Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа! Откривам днешното заседание. Да си пожелаем успешна и ползотворна работа!
Съгласно приетата вчера програма за работата на Народното събрание за настоящата седмица, предстои ни продължаване на работата върху:

ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да помоля господин Даниел Вълчев да заеме мястото си на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да започна докладването пред вас на глава пета от проекта за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурен въпрос - заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
С опасност да се намеся в прерогативите на ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, просто искам да ви информирам за едно мнение, което беше изразено вчера в комисията на първото й заседание, за това, че наистина има място да се помисли още малко по двете комисии, които касаят комплекса "сигурност".
Ръководството на комисията получи мандат да разговаря с ръководството на Комисията по външните работи, всеки от зам.-председателите и председателят да разговарят с ръководството на парламентарните групи и въпросът също така да се отнесе до вниманието на Председателството, тъй като решението очевидно ще бъде политическо, но има място да се обмисли още веднъж това решение.
Не поради лоша организация, а по обективните причини, че този въпрос възникна вчера и този дебат започна в Комисията по вътрешна сигурност в късния следобед, очевидно нашето ръководство не е успяло да изпълни този си мандат. Идеята беше да замолим тази глава да се гледа малко по-късно, за да можем да осъществим всички тези неща, за които ставаше дума.
Така че ще Ви моля, господин председател, да имате предвид това решение на ръководството и на Комисията по вътрешна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Бояджиев. Предложението, което той направи процедурно, е глава пета да се разглежда по-късно.
По това предложение - заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че предложението е неоснователно. Беше проведена достатъчно задълбочена дискусия. Отлагането на въпроса няма да промени общото становище, че Комисията по външна политика трябва да разглежда и въпросите на националната сигурност, свързани именно с външната политика и присъединяването на България към НАТО. Бяха изтъкнати многократно аргументите, че политиката на Европейския съюз по сигурност също обединява външната политика и сигурността, а България като страна, която се присъединява към Европейския съюз и която вече е представила своите позиции и е затворила глава "Обща външна политика и политика на сигурност", трябва да се присъединява към тези стандарти. Още повече, че въпросът за присъединяването ни към НАТО ще бъде във фокуса на общественото внимание оттук нататък именно в контекста на външната политика. Считам, че отлагането няма да допринесе за промяна на мнението по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Уважаеми госпожи и господа, полагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане разглеждането на глава пета за по-късно.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 46, против 135, въздържали се 3.
Не се приема направеното процедурно предложение.
Моля, господин Вълчев, глава пета.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание глава пета.
"Глава пета
КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 17. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по икономическата политика;
2. Комисия по бюджет и финанси;
3. Комисия по правни въпроси;
4. Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
5.Комисия по външна политика, отбрана и сигурност;
6. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
7. Комисия по земеделието и горите;
8. Комисия по труда и социалната политика;
9. Комисия по образованието и науката;
10. Комисия по здравеопазването;
11. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта;
12. Комисия по околната среда и водите;
13. Комисия по енергетика;
14. Комисия по културата;
15. Комисия по медиите;
16. Комисия по правата на човека и вероизповеданията;
17. Комисия по жалбите и петициите на гражданите;
18. Комисия по европейска интеграция;
19. Комисия по транспорт и телекомуникации;
20. Комисия по въпросите на гражданското общество.
(3) Комисията по жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание.
(4) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Постъпили са няколко писмени предложения, свързани с текста на чл. 17. Моля вносителите на тези предложения...
Господин Янаки Стоилов - заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Първо, искам да благодаря на тези членове от комисията, които подкрепиха редица от предложенията, които съм направил и на които няма да се спирам по-нататък в дискусията по правилника. Смятам да привлека вашето внимание само към тези неприети изцяло или частично предложения, които смятам, че имат принципен характер и които ще повлияят в значителна степен върху работата на Народното събрание.
По чл. 17 аз съм направил две предложения, за които бяхте информирани още когато се обсъждаше видът на постоянните комисии, - за комисия за контрол върху приватизацията и комисия по парламентарна етика.
Съобразявам се с постигнатото споразумение да бъде донякъде прието това предложение чрез сформирането на подкомисия към Икономическата комисия, която да се занимава с контрола върху приватизацията, но още сега искам да подчертая, че за мен това споразумение би имало някаква значителна стойност, само ако в правилника поне най-общо бъде уредено положението на подкомисиите, за което ще говоря във връзка с чл. 22, където те само са споменати.
По чл. 17 остава напълно актуално моето предложение за създаване на още една постоянна комисия, тъй като нейната дейност няма как да бъде обхваната от работата на изброените 20 комисии, и това да бъде т. 21 - комисия по парламентарна етика.
Във връзка с това предложение аз смятам, че трябва да се предвиди един нов член с условна номерация 17а със следното съдържание, а по този начин ви представям и мотивите защо е необходимо създаването на такава комисия:
"Комисията по парламентарна етика обсъжда и дава становища:
1. за постъпили до нея сигнали за конфликт между обществените интереси, които представлява народният представител, и негови собствени интереси;
2. за случаите на несъвместимост по чл. 68, ал. 1 от Конституцията;
3. за разрешение за задържане и възбуждане на наказателно преследване във връзка с чл. 70 от Конституцията;
4. за действията, които оскърбяват личното достойнство на народния представител;
5. за жалби на народни представители срещу наложени им от председателя на Народното събрание мерки по чл. 111, точки 3, 5 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията може да отмени наложената дисциплинарна мярка или да я замени с по-лека, ако прецени, че тя е неоснователна или несъразмерно тежка за извършеното нарушение.
(2) Народният представител има право да бъде изслушан от комисията преди тя да приеме решение, което го засяга."
И евентуално ал. 3:
"(3) Парламентарните групи, които са подкрепили избора на правителство, не могат да разполагат с мнозинство в тази комисия."
Мисля, че точките, които ви прочетох, са достатъчно съществени. Това са проблеми, които и досега са възниквали в дейността на предишните народни събрания. Възниква въпросът кой орган на Народното събрание ще се произнася по всички тези случаи? Ако липсва такава комисия, сме изправени пред избора или да бъдат сформирани някакви временни комисии, или, каквато е преобладаващата практика за повече от изброените тук проблеми, просто никой да не се занимава с тях.
Смятам, че особено след като дойде времето на прогласяването на новия морал, много от тези въпроси трябва да бъдат включени в предмета на една такава комисия, комисия, която има своя аналог в редица други парламенти, не само европейски, но и в Съединените щати. И смятам, че това е особен вид комисия, която няма законодателни функции, но която има значение за да получава информация и да дава свое становище във връзка с всички тези важни проблеми.
Това са моите предложения по чл. 17 и привличам към тях вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Само за уточнение, господин Стоилов, в писменото Ви предложение има и чл. 17б, а Вие не споменахте за него в изложението си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз го присъединих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви.
По чл. 17 има думата господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Първо искам да изкажа благодарност към комисията, която работи по промените в правилника. Аз имах възможността да изложа своето мнение и своите предложения, голяма част от които бяха възприети от комисията, за което благодаря. На тях няма да се спирам, тъй като те са отразени добре в проекта, който разглеждаме в момента.
Между моите предложения беше и това всяка комисия на Народното събрание да има по трима заместник-председатели. Тогава то не беше прието, но след това парламентарната зала го прие. Това ме изпълва с увереност, че има шанс наистина някои от разумните неща да се приемат тук, независимо че комисията не ги предлага.
Едно от предложенията, към които искам да привлека вниманието на своите колеги, е това в чл. 17, ал. 1, която предвижда създаването на постоянни и временни комисии. Моето предложение е там да се добави и "подкомисии". Какво е съображението ми? Нямам предвид всички подкомисии. В чл. 22 е казано достатъчно ясно, че комисиите имат право да създават свои подкомисии. Моето съображение е базирано на това, че някои от подкомисиите ще имат по-особен статут. Ако се появи комисия, която да разглежда в пакет въпросите на сигурността, независимо дали ще бъде към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност или ще бъде към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, мисля, че приемането на такава подкомисия в пленарната зала ще подчертае нейния по-особен статут, а няма да я постави на нивото на работна група, каквато всяка една комисия има правото да създава.
Мисля, че можем да включим тази възможност, още повече че в ал. 4 на чл. 17, която разглеждаме в момента, се казва, че Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии, което означава, че има възможност към по-късна дата да се върнем към тези предложения, които правя сега. Но мисля, че има резон все пак да се маркира възможността подкомисии да се приемат по силата на правилника в пленарната зала.
Второто предложение, което касае чл. 17, на практика се свежда до възстановяване на статуквото или до началното предложение, което беше внесено за промени в правилника. От Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлагам да отпадне понятието "сигурност". И няма да се съглася с колегата Абаджиев, че в цяла Европа било така. Напротив, в цяла Европа и във всички европейски и не само европейски парламенти сигурността поне на мен не ми е известно да се дели в две различни комисии и на практика да не може да се взема комплексно отношение на ниво комисии към проблемите на сигурността.
Отново казвам, да възстановим статуквото, защото това беше първоначалното предложение на Националното движение Симеон Втори. Аз приемам аргумента, че в сферата на отбраната наистина приоритет е присъединяването към НАТО. Бяха изказани много съображения и аз ги разделям, че отбраната е далеч по-широк комплекс. Има маса неща, които въобще нямат допирни точки с външните работи, те по-скоро имат вътрешно отражение. Но така или иначе, изхождайки от този приоритет, аз приемам тази постановка, но предлагам в т. 6 - "Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред", за да поставим всички неща на една плоскост, да отпадне определението "вътрешна". Да остане само "Комисия по сигурност и обществен ред". Не настоявам да вкарваме и "национална сигурност", но да не делим комплекса сигурност.
Надявам се все пак, че, натискайки бутоните, колегите ще помислят. Отново ви казвам, че вчера в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред стигнахме почти до консенсус, независимо от това кой коя парламентарна група представя, че има резон сигурността да бъде единен комплекс в една комисия. Разбира се, остава нормата от ал. 4, като ще обявим, че не работи ефективно. По този начин да се върнем, да използваме правилника и да направим промени в комисията. Но защо да го правим по-късно, след като можем да го направим днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Бояджиев, във Вашето писмено предложение не видях това, което предложихте последно.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Да, защото то е ново, то не фигурира в моето писмено предложение. Там се предлагаше конкретна подкомисия към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Аз оттеглям това си предложение. Комисията достатъчно аргументирано посочи защо не трябва да влизаме в такива детайли в правилника. Сега предложението ми е от т. 5 да отпадне думата "сигурност", а от т. 6 да отпадне думата "вътрешна". В чл. 17, ал. 1 да се добави "подкомисии" с разбирането, че не става въпрос за всички подкомисии, а когато наистина се налага, тази конкретна подкомисия да има специален статут.
Ще ви кажа и още един мотив. Ако отидем към създаване на комисия за контрол върху разузнавателните служби, знам, че трудно ще стигна до всички вас, защото емоционалното "вярват ми, не ми вярват" е преобладаващото. Но в интерес на националната сигурност аз съм твърдо убеден, че тази комисия трябва да има по-специален режим и членовете й да са тези, които участват в нейната работа, а не всеки народен представител, който пожелае. Не става въпрос за негласуване на доверие, но отново световната практика е именно така. Така че ще е необходим статут, който трябва да утвърди пленарната зала, а не самата комисия сама за себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Бояджиев.
Господин Бриго Аспарухов, заповядайте.
БРИГО АСПАРУХОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз искам да подкрепя предложението на моя колега Тодор Бояджиев и ви моля да бъдете особено внимателни в аргументите.
Всички знаем колко е чувствително през последните години на прехода нашето общество по дейността на специалните служби и в частност на разузнаване и контраразузнаване. Вие си спомняте колко много емоции предизвикаха тези две институции.
Погледнете как е формулирана Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. В отбраната е Закона за отбраната и Въоръжените сили. По този закон са три служби - това е "Военна информация" или бившето военно разузнаване и настоящото военно разузнаване (старото име РУМНО); това е Националната разузнавателна служба и това е служба "Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване". Ако първите две служби условно ги наречем външни или се отнасят към външната сигурност, то третата служба - "Военно контраразузнаване", е служба с чисто вътрешни функции. В обществения ред комисията има вече пет служби. Ако приемем, че терминът "вътрешна сигурност" е правилен, то към него се отнасят Националната служба за сигурност и Националната служба за борба с организираната престъпност, докато към обществения ред са останалите служби от МВР - Национална полиция, Противопожарна охрана, Гранична полиция, Специализиран отряд за борба с тероризма и т.н. Виждате, че ако контролът върху служба "Военна информация", Национална разузнавателна служба и Военно контраразузнаване се осъществява в първата комисия - по външна политика и отбрана, то останалите служби, като контрол, би следвало да се отнесат към втората комисия.
Обръщам ви внимание на следното. Националната разузнавателна служба винаги е била без контрол. Това го казвам най-отговорно като човек, който е заемал поста директор на тази служба шест години. Контролът е осъществяван само чрез собствената воля на директора. Тоест, когато Комисията по национална сигурност е викала директора, аз винаги съм се явявал. Но това не беше задължително. Спомням си от практиката на предишния парламент, че въпроси за националната разузнавателна служба са поставяни, но тогавашният председател на парламента господин Соколов отклоняваше даването на отговори със следния аргумент: тази служба е към президента на Републиката. Той не подлежи на парламентарен контрол. Ерго, не допуска въпрос за националната разузнавателна служба в българския парламент. Виждате колко недопустимо е това.
Второ. Ако вървим към Европа, господин Абаджиев, то точно Европа ни задължава да отговорим на обществената нагласа и потребност да бъде осъществяван парламентарно-граждански контрол върху дейността на тези две институции. Знаете какво напрежение предизвикаха случаите с Националната служба за сигурност - изгонването на Чорни и на други чужди граждани от България. Отговор не се получи. Припомням ви и едно писание през последния месец във в. "Монитор", че Националната разузнавателна служба е изнесла 40 млн. долара и те са откраднати, изчезнали и се губят някъде в Турция. Кой може да отговори на този въпрос, ако не такава специализирана комисия?
Затова, господин председател, предлагам в българския парламент да се създаде постоянно действаща подкомисия за контрол на разузнавателните и контраразузнавателните служби. В чл. 17, ал. 1 - "Народното събрание избира от своя състав постоянни комисии, подкомисии и временни комисии".
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да придобие следния вид: "Комисия по външна политика, отбрана и сигурност"; подкомисия за контрол върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
И предлагам да се създаде ал. 3:
"(3) Подкомисията за контрол върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби се състои от по един представител на парламентарна група. Към подкомисията се кооптира по един експерт, посочен от всяка парламентарна група, непарламентарист."
По този начин, уважаеми дами и господа, ще бъде задоволена тази потребност да се осъществява граждански парламентарен контрол върху дейността на тези служби. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Аспарухов. Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, днес много ще внимавам да не пипам микрофоните, защото напълно споделям най-напред Вашата загриженост за държавното имущество, а и освен това не бих искал моите неволни движения да предизвикват еротични асоциации на колегата Вълчев.
Репликата ми по същество е следната. Аз не възразявам по принцип Народното събрание да утвърждава подкомисиите, но те трябва да бъдат част от постоянните комисии. Това е европейски принцип, така че изразът: "Народното събрание избира подкомисии от своя състав" би следвало да се допълни поне с "от състава на постоянните комисии". Защото иначе излиза, че подкомисията може да не бъде от състава на постоянната комисия, което не е най-доброто. Това е моята реплика към изказалите се господин Бояджиев и господин Аспарухов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Китов.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете да предложа на вашето внимание две предложения, които правя по чл. 17.
Първото касае т. 19 - това е Комисията по транспорт и телекомуникации. Аз няма да се спирам на очевидния факт, че телекомуникациите имат български аналог далекосъобщения, но правя предложение да се допълни предмета на дейност на комисията и тя да добие следното наименование: "Комисия по транспорта и съобщенията".
Причината може да бъде обяснена съвсем лесно, тъй като съобщенията почиват върху два основни стълба - телекомуникациите и пощенските услуги. И неслучайно в различни периоди на Република България тази дейност беше в изпълнителната власт обединена в Комитет по пощи и далекосъобщения. Ако се запази единствено "телекомуникациите", цялата дейност, свързана с пощите и пощенските услуги ще бъде извън обсега на комисията и всъщност не се знае дали ще бъде обект на някоя комисия. Още повече, че и структурата на Министерския съвет, която беше приета вчера с решение от нас, съдържаше Министерство на транспорта и съобщенията. Това е първото ми предложение.
Второто, което има по-скоро технически характер, но аз държа да отбележа и него е, че наименованията или по-скоро предметът на дейност на всичките 20 комисии би трябвало да бъде в членувана форма, както и при структура на Министерски съвет и както е в комисии в почти всички международни организации. Според мен няма никаква логика 8 от комисиите да бъдат нечленувани, както например "Комисия по енергетика". Всъщност би трябвало да се каже така както е "Комисията по културата", така и "Комисията по енергетиката", защото всички тези комисии имат за обект съответния предмет, който се упражнява в Република България. По същия начин Комисия по външната политика, отбраната и сигурността. (Неразбираема реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Казах, че тази забележка има по-скоро технически характер, господин Атанасов.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иван Иванов.
По чл. 17 има някои писмени предложения, а техните автори като че ли не искат да ги представят на вниманието ни. Най-малкото бих искал да разбера дали ги поддържате, тъй като има твърде много писмени предложения и има опасност да изпусна някое по невнимание.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! В хода на работата на Комисията по подготовка на проектоправилника бях направил предложение за промяна на наименованието на Комисията по земеделието и горите, което отразява убеждението ми, че проблемите на земеделието би трябвало да се решават съвместно с проблемите на хранителната промишленост.
Имайки предвид структурата на Министерския съвет, който гласувахме, и наложилите се традиции, както и това, че в крайна сметка е важен предметът на работа, а не наименованието, аз оттеглям предложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Моллов за оттеглянето на предложението. Така се облекчава работата. Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа, ако няма други желаещи, да пристъпим...
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин председател, докладчикът трябва да вземе отношение към предложенията. Може да поиска да свика отново комисията. Може да се появи нещо ново. Иначе неговото автоматично четене нищо не допринася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Заповядайте, господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, аз бих могъл да взема отношение по тези въпроси, но най-многото, което бих могъл да направя, е да припомня аргументите, които надделяха все пак в комисията в полза на този текст, който ви представих. Не мисля, че е уместно моето лично мнение в момента по някакъв начин да експонирам.
Повечето от предложенията, които бяха направени тук, под една или друга форма бяха направени и по време на обсъжданията във временната комисия. Бяха обсъдени и по една или друга причина народните представители, които бяха членове на временната комисия, се обединиха около разпоредбата във вида й, в който аз я прочетох.
Ако има някакви специални въпроси, господин председател, аз не възразявам да отговоря на това какви са били аргументите, но не зная дали трябва да занимаваме залата в момента с това. Ако прецените, аз съм на разположение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Все пак смятам, че е добре, господин Вълчев, да припомните основните позиции, за да може залата да изгради окончателно своето отношение към направените предложения.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Започвам от най-маловажния въпрос - въпроса за членуването. Този въпрос беше повдигнат. Разбрахме се, че може би трябва специалист да се произнесе по въпроса. Моето лично мнение съвпада с мнението на господин Иванов. Трябва да се приеме единен критерий - или всички комисии да бъдат членувани по начина, по който са по-голямата част от тях, или да не бъдат. Но така или иначе, аз не се чувствам специалист в тази област. Оставям на вас да прецените, ако досега не е изготвено някакво по-специфично експертно становище.
Що се отнася до предложенията на господин Бояджиев и господин Аспарухов - дали е уместно проблемите на сигурността и самата дума "сигурност" да фигурира в наименованието на комисията по т. 5 и т. 6 - имаше действително една дискусия. Аргументите бяха почти поравно разделени. Като че ли най-решаващо се оказа разбирането, че в самата Европейска комисия като че ли е възприет терминът "отбрана и сигурност" или "външна политика", респективно и "сигурност" по-скоро, поради което като че ли така остана наименованието.
Разбира се, аргументите, които бяха изтъкнати, са разумни. Няма никакво съмнение в това. Народните представители ще преценят как да гласуват.
Що се отнася до наименованието "телекомуникации", тук въпросът беше поставен по-принципно - доколко въобще наименованието на комисиите трябва точно да съответстват на наименованието на съответните министерства и други централни ведомства. Това е един принципен въпрос. Те не съответстват напълно.
Но така или иначе, аз не се чувствам също голям специалист в тази област, за да мога да кажа дали "съобщения" или пък "далекосъобщения", или "телекомуникации" е най-правилното. Но приемам като разумни аргументите, които господин Иванов изтъкна.
Що се отнася до вече по-принципните предложения на господин Янаки Стоилов, те бяха направени. Ние оценихме много високо това, че той оттегли едно от предложенията си, за да се постигне съгласие.
Що се отнася до другото предложение - за създаване на специална комисия по етиката, аргументите, които като че ли надделяха, бяха в смисъл, че тази комисия може би няма да има достатъчно работа, тъй като не се очаква някакво масово искане от смяна на имунитетите на народни представители. Като че ли!
Освен това се предполага също така, че при отсъствието на господин Баташки, няма да има някакви кой знае какви баталии в залата. Това беше шега.
Това бяха аргументите, общо взето. Разбира се, има разум и в аргументите, които господин Стоилов изтъкна, а още повече, че действително в различните парламенти има подобни органи - било на едно място събрани тези правомощия, било на различни, било от самите депутати, било от някакви други органи.
Това е в общи линии, господин председател. Ако има някакви конкретни въпроси, аз съм готов също да дам някакви разяснения относно аргументацията. Също така бих поканил и другите членове на комисията, които са присъствали, ако аз нещо греша или пък недостатъчно добре излагам аргументите, които надделяха, също да ме коригират. Господин Корнезов и господин Соколов бяха най-активните членове. Ще ги помоля да помагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
За реплика има думата господин Аспарухов. Заповядайте, господин Аспарухов.
БРИГО АСПАРУХОВ (КБ): Уважаеми колеги! Не подценявайте предложението, което направих. Ако ние и този път не решим да поставим под гражданско-парламентарен контрол дейността на тези две институции, ще загуби цялото ни общество.
Уведомявам ви, че Националната разузнавателна служба не работи по устройствен закон. Просто такъв липсва. Тя е в правен вакуум. Националната служба за сигурност е по Закона за МВР, но там стават откровени политически поръчки.
Моля ви се, този път проявете разум! Аз пледирам да създадем постоянна парламентарно-гражданска комисия, която да контролира дейността на тези две служби. Защото те наистина са безконтролни. Ако и този път проспим този момент, ние ще бъдем виновни. Защото под никаква форма не може например да се контролира сега бюджетът на Националната разузнавателна служба. Всичко е във волята на директора. А това е твърде съмнително. Ние трябва да поставим тези служби под контрол. Обществото го иска от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Аспарухов.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз горещо се присъединявам към призива на народния представител Бриго Аспарухов. Да, няма контрол върху Националната разузнавателна служба. Да, няма контрол върху бюджета. А бюджетът е ключът към контрола на всяко ведомство, което се захранва от републиканския бюджет. Обаче няма и закон. Няма закон!
Според мен призивът на господин Аспарухов е точно на място. Аз в продължение на години съм отправял същия призив. Смятам, че само благодарение на добрата воля на ръководителите на тези служби те се явяват в съответните комисии. Само благодарение на тяхната добра воля! Оттук нататък обаче, господин председателю, аз мисля, че ние трябва сериозно да се замислим как да устроим законодателно този въпрос. Защото ако днес създадем една такава комисия, пак казвам, похвална е инициативата на господин Аспарухов, тя ще бъде в правен вакуум. Тя няма да има своите законови основания да вика съответните членове или ръководители и да може на практика да работи. Аз бих използвал случая да се присъединя към този призив и да отправя към Вас, господин председателю, и към народното представителство апел как точно по европейски да устроим законодателно въпроса за контрола над специалните служби. Не съм далеч от мисълта, че, вървейки по този път на законодателно устройство, трябва да има отговорно лице в правителството, което да се явява тук, пред народното представителство, и да докладва по всичките тези въпроси.
И не е проблем тогава кой ще бъде в комисията. Всеки народен представител ще носи със себе си задължението да пази съответната национална тайна или секретност, или поверителност на информацията, както правим впрочем в комисиите по външна политика и национална сигурност, а сега в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Сиреч, не мисля, че днес имаме достатъчно основание да създадем такава комисия. Но в същото време аз ще помоля, тук има експерти по въпросите на сигурността, да поемат инициативата и аз бих се присъединил към тази инициатива - да работим по законодателство, което да установи един нормален граждански контрол върху специалните служби.
И тук е въпрос на семантика - къде ще бъде? В едната комисия ли ще бъде сигурността, в другата ли комисия? Това не е въпрос, който в момента стои на дневен ред. Аз апелирам към всички да приемат чл. 17 такъв, какъвто е заложен от комисията, и оттам нататък да мислим какво да правим в това Народно събрание.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Агов.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук се смесват неща и това ме принуждава да взема думата. И на моменти се проявява неразбиране към положения, които трябва да са ясни.
Националната разузнавателна служба не подлежи на парламентарен контрол не защото аз не съм допускал или който и да било председател на Народното събрание, а защото тя е подчинена на президента. Така че дали една или друга комисия ще промени своето наименование, няма да получи право на контрол дотогава, докато Националната разузнавателна служба не е към изпълнителната власт, а е към президента.
Не е вярно, че бюджетът й не подлежи на контрол. Бюджетът на Националната разузнавателна служба е част от общия бюджет на Република България, и когато той се гласува, всичко това минава през Народното събрание. Аз не мога да се съглася и с това, че когато директорът на Националната разузнавателна служба е бил канен от постоянна комисия на Народното събрание, той по своя воля се е явявал. И в предишния правилник за организацията и дейността на Народното събрание, и в сегашния проект има изричен текст, че Народното събрание, респективно, сега даже се разширява това, неговите постоянни комисии, могат да поканват да се явяват пред тях длъжностни лица и те са длъжни да направят това.
Така че въпросът на кого е подчинена една служба и дали тя може да бъде предмет като служба, като институция на парламентарен контрол, е различен от това дали неин представител или ръководител, когато бъде поканен да се яви пред Народното събрание и пред негова постоянна комисия, е длъжен да направи това.
Що се касае до Националната служба за сигурност, освен ако господин Аспарухов не сбърка, ако не е имал предвид Националната служба за охрана, Националната служба за сигурност винаги е подлежала на парламентарен контрол. Тя е в системата на Министерството на вътрешните работи, към изпълнителната власт, министърът на вътрешните работи отговаря за нейната дейност и всякакви въпроси по нейната дейност са могли да бъдат предмет на парламентарен контрол. Така че някак си поставянето едва ли не в еднакво положение на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за сигурност е абсолютно неправилно. Те са подчинени на различен режим и на различен парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Соколов.
Заповядайте.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам че е целесъобразно към записа на т. 13 - "Комисия по енергетиката", да се допълни като наименование "Комисия по енергетика и енергийни ресурси".
Имам предвид, че около 40% от електропроизводството в България се осигурява от местни енергоизточници и правилно би било тази комисия да се занимава освен непосредствено, така се разбира, че ще се контролира само дейността на пряката енергетика, на електропроизводството.
Предлагам терминологията и записът да бъде: "Комисия по енергетика и енергийни ресурси". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димов.
Процедурен въпрос.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Почивка (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми колеги, приканвам ви да заемете местата си, за да продължим нашата работа.
Спорен остана чл. 17, по който имаше много изказвания.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Действително по чл. 17 се направиха множество и най-различни предложения. И понеже не виждам да се оформя ясно становище на парламентарните групи по редица от предложените текстове, аз правя процедурно предложение разглеждането и гласуването на чл. 17 да се отложи за утре.
Моля да го подложите на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Местан за направеното процедурно предложение.
Не виждам да има противно предложение.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на разискванията по чл. 17.
Моля, гласувайте!
Гласували 196 народни представители: за 162, против 27, въздържали се 7.
Разискването по чл. 17 се отлага за утре.
Господин Вълчев, заповядайте, за да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При това положение си позволявам да представя на вашето внимание чл. 18 от глава пета на проекта за правилник, който гласи:
"Чл. 18. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии, както и в Комисията по европейска интеграция.
(2) Всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на чл. 18 с двете му алинеи предложения не виждам.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
По-скоро имам един въпрос към комисията, уважаеми колеги. Що се отнася до ал. 2 тук е отбелязано, че всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия, но вече ние имаме практика, където заместник-председатели на парламента са и заместник-председатели на комисии, логично ли е тогава ръководството на парламента да може да бъде и в ръководството на постоянни комисии?
Или този текст трябва да отпадне - всеки народен представител да бъде избиран само в една постоянна комисия, или трябва да бъде разширен в смисъл да обхване и ръководството на парламента като цяло.
Аз нямам становище как да се реши въпросът, но би трябвало да се реши по един от двата начина, за да могат всички народни представители да бъдат в едно и също положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Господин Вълчев, вероятно ще вземете отношение?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Бих си позволил, господин председател, само да напомня, че ал. 2 на чл. 18 възпроизвежда съвсем точно досега действащата ал. 2 на чл. 18 от действащия и в момента правилник. Истината е, че някакви специални разисквания по този въпрос не са правени. Ако другите колеги имат някакви съображения по този въпрос, те разбира се биха могли да ги направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Реално ръководството на парламента отговаря за пленарното заседание и аз не виждам някаква пречка част от ръководството на парламента да участва в ръководството на постоянните комисии. Разбира се, ръководството на постоянните комисии е много по-затруднено да бъде в две комисии, тъй като много често те се дублират и това е една от причините. И аз мисля, че няма пречка и тук няма никаква неравнопоставеност, защото след като част от ръководителите на събранието могат да участват в комисии, то защо да не могат да бъдат и в ръководството на постоянните комисии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Китов.
По повдигнатия въпрос има ли други колеги, които искат да вземат отношение?
Господин Гиньо Ганев, заповядайте. (Реплики от ДПС: "Да работим все пак! Ние искаме да работим!". Весело оживление в залата.)
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз развивам обратната гледна точка - не е вярно, че ръководството на Народното събрание се занимава само с това как протичат заседанията. Това е оскърбление за ръководството на парламента и за нас, които го избираме.
Класическа е практиката членовете на ръководството на Народното събрание да не участват в постоянни комисии. Това, че в миналия състав на Народното събрание направихме обратното не значи, че това е точно. Тъкмо ръководството трябва да има поглед и върху начина, по който работят постоянните комисии, и от този своеобразен контрол без да се намесва в спецификата на всяка комисия, той няма да може да се направи, ако член на ръководството на парламента стои в една или друга комисия. Той се пристрастява без да иска към това и без да се влюбва в дадената комисия.
Предлагам да се запази същността, според която членове на ръководството на парламента не участват и не могат да участват в ръководствата на комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ганев.
Стигаме до една деликатна ситуация, тъй като миналата седмица ние избрахме ръководствата на постоянните комисии и сега малко - пред свършен факт - се поставя въпрос, който може да доведе до проблеми по вече гласувани решения.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин Ганев!
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Тук съм! (Оживление в залата.)
ЮНАЛ ЛЮТФИ: По принцип Вие сте прав, но всъщност никой няма право да отнема правото на всеки народен представител да участва в постоянните и временни комисии на българския парламент. Това се отнася и за членовете на ръководството на Народното събрание.
Наистина, има групи като колегите от НДСВ, които са 120 души, двете групи имат разлика само от трима депутати - 51 и 48, ние сме 21.
В този случай в тези 20 комисии, примерно, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще бъде затруднена да излъчи компетентни специалисти, за да участва пълноценно и пълноправно във всичките 20 постоянни комисии.
Това е едно съображение, което не може и не трябва да бъде подминато с лека ръка, но най-важното е това, че ние тук, включително и председателя, сме преди всичко народни представители и по вашата воля тук сме избрани за ръководители, но ние, пак повтарям, сме първо и преди всичко народни представители, така че накрая ще кажа, че считам, че представители на ръководството на парламента могат и имат право да участват и като членове, и като ръководства, в работата на постоянните парламентарни комисии.
Така беше между другото и в Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Лютфи.
По спорния въпрос на ал. 2 се формира предложение да се разшири забраната за участие на народен представител не само в ръководството на една постоянна комисия, но в ръководството на Народното събрание и на постоянна комисия. Така ли да разбирам предложението на господин Папаризов? (Реплики от блока на Коалиция за България.)
Или да отпадне, или да се разшири. Това са две предложения, които трябва да се гласуват. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем официално изразяваме позицията на парламентарната група, че текстът, който се предлага от колегите от лявата страна, не е приемлив, тъй като сме наистина една малка парламентарна група и вие ще лишите от участие наши колеги в различни комисии. (Реплика от ОДС.) Оставете ми възможността, аз ще преценя от наша гледна точка. После застанете на трибуната и говорете.
Един заместник-председател на Народното събрание дали може да бъде член на ръководството на една комисия или не. В края на краищата този заместник-председател подпомага дейността на председателя на Народното събрание. Ако председателят на Народното събрание упълномощава своя заместник-председател, той ще изпълнява някакви функции. Единственото нещо, което прави заместник-председателят, е, че участва в заседанията на Председателския съвет. Кажете ми какво друго прави? Подпомага дейността и участва в заседанията на Председателския съвет. И този Председателски съвет взима някакви решения, но те не са задължителни за нас.
И затуй, уважаеми колеги, няма да е правилно, първо, по отношение на Парламентарната група на ДПС да не давате възможност да участват, защото, приемайки един такъв текст, вие ограничавате възможността на Парламентарната група на ДПС да участва в ръководството на всички комисии.
И второ, когато един заместник-председател на Народното събрание е преценил, че може да работи в една комисия и да бъде полезен в тази комисия, защо трябва да забраним?
И трето, ние говорим в момента за народните представители по принцип. Ако трябва да говорим за ръководството на парламента, то е в началото на правилника.
Господин Папаризов, ако погледнете, въпросът за председателя и заместник-председателите се урежда в началото на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз мисля, че този въпрос от наша страна е изчистен.
И надявам се, господин председател, да не бъде поставен на гласуване този въпрос, защото ръководството на парламента по какъв начин се избират, какви правомощия има за председателя и заместник-председателите, е в началото на правилника и тази глава вече е приета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Правя реплика, господин председателю, не за да удължавам времето на заседанието, но за да не би тези последни думи да звучат като истина. Принципът е този, за който аз говоря. Това, че в сегашната конфигурация на Народното събрание една или друга парламентарна група могат да бъдат по-малко на брой, можем да тръгнем и по пътя на това изключение. Аз съм от тези хора, които много ценят Движението за права и свободи, неговото народно представителство, но ще защитя принципа, а не изключението. Това е въпрос на мой личен избор. Предлагам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ганев.
Можем да пристъпим към гласуване на направените две предложения от господин Папаризов. Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте първото предложение текстът на чл. 18, ал. 2 да отпадне.
Гласували 192 народни представители: за 41, против 144, въздържали се 7.
Предложението се отхвърля.
Второто предложение: Забраната по ал. 2 да се разпространи и върху ръководството на парламента. Нали такъв е смисълът?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Има си конкретен текст.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Трябва да гласуваме някакъв текст. Ние не можем сега да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да гласуваме по този начин, а след това може да се формулира конкретният текст. Да се разшири забраната за участие в ръководството на една постоянна комисия...
Конкретен текст не е предложен. Аз не мога да формулирам конкретен текст, не е редно.
Господин Папаризов, моля, формулирайте конкретен текст, за да го подложа на гласуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Всеки народен представител може да бъде избиран само в ръководството на парламента или само на една постоянна комисия.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това е неперфектен текст.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Той може да бъде член само на ръководството на парламента или председател, или член на ръководството само на една постоянна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте текста на ал. 2 така, както беше направено предложението от господин Папаризов.
Гласували 190 народни представители: за 83, против 99, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 18 в двете му алинеи.
Гласували 187 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 12.
Текстът на чл. 18 се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да ви прочета разпоредбата на чл. 19 от проекта за правилник.
"Чл. 19. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между съставите на парламентарните групи.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до трима заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й, ръководи заседанията и поддържа връзки с други комисии и с председателя на Народното събрание.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване ан блок, освен ако не е направено възражение срещу някои от предложените кандидати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
По предложения текст на чл. 19 - госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам нова редакция на чл. 19, ал. 2 и по-конкретно изречение второ на чл. 19, ал. 2 да отпадне. В сега предложения проект то гласи: "Ръководството на комисията организира работата й, ръководи заседанията и поддържа връзките с другите комисии и с председателя на Народното събрание".
Предложението ми е това изречение да бъде изнесено от този текст и да бъде формулирано в една нова ал. 4 със следеното съдържание:
"Ал. 4. Председателят на комисията организира работата й, ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии и с председателя на Народното събрание."
Освен това да се създаде и една нова ал. 5 със следното съдържание:
"Ал. 5. При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група."
С предложението, което правя, смятам, че ясно се дефинират понятията ръководство на комисия и председател на комисия. За всички ни е ясно, че комисията е колегиалният орган, а не нейното ръководство. Председателят е едноличен орган. С предложената ал. 5 също така ясно се вижда, че правомощията на заместник-председателите са функции от правомощията на председателя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Касабова.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам рязко да възразя срещу това предложение, защото по същество то продължава практиката, започнала в миналия парламент, да се обезличават изцяло заместник-председателите на постоянните комисии. В Тридесет и седмото Народно събрание действително имаше някакво съгласуване между ръководството на комисиите, когато се определяше тяхната работа. В тридесет и осмото Народно събрание мнозинството по същество обезличи ролята на всички заместник-председатели. Изключение прави, да кажем, Икономическата комисия, където поне заместник-председателите стоят заедно и ръководят комисията. Това не е така в Бюджетната комисия, не е така в други комисии.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И в Правната комисия е така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи и в Правната комисия има също една добра традиция.
Но сегашният текст, който предлага госпожа Касабова, действително съвсем обезсмисля това нещо - трима души да бъдат в ръководството на комисия от 14 или 15 души и ги превръща в едни пълни статисти.
Действително е правилно да се промени второто изречение на чл. 19, защото е безсмислено заместник-председателите на парламента и сега членове на комисията, да контактуват с председателя и със себе си. Действително има логика да отпадне втората алинея само поради факта, че вие приехте ал. 2 на чл. 18. Иначе съм изцяло против този подход - да се обезсмисли ролята на заместник-председателите. Тогава дайте да намалим техния брой може би до един, защото иначе това е излишно разхищение на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Същият, на пръв поглед, малък въпрос, за който спомена и господин Папаризов, защото той стои не само в сегашната ал. 2, а в предложението, което направихте Вие малко по-обширно.
Не е възможно, щом като преди малко приехме, че председателят и заместник-председателите на Народното събрание ще участват в комисиите, сега да ги задължаваме да поддържат връзка със себе си. Аз мисля, че това биологично не е възможно, освен пред огледалото и във вътрешен размисъл. (Весело оживление.)Щом те ще станат членове на ръководството на комисии и ще бъдат председател или заместник-председатели на парламента, поне ги освободете от това юридическо задължение да поддържат връзка със себе си, да шептят, да си говорят или да се убеждават. Това е смешно.
Да отпадне това - ръководството да поддържа връзка с председателя на Народното събрание. Това вече е алогично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам само да обърна внимание на господин Ганев, че връзката е с председателя, който не е в никаква комисия. (Единични ръкопляскания.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Не ръкопляскайте, рано е. (Весело оживление.)
Председател, от гледище на правилника и на принципите, са и заместник-председателите, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз имам две редакционни предложения.
Първо, предлагам в ал. 1 "съставите" да се замени с "числеността", защото съотношение между съставите нищо не значи, докато съотношение между числеността значи. Едното е качествен измерител, другото е количествен, а очевидно тук става дума за количествения измерител.
След това в така формулираната ал. 2, във второто изречение, според мен, госпожа Касабова предложи да се запази това изречение, аз също предлагам да отпадне. Какво значи "да поддържа връзки"? Има всякакви връзки. Но поддържането на такива връзки е част от организацията на работата.
И искам да подкрепя предложението на госпожа Касабова, само че, понеже беше казано устно, аз не можах да разбера. В ал. 5 беше казано "най-голямата парламентарна група". Нали така?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Заместник-председателите от най-голямата парламентарна група.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Ясно е коя е най-голямата. А когато няма такъв заместник-председател от най-голямата парламентарна група, излиза, че не може да бъде заместник. Просто текстът малко да се прецизира. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Винаги от краен брой има най-голям. Ако са безбройно много, може да няма. Но при краен брой има най-голям. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих разделил за себе си предложението на госпожа Касабова на две части. Що се отнася до ръководството и функциите на ръководството, просто трябва да се търси аналогия с ръководството на Народното събрание, където на Председателски съвет се определя и дневният ред, съвместно със заместник-председателите. Така че не може в никакъв случай това да бъде оставено само на председателя на постоянната комисия.
Разбира се, аз бих подкрепил тезата за някакво уточняване на заместването на председателя на постоянната комисия в негово отсъствие, пак по аналогия на Председателството на Народното събрание. И мисля, че само при този подход нещата биха могли да се изчистят, като не нарушим и принципите на парламентаризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не разбрах да има конкретно Ваше предложение, а само обосноваване на позиция, която беше изразена. Не разбрах да има Ваше конкретно предложение.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Конкретно предложение не правя, защото то би следвало да бъде направено от госпожа Касабова, ако е съгласна. Ако не е съгласна, е въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя да подновя в зала направеното от мен предложение, отхвърлено от комисията. Доста много тук се говори за ръководство, за заместник-председатели, за председатели на парламента. Моето предложение е насочено към нещо друго - към същинската работа на комисиите. Предложението е заимствано от практиката на Бундестага, където комисиите на парламента се преценяват като работни органи. И кворумът, при който те заседават и вземат решения, има съществено значение относно качеството на тяхната работа, относно участието и представителството на отделните парламентарни групи, запълнили своите квоти.
Там, за да се избегне честото заседаване на комисии в редуциран състав, константна практика и в нашите предишни легислатури, е прието членовете на комисии да имат свои заместници, тоест, да има титуляри и заместници и когато някой пътува в странство или има някакъв ангажимент в избирателния си район, ще уведоми в парламентарната си група, че той отсъства и съответната парламентарна група ще се организира така, че неговият заместник да отиде и комисиите да заседават в един по-сериозен състав от този, който практиката на предните събрания показва.
В този смисъл е и моето предложение за още една алинея на чл. 19, може би ал. 5, след предложението на уважаемия народен представител госпожа Касабова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Евентуално ал. 6 ще бъде. Евентуално.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, със следното съдържание:
"Народното събрание избира и заместници на членовете на комисии. Заместниците на членовете на постоянни комисии имат право да участват с право на глас в работата на комисията, ако титулярът е възпрепятстван да участва лично в работата на комисията."
И ще ми бъде безкрайно любопитно да видя колко души ще подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Искате реплика? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Миков, не че няма резон Вашето предложение, но ние вече приехме текста, в който всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии, а вкарвайки след това този текст, трябва да се прегласуват и двете участия. Защото просто не е възможно да има заместници и всички да участват само в две комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дуплика на господин Миков. Заповядайте, господин Миков, да дупликирате. Слава Богу, че няма приети триплики.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Китов, съвсем поправимо е това с едно допълнително изречение в предлаганата от мен алинея, в което да се посочи, че разпоредбата на член еди кой си, свързан с двете комисии, не се отнася по отношение на заместниците. Имам предвид, тезата е, че това няма да наруши принципа за участие в две комисии. Титулярите имат наистина право в две комисии, заместниците им - също би могло по отношение на тях да се прилага, да бъдат заместници в други две комисии. Това в значителна степен ще улесни и малките парламентарни групи, защото много често се случва да заседават - за по-новите народни представители - едни и същи комисии в едно и също време и едни и същи хора да са членове на две комисии. И много често се налага да тичат като линейки между сградата на "Батенберг" и тази сграда или да участват само в работата на едната комисия, а да се информират от свои колеги какво е станало в другата комисия. Още един мотив и аргумент за моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Бих се обърнал към Вас и към колегите народни представители с молба да уточним смисъла на функционирането на ръководствата на парламентарните комисии. И аз тук бих споделил известната аналогия с Председателския съвет, който Ви подпомага, господин председателю, с консултации и с усилия за намиране на общи решения, когато имат противоречащи си мнения. Според мен това е съдържанието на един ръководен орган в един парламент.
И тук бих се обърнал към госпожа Касабова с молба да прецени именно този смисъл на понятието "ръководство" в парламентарния контекст. Това не е ръководство на една фирма или на една административна единица, а е ръководство на един плуралистичен орган, в който няма единоначалие. Вие сте права, госпожо Касабова, че се грижите за правомощията на ръководителя като излъчен от мнозинството и се грижите за това той да не бъде блокиран, да речем. Но другата крайност би била Вашата интерпретация, че колективният орган е комисията. Да, той е колективният работен орган, но ръководството на парламентарната комисия не може да се сведе просто до заместване на председателя, когато го няма. Ръководството трябва да функционира като консултативен, помагащ на председателя на комисията орган.
Не знам, господин председателю, от процедурна гледна точка дали съм във или извън процедурата, но доколкото и вчера останах с впечатлението, че в хода на самото четене на отделните текстове е възможно да се правят редакционни предложения, бих си позволил такова по ал. 2 на чл. 19, където разбира се второто изречение би могло да отпадне поради онези съображения, които и госпожа Касабова, и господин Гиньо Ганев така картинно допълни и илюстрира. Но първото изречение да остане, а второто - все пак да запазим една негова част, а именно: "Ръководството на комисията организира работата й" и след това би могло да се продължи с един текст, който примерно възпроизвежда онова, което е записано за Председателския съвет, в следния смисъл: "и се консултира" или "и провежда консултации по дневния ред на заседанията, изготвянето на становища по разглежданите законопроекти и уточняването на взетите решения."
Съвсем примерно и без достатъчно предварително обмисляне правя тези предложения просто в контекста на разгърналата се дискусия. Но ми се струва, че е уместно да не се спира с просто "организира работата й", а да се опише малко в какви насоки и по какъв начин я организира - организира я чрез консултации, чрез взаимни усилия на председателя и неговите заместници и то в следните няколко насоки: дневен ред, становища на комисията и решения на комисията.
Моля Ви, както прецените за най-уместно, господин председателю, да подложите на по-нататъшно обсъждане направените от мен предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Отношение по въпроса иска да вземе вносителят на предложението госпожа Касабова. Заповядайте.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! След като изслушах аргументираните становища по моето предложение и от ляво, и от дясно, бях готова, преди господин Пирински да направи тази формулировка, аз да я направя.
Идеята ми беше не да защитя председателите на комисиите, а по-скоро разсъждавайки по какъв начин те ще вземат решения и как ще формират мнозинство, по простата причина, че наистина не са колегиален орган. Председателският съвет функционира точно на този принцип - там се обсъждат идеите, но решение в края на краищата не се гласува. Това беше моят мотив да направя това предложение на тази редакция.
Подкрепяйки това, което Вие казахте, считам, че в чл. 19, ал. 2 действително изречението, което предложих да отпадне - "Ръководството на комисията организира работата й", дотук може да остане, с онова разширение, което Вие предложихте. А ал. 4 да придобие редакцията, че председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзките с другите комисии на Народното събрание. И тук съвсем логично идва ал. 5, която разписва правомощията на заместник-председателя в хипотезата, когато председателят не присъства.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Прочетете точно как е предложението.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж ще прочета.
Член 19, ал. 2:
Първото изречение остава.
Второто изречение също остава частично - "Ръководството на комисията организира работата й". Тук се получава оная идея за консултативност, която господин Пирински предложи. До момента не съм готова да добавя думите, които ще направят онази аналогия с компетенциите на Председателския съвет, след малко ще формулирам това.
А по-нататък, в ал. 4, която аз предложих, да бъде: "Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзката с другите комисии."
И ал. 5, която пак предложих да не чета сега: "Регламентира правомощията на заместник-председателя като функция от правомощията на председателя".
Да прочета ал. 5 отново? Да, извинявайте, защото няма писмено предложение: "При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията," по негова преценка. "При липса на упълномощаване", когато е пропуснал да стори това, "председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група", без да казваме коя е точно, защото както господин Сендов тук каза по пътя на редукцията във всяко едно такова заместник-председателство има най-голяма група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Касабова за направените уточнения по нейното предложение за промяна на текста на чл. 19.
Господин Вълчев вероятно иска да внесе допълнителни разяснения?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, аз бих искал само да кажа, че господин Миков коректно беше внесъл това свое предложение и в комисията. Комисията като че ли по-скоро се обедини около разбирането не, че е неуместно това предложение, но то би създало една известна обърканост в това кои са постоянни, които са резервни членове, кой точно присъства, кой отсъства. Това беше основният от аргументите, за да не се възприеме тази практика на Бундестага, където както е известно далеч не всеки е член на комисия, те са с по-малки състави и т.н., така че това са били аргументите, а не това, че аргументите на господин Миков не са разумни.
Това бих искал само да спомена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика на господин Миков. Трудно е да се откаже на господин Миков реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Към уважаемия народен представител Тодор Вълчев и към цялата комисия: ако наистина нейните аргументи и мотиви са били свързани с възможностите за голямото объркване на народни представители и парламента, това говори твърде зле за неговия авторитет.
В този смисъл аз бих апелирал това да не бъде никакъв мотив и аргумент при гласуването на текста и ако няма други мотиви ще пледирам към залата да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Дуплика...
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Като дуплика, господин Миков, бих искал да изтъкна една известна разлика между мъдрия човек и умния човек. Твърди се, че умен е онзи, който успее да излезе от всяка сложна ситуация, в която мъдрият никога не би допуснал да попадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Йордан Соколов, заповядайте.
С темповете, с които приемаме правилника, вероятно до края на календарната година ще успеем да го приемем.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Миков. Не бяха само това аргументите. Аргументите и то основните аргументи бяха, че този именно текст, който предвижда, че един народен представител може да бъде член само на две комисии. Ако такъв народен представител е резервен член на други комисии това означава да се изпада в ситуацията един народен представител да стане член, макар и за определени моменти на три, на четири или на повече комисии. Това беше основният аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Соколов.
Господин Миков, няма да Ви откажа да Ви дам думата, но все пак нека да призова към малко рационализъм!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Соколов, решението на този въпрос го предложих като конкретен текст, което Вие поставихте.
Принципният въпрос е в какъв състав ще заседават комисиите и ще бъдат ли истински работни органи? И всякакви други аргументи в тази насока са заобикаляне на истинския проблем - в какъв състав заседават комисиите на Народното събрание дълги години. Аз не искам да изпадам в по-нататъшно обсъждане, за да кажа, че много често се казва: "В залата не работим, но работим много в комисиите". Аз знам и съм свидетел в какъв състав заседават комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Надявам се да няма много други желаещи за изказване по този текст, за да се опитам да подложа на гласуване направените предложения. Дано да успея коректно да ги представя.
Преди да се стигне до формулирането на ал. 5, доколкото мога да се ориентирам, искам да се обърна към господин Пирински за известно съдействие - при положение, че се възприеме второто изречение на ал. 2 да се запази в частта: "Ръководството на комисията организира работата й", дали държите да се разпише нататък: "с консултирането за дневния ред, становището на комисията, решенията", други такива неща, или бихте се задоволили с тази част от текста, за да знам все пак как да го подложа на гласуване, за да бъде максимално коректно?
И ще Ви помоля, ако държите, да предложите конкретен текст.
Все пак ще се надявам, че господин Пирински след малко ще вземе думата.
Уважаеми госпожи и господа, аз ще си позволя да подложа на гласуване тази идея, която господин Миков предложи, ако не сте готови. Ако сте готови, добре.
Господин Пирински, моля Ви да формулирате точно второто изречение на ал. 2, където беше концентрирано Вашето предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Предложението, което споделихме и с колегите, би звучало така: "Ръководството на комисията организира работата й въз основа на целия обем информация, постъпващ в комисията".
Нека да не разписваме "дневен ред, становище" и т.н., но да е ясно, че целият обем информация, който постъпва или се изисква от председателя, е на разположение на ръководството и въз основа на този обем информация ръководството организира работата на комисията, така че формулировката след "й", е: "въз основа на целия обем информация, постъпващ в комисията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Аз бих си позволил все пак, господин Пирински, ако не възразите, да рационализирам текста: "въз основа на информацията, постъпваща в комисията", защото "-та" предполага, че това ще е цялата информация, така че да стане по-рационален като изказ текстът. (Шум и реплики в залата.)
Когато се каже "информацията", разбира се, че е цялата. Не може да бъде иначе, защото "информации", е някаква част. Нека да бъдем максимално прецизни в юридическия изказ, аз все пак държа на това!
Разбира се, ако възразявате, аз бих подложил това на гласуване, но...
Уважаеми госпожи и господа, позволявам си да предложа на вашето внимание текст на ал. 2 на чл. 19 - текст, който се оказа със съпредложители - госпожа Камелия Касабова и господин Пирински, и той да гласи така: "Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до трима заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 190 народни представители: за 167, против 17, въздържали се 6.
Предложението се приема.

Продължаваме нататък с постъпилото предложение за нова ал. 4, както беше формулирана от госпожа Касабова. Необходимо ли е още веднъж тя да направи своята формулировка?
Ако обичате, госпожо Касабова, да предложите редакцията на ал. 4, за да мога да я подложа на гласуване.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): От компилацията на текстовете досега се получи следното съдържание на чл. 19, ал. 4:
"Чл. 19. (4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии и с председателя на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Касабова.
Моля, гласувайте предложения текст на нова ал. 4. (Реплики от залата.)
Това, което чух от залата, звучи много логично и госпожа Касабова се съгласи с вас.
Ще помоля прегласуване. Анулирайте гласуването до момента.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Аз предлагам това вече да не се приема като мое предложение, а като предложение на цялата зала, тъй като текстът така се формулира в края на краищата. Действително е по-разумно това, което казва господин Папаризов.
"Чл. 19. (4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това е окончателният текст, който подлагам на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 162, против 6, въздържали се 5.
Приема се направеното предложение за нова ал. 4.
И остана още едно предложение на госпожа Касабова - за нова ал. 5.
Ще помоля отново госпожа Касабова да представи окончателната редакция на нова ал. 5 на чл. 19.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Съдържанието на тази ал. 5 е:
"(5) При отсъствие на председателя, той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Касабова.
Моля да гласувате предложената нова ал. 5.
Гласували 185 народни представители: за 171, против 13, въздържал се 1.
Текстът на ал. 5 се приема.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Искам да помоля преди да подложите на цялостно гласуване текста, свързан с пълномощията на ръководствата на постоянните комисии, да запитам комисията, тъй като не съм участник в нейната дейност, дали тя предвижда по-нататък или тук систематичното място на един текст, който да отразява пълномощията на председателите на комисиите, в тяхно отсъствие на техните заместници, във връзка с разширения парламентарен контрол, който изрично е записан за комисиите. След като една комисия също, както парламентът като цяло, ще задължава определени длъжностни лица да идват на нейните заседания, очевидно трябва да има и един текст не само за ролята на председателя във връзка с другите комисии и ръководството на парламента, но и един текст, който да упълномощава председателите на комисиите от името на тези комисии да се обръща към определени представители на изпълнителната власт и към длъжностни лица да идват в комисията. Би трябвало да има подобен текст някъде във функциите на ръководствата на комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че по-нататък, в чл. 94, 95, 96 и 97 изрично пренасяме текстове от Конституцията, че парламентарните комисии могат да задължават министрите и други текстове. Така че, господин Папаризов, тук изяснихме въпроса за председателя, заместник-председателите, изобщо за ръководството на комисиите, а самото ръководство ще организира тази работа. А между другото, ал. 2 на чл. 94 за първи път се пренася от Конституцията в правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Папаризов, получихте ли отговор на Вашия въпрос и удовлетворен ли сте от това, което беше разяснено?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Може би тогава е логично, но все пак юристите ще кажат, да има още една алинея, която да казва, че председателят на комисията осъществява функциите или представлява комисията, тоест председателят на комисията организира дейността във връзка с изпълнение функциите на комисиите по чл. 94 от този правилник, или осъществява контактите. Навярно е целесъобразно да се добави някакъв такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
По предложението на господин Папаризов ще вземе отношение господин Вълчев.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако разрешите, господин Папаризов, аз бих призовал все пак този въпрос да се разисква, когато стигнем до глава девета. Но по принцип логиката, която е залегнала в проекта на правилник, е, че министрите и другите длъжностни лица се канят не въз основа на еднолично решение на председателя, а по решение на цялата комисия. Ако вече има нужда от някакво доуточняване, че това става чрез писмо или по някакъв друг подходящ начин, подписано, да речем, от председателя, няма пречка да го направим в глава девета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, че господин Папаризов е удовлетворен.
Позволете ми да преминем по-нататък по текста, защото имаше още предложения и едно от тях беше на господин Николов за ал. 1 на чл. 19, където в съществуващия текст е: "При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между съставите на парламентарните групи", а той предлага вместо "съставите" да бъде "съотношението между числеността на парламентарните групи". Струва ми се, че това предложение не е толкова редакционно, колкото и по същество, тъй като е по-коректно да се говори за численост, а не за съотношение между състави.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Николов вместо думата "съставите" да бъде "числеността" в ал. 1 на чл. 19.
Гласували 177 народни представители: за 162, против 12, въздържали се 3.
Предложението на господин Николов се приема.
По този член остана да гласуваме само още едно предложение, след което ще направим почивката. Това е предложението на господин Миков за нова ал. 6, която засягаше избора на заместник на членовете на комисиите.
Господин Миков, ще Ви помоля да го прочетете, за да го подложа на гласуване така, както е в оригинал, а оригиналът сте Вие.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Алинея 6 на чл. 19 е със следното съдържание:
"(6) Народното събрание избира и заместници на членовете на комисии. Заместници на членовете на постоянните комисии имат право да участват с право на глас в работата на комисията, ако титулярът е възпрепятстван да участва лично в работата на комисията. В тези случаи чл. 18, ал. 2 не се прилага." - За да решим и другият проблем, който възникна при дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Подлагам на гласуване предложената от него нова ал. 6 със съдържание, каквото ви беше представено от него.
Гласували 181 народни представители: за 33, против 138, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 19 в получените вече 5 алинеи.
Гласували 186 народни представители: за 182, против 2, въздържали се 2.
Текстът на чл. 19 се приема.
Тридесет, но не повече от 30, минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа! Моля да заемете вашите места, за да продължим работата си по проектоправилника.
Каня господин Вълчев. Вече знае какво трябва да прави и го прави добре.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като успяхме да гласуваме два члена през днешното заседание, което е едно сериозно постижение, аз предлагам да преминем към чл. 20, който аз ще прочета с неговите четири алинеи.
"Чл. 20. (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. по искане на една трета от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения или при системно нарушаване на правата и задълженията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от която квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.
(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 - с решение на Народното събрание.
(4) В случаите на т. 2 на ал. 1 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по предложената от комисията редакция.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз искам да направя предложение по ал. 1, т. 2. Предлагам след думата "задължения" да запишем "за срок от три месеца" или срок, който преценим. Защото "обективна невъзможност да изпълнява своите задължения" без срок не означава нищо. Може да решим, че това са три години и на четвъртата година решаваме, че той не си е изпълнявал задълженията три години и го сменяме.
Затова аз ви предлагам три, шест, девет месеца. Моето предложение е за три месеца. Ако решим нещо друго и приемете, разбира се, това предложение, ми се струва, че ще бъде по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Николов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Шест месеца е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има друго предложение - за шест месеца. Така ли? Ще го подложим на гласуване, евентуално да бъде не за срок от три месеца, а за срок от шест месеца. Ще бъде на същото систематично място, както предложи господин Николов.
Господин Вълчев иска да вземе отношение вероятно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако разрешите, уважаеми господин председател, аз бих искал да посоча, че като че ли може би ще бъде по-добре в чл. 20 ал. 2 да стане промяната.
"(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от която квота..." - може би все пак трябва да бъде "от чиято квота са избрани" или "от квотата, на която са избрани в комисията".
Не зная дали това изречение не е добре да го разделим на две, тъй като е с може би четири подчинени изречения. Това е чисто редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тъй като чисто редакционните поправки не е необходимо да се гласуват, могат да бъдат направени с Ваше разрешение и извън парламентарната зала, без да се променя изобщо смисълът на предложения текст.
Други предложения, уважаеми колеги?
Господин Китов, заповядайте.
Констатирам колко нерационално сте седнали най-отзад, след като сте активен в предложенията.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се разглеждат две хипотези. Аз нямам против да се сложи някакъв срок за обективна невъзможност, но тя би следвало да си остане. Там е по искане на една трета и по решение на комисията. Докато, ако се премести така, както предлага господин Вълчев, би следвало автоматично да се освобождава.
Колеги, не забравяйте, че не дай си Боже, някой може да катастрофира служебно. Известно време, няколко месеца просто да не може да посещава парламента и да си изпълнява задълженията. Редно ли е за това, че например, на шестия месец и половина, след като си е счупил крака и се върне, ние дотогава да го махнем?
Именно трябва да се остави възможността на комисията да прецени, че тази обективна невъзможност все пак е от един нещастен случай. Аз мисля даже, че дори да има едни срокове, трябва да си остане преценката на комисията и да не се премества в следващата алинея, където автоматически, като мине този срок, той би следвало да се освобождава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изглежда някакво недоразумение се е получило Ще прочета цялото мое предложение, за да бъде ясно. То не се отнася до хипотезата, която господин Китов току-що визира.
Предложението ми е следното. Алинея втора на чл. 20 да придобие следното съдържание:
"Чл. 20. (2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията. Освобождаването става по предложение на съответната парламентарна група, след като на освобождавания се даде правото да бъде изслушан."
Това е чисто редакционна бележка наистина и тя няма отношение към това дали автоматично ще става освобождаването или не.
Позволявам си също така сега, когато прочитам текста, да направя още едно предложение. Тъй като във връзка с освобождаването на председателя на парламента, струва ми се в чл. 5, променихме израза "или при системно нарушаване на правата и задълженията си", като по предложение от залата го разписахме по малко по-различен начин - "превишаване на правата и неизпълнение на задълженията си", ако не ме лъже паметта, мисля, че ще бъде разумно да синхронизираме двата текста така, че те да звучат по един и същи начин, тъй като хипотезата практически е идентична. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз все пак искам да обърна внимание на предложението, което направи нашият колега Борислав Китов. Така, както е формулирана т. 2 на ал. 1 на чл. 20, може да се тълкува, че автоматично по искане на една трета от членовете на комисията могат да бъдат освобождавани както председателят, така и заместник-председателите и членовете на постоянните комисии. Това прави всъщност членовете, още повече ръководството, заложници на волята на една трета от комисията. Редно е да се допълни: "с решение на комисията, след разисквания, по искане на една трета от членовете". Защото иначе излиза, че винаги, по всяко време една трета от състава на комисията може да поиска освобождаване и това да влезе автоматично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иванов.
Вероятно тук се нуждае от един отговор, който и аз мога да го дам. Но господин Вълчев нека да го направи.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз се извинявам, че ще Ви репликирам, господин Иванов, но всъщност в ал. 4 точно това се казва: "в случаите по т. 2 на ал. 1" - това е хипотезата, която Вие визирате във всичките й възможности - "парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство" еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Казано е "с решение на Народното събрание". Така че всичко това е разписано в същата алинея. Друго не е необходимо.
Уважаеми колеги! Да смятаме ли, че обсъжданията по текстовете на чл. 20 са приключили, за да мога да подложа на гласуване текста?
Подлагам на гласуване направеното от господин Николов предложение по ал. 1, т. 2, където след израза "при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения" да се добави "за срок от три месеца".
Ако господин Николов си оттегля предложението за трите месеца, направо да гласуваме "за срок от шест месеца"?
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.







ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го, благодаря Ви.
В такъв случай минаваме на алтернативното предложение - "за срок от шест месеца".
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 109, против 59, въздържали се 1.
Предложението се приема, така както е направено - "за срок от шест месеца".
Следващото предложение, направено от господин Вълчев, е финалът на същата т. 2 да бъде симетричен с текста на чл. 5, ал. 1, т. 2, така както го приехме на вчерашното заседание. Смятам, че не е необходимо да се прочете отново, освен ако залата иска да го чуе, тъй като текстовете са симетрични.
Господин Вълчев, все пак го прочетете, за да стане ясно.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тогава, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, заменихме "системно нарушаване на правата и задълженията", за което правилно се прецени, че не е много прецизен израз, с "системно превишаване на правата или системно неизпълнение на задълженията", което действително е по-добре и, доколкото наистина текстовете са симетрични, разумно би било, по мое мнение, да го възприемем и в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 163, против 4, въздържал се 1.
Предложението се приема.
И сега ми позволете да подложа на гласуване целия текст на чл. 20.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Господин Вълчев, заповядайте - чл. 21.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз даже ще си позволя да прочета чл. 21 и 22, за да можем да ги обсъдим заедно. Те са твърде кратки.
"Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник.
(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.
Чл. 22. Постоянните комисии могат да образуват в своя състав подкомисии, както и работни групи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Госпожа Анелия Мингова има предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да ви напомня, че отложихме гласуването на чл. 17, а чл.22 е свързан с чл. 17. Така че аз предлагам неговото гласуване също да бъде отложено за утрешния ден и сега да обсъдим само чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Мингова.
Против процедурното предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разискванията по чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 154, против 2, въздържали се 8.
Приема се процедурното предложение чл. 22 да се обсъжда утре заедно с чл. 17.
Така че сега концентрираме нашето внимание върху текста на чл. 21.
По член 21. Заповядайте.
ГЕОРГИ ХУБЕНОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Колеги, предлагам изразът "могат да" да отпадне. Тоест всяка комисия да има свой вътрешен ред за работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Хубенов.
Други предложения?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, трябва да имаме предвид, че комисиите във висока степен като работни органи на Народното събрание се ръководят от правилника. В този смисъл всички правила, разписани в приемания от нас сега правилник, се отнасят и за работата на комисиите.
Ако все пак някоя комисия желае да въведе една по-голяма детайлност в нейната работа, може да приеме правилник. Но има достатъчно утвърдена парламентарна практика през годините за работата в комисиите, така че не е необходимо и е излишно сега да караме всички комисии да си приемат правилници и да повторим цялата тази процедура - тукашната, в комисиите. Просто това ще бъде доста излишно и няма да допринесе кой знае колко за по-добрата работа на комисиите.
В този смисъл правя противно предложение - текстът да остане в този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Други, които искат да вземат отношение, има ли?
Ако няма, подлагам на гласуване направеното от господин Хубенов предложение в чл. 21 изразът "могат да" да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 42, против 130, въздържали се 8.
Следователно текстът би следвало да остане така, както е предложен.
Сега ще гласувамe целия текст, предложен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 21.
Гласували 172 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: "Чл. 23. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. Постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решението.
(2) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
(3) По искане на една трета от членовете на комисията, председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 10 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 10 дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
На вашето внимание е текстът на чл. 23.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да направя предложение в ал. 1 на чл. 23 да отпадне второто изречение или най-малкото да бъде модифицирано, защото постоянните комисии просто нямат експертизата, поне онази част от тях, които не са икономически, да дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решение. Това е една много строго специфична експертна работа, която не виждам как може да бъде направена от повечето от тези 20 комисии, които вече решихме, че съществуват. Вероятно постоянните комисии трябва да се съобразят с такива становища, дадени от изпълнителната власт, защото тя се разпорежда с бюджета, а бюджетът се приема от Народното събрание, като по самия бюджет се дава становище от всяка една от комисиите. Но това са доста различни неща.
И аз разбирам желанието, когато се приема един закон, да се съобразяваме с неговите последици за държавния бюджет, но по същия начин ние трябва да се съобразяваме с последиците върху цялата среда, в която тези закони се прилагат. Така че ви предлагам да отпадне или да бъде преформулиран текстът в следния вид: "Постоянните комисии, когато дават становища по бъдещ закон или решение, се съобразяват с очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на закона или решението. Защото иначе е нонсенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Николов.
Има всъщност две предложения: едното е да отпадне изцяло второто изречение, второто е нова формулировка.
Господин Миков има желание да се изкаже.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз предлагам текстът да остане в този му вид. Защото пак парламентарната практика показва, че много често предната легислатура приемаше закони, които въобще не бяха съобразени с тяхната финансова обосновка. И голяма част от тях останаха на хартия, т.е. не можаха да бъдат приложени в голяма част от случаите именно поради финансова неосигуреност от държавния бюджет.
Така че, добре, аз съм съгласен с господин Николов, че те не могат да направят много точна експертиза. Ще изискат от Министерството на финансите да даде какви са възможностите. Членовете на комисията трябва да имат и да предложат на пленарната зала някакво най-общо становище как ще се отрази един закон и как бюджетно той е осигурен. В други страни на това му казват бюджетен паспорт или финансов паспорт на закона, който върви. И това не е само задължение на изпълнителната власт, защото сигурно ще има законодателни инициативи, които не непременно изхождат от изпълнителната власт, господин Николов. Какво означава това? Че ако търсим онази процедура, която при предишната легислатура беше направен опит да се въведе със становища от министерствата, да се ограничат определени конституционни права? Добър е текстът и е добре всяка комисия, когато обсъжда един законопроект, да си дава ясна сметка доколко той ще бъде приложен с оглед и неговото финансово осигуряване от бюджета. Тук не става въпрос за точни разчети. Става въпрос за една най-обща представа. След като ще се изслушват определени длъжностни лица, те ще могат по-конкретно да запознаят комисията какви разходи са необходими за прилагането на един закон и за неговото изпълнение. Така че е добре да остане текстът и е добре още на работно ниво в комисията да има такава представа у нейните членове, които да се мотивират, да заявят своето виждане и становище по съответния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
Други желаещи да се изкажат по текста? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз до голяма степен се солидаризирам с мнението на господин Николов, но и господин Миков е прав за това, че Народното събрание трябва да има информация и да знае, в края на краищата, с един приеман закон как може да повлияе върху бюджета на държавата. Затова ви предлагам в текста да се запише, че "за всеки закон Комисията по бюджет и финанси дава становище за влиянието му върху бюджета на Република България". Благодаря ви.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това е другата крайност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията по бюджет и финанси дава становище?!
Господин Корнезов иска да обоснове един абсурд, вероятно?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Всъщност, това е старият текст на чл. 23.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Малко модифициран.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, модифициран, но идеята е една и съща. Вижте сега действащия текст и ще видите, че нищо ново не говорим тук. И за мен е категорично, че една комисия, водеща комисия, която внася един закон и становища тук, е нормално да каже приложението на закона ще се отрази ли и доколко ще се отрази на държавния бюджет и колко пари ще се изискват. Друг е въпросът, че тази комисия може да не е специализирана или бюджетна, тя може да направи своето искане за специалисти и т.н., но действително Народното събрание трябва да знае при приложението на закона какви са финансовите възможности на държавата, респективно на бюджета.
Това, което господин Мутафчиев казва, че Комисията по бюджет и финанси винаги трябва да дава становище, представяте ли си? Това означава всеки един проектозакон да минава през Комисията по бюджет и финанси и тя винаги да бъде ако не водеща, то поддържаща комисия. Това е абсурдно, разберете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Валери Димитров има думата.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Това, което каза господин Корнезов, е разумно. Аз съм "против" това Комисията по бюджет и финанси да я направим своеобразен филтър, която трябва да преценява какво отражение ще има приемането на всеки законопроект върху държавния бюджет. Според мен, би било по-добре съответните комисии, които са водещи, предварително да направят една консултация. Те биха могли да направят такава консултация и да дадат становище. И биха могли неформално да ползват, така да се каже, специалистите към Комисията по бюджет и финанси. Но да превръщаме Комисията по бюджет и финанси в такъв филтър това е убийство. Тя просто няма да може да си върши другата работа. Всички законопроекти ще ги хвърляме там. Така че по мое мнение предложението на господин Мутафчиев е неразумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте!


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз споделям идеята, която е заложена във второто изречение на ал. 1 на чл. 23. Съзнавам, че тя поставя много високи изисквания пред Народното събрание и трябва да ви информирам, че на практика в повечето случаи тя не се е прилагала в никой от парламентите, в които е била записана в правилника. И това се дължи на обстоятелството, че постоянните комисии на Народното събрание в много случаи или не разполагат с такава богата информация, или пък в динамиката на тяхната работа те нямат възможност да се произнесат по този въпрос. Така че аз съм съгласен да остане това изречение, но по-важно е дали в някаква степен ще се промени практиката по неговото прилагане в мандата на това Народно събрание.
Проблемът идва от обстоятелството, че в нашия парламент не е създадено необходимото вътрешно разделение, защото в някои парламенти, особено в американския Конгрес, всеки един въпрос се обсъжда както от гледна точка на нормативните последици на решението, така и на финансовите. Това е вече въпрос на една по-висока парламентарна култура и традиция и на по-голямо зачитане на финансовите последици от всяко едно нормативно или друго решение.
Аз предлагам само едно допълнение към този текст, ако той остане. И изречението да има следното съдържание: "Постоянните комисии дават становище по очакваните последици за държавния бюджет, за бюджета на Националния осигурителен институт и бюджета на Националната здравноосигурителна каса." Защото в последните години много от тези средства вече са разделени, а този запис съответства на едно по-ранно състояние, когато тези бюджети не бяха разграничени, а всички те имат голямо обществено значение и много от законите, които се обсъждат и гласуват, рефлектират върху увеличаване или намаляване на средствата, с които се осигуряват не само държавните разходи, но и най-важните социални разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Имате думата, господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Разбира се, много е важно всеки нормативен акт или закон да бъде преценен и от гледна точка на влиянието му върху бюджета. Въпросът е кой да го прави. Аз мисля, че това трябва да е задължение на самите вносители, а комисиите да преценяват техните преценки и обосноваността им. Това, първо.
Второ, ако това се предпише така, както е, нека да погледнем какъв ще бъде политическият ефект. Значи ли, че ако прецени комисията, че това ще има негативно влияние върху бюджета, това ще е основание да се спре разглеждането на закона?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Не може. И с отрицателно становище пак се гледа в пленарната зала.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Защото случайно днес гледах Данъчно-процесуалния кодекс и там има един чл. 8, който беше отменен от Конституционния съд, който дава същите предписания: "Предложенията за промени в данъчното законодателство, се придружават от оценка на Министерството на финансите за влиянието върху приходите". И това е отменено от Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Започваме гласуване на предложенията по реда, по който са направени.
Първото предложение на господин Николов е в ал. 1 второто изречение изобщо да отпадне. Това е първото предложение.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 52, против 99, въздържали се 25.
Това предложение не се приема.
Следователно ще имаме второ изречение. Въпросът е какво да бъде то.
Втората хипотеза, предложена от господин Николов: "Постоянните комисии дават становища по очакваните последици от бъдещите законопроекти, като се съобразяват с очакваните последици за държавния бюджет". Дали коректно сме го записали? Да.
Моля да гласувате направеното предложение от господин Николов за нова формулировка на второто изречение.
Гласували 176 народни представители: за 51, против 95, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от господин Мутафчиев.
Господин Мутафчиев, дали евентуално няма да оттеглите предложението си?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Следващото предложение е на господин Янаки Стоилов. То всъщност разширява идеята и трябва да звучи по следния начин: "Постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет, за бюджета на Националния осигурителен институт и за бюджета на Националната здравноосигурителната каса от прилагането на бъдещия закон или решение".
Моля да гласувате по така направеното предложение от господин Янаки Стоилов.
Гласували 169 народни представители: за 80, против 81, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 23. Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 10.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Господин председателю, искам прегласуване, защото, съгласете се или поне се опитайте да се съгласите с мен, ал. 2 на чл. 23 гласи следното: "Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии." Обаче този текст е част от Правилника на Народното събрание, а не от правилника на гражданите и длъжностните лица. Следователно, няма как с този правилник ние да задължим длъжностните лица и гражданите да дойдат и да ни предоставят онова, което ни е необходимо.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има си закон.
АСЕН АГОВ: Има закон, но във всички случаи този текст в правилника е абсолютно излишен, защото с този правилник наистина не можем да задължаваме някой отвън да прави каквото и да било. (Реплики в КБ.)
Но гражданите как ще ги задължим? Прочитайки този правилник, как ще задължим гражданите? Следователно, ако има закон, както казва господин Миков, тогава тази ал. 2 трябва да отпадне, защото законът си е ясен по този въпрос.
Затова аз предлагам прегласуване, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Агов. Господин Агов показа завидна юридическа подготовка, тъй като изходи от едно правило - рес интер алиос акта, нефеноцет, нефепродест. Ние не можем да задължаваме с наш вътрешен акт когото и да било извън Народното събрание.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): А държавните органи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е. Така. Следователно...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Недейте така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, научете се да ме изслушвате, все пак, надявам се, ако не друго, то поне съм депутат като Вас!
Така че този текст действително не може никого да задължи, а задължението може да произтече от друг нормативен акт. И от тази гледна точка дали той ще съществува в нашия правилник или няма да съществува в нашия правилник е без значение, тъй като задължението произтича от закона, а не от този правилник. Това е коректният прочит.
Заповядайте, господин Осман, вероятно искате да направите някаква корекция в моето изказване. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, в никакъв случай няма да се старая да направя някаква корекция в това, което Вие казахте. По Вашата логика всички текстове, които са изписани в Конституцията, изобщо няма смисъл ние да ги изписваме в правилника. Вижте избора на председатели, правомощия на Народното събрание - ние сме ги пренесли в този правилник. Тоест, почти нямаме никакъв интерес, даже няма смисъл да приемаме някакъв правилник.
Ако отпадне този текст, аз се чудя парламентарните комисии как ще осъществяват парламентарния контрол над държавните организации! Тогава няма смисъл от Народно събрание! Няма да има възможност за контрол от страна на комисиите, а това е конституционен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Вълчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да направя само едно малко разграничение. Самият аз не виждам голяма пречка да се изисква информация или определени документи от държавни органи, но като че ли има голяма логика в това, което каза господин Агов по отношение на гражданите. Ако той е склонен така да редуцира предложението си, аз ви призовавам да го подкрепим, тъй като действително няма никакво правно основание един гражданин да бъде задължен да предаде, да речем, личната си кореспонденция на една комисия, каквато и да е тази комисия, пък ако щете и на Народното събрание като цяло, пък и на който и да е друг орган, доколкото това не е изрично предвидено в някакъв закон.
Така че с тази уговорка, ако господин Агов е съгласен, аз ви призовавам да се обединим около едно такова разбиране и думата "граждани" да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Разбира се, че има място да помислим още веднъж, макар и да сме гласували текста. Но вижте чл. 80 от Конституцията: "Длъжностни лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи."
Така че това е един конституционен текст, засягащ както длъжностните лица, така и гражданите. Нищо повече не казваме в чл. 23. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Следователно още по-голямо основание има да го направим, след като Конституцията го казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, все пак при наличието на немалко юристи в този парламент нека да се обединим около следния извод - нещо, което споменах накрая на моето изказване, че този запис и да го има, и да го няма, това задължение произтича от силата на други нормативни актове. Няма пречка той да фигурира и в нашия вътрешен правилник, но просто трябва да е пределно ясно, че не той е източникът на това задължение. Но с оглед на пълнота, на яснота нека, призовавам аз, да бъде така, както го гласувахме.
Разбира се, ако господин Агов държи на прегласуване, аз ще го подложа на прегласуване.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също смятам, че ние може да създаваме с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание задължения за длъжностни лица и за гражданите по простата причина, че няма друг акт, който да регламентира дейността на Народното събрание. И макар формата да е правилник, всъщност той има силата, стойността на един законодателен нормативен акт. Но ми се струва, че ще бъде по-прецизно, ако добавим при прегласуването думите "да предоставят при поискване всички сведения и документи, с които разполагат, необходими за дейността на постоянните комисии", защото една постоянна комисия може да изисква сведения или документи било от държавни органи или длъжностни лица, било от граждани, а да се окаже, че те не разполагат с такива. Когато разполагат, те са длъжни обаче да ги предоставят. И си позволявам да направя това предложение: след думата "документи" да се добавят думите "с които разполагат".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов, за направеното предложение, но все ми се струва, че в правото, както е известно, не могат да възникнат задължения за невъзможни неща, това се знае още от Римското право. И очевидно е, че ако някой не разполага с някой документ, той не може да бъде задължен да го представи. Импосиболюм нон ест облигацио - това го знаете - за невъзможни неща няма задължения. И не е необходимо, струва ми се, изрично да го вкарваме в текста, тъй като то се разбира от само себе си и не трябва да утежняваме текстовете, които ние приемаме. Но ако държите на Вашето предложение, аз ще го подложа на гласуване.
Господин Агов, Вие държите ли на прегласуването на този текст? Ако обичате, заповядайте след тези разяснения, които се направиха в залата.

АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Първо Ви благодаря за оценката, че съм проявил нещо, което отсъства при мен - юридическа култура. Не съм проявил такава, защото просто нямам. Но във всички случаи следвам логиката. Следвам логиката и ми се струва, че всяка норма, която се опитваме да създадем тук, би трябвало да следва тази логика. Както и да е.
За да не създавам допълнителен схоластичен спор между юристите, а не с мен, аз си оттеглям предложението за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
При това положение можем да заключим, че текстът на чл. 23, който го бях подложил на гласуване, е приет и можем да преминем към следващия текст на чл. 24.
Заповядайте, господин Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
"Чл. 24. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
По текста на чл. 24 има ли предложения? Струва ми се, че няма.
Моля да гласувате текста на чл. 24.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Благодаря ви, текстът е приет.
По чл. 25 заповядайте, господин Вълчев.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ:
"Чл. 25. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание.
(2) Всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.
(3) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(4) Заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на нейните подкомисии и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат и открити.
(5) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и подписват от същите.
(6) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(7) Участващите в заседанието на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
(8) При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител се изслушва на заседанията на комисиите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Госпожа Анелия Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих си позволила една корекция по-скоро на ал. 4 на чл. 25.
Ние, разбира се, още не сме решили и това ще направим утре - дали ще има подкомисии, дали те ще бъдат към Народното събрание или към отделните комисии, но ако заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са закрити, то това трябва да се отнася и до техните подкомисии и в двата случая, независимо дали такива ще бъдат конституирани или не.
Така че аз предлагам просто редакционно алинеята да звучи по следния начин:
"Заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и заседанията на техните подкомисии са закрити".
Второто изречение остава същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Мингова.
Други предложения по текста има ли?
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Първо искам да благодаря на комисията, тъй като алинеи 4 и 5 са по мое предложение и те бяха приети.
Това, което госпожа Мингова предложи в своето изказване, е в същността на това, което аз имам предвид. Наистина малко механично се е получило, че важи за подкомисиите по външна политика, а не е указано конкретно за вътрешната сигурност. Така предложението е абсолютно резонно и аз го приемам.
По ал. 6 имам едно предложение. Възниква трудност и дебатът, който се проведе преди малко, по чл. 23, ал. 2, както и това, което искам да предложа, до голяма степен е свързано с това, че нямаме ясен, категоричен закон по въпроса за държавната тайна. И се получава така, че поради липсата на такъв закон ние приемаме априорно, че народният представител с избора му за народен представител получава абсолютно всички права, включително и правото на достъп до секретна информация и до държавна тайна. А в развития демократичен свят тук ограничение си има и народните представители получават "клиърънс" - получават допуск до такава информация, която в някои случаи касае най-големите тайни на държавата. И тъй като няма такъв закон, тук емоцията малко надделява и ние приемаме априорно, че всеки народен представител трябва да има правото на достъп до абсолютно всичко, което касае държавата. Като постановка това не е правилно.
В тази връзка ал. 5 за мен беше компромисна. Моето виждане беше все пак на закритите заседания да присъстват тези членове, които имат специален допуск за работа с информацията, която влиза в тази подкомисия. Приех като компромисен текста на ал. 5, където все пак се подлага на някакъв режим кой до каква информация има допуск. Но отново казвам, това за мен е частичното решение.
Предложението ми е в ал. 6, за да не отваряме широко вратата, да добавим само една дума: "Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни открити заседания без право да гласуват".
Режимът за участие в закритите заседания е казан в ал. 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Бояджиев.
Господин Асен Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Господин председател, правя изказване по същество.
Струва ми се, че не е възможно да категоризираме народните представители - едни, които имат допуск, а други, които нямат допуск.
Народният представител е народен представител и е облечен с доверието на своите избиратели и ако е необходимо да изясни някакъв въпрос, да работи така, че да защитава интересите на своите избиратели, той трябва да има допуск до всякаква информация. Следователно, тук не става дума за държавни служители и за степени на "клиърънс", както използва тази английска дума господин Бояджиев. Тук става въпрос наистина за защита на интересите на избирателите.
И аз категорично възразявам срещу това да се категоризират народните представители, да се ограничава достъпът им било до закрити, било до открити заседания на комисиите. Народният представител трябва да може да знае всичко онова, което става в страната, защото той затова е изпратен в този парламент.
Аз разбирам чистите подбуди на господин Бояджиев. Аз разбирам - той иска наистина да не се спекулира с онова, което се нарича "държавна тайна", онова, което се нарича "поверителна информация" и т.н., но според мен тук нещата опират до съвестта на народния представител.

Ако ние приемем предложението на господин Бояджиев, ние априори приемаме, че народните представители са едни безотговорни бърборковци, които са готови непрекъснато да издават държавна тайна, непрекъснато да навреждат на интересите на страната. Според мен това уронва престижа и статута на народния представител.
Затова аз смятам, че текстът трябва да остане такъв, какъвто е записан в проекта за правилник, и да го гласуваме точно така, както е записан. Мисля, че в предходната ал. 5 ясно са указани - това е добро допълнение - да се разписват - в протокол, защото това значи, че народният представител поема определена отговорност за секретните материали. Аз съм работил вече в два парламента в комисия, която работи с поверителни материали, и трябва да ви кажа, че нито един път не е имало нарушение на този договор на съвестта на народните представители да не издават онова, което представлява държавна тайна или поверителна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Агов.
За реплика има думата господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Агов, единственото, в което искам да Ви репликирам, е, че тук не става въпрос да ограничим, а да приемем правото на народните представители да се самоограничат, когато става въпрос за нещо по-висше и за национални интереси. И Вие, както и аз, сме имали възможност да бъдем в американския Сенат. В Комисията по разузнаването вратата е стоманена, заключва се като в ядрена подводна лодка с шифър, седят двама морски пехотинци и допускат само членове на Комисията по разузнаването. Това не обижда никого от американските сенатори и американските конгресмени, които не са в тази комисия. Тук не става въпрос ние да ограничим права, а да приемем, че има случаи, в които трябва да се самоограничим в своите права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Бояджиев.
Има думата господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В интерес на истината и ал. 5, и ал. 7, и други текстове са приети от комисията по Ваше предложение, господин Бояджиев. Дискусията беше много дълга в комисията. Когато Вие давате примера с американския Конгрес, ако ние пренесем техния опит и техните правила тук, нека тогава да видим дали можем да пренесем всички други правила от американския в българския парламент. Това е невъзможно.
Това, което каза господин Агов, е напълно вярно. Народният представител няма възможност да работи във всички комисии, той ще избере една или две комисии и изведнъж Вие ограничавате възможността на един народен представител, няма значение от коя парламентарна група. Първо, никой не се натиска да отива в двете комисии, ако не е техен член. Никой не се натиска. Вие предложихте текст: "Участие на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, се отбелязват в специален протокол и подписват от същите." И досега имаше едни правила. Ако не е член на тази комисия - нека моите колеги, които са били в предишните парламенти, да ме поправят - този, който не е член на тези комисии, пак си имаше определени правила, ако борави с някакви документи, които са държавна тайна. И днес всеки народен представител, няма значение дали е член на съответната комисия или не, може да се запознае с документите от архива на Народното събрание, които са държавна тайна. Но трябва да подпише един клетвен лист. Тоест всички ние трябва да подпишем. Има такива правила. И днес ги има, имаше ги в предишните четири парламента. Аз уважавам Вашия професионализъм, но ние трябва да се адаптираме към това, че парламентът е граждански орган. Парламентът не е орган, в който трябва да надделява един тесен кръг от специалисти, особено във Вашата област. Пак казвам: аз уважавам Вашия професионализъм. Хората като Вас са наистина много малко в залата. Но не може да бъдат ограничавани народните представители.
Примерно, аз не съм член на Комисията по вътрешния ред, а искам да внеса някакво предложение в нея. Самият характер на проблема е такъв, че заседанието на комисията трябва да бъде закрито. Вие няма да дадете възможност на един колега да предизвика една дискусия в Комисията по външна политика или в другата комисия - в Комисията по вътрешния ред. А аз не искам този документ да бъде споделен предварително с мои колеги, няма значение дали са от управляващата партия или от опозицията. Тогава вие ограничавате включително и парламентарния контрол. Аз съм имал случаи, когато не съм бил член на тази комисия, да предизвикам парламентарен контрол в Комисията по национална сигурност. Но спазвам правилата на тази комисия. И не е имало случай в Народното събрание някой да нарушава тези правила. Уверявам Ви, не е имало такъв случай! Надявам се, че и оттук нататък няма да има.
В края на краищата един народен представител трябва да е готов да поеме ангажимент за опазване на държавната тайна. Ако ние взаимно се съмняваме - една група може да работи в една комисия, друга група да не може да работи в тази комисия, нищо няма да излезе от тази работа. Това е, което исках да кажа.
Аз мисля, че доста Ваши предложения са приети от временната комисия. И аз като член на тази комисия Ви благодаря, защото ако не бяхте Вие, може би нямаше да се сетим да разширим правилника. В предишните правилници нямаше подробни текстове. И мисля, че тези текстове са достатъчни. Ние трябва да приемем текста на чл. 25, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Осман.
Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че в нашето законодателство има списък на нещата, които представляват държавна тайна и не е редно ние сега с решение на Народното събрание да ги разширяваме.
Що се отнася до второто предложение на господин Бояджиев - в ал. 6 да се сложат само "открити", аз мисля, че има известен нонсенс, защото ал. 5 дава специалния режим за участие в закрити заседания, а ал. 6 ясно казва дали имаш право или нямаш право да участващ. Ако ти не си член, просто не можеш да гласуваш.
Така че в случая текстът, който е даден от комисията, е най-добър и следва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Китов.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да направя едно предложение за изменение на ал. 2 на чл. 25, където е казано "всеки член на ръководството на постоянните комисии". Предлагам ви да се съобразим, че всички народни представители са равни, по-равни са заместник-председателите, най-равен е председателят на Народното събрание, но да позволим на всеки член от комисията да кани физически и юридически лица. И за да не стане доста голяма аудиторията, да добавим едно изречение, което да има следния текст: "В поканата ръководството на комисията определя реда и начина за участието им в заседанието". Но да не ограничаваме правата на всеки член на комисията, който е народен представител, да има право да кани отделни физически и юридически лица. Възможно е да помислим да сложим и някакво ограничение в тази област, примерно до един или двама души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми Анастасов, давате ли си сметка какво ще стане, ако всеки покани. В крайна сметка Народното събрание избра член на ръководствата от всяка една парламентарна група и това дава възможност на всеки един от съответната група да се обърне към своя представител в ръководството на комисията и ако се прецени той, да бъде поканен. Но в никакъв случай не може да канят всички, защото понякога няма и физическа възможност да присъстват всички. Ето защо се дава възможност ръководството да прецени това. А всеки има свой представител в ръководството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Китов.
Господин Анастасов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Досега в Народното събрание не е имало такава практика да се ограничават членовете и аз не знам защо има такова неразбиране. Няма да стане кой знае колко много голяма комисията, при условие че предложих едно изречение - "Начинът и редът за поканата да бъдат уредени от ръководството на комисията". Предполагам, че няма да има толкова голямо стълпотворение от хора. Убеден съм. Но нека всеки да има право да си покани по един експерт за дадена проблематика, за да може да получава съвети. Не е задължително този, който е поканен, да взима непрекъснато отношение. Той може да дава само съвети на този, който го е поканил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има думата господин Даниел Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз все пак ще помоля да се съобразим с онези аргументи, които изтъкна господин Китов, тъй като по същество няма никаква пречка повече от едно лице да бъдат поканени от един член на ръководството. Въпросът е това да става по един централизиран начин, така че да не се смущава работата на комисията.
А що се отнася до това, което Вие казвате, че той можело и да не взима участие. Той категорично няма да взима участие в работата на комисията. Той ще бъде един от слушателите там и евентуално, ако по някакъв повод бъде поканен, тогава може да вземе участие. То, хубава работа, ако всеки поканен почне да взима и участие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Господин Янаки Стоилов има думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз нямаше да се изказвам, ако не се налага да коригирам това, което каза господин Вълчев, тъй като то внася превратен смисъл в съдържанието на приетите от комисията алинеи 1 и 2. В това отношение пък, смятам, мога да успокоя господин Анастасов.
Алинея 1 гласи, че след като заседанията на комисията са открити, гражданите могат да присъстват на тях при спазване на режима. И досега всеки един народен представител е можел да покани един и повече хора, съобразявайки се с този режим, които да присъстват на всички заседания на комисиите, ако разбира се те не са закрити.
Алинея 2 вече дава една по-голяма възможност и затова тя все пак е отнесена към ръководството на постоянната комисия и се отнася до поканата за участие, което вече означава те не просто да седят и да наблюдават, а поканените лица могат да участват в заседанието със свои становища, предложения. Тоест, те стават вече част от този орган, който води дискусията по определени предложения, без разбира се само да участват в приеманите решения.
Това са двете различни алинеи и те точно така трябва да бъдат разбирани от Народното събрание при тяхното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Янаки Стоилов за разяснението, което, смятам, беше полезно.
Уважаеми госпожи и господа, дали вече можем да пристъпим към гласуване на последния текст за днес?
По реда на направените предложения:
Струва ми се, че предложението на госпожа Анелия Мингова срещна разбиране. Става дума за една корекция в изказа, която ще даде верния смисъл на разпоредбата. Според предложението: "Заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на техните подкомисии..." - това е всъщност предложението, което дава по-вярното, това, което иска да изрази нашият акт.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Анелия Мингова.
Гласували 162 народни представители: за 161, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Следващото предложение, направено от господин Бояджиев, е за ал. 6, където той предлага народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни ..." и по негово предложение "открити заседания без право да гласуват".
По този текст се разгоряха дискусии.
Моля, гласувайте предложението на господин Бояджиев - да се ограничи до откритите заседания.
Гласували 165 народни представители: за 27, против 130, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Последното предложение е направено от господин Георги Анастасов по отношение на ал. 2 на чл. 25. Неговото предложение е да бъде не "всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие", а "всеки член на комисията".
Моля, гласувайте направеното предложение в тази му част.
Гласували 160 народни представители: за 50, против 99, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
В такъв случай отпада необходимостта от гласуването на втората част от предложението, тъй като тя е свързана с първата.
Уважаеми госпожи и господа, стигнахме до възможността да гласуваме изцяло текста на чл. 25.
Моля, гласувайте!
Гласували 163 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 5.
Член 25 е приет.
Уважаеми госпожи и господа, предлагам да спрем дотук с правилника.
Имам да направя няколко съобщения. Бъдете така любезни да ги изслушате.
Първото съобщение засяга утрешното заседание на парламента - на 27 юли, петък, в което ще имаме парламентарен контрол.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно увеличение на цените на наетите аналогови линии от БТК.
Следващите съобщения:
Заседанието на Комисията по енергетиката ще се проведе на 1 август, сряда, от 15,00 ч. на пл. "Ал. Батенберг" в зала 134 при следния дневен ред:
Осъждане на вътрешен правилник за работата на Комисията по енергетиката и разни.
Комисията по културата ще заседава на 26 юли, четвъртък, от 16,00 ч. в сградата на Народното събрание на пл. "Ал. Батенберг" в зала 42, междинен етаж.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 26 юли, четвъртък, в зала 356 от 16,00 ч. в сградата на пл. "Ал. Батенберг" с дневен ред: организационни въпроси.
Желая ви приятен ден!
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,42 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Секретари:

Гергана Грънчарова

Несрин Узун