Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Пожелавам успешна и ползотворна работна седмица на парламента.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание предлагам проект за програма за работата на Народното събрание за 26-28 септември 2001 г., както следва:
1. Проект за решение за избиране член на Комисията за защита на конкуренцията. Вносител - Пламен Панайотов.
2. Проект за решение за определяне възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител - Пламен Панайотов.
3. Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. Вносител - Националната здравноосигурителна каса.
4. Отчет на Българската народна банка за 1998 г. Вносител - Българската народна банка.
5. Отчет на Българската народна банка за 1999 г. Вносител - Българската народна банка.
6. Отчет на Българската народна банка за 2000 г. Вносител - Българската народна банка.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България. Вносител - Министерският съвет.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители - Иво Атанасов, Милена Милотинова и група народни представители; Иво Атанасов.
9. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - Владимир Дончев.
10. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание през седмицата.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Представям на вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения от 19 до 25 септември 2001 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Вносител - Димитър Лазаров Игнатов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, както и Комисията по труда и социалната политика, Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносител - Нина Стефанова Чилова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, както и Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по въпросите на гражданското общество. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Вносител - Пламен Александров Панайотов.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител - Владимир Михайлов Дончев.
Законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител - Атанас Атанасов Папаризов, Георги Георгиев Пирински и Асен Димитров Гагаузов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за декларация на Народното събрание. Вносител - Станимир Янков Илчев и Юнал Саид Лютфи. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител - Пламен Панайотов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител - Милена Иванова Милотинова-Колева и група народни представители. Водеща е Комисията по медиите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител - Пламен Неделчев Моллов. Водеща е Комисията по земеделието и горите, с участието на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Иво Първанов Атанасов. Водеща е Комисията по медиите.
Законопроект за независимия финансов одит. Вносител - Иван Ганчов Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за счетоводството. Вносител - Иван Ганчов Искров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, с участието на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител - Муравей Георгиев Радев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за избиране член на Комисията за защита на конкуренцията. Вносител - Пламен Панайотов.
Проект за решение за определяне възнаграждение на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител - Пламен Панайотов.
Законопроект за банковата несъстоятелност. Вносител - Валери Георгиев Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, с участието на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Това са постъпилите законопроекти и проекторешения.
Едно съобщение във връзка с тях.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание групата народни представители: Милена Милотинова и други оттеглят законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Милена Милотинова-Колева и група народни представители на 10 септември 2001 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Вносител е Пламен Панайотов. Има проект за решение с предложение да се избере госпожа Елена Генчева Стоименова - икономист, за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Искам да поканя господин Пламен Панайотов да представи кандидатурата на госпожа Елена Генчева Стоименова.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожа Елена Генчева Стоименова е родена през 1956 г. в София. Завършила е УНСС. Има специализации по линия на Европейската комисия по конкуренция. От 1998 г. е на работа в Комисията за защита на конкуренцията, като държавен експерт в Дирекция "Промишленост и транспорт", директор на Дирекция "Информация и информационни технологии и капиталов пазар", секторен ръководител на сектор "Капиталов пазар", главен експерт в сектор "Промишленост".
Имала е отговорности за воденето на разследване, проучване и изготвяне на решения по казуси в областта на антиконкурентното поведение на субектите на пазара, както и на такива, свързани с оценка и контрол върху концентрации, оценка на предприятия с господстващо положение на пазара, разследване, контрол и оценка на нелоялно поведение на стопанските субекти.
Изготвяла е най-различни становища по нормативни актове, имащи отношение към въпросите на конкуренцията. Има и редица участия в междуведомствени работни групи.
Госпожа Елена Стоименова е омъжена и има две дъщери.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Панайотов.
Има ли желаещи да вземат отношение по кандидатурата на госпожа Елена Генчева Стоименова за член на Комисията за защита на конкуренцията? Не виждам желаещи.
В такъв случай искам да подложа на гласуване проекта за решение за избор на Елена Генчева Стоименова - икономист, за член на Комисията за защита на конкуренцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 24.
Госпожа Елена Генчева Стоименова е избрана.
Моля, поканете госпожа Елена Генчева Стоименова, която трябва да положи клетва за встъпването си като член на Комисията за защита на конкуренцията.
Заповядайте, госпожо Генчева, отпред на трибуната. Обърнете се към народните представители и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават. Председателят на Народното събрание господин Огнян Герджиков чете клетвата.)
ЕЛЕНА ГЕНЧЕВА СТОИМЕНОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!" (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Да Ви е честито и на добър час! Ще Ви помоля да подпишете клетвения лист.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е господин Пламен Панайотов.

"Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за определяне възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10л, ал. 2 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката

Р Е Ш И:

1. Определя възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, както следва:
а) на председателя на комисията - в размер, равен на размера на основната месечна работна заплата за длъжността "министър";
б) на заместник-председател и на секретаря на комисията - в размер, равен на 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на Централната избирателна комисия;
в) на член на комисията - в размер, равен на 85 на сто от месечното възнаграждение на председателя на Централната избирателна комисия.
2. Членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България получават възнагражденията считано от датата на избора на комисията до датата на встъпване в длъжност на президента и вицепрезидента. Членовете на комисията представят удостоверение за предоставен неплатен служебен отпуск, ако са на постоянна работа."
Това е проекторешението. По него имате ли съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекторешението за определяне на възнагражденията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 5.
Приема се решението за определяне на възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2000 ГОДИНА.
Вносител е Националната здравноосигурителна каса.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада по отчета.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди да започна с доклада по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, моля да бъде подложено на гласуване допускането в пленарната зала на господин Божидар Влахов - член на Сметната палата и ръководител на отделение "Министерства и ведомства от нематериалната сфера", и господин Бойко Пенков - директор на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Иван Искров.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Моля, поканете в залата посочените лица.
Господин Искров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. № 139-00-7, внесен от Националната здравноосигурителна каса на 25 юли 2001 г.

На заседание, проведено на 2 август 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
Отчетът беше представен от директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Бойко Пенков. В своето експозе той отбеляза, че отчетът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2000 г. обхваща изпълнението на приходите и разходите при поетапното въвеждане на здравноосигурителната система в извънболничната помощ и изпълнението на инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса.
l. По приходите.
По закона и отчета основните източници за финансиране на системата през 2000 г. са собствените приходи от здравноосигурителни вноски, доходи от собственост, глоби, административни наказания, неданъчни приходи и др. Общият размер на приходите по закона е разчетен на 535 млн. 173 хил. лв., а са изпълнени в размер на 549 млн. 195 хил. лв. или в повече с 14 млн. 21 хил. лв.
От общия размер на собствените приходи най-голям относителен дял имат здравноосигурителните вноски, които по закон са предвидени на 534 млн. 635 хил. лв., а са изпълнени в размер на 539 млн. 533 хил. лв., или в повече с 4 млн. 897 хил. лв.
Вноските от работодатели за работници и служители и социалноосигурителните вноски за безработни не са изпълнени с 40 млн. 500 хил. лв. Вноските от работниците и служителите (личните вноски), вноските от самоосигуряващите се лица, за пенсионерите и за другите категории осигурени лица са преизпълнени с 45 млн. 397 хил. лв.
От другите собствени приходи най-голямо преизпълнение се получава от доходи от собственост, от глоби и административни наказания, които са преизпълнени повече от два пъти.
По отчета за изпълнение на разходите.
Общият размер на разходите по закона е 256 млн. 428 хил. лв., а по отчет - 163 млн. 830 хил. лв., или усвояването на разхода е в размер на 64 на сто.
По закона и по отчета най-голям относителен дял спрямо общия размер на разходите се пада на здравноосигурителните плащания. По закона те са 187 млн. 146 хил. лв., а по отчета са 97 млн. 482 хил. лв., или не са усвоени за отчетния период 89 млн. 664 хил. лв. Тези разходи са насочени преди всичко за изплащане на първична здравна помощ, специализирана извънболнична помощ, стоматологична първична и специализирана помощ, медико-диагностична дейност, лекарства и консумативи за домашно лечение, включително животоспасяващи и животоподдържащи такива.
Следващите по големина са разходите за текущи нужди - заплати и други възнаграждения на персонала, социални осигуровки и издръжка, които са предвидени в закона в размер на 18 млн. 281 хил. лв., като от тях са разходвани 13 млн. 349 хил. лв. и не са усвоени 4 млн. 449 хил. лв.
Капиталовите разходи по закон са 16 млн. лв. и са изцяло усвоени за институционалното изграждане на материалната база на Националната здравноосигурителна каса, районните й поделения и за изграждане на първия етап от информационната и технологична база за въвеждане на задължителното здравно осигуряване в страната.
През 2000 г. Националната здравноосигурителна каса е получила трансфер от Министерството на финансите в размер на 538 хил. лв., който е изразходван целево съгласно разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 242 от 2000 г. за увеличение на работните заплати.
Резервът на Националната здравноосигурителна каса се формира съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. По закон той е разчетен на 35 млн. лв., а е изпълнен в размер на 37 млн. лв., което е резултат от преизпълнението на приходите. Резервът на касата е отразен като разход на бюджета и сумата се намира в наличност по бюджетните сметки на 31 декември 2000 г.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е предвидено превишението на приходите над разходите в края на годината да бъде 278 млн. 745 хил. лв. Представеният отчет показва нарастване на излишъка в размер на 385 млн. 902 хил. лв. или в повече със 107 млн. 157 хил. лв. Увеличението на излишъка е резултат преди всичко от реализирани икономии по разходите и от преизпълнение на собствените приходи.
В добавка на отчета съм направил някои корекции, колеги. Беше препоръчано за изпълнение бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се приведе в съответствие с формата на приетия Закон за бюджета.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 "за", 1 "въздържал се", без "против".
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното


"РЕШЕНИЕ
на Народното събрание по годишния отчет за изпълнението
на бюджета на Националната здравноосигурителна каса
за 2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване реши:
Приема Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г."
И ако позволите, няма да чета цифрите, които са приложени към този отчет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, преди становището на Комисията по здравеопазване искам да кажа няколко думи. Очевидно дейността на Националната здравноосигурителна каса подлежи на дискусия. Има много изказвания в парламента и в комисиите, когато разглеждахме отчета, и в средствата за масово осведомяване. С този доклад Комисията по бюджет и финанси се произнася по отчета на бюджета на касата - искам да обърна внимание на народните представители в залата, - ние не се произнасяме по отношение на дейността. Вероятно тук ще има дискусия. Тъй като при бюджета на националното обществено осигуряване чух девет пъти името си, затова правя тази забележка. Очевидно ще има дискусия, очевидно и наши колеги ще вземат думата, но съм длъжен да направя тази уговорка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иван Искров.
Искам да поканя председателя на Комисията по здравеопазване, който да представи становището по Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
Заповядайте, доц. Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
"На заседание, проведено на 12 септември, Комисията по здравеопазване разгледа Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. В обсъждането взеха участие: директорът на касата д-р Бойко Пенков, заместник-директорът д-р Димитър Илиев, заместник-директорът д-р Хинков, експерти, юристи, председателят на Сметната палата, експерти от Министерството на финансите, представители на Българския лекарски съюз, на Стоматологичния съюз и на синдикатите в здравеопазването.
На членовете на Комисията по здравеопазване бе представено копие-писмо от председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Софиянски до председателя на Комисията по здравеопазване, а документите във връзка с отчета за изпълнение на Закона за бюджета на Националната каса - до министър-председателя. Бяха представени и решенията на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за приемането на отчета за изпълнение на бюджета за 2000 г. и за внасянето му в Събранието на представителите, както и решението на Събранието на представителите на Националната каса за одобрението му. Със същия документ Събранието на представителите предлага на Управителния съвет да внесе отчета чрез Министерския съвет в Народното събрание, т.е. процедурата беше спазена.
На народните представители беше представен касовият отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., разгледан като част от консолидирания бюджет на Република България, отразен в Решение на Министерския съвет № 582 от 17.07.2000 г., одобрен от Сметната палата и приет в този вид от Комисията по бюджет и финанси на Тридесет и деветото Народно събрание.
Съдържанието на отчета за изпълнението на Закона за бюджета беше представено в табличен вид със следните обособени части:
I. Отчет за изпълнение на бюджета за 2000 г. по приходите на обща сума 549 млн. 195 хил. 189 лв.
II. Отчет за изпълнение на бюджета за 2000 г. по разходите на обща сума 163 млн. 830 хил. 881 лв.
III. Трансфер, субсидия от републиканския бюджет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 538 хил. 316 лв.
IV. Излишък по бюджета на касата.
V. Размер на резерва на Националната каса съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване в размер на 36 млн. 999 хил. 105 лв.

Бяха изказани становища по неспазване на чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване за реда и начина на внасяне на Отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за което Комисията по здравеопазването на свое предишно заседание с гласуване на становище е върнала отчета на Националната здравноосигурителна каса.
След направени разяснения и проведената дискусия народните представители единодушно взеха следното решение:
Предлагат на народните представители да приемат Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г."
Благодаря ви.
Аз искам също да допълня това, което каза господин Искров: след детайлна справка и след консултации с Комисията по бюджет и финанси и със справка със Закона за здравното осигуряване се оказа, че Народното събрание би трябвало да приеме финансовия отчет, представен в този му вид и то точно в този вид. И в края на краищата се оказа, че в закона няма параграф или няма каквато и да е законова предпоставка за разглеждане на дейността на Здравноосигурителната каса, както и направени разходи по целесъобразност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Там може всякак, а тук - не?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз не казвам, че може всякак, аз казвам, че в закона няма такава предпоставка, а законът сте приемали вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Атанас Щерев.
Уважаеми госпожи и господа, чухте становищата на водещата и спомагателната комисия по представения Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Определям за всяка парламентарна група по 30 минути за дискусия.
Има думата господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, един съвсем технически въпрос, може би възникнал от моята некомпетентност. В отчета е казано, че през 2000 г. е бил направен трансфер от Министерството на финансите в размер на 538 хил. 316 лв. за увеличение на заплатите. Тази сума не фигурира в приходите, а в разходите е дадена сумата, която е разходвана за заплати. Може би господин Муравей Радев знае по-добре, но според мен в едно учреждение това, което се получава, трябва да влезе в приходната част, а то не е отразено. Може би това е някаква техника на счетоводство, но все пак би трябвало да има някакво изравняване на сумите на приходите и разходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сендов.
На зададения въпрос би могъл да отговори евентуално господин Иван Искров като председател на Комисията по бюджет и финанси или директорът на Здравноосигурителната каса д-р Бойко Пенков.
Господин Пенков, ще вземете ли отношение по зададения въпрос?
Заповядайте.
БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В приходната част на бюджета, понеже по бюджетните класификации, по които се води при нас, нямаше специален параграф за трансфери от страна на републиканския бюджет, има един параграф, който е "Други приходи" и там са сложени самите средства, които после са показани като разход.
Знаете, че при нас на практика...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е в "Други приходи" - 590 хил. ...
БОЙКО ПЕНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз на господин Пенков.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по представения отчет.
Има думата проф. Кръстьо Петков от Коалиция за България.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, преди около две седмици в нашата комисия бяха внесени два въпроса, които касаят проекта за решение: Отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за изпълнението на дейността на същата институция. Състояха се отделни обсъждания и отделно гласуване. Пристъпвайки към обсъждане на дейността и на разходите на Здравноосигурителната каса аз се убедих и продължавам да съм убеден, независимо от предложенията на двамата председатели, че ние тогава сбъркахме. Сбъркахме, като се подведохме по един формален принцип, че отчетът за бюджета е нещо отделно, то е друг финансов и счетоводен документ, а управлението, дейността, разходите са нещо друго. Ние можем да ги отделим във времето, да ги обсъдим и след това да вземем решение по тях.
Междувременно, за информация на колегите депутати, нашата комисия, по повод на внесен доклад от независими експерти, привлечени от председателя на нашата комисия - д-р Щерев, взе решение да създаде отделна работна група под председателството на д-р Първанова и едва тогава да се произнесе по отчета за дейността на касата. Едва тогава! И ние не сме свършили тази работа. Едва снощи получихме отговорите на ръководството на Националната здравноосигурителна каса по зададените въпроси и констатации.
И затова, ползвайки се от правото си като депутат, заместник-председател на тази комисия и просто гражданин, в своето изказване аз ще направя един много кратък анализ или по-точно ще подам информация с надеждата да бъда разбран и ние да не приемем предложенията на двамата колеги.
Ще се спра на два въпроса. Първият е за това икономична ли е Здравноосигурителната каса, тъй като Народното събрание е приело закон, който й е задал определени рамки. И, второ, ефективна ли е тази каса? Как се управляват парите? Мисля, че и единият, и другият въпрос имат пряко отношение към бюджета и неговото изпълнение.
Аз се опитах, въпреки малкото време, тъй като тази сутрин получих отговорите на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, да направя сравнение между констатациите на групата експерти по разходната част на бюджета и техните обяснения. Искам да цитирам няколко факта и цифри, които са взети от тези констатации от отговорите.
Депутатите, които са били в предишното Народно събрание, са създали законовата основа да се премине от бюджетно към фондово финансиране на здравната дейност и трябва да бъдат поздравени за това. Преминава се към един съвременен модерен вариант за здравно осигуряване и предоставяне на здравни услуги. Но самият закон като такъв и самият бюджет, който е утвърден, все още не решават нещата. Важно е как се управлява, как се изпълнява бюджетът. Затова би трябвало да обърнем внимание на няколко факта.
Първо, че Националната здравноосигурителна каса е отделила огромна част от средствата и времето, за да създаде административното тяло за управление на тази каса.
В техния отговор се казва: "Другояче не можеше да бъде. Ние трябваше в кратък срок да направим всичко това."
Да, но закупените, модернизирани, ремонтирани сгради са излезли на цена, за която човек не е необходимо да е кой знае какъв специалист, за да стигне до отговора, че ние имаме луксозна здравна каса, здравна каса в луксозна опаковка, поднесена в една бедна държава на бедни граждани, които вероятно са броили всеки лев, и работодатели, които са правили сметка за всяка една пара, която е вкарана в Здравноосигурителната каса. Ремонтните работи струват около 310 долара на квадратен метър средно за страната.
Господата казват: "Ние сме изправни." Но това не изменя факта, че те приемат тази цифра. Така е било. През миналата и по-миналата година е харчено така. Ръководството на Здравноосигурителната каса казва, че стойността на едно работно място не е 60 хил., а 43 хил. лв., ако не се лъжа, или 40 хил. лв. Извинявайте, но като човек, който що-годе разбира от средства, които трябва да се влагат за създаване на нови работни места в държава, която има материална база, имала е и продължава да има материална база, това е скъп и излишно направен разход.
Ние се занимахме с отчета на НОИ. Административните разходи на НОИ са 1,25. По международните стандарти, доколкото ми е известно, за административното обслужване трябва да се харчи около 2 на сто. Тук стойността, ако не се лъжа, нека да бъда опроверган, е над 5 на сто. Тогава по-добре да си поканим вносен екип, да се сключи договор за управление на Здравноосигурителната каса при 2-2,5 на сто административни разходи.
Аз мисля, че на тези въпроси отговорите трябва да се дадат тук, сега, по повод отчета на бюджета, а не някога в бъдещето, когато разглеждаме управлението и дейността на касата. Защото не ми е известно в света да има бюджет, който да се прави заради самия бюджет. Бюджетът е политика, облечена в цифри. Бюджетът е инструмент за управление.
Ефективна ли е Здравноосигурителната каса? Ако приложим един принцип, който беше валиден преди повече от 10 години, тя е суперефективна. В момента има излишъци, има остатък от 490 млн. лв., даже малко повече. По този въпрос аз имам въпрос към господин Пенков: къде се държат тези пари и какви са постъпленията, какви са лихвите по тях? Кой и кога е взел решение тези пари да бъдат сложени някъде? Но това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса е: това ли е критерий за добро изпълнение на бюджета, когато той се изпълнява 52 на сто? В момента в България се отчита рязък скок на заболяванията, остър недостиг на средства в болниците и болничните заведения. При това положение изглежда е приложен принципът, че по-добре е пари да правят пари, отколкото пари да правят здраве. И 490 млн. лв. стоят някъде!
Между другото, искам да ви обърна внимание, че 90 млн. лв. не са изразходвани за лекарства, при положение, че се изпитва остър недостиг, крещящ недостиг, а тук има поне 15-20 души лекари, които знаят това. И след ден-два ще започнат протестите и по този повод.
Затова в заключение искам да кажа моето становище, като предварително се извинявам на д-р Щерев. След като се запознах с констатациите на групата от експерти и след като видях отговора на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, аз няма да подкрепя отчета, който е внесен. Настоявам да се гледат в пакет отчетът и информацията за управлението и изпълнението на задачите, които са възложени на Националната здравноосигурителна каса.
Проблемът е в това, че здравните и пенсионните пари са най-скъпите пари. И ние трябва да прегледаме всеки разход и всеки лев как е изразходван, преди да вдигнем ръка, за да одобрим този отчет.
Аз, а надявам се и колегите, които са слушали внимателно, не би трябвало да го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кръстьо Петков.
За процедура думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Моята процедура е всички народни представители да получат анализа на експертната група и отговорите, тъй като ние не сме в равностойно положение. Проф. Кръстьо Петков преди малко каза, че едва след като се е запознал с тези допълнителни материали е формирал категорично своето становище.
Аз мога да кажа, че и без да сме се запознали с основния материал, като погледнем таблицата на страница 19, можем да се присъединим към неговото мнение. Защото, ако българското общество е осигурило приблизително 535 млн. като приход в касата, ако погледнете в тази таблица предпоследния ред, ще видите, че по-малко от 18 на сто са отишли за здравноосигурителни плащания. Ако това е ефективност, ако това е осигуряване на здравето на българските граждани, които изпитват дефицит от здравни услуги, а някои умират поради недостиг на средства, и ние ще го приемаме, аз съм против. Затова предлагам да ни раздадете материалите, за да видим тези скрити механизми на преразпределение на средствата и да гласуваме отговорно, а не автоматично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Божинов, ако правилно разбирам, Вие предлагате да се отложи разискването, за да може да се раздаде анализът?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някой против това процедурно предложение?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ние дълго дискутирахме в Комисията по здравеопазване и в Комисията по бюджет и финанси е имало подобни дискусии какво всъщност трябва да разглеждаме. В крайна сметка се оказа, че според Закона за здравното осигуряване чл. 30, ал. 1 ние разглеждаме само отчета с определени цифри, поднесени в определен тип, които са приети, прегледани и от Сметната палата.
Що се отнася за всичко това, за което говорите, аз искам също да взема отношение, но не в момента. Има голямо основание във вашите думи за работата на Здравноосигурителната каса, за целесъобразността на разходите, но това не е предмет на днешното обсъждане. В закона е посочено съвсем определено, че се приемат определени цифри, приема се Отчетът за бюджета. Това беше твърдението и от страна на Сметната палата, това беше твърдението на Комисията по бюджет и финанси, където намирам, че са специалисти по въпросите на финансите. Затова аз ви моля да не се приема отхвърляне, а нека продължим дискусията, нека да се кажат нещата, които има по работата на Здравноосигурителната каса. Но в края на краищата основното е приемането на бюджета в този му вид, в който е представен.
Така че аз оспорвам това процедурно предложение, което беше току-що направено. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Щерев.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Божинов за отлагане разискванията, за да имат възможност народните представители да се запознаят с направения анализ.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 51, против 69, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Забелязах гласуване с чужда карта, нещо, което е недопустимо в пленарната зала. Гласуването беше направено от лявата страна, за съжаление.
Продължаваме по същество разискванията, като получих информация, че има изготвено становище от Сметната палата по отчета.
Господин Влахов е представител на Сметната палата, който е готов да представи становището на Сметната палата.
Моля да гласуваме господин Влахов да влезе в залата, за да представи становището на Сметната палата.
Моля, гласувайте процедурното предложение да се покани господин Влахов.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Вече мога да поканя господин Влахов да представи становището на Сметната палата по отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Влахов.
БОЖИДАР ВЛАХОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа! Настоящият доклад е изготвен в резултат на извършена проверка от Сметната палата на отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
В доклада се дава преценка относно:
- законосъобразността на съставянето, приемането и внасянето в Народното събрание на отчета за изпълнение бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
- съответствието на структурата и съдържанието на отчета за изпълнение на бюджета със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г;
- достоверност на данните в отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Тоест, това е доклад, който третира изцяло само отчета, а не дейността, управлението и ефективността на Националната здравноосигурителна каса.

ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
НА СЪСТАВЯНЕТО И ВНАСЯНЕТО НА ОТЧЕТА В
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

1. Отчетът за изпълнение на бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. е първият самостоятелен отчет и е внесен едновременно с отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2000 г., с което са спазени изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
2. Отчетът за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е съставен по пълна бюджетна класификация и е в съответствие с показателите на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
3. Директорът на Националната здравноосигурителна каса изготвя и представя отчет за изпълнението на бюджета на Касата в Управителния съвет, с което са спазени разпоредбите на чл. 6, т. 12 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса във връзка с чл. 19, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
4. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса с решение № 6 от 6 април 2001 г. е приел отчета на касата за 2000 г. и го е представил на събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса за одобряване съгласно изискванията на чл. 15, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
5. Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса с решение № 2 от 27 април 2001 г. е одобрило отчета и е възложило на Управителния съвет да го внесе чрез Министерския съвет в Народното събрание за приемане на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
6. Първоначално внесеният в Народното събрание отчет за изпълнение бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. е представен, без да са посочени данни по раздел "Приходи". По искане на Сметната палата този отчет бе върнат за доработване. Преработеният отчет повторно е внесен в Народното събрание на 11 септември 2001 г. Приходната част от него не е приета от органите за управление на Националната здравноосигурителна каса съгласно чл. 15, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Управителният съвет и събранието на представителите са разгледали и одобрили отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., в който приходната част е съставена по параграфите на Единната бюджетна класификация, а само разходната част е изготвена по показатели.
При проверката, която извърши Сметната палата, се констатира, че при преработването на раздел "Приходи по параграфи" в раздел "Приходи по показатели" няма различия в данните.
СЪОТВЕТСТВИЕ НА СТРУКТУРАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОТЧЕТА СЪС ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2000 Г.
Първо, при съставянето на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса не е спазена изцяло структурата, приета със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. В приходната част на отчета са включени допълнително показатели: "Приходи от наеми на имущество", "Приходи от лихви по срочни депозити" и други приходи, които не са приети със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Неправилно в отчета в раздел първи "Приходи", т. 1.8 "Други приходи" са отчетени 590 хил. 681 лв., вместо същите да бъдат отчетени по показателя "Здравноосигурителни вноски".
Второ, Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е извършил корекции по бюджета, като е завишил разходите по показателя "Разходи за заплати и възнаграждения на персонала", което е довело до увеличаване на разходите спрямо приетите със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. Тази корекция е в противоречие на неговите правомощия, определени с § 3 от Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. Управителният съвет не може да увеличава общо разходите, приети със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г., както и да увеличава разходите за заплати.
Трето, от републиканския бюджет на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет и Постановление на Министерския съвет № 25 от 2000 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности за 2000 г. на Националната здравноосигурителна каса е отпусната субсидия в размер на 538 хил. лв. за изплащане на еднократно допълнително възнаграждение на персонала на касата. С тази сума са завишени приходите и разходите за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, социални и здравни осигуровки и се различават от приетите със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.

ДОСТОВЕРНОСТ НА ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2000 Г.

Първо, приходите, разходите, излишъкът и наличността на средства в отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. съответстват на данните в отчета за касовото изпълнение на бюджета, който Сметната палата е заверила.
Второ, правилно е отчетен резервът за неотложните и непредвидени разходи в размер на 36 млн. 995 хил. 105 лв., които Националната здравноосигурителна каса формира на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Трето, по отчета за изпълнение на бюджета е посочен излишък в размер на 494 млн. лв., който правилно включва излишъка за същата година 386 млн. лв. и 108 млн. лв. излишък от 31 декември 1999 г.
Наличността по банкови сметки в края на годината общо е 531 млн. лв. или толкова, колкото са излишъкът и резервът.
Четвърто, неточно обезщетенията по Кодекса на труда и по Кодекса за задължително здравно осигуряване в размер на 69 хил. лв. са отчетени по подпоказател 1.1 "Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения", вместо по подпоказател 1.2 "Други възнаграждения и плащане на персонала".
В отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е допуснато неточно отчитане и на част от капиталовите разходи като външни услуги, текущи ремонти и материали.
В заключение, Сметната палата преценява, че отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. е изготвен при спазването на нормативните разпоредби и преобладаващата част съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. Отчетените приходи и разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. са достоверни.
Докладът е приет на заседание на Сметната палата с протокол № 35 от 24 септември 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Влахов.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата.
За процедура има думата господин Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз смятам, след като чухме и становището на Сметната палата, да предложа гласуване сега, заедно със становището на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването на бюджета на Здравната каса.
Що се касае до дейността, целесъобразността на разходите и пр., и пр., преди две седмици беше създадена подкомисия към Комисията по здравеопазването, която днес за пръв път в 10,30 ч. има заседание. Няма да остане нищо скрито от погледа на народните представители, след като тази комисия подробно се занима точно с този въпрос и даде отговора на много питания, които има към касата.
В този въпрос трябва да се влезе много надълбоко, ако искате да разберете същността на този фонд и ако искате да разберете дейността на касата. Повърхностни изказвания от рода на това на моя колега Кръстьо Петков са само за преди избори. Те не стават за залата и не стават за сериозен дебат.
Затова ви моля да гласуваме бюджета като такъв, отчетен и от Сметната палата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние имаме още изказвания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Вероятно против това процедурно предложение, заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да направя обратното предложение, затова защото в тази зала трябва да се разбере позицията на всяка парламентарна група и съответно да се разбере на всеки от изказващите се позицията по отношение на отчета за бюджета и по отношение на това, което ще се прави занапред. Да се прекрати обсъждането и да се гласува просто предложението по отчета, без да се коментират повдигнатите досега въпроси мисля, че не е редно и ще създаде смут в хората извън тази зала всъщност кой какво иска да каже.
Затова ви моля да продължим разискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Щерев.
Има направено процедурно предложение от господин Игнатов за преустановяване на дискусията и подлагане на гласуване на направения бюджет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ ((КБ, от място): При определено време на парламентарните групи това не може да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурно предложение може да бъде направено за преустановяване на дебатите.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Игнатов.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 37, против 87, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Продължава дебатът по представения отчет.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
Заповядайте, доктор Щерев.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Понеже има различни намерения, трябва да си изясним позицията.
Аз уважавам мнението на Сметната палата и мнението на Комисията по бюджет и финанси. И действително по чл. 30, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване, ние днес приемаме бюджета на Здравната каса. В бюджета на Здравната каса, съгласно мнението на финансистите от посочените две институции, няма никакви проблеми, които бихме могли да дискутираме. И това е така, според мен.
От друга страна обаче беше повдигнат въпрос за целесъобразността на направените разходи от Здравната каса. Независимо че не е задължен, директорът на Здравноосигурителната каса представи един отчет за дейността, който беше разгледан в Комисията по здравеопазването. Във връзка с този отчет се поставиха, или възникнаха няколко въпроса. И тук не говоря за личността на д-р Пенков или за директора на Здравноосигурителната каса. Въпросите ми навеждат директно към Закона за здравното осигуряване. Мнението, което добивам, като чета този закон и като чета работата за отчета на Здравната каса, е, че всъщност определени закони в Тридесет и осмото Народно събрание са правени за определени хора. И това, според мен, е висша форма на корупция, защото, съобразно закона, ние нямаме никакво основание да разгледаме работата на Националната здравноосигурителна каса. Ние нямаме основание да разгледаме работата на Националната каса, където и да е, не само в Народното събрание. Такива са постановките на закона.
И оттук, според мен, излизат няколко неща, които се виждат от отчета, колкото и мъгляв да е този отчет за работата, защото не е регламентирано по какъв начин трябва да бъде поднесен.
На първо място, това са капиталовите разходи, които наистина са високи и за съответната целесъобразност на тези капиталови разходи би трябвало да се даде отговор. И това нещо не може да стане едноактно с едно събиране на комисията, а според мен това е процес. За капиталовите разходи трябва да се направи анализ на всички разходи на Касата за тригодишен период от време от създаването й досега, за да може да се види доколко ефективно, доколко целесъобразно са направени тези разходи.
На второ място, това е информационната система. В правенето на информационната система са заложени, бих казал, едни чудовищни цифри като намерение. Информационната система не е завършена и това е вследствие на това, че не е направено необходимото подробно технологично задание. Това е мнението на експертите, които съм ползвал.
И на трето място, като капак на всичко това, при осъществени сто на сто капиталови разходи, здравноосигурителни плащания са осигурени само за 52 процента от парите, които са били на разположение. Тоест тогава, когато болниците, когато здравните специалисти, болните имат нужда от здравни грижи, услуги и помощ, то не са осъществени за здравноосигурителни плащания за 90 млн. лв. Това обаче е въпрос на дейността. Това не е въпрос на бюджета, съгласно закона.
И отново ви повтарям, че се поставят такива абсурди, като например чл. 28 от Закона за здравното осигуряване, където директорът на Здравноосигурителната каса управлява еднолично практически финансов ресурс от около 600 млн. лв. годишно. Това е заложено в самия закон.
За мен не е проблем приемането днес отчета на Здравната каса. За мен проблемът е разглеждането текущо на дейността на Здравната каса, за да се достигне до определените изводи, които ще наложат промени в Закона за здравното осигуряване. Само по този начин ние можем да направим действително ефективна работата на Здравноосигурителната каса. Чрез промените в закона, които предполагам, че до месец-два ще бъдем готови с предложенията, ние ще ограничим определени дейности, ще впишем други дейности, разбира се, след вашето обсъждане на тези предложения, и тогава ще можем да направим нещо ефективно за Здравната каса.
Отхвърлянето на финансовия отчет днес е просто един акт, който нищо не значи, защото веднага в чл. 28, ал. 4 е вписано, че ако не се приеме този отчет, то продължава по същия начин, както преди. Нищо съществено не става с отхвърлянето на бюджета. Приемането на отчета на Здравната каса не означава, че ние приемаме работата на Здравната каса. И аз отново повтарям - нека да се опитаме да разберем това нещо, че до голяма степен работата на Здравната каса е вследствие от законовите текстове, които са направени съвсем умишлено в определена насока. Така са приети тези законови текстове в Закона за здравното осигуряване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на д-р Щерев.
Имате думата.
Госпожа Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Естествено, когато се разглежда такава сложна, деликатна и чувствителна материя е съвсем нормално всички да бъдем в една или друга степен по-критични, а някои пък по-некритични. Но, заставайки пред вас днес, когато разглеждаме точно бюджета на Здравноосигурителната каса, много ми се иска, тъй като преди около час ние застанахме прави и изслушахме клетвата, да ви припомня, че всички в тази зала - и тези, които присъстват, и тези, които ги няма - сме изрекли, че във всичките си действия ще се ръководим от интересите на народа. Много ви моля, запомнете това, защото аз също искам да кажа няколко неща, свързани с отчета и дейността или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По едно или друго стечение на обстоятелствата аз се занимавам доста с бюджети, но по-скоро семейни бюджети. И искам да ви приведа един пример. В моето семейство има 10 лв. на ден. Това са 300 лв. за 30 дена. Това ми е бюджетът. Аз накрая на годината отчитам, че съм си изхарчила всички пари. Само че ми е умряло детето. Защото с тези 10 лв. на ден аз съм си купувала парфюм, мъжът ми си е купувал ракия и не съм си хранила детето. Нали разбирате, че аз съм си вложила тези пари! Но какво съм свършила с тях?
И не мога да разбера що за логика е това, че ние приемаме една информация, само цифрова, без да искаме да видим какво стои зад нея. И аз ще се спра само на първата таблица. Погледнете: коригиран бюджет и отчет за изпълнението на Здравната каса.
Между другото, искам да кажа на д-р Щерев: добре, д-р Щерев, след като в Тридесет и осмото Народно събрание са направени закони, които да облагодетелстват едни хора, защо трябва ние сега за узаконяваме това и да не направим необходимото, за да се пресече? Разбирам Ви напълно.
И сега в този коригиран бюджет и отчет за изпълнение на бюджета, забележете, капиталовите разходи са изпълнени на сто на сто - 99,9 на сто. А необходимото за здравноосигурителни плащания е изпълнено на 52 процента. Това строителна корпорация ли е или е Здравна каса? Ето ви първи въпрос. И всеки един от нас се е сблъсквал с такива въпроси от сутрин до вечер. И ще се сблъскваме. И ще ни поставят хората въпросите, защото това са въпроси, които не може да не се погледнат дълбоко в това, което се дава пред нас. Ние с вас сега сме отговорни за това.
Да, разбира се. Колегите ще ни обяснят как са изразходвали средствата, какви конкурси са направили и т.н. Но аз също като проф. Кръстьо Петков трябва да ви кажа, че тази сутрин в пощата си получих обяснението на колегата от Здравноосигурителната каса. Може би е пуснато снощи, но снощи не съм била тук, а в партийната централа, защото там се събира парламентарната група. Помъчих се, тъй като съм в тази комисия, която сега ще се занимава с дейността на Националната здравноосигурителна каса, да се заинтересувам за някои неща.
Стоят въпроси, много въпроси. Примерно, проектирането от колко фирми е извършено? Оказва се, че почти от една и съща фирма. И то проектиране на квадратен метър на много по-високи цени, отколкото е държавният стандарт. Чия е тази фирма? Аз там мога да ви кажа още много неща.
Коя фирма е обзавеждала Здравната каса? Веднага мога да ви кажа: една и съща фирма. Как непрекъснато се разделят конкурсите на конкурси, на конкурси, на конкурси и едни и същи хора, които подготвят конкурса, правят конкурса. Тоест, тези, които подготвят материалите за конкурса, те правят конкурса. И за всяко участие при провеждане на конкурс се дава хонорар от 300 до 500 лв. и т.н. Но да не влизам в тези подробности.
Колеги, това са тези пари. Това е този бюджет. Между другото аз трябва да попитам - не съм била в Комисията по здравеопазването, младежта и спорта и нямам спомен, попитах и моя колега Янаки Стоилов дали има такъв спомен, тъй като тук се говори за коригиран бюджет. Аз не си спомням да сме гласували коригиран бюджет на Националната здравноосигурителна каса миналата година. Приели сме един бюджет и ако е извършена корекция и аз не съм запозната, ако е направено в мое отсъствие, може, но ако не - какъв е този коригиран бюджет?
Ето все такива неща, които са изключително важни. Колеги, мога да се спра на много и много неща, които се оказва, че действително не са прецизирани. Не са прецизирани примерно разходите за... Какво да ви кажа? Колко хора работят в касата? Изобщо има неща, които каза и проф. Кръстьо Петков, каза ги и д-р Щерев - за банките, за трансферирането, за лихвите в банките... Изобщо Здравноосигурителната каса - да. Здравната реформа - да. Но, уважаеми колеги, ние всички знаем, че здравеопазването в момента е на светлинни години от това, което е било преди десетина години. И нека да не се заблуждаваме. В момента не правим предизборна кампания. В момента няма журналисти, няма камери, няма нищо. Говорим ние, в залата.
И лично аз, откровено да ви кажа, действително ще постъпя по същия начин, както моят колега проф. Кръстьо Петков. Аз няма да подкрепя и няма да гласувам за този бюджет, въпреки че в комисията ни беше казано и аз апострофирах тогава д-р Игнатов. Ние - казва - сега гледаме цифрите и това е работа на Комисията по бюджет и финанси, пък после ще разглеждаме дейността... Но нали ние след един месец ще гледаме новия бюджет на Националната здравноосигурителна каса? Как така няма да се произнесем? Как няма да се задълбочим и да следим какво има зад всяка стотинка дори и как е изразходвана, дали е целесъобразно?
Затова, приключвайки, господин председателю, аз действително се обръщам към всички в залата - към колегите и към двамата председатели на комисиите: нека да направим дебата по бюджета. Нека комисията, която прави по-сериозни и по-задълбочени проучвания по дейността на Здравната каса, да ги направи и тогава да приемем едновременно отчет за дейността и изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тогава вече ще имаме достатъчно основание да застанем по-спокойно пред избирателите и да имаме основание да правим сериозните корекции в това законодателство, което действително дава такива възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Реплика от д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз за трети път повтарям: това, което предлага госпожа Масларова, го няма в закона. В закона чл. 30, ал. 1 гласи: "Годишният отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се внася от управителния съвет чрез Министерския съвет за приемане заедно с отчета за изпълнение на държавния бюджет."
Когато се приема отчетът на Българската народна банка - господин Искров след малко ще ви цитира - там пише: приема се бюджетът заедно с отчет за работата. А тук не сте приели в Тридесет и осмото Народно събрание така, както трябва да бъде. Именно това е процедурната пречка да говорим сега за работата.
Затова се обръщам към Вас: каквото и да казвате, тук става въпрос ето за тези кухи цифри, за този отчет, който са длъжни да проверят финансистите. А що се отнася до отчета за работата - оттам следват редица поправки на Закона за здравното осигуряване и ние имаме волята да направим тези поправки. Ще ги направим в най-скоро време, а сега говорим за бюджета. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на д-р Щерев.
Дуплика иска госпожа Емилия Масларова. Заповядайте!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Щерев, уважаеми колеги! Няма никаква процедурна пречка, защото законът е тази зала. При воля тази зала просто ще отложи това заседание за два дни и ще промени точно това, за което говорите Вие, д-р Щерев. И всичко ще си отиде на мястото. Законът не е табу. Законът се изменя от Народното събрание на Република България, когато се прецени, че той е нецелесъобразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
Продължаваме дебата по представения отчет.
Имате думата.
Не виждам повече желаещи да се изкажат и ще дам най-напред думата на директора на Националната здравноосигурителна каса господин Пенков, към когото в началото имаше зададен въпрос от господин Божинов. Ще помоля д-р Пенков да отговори и да вземе отношение по дебатите. Заповядайте!
БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За нас също е важно и полезно да чуем един конструктивен дебат. Очаквахме много предложения за бъдещата работа и за това какво може да се случи. За съжаление, обаче, се чуха повече квалификации, отколкото нещо реално, което би могло да бъде направено. Зададоха се няколко въпроса и се коментираше икономична ли е касата, ефективна ли е нейната работа.
За икономичност - какво реално се е случило? Това, което касае нашата администрация - старали сме се да бъдем максимално икономични през целия отчетен период. Народното събрание е гласувало, примерно, 1,8 на сто от разходите да бъдат направени и да бъдат похарчени като заплати, а ние сме похарчили по-малко пари - 0,9 на сто. Народното събрание е гласувало 1,9 на сто от разходите за издръжка, ние сме похарчили и сме усвоили само 1,12 на сто от парите, които са гласувани в Закона за бюджета. Така че през цялото време сме се старали да бъдем максимално икономични - това, което касае пряката дейност на нашата администрация.
Доколко ефективна е била системата? Направените сравнителни анализи между второто полугодие на предната година и това, което се е случило в извънболничната помощ, показват, че за една и съща дейност, за един и същи медицински резултат са били похарчени 30 на сто по-малко средства - говоря за реално отчетени резултати, а не като планов разход, което показва, че въвеждането на подобен тип договорни отношения на практика повишава значително ефективността на системата.
И още нещо искам да припомня: що се касае до изпълнението на бюджета по принцип - това, което зависи от нас, ние се стараем, правим го и го изпълняваме. Но това, което реално зависи от други договорни партньори, е проблем на усвояване на средства от наши договорни партньори.

Народното събрание е направило план за разходи. Тези разходи са били планирани. Те са били предоставени като възможност на лекари, на стоматолози, на аптекари, фармацевти да усвоят тези средства и да бъдат предоставени здравни услуги. Искам да ви кажа съвсем ясно, че планировката на тези разходи беше направена на базата на всички показатели, които получихме от националната статистика, така че средствата са планирани въз основа на отчети, направени от здравни заведения, от лечебни заведения към националната статистика. Точно това е решил и парламентът - да покрие тези нужди със средства.
Все още за наше съжаление тогава здравната система нямаше необходимата подготовка, нямаше необходимия капацитет, за да може да усвои всичките средства, които парламентът гласува за тях, така че ако говорим за това какъв ефект може да се постигне - ефектът е налице. Ефектът е такъв, че вече има създадени правила, тези правила се спазват. Ефектът е такъв, че оттук нататък ние плащаме за свършена работа и затова тези средства не са били разходвани, те не са били дадени просто така като бюджети на някоя поликлиника и изчезнали в пясъка, в нищото, а това са средства, които са били заплатени единствено за отчетена дейност. Това е и принципът, който ние ще предложим и на Тридесет и деветото Народно събрание да се съобрази с него в планирането и разходването на средствата за следващите години - действително да плащаме единствено и само за едно - да плащаме за свършена работа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на доктор Пенков.
Преди да дам думата на Иван Искров за заключителното изказване, заповядайте, доктор Кенаров, за изказване.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, желая да взема отношение по същество по отчета на Националната здравноосигурителна каса.
Мога да приветствам миналото Народно събрание, че след 10-годишно забавяне беше приет най-после Законът за здравното осигуряване в България, който постави на коренно различна основа българското здравеопазване, което е необходимо в новите условия. В миналия Закон за здравното осигуряване, който действа и сега и беше приет от миналото Народно събрание, съществуват текстове, които дават определени правомощия на Управителния съвет на касата, на Общото събрание и еднолично управление на финансовите ресурси от директора на касата. Всичко това предопределя законосъобразността на извършваните приходи и разходи, направени като отчет от Националната здравноосигурителна каса.
Искам да кажа, че това е и първият отчет от 60 г. насам на национална здравноосигурителна каса в българско Народно събрание!
Може би сега, когато се отправят критики към приходната, към разходната част, към целесъобразността на разходите, направени от Националната здравноосигурителна каса и започваме да умуваме по дейностите на тази каса, ние в крайна сметка можем да нарушим и съществуващия закон, защото в него е записано, че ние имаме отношения към изпълнение на бюджета на Здравноосигурпителната каса. Но какво да правим? Ние сме поставени в положение да обсъждаме един акт, един отчет, който е заложен в строго определени параметри на гласуван при миналото Народно събрание закон. Да, ние можем да започнем да обсъждаме и дейността на касата, разбира се. Ние обсъждахме такава дейност и в Комисията по здравеопазването, но е строго записано, че ние ще обсъждаме бюджета на касата, а не нейната дейност. Вярно е, че бюджетът е израз на политиката, която е била следвана, която е била правена. Вярно е, че за този бюджет миналото Народно събрание е казало, че ще бъде консолидиран към националния бюджет, към Министерството на финансите. Тогава трябва ли да попитаме и Министерството на финансите защо е провеждало такава политика и защо е субсидирало по този начин касата?
В крайна сметка това е точно законът, който е бил гласуван. И аз мисля, че ние не можем да спрем отчета на касата като изпълнение на приходна и разходна част, а ние можем да си зададем тук въпроса ще трябва ли да оставим така Закона за здравното осигуряване, защото всичко друго пак ще бъде законосъобразна дейност? Сметната палата, Държавен финансов контрол, петте ревизии, които са направени, са правени именно на базата на законосъобразността, на базата на създадения закон. Ако ние оставим по този начин Закона за здравното осигуряване, следващата година - 2002, когато отчитаме бюджета за 2001 г., ще бъде пак същото положението, поради което аз предлагам ние наистина да приемем отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но тук всички ние да си помислим така ли ще бъде и за в бъдеще, ще трябва ли да променяме Закона за здравното осигуряване и какви нови текстове ще вкарваме в него или ще трябва да изкараме отново Бойко Пенков и да му задаваме въпроси за законосъобразност, което е факт, че е законосъобразно, а ние да го питаме за дейности, което не е нашата работа в момента.
Затова ви предлагам наистина да приемем становището на Комисията по бюджет и финанси, наистина да приемем и становището на Комисията по здравеопазването, които приемат отчета за касовото изпълнение, отчета за изпълнение на бюджета на касата за 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Кенаров.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, едно процедурно, обратно предложение на това, което предложи доктор Кенаров, и две думи като обосновка.
Господин председател, формални основания, както каза и доктор Кенаров, да се гласува отчетът на бюджета днес има. Могат да бъдат намерени в законите и това беше основанието да бъде приет той в Комисията по бюджет и финанси. Същевременно обаче, както показва и този дебат, съществуват редица въпроси по същество за функционирането на здравноосигурителната система и в частност на касата.
В думите, с които се обърна към нас председателят на касата току-що, той ясно заяви, че касата плаща за отчетена дейност и това ще е принципът, който ще се прилага и оттук нататък. И, безспорно, това е законосъобразният принцип. Целият проблем е, че това понятие "отчетена дейност", както Вие сам разбирате, господин председател, е свързано с цялата система на регистриране на болнична, здравна услуга, отчитането и плащането й. Това, с което ежедневно се сблъскват милиони български раждани и те няма да ни разберат, уверявам Ви, господин председател, ако ние днес просто гласуваме: "Приема се отчетът на Здравноосигурителната каса".
Процедурното ми предложение е следното - да отложим това гласуване и да гласуваме решение, което да е общо за отчета и за отчета на дейността, по което беше постигнато съгласие, също да бъде предмет на анализ, да бъде предмет на дискусия в комисиите и да бъде разгледан и в пленарна зала.
Аз не оспорвам, че т. 1 на едно общо решение може пак да бъде: "Приема отчета за изпълнение на бюджета", но едно такова решение непременно трябва да има и втора, и трета, и четвърта точка, в които парламентът да назове действия, които да бъдат предприети от правителството още до промяната евентуална, доктор Кенаров, на здравния, законовия режим и едновременно с това да преценим в кои закони трябва да се търсят усъвършенствания, за да може принципът "плащане за отчетена дейност" да бъде приложен по начин, по който хората да го разберат, че да, това е принципът, който върши работа по същество в здравеопазването.
Ето защо, господин председател, от гледна точка на това парламентът все пак да бъде на равнището на отговорностите си, да утвърждава, ако щете, ролята си в обществото на орган, който не просто подпечатва документи, а по същество концентрира в себе си дискусията по най-острите въпроси, които мъчат хората и се стреми да дава възможност за решения, моето процедурно предложение е да не подлагате в момента на гласуване отчета, да дадете възможност на комисиите да довършат работата си по цялата проблематика и в близките 1-2 седмици да гласуваме общо решение и за бюджета, и за дейността на касата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Пирински, веднъж вече подложих на гласуване въпроса за отлагане на гласуването на отчета и залата гласува против подобно процедурно предложение, така че на мен ми е трудно втори път да подлагам на гласуване един и същи въпрос. Затова няма да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение.
Ако няма други, които по същество да искат да вземат думата, искам да дам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа! Като вносител на основния доклад, като председател на Комисия по бюджет и финанси, се чувствам задължен да обобщя някои изводи, направени тук от дискусията в пленарната зала.
По аналогия с дискусията по отчета на Националния осигурителен институт и на трите фонда към него. Аз нямам никакви спорове с госпожа Масларова, нито с казаното от господин Божинов по отношение на дейността, вероятно. Аз не познавам в детайли дейността на Националната здравноосигурителна каса, но вероятно сте прави.
След публикуването във вестниците аз също комуникирам няколко пъти по този въпрос с д-р Щерев, който също не е съгласен с много неща от дейността на касата.
И все пак искам да ви кажа, че тук, като Народно събрание, по този начин отговарям и на призива на господин Пирински, ние трябва да спазим законите, които са приети тук, в това Народно събрание.
А какво трябва да гласуваме, казано е отново в чл. 30, ал. 1 - че годишният отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се приема заедно с консолидирания отчет по държавния бюджет по едно и също време. Ние не приемаме отчета за дейността.
За да се избегнат такива неща за в бъдеще или когато изготвяме проекта на бюджета за 2002 г., или с изменение в специалните закони за здравното осигуряване, Кодекса за задължителното обществено осигуряване и т.н., там да впишем текст, аналогичен с текста в чл. 51 от Закона за Българската народна банка - че съответните институции внасят и ние приемаме или отхвърляме не само отчета по бюджета, цифрите, както няколко пъти вече стана въпрос, а отчет за дейността, ако искате одиторски доклад и т.н.
Но за да бъдем коректни по отношение на спазването на закона, ние днес трябва да приемем отчета за изпълнението на бюджета. Значи аз също съм критичен, нека това да го знаем. Искам да спазим закона.
И тук веднага отговарям на господин Кръстьо Петков. Господин Кръстьо Петков също говори по отношение на дейността. Имаше такава дискусия в нашата комисия, не случайно. Няма да спомена името, но наистина представител от вашата парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси гласува въздържал се, именно поради тези причини, които и вие изложихте. Но тогава също дискутирахме тези въпроси и се стигна до заключение, че ние трябва да се произнесем по изпълнението на бюджета.
Да се върна към казаното от господин Кръстьо Петков. Той казва: не е критерий за добро изпълнение на бюджета, че е изпълнен в разходната част на 52 на сто. Точно обратното е, господин Петков. За мен това е добър критерий, че не е изразходвано повече. Но Ви подкрепям в едно - не е критерий за добро прогнозиране и изработване на Закона за бюджета. И тук очевидно ще имаме спорове по-нататък и със сегашния представител на опозицията, който е много активен тези дни във вестниците - господин Муравей Радев. Казвате - същите проблеми с информационното обслужване. Същите неща са в Министерството на финансите - завишени разходи по информационно обслужване и т.н. Четете вестници. Но не е тук моментът да обсъждаме по този бюджет на Здравната каса.
Като заключение, уважаеми дами и господа, пледирам като народен представител и председател на Комисията по бюджет и финанси да изпълним казаното стриктно, императивната норма, ако е така, може би да греша, на чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и да приемем отчет. А в допълнение, по искане, както разбрахме, на д-р Щерев и на госпожа Масларова, и на господин Кръстьо Петков, вероятно ще има много сериозна дискусия по дейността на Националната здравноосигурителна каса. Но пледирам да приемем отчета за изпълнение на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иван Искров.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Искров, нима в закона пише, че Народното събрание е длъжно да приеме отчета на касата? Пише ли такова нещо? Не, разбира се. Народното събрание, всички ние тук ще преценим дали да приемем или да не приемем този отчет.
Второ, господин Искров. Законът задължава Народното събрание да прецени както законосъобразността на дейността на касата, така и целесъобразността на изразходваните средства, целесъобразността. Ние сме длъжни да преценим това. И тук, преценявайки целесъобразността, да приемем или да не приемем този отчет. Длъжни сме.
Безспорно, почувствах поне и във вашите думи, даже бих казал и във вашия поглед, че не е целесъобразно изразходваните средства, включително и дейността. Следователно как можем да приемаме един отчет, когато всички тук сме убедени, че тази Здравна каса, с това си ръководство, не спомага на здравеопазването в България, а тъкмо обратното - тя не служи на хората, а служи на себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Михаил Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Искров! Аз ще Ви прочета само две изречения от това, което е представено в материала, с които аз не съм съгласен. И мисля, че гласуването по тези изречения слага едно друго отношение на Народното събрание към това, което ни е представено като отчет. Цялостното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса в рамките на посочените параметри позволи окончателното й обособяване, утвърждаване и финансово стабилизиране. Има се предвид на Здравната каса. Но като се е финансово стабилизирала, бюджетът пак ли ще налива пари в нея? Това гарантира успешното провеждане на здравната реформа в сферата на извънболничната и болничната медицинска помощ в страната.
Тоест, ако всичко това е вярно, аз ще питам правителството, което вие сте подкрепили, след няколко месеца откъде ще намери средства за осигуряване на здравните дейности в страната. Вие ще приемете тази констатация в този материал. Ето, в днешния вестник пише позицията на министъра на финансите по въпроса за здравните дейности и за тяхното осигуряване от бюджета. Ето това вие днес с вашия вот "за" ще приемете в този отчет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Миков.
За дуплика има думата господин Иван Искров. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на господин Миков и на господин Корнезов, че помагат на нашето правителство да се видят по-добре нещата, които заварва нашето правителство.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То е на България, не е ваше.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Вие казвате "вашето правителство", а и хората, които подкрепихте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Подкрепяното от вас.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз нямам спор и с Вас, разбирате ли? Въпросът е, че трябва да... (Неразбираема реплика от Михаил Миков.) Става въпрос за нещо съвсем друго - да спазим чл. 30, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване.
Очевидно ще дойде време, и пак казвам за тези изяви на хора от днешната опозиция, бивши министри, ще дойде време и ще се види - 130 млн. ли са оставили бюджетен излишък или е имало неразплатени множество разходи. Но в момента нека да не дискутираме тези неща. Очевидно е, че има проблем не само в Националната здравноосигурителна каса. Или, ако позволите, господин председател, нека да открием дискусия по дейността. Но да си гласуваме отчета, така, както е записано в закона.

Аз се наемам като народен представител, когато изработваме Закона за бюджета за 2002 г., казвам още веднъж, да изменим тези текстове и да искаме наистина не само отчет на бюджета, но да искаме и отчет за дейността на съответните институции, които се отчитат пред нас. А че има проблеми в държавата, и в днешните вестници, както някъде показа господин Божинов, има изявление и на министър Велчев, и на вицепремиера Василев и т.н.
Затова аз пледирам отново: нека да приемем Отчета за изпълнение на бюджета. Което не значи, че ние се произнасяме положително по дейността на Националната здравноосигурителна каса. И господин Щерев каза как са правени законите и защо са правени и кого са целели да облагодетелстват. Но това в момента не касае взимането на конкретното решение. Неслучайно Комисията по бюджет и финанси предлага решение по изпълнение на бюджета, не по целесъобразността. И господин Пирински имаше много въпроси, и господин Гагаузов и други и изразиха несъгласие с дейността, но в крайна сметка формирахме това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Понеже предстои гласуване, моля квесторите да поканят депутатите, които са в кулоарите, за да можем успешно да подложим на гласуване отчета, ако няма други желаещи да вземат отношение по дебата за приемането на Отчета на Националната здравноосигурителна каса.
Госпожа Антония Първанова - заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно твърде много дебатираме, но се оказва, че е безплодно.
В качеството си на председател на работната група искам да ви кажа, че сега започваме работа по дейността на касата. Но за днес, така както е по закон и както многократно беше обяснено, е абсолютно очевидно, че ако ние не приемем Отчета за бюджета, то той бива върнат и отново, след като бъде върнат, бива преглеждан и в същия вид предложен за гласуване. Но с този закон се появяваме в същата процедура, в каквато сме и днес.
Значи, докато ние не преработим Закона за здравното осигуряване в чл. 30 и чл. 28, ние може да се въртим в този кръг до края на мандата на това Народно събрание.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма да се въртим. Ще ви кажем какъв да бъде текстът.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да, очевидно трябва да приемем текст, в който се казва, че ние обсъждаме и дейността. Но с този текст при връщане продължаваме в същата процедура. Защо тогава спорим?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не, не продължаваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, госпожо Дончева! Много Ви моля, не се обаждайте от място, ако обичате!
Уважаеми госпожи и господа, да считаме ли, че сме приключили дискусията? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекторешението на Народното събрание по годишния Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване

РЕШИ:

Приема годишния Отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г. според направеното приложение по показатели, приходи и разходи."
Моля, гласувайте отчета.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 46, въздържали се 2.
Решението за приемането на отчета се приема.
За отрицателен вот - господин Божинов, заповядайте. Имате право да дадете обяснение на Вашия отрицателен вот.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю! За да бъде ясно и за да няма двусмислие, гласувах не против дейността, а гласувам против Отчета за изпълнението на бюджета. Защото в този дебат стана ясно, че е платено само извършеното. Извършеното е крайно недостатъчно и не задоволява потребностите на населението в България от здравни услуги и в същото време е реализирана икономия. Ето, против този омагьосан кръг, недаващ здраве на българския народ и реализиращ икономии, узаконен в този отчет, аз гласувах "против".
И още две думи. Смятам, че мнозинството изпадна в плен на това да подмени политиката с процедурата. В политиката ясната изследвана процедура е изключително важна и е условие за успеха на провежданата политика. Но когато се замени политиката с процедура, следват бедите и вие това направихте днес.
Какво ни убеждавате тук? Вие ни убеждавате, че има закон и по този закон трябва да се приеме отчетът днес и сега, и веднага. И второ, казвате, че това е отчет, това са цифри и друго не е дадено. Ами, в тия цифри е скрита политиката. И тази политика не дава здраве на българския народ. И ръководейки се от тая процедура, вие утвърждавате политиката досега. Вие я узаконихте с това гласуване и от този момент вие сте съотговорни, знайте го това. Аз затова ставам да се разгранича. Аз в този момент се разграничавам от вас. Вие ставате съотговорни, а аз заемам друга, различна от вас позиция и го казвам на ясен и членоразделен глас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Божинов.
Не виждам други желаещи за обяснение на отрицателен вот.
Давам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 1998 Г.
Постъпил отчетът на Българската народна банка за 1998 г. Представено е и становище на Комисията по бюджет и финанси. Отчетът е бил разпределен и на Комисията по икономическата политика, но становище на тази комисия няма.
Заповядайте, господин Искров, за процедурно предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение да обобщим обсъждането на отчетите за 1998, 1999 и 2000 г., а да гласуваме поотделно решенията за приемане на отчетите, както се изисква по закона. Знаете, че предишното Народно събрание не е приело отчетите за 1998 и 1999 г. и в момента в значителна степен доста формално ние трябва да ги приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Подлагам на гласуване процедурното предложение отчетите да бъдат обсъждани комплексно - за 1998, 1999 и 2000 г., а решенията да се гласуват поотделно.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Искров, да запознаете залата със становището на Комисията по бюджет и финанси, което е по трите отчета едновременно.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, правя още едно процедурно предложение - във връзка с приемането на отчетите в залата да бъдат поканени: господин Светослав Гаврийски, управител на БНБ; господин Божидар Кабакчиев - подуправител на банката и госпожа Надежда Сандолова - член на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение в залата да бъдат допуснати господин Светослав Гаврийски, господин Божидар Кабакчиев и госпожа Надежда Сандолова.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Искров, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа, преди да започна с доклада по отчетите, във връзка с предходната дискусия искам да ви прочета чл. 51. Господин Корнезов, тук всъщност вече по един съвсем модерен начин са решени нещата. "Българската народна банка представя пред Народното събрание годишния отчет за своята дейност, годишния счетоводен отчет, заедно с одиторския доклад, отчета за изпълнение на бюджета и т.н.", тоест, тук бихте могли да питате и по отношение на дейността уважаемите представители от Централната банка.
"ДОКЛАД
по отчетите на Българската народна банка за 1998 г.
№ 107-00-4/27.07.2001 г.; за 1999 г. № 107-00-5/27.07.2001 г. и за 2000 г. № 107-00-1/23.07.2001 г.
На основание чл. 51 от Закона за Българската народна банка управителят на БНБ с писма с входящи №№ 107-00-4/27.07.2001 г., 107-00-5/27.07.2001 г. и 107-00-1/23.07.2001 г. внася годишните отчети за дейността на Българската народна банка, годишните счетоводни отчети, заедно с одиторските доклади и отчетите за изпълнението на бюджетите за 1998, 1999 и 2000 г. Отчетите са приети от Управителния съвет на БНБ и са внесени при спазване на определения със Закона за БНБ срок.
В отчетите най-подробно са разгледани въпросите за развитието на световната икономика и финансите, развитието на българската икономика, управлението на валутните резерви, ликвидността и финансовите пазари, банковия сектор и банковия надзор, европейската интеграция и международната дейност, счетоводната дейност и дейността по изпълнението на бюджетите на БНБ.
Във връзка с отчетите на банката Сметната палата на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Сметната палата е извършила проверки на отчетите на бюджетните разходи на БНБ заедно с надлежните оправдателни документи и на взаимоотношенията на банката с държавния бюджет и на основание на чл. 30 от Закона за Сметната палата с писмо № 01-07-001 от 25.07.2001 г. е представила в Народното събрание докладите по отчетите за бюджетните разходи на Българската народна банка за 1998, 1999 и 2000 г.
На 20 септември 2001 г. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което бяха разгледани внесените от Българската народна банка отчети и докладите на Сметната палата. На заседанието присъстваха: Светослав Гаврийски - управител на БНБ, Емилия Миланова, Божидар Кабакчиев и Мартин Заимов - подуправители на БНБ, Ваня Пауновска - главен счетоводител на БНБ, Надежда Сандолова - член на Сметната палата, и специалисти от Сметната палата.
Отчетите на БНБ бяха представени от управителя на банката Светослав Гаврийски. В своето експозе той изтъкна следното:
1. Отчетните периоди се характеризират със стабилно развитие на финансовата сфера, поддържане на валутните резерви на страната на ниво, които за 2000 г. са над 6 млрд. марки и спокойно функциониране на валутния борд.
2. Търговските банки са в добра ликвидност без заплаха за депозитите на населението и фирмите.
3. В областта на банковия надзор е постигнато много добро ниво на регулация и на закони, които са съобразени с международните изисквания (Базелските стандарти), които са общоприети и се прилагат от всички банки в света.

4. Обемът на кредитите се увеличава, като същевременно са завишени изискванията при обезпечаването им.
5. Проведената деноминация на българския лев значително намали разходите по паричното обръщение.
6. По отношение на валутния резерв - в началото на 1997 г. нивото е било практически нула, през м. юли 1997 г. достига до 2,8 млрд. марки, а за 2000 г. е в размер на 7,2 млрд. марки. В момента нивото е по-ниско от 6,7 млрд. марки поради факта, че все още няма споразумение с Фонда, няма външно финансиране, но то гарантира финансовата стабилност и валутните плащания на страната. Предстоящите плащания за следващата година се предвижда да са в размер на 900 млн. щ.д.
7. Превишението на приходите над разходите се внася в приход на държавния бюджет. През последните три години тази сума достига до размер на: за 1998 г. - 91 млн. лв.; за 1999 г. - 136 млн. лв. и за 2000 г. - 178 млн. лв.
Докладите на Сметната палата по Отчета за бюджетните разходи на Българската народна банка бяха представени от члена на Сметната палата Надежда Сандолова. Тя запозна народните представители с резултатите от извършените проверки по взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет и по отчета на бюджетните разходи. Въз основа на извършените проверки Сметната палата смята, че предложените отчети на Българска народна банка за 1998 г., за 1999 г. и за 2000 г. могат да бъдат приети от Народното събрание.
Отчетите за изпълнението на бюджета на Българска народна банка за 1998, 1999 и 2000 г. показват следните резултати:
1. По Отчета на Българската народна банка за 1998 г.:
Предвидени са разходи за издръжка на текущата дейност в размер на 61 млн. лв., от които до края на годината са усвоени 29 млн. лв., или 47,6 на сто.
Разходите за издръжка на паричното обръщение са 22,3 на сто от действително извършените и 26,8 на сто от разчетените в бюджета за годината.
През 1998 г. разходите за производство на банкноти са извършени само за отпечатване на банкнотите с номинална стойност 1000 лв. - емисия 1997 г., а останалите копюри от 5000, 10 000, 20 000 и 50 000 лв. са отпаднали, поради взетото решение на правителството за извършване на деноминация през 1999 г.
Разходите за труд и осигуровки представляват 29,4 на сто от действително извършените текущи разходи.
В рамките на разходите за издръжка на текущата дейност с най-голям дял са тези за материали, услуги и основни ремонти - 46 на сто от действително извършените текущи разходи и 50 на сто от предвидената в бюджета сума.
Уважаеми дами и господа, искам да направя една уговорка - знаете, че за 1998 г. сумите са в неденоминирани лева.
В раздела за инвестиционните разходи разчетените средства бяха 28 млрд. неденоминирани лева, от които към края на годината са усвоени 6 млрд. лв. От предвидените разходи за покупка и строеж на недвижими имоти в размер на 10 млрд. лв. са усвоени само 611 млн. лв. Следващият по големина разход в раздела за инвестиции е за печатницата на Българска народна банка, който е предвиден в размер на 7 млрд. лв., а е усвоен в размер на 3 млрд. лв. Третият по големина разход е този за въвеждане на интегрирани системи на Българска народна банка в размер на 5 млрд. лв., но след проведените консултации с международни и местни специалисти в тази област е било взето решение дейностите по автоматизацията на банката да започнат през 1999 г.
2. По отчета на Българската народна банка за 1999 г.
Разходите за издръжка са утвърдени в размер на 52 млн. лв. - това е вече в деноминирани лева, а са отчетени 45 млн. лв., или 86,5 на сто, като разходите са направени по показателите, както следва:
За отпечатване на банкноти и отсичане на разменни и възпоменателни монети във връзка с проведената деноминация на лева, при утвърден бюджет от 18 млн. лв., са усвоени 17 млн. лв., или 94,3 на сто.
Разходите за амортизация са разчетени в размер на 8,8 млн. лв., а са отчетени 8,5 млн. лв., или 96,8 на сто.
Разходите за заплати, социални осигуровки и надбавки са усвоени в размер на 94,1 на сто, тези за социална дейност 98,5 на сто, а останалите административни разходи при утвърдени 1 млн. 196 хил. лв. са усвоени в размер на 855 хил. лв., или 71,5 на сто.
От разчетените средства за инвестиционни разходи в размер на 24 млн. лв. за инвестиционната програма са усвоени 13 млн. лв., или 54 на сто.
От разходите за машини, обслужващи паричното обръщение, са усвоени 96,9 на сто за доставяне на банкнотоброячни машини, бандеролиращи машини, вакууммашини, монетоброячни машини, сортировачни и други видове машини както за Българската народна банка, така и за нейните клонове.
Инвестиционните разходи за печатницата представляват 14 на сто от общите разходи спрямо 58,6 на сто за 1998 г.
3. По отчета на Българската народна банка за 2000 г.
Разходите за издръжка са утвърдени в размер на 45 млн. лв., а са отчетени 41 млн. лв., или 91,6 на сто.
За разходи, свързани с издръжката на паричното обръщение, са разчетени 7,9 млн. лв., а са усвоени 6 млн. лв., или 77,5 на сто. От тях разходите за отпечатване на банкноти са 2,8 млн. лв., а за отсичане на разменни и възпоменателни монети 3 млн. лв.
Разходите за материали, услуги и амортизация са предвидени в размер на 22 млн. лв., а са отчетени в размер на 20 млн. лв., или 91,3 на сто.
Разходите за заплати и социално осигуряване са в размер на 13 млн. лв. и са изцяло усвоени.
С бюджета за инвестиционни разходи са предвидени средства в размер на 20 млн. лв., а са усвоени 4 млн. лв., или 21,1 на сто. Инвестиционните разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация са разчетени на 8,8 млн. лв., а са разходвани 1 млн. лв., или 15,4 на сто. През 2000 г. не са извършени разходи за машини, обслужващи паричното обръщение. От предвидените средства за електронизация на банката са усвоени 32,9 на сто.
В сравнение с предходните години разходите за печатницата на Българската народна банка са по-малки и се ограничават до закупуване на оборудване в размер на 1 млн. лв. Инвестиционните разходи на печатницата представляват 23,1 на сто от общите инвестиционни разходи.
По отчетите се проведе обширна дискусия. Бе поставен въпросът за по-скорошното назначаване на главен ревизор на банката.
Комисията препоръча на управляващите Българската народна банка по-скоро да намерят решение на този въпрос, изискван съгласно закона.
След дискусията се проведе гласуване, резултатите от което са следните:
1. по Отчета на Българската народна банка за 1998 г. "за" - 12, без "против" и "въздържали се;"
2. по Отчета на Българската народна банка за 1999 г. - "за" - 12, без "против" и "въздържали се";
3. по Отчета на Българската народна банка за 2000 г. "за" - 12, без "против" и "въздържали се".

Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следните решения:

1. По отчета на Българска народна банка за 1998 г.

Р Е Ш Е Н И Е
по годишния отчет на Българската народна банка
за 1998 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 51 от Закона за Българската народна банка

Р Е Ш И:

Приема годишния отчет на Българската народна банка за 1998 г.

2. По отчета на Българска народна банка за 1999 г.

Р Е Ш Е Н И Е
за годишния отчет на Българската народна банка
за 1999 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 51 от Закона за Българската народна банка

Р Е Ш И:

Приема годишния отчет на Българската народна банка за 1999 г.

3. По отчета на Българска народна банка за 2000 г.

Р Е Ш Е Н И Е
по годишния отчет на Българската народна банка
за 2000 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 51 от Закона за Българската народна банка

Р Е Ш И:

Приема годишния отчет на Българската народна банка за 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Искам да поканя госпожа Надежда Сандолова - член на Сметната палата, да запознае пленарната зала със становището на Сметната палата.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обширното експозе на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров, както и информационно наситените материали в доста страници, които са ви предоставени още с разглеждането в Комисията по бюджет и финанси на материалите на Сметната палата, улеснява моето задължение и аз няма да преповтарям фактологията и цифрите, които вече бяха изнесени. Бих искала да спомена само някои основни проблеми и характерни черти на нашата работа в Централната банка, съгласно Закона за Българската народна банка и съгласно Закона за Сметната палата. Ще се опитам да направя това в поредност на годините от 1998 до 2000 г.
Какво беше характерно за финансовата 1998 г. на нашата работа в Централната банка? Искам да подчертая, че проверките на Сметната палата са тематични проверки в Централната банка. Те обхващат бюджетните разходи и взаимоотношението на Централната банка с държавния бюджет. Те не обхващат цялостната дейност на Централната банка и се извършват в условията на чл. 45 от Закона за Българската народна банка, уважавайки независимостта на институцията Централна банка.
Характерно за Централната банка и нейния бюджет беше, че през 1998 г. това беше първият приет и изпълнен бюджет от Народното събрание. В предходния Закон за Българска народна банка, когато не се работеше в условията на валутен борд, бюджетът на Централната банка не се приемаше от Народното събрание.
По отношение на процедурата и законосъобразността на процедурите на внасяне и изпълнение Сметната палата за 1998 г. няма забележки по законосъобразност на процедурата на внасянето и изпълнението на бюджета на Българска народна банка.
Второто, което като основна характеристика може да се каже, е, че през 1998 г. приключи процесът на въвеждането на международните счетоводни стандарти в Българска народна банка, където имаше изискване от международните одитори с дата 30 юни 1998 г. да бъдат извършени всички коригиращи операции на синтетично равнище. За сведение на народните представители мога да кажа, че те представляваха една съвкупност от над 4000 коригиращи счетоводни операции, което наистина беше проверено от нас и се извърши с дата 30 юни 1998 г., като нетният ефект от всички тези операции бяха отнесени по § 100 в резервната сметка на Централната банка.
Това, което може да се каже в най-общи линии по изпълнението на бюджета на банката, е, че през предходните години Сметната палата констатираше доста нарушения по законосъобразност и отклонения от законосъобразната практика по отношение на инвестиционната част, на втората част на бюджетните разходи.
За 1998 г. бих могла категорично да кажа, че практиката в това отношение беше прекратена, въпреки че се наложи започването и изчистването на тези взаимоотношения с доста съдебни дела с външни и трети лица, в които беше влязла Българска народна банка. Но за 1998 г. с помощта на управата на Централната банка, с помощта на целия екип на юридическото звено, както и на главния секретар, може да се каже, че тази практика беше финализирана и в това отношение се започна една нова линия.
Бюджетът на Българска народна банка през 1998 г. започна в първата си част на текущата издръжка да бележи една балансирана сума, която ще видите, че и през следващите години се повтаря, което за нас означаваше, анализирайки този бюджет, че това е едно минимизиране, нормализиране на сумата на разходите на текущата издръжка на Централната банка, която, виждайки цифрите и както спомена господин Искров, може да видите, че гравитира сумата около 30 млн. лв. Говоря в деноминирани лева, въпреки че през 1998 г. деноминацията още не беше факт, но така сме възприели.
Това ни даде възможност в нашите препоръки със самата управа на Централната банка и по-конкретно с предшественика на господин Божидар Кабакчиев да започнем да говорим за начина и методиките на управление и бюджетиране на разходите в Централната банка. Обхванахме целия бюджетен процес, който обгръща планирането, управлението и отчетността на бюджетните разходи, което за Сметната палата представлява едно много важно развитие по отношение на менажирането, тъй като мениджмънтът е едно от основните неща и когато той куца - това не е добре. Тогава постигнахме една договореност за изграждането в бъдеще, а вие ще видите, че това е представено за 1999 и 2000 г. на едни средносрочни и дългосрочни предвиждания в бюджета на едно планиране в малко по-големи детайли на различните разходи по шифри и по параграфи на Централната банка.
По отношение на втора глава "Инвестиционна програма" вие виждате, че тя е силно намалена. Не бих казала, че тя е силно намалена, защото не е правилно планирана, а защото доста от разходите се отложиха за следващи години. Печатницата на Българска народна банка в тази година все още не беше натоварена и доста от оборудването и цеховете не бяха въведени докрай в действие, което наложи определени харчове, които ние проследихме, разбира се, като законосъобразност и целесъобразност, подчертавам това. Бяха направени само няколко опита за емисия на 5-хилядната банкнота тогава. Като фактология това беше много важно, за да се знае дали ще заработи печатницата.
Препоръките по отношение на бюджетните разходи за 1998 г. от страна на Сметната палата касаят именно тази насока на усъвършенстване на самото бюджетиране като мениджмънт и от друга страна, тогава за пръв път поставихме проблема за статута на печатницата на Централната банка. Може би доста от вас знаят, че печатницата на Централната банка е собственост и е в рамките на самата Централна банка. Това до голяма степен затруднява отчитането на разходите, които се правят там, в смисъл - не, че те не се отчитат реално, не са надеждни като цифри или не са отделени в самото счетоводство на печатницата, а това води до едно смесване на отчетността на разходите и приходите на самата печатница, които впоследствие трябва да бъдат отразени под формата на едно бюджетно отчитане.
Това беше още тогава подчертано пред Централната банка и досега стои на нашето внимание. Аз още веднъж ще спра вашето внимание на този проблем.
По отношение на взаимодействието на Министерството на финансите и Централната банка.
През 1997 г. знаете, че се въведе новият Закон за Централната банка, действаща в условията на валутен борд, където в Преходните и заключителни разпоредби съществуваше и още съществува, разбира се, § 10, с който една част от активите на Централната банка възмездно трябваше да бъдат прехвърлени на титул на Министерство на финансите. Това наложи създаването на едно споразумение между Централната банка и Министерството на финансите, в което се предвиждаше в рамките на няколко следващи години тези активи възмездно да бъдат прехвърлени за сметка на дължимото превишение към края на съответната финансова година на Централната банка. Превишението на банката за 1998 г. възлизаше на 91 449 млн. лв. Пак говоря за деноминирани лева. Тогава по силата на това споразумение и в изпълнение на § 10 от Закона за БНБ беше извършено прихващане в размер на 145 млн. лв. за разходи за МВФ. Вие можете да видите всички тези цифри, може би аз няма нужда да ги повтарям - но § 10 беше изпълнен в тези рамки. Реалното кешово превишение, което беше внесено в централния бюджет, възлизаше на 89 719 млн. лв. и Сметната палата по отношение на вноската на Централната банка, дължима по чл. 8 от Закона за БНБ към Държавния бюджет, няма забележки нито по законосъобразност, нито по изпълнение на сроковете, нито по същността на изпълнението на това задължение.
Това е в най-общи линии 1998 г.
За 1999 г. в същия ред мога да кажа, че по-голямата част от препоръките и проблемите, които възникнаха по усъвършенстването на менажирането на бюджетните разходи, бяха изпълнени. Господин Кабакчиев тогава вече беше заел своя пост и изгради така наречената нова система на бюджетиране на разходните центрове. Това представлява една нова методика, която е доста разпространена в развития свят и дава една възможност за твърде по-голяма прозрачност при отчетността, както и една доста по-голяма мотивираност при планирането на издръжката на Централната банка, на което ние изключително много държим, защото реалното планиране на разходите всъщност налага дисциплинираното разходване на средствата след това.
Интересна е 1999 г. по отношение на провеждането на деноминацията и изпълнението на всички задължения на Централната банка съгласно Закона за деноминацията на лева.
По силата на задълженията на банката съгласно този закон в рамките на бюджета за 1999 г. бяха гласувани средства в размер на 17 млн. лв. Това смесване вече на отчетността, на работата на печатницата и емисионната дейност на банката, свързана с деноминацията, и общата издръжка на банката съществуваше и Сметната палата подходи с една съвършено отделна, цялостна проверка по отношение на всички задължения на банката и цялостната технология на деноминацията.
Аз няма да докладвам тази проверка, но просто бих казала, че проверката е доста информационно наситена. Ако я прочетете - аз се надявам, че тя е прочетена, тъй като е един интересен материал, особено сега, когато предстои такава подмяна и в европейски мащаб - заключенията там са, че предвидените разходи не бяха надвишени и в цялост това, което технически трябваше да изпълни Централната банка, се изпълни, без да се затрудни обращението и без да се допуснат прецеденти, тъй като знаете, че в моменти, в които се пренасят доста по-големи суми банкноти, рисковете и разходите по сигурността нарастват и трябва да се наложи една съвършена организация, за да не направи това впечатление на гражданите, да не доведе до затруднения.
Всичко това, пак повтарям, е много подробно направено в доклада, който ви е предоставен. Там ще видите и политиката на банката по отношение на копюрите, ще видите и средната стойност на една банкнота, на една монета. Но това са вече детайли, с които не бих искала да занимавам цялата зала, тъй като те са изписани съвършено точно.
Печатницата и втората част на бюджетните разходи, както се предполага, вече са в доста по-голям размер. Но въпреки това вие ще видите, че те са изпълнени само на 54 на сто, което задължително бих искала да подчертая, че се дължи на една изключително голяма дисциплина при разходването на средствата, свързани и с деноминацията, и с приключването и натоварване работата на печатницата.
По отношение на превишението и вноската на превишението.
То възлиза на 136 639 млн. лв. Вече наистина говоря в деноминирани лева, защото деноминацията беше извършена. Сметната палата няма забележки по законосъобразността на нейната вноска и по законосъобразност на формиране на нейния размер.
По отношение на изпълнението на § 10 - прихващания не бяха извършени във финансовата 1999 г.
И последно, с няколко думи за бюджетните разходи на БНБ за 2000 г.
Интересното, което се постигна като изпълнение на препоръка от страна на Сметната палата, това е фактът, че Централната банка като независима институция не влиза в обхвата на изпълнение на Закона за обществените поръчки. Знаете, че това е една много сериозна тема. Няма да кажа "модерна", защото това не е хубава дума. Казвам сериозна тема по отношение на мениджмънта и Закона за обществените поръчки, който знаете, че в момента е индикация по отношение на нашето присъединяване към Европейската общност и в цялостния стремеж на държавно равнище да се противостои по някакъв законов ред на корупция и всякакви условия за недобро и нецелесъобразно разходване на средствата.
През 1999 г. предоставихме нашата препоръка в Централната банка да бъдат създадени специални вътрешни правила от Юридическия отдел, които фактически да играят ролята на един регламент при извършване на сделки на Централна банка - било покупки или възлагане на други външни услуги на трети лица, извън Централната банка. Те бяха приети. 2000 г. беше първата година, в която тези вътрешни правила действаха, а те в своето юридическо съдържание фактически повтарят процедурите и философията на самия Закон за обществените поръчки.
Това беше интересното. Съгласно международните счетоводни стандарти и всички одитни стандарти, когато се въведе за първа година един вътрешен нормативен акт, то одиторът проверява неговото изпълнение и ефективността на неговото действие, както и адекватността на неговото изграждане.
По отношение на това мога да кажа, че констатацията на Сметната палата е, че вътрешните правила действат във всичките си части. Ние отбелязахме само три отклонения при всички сделки. Извадката беше сто на сто, както се изисква от международните одиторски стандарти, покрихме всички сделки на Централната банка. Трите нарушения касаят малки отклонения от процедурата и Сметната палата няма забележки и някакви препоръки по отношение на законосъобразност и целесъобразност на тези разходи. Препоръчва, разбира се, задълбочаване и по-нататъшно използване на вътрешните правила.
Вноската на Централната банка за 2000 г., съгласно чл. 8 към държавния бюджет възлиза на 178 159 млн. лв. Тя беше внесена по съответния ред. Нямаме бележки по законосъобразност. Това, което бих искала непременно да коментирам, може би сте забелязали, беше коментирано и в нашето становище по отношение на държавния бюджет. Така че тази моя бележка не касае законосъобразното изпълнение на вноската на Централната банка. Тя касае един проблем на самия държавен бюджет, който в последните няколко години поради приемането на една нова технология на бюджетиране, наречена единна бюджетна сметка или известна като сингъл каунт, наложи някои промени и движение в показателите и параграфите при отчитането на държавния бюджет.
Фактът е този, че за 1999 г. и за 2000 г. вноската на Централната банка, въпреки че беше изпълнена законосъобразно и в срокове, се внасяше в един § 25.04 и 25.05 за 2000 г., който в консолидираната програма на бюджета гласи "Приходи от собственост на държавата". Сметната палата сигнализира за това Министерство на финансите. Имахме дебат за това с тях. Ние държим да отбележим, че се налага новото откриване на § 38, който е "Вноска на Централната банка в бюджета" и ще следим за това нещо при приемането на новия държавен бюджет за 2002 г., тъй като и теорията, и практиката на бюджетирането във всяка една държава казва, че отделен параграф се формира тогава, когато имаме отделен приходоизточник. А приходоизточник като вноска на Централната банка фактически е обоснован от един специален закон, така че това е нещо, което Сметната палата ще продължи да следи и ще настоява, когато се приема новият бюджет.
Това са основните проблеми и моменти, които бих искала да изтъкна пред вас.
Най-общо ще повторя, че Сметната палата подкрепя приемането на бюджетите на Българска народна банка за 1998, 1999 и 2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Сандолова.
Искам да поканя и управителя на Българска народна банка господин Светослав Гаврийски, ако желае да вземе отношение по отчетите. Той се отказва от тази възможност, която му предоставих.
В такъв случай преминаваме към обсъждане на отчетите на Българска народна банка за 1998, 1999 и 2000 г. - общо обсъждане, както приехме по процедурното предложение.
Има ли желаещи да вземат отношение по отчетите?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! За разлика от другите дебати, включително и днешния, по едни или други отчети, ми се струва, че отчетите на БНБ за последните три години не би трябвало да са обект на разгорещена дискусия и на допълнителни претенции по отношение на решението, което да вземем. Така че аз ще подкрепя решението, което се предлага от нашата комисия за утвърждаване на тези отчети.
Вземам думата, тъй като ми се струва, госпожо председател, че за пленарната зала смисълът от дискусията по такива отчети е колкото да се прецени дали управлението на банката е действало законосъобразно при упражняването на бюджета на самата банка, но и толкова, за да се обърне внимание, наистина, на много изчерпателната информация за икономиката на страната, която тези отчети съдържат.
И няма да отнемам от времето на пленарната зала прекалено много, но бих предложил на народните представители да обърнат внимание, даже само ако говорим за отчет 2000 г., на 2-3 страници от представения материал, които, според мен, за всеки от народните представители ще имат значение и в бъдещите дебати.
Едната информация е свързана с външната търговия и с външнотърговското текущо салдо. Достатъчно е да се погледне графиката на стр. 28, за да се види, макар и с един поглед, сериозността на проблема, пред който е изправена българската икономика, доколкото, както виждаме и през последните дни, дискусията с Международния валутен фонд е свързана с това, че външните търговски платежни отношения на страната са значително дебалансирани. Външната среда се очертава да е подчертано по-неблагоприятна, отколкото се очакваше. И оттам вече поддържането на финансова стабилност, както изтъкват и представителите на фонда, е свързана преди всичко с още по-ограничителен, по-рестриктивен бюджет.
И в тази връзка, започва да прави онова нещо външна търговия, което е по-далеч от нашето ежедневие, част, много пряка от текущото ежедневие на българските фирми и домакинствата, доколкото те ще работят в бюджет, който е не по-щедър от миналогодишния, а може би и с повече ограничители.
Графиката, която е представена на стр. 28, сочи един период от декември 1998 г. до декември 2000 г. И в него външната търговия е влошила своя баланс, както показва графиката, от около -300 - 400 млн. до над 1 млрд., 1 млрд. и 80 млн. при фоб-фоб, както стана дума с господин Радев. А ако добавим и разходите за транспортни застраховки - над 1,5 млрд. външнотърговски дефицит И както се изтъква в текста, даже на основата фоб-фоб, този дефицит е равен на 10 на сто от брутния вътрешен продукт, измерен в долари за 2000 г. И трябва много добре да съзнаваме, че това е основен, фундаментален проблем на българската икономика, който ще трябва да бъде с цялата му сериозност разгледан и решаван оттук нататък, ако искаме да разчитаме на някакво подобрение въобще на положението на страната - и икономическо, и социално.
Успокоенията, че този дефицит може да се компенсира с търговски приходи и с чужди инвестиции, в най-добрия случай може частично да ни успокоява. Защото виждаме, че при едно изменение неблагоприятно на външната среда и при една подчертано по-голяма рискованост да се инвестира в чужбина или даже да се пътува със самолет, тези очаквани приходи изведнъж пресъхват. И оставаме с базисния измерител - външнотърговския дефицит, който отразява колко можем да продадем и колко имаме нужда да внесем. И се оказва, че имаме нужда за 2000 г. да внесем стоки за 6 млрд. долара, можем да продадем стоки за 4 млрд. и 800 млн. долара, грубо казано, в цифри. И това е картината, която не бива да пропускаме, когато дебатираме каквото и да било, и в бюджета, и в социалната сфера, и т.н.
Другата картинка е на стр. 35, където е посочен брутният външен дълг в колонки, пак между м. декември 1998 г. и декември 2000 г. Трябва да обърнем внимание на лявата скала, за да видим за какви ръстове става дума, защото иначе като погледне човек, може да реши, че два пъти се е увеличил дългът. Всъщност става дума за увеличение на онези 722 млн. долара на брутния външен дълг, за които стана дума и при отчета на бюджета за 2000 г., че са, в края на краищата, един тревожен резултат с отрицателно значение, който трябва също да бъде оценен като много тревожно развитие.
Тук беше развита тезата, че този ръст, доколкото се дължи на частния сектор, на увеличение на външния дълг на фирмите, на финансови и нефинансови предприятия, той едва ли не говори за това, че ето, виждате ли, ние вече имаме фирми, които са кредитоспособни и могат да взимат отвън кредити.
Първо, далеч не целият ръст на този дълг се дължи на взети заеми за развитие на производството. Тук има увеличение на депозитите на нерезиденти, което си е дълг към чуждестранните вложители. И има редица краткосрочни задължения, които не отиват за увеличение на производството, а говорят за едни или други финансови отношения в рамките на фирми - местни и задгранични.
Но даже и когато се вземат по-дългосрочни кредити за развитие на дейността на дадено предприятие остава въпросът, че това е експозиция към чужбина, която един ден трябва да се погасява. И ако нямаме достатъчно конкурентна икономика отново обслужването по падежа на такива кредити ще легне върху бюджета, макар и непряко.

Във връзка с това, завършвайки, бих назовал третия проблем, който е и на вниманието (знам) на ръководството на банката, както стана дума и при дискусията в комисията. Той е защо българските банки не дават кредити на българските фирми.
Тук и миналия път ме коригира господин Искров, когато назовах степента на монетизация като 20 на сто за кредитите, давани от търговските банки на нефинансови предприятия като съотношение към брутния вътрешен продукт. И той е прав. Това е значително под 20 на сто - някъде 14-15 на сто, както той каза. Има една графика в материала, която сочи това съотношение вече в периода 1992-2000 г. - на с. 45 се намира и всеки може да погледне как стръмно пада това съотношение между кредити, дадени на фирмите и брутния вътрешен продукт.
Пак казвам, че не пледирам за онова време, когато това съотношение беше 90 на сто, тъй като едва ли говореше за достатъчно разумна банкова дейност. Но тази хоризонтална пунктирана линия от декември 1997 до декември 2000 г. на равнище 14-15 на сто показва един много сериозен проблем, оставащ и за предстоящия период, защото смисълът на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, което сега изтича, беше тази крива, след като падне до 10-15 на сто през 1997 г., после да започне пак да расте, тоест монетизацията на икономиката да се възстановява. Това не се е получило. Това не се получава засега.
Тук остава предизвикателството и пред Българската народна банка, и пред правителството, а и пред нас да видим всички онези параметри на икономиката, на законовата и институционалната среда, които да започнат да осигуряват ръст на това съотношение, защото проблемът не е само и не е даже толкова на Българската народна банка. Той е общ проблем на всички държавни институции в страната.
И във връзка с това, заключавайки, бих искал да кажа, че едно от най-съществените постижения според мен на Българската народна банка е, че тя днес е институцията с един от най-високите, ако не най-високия рейтинг на доверие в българското общество. Това само по себе си е и материален ресурс доколкото Българската народна банка показа, че в условията на валутен борд със силно ограничени банкови функции, когато не може да рефинансира, не може да участва на паричния пазар, тя е съумяла да функционира по начин, който да даде желания ефект от валутния борд.
Струва ми се, че критиките, които се отправят към Българската народна банка, трябва да бъдат отправени по начин, който да не накърнява този неин обществен статут и статус. Напоследък бяха отправени остри критики за начина на управление на международните валутни активи, както са наречени те в отчета. Има раздел в отчета за 2000 г., който казва какво е правило ръководството на банката в това отношение, включително и привличането на външни мениджъри за по-гъвкаво управление на тези ресурси. Аргументът за пропуснати ползи винаги трябва да се разглежда с достатъчна доза на внимателност и от гледна точка на това действително има ли пропуснат ефект, но и от гледна точка на рисковете, които носи едно по-гъвкаво менажиране на ресурса и ограничителите на банката.
Тук една червена лампа и свети, и бръмчи. Какво ще рече това, господин председател? Ако искате да ми кажете, че времето ми е свършило, разбрах Ви, въпреки че мислех, че е малко повече, доколкото има три представени отчета, а не видях други да напират към трибуната. Ако съм ви отегчил, извинявам се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Уважаеми госпожи и господа, има ли други желаещи да вземат отношение по представените отчети на Българската народна банка? Няма. Ще си позволя да подложа на гласуване проектите за решения.
Моля, гласувайте проекта за решение за приемане на годишния отчет на БНБ за 1998 г.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следва да гласуваме решението за приемане на отчета на Българската народна банка за 1999 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
И последното решение е за приемане на годишния отчет на Българската народна банка за 2000 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
По този начин се приема и решението за приемане на отчета на БНБ за 2000 г.
Уважаеми госпожи и господа, съгласно приетата от нас програма за работата през седмицата, следва законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република за провеждане на учение на френски въоръжени сили на територията на Република България - вносител е Министерският съвет. Искам да обърна внимание, че този законопроект за ратифициране още не е разгледан в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така че не може да влезе в пленарната зала.
Също така процедурни пречки не ни позволяват да преминем към първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, както и проекта за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Поради това искам да направя съобщението, че следващото пленарно заседание няма да бъде утре, а ще бъде в петък, 28 септември, от 9,00 ч., когато ще изтекат процедурните срокове и ще имаме становищата на комисията за ратификацията.
Затова си позволявам да премина към съобщения:
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 27 септември, четвъртък, от 17,00 ч. в зала 456 на четвъртия етаж с дневен ред:
1. Определяне на темите, обект на работа на комисията.
2. Разглеждане на представените кандидатури за членове на Обществения съвет.
3. Разни.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 септември, четвъртък, в зала 134 на пл. "Александър Батенберг" от 15,00 ч. с дневен ред:
1. Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Александър Праматарски.
2. Вътрешни правила за работата на комисията.
3. Разни.
Комисията по медиите ще заседава на 26 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Александър Батенберг" № 1 с дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Елена Милотинова.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Иво Атанасов.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 на пл. "Александър Батенберг" № 1.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 27 септември, четвъртък, зала 356 от 14,30 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг" № 1 с дневен ред:
1. Законопроект за международните договори на Република България, внесен от Министерския съвет.
2. Проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Владимир Дончев.
Комисията по енергетика ще има редовно заседание на 26 септември, сряда, от 16,00 ч. в зала 238 на пл. "Александър Батенберг" № 1 с дневен ред:
1. Информация за състоянието и проблемите на "Булгаргаз" ЕАД и финансово-икономическото състояние на НЕК - ЕАД.
2. Разни.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 26 септември, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад" с дневен ред:
1. Формиране състава на Подкомисията по приватизационен контрол.
2. Приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по икономическата политика.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 26 септември, сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Александър Батенберг" № 1 в зала 356 с дневен ред:
1. Обсъждане законопроект за омбудсмана, внесен от Любен Корнезов.
2. Обсъждане на законопроект за омбудсмана, внесен от Димитър Абаджиев и група народни представители.
3. Доклад за постъпили жалби и сигнали на гражданите.
Уважаеми госпожи и господа, пожелавам ви приятен ден.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,05 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цанев