Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари:Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
Имаме необходимия кворум от 132 души.
Днес е 26 октомври, петък, 2001 г.
Първо, позволете ми да поздравя всички, които се казват Димитър и Димитринка и да им пожелая много здраве и щастие.
Освен това днес рожден ден имат следните наши колеги: Емил Кошлуков, Снежана Гроздилова и Стефан Минков. (Ръкопляскания.) Много здраве, щастие и успехи в тяхната отговорна работа!

Колеги, продължаваме нашата работа с поредната точка от приетия дневен ред за тази седмица, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА СЪСТАВА И ПОПЪЛВАНЕ БРОЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ".
Има постъпило предложение от председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили госпожа Надежда Михайлова за първо, изменение броя на комисията - от 8 тя да стане 9 члена, и второ, да се избере член на временната комисия от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Предлагам следния проект за решение:

"РЕШЕНИЕ
за увеличаване състава и попълване броя на членовете на
Временната анкетна комисия за проучване дейността на
Държавен фонд "Земеделие"

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Васил Калинов към министъра на земеделието Мехмед Дикме, прието на 12 октомври т.г.

Р Е Ш И:

1. Увеличава броя на членовете на Временната анкетна комисия за проучване на дейността на Държавен фонд "Земеделие" от 8 на 9 члена.
2. Избира Моньо Христов Христов за член на Временната анкетна комисия."
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ и в името на добрата парламентарна традиция предлагам да подкрепим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Още когато този въпрос беше поставен първоначално, аз бях убеден, че в тази анкетна комисия трябва да участват и представители на Обединените демократични сили, дори не един и двама. Но възниква въпросът все пак кой и какво проверява. И аз съм озадачен от позицията, която изрази представителят на НДСВ в това, че той подкрепя и персоналното предложение. Все пак смятам, че в такава комисия, която трябва да разглежда законността на отпуснатите средства и евентуално тяхната целесъобразност, не е редно да участват поне тези, които са отпускали и които са получавали средства. А вие знаете, че случаят е точно такъв.
Затова пак казвам, готов съм да подкрепя които и да са представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили, стига те да не са тези, които са отпускали или получавали средства, тоест хора, които потенциално са могли да се облагодетелстват и то по един начин, несъответстващ на закона или поне на един морал, който трябва да предостави услуги на широк кръг лица, а не на лицата, които са служители или приближени на служителите на Фонд "Земеделие" или на която и да е друга финансова институция, тъй като това е един вид вътрешно кредитиране, което стана една от основните причини за източване на българската банкова система преди няколко години.
Затова аз предлагам да се преосмисли това предложение както от тези, които го правят, така и от тези, които го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Костов, искате думата? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приветствам първо, решението, което предложи на вас господин председателят на комисията уважаемият доц. Пламен Моллов. Смятам, че в случая се касае за едно решение, което отразява съвсем правилно принципите, заложени в нашия правилник и в парламентарната практика досега, че трябва да има все пак една квотност, една представителност на всички парламентарни сили, представени в Тридесет и деветото Народно събрание. По този начин комисията да може да излезе с едно разумно, правилно решение, което да отрази мнението на всички политически сили, представени в Народното събрание.
Що се отнася до втората точка, мнение по която изрази колегата Стоилов, когото аз дълбоко уважавам, разбира се, и който ми е колега от Ловешки избирателен район, но не мога да се съглася с него, че ние трябва да имаме една презумпция за някаква виновност, което противоречи на всички принципи. Още повече, Вие сте юрист, а господин Моньо Христов е един изявен политик, един човек, който с нищо не е опозорил името си или за когото някой от нас или в обществото да има съмнение в неговите морални качества. И тук аз не бих се съгласил с Вас, господин Стоилов, Вие да правите инсинуации към този човек, който не е тук сефте парламентарист и който има обществен престиж и неопетнено име. Това, че някой се е ползвал по един законен начин като производител на някакво земеделско производство от някакъв кредит и който с нищо не е доказано, че е незаконно това нещо или каквото и да било, ние изведнъж да сложим на всички, които са получавали кредити от тази държава, че са виновници за нещо - това е много опасен подход, ако ние го възприемем в това Народно събрание. Това не бива да става!
Затова аз категорично ви призовавам да подкрепим решението така, както е представено и е прочетено от уважаемия господин Лютфи и така както го подкрепи доц. д-р Пламен Моллов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Костов, аз не вменявам никаква вина на господин Моньо Христов или на някой друг човек, който е ползвал финансови средства, но това е един много ярък пример за потенциален конфликт на интереси. Той може да е ползвал напълно законно средствата или не - това аз не мога да кажа, но в съвременната практика на страните, които решават подобни въпроси, никога не се допускат такива конфликти на интереси, защото когато едно лице е ползвало някакви облаги, независимо дали законно или не, то е склонно да формира своята позиция с оглед на този интерес, на който е носител, а не на тази функция, която трябва да изпълнява в една публична институция. За това става дума. И това е едно мислене, което най-накрая трябва да се възприеме в българската политика. Така че нека да осъзнаем това нещо, защото си спомняте, че при дебата по използването на средствата от Фонд "Земеделие" тук имаше представители на неговите съпартийци, които много се изненадаха от това, че са поискали от лицата, които предоставят кредити от Фонд "Земеделие" да декларират своите финансови и икономически интереси и едва ли не, че служители на фонда могат да отпускат кредити на самите себе си, защо са въведени такъв род ограничения.
Ето за това става дума, а не за някакво негативно априорно отношение към когото и да било, за изключване на конфликт на интереси, ако искаме Народното събрание да получи достоверна информация, а не просто нещата да останат такива, каквито са.
И аз съм много озадачен, пак казвам, вече не толкова от Вашата защита, тъй като е обяснимо, когато представители на една парламентарна група могат да пренебрегнат някои от тези изисквания, а от това, че мнозинството в разрез със своите категорични заявления още преди няколко месеца, че ще сложи ред в тези неща и ще даде пълната картина на състоянието в икономиката, приема решения, които не подпомагат достигането на една такава яснота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За процедура, заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА АНГЕЛОВА-БАНКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам процедура. Предлагам отделно да се гласува квотата и отделно да се гласува кандидатурата на господин Моньо Христов.
Само още половин минута ще отнема. Предварително заявявам, че ще гласувам отрицателно, защото няма морал в това човек, за когото се събира и има информация, че вероятно има нарушения, че е взимал кредити и ред други неща, да влиза в комисията, която разследва. Аз не желая да се срамувам пред моите избиратели. Призовавам колегите да направят същото. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли повторили още веднъж процедурата.
СТЕЛА АНГЕЛОВА-БАНКОВА: Процедурата е отделно да се гласува квотата, отделно да се гласува така наречената кандидатура на така наречения добър и талантлив политик и морален Моньо Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, народният представител Стела Банкова направи процедурно предложение. Правилникът позволява това - да се направи поотделно гласуване по първа точка за промяна състава на Временната анкетна комисия от 8 на 9 души и втора точка да бъде гласувана отделно - за поименното избиране на представителя на Парламентарната група на ОДС.
Моля, който е съгласен така да се гласува проекта за решение, както предлага госпожа Банкова, да гласува.
Гласували 154 народни представители: за 132, против 22, въздържали се няма.
Процедурното предложение на госпожа Банкова за поотделно гласуване на първа и втора точка от проекта за решение е прието.
Господин Радев, имате думата за изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че ставаме свидетели на едно недостойно явление в българския парламент - от тази трибуна да се отправят недоказани обвинения към някои народни представители и техните имена и достойнство да бъдат унижавани без никакви представени преди това доказателства. Не е достойно, не е човешки да кажеш, че някой нещо бил направил и въз основа на това, без да си го доказал, да стигаш до такава ситуация днес да се петни името на народен представител - това е най-малкото недостойно. Вероятно дори и в Афганистан, преди да обесят някого, първо го съдят и доказват неговата вина. Това, което тук се опитваме да направим и то не от днес, още от предишния път, когато искахте дори да няма хора от ОДС в тази така наречена парламентарна комисия е най-малкото недостойно. Вие искате сами да си решите нещо, което предварително ад хок знаете, че е така или иначе. Решили сте, че тези хора трябва да бъдат осъдени и не ги допускате те да изразят дори своето становище или гледна точка.
Аз разбирам да има някакво опасение точно Моньо Христов или някой друг да не участва в тази парламентарна комисия, ако можеше с неговия глас да има парламентарно мнозинство и това да имаше по един или друг начин отношение към крайното решение на комисията. Но той е един и още един - най-много двама души срещу всички останали. При това, не забравяйте, че там тече финансова ревизия, която вероятно скоро ще приключи и съвсем точно, ясно и аргументирано ще докаже има или няма някакви нарушения и ако има - точно какви са те. И ако има нарушения, кой точно е виновен. И тази парламентарна комисия сигурно ще стъпи на тези заключения от финансовата ревизия.
Има ли по-добро от намиране на истината? Има ли нещо, което тази комисия би могла да свърши по-полезно, след като вече е информирана, от това да може наистина да разкрие цялата истина? И ако търсим истината, има ли по-добро от това онзи, който би могъл дори да бъде обвиняван, да може да се защити и да може там, в комисията, без да може да окаже влияние върху крайното решение, да изложи своите аргументи и ако те са достатъчно сериозни и аргументирани, да бъдат взети под внимание?
Какво по-логично от това има? Защо се страхуваме от това? Защо нарочно сякаш искаме гласът на хората, които биха могли да се защитят, да не бъде чут? Ами, подобно решение в крайна сметка точно това цели!
Ако искаме истината, ако говорим за честност, ако говорим за прозрачност, аз не виждам никаква причина било Моньо Христов, било дори нашето предложение Венцислав Върбанов да участва вътре да бъде прието. Никакви причини няма да не бъде прието, след като те с нищо не могат да повлияят на решението на тази комисия, мнозинството от която се определя от тези, които искат съставянето на комисията. Обратното означава слабост, нищо друго освен слабост и вероятно желание да се стигне до едно решение, без да се чуе обратната страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Радев.
Господин Ремзи Осман има думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че тук господин Муравей Радев е прав. Няма смисъл да създаваме парламентарни групи, да определяме квоти на парламентарни групи и други парламентарни групи да определят кой да бъде член от тази парламентарна група. Като партия, която присъства в пет поредни парламента, ние сме имали примери, когато СДС ни поставяше условия на ротационен принцип, когато избирахме заместник-председатели, и по същия начин подхождаха - посоченият заместник-председател на парламентарната група не се възприемаше от тях. А идеята беше на ротационен принцип парламентарната група да избира своя представител.
Аз не виждам никаква опасност, Парламентарната група на ОДС е предложила един човек, другите парламентарни групи да не възприемем. Иначе наистина се опорочава самата анкетна комисия. И един член в тази комисия, даже ние не знаем дали нашият колега е виновен или не, дали е взел или не. Аз не съм запознат и не мога да се противопоставя предварително представителят на СДС в тази комисия да не бъде лицето "Х". Тогава трябва да изберем личности, а не на квотен принцип представители на парламентарни групи. Иначе според мен ние опорочаваме създаването на анкетни комисии в Народното събрание. Това е мое лично мнение, не е мнение на парламентарната група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Осман.
Заповядайте за процедура, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата, която искам да уточня, е думите, които каза колежката от НДСВ. Може би не съм разбрал добре, но тя спомена, че комисията, която ще оценява дейността на Фонд "Земеделие", трябва да преценява целесъобразността и законосъобразността на извършените действия.
Тази комисия, според мен, би могла наистина да се произнася само по законосъобразността на извършваните действия от Фонд "Земеделие". Макар че по мое дълбоко убеждение законосъобразността от едно или друго действие в България се установява и трябва да се установява единствено от съда. Съдът никога не се произнася, примерно, по целесъобразност. Съдът гледа законите и отсича има ли нарушение на закона или не.
Ако на тази комисия вменим и двете функции - да се произнесе по законосъобразност и по целесъобразност, колежке... Не разбирам защо с такова нетърпение очаквате да приключа своята процедура. Защото тогава това Народно събрание ще започне сектор по сектор да прави ревизия и да се намесва в дейността на институции, на организации и да се произнася по целесъобразност, тоест, да изземва функции, за които тези институции са призвани.
Думата "целесъобразност" - това е моята процедурна бележка - не може да бъде обект на разследване от страна на комисията. Поначало такива комисии не говорят добре за който и да било парламент в която и да било държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Жотев, каква е процедурата?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Може да има етнически проблеми, които да обсъди...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Коя процедура предлагате?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Процедурата ми, господин председател, е: ако може, Председателството на Народното събрание да погледне - аз съм забравил какво точно сме решили - дали във функциите, които трябва да изпълнява комисията, фигурират думите "проверка на целесъобразността на предоставените средства". И ако това е така, да преразгледаме обхвата на дейността на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Този въпрос беше решен веднага след дебата на 12 октомври. Беше определена дейността на комисията, времетраенето, броят и поименно беше избран съставът на комисията. Сега остава само да се попълни.
Парламентът не е конвент. Законосъобразността тук не може да бъде предмет на която и да е временна парламентарна група. Така че по законосъобразността ще се произнася друг орган в държавата.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От гледна точка на парламентарната традиция, разбира се, че е право на всяка парламентарна група при определяне на анкетни комисии да посочи свои представители в тези анкетни комисии. От тази гледна точка ние не случайно не бихме се противопоставили на волята на Обединените демократични сили.
Тук, разбира се, има едно "но". Политическата отговорност за това дали няма да се стигне до положение, при което член на комисията да проверява себе си, ще си остане за сметка на Обединените демократични сили. Това бяха основните мотиви, поради които ние изразихме известни резерви ексминистърът на земеделието господин Венцислав Върбанов да бъде член на тази анкетна комисия.
Аз не искам автоматично да пренасям същите съображения към колегата Моньо Христов. Спирам дотук, но не мога да оставя без коментар изказването на господин Жотев, че парламентът не може да разглежда едни или други действия на изпълнителната власт от гледна точка на тяхната целесъобразност. Извинете, но това не е сериозно! Точно парламентът има право да прави това. А по въпросите за законосъобразността действително се произнася съдебната система. Това е същинската функция, ако питате мен, на тази анкетна комисия.
Задавам следния въпрос: ако законосъобразността се свежда до спазването на установени процедури за взимане на решение от министъра на земеделието, респективно от Управителния съвет на Фонд "Земеделие", и ако всички тези решения са били насочени в полза на определен братовчедски или приятелски кръг, това решение може да е законосъобразно, но далеч няма да е целесъобразно. Няма ли право анкетната комисия да отчете това в доклада си? Тогава защо ги съставяме тези анкетни комисии?
Затова, уважаеми колеги, нека да имаме малко по-голямо уважение към парламента като институция, когато се изказваме против онова, което парламентът по Конституция има право да прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Местан.
Господин Жотев, имате думата за реплика.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз продължавам да твърдя, че нито една анкетна комисия не може да се занимава с преценка на законосъобразност и целесъобразност. Благодаря за подкрепата, която получих по отношение на законосъобразността. Съдът е този, който решава дали законът е нарушен или не.
Нека да видим, господин Местан, дали една парламентарна комисия може да прецени целесъобразността на едно или друго действие. Този фонд "Земеделие" е предоставял кредити. Този фонд чрез своите експерти е оценявал кредитни рискове. Оценявал е потенциални рискове един кредит да не бъде върнат. Преценявал е пазари на една или друга земеделска продукция. Преценявал е примерно дали фонд "Земеделие" да отпусне средства за развитие на производството на вино чрез изграждане на нови насаждения. Аз продължавам да настоявам, че Вие не сте прав, господин Местан. Нито една парламентарна комисия не може да се занимава с целесъобразност, защото просто ще се превърне в друг фонд "Земеделие".
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Не е вярно!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: След това ще се превърне в нова банка и т.н. Моята мисъл е, че не бива да създаваме парламентарни комисии, които да изместват дейността на едни или други органи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може по целесъобразност, не може по законосъобразност, какво може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не се обаждайте от място!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз оставам на своята позиция и държа тук да утвърждаваме парламентаризма. Не бива да превръщаме парламента наистина в конвент и в осъдител на дейността на предишни правителства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Жотев, коректно е след тази реплика, която ми направихте, аз съм далеч, разбира се, от мисълта да Ви съветвам, но коректно би било да внесете в парламента предложение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което парламентът да заличи онези текстове, които уреждат статута, процедурите за съставяне на парламентарни анкетни комисии. С това изказване Вие просто обезсмисляте дейността на анкетните комисии, които може да излъчва Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, позволете ми да внеса малко яснота. Трябва да ви върна към решението от 12 октомври, което прие нашето Народно събрание, а то е следното:
"1. Създава Временна анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" по спазване на законовата уредба и целесъобразността на осъщественото инвестиционно кредитиране и субсидиране на земеделски производители в периода от 10 септември 1999 г. до 27 август 2001 г."
Аз мисля, че текстът е ясен и точен и по този въпрос няма неясноти.
Господин Аспарухов, имате думата за изказване.
БРИГО АСПАРУХОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Трудно е да се говори по такава тема, особено от хора с моята специалност. Взех повод и се реших на изказване, след като чух господин Муравей Радев. Апропо, използвам случая, за да изразя своето уважение към институцията Министерство на финансите, както и към институцията Министерство на земеделието.
По принцип се отнасям с доста резерви към анкетните комисии. Това го показва житейският опит. Особено практиката на Народното събрание през последните 10-11 г. показа, че анкетните комисии са с твърде съмнителни резултати и изводите им винаги имат морални стойности, нямат онова, за което пледират господата от крайно дясно. Те са прави, не анкетни комисии, за тях трябва прокуратура и съд.
Позволете ми да ви припомня нещо, което се случи точно преди месец и нещо време. На 11 септември беше извършен най-ужасният терористичен акт в историята на човечеството, но това беше еднократен акт. Беше обвинен Осама бен Ладен. Той беше призован или да се предаде сам и да застане пред правосъдието, или да бъде предаден и да го съдят насилствено. В България беше извършен тих терористичен акт върху българското земеделие през последните четири години. И ние не сме прави, че обвиняваме земеделското камикадзе Венцислав Върбанов и финансовото камикадзе Муравей Радев. (Ръкопляскания от мнозинството.) Тук, в тази комисия, ни е нужен да се предаде сам Иван бен Костов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Аспарухов, много Ви моля да се въздържате от подобни сравнения.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз няма да стигна чак толкова далеч и да давам пример с Афганистан, но бих искал да дам пример с най-старата демокрация в света Великобритания. Там съществува постоянна комисия, която решава въпросите, които решават нашите анкетни комисии. Няма да казвам кое е по-добро и кое по-лошо като подход - дали постоянна или временни комисии, но ще кажа само, че когато постоянната комисия в британския парламент разглежда един въпрос и по стечение на обстоятелствата член на тази комисия е заинтересован от това, което се разследва, той излиза от тази комисия и не може да взима отношение по нейната работа.
Колкото до това дали конкретният човек ще има начин да се защити пред нашата анкетна комисия, той вероятно ще бъде първият човек, който ще бъде извикан в комисията, за да каже виждането си по това, което комисията намери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Бих искал да ви припомня, че ще гласуваме поотделно. Гласувахме и приехме проектът за решение да бъде гласуван точка по точка.
Поставям на гласуване точка първа на решението - "Увеличава броя на членовете на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие" от 8 на 9 души".
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 155, против 2, въздържали се няма.
Първа точка е приета.
Поставям на гласуване т. 2 от проекта за решение - "Избира Моньо Христов Христов за член на Временната анкетна комисия".
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 73, против 71, въздържали се 13.
Точка втора не се приема.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Както вероятно сам се досещате, ще оставя без последици недостойните слова на един човек, на когото не му е мястото в Народното събрание, а някъде другаде. Може би той самият знае къде е по-достойно да реализира своите способности, а не оттук да обижда персонално своите колеги. Аз не желая да имам такива колеги и никога няма да ги уважавам. Само толкова ще кажа по този повод.
По другото обаче. В залата, можете да забележите и от мястото, където сте, че има около стотина човека дори и по-малко. И пред мен представителите на новото време и на новия морал гласуваха с няколко карти. Затова ви моля да осъществите поименно преброяване на кворума в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дончев има думата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, правилникът не предвижда възможност при течащо гласуване да се иска проверка на кворума. Това може да стане само при прекъсване и след почивка. Моля господин Радев да прочете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, господин Дончев е прав.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
За процедура има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законът, който ни предстои да разгледаме, както знаете, е минал без проблеми през Комисията по земеделието и горите. По него има пълен консенсус, той е един закон, който се изисква от Европейския съюз да бъде приет и то в сроковете до Нова година. Поради това че няма противоречие при обсъждането на законопроекта в комисията, както разбрахме, и на първо четене, а след това и в предложенията, които бяха направени, аз правя предложение по чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание второто гласуване на закона да стане глава по глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията да стане глава по глава.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Моллов, моля да пристъпите към докладване на законопроекта глава по глава.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доклад за второ гласуване в качеството ми на председател на Комисията по земеделието и горите относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията № 154-01-48, внесен от Пламен Моллов на 21 септември 2001 г.

"ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията (обн. ДВ, бр. 91 от 1997 г., изм. бр. 90 от 1999 г.)

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по тази точка? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона се приема.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Глава първа - Общи разпоредби.
В § 1 има постъпило предложение от народния представител Пламен Моллов. Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. изискванията към продукти за растителна защита и торове, режима на изпитване, разрешаване, внос, производство, търговия и контрол на употребата им с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда."
2. В т. 5 думите "периодичния и текущия контрол" се заличават.
3. Създават се точки 6, 7, 8 и 9:
"6. периодичния и текущия контрол върху техниката за растителна защита;
7. прилагането на методи за торене и изисквания към специализираната техника за торене;
8. контрола на замърсителите в растителните суровини, почвите и водите за напояване;
9. контрола върху биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход".
Към § 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 3, където също няма предложения.
По § 4 има едно предложение, което комисията подкрепя, и предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата "таксите" се добавя "и приходите от услугите".
2. Точка 4 се отменя."
Това е глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по глава първа? Не виждам.
Моля, гласувайте предложенията, които са подкрепени от комисията, така както бяха докладвани от председателя на комисията господин Моллов.
Гласуваме глава първа от 1 до 4 параграф включително.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Глава първа е приета.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Преминаваме към глава втора.
Има едно предложение, с което се предлага в чл. 5 ал. 2 да бъде отменена.
Комисията предлага да се създаде § 4а със следното съдържание:
"§ 4а. В чл. 5 ал. 2 се отменя."
"§ 5. В заглавието на раздел I да бъдат добавени накрая и думите "и фитосанитарен контрол"."
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 5:
"§ 5. В заглавието на раздел I от глава втора накрая да се добавят думите "и фитосанитарен контрол"."
С това редакцията на глава втора става: "Контрол върху територията на страната и фитосанитарен контрол".
Преминавам към раздел I - "Защита срещу вредители".
По § 6 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има едно предложение, което комисията подкрепя, като предлага следната редакция на § 7:
"§ 7. В чл. 7, т. 3 думите "и консултантска дейност" се заменят с "прогноза и сигнализация" и в края на изречението се добавя "при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите".
По § 8 също има едно предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 8:
"§ 8. В чл. 8 се създава ал. 3:
"(3) Производителите и търговците на растителна продукция водят дневник на проведените химични обработки за всяко поле или склад по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите."
По § 9 е направено едно предложение, което комисията подкрепя, и предлага следната редакция на § 9:
"§9. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Националната служба по растителна защита отнема в полза на държавата растения, растителни продукти и вредители, когато:
1. е нарушена забраната по чл. 5;
2. не са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 35;
3. партидата е заразена с карантинни вредители и не може да бъде оздравена;
4. се предлагат на пазара без фитосанитарен паспорт.
(2) Унищожаването на растения и растителни продукти се извършва по ред и начин, определени с методика, утвърдена от министъра на земеделието и горите."
По § 10 е направено едно предложение, което се подкрепя от комисията, и комисията предлага следната редакция на § 10:
"§ 10. В глава втора "раздел II" и заглавието "Фитосанитарен контрол" се заличават."
По § 11 е направено едно предложение, което се подкрепя от комисията, и се предлага следната редакция на § 11:
"§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. растителни продукти".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Фитосанитарният контрол се осъществява от Националната служба за растителна защита."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Всички лица, които произвеждат или внасят с научна и търговска цел растения и растителни продукти, както и публичните складове и тържищата, са длъжни да се регистрират в съответната регионална служба за растителна защита при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите."
4. В ал. 4 думите "на всеки производител" се заменят с думите "за всяка партида растения и растителни продукти".
5. Алинея 5 се изменя така:
"(5) За регистрацията по ал. 3 не се дължат такси."
6. Алинея 6 се отменя."
По § 12 комисията подкрепя направеното единствено предложение и предлага следната редакция на § 12:
"§ 12. Създава се чл. 12а със следния текст:
"Чл. 12а. (1) Контролът върху биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход се осъществява от юридически лица, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.
(2) Условията и редът за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход, техният внос, означаването на биологичното производство, контролът върху тези дейности и даване и отнемане на разрешението по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Лицата по ал. 1 издават сертификат, който удостоверява, че растенията, растителните продукти и храните от растителен произход са произведени по биологичен начин.
(4) Списък на лицата, получили разрешение по ал. 1, се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Министърът на земеделието и горите чрез Националната служба за растителна защита осъществява надзор върху лицата по ал. 1, съгласно изискванията на наредбата по ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дотук свършва глава втора.
Уважаеми колеги, желае ли някой думата по раздел I на глава втора?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Искам да предложа една редакционна поправка в § 9. Ако не е обърнато внимание, тук аз ще обърна внимание и на господин Моллов за нещо, което мисля, че е редно да стане.
В ал. 1 на чл. 11 се казва: "Националната служба по растителна защита отнема в полза на държавата растения, растителни продукти и вредители...".
Как ще отнема в полза на държавата вредители? По-нататък, в точките е обяснено как става отнемането и на какво основание става то. И се казва: Когато е нарушена забраната по чл. 5; не са спазени изискванията по член еди-кой си и член еди-кой си и партидата е заразена с карантинни вредители и не може да бъде оздравена.
Следователно, достатъчно е само да кажем, че "Националната служба по растителна защита отнема в полза на държавата растения и растителни продукти" да отпадне думата "вредители" и да остане "когато:" и в т. 3 е казано: "партидата е заразена с карантинни вредители" и т.н.
За по-голяма точност и яснота ви моля да отпадне думата "вредители", защото по-нататък в точките е обяснено кои растения и кои растителни продукти в кои случаи се отнемат в полза на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моллов, какво е становището на комисията по това предложение?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: От името на комисията считам, че направеното предложение е разумно и предлагам да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Костов в § 9, чл. 11, ал. 1 - "Националната служба по растителна защита отнема в полза на държавата растения, растителни продукти...", да отпадне думата "вредители".
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване първа част на глава втора от § 4а до § 12 с направените предложения от народния представител Пламен Моллов и подкрепени от Комисията по земеделието и горите.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Параграфи от 4а до 12 включително от глава втора на част първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 13 има предложение за създаване на нов раздел II, което е подкрепено от комисията и комисията предлага следната редакция на § 13.
Позволете ми да обърна внимание, че в раздадените ви документи има техническа грешка - изписано е "чл. 12а", а се касае за "чл. 13а". Тук аз ще го прочета правилно.
Комисията предлага следната редакция на § 13:
"§ 13. В глава втора след чл. 13 се създава нов раздел II с членове 13а и 13б:
"Раздел II
Контрол за химични и биологични замърсители
Чл. 13а. (1) Националната служба за растителна защита контролира растителните суровини, почвите и водите за напояване, за съдържание на химични и биологични замърсители, съгласно Закона за храните и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва системно и при сигнал за замърсяване по време на вегетация, при производство, съхраняване и/или търговия на растителни суровини.
(3) Контролът по ал. 1 обхваща инспекции, проверки на документацията и вземане на средни проби за анализ. Анализ на взетите проби извършват определени от министъра на земеделието и горите лаборатории, акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" към министъра на икономиката.
Чл. 13б. Националната служба за растителна защита по утвърдени от министъра на земеделието и горите програми осъществява наблюдение (мониторинг) на растителни суровини в прясно, преработено, сушено и замразено състояние за остатъци от пестициди."


Следващия параграф, който предлага комисията, е за създаването на нов раздел. Затова предлагам най-напред да гласуваме това, което докладвах вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, желае ли някой думата по § 13 и предложението за създаване на нов раздел II, както го представи председателят на Комисията по земеделието и горите? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 13 - в глава втора да се създаде нов раздел, както предложи председателят на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 13 - глава втора със създадения нов раздел II, е приета.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 13а:
"§ 13а. В глава втора, след чл. 13б, се създава нов раздел III с чл. 13в:
"Раздел III
Контрол на качеството и съответствието при
пресни плодове и зеленчуци
Чл. 13в. (1) Министерството на земеделието и горите контролира пресните плодове и зеленчуци за тяхното съответствие с обявеното качество, съгласно утвърдени показатели за качество.
(2) Министърът на земеделието и горите издава наредба за изискванията за качество и контрол на съответствието с обявеното качество на пресни плодове и зеленчуци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): В предложения чл. 13в, ал. 1 се казва: "Министерството на земеделието и горите контролира пресните плодове и зеленчуци...". Този текст не е адресиран. Кой от Министерството на земеделието и горите ще осъществява това нещо? В закона трябва да бъдат посочени ясно отговорности, задължения и по-нататък санкции за неизпълнението. Кой е този орган?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорите за чл. 13в?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Член 13в, ал. 1. В този вид смятам, че текстът е некоректен и неработещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Предлагам да преминем нататък, ако не може в момента да се уточни този текст и след уточняването му да се върнем на него. В момента аз не мога да дам най-правилната редакция, но очевидно текстът се нуждае от малка редакция, господин Моллов, защото не се знае към кого е това задължение. Министърът или министерството като цяло не могат да отговарят, а някаква служба - Националната служба или кой трябва да отговаря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моллов, моля за становището на комисията по направеното предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Този проблем беше обсъден в Комисията по земеделието и горите. Включването на чл. 13в, ал. 1 и 2 стана по предложение на самото Министерство на земеделието и горите, за да се създаде правно основание за съществуваща вече наредба по този контрол, който се осъществява от самото министерство. Проблемът, за който господин Костов говори, всъщност не съществува. В този смисъл ние възприехме в комисията да бъде включен чл. 13в с този текст и не подкрепяме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Извинете ме, но не може така. Член 13в, ако се отнася към друг член, в който има дадена наредба, трябва да се запише: съгласно наредбата по член еди-кой си или в съответствие с наредбата на министъра на земеделието и горите по член еди-кой си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Предложено е раздел III - Контрол на качеството при пресни плодове и зеленчуци, чл. 13в, ал. 1, а именно: "Министерството на земеделието и горите контролира пресните плодове и зеленчуци за тяхното съответствие с обявеното качество, съгласно утвърдени показатели за качество" да отпадне и да преминем по-нататък.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 129 народни представители: за 25, против 104, въздържали се няма.
Предложението на господин Костов за отпадане на чл. 13в, ал. 1 не се приема.
Подлагам на гласуване § 13а, който се отнася до създаването на нов раздел III и чл. 13в.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 13а е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Преминаваме към раздел четвърти. Направено е едно предложение, което комисията приема и предлага следната редакция на § 14:
"§ 14. В глава втора досегашният раздел III става раздел IV и заглавието се изменя така: "Продукти за растителна защита, биологични агенти и активни вещества".
По § 15 е постъпило едно предложение, което комисията е подкрепила и предлага следната редакция:
"§ 15. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) Към министъра на земеделието и горите се създава Съвет по продуктите за растителна защита като консултативно звено по въпросите на продуктите за растителна защита.
(2) В Съвета по продуктите за растителна защита участват представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите и други специалисти. Съставът на съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и горите.
(3) Съветът по продуктите за растителна защита прави предложения по чл. 15б, ал. 1 въз основа на данните от проведено биологично изпитване за ефикасност и остатъчни количества от пестициди и оценка на токсикологичните и екотоксикологичните им действия.
(4) Министърът на земеделието и горите издава правилник за организацията и дейността на Съвета по продуктите за растителна защита."
По § 16 е постъпило едно предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция:
"§ 16. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. Съветът по продуктите за растителна защита осигурява конфиденциалност на данните от документацията, представена за разрешаване на продукт за растителна защита, които представляват производствена или търговска тайна."
По § 17 е постъпило предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. Създават се членове 15а, 15б, 15в и 15г:
"Чл. 15а. Разрешават се за предлагане на пазара и за употреба продукти за растителна защита, които:
1. са достатъчно ефикасни;
2. нямат нежелателен ефект върху растенията и растителните продукти;
3. нямат вредно въздействие върху здравето на хората и животните;
4. нямат вредно въздействие върху растителни видове, които не са обект на провежданата борба;
5. нямат вредно въздействие върху околната среда, водите и почвите;
6. не причиняват излишни страдания на гръбначните животни, обект на въздействие.
Чл. 15б. (1) Предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита се разрешават със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на Съвета по продуктите за растителна защита. Забранява се предлагането на пазара и употребата на неразрешени продукти за растителна защита.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) Продуктите за растителна защита получават разрешение за срок 10 г. или временно разрешение за срок 3 г. При временното разрешение срокът може да бъде удължен за още 7 г., ако продуктът отговаря на условията за 10-годишно разрешение, определени с наредбата по ал. 2.
(4) Една година преди изтичането на сроковете по ал. 3 заявителите могат да искат продължение на разрешенията, ако продуктите отговарят на условията, определени с наредбата по ал. 2.
(5) Министърът на земеделието и горите по предложение на Съвета по продуктите за растителна защита отнема със заповед разрешението за продукт, който не отговаря на изискванията на наредбата по ал. 2.
(6) При разрешаване на продукти за растителна защита за предлагане на пазара и употреба се заплащат такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 15в. (1) Министърът на земеделието и горите след съгласуване със Съвета по продуктите за растителна защита може по изключение със заповед да разреши еднократен внос и/или ползване на определени количества неразрешени продукти за растителна защита за използване в определени райони за период до 120 дни при поява на непредвидена опасност за растенията, която не може да бъде предотвратена по друг начин.
(2) Неразрешен продукт за растителна защита може да се произвежда, съхранява и превозва в страната, ако е предназначен за употреба в друга държава.
Чл. 15г. Министърът на земеделието и горите, министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите ежегодно до 31 март утвърждават със заповед списък на активните вещества, забранени за влагане при производството на продукти за растителна защита."
По § 18 е постъпило едно предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция:
"§ 18. Член 16 се изменя така:
"Чл. 16. (1) Продуктите за растителна защита се предлагат на пазара с етикети на български език.
(2) Условията и редът за етикетиране на продуктите по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет."
По § 19 е постъпило едно предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция:
"§ 19. Създава се чл. 16а:
"Чл. 16а. (1) Националната служба за растителна защита контролира вноса, търговията и употребата в страната на продукти за растителна защита по отношение на формулацията, етикетирането, съдържанието на етикетите и тяхното съответствие с продукта за растителна защита.
(2) Забранява се предлагането на пазара на продукти за растителна защита, които са негодни за употреба или съдържат забранени активни вещества.
(3) Националната служба за растителна защита контролира търговията и вноса на активни вещества.
(4) Националната служба за растителна защита контролира съответствието на биологичните агенти и феромоните с придружаващите ги документи."


По § 20 е постъпило едно предложение, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
"§ 20. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Производителите са длъжни да уведомяват Националната служба по растителна защита за всяка промяна в химичния, биологичния и физичния състав на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита.
(2) Разширяване на предназначението на разрешен продукт за растителна защита се извършва по реда на чл. 15б."
По § 21 комисията е подкрепила единственото предложение и предлага следната редакция на § 21:
"§ 21. Член 18 се изменя така:
"Чл. 18. (1) Биологичното изпитване за ефикасност и остатъчни количества на продукти за растителна защита и изпитване за селективност и действие на феромони се извършват от поделенията на Националната служба по растителна защита и от одобрени от Националната служба по растителна защита физически и юридически лица.
(2) Биологичното изпитване на продуктите и одобряването на физически и юридически лица по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) За биологично изпитване по ал. 1 заявителят заплаща такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(4) Продуктите за растителна защита, предназначени за биологично изпитване по ал. 1, се внасят в страната с разрешение на министъра на земеделието и горите при условията и по реда на наредбата по ал. 2."
По § 22 е постъпило едно предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
"§ 22. Член 19 се изменя така:
"Чл. 19. Министърът на земеделието и горите и министърът на околната среда и водите ежегодно до 1 март утвърждават списък на биологични агенти, които могат да се внасят и използват в страната."
По § 23 е постъпило едно предложение, което комисията подкрепя и предлага следната редакция:
"§ 23. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. (1) Националната служба за растителна защита води и ежегодно до 1 март издава списък на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита и на регистрираните торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
(2) Ръководителят на Националната служба за растителна защита издава удостоверение на заявителя на разрешен продукт за растителна защита и на регистрираните продукти по чл. 24а."
По § 24 няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
По § 25 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Има направено предложение за създаване на § 25а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 25а:
"§ 25а. В чл. 23, ал. 1 думата "произвежда" се заличава."
По § 26 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за редакцията на § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението на вносителя за § 26 е:
"§ 26. В чл. 24 думите "чл. 15, ал. 3" се заменят с "чл. 18, ал. 4"."
Това ли подкрепя комисията?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да.
По § 27 е направено предложение, което комисията подкрепя, но то касае нов раздел, затова предлагам, господин председател, дотук да изгласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте доклада на Комисията по земеделието и горите от § 14 до § 26 включително с направените изменения и допълнения.
Заповядайте, проф. Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще направя предложение само за една малка редакционна поправка. В § 17, чл. 15в е написано: "Министърът на земеделието и горите след съгласуване със Съвета по продуктите за растителна защита...". Терминът "съгласуване" не отговаря на действителните отношения, които се установяват между този орган, който е към министъра на земеделието и горите и той определя неговия състав със своя заповед. По-скоро тук става въпрос за получаване на мнение или вземане на становище, защото съгласуването се извършва между равнопоставени ведомства. Министърът на земеделието и горите може да съгласува с министъра на околната среда и водите, с министъра на финансите определен проблем, но тогава, когато трябва да получи мнение, т.е. да вземе становището на свой подчинен нему, създаден от него помощен орган, не е необходимо да се употребява този термин.
Именно затова аз предлагам една промяна на термина "съгласуване" с "взема мнението" или "взема становището". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Мнението на комисията, господин Моллов?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложението на проф. Кушлев не е лишено от здрав разум. Аз бих предложил една по-проста редакция, доколкото по презумпция министърът на земеделието и горите е председател на Съвета по продуктите за растителна защита, текстът да се промени само в смисъл "съгласуване в Съвета по продуктите за растителна защита", а не "с". Това ще облекчи редакцията на текста, защото става дума за едно и също. В рамките на този съвет става съгласуването по този проблем. Всъщност тук се изчиства това неравнопоставяне.
Предлагам в този смисъл да бъде променен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вместо "с", да бъде заменено със съюза "в". Благодаря Ви.
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): В един закон е редно да се уеднаквява и терминология, и конструкция, и словоред, и т.н. Ако погледнем в предшествашия чл. 15б, ал. 1 се казва, че предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на Съвета по продуктите за растителна защита. А в чл. 15в отиваме пак по отношение на някаква заповед за разрешение към "съгласуване". Защо да не го направим, както е в предшестващия член - по предложение? И ликвидираме въпроса. И е еднакво с терминологията в предшестващия член. Терминологията е една и съща, и словоредът е един и същ. Мисля, че по този начин има една стройност в изложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Моллов, за предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Смятам, че това предложение още по-добре изчиства текста и предлагам да го гласуваме в редакцията, която предложи господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли формулирали още веднъж как ще изглежда?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
"Чл. 15в. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на Съвета по продуктите за растителна защита може по изключение със заповед да разреши еднократен внос и/или ползване на определени количества неразрешени продукти за растителна защита за използване в определени райони за период до 120 дни при поява на непредвидена опасност за растенията, която не може да бъде предотвратена по друг начин."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване, първо, направеното предложение от господин Моллов и подкрепено от Комисията по земеделието и горите в § 17, чл. 15б, ал. 1 така, както беше прочетено от председателя на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте!
Гласували 136 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 2.
Предложението за направена поправка в § 17 - чл. 15б, ал. 1 е прието.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат думата по текстовете, прочетени от председателя на комисията от § 14 до § 26, включително? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване текста на § 14, а именно:
"§ 14. В глава втора досегашният раздел III става раздел IV и заглавието се изменя така: "Продукти за растителна защита, биологични агенти и активни вещества".
Моля, гласувайте тази промяна.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 3, въздържали се няма.
Предложението за изменение на § 14 така, както го предлага комисията, е прието.
Подлагам на гласуване текстовете от § 15 до § 26 включително, така както са предложени от вносителя и с направените предложения за изменения и допълнения на текстовете от народния представител господин Моллов, на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 2, въздържал се 1.
Текстовете от § 15 до § 26, включително с направените предложения и изменения на второ четене са приети.
Така днес спираме дотук второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
Обявявам 27 минути почивка.
В 11,00 ч. започва парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме днешното пленарно заседание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Новопостъпили питания за периода от 19 до 25 октомври 2001 г.:
Постъпило е питане от народните представители Екатерина Михайлова, Муравей Радев, Анастасия Мозер, Александър Праматарски и Йордан Нихризов към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно изпълнението на предизборните обещания. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Татяна Дончева Тотева към Милен Велчев - министър на финансите, относно мерките, които се предприемат за повишаване на ефективността в работата на митническите органи и събираемостта на митата. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов към Владимир Атанасов - министър на образованието и науката, относно финансиране на националната образователна програма по информационни и комуникационни технологии. Следва да се отговори в пленарно заседание на 2 ноември 2001 г.
Има за връчване и писмени отговори на актуални въпроси.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева. Не мога да го връча в момента.
Следващият писмен отговор е от Милен Велчев на актуален въпрос на Татяна Дончева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров. Господин Кацаров също го няма в залата.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Има и промяна в парламентарния контрол. Вчера беше съобщено, че министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Иво Атанасов. Поради неотложни ангажименти и отсъствието на народния представител Иво Атанасов, на основание чл. 83, ал. 4 от правилника отговорът на неговото питане се отлага за следващото заседание за парламентарен контрол.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, моля на основание на чл. 83, ал. 1 от Конституцията и чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Имам честта да ви представя някои основни акценти от програмата на правителството "Хората са богатството на България".
В основата си тази програма се покрива с предизборната програма на Националното движение. Не само заглавието, но и цялата програма изразяват нашия възглед, че над всичко в политиката стои повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота на българските граждани. В международен план основната ни цел е присъединяването на България към НАТО и към Европейския съюз. Тези две цели са взаимносвързани.
Мисията на нашето управление ние виждаме в това да създадем условия, които мотивират и мобилизират хората да проявят всичко най-добро от себе си - почтеност, работливост и предприемчивост. Тези изконни български добродетели следва да придобият стойност както за всеки отделен човек, така и за обществото като цяло. Затова програмата разчита на активността и отговорното поведение на всеки отделен гражданин.
Отчитаме, че моментът е преломен в национален и глобален план. Наистина идва ново време и в света, и за нас. Това е време на отговорност и консолидация в името на мира, стабилността и просперитета.
Програмата очертава стратегията на управление на правителството. Тя дава яснота относно намеренията ни по всички отрасли на икономиката, по всички направления на социално-икономическия живот. За постигане на устойчиво икономическо развитие и реален растеж е необходима стабилна макроикономическа рамка. Това доби особена важност в условията на започващата световна рецесия. Страна, малка като нашата, трябва да бъде изключително предпазлива по отношение на мерките за стимулиране на икономиката, за да може да се съхрани макроикономическата стабилност. Това е причината да изведем макроикономическата стабилност като основен приоритет в програмата.
Правителството предвижда привличане на значителни чужди инвестиции между 1 млрд. - 1 млрд. и 200 млн. долара средногодишно в периода от 2002 до 2005 г. Българската икономика трябва да стане по-конкурентоспособна. И това е пряко свързано с насърчаването на чуждите и местни инвестиции.
Правителството ще използва всички възможности да отвори нови пазари за българските производители. Чрез агресивна политика за стимулиране на износа в програмата се предвижда чувствително намаляване на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка.
До 2005 г. предвиждаме постигането на нулев бюджетен дефицит. Фискалната и паричната политика ще гарантират запазване на макроикономическата стабилност. Запазването на стабилната рамка не измества първостепенната цел на нашето управление - повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота на българите.
Наши основни стратегически приоритети в социалната сфера са да намалим безработицата, която в момента е повече от 600 хил. души - да я намалим със 150 хил.
Правителството ще разработи нова политика за доходите, като повишаването на доходите ще бъде пряко свързано с повишаването на производителността на труда. А бюджетните доходи ще зависят от ръста на брутния вътрешен продукт. Ще увеличим детските надбавки на семейства с ниски доходи.
С тази програма ние искаме да създадем такива условия - икономически и социални, които да позволят гражданите качествено да променят стандарта на живота си.
В сферата на образованието ще работим за въвеждане на европейски стандарти и съобразяване на образователните програми с изискванията на пазара на труда. Очакваме с тези изменения образованите млади хора да намерят приложение на знанията си в страната.
Здравето на нацията е ценен икономически ресурс. Затова трябва да съумеем да доведем до успешен край започнатата реформа в здравеопазването. Системата за здравна помощ ще се усъвършенства в посока оптимализиране на финансирането и преструктурирането на здравните заведения така, че хората да почувстват положителен резултат от тази реформа.
Основната цел на нашата икономическа политика е да създадем функционираща пазарна икономика според европейските стандарти. В програмата е заложена нова национална индустриална политика. Държавата трябва да създаде ясни правила и да стане стимулиращ фактор за местния и чужд капитал, като спазва принципите на пазарната икономика. Акцентът тук е благоприятна икономическа среда за: балансирано развитие на дребния, средния и едрия бизнес; подкрепа за малките и средни предприятия в страната; приключване на процеса на приватизация при пълна откритост и публичност за обществото.
Основен приоритет в икономиката е развитието на инфраструктурата. Целта е в периода 2002-2005 г. да се изградят основните транспортни коридори в страната. Това ще привлече чужди инвестиции и ще даде десетки хиляди работни места. Пет са приоритетните области в развитието на икономиката на България: енергетика, комуникации и високи технологии, селско стопанство, туризъм и транспорт.
В тази програма правителството си поставя за цел създаването на изцяло нова концепция за развитието на финансовата политика и в частност на публичните финанси. Тук стои въпросът за ролята на държавата и икономиката. Ние казваме: по-малко държава в икономиката.
Основен приоритет е последователна данъчна политика за насърчаване на икономическия растеж. Предвиждаме намаляване на данъка върху печалбата, данъка върху доходите на физическите лица и данъка върху капиталовите печалби. Това трябва да подпомогне привличането на чуждите инвестиции и постигането на икономически растеж.
Намаляването на преките данъци означава по-високи реални доходи на населението и фирмите.
Правителството предвижда също така оптимизиране на публичните разходи. Това ще се постигне чрез завършване на реформата в сектор "Публични финанси".
По отношение на държавния дълг наша цел е да се намали процентното съотношение на външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страната съобразно критериите от Маастрихт. Наша цел е създаване на работещ капиталов пазар.
Съществува консенсус във външнополитическите приоритети на България. Нацията е обединена около идеята за присъединяване към Европейския съюз и НАТО - нещо, което е безспорно.
Непосредствена външнополитическа цел е през 2002 г. България да получи покана за присъединяване към НАТО. В периода 2002-2005 г. правителството ще направи всичко възможно, за да привърши успешно преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз. Ще се стремим към затваряне на всички глави по присъединяването към Европейския съюз до 2003 г. и покриване на критериите от Копенхаген и Маастрихт.
Ще завърша своето изложение с базата, върху която се гради и успехът на тази програма - спазването на законите, осигуряването на спокойствието, реда и сигурността на гражданите в България. Трябва да се сложи край на чувството за безнаказаност при неправомерни действия в ущърб на обществото. В тази посока се налага рационализиране, икономичност и бързина на съдебните процедури, засилване на активността на службите на Министерството на вътрешните работи при ясни правила за работа и строг вътрешноведомствен контрол.
Уважаеми народни представители! Целта на тази програма не е просперитетът на една обществена група, прослойка или партия, а просперитетът на всички български граждани. Освен целенасочените усилия на правителството за осъществяване на програмата има още едно условие за успех и то, уважаеми дами и господа, е да работим всички заедно. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС, КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър председател.
Процедурно предложение - заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е свързано с това, което току-що чухме.
Аз си мисля, че Програмата на правителството за един четиригодишен период - един тримесечен труд на всички министри, на всички експерти в министерствата, заслужава едно значително по-внимателно, едно значително по-задълбочено обсъждане от едно изявление на министър-председателя тук. Затова Ви предлагам, госпожо председател, днес да определите през следващата седмица деня, в който ние да проведем дебат по програмата на правителството.
Искам все пак още веднъж да повторя: става дума за четиригодишен период, става дума за бъдещето на България в един изключително важен за нея период, бих казал, период, в който ще трябва да решим най-основните си проблеми - членството в НАТО и Европейския съюз, ключовите проблеми на преструктурирането на икономиката на страната. И ние не можем като Народно събрание да допуснем този дебат да се води извън пленарната зала. Затова Ви моля, госпожо председател, да определите деня, в който ще проведем дебата по програмата на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Противно процедурно предложение - господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Програмата на правителството е обявена, тя е известна на всички политически сили и парламентарно представените в тази зала. Няма процедурна възможност за водене на подобен дебат, но има възможност политическите сили, които добре са се запознали, предполагам, с тази програма, да вземат отношение по нея.
В този смисъл моля да дадете възможност евентуално на политическите сили в тази зала, ако имат желание, да вземат отношение по програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Моля ви за тишина в залата!
Първото процедурно предложение, направено от господин Овчаров, е днес аз да определя еднолично датата на изслушване и дискусията по програмата. Съгласно правилника аз нямам такова правомощие. Ако имате подобно предложение, господин Овчаров, спазвайте правилника, направете го по съответния ред. Ако искате, го внесете като проекторешение за следващата пленарна седмица. То ще бъде обсъдено на Председателски съвет и респективно би могло да залегне като точка от дневния ред на следващата пленарна седмица.

Това, което имам възможност да направя в момента, е да дам възможност на всяка една от парламентарните групи за 10-минутно изказване, стига тя да поиска. Ако не, преминаваме към парламентарен контрол.
Има думата господин Местан от името на парламентарна група.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Спазвайки демократичните традиции на нашия парламент, господин премиерът представи своята програма за управление на страната. Да, това е факт, който днес се случи и който определено обезсмисли онези емоционални изказвания от вчерашния ден, които съдържаха съмнения, че това евентуално няма да се случи. Това е една скоба.
Ние като участници в изготвянето на тази програма можем да ви уверим, че това е прагматична, обективна и реалистична програма. Разбира се, тя можеше да бъде и много по-оптимистична, и много по-социална. Причината да не е е преди всичко в това, което предишното 4-годишно управление на страната ни остави - корупция, за която се смята, че годишно лишава хазната от милиарди левове; престъпни групировки, клиентелистки организации, които лобират на всяко ниво и пак с основна цел да източат държавната хазна. Това, господа, не е обикновен, а главният фактор, заради което тази програма няма как да е по-социална и по-оптимистична. Управляващата коалиция намери нестабилна и успешно развиваща се държава, а източена хазна. Вижте състоянието на Фонд "Земеделие" например. И това е само един и то не най-значителният фактор от общото предизборно източване на държавата в началото на тази година.
Ние, представителите на ДПС намираме, че тази програма е добра и то, както вече казах, не защото е толкова социална, колкото ни се иска, а защото обещава да затвори завинаги проспериращите форми на източване на държавата. Това в крайна сметка ще доведе до позитивни резултати. Тази програма, разбира се, не е панацея, а отстраняване на тумора, който предизвиква проблема. И ние точно затова ще я подкрепим. Крайно време беше най-после да се намери кабинет, който да поеме тежката задача да отбие от държавата безкрайните братовчеди и клиентелисти. Нещо повече, независимо, че за програмата могат да се дадат много и най-различни определения, то едно от най-удачните определения за програмата е, че тя е антикорупционна програма, напълно в съответствие с декларираната готовност да наложим в политиката един нов морал.
Не случайно, уважаеми колеги, един от ключовите закони от икономическата сфера, този за приватизацията, вече ще се казва Закон за приватизацията и следприватизационния контрол.
Уважаеми господа, безспорно правителството започва работата си в условие на усложнена икономическа ситуация - нестабилни и неспокойни световни пазари, неясни икономически перспективи в глобален аспект, което още повече налага да се търси вътрешен консенсус, вътрешна координация на усилията на всички, на цялата гражданска нация в условията на усложнени икономически проблеми в света. Фактът, че тази програма прави точно това, е очевидно позитивен акт, който дори и безочието на един опозиционер от типа на Муравей Радев, не може да отрече. Това е първото българско правителство, което се обръща към състоянието на човека, на личностите, а не на абстрактни понятия, като "цялото общество" или "всички нас". Точно с такива изрази бе изпълнена Програма 2001, която доскоро господин Радев превъзнасяше, но сега някак си съвсем я забрави. От тази програма много малко, да не кажа нищо не беше изпълнено - бум в престъпността, просперираща корупция, празни икономически обещания.
Ние обаче няма да позволим това да се получи с тази програма. ДПС заявява, че ще носи своята отговорност като част от управляващата коалиция, но и ще бъде вътрешен коректив на властта. Именно това е предимството на коалиционните кабинети пред еднопартийните.
Уважаеми колеги, явно българската опозиция се затруднява да разбере значителна част от нашите послания, именно защото те са нови. Заявената ни готовност за сътрудничество се оценява като липса на способност да се поема отговорност. Заявеното намерение за разширяване на социалната база на управлението се оценява от българската опозиция като безпринципно коалиране и това е така, защото техните рефлекси са други, друга е тяхната парадигма на политическо мислене. Защото ние противопоставяме съгласието на силовата политика - една политика, която междупрочем, разбира се, ражда и силови метафори. Не аз, а вие, господа отдясно, се оприличихте на боксьор, а боксът е един силов спорт, който е изпаднал в тежък нокдаун. Господата отдясно сами се оприличиха на боксьор, който е изпаднал в тежък нокдаун. Само че метафората бидейки точна, съдържа една малка грешка - вие изпаднахте в тежък нокаут, от който трудно ще се съвземете, независимо че действително направихте всичко възможно да превърнете не само Движението за права и свободи, но и всички мислещи по-различно от вас в една боксова круша. (Ръкопляскания от мнозинството.) Но в битката с народа победител е винаги самият народ. И затова аз ви призовавам да се поучите малко от колегите отляво. В бокса има едно правило: изпаднеш ли в нокаут, пропускаш и следващо състезание, защото това е здравословно за самия състезател. Колегите отляво сториха това (ръкопляскания) и затова тяхната критика е много по-аналитична и значително по-градивна от вашата.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, господа министри! Хората са богатството на България. Това не са обикновени поетични думи, това е ангажимент, за да може действително същинското богатство на страната ни да успее да заживее по-добре, да се отърси от мизерното си съществуване. Този ангажимент е тежък и щом веднъж сте го поели, бъдете достатъчно твърди и силни да го пренесете през пустинята на празнодумството, с което досега ни залъгваха различни правителства.
Макар че могат да се намерят редица неща, за които може да се спори дали точно това е най-успешното решение, програмата като цяло е достатъчно балансирана в рамките на възможното социална и достатъчно либерална, за да я подкрепим. Призовавам ви и вие да сторите същото. И ако наистина я изпълним, процесът ни към присъединяване към Европейския съюз и НАТО не само че няма да бъде забавен, а аз съм сигурен, че този процес ще се ускори. Благодаря и на добър час! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Местан.
От името на парламентарна група има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! За пръв път от 12 години едно правителство и едно парламентарно мнозинство се опитват да избягнат парламентарен дебат по най-важния документ за управление на страната за всеки един мандат - това е Програмата за управление за 4-годишния период на управление на съответното мнозинство.
Това, което се опитва днес мнозинството да направи, е чрез нищожната възможност по искане на думата от всяка парламентарна група да изрази своето становище по този най-важен документ - Програмата за управление за 4-годишен период. Което означава едно унижение на парламентаризма в България, най-малкото. И ако се замислим защо става така, може би ще си отговорим.
Тук преди малко господин Местан прочете едни хвалебствия по отношение на програмата и на управляващото мнозинство, което ми напомня на онази приказка за циганката, дето умряла и нямало кой да хвали съответния обект, който трябва да бъде похвален. Не става дума за това, господин Местан. Това са много сериозни неща, които от тази трибуна трябва да чуете и Вие, и най-вече управляващото мнозинство. Онова безпокойство, което опозицията може да изрази, ако бъде подходящо разбрано от вас, може само да ви помогне. В противен случай рискувате да направите неща, за които вероятно след това ще имате основание да съжалявате. Затова чуйте навреме онова, което имаме ние да ви кажем, то сигурно ще ви бъде от полза.
Опитът да избягате от тези дебати сигурно има достатъчно разумно обяснение. И то е, че тази програма не е много за дебатиране. Просто наистина не е много за дебатиране. Защото вашето управляващо мнозинство в този период, в процеса от обещания до изпълнения на тези обещания, претърпя много интересна метаморфоза. По време на изборите и малко след изборите вие обещахте всичко онова, което в България хората искаха да чуят, искаха да им се случи и то въобще не се съобразявахте възможно ли е или е невъзможно това, което казвате. Това е първата фаза на тази процедура, на този процес. В първата фаза поехте огромния ангажимент, който тогава ние много ясно ви казахме, че е неизпълним.
Сега се намираме във втората фаза, три месеца по-късно, когато представяте една програма за управление, която е много интересна симбиоза между две противоречиви тенденции. Изцяло противоречиви тенденции. В нея като цели и като намерения за постигане вие почти повтаряте онова, с което дойдохте на власт. Всички тези велики дела, които трябва да се направят, за да може българинът да стане по-богат, да харчи повече, да повдигнете жизненото му равнище и успоредно с това с много облекчения да съживите или в една по-висока степен да дадете възможност на бизнеса да съживи своята икономическа активност и да постигнете така желания от всички ни икономически растеж при запазване на финансовата стабилност - всичко това е чудесно и заслужава да бъде подкрепяно. И аз лично ви поздравявам за намеренията в тази програма да постигнете всички тези ангажименти.
Това е едната част от програмата.
Втората част обаче от програмата са мерките, начините, по които тези ваши чудесни ангажименти ще бъдат изпълнени. И тук е добре да чуете критиката от опозицията, добре е да разберете нашата тревога, защото тя е съвсем основателна. Ами не можете по този начин да постигнете тези цели, това искаме да ви кажем! И не бива да бягате от този дебат. Вие дори трябва, ако сте разумни, сами да предизвикате този дебат. Защото между цели и намерения има според нас огромна пропаст. Ако имаме сега време и след малко направим този дебат, ще ви кажем точно защо се появява тази пропаст. Защото няма как ти да направиш икономическия растеж в България между 5 и 7%, ако в същото време лишиш бизнеса от всички онези либерални обещания, които щедро раздадохте преди изборите. Ако съсипете дребния и семейния бизнес, ако ликвидирате патентните търговци, ако наложите нов данъчен хомот върху бизнеса и върху населението, няма като как да се случи този икономически растеж. Няма като как да стане българинът богат, когато му удвоявате данъците и го карате наистина да харчи повече, но да харчи за данъци и за издръжка на живот, а не за неговото подобряване. И ако разгледате внимателно целия раздел във вашата програма, финансовата част на вашата програма, тогава много добре ще разберете, че всъщност тази част на програмата отрича изцяло първата - обещанията, светлите неща, красивите фрази. Не е достатъчно да ги прочетете, господин Местан, от тази трибуна. Трябва не само да ги прочетете, но и да ги изпълните. И ние се безпокоим, че не можете да ги изпълните, в това е проблемът. И това целият народ да го разбере скоро. И хората вече го разбират, затова искахме дебата. Защото смятаме, че все още нещо може да се направи, че все още има нещо полезно, което би могло да подобри тази програма и в крайна сметка и живота на българина да подобри.
Защо ви казваме, че не може да стане? Стигаме до третата фаза, която според мен е основната причина за наличието на това огромно противоречие във вашата програма за управление. Третата фаза се нарича абсолютно несполучливи преговори с Международния валутен фонд. Пълна капитулация пред Международния валутен фонд. И онова, което Международният валутен фонд налага на правителството днес, е някак си инкорпорирано във втората част на тази програма. Прочете данъчната политика и ще разберете - едно към едно дава възможност. Наистина в програмата няма числа, избягвате доста умело числата, но това няма да я спаси. Защото има конкретни неща, които прозират вече в намеренията на финансовия министър, в данъчната му политика, в бюджетната му политика като резултат от пълната и безусловна капитулация на преговарящия екип с Международния валутен фонд. Ето оттам идва противоречието. И аз съм сигурен, че правителството чудесно го съзнава.
За да може да се намалят противоречията в тази програма между целите и начина на тяхното постигане, аз призовавам премиера на България господин Симеон Сакскобургготски да застане начело на екипа, който преговаря с Международния валутен фонд, и да проведе заключителната фаза от тези преговори с необходимото достойнство и отговорност, да защити българските интереси. Но най-напред трябва да ги формулира, но най-напред трябва според мен да се стигне до определени параметри на тези 10-15 може би основни споразумения, които се третират с фонда от параметри на основните ангажименти. И за да стигнете до тези параметри, добре е тук, в българския парламент, да има такава дискусия. Българският парламент да ви даде силата и възможността вие да застанете зад тези параметри, имайки подкрепата на целия парламент. Добре е тази дискусия да се проведе с работодателите, със синдикатите, със социалните партньори в България. И тогава, имайки зад себе си силата на нацията, на българина, Вие, господин премиер, отговорно, изцяло грижейки се за съдбата на България, да проведете едни успешни заключителни преговори с Международния валутен фонд. След което да се върнете да поправите втората част на вашата програма и да не умножавате по нула този социално либерален модел, с който на практика дойдохте на власт. Защото втората част на вашата програма изцяло отхвърля този модел на развитие на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение във връзка с чл. 83, ал. 2 от Конституцията. Изявлението на премиера, което чухме, за нас е една плаха крачка на правителството към парламента. И затова питам съвсем добронамерено: господин премиер, желаете ли дебат по програмата на правителството тук, в парламента - да или не? Моля Ви, господин премиер, кажете ясно на парламента това. В противен случай Вие ще станете роб на мълчанието си. Благодаря ви.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Каква процедура е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не беше процедурно предложение, господин Корнезов, а изказване.
Заповядайте, господин Вълчев, за процедурно предложение.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Бих искал да направя едно малко уточнение относно това, какво се е случило по повод на програмни декларации или програми на предходни правителства в този парламент, тъй като виждам, че има една известна неяснота. Очевидно е, че ние, хората, които по това време сме били извън тази парламентарна зала, като че ли повече сме следяли това, което става в нея. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Бих искал, уважаеми господин Радев и уважаеми господин Корнезов, само да кажа, че по повод на правителството на господин Иван Костов действително е имало такъв дебат. Дневниците обаче на Тридесет и осмото Народно събрание, странно сочат, че е имало дебат като на всяка парламентарна група е дадена възможност да се изкаже само по един човек. Бих искал да кажа, че това не е много по-различно от това, което правим ние днес. А тогава, искам да кажа, господин Корнезов, че е имало дебат не за друго, а защото господин Иван Костов е внесъл едно проекторешение и по повод на него е имало дебат.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз се надявам, че и премиерът ще внесе такова.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Вие като юрист, обаче искам да ми разтълкувате правния смисъл на решението, което тогава сте приели.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Ние не сме.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Добре, не Вие, но парламентът е гласувал.
Чета: "Приема за сведение актуализираната програма "България 2001" на Министерския съвет на Република България."
Ако искате да направим един дебат върху решение, за да приемем за сведение, аз бих искал да кажа, че това е някак си подигравка с парламента. Парламентът не взима решения, той не издава актове, че приема за сведение някакъв документ. Това ми се струва изключително комично.
В този смисъл процедурата, която в момента се развива, бих искал да подчертая още веднъж, дава равни възможности, госпожо председател и уважаеми дами и господа, за същия тип изказвания. Направете тези предложения, господин Радев, направете тези предложения, колеги от Коалиция за България, няма пречка, те могат да бъдат съобразени, разбира се, ако са разумни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): По каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали по процедура - нека да разберем.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Драганова, от името на парламентарна група.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може два пъти от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Драганова се изказва от името на парламентарна група, а господин Вълчев направи процедурно изказване със същото съдържание, каквото беше и Вашето процедурно изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Тук сте права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за признанието, което правите.
Ще вземете ли отношение от името на парламентарна група, госпожо Драганова? Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Искам да започна своето изказване с основните твърдения и критики на опозицията, които вече знаем, че са тиражирани по повод програмата на правителството. Едната крайност е, че програмата на правителството няма нищо общо и е отстъпление от предизборните обещания на Национално движение Симеон Втори, но, видите ли, била по-реалистична. От друга страна, другата част от опозицията твърди, че програмата била негодна, нереална, та чак звучала прекалено розово.
Уважаеми дами и господа, не споделяме изказаните мнения и ги определяме като неверни и целящи заблуда на медиите и обществото като цяло в България. Всички основни ключови обещания, поети с предизборната програма на Националното движение Симеон Втори и изложени в обръщението на господин министър-председателя на Република България от 19 август 2001 г., са включени в четиригодишната програма за управление на правителството, а една част вече се изпълнява.
Защо не споделяме опасенията на опозицията и какво можем да разгледаме като основни моменти от програмата?
По отношение на данъчните закони. Правителството стриктно спазва поетите ангажименти, независимо от лошото изпълнение на данъчните приходи за 2001 г., които установихме след поемане на държавното управление.
От 2002 г. данъка върху капиталовите печалби се намалява с 0 процента; данъка върху доходите на физическите лица се редуцира от 38 на 29 на сто като необлагаемият доход се вдига със 120 лв. на годишна база; данък печалба за всички фирми се намалява от 20 на 15 на сто. Поради отлагане на нулевата ставка при реинвестиране на печалбата се въвежда благоприятно данъчно третиране на ускорената амортизация.
Периодът на връщането на кредита по данък добавена стойност се намалява от 4 на 3 месеца като за пръв път започва връщането на данък добавена стойност на производителите на софтуер. Еднократният ефект върху бюджета е в размер на над 300 млн. лв.
Всички корекции, леки корекции, нагоре при патентните данъци и местните данъци и такси водят до увеличение на данъчните приходи в бюджета едва с около 50 млн. лв. Бизнесът ще усети, че се намалява общата данъчна тежест.
За каква данъчна буря говори синоптикът господин Муравей Радев? Съжалявам, господин Радев!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Аз ще Ви обясня, ако имам време.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нека видим цифрите. За целия период на управление на правителството на господин Иван Костов общата данъчна тежест като процент от брутния вътрешен продукт се увеличава. Събраните данъци през 1997 г., когато СДС идва на власт, представляват 29,5 процента от брутния вътрешен продукт. През 1998 и 1999 г. са вече 32,8 процента, за да достигнат своя пик през 2000 г., когато са 34,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Господин Радев, в съответствие с правителствената програма за управление от 2002 г. всичко събраните данъци ще бъдат 29,2 процента от брутния вътрешен продукт. (Ръкопляскания от НДСВ.)
По отношение на социалната политика. Твърди се, че правителството отстъпвало по отношение на социалните си ангажименти, а някои дори твърдят, че, видите ли, реално се получавало намаляване на пенсиите и другите социални плащания. И това не е така, уважаеми дами и господа от опозицията. През една от най-добрите си бюджетни години - 2000 г., правителството на господин Костов заложи в бюджета 3 млрд. 542 млн. лв. за социални плащания, а правителството на Симеон Сакскобургготски за 2002 г. залага 4 млрд. 819 млн. лв., тоест с 1,3 млрд. лв. в повече, дами и господа. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Само за 2002 г. се залага увеличение на пенсиите с 6 на сто като увеличението на сумарната пенсия е с 10 на сто, при това в обстановка на нетно увеличение на "младите" пенсионери, които започват да черпят от социалните фондове по-високи пенсии. Увеличава се броят на имащите право на повече от една пенсия. Ако преди две години, в разцвета на управлението на СДС, 100 пенсионери са получавали 102 бр. пенсии, през 2002 г. цифрата ще е 109 бр. пенсии. И това увеличение, господин Радев, е реално и не трябва да се използват евтини политически лъжи в интервютата, защото инфлацията за 2002 г. е разчетена на 3,5 на сто.
От 1 октомври 2001 г. минималната работна заплата е вече 100 лв. При детските надбавки правителството предвижда двойно, подчертавам, двойно увеличение на размера им за най-бедните семейства от началото на 2002 г. Социалните помощи за парно ще компенсират увеличените им цени за социално слабите семейства.
Откъде идват възможностите за подобрените социални плащания съгласно Програмата за управление на правителството? Подобренията, уважаеми господа от опозицията, идват от затягане на коланите в държавната сфера. Издръжката на държавния апарат през 2001 г. при "успешното управление" на господин Иван Костов е 8,5 процента от брутния вътрешен продукт. За какво сте харчили близо една десета от брутния вътрешен продукт, господин Радев?
Да видим един пример, ако искате. Министерството на икономиката се е возило на 52 луксозни автомобила по времето на вашето управление. При Симеон Сакскобургготски се возят само в 12 автомобила в това министерство.
Бизнесът вижда изброените дотук мерки и промени и ги цени. Той диша по-спокойно. Социалната сфера вижда тези мерки и също ги цени, дами и господа. Примерите са достатъчно.
В програмата на правителството много добре са изложени стъпките, които ще бъдат предприети по отношение на такива важни сектори и дейности като приватизацията, банковия, застрахователния и капиталовия пазар. Тъй като основната характеристика, с която се свързва управлението на СДС, не само у нас, но и в чужбина се нарича корупция (ръкопляскания в НДСВ), правителството ясно осъзнава, че основен източник на корупционни практики беше процесът на преразпределение на собствеността. Поради тази причина, уважаеми дами и господа, в програмата за управление вие добре виждате, че всички поети ангажименти стриктно се изпълняват. Премахват се привилегиите на така наречените работническо-мениджърски дружества, премахват се така наречените преференциални акции, премахва се широко прилаганият в европейската практика, но дискредитиран от СДС метод преговори с потенциален купувач. Един пример: ако сравните постигнатото на проведените търгове за хотели, ще установите, че новото правителство постига седем пъти по-висока цена на едно легло в Слънчев бряг от най-добрите условия, постигнати от правителството на Иван Костов. (Бурни ръкопляскания в НДСВ.) Очевидно е за какво става дума.
Не на последно място по важност, разделят се компетенциите по извършване на приватизацията от тези по следприватизационния контрол.
В заключение, дами и господа, прави са някои от критиците на програмата, казвайки, че била много амбициозна. Да, програмата на правителството на Република България е изключително амбициозна. И тя може да бъде изпълнена, само ако правителството продължи да работи на високите обороти, на които работи и в момента. Страната се нуждае от това, защото за четири години "мъдро управление" на правителството на Иван Костов на европейската карта България е на второ място отзад напред в групата на двете най-изостанали страни в процеса на евроатлантическата интеграция. Това е една изключително отговорна и изпълнима програма.
Желаем успех на правителството! На добър час! (Бурни ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Заповядайте, господин Миков, за процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията, където е казано, че Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси, предлагам чрез гласуване да определим за сряда следващата седмица изслушване и сериозно обсъждане с навлизане във всички теми и проблеми на програмата, в което не само от името на парламентарни групи да се заявяват позиции, а където голяма част от народното представителство да може да участва в дебатите, където всеки да заяви своята позиция, включително без да се стига до финален акт - гласуване на някакво решение.
Повтарям предложението си: предлагам в сряда следващата седмица на основание тази процедура да проведем изслушване по програмата на правителството и Ви моля да поставите на гласуване това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За втори път в тази зала се прави това искане. За втори път се налага аз да взема отношение по него.
Сега пред всички вас е правителството на Република България. Сега пред всички вас са министрите, финансовият министър, вицепремиерите.
Обявена е програмата. Тя ви е известна. Вие дори не взимате отношение по нея.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Е, за десет минути ли?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Дори за десет минути не сте взели отношение по нея. Въпреки, че сте я приели за сведение при миналото правителство.
Уважаеми дами и господа, следващата седмица предстои да приемем редица важни закони.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА КБ: Кои?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Закона за счетоводството. Уважаеми господа, вероятно не забелязахте, че тази сутрин приехме един закон. Много от вас отсъстваха от залата. Много от вас отсъстваха от залата!
Когато се направи процедурно предложение по чл. 83, ал. 2 за задаване на конкретни въпроси, те трябва да бъдат формулирани и предложението да бъде направено по съответния ред. Моля да бъде отхвърлено това искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Процедурното предложение, което е направено от господин Миков, се базира на чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Искам да обърна внимание, господин Миков, че ако трябва да пренесем този текст от Конституцията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, респективно този текст е намерил място в чл. 52 от правилника, който министър-председателят използва в момента да вземе думата пред Народното събрание. Хипотезата, която Вие предлагате в момента, се намира в чл. 94 и следващия от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а за да може той да бъде приложен Вие по-добре от мен знаете как можем да встъпим в процедура на парламентарен контрол, проучване, анкети и изслушване. Така че не мога да подложа на гласуване това Ваше процедурно предложение.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Искате или не искате? Ако искате, намерете формулата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, ако е процедурно предложението, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Наистина искам да направя процедурно предложение във връзка с това, което каза господин Дончев. Той е прав. Не можем и не бива да хабим парламентарно време, особено оттук нататък, тъй като твърде много работа ще има Народното събрание.
Но аз бих видоизменил предложението на господин Миков: в извънредно заседание, ако трябва днес, ако трябва в понеделник, щом в сряда не ви харесва, да направим дебат в Народното събрание по правителствената програма. Обясних преди малко защо. Не съм съгласен с господин Дончев, че давате възможност на народните представители сега, днес да дебатират тази програма. Аз използвах цялото време от десет минути на парламентарната група преди малко, а имам възможност да обясня много добре въпросите, които ми бяха зададени преди малко от госпожа Весела Драганова. Да, госпожо Драганова, следващата година и доходите, и заплатите, и пенсиите реално намаляват и аз мога да го докажа в присъствието на тези министри. И искам да го направя от тази трибуна, затова ми дайте възможност още днес, утре, когато искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев. Такава възможност ще Ви бъде дадена, стига да се спази правилникът на Народното събрание.
Господин Корнезов, заповядайте по процедурен въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Преди минути Вие дадохте тълкуване на конституционен текст и текстове от правилника, но искам да Ви припомня, госпожо председател, че на 12 октомври 2001 г. в тази зала по предложение, направено лично от мен по чл. 83, ал. 2, парламентът гласува и задължи министъра на финансите Милен Велчев да дойде тук и да присъства. Тъй като господин Велчев беше тогава в Съединените щати, точката беше отложена, изчакахме господин министър Велчев да дойде и той, разбира се, присъства. Така че за процедурата по чл. 83, ал. 2 има прецедент, тя е ясна и Вие сте длъжна да поставите на гласуване това наше предложение.
Аз мисля, че министър-председателят, който продължава да е тук, най-после от тази трибуна сам ще поиска дебати по правителствената програма.
Направете го, господин министър-председател! Това е във Ваш интерес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Корнезов на основание чл. 83, ал. 2, визирайки прецедента, който той създаде на 12 октомври в тази пленарна зала, да бъдат заставени министри да присъстват на заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 48, против 111, въздържал се 1.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първото питане е към министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който трябва да отговори на питане на народния представител Кръстьо Петков.
Има думата господин Петков да развие своето питане към министър-председателя. Заповядайте, господин Петков!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Атмосферата не е най-добрата за подобен род питания - давам си сметка, но въпреки това, тъй като се готвя от доста време, ще си позволя да обоснова моето питане, което има пряко отношение към стратегическата външнополитическа, икономическа и търговска политика, която възнамерява да води сегашното правителство.
Господин премиер, четири правителства преди Вашето направиха всичко възможно и невъзможно за влошаване на нашите дипломатически и икономически отношения с Русия. Последните две имат особена заслуга. Това, което беше на власт от 1994 г. до 1996 г., изповядваше странната теза, че трябва да бъдем независими спрямо големите държави, а следващото, изглежда страдайки от комплекс за малоценност или някакви други съображения, доведе работата дотам, че започнахме да си гоним дипломатите и нашите търговски, икономически и други отношения стигнаха до точката на замръзването.
От 4 години насам ние не сме слушали нищо добро за отношенията с Русия, освен спад в износа, митнически бариери, загуба на пазари и липса на каквато и да е перспектива през близките години да се промени това положение.
Аз поставям моя въпрос: имате ли отношенията с Русия като приоритетно направление във Вашето управление в началото на Вашия мандат? В Програмата се срещат два реда по този въпрос - имате амбицията да възстановите позициите ни на руските пазари. Но взаимоотношенията с Русия не са изведени като приоритет.
Ако имате такива намерения, смятате ли това да стане в началото на мандата?
Между другото, поздравявам Ви за успешното посещение в Брюксел и добрите оценки, които се получиха за България, за българското правителство и за Вас лично. Но, ако след недълго време чуем същото при контакти на Изток, ние ще бъдем особено доволни. И ако това се случи, господин министър-председател, без да имам право, освен Вашите лични комплименти, предайте на партньорите в Русия и извиненията за това, което България стори чрез своите правителства и парламенти през последните 10 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Има думата министър-председателят за отговор на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, уважаеми проф. Петков! Споделям Вашите основания и становище, че отношенията между България и Русия през последните години са се развивали незадоволително. В своя отговор обаче аз не бих желал да се спирам на наследените и нерешени проблеми в българо-руското сътрудничество.
Както заявих в словото си пред това Народно събрание на 24 юли, развитието на добри и взаимноизгодни отношения и воденето на политически диалог с Русия ще бъдат важна политическа цел за България. Тази цел ще бъде реализирана паралелно с изпълнението на основните външнополитически приоритети на страната, при зачитане интересите на двете страни и на техния суверенитет.
Ще се спра на основните сфери на икономическо сътрудничество с Русия. Първо, в областта на търговията Русия е един от основните търговски партньори на България. През изминалата година стокообменът между двете страни е достигнал 1 млрд. 600 млн. щат. долара. Зад тази внушителна цифра обаче се крият редица негативни явления. През 2000 г. българският износ за Русия е на стойност едва 120 млн. щат. долара, което е над 4 пъти по-малко в сравнение с 1995 г. Въпреки че през 1999 г. Русия е предоставяла преференциални мита, каквито предоставя и на съседни на България страни, износът продължава да намалява.
През изминалата година отрицателното салдо в търговията с Русия е в рекордния размер от близо 1 млрд. 500 млн. долара, което е сериозно бреме за платежния баланс на България.
Дисбалансът в търговията с Русия не може да бъде напълно преодолян поради огромния внос на енергоносители, които нямат реална алтернатива. Усилията на правителството по посока намаляване на този дефицит следва да бъдат насочени главно към провеждането на адекватна политика за стимулиране на износа. През последните години не е имало възможност за радикално решаване на проблема с митата за взаимната търговия чрез създаване на зона за свободна търговия с Русия. На сегашния етап, когато се водят преговори за присъединяване към Европейския съюз, тази идея би могла да се реализира само при по-нататъшното интегриране на Русия в единното европейско пространство.
Двустранните икономически отношения следва да се развиват и в съответствие с универсалните норми на световната търговска система и свободната конкуренция. При тези условия усилията на държавата ще бъдат насочени към изграждането на стабилна договорно-правна база в отношенията с Русия, поддържането на благоприятен търговско-политически климат и подпомагане на деловите контакти между бизнесмените от двете страни. В това отношение вече са реализирани конкретни практически стъпки. През септември с участието на парламентаристи и представители на изпълнителната власт се проведоха два икономически форума за състоянието и проблемите на двустранните отношения. Съвместно с предприемаческите сдружения и с подкрепата на "Лукойл" беше организирано посещение на българска бизнесделегация в редица регионални стопански центрове на Русия.
В рамките на процеса на присъединяване на Русия към Световната търговска организация, на двустранна основа се провеждат активни преговори за облекчаване достъпа на български стоки и услуги на руския пазар. След бъдещата приватизация на "Булгартабак холдинг" АД се очаква да се увеличат значително продажбите на руския пазар, включително и чрез развитието на смесените цигарени предприятия в Русия.
При съвременните пазарни условия не е възможно да се върне системата на държавна търговия от миналото. Русия вече е отворена към световното стопанство и на този пазар съществува остра конкуренция. Българските позиции на него зависят до голяма степен от конкурентоспособността на българските стоки и ефективността на провежданата икономическа реформа.
Второ, в областта на инвестициите. Обемът на руските инвестиции в българската икономика е около 200 млн. щатски долара. Половината от тях обаче са в "Лукойл-Нефтохим" - Бургас, а останалата половина главно във финансовия и търговския сектор. Недостатъчни са руските инвестиции в производствени предприятия в България. Намерението е да се осигури пълна прозрачност при равен достъп на всички инвеститори, в това число и руски, като тяхното участие в процеса на раздържавяване ще зависи от тяхната конкурентоспособност по отношение на технологически възможности, финансови условия, разкриване на работни места и други.
Трето, в областта на туризма. След резкия спад на туристите от Русия за периода 1997 - 1998 г. се наблюдава увеличение на броя на организираните руски туристи, като за първите девет месеца на тази година ръстът е с 30 на сто. Капацитетът на морските, планинските и балнеоложките комплекси в България дава възможност да се приеме значително по-голям контингент руски туристи.
Държавата ще обръща приоритетно внимание за максималното използване на тези възможности. За тази цел са реализирани следните инициативи. През месец септември тази година се проведоха разговори между представители на държавните ведомства на двете страни, наблюдаващи туризма. Представители на основни туристически комплекси посетиха и направиха презентации в редица регионални и стопански центрове на Русия. Подготвя се откриването на консулски бюра в регионални центрове на Русия за облекчаване на пътуванията на руските туристи в България в условията на визов режим.
Четвърто, проблемът с визовия режим. Както е известно, решението за въвеждане на визов режим с Русия е взето от предишното правителство с оглед изваждането на България от негативния шенгенски списък. Още тогава е било ясно, че това решение ще създаде определени затруднения по отношение на туризма, деловите връзки и общуването между хората от двете страни. За съжаление, не се предприеха своевременни ефективни мерки за свеждане до минимум на тези негативни последствия. Това наложи спешно да бъдат предприети следните действия от страна на сегашното българско правителство. С решение на Министерския съвет от 28 септември т.г. се въведоха едностранно облекчени процедури за посрещане на руски граждани в България. Предстои подписването на двустранна спогодба за взаимни пътувания между двете страни в условията на визов режим, която в значителна степен ще смекчи неудобствата на визовия режим, особено за пътувания, свързани с търговско-икономическите връзки.
Пето, провеждане на заседания на Българо-руската междуправителствена комисия. Изградената смесена Българо-руска междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество е основният двустранен орган, призван да съдейства за развитието на двустранните връзки. Тази комисия практически не е действала през последните три години. От българска страна е отправено предложение заседанието на комисията да се проведе в началото на месец декември т.г. в София, като се очаква положителен отговор от руска страна. На това заседание ще бъде направен цялостен преглед на двустранните отношения в областта на взаимната търговия, финансовите задължения, транспорта, енергетиката, военно-техническото сътрудничество, строителството, туризма и другите области от взаимен интерес, като се набележат реалистични и конкретни мерки за тяхното активизиране.
Шесто, в областта на културата. На 17 октомври т.г. министърът на външните работи на България и посланикът на Русия у нас подписаха Програма за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Руската федерация в областта на културата, образованието и науката за периода 2001 - 2003 г. Културните връзки между България и Русия все още търсят най-верните си съвременни форми и механизми на осъществяване, следвайки социално-политическите и икономически промени, настъпили в двете страни през последните няколко години.

В заключение искам да отбележа, че желанието и категоричното намерение на българското правителство е да провежда активен диалог и взаимодействие с Русия по всички въпроси от взаимен интерес с оглед на максималното използване на потенциалните възможности на двете страни.
Съществуващите проблеми следва да бъдат решавани, като се проявява политическата воля и се търсят взаимно приемливи решения.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Петков ще се възползва от правото си на уточняващ въпрос. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за изчерпателния отговор. С част от тезите и обясненията, които чух във Вашия отговор, съм напълно съгласен и особено бих одобрил опитите на новото българско правителство да смекчи някои от негативните последици от визовия режим или да свали други бариери от междуличностен и политически характер, но в моята реплика аз ще обърна внимание върху два момента, които би трябвало да се дискутират именно сега.
Аз бях впечатлен, че във Вашето изявление по повод програмата Вие употребихте неокласическия либерален израз: "За по-малко държава в икономиката". И сте напълно прав, но във външноикономическите отношения ние имаме нужда от повече държава, не в смисъл на възстановяване и развитие на държавната търговия, а в превръщането на правителството в инструмент на бизнеса, в оня инструмент, който ни е необходим, за да завладеем нови или да върнем стари пазари. Зная, че те вече не са същите. Конкуренцията там е не по-малко остра и безпощадна, отколкото на западните пазари. Затова аз се опитах в моя въпрос да потърся или да предвидя стратегическо действие на правителството, а не възобновяване на рутинната процедура за активизиране на нашите контакти, в това число и персонален ангажимент, тъй като сега е време за персонални контакти. Вижте какво правят другите държавни глави и премиери в срещите си с президента Путин.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин Миков, заповядайте. Отдавна чаках вашата парламентарна група да вземе отношение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Аз искам да кажа още веднъж, че това не е отношение по процедурата, която приключи. Това е декларация от името на парламентарна група, но тя може би е свързана, доколкото една програма на правителството обхваща всички сфери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, аз разбрах, че взимате думата от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители!
Днес 27 български граждани от Ямболско поискаха да се откажат от българско гражданство. Мотивът за този акт е дълбокото отчаяние от невъзможността на държавната власт да се справи с проблемите на престъпността и корупцията.
Повече от четири месеца след изборите на 17 юни българите чакат обещаните от новата власт мерки за борба срещу престъпността и корупцията - мерки, законови и управленски, които да ударят корупционната среда в България, да направят живота на гражданите по-поносим, да дадат доказателства на чуждите инвеститори, че има смисъл да влагат парите си в България. Такива бяха обещанията и през юни, и през септември.
Новата власт завари едно тежко наследство. Българските граждани все още чакат отговори на въпросите около криминалната приватизация, извършена през мандата на ОДС - приватизация с очаквани приходи от около 4 млрд. долара, от които реално в държавната хазна влязоха милиард и половина.
Обществото иска да знае истината за сигналите за корупция, постъпили от службите до бившия премиер и президент. За какво трябваше да си каже Иван? Каза ли го някога пред Петър и Богомил?
Все още действа Законът за приватизацията с РМД-тата на господин Божков. Все още никой не знае колко са издадените компенсаторки и какво, и от кого е купено с тях, или за митниците, през които само за миналата година са преминали 11 хил. тона птичи дреболии и перушина. Перушина, уважаеми дами и господа! Защото разликата между митата на пилешките бутчета и дреболиите е точно 50 процента! В чии джобове е отишла тази разлика?
Вие заварихте редица закони, които създават условия за корупция, закони, които превръщат едва ли не всяка процедура в повод за имуществена благодарност. Вие заварихте чиновници, назначени по политически мотиви, чиито морал не изключва корупцията. Не може да има действаща пазарна икономика без смачкване на корупцията. Засега това не личи. Нужни са антикорупционни действия, не само антикорупционни думи.
Ние имаме съдебна и правоохранителна система, в която гражданите нямат доверие. Тя не може да осигури справедливост и правов ред, не може да погледне извън битките между ведомствата за повече правомощия, да осигури правовия ред в страната, да накаже ефективно престъпниците и корумпираните. Как може да стане това, когато продължават политическите назначения там, когато един бивш заместник-министър, станал скандално известен с търговските сделки на брат й, с подчинените й затвори, без нито един ден стаж в съдебната система, е назначен директно за касационен съдия?! И това се приема с мълчаливо съгласие от новата власт и с удивление от почтените магистрати, които десетки години се изправят ежедневно срещу престъпността и корупцията.
Около обществените поръчки и фонд "Земеделие" през мандата на ОДС все още има повече въпроси, отколкото отговори, а времето покрива героите на голямото разграбване!
Днес, когато средствата в бюджета не стигат, обществото иска да знае колко средства изтичат през данъчните служби и митниците, защото все още не са прекъснати топлите връзки между организираната престъпност и корупцията - връзки, за които обществото е отчаяно и не вярва вече, че има шанс да бъдат прекъснати. Защото не може да има средства за повишаване на жизнения стандарт, ако продължава източването на държавната хазна. Защото нашите партньори от Европа и НАТО няма да ни гледат с доверие без решително прекъсване с корупционните практики.
Днес, уважаеми дами и господа, е необходима нова отговорност. Това очакват българите зад обещанията за новия морал и новото време - отговорност, която предполага всеки народен представител да държи на своя подпис, когато става въпрос за отговорни за България решения, да не бяга от отговорите на въпросите, които нашите избиратели ни задават, да вдъхва вяра в почтеността на властта, вяра в нейната отговорност. Защото вярата се превръща в съмнение - съмнение, че новата власт приема онова, срещу което хората гласуваха на 17 юни.
Благодаря ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Георги Пирински към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, Бюрото по труда - община Септември, е поискало от 54 жители на общината да възстановят неправомерно получени парични обезщетения за безработица, тъй като са тютюнопроизводители, регистрирани по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия със статут на заети лица.
Материалното състояние на тези граждани е крайно тежко. На това основание всеки от тези граждани е отправил молба до президента на републиката за опрощаване на задълженията им по реда на чл. 98, т. 12 от Конституцията на България.
С писмо от 5 септември 2001 г. началникът на Националната служба по заетостта е потвърдил този ред като начин за решаване на въпроса.
От администрацията на президента с писмо от 15 октомври до Общинския съвет - Септември, са поискани редица допълнителни документи и пояснения по жалбите. Досега въпросът остава нерешен.
Госпожо министър, намирате ли за възможно да съдействате за опрощаване на посочените задължения на засегнатите граждани от община Септември по конституционния ред, както и за приемане на съответни промени в законодателството, с които да се даде възможност регистрираните като безработни да заработват допълнителен доход?
Това е писменият текст на въпроса до Вас, госпожо Шулева.
Бих казал още две думи. Съзнавам, че компетентността е в ръцете на президента. Обръщам се към Вас, обаче, госпожо министър, защото от администрацията на президента лъха едно пълно бездушие и бюрократичност в третирането на този въпрос. Хората са се обърнали към президента на 22 юни, общинският съвет е потвърдил правомерността на тяхното искане през юли. Президентската администрация отговаря на 15 октомври. Междувременно срещу тези граждани започват едва ли не и наказателни дирения за едва ли не лъжесвидетелство.
Тук беше говорено за разминаването между институции и очаквания на гражданите, госпожо министър.
Ето защо моят апел към Вас е: като представител на новото мнозинство, с претенции за ново отношение именно към такива въпроси, ще се ангажирате ли да помогнете на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Има думата министър Шулева за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта в § 1 от Допълнителните разпоредби определя като заети лица и тези, които полагат труд като земеделски стопани. Това разбиране намира приложение в чл. 72 от същия закон, който предвижда, че се прекратява изплащането на обезщетение за безработица, когато лицето започне да полага труд като земеделски стопанин.
След възникване на посочените от Вас проблеми с изплащането на обезщетение за безработица на тютюнопроизводителите са търсени начини за разрешаване на проблема главно в две насоки. От една страна, има опити да се стесни понятието "земеделски стопанин", като от тази категория лица се изключат тютюнопроизводителите и се освободят от задължението си да се регистрират като земеделски производители. От друга страна, Министерството на труда и социалната политика е разработило насоки, въз основа на които Националната служба по заетостта през месец април 2001 г. изготви указания до регионалните служби по заетостта.
Съгласно указанията определящият признак за квалифицирането на дадено лице за тютюнопроизводител е наличието на сключен въз основа на чл. 11, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия договор, а не самата регистрация в регистъра на тютюнопроизводителите.
Мотивите са, че регистрацията по реда на чл. 6 от закона сама по себе си не е достатъчно основание за прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица, респективно за неговото възстановяване, като получено без основание. Необходимо е лицето реално да извършва дейност.
С други думи, не са безработни лица тези, които са сключили договори за производство и изкупуване на тютюн, по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. На тези лица или им се отказва регистрация като безработни с право на обезщетение, или изплащането на обезщетения за безработица се спира, а не прекратява, от деня на сключване на договорите. Спирането е за период, чиято продължителност се определя въз основа на разхода на труд за обработване на заявените площи, а не въз основа на дохода, който ще бъде получен. Периодите са съобразени с методиката за определяне на минимални изкупни цени на тютюна и тяхното индексиране, както и със заявената площ за отглеждане на тютюн. След изтичането на така определения период изплащането на обезщетенията се възобновява от деня, следващ предаването на тютюна на изкупвателната организация.
Посочените указания на Националната служба по заетостта за спиране изплащането на обезщетенията за периода на отглеждане на тютюна само потвърждават принципа за невъзможност едновременно да бъдат получавани обезщетения за безработица и доходи от трудова дейност.
Поради нарушаване на този принцип в посочените от Вас случаи са налице редовно възникнали и станали изискуеми вземания на държавата за неправомерно получени обезщетения. Единствената възможност за уреждане на отношенията е погасяването на тези вземания.
Ние също намираме за най-целесъобразен метод сезирането на президента с цел опрощаване на вземанията на държавата към тютюнопроизводителите.
Конституцията на Република България урежда опрощаването на несъбираеми държавни вземания, като изрично правомощие на президента. Министерският съвет или негови членове нямат правна възможност да влияят при вземането на решение от президента, освен чрез даване на незадължителни експертни становища.
Конституцията не дава определение на понятието "несъбираеми вземания". Конкретни критерии за несъбираемост не се съдържат и в Указ № 2773 на Държавния съвет от 1980 г. за опрощаване на несъбираеми дългове към държавата, който регламентира процедурата, следвана при опрощаването. Тази процедура предвижда събиране на голям обем информация за материалното състояние на молителя от общината по местоживеенето му, което безспорно забавя процеса.
Преценката за несъбираемост на вземанията се прави само от президента в условията на пълна оперативна самостоятелност. А указът е издаден при друга обществена обстановка, с оглед правомощията на друг орган - Държавния съвет, при което смятаме, че президентът би могъл да издава укази за опрощаване на вземания и без да се спази процедурата по събиране на допълнителна информация, като изгради мнението си върху доказателствата, приложени към молбата.
Въпреки наличието на такава правна възможност следва да се отбележи, че този подход крие най-малко два риска. Първо. Съществува опасност от неоснователно опрощаване на някои вземания. И, второ, поставя се началото на една немного добра практика.
По втората част от въпроса Ви, относно законодателни промени и създаване на възможност за паралелно получаване на обезщетение и доход от трудова дейност, бихме искали да споделим някои принципни виждания на правителството.
Понятието "безработица" от правна гледна точка се разглежда двояко. Веднъж то е понятие на осигурителното право и втори път - на трудовото. Безспорно двете понятия са изградени преимуществено върху общи белези, тъй като отразяват едно социално явление. Обособяването им е предизвикано от различните методи за преодоляване на негативните последици от безработицата - получаване на обезщетения, заместващи липсващия доход и съдействие при намирането на нова работа.
Съотношението между приложното поле на двете понятия формира основните насоки в политиката на едно правителство по отношение на пазара на труда. Най-важният приоритет на Министерството на труда и социалната политика е увеличаване на заетостта чрез прилагане на активни мерки на пазара на труда и в резултат на това намаляване на лицата, които получават обезщетения от системата на социалното осигуряване.
Поради тази причина правителството акцентира върху различните стимули за разкриване на работни места, а не върху разширяване на системата за получаване на обезщетения и помощи.
Конституцията в сега действащото законодателство и законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, подготвен от Министерството на труда и социалната политика, определят същността на осигурения социален риск "безработица" като липса на работа, работа в най-широкия смисъл на думата, тоест трудова дейност, полагана в рамките на каквото и да е правоотношение - трудово, гражданско, свободна професия, търговска дейност, производство на земеделска продукция. И обратно - във времето, когато лицето полага под каквато и да е форма трудова дейност, включително и като земеделски производител, не е налице реализиран осигурителен социален риск и не могат да бъдат дължими обезщетения за безработица.
При регламентиране на риска "безработица" са взети предвид и препоръките не Международната организация на труда.
Смятаме, че създаването на възможност наред с дохода от трудова дейност да се получава и неговият заместител - обезщетението, противоречи на разбирането за обществено осигуряване и на политиката на правителството за насърчаване на заетостта. Или, с други думи, правото на обезщетение за безработица е обвързано с липсата на доходи от полаган труд, а не с техния размер.
Земеделските производители могат да компенсират трудностите и забавянето в плащането на продукцията им не с получаване на обезщетения, а като ползват стимулите, предлагани от Закона за тютюна и тютюневите изделия, фонд "Тютюн", активни мерки, предвидени в законопроекта за насърчаване на заетостта, участие в проекти за микрокредитиране и финансиране чрез предприсъединителните фондове и другите мерки за стимулиране на самонаемането. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, Вие сте права, този въпрос не възниква за първи път в Народното събрание и в резултат на поставянето му и в предишния състав бяха приети тези допълнения в механизмите за приложение на съответните законови норми. Но Вие сама признахте във Вашето изказване, че независимо от тези норми - и Вие сама чувствате, че в случаите като тези, а те са, както ми подсказват и колегите от Движението за права и свободи, които внимателно наблюдават този въпрос, над 1300 в страната - на практика тези вземания са несъбираеми. Те са несъбираеми просто, защото няма откъде да се съберат.
На мен ми направи много тревожно впечатление, че списъкът на тези 54 граждани са с ЕГН, което е поне със седем, осем, десетина години по-младо от моето ЕГН. Представете си тези хора на 35, 40, 45-годишна възраст, които от немай къде са се хванали с някой декар тютюн - в много други райони на страната положението, разбира се, е коренно различно, там хората цял живот са се занимавали с това - и които сега едва ли не и прокуратурата ги преследва и се образуват срещу тях наказателни преследвания за лъжесвидетелстване.
Вие сте права в разсъжденията си за разликата между осигурителен доход и трудов доход и т.н. Моят апел към Вас беше следният. Когато е очевидно, че държавата в много различни показатели тежко не изпълнява ангажиментите си към своите граждани, когато има такива драматични ситуации, да не се задоволяваме с повтарянето на действащите параграфи и членове, а да потърсим онези възможности в този случай да се помогне за решаването на въпроса и да се търсят онези законови уредби, които, без да нарушават принципите, оказват, ако щете, допълнително съдействие на безработния да намери адекватна работа на своята квалификация.
Ето защо молбата ми към Вас, госпожо министър, е да не се задоволите с този отговор, който може би предизвиква одобрението на министъра на финансите, но, уверявам Ви, ще огорчи силно хиляди граждани, които сега слушат този парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Преминаваме към актуален въпрос, отправен от народния представител Муравей Радев към финансовия министър Милен Велчев.
Заповядайте, господин Радев, да развиете своя актуален въпрос към финансовия министър.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, на 25 септември т.г. Вие освободихте от длъжност господин Цветан Цветков - директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. В заповедта си Вие не излагате никакви аргументи, никакви мотиви за това уволнение.
Господин Цветан Цветков е назначен като директор на агенцията от самото й създаване през 2001 г. като правоприемник на Главно управление "Държавен финансов контрол" към Министерството на финансите. Преди това господин Цветков беше началник на Главно управление Държавен финансов контрол. Работи в системата на контрола от завършването на своето висше образование и е преминал през всички стъпала на служебната йерархия. При това е започнал в началото още като обикновен ревизор. По този случай не може да има никакво съмнение за високите професионални способности на господин Цветков.
Вие, господин министър, освобождавате този човек в грубо нарушение на поне два закона - на Закона за държавния служител и на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
Принципът на функционалната независимост е основен принцип, залегнал в актовете на Европейския съюз, касаещи държавните одитни институции. Това, надявам се, вече го знаете. Функционалната независимост гарантира, че одитната дейност се извършва изключително на професионална основа и не се влияе от никакви политически критерии. Функционалната независимост трябва да е налице при планирането, извършването и докладването на одитната дейност и назначаването и освобождаването на директора на агенцията е един от способите за осигуряване на тази функционална независимост.
Поради това Ви питам:
Какви са причините и мотивите за това уволнение?
Извършен ли е анализ и оценка на дейността на господин Цветков като директор на агенцията?
Какви са критериите за назначаването на нов директор на агенцията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Има думата министърът на финансите господин Велчев да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Радев, в отговор на Вашето запитване бих желал да Ви информирам за следното. Господин Цветан Цветков - директор на Агенцията за държавен финансов контрол, бе освободен от служба по чл. 12 на Закона за държавния служител. Основните мотиви за освобождаването на господин Цветков са следните.
На първо място, управленските методи на господин Цветков довеждат до голямо текучество на кадри от поверената му агенция, а масовите и често неправомерни уволнения на централно и регионално ниво на служители с дългогодишен опит и доказани професионални качества разстройват дейността на агенцията.
От друга страна, на длъжност директори на териториални агенции биват назначени служители без нужния стаж и професионален опит, в явно нарушение на чл. 17, ал. 3, т. 2 от Утройствения правилник на агенцията.
Допуснати са и редица слабости в работата на агенцията при въвеждането на европейските норми на одитни стандарти, в резултат на което вътрешните одитори в продължение на месеци извършват само финансови одити, а одитните доклади по нищо не се различават от старите ревизионни актове.
Няма изготвена наредба и критерии за документооборота, включващ процеса на планиране, провеждане и реализация на одитните материали.
Не са назначени делегирани вътрешни одитори в министерства. И т.н., да не изброяваме до края.
Въпреки всички тези нарушения, с цел приемственост в работата на агенцията и особено нейната международна дейност, на господин Цветков бе направено предложение да заеме длъжността директор в Дирекция "Международна интеграция" в агенцията. На това предложение, за съжаление, още не сме получили отговор. Нещо повече, въпреки освобождаването на господин Цветков, същият беше командирован като ръководител на българската делегация, която взе участие в четвъртата редовна среща на Контактната група на европейските финансово-контролни институции на 8-и и 9 октомври в Талин.


За съжаление все още не съм получил съответен доклад съгласно изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, което също говори за "високия професионализъм" на господин Цветков.
Критериите за назначаване на нов директор на Агенцията за вътрешен финансов контрол са съобразени с изискванията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол и правилника за неговото прилагане. За временно изпълняващ длъжността директор на агенцията бе назначен господин Валери Павлов, директор на Териториалната дирекция на АДВФК, София - окръг, който е човек с дългогодишен опит в агенцията.
В заключение само ще добавя, че агенцията, която преди това беше дирекция, ръководена от господин Цветков, не е извършила финансов одит на Министерството на финансите през целия мандат на господин Радев. Този факт, от една страна, хвърля съмнение върху големия професионализъм на господин Цветков, а, от друга страна, не може да не породи някои неудобни въпроси и към бившия министър, който не е разпоредил съответния одит. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
За реплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, много са нелепи обясненията, които давате, за да освободите една от най-висшите фигури в държавната администрация в България. Това, че имало голямо текучество, напускане или уволняване, както Вие се изразихте, на хората, направихте ли си труда да видите структурата на това движение? Половината от тези хора са напуснали по собствено желание поради това, че заплатите им са ниски. Седемдесет човека от тези, които са напуснали, са напуснали в резултат на това, че не отговарят на изискванията на новия закон по образователен ценз и образователна квалификация. Шестдесет човека от тези, които са напуснали, са се пенсионирали. Седем човека са починали. Двадесет и пет човека са отстранени в резултат на добре обосновани, мотивирани доклади от техните ръководители по места за неизпълнение, нарушения или несправяне със задълженията им като финансови одитори.
Вие, господин министър, говорите, че той не си изпълнявал задълженията. Това нещо го слушат в цяла България всички служители на бившия Държавен финансов контрол, които днес са част от тази агенция като персонал. Всички тези хора сега гледат, а те много добре познават професионализма на своя ръководител. И трябва да Ви кажа, че интересът, който събуждате с Вашите нелепи обяснения, за тях самите е много показателен.
Това, че не бил проверил Министерството на финансите, едва ли би могло да бъде довод. Има си годишен план, този годишен план се утвърждава по надлежен ред и се изпълнява. Но за сметка на това преди две години Държавният финансов контрол провери действията на сегашния председател на българския парламент господин Герджиков, преди две години, и има ревизионен акт с твърде много нарушения и то сериозни финансови нарушения на днешния председател на парламента. И може би това е вината на господин Цветков, че преди две години Държавният финансов контрол си е свършил работата както трябва. А днес техният ръководител трябва да бъде отстранен.
Имайте предвид, че това е един акт, който по никакъв начин няма да бъде похвален от Европейския съюз. В момента ние водим преговори с него и по тази глава - "Данъчна политика", и аз съм сигурен, че в скоро време ще имате проблеми и там заради това безцеремонно уволнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще използвате ли правото си на дуплика, господин Велчев?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не се притеснявайте, господин Радев, европейските институции са запознати с това, което правим, и напълно го одобряват, както бяхте свидетели на отзивите от посещението на министър-председателя в Брюксел.
Това, че не е направен одит в Министерството на финансите, естествено не е мотив за уволнението и аз не съм го споменавал като такъв. Вие казвате, че одитът не е бил включен в годишния план. А аз мога ли да задам въпроса кой е бил натоварен да го включи в годишния план? Може би Вие или вашето правителство? Най-вероятно е така.
В заключение мога да кажа, че служителите на агенцията нямат никакво основание да се безпокоят за кадровата политика на новото правителство. Но новият директор на агенцията ще бъде назначен въз основа на професионални критерии от редиците на дългогодишните служители в агенцията и техният професионализъм и желание за работа ще бъдат високо оценявани в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Преминаваме към питане, поставено от народния представител Кръстьо Петков, към финансовия министър.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моето питане е във връзка с обявеното в публичното пространство, пред медиите, намерение на правителството да повиши от 1 януари следващата година патентния данък с около 30 на сто. Аз си направих труда да получа справка за това колко души работят в този сектор. Към 30 септември т.г. те са 270 415 души, които са платили патентен данък, но работните места са повече, най-вероятно по преценка на експерти - над половин милион. Така че възникват два въпроса.
Първият ми въпрос е: кое налага това драстично повишение на патентния данък?
Вторият въпрос: направени ли са разчети как това ще се отрази на заетостта, особено като имаме предвид целта, която си поставя правителството до края на мандата да намали безработицата и да запази трайни работни места и то с една солидна цифра? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Има думата министър Велчев за отговор на поставеното му питане.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Петков, предложеното изменение на годишния патентен данък е средно с около 30 на сто и това увеличение само частично компенсира натрупаната инфлация от 42 на сто за периода 1998 - 2001 г., периода, откакто за последен път е правена актуализация на този данък.
Предвижда се промените да бъдат диференцирани за различните дейности и услуги, услуги, които са определени в чл. 31 и чл. 32 от Закона за облагане на доходите на физическите лица. За дейности и услуги, употребявани предимно от нискодоходни групи на населението, например обущарски и шапкарски услуги, предложението е за намаляване на патентния данък. Отчетено е и обстоятелството, че повишаването на данъка в слабо населените райони, където преобладаващото население е с по-ниски доходи в сравнение с големите градове, би довело до преустановяване на дейност от лицата, извършващи патентни дейности и услуги, което от своя страна ще доведе до увеличаване броя на безработните лица и съответно до влошаване на икономическата и социалната обстановка в района, както Вие правилно казахте. В тази връзка за населените места от IV и V функционален тип с население по-малко от 5 хил. жители предложеното изменение на патентния данък е само около 10 на сто. Поради същите икономически и социални мотиви за населените места от VI, VII и VIII функционален тип за повечето от дейностите и услугите не се предвижда увеличение.
Считаме, че по този начин, като се диференцира патентният данък, промяната няма да повлияе негативно на развитието на дребния бизнес, както и върху пазара на труда в слабо населените места, където преобладаващата част от работодателите са платци на този вид данък.
Информирам ви, че предложените промени ще доведат до приходи в републиканския бюджет за 2002 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите от патентна дейност за 2001 г. в размер на около 30 млн. лв.
И допълнително да спомена, че първоначално замисленото изменение на облагането в зависимост от броя заети лица не е възприето, така че няма основания за притеснения, че се стимулира не с ограничаването на създаване на нови работни места.
В крайна сметка е истина, че патентният данък и други такива такси, които се определят в абсолютен размер, в номинален размер, е неразумно да бъдат замразявани с години. По-разумен подход би бил да се актуализират сравнително редовно с малка степен, съответстваща на инфлацията, тъй както се актуализират пенсиите и доходите на служителите в бюджетната сфера. Все пак никой не задава въпроса защо не замразявате пенсиите, всички питат защо не замразявате патентния данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
Преминаваме към питане от народните представители Атанас Папаризов и Георги Пирински към финансовия министър Милен Велчев.
Заповядайте, господин Папаризов, да развиете вашето питане.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! С господин Пирински сме отправили към Вас питане относно сключването на споразумения с Международния валутен фонд, което по наше мнение има съществено значение, особено в настоящите условия, за осъществяване на програмата на правителството и осигуряване на финансовата стабилност на Република България и на един стабилен платежен баланс. Ние обаче отчитаме, че пред вас и в преговорите с Международния валутен фонд възникват същите въпроси, които по наше мнение възникваха и преди три години - отново се поставя въпросът за финансова дисциплина, а не въпросът за икономически растеж. Затова нашето питане към Вас се състои от две части.
Първо, бихме искали да знаем дали Вие и съвместно с Валутния фонд сте оценили изпълнението на предишното споразумение. То беше насочено да преодолее структурните пречки пред устойчивия икономически растеж и повишаването на жизненото равнище на хората. Методите за това бяха допускане на дефицит по текущата сметка в рамките на 3% от брутния продукт, с надеждата, че ще се води политика, която да стимулира инвестиционния внос. В същото време споразумението предвиждаше да бъдат подкрепени структурни мерки от страна на правителството, включително и чрез една приватизация, насочена към ефективност на производството, които да доведат до това да се повиши производителността на труда в България, а оттам да се повишат и доходите на населението.
Днес ние сме изправени пред абсолютно същите въпроси и аз затова бих искал да зная дали с Международния валутен фонд вие реално оценихте изпълнението на предишното споразумение. Когато нарастваше външнотърговският дефицит и сега се очаква да стигне 5% от брутния продукт, господин Радев ни обясняваше, че така е във всички развиващи се икономики. Когато в същото време дойде мисия на фонда и написа един Доклад 054 за това има ли въобще българската икономика конкурентоспособност, че не се изпълнява споразумението, това беше премълчано. Фондът през март 2000 г. каза, че не са проблем заплатите в България, за да няма износ, заплатите са по-ниски от средните в страни с аналогично състояние. Не е проблем и това какви производства ние изнасяме, въпреки че тук от трибуната слушахме един вицепремиер да казва, че всичко, което се произвежда в България, е крайно време да престане да се произвежда, защото е на основата на руски суровини. Беше ясно, че не се изпълняват структурните мерки от предишното правителство и затова ние ясно искаме да знаем кои мерки не са изпълнени, кои сега трябва да се изпълнят и с какви средства за това.
Втората част обаче от нашето питане, отправено към Вас, ние действително искаме да видим как ще изглежда следващото споразумение от гледна точка на неговите структурни особености, на структурната политика, предвидена в него. Не е достатъчно да се говори само колко ще бъде дефицитът по текущата сметка, много е важно да видим всички тези мерки, за които и днес стана дума, но не можахме да обсъдим, които ще доведат действително до това да има производство и инвестиции, ще доведат до това да могат да се дават кредити, ще доведат до това да има условия за действително повишаване на производителността на труда и оттам - на заплатите. Във връзка с това ние се надяваме, че Вие ще ни дадете ясната оценка на вашето правителство и на фонда за това какво не е направено извън стабилизацията и затова как това, което не е направено, ще бъде осъществено през следващата година, за да не започва следващото споразумение по същия начин, както и споразумението, подписано от предишното правителство.
Надявам се, господин министър, да получим един точен и ясен отговор на тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата министър Велчев за отговор на питането.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа Папаризов и Пирински! В общи линии България е постигнала основните цели, залегнали в тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Знаем, че инфлацията бе овладяна, а брутният вътрешен продукт поддържа задоволителни темпове на растеж, отношението външен дълг - брутен вътрешен продукт намалява. Дефицитът по текущата сметка от 1999 г. обаче остава трайно над 5% от брутния вътрешен продукт, докато първоначалните препоръки на Международния валутен фонд бяха за дефицит около 3% от брутния вътрешен продукт.
При изтичането на 3-годишното споразумение с МВФ регистрираните статистически показатели свидетелстват за стабилизация на икономиката и създаване на условия за устойчив растеж, които за съжаление не бяха напълно използвани. За 2000 г. брутният вътрешен продукт нараства с 5,8% в реално изражение, а очакванията за 2001 г. са за растеж около 4,5%.
Регистрираната инфлация е в рамките на очакваната за икономика, в която все още протичат процеси на преструктуриране, като индексът на потребителските цени за периода на Споразумението с Международния валутен фонд е нараствал с темпове под 10% годишно, с изключение на 2000 г., когато достигна 11,2%. Към септември 2001 г. инфлацията е 2,2%, а до края на годината се очаква да достигне 4 - 4,5%.
Въпреки това липсата на балансиран бюджет през последните години доведе до влошаването на текущата сметка на платежния баланс. Произтичащият от това по-малък растеж на валутните резерви на страната отново ни изправя пред необходимостта да се търси външна подкрепа за платежния баланс предвид значителните предстоящи плащания по външния дълг.
През периода на споразумението по текущата сметка на платежния баланс са отчетени дефицити, като през 1999 - 2000 г. те са били съответно 686 и 710 млн. долара. Очакваният дефицит по текущата сметка за 2001 г. е над 760 млн. долара, около 5,9% от брутния вътрешен продукт. Основен фактор за нарастването на дефицита по текущата сметка е търговският баланс, който за последните две години е с дефицит от над 1 млрд. долара годишно, а за тази година дефицитът се очаква да достигне около 1,5 млрд.
Влошаването на търговския баланс се дължи основно на нарастването на вноса, който се увеличава съответно с 11,2 процента през 1999 г. и със 17,7 процента за 2000 г. Само за периода януари - август т.г. увеличението на вноса е 15,4 процента. Това наложи и новото правителство да предприеме спешни мерки за справяне с корупцията в митническата администрация. Очаква се за цялата 2001 г. растежът на вноса да бъде ограничен до около 11 процента. Растежът в стойностните обеми на вноса е в резултат едновременно на увеличеното вътрешно търсене в икономиката - явление, характерно за икономиката в преход, както и високата зависимост на българския износ от вносни суровини.
Същевременно износът расте с предварително очакваните темпове. За 2000 г. нарастването е 20,1 процента, а за първите осем месеца на тази година - 8,7 процента. За цялата година се очаква темп на растеж на износа около 6 процента, предвид рецесията в световната икономика и неблагоприятните последици от събитията в САЩ от 11 септември.
Позицията на правителството е, че износният потенциал и конкурентоспособността на икономиката са могли да бъдат увеличени по-съществено чрез провеждането на подходяща политика за насърчаване на износа и най-вече на структурните реформи в икономиката. Развиването на перспективни отрасли, които могат да осигурят достатъчно експортни постъпления за поддържане на равновесието в платежния баланс, както и да гарантират увеличаване на заетостта и доходите в страната са само няколко от приоритетите, залегнали в програмата на новото правителство.
В областта на управлението на платежния баланс и външните финанси на страната са допуснати определени слабости.
По платежния баланс за периода януари - август 2001 г. валутните резерви на БНБ са намалели с 290 млн. долара. Същевременно, докато през миналата година за първите осем месеца страната е получила 131 млн. долара в подкрепа на платежния си баланс, през тази година финансирането е отрицателно, на стойност 77 млн. долара в минус.
Такива слабости се виждат и по линия на външния дълг на страната, където липсата на ефективно управление е довело до пропускането на редица изгодни възможности, например емитирането на еврооблигации на международните пазари, въпреки наличието на подходящи условия на пазарите в определени моменти.
Пропуснатите ползи и преките загуби от воденето на неоптимална политика на управление на дълга се оценяват на над 4 млрд. лв. за периода 1998 до 2000 г. Това е равно, да напомня, на всички годишни социални разходи за 2001 г. Активното управление на външния дълг с цел неговото намаляване е сред основните насоки в работата на правителството.
Имам удоволствието да информирам Народното събрание, че току-що беше постигнато споразумение с Международния валутен фонд по параметрите на бюджета и данъчните реформи. (Ръкопляскания от НДСВ.) Това не е окончателно споразумение, но това е първата и най-главната стъпка към окончателното подписване на споразумение и нова програма с Международния валутен фонд. Тези параметри ще залегнат в пакета данъчни закони и Закона за бюджета за 2002 г., които Министерският съвет ще предложи като проект на Народното събрание в началото на следващата седмица. Така ще бъде спазен законоустановеният срок, въпреки умишленото задържане на бюджетната процедура от предишното правителство.
Основните параметри на проектобюджета включват предоставяне на значителни данъчни облекчения за бизнеса, но същевременно са насочени към изпълнението на социалните ангажименти на правителството. Нелихвените разходи ще бъдат увеличени, като социалните разходи се увеличават с изпреварващи темпове. Те ще нараснат с около 20 процента в номинално отношение или с почти 700 млн. лв. през следващата година.
Очертаващото се ново споразумение с Международния валутен фонд и неговото изпълнение ще гарантират пред международната финансова общност, че България неотклонно поддържа макроикономическата стабилност и българското правителство провежда разумна икономическа политика. Това е необходимо условие за реализация на икономическата и социална програма на правителството, главно в посока привличане на възможно повече чуждестранни инвестиции като средства за увеличаване стандарта на живота в средносрочен аспект.
Ще добавя, че новото споразумение ще включва и редица структурни реформи както в областта на приватизацията, която значително изостана през последните години, така и в областта на енергетиката, транспорта и други сфери от публичните услуги, реформи, които съзнателно бяха забавени от старото правителство с цел повишаване на техните шансове в предизборния период. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Пирински, за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, преди всичко бих искал да изразя удовлетворението си, а смятам и на моя колега Атанас Папаризов, от новото и съвършено обосновано значение, което Вие отдавате на въпросите на търговската политика и на стабилизирането на текущата сметка чрез насърчаване на износа. Защото е очевидно, че предишното правителство беше занемарило изцяло тази област с тежката цена, че текущият дефицит пряко се отразяваше върху финансовия баланс на страната с необходимостта да бъдат предприемани всички тези непопулярни мерки за ограничаване на разходите в резултат на това, че се възпроизвеждаше една неконкурентоспособна реална икономика.
Но въпросът ми към Вас е следният: господин министър, все пак Вие говорихте в последната част от своето изказване за новото споразумение и за финансовата стабилизация. Данните за депозита на правителството в Управление "Емисионно" на БНБ сочат една рязка тенденция на спадане на този депозит от равнище от над 2 млрд. и 900 млн. лв. в края на юни до някъде малко над 2 млрд. лв. на 30 септември. Аз до известна степен съм окуражен, тъй като данните за 19 октомври говорят, че депозитът отново нараства и е стигнал над 2 млрд. и 300 млн. лв. Но тъй или иначе Вие сте изправен пред предизвикателството да съчетаете запазването на финансовата стабилност с всички онези мерки и в икономическата, и в социалната област, които бяха обосновани в началото на днешния парламентарен контрол.
Ето защо, господин министър, аз бих искал да Ви запитам: имате ли увереността, че депозитът на правителството в Управление "Емисионно" ще продължи да нараства и да се трупа, и да възстановява предишните си стойности и, разбира се, надяваме се, да расте и по-нататък, и едновременно с това да бъдете в състояние да стимулирате икономиката, да насърчите износа и да осигурите реален ръст на заетостта и на доходите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Пирински, Вие сте съвършено прав, че нарастващият дефицит по текущата сметка на платежния баланс и по-точно търговският дефицит пряко водят до необходимостта за по-рестриктивна фискална политика. И съм длъжен да подчертая, че именно този висок дефицит доведе до това, че цената на бъдещото споразумение с Международния валутен фонд ще е една по-рестриктивна политика, като само за тази година настояването на фонда е да бъде намален дефицитът от първоначално планирания процент и половина на 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. Естествено, това ще е свързано и с някои непопулярни стъпки в областта на разходната политика на правителството, нещо, което, за съжаление, ние не можем да избегнем, предвид наследството, което сме получили.
По отношение на фискалния резерв, който споменахте. Наистина, размерът му е намалял през тази година, като посрещам със задоволство това, че в последно време успяхме да обърнем тази тенденция, а това донякъде е резултат и на негативното финансиране, което получи държавата през тази година от международните финансови институции и пазари.
Споменах, че финансирането е отрицателно с около 80 млн. лв. и това се дължи на недобрата работа на правителството по привличането на чуждестранни инвестиции и рефинансирането на дълга.
В бъдеще размерът на фискалния резерв се надяваме да достигне максималните нива, които е имал през последните 1-2 години, но правителството няма да води политика към постоянното му увеличаване, защото резервът във фискалната сметка на правителството е необходим за гарантиране на определена икономическа стабилност, която в момента съществува, и ние нямаме съмнение, че тези нива на резерва, които бяха наблюдавани напоследък, през миналата година, са достатъчни за гарантиране на тази стабилност. По-големи размери на този резерв директно ще доведат до финансова загуба за правителството, за държавата, тъй като поддържането на по-голям резерв за сметка на по-висок дълг вместо увеличението на резерва да бъде използвано за намаляване на външния дълг, би довело до по-големи лихвени разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Ще вземете ли отношение към отговора, господин Папаризов? Заповядайте.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз и колегата Пирински благодарим за началото на една много полезна, според нас, дискусия за съдържанието на досегашното и бъдещото споразумение с Международния валутен фонд. Но Вие сега засегнахте като че ли по-подробно въпросите на финансовата политика, свързани с предишното и бъдещото споразумение.
Ние смятаме, че е редно да се проведе един по-широк дебат, който да изясни изпълнени ли са тези мерки и как ще бъдат изпълнени тези мерки, които да преодолеят структурните пречки в икономиката, които преди всичко имат икономически характер, за да може да се постигне един устойчив икономически растеж. Затова предлагаме на Народното събрание и след малко ще връча на госпожа председателя искане от 48 народни представители за една по-подробна дискусия, свързана с това да бъдат анализирани най-важните структурни аспекти на предишното споразумение с фонда и по отношение на текущата сметка, и на това как да бъде постигната конкурентоспособност, и на това дали приватизацията доведе до конкурентоспособност и износ или до източване на предприятията - въпрос, пряко свързан с резултатите от предишното споразумение, който днес въобще не можа да бъда засегнат.
Също така ние бихме искали да видим как въпросите на жизненото равнище са били и ще могат да бъдат решени, защото битува едно разбиране, че заплатата в България стигне ли 120 долара, това като че ли е пределът. Това е абсолютно невярно разбиране!
Именно за това ние задаваме въпроси и към Вас как в бъдещия доклад за бюджета ще бъдат отразени тези най-важни икономически аспекти на политиката на правителството и предлагаме действително да има един такъв дебат, където представители на всички парламентарни групи да разгледат икономическите, социалните и не само фискалните аспекти на бъдещото споразумение. Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Математиката не е най-силната ми страна. Надявам се, че 48 народни представители правят една пета от народните представители. Надявам се да е така. Благодаря.
В такъв случай е налице изискването на чл. 87, алинеи 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и това е основание да насроча в следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол, разискване - на 2 ноември 2001 г. По времето на парламентарния контрол.
Благодаря на министър Велчев за участието му в парламентарния контрол. С това дневният ред по парламентарния контрол е изчерпан и преминаваме към нашата рутинна дейност по-нататък.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Стигнахме до § 27. Заповядайте, господин Моллов, да запознаете пленарната зала със съдържанието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 27 от предложения на вниманието ви законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията е постъпило едно предложение, което комисията е подкрепила и предлага следната редакция на § 27:
"§ 27. В глава втора се създава раздел V:
"Раздел V
Торове, подобрители на почвата, биологично активни
вещества и хранителни субстрати
Чл. 24а. (1) На пазара се пускат торове, подобрители на почвата, биологичноактивни вещества и хранителни субстрати, които са регистрирани в Националната служба по растителна защита.
(2) Продуктите по ал. 1 се регистрират въз основа на положителни резултати от биологично изпитване за ефикасност и безвредност за хората, животните и околната среда при предписаните от производителя условия за употреба. Всеки регистриран продукт получава регистрационен номер.
(3) На биологично изпитване подлежат нови продукти, които нямат регистрация в страната.
(4) Биологичното изпитване на продуктите се организира и контролира от Националната служба по растителна защита. Заявителят заплаща такса за биологичното изпитване по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Условията и редът за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на продуктите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 24б. (1) Регистрацията на продукти по чл. 24а, ал. 1 се заличава при поява на нов ефект или когато в процеса на употреба се установи, че продуктът вече не отговаря на условията за безвредност на хората, животните или околната среда. Забранява се вносът, съхраняването и разпространяването на продукти със заличена регистрация.
(2) Производителите или вносителите на продуктите по чл. 24а са длъжни да информират Националната служба по растителна защита за появата на нови факти за ефекта от действието на тези продукти, свързани с тяхната безвредност за хората, животните или околната среда.
(3) Производителите и вносителите са длъжни да дават на Националната служба по растителна защита допълнителна информация и да провеждат опити за проверка, необходими за установяване на обстоятелствата по ал. 1.
Чл. 24в. (1) Член 24а не се прилага за торове, за които са определени специални изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за вземане на проби и анализ.
(2) Специалните изисквания по ал. 1 се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
Чл. 24г. При пускане на пазара всяка партида продукти по чл. 24а, ал. 1 се придружава от сертификат за качество, издаден от производителя. Митническите власти уведомяват инспекторите на Националната служба по растителна защита за вноса на всяка партида.
Чл. 24д. (1) Контролът за съответствие на торовете, подобрителите на почвата, биологичноактивните вещества и хранителните субстрати се упражнява от Националната служба по растителна защита.
(2) При упражняване на контрола по ал. 1 се взима средна проба от партидата в присъствието на производителя, вносителя, лицето, пускащо продукта на пазара, или техен представител. Анализът на взетите проби се извършва от лаборатория, акредитирана от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" към министъра на икономиката, по методика, утвърдена от министъра на земеделието и горите, а за продуктите по чл. 24в, ал. 1 - по методите, определени с наредбата по чл. 24в, ал. 2.

(3) Когато се установи, че партидата не съответства на обявеното в сертификата или етикета, Националната служба по растителна защита може да разпореди:
1. да бъде изнесена от територията на страната за сметка на вносителя;
2. да бъде преработена от производителя до достигане на обявените показатели в 15-дневен срок от получаването на протокола за изпитване;
3. да бъде унищожена за сметка на нейния собственик, ако продуктът е опасен за здравето на хората, животните или околната среда.
Чл. 24е. (1) Върху опаковките или етикетите на продуктите по чл. 24а, ал. 1, се нанасят на български език следните данни:
1. вид на продукта;
2. маса и обем на продукта;
3. условия за съхраняване;
4. начин на прилагане;
5. наименование и адрес на управление на производителя;
6. наименование и адрес на управление на лицето, което предлага продукта на пазара;
7. дата на производство;
8. срок на годност.
(2) Върху опаковките или етикетите се нанасят съответно и следните данни:
1. за всички торове - тип, търговска марка, декларирано съдържание на хранителни елементи в проценти и форма на хранителните елементи;
2. за органичните торове - данните по т. 1, както и процентното съдържание на органично вещество и общ азот, произходът на продукта и съдържанието на тежки метали;".
В т. 3 ще прочета текста с една много малка редакционна бележка - вместо "окис" ще прочета понятието "оксид", което по-точно съответства на международната номенклатура.
"3. за подобрителите на почвата - съдържанието на калциев оксид и/или магнезиев оксид, или други вещества, подобряващи физико-механичните и/или химичните качества на почвата;
4. за биологичноактивните вещества - активното вещество, регистрираната доза за употреба на готовия продукт, културата и фазата от развитието й, през която се прилага.
(3) Когато продуктите са в насипно състояние, данните по ал. 1 и 2 се отбелязват върху придружаващите ги документи.
(4) Течните торове се пускат на пазара с указания за температурата на съхранение и за предотвратяване на злополуки по време на съхранение.
(5) Етикетирането на продуктите по чл. 24в, ал. 1 се извършва съгласно изискванията на наредбата по чл. 24в, ал. 2.
Чл. 24ж. Продуктите по този раздел се съхраняват и превозват при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за пожарна и взривна безопасност по начин, който изключва увреждане на здравето на хората, животните и околната среда.
Чл. 24з. Производителите на земеделска продукция са длъжни:
1. да не влошават агрохимичното състояние и плодородието на стопанисваните от тях земи;
2. да водят на отчет употребените количества и видове минерални и органични торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества за всяко поле;
3. да осигуряват достъп на длъжностните лица, извършващи контрол, до стопанисваните от тях земи;
4. да очистват дренажни и отточни води от покрити площи."
С това се изчерпва членът по този раздел и би трябвало да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Моллов.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 27? Няма желаещи.
В такъв случай, моля, гласувайте § 27 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 27 е приет.
Преминаваме към § 28.
Моля, господин Моллов!
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 28 вече се отнася за глава трета от закона - "Фитосанитарен контрол при внос и износ", раздел I, "Контрол при вноса".
По § 28 има едно предложение, което комисията е приела и предлага следната редакция:
"§ 28. В чл. 25 се създава ал. 4:
"(4) Органите на фитосанитарния контрол при изпълнение на служебните си задължения носят униформени облекла и отличителни знаци, утвърдени със заповед от министъра на земеделието и горите."
По § 29 има едно предложение, което е подкрепено от комисията, и тя предлага следната редакция:
"В § 29 чл. 26 се изменя така:
"Чл. 26. Митническите органи и превозвачите нямат право да освобождават, направляват или транспортират растения и растителни продукти, които могат да бъдат носители на вредители, без писмено разрешение на инспекторите на Националната служба по растителна защита."
По § 30 също има едно предложение, което е подкрепено от комисията, и тя предлага следната редакция:
"§ 30. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите "фитосанитарен паспорт или" се заличават.
2. В т. 3 думите "от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "в наредбата по чл. 12, ал. 3"."
Комисията предлага да се създаде § 30а със следното съдържание:
"§ 30а. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Министърът на земеделието и горите издава наредба за изключенията по чл. 5, свързани с провеждане на научни изследвания и експерименти и по чл. 25, ал. 2 за внос на растения и растителни продукти, представляващи особен риск."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Министърът на земеделието и горите може да издаде специално разрешение за внос на растения и растителни продукти, заразени с вредители за изключенията по ал. 1."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по параграфи от 28 до 30 включително така, както бяха прочетени от господин Моллов? Няма желаещи.
В такъв случай моля, гласувайте параграфите от 28 до 30 включително така, както бяха предложени от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Параграфи от 28 до 30 включително са приети.
Моля, господин Моллов, докладвайте § 31 и следващите в този раздел.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 31 се отнася до раздел II - "Контрол при износа".
По § 31 има едно направено предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 31:
"§ 31. В чл. 32, ал. 1 се отменя."
Това е единственият текст от този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 31? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за удължаване на заседанието, в случай че се наложи, за да довършим закона с няколкото текста, които остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване на заседанието до изчерпване на законопроекта.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Моллов по § 32 и следващите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 32 се отнася към глава четвърта - "Техника за растителна защита".
По § 32 има направено едно предложение, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 32:
"§ 32. В чл. 36 накрая се добавят думите "и торене"."
По § 33 има направено едно предложение, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция за § 33:
"§ 33. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавя "и торене";
б) точки 2, 3 и 4 се отменят.
2. Алинея 2 се отменя."
Това е по този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този раздел? Няма.
Моля, гласувайте § 32 и 33.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфи 32 и 33 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Преминаваме към глава пета - "Административнонаказателни разпоредби".
По § 34 има направено едно предложение, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 34 да отпадне.
По § 35 има направено предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 35:
"§ 35. В чл. 39, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите "или без необходимите разрешения" се заличават.
2. Създават се точки 5 и 6:
"5. предлага на пазара или употребява неразрешени или негодни за употреба продукти за растителна защита или предлага на пазара и употребява минерални и органични торове, подобрители на почвата, биологичноактивни вещества и хранителни субстрати, които не са изпитани за тяхната ефикасност и безвредност;
6. предлага на пазара или употребява нерегистрирани или негодни за употреба продукти за растителна защита, торове, подобрители на почвата и хранителни субстрати."
Има направено предложение за създаване на § 35а.
Комисията подкрепя направеното предложение и предлага да се създаде § 37б, който да покрива този текст на § 35а.
Позволете ми тук да прочета параграфите така, както следват логически.
Комисията предлага следната редакция:
По § 36 се подкрепя предложението на вносителя, по него няма корекции.
По § 37 комисията предлага предложението на вносителя, няма корекции.
Параграф 37а:
"§ 37а. Създава се чл. 41а със следното съдържание:
"Чл. 41а. (1) Наказва се с глоба от 100 до 600 лева физическо лице, което предлага на пазара пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен протокол от длъжностно лице, че не съответстват на обявеното качество.
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 200 до 800 лева."
И § 37б:
"§ 37б. В чл. 45 думите "чл. 12, ал. 3, 4, 5 и 6" се заменят с "чл. 12, ал. 2 и 4"."
По § 38 няма направени предложения.
Комисията подкрепя предложението § 38 да отпадне.
С това приключваме с този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 34 до 38 включително? Няма.
Подлагам ги на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграфи 34 до 38 включително са приети.
Моля, господин Моллов, следващия параграф.


ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 39 се отнася до промяна в Допълнителната разпоредба на закона.
Комисията подкрепя направеното предложение и предлага следната редакция на § 39:
"§ 39. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите "както и наличието на вредни за здравето на хора и животни химични и биологични замърсители над пределно допустимата концентрация" се заличават.
2. В т. 8 думата "тези" се заменя с "продукти", а думите "(включително семена, докато не са включени в понятието "растения"), необработени или претърпели проста преработка в такава степен, че вече не могат да се смятат за растения" се заменят с "непреработени фабрично (включително зърно), както и преработените продукти, които с оглед на тяхната природа или тяхното видоизменение могат да представляват риск за интродукция или за разпрострянаване на вредители".
3. Точка 11 се изменя така:
"11. "Карантинен вредител" е вредител, който има потенциално значение за икономиката на застрашената зона и който още не е представен в тази зона или вече се намира в нея, но не е широко разпространен и е обект на официална борба".
4. Точка 12 се изменя така:
"12. "Вредител" е всеки растителен или животински вид, род или биотип, или патогенен агент, вреден за растенията или растителните продукти".
5. Точка 14 се изменя така:
"14. "Препарати" са смеси или разтвори от две или повече вещества, от които поне едното е активно, предназначени за употреба като продукти за растителна защита;".
6. Точка 15 се изменя така:
"15. "Продукти за растителна защита" са активни вещества и препарати, съдържащи едно или няколко активни вещества, които се доставят на потребителите и са предназначени:
а) да защитят растенията и растителните продукти срещу всички вредители или да предотвратят тяхното действие, ако тези вещества или препарати не са дефинирани по друг начин по-долу;
б) да оказват въздействие върху жизнените процеси в растенията, доколкото не се касае за хранителни вещества (тоест, растежни регулатори);
в) да осигуряват съхраняването на растителните продукти, доколкото тези вещества или препарати не са предмет на други нормативни актове по отношение на консервантите;
г) да унищожават нежелани растения;
д) да унищожават части от растения, да спират или предотвратяват нежелано развитие на растения;
е) да предизвикват при индивидите от един и същи вид определени реакции, изразяващи се в промяна на поведението или физиологичните им реакции (феромони)."
7. Създават се т. 17 - 30:
"17. "Биологичен агент" е биологична единица, способна да се самовъзпроизвежда, която се използва за борба срещу вредните организми.
18. "Тор" е материал, главната функция на който е снабдяването на растенията с хранителни вещества.
19. "Минерални торове" са торове, в които обявените хранителни елементи са във вид на неорганични соли, получени като нерудни изкопаеми и/или чрез промишлен и/или химичен процес.
20. "Органични торове" са въглеродсъдържащи продукти главно от растителен и/или животински произход, които се прибавят към почвата за хранене на растенията.
21. "Подобрители на почвата (мелиоранти)" са материали, които се прибавят към почвите, главната функция на които е подобряване на физическите и/или химическите свойства и/или на биологическата активност на почвите.
22. "Биологичноактивни вещества" са растежни вещества, образуващи се в малки количества в самите растения и/или продукти на химичен синтез, които стимулират или потискат протичането на физиологичните процеси, обуславящи растежа и развитието на растенията и не съдържат хранителни елементи.
23. "Хранителни субстрати" са продукти, чието използване осигурява рохкава среда за растенията, укрепващи абсорбиращите им органи и осигуряващи необходимите за растежа и развитието им хранителни вещества.
24. "Плодородие на почвата" е способността на почвата да създава условия за развитие на растенията, както и да ги снабдява през целия вегитационен период с необходимите количества усвоими хранителни вещества и вода.
25. "Формулация на продукти за растителна защита" е комбинация от различни съставни части, които правят продукта полезен и ефективен за изискваната цел; формата на продукта за растителна защита, в която той се предлага на пазара.
26. "Активни вещества" са вещества или микроорганизми, включително вируси, които имат общо или специфично действие срещу вредители или върху растенията, части от растенията или растителните продукти.
27. "Замърсител" е вещество, което се съдържа в растителните суровини в резултат на дейностите по отглеждането и съхраняването им или в почвата и водите в резултат на замърсяване на околната среда.
28. "Разрешение на продукт за растителна защита" е административен акт на компетентен държавен орган, издаден по повод на заявление, подадено за пускане на пазара на продукт за растителна защита на територията на страната.
29. "Околна среда" са водите, въздухът, почвата, дивите видове от фауната и флората, взаимодействието между тях и тяхната взаимовръзка с живите организми.
30. "Биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход" е начин на производство, при което се прилагат система от строго определени методи и специфични правила за контрол, определени в наредба на министъра на земеделието и горите."
По § 40 има едно предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 40 да отпадне.
По § 41 има също направено предложение за отпадане, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 41 да отпадне.
С това приключва този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 39 до § 41 включително така, както бяха представени от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграфи 39 до § 41 включително са приети.
Имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: "Заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на "Заключителни разпоредби".
Комисията предлага следната редакция на § 42:
"§ 42. Навсякъде в закона думите "Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа", "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа" и "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят съответно с "Министерството на земеделието и горите", "министърът на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите".
За § 43 комисията предлага следната редакция:
"§ 43. Навсякъде в закона думите "Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия" се заменят с "Националната служба за растителна защита".
За § 44 комисията предлага следната редакция:
"§ 44. Навсякъде в закона думите "фитофармацевтичен препарат", "фитофармацевтични препарати" и "фитофармацевтичните препарати" се заменят съответно с "продукт за растителна защита", "продукти за растителна защита" и "продуктите за растителна защита"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Моллов.
Има ли желаещ да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване прочетените параграфи.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
С това § от 42 до § 44 са приети, както и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря на всички колеги за съдействието този закон да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание по Закона за независимия финансов одит във вторник от 14,00 часа. Залата ще бъде обявена допълнително на информационното табло.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 31 октомври от 14,30 ч. в зала "Изток".

Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 1 ноември от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 1 ноември от 15,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 1 ноември от 14,30 ч. в зала 456.
Следващото пленарно заседание ще бъде следващата сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)




(Закрито в 14,07 ч.)




Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун