Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Преди да минем към деловата си работа днес искам да поздравя Васил Василев от Обединените демократични сили и Стоян Кушлев от НДСВ, затова че са се родили на тази дата и да им пожелая много здраве и лично щастие! (Ръкопляскания.)

Продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ.
Вчера е гласуван § 1 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките. Предстои да обсъждаме § 2. Всички текстове по този параграф са прочетени.
Имате думата за изказвания по § 2 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имам едно процедурно предложение, госпожо председател. Вчера, с оглед пестене на време, прочетох целия закон, тъй като нямаше различия. Но, според мен, стана една излишна крамола. Ако нямате нищо против и Вие, господин Сендов, днес да ги чета параграф по параграф и да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение на народните представители Димитров и Искров за нов § 2.
Комисията подкрепя предложението като § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите “постоянно местожителство или местопребиваване” се заменят с “постоянен адрес или дългосрочно пребиваване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 12.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 1 – номерация на вносителя, е постъпило предложение от народните представители Димитров и Искров, което е подкрепено по принцип.
Постъпило е предложение и от народните представители Чилова и Пенчев, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага окончателен текст на § 1, който става § 3:
“§ 3. В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. имат висше образование, с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър”;”
2. Точка втора се изменя така:
“2. притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност, а лицата по чл. 8, ал. 1, изречение първо – и да са работили най-малко три години на длъжност с ръководни функции в банка или сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от Централната банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 3?
Заповядайте за изказване, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че предлаганото изменение в чл. 9 не само че не подобрява текста на сега действащия закон, но го прави определено по-лош. В момента изискването за тези лица, които ще заемат ръководна длъжност, включително и директори, е да имат висше юридическо или икономическо образование. Сега това се изоставя. Достатъчно е да имат висше образование. Това е някакво виждане, което лично аз не приемам, но очевидно може да се поддържа. Защо тези лица да имат образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър”? Защо да няма изискване това да са магистри? “Бакалавърът” е една ниска образователно-квалификационна степен. И сега лица, които ще бъдат на ръководна длъжност в едни такива важни институции, каквито са банките, които боравят с парични средства, със средствата на държавата, със средствата на вложителите, със средства на громен брой хора ние вместо да повишаваме изискванията към такива лица, ги понижаваме. Ако това е новата политика, аз не мога да я приема. Непрекъснато се говори, че трябва да държим повече на професионализма, на високата квалификация, а непрекъснато приемаме в редица закони текстове и особено тук този текст, с който снижаваме изискванията. Това път към по-висок професионализъм ли е или обратно?
След това, т. 2 се изменя така: “притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност”. Прощавайте, но трябва да ви кажа като юрист, че това е един безсмислен текст.
Първо, какво значи “достатъчна”? Кой ще прецени, че е достатъчна? Това означава абсолютен произвол на органа, който ще назначава. В един случай ще прецени, че кандидатът има достатъчност на това изискване, а в другия случай – няма.
Второ, какво значи, забележете, “достатъчни за съответното образование квалификации”? Аз това направо не го разбирам. Образованието дава ли квалификация или не? И как се разделят тези неща? Даже, забележете, в т. 1 се казва: “имат висше образование, с придобита образователно-квалификационна степен”, което е точното. Точка 2 говори за нещо съвсем различно – квалификация за съответното образование.
“Професионален опит в банковата дейност”. Кога се придобива професионален опит? Защото отделно от това изискване продължава текста “а лицата по чл. 8, ал. 1, изречение първо – да са работили най-малко три години на длъжност с ръководни функции в банка или сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от Централната банка”. Значи за едни хора всъщност има един обективен критерий, който е времето, в което те са работили на ръководна длъжност, за други остава едно изискване – професионален опит в банковата дейност. И кой пак ще преценява и въз основа на какви критерии? Винаги ще може да се каже: този кандидат за мен не притежава професионален опит, другият притежава, затова избрах него.
Досегашните текстове бяха много по-ясни, с едни обективни критерии и в никакъв случай промените, които се предлагат, не подобряват закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! След като ние се отказваме от изискването членовете на управителния орган на една банка да бъдат непременно юристи и икономисти, естествено е да се засили изискването за професионалния ценз. В този смисъл искам да обърна внимание, че понятието “притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност” не е безсмислица. Господин Соколов е прав, ако този текст би останал без подзаконова уредба. Но проблемът тук е, че има специална Наредба № 20, издадена от Централната банка, в която тези критерии са съвсем ясно установени. Идеята тук е, че лица, които притежават висше образование, но което все пак е по-далеч от банковата дейност, тези лица трябва да имат по-дълъг стаж.
Бих дал следния пример. Едно лице, което не е икономист, не е юрист, за него ще се изисква по-дълъг професионален стаж – например 10 години да е работило в банка. (Реплики от залата.) Разбира се, че може да го придобие. Можеш да станеш изпълнителен директор, след като си минал всички йерархични нива в една банка. Можеш да започнеш от обикновен инспектор, можеш да започнеш от служител на гише.
Това е с оглед на обстоятелството, че тези, които не са икономисти и юристи, за тях ще се изисква много по-дълъг професионален стаж в банката. Това ще бъде ясно посочено в наредбата на Централната банка. Значи тук не става дума за някаква дискреция, широка, необоснована, която ще дава право например на едно общо събрание или на един надзорен съвет да си избира когото му хрумне. Няма такова нещо. Наредбата на Централната банка ще бъде съвсем ясна. Това е нормативен акт.
Другото, на което бих искал да обърна внимание, е, че текстът прави ясно разграничение между лицата, които са само членове на управителния орган, и лицата, които вече със своите изявления ангажират банката, лицата, които управляват и представляват банката. Това са изпълнителните директори. За тях това изискване е засилено с допълнително условие – най-малко три години да са работили на ръководна длъжност. Така че този текст, това е законов текст, все пак ние тук не пишем инструкции, който трябва да се тълкува заедно с подзаконовия акт на Централната банка – така наречената Наредба № 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Естествено е Вие да поддържате, че текстът не е безсмислен. Аз ще Ви покажа, че е безсмислен.
Изискването лицата вече да имат висше образование, не само юридическо или икономическо, добре.
Господин Димитров, хайде да ми обясните какво значи “достатъчна за съответното образование квалификация”? Това е отделно изискване от другите, защото и “професионален опит “ е добавено, и стажът също е добавен. Сега на такава ръководна длъжност може да бъде назначено лице, което е завършило Художествената академия с образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Каква е за художественото образование квалификацията, която ще позволи това лице да заеме ръководна длъжност в банка? Ако ми отговорите на този въпрос, аз ще призная, че Вие имате право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз мисля, че бях ясен, но очевидно господин Соколов не ме е разбрал. Имате предвид един художник, нали така, господин Соколов? Един художник, който е започнал работа в банка. Добре, той има висше образование. Той не може да стане директор на банка, не може да стане изпълнителен директор по никакъв начин, ако той не е работил определен брой години и не е извървял всички йерархични нива в една банка. Формалното образование няма да бъде пречка, ако това лице не е работило определен брой години.
За лица, които са юристи и икономисти, изискването за професионален стаж ще бъде много по-малко – например 5 години. Но за лица, които не са юристи и икономисти, без значение с какво висше образование, изискването за професионален стаж ще бъде много по-дълъг – например 10-12, а може и 15 години. Пак повтарям, такава е идеята, която ще бъде доразвита в наредба на Централната банка.
Мисля, че тук нещата са съвсем ясни – “За съответното образование квалификация и професионален опит”. “Съответното” означава именно това – най-близкото до банковия мениджмънт е юридическото и икономическото образование. Този, който го има, при него ще има по-кратък стаж, а тези, които са по-далеч от това образование, за тях професионалният стаж или професионалният ценз ще бъде много по-дълъг. Това е, което трябва да се каже, независимо от образованието.
Уважаеми колеги, банкерството все пак е занаят. То се учи в банка. Разбира се, има изходни позиции, които те правят много по-пригоден, тъй като самото образование ти дава определени предимства, но това не означава, че други лица, които са работили дълго време в банка и познават тази дейност, трябва да ги лишим от това право. Има такива случаи и вие ги знаете много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, в рамките на изказване едно пояснение, тъй като е изключително специфична материята и държа да се разбира и да вървим с консенсус нататък, когато е възможно.
Знаете, че на първо четене беше подкрепен законопроектът на господин Севлиевски да няма дискриминация от гледна точка на формалните изисквания за образование. Но и отляво, и отдясно, и от колегите от центъра на залата бяха изказани мнения, че все пак трябва да има някакви формални ограничения, когато либерализираме в някаква степен образованието. Постарахме се и мисля, че доста работа свършихме между първо и второ четене.
Ще ми се, господин Соколов, уважавам Ви много като бивш председател на събранието и юрист, по-леки думи да се използват, когато се говори с професионалисти по професионална материя. Думи като “безсмислени текстове” и др. са малко пресилени. Това е банковият акт, banking act – на английски, на германската държава. Това е най-стриктното банково законодателство в Европейския съюз, бихме казали с господин Димитров, познаваме доста, а може да попитате и госпожа Миланова, едно от най-стриктните въобще в световен мащаб. Единствената държава, постарахме се да я намерим, където има формални изисквания за някакви години, дори не за образование, е германският банков закон на съответната 103 стр. от закона. Там се казва горе-долу същото, което сме възпроизвели тук в този текст, с цел да удовлетворим исканията и на господин Пенчев, и на госпожа Чилова, и казвам още веднъж това, което говориха Ваши представители, господин Пирински. Мислим, че сме намерили, горе-долу като формални изисквания, най-точната терминология.
Уважаеми колеги, не може да няма преценка, абсолютно добронамерено го казвам, без да опонирам на който и да е от изказващите се, не може да няма такива преценки на банковия надзор, когато се касае за пригодност, за съответната професия.
И тук се спирам на втората Ви забележка за достатъчно опит в сравнима по големина институция. Това, което има предвид най-стриктното законодателство, е немското и което ние възпроизвеждаме тук.
Давам ви типичен пример, който дадох в работната група. Муравей Радев – четири години финансов министър, четири години не е имал проблеми с бюджета, четири години познава проблемите на системата, обаче няма три години като ръководител на банка. Означава ли, че той има по-малко познания за сектора, за паричните потоци, за движението на икономиката – реална или финансова, отколкото един формален началник на кредитиране в една банка?
Това се има предвид, уважаеми колеги, във втората част – три години на ръководна позиция в банка или в съизмерима институция. И неслучайно в Наредба № 20 се допускат и научни работници – примерно, ако той е бил в областта на банките, на правото, на мениджмънта много дълъг период от време.
Това е вторият казус, освен случаят с бивши финансови министри, които познават добре нещата. Това се има предвид, когато се говори за такъв сравним казус.
Един колега отляво се беше изказал, че това било болшевизъм – с подзаконови актове да се определят критерии. Искам да ви кажа, че в основните принципи за банков надзор, тъй като във всяка една държава законодателството е малко, а надзорните регулации на съответните международни приложими институции, които са с по-голяма тежест и от местното законодателство са тонове, изрично се казва, мога да ви цитирам: “проверка за пригодност”.
Вие знаете и друг случай, госпожо, бяхте председател на Надзорен съвет на една банка, точно така беше приложено “Проверка за пригодност на директорите и висшите ръководители”, много по-стриктни изисквания, които не ги пише никъде в закона и които се спазват.
Все пак, това е второ четене, аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Искров, Вие се аргументирате с тази част от текста, която аз не оспорвам – изискването да има най-малко 3 години, следва текстът. Аз твърдя, че предишният текст е безсмислен, защото ако беше казано “притежава достатъчна квалификация и професионален опит в банковата дейност” и законът казва кой ще преценява това, въз основа на какви критерии – да. Но е безсмислица да кажете “квалификация за съответното образование”. Защото например за едно образование – живопис, квалификацията не е работа в банката, а човекът след това да се упражнява в живописта и, да кажем, е станал художник, да има проведени изложби и т.н.
Безсмислица е да кажете “за съответното образование”, след като именно въз основа на тези промени отпадна ограничението висшето образование да е само в областта на правото и икономиката. Ако бяха останали тези две изисквания, тогава вече “със съответното образование и квалификация” има смисъл. Един юрист трябва да има достатъчна квалификация като юрист, т.е. да е практикувал, един икономист да има същата квалификация, но в момента, в който отпадне това ограничение и всеки човек с висше образование може по т. 1 да заема тази длъжност, а има десетки висши образования като специалности, Вие да кажете “за съответното образование и квалификация”, аз не го разбирам! За един машинен инженер квалификацията за съответното образование е да е работил като машинен инженер, а не като банков служител. Затова в тази част текстът е безсмислен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Искров?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз каквото имах да кажа, го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС) : Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Искров, примерът, който дадохте с мен, едва ли е най-удачен. Ако трябва да отвърна на Вашия пример, бих казал, че много по-удачен е примерът с днешния финансов министър, който в живота си едва ли е управлявал някой по-сериозен процес, свързан с действието на много хора, освен да управлява себе си, може би. Управлението на публичните финанси на една държава е нещо много важно и сериозно. Този пример би бил много по-удачен.
Искам да Ви кажа нещо по-важно. Изглежда, че миналия път, когато говорихме на тази тема или не сме разбрани, или просто не е било интересно за Вас да разберете за какво говорим.
Уважаеми господин Искров, и Вие, господин Валери Димитров, не бъркайте управлението на една малка стопанска единица, да кажем, един цех за лимонада с управлението на една банкова институция. Дали началникът на цеха за лимонада ще бъде инженер или икономист, или ако щете юрист, ако щете може да бъде и зъболекар, почти е все едно. Не е толкова важно, но ако вие двамата трябва да отидете при зъболекар, аз ви задавам въпроса: бихте ли разрешили на един машинен инженер да ви човърка в устата? Ако искайте, пробвайте, да видим дали ще стане нещо от онова, за което сте отишли при него.
Тук става дума за управление на чужди средства, колко пъти го говорим, става въпрос за управление на пари, които не са на банката, не са на държавата, а става дума за възможности за неволни и умишлени злоупотреби. Затова става дума.
Вие ми давате пример с Германия. Аз бих ви задал въпроса, ако в Германия две трети от банковите институции фалират, бъдат ограбени, окрадени, ако допринесат за един финансов колапс на Германия, нямаше ли Германия и парламентът й да стигнат до извода, че тези институции трябва да бъдат управлявани от съответните професионалисти, от хора, които знаят за какво става дума и могат да пазят чуждите пари?
Вие разбирате ли, че ние се притесняваме точно от този момент, от една недостатъчна квалификация, която може и несъзнателно да доведе до фалити, че могат да бъдат вземани решения, които не са от най-добрите, че те могат да носят съответен риск? Това е нашето притеснение. Все повече недоумяваме, защо толкова упорито сега, когато сме още близко до онзи момент, в който фалираха банковите институции, непременно искате да наложите липсата на съответен образователен ценз във висшия мениджмънт на банковите институции?
Това наистина буди съмнение и аз не мога да се освободя от него така лесно. Миналия път ви казах: да, ако вие успеете да направите достатъчно гъвкава система, която да охрани обществените интереси, ние ще приемем подобен начин на запис в закона. Но това, което е сега пред нас, съвсем не ни убеждава, че този запис е достатъчно сериозен, за да охрани тези интереси! И ви предупреждаваме съвсем коректно! Защото един ден, не дай си Боже, да се случи онова, което някога се случи, дори и в една голяма банка, или в няколко по-малки банки, тогава отново ще се върнем на този разговор, но вече магарето ще е умряло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Искров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, имам процедурно предложение.
В момента се чете на второ четене законопроект, господин Радев нищо не предлага, а прави повторение на изказването от първо четене. Очевидно ние сме тотално различни като разбиране за банковата система. Човек, който няма един ден в банка, обяснява за лимонадена фабрика и за познаване на банка.
Дайте оттук нататък да не продължаваме да се обиждаме, господин Радев, а да караме по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво беше процедурното предложение, господин Искров?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Процедурното ми предложение е, така както се обсъжда второ четене, да се излиза и да се правят конкретни предложения по съответния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания, конкретни предложения за редакционни промени в текста на законопроекта?
Господин Жотев, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промяната в Закона за банките, която обсъждаме, има изключително голямо значение. Опитът между първо и второ четене да се направи текстът на промяната по-приемлив според нас не е успешен. За нас категорично, става въпрос за колегите от ОДС, сегашният действащ текст е много по-добър и много по-добре охранява сигурността на вложителите и цялата дейност на банковата ни система. Наистина, направен е опит да се сложи някаква гаранция срещу отпадането на текста, при който се изисква юридическо или икономическо образование за изпълнителните директори и членовете на управителните органи на банките. Тези допълнения обаче, според нас, не са достатъчни. Аз предлагам, призовавам всички колеги, които помнят какво се случи преди седем или шест години с цялата ни банкова и финансова система, да не подкрепят тази промяна и да запазим досега действащия текст.
Направо ще кажа, че тази промяна обслужва интересите на определени хора.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: На Миро.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Миро не го обслужва, но Миро го внесе. Господин Севлиевски, Вие внесохте това. Дано да си заслужава, че сте внесли този текст.
Знае се, че има имена, които ще спечелят от това нещо, които не могат да влязат сега, които са били в стари бордове, които са допринесли за съсипването на банковата ни система през 1995-1996 г. Тези имена се знаят.
В Германия действа законодателство, каза господин Искров, което не изисква нито икономическо, нито юридическо образование. В Централната банка на Англия, примерно, има историк на висша длъжност и т.н., и т.н. Преди седем години обаче в нито една от тези държави не се е случвала катастрофа на финансовата и банковата система. Преди седем години! Толкова бързо ли забравихме хаоса, който беше създаден от борчита, от хора, завършили ВИФ, и изпълнителни директори на банки?
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Е, да не обиждаме ВИФ.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не обиждаме ВИФ, когато кадрите от ВИФ са треньори, преподаватели и т.н. Но когато тези кадри управляват банки, се получава хаос. Когато тези кадри са свързани с най-криминалните структури в България, които сега с надежда очакват тази промяна, това е опасно. Нека хората, които сега иронично поглеждат на този въпрос, да се замислят, защото банковата система е нещо много крехко. Днес тя е стабилна. Много бързо обаче финансовата система може да се разруши. Достатъчно е 1-2 банки да поемат надолу и цялата тази стабилност ще стане привидност и пълен хаос. Тук са представителите на Българската народна банка, те вече изпитаха ужаса на 1995-1996 г., когато цялата система се срути. Нека с гласовете на НДСВ това да влезе като промяна в Закона за банките. Тези хора, вие, колеги, които ще подкрепите тази промяна, след време ще се срамувате, за голямо съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Жотев, моля Ви! Направихте ли предложение за отпадане на § 3?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, преди да подложите процедурното предложение на господин Жотев този параграф да отпадне, искам да направя една реплика.
Господин Жотев, нечистоплътен е подходът от тази трибуна да говорите такива неща. Веднъж, когато говорихте тук по повод чл. 220, ал. 3, обвинихте, че сме защитавали интереси и Ви призовах да кажете кои. Казахте: “Минералбанк”. Пак от тази трибуна Ви казах, че лъжете, тъй като те са обвинени по съвсем друг член. Сега ви питам пак: кои са тия борчита, които чакат да бъдат върнати с тези промени, или други имена?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Тези, които ви платиха.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Станете и го кажете това нещо. Няма скрито, няма покрито. Нека да го чуем всички. Както Мирослав Севлиевски излезе и каза: да, аз не желая. Ето, аз не съм икономист или юрист, не желая вие да създавате преференции за определени типове образования. Стана и го каза. Станете и кажете! Това са балони, господин Жотев, които пускате тук. Това е по същество за чистотата на ефира, както се казва, за чистота на изказванията.
А иначе ще помоля госпожа Миланова да стане и да вземе отношение като човек, който е пет години подуправител, който има пред себе си още пет години подуправител с мандат, който, господин Жотев, не се съмнявайте, беше избран от предишното Народно събрание, от Тридесет и осмото, в което вие доминирахте, който ние уважаваме и му вярваме и в Тридесет и деветото Народно събрание. Нека тя да стане и да ви каже как ще допусне борчитата да се върнат в банките. Тъй като без намесата на Централната банка не може да се върнат борчитата. Няма как да стане тая работа!
Много ви моля, не използвайте такива популистки методи – за стабилност на системата, за борчита, за други. Ако имате някакви конкретни виждания и обвинения, станете, води се протокол, обявете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Севлиевски, трета реплика – господин Димитров, след което ще помоля госпожа Миланова да вземе отношение по дискутирания проблем.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз съм особено щастлив, че успях да създам условия за една много задълбочена дискусия, когато направих това предложение за изменение на Закона за банките. Особено съм благодарен на народния представител Радев, който обърна внимание не само на Централната банка и на народното представителство, но и на целия български народ по отношение на опасностите в банковата система.
Аз се надявам, че всички ние тук ще вземем предвид конструктивните критики и предложения, направени от опозицията, но искам като вносител на първоначалния текст да ви уверя: няма никаква опасност който и от вас да има страх за съвестта си, че с днешното гласуване в подкрепа на този член и на тази промяна няма да създаде достатъчно добри условия за конкуренция в България на всички образования, на всички факултети и на всички университети. Както хората се състезават по този признак, така и банките се състезават как да си намерят по-добри мениджъри, а не борци, полуборци и т.н. Борците с кого са били свързани – всички го знаем. И нека да не се връщаме назад. Миналото е минало. Преходът свърши, уважаеми господа. А преходът беше характерен с губене на време. Ако имате съществени аргументи, моля, нека да има аргументи и предлагам да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз не очаквах това от господин Жотев, който е работил в Централната банка и много по-добре от други знае как са нещата в банковото дело.
Искам да обърна внимание, че тук се използва една демагогия. едва ли не, че има един гол закон, който се прилага едва ли не от надзорни съвети и общи събрания на търговски банки, които си избират който им хрумне, като гледат закона. Това просто не е вярно. Ние няколко пъти споменахме и господин Искров каза преди малко: става въпрос за това, че въз основа на този текст има подзаконова уредба, която го развива и конкретизира. Това е Наредба № 20 за сертификатите на банкерите, издавани от Централната банка. Има дълга практика на Управление “Банков надзор”.
И сега тази демагогия, която тук се развихря, предполага, негласно се презюмира, че, видите ли, “Банков надзор” все едно, че го няма, или че е корумпиран. Така излиза. Все едно, че няма никаква охрана на обществения интерес от страна на тази институция, която прилага закона. И защо се говори тук, че лобисти, някой бил платил на някого? Уважаеми колеги, тези текстове са писани заедно със специалистите от Централната банка. Недейте да демагогствате и да говорите глупости при положение, че тук са представители на институцията, която е пряко отговорна за стабилността на банковата система. Тази институция подкрепя тези текстове. Какво има да говорим повече!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Значи не можете да чуете друго мнение!
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не ги разбираш тия работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, интересно ми е и всъщност съм доволен, че трима представители на НДСВ скочиха, бих казал като ужилени, за реакция на моето изказване, с което желая и призовавам към разума на народните представители да не се променя сега действащият Закон за банките. Не съм лобист, господин Искров, нито имам някакви материални, финансови или други интереси в банковата система. Не съм дошъл тук да демагогствам. Избран съм от народа и се опитвам да върша максимално добре това, за което съм избран. Никакви интереси нямам. Не искам да обвинявам или да споменавам оттук имена. Има си система на законодателство. Когато тази система се произнесе, народът ще научи името.
Няма ли лобизъм, няма ли натиск върху Централната банка? Винаги в тези години е имало натиск и този натиск върху Централната банка продължава! Как иначе? Аз съм свидетел на натиск, в резултат на който човек, който навремето не отговаряше на изискванията на Закона за банките, получи лиценз, получи сертификат под силата на политически и икономически натиск, в това число и от чужбина. Естествено, че Централната банка не може винаги да устои, независимо че сме избрали достойни хора за членове на Управителния съвет.
Затова законодателят е тук, за да създаде максимум удобство и сигурност на управителните органи, а не тези хора да се гърчат и да отговарят на управляващите, веднъж НДСВ, преди това – други, а след това – и бъдещите. Затова законът трябва да създава това удобство. Да не допуска бандити, които са окрали банковата система през 1996 г., да се върнат.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Имаше ли закон тогава?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Ето един хубав въпрос. “Имаше ли такъв закон тогава?” Да, законът съществуваше. След това парламентът направи опит, по същия начин, както направи опит да сложи праг върху тези, които раздават необезпечени кредити. Парламентът е, който трябва да създава това удобство, господин Севлиевски. Това сте вие, това сме ние.
Затова ние подозираме, че вие защитавате корпоративни интереси. Лошото ще бъде обаче, че едва ли ще бъдем тук, едва ли ще бъдете тук, когато ще се случи хаосът. Тогава вече ще бъде късно. Депозитите ще са изчезнали. Една-две банки от големите банки да тръгнат да крадат, и вече системата е взривена. Не се позовавайте на ръководството на Централната банка. Не ги призовавайте да защитават тук вашите идеи, защото и те са хора, и те са подложени на натиск. Благодаря.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Тоест те защитават лобистки интереси?! Централната банка защитава лобистки интереси?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Досега съм бил само на реплики. Само едноминутно изказване. Господин Жотев, не е имало по-голям натиск върху Централната банка от времето, когато управлявахте вие. Повярвайте ми, хванах част от него в Централната банка, част от него – в други банкови институции. Лицензиите ги раздаваше бившият министър-председател на срещи със свои колеги-вицепремиери от друга съседна държава. Отворете вестниците и не говорете глупости от тази трибуна. И моля сега да станат представители на Централната банка и да кажат има ли и толкова вмешателство в дейността на Централната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Имам реплика към Вас, господин Искров. Моля Ви да си мерите думите. Народните представители рядко говорят глупости, поне това се предполага. Мерете си думите, господин Искров, много Ви моля! Имунитетът Ви защитава, но си мерете думите. Не се подсмихвайте, слушайте какво Ви се говори. Ако искате, го подкрепете, но си мерете думите. Все пак сте човек с костюм, вратовръзка, имате претенции, не говорете такива думи. (Шум и смях в залата.)
Отново ще кажа, призовавам народните представители да се замислят преди да подкрепят тази промяна. Предлагам да запазим действащото законодателство, независимо че двама или трима, те не са много тук, които подкрепят тази промяна.
Не е необходимо да правим грешка, за която да плаща цялата банкова система. Нека да отстраним тези, които са разрушили цялата банкова система преди 5-6 години и да не им дадем възможност да влязат в банковата система.
Предлагам да се запази сега действащото законодателство, тоест предлагам да отпадне предлаганата промяна в Закона за банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, след като замириса на толкова висок интелект в залата, нямам повече думи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Пантелеев за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз намирам за твърде манипулативно и нелепо да се твърди, че образователният ценз е причината за банкрута на банките в онези времена. Ако някой намери такава корелация и такава връзка със солидни доказателства, аз бих го обявил за гений. Това е смешно! По същия начин могат да се намерят и достатъчно хора, които имат икономическо и правно образование, чиито дела са съвсем нечисти в банковата сфера, пък и в редица други сфери. Единствената гаранция за това да вървят добре делата на банките е да има способни и почтени хора там. Развързва се широко възможността хора с различно образование да попаднат в тази сфера и в това няма нищо лошо и нищо толкова рисковано. В края на краищата, причините за дереджето, в което се намират българските банки, не са във вида образование, който имат техните управляващи.
Искам обаче да направя една бележка във връзка с това, че управляващите предлагат различни практики, когато трябва да има изисквания за професионален ценз. Когато приемахме промените в Закона за радиото и телевизията и трябваше да се изпишат условията, на които трябва да отговарят членовете на СЕМ, тогава беше използван този тясноцехов подход. И се оказа, че членове на СЕМ могат да бъдат само хора, които са работили в далекосъобщенията, в радиото и телевизията и са преподаватели в тази сфера. Това беше една голяма нелепост, чиито плодове ще бъдат сърбани преди всичко от управляващите.
Аз искам да призова, когато ние наесен предложим промени в този закон, нека да се използват същите аргументи, които сега се използват за дефиниране на условията, на които трябва да отговарят бъдещите управители в банковата сфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има думата госпожа Емилия Миланова – подуправител на БНБ.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители, ще се опитам да ви убедя в добрия текст, който сме се опитали да формулираме. Ще говоря пред вас като експерт, тъй като се разгоряха политически страсти.
Защо смятаме, че с този текст ние не понижаваме изискванията към тези, които ще управляват банките – членовете на управителните съвети или евентуално членовете на Съвета на директорите? Напротив, ще повишим изискванията към тях. Този текст в т. 2 се състои от няколко части. Ние сме казали, че “Членовете на управителните съвети трябва да притежават достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковото дело” и това е водещата част в тази точка.
Ние искахме да удовлетворим настояването на депутатите за това, че отпада изискването за икономическо или юридическо образование. Тоест да признаем образованието, но това задължително да бъде компенсирано с много по-високи изисквания за квалификация и за професионален опит. Много по-високи изисквания.
И с последната част на текста “съобразно критерии, определени от Централната банка”, аз ви уверявам, че Централната банка няма никакви намерения, разработвайки тези критерии, да понижи тези изисквания, а напротив. Тогава, когато кандидатът за член на Управителния съвет има образование, което не е пряко свързано с банковата дейност, образование, различно от икономическото и юридическото, ние ще поискаме, от една страна, той да има съответната квалификация, която е придобил в университетите, където има такива програми за обучение по банково дело, и от друга страна, ще поискаме много по-дълъг професионален опит от сега сложилите се критерии в нашата наредба.
Специално за тези, които ще бъдат изпълнителни директори, както сме записали в текста – лицата по чл. 8, ал. 1, в закона ние сме заложили, че те трябва да са работили най-малко три години на длъжност с ръководни функции в банка или сравнимо с банка, дружество или институция.
Много сложно е – и тук подкрепям изцяло господин Пантелеев, който се изказа преди мен – всички тези изисквания да се формулират в закона. Защо народните представители се страхуват да дадат делегация на Централната банка и тя в наредбата да заложи всичките тези изисквания, за да може да допусне този, който притежава достатъчната квалификация, достатъчния професионален опит, но не е работил в банка, а както се даваше пример тук във финансовото министерство или в друга институция, която по своята дейност е близка с банковата дейност, да може да бъде член на Управителния съвет?
Още един път ви уверявам, че нямаме никакво намерение да намалим критериите. Дори сме обсъждали това с представителите на Комисията по бюджет и финанси. Ние имаме намерение да повишим изискванията и изцяло да съобразим това с подготвеността.
Иска ми се да ви кажа нещо по това дали някой е упражнявал натиск над Централната банка във връзка с предоставянето на тези квалификации. Не че е имало опит за натиск, но така или иначе се настояваше чуждите банкери, които имат представителства в нашите управителни съвети, да получат такава възможност. Това не е направено под натиск. Те съответно трябваше да представят всичките тези квалификации и образователния си ценз. Те са получили съответното разрешение от Министерството на образованието и науката и чак тогава Централната банка им е издала самия сертификат. Тоест, ние никога не сме си позволявали да издадем сертификат без да разполагаме със съответните законови изисквания за това. Ние сме имали потвърждение от Министерството на образованието и науката, че този опит е достатъчен, за да се приравни към съответната образователна степен.
Нека да се върна към т. 1. Защо предложихме да има изменение за висшето образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от бакалавър? Сега в Закона за висшето образование – чл. 42, ал. 5, е предвидено, че след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка 3 години, се придобива образователно-квалификационна степен “Специалист” и това е професионално висше образование. Ние не искаме да допуснем точно такива специалисти, които са с 3-годишно образование, които от чисто формална гледна точка по Закона за висшето образование са придобили такова висше образование, макар и професионално, да бъдат членове на Управителните съвети или на Съвета на директорите на банки. Затова поставихме такова минимално изискване за образователно-квалификационна степен “Бакалавър”. Разбира се, сигурно е по-добре да се запише “Магистър”, но мисля, че е достатъчна и образователно-квалификационната степен “Бакалавър” като степен за придобито висше образование. Всички юристи, разбира се, са с образователно-квалификационна степен “Магистър”, както и всички тези, които са завършили преди повече от три години “Икономика”. Те също са с образователно-квалификационна степен “Магистър”. Става въпрос за по-младите хора, които по-скоро са завършили и имат отделно образователно-квалификационна степен “Бакалавър”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Миланова.
Други изказвания? Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! И на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, и тук бих искал да кажа, че подкрепям предложения текст. Той има своята логика. За да бъдеш мениджър, за да можеш да управляваш една банка, не е задължително да бъдеш юрист или икономист. Нужно е да имаш необходимите умения и квалификация. Практиката показва в последните години, че ние сме имали успешни ръководители на банки, които са математици, инженер-химици и прочие, така че не бива да се абсолютизира изискването за икономическо или юридическо образование.
Заедно с това аз смятам, че може би е добре към този текст да се запише изискването “Магистър” за тези, които влизат в управителните тела на банките, защото понятието “Бакалавър” се свързва със среден ръководен специалист или кадър. Ето защо “Магистър” според мене е по-правилният запис в този текст. Бих препоръчал и практиката за членовете на Управителните съвети необходимият стаж да заемат тази длъжност да бъде пет години, както предлага колежката Нина Чилова. Като цяло ще подкрепя предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направихте предложение думата “Бакалавър” да се замени с “Магистър”.
Други изказвания? Реплика на господин Жотев към господин Дъбов.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми към Вас, господин Дъбов, е формална в известна степен, тъй като аз по принцип бих подкрепил всяко ново изискване, което увеличава изискванията към кандидатите за висши постове в банките. Ако се промени от три на пет години, това е по-добре. Просто ще бъде по-малко зло.
Използвам повода обаче да кажа на госпожа Миланова, че трите години са съвсем недостатъчни като срок, защото точно тези три години са ключът към разгадаване на загадката защо се прави това предложение. Защото тъкмо за тези три години – някъде между 1993 и 1996 г. в нашата банкова система имаше такива мениджъри, които нямаха икономическо или юридическо образование и които вече имат три години стаж в банковата система. Тогава “Банков надзор” по никакъв начин не може да им откаже, ако те дойдат отново пред вратите на БНБ и поискат да заемат висша ръководна длъжност в българска банка. По никакъв начин!
Нека да не забравяме също така, господин Дъбов и уважаеми колеги, че Конституционният съд вече се е произнесъл по този въпрос: за това дали висши банкери трябва да имат икономическо или юридическо образование. Това е станало по времето, когато БСП е отправила запитване и Конституционният съд вече се е произнесъл. Той е казал: Не, това не е нарушение на човешките права, на Българската конституция; това не е поставяне в различни условия на икономисти, банкери, юристи, завършили ВИФ, Художествена академия и така нататък. Не, защото със своята дейност висшият мениджмънт на банките трябва да охранява банковата система. Затова се е произнесъл Конституционният съд. Нашата памет не бива да бъде къса. Не бива да забравяме какво се случи през 1995 – 1996 г., защото ако го допуснем, има опасност това да се повтори. Може да не е в същия мащаб, може да бъде в още по-голям мащаб. Нека не забравяме, че и Аржентина е във валутен борд, нека не забравяме, че на финансовия министър, бащата на валутния борд, хората му запалиха къщата. Нека да не допуснем ексцесии, които ще съсипят държавата ни в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин Жотев, приемам една част от Вашите аргументи, но все пак да Ви припомня, че в продължение на тези пет години, докато това изискване действаше, в банките беше често срещана практика да има прокуристи. Точно по този начин формално се заобикаляше изискването и реално банките се управляваха от други наемни управители или мениджъри под формулата на прокуристи. Едва ли това е най-добрата практика.
Вторият момент, тъй като често се цитираха частните банки на Запад, където няма изисквания за образование, там една от причините е, че ако имаш участие, ако си акционер в една банка, ти или твоите наследници трябва под някаква форма да участвате в управлението на този капитал, който е собствен. Така че ограничението за образованието също е пречка и в тоя смисъл. Затова ми е трудно да приема аргументите. Банките имат контролни тела, имат достатъчно защитни механизми, с които да не допуснат нито източване, нито лошо управление на капитала. Освен това начинът, по който процедира банковият надзор, тази непрекъсната дейност, която упражнява върху банките – от два до три пъти годишно се осъществяват проверки и ревизии на търговските банки, не дава възможност да се получи този срив, за който Вие говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз просто не мога да разбера тази дискусия за какво я водим.
Господин Жотев се опитва да ни обясни нещо. Когато преди пет години СДС въведе това изискване, го въведе с чисто сърце, за да, видите ли, въведе професионалистите в банковата система. За съжаление, това просто не беше така. Банките бяха източени от суперпрофесионалисти, завършили икономика. Имаше, разбира се, и лекари там, но съвсем не лекарите и съвсем не инженерите бяха най-големите престъпници. И съвсем не образованието е критерият за чистоплътност и за професионализъм в банковата система.
Защо сега, господин Жотев, се правите на разсеяни? И господин Костов гледам, че и той също наблюдава с внимание. Нали въведохте това изискване просто, за да изчистите банковата система от хората, които ви бяха неудобни тогава? Не помните ли, че по този закон, който тогава приехте, даже дотогавашният управител на Българска народна банка повече не можеше да заема поста? Любо Филипов беше завършил математика. И вие специално въведохте това изискване, за да го изгоните от банката. Сега защо ми се правите на някакви, които ни лук яли, ни лук мирисали!
Затова много моля да прекратим тези абсолютно ненужни и излишни разисквания.
Искам също така да ви припомня, че миналата година по това време ръководството на Българска народна банка намери начин да даде възможност на един професионалист, според мен съвсем заслужено, да работи в една голяма и приватизирана вече банка, макар че той не беше завършил икономика. Защо сега се правим тук на разсеяни като че ли сме родени вчера и не знаем защо въведохте това изискване? И защо си губим повече времето? Професионалисти могат да бъдат и едните, и другите, така че аз просто предлагам да прекратим разискванията.
Госпожо председател, искам това предложение да бъде гласувано по тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Гласуваме направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по § 3.
Гласували 161 народни представители: за 131, против 28, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване.
Първо трябва да подложа на гласуване предложението, което е направено от господин Жотев в залата да отпадне § 3 от законопроекта и да остане да действа сега съществуващия текст от него.
Гласуваме отпадането на § 3.
Гласували 187 народни представители: за 43, против 122, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението, направено от господин Дъбов в залата, в т. 1 думата “бакалавър” да бъде заменена с думата “магистър”. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме предложението на господин Дъбов изискването за бакалавърска степен да бъде заменено с изискването на магистърска степен – думата “бакалавър” да бъде заменена с думата “магистър”.
Гласували 186 народни представители: за 97, против 86, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, какво да Ви кажа? Аз съм магистър и банкер и сигурно пак там ще отида като завърши това Събрание, и това ще е добре. Магистър съм, но все пак имайте предвид и по двете предложения, уважаеми колеги, благодаря на господин Дъбов за неговото конструктивно предложение, но е мислено много дълго и в работната група, и в Комисията по бюджет и финанси.
Неслучайно предлагаме да бъде “бакалавър”, неслучайно слагаме трите години, така че от тази гледна точка искам прегласуване. (Силен шум в залата, реплики от опозицията.)
Иначе, трябва да почерпя след това, но… (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Искров.
За противно процедурно предложение думата има господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вчера ние създадохме висши училища, които дават диплом “бакалавър”, които има две стаички… (Оживление.) Следователно, тези дипломи ще се печатат! Не се усмихвайте, това е печално!
Печално е, защото хора, които са учили-недоучили и нямат никаква специалност ще вземат такива длъжности. Срамота е, когато в България всички, които са завършили преди въвеждането на степен “бакалавър”, са магистри по същество. Какво правим ние?
Аз смятам, че е смешно, тъй като тръгнахте, потеглихте малко напред, започнахте да влизате в коловоза. Недейте да правите глупости!
Какво значи “бакалавър”? Значи “бачалън”, значи “ерген” – човек, който още не се е оженил… (Смях, весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сендов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Добре, госпожо председател. Оттеглям си процедурното предложение за прегласуване. А иначе, господин Сендов, проверете аз как съм гласувал вчера за въпросните ПУЦ-ове преди да се обръщате към мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Все пак искам да обърна внимание на това, че редакцията на току-що гласувания текст звучи по следния начин: “да има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър”. Може би тук вече и “доктор на науките” вече. Ако искате, някаква редакционна корекция може да се направи. Само напомням на залата.
Да, това включва “магистър”, но е минималният праг.
Предложението на господин Дъбов беше за магистър, него го гласувахме. Друго предложение имаше ли? (Шум и реплики в залата.)
Кой го предложи? Дъбов, Вие какво предложихте? (Шум в залата.)
Моля Ви, господин Дъбов, елате на микрофоните и още веднъж кажете предложението си.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Първото ми предложение беше за магистър, а второто – да подкрепим предложението на Нина Чилова – изискването за стаж по специалността да се промени от три на пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, просто съм го пропуснала.
Преди да гласуваме целия § 3, подлагам на гласуване предложението на господин Дъбов: в т. 2 думите “три години” да се заменят с “пет години”.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 132, против 71, въздържали се 2.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Подлагам на гласуване целия § 3 с току-що направените корекции в зала, които автоматично се нанасят върху съдържанието на § 3, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 159, против 39, въздържали се 6.
Параграф 3 е приет.
По § 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 на вносителя е постъпило предложение на народните представители Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 2, който става § 4:
“§ 4. По чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. писмени данни за името (наименованието) и местоживеенето (седалището) на лицата, записани пряко или косвено три и над три над сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална (делова) дейност през последните пет години. Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:
а) относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции;
б) че средствата не са заемни;
в) за платените от тях данъци през последните пет години;”.
2. Точка 7 се изменя така:
“7. за юридическите лица по предходната точка – писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им, или упражняващи контрол върху тях;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 2 с нова номерация § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 – номерация на вносителя.
Комисията подкрепя предложението за § 3, който става § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 6 числото “5” се заменя с “3”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Централната банка отказва издаването на лицензия за извършването на сделки по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато не са спазени изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.”
3. В ал. 4 думите “сделки по чл. 1, ал. 2, т. 4” се заменят със “сделки по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа”.”
По следващия § 4 има предложения, които са подкрепени от комисията. Ако разрешите, ще ги прочета.
По § 4 комисията подкрепя по принцип.
Има редакционно предложение на народните представители Димитров и Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Ще ви прочета окончателния текст на § 4, който става § 6:
“§ 6. Член 19в се изменя така:
“Чл. 19в. (1) Когато лице придобие три или повече от три на сто от акциите с право на глас в местна банка, банката уведомява Централната банка за името (наименованието) и адреса (седалището) на лицето в 7-дневен срок от вписване на придобиването в Книгата на акционерите.
(2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване от Централната банка да й представи в определен от нея срок документите по чл. 11, ал. 2, т. 6-8.
(3) При неизпълнение на изискването по ал. 2, както и когато представената информация не е достатъчно пълна и достоверна, към лицето може да се приложи мярката по чл. 65, ал. 2, т. 12.
(4) Централната банка има правомощията по ал. 3 и когато установи, че:
а) лицето е представило неверни данни, или
б) с дейността или влиянието си върху вземането на решения лицето може да навреди на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции.”
По § 5. Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 7. Текстът е:
“§ 7. В чл. 20 думите “по чл. 19, ал. 2” се заменят с “по чл. 19, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 3, 4 и 5 – номерация на вносителя? Няма.
Гласуваме параграфите ан блок в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 12.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 6 на вносителя се подкрепя по принцип.
Постъпило е редакционно предложение на Валери Димитров и Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Ще ви прочета окончателния текст на § 6, който става § 8:
“§ 8. В чл. 45 ал. 1 се изменя така:
“(1) Банките извършват безкасови плащания на територията на Република България и презгранични плащания по ред, установен с наредби на Централната банка.”
Ако позволите, ще прочета и следващия параграф.
Постъпило е предложение на народните представители Димитров и Искров за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението като § 9.
Окончателен текст на § 9:
“§ 9. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46. Банките задължително участват в Националната платежна система, организирана от БНБ. Сетълмент на всички безкасови плащания в левове става чрез сметките за сетълмент на банките, открити в БНБ. Редът за участие в платежната система и начинът за нейното функциониране се определят с наредба на БНБ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по параграфи 6 и 7 на вносителя, нови 8 и 9?
Имате думата, госпожо Георгиева.



РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята бележка е чисто редакционна във връзка с това, че е необходимо да унифицираме текста. По § 9 – чл. 46, предлагам навсякъде, където е записано “БНБ” да се чете “Централната банка”, което е изискването на чл. 1, ал. 2 от Закона за банките, т. 16, където пише: “Други сделки, определени от Българска народна банка, наречена по-нататък Централна банка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз бих предложила това Ваше предложение да се приеме като редакционно, да не го гласуваме и да се отнася за всички текстове по-нататък в закона.
Гласуваме § 8 и 9 с уточнението, че във всички текстове, където е изписано “БНБ” ще се замени с “Централна банка”.
Гласували 114 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 11.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 7 на вносителя, който става § 10:
“§ 10. В чл. 62, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Тя има право да изисква от тях и от акционерите им да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.”
По § 8 е постъпило редакционно предложение от народните представители Валери Димитров и Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст на § 8, който става § 11:
“§ 11. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “с над 10 на сто от акциите с право на глас” се заличават;
б) създава се нова т. 9:
“9. застрашаване стабилността на платежната система.”
2. В ал. 2, т. 12 думите “притежаващ квалифицирано дялово участие в банката” се заличават.
3. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Когато е приложена мярка по ал. 2, т. 12, правото на глас по акциите, посочени в мярката, не може да бъде упражнявано до прехвърлянето им. В тези случаи, ако възникне опасност за надеждността или сигурността в управлението на банката или на нейните операции, Централната банка може да приложи спрямо банката мерките по ал. 2, т. 6, 8 и 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфите ан блок в редакция на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 10.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 9, който става § 12:
“§ 12. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 се създава нова буква “ж”:
“ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;”.
2. Досегашните букви “ж”, “з”, “и” и “к” на т. 3 стават съответно букви “з”, “и”, “к” и “л”.
3. Точка 3а се изменя така:
“3а. “Контрол” е налице, когато контролиращият:
а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има възможност да определя, пряко или непряко, повече от половината от членовете на управителния или контролен орган на друго лице, или
в) има възможността да ръководи, включително и чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или
г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно, по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или
д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 9 от Допълнителните разпоредби? Няма.
Гласуваме ги в редакция, предложена от вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 18.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, искам да направя процедурно предложение, тъй като започваме Заключителните разпоредби, в залата да бъде допуснат проф. Дурин. В Комисията по бюджет и финанси решихме с консенсус да включим в Заключителните разпоредби някои поправки на грешки в Закона за счетоводството, да ги изчистим, така че Ви моля той да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат проф. Дурин.
Гласували 94 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 8.
Професор Дурин да заповяда в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага заглавието “Заключителни разпоредби” да се промени на “Преходни и заключителни разпоредби”.
Постъпило е предложение от народните представители Валери Димитров и Иван Искров.
Комисията подкрепя предложението като § 13:
“§ 13. Член 19в, ал. 2 – 4 се прилага и по отношение на лицата, които при влизането в сила на този закон притежават 3 и повече от 3 на сто от акциите с право на глас в местна банка, освен ако са получили разрешение по чл. 19, ал. 1 и 2 или чл. 19б.”
Постъпило е предложение от народните представители Валери Димитров и Иван Искров за нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип изменението на Закона за преобразуване на Държавната спестовна каса и предлага нов § 14 със следната редакция:
“§ 14. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване на Държавната спестовна каса (Обн., ДВ, бр. 48 от 1998 г.) се създава нов § 3:
“§ 3. (1) Член 2, ал. 2 има действие само до изтичане на срока на държавната гаранция по § 1, ал. 2, след което акции могат да се прехвърлят.
(2) В срок до 30 септември 2002 г. управителят на БНБ издава на Банка “ДСК” АД разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност, без спазване на изискванията на глава трета от Закона за банките.”
Предложение на комисията за нови § 15 и 16:
“§ 15. В Закона за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1, изречение второ думите “в левове и” се заличават.
2. В чл. 8 думите “ал. 2, т. 5” се заличават.
3. В чл.21:
а) създава се нова т. 3:
“3. книгите в библиотеките – най-малко веднъж на пет години;”
б) досегашната т. 3 става т. 4.
4. В чл. 38, ал. 2 думите “предприятията по ал. 1, които отговарят и на най-малко едно от следните условия” се заличават.
5. В чл. 47, ал. 6 думите “на Търговски закон и” се заличават.
6. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 8а:
“§ 8а. Когато между Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти има противоречие се прилагат изискванията на приетите от Министерския съвет Международни счетоводни стандарти.”
§ 16. В Закона за независимия финансов одит (Обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 28а:
“Чл. 28а. Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители могат да участват само в едно специализирано одиторско предприятие.”
2. В § 7 на Преходните и заключителни разпоредби думите “Министерския съвет” се заменят с “Института на дипломираните експерт-счетоводители”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта? Няма.
Подлагам ги на гласуване ан блок в редакция, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 10. Законът влиза в сила три дни след деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Предложение на комисията - § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 10? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 10.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 отпада.
Законът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Позволете ми, госпожо председател, да благодаря на всички колеги в залата, които се отнесоха конструктивно към законопроекта, а на членовете на комисията – да им е честито, от 16,30 ч. извънредно заседание на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурни предложения има думата госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурните предложения от името на Парламентарната група на НДСВ.
Първото предложение е днес времето за парламентарен контрол да се удължи с два часа.
Следващото процедурно предложение е за извънредно заседание във вторник, 30 юли, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (четири варианта).
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще подложа на гласуване поотделно процедурните предложения.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на парламентарния контрол днес с два часа – до 16,00 ч.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание във вторник, 30 юли, от 14,00 ч. с прочетения дневен ред.
Гласували 119 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за трето процедурно предложение, господин Дурмишев.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вас ви е раздаден общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Правя предложение по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по изключение да бъде гласувано намаление на срока за подаване на предложенията на три дни.
Мотиви: до края на сесията да можем да приемем този закон и новата учебна година да започне с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за скъсяване на срока за предложения по законопроекта за народната просвета.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Искам да ви уведомя, че в събота, утре, няма да има извънредно пленарно заседание, както се разбра и от процедурните предложения днес. Вероятно ще има удължаване на петъчния парламентарен контрол следващата седмица до 16,00 ч. и ако не успеем да приключим с програмата, по изключение – извънредно пленарно заседание в събота.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 25 юли 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Димов към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно изпълнението на изменените § 68 и 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно условията, на които трябва да отговаря основното училище, за да бъде преобразувано в средно общообразователно училище. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно правата на управителите на търговски дружества с принципал Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август.
Постъпило е питане от народния представител Емилия Масларова към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на “Марцианопол” ЕАД, Девня. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август.
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно предоставена земя от землището на село Селановци, община Оряхово, област Врачанска на Станция по сортоизпитване. Следва да се отговори писмено до 5 септември.
Постъпило е питане от народните представители Тошо Пейков и Марина Василева към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно ремонт на общинската сграда, в която е настанен Техникумът по търговия и ресторантьорство в град Враца. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 август.
Писмени отговори за връчване:
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на питане от народния представител Васил Калинов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Стефан Данаилов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Уважаеми народни представители, Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, ще отговори на актуалния въпрос от народния представител Георги Божинов относно компрометираната реколта от есенни култури на площ 250 хил. дка в землищата на общините Козлодуй, Оряхово, Мизия и Хайредин.
Заповядайте, господин Божинов, да развиете Вашия актуален въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! През тази стопанска година реколтата от есенни култури върху един обособен, подчертавам, обособен район от около 250 хил. дка е почти напълно компрометирана. Към тази цифра, 6 седмици след задаването на моя въпрос, мога да добавя и още 200 хил. дка от пролетници в същия регион на четирите общини, които няма да бъдат реколтирани.
Специалистите посочват две причини.
Първата е, че валежите върху тази територия са 32 на сто от средностатистическите и липса на влага за изкласяване на посевите. Производителите, арендаторите, кооператорите и частните стопани по мнението на експертите са заложили очаквани добиви от около 400 кг на дка и са изпълнили всички технически изисквания за това. Добив обаче от пролетниците няма да има, а есенниците дадоха между 50 и 70 кг на дка, което е достатъчно да покрие само цената на жътвата. Причините могат да бъдат определени като бедствени и непреодолими обстоятелства. Стопаните и населението в този регион са в безизходно положение. На нееднократни срещи с представители на администрацията и Добруджанския земеделски институт “Генерал Тошево”, както и на специалисти от изнесените звена на министерството в област Враца, бяха търсени изходи от тази ситуация.
В моя въпрос, господин министър, аз съм ги посочил:
Първо, разсрочване на задълженията на производителите към фонд “Земеделие”.
Второ, програма за реализация на некачественото зърно, добито от тези площи.
И на последно място, създаване на условия за осигуряване на ново производство, като това може да стане чрез стокови кредити за сеитба и обработка на тези площи, без да изпълните изискването към тези производители да са върнали вече кредитите.
В моя въпрос, както казах, писан преди 6 седмици, аз Ви молех за незабавна среща. Такива срещи бяха направени. Бях Ви задал въпроса дали сте готови да реагирате на тази драма и Ви питах какво ще предприемете. Сега, когато ние с Вас имахме нееднократни срещи и разговори, отговорът, който може да удовлетвори мен и тези, които са засегнати, е: да – на първия; да – на втория; и на третия, поставени от мен въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин министър, заповядайте, за да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Георги Божинов.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов!
Аз също ще бъда много кратък в отговора. Ще ви отговоря със следното: на 24 юни, аз самият, господин Божинов, посетих пострадалите от сушата региони и се запознах на място с проблемите на зърнопроизводителите в този район. Още там поех ангажимент, веднага след завръщането ми в София беше свикано заседание на Управителния съвет на Фонд “Земеделие”. На това заседание Управителният съвет взе решение за разсрочване на кредитите от Фонд “Земеделие” за тези региони с една година – до август следващата година.
От друга страна, ние изпратихме писмо до министъра на финансите да бъдат опростени ДДС върху загубата вследствие на непреодолима суша, така както беше направено миналата година за района на Добрич. Очаквам положителното становище и от министъра на финансите, така че те ще бъдат освободени и от ДДС върху загубата на продукцията.
От друга страна, със свое решение Управителният съвет на Фонд “Земеделие” вече осигури средствата за есенната сеитбена кампания. Искам да уверя Вас, господин Божинов, и земеделските производители от този регион, че са осигурени необходимите средства за провеждане на есенната кампания.
Ако трябва да обобщя Вашите три поставени въпроса с три отговора: на първия въпрос – да, Фонд “Земеделие” разсрочва кредитите; на втория въпрос – да, ще им бъде опростено ДДС върху загубата; и на третия въпрос – отново да, ще бъдат осигурени достатъчно средства за есенната сеитбена кампания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дикме.
Господин Божинов, имате възможност за 2 минути реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател!
Дълго време беше отлаган отговорът на моя въпрос. Аз дори нервничех от тази трибуна, но очевидно времето е използвано рационално. Аз благодаря на господин министъра, само искам да му кажа, че той стигна при своето посещение във Врачанска област до с. Липница и беше на границата на този обособен район. Трябваше да мине още 10 км и да види тази драма в истинските й измерения.
Но аз благодаря за това, което е направено, за резултата, в който се надявам и не се съмнявам, че ще бъде постигнат. Така трябва да се работи – конкретно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Дикме, искате ли да вземете отношение?
Не се налага, благодаря Ви.
Преминаваме към следващия актуален въпрос на народния представител Йордан Бакалов относно промяната на статута на земеделските земи.
Заповядайте, господин Бакалов, да развиете Вашия актуален въпрос към министър Дикме.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!
Моят актуален въпрос е свързан с промяната в статута на земите. Планът за земеразделяне на с. Стоево е влязъл в сила през 1999 г. Общинският поземлен фонд е 120 дка, а общинският остатъчен фонд е над 150 дка, на които общината не е собственик, а само стопанисва и управлява до възстановяване на правата на собствениците. Ето защо моят актуален въпрос към Вас е: кой е разпоредил и на какво правно основание Поземлената комисия в Асеновград е променила статута на собствеността на земеделската земя в размер над 250 дка в с. Стоево, община Асеновград, област Пловдивска и от общинския остатъчен фонд е преминала в общинския поземлен фонд? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Йордан Бакалов. Пет минути е времето, с което разполагате.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос аз ще бъда също много кратък, като съм готов да Ви предоставя и цялата преписка, пълната писмена документация по този случай. С молба с вх. № 351 от 11 юни т.г. до председателя на Поземлената комисия – Асеновград, кметът на с. Стоево е поискал да бъде издадено разрешение по реда и условията на закона по преписка с вх. № 97 от 12 април 1992 г. за имоти общинска собственост в м. “Дурука” в размер 233 дка и м. “Корията” в размер 254 дка. По начина на трайно ползване на тези имоти те са пасища. Доказателство за правото на собственост, приложено към преписката на общината, съответно с. Стоево, е регистърът от 1934 г., стр. 134, партида 134. В регистъра фигурират двата имота – гора в местността “Гроба” с площ от 30 дка и в местността “Дуратишка” с площ 1500 дка. Възстановимите стари реални граници на землището в с. Стоево са приети с протокол от 1995 г., а коригираният план – с протокол от 1999 г., и обявен в “Държавен вестник” през същата година. В балансово-статистичния регистър по видове собственост стопанисваната от общината земеделска земя е около 71 дка. Поземлената комисия – Асеновград, е връчила своето решение за възстановяване правото на собственост на основание чл. 27 от закона и влезлият в сила план за земеразделяне за 5 бр. имота с обща площ 103 дка за обезщетение за 7,7 дка, поради прилагане на коефициент за намаление на земята в плана за земеразделяне.
Впоследствие, при актуализирането на номенклатурата на вид собственост, общинската частна собственост става 105 дка за 7 бр. имоти.
На основание по-горе цитираното писмо на кмета на селото във връзка с чл. 45, ал. 1 и 2 от правилника за приложение на закона, които гласят, че земеделските земи от държавния и общински фонд се определят служебно от поземлената комисия и се взимат решения по чл. 18, Министерството на земеделието и горите като орган по поземлената собственост на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от правилника за приложение на закона даде указание на Поземлената комисия – Асеновград, да се произнесе с решение за имотите в молбата, за които до този момент не беше се произнесла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Бакалов, имате възможност за две минути да отправите своята реплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!
Определено мога да Ви кажа, че не съм доволен от отговора, защото почти не го и чух. Нещо, което също констатирам в откъслечните реплики, които чух, е, че явно за пореден път Вас са Ви подвели. Защото планът на с. Стоево е влязъл в сила през 1999 г. Вие много добре знаете, че съгласно чл. 19 от закона статут на земя не може да се променя в продължение на 10 години. Статутът на тази земя не може да се промени по-рано от 2009 г.
Така че, за мен определено това е едно закононарушение и аз лично, от тази трибуна, ще Ви призова отново да проверите конкретния случай.
Решението за преминаване от временно общински към общински фонд става на 18 юни 2002 г. А това трябва да стане, както вече казах, едва след 2009 г.
Вие също знаете, че по закон поземлената комисия няма право да признава собственост по административен ред. Това може да стане само и единствено пред съда. Изобщо, поземлената комисия няма право да признава собствеността, тъй като това един път вече е отказано. Единственият начин за признаване и промяна на тази собственост може да стане чрез съда. Затова аз продължавам да твърдя, че Вас са Ви подвели и Вие, като принципал на поземлени комисии, е редно да направите по-обстойна проверка и да се произнесете дали има нещо съмнително в тази цялата история или няма. Защото, много се извинявам, но законите са едни и същи за всички! Не може тази поземлена комисия да се натоварва с права, които за нея не съществуват, както вече Ви казах!
Завършвайки, искам да Ви призова отново да направите такава проверка и да бъдете така добър да ме уведомите за нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър, имате право на дуплика. Ще Ви помоля да отговорите на господин Бакалов в рамките на 2 минути.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин Бакалов. Аз ще разпоредя още веднъж проверка по този случай. Вие сте абсолютно прав, че Поземлената комисия не може да възстановява така наречените земи от остатъчния общински фонд, онези земи, за които няма доказан произход, тоест чия е собствеността. Тези земи се стопанисват от общините за определен период от време, в който може да се яви техен собственик и никой не може да се разпорежда с тях. След като мине този срок, едва тогава може да се разпорежда вече и общината, защото те стават собственост на общината.
Така че в този случай аз ще ви предоставя цялата преписка, с която разполагам в момента, ще разпоредя допълнителна проверка, готов съм да Ви приема и в моя кабинет по отношение на поставения от Вас въпрос, ако Вие разполагате с допълнителна информация, да проведем една дискусия и да можем да вземем съответните мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключихме тази процедура. Преминаваме към питане от народните представители Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев относно преодоляване на пречките пред дейността на българските селскостопански производители.
Заповядайте, господин Стоилов, да развиете Вашето питане към министър Дикме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Ако позволите, първо ще развия актуалния въпрос, който имаме, а след това питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, Вие имате и актуален въпрос. Добре. Не възразявам.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той е по една тема, която сме поставили в самото начало на месец юли с откриването на кампанията по прибиране на ечемика, а впоследствие и на пшеницата. Въпреки че тя вече отива към своя край, смятам, че нашият въпрос остава актуален и, бих казал, той дори стои с още по-голяма острота сега, в края на месец юли, отколкото в неговото начало.
Тази година се очакват високи добиви от зърнените култури и да бъдат събрани около 4 млн. тона в сегашната лятна кампания. Първоначално обявените цени от организации, които се занимават с изкупуване, бяха, общо взето приемливи и звучаха оптимистично. А именно, че изкупуването ще бъде извършено на цени, които варират между 160 и 180 лв. на тон. След това масово изкупуването на пшеницата се извършва на цени по 110 – 120, не повече от 130 лв. за тон. Вие, господин министър, заявихте, че в повечето случаи тези цени са спекулативни, но ако това е така, възниква въпросът какви действия предприема изпълнителната власт и какво съдействие тя може да окаже на земеделските производители.
Ще дам една справка, за да се види под какъв голям натиск се намират българските зърнопроизводители.
Да приемем като среден добив от декар високите показатели на 350 кг. Дори при изкупна цена от 15 ст. на килограм, се получава, че производителите могат да получат не повече от 52 – 53 лв. Тези средства покриват единствено разходите по засяване и обработване на земята, но няма как да покрие цената на кредита, застраховката и някои други допълнителни разходи, които завишават тези цени поне с още десетина – петнадесет лева. По този начин се оказва, че много от производителите са принудени да продават своята продукция на цени, под нейната себестойност.
В момента държавата разполага с някои възможности да влияе върху пазара и смятам, че това е главно чрез използване на възможностите на държавния резерв, който през изминалите години знаем, че има капацитет да изкупува около 300 до 500 хил. тона пшеница. Освен това много важно е каква ще бъде експортната политика в следващите месеци, за да могат да бъдат защитени интересите на зърнопроизводителите.
И нашият въпрос, господин министър, е: какви действия се предприемат от правителството и специално от Министерството на земеделието, за да се гарантират интересите на българските зърнопроизводители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Министър Дикме ще отговори на актуалния въпрос в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Мутафчиев! Наистина този въпрос е много актуален през последните седмици в обществото, особено в разгара на жътвената кампания. Мисля, че вече за втори път отговарям тук, от парламентарната трибуна, на този въпрос и за мерките, които предприема правителството за решаването на този проблем.
Да, наистина очакваните добиви тази година са около 4 млн. тона, което е рекордно за страната за последните 10 – 12 години. По същия начин стои въпросът и с добивите за ечемик, от който се очакват отново рекордни добиви в рамките на около 1 млн. тона.
Ако при ечемика около 40% са договорирани от предприятията за преработка вътре в страната, в пивоварната промишленост, то по-сложен е въпросът за пшеницата. Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че както съм ги обявил 120 – 130 лв., са спекулативни цени за изкупуване на пшеницата. Нещо повече, те не могат да покрият себестойността на пшеницата.
Но в условия на пазарна икономика, в условия на валутен борд едва ли държавата може да определи, както искат някои производители, минимални изкупни цени. Това, заявявам го съвсем откровено, просто е невъзможно, защото и зеленчукопроизводители, и зърнопроизводители, всички земеделски производители искат държавата да определи минимални изкупни цени. Това просто е невъзможно, но това, което прави държавата, е въвеждането на субсидия и субсидирането на земеделските продукти. В този смисъл държавата подпомага със субсидиране за семена, торове, препарати.
Искам да изразя тук, от трибуната, моята благодарност и към председателя на Народното събрание, и към Комисията по земеделие, които разгледаха промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, който дава възможност държавата да се намеси на пазара чрез въвеждането на експортна субсидия. Аз искрено се надявам през следващата седмица този закон да влезе в пленарна зала и да бъде разгледан. Да, повече от три месеца ние работим по промяната в този закон, за да търсим възможности държавата да се намесва индиректно на пазара на земеделската продукция. Но не купувайки, а стимулирайки купуването и износа, и субсидирайки. В този смисъл мисля, че предприетите мерки в настоящия момент от страна на правителството са достатъчно гъвкави, и макар че в нашата програма беше предвидено през 2004 г. създаването на интервенционна агенция и държавата да се намесва на пазара чрез въвеждането на експортни субсидии, ние въвеждаме още през тази година, тоест две години предсрочно, експортна субсидия и започваме изграждането на интервенционна агенция.
Разбира се, много по-лесно беше, както е било през последните 10 години, да не създаваме необходимите условия и да запазим едно производство в рамките на около 3 млн. тона, примерно, пшеница, с което нямаше да има изобщо никакви проблеми. Щеше да има достатъчно за задоволяване на зърнения и хлебния баланс, щеше да има малко количество и за износ.
Но искам да ви кажа, че цената на пшеницата в момента в страната не се влияе от свръхпроизводството. Бъдете уверен, че и 1 млн. тона, дори недостиг да имаше, цената нямаше да бъде променлива, тоест – по-висока. Тя се влияе от международния пазар, както и от цената на долара. При курса на долара, който е в настоящия момент – под 2 лв., има спад и при изкупната цена на пшеницата. Имайте предвид, че миналата година е купувана при курс на долара над 2,20 лв. за долар.
От друга страна, международната борсова цена на пшеницата в настоящия момент е 109 долара. Сами трябва да сметнете каква цена общо се получава в настоящия момент при експорта.
Така че това, което искам да кажа, е, че макар и не толкова бързо, правителството предприе необходимите мерки.
Абсолютно правилно е поставен въпросът от Ваша страна по отношение намесата на държавния резерв. Да, държавният резерв ще се намеси на пазара, изкупувайки онова количество зърно, което беше освободило от реколта 1997 г. в началото на годината. Но това са едни минимални количества. Ние създаваме възможности за експорт, нещо повече, след промяната на закона до края на годината аз поемам ангажимент за осигуряване на експортна субсидия на пшеница в рамките на 400 и 500 хил. тона още през тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Искате ли реплика, господин Стоилов? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, мисля, че няма основание това, което казахте, че министерството не може да определя цени. Тогава аз поставям въпроса как е възможно, то се практикува и е напълно приемливо – да се определят административно цени за изкупуване на тютюна, а да не могат да се определят за хлебната пшеница и за кравето мляко? Смятам, че и трите продукта имат ключово значение за българското земеделие. Ние точно това сме предложили в нашия законопроект.
Тук не искам да навлизам в дискусия по повод на актуалния ни въпрос какъв да бъде точно механизмът за гарантиране на тези цени. Дали това да бъде пряко или с косвени действия от страна на държавата. Мисля обаче, че тук се налага по-активна аграрна политика.
Освен това мисля, че ако следите по-отблизо работата на парламента, в това признание, което отбелязахте, трябваше да включите и вносителите на законопроекта за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители от левицата, тъй като се надявам, че то именно стана поводът министерството и представителите на мнозинството да ускорят своите действия, включително да проявят законодателна инициатива преди един ден. Надяваме се, че другата седмица на първо четене тези законопроекти ще бъдат приети, за да имате и една по-солидна нормативна база.
По отношение на държавния резерв мога да споделя това, което казахте. Но мисля, че количествата, които той е в състояние да изкупи, въпреки че не са достатъчни, не са за пренебрегване. И той може да осъществи една реална интервенционна политика, особено ако вие защитите цената, която покрива разходите и дава някакви минимални приходи на зърнопроизводителите.
Освен това смятам, че вие можете да ориентирате зърнопроизводителите каква политика да възприемат по продажба на произведеното зърно, защото според мнението на някои специалисти след няколко седмици и месеца цената ще се завиши. Тя няма да падне под тази, която е обявена. Но дори и международните цени, които обявихте, са достатъчно приемливи, за да могат да покрият и разходите на търговците, и на производителите, и поне част от печалбата да отиде в производителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Искате ли дуплика, господин министър? Заповядайте в рамките на 2 мин. да вземете отношение към репликата на народния представител Янаки Стоилов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря.
Аз се извинявам, господин Стоилов, че не Ви благодарих лично на Вас като съвносител на промените в законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
Не трябва да се спекулира и да се използва Закона за тютюна и за тютюневите изделия и премирането на тютюнопроизводството с определяне на минимални изкупни цени. Това са два различни закона, държа да подчертая. И Законът за тютюна и за тютюневите изделия не е гласуван от този парламент, а още от 1993 г. И всички правителства оттогава досега работят по този закон. Той е съвсем различен и двата закона не трябва да се смесват.
Няма по-лесен политически ход за използване, когато се казва: “Виждате ли, за тютюна … и т.н.”. Не сме направили нищо по-различно за тютюна от това, което правим … Напротив, точно обратното. В момента работим много усилено и за зеленчукопроизводителите, и за зърнопроизводителите. И вие ще видите, че в новия закон е предвидено включително да се подпомагат и преработвателните предприятия, за да могат да изкупуват зеленчуците, защото там има един много сериозен проблем.
Накрая искам да ви благодаря още веднъж лично на Вас за идеята и за това да бъдат разгледани в парламента промените в Закона за подпомагане на земеделските производители. Но, още веднъж повтарям, когато се разглежда в комисиите, ще видите, че много трудно могат да се обявят минимални изкупни цени на всички земеделски продукти или на основната част, защото са необходими страшно много средства. Аз бих се съгласил и бих казал: “Приемам изцяло тази идея, но ако някой осигури необходимите средства за държавата за покриване на тези мероприятия.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане от същите народни представители – Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев, относно преодоляване на пречките пред дейността на българските селскостопански производители.
Заповядайте, господин Стоилов, имате 5 мин., за да развиете своето питане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, господа народни представители! Това питане е продължение на започнатата вече тема и то поставя по-общо основните въпроси, които трябва да бъдат решавани, за да се преодолеят пречките пред дейността на българските селскостопански производители.
В продължение на вече започналата дискусия аз искам отново да заявя, че ние не подлагаме на съмнение защитата на изкупните цени на тютюна. Но искам да припомня, че през средата на 90-те години в мандата на управление на Демократичната левица, тогава имаше защитни цени не само за изкупуването на тютюна, но и на пшеницата. И ние претендираме именно за подобна политика. Какви ще бъдат средствата – нека тази дискусия да водим по повод на предстоящото обсъждане на законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
Известно е на всички ни в каква тежка финансово-икономическа ситуация работят повечето производители на селскостопанска продукция в България. Това се отнася особено до преобладаващата част от земеделските кооперации. Стотици кооперации имат натрупани задължения към Държавен фонд “Земеделие”, към бюджета и към общественото осигуряване. В същото време част от тези кооперации са кредитори на търговски дружества, които са все още и с някакво държавно участие. Някои от тях са обявени в несъстоятелност. Достъпът на средните и дребните селскостопански производители до кредитния пазар е почти затворен. У нас не съществуват реални кредитни условия за земеделските производители като изключим средствата, които те могат да ползват като кредитиране и субсидии от фонд “Земеделие”. На редица места са наложени запори. Аз знам, че министерството е предприело действия запорът върху техниката да не действа, така че реколтата да може да бъде прибрана. Но пред същия проблем много от производителите ще се окажат през есенната кампания.
Затова аз искам да поставя като един от проблемите въпроса дали е готово Министерство на земеделието, вероятно с Агенцията по държавните вземания, с Министерство на финансите да обсъдят там, където има инициатива от земеделски производители, определени планове за разсрочено погасяване на техните задължения, а някъде и за опрощаване, където казах, че насрещна страна по техните задължения са организации с някакво държавно участие.
Освен това производителите и в земеделието, и в животновъдството изпитват големи затруднения поради неблагоприятните условия за изкупуване на тяхната продукция. И за това вече в някаква степен говорихме. Допълнителните затруднения идват и от обстоятелството, че след приемането на ликвидационните закони в земеделието от началото на 90-те години, сега вече производителите са принудени да плащат високи наеми за стопанските постройки, които се намират върху такива одържавени земи. В същото време не са окончателно решени проблемите с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В много случаи трябва да бъдат определени поддържащи фирми, за да бъдат изпълнени както влезли в сила съдебни решения, така и да бъдат довършени земеразделителни планове.
В момента в структурите на управление на областно ниво действат така наречените съвети по земеделие, които бяха създадени по време на предишното управление. Средно в област в тях са ангажирани около 10 души. Аз не знам с какви съвети се занимават тези съвети по земеделие, но те в повечето случаи обикновено са много далеч от проблемите на земеделските производители. Според мен, ако такава структура се запази в бъдеще, е добре тя да се ангажира с пряко съдействие за изработване на проекти, с които земеделските производители да кандидатстват пред фонд “Земеделие” за различните средства по европейските програми. Защото иначе това е една допълнителна администрация, която е повече в тежест, а не в услуга на земеделието.
Стои и въпросът с това смята ли правителството да предвиди някакви облекчени условия за закупуване на земеделска техника, защото в момента българското земеделие изпитва два остри проблема. Единият е огромното количество на необработваеми земи, които вече заемат около една трета от наличните площи, а в определени региони – около половината. И смятам, че в момента подхвърлянето на темата за закупуване на земеделска земя от чуждестранни физически и юридически лица е повече бягство от този проблем, отколкото действия за неговото решаване. Тъй като ние вече имаме примери в шивашката индустрия, където т.нар. чужди инвеститори осъществяват една прекомерна експлоатация на човешкия труд, а не решиха проблемите със заетостта и доходите на населението.
Другият голям проблем е недостигът на техника и много трудната възможност при ограничените приходи земеделските производители да се снабдят с такава техника.
Смятаме, че това са част най-острите проблеми пред българските селскостопански производители. Затова, господин министър, нашето питане е: какви действия смятате да предприемете, за да се преодолеят пречките пред дейността на българските селскостопански производители в перспективата на следващите месеци и Вашите действия през следващата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Бих искал да Ви уверя, че Министерството на земеделието разбира и е загрижено за проблемите, които изпитват производителите в земеделието и в животновъдството поради неблагоприятните условия за изкупуване на тяхната продукция. Всъщност Вие изтъкнахте една част от тях. Ясно е, че в условията на пазарна икономика държавата не може да се намесва в процеса на изкупуване и реализация на продукцията и създаването на сдружения на самите производители.
Какви са мерките, които предприема Министерството на земеделието и горите? Един от проблемите за изкупуване на ниска стойност на земеделската продукция е този, че земеделските производители не са обединени. Тоест, на пазара предлагат продукция, която не отговаря в достатъчна степен на качествените изисквания, а от друга страна, предлаганата продукция не е в достатъчно количество, което да представлява интерес за големите търговци, които могат да изнесат тази продукция.
Във връзка с това по програма САПАРД ни предстои в началото на следващата година въвеждането на мярка, чрез която ще подпомагаме обединението на земеделските производители в групи за период от пет години, като ще им бъде осигурявана безвъзмездна помощ и тази помощ може да бъде използвана за подобряване на качеството и за реализацията на тази продукция.
Съгласен съм с Вас и по отношение на земеделската техника и преференциите, които се осигуряват. В момента се работи по две линии в министерството. Едната е чрез осигуряване на нискостойностни кредити чрез Фонд "Земеделие" за закупуване на техника, а другата – чрез Агенция САПАРД – по "мярка 1" за закупуване на техника. Искам да Ви уверя, че за тази година земеделската техника, която е купена, е почти две трети от цялата техника, която е купена за последните 4-5 години в България. Тоест, Агенция САПАРД играе една много сериозна и много положителна роля.
Наистина е много сериозен въпросът със застроените земи за кооперациите. В този смисъл по закон тези правомощия вече са прехвърлени на областните управители, тъй като те могат да взимат по-гъвкави решения за всяка една област поотделно.
Искам да Ви уверя, че в момента между първото и второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи постъпиха предложения както от народни представители, така и от други организации по отношение изменението на чл. 27, ал. 6 относно решаването на този проблем, по който Министерството на земеделието и горите изразява своето положително становище.
Относно възстановяването на собствеността нерешените проблеми по възстановяването на собствеността са незначителна част от възстановената вече собственост. От друга страна обаче, има един много голям сериозен проблем, който е натрупан в министерството по отношение на вече възстановената собственост, защото делата, които са в съда, са стотици хиляди, господин Стоилов, и много трудно може да се излезе от тази ситуация, в която се намираме в момента.
В момента усилията на повереното ми министерство са насочени за решаване на проблема с раздробеността на земеделските земи, ползването им и подпомагането на земеделските производители. Във връзка с това предложихме промяна в закона, с която отделяме голямо внимание на ползването на земеделските земи и на органите на поземлената собственост. Това е първата стъпка от предприетите действия от страна на министерството. Предстои предложение за промяна на всички нормативни документи, които пречат на създаването на развито земеделие в България.
Тук искам да Ви уверя, че за нас основният проблем си остава Законът за комасацията на земята. Аз ясно заявявам от тази трибуна, че този закон е един изключително тежък закон, с който много трудно, но трябва да се справим и да намерим заедно формулата за решаването на този проблем – българският парламент и Министерството на земеделието и горите, защото трябва да е ясно, че с разпокъсана земя не може да има българско земеделие, господин Стоилов. Трябва да има комасация на земята, но от анкетното проучване, което е направено, се вижда, че половината от хората желаят, а другата част не желаят комасация на земята. Не можем да мислим за модерно земеделие, без да мислим за комасация на земята. Българската земеделска земя в настоящия момент е раздробена на над 2 млн. собственици и общо около 20 млн. броя парцели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли уточняващи въпроси?
Думата има народният представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председателю, дами и господа народни представили! Ние имаме два уточняващи въпроса, които пряко касаят и това, което Вие казахте като мерки, предприети от българското правителство и пряко от вашето министерство. Наистина ние сме доволни от промените, които предложихте в Закона за кооперациите. Те до определена степен ще облекчат тяхната дейност и ще премахнат някои затруднения, които бяха наложени от страна на правителството на Съюза на демократичните сили. Ние смятаме, че това не е достатъчно и че трябват конкретни действия, които да създадат по-добри условия и то на по-широко, масово обработване на земята - това, което могат да направят единствено кооперациите, сдруженията и големите арендатори.
Затова аз искам да Ви попитам какво ще предприеме българското правителство и пряко Вие като министър на земеделието, за да облекчите ситуацията, в която са поставени земеделските кооперации от Агенцията за държавни вземания? За голяма част от задлъжнелите кооперации, за които господин Стоилов говори преди това, в момента съществува опасността да се направи запор на машини, съоръжения, сгради, а вероятно и на зърното, което те ще складират в своите бази. А това означава, че кооперациите ще бъдат поставени пред ситуация на фалит и невъзможност да продължат своята дейност с есенната сеитба.
Вторият въпрос е свързан точно с есенната сеитба и затова искам да Ви попитам какви конкретни мерки Вие възнамерявате да предприемете за подпомагане на земеделските производители за започване на есенната оран и сеитбата на зърно? Защо казвам това? Защото, от една страна, изкупните цени надали ще покрият разходите. От друга страна, надали ще дадат възможност да се стигне до едно възпроизводство. Това означава, че пряко е необходима намеса на българската държава, тъй като голяма част от тях няма да могат да върнат кредитите, които са взели от Фонд "Земеделие". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, имате 5 минути да дадете отговор на уточняващите въпроси от народните представители Мутафчиев и Стоилов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, вече има предприети мерки от страна на Министерството на земеделието и горите и Министерството на финансите и тук е мястото да изкажа и моята лична благодарност към господин президента на страната, който също пое ангажимент по отношение решаването на проблема за разсрочване на кредитите на кооперациите. Наистина, ако Агенцията за държавни вземания в момента наложи запор върху имуществото и техниката им, една ли те биха имали възможност да се включат в есенната сеитба. В този смисъл Агенцията за държавни вземания е спряла своите разпоредителни действия по отношение на запора върху техниката, за да може да приберат първо зърното, а второ – да направят есенната сеитба.
По втория въпрос – какви конкретни мерки сме предприели за есенната сеитба, първото и най-важното е, че са осигурени необходимите средства от Фонд "Земеделие" за есенната сеитба. Второ, както са разсрочени кредитите на онези кооперации в Северозападна България, за които преди малко говорих, от друга страна са увеличени възможностите за кредит на кооперациите на юридическите и на физически лица. Ако до тази година кооперациите имаха възможност да получат до 70 хил. лв., вече е увеличено до 140 хил. лв. За физическите и юридически лица размерът е увеличен до 100 хил., тоест, всичко е двойно за тази година в сравнение с миналата година.
Фонд "Земеделие" е в добро финансово състояние и мисля, че Министерството на земеделието и горите ще може гъвкаво да се намеси при подпомагане на есенната сеитба. Затова не трябва да има никакви притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Ще отразите ли отношение към отговора на министър Дикме, господин Стоилов? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, господа народни представители! Това, което се надявам е, че днешната дискусия е била полезна.
Най-важното e от резултатите на министерството, което ръководите, да бъдат доволни земеделските производители, както сега, през тяхната дейност в летните месеци, така и през есенната земеделска кампания.
Мисля, че пред Вас стоят много сериозни задачи и заради състоянието на отрасъла, който ръководите, и заради това, че ако се върнем една година назад Вашите партньори в управлението имаха твърде малко идеи и малко предложения за действия в областта на селското стопанство. Затова се надявам сега, че управляващото мнозинство ще отдели необходимото внимание и ще подобри действията в земеделския отрасъл.
И най-накрая мога да споделя с Вас една идея, която се отнася до темата за комасацията. Историята на България сочи, че в комасацията обикновено са били влагани много средства, а резултатите от нея не са били задоволителни. Изключвам периода на почти фактическото одържавяване на земята, тъй като то стана по административен ред. Тогава наистина се постигнаха целите на комасацията, но сега сме при други условия и затова аз Ви предлагам да обсъдите идеята за създаване на държавна организация, която да се занимава с изкупуване на земеделска земя. Мисля, че при сегашните ниски цени на земята това няма да изисква чак толкова много средства и смятам, че това управление, което започне такава дейност ще постигне значителни резултати, тъй като тогава държавата може да се превърне в един от най-големите арендатори на земя и ще може тя да осъществява своя политика с разпределяне на културите, с определяне на условията и така ще се реши до голяма степен въпросът с уедряването на собствеността вместо да приемаме едни закони, ефектът от които ще бъде в най-добрия случай частичен и краткосрочен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
С това приключихме с тази процедура, за да преминем към актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно цените на земеделските продукти. Продължава тази тематика.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Тази тематика продължава, защото наистина е актуална и важна за всички български граждани имайки предвид, че една голяма част от населението при безработицата, която в регионите надскача 29% основният доход, който може да бъде достигнат е единствено чрез земеделските продукти.
Защо Ви задаваме въпрос за цените на земеделските продукти?
Вероятно, господин министър, Вие сте уведомени от Вашите служители, че през последните няколко седмици рязко спадна цената на доматите и някои други зеленчуци на борсите в Смядово, Плодовитово - средища, които бяха създадени от самите производители, за да могат те там да реализират своята продукция. Доматите достигнаха до цена 5 стотинки – изкупна цена, която даваха прекупвачите. Максималната цена, на която можеха да се продават домати в това време и при това е с едно чудесно качество домати, бяха 15 стотинки.
В никакъв случай не можем да кажем, че тази цена покрива разходите и може да носи доходи на българските земеделски производители.
От друга страна погледнато, в София цената на доматите варираше от 50 стотинки до 1 лев. Сега, някъде в последните дни, е 40-60 стотинки – близо 10 пъти повече от това, което се изкупува от земеделските производители.
Ясно е, че тук прекупвачите играят ролята на бариера за това да достигне продукцията на самите производители до града. От една страна те са ощетени в цената на своето производство, а от друга страна и гражданите, които закупуват тяхната продукция също са ощетени, защото те купуват на цена неколкократно по-голяма. Печелят единствено прекупвачите и тези, които са на пазара.
Но, тук аз искам да попитам все пак какво се прави от Вас, от правителството, защото сме питали няколко пъти и кмета Софиянски, включително имахме и няколко конкретни предложения до неговите заместници, да се даде някаква възможност в края на краищата самите производители да имат достъп до пазарите, така че да продават на по-висока цена своята продукция. Но аз мисля, че това е ангажимент на правителството и Вие също трябва да вземете някакви мерки по този въпрос.
Друг е въпросът, че ние сме го предложили в Закона за подпомагане на земеделските производители и се надяваме, че една такава задължителна норма към общинските администрации ще влезе в сила.
Какъв е актуалният ми въпрос: какви мерки възнамерява да предприеме правителството, за да защити интересите на земеделските производители?
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте, в рамките на пет минути да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Това е едно продължение на темата, по която вече говорим почти един час тук, в пленарната зала.
Аз искам да благодаря на всички народни представители за отправените въпроси към Министерството на земеделието и горите. Това означава, че всички народни представители наистина с много голяма загриженост следят процесите на развитие на българското земеделие.
Мерките, които са предприети по отношение на защита на интересите на земеделските производители и особено на зеленчукопроизводителите, са в няколко аспекта.
Първото, което е – след многократно настояване от страна на производителите, Фонд “Земеделие” за тази година за първи път разкри специална финансова линия за отпускане на кредити и субсидии за семена, торове, препарати за зеленчуци. Това е първото.
Второто, което е - Министерството на вътрешните работи е предприело вече много сериозни мерки по отношение на контролирането на пазарите. В момента текат проверки, за да могат спекулативните цени на доматите, на зеленчуците по принцип, които са обявени на пазарите да могат да бъдат близки до тези, на които се изкупуват те от производителите.
От друга страна, Министерството на земеделието и горите работи много активно по създаването на пазари на едро за плодове, зеленчуци и цветя. В тази връзка ние в момента конкретно ще говорим за Пловдивския регион. Там се работи много активно за изграждане на пазар на едро за плодове и зеленчуци в Пловдивско.
Пазарът край с. Огняново, регион Пазарджик, който възникна спонтанно на празно място, също предстои да бъде финансиран допълнително и допълнително финансиране да получи от Министерството на земеделието и горите за доизграждането му.
Трябва да е ясно, че земеделските производители особено зеленчукопроизводителите трябва, отново повтарям, да се обединят в сдружение, за да могат чрез сдруженията да предлагат своята продукция на тези пазари и тези тържища на едро за плодове и зеленчуци.
От друга страна, по отношение на вноса, за който много често се коментира и в медиите, Министерството на земеделието и горите, Министерският съвет са предприели сериозни мерки. Ние временно ограничихме вноса на зеленчуци с решение на Министерския съвет с въвеждането на защитни мита. По същия начин ни предстои в настоящия момент да въведем защитни мита за внос на зеленчуци за консервната промишленост. Аз се надявам още през следващата седмица това да бъде факт като решение на Министерския съвет.
Мисля, че Министерството на земеделието и горите прави необходимото за защита на българските зеленчукопроизводители, но факт е и друго, че няма достатъчно култура при сеитба на зеленчуците. Оказва се, че точно в определен етап на пазара се появяват свръхголеми количества зеленчуци, които, разбира се, при по-ниското търсене от страна на вътрешното потребление довеждат до намаление на цената.
Искам да ви уверя, че с промяната на Закона за подпомагане на земеделските производители, ние сме включили специален текст, за да можем да подпомагаме зеленчукопроизводството, да стимулираме зеленчукопроизводството чрез подпомагане на преработвателните предприятия. Още догодина зеленчукопроизводителите ще могат да бъдат подпомагани чрез предприятията за преработване на зеленчуци под формата на консерви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата народния представител Петър Мутафчиев, заповядайте.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, това вероятно е така, но голямата част от тези мерки ми звучат в далечното бъдеще, т.е. тези хора надали ще бъдат удовлетворени от един такъв отговор. Разбира се, трябва да се намеси и полицията, но Вие също с общините трябва да предприемете мерки, така че да облекчите режима на предоставяне на бази за продажба на продуктите на земеделските производители тук, в София, включително и режима на борсите, които съществуват в София.
Представете си в каква ситуация са поставени в момента зеленчукопроизводителите, въобще земеделските производители. Затова, че използват 2 или 3 дка от земята си и я сеят, не се включват в правото да получават социални помощи и не са регистрирани като безработни. Защо? Защото са земеделски производители.
От друга страна ние не им създаваме никакви условия, за да могат те за краткото време – пролетен, летен и есенен сезон, да могат наистина да си докарат доходите, необходими за семейството им за цялата година. Знам, че е трудно да се издържа едно семейство с 2 дка, даже и с тютюн.
Говорим за борси 10 години, но борси в България не се създадоха, няма регламентиран пазар, няма тържища, господин министър. В повечето случаи поради това, че няма система, по която да се изнасят зеленчуците и гарантиране на договорите със земеделските производители, тези тържища и борси не могат да заработят. Заработват тези, които самите хора са си организирали. Но невинаги се контролира, и то превантивно, вносът на зеленчуци.
Говорим за преработвателната промишленост. Може би 3-4 години след нейната приватизация никой не предприема никакви мерки, за да се създадат нормални условия за нашата преработвателна промишленост, така че да не говорим, че производството ни, което е 10 пъти по-малко от 1989 г., в момента е свръхпроизводство за България. Срамно е да внасяме пюрета от Узбекистан, от Китай и Албания на по-ниски цени от българските. Такова чудо в България никога не се е случвало. Когато заработи преработвателната промишленост, тогава зеленчукопроизводителите ще има с кого да сключат договори, да получат семената от този производител и наистина да имат едни достойни доходи.
Моля Ви, предприемете конкретни мерки, така че до дни да бъдат решени проблемите на нашите производители. Ако е необходимо, на определени преработвателни предприятия помогнете с решение на правителството, субсидирайте ги, за да започнат производство на пюрета и на домати, така че изкупната цена да се вдигне. Мисля, че това е във Вашите възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, ако искате, имате възможност да вземете думата. Не? Благодаря.
Преминаваме към последния актуален въпрос към министър Дикме от народния представител Панайот Ляков относно незаконно заграбване на земи от Държавния горски фонд на Държавно лесничейство – Ракитово.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще ми позволите преди това в рамките на 30 секунди да направя процедурна молба към Вас – да обърнете внимание на министъра на образованието и науката, че днес трябваше да получа отговор на своя актуален въпрос, който съм внесъл в понеделник. Той е съвсем обикновен. Става дума за закриването на една паралелка в Техникума по лека промишленост – Панагюрище. Мисля, че можеше до днес да ми се отговори. Дано до вторник да получа този отговор, защото ми е необходим, за да се отчета пред своите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков. Ще обърна внимание на министър Атанасов, който ще дойде след малко в залата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаеми господин министър, този въпрос е предизвикан от пазарджишки граждани, които напразно са се обръщали последователно към началника на Районното управление по горите, Министерския съвет, областния управител. До момента нямат никакъв отговор. Дойдоха на моята приемна и ме помолиха да използвам правомощията си на народен представител и да се обърна към Вас.
Кметът на община Батак е допуснал да се направи частично изменение на подробен устройствен план на курорта “Язовир Батак – Зона А – Цигов чарк” за вили с планоснимачен № 1233, 1244 и 1245 по молба от месец януари 2002 г. на Стефан Пейчинов от град Батак – собственик на една от вилите. Предметът на това частично изменение е за обособяване на общински парцели върху земя, която попада в Държавен горски фонд, отдел 180ж на Държавно лесничейство – Ракитово, и не може да бъде общинска собственост.
Следващият етап е да бъде издаден акт за общинска собственост върху парцелираната земя и да се продаде на собственика на вилата като прилежащ парцел към нея. Така гората, която попада в обособения парцел на лицето, става частна собственост, без да се извърши процедура за приватизация на земя от Държавния горски фонд. Това обаче не е единичен изолиран случай, а практика. По същия начин и други терени наоколо се групират по вили, обособяват се в парцели, за да се продадат на собствениците на вилите или на други лица. Така Държавният горски фонд ще се разпродаде в кратък срок от общинската администрация, вместо от компетентните органи за приватизация.
Уважаеми господин министър, грубо са засегнати държавните интереси и Вие като заинтересована страна трябва да ги защитите. Затова Ви питам: ще предприемете ли незабавни действия за спиране, обжалване и отмяна на издадените актове от кмета на община Батак, за да спасите гората и държавната собственост? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, преди да Ви дам думата, искам да обърна внимание на народния представител Панайот Ляков, че срокът за писмения отговор на министър Владимир Атанасов изтича на 29 юли, така че той все още не е в нарушение.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Панайот Ляков. Разполагате с 5 минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Ляков, искам преди всичко да Ви благодаря специално за поставения въпрос, защото поставяйки въпроса и тръгвайки по тъй наречената следа, за да намерим точния и верния отговор, ние се натъкнахме на още допълнителни нарушения, извършени от кмета на общината, за което Ви изразявам моята искрена благодарност.
Наистина в района на язовир “Батак” – Зона А – Цигов чарк, кметът на община Батак е извършил доста сериозни закононарушения предвид разпорежданията му с гора от Държавния горски фонд, след като е определял парцелите и е давал строително разрешение за изграждане на вилите.
За системно нарушение от страна на община Батак през 2001 г. със заповед на областния управител е извършена проверка с участието на представителите на областната администрация. Не бих искал да цитирам, защото Вие казвате само определени случаи. Аз съм си записал допълнителни случаи, но не искам тук от трибуната да засегна тези хора. Разбира се, те едва ли имат такава вина.
След извършената проверка всички констатации са представени в Окръжната прокуратура – Пазарджик, но за голямо съжаление заключението на прокуратурата е: “Отказвам да предприема действия по реда на чл. 127 от Конституцията на Република България и на чл. 118 от Закона за съдебната власт, като прекратявам преписката”.
Сделки за покупко-продажби на земи от Държавния горски фонд община Батак е извършвала в полза и на много, много други юридически лица. В момента на регионалните управления на горите е възложено да представят справки за незаконното строителство в горския фонд, за да можем да предприемем адекватните мерки. За констатираните нарушения от страна на общините в района вече са уведомени нотариусът и съдията по вписванията към Районния съд за недопускане изповядването на сделките със земи от Държавния горски фонд, т.е. оттук нататък ние при нотариуса вече сме спрели разпорежданията им.
Органите на Министерството на земеделието и горите, в частност на Националното управление по горите, срещат много сериозни затруднения при установяване броя на издадените актове за общинска собственост и за извършените сделки със земи от Държавния горски фонд, тъй като не разполагат със самите актове, защото те са в деловодствата на общините. Възнамеряваме да изискаме по официален път предоставянето на информацията от общинските администрации. След получаването на документите и анализ на случаите, Министерството на земеделието и горите ще предприеме конкретни действия по оспорване на незаконосъобразно издадените актове от кмета на община Батак. При необходимост отново ще бъде сезирана прокуратурата за предприемане на необходимите действия.
Още веднъж Ви благодаря, защото Вие с Вашия въпрос ни дадохте възможност да открием и други закононарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате право на реплика. Разполагате с 2 минути за целта.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, че сте предприели тези действия и че ще защитите държавните интереси. Радвам се, че оценявате по същия начин колко е тревожен проблемът в този курорт и тези действия, които са предприети от община Батак. Надявам се, че след като предприемете тези стъпки, за които говорихте, ще ме информирате, за да мога и аз да бъда спокоен, че всичко, което е зависело от Вас и от мен, е направено, а какво ще направи съдебната система – да се надяваме, че тя също ще се намеси в този случай много по-категорично и авторитетно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
С това приключихме с въпросите към министър Дикме.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев относно следствено дело срещу заместник-министър Марио Димитров.
Господин Абаджиев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос. Можете да го направите в рамките на 3 минути.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! От медиите стана известно, че е образувано следствено дело срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров. В тази връзка аз Ви задавам следния актуален въпрос: какви мерки ще предприемете по отношение на заместник-министър Димитров от гледна точка на новия морал и спазване на принципа за неналагане на политически чадър на висши държавни служители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев, бяхте кратък и ясен.
Господин Станков, заповядайте, разполагате с 5 минути, за да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Димитър Абаджиев.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Няма да предприема никакви мерки срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров по следните причини, най-важната от които е, че той е невинен. Ще потвърдя аргумента си с доводи, които знае всеки студент по право.
Член 31, ал. 3 от Конституцията повелява, че обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Бих искал да Ви припомня и чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс, чиято ал. 2 е категорична: “Обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се уточнява противното”.
Може би тук е мястото да попитам не се ли нарушават гражданските права на Марио Димитров, обявявайки го от тази трибуна за виновен.
Бих искал да Ви припомня моята позиция от зимата, когато бяха огласявани проверки срещу 42 политици, една част от които от ОДС. Господин Абаджиев, аз съм противник на политическите чадъри. Всеки би трябвало да спазва законите в Република България. В този смисъл отново Ви заявявам: няма да предприема никакви мерки срещу господин Марио Димитров. Срещу него има образувано следствие, но той все още не е обвинен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Абаджиев, имате възможност за реплика, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви за отговора, господин министър! Известен е принципът и естествено, че всички трябва да го спазваме, за невиновност до доказване на противното, който е прогласен в Конституцията – принцип, който важи до момента, в който съдът се произнесе евентуално по повдигнато обвинение. Радвам се и съм удовлетворен от това, че Вие също потвърждавате наложения през последните четири години принцип за това да не се налага политически чадър и тогава, когато са предприети съответни действия срещу лице, което заема висша държавна длъжност, да не се използва службата му за това съдебните и съответно следствените органи да не могат да си свършат работата. Мисля, че това е и наша отговорност, а и отговорност на съответните органи, които предприемат тези действия. Те са длъжни евентуално да докажат, а ако не могат да докажат, да прекратят съответните действия. В този смисъл Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Станков, заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Бих искал само да поясня за случая от тази зима и позицията ми по политическите чадъри. Тази зима в медиите беше обявено, че се извършват предварителни проверки срещу 42 човека, повечето от които се занимават с политика, повечето от които са членове на ОДС. Много остро реагирах тогава срещу обявяването на тези проверки, срещу омаскаряването на тези хора и по мое искане тогава Висшият съдебен съвет състави комисия. Един господ знае какво става със следственото дело. Аз скоро бях отправил питане до Висшия съдебен съвет. Така че, госпожо Мозер, използвам случая да отговоря и на Вас, няма политически чадъри нито когато става дума за ОДС, нито за НДСВ, нито за който и да е. Има закони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов относно мотивите за предлагане на господин Петър Манджуков за награждаване с орден “Стара планина”.
Заповядайте, господин Соколов, да развиете Вашия актуален въпрос.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, в медиите излезе съобщение, че Вие сте внесли в Министерския съвет доклад, с който предлагате Министерският съвет от своя страна да предложи на президента да бъде награден с най-високия български орден “Стара планина” I степен лицето Петър Манджуков. Отправих писмено запитване до канцеларията на Министерския съвет вярно ли е това, могат ли да ми предоставят Ваш доклад или мотивите към него. За моя изненада главният секретар на Министерския съвет ми отговори, че те не били длъжни да дават информация на отделен народен представител, че съгласно правилника им информация би могла да иска само определена постоянна комисия.
Ето защо аз се принудих да отправя към Вас своя актуален въпрос вярно ли е, че Вие или и Вие, ако не сте само Вие, сте внесли в Министерския съвет доклад с горното предложение. Какви са били Вашите мотиви, ако е вярно, че Вие сте внесли такъв доклад и такова предложение, за да направите това предложение? Да си призная, на мен ми прозвуча странно министърът на правосъдието да прави предложение – говоря хипотетично, защото нямам отговор и на първия си въпрос, очаквам да го получа сега – да бъде награден с орден едно лице, което е известно с това, че има бизнес в областта на търговията с оръжие, едно лице, на което по време на кризата в Косово беше отнет лицензът за тази търговия, едно лице, което е свързано с определена политическа сила, а до ставането Ви на министър в настоящото правителство на Република България Вие бяхте магистрат, който е деполитизиран. Затова очаквам да чуя Вашия отговор на всички тези въпроси, които за мен са важни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Йордан Соколов. Разполагате с 5 минути пленарно време.

МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Соколов, ако Вашият въпрос ми беше зададен от който и да е друг народен представител, бих му отговорил, че получих предложението за награждаване на господин Петър Манджуков с орден "Стара планина" от две авторитетни обществени организации – Българската предприемаческа камара и Федерацията за приятелство на народите с Русия и ОНД, които мотивирано и ясно изтъкнаха заслугите на господин Мандужков за развитието на българското машиностроене, както и за личния му принос в българо-руските отношения. Не искам да преразказвам съдържанието на двете официални писма, но аз нямам никакви причини да поставям под съмнение мненията и оценките на тези организации.
Има един личен момент, с който се запознах, когато преглеждах биографията на Петър Манджуков. Той е започнал трудовия си път като шлосер. Признавам, не са много лауреатите на орден "Стара планина" в наши дни, които са тръгнали от първото стъпало на професията си и да са достигнали до висша държавна награда. Убеден съм, че това е полезен пример за професионално, поетапно израстване на нашите сънародници. Разбрах, че господин Мандужков е първият български стопански деец, занимаващ се с машиностроене, който е носител на този орден. Убеден съм, че българското правителство обърна най-после внимание на една професия, пренебрегвана до този момент по редица причини, които не бих искал да коментирам.
Искам да припомня, че Петър Атанасов Манджуков и представляваните от него фирми осъществяват значителна дарителска дейност общо в размер на над 1 млн. лв. за учредяване на фондации и издаване на книги от български и чуждестранни автори, за строителство и реконструкция на религиозни обекти, учебни и болнични заведения. Даряват средства за възстановяване на храм-паметника "Александър Невски", църквата "Св. Георги" – Ротонда, храм "Св. Троица" – гр. София, храм "Успение на пресвета Богородица" – Пампорово, Параклис-паметник "Възвишение на Светия кръст Господен", църковен храм в кв. "Драгалевци", Бачковската света обител, църковен храм "Св. Георги" средства на фондация "Св. Екатерина", фондация "Театрален свят", фондация "Андрей Луканов", фондация "Хомолуденс", фондация "Орфей", дарява средства на списание "Родопи", на Клуб за художествена гимнастика за спектакъла "Два свята" на Нешка Робева, на Средното музикално училище в Широка лъка, на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопика" – Смолян, на Българската национална телевизия, на Смолянския държавен театър, на Дом за деца в предучилищна възраст – кв. "Драгалевци", на Дом за деца с нарушение на говора и слуха, на Дом за социално слаби деца – с. Стойките. Дарява средства за паметника на загиналите за освобождение на България в с. Широка лъка, за Купата за зимни спортове "Родопи" - Смолян, на "Арсенал" АД - Казанлък, на Столична дирекция на вътрешните работи, на Четвърто районно полицейско управление – София, на ЗДВР за постановка на пиесата на Стефан Цанев и книга на Любомир Левчев "Ти си следващият". Издава книга на Иван Стамболич, подпомага обучение на студенти в чужбина, дарява средства на Правителствена болница и спонсорира хирургически операции, трансплантации, медицински конгреси и симпозиуми.
Това е още една причина да вярвам, че предложението ми към Министерския съвет, както и неговото решение, е вярно и справедливо.
Що се отнася до факта, че този въпрос ми задавате Вие, господин Соколов, надявам се, че той няма нищо общо с професионалната активност допреди една година, развивана от вашия зет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, имате право на реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, Вие на всичко отговорихте, само не и на поставените от мен въпроси. Аз не разбрах наистина Вие ли сте внесли доклада в Министерския съвет и това ли са били мотивите. Ако това са били мотивите, които Вие прочетохте тук – някакъв дълъг списък, Вие направихте ли проверка дали всичко това е вярно и откъде го знаете?
Второ. Цялата дейност на този човек, а за него се говори, че това е човекът, на който наистина Андрей Луканов оставя търговията с оръжие след промяната през 1989 г., какво общо има той с Вашата дейност като съдия или с Вашата дейност като министър? Аз тук чух някакъв дълъг списък на дарителска дейност, но не чух той нещо да е направил за българското правосъдие и правораздаване. И ако някакви, каквито и да са те, дори и уважавани обществени организации, отправят до Вас някакви предложения за лица, които нямат нищо общо с Вашата дейност, Вие за всички тях ли ще правите предложения за награждаване?
В тоя поименен списък, например, наистина Вие пропуснахте да кажете, че той стана издател на вестник "Дума", че той сега строи сграда на вестник "Дума" – беше казано "13-етажна сграда на бул. "България", че той беше поканил по време на косовската криза военни генерали и военния министър на правителството на Милошевич. И затова му беше отнет лицензът за търговия с оръжие.
Аз наистина не мога да оправдая Вие да правите предложение за един такъв човек. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути да вземете отношение към репликата на народния представител Йордан Соколов.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Соколов, мисля, че стана ясно, че аз съм направил предложението и мисля, че стана ясно, че това са мотивите ми. Не стана ясно дали Вие сте проверили фактите, които твърдите. Аз Ви казах, че се основавам на предложенията на две авторитетни обществени организации. Като български министър мисля, че имам право да предложа всеки един гражданин на Република България, включително и чужди граждани, за такава висока правителствена награда. Никъде не е посочено, че предложеният от мен човек трябва да се занимава с правосъдие. Дарителската дейност и професионалната му биография бяха фактите, които ме мотивираха да взема това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и народния представител Йордан Соколов относно ангажиментите на Министерството на образованието и науката за осигуряване на нормални условия за учебната 2002/2003 г. на училището в гр. Мъглиж, Старозагорска област. Питането е към министъра на образованието и науката господин Владимир Атанасов.
Заповядайте, господин Мазнев, да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с 3 минути пленарно време.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, повод за настоящия ни актуален въпрос е тревожното състояние на училището в гр. Мъглиж и реалната опасност децата в общината да нямат възможност да започнат нормално учебната година. Сградата на училището е започната преди около десет години и досега са вложени към 420 хил. лв. За целта общинската администрация е подготвила и успешно защитила проект пред Фонда за регионални инициативи. Благодарение на тези усилия сега сградата на новото училище е завършена, но остава открит въпросът за обзавеждане на училищните стаи, за което са необходими 90 600 лв. Този въпрос стои с особена острота, защото старата сграда на училището, което е строено през 1894 г., е в окаяно състояние, предизвикано от течове и падаща мазилка, застрашаващи живота на децата и учителите. Невъзможно е да се използват и старите чинове и шкафове, които са пред разпадане и не отговарят на изискванията за нормален учебен процес.
Освен това предстои извършването на вертикална планировка на обекта, а това означава, че старото училище до есента ще бъде съборено. Така се получава реалната опасност наесен децата от община Мъглиж да не започнат учебната година поради парадоксалното обстоятелство, че старо училище няма, а новото е построено, но не е обзаведено.
Уважаеми господин министър, моля да ни отговорите какви ангажименти ще поеме Министерството на образованието и науката за осигуряване на нормални условия за учениците при започване на учебната 2002/2003 г. в община Мъглиж? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на актуалния въпрос в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието и науката е добре запознато с проблемите на училището в община Мъглиж и от началото на миналата учебна година търси начини за осигуряване на необходимото обзавеждане за новопостроената училищна сграда.
С наше писмо от 12 април т.г. сме уведомили господин Чернаков – кмет на общината, и госпожа Чепелева – директор на училището, за възможностите. Бих искал да ви запозная с тях.
Министерството на образованието и науката няма нормативно основание да финансира от своя бюджет общински училища. Съгласно чл. 10, ал. 3 и чл. 36, т. 3 от Закона за народната просвета, чл. 7 и чл. 42 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 8, 9 и 19 на глава седма от Закона за общинските бюджети, общините осигуряват от своя бюджет средства за общинските училища. Подкрепихме предложението на господин Чернаков – кмет на община Мъглиж, за предоставяне на обзавеждане от закрити държавни училища в региона като единствен изход от ситуацията към момента. На съвещание, проведено през месец март, с началниците на инспекторатите по образование ги запознахме с проблема и им беше поставена задача да проучат наличното обзавеждане в закритите държавни училища.
Отчитайки затрудненото финансово състояние на общините, Министерството на образованието и науката подготви проект на Постановление на Министерския съвет за предоставяне на допълнителна субсидия от републиканския бюджет за 2002 г. по бюджетите на общините и на министерството за извършване на неотложни основни ремонти и реконструкции на средищни и държавни училища и обслужващи звена във връзка със структурната реформа в областта на образованието, който беше приет на 18 юли тази година. В постановлението на Министерския съвет е включено и училището, за което става дума, със сумата от 45 хил. лв. за обзавеждане. Това е единственият обект в България с предвидени средства за обзавеждане. Всички останали училища са за ремонт на покриви и отоплителни инсталации.
През 2001 г. господин Чернаков поиска отпускане на допълнителни целеви средства за обзавеждане на новостроящото се училище. Министерството на финансите отказа и препоръча обектът да бъде включен в инвестиционната програма на общината за 2002 г. Съгласно Закона за държавния бюджет за 2002 г. на община Мъглиж е утвърдена субсидия за капиталови разходи в размер от 201 хил. лв. За съжаление въпросното училище отново не е включено в инвестиционната програма на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ние благодарим за Вашия отговор. Разбрахме, че наистина това училище ще получи необходимите му средства, макар и половината. В днешно време не са много случаите, в които се строят нови училища.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Защо така?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие по-добре знаете, господин Атанасов, защото вие докарахте България дотук. Навън ще Ви обясня защо, ако още не Ви е станало ясно.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това ние сме го построили.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не сте го построили вие. И тук бъркате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Атанасов, моля Ви, не от място.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: След като има и ученици за това училище и то ще продължи, и наистина извършва една високо благородна дейност, добре е, че то ще може да получи едно обзавеждане, макар и минимално, за да започне в тази нова, красива, хубава сграда новата учебна 2002/2003 г. Убеден съм, че няма да съжалите за това ваше предложение.
Що се касае до включването в инвестиционната програма на общината, Вие по-добре, предполагам, от мен знаете, че няма община, която да има достатъчно средства за една добра инвестиционна програма. Много са нуждите на община Мъглиж за други капиталови вложения и разходи. Но фактът, че общината успя да построи това училище и сега има нужда наистина от една, сравнително скромна, допълнителна помощ само за неговото обзавеждане говори достатъчно добре какво е отношението на общината към образованието на нашите деца.
Аз искам да поздравя министерството, че е успяло да намери тези 45 хил. лв., да поздравя и общината, и общинските ръководители на Мъглиж за това, че построиха тази хубава сграда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Преминаваме към питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов относно прекратяване на трудовия договор на ръководителя на Националния детски комплекс в село Равда, Бургаска област.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Две от обслужващите звена на Министерството на образованието и науката, а именно Квалификационно-възстановителният център и Националният център за ученически отдих, туризъм и спорт с Ваша заповед бяха обединени в последно време в Национален център за възстановяване, отдих и спорт. Част от новата структура, бих казал една изключително важна част от тази структура, е Националният комплекс в село Равда. Той е построен върху земя от около 100 дка, които представляват реституирана земя на собственици.
На ръководителя на Националния детски комплекс в Равда Диана Томова на 8 юли тази година е била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор като началник-отдел в Националния център. Заповедта е подписана от новоназначения от Вас директор на центъра Владимир Паланков. В същия ден на общо събрание собствениците на земи и работещите в Националния детски комплекс в Равда са обявили гражданско неподчинение и стачна готовност. Говоря към тогавашна дата. За решенията на общото събрание е подписан протокол. На общото събрание е приета и декларация. Горните два документа, както и списъкът на работещите в Националния детски комплекс в Равда, и собствениците на земя, които подкрепят решението на общото събрание, са Ви предоставени своевременно. Копие от тези документи получихме както аз, така и проф. Камбуров, като членове на Комисията по образованието и науката. За събитията са уведомени своевременно кметът на община Несебър Николай Трифонов и началникът на Районното полицейско управление в град Несебър.
Господин министър, във връзка с изложеното, отправям към Вас следното питане.
Известен ли сте за заповедта на директора на Националния център за отдих, възстановяване и спорт за освобождаване началник-отдела Диана Томова? Известно ли Ви е постигнатото през 1998 г. споразумение между собствениците на земи, върху които е построен Националният детски комплекс, и Министерството на образованието и науката за съвместно ползване на обекта? Известно ли Ви е, че Диана Томова е излъченият представител на собствениците именно в съответствие с това споразумение?
Благодаря Ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и господин Камбуров! Моят отговор е следният. Заплете се драматична ситуация около детския лагер в Равда, която, слава Богу, напоследък утихна не без съдействието на народни представители. В момента всичко в лагера е наред.
Но по Вашия въпрос Уведомен съм за връчването на заповед за освобождаване на началника на Националния детски комплекс в Равда Диана Томова. Считано от 1 юли, директорът на Националния център за отдих, възстановяване и спорт господин Паланков е утвърдил длъжностна характеристика за началник-отдел на Националния детски комплекс в Равда. Един от критериите за заемане на длъжността е висше педагогическо образование, с което госпожа Томова не разполага.
Националният детски комплекс в Равда е най-големият комплекс в системата на Националния център, което налага изискването на специална педагогическа подготовка на ръководителя, тъй като там летуват в момента 400 деца, а 300 се хранят.
Що се отнася до споразумението, подписано през 1998 г., разбира се, че разполагам и съм запознат с него. Това е споразумение със собствениците на земи, върху които е построен комплексът в Равда. В края на това споразумение изрично е записано, че документът е валиден само за лято 1998 г.
На 8 юли представители на Националния център за отдих, възстановяване и спорт са командировани в Националния детски комплекс “Равда”, за да започнат проверка на счетоводната документация в базата, а също така инвентаризация на хранителните запаси, както и да връчат заповед за освобождаване на досегашната директорка, като представят и новия ръководител.
След получаването на заповедта обаче, Диана Томова отказва да предаде управлението на новоназначения директор Пламен Борисов и със заплахи, че ще последват масови уволнения подстрекава персонала към неподчинение, с което застрашава сигурността на лагеруващите. В същото време с взлом е разбита вратата на помещението, в което се намират документите и средствата на лагера, след като същото помещение е било запечатано от представителите на Националния център за отдих, възстановяване и спорт с оглед провеждането на назначената пълна вътрешна счетоводна ревизия и инвентаризация на лагера.
Освен с тези действия, Диана Томова застрашава сигурността и здравето на лагеруващите малолетни деца чрез организираното от нея недопускане на представители на ведомството, стопанисващо и управляващо лагера.
На 9 юли блокадата, инспирирана от Диана Томова и регионалния директор на Националния център за отдих, възстановяване и спорт за Бургас Мария Ангелова не допускат до работното му място новоназначения началник отдел на детския комплекс в Равда. В блокадата участват непознати лица, които не са от персонала на лагера.
С цел осигуряването на безопасността и спокойствието на летуващите деца, Министерството на образованието и науката предложи на кметовете на Равда и община Несебър да излъчат представител на местната общественост, който да изпълнява длъжността до провеждането на конкурс. Организираната на входа на лагера блокада продължава до петък, 12 юли, когато с прокурорско постановление полицията въвежда в лагера посоченият от кмета представител Стоян Голев. Същата нощ неизвестни лица подпалват личния автомобил на Стоян Голев, който на другия ден подава молба за освобождаване.
На 15 юли, като изпълняващ длъжността, до конкурс, е въведен Деян Стоянов и започва проверка на счетоводната документация и инвентаризация на наличностите в лагера. Аз лично ще споделя изненадата си от реакцията на госпожа Диана Томова, тъй като става въпрос за прекратяване на трудовоправни отношения и всички претенции в тази връзка са в компетенциите на съда, а не се разрешават през оградата на лагера. Още повече, че преднамереното създаване на напрежение застрашава условията за почивка на летуващите там деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, вероятно имате уточняващи въпроси, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Кои са причините, да не бъда доволен от отговора, въпреки че Ви благодаря за подробното разяснение на събитията, които са се случили там - преди всичко Вие говорите за длъжностна характеристика, която е поставена като изискване за директор на този национален детски комплекс. В същото време, Вие знаете, че има още два детски комплекса от национално значение, които са в същата система – в Кранево и в Ковачевци. Защо, господин министър, и трите работят с деца, и трите служат за възстановяване, отдих и лечение, но към тях не са предявени претенции по отношение на длъжностна характеристика?
На второ място, самият директор на националния комплекс, който ръководи тези три центъра, не притежава такава квалификация, той е икономист - това е господин Паланков. Ето защо моят първи въпрос е - защо има различен подход в длъжностните характеристики към лица, които по принцип изпълняват еднаква дейност и работят с еднакъв контингент от деца и заедно с това, по един и същи начин трябва да служат за възстановяването и спорта на тези деца?
Вторият ми въпрос - Вие говорите за финансова ревизия, но считате ли, че можете да кажете тук, от трибуната на Народното събрание, че има нарушения, които са констатирани, защото, струва ми се, че към днешен ден няма никакви такива признаци.
На трето място – заместникът на господин Паланков – Валери Белчински се е движел в лагера с пистолет! Как санкционирате Ваш служител, който се движи с пистолет в един национален детски комплекс, защото знаете, че винаги носенето на оръжие може да предизвика определен инцидент! Не, аз не бих се усмихвал на това! Много често ние сме свидетели на такива явления и се казва, че по невнимание е настъпило произшествие.
И накрая, знаете ли, че господата Белчински и Стоянов са поръчвали компаньонки в този център, който, повтарям, е национален детски център? Това е направено пред свидетели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте, разполагате с 5 минути да дадете отговор на уточняващите въпроси от народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин Иванов, трябва да споделя пред Вас изненадата си, че така дълбоко познавате ситуацията. Твърденията за това, че някой се е разхождал с пистолет в лагера и си е поръчвал компаньонки, са твърдения на самата Диана Томова. Надявам се Вие да не ги споделяте.
Трябва да Ви кажа, че в Министерството на образованието и науката не ми е известно да е въведена на въоръжение някаква система пистолети.
Що се отнася до еднаквите критерии, считам, че този въпрос е принципен. Искам да Ви кажа, че в Министерството на образованието и науката осъществяваме една много задълбочена административна реформа, изготвяйки длъжностни характеристики, такива, каквито не са правени до момента, не само на работещите в министерството, а и на всички обслужващи звена.
Доколкото ми е известно, господин Паланков притежава икономическо образование, но той организира икономическата и административна дейност на Националния център за отдих, възстановяване и спорт, а не се занимава пряко с деца.
Що се отнася до обвиненията, смятам, че случаят действително е доста деликатен, защото, от една страна, пред мен е справка, в която се казва, че земята е реституирана, почти цялата собственост е реституирана през 1992-1995 г. Между другото, тогава Министерството на образованието и науката не е уведомено от поземлената комисия, но в същото време върху тази собственост са построени сградите на Националния център за отдих, възстановяване и спорт. Положението е деликатно, защото и до момента ние продължаваме да спазваме споразумението, за което аз казах, че е валидно за 1998 г., защото ситуацията не би могла да предложи друго решение, плащайки наем на всички тези собственици, и в същото време запазвайки възможността им да работят и като персонал в същия лагер.
Дотук смятам, че има известни облаги, които ни дават основание да сме спокойни за собствениците. Госпожа Диана Томова е една от работещите в лагера, един от тези собственици. За мен е обезпокоително, че мигове след опита да се връчи заповедта на госпожа Томова пред входа на лагера са се появили автомобили с лица, които не бих посмял от тази висока трибуна да квалифицирам. Любопитно ми е какъв е интересът на тези лица към детския лагер в Равда, също така ми е любопитно какво е отношението на РДВР - Несебър, както и на РДВР - Бургас към лагера. Любопитно е и какво е отношението на Икономическата полиция към дейността на Диана Томова, но нека да оставим отговора на тези въпроси за бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Иванов, да изразите отношението си към отговора на министър Атанасов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря.
Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, в крайна сметка аз не чух защо за хора, които изпълняват едни и същи функции в една и съща област, се предявяват различни изисквания чрез техните длъжностни характеристики.
На второ място, ако се следят публикациите, които бяха направени, не само от госпожа Диана Томова, имаше действително отбелязани сведения от много източници, че действително господин Валери Белчински се е движил с пистолет в лагера. Не бих желал министърът на образованието и науката по един доста лековат начин да счита, че това са само изявления на отделно лице. Защото, ако беше така, нямаше да бъде отразено по толкова съществен начин във вестниците.
На трето място – аз не говоря за реституционните претенции, но именно хората, на които е реституирана земята, чрез общо събрание, бяха определили тази жена – Диана Томова, да бъде техният представител.
Не знам дали не би трябвало да се замислите, дали нейната смяна не е предизвикана от нежелание да изпълни нечии поръчки или нечий рекет. Това също е въпрос, който трябва да бъде проучен.

Искрено бих желал обстановката там да бъде такава, че децата да могат да почиват, защото това действие, предприето по средата на сезона, може да има негативен ефект не само към отдиха на българските деца, но и към много деца от чужбина, които идват, към имиджа на България.
Лично аз не одобрявам смяна в началото на туристическия сезон на такова лице, и то по един изкуствено въведен критерий – с цел единствено да бъде отстранена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте. (Възражения от страна на депутати от ОДС.)
Министърът винаги може да вземе думата, когато той пожелае. Моля ви!
Заповядайте, господин Атанасов.
Той няма да Ви репликира, той просто ще вземе отношение по въпроса. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Ако ми е разрешено все пак, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът разрешава, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Отидохме твърде напред в бъдещето, но аз бих искал да се върна в настоящето. В момента в лагера почива нова смяна деца. Положението е спокойно, човекът, който е назначен, е излъчен от местната общественост със съгласието на кмета на Несебър и кмета на Равда. Това е една личност, която е съумяла да поеме в свои ръце нещата.
Що се отнася до данните на проверката, досега тя е установила доста неприятно, че твърде голяма сума пари в хиляди е била съхранявана в касата от госпожа Томова, което, струва ми се, че по силата на счетоводните закони не би могло да бъде така.
Отново ще повторя, разбира се, че директорката на Националния детски комплекс, както и директорът на Националния център за възстановяване, отдих и спорт са две различни длъжности. Единият организира административно и икономически дейността на лагерите, а другият, в случая директорът на Националния детски комплекс, е само един от изпълнителите. Навсякъде, където е необходимо, ще приведем длъжностните характеристики в съгласие с изискванията на закона. Това е нашата единствена цел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, продължаваме с актуалния въпрос на народния представител Иво Първанов Атанасов към министъра на образованието и науката относно спешни ремонти в 160 държавни училища.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре, моят въпрос ще бъде много кратък. Надявам се да получа от Вас също така кратък отговор, по възможност най-краткия и по възможност той да бъде думата “Да”.
Преди това в скоба ще изразя удивлението си от факта, че представители на СДС изведнъж се загрижиха за българското образование, след като по време на своя мандат закриха 383 училища и с един скандален заем от Световната банка предопределиха за България образователни стандарти, характерни за неразвитите държави. По наше време в България бяха построени хиляди училища и аз имам всички основания не само да се гордея, но и да задавам днес въпроси как се ремонтира, как се стопанисва и как се поддържа тази огромна училищна база, която оставихме като наследство на българския народ. (Силен шум и реплики в блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, колеги! Моля ви за тишина! Ако обичате!
ИВО АТАНАСОВ: В Министерството на образованието и науката са подадени 160 докладни записки за спешни ремонти на държавни училища в страната. Тези ремонти се налагат във връзка с новите изисквания на Наредба № 7 на ХЕИ и във връзка с противопожарната наредба за безопасни условия на учебния процес. Зная, че процедурата по удовлетворяването на тези докладни записки е извървяна докрай, в рамките на министерството, което Вие оглавявате, но по моя информация има проблеми с министъра на финансите, който не скланя да отпусне тези средства. Ако обаче ремонтите не бъдат извършени, през есента десетки училища просто ще бъдат затворени, защото ХЕИ вече е минала навсякъде и е дала своите предписания.
Въпросът ми е, след като регистрирах въпроса си към Вас и оттогава изминаха може би десет дни, дали успяхте да постигнете съгласие с министъра на финансите и да осигурите средствата за тези спешни ремонти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз също бих искал моят отговор да бъде много кратък и веднага мога да Ви го дам. Той е: “Да!” Средствата са осигурени, ако желаете бих могъл да развия по-подробно този въпрос.
Приета е инвестиционна програма с Постановление на Министерския съвет от 18 юли за 160 държавни и 178 общински училища. Съзнаваме, че в последните години около 700 училища са били финансирани, материалната база в сферата на образованието е изключително остаряла, нови сгради не се строят от пет години, на много места има недовършени постройки, части от учебни сгради, някои от обектите са замразени поради липса на средства. Тенденцията за ежегодно намаляване на бюджетните средства за капиталови разходи в сферата на образованието прави невъзможно провеждането на нормален учебен процес в голяма част от училищата.
Отчитайки критичното състояние на материалната база в много училища Министерство на образованието и науката предприе всички възможни мерки за осигуряване на нормален учебен процес в училищата – както държавни, така и общински, през 2002-2003 г. Инвестиционната програма е приета, съгласувана е с Министерство на финансите и предстои да бъде изпълнена. Дай Боже, да може на 15 септември в част от училищата вече да има и нови покриви, и нови отоплителни инсталации. А както се разбра, в училището в Мъглиж ще има и ново обзавеждане. Благодаря ви. Това беше моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре! Аз съм имал много остри изказвания по отношение на някои Ваши действия, възможно даже най-острите, но тъй като ние сме конструктивна опозиция, когато правителството или отделен министър е свършил нещо добро, той заслужава нашите адмирации. Така че аз Ви благодаря за отговора, който дадохте, и се надявам, че парите ще бъдат усвоени по целесъобразност и през есента тези училища ще могат да навлязат в учебната година.
Снощи беше една от срещите ни в едно училище, в гимназията в гр. Земен. Там бяхме заедно с ген. Бриго Аспарухов и проф. Андрей Пантев. Такива гимназии с висящо положение вероятно има много в страната. Няма как да не сте забелязали надеждата на учители, на родители, на ученици да бъдат запазени тези училища. И аз си позволявам да настоявам днес пред Вас, макар да не е в рамките на въпроса, който предварително писмено съм Ви предал, в тези общини, в които има едно-единствено училище, нека да бъде направено всичко възможно това училище да бъде запазено. Министерството има възможности за това. Ние поехме такъв ангажимент, понеже говоря конкретно за един град, а такива ангажименти сме поемали и на други места, да настояваме пред вас там, в тази община, в която има едно-единствено училище, Министерството на образованието и науката да направи всичко възможно това училище да бъде запазено. Тъй като много трудно е на децата да пътуват на 50, че и на повече километра, за да могат да се образоват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин министър, имате право на реплика на актуален въпрос в рамките на 2 мин.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, искам да кажа, че Министерство на образованието и науката ще продължи да прави всичко възможно за провеждането на нормален учебен процес за повишаване на качеството на образованието и за осигуряване на достъп на всички ученици. Разрешили сме прием в немалко паралелки над допустимия, също така правим всичко възможно да съхраним редица училища, особено тези, които са единствени в общината.
Бих искал пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, да благодаря на експертите от Министерство на образованието и науката, които днес два пъти имаха възможност да чуят и вашите благодарности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Ирина Георгиева Бокова и Кръстьо Илиев Петков към министъра на здравеопазването господин Божидар Финков относно незаконното обсебване на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация.
Госпожо Бокова, заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. От името на проф. Кръстьо Петков и мое име бих искала да задам въпроса към господин Божидар Финков относно незаконното обсебване на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация.
Проблемите на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация не са от днес.
Бих искала да напомня някои факти, които са важни и са свързани с историята на преустройството, реконструкцията и модернизирането на болницата от 1994 г., което е довършено от Министерството на земеделието и горите. След това община “Овча купел” започва да претендира за правото на собственост върху гореописания имот в Горна баня.
Въз основа на издадена заповед от кмета на община “Овча купел” имотът е актуван като публична общинска собственост с акт № 7 от 7 ноември 1996 г. без преди това да е деактуван като държавен. Този акт е отменен от областния управител през 1998 г. Въпреки това, обаче, опитите на общината за завземане на имота продължават. И през 1997 г. заповед на кмета на община “Овча купел” отново актува тази собственост като общинска, след което тя е отменена като незаконосъобразна с решение на Софийския градски съд от 1998 г. и на Върховния административен съд от 1999 г. именно като незаконосъобразна.
На 6 януари 2000 г. персоналът на Балнеолечебница – Горна баня е отстранен по насилствен и незаконен начин от работа от фирма, сключила договор с общината за ползване на балнеолечебницата. На 10 юли 2001 г. по абсолютно същия начин кметът на община “Овча купел” издава заповед въз основа на този незаконосъобразен акт за общинска собственост, който току-що посочих, и по насилствен начин една частна фирма обсебва лечебния минерален плаж в “Овча купел”. Забележете, с договор за наем за 68 лв., месечен наем! Тя изгонва работещия там персонал, експлоатира плажа през цялото това време.
На 10 април 2002 г. със заповед на областния управител и чест прави на новия областен управител господин Росен Владимиров, който единствен от държавните институции се обръща с лице към този проблем, като издава заповед за отмяна на актовете за общинска собственост на имотите, които са включени в капитала и баланса на дружеството като незаконосъобразни. И потвърждава актовете за държавна собственост и това, че те запазват своята правна сила. Областният управител на град София изпраща молба до началника на 6 РПУ за оказване на съдействие за влизане на персонала на болницата в имотите. Но до този момент това не се е случило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да зададете въпроса, госпожо Бокова.
ИРИНА БОКОВА: Приключвам с излагането на мотивите, господин председател.
Какво е направило до момента Министерството на здравеопазването като принципал на болницата и какви действия е предприело за въвеждане във владение на болничния персонал в обсебения от частна фирма недвижим имот, особено след като областният управител през месец април издава нужните заповеди, с които отменя незаконосъобразно издадените актове за общинска собственост?
Проведени ли са разговори с министъра на околната среда и водите, министъра на вътрешните работи и министъра на държавната администрация за цялостното и окончателно решение на този абсурден проблем, който има и голямо национално значение за столицата и страната?
Очаквам Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаема госпожо Бокова и уважаеми господин Петков! Госпожо Бокова, всичко, което изложихте във Вашите мотиви, е вярно, но недостатъчно. И аз ще си позволя да допълня Вашето изложение с още факти, а също и да отговоря пряко на поставения от Вас въпрос.
В отговор на поставения от Вас актуален въпрос Ви уведомявам, че Министерството на здравеопазването интензивно работи по проблемите около незаконно ползване на имотите в “Овча купел” и Горна баня, собственост на Специализира болница за физикална терапия и рехабилитация, ЕАД – София. Касае се за имоти, актувани като държавна собственост през 1971 г. След направена справка с Главния регистър, картотеката и спомагателния регистър на държавните имоти стана ясно, че тези имоти фигурират там и до този момент, т.е. те не са отписани със заповедта на областния управител на град София, както изисква Законът за държавната собственост относно деактуване на недвижими имоти – държавна собственост. Същите имоти обаче са актувани като общински през 2000 г., без да е спазена процедурата.
За разрешаване на въпросите относно собствеността и отнетото от лечебното заведение владение на имотите са проведени многократни разговори и разменени писмени документи с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областната управа на град София, кмета на Столична голяма община и кмета на Столична община в район “Овча купел”. По този повод са писани писма до кмета на столичен район “Овча купел” и до ползвателя на имота – едноличен търговец, спечелил правото на ползване с обществена поръчка, за преустановяване на незаконните действия. Изпратено е писмо до Приемната на Министерския съвет с описание на фактическата обстановка и предприетите от наша страна действия. Във връзка със самоуправните действия на кмета на Столична община от район “Овча купел”, изразяващи се в прекратяване на достъпа на дружеството до плажния комплекс в “Овча купел”, е сезирана Районна прокуратура, която обаче прекратява преписката с мотива, че не са налице основания по чл. 318, т. 3 от Закона за съдебната власт, т.е. не са налице самоуправни действия.
Постановлението за прекратяване е обжалвано пред Софийската градска прокуратура. Междувременно, на 19 януари 2001 г. е предявен иск за установяване правото на собственост върху имоти, включени в капитала и баланса на Специализирана болница за клиникална терапия и рехабилитация, а именно база “Горна баня” с балнеолечебницата и база “Овча купел” също с балнеолечебницата.
Към настоящия момент има висящ спор пред Софийския районен съд между Столична община – район “Овча купел” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като лечебното заведение е конституирано като подпомагащо ответната страна. По същото време относно балнеолечебницата в Горна баня Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация - ЕАД е предявила два иска – срещу Софийска община, район “Овча купел”, “Либекс” ООД и “Либамед” ЕООД. Това са исковете на невладеещия собственик срещу владеещия собственик, с които се иска осъждане на горепосочените ответници да предадат владението на имота на новия собственик, на неговия собственик – Специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация.
От друга страна, с писмо от 1 октомври 2001 г. до господин Росен Владимиров – областен управител на София-област, е поискана отмяна на актовете за общинска собственост, с които незаконосъобразно са актувани като общински имотите, собственост на еднолично търговско дружество с държавно участие. В отговор на това писмо на 10 април 2002 г. областният управител на София-област издава четири заповеди за отмяна на актовете за общинска собственост на кмета на Столична община, район “Овча купел”, тук са точно цитирани. На основание на издадените заповеди по наша молба областният управител изпраща писмо до VI Районно полицейско управление за оказване на съдействие на Специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация за въвеждане във владение на имота. Въводът обаче е бил осуетен лично от кмета Кирчев.
Искам да подчертая, че Министерството на здравеопазването е изключително заинтересовано от по-скорошното решаване на този повече правен проблем и поради факта, че през 1994 г. е извършено преустройство и модернизация на сградите в лечебното заведение на стойност 19 млн. неденоминирани лева. Във връзка с гореизложеното, след изчерпване на всички законови възможности за упражняване правото на собственост, съм изпратил до министъра на вътрешните работи молба за съдействие. Проведени са разговори на ниво главен секретар. Всеки момент очаквам отговор на цитираното от мен по-горе писмо. Уверявам ви, че за решаването на този чисто юридически проблем се предприемат и ще се предприемат всички възможни действия, предоставени на министъра на здравеопазването от Конституцията и законите на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, много добросъвестно изложихте всички факти. Като ги чухме, нашият извод е, че държавата е безпомощна да си върне имота. Имаме крещящ случай, при който Софийската община, хората на господин Софиянски, си присвояват държавен имот и държавата не може да си го върне. Това е все едно аз да ви продам апартамента без да ви питам. Извинете, че ви давам такъв битов пример. Има ли държава тук? Бившият министър-председател го критикуваме за много неща, но успя да накара доста влиятелни групировки да се съобразяват.
Аз искам да развия въпроса по отношение на съдбата на обекта по-нататък. От седмица или две той е обявен вече за приватизация. Той ще отиде в частни ръце. Софийската община го обяви за приватизация. Вие какво ще правите оттук нататък като министър и като защитник на държавните и националните интереси?
Вие правите следното: преди два дни изпращате група ваши чиновници да уволнят проф. Николова, която е директор на Специализираната болница. Защо? Защото защитава интересите на болницата и иска в "Овча купел" и в "Горна баня" д се извършва медицинска дейност. С едно грубо държане практически са арестували жената в другата стая и в нарушение на Кодекса на труда я освобождават. Аз съм възмутен от действията на вашите чиновници. На лекари не им подхожда да действат като жандармерия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Знаете ли на колко години е изпълнителният директор, въпросната професорка?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Знам.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Седемдесет и една. Тя е пенсионирана със съответни награди и почести за добре изпълнена служба в областта на здравеопазването. На нейно място е назначен енергичен мъж с административен опит, който също, както и министерството, би трябвало да проведе по-активна политика от страна на болницата. Това е основанието.
По въпроса за това, че Общинската агенция за приватизация е включила в списъка въпросната болница, няма никакъв проблем. Това е ново правно нарушение. Има мораториум върху приватизацията на лечебните заведения. Освен това тази болница винаги ще бъде в защитения списък, така че тя няма да бъде приватизирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата министърът на финансите Милен Велчев, който иска да направи изявление пред Народното събрание преди да започнат въпросите към него.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в качеството си на министър на финансите и на председател на Съвета на директорите на Банковата консолидационна компания искам да ви съобщя, че днес правителството реализира може би най-успешната приватизация в историята на България (оживление) с продажбата на банка "Биохим" на Банк Аустрия Кредитанщалт. Цената, която инвеститорът заплати, не е 50 млн. лв., колкото щеше да плати през миналата година купувачът на "Биохим", не е 95 млн. лв., колкото беше минималната цена по сделката, а е 161 млн. лв.! (Ръкопляскания.)
По този начин правителството на НДСВ изпълни един сериозен свой ангажимент, свързан с раздържавяването в банковия сектор. Нещо повече, приватизацията на четвъртата по големина банка в България ясно показва принципите, които споделяме и прилагаме в областта на приватизацията, за разлика от предишното управление.
Искам да припомня, че предишните управляващи два пъти безуспешно се опитаха да приватизират банка "Биохим". А и да бяха успели, цената, на която тя щеше да бъде продадена, щеше да бъде 14 млн. долара първия път и 25 млн. евро втория път.
Цената, която нашето правителство договори, е близо четири пъти по-висока. Причините за това са три. На първо място, това е прозрачната и конкурентна процедура, довела до конкуренция между трима кандидати за купувачи. На второ място, това е доброто управление на банката, довело до по-високи печалби през миналата година. И на трето място, разбира се, това са добрите икономически перспективи пред България, които съзират чуждестранните инвеститори.
Искам също да подчертая, че досега във всички банкови приватизации, проведени от БКК, цената, която е давана за банката, никога не е надвишавала 130 на сто от собствения капитал на банката. Банка "Биохим" беше продадена на цена, равна на 230 процента от собствения капитал! Като добавим към това ясните и прозрачни правила, които осигурихме за всички участници, пълната конфиденциалност, липсата на скандали в публичното пространство и приключената в срок процедура, мога с ръка на сърцето да кажа, че тази сделка ще се превърне в образец за перфектна приватизация и свидетелство за силно нарасналото доверие на международните инвеститори към нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на финансите Милен Велчев относно недостатъци в Наредбата за обменните бюра.
Господин Тошев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря. Господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! На 23 април 2002 г. е обнародвана Наредба № 3 от 17 април 2002 г. за условията, реда за регистрация и изискванията към дейността на обменните бюра. Член 15 на тази наредба гласи: "За всяка сключена сделка обменните бюра са длъжни да издават бордеро в два екземпляра, по едно за всяка от страните, съгласно Приложение № 6 или разширен фискален бон, съдържащ реквизитите на бордерото." От това следва възможност за избор, като бордерото никъде не е посочено, че е фискален документ. Така се създава възможност обменните бюра да се окажат извън общия режим на фискализация.
Освен това изискването при среднодневен оборот над 500 лв. в продължение на три месеца, обменните бюра да имат резервно фискално устройство, е отменено с § 2 на Допълнителните разпоредби на наредбата. Оборот от 500 лв. на ден е около 250 американски долари на ден и при марж от 2 ст. на долар, това прави 5 лв. дневна печалба, с която едно обменно бюро не може да се издържа.
В новата наредба е отпаднало досега действащото изискване на Наредба № 16 от 1999 г. за ежегодно деклариране на капитала на обменните бюра, което беше в съответствие с препоръките на работната група за финансови действия. Отпаднало е и изискването за разширен фискален бон като условие за регистрация, а и изискването за отпечатване на удостоверенията за регистрация на защитена хартия. Наредбата не е съгласувана и с изискванията на Наредба № 4 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, която в чл. 2 изисква касова бележка, издадена от фискално устройство, за всяко лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажба на стоки и услуги в търговски обект.
Така се създава двоен стандарт като за търговците се изисква дневен фискален финансов отчет, а за сарафите се предвижда регистрационен опис, за който не е изрично посочено, че е фискален. От прилагането на наредбата в този й вид могат да произтекат много конфликти, обжалвания, оспорвания и тълкувания.
Моето питане към Вас е: ще предприемете ли мерки за отстраняване на недостатъците в Наредба № 3 за обменните бюра и привеждането й в синхрон с Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, както и с препоръките на работната група за финансови действия? Какви според Вас са причините, довели до допускането на тези недостатъци и опасявате ли се, че междувременно заинтересовани лица биха се възползвали от ситуацията? Какво ще направите, за да не се случи това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата за отговор на питането господин министърът на финансите Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Тошев! В отговор на Вашето питане за условията, регистрацията и изискванията към дейността на обменните бюра бих искал да изразя следното становище.
Първо, по приложимостта на разпоредбите на Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти.
Основанията за отмяната на старата наредба, регламентираща дейността на обменните бюра до приемането през месец април на тази година на нова наредба са известни на цялата общественост и едва ли са убягнали от вашето внимание. Фактически, не остана медия, която многократно да не е сигнализирала за безскрупулни измами, извършвани от някои обменни бюра, по отношение на техните клиенти. В Министерството на финансите, прокуратурата и МВР постъпваха стотици жалби от измамени клиенти. Чрез посолствата в София бяха получени редица сигнали от гости от чужбина на нашите туристически обекти по Черноморието. Контролните органи обаче оставаха с вързани ръце поради празнотите и неиздържаните правни решения на старата наредба. Съдилищата отменяха на практика всички наказателни постановления, издадени във връзка с прилагането на тази наредба, при това обосновано.
Общественото мнение по отношение на режима, установен чрез новата наредба, изразено в редица публикации след приемането й през април тази година е единно – наредбата ограничава възможностите за измами и създава ясни правила за бизнеса, защитавайки едновременно и добросъвестните търговци, предлагащи услуга в тази част на финансовия пазар, и клиентите. Възраженията Ви срещу тази наредба в този смисъл са учудващи.
Що се касае до твърдението Ви, че с новата наредба обменните бюра се освобождават от задължение да издават фискален документ, то първо, не е вярно, и, второ, вероятно се дължи на неотчитане на основни принципи на правото. Според тези принципи всеки правен акт си има свой предмет на регулиране. Предмета на регулиране на Наредба № 3 от 2002 г., както и на старата Наредба № 4 от 1999 г. е регистрацията и организирането на дейността на обменните бюра, а не данъчното облагане. Следователно, от юридическа гледна точка тази наредба не може да съдържа разпоредби, свързани с данъчното облагане. Подобна разпоредба неправилно е била включена в старата наредба и ако съответният текст е бил обжалван пред съда, то той е щял да бъде обявен за противоречащ на закона.
Регулирането на дейността на правните субекти с оглед създаване на документи във връзка с данъчно облагане е предмет на уреждане от друга наредба на министъра на финансите, а именно Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Това е нормативният акт, който създава задължения за обменните бюра като търговци да издават фискален бон за всяка сключена сделка.
Въвеждането на бордерото по новата наредба за обменните бюра е въведено с цел да се предостави допълнителна информация на клиента относно условията на сделката, каквато обикновеният фискален бон не съдържа. До края на 1999 г. обменните бюра бяха задължени да издават такива бордера. С издаването на старата наредба за обменните бюра от 1999 г. това задължение отпадна. Обменните бюра бяха длъжни да издават само фискален бон за всяка сключена сделка. Бордерото бе въведено отново като задължителен документ от гледна точка на обстоятелството, че когато обменните бюра ползват само фискални устройства, а не фискални принтери, издадената касова бележка не съдържа нужните реквизити, които са необходими за извършването на ефективен данъчен контрол. Лицензираните касови апарати с фискална памет не могат да дават на касовата бележка валутния курс, по който се обменя чуждестранната валута, а информацията, която се съдържа в периодичния отчет на фискалната памет не е достатъчна за осъществявания данъчен контрол.
Съгласно изискванията на Наредба № 4 от 1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, обменните бюра са задължени да издават фискален бон за всяка сключена сделка. Двете задължения – за издаване на бордеро и на фискален бон, са уредени в два нормативни акта, които се допълват и не си противоречат. При свръзаното тълкуване на двата нормативни акта следва, че в случаите, когато обменните бюра не издават разширен фискален бон, съдържащ реквизитите на бордерата, те са длъжни да издават едновременно бордеро и обикновен фискален бон.
Предвид изложеното считам, че въведените с новата Наредба за обменните бюра изисквания за регистрация на сделките, не създават предпоставки за злоупотреба и изключване от общия режим на фискална отчетност.
Второ, по отношение на освобождаването на обменните бюра от въвеждане на второ резервно фискално устройство – обменните бюра бяха освободени от въвеждането на второ устройство, поради следните съображения – първо, няма легална дефиниция за оборот при извършването на продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Изискването, посочено в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 от 1999 г. на министъра на финансите, е въведено за големи търговски обекти, които реализират значителни дневни обороти, тоест при съсредоточаване на голям брой клиенти на ден. В този случай, при повреждане на фискалното устройство, резервното фискално устройство, въведено с цел – предотвратяване на нарушения, свързани с неиздаването на фискални бонове.
Второ, с оглед характера на дейността на обменните бюра и стойността на отделните сделки, за тях не съществува проблем от такъв характер. Не съществува опасност от прекомерната употреба на наличния касов апарат и произхождащата от това възможност той да се повреди. Същевременно, при повреда на фискалното устройство, обменните бюра са длъжни да издават ръчни касови бележки от кочан, заверен от органите на данъчната администрация.
Въз основа на изложените аргументи считаме, че неприлагането на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. е оправдано и не създава предпоставки за злоупотреби.
Същевременно, по този начин се облекчава дневната данъчна отчетност и контрола, упражняван от данъчните органи.
Трето – по отношение изискването за отпечатване на удостоверения за регистрация на защитена хартия. Що се отнася до това изискване, то не е отпаднало, тъй като и преди не е съществувало такова нормативно установено изискване. Не е необходимо удостоверението за регистрация да се отпечатва на защитена хартия, защото те не представляват ценни книги, собствеността върху които може да се прехвърля. По своята същност те са удостоверителни документи.
Четвърто – относно отменената Наредба № 3 от 17 април 2002 г. изискване за ежегодно деклариране на капитала на обменните бюра. Това изискване, което съществуваше в старата наредба отпадна. Отпадна поради неговата пълна безсмисленост и безполезност. Тази информация не може да бъде полезна, тъй като декларацията не е предвидена в закон или постановление на Министерския съвет, тоест информацията, която се съдържа в нея не е задължително вярна, тъй като декларацията е установена с наредба. Предполагам знаете, че не е скрепена със санкция за неистинност на информацията, посочена в нея. Това само по себе си компрометира изцяло тази информация като основание за каквито и да било изводи, в това число и статистически.
Освен това, отчитайки естеството на извършваната от обменните бюра дейност, размерът на паричните средства не е постоянна величина и не може да бъде точно определена за целите на декларирането. Подобно изискване единствено има за резултат безсмислено затрудняване на работата на лицата, извършващи сделки като обменни бюра.
И на пето място, по отношение на препоръките на Финансовата група за борба с изпирането на пари.
Не съществува никакво разминаване или противоречие между 40-те препоръки на Финансовата група за борба с изпирането на пари и 8-те препоръки на тази финансова група, приети във Вашингтон на 31 октомври 2001 г., от една страна, и Наредба № 3 от 17 април 2002 г. на министъра на финансите, от друга страна.
Ако смятате, че такова несъответствие или противоречие е налице, моля да конкретизирате в писмен вид на коя от препоръките на Финансовата група за борба с изпирането на пари наредбата противоречи, след което ще ви предоставим допълнителен отговор.
След влизане в сила на Наредба № 3 от 17 април 2002 г. за условията, реда за регистрацията и изискванията към дейността на обменните бюра, няма констатирани нарушения от отдел “Оперативен контрол” на Главна данъчна дирекция във връзка с фискалната отчетност на обменните бюра. Значително е намалял и броя на жалбите от страна на граждани относно злоупотреби, извършвани от обменните бюра.
В тази връзка смятаме, че новата наредба е добре работеща и няма основание за нейното изменение и допълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тошев, имате думата за реплика и в рамките на две минути можете да зададете два допълнителни въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председател, нямам уточняващи въпроси.
Благодаря на господин министъра за отговора. Смятам, че това, което той каза, ще бъде отразено от медиите и обществеността ще има на разположение информацията по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от Лъчезар Тошев към министъра на финансите относно мотивите за уволнения в Агенция "Бюро за финансово разузнаване".
Заповядайте, господин Тошев, да развиете Вашия актуален въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, имах среща с няколко души от уволнените в Агенцията “Бюро за финансови разузнавания”. Аз не съм техен адвокат, но ролята на парламентарния контрол е да бъде коректив на управлението. Затова Ви задавам този въпрос.
През 2001 г. съгласно информацията, която имам, Агенцията “Бюро за финансово разузнаване” е изпратила на прокуратурата сигнали със съмнения за пране на пари за над 96 млн. щ.д., което е заявено от заместник-министър Нахит Зия пред в. “Стандарт” от 3 декември м.г. До началото на м. март 2002 г. в прокуратурата са изпратени още 35 сигнала от същия характер, което показва, че агенцията работи активно по предназначението си. На една пресконференция след задаването на моя въпрос до Вас се посочва, че са дадени 116 сигнала на обща стойност 193 млн. долара до момента, което включва в т.ч. и тези 65 от тях, които са подадени до м. март 2002 г., най-значимите от които са обработени именно от уволнените служители. През това време агенцията е приета и за член на Глобалната мрежа за противодействие на изпирането на пари “Егмонт груп”. Със заповед № 732 от 7 март 2002 г., считано от 8 март 2002 г. е уволнен директорът на агенцията доц. Николай Иванов, който по това време е бил в болнични, но в момента е бил в кабинета си, за да изпрати спешен доклад до Съединените щати по тероризма. Минути след изпращането на доклада умишлено са изключени комуникациите в кабинета му с цел да принудят доц. Иванов да го напусне. Това е можело да смути изпращането на този доклад.
Според информацията, която имам, не е изпълнена Ваша Заповед № 164 от 7 март 2002 г. за създаване на Приемателно-предавателна комисия с участието на доц. Иванов, който не е бил уведомен за нея.
С встъпването си в длъжност новият директор закрива два основни отдела в агенцията – “Анализи” и “Информационни технолиии”. Без обявени съкращения и при наличие на свободни щатни бройки са уволнени 7 служители от основната дейност. Намаляването на аналитично-информационния кадрови капацитет на Бюрото за финансово разузнаване би могло да затрудни изпълнението на поетите пред Международния валутен фонд задължения по мерките за предотвратяване изпирането на пари.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: какви са мотивите за уволнението на служителите в Агенцията “Бюро за финансово разузнаване”, постигнали резултати в работата си, и съгласувани ли са тези действия с Вас? Какви мерки ще предприемете, за да не допуснете неизпълнение на поети задължения по мерките за предотвратяване прането на пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Тошев, в отговор на поставения от Вас актуален въпрос Ви уведомявам за следното:
Господин Иванов е освободен от поста директор на Агенция “БФР” на 8 март т.г. При освобождаването му са спазени всички законови процедури и изисквания.
По законосъобразността на уволнението ще се произнесе съдът, тъй като господин Иванов е обжалвал уволнението си. Аз уважавам правото на жалба пред съда на всеки гражданин, както и правото на съда да се произнесе по въпроса, по който е сезиран, поради което няма да коментирам уволнението на господин Иванов.
Ще коментирам обаче накратко работата на “БФР” от основаването му през 1998 г. до настоящия момент. Тъй като противодействието на изпирането на пари е приоритет на нашето правителство, институционалното и функционално укрепване на финансовото разузнаване е от изключителна важност за нас.
Общата констатация е, че за периода от назначаването му като директор на “БФР” до неговото освобождаване господин Иванов не успя да създаде необходимата организация за бърз и ефективен аналитичен процес, което е най-важната функция на финансовото разузнаване. Към мен като министър на финансите бяха адресирани редица тревожни сигнали от търговски банки и от Централната банка, дирекция “Специален банков надзор”, относно задържани продължително време в Агенция “БФР” доклади за съмнителни операции, направени от банките, без да се работи по тях. Ръководството на Националната служба за борба с организираната престъпност информира Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и мен като министър на финансите за напълно разстроените отношения с финансовото разузнаване, което възпрепятства постигането на положителен ефект при разследване на случаи за изпиране на пари. Множество данни, потвърждаващи посочените сигнали, могат да бъдат открити в годишния доклад за дейността на “БФР” за 2001 г.
При извършената пълна инвентаризация на заведените в “БФР” случаи и работата по тях се установи, че от общо 558 случая, образувани в “БФР” за периода от основаването му до 31 декември 2001 г., 257 случая, тоест малко по-малко от половината, са неприключени. Общо 114 от тях са просрочени с повече от две години, като видно е от самите папки, че по тях въобще не е работено. Например през април 1999 г. в “БФР” е бил заведен сигнал от търговска банка за съмнителни операции за около 1,5 млн. щ.д. Първата резолюция за работа по сигнала е поставена от директора на “БФР” едва на 26.10.2001 г., тоест повече от две години и половина след постъпване на сигнала. Материалите са изпратени на прокуратурата след смяната на ръководството на финансовото разузнаване. Впоследствие се установява, че лицето, извършило операциите, е осъждано за търговия с наркотици и е било многократно проверявано от полицията за такава дейност.
Друг сигнал за изпиране на пари за около 3 млн. щ.д. е постъпил в “БФР” също през април 1999 г., а първата резолюция за работа е поставена едва на 6 юни 2000 г., тоест повече от една година по-късно.
Това не са единствените случаи. Подобни на тези са десетки. Това е факт, който лесно може да бъде потвърден, тъй като оперативните папки по отделните случаи и досега се съхраняват в агенцията.
За част от откритите нарушения е информирана прокуратурата с оглед за извършване на проверка относно евентуални престъпления, извършени от длъжностни лица.
Що се касае за сигналите за 96 млн. щ.д., изпратени от “БФР” на прокуратурата през 2001 г., за които говорите Вие във Вашия актуален въпрос, от направената статистика е видно, че само около 7 милиона от тях касаят доклади за съмнителни операции, направени през 2001 г., а останалите около 89 милиона представляват изчистване на стари залежали случаи, голяма част от които са безполезни за полицията и прокуратурата поради прекомерния срок от извършването на операцията до уведомяването на правоохранителните органи от страна на “БФР”. Единият от тези случаи касае операция за около 28 млн. долара, извършена през 1998 г., 26 случая касаят операции, извършени през 1999 г. с общ обем 56 млн. щ.д.
За сравнение ще посоча няколко цифри. От началото на тази година до началото на м. май “БФР” е изпратило на прокуратурата сигнали за съмнителни операции в общ обем 144 млн. щ.д. От тях 6 млн. щ.д. касаят само операции, докладвани на “БФР” през м. март т.г. Причина за отрицателните моменти в работата на "БФР" е липсата на адекватна организация на работата, а от друга – липса на какъвто и да е контрол върху дейността на директора на "БФР" и на самото "БФР". През всичките години от основаването му до разпоредената през март 2002 г. пълна проверка, "БФР" не е било проверявано. През 2001 г. министърът на финансите е получил един сборен доклад …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да приключите вече, господин министър. Петте минути изтекоха.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: В крайна сметка моят отговор към Вас, господин Тошев, е: всички тези стъпки, които са предприети и които накратко изложих, обективно са от такъв характер, че водят към повишаване, а не към намаляване на аналитичния кадрови капацитет на агенцията, което беше отчетено от експертите на Европейската комисия, посетили Агенция “БФР” през последния месец. Стъпките, които предприемаме с цел да не допуснем неизпълнение на поетите задължения, в момента са също срещу изпиране на пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Тошев, имате думата за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, благодаря Ви, господин министре.
Моят въпрос има за цел именно да заостри Вашето внимание върху тези проблеми.
Бих искал да посоча, че имам справка за това какви случаи са насочили към прокуратурата уволнените. Така например единият е насочил 62 случая и 17 сигнала, вторият от уволнените – 33 случая и 22 сигнала, третият е насочил към прокуратурата 20 случая и 20 сигнала, а останалите, които остават на работа, са насочили много по-малко от тях.
Все пак не ми стана ясно каква е била причината тези, които са работили ефективно, да бъдат уволнени, а другите, които не са работили толкова ефективно, да останат на работа. Но така или иначе Вие следите този въпрос. Съдът ще се произнесе. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към третия актуален въпрос към министъра на финансите Милен Велчев, зададен от народния представител Панайот Ляков, относно смяната на директор на ТДД – Пазарджик.
Господин Ляков, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 1.07.2002 г. поради изтичане на договора е освободен директорът на Териториална данъчна дирекция – Пазарджик, Димитър Бараков. Той работи в данъчната администрация от 1991 г. и за 12-те години е преминал няколко йерархични степени, тоест претърпял е едно естествено развитие – бил е инспектор, главен данъчен инспектор, заместник-директор и накрая директор от 1.01.1999 г. Димитър Бараков е безпартиен, никога не е членувал в политическа партия.
По време на неговото управление планът по приходите на дирекцията е изпълняван всяка година. За 2001 г. преизпълнението на годишния консолидиран план е 5 на сто, 8 на сто – на приходите по републиканския бюджет. За първото полугодие на 2002 г. също има преизпълнение, без да ви цитирам процентите, вие сигурно ги знаете. От тези данни според мен личи, че смяната не е предизвикана по професионален критерий.
Без да отричам правото на министъра да върши подмяна и да си подбира кадрите в администрацията, все пак искам да разбера защо на негово място е назначен адвокат, който е работил само 14 месеца в данъчната система и то не във функционална структура. Той е бил юрисконсулт и е напуснал данъчното управление в Пазарджик преди 9 години. Тоест, по време, когато беше извършена голямата промяна в данъчните закони, този човек не е бил запознат с тези промени, с тази данъчна реформа. Според мен категорично са нарушени с това назначение изискванията на Главната данъчна дирекция за заемане на тази длъжност, длъжностната характеристика.
Затова Ви питам поради какви непрофесионални изисквания бе извършена тази смяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения Ви актуален въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ляков. Трудовият договор с господин Димитър Бараков бе прекратен на основание чл. 25, т. 3 от Кодекса на труда поради изтичане на уговорения срок, считано от 2 юли 2002 г. Формално юридически за прилагането на това прекратително основание не са необходими специални мотиви. Достатъчно условие е предвиденият в договора срок да е изтекъл обективно. Промяната е извършена съобразно закона и с оглед правото на работодателя, директор на Главната данъчна дирекция, самостоятелно да подбира своя екип.
Изпълнението на плана за приходите на ТДД – Пазарджик, е важен критерий, разбира се, за оценка на дейността на ръководителя, но не е единствен. Установени са сериозни пропуски в процеса на планирането, организирането и координирането на работата като цяло, в това число и в данъчните подразделения с изключение на данъчното подразделение в Панагюрище. Освен пропуските в организацията на работата не са маловажни и личностните качества на ръководителя. Установени са значителен брой, по-точно 7, назначения на служители по роднинска линия, които дискредитират ръководителя пред обществеността на града.
Предявените изисквания за назначаване на данъчни директори са да притежават висше икономическо или юридическо образование и да са работили в данъчната администрация. В конкретния случай новият директор Петър Стоименов Спасов отговаря на тези изисквания и като безспорно предимство за него е неговата предоставена концепция за развитие на териториалната дирекция. Така че главният данъчен директор е преценил, че той може успешно да изпълнява тази функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Можем да водим спор дали тази оценка, която Вие прочетохте и за бившия директор, и за самата дирекция, е вярна. Това ще покаже бъдещето и ще се върнем след време на това. Но аз не смятам, че човек като Димитър Бараков след 12 години работа в системата трябва да бъде изхвърлен извън нея. Защото той в момента е освободен и всъщност напуска данъчната администрация. А според мен може да бъде полезен с опита, който има.
Вие казахте, че изискването било да е работил в данъчната администрация. Аз Ви казах, че той не е работил във функционална структура на данъчното, той е бил юрисконсулт. Освен това има изискване за 5-годишен стаж за заемане на тази длъжност и това е записано в длъжностната характеристика. Не знам кой Ви е дал справката, че той отговаря на изискванията. Това просто не е вярно. Освен това новоназначеният директор има едно много важно предимство – понеже говорите за роднински назначения, – че е съселянин на областния управител Иван Димитров. Изглежда това е било решаващо за назначаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Уважаеми колеги, давам 15 минути почивка. Господин министърът на финансите кани народните представители за почерпка в Клуба на народния представител по повод успешната сделка за банка “Биохим”. Заповядайте в Клуба на народния представител.
Петнадесет минути почивка. (Звъни)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме парламентарния контрол с актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков към министъра на финансите Милен Велчев относно криминално изнасяне от печатницата на БНБ на плаки за отпечатване на бандероли за акцизни стоки.
Господин Ляков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В медиите беше разискван доста този случай, който може да бъде определен като скандален и като криминален, но според мен той става все по-актуален с разкритията, които се правят напоследък на нелегални печатници, които печатат какво ли не, включително и бандероли. Затова аз бих искал да получа малко повече информация дали случаят има някакво развитие и какво е станало, след като беше изнесена тази информация в медиите.
Във връзка с това искам да Ви попитам дали тези използвани плаки от печатницата на БНБ за бандероли за акцизни стоки са били изнесени по нечие нареждане. Защо това е станало в нарушение на много ясна инструкция, която изисква подобни материали, плаки, клишета, макулатури и т.н. да бъдат унищожавани, и то в присъствието на комисия, да бъде направен и протокол? Всичко това е било грубо нарушено.
Също така искам да Ви попитам Вие като финансов министър взехте ли някакви мерки, за да откриете местонахождението на тези плаки? Къде са те, след като са били натоварени на камион с пернишка регистрация от Тодор Лазаров, който е Ваш служител, служител на Министерството на финансите?
Излезе информация, че освен плаките са изнесени нерегламентирано от склада на БНБ и 20 000 редовно отпечатани надтиражни бандероли за спиртни напитки. Това вярно ли е? Проследили ли сте къде са отишли?
Всичко това са много скандални факти, които изискват според мен Вашата много категорична намеса и да получим по-ясна и достоверна информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата министърът на финансите за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ляков! Със Заповед № 1184 от 29 декември 2001 г. съм утвърдил нов образец на бандерол за тютюневите изделия местно производство и от внос за вътрешния пазар. В нея са посочени задължителните реквизити – размери, цвят, 8-цифрова номерация, инициали “МФ” и цена. Искам изрично да подчертая, че в заповедта е отбелязано, че след изчерпване на 8-цифровата номерация като реквизит на образец на бандерол следва да бъде въведена двубуквена серия. Съгласно действащата към този момент нормативна уредба заповедта не подлежеше на обнародване в “Държавен вестник”. В съответствие с изискванията на изменения текст на чл. 11, ал. 1 от Закона за акцизите, влязъл в сила от 1 януари 2002 г., в бр. 56 на “Държавен вестник” е обнародвана Заповед № 342 от 31 май 2002 г. С тази заповед утвърждавам образец на бандерол за тютюневите изделия от местно производство и внос за вътрешния пазар със съответните реквизити, включително и серията.
По втория и третия въпрос на господин Ляков – относно заповедта за изнасянето на плаките и мерките, взети за откриване на тяхното местонахождение, искам да припомня, че вследствие наличието на данни за занижен контрол върху дейността около отпечатването на ценни книжа на 2 април 2002 г. е освободен от длъжност главният секретар на Министерството на финансите Иван Баръмов. С встъпването си в длъжност новият главен секретар Тенчо Попов със заповед от 17 април 2002 г. назначава комисия, която да провери технологичния отпадък, получен при отпечатването на акцизи и бандероли и състоянието на употребените печатни форми в печатница “БНБ – ЕАД”.
При проверката комисията установява следните нарушения.
Първо, употребените печатни форми за отпечатване на акцизи и бандероли са изнесени от печатницата на БНБ.
Второ, липса на 20 000 акцизни бандероли за спиртни напитки от технологичния брак, получени при отпечатването им. Бандеролите са от вида 0,75 л, 40 градуса.
Изнасянето на печатните форми е направено в нарушение на действащата Инструкция № 1-450 от 1986 г. Действието е извършено въз основа на писмо от 18 март 2002 г., отправено от бившия главен секретар Иван Баръмов до печатницата “БНБ - ЕАД”.
Възложената проверка в рамките на Министерството на финансите показа, че употребените офсетни печатни форми съгласно технология режим за тяхното използване са механично повредени, надраскани, което ги прави негодни за по-нататъшна употреба по предназначението им. За изнасянето на употребените форми от печатницата на БНБ са уведомени писмено компетентните органи, които трябва да проведат разследване по случая.
Относно констатираната липса на 20 000 акцизни бандероли за спиртни напитки от технологичния брак, които Вие наричате редовно отпечатани надтиражни бандероли. Главният секретар Тенчо Попов със свои Заповеди № 310 и 391 разпорежда повторна проверка на технологичния брак и пълна инвентаризация на ценните книжа в складовете на Министерството на финансите. Извършените проверки не водят до откриване на липсващите бандероли, но няма и категорични данни за изнасянето им от склада за технологичен брак на Министерството на финансите. В началото на юни тази година за липсващите акцизни бандероли за спиртни напитки, както и за техните параметри са уведомени писмено съответните компетентни органи, които да проведат разследване на случая.

По констатираните пропуски и нарушения са наложени санкции на отговорните лица. Освободен е от длъжност бившият главен секретар Иван Баръмов, един служител е дисциплинарно уволнен, а двама служители са наказани с предупреждение за уволнение. В резултат на въведения засилен контрол са разкрити и санкционирани повече нарушения. Възложените в рамките на Министерството на финансите вътрешни проверки доведоха до установяване на по-конкретни данни за състоянието на контролната дейност по отпечатване на ценни книжа.
В качеството си на министър на финансите бих искал да заявя пред Народното събрание, че всички нарушения на закона, извършени по времето ми в министерството независимо кога и от кого са ще бъдат най-строго санкционирани в рамките на дадените ми правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате думата за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря за изчерпателния отговор. Аз разбирам, че Вие не можете да ми кажете дали компетентните органи са намерили камиона и дали тези форми са открити, защото според мен вероятността с тях да бъдат отпечатвани нелегално или криминално бандероли е много голяма. В тази инструкция, която Вие цитирахте, изрично е казано, че такива материали се унищожават, а не се повреждат и т.н. Унищожават се в присъствието на комисия и се съставя протокол.
Хубаво е, че сте наказали съответните длъжностни лица, хубаво е, че взимате много строги мерки да не се случват подобни случаи. Аз си запазвам правото да Ви задам един или актуален въпрос, или питане за това дали тази система върху контрола по отпечатването на ценни книжа ще бъде толкова стриктна, че няма да допуска да се случват подобни гафове. Защото, съгласете се, че една такава институция като Министерството на финансите, Българската народна банка да бъдат свързани с такива криминални изнасяния на материали, които след това могат да се отзоват в нелегални печатници, говорят много лошо и за реномето на Вашето министерство, а и за реномето на България. Аз ще продължа да се интересувам от този въпрос. Защото този контрол, специално върху ценните книжа, Вие знаете какви големи печалби могат да бъдат реализирани, криминални групировки и престъпни групировки, ако в техни ръце по някакъв начин успеят да попаднат било макулатура, било такива некачествени бандероли или пък форми, с които могат да бъдат отпечатани. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Преминаваме към последния въпрос към министъра на финансите. Актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров относно изготвянето на годишен отчет за 2001 г. и съставянето на годишната данъчна декларация по чл. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане от “Марица Изток”-II АД, град Раднево.
Заповядайте, господин Димов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги! До нас като народни представители от 27. Старозагорски избирателен район от Коалиция за България достигна информация, че при изготвянето на годишния счетоводен отчет за 2001 г. и съставянето на годишната данъчна декларация по чл. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане съзнателно са допуснати грешки, довели до укриването на данъци в особено големи размери в “Марица Изток”-II АД, град Раднево.
Съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 21 от закона финансовият резултат се увеличава с частта от разходите за ремонт на дълготрайни материални активи, надвишаваща годишната амортизационна норма за дадения актив, посочена в таблицата на чл. 22, ал. 3 от същия закон. Съгласно указанията на Главно данъчно управление към Министерството на финансите за 2001 г. това превишение следва да се отчита за всеки актив поотделно, а не като цяло за отделна група активи. По този начин, ако в дадена група активи в едно предприятие е извършен ремонт дори само на един актив и разходите за него надхвърлят годишната му амортизационна норма, то с превишението следва да се увеличи финансовият резултат на предприятието, независимо че като цяло в групата активи превишение няма.
Не така, както ни информираха, е бил съставен отчета на ТЕЦ “Марица Изток”-II АД, град Раднево. В него амортизационните норми на всички активи в дружеството са били дадени по групи активи и разходите за годишни ремонти на дълготрайните материални активи също са изчислени по групи. Така са се прикривали необосновано големи разходи за ремонти на някои активи на дружеството, извършени през пролетта и лятото на 2001 г., докато на други такива въобще не били извършвани ремонти. Получените по този начин разлики, залегнали в годишната данъчна декларация, са огромни. При реалното изчисляване на данъка “Марица Изток”-II АД, град Раднево, би следвало да внесе допълнително в бюджета около 500 хил. лв. данък “Печалба” и данък “Общини” и около 6 млн. лв. дивиденти. При направената според сигнала съзнателна грешка дивидентът за внасяне става около 2 млн. лв., а данък “Печалба” и данък “Общини” се оказал надвнесен авансово и следвало да бъде възстановен на дружеството в размер на около 1 млн. и 500 хил. лв. от бюджета.
Достоверността на тази информация лесно би могла да се провери при финансова ревизия с участието на специалисти от Главно данъчно управление и Министерството на финансите. Това беше и нашето предложение, господин министър, към Вас, направено на 12 април. Надяваме се, че от този срок до ден днешен е извършена такава проверка.
Нашият актуален въпрос към Вас е следният: извършена ли е финансова ревизия, какви са резултатите от нея и взети ли са мерки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димов.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в отговор на поставения въпрос считам за необходимо да дам следната информация. Въз основа на Акт за възлагане на данъчна ревизия № 179 от 29 март 2002 г. е извършена ревизия на “Марица Изток”-II АД за финансовата 2001 г. Ревизията е обхванала разчитането на дружеството с бюджета съобразно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси и Закона за облагане на доходите на физическите лица. За направените констатации и установените задължения е издаден Данъчен ревизионен акт № 179 от 16 юли 2002 г., който е връчен на дружеството на 17 юли 2002 г. Към настоящия момент е изтекъл 14-дневния срок за обжалването на акта пред регионалния данъчен директор по реда на чл. 117 от ДПК.
Преценявайки всички събрани, описани и представени доказателства в процеса на ревизията данъчният орган е констатирал наличие на основания за увеличение на финансовия резултат за ревизирания период, а именно:
1. Проверени са разходите за ремонт на дълготрайни материални активи, извършени въз основа на ремонтна програма, изпълнявана от “Марица Изток”-II АД през 2001 г. При ревизията се установи неточно прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за счетоводството и по-специално Националния счетоводен стандарт - 4, уреждащ отчитането на дълготрайните материални активи, в т.ч. начисляването на разходи за ремонт и разходи за амортизация.
Проблемът основно се състои в това, че предприятието неправилно е начислило базата за определяне на данъчно признатите разходи за ремонт, а именно за база са взети годишните амортизации по групи дълготрайни материални активи, вместо нормативно определената база – данъчно признатата амортизация за всеки дълготраен материален актив поотделно. В тази връзка на основание чл. 23, ал. 2, т. 21 от Закона за корпоративното подоходно облагане с частта от разходите за ремонт, надвишаващи съответния процент от отчетната им стойност, регламентирани в таблицата към чл. 22, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане е преобразуван финансовият резултат, респективно е увеличена облагаемата печалба на дружеството.
2. Като следствие на извършеното увеличение на финансовия резултат при ревизията са установени допълнителни задължения за данък върху печалбата и данък за общините. Допълнително установените задължения са в размерите по чл. 44, ал. 1 и чл. 45 от Закона за корпоративното подоходно облагане, актуални за 2001 г., съответно в размери 20% и 10% върху данъчните основи по чл. 9 и чл. 10 от закона.

На трето място, констатирано е, че ревизираното дружество законосъобразно е внесло в пълен размер дължимия дивидент за държавата. Дружеството е превело по сметка на ТДД – големи данъкоплатци, дължимия дивидент на 4 вноски през месец май 2002 г. и последна вноска на 3 юни 2002 г. Следва да се има предвид, че не са налице нормативни основания дивидентът за държавата да се отчислява на база преобразуваната за целите на данъчното законодателство облагаема печалба. Основата за неговото начисляване е неразпределената след данъчно облагане счетоводна печалба. В тази връзка коментираното в предходната точка облекчение на облагаемата печалба, осъществена в хода на ревизията, няма отношение към размера на дължимия и внесен дивидент.
Относно резултатите от данъчната ревизия и предприетите мерки за събиране на установените задължения следва да се има предвид, че все още не е изтекъл срокът за обжалване на ревизионния акт, тук всъщност искам да се поправя, че той е изтекъл вече, след което решението на регионалния данъчен директор следва да бъде произнесено в едномесечен срок от приемането на жалбата, което също подлежи и на съдебно обжалване. Данъчно-процесуалният кодекс предвижда както доброволно плащане на задължението по акта, така и предварителното му събиране или обезпечаване, независимо от процедурата по обжалване. В тази връзка, съобразно компетентността си, данъчните органи ще предприемат необходимите действия по събиране на установените задължения.
В допълнение искам да кажа, че сумата на начислените и определените задължения и платените данъци на дружеството е квалифицирано като служебна тайна по смисъла на § 1, т. 1, буква "в" от Допълнителните разпоредби на Данъчно-процесуалния кодекс, поради което не съм в състояние да Ви информирам за конкретните им стойности, за което е уреден специален ред за разкриването на тази служебна тайна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Ние сме доволни от това, че е извършена щателна проверка и ревизия в това дружество. Доволни сме и от това, че като народни представители все пак с нещо допринасяме за изпълнение на законите в Република България. Надяваме се, че тази ваша проверка и заключение ще бъдат и повод да се коригират някои несправедливи действия, които бяха извършени в централата, и това трябва да стане, разбира се, не с Ваша намеса, а с намеса на ръководството на Министерството на енергетиката, защото съвсем брутално и неоснователно беше освободен веднага след сигнала главният счетоводител на централата.
Аз очаквам също така, използвам тази трибуна, господин Милко Ковачев да се извини на групата народни представители, които бяха много прибързано обвинени в специална нарочена пресконференция за това, че сме изнасяли и разпространявали некоректна и неточна информация, която създавала напрежение в енергетиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на народния представител.
Продължаваме с питания и актуални въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Народният представител Кина Андреева има питане към министъра на околната среда и водите относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на системното нарушаване на емисионните норми в гр. София.
Имате думата, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Съзнавам, че проблемът, който е предмет на моето питане, е много стар. Съзнавам, че той не е бил решен повече от 20 години. Когато започнах да се запознавам с дебелата купчина от жалби на гражданите и отговорите на различните институции, установих, че те могат да послужат за свидетелство на всички общественополитически процеси, които през последните години са протичали в България. И ако преди 20 години жалбата в отговор на поредната жалба на жителите на кв. "Изток-юг" тогава, другарят Кънчев от Районната инспекция на околната среда отговаря: "Кой ви е карал да си бутате блоковете до фабриката?", то, разбира се, днес отговорите са учтиви и изчерпателни, но за съжаление от тях не следва нищо.
Жителите на този централен софийски квартал са подложени на истински геноцид, защото там се намира, става дума за кв. "Изток" в София, един от най-големите замърсители на околната среда в София фабриката "Фурнир". Трите комина на фабриката, които са по-ниски от съседните 16-етажни сгради, денонощно бълват отровни пушеци и децибелите на шума са недопустимо високи. Въпреки предписанията на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите от май 2001 г., фабриката продължава да изпуска вредни емисии, а от началото на този месец юли е минала на денонощен режим и коминът непрекъснато пуши. Свидетелство за това са и снимките, които жителите на квартала ми донесоха, и аз ще Ви ги предоставя. Особено тежко за живеещите в непосредствена близост граждани са часовете между 21,30 и 23,30, когато коминът бълва дим и се той стеле над блоковете, а летните жеги и липсата на движение на въздуха правят положението просто нетърпимо и изключително опасно за здравето на хората.
Другият голям замърсител на въздух в кв. "Изгрев" е "ПИМ" – АД, това е бившата фабрика "Победа", която произвежда капачки за бира и метална литография и използва лакове с остра задушлива миризма.
Уважаема госпожо министър, чл. 1 на Закона за чистотата на атмосферния въздух казва, че целта на този закон е да защити здравето на хората и на тяхното потомство. Затова аз Ви питам: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за предотвратяване на системните нарушения на емисионните норми в гр. София и какви мерки сте предприели Вие лично, защото Вие лично сте била сезирана от гражданите на този квартал, за да осигурите на жителите на кв. "Изгрев", живеещи в непосредствена близост до фабриката, правото им на чист въздух? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Андреева! Във Вашето питане прозират два основни въпроса, а именно: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за предотвратяване на системните нарушения на емисионни норми в гр. София и вторият – какви мерки са предприети, за да се осигури на жителите на кв. "Изгрев", живеещи в непосредствена близост до фабрика "Фурнир", правото на чист въздух, във връзка с което, надявам се, да не ви отегча с малко по-пространно експозе по тези два основни въпроса, с което се надявам да дам задоволителен отговор на двата Ви основни въпроса.
По първия бих казала следното. Действащата Национална стратегия по околна среда поставя като основна стратегическа цел достигането на нормите за качество на атмосферния въздух на населените места за градове, между които е и гр. София, в които е налице превишаване на тези норми. В тази връзка провежданата от Министерството на околната среда и водите политика по предотвратяване на нарушаването на емисионните норми в столицата е насочена към осигуряването на тази цел. Тази политика обхваща трите основни групи източници на замърсяване на атмосферния въздух над града, а именно: промишлените предприятия, енергийните обекти и превозните средства. В първата група източници на замърсяване на атмосферния въздух, а именно промишлените предприятия, попадат повече от 200 източника на вредни емисии, които оказват влияние върху качеството на атмосферния въздух в софийския въздушен басейн. Въздействието на малък брой от тях надхвърля локалните рамки или непосредствената околност на предприятията. Това са така наречените големи точкови източници, чиито емисии оказват влияние върху качеството на атмосферния въздух върху една значителна част от територията на столицата.
Към настоящия момент в София такива са "Кремиковци" – АД, и "Софиямед" – гара Искър. За предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно, за ограничаване на вредните емисии от въпросните предприятия, в това число и по-малките от тях, от Министерството на околната среда и водите са издадени решения по оценка за въздействие върху околната среда и са утвърдени програми за привеждане на дейностите им в съответствие с нормативната уредба по околна среда.
Освен това, за двете предприятия предстои издаване на разрешителни за експлоатация по новия Закон за опазване на околната среда, с които, при необходимост, към тях ще бъдат предявени по-строги изисквания по отношение на нормите за допустими емисии на вредни вещества с оглед осигуряването на добро качество на въздуха в засегнатите райони.
Конкретно за акционерно дружество “Кремиковци” програмата за привеждане в съответствие възлиза на 74 млн. щ.д., като в момента се изпълнява проект за изграждане на нов електрофилтър в Агломерационен завод – най-същественият източник на вредни емисии на територията на комбината, който е финансиран съвместно от Датската агенция за околна среда и Националния фонд за опазване на околната среда.
Очаква се проектът да приключи преди края на 2002 г. Предстои също така произнасянето на Министерството на околната среда и водите по отношение на финансирането на Националния фонд за опазване на околната среда на проект за реконструкция и монтиране на пречиствателни съоръжения на Първа доменна пещ, което е след проверка на заложените технически параметри.
Във втория значим промишлен източник – София – “Мед” АД продължава реконструкцията и модернизацията на производствените мощности, по утвърдена от Министерството на околната среда и водите програма, като с приключването и дейността на предприятието ще бъде приведена в съответствие с изискванията на Нормативната уредба по околната среда.
За осъществяването на контрол по спазването на утвърдените норми и изпълнението от предприятията на програмите за привеждане в съответствие и издадените решения по оценката за въздействие върху околната среда, Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите – София, със съдействието на Изпълнителната агенция по околната среда, извършват непрекъснати проверки и измервания на нивата на емисиите.
Втората група източници, уважаема госпожо народен представител, на вредни емисии, т.е. енергийните, както споменах, обхващат по-малък брой обекти, които са в състава на “Топлофикация – София” ЕАД, което е собственост на Столична община. Най-значимият от тях, който оказва влияние и върху състоянието на атмосферния въздух в кв. “Изгрев“ е ТЕЦ “София-изток”. За него и останалите значими обекти – ТЕЦ “София”, “Земляне” и “Люлин”, през последните години са реализирани програми за преминаване на природен газ като основно гориво през над 95% от експлоатационното време. В допълнение е извършена пълна реконструкция за внедряване на нови високоефективни горивни системи на шест броя парогенератори в ТЕЦ-ове в “София”, “Люлин” и “Земляне”, а през следващите три години в изпълнение на плана за действие на “Топлофикация – София” ЕАД до 2005 г. се предвижда пълна реконструкция с внедряване на същите системи и още шест парогенератори във всички централи на дружеството.
В резултат на тези мерки, както показват и измерванията от последните години, емисиите на атмосферни замърсители от производствената дейност на топлофикационните дружества са сведени до установените норми. Изключение правят единствено емисиите на азотен диоксид от ТЕЦ “София-изток”, но за ограничаването им в момента, с финансовото участие на Датската агенция по околна среда и Националния фонд за опазване на околната среда, както и Националния доверителен екофонд и собствени средства на дружеството, се реализира проект по внедряване на нискоазотни горилки на четирите основни парогенератора. След неговото приключване през следващата година ще отпадне и този проблем.
Третата група източници, а именно превозните средства, или автомобилният транспорт, са много съществен и повсеместен замърсител на въздуха над град София. Дори в автопарка на Софийския градски автотранспорт има много морално и физически остарели автобуси – “Икарус-280”, които са в екслоатация повече от 15 години.
Политиката на Министерството на околната среда и водите в тази насока е чрез подобряване на състоянието на остарелия и амортизиран автобусен парк на масовия градски транспорт да постигне намаляване на вредното му въздействие върху въздуха в София. От 1992 г. до момента по проекти, финансирани от Министерството на околната среда и водите, чрез Националния фонд за опазване на околната среда – Програма ФАР и собствени средства на Столична община е подновен и модеринизиран 57% от наличния автобусен парк. В същото време са доставени рециклирани автобуси “Мерцедес”, така че в момента 82% от наличния автобусен парк покрива изискванията на стандарт “Евро-1”. Средствата, изразходвани за тази цел, само от Програма ФАР, възлизат на над 2 млн. и 200 хил. евро, а получените в резултат намаления на вредните емисии са от порядъка на 1000 тона годишно, съответно за отделните замърсители.
В допълнение – за намаляване и предотвратяване на емисиите тежки метали (олово от транспорта), Министерството на околната среда и водите разработи Национална програма за прекратяване употребата на оловни бензини. Съгласно тази програма използването на оловни бензини ще бъде прекратено в края на 2003 г., като необходимото време е за преустройство и реконструкция на производствените мощности в рафинериите. Но дори и в момента техният дял в общо потребление на бензин в страната е намалял до 62%.
В момента по предложение на Министерството на околната среда и водите, към заместник министър-председателя и министър на икономиката се създава Междуведомствена работна група за разработване на комплекс от мерки за поетапно обновяване на изключително остарелия автомобилен парк в страната – проблем, който има както социални, така и икономически и особено екологически измерения и засяга не само столичани, но и населението на цялата страна.
Тук стои въпрос номер две – какви мерки са предприети, за да се осигури на жителите на кв. “Изгрев”, живеещи в непосредствена близост до фабрика “Фурнир”, правото на чист въздух? Както и Вие споменахте в питането си, две са предприятията, които със своите емисии оказват влияние на локалното качество на атмосферния въздух в района. Това са фирмите – “ПИМ” АД, за производство на капачки и метален амбалаж и “Фурнир” АД, за производството на фурнири.
В резултат на предприетите през последните години действия от Министерството на околната среда и водите, в т.ч. в рамките на процедурите по оценка за въздействие върху околната среда замърсяването от първото предприятие е ограничено, като производствената му дейност сега е ограничена до една линия за лакиране. В допълнение в момента се извършва преструктуриране на дейността му от лакиране на метални листи към производство на художествен метален амбалаж чрез офсетов печат, с което ще се осигури допълнително ограничаване на вредните емисии в района.
За предотвратяване и ограничаването на замърсяването от второто предприятие с Решение по оценка на въздействието върху околната среда на Министерството на околната среда и водите от май 2001 г. по-нататъшната дейност на “Фурнир” АД се разрешава при спазване на редица условия:
- да се разработи програма за привеждане на дейността на обекта в съответствие с нормативната уредба по околна и работна среда;
- забрана за изгаряне на отпадъци от фурнир, плоскости от дървесни частици и слоести материали, слепени с карбамид – формалдехидно лепило на територията на фабриката;
- преминаване на котли КМ-12 от мазут към нафта, промишлен газьол;
- реконструкция на съществуващ котел за изгаряне на чисти резки от дървесина с цел спазване изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.
Първите четири предписания са вече изпълнени, поради закриване на цех за плочи от дървесни частици на територията на завода, вече не се съхраняват и изгарят опасни химически вещества и отпадъци, с което са прекратени и вредните емисии от тази дейност. Освен това, завърши реконструкцията на третия съществуващ котел, изгарящ чисти изрезки и е пуснат в редовна експлоатация, но все още не е постигнато спазване на емисионните норми съгласно наредбата.
При направените от Регионалната инспекция по околната среда и водите измервания е установено замърсяване на атмосферния въздух с прах, въглероден оксид и азотен оксид над пределно допустимите норми, във връзка с което на “Фурнир” АД е наложена ежемесечна санкция.
Регионалната инспекция по околната среда и водите ще продължи да контролира обекта и при установяване на системно нарушаване на емисионните норми, реконструираният котел, всъщност единственият останал на територията на предприятието източник, в който е налице превишаване на установените норми за допустими емисии, ще бъде спрян. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо министър, желателно е да планирате отговорите си във времето, определено от правилника.
Заповядайте, госпожо Андреева, да зададете до два допълнителни въпроса.

КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор и се надявам, че наистина състоянието на околната среда в София е по-добро, но трябва да подчертая, че всички тези мерки са предприети от предишното правителство.
За съжаление в отговора на конкретния въпрос за фабрика “Фурнир” Вие не ми дадохте никаква нова информация, защото всичко това е изложено в отговора, последния отговор, който Вашият заместник-министър е изпратил на жителите, а той датира от декември миналата година. Аз бих Ви помолила да дойдете, да се пренесете за една седмица в някой от тези блокове, за да видите на какъв геноцид са подложени жителите на този квартал – малки бебета, майки, родилки, бременни, деца. Просто трябва да влезете в своите правомощия.
В тази връзка, тъй като Вие в своя отговор сама казахте, че измерванията, които са извършени, са потвърдили, че във въздуха има прах, въглероден оксид и азотен оксид, и казвате, че на “Фурнир” е наложена ежемесечна санкция, затова моите два уточняващи въпроса са: каква точно е тази санкция и какво означава това “ежемесечна санкция”?
И второ, как повереното Ви ведомство упражнява контрол за недопускане на нови замърсявания в квартал “Изгрев”? Правите ли измервания, колко често и как контролирате тези два замърсителя в района?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо народен председател Андреева, благодаря Ви, че оставате доволна от моето пространно експозе, в което неслучайно подчертах, че това, което е предписано, е свършено през месец май 2001 г., в посока на което искам и допълнително да добавя, че всичко положително, което е направено от предишното правителство, ние го възприемаме и следваме, то не може и да бъде по друг начин, защото никой от Министерството на околната среда и водите не е с намерение да нарушава законодателството. Напротив, спазваме го стриктно, освен което стриктно се придържаме и към морално-етичните норми. В конкретния случай това е направено и от предишното правителство и конкретният случай показва, че нищо повече от това, което е направено и се прави, във връзка с това, което ни дава възможност да ползваме като законодателство и морално-етични норми, не би могло да бъде развито по друг начин.
Аз подробно обясних точно какво е направило министерството като централно и основно ведомство, какво е направила регионалната инспекция, както и Изпълнителната агенция по околната среда и водите. Давала съм възможност на уважаемите дами и господа народни представители и друг път да получат информация колко автоматични и ръчни мониторингови инсталации, с които разполага държавата, са на разположение и се използват по предназначение.
Така че, уверявам Ви, уважаема госпожо Андреева, че всичко, което е в рамките на закона и разумния морал се осъществява. Нищо повече от това, което и Вие сама споделихте – налагане на ежемесечни санкции, те са тези, които са разписани в закона и от които ние много целомъдрено се ползваме. Тази санкция е в рамките на 180 лв.
Запозната съм с положението в район “Изгрев”, както съм запозната с качеството на атмосферния въздух в град София и в цялата страна, на Балканския полуостров, в Европа и в още по-глобален аспект, който се нарича световен. Така че благодаря за Вашата голяма загриженост, но още веднъж искам да подчертая, че всичко, което се прави, е в рамките на закона, морала и в съвсем навременни срокове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Андреева, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Едва ли очаквате да бъда доволна от Вашия отговор, защото днес аз не чух за нито една конкретна мярка, която Вие сте предприели, за да се спре гиноцидът над жителите от кв. “Изгрев”.
Ежемесечната санкция от 180 лв. е наистина смешна, когато се сложи на кантара здравето на хората. А когато се вземе предвид и какви печалби собствениците на тази фабрика имат от своето производство, те едва ли биха се притеснили да я плащат всеки месец.
Аз очаквах обаче от Вас да поемете своята отговорност пред българските избиратели и да се ангажирате със спиране на производството на тази фабрика. Очаквам и настоявам Вие да изпълните своите правомощия по чл. 28 от Закона за защита на атмосферния въздух, който Ви дава такива права, когато в жилищни райони има източници на непрекъснато замърсяване. Проучванията, които направих по въпроса, показаха, че дори и на собствениците е предложен алтернативен терен извън град София, в район, където няма жилища и в който няма да бъде застрашавано здравето на български граждани. Аз съм готова да Ви предоставя тази информация и да помогна за решаването на този проблем, а от Вас очаквам да се ангажирате, да си свършите работата. Аз от своя страна ще продължа да следя въпроса отблизо и ще продължа да настоявам за спирането на това вредно производство.
Наистина Ви каня да посетите квартала няколко дни подред, вечер, за да установите онези отровни емисии, които се излъчват ежедневно. И отново настоявам да спрете това производство. Имате всички правомощия и законът Ви го позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо министър, по чл. 85, ал. 3 при питане нямате право на реплика.
Благодаря, госпожо Арсенова.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Васил Тодоров Калинов към министър Неждет Моллов.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Да, благодаря.
Господин Моллов, от началото на 2002 г. Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” извърши подмяна на зърното в своите складове. По наша информация изкупеното зърно е около 100 000 т на цени 180-185 лв. за тон. А са продадени около 80 000-90 000 т по цени 140-160 лв. за тон. И в двата случая сделките са извършени на извънборсовия пазар при участието на тесен кръг от фирми, най-често междупрочем едни и същи за няколко години, ако се направи справка назад.
При така организираната процедура е налице неяснота, при която явно отсъства ефектът и намесата на държавата за зърнопроизводителя и пазара, а остава и такава висока норма на печалба в един тесен кръг от избрани зърнотърговци.
Ето защо, уважаеми господин Моллов, Ви моля да ми отговорите: какво предприемате за насочване дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” в интерес на държавата, зърнопроизводителите и пазара и как беше извършена подмяната на зърно в него за периода юли 2001- юли 2002 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калинов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със зададения ми въпрос искам да бъда малко по-обстоен, за да изясним ситуацията в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Уважаеми господин Калинов, заявявам Ви, че от началото на 2002 г. до днешна дата не е закупено от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” нито тон жито. Говоря за 2002 г.
А какво е направено? Направено е следното. Проведени са няколко търга, които са на взаимнообменни начала.
Какво означава това? Държавният резерв обявява търг за продажба-замяна, не чиста продажба, продажба–замяна на пшеница като обявява цена, която е съобразена с цените за месеца, за момента, когато е обявен. Такива търгове са обявени на 19 март, но общото количество е 16 445 т при обявена от нас цена 180 лв. на т без ДДС и са сключени договори съответно за 180 лв. на 8445 т, за 2500 т има цена 180,50 лв. и за 500 т – цена 185 лв.
Търгът от 12 април 2002 г. е за количество 70 584 т при обявена от нас цена 165 лв. От явилите се 25 фирми са сключили договор 24, както следва: на цена 168 лв. – за 200 т, на цена 166 лв. – за 3000 т, на цена 165 лв. – 67 384 лв.
За царевица на същия търг са се явили 5 фирми, като са сключени договори с петте на общо количество 2350 т на цена 200 лв. на тон без ДДС, разбира се.
На 21 май е обявен следващият търг. Участвала е една фирма, която е за царевица. И са сключени договори за 10 000 т при цена 180 лв.
Имаме и последен търг, който още не е завършил. Обявен е на 15 юни 2002 г. за пшеница с обявена цена 165 лв. от наша страна за 30 000 т. Той още не е приключил. Разглеждат се подадените оферти от четири фирми, а пък са закупени книжа общо от 8 фирми.
През тази година имаме и един друг вид реализация – чрез обмяна с външни съхранители. Това е за общо количество 23 643 т при цена 180 лв. През 2001 г. са продадени хлебна пшеница общо количество 63 918 т със средна цена 240 лв. на тон. Първите количества са продадени на 260 лв., а последните – на 236 лв. на тон.
Продадена е и царевица на общо количество 5950 т със средна цена 250,7 лв., като първите цени са 259 лв., а последните са 245 лв.
Идваме до въпроса за изкупуването на пшеница, за което Вие казвате. Заявих, че през 2002 г . не е изкупувана нито пшеница, нито царевица, а са сключени договори за замяна. За 2001 г. е изкупена хлебна пшеница с общо количество 114 515 т със средна цена 187 лв. Първите количества са за 200 лв. на тон, а последните – 175 лв. на тон. Това е за хлебната пшеница.
И последното за миналата година. Има изкупена царевица на търг с общ обем 11 964 т със средна цена 200,95 лв. Така че, както виждате от тези справки, нямаме нещо, което да е извън борсата.
И тази година, 2002 г., на Софийската стокова борса е продадена пшеница 7500 т, само толкова, на цена 160 лв. на тон без ДДС.
Така че в общи линии това, което се твърди като информация ние не можем да я оправдаем с данните. А както ви казах, тази година нямаме закупени, а всичко е на договорни начала. Сключва се договор, изземва се пшеницата на определена цена и се плаща един процент от стойността на пшеницата за периода, до който те трябва да върнат тази пшеница обратно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Калинов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, аз неслучайно Ви зададох въпрос в малко по-широк контекст, а не само в този смисъл, в който Вие ми отговаряте. Аз ви попитах какво се предприема от Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси, за да присъства тя достатъчно адекватно на пазара за зърно, в съответствие със закона и законовите й правомощия, които са й дадени.
И по начина, по който Вие ми отговаряте, оставам с впечатление, че или агенцията не е наясно със своите законови правомощия, които са й дадени, или правителството не използва един такъв важен, сериозен механизъм, с какъвто разполага агенцията, за да може да участва в пазара на зърно. И сега в момента, когато коментираме, че цените на зърното са изключително ниски и не удовлетворяват селскостопанските производители, че са паднали под себестойността с 0,30-0,40 лв., което ги поставя в изключително тежка ситуация, именно ролята на агенцията трябва да нарасне изключително много.
Аз ще ви кажа нещо много важно. Законът за съхранение и търговия със зърно, чл. 7 ви дава възможност за създаване на стоков фонд, чрез който да се регулира зърненият пазар. При тежките условия, при които се намира сега този пазар, които и аз коментирах, агенцията е длъжна да участва и да присъства в тази цялата политика, която държавата провежда.
Даже аз мисля, че затваряйки се в тези функции, за които аз говорих, агенцията всъщност не изпълнява и не отговаря на интересите на държавата. И аз се питам защо съществува тази агенция и защо трябва да съществува? И не е ли по-добре тази агенция да бъде преобразувана и нейното съдържание да бъде променено, за да може да отговори на интересите на българската държава и на целите, за които е създадена.
Въпросът, на който трябва да отговорите на българското общество, господин Моллов, е за дейността на Държавната агенция – как тя се използва и защо тя не се използва, за да регулира пазара. Този отговор интересува българския народ или по-скоро – българския зърнопроизводител. И Ви моля Вие като наблюдаващ ресорен министър да отделите необходимото внимание върху дейността на агенцията. Още веднъж Ви заявявам, че начинът, по който тя действа, е просто безполезен за България, за българското общество и българската политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Моллов, желаете ли реплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Господин Калинов, искам тук да отбележа, че Държавната агенция не е търговско дружество, което е задължено да реализира някакви печалби или да регулира пазара. То е Държавна агенция за държавен и военновременен резерв или запас. Така че целта ни не е да регулираме пазара, а да имаме, да създадем, да съхраняваме този запас, който ще бъде необходим за държавата в определени критични ситуации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това завършихме актуалните въпроси към министър Моллов. Благодаря за участието.
Преминаваме към актуални въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев.
Давам думата на народния представител Васил Калинов, за да зададе своя актуален въпрос.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин вицепремиер! Моят актуален въпрос е относно състоянието на акционерно дружество “Балканкар – Дунав” гр. Лом. Моля Ви, тъй като ситуацията с това дружество и неговото финансово състояние е изключително тежка, настоящото ръководство в лицето на господин Георги Младенов води според нас целенасочена политика направо към ликвидиране на завода, държавата според мен не изпълнява отговорностите си, тежките проблеми на “Балканкар – Дунав”, гр. Лом рефлектират върху цялостното социално-икономическо положение на гр. Лом, ето защо аз Ви моля да ми отговорите. Какво по-конкретно предприема Министерство на икономиката, за да бъде съхранено, спасено това предприятие, което е жизнено важно, а може би и единственото, което работи заедно с пристанищния комплекс на територията на гр. Лом. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Василев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! В своя въпрос Вие казвате, че сегашното ръководство води целенасочена политика за ликвидирането на завода. Аз не бих използвал толкова тежка квалификация, но в същото време съм съгласен с Вас, че положението на този завод, както и на целия “Балканкар холдинг” за последните 10-15 години е изключително тежко. Искам да напомня, че наскоро имах подобен въпрос за “Балканкар холдинг”. В рамките на целия холдинг производството е спаднало почти 100 пъти за последните 12 години, така че това не се отнася само за “Балканкар” - Лом, но включително и за него.
“Балканкар - Дунав” АД - гр. Лом, е дружество от системата на “Балканкар холдинг” ЕАД с разпределение на капитала, както следва: Министерството на икономиката е най-големият акционер със 70 на сто в момента, “Балканкар холдинг” ЕАД има 27,5 на сто, а индивидуални дребни акционери - 2,5 на сто. Дружеството произвежда електрокари от над 20 типа и модела, както и резервни части за тях. От тях над 25 на сто са предназначени за външните пазари.
След проведено общо събрание на акционерите на 9 септември 1999 г., е извършена смяна на ръководство на дружеството. За изпълнителен директор на “Балканкар - Дунав” е избран господин Георги Младенов. С решение от 22 октомври 1999 г. на Монтанския окръжен съд е вписана промяната в управлението и представителството на дружеството. Дружеството е с двустепенна система на управление и се управлява от съвет на директорите, в който участват представители на Министерство на икономиката и на самия “Балканкар холдинг”.
През октомври 1999 г. след обстоен анализ на фактическото състояние на дружеството, новото ръководство изработва краткосрочна оздравителна програма, в която са набелязани основните фактори, които влияят върху крайните финансови резултати, а това са: обем на произвежданите машини, оценка на разходите по производството и намаляване на всички видове разходи, средносписъчният състав на персонала на дружеството, оценка на реалната себестойност на продукцията, актуализация на данните на произвежданите машини.
През четвъртото тримесечие на 1999 г. новото ръководство на дружеството е пристъпило към редуциране на персонала – първоначално 531 души към 30 септември 1999 г., а в края на същата година е само 423 души. Всички съкращения на работниците и служителите са съгласувани и са съобразени със синдикалните организации в дружеството, както КНСБ, така и КТ “Подкрепа”. Поради неизплатени трудови възнаграждения на работници през 1999 г., срещу дружеството са заведени над 350 дела за обща сума от над 150 хил. лв. Към 31.121999 г. дружеството отчита крайна финансова загуба от 784 хил. лв., тоест доста голяма сума. Общата задлъжнялост за същата отчетна година е в размер на почти 2 млн. лв.
През 2000 г., в резултат на приетата оздравителна програма, “Балканкар - Дунав” АД постига намаляване на разходите по всички направления. Реорганизирани са производствените звена за повишаване на гъвкавостта и съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките. Направени са някои разходи за подмяна на високоенергоемки машини. Намалени са и размерите на всички разходи по видове и особено тези в администрацията и други, несвързани с производствената дейност, например транспорт, телефон. Прекратени са неизгодни договорни отношения за доставка, като се намери алтернатива и по-изгодни доставчици. Създадени са предпоставки за намаляване на темповете на загубите на дружеството и към 31.12.2000 г. при отчетени 210 бр. произведени и реализирани машини, при средносписъчен състав от 277 души (виждате, че са още по-малко) е отчетен краен финансов резултат загуба в размер на 229 хил. лв., което е с над 70 на сто по-малко от предходната година.
За пръв път от няколко години през 2000 г. дружеството отчита печалба от условна дейност, тоест без допълнителни финансови и други разходи в размер на 1000 лв. - разбира се, напълно символична. В същия период то погасява и част от задълженията си, като задълженията към доставчиците са намалени с 207 хил. лв., тоест 57 на сто. Изплатени са неизплатени остатъци от получените аванси до пълния размер на заплатите за една година и половина назад и по този начин задълженията към персонала са намалени с една трета. Силно негативно за дейността на “Балканкар - Дунав” АД - гр. Лом, се отрази обявяването в несъстоятелност и спиране на дейността на задграничното дъщерно дружество на холдинга “Балканкар Дойчланд”, като “Балканкар - Дунав” загуби клиент, който ежегодно осигуряваше поръчки на дружеството от около 120 бр. кари.
През 2001 г. дружеството изпита остър недостиг на поръчки, което е в резултат на лошото финансово състояние на задграничните дъщерни дружества на холдинга, с които то работи, например “Балканкар Дойчланд” и “Сивикар – Италия” - също редовен клиент с около 120 бр. кари годишно всеки. В резултат на това през 2001 г. “Балканкар - Дунав” произвежда и реализира само 119 бр. кари, като е имало месеци, в които са произведени едва 2-3 машини. В резултат на тези обстоятелства, въпреки намалението на персонала отново до 221 души, финансовите проблеми на дружеството продължават да се задълбочават. Увеличени са задълженията на дружеството към бюджета, към персонала, към Националния осигурителен институт. Процесът на погасяване на тези задължения към персонала продължава, но голяма част от дължимите суми са погасени чрез продажба на ДМА, описани от съдия-изпълнител.
Към 31.12.м.г. дружеството отчита крайна финансова загуба в размер на 342 хил. лв. - малко повече от предходната година. Към този момент ръководството на дружеството продължава да взима всички мерки за намаляване на загубите, доколкото е възможно. За шестте месеца на тази година са произведени и реализирани 54 бр. кари. Очакваният краен финансов резултат е загуба в размер на 232 хил. лв., а числеността на персонала е намалена още малко и е сведена до 184 души - абсолютно краен минимум.
Отчитайки значимостта на дружеството за региона и за системата на “Балканкар холдинг” и предвид тежкото финансово състояние на дружеството, както и на други дружества от същата система на “Балканкар”, с постановление на Министерския съвет № 66 от 2002 г. държавата отпусна средства за увеличаване на капитала под условие - на дъщерните дружества, като новите акции се придобиват от българската държава, а принципал в случая е Министерството на икономиката. Между другото, уважаеми господин Калинов, това е единственият подобен случай при новото правителство. Няма друго такова дружество. В резултат на това по банковите сметки на дружеството са преведени 411 хил. 228 лв. и почти всички тези средства са насочени за погасяване на задълженията на дружеството към бюджета и към Националния осигурителен институт. Тоест, тези средства, които отиват от бюджета, веднага се връщат под друго перо, но при всички случаи финансовото състояние на това дружество сега е доста по-добро, отколкото е било преди няколко месеца.
Уважаеми господин Калинов, въпреки тежкото състояние на дружеството, българската държава като акционер с мажоритарно участие осъществява както контрол, така и подпомагане с цел недопускане закриването на почти единственото работещо дружество на територията на гр. Лом. Тези свои действия държавата осъществява едновременно с другия основен акционер - “Балканкар холдинг”.
Що се отнася до твърдението Ви, че изпълнителният директор господин Георги Младенов води дружеството към ликвидация, бих искал да Ви уведомя, че до момента в Министерството на икономиката и в холдинга не са постъпвали сигнали за умишлено допуснати нарушения или за това, че господин Младенов умишлено вреди на дружеството. Аз лично съм се срещал с него и се опитваме да помагаме, доколкото е възможно. В случай, че Вие разполагате с такава информация, моля да я предоставите в бъдеще, за да можем да извършим допълнителни проверки.
В момента по разпореждане на ресорния заместник-министър в нашето министерство Калоян Нинов в “Балканкар холдинг” - София, тече проверка, която ще обхване и проблемите на дъщерните му дружества, сред които е и “Балканкар” - гр. Лом.
Господин Калинов, ще Ви бъда благодарен, ако изслушате и отговора ми на един от следващите въпроси - по отношение на действията на правителството в област Монтана по принцип. Снощи, донякъде повлиян от Вашия въпрос, както и от другия въпрос, аз се срещнах за пореден път с кмета на гр. Лом тук, в София. Два пъти бях в Северозападна България и щях да посетя и Лом през тази седмица, ако ангажименти не бяха ме накарали да отложа това посещение в скоро време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Калинов.

ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин Василев, аз не мога да не изразя удовлетворението си поне от това, че Вие с много голямо внимание следите състоянието на "Балканкар холдинг" и по-специално отделяте изключително внимание на предприятието в Лом.
Искам да кажа, че ако Вие имахте възможността да посетите Лом така, както бяхте планирали и бяхте поне видели тази картина на индустриалната зона, ако въобще може да се говори за индустриална зона в Лом, сигурен съм, че Вие самият щяхте да останете с много ясна представа поне за тревогата и притесненията, които имаме ние, и аз специално като народен представител от Лом, и специално по отношение на предприятието, за което в момента коментираме проблема със свиването на производството до това производство, което днес е, тоест 2001 г. са произведени 110 електрокара от 187 човека, Вие по същество разбирате, че предприятието е сведено до ситуация на почти ликвидация. То не може да изпълнява функциите си, не може да върши това, което е заложено като програма и като амбиция, следователно то в момента и с това управление в лицето на господин Младенов, нищо съществено и нищо сериозно не прави.
Нещо повече, мога да Ви кажа, че в момента се извършва нарязване на машини. Ето, сега в момента е започнало нарязването на пароцентралата. Реформите, които говорите в административен план, които се правят за свиване на разходите, се свеждат до това, че в момента се свалят радиаторите и цялото оборудване на топлоцентралата се разпродава. Ако това са оздравителни действия – всичко да се разпарчелоса, всичко да се разпродава за скрап, аз мисля, че съвършено по друг начин трябва да си представяме нещата.
В заключение само ще кажа следното. Вие все пак имайте предвид и факта, че, ако се направи малка справка за имущественото състояние и начина, по който господин Младенов ръководи предприятието, ще разберете, че опасенията ни, че предприятието загива, а неговото състояние – имуществено и прочее, се увеличава, все пак навежда на мисълта, че заводът може да се закрива, но той-живее все по-добре, и по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно, господин Калинов, но тази реплика трябваше да бъде в рамките на две минути, а не на три. Причината да имаме това извънредно заседание в момента е обстоятелството, че никой не се съобразява с времето, разписано в този правилник, независимо от това дали се подава звуков сигнал или някакво друго указание на говорещия.
Имате право на дуплика, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Аз отново бих искал да Ви уверя, че правим всичко възможно и както преди малко Ви съобщих, около няколко милиона лева бяха дадени извънредно от държавата за стабилизиране на финансовото състояние на "Балканкар холдинг" и на неговите дъщерни дружества като една значителна част – 411 хил., отидоха точно в "Балканкар" – Лом.
Използвам възможността да Ви уведомя, че ние наистина правим, каквото е възможно, за Северозападна България по инициатива на всички народни представители от мнозинството. Неотдавна в Северозападна България се състоя среща с всички кметове и областни управители на тези три области, включително и на гр. Лом.
Ето, ще Ви кажа още една новина – с немалките усилия и на нашето министерство, заводът "Аркус Сократ" – Лясковец, който е от отбранителната промишленост и се развива доста добре и за последната една година е повече от удвоил своите работници и служители – от 1000 сега вече са над 2000, и с наша помощ те успяха да закупят подобно дружество в гр. Лом, в което сега вече работят, сега са издадени 130 заповеди за назначаване и се надяваме до края на годината да станат 180. Разбира се, това няма да помогне и да реши изцяло проблема с 6 хилядите безработни в община Лом, но все пак е малка стъпка напред.
Ще Ви напомня също, че през тази седмица излезе новината, че "Видахим" във Видин след 3, почти 4 години несъстоятелност, ликвидация и безуспешни приватизации сега вече се приватизира и има шанс до края на годината да заработи, така че правим всичко възможно да помогнем на Северозападна България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Следващият актуален въпрос към Николай Василев е зададен от народния представител Благовест Сендов относно приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД.
Заповядайте, господин Сендов, за да развиете своя актуален въпрос.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев, като народен представител от гр. Пловдив, съм се ангажирал с идеята за запазване волята на пловдивския дарител Димитър Петров Кудуглу – почетен гражданин на гр. Пловдив, създател на Фондация "Дом на благотворителността и народното здраве "Димитър Кудуглу", която е част от неговата всестранна дейност в областта на дарителството.
Домът, пететажно здание, купено от Димитър Кудуглу специално за тази цел, се е намирало на площад "Цар Симеон I" в гр. Пловдив, който вече не съществува. За издръжката на този дом дарителят предава в разпореждане на държавата двата си тютюневи склада, също пететажни здания, находящи се на ул. "Кап. Андреев" № 2 в гр. Пловдив.
С Указа за общественото подпомагане на Президиума на Народното събрание, съгласно чл. 17, са закрити всички фондации със социална цел. Имуществото им е прехвърлено в общините, впоследствие – одържавено. Складовете, предмет на някогашното дарение, съществуват и до ден днешен и са в имуществото на "Родопи, Пловдив БТ" АД.
Изричната воля на дарителя е те да се използват, както е казал в учредителния акт, за издръжка за вечни времена на Дома на благотворителността и народното здраве. Справедливо, а и възможно е тази воля да бъде спазена. Указът за общественото подпомагане вече е отменен, а тези активи могат да се запазят като обществена собственост и приходите от тях да се използват за здравеопазването на социално слабите граждани на Пловдив.
В случай, че въпросните имоти бъдат приватизирани, това ще бъде драстично нарушение и промяна на волята на дарителя.
Още през м. октомври 2001 г. запознах с този въпрос госпожа Любка Качакова, тогава председател на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг" АД. Отговор не съм получил и до днес.
На 25 февруари т. г. Ви изпратих писмо със същата молба. До днес отговор не съм получил.
Уважаеми господин министър, известно ми е, че няма правна основа тези имоти да се върнат на разположение на пловдивските граждани, но очаквам Вашата добра воля Вие да почувствате колко е необходимо волята на дарителите – сегашни, бъдещи и минали, да се спазва.
Затова Ви моля да отговорите на следния ми въпрос: какви са намеренията на ръководеното от Вас министерство във връзка с приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД и по-точно за изваждане от активите на дружеството на тютюневите складове, находящи се на ул. "Кап. Андреев" № 2 в Пловдив, които да се запазят като общинска собственост и приходите от тях да се използват за здравеопазване на социално слабите граждани на гр. Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сендов.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академик Сендов!
Позволете най-напред да уточня, че този въпрос, според мен, не е на тема "приватизацията на "Булгартабак холдинг", а е на тема "съдбата на Фондация "Дом на благотворителността и на народното здраве "Димитър Петров Кудуглу" и събитието отпреди повече от 50 години.
Вашият актуален въпрос, уважаеми академик Сендов, е относно изваждането от активите на "Пловдив БТ" АД на тютюневи складове на ул. "Кап. Андреев" № 2. Мога, разбира се, само да уважавам идеи, подобна на Вашата, с които се търсят начини за подпомагане на здравеопазването и на социално слабите в общината в гр. Пловдив. Уверявам Ви, че въпреки, че не съм ресорен министър по тези проблеми, винаги съм се опитвал и лично да подкрепям подобни инициативи.
Относно изваждането от активите на "Пловдив БТ" АД на двете сгради и прилежащата им площ са отправени запитвания от Вас като народен представител, както и от кмета на община Пловдив д-р Чомаков.
Посочените имоти са включени в капитала на "Пловдив БТ" АД под инвентарни номера 10 226 и 267. Същите са предоставени дружеството с Постановление на Министерския съвет № 11 на 6 юли 1948 г. Тоест, Вие разбирате, преди повече от 54 години.
Добросъвестно през последните месеци експертите на Министерството на икономиката, както и юристите от "Пловдив БТ" АД направиха проверки за запазените документи по случая във всички възможни архиви. Предвид далечната във времето дата, срещнахме доста трудности. От проверката в архива на Министерския съвет и в Централния държавен архив се установи, че се пази само доклад от министъра на търговията и продоволствието до председателя на Министерския съвет тогава, Постановление на Министерския съвет и опис на недвижимите имоти, собственост на Дом на благотворителността и народното здраве "Димитър Петров Кудуглу".
В доклада на министъра на търговията и продоволствието е записано: "За да се даде възможност на този високохуманен институт с обезщетението – подчертавам: с обезщетението – което ще получи да изпълни предназначението си и волята на дарителя, налага се отчуждението на въпросния тютюнев склад да стане по забележката на чл. 27 от Закона за държавния монопол на тютюна, а именно по споразумение". Тоест, доколкото разбирам, по споразумение между двете страни.
Управителният съвет на монопола е взел решение в горния смисъл на 4 февруари 1948 г. – Протокол № 6, и е постигнал със собственика на отчуждаемия се имот следното споразумение: “Домът на благотворителността и народното здраве “Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив с писмо № 53 от 26 април 1948 г. уведомява монопола за съгласието си (оформено в решение от 4 декември 1947 г. с Протокол № 214, т. 1) – приема отчуждаването на недвижимия имот – тютюнев склад и друга собственост на Ефорията, находящ се в гр. Пловдив на адрес ул. “Капитан Андреев” № 2 и 5, да стане по реда на чл. 27 от Закона за монопола и на забележката към същия член, като срещу въпросния имот Ефорията, респективно въпросният дом, да получи от монопола облигации от 5,5 процента държавен заем на свободата с дата 1945 г. в номинални тогавашни български левове – 27 млн. 300 хил. лв.
В постановлението се посочва, че дължимото по споразумението обезщетение се получава от правоимащия собственик след установяване от негова страна, че този имот е чист от всякакви задължения и държавни и общински данъци, такси и др. тежести, ипотеки и възбрани”.
В Централния държавен архив днес не се съхраняват други документи по случая, но може да се смята, че след като изплащането на обезщетенията е поставено под условие относно доказването на липсата на тежести върху имота, то най-вероятно е било изплатено.
Освен това Домът на благотворителността и народното здраве “Димитър Петров Кудоглу” в момента не съществува в правния мир като юридическо лице, нито има негов правоприемник. Текстовете на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти не предвиждат възможност за реституция на имоти, отчуждавани от юридически лица.
В отговор на писмо, изпратено от заместник-министъра на икономиката господин Калоян Нинов, госпожа Карамалякова – изпълнителен директор на “Пловдив БТ” АД посочва, че според копие на акта за дарение на имота още през декември 1926 г. той е бил дарен на българския народ в лицето на правителството, след което е предоставен на дружеството с министерско постановление.
Това е засега, което след многомесечни усилия и разбира се, с благодарност към Вас, акад. Сендов, успяхме да намерим в архивите. Доколкото се вижда, нямаме основание за други стъпки по този въпрос. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Заповядайте за своята реплика, господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев, съгласен съм с това, което казахте, обаче в януари е направено това предложение, а същата година минава друг закон, с който се национализират, одържавяват се и се закриват. Така че аз силно се съмнявам, че те са платени.
Ако Вие направите декларация, че не са платени, че не е направено обезщетение, в което аз съм сигурен, че “Булгартабак холдинг” ще направи жест – достоен за паметта на Кудоглу и ще върне, ще деактува тези сгради, аз ще бъда много доволен.
Но аз ще продължа издирването и ще Ви докажа, че такова плащане няма.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Не само за това! То за нищо не е имало плащане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Имате право на дуплика, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми акад. Сендов, аз много уважавам тази кауза, която споделяте. Смятам, че в качеството ми на министър на икономиката не бих имал никакви законови възможности да направя подобно нещо, тъй като това би нарушило интересите на всяко дружество, а аз като принципал преди приватизацията съм длъжен да защитавам интересите на дружеството.
Помещенията, за които говорим, се използват интензивно като действащи тютюневи складове. Те се намират в непосредствена близост до фабриката и са много важна фаза за тютюни за готова продукция. Така че за съжаление има много неща, които през миналия век са се случили на територията на България, но считам, че с поглед напред има много други по-важни приоритети.
Ако заедно с Вас открием в държавните архиви някакви документи, ако все още съществуват такива, показващи обратното на това, което нашите документи показват, тоест че е имало споразумение, че е имало обезщетение с държавни облигации, тогава бихме могли да продължим по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е от народния представител Румяна Георгиева относно противоречивата информация в публичното пространство относно интереси, свързани с приватизацията на “Булгартабак холдинг” АД.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Багодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, първо искам да Ви честитя като вицепремиер успешно приключилата сделка за приватизацията на “Биохим”, която беше докладвана пред народните представители от министъра на финансите. Надявам се, че следващия път Вие ще кажете, че успешно е завършила и приватизацията на “Булгартабак холдинг” АД.
Въпросът ми към Вас, господин вицепремиер, е продиктуван от противоречивата информация, тиражирана ежедневно в публичното пространство относно интереси, свързани със сделката за приватизация на “Булгартабак холдинг” – за и срещу нея.
Вие многократно отговаряхте в тази зала на многобройни въпроси, поставени от опозицията за сделката, но аз определено считам, че чуваемост и положителна оценка от тях тук няма да се получат.
Ако отидем извън парламентарната зала, при хората, които имат отношение към този въпрос, като представител на изпълнителната власт трябва на тях да дадете отговор или отчет, за да им стане ясно как защитавате с тази сделка националните интереси, губи или печели България с тази приватизация. В тази зала Вие нееднократно заявихте: “Приватизация на “Булгартабак холдинг” съгласно програмата на НДСВ ще има, без да се съобразяваме с корпоративни и лични интереси, без партийно-политически пристрастия. Българската приватизация ще работи за българската икономика”.
Ето защо искам тук, пред нас – народните представители, а най-вече и пред хората, да защитите тази позиция, като във Вашия отговор по-конкретно се съдържа отговор на следните въпроси: каква е общата оценка на “Булгартабак холдинг”, дали тя е добра в сравнение с дадената оценка на международните консултанти по сделката и заложената оценка в програмата за приватизация на правителството?
Знаете, че нееднократно тук двете парламентарни групи на управляващото мнозинство – от НДСВ и ДПС, са загрижени и проявяваха своята загриженост към съдбата на тютюнопроизводителите и тютюнопроизводството в България. Как защитавате с тази сделка интересите на тютюнопроизводителите и националните интереси? Заявихте, че не цената е водеща в тази сделка. Как е защитен държавният бюджет и как това ще се отрази на социалното положение на българина?
И не на последно място, искам наистина, ако сте честен, да кажете тук пред нас какви корпоративни и лични или частни интереси настъпихте, за да можете толкова да бъдете атакуван? Нека да ги чуем, нека да ги чуят народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, Вие започнахте Вашето изложение с един риторичен въпрос по отношение на позицията на медиите и на медийния шум. Аз бих искал да започна своя отговор с няколко заглавия, които през последните две седмици сме прочели с Вас по челата на водещи български вестници: “Приватизатор № 1 измисли партийна точкова система!”, “Министри залагали за себе си в играта за “Булгартабак”, “Министри искат да докопат “Булгартабак”, “Задават се тютюневи бунтове”, “Василев плаче за уволнение” – последните са от в. “Стандарт” от 15 юли – “Чужденци – корупция около “Булгартабак” – “Стандарт” от 16 юли, “Николай Василев оставя хора без поминък” – “Стандарт” от 18 юли, “Скандал, разкриха ги!” – “Стандарт” от 18 юли, “Махат Николай Василев” – отново “Стандарт” и така нататък. Списъкът може да бъде изключително дълъг, а отварянето на офертите да напомня, се случи в понеделник на 22 юли с една изключително прозрачна и безпрецедентна в това отношение процедура в Агенцията за приватизация.
Позволете ми най-напред да отговоря на Вашия въпрос за това дали държавата губи или печели от приватизацията на “Булгартабак холдинг”. А сте права, че това е една от много малкото сделки от новата история на България, където цената не е водеща, макар че, разбира се, тя е много важна. Тук водещ аргумент е и продължава да бъде и количеството изкупени тютюни, които ще се гарантират от новия собственик, за да се гарантира бъдещето на един цял отрасъл в страната.
Нека все пак да се спрем на някои цифри, тъй като се оказва, че има много хора, които в общественото пространство четат офертите, както дяволът чете Евангелието. Ние не харизваме “Булгартабак холдинг” за 110 млн. евро, а оценката е много по-висока. И аз сега ще ви дам цифрите. Освен това искам да поясня, че още не е ясно кой точно е спечелил. Агенцията за приватизация тепърва ще обяви кой е предпочетеният купувач. Но все пак по отношение на точковата система, която беше изработена, ние имаме някои водещи оферти и по отношение на цената водеща е офертата, две оферти, между другото, при които продаваме 80 на сто от акциите за 110 млн. евро в брой. Това са приходи във фискалния резерв на държавата. Освен това в брой отново се изплащат допълнително 38,5 млн. евро в бюджета – това е голяма сума – и то не като приватизационни приходи във фискалния резерв, а като приходи в бюджета веднага. Това са просрочени задължения към бюджета основно по перо “Данъци”, а също и във фонд “Тютюн” на обща стойност приблизително 85 млн. лв. Това са приходи, които влизат директно в държавния бюджет и биха могли да се използват за сериозни социални плащания преди края на годината. Това дава обща сума от 145,5 млн. евро в брой веднага за 80 на сто от акциите. Като се комбинира това във водещата оферта сега с предложенията за бъдещи инвестиции от 71,185 млн. евро за пет години, условно през първата година, през 2003 г., се дава обща монетарна стойност на цялата оферта от 219 млн. 685 хил. евро, или почти 220 млн. евро. Това е засега офертата, която по точки е класирана на първо място.
Отново 148,5 млн. плащане в брой е само за 80%, тоест оценката за 100% от акциите на “Булгартабак холдинг” би била 185,625 хил. евро.
Освен това “Булгартабак холдинг” не е собственик на 100% от акциите на дъщерните дружества, а неговите дялове варират от 100% в някои случаи до над 70%. Ако средно приемем, че 90% - това е една приблизителна стойност – “Булгартабак” притежава от дъщерните дружества, то тогава оценката за целия “Булгартабак холдинг” с неговите дъщерни дружества е 206,25 млн. евро. Разбира се, в общественото пространство напоследък се появиха доста неаргументирани и по никакъв начин неподкрепени с аргументи изказвания, че холдингът струва много повече. Например аз чух, че струвал 370 млн. долара. Знаете ли, вероятно преди 5 или 10 години, дори преди няколко години дружеството е струвало повече от тези 206 млн. евро, каквато е оценката в момента, само че дружеството е било управлявано непрофесионално, дружеството – не е тайна за никой български гражданин, - че е било източвано, включително е пълнило и партийни каси, и съответно международните счетоводни стандарти, които ние за пръв път в историята на холдинга организирахме, показаха оперативна загуба за 2000 г., това е върховата година на предишното управление, от 255 млн. лв. по международните счетоводни стандарти и нетна загуба от 150 млн. лв. Разбира се, че едно дружество, което има подобни резултати, не може да се твърди, че струва милиарди долари.
По отношение на изкупените тютюни. Офертите на всички кандидат-купувачи, а те са на втория етап 4, включват или 47 хил. тона, или над 47 хил. тона тютюн годишно. Съотнесено за пет години напред - от 2002 до 2006 – 2007 г., става дума за 100 млн. евро приблизително на година, или за една обща сума, която ще влезе в крайна сметка като доходи на тютюнопроизводителите от половин милиард евро или 1 млрд. лв. Това е една много сериозна сума.
Нека сравним тези 206,25 хил. евро, която е постигнатата оценка за “Булгартабак холдинг”, с това, което нашият международен консултант “Кредитанщалт инвестмънт бенкинд”, който беше избран от старото правителство и препотвърден с договор от новото правителство, даде оценка между 206 и 262 млн. лв., която ние за пръв път изнесохме в публичното пространство след отваряне на офертите в понеделник на 22 юли. Тоест, от оценка, която започва от 206 млн. лв., ние постигнахме оценка, която е 206 млн. евро, виждате, че това е почти 1:2. Госпожо Георгиева, Вие вероятно си спомняте и част от моята биография. Аз мога да ви кажа, че преди две години в инвестиционните среди се носеше слух за това, че мажоритарният дял от “Булгартабак холдинг” струва само 70 млн. долара. За такива суми говорехме тогава. В сравнение с това оценка от 206 млн. евро днес звучи много по-добре. Индикативните оферти, които също за пръв път бяха изнесени в публичното пространство в понеделник на 22 юли, варираха от 25 до 128 млн. евро в сравнение с най-добрата оферта от 148,5 млн. евро. Това сравнение показва, че приватизационната процедура, бих използвал думите яростната конкуренция между всички кандидат-купувачи, доведе до една много по-добра цена за “Булгартабак холдинг”.
Отново ще повторя, тютюните са основен параметър в тази сделка, а те са или 47 хил. тона, или над 47 хил. тона средно до 2006 г.
В резюме, бих казал, че съм изключително доволен от процедурата до момента, от прозрачността, от професионализма на Агенцията за приватизация, от силните оферти и особено от факта, че сега ние имаме четири оферти, а на първия тур дори имахме пет оферти в сравнение с това, че през 1999 г. нямахме нито една оферта. Виждате, че разликата е доста сериозна. Пропорцията между другото е подобна както и с новините за “Биохим”, където ние постигаме тройно по-висока цена, отколкото преди една година.
Разбира се, госпожо Георгиева, и уважаеми дами и господа народни представители, през последните седмици имаше сериозни атаки, които до известна степен продължават, макар че са в процес на затихване. Тези атаки за нас са признак на политическа безпомощност и се превърнаха в лични нападки. Вместо да атакуват процедурата, те атакуват лично мен като министър на икономиката, а също и други членове на кабинета. Но въпреки медийния шум, благодарение – както казах – на блестящите усилия и професионализма на служителите на Агенцията за приватизация, ние в понеделник показахме, че организирахме една безпрецедентна процедура с отваряне на офертите, веднага показване на всички техни параметри на екран и компютърът изчисли всички точки, като класира първоначално кандидатите. Българското общество, разбира се, е достатъчно интелигентно, за да осъзнава откъде идват нападките, срещу кого са насочени и дали изобщо са изпълнени със съдържание. Ако нашите критици се бяха запознали със стратегията за приватизация и с приватизационната процедура, щяха да разберат, че в самия си генезис тя е абсолютно обективна и неманипулируема. Тоест, дори, госпожо Георгиева, аз да съм искал или някой друг да е искал по някакъв начин да повлияе на това кой ще спечели, това технически е било абсолютно невъзможно. Има, разбира се, много хора от различни среди, включително и от неконструктивната българска опозиция, които много биха желали ние да се провалим и с тази приватизация. Защото тогава не би се забелязала ярката и качествена разлика между резултатите, постигани от стария и от новия кабинет на България.
Приватизация, уважаема госпожо Георгиева, ще има съгласно предизборната програма на Национално движение Симеон Втори, съгласно коалиционното споразумение с нашите коалиционни партньори от Движението за права и свободи, между другото, аз съм един от съавторите на всички тези документи, съгласно управленската програма на правителството. И аз бих искал да благодаря на всички народни представители от мнозинството за тяхната подкрепа в трудни моменти. Приватизацията се осъществява точно според приоритетите, определени в стратегията за приватизация на “Балканкар холдинг”, която беше одобрена и приета от Народното събрание.
На последния Ваш въпрос, който аз считам за много важен, дали аз или някой друг член на изпълнителната власт има каквито и да е лични или корпоративни интереси, бих искал да Ви кажа следното, уважаема госпожо Георгиева. Дотолкова доколкото всички ме познавате, знаете, че аз не съм се върнал в България да си напазарувам най-апетитните български предприятия и това вече имах възможност да го кажа в парламента. В момента, в който станах министър, аз декларирах цялото свое имущество и казах, че докато съм в българския политически живот няма да имам никакви дялове в никакви български предприятия и няма да имам никакви интереси в български или някакъв друг бизнес. В момента аз защитавам единствено и само българските национални интереси. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Имате ли реплика, госпожо Георгиева? Нямате. Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е зададен от народния представител Васил Калинов относно конкретни мерки на правителството за насочване на инвестиции в областта Монтана и за социално-икономическото й развитие.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев! Вероятно Ви е известно, че Северозападният район и областите Видин и Монтана в народния жаргон вече се наричат като Северозападнала България. За съжаление това е самата истина. Даже ако трябва да бъдем по-конкретни и да назовем нещата с истинските им имена, можем да кажем, че регионът наистина се намира в изключително тежко, дори бедствено положение. Този край наистина е отпаднал от вниманието и на правителството, и на властите. Не го вменявам като отговорност на последното правителство, но фактите са такива, че в последните 12 години в този регион можем да коментираме само негативни факти и данни: естествен прираст – отрицателен, огромна безработица, незаетите сега са над 50 процента. Въобще няма да коментирам всички тези факти, които съм изложил в обосновката си към питането.
Аз Ви моля като вицепремиер да отговорите тук, в пленарната зала, ще се предприемат ли конкретни мерки от страна на правителството за подобряване на ситуацията, която има в Монтана? Ще предприемете ли действия за развитието на икономиката, за насочване на инвестиции? Ще има ли специални програми, които са жизнено необходими и в значителна степен биха успокоили социално-икономическата обстановка в региона? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калинов, аз считам този въпрос като символично продължение на предишния Ви въпрос по отношение на “Балканкар” - Лом. Ще Ви призная в личен план, че по време на предизборната кампания миналата година Северозападна България беше единственият регион, който посетих, с изключение на моя избирателен район, който посетих два пъти. Това не беше случайно. Тогава за пръв път чух израза “Северозападнала България” и като човек, който е бил там и тази седмица, знае какво точно имате предвид.
Откакто съм станал министър, съм посетил общо 13 региона, очаквам в близките два месеца да посетя още 5, но наистина Ви уверявам, че в правителството имаме специално отношение към проблемите на Северозападна България. Отново ще повторя това, което казах в предишния си отговор, че по инициатива на всички наши народни представители от мнозинството се организира първата регионална среща с кметовете и областните управители на тези три области точно в Северозападна България преди няколко седмици.
За област Монтана Вие знаете много добре, аз, разбира се, мога да Ви дам доста показатели за нейния дял в брутния вътрешен продукт. Тя заема едва 20-то място от общо 27 области. На човек от населението в областта се падат 2137 лв. от брутния вътрешен продукт при средно за страната 3115 лв., тоест с една трета по-малко, средната за страната е с 50 процента повече. И това в никакъв случай не може да ни радва. С по-голямо отклонение от средното за страната са само области като Кърджали и Пазарджик.
Произведената брутна продукция в област Монтана през миналата година е в размер на 263 млн. лв. по-малко от тази за 2000 г. с 1 процент, но това е въпреки постигнатия общ добър икономически растеж в средно национален мащаб.
В област Монтана през 2001 г. се отбелязва намаление на чуждестранните инвестиции в сравнение с предходните години. Обемът на чуждестранните инвестиции както общо, така и на глава от населението в областта е значително под средното национално равнище. В предприятията от индустрията работят 10 хил. 556 човека, които произвеждат 52,3 на сто от брутната продукция в региона и само 13 на сто от добавената стойност, което не е добра цифра. Преобладават предприятия със заети лица до 10 души, тоест малки и средни предприятия, в 346 от общо 477 дружества. Предприятията с над 100 заети, тоест малко по-големите, са едва 25, но те дават над 70 процента от промишлената продукция. Предприятията, които Вие споменавате, са или прекратени, или обявени в несъстоятелност още преди началото на мандата на нашето правителство.
Получих и последните данни за безработицата. Към 31 май т.г. са регистрирани 25 хил. 685 безработни, изключително висока цифра, което е почти 29 процента от икономически активното население на областта. За сравнение средната безработица за страната е вече около 17,2 процента и очакваме намаление през това лято.
Област Монтана е на четвърто място по ниво на безработицата след Търговище, Разград и Видин, което е с над 29 процента.
Проекти за заетост в региона. В регионалната програма за заетост на област Монтана са разработени и одобрени за финансиране, както следва:
През 2001 г. 4 бр. микропроекти на стойност 475 хил. лв. Осигурена е заетост и обучение на 1390 лица. През тази година има 5 бр. микропроекти на стойност, забележете, много повече, над шест пъти повече, почти 3 млн. лв. Осигурена е заетост и обучение на над 2 хил. лица. Чрез специализирани програми за заетост са усвоени: миналата година 146,5 хил. лв., а през тази година – 128 хил. лв. Чрез националните програми за заетост са отпуснати, както следва: за миналата година 560 хил. лв., в това число програма за временна заетост “Зима” – 333 хил. лв., програма за временна заетост допълнителна – 216 хил.; програма за ограмотяване и заетост – 11 хил. лв. За тази година предвидените средства по национални програми и за мерки по Закона за насърчаване на заетостта предстои да бъдат разпределени по области. За 2003 г. се очаква да се разработят 16 бр. микропроекти за заетост на още по-голяма стойност - 3 млн. 410 хил. лв. При финансиране ще бъдат осигурени заетост и обучение за почти 1900 бр. лица.
В областта на кредитирането чрез Държавен фонд “Земеделие” са усвоени изцяло целевите финансови линии и субсидии. За реколта 2001 г. са усвоени над 1 млн. 700 хил. лв. За реколта 2002 г. са усвоени над 1,5 млн. лв. Кредити по проект “Гаранционен фонд за микрокредитиране” на територията на областта чрез банка-партньор ОББ - общ размер 462 хил. 519 лв., в това число за стартиращ бизнес 139 хил. лв. и за действащ бизнес – 323 хил. лв.
Чрез Националния фонд за опазване на околната среда предстои през тази година за одобряване от управителния съвет на фонда да бъдат финансирани проекти за трайно депониране на пестициди с изтекъл срок на годност в ББ-клубове.
Общата стойност на проектите за всички засегнати общини е 568 хил. лв.
За изграждане на първия и втория етап от обект “Канализация на гр. Лом”, главен колектор, са осигурени целеви средства от държавния бюджет от почти 1,5 млн. лв. и от Фонда за опазване на околната среда – почти 3,5 млн. лв. За изграждане на последния, третия етап, са необходими още почти 1 млн. 200 хил. лв.
Уважаеми господин Калинов, ръководството на Министерството на икономиката, отчитайки тежкото икономическо и демографско състояние на Северозападния район, част от който, разбира се, е област Монтана, проведе там първата от поредицата работни срещи на тема: “Насърчаване на регионалното икономическо развитие”. Това е отделна среща. Участниците в срещата бяха запознати със следните проблеми:
- Предприсъединителните фондове и програми на Министерството на икономиката, финансирани от Европейския съюз.
- Държавната политика за насърчаване на малките и средни предприятия и възможностите за финансиране на малки и средни предприятия по кредитни линии, програми и банки.
- Кредитната политика и програмите на Насърчителна банка, насочени към стимулиране на малки и средни предприятия.
- Инициативите на Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията с цел насърчаване на външнотърговската дейност на фирмите.
- Проблемите на заетостта и безработицата и програми за заетост в Северозападния район на Министерството на труда и социалната политика.
- Национални международни програми и проекти на същото министерство.
- Условия и инициативи на Агенцията за чуждестранни инвестиции, както и хода на изпълнение на проекта за изграждане на “Дунав-мост – 2” до Видин и неговият потенциал за въздействие на икономиката в района.
Безспорно, област Монтана, която се намира преди Видин, ще спечели от този проект.
На тази среща присъстваха заместник-областният управител на област Монтана господин Иво Филипов, както и кметът на град Монтана, който постави няколко въпроса за решаването на част от които има предприети конкретни действия. Например, проблемът с класираните два проекта от областта по Грантовата схема за въвеждане системите за управление на качеството.
Уважаеми господин Калинов, отново бих искал да спомена, че бях напът да посетя град Лом и снощи се срещнах с неговия кмет. Очаквам посещение там в скоро време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин Василев. Тъй като голяма част от инициативите, за които говорихте и коментирахте, са свързани с ангажиране на колегите от управляващото мнозинство, бих Ви помолил да отделите внимание и на инициативите, които се предприемат и от опозиционните депутати. Аз примерно Ви отправям покана действително през месец септември да се проведе среща в Монтана с участието на всички кметове на общини, с всички народни представители, независимо от коя парламентарна група са, за да можем да откоментираме достатъчно сериозно всички въпроси, които касаят развитието на областта, и да подпомогнем с всичко, което можем, да се излезе от тежката социално-икономическа криза, в която се намира. Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Следващият актуален въпрос към министър Василев е от народните представители Кръстьо Петков и Михаил Миков относно приватизацията на “Булгартабак холдинг”.
Господин Петков ще развие актуалния въпрос към министъра.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, приватизацията на “Булгартабак холдинг” навлезе в нова фаза и интересът, както виждаме и днес се, разширява и засилва, но въпросите се променят. Ние с господин Миков, в рамките на достъпната информация, се опитахме да видим до каква степен стратегията и в частност решението на Народното събрание се спазват при процедурата и класирането на кандидатите. В тая връзка Ви задаваме нашият актуален въпрос: доколко офертите и бизнес плановете на кандидатите са съобразени с т. 3 от решението на Народното събрание за стратегията за приватизация, където изрично е записано, че правителството трябва да подготви, а купувачите да вземат предвид Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството?
На нас не ни е известно да има такава Национална стратегия, а когато обсъждахме въпроса тук, Вие лично дадохте уверения, че тя ще бъде готова и ще се вземе предвид в хода на реализацията на приватизационната сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми проф. Петков, в отговор на Вашия въпрос бих искал да Ви уведомя със задоволство, че бизнес плановете на всички четирима кандидат-купувачи са съобразени напълно с вижданията на правителството за развитие на тютюнопроизводството до приемането на България в Европейския съюз, което се очертава да стане по-късно през това десетилетие.
Бих искал да Ви цитирам някои документи. Имам част от проектодоговора, изготвен от Агенцията за приватизация, както и бъдещи задължения на купувачите. В т. 9.5., която е озаглавена “Задължения за изкупуване на тютюн” са разписани много подробно задълженията на бъдещия купувач за изкупуване на договорените от дружеството количества тютюн за реколта 2002 г. в размер приблизително на 42 000 тона. Цялата реколта ще бъде изкупена напълно. Освен това купувачът се задължава ежегодно да изкупува или да осигури дружеството и дъщерните дружества да изкупуват от българските тютюнопроизводители минимални количества на тютюн по години, съгласно програмата за изкупуване на тютюн, но така или иначе не по-малко от 40 000 т за всичките 4 години, които са отчетни – това е от 2003 до 2006 г. реколта включително.
Вследствие на сериозните разработки от Министерството на земеделието и горите работната група по приватизацията на “Булгартабак холдинг” фиксира и минималните, по-точно сортовата структура на тютюните, които трябва да бъдат изкупувани с оглед климатичните условия на България и специфичните условия за производство на ориенталски тютюни, които са отглеждани в региони, където много малко други или никакви други култури не биха могли да бъдат отглеждани.
В този смисъл от тези 40 000 т тютюн на купувачите не могат да им бъдат признати повече от 5000 т сорт “Бърлей” и повече от 12 000 т сорт “Вирджиния”. Като видяхме окончателните оферти на четиримата кандидат-купувачи на “Булгартабак холдинг” изключително ни радва всички – и в правителството, и в работната група - фактът, че всички кандидат-купувачи избраха да се съгласят с минималните изисквания на Министерството на земеделието и горите от 40 000 т тютюн. Нещо повече, всички без изключение предложиха или 47 000 т средно за 4-те години, или над 47 000 тона. Един от купувачите дори е достигнал 47 800 т на година, което нас ни радва.
Как са изчислени тези количества? При повечето оферти те плавно нарастват от първата година и се увеличават, наистина при всички оферти, постепенно до 2006 г. Целта е, тъй като в Националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството, приета от Управителния съвет на фонд “Тютюн” е предвидено до 2005 и евентуално 2006 г., т.е. приблизително годините преди евентуалното очаквано приемането на България в Европейския съюз, България да влезе там с една доста достойна и изгодна за нас квота от 70 или евентуално 72 000 т на година. Като се има предвид, че има и други дружества и фирми, които изкупуват български тютюни, особено ориенталски тютюни, евентуално поне 20 000 т на година от конкуренцията, смятаме, че в офертите на кандидат-купувачите, които за 2006 г. достигат дори до 62 000 т, плюс на 20 - на конкуренцията, по този начин България достойно ще може да влезе в Европейския съюз с една квота от поне 70 000 -72 000 т тютюн.
В отговор на Вашия въпрос, завършвам, офертите са добри в тази част. Това беше и нашето очакване. И при разработване на стратегията, която ние с вас обсъждахме преди няколко месеца тук, в залата на Народното събрание, ние направихме всичко възможно тя да бъде такава, че да защити интересите на тютюнопроизводителите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин вицепремиер, от Вашия отговор личи, че правителството до този момент не е разработило документ, който се нарича “Национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството”. А точно такъв е записът в решението.
Аз съм съгласен с Вас, че има критерии, има изисквания, които са фиксирани от правителството и Министерството на земеделието и горите, но ние неслучайно изрично записахме – аз си спомням, че това беше един от спорните моменти – до започването на сделката да има такава стратегия. Един от нейните елементи е този, за който говорите. Аз Ви пожелавам да имате успех и от 47 000 да скочите на 60 000 тона. Но другите елементи са много по-важни. С какво още ще се занимават хората в тютюнопроизводителните райони при предстоящото преструктуриране и при факта, че България, която е произвеждала около 130 000 т, в най-добрия случай ще произвежда 60 000 т, което е обективно.
И още нещо искам да Ви кажа. Вие сте оптимист както винаги, но не знам дали са Ви известни изискванията на Световната здравна организация, на Международната организация на труда, а и не знам как ще се отразят реакциите, свързани с ограниченията на руските пазари. Дори и да произведем 60 000 т тютюн, какво ще го правим?
Приключвам с конкретен въпрос: кога министър Дикме и Вие лично ще сложите на банките тук стратегията да я гледаме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Василев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Вие наистина зададохте доста логични въпроси. Един от тях е с какво ще се занимават хората в тези региони? Добрата новина е, че те, освен с други неща, ще се занимават и с производство на тютюни. Тъй като ако ние с Вас бяхме приели една лоша стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”, която да не гарантира поне 47 хил. тона средногодишно, както казах, достигайки до 62 хил. тона за най-добрата оферта до 2006 г., а примерно се произвеждаха 15 хил. тона, тогава ние с Вас щяхме да отговаряме на един много по-тежък въпрос: с какво изобщо ще се занимават хората в тези региони. А така поне сега могат да бъдат спокойни, че в България ще се гледа много повече тютюн, отколкото средно за последните четири – пет години.
През тази година, между другото, министър Дикме очаква почти 50 на сто ръст на производството на тютюн в страната, което е едно добро постижение според мен за всяко едно правителство на страна като България.
Аз, разбира се, съм запознат с изискванията на Световната здравна организация, на Международната организация на труда и особено на Европейския съюз по отношение на максималните съдържания на катрани, на никотин и други вредни вещества в цигарите и затова с министър Дикме бяхме изключително активни в това отношение при преговорите ни с Европейския съюз. Настоявахме максимално и това е официалната позиция на българското правителство при преговорите за един минимум 4-годишен преходен период за въвеждане на тези изисквания след приемането на България в Европейския съюз. Тоест, като се имат предвид сегашните очаквания кога ще станем член на Европейския съюз, евентуално още десетина години в България, докато се промени сортовата структура, докато се подобри качеството на цигарите и новите технологии за производство и преработка на тютюн, ние да имаме едни много добри икономически показатели. А, между другото, това, което казвате за стратегията, не е точно така. Управителният съвет на Фонд “Тютюн” е приел Национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството, но аз съм виждал и нови, много по-сериозни разработки, които са основно насочени към нашето приемане в Европейския съюз и към тези квоти, за които министър Дикме се бори доста успешно. Аз съм убеден, че в тези документи националните интереси на България са защитени много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви много за участието в днешния парламентарен контрол, министър Василев.
Кратък въпрос на господин Мазнев към министър Паскалев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Второкласен път II-56 между Пловдив – Шипка – Русе, е единствената връзка през Средна гора между общините Братя Даскалови и Чирпан за община Павел баня. Път II-56 минава през село Турия, в западния край на което се намира дървен мост над р. Турийска. През последните години пътят е все по-натоварен, като през моста минават товарни камиони, техника на Горското стопанство, цистерни с горива и друга тежкотоварна техника. Този път е единствената връзка със село Турия и конкретно с Къщата-музей “Чудомир” и зала “Нашенци” на известния наш писател и художник Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир.
Въпросният дървен мост е в окаяно състояние и има пропаднали участъци с отвори по него, което е крайно опасно. Освен това, през есенния и пролетния сезон реката е пълноводна и буйна, носи дървета и клони и положението става особено критично.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите: какви мерки ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рехабилитация на стария или изцяло построяване на нов мост над река Турийска, което е крайно необходимо, защото е велико щастие, че до момента не се е случило най-лошото, а и трябва ли да се изчака тежка пътна авария и, не дай Боже, човешки жертви, за да се обърне внимание на този изключително опасен обект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Паскалев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Мостът на река Турийска е построен през 1956 г. и е с габарити 6,30 метра с три отвора с по 10 метра и има обща дължина 33,4 метра. Връхната конструкция и част от долното строене са дървени. Съоръженията са с ограничена носимоспособност, което е обозначено със съответните пътни знаци и Окръжно пътно управление в Стара Загора през месец януари тази година е предложило обектът да бъде включен в ремонтната програма на Изпълнителна агенция “Пътища”.
На 7 март 2002 г. Изпълнителна агенция “Пътища” е дала указание за съставяне на експертна комисия, а на 10 април 2002 г. е бил извършен оглед на съоръжението от специалистите, за което е съставен протокол. Комисията е предложила да се възложи изготвянето на инвестиционен проект за цялостна подмяна на връхната конструкция, съобразен с класа на пътя и преизчисления относно водосборния район и водните количества, както и да се потърсят възможности за използване на съществуващото долно строене, след доказване на тяхната носимоспособност и установяване дълбочината на фундирането. В тази връзка през настоящата година е предвидено да се направи обследване на съоръжението, което да даде основание за вземане на решение дали ще се направи реконструкция на съществуващото съоръжение или ще се изгражда изцяло ново. На базата на обследването също така ще се състави и утвърди задание за проектиране. Надявам се проектирането да приключи най-късно до края на настоящата година и естествено строително-монтажните работи по съоръженията да бъдат включени в програмата на Изпълнителна агенция “Пътища” за 2003 г.
Изпълнителна агенция “Пътища” води на отчет всички съоръжения от Републиканската пътна мрежа и стриктно следи за техническото и експлоатационното им състояние, като в рамките на предоставените от бюджета средства полага максимално възможните усилия за осигуряване на тяхната безопасност. В момента на пътната мрежа на страната са в експлоатация 137 моста от този тип с обща дължина 2101 метра. Както добре ви е известно, през последните години съществува постоянен недостиг на средства от бюджета за изпълнение на пътно-строителните ремонтни програми на Изпълнителна агенция “Пътища”. Това е главната причина част от тези съоръжения да бъдат с намалена носимоспособност. Иначе в агенцията е изготвена програма за подмяна на съоръжения от такъв тип. Понастоящем тя не може да бъде напълно обезпечена с необходимия финансов ресурс. Въпреки това обаче се надявам, че с оптимално и гъвкаво управление на наличните ресурси, както и на тези, които ще успеем да привлечем чрез международни проекти и програми и от други важни инвеститори, да осигурим поетапно подмяната на тези съоръжения.
Така че конкретно на въпроса Ви: проектиране - до края на настоящата година, финансиране на строително-монтажните дейности - през 2003 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, за участието в парламентарния контрол.
Няколко съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 30 юли от 10,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание.
Комисията по образованието и науката ще проведе извънредно заседание на 30 юли от 10,00 ч. в зала 130.
Комисията по културата ще проведе заседание на 30 юли, вторник, в почивката на извънредното пленарно заседания в зала “Огледална” на Народното събрание.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 31 юли, сряда, от 16,40 ч. в зала 134.
На 1 август от 16,00 ч. в зала “Изток” ще се проведе съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите, Комисията по земеделието и горите, Комисията по здравеопазването и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 16,08 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи



Секретари:

Гергана Грънчарова

Георги Анастасов