Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Днес, 26 септември, имам да направя едно съобщение.
Постъпил е и се раздава обобщен проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави предвид срока за писмени предложения.
Уважаеми народни представители, започваме нашата работа.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля да започнем с т. 8 – ратифициране на законопроекта на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали поради важността за нашата страна да бъде 16-ата страна, която е ратифицирала този Протокол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение – 8 точка - една ратификация да предвари въвеждания в момента законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Смятам, че това ще отнеме малко време, а както става ясно, е важно да стане своевременно.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за минаване първо на ратификационния закон.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има доклад от Комисията по околната среда и водите по този законопроект. Господин Джевдет Чакъров, не го виждам, господин Великов - заместник-председателят на комисията, ще бъде този, който ще представи доклада.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно законопроект за
ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за
трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с
тежки метали, № 302-02-53, внесен от Министерския съвет на
2 септември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали. На заседанието присъстваха господин Николай Куюмджиев - заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Лидия Асенова – началник на отдел “Глобални атмосферни процеси” към Министерството на околната среда и водите. От името на вносителя госпожа Асенова представи законопроекта и мотивите за неговото ратифициране. Целта на Протокола е предотвратяване или когато това не е възможно, намаляване на емисиите на тежки метали, кадмий, живак и олово от антропогенна дейност. С ратифицирането на Протокола България ще се ангажира да намали общите годишни емисии на тези три тежки метала в сравнение с базовата 1990 г., както и да въведе най-добрите налични техники и съответните норми за допустими емисии, както са разписани в Протокола. Шест месеца след влизането на Протокола в сила – а това ще стане, след като още две страни го ратифицират – трябва да бъде преустановено използването на оловен бензин в транспорта. Страната ни се задължава също да създаде необходимите механизми и капацитет за инвентаризации, за докладване на емисиите на тежки метали, мониторинг и за насърчаване разработването на технологии, предотвратяващи отделянето на тежки метали в атмосферата. В резултат на направени прогнози и данните за действителните емисии за 2001 г. беше изразена увереност от страна на Министерството на околната среда и водите, че задълженията на България по този Протокол ще бъдат изпълнени без проблеми.
Постигането на целите на Протокола се гарантира и от наличното българско законодателство в тази насока, а именно - Закона за опазване на околната среда. Наредбата за емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, наредбите, с които се нормират емисиите на вредни вещества от големите горивни инсталации, от изгарянето на различни видове отпадъци, Националната програма за прекратяване производството и употребата на оловни бензини и т.н.
В хода на разискванията по законопроекта беше изяснено, че за достигането на съответните норми по приложения 5 и 6 на Протокола няма да се изискват повече средства от това, което е заложено в прилагащите програми във връзка с изпълнението на европейското законодателство в тази сфера и по-специално в Директивата за интегрирано предотвратяване и контрол върху замърсяванията и Директивата за изгарянето на отпадъци. С ратифицирането на настоящия Протокол България ще продължи своята политика за намаляване на емисиите на тежки метали в атмосферата.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 12 гласа “за” и изрази следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали № 302-02-53, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Искам да помоля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по този ратификационен закон.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-53 за ратифициране на
Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично
замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали,
внесен от Министерския съвет на 2 септември 2003 г.

На 4 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали и прие следното


СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали, подписан на 24 юни 1998 г. в Орхус, Дания”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Александров.
Уважаеми колеги, имате думата по този проект за ратификация.
Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Този законопроект се приема на първо четене.
Доцент Великов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да мине и на второ четене днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Предложение за преминаване към второ четене поради липса на възражения.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене.
Искам да помоля доц. Великов да представи законопроекта в неговия член единствен.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали
Член единствен: Ратифицира Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали, подписан на 24 юни 1998 г. в Орхус, Дания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по този единствен текст. Не виждам желаещи.
Моля, подлагам на второ гласуване ратификационния законопроект, така както беше представен от доц. Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Искам да припомня, че предстои докладване на § 34 по вносител. Това е страница 20 от първата част на доклада.
Госпожо Мингова, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
По § 34 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е следният:
“Член 68 се изменя така:
“Чл. 68. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители по § 34. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35 – “Заглавието и чл. 69 се отменят”, и § 36 – “Заглавието и чл. 70 се отменят”, има предложение на народния представител Васил Маринчев за отпадането на двата параграфа. Аз ги представям едновременно, за да може да спестим време при обосновката.
Комисията не е приела предложенията за отпадане, тя подкрепя текстовете на вносителя, така както ги представих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези два параграфа – 35 и 36, и предложението на г-н Маринчев за отмяна, можем общо да разискваме.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Аз излизам на трибуната не за да защитавам своето предложение, а просто да кажа, че по § 35 аз го оттеглям, тъй като намерих, че има решение на този проблем на друго място, но по § 36 – за чл. 70, не намерих решение в кодекса. И ако ме убедите, че го има, ще оттегля и това си предложение. В противен случай държа на него – член 70 да бъде отменен, а той е:
“Чл. 70. Когато държавният служител изпълнява задълженията си в почивни и празнични дни, на него му се заплаща удвоеният размер на основната заплата, изчислен по броя на съответните дни.”
Нормално е, когато човек работи извън установеното работно време, в почивни и празнични дни, да бъде заплащан по-високо. И ако няма никъде, а аз не го открих, може и да е моя грешката, решение на този проблем, то предлагам да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Мингова, вероятно ще внесете яснота.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Струва ми се, че уредбата се предлага и ние вече я гласувахме. Това е по § 33 в чл. 67, ал. 3. Това е едно от допълнителните възнаграждения, които могат да бъдат определени, а в ал. 4 се предвижда общо, че “размерът и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство”.
Така че това е основанието.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Оттеглям и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи оттегляте и двете си предложения?
Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз също искам да подкрепя текста на вносителя, защото въпросът е уреден в § 43.
Другият ми аргумент, освен този, който беше представен от госпожа Анелия Мингова, е, че размерите и условията за получаване на допълнителни възнаграждения се уреждат с акт на Министерския съвет. Освен това в ал. 3 е предвидено да има допълнително възнаграждение за извънреден труд. Тоест самата форма на извънредния труд е вече уредена, а в ал. 4 пък се урежда размерът и условията за получаване. Така че извънредният труд на държавните служители е гарантиран и това е съвсем естествено, защото всеки труд, който се полага, трябва да се възмездява. А размерът на допълнително положения труд в празнични и в почивни дни е изчерпателно уреден в Кодекса на труда и там са определени минималните размери, които всъщност правят диференциация между почивен ден и официални празнични дни.
Така че смятам, че еднаквият режим за работещите по трудов договор и за работещите по служебно правоотношение е добро и това е отново потвърждение на нашата теза за равнопоставеност на работещите в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте и двата параграфа 35 и 36 така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 3.
Двата параграфа се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 37 има предложение на народния представител Ляков – думата “квалификация” в ал. 1 да се замени с “компетентност”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Елиана Масева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37. Ще ми позволите ли да прочета параграфа с една редакционна поправка в ал. 3, тъй като това е обусловено от предходното ни гласуване във връзка с приемането, че ще се прави Единен класификатор на длъжностите в администрацията. Ще го отразя директно при прочита на текста:
“§ 37. Член 73 се изменя така:
“Чл. 73. (1) Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.
(2) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: “младши ранг” и “старши ранг”. Младшият и старшият ранг имат по пет степени.
(3) Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 9, против 65, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Нямаме необходимия кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте § 37 в редакцията на комисията с редакционната корекция, направена от госпожа Анелия Мингова.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието, текстът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Васил Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да извършите проверка какъв беше точно кворумът в началото на заседанието, защото по моя памет беше 153 човека, а при предишното гласуване гласувалите бяха 75 човека. Ако не ме лъже паметта, следва да отмените предишното гласуване и да гласуваме отново, тъй като чисто формално нямаме изпълнение на съответния член от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвършено прав сте, господин Маринчев. Ще направя проверката. Уважаеми народни представители, става дума за предложението на господин Ляков.
Моля, гласувайте отново предложението на господин Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 5.
Предложението на господин Ляков е отхвърлено.
Стигнахме до § 38, чийто текст е подкрепен от комисията. По този параграф има ли желаещи за изказване? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 38 ще ми позволите да направя отново същата редакционна поправка в алинеи 2 и 3, така както при предходния текст:
“§ 38. Заглавието и чл. 74 се изменят така:

“Определяне на ранг
Чл. 74. (1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.
(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.
(3) При повишаване в длъжност или при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 38, подкрепен от комисията, в редакцията, представена от госпожа Анелия Мингова.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 39 има предложение на Панайот Ляков, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 39. Заглавието и чл. 75 се изменят така:
“Повишаване в ранг
Чл. 75. (1) Повишаването в ранг се извършва на не по-малко от три и на не повече от пет години въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.
(2) Държавният служител може да бъде повишен в следващия по-висок ранг преди тригодишния срок по ал. 1, при условие че при атестиране е получил най-високата оценка.”
Ако ми позволите да прочета и следващия параграф?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 40 е възприето предложението на господин Ляков.
Комисията, подкрепяйки текста на вносителя, предлага следната редакция на § 40:
“§ 40. Заглавието и чл. 76 се изменят така:
“Атестиране
Чл. 76. (1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.
(5) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с наредба на Министерския съвет.”
По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 41. В чл. 82 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Преназначаване на държавния служител”.
2. В ал. 2 думите “притежава необходимия ранг за заемане на новата държавна служба” се заменя с “отговаря на условията за заемане на съответната длъжност”.”
По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 42. В чл. 83 ал. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по тези параграфи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате параграфи от 39 до 42 така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 43 има предложение на Росица Тоткова – т. 2 се изменя така:
“2. Създава се ал. 4:
“(4) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата на замествания служител”.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43:
“§ 43. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “до 30 работни дни” се заличават.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 84 се урежда заместването при отсъствието на държавния служител. Но искам да прочета чл. 16, който, според мен, урежда изцяло този въпрос:
“Чл. 16. (1) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство със срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава, заедно със заплатата си, и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаета длъжност”.
Аз мисля, че този член описва изчерпателно заместването. И ако трябва да остане в § 43 такъв текст, той трябва да съответства на текста в чл. 16. Защото не може в чл. 16 да уреждаме нещата по един начин, казваме, че това заместване може да бъде до шест месеца, не е казан минималният срок на заместването. Определен е и размерът на заплатите по време на заместването. И сега изведнъж се приема нов текст, който определя част от периода. От 31 дни до 3 месеца ще получава заплата 50 на сто от основната заплата. Ако обаче работи 3 месеца и 1 ден, т.е. повече, или шест месеца, както законът дава възможност, съответният държавен служител, който изпълнява и тази функция, ще трябва да получава 50 на сто от минималните заплати за длъжността. Виждате, че това абсолютно влиза в противоречие с двата текста. Да не говорим за това, че е крайно несправедливо когато слагате по-дълъг срок, да се получава по-ниско възнаграждение.
Затова аз си позволих да направя това предложение тук, което да бъде в съответствие с чл. 16, защото законът трябва да има логика, която по никакъв начин да не затруднява тези, които ще прилагат закона. Струва ми се, че това е основното ни задължение – да пишем ясни текстове, които да не затрудняват хората, за да не кажа нещо още по-силно. Не бих възразила да се върнем отново на чл. 16 по отношение на размера, но смятам, че двата текста трябва да бъдат в синхрон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. Съвсем коректно поставяте въпроса.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Аз ще помоля да вземат отношение представители на вносителя, но това, което бих искал да кажа е, че в двата текста се уреждат различни хипотези. В чл. 16 става дума за вътрешно съвместителство тогава, когато имаме незаета щатна длъжност. Докато в чл. 84, който се регламентира понастоящем, става дума за друга хипотеза. И това е отсъствие на държавен служител по различни причини, но тогава, когато този държавен служител, който отсъства, е заел съответната щатна длъжност. Така че редно е да има специфична регламентация тук. На мен ми се струва, че не това е аргументацията на госпожа Тоткова. Тя се позовава на съществуващата вече уредба, а всъщност става дума за различни хипотези.
Така че различна уредба трябва да има. Друг е въпросът дали тази, която предлага вносителят, ние ще я подкрепим, или нещо различно. Но уредба трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Давам думата на госпожа Снежана Димитрова – директор на Дирекция “Държавна администрация” към Министерския съвет, за да внесете яснота и да се ориентираме в текстовете.
СНЕЖАНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не бих могла да кажа повече от това, което каза госпожа Мингова. Действително това са две различни хипотези. Действително по различен начин са уредени. Още повече, че в чл. 84, когато има незаета длъжност и отсъства държавният служител, до 30 дни не се плаща на никого, защото се приема, че това е срокът на отпуска. Поради тези причини не е предвидено възнаграждение на служителя, който го замества. Друг е въпросът за по-дългосрочното отсъствие. Тогава вече се приема, че е необходимо да бъде уредено такова възнаграждение. В чл. 16 става въпрос за незаети длъжности, а в чл. 84 за заета длъжност на отсъстващ служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Да се надяваме, че нещата се изясниха.
Госпожо Тоткова, както виждам, Вие поддържате Вашето предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Не, не са. Значи като няма служител – 50% от минималната, а като има – 50% от основната. Какво е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 42, против 89, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 43.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 44 има предложение на Елка Анастасова за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 44. Създава се чл. 87а:
“Запазване на служебното правоотношение
при преобразуване на администрация
Чл. 87а. При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 44?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да подкрепя текста на вносителя за запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрацията, защото смятам, че това е коректно отношение към хората, които нямат участие в преструктурирането. Това е гаранция за тях, че техните служебни правоотношения ще бъдат запазени. Там, където би трябвало да има много по-голяма свобода на работодателя, именно на тези, които дават 70% от брутния вътрешен продукт – на частните работодатели, този текст също е предвиден в чл. 123 от Кодекса на труда. Смятам, че такава разпоредба категорично трябва да съществува в Закона за държавния служител. Затова не подкрепям предложението на госпожа Анастасова да отпадне, което респективно означава, че този въпрос не трябва да бъде уреждан в Закона за държавния служител, и подкрепям предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Елка Анастасова, което не се подкрепя от комисията, не се подкрепя и от госпожа Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 88, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 44, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 45 има предложение на Росица Тоткова – изразът “или на лицето по чл. 6, ал. 2” в т. 1 да се заличи, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45:
“§ 45. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “награди” се добавя “със заповед на органа по назначаването или на лицето по чл. 6, ал. 2, която се оповестява по подходящ начин”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Отличията са:
1. грамота;
2. сребърен почетен знак на съответната администрация;
3. златен почетен знак на съответната администрация.
(3) Наградите са парични и предметни.”
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Стойността на паричната или предметна награда не може да надвишава размера на основната заплата на държавния служител.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожо Тоткова, поглеждам към Вас. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В чл. 88 се уреждат отличията и наградите, които трябва да получават държавните служители за образцово изпълнение на служебните си задължения. Освен възнаграждението другият начин за стимулиране, който според мен има много по-съществено въздействие върху самочувствието на нашите държавни служители, са именно тези отличия и награди. Затова мисля, че органът, който трябва да връчва и да издава заповеди за присъждане на такива отличия и награди, трябва да бъде органът по назначаването. Затова съм предложила да отпадне “лицето по чл. 6, ал. 2”, а то е онова лице, на което органът по назначаването е прехвърлил част от своите задължения, свързани със служебното правоотношение. Мисля, че издаването на такава заповед за отличия и награди няма да затруднява органа по назначаването, защото това ще бъде престиж не само за този, който получава наградата, а ще бъде престиж за цялото звено, за цялото ведомство, че има такива хора, които са заслужили отличие. Мисля, че това трябва да става с уважение към хората, които са заслужили това отличие и които получават тези награди. Дори си мисля, че това трябва да става тържествено, защото на моралната страна на оценката на работата трябва да обръщаме изключително сериозно внимание. Затова мисля, че това задължение ще бъде изпълнявано с голямо удоволствие именно от органа по назначаването.
Затова предлагам да отпадне изразът “или на лицето по чл. 6, ал. 2” и това приятно задължение, задължение на престиж за съответната служба да остане за органа по назначаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 32, против 78, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Госпожо Тоткова, ако желаете, имате възможност да поискате прегласуване.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам прегласуване, защото смятам, че наистина органът по назначаването е този, който трябва да издава заповедите и да връчва тези награди и отличия. Не може това нещо да се принизява. От една страна, човекът е заслужил, оценен е, получил е подкрепата на колегите си, получил е подкрепата на началниците си, достигнал е до това да бъде номиниран. Такива награди не се раздават всеки ден. И аз не виждам какъв е проблемът в това органът по назначаването да подписва заповедите и да връчва тези награди. Наистина, това е въпрос на оценка. Е каква награда е тази, която се връчва от началника на отдела?! Нека органът по назначаването да направи това нещо, за да може това да дава стимул и на останалите! Това е признанието, защото, като получи някой наградата си по пощата, подписана от някой служител, какъв стимул ще бъде това и за него, и за останалите му колеги?
Смятам, че това е наистина тази морална категория, която ние трябва да налагаме във взаимоотношенията помежду си. И нека оценили веднъж дадено лице в държавната администрация за това, че е заслужил, да му дадем този шанс да получи наградата си по същия престижен начин!
Аз наистина ви призовавам, колеги, - няма да пострада законът, няма нищо да се промени в него, напротив, хората ще получат наистина признанието си - много горещо се обръщам към вас да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Отново подлагам предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 78, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 46 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 46. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 5 се изменя така:
"5. неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация."
2. В ал. 3 думата "началник" се заменя с "ръководител"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 46?…
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само, ако ми позволите, едно редакционно предложение: "5. неспазване на правилата на Кодекса…".
Мисля, че граматически е по-правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това може технически да се оправи, даже без да се гласува.
Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители! Подлагам на гласуване текста на § 46 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 47 има предложение на Росица Тоткова:
"В § 47, т. 1 изразът "като в т. 2 думата "степента" се заменя с "формата" се заличава."
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47 и той е следният:
"§ 47. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 2 думата "степента" се заменя с "формата".
2. Създава се ал. 2:
"(2) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 2 се налага дисциплинарно наказание "уволнение"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В чл. 91 се регламентира определянето на дисциплинарното наказание. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, тоест, когато трябва да се вземе решение какво да бъде то и в какъв размер да бъде, трябва да се отчитат няколко фактора, които са изброени в ал. 1: тежестта на нарушението и последиците от него; обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тоест, дали има други странични фактори, които са въздействали върху извършването на това нарушение; цялостното поведение на държавния служител. И един фактор, който и сега съществува, а това е степента на вината на държавния служител.
Сега "степента" се заменя с "формата". "Степен" означава да се определи малко ли е, по-малко ли е, най-малко ли е или голямо ли е, по-голямо ли е, най-голямо ли е.
Уважаеми колеги! Аз искам някой да обясни какво значи "формата на вината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всички юристи могат да го обяснят, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Добре, защото формата на вината може да бъде квадратна, може да бъде и правоъгълна. Нали така? (Весело оживление.)
Ами, да! Аз разсъждавам с инженерни норми и искам на мен да ми е ясно. И в това няма нищо лошо. Смятате ли, че трябва да седим в залата и да не искаме да ни е ясно какво правим тук? Аз затова искам някой да обясни какво значи "форма", тъй като досега това е било "степента". Имало ли е досега някакви затруднения с определянето на наказанията с този израз "степента на вината"? Защото според мен вината може да има степени. И това е нормално. Тя не може да бъде една и съща – всички вини да бъдат оценени с "2" или всички вини да бъдат оценени с "6". Затова искам да получа обяснение. Ако обяснението, което някой ще ми даде, ме убеди, че “формата на вината” е по-добрият текст, аз не възразявам да си оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. Разбира се, съвършено нормално е да искате да Ви се обясни. Това всеки юрист може да го направи.
Понеже господин Василев беше първият, който поиска, но това би могъл да бъде всеки от юристите, заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз може би изпреварих, защото още като се започна приказката за "форма" и "степен" на вината…
Госпожо Тоткова, вината, схващана като психическо отношение на дееца към извършеното от него и неговите последици не може да има степени. Вината има форми и тези форми са определени в чл. 11 на Наказателния кодекс, който има общоправно значение. Формите на вината са двете основни – умисъл и непредпазливост, или небрежност по терминологията на гражданското право, и вътре в умисъла - пряк умисъл и евентуален умисъл, а вътре в непредпазливостта – съзнавана и несъзнавана непредпазливост или иначе наричано самонадеяност и небрежност.
Така че това имаме предвид под "формите на вината", а не говорим нито за квадратна, нито за кръгла, нито за сферична вина. Моля ви се! Благодаря ви. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Разбира се, с цялото уважение към госпожа Тоткова, но става дума за юридически категории, които са утвърдени и наложени. Така че от тази гледна точка за юристите няма никакво съмнение. Но госпожа Тоткова нали е народен представител и трябва да гласува и тя трябва да знае за какво става дума.
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, при цялото ми уважение към господин Василев, но той не можа да ме убеди. Защото Вие, господин Василев говорите за Наказателен кодекс. А ние сега не говорим за Наказателен кодекс, говорим за едни дисциплинарни наказания, които са вътре в самата администрация и нямат никакво отношение към последиците от решенията, които се вземат по Наказателния кодекс. Нали е така? Или ще ми кажете сега, че някой в администрацията трябва да извършва разследване, да има този капацитет да казва умишлено или не е умишлено, да доказва тези форми. Аз говоря за Закона за държавния служител. Ако има такива симптоми или сигнали, или признаци на умишлено нарушаване на правилата, на умишлено увреждане, на умисъл в неговите действия, него ще го наказват по Наказателния кодекс, а няма да го наказват със забележка. Аз не мога да приема, че той ще има умисъл да разруши примерно имуществото в една сграда или да унищожи информацията, която се съдържа в компютъра и ние ще го накажем със забележка. Тук става въпрос за нещо съвсем различно.
Така че не можахте да ме убедите. Съжалявам много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате право на дуплика, господин Василев, ще се възползвате ли от това право? Не е задължително, но имате възможност да убедите госпожа Тоткова, която не можа да бъде убедена.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Госпожо Тоткова, аз не знам дали ще мога да Ви убедя, но мисля, че изясних на аудиторията какво представлява тази категория и че това, че вината е дефинирана в Наказателния кодекс се дължи на простото обстоятелство, че тя има най-голямо наказателно-правно значение във всичките й форми. Друг е въпросът, че тя има същото психическо съдържание във всички останали правни клонове – и в административното, и в гражданското, и в материята на дисциплинарната отговорност включително. Само последиците са различни, но формите са едни и същи и не е нужно те да се уреждат във всеки един отделен закон с оглед на едни конкретни нужди, защото са уредени по общ начин в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Госпожо Тоткова, оттегляте ли си предложението? Не го оттегляте.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова, което не се подкрепя от комисията и не само от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 24, против 83, въздържали се 3.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 47.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 8, въздържали се 3.
Параграф 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 48. В чл. 92, ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 48, който се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 49 има предложение на Росица Тоткова и на Марина Дикова, които са идентични – за отпадането на параграфа, които не са подкрепени от комисията.
Предложение на Елиана Масева в чл. 93 ал. 1 да отпадне. Мисля, че то е идентично по съдържание. Не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49:
“§ 49. В чл. 93 ал. 1 се изменя така:
“(1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Става дума за текст, който предвижда, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша и да даде срок за писмени обяснения, за да може да оцени по-обективно доказателствата във връзка с дисциплинарното наказание. Действащият текст предвижда комулативно и изслушването на държавния служител, и депозиране от него на писмени обяснения, което е справедливо, тъй като дори в един наказателен процес подсъдимият има право на последна дума. В случая обаче изслушването нито се протоколира, нито се фиксира, нито се обективира и то не може да бъде единственото задължение към органа по назначаването.
Действащият в момента текст освен изслушването да се даде и срок за писмени обяснения, за да може този служител наистина да остави следа и да ангажира себе си с едно обяснение, е много по-сполучлив и той създава симетрия върху властта на наказващия орган и отговорността на държавния служител. Затова считаме, че действащият текст би трябвало да остане в същото съдържание, поради което чл. 49 с тази евентуалност “или” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
За реплика има думата господин Василев. Заповядайте.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масева. Първо, аз не съм убеден, че в действащия текст редакцията е такава, която сочи комулативно изискване както на изслушването, така и на писмени обяснения. Става дума за алтернативи. Те са отделени с запетая. Иначе текстът би звучал така: “Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения”, а то не е така. Той е длъжен да го изслуша, да му даде срок за писмени обяснения, а той ще си избере варианта дали да бъде изслушан, или да даде писмени обяснения, също така да събере и други доказателства.
Така че в тази начална, елементарна процедура – дисциплинарната процедура, това е единственото средство за защита – обясненията. Но как ще ги даде, дали ще бъде изслушан, дали ще ги даде писмено, това е въпрос на избор на подлежащия на наказване. Той ще си избере средството за защита, толкова повече, че след това при едно съдебно производство няма никакви ограничения доказателствените средства относно това дали са били поискани обясненията, а не дали са били изслушани. Защото наказващият орган е длъжен да ги поиска, но подлежащият на наказване не е длъжен да ги даде. Дали устно или писмено, това е съвсем друг въпрос, въпрос на негов избор. Ако поиска да ги даде.
Така че тогава проблемът идва в следващата алинея, когато не е изслушал или не е приел обясненията – не когато не ги е приел и не го е изслушал, когато не го е поканил да го стори. Тогава то става абсолютно отменително основание – непоканването. Нека не пресилваме нещата тук, аз мисля, че тук няма комулативна редакция. Но и по същество да се изисква да се дублират тези две неща, един път той да го изслуша и после тези обяснения, които ще даде при непосредственото събеседване с него, да ги преписва и да ги подписва. Това би улеснило доказването, но… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Масева, имате възможност да вземете думата за дуплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! След Вашата реплика питам защо тогава се налага този текст да бъде променян, след като има идентично съдържание? Мисля, че проблемът идва от постоянната практика на съдилищата, които връщат много дела точно поради този процедурен пропуск. И тази поправка е извършена съвсем умишлено. Но аз пак твърдя и се обръщам с дуплика към Вас, точно за да разберете, че този текст е във вреда на служителите и мисля, че е прекалено, след като нашата цел е обективната истина, да си го позволим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз се надявам, че поне в едно ще бъдем единни – че еднакво четем и познаваме граматиката на българския език. Защото в чл. 93, ал. 1 е записано следното: “Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.” Така че тук става въпрос за четири неща, тук не става въпрос за едно или друго, а става въпрос за четири действия, които трябва да бъдат извършени от дисциплинарно наказващия орган. Това е според мен изчерпателно изброяване точно на тези четири действия, които трябва да се предприемат.
От друга страна, мисля си, че само устното изслушване, устните обяснения – разбира се, че служителят може да ги даде, може да не ги даде, той и писмените може да ги даде, може да не ги даде, може да откаже да пише писмени, това е право, което му дава законът, за да може той да се защити, друг е въпросът дали той ще се възползва от това право – но ако възникне спор дали основателно, дали законосъобразно е наложено това наказание, какви ще бъдат тези доказателства? Ще си спомнят в кой ден и в колко часа кой с кого си е говорил ли? Аз мисля, че наличието на писмени обяснения защитава именно държавния служител, от една страна, а той защитава и дисциплинарно наказващия орган. И него защитава, защото, разбира се, че той самият няма сам да събира тези доказателства, никой не си прави илюзии, че ще го прави, но той трябва да има достатъчно аргументация, достатъчно данни, и то данни, които могат да бъдат предоставени на орган, който има отношение или би имал отношение към такова наказание. Така че то е в защита както на държавния служител, така и на дисциплинарно наказващия орган, за да може наистина, ако е необходимо след време, да има възможност за обективност. Как след време ще си спомня някой какво са си говорили и как са си говорили? Аз мисля, че това е в интерес и на двете страни и затова ви моля да приемете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Думата има господин Васил Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, ползвам правото си на изказване, можете да го възприемете и като реплика към Вас. Аз не мога да се съглася, че в стария текст не са комулативно. Не съм юрист, може би Вие по-правилно тълкувате тези неща, но все пак не съм съгласен. Ако трябваше да бъдат поотделно, алтернативна да бъде всяка от вероятностите, щяха да бъдат изразени сигурно като точки – първо, второ, трето, пето. А те са изредени със запетая. Вярно е, че по-категорично щеше да бъде, ако вместо запетаята имаше съюз “и”, но е сложена запетая. В този случай аз смятам, че това е задължително. С какво аз бих доказал, ако бъда освободен като държавен служител, че наказващият орган, моят шеф, ме е извикал и аз съм дал устни обяснения, той е провел с мен разговор. С какво мога да го докажа? Със свидетелски показания не мога да го докажа, защото никой не свидетелства, той ме е извикал и аз съм отишъл. Той ще каже в съда, че ме е извикал, но че моите колеги не знаят, че ме е извикал или секретарката не знае, че ме е извикал, аз съм си разговарял с него в кабинета – с какво ще докаже? В съда аз не мога да се позова на формалното основание, че той не е провел с мен това събеседване, не е изискал от мен доказателства, писмени обяснения. В Кодекса на труда има подобна теза и там също се изисква да се дадат писмени обяснения. Аз ще разкажа веднага един случай от практиката неотдавна в една общинска администрация, когато не бяха поискани писмените обяснения от уволнения и съдът го възстанови много бързо и то на формално основание. Съдът просто отхвърли заповедта много бързо. А в този случай ще тръгнем и ще доказваме нещо, което не може да се доказва.
Не съм съгласен с Вашата теза и с предложението в закона с “или” и затова подкрепям предложението на госпожа Тоткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За реплика – господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Имам една реплика тук по отношение на изказването на господин Маринчев. Питате как ще докаже. Ами той трябва да си се погрижи за доказателствата. Дали те ще бъдат свидетелски показания или писмени обяснения, то зависи и от поведението на работника. Той трябва да докаже, че го е поканил да даде обяснение за еди-кое си нарушение. Като има интерес да не му падне след това уволнението, ами да се погрижи да си събере доказателствата предварително! Проблемът е негов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
За дуплика – господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Господин Василев, ако Вие сте моят началник и решите да ме уволните, защото съм най-калпавият държавен служител във Вашата администрация и ме повикате за едно събеседване при Вас в кабинета си, аз не мога да предупредя никого от моите колеги, че отивам да давам устните си обяснения по повод на моето уволнение. Вие разговаряте с мен и след това ми връчвате заповедта. С какво аз ще докажа, че Вие сте ме викали и сте поискали моето обяснение и че не сте изпълнили това свое задължение? Ами по никакъв начин! А Вие как ще докажете също? Така че по-хубаво е в закона да го запишем и то комулативно, не алтернативно, задължително. Иначе ще си водим дела по няколко години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
За изказване – госпожа Марина Дикова.

МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако подкрепите предложенията, които са направени от мен, госпожа Тоткова и госпожа Манева, това означава, че вие гарантирате в по-висока степен защитата на държавния служител.
Защо ние искаме да се изискват и писмени, и устни обяснения? От една страна, за да може органът по назначаването да придобие обективна представа за ситуацията, в която е попаднал държавният служител, както и за степента на вина, ако има такава в неговите действия. Все пак става въпрос за едно дисциплинарно производство.
От друга страна, даваме възможност на държавния служител и чрез писмени, и чрез устни обяснения да има максимална степен на защита. Тоест да убеди органа по назначаването в правотата, евентуално, на своите действия и за това, че е действал, евентуално, законосъобразно или целесъобразно.
Пак повтарям, тук трябва да преценим кого да защитим – държавният служител или да дадем една по-лесна възможност в закона на органа по назначаването да премине някаква формална процедура и след това вече да предприеме необходимите действия.
Призовавам ви да подкрепите направените от нас предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има ли други желаещи за изказвания по § 49?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, в обсъжданията по редица предходни параграфи и вносителите на предложения, визирам персонално и госпожа Тоткова, се придържаше към аргумента, че тя прави своите предложения, защото търси уеднаквяване на режима, на статута на държавните служители с този на лицата по трудово правоотношение.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС, от място): Напротив, има разлики.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, не е, напротив, от това, което беше изложено в нейните изказвания. Разбира се, че има разлики. Аз говоря за тези и във връзка с отпуските, и във връзка с осигуряването. Всичките аргументи бяха да се уеднакви режимът. Тогава не мога да си обясня това предложение, което е направено сега, и което всъщност иска да отдалечи режима при хипотезите на условията за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители от тези, които работят по трудово правоотношение.
Това, което предлага вносителят, е идентично с регламента в чл. 193 от Кодекса на труда.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Прочетете го!
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма нужда да го чета. Господин Василев го прочете.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Прочетете го, защото аз съм го прочела.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Значи няма нужда да го чета, след като сте го прочела. Мога само да го обясня, защото явно прочитането не е достатъчно, след като сте го прочела.
Има алтернативност на възможностите: или устните обяснения, или да се поискат писмени обяснения. Очевидно този режим работи, защото знаем множеството дела, които се водят включително и срещу дисциплинарни уволнения, и доказването пред съда досега не е търпяло някакви проблеми, за да не може да бъде установено и да бъде защитен както работникът срещу неправомерно посегателство от работодателя, така и работодателят срещу лесната възможност на работника да постигне отмяна на наказанието и най-вече на уволнението.
Затова на мен ми се струва, че ако аргументите са в посока да търсим някаква прекалена или по-голяма защита на държавния служител, това означава, че ние негласно обвиняваме органа по назначаването, че лесно би пристъпвал към налагане на такива дисциплинарни наказания – уволнения, отколкото един работодател в качеството му на такъв по трудово правоотношение.
Затова, без да апелирам специално, нека залата да гласува така, както всеки намери за добре. Лично аз обаче бих подкрепила текста на вносителя, именно защото смятам, че в хипотезите, в които се налагат наказания и евентуално защитата срещу неправомерност от действия при налагане на такива наказания, режимът би трябвало да бъде еднакъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте за реплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с това, че режимът по Кодекса на труда и режимът по Закона за държавния служител във връзка с дисциплинарните наказания се различават значително. В Кодекса на труда назначаващият орган или т.нар. работодател е в съвсем друга ситуация. Органът по назначаване обаче при държавния служител стои настрана от тази репресивна мярка, защото има дисциплинарна комисия. Значи на още по-голямо основание този орган трябва да се запознае не само с устните, но и с писмените обяснения на този, който иска да накаже, да уволни, за да се убеди и наистина да бъде в течение с това, което е ставало извън неговата компетентност. Той е само накрая. Той е арбитърът, но комисията заседава без негово участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че днес стартира предизборната кампания и съгласно закона тя стартира с 3 минути безплатни изявления на представителите на различните партии, които ще участват в изборите, по националната телевизия и националното радио.
Когато парламентарно представените партии се споразумяваха относно тази кампания в Българската национална телевизия, се постига единодушно съгласие, че по изключение днес парламентарният контрол не трябва да се излъчва пряко по радиото и телевизията, тъй като от 12,00 ч. ще стартират вече 3-минутните изказвания, които ще продължат до 8,00 ч. вечерта.
Правя процедурно предложение днес парламентарният контрол да не се излъчва пряко по националната телевизия и националното радио, а да се запише на видеокасета и да се излъчи в удобно за телевизията време, както е правено и друг път, в други парламенти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има процедурно предложение парламентарният контрол днес да не се предава пряко, по причините, изтъкнати от господин Пенчев. Не виждам желаещи за противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това предложение на господин Константин Пенчев.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 8, въздържали се 14.
Това предложение се приема.
Заповядайте, господин Кушлев, имате възможност да вземете отношение по разисквания § 49, който ще бъде последният гласуван преди почивката.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаемо народно представителство, аз ще подкрепя текста на вносителя за алтернативното решение да бъде изслушан или да му се поискат писмени обяснения, защото, според мен, правото на защита на уволнения срещу неправилно уволнение не бива да създава правна възможност за злоупотреба.
Ще ви развия една житейска хипотеза. На мен, като на ръководител на голяма структура, ми се е случвало няколко пъти. Извикваш го, извършил е тежко нарушение, изслушваш го и му поискваш писмени обяснения. Но той не донася писмените обяснения, а за същия ден, в който си му поискал обясненията, ти донася болничен лист, че е болен. И трябва една много дълга процедура, за да бъде доказана неистинността на този болничен лист. След това се създават значителни процесуални пречки в процеса за доказване вината и тежестта на нарушението на това лице.
Ето защо, като изхождам и от тази житейска практика и с този аргумент, аз ще подкрепя проекта на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Кушлев! Това, че някой в страната си позволява да дава фалшиви болнични листове, това не е проблем на Закона за държавния служител. Не може по този начин, тъй като изхождаме от реалността, че в България се дават фалшиви болнични листове, винаги да наказваме тези, които наистина са болни. Нали така? Защото Вие казвате, че всеки болен е престъпник. Аз не съм съгласна. (Шум и реплики в залата.) Ами, това казвате, че той ще си извади фалшив болничен лист, значи, той е престъпник.
Това е много дълга тема, между другото, и ние ще стигнем и до тази тема за болничните листове, къде е яйцето и къде е кокошката.
По отношение на това, което казахте като юридически аргумент. Вие казвате, че включването на писмени обяснения дава правна възможност за злоупотреба с право. Нали така? Тоест, този, който ще злоупотребява, е този, който ще бъде наказан. Когато обаче вие му оставите само устните обяснения, не е ли същото? Давате право за злоупотреба с право – тоест, този, който ще наказва, да се възползва от тази възможност. Не е ли логично това? Или пак ще кажете, че аз не съм юрист? Аз това го знам, без да ми го казвате. Ако беше задължително всички да сме юристи, това щеше да го пише в Конституцията. Ние имаме различни професии, различни специалности, за да можем да гледаме нещата по различен начин.
Аз мисля, че в случая точно това трябва да правим. А вие, възползвайки се от вашата правна терминология, на практика давате възможност на работодателя да се възползва от този начин, за да се освобождава от един или друг служител.
Още веднъж искам да кажа, че това, което ние предлагаме, а именно да се запази текстът, това е защита както на служителя, така и на работодателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За втора реплика думата има господин Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Кушлев, аз също не мога да се съглася с Вашата логика и за мен е непонятно, че това е логика, която един юрист изтъква тук. Вие искате да откажем право на един човек да бъде изслушан, да даде писмено обяснение, защото можело той да злоупотреби с това право. Тогава дайте всички права да премахнем. Явлението “злоупотреба с право” съществува. С всяко право може да бъде злоупотребено. Значи ли, че ние трябва изобщо да не даваме на хората права? Защото един или друг можел да злоупотреби с това право. Това е абсурдна логика и тя не е правна логика. Правата са си права. Ако някой злоупотребява, трябва да си понесе санкцията за тази злоупотреба. Ако някой му помага за това – един или друг лекар, трябва също да си понесе санкцията. Защото той също подлежи на санкция, когато издаде неистински болничен лист. Има такива случаи, които дори стигат до съда. Но да се откаже правото на един служител, преди да бъде наказан, да бъде изслушан, да даде писмено обяснение, само за това, че той можело да злоупотреби с това, за мен това е абсурдна логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За дуплика думата има господин Стоян Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз се учудвам от начина, по който се изменя контекста на моето изказване. Аз не съм отрекъл и не отричам правото на извършилия нарушението да даде обяснение, тоест, да бъде изслушан. Става въпрос за баланс на права. Законът винаги урежда и прави такъв баланс на правата. Както нарушителят има правото да се защити, така и наказващият орган има правото да го накаже. В случая законът постановява този баланс, като създава правната възможност на ръководителя, на лицето, което ще наложи наказанието, да прецени дали да изслуша или да му поиска и обяснение, или само да го изслуша. Защото при едно по-леко нарушение евентуално би могъл само да го изслуша. Той преценява с оглед на бъдещите последици и на доказването.
Ние не можем да не приемем предложението на вносителя и да оставим правната възможност на налагащия наказанието да избере едно от средствата да чуе обясненията – дали писмено, дали чрез изслушване на нарушителя. Аз никога не съм отричал и не съм пледирал за това, за което господин Соколов едва ли не ме обвини, че отричам правото на защита. Става въпрос за формата, под която да бъде реализирана тази защита в хода на този процес, в който се налага наказанието. Това вече е въпрос, който ние трябва да решим тук в залата.
Аз отново пледирам да се приеме предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за изказване, защото господин Кушлев в своята дуплика отново измести въпроса, давайки едно абсолютно неправно решение.
Ако ние даваме право на служителя, който предстои да бъде наказан, да даде своите обяснения устно или писмено, не може друг да определя дали и как той да използва това право. Това не е никакъв баланс на права. Това е просто отнемане на това право, което формално се дава. Същото е например в един наказателен процес да дадем право на съда дали да изслуша подсъдимия или не. Да кажем, че той има право да говори, има право на последна дума, но съдът ще реши дали да му я даде или не и това е баланс на права. Това е абсурдна правна логика. Или даваме правото и наказващият орган трябва да се съобрази да зачете това право, преди да вземе своето решение и да наложи наказанието, или не му даваме това право. Но да му дадем правото и след това да кажем: ама, друг и то този, който е насрещната страна, той ще реши дали ще му позволи да си упражни това право или не, това всъщност не е право. Това е само една правна възможност, която зависи не от този, който трябва да разполага с нея, а насрещната страна дали ще му позволи да си я упражни или не. Това са елементарни неща в правната теория.
Аз се учудвам как може сега тук да се излиза с една такава теза, че това било баланс на права или на интереси. Пред нас стои въпросът дали наистина, преди да бъде наложено наказанието, трябва да дадем право на този вид защита на държавния служител или не. Ако му дадем това право, то не може да бъде ограничавано от този, който след това ще го наказва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика думата има господин Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Соколов, от предлагания от вносителите текст по никакъв начин не следва ограничаване на правото на подлежащия на наказване да даде обяснения. Целият проблем е дали да съществува алтернативна възможност за изслушване и с това да се смята, че наказващият орган си е изпълнил това елементарно процедурно задължение в тази фаза от дисциплинарната процедура, или да се допусне алтернативно, вместо изслушване, само даване на писмени обяснения или те да се комулират, както настояват тук госпожа Тоткова и госпожа Масева.
Лично аз смятам, че правата на подлежащия на наказване не се накърняват, ако редакцията е алтернативна и съществуват алтернативно и двете възможности, така както е в чл. 193, ал. 1 на Кодекса на труда. Вече е право на избор на подлежащия на наказване дали да бъде изслушан или да седне да пише обяснения. Той си решава това. В едно евентуално бъдещо съдебно производство това, което трябва да докаже наказващият, защото наказаният нищо не трябва да доказва, тук става дума за субективно-потестативно право, да не ви обяснявам тези неща, тежестта на доказване се обръща, пада си върху ответника… Тогава той трябва да докаже само, че го е поканил да даде обяснения в една от двете предвидени в закона форми. И той е дал или не е дал! Това е цялата работа. Това е проблемът – дали алтернативно да съществуват тези две възможности, или трябва да кумулират – един път да го слушат и втори път да го карат да се подписва. Това е цялата работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте за втора реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов, мисля, че Вие във Вашето изказване също преиначихте по някакъв начин думите, които господин Кушлев каза тук, и значенията, които той влагаше в тях.
Тук не става въпрос да се даде възможност на наказващия орган да преценява дали да даде възможност на наказвания да се възползва или не от определени права. Тук не става въпрос за две отделни права, господин Соколов, а за едно-единствено право – правото на наказвания да бъде изслушан, да даде обяснения. В случая става въпрос наказващият орган да има избора да прецени коя от двете форми на това единствено право да даде възможност на наказвания да употреби. Не става въпрос органът да прецени дали да даде или не права. Неуместно е Вашето сравнение със съда дали да преценявал дали обвиняемият да бъде изслушан или не.
Тук става въпрос единствено и само дисциплинарно наказващият орган да прецени коя от двете форми да разреши на наказвания. Това се прави именно с оглед да се избегне злоупотребата с право, когато се предвиждат две кумулативни форми на възползване от това право и възможността този, който предстои да бъде наказан, да злоупотреби с неупотребата на една от тези две форми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Соколов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов и господин Казак! Отново стигаме до един безсмислен спор. Първо, вие се позовахте на проф. Кушлев – при тази алтернативност, за която пледирате, какво общо има тук болничният лист? Хайде това ми обяснете, като толкова защитавате проф. Кушлев!
Дали ще дам устно обяснение или писмено обяснение – изведнъж идва някаква фигура на фалшив болничен лист. Тогава излиза, че проф. Кушлев изобщо не знае за какво става дума – че един издаден болничен лист ще осуети цялата процедура. Не е така!
И второ, вие държите да бъде алтернативно – или обяснение, или писмено обяснение. Дайте това право на засегнатия, на държавния служител – той да прецени дали предпочита да се яви да изложи устно своята теза или писмено да я даде. Защо наказващият орган ще прави тази преценка? Защо на него му давате това право? След като даваме право на държавния служител, чието поведение се разглежда с оглед на това дали да бъде или не наказан и с какво наказание, трябва да му дадем правото той да прецени как да изложи своята теза. Другото за мен е правен абсурд. Не искам да ви давам примери, защото може би не са най-удачните, но това означава при един процес, в който съдът ще налага наказание, да каже за подсъдимия: ти няма да говориш, писмено си изложи тезата, а на друг ще каже: не може писмено, искам да говориш! Или даваме това право на държавния служител, или ако даваме друг да разполага с правото на избор, това е една ограничена възможност! Тя е осакатена. Осакатено право – това ли искаме да направим сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Силно се надявам да няма повече желаещи. Благодаря на господин Казак.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Марина Дикова и Елиана Масева за отпадането на § 49 – и трите са идентични.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 59, против 71, въздържали се 1.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване поради две причини: първо, защото председателката на Комисията по правни въпроси се опита да заблуди Народното събрание. Доказателство за това е фактът, че не прочетохте пълния член на текст 193 от Кодекса на труда, който не е идентичен! Вие използвахте определението “идентичен”, а той не е идентичен!
Освен това госпожа Дикова каза, че Народното събрание трябва да избере един от двата начина – по-трудният - кумулативният, или по-лесният – този, който изисква алтернативно решение. Или да има обяснение, или писмено обяснение.
Колеги, не използвайте лесния начин! Използвайте начина, който ще даде възможност и на двете страни – и на държавния служител, и на дисциплинарно наказващия орган да защитят своето решение. Дисциплинарно наказващият орган, ако разполага с писмени обяснения, много по-лесно може да защити своето решение. От друга страна, това е гаранция за това, че лицето, което ще бъде наказано, ще бъде изслушано именно в писмен вид и по този начин да се оценят всички обективни доказателства. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам предложението на народните представители, които изброих, за отпадането на § 49.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 49, против 92, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 92, против 30, въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
Уважаеми народни представители, обявявам само 10 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 25 септември 2003 г.:
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за координиране на дейността на специалните служби. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно ефективността на националната програма “От социални помощи към заетост”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на мерките, предвидени в Закона за насърчаване на заетостта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Теодора Константинова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството за размера на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството в осигурителната система. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народните представители Евдокия Манева и Лъчезар Тошев към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно началото на процедурата на ОВОС за проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Николай Василев – заместник-министър председател и министър на транспорта и съобщенията, относно състоянието на работата по усвояването и развитието на високите технологии в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Николай Василев – заместник-министър председател и министър на транспорта и съобщенията, относно политиката на Министерството на транспорта и съобщенията за развитието на железопътния транспорт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно интегрирането на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври.
Писмени отговори:
Писмен отговор от заместник-министър председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на питане от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуалния въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.

Уважаеми колеги народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Славчо Богоев – министър на здравеопазването, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Китов относно финансовото състояние на общинските болници.
Господин Китов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с 3 минути пленарно време.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В продължение на близо две години Вие бяхте заместник-министър на здравеопазването по икономическите въпроси, от което следва, че сте перфектно запознат с тежкото финансово състояние на общинските болници, което за мнозина от тях вещае вероятен фалит.
Сега, като сте министър на здравеопазването, още повече, че бяхте определен за такъв като добър мениджър, което аз лично се надявам да е така, би следвало да сте пряко отговорен за съдбата на българското здравеопазване, част от което е и общинското здравеопазване.
В тази връзка моят въпрос към Вас, зададен близо два месеца по-рано, разбира се, е какви мерки ще предприемете, за да не се допусне фалит на общинските болници в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Борислав Китов. Разполагате с 5 минути.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Действително, това е един много сериозен въпрос. Така, както беше представен писмено в Министерството на здравеопазването, той имаше малко по-друг оттенък, цитирам дословно: “Какво е виждането на Министерството на здравеопазването и Вашето лично относно приватизацията на лечебните заведения…?”.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Това е питането ми. Става въпрос за състоянието на общинските болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за актуалния въпрос относно финансовото състояние на общинските болници.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, сега ще взема материала. Прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Богоев има няколко въпроса и питане. Става въпрос за финансовото състояние на общинските болници.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Между другото, наистина това са свързани въпроси.
Благодаря за думите, които казахте. Това наистина е моят бивш ресор. В момента, разбира се, много повече неща са в моя ресор.
Бих казал, че един от основните приоритети на разработваната и следваната от НДСВ национална политика в областта на здравеопазването е преструктурирането, повишаването на качеството и ефективността, както и усъвършенстването начина на финансиране на болничната мрежа.
Конкретната политика за преструктуриране на болниците в средносрочен план е насочена към повишаване ефективността на болничната помощ, разбира се, при спазване на изискванията за достъпност, своевременност, достатъчност, качество, т.е. как да се направи промяната така, че да се усъвършенстват моделът и методите за финансиране на болниците, но да се запази тяхното функциониране и да се укрепи качеството на тяхната услуга.
Министерство на здравеопазването с участието на лечебните структури и представители на общините в началото на 2002 г. извърши преглед и анализ на здравната мрежа в страната. Бих могъл да дефинирам основните проблеми, които се откриха при този преглед.
Първият е проблемът с териториалния дисбаланс на болничното здравеопазване. Това се дължи на екстензивно историческо развитие на болничната мрежа през последните няколко десетилетия.
Друг сериозен проблем е големият общ брой легла в общинските болници за активно лечение, отнесени към броя на жителите в районите, който е по-висок от средния за страните от Европейския съюз.
Друг проблем е ниската обща използваемост на общинските структури и високият среден престой на един болен, който дава косвена информация за недостатъчната ефективност на лечебния процес, ниско и намаляващо качество на предлаганите услуги, което е очевидно, както и несъобразяване с утвърдените стандарти по утвърдените клинични направления. Това е основната причина редица от тези лечебни заведения да получат ниска акредитационна оценка.
През м. септември 2002 г. Министерският съвет прие Програма за финансова децентрализация на общините, с която се извърши разделяне на финансирането на държавна разходна отговорност и общински дейности или общински разходни отговорности в областта на здравеопазването. Бяха определени конкретни стандарти за финансиране на дейностите, които са държавна отговорност за групи болници.
Във Вашия въпрос не се визират конкретни общини и лечебни заведения, които са заплашени от фалит. Предполагам, че това се дължи на обстоятелството, че реални заплахи за фалити няма, както и от разбирането Ви, че финансовото състояние на болниците се обуславя освен от общата нормативна и икономическа среда в страната, така и от оценката и приоритетността на тези дейности. Разбира се, под “дейности” имам предвид дейността на общинските съвети и доколко те обръщат специално внимание на здравеопазването, доколко това е приоритет на конкретния общински съвет и, разбира се, нивото на финансов мениджмънт в отделната структура.
Определянето на приоритетите, както и конкретното разпределение на разходите в бюджета на общините за дейност “Здравеопазване” и по лечебни и здравни заведения се утвърждават от общинските съвети, както е известно. Например, за 2002 г. от първоначално предвидените в държавния бюджет за общинско здравеопазване 270 млн. лв., общините с преразпределение на тези средства предоставиха на лечебните и здравни заведения 210 млн. лв., т.е. 60 млн. лв. бяха отклонени от болниците вероятно за други дейности, които са приоритет за конкретните общини.
Министерство на здравеопазването ще продължи да утвърждава и развива необходимите ефективно работещи държавни и общински болници, които предлагат качествено медицинско обслужване. Разбира се, ние ще разчитаме на съдействието на цялото общество и парламентарно представените политически партии. Но, както виждате, фалити до момента няма. И ние не очакваме фалити, тъй като самата дефиниция за болница, въпреки че е търговско дружество и е регистрирана като търговски субект, не е такава, че да позволи подобен фалит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Богоев.
Заповядайте, господин Китов, имате възможност за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз определено не съм доволен от Вашия отговор и ще аргументирам защо.
Първо, данните, които са дали Вашите служители, не отговарят на истината. Леглата вече са по-ниско от средноевропейските. И това може да се потвърди, защото последните години е точно така.
Второ, акредитационната оценка на болниците има отношение към Националната здравноосигурителна каса, а не към субсидията. Вие като мениджър би следвало на този въпрос да дадете няколко отговора. Първо, колко ще бъдат натрупаните дългове? Господин министър, те ще бъдат около 100 млн. лв. при 67 млн. лв. субсидия. Това са груби данни.
Второ, би следвало да дадете един отговор каква е реалната стойност за едно оптимално лечение на българските граждани и колко харчи всяка една общинска болница за това лечение? Ако има злоупотреби или известни пропуски, да анализирате причините за тези пропуски именно от гледна точка управлението на болниците. И най-вече, на база на тези данни този въпрос би следвало да ни помогне утре за подготовката на Бюджет 2004.
Така, както е даден отговорът, искам да Ви кажа, че той е много повърхностен. И няма и на Вас да помогне при следващия бюджет. Още повече, наистина една голяма част от болниците ще имат големи дългове, които няма да могат да платят. Оттам насетне в ръцете на кредиторите е дали да стане фалит или не. Това е проблемът и Вие много добре го знаете, защото моята информация за Вас е, че сте добър икономист. И отговорът трябва да бъде в чисто мениджърски план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин Китов, действително може би са необходими някои цифри, които да пояснят отговора, който изнесох пред вас. Да, така е, дълговете са голям проблем и те не са никак малки. И миналата година беше така. Тази година, за съжаление, също повтаря този модел.
Съгласен съм също така, че дълговете не са еднакво и равномерно разпределени. Има структури в по-добро финансово състояние, има структури в далеч по-лошо състояние. Между другото, както се е коментирало много пъти създаването на пазара, той задължително поставя някои от субектите в неблагоприятна обстановка.
Искам да дам няколко цифри, тъй като Вие запитахте конкретно какви са разходите и какво е нормалното остойностяване на разходите за българските пациенти в тези лечебни заведения. Разходите на преминал болен съгласно утвърдените стандарти от работата на Комисията по фискалната децентрализация за 2002 г. за общинските многопрофилни болници са 261 лв., съответно за диспансерите по белодробни заболявания – 409 лв. Няма да изброявам всички. За онкологично болните разходите са 234 лв. За сравнение можем да кажем, че средният разход за един преминал болен, който се осигурява като субсидия в областните държавни болници чрез бюджета на здравеопазването е от 240 до 350 лв., което означава, че няма съществена разлика в остойностяването между общинските болници и многопрофилните областни държавни болници.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Има, има.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Чрез общинските бюджети се финансират общо 150 лечебни заведения, определени като държавна отговорност. Това са 106 многопрофилни болници и 44 диспансера.

По отчета за 2002 г. във функция "Здравеопазване на общините" са извършени общо разходи в размер на 209,5 млн. лв. За тази година те са само с 11 млн. по-малко, като се има предвид, разбира се, че има и финансиране от Здравната каса, което ще има основно тегло към края на годината. Тоест няма влошаване на икономическата обстановка в общините тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Борислав Китов има питане към министър Славчо Богоев относно политиката на Министерството на здравеопазването за приватизацията на лечебните заведения.
Заповядайте, господин Китов, да развиете Вашето питане към министър Богоев.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането ми е свързано с първия въпрос. Позволете ми само една малка интродукция преди да започна конкретно питането. Цифрите, които дадохте за суми, са това, което предвижда държавата като субсидия. Това не са реалните стойности, харчени от болниците за лечение на един български гражданин.
Моето питане е следното. Приватизацията на лечебните заведения е част от структурната реформа. Тя е един от факторите, които ще помогне и на бъдещото финансиране на общинските болници. За съжаление, от година – година и половина приватизация не се провежда. Има най-общо казано един мораториум по този въпрос. Да не говорим, че и останалата част от структурната реформа, която би помогнала за оптимизиране дейността на здравните заведения, включително и на общинските, също би могла да подобри и да спомогне за по-доброто им финансово състояние.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, моето питане към Вас е това, което цитирахте – какво е виждането на Министерството на здравеопазването и Вашето виждане относно приватизацията на лечебните заведения и преди всичко за начина, по който тя следва да бъде извършена? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, доктор Китов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Във връзка с Вашето питане относно политиката на Министерството на здравеопазването за приватизация на лечебните заведения, Ви уведомявам за следното. Приватизацията на лечебните заведения е неотделима част от преструктурирането на лечебните заведения и важен елемент от провежданата през последните години здравна реформа. Въведените със Закона за приватизация и следприватизационен контрол нови принципи и правила за приватизация не отчитат особения статут на лечебните заведения. Лечебните заведения се създават по Търговския закон, но за разлика от останалите търговци за тях е налице изрично законово установена забрана да извършват търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваните медицински дейности. Това е чл. 3, ал. 4 от Закона за лечебните заведения. Именно във връзка с този техен специфичен статут и възможните им социални функции е разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който въвежда мораториум за приватизация на лечебните заведения.
Министерството на здравеопазването смята, че един от приоритетите на държавната здравна политика през 2003 г. следва да бъде приемането на закон, с който да се отмени мораториумът за приватизация на лечебните заведения. Във връзка с това в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който проект предвижда промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Необходимо е да се създаде и регламентира механизъм за приватизация на лечебните заведения. От съществено значение за развитието на здравеопазването е и създаването на законови разпоредби, които да разрешат извършването на инвестиции в съществуващите лечебни заведения. Предстоящата приватизация на лечебните заведения може да намери своето отражение и в извънболничния сектор, както и по отношение на общинските болници.
По отношение на държавните лечебни заведения за болнична помощ следва да се има предвид тяхната засилена социална функция, която държавата провежда чрез тях. Във връзка с това Министерството на здравеопазването поддържа становището, че нормативната рамка на приватизацията на лечебните заведения следва да гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и по никакъв начин да не създаде предпоставка за накърняване правата на пациентите. Тук мога да се спра на различни принципи, които ние бихме предложили за приватизацията, но един от тях, отчитайки техните социални функции, е известен брой държавни болници да бъдат включени в списък на търговски дружества с над 50% държавен капитал, които не подлежат на приватизация. Това според нас ще даде възможност на системата да направи плавно този преход, който приватизацията иначе, без никакви ограничения може би би могла да застраши до известна степен функционирането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Китов, имате възможност да зададете до два допълнителни насочващи въпроси.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз много ясно акцентирах в първата част на моя въпрос относно начина на приватизация на лечебните заведения. Аз съм напълно съгласен, че това са заведения с невероятно голяма социална функция и моят въпрос към Вас лично като министър, както и представляващ становището на правителството по този въпрос, е: ще има ли преференции за българските лекари с оглед факта, че именно те в лечебните заведения осъществяват социалните функции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Кратки и ясни въпроси.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря.
В момента съществува законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който е внесен от група народни представители, който предвижда създаването на нов Раздел "Приватизация на лечебни заведения с държавно и общинско участие". В Преходните разпоредби на законопроекта се правят промени в Закона за приватизация, като се предвиждат редица мерки и редица принципи. Като се отчитат тези специфични черти на лечебните заведения, които аз вече изброих, в законопроекта са заложени следните принципи.
По отношение на лечебните заведения за извънболнична помощ е предвидено, че приватизацията се осъществява по условията и по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол при спазване на следните условия, бих ги нарекъл ограничителни следприватизационни условия. Първото е запазване предметът на дейност – това е осъществяване на извънболнична помощ – за срок не по-малък от пет години след сключване на приватизационния договор. Ние подкрепяме този принцип. Второто е забрана за промяна на предназначението на сградите и помещенията, в които се осъществява извънболничната помощ в момента на приватизацията за срок не по-малък от пет години от сключването на приватизационния договор. Ние подкрепяме и този принцип. Има предвидени санкции при неспазване на посочените задължения.
В заключение ще кажа, че законопроектът предвижда приватизацията на лечебните заведения за извънболнична помощ да се реализира чрез публично предлагане, публичен търг и публично оповестен конкурс. При продажбите на лечебните заведения няма да се прилагат методите на централизиран публичен търг и приемане на търговско предложение по реда на публичното предлагане за ценни книжа. Ние подкрепяме и този принцип. В този принцип, специално за извънболничната помощ, не се предвиждат преференции за различни сдружения, РМД и т.н., които, между другото, в изминали периоди се коментираха, като оценката за тях не беше еднозначна.
По отношение лечебните заведения за болнична помощ е предвидено, че приватизацията ще се осъществява също така по реда на същия закон. Дава се възможност приватизацията на лечебни заведения за извънболнична помощ, както на общински лечебни заведения и се предвижда забранителен списък. Това, което се отнася като преференции по отношение на извънболничната помощ, важи и за болничната. Ние подкрепяме и това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Китов, имате възможност да изразите отношението си към отговорите.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще се опитам на ясен български език да перифразирам това, което казахте.
Първо, Вие казахте много ясно от най-високата трибуна в държавата, че няма да има преференции за българските лекари. За което още веднъж като министър на здравеопазването аз Ви благодаря за високата оценка, която давате на българските лекари.
Второ, Вие казахте, че след пет години хубавите поликлиники в София биха могли да бъдат хотели, ресторанти и каквото искате друго.
Трето, Вие казахте, че купилите досега заведения в доболничната помощ са се компрометирали. Аз твърдя категорично от тази трибуна, че такова нещо няма и че нямат нищо общо РМД-тата с акционерните дружества, купили поликлиниката от българските лекари.
Аз познавам много добре закона, който е внесен от група народни представители. В крайна сметка исках да чуя от Вашите уста Вашата оценка за българските лекари и за бъдещето, което им чертаете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, д-р Китов.
Продължаваме с актуален въпрос от народния представител Димитър Камбуров относно състоянието на висшето медицинско образование и квалификацията и специализацията на медицинските кадри.
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Господин министър, основанията да отправя въпросите си към Вас са събрани в две групи. От една страна – видимата дистанция между висшето образование по медицина и реформата в здравеопазването. Образователният процес не следва промените в здравната система, а той би трябвало дори да ги предшества. И второ, в тази връзка – състоянието на квалификацията и специализацията на висшите медицински кадри като част от един непрекъснат процес на обучение.
Има ли Министерството на здравеопазването яснота по въпроса какво дават нашите висши училища по медицина – дипломи или знания, каквито са нужни за един пълноценен лекар? Какъв път изминава студентът по медицина, стоматология и фармация от приема до промоцията? Години наред в ръководството на ръководеното от Вас министерство имаше потънал в прах отдел “Висше образование”. Функциите му бяха квазиназидателни. Сега такъв отдел няма, но като че ли навикът или традицията да бъдат подценявани въпросите на образованието и квалификацията на медиците в медицината останаха. Сякаш те имат жилави корени, които никой не посмя, не пожела и не смее да изтръгне. Дори и тези, които познават ролята на висотата на университетската подготовка, премълчават многолетни компромиси. А сега се учудваме защо много неща в здравеопазването и в реформата не вървят както трябва и то не само по финансови причини.
Министерството на образованието и науката е институция, която естествено милее за образователното дело. Когато опре до висшето образование по медицина обаче, то с респект пред неговата специфика не си позволява осезаема намеса. Тогава оставате Вие, господин министър, ръководеният от Вас състав – Висшият медицински съвет, чийто председател сте Вие, както и ръководствата на университетите. Размерът за предоставените на висшите училища субсидии, в това число и медицинските, отразява възможностите на държавната хазна. Какво е качеството на българското висше медицинско образование – нека осъдят потребителите. Знае се, че качеството на всеки продукт в една държава е адекватно на жизнения стандарт в нея. По стандарт на живот България е на 60 място. Паричното осигуряване на висшето образование следва само количествени показатели, например броя на студентите. Качеството остава извън сферата на финансовите интереси. Този факт е известен на Министерството на образованието и науката, на Министерството на здравеопазването – също. В Висшия съвет по медицина членуват всички ректори. Какъв е ефектът от разискванията върху въпросите на висшето образование, квалификацията и специализацията на лекарите? Или присъствието на ректорите в съвета е само в ролята им на мозъчен тръст, който трябва да дава съвети за обучението по медицина, за реформата, без да бъде осветлена истината, че без качествено образование, личности или ценности няма прогрес, няма реформа.
Впрочем, господин министър, в продължение на две години във Висшия медицински съвет не е разглеждан въпросът за висшето медицинско образование и квалификацията. Аз искам да чуя от Вас – в края на краищата има ли и ще има ли национална визия за развитие на висшето медицинско образование и следдипломна квалификация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Камбуров, благодаря Ви за този въпрос. Това е изключително важен въпрос. Той е наистина в центъра на вниманието на Министерството на здравеопазването. Разбирам и Вашата загриженост като дългогодишен ректор на Медицински институт във Варна.
Бих разделил отговора на поставения от Вас въпрос на две части.
Първата се отнася до състоянието на висшето медицинско образование. Бих казал, че отговорът на този въпрос е много обширен и трудно може да се отговори в рамките на определеното време. Министерството на здравеопазването поддържа непрекъснато контакти с ръководствата на висшите медицински училища както по изготвяне на плановете за прием – приемът се съгласува с техните предложения, така и при съобразяване с приета държавна политика. Ректорите участват редовно в заседанията на Висшия медицински съвет, чиито членове те са по право. Представители на министерството участват от своя страна в обсъждане на различни въпроси от дейността на висшите училища. Най-пресният пример бе участието в дейността на висшето училище в редовната среща на ректорите на висшите медицински училища на 5 и 6 септември в гр. Варна т.г. На тази среща освен конкретни въпроси, отнасящи се до учебната дейност, бяха дискутирани и обсъдени важни за функционирането на университетите въпроси като проектобюджета за следващата година, изпълнението на бюджета за тази, тенденции, свързани с бюджета, както и възможните корекции по бюджета за нормалното приключване на годината, проекта на Закона за изменение на Закона за висшето образование, както и проектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, договорите между медицинските университети и Българския лекарски съюз за организиране и провеждане на продължителната квалификация. Обсъден бе и проектът “Квалификационна характеристика на лекаря-медик”. С разработването на тази характеристика висшите медицински училища възприемат европейския еквивалент на понятието “квалификационна характеристика в медицинското образование”. Това е институтска учебна цел, която дефинира крайния продукт на висшето медицинско образование и е изходен пункт при планирането и управлението на учебно-възпитателния процес. Министерството на здравеопазването подкрепя този проект. Счита, че това е сериозна стъпка към изравняване с изискванията на медицинската професия в Европейския съюз.
Втората част на въпроса Ви се отнася за специализацията и продължителната квалификация на медицинските кадри, който отдавна стои на вниманието на Министерството на здравеопазването. Ние сме подготви промени в Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломното обучение в системата на здравеопазването. При изготвянето на промените са взети предвид предложенията на съсловните организации – Български лекарски съюз и Съюзите на стоматолозите в България, на висшите медицински училища и водещи медицински специалисти. Тази наредба бе обсъдена на три заседания на Висшия медицински съвет и в момента се съгласува с Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката. С промените се дава възможност всички новозавършили лекари, както и тези без специалност, които не работят в лечебно или здравно заведение, да специализират по места, финансирани от държавата или на места за клинични ординатори, без да заплащат обучението си. Досега всички, които не работеха в такива заведения, трябваше да заплащат своята специализация.
Максимално ще се използват възможностите за определените за тази цел болници като бази за следдипломно обучение и специализация. Голяма част от зачислените профилни специалисти ще могат да получават специалност без продължително отсъствие от местоработата си. Подготвят се нови учебни програми, които ще отразяват спецификата на различните форми на специализация.
След завършване на теоретичното обучение всички специализанти по обща медицина ще преминат тримесечно практическо обучение по единна програма, за да се явят на държавен изпит. До този момент в зависимост от това дали има специалисти или не, дали има специалност или не – срокът беше различен.
Министърът на здравеопазването ще продължи да утвърждава нови лечебни заведения като бази или отделни клиники в болниците, които ще бъдат бази за практическо обучение по обща медицина. Всяка индивидуална или групова практика, която отговаря на условията да бъде база, може да кандидатства също така. Така ще се създаде възможност да се обучават повече специализанти.
При променени условия ще специализират и стоматолозите. Тези, които са зачислени по предходни наредби, ще могат да завършат специализацията си по адаптирани нови учебни програми.
Има промяна в реда за определяне на местата за специализация в базата за следдипломно обучение. Това е направено с оглед намаляване на срока и уеднаквяване на реда за определяне на тези места за различните форми на специализация. Дадена е възможност на съсловните организации да се включват на регионално ниво в определяне на потребностите, изхождайки от наличната при тях информация.

В държавния изпит за специалност ще се включат всички членове на съответната изпитна комисия. Изравнени са правата за явяване на държавен изпит на зачислените по реда на предходната Наредба № 47 от 1995 г. с тази на всички останали специализанти. Те ще могат да се явяват три пъти на държавен изпит.
Предвижда се промяна в реда и начина на финансиране на специализациите. Залага се на основата форма – клинична ординатура. Необходимите средства за местата, финансирани от държавата, се утвърждават от министъра на финансите по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, които ги разпределят към висшите медицински училища, Военномедицинска академия и базите за следдипломно обучение. Предстоят много сериозни разговори с Министерството на финансите за осигуряване на необходимите средства за следващата година.
Въвежда и единен механизъм за признаване на специалност или проведено в чужбина обучение за придобиване на специалност. Съществени изменения се правят в главата за продължителна квалификация. Бих казал, че това са може би едни от най-сериозните изменения на принципите на наредбата.
По предложение на двете съсловни организации водещата роля за организирането, координирането, регистрирането и провеждането на продължителна квалификация се възлага на Българския лекарски съюз за лекарите и на Съюза на стоматолозите в България за стоматолозите. Предвижда се въвеждането на договорна система между различни участници в този процес – съсловни организации, висши медицински училища, бази за следдипломно обучение, както и други организации на медицински специалисти.
Системите за оценяване на продължителната квалификация ще бъдат утвърждавани от министъра на здравеопазването. Чрез тези системи всяка организирана проява ще бъде оценявана с кредити или точки, които участниците в нея ще получават. По този начин в това отношение се доближаваме до системите, които се прилагат в развитите европейски страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Камбуров, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
Господин министър, благодаря за Вашия отговор, но Вие явно не сте специалист в тази област, за да бъдете по-точен.
Аз искам да поставя пред Вас един въпрос, свързан с чл. 19 на Наредба № 32, в която четем: “Броят на местата за специализация се определя съобразно потребностите от специалности в съответствие със националната здравна карта на Република България”. Как да си обясним, господин министър, че през м. март подписаната заповед на министър Финков обявява, наблюдавайки само 25 специалности по медицина, 2450 бройки за специалисти по 25 специалности, в т.ч. основните 4 специалности – АГ, вътрешни болести, детски болести и хирургия, при тях 794 платено? Това е недопустимо в една цивилизована държава – 1/3 и малко повече от нея специализацията да се заплаща, като имаме предвид, че повечето от тези специализанти са току-що завършили студенти по медицина.
Аз смятам, че министерството трябва да помисли много добре за т.нар. “кръгова система” с фиксирани бройки на специализанти, както е в развитите страни.
Държа да обърна внимание, господин министър, върху базите. Аз считам, че резултатите от акредитацията бяха недостатъчни. Те определяха в края на краищата и базите за специализация. Виждам, че Вие ще разширявате базите за специализация. Аз дълбоко се съмнявам в качеството на много бази, които служат за специализация, заради това, че:
първо, оборудването им е остаряло, дефектно и е изключено от действие;
второ, от 1 януари отпада т.нар. райониране в болниците, при което болните могат да отидат да се лекуват там, където искат;
трето, много от болниците – бази за обучение, ще изпаднат в т.нар. нузологична инсуфициенция;
четвърто, по време на изпитите, когато изпитваме за специалност, прави впечатление почеркът на отделните бази и значителното изоставане в подготовката на много специализанти в зависимост от базите, в които те работят и се явяват след това на държавна комисия.
Искам да обърна внимание, че една от основните форми за продължаване на квалификацията, господин министър, е тематични курсове по актуални проблеми в медицината, въвеждането на нови методи на изследване и диагностика и индивидуално обучение. До момента във водещите университетски клиники в страната не са предвидени никакви средства за водещите тези курсове именити наши професори, доценти. Каква е тогава мотивацията, господин министър, на тези хора, които през това време готвят своите лекции, готвят своята подготовка, която да предадат на други колеги? В много цивилизовани държави записването на курс при именит професор и клиницист става 2-3 години предварително, а камо ли такъв преподавател да изпада в унизителното състояние да чака за някаква милостиня.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия актуален въпрос – на народния представител Емилия Масларова, относно мерките, които Министерството на здравеопазването взема за медицинското обслужване в училищата за ученици през 2003-2004 г.
Заповядайте, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Преди повече от половин век Република България, или България тогава, е била първата държава в Европа, която въвежда ученическото здравеопазване. Тоест, ние преди повече от половин век сме мислили за здравето на повече от 2/3 от българските деца, когато те се обучават.
И днес децата от 6- до 18-годишна възраст са в училищата, но така или иначе там освен образование те трябва да имат и другата грижа – грижата на държавата за тяхното здравно обслужване.
Моят въпрос към министъра на здравеопазването беше продиктуван от началото на първия учебен ден и е свързан с показателите, които дава българската статистика относно здравния статус на българските ученици – една статистика, която е отчайваща. Много приятно ми погали ухото изразът на проф. Камбуров за стандарт на живот. Но като показа мястото, всички добре разбираме, че стандартът на живот е нещо, което просто за България го забравихме и ние вече говорим за други неща.
Задавам този въпрос, защото констатациите са, че в периода между 6- и 18-годишна възраст, когато децата са в училище, има твърде много фактори, които влияят върху техния здравен статус. От една страна се увеличават болестите на сърдечносъдовата система, болестите на нервната система на децата и психиката, болестите на ендокринните жлези и обмяната на веществата, захарният диабет – за съжаление, много популярен сред българските деца, болестите на костно-мускулната система на децата, болестите на дихателната система и алергиите. Нашенчетата са на първо място в Европа по заболявания на горните дихателни пътища. Има много травми и увреждания, които стават именно в периода, когато децата са в училище.
Имайки предвид – аз тук моля за извинение, господин министър, не е Наредба № 2, това е грешка, а е Наредба № 3, но предполагам, че Вие сте разбрали – че тази наредба беше отменена, че все още Законът за общественото здраве, който се обсъждаше преди година и половина - две, а сега Законът за здравето, са на етап обсъждане, ситуацията в училищата действително буди тревога. Буди тревога, защото там вече няма дори фелдшери, там няма дори медицински сестри, там няма никой, който да се грижи и да провежда политиката на здравеопазване за подрастващото поколение. Това са все неща, които като задачи, като ангажименти са ангажимент в политиката на здравеопазването и се прави от Министерството на здравеопазването. И тя се прави не само за хората, които са болни, а трябва да има и превенция, трябва да има и профилактика, трябва да има и една позиция, която да се защитава отговорно както от правителството, така и от цялото общество.
Така че моят въпрос е: какво през новата учебна година ще направи Министерството на здравеопазването в областта на училищното здравеопазване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Действително въпросът е такъв, който не само вълнува родителите, а и цялото общество поради загрижеността за децата. Училищното здравеопазване в България има дълбоки традиции. Ние сме една от страните в Европа, положили неговите основи. Аз смятам, че спазването на традицията, съобразена с новите концепции за здравни грижи при новите условия в системата на здравеопазването, би било най-полезно. Необходимо е да се мисли за ролята на училищните медицински специалисти не само по отношение на профилактика и оказване на спешна помощ, а и по професионалната ориентация на учениците, профилактика на травматизма при училищни практики, разбира се, работа с деца със специални нужди и увреждания.
До старта на реформата в извънболничната помощ децата в детските градини и училищата освен от участъковите лекари бяха обслужвани и от училищните лекари, които бяха на щат към поликлиниките.
Училищните лекари извършваха учебно-диагностична, диспансерна дейност и имунизация. С това те повтаряха в голям обем работата на участъковите педиатри и работата им с предимно здрави деца ги лишаване от възможността за професионално усъвършенстване и добра квалификация в диагностично-терапевтичната дейност.
Със стартирането на здравната реформа преди няколко години се промени философията на съвременното училищно здравеопазване, което вече е изградено на принципа на промоция на здравето, здравна просвета, профилактика и оказване на спешна помощ до пристигане на екип за спешна помощ. Както виждате, това дублиране, което съществуваше между лекарите, които бяха училищни лекари, и педиатрите от поликлиниките на практика в момента се избягва. Съгласно Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения грижата за здравето на подрастващите се пое от техните лични лекари. Те вече извършват профилактичните прегледи и имунизациите, както и лекуват децата при заболяване. Дублирането на дейности вече е избегнато, тъй като е и финансово необосновано.
Промяната е, че основната грижа за здравето и лечението на децата се осъществява от личния лекар, а училищните специалисти ще осъществяват профилактика, промоция на здравето и оказване на спешна помощ при инциденти. Създава се нова система, която дава възможност на работещите в здравните кабинети да поддържат постоянна връзка с личните лекари и да имат актуална информация за здравословното състояние на подрастващите. Целта е работещите в училището и личния лекар да се подпомагат в работата, а да не се допуска дублиране на дейности в лечебно-диагностичната и профилактична работа, както беше преди 1999 г.
Министерството на здравеопазването вече е създало нормативна уредба на дейността на здравните кабинети в детските градини и училища. За оптимизиране на здравното обслужване през 2000 г. беше издадена Наредба № 3 за която Вие споменахте, за здравните кабинети, детските заведения и училищата. Тя подробно урежда организацията и дейността на здравните кабинети, детските заведения и училищата в Република България съгласно променените изисквания.
Нова е и една от основните задачи на лекарите и медицинския персонал, които трябва да провеждат здравно образование, с оглед предоставяне на знания и формиране на убеждения, умение и нагласа за активно отношение към здравето. Медицинските специалисти имат и ангажимента да проследяват и контролират факторите на средата, физкултурната и спортната дейност, както и провеждането на профилактични и противоепидемиологични дейности за предпазване от заразни заболявания. Дейностите по здравно обслужване на подрастващите се извършват в здравни кабинети, които съществуват в почти всички детски заведения и училища, а това са бившите училищни лекарски кабинети.
Голям въпрос, свързан с тяхното функциониране, това е финансирането на тези кабинети. То се осигурява в рамките на бюджета на детското заведение или училище и е осигурено чрез общинските бюджети, съгласно § 37 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. Изменението на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за здравната просвета през 2002 г. създава задължение на общините да осигуряват и контролират здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата, на децата и учениците, като разкриват здравни кабинети за извънболнична медицинска помощ.
Предстои също така приемане на наредба на Министерския съвет за държавните образователни изисквания за здравното обслужване на деца и ученици. За да се оптимизира работата на медицинския персонал в детските градини и училищата, Министерството на здравеопазването е поело ангажимент да се грижи за повишаване на квалификацията на работещите в здравните кабинети чрез изпълнение на задължителни ежегодни програми за обучение. Като пример мога да посоча ежегодното обучение на училищни специалисти по проблеми на профилактиката на тютюнопушенето, профилактика на грип при епидемиологична обстановка и задължителното два пъти в годината обучение – курс по предварително уточнени и изготвени програми.
Също така мога да кажа, че в законопроекта на Закона за здравето, който е приет на първо четене в Комисията по здравеопазване, е доразвита концепцията за училищното здравеопазване. Дейността на здравните кабинети ще бъде законово регламентирана като важен елемент от здравната закрила на децата и учениците. Искам да подчертая, че училищното здравеопазване действително има традиции в България. И ние действително, стъпвайки на него, можем да осигурим работа с учениците, работа с децата. Приоритетите на програмата на правителството са насочени към повишаване ролята на превантивната и профилактична медицина с преместване на акцента към децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Масларова, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, концепции, програми, икономии, стагнация, рационализация – много хубаво, да, всеки трябва е разполага според чергата си и трябва да мисли така, че да върши нещата ефективно. В същото време от тази трибуна непрекъснато се коментира, че ние трябва да бъдем насочени към проблемите, да решаваме онова, което е най-належащо, да създаваме атмосфера и да чуваме това, което казват гражданите в Република България. Аз определено считам, че нито Министерството на здравеопазването, нито ние тук, нито родителите, стотиците, хилядите родители, които искат да има едно адекватно, едно стабилно, едно училищно здравеопазване, каквото е било, защото то сега е разпръснато и практически не върши никаква работа, не считам, че трябва да подчиняваме всички тези воли и тежнения на хората, които са потърпевши, на децата, единствено и само на волята на финансовия министър. Категорично не го приемам. Аз не мога да приема, че има разкрити 364 бройки по тази Наредба № 3 за фелдшери и медицински сестри, забележете, на 3064 училища в България. Това, че казвате, че има лични лекари, че се правят програми, че кабинетите ще се разкрият… По Закона за просветата тези кабинети трябваше да бъдат разкрити. Стартираха ли те в учебната 2003/2004 г.?
И още нещо. Нека не забравяме, че в училищата, там, където има медицинско обслужване, там, където има здравни специалисти, там се провежда и един вид друго възпитание. Защото ние с вас не можем да отречем, че децата ни са под удара на наркоманията, на тютюнопушенето, на проституцията и основната среда са учебните заведения. Политиката на здравеопазването в страната се води от Министерството на здравеопазването. Повярвайте, ние бихме застанали зад Вас, ако Вие като министър на здравеопазването застанете зад гарантиране здравето, спокойствието и сигурността на децата в България, когато те са в училищна възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
С това завършихме отговорите на питанията и актуалните въпроси на министър Богоев. Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на културата господин Божидар Абрашев.
Съгласно програмата трябва да дам думата за актуален въпрос на народния представител Емил Кошлуков относно провеждането на конкурс за директор на Държавната опера в Стара Загора. За съжаление господин Кошлуков не е в залата.
Ще продължим с питане на народния представител Кина Андреева относно стопанисване на имоти на Министерството на културата.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Абрашев! Вече 793 дни Вие управлявате Министерството на културата и вече 793 дни българската култура мъчително съществува в безпаричие и в липсата на подкрепа от екипа, който Вие ръководите.
Неотдавна беше приет от Сметната палата доклад за резултатите от извършения финансов одит по бюджета и извънбюджетните сметки на Министерството на културата за периода 1 януари 2002 – 31 декември 2002 г. Аз ще прочета само някои от констатациите, които се съдържат в този доклад.
По действието на системите за финансово управление и контрол в министерството. За одитирания период контролните процедури не са действали ефективно, в резултат на което са допуснати грешки и нередности при планирането, утвърждаването, изпълнението и отчитането на бюджета и извънбюджетните сметки.
По планирането и отчитането на приходите и разходите по бюджета на министерството. Ръководството на министерството не е предприело ефективни действия за събиране на всички приходи, регламентирани в нормативната уредба, и не е положило достатъчно усилие за осигуряване на тяхната пълнота чрез обхващане на всички източници. Не се полагат усилия за достигане на равнището на отчетените приходи от предходната година. Не се събират всички приходи, регламентирани в нормативната уредба. Не се търсят допълнителни източници на приходи.
Неефективните управленски решения и недостатъчно надеждните системи за контрол са причина по бюджета на министерството за 2002 г. да постъпят по-малко приходи и съответно да се ангажира държавна субсидия в по-голям размер. Допуснато е разходи от един и същи вид да се отчитат по различен начин, което прави отчетите неразбираеми за потребителите на информация от тях. Извършени са разходи с бюджетен характер от извънбюджетни по предложение на лицата, чието задължение е да извършват контрол за законосъобразното разходване на финансовите средства.
Вследствие на неефективен текущ контрол в периодичните отчети на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити се повтарят едни и същи пропуски и грешки през отделните отчетни периоди, което представлява висок риск за верността на консолидирания отчет на министерството.
По управлението на недвижимите имоти държавна собственост, предоставени за ползване на министерството. В министерството не се изпълнява разпоредба на чл. 12 от Закона за държавната собственост за задължително застраховане на имотите държавна публична собственост, като по този начин не са оценени и предвидени рисковете за съществуващия сграден фонд. Не са разписани контролни процедури за осъществяване на текущ контрол по спазване на изисванията на Закона за обществените поръчки. Предоставени са безвъзмездно държавни имоти с договори за съвместно ползване за сътрудничество или за обединяване на усилията. Без провеждане на търг или на конкурс са отдавани имоти държавна публична собственост, сроковете по които са удължавани с допълнителни споразумения над определения 3-годишен срок с чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост.
Не е осъществяван текущ контрол за изпълнението на клаузите по сключените договори за наем. Сключвани са договори, които не защитават интереса на министерството, с което са пропуснати значителни приходи за бюджета му. Не са изградени действащи вътрешни контролни процедури и не е ефективно взаимодействието между структурните звена на министерството, на които е възложено осигуряването на законосъобразното управление на държавните имоти.
И всичко това се случва в момент, когато бюджетът отпуска едва 1 млн. лв. за капиталови разходи. Това са парите и за паметниците на културата, и за още много дейности, предвидени в областта на Министерството на културата.
Аз не мога да разбера защо Вие не упражнявате своите правомощия, за да гарантирате приходите, които държавата ви осигурява, давайки ви имоти за ползване.
Затова моето питане към Вас е какви мерки ще предприемете за отстраняването на допуснатите нарушения и преустановяването на разхищаването на държавни средства в Министерството на културата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, министър Абрашев, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Аз съм Ви благодарен за отправеното към мен питане относно отдаването под наем на ведомствени имоти и други процедури. Моята благодарност се изразява в това, че от тази трибуна ще имам възможност да обясня за какви, цитирам Вас, разхищения на държавни средства и небрежност, край на цитата, става дума – обвинения, пуснати свободно в публичното пространство, които създават впечатление за безстопанственост и небрежност, проявена от нашето министерство.
Отдаваните обекти не надвишават 3500 квадратни метра с балансова стойност общо 534 950 лв. Тук не е включен АЕК “Етър”, с неговите 70 декара площ и 44 обекта, построени върху тази територия.
Но нека отговоря конкретно на Вашия въпрос, с което, надявам се, ще разсея съмненията, че по време на нашето управление са ставали злоупотреби. Не, по времето на нашето управление, водени от нашия морал, ние се справяме с беззакония от предишните управления.
Започвам едно по едно, тъй като те са доста много.
За част от сградата на бул. “Ал. Стамболийски” 17, първия етаж, Министерството на културата е сключило договор за наем с Българо-американска комисия за образователен обмен “Фулбрайт”. Договорът и споразумението са сключени, без да е проведена законовата процедура и споразумението между нашата страна и Съединените щати за 10-годишен срок, който в момента е изтекъл. Така към настоящия момент ползването на помещенията от “Фулбрайт” се явява незаконосъобразно и следва да бъде прекратено, за което текат и преговори.
За част от имота на бул. “Ал. Стамболийски” 17, партера, в който се помещава Евробългарски културен център, е проведена процедура за отдаване под наем. Изготвен е договор за наем с Евробългарски културен център, подписан от министъра на културата и представен за подпис на ръководството на Евробългарския културен център на 29 април 2003 г. Съставена е обща комисия, която да стигне до споразумение за бъдещата съвместна дейност.
Относно обособената и оборудвана за ресторант част в приземния етаж на бул. “Ал. Стамболийски” 17 следва да се обяви нова процедура за отдаване под наем.
За имота на пл. “Славейков” 11 е обявена и приключена конкурсна процедура за отдаване под наем на помещения в имота. Има помещения, за които не са подадени оферти, а на други договорите изтичат сега и за тях ще бъде обявена нова процедура.
С писмо на Министерския съвет е създаден уникален център – “Борис Христов”, самостоятелно юридическо лице. Сключеният с Евробългарския културен център договор следва да бъде прекратен и потърсено обезщетение.
За имота на ул. “Раковска” 88 наемателят ЕТ “Булгаркомерс” – Димитър Димчев, е уведомен като за незаконосъобразно сключен договор с Народен театър за младежта и за необходимостта от освобождаване на имота. Със специално писмо от тази година до областния управител на област София е поискано издаване на заповед по чл. 80 от Закона за държавната собственост за изземване на имота.
На част от имота на ул. “Момина чешма” 23, за който е обявена процедура за отдаване под наем, няма подадени оферти. Ще се обяви нова процедура с намалени цени.
За имота в квартал “Бояна” ул. “Брезите” 22 се водят съдебни производства. Имотът е в лошо физическо състояние и без значителни инвестиции не би могъл да бъде отдаден под наем.
За имота на ул. “Любен Каравелов” 15, къщата-музей “Андрей Николов” са предприети действия по контрола на изпълнение на клаузите на сключения договор. Работна група обсъжда различни варианти за договорните отношения с фондация “Гъливер Клиник Хаус” с конкретни условия за експониране на скулптурни творби на Андрей Николов и е коригиран срокът на договора чрез привеждането му към съответните изисквания към Закона за държавната собственост.
За имота на бул. “Приморски” 5, Варна, също има много големи трудности, защото имотът е в окаяно състояние и не може да се даде под наем в това състояние.
Така нареченият кв. 500 в центъра. За частта от имота му откъм ул. “Оборище”, където има клуб-ресторант, е проведена конкурсна процедура за отдаване под наем, която е обжалвана пред Върховния административен съд и делото не е приключило. За част от имота също на ул. “Оборище” – Първа инвестиционна банка, съществува договор за Инвестиционна банка с Техническия университет и споразумение на Министерството на културата с клауза за срока до обявяване на конкурсна процедура за определяне наемател по реда на Закона за държавната собственост.
С АЕК “Етър” наемните отношения са уредени съгласно Закона за държавната собственост. Предстои процедура за отдаване на хотелския комплекс под наем.
И за имота на ул. “Гоце Делчев” 43 са определени действия по изваждане на наемателя.
Уважаема госпожо Андреева, както, надявам се, сама ще забележите, по всяка точка от необходимите обекти е взето или се търси някакво решение. Осигурени са средства за задължително застраховане на имотите, публична държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на културата по определен закон. Записани са контролни процедури за осъществяване на текущ контрол по спазване изискванията на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени от чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.
Разписани са контролни продукти относно текущ контрол за спазване на клаузите за сключените договори и наеми.
Нещо, което ми се струва твърде важно. Със заповед на министъра на културата е създадена постоянна комисия със задача проверка и анализ на състоянието на имотите, предоставени за управление от Министерството на културата.
Второ, установяване на необходимостта и изготвяне на предложения за извършване на ремонтни работи по съответните обекти. Надяваме се, така да може да се обхванат повече обекти.
Следва да се има предвид, че повечето от договорите и споразуменията за отдаване под наем на имоти, предоставени за управление на Министерството на културата, са сключени в края на мандата на предишното ръководство на Министерството на културата или в периода 1991 – 1994 г. за 10 години.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Андреева, имате възможност да зададете до два насочващи въпроса.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз съм частично удовлетворена от това, което чух от Вас, защото виждам, че най-накрая Вие сте направили една постоянна комисия, която да следи за това как се отдават под наем недвижимата собственост на Министерството на културата, какви са приходите, има ли нарушения, какво е състоянието на сградния фонд.
Искам обаче да направя едно уточнение. Всичко онова, което аз прочетох преди малко, не са мои лични констатации, а това са констатации, съдържащи се в доклада на Сметната палата, и най-малко те могат да бъдат обвинявани в някакъв субективизъм.
Ето защо аз отправих към Вас това питане, защото не може в един момент, когато наистина всяка стотинка би допринесла за по-доброто състояние на българската култура, министерството и Вие като човек, който го ръководи, да си позволявате цели 12 месеца толкова безхаберно отношение към финансовите проблеми. Въпреки всичко, през тези 12 месеца Вие сте игнорирали разпоредбите за контрол и отдаване под наем на ведомствените имоти. Не можете да се оправдавате със сключени преди Вас договори, защото всеки знае, че във всеки един договор има клаузи за неговото прекратяване. Просто трябва да си признаете, че Ви е липсвало желание и политическа воля да следите за всички тези неща. Разбира се, че е по-лесно човек да се затвори и да се отдаде на творчество, но когато сте поели ангажимента да бъдете и министър на културата, трябва преди всичко да се изявявате като такъв.
Моите два уточняващи въпроса са следните. Аз отдавам до голяма степен всички тези неразбории, свързани с финансите на министерството, на лошата кадрова политика във Вашето министерство. Ще дам само един пример: главният секретар, който е бивш счетоводител в Министерството на икономиката, е и директор на Дирекция “Управление на финансите”. Това за какво говори?
Затова моят въпрос е: какви конкретни мерки ще предприемете Вие в министерството за подобряване на управлението и подобряване съответно и на финансовия контрол върху бюджета и извънбюджетните сметки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо Андреева, след като премине един одит, всяко министерство е длъжно да отговори на критичните забележки, които се съдържат в този одит. Нашето министерство е отговорило. Очевидно Вие по някакъв начин не познавате това, което е отговорено за одита, защото на много от обвиненията фактически достатъчно целесъобразно им е отговорено.
Що се отнася до стотинките, които аз трябва да намеря. Аз съм намерил доста стотинки, възлизащи на над милион и половина извънбюджетни средства и това е една от моите главни грижи. Разбира се, това в никакъв случай не е вместо събирането на наеми, но са допълнително вкарани пари в областта на културата, както Вие много добре сама знаете, за съжаление, все още не е приоритет на държавата, въпреки че България ще влезе в Европа с визитната си картичка “Култура”. Бъдете сигурни в това. Това е нашето представяне, но това е вече съвсем различна тема.
Относно моите професионални занимания искам да Ви кажа, че не Ви прави чест да ги коментирате. За голяма съжаление, аз просто нямам време за творчество, тъй като употребявам почти цялото си време… Аз си знам по какъв начин успявам да понапиша някоя и друга нота. Така че не зачеквайте един полезен въпрос, защото сте дълбоко некомпетентна по отношение на въпросите на творчеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Андреева, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз искам да получа отговор на един-единствен въпрос, на който Вие, разбира се, не ми отговорихте. Ние с Вас няма да спорим за това какво е качеството на българската култура. Да, то наистина е високо, но то е високо въпреки политиката, която Министерството на културата днес води.
Аз имам един много прост въпрос: кой ще понесе отговорността за пропуснатите ползи и за всички онези средства, които можеха да бъдат използвани за култура? Кой? Тази отговорност се носи от министъра.
Следващият ми въпрос е: как се носи отговорност? Аз ще Ви помогна и с този отговор – като се подава оставка, след като виждаш, че си некомпетентен и не можеш да се справиш с отговорностите, които си поел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Евгения Живкова относно подготовката за учебната 2003/2004 г. и възможностите на българското образование в системата на Министерството на културата.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, училищата по изкуство и култура в системата на Министерството на културата изграждат утрешните създатели и носители на духовни ценности. Аз наистина вярвам, че министерството полага необходимите грижи за осигуряване на качествен учебен процес, но все пак трябва да отбележим известни факти, а това е, че има проблеми със сградния фонд, например, на Националното художествено училище и Средното художествено училище по приложни изкуства в София и при някои училища в страната.
Бих искала да Ви попитам има ли подходящи сгради за тези училища и в състояние ли са помещенията им да приемат ученици и да се провеждат учебни занятия? Подсигурени ли са средства за ремонт на другите училища в системата на Министерството на културата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо Живкова, подготовката на училищата за учебната 2003-2004 г. започна още от началото на настоящата календарна година. Министерството на културата съвместно с училищните ръководства, специалисти и преподаватели подготвиха нова учебна документация за гимназиален етап. Утвърдени са нови учебни планове за професиите музикант-инструменталист и вокалист, за балетисти, танцьори, лютиери и т.н., които влизат в сила от тази година. Извършени бяха нови изменения в съдържанието на учебните програми по предмети от задължително избираемата подготовка, които поставят високи изисквания към учениците и учителите и осигуряват пълноценна обща и специализирана подготовка. Положителното е, че с направените промени се постигна синхронизиране със задължителните за системата на средното образование закони и подзаконови нормативни актове.
На 12 септември 2003 г. в Министерството на културата се проведе традиционното национално съвещание с ръководствата на училищата. На него директорите изразиха готовност за успешно учебно-възпитателна и творческа дейност. За първокласниците са осигурени безплатни учебници. Задължителната учебна документация, регламентирана в чл. 154 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, това са училищни дневници, материални книги, главни книги и т.н., е заявена в срок пред регионалните инспектори по образованието и са получени в предвидения график.
За съжаление не така оптимистично стоят нещата по отношение на материалната база на училищата по изкуства и култура.
От много години за моите предшественици – министри на културата, а сега и за мен този проблем е основен. Повечето от училищата, дори и тези, които разполагат с по-съвременни и оборудвани сгради, каквито са например Националният учебен комплекс по култура в Горна баня, Националното училище за танцово изкуство в София, което между другото е единственото на Балканския полуостров; Националното музикално училище “Любомир Пипков” в София; средните музикални училища в Котел и Широка лъка изпитват недостиг на финансови средства за поддръжка и извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности. Осигурени са модерни компютри във всички училища по изкуствата и културата чрез получаване на дарения от Китайската народна република в изпълнение на решението на Министерския съвет. Но също така са необходими значителни средства за обновяване на инструментариума в музикалните училища, а и в балетното. Те са много скъпи, това са пиана, рояли, които са на големи цени. Също така и за оборудване на кабинети по изкуствата, на книги и друга информационна литература.
През 2003 г. бюджетът на Министерството на културата за капиталови разходи бе значително намален с миналогодишния и възлиза на 1 млн. лв. и на всичкото отгоре ние реално до този етап разполагаме с 880 хил. лв.
За утвърждаване разпределението за училищата за заложените капиталови строежи досега е направено следното: завършване на учебния комплекс на Национално музикално училище “Любомир Пипков” в София. Първият етап е готов, приехме училището, училището е в много добро състояние, но има още за ремонтиране на други корпуси, което предстои в бъдеще. Също преустройство и адаптация на нова сграда за средното художествено училище за приложни изкуства в София. Стартирани са процедура за актуване на имот на ул. 170 № 26 в кв. “Изгрев” и градоустройствена процедура на изработване на подобен устройствен план за допълнение и предназначението му с цел преустройство на съществуващата административно-битова сграда на училището.
Тези процедури са изключително бавни. Вероятно по тази причина адаптацията на сградата и преместването на училището ще се забави. Уверявам ви, че това е една от главните грижи на нашето министерство, защото едно такова елитно училище не може да съществува в подобни условия.
Осигурени са средства за ремонт на отоплителната инсталация в балетната зала на средно училище по изкуства в София. Сградният фонд на по-голяма част от училищата по изкуствата е много амортизиран и се нуждае от ремонтни работи и обновление, но при така утвърдения ни лимит това просто не е възможно.
Направили сме постъпки пред Министерството на финансите за отпускане на допълнителни капиталови разходи за най-неотложни аварийни ремонти, поне да се отстранят предписанията на ХЕИ и служба “Пожарна и аварийна безопасност”, но до настоящия момент няма осигурени такива средства. По предварително приблизителни изчисления за ремонтна дейност на училищата са нужни 320 705 лв., като от тях за изпълнение на предписанията по ХЕИ и службата “Пожарна и аварийна безопасност” за учебната 2003 г. са необходими 163 825 лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Живкова, имате възможност да изкажете отношението си към отговора.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворена от Вашия отговор, тъй като се забелязва, че Вие обръщате внимание на проблемите на училищата и на материално-техническата база на училищата по изкуствата. Но все пак би трябвало да се постараете наистина да решите тези проблеми, които стоят пред тези училища, като например изграждането на концертни зали. За Националното танцово училище е много положително изграждането на такава зала в музикалното училище. Но все пак е необходимо да бъде направено още и за другите училища по култура.
Както е известно, някои от училищата по изкуства и култура формират собствени приходи и според Закона за професионалното образование се ползват за издръжка на материално-техническата база, без това да е за сметка на субсидиите от държавата. Би трябвало обаче по някакъв начин вие да стимулирате осигуряването на тези собствени приходи за училищата по изкуства, за да може наистина да има и странично финансиране на тези училища.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Живкова, аз съм Ви много благодарен за добронамереността, с която ми задавате този въпрос. Мисля, че Вашият пример трябва да бъде заразителен. Парламентът не е място, където трябва да водим битки. Вашето отношение показва, че ние не водим битки, а разговаряме по много актуални неща, по които и Вие, и аз сме изключително съпричастни.
Още един път Ви благодаря. Напълно сте права, че има още неща да се правят. Например, отоплението в балетното училище. Там има големи зали и децата играят, е, да не кажа голи, но много съблечени. Те не могат зимно време да бъдат в това положение, защото след това пък са длъжни да вземат и баня. Много пот се изразходва за това изкуство. То е, освен всичко, и физическо изкуство и т.н., и т.н., да не влизам в подробности и да отнемам повече време.
Още един път Ви благодаря за добронамереността.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, министър Абрашев.
С това завършихме въпросите към Вас. Благодаря.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен към министър Милко Ковачев, от народния представител Стефан Мазнев относно становището на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за модернизация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! След срещата на президентите на България и Русия в гр. Сочи се отвори отново дебатът за безопасността на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Повод за това бе категоричното заявление на руския президент Владимир Путин, че руската страна ни предлага модернизация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" по 150 млн. долара всеки. Разбира се, след това заявление българските енергетици реагираха по единствения възможен начин – с най-голямо удивление те обясниха, че III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" са модернизирани и че най-вероятно е станала грешка, като руският президент вероятно е имал предвид не III и IV, а I и II блок на АЕЦ "Козлодуй", но явно грешката се оказа вярна. Тук съвсем еднозначно става въпрос за това, че руската страна иска да модернизира III и IV блок, като единствената последица от това ще бъде окаяният български данъкоплатец да плати 300 млн. долара на руски фирми при това, забележете, без ни най-малък ангажимент или дори намек от руска страна за отлагане на тяхното спиране през 2006 г. Изглежда тази тънка сметка не разбра единствено българският президент Георги Първанов, който, опиянен от тази "щедра" оферта и от евентуалното увеличение на транзита на руския природен газ през България с патос заявява: "Това прави много силна позицията на "Газпром" тогава, когато дойде времето за приватизация на българската газопреносна мрежа".
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: предвиждат ли се мащабни инвестиции за подобряване на безопасността на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" до извеждането им от експлоатация през 2006 г.?
И, разбира се, ако ми позволите – един съвсем кратък въпрос, на който можете да отговорите с "да" или "не": предвижда ли се приватизация в скоро време на българската газопреносна мрежа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! В момента сме в уникално положение, в което всяка политическа сила може и следва да даде своя принос в името на интересите на страната ни по този така чувствителен казус. Тези дни получихме ясна индикация за това, че партньорската проверка, която беше договорена в рамките на преговорния процес по Глава "Енергетика", ще се състои във втората половина на м. ноември т. г. Резултатите от тази проверка ще имат важно значение в контекста на по-нататъшния преговорен процес и присъединяването ни към Европейския съюз, в частност и по Глава "Енергетика". Ще направим всичко възможно, за да ги използваме максимално ефективно при взаимоотношенията ни с нашите европейски партньори. От такава гледна точка не бих искал, особено от трибуната на българския парламент, да спекулирам с години, през които тези блокове ще бъдат изведени от експлоатация. Винаги съм подчертавал, че основният принцип, от който се ръководи българското правителство при експлоатацията на ядрените ни мощности, е ядрената безопасност. И то не е само защото добре разбираме отговорността си към българския народ, но и защото това е еднозначен императив на редица международни конвенции, към които българската страна се е присъединила с гласуване в Народното събрание. От такава гледна точка няма мащабни и немащабни инвестиции, а ние ги разглеждаме като инвестиции, които са необходими, тъй като са свързани с безопасността на работещите, със здравето на хората и, разбира се, с изпълнението на международните ни ангажименти, които изискват прилагането на определени технически стандарти.
Лично аз, като министър, не бих допуснал експлоатацията на опасни реактори под каквато и да е форма. Убеден съм, че и българският ядрен регулатор, който има компетенции в това отношение, има същия безкомпромисен подход. Същевременно използвам възможността да информирам и Вас, и народните представители, че през последните дванадесет години е направено много от гледна точка на реконструкцията и модернизацията на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", като направеното е давало неколкократно основания за положителни констатации от компетентните органи – както международни, така и ядрения ни регулатор. За нас това е обективният критерий за ефективността както на положения труд, така и на вложените средства. Само ще припомня, че практически в периода 1991-2002 г. беше завършен цялостния процес на модернизация на III и IV блок в рамките на различни етапи на прилаганата програма и бяха вложени 350 млн. евро в тази модернизация.
През миналата година беше завършена цялостна, обновена, аналитична и техническа обосновка на безопасността – един доклад от множество томове и представена на Агенцията за ядрено регулиране. На тази основа агенцията, съгласно закона и в своите правомощия, издаде дългосрочни лицензии за експлоатация на блокове III и IV.
Завършването на цялостния процес на модернизация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" беше потвърдено и в доклада на Международната агенция по атомна енергия за проведената мисия за проверка на проектната и експлоатационна безопасност на III и IV блок и е отразено в годишния доклад на Международната агенция по атомна енергия за 2002 г. по следния начин: "Мисията за преглед на безопасността на АЕЦ "Козлодуй" прегледа резултатите от извършените в продължение на повече от десетилетие подобрения и анализи на блокове III и IV, включително и предприетите действия за изпълнение на препоръките, направени от предишни мисии на Международната агенция по атомна енергия. Експертният екип на мисията направи заключение, че проектната и експлоатационна безопасност на АЕЦ "Козлодуй" напълно съответстват на нивото на централи от същото поколение, които се експлоатират в света. Много от мерките за повишаване на проектната, експлоатационната и сеизмична безопасност, изпълнени на III и IV блок, постигат много повече от предвидените в целите на направените препоръки от предишни мисии на Международната агенция за атомна енергия".
Уважаеми господин Мазнев, позволете ми в заключение да посоча, че няма експлоатиращ се обект, който да не се нуждае от инвестиции под една или друга форма. Има обаче инвестиции, които винаги си заслужават, и инвестициите относно ядрената безопасност са категоричен пример за това. В тази връзка бих искал да припомня злощастното спиране на инвестиционния процес през 1999 г. за блокове I и II, което доведе до нарушаване на основни правила на безопасността. За съжаление, това беше конкретен пример, който затвърждава правилото, че ядрената безопасност е приоритет на приоритетите, независимо от икономическите измерения и с нея компромиси не бива да се правят под никаква форма. Ето защо при необходимост от инвестиции, свързани с безопасността, сме готови да ги направим. В случая на III и IV блок обаче, направеното е от естество, което не предполага, както се казва във Вашия въпрос, "мащабни технологии" по Вашата терминология.
Имаме ясни становища от компетентните за това институции, че такива в момента просто не са нужни.
Накрая бих искал да кажа, че отговорът ми е така построен, защото смятам, че не мога да коментирам изказвания на срещи, за които нямам официална информация, камо ли на чужди държавни глави, но това е реалното състояние на нещата в АЕЦ “Козлодуй” и по отношение на блокове 3 и 4.
Относно допълнителния Ви устен въпрос, стратегията, която Народното събрание прие през миналата година, еднозначно описва последователността, мерките и действията, които ние предприемаме съгласно приложения към нея график и ще спазваме този закон за нас, тъй като това е енергийна стратегия, приета от българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Мазнев, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министъра.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз съвсем умишлено зададох въпроса за мащаба, тъй като става въпрос за 300 млн. долара. Иначе дори в сп. “Първа атомна”, което излезе съвсем скоро, на 11 стр. е записано, че продължава подготовката на модернизацията на 3 и 4 блок през 2004 г. И това са технически мерки, но те не изискват такива огромни инвестиции. Затова съм употребил прилагателното “мащабно”.
Но аз все пак благодаря за този отговор, тъй като донякъде смисълът на моя актуален въпрос е и народните представители, и българската общественост наистина да се запознаят със статуса на безопасност на 3 и 4 блок, че не се изискват такива мащабни инвестиции, но все пак, според мен, българският президент не само че не трябва да предлага, но дори и през ум не бива да му минава мисълта за приватизация на настоящия етап на българската газопреносна мрежа, защото тази мрежа е изключително печеливша за българската икономика и когато към 2010-2012 г. бъде завършен газопроводът “Набуко” от Каспийския регион за Западна Европа, който минава през България, то България де факто ще покрие близо 100 процента от потреблението си на природен газ от транзитните такси. Да не говорим, че този газопровод пресича България в близост до гр. Козлодуй и след време могат да се използват същите площадки на атомната централа за строеж на нови газови централи, каквато е съвременната тенденция в електропроизводството.
Но според мен до такива изцепки се стига, тъй като няма синхрон между институциите в България, в случая между Президентството и Министерския съвет. И затова следваше министър-председателят, към когото аз първоначално отправих въпроса, но той пак отказа да ми отговаря и го зададох на Вас, следваше той като… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло).
Само за момент и свършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мазнев, имате време, за да изразите отношението си към отговора, а не да държите речи.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Разбира се.
…а следваше своевременно да реагира на такова изявление, което е в рязко противоречие с националната сигурност и независимост на България и в никакъв случай не може да се вмести в щампата да гледаме позитивно на такива изявления, защото аз не виждам нищо по-негативно от подобно изявление - да модернизираме нещо, което към 2006 г. се очаква да бъде изведено от експлоатация.
Благодаря, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме парламентарния контрол за днес. Благодаря, господин министър, за отговора.
Едно съобщение: Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 1.10.2003 г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. “Княз Александър Батенберг”, зала 130.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,45 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Несрин Узун