Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, първо искам да отправя едно поздравление, макар че ще бъде задочно, към Антония Първанова, която днес има рожден ден. Нека да бъде жива и здрава! Макар и в нейно отсъствие, ние й пожелаваме това.
Не знам дали ще ми позволите нещо извън това, което е прието в програмата за дневния ред - едно проекторешение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Обявява Великденска ваканция от 2 май до 11 май 2002 г. включително." (Ръкопляскания.)
Не ръкопляскайте, защото още не сме го гласували. Може да гласуваме против.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това проекторешение за Великденска ваканция от 2-и до 11 май включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 120, против 7, въздържали се 8.
Решението е взето (шеговито), макар и трудно. (Приятно оживление в залата.)
Уважаеми народни представители, нека това решение да ни мобилизира, за да можем днес да свършим нашата работа.
Уважаеми народни представители, от вчера трябва да продължим със законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти. Предстои докладване на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби. Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, по § 3 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 3. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35 ал. 2 се отменя.
В ал. 3 думите "не са ценни книжа по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества" се заменят със "са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон".
2. Член 37 се изменя така:
"Чл. 37. Условията, сроковете и редът за обезщетяване с поименни компенсационни бонове се определят с наредба на Министерския съвет."
3. Създава се чл. 37а:
"Чл. 37а. Поземлените комисии са длъжни да водят регистър за изпратените до органите по Закона за сделките с компенсаторни инструменти удостоверителни документи и за получените и връчените на притежателите на компенсаторни инструменти удостоверителни документи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3, както беше представен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Атанас Папаризов за създаване на нов § 4:
"§ 4. В Закона за местните данъци и такси в чл. 38, ал. 1 се създава нова т. 9:
"9. компенсаторни инструменти, с които са обезщетени лица по реда на ЗОСОИ, на ЗСПЗЗ и на ЗВСГЗГФ."
Следващите параграфи се преномерират."
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на народния представител Атанас Папаризов има ли желаещи да се изкажат? Не виждам. Не виждам и самия господин Папаризов, за да си защити предложението.
Затова подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 38, против 72, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 4. В Закона за водите в чл. 31, ал. 3 думите "и/или с компенсаторни бонове по чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи" се заличават."
Цитирано е "компенсаторни бонове", а не "компенсационни бонове", защото в Закона за водите е сбъркано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4, както е предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 8.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"§ 5. Само лицата, направили искане за това до влизането в сила на този закон, могат да получат обезщетение по чл. 31, ал. 3 от Закона за водите и по чл. 35, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5, както е предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 12.
Параграф 5 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Йордан Нихризов за създаване на нов § 6, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика.
"§ 6. В едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет приема наредбите по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По последния § 6 има предложение на Комисията по икономическата политика да стане § 7:
"§ 7. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този последен параграф от закона има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6, който става § 7.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, благодаря на всички за приемането на този закон. Той е много важен и се чакаше с много надежди най-вече от притежателите на такива компесаторни инструменти. Това са над 800 хил. български граждани, които очакват да получат известно удовлетворение за тези претенции, които имат. Благодаря на всички за добрата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.

Това ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Законопроектът е приет на първо четене на 28 февруари т.г.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите господин Джевдет Чакъров, който да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вниманието ви
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
за второ гласуване
относно законопроект за изменение на Закона за подземните богатства, № 102-01-39, внесен от Министерския съвет на
17.12.2001 г.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона
за подземните богатства
(Обн. ДВ, бр. 23/1999 г.; изм. бр. 28/2000 г., бр. 108/2001 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Едва ли има бележки по заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), както и създаването и поддържането на специализирани карти, регистри и информационна система въз основа на тези данни и въз основа на данни от кадастъра за:
а) разрешенията за търсене и/или проучване;
б) откритията и находищата на подземни богатства;"
2. Точка 6 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
"§ 2. Заглавието на глава шеста се изменя така:
"Специализирани карти и регистри на разрешенията за търсене и/или проучване и концесии за добив."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. Министерството на околната среда и водите организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗКИР за разрешенията за търсене и/или проучване, предоставени при условията и по реда на закона и създаването на специализирани карта и регистър и информационна система въз основа на тези данни, както и въз основа на данни от кадастъра."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли желаещи да вземат думата по представените текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете от § 1 до § 3 включително, както са подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 1 до 3 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 4. В чл. 19 ал. 2 и 3 се изменят така:
"(2) Специализираните карти и регистри на площите за търсене и/или проучване и на концесиите за добив се създават и функционират при условията и по реда на глава четвърта от ЗКИР.
(3) Специализираните карти и регистрите са публични и всички лица имат право да ги преглеждат и да получават преписи на извлечения от тях срещу заплащане по тарифа, одобрена от Министерския съвет."
Предложение на комисията: в § 4 думата "специализираната" се заменя със "специализираните".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 4? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 5. Заглавието на глава седма се изменя така:
"Национален баланс на запасите и оценка на ресурсите. Регистър на откритията и специализирани карта и регистър на находищата."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 5 желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 5, който е подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
"§ 6. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. специализирани карта и регистър на находищата на подземните богатства по чл. 2;"
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) В специализираните карта и регистър на находищата на подземни богатства се отразяват всички регистрирани открития на находищата на подземни богатства."
3. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Дейността по изготвянето и воденето на националния баланс на запасите се урежда с акт на Министерския съвет."
4. Създава се ал. 9:
"(9) Съдържанието на специализираните карта и регистър на находищата, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 6 желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6 така, както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 7. В чл. 23 ал. 2 се изменя така:
"(2) Разрешенията и концесиите по ал. 1 се предоставят след съгласуване със специализираната карта и регистър на разрешенията и със специализираната карта и регистър на находищата на подземни богатства."
Предложение на комисията - в § 7 думата "специализираната" се заменя със "специализираните".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 7 желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 7 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 8. В чл. 41, ал. 2 думите "единния регистър на разрешенията и в кадастъра на площите" се заменят със "специализираната карта и регистър на площите за търсене и/или проучване"."
Предложение на комисията - в § 8 думата "специализираната" се заменя със "специализираните".
Комисията подкрепя текста на вносителя с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 8? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 8 както е подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 9. В чл. 75, ал. 2, се създава изречение второ:
"Искането за отчуждаване се придружава със скица-проект въз основа на данни от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
"§ 10. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Плановете по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се изработват въз основа на данни от кадастъра, от едромащабната топографска карта на страната, както и от други специализирани карти."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 9 и 10 желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 9 и 10 както са подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 11. Член 89 се изменя така:
"Чл. 89. (1) Министерството на околната среда и водите организира създаването и функционирането на мониторинг на геологожката среда и специализирана геоекологична карта и регистър на миннодобивната дейност на национално равнище.
(2) Съдържанието на картата и регистъра по ал. 1 и условията и редът за създаването и поддържането им се определят от министъра на околната среда и водите и от министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба, съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър."
Предложение на комисията - в § 11 думата "специализирана" се заменя със "специализирани".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По последния, § 11 желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 11 както е подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет, а с това и целият закон. От името на господин Чакъров благодаря за успешната работа по този закон и приемането му.
С това приключихме и с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 180 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО РАБОТНОТО ВРЕМЕ НА МОРЯЦИТЕ И ОКОМПЛЕКТОВАНЕ НА КОРАБИТЕ С ЕКИПАЖИ.
Вносител е Министерският съвет.
За процедурно предложение има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията, отговаряща по проблемите на водния транспорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Поканете заместник-министъра на транспорта и съобщенията.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект № 202-02-13, внесен от Министерския съвет за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи

На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплетоване на корабите с екипажи под № 202-02-13, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Международната организация на труда е институцията, която разработва и насърчава разработването на конвенции, предвиждащи основни трудови стандарти и предприема активни мерки сред страните-членки за насърчаване на прилагането им.
Конвенция № 180 относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи е приета на 84-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през октомври 1996 г. в Женева. Тя се прилага по отношение на всеки морски кораб - държавна или частна собственост, регистриран на територията на държавата-членка, за която Конвенцията е в сила и е предназначен по принцип за извършване на морски превози с търговска цел. По смисъла на Конвенцията кораб, вписан в регистрите на две държави-членки, се счита за регистриран на територията на тази държава-членка, под чието знаме плава. Конвенцията определя максималната продължителност на работното време на моряците - съответно 14 часа за денонощие и 72 часа за седмица, както и минималното време за почивка - не по-малко от 10 часа за всеки период от 24 часа и 77 часа за седмица. Конвенцията въвежда забрана за работа през нощта на моряци на възраст под 18 години, с изключение на случаи, когато се провежда ефективно обучение на млади моряци на възраст между 16 и 18 години в съответствие с утвърдените програми и учебните планове. Според чл. 12, лице под 16-годишна възраст няма право да работи на борда на кораб. В Конвенцията се дефинират термините "компетентен орган", "работно време", "време за почивка", "моряк" и "корабособственик". Всеки кораб трябва да бъде окомплектован с необходимия по численост и квалификация екипаж с оглед обезпечаване на безопасността. Отбелязано беше, че Министерството на транспорта и съобщенията в момента подготвя предложение за изменение на Кодекса за търговското мореплаване. Едно от предложенията предвижда в чл. 12 на Кодекса да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Трудовите отношения между членовете на екипажа и корабособственика, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, като условията на живот и труд на борда на кораба, платения годишен отпуск, благосъстоянието на моряците, работното време, репатрирането и др., се регламентират с отделна наредба на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на труда и социалната политика, която цели да осигури свободата и закрилата на моряшкия труд, справедливи и достойни условия на борда на кораба."
В проведената дискусия беше отбелязано, че предложеният от Министерския съвет законопроект е необходим за по-пълното хармонизиране на нашето законодателство с европейското в тази област и е крачка напред в усилията ни към присъединяването на България към Европейския съюз.
Изказани бяха и мнения от членове на комисията, че нашите моряци притежават високо качество на обучение, а заплащането на труда им е сравнително по-ниско от това на много страни - големи корабособственици, каквато е и България и е необходима дискусия с цел засилване на социалната политика в тази област.
Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 11 гласа "за" реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 202-02-13, внесен от Министерския съвет за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика - д-р Адемов, да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда, относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи,
№ 202-02-13 от 8 април 2002 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 10 април 2002 г., разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда, относно работното време на моряците и окомплетоване на корабите с екипажи, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Конвенция № 180 относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи е приета на 84-та сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда през октомври 1996 г. в Женева. Обсегът на прилагане включва всеки морски кораб, държавна или частна собственост, който по принцип е предназначен за извършване на морски превози с търговска цел. Дава се възможност, след консултация с представителните организации на собствениците на риболовни кораби и на риболовците, компетентният орган да прилага разпоредбите и за търговския морски риболов. Конвенцията не се прилага по отношение на дървените кораби с традиционна конструкция, като плоскодънни лодки и платноходи.
Дефинират се термините "компетентен орган", "работно време", "време за почивка", "моряк" и "корабособственик". Според Конвенцията се изисква ратифициралата я държава-членка да потвърди, че определената норма за работното време на моряците и другите работници се базира на 8-часов работен ден с един почивен ден седмично и почивка в празнични дни.
Определя се максималната продължителност на работното време и минималната продължителност на почивката в часове, които се осигуряват за даден период от време. Не се разрешава на лица под 16-годишна възраст да работят като моряци. Не се допуска нощен труд за моряци на възраст под 18 години, като изключения са възможни за онези от тях на възраст от 16 до 18 години, които участват в провеждането на ефективно обучение в съответствие с утвърдени програми и учебни планове. Капитанът на кораба има право да определя продължителността на работа на моряците толкова часа, колкото са необходими, когато това се налага за осигуряване на нормална обстановка и непосредствена безопасност на кораба, лицата и товара на борда, или при предоставяне на помощ на други кораби и лица, изпаднали в беда на море.
Задължава се държавата-членка да изисква водене на дневник за работното време и времето за почивка по дни, с цел осигуряване на възможности за контрол и периодични проверки по спазване разпоредбите на Конвенцията.
За осигуряване на безопасността всеки кораб трябва да се окомплектова с необходимия по численост и квалификация екипаж според нормативите за минималните изисквания. При определяне, одобряване или ревизиране на окомплектоването на корабите с екипажи, компетентният орган взема предвид международните инструменти, посочени в преамбюла. Препоръчва се свеждане до минимум, според възможностите, полагането на извънреден труд, за осигуряване на необходимата почивка за възстановяване.
Конвенция № 180 е основен документ в областта на търговското корабоплаване и е допълваща на базисните конвенции на Международната морска организация - Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море и Конвенцията за международните правила за предотвратяване на сблъскване на корабите на море, ратифицирани от Република България. Конвенцията е в основата и на законодателството на Европейския съюз, регламентираща основните стандарти по отношение на моряците и нейното ратифициране ще допринесе за хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз в тази област. За Република България Конвенцията влиза в сила 6 месеца след датата, на която е регистрирана настоящата ратификация.
След проведено гласуване с резултати: "за" - 12 гласа, "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Подкрепя законопроект № 202-02-13 с мотивите към него, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, със следната декларация съгласно чл. 4 от Конвенцията:
"Република България потвърждава, че съгласно българското законодателство определената норма за работно време на моряците, както и на другите работници, се базира на 8-часов работен ден с два почивни дни седмично и почивка в празнични дни"."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Тъй като председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност отсъства, бих помолил госпожа Ирина Бокова да докладва становището на комисията.
Заповядайте, госпожо Бокова.

ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Представям доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 202-02-13 за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда.
"На редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., в присъствието на представители на вносителя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, приета от Международната конференция на труда на 84-тата сесия през октомври 1996 г.
Докладът беше приет с консенсус." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратифициране на Конвенцията. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам, както и комисията взе единодушно решение с 11 гласа "за", на това заседание законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да се премине към второто четене на законопроекта. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифицира на Конвенция № 180 на Международната
организация на труда относно работното време на моряците
и окомплектоване на корабите с екипажи

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, приета от Международната конференция на труда на 84-тата сесия през октомври 1996 г., със следната декларация съгласно чл. 4 от Конвенцията:
"Република България потвърждава, че съгласно българското законодателство определената норма за работно време на моряците, както и на другите работници, се базира на 8-часов работен ден с два почивни дни седмично и почивка в празнични дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст на законопроекта има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Конвенция № 180 на Международната организация на труда.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 147 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ (МИНИМАЛНИ НОРМИ).
Господин Мирчев, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроект № 202-02-15 за ратифициране на Конвенция
№ 147 на Международната организация на труда относно
търговското корабоплаване (минимални норми),
внесен от Министерския съвет на 08.04.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), внесен от Министерския съвет на 08.04.2002 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Международната организация на труда е институцията, която разработва и насърчава разработването на конвенции, предвиждащи основни трудови стандарти и предприема мерки сред страните-членки за насърчаване на прилагането.
Конвенция № 147 относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г. е приета от Международната конференция на труда на нейната 62-ра сесия и към момента е ратифицирана от 43 държави. Тя се прилага по отношение на всеки морски кораб - държавна или частна собственост, предназначен за превоз на товари и пътници с търговска цел или който се използва с някаква друга търговска цел, както и за морски влекачи. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която ратифицира Конвенцията, следва да има установени закони и разпоредби за корабите, регистрирани на нейна територия, по отношение на нормите за безопасност, система за социално осигуряване и във връзка с условията за наемане на работа и живот на борда на кораб и да упражнява ефективно правораздаване и контрол за спазването им.
Конвенция № 147 се явява допълваща на основните конвенции на Международната морска организация - Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море и Конвенцията за международните правила за предотвратяване на сблъскване на корабите на море, по които Република България е страна. Конвенция № 147 е приложим инструмент при извършването на инспекциите на Държавния пристанищен контрол в световен мащаб. Тя се прилага спрямо корабите, плаващи под българско знаме, които са обект на проверка на стандартите по тази конвенция в чуждите пристанища.
Изпълнителна агенция "Морска администрация" към Министерството на транспорта и съобщенията в качеството си на национален компетентен орган за осъществяване на държавен пристанищен контрол също трябва да прилага разпоредбите на конвенцията при извършване на инспекции в своите пристанища. Извършването на контрол по линия на прилагането на администрация на знамето, осъществяван на базата на Конвенция № 147, в голяма степен ще подобри показателите на българските кораби, което от своя страна ще доведе до значително намаляване на задържаните наши кораби в чужди пристанища по линия на Държавния пристанищен контрол. Задържането на български кораби в чужди пристанища е сериозен проблем, който изисква особено внимание, защото оказва пряко влияние върху успешното провеждане и приключване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по глава IХ - "Транспортна политика".
В проведената дискусия се подчерта, че предложеният от Министерски съвет законопроект е особено необходим за по-пълното хармонизиране на нашето законодателство в тази област и за цялостното развитие на водния ни транспорт.
Изразени бяха мнения, че задържането на корабите ни в чужди пристанища често е свързано с възрастта на корабния ни парк. Голяма част от корабите са остарели и влизат в противоречие със стандартите, а понякога задържането е свързано и с причини от субективен характер. Отбелязано беше още, че трябва да бъдат предявявани претенции и към корабите, които посещават българските пристанища.
Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 11 гласа "за" реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 202-02-15, внесен от Министерския съвет за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Моля д-р Адемов като председател на Комисията по труда и социалната политика да представи доклада на комисията по този законопроект.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 147
на Международната организация на труда относно
търговското корабоплаване (минимални норми),
№ 202-02-15 от 8 април 2002 г.,
внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 10 април 2002 г. разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), № 202-02-15 от 8 април 2002 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Емил Мирославов, директор на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване, политика по доходите, анализи и прогнози" в Министерството на труда и социалната политика.
Конвенция № 147 на Международната организация на труда е допълваща базисните конвенции на Международната организация на труда, регламентиращи задълженията на всяка държава да разработва и прилага законите и други нормативни разпоредби за корабите, регистрирани и акостирали на нейна територия. Целите са създаване и спазване на норми за обезпечаване на корабите с екипажи, безопасност на труда и живота на моряците, прилагане на съответната за всяка страна система на социално осигуряване и други. Заслужава внимание и задължението на всяка страна-членка да прилага ефективен контрол по спазването разпоредбите на конвенциите, във връзка с наемането на работа, условията на труд и живот на борда на кораба. Това се осъществява и чрез договаряне между организациите на собствениците на кораби и организациите на моряците за спазване на приетите норми.
При извършването на проверки по спазване на конвенцията от страна на държавния и пристанищен контрол в чуждите пристанища на практика корабите, плаващи под националния ни флаг, са обект на нейното прилагане и преди настоящата ратификация. Извършването на контрол по линия на прилагане на администрацията на знамето, осъществяван на базата на Конвенция № 147, ще подобри значително показателите на българските кораби и ще доведе до намаляване случаите на задържането им по линия на Държавния пристанищен контрол.
Подчертава се важността и необходимостта от тристранни консултации между компетентните органи, осъществяващи надзора и представителните организации на корабособствениците и на моряците, при наемането на работа и при различни по характер жалби и спорове.
Държавите, ратифицирали конвенцията, се задължават да предприемат необходимите мерки за осигуряване на безопасността на акостиралите в техните пристанища кораби. Това може да стане при получаване на жалба или информация относно условията на кораба, когато те представляват явна опасност за безопасността или здравето и не отговарят на нормите и изискванията, установени в конвенцията. Задължението включва и незабавно информиране на правителството на държавата, а така също и на най-близките морски, консулски или дипломатически представителства на държавата на знамето.
С ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми) се осигуряват необходимите условия за живота и работа на моряците и гаранции за спазването на минималните норми чрез ефективен контрол. Последващите нормативни изменения в националното ни законодателство ще го сближат с това на страните от Европейския съюз. Според разпоредбата на чл. 6 за Република България Конвенция № 147 ще влезе в сила 12 месеца след датата, на която е регистрирана настоящата ратификация.
След проведеното гласуване с резултати 12 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Подкрепя Законопроект № 202-02-15 от 8 април 2002 г. с мотивите към него, внесен от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми). "
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Госпожо Бокова, с надежда поглеждам към Вас да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Господин председател, представям
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно Законопроект № 202-02-15 за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), внесен от Министерския съвет на 8 април 2002 г.
На редовно заседание, проведено на 18 април 2002 г., в присъствието на представители на вносителя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), приета от Международната конференция на труда на Шестдесет и втората сесия през октомври 1976 г.
Докладът беше приет с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
С това приключиха докладите по този законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата по него. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам законопроекта за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване да бъде гласуван на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря ви.
Господин Мирчев, виждам, че искате да направите процедурно предложение. Досещам се какво е то.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на това заседание да бъде гласуван и на второ четене законопроектът за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната организация на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има процедурно предложение да се премине към второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Мирчев, представете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 147 на Международната
организация на труда относно търговското корабоплаване
(минимални норми)
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), приета от Международната конференция на труда на 62-ата сесия през октомври 1976 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на законопроекта има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно. Благодаря ви.
С това изчерпахме и тази точка от дневния ред.
Уважаеми народни представители, от седмичната програма остават още две точки, като се изключи парламентарният контрол, който е от 11,00 ч. Едната точка е второ четене на законопроекта за туризма.
Господин Димитров, има ли готовност да започнем с този законопроект? Заповядайте.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Имам процедурно предложение, уважаеми господин председател, в пленарна зала да бъдат допуснати господин Димитър Хаджиниколов - заместник-министър на икономиката, и госпожа Радостина Иванова - държавен експерт към Министерство на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министър и представител на Министерство на икономиката.
Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят в залата представителите на министерството.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-33/10.12.2001 г. за
туризма, с вносител Министерския съвет

На заседанията, проведени на 6-и, 13-и, 14-и и 20 март 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за туризма, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народно събрание да обсъди следния: "Закон за туризма".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на закона - "Закон за туризма", не виждам желаещи за изказване. Наименованието не би могло да бъде по-кратко.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Глава първа - Общи положения".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава първа.
По чл. 1 има предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 1. Законът урежда организацията и управлението на туризма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По заглавието на главата и текста на чл. 1 не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа "Общи положения" и чл. 1, както са подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Никола Николов, Валентин Василев, Иван Иванов и Димитър Йорданов:
В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думата "туризъм" се заменя с "международния и вътрешния туризъм", а думата "важно" се заменя с "приоритетно".
2. В т. 5 думите "субектите, имащи отношение към туристическия продукт", се заменят с "участниците в туристическата индустрия".
Комисията по икономическата политика подкрепя предложението по т. 1 думата "важно" да се замени с "приоритетно" и приема по принцип предложението по т. 2, а в останалата си част то се оттегля от народните представители.
Предложение на народните представители Снежина Чипева, Ралица Агайн и Емил Кошлуков - в чл. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. да осигури защита на потребителите на туристически услуги и на туристически продукт;"
2. Точка 4 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 2 и не приема предложението по т. 1.
Предложение на народните представители Алекси Алексиев, Радослав Коев и Христо Механдов - в чл. 2 т. 4 да отпадне.
Комисията по принцип приема предложението.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители - в чл. 2, т. 1 съюзът "и" се заменя със запетая и след думата "социално" се добавя "и културно".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Явор Милушев и Димитър Димитров с идентично съдържание с предложеното от Стефан Данаилов и група народни представители. Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 2:
"Чл. 2. Целта на закона е да:
1. осигури условия за развитие на туризма като отрасъл с приоритетно значение;
2. въведе единни критерии за извършване на туристически дейности;
3. осигури защита на потребителите на туристическия продукт;
4. определи правата и задълженията на лицата, имащи отношение към туризма;
5. регламентира контрола върху туристическите дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Данаилов. Комисията не е приела "културното" във Вашето предложение.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Толкова разбират!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата преди всичко, за да изразя своето голямо разочарование от разминаването на заявени и защитавани в това Народно събрание приоритети в националното ни развитие.
Комисията по културата подходи с особено внимание към проблемите, които предстои да се решават, ако се приеме този необходим за България законопроект.
Всички предложения, направени от нас, бяха обсъдени в комисията и подкрепени, както е видно, от 14 депутата. Освен това друг депутат, господин Явор Милушев, член на нашата комисия, внесе и самостоятелно предложение, което не отрича, а допълва и задълбочава философията на тези предложения, насочени преди всичко към пълноценно, ефективно, но и грижливо използване на българските културни забележителности с цел запазването им като наследство на нацията ни.
Но каква беше изненадата ми, когато се оказа, че в новия закон няма място за понятие като "културен туризъм". Нещо повече, още в самото начало на закона вносителят и депутатите от всички парламентарни групи във водещата комисия отрекоха съществуването на културно значение, определяйки този отрасъл в чл. 2, т. 1, като отрасъл, значим само в икономическата и социалната сфера.
За културен туризъм, според международните организации се смята: "пътуване с цел опознаване на култури и исторически забележителности и запознаване с наследството на дадена общност по приятен и образователен начин" или "посещение на лица, външни на местната общност, мотивирани изцяло или отчасти от интереса си към историческото, артистичното, научното или битовото културно наследство на дадена общност, регион, група или институции".
ООН, ЮНЕСКО и Съветът на Европа отдават особено значение именно на културния туризъм.
Няма време да привеждам многобройните документи, доказващи това. Ще посоча единствено принципите на Международната харта на културния туризъм, приети от Международния научен комитет по културен туризъм към ЮНЕСКО, а те са:
1. създаване на възможности за непосредствено усещане и разбиране на културата и наследството;
2. динамичното взаимоотношение между културното наследство и туризма трябва да бъде управлявано по начин, който да води до постигането на устойчиво развитие и на двете;
3. опазването на обектите на културното наследство, както и туристическото планиране трябва да осигуряват стойностно, удовлетворително и приятно преживяване на посетителя;
4. Местните общности трябва да бъдат ангажирани в планирането на опазването и на туризма;
5. Дейностите по опазване и туризъм трябва да са от полза на местната общност;
6. Програмите за насърчаване на туризма трябва да защитават и подчертават особеностите на културното наследство."

Съгласно Решение на Съвета на Европа № 92/421/ЕИО "Действията на Общността са насочени към подчертаване на значимостта на културното наследство за туризма и към насърчаване на все по-широко знание за културите, традициите и начините на живот на европейците".
Това решение е ярък акт на Общността, който изрично посочва тясната връзка между туризма и културата като културно наследство.
При планирането на структурните фондове на Европейския съюз точно културният туризъм се определя като област с особен потенциал за изграждане на стратегиите за регионално и местно развитие. Създаването на законова и институционална среда за финансиране на проекти, свързани именно с културния туризъм, позволи, например, на нашата южна съседка Гърция да увеличи осезателно капацитета за управление и развитие на културното й наследство.
Защо е този страх от поемане на своя дял от отговорността към управлението на туризма и от Министерството на културата?
Във Франция, например, държавната политика в областта на туризма се провежда и координира от Дирекцията на туризма, но по закон тя задължително разделя отговорностите с пряко подчинение на министъра на културата - Национален тръст за исторически паметници, на който една от задачите е насърчаване и развитие на културния туризъм. През 1998 г. министърът на културата и държавният секретар за туризъм на Франция подписаха споразумение "Култура - туризъм".
В Англия е приет Закон за управлението на Голям Лондон, където глава първа от част десета на закона се нарича "Култура и туризъм". Създадената със закона "Група по културна стратегия за Лондон" е всъщност консултативен орган, гарантиращ обезпечаването и правилното използване на държавна субсидия за развитието и на културния туризъм в английската столица.
Нашето предложение да се раздаде в раздел I на глава втора нов чл. 7, съгласно който към министъра на културата да се създаде център за културен туризъм като юридическо лице за реализиране на държавната политика в областта на културния туризъм, имаше за задача точно такава възможност - по компетентност да се решават проблемите, свързани с възпроизвеждането на нашето културно-историческо наследство.
Приключвайки, уважаеми колеги, с почуда, разочарование и огорчение разбирам, че всички членове на водещата Комисия по икономическата политика от всички парламентарни групи са застанали и са против това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Имате думата по този текст на чл. 2. Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (нез.): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя току-що казаното от господин Данаилов. Мисля, че той беше доста изчерпателен и няма кой знае какво да добавя към това, но да се разглежда туризмът отделно от културното наследство на България, ми се струва най-малкото нелогично и недалновидно.
Историческите паметници и културните паметници на една страна са неразривна част от туризма. Туризмът не е просто свързан с някаква почивка и разходки, а е свързан и с опознаване на тези паметници. Мисля, че в България има достатъчно културни паметници, достатъчно сериозно културно-историческо наследство, за което би било добре светът да научи и което не би било срещу държавните интереси. Напротив, културното наследство винаги е основен обект на туристически интерес. Където и да отидете, знаете, че туризмът неразривно е свързан с тези паметници. Не бих искала да повтарям за Гърция, но ако не бяха паметниците на Гърция и както някой се изразява: "На този паметник е седял Ахил"... Кой може да докаже, че е седял Ахил, но хората отиват и плащат и това се прави с пари, които влизат в държавната хазна.
Мисля, че ние нямаме основание да се срамуваме от своето културно наследство. Не бих искала да мисля, че нашите икономисти са толкова късогледи да не съзнават, че от това сериозно може да се печели. България с нищо няма да загуби, а напротив - това може да й помогне много. България може да бъде център на културния туризъм, така че аз бих подкрепила напълно предложението на колегите Явор Милушев и Стефан Данаилов в тази посока и ви призовавам вие също да се присъедините и да преосмислите своето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност аз не правя реплика, а кратко изказване по този текст на закона, макар че декларациите, които тук направиха господин Стефан Данаилов и госпожа Елка Анастасова, наистина приличат повече на изказвания при приемането на законопроект на първо четене и изобщо за неговата философия. Искам да обърна внимание, че законът не дискриминира културния туризъм. Това просто е част от туризма. Нека само да ви посоча, че в чл. 3 на закона, обърнете внимание на стр. 8 на предложението на Комисията по икономическата политика. В т. 6 изрично се посочва, че туристически обект са и музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите. В т. 7 се казва: националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии. Следователно тази част от нашето наследство е представена тук.
Искам да обърна внимание, че ние приемаме закон за туризма, а не наръчник по културен туризъм и не декларация за опазване на културното ни наследство. Тези норми, които се предлагат, трябва да имат ясно регулативно значение. Трябва да се има предвид, когато се говори за културен туризъм, в какво отношение тези норми, свързани с културния туризъм, ще имат пряко регулативно значение. Иначе другото са просто декларации, които нямат място в един законопроект, още повече в един бъдещ действащ закон.
Искам да обърна внимание да се концентрираме върху своята работа по конкретните текстове на законопроекта и да избягваме все пак общите декларации по повод значението на културния, екологичния или всякакъв друг вид туризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Преминавам към гласуванията.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Снежина Чипева, Ралица Агайн и Емил Кошлуков в тази част, която не се приема от комисията - това е по т. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов, Явор Милушев и Димитър Димитров - защитено от господин Стефан Данаилов и което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 43, против 64, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика по чл. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 14.
Член 2 е приет.
Уважаеми народни представители, вече е 10,26 ч. По чл. 3 има твърде много предложения на народни представители. Освен това кворумът ми изглежда твърде крехък и неубедителен. Понеже в 10,30 ч. има едно мероприятие, което искам да ви представя, след като прочета поканата, ще дам половин час почивка, за да може парламентарният контрол да започне в 11,00 ч.
Комисията по културата кани всички депутати в 10,30 ч. в Клуба на народния представител на празничен ритуал, свързан с предстоящия Лазаровден.
Уважаеми народни представители, 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Но, преди да започнем с деловата си работа, искам да отбележа една годишнина, тъй като днес преди 152 г., в началото на едно горещо лято, българите от Северозападна България се събраха край един средновековен параклис на Раховския манастир, в дебрите на Крайна Стара планина.
Те бяха особени избраници - посочени на тайни срещи и съзаклятия, проявили се вече като национални, стопански и политически дейци. Те бяха селяни. Тяхната идея за едно въстание имаше основната цел да се спре един свиреп данъчен гнет и техните земи да бъдат управлявани по нашите си закони.
Можем без маниакални преувеличения да твърдим, че това беше първото общонародно представителство - 25 години по-рано от паметното Оборище.
Защо споменавам днес тази дата и това събитие? Защото във Видинското въстание от 1850 г. участваха не освирепели и кръвожадни бунтовници, а достолепни и състоятелни люде, в чиято пропаганда и дейност липсваше капка ненавист и кръвожадност. Те бяха силно повлияни от величието на европейската революция от 1848 г. Още повече, че победените герои от Унгария, Полша и Италия бяха вече намерили подслон във Видинския край. Този пръв идеен ембрион на българския модерен парламентаризъм, който с почит отбелязваме днес, ни води към идеята за общност и сближение и към онази толерантност, която нашите прадеди носеха, независимо от угнетението и репресиите, на които бяха подложени.
Новопостъпилите питания в периода от 19 до 25 април 2002 г. са следните:
- постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно събираемостта на кредитите от Фонд "Земеделие". Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 2002 г.;
- постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно възникналата епидемия от чума по свинете. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 2002 г.;
- постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно състоянието на зърнения пазар в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 2002 г.;
- постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, относно акционерно участие на министъра на транспорта и съобщенията в частното търговско дружество "Кейбъл - България" АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 2002 г.;
- постъпило е питане от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно дейността на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 май 2002 г.;
- постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към Антон Станков - министър на правосъдието, относно придвижване на преписката на господин Вадим Сириазе в отдел "Българско гражданство и осиновяване" към Министерството на правосъдието. Следва да се отговори писмено до 21 май 2002 г.
От името на парламентарна група, господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Навярно, залисани в суматохата по приемането на поредния закон или в потушаването на поредния скандал, сте пропуснали факта, че днес завършва втората ви пълна сесия като управляващи.
Всъщност, ако трябва да оценим сесията от формална гледна точка, нищо особено! Законодателната ви програма не е изпълнена. От предвидените 54 закона са внесени само 27, приети са само 8 - 2 от тях са на второ четене, 17 - на първо или се обсъждат.
Започнахте и поправките по вече приети от вас закони. Както вече казах, нищо ново! Така беше и при Иван Костов. (Шум и реплики в залата.)
Не е новост, разбира се, и пренебрежителното отношение към опозицията, невслушването в гласа и мнението й дори, когато са конструктивни. И това не е новост. Това същото беше така и при Иван Костов.
Не е новост унизителното положение на парламента спрямо изпълнителната власт. Но, и това не е ново. Така беше при Иван Костов.
Или, както казва един нашумял напоследък, но европейски народ "Дежа вю" или, както би казал по-простия български народ, това кино вече сме го гледали. За съжаление, гледали сме и края на този филм.
Всъщност, миналата година вие гледахте края, само че от ложата на победителите. Сега вашата роля е малко по-различна.
Краят на политици, които са решили, че могат да пренебрегват опозицията, да не чуват гласа на хората, във всеки протестиращ да виждат национален предател или безотговорен, дестабилизиращ фактор, е ясен за всички.
Ако днес вземам думата, то е, за да ви помоля за едно - отворете си очите и си отпушете ушите! Никакъв цъфтеж в икономиката няма. Цъфти инфлацията. Тя е 5,2 процента за три месеца!
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Стига плашете хората!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Расте търговският дефицит. Той е 160 млн. за два месеца - 28 процента повече, отколкото през миналата година, господин Искров!
С 10 процента падат продажбите в индустрията, въпреки стратегиите на Николай Василев. (Реплики.)
България никога не е била по-бедна! Надеждата, която събудихте преди една година, се удави в мизерия! Издръжката на един човек за месец март е 288 лв. - с 13 лв. в повече от декември м. г., господин Искров!
През март т.г. хората под линията на бедността са 50 процента. През месец декември те бяха 40.
Седемдесет процента от българите декларират, че обедняват! Седемдесет и осем процента от бедните са задлъжнели към "Топлофикация", при това за срок от 14 месеца, при това за суми около 480 лв. Нали се досещате кога ще се издължат? Нали знаете кои са тези хора? Това са пенсионерите, това са безработните.
Нали, също така се надявам, че знаете, че 70 процента от безработните са без работа повече от 9 месеца? Че само 30 процента от тях получават помощи. Запитвате ли се с какво живеят останалите?
Казвате, че качеството на живота е не само доходи. Качеството на живота - да, е и инвестиции в бъдещето. Как инвестираме в бъдещето? В децата си, като затваряме 500 училища, при това в ситуация, в която от 900 хил. деца в училищна възраст - 180 хил. са извън училищата. При това в ситуация, в която след десет години 30 процента от поколението между 20 и 30 г. ще бъде неграмотно или полуграмотно. С това ли ще влизаме в Европа?
Двадесет и пет процента от младежите вече веднага са готови да напуснат страната. Други 25 процента са готови да тръгнат веднага за София. В тази София, в която само за последната година 112 майки са изоставили децата си в акушеро-генекологичните болници.
Някой от вас ходил ли е скоро в болница или в поликлиника? Но, не в Правителствената! Толкова ли ви харесва това, което СДС направи със здравеопазването? Нали вашият министър преди няколко месеца каза: "Правителството на НДСВ заяви волята си да преодолее наследените негативни последици, като предлага непопулярни решения, за да предотврати задълбочаването на финансовия и организационен срив в лекарствената и здравната система"? И как предотвратявате срива? Като назначавате главния виновник за този срив и неговия екип - бившия министър Илко Семерджиев, следствен в момента, за шеф на Здравната каза?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Той не се назначава!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Случаят е симптоматичен за хаоса, за организационната немощ и липса на управленска култура - за това как лявата ръка не знае какво прави дясната.
Патентите и ДДС върху лекарствата, акцизът върху цигарите, специалната сметка за ДДС, бандеролите и данъкът за колите - кое от тези неща направихте така, както бяхте предвидили?



Всъщност в целия този хаос се забелязват и някои закономерности, явно определяни от други неполитически и недържавни приоритети - Закона за хазарта и таксите, странните промени в Закона за обществените поръчки, дирижирания хаос с цените на лекарствата, акциза на цигарите и бандеролите за износ.
Имаме първото управляващо мнозинство, което не може да взема решения и да реализира вече взети политически решения. Свидетели сме на подмяна на политически и държавни структури с други структури и механизми. За пръв път имаме правителство, което не е екип, а където групи и групички прокарват лични и корпоративни интереси.
Ние, уважаеми дами и господа, осъзнаваме своята отговорност. Българската социалистическа партия и Коалиция за България са поставили недвусмислено националните интереси пред теснопартийните си интереси. Доказали сме го с действията си. Платили сме тежка политическа цена. Правим го отново, защото сме наясно, че националните интереси днес изискват стабилност на страната.
Разбирате ли своята отговорност обаче вие? Схващате ли, че вашият бъдещ провал ще бъде провал не само за новосъздадената ви партия, а за цялата демократична политическа система в страната? Не се ли страхувате, че следващият спасител може да бъде не толкова изтънчен и аристократичен като сегашния? Не мислите ли, че затъналата в мизерия България е по-податлива на популизъм и демагогия, независимо какъв - крайно ляв или крайно десен? Разбирате ли, дами и господа, че отговорността ни е обща?
Чуйте един цитат: "В демократичните общества, към които се числи и това на Република България, гаранция за успешното управление на всяко едно правителство е воденето на задълбочен обществен и професионален диалог по основните принципи на провежданата от него политика.". Познахте ли чии са тези думи? На господин Сакскобургготски.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Познахме тона на декларацията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие не искате ли успешно управление, питам се аз? Нямаше и няма диалог, господа управляващи. Нямаше го по патентните данъци, господин Искров, където вашата съвместна работна група така и не заработи. Избягахте от него, като покрихте договора с "Краун ейджънтс" с държавна тайна и не позволихте да намерим истинското решение за българските митници. Избягахте от формирането и реализирането на съответстваща на променените условия позиция за атомната ни енергетика. Самоцелно и на инат прогласувахте и Закона си за приватизацията. Мога да продължа с примерите на високомерно, некомпетентно и безотговорно отношение.
По-мъдрите обаче от нас са казали: "Силните са великодушни.". Ние сме готови отново да поставим националните приоритети над партийните. Дано и вие най-после сте разбрали - стабилността е възможна само чрез взаимни усилия и партньорство - и от страна на управляващите, и от страна на опозицията.
Ето защо ние като партия и коалиция, търсеща властта не самоцелно, а за да реализира друга алтернативна политика, днес настояваме за прозрачен и конкретен диалог между политическите сили с цел формиране на националните приоритети и последователното им отстояване от всички политически сили, независимо дали са на власт или в опозиция, възстановяване на държавността и гарантиране на политическата система в страната, недопускане намесата на недържавни интереси и структури при вземане на решения от национална важност, формиране и провеждане на последователна държавна политика за излизане от икономическата криза, целенасочено реализиране на регулиращите, контролните и гарантиращите функции на държавата в икономиката.
Приватизацията не е цел. Тя е средство за реализиране на стратегическите цели на страната, гарантиране на компетентно и стабилно управление на държавните предприятия, прозрачност в управлението и приватизацията на БТК, ДЗИ, Държавната спестовна каса, "Булгартабак", енергийните обекти и други крупни предприятия, гарантиране на държавния интерес при реализацията на крупни стратегически проекти, формиране на подходяща стратегия за водене на преговорите и отстояване на националните интереси в преговорите с Европейския съюз и защита на атомната ни енергетика, изваждане на борбата с корупцията и престъпността от пропагандно-семинарната форма, провеждане на необходимата реформа в съдебната система.
И най-важното - най-накрая, за да го запомните най-добре - социалният прелом не може повече да бъде отлаган. Нямаме право да се крием зад псевдопазарна реторика. Целият възможен ресурс на държавата трябва да бъде съсредоточен в образованието, здравеопазването, политиката по доходите и социалната политика. Става дума за физическото оцеляване на българите сега и на нацията ни в бъдеще. Длъжни сме да го направим, защото това е необходимо на избирателите ни.
Ако не вярвате на нас, елате на 1 май - националният празник на труда, за да чуете избирателите си! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ, смях в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има за връчване писмени отговори: писмен отговор от заместник министър-председателя Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев, писмен отговор от Костадин Паскалев на актуален въпрос от народните представители Людмил Симеонов и Стоян Кушлев, писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Веселин Черкезов, писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева, писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев, писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Господин Христов, имате думата да развиете своето питане към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно политиката на Министерството на земеделието и горите за ограничаване на горските пожари и преодоляване на последиците от тях.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
След като чухме бойкото първомайско приветствие към трудещите се на нелегално управляващите България от БСП можем да започнем съществена работа. (Приятно оживление в залата.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Поздравлението е предконгресно, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ: Предконгресно ли е? А аз го разбрах първомайско.
Господа министри, уважаеми колеги, миналия петък имаше дебат по някои въпроси, които днес ние засягаме в тези питания. Разбира се, поради причини на непреодолима сила, както казват юристите, нямах възможност да изкажа своето становище. Поради това използвам случая сега да ви кажа няколко думи по този въпрос.
Господин министър, мисля, че бяхте подведен да избързате и да внесете нещо, което не подложихте на дебат в българското общество. Не зная къде е имало дискусии, къде е имало разглеждане на тези проблеми. Изведнъж внесохте набързо един законопроект на базата на едно питане. Защо беше това бързане? Вие самите ще трябва да си дадете отговор. Тъй като ние искахме да има дискусия по тези проблеми, затова днес Ви задавам този въпрос.
Уважаеми господин министър, колко са опожарените площи в горския фонд през последните три години и какви мерки предприе Министерството на земеделието и горите за ограничаване на пожарите и преодоляване на последиците от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов, първо искам да изразя моята най-сърдечна благодарност за Вашата съпричастност по проблемите в горите. Наистина съжалявам много, че миналия петък Вие не сте имали възможност да се включите в дебата, но винаги съм готов на дискусия, на диалог по този въпрос, защото лично за мен той е много значим за България.
Във връзка с постъпилото от Вас питане Ви давам следния отговор:
Съгласно статистиката за последните три години в горския фонд на страната са възникнали 2855 броя пожари, при които са опожарени 858 хил. 493 дка горски площи. Като се прибавят и засегнатите от пожарите и съхнещи площи, общата цифра възлиза на 1,3 млн. дка площи.

Само преките загуби от горски пожари за този период са 61 млн. 727 хил. лв. В тази сума не са включени разходите за погасяване на пожарите, направени от различни ведомства и организации, средствата за възстановяване на опожарените площи, както и неоценимите щети, причинени от пожарите на българската природа и на околната среда.
През настоящата година само до днешна дата в страната са възникнали 262 пожара. Засегнати са 36 хил. 096 дка гори и незалесени горски площи. Обхванати бяха 4523 хил. дка иглолистни и 21 хил. 933 дка широколистни гори и горски култури, 7638 дка смесени гори и 2002 дка треви.
Запознавайки ви с тази статистика, искам да подчертая, че ние преценяваме ясно особената сериозност на този проблем. Отчитайки, че върху затоплянето на климата през последните десетилетия не можем да въздействаме пряко, в последните месеци предприехме редица мерки, за да посрещнем новия пожароопасен сезон подготвени. Ще изброя само най-важните от предприетите от Министерството на земеделието и горите, респективно от Националното управление по горите действия. Всъщност от тази трибуна преди две или три заседания аз изброих мерките, които са предприети от правителството.
- По инициатива на Министерството на земеделието и горите междуведомствена работна група до 30 декември 2001 г. разработи концепция за осигуряване на пожарната безопасност в горите.
- Със съвместна заповед на началника на Националното управление по горите и директора на Национална служба "Противопожарна и аварийна безопасност" беше разпоредено на ръководствата на регионалните управления на горите, на регионалните звена "Пожарна и аварийна безопасност" съвместни проверки на оперативните противопожарни планове в държавните лесничейства.
- Със заповед на началника на Националното управление по горите бе обявен пожароопасен сезон в горите за времето още от 6 март 2002 г.
- На 4 април по инициатива на Министерството на земеделието и горите бе организирана конференция на тема "Опазване на горите от пожари".
- Съвместно с министъра на вътрешните работи Георги Петканов предложихме проект на решение на Министерския съвет за опазване на горите от пожари. В него залегнаха шест конкретни предложения, касаещи промени в законодателството, които бяха прочетени от тази трибуна преди няколко заседания.
- Започна организирана от Министерството на земеделието и горите медийна кампания в средствата за масово осведомяване на всички нива за формиране на обществената нагласа за недопускане на пожари в горите на Република България.
- Разработени са и предстои приемането на наредба за опазване на горите от пожари и наредба за устройството на горите и земите от горския фонд, в която е залегнала глава за противопожарното устройство.
В заключение следва да отбележа, че горите представляват едно неоценимо национално богатство и неговата защита е в ръцете на всички държавни институции - органите на местната власт, неправителствените организации, т.е. на цялото българско общество. От всички нас зависи то да бъде съхранено и умножено за бъдещите поколения.
Уважаеми господин Христов, като министър на земеделието и горите аз заявявам, че съм готов на всякаква инициатива по отношение на опазването на горите от пожари и съм готов да дискутирам всяко едно предложение без значение от кого е направено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще зададете ли уточняващи въпроси, господин Христов? Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър! Аз искам да уточня нещо. Миналата година беше изнесено, че тези 1 млн. 300 хил. дка са изгорени за 10 години, а не за 3. Това беше изнесено миналата седмица от председателя на Комисията по земеделието и горите. Тук трябва да има някаква грешка.
Вижте къде е мойто безпокойство. Вие въвеждате забранителен режим относно тази опожарена дървесина. Какво става на практика? Това са около 1 млн. кубика дървесина, която нашите предприятия не могат да преработят за една година. Те за една година преработват около 300-400 хил. кубика. Това означава, че тази дървесина ще стои 3 години, докато се изнесе. Аз си представям как ще реагират еколозите и собствениците на тази земя и какво ще се случи в сечищата. Така че искам Вашия отговор по този въпрос.
Второ, договорите, които фирмите са сключили за износ - неустойките, които те трябва да изпълнят, трябва да бъдат реализирани по някакъв начин. Това означава, че те ще изнесат друг материал за сметка на този, при което фактически се получава сериозен проблем с дървесния материал, който не е от тази категория, а е ценен, качествен материал.
И най-важното, господин министър, аз не чух от Вас и затова ще Ви питам. Горските стражари са около 800 души. Опазването на горите зависи много от наличността на тези горски стражари. Не чух Вие да поискате увеличаване на средствата от Министерството на финансите или от бюджета за увеличаване на горските стражари на около 3000-3500 души, които биха били достатъчни не само да опазят горите, но и да подпомогнат общата престъпност в България. Искам да Ви попитам: ще предприемете ли нещо по този въпрос или няма да предприемете? Може ли по начина, по който действа този забранителен режим, Вие да поощрявате дървесината да стои на място, вместо тя да бъде изнесена? Искам да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин Христов, за допълнителните въпроси, които са три, а не два.
Мисля, че правителството взе правилно решение със забраната за износ на изгоряла дървесина. Нещо повече, това е подкрепено и от цялата българска общественост. Мисля, че това е начинът да се спре износът на национални капитали, на национално богатство от страната и от това да печелят определени конкретни фирми-износителки на дървен материал. Мисля, че това е ясен показател за политиката на правителството в тази област. Така че аз продължавам да твърдя и подкрепям забраната за износ на изгоряла дървесина.
По отношение на Вашите притеснения около договорите на фирми за опожарена дървесина аз бих Ви отговорил също с въпрос: господин Христов, тези фирми откъде знаят колко гора ще изгори през годината, за да я договорират? И не значи ли това, че тези фирми са участници в цялата система? Тоест, не може някоя фирма да сключи договор за обгоряла дървесина, без да има обгоряла дървесина, която ще изгори впоследствие. Това означава, че Вие с Вашите думи доказвате, че фирмите палят гората умишлено, за да изнесат дървесината, в което аз не съм сигурен, защото нямаме доказателства за това. Но мисля, че политиката на правителството по отношение на ограничаване на износа на обгоряла дървесина е правилна и такава ще бъде. Обгорялата дървесина може да бъде използвана от българските преработвателни предприятия и може да бъде използвана за българската икономика, а не за развитие на чуждата икономика, особено на предприятия в наши съседни страни.
Колкото до горската стража, уважаеми господин Христов, броят не е 800, а е 2300 души. Аз ще Ви задам един друг въпрос: защо вашето правителство миналата година не отдели необходимите средства за горската стража? Когато ние поехме управлението, заплатите в този отрасъл не бяха платени два месеца назад. В момента горската стража е 2300 души и да, ние смятаме да увеличим броя на горските стражари, защото знаем и сме сигурни, че само със засилване на охраната в горите можем да предотвратим поне отчасти горските пожари. Нещо повече, имаме прекрасни взаимоотношения с Министерството на вътрешните работи за включване на жандармерията при охраната на горите. Имаме прекрасни взаимоотношения с Министерството на отбраната за включване на войници при гасенето на пожарите. Мисля, че това, което правителството е предприело като начални стъпки, може да е недостатъчно, но това са правилни стъпки за предотвратяване на горските пожари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще изразите ли отношение, господин Христов, към отговора на министъра? Заповядайте.

МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин министър, Вие не ме слушате какво говоря и си говорите Вашите приказки ей така! От 825 пожара, за които стана дума, 25 са умишлени. Аз казах, че от тези 825 пожара имаме дървесина около 1 млн. кубика. И договорите са сключени, след като я има в наличност тази дървесина, те не могат да бъдат сключени преди това. Така че не се опитвайте да се измъквате така просто по тази плоскост.
Второ. Аз не знам докато сме били в управлението да не са си получавали заплатите горските стражари. И знам едно нещо, че са правени усилия, както и Вие правите усилия за увеличаване на броя им, защото това е наистина начинът да се вземат мерки в горите да има добра охрана. Но не чух нищо от Вас да вземете други мерки, свързани с модернизацията в самия сектор за опазване от големите пожари. Аз не чух такива мерки да взимате.
Що се отнася до жандармерията, този разговор ние го водихме с Бойко Борисов преди един месец и половина, няма защо сега да го коментираме.
В заключение искам да ви кажа следното, господин министър. Считам, че с това, което казахте, не изяснихме въпроса колко години ще се чистят тези 1 млн. кубика дървена маса. Така ли ще стои три години? Аз Ви прочетох колко може да се преработва в България - около 300 хил. кубика най-много при пълно натоварване на мощностите. Това означава, че всичко това ще стои и ще изгние. И каква е загубата оттук за Министерството на земеделието и за бъдещата Национална горска компания, след като ще се загубят 3 - 4 млн. лв.? Фактически така ще стане на практика.
Благодаря Ви, господин министър. Мисля, че все още имаме въпроси, които да изясняваме, и се надявам, че ще постигнем консенсус по някои от тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Следващото питане е отправено към министър Дикме е от господин Венцислав Върбанов относно развитието на горския отрасъл.
Имате думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дикме, Вие управлявате вече десет месеца и досега не сте представили програмата си за управление на горите. Миналия петък бе проведен двучасов дебат, който също не даде отговор на основни въпроси, свързани със стопанисването и управлението на горите, тъй като ние дебатирахме само една подхвърлена ни идея, която не беше ясно формулирана и в конкретни параметри. След този дебат, противно на очакванията, напрежението в системата нарасна. Много хора, които си вадят хляба в тази система, са притеснени от неяснотите около създаването на горската компания. От решенията, които се взеха миналия петък, стана ясно, че управляващото мнозинство от НДСВ, ДПС и БСП подкрепя идеята Ви за създаване на горската компания. Стана ясно също така, че се спира и приватизацията в държавните фирми. Не стана ясно обаче нещо много важно - какво ще стане с всички останали субекти, които работят в горската система и дървопреработвателната промишленост? Бих желал да ви припомня, че работещите само в дърводобивните предприятия са над 20 хил. души. Моето питане е отправено към Вас с желанието да внесете повече яснота какво се случва в момента в този сектор и какво ще се случи в най-близко бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Миналата седмица имаше един много сериозен дебат в българския парламент във връзка с въпроса, който вие поставяте днес. И мисля, че в този дебат бяха дадени отговори на редица въпроси, които бяха неясни за българското общество.
Конкретно по отношение на зададения от вас въпрос. Министерството на земеделието и горите е изготвило и работи по четиригодишна програма за управление на сектор "Горско стопанство", която е оповестена публично още през месец септември миналата година. Тази програма е изработена на базата на задълбочен анализ на състоянието на горския фонд през последните 10 години. Резултатите от анализа бяха обявени и на проведеното през февруари 2002 г. в Държавна дивечовъдна станция Витошко-Студена Международно съвещание с експерти от тази област. Анализът показва, че извършените неефективни структурни икономически промени, целящи адаптирането на горското стопанство към пазарните условия, без да бъдат съобразени със спецификата на горския отрасъл, са довели до загуби на площи в горския фонд и рязко влошаване качествената характеристика на българската гора.
Проведената, господин Върбанов, лично от Вас реформа е без ясна цел, без предварителен анализ на действителната ситуация, без прогнозиране на резултатите й. Извършена бе бърза и не знам защо толкова сляпа приватизация. Всичко това доведе до обстоятелството, че в горите влязоха непрофесионалисти, които в името на бързата печалба съсипват безогледно този най-важен природен ресурс.
Не бих искал да казвам всички слабости, които са констатирани в настоящия момент. Бих искал повече да акцентирам към предприетите от нас мерки. За изпълнение на поставените приоритети в четиригодишната правителствена програма за сектор "Горско стопанство" Министерството на земеделието и горите счита за необходимо да се предприемат следните действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Първо. В краткосрочен план през тази година основните приоритети са: приемане от Народното събрание промените в Закона за възстановяване на собствеността върху земите и горите от горския фонд, Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча.
Второ. Почти двойно да се увеличат площите за залесяване и извеждане на отгледни сечи.
Трето. Осигуряване на по-ефективна противопожарна охрана, осъществявана чрез комплекс от законодателни и административни мерки и чрез техническо и финансово обезпечение на дейности по охрана на горите, използвайки международни програми и проекти.
Четвърто. Подпомагане на недържавните горски собственици чрез специално подготвена нормативна уредба, професионално консултиране и обучение, както и финансово подпомагане по програма САПАРД.
В средносрочен план през 2003 г. предвиждаме: стартиране на проекта от Световната банка на стойност 30 млн. щатски долара кредити и 8 млн. долара грант; структурно и финансово стабилизиране на недържавния горски сектор.
В дългосрочен план е необходима реализацията на национална горска стратегия, обхващаща най-малко 10-годишен период, която правителството да внесе за одобрение в Народното събрание.
Убедени сме, че така формулираните мерки и действия ще гарантират създаването и реализацията на цялостната национална стратегия за дългосрочно развитие на българската гора, което е жизнено важно за бъдещето на страната ни и е цел и задача, произтичаща от ангажиментите ни по присъединяване към Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право да зададете два уточняващи въпроса, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, днес съм в добро настроение и не ми се иска да се заяждам. Защото Вие пак се опитахте да се оправдаете с наследството. Никой досега, поне тук в Народното събрание или в Комисията по земеделие и гори, не е видял Вашата стратегия и Вашата програма. Не съм прочел такава информация и в медиите. Ние не се интересуваме от това какви съвещания си правите и в коя местност ги правите, просто искаме, ако наистина има такава програма и такава стратегия, тя първо да бъде внесена в комисията, за да сме наясно и да не изпадаме в такава ситуация. Аз дълбоко се съмнявам обаче, че такава стратегия има, защото никой не я е виждал.
По отношение на неясната реформа, сляпата приватизация и влизането на непрофесионалисти в системата. Това също е една много голяма лъжа. Първо, реформата беше много ясна, тя беше регламентирана с нормативната база, която беше приета от миналото Народно събрание. Целта беше да се отдели стопанската дейност от административните функции на държавата, като стопанската дейност беше подложена на приватизация. И това е изцяло в синхрон с реформите, които се провеждат през последните десет години в нашата страна. Стига с този евтин популизъм! Още повече за влизането на непрофесионалисти в системата. Ако сте си направили труда да видите как са приватизирани предприятията, от всички предприятия четири или пет са приватизирани с кешови купувачи, които са от друг бизнес. Всички останали са приватизирани от работническо-мениджърски дружества, в които влизат всички работещи в системата. Вие обиждате една цяла колегия в момента.
И самият факт, че тия предприятия поеха една огромна финансова тежест, която беше натрупана през последните години - аз не искам да прехвърлям отговорностите на завареното от мен от правителството на Жан Виденов. Двадесет и два милиона лева бяха задълженията на тия държавни предприятия - на държавните горски стопанства. И с тая реформа тези задължения бяха прехвърлени именно на търговските дружества и след това бяха приватизирани заедно с тези задължения.
Аз искам да ви задам два други въпроса.
Първо, вярно ли е, че сте взели кредит от Министерството на финансите и ако е вярно за какво са използвани тези средства?
Вторият ми въпрос. Вие току-що казахте, че очаквате от Световната банка 30 млн. щатски долара кредит и 8 млн. грант - да ми обясните за какво ще използвате тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Върбанов, по отношение на кредита от Министерството на финансите. В момента бюджетът е в началото на своето изпълнение и Министерството на земеделието и горите, както и бюджетът на Националното управление по горите, в момента не е изчерпан, за да ползваме допълнителни средства. В много случаи предварително авансово се изтеглят бюджетите с цел решаване на неотложни задачи в началото на годината. Да, има изтеглeна определена част от средствата на Националното управление по горите и то основно за предизвършване на залесителни мероприятия. Трябва да е ясно, че залесителните мероприятия в Националното управление по горите, в българските гори могат да станат в началото на годината. Те не могат да бъдат извършени юли, август, септември месец и т.н. Затова една част от средствата са изтеглени и в момента са разпределени за залесяване в българската гора.
Неслучайно в отговор на въпрос към мен аз казах, че идеята на Министерството на земеделието и горите е да залеси два пъти повече площи в сравнение с миналогодишните. Аз съм убеден, че тая програма ще бъде изпълнена.
По отношение на заема от Световната банка. Да, ние сме предприели необходимите процедури и сме поискали заем от Световната банка в размер на 30 млн. долара.
Нещо повече, ще ви дам по-голяма информация. Ние сме поискали заем в размер на 90 млн. долара общо за Министерството на земеделието и горите, които за първи път няма да бъдат структурен заем, а ще бъдат инвестиционен заем, от които 60 млн. долара ще бъдат инвестирани в българското земеделие и 30 млн. долара ще бъдат инвестирани в българската гора. В тази връзка консултанти на Световната банка бяха в България за разработването на проекта, заедно със специалисти от Националното управление по горите. Мисля, че ще се получи необходимият консенсус и с Министерството на финансите, за да може Министерството на земеделието и горите да получи тоя кредит от Световната банка. Средствата ще бъдат използвани основно за залесяване в българските гори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да изразите своето отношение, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, макар че той не беше изобщо изчерпателен, тъй като и на двата въпроса ми отговорихте уклончиво.
Съветвам Ви да направите проверка специално за парите от Министерството на финансите. Не искам тук да губя ценно време и да говоря неща, които могат да бъдат разтълкувани по съвсем друг начин. Аз Ви съветвам: направете си проверка, за да видите тези пари как са получени, за какво са получени и за какво са изразходвани. Да, наистина са изразходвани за залесяване, но проверете как са получени.
По отношение на кредита от Световната банка. Аз дълбоко се съмнявам, че Вие ще получите тези средства по простата причина, че създавайки горската компания, Вие влизате в противоречие с договора, който е подписан със Световната банка по АСАЛ-2. Също Ви съветвам да намерите условията, при които Световната банка ни отпусна заема АСАЛ-2, и ще видите, че със създаването на тая горска компания, с тия функции, които все още никой от нас не е видял написани, обаче са ясни от това, което се дебатираше тук, ако това нещо се случи по тоя начин, Вие ще влезете в противоречие и по никакъв начин няма да получите тези средства.
А що се касае до средствата - дали ще дойдат за преструктуриране или за реални инвестиции, ние водим преговори от три години със Световната банка. По време на реформите бяха нужни структурни заеми. Сега наистина са нужни заеми за инвестиции. Аз Ви желая да получите тези средства. Неслучайно, с всички тия аргументи, които извадихме миналия петък по време на дебата, а и днес, целим да Ви помогнем, за да не направите някоя грешка. Защото, ако направите такава грешка, всички ние ще търпим последствията.
По въпроса обаче за създаването на горската компания. Ако тя се занимава с организация на дърводобив и продажба на лежаща маса, това определено е крачка назад. Възстановяването на монопола на стопанската дейност по административен път би било грешка. Продажбата на дървесина от държавните лесничейства на временен склад би довело до удвояване на администрацията и вместо тази администрация да се занимава с контролни функции, тя ще се занимава с търговска дейност. Има опасност да се стигне до огромно похабяване на дървесина, за добива на която ще бъдат вложени допълнителни средства. Най-голямото противоречие ще възникне от факта, че резултатът от тези сделки ще зависи от едно лице и то на най-ниско йерархично ниво. В същото време ние рискуваме да нарушим ангажиментите си, както вече казах, със Световната банка и Европейския съюз. Държа да отбележа, че реформата, колкото и да беше критикувана, беше проведена на сравнително ниска социална цена. В момента нямам информация да има безработни лесовъди.
Нещо повече, господин министър, искам да Ви препоръчам да намерите тия две книжки и да ги прочетете. Това е отчетът на Националното управление по горите за периода 1997 - 2001 г. и отчетният доклад за работата на Националното управление по горите за 2000 г. (Народният представител Венцислав Върбанов показва двете книжки на министър Дикме.) Ето, това е доказателството за моята работа и за нашия екип. Такива документи все още Вие не сте представили в писмен вид.
Искам да направя също една препоръка: спрете да използвате неистини във Вашите твърдения от трибуната на Народното събрание и в медиите, защото на лъжата краката са къси. И ако искате, аз Ви каня на един приятелски разговор в кафето, за да Ви разкажа една приказка за лъжливото овчарче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият актуален въпрос към министър Дикме е от народния представител Борислав Китов относно списък за недопускане на определени български граждани в Министерството на земеделието и горите.
Имате думата, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин министър, безспорно основната задача на повереното Ви министерство е да определя държавната политика в този отрасъл. Но успоредно с това то извършва и редица услуги на българските граждани, което налага те да имат достъп, разбира се при определен режим, до повереното Ви министерство.
Моят актуален въпрос към Вас е: издавана ли е заповед в повереното Ви министерство, която гласи: "Да не бъдат допускани определени български граждани до Министерството на земеделието и горите"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов!
Позволете ми, първо, да благодаря за поканата на господин Върбанов. Явно, че той доста добре знае тая приказка и явно, че много добре са му я разправили. Нека да намери приятели, на които да продължава да си я разказва.
По отношение на отговора на Вашия въпрос, Ви отговарям следното, господин Китов. Всеки гражданин на Република България има право на достъп до сградата на Министерството на земеделието и горите. Влизането в административната сграда става по реда, описан в Инструкция за охраната и пропускателния режим на министерството. Съгласно раздел II, чл. 3 от нея "Охраната на Министерството на земеделието и горите се осъществява от дежурните полицаи на Национална служба "Полиция".
Член 4, т. 1 от същата инструкция гласи, че "Дежурните полицаи са длъжни да допускат влизането в сградата само срещу електроннослужебни или посетителски, или временни пропуски, а в почивните дни - само след писменото разрешение от главния секретар или директора на Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността"."
Не са малко обаче случаите, в които бивши служители на министерството, както и ръководители на звена в структурите на системата на министерството не са върнали магнитните си карти и пропуски след прекратяване на трудовоправните им отношения. Ако трябва да посоча примери, такъв е също и бившият министър на земеделието и горите. Те използват своите карти и пропуски, за достъп до сградата на министерството през служебния вход, с което нарушават инструкцията и затрудняват работата на администрацията в Министерството на земеделието и горите. Не е редно служители, които вече не работят в системата на министерството, да минават през служебния вход. Никой от тях не е връщан и не му е отказван достъп до сградата, но при спазване на административно уредения ред за граждани.
Съгласно чл.10, т. 4 от Инструкцията за охраната и пропускателния режим гражданите могат да влизат и излизат в сградата на министерството през приемната всеки ден от 9,00 до 15,00 ч. Оттам се издават и временните пропуски.

В края на м. ноември миналата година беше подготвен списък от началника на кабинета с имената на служителите, които вече не работят в системата на Министерството на земеделието и горите. Държа да поясня, че списъкът не е оформен като официален документ, не е изведен в Деловодството и няма характер на заповед. Списъкът е бил предоставен само и единствено за ползване от охраната на служебния вход на министерството. Държа да подчертая обаче, че такъв списък никога не е имало в приемната на ведомството, което на практика означава, че достъпът до сградата не е ограничен за тези или които и да било други граждани. Регламентирането на пропускателния режим, в която и да е обществена институция, е наложително и това не нарушава ничии права. Освен това за работата на администрацията от съществено значение е стриктното спазване на реда за достъп на граждани до сградата, съгласно инструкцията за охрана и пропускателен режим в Министерството на земеделието и горите.
Администрацията среща трудности при окомплектоването на документи, често поради липса на такива, и това налага въвеждането на по-строг контрол. Не отправям обвинения за изнасяне на документи към нито едно от лицата, посочени в списъка. В този смисъл достъпът до сградата не е забранен за никого, стига да се спазва инструкцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Господин министър, едва ли бившият министър Венцислав Върбанов е влизал през служебния вход със старата си карта.
Това, което бих искал да Ви кажа, е следното.
Първо, при получаване на трудовите си книжки хората си връщали картите.
Второ, както Вие сам забелязахте, те са на магнитен носител и много лесно могат да бъдат прекодирани, за да няма съмнение, че може някой да влезе така.
Въпросът, уважаеми господин министър, е по-скоро за едно некомпетентно оформяне на този списък. Защото там много ясно се казва, че определени български граждани да не бъдат допускани до сградата, а не това, което Вие казахте, защото никой не възразява, че трябва да има определен ред на влизане.
Проблемът, който на мен прави впечатление, е следният. Тук аз не познавам всички, но познавам някои хора, които са в този списък, и с техния труд вие правите стратегия на базата на програма САПАРД, защото те допринесоха тя да бъде развита. Струва ми се, че ако бяха допускани, министерството само щеше да има полза. Например, ако по-често беше канен в министерството д-р Бъчваров, може би нямаше да има чума днес по свинете.
С една дума, мисля, че трябва да научите администрацията си да издава коректни заповеди, защото в противен случай оставаме с впечатление, че има особено отношение към определени български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Китов, аз съм напълно съгласен с Вас. Всеки министър си идва със своя политически екип и си заминава като свърши мандата на политическия екип. Така както аз дойдох с моя политически екип и като свърши мандатът съвсем нормално и редно е политическият екип да заминава. Съвсем нормално е да се отчете приноса не само Вашия, но и приноса на хората, които са работили и в предишните правителства като министри на земеделието и горите.
Аз продължавам да твърдя и го казвам категорично: да, онези служители, които са напуснали системата на Министерството на земеделието и горите, имат право и могат да влизат абсолютно всеки ден като обикновени български граждани през входа за граждани, а не да използват лични карти. Имайте предвид, че не е необходимо министерството да кърти брави и да сменя брави, и т.н. Имайте предвид, че те разполагат с достъп до информация и утре Вие може да ми зададете от тази трибуна: къде са документите от тази папка и защо тя не е окомплектована? Мисля, че може да има някакви пропуски в разпореждането на началника на кабинета, но мярката, която е предприета, е правилна.
Само за Ваше сведение ще Ви информирам следното. През м. януари през приемната на Министерството на земеделието и горите са минали 2000 посетители; през м. февруари - 1427, и през м. март - 1304 души. Тоест достъпът до министерството е изцяло свободен и всеки български гражданин, който желае, може да влезе, спазвайки инструкцията за влизане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос към Вас е зададен от народния представител Петър Димитров относно замяна на земя край морето в Бяла, Варненска област, за пустееща земя в Силистренска област.
Имате думата, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин министър! Условно искам да нарека моя въпрос "сбъднатата синя мечта" на господин Атанас Атанасов от с. Бяла, Варненско, който е лидер на БЗНС - Мозер.
През далечната 1994 г. господин Атанасов стартира бизнеса си на пътя Варна - Бургас с павилион от 16 кв. м в гората край Бяла. През 1995 г. павилионът става 60 кв. м; през 1997 г. - 107 кв.м; през 1998 г. - 207 кв. м, а през 1999 г. - отново стават 20 кв. м, този път фиктивно, тъй като данъците са големи.
Констативен протокол от 14 януари 2000 г. на Държавно лесничейство сочи: общо застроена площ 234 кв. м; масивна баня - 29 кв. м; общо заградена площ с курници, свинарници, складове за дърва и др. - 1206 кв. м. Има малък проблем. Цялото това строителство е незаконно. То противоречи на Закона за горите, няма строително разрешение, не подлежи на узаконяване.
На 23 януари 2001 г. главният архитект на община Бяла Саралиев пише, че обектът следва да бъде премахнат. Архитектът обаче е премахнат, той е уволнен, а на негово място е назначен инженер, който работи за узаконяване на обекта чрез замяна. За тази цел на 21.07.2000 г. господин Атанасов си купува 2 дка гора. На 13.11.2000 г. вече има заповед за замяна по схемата "кон за кокошка" - 2 дка в джандема за 2 дка на магистралния път.
След 3 дни - договор за замяна на 16.11.2000 г., подписан от началника на Националното управление на горите Тони Кръстев и заверен, забележете, в Бяла от секретарката на съвета Свобода Полихронова. Това значи, че господин Тони Кръстев е отишъл на крака в Бяла, за да подпише този договор.
Втора история - 63 дка златна земя край морето в Бяла е заменена за пустееща земя в Алфатар, Гарван и Светослав - Силистренско.
Забележете за колко време. На 19 май 2001 г. Атанас Атанасов, заедно с Георги Райнов от София, закупуват земя за около 40 хил. лв. на румънската граница. След 11 дни подава молба за замяна. След 5 дни, на 6 юни 2001 г. - заповед за замяна на заместник-министър Каркъмов. След 8 дни, на 14 юни 2001 г., три дни преди изборите, договор за замяна.
Какво услужливо министерство, господин министър. То се е убило от бързане, за да услужи на някой си Атанас Атанасов от с. Бяла, Варненско. Как да не се просълзиш! Дано и съдиите по делото "Върбанов" са така отзивчиви и оперативни.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: на какво основание министър Върбанов подарява 63 дка златна земя край морето на Бяла за пустееща земя на румънската граница на лидера на БЗНС - Мозер в Бяла? Защо му харизва и 2 дка гора на магистралния път Варна - Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! През януари 2000 г. министърът на земеделието и горите упълномощава директора на Областна дирекция "Земеделие и гори" да сключва договори за замяна на земеделски земи от Държавния поземлен фонд с частни такива.
Съгласно установения ред, за да се извърши замяната, Областната дирекция "Земеделие и гори" отправя предложение до министъра, който със заповед разрешава извършването й. По този ред в Министерството на земеделието и горите постъпва предложение от Областна дирекция "Земеделие и гори" в град Варна за извършване замяна по реда на чл. 36 от Правилника за приложение на закона. Предложението не е заведено в Деловодството на Министерството на земеделието и горите. От предложението е видно, че заявителите Атанас Атанасов и Георги Йорданов са подали молба за замяна на 62 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд, нива четвърта категория от землището на град Бяла, община Бяла. Срещу това заменителите предлагат на Държавния поземлен фонд 134 дка собствени земеделски земи в Силистренска област, в землището на град Алфатар, община Алфатар, село Светослав, община Кайнарджа и село Гарван, община Ситово.
Предложената замяна е в съответствие с изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за приложението му и приетите от Министерството на земеделието и горите указания за това.
Тъй като предлаганите за замяна имоти по оценка на лицензирани оценители са равностойни, със заповед е разрешено извършването на замяната на 62,35 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд в землището на град Бяла. Заповедта е подписана от заместник-министъра на земеделието и горите на основание заповед на министъра поради отсъствие на самия министър.
В изпълнение на заповедта за разрешаване на замяната директорът на Областна дирекция "Земеделие и гори" - град Варна, сключва договора за замяна. При извършената замяна не са допуснати закононарушения. Спазени са изискванията на действащата нормативна уредба, в която няма ограничения за извършване на замени освен заменените имоти да са равностойни.
За съжаление през този период има немалко случаи, в които извършените разпоредителни действия със земи от Държавния поземлен фонд са били в съответствие с действащата нормативна уредба, без да са целесъобразни, какъвто е и цитираният от Вас случай.
За да прекрати тази практика, ръководството на Министерството на земеделието и горите установи ясни правила за извършване на замени на земеделски земи от Държавния поземлен фонд с такива на частни лица, които не допускат извършването на замяна на земи от Държавния поземлен фонд по Черноморското крайбрежие, по националните курортни комплекси, в близост до големите административни центрове и националната пътна инфраструктура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика имате думата, господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър! Аз съжалявам, че господин Върбанов напусна. Четивото е преди всичко за него.
Това е нагледно описание за това как ОДС ограби България. Атанасов в момента спешно е поискал оценка на имота. Имотите по крайбрежието в тази зона вървят между 8 и 10 долара, т.е., сумата от продажбата ще бъде около 600 000 долара или 1 млн. 320 хил. лв. Ако разделим тази сума на 40 лв., колкото струва декар земя на румънската граница, ще получим астрономическата сума от 33 хил. дка, които той е трябвало да предостави, за да осъществи размяната. Тридесет и три хиляди декара!
Второ, тук имаме конкретен пример за това как правителството действаше срещу народа си. Една година преди историческата замяна има молба до министър Върбанов за отдаване на същата земя под наем - пишат от беленската фирма "Изида" - Бяла. Беленци искат да засадят трайни насаждения. От Министерството им отказват със сериозния аргумент, че посочените земи са предвидени за оземляване на безимотни и малоимотни. "Изграждането на трайни насаждения ще доведе до социално напрежение".
Сега е оземлен, т.е. озлатен Атанас Атасанов.
Трето, все още няма възмездие и справедливост, господин министър. Венци Върбанов може и да плати за греховете си. Но кажете ми как плащат Атанас-Атанасовци и хилядите други братовчеди? Та те наистина са на всеки километър и в полето, и в гората. Най-странното в тази история е, че двама от изпълнителите на тези загробващи сделки - началниците на Национално управление на горите Тони Кръстев и на Областната земеделска служба във Варна Георги Балтаджиев все още на местата си. Вие ще ми обясните защо, господин министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, Вие наистина обединихте двата въпроса, които имате към министър Дикме.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, не съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Димитров, Вие сте абсолютно прав. Аз съм абсолютно съгласен с Вас. Естествено, когато се говори, ще кажат: ами, като е партиен председател, та нима той не е гражданин и той няма другите права като всички граждани? И в това също има логика. Друг е въпросът, който Вие коментирахте по отношение на бързината на замяната. Защо толкова бързо - само за няколко дни буквално - става замяната?
За голямо съжаление всичко е законосъобразно, но в никакъв случай - не целесъобразно. И за малките деца е ясно, че един имот, който е покрай морето, не може да бъде равностоен на един имот, който е на румънската граница. Вие сте абсолютно прав, че за да стане реално замяната, хиляди декари земи трябва да бъдат заменени заради тази земя, която всъщност е заменена.
Истината е тази, че такива са фактите, такива са замените и те не са единствен случай. Абсолютно цялата замяна е законосъобразна. Абсолютно - казвам - че е нецелесъобразна. Но в случая става въпрос за законосъобразност и едва ли някой може да коментира случаите за целесъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за следващия актуален въпрос, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Объркването, господин министър, не е случайно, тъй като всичките казуси в тази посока си приличат като две капки вода. Вторият казус, ако не са сменени имената и местата, ще звучи по същия начин - че министър Върбанов използва властта на държавата, за да замени 100 дка лозя и ниви от Държавния поземлен фонд в землището на варненския квартал "Галата" с 87 дка ниви в землището на село Рогозина, пак на румънската граница, община Генерал Тошево. Тоест, явно там му е слабото място. Тези 87 дка са на Марияна Георгиева Григорова. Галенци твърдят, че тя е съпруга на кредитния милионер от Варна Григор Григоров, че замененият имот във Варна включва 95 дка 12-годишни лозя и 14 дка ниви. Този безценен имот е оценен на 40 хил. лв., т.е., на цената на един панелен апартамент. Частният имот от 87 дка в землището на село Рогозина обаче е оценено за 56 хил. 335 лв., т.е. с 16 хил. лв. се оказва по-скъп от имота във Варна. Както казваше един журналист: "Да, ама не". И неуките баби по селата вече знаят, че един декар земеделска земя в Добруджа върви по 100 до 200 лв., а ако земята не е комасирана, може да се купи и за 50 лв., докато един декар земя в землището на "Галата" върви от 1000 до 3000 лв. Като се имат предвид и лозовите насаждения, цената е не по-малко от 2500 лв. за декар. Като умножим едното на другото, се получава внушителната сума от 272 хил. лв. Ако от тази сума извадим "оценката" от 56 хил. лв., то се получава разлика поне от 216 хил. лв. Можем да сметнем нещата по обратния начин. Ако въпросните 86 дка в Рогозина струват 8600 лв., то за равностойна замяна са били необходими 2720 дка рогозенска земя. Аз смятам, че никой не се съмнява за какво става въпрос.
Моят въпрос към Вас е следният: как и защо е извършена тази размяна? Как 86 дка на румънската граница се оказват равни на 109 дка във Варна? Коя е Марияна Григорова, та получава такива преференции от българската държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Господин Димитров, Вие първо ги сляхте, а след това разделихте въпросите.
Мисля, че аз отговорих много точно на въпроса за замяната със земя на брега на морето със земя на румънската граница. Още веднъж повтарям, за голямо съжаление нецелесъобразно, но - законосъобразно.
Не по този начин обаче стои въпросът с двата декара гори, с които Вие започнахте в началото и поставихте въпрос. Тук има абсолютно противоречие на закона и неспазване на закона. Правното основание за замяната е посочено в основанието за издаване на заповедта на министъра именно в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за горите, както е цитирано.
И двете разпоредби уреждат отношения, свързани с разпореждане с недвижими имоти, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите и неговите органи и поделения. Въз основа на заповедта началникът на Националното управление по горите е сключил договор на 16 ноември 2000 г. за замяна на недвижим имот, с който е приключила процедурата за замяната.
Преди да бъде извършена замяната, господин Атанасов е изградил механа "Глиган" върху терена, чиято собственост впоследствие и придобил през 1999 г. Дирекцията за национален строителен контрол, Варна, констатира незаконно строителство върху земя от държавния горски фонд и издава заповед за спиране изпълнението на строежа.
Аз не бих искал да продължавам по-нататък с перипетиите по отношение събарянето на сградата.
По-нататък господин Атанасов е направил искане пред директора на "Горско стопанство", Варна, за предоставяне за ползване на 1 дка от държавния горски фонд в същата местност. Преписката е била приключена на 23 юни 2000 г. с писмо от Националното управление на горите, в което е изразено отрицателното становище на управлението по искането. Впоследствие, на 13 ноември 2000 г. е издадена горецитираната заповед, с която министърът на земеделието и горите господин Върбанов е разпоредил извършването на замяната. В преписката липсват данни тази процедура да е била съгласувана с НУГ. Замяната е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че не е спазено изискването на чл. 45.
От друга страна, е извършена замяна на неравностойни по местонахождение и стойност имоти. Представеният от Атанас Атанасов имот се намира в горски фонд в местността "Фрапаски нацел", Горица, община Бяла - един абсолютно неатрактивен терен, без изградени комуникации и без никаква пазарна стойност. Държавата, в лицето на министъра на земеделието и горите, е предоставила изключително атрактивен горски терен, разположен отново на крайбрежната магистрала Варна - Бургас. За изключването му от горския фонд господин Атанасов е трябвало да заплати такса в размер на 750 лв. за незалесена горска площ.
От изложеното дотук се налага изводът, че извършената от господин Върбанов замяна на имот от държавния горски фонд с частен такъв в местността "Фрапаски нацел", община Бяла, Варненска област, е незаконосъобразна и нецелесъобразна, за разлика от предишната замяна, която е само нецелесъобразна, което дава основание на Министерството на земеделието и горите да предприеме необходимите действия за сезиране на компетентните органи по отношение на тази сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз съм изцяло съгласен с това, което каза господин министърът. Но все пак искам да кажа две думи за Галинци, тъй като хората там в момента слушат и продължават да се надяват.
Според мен, все пак сделката е незаконна. При оценяването на двата имота умишлено не е използван коефициентът за пазарен аналог, с което замяната става неравностойна, а на държавата е нанесена вреда от над 216 хил. лв. Може ли къща от 86 кв. м в с. Рогозина да бъде заменена с жилище от 109 кв. м във Варна? Не може! А земя - може?! Какво щеше да стане, ако Мариана Григорова си беше купила земя в Сахара? Сега държавата щеше да е собственик на пустинята, а братовчедите на бившия министър на земеделието господин Върбанов - на земята на България!
Може ли да е законно онова, което не е справедливо? Тогава променете закона, за да бъде справедлив.
Как ще обясните защо е заменена именно земята на Мариана Григорова? Над 30 процента от земята в България пустее. Собствениците също биха желали да я заменят със земя в София, Варна, Пловдив. Ще им я замените ли?
Обезщетяването на собствениците и оземляването на безимотни и малоимотни в община Варна още не е започнало. А то става от държавния и общинския поземлен фонд. Като е раздадена земята, какво да правят хората? Ще оземляваме ли на румънската граница варненци? Или на някоя друга граница? Какво да правят в тази ситуация?
Не знам дали звучи сериозно, аз го казвам на майтап, но мисля, че ще е добре да картотекирате всички заменки на господин Върбанов. След това да отцепите някое парче на някоя от любимите му граници и да направите обратна заменка. И да отидат всички братовчеди, ще се съберат на едно място, така ще освободим цяла България от родата Върбанова. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има още един въпрос към министър Дикме днес.
Заповядайте, господин Кушлев, за да развиете своя въпрос към господин Дикме относно учредяване право на ползване върху земи на държавния горски фонд на търговско дружество "Елина".
СТОЯТ КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос се отнася до съдбата, до юридическата съдба, госпожо председател, на едно от най-привлекателните кътчета в България. Става въпрос за извършени сериозни закононарушения при приватизацията и учредяването правото на собственост в местността "Ардашлъ", която влиза в пределите на националния курорт "Пампорово".
Логично и закономерно в тази планина, на която са стопани живеещите в нея, след демократичните промени от 1989 г., през 1992 г. граждани на селата Чепеларе и Широка лъка, а "Пампорово" влиза в селищните граници на тези две села, са сключили договор с държавното лесничейство за съвместна дейност, при което са построили хотелски комплекс, чайна и ски-център в тази чудесна местност "Ардашлъ", отстояща на 15 мин. пеша от центъра на "Пампорово". Тя не страда от претрупаност и е един райски кът в този район.
Тези хора, които са придобили на правно основание за десет години права на ползване върху този имот, вложили са своите средства и са построили, и са изпълнили задълженията си по договора, след това при извършената трансформация в горското стопанство при разделянето на стопанската дейност от надзорната дейност са отстранени с последващи актове на министър Върбанов от тези земи. Незаконосъобразно и в нарушение както на разпоредбите на Закона за горите, който забранява да се учредяват права на ползване на търговски дружества, така и на Търговския закон, те са отстранени. Ползването е предоставено на акционерно дружество, което няма нищо общо с Родопите и чийто център се намира в гр. Стара Загора.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, се свежда до отговор на следните проблеми. Учредено ли е право на ползване върху земи от държавния горски фонд на търговското дружество "Елина" АД, върху които в момента на учредяването им е имало постройки за извършване на стопанска дейност, а това са хотел "Стефанели" и комплекс "Маркони" в местността "Ардашлъ", "Пампорово".
Второ, отговаря ли на истината, че бившият министър на земеделието и горите господин Върбанов е предоставил право на ползване за десет години в тези земи на 3 дка 702 кв. м за 694 лв.? Или, уважаема госпожо председател, по-малко от 19 стотинки на квадратен метър за десет години ползване в най-привлекателния курорт в България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вчера ме питаха какво имам предвид. Това имам предвид!
СТОЯН КУШЛЕВ: Интерес представлява за мен и това, и въпросът защо точно в капитала на търговско дружество "Елина" е решил бившият министър на земеделието и горите господин Върбанов да апортира въпросните земи?
Следващият ми интерес се свежда до това: защо държавата в лицето на министерството остава безучастна към неколкократното увеличение на капитала, вследствие на което държавното участие от 20 на сто намалява на 4,76 на сто? И въпреки това със заповед на министър Върбанов са апортирани и площите, върху които са построени и двата хотела?
И последният аспект, на който бих желал да получа отговор, уважаеми господин министър, е молбата ми да се произнесете относно законосъобразността на действията на бившия министър господин Върбанов и какви мерки възнамерявате да предприемете в случая? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кушлев.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кушлев! "Елина" ЕАД - Чепеларе е било приватизирано от РМД "Елинаинвест", което с договор за продажба на акции от капитала на "Елина" от 21 февруари 2000 г. е закупило 80 на сто от акциите чрез разсрочено плащане.
Около месец преди приватизацията, а именно през април 2000 г., министърът на земеделието и горите учредява право на ползване в полза на вече приватизирано дружество върху земя от Държавния горски фонд, находяща се в района на дейност на Държавно лесничейство - Пампорово, местността "Ардашлъ", в землището на село Стойките, община Смолян, за цитираните от Вас имоти.
Върху част от тези имоти са изградени хотел "Стефанели" и комплекс "Маркони". Строителството на тези обекти е започнало през 1992 г. въз основа на договори за съвместна дейност, сключени между еднолични търговци и Държавното лесничейство - Пампорово. Към момента на учредяване правото на ползване, върху имотите е имало изградени сгради за извършване на стопанска дейност. Това обстоятелство прави заповедите незаконосъобразни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 13, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за горите, които изрично изискват учредяването да бъде единствено за нестопански цели. Още повече, че в преписките по учредяване на вещно право на ползване липсват каквито и да е данни, които да посочват, че върху въпросните имоти има изградени вече постройки.
След приватизацията акционерите на "Елина" ЕАД неколкократно увеличават капитала на търговското дружество, в резултат на което държавното участие е намаляло от 20 на сто на 4,76 на сто.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): На това му казват грабеж.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Въпреки това, със заповед от 24.04. на министъра на земеделието, гореописаните застроени имоти са били внесени като непарична вноска в капитала на "Елина" ЕАД. Тази заповед е напълно незаконосъобразна, тъй като липсва материално-правна компетентност на постановилия орган. При издаването й са допуснати особено съществени нарушения на закона и по-точно: нарушени са разпоредбите на § 3, ал. 2 от Закона за горите.
Не е спазен установеният в чл. 6 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост ред за внасяне на вещни права върху имоти - държавна собственост, в капитала на търговски дружества. Господин Върбанов абсолютно неправомерно е апортирал държавна собственост в капитала на "Елина" ЕАД. В резултат на това държавните имоти са подарени буквално, тъй като са престанали да бъдат държавна собственост и са предоставени безвъзмездно на частно търговско дружество, в което държавата към този момент е притежавала само 4,76 на сто акционерно участие. Това минимално участие в капитала дава право и на същия минимален по размер дивидент от дейността на дружеството.
Уважаеми господин Кушлев, най-лошото в случая е, че освен всички тези заменки, които казахме, че са направени, има и много такива увеличения на капитала с апортни вноски. По-лошото е, че върху тази земя вече има изградени обекти - собственост на трети лица и те в момента се намират в една безизходица поради това, че земята не е тяхна собственост - без значение, че преди това са имали договор за съвместно ползване.
В случая е налице грубо нарушение на действащото законодателство, свързано с извършени разпоредителни сделки с държавна собственост. По този повод са сезирани главният прокурор на Република България и Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли на реплика? Заповядайте, господин Кушлев.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Професоре, питайте къде са комисионните? Деветнадесет стотинки за един декар в Пампорово!?
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на министър Дикме за обстоятелствения и изчерпателен отговор. За мен е по-важно гражданите на Родопите - на Смолян, Чепеларе и Широка лъка, да бъдат удовлетворени от него и да бъде възстановено отчасти тяхното чувство за справедливост, защото принципът на справедливост е не само основа на международния ред, но е категоричният императив, върху който се гради вътрешната организация на едно общество - моралното здраве на едно общество.
Аз съм още повече успокоен от отговора, че в крайна сметка това закононарушение е предадено на органите на правосъдието и ние ще очакваме да видим наказани лицата, които са извършили подобни закононарушения, защото без справедливост, без получаване на заслуженото ние не можем да очакваме подкрепа от нашия народ и от нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кушлев.
Благодаря, министър Дикме, за участието Ви в парламентарния контрол днес, което беше дълго.
Следващите въпроси са зададени към министър Моллов от Борислав Китов и от Петър Мутафчиев, които са с идентично съдържание. Затова двамата народни представители могат да развият поотделно своя въпрос, а министър Моллов ще отговори едновременно на двамата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Преди три седмици Пловдивският край беше сполетян от природно бедствие, а именно земетресението с епицентър село Крумово. Чест Ви прави, че Вие посетихте веднага селото, запознахте се с щетите. Запознат сте, че освен частни сгради, има и обществени сгради като детската градина и училището в село Крумово, училището в село Ягодово и подобни в Асеновград, които са доста пострадали от това земетресение и малко или много създават опасност за децата, които учат там.
Моят актуален въпрос е: какво ще предприеме правителството, за да може да помогне на пострадалите от това природно бедствие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Мутафчиев, заповядайте да представите Вашия въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, господин Китов! Аз се радвам, че въпросът се задава от различни политически сили. Това е още един път гаранция, че ще избегнем политизацията и че това, което говорим и обсъждаме днес, е наистина с добра мисъл към всички пострадали хора от това неприятно природно бедствие.
Както каза господин Китов, някои от селата в Пловдивска и Асеновградска община, както и от община "Родопи", бяха засегнати - Крумово, Брестник, Ягодово, Куклен, а също така и една част от Асеновград.
Наистина чест прави на правителството, че бързо се озова на място, веднага след природното бедствие, включително вицепремиерът Василев беше представител на правителството там, заедно с Вас, господин министър. Вие поехте конкретни ангажименти към населението и към обществеността в тези населени места - да се поемат част от разходите, направени за възстановяване на щетите.
Аз ще се радвам днес Вие да ни информирате най-напред за всички щети, които са нанесени от това природно бедствие и съответно - това е и моят въпрос - какви мерки възнамерява да приеме българското правителство, за да компенсира нанесените щети както на българските граждани, така и на общините, а също и на обществени организации, които не са пряко на бюджетна издръжка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Моллов, да отговорите на двамата народни представители.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Китов, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми народни представители!
Както знаете, точно преди три седмици нашата страна беше подложена на едно изпитание от страна на природните сили - на 5 април 2002 г. в 16,14 ч. възникна земетресение на 130 км югоизточно от град София с епицентър около село Крумово, Пловдивска област. За периода от 5 до 9 април възникнаха общо 19 труса с магнитут под 4 степен, за наша радост, по скалата на Рихтер.
В резултат на тези трусове няма жертви и пострадали хора, но бяха засегнати значителен брой сгради в общините Асеновград, Родопи, Садово, Куклен и Пловдив.
Още същия ден със Заповед № РД 11-67 от 5 април 2002 г. на директора на Дирекция "Гражданска защита", област Пловдив, са създадени три комисии за обследване на пострадалите сгради в селата Крумово, където щетите са най-големи, Ягодово и Брезник, а със Заповед № А-420 от 5 април 2002 г. на председателя на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи в община Асеновград са създадени комисии за обследване на пострадали сгради в общината. На 6 април под ръководството на областния управител на Пловдивска област започна обследване на сградите.
В комисиите бяха включени експерти от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, Държавна агенция "Гражданска защита", областните и общинските администрации.
До 9 април бяха обследвани общо 892 сгради, разпределени по общини, както ще цитирам по-надолу:
Община Родопи - общо 606 сгради, от които в село Крумово, където е епицентърът, 514 сгради, от които 508 са частна собственост, 6 са публична общинска собственост.
В същата община, в село Ягодово - 68 сгради, 62 от които са частна собственост, 5 са публична собственост и една църква.
И в село Брезник, пак в същата община Родопи, 24 сгради, които са частна собственост.
В община Асеновград - общо 147 сгради, от които 24 са публична общинска собственост, 4 са частна общинска собственост, 3 държавна собственост и 112 частна собственост - три частни фирми и една църква.
В община Садово - общо 100 сгради, от които в село Катуница - 92 сгради - 3 са публична общинска собственост, 88 - частна собственост и там имаме една църква.
В същата община, село Караджово - 8 сгради - 2 са публична общинска собственост и 6 са частна собственост.
В община Куклен - 37 сгради - всичките са частна собственост.
В община Пловдив - район Централен - 2 сгради, които са частна собственост. На 3 къщи-паметници на културата се правят допълнителни оценки.
За всяка къща има съставен индивидуален протокол, който се подписва и от собственика, за да няма възражения или недоволства.
След направеното обследване на сградите се установи, че основните разрушения, аз и на място бях там и видях, че са по комините им. Има отделни сгради с пукнатини по стените и мазилките, със счупени прозорци и други повреди, но са засегнати предимно сгради, които са строени преди 1987 г., когато влизат в сила сега действащите норми за противоземетръсно строителство.
Със Заповед № 494 от 8 април 2002 г. на председателя на Постоянната областна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи - Пловдив, бе разпоредено на председателите на постоянните общински комисии в Пловдив, Асеновград, Родопи, Куклен и Садово, да се извърши оценка на населените щети.
На 8 април, същия ден, със Заповед № 93 на председателя на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е назначена комисия за оценка на щетите по сградите на община Садово.
На следващия ден - 9 април 2002 г., със Заповед № 56 на председателя на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е назначена комисия за оценка на щетите по сградите в община Куклен.
Същия ден - 9 април, със Заповед № 532 на председателя на Постоянната районна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е назначена комисия за оценка на щетите по сградите в община Пловдив.
В изпълнение на Заповед № А-422 от 8 април 2002 г. на кмета на община Асеновград е назначена комисия за оглед на училищата "Свети Кирил и Методий", Техникума "Цар Иван Асен II" и Целодневна детска градина в село Лозаново.
Комисията е дала становище за прекратяване на учебните занятия в засегнатите сгради като учениците бъдат евакуирани на други места.
Със Заповед № 438 от 10 април 2002 г. и Заповед № А-440 от същия ден, кметът на община Асеновград нарежда да не се ползва сградата на училището "Свети Кирил и Методий" и да се прекратят учебните занятия в работилниците на Техникума "Цар Иван Асен II" като учениците се пренасочат към други сгради.
Комисията от експерти на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи и представител на Министерството на образованието и науката обследват следните училища в Асеновград: Професионално-техническо училище "Патриарх Евтимий", Техникум по металургия и механоелектротехника "Цар Иван Асен II", Средно общообразователно училище "Свети Кирил и Методий" и основно училище "Панайот Волов".
Най-общо щетите се свеждат до пукнати стени и откъртени мазилки и е необходима техническа експертиза за оценка състоянието на общообразователното училище "Свети Кирил и Методий".
Училищата не са застраховани.
Заключението на комисията е, че реакцията на общинското ръководство във връзка с издаване на заповед за спиране на учебните занятия е била напълно адекватна. Свикана е специализирана комисия от Университета за архитектура, строителство и градоустройство - София, за установяване конструктивната устойчивост на засегнатите училища. До 15 април се извърши оценка на нанесените щети.
Резултатът от оценката е, както следва: направена е количествено-стойностна оценка на 834 сгради - частна собственост като щетите възлизат на 157 хил. 801 лв. и 44 сгради - публична общинска собственост с щети на стойност 424 хил. 677 лв. Оценени са три сгради - публична държавна собственост с щети на стойност 19 хил. 920 лв., три църкви с щети на стойност 6685 лв. и три частни фирми с щети на стойност 11 хил. 100 лв.
Общите щети възлизат на 620 хил. 183 лв.
На заседание на 17 април 2002 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет прие решение за финансово подпомагане на всички граждани, чиито жилища са засегнати от земетресението и възстановяване на сградите с особено обществено значение с щети до 5000 лв.
Комисията не би трябвало да разглежда искане за обезщетяване на общинска и държавна собственост, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 12, ал. 1 от Закона за държавната собственост те са длъжни да се застраховат. Останалите общински обекти, поради обществената значимост на сградите, комисията прие да ги обезщети само тези, които с щети до 5000 лв. Останалите общински обекти, за които се искат големи суми ще се разглеждат индивидуално след представяне на необходимите документи, съгласно т. 2 от Протокол № ТБ-3 на Постоянната комисия от 19 март, където сме определили реда и вида документи, необходими за кандидатстването.
Постоянната комисия за защита на населението разглежда индивидуално обектите и стигнахме до този извод.
На основание чл. 10, т. 13 от Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, Постоянната комисия към Министерския съвет утвърди да бъдат отпуснати на областния управител на Пловдивска област 211 314 лв., в т.ч. и ДДС, за ликвидиране на последствията от земетресението на 5 април 2002 г., както следва по общини:
За възстановяване на частни имоти в община Асеновград - 14 914 лв.; в община Куклен - 1300 лв.; в община Родопи - 119 156 лв., от които 107 441 лв. за с. Крумово, за с. Ягодово - 6560 лв., за с. Брестник - 4470 лв., за параклиса в с. Ягодово - 525 лв., за църквата в с. Ягодово - 160 лв.; за община Садово - общо 24 112 лв., от които 20 124 лв. за с. Катуница, 2988 лв. за с. Караджово, 1000 лв. за храм "Св. Никола" в с. Катуница.
Второ, за възстановяване на общински сгради с особена обществена значимост: в община Асеновград - общо 22 700 лв., от които 4800 лв. на основно училище "Ангел Кънчев" - Асеновград, 2700 лв. на основно училище "Княз Борис l" - Асеновград, 4200 лв. за целодневна детска градина "Слънце" в Асеновград, 2400 лв. за детска градина "Н.Й.Вапцаров" в Асеновград, 3000 лв. за детска ясла "Н.Й.Вапцаров" в Асеновград, 600 лв. за целодневна детска градина "Мир" - Асеновград, и 5000 лв. за храм "Св. Василий" в Асеновград.
На община Родопи - 11 109 лв., от които 4483 лв. за с. Крумово за детската градина, училище, читалище и здравната служба, 6626 лв. за с. Ягодово - за детска градина, училище и читалище.
За община Садово - 18 020 лв., от които 15 415 лв. за с. Катуница за училище и 2605 лв. за с. Караджово за основно училище и детска градина.
Областният управител, на когото възложихме да придвижи процедурата по възлагане изпълнението на аварийно-възстановителните работи, вече действа. Парите са преведени. Очаква се да се възстановят щетите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов. Превишихте времето, но все пак отговаряте на два въпроса. Затова допуснах тази възможност.
Право на реплика има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Госпожо председател, даже не е превишил времето, защото на двама души по 10 мин. става 20 мин.
Господин министър, безспорно е, че държавата дава това, което може.
Бих отбелязал известен пропуск, защото не стана ясно по какви критерии ще бъдат раздавани тези пари. Сам разбирате, че те не са достатъчни, за да покрият всички щети, но толкова може държавата. Въпросът е, че тук трябваше да бъдат изложени критериите, по които ще се дават средства особено на частните имоти. При държавните и обществените имоти горе-долу има ред. Какви ще бъдат критериите? Дали на базата на социална слабост или социално положение, дали ще бъдат по тежест на щетите на частните имоти? Струва ми се, че това би трябвало много ясно да бъде фиксирано и критериите да бъдат много точни, за да няма след това съмнение, че се дава на едни, а не се дава на други.
Освен това се надявам, че за особено значимите обществени сгради като училища и детски градини нещата там трябва максимално бързо да бъдат възстановени, за да могат децата да започнат нормални учебни занимания.
Като цяло аз благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Вашата реплика, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър, аз също благодаря за отговора и се надявам, че наистина голяма част от българските граждани, които бяха засегнати от земетресението, ще бъдат подпомогнати от Комисията по бедствията и авариите.
Господин министър, няма нищо по-добро от съпричастността при подобна неволя, която е засегнала голяма част от нашите съграждани. Мисля, че Вашето решение е правилно.
Няма да забравя един случай в Първомай, когато градът беше изцяло съсипан от градушка. Беше обещано от правителството гражданите да бъдат подпомогнати. Бяха направени протоколите, но сумите не бяха отпуснати.
Така че Ви прави чест, че се отнесохте така солидарно към всички засегнати граждани.
Искам да отворя една скоба по отношение на общинското имущество и на отделянето на сградите на общественозначими и по-незначими. Честно да Ви кажа, не можах да разбера този критерий. Не знам как комисията е сложила разделителната граница. Благодаря за това, че в Асеновград сте обърнали сериозно внимание най-вече на общинските сгради като училищата, а същевременно и на църквата "Св. Никола".
Мисля, че средствата, които са отделени за Крумово, няма да бъдат достатъчни. Надявам се, че ще ни информирате и за това ако някъде сградите са били застраховани за по-големи суми, вероятно очаквате постъпления и от застраховките в общините. Лично мен ме притеснява, че тези суми, които споменахте, няма да стигнат на общините - нито на община Родопи, нито на община Асеновград, нито на община Куклен и община Садово, за да поемат разходите, необходими за възстановяването както на детски градини и училища, така и на други обществени сгради.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, искам да подчертая, че обхванахме всички частни собственици. Така че няма човек, който да е пострадал и да не е обезщетен. Общо са 892 сгради. Бях на място. Щетите не са големи. Предимно са на старите сгради и на неподдържаните комини. Аз прегледах протоколите. Цените варират от 30 лв. за нанесена щета до 1800 лв. на частниците. Така че няма частно лице, което да не е обхванато от този протокол. Тоест там имаме сто на сто покриване на щетите.
Що се отнася до общинската и държавната собственост, едни искания са до 5000 лв., а други искания - десетократно и стократно по-големи. Затова комисията избра критерии за всички искания на щети, по-големи от 5000 лв., общините по реда за кандидатстване пред Постоянната комисия за ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, да спазят този регламент, тоест да представят документация на специалисти. Това е критерият ни за обществените сгради. Мислехме да озаптим малко тези, които се отпуснаха в исканията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър. С това приключи процедурата по този актуален въпрос.
Актуален въпрос от народния представител Моньо Христов относно мерките на Министерския съвет, насочени към хората от третата възраст с най-ниски пенсии. Въпросът е към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева.
Господин Христов, заповядайте да развиете своя актуален въпрос.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер и господин вицепремиер, господин министър и господа народни представители! Първо искам, господин председателю, да кажа, че този въпрос беше отправен към министър-председателя, но Вие счетохте, че въпросът е от частен характер и засяга дейността на Министерството на труда и социалната политика. Аз не съм съгласен с това, тъй като това, за което се обръщам към министър-председателя, в случая към госпожа Шулева, а именно пенсии за хората с най-ниски пенсии, е свързано с общото икономическо положение в страната.
И така, уважаема госпожо Шулева, инфлацията за първите три месеца в страната според Националния статистически институт е 5,2 на сто. Прогнозите за следващите месеци не са благоприятни и се очаква повишаване на инфлацията. Увеличението на пенсиите ще се извърши от 1 юни и най-възрастните хора ще се чудят как ще оцелеят.
Госпожо министър, задавам този въпрос, защото много хора помнят Вашите обещания за увеличение на пенсиите. Смятам, че необходимата сума за това не е голяма и бюджетът на Република България е в състояние да направи този разход. Мисля, че на същото становище е и другият вицепремиер господин Николай Василев, който преди един месец обяви, че икономиката на България е в растеж, тоест в цъфтеж, и има увеличение в индустрията - растежът е 8,4 на сто, безработицата е спаднала с 30 хил. души. От всичко това аз съдя, че приходите в бюджета са се увеличили и тази възможност съществува за хората, които получават най-ниски пенсии.
Ето защо Ви питам, госпожо вицепремиер, ще внесете ли предложение в Министерския съвет, с което да осигурите по една великденска пенсия, равна на социалната пенсия, за тези хора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо министър, имате възможност в рамките на 5 минути да дадете отговор на зададения Ви актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Съгласно чл. 100 от Кодекса за задължително обществено осигуряване пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни. На свое заседание, състояло се на 15 април 2002 г., Надзорният съвет на Националния осигурителен институт реши това осъвременяване да бъде с 6 на сто. Осъвременяването на пенсиите с 6 на сто компенсира както натрупаната до този момент инфлация, така и очакваната до края на 2002 г.
В своя актуален въпрос Вие не посочвате точно на коя група пенсионери следва да бъде осигурена по една великденска пенсия, равна на социалната пенсия. Затова, ако се приеме, че предложението обхваща всички пенсионери в България, а именно 2 млн. 400 хил. души, и като се има предвид, че в настоящия момент социалната пенсия е 44 лв., общата сума за великденска пенсия ще възлезе на около 110 млн. лв. Месечният разход за пенсии след осъвременяването възлиза на 250 млн. лв., общите разходи за пенсии до края на 2002 г., осигурени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, са 2 млн. 880 хил. лв. Вие твърдите, че това е една малка сума. Аз мисля, че става въпрос за доста сериозна сума, сума от 110 млн., бих казала почти равна на сумата, която държавният бюджет отпуска за насърчителни мерки за безработните. И тази сума не е предвидена в Закона за държавния бюджет.
От казаното дотук обаче не бива да се прави изводът, че през тази година няма да има възможност да бъде изплатена еднократна добавка на всички пенсионери. Досегашната практика обаче показва, че добавка към пенсиите, както и други допълнителни социални плащания, се дава в края на годината, когато има яснота по изпълнението на бюджета. Към настоящия момент промени в Закона за бюджета е невъзможно да бъдат направени - както в Закона за държавния бюджет, така и в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Едва след първото полугодие могат да бъдат внасяни предложения за корекции в тези бюджети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Христов, имате възможност за реплика, разполагате с 2 минути.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шулева, първо искам да не се съглася с Вас относно прогнозата Ви за инфлацията, тъй като вчера по данни на Европейската комисия стана ясно, че в България се очаква инфлацията да бъде най-малко 7,5 на сто, а това означава, че даже ще бъде доста повече от това. Така че тези 6 процента, за които говорите, въобще няма да компенсират почти никой пенсионер.
Второ, не съм описал подробно за коя група става дума, тъй като знаете, че в края на краищата от практиката на правителството на ОДС и от Вас, ставаше дума за пенсионерите с най-ниска пенсия до средна пенсия. Ако тогава изчислим сумата, става дума за 36 млн. лв. Плюс това Вие сте икономист и много добре знаете, че тази инфлация се отразява положително на бюджета, поради което би трябвало да очакваме излишъци в бюджета. От бюджета има заделена сума от 546 млн., свързана с подпомагане на НОИ. Така че тази сума от 546 млн. ще бъде много повече в края на годината. Но в края на годината ще има много по-малко оцелели пенсионери. И ако искаме нещо да свършим в момента, би следвало именно сега тези пенсионери да получат някакви пари, отколкото да ги получат в края на годината.
Така че аз още един път се обръщам към Вас, към правителството, да направите всичко възможно да подкрепите именно тези пенсионери в категорията между най-ниската пенсия и средната пенсия, защото другите така или иначе успяват по някакъв начин да преживеят. Мисля, че на базата на доводите, които изтъкнах, на икономическите доводи, това е съвсем нормално. Друг е въпросът дали правителството или министърът на финансите имат желание да постъпят така и поне един път в годината - срещу тези празници, хората да получат нещо и да изкарат празниците както трябва. Все пак са 6 дни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Госпожо Шулева, имате възможност за дуплика в рамките на 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Христов! Искам да направя няколко корекции на това, което току-що беше казано. Парите, които държавният бюджет е заделил за Националния осигурителен институт, са за покриване на дефицита и за покриване на 12 пенсии на пенсионерите. Тези пари са осигурени именно за да покрият 12 пенсии на пенсионерите, а не са някакъв излишък, който се очаква да бъде раздаден.
Второ, на всички е ясно, че днес сме 26-и и до 1 май, когато започват празниците, абсолютно нищо не би могло да бъде направено. Така че подобни изказвания за раздаване на пари преди празниците са лишени от каквато и да било елементарна реализуема логика. Така че не е необходимо да се отправят такива призиви два дни преди празниците.
На трето място, не е въпрос до желание на министъра на финансите или на министъра на труда, а е въпрос на спазване на закони. И Вие по-добре от мене знаете, че Законът за държавния бюджет не може да бъде нарушаван по желание на когото и да било. Така че не е въпрос на желание, а е въпрос на закон, който е гласуван в парламента и който само с гласуване в парламента и със закон може да бъде променен.

А що се отнася до това дали ще могат да бъдат компенсирани доходите на пенсионерите, този въпрос е много по-широк и правителството готви цялостна политика по отношение на осигурителната система, която от година на година увеличава своя дефицит. Аз също искам да използвам трибуната, за да отбележа, че не може един човек, който се осигурява на 100 лв., каквато е практиката на 1 млн. и 100 хил. работещи в България, да очаква да получи пенсия, по-висока от 50 лв. Всеки добре трябва да си прави сметка на каква заплата се осигурява, за да очаква и съответна пенсия. Ако продължава тази практика, каквато беше досега на осигуряване на минимални работни заплати, все повече и повече пенсионери ще получават минимални пенсии и ще очакват държавата да компенсира това, което на практика всеки трябва да внася с осигурителните си вноски.
Въпреки всичко аз се надявам, че когато мине полугодието и има възможност да бъде ревизиран Законът за държавния бюджет и Законът за държавното обществено осигуряване, ще се търсят възможности за добавки или допълнителни социални плащани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева. С това приключи процедурата по актуалния въпрос от народния представител Моньо Христов.
Преминаваме към отговори от господин Костадин Паскалев, заместник-министър председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Той ще отговори първо на питане на народните представители Иван Георгиев Иванов и Асен Агов относно влошеното състояние на водоснабдяването в областите Монтана и Враца.
Искам да поканя вносителите на питането да развият своето питане.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Публична тайна е, че областите Монтана и Враца страдат от сериозни проблеми във водоснабдяването. Във връзка с това правителството на Обединените демократични сили прие през м. януари 2001 г. национална програма за преодоляване на водната криза, която предвиждаше сериозни мерки в нашите две области. Най-важният проект в тази програма бе изграждането на стената на яз. "Среченска бара", съчетано с изграждането на допълнителна деривация от р. Бързия. Целта на този проект е увеличаване обема на язовира от 15 млн. на 21,5 млн. куб. м вода. По този начин би се решил проблемът с ритмичното водоснабдяване на около 210 хил. души във Враца, Монтана, Мездра, Берковица, Вършец, Криводол и още 20 по-малки населени места. Нужните за целта 21 млн. лв. бяха осигурени от инвестиционната програма на правителството на ОДС за 2001 г. Необяснимо защо Вие, господин Паскалев, и вашето правителство преустановихте финансирането на проекта "Среченска бара", като сте наясно с хидроложките прогнози, според които положението в Северозападна България тепърва ще се влошава. Към днешна дата в язовира има наличност на не повече от 7 млн. куб. м вода, което означава жесток воден режим за Монтана и Враца още през лятото на тази година.
В рамките на парламентарния контрол на 15 февруари т.г. на актуален въпрос на господин Васил Калинов за осигуряване с питейна вода на населението на гр. Монтатна и Монтанска област Вие заявихте от парламентарната трибуна, че, на първо място, до края на м. март 2002 г. ще бъде завършена дублиращата връзка на каскада "Петрохан" с язовир "Среченска бара", с което ще се прехвърлят допълнителни водни маси в язовира.
Второ. За надзиждането на язовирната стена Министерството на регионалното развитие и благоустройството след приключване на възложеното инвестиционно проучване ще вземе окончателно решение.
Във връзка с това въпросът ми към Вас, господин министър, е какъв е резултатът от ангажиментите, които Вие поехте пред Народното събрание на 15 февруари 2002 г. и какви допълнителни мерки ще предприемете в краткосрочен и дългосрочен план за разрешаване на тежката криза във водоснабдяването на Враца, Монтана, Мездра, Берковица, Вършец, Криводол и още 20 по-малки населени места в Северозападна България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Паскалев, да дадете отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Иванов и Агов! Един от най-сериозните проблеми, свързани с водоснабдяването на населените места в страната, е в областите Враца и Монтана. Основният водоизточник на питейна вода на тези градове е язовир "Среченска бара", който е проектиран и изграден като едногодишен изравнител и съхранява водите от пролетното снеготопене за използването им през останалите по-сухи сезони на годината. През по-голямата част от 22-годишната експлоатация на язовир "Среченска бара" повечето населени места, които се водоснабдяват от него, особено градовете Враца и Монтана, са имали режим на водоснабдяването. Причините за този режим в първата половина на експлоатационния период са в по-голямото потребление на питейна вода. През последните години количеството на полезно използваната вода значително намалява, но се увеличават загубите във водопроводните мрежи.
Подобряването на това тежко състояние и трайното преодоляване на кризата в питейното водоснабдяване на тези райони може да се осъществи само с решаването на два основни въпроса.
Първо, осигуряване на допълнителни води в основния водоизточник язовир "Среченска бара". Второ, значително намаление на загубите на вода.
Решаването на първия въпрос, свързан с осигуряването на допълнителни води в язовир "Среченска бара", е включено в програмата за преодоляване на водната криза в страната, която е разработена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите. В края на 2000 г. тя е приета с решение 43 на Министерския съвет. В изпълнение на програмата през 2001 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предприело следните действия.
Проведена е процедура по Закона за обществените поръчки за строителство на обект деривация ВЕЦ "Клисура" и язовир "Среченска бара" и е сключен договор на 14 май 2001 г. с изпълнител на обекта ГБСИ "Инфраструктурно строителство" ЕАД, гр. София, на стойност 1 млн. и 300 хил. лв. Разрешението за строеж е издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството след отказа на община Берковица да подпише разрешението за строеж. Протоколът за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и нивото е подписан на 30 юли 2001 г. При започването на изкопните работи имаше гражданско неподчинение на местните жители от с. Бързия, които бяха категорично против изграждането на обекта. След намесата на прокуратурата и органите на МВР изпълнението на строително-монтажните работи започна нормално на 1 септември 2001 г.
В процеса на работата се появиха непредвидени обстоятелства във връзка с изложеното дотук, както и неблагоприятните метеорологични условия през месеците декември и януари 2001/2002 г. Договореният срок за завършване на обекта, който беше 30 септември 2001 г., не можа да се спази.
До завършването на обекта остава да бъдат положени около 20 м тръби в участъка улица "Иван Вазов", с. Бързия, попадащи в скален блок Предвижда се използването на подходящи химикали, които ще нацепят скалата и след изгребването ще бъде положена водопроводна тръба.
Всички връзки по трасето между стария и новия водопровод са завършени, с изключение на първата, намираща се до изравнителните водоеми. ВиК ООД - гр. Монтана, ще осигури спирането на притока към язовир "Среченска бара", за да се осъществи превключването на новия водопровод.
Горните видове работа ще завършат до Великден.
Второ. За обект "Надграждане на язовир "Среченска бара" по възлагане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството се изготвя прединвестиционно проучване. То трябва да мотивира необходимостта от завършване височината на стената и обема на язовирното езеро. След окончателното завършване и приемане на това проучване, както и оценка на възможностите за намаляване на загубите на вода във водоснабдителната система, ще вземем решение в каква насока да продължи реализацията на проекта.
Разрешаването на втория въпрос, свързан с намаляването загубите на вода във водопроводната мрежа, е по-сложен и изисква значителни инвестиции. Известно е, че повече от половината от водите, които се подават от язовир "Среченска бара", не достигат до консуматорите и се отчитат като загуба във водоснабдителната система. Най-високи за региона тези загуби са за гр. Враца. Тяхното намаляване би дало най-голям ефект върху цялата водоснабдителна система с водоизточник язовир "Среченска бара". В момента местните власти и Министерството на регионалното развитие и благоустройството обсъждат предложението на френска фирма за изготвяне на проект, който да обхване пълното обследване във водопроводната мрежа и съставяне план на действие за намаляване на водните загуби в гр. Враца. Това ще даде възможност да бъдат привлечени инвеститори за финансиране на проекта и решаването и на този много важен проблем.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството предстои да възложи цялостно проучване за състоянието на водопроводната мрежа в гр. Монтана и разработването на финансова програма, целяща намаляване загубите на вода и подобряване ефективността на цялата водоснабдителна система "Среченска бара". Този проект е част от цялостната стратегия за развитие на водния сектор в страната, която се подготвя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В по-голямата си част тя е готова. През м. май предстои окончателното й завършване и предложение за утвърждаване на заседание на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Уважаеми господа вносители, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз благодаря за отговора, който дадохте, господин Паскалев, но не мога да бъда доволен от Вашия отговор категорично, затова защото Вие обещахте на 15 февруари 2002 г. тук, в Народното събрание пред всички народни представители, че деривацията по р. Бързия ще бъде завършена до края на март. Сега Вие обяснявате надълго и нашироко какви проблеми са възникнали. Нима Вие като министър тогава, на 15 февруари, не сте знаели, че ще има такива проблеми? Защото по този начин, неизпълнявайки този Ваш ангажимент, няма да бъдат уловени допълнително около 2 млн. - 2,5 млн. куб. м вода. Това ще обрече над 200 хил. души, които живеят в тези две области, на жесток воден режим.
Затова моите допълнителни въпроси към Вас като министър на регионалното развитие и благоустройството са: кога фирмата, на която е възложено инвестиционното проучване за надзиждането на язовир "Среченска бара", ще даде своите заключения?
За другия въпрос, който Ви зададох, Вие поехте ангажимент до Великден тази деривация да бъде завършена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Паскалев, заповядайте да дадете отговор на уточняващия въпрос, който беше зададен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ще кажа няколко думи във връзка с допълнителните въпроси, отнасяйки се най-отговорно към проблемите с водоснабдяването във Враца, Монтана и региона.
Мисля, че не само прединвестиционното проучване, което трябва да бъде завършено в средата на годината, е важно. По-важно е другото - до каква степен ще може правителството да обезпечи с необходимите финансови ресурси реализацията на съответните проекти.
Аз бих казал, че в това Народно събрание бяха поемани значително по-високи ангажименти, включително и с тази сума, която Вие цитирахте преди малко. Мисля, че бихте могли по-добре да се запознаете с това прословуто решение на Министерския съвет от месец май 2001 г. за допълнителна инвестиционна програма и да разберете, че тя, за съжаление, не беше реализирана в Република България поради отсъствието на необходимите финансови ресурси. Отделно от това тук бяха поемани тогава ангажименти, че едва ли не "Среченска бара" ще бъде надградена до края на 2001 г. Нещо, което ви става съвсем ясно, че не е така. Тоест, в рамките на настоящата година ще завърши прединвестиционното проучване, след което, разбира се, трябва да има и въпросното техническо решение и чак тогава бихме могли да говорим за реализация на съответния проект.
Смея да кажа, че в края на годината Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде готово със своите технически решения за приключване на проблема с надграждането на язовир "Среченска бара" - от една страна. От друга страна, разбира се, че съм наясно с проблемите, които съществуват, но както Вие сам разбрахте, има неща, които са по-важни от директното налагане на волята на Министерството на регионалното развитие над населението, което в крайна сметка ще бъде обслужвано от тази деривация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Господин Агов, заповядайте да изразите отношение към отговора.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, слушах Вашият отговор, включително и на уточняващите въпроси, и сякаш не мога да се освободя от чувството, че става въпрос за несвършена работа. Вие цитирате решението на Министерския съвет от май 2001 г. Тогава, когато е взето това решение, са осигурени финансови ресурси за осъществяването. След това Вие спирате финансирането.
Общо взето, забелязвам, че Вие отчитате дейност, която е свършена горе-долу до лятото на миналата година и след това започвате да говорите в бъдеще време - "това ще стане", "ще се извърши проучване по програмата" и така нататък. Междувременно лятото неумолимо чука на вратата и режимът най-вероятно ще бъде много тежък и за врачани, и за монтанци, и за жителите на другите общини.
Аз лично не мога да се освободя от чувството за това, че Вие не сте си свършили работата. Обърнете внимание! Обектът трябваше да бъде завършен на 30 декември. Вие цитирате лошото време през декември и януари, което не може да бъде обяснение. Ами, че какво да бъде времето през декември и януари, освен лошо. За строителни работи е съвсем нормално тогава времето да бъде лошо. И от тая гледна точка аз мисля, че това не може да бъде обяснение, нито извинение.
Най-накрая, не мога да се освободя от впечатлението за несвършена работа, защото Вие вършите друга работа, господин министър. Вие се занимавате, заедно със своите партийни другари от БСП, да назначавате кадри, да кадрувате, зад гърба и под прикритието на НДСВ, и примерите са не един и два. Но най-крещящият пример е във Враца, където бившо ченге от Шесто управление е назначено за директор на водоснабдяването. Това е човек, който се е компрометирал и който всъщност доказа за сетен път, че вместо да се занимавате с пряката си работа, с която не се занимавате, както личи сега, Вие се занимавате с кадруване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин Паскалев, не разполагате с възможност да отговорите. Съжалявам, процедурата не дава тази възможност.
Преди да отговорите на следващия актуален въпрос от народния представител Владислав Костов, ще си позволя да направя едно съобщение. Междувременно ще помоля квесторите, ако в кулоарите има народни представители, да бъдат така добри да влязат в пленарната зала, защото след минутка ще се наложи гласуване на това, което ще кажа.
Днес, 26 април, на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил обобщен проект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Постъпило е предложение на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта за удължаване на срока за писмени предложения по обобщения проект на 14 дни - две седмици, което следва да бъде гласувано в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате удължаването на срока за писмените предложения по обобщения проект на този закон на две седмици.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Владислав Костов относно изграждане на язовир "Черни Осъм" и захранващ водопровод към него.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Моят актуален въпрос е аналогичен с предшестващия, господин Паскалев, на който Вие дадохте отговор, само че се отнася за не по-малко тежкия проблем с водоснабдяването с питейна вода на населението в общините Ловеч, Троян и отчасти Плевен. Надявам се, че Вие сте запознат с този въпрос, защото не е скорошен. Известен е както на Вас, така и на съответните отговорни лица в министерството ви. Десетки хиляди български граждани в посочените райони са поставени в жесток режим на водоподаване вече години наред и решаването на този екзистенциален, бих казал, въпрос не търпи вече никакво отлагане и протакане. Очевидно е, че това може да стане само с изграждането на язовир "Черни Осъм" и водоснабдителната система към него.
Известно е, че са били водени разговори с чуждестранни фирми за разработване на инвестиционен проект и участие в него, които не са довели до финализиране. Известно е, че в правителството на ОДС този въпрос беше включен като проектиране за 2001 г. в Националната инвестиционна програма, но населението в засегнатите райони продължава да очаква проблемът с питейната вода да бъде решен веднъж завинаги.
Затова моят актуален въпрос към Вас е съвсем кратък, ясен и точен: ще се строи ли и кога язовир "Черни Осъм" и водоснабдителната система към него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Костов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на въпроса. Разполагате с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Костов, аз се надявам, че наистина въпросът в този случай е зададен с оглед интересите на нашите съграждани в тези региони. А не както в предишния случай, в който беше отправена една политическа реч от името на господин Агов, в която ясно стана дума за това, че господин Агов въобще не се интересува от това какви проблеми изпитва населението в област Монтана и Враца, а по-скоро се интересува от съвсем други неща, които са свързани с потвърждаването на безумната допълнителна инвестиционна програма, приета на 5 май 2000 г., в размер на 330 млн. лв. и е реализирана в рамките на 113. Ето го отговорът за неговите 21 млн. лв., които така и не са реализирани в интерес на гражданите на съответните области.
Бих искал да кажа, че тук въобще не става дума за задържане на строителство през летните месеци, а напротив, реализация на строителство от месец юли нататък.
Уважаеми господине, който ръкомахате в момента, бих искал само да кажа, че за никаква приватизация във "ВиК"-сектора не може да става дума при осъществяването на кадровите промени.
Сега ми позволете, уважаеми господин Костов, съвсем отговорно да се върна към Вашия въпрос.
Република България е сравнително бедна на водни ресурси, освен това естественият отток на реките се характеризира със силно изразена сезонност и териториална неравномерност. Той се формира изцяло през пролетното пълноводие. Кризи във водоснабдяването има главно в населените места, разположени по западните склонове на Рило-Родопския масив и в Предбалкана. Такъв е случаят с водния режим в градовете Троян, Ловеч, Плевен и още 24 селища общо с около 280 хил. жители. Посочените населени места се водоснабдяват понастоящем главно от река Черни Осъм чрез каптаж "Стенето" и две речни водохващания в местността "Смесите" на река Краевица и река Черни Осъм. Водоизточниците са със силно променлив дебит, който варира от 220 л на секунда до 900 л на секунда. Другите допълнителни местни водоизточници са: за община Троян - каптажа на река Жална с дебит от 30 до 110 л в секунда; за община Ловеч - водоизточници с дебит в рамките на 20 л в секунда; за община Плевен, Тръбна и Шахтови кладенци във вододайни зони Биволаре и Крушовица с дебит около 400 л на секунда до 600 л на секунда.
Качеството на водите от тези вододайни зони показва една тенденция на бавното им и трайно замърсяване с амоняк, нитрати, нефтопродукти и др. Междувременно, със съдействието на датската Агенция за околната среда беше финансиран и изпълнен проект "Подобряване водоснабдяването на град Плевен". Проучването за вододайните зони на град Плевен, приключило в края на 1997 г., е със следните заключения. Подобряването на работата на кладенците във вододайната зона на град Плевен изисква един дълъг 20-годишен период на рехабилитация. Проучване и изграждане на дълбоки сондажи в района не е удачно, тъй като водоносният хоризонт е с малка мощност. Най-удачното решение за водоснабдяване на град Плевен е чрез изграждане на хидровъзела "Черни Осъм". Към момента общият дебит на съществуващите водоизточници възлиза от 670 до 1630 л в секунда. За удовлетворяване потреблението по населени места са необходими: за Троян и 8 селища от общината 300 л в секунда; за Ловеч и 10 селища от общината - 400 л в секунда; за град Плевен и 6 селища от общината - 1000 л в секунда. Или общо 1700 л в секунда, или обем от 40 млн. куб. м годишно.
От горните данни е видно, че задоволяването с питейна вода на населението в този регион не е гарантирано през определени периоди на годината. Липсата на вода през лятото и сухите периоди трае не по-малко от 3 до 4 месеца, а понякога достига и до 6 месеца в годината. Това се дължи на факта, че водите от пролетното пълноводие на река Черни Осъм и притоците й изтичат неоползотворени, независимо от това, че тяхното количество е около 3 пъти по-голямо от евентуалното потребление.
През 1985 г. са били изготвени предпроектни проучвания, които са актуализирани съответно през 1995 г. и 2000 г. с цел премахване на водния режим чрез изграждане на хидровъзел "Черни Осъм". Разгледани са и няколко други възможности за водоснабдяване на района. Предимствата на варианта хидровъзел "Черни Осъм" са: осигуряване на постоянно потребление с питейна вода целогодишно, високи качествени показатели на водата, целогодишно оводняване на река Черни Осъм, което ще създаде много добър микроклимат, създава се възможност за изграждане на подязовирна ВЕЦ, която да работи само на водоснабдителен режим.
С оглед бързото реализиране на проекта за хидровъзел "Черни Осъм" Министерството на регионалното развитие и благоустройството потърси съдействието и подкрепата за реализацията на този проект. В началото на 2002 г. между Министерството на околната среда на Италия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството подписахме Меморандум за извършване проучване за подобряване водоснабдяването на Троян, Ловеч, Плевен и селищата в региона. Предвижда се проучването да се изготви през настоящата година и да обхване: баланс на водопотреблението, анализ на техническите характеристики на проект на язовирна стена, пречиствателна станция за питейни води, захранващ водопровод, ВЕЦ и три пречиствателни станции за отпадъчни води, анализ на юридическите аспекти, схема за финансиране на проекта, анализ на риска при изграждане и експлоатация, проучване на влиянието върху околната среда и обществено обсъждане на тези проекти.
По предварителна оценка стойността на хидровъзела, пречиствателните станции за питейни води и захранващия водопровод е около 90 млн. евро. А около 35 млн. евро е изграждането на трите пречиствателни станции за отпадъчни води. Държавният бюджет е в невъзможност да подсигури финансирането на обектите във водния сектор.
Насоките на правителството, респективно на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е да се даде възможност на външни частни инвеститори да участват активно в раздържавяването на сектора или по-специално на услугите в него. Планираме през 2003 г. да бъдат изготвени тръжни книжа и да се обяви процедура за възлагане на концесионен проект за развитие на обект "Черни Осъм", обхващащ изграждане, експлоатация и поддържане на съоръженията за период от 25 до 30 години. Реализацията на този проект е част от стратегията за водния сектор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Неговото изпълнение трайно ще преустанови водния режим и недостига на вода за населението в региона.
През настоящата година в края на месец май ще приключи работата по изготвяне и приемане на Националната стратегия за развитие на водния сектор в Република България, в която, както вече посочих, незабавното изграждане на хидровъзел "Черни Осъм" ще залегне като приоритет. Освен това, Националната стратегия ще съдържа цялостна разработка по следните основни въпроси. Първо, анализ на състоянието на "ВиК"-отрасъла. Второ, мерки и стратегия за развитие на водния сектор през следващите 8-10 години. Трето, приоритетни задачи - намаляване загубите на вода във водопреносните системи, изграждане, надграждане и доизграждане на едногодишните изравнители, в това число хидровъзел "Христо Смирненски", хидровъзел "Среченска бара" и хидровъзел "Черни Осъм", привличане на частни инвестиции във водния сектор, принципи за изготвяне на нормативната рамка, изменение и допълнение на Закона за водите и създаване на национален регулатор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Господин Костов, имате възможност за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Паскалев, Вие очевидно бяхте афектиран от въпроса на господин Агов, затова употребихте част от времето, за да отговаряте на него, а не на мен. След това в една скоропоговорка да се отнесете непочтително към животрептящите нужди на населението, което очакваше от Вас един спокоен, ясен и точен отговор - нещо, което за съжаление не получихме. Ние получихме само една история и предистория, която е известна не само на мен, а още по-добре на гражданите на Ловеч и на Плевен. Ние получихме едни обещания, че ще има Национална стратегия за този въпрос - нещо, на което сме се наслушали и нагледали на такива национални стратегии. А въпросът не търпи отлагане. Той е екзистенциален! Разберете ме, господин министър! Във Ваше лице се обръщам и към цялото правителство. Защото от това зависи развитието на тези региони. Защото там имаме и демографски срив, там имаме и сриване на икономическото развитие, имаме и липса на инвестиции, и т.н., и т.н., да не говорим за хигиенно-здравните проблеми, които възникват при липсата на вода.
Затова все пак искам действително да ми отговорите: кога ще се строи в края на краищата? Това интересува хората. Не програми, не че ще има меморандуми за проучване. Проучва се вече близо 20 години този въпрос. Ако и досега не е проучен, е, евала тогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин министър, имате възможност за дуплика в рамките на 2 минути. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Мисля, че господин Костов не е разбрал онова, което казах. Сега ще го повторя много ясно.
2003 г. - подготвяне на тръжна процедура за концесиониране на въпросния обект. Ще повторя стойността - 90 млн. евро.
Бих искал само да кажа, че за реализацията на подобни проекти са необходими около 680 млн. лв. само за многогодишни водосъдържатели плюс 3 млрд. лв. за подмяна на водопреносната мрежа. Сам разбирате, че тези средства няма да бъдат осигурени по никакъв начин чрез държавния бюджет. Именно заради това говорим за обществено-частно партньорство или навлизането на частни капитали във водния сектор като услуга или, с други думи, според мен реалният срок за отпочване на подобна реализация на проекта е 2004 г., повтарям пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
С това приключи тази процедура.
Преминаваме към въпросите към министъра на отбраната господин Николай Свинаров.
Актуален въпрос от народния представител Тодор Бояджиев и Стойко Танков относно проблеми с реализацията на освободените кадрови военнослужещи в цивилния живот.
Заповядайте, господин Бояджиев, да развиете Вашия актуален въпрос.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! За съжаление твърде често парламентарният контрол се базира на търсенето на конфронтация. Моят въпрос към Вас в никакъв случай не е конфронтиращ. Той търси коопериране. Аз не поставям под никакво съмнение това, че проблема, който съм формулирал в актуалния си въпрос, Вас също така живо ви интересува и че ние сигурно сме съмишленици в отношението си към този наистина сериозен проблем.
Като български генерал, който на 52 г. беше принуден да се пенсионира по професионални причини - поради несъгласие с тогавашното ръководство на Министерство на вътрешните работи - аз минах през период на адаптация. И въпреки че за мен той беше успешен, бих казал - много успешен, аз все пак почувствах всички тежести на този период. За съжаление голямата част от моите колеги, които напускат армията във връзка с реформата, която е задължителна и е необходима, много по-трудно се справят с този проблем. Сигурно и Вас ще Ви заболи, ако Ви кажа, че аз видях български полковник под 50 г., който владее освен английски и два екзотични езика като арабски и японски, да вдига бариерата на обществен паркинг. Човекът вече е излязъл от системата и за съжаление, очевидно не може да се реадаптира. И това е проблем на много хора.
Очевидно е, че има недостатъчна ефективност в програмите, които се използват и се прилагат в тази област. Очевидно е, че в много случаи съществуващата нормативна база Ви връзва ръцете и създава проблеми.
Затова въпросът, който днес формулирам към Вас, е основно свързан с тези проблеми, които създава нормативната база на Министерството на отбраната, непозволяваща освободените войскови имоти и материални излишъци на армията да бъдат използвани при решаването на тези проблеми.
Затова въпросът ми, господин министър, е: какви мерки предприема Министерството на отбраната за реализация на освободените кадрови военнослужещи в цивилния живот и как виждате възможностите за едно наистина по-ефективно използване на освобождаващите се войскови имоти и материални активи за тази цел? Благодаря Ви за вниманието, с което ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев, уважаеми господин Танков! Една от най-важните задачи, които Министерството на отбраната решава в хода на реформата във Въоръжените сили, е провеждането на мероприятия, свързани с осигуряването на плавен и по-безболезнен преход към цивилния живот на онези кадрови военнослужещи, които напускат армията.
Разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България уреждат правото на кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба, при организационно-щатни промени и при пълна или частична ликвидация на обучение в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца. Разходите за това обучение се поемат от Министерството на отбраната, като времето, през което се провеждат курсовете, се зачита за трудов стаж, а военнослужещите получават пълно възнаграждение. В тези курсове се придобиват знания и умения в определена професионална област, професия или част от професия, която може да се упражнява в цивилния живот.
С оглед подобряване на ефективността на мероприятията по социалната адаптация, Министерството на отбраната сключи споразумение с Министерството на труда и социалната политика, а със заповед на министъра на отбраната е утвърдена и наредба за организиране на тази дейност. В изпълнение на наредбата към настоящия момент в страната действат четири центъра за социална адаптация - в София, Пловдив, Сливен и Велико Търново. От есента на миналата година в тази дейност е привлечена Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" с подчинените й 45 военни клуба, като по този начин е улеснен достъпът на военнослужещите до информацията, свързана със социалната адаптация. Контактите между военнослужещите и центровете за адаптация и военните клубове се осъществяват от нещатни сътрудници - офицери, назначени във всички поделения на Българската армия. В създадената широка мрежа за адаптация се провеждат мотивационни курсове, предхождащи курсовете за квалификация и преквалификация, дава се информация за свободните работни места, получени от бюрата по труда и от работодатели, провеждат се консултации, свързани с организирането на собствен бизнес, както и психологически консултации за преодоляване на психологическия стрес.
Крайните цели на провежданите мероприятия по социалната адаптация са две - подготовка за намиране на подходяща работа след освобождаване от кадрова военна служба и подготовка за започване на самостоятелен бизнес. При решаването на проблемите на социалната адаптация особено важно място се отделя на възможностите, които предоставят освободените войскови имоти. В тази област Министерството на отбраната работи съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на земеделието и горите, областните управители, кметовете на общините и Фондация "Ресурсен център", с които се обсъждат и реализират проекти за конверсия на военни обекти.
Една от целите на тези проекти е да се обвърже освобождаването на кадровите военнослужещи от съответните гарнизони с освобождаването на казармените райони, които да им бъдат предоставени за развитие на стопанска дейност.
Към момента се работи по следните по-важни проекти: спортно-рекреативен център в община Кърджали, регионален селскостопански център - Разград, ловно-риболовна база, предприятие за изделия на леката промишленост и център за птицепроизводство в община Дългопол, център за унищожаване на излишната военна техника, животновъден комплекс за елитни породи и информационен и ресурсен център за подкрепа на малкия и средния бизнес в община Симитли.
Комплексният характер на адаптационния процес налага в него да се включат и редица неправителствени организации, с които Министерството на отбраната има сключени договори за сътрудничество и по-конкретно с Фондация "Ресурсен център" и със сдружения за гражданска адаптация.
Съвместните усилия са насочени към подготовката на пакети от консултации, свързани с икономическата реинтеграция на освободените кадрови военнослужещи, както и на конкретни програми за насърчаване на предприемчивостта и съдействие при създаването или разширяването на малки и средни предприятия.
През тази седмица - закъсня отговорът ми и затова информацията е наистина нова и възможна - в Регионалния център за квалификация и социална адаптация - Велико Търново, Министерството на отбраната организира съвещание на тема "Възможности за професионална реализация на кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба". В съвещанието взеха участие експерти от Министерството на отбраната, от Генералния щаб на Българската армия, главните щабове на видовете Въоръжени сили, обединенията и съединенията, както и представители на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, Държавен фонд "Земеделие", програма САПАРД, Българската стопанска камара, Насърчителна банка, Национален център за аграрни науки, Американския университет в България - Благоевград, и други научни и неправителствени организации. На съвещанието бяха обсъдени нормативните актове, уреждащи социалната адаптация, технологията на процеса, възможностите за финансово подпомагане и условията за получаване на кредити за развитие на малкия бизнес, принципни схеми за разработване на инвестиционни проекти и други практико-приложни аспекти на социалната адаптация.
Ще споделя с вас само част от изводите, свързани с оптимизирането на процеса на национално ниво.
Като необходими мерки бяха очертани създаването на междуведомствен център по социална адаптация, който да координира дейностите и осъществява връзките между институциите, участващи в процеса, предвиждане в Националната програма за насърчаване на заетостта на възможности за преференции на работодателите, които наемат кадрови военнослужещи, включване на представител на Министерство на отбраната в областните съвети по насърчаване на заетостта.
Независимо от изброените инициативи, Министерството на отбраната изразява готовност да разгледа и други идеи в тази област, които биха облекчили социалната адаптация на освободените кадрови военнослужещи.

Що се отнася до цитираното в актуалния въпрос на уважаемите народни представители предложение на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, накратко казано, към момента нормативна възможност за това не съществува. Има изрична законова забрана.
В заключение, искам да кажа, че процесът на социална адаптация на освободените кадрови военнослужещи съвпада и с неблагоприятната обстановка на трудовия пазар у нас. Министерството на отбраната прави и ще продължи да прави всичко онова, което е в рамките на неговите компетенции и възможности, за да направи този процес по-резултатен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бояджиев, имате право на реплика. Заповядайте!
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Голямата част от тази информация на мен ми е позната. Може би беше важно все пак българското офицерство, което вече е в запаса, да го чуе от парламентарната трибуна.
Сигурно ще се съгласите с мен обаче, че когато говорим за ефективност, очевидно не сме постигнали 100-процентова ефективност и някакви резерви има.
Вашият отговор беше много изчерпателен. Едно нещо не чух и то според мен има потенциал да помогне в този процес. Това са различните организации на запасното войнство - Съюзът на офицерите и сержантите от запаса, Съюзът на военноинвалидите, на ветераните от войните и т.н.
В поредицата срещи и разговори, които имахме с колегата Стойко Танков с тези структури в нашия избирателен район в Бургас, навсякъде има ясно разбиране, че реформата е необходимост, че тя трябва да се осъществи. Има необходимия патриотизъм в тези български офицери, който винаги е бил демонстриран. Но има и тяхното желание за един по-сериозен диалог. Те имат какво да кажат. И на мен ми се струва, че тук наистина министерството може да потърси нови форми за разширяване на този диалог, който ще бъде полезен, грубо казано, и за двете страни, въпреки че, в крайна сметка, ние сме една страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Благодаря и на министър Свинаров.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос към министъра на отбраната.
Последният министър, който ще отговаря днес, е министърът на вътрешните работи господин Георги Петканов. Поради това, че народният представител Лъчезар Тошев отсъства, неговият актуален въпрос не може да бъде поставен и на трибуната е народният представител Панайот Ляков, който има актуален въпрос относно заплахата за убийство на кмета на община Велинград и мерките на МВР срещу увеличаващата се престъпност в общината. Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашия актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 5 април, петък след обяд, неизвестен мъж е заплашил по телефона, че ще убие кмета на община Велинград д-р Цветан Дафов и цялото му семейство. Предишния ден жилището на кмета е атакувано с бутилка запалителна смес, която, за щастие, не е избухнала.
На 8 април, понеделник, кметът Ви е изпратил писмо с копие до директора на РДВР, Пазарджик и началника на РПУ, Велинград, с което Ви моли да вземете спешни мерки срещу увеличаващата се престъпност в общината.
Велинград е със смесено население, тежка и трайна безработица, заема голяма територия, отдалечен е от областния център. На тази територия действат престъпни групировки. Към това бих добавил, че на полицията са известни поне три групировки, занимаващи се с грабежи, автокражби и бракониерство с дървесина. Категоричното мнение на велинградчани е, че те са свързани с полицаи-информатори, затова полицейското управление не може да им противодейства ефективно.
Затова Ви питам: какви спешни мерки ще предприеме МВР срещу престъпността в община Велинград? И включват ли тези мерки опазването на живота и сигурността на кмета д-р Цветан Дафов и семейството му? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Във връзка с постъпилия от Вас актуален въпрос относно заплахата за убийство на кмета на община Велинград и предприетите мерки срещу престъпността в общината разпоредих съответната проверка, за резултата от която Ви уведомявам.
На 30 март т.г. в РПУ, Велинград, е постъпил заявителски материал за опит за палеж на къщата на Методи Стаменков, който е съсед на кмета на Велинград д-р Цветан Дафов и негов шофьор. По случая има образувано следствено дело № 16 от 2002 г. на Териториално следствено отделение във Велинград. На 3 април неизвестен извършител е хвърлил бутилка със запалителна течност в дома на кмета на община Велинград д-р Цветан Дафов, в резултат на което е обгорял един прозорец. За разкриване на извършителя на престъплението в РПУ, Велинград, е заведено дело за оперативно издирване. Въз основа на това е образувано и следствено дело № 14 от 2002 г. На 5 април анонимен мъжки глас се е обадил по телефона на секретарката на кмета на община Велинград и е отправил закана за убийство на кмета и неговото обкръжение. За това обаждане не са сигнализирани своевременно органите на полицията, за да бъде засечен източникът на обаждането.
По повод на всичко това в РПУ, Велинград, са набелязани и се провеждат конкретни оперативно-издирвателни мерки. Първата и най-важна от тях - за обезпечаване сигурността на кмета на община Велинград и на неговото семейство е осигурена полицейска охрана.
Второ, за разкриване на извършителите се работи по няколко версии, сред които неудовлетворени икономически интереси на местни бизнесмени, свързани с отдаването на минералните бани на концесия, обслужването на градските и междуградски автобусни линии и почистването на града. Това са трите основни версии, по които работи полицията.
Освен това в РДВР, Пазарджик, има постъпили сигнали за финансови нарушения в община Велинград, за което е поискан финансов одит на общината от Териториална дирекция, Пазарджик, на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Осъществена е среща с ревизорите и в момента проверката продължава.
За подобряване организацията на дейността по противодействието въобще на престъпността в община Велинград от 1 декември 2001 г. е назначен нов началник на РПУ в града. Регионалната дирекция на вътрешните работи има готовност да възстанови служителите от Общинска полиция в община Велинград, които бяха съкратени по искане на кмета на общината в края на 2000 г.
За периода от края на миналата година досега, т.е. в рамките на 3-4 месеца, в рамките на РПУ, Велинград, са наказани четирима служители, единият от които е с дисциплинарно наказание "Уволнение". През първото тримесечие на 2002 г. са налице признаци към подобряване на работата на РПУ, Велинград. Макар и малък, е установен спад в броя на регистрираните престъпления. Ръст бележи общата разкриваемост и по-специално разкриваемостта на престъпленията с неизвестен извършител в сравнение със същия период на миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
За реплика, заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви. За да не губим време, аз благодаря на министъра за отговора.
Виждам, че министерството е взело необходимите мерки и особено за осигуряване безопасността на кмета и неговото семейство. Запазвам си правото да следя как се развива обстановката в тази изключително тежка община и при необходимост да се обърна отново към Вас. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Благодаря Ви за участието в парламентарен контрол, министър Петканов.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 15 май, сряда, от 16,30 ч. в зала 242.
Същата комисия ще проведе заседание и на 16 май, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 29 април от 16,00 ч. в Конферентната зала на комплекс "Мизия" в град Търговище при следния дневен ред:
Обсъждане хода на преговорите с Европейския съюз по глава VII "Земеделие" и изпълнението на Програма САПАРД.
На заседанието ще присъства министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме, който ще представи информация по обсъжданите теми.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 15 май от 9,00 часа.
Желая ви весели Великденски празници и ползотворна ваканция!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим