Председателствали: заместник-председателите Юнал Лютфи и Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното пленарно заседание.
Разполагате с проекта за програма за работата на Народното събрание от 27 февруари до 1 март 2002 г. Преди да пристъпим към нейното гласуване и приемане, ще разгледаме постъпилите предложения.
Постъпило е предложение от председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили госпожа Надежда Михайлова на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в програмата за седмицата да се включи приемането на проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата и целите за сключване на договор между фирмата "Краун eйджънтс" и българското правителство, внесен под № 254-02-13 от 20 февруари 2002 г. Приложени са по надлежния ред подписите на над 10 на сто от всички народни представители - 26 народни представители са подписали искането. Има приложен и проект за решение с мотиви.
Господин Радев, заповядайте, Вие сте един от подписалите.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди повече от седмица Обединените демократични сили ви запознаха със съдържанието на една декларация по този въпрос. Днес ние смятаме, че е още по-голямо основанието Народното събрание да се занимае с този скандален въпрос. Става дума за договор с чужда частна фирма - един договор, който днес е не по-малко скандален от преди седмица, един договор, за който ние твърдим, че е ненужен на България, излишен договор, изключително скъп договор, не по чергата на българина, един договор, който дори в някои отношения е вреден за България. На всичко отгоре този договор е сключен в противоречие с действащата българска Конституция и грубо погазва поне два действащи закона към настоящия момент.
Обединените демократични сили са разтревожени от твърде пасивното отношение на управляващото мнозинство по този изключително важен и националноотговорен въпрос. Колеги, ние сме смутени от безхаберното отношение на водещи фигури от НДСВ, които заявяват, че това било не тяхна работа, а работа на изпълнителната власт, а тази изпълнителна власт смята, че не е нужно да свежда до вниманието на българския парламент подобни въпроси, касаещи според тях националната сигурност.
На всичко отгоре народни представители от НДСВ ни в клин, ни в ръкав заявиха, че стоят зад този договор, без дори да са го прочели, което наистина е повече от смущаващо, защото, ако се върнем малко по-назад, може би ще си спомните, че имаше едно подобно твърдение на народната власт за партията - че е права дори, когато съгреши. Искате може би отново да се върнем към онези времена? (Оживление.) Точно така е. Тя винаги е права и нещо подобно каза един народен представител: този договор аз не съм го чел, но верваме му...
Не може да се дистанцирате от отговорността, която вие носите като управляващо мнозинство, като народни представители по въпроса за този скандален договор, който в някои отношения предава интересите на България, поради което ние смятаме, че е крайно време да съставим анкетна комисия от народни представители, която да се запознае със съдържанието на този договор, със смисъла, с онова, което той може да допринесе по-нататък за България и да се произнесем по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Корнезов иска думата по дневния ред.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Позицията на Парламентарната група на Коалиция за България по така направеното предложение за анкетна комисия е следната:
Нашето твърдо убеждение е, че този договор трябва да бъде внесен в парламента, Народното събрание да го разгледа и всеки един народен представител да се запознае, да изгради своето становище на базата на договора, за да може да се приеме най-благоприятното становище на парламента относно този договор.
Въпросът обаче е дали следва да се състави временна анкетна комисия. Според чл. 6 от този договор българската страна поема един финансов ангажимент над 10 млн. 830 хил. лири стерлинги. Следователно, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от българската Конституция този договор само на това основание, за да влезе в сила, трябва да бъде ратифициран от българския парламент.
Също така чл. 8 от този договор предвижда международен арбитраж. Съобразно българската Конституция - чл. 85, ал. 1, т. 5, тези клаузи подлежат на ратификация от българския парламент. Следователно, правителството е длъжно да внесе за разглеждане в българския парламент и българският парламент да реши дали да ратифицира или да не ратифицира този договор. Това е пътят. И ако това се изпълни, а правителството е длъжно да го направи, следва този законопроект за ратификация да мине по каналния път на нашия правилник.
Ние не се противопоставяме на искането за съставяне на временна анкетна комисия. Българското правителство е длъжно да внесе този проектодоговор. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да ви напомня чл. 40: "Дебати по проектопрограмата не се допускат. Само вносителят има право да изложи мотивите."
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, направено от председателя на Парламентарната група на ОДС госпожа Надежда Михайлова за съставяне на временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата и целите за сключване на договор между фирмата "Краун ейджънтс" и българското правителство, внесено под № 254-02-13 от 22 февруари 2002 г., да влезе в програмата за работата през тази седмица на Народното събрание от 27 февруари до 1 март.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 76, против 92, въздържали се 3.
Предложението за създаване на временна анкетна комисия не се приема и не се включва в програмата за работа през тази работна седмица на нашия парламент.
Подлагам на гласуване проектопрограмата за работа от 27 февруари до 1 март, която се намира пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 42.
Програмата за работа на българския парламент за седмицата - 27 февруари - 1 март, е приета.
Давам думата на Николай Камов за процедура.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, Вие имате основание да не допуснете дебати по програмата, защото правилникът е такъв, но аз не мога да си обясня как един проект за решение, по който има положително становище на две комисии, на които той е разпределен, и засяга младежките въпроси, по които ние вместо да правим едноминутни мълчания, би следвало да вземаме адекватни на ситуацията в страната решения, не намира място в дневния ред на парламента толкова време.
Освен това предложението е свързано пряко с европейска практика, препоръчана на България. Искаме ли ние да се съобразим с тези стандарти или не?
Моят въпрос е отправен към мнозинството, уважаеми колеги, и лично към господин Герджиков, който в разговор пое ангажимент за ускоряване внасянето на това решение, свързано с годишен доклад на правителството по младежките въпроси. Надявам се, че мнозинството ще вземе отношение към тези предложения, защото те изобщо нямат партиен характер, уважаеми госпожи и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Камов.
Уважаеми колеги, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят в изключителни случаи може да прави размествания в приетата вече програма за работа.
Предлагам да приемете следното разместване в приетата вече програма:
Точка 16. "Проект за първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз" да стане т. 2.
Точка 2 и всички останали надолу да бъдат преномерирани.
Това се налага (току-що бях информиран) от обстоятелството, че нашата делегация, която участва в работата на Конвента, заминава довечера.
Моля, гласувайте за това разместване в приетата вече програма.
Гласували 157 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 7.
Приема се.






Започваме нашата работа по първа точка от приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ, с вносители Надежда Михайлова и група народни представители и ЗАКОНОПРОЕКТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ - продължение.
В петък преди парламентарния контрол почти бяха завършени изказванията по разискванията на първо четене на двата законопроекта. Има ли желаещи, които все още искат да вземат думата по двата законопроекта? Няма.
Съгласно правилника подлагам на гласуване двата законопроекта по реда на тяхното постъпване на първо четене.
Първо подлагам на гласуване законопроекта за държавния дълг с вносител Надежда Михайлова и група народни представители, постъпил на 19 юли 2001 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 155 народни представители: за 130, против 15, въздържали се 10.
Законопроектът за държавния дълг на Надежда Михайлова и група народни представители е приет на първо четене.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за държавния дълг на Министерския съвет, внесен на 2 януари 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 130, против 13, въздържали се 7.
Законопроектът на Министерския съвет за държавния дълг, внесен на 2 януари 2002 г., е приет на първо четене.
Давам думата за процедура на господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Искам да направя процедурно предложение да дадем двуседмичен срок между първо и второ четене по точката, която гласувахме - по двата законопроекта. Вие сам разбирате, господин председателю, предстои да се работи за обединяване на два законопроекта, вероятно ще има и други редакционни предложения.
Така че молбата ми е да подложите на гласуване предложението ми за двуседмичен срок преди второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За противно предложение има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля си, че процедурното предложение, направено току-що от колегата Пирински, е недопустимо, тъй като съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в 14-дневен срок трябва да обединим двата законопроекта, тогава те да бъдат предоставени на народните представители и оттогава да решим дали ще тече 7-дневен срок или 14-дневен срок.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Добре, така да го и гласуваме.
ИВАН ИСКРОВ: Предлагам сега да не се гласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, оттегляте ли предложението си?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 22 до 26 февруари 2002 г.
Проект за решение за избиране на временна анкетна комисия за проучване обстоятелствата и целите за сключване на договор между фирмата "Краун ейджънтс" и българското правителство. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
Законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазване. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители - Георги Чавдаров Анастасов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за разрешаване на пребиваването на чуждестранни военнослужещи с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в инженерното учение на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа "Крайъгълен камък 2002". Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Продължаваме с точка втора от приетата програма за работа на парламента през тази пленарна седмица, а именно:
ПРОЕКТ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ДЕБАТИТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносител - Министерският съвет.
Има думата господин Даниел Вълчев.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Бих искал да ви запозная със становището на Комисията по европейска интеграция и след това да ви представя проекта за решение. И една малка корекция - вносители от формална гледна точка, макар че това решение е въз основа на материала, внесен от Министерския съвет, са четирима народни представители, на практика ръководството на Комисията по европейска интеграция, по един от всяка парламентарна група: Даниел Вълчев от НДСВ, Николай Младенов от Обединените демократични сили, Евгени Кирилов от Коалиция за България и Кемал Еюп от Движението за права и свободи.
"На свои редовни заседания, проведени на 14 и 20 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проекта за първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 8 февруари 2002 г. в изпълнение на решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г.
В резултат на проведените обсъждания Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище в смисъл, че предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за решение."

"Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
относно първоначалната позиция на Република България
по дебата за бъдещето на Европейския съюз

Народното събрание като възприема необходимостта от преосмисляне ролята на Европейския съюз в глобализиращия се свят, с цел да допринесе за реформирането на съюза в съответствие с очакванията на европейските граждани и в отговор на предизвикателствата пред един бъдещ разширен Европейски съюз, отбелязани в Декларацията от Лаакен за бъдещето на Европейския съюз, като отчита интереса на гражданите на България от един силен и развиващ се Европейски съюз, притежаващ ефикасни и демократични механизми за вземане на решение по въпроси от значимост за народите на Европа, като приветства възможността Република България наред с останалите страни-кандидатки да бъде активен участник в обсъждането на общото бъдеще на Европа чрез своите представители, свикани от Европейския съвет в Лаакен Конвент и основавайки се на желанието на българското общество страната ни в най-кратки срокове да бъде член на Европейския съюз, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Подкрепя ключовите елементи в първоначалната позиция на Република България по дебата за бъдещето на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет в изпълнение на Решение на Народното събрание от 19 декември 2001 г., както следва:
- Интересите на българското общество и българските граждани за един проспериращ и стабилен Европейски съюз, който е отражение на стремежа към свобода, сигурност и благополучие, съвпадат с интересите на гражданите от държавите-членки, формулирани в Декларацията от Лаакен.
- Препоръчва обсъждането в Конвента да обхване и политическото съдържание на европейския проект с цел по-ясното формулиране на насоките на основните политики на бъдещия разширен Европейски съюз.
- При дефинирането и разпределението на компетенциите между Европейския съюз и държавите-членки трябва да се отчете необходимостта от запазване на динамиката на интеграционните процеси, потребността гражданите да получават адекватен отговор на своите очаквания, както и равнопоставеността на страните-членки и солидарността между тях.
- Споделя необходимостта от засилване на демократичността, прозрачността и ефективността в Европейския съюз и от преодоляване на демократичния дефицит чрез запазване на институционалния баланс в Съюза и същевременно подобряване ефективността на вземането на решения и дейността на институциите предвид бъдещата им роля в един разширен съюз. Доколкото в това отношение на преосмисляне подлежат редица въпроси, като начинът на избиране и правомощията на председателя на Европейската комисия, обхватът на съвместните решения и решенията, които се взимат с квалифицирано мнозинство и други, новите разрешения трябва да спомогнат Европейският съюз по-ефективно да определя целите и приоритетите си и да осигурява по-доброто им изпълнение.
- Потвърждава необходимостта от създаването на по-гъвкави и ефективни форми за сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, включително и чрез засилване на позицията на националните парламенти в европейските структури.
- Поддържа идеята за опростяване на основните договори и постигането на единен текст с конституционен характер, като допълнително се обсъди въпросът за интегрирането на Хартата за основните права.
2. Призовава участниците в Конвента да приемат положения, гарантиращи на България приключване на преговорите за членство в Европейския съюз при условията, при които ги е започнала." Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Уважаеми колеги, чухте становището на Комисията по европейска интеграция, чухте и проекторешението. Откривам разискванията по проекта за решение.
Желае ли някой да вземе думата?
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, в началото на тази работна седмица за нас съм сигурен, че интересът към бъдещето на Европа в нашия парламент ще бъде по-малък, отколкото към нужни въпроси от ежедневието, които трябва да обсъждаме. За съжаление, вие отхвърлихте тази сутрин един от тях, а именно анкетната комисия за договора с "Краун ейнджънтс", но аз не искам да говоря за тези неща.
Днес сме изправени пред едно поредно предизвикателство, което идва от Европейския съюз. Моето обръщение към вас е в качеството ви на народни представители, към която и да е парламентарна група или политическа сила, към която принадлежим, защото отговорността, която днес имаме, е да започнем наистина активно да участваме в един дебат, уникален дебат, чиято основна цел е да върне Европа на нейните граждани. Защото европейските институции бяха създадени именно, за да отговорят на нуждите на европейските граждани, на една по-добра среда за развитието на техните икономики. И ние, като пълноправен участник в европейските интеграционни процеси оттук нататък, имаме отговорността да заемем ясна и активна позиция относно бъдещето на Европа. На този етап няма нужда да формулираме конкретиката на тази позиция, защото и нашите колеги в европейските страни - в парламентите и правителствата, тепърва формулират своите идеи.
Моят призив към вас е всеки един да намери малко време, залисан в ежедневието си оттук нататък през следващите година-година и половина, в която ще работи Конвента, да помисли какви радикални, какви интересни, какви нови идеи могат да бъдат предложени, за да могат наистина институциите на Европейския съюз, към който ние ще се присъединим, да работят по-ефективно и да бъдат по-отворени към гражданите на Европейския съюз. Защото тази отговорност е наша - на Народното събрание, на народните представители. Тя не е отговорност на правителството. Отговорността на правителството е да си свърши домашното, да приключи преговорите навреме и да присъедини България към Европейския съюз в най-кратки срокове. Но нашата отговорност като хора, които седим тук, които са отговорни пред нашите избиратели, е да участваме в този дебат с повече идеи, с повече инициатива.
Сигурен съм, че ще ни бъде трудно в ежедневието, което имаме, да намираме време за тези обсъждания, но аз вярвам, че както в екипа, с който отиваме в работата на Конвента довечера, така и в отделни наши срещи в Комисията по европейска интеграция и в рамките на Народното събрание, ще намерим време да чуем повече мнения, за да можем да формулираме тази позиция към края на Конвента, която отговаря на интересите на България.
На първо място, България не трябва да приключва преговорите си за присъединяване при други условия, освен при условията, при които е започнала тези преговори. Това е записано в решението, което ви предлагаме.
На второ място, България като малка страна няма интерес да се размият отговорностите в европейските институции и те да се прехвърлят изцяло върху наднационални институции, в които ролята на малките държави да бъде ограничена. От тази гледна точка има различни идеи, които седят на масата.
На трето място, ние като държава нямаме интерес по същия начин да видим една Европа на две скорости, в която една част от Европейския съюз се интегрира по-бързо за сметка на друга част или някои отпадат по пътя на интеграционните процеси, защото не успяват да се включат активно в тях. Но тепърва предстои да разгледаме конкретиката на тези параметри, в рамките на Конвента и в рамките на това Народно събрание.
Отговорността обаче не е само пред нас, и с това искам да приключа, защото отговорността, която ние носим в момента за този дебат, е отговорност пред бъдещите поколения на България, не толкова на Европа. Защото, когато преговорите приключат и България стане част от Европейския съюз, ние ще бъдем тези, които ще гледат тогава хората и ще казват постигнали ли сме най-добрите условия, за да бъдат създадени тези институции, които да отговарят най-добре на интересите на българските граждани. От тази гледна точка ние трябва да разглеждаме и нашата роля днес.
Аз ви призовавам да приемем решението, което Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание, с колкото се може повече съгласие. Разбира се, ще разчитаме - мисля, че говоря от името на всички представители на Народното събрание в Конвента - на една активност от ваша страна, заинтересованост относно идеите за бъдещето на Европа по същия начин, по който ние трябва да стимулираме и в нашата страна, сред нашите избиратели дебата за това какво представлява Европейският съюз и какво той ще донесе на България. Тази отговорност е наша и ние не можем да я прехвърлим на никого. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има думата господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, аз бих могъл да бъда един от подписалите се като вносител на проекта за решение на Народното събрание, така че това, което предстои да кажа, не може да бъде нещо друго освен да е израз на подкрепа на позицията, която Народното събрание трябва да приеме днес, предвид откриващия се утре Конвент за бъдещето на Европейския съюз.
Искам да ви напомня, че изработването на тази позиция е последица от решение на Народното събрание от 19 декември, взето след разисквания по хода на преговорите с Европейския съюз. Логически това решение следва задължаването на Министерския съвет или възлагането на правителството да внесе в Народното събрание стратегия за преговорите с Европейския съюз за нашето бъдещо членство.
В програмата на Народното събрание за седмицата тези две точки следват своята логика. Сега разместването по някакъв начин оставя тази точка, която обсъждаме, като висяща.
Ние не можем да разглеждаме бъдещето на Европейския съюз изолирано от въпроса за нашето място в Европейския съюз. Затова аз ще започна своите бележки по проекта за решение с т. 2. Искам да обърна внимание на народните представители върху т. 2 и да я разтълкувам - нещо, което в известен смисъл направи и господин Младенов.
Призивът към участниците в Конвента да приемат положения, които гарантират на България приключване на преговорите за членство в Европейския съюз при условията, при които ги е започнала, предпоставя, че България ще приключи преговорите след като се е състояла междуправителствената конференция през 2004 г., която вероятно ще приеме сериозни изменения в основополагащите договори или ще ги реорганизира и консолидира по начин, който ще наподобява един конституционен текст с всички уговорки относно използването на думата "Конституция" и производните й дотолкова, доколкото някои страни определено се въздържат от употребата на тази дума.
Аз ще ви обърна внимание върху една реч на британския външен министър Джак Строу, миналата седмица в Хага, където той по някакъв начин иронизира думата "Конституция", твърдейки че Конституция имат и органи, които не са държавни образувания и това не ги прави държавни образувания. Той казва: "И Лейбъристката партия има Конституция, на която е член, но от това Лейбъристката партия става държавно или наддържавно образувание". Но това само в скоби.
2004 г. може да създаде един Европейски съюз, коренно различен от този, който започва утре в Брюксел дебат за своето бъдеще, различен от институционална гледна точка, от гледна точка на съдържанието на основополагащите договори и от гледна точка на неговия състав.
Ето защо за нас е важно, ако до този момент не сме успели да променим нещо по т.нар. "пътна карта" и по съдбата на нашето членство, поне да гарантираме нещо, което ще ни запази "правата", които имаме към този момент. До голяма степен те се съдържат в договора от Ница, и аз го нося в една декларация по въпроса за разширяването, която е приложена към договора от Ница, и където са резервирани за страните-кандидатки, включително и за България, места в органите на Съюза, преди всичко в Съвета и в Европейския парламент. Значи, за нас под формата на някакви преходни разпоредби, всичко тук използвам в кавички, като условни понятия, бъдещият договор трябва да запази тези наши права, тези наши възможности, тъй като ние можем да бъдем изправени в ситуация, в която да подписваме и ратифицираме договора с 25, а не с 15 държави-членки, колкото са участниците в Европейския съюз към този момент.
Обаче стои основният въпрос: как ще изглеждат преговорите за нас, респективно присъединяването, след 2004 г.? Независимо от прескачането на тази точка, аз мисля, че трябва да бъде обърнато сериозно внимание на този въпрос, когато се приема стратегията за ускоряване на преговорите. Сегашното българско правителство си поставя за цел да приключи преговорите през 2003 г. Заключението на белгийското председателство от Лакен гарантира на България и на Румъния откриване на всички глави през 2002 г. Във всеки случай трябва да е ясно, че ако ние след 2004 г. не сме още член на Съюза, едва ли можем да стопираме постигнатото до този момент, да го консервираме, да го замразим и да станем член през 2007 г. Най-малкото т.нар. Acquis communautaire на Европейския съюз продължава да се развива. Това е един динамичен процес, той не спира и ние трябва да намерим място в тази динамика и да формулираме своите позиции и своето място по начин, който да гарантира интересите на страната, и да гарантира нашето приемане съобразно досега поетите ангажименти от страна на Европейския съюз.
И понеже говорим за позиция на България в дебатите за бъдещето на Европа, искам да кажа, че поначало не е практика националните парламенти да приемат такава позиция. Това не означава, че държавите-членки и страните-кандидатки нямат позиции. Трябва да се каже, че в "сайта" бъдещето на Европа изобилства от такива и ежедневно ние сме свидетели на политически декларации на видни политически и държавни ръководители на страни-кандидатки и държави-членки. Може да изглежда наивно, че България ще бъде в състояние да отстоява каквито и да е позиции, може да изглежда неуместно България да влиза в дебат, преди той да се е състоял в самите нас, но някак си в продължение на едни несъстояли се разисквания по точката за стратегията на мен ми се ще да кажа, че ние трябва да продължим да разчитаме на Европа, на тази имагинерна Европа, за да генерираме някои процеси у нас. В този смисъл европейските дебати, които предстоят в Конвента, трябва да имат някакви реперкусии, някакви отзвуци, някакво влияние, за да променим ние представите си за Европейския съюз, асоциациите, които той и респективно членството в него поражда у нас в масовото обществено съзнание. Разширяването на дебата трябва да го обогати с аргументи, свързани с европейските ценности, за да стане той насока към осмисляне на ценностния фундамент на Европейския съюз, на европейската конструкция, а оттам насока на последователно и цялостно европеизиране на българското общество.
Доколкото ние можем да се взимаме насериозно като участници в този дебат и доколкото е възможно да изразяваме позиции по съществото на деликатните проблеми на властовите взаимоотношения в Европейския съд в един период, в който върху нас ще продължава да виси дамоклевият меч на прегорите и ние ще бъдем в положение да не дразним някои, особено някои от силните участници в Съюза, все пак е възможно тези акценти, които са формулирани в проекта за решение на Народното събрание, да бъдат отстоявани. Те се предопределят от нашата позиция не само на страна-кандидат, която ще продължи да бъде в това положение още няколко години, но и на една малка страна или средно малка страна, която е заинтересована да пази своята идентичност и същевременно заинтересована от солидни институционални структури на Съюза, които в по-голяма степен пазят общностното начало за сметка на междуправителствения подход, където по-силните държави са естествено и по-влиятелни.
Ето защо аз мисля, че в този вид проектът за решение на Народното събрание е една добра база за бъдещото поведение на българските представители в Конвента, което трябва да бъде схващано като част от усилията за ускоряване на преговорите, част от изграждането на имидж на България на достоен партньор, на който може да се разчита в бъдеще, и част от приноса, който България може да даде в дебатите за бъдещето на Европа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Споделяйки казаното и от господин Младенов, и от господин Арабаджиев, и без да искам да навлизаме в подробни дебати по тематиката, която е засегната, бих помолил, господин председателю, за момент да насочим вниманието си към т. 2 от предложеното решение. Става дума за документа - Становище на Комисията по европейска интеграция от 26-и. Становището е относно проект за първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Съюза. В документа се съдържа предложение да се приеме проектът за решение относно първоначалната позиция. Същинската част на решението е от две точки: първата е доста подробна, а втората е от три реда.
Точка втора гласи така:
"2. Призовава участниците в Конвента (предполагам, че става дума за българските участници или за всички участници, навярно нашите участници да призоват всички други участници) да приемат положения (значи Конвентът да приеме положения), гарантиращи на България приключване на преговорите за членство в Европейския съюз при условията, при които ги е започнала."
Аз разбирам смисъла на този запис, господин председателю, от гледна точка на това, което беше обосновано, че за България условията се променят във връзка с евентуалната възможност за приключване на преговорите с един силно изменен Европейски съюз, който има не 15, а 20 и няколко члена, в който институционалната рамка е доста по-различна и т.н., и т.н. Така разбирам смисъла на предложения текст.

Същевременно обаче и във връзка с това, което в заключение каза господин Арабаджиев, предлагам да помислим дали тази редакция няма евентуално да създаде проблеми по интерпретирането й. Защото, съгласете се, че и сега вече, и то от българска страна, ние сме променили част от първоначалните си заявления. Първоначално беше обявено, че ние ще се стремим да приключим преговорите до края на 2004 г. Сега казваме, че ще ги приключим или желаем да ги приключим до края на 2003 г. и призоваваме Европейския съюз да се ангажира с по-висок темп на работа с нас.
Освен това по същество, вие знаете, тези преговори са един изключително сложен и доста динамичен процес. Говорим за няколко години. В този смисъл, ако ние така формулираме тази т. 2, струва ми се, че може да се създаде проблем.
Аз се обръщам и към господин Младенов, и към господин Арабаджиев, и към другите членове на работната група, подготвила този проект за решение - разбира се, господин Вълчев, господин Илчев - просто да ни кажат, първо, виждат ли те възможност за неизгодно за България интерпретиране на този текст и, ако виждат такъв проблем, по какъв начин да усъвършенстваме редакцията така, че да не се създаде недоразумение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински. Вие призовавате всъщност към една по-голяма яснота и конкретност - да няма тълкувания.
Господин Вълчев, заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да кажа, че разбирам опасенията на господин Пирински и бих искал да припомня и всъщност да споделя с вас за тези, които не са присъствали, че този въпрос беше поставен преди няколко дни, горе-долу по същия начин, по който той се поставя днес от господин Пирински - дали думата "условие" е достатъчно ясна, дали е ясно кои точно участници призоваваме и дали думата "положение" е коректната дума.
Бих искал да кажа защо се достигна до този текст, а после колегите Младенов, Арабаджиев и другите членове на Комисията по европейска интеграция, разбира се, биха могли да ме допълнят или коригират.
От моя гледна точка този призив се отнася не толкова до българските участници в Конвента, колкото до всички участници в Конвента. В крайна сметка едно решение на Народното събрание би могло да има един леко декларативен характер, какъвто, между другото, има цялото това решение. То обаче се отнася, разбира се, преди всичко до българските участници в Конвента, тъй като членовете на Конвента са членове на Конвента в лично качество, тоест, те не са, така да кажем, изразители на волята на органа, който ги е изпратил. Има една известна автономия в тяхната воля, въпреки че българските участници са с ясното съзнание, че ние преди всичко трябва да отстояваме, разбира се, позицията на България. И аз нямам никакво съмнение в това.
Що се отнася до думата "положение", тук също имаше известен дебат. Думата "положение" остана по следните съображения.
На първо място, Конвентът не е решаващ орган. Както е добре известно, органът, който ще взема окончателните решения относно институционалната рамка на съюза, това е Междуправителствената конференция, която ще се проведе през 2004 г. Конвентът е органът, който само ще подготви едни проекти, които няма да имат същински характер на норми, тоест, те няма да имат действие, не биха имали и адресати в същинския смисъл и правни последици в същинския смисъл.
Освен това освен норми там ще има различни други нормативни сегменти от типа на принципи, друг вид стандарти и кой знае още какво, а възможно е да има просто и някакви институционални размествания, които да не са конкретно нормативно обусловени.
В този смисъл по-широката дума, макар и по-неясна наистина - "положение" - ни се стори уместна, за да обхване всички онези възможности, които биха възникнали в хода на работата на Конвента.
На трето място, основният въпрос е дали наистина ние държим да приключим преговорите с Европейския съюз при условията, при които сме ги започнали. Действително този въпрос се постави няколко пъти, включително и от структури извън Комисията по европейска интеграция. Основанията, за да надделее разбирането, че все пак този текст би трябвало да остане, са следните.
Действително, има много промени в хода на преговорите. Няма съмнение в това. Може да има промени относно темпа на преговорите, относно позициите на преговарящите страни по определени въпроси и т.н. Но това, на което ние разчитаме, че ще бъде налице, това е, че правните, юридическите и институционалните условия, при които са започнали преговорите, би трябвало да останат същите до тяхното приключване и по-специално изискванията, с други думи, политическите, икономическите и цялата група останали критерии би трябвало да останат непроменени, а не на България да се поставят нови, очевидно по-високи критерии след институционалната реформа на съюза. Другото, което господин Пирински спомена и което е от особена важност и което в някаква степен е било и водещо при обсъждането на този текст, това е ние да съумеем, да не кажа чак извоюваме, тъй като е твърде амбициозно, но да поставим остро въпроса за възможността България да приключи преговорите, респективно бъдещото споразумение да мине за ратификация пред същия брой държави, с които ние сме ги започнали, именно с 15 държави членки. Ние имахме възможност през декември да говорим по тези въпроси. Основанията за едно такова настояване мисля, че са разбираеми за всички.
Това е накратко онова, което аз исках да споделя. Тези опасения, които господин Пирински сподели, са ни известни. Ние сме ги обсъдили в различни формати и като че ли надделя разбирането, че текстът би могъл да остане в този вариант. Той би дал повече възможности и на българските представители в Конвента. Аз ще помоля господин Арабаджиев и господин Младенов, както и другите членове на комисията, да ме допълнят или коригират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Тоест, Вие искате текстът да остане такъв, какъвто е предложен в проекторешението?
Госпожо Бокова, заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми да ми и господа! Въпросът, който обсъждаме, е наистина много важен. Ние нееднократно сме го обсъждали и в Комисията по европейска интеграция, и в пленарната зала. Аз напълно споделям тези мисли, които господин Вълчев току-що изрази, и смятам, че наистина ни е необходимо малко по-ясно прецизиране на тази разпоредба в проекторешението, именно за да може нашата позиция да стане по-силна и по-убедителна за нашите европейски партньори.
Според мен два са основните въпроси тук. От една страна, ние, разбира се, бихме поставили тези изисквания пред нашите европейски партньори за това България да получи и да има същите права и да бъде оценявана по същите критерии, както и останалите страни - членки, тоест, от тази гледна точка ние наистина трябва да настояваме да не бъдат променяни условията, но, от друга страна, не можем да не отбележим, че след Лаакен действително има една променена среда, в която българското правителство трябва да води своите преговори. Наистина тези условия са променени. Ние искаме една нова пътна карта за България.
Аз бих предложила процедурно, ако може, да се проведат неофициални консултации и този въпрос да го гласуваме малко по-късно тази сутрин по време на пленарното заседание. Да проведем едни консултации между парламентарните групи в рамките, разбира се, на ръководството на Комисията по европейска интеграция. Аз мисля, че ще постигнем един по-добър, по-силен текст за България и за нашите участници в Конвента.
Това, което казвам, не е с цел да се попречи или да се затрудни приемането на това решение. Напротив, аз смятам, че то е много важно. То трябва да бъде прието днес, тази сутрин, тъй като нашите представители в Конвента заминават. Ние трябва да отидем с една силна позиция, така че наистина да подкрепим усилията на българското правителство да приключи преговорите през 2003 г. при условия, възможно най-благоприятни за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли формулирали Вашето процедурно предложение?
ИРИНА БОКОВА: Моето предложение е да преминем към следващата точка от дневния ред, а междувременно да направим едни неофициални консултации с участието на вносителите на това решение и, разбира се, с участниците в Конвента, тъй като те не съвпадат. След като приключим следващата точка, да се върнем отново и да приемем това решение в рамките на този пленарен ден, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение?
Господин Младенов, заповядайте.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз искам да направя противното процедурно предложение - да прекратим дебата и да преминем към гласуване на решението с два мотива.
Първо, госпожа Бокова е абсолютно права в нейните аргументи, но контекстът, в който ние гледаме това решение, е Конвентът за бъдещето на Европа, където нашата мисия е да обсъждаме бъдещето на институциите на Европейския съюз, а не хода на преговорите. Ходът на преговорите е отделна тема, която ние ще разглеждаме, когато гледаме и стратегията на правителството за ускоряване на тези преговори.
Вторият ми мотив е, че така записаният текст на т. 2 дава достатъчна гъвкавост на Народното събрание на един следващ етап да формулира по-конкретно исканията, които ние се разберем, че имаме, относно работата на Конвента. За мен най-важно е да се запази формулировката при условия, при които държавата е започнала преговорите. Защото тези условия не включват сроковете, които едно или друго правителство си поставя за приключване на тези преговори.
Те включват, на първо място, критериите за приемане в Европейския съюз, които не трябва да бъдат приемани.
На второ място, включват обявения, вече отпадащ постепенно, принцип за регатата, който беше обявен при започването на преговорите.
И на трето място е това, което господин Вълчев говори подробно - ратификацията на договора да бъде с 15-те държави, с които в момента преговаряме.
Това се случва под термина "условия, при които страната е започнала своите преговори". Тук не се включват сроковете, които правителството си поставя за приключване на преговори или за присъединяване към Европейския съюз. Това е вътрешна работа на нашата държава и основна отговорност на правителството да си организира работата спрямо сроковете, които приема. За мен тази формулировка е достатъчно ясна и достатъчно гъвкава.
На този етап ние не можем да влезем в Конвента, в който не е ясно как ще бъде организирана работата - дали ще бъде по някакви работни групи или не, и затова ви предлагам да го приемем така, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народната представителка Ирина Бокова, за отлагане на дискусията в рамките на този работен ден, като през това време една работна група се събере за консултации, преди всичко участниците, които са подготвили текста за проекторешение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение - за отлагане на дискусията в рамките на този работен ден за по-късен час.
Гласували 125 народни представители: за 48, против 73, въздържали се 4.
Предложението за отлагане на дискусиите не се приема.
Господин Арабаджиев, заповядайте за процедура. Или да предложите нещо конкретно?
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Господин председател, аз не се оправям много в процедурата на парламента, така че не знам дали е за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ами, би трябвало. Вие вече сте част от този парламент.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Аз предлагам, след като точката ще се гласува в този вид, да се добави една дума: "призовава участниците в Конвента да приемат в бъдещите основни договори" или "бъдещия основен договор положения, гарантиращи...". За да е ясно, че става дума за бъдещия основен договор, а не за преговорния процес, за тези условия, които са в договорите, а не в преговорния процес.
Дали ме следите, господин Вълчев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Арабаджиев, искам да Ви припомня пак правилника. Всъщност ние се връщаме към дискусията.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Не, не към дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите конкретно предложение в текста на т. 2.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Да. "Да приемат в бъдещия основен договор положения, гарантиращи на България...". Да е ясно, че става дума само за положения, които са в мандата на Конвента, а не в контекста на преговорния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Господин Вълчев, като председател на Комисията по европейска интеграция, моля за Вашето становище по това устно предложение за изменение и допълнение на текста по т. 2.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам притесненията на господин Арабаджиев, но пак искам да кажа. Щом ние призоваваме участниците в Конвента да приемат нещо, очевидно е, че в рамките на правомощията на Конвента. Сега изключено е да призовем участниците в Конвента да не променят сроковете на преговорите, по простата причина, че те нямат такава компетенция.
Иначе аз не възразявам да бъде променено нещо, но ако ние заложим понятието "бъдещия договор", това означава, че априорно приемаме, че Конвентът ще изработи бъдещ договор, а откровено казано, това не е ясно. Просто моля ви да разберете деликатността на всяка дума, която е заложена тук. Разбирам, че текстът може би от определена гледна точка изглежда недостатъчно ясен, но моето лично мнение, а и като че ли мнозинството от колегите го споделиха, е в следния смисъл: по-добре е текстът да е неясен, тъй като самите ние винаги бихме могли да кажем какво сме искали да кажем, отколкото да се ангажираме с думи, с фрази, които след това биха утежнили възможността да имаме една малко по-гъвкава позиция. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожа Бокова, искате думата за конкретно предложение? Процедура? Добре, заповядайте за предложение по текста на т. 2.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Това разсъждение на господин Вълчев за неяснотата беше много интересно и в определени положения това наистина би могло да бъде изгодно за нас, но ми се струва, че тук по-важно е нещо друго.
По-важно е да кажем, че за България са необходими такива условия на преговори, при които да не се променят критериите, които се прилагат към другите страни. На практика това е нашето основно притеснение, затова че изоставаме от групата на десетте страни, че ние може би ще продължим да водим преговори при други условия и аз мисля, че това е смисълът, който вносителите са вложили в този чл. 2 на проекторешението, а именно: нашите представители в Ковента в рамките на тяхната дейност и като участници в дискусията по бъдещето на Европа, и в техните контракти, и при участието им в редица работни групи и неофициални консултации, които ще се провеждат, да могат да убедят нашите европейски партньори, че на България трябва да й бъдат предоставени абсолютно същите условия и България да бъде оценявана със същите критерии, а не с някакви други - по-високи, по-различни критерии, отколкото са оценявани останалите страни.
Затова моето конкретно предложение и аз мисля, че това ще внесе една много голяма яснота, а ми се струва, че яснота е необходима, е в края на изречението на чл. 2 да бъде добавена фразата "при които ги е започнала" - "при същите критерии за членство, за присъединяване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: "При същите критерии за членство."
ИРИНА БОКОВА: Да, мисля, че това ще реши и ще снеме голяма част от опасенията, които ние имаме.
А може би да, господин Пирински казва: "по отношение на критериите". Може би ще бъде по-прецизно да се каже така - "по отношение на критериите за членство".
Конкретното ми предложение е следното. В чл. 2 на проекторешението да бъде добавена фразата: "Призовава участниците в Конвента да приемат положения, гарантиращи на България приключване на преговорите за членство в Европейския съюз, при условията, при които ги е започнала, по отношение на критериите за членство". Новата фраза е "по отношение на критериите за членство".
Това е нашето най-голямо опасение и мисля, че ако ние внесем по-голяма яснота, ще бъде по-ясно и на нашите европейски партньори кое е всъщност това опасение, което ние имаме. Затова, че може би при променени, при по-трудни условия ще провеждаме нашите преговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Господин Вълчев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да се извиня на госпожа Бокова, че пак ще й опонирам. Дано да не остане с впечатление, че влагам някакъв личен момент в това.
Но нашите притеснения не се изчерпват с това, че критериите могат да бъдат променяни. Нашите опасения продължават и по-нататък - относно броя на държавите, с които трябва да преговаряме, и относно броя на държавите-членки, които след това евентуално биха ратифицирали Споразумението.
Така че аз не възразявам това да се сложи, но това означава, че отпада другото наше опасение в текста.
Ще си позволя да перифразирам Спиноза. Всяко точно дефиниране на проблема означава неговото обедняване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще подложа на гласуване конкретното предложение за изменение и допълнение на текста, направено от народния представител Ирина Бокова, а именно - след края на текста по т. 2 да се сложи запетая и се добави: "по отношение на критериите за членство".
Моля, гласувайте за тази поправка в края на текста на чл. 2 от проекта за решение.
Гласували 135 народни представители: за 35, против 100, въздържали се няма.
Предложението за изменение и допълнение на т. 2 от проекта за решение, направено от народния представител Ирина Бокова, не се приема.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Съгласно нашия правилник решенията се приемат на едно гласуване.
Моля, гласувайте текста за проекторешение относно първоначалната позиция на Република България по дебата за бъдещето на Европейския съюз така, както беше изложена от председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет единодушно. Честито на всички нас!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ВЗЕМАНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Искров да докладва становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
събиране на държавните вземания, № 202-01-8, внесен от
Министерския съвет на 31 януари 2002 г.

На заседание, проведено на 14 февруари 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания.
От името на правителството законопроектът беше представен от Петя Иванова от Агенцията за държавните вземания към Министерството на финансите, която изтъкна, че предлаганите промени целят усъвършенстване на разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания, регламентиращи дейността на Агенцията за държавните вземания, с оглед по-ефективно осъществяване на нейните функции и правомощия.
Прецизират се разпоредбите, свързани с определянето на частните държавни вземания, и разпоредбите относно установяването и принудителното им събиране.
Систематично в акта са включени и частните държавни вземания, произтичащи от гаранционни споразумения и отпуснати временни финансови помощи, чието събиране от агенцията се уреждаше с годишните закони за държавния бюджет. Като определени със закон частни държавни вземания изрично се посочват и вземанията на Държавен фонд "Земеделие".
С предложените допълнения се създава възможност в отделни случаи, съобразно финансовото състояние на длъжника, със съгласието на министъра на финансите определените частни държавни вземания да бъдат предоговаряни. Договорната свобода, която е характерна за частните правоотношения, е предвидено да бъде ограничена като предоговарянето се свежда само до удължаване на срока за изплащане на задължението.
Предлага се в правомощията на агенцията относно съхраняването и продажбата на имущества да се включат и имущества, които са конфискувани и изоставени в полза на държавата.
Определят се процедура и органи, извършващи продажба на имуществата - държавна собственост, както и реда за предоставянето на движими вещи (офисоборудване, автомобили и други) или недвижими имоти на бюджетни организации за изпълнение на техните функции и задачи.
Предвидени са промени в разпоредбите, регламентиращи издръжката на Агенцията за държавните вземания, като се премахват източници на издръжка, които нямат практическо приложение или липсва законово основание.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени изменения и допълнения в Закона за уреждане на необслужваните кредити и Закона за подпомагане на земеделските производители, с което се цели тяхното синхронизиране със Закона за събиране на държавните вземания.
Счита се, че предложените със законопроекта промени ще доведат до увеличаване събираемостта на държавните вземания и съответно до увеличаване приходите за републиканския бюджет.
След разискването се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
На основание резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Искров.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група.
Моля желаещите да вземат отношение.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Току-що чухме становището на Комисията по бюджет и финанси, от което се разбира, че когато законопроектът е обсъждан, е приет с единодушие. Но аз все пак имам един въпрос към господин Искров и към вносителите. Чрез Преходните и заключителните разпоредби се създава един нов чл. 12б към Закона за ЗУНК, защото това е законът, който се променя, а не Законът за държавните вземания.

Този текст гласи: "Задълженията по този закон (тоест по ЗУНК) могат да бъдат предоговаряни между министъра на финансите и търговското дружество при условията на чл. 12 (пак по ЗУНК се разбира) съобразно финансовото състояние на длъжника. Когато държавата притежава повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, предоговарянето се извършва съгласувано с оправомощения от Министерския съвет орган."
Както всички си спомняме, ЗУНК е именно по отношение на държавните предприятия с над 50 на сто държавно участие. Той въобще не се отнася за предприятия, които са преобладаващо частни. Означава ли този текст и особено първото му изречение, че даваме право по същество на министъра на финансите да предоговаря задължения на вече приватизирани предприятия, които би трябвало да бъдат изцяло договорени в приватизационния договор? На мен не ми е много ясно какво се прави с това допълнение към чл. 12 на ЗУНК. Там много ясно е описана действително ролята на министъра на финансите при приемане на съответните бизнес-програми на предприятия, на които са разсрочени задължения, описано е в кои случаи тези задължения могат да бъдат изцяло опрощавани и това ставаше с решение на Народното събрание по предложение на министъра на финансите. И изведнъж всички тези права, които по закона имаше и Народното събрание, сега се ограничават до тази възможност, която ще има министърът на финансите да води преговори и едва ли не да се договаря с отделните фирми - от един да се покрият 20 на сто от задълженията, от друг - 30 на сто от задълженията...
Пак повтарям, че не съм бил на обсъждането в бюджетната комисия. Това е моят прочит като гледам двата закона и бих искал да попитам господин Искров действително ли се създава едно такова ново право на министъра на финансите чрез Закона за държавните вземания, което досега не съществуваше в ЗУНК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов! Съжалявам, че пред мен не е Законът за уреждане на необслужваните кредити. Трябва точно да го видим и да го обсъдим по-късно. В момента съм готов да взема отношение единствено по повдигнатия въпрос за над 50 на сто собственост на държавата.
Този въпрос беше повдигнат в Комисията по бюджет и финанси и става дума за следното: за голяма част от предприятията, които при влизане в действие на Закона за уреждане на необслужените кредити, договорени до 31 декември 1990 г., са били държавна собственост - и това беше отговорът на представляващия Агенцията за държавни вземания и Министерството на финансите в бюджетната комисия - продължават да съществуват такива проблеми и такива задължения. Този текст просто синхронизира практиката, която е настъпила през годините, а именно, че голяма част от тези предприятия са били приватизирани и към момента вече не са с повече от 50 на сто държавна собственост.
Конкретно по чл. 12 в момента не мога ад хок да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, именно това е проблемът, защото ЗУНК фактически имаше предвид да реши проблеми на държавни предприятия по отношение на задължения, които те фактически са поели по нареждане на плановата държава до една определена дата. Тези задължения по определен начин бяха или разсрочени, или опростени. Когато едно такова предприятие се приватизира, то поема тези задължения и очевидно ги поема в договора. Сега ние не можем да даваме право само на министъра на финансите да опрощава и променя тези задължения.
От дискусията, която имахме тези дни по споразумението с Русия разбрахме, че фактически един от проблемите сега Кремиковци да не иска това оборудване, което е произведено за него, е, че то поставя редица условия да го вземе, включително и да получи правото да си плати ЗУНК-овете с компесаторни записи. Мисля, че такова нещо, примерно, не би трябвало да може да разреши министърът на финансите. А текста, който вие ни предлагате, дава възможност министърът на финансите да вземе дори и такова решение.
Мисля, че с този текст се отклоняваме от принципите, които съществуват и които са утвърдени при приемането на Закона за необслужваните кредити и даваме изключителни права на министъра на финансите, които в момента дори не са изцяло от компетенцията на Министерския съвет. Понякога, ако това опрощаване е изцяло, е от компетенцията на президента. Мисля, че много се разширяват правомощията на министъра на финансите и Вашата реплика за това, че предприятията били вече частни, не ме убеждава, че трябва да разширяваме правата на министъра на финансите да може да решава въпроси, които вече са решени еднозначно при приемането на Закона за необслужените кредити.
Аз ще настоявам този текст да отпадне при второто четене, защото смятам, че по същество изменя смисъла не само на този закон, но на цялата система за събиране на държавните вземания и цялата философия по отношение на вече поетите и разсрочени задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Други изказвания? Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Само още една дума, господин председател, без да навлизам в големи подробности - още един аргумент, господин Искров, в полза на тезата на господин Папаризов.
Ние дискутирахме и гласувахме тази сутрин двата законопроекта за държавния дълг. Един от аспектите на този проблем е брутен дълг и нетен дълг. Разликата е в това, което държавата има да взима. Ние не бива да създаваме режим, при който държавата леко да се отказва от своите вземания. Вие самият и в печата пледирате, че няма да има никаква милост за длъжниците. Който дължи към бюджета, трябва да бъде коректен преди всичко да се издължи към публичните финанси.
С този текст при най-добри намерения на министъра на финансите той самият ще бъде подложен на доста тежък натиск да редуцира, да предоговаря без той самият да има достатъчно защита, ако щете, какви са критериите, какви са изискванията за подобно решение. Създава се една представа за субективна преценка без достатъчно обективност.
Ние ще се върнем към въпроса, надявам се, на второто четене и по самия Закон за държавния дълг, защото според мене и в него трябва да се вкара въпросът за достатъчно настойчивото събиране на вземанията. Защото, когато ние леко се отказваме от вземания на държавата, тогава другото е да вървим да правим повече борчове, да сключваме повече кредитни споразумения за нови заеми. Ние трябва първо да направим всичко, за да се събере това, което държавата има да взима.
Ето защо аз наистина не в някакъв конфронтационен смисъл предлагам при второто четене непременно да променим този текст. Сега аз не виждам друга възможност, освен аз лично да гласувам "въздържал се" на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Държавата влиза в отношения с гражданите в две насоки. Най-напред - по публичноправни отношения, тоест по отношения на вземания, създадени в изпълнение на държавните функции на публичната власт. На първо място това са данъците и всички други установени със закон вземания на държавата от публично-държавен характер.
Останалата голяма част от отношенията на гражданите с държавата са частноправни. По силата на чл. 17 от Конституцията на Република България гражданите и държавата се намират в равнопоставено положение, тоест не могат да се създават привилегии за държавата в частноправните отношения с гражданите за сметка на последните.
Боя се, че с това разширение на възможността на държавата да използва специалните средства за събиране на държавни вземания и по отношения от частноправен характер, на частноправните задължения, се нарушава Конституцията и се нарушават правата на гражданите. В закона има разпореждане, според което могат да се събират всички държавни вземания от частноправен характер, ако това е посочено в съответен закон. Това означава, че се дава право на обикновения законодател да нарушава равнопоставеността на гражданите и държавата в техните отношения. Това е много опасен прецедент, който в никакъв случай не трябва да се допуска.
Смятам също така, че това, което заяви господин Пирински, е съвсем правилно. Не може да се дава възможност на министъра на финансите да отписва и да намалява държавни вземания, дори да ги отсрочва в по-голям срок, тъй като отсрочването в някои случаи се приравнява на частично опрощаване. Тук се касае за партньори, които са с по-малко от 50 на сто държавно участие, тоест които са частни лица. Защо тук ще даваме тази възможност да се опрощават тези вземания, които имат съмнително частноправен характер? Знаете, че Законът за уреждане на необслужваните кредити всъщност третираше отношения, които в най-добрия случай бяха на ръба между публичноправните и частноправните отношения между държавата и гражданите. Това е важно, защото не се касаеше до отношения с обикновени граждани, а до юридически лица с държавно участие, които са приравнени в оборота с частни лица, но са по-особен вид частни лица, тоест те всъщност са стопански поделения на държавата. Така че да се даде възможност техните задължения вече да се уреждат по този начин, според мен е прекалено разширяване правата на изпълнителната власт. Опрощаване на държавни вземания може да става само по решение на Народното събрание. В това отношение ние трябва да държим на тази разпоредба.
Така че смятам и от своя страна без да ангажирам групата, към която принадлежа, ще се въздържа при гласуването на този закон, защото тези два въпроса, които поставих, много ме смущават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също ще се въздържа да гласувам за приемането на предложения законопроект. Наистина тук се изтъкнаха съвсем основателни аргументи срещу залегнали в него положения, които опират до философията на закона. Не може да се дава такава свобода на министъра на финансите - той да преурежда само със своя подпис и по свое решение нещо, което според мен би създало не малко предпоставки за корупция - едни съществуващи вече вземания. Не може тук така да променим Закона за уреждане на несъбираемите кредити, че всъщност вместо да засилим събираемостта на тези кредити, както е казано - с оглед на финансовото състояние на длъжника, те едва ли не могат да бъдат не юридически, но фактически опростени с едно удължаване на срока.
Второто основно положение, с което също не мога да се съглася, е тази философия, тази тенденция да се приравняват частните държавни вземания с публичните държавни вземания по начина на събиранията.
Бих си позволил да информирам настоящото Народно събрание (тук е и господин Муравей Радев), че този опит беше направен по време на Тридесет и осмото Народно събрание, когато приемахме основния Закон за събиране на държавните вземания. Тогава Народното събрание се противопостави с основание. Наистина Конституцията казва, че по отношение на частните си отношения с гражданите държавата е равнопоставен субект. Създаде се Агенцията за събиране на държавните вземания. Бяха събрани на едно място хората, които да следят и да извършват необходимата дейност, та държавата да си събере своите вземания. Но не може редът да бъде еднакъв, защото по своя характер, това са наистина коренно различни държавни вземания. Едните са публичните държавни вземания, за които говори господин Лучников, съвсем други са частните държавни вземания, при които държавата участва като един равнопоставен гражданскоправен субект. Тя не може да има преференции и не може да бъде поставена в по-добро положение от другия участник в това гражданско правоотношение, защото по едно такова правоотношение ако гражданинът има претенция към държавата, ако той се явява кредитор на държавата, трябва да си върви по общия ред без никакви привилегии, а сега ние със закон правим така, че когато държавата се явява кредитор, да ползва привилегирован ред, който основателно съществува по отношение на публичните нейни вземания.
Ето защо аз също не мога да подкрепя, дори на първо четене този законопроект, защото става дума за два основни въпроса, които засягат философията на закона, а не негови отделни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин Муравей Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Малко ми е обидно да говоря на тази тема при липсата на всякакъв интерес от народните представители или най-малкото по-малък, отколкото на хората, които са по балконите, по този много важен въпрос, който би могъл да обърне колата на новото време. Защото ако тези текстове бъдат вкарани по този начин, това наистина означава една сериозна възможност за злоупотреби. Не случайно казвам "новото време", защото нали говорим за прозрачност, говорим за нов морал, за някакви нови неща, примерно, че трябва да спрем да четем вестници в парламента и да внимаваме какво точно гласуваме, още повече по една материя, която едва ли е толкова много известна и популярна на народните представители.
Действително този въпрос беше повдигнат още при първото гледане на Данъчно-процесуалния кодекс. След това се реши една голяма част от тази материя да бъде извадена в друг закон, ето този, който днес гледаме като опит за поправка. Изключително важен, принципен въпрос. Става дума за вземания на държавата. Става дума за събиране на държавни вземания. Става дума дори за вземания, които не са публичноправни. Аз също бих приел и някога се бях наел да защитавам тази теза. Сега ще повторя това, което тогава защитавах, когато ние управлявахме.
Има няколко държавни вземания, които са частни държавни вземания, но по своя характер са много близки до публичните държавни вземания. Това е така нареченият ЗУНК. Това са ако щете вземанията по държавния фонд, така известното ДФРР. Това са няколко неща, които биха могли и аз не бих протестирал, ако те се обединят и техният режим се уеднакви с другия - за събиране на публичните държавни вземания. Но не може в един закон да сложиш "и други". Няма как да стане и други. Това значи, че няма смисъл да изброяваш първите пет, а можеш да кажеш, че събират всичко, както си искат, както им отърва, както им е удобно.
Това също не би било някаква трагедия, ако не се даваше възможност впоследствие на вече договорени задължения, които по някакъв начин са отразили това задължение в цената на приватизирания обект най-вече, цената е била равна на 1 лв. условно точно заради това задължение, как ще дадеш възможност ти на едно физическо лице, даваш му възможност със закон фактически да редуцира до стойност близка до нулата това задължение. Че какво му пречи на този финансов министър да редуцира това задължение за хиляда години? Тоест по същество да се откаже от това вземане.
Вие може абсолютно категорично да му вервате на някое физическо лице, което днес е финансов министър. Аз имам определени резерви в своето доверие към него. И не само аз, много други хора вече имат съвсем основателни съмнения за това верване на този човек. Но ако вие му вервате, не му вервайте така безпрекословно. Не може дори да натоварите него самия с тази отговорност, защото ако аз съм на негово място, аз ще откаже да поема като отговорност това. Та дори и някои депутати от БСП, ако мислят малко по-добре, биха казали същото като мен. Въпреки че за някои от тях е малко по-трудно. Но как да ви кажа, не бива едно физическо лице да поема такава огромна отговорност да бъде законово поставено в една невероятна преса от всякакъв характер - и политически, нерядко политически, но много по-често икономически, той да предоговаря подобни неща.
Законът няма за цел да създава клаузи на доверие. Че понеже някой си бил некорумпируем, както твърди самият той, след 6 месеца се оказа, че е точно обратното, на базата на това вервайте ми сега да направим един закон, с който да оставим в ръцете на един човек практически да се разпорежда с едни вземания на държавата от огромен порядък.
Така че по тези две неща - за някакви други вземания извън изредените и затова даване на правомощия на едно физическо лице от висшата държавна администрация да взема такива решения по свое усмотрение и по законов вече, на базата на този закон, ред, ще гласувам против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Радев, по същество Вие споделихте опасенията, които и ние с господин Папаризов и Вашите колеги изразихме, че се създава една възможност, с която може да се злоупотреби. Но аз не бих искал проблемът, който се третира тук, да изчезне пак в една политизирана и с доста подправки към други въпроси тематика, която Вие засегнахте - за верването и т.н.
Все пак, какъв е въпросът, господин председателю и господин Радев? Както Вие казвате, има концентрирани огромни задължения и по линия на ЗУНК, и на ДФРР ограничен брой дружества, които поради едни или други финансови причини, основателни или не, не могат да ги обслужват или ако ги обслужват, остават без оборотен капитал и без възможност да развиват производство. Според мен работещо е онова, което и Вие споменахте, да се идентифицира по-точно проблемът, а не да се създава такава бланкова норма, която казва, че министърът на финансите може да предоговаря всяко търговско дружество, тоест той наистина може и да разсрочва, и да редуцира самия размер.
Но има реален проблем с тези стотици милиони лева. Наистина Вие сте прав, че това е изключително остър проблем, който блокира дейността на много основни дружества или я затруднява силно, тъй като бремето на дълга е много тежко от гледна точка на текущите възможности на дружествата. И държавата наред с позицията си да настоява да си събере надлежно всичко, което й се дължи, ми се струва, че трябва в един по-партньорски режим да каже: аз разбирам, че кризата е много по-тежка от това, което очаквахме, банковият кредит го няма и т.н., дайте да видим как да съберем тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След репликата на господин Пирински нашата позиция беше не само повторена, но и много по-ясно дефинирана. Това първо.
Второ, има проблем, господин Радев, и той не е във вярването на един или друг министър. Вие не приемайте това, което ще кажа, като лична обида, но в досегашната практика Вие нали много добре знаете, че като министър на финансите сте се възползвали от подобна възможност? И нали знаете, че освен обективните основания за този диалог, за който говори господин Пирински, има различни фактори, при които предприятията са изпаднали в несъстоятелност, има политика на правителството, която иска нещо да спаси, друго да оздрави, трето, преди да пристъпи в ликвидация, да се направи онова, което е във възможностите на правителството? Вие знаете, че освен тези обективни и изискващи диалог случаи е имало и други случаи, в които на определени предприятия необосновано е накърнен общественият интерес. Едно от тези предприятия е "Диамант". Вие знаете какво му опростихте и въпреки това е във фалит. И това беше не в резултат на една национална политика, а на други неща, които искаме да отрицаваме.
Така че когато ни призовавате да бъдем нащрек и да внимаваме какво гласуваме, имайте предвид, че в нашата група, макар и не многолюдна, има хора, които следят този проблем, и няма да допуснат евтини спекулации като тези, които се опитвате да направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика има думата господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Божинов, ако изчистим втората част на Вашето изказване, което имаше малко партизански характер, трябва да Ви кажа, че просто не сте уведомен, не сте осведомен и на базата на това, че не знаете за какво става дума, идвате и правите тук квалификации и заключения. Никога нито един финансов министър не е опрощавал нещо персонално. Никога! Ако това не знаете, бадява дето тук сте търкали тия седалки, може би 8 години вече. Финансовият министър може единствено да се произнесе по това целесъобразно или не е едно искане на едно предприятие за някаква редукция. Той не може да опрощава. Това нещо е право на Министерския съвет. Той може да реши или да не реши, но целият Министерски съвет и той носи отговорността. Господин Божинов, поне това беше досега. Вие искате сега за този законопроект да дадете правото на финансовия министър да работи, сякаш е Министерски съвет. Това казвам, че не е добре.
А иначе това, което каза господин Пирински и първата част на Вашето изказване, аз ще приема дотолкова, доколкото в България все пак има достатъчно много умрели предприятия, които никога няма да могат да си върнат тия задължения. Никога! И тяхното, дори на части възстановяване на тези задължения, представлява огромен, непосилен товар. Това е вярно. Но не може един човек да решава тези неща, в никакъв случай.
Друг е въпросът, че наистина може да се помисли дали точно Министерският съвет, дали някаква симбиоза между депутати, Народно събрание и Министерски съвет да поемат онази отговорност, която да изчисти субективното от обективното, необходимото от онова, което явно е някакъв личен интерес. Става дума за такава поправка на този закон, която и аз бих подкрепил, даже ако искате ще се опитаме да подготвим такива текстове, защото наистина от умрял писмо не можеш да получиш. То обаче непрекъснато пречи на индустрията, пречи на това търговско дружество и би било редно и полезно, ако в парламента се направи такъв механизъм, че тези неща, които са събираеми, в един подходящ за двете страни вариант да останат като вземания и като получаване, но без възможността да се злоупотребява, без възможността да се стига до корупция на всички нива. Ето, за това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Божинов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Ще направя изказване само от 30 секунди.
Господин Радев, това, което казахте, е точно така - че министърът не решава. Но нали знаете, че когато един изпълнителен директор на предприятие, станал народен представител, оглавил Комисията по икономическата политика, Ви направи като Ваш съпартиец предложение, Вие като министър го прецените за целесъобразно, Министерският съвет на същата политическа сила го утвърди... Това, което казахте е само механизма, в който се скрива отговорността. Нали знаете, че точно този пример и още десетки имах предвид, когато поставих проблемът, за да ми отговаряте толкова елементарно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това беше изказване.
За реплика - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Моята реплика след краткото изказване, което явно не беше изказване на господин Божинов, е... Ами, той се засегна от това, което казах за партизанския начин.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не съм се засегнал.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Сега, с това Ваше излизане, просто доказахте, че не можете да мислите по друг начин.
Другият ви проблем на вас, основният ви проблем е, че вие сякаш не можете да разберете, че някой може да мисли различно от вас, че някой може да постъпва различно от вас. Та значи това, което вие си мислите, че бихте направили, го вменявате във вина на някой друг, който на друго място не го е направил. И вие се учудвате как така може пък той да не го е направил. Може, господин Божинов, може и винаги ще може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика - господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Ние разглеждаме сега един законопроект, не разглеждаме отделни казуси, на които Вие се позовавате и в това отношение е моята реплика.
Ние трябва да решаваме нещата принципно. Трябва ли министърът на финансите да получи една власт, с каквато той в момента не разполага и която винаги може да бъде превратно упражнена? Не става дума аз дали имам доверие в този или в друг министър. Аз категорично мога да заявя, че нямам доверие в сегашния министър на финансите. Много негови действия могат да бъдат свързани и обяснени с корупция - и когато беше тази сделка за изкупуване обратно при един необичайно висок курс на наши брейди-облигации, и историята с еврооблигациите, и с тази банка, която ще обслужва тези еврооблигации. Следите все водеха до негови близки - до брат, до съпруга на негов заместник-министър. И последният, наистина скандален случай, който тепърва ще бъде разглеждан с този договор с "Краун ейнджънтс". Не това обаче е проблемът. Проблемът е наистина това, за което става дума - дали ние можем със закон да дадем власт на един човек, който и да бъде той, да разполага с едни огромни държавни вземания? Защото това вече противоречи на цялата философия на досегашната дейност и на това, и на предишните Народни събрания. Там, където имаме държавно вземане, да се бди то да бъде събрано, а не да се даде възможност някой човек да разполага с него, включително, дори едва ли не да го опрощава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз наистина най-искрено благодаря на господин Соколов за неговата реплика. И още един път, за трети, искам да повторя тезата на господин Пирински. Не, не трябва, господин Соколов. Ние това пледираме. Но аз само добавих: не, защото му нямаме доверие на сегашния министър, а защото има и практика, която дава основание да не сме толкова наивни. Това беше моето изказване и включване в дебата.
А на господин Радев, малко шеговито. Аз съм съгласен да приеме като партизанско в тази му част моето изказване, но то е партизанско, защото имахте ятаци. Нали знаете, ятаците са носили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи за изказвания?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Както в началото практически аз отправих един въпрос към председателя на Комисията по бюджет и финанси, защото не ми беше ясно как е обсъждан този закон в комисията и как е бил подкрепен с единодушие. Разбира се, аз ще се въздържа при неговото обсъждане. Сега вече бих искал да попитам по същество как Комисията по бюджет и финанси разбира този нов чл. 12, не само по отношение на вече обслужваните държавни кредити? Това е едната хипотеза, която ние досега обсъждахме.
Преди приемането на новия Закон за приватизация, всяко вземане по ЗУНК можеше, по предложение на съответния орган по чл. 3 - дали това ще е Агенцията за приватизация или съответният министър, със съгласието на министъра на финансите да бъде предоговорено или отписано. И договор за това се сключваше в 30-дневен срок.
От една страна с новия чл. 12 вие давате право на министъра на финансите да преуреди този договор. Но още по-интересно става какво се случва с тези предприятия, които тепърва ще бъдат приватизирани. В новия Закон за приватизацията такава процедура не съществува. Излиза, че сега министърът на финансите за бъдещите приватизации - аз питам, понеже така се опитвам да прочета закона - ще прилага по същество това, което досега прилагаше съответният орган по чл. 3. Тоест, правеше предложение или да се отпише това задължение по ЗУНК, или да се предоговори. Не съм наясно това ли има предвид министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов, Вие имахте изказване. Това го приемам като процедура, затова ще трябва да се съберете в рамките на 2 минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ли имахте предвид?
Но ви моля в комисията още веднъж да обмислите целия смисъл на този текст, тъй като по същество се създава един много сериозен проблем за бъдещите приватизации. И може би, когато разглеждате законопроекта за второ четене, да видите не е ли нужно веднага с този закон да допълните новия Закон за приватизация, който остави празни полета по тези въпроси. Не само този, много са въпросите, които останаха празни полета с новия Закон за приватизацията.
Моля ви да разгледате въпроса не само относно досегашните вземания, но евентуално и бъдещите вземания, които ще се описват на основа на чл. 12, който искате да измените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше процедура, тъй като господин Папаризов вече имаше изказване, за да влезнем в рамките на правилника.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата народният представител Недялко Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чухме доста реплики - и отляво, и отдясно, относно законопроекта и те визират идеята кой може и дали може. Аз досега не чух дебати по въпроса дали въобще е редно да може.
Аз смятам, че достатъчно експерименти в нашата икономика се правят вече десет години и реалните фалити, този освежителен душ за икономиката, защото, нека не се заблуждаваме, реалният фалит е един душ за икономиката, който я освежава, вкарва я в нормални релси, не се случва. Нека си зададем въпроса: редно ли е да допускаме такива едни патерички и изкуствено дишане въобще в предприятията? И, второ: кой може да го допуска?
Аз не виждам особен икономически и политически смисъл в това на едно обречено предприятие да би могло да му се отписват задължения. Фактът е, че 12 години, отписвайки по различни механизми задължения, било по ЗУНК, било по други механизми, фактът показва, че те не стават по-добри.
Ако погледнем аналогията отвъд океана, доколкото си спомням, по отношение разсрочването на външните задължения на "Дженерал мотърс" проблемът е бил много сериозно дискутиран в Конгреса и Сената и те са отложени за известно време, но не са отписани. "Харлей Дейвидсън", доколкото си спомням, също беше защитен с едни високи мита срещу японските мотоциклети, които траеха обаче само пет години и бяха падащи всяка година.
Въпросът е принципен: необходимо ли е въобще за нашата икономика да се прилагат подобни механизми? Аз бих бил дълбоко озадачен, ако ние продължим практиката за отписване.
След това, има нещо друго: ако едно предприятие е теглило от държавния резерв електролитна мед, би могло, като частно такова вземане, министърът да му го отпише. Аз мога да изтегля от държавния резерв електропроводима стомана и след това да кажа: много ми е зле предприятието, отпишете ми тази електролитна стомана.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не става въпрос за това.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Господин Искров, проблемът е по-дебел от това, което тук в момента се дискутира. Въпросът е: трябва ли да продължи практиката за отписване на задължения и за закрепване на очевидно неработещи предприятия, които по този начин единственото, което правят, е да не допускат появата на такива нови работещи.
Моето мнение е, че на тази практика трябва да се сложи край. Преходът все някой ден трябва да свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
За реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Струва ми се, че наистина трябва да дадем възможност за пълноценна дискусия по въпроса, защото той опира и до това, което беше казано тук: нужно ли е въобще да се предвижда такова можене, както Вие казвате, или да се пусне така нареченият "оздравителен душ", за който говорите?
Целият въпрос е: какво право се дава да се прави? Защото средата у нас е твърде разстроена, за да считате, че фалитите са резултат непременно на обективна несъстоятелност на фирмата, че тя наистина е лошо ръководена, няма перспектива и т.н. Тя може да бъде източвана целенасочено, тя може да бъде подложена на нелоялна конкуренция от внос, който държавата не е пресякла. Има много причини, по които Вие просто не може да кажете, че на това предприятие няма какво да му се помага и няма защо да мога аз да влизам в неговите проблеми. Нито едно правителство не се държи така.
Ако щете, вземете същите тези Съединени щати, които след 11 септември дадоха 40 млрд. щатски долара преки помощи на фирмите, защото видяха, че те изпадат в извънредна ситуация.
Основните наши фирми, които дават гръбнака на българската индустрия, са в извънредна ситуация и то не от вчера. Не е нормална икономическата среда. Съгласете се и вие, че няма функциониращ банков кредит. Този марж между лихвите, този спред говори, че банките не кредитират и в същото време вие искате в пълен размер и точно толкова, колкото са тези условия по тези вземания на държавата.
Аз затова казвам и се връщам към онова, което спомена и господин Радев. Нека да помислим в Закона за държавния дълг за процедура, която да не се ограничава, ако щете, само до Министерския съвет, която да създава режим, при който няма злоупотребата от рода, на която Вие подсказвате, че може да има - ликвиден ресурс, конкурентна продукция, и в същото време иска да му се отписва. Разбира се, че не. Но не можем поради тази причина въобще да закрием въпроса, защото той е обективен, огромен и по него държавата трябва да се ангажира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Калъчев, Вие сигурно имате принципно право да кажете: да, не бива да има никакви такива договаряния, не бива да има редукции, колкото са задълженията, 1:1 трябва да се изпълняват. Има логика в това, което казвате, но има логика и в друго обаче.
Например, едно предприятие дължи на държавата 10 млн., това предприятие има погасителен план и за 20 г. трябва да ги издължи - на година по 1/20. Като го сложите това нещо на блюдото на приватизацията и тепърва трябва да се продава, и видите колко пари може да се вземе за него, вие го продавате за 1 лв. Има много такива случаи. Аз питам: кое е по-добре - държавата да вземе сега 1 лв. и в продължение на 20 г. по 1/20 от това задължение да слага в бюджета и на третата година да разбере, че това предприятие ще фалира и няма да може да си вземе парите за другите 17/20 и да си ги отпише вече поради такива събития, на които не можеш да се противопоставиш, или, господин Калъчев, в приватизационния договор да му кажете: няма да платиш 1 лв., сега, веднага ще платиш не 10 млн., колкото задължения има, но ще платиш, да кажем, 7 млн., или 8 млн., или 6 млн. Тоест, чрез цената на приватизацията ти да вземеш в държавата това вземане сега, в момента и да няма по-нататък той да дължи.
Между тези две хипотези съществуват хиляди конкретни случаи в различните предприятия. Затова казвам, че не бива така ад хок да казваме: това цялото е бяло, това цялото е черно. Затова има светлина, в която има доста много разцветки и трябва да се процедира по един подходящ начин към всеки един конкретен случай. Но, намалявайки възможността за реакция чрез парламента в този закон на онези фактори, които движат този процес, ние сякаш правим обратното на онова, за което всички ние искаме някак си да помогнем - да се вземат тези пари, да си влязат в бюджета, да си влязат в съответния размер като количество и качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калъчев! Моето мнение е, че с изказването си Вие отклонявате в погрешна посока нашите дискусии по отношение предлаганите промени в Закона за събиране на държавните вземания.
Не е вярна тезата за освежителния душ, който би имал фалитът на много предприятия в икономиката на България. Не е вярно! По принцип, ако сте го чели в някоя книга, не е бил особено проникновен този, който би написал такива редове. За България, за нашата действителност това е абсурдно. Държавните предприятия идват от икономика, която е работила при други условия. Мина през хиперинфлацията на 1996 - 1997 г. и по същество, например, с уреждането на така наречения ЗУНК държавата прави опит да вдъхне живот, да даде възможност предимно частният бизнес в процеса на приватизацията да успее да спаси нещо, което финансово е фалирало в повечето случаи. Няма студен душ, който да е донесъл добри резултати. С фалита на петнадесетина банки в България загубите на българското общество бяха много повече от това, ако не беше посегнато на този фалит, просто защото се разрушават не само взаимовръзките между отделните банки, а се разрушиха и взаимовръзките и се достигна до огромни загуби на клиентите на банките. Така че основният проблем, който трябва да обсъждаме, не е този - за или против изобщо уреждането, предоговарянето на стари задължения. Трябва да има такива предоговаряния, докато държавата ни стане истински пазарна.
Обаче тук вече моят проблем, с който се присъединявам към онези народни представители, които са против предлаганата поправка, е, че, тъй като процесът е много чувствителен, самото предоговаряне трябва да става прозрачно, под контрола на възможно повече институции. Затова вместо да се дава допълнителна власт на министъра на финансите, смятам, че по-скоро трябва да се преосмисли начинът, по който Министерският съвет взима решенията. По този чувствителен въпрос трябва да има думата и Народното събрание според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото ще има гласуване след две минути.
Имате думата, господин Калъчев, за дуплика.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, така представени, доводите звучат много ясно, логично и целесъобразно. Въпросът е такъв: можем ли обаче да повярваме на тези неща? Практиката какво показва? Теоретично това е така. Да, действително трябва да има възможност едно предприятие да се спаси. Ще му се отпишат едни кредити, ще му се помогне така, онака, ние ще го съживим. Това обаче е на теория. А както е казал мъдрецът, разликата между теорията и практиката е, че на теория няма разлика. Практиката показва, че това не е така. Правим тук отписване на "Кремиковци", а "Кремиковци" пак е в лошо състояние. С всички тези отписвания държавата какво казва? Ние ще помагаме на металурзите. Добре, но металурзите вече са невъзможни за живот в нашата страна. Примерно говоря, не искам думите ми да бъдат тълкувани пряко. Някаква икономическа логика показва, че този бизнес, тази индустрия вече няма място на нашите ширини, независимо по какви причини.
Изхождайки от дългогодишния опит, ние казваме: това беше добро предприятие. Да, но една млада жена едно време е била красива, но вече са минали години. То си е било някога. Ние по този начин даваме възможност на държавата в лицето на държавния чиновник да прави непазарни действия. Винаги, когато пипаме пазара, после си парим пръстчетата. Не е добре, защото взимаме от здравия и даваме на този, на когото чакаме последния дъх, а от това той не става по-здрав. Истината е тази - 12 години нали това се прави: дайте сега да взимаме от печелившата индустрия, ще преливаме в непечелившата. Какво постигаме? Просто и двете ги правим непечеливши. Нищо друго не можем да направим.
Истината е следната. Ако ние бяхме оставили да си фалират по един естествен начин, хората, които са работили там, да си намерят мястото в обществото и да се развият онези бизнеси, които са следващите. Това е все едно да караме някой да прави грънчарски работилници. Те едно време са били много печеливши. Били са, но преди 120 години. Сега да произвеждаш клюпели, не знам колко е печелившо, но във всеки случай сигурно е по-малко печелившо, отколкото да произвеждаш софтуер. Аз така ги виждам тези неща. Клюпелите са едни железни блокове. Онзи ден ходих да видя какво са клюпели. Отнякъде идва руда, от другаде идват въглища. Ние тука ги смесваме, палим и правим желязо. Хубаво, те и африканците преди две хиляди години са правили желязо. Но явно, че този бизнес вече е на изчерпване.
В случая говорим само и единствено за черната индустрия. Нека да не забравяме това. Тук става дума за някакви мъртъвци, които са проснати на масата и ние ги пудрим и викаме: те ще се съживят. Ще сложим малко пудра, малко синьо и те ще станат много хубави, ще тръгнат и ще скачат. Няма да скачат, те само миришат и развалят въздуха в цялата държава. Разберете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Искров, имате думата по процедурен въпрос.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Тъй като материята е по-скоро юридическа, правна материя, предлагам да бъде подложено на гласуване допускането в залата на Петя Иванова и Виктория Петрова от Агенцията за държавни вземания, които са експерти в тази област и могат да отговорят точно за частните държавни вземания, които постави господин Лучников, и по други въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Искров.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Моля, поканете експертите в залата.
Продължаваме обсъждането.
Има ли желаещи да вземат отношение.
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който се обсъжда, е не просто много сериозен, а бих казал - драматичен. Колегите от дясно атакуват направеното предложение за фактически субективно решаване на въпроса със задълженията по ЗУНК. Но аз мисля, че решението, което вашето правителство прилагаше, по същество не се различава от това решение. Просто то се прикриваше зад колективната отговорност на Министерския съвет.
Проблемът обаче не е в това. Аз съм по-близо до позицията на господин Калъчев. Но проблемът, ако се отиде в другата крайност - процедура по несъстоятелност - също няма да получи решение. Драмата е в това, че и тази процедура у нас не работи. Това значи предприятията да попаднат в ръцете на синдиците, на съда, една институция, която не работи. А именно това е истинският пазарен механизъм.
Ако ние следваме нашата логика - имам предвид нашата парламентарна група - а именно логиката на твърдите бюджетни ограничители, тоест, да няма анексиране на приватизационни договори, а фактически това е именно това, ние не трябва да следваме тази практика на опрощаване. Но това се прави, защото другата процедура не работи. В това е драмата.
За мен решението е, колкото се може, по-бързо да предприемем законодателни и други мерки да задвижим процедурата по несъстоятелност - промени в Търговския закон, които да доведат до радикална промяна в институцията "синдици" и така нататък. Това са механизмите на оздравяване на една пазарна икономика, включително и българската.
Дайте да не политизираме въпроса. Аз самият затова се сдържах да се изказвам досега, защото сме между Сцила и Харибда. Решението не е лесно. Няма да е голяма разликата, ако, примерно, това, което се предлага, претърпи една промяна - не министъра, а Министерски съвет. Така че на първо четене аз просто развивам своите виждания, но трайното решение е в готвените вече, доколкото знам, законодателни промени, които да направят несъстоятелността една работеща процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стефанов.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Стефанов, че току-що призна, че става дума за една форма на предоговаряне на приватизационните сделки, която само че не се записва в Закона за приватизацията, а в Закона за държавните вземания. Но съвсем не съм съгласен с него, че е все едно дали това предоговаряне ще се извършва само от един министър - министъра на финансите, или от целия Министерски съвет. Все пак редно е, какъвто и да е Министерският съвет, да се даде възможност на правителството да разгледа от всички гледни точки дадения проблем, тъй като в страната не едно и две предприятия са в това положение и Министерският съвет е този, който трябва да води една обща политика към всички предприятия.
Преди малко господин Калъчев с лека ръка говори за Кремиковци, все едно, че тези 10 хил. души, които работят там, утре ще могат да започнат да се занимават със софтуер. Такива волунтаристични разсъждения просто не мисля, че могат въобще да присъстват в тази зала и решенията трябва да се търсят много внимателно, да се търсят по един и същ начин за всички предприятия, но в никакъв случай пък да не се търсят чрез отменяне тихомълком на вече поети задължения.
Затова, господин Стефанов, аз не съм съгласен, че едни бъдещи закони ще решат проблемите. Дайте да се опитваме да решаваме проблемите във всеки закон, който разглеждаме, защото ако отлагаме решаването на проблемите за имагинерни закони, с това, което приемаме, само задълбочаваме хаоса в страната, създаваме непреодолими пречки, които след това нито един закон не може да промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Още една реплика - господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Господин Папаризов, не мога да се съглася с такова тълкувание, което Вие дадохте на моите думи. (Шум и реплики, възражения в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Репликата не е към господин Папаризов, а към господин Стефанов.
Господин Папаризов направи реплика на господин Стефанов.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Да, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Жотев за реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Стефанов! Чудя се кога най-после ще прочетем този правилник - за организацията и дейността на Народното събрание. Толкова е кратък! Дори и председателят, титулярът, не го спазва, не го знае. Толкова е лесничко, половин час да отделим, господин Калъчев, нещата ще вървят добре.
Нека да се отнасяме много сериозно, господин Стефанов, към въпроса, който обсъждаме. Съгласен съм с Вас - че може да се подобри процедурата по несъстоятелността и ликвидацията. Само в това. Но тя работи за определен кръг предприятия. Не за такъв кръг предприятия става дума сега. За тези предприятия, за които трябва да се погрижим държавата наистина да ги подкрепи. Не може да се говори за такова преструктуриране, в което се казва: няма хляб за "Кремиковци". Как да няма? Само че проблемът на тези производства е, че те имат цикличен характер. Веднъж цените на азотните торове, примерно, са високи, след 3 години чак ще се върнат на тези цени. Същото важи за черните метали. Кнюперите имат място в България, да се произвеждат. Черната металургия е традиционен отрасъл, цветната - също, и т.н.
Въпросът обаче какъв е? Не можем да решим въпроса, който сега обсъждаме, с процедурата по несъстоятелността, господин Стефанов. Отново не мога да разбера защо така с лека ръка казвате: че е едно и също - дали финансовият министър ще вземе решението или Министерският съвет. Ако в този Министерски съвет така се взимат решенията, тоест както всъщност Вие казвате, министърът на финансите хвърля нещо и то се гласува, при една нормална процедура, каквато, надявам се, че ще има в това правителство, каквато е имало досега във всички правителства и ще има в други правителства, се взимат гледните точки на всички министерства. Тогава министърът на икономиката ще скочи в определени случаи срещу министъра на финансите и ще защити бъдещето на едно предприятие, "Кремиковци", да речем, министърът на околната среда и водите ще има други съображения, министърът на труда и социалната политика - трети, защото той работи със синдикатите, и т.н.
Отново да се върнем към проблема и да не разрешим на министъра на финансите да има тези големи правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Стефанов, имате три минути за дуплика.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че дискусията се води действително сериозно. Ще ви припомня някои факти. В края на 1993 г. се прие прословутият закон ЗУНК и със закон на Народното събрание бяха изчистени балансите от огромни дългове. Защо? За да се задръстят до 1996 г., до поредната криза. След това инфлацията почисти балансите и отново грабеж, вече на активи.
Значи аз по принцип съм против тези процедури. Нека да работят пазарните процедури, процедурите по несъстоятелност. Значи вие опростихте към 1,5 млрд. ЗУНК - Министерският съвет, но по същество това е същата процедура, малко или повече субективна. И какъв е резултатът от приватизацията? Същият. Значи по принцип, да, трябва да се помага на индустрията, но има Закон за държавните помощи. Разглеждахме го. Това са европейските стандарти.
Аз се обръщам и към господин Папаризов, да, но по съответен ред, и той да отговаря на европейските стандарти. Така че ние имаме и едното, и другото, но просто несъстоятелността не работи, търсим начин да закърпим нещата, защото действително сме под натиск, проблемите на всяко предприятие се превръщат в политически и се докарват до вратите на парламента, тоест политизират се. Нека така сериозно да обсъждаме нещата и да търсим трайни решения.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стефанов.
По време на почивката в клуба на народния представител ще бъде открита изложба на пловдивския художник Петър Джельов Гелев. Поканвам всички народни представители да посетят тази изложба.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят Благовест Сендов започва поименна проверка на депутатите. В залата влиза голяма група народни представители и председателят прекъсва проверката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължава заседанието на Народното събрание по обсъждането на законопроекта за държавните вземания.
Има ли желаещи да вземат отношение?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да кажа само няколко думи по повод на обсъждането на законопроекта за държавните вземания. Ще помоля госпожа Петя Иванова, която е директор на Правната дирекция в Министерството на финансите, да изясни притесненията, които бяха изложени от господин Соколов и господин Лучников, по отношение на това дали е конституционен или е противоконституционен текстът за частните държавни вземания.
Що се касае до втората част от възбудената тук дискусия - дали да бъде въведен този нов чл. 12б в Закона за уреждане на необслужените кредити до 31.12.1990 г., искам да кажа моето лично впечатление и притеснение като човек.
Няколко пъти тук се опитват и господин Радев, и други колеги от опозицията предимно отдясно, да използват някои квалификации, които не са много присъщи и много приятни по отношение на финансовия министър. Тук беше казано, че е маскара, че е сключил някакъв договор с митниците. Това те се опитаха да го кажат и тук още веднъж.
Мисля повече да не политизираме спора и утре кой каквито въпроси има, да ги постави на закритото заседание.
Що се отнася до конкретните правомощия, аз мисля, че най-малко щастлив от това предложение е финансовият министър. Той би предпочел тази възможност да бъде прехвърлена към Министерския съвет, тъй като е и по-лесно защитима.
И тук само бих искал да коригирам господин Димитър Стефанов. Господин Стефанов, по моята памет не става дума за милиард и половина, а за 2 млрд. опростени вземания по ЗУНК от предишното правителство. Това са 2 млрд. деноминирани лева. Така че всякакви намеци тук за това колко бил добър или лош новият финансов министър мисля, че по-скоро преследват други цели.
Моля госпожа Петя Иванова също да вземе отношение и по връзката на чл. 12б и въобще на ал. 6 на по-предходния член, мисля, че беше чл. 87, и цитирам по памет, чл. 125 от Данъчно-процесуалния кодекс за правата на финансовия министър по принцип да разсрочва вземанията при одобряване на такива оздравителни процедури.
Приключвам с това, като моля още веднъж да не се използва трибуната на Народното събрание за оклеветяване и за други квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, трибуната на Народното събрание е за депутатите, които съгласно Конституцията имат право да изразяват собственото си мнение. Тогава, когато нарушават приличието, им се прави забележка. Аз не съм констатирал повод да направя забележка по изказванията.
Госпожа Иванова, заповядайте.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви за думата, господин председателю. Във връзка с дебатите по отношение на § 2 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания, Министерството на финансите и Агенцията за държавните вземания, не считаме, че предложената редакция на т. 6 от чл. 87 е противоконституционна на следните основания.
И към настоящия момент, и в сега действащата разпоредба на чл. 85 от Закона за събиране на държавните вземания, Агенцията за държавни вземания е именно оправомощеният орган, който установява и събира определени със закон частни държавни вземания. Към настоящия момент такъв закон беше Законът за събиране на държавните вземания, в чиито разпоредби бяха включени частни държавни вземания, подлежащи на установяване и саниране от агенцията, вземанията по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., вземанията, придобити от държавата в производствата по несъстоятелност по реда на § 46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките; вземанията по задължения към закрития Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд "Енергийни ресурси" като по смисъла на чл. 85 беше дадена законова възможност по данни частни държавни вземания да бъдат определени, че ще се събират от Агенцията за държавни вземания в специални техни закони или в други закони.
Искам да направя едно пояснение. Касае се за частни държавни вземания, които произтичат на някаква договорна основа, в която държавата е участвала като равнопоставен субект. Не става въпрос за публични държавни вземания. Като частни държавни вземания установяването и събирането им се осъществява от Агенцията за държавни вземания, а процедурата по установяване и събиране е посочена в Закона за събиране на държавните вземания и в Гражданския процесуален кодекс.
Разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 2 и чл. 87, ал. 1 беше през 2000 г. предмет на обсъждане и от Конституционния съд, който с конституционно Решение № 2 от 2000 г. обяви за противоконституционно само част от разпоредбата на чл. 85 и чл. 87, а именно, отнасяща се до реда, по който се събират частните държавни вземания. Конституционният съд прецени, че не е конституционосъобразно тези частни държавни вземания да се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. След провъзгласяването за противоконституционност на тази част от разпоредбата, редът за събиране на частните държавни вземания всъщност е редът на Гражданския процесуален кодекс, присъщ за установяването и събирането на всички частни вземания, в това число и държавни.
На това основание не смятаме, че предложената редакция на т. 6 е противоконституционна, тъй като и към настоящия момент тя съществува в чл. 85 от Закона за събиране на държавните вземания и тъй като вече веднъж е минавала на обсъждане през Конституционния съд, който се е произнесъл по този въпрос.
Освен това е необходимо и да съществува възможност с друг закон, различен от Закона за държавните вземания, да се определят частни държавни вземания, които да се установяват и събират от Агенцията за държавни вземания, тъй като и към настоящия момент съществуват вземания, като например вземанията на Държавния резерв "Военновременни запаси", вземанията на държавата от дивиденти, чиято регламентация по отношение на оправомощен орган, ред и условия за събирането липсва. Тоест, по този начин се създава една възможност неуредените държавни и частни вземания да бъдат регламентирани като изначално се определя кой ще бъде органът, който ще ги установява и събира. Но, пак повтарям, по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не по реда на Данъчно-процесуалния кодекс.
С оглед на дебатите по § 4, с който се прави предложение за изменение на Закона за уреждане на обслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. С тази разпоредба се дава възможност за предоговаряне отново на частно държавно вземане като единствено договорната свобода е ограничена до удължаване срока на изплащане на главницата и/или лихвите по това задължение с оглед финансовото състояние на длъжника.
Аргумент за предложението е, на първо място, че става дума отново за частно държавно вземане, в което държавата е участвала като равнопоставен субект. Общ е принципът в Гражданския процесуален кодекс, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по отношение на недвижимите имоти - от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Аналогична разпоредба, в която министърът на финансите е именно оправомощеният орган да участва в подобно предоговаряне, е разпоредбата на чл. 153 от Данъчно-процесуалния кодекс. И то, забележете, в производството по несъстоятелност. И към настоящия момент именно министърът на финансите е органът, който дава съгласие за разсрочване или отсрочване и то на публични държавни вземания съгласно, отново повтарям, разпоредбата на чл. 153.
Към настоящия момент министърът на финансите е оправомощеният орган, който би могъл да даде съгласие за отсрочване и разсрочване на публично държавно вземане. Това според нас на още по-голямо основание, когато се касае за частно държавно вземане, следва да бъде министърът на финансите.
Обръщам внимание, че в чл. 12б са дадени две хипотези по отношение на дружествата, в които държавата е мажоритарен собственик на капитала, тоест има над 50 на сто от капитала, това предоговаряне да бъде осъществено и съгласувано като оправомощен от Министерския съвет орган. Така се запазва досега съществуващият начин на уреждане на ЗУНК. Тази разпоредба е съобразена единствено с новото икономическо положение в страната, тъй като всички много добре знаем, че при следприватизационните процеси, които продължават да текат, по-голямата част от предприятията, които са длъжници по ЗУНК, вече са самостоятелни частни субекти, в които държавата не е мажоритарен собственик на капитала. Тя не би могла да взима основните решения и по този начин да оказва влияние единствено и само тя върху дейността и съществуването на това предприятие. В този смисъл предложението на Министерството на финансите и Агенцията за държавните вземания отново кореспондира с това предоговарянето в тези хипотези да бъде извършено от министъра на финансите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Иванова.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните вземания на първо четене. Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 80, против 10, въздържали се 53.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
виното и спиртните напитки № 102-01-38, внесен от
Министерския съвет на 17 декември 2001 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 30 януари 2002 г. в Института по лозарство и винарство - гр. Плевен, на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие госпожа Йорданка Аргирова - изпълнителен директор на Агенцията по лозарство и винарство, областният управител на Плевенска област господин Николай Маринов и проф. Пенка Абрашева - директор на Института по лозарство и винарство в гр. Плевен.
Отношение по законопроекта беше изразено от госпожа Аргирова, която изтъкна, че предложеният законопроект е израз на необходимостта от привеждане в съответствие на Закона за виното и спиртните напитки със Закона за кадастъра и имотния регистър. Тя изрази особено мнение само по отношение на т. 17 от Допълнителната разпоредба на закона, която се отнася за термина "спиртована винаса".
Госпожа Аргирова застъпи становището, че е наложително в Закона за виното и спиртните напитки да бъдат направени и други изменения и допълнения, които се налагат от практиката по прилагането на закона и че е необходимо при едно бъдещо изменение и допълнение на закона да бъде взето мнението и на Министерството на земеделието и горите в лицето на Изпълнителната агенция по лозята и виното, на браншовите организации, на големи фирми - производителки и търговци на вино, за да се отговори на нуждите на лозаро-винарския сектор.
Госпожа Аргирова сподели, че според Агенцията по лозята и виното заглавието на закона следва да бъде "Закон за виното", като отпаднат думите "и спиртните напитки". Също така следва да бъдат регламентирани и видовете вина по цвят: бяло, червено и розово вино. Тя предложи да отпадне лицензионният режим, по-подробно да бъдат регламентирани функциите на Изпълнителната агенция по лозята и виното и внимателно да се детайлизират контролните й функции.
Народният представител Илиевски изрази смущение относно разпоредбата на § 5 от законопроекта, който предвижда декларирането на манипулациите да се извършва в териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното, вместо пред регионалните земеделски служби, които сега са действащи структури.
Народният представител Пламен Моллов сподели, че в сега действащия Закон за виното и спиртните напитки има изместване на центъра в посока даване на доста големи правомощия на браншовата структура - Лозаро-винарската камара, за сметка на държавната структура в лицето на Изпълнителната агенция по лозята и виното. Той изрази надеждата си, че едно подобрение на законопроекта в този смисъл ще допринесе за по-добро регламентиране на сектора и за премахване на напрежението, което сега съществува между камарата и агенцията. Той предложи законопроектът да бъде обогатен с идеите, които се налагат от прилагането на закона в практиката, като за целта се даде по-голям срок с оглед възможността законът да е готов за есента, когато ще се прибира новата реколта от грозде.
Народният представител Венцислав Върбанов се солидаризира с идеята да се отложи разглеждането на законопроекта, като се даде един по-дълъг срок, в който да бъдат направени всички промени, които се налагат както от синхронизирането със Закона за кадастъра и имотния регистър, така и с промените, наложени от прилагането на закона. Той изрази мнение, че проблемът с действащия закон е в това, че становището на Министерството на земеделието и горите е било пренебрегнато при подготовката му. Господин Върбанов счита, че практиката е показала как създадената структура се сблъсква с известни проблеми. Той изтъкна, че е наложително много внимателно да се регламентира материята за контрола, тъй като сега България губи имиджа си на международните пазари от некачествени вина, които се предлагат на ниски цени, а това рефлектира върху целия отрасъл. Господин Върбанов изрази желанието си всички лозари, винари и специалисти, които са в сектора, да подготвят бъдещите изменения на закона, за да не се налага скоро той отново да бъде изменян.
Народният представител Стоян Кушлев се солидаризира с предложението като процедура да се отложи разглеждането на законопроекта с оглед подготовката на нов законопроект за изменение и допълнение, което да обхване всички промени, които се налагат от възникналите в практиката проблеми.
Народният представител Расим Муса изрази становище, че законопроектът, както е предложен от Министерския съвет, може да бъде подкрепен от комисията, а когато се подготви нов законопроект за изменение и допълнение, който да съдържа вижданията и на Министерството на земеделието и горите, на гражданските организации и на всички специалисти, които имат отношение към винопроизводството, той да се внесе и приеме по съответния ред.
Народният представител Анелия Мингова изрази становище, че действащият закон не е достатъчно добър, поради което е правилно бъдещото изменение на закона, което да обхваща професионалните проблеми на работещите в бранша, да бъде добре подготвено. Тя счита, че предложеният законопроект няма цел да представи една модерна, съвременна, хармонизирана уредба на проблемите на виното. Внесеният законопроект има предназначение да замени термини или думи, които привеждат действащия закон в съответствие с друго действащо законодателство. Госпожа Мингова предложи да се подложи на гласуване внесеният законопроект.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2001 г.
Това становище е гласувано с 11 "за", "против" няма и 1 "въздържал се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има думата господин Костов.

ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече две години откакто е влязъл в сила Законът за виното и спиртните напитки, приет от Тридесет и осмото Народно събрание. Практиката по неговото приложение показа, че са необходими някои съществени изменения и които са в синхрон с реално съществуващата действителност в страната - в търговията с вина, контролът и т.н., които се осъществяват в тази област.
С основание очакванията, че Министерството на земеделието и горите, т.е. вносителят - Министерският съвет, ще предложи законопроект, който отговаря на нуждите и очакванията, не се сбъдват с този законопроект, защото както посочи господин Моллов, има едно терминологично уеднаквяване със съществуващото законодателство и нищо повече. Тоест амбициите на този законопроект са съвършено скромни. Затова бих се солидаризирал с мнението на колегите, които са заявили в комисията, че приемането на парче на тематика от този Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки съвсем не е необходимо, а би трябвало да се пристъпи към детайлно разглеждане на проблематиката, касаеща лозарството и производството на вино.
В този смисъл съвсем закономерно е да се създаде по-голяма стабилност във взаимоотношенията между Националната лозаро-винарска камара и Агенцията по лозята и виното, защото сегашната практика показва, че в много дейности те се застъпват или, бих казал, има една ревност кой е "по-" и кой е "най-". В случая смятам, че не бива да се окастрят или да се оспорват функциите на Националната лозаро-винарска камара, защото това е обществена организация с конкретни функции, посочени в закона, и които имат съществено значение за развитие на отрасъла. Затова в един следващ законопроект би следвало на нея да й се дадат нормални и сериозни гаранции за нейната ползотворна дейност.
Освен това следва да се подобри и по-добре да се прецени регламентирането на раздела за контрола. Това е твърде важен въпрос. Всички, които работят в тази област, го знаят, тъй като България напоследък губи от своя завоюван престиж на международните пазари от доставки на вина с несъответстващо качество и на дъмпингови ниски цени, което влияе крайно негативно на целия отрасъл. Това е изключително важно, защото винопроизводството в България е насочено предимно за експорт. Развитието на този отрасъл без една сериозна експортна позиция е немислимо.
Също така смятам, че в един бъдещ закон е необходимо да бъдат направени онези промени, които произтичат от прилагането на новия Закон за кадастъра и имотния регистър. Също така да се регламентират добре функциите между регионалните дирекции "Земеделие" и Агенцията по лозята и вината и т.н.
Очевидно е, че след много време ние ще получим този законопроект, който очакваме да реши тази проблематика. За съжаление той в момента не ни е представен. Ако пленарната зала реши да гласува този законопроект, който няма никакво съществено значение за решаване на проблематиката, по която говорихме, която спомена в доклада господин Моллов, аз в момента, а вероятно ще засегнат и други, които ще се изкажат, то аз бих го подкрепил, но това не е нормативният акт, който очакваме и което показва за сетен път, че вносителите са далеч от реалния живот, от проблематиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Въпреки съмненията, които имах при обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки в комисията, които са отразени точно и в доклада на уважаемия председател на комисията, аз ще подкрепя на първо четене този законопроект главно поради едно съображение: ние сме народни представители и сме длъжни да спазваме и съблюдаваме законите, които приемаме тук. Съгласно приетите закони - Закона за устройството на територията, Закона за кадастъра и имотния регистър и всички останали отраслови закони, които трябва да влязат в Единната национална система за организацията и устройството на територията, е необходимо до определен срок тези промени да бъдат внесени. Тъй като този срок наскоро ще изтече, ние сме длъжни да приведем тези закон в това правно-техническо отношение. След малко ще стане дума и за Закона за подземните богатства. На миналото заседание минаха Законът за защитените територии и Законът за защита на лечебните растения. Затова е необходимо да направим това сега.
Разбирам съображенията, изложени тук от господин Костов, от председателя на комисията господин Моллов и от мен на заседанието на комисията, че е необходима нова правна регламентация на винопроизводството и на добива на вино в страната, която да отговаря на съвременните изисквания и да има европейски вид. Все още ние сме страна, която по винопроизводство влиза в световната десятка. Някога бяхме в световната четворка. Дай Боже да се върнем на тези позиции. През 1968 г. сме били световен рекордьор по производството на грозде. Тоест нормативната основа на винопроизводството и лозарството в страната се нуждае от солидна база, от солиден закон, който да има и европейски вид. Ако в бъдеще приемем такъв закон, той трябва да бъде само Закон за виното. Виното заслужава достатъчно уважение, за да бъде самостоятелен предмет на този закон. Разбира се, по пътя на едно по-широко тълкуване ще влязат и онези останали продукти, които съпътстват винопроизводството, но наименованието му трябва да бъде Закон за виното, каквито закони имат всички силно развити страни - винопроизводители в Европейския съюз. Тоест трябва да помислим най-напред в тази посока.
Ако се прави правна регламентация чрез закон на останалите спиртни напитки, които не се добиват от вино, трябва да ги уредим в отделен закон, ако искаме да имаме уважението на Европа в тази правна сфера, а нашето законодателство да има европейски вид.
Проблемът, който е засегнат тук - за отношението между Браншовата камара и държавните институции, по-специално Изпълнителната агенция по лозята и виното, е действително твърде деликатен. Необходима е правна регламентация на тези отношения. Нека имаме предвид, че нито един сериозен въпрос по винопроизводството, включително и при определяне пазара на виното в Европейския съюз не се решава без вземане мнението на Браншовата камара на лозарите, която има и свое представителство като неправителствена организация към Европейската комисия. Това е тъй да се каже европейският модел на поведение при уреждане на подобни взаимоотношения и ние трябва да направим такава уредба.
Струва ми се, че в закона има и един текст, който трябва да подкрепим и който вече има материалноправен характер, т.е. не само привежда в съответствие Закона за виното и спиртните напитки с изискванията на Закона за устройството на територията и Закона за кадастъра (това е разпоредбата на § 2, с която се изменя ал. 5 на чл. 8), но и с това изменение се създават правни гаранции за гарантиране произхода на виното. Знаете, че качественото вино съобразно европейските изисквания трябва да има гарантиран произход. С подобряването на редакцията в този текст ние създаваме по-добри възможности за гарантиране произхода на виното и повишаване конкурентоспособността на нашите вина на европейския пазар.
Това бих искал да споделя с вас при първото четене на законопроекта. Трябва да мислим за един нов закон за виното в недалечно бъдеще.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кушлев.
Заповядайте, господин Сеидахмет.
РАСИМ СЕИДАХМЕТ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Обсъжданият законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки в момента дава възможност да се мисли и да се говори по тези проблеми. Аз подкрепям това, което казаха господин Костов и господин Кушлев. По принцип този разговор го водихме в Института по лозарство и винарство в Плевен и се убедихме, че в момента става въпрос за едно специфично изменение на закона, което е следствие от нов закон, приет от Народното събрание. За да бъдат въведени в срок промените, свързани с кадастъра, се налагат и тези промени.
По същество те са далеч от проблемите, свързани с виното и спиртните напитки. От друга страна всички специалисти, които участвахме в разговора, се убедихме, че действително е необходим нов Закон за виното или Закон за виното и спиртните напитки. В случая използваме повода, че името е същото, а конкретно същността на законопроекта, който днес разглеждаме, е да го въведем в синхрон с един преди това приет закон в края на 2001 г. Сега, в началото на 2002 г., Законът за виното и спиртните напитки трябва да съответства на промените, свързани с кадастъра.
В този смисъл аз днес подкрепям приемането на този законопроект, а както казахме и в комисията - в едно близко бъдеще, може би към септември, да разглеждаме законопроект за виното и спиртните напитки, за който всички пледираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи? Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа депутати! Бих искал извън доклада, който прочетох и който е официалното становище на комисията, да кажа няколко думи с оглед формирането на вашето становище по гласуването по този законопроект. Искам да се има предвид, че законодателството в областта на винарския сектор е едно от най-обемистите в областта на аграрния сектор, що се касае до европейското законодателство. То обхваща повече от 40 000 страници и освен всичко останало е динамично, постоянно се развива. Най-общо аз не приемем презумпцията, че трябва да оставим гледането на закона за бъдеще време, тъй като измененията, които се случват в Европа в този сектор и изоставането на България особено по отношение на контрола на виното, вече изискват регламентация.
В този смисъл проведохме тази дискусия в Института по лозята и виното в Плевен и доста дълго обсъждахме дали да отложим гледането на закона или да го приемем на първо четене с препоръка срокът между първо и второ четене да бъде удължен. Благодарение на това, че в крайна сметка надделя мнението, че подложката от първо четене ни дава възможност да започне работата по въвеждането на допълнителните изменения в този закон, свързани с актуализацията му в частта за контролните функции на Изпълнителната агенция по лозята и виното и отчасти някои други разпоредби на закона, които трябва да бъдат осъвременени, в крайна сметка ние се обединихме около становището, че реално и възможно би било (а това беше потвърдено от изпълнителния директор на Агенцията по лозята и виното, който всъщност има основните функции по подготовката на тези промени) в срок от порядъка на около месец да бъдат подготвени такива изменения, които ще осъвременят нашия закон и ще му дадат възможност актуално да регламентира дейността във винарския сектор.
Що се отнася до едно бъдещо разглеждане на Закона за виното и спиртните напитки и обсъждането на въпроса дали в него трябва да фигурират спиртните напитки или не, това е сложен въпрос и лично аз се опасявам, че ако тръгнем по тази плоскост, може би до края на мандата на това Народно събрание да не стигнем до крайно становище, тъй като въпросът е доста дискусионен.
Позволете ми на базата на това, което казах и на основание на чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа да гласуваме на първо четене така предложения законопроект за изменение на Закона за виното и спиртните напитки и да предложа по изключение да приемем срок от три седмици удължаване на възможността за внасяне на корекции между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Това процедурно предложение ще го гласуваме накрая, след гласуването на законопроекта.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 15.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Моллов за удължаване с две седмици на срока за представяне на предложения между първо и второ четене. Той иска три седмици, защото законното искане е една седмица, и удължение две седмици, общо стават три седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. Срокът е удължен с две седмици и общо стават три седмици.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Давам думата за процедура на господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, тъй като този законопроект е разпределен и в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, а днес в 15,00 ч. е обявено заседание на тази комисия, моето процедурно предложение е да отложим разглеждането на тази точка за утре и да продължим със следващите точки. Бях помолил и Председателския съвет, но това не е стигнало до Вас. Затова молбата ми е да отложите разглеждането на т. 4 за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Действително този законопроект е разпределен на три комисии, а само една от тях е дала мнение - водещата комисия.
Предложението е разглеждането на този законопроект да се отложи за утре.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител на първия законопроект е Надежда Михайлова и група народни представители.
Вторият законопроект е на Министерския съвет.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите д-р Чакъров да изложи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за опазване на околната среда
№ 154-01-12/19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова
и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Надежда Михайлова и група народни представители законопроект за околната среда. На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз, експерти от Министерството на околната среда и водите, представители на неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Евдокия Манева, която мотивира потребността от приемането на нов Закон за околната среда и изложи най-важните групи въпроси, уредени в законопроекта, а именно:
- цялостният контрол по околната среда с акцент върху превантивния контрол, чийто израз е главата "Оценка на въздействие върху околната среда";
- събирането и достъпът до информация;
- икономическата организация на дейностите в областта на околната среда;
- правата и отговорностите на различните институции по опазването и управлението на околната среда;
- управлението на масово разпространени отпадъци.
Министерството на околната среда в изразеното по време на заседанието становище потвърди необходимостта от приемане на нов Закон за околната среда поради наличието на редица празноти в сега действащия закон най-вече във връзка с хармонизиране в областта на хоризонталното законодателство. Като не отрекоха достойнствата на предложения за разглеждане законопроект, експертите на Министерството за опазване на околната среда посочиха, че за да изиграе своята роля той се нуждае от допълване на цял раздел в главата "Оценка на въздействие върху околната среда", отнасящ се до така наречения стратегически ОВОС, с което да бъде пренесена в българското законодателство по-цялостно Директива 2001/42/ЕС на Европейския съюз.
От промени и допълване на нови текстове се нуждаят и главите "Информация за състоянието на околната среда", "Икономическа организация на дейностите по опазване и управление на околната среда" и "Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване". Във връзка с това беше заявено, че Министерството на околната среда и водите има готовност да подготви нов законопроект за внасяне в Народното събрание, който да отстрани посочените пропуски, съдържащи се в разглеждания законопроект.
Отношение по законопроекта взеха и представителите на неправителствени организации, които като цяло бяха критично настроени и изтъкнаха някои несъвършенства, свързани предимно с оценката за въздействие върху околната среда и достъпът до информация за околната среда, като подчертаха, че в тази му част законопроектът представлява отстъпление от постигнатото досега в българското законодателство в тази област, визирайки Закона за достъп до обществената информация, както и несъответствията с Конвенцията от Орфус.
Някои от неправителствените организации отхвърлиха напълно разглеждания законопроект, като мотивираха това свое становище с необходимостта от Закон за околната среда със съвсем нова структура, в който опазването на околната среда да бъде водещо начало.
След проведената дискусия и гласуване с резултат 3 "за", 9 "против" и 2 "въздържали се", комисията отхвърли законопроекта и изрази следното становище:
Считайки за основателни по-голямата част от направените критични бележки и необходимостта от доработване на законопроекта, без да отрича неговите достойнства и като има предвид готовността на Министерството на околната среда и водите да предложи за внасяне в Народното събрание нов законопроект за околната среда, в който да бъдат отстранени посочените слабости, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за околната среда № 154-01-12 от 19.07.2001 г, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители."
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви
"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
Законопроект за опазване на околната среда № 102-01-35,
внесен от Министерския съвет на 13.12.2001 г.
Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за опазване на околната среда на свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г. На заседанието присъстваха господин Красимир Дуков, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Нона Караджова, директор на дирекция "Европейска интеграция", госпожа Славица Добрева, началник на отдел "Европейска интеграция и международна дейност", госпожа Ваня Григорова, директор на дирекция "Превантивна дейност, опазване чистотата на въздуха и управление на отпадъците", господин Иван Керемедчиев, началник на отдел "Правен", господин Асен Личев, началник на отдел "Ползване на водите", господин Михаил Михайлов, държавен експерт в дирекция "Национална служба за защита на природата", господин Тодор Димитров, началник на отдел "Земни недра и баланс на запасите". На заседанието бяха поканени и взеха участие също представители на бизнеса, неправителствени и научни организации.
Заместник-министър Красимир Дуков изложи мотивите на вносителя за приемането на законопроекта, изразяващи се в:
- липсата на систематизирана и цялостна уредба на обществените отношения в областта на опазване на околната среда в сега действащия Закон за опазване на околната среда;
- необходимостта от съобразяването на основния закон в областта на околната среда с новоприетите специални закони в тази област;
- необходимостта от транспонирането и създаването на правни основания за прилагането на пет основни директиви и два регламента на Европейския съюз.
С предложения законопроект се уреждат:
1. Събирането и достъпът до информация за околната среда.
2. Ползването и опазването на компонентите на околната среда.
3. Икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда.
4. Стратегиите и програмите за околната среда.
5. Екологичната оценка на планове и програми и оценката на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения.
6. Предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване.
7. Екомаркировката.
8. Националната система за мониторинг на околната среда.
9. Правата и задълженията на държавните институции, на юридическите физическите лица по опазването на околната среда.
10. Осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване.
11. Създаването на държавно предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
Всички членове на комисията споделиха мнението, че нов Закон за околната среда е необходим.
Беше отчетен фактът, че внесеният от Министерския съвет законопроект отстранява редица слабости, съдържащи се в отхвърления от комисията законопроект за околната среда, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и внася нови моменти, свързани преди всичко с:
- достъпа по информация за околната среда;
- въвеждането на екологична оценка на планове и програми и нейното разграничаване от оценката за въздействие върху околната среда на инвестиционни проекти;
- предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване.
Като промяна в отрицателна посока беше посочено ревизирането на Глава "Икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда" с цел отразяване на приетите със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. промени, свързани с фондовете за околната среда. Във връзка с това беше изказана идеята за намиране на начин за изваждането на Националния фонд за опазване на околната среда от системата на бюджетно финансиране и обособяването му като самостоятелна структура.
В посока подобряване качеството на законопроекта бяха изказани някои препоръки, които да се вземат под внимание между първо и второ четене, а именно:
- да се намери разумният баланс между икономическите интереси и опазването и устойчивото използване на компонентите на околната среда;
- да се направят промени в текстовете, отнасящи се за държавното предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци с цел да не се допусне възможността за монопол на това предприятие върху дейностите, свързани с управлението на отпадъците;
- да се включат текстове за екологично образувание и за възстановяване на екологичните вреди в допълнение към предвидените в законопроекта санкции.
Природозащитните неправителствени организации наблегнаха и дадоха своите препоръки предимно по въпросите, свързани с достъпа до информация за околната среда, оценката за въздействие върху околната среда и държавното предприятие за управление на опасни и масово разпространени отпадъци.
От страна на бизнеса в лицето на Българска стопанска камара законопроектът беше подкрепен с предложения за промени, отчитащи лошото технологично състояние на голяма част от българската индустрия и необходимостта от изключително големи инвестиции за достигане на екологичните норми, залегнали в европейското законодателство.
След проведените разисквания и изслушването на всички становища Комисията по околната среда и водите се обедини около следното становище:
Законопроектът обхваща и регулира цялостно обществените отношения, свързани с опазването на околната среда, и отразява етапа на развитие, на който се намира България. Направените по време на дискусията препоръки могат да намерят своето отражение в законопроекта между първо и второ четене.
Въз основа на това и на проведеното в подкрепа на законопроекта гласуване с резултат 13 гласа "за", 1 - "против" и 1 - "въздържал се", Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за опазване на околната среда № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2001 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Двата законопроекта са дадени за становище и на Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и на Комисията по европейска интеграция.
Има думата заместник-председателят на Комисията по икономическата политика господин Юнал Тасим да прочете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 154-01-12 от 19 юли 2001 г. за околната среда, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, и по законопроект № 102-01-35 от
13 декември 2001 г. за опазване на околната среда,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 30 януари 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за околната среда, внесен от група народни представители, и законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
Приемането на нов Закон за опазване на околната среда се налага както предвид ангажиментите на Република България за хармонизиране на нашето право с правния режим на Европейския съюз, така и предвид необходимостта от усъвършенстване на режима за опазване на околната среда и съобразяването му с новоприетите специализирани закони.
Представеният от Министерския съвет законопроект изчерпателно, точно и систематизирано урежда обществените отношения в областта на околната среда. С него се създава режим за събирането и достъпа до информация за околната среда, регламентира се ползването и опазването на компонентите на околната среда и се урежда икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда, екологичната оценка на планове и програми, оценката на въздействието върху околната среда на предложения или проектни решения.
Достойнство на законопроекта е, че с него се създава подробен режим за предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване, както и правилата за екомаркировката. Със законопроекта се организира национална система за мониторинг на околната среда. Законопроектът определя ясно правата и задълженията на държавата, общините и юридическите и физическите лица по опазването на околната среда. С него се усъвършенстват правилата за осъществяване на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване.
Законопроектът, внесен от група народни представители, не противоречи съществено на внесения от Министерския съвет законопроект. В законопроекта, внесен от група народни представители, се създава усъвършенстван режим относно третирането на опасните и битовите отпадъци, който заслужава подкрепа.
След дискусията, в резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за околната среда, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има думата да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители,

"СТАНОВИЩЕ
по законопроекти за опазване на околната среда № 102-01-35 от 13 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет,
и № 154-01-12 от 19 юли 2001 г., внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители

На заседание, проведено на 17 януари 2002 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
В работата на заседанието взеха участие представители от Министерството на околната среда и водите Фатме Илиаз - заместник-министър, Нона Караджова - директор на Дирекция "Европейска интеграция", Емилия Стоянова - главен експерт от Националния фонд за опазване на околната среда, и от Министерство на финансите - Христо Илиев - началник-отдел, и Катя Парагозова, държавен експерт.
С направените изложения и изказвания се изтъкна обстоятелството, че в законопроекта по-пълно и по-добре е разработена и подредена материята по икономическата и финансовата организация на дейностите по опазване на околната среда и на Националния доверителен екофонд от тези, регламентирани в сега действащия Закон за опазване на околната среда.
В чл. 60 на законопроекта е предвидено към министъра на околната среда и водите да се създаде Национален фонд за опазване на околната среда като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Тази разпоредба е изцяло в съответствие с § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., с която се преобразува, считано от 1 януари 2002 г., Националния фонд за опазване на околната среда във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Със сега действащия Закон за опазване на околната среда е решено общинските органи да управляват общински фондове за опазване на околната среда.
С § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., считано от 1 януари 2002 г., се закрива Фонд "Опазване на околната среда" към общините. Тази разпоредба също е намерила отражение в законопроекта, като в него не е предвидено да има общински фондове, а осъществяваната от тях дейност по околната среда, възложена им с проектозакона, ще се финансира чрез бюджета на общината.
При определянето на датата, от която ще влезе в сила законопроектът, трябва да се предвиди закриването на Националния фонд и общинските фондове за опазване на околната среда от 1 януари 2002 г., създадени със сегашния Закон за опазване на околната среда.
Това е едно от изискванията, ако си спомняте, на Закона за бюджета.
В законопроекта изчерпателно са изброени източниците за набирането на средства. Като основни в това отношение се явяват таксите върху течните горива, събирани съгласно чл. 32 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Предвидено е и целево предоставяне на средства от държавния бюджет за екологични програми, когато затова има решение на компетентните органи.
Набираните средства ще се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определяни в национални екологични стратегии и програми и ще се дават като безвъзмездни помощи, безлихвени заеми и заеми с преференциален лихвен процент.
С членове от 66 до 68 включително се регламентира създаването на доверителния екофонд, органите му за управление, източниците на постъпленията на средствата, както и тяхното разходване за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми.
Бяха зададени въпроси за обясняване смисъла на някои изречения и думи, свързани с финансовата терминология. Счита се, че в законопроекта те не са добре записани, което не дава възможност за правилно разбиране и тълкуване. Такива са: в чл. 54 накрая на текста, цитирам: "се заплащат такси съгласно съответните специални закони"; друг пример е в чл. 70, ал. 3 накрая на изречението: "При начисляване на законова лихва"; в чл. 76, ал. 1, т. 5, накрая на текста: "необходими ресурси и възможни източници на финансиране"; в чл. 78 в началото на текста: "Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката..."; в чл. 85, ал. 3 накрая на изречението: "финансови планове и бюджети не са предмет на оценка" и др.
На поставените въпроси представителите на Министерството на околната среда и водите дадоха съответни отговори и поеха задължението още веднъж да прецизират посочените текстове.
Внесеният от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители законопроект за опазване на околната среда, в частта за икономическата и финансовата дейност почти изцяло се припокрива с този на Министерския съвет, с изключение на разпоредбите за общинските фондове. Те не са предвидени в законопроекта на Министерския съвет, защото в процеса на обсъждане на проектозакона за бюджета за 2002 г., в който се предвиждаше тяхното закриване, тази постановка е била включена и в разработвания по същото време от правителството законопроект за опазване на околната среда.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" - 16 гласа, "против" и "въздържали се" няма.
Въз основа на резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроектите за опазване на околната среда."
Тоест, от наша гледна точка, на Комисията по бюджет и финанси, бихме могли да подкрепим и двата законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да докладва становището на своята комисия по двата законопроекта.

ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, госпожо министър!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно законопроект
за опазване на околната среда, № 102-01-35, внесен от
Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 16 януари 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за опазване на околната среда.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Дуков - заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Нона Караджова и госпожа Емилия Стоянова от Министерството на околната среда и водите.
Предлаганият законопроект цели актуализиране и прецизиране на правната регламентация в областта на опазване на околната среда, както и нейното привеждане в съответствие с настъпилите промени в действащото законодателство и действащите в тази област директиви на Европейския съюз. Основните групи от проблеми, които намират своята уредба в законопроекта, са:
- създаване на система за контрол по околната среда;
- събиране и осигуряване на достъп до информация за околната среда;
- икономическа организация на дейностите по опазване и управление на околната среда;
- правата и задълженията на различните органи и институции, свързани с опазване и управление на околната среда, в това число и на местните органи;
- управлението на масово разпространени отпадъци.
След проведените разисквания и изслушване на експертни становища, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство стигна до изводите, че необходимостта от нова правна уредба в областта на опазване и управление на околната среда е безспорна. Внесеният законопроект урежда по подходящ начин правомощията и функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация в областта на опазване и управление на околната среда. Увеличава се делът на приходите от санкции за увреждане на околната среда, който постъпва директно в общинските бюджети. Това ще даде възможност на местните власти да реализират екологични проекти, които изискват съфинансиране от страна на общините. Констатирана бе необходимост от преразглеждане необходимостта от съществуването на чл. 80 от законопроекта, предвиждащ финансиране на проекти от държавния бюджет и от националните фондове, само ако тези проекти са обосновани като приоритетни в общинските програми за опазване на околната среда.
Като положителен момент в законопроекта бе отчетено разширяването на контролните правомощия на общините за спазване на законовите разпоредби, както и предвидената възможност за създаване на екоинспекции на обществени начала, които също така ще имат определени контролни функции.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство със 17 гласа "за", нула гласа "против" и нула гласа "въздържали се", реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за опазване на околната среда да бъде приет на първо гласуване."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Осман, може би Вие имате още едно становище?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Само този е разпределен и само по него имаме становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно. Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция - това е последната постоянна комисия, на която са разпределени законопроектите и по които има изготвено становище.
Заповядайте, госпожо Варадинова. Вие също имате две становища.
ДОКЛАДЧИК ИРЕН МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция
относно законопроект за околната среда,
№ 154-01-12, внесен от Надежда Михайлова и група
народни представители на 19 юли 2001 г.

На заседание, проведено на 16 януари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за околната среда, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането присъстваха от страна на вносителя госпожа Мануела Георгиева, заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Славица Добрева, началник-отдел "Европейска интеграция", господин Иван Керемедчиев, директор на Дирекция "Правна", госпожа Ели Сгуровска, директор на Дирекция "Опазване чистотата на въздуха", господин Христо Божинов, директор на Дирекция "Национална служба за защита на природата", господин Борислав Димитров, експерт от Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет.
На заседанието присъстваха и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Предложеният законопроект за околната среда се отнася към материята на Глава 22 "Околна среда", която е отворена за преговори от 27 юли 2001 г.
Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз в частта си относно околната среда предвижда като краткосрочен приоритет приемането на нов Закон за опазване на околната среда. Посочената дата за приемането му е 31 декември 2001 г. Заложено е чрез новия рамков закон в националното екологично законодателство да бъдат транспонирани следните директиви:
Директива 85/337, допълнена и изменена с Директива 97/11 на Европейския съюз за оценка на въздействието върху околната среда.
Директива 90/313 за свободата на достъпа до информация за околната среда.
Директива 96/82 на Европейския съюз за контрол на големи промишлени аварии, включващи опасни вещества.
Директива 96/61 на Европейския съюз за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
В Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз е предвидено в законопроекта да бъдат отразени и нормите на регламентите, свързани със системите за управление на околната среда и екоетикирането:
Регламент 880/92 за екомарката, който понастоящем е отменен от Регламент 190/2000.
Регламент 1836/93 за доброволното включване на промишления сектор в схемите за управление и одитиране на околната среда, който понастоящем е отменен от Регламент 721/2001.
В разглеждания законопроект за околната среда се въвеждат и две основни разпоредби от Директива 2001/42 на Европейския съюз за оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда, като е предвидено пълното възприемане на Директивата да се осъществи с наредба по чл. 97, ал. 2 от законопроекта. Следва да се има предвид, че за самите държави - членки, крайният срок за транспониране на Директива 2001/42 е 21 юли 2004 г.
Предложеният законопроект въвежда в българското законодателство основни инструменти за опазване и управление на околната среда. Уредена е детайлно материята относно събиране и предоставяне на информация за околната среда. Подробно е регламентирана процедурата по издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда. Разработена е уредба относно предотвратяване на големи промишлени аварии и наднормено замърсяване. Поставена е рамката за изграждане на Национална схема за управление и одит на околната среда и Национална схема за екомаркировка.
II. С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за околната среда с Acquis communautaire Комисията по европейска интеграция прави следните препоръки:
1. Във връзка с Директива 90/313 чл. 5 от Директивата дава възможност при предоставяне на информация относно околната среда компетентният орган да събира такси, които не трябва да надхвърлят една разумна цена.
Подобно ограничение относно размера на таксата при предоставяне на нарочно обработена информация съгласно чл. 31 от законопроекта обаче не е предвидено. Една твърде висока цена би могла да разколебае търсещия информация да упражни правата си по глава втора от закона.
2. Във връзка с Директива 2001/42 на Европейския съюз чл. 3, ал. 2 от Директивата регламентира случаите на задължително извършване на екологична оценка - планове и програми, които попадат в някои от изброените в буква "а" от същата алинея области. Предложеният законопроект изключва от този обхват селското стопанство, горското стопанство и рибарството, без да са ясни причините за това. С оглед постигане на пълно съответствие, тези три области следва да бъдат добавени в изброяването в чл. 85, ал. 1, т. 1.
3. Във връзка с Директива 85/337 на Европейския съюз и Директива 97/11 на Европейския съюз, която допълва и изменя:
Є Допълнителните разпоредби, § 1, т. 20 е въведена дефиниция на понятието "инвеститор или инициатор на предложението", която по същество отразява съответното определение, дадено в Директива 85/337 на Европейската организация. В самата глава "Оценка на въздействието върху околната среда" се използва понятието "инвеститор на предложението". С оглед уточняване на терминологията, необходимо е да бъде отстранено посоченото несъответствие.
Член 5 на Директивата препраща към Анекс IV относно информацията, която инвеститорът следва да предостави на компетентния орган. В чл. 5, ал. 3 от Директивата обаче са посочени данните, които представляват задължителен минимум. В чл. 92, ал. 1, т. 2 от законопроекта, освен съществуващите алтернативи, следва да бъдат посочени и причините за направения
избор.
Текстът на чл. 94, ал. 1, т. 2 съответства на разпоредбата на Директивата, но с оглед постигане на по-голяма яснота следва да се уточни за участие в каква процедура става въпрос.
4. Във връзка с регламент 721/2001 в чл. 120 и чл. 121, ал. 1 от законопроекта думата "площадките" следва да се замени с "организациите". Съгласно Регламент 761/2001 и чл. 119 от законопроекта в Националната схема за управление на околната среда и одитиране участват именно организации и те подлежат на вписване в регистъра, както и на проверки за съответствие с изискванията за регистрация, а не площадките.
III. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за околната среда е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Чрез него се възприемат значителна част от разпоредбите на изброените европейски актове, чието пълно транспониране в българското законодателство е предвидено да бъде постигнато с приемане на заложената в законопроекта подзаконова нормативна уредба.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за околната среда № 154-01-12."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако обичате, и второто становище за втория законопроект.

ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ВАРАДИНОВА:
"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция
относно законопроект за опазване на
околната среда № 150-01-214, внесен от
Министерския съвет на 13 декември 2001 г.

На заседание, проведено на 16 януари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене.
На обсъждането присъстваха от страна на вносителя госпожа Мануела Георгиева - заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Славица Добрева - началник отдел "Европейска интеграция", господин Иван Керемедчиев - директор на Дирекция "Правна", госпожа Ели Сгуровска - директор на Дирекция "Опазване чистотата на въздуха", господин Христо Божинов - директор на Дирекция "Национална служба за защита на природата", господин Борислав Димитров - експерт от Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет. На заседанието присъстваха и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
В процеса на хармонизиране на законодателството и преговорите за присъединяване към Европейския съюз систематичното място на разглежданата материя се намира в глава 22 "Околна среда". Главата е открита за преговори на 27 юли 2001 г. и по нея са представени позиции.
Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз в частта си относно околната среда предвижда като краткосрочен приоритет приемането на нов Закон за опазване на околната среда. Посочената дата за влизането му в сила е 31 декември 2001 г. Заложено е новият рамков закон в националното екологично законодателство да транспонира следните актове:
Директива 90/313 за свободата на достъпа до информация за околната среда.
Директива 85/337, допълнена и изменена с Директива 97/11, за оценка на въздействието върху околната среда.
Директива 96/82 на Европейския съюз за контрол на големи промишлени аварии, включващи опасни вещества.
Директива 96/61 на Европейския съюз за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването.
Регламент 880/92 за екомарката и свързаните с този регламент решения, който понастоящем е отменен от Регламент 1980/2000. Настоящият законопроект е съобразен с регламент 1980/2000 г.
Регламент 1836/93 за доброволното включване на промишления сектор в схемите за управление и одитиране на околната среда и свързаните с този регламент решения, който понастоящем е отменен от Регламент 721/2001 г. Настоящият законопроект е съобразен и с Регламент 721/2001 г.

Законопроектът за опазване на околната среда транспонира разпоредби и от Директива 2001/42/ЕЕС за оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда. Следва да се има предвид, че за самите държави-членки крайният срок за транспониране на Директива 2001/42/ЕЕС е 21 юли 2004 г.
Законопроектът въвежда в българското законодателство основни инструменти за опазване и управление на околната среда. Уредена е материята относно събиране и предоставяне на информация за околната среда. Регламентирани са процедурите по извършване на екологична оценка на определени планове и програми и издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни проекти. Разработена е уредба относно предотвратяване и ограничаване на големи промишлени аварии и наднормено замърсяване. Поставена е рамката за изграждане на Национална схема за управление и одит на околната среда и Национална схема за екомаркировка.
II. С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за опазване на околната среда с acquis communautaire Комисията по европейска интеграция прави следните препоръки:
1. Във връзка с Директива 90/313/ЕИО:
Член 5 от Директивата дава възможност при предоставяне на информация относно околната среда компетентният орган да събира такси, които не трябва да надхвърлят една разумна цена.
Подобно ограничение относно размера на таксата при предоставяне на нарочно обработена информация съгласно чл. 30 от проектозакона не е предвидено. Една твърде висока цена би могла да разколебае търсещия информация да упражни правата си по Глава втора от закона.
2. Във връзка с Директива 2001/42/ЕЕС:
Член 3, ал. 2 от Директивата урежда случаите на задължително извършване на екологична оценка - планове и програми, които попадат в някоя от изброените в буква "а" от същата алинея области. Предложеният законопроект изключва от този обхват селското стопанство, горското стопанство и рибарството, без да са посочени причини за това. С оглед постигане на пълно съответствие тези три области следва да бъдат добавени в изброяването в чл. 85, ал. 1.
Член 85, ал. 5 от законопроекта предвижда публично обявяване на резултата от преценката относно необходимостта да се извършва екологична оценка на даден план или програма. Член 3, ал. 7 от Директивата изисква при отрицателен резултат освен самото решение, публично достояние да бъдат и мотивите към него. В този смисъл чл. 85, ал. 5 следва да се допълни.
Член 6, ал. 2 от Директивата предвижда на обществеността и на органите, които евентуално биха се оказали засегнати от даден план, да бъде дадена възможност да изразят своето мнение относно проекта за план и екологичния доклад към него. Тази възможност според директивата следва да бъде ранна, ефективна и в подходящи времеви граници. Подобна хипотеза в предложения законопроект е залегнала в чл. 87, ал. 1, но Комисията по европейска интеграция смята за уместно да бъде определен и срок.
3. Във връзка с Директива 85/337/ЕЕС и Директива 97/11/ЕС, която я допълва и изменя:
Член 5 на Директивата препраща към Анекс IV относно информацията, която инвеститорът следва да предостави на компетентния орган. В чл. 5, ал. 3 от Директивата обаче са посочени данните, които представляват задължителен минимум. В чл. 96, ал. 1, т. 2 от законопроекта освен съществуващите алтернативи следва да бъдат посочени и причините за направения избор.
Съгласно чл. 7 от Директивата държавата, в която е инициирано инвестиционното предложение, има задължение да изпрати на другата страна възможно най-рано и не по-късно от съобщаването на собственото си население следната информация:
- описанието на проекта, заедно с цялата разполагаема информация за възможния трансграничен ефект;
- информация за характера на решението, което предстои да бъде прието.
Първата държава следва да предостави на евентуално засегнатата държава разумен период от време, в който да реши дали ще вземе участие в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Ако съответно решението е положително, държавата, в която е иницииран инвестиционният проект, трябва да изпрати данни, съдържащи се в доклада, предоставен от инвеститора, и друга информация относно процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.
Член 98, ал. 1, т. 2 съответства на разпоредбата на Директивата, но с оглед постигане на по-голяма яснота следва да се уточни за участие в каква процедура става въпрос.
4. Във връзка с Регламент 721/2001/ЕЕС:
В чл. 135 и 136 от законопроекта думата "площадките" следва да се замени с "организациите". Съгласно Регламент 761/2001/ЕЕС и чл. 134 от законопроекта, в Националната схема за управление по околната среда и одитиране участват именно организации и те подлежат на вписване в регистъра, както и на проверки за съответствие с изискванията за регистрация, а не площадките.
Съгласно чл. 2, буква "t" от Регламент 761/2001/ЕЕС в § 1, т. 48 от Допълнителните разпоредби думата "оператора" следва да се замени с "организацията".
III. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за опазване на околната среда е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Чрез него се възприемат значителна част от разпоредбите на изброените европейски актове, чието пълно транспониране в българското законодателство е предвидено да бъде постигнато с приемане на заложената в законопроекта подзаконова нормативна уредба.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за опазване на околната среда № 150-01-214."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Варадинова.
Откривам дискусията по двата законопроекта за околната среда.
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! След подробните доклади на комисиите, които са разгледали този законопроект за опазване на околната среда, както и другия законопроект за околната среда, и особено след като в последния доклад ни бяха разказани всички европейски директиви и регламенти за екологично законодателство, аз ще бъда пределно кратък в оценката си на внесения законопроект.
Той безспорно е един от фундаменталните закони за опазване на околната среда, един от фундаменталните екологични закони, които българското правителство внася за разглеждане и приемане в Народното събрание.
Неговото внасяне на първо четене в парламента върви успоредно с работата по неговото усъвършенстване след редица обсъждания и предложения от научни и неправителствени организации и институции.
Този процес е доста напрегнат, но трябва да ви кажа, че амбицията на Комисията по околната среда и водите е да се направи един действително качествен закон, който да отговаря както на реалностите на българското екологично право, на българската действителност, така и транспонирането на екологичните норми на Европейския съюз.
Трябва да кажа, че този закон има една много силна логика - нещо, което го нямаше в предишния закон. Той има силна структура с определяне на обхвата, предмета на действие, целите, които трябва да бъдат разрешени с неговото приложение, на вложените в него норми, средствата, които трябва да бъдат използвани, за да бъдат реализирани тези цели, а също така управлението на тези средства за реализирането на целите.
Много силни са моментите за информация за околната среда, видовете информация и достъпа до нея при ползването от различни институции и организации по опазване на околната среда.
Искам веднага да кажа, че като цяло този законопроект урежда в една адекватна форма обществените отношения по ползването и опазването на околната среда. Тоест това не е просто законопроект за околната среда сама по себе си, а е за отношенията, въздействията, които обществото оказва върху нея, върху нейните компоненти, върху източниците на различни нарушения в нейното състояние, на различни емисии на вредни вещества и т.н., и т.н.

Много прецизно е направен и разделът за различните компоненти на околната среда, които трябва да бъдат обект както на контрол, така също и на опазване, възстановяване и управление на различните въздействия. В разделите за управление на процеса на опазване на околната среда са очертани добре субектите и институциите, както и йерархията на тези субекти, които имат правата и съответните възможности да се разпореждат със средствата, които ще бъдат набирани по различните фондове, както от бюджета, така и по различни други начини от европейски и световни донори.
Според мен тука е намерено решение на въпроса в съответствие със Закона за бюджета за 2001 г. за Националния фонд за опазване на околната среда. Той вече се трактува като второстепенен разпоредител на бюджетни средства под егидата на министъра на околната среда. Също така се усъвършенства регламентацията, законовата уредба на Националния доверителен екофонд.
Мога да добавя още към казаното, че тук много прецизно и ясно е разработен въпросът за контрола, както и за националната система за мониторинг, а също така и въпросите за национални стратегии по опазване на околната среда, различни програми и планове. За първи път са намерили вече приложение и различните по-високи санкции, които трябва да бъдат прилагани при различните форми на замърсяване и увреждане на околната среда.
Вървя към завършване на своето изказване с това, че както върви този процес на усъвършенстване на закона, за да може той при второ четене да бъде вече перфектен Закон за опазване на околната среда, трябва да се вземат предвид няколко неща. На първо място, идеята за създаване на предприятие за управление на особено опасни отпадъци би могла да се включи още в главата за управление на отпадъците, където това да бъде един раздел, а не да е в допълнителните разпоредби.
Освен това тук много се говори за европейското законодателство и неговото транспониране върху националното законодателство в тази област, но при изработването на законопроекта са допуснати неща, които стават и в други законопроекти. Тук преди време четохме един законопроект за военната доктрина и там видяхме такива термини, които са несъвместими с българския език. Тук също така има доста буквални преводи на тези европейски директиви и регламенти. Например, понятието техника, което е обяснено след това в допълнителните разпоредби, е трактувано в англосаксонския му аспект, а същевременно върви непрекъснато смесване с неговия традиционно български аспект, а именно техника като средства, като технически средства и обяснението е, че техника е технологии. Всъщност в българския език се е установила традицията на германското разделение на технически средства и технологии, като процес, като начин на използване на тези технически средства. Това нещо според мен трябва да влезе прецизно в обясненията на понятията. Също така има и много други такива понятия - например, инсталация е инсталация... Това е доста нескопосано обяснение на това какво представлява тази система.
В заключение искам да кажа, че след като бъде обсъден тук на първо четене и се видят неговите несъвършенства и непрецизности сега в отделни моменти, този законопроект ще бъде усъвършенстван в една висока степен и ще бъде един много ефективен инструмент за българското екологично право. Аз ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет и призовавам всички колеги от залата да направят това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Проф. Кушлев има думата за изказване.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Народното представителство в Тридесет и деветото Народно събрание е изправено пред един фундаментален законопроект - действително законопроект от фундаментално значение и неслучайно ние изслушахме докладите на пет комисии на Народното събрание. Това само потвърждава неговата фундаменталност и обхвата на материята, която е от голямо значение за много сфери на икономиката и на духовния живот на нашата държава.
Бих искал, първо, да посоча, че законопроектът на Министерския съвет се е справил с една твърде трудна и деликатна задача - да бъде именно общ закон, защото ние в момента приемаме основата на общото екологично законодателство, на законодателство, което регламентира основните принципи на всички останали специални правозащитни закони. Много трудно е тогава, когато се приема общият закон, да се намери онзи критерий, който да раздели общото от специалното, защото винаги съществува един натиск от страна на определени институции, неправителствени организации и държавни институции всеки да намери място в основния закон. И това е обяснимо.
Тази изключително деликатна задача е изпълнена успешно в законопроекта на Министерския съвет. Той е достатъчно фундаментален, достатъчно пълен по отношение на разглеждането на принципите и основните направления, които трябва да бъдат регламентирани в тази сфера на обществена дейност. И същевременно поставя основите на всяко едно отделно природоползване, на всяка дейност, която засяга определен природен ресурс. Ето тук е намерена мярката, а нека си припомним думите на един древен грък, повторени от Хегел, че мярата е същността на нещата.
На второ място, успех на законопроекта е неговата структура. В структурно отношение той следва логиката на досегашния закон, но в него виждаме и нови структурни звена, каквато е главата за националните стратегии и планове, тоест един съвсем нов момент, който възникна и се очерта от развитието на нашето природозащитно законодателство. Има и други нови структурни моменти.
От гледище на структурата дискусия би могло да предизвика включването на главата за оценката за въздействието върху околната среда на планове, на програми, на строителството. За мене такъв проблем не съществува, а мисля и за всички нас, тъй като тази материя беше в основата на стария закон и тя беше много добре прилагана. Имаме добра практика и сега тази процедура е включена в основния закон. Ние няма да следваме в това отношение примера на други закони, които отделят процедурата по оценката за въздействие върху околната среда в самостоятелни, в специфични закони, извън основния закон. Ние ще продължим добрата практика, която вече се е установила у нас, на регламентиране на тази оценка, която е много важен момент във вземането на управленски решения в основния закон, в общия правозащитен закон, който ще обсъждаме и който ще приемем.
В структурно отношение обаче можем да направим и определени препоръки. Вече се спомена в доклада на комисията, че е необходимо да се предвидят начини и средства за възстановяване на екологичните щети, на специфичните екологични вреди. Защото гражданската отговорност, която ние юристите познаваме, може да обезщети само онези екологични вреди, които имат парична оценка. А има екологични щети, които са неоценими. Поначало екологичните вреди са си екологични, тоест едни от тях имат парична оценка, но други, които нарушават връзките в екологичната система, могат да бъдат възстановени с много усилия, много труд и много време.
И ето, от една доработка в това отношение се нуждае разглежданият от нас законопроект, който да предшества гражданската отговорност.
Вярно е, че в принудителните административни мерки - една необходима сфера, която е регламентирана в този закон, такива мерки трябва да има - има и предвидени мерки за възстановяване. Но това е само в един текст. Мисля, че в това отношение законопроектът се нуждае от подобряване и включване на текстове, които да регламентират възстановяването на екологичните щети, включително чрез принудителни административни мерки.
Бих искал да подчертая още някои моменти, които са достойнство, но същевременно следва да бъдат преценени от вас между първо и второ четене, тъй като безспорно законопроектът се нуждае от една доработка, макар че той в основни линии е успешен.
По отношение на принципите, върху които е регламентирано и които са обявени в общите положения, е необходимо да се добави достъпът до правосъдието. Заедно с информацията за състоянието на околната среда, което е конституционно задължение на държавните органи, е необходимо да се допълни с достъпа до правосъдие за всеки един заинтересуван правен субект, включително за граждани.
Има и специална международна конвенция за този достъп до правосъдие, която ние още не сме ратифицирали. Може би предстои бъдещото й ратифициране в края на тази година или през следващата, но тогава, когато приемаме нашата политика в областта на околната среда, е необходимо, макар и преди ратификацията на конвенцията, да запишем този принцип в основните положения.
Друг един проблем, който се поставя, това е до термините "опазване" и "ползване". В много от текстовете ползване предшества опазването. Действително в практиката, в човешката дейност, антропологичната дейност ползването предшества опазването. И ако тук се следва тази логика, трябва да остане така. Но основната цел на закона, основната негова насоченост е към опазване на околната среда. И именно тук е необходимо да се подчертае този момент чрез даване примат на опазването пред ползването в самото изброяване, когато става въпрос за принципи или за отделни положения на закона.
Накрая бих искал да посоча един момент, който може би ще предизвика възражения от някои колеги. Но ние сме за това в парламента, за да дискутираме по определени проблеми. За мен в този му вид, който е успешен, в своя предметен обхват и обсег, срещу който не възразявам и който приемам, заглавието на закона е по-тясно от неговия предмет, както е формулиран. Вижте отделните глави на закона. Законът е за опазване на околната среда. Но ние говорим за държавна политика и за органи на управление на околната среда, не на управление на опазването на околната среда. Вижте глава втора - "Информация за околната среда", а не информация за опазване на околната среда. Вижте някои от следващите глави, примерно "Национална система за мониторинг на околната среда". Нещо повече, вижте глава трета - "Ползване и опазване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците". В тази глава трета ние даваме основните положения на природоресурсовото право. Няма друг закон, който да урежда природоресурсовото право. Ние имаме отделни природоресурсовите закони - Закон за горите, Закон за водите, Закон за подземните богатства, Закон за лова, Закон за риболова, но няма общ закон, който да уреди общите принципи. Това е законът, който урежда общите принципи в тази глава, тоест природоресурсовото и природозащитното право в техните общи положения са систематизирани в един закон и това е правилно. И тук виждаме, че законът в своята структура надхвърля предметния обсег - и това е правилно - неговото заглавие. Аз сега няма да правя предложения, когато стигнем до второ четене, ще направя предложения за промяна на заглавието на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Предложеният законопроект действително урежда по един модерен начин опазването и почистването на околната среда. Аз ще поставя на вниманието ви един сегмент от екологичната политика, който трябва да бъде решен. Става въпрос за това, че група предприятия преди няколко години бяха изключени от общото задължение на държавата да поеме миналите екологични щети, тоест щетите по времето, когато тя е била собственик.
Ще ви кажа и генезисът на тази промяна в закона. През 1998 г. правителството на господин Костов внася предложение за изменение в закона, като тогава законът казва, че инвеститорите, които чрез приватизация или реституция са влезли в даден бизнес, не носят отговорност за минали щети. Тогава правителството предлага промяна като казва, че не просто не носят отговорност, а държавата носи отговорност за миналите щети. Но в течение на обсъждането на този законопроект господин Николов, тогава председател на Комисията по икономическата политика, тихомълком прави едно предложение и изключва една група предприятия от това право и този ред на уреждане.
Смятам, че екологичната политика трябва да намери механизми за решаване на тези проблеми, като имаме ред ограничители. От една страна, вярно е, че бюджетът няма средства. От друга страна, предстои приемането ни в Европейския съюз и тези проблеми трябва да бъдат решени. От трета страна, предпазвайки, от една страна, бюджетът от разходи, от друга страна, тези предприятия, на които не са уредени миналите щети, отиват към ликвидация и при ликвидацията кредиторите ще разпродадат активите и държавата ще остане със задължението да почиства тези щети. Тоест при сегашното уреждане този въпрос не е решен.
Трябва да търсим преходни решения. Аз съм съгласен с проф. Кушлев, че това е общ закон. Но ние живеем в преходно време и трябва да намерим решение на тези проблеми. Аз на второ четене ще ви предложа една схема, която генерира доходи за бюджета и решава проблемите - както екологичните, така и финансовите. Сега няма да се задълбочавам в нея, тя е замяна на дълг срещу чиста околна среда. Не говоря за моралната страна на въпроса, че тази клауза е противоконституционна, противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, която казва, че всички стопански субекти трябва да бъдат поставени при равни правни условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
За процедурно предложение има думата господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За обратно мнение има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Трудно е на председателя си да възразиш, но предлагам да не приемем това процедурно предложение, тъй като започват заседания по график на другите комисии, а нашата парламентарна група не е взела отношение. Възложено ми е да изложа становището в едно цялостно изказване.
Затова предлагам да продължим утре с този законопроект и да го разгледаме пълноценно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чакъров, Вашето процедурно предложение вероятно е формулирано така: да удължим работното време до приключване на гласуване на първо четене на тези законопроекти. Така ли да го подложа на гласуване?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приемане на първо четене на двата законопроекта за околната среда.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нямаме кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, много Ви моля! Имаме една минута за гласуване, а остават още 10 секунди.
Отменете гласуването!
Започваме поименна проверка. До 14,00 часа имаме 4 минути. (Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата и председателят прекъсва проверката.)
Прекратявам проверката.
Имаме само 1 минута.
Моля, режим на регистрация!
Регистрирани са общо 143 народни представители.
Подлагам на гласуване...
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. С всичките ни уважения към Вас, казвам Ви го съвсем ясно и честно, сега е 14 часа и 3 минути. Следователно, заседанието е приключило. Нямате никакъв друг изход, освен да ударите звънеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)




Заместник-председатели:
Юнал Лютфи

Благовест Сендов

Секретари:
Светослав Спасов


Иво Цанев