Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение началото на днешното заседание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте направеното предложение за пряко предаване.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио могат да бъдат включени.
Уважаеми народни представители, имаме удоволствието на днешното заседание да бъдат трима от министрите на кабинета – господин Соломон Паси, госпожа Меглена Кунева и господин Милко Ковачев.
Господин Соломон Паси иска да направи изявление пред парламента.
Заповядайте, господин Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, заедно с моите колеги министрите Ковачев и Кунева сме днес пред вас, за да засвидетелстваме уважението си към българския парламент. Ние сме натоварени със задачата да ви информираме в първия възможен момент за едно важно решение, което българското правителство смята днес да вземе. До няколко часа българското правителство ще вземе това решение и смятаме, че именно това е един правилен начин да информираме парламента за нашата дейност, когато идваме тук и ви информираме дори още преди решението да е взето.
От 1992 г. насам България води преговори с Международната общност – първоначално с Г-7, а след това и с Европейския съюз – по бъдещето на двата блока от АЕЦ “Козлодуй”. Говоря специално за 3 и 4 блок. От 10 години насам има политическо зацикляне, политическа полемика между България и 18 разтревожени правителства. Искаме да докажем и да проверим, че 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” са безопасни. Точно затова българското правителство реши да покани експерти от Европейския съюз за международна експертиза. Нека експертите да си кажат тежката дума, а след това политиците ще вземат мъдрите си решения. Ще решим днес да поканим тази международна инспекция. България, за разлика от други държави, не се страхува от международни инспекции и то от приятелски държави. Международната инспекция означава международно призната гаранция за годност, сертификат за качество. Точно това искаме да получим. Искаме да сложим край на политическите пазарлъци около тази тема и да дадем шанс на реакторите за обективно третиране. Не мога да ви гарантирам, че Европейският съюз ще приеме тази наша оферта, но ако той я приеме, това дава един много голям шанс за България.
Искам да поздравя специално президента на републиката, който за пореден път заема националноотговорна позиция и подкрепи идеята като един неин съавтор. Позволете ми да го цитирам: “В същото време – казва президентът – най-многото, което можем да си позволим, е ясно да кажем, че ще приемем всяка оценка на групата по ядрени въпроси, но трябва да изискваме същата декларация, същия ангажимент и от страните на Европейския съюз.”
Съгласен съм с господин президента, че ангажиментите и на Европейския съюз трябва да бъдат реципрочни, защото преговорите са въпрос на взаимно доверие. И ние ще държим на същото доверие от Европейския съюз, което му гласуваме с това решение.
Да живее атомната енергетика! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Думата иска и министър Меглена Кунева – главен преговарящ.
Заповядайте, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Между многото други въпроси за развитието и хармонизирането на сектора “Енергетика”, по който водим преговори, стои и този, дефиниран в Меморандума за разбирателство между България и Европейския съюз за определяне дата за извеждане на блокове 3 и 4. Първоначалната позиция на България, депозирана през октомври миналата година, повтаряше текста на същия този меморандум. Получената обща позиция в отговор на нашата първоначална, 15-те страни на комисията категорично и недвусмислено заявиха отново, че тяхната дата като предложение остава непроменена. И бяха еднозначни – 2006 г., напомняйки ни за ангажименти, поети от нас.
Бяха проведени много и много разговори на различни нива – от най-високо държавно и политическо до експертно - в опит да се направи пробив и се защити първоначалната позиция, депозирана през октомври миналата година. Мога съвсем определено да кажа, че не е възможно да убедим всички 15 страни, някои от които категорични противници на ядрената енергетика, да променят своето становище. Няма на базата на какво. Затова усилията ни се насочиха към намиране на основание да променим чрез техническа проверка мнението на нашите партньори. Формулата е: доверие срещу доверие. Приемаме искането на Европейския съюз срещу поет от Брюксел ангажимент за нова техническа експертиза или партньорска проверка, която да се произнесе по сигурността на двата реактора.
Европа е дала много неща на света. Със сигурност едно от най-важните е най-развитата правна система в света. Една от ключовите фрази още в римското право е партньорите в един договор да бъдат водени от бона фиде, от добра воля. Това е и поведенческата и правна логика, за да може да се стигне до успешен край. Това е и отправна точка за тези преговори.
Какво постигаме с тази формула на добрата воля?
Първо, защитаваме националния си интерес, като най-сетне на основата на взаимно доверие ще получим така необходимата ни техническа проверка, без да правим от наша страна позицията си жертва на популизъм и антиевропейски настроения.
Второ, ще се провери и докаже реално какво е състоянието на безопасността. Важно е и за нашия собствен живот и здраве.
Трето, защитаваме името си на отговорна държава, която реално може да работи за изграждане на нови ядрени мощности в контекста на европейските стандарти.
Четвърто, продължаваме преговорите. За нас е започнало обратното броене до края. Ако не приключим преговорите по техническите глави, между които и енергетика, няма да започнем преговорите по финансирането и финансовите глави, които се движат по правилата на петото разширяване, част от което ние искаме да останем.
Дами и господа народни представители, преди един ден ние получихме подкрепа на заседание на парламентарните групи на Национално движение Симеон Втори и на Движението за права и свободи, която е много важна за нас. Днес ние сме тук, в пленарната зала, за да споделим отговорността. В тази зала има, условно казано, опозиция. Условно, защото това е по-скоро една проява на парламентарната демокрация. Аз се надявам, че тази опозиция в голямата си част има и хора, които са участвали и при започването на преговорите, един несъмнено успех на България. Надявам се, че тази опозиция няма да бъде опозиция на една идея, на една формула, от която България може само да спечели. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Кунева.
Давам думата на министъра на енергетиката и енергийната ефективност господин Милко Ковачев.
Заповядайте, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изненада ли е тази формула? Тя не е изненада. Тя е плод на работата през тази последна година, интензивната работа на много специалисти в областта на ядрената енергетика, научни, проектантски специалисти от България и от света. Тя е плод на вашата работа и на вашата подкрепа за законодателните инициативи на правителството. През тази година вие приехте Закона за използване на атомната енергия, новия закон, през тази година вие приехте редица други документи, които създадоха възможността за един обективен подход по отношение блокове Трети и Четвърти.
Много от нас се чудят защо ли трябва да има петнадесета, шестнадесета или седемнадесета проверка? Нима не са достатъчни всички тези проверки, които бяха направени в АЕЦ “Козлодуй” в последните десет години? Необходима е защото, ако си спомним 1990 – 1991 г., когато мисия на Международната агенция по атомна енергия постави диагнозата на тези блокове като опасни, бяха необходими две години, за да се постигне едно политическо решение през 1992 г. за поетапно затваряне на такива инсталации в цяла Европа.
Днес ние имаме резултати от юли на същата тази Международна агенция по атомна енергия, която казва, че всички технически проблеми по безопасността на АЕЦ “Козлодуй” са отстранени благодарение, отново казвам, на усилията на много, много хора през последните десет години.
Именно затова е необходима сега тази еднозначна техническа експертиза на единствената организация, която в световен мащаб е оторизирана да прави контрол в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, единствената организация, която е към организацията на Обединените нации и е създала международна правна рамка, а именно Международната агенция по атомна енергия. Този резултат трябва да се превърне в една политическа убеденост на нашите партньори от Европейския съюз. Именно затова е необходима не като фактология, а като вътрешна убеденост на Европейския съюз тази проверка на Групата по атомни въпроси, съгласно процедурите на тази група, създадени от Европейския съвет.
По този начин ние смятаме и най-сетне имаме, благодарение на труда на много, много хора в България, основание да кажем и да не се притесняваме от каквото и да било политическо влияние върху техническите решения. Всички мисии преди тазгодишната показваха винаги известни недостатъци – напредък, но оставащи недостатъци. Мисията през тази година показва отстраняване на всички недостатъци. Именно затова ние не се страхуваме да посочим да приемем която и да било дата, определена от 15-те, и сме готови с техническите си аргументи да ги убедим, че нашата позиция е правилна.
Затова моля широко българския парламент, както до момента е подкрепял политиката в тази област с всички подкрепени законодателни инициативи, да подкрепи и тази позиция на правителството, да даде този мандат на правителството да проведе преговори и да отстои предложената формула. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, постъпило е искане на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 94, ал. 1 и 2 – съвършено неизвестно какво прави ал. 2, посочена в искането – за внасяне на проекторешение с мотиви към него с вносители Георги Божинов, Димитър Дъбов, Николай Камов, Любен Корнезов и останалите членове от Коалиция за България, в което проекторешение се иска изслушване на министър-председателя на Република България, да бъде поканен в Народното събрание на 27 септември във времето на парламентарния контрол и да информира народните представители за изпълнение на т. 3, буква “б” от Решението за одобряване на енергийната стратегия на Република България.
Уважаеми народни представители, аз съм длъжен да подложа на гласуване това искане за изслушване на министър-председателя по въпроса за енергийната стратегия на България.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Без карта съм и гласувам “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласували 194 народни представители: за 78, против 114, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
От името на парламентарна група – господин Румен Овчаров.
Заповядайте, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Честно да ви кажа, не можах да разбера на какъв парламентарен жанр присъстваме тази сутрин. И друг път по времето на управляващото мнозинството на Съюза на демократичните сили имаше такива случаи, в които идваше тук някой министър и започваше да ни разказва какви страхотни успехи са постигнати. Това правеше и Богомил Бонев, това правеше и госпожа Михайлова, това правеше и Александър Божков. Сега отново идват да ни информират. За какво ни информирате, уважаеми господа министри? Съгласно решението, с което ние в тази зала потвърдихме енергийната стратегия на България, правителството на републиката има правото и задължението да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на достигнатото ниво на безопасност на АЕЦ “Козлодуй” и оценката на разходите при алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката и нищо повече. Никой вас не ви е упълномощавал и не ви е давал мандат да приемате срокове за затваряне на Атомната електроцентрала на Трети и Четвърти блок в “Козлодуй”. И ако вие искате нов мандат, бъдете така добри да влезете тук, в тази зала, да внесете съответното решение и съответно вие да си поемете отговорността, като им дадете мандат на тях да подпишат съответните задължения по Глава четиринадесет “Енергетика”. Иначе всичко останало, което правите в тази зала, е един елементарен цирк, едно елементарно хвърляне на прах в очите на хората. Нищо друго!

Разбрахте вчера, че сте направили гаф. Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори не може да упълномощава и да дава мандат на министрите за подобни неща. Те, макар да са излъчени от нея, все пак са министри на Република България, а не на едно временно мнозинство в тази държава.
Не искам да влизам в подробностите и в чисто техническата част от дискусията – какво, кога, как и защо. Едно искам да ви кажа – наистина ми е много мъчно и много тъжно, когато ставам лош пророк.
През 1999 г. от тази трибуна молих народните представители от Съюза на демократичните сили да не гласуват Стратегията, защото тогава пък в тази Стратегия беше формирана грешна политика за защита на интересите на страната. Те не ме послушаха и я гласуваха. И в крайна сметка подписаха един Меморандум, в който, вече си позволих да кажа, те поне се опитаха да защитят националните интереси на страната. Да, некомпетентно. Или сега ще ми кажете, че Шиляшки беше върха на експертите в атомната енеретика?! Да, с грешни позиции, но се опитаха да ги защитят. Докато сега, за съжаление, сме свидетели на нещо друго.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Кажи кой подписа през 1993 г.! Кажи!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Затова сега сме свидетели на нещо друго, когато просто се отказвате да защитавате тези национални интереси.
И сега ще си поговорим за 1993 г., господин Искров, тъй като много приказвате за нея.
Вижте, дами и господа народни представители! Всяко едно българско правителство идва на власт и си мисли, че може по някакъв елементарен начин да излъже Европейския съюз. Така и тези господа през 1993 г. подписаха този договор, който не знам как да го нарека, мислейки си, че през 1997 и 1998 г. са много далече. А те не бяха далече! Мислейки си, че там като сложат някакви условия, по-късно тези условия, някак си ще ги отиграем. Нищо не може да се отиграе. Така, както не се отигра и 1999 г. Така, както и сега с тези условия нищо няма да отиграем. Просто 2006 г. 3 и 4 блок ще бъдат затворени.
Разберете, че с дребни български тарикатлъци в Европа не може да се влезе. Или заставаме и принципно защитаваме позицията си, която сега е изключително силна… Вие не го ли разбирате?! За пръв път имаме резолюция на Европейския парламент, която казва – Европейската комисия да проведе преговори с България и с българското правителство. (Шум и реплики в залата.)
Да проведе преговори, господин Искров! Това е резолюция на Европейския парламент, а не на вашия парламент! И въпреки това вие се съгласявате на всичко това без преговори.
За първи път имаме мисия на Международната агенция по атомна енергия – единственият оторизиран орган в глобален мащаб, която казва, че нивото на атомната ни електроцентрала е на равнището на всички останали ядрени реактори в Европа. А вие викате мисия. Каква е тази работна група по ядрена безопасност? Нека да ви каже господин Ковачев от кого е оторизирана тя да прави проверки, какви са стандартите, по които ще прави проверки, има ли европейски стандарти въобще, с какво ще сравнява?! Не разбирате ли, че всичко това са едни балони, които още в началото на следващата година ще отидат по дяволите!
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: И ти си един червен балон! (Оживление в злата, шум и реплики.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Може и да съм балон, господин не знам кой си пък ти, но когато сме тук, в тази зала, трябва просто да говорим за сериозните неща, за сериозните проблеми на България. А приказките за балони, за цървули, за гьонсурати, тях в крайна сметка ще ги оценят хората малко по-късно, защото те помнят! Те помнят какво е гласувано в тази зала и те знаят какво ще стане след няколко месеца.
Затова аз ви предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, и на Вас, господин председател, Вие да внесете по съответния ред необходимото решение, с което да упълномощите Министерския съвет, ако той наистина има намерение да подписва и да затваря Глава четиринадесета, да го направи в съответствие с мандата, който му е даден от Народното събрание. Всичко друго ще бъде нещо, което е направено в нарушение и на Правилника на Народното събрание, и на всички закони в българската държава.
А що се отнася до – още веднъж се връщам на това – конюнктурата, всички ние сме временни в тази зала. Няма никакво значение дали ние ще бъдем тук след 2 или 3 години, въпросът е какво ще остане от България. За съжаление, всички живеем с днешния ден, без да мислим за утрешния. Затова аз сега отново ви моля – помислете като български народни представители, а не като народни представители от Национално движение Симеон Втори, затова какво ще остане след вас и след вашето управление, защото то, за съжаление, вече свършва! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Димитър Абаджиев има думата от името на парламентарна група.
Нека все пак да уважаваме собствените си правила.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Наистина, когато в тази зала говорим по въпроси, които са свързани с бъдещето на страната, трябва да бъдем отговорни, в смисъл да звучим легитимно, и винаги да си спомняме в определен момент каква отговорност сме носили. В този смисъл именно господин Овчаров трябваше да припомня отговорността, която те носят за всичко това, което се случи. Защото, когато напомняте за 1993 г., трябваше да напомните кое правителство подписа това първо налудничаво споразумение, което постави началото на тази драма! (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
Това беше правителството, подкрепено с вашето мнозинство, господин Овчаров, на Българската социалистическа партия. Трябваше да напомните и за приноса на вашето правителство, ръководено от Жан Виденов, в българската енергетика, за приноса му към режима на тока, за приноса му към повишаването на пенсиите на хората. Всичко това трябваше да се напомни, ако въобще искате да споменавате за миналото, за да звучим легитимно.
Така или иначе днес наистина се поставя въпрос, който е изключително важен. Преди година и половина министър-председателят Симеон Сакскобургготски – лидер на Национално движение Симеон Втори, заяви, че той поставя началото за промяна на политическата система.
Преди три седмици чухме, че в рамките на управляващото мнозинство ще се приема като политически саботаж изразяването на всяко алтернативно мислене. Предполагам, че това е доразвитие на тази теза, защото не мога да си обясня по друг начин истерията, с която управляващите посрещат всяка критика, всеки опит наистина да се дебатират важните въпроси. Едва ли не се приема като политически саботаж всяко алтернативно мнение извън управляващото мнозинство.
Очевидно е, че смисълът на промяната на политическата система е пълното пренебрежение на авторитета на институциите и най-вече на Народното събрание. Няма как иначе да си обясним това пълно пренебрежение към Народното събрание в момент, в който се обсъжда енергийната стратегия на България и въпросите, свързани с 3 и 4 реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Няма как да си обясним как, след като Народното събрание е дало мандат на правителството и е определило определени рамки, то да се пренебрегва и парламентарните групи на управляващото мнозинство да вземат решения, които наистина са свързани с бъдещето на страната.
Нека да припомним все пак, че така нареченият Меморандум от 1999 г. беше документ, наречен Общо разбиране между Европейската комисия и българското правителство. То не е споразумение, което поражда някакви правни последици за тези две страни. По силата на това Общо разбиране Европейската комисия заяви своята позиция за 2006 г., докогато трябва да се затворят 3 и 4 блок. Българското правителство заяви своята позиция за това, че те трябва да се затворят 2008 и 2010 г. Имаше общо разбиране, че това трябва да стане преди това и че до края на 2002 г. трябва да се проведат преговори, разговори.
Този документ даваше възможност на българското правителство да отстоява позиции, свързани с България, националноотговорни позиции! Ние винаги сме били за това да има експертизи, винаги сме били за това да има обективна оценка, но точно този документ през 1999 г. даде възможност на България да отстоява тези позиции. Нито веднъж България не призна позицията на Европейската комисия за 2006 г. Вие сами разбирате, че така нареченият гаф на министър-председателя преди няколко месеца, когато той се съгласи със срока 2006 г., не е бил никакъв гаф. Всъщност това е било предварителна нагласа на българското правителство да извърши национално предателство и да се съгласи с една позиция, която наистина не ни дава възможност за никакви преговори.
Всички, които са участвали в международни разговори, знаят, че когато веднъж отстъпиш, когато веднъж посочиш една дата, която се приема от Европейската комисия, връщане назад няма. И Вие също го разбирате, господин министър. Затова е абсолютен театър, абсолютна национална безотговорност, непочтеност всичко онова, което се случва в момента. Експертизата няма да успее да заличи това, което Вие извършихте в момента.
Така или иначе обаче Вие можете да извлечете сила отново и единствено от българското Народно събрание. Българското Народно събрание трябва да направи дебат, да проведе дебат, с който да задължи българското правителство да проведе преговори именно в рамките на позицията от 1999 г. Съюзът на демократичните сили, Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще предизвика такъв дебат и ще настоява Народното събрание да задължи правителството, защото преговорите с Европейския съюз са свързани с отстояване на принципи, от които вие отстъпихте. Принципът, който беше залегнал още през 1999 г., когато започнахме преговори за членство в Европейския съюз, е отстояване на нашата самостоятелна позиция на България, на правото на България да бъде третирана самостоятелно, но и равноправно с всички страни. Вие отстъпихте от този принцип и сега виждаме как в преговорите с Европейския съюз България вече се третира в една група с Румъния, с Турция, а може би ще се обособи и балкански пакет заедно с другите страни от Балканския полуостров.
Всичко това се случи именно вследствие на абсолютно безотговорното поведение на правителството, неспособно да отстоява българските позиции, неспособно да отстоява не само европейския ни проект, но и в рамките на този европейски проект ние да успяваме да отстояваме своята идентичност, защото това е силата на една страна, която се присъединява към Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
От името на Парламентарната група на НДСВ думата има господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, действително става въпрос за някакъв политически театър, както каза господин Абаджиев, и артистите в лявото кьоше, и артистите в дясното кьоше се опитват да изопачават нещата. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Уважаеми колеги, тъй като въпросът за бъдещето на нашата ядрена енергетика е изключително важен, затова ние всички сме свидетели как трима от министрите в кабинета, които имат отношение към въпроса, уважиха българския парламент.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Премиерът не го уважава.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Министрите дойдоха тук, в пленарната зала, за да изразят становище.
Ние трябва да кажем ясно и категорично, че и двете бивши управления – на БСП и на СДС, с нищо не допринесоха на практика за промяна на ситуацията и за защитаване интересите на България. Всичко беше само думи и продължава да е само думи, когато стане въпрос колко много са допринесли за спасяването на блоковете.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ама работеха, а сега ще спират.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Дилемата беше: или си запазвате блоковете, или влизате в Европейския съюз.
Днес на българското общество трябва да стане ясно, а също и в тази зала, че има нов момент, когато стане въпрос за ядрената ни енергетика. Новият момент е, че ние спасяваме АЕЦ “Козлодуй” (смях в блоковете на КБ и ПСОДС), когато говорим за Трети и Четвърти блок, защото усилията на правителството съвсем ясно и категорично показват, че става въпрос за дипломатически пробив. Ние поемаме политически ангажимент да убедим нашите европейски партньори в безопасността на нашите реактори.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Защо не ги убедихте досега?!
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Защото за тяхната безопасност са вложени огромни финансови средства и усилията на българските специалисти, участието на авторитетни международни компании, защото са вложени милиони за тяхното модернизиране. И реакторите, както вече нееднократно сме посочвали, днес не са реакторите отпреди десет години.
Политическите спекулации, които се опитват да се поднасят в тази зала, целят горе-долу едно и също. Съюзът на демократичните сили се опитва да излезе по някакъв начин от сянката на меморандума. Българската социалистическа партия се опитва всячески да играе ролята на “ляво феродо”. (Смях в залата.) Лявото феродо означава, господа от ляво, да се въртим в кръг около паветата на “Позитано” 20. Само въртенето около един червен байрак няма да ни вкара в Европейския съюз. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Именно усилията на управляващото парламентарно мнозинство и министрите от кабинета показват, че България спазва своите ангажименти, а ние като управляващо мнозинство действаме спрямо енергийната стратегия, която сме приели. Нито на йота нещо по-различно!
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Весо феродото!
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Никак не е приемливо хора от правителството на Жан Виденов да ни дават акъл как отново да стигнем дотам, докъдето са ни докарали. Защото никой от българското общество не е съгласен да живее за паница боб или за пенсия 3 долара. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) Ние имаме нужда от Европейския съюз. Ние имаме нужда от българската ядрена енергетика. Ние нямаме нужда от подобни управления, каквито бяха в миналото.
Затова управляващото парламентарно мнозинство днес може ясно да изрази пред българската общественост своята политическа отговорност, която поема, и това, че работи и ще работи в интерес именно на всички българи, на България, защото това е правилният път. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Уважаеми народни представители, струва ми се, че парламентарните групи, които искаха да направят изявления, ги направиха.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата за процедурен въпрос, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, вземам думата по чл. 42, ал. 1 за процедурен въпрос.
Току-що мнозинството в българския парламент отклони нашето процедурно предложение да бъде изслушан министър-председателят по този съдбоносен за страната въпрос. Беше ни обяснено, че трима министри са се явили тук, за да ни убедят в правилността на поетия курс, стратегия и тактика за водене на преговорите по глава “Енергетика”.
Според нас, заявявам го от тази трибуна, избраната стратегия е погрешна и пагубна за България.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА НДСВ: Това процедура ли е, това ли ти е процедурният въпрос …
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един момент, ще ви кажа процедурата.
Ние нямаме доверие в позицията на тримата министри. Затова след като мнозинството отклони нашето предложение да се яви министър-председателят, аз се обръщам персонално към него от тази трибуна: ако е министър-председател на България и ако е способен да носи отговорност, нека се яви и да защити тезата и курса, който поема.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това ли е процедурата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие се смеете! Жалко, уважаеми господа от мнозинството, но последствията ще бъдат трагични, защото когато в споразумението сте определили хоризонт 2006 г., нито реконструкцията, модернизацията и програмите за сигурност ще бъдат така ефективни и финансово обезпечени, както могат да дадат на България шанс при една такава техническа мисия. Сбъркали сте подхода и методологията! Днес аз ви казвам, че е грешна. Утре тя ще бъде трагична за България. Вас тук няма да ви има след години, но българският народ ще страда. Затова министър-председателят трябва да се яви пред парламента! (Смях в блока на НДСВ. Слизайки от трибуната, Георги Божинов продължава: “Този смях показва голяма нищета, скъпи приятели!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Член 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: “Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвидени в този правилник, или които съдържат предложения за изменения и допълнения на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за прекратяване на заседанието, отлагане на заседанието, прекратяване на разискванията, отлагане на разискванията, отлагане на гласуването.”
Уважаеми господин Божинов, Вие злоупотребихте, като направихте едно политическо изказване под формата на процедура, което не беше изобщо процедурен въпрос и аз официално Ви правя забележка за това.

Уважаеми народни представители, с това приключихме тази част, за да можем да преминем към нашата делова работа съгласно приетия дневен ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.
Националното радио и Националната телевизия могат да изключат своите камери и микрофони.
Господин Божинов, ако обичате, не създавайте смут в парламентарната зала.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Отстранете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Чак пък дотам да я докарам, да Ви отстранявам… Много Ви моля!
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Моля да се спре излъчването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля да се прекрати излъчването! Аз го съобщих. Моля да се изключат прожекторите!
Господин Искров, като председател на Комисията по бюджет и финанси, моля да представите доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има процедурно предложение за допускане в залата. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля заместник-министърът на вътрешните работи да заеме своето място в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-36 за мерките срещу финансирането на тероризма, внесен от Министерския съвет на
26 юни 2002 г.

На заседание, проведено на 10 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за мерки срещу финансирането на тероризма, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Васил Киров – директор на Бюрото за финансово разузнаване и господин Георги Рупчев – началник на отдел в Министерството на правосъдието.
Изложение по проекта направи господин Бойко Коцев. Той подчерта, че законопроектът за мерките срещу финансирането на тероризма е изготвен в изпълнение на конкретен ангажимент, поет от страната ни по Националния доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция № 1373 на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември 2001 г., одобрен с решение на Министерския съвет от 20 декември 2001 г. Същевременно приемането на такъв закон е израз на последователната политика на Република България за активно участие в усилията на световната общественост, насочени към борбата с престъпността.
При изработването на законопроекта са отразени изискванията, предвидени в Регламент № 2580 на Съвета на Европейския съюз от 27 декември 2001 г. за специфичните ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и структури с оглед борбата срещу тероризма. Отчетени са решенията на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма и специалните препоръки на Международната организация за противодействие на изпирането на пари.
Акцентът в законопроекта е поставен върху максимално пресичане на възможностите за достъп до финансови източници на лица, които подготвят или извършват терористична дейност.
Със законопроекта се създава механизъм за незабавно действие от страна на компетентните държавни органи за предотвратяване финансирането на терористична дейност.
Следва да се подчертае, че законопроектът гарантира и защитата на правата и законните интереси на засегнатите лица чрез възможностите за обжалване на актовете на компетентните органи и упражняването на съдебен контрол по надлежния ред.
Приемането на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма е важна стъпка в процеса на хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз и ще допринесе за успешното провеждане и приключване на преговорите за присъединяването по глава двадесет и четвърта “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”.
По законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители единодушно подкрепиха неговото приемане. Едновременно с това се изказаха и съображения за формулиране на ясни и недвусмислени текстове, които да не създават възможност за отстраняване на конкурентите на политическа и стопанска основа.
След приключването на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 14 гласа, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за мерки срещу финансирането на тероризма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
За представяне на доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – господин Дончев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 3 юли 2002 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на финансите.
Проектът на Закон за мерките срещу финансирането на тероризма е изготвен в изпълнение на ангажимента на Република България по Националния доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373/2001 г . на Съвета за сигурност на ООН. Изготвянето и приемането на този закон е израз и на последователната политика на страната за активно участие в усилията на световната общност, насочени към борбата с престъпността.
Предмет на законопроекта е определянето на мерките срещу финансирането на тероризма, организацията и контрола по тяхното прилагане. Поставя се акцент върху пресичането на възможностите за достъп до финансови източници на лица, които подготвят или извършват терористична дейност. Със законопроекта се създава възможност за незабавни действия от страна на компетентните държавни органи за предотвратяване финансирането на тероризма.
Комисията счита за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта за Закон за мерките срещу финансирането на тероризма.
Комисията се обедини около становището, че при второ гласуване заседанията на определената за водеща Комисия по бюджет и финанси и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред трябва да бъдат съвместни.
Становището на комисията е прието на 3 юли 2002 г. с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Дончев.
Господин Кемал Еюп, моля да прочетете доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

"Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-01-36
за мерките срещу финансиране на тероризма,
внесен от Министерския съвет на 26 юни 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за мерките срещу финансиране на тероризма. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието и Агенция "Бюро за финансово разузнаване", които представиха законопроекта от името на вносителя.
Законопроектът за мерките срещу финансиране на тероризма създава механизъм за незабавно действие от страна на компетентните държавни органи за предотвратяване финансирането на терористична дейност, определят се мерките срещу финансиране на тероризма, както и организацията и контролът по тяхното прилагане. Създават се условия за максимално пресичане на възможности за финансови източници на лица, които подготвят или извършват терористична дейност.
Законопроектът за мерките срещу финансиране на тероризма е в пряка връзка със Закона за мерките срещу изпиране на пари, както ще бъде изменен и допълнен с измененията в Наказателния кодекс, които бяха приети във връзка с инкриминирането на терористичната и съпътстващите дейности, както и с подготвения от Министерството на вътрешните работи законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез престъпна дейност.
Като отчита, че приемането на Закон за мерките срещу финансиране на тероризма е част от процеса на хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз и ще допринесе за успешното провеждане и приключване на преговорите по Глава 24 – "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи", Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за мерките срещу финансиране на тероризма, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2002 г.
Становището беше прието с консенсус.

Председател:
(п) Станимир Илчев"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Чухме становищата на трите комисии.
Откривам дискусията по законопроекта за мерките срещу финансиране на тероризма.
Уважаеми колеги, имате думата. Всяка парламентарна група разполага с 30 мин.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Едва ли ще изразходвам времето на моята парламентарна група и не съм упълномощен, не говоря от името на своята група, а говоря като народен представител, който има самочувствието, че много или малко разбира от тази материя.
Днес Народното събрание трябва да приеме на първо четене един определено необходим законопроект. И мисля, че никой от народните представители не е на друго мнение. Не използвам обаче обичайното в тези случаи определение "навременен", защото този закон и подобните закони не само в българското национално законодателство, а в международната законодателна практика щяха да бъдат наистина да бъдат навременни, ако бяха приети много преди трагедията, която се случи на 11 септември в Ню Йорк, във Вашингтон и в Пенсилвания – една трагедия не само за американския народ и американското общество, а една трагедия за човешката цивилизация и за съжаление най-голямото фиаско не само на американските специални служби, а на международната разузнавателна общност и на имунната система на демократичния свят, която не успя да предотврати тази трагедия.
Това, което стана на 10 септември и което за съжаление не е във фокуса на обществения коментар, показва недвусмислено една изключително голямо и новоформулирана опасност, че финансирането на тероризма има потенциал да се превърне в най-ефективния черен и мръсен бизнес с най-голяма и неизвестна досега норма на печалба. Не беше грешка на езика, като казах 10 септември, защото именно на 10 септември на борсите за ценни книжа, един ден преди трагедията, около акциите на двете авиокомпании, чиито самолети бяха използвани за терористичните актове и за техните застрахователи, стана нещо, което беше абсолютно свързано с това, което последва на 11 септември – търсенето и предлагането на тези акции в този ден, на 10 септември, скочи десетократно над нормалната търговия с тези акции през предишните 30 дена. Това означава, че не само Бин Ладен и Ал Кайда, а и някой друг е знаел, че нещо ще се случи и направи борсова операция, която очевидно донесе милиарди.
Затова отново искам да кажа, че този тип закони са изключително важни и изключително необходими в битката или във войната с тероризма. Мое дълбоко убеждение е, че не военните операции ще позволят човешката цивилизация да се пребори с това общо зло, най-ефективното средство е, ако се удари там, където най-много боли, ако се удари върху източниците на финансиране.
От тази гледна точка българският парламент днес обсъжда на първо четене този законопроект, който аз съм абсолютно сигурен, че всички народни представители ще подкрепят без колебание. Този законопроект в националното законодателство дава отговори, които биха пресекли всякакви опити за извличане на изгода от този позорен акт тероризма, финансова изгода, както във вътрешен, така и в международен план. Сигурно някой ще каже, че България едва ли е и би била център на финансиране на световния тероризъм, но, разбира се, в никакъв случай не можем да изключим възможността и на българска територия да се направи опит за финансови операции с оглед финансиране на международен тероризъм. Когато казах в национален план, това също трябва да го имаме предвид, защото в последните десетилетия тенденцията на непрекъснато нарастване на терористичните актове не може да се отдели от факта, че зад тези терористични актове съществува някакво финансиране и това финансиране трябва да получи категоризацията на най-сериозно престъпление и съответно да бъде наказвано.
Вярно е, че ние приемаме този закон в изпълнение на Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември 2001 г. Някой може да каже, че сме позакъснели, но лично аз не мисля, че е така. Още повече, че законопроектът доста адекватно третира въпроса за финансирането или за мерките срещу финансирането на тероризма.
Тук, разбира се, отново не мога да се въздържа и, смятайки, че е свързано с темата, да припомня, че България не обещава да сътрудничи в бъдеще време в борбата срещу тероризма, защото България като държава има сериозна традиция, има сериозни успехи и то успехи отпреди 10-12 години. Защото България беше първата страна от Варшавския договор, която подписа двустранни договори за борба с тероризма с Република Австрия и с Република Гърция, една страна, член на НАТО. Защото България допринесе да се счупи гръбнакът на левия екстремизъм – немски, на българска територия и т. н.

Затова ние не бива да забравяме своя принос, а напротив, трябва да го използваме, да го подчертаваме, защото това е един потенциал, който ни прави по-добри и по-желани партньори, отколкото просто да чакаме една покана през ноември.
От тая гледна точка, виждам заместник-министър Коцев тук и затова използвам случая да пожелая на неговия главен секретар и на ефрейторът-генерал при тяхното посещение в Съединените американски щати дано да успеят да убедят американските си партньори, че българските специални служби са имали възможности, имат желанието и че ще получат политическата подкрепа на българския политически елит да възродят успешната дейност в борбата с международния тероризъм на българските служби и това да е техният принос като членки на НАТО и като членки на Европейския съюз.
Проектът на Закона за мерки за борба срещу финансирането на тероризма породи обществен дебат много преди да влезе в парламентарната зала. Спомняте ли си, че имаше твърде много против някои от постановките, залегнали в закона, и обществена гласност. Популярност до голяма степен получи опасението българският законодател не дава ли така твърде много власт в ръцете на министъра на вътрешните работи и няма ли опасности от това, което се предвижда като компетенции на министъра в борбата срещу финансирането на тероризма.
За мен въпросът има доста по-широко измерение от тази тясна тревога да не би министър Петканов или който е министър на вътрешните работи в сегашни или в следващи правителства да използва закона за групови или политически цели. Въпросът за мен е принципен. Това, което стана на 11 септември, постави изискването за търсене на нов баланс между права и свободи и между регулиране и контрол. Защото 11 септември показа, че международният тероризъм безнаказано може да ползва всички достижения на човешката цивилизация срещу тази цивилизация, да използва генерираната информация, която обслужва интересите на цивилизацията, срещу цивилизацията. И тук отново ще цитирам Марк Твен, който преди много години беше казал, че американският гражданин има много права и свободи и е достатъчно умен да не ги използва.
Според мен трагедията от 11 септември се нуждае от един много широк дебат именно на тая тема. Сигурен съм, че в това, което казвам, защитниците на човешки права могат да видят едва ли не някаква крайна позиция и заплаха за човешките права и свободи. Затова тук искам да изкажа дълбоката си убеденост, че ако битката срещу тероризма означава по-малко демокрация, цивилизацията е загубила тая битка. Очевидно е, че не може да става въпрос за цензура, за лимитация на информация, която работи за цивилизацията и за човечеството. Но както беше прието, и в крайна сметка има някои ефективни мерки за ограничаване примерно на педофилската информация в Интернет, така според мен трябва да се достигне до консенсус, че в това огромно достояние на цивилизацията, което е Интернет, все пак трябва да има някакъв ред. Защото в момента, скъпи колеги, - за мен това е едно от хобитата да сърфирам по тая тематика в Интернет – трябва да ви кажа, че на човек косата може да му настръхне. Алманахът на Ал Кайда, който беше намерен някъде в пещерите на Тора Бора като “Наръчник на терориста”, не представлява нищо в сравнение с това, което може да се намери в Интернет. Можете да намерите технология за бинарно оръжие - едно оръжие, което е изключително удобно за целите на тероризма. Това е химическо оръжие, което се състои от две или повече абсолютно безопасни части, които никъде не подлежат на контрол, които могат да пресекат всяка една граница, но по определена технология на конкретното място събрани заедно, се превръщат в страшно химическо оръжие. А тая технология в Интернет може да я намерите и на руски, и на английски сайтове. Така че тук наистина става въпрос за търсене на един нов баланс.
Тръгнах от опасението да не би министърът на вътрешните работи да получи твърде много власт, но това е нещо, което обществото трябва да разбере. Надявам се, че председателят на Интернет-обществото в България, един много интересен кандидат за кметското място на София – Венко Марковски, няма да види в това заплаха или да ме обяви за враг на Интернет-обществото. Аз съм сериозен сторонник, но трябва да има ред.
Разбира се, в проектозакона има доста неща, които трябва да се видят - това нещо беше изказано и при обсъждането в комисиите - и между първо и второ четене да намерят своята най-точна формулировка.
Ще ви дам само един съвсем конкретен пример. В чл. 6 се предвижда, че “По предложение на министъра на вътрешните работи и/или на главния прокурор, Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списъка на физическите и юридическите лица, спрямо които се прилагат мерките по този закон”. По-нататък е казано, че “в списъка могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз”. И в ал. 4 – “Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник” незабавно след приемането му.”
Аз съм убеден, че ще има случаи, може би няма да са мнозинството, но ще има случаи, когато е важно да се вземат мерки, без да се прави обаче публично достояние личността – физическо или юридическо лице, срещу които се прилагат тези мерки, не за да се изведе от полето на общественото порицание, а по чисто оперативни съображения. Аз съм сигурен, че ще има случаи, когато именно по линия на партньорството компетентните органи на европейски и на други страни ще предадат такава информация, но с условието да се вземат мерки, но да не се прави публично достояние. Очевидно е, че в закона трябва да се намери точната формулировка, която да третира и този случай.
Има и някои други неща. Разбира се, изключително важно ще е като как ще изглеждат правилниците за прилагане на закона. Лично аз бих бил сторонник за малко повече ограничения на пълномощията на съответните длъжности лица не в закона, а разписани в правилника при съответния контрол за тяхното спазване.
Така или иначе казах, че законът е в изпълнение на Резолюцията на Съвета за сигурност от 28 септември 2001 г. Ако не сме избързали и ако малко сме закъснели, мисля, че няма да закъснеем прекомерно много, ако днес, приключвайки обсъждането по тоя закон, решим срока между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица.
За да не вземам думата отново, господин председател, на практика в момента правя и това предложение – след гласуването на първо четене да подложите на гласуване и предложението ми за един удължен срок между първо и второ четене според изискванията на нашия правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той е две седмици. Вие колко предлагате?
ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, няма съмнение, че предметът, който третира този закон, е достатъчно важен и отговорен. От тази гледна точка едва ли може да се подложи на съмнение актуалността на този законопроект и необходимостта от неговото приемане достатъчно бързо от парламента.
Господин председателю, в края на изказването на господин Бояджиев, а и в доклада на Бюджетната комисия, се обръща внимание на онези аспекти на приложението на закона, които могат да създадат ситуации, усложняващи приложението му, или пък ситуации, които дори са в противоречие на замисъла на закона.
За да стане ясно какво имам предвид, уважаеми колеги, трябва да си представим фигурата, хипотезата, която законът създава. Мерките, които той предвижда, се прилагат спрямо две групи лица. Едните са лицата, които са включени в списъка по чл. 6, който списък се утвърждава от Министерския съвет. Това са лицата, заподозрени, че участват във финансиране на тероризъм.
Втората група лица обаче, спрямо които се прилага законът, са неопределени. Те потенциално са всички други граждани на България и чужди граждани, които по една или друга причина предоставят пари, имущество на лица, включени в списъка по ал. 6. Това са именно мерките: забрана за предоставяне на парични средства, финансови активи или друго имущество, и финансови услуги на лицата по т. 1.
По-нататък, господин председателю, ако погледнем чл. 8, там се изписва как тази забрана функционира и се казва, че се забранява на физическите и юридическите лица да предоставят тези средства, имущества и услуги и веднага в ал. 2 се казва, че "забраната по ал. 1 не се отнася до действия и сделки, свързани със задоволяването на текущи нужди на лицето (има се предвид лицето по списъка на чл. 6) или на членовете на неговото семейство."
Какво ще рече "текущи нужди" и "членовете на неговото семейство"? Разбира се, сигурно си има юридически прецизни определения, но тук вече ние отиваме в доста широка общност. Вие сам си представяте, че дадено лице, включено в списъка по чл. 6, навярно има контакти и отношения с голям кръг други лица, трети лица, които не са включени в списъка, част от тези лица може и да не четат "Държавен вестник" редовно и т. н., всякакви хипотези можем да си представим.
И след това отиваме в чл. 9, който казва какво става, ако такова трето лице, независимо от забраната по чл. 8, ал. 1, предостави такива услуги или средства. Алинея 1 на чл. 9 казва, че сделки и действия, извършени с блокирани средства, са недействителни, блокирани са средствата на лицата по списъка на чл. 6. А ал. 2 казва, че за втория вид случаи, когато вие сте предоставял на заподозряно лице такива услуги, вижте какво става: "Предоставените средства, активи и имущество на лица, включени в списъка по чл. 6, в нарушение на забраната по ал. 1, се блокират и отнемат в полза на държавата по ред, определен със закон."
Този въпрос беше повдигнат на заседанието на двете комисии. Беше дадено обяснение, че предстои приемането на закон, който да регламентира тази процедура на отнемане и блокиране, тоест, засега такава процедура не е ясно регламентирана. Този въпрос как се блокират и отнемат вашите средства и имущество, които сте предоставили на заподозряно лице, не е ясен.
И вторият въпрос, който възникна на заседанието на комисиите, е свързан с изпълнението на закона, който се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите. Но в § 2 от Заключителните разпоредби се предвижда Министерският съвет да приеме и правилник за прилагането на закона. Само че този правилник се предвижда да бъде приет след половин година, след шест месеца. В хода на дискусията от страна на Министерството на вътрешните работи беше потвърдено, че този срок може да се съкрати. Но аз предлагам при всички случаи, господин председателю, Народното събрание да запише, че този срок е максимум три месеца, защото иначе едва ли може да действа законът така, както би трябвало. Разбира се, между първо и второ четене, както препоръча и господин Бояджиев, доста внимателно да преценим записите, които регламентират процедурите на неговото приложение, включително и аспектът дали във всички случаи лицата трябва да са изписани в списъка по чл. 6, спрямо които се предприемат мерки. Но, ако се допусне такова изключение, трябва веднага да се предвидят много сериозни балансиращи текстове, гарантиращи отсъствието на възможност на всякаква злоупотреба с такава възможност. Защото ние и сега, като общество в момента сме изправени пред казуси, при които едно или друго лице се третира като нежелано и експулсирано от страната, без на обществото да са обявени ясно мотивите и без да са достатъчно ясни процедурите, по които са осъществени тези действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива да създаваме и законов режим, който задълбочава мъглявината в тази сфера, вместо да въвежда ясни, прозрачни и еднозначно приемани от обществото практики, които да защитават легитимния национален интерес и да изключват, както е казано и в доклада на комисията на господин Искров, злоупотребата по политически или чисто икономически съображения с тези много мощни оръжия, с които ние снабдяваме изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми колеги, имате думата.
Думата има заместник-министърът на вътрешните работи господин Коцев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО КОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да благодаря за плодотворната и съдържателна дискусия, която беше проведена и в комисията. Няма никакви проблеми. Мисля, че безпокойствата, които редица народни представители издигнаха, между първо и второ четене могат да бъдат отразени. Това е един законопроект, който безспорно всички – и вие, и ние, подкрепяме. Той е нужен не само за нашата сигурност, но също така и за участието ни в международната антитерористична коалиция.
Бих искал само да кажа, че става въпрос за предприемане на мерки спрямо три категории лица. Едните са тези, които са посочени в резолюцията на Съвета за сигурност, а другите са тези, които са минали през съд и има законно влязла в сила присъда. Известно безпокойство относно баланса на защита на интересите и правомощията, които се дават, е по отношение единствено на третата група лица – това са тези, спрямо които е образувано наказателно производство. Ние в законопроекта сме предвидили възможност за съдебен контрол и съдът е длъжен в рамките на 24 часа да се произнесе незабавно. Готови сме заедно с народните представители между първо и второ четене да обсъдим и допълнителни гаранции и мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за мерките срещу финансирането на тероризма, внесен от Министерския съвет.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител господин Бояджиев времето за предложенията между първо и второ четене на проектозакона да бъде удължено с една седмица, тоест от 14 дни да станат 21 дни.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Противно предложение е силна дума. Говорих преди малко с ген. Бояджиев за това, че една седмица е абсолютно достатъчна, още повече, че отдавна законът престоява в парламента. Ако има предложения по време на работата на работната група, които изискват поне още една седмица и примерно още една седмица за събиране на двете комисии, няма никакъв проблем по време на заседанието за второ четене в комисията да се уточнят текстовете. Господин генералът мисля, че се съгласи. Така че, ако нямате нищо против…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бояджиев, Вие оттегляте направеното предложение, така ли да разбирам?
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Господин Искров ме убеди, че на съвместно заседание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
ИВАН ИСКРОВ: Това е моето предложение, независимо че Комисията по бюджет и финанси е водеща, да направим и обсъждането по второ четене заедно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, отпада необходимостта от продължаване на срока. Благодаря Ви.
Законът е приет на първо четене.

Преминаваме по-нататък в нашата работа, а именно точка осма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Заповядайте, господин Искров. Вие сте водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия, заместник-министър на финансите, господин Румен Гълъбинов, директор на Агенцията за застрахователен надзор, господин Николай Петков, от Правния отдел на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното предложение за поканване в зала на заместник-министъра на финансите и на останалите двама висши чиновници от Министерството на финансите.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение. Моля да бъдат поканени заместник-министрите и висшите служители от Министерството на финансите.
Господин Искров, ще бъда принуден да прекратя заседанието в залата, ако няма необходимия кворум. Моля квесторите да поканят народните представители от кулоарите и от Клуба на народния представител. Ще бъда принуден да направя поименна проверка.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Ако позволите, в самото начало да спомена, че по законопроекта са правени предложения, мисля, че само от госпожа Мариана Костадинова и голяма част от тях са приети, просто да чета, където няма проблеми по цялата глава, както е и практиката досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за застраховането

§ 1. Комисията подкрепя предложението със следната редакция:
“§ 1. В чл. 1 след думата “застрахователите” се добавя “застрахователните брокери и застрахователни агенти”.”
По § 2 комисията подкрепя предложението.
“§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за сведенията, изисквани от Агенцията за застрахователен надзор.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 3. Създава се чл. 7а.”
Постъпило е предложение от народния представител Мариана Костадинова § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението за отпадане, но да се създаде нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, с който да се създаде нова разпоредба със същото съдържание в Търговския закон.
По § 4 е постъпило предложение от народния представител Мариана Костадинова. Комисията подкрепя предложението.
“§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
“4. При застраховане и презастраховане – 4 млн. лв.”
2. В ал. 4 думите “търговска банка” се заменят с “българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност”.”
По § 5 също е постъпило предложение от народния представител Костадинова.
Комисията подкрепя предложението.
“§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “само поименни” се поставя запетая и се добавя “като всяка акция дава право на един глас”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Местно или чуждестранно лице, пряко или чрез свързани лица, може да придобие 5, 25, 34, 50 или 67 на сто от акциите на едно застрахователно дружество, с тримесечно писмено предизвестие, отправено до Агенцията за застрахователен надзор за всеки отделен случай.”
3. Създават се нови ал. 4, 5, 6 и 7:
“(4) Срокът на предизвестието започва да тече от представянето на следните доказателства:
1. декларация за произход на средства по ал. 8;
2. декларация по ал. 9;
3. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби;
4. декларация, че вноските за придобиване на акциите не са направени със заемни средства;
5. за физическите лица – декларация за имотно състояние по установения за съдилищата и нотариалните производства образец;
6. документи за самоличност или за актуално правно състояние;
7. доказателства за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на ръководните служители на юридическото лице;
8. доказателства за платени данъци и/или за липса на данъчни задължения от съответните органи по местожителството, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето;
9. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по местожителството или седалището на лицето по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор и
10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя.

(5) Агенцията за застрахователен надзор забранява придобиването по ал. 3, ако в срока на предизвестието установи, че лицето, което придобива дяловото участие, застрашава стабилността на застрахователя с недостатъчната си квалификация или кадрово осигуряване, с неясния произход на средствата, или ако са получени сведения за неизплащане или укриване на данъци, за изпиране на пари, или за финансови връзки с терористични или други престъпни организации. Агенцията за застрахователен надзор забранява придобиването по ал. 3, ако в едномесечен срок от подаването на предизвестието то не е било комплектувано с доказателствата по ал. 4.
(6) Лице, което притежава акционерно участие по ал. 3, уведомява Агенцията за застрахователен надзор, когато намалява акционерното си участие под 67, 50, 34, 25 или 5 на сто от капитала на застрахователя за всеки отделен случай в едномесечен срок преди прехвърлянето на акциите.
(7) Застрахователното дружество, съответно – “Централен депозитар АД”, София, може да регистрира в Книгата на акционерите промяна по ал. 3, ако Агенцията за застрахователен надзор не се произнесе в срока на предизвестието.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и се изменя така:
“(8) За придобиване на акции, представляващи над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество, както и за всяко последващо увеличаване на акционерното участие с повече от 1 на сто, заявителят доказва произхода на средствата за придобиването и удостоверява финансовото си състояние.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 9.”
Може би дотук трябва да гласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно това щях да Ви предложа, господин Искров – от § 1 до § 5 включително.
Има ли желаещи да вземат отношение? Има направени две предложения на народната представителка Мариана Костадинова, които също са приети и инкорпорирани в текстовете на § 1 до § 5 включително. Няма други предложения.
Подлагам на гласуване заглавието и текстовете от § 1 до § 5 включително, така както бяха докладвани от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Заглавието и текстовете от § 1 до § 5 включително са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Всъщност и по § 6 предложението на госпожа Костадинова е оттеглено.
Чета окончателния текст на § 6:
“§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) След думата “прокурист” се поставя запетая и думите “и актюер” се заменят с “лицата, които са овластени да осъществяват правомощия по чл. 235 от Търговския закон и управител на клон на чуждестранен застраховател”;
б) Точка 2 се изменя така:
“2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър” и притежава подходяща професионална квалификация в сферата на икономиката или финансите.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Управител на клон на местен застраховател може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1, 3-6 и 9.”
3. В ал. 3 думите “ал. 1, т. 4-7 и 9” се заменят с думите “ал. 1, т. 3-7 и 9”.
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или по актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4, 7 и 9.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право. Документите по предходното изречение трябва да доказват наличието на не по-малко от 5 години стаж за лицата по ал. 1 и не по-малко от 3 години за лицата по ал. 2, 3 и 4.”
6. Създава се ал. 6:
“(6) Лицата по ал. 1-4 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предхожда вписването в Търговския регистър, съответно назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По § 6 има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 6 така, както беше представен от председателя на комисията господин Искров.
Предложението на госпожа Мариана Костадинова е оттеглено.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Параграф 6 е приет на второ четене, така както беше докладван от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, от § 7 до § 12 включително няма неприети предложения. В § 13 има едно частично прието предложение и затова предлагам наведнъж да ги изчета и да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 7 със следната редакция:
“§ 7. В чл. 12, ал. 3 накрая се добавя “и сключва застраховка “Живот” със срок на действие не по-малък от 3 години”.”
Комисията подкрепя предложението за § 8. Чета окончателния текст на § 8:
“§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “председател на кооперация и на Контролен съвет” се заменят с “член на Контролен съвет, на Управителен съвет, изпълнителен директор на кооперация”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и не упражнява охранителна или сходна на нея дейност.”
3. Алинея 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на поне 3 години стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право."
4. Създава се ал. 5:
“(5) Лицата по ал. 1, 2 и 3 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предходжа вписването в регистъра за кооперациите, съответно назначаването. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.”
По § 9 комисията подкрепя предложението със следната редакция:
“§ 9. В чл. 17в, ал. 1, т. 1 думите “дава и отнема” се заменят с “издава и отнема”.”
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 10. Чета окончателния текст на § 10:
“§ 10. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Агенцията за застрахователен надзор може да членува в международни специализирани организации, свързани с надзора и регулирането на застрахователните отношения. Вноските за членството в тези организации са за сметка на бюджета на Агенцията за застрахователен надзор.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер на 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенцията за застрахователен надзор за съответната година и са включват в Закона за държавния бюджет на Република България за същата година."
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
"(6) Агенцията за застрахователен надзор задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет."
Комисията подкрепя предложението за § 11.
Чета § 11:
"§ 11. В чл. 21, ал. 1 накрая се добавя "и на застрахователните брокери".
По § 12 е постъпило предложение от народния представител Костадинова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Чета окончателния текст на § 12:
"§ 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Агенцията за застрахователен надзор:
1. прави предложение до Националния съвет по застраховане за:
а) издаване или отказ от издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност, сливане, отделяне или разделяне на застрахователи;
б) отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност;
2. разрешава откриване на клон на български застраховател в чужбина;
3. осъществява правомощията по чл. 9;
4. издава или отказва издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл между застрахователи, вливане на застрахователи и продажба на предприятие на застраховател в ликвидация;
5. издава, отказва издаване или отнема издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;
6. одобрява лицата по чл. 10 и чл. 13;
7. определя видовете застраховки извън тези по приложението към чл. 6, ал. 2;
8. дава допълнително разрешение по чл. 25, ал. 2;
9. определя максималния размер на застрахователните премии…"
Чета наново текста на т. 9:
"9. определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, точки 1 и 2 и по застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина;
10. одобрява общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове, както и промените в тях по застраховките, включени в раздел първи и раздел втори, точки 1, 2,3, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2;
11. одобрява техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви за застраховки по живот, утвърждава таблиците за смъртност и определя максималния размер на техническата лихва на застрахователите по застраховки "Живот";
12. одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;
13. прави искане за откриване на производство по ликвидация на застраховател;
14. прави искане за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател;
15. упражнява надзор върху застрахователите в ликвидация и в несъстоятелност;
16. издава указания и заповеди по прилагането на този закон и свързаните с него нормативни актове;
17. одобрява създаването на застрахователни резерви по чл. 51, ал. 3, т. 7;
18. контролира цялостната дейност на застрахователите и застрахователните брокери, включително и спазване доброволността на застраховането;
19. взема решения по други въпроси, свързани с упражняването на надзор върху дейността на застрахователите и на застрахователните брокери."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Предложението по ал. 1, т. 1, буква "а" се прави в двумесечен срок от датата на представяне в Агенцията за застрахователен надзор на всички изискуеми документи."
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Представители от Министерството на финансите вдигаха ръка? Не желаете вече думата?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имаше грешка, но я оправихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Пирински, заповядайте.
На второ четене сме, господин Пирински, на параграфи от 7 до 12 включително. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви за напомнянето, господин председател.
Господин председателю, пред нас е един доста широк набор от текстове, свързани с правомощията на Агенцията за застрахователен надзор. Аз наистина съжалявам, че не успях да взема участие вчера в дискусията по законопроекта за Комисията за финансов надзор. И първият въпрос, който възниква и навярно господин Искров ще го изясни, е до каква степен е целесъобразно да се изписват в такива подробности функциите на една агенция, която предстои да бъде преобразувана и включена в Комисията по финансов надзор? Това е един въпрос, който заслужава според мен внимание, господин председател.
Но конкретно бих помолил и Вас, и колегите в пленарната зала, малко по-внимателно да се вгледаме в следните няколко текста на § 12, които прочете господин Искров. Той е за промени в чл. 22 от сега действащия закон. Господин председателю, предлагам да обсъдим малко по-подробно следните точки от ал. 1. Първата е т. 10 на с. 12 от доклада, датиран от 25 септември т.г., където се предвижда Агенцията за застрахователен надзор, обърнете внимание, господин председателю, да "одобрява общи условия," и не само, но и "тарифи", но и не само тарифи, а и "застрахователно-технически планове, както и промените в тях по застраховките, включени в раздели първи и втори".
Ако вникнем на практика какво пише тук, може да се направи изводът, че се въвежда едно централизирано, планово, административно управление на застрахователния сектор. Вие като човек с богат опит, господин председателю, си давате ясна сметка какво означава фразата "утвърждаване на план" или пък в сегашната по-свободна стопанска и административна среда какви интерпретации биха били възможни, тъй като няма ясна регламентация що е то план. И какво значи утвърждаването му и какви процедури може да има за отказ от утвърждаването му.
Имало е такива текстове според специалисти в областта за регламентиране на подобно програмиране и в Европейския съюз на предходни етапи, но това като че ли е отпаднало. И съществува такова мнение в специализираните среди, че един такъв запис сега по-скоро ще доведе до затруднения в контактите с Европейския съюз в процеса на присъединяване, отколкото обратното.
По-нататък, в т. 12, господин председателю, която е вече за презастраховането, има също така подобна идея: "одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите", но забележете какво следва след това: "контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;". Тук вече отиваме от общата рамка на програмата до конкретния договор и неговото изпълнение – едни правомощия, които според мен дават една безбрежна свобода на агенцията да контролира и изпълнение.



По-нататък, господин председателю, да погледнем текста на § 13, който регламентира въвеждането на нов § 22б по предложение на вносителя, тоест на правителството и по-специално две точки от предлаганата ал. 2, която е на стр. 13 в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Още не сме стигнали дотам, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих Ви предложил да ги дискутираме заедно, защото не искам да губя прекалено много време, господин председателю, като пак да взимам думата.
Вижте какво се има предвид: същата агенция прилага принудителни, господин председателю, административни мерки. В случая на т. 6 това е принудителната мярка - “разпорежда писмено на застрахователя да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и всяко едно от лицата по чл. 10 или 13”. По-нататък, в т. 9 на същата агенция се дава правото да забранява на акционер да упражнява правото си на глас. Това е доста сериозна сила. И по-нататък – в т. 10, агенцията може да нарежда писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок, определен от агенцията.
Тук се получава едно революционно законодателство, което ми се струва, че влиза в разрез с всички принципи на търговското право и на свободата на договаряне в условията на пазарна икономика. Предлагам пленарната зала много сериозно да прецени има ли основание да се дадат такива правомощия на агенцията. Още повече, както казвам, предстои и регламентирането на второ четене на фигурата Комисия по финансов надзор. Не знам не отиваме ли, първо, към едно съвършено неправомерно оправомощаване на една агенция, която пък предстои да бъде закрита и да се прелее в нещо друго – все още неизвестно като юридически субект?
Господин председателю, аз лично, освен ако не получа много убедителни доказателства, че тези текстове са нормални и оправдани, ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински. Наистина са много сериозни Вашите доводи.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. Аз искам да дам някои пояснения на господин Пирински и ще помоля, ако е необходимо, и господин Гълъбинов да вземе отношение.
Първо, доколко е необходимо да се изброяват правомощията на агенцията при положение, че сме гледали на първо четене създаването на Комисия за финансов надзор. Аз мисля, че няма смисъл да губим време, тъй като всеки юрист знае, че един акт, докато не излезе в “Държавен вестник”, не е действащ. Още повече, че този закон е от два или три месеца в Комисията по бюджет и финанси и имаме ангажимент и по линия на европейската интеграция да бъде приет до края на септември. Дотогава той ще бъде публикуван и в “Държавен вестник”. Но кога ще бъде прието създаването на Комисията по финансов надзор, аз не мога да твърдя и никой не може да каже в тази зала. Само 240 народни представители, взети вкупом, могат да кажат кога ще има такава комисия, тъй като това е прието на първо четене, а предстоят предложения, обсъждания и така нататък.
Що се касае до специализираните среди, аз искам да кажа за по-нататъшните текстове, че не знам какво има предвид господин Пирински под специализирани среди, които са изявили притеснения. Искам да кажа, че начинът на работа на Комисията по бюджет и финанси е да търси максимално обществено представителство при обсъждането на законите не само по този закон, като не е казано, че това винаги трябва да се вземе предвид като мнение, ако не е добре обосновано. Но конкретно по Закона за застраховането изрично бяхме поканили представител на Асоциацията на българските застрахователи и това беше госпожа Ася Аксентиева – един много добре подготвен специалист. Постигнали сме компромиси както в едната посока, господин Пирински и уважаеми колеги, така и в другата посока. Примерно, имаше големи спорове около това дали ще имат право да преизчисляват техническите резерви и те в крайна сметка се съгласиха, че това са нормални надзорни правомощия.
Като казвам нормални надзорни правомощия, искам да отговоря на казаното за революционно законодателство. Няма нищо революционно. Ако някой мисли, че може да прави с парите на вложители, застрахователи, инвеститори и други каквото счете за необходимо само при условията на Търговския закон, просто не е познал. Да бъде така добър да излезе от бизнеса. Това са най-силно регулираните пазари. По този въпрос мисля, че вчера говорихме и с господин Кирчев и спорихме по правомощията на бъдещата нова комисия.
Уважаеми колеги, когато става въпрос за работа с депозити, застраховки, пенсии и други, които са от значителен обществен интерес, държавата е безкомпромисна. Когато не е безкомпромисна, виждаме какво се случва и какво се случи през 1996 – 1997 г., когато банковият надзор нямаше никакви правомощия. Ние не смятаме, че трябва да чакаме да има проблеми в застрахователния сектор или в другите области, за да тичаме и тогава да решаваме въпросите.
Господин Пирински използва термина дали съответстват на европейското законодателство. Имайте предвид, че това е интеграционен закон с вносител Министерският съвет и е гледан и по линия на европейското законодателство. Нещо повече, както казах и в самото начало, подлежим на отчет като страна по преговорите той да бъде приет до 30 септември.
Като пояснение мисля, че бях достатъчно изчерпателен. Ако прецените, може би господин Гълъбинов ще вземе отношение по конкретните казуси, които господин Пирински постави, за точки 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, за съжаление не чух доводи, които да променят становището ми. Първо, начинът, по който вчера е дебатирана Комисията по финансов надзор, тоест липсата на дебат, говори, че мнозинството е твърдо решено да употреби гилотината на гласовете, с които разполага и без дискусия, по ускорена процедура да приеме този закон за Комисията по финансов надзор. Да създаваме ние сега тук едни правомощия на агенцията, които след месец или два ще преминат в нещо, което още не е известно, според мене е несериозно да го правим като парламент.
Що се отнася до същината на мерките, които се предлагат и срещу които аз възразявам, господин Искров така постави нещата, че това са едни от най-силно регулираните пазари в света. И аз подчертавам думата: наистина регулирани, господин председател. Те не са администрирани, те не са диктувани и те не са подчинени на административни органи – това, което предвиждат тези текстове. Това беше и принципният ни спор, гледайки законопроекта за Комисията по финансов надзор, господин председателю. Нито аз, нито някой от колегите ми за миг е поставял под съмнение необходимостта от ефикасна и категорична защита на интересите на застрахованите лица, на депозиралите в едни или други банкови институции средствата си юридически или физически лица. Няма съмнение по този въпрос.
Има много сериозен спор коя е най-добрата форма на тази защита. В една силно разстроена среда, към която ни връща господин Искров – от средата на 90-те години, очевидно имаше основание да се приемат до известна степен извънредни мерки – мерки на банковия надзор, неподлежащи на съдебно обжалване, мерки, които да дават възможност директно да се възстанови една повече или по-малко нормална стопанска среда.
Искам да кажа, че ако се счита за нужно да се въвеждат такива извънредни мерки, те трябва да бъдат обосновани като временни, като преходни към един нормален стопански, европейски режим. Това, което се дава като аргументация, господин председателю, не издържа на това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За дуплика – господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, беше хвърлен упрек за липса на дебати вчера по Комисията по финансов надзор. Уважаеми колеги, аз не мога да донеса на носилка господин Пирински в залата, за да участва в дебатите, както той не ме кани тук да идвам принудително. Всеки един от 240-те народни представители знае работното време на парламента. То е от 9 до 14 часа от сряда до петък и знае кога заседават комисиите, знае кога има извънредни заседания и е добре дошъл не само, но е задължен да бъде по това време в пленарната зала, за да отстоява интересите на неговите избиратели.
Що се отнася до категоричната защита на заинтересованите лица, аз не съм съгласен с казаното от господин Пирински. Нашата практика, за жалост, е много богата, уважаеми колеги. Ако нещо се постигна, чест прави на предходното правителство, че въведе много силни надзорни правомощия, например, за банков надзор, за да може да се знае в крайна сметка кой защитава интересите. Още веднъж казвам, че държавната институция в лицето на надзорните - както искате ги наречете, господин Пирински: регулативни, в зависимост от международната терминология - изгубихме един час в Комисията по бюджет и финанси да си обясняваме тези неща - защитават интересите не на акционера, а защитават интересите на широката общественост, на 7,7 милиона българи, които държат депозити, които застраховат, които инвестират, които пенсионно се осигуряват.
На въпроса за Комисията по финансов надзор мисля, на всички юристи е ясно, че не можем да се оправдаваме: дайте да не взимаме никакви мерки, защото след три месеца ще има друг закон. Един Господ знае дали ще има такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Процедурното ми възражение, господин председателю, е в известна степен отправено и към Вас и е във връзка с тезата на господин Искров, че ако да речем аз отсъствам, това означава, че няма дебат. Дебатът не се свежда до възраженията на Пирински срещу една или друга формулировка или законопроект. Става дума за констатацията, че вчера този законопроект е приет с минимални изказвания – едно - две, доколкото разбрах.
Що се отнася до отсъствието на един или друг народен представител в даден момент, това се налага. Онова, което трябва да се провери, е дали си е пуснал молба за неплатена отпуска, такава, каквато аз си бях пуснал за вчерашния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква Ви е процедурата всъщност? Това по-скоро беше изясняване.
Половин час почивка и ще продължим разискванията след почивката. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на днешното пленарно заседание.
Продължаваме с дискусията по параграфи от 7 до 12, включително.
Има думата представителят на Министерство на финансите. Заповядайте.
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам съвсем накратко да мотивирам предложението и да ви убедя в правилността на тези текстове, които смятам, че би следвало да се включат в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането и да отговоря на въпросите, които постави господин Пирински.
По-конкретно, в чл. 22, т. 10 – за одобряването на общите условия, тарифи и застраховател на техническите планове ще кажа, че в известен смисъл в новата му редакция, която се предлага, това е либерализиране на режима.
Ако се погледне чл. 94б от съществуващия Закон за застраховането казва, че застраховател, който без разрешение от Агенцията за застрахователен надзор се отклони от одобрените от нея програми за презастраховане, тарифи и общи условия по застраховките, след това следва един друг текст – или наруши чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. Тук се каза: “Общи условия”, тоест всички общи условия, които включително и до ден-днешен ние одобряваме на застрахователите.
В новата редакция на т. 10 ние вече правим диференциран подход, тоест казваме: по раздел l и по раздел ll, съответно т. 1, 2, 3 – тук е изпускат т. 4, 5, 6 и 7, които няма да бъдат предмет на одобряване. След това – т. 10 ще се одобрява, но след това – 11 и 12 няма да бъдат… И така също и нататък.
Значи, в известна степен бих искал да кажа, че това е либерализация на одобрителния режим, на общи условия и тарифи, които представя застрахователят.
В същия смисъл е и т. 12 от чл. 22, където се говори за годишните презастрахователни програми. Ами, пак по съществуващия чл. 94б тук се казва, че който без одобрение от агенцията към момента извършва някакви презастрахователни програми е предмет на санкция. Значи, ние и досега го имахме.
В този смисъл настоящите промени в чл. 22 по-специално, са по-скоро с цел да се въведе една по-добра систематичност на нещата и тези неща изрично да се посочат, плюс пак казвам, либерализирането на одобрението на общите условия.
Освен това, специално по чл. 22б от закона, по който така или иначе започна обсъждане, бих искал да спомена, че по принудителните административни мерки тук ние използваме успешната практика и това, което се доказа като ефективност – банков надзор. Идеята е заимствана от чл. 65 от Закона за банките и е механизъм, който да казва своята ефективност.
В този смисъл, когато се изготвяше проекта, се съобразихме с практиката на Конституционния съд и по-конкретно с Решение № 18 от 14 ноември 1997 г. по к.д. № 12 от 1997 г., където се взема решение относно необжалваемостта на актовете за налагане на принудителни мерки от банков надзор. Там текстът е следният: по отношение на актовете на банков надзор, Конституционният съд заявява, че – цитирам – “Компетентността на надзорния орган не може да бъде заменена от съдебно решение”.
В този случай мисля, че като отчитаме спецификата на дейност на финансовите пазари и на застраховането в частност мисля, че можем да възприемем тази идея, че надзорната институция и надзорната дейност върху застраховането обуславя едни малко по-различни и извънредни мерки.
И за друго, което следва тук в самия чл. 22б – мерките, които в най-голяма степен засягат интересите на застрахователите и нейните акционери, и управляващите, мениджърите, все пак дори в новия проект е останала възможност за обжалваемост. Може би като преминем към по-подробно четене на чл. 22б това ще проличи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Искам да ви обясня, ако може наистина по-точно за какво става въпрос.
Става въпрос за един систематичен или несистематичен контрол. Това са две системи в директивите, които са от 1992 г. и които ние в момента имаме възможността да приложим и да синхронизираме нашия закон с европейското законодателство.
В европейската система, където иска да ни постави господин Пирински с неговото изказване за по-олекотен режим в контрола, се използва един несистематичен контрол, който служи за информация и проверки. Той е въведен м. юли 1992 г. и регулира административните условия, отнасящи се за общото застраховане и различни от някои неща от животозастраховането.
В нашия случай ние бихме искали да въведем нещо средно между двете неща, за което господин Гълъбинов много точно и ясно обясни.
Аз бих желала наистина да имаме по-олекотен режим в закона. Това е много добре, но имайки предвид, че в момента също се подготвя и един нов закон за общ финансов надзор, предполагам, че това ще бъде една стъпка и една проверка може би за всички застрахователи и впоследствие със Закона за общия финансов надзор ние ще олекотим изискванията и ще навлезем в истинската европейска синхронизация на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожа Костадинова.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин Искров, при това положение не остава нищо друго освен да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте текстовете от § 7 до § 12 включително така, както бяха представени от председателя на комисията господин Искров.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 3.
Параграфи от 7 до 12, включително, са приети на второ четене.
Господин Пирински, имате думата за отрицателен вот.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, не искам излишно да прекъсвам ритъма на така гладко протичащото заседание и няма да създавам излишни проблеми на процедурата, която се следва, но съм длъжен да обясня защо гласувах “против” този текст.
Обясненията, които даде заместник-министърът, и госпожа Костадинова, която по начина, по който ги изрази, ги повтори по същество, за мен са по-скоро аргументация да не се приемат тези текстове, които предлага правителството, защото тезата, че се ползва опита на банков надзор и хей така да се пренесе в небанковия финансов сектор, е неубедителен аргумент. Банковият надзор е регламентиран с достатъчно ясни правила, установен вид надзор над ограничен кръг банкови институции. Там той наистина върши в този си вид определена работа.
Цитатът, който заместник-министърът спомена от решенията на Конституционния съд, горе-долу звучи така: “Тъй като става дума за специализирана област и специалистите могат да преценяват, няма как съдът да се произнася по тези въпроси”. Това е квинтесенцията на аргументацията. Аз не познавам целия текст на конституционната формулировка, но в най-добрия случай това е цитат извън контекста, защото съм сигурен, че Конституционният съд не може да предпостави пред нормалната съдебна процедура аргументацията, че съдът не разбира. Съдът винаги може да осигури необходимата експертиза. По същество, както каза и госпожа Костадинова, това е един хибрид. Има и други думи за подобни опити за кръстоска между един извънреден, пряк контрол, и един нормален спорадичен надзор. Такъв хибрид, въведен по такъв начин, според мен ще създаде силно объркване, възможности за сериозен произвол и няма да свърши работата, за която е предназначен и която защитниците му обосновават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В § 13, а именно по дискутирания вече чл. 22б е постъпило предложение от народния представител Костадинова.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 1 предложението е:
“1. В ал. 2 на новосъздадения чл. 25б думите “една или повече” да се заличат.”
Ще прочета окончателния текст на § 13, както се предлага от комисията:
“§ 13. Създава се чл. 22б:
“Чл. 22б. (1) Агенцията за застрахователен надзор прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, всяко едно от лицата по чл. 10 или 13, акционери, притежаващи 10 и повече на сто от акциите, или член-кооператори, са извършили нарушения, изразяващи се в:
1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на актовете на Агенцията за застрахователен надзор, както и прилагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от Агенцията за застрахователен надзор;
2. застрашаване интересите на застрахованите лица;
3. нарушаване на условията, при които е издадено разрешението;
4. извършване на сделки и действия, които засягат финансовата или организационната стабилност на застраховател;
5. възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор.
(2) В случаите по ал. 1 Агенцията за застрахователен надзор прилага една или повече от следните принудителни административни мерки:
1. разпорежда писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения или да се предприемат съответни мерки;
2. дава предписание за достигане на: доходност, която за застрахователите, предлагащи застраховки “Живот”, е най-малко равна на техническата лихва; сигурност и ликвидност на инвестициите на застрахователните резерви и на собствения капитал;
3. налага мерки за оздравяване финансовото състояние на застрахователя;
4. задължава писмено застрахователя да увеличи собствените си средства в указан срок;
5. определя структурата на активите с цел гарантиране на плащанията по застрахователните договори;
6. разпорежда писмено на застрахователя да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и всяко едно от лицата по чл. 10 или 13;
7. забранява временно изплащането на дивиденти;
8. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването;
9. забранява временно на акционер да упражнява правото си на глас;
10. нарежда писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок, определен от Агенцията за застрахователен надзор;
11. назначава квестори с правомощията по чл. 33, ал. 2 за определен срок.
(3) Актовете за налагане на принудителните административни мерки по ал. 2, т. от 1 до 5, 7, 8 и 9 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Актовете, с които се налагат принудителните административни мерки по ал. 2, т. 6, 10 и 11, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по този параграф.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз съм направила предложение в § 13 чл. 22б, ал. 2 думите “една или повече” да се заличат. Струва ми се, че много по-добре звучи, пък “една или повече” нищо не конкретизира в случая за мерките. След като се формулира текстът: “В случаите по ал. 1 Агенцията за застрахователен надзор прилага следните принудителни административни мерки”, и след като се изброят тези мерки, то дали са една, или няколко, или всичките, е ясно от текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи Вие държите на предложението си по т. 1, която не се подкрепя от комисията.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Мариана Костадинова.
Преди това има процедурен въпрос от господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Току-що се консултирах с представители на Министерството на финансите.
Колеги, предлагам да подкрепим предложението да отпаднат думите “една или повече”, както е предложено от госпожа Костадинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При това положение и двете предложения (т. 1 и т. 2), направени от госпожа Костадинова, се приемат от комисията.
Подлагам на гласуване текста на § 13, който включва предложенията на госпожа Мариана Костадинова, както беше предложен от председателя на комисията господин Искров.
Моля, гласувайте § 13.
Гласували 105 народни представители: за 80, против 12, въздържали се 13.
Параграф 13 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: От § 14 до § 24 няма предложения.
Предлагам да ги прочета всички заедно.
По § 14 е постъпило предложение на народния представител Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Окончателният текст на § 14:
“§ 14. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. Служителите на Агенцията за застрахователен надзор са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни при упражняването на надзор. Разкриването на тези сведения и данни може да стане само по реда на чл. 7, ал. 4.”
По § 15 комисията подкрепя предложението със следната редакция:
“§ 15. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) Застрахователите са длъжни писмено да уведомяват Агенцията за застрахователен надзор за:
1. всички нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистрите на Агенцията за застрахователен надзор;
2. промените на вписаните обстоятелства в Търговския регистър или в Регистъра за кооперациите.
(2) В 7-дневен срок от настъпването на фактите и обстоятелствата, съответно от вписването в регистъра, застрахователят е длъжен да уведоми Агенцията за застрахователен надзор и да представи документите, удостоверяващи извършената промяна.”
По § 16 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 16. В чл. 25, ал. 2 думите “и подвид” се заличават.”
По § 17 комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
“§ 17. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите “извършване на застрахователна” се добавя “и/или презастрахователна”.
2. В т. 5 думите “временно свободните парични средства” се заменят със “застрахователните резерви и собствените средства”.
3. Точка 6 се изменя така:
“6. общи условия по застраховките, по които ще работи, тарифите и застрахователно-техническите планове по тях, както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви.”
По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 18. В чл. 27 т. 5 се изменя така:
“5. удостоверения от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за депозирана вноска от всеки учредител срещу бъдеща дългосрочна застраховка “Живот” за първата година.”
По § 19 комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
“§ 19. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) т. 1 се отменя;
б) създават се т. 7 и 8:
“7. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 или 3;
8. застрахователят не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 22б, ал. 2.”
2. В ал. 2 т. 3 се отменя.
3. В ал. 3 изречение второ се изменя така:
“В случаите по ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 2-8 Агенцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата.”
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“§ 20. В чл. 33, ал. 2 се създава изречение второ:
“За своята работа квесторът получава възнаграждение за сметка на застрахователя, като размерът на възнаграждението се определя от Агенцията за застрахователен надзор.”
По § 21 няма предложение, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 21. В чл. 34, ал. 2 думите “точки 1, 3, 5, 7 и 9” се заменят с “точки 1, 7, 8 и 9”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22:
“§ 22. В чл. 38, ал. 1, т. 4 думите “Българската народна банка” се заменят с “българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност”.”
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 23. В чл. 39 думите “в страната” се заменят с “по реда на глава шеста”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24:
“§ 24. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Застрахователен брокер е търговец, който по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Дейност като застрахователен брокер по смисъла на ал. 1 може да се извършва след връчване на разрешението по чл. 43б, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата по текстовете на параграфи 14 до 24 включително. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 14 до 24 включително, както бяха прочетени.
Гласували 108 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 10.
Параграфи от 14 до 24 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, единствено по § 25 беше постъпило предложение от народния представител Мариана Костадинова, но тя го оттегли при обсъждането в комисията. Така че предлагам да прочета параграфите до 30 включително, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“§ 25. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават точки 6 и 7:
“6. не е акционер, както и член на ръководен или контролен орган на застраховател или застрахователна група;
7. не осъществява дейност като застрахователен агент.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи не по-малко от две години стаж в застраховането. За стаж в застраховането се признава и стажът в Държавния застрахователен надзор.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, обстоятелствата по:
1. алинея 1, точки 2-7 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и/или представляват или осъществяват правомощията на управителни и представителни органи по упълномощаване;
2. алинея 1, т. 1 се установяват по отношение на поне едно от лицата по предходната точка.”
4. Създава се ал. 4:
“(4) Обстоятелствата по ал. 1, точки 6 и 7 се установяват и по отношение на застрахователния брокер – юридическо лице.”
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 26. В чл. 43б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) В едномесечен срок от издаване на разрешението брокерът заплаща дължимата такса за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер, след което разрешението му се връчва.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”

По § 27 комисията подкрепя предложението на вносителя.
“§ 27. В чл. 43в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
“5. когато в едногодишен срок от издаване на разрешението на застрахователен брокер в процес на учредяване по смисъла на Търговския закон брокерът не е вписан в Търговския регистър;”.
2. Създава се т. 6:
“6. при смърт на физическото лице – едноличен търговец, или при прекратяване на юридическото лице чрез преобразуване, по смисъла на този закон;”.
3. Досегашната т. 5 става т. 7.”
По § 28 няма предложения. Чета окончателния текст:
“§ 28. В чл. 43г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 6:
“6. сключва застрахователни договори, ако е упълномощен за това писмено от възложителя;”;
б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10, като в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя “ако е упълномощен за това с нотариално заверено пълномощно;”.
2. В ал. 2, изречение първо накрая се добавя “освен при възлагане на посредничество във връзка със задължителна застраховка по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2”.”
Чета окончателния текст за § 29, предложен от комисията:
“§ 29. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “физическо” се добавя “или юридическо”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Застрахователното агентство, осъществявано от физическо лице, е свободна професия. Застрахователният агент – физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Застрахователният агент не може да преупълномощава други лица с правата, предоставени му от застрахователя.”
Има предложение на комисията за нов § 29а:
“§ 29а. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: “Когато застрахователният агент е юридическо лице, забраната по предходното изречение се отнася и за съдружниците или акционерите му, за лицата, които го управляват и представляват, както и за лицата, чрез които той осъществява дейността си по сключения договор за застрахователно агентство.”
2. В ал. 3 след думите “застрахователен агент” се поставя тире и се добавят думите “физическо лице”.
3. В ал. 4, изречение първо след думите “който представя” се добавя “месечно”, а изречение четвърто се заличава.”
Комисията подкрепя предложението за § 30. Чета окончателния текст на § 30:
“§ 30. В чл. 46 след думите “търговската тайна на” се добавя “застрахователя и”.”
Постъпило е предложение на комисията за нов § 30а:
“§ 30а. Създава се Глава пета “а”:
“Глава пета “а”
ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ
Чл. 47а. (1) Асоциацията на българските застрахователи създава на свои разноски Помирителна комисия по сигнали и оплаквания на застраховани лица.
(2) Членовете на комисията могат да бъдат лица с висше юридическо образование или с поне 3-годишен опит в застраховането. Те са независими при изпълнение на своите функции и вземат становищата си по съвест и убеждение в съответствие със закона и обстоятелствата по преписката.
(3) Членовете на комисията:
1. разясняват правата на застрахованите и на кандидатите за застраховане;
2. разглеждат сигнали и оплаквания във връзка с нарушения на застрахователите;
3. посредничат за извънсъдебно решаване на спорове между застрахованите и застрахователите.
(4) Производствата пред комисията са безплатни.
(5) Становищата на членовете на комисията нямат обвързваща сила и не възпрепятстват правото на иск пред съда или арбитража. Жалби срещу застрахователи могат да се подават пред Агенцията за застрахователен надзор, ако в тримесечен срок от сезиране на комисията тя не е предприела съответните действия.
(6) Комисията представя доклад до Агенцията за застрахователен надзор на всеки три месеца.
(7) Агенцията за застрахователен надзор издава указания за приложението на тази глава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем дотук, включително и новия § 30а.
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Вземам думата, за да насоча вниманието и на Вас, и на пленарната зала върху едно съществено ново въведение в предлагания текст, което се съдържа в текстовете, изложени от господин Искров, в сравнение с предложенията на вносителя – правителството, при внасянето на Закона за изменение и допълнение.
Става дума за § 29 – за възможността застрахователен агент да бъде не само физическо лице, както досега, и не само банков институт, както беше разширено на един етап, а и всяко друго юридическо лице, което е едно съществено изменение на досегашната практика.
Колегите в Комисията по бюджет и финанси, които предложиха тези текстове, срещнаха доста широка подкрепа от една част от Комисията по бюджет и финанси, имайки предвид възможността да се продават застрахователни полици на различни места, където потенциални лица, които желаят една или друга застраховка, така или иначе осъществяват покупко-продажби и би трябвало да им се предложи и тази възможност да могат да си купят и застраховка на принципа на застрахователното агентство, което да осъществяват такива юридически лица – туристически оператори и едни или други подобни лица.
Въпросът, който поставям, и по-скоро желанието да насоча вниманието на залата към този текст, е свързан по-скоро с режима на надзор и контрол върху юридическите лица и е свързан и с онова, което предстои да дебатираме по отношение Закона за Комисията за финансов надзор. Тъй като там е употребено понятието “публични дружества” като обекти на контрол, включително разбира се те се отнасят за инвестиционните посредници, предвижда се и застрахователните дружества, и пенсионните фондове.
Въпросът, който възниква у мен, е дали чрез такава една формулировка ние не бихме разпространили приложното поле на Комисията по финансов надзор и върху юридически лица, които осъществяват и застрахователно агентство? Това е въпросът, който поставям. Доколко той би могъл съществено да промени режима на функциониране на дружества, които иначе не са банкови и финансови предприятия по смисъла на законодателството, което сега действа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имате думата, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и за въпроса на господин Пирински. Доста добър въпрос, господин Пирински. Искам да Ви уверя, че няма начин да се прехвърли този надзор точно на тези дружества, които имат агентски договор със застрахователните компании, защото тези дружества се контролират не от надзорния орган, а от самата застрахователна компания по силата на агентския договор. Както надзорът не контролира пряко агентите – той контролира застрахователната компания, а застрахователната компания е заинтересованото юридическо лице да подбира такива свои служители и продавачи, в това число агенти - тя ги инструктира, и т. н., и т.н., - и ги обвързва с договорни отношения, които договорни отношения са в един уведомителен режим към застрахователния надзор.
С други думи, компаниите са длъжни в едномесечен срок да актуализират списъците на агентите, които имат агентски договори с тях. Само това е връзката между надзора и тези дружества. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други колеги, които искат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте от § 23 до § 30а включително.
Гласували 126 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 25.
Параграфите от 25 до 30а включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, ако позволите, да докладвам от § 31 до § 37, тъй като няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за § 31 със следната редакция:
“§ 31. Заглавието на глава шеста се изменя така:
“Собствени средства, застрахователни резерви и тяхното инвестиране”.”
Чета окончателния текст на § 32:
“§ 32. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от размерите, посочени в Приложения № 2.1 и 2.2. Когато акционерно дружество или клон на чуждестранен застраховател извършва няколко вида застраховки, за минимален размер се приема най-високият от определените размери по видове застраховки съгласно Приложение № 2.1.”
2. В ал. 3 думите “половината от собствения капитал, отразен в счетоводните документи” се заменят с “половината от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал”.
3. Алинея 4 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33:
“§ 33. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. Думата “определя” се заменя със “се определят”.
2. В т. 1 думите “начина за установяване” се заменят с “елементите, които се включват при изчисляване на размера”.
3. Точка 2 се изменя така:
“2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява.”
Чета следващия § 34:
“§ 34. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “финансов план за оздравяване” се заменят с “план за достигане на границата на платежоспособност”.
2. В ал. 3 думите “директорът на” се заличават, а думите “установената граница” се заменят с “установения размер”.”
Чета § 35:
“§ 35. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) Създава се нова т. 6:
“6. резерви по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд;”
“б) Досегашната т. 6 става т. 7.
2. В ал. 4 се създава изречение второ: “Застрахователят поддържа застрахователни резерви съгласно наредбата по предходното изречение в размер, съответстващ на задълженията по застрахователните договори.”
Чета § 36:
“§ 36. Създава се чл. 51а:
“Чл. 51а. (1) Когато застрахователят е изчислил границата на платежоспособност, собствените средства и/или застрахователните резерви в нарушение на наредбите по чл. 49 или чл. 51, ал. 4, за целите на застрахователния надзор Агенцията за застрахователен надзор преизчислява размерите им съгласно наредбите.
(2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 48, ал. 1 и 2, прилагат се мерките по чл. 50.
(3) Когато застрахователните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по застрахователните договори, Агенцията за застрахователен надзор предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието Агенцията за застраховетелен надзор прилага принудителни административни мерки по чл. 22б, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по параграфи от 31 до 36 включително. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте от § 31 до § 36 включително.
Гласували 122 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 13.
Параграфи от 31 до 36 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 37 има предложение от народния представител Мариана Костадинова, което е оттеглено по време на заседание на комисията.
Господин председател, от § 37 до § 40 няма предложения.
“§ 37. Член 52 се изменя така:
“Чл. 52. (1) Застрахователят е длъжен да инвестира нетния размер на застрахователните резерви в следните активи и при посочените съотношения:
1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република България – без ограничения;
2. необременени с тежести недвижими имоти – до 10 на сто от нетния размер на застрахователните резерви;
3. облигации, издадени и гарантирани от общините – до 5 на сто от нетния размер на застрахователните резерви;
4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса – до 30 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 10 на сто от акциите и облигациите на едно дружество;
5. банкови депозити – до 50 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 25 на сто от нетния размер в една банка;
6. ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации – до 25 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени от една банка;
7. активи по т. 1-6, посочени в общите условия и договорени в полицата по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд.
(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(3) Относителният дял на инвестициите по ал. 1 в зависимост от вида на застрахователната дейност и структурата на сключваните застраховки трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за застраховките ликвидност.”
§ 38. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Застрахователят е длъжен да уведоми Агенцията за застрахователен надзор в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество:
1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството или
2. надвишава 30 000 лв."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Застраховател не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции."
§ 39. В чл. 61, ал. 4 се създава изречение трето:
"Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред."
§ 40. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
"Застрахователният портфейл може да бъде прехвърлен само на друг застраховател."
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
"При поискване от Агенцията за застрахователен надзор ликвидаторите са длъжни да предоставят информация за дейността си и за състоянието на застрахователя в ликвидация по начин и в срок, определени от Агенцията за застрахователен надзор."
3. Създават се алинеи 4 и 5:
"(4) В случаите, когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този закон, одобрения план за ликвидация или застрашава интересите на застраховани лица, Агенцията за застрахователен надзор издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение, или взима решение за смяната му. Актовете за налагане на принудителните административни мерки по предходното изречение не подлежат на обжалване.
(5) Съдът вписва нов ликвидатор по искане на Агенцията за застрахователен надзор след представянето на решението по ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бяха представени параграфи от 37 до 40.
Има ли възражения по тези текстове? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате параграфи от 37 до 40, така както са представени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Параграфите се приемат.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, ако позволите параграфите от 41 до 44 включително да ги прочета пак наведнъж? Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, представете ги.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 41 със следната редакция:
"§ 41. Заглавието на Глава десета се изменя така: "Годишни и периодични отчети на застрахователите"."
§ 42. Комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
"§ 42. Член 65 се изменя така:
"Чл. 65. (1) Застрахователят изготвя и представя в Агенцията за застрахователен надзор:
1. годишен финансов отчет – до 31 март следващата година;
2. годишни справки, доклади и приложения по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор – до 30 април следващата година;
3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор – до края на месеца, следващ тримесечието.
(2) Управителните органи на застрахователя осигуряват и отговарят за изготвянето и съдържанието на отчетите и справките по ал. 1.
(3) Застрахователите изготвят и представят годишен актюерски доклад по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор, до 30 април следващата година.
(4) Годишният актюерски доклад се подписва от актюер, одобрен от Агенцията за застрахователен надзор и от представляващия застрахователя."
По § 43 няма предложения.
Чета окончателния текст:
"§ 43. Член 66 се изменя така:
"Чл. 66. (1) Годишният финансов отчет на застрахователя се заверява от двама регистрирани одитори, утвърдени от Агенцията за застрахователен надзор.
(2) Заедно с доклада за заверка на годишния финансов отчет на застрахователя, регистрираните одитори представят и разширен одиторски доклад в Агенцията за застрахователен надзор до 30 април следващата година.
(3) Разширеният одиторски доклад се изготвя по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор.
(4) Лицата по ал. 1 уведомяват незабавно Агенцията за застрахователен надзор за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на застрахователя.
(5) Застрахователните групи и застрахователните холдинги със смесена дейност изготвят и представят консолидираните си отчети в Агенцията за застрахователен надзор до 30 юни следващата година."
По § 44 комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 44. В чл. 70 ал. 2 се създава изречение второ:
"При поискване от Агенцията за застрахователен надзор синдиците са длъжни незабавно да предоставят информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по параграфите от 41 до 44 включително? Не виждам такива.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 41 до 44, така както са представени от комисията, заедно със заглавието, разбира се.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 6.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, от § 45 до § 54 включително няма неприети предложения, има едно предложение на госпожа Костадинова, което е оттеглено, така че наведнъж да ги прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 45 със следната редакция:
"§ 45. Заглавието на Глава 12 се изменя така: "Задължително застраховане".
По § 46 комисията подкрепя предложението със следната редакция:
"§ 46. В чл. 77, ал. 1, т. 2 се изменя така:
"2. “Злополука" – на пътниците в обществения транспорт."
По § 47 комисията предлага следната редакция:
"§ 47. В Глава 12 наименованието на раздел III се изменя така: "Задължителна застраховка "Злополука"."
Параграф 48 се подкрепя от комисията. Чета окончателния текст:
“§ 48. Член 84 се изменя така:
“Чл. 84. Когато началният и крайният пункт на пътуването са на територията на Република България, застраховка “Злополука” по чл. 77, ал. 1, т. 2 са длъжни да имат и да поддържат превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници с:
1. релсови превозни средства;
2. тролейбуси и автобуси;
3. въздухоплавателни средства;
4. всички видове морски и речни плавателни съдове;
5. въжени линии и влекове;
6. таксиметрови автомобили.”
Комисията предлага § 49 да отпадне. Чета предложението на вносителя за § 49:
“§ 49. Член 85 се изменя така:
“Чл. 85. Средствата за обществен превоз на пътници са:
1. релсовите превозни средства;
2. тролейбусите и автобусите;
3. въздухоплавателните средства;
4. всички видове морски и речни плавателни съдове;
5. въжените линии и влековете;
6. таксиметровите автомобили.”
Предлагаме този текст да отпадне, тъй като се съдържа в предходния член.
По § 50 по време на заседание на комисията е оттеглено постъпилото предложение на народния представител Костадинова.
Чета окончателния текст на § 50, подкрепен от комисията:
“§ 50. В чл. 86 се създава нова ал. 2:
“(2) Ако превозвачът няма договор за застраховка, пътникът или неговите наследници имат право да им се заплати минималната застрахователна сума от гаранционния фонд.”
Параграф 51 се подкрепя от комисията. Чета окончателната редакция:
“§ 51. В чл. 88 се създава нова т. 2:
“2. обезщетение по задължителната застраховка “Злополука”, ако превозвачът не е имал застраховка.”
Комисията предлага нов § 51а:
“§ 51а. В чл. 90, ал. 5 се изменя така:
“(5) Средствата на гаранционния фонд се инвестират по реда на чл. 52, ал. 1, т. 1, 3-6.”
Комисията предлага следната редакция на следващия параграф - § 52. Чета окончателния текст:
“§ 52. В чл. 91 се създава нова ал. 2:
“(2) След изплащане на застрахователната сума по чл. 88, т. 2, гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Чета § 53:
“§ 53. В чл. 94 ал. 1 се изменя така:
“(1) Който сам или чрез друго лице извършва застраховане без разрешение, включително сключва застраховки, за които няма разрешение, се наказва:
1. извършителят – физическо лице – с глоба от 1000 до 5000 лв.;
2. юридическото лице – с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.”
По § 54 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя. Чета § 54:
“§ 54. В чл. 94б се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Застраховател, който се отклони от одобрените от Агенцията за застрахователен надзор общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове или програми за презастраховане, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.
(2) Застраховател, който наруши чл. 48, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.”
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Искров, признавам си, че аз съм притеснен.
Вносителят по § 45 говори за задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. В комисията редактирате и вместо задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, говорите за задължителна застраховка “Злополука”.
Не знам кое Ви е накарало да направите тази промяна, но тя, според мен, е некоректна. Задължителна застраховка “Злополука” е от категорията на така наречените лични застраховки, докато “Гражданската отговорност” на превозвачите е една по-особена отговорност за вреди, които настъпват от непозволено увреждане. Злополуката не е същото.
Не знам при разглеждането в комисията кой от специалистите по застрахователно право е присъствал, но аз лично съм леко смутен от това, което в момента виждам от пръв поглед. Затова може би госпожа Мариана Костадинова ще каже.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тук са представителите на агенцията, така че, ако желаете, биха могли да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, нека въпросът да се изясни. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Може би госпожа Костадинова като народен представител първо, а след това и представителите на агенцията, ако позволите.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, става въпрос, от една страна, за задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, която трябва да се сключи при изтичането на годината, в края на тази година, например. До 31 декември всички собственици и ползватели на моторни превозни средства трябва да сключат задължителната застраховка “Гражданска отговорност” към трети лица. Това е едното.
Второто е задължителната застраховка “Злополука” за собствениците или държателите на средства за масов транспорт. И тук са изредени и тези средства – релсовите превозни средства, тролейбусите и автобусите, въздухоплавателните, всички морски и речни плавателни съдове, въжените линии и влековете и таксиметровите автомобили.
Това са двете неща, които са задължителни и трябва да се направят. От една страна, “Гражданска отговорност” - от държателите, ползвателите и собствениците на моторни превозни средства, и от тези, които изчетох – за задължителна застраховка “Злополука” на местата в превозното средство. Дали ще е параход или самолет, не е важно. Тук сме ги изредили. Затова става въпрос.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тоест, не виждате проблем.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ами, аз не бих казала. Може би юридически наистина Вие сте прав, че в задължителното застраховане не сме фиксирали точно двете, в новите промени, има само задължителна застраховка “Злополука”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви.
Аз бих помолил представителите от практиката да вземат думата. Заповядайте. Защото няма знак на равенство между двете. Аз в момента виждам текста и ми е трудно веднага да се ориентирам, но няма знак за равенство и затова съм притеснен.
Има думата директорът на Агенцията за застрахователен надзор господин Гълъбинов.
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Благодаря, господин председател.
Наистина това не е едно и също нещо. С направените изменения – бр. 97 на “Държавен вестник” от 2000 г., в Закона за железопътния транспорт се отменя задължителната застраховка “Злополука”, която дотогава е съществувала в Закона за застраховането – за всички пътници в транспортните средства за обществен превоз. И се въвежда тази застраховка – “Гражданска отговорност” на превозвачите. Вероятно е имало някаква цел в цялата тази работа, но би могло да се получи едно много неприятно положение, при което да има пътнотранспортно произшествие, в пострадалия автобус пътниците да претърпят увреждания и те трябва да получат обезщетение. Добре, но какво би станало, ако в съда превозвачът успее да докаже, че неговият водач не е бил виновен, т.е. той не носи отговорност по смисъла на тази “Гражданска отговорност” на превозвачите.
В този случай, за съжаление, мисля, че пътниците няма да могат да получат никакво обезщетение. И затова, когато обсъждахме този въпрос в работната група, сметнахме, че е по-добре да върнем стария вариант със задължителната “Злополука”, която осигурява обезщетения на пътниците във всякакви случаи, независимо от това дали превозвачът е виновен или не. Тоест, за всички претърпени от пътника вреди и щети да му бъде изплатено обезщетение, стига той да има билетче, с което се е качил в това транспортно средство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Сега вече ми стана по-ясен замисълът на законодателя.
Има думата господин Константин Пенчев. Заповядайте.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям предложението. Подкрепям и обяснението, което току-що направи изпълнителният директор на Агенцията за застрахователен надзор.
Искам само да припомня на по-възрастните юристи в залата, че на времето имаше един Указ за задължително застраховане на пътниците. И по силата на чл. 7 от този указ всички пътници в обществени превозни средства било то автобуси, влакове, бяха застраховани срещу злополука вътре в превозното средство, независимо дали водачът на превозното средство е виновен за произшествието или не.
Аз дори помня един случай, когато рейсът подскача на дупка на пътя и една жена вътре пада от седалката и си счупва таза. Тя пак получи тази задължителна застраховка, която обаче изключваше други възможни застраховки.
Така че аз считам, че в действителност има нужда от такава застраховка и подкрепям вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За себе си аз вече се успокоих. Разбрах какъв е замисълът.
Има думата господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Може би за да Ви успокоя съвсем, искам да кажа, че има един много тънък нюанс, който е много важен. Един застрахователен договор се счита за сключен, когато има плащане по този застрахователен договор, с други думи, когато застрахователната премия е платена. И тук има различия на субектите – обект на застраховката. Когато един гражданин си купува билетче, то в цената на билетчето той си купува тази задължителна застраховка “Злополука”. И когато настъпи застрахователното събитие, гражданинът сам може да защити правата си чрез съда, ако има редовно издаден билет.
Докато гражданската отговорност на превозвача – хипотезата, която разви господин Гълъбинов, е точно така. Един самолет може да падне, без да е виновен пилотът. Една катастрофа… Виновната страна си е виновна, но има невинна страна, която не покрива тези случаи и т.н.
Мисля, че законодателят постъпва абсолютно отговорно като връща тази задължителна застраховка “Злополука”, която според мен поради корпоративни интереси е била отменена от Българските държавни железници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Наистина съм успокоен. Опасявах се да не би някаква инерция да е довела до замяната на различен вид застраховка. Но виждам, че това е със замисъл и то оправдан.
Ако няма други желаещи, аз ще си позволя да подложа на гласуване параграфи от 45 до 54 включително заедно със заглавието, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Моля, отменете гласуването.
Първо, моля да гласуваме отпадането на § 49, така както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Второ, моля гласувайте ан блок параграфи от 45 до 48 и от 50 до 54, тъй като отпада § 49. Моля, гласувайте ги така, както ги предлага комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по параграфи от 55 до 58 включително има две оттеглени предложения на народния представител Мариана Костадинова.
Предлагам да прочета параграфите и да ги гласуваме ан блок.
По § 55 е оттеглено предложението на народния представител Мариана Костадинова.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55.
“§ 55. В чл. 94в се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите “застрахователен брокер” се поставя запетая и се добавя “ликвидатор или синдик”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) С административното наказание по ал. 1 се наказва и лице, което не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 22б, ал. 2, когато тежестта на нарушението не обуславя отнемане на разрешението.”
Чета окончателния текст на § 56:
“§ 56. В чл. 96, т. 1 думите “от 50 лева до 200 лева” се заменят с “от 100 до 500 лева”.”
“§ 57. Чл. 97 се изменя така:
“Чл. 97. Лице, което наруши чл. 5, се наказва:
1. физическото лице – с глоба от 500 до 1000 лева;
2. юридическото лице – с имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лева.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
По § 58 предлаганото изменение от народния представител Мариана Костадинова е оттеглено по време на заседанието на комисията.
Чета окончателния текст на § 58 на вносителя, подкрепен от комисията:
“§ 58. Създават се членове 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105 и 106:
“Чл. 98. Застраховател, който извърши застраховане в нарушение на издаденото разрешение по чл. 28 или в нарушение на чл. 6, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 50 хил. до 200 хил. лева.
Чл. 99. (1) За придобиване или прехвърляне на акции от застрахователно дружество в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5 се наказват:
1. физическите лица, независимо дали придобиват или прехвърлят акциите от свое име или за другиго с глоба от 2 хил. до 10 хил. лева;
2. юридическите лица с имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лева.
(2) Даденото в замяна на акциите се отнема в полза на държавата.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на застрахователното дружество, и на неговите служители по чл. 10, ал. 1, които са вписали или са допуснали да се впише в Книгата на акционерите прехвърляне на акции в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5.
Чл. 100. Застраховател, който наруши чл. 51, ал. 1 или 4, чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 5 хил. до 20 хил. лева.
Чл. 101. Застраховател, който наруши чл. 56, 58 или 60а, се наказва с имуществена санкция от 2 хил. до 10 хил. лева.
Чл. 102. (1) Застраховател, който не уведоми Агенцията за застрахователен надзор за откриване на производство по ликвидация в случаите по чл. 61, ал. 1 или не изпълни задълженията си по чл. 61, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 2 хил. до 10 хил. лева.
(2) Лице, което наруши чл. 62, ал. 3 или чл. 70, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5 хил. лева.
Чл. 103. Физическо лице, извършило или допуснало извършването на нарушение по чл. 24, чл. 37, ал. 5, чл. 65 или чл. 66, се наказва с глоба от 2 хил. до 10 хил. лева.
Чл. 104. За нарушения на разпоредбите на този закон, извън случаите по членове 94 до 103, както и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието е следното:
1. на физическо лице – глоба от 500 до 5 хил. лева;
2. на юридическо лице – имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева.
Чл. 105. За нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същия вид нарушение, глобата или имуществената санкция по тази глава се налага в двоен размер.
Чл. 106. (1) Актът за установяване на административно нарушение се съставя от служители на Агенцията за застрахователен надзор, оправомощени за това от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а в случаите по чл. 96 – от органите на Националната полиция.
(2) Наказателното постановление за глоба и имуществена санкция се издава от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а за нарушенията по чл. 96 – от директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него лице.
(3) За установяването на нарушението, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателно постановление се прилага Законът за административните нарушения и наказания.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По текстовете от § 55 до § 58 включително има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 55 – 58, както бяха представени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Приети са, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предлагам да прочета § 59 и 60, тъй като след това започват приложенията.
По § 59 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 59. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) Точка 3 се изменя така:
“3. “Застрахователен холдинг със смесена дейност” е холдингово дружество по чл. 277 от Търговския закон, което не е застраховател и има поне едно дъщерно дружество по смисъла на чл. 277, ал. 3 от Търговския закон, което е застраховател.”;
б) Създава се нова т. 4:
“4. “Застрахователна група” е налице, когато застраховател има поне едно дъщерно дружество по смисъла на чл. 277, ал. 3 от Търговския закон, което е застраховател.";
в) Досегашните т. 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 5, 6, 7 и 8;
г) Създават се т. 9, 10 и 11:
“9. “Нетен размер на застрахователните резерви” е размерът на застрахователните резерви, намален с частта на презастрахователя.
10. “Техническа лихва” е лихвата, която се прилага при изчисляване на застрахователните премии и резерви.
11. “Общи условия” са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори.”
2. Параграф 3 се отменя.”
Чета текста на вносителя за § 60, подкрепен от комисията:
“§ 60. В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Алинеи 4 и 5 се отменят.
2. В ал. 8, изречение първо, думите “след решение на Националния съвет по застраховане” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване § 59 и 60, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, § 61 е Приложение № 1 и ви предлагам да четем параграфите поотделно, тъй като са тежки.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 61 със следната редакция:
“§ 61. Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, се изменя така:
“Приложение 1
към чл. 6, ал. 2
Раздел I
А. ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ. РИСКОВЕ.
1. Застраховка “Живот” и рента.
а) застраховка “Живот” с покритие на рисковете “смърт” или “доживяване на определена възраст” или “доживяване на определена възраст или по-ранна смърт”;
б) застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част и задължение за еднократни или периодични плащания, дължими след изтичане на най-малко една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска.
При тези договори застрахователят изплаща фиксирани суми.
2. Женитбена и детска застраховка.
Застраховка за изплащане на фиксирана сума при женитба или раждане или изтичане на срока на застраховката, който е обвързан с навършване на определена възраст от дете.
3. Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд.
Застраховка по т. 1 и 2, при които застрахователните плащания са изцяло или частично зависими от стойността на, и/или дохода от предварително определени активи.
4. Постоянна здравна застраховка.
а) застраховка за изплащане на медицински разходи или на фиксирани суми за диагностициране и лечение, произтичащи от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване;
б) застраховка за изплащане на фиксирани еднократни или периодични суми за определен период или пожизнено, при неработоспособност, причинена от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване.
5. Изкупуване на капитал.
Застраховка за определен срок, при която срещу получаване на премия застрахователят изплаща договорена сума при изтичане на срока.
6. Допълнителна застраховка.
Застраховка, осигуряваща допълнителни застрахователни покрития, включващи което и да е или комбинация от:
а) смърт вследствие на злополука;
б) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука;
в) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на заболяване;
г) временна неработоспособност вследствие на злополука;
д) временна неработоспособност вследствие на заболяване;
е) безработица;
ж) хоспитализация;
з) тежки заболявания;
и) медицински разходи.
Раздел II
А. ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ. РИСКОВЕ
1. Злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания):
- фиксирани парични суми;
- обезщетения;
- комбинация от горните две;
- обезщетения на пътници.
2. Заболяване:
- фиксирани парични суми;
- обезщетения;
- комбинация от горните две.
3. Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства).
Всяка щета или загуба, нанесена на:
- сухопътни моторни превозни средства;
- сухопътни безмоторни превозни средства.
4. Релсови превозни средства.
Всяка щета или загуба, нанесена на релсови превозни средства.
5. Летателни апарати.
Всяка щета или загуба, нанесена на летателни апарати.
6. Плавателни съдове (морски, речни и по езера и канали).
Всяка щета или загуба, нанесена на:
- речни и плавателни съдове по канали;
- плавателни съдове по езера;
- морски плавателни съдове.
7. Товари по време на превоз (включително стоки, багаж и други).
Всяка щета или загуба, нанесена на товари по време на превоз, без оглед на вида на транспорта.
8. Пожар и природни бедствия.
Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от:
- пожар;
- експлозия;
- буря;
- други природни бедствия;
- атомна енергия;
- свлачища.
9. Други щети на имущество.
Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от градушка или измръзване и всякакво друго събитие като кражба, освен включените в т. 8.
10. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.
Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства (включително гражданска отговорност на превозвача).
11. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателни апарати.
Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на летателни апарати (включително гражданска отговорност на превозвача).
12. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове.
Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на плавателни съдове (включително гражданска отговорност на превозвача).
13. Обща гражданска отговорност.
Всяка отговорност за вреди, освен посочените в т. 10, 11 и 12.
14. Кредити:
- обща неплатежоспособност;
- експортни кредити;
- продажби с разсрочено плащане;
- ипотеки;
- селскостопански кредити.
15. Гаранции:
- преки;
- косвени.
16. Разни финансови загуби:
- рискове, свързани със заетостта;
- обща недостатъчност на доходи;
- лошо време;
- загуба на доходи;
- текущи общи разходи;
- непредвидени търговски разходи;
- загуби на пазарна стойност;
- загуби на рента или доход;
- косвени търговски загуби, освен горепосочените;
- други финансови загуби (нетърговски);
- други финансови загуби.
17. Правни разноски (правна защита).
Застраховка за покриване на съдебни разноски и други разходи за водене на дела.
18. Помощ при пътуване (асистанс).
Б. НАИМЕНОВАНИЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ВИД ЗАСТРАХОВКИ.
Когато разрешението включва едновременно:
а) видовете по т. 1 и 2, се наричат “Застраховане срещу заболяване и злополука”;
б) видовете по т. 1, 3, 7 и 10 се наричат “Автомобилно застраховане”;
в) видовете по т. 1, 4, 6, 7 и 12 се наричат “Морско и транспортно застраховане”;
г) видовете по т. 1, 5, 7 и 11 се наричат “Авиационно застраховане”;
д) по т. 8 и 9 се наричат “Застраховане на имущество”.”
Може би, господин председател, трябва да бъде “Видовете по т. 8 и 9”. Мисля, че това е по-добрата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така, но това е чисто редакционно и може да се оправи.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Чета отново:
“д) видовете по т. 8 и 9 се наричат “Застраховане на имущество”;
е) видовете по т. 10, 11, 12 и 13 се наричат “Гражданска отговорност”;
ж) видовете по т. 14 и 15 се наричат “Кредити и гаранции”;
з) по всички видове се наричат “Общо застраховане”.”
В. СПОМАГАТЕЛНИ РИСКОВЕ.
Застраховател, получил разрешение за един основен риск, отнасящ се към един или група видове застраховки по Раздел II на Приложението, може също да покрие рисковете, включени в други видове без да се изисква разрешение за тези рискове, ако:
- са свързани с основния риск;
- се отнасят за предмета, който се покрива от основния риск;
- се покриват от договора, покриващ основния риск.
Рисковете, включени в Раздел II, буква “А”, т. 14 и 15 на това приложение не могат да бъдат разглеждани като самостоятелни за други видове застраховки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този обширен параграф, господин Церовски, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съжалявам, че не съм участвал в работата на работната група по тези текстове, но според мен тук има някои доста сериозни пропуски. Например, в т. 8: “Пожар и природни бедствия” се изреждат случаи, при които настъпва съответното събитие, а е пропусната имплозията. Значи, има пожар, експлозия, буря и така нататък. Имплозия липсва. Някак си имам чувство, че е доста рисково да се правят такива изреждания, ако няма някакво общо изречение като например: “и други, утвърдени чрез общите условия”, или нещо такова.
Другото голямо мое притеснение е, че е пропуснат цял раздел от отговорностите. Един много съществен, много крупен раздел, това са професионалните отговорности. До голяма степен тези отговорности стават задължителни при западното застраховане. В застраховането в пазарните страни един огромен дял се пада на професионалните отговорности. Спомнете си, че ние задължаваме нотариусите да се застраховат професионално, задължаваме лекарите да се застраховат. Да не говорим за строителни инженери и така нататък. Това е един много интересен сектор от застраховането, който в зависимост от компетентността на застрахователните компании представлява едно неразорано поле, където добрите компании тепърва ще навлизат. Това е много важно за пазарното развитие и за защитата на потребителите.
Просто казвам това като апелирам, ако има възможност да се включи този раздел или да се включи някакъв общ текст.
Имам чувството, че има и други пропуски, но сега, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Церовски.
Искам да обърна внимание на следното – що се отнася до т. 8, озаглавена “Пожар и природни бедствия”, би могло да се включи примерно имплозията като редакционна поправка, оформяща текста, но едва ли можем, след като нямаме между първо и второ четене постъпило официално предложение за така наречените “професионални отговорности”, ние сега да дописваме закона, така че просто не бих могъл да го подложа и на разискване.
Бих помолил за мнение. Заповядайте, за да мога да си оформя окончателното становище по т. 8 “Пожар и природни бедствия”. Дали бихме могли с нещо да усъвършенстваме текста?
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз по-скоро бих искал да обърна внимание на общата отговорност и в случая, когато се говори за професионална отговорност. Според директивите на Европейския съюз…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, ще Ви моля за професионалната отговорност да не говорим. Това не подлежи на обсъждане. Няма да го обсъждаме, няма да го гласуваме!
Единствено по т. 8 “Пожар и природни бедствия” да се уточни дали може да се усъвършенства текстът при тези изброявания. Това е единственото, което можем да обсъдим.
РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Като становище на Агенцията за застрахователен надзор – ние го приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи, да се включи и имплозията? Добре – след експлозията се включва и имплозия, която е една особена разновидност на природно бедствие.
Добре, благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз пледирам, господин председател, да бъде подкрепен текста, тъй като той възпроизвежда, сега не мога да кажа коя директива, но стриктна директива на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това е една редакционна промяна, която дава яснота по тези природни бедствия.
Има ли други желаещи за изказване? Ако няма, то аз подлагам на гласуване § 61, който всъщност представлява това приложение, представено и подкрепено от комисията с тази корекция, която беше направена по т. 8 – да се добави “имплозия”.
Моля, гласувайте § 61.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
Господин Искров, § 62 Ви чака.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чета § 62:
“§ 62. Приложение № 2 към чл. 48, ал. 2 се заменя с приложения № 2.1 и № 2.2, както следва:
“Приложение № 2.1
към чл. 48, ал. 2
Размер на минималния гаранционен капитал за акционерно дружество и клон на чуждестранен застраховател.
1. Застраховки по Раздел I – за всички видове – 600 хил. лв.
2. Застраховки по Раздел II .
2.1. За видовете по т. 10, 11, 13, 14 и 15 – 400 хил. лв.
2.2. За видовете по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 16, 17 и 18 – 300 хил. лв.
2.3. За видовете по т. 9 и 12 – 200 хил. лв.
3. За презастраховане
3.1. За всички видове по Раздел I – 900 хил. лв.
3.2. За всички видове по Раздел II - 600 хил. лв.

Приложение № 2.2. към чл. 48, ал. 2.
Размер на минималния гаранционен капитал
за взаимозастрахователна кооперация

№ Ниво на достигнат годишен премиен приход (хил. лв.) Размер на минималния
гаранционен капитал (хил. лв.)
1. Под 500 100
2. От 501 до 1000 200
3. От 1001 до 1500 300
4. Над 1500 400

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 62? Не виждам.
Моля, гласувайте § 62, както беше представен и подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 8.
Параграф 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 63. В случай, че застрахователите в ликвидация не приключат производството в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон, Агенцията за застрахователен надзор може с решение да освободи ликвидаторите и да назначи нови и/или да приеме нов план за ликвидация. Съдът вписва промените по фирменото дело при представяне на решението.”
По § 64 предложението на народния представител Костадинова е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 64. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон застрахователните брокери, получили разрешение по чл. 43, ал. 4, представят декларация за липса на обстоятелствата по чл. 43а, ал. 1, т. 6 по отношение на всички лица по чл. 43а. В противен случай Агенцията за застрахователен надзор отнема издаденото разрешение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65 със следната редакция:
“§ 65. (1) Издадените разрешения за извършване на застрахователна дейност по подвидове застраховка “Постоянна здравна застраховка” и/или “Допълнителна застраховка” по заповедите на директора на Дирекцията за застрахователен надзор за определяне на видовете и подвидовете застраховки на основание на чл. 22, ал. 1, т. 7 от Закона за застраховането имат действието на разрешение за извършване на застрахователна дейност съответно по видовете застраховки “Постоянна здравна застраховка” по раздел I, т. 4 и “Допълнителна застраховка” по раздел I, т. 6 от приложението към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.
(2) Издадените разрешения за извършване на застрахователна дейност по подвидовете застраховки по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането според заповедите на директора на Дирекцията за застрахователен надзор за определяне на видовете и подвидовете застраховки на основание на чл. 22, ал. 1, т. 7 от Закона за застраховането имат действие на разрешение за извършване на застрахователна дейност по съответните видове застраховки.”
Комисията предлага създаването на четири нови параграфа.
“§ 65а. (1) В срок от една година от влизане в сила на закона Асоциацията на българските застрахователи разработва обща методика за ликвидация на щети по автомобилно застраховане и за уреждане на висящите регресни претенции между застрахователите.
(2) Агенцията за застрахователен надзор може да дава предписания по законосъобразността на методиката и във връзка със защита интересите на застрахованите лица.
(3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 в посочения срок Агенцията за застрахователен надзор възлага разработването на методиката на определени от нея експерти и я предлага на министъра на финансите за одобрение с наредба.
§ 65б. (1) Помирителната комисия по глава пета “а” се създава в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) При неизпълнение на задължението в срока по ал. 1 Агенцията за застрахователен надзор посочва по своя инициатива до трима члена на комисията и определя тяхното възнаграждение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 63 до 65б включително има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте подкрепените от комисията текстове по представените параграфи.
Гласували 112 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 17.
Параграфи от 63 до 65б включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 65в. В Търговския закон (обн. …) се създава чл. 381а:
“Преддоговорна информация
Чл. 381а. (1) Застрахователят е длъжен да предоставя на кандидата за застраховане преди сключването на застрахователния договор информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която трябва да съдържа:
1. търговската фирма на застрахователя;
2. седалището, адреса на управление и адреса на клона, сключващ договора;
3. покритите рискове, изключенията от покритие, възможностите за изменение на застрахователния договор съобразно одобрените от Агенцията за застрахователен надзор общи условия;
4. срока и начините за прекратяване на договора;
5. срока и начините за плащане на премиите, последиците от неплащането, предпоставките и срока за плащане на обезщетение или застрахователна сума;
6. начините за калкулиране и разпределяне на бонуси, ако има предвидени такива;
7. откупните стойности и застрахователните суми при изтичане на срока на застрахователния договор – при договорите за застраховки по живот;
8. при договор за застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, да се изброят изчерпателно конкретните инвестиционни фондове, в които могат да бъдат инвестирани средствата;
9. възможността за намаляване на застрахователното обезщетение спрямо договорената застрахователна сума в зависимост от овехтяването на имуществото по време на срока на договора – при договорите за имуществено застраховане;
10. процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове между страните по застрахователния договор, ако има предвидени такива.

(2) Застрахователят е длъжен да предоставя следната информация на застрахованото лице през периода на действие на договора:
1. всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2;
2. ежегодна информация за състоянието на бонусите;
3. постигнатата доходност по видове инвестиционни фондове – при договорите за застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд.
(3) Когато застрахователният договор се сключва чрез брокер или застрахователен агент, информацията по ал. 1 се предоставя от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на § 65в – измененията в Търговския закон, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Аз самият не възразявам.
Подлагам на гласуване предложеният от комисията текст за § 65в.
Гласували 111 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 7.
Параграф 65в е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 65г. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г., изм. и доп., бр. 47 от 2002 г.) § 11 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
§ 66. Параграф 61 влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по последните параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване последните два параграфа, както са подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 12.
Последните два параграфа се приемат.
С това е приет и целият закон.
Господин Искров, ще кажете ли финално изречение?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Финалното ми изречение, господин председател, е благодарност към всички колеги от Комисията по бюджет и финанси, които участваха, както и към всички колеги в пленарната зала за подкрепата, която получихме за изменението на този толкова съществен за финансовите пазари закон. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Искров.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, по която ще работим около половин час:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев, който да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за професионалното образование и обучение,
№ 202-01-48, внесен от Министерския съвет
на 12 август 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2002 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, господин Иван Павлов – представител на Министерството на образованието и науката.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 202-01-48, отразява необходимостта от усъвършенстване на националната система на професионалното образование и обучение. За целта се предлагат промени, които да създадат условия за въвеждане на национални стандарти за професионално образование и обучение, съизмерими със стандартите на Европейския съюз.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение кореспондират с измененията и допълненията в Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
Част от предложенията са насочени към подобряване на качеството на професионалното образование и обучение, на учебната документация и на организацията по приема на учениците. Организирането на обучението за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в професионалните гимназии ще става въз основа на заповед на министъра на образованието и науката. Условията и редът за прием в училища, извършващи професионално образование и обучение да се определят с наредба на министъра на образованието и науката, а за училищата по изкуствата – от министъра на културата. Училищата по изкуствата се включват към институциите в системата на професионалното образование и обучение. Организацията и редът на финансиране на практическото обучение се осъществява по условия и ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на финансите. Националните изпитни програми по теория на професията и практика се утвърждават от министъра на образованието и науката.
Друга част от предложенията са свързани с оптимизиране на функциите на Националната агенция за професионално образование и обучение, с цел повишаване на ефективността на акредитацията на институциите в системата на професионалното образование и обучение, както и на процеса по лицензирането в тази област.
Трета част от предложенията са насочени към разширяване на възможностите за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация. Дава се възможност на професионалните училища и гимназии да организират професионално обучение на лица, навършили 16-годишна възраст.
След проведена дискусия, членовете на Комисията по образованието и науката се обединиха около мнението, че някои текстове в закона подлежат на прецизиране, което би могло да се извърши между първо и второ гласуване.
Членовете на Комисията по образованието и науката, на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, взеха следното решение:
С 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, предлагат на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 12 август 2002 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика – д-р Адемов, да представи доклада на комисията по същия този законопроект.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
професионалното образование и обучение, № 202-01-48, от
12 август 2002 г., внесен от Министерския съвет

На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 19 септември 2002 г., бе разгледан и обсъден за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Гълъб Донев – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – главен директор на Главна дирекция “Анализ, планиране и прогнози” в Националния осигурителен институт, от Министерството на образованието и науката – господин Иван Павлов, от Дирекция “Средно образование” и госпожа Гена Рашкова – главен експерт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение бе представен от господин Иван Павлов. Беше подчертано, че са направени анализи и изводи относно досегашното приложение на Закона за професионалното образование и обучение, неговото съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Като цели на законопроекта са изведени по-нататъшното усъвършенстване функционирането на националната система и създаване на национални стандарти за професионално образование и обучение, съизмерими с тези на Европейския съюз, съобразяването с директивите на Европейския съюз в областта на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации, създаването на децентрализирана национална система за непрекъснато професионално обучение, а така също развитие, сътрудничество и партньорство на всички заинтересовани институции и организации на национално, регионално и местно равнище при придобиване и усъвършенстване на професионалната квалификация на учениците и лицата над 16-годишна възраст.
Предвижда се регламентирането на приема в училищата за придобиване на професионално образование и обучение с наредба на министъра на образованието и науката. Той ще утвърждава националните изпитни програми за провеждане на държавните изпити по теория и практика на професията. Разработването на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета и за системата на оценяване за професионалното образование и обучение ще се извършва съвместно от Министерството на образованието и науката със съдействие на Националната агенция за професионално образование и обучение.
Предлагат се промени с цел оптимизиране на нейните функции по дефиниране институционалната акредитация и акредитацията по професии, разработване на общия ред за провеждане на процедурите по нея, включването на функция относно въвеждане на единни изисквания за професионалното обучение по професии с необходима правоспособност, извършвано от центровете по професионално обучение.
След приключване на разискванията, в които беше приета с общо разбиране необходимостта от предлаганите промени, бе проведено гласуване с резултати: 19 "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Това бяха докладите.
Сега бих искал да поканя министъра на образованието господин Владимир Атанасов да бъде така любезен да представи законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Министерството на образованието и науката предложи и поддържа внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение със следните мотиви.
Искаме да подчертаем, че основна цел на законопроекта е усъвършенстване на националната система на професионално образование и обучение, както и привеждането на разпоредбите на закона в съответствие с приетите след него нормативни актове, включително и с измененията в Закона за народната просвета, както и приетият на второ четене Закон за степента на образованието. Предлаганите изменения и допълнения са в резултат на направените анализи и изводи относно прилагане на Закона за професионалното образование и обучение в училищните и извънучилищните структури за придобиване на професионална квалификация в периода от три години след неговото приемане, както и с дейността на създадената с този закон Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет.
Предвидените в проекта изменения се отнасят до привеждане в съответствие с разпоредбите на други нормативни актове, действащи в системата на народната просвета, координиране на функциите на националната агенция с тези на Министерството на образованието и науката и отстраняване на някои непълноти и неефективни регламентации, както и терминологични несъответствия. Предвидените в проекта изменения и допълнения могат да бъдат групирани в три точки.
Първата от тях е свързана с организацията на училищното професионално образование. Тук се регламентират възможностите за утвърждаване на документи за квалификационна степен, за създаването и действието на различни национални изпитни програми, за изграждане система за оценяване в частта им за професионално образование, както и свързани с практическото обучение на учениците.
На второ място, нашите съображения се отнасят към функциите на Националната агенция за професионално образование и обучение. За първи път тук са систематизирани нормите, свързани с лицензирането и акредитацията. Също така са направени дефиниции на институционалната акредитация, акредитацията за обучение по професия, които се регламентират с процедурата на акредитационния процес, въвеждат се единни изисквания за условията, организацията и съдържанието на професионалното обучение по професии, извършвано в центровете за професионално обучение, координират се функциите, както вече споменах, между министерството и националната агенция, създават се възможности за обжалване на отказите за издаване и отнемане на лицензии и се регламентират и условията, при които се прави отказ за издаване на лиценз.
На трето място, по професионалната квалификация на лицата, навършили 16 години, се регламентира организирането на обучение на лица, навършили 16 години, в съгласие с Конституцията на Република България в професионалните училища и в професионалните гимназии с европейската перспектива "Учене през целия живот". Както споменах, правят се някои терминологични и редакционни корекции.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да подчертая, че законопроектът е разгледан в Националния съвет за насърчаване на заетостта и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът е приет единодушно от страните в Националния съвет за тристранно сътрудничество и се подкрепя от Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този законопроект.
Думата има госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Извинете ме, ако нещо преповторя, но на мен ми се иска да разгледаме този пореден законопроект за системата на средното образование малко в друг аспект. Тук и трите изложения бяха направени по-скоро в технологичен и чисто технически аспект. Според мен всички тези законопроекти, които сега приемаме и стават действащи закони за усъвършенстване системата на средното образование в нашата страна, имат изключително голямо значение, затова позволете ми и аз да кажа няколко думи в тази връзка.
Съвсем скоро, от началото на тази парламентарна сесия, приехме основния устройствен закон в системата на образованието – Закона за народната просвета. Преди няколко дни приехме и Закона за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план. Този, който сега предлагаме на вашето внимание, е третият по ред. Защо според мен се налага припомняне на тази хроника на приемане на законите?
Искам да подчертая, че както вносителят - Министерството на образованието и науката, респективно Министерският съвет, така и ние, членовете от парламентарната Комисия по образование и наука обсъждахме законопроектите в единство, в пряка взаимовръзка като единен пакет. Този подход не бе случаен, а продиктуван от разбирането, че законотворчеството в една такава сложна, деликатна, колкото устойчиво-консервативна, толкова и динамична система, като системата на средното образование, не може да бъде фрагментарен и спорадичен, тоест да се работи на парче.
Следователно и настоящият законопроект е в отговор на необходимостта да се усъвършенства системата на образованието в нейната цялостна структура и съдържание, като управление и финансиране, като надграждане на знания, съобразно възможностите и потребностите на младежите и девойките. Разглеждайки и приемайки законопроектите в средното образование и в тяхното единство, стремежът е да се регламентират онези условия, с които държавата ще гарантира конституционното право на всеки да се учи така, че да може да се реализира на пазара на труда. Именно от тази гледна точка настоящият законопроект е особено важен. С други думи, равният достъп до образование да бъде в пряка връзка, знанията да станат, както Жак Делор се изразява, "вход за живота, вход на достойна човешка реализация".
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще акцентирам на един особено важен момент в този законопроект според мен. Той се изразява в това, че с настоящите промени се осигурява възможността нашите деца да придобиват, ако желаят, професионална квалификация не само в професионалните, но и в различните видове общообразователни училища.
В § 5, чл. 9, ал. 1, т. 2 се дава правото на учениците от прогимназиални, основни, средни общообразователни, специални и спортни училища, гимназии и профилирани гимназии да придобиват професионална квалификация. Разширяването на кръга от общообразователни училища и по-специално на гимназиите, които да провеждат обучение за професионална квалификация, е още един шанс на бившите ученици да се адаптират по-бързо, реактивно и адекватно към променящите се икономически условия в нашето време.

Нещо повече, така се създават онези естествени предпоставки за обучение през целия живот, за непрестанно квалифициране и преквалифициране, тъй като базата на общообразователните знания е по-широка и обхватна, общата култура създава възможността за акумулиране на нови знания и нови професионални умения. Този нов акцент в измененията, които предлагаме сега, обуслови и новата възможност, регламентирана в § 12, ал. 5, а именно, че училищата по изкуствата ще осъществяват и професионално образование с придобиване на трета степен на професионална квалификация с продължителност до четири години след завършване на основното образование или завършен клас от средното образование.
Без да се спирам на другите проблеми, намерили решение в този законопроект, искам да подчертая още една съществена черта. Тя се изразява в това, че се слага един ясен ред за съдържанието на учебната документация, отнасяща се до професионалното образование и обучение. И ето, тук отново виждаме връзката между Закона за народната просвета и настоящия законопроект. В Закона за народната просвета учебната документация е едно важно държавно образователно изискване, което предпоставя условията за управление и контрол на образователната система, за легитимността на дипломи и професионални удостоверения, на тяхната реципрочност с тези на европейските страни. България е подписала Лисабонската декларация за даване на сертификати за професионално образование. Присъединяването ни към Европейския съюз изисква да материализираме задълженията си и по тази декларация. В този смисъл адмирирам онези норми в законопроекта, които слагат ред за необходимата учебна документация.
Приключвам моето изказване с убеждението, че с този законопроект ние поставяме един ясен регламент и той е не просто и само част от общия пакет образователни закони, но ако бъде гласуван, ще имаме закон, насочен към бъдещето на новите генерации младежи и девойки, които ще имат добрия шанс да се адаптират към новите условия на живот в нашия ХХI век. Затова призовавам всички колеги да гласуваме за този законопроект и да продължим усъвършенстването на така необходимата за всеки български дом образователна система. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Заповядайте, проф. Камбуров, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър! Аз гласувах положително при разглеждането на закона в комисията. Имам някои забележки.
С приетия на 15 юли 1999 г. Закон за професионално образование и обучение беше направен първия опит да се регламентира съдържанието и организацията на професионалното обучение и образование, да се дефинират отговорностите на институциите предвид новите социалноикономически реалности.
Приемането на този закон беше и крачка по пътя към хармонизирането на системата на професионалното обучение и образование с европейската практика и с опита на развитите страни.
Днес, 3 години след приемането на първия Закон за професионалното образование и обучение, изглежда още по-нелогично със закон да се структурира мисловният процес, като се структурира съдържанието на професионалната подготовка. Предвид новата икономическа ситуация, структурните преобразования, намаляването на броя на работните места и бюджетните организации, възприемането на този строго централизиран и свръхрестриктивен подход изглежда не особено оправдано. Министерството на образованието недостатъчно се занимава с анализ на социалноикономическата ефективност, не разполага с предварителни качествени разработки по различни въпроси за съдържанието на обучението, отсъства ясна стратегия за развитието на съдържанието на професионалната подготовка в страната, за да поеме цялата отговорност за осъвременяване на системата.
В този ред на мисли би било логично предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение да даде повече свобода на институциите в системата на професионалното образование, на работодателите, на научните институции, на професионалните сдружения и профсъюзите и да създаде благоприятна среда за провеждане на един ефективен социален диалог, който да доведе до изработване на национална стратегия за развиване на професионалното обучение и образование. Предложените промени, освен като добри, могат да се определят още като недостатъчни и козметични, тъй като не засягат централизирания и рестриктивен начин на философия на закона, а са предизвикани от скорошните промени, предимно в нормативната рамка, имам предвид измененията в Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план, както това се вижда от приложените към законопроекта мотиви. Същинските изменения, доколкото ги има, се отнасят към уточняване на процедурите за лицензиране и акредитация на институциите, които провеждат професионално обучение и ориентиране – ал. 29. Въвеждането на един строг и тромав лицензионен режим обаче само ще отблъсне неформалните доставчици на този тип услуги и ще остави системата на професионалното обучение и образование затворена, както и досега, в рамките на традиционната образователна система, която е не само морално остаряла, но и извънредно скъпа. По този начин работодателите, профсъюзите и останалите неправителствени организации ще бъдат лишени от възможността бързо и гъвкаво да реагират на промените във възможностите на социално-икономическата обстановка, която предлагат и специфичните решения на възникналите промени със заетостта и конкретния регион и конкретното населено място.
Проблемът става още по-сериозен, като се вземе предвид обстоятелството, че образованието за възрастни не е нормативно уредено в България, а формалните институции за професионалното обучение и образование, имам предвид професионалните училища и гимназии с техните дългосрочни и строго регламентирани програми, са изключително неподходящи за обучението и преквалификацията на възрастните, загубили своите работни места. При това положение, вместо да отговори на тази въпиюща потребност, като даде стимули на традиционните институции да предлагат курсове за обучение на възрастни, предвид намаляващата раждаемост, това е важно за оцеляването им, Министерството на образованието и науката заличава навсякъде в текстовете на закона думата “безработни” – ал. 3 и 13, което е в разрез с цялостната европейска политика за развитието на професионалното обучение и образование като основно средство за социална реализация на индивида.
В този случай вносителят счита, че проблемът не е от съществено значение, а професионалното ориентиране, насочването и формирането на подходяща и гъвкава учебна програма за възрастни е основен европейски и световен приоритет. Заличавайки термина “безработни”, министерството всъщност се отказва от задълженията си спрямо този контингент, като го оставя в ръцете на неформалните доставчици, на които обаче се създава изключително тежък и тромав лицензионен режим. В същата посока действат и разпоредбите относно процедурите на акредитация на професионалното обучение и образование. Текстовете са сляпо подражание на съответните текстове от Закона за висшето образование, което смятам за особено несполучливо. Защо е необходима институционална акредитация на професионалните училища и гимназии, след като никой не е поставял въпроса за тяхната легитимност и тази акредитация не е обвързана с процедурата на тяхното откриване или закриване, доколкото те се откриват по същия ред, както общообразователните институции?
По същество институционалната акредитация означава даване на право да се извършва определен вид обучение и това до голяма степен съвпада с процеса на лицензиране, така че и от тази гледна точка провеждането на институционалната акредитация не изглежда особено оправдано. Ако пък акредитацията е предвидена само за формалните доставчици в системата на традиционното средно образование, а лицензирането за всички останали, то това следва да се упомене специално и, разбира се, да се посочат причините за този специален режим.
Въобще натоварването на националната агенция с такива процедури, като лицензиране и акредитация, които изискват много време и човешки ресурси, ще ги отвлече от основната им функция на институция, която трябва да организира реформирането и хармонизирането на учебните програми за професионално обучение и образование, чрез поддържането на един активен социален диалог.

По този начин тя ще се превърне в един административен придатък на министерството, което и занапред ще продължи да управлява и контролира системата на професионалното образование и обучение.
Би следвало проектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование по-ясно да очертае ролята на агенцията като мозъчен тръст на системата, отговорен за изработването на стандартите и учебната документация, от една страна, и да ограничи ролята на министерството, като я сведе до чисто административни и финансиращи функции.
Режимът на кредитиране на програмите, а не на институциите, както и лицензирането, прекрасно могат да се уредят с правилника на самата агенция, без да са включени в текстовете на закона. Последното само ще затрудни агенцията и институциите, когато се налага прилагането на бърза и гъвкава политика по намирането на заетост.
В заключение може да се каже, че предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за професионалното обучение и образование до голяма степен търпи още обновление, което е необходимо да стане между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Уважаеми народни представители, дали има още желаещи да се изкажат по този законопроект на първо четене? Защото, ако няма, аз бих могъл да го подложа на гласуване. Ако има, ще трябва да отложим за следващия ден, да продължим с него.
Не виждам желаещи за изказване, което ми дава основание да натисна копчето за повикване за гласуване, за да може всеки, който е в кулоарите и има голямо желание да упражни правото си на глас, да го направи.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря ви, уважаеми народни представители.
Преди да ударя звънеца, ми позволете няколко важни съобщения:
Първото е за парламентарния контрол на 27 септември.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народните представители Росица Тоткова и Николай Младенов и на две питания от народния представител Йордан Бакалов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на две питания от народните представители Йордан Соколов и Бойко Великов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров и на питане от народния представител Йордан Соколов.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на актуален въпрос от народния представител Гергана Грънчарова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Владислав Костов, Панайот Ляков и Ангел Найденов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Стойко Танков.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Сергей Станишев и Бойко Великов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Ваня Цветкова;
- министърът на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Пантелеев;
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- министърът на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 2 октомври 2002 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе и на 3 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. заседание в зала 232 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по културата ще заседава на 1 октомври, вторник, от 9,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 2 октомври, сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Уважаеми народни представители, това исках да ви съобщя за днес.
Следващото заседание на парламента е утре в 9,00 ч. в пленарната зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Юнал Лютфи


Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун