се дължи на значително повишената цена на лекарствата, на непреките разходи и да се види дали с този обем средства се покриват същите медицински дейности?
Моите допълнителни въпроси са два.
Ще категоризирате ли болниците в съответствие с получената вече от тях акредитация, защото иначе се поставя въпросът защо тя беше извършвана, след като няма никакво значение при категоризирането на болниците?
Вторият ми въпрос отново е за финансирането. Тук ние водихме дискусия още по време на вота на недоверие. Вие отчитате, че има 50 млн. повече в болничното здравеопазване, а данните показват, че те са с около 100 млн. лв. по-малко. През миналата година от държавния и общинския бюджет, взети заедно, са постъпили 334 млн., 200 млн. от Националната здравноосигурителна каса и допълнително от Министерството на финансите – 100 млн. лв. за покриване на дефицита – общо 634 млн. През тази година от Министерството на здравеопазването 280 млн., от Касата – 245 млн., което прави 525 млн. Този въпрос трябва да се изясни.
Моят втори уточняващ въпрос е: кой ще доплаща непълното финансиране на клиничните пътеки и на лечението по диагнози – Касата, министерството, болниците или самите болни? Този въпрос е ключов и той трябва да получи ясен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, имате думата да дадете отговор на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, господин Стоилов.
Въпросът е изключително интересен. Все пак нека малко данни, свързани с мотивите на Вашето изказване при задаването на основното питане.
Болницата в Тетевен през 2004 г. за първите два месеца е получила със 70 хил. лв. повече, отколкото за първите два месеца –2003 г. Ето например цифрите за Троян: през първите два месеца на 2003 г. троянската болница е получила 223 хил. лв., през първите два месеца на 2004 г. сумата вече е 390 хил. лв. Тоест, не става дума за по-малко пари, а точно обратното – за повече пари.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Вие казвате само от министерството.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Това са пари, които са получени от Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Когато цитираме, разбира се, трябва да бъдем точни.
По отношение на Вашите допълнителни въпроси, действително през 2003 г. клиничните пътеки покриваха частично стойността на извършените разходи от болниците за тяхната дейност. Различните клинични пътеки, остойностени, даваха различен процент недофинансиране и някои пътеки покриваха тези разходи, средно може би около 60-70% беше за целия пакет. През 2004 г. този въпрос се постави и в националното рамково договаряне. Един от принципите, които бяха заложени, това е: пътеките напълно да покриват реално извършените разходи от болниците за дейността, която те заплащат за съответните пациенти. Така че с очаквания Национален рамков договор 2004 г. повечето средства в Националната здравноосигурителна каса по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат разпределени както за нови пътеки, които се включват за първи път тази година, така и за повишаване на цените при едно по-справедливо остойностяване на съществуващи вече клинични пътеки. При това положение не е необходимо да има допълващо субсидиране за частта, която се финансира от Националната здравноосигурителна каса.
Що се касае до това сравнение, което Вие направихте, все пак Вие знаете законите за бюджетирането, сравнява се план с план, а не план с отчет. Това означава, че всеки дефицит, който е породен от конюнктурни фактори, които са работили единствено през текущата година, би трябвало да стане закон за следващата година. Това не е така. Това не е начинът, по който се планира. Плавното увеличение на средствата за здравеопазване на план 2004 в Закона за държавния бюджет за 2004 г., съпоставим със Закона за държавния бюджет за 2003 г., така както е приет от Народното събрание, показва увеличаване на средствата за здравеопазване, в т.ч. и на болниците, с около 200 млн. лв.
Аз мисля, че Вашите притеснения са може би малко пресилени. Така или иначе новата методика, която започва да действа – това е само начин, по който ще се разпределя държавната субсидия. Държавната субсидия и парите от Касата тази година са повече, така че няма опасност от това болниците да не получат пари или да фалират, както някои се изказаха, тъй като миналата година те получиха по-малко средства и въпреки това не фалираха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, имате две минути да изразите Вашето становище от получените отговори.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, дано моята тревога да е била по-голяма от реалните проблеми, които съществуват. Но тя би останала такава, само ако се предприемат допълнителни действия от страна на ръководеното от Вас министерство. Продължавам да държа на данните, които съобщих, и не искам да обременяваме публиката, но сумирането на средствата, които са получени от Здравната каса по клинични пътеки и от министерството по диагнози, наистина сочат, че за изминалите два месеца на годината тази сума е с няколко хиляди лева по-малка, отколкото през 2003 г. Защото в края на краищата болниците покриват всички свои разходи, независимо от тези два различни източника.
Затова аз настоявам в края на тримесечието вие да направите много точни разчети и там, където са формирани дефицити, в резултат на реално осъществените лечебни дейности, те да бъдат покрити своевременно. Формално сте прав, като казвате, че едно е сравнението между плановете и други – по средствата от тяхното изпълнение, но аз смятам, че ние трябва да анализираме реалното състояние, тъй като не става дума за конюнктурни фактори, защото нито един от проблемите, който е съществувал през изминалата година, няма да отпадне през настоящата финансова година. Затова, пак казвам, вместо тези средства да се търсят в края на годината и преимуществено да се насочват само към държавните болници, те трябва да бъдат заделени в края на всяко тримесечие без оглед на вида на собствеността на лечебните заведения, след като те са оказали необходимата помощ на своите пациенти. Нека това да бъде направено сега, за да не се изправим пред същия въпрос и към средата на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Продължаваме с актуален въпрос към министъра на здравеопазването от народния представител Йордан Бакалов относно категоризация на Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград ЕООД.
Заповядайте, господин Бакалов, да развиете Вашия актуален въпрос.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
В Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград работи квалифициран персонал с призната специалност, а част от персонала е с по две специалности. Многопрофилна болница – Асеновград обслужва напълно общините Асеновград и Лъки и частично общините Чепеларе, Куклен, Садово, а също така и някои села от Кърджали. Болницата разполага със съвременна апаратура и е в процедура на закупуване на компютърен томограф и мамограф, а също така е и база за обучение на Медицинския колеж в гр. Пловдив.
Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград ЕООД е завършила 2003 г. с печалба от 170 хил. лв. Предвид на това, че заплащането за един и същи труд не е еднакво в различните групи, поставянето на болницата в трета подгрупа на четвърта група ще намали финансирането за 2004 г. Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград е със 100% общинско участие и е идентична с болниците в градовете Свищов, Горна Оряховица и Казанлък, като аз предварително искам да кажа, че не искам тук да противопоставям отделните болници, просто ги давам за пример.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: по какви критерии Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград ЕООД е определена в трета подгрупа на четвърта група при категоризирането на болниците?
Аз бих желал да получа отговор от Вас като министър, а не отговора на Вашите чиновници, които са отговорили вече на кмета на гр. Асеновград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор на актуалния въпрос на господин Бакалов.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов!
Първо няколко думи за методиката за заплащане на болничната дейност през 2004 г. Съгласно § 38 от Закона за държавния бюджет за 2004 г. Министерство на здравеопазването субсидира преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие по договор и по методика и цени, определени от министъра на здравеопазването. С оглед на тази разпоредба в закона Министерството на здравеопазването разработи и внедри нова единна методика за финансиране на държавните и общински болници. За разработката на методика следваше да се спазва и Законът за лечебните заведения, според който болниците са разпределени съгласно вида на извършваната дейност и териториалния обхват на обслужваното население.
Методиката за финансиране на болницата бе разработена при строго спазване на класификацията на лечебните заведения.
По отношение на болницата в Асеновград и районните функции на болницата. Многопрофилната болница за активно лечение – Асеновград ЕООД е районна болница, поради което е включена в четвърта група лечебни заведения за болнична помощ с общинско участие – многопрофилни болници за активно лечение. В нея има три подгрупи. Асеновградската болница е в трета подгрупа – многопрофилни болници за активно лечение с районни функции.
В първата група са включени четирите общински многопрофилни болници за активно лечение в гр. София и двете многопрофилни болници за активно лечение в гр. Пловдив – “Свети Мина” и “Свети Панталеймон”, тъй като те имат областни функции по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за лечебните заведения. Това корелира с броя на обслужваното население.
Във втората подгрупа са включени само три общински многопрофилни болници за активно лечение – болниците в Горна Оряховица, Свищов и Казанлък. Същите имат голям брой обслужвано население от прилежащите им общини, както следва: Многопрофилна болница за активно лечение – Горна Оряховица – 88 588 човека, Казанлъшката болница – 126 456 човека, и Свищовската болница – 48 081 човека. Тук следва да се вземат предвид и два съществени фактора – голямата отдалеченост от областните центрове и това, че градът е университетски център. Поради това обективният брой на обслужвано население е по-голям. Поради изброените причини тези районни болници са диференцирани от останалите 89 многопрофилни болници за активно лечение, попадащи в трета подгрупа.
Болниците от трета подгрупа обслужват също население от няколко прилежащи общини, но с по-малък абсолютен брой от този във втора подгрупа, т.е. това не касае единствено болницата в Асеновград. Действително броят на обслужваното население от болницата е голям и сравним с този на Свищов, но не бива да се пренебрегва и фактът, че гр. Пловдив, където има много добре развита болнична помощ, е съвсем близко – едва на 18 км от Асеновград.
Следва да се отбележи също така, че в сравнение с миналата година през м. януари 2004 г. през болницата в Асеновград са преминали 140 болни по-малко, което е още един аргумент в полза на категоризацията на болницата.
За да обобщя - методиката за финансиране на болниците, районните функции на конкретното лечебно заведение, броят на населението, близостта на втория по големина град в България – Пловдив, както и намалелият брой на преминали болни са обективни критерии, господин Бакалов, болницата в Асеновград да бъде категоризирана в четвърта група по методиката за финансиране.
Във връзка с дискутирания проблем в Министерството на здравеопазването постъпи писмо от господин Трендафилов – кмет на община Асеновград. В отговора сме го уведомили, че въпросът предстои още веднъж да бъде обсъден на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването, където ще бъдат взети под внимание аргументите за необходимостта от прекатегоризиране на тази болница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бакалов, имате думата за реплика към получения отговор.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, аз отговора до кмета го знам. В момента получих отговор от Вас на зададеното ми питане – абсолютно идентично с това, което сте отговорили на кмета. Сега ще Ви кажа, че това, което сте отговорили, е чиновнически отговор, който не е състоятелен. Първо, говорим за разстояние. Горна Оряховица е много по-близо до Велико Търново, отколкото Асеновград до Пловдив. Говорим за обслужвано население. Горна Оряховица е съвместима с Асеновград като обслужвано население. За Свищов – да не говорим! Още повече, че Горна Оряховица е много по-близо до Велико Търново, който също е университетски център.
Има нещо друго, което Вашата администрация е трябвало да има предвид – това е теренът, именно равнинният терен на тези общини, докато в област Пловдив теренът е пресечен. Асеновградската болница обслужва общини като Лъки, села от Кърджалийско. Така че това, което Вие ми отговаряте, господин министър, изобщо не е състоятелно.
Затова не само моята молба, но и молбата на хиляди асеновградчани е Вие отново да си преразгледате решението, защото тук проблемът не е в групата. Да, четвърта група, но тук проблемът по-скоро е в подгрупата. Подгрупата за Асеновград би трябвало да бъде такава, каквато е за Свищов, Горна Оряховица и Казанлък. Оттам респективно да се получава това финансиране, което поне се е получавало и миналата година за Асеновград, а не в резултат на доброто управление на болницата, която миналата година излиза на печалба със 170 хил. лв., сега Вие да намалявате субсидията към община Асеновград със същата сума! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Желаете ли думата, господин министър? Не.
Продължаваме с актуалния въпрос от народния представител Иво Атанасов също към министъра на здравеопазването относно ангажиментите на Министерството на здравеопазването към всекидневно отправяните чрез медиите призиви за финансовото съдействие за животоспасяващи операции на български граждани.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всеки ден в българските медии излизат призиви за финансова помощ за животоспасяващи и други операции на български граждани. Това от една страна показа безизходицата на родителите и близките, които се надяват на чудо, за да се намерят онези 100, 200 или 300 хил. евро, необходими за операция на техните деца.
От друга страна тази практика показва деградацията на българската държава, която не е в състояние да лекува своите граждани и ги превръща в просяци. Със сигурност по света няма такава практика.
Връщам се назад във времето и съм убеден, че и в България нямаше подобна практика. Спомням си един мой приятел от детските години, който закъса с бъбреците. Беше изпратен от държавата в Москва. Беше му присаден бъбрек и живя с него 15 години. И никой не разбра, че семейството изпитва финансови затруднения, защото семейството не плати нито една стотинка. Казвам това и за младите хора, които виждам на балкона на пленарната зала, защото те не знаят, а и като чуят – не вярват, че България имаше една великолепно организирана здравна система.
Със здравната реформа обаче, започната от СДС и продължена от НДСВ, се стигна до картината, която наблюдаваме днес – всеки ден от кажи-речи всяка българска медия да се отправят апели за по 100, 200, 300, че и повече хиляди евро, необходими за лечение на български граждани.
Уважаеми господин министре, това ми дава основание да Ви запитам какво прави Министерството на здравеопазването по такива случаи. Зная, че има една комисия. Моля за малко повече светлина за нейната работа. Самият факт, че излизат такива призиви, вече е оценка за работата на министерството, но все пак не само мен ме интересува какъв процент от случаите Министерството на здравеопазването поема и се ангажира за лечение, за операции, колко са тези случаи и няма ли да се направи някаква система, която да предпази българските граждани, които са в нужда, от това унижение, в което те се намират днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на господин Атанасов.


МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Грижата за здравето на децата като приоритетна част от населението е грижа на всички здравни институции, на семейството и на обществото като цяло. Социално значимите и тежки страдания винаги са били във фокуса на вниманието на институциите, които са пряко ангажирани с решаването на медицинските проблеми, в това число и Министерството на здравеопазването.
Както Вие изложихте въпроса, започвам с детската церебрална парализа. Това е заболяване, което изисква продължително възстановяващо лечение и рехабилитация. Прилагането на лекарствените продукти е минимално. Те имат само поддържащо действие. Пациентите се подпомагат от службите за социално подпомагане. В страната съществуват над 10 лечебни заведения за диагностика, продължително лечение и рехабилитация на тези пациенти, без родителите да заплащат за това. Националната здравноосигурителна каса заплаща терапевтичните процедури, както и лекарствените продукти. Отчитайки нуждата от продължителна медицинска грижа за тези деца, Министерството на здравеопазването използва ресурса на домовете за медико-социални грижи за деца. Чрез тях осигуряваме алтернативни форми за обслужване на деца от 0 до 7-годишна възраст. В момента са разкрити 18 дневни центъра, които предоставят услуга “тип дневна грижа” или “седмична грижа”. Материалната база в тези домове, оборудването с апаратура и пособия, наличието на квалифицирани специалисти в тези заведения позволяват на деца с подобни заболявания да се предоставя рехабилитацонно решение на амбулаторен принцип.
По-конкретно на Вашия въпрос за госпожа Малина Юрукова. Още от 2001 г. многократно съдействаме за постъпване на детето й Теодора в специализирани лечебни заведения. Пациентката може да получи безплатно необходимото лечение не само в болница “Св. София”, но и в специализираната болница за рехабилитация в Момин Проход, както и в отделението на Университетската болница по педиатрия в град Банкя. За тази възможност министерството нееднократно е уведомявало родителите на детето.
Децата с онкохематологични заболявания, както и визираната във Вашия въпрос Антония Георгиева, се наблюдават и лекуват в Университетската специализирана болница за активно лечение на деца с подобни заболявания. Заведението е кредитирано от Европейската асоциация за костномозъчна трансплантация. От 6 години костномозъчната трансплантация в България е рутинна практика за деца. До този момент са проведени 65 костномозъчни трансплантации с успех, което напълно отговаря на европейските стандарти. Според опита на болницата и данните на Европейската асоциация по костномозъчна трансплантация, терапевтичният потенциал на този алтернативен метод би могъл единствено да се реализира при условие, че съществува донор от фамилна среда. В конкретния случай на тази пациентка костномозъчна трансплантация не се препоръчва от лекуващия лекар. Антония Георгиева е пред завършване на 2-годишна терапевтична процедура. Лечението на нейното заболяване е напълно безплатно и се осигурява по реда на Наредба 23 на Министерството на здравеопазването. За самата медицинска дейност на лечебното заведение се заплаща от Здравноосигурителната каса по клинична пътека.
По отношение на чернодробните трансплантации през последните години в контекста на провежданата в България здравна реформа се положиха основите на една съвременна структурна и организационна система, позволяваща рязко да се увеличи броят на провежданите бъбречни трансплантации. Започна се целево финансиране на донорската и трансплантационната дейност като основна предпоставка за успешното развитие. Планово и методично се оборудват с апаратура и инструментариум лечебни заведения с донорска и трансплантационна дейност, осигуряват се консумативи и лекарства. През 2003 г. Министерството на здравеопазването осигури над 5 млн. лв. за финансиране на бъбречните трансплантации и подготовка за започване на чернодробни трансплантации у нас. Целта е да се увеличи броят на бъбречните трансплантации и да се извършат първите чернодробни трансплантации в България. Тогава деца като 10-годишната Йоана Бучкова, която за съжаление не преживя извършената в чужбина трансплантация, биха могли да бъдат оперирани успешно и у нас.
Конкретна стъпка в тази насока е създаването и оборудването на Център за пре- и посттрансплантационна грижа за деца, който беше открит официално на 15 февруари 2004 г. Първите пациенти – 16 деца, вече са трансплантирани в чужбина и според специалистите всички те са с добро качество на живот – посещават училище или детска градина и не се различават от здравите си връстници. Тяхното наблюдение и диагностика на кандидатите за трансплантация по уеднаквените протоколи с немските лекари дава възможност за съвременно лечение на повече пациенти и ефективно сътрудничество в тази област. Опитът на лекарите, които се грижат за трансплантираните деца, несъмнено ще бъде полезен и по-нататък в реализирането на цялостната политика в развитието на чернодробната трансплантация у нас.
През миналата година след дълъг период на затишие се възобновиха и сърдечните трансплантации. Като част от утвърдения проект за българо-френско сътрудничество в областта на науката и културата за развитие на бъбречната и чернодробна трансплантация в България, Министерството на здравеопазването съвместно с Френската институция по трансплантация изпълнява съвместно изготвената класификационна програма за обмен на специалисти и експерти в областта на трансплантацията. През тази година с помощта на изтъкнати френски специалисти ще се интензифицира детската бъбречна трансплантация у нас. Влезлият в сила от 1 януари 2004 г. Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки регламентира създаване и развитие на Национална система за трансплантация, която ще реализира практически съвременните лечебни методи в тази област на медицината, за да се осигури качествена промяна и разширяване възможностите за достъп на гражданите до утвърдени начини за лечение чрез трансплантация. Това ще позволи чувствително намаляване на смъртността и инвалидността, повишаване качеството на живота в контекста на провежданата здравна политика и реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин министър, Вие отговорихте за три конкретни случая, които бях посочил в писмения си въпрос към датата на задаването му. Всеки от нас може да Ви затрупа с десетки такива случаи. И не стана ясно какъв процент от случаите се решава чрез Министерството на здравеопазването и чрез Здравноосигурителната каса. Очевидно българските граждани не могат да бъдат спокойни за своето здраве, защото обикновено се насочват към подобни дарителски акции, но знаете ли, че в един град като Кюстендил само трима души могат да даряват по-крупни суми, само трима бизнесмени – било за лечение, било за обучение, било за операции и за всичко останало. Целият град им е на главата. Те ще помогнат на трима души през годината, а 300 ще имат нужда. Затова гражданите си задават въпроса къде е държавата, защо плащат данъци на тази държава, защо плащат здравноосигурителни вноски, след като ще се налага да ходят от човек на човек, от вестник на вестник, от инстанция на инстанция, за да просят пари.
Спомням си от моите дядовци и баби, че навремето са продавали имоти, за да могат да се лекуват. Дълги години това ми изглеждаше като някаква лъжа. Уви, оказа се, че не е било лъжа, че новото време е добре забравеното старо време. И ако правителството на Иван Костов ни върна в любимата си 1944 г. по отношение на здравеопазването, а и в много други сфери, вашето правителство, господин Богоев, ни върна много по-назад. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Благодарим на министъра на здравеопазването за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуалния въпрос към министъра на културата Божидар Абрашев, зададен от Кина Андреева, относно доклада за резултатите от извършения одит за финансовото управление на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове на Министерството на културата за периода 01.01.2003 г. до 30.09.2003 г.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Това е вторият доклад на Сметната палата, откакто господин Абрашев е министър на културата. И ако в първия доклад се съдържаха констатации за пропуски и нарушения, то във втория доклад се говори за сериозни нарушения на бюджетната дисциплина в Министерството на културата.
Ще дам само най-фрапиращите примери, защото той е много дълъг и няма да стигне времето да изброя всички онези нарушения в министерството. За получени бюджетни средства общо в размер на 109 хил. лв. не са представили разходооправдателни документи 34 контрагенти на Министерството на културата. Други са представили нередовни документи за изразходвани бюджетни средства на обща стойност 59 хил. лв.
Повечето от договорите, които министерството сключва примерно с пазителите на изложби, повечето от тях са с дата, след като мероприятието вече е приключило. Към тези договори е записано, че неразделна част е отчетът за извършената работа, а е допуснато да не бъде неразделна част от договора описът на експонатите, които тези пазители би трябвало да охраняват, изпълнявайки своите задължения. Станалата вече прословута фирма за цветя, тоест те са две фирми, но очевидно собственик е едно и също лице, на която са изплатени 23 хил. лв. за цветя, е предоставила единствено опростени фактури, няма данъчни фактури. Част от тези опростени фактури са с повтарящи се номера, а всяка от фактурите, издадена през следващ месец, носи по-малки номера от фактурите, издадени през предходния месец. Самата фирма не е участвала нито в конкурс, нито в търг, за да спечели тази поръчка, а просто така й е била възложена.
Още един много интересен факт. Аналитичната счетоводна партида “Културни мероприятия в чужбина”, която е на стойност 8615 лв. и която присъства в разшифровката към отчета за изпълнението на шестмесечието за 2003 г., в отчета за деветмесечието е заличена и е прехвърлена някъде другаде, като по този начин не може да бъде анализирана и да бъде проследено къде са отишли тези средства. Може би точно това е сумата, с която министърът се разходи с две коли до Истанбул, за да посети концерта на своя син.
Тук се съдържат още много други нарушения, но, както казах, няма време да се спра на тях. Затова Ви питам, господин министър, какви мерки Вие ще предприемете, за да се сложи край на финансовите злоупотреби и нарушения в Министерството на културата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Андреева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Проверката на Сметната палата обхваща периода от 1 януари до 30 септември 2003 г.
Първо. Относно финансовото управление на бюджетните средства на Министерството на културата. В одитния доклад е констатирано осчетоводяване на 109 748 лв. без разходооправдателни документи. Това са целево предоставени средства, които по една или друга причина, например по-късно провеждане на читалищно мероприятие, обективни трудности по издаване на книги, постери и алманаси, не са отчетени в срока до 30 септември. Към края на годината всички упоменати 34 контрагента на Министерство на културата са се отчели с разходооправдателни документи. За по-голяма част от описаните като нередовни разходооправдателни документи е описано нарушение липса на касов бон. При извършване на разплащанията по банков път отчетният документ е платежно нареждане, а не касов бон. В този смисъл получените отчетни документи, разплатени по банков път и осчетоводени от Министерството на културата, са редовни.
Текущият контрол по законосъобразността на поемането на задължения се осъществява от назначения в Министерството на културата финансов контрольор.
Относно прословутите цветя, за които цяла България се смя. Закупуването на цветя и поднасянето им по повод културни събития в страната, честване на юбилеи на изявени дейци на културата и други подобни, е обичайна представителна дейност в Министерството на културата. За тази и други представителни цели Министерството на културата е отпуснало лимит от 40 хил. лв., който дори не е изразходван до края на годината. Министерството няма правомощия да прави ревизия на съответната фирма, но аз съм настоял данъчната администрация да извърши такава ревизия и доколкото ми е известно, тя се извършва.
Освен това, съобразили сме се с препоръките на одита такива договори да се сключват след конкурс. Резултатът е, че сега ни излиза по-скъпо, но така или иначе законът е закон.
Относно констатацията за изплатени суми с нередовни документи за транспортни разходи. С постановление на Министерския съвет за изпълнение на бюджета на Република България за 2003 г. не се изисква едновременно прилагане на фактура и абонаментна карта при осчетоводяването. С цел осъществяване на действен контрол при отчитане на този вид разходи в Министерството на културата към фактурата се прилага ксерокопие на картата.
Второ. Относно управлението на имуществото на Министерството на културата. Одитният екип на Сметната палата е констатирал липса на основни идентификационни показатели на дългосрочни материални активи при тяхното инвентаризиране - марка, модел, фабрични или инвентарни размери. Разпоредбата на Закона за счетоводството изисква при инвентаризацията да се посочват чрез различни способи натуралните и стойностни параметри на активите, без да посочва какви точно да бъдат тези параметри. Съгласно разпоредбата на Закона за закрила и развитие на културата 112-те разпоредители на кредити към Министерството на културата са, подчертавам, самостоятелни юридически лица и като такива носят отговорност за опазване, съхраняване, отчитане, инвентаризиране и бракуване на имуществото. В одитния доклад няма доказателства, указващи по безспорен начин, че са налице липси, вреди и умишлени действия за злоупотреба с материални активи.
В приетия от Сметната палата доклад са направени препоръки Министерството да провери всичко това и ние още по време на самия одит започнахме тази проверка. Така че не бягаме от нея.
В министерството се изгражда система за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол и правилника за неговото приложение. В оперативен порядък се утвърждават поредица от вътрешни актове, регламентиращи …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, моля да завършите мисълта си, защото времето изтече.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо Андреева, за реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, очевидно Вие се поставяте над Сметната палата. Защото тя в своя доклад констатира всички тези финансови нарушения. Вие казвате: няма нарушение, ние това не го признаваме. Това не Ви е за първи път, защото и в друго Ваше изявление в интервю от 30 януари Вие казвате: аз си знам моите задължения, Сметната палата да не се бърка там, където не й е работата. Аз нея зная дали Вие си давате сметка, че с Вашето поведение и с Вашето бездействие не просто не допринасяте по никакъв начин за развитието на културата, а нещо повече – Вие дискредитирате държавни институции по този начин.
Искам да Ви кажа, че във Вашите задължения влиза това да определяте политиката, да ръководите, организирате и контролирате дейността на Вашето министерство. Във Вашия отговор не чух нито едно изречение, което да изразява Вашето отношение към тези проблеми, нито пък чух мерките, които Вие ще предприемете. Защото главният секретар на министерството още продължава да бъде и директор на Дирекция “Финансово осигуряване”, а това е най-добрият начин за злоупотреби, за прикриване и за непрозрачност не само при финансирането на Министерството на културата, а и въобще в дейността му като такава институция.
Затова аз накрая искам да Ви помоля, господин министър, да поразмишлявате върху въпроса дали пък вече не е дошъл моментът, когато, след като е толкова очевидно за всички, че не можете да се справяте със своята дейност, би трябвало да се оттеглите и да се отдадете на силната Ви страна – композирането на музика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо Андреева, ако Вие бяхте прочели отговора, който нашето министерство дава на забележките, които Сметната палата отправя към нас, щяхте да видите, че е отговорено по всичко. Щяхте да видите и още нещо, което не виждате в момента или не желаете да видите - че Сметната палата оттегля много от забележките си. Така че нещата не са така, както Вие ги представяте.
Думите “финансово нарушение” са повече от силни и аз изобщо не ги приемем. Подчертавам, не ги приемам. Няма никакви финансови нарушения. Аз все пак съм човек, мисля, на достатъчно зряла възраст, за да мога си позволя. Ако нещо е станало извън моето знание, съжалявам, но ние веднага назначихме комисия, която да направи проверка там по всичко онова, което Сметната палата казва.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): А главният секретар?
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Ирония винаги може да проявява всеки, когато поиска.
Разбира се, няма да се оттегля. Това изобщо не го коментирам, защото е под нивото ми. Аз си гледам много добре работата.
Накрая искам да ми позволите една шега относно цветята. Наумил съм да купя една саксия с изкуствени цветя. Давам тази саксия с изкуствени цветя на “Х” театър и нареждам да се върне обратно. Следващата постановка – същата саксия. Колко ли пари ще спестя? От време на време ще я отупвам от праха. (Единични ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Румен Петков към министъра на финансите Милен Велчев относно изпълняване на Програма ФАР 2003.
Заповядайте, господин Петков, да развитие Вашия актуален въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, съгласно меморандума между Европейската комисия и правителството на Република България се постигна съгласие, че Програмата ФАР 2003 ще фокусира върху шест основни приоритета, свързани с присъединяването към Европейския съюз, а те са:
- укрепване на публичната администрация на всички нива и на съдебната система;
- подобряване прозрачността, финансовият контрол и борбата срещу корупцията и измамите;
- насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността и на социалното сближаване;
- интегриране на малцинствата и уязвимите групи в обществото и създаването на по-динамично и плуралистично гражданско общество;
- засилване на административния и съдебния капацитет за изпълнение и прилагане на законовите мерки и за поемане на задълженията по членството в Европейския съюз;
- подобряване на стратегическото планиране, ефективното използване на средствата от Европейския съюз и подготовка за структурните фондове.
Краткото описание на отделните проекти, групирани съгласно няколко цели, свързани с присъединяването, са посочени към анекс “С” на финансовия меморандум. Някои то тях са:
- укрепване на административния капацитет на Съвета за електронни медии;
- осигуряване на здравеопазването и образованието за ромското население;
- подобряване качеството на живот на хората с умствени увреждания;
- институционалното изграждане на изпълнителната Агенция за насърчаване на туризма;
- национална база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд;
- професионална квалификация;
- развитие на гражданското общество и други – общо 40 проекта.
От тях 32 подлежат на договаряне до 30 ноември 2005 г.
Към този меморандум е приложена таблица с бюджетна стойност 94 млн. 900 хил. евро, в която няма конкретни срокове за изпълнение на проектите, както и сумите, които сме длъжни да осигурим от нашия бюджет съгласно това финансово споразумение. Абсолютно същата сума е заложена и в бюджета към меморандума по Програма ФАР за 2002 г.
Това означава ли, че механично се прехвърлят сумите, без да се прави сериозен и задълбочен анализ пред приоритетите, които стоят пред нашата държава?
Източникът, от който може да се добие представа какво е изпълнено по Програма ФАР, е един документ на изпълнителните агенции за финансови меморандуми. От него не става ясно какво конкретно е изпълнено или до каква степен е изпълнено, какво не е започнато.
Някои от проектите, включени за изпълнение в трансграничното строителство между България и Румъния за 2001 г., като КПП “Калараш – Силистра”, им се направи първа копка на 10 март 2004 г.
Всичко това ме кара да мисля, че има доста неясноти и недостатъчна прозрачност относно отчитането и изпълнението на средствата по Програма ФАР.
Господин министър, моят актуален въпрос е: какво от тези приоритети е изпълнено и ако не, по каква причина? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Петков, първо, позволете да Ви благодаря за загрижеността относно усвояването на средствата, отпускани на България по предприсъединителните програми на Европейския съюз.
Както е известно, Програма ФАР е основният инструмент за подпомагане на държавната администрация в страните-кандидатки за Европейския съюз за изпълнение на задължителните критерии и изисквания на Съюза за пълноправно членство. Помощта, както знаете, от Европейския съюз по Националната програма ФАР се усвоява чрез подписване на годишни финансови меморандуми. Финансовият меморандум по Национална програма ФАР 2003 на обща стойност 94,9 млн. евро беше подписан между правителството на Република България и Европейската комисия на 28 октомври 2003 г. – преди няколко месеца. Той влезе в сила в деня на подписването му. В хода на програмирането на заложените в него интервенции чрез проекти правителството и в частност Министерството на финансите са положили усилия за формулиране на проектите по такъв начин, че да подкрепят изпълнението на цитираните от Вас приоритети.
Съжалявам, че се налага от тази трибуна отново да припомням, както и в други случаи ми се е налагало, че реализирането на индивидуалните проекти стартира след подписване и влизане в сила на съответния финансов меморандум, който е и правната основа за извършване на дейности по тяхното изпълнение. Но при договарянето на проектите и разплащането на средствата по тях важи правилото N+ 2 и N+ 3. Тоест страната бенифициент има задълженията да контактува проектите в рамките на две години след подписването на финансовия меморандум, т.е. до края на м. октомври 2005 г., както Вие сам посочихте, и да разплати средствата в рамките на три години от същата дата – до 2006 г.
В периода от подписването на меморандумите до реалното сключване на индивидуалните договори за изпълнение на проектите се извършва сложен и продължителен процес по сформиране на екипи за управление на проектите, разработка и одобрение на чувствителна по обем тръжна документация, провеждане на тръжни процедури в съответствие с правилата на Европейския съюз, а искам да Ви уверя, че те са доста сложни и изискват необходимото внимание, ресурси и време, за да се застраховаме срещу финансови злоупотреби.
В този смисъл изпълнението на включените в Програма ФАР 2003 за финансиране проекти започна след подписването на финансовия меморандум в края на миналата година и ще продължи до края на 2006 г. Към момента са проведени процедури, в периода октомври-ноември 2003 г., за избор на туининг-партньори по проектите с елемент на така нареченото побратимяване – това са 16 проекта в рамките на Програма ФАР 2003, като в структурите на националния координатор на помощта в Министерството на финансите участваха изключително активно в този процес. Изготвени са или са в процес на извършване необходимите предпроектни проучвания и анализи на нуждите, свързани с обективното изпълнение на проектите.
С оглед на казаното, на настоящия етап е невъзможно да се направи пълноценна оценка относно окончателното постигане на общите цели на проектите, тъй като те очевидно се намират в твърде ранен стадий на изпълнение. Нещо повече, съгласно международно утвърдените стандарти за оценка на изпълнението на Програма ФАР реален ефект и устойчиво въздействие от проектите може да се наблюдава в рамките на няколко години след приключване на дейностите по тях. Към сегашния момент е невъзможно да се прецени и степента на постигане на дългосрочните цели на проектите и на програмата като цяло.
От друга страна, наивно е да се смята, че с постигането на общите цели на проектите и програмите ще бъдат напълно удовлетворени изискванията и постигнати глобалните стратегически цели, заложени в съответните приоритети за подготовка за членството.
Надявам се, че тази формулировка на актуалния въпрос не се дължи на тенденциозно отношение или желание за омаловажаване усилията на правителството за реализиране на важните за страната ангажименти в хода на подготовката за членство в Европейския съюз, а по-скоро на известно непознаване на принципите и процедурите на управление на помощта от Програма ФАР.
Господин Петков, още веднъж изразявам готовността на Министерството на финансите и на структурите на националния координатор на помощта за повишаване степента на информираност на представителите на обществото, в т.ч. и на народните представители. Целта на Програма ФАР може да бъде постигната само и единствено чрез обединяване на усилията на национално и регионално ниво.
Използвам тази възможност да призова за вашето активно съдействие чрез създаване на условия за ефективно реализиране на проектите по Програма ФАР да постигнем пълно изпълнение на ангажиментите, които страната ни си е поставила за приключване на преговорния процес с Европейския съюз и подготовка за пълноправно членство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Петков, имате думата за реплика.

РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър, въпросът е продиктуван от създаващото се у обществото впечатление, че се реализират редица проекти, които нямат пряко отношение към стратегическите приоритети, и че се създават предпоставки да има теч на много сериозни финансови средства не по посока на тези приоритети и не в интерес на обществото.
От отговора Ви стана ясно, че има изпълнение на някои от приетите програми, а други са в процес на изпълнение със съответния хоризонт.
Интересува ме доколко са осигурени проектите, които трябва да бъдат изпълнени през 2003 г. със средства от националния бюджет, защото Вашата декларация за стремеж и воля да бъде информирано и обществото, и народното представителство поне досега няма развитие в посока на публичност и на прозрачност.
Ще си позволя да Ви дам един пример. Интересно е да се знае кой определя темите, които трябва да бъдат разработени и за които се плащат немалки суми. Как Ви звучи например темата “БГ 2003-4-937/06.02. – пазар на електричество”? Проектът включва техническо сътрудничество, инвестиране и цели създаването на условия за участието на всички обществени потребители в конкурентен пазар чрез осигуряването на технически условия за функционирането на оператор на предварителната система за управление на двустранни договори, изграждане и действие на балансиран пазар. Проектът фокусира върху развитието на методология за профилиране на натоварването за възможни клиенти по отношение на тяхното участие в отворения пазар.
Считате ли, че тази тема действително е приоритет за присъединяването ни към Европейския съюз? Давам я като потвърждение на битуващата в общественото съзнание теза и притеснение, че част от тези средства се ползват не по предназначение, много далече и много встрани от приоритетите и интересите на нашия народ и държава.
От тази гледна точка считам за необходимо Вие да развиете действително от декларативност към информираност и на обществото, и на народното представителство, на политическите сили и на отговорните фактори в страната за същностните цели, приоритети, режим на финансиране и какъв е ефектният резултат за страната и за народа ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Петков, първо, мога да Ви уверя, че средствата, необходими от националния бюджет за съфинансиране на проектите по Програма ФАР са изцяло осигурени в държавния бюджет както за 2004 г., така и разчетени за следващите години, когато ще се изпълняват тези проекти.
Програмирането на проектите по Програма ФАР за изпълнение на посочените от Вас приоритети е един доста сложен процес, който отнема около година, и привърши с подписването на Финансовия меморандум през октомври 2003 г. Можете да сте сигурен, че при програмирането се вземат предвид изцяло тези приоритети и другояче не би могло да бъде, предвид на активната роля, която има Европейската комисия в програмиране на тези проекти. Просто на администрацията не би било позволено да програмира ненужни проекти, тъй като този процес е изцяло под наблюдение на Европейския съюз. Вие сам изредихте редица проекти в първоначалния си въпрос и аз не долових нито една тема, която да е неуместна и да не отговаря на посочените от Вас приоритети.
По отношение на конкретния Ви въпрос, който зададохте накрая на Вашата реплика. Да, аз считам, че създаването на административен капацитет за пазарно регулиране на пазара на електроенергия е безусловен приоритет, безусловна необходимост за нашето пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Позволете ми да направя едно процедурно предложение, свързано с извънредно пленарно заседание на Народното събрание във вторник.
На основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да проведем извънредно пленарно заседание във вторник, 30 март 2004 г., от 14,00 до 19,00 ч. със следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаване и функционирането на международен център за развитие на миграционната политика.
2. Първо четене на законопроекти за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания.
Това са три законопроекта: от Борислав Цеков и група народни представители; законопроекта за равнопоставеност на хората, внесен от госпожа Анели Чобанова и група народни представители; законопроекта за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник, 30 март 2004 г., от 14,00 до 19,00 ч. с тези четири точки, които прочете господин Валери Цеков.
Гласували 133 народни представители: за 121, против 7, въздържали се 5.
Предложението за извънредно заседание във вторник с обявения дневен ред е прието.
Продължаваме с питане към министъра на младежта и спорта от народния представител Тошо Пейков относно отказа на министъра да приложи решение на Централната комисия по лицензиране към Министерството на младежта и спорта за отнемане лиценза на Българската голф асоциация и предложението на същата комисия за издаване на лиценз на Федерацията по голф.
Току-що квесторът ме информира, че господин Пейков си оттегля питането.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Николай Симеонов Николов към министъра на младежта и спорта относно промени в спортни обекти, включени в капитала на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, чийто принципал е министърът на младежта и спорта.
Господин Николов, заповядайте, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.

НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е следният.
Уважаеми господин министър, Вие упражнявате правата на собственост на държавата в “Национална спортна база” ЕАД и “Олимпика” ЕАД и във връзка с това са моите въпроси към Вас.
1. Какво е състоянието на дружеството “Олимпика” ЕАД към момента? Приватизирано ли е и ако – да, как е станало това при условие, че дружеството е включено в списъка на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала – Приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
2. Ако не е приватизирано, преобразувано ли е чрез вливане в “Национална спортна база” ЕАД и има ли нужното разрешение, което се изисква съгласно чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол?
3. Вашият началник на кабинета господин Валентин Праматаров какво участие има в “Олимпика” ЕАД и акционер ли е в дружеството? На кои търговски дружества и под каква форма са предоставени обектите колодрум “Сердика”, зала “Универсиада” и спортен комплекс “Белмекен”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясни въпроси.
Заповядайте, господин министър да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Господин Николов, благодаря Ви за въпроса.
Бих искал да Ви отговоря относно промените в спортни обекти, включени в капитала на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, чийто принципал е министърът на младежта и спорта.
По т. 1 бих искал да Ви информирам, че състоянието на търговското дружество “Олимпика” ЕАД към момента е следното. Със свое Решение № 22 от 15.08.2003 г. Софийският градски съд вписа въз основа на моя Заповед № 290 от 21.07.2003 г. вливане на “Олимпика” ЕАД, регистрирано по фирмено дело № 12-689 от 1998 г., подписът е на Софийски градски съд, в “Национална спортна база” ЕАД, регистрирана по фирмено дело № 12-589 от 1993 г. по описа на Софийски градски съд, като капиталът на “Национална спортна база” ЕАД се увеличава на 39 млн. 430 хил. 311 лв. - с 1 млн. 867 хил. 590 лв. увеличение.
Софийският градски съд вписва прекратяване без ликвидация на “Олимпика” ЕАД чрез вливането му в “Национална спортна база” ЕАД при особено универсално правоприемство.
По т. 2 от актуалния въпрос бих искал да Ви информирам, както вече посочих в т. 1 от Вашия втори актуален въпрос, че дружеството “Олимпика” ЕАД не е приватизирано, а е преобразувано чрез вливане в “Национална спортна база” ЕАД, за което съм получил необходимото разрешение по чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол с изходящ № 92-00-10-875 от 18.07.2003 г. от Агенцията за приватизация.
Относно началника на моя политически кабинет господин Валентин Праматаров – мога да кажа, че е бил член на борда на директорите на “Олимпика” ЕАД до нейното преобразуване чрез вливане в “Национална спортна база” ЕАД и в момента господин Праматаров не е акционер в “Олимпика” ЕАД, нито член на управителния съвет.
По т. 4 от актуалния въпрос.
В комплект “Сердика” БГ ЕАД е включен и се управлява столичният колодрум “Сердика”. Зала “Универсиада” е включена и се управлява от “Спортс-хотел “Олимпика – България” ЕАД, а “Белмекен” е включена в Национална спортна база, която е 100% държавната собственост. В двете дружества държавата си е запазила контрола при запазване на всички законови основания и съгласуване с Агенцията по приватизация, където държавата притежава 50% от дружеството.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Николов, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин министър, за точните отговори. Но имам още уточняващи въпроси към Вас.
Госпожа Ирена Кръстева, която е изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, какво участие е имала в “Олимпика” ЕАД и акционер ли е в дружеството?
Второ, господин министър, какво точно е участието на Министерството на младежта и спорта в комплекта “Сердика БГ” и АД “Спортен комплекс – Спортс-хотел “Олимпика – България” АД? По какъв начин ще осъществява контрол и съответното санкциониране, ако обектите не се използват по предназначение? Защото, господин министър, аз наистина съм обезпокоен от факта, че непрекъснато спортни бази, комплекси и спортни площадки се използват за всичко друго, но не и за спорт.
Тук използвам случая да отбележа, че това е порочна практика и на общинско ниво в цялата страна, за което естествено Вие не носите отговорност.
Но моля Ви да отговорите на моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Николов! Бих искал да Ви информирам, че Ирена Кръстева е била член на борда на директорите на “Олимпика” ЕАД до нейното преобразуване чрез вливане в Национална спортна база. Тя не е била и не е акционер в “Олимпика” ЕАД.
Министерството на младежта и спорта участва в двете дружества, за които питате, чрез “Национална спортна база” ЕАД с вече упоменатите по-горе активи – зала “Универсиада”, Тото-шанс и комплекс “Сердика”.
Отново искам да напомня, че държавата притежава 50% от тези дружества, а техният партньор “Проектстройгруп” ЕАД участва с парична вноска в размер от 3 млн. лв. в първото дружество и 3 млн. 670 хил. лв. във второто дружество. Парите са внесени и са изплатени, като за тях са предвидени инвестиции и реконструкции за съвместно стопанисване на обектите.
Вие казахте, че има доста спортни обекти, които се използват не по предназначение. Съгласен съм, но мисля, че от две години и половина, откакто аз съм начело на българския спорт, тази практика, поне това, което е държавно, е променена.
Господин председател, ако ми разрешите, аз нося тук доста папки с документи, въз основа на които документи е направено сливането с всички разрешения от Агенцията по приватизация, включително и снимков материал и материали за отразяване в медиите, така че, Вие да можете да се запознаете допълнително.
Бих Ви отговорил по всяко време на следващи въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Налице е необходимият кворум. Продължаваме нашата работа с актуален въпрос от народния представител Бойко Великов към министъра на правосъдието Антон Станков относно нарушения на закона, допуснати от председателя на окръжния съд във Велико Търново.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За съжаление моят въпрос вече не е актуален, защото изминаха повече от три месеца, откакто го предоставих на вашето министерство, но въпреки това има нови проблеми, които са свързани пряко с работата на председателя на Великотърновския окръжен съд, затова ще си позволя да развия и двата проблема, които считам за особено важни за съдебната система днес.
Става въпрос за изнесена в публичното пространство информация в публикация на в. “Борба” във Велико Търново от 15 декември 2003 г. под заглавие “Председателят на Окръжния съд признава, че е нарушил закона, иначе щели да му вземат главата”. Проблемът е свързан с избора на нов управител на ВиК – Велико Търново от Общото събрание на дружеството на 11 декември 2003 г. Вместо в сградата на ВиК, събранието е проведено в Интерхотел “Велико Търново”, защото тя е била блокирана от протестиращи работници, които не допускат представителите на държавата да влязат в нея. Но кой ли обръща вече внимание на протестиращите работници и на техните протести, особено когато става въпрос за отстраняването на неудобните по политически и вътрешнопартийни причини.
Още на следващия ден – 12 декември, при една скоростна процедура председателят на Великотърновския окръжен съд вписва в Търговския регистър промените в управлението на ВиК, след като председателката на фирменото отделение и една съдийка си правят отвод по делото, вероятно защото не са се поддали на заплахите или на друг вид въздействие.
Това не е единственият скандален случай на въпросния председател на Окръжния съд във Велико Търново.
На 16 януари 2004 г. той вписва – обръщам ви внимание, господин министър, заличен вече съдружник в ЕООД от неговата колежка Лилия Стоянова на 7 януари. Веднъж заличен съдружник се вписва в регистъра от окръжния съд от Теодор Милев. Обръщам ви внимание на още един факт – заличеният е с 15 присъди и е криминално проявен. Въпреки това той е вписан от председателя на Великотърновския окръжен съд господин Теодор Милев.
Моите въпроси, господин министър, са следните. Един от документите, които са депозирани по първия случай за вписване в Търговския регистър от новия управител, тоест, присъственият лист, е с доказано невярно съдържание и дори двамата представители на държавата не го подписват. Кметът на община Горна Оряховица, който е с най-голям дял – 20% от дружеството ВиК след държавата, същият ден депозира искова молба, с която настоява въпросното общо събрание да бъде отменено и основанията за това са достатъчно убедителни.
Заедно с исковата молба, завършвам, господин председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето от три минути изтече!
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заедно с исковата молба кметът на община Горна Оряховица депозира молба за спиране на вписването на промените, произтичащи от решението на това общо събрание, както и обезпечителната заповед на Горнооряховския районен съд, с което се спира изпълнението на решенията на общото събрание. Едва ли този случай е прецедент в днешната практика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: ... затова се обръщам към Вас, господин министър, и като към председател на Върховния съдебен съвет: какви действия считате за необходимо да се предприемат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Моля да се вмествате във времето, уважаеми народни представители.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Абсолютно сте прав, че въпросът не е актуален, което не сваля важността му.
В отговор на поставения въпрос относно допуснати нарушения на закона от председателя на Окръжния съд във Велико Търново Теодор Милев искам да отбележа, че в качеството ми на министър на правосъдието до момента на постъпването на Вашия актуален въпрос не съм бил сезиран и не съм предприемал действия по възлагане на проверка по отношение на работата на господин Милев.
Поставения от Вас въпрос за мен беше достатъчно основание да възложа на инспектората по чл. 35б от Закона за съдебната власт в Министерството на правосъдието да извърши проверка. Съгласно устройствения правилник на министерството инспекторатът проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите и предоставя на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията, образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.
Да го обясня съвсем накратко – това означава, че инспекторатът няма право да се произнася по същество по съдебните актове. Това е възможност само на съдебната власт.
Предвид извършената проверка по ф.д. № 3868 от 1991 г. по описа на Великотърновския окръжен съд не се установяват нарушения по образуването и движението на делото, които да са основание за предприемане на мерки по закона за съдебната власт.
Що се отнася до това как в съдебното решение е преценена правната сила на документите по този въпрос съгласно изричния текст на чл. 14 от Закона за съдебната власт се решава от съда въз основа на закона, доказателствата по делото и свободното съдийско убеждение.
С молба по делото Евгений Иванов Николов е направил искане да бъдат вписани по партидата на “Водоснабдяване и канализация – Йовковци” ООД промените, произтичащи от решенията, взети от общото събрание на съдружниците, проведено на 11 декември 2003 г., а именно освобождаване на досегашния управител на дружеството и назначаване на нов. Видно от текста на протокола на проведеното общо събрание на съдружниците на същото са присъствали и представители на държавата, представители на общините Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Сухиндол и “Водно сдружение – Йовковци” ООД – Сливен. Не са присъствали представители на общините Горна Оряховица и Златарица, Водно сдружение “Аква-2000” ООД, град Сливен и ПСОВ “Водно сдружение” ООД – град Сливен, както и управителя на дружеството. Протоколът е подписан от всички присъстващи на събранието. Общото събрание с единодушие на представения капитал е взело решение за освобождаване на досегашния управител на дружеството Никола Русев и избор на нов – Евгений Николов.
На 11 декември 2003 г. по делото е постъпила молба от кмета на община Горна Оряховица, с която представя обезпечителна заповед от 11 декември 2003 г., издадена от Районен съд Горна Оряховица, с която се налага обезпечителна мярка спиране на изпълнението на решението на Общото събрание на “Водоснабдяване и канализация – Йовковци” ООД, които ще бъдат взети на 11 декември 2003 г. Представена е искова молба с входящ номер еди-кой си от 11 декември 2003 г. при Окръжен съд Велико Търново с ищец кмета на община Горна Оряховица и с правно основание чл. 74 от Търговския закон за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците.
На 12 декември 2003 г. по делото е постъпила молба от Никола Русев, с която се иска съдът да не допуска вписването на заявените промени, тъй като събранието не се е провело на посоченото в поканата място. След като съдиите Димова, Павлова и Събева си правят последователно отвод по делото, последното е прието за доклад от председателя на съда Теодор Милев.
На 12 декември 2003 г. той постановява решение, с което е допуснато вписването на заявените промени. В мотивите на решението съдията-докладчик е приел, че молбата на кмета на община Горна Оряховица е недопустима и неоснователна, като е развил подробни съображения в тази насока.
Видно от данните по движението на делото един от източниците на проблемите за “Водоснабдяване и канализация – Йовковци” ООД, са споровете между съдружниците в дружеството. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на вписването или срещу нарушенията, допуснати при свикване и провеждане на общо събрание, може да бъде получена по исков път, каквито действия заинтересованият съдружник своевременно е предприел. Пред Окръжния съд - Велико Търново, е образувано търговско дело № 462 от 2003 г. за отмяна на решението на общото събрание на дружеството. По останалите твърдения, съдържащи се в публикацията на в. “Борба”, Инспекторатът по Закона за съдебната власт в Министерство на правосъдието няма правомощия да се произнася.
В заключение искам да отбележа, че Министерство на правосъдието отчита необходимостта от установяването на трайни, еднакви и непротиворечиви стандарти при движението на делата за вписване на еднолични търговци и юридически лица, като в тази връзка сме инициирали изготвянето на проект на Закон за търговския регистър.
В допълнение като министър на правосъдието на основание чл. 86 от Закона за съдебната власт бих ползвал този повод да направя предложение до председателя на Върховния касационен съд за тълкувателно решение по практиката по чл. 430, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс, относно спирането на охранително производство в случаите на вписвания на еднолични търговци и юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Великов. Имате думата за реплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм удовлетворен, господин министър, от това, че Вие действително сте положили усилия максимално да бъде изяснен случаят, но не става ясно от Вашия договор дали председателят на Окръжния съд действително е признал, че върху него са оказали натиск и той е заявил, че ще му вземат главата, ако направи това вписване, което не е прецедент в съдебната практика, както посочих и в самото начало. Не считате ли Вие, като председател на Висшия съдебен съвет, че е възможно да предприемете необходимите действия за възбуждане на дисциплинарно производство по отношение на въпросния председател на окръжния съд? Аз Ви споменах и втори случай, надявам се Вие да проверите и него, защото едва ли и той ще бъде единственият, при който явно има нарушение. Споменах Ви ясно, че става въпрос за вписване на криминално проявено лице, което има 15 присъди, и то вписване в Търговския регистър, след като е било отписано само една седмица преди това.
Надявам се да направите необходимото и като председател на Висшия съдебен съвет и след обсъжданията, които ще бъдат направени, действително да вземете отношение по случай като този с председателя на Окръжния съд – Велико Търново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Великов, нямам право да дам отговор на конкретния Ви първи въпрос, защото ясно посочих какви са пълномощията на Инспектората по Закона за съдебната власт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): По новите промени е друго.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: В същото време искам да отбележа и отново да благодаря на парламента, че вчера приключи с промените в Закона за съдебната власт на второ четене. След промените в Конституцията и съответно промените в Закона за съдебната власт има законови възможности за такава реакция.
Ще внеса изготвения доклад във Висшия съдебен съвет и обещавам да извърша проверка и по втория случай, за който току-що научих.
Ще си позволя да Ви представя справките, които имам по хода на това дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Мирослав Севлиевски от името на парламентарна група. Заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Преди три дни Новото време внесе законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който приравнява наказанието за побой над данъчни и митнически служители с това на полицаи и магистрати. На тези, които ще кажат, че с този ход Новото време се упражнява в популизъм, ще им кажа, че не е популизъм, а е задължителна наша работа и също така е задължително да стане наша обща политика, работата и политиката, която градят авторитета на държавните институции и респекта към тях.
На тези, които ще кажат, че всеки живот е еднакво ценен и не бива да делим чиновниците на категории, ще отговоря: колкото респектът към полицаите и съдиите е важен за държавата и за обществото, толкова е важен и респектът към законите и хората, които осигуряват приходите в страната. И не само това. Ние трябва да премахнем чувството за безнаказаност у хората, които смятат, че с пари за биячи могат да си спестят хиляди левове от данъци и митнически сборове. Защото е ясно, че желязото, вдигнато срещу един данъчен или митнически служител, посяга върху един човешки живот. Но укриването на огромни данъци и мита е удар срещу цялото общество и удар срещу всеки един порядъчен гражданин, който редовно си плаща данъците и спазва законите. А респектът към службата на данъчните е равносилен на респекта на закона.
Затова ние в Новото време вярваме, че всички трябва да подкрепим този законопроект. Само така ще покажем, че не само говорим за това колко е важно държавата да си събира парите, а и да защитим категорично хората, които пряко отговарят за това. Само така ще покажем, че имаме воля да ликвидираме анонимното частно “правораздаване”, което за съжаление действа по-бързо и по-ефективно от държавното. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПГНВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли други, които желаят думата от името на парламентарни групи? Няма.
Продължаваме с актуалния въпрос от народния представител Георги Пирински, който е зададен към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно участието на представители на българския бизнес в процеса на следвоенното възстановяване на Ирак.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! На 21 януари, госпожо министър, отправих към Вас следния въпрос. Той беше свързан и с работата тогава на световния икономически форум в Давос, който се състоя в средата на м. януари т.г. Въпросът бе: на тазгодишния световен икономически форум в Давос едни от приоритетните проблеми бяха дейностите по следвоенното икономическо възстановяване на Ирак. Това още веднъж потвърди особената актуалност на въпроса за участие в тези дейности за всяка държава. Несъмнено горното в пълна степен важи и за България.
С Решение № 337 от 10 май 2003 г. Министерският съвет създаде междуведомствена работна група за координиране на дейността по участието на представители на българския бизнес в процеса на следвоенното възстановяване на Ирак и за защита на техните икономически интереси.
Въпросът бе: госпожо министър, какви са практическите резултати от дейността на междуведомствената работна група досега и смятате ли, че тя е изпълнила възложените й задачи?
Актуалността на този въпрос за мен се потвърди с нова сила само няколко дни след 21 януари, тъй като в предаването “Неделя 150” на 25 януари господин Милен Керемедчиев, който беше предишният председател на междуведомствената работна група заяви, че българският бизнес изостава от правителството, говорейки за участието в изложението в Кувейт на фирми, заинтересовани от участие в следвоенното възстановяване.
Виждам, че имам по-малко от 5 сек., но, госпожо министър, смятате ли подобно мислене за резонно? Ето ние, правителството, сме на изложението. Фирмите ги няма, ние си вършим работата, те да му мислят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! За мен като министър на икономиката въпросът за участието на български фирми в следвоенното възстановяване на Ирак е изключително важен и затова искам да Ви благодаря за интереса, който проявявате.
Разбирам, че този въпрос е чувствителен и за част от българските компании, най-малкото поради обективния факт, че никоя от тях не е достатъчно голяма като финансов, кадрови и организационен ресурс, за да спечели търг като негов основен изпълнител. Шансът на българските фирми е да бъдат подизпълнители или поддоставчици, като условие за това е да имат необходимата информация за търговете за възстановяване на Ирак и контакти с международните компании, които са основни изпълнители по тях. Тези две неща бяха и основен акцент при посещението ми в Съединените щати в началото на март, тъй като посещението в Давос е доста отдавна от днес.
Една от целите на всички тези срещи с висши представители от администрацията на САЩ бе да получим на държавно равнище подкрепата на американското правителство за участие на български фирми във възстановяването на Ирак. Проведени бяха разговори със секретаря по търговията Доналд Евънс, помощник държавния секретар по икономическите и селскостопански въпроси Алън Ларсън и админал Дейвид Наш – ръководител на офиса за управление на проекти към временната коалиционна администрация в Ирак. Какво успяхме да постигнем? Адмирал Дейвид Наш прие предложението ни да включим представител на България в ръководения от него екип за управление на проекти в Багдат. Този въпрос вече бе обсъден на заседание на Съвета за икономически растеж и в момента се обмислят кандидатурите. Предстои да изпратим предложенията си в офиса на адмирал Наш. Прякото участие на български представител в екипа на адмирала ще осигури бърза и пълна информация на нашите компании за възможностите за доставка на стоки и услуги. Този представител ще може да консултира фирмите ни по процедурите и попълването на документите, да лобира за конкретни български компании и да ги подкрепя на място.
При участието в търговете един от основните проблеми на компаниите, при това не само на българските, е неточното попълване на документите, а това нерядко води до отстраняване по чисто формални причини. Затова както Министерството на икономиката, така и българският представител в Ирак ще работят именно в тази посока – фирмите да бъдат добре обучени по процедурите за кандидатстване.
При разговорите адмирал Наш призна, че присъствието на български фирми на иракския пазар преди 1990 г. би трябвало да е предимство фирмите ни да печелят договори по търгове за възстановяване на Ирак. Новият американски фонд за възстановяване на Ирак е в размер на 18,5 млрд. долара, като 6 млрд. от тях са за доставка на стоки, а останалите – за изграждане на инфраструктура – петролопроводи, транспорт, комуникации. До края на този месец ще бъдат обявени търговете за спешна доставка на стоки. Уточнено бе, че българските фирми имат големи шансове да участват в доставка на оръжие, боеприпаси и екипировка на иракската армия с медикаменти и резервни части за водоснабдителната и пречиствателната системи.
Възможностите за доставка на оръжие и екипировка за иракските сили за сигурност бяха обсъдени и на срещите с Доналд Евънс и Алън Ларсън. Проведен бе и разговор с представители на компанията “Килок Браун ин Роуд”, която има възложен договор за възстановяване на петролните и газовите инфраструктури в Южен Ирак на стойност над 800 млн. долара. Като резултат през тази седмица в България беше високопоставен представител на компанията, който проведе индивидуални срещи с потенциални български поддоставчици на инженерингови услуги, наши фирми с опит в проектирането и изграждането на тръбопроводи, резервоари, помпенокомпресорни станции и други.
И още нещо. Миналия петък посланик Джеймс Пардю ми изпрати подробна информация за седем компании, спечелили последните търгове за възстановяване в Ирак. Тази информация можете да видите на Интернет-страницата на Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията. До края на месец март ще бъдат обявени фирмите, спечелили още 10 търга за строителство. Общата стойност на контрактите, за които говоря, е 5 млрд. долара. Толкова за посещението ми в САЩ и контактите след него.
Ще се спра накратко на дейността на Междуведомствената група за координиране на дейността по участието на представителите на българския бизнес в процеса на следвоенното възстановяване на Ирак. Какво е направено до момента?
Първо, Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията е упълномощена от междуведомствената работна група да бъде институционален координатор на българските фирми. В агенцията има база данни за близо 300 български фирми, изявили желание да участват в следвоенното възстановяване. Както вече споменах, разработена е специална Интернет-страница, която непрекъснато се актуализира и съдържа както обявените търгове и условия по тях, така и фирмите, които са ги спечелили.
Времето изтече, аз имам още доста информация. Може би бих могла да я съобщя в допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съжалявам, но времето Ви по правилника е пет минути.
Имате право на реплика, господин Пирински. Разполагате с две минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Ако ми давате и още една, която спестих от въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как да се прехвърли.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всичко е все пак в ръцете на един доброжелателен председател!
Госпожо министър, от Вашия отговор аз разбрах, че досега Междуведомствената работна група не е свършила нищо. (Неразбираема реплика на заместник министър-председателя Лидия Шулева.) Сега започва работа, както излиза. Отишла сте в Съединените щати, провела сте наистина доста важни срещи и сега започва подготовка на нашите фирми да участват в тези търгове, изясняват се техническите условия и т.н.
Междуведомствената работна група, за която говорим, е създадена през м. май м.г., госпожо министър. В печата Вие бяхте цитирана на 8 март т.г. да отговаряте на въпроса защо досега наши фирми не са успели в търговете. Вашият отговор е, че те не са предлагали оферти, които да отговарят на техническите изисквания на търговете.
Възниква въпросът тази ведомствена група, ако не друго, не се ли е постарала да помогне на нашите български фирми да отговарят на техническите условия? Имайте предвид, че т. 7 от решението на Министерския съвет, за което говоря, от м. май м.г., постановява, че трябва да има експертна група към междуведомствената група, тя да бъде в държавата Кувейт и да бъде в пряка връзка с американските власти, с другите, участващи в организацията на тези проекти.
Точка 8 казва, че членовете на експертната група ще бъдат командировани съгласно съответните наредби за условията и реда за дългосрочно командироване в чужбина на служители в дипломатическите и консулските представителства на България и служители в други бюджетни организации.
Можете ли да отговорите колко десетки хиляди долара са похарчени за издръжка на тази експертна група и как си обяснявате нулевия резултат от тяхната дейност?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Като си давахме небето, нямаше търгове, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика в рамките на две минути, госпожо заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Най-малкото е некоректна Вашата реплика, че сте разбрали, че нищо не е свършила тази агенция, не за друго, а защото не ми стигна времето да Ви прочета три листа информация за това какво точно тази междуведомствена работна група е свършила. Не че Вие не сте разбрали, а просто не успяхте да чуете. Това е за уточнение.
Има 7-8 точки, които безспорно в някакъв друг отговор, когато имам достатъчно време, ще успея да съобщя какво точно е свършила тази Междуведомствена група, но може би ще ми стигне времето, за да цитирам някои от тях.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): За колко милиарда има сделки?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Междуведомствената работна група не е посредник по сделките, така че такива подвиквания също са некоректни, защото Междуведомствената група цели да окаже подпомагане на тези, които могат самостоятелно да си попълнят документите. Тя не се явява настойник на когото и да било. Мисля, че това се явява доста обидно по отношение представителите на българския бизнес – да се смята, че някаква междуведомствена група трябва вместо тях да свърши определена работа.
Все пак, да се придържам към темата.
Първо, тази Междуведомствена работна група поддържа постоянни контакти с представителите на американските държавни институции, подготвя работна среща на бизнес средите и ръководството на Ю Ес Ей Ди в София, поддържат се постоянни контакти с Департамента по отбрана и търговия на САЩ.
Второ, подготвени са промоционални материали.
Трето, изготвен и разпространен е уайт пейпър за възможностите на българските фирми за включване във възстановяването на Ирак и документът е предоставен както на американската държавна администрация, така и на институции и организации, които вече участват или имат желание да се включат.

Четвърто, поддържат постоянен контакт с американски фирми, които вече работят по спечелени търгове или има вероятност да спечелят търгове.
Пето, осъществяват контакти с делови среди от съседни на Ирак страни. През май м. г. в Аман се проведе българо-йорданска конференция, като конкретните резултати на тази конференция бяха постигнати от фирмите “ПроСофт” и “СО МАТ”, както и от Съюза на работодателите в България. Взе се участие и в първото международно изложение “Възстановяване на Ирак 2004” в Кувейт. Подпомогнато бе участието на фирмите в рамките на национален щанд на България, а също така се поддържат и контакти с представители на преходния управляващ съвет на Ирак и временната коалиционна власт.
В заключение, междуведомствената работна група ще продължи да прави необходимото, за да подкрепя наши фирми, които имат желание да участват във възстановяването на Ирак. Тази група не само е работила досега, но и ще продължава да работи в духа на това, което преди малко казах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, процедура? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, процедурният ми въпрос е възражение срещу начина на протичане на заседанието. Смятам, че беше резонно Вие да отправите забележка към госпожа министъра за това, че тя си позволява квалификации за въпросите и становищата, които се изразяват от народните представители. Тя заяви, че постановката, която аз изразих, е некоректна, и то най-малкото. Може би трябва да помогнете на членовете на Министерския съвет, господин председател, като се явяват на парламентарен контрол, да си припомнят с колко минути разполагат, да не превръщат парламентарната трибуна в трибуна за брифинг, за информация за общата дейност на техните ведомства, а да се съсредоточават върху въпроса, който им е зададен, да се въздържат да го квалифицират. След това могат да го направят, разбира се, пред медии и т.н. В края на краищата да отговорят – защо, след всичките тези много дейности, нашите фирми се оказват неготови технически да участват успешно в търгове, тъй като това е въпросът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това процедура ли е или реплика?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можем колкото си искаме конференции и събеседвания да проведем, накрая се оказва, че сме неготови. Нула ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам Вашия процедурен въпрос, отправен преди всичко към мен при водене на заседанието, а не към министър Шулева.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Радвам се, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че все пак добрият тон трябва да бъде запазен.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Божинов относно неправомерно издадени компенсаторни инструменти от министри и областни управители.
Господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Актуалният въпрос, госпожо Шулева, го задаваме с уважаемия господин Божинов, тъй като неотдавна, госпожо Шулева, ние - ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България – проведохме среща със Съюза на собствениците на компенсаторни записи. На тази среща със Съюза на собствениците на компенсаторни записи, госпожо Шулева, хората изразиха надежда, че ще им се отдаде възможността при това правителство да бъдат обезщетени за собствеността си, която са загубили чрез компенсаторните си записи, и то справедливо; че ще могат да участват реално в приватизацията на българските държавни компании; че ще престане практиката и ще се предприемат мерки за повишаване цената на компенсаторните записи.
Българската социалистическа партия и Коалиция за България неведнъж са изразявали своите резерви към този тип приватизация. Ние и в предишните народни събрания сме били до голяма степен против нея, тъй като тя поставя собствениците на имоти, които са обезщетени 100% с имотите, и тези, които са с компенсаторните записи, в неравнопоставено положение, тъй като едните получават на 100%, а другите ги получават 10%. Затова, че се реституират имоти, но не се реституира трудът на българските граждани. Ние бяхме против също така, че не се върна държавната земя на собствениците на земеделски земи, а се дадоха компенсаторни записи, така че правителството на СДС да може да бутне цената на боновете и на записите до такава степен - да се приватизират от посредниците евтино българските държавни предприятия и да се източат. Ние бяхме против и за това, защото ни беше ясно, че чрез системата на компенсаторните записи ще се постигнат сериозни злоупотреби. Това стана още при правителството на Съюза на демократичните сили, госпожо Шулева.
Надявам се наистина, че сте слушали досега за какво говорим. Значи още по управлението на СДС започнаха едни сериозни нарушения и Вие сте запознати, надявам се с тях. Тогава по времето на Александър Божков и заместник-министър Едит Гетова имаше случаи, при които с 250 пъти беше завишена оценката на имотите и издадените компенсаторни записи. Спомняте си случая, където бяха издадени над 70 млн. лв. повече компенсаторни записи, и то неправомерно. Още стоят случаите неразкрити, без каквито и да е последствия, с областните управители във Враца и в Пловдив, където също…
Господин председателю, много Ви моля, задавам въпроса си на вицепремиера Шулева. Ако тя желае да изслуша въпроса ми, нека да го изслуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, господа.
Госпожа Шулева няма вина, че някои народни представители отиват до нея. Моля Ви се, продължете, защото времето Ви почти изтече.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Тя гледа към залата и слуша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да приключите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нека да не забравяме случаите с областните управители на Враца и на Пловдив, където бяха завишени оценките на реституционните искове. Във Враца, струва ми се, беше на самия областен управител. В Тридесет и осмото Народно събрание ние неведнъж настоявахме пред премиера Костов да въведе регистър, където да стане ясно колко са неправомерно издадените компенсаторни записи и какви сделки са направени с тях.
Нашият актуален въпрос, госпожо Шулева, към Вас е: колко са неправомерно издадените компенсаторни записи от завишени оценки, какви сделки са направени с тях и какви мерки е предприело българското правителство за наказване на виновните лица. Надявам се, че чухте нашия въпрос и ще ни отговорите точно и ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката. По правилник разполагате с 5 минути, госпожо Шулева.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Плюс 1 минута на господин Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, вярно е, че господин Мутафчиев надхвърли 3-те минути с 1 минута – 4 минути и няколко секунди даже. (Реплики от блока на КБ.)
Добре, чакайте, спокойно, нека да не мерим с хронометър, просто да се ограничаваме разумно в рамките на правилника. Това е.
Имате думата, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Мутафчиев! Дали има неправомерно издадени компенсаторни записи и облагодетелствал ли се е някой от това – за мен като гражданин е също толкова важно, колкото и за Вас. Въпросът Ви обаче е неправилно адресиран към министъра на икономиката. Отговор на него могат да Ви дадат единствено прокуратурата и следствените органи. Пак те могат да Ви кажат имало ли е такива най-крупни измами и каква е съдбата на участниците в тях. Ще се спра накратко върху процедурата за издаване на компенсаторни записи. Тя се съдържа в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Според него хората, които имат право на такова обезщетение, подават заявление до компетентните органи. Това са министрите или ръководителите на ведомства, които упражняват правата на държавата в търговските дружества, в чиито активи са включени одържавените имущества.

Във всички останали случаи заявленията се подават до областните управители. След разглеждане на исканията министърът или областният управител излизат с решение. Когато искането е основателно, в решението се определя и начинът на обезщетение. Решенията се съобщават на заинтересованите лица, които имат право да ги обжалват в съда. Влезлите в сила актове на министрите или областните управители се предават за оценка на имуществото и определяне размера на обезщетението. Оценките се правят от независими оценители. Те също се съобщават и могат да бъдат обжалвани в съда.
Издаването на компенсаторните записи става само при наличието на влязло в сила решение и на утвърдена експертна оценка. Както е видно, всеки етап от процедурата може да бъде контролиран, а всяко решение или оценка могат да бъдат атакувани в съда от хората, които трябва да бъдат обезщетени.
С влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, компенсаторните записи станаха безналични, а издаването, сделките и плащанията с тях се регистрират от Централния депозитар. Това е по процедурата.
Колкото до въпроса Ви за неправомерно издадени компенсаторни записи, то той има три аспекта:
Първо, трябва да се установи дали компенсаторни записи са издадени неправомерно.
Второ, ако е така, трябва да се търси отговорност от длъжностните лица, които са допуснали това да се случи. И първият, и вторият аспект не са от компетенциите на министъра на икономиката. Проверка за това дали компенсаторни записи са издадени правомерно или неправомерно, могат да се правят единствено от следствените органи по нареждане на прокурор. Отговорност от виновните лица пък търси съдът.
Третият аспект на въпроса е свързан с това как да бъдат защитени интересите на трети добросъвестни лица, придобили компенсаторни записи на регулирания пазар на ценни книжа, където се търгуват и компенсаторните записи.
За да се гарантира сигурност на участниците на пазара, през м. август миналата година именно Министерството на икономиката стана инициатор на промени в Закона за сделките с компенсаторни инструменти. В закона бе записано, че прехвърлянето на компенсаторни инструменти се блокира в няколко случаи – когато обезщетение с компенсаторни записи се оспорва по съдебен ред, когато се извършват прокурорски проверки, когато има съдебни производства по отмяна на актове на органите, издаващи компенсаторни записи. Само за сведение ще ви кажа, че в Централния депозитар към момента са блокирани 250 броя партиди на издадени компенсаторни записи с номинал 27 млн. 379 хил. лв. Между другото информацията за блокирани партиди и основанията за това е публична. Тя може да бъде намерена и прочетена в интернет-страниците на Българската фондова борса, на Централния депозитар и на Агенцията за приватизация.
Ще завърша с информация конкретно за Министерството на икономиката. Издадените до 22 март 2004 г. компенсаторни записи са на обща стойност 619 млн. 346 хил. 650 лв., като лицата, на които са открити партиди, са 10 327. Към днешна дата няма влязло в сила съдебно решение, с което да е обявено за неправомерно издаването на компенсаторни записи от министъра на икономиката. В момента следствените органи извършват проверка само на един случай за компенсаторни записи, издадени през 1998 г. Проверка все още не е приключила, а Министерството на икономиката оказва пълно съдействие на компетентните органи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Искрено уважаема госпожо вицепремиер, трябва да призная, че с много смесени чувства чух Вашия отговор. Моето заключение е, че в България от тази трибуна и на това място перфектно се защитават лични и групови интереси и се демонстрира пълна безпомощност при защитата на националните интереси.
Когато мнозинството от СДС приемаше поредицата от реституционни закони, ние ясно и категорично предупредихме, че се създават предпоставки за субективизъм и произвол. Какво друго освен произвол беше дадената със закон възможност на 30 министри и на близо 28 областни управители да емитират произволно платежни средства, когато страната е в условията на валутен борд?! Нашите опасения се потвърдиха. Само случаят с госпожа Шмидт показва, че 70 млн. лв. платежни средства са издадени неправомерно. Като минаха през аферата “РВД”, през строежите на “Копитото”, една група от хора закупиха най-големите мелници на Балканския полуостров със 100 хил. тона зърно от държавния резерв. Продадоха ги, платиха си на благодетелите и ограбиха българския народ. Случаят в Монтана е още по-страшен – когато областният управител сам на себе си емитира фалшиви платежни средства, а онези, които чуха нашия дебат, самодоволно сега се присмиват как са откраднали и никой няма да ги дири, защото следствието и прокуратурата няма да направят това в България.
Може и тук да завърша.
Ако няма да ми отговаряте, да мина към другия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя има право на дуплика.
Заповядайте, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Мутафчиев, действително въпросът, който вие поставихте като актуален, е изключително важен за българските граждани, но аз искам да споделя учудването си от дефиницията “актуален въпрос и тема от 1998 г.”. Не зная доколко 1998 г., която се обсъждаше току-що, е актуална към днешния ден.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Абсурд!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Затова учудването ми е доста голямо по отношение на актуалността на въпроса.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Но Вие търгувате с тези инструменти!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това, което искам да кажа в допълнение, е, че Министерството на икономиката прави всичко възможно, за да не допуска Агенцията за приватизация да прехвърля на Фондовата борса компенсаторни записи, за които има констатирани грешки при издаването им. Ние сме блокирали шест броя временни удостоверения за компенсаторни записи, които са издадени през 1999 г. именно поради грешки при издаването им и съмнения за дублиране. Към настоящия момент тези шест сметки са блоки рани от Централния депозитар до изясняване на всеки конкретен случай. Мисля, че това е актуалната информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането от народните представители Георги Божинов, Петър Мутафчиев и Атанаска Тенева към министър Шулева относно компенсаторните инструменти, придобити от общините по плащания, наложени им със закон.
Думата има народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо Шулева, смея да твърдя, че кратко формулираният от нас въпрос изразява неговата дълбока същност. Мисля, че сравнително конкретно сме развили историята на проблема. Познавач като Вас, вярвам, че се е ориентирал добре. Затова ще си позволя само в няколко изречения да развия същността на проблема.
Стотици хиляди български граждани – собственици на одържавени имоти, бяха компенсирани с различни платежни инструменти. Вярвам, ще се съгласите, че това са платежни средства, издадени по държавен дълг.
Мнозинството в 38-ото Народно събрание реши и промени закона, като даде възможност на така наречените РМД разсрочените плащания по чл. 31 или по чл. 25, ал. 3, както и по чл. 35 от вече отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия да се заплатят изцяло, т.е. целият остатък, с компесаторни инструменти.
На младите хора, които си тръгват от залата, ще кажа, че това гласуване за 5-10 секунди тогава позволи на една група български граждани да платят пет пъти по-малка цена при изплащане на задълженията си по вече сключени договори.
Алогичното в случая е, че се създаде възможност с платежни инструменти, издадени по държавен дълг, да се плащат общински имоти без съгласието на общините и без каквато и да е компенсация на общините за техните имоти.
Сигурно ще кажете, уважаеми госпожо Шулева, че това е било политическо решение и като всяко политическо решение то защитава определени интереси и обикновено ощетява други групи от хора. С това бих се съгласил. Ще се съглася и с това, което вероятно ще кажете, че Вашето правителство извървя половината от пътя. Вярно е, че Вие и Вашето мнозинство отменихте тази възможност, като записахте, че само държавни имоти могат да бъдат плащани по този ред. Но остана вторият проблем. Това е какво да правят общините, които вече нямат имоти, а имат в касите и в баланса си хартии, с които не могат да направят нищо.
Тези общини ще разделя на две групи - едните, чиито мнозинства и кметове бяха част от политическата игра, направила тези промени, за да се облагодетелстват като членове на бордове и да купят най-апетитните общински имоти на пет пъти по-ниска цена. Примерът е със София и редица други общини. За тях няма да Ви питам.
Питам за онази група общини, които са като Бяла Слатина от Северна България, Стара Загора от Южна България и още десетки други общини, Ловеч – подсказва ми господин Янаки Стоилов, и много други. Там нито кметовете, нито общинските съвети се съгласиха да приемат плащания по вече сключени договори и левовете да бъдат заменени с компесаторни записи. Само Бяла Слатина е ощетена със 730 хил. лв., Стара Загора – 4 млн. лв.
Стои въпросът при новата промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол ще предвидите ли ред, с който тези общини да бъдат компенсирани? Ще могат ли с тези платежни инструменти да си общуват с държавния бюджет или, казано по-просто, да си платят дългове към държавата с тези инструменти, издадени по държавния дълг, или някаква друга компенсация ще предвидете Вие?
Повтарям, че очаквам от Вас, както и ръководствата на тези общини, които високо Ви ценят и уважават, един конструктивен и справедлив отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката.
Госпожо Шулева, този път разполагате с десет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тенева, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Мутафчиев! Ще започна направо.
Правителството не само търси, но и вече е намерило отговор на въпроса, който ми поставяте. Проблемът не е от вчера и представители на общините нееднократно са го поставяли не само на сегашното, но и на предходното правителство.
Още на 5 юни миналата година се проведе среща на Министерския съвет и управителният съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Една от обсъжданите теми бе именно компесаторните записи. Сдружението на общините предложи да се разработи механизъм, по който за определен период от време държавата да изкупи от общините по номинал компесаторните записи, получени по сделки с общинска собственост. Становището на Министерството на финансите бе, че направеното предложение няма паричен измерител, поради което не може да се определи за какъв точно финансов ресурс става въпрос. Постигната бе договореност работната група по финансова децентрализация на общините да подготви предложение и да го внесе в Министерския съвет.
В резултат на тази среща на 11 септември миналата година правителството с Решение № 637 прие актуализирана Програма за финансова децентрализация за периода 2002-2005 г. Една от точките в програмата гласи:
“Освобождаване на общините от задължението да продават общинска собственост срещу компесаторни записи и установяване стойността на общинската собственост, продадена срещу компесаторни записи.”
Ангажимент на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е да предложи необходимите промени в Закона за общинската собственост и Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Ще допълня само, че още през пролетта на 2002 г. с приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол плащанията с компесаторни инструменти са възможни само при приватизация на акции и дялове, собственост на държавата.
Колкото до това, че към момента много общини разполагат със значителни наличности на компесаторни инструменти, които не могат да реализират, бих ви отговорила с въпрос: ако общините, които визирате, са спазвали българското законодателство, как изобщо са натрупали тези наличности?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Съдът ги е принудил задължително да ги приемат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ще се върна малко назад и ще се позова накратко на нормативните разпоредби, уреждащи плащанията с компесаторни инструменти.
Както сами отбелязвате в питането си, компесаторните записи са платежно средство само в предвидените от закона случаи. Сред тези случаи са сделки за придобиване на собственост върху недвижими имоти, общинска собственост, учредяване на ограничени вещни права върху такива имоти, както и общинската приватизация.
Според разпоредба на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, действала до средата на 2002 г., министрите и областните управители бяха длъжни да водят регистър за издадените временни удостоверения за притежание на компесаторни записи. Те също така бяха задължени при ползването им като платежно средство да закрият съответната партида. Това ставаше, след като Агенцията за приватизация, министерства или общински съвети, пред които временните удостоверения са представени, уведомят по служебен ред съответния издател за закриване на партидата по регистъра.
Със Заповед № 411 от 5 октомври 2000 г. на министъра на финансите и на министъра на държавната администрация е утвърден образец на регистрите за издадените временни удостоверения за притежаване на компесаторни записи. В нея са дадени и указания както за издаване на временни удостоверения, така и за воденето на съответните регистри. В Раздел VI и VII на посочените указания се казва, че органът, приел временните удостоверения като платежно средство, трябва служебно да уведоми органа, издател на временното удостоверение.
След извършване на проверка за наличността по партидата в съответния регистър, издателят на използваното временно удостоверение трябва да закрие партидата в 7-дневен срок и също служебно да уведоми приелия плащането орган.
Всичко това означава, че временните удостоверения за притежаване на компесаторни записи, приети от общините за плащане по конкретни сделки, трябва да са канцелирани, а съответните партиди – закрити.
По аналогичен начин беше решен въпросът за използването и на поименните компесаторни бонове, издавани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С влизане на Закона за сделките с компесаторни инструменти посочената по-горе група непарични платежни средства са определени като компесаторни инструменти. Според него, когато компесаторните инструменти са използвани за плащане в допустимите от закона случаи, те се погасяват, а централният депозитар ги заличава по сметката на техния притежател. Заличаването става въз основа на негово нареждане, придружено с уведомление от органа, който е приел плащането с компесаторни инструменти.
След всичко казано дотук буди недоумение фактът, че част от общините в страната притежават неканцелирани временни удостоверения за компенсаторни, жилищни и компенсаторни записи и поименни компесационни бонове. Недоумение будят и предлаганите на общините варианти за осребряване или обратното им изкупуване от държавата. Подобни предложения са неоснователни, защото противоречат и на закона, и на установената практика. Неприемливо е и да се твърди, че общините са понесли щети, като са изпълнили задължението си по закон и са приемали плащания с компенсаторни записи и бонове. Нека не забравяме, че част от имуществото и на общините, и на държавата е придобито след национализация. Освен това държавни имоти се прехвърлят и нееднократно са прехвърляни безвъзмездно от държавата като собственост на общините.
И ако трябва да обобщя, компенсаторните инструменти са платежно средство само в случаите, изрично предвидени в закона. Както вече посочих, след извършване на плащания с тях компенсаторните инструменти се заличават от сметките на техните притежатели и по този начин се изваждат от гражданския оборот. Поради това те не могат да се използват нито на вторичния пазар, нито за погасяване на задължения към бюджета. Така че в случая се поставя акцент върху проблем, който по смисъла на закона не съществува. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Божинов за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, искам да Ви уверя, че Вашият отговор се слуша на десетки места в България с огромен интерес. И не формално, и не неискрено Ви казвам, че тези хора ми се обадиха с голямо уважение към Вас. Но смея да твърдя, че ние говорим на различни езици.
За какво става дума? Сключен е договор между продавач и купувач за придобиване от купувача на определен обект срещу определена цена. Посочена е левовата равностойност на сделката. Парламентът приема решение, че вместо пари общините ще получат компенсаторни записи. Аз съзнавам, и кметовете съзнават, че без промяна на закона ще продължат съдебните дела. И в момента в Бяла Слатина, за която Ви питам, Общинският съвет е решил, че не приема това плащане. Областният управител, който е опашката на тази политика, отменя решението на Общинския съвет и вече се съдят години наред за приключването на тази сделка.
Не може да има решение, ако няма воля от Министерския съвет и от мнозинството да бъде променен законът и да има някаква справедливост.
И аз искам да Ви попитам: ще се върнете ли към този въпрос? Ще вникнете ли по-дълбоко? Ще се откажете ли от това, което казахте тук, че някои общини са получавали имоти, на други са деактували, на пети са давали, на шести са вземали и поради това ще има една уравниловка, че в определени общини ще може да се купува с компенсаторни записи? Който си е бит, ще си бъде бит. Такава практика не удовлетворява никого и очаква Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, госпожо министър, да отговорите на тези уточняващи въпроси на народния представител Георги Божинов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Мисля, че единственото нещо, което мога да допълня, е, че с приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол плащанията са възможни само при приватизация на акции и дялове, собственост на държавата. Отпада възможността за плащане при общинската приватизация. Така че това със закон е решено.
Що се отнася до това, че много общини са придобили компенсаторни записи, купувайки ги на вторичните пазари, и в момента имат наличности на такива записи, този въпрос, както вече ви казах, е поставен на обсъждане от Националното сдружение на общините и тъй като е много трудно да се установи дали са придобити по право или са купени на вторичния пазар, следва да се изработи механизъм, по който това да се оценява. И както вече казах, работната група по финансова децентрализация има за задача да подготви този механизъм и да го внесе в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате възможност да изразите отношение към отговора на министър Шулева, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Първо искам да припомня, че опозицията предложи такива законодателни промени, които щяха да избавят мнозинството от проблема и щяха за бъдат основа за едно достойно и справедливо решение. Мнозинството не прие и затова сега кръгът е омагьосан. Не става дума за никакво придобиване и купуване от общините на компенсаторни инструменти по какъвто и да е начин, става дума за приведени чрез нотариус и съдия-изпълнител на инструменти, закупени от купувачите на общински имоти. Общинските съвети са взели решение, че не приемат тези платежни средства и се съдят. Не можем да гледаме този сеир, трябва да помислим и да вземем всички заедно едно справедливо решение. Защото - повтарям - 730-те хиляди лева за скромната община Бяла Слатина са точно тези, които не стигат за една модерна и добра болница, за едно здравеопазване на население от повече от 37 хил. души. Е, не можем да махнем с лека ръка и да кажем, че на Софиянски бордовете, които взеха софийските аптеки и пазари, са щастливи от този ход и онези, които са ощетени, горе-долу справедливостта между едните и другите е някъде по средата. Тя е много далеч от едните и много близко до другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елиана Масева от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Обединените демократични сили
26 март 2004 г.

Предложението за награждаване на господин Ахмед Доган с орден “Стара планина” е поредното обезценяване на най-високата държавна награда и предизвикателство към гражданското общество. Награждава се човекът, типичен изразител на фасадната демокрация у нас, доказан сътрудник на бившата Държавна сигурност, изиграл решаваща роля за сваляне на първото демократично българско правителство от власт. Награждава се председателят на ДПС – партията, която състави Беровото правителство на безвремието и застоя, на разцвета на организираната престъпност и финансовите пирамиди.
Неуместен е мотивът, че господин Ахмед Доган е един от основните защитници на гражданския мир в България, защото този мотив принизява ролята на цялото българско общество и неговите традиции за етническа толерантност и ги приписва на един единствен човек.
Напълно несъстоятелно е българският етнически модел да бъде повод за награждаване на политик, защото едва ли за една натовска държава е най-добър модел, при който хората се определят политически по етнически признак.
Парламентарна група на Обединените демократични сили изразява своя протест и призовава президента на Републиката да запази достойнството на нацията, като не издава указ за това награждаване.” (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане от народните представители Атанас Папаризов, Александър Арабаджиев и Георги Пирински относно дейността на Министерството на икономиката за преструктуриране на стоманодобива като отрасъл и по-специално за превръщане на “Кремиковци” АД в жизнеспособно предприятие. Питането е към министър Шулева, заместник министър-председател на България.
Господин Папаризов, заповядайте да развиете Вашето питане.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това питане беше отправено на 16 януари, непосредствено след трагичния инцидент в “Кремиковци”. И днес, три месеца и половина след това питане, ние имаме възможност да разговаряме по него. Междувременно парламентът създаде Временна анкетна комисия по проблемите на “Кремиковци” на 5 февруари. Вчера парламентът продължи срока на тази комисия с още един месец, защото въпреки нашата упорита работа в комисията, уверявам ви, ние срещнахме съпротивата на органите на държавната власт да получаваме изчерпателна и навременна информация. На час по лъжичка получаваме информация от Вашето министерство, от Агенцията за приватизация, от Агенцията за следприватизационен контрол. Именно това залегна в мотивите на председателя на нашата комисия господин Рамадан Аталай, които единодушно бяха подкрепени от Народното събрание и комисията удължи своя срок.
Нека сега използваме Вашето присъствие тук, защото Вие нито веднъж не удостоихте тази комисия, за да отговорите на част от тези въпроси, които ние задаваме с господата Арабаджиев и Пирински и които всички ние във временната комисия отново задаваме на вашето ведомство.
Какви са досега усилията на вашето министерство, госпожо министър, да съдейства за решаване на проблемите на “Кремиковци” не само като министерство, което отговаря за стоманодобивния отрасъл, но и като собственик на 25% от капитала на това дружество? Как Вие съдействате да се преструктурира стоманодобивът в страната, за да може той да бъде действително ефективен и предприятията от този отрасъл, включително и “Кремиковци”, да бъдат жизнеспособни?
Какво е направено досега по приетото решение от Народното събрание преди две години, което изискваше Министерският съвет да създаде правителствена комисия по въпросите на стоманодобива както за международните аспекти на взаимоотношенията между България и Европейския съюз по този отрасъл, така и по необходимостта стоманодобивът в България действително да се развива и преструктурира по начин, който да задоволява нуждите и на българската промишленост, а не само на износа?
Какво е направено от министерството за осъществяване на мерки “Кремиковци” да изплати своите дългове към държавни предприятия и към други доставчици? От друга страна, помогнахте ли на “Кремиковци” в неговото управление то да събере своите вземания?
Какво прави Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол по проследяване на приватизационния договор, доколкото този надзорен съвет в докладите си пред комисията твърди, че дори и малкото решения, които е взел, са били отменени благодарение на Министерството на икономиката, което служело като чадър на “Кремиковци”? Това ние го виждаме и от докладите, които Вашата заместничка ни представи за периода, когато ръководеше министерството друг заместник министър-председател. Но не виждаме, откакто Вие се занимавате с “Кремиковци”, дали тази агенция има възможност да си върши работата.
Какво става с програмата, която сега би трябвало вече да е одобрена от Министерския съвет за преструктуриране на отрасъла? Тя отговаря само на изискванията на Европейския съюз или се отнася и към проблемите на българската металургия?
Защо от година на година намаляват изделията, които произвежда “Кремиковци”, от 1000 в началото на прехода до 100 в момента и за това няма дума в тази програма? Защо все повече и по-скъпи продукти изнасят българските фирми и се ограничава това, което произвеждат в България? Във Вашия материал се твърди, че износът е два пъти повече от вноса, но като добавим дотациите и субсидиите, ще видите, че това е един сектор, който изнася национален доход. Защо по този въпрос няма нито една дума? И действително в тази програма ще се засегнат ли реалните проблеми на българската индустрия, ще се направи ли всичко възможно от правителството и собственика на трите предприятия, разбира се, да може металургията да се преструктурира по начин, по който както да решава проблемите на българската металургия и на българското машиностроене, така и да изнася действително ефективни стоки?
Ето, три месеца след задаването на въпроса ние се надяваме да получим отговор, защото проблемите на “Кремиковци” са и проблем на безопасността на хората, работещи там, но и проблем на заетостта на близо 10 хил. български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Арабаджиев, уважаеми господин Пирински! Напълно разбираем е общественият интерес към състоянието и бъдещето на “Кремиковци”. Преструктурирането на водещи отрасли като стоманодобива безспорно е труден процес, от който зависи не само икономиката ни, но и съдбата на много хора.
За да бъда точна и изчерпателна в отговора си, искам първо да внеса яснота по въпроса за ролята на държавата като миноритарен собственик във вече приватизирани предприятия. Честно казано, мисля, че разбирам носталгията по времето на централизираната икономика и спуснатите отгоре решения. Във всеки случай това време свърши. В резултат на процеса на приватизация настъпи практическо разграничаване между правене на икономическа политика в даден отрасъл и корпоративно управление на предприятия от този отрасъл. Държавата като цяло и в частност министърът на икономиката са отговорни за политиката, тоест за създаване на правна рамка и икономическа среда, в която оперират икономическите субекти. Държавата не може и не трябва да участва във вземането на бизнес решения от икономическите субекти. Държавата е миноритарен собственик, притежаващ 25% от капитала на “Кремиковци”, и в дружеството е приета двустепенна система на управление, тоест управителен и надзорен съвет. Държавата има един представител от общо 5 членове на надзорния съвет. Правомощията на надзорния съвет се определят съгласно чл. 242, ал. 1 от Търговския закон, а именно надзорният съвет не може да участва в управлението на дружеството. Тези правомощия се изчерпват с изискване на сведения за дейността на дружеството.
Това, което казвам, не е нищо ново, но явно се налага да припомня, че държавата по никакъв начин не участва и законово не би могла да участва в управлението на “Кремиковци” с цел намаляване на задълженията му, на краткосрочните му вземания, свиване на загубите, подобряване на финансовите резултати и т.н.
Що се отнася до задълженията на “Кремиковци” по инвестиционната програма, с риск да Ви разочаровам ще напомня, че Министерството на икономиката няма функции да осъществява контрол по изпълнение на приватизационния договор. Контролът се осъществява от агенцията за следприватизационен контрол. Съгласно чл. 17, т. 1 от Приватизационния договор купувачът се е задължил да извърши в дружеството инвестиции, свързани с основния предмет на дейност, възлизащ на не по-малко от 300 млн. щатски долара за периода 2000-2005 г. През 2000 г. Агенцията за следприватизационен контрол е констатирала неизпълнение в размер на 10 млн. 463 хил. 438 щатски долара и е санкционирала купувача с неустойка в размер на 5 млн. 231 хил. 719 щатски долара, като сумата е усвоена от банкова гаранция, издадена от ЮБС – Швейцария, в полза на Агенцията за приватизация. Задължението на “Кремиковци” АД за инвестиции през 2001 г., заедно с неизпълнените през 2000 г., е в размер на 60 млн. 463 хил. 348 щатски долара. Анализът на Агенцията за следприватизационен контрол показва, че вложените инвестиции през 2001 г. са в размер на 13 млн. 854 хил. 700 щатски долара. Това означава, че размерът на договорените, но неизпълнени инвестиции, е 46 млн. 608 хил. 647 щатски долара. Предвид на това е начислена нова неустойка от 23 млн. 304 хил. 324 щатски долара. Купувачът е уведомен за дължимата неустойка, като на 19 ноември м.г. Агенцията за следприватизационен контрол е предприела действия по събиране на неустойката по съдебен ред. “Кремиковци” АД възразява на констатациите на АСК, тъй като според тях не се вземат предвид направени инвестиции по стопански начин, за което спорът е отнесен в съда.

Преминавам към въпроса Ви за Националната програма по преструктуриране на стоманодобивната индустрия за 2007 г. Тя не само е изготвена и одобрена от Министерския съвет, но е и съгласувана и приета от трите дружества, които засяга. Това са “Кремиковци”, “Стомана индустри” и “Прометстил”, които поемат ангажимента да изготвят шестмесечни отчети по изпълнението й. Програмата се одобрява и от Браншовата камара по черна и цветна металургия. Според решение на Министерския съвет от 24 март изпълнението на програмата ще се съгласува и координира от управителен съвет. В него влизат заместник-министри на икономиката, на транспорта и съобщенията, на финансите, на труда и социалната политика, на околната среда и водите и на енергетиката и енергийните ресурси. Решението задължава министъра на финансите да организира наблюдение по изпълнението на програмата, както и да представя в Европейската комисия доклади по изпълнението й. Програмата ще бъде представена в Европейската комисия от министъра по европейските въпроси и министъра на външните работи.
Националната програма за преструктурирането на стоманодобива се състои от две части. Първа част – “Състояние и прогнози за развитие на стоманодобивната индустрия за периода 1999 – 2006 г.”. Тя обхваща “Кремиковци”, “Стомана индустри”, “Прометстил”.
Втора част – “План за жизнеспособност на “Кремиковци”. Предвижда привеждане на дружеството в съответствие с критериите за жизнепособност, разработени от Европейската комисия.
Както ви е известно, Националната програма за стоманодобива е свързана с въведените в българското законодателство правила за държавна помощ на Европейската общност и поетите от България ангажименти в рамките на европейското споразумение за асоцииране. Въведените у нас правила на общността за държавната помощ в стоманодобивната промишленост принципно забраняват държавната помощ в този отрасъл. За България по изключение се предвижда възможност в сектора да бъде предоставена държавна помощ в рамките на петгодишен гратисен период, считано от 1 януари 1993 до 31 декември 1997 г.
Близо три години се полагат усилия да бъде решен с Европейската комисия проблемът за предоставените през 1999 г. финансови средства при приватизацията на “Кремиковци”. В резултат на тези усилия на 21 ноември 2002 г. бе подписан Допълнителен протокол към Европейското споразумение за асоцииране, с който се допуска удължаване на периода на държавните помощи за стоманодобив в България с още осем години, считано от 1 януари 1998 г., или до датата на присъединяването на България към Европейския съюз – което от двете настъпи по-рано.
Няма да се спирам върху частта на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. за създаване на правителствена комисия по въпросите на стоманодобивната промишленост. Към Министерството на икономиката беше създадена междуведомствена експертна група, която включваше представители на Министерството на икономиката, на финансите, на труда и социалната политика, околната среда и водите, Комисията за защита на конкуренцията, “Кремиковци”, “Стомана” и “Промет” и Браншовата камара по черна и цветна металургия. Тази експертна група разработи Националната програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия, за която вече говорих. На практика тя изпълняваше функциите на комисията, създаването на която се препоръчва от Народното събрание.
Казах вече, че оттук нататък контролът по изпълнение на програмата се поема от управителен съвет.
В изпълнение на решението на българския парламент на 18 май 2002 г. е сформирана и комисия за координиране на взаимоотношенията на “Кремиковци” с държавните кредитори. През лятото на 2003 г. Министерството на икономиката е констатирало ръст на задълженията към Националната електрическа компания, “Булгаргаз”, БДЖ и във връзка с това е подготвен доклад на 3 юли 2003 г., като са разгледани и обсъдени възможните варианти за действия от страна на държавата. Като основен вариант е обсъдена възможността за сключване на споразумения за регламентиране обслужването на дълговете и удовлетворяване интересите на кредиторите. Към настоящия момент обслужването на дълговете на “Кремиковци” към държавните кредитори е гарантирано чрез подписани споразумения с Националната електрическа компания и “Булгаргаз” и с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Споразуменията се обслужват коректно.
Не бих искала да се спирам върху информацията от Агенцията за следприватизационен контрол и Агенцията за приватизация, тъй като тя е изискана от парламента и предоставена в срок от двете институции.
Що се отнася до задължението на министъра на икономиката да осигурява надзор върху дейността на “Кремиковци”, ще припомня само, че именно екипът на Министерството на икономиката разработваше Националната програма, чиято основна част е планът за жизнеспособност на “Кремиковци”. Министерството координираше и работата на междуведомствената група, за която говорих. И с риск да стана банална, ще повторя, че Министерството на икономиката като миноритарен акционер с 25 процента от акциите не участва и не може да участва пряко в оперативното управление на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, заповядайте да зададете два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Първият уточняващ въпрос, господин председателю, е следният. Госпожо министър, Вие очевидно сте запозната с т. 6 от решението от 29 март 2002 г., което Ви задължава като министър на икономиката да осигурите текущ надзор върху дейността на “Кремиковци” АД, тъй като Вие в края на своя отговор споменахте тази формулировка. Но не продължихте с текста до края, който гласи “с оглед ефективната защита на държавните интереси”, госпожо министър. Не прехвърляйте въпроса върху спора имате ли или нямате роля в корпоративното управление на “Кремиковци” като фирма, въпреки че един участник с една четвърт в собствеността по никой начин не може да твърди, че няма нищо общо с това как върви едно дружество. Но ние Ви питаме като отговорен държавен орган, който е задължен с решение на Народното събрание, изрично решение, да контролирате дейността на “Кремиковци” така, че да защитите държавните интереси. И ако се питате кои са тези интереси, първият интерес е да бъде защитен животът на работещите в “Кремиковци”, вторият интерес е самата фирма, която не е каква да е фирма, да се развива като конкурентоспособна фирма, която да обслужва и вътрешния пазар, и износа, и третият интерес е да бъде нормализирано финансовото състояние на “Кремиковци”, защото на него висят десетки милиони дългове към основни системи на държавната финансова система.
И в тази връзка вторият ми уточняващ въпрос е считате ли, че достатъчно добре разбирате отговорностите си на министър и какво оправдание ще дадете за днешното състояние на тези три възлови аспекта на държавния интерес, които остават очевидно незащитени? Защото още на 20 януари Главната инспекция по труда излиза с доклад, в който констатира основните пороци на защитата на труда в “Кремиковци”. Има маса други доклади по другите въпроси. От това, което казахте, не личи Вие какво сте направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева, за да отговори на допълнителните въпроси, които бяха зададени от народния представител Георги Пирински.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, действително т. 6 казва, че трябва да се осъществява ефективен надзор и е естествено, че ще се защитават държавните интереси в тази връзка. Като, разбира се, не трябва да забравяме, че това контролиране става в рамките на закона. Надявам се, че Народното събрание има точно това предвид.
По отношение на първия въпрос, който Вие зададохте, може би е интересно да попитаме каква организация е Главната инспекция по труда. Тя може би не е държавна организация, защото не защитава държавните интереси, констатирайки всичко това, за което става дума, и давайки указания и предписания именно да се спазват правилата на труда. Държавната инспекция на труда като държавен орган точно си върши работата, защитавайки интересите на работещите във фирмата.
Това е по отношение на този въпрос.
По отношение на втория въпрос – за конкурентоспособността на фирмата, мисля, че достатъчно ясно обясних за създаването на програмата, която касае жизнеспособността на фирмата. Тази програма цели именно повишаване на конкурентоспособността на фирмата и планът за жизнеспособност на “Кремиковци” е точно в тази връзка, за да може предприятието да бъде преструктурирано по такъв начин, че да може да продължи съществуването си, да бъде конкурентоспособно и да не произвежда нови дългове, за които следва да бъдат създавани предпоставки за разсрочване.
По отношение на дълговете, за които споменахте, както вече казах, сформирана е специална група през м. май 2002 г., която координира взаимоотношенията на “Кремиковци” с държавните кредитори. На 17 юли 2003 г. Министерството на икономиката е отправило предложение към “НЕК” ЕАД и “Булгаргаз” ЕАД при подписването на споразумение за разсрочване на дълга да бъдат издадени записи на заповед, които в най-голяма степен гарантират правата им като кредитори при евентуално неизпълнение на погасителните планове.
Споменах за споразуменията, които са подписани, и за това, че се обслужват.
И по трите въпроса смятам, че Министерството на икономиката изпълнява стриктно възложените му отговорности в рамките на своите компетенции и в рамките на правата, които законът му дава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да изразите отношение към отговорите на министър Шулева.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева! Вие може би имате носталгия по това време, когато се даваха държавни помощи на фирмите и никой не ги иска обратно. Сега обаче от Вас се иска, госпожо Шулева, не просто да наблюдавате “Кремиковци”, а в това, което сте подписала на 53-а страница в рамките на управляващия комитет, където участва и Вашето министерство, да осигурите изпълнение на програмата за преструктуриране, а не да гледате отгоре, това е записано тук. И тъй като тук пише, че “Кремиковци” е получил държавни помощи от 423 милиона., освен че срещу тях трябва да направи 262 милиона инвестиции и не е ясно това нови инвестиции ли са или са 300-те милиона по приватизационния договор, които не се изпълняват, трябва ясно да ни отговорите на този въпрос, защото излиза, че ония 300 милиона се забравят, ако това са същите инвестиции. Тази същата програма Ви задължава да съдействате “Кремиковци” да върне парите си на БДЖ, на Агенцията за следприватизационен контрол, на всички други органи, които дългове обаче не са държавни помощи. Това сте подписала Вие и във Вашия отговор това не пролича.
Трябва да добавя, че сме сериозно обезпокоени от факта, че на практика дори първият опит на Агенцията за приватизация да прибере 5-те милиона, които твърдите, че са усвоени като гаранция, е осуетен от Вашето правителство, от Вашия предшественик, защото тази Комисия по дълга, която току-що цитирахте, е решила и това да бъде разсрочено и да не бъде искана тази гаранция. Поне това е в документа, който Вашата заместничка госпожа Колданова представи в нашата комисия. Излиза, че с помощта на Вашето министерство всички задължения досега продължават да се разсрочват, не се изискват никакви неустойки и се прави програма, която по същество обезсмисля приватизационния договор и задълженията, които са в този договор, се заменят с едни пожелания до 2007 г. Какво ще стане, ако този управляващ комитет, който Вие ще ръководите, не направи нищо, за да се изпълни програмата за преструктуриране? Ще останем ли без стоманодобивна индустрия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане от народния представител Димитър Дойчинов към министър Лидия Шулева относно съдбата на качествената металургия в гр. Перник.
Давам думата на народния представител Димитър Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос може да се разглежда и в единично качество, може да се разглежда и в качеството му на следващите няколко питания, които са изброени тук. Струва ми се, че опира преди всичко до съдбата не само на качествената металургия, но и съдбата на една жизнеспособна доскоро икономика на община Перник. Тук въпросът не опира само до състоянието и съдбата на едно-единствено предприятие или фирма, въпросът опира до нещо съвсем друго – до стратегията за развитие на една или друга стопанска дейност. От тази гледна точка, когато разсъждаваме, възникват няколко въпроса: единият въпрос е: как се случи така, че при едно тежко глобално преструктуриране от първокачествени металурзи, от първокачествени машиностроители се получиха непървокачествени козари, защото вероятно само развитието на броя на животните и то кози в Пернишко показва някакъв възход в последните 10-12 години.
От тази гледна точка мен ме интересува съдбата на качествената металургия като стратегия приключена ли е или според Вас има някакъв шанс за бъдещото развитие, независимо от каква гледна точка ще го анализираме – от поети ангажименти или от пълно неангажиране на държавата, от това, че интересите на общината и на държавата не се срещнаха нито един път на тази тема. Въпросът вероятно не касае само Вашето управление, далеч съм от тази мисъл да Ви товаря с икономика, която в случая има и инерционен характер, но все пак остават въпросите накъде в днешния и в утрешния ден.
Затова бих желал да чуя Вашия отговор, а след това, ако има нужда, ще задам и допълнителни въпроси.
Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Въпросът, който задавате, не е намерил отговор при няколко предходни правителства, както споменахте, макар че безспорно засяга съдбата на много хора в Перник. За съжаление проблемите в “Камет” ЕАД са натрупани с години и са резултат както от действията, така и от бездействията на хора, които в различно време са били отговорни за предприятието.
Сам разбирате, че тези проблеми не могат да се решат в момента с магическа пръчка.
Без да претендирам за изчерпателност, ще представя накратко фактите.
“Камет” ЕАД е предприятие, специализирано в производство на кован и пресован прокат и изделия и е 100% държавна собственост. На 14 май 1996 г. правителството на Жан Виденов приема Решение № 480, с което утвърждава списък на търговските дружества с държавно имущество, подлежащи на ликвидация. В този списък под № 4 е включено дружеството “Камет”. В същото това решение се казва, че министрите, упражняващи правата на едноличен собственик на капитала до 23 май с.г. трябва да предприемат необходимите действия за ликвидация на посочените предприятия. За съжаление не бих могла да Ви кажа мотивите, с които правителството на Жан Виденов включва дружеството в списъка за ликвидация. Вярно е, че “Камет” има финансови проблеми и още през декември 1994 г. Пернишкият окръжен съд обявява дружеството за неплатежоспособно и открива производство по несъстоятелност. Но също така е вярно, че с определение от 7 май 1996 г., тоест само една седмица преди решението на Министерския съвет, същият съд допуска до разглеждане от събранието на кандидатурите оздравителен план, предложен от “Камет”. Планът е утвърден през октомври 1996 г. и производството по несъстоятелност е прекратено. На 23 май обаче същата година, въз основа на вече споменатото решение на правителството, министърът на промишлеността издава заповед, с която нарежда: първо, изпълнителният директор на “Камет” да предприеме необходимите действия по прекратяване на производствената дейност на дружеството; второ, да предприеме необходимите действия по освобождаване на работниците и служителите с изключение на минимално необходимия персонал.

През 1999 г. стоманодобивната част на дружеството, включваща три електропещи и един валцов стан за леки профили, е ликвидирана. В началото на 2000 г. е преустановена дейността и на цеха за електрошлайфово претопяване за производство на инструментални стомани.
В момента дружеството включва: пресов цех за производство на горещо пресовани профили с капацитет 20 хил. т годишно, радиално ковашки цех за производство на ковани стомани с капацитет 60 хил. т годишно.
Двата цеха са отдадени под наем на фирма “Еврометал” ЕООД гр. Перник и работят с минимално натоварване на мощностите.
Към настоящия момент Агенцията за приватизация подготвя процедура за продажба на “Камет” ЕАД, включително и на линията “Даниели”. Изготвена е вече и оценка на активите.
С това мисля, че отговарям на въпроса Ви за съдбата на линия “Даниели”. Желанието ни е тя да бъде част от бъдещата приватизационна сделка за “Камет”.
Както знаете, всички опити за продажба само на “Даниели”, направени досега, са приключили безуспешно. Ще спомена само последните опити за продажба.
На 6 януари 2000 г. е сключен договор за продажба на оборудването между “Камет” и “Ферон инвестмънт” – Ирландия. Цената е 5,2 млн. германски марки. До сделка не се стига поради неизпълнени задължения от страна на купувача и ниската цена.
Със заповед от 17 юли 2000 г. на министъра на икономиката е дадено разрешение за продажба на оборудването при цена не по-ниска от 14 млн. лв. Това е първоначалната цена, определена в меморандума, изготвен за продажба на оборудването.
През м. ноември същата година са проведени преговори с потенциални купувачи, като на първо място е класирана фирма “Хансатико” – Финландия. Тя предлага цена от 40,7 млн. германски марки. През м. януари 2002 г. между “Камет” и класираният на първо място купувач от Финландия е сключен договор за продажба на “Даниели”. В него купувачът се е задължил да плати договорената цена в срок от 30 дни. Тъй като плащането не е извършено, изпълнителният директор на “Камет” с разрешение на министъра на икономиката е изпратил до купувача писмо, с което го уведомява, че счита договорът за прекратен. В резултат от прекратяване на договора и след направено искане от съвета на директорите, министърът на икономиката е дал разрешение да се извърши нова продажба, като подготовката за провеждане на търга се осъществи от Агенцията по приватизация. Със свои решения Агенцията по приватизация постановява продажба на металургичното оборудване на “Даниели” да се извърши чрез публичен търг с явно наддаване и с начална цена в размер на 10 млн. евро. И на двата търга не са се явили купувачи.
За това какви действия се предприемат в момента вече споменах. И съвсем накратко. За “Нипкитос” ООД. Дружеството извършва научноизследователска и инженерингова дейност в областта на качествената металургия. То е приватизирано през 1999 г., като мажоритарен собственик става “Нипкитос 99” АД.
През 2000 г. работници и служители в дружеството изкупуват полагащия им се преференциален дял и в момента структурата на капитала е следната: 88,88 % частно участие и 11,22% държавно. Съгласно приватизационния договор новите собственици са поели ангажименти за запазване на предмета на дейност, изпълнение на инвестиционна програма и запазване на числеността на персонала до 2004 г.
По данни на АСК ангажиментите, поети в договора, се изпълняват коректно от страна на купувача.
Що се отнася до съдбата на качествената металургия в гр. Перник. Когато говорим за нея не бих изключила предприятия като “Стомана индъстри”, което е наследник на “Стомана”.
Новите собственици на “Стомана индъстри” – гръцката фирма “Виохалко” и българската фирма “Еврометал”, правят значителни инвестиции за обновяване на технологичното оборудване, разширяване на асортимента на продукцията и подобряване на нейното качество. Общият размер на вложените до момента инвестиции са за над 30 млн. евро. “Виохалко” закупи и термокалибровъчния цех, който бе в състава на “Стомана”, и в най-скоро време ще бъде възстановена неговата дейност. Този цех е предназначен за производство на специални и качествени стомани. С това завърших и ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дойчинов, ако желаете, имате право на два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): В края на миналия век смисълът на понятието “качествена металургия” се различаваше съществено от идеята за традиционната черна металургия и мисля, че там бяха насочени усилията за едно наистина водещо преструктуриране, заложено още навремето. И от тази гледна точка ми се струва, че тук България за последните 10-11 години загуби поне 200 млн. марки инвестиции, а, както виждам сега от оценките, те са сведени до 5-10 млн. евро, които се каза, че се предлагат вече за продажба.
От тази гледна точка мисля, че всичко това навява още повече мисли за безнадежност. Защото едно е това, което се прави от гръцката фирма “Еврометал”, но там става дума за друга фирма, за друга територия, за други обекти. Мисля, че ако отидем заедно с Вас да погледнем пустеещите халета, може би заедно ще потърсим друго решение на въпроса и на това биха се радвали перничани. И от тази гледна точка ми се струва, че наистина по друг начин трябва да се погледне на решаването на въпросите и по тази причина не се налагат уточняващи въпроси. Налага се коригиране на стратегията по този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност народният представител господин Дойчинов изрази своето отношение към отговора на министър Шулева, но все пак, министър Шулева, имате право, ако решите, да вземете думата. Не желаете.
Преминаваме към следващото питане – също от народния представител Димитър Дойчинов, отново към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно състоянието на фирма “Кристал”, гр. Перник.
Имате думата, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Наистина това е следващият проблем, който характеризира Пернишката икономическа пустиня в годините на прехода, и от тази гледна точка, след поредица безумни действия на предходни управници, възниква въпросът какво е положението днес с “Кристал”. Когато вашето правителство заявява, че ще развива този бранш, това производство в Русе, да речем, необходимо ли беше да се закрива традиционно производство в община като Перник, да се вземе поминъкът на хиляди хора и отново да стигаме до темата “Безнадеждност и отчаяние”?
Затова ще ми бъде интересен отговорът на вицепремиера по този въпрос, защото възникват много интересни неща. Не може да се развива качествена металургия, не може да се развива стъкларска промишленост, не може да се развива пектин. Интересно какво може да се развива и затова ще бъде любопитно да чуем отговора на вицепремиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Лидия Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Дружеството “Кристал” – Перник, е с предмет на дейност производство на плоско и закалено стъкло, домакинска стъклария и стъклени опаковки. То е обявено в несъстоятелност и с решение на Пернишкия окръжен съд от 2002 г. въз основа на молба на кредитора “Булгаргаз” ЕАД.
Със същото решение съдът постановява прекратяване на дейността на дружеството и се налага обща възбрана и запор върху имуществото му. Прекратяват се и правомощията на органите на управление, в т.ч. и на министъра на икономиката в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала. Съдът лишава длъжника от правото му да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Към момента производството по несъстоятелност се намира на етап осребряване на това имущество.
Как се стигна дотук? Още през м. юли 1998 г. по молба на кредитора “Булгаргаз” Пернишкият окръжен съд обявява неплатежоспособността на “Кристал” ЕАД. Както вече казах, съдът открива производство и налага запор. На проведеното първо общо събрание на кредиторите в средата на м. юли 1998 г. за постоянен синдик е избран Илия Петров Илиев. Малко по-късно той е назначен за постоянен синдик. Длъжникът – “Кристал”, Перник, ЕАД внася проект за оздравителен план, който е допуснат до събранието на кредиторите, приет от него и през 1999 г. е утвърден с решение на съда. Със същото решение съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява синдикът Илия Илиев да упражнява надзор над действията на длъжника до изпълнение на оздравителния план.
Планът предвижда дружеството да развива производствена дейност, от която да постъпват средства за удовлетворяване на кредиторите. Предвиждат се инвестиции за възстановяване, разширяване и оптимално натоварване на съществуващите мощности, създаване на нови производства, внедряване на нови технологии и развиване на дистрибуторска мрежа за пазарна реализация на готовата продукция. Според плана за срок от шест месеца трябва да бъдат продадени неоперативни активи на стойност 1 328 хил. лв. и краткотрайни материални активи на стойност 829 хил. лв. В същия срок трябва да бъдат събрани и 199 хил. лв. вземания от длъжници. Записани и срокове за пълно удовлетворяване на всички кредитори. Специално за “Булгаргаз” като най-голям кредитор изплащането на задълженията е разсрочено за 12 години с осеммесечен гратисен период. Гаранция за изпълнението на плана са предвидените за продажба активи и бъдещата дейност на дружеството, откриването на нарочна банкова сметка за постъпване на средствата, предназначени за удовлетворяване на кредиторите, трансформирането на собствеността върху капитала на дружеството по отношение на оздравителя и цялостният надзор на синдика върху изпълнение на плана.
През м. декември 2002 г. в изпълнение на оздравителния план са погасени изцяло задълженията към работниците и служителите с приети вземания в размер на 101 хил. лв. Останалите кредитори са удовлетворени частично, като на “Булгаргаз” са изплатени общо 189 хил. лв. от общо 4 600 хил. лв. приблизително задължения. Общо непогасените задължения към момента на възобновяване на производството по несъстоятелност са в размер на 6 852 хил. лв. Поради това, че схемата за изплащане на задълженията към “Булгаргаз” не се спазва, “Булгаргаз” отново подава молба в съда. С решение от 6 декември 2002 г. съдът обявява “Кристал” в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието. Точно с това решение започнах и отговора на Вашия въпрос. В него съдът постановява да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество. Оценката на масата на несъстоятелността след възобновяване на производството е 1 198 хил. лв. Приетите вземания след възобновяване на производството са в размер на 8 655 хил. лв. Предстои предявяване на вземане за дължимо ДДС в размер на 400 хил. лв. от Агенцията за държавни вземания. Приети са и публични вземания в общ размер на 2 222 хил. лв.
На 27 декември 2002 г. умира синдикът на дружеството. Две седмици по-късно Пернишкият съд назначава служебен синдик госпожа Дора Гарелова. На събрание на кредиторите, проведено на 26 февруари 2003 г., за постоянен синдик на дружеството е избрана госпожа Виолета Манолова. Тя е назначена с определение на Пернишкия окръжен съд от 2003 г.
Както вече споменах, към настоящия момент дружеството е на етап осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С разрешение на съда на насрочения за 12 януари 2004 г. търг синдикът е определил за продажба вещите и имуществените права на “Кристал”, Перник, ЕАД като цяло. Мотивът е да се запази целостта на мощностите и инфраструктурата на предприятието. Търг, за съжаление, не е проведен, тъй като не са се явили заинтересовани купувачи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на два уточняващи въпроса, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, Вие ме убедихте с отговора си и по този въпрос, и по това питане, че за перничани остава пълната социална безнадеждност и отчаяние. Мисля, че каквото и да уточняваме, няма какво да кажем на хората – че няма шанс да се развива и стъкларското производство в Перник. И това е една тежка социално-икономическа присъда както на Перник, така и на сегашното управление, за огромно съжаление, тъй като мандатът тече и дава оценка на всички управляващи, до един.
Мисля, че това, което бих желал да чуя, е дали няма някакво друго решение или комбинация от решения, която би могла да се предложи – комбиниране с друг отрасъл, евентуално за извеждане от сегашното състояние, защото мисля, че административната и юридическа схватка, в която се намира “Кристал” едва ли ще позволи някога отново Перник да произвежда стъкло. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам това като уточняващ въпрос.
Министър Шулева, заповядайте за отговор. Има ли шанс стъклото в Перник?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Насила търговска дейност не може да става. И Вие сигурно сте съгласен с мен. Както виждате, обявяват се търгове именно с цел възстановяване на производството, но когато няма интерес към нещо, то не би могло някой административно, с правителствена програма, с добро желание да го направи.
Аз очаквам и Ваши предложения, както на предишния отговор казахте, че могат да се появят. Но аз дълбоко се съмнявам, че такова нещо би могло да се случи.
Преди всичко, за да върви едно производство, трябва да има обоснован търговски и индустриален интерес. Явно, че такъв интерес няма. И това показват годините на опити за продажба на това предприятие. Ако такъв интерес съществуваше, бизнесът не търпи празно пространство. И това пространство щеше да бъде заето, ако съществуваше обоснован икономически интерес.
Отговорът на Вашия въпрос е, че липсва такъв икономически интерес и нищо, за съжаление, господин Дойчинов, не може да се направи, освен, ако както преди малко Вие казахте, не направите някакво предложение, което аз с интерес очаквам да чуя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате възможност да изразите отношение към отговорите на министър Шулева, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Мисля, че когато се решават проблемите на едно тежко предприятие и на една тежка фирма, вероятно наистина трябва да има и дискусия с органите на местната власт. Нека заедно да потърсим този отговор. Ако изпратите Ваш представител на подобна дискусия, аз лично ще се включа с мои конкретни предложения. Перник е възникнал, както се казва, по държавен път. И мисля, че без съдействието на държавата трудно ще се измъкне от икономическото тресавище.
От тази гледна точка ще се радвам, ако за в бъдеще държавата се въздържа от действия като тези на “Булгаргаз”, които по време на работа изключиха газта и беше осигурено производството на скрап – едно особено престъпно деяние. Мисля, че това, което се случва в Перник, е, че оборудване, което е най-ценната част на една икономическа система, се претопява по най-безогледен начин, като започнете от редица машиностроителни фирми и минете, включително, и през “Кристал”. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане, отново към министър Шулева, от народния представител Димитър Дойчинов относно резултатите от приватизацията на фирма “Пектин” АД – град Перник.
Имате думата, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Когато говорим, че не може да се развива минната промишленост в Перник, да речем – да се съгласим, понеже е много тежко. Когато говорим, че не може да се развива стъкларска промишленост, да речем – да се съгласим. Когато говорим, че не може да се развива качествена металургия – да се съгласим и с това последно творение на управлението. Но когато говорим, че една атрактивна фирма като “Пектин”, която дълги години беше давана за пример, че може да бъде приватизирана успешно, че може да работи успешно, аз няма какво да кажа на една работничка, която онзи ден са изгонили от работа, изгонили са я от апартамента, който е ведомствен, за неплатен ток, за неплатен наем – става дума за 20-30 лева, но ситуацията опира до това дали ангажиментите, които са поети с приватизацията, дали един процент от тях е изпълнен. Надявам се да чуя съдържателния Ви отговор, госпожо вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност остава това питане и актуалният въпрос към министър Шулева. Остават 20 минути и ми се струва, че те ще бъдат запълнени.
Следващият министър е министър Ковачев, не съм сигурен обаче дали ще ни стигне времето. Виждам тук госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС, от място): Надявам се да ми дадете възможност да протестирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам възможност да протестирате в такъв случай. До 14,00 ч. – знаете, гласувахме.
Моля да бъде поканен министър Ковачев, тъй като има възможност евентуално да стигнем до него.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Сделката за пернишката фирма “Пектин”, за съжаление, е един от примерите, в които новият собственик не изпълнява добросъвестно ангажиментите, поети в приватизационния договор. Това е установено при контрола, осъществяван както от Агенцията за приватизация, така и от Агенцията за следприватизационен контрол. В рамките на правомощията си те са санкционирали собственика. В момента в ход са две съдебни дела за събиране на начислените неустойки, наложени заради неизпълнени клаузи от договора.
Какви са основните параметри на приватизационния договор? Договорът е за продажба на 79% от капитала и е сключен от Агенцията за приватизация на 18 март 1999 г. Австрийската фирма “Занкъл” ГМБХ купува 67% от акциите, а “Пектин инвест” – 12 на сто от тях. Цената за пакета е 60 хил. щ.д., като сумата е платена в деня на подписване на договора. Купувачите са били задължени да погасяват всички задължения на дружеството в срок от шест месеца след подписване на договора. Задълженията към момента на сделката са към Националния осигурителен институт, Министерство на финансите и доставчици, а общата им стойност е 1 млн. 229 хил. 855 лева. Те са поели ангажимент да инвестират 600 хил. щ.д. в срок от три години, да запазят основния предмет на дейност и да поддържат 155 работни места за следващите три години. Купувачите са се задължили да не продават или прехвърлят придобитите акции за срок от три години. Не са имали право да прехвърлят на трето лице правата и задълженията, произтичащи от договора, без да имат задължително писмено съгласие от Агенцията за приватизация. За изпълнението на всички тези задължения купувачите “Занкъл” и “Пектин инвест” са солидарни длъжници спрямо продавача.
Какво показва следприватизационния контрол по сделката? Както вече споменах, купувачите са били длъжни в рамките на шест месеца да изплатят задълженията на “Пектин” към кредиторите. Тъй като те не са представили в срок споразумение за уреждане на дълговете към НОИ и Министерство на финансите, на новите собственици е начислена неустойка от 23 хил. 688 лева, както е било предвидено в приватизационния договор. Проверките на Агенцията за приватизация, впоследствие и на Агенцията за следприватизационен контрол, установяват също, че инвестиционната програма не се изпълнява добросъвестно. Това е причината да се начислят нови неустойки в размер на 443 хил. 312 щ.д. за периода от 1999 до 2001 г. включително. Заради това, че собствениците не са представили в срок отчет за изпълнение на инвестиционната програма, е начислена допълнителна неустойка за 29 хил. 666 щ.д. За същата година в срок не е представен и отчет по програмата за трудова заетост, има нова начислена неустойка в размер на 10 хил. щ.д. Отделно от нея за 1999-2000-2001 г. са начислени неустойки в размер на 924 хил. 911 лева, като причина за тях е, че собствениците не поддържат броя на работните места, които са записани в договора.
Толкова за санкциите, които държавните органи, отговорни за следприватизационния контрол, са наложили на “Занкъл” и “Пектин инвест”, заради нарушение на клаузи от договора. Те недвусмислено показват, че собствениците на приватизираното предприятие не са изпълнявали добросъвестно ангажиментите, поети при покупката на мажоритарния пакет акции на дружеството. Видно е, че те не са се отнасяли достатъчно отговорно към бъдещото развитие на предприятието.
На 11 юли 2000 г. “Занкъл” изразява намерението си пред агенцията да се оттегли от управлението и да прекрати дейността си в “Пектин”, като прехвърли притежаваните от него 67% от капитала на фирма “96 Хранмашинженеринг” ООД. С писмо от 7 ноември 2000 г. Агенцията за приватизация дава съгласието си акциите да бъдат прехвърлени. Агенцията за приватизация обаче поставя условието и то е, че в срок от 10 дни след прехвърлянето “96 Хранмашинженеринг” да встъпи или замести “Занкъл” във всички права и задължения по Договора за приватизация на акциите на пернишкото дружество “Пектин”.
На 8 ноември 2000 г. в Агенцията за приватизация постъпва писмо от “Хранмашинженеринг”. С него агенцията се уведомява, че два дни по-рано е подписан договор за прехвърляне на акциите и прехвърлянето е станало на 5 декември същата година. За да се уредят отношенията между Агенцията за приватизация, “Занкъл”, “Пектин” и “Хранмашинженеринг” е трябвало да бъде подписано споразумение. Агенцията за приватизация е отправила покана до всички заинтересовани страни за подписване на такова споразумение, но “Занкъл” и “Пектин инвест” не са се явили. Споразумение няма и, независимо от това, че акциите на “Занкъл” са прехвърлени на “Хранмашинженеринг”, Агенцията за приватизация няма нова страна по приватизационния договор. Фактът, че Агенцията за приватизация е дала на “Занкъл” съгласие за прехвърляне на акциите под условие, което не е изпълнено, прави самото прехвърляне неправомерно и е основание на австрийското дружество да бъде начислена нова неустойка от 50 хил. 829 щ.д.
Какви други действия е предприела Агенцията за приватизация? Недобросъвестното изпълнение на задълженията по приватизационния договор кара агенцията да подаде сигнал до Върховна касационна прокуратура. Сигналът е от септември 2001 г. и той е да бъде извършена проверка по законността на сделката с оглед ниската покупна цена на 79% от капитала и влошеното му икономическо състояние. Изпратени са също писма до Националния осигурителен институт, Агенцията за държавни вземания, Териториална данъчна дирекция в Перник, с предложение да бъде извършена проверка в “Пектин”, която да уточни размера на задълженията на дружеството към държавния общински бюджет.
На 20 февруари 2002 г. в “Пектин” е извършена проверка, която установява, че дружеството не извършва производствена дейност. Поради това, че купувачите не са платили добросъвестно описаните по-горе дължими неустойки, за които са уведомени писмено, Агенцията за приватизация, а впоследствие Агенцията за следприватизационен контрол са предприели действия за събирането им по съдебен ред.

Начислените неустойки за неизпълнение на задълженията по договора за 1999-2000 г. са предявени от Агенцията за приватизация, заместена от Агенцията за следприватизационен контрол. Първоинстационно дело е обявено за решаване, но до момента не е постановено решение. Начислените неустойки за неизпълнение на задълженията за 2001 г., както и неустойките за прехвърляне на придобитите с договора акции, са предявени от Агенцията за следприватизационен контрол. Няма насрочено първо заседание на съда. По делото е направена съдебна поръчка за призоваване на чуждестранния ответник “Зангъл” ГМБХ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дойчинов, ще се възползвате ли от Вашето право за два доуточняващи въпроса? Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Мисля, че по-скоро ще изразя становище по отговора като цяло, защото в Перник ни остана възможността само да мечтаем. Мечтаем за силиконова долина, мечтаем за свободна икономическа зона, защото всичко, което се каза, е бездействие на държавата. Държавата губи милиони, общината губи милиони, гражданите губят всичко – и последната си надежда. Мисля, че затова е гордиевият възел. Той е предизвикателство за властта – да вземе меча и да го разсече. Иначе чувствата се изразяват по време на избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност нямаше два уточняващи въпроса, но все пак, госпожо министър, имате право и ако желаете, можете да вземете думата. Отказвате се. Добре.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Румен Петков относно отговорността на представителя на държавата “Бета” – Червен бряг.
Господин Петков, имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шулева, неколкократно съм поставял пред Вас и Вашия предшественик проблемите на работещите във фирма “Бета” – Червен бряг. Вие навярно сте информирана добре за незавидното състояние на фирмата, за неразплатените заплати и осигуровки на работещите, както и за неизпълнение на инвестиционната програма от собствениците на фирмата, впрочем неколкократно променяни след приватизацията. И вместо държавата да се намеси своевременно чрез съответните органи, като например Агенцията за следприватизационен контрол и съответните финансови институции, се стигна дотам да се допусне незаконна сделка между “Бета” и държавата Судан. По повод на нея сега в Плевенската окръжна прокуратура се пише или вече е написан обвинителен акт. Може би вече е написан, защото този актуален въпрос отлежава достатъчно време – срещу бившите изпълнителни директори на фирмата, обвинени по три текста от Наказателния кодекс: присвояване, външнотърговска дейност със стоки с възможна двойна употреба и фалшифициране на документи. Фрапиращото е, че в същия този момент, когато се е извършвала тази сделка, държавата е имала свой представител в борда на директорите в лицето на госпожа Раймонда Янева. Нещо повече, пак по същото това време член на борда е бил и господин Соломон Паси – председател на Атлантическия клуб в България, само месец по-късно номиниран за депутат от НДСВ и назначен за външен министър.
Госпожо министър, не е ли това една незаконна сделка, извършена с мълчаливото съгласие на държавата и в известен смисъл под чадъра на Атлантическия клуб с председател господин Соломон Паси? Как това би се отразило върху нашия имидж в очите на страните-членки на НАТО – наши съюзници?
Моят въпрос е трябва ли да носи отговорност представителят на държавата госпожа Янева и членът на борда господин Соломон Паси за участието си или мълчаливото си съучастие в една незаконна сделка, която без съмнение уронва престижа на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Петков! Позволете ми да започна с кратко представяне на дружеството и по-значимите проблеми, свързани с него.
“Бета” АД – Червен бряг, е структуроопределящо предприятие в отбранителната промишленост, специализирано в производството на бронирани самоходни оръдия и верижни машини, пътно-строителна и транспортна техника, кари, възли, детайли и части за тях, инженеринг. Заводът е проектиран и построен за производство на големи обеми продукция за нуждите на Варшавския договор и в края на 80-те години над 75% от приходите му се формират изцяло от износа на специална продукция. След прекратяване на Варшавския договор и по силата на международни споразумения тези пазари практически са затворени. Поради рязкото ограничаване на пазарите на специална продукция през 90-те години и мораториум върху преструктурирането и приватизацията на предприятия от ВПК за периода 1993-1996 г., производството на завода спада, намаляват приходите и числеността на персонала. През последните години усилията на ръководния екип на предприятието са насочени към натоварване на производствените мощности чрез увеличаване на относителния дял на гражданска продукция. Усвоени са нови граждански изделия, числеността на персонала е оптимизирана и дружеството е преобразувано в холдингова структура.
Въпреки тези оздравителни мерки обаче приходите от производствена дейност на “Бета” едва покриват издръжката на предприятието. През 1999 г. дружеството е приватизирано и в момента държавата притежава 5,58% от капитала на “Бета”, като голяма част от тези акции са предвидени за реституция. Накратко това е състоянието на предприятието.
Връщам се на въпроса Ви за представителя на държавата в “Бета” – Червен бряг и неговата отговорност. Госпожа Раймонда Янева наистина е представител на държавата и член на Съвета на директорите на “Бета”. Какви са нейните права и отговорности според устава на дружеството?
Първо, Съветът на директорите организира, ръководи и контролира дейността на дружеството и осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество.
Второ, Съветът на директорите управлява дружеството под контрола на Общото събрание на акционерите.
Трето, Общото събрание на акционерите има правото да обсъжда отговорността на Съвета на директорите за управление на дружеството.
Тъй като Вие, господин Петков, визирате незаконна сделка на дружеството за външнотърговска дейност със стоки с двойна употреба, ще отбележа още, че съгласно чл. 56, ал. 4, буква “а” от Устава на “Бета” изпълнителните директори са тези, които представляват дружеството при сключване на търговски сделки.
Що се отнася до отговорността на госпожа Янева, която тя носи за дейността си като член на Съвета на директорите, ще посоча, че членовете на директорите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Това също е записано в устава, който нееднократно цитирах. Единствено в компетентността на Общото събрание е да се прецени дали да бъдат предприети действия за реализиране на тази отговорност, или членовете на Съвета на директорите да бъдат освободени от нея.
Освен това предвид акционерното участие на българската държава в дружеството, което е едва 5,58%, нейният представител в Общото събрание не може самостоятелно да приеме решение за реализирането на която и да е от тези две възможности.
Искам да ви информирам, че в Министерството на икономиката е постъпила служебна бележка от Националната следствена служба в уверение на това, че към момента няма данни за образуване на предварително производство и повдигнато обвинение срещу госпожа Янева.
Предвид етапа и характера на посоченото във Вашия въпрос разследване, Министерството на икономиката не разполага с официална информация за неговия ход. Към настоящия момент нямаме основание да коментираме възможността госпожа Янева да носи наказателна отговорност като член на Съвета на директорите на “Бета” АД.
Колкото до участието на господин Соломон Паси като член на Съвета на директорите на “Бета” АД, аз мисля, че Вие лично бихте могли да го попитате и той ще Ви отговори, надявам се, подробно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Като член на Съвета на директорите не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Петков за реплика.

РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! С този нов термин “член на директорите” ще ми е трудно да се справя. Така че ще се обърна към него, ако, разбира се, това не направи прокуратурата, по по-друг начин.
“Бета” действително беше структуроопределящо предприятие и “Бета” действително имаше сериозни пазари. На мен ми звучи малко странно твърдението Ви, че по силата на международни споразумения тези пазари са загубени. Защото, ако България участва в международни споразумения с цел да загуби свои пазари, това най-меко казано е безотговорно, за да не търся друг израз.
Като говорите за усилията на ръководния екип за преструктуриране на производството, усилията на ръководния екип са налице. Аз добре знам какво е “Бета”, какво беше и какво е. Но усилията на няколко поредни ръководни екипа го докараха до това състояние, в което се намира в момента.
Вие съвсем основателно отбелязахте, че съгласно чл. 240, ал. 2 от Търговския закон, членовете на съветите отговарят солидарно и това е част от въпроса. Въпросът е: Вие, като висш държавен администратор, какво отношение имате към един Ваш подопечен – участник в съвета на директорите, във време, в което е извършена незаконна сделка? Вие по същия начин отговорихте и на въпроса на господин Папаризов и господин Пирински за една четвърт участие в “Кремиковци” и седите и гледате като наблюдатели от същия бивш Варшавски договор, за който говорите, че е направена “Бета”. Не предприемате никакви действия. Това е престъпна безотговорност. Защото така, както гледате ваши служители, които участват в съвети на директорите, които сключват престъпни сделки, сделки, от които държавата бяга, сделки, които са вредни за авторитета на България и да очаквате Националната следствена служба да Ви информира дали е повдигнато съдопроизводство срещу госпожа Янева, Вие не предприемате нищо, в резултат на което години наред “Бета” слиза надолу и слиза надолу, за да стигне до това си състояние с участието на външния министър на Република България и с участие на представител на държавата в съвета на директорите да сключва сделки за стоки с възможна двойна употреба и да злепоставя България в очите на международната общност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Петков! Много правилно поставихте въпроса за това, че прекратяването на международни договори е довело до практическо затваряне на пазари. Може би Вие искате да кажете, че не е трябвало да се прекрати Варшавският договор, за да се запазят пазарите. За съжаление аз не съм компетентна по този въпрос, за да Ви отговоря дали е трябвало да бъде прекратен Варшавският договор, за да бъдат запазени пазарите на “Бета”. Това – по Вашия коментар.
Що се касае до действията на държавата като акционер в “Бета”, единственото нещо, което държавата може да направи по закон, е да гласува за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на член на съвета на директорите, както вече цитирах съгласно устава и съгласно Търговския закон, разбира се.
Естествено е, когато има данни, че подобно действие, за което вие цитирате – че е сключена сделката, а тя е сключена от изпълнителния директор на предприятието, които по устав имат право да представляват дружеството - ако ни се предоставят данни, че подобно решение е било обсъждано на съвет на директорите, естествено е, че държавата като акционер в това дружество би гласувала със своите 5,58% акции за неосвобождаване от отговорност на член на съвета на директорите, бил той не само представител на държавата, а който и да било друг.
Така че това е единствено възможната дейност, която държавата може да извършва и аз не бих искала да приписвате някакви други възможни действия на държавата като акционер в това дружество.
Ние до момента нямаме данни, които да говорят, че госпожа Янева е участвала при взимане на решение за сключване на тази сделка, тъй като тя е сключена единствено и само от изпълнителните директори и неслучайно срещу тях е заведено дело от прокуратурата.
По отношение на участието на госпожа Янева в борда на директорите, както вече споменах, няма повдигнато обвинение и няма предварително производство.
Така че на нас не са ни известни данни, поради които ние да не гласуваме за освобождаване от отговорност на госпожа Янева като член на съвета на директорите. Същото се отнася, разбира се, и за господин Паси, който не е бил представител на държавата в този момент.
Така че с тези обяснения по Търговския закон бих искала да внеса яснота в не съвсем ясно формулираните аргументи по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Господин председател, аз ще продължа настояването на господин Пирински да обърнете внимание не на възпитанието, защото това не е Ваша работа, това понякога е домашен въпрос, понякога е въпрос на училище или на житейско развитие, особено на госпожа Шулева да не прави квалификации на поведението и въпросите, а по същество да отговаря. И Ви моля да настоявате министрите да идват подготвени за парламентарния контрол, а не да се държат като в хан.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да останем толерантни един към друг.
Първо, да благодарим на министър Шулева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Сега е 14,01 ч. Явно не можем да преминем към питанията и въпросите към министър Ковачев, макар че той е тук, в залата, тъй като ние гласувахме сутринта, че парламентарният контрол ще бъде до 14,00 ч.


Трябва да направя две съобщения:
1. Комисията по труда и социалната политика ще има извънредно заседание във вторник от 9,30 ч.
2. Временната комисия за промени в Конституцията ще има заседание във вторник от 11,00 ч.
Следващото заседание е извънредно във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева