Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Съгласно приетата програма продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Искам да припомня, че са докладвани от § 20 до края на законопроекта.
Както разбирам, вчера е било прекъснато изказването на народния представител Моньо Христов. Но аз не го виждам в пленарната зала.
В такъв случай искам да помоля, ако има други желаещи за изказване по този законопроект от § 20 до края на законопроекта. Целият законопроект е изчетен до края.
Има ли още желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текстовете от § 20 до края на законопроекта така, както са били представени.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 159, против 8, въздържали се 28.
Параграфите са приети, с което и законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 7 ФЕВРУАРИ 2003 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 62 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА.
Уважаеми народни представители! Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика да представи доклада на комисията.
Процедурен въпрос? Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам тази точка от днешното заседание да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 191 народни представители: за 124, против 59, въздържали се 8.
Предложението е прието. Искам да помоля да се включат камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“Д О К Л А Д
относно Указ № 62 на президента на Република България,
постъпил на 20 февруари 2003 г. за връщане за ново
обсъждане на Закона за изменение и допълнение на
Закона за приватизация и следприватизационен контрол,
приет от Народното събрание на 7 февруари 2003 г.

На заседанието, проведено на 26 февруари 2003 г., Комисията по икономическата политика обсъди Указ № 62 на президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 7 февруари 2003 г.
В хода на обсъждането бяха изказани мнения относно неяснотата на критерия за избор на дружествата за приватизация в Приложение № 2 към законопроекта, както и че липсва надежден механизъм за контрол върху евентуалната препродажба на тези дружества на други инвеститори.
Отделни народни представители изразиха становище, че законопроектът дава възможност на Народното събрание да се включи в приватизационния процес, като изземе функции на изпълнителната власт, както и че е недопустимо да се прикрива ограничаването на съдебния контрол върху административните актове зад аргумента “национална сигурност”.
Изказани бяха мнения, че законопроектът не съответства на принципите за правова държава и за равенство на инвеститорите.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика изразява следното становище по изложените от президента мотиви:
1. Президентът намира, че приетата специална процедура за приватизация на търговски дружества от значение за националната сигурност, по която предложението на Министерския съвет се одобрява от Народното събрание, противоречи на конституционния принцип за разделение на властите и конкретните им правомощия, определени в Конституцията, и е посочил съображения в подкрепа на своето твърдение.
Комисията по икономическата политика счита, че предвиденото със закона правомощие на Народното събрание да одобрява решението на Министерския съвет за определяне на купувач на търговско дружество от значение за националната сигурност действително е част от смесен фактически състав по избора на купувач, но това не означава, че има изземване на функции на изпълнителната власт и е неоснователно да се твърди, че е нарушен чл. 8 от Конституцията на Република България за разделение на властите. В рамките на посочената процедура Народното събрание има право единствено да потвърди или да отхвърли решението на Министерския съвет, с което правителството е определило бъдещия купувач. Парламентът няма право сам да се сезира за подобно обсъждане, както и да прави самостоятелен избор извън предложението на Министерския съвет.
Считаме, че основните критерии, които ще са определящи за народните представители при вземане на решение, следва да бъдат същите, които са ползвали органите на изпълнителната власт. Разбира се, в тези случаи акцент е и съобразяването на въпроси, които имат отношение към националната сигурност съобразно конкретния случай. Не може да се приеме, че по този начин Народното събрание се превръща в участник в пазарните отношения, тъй като целта на закона е да ангажира този орган, който със своя авторитет, информираност и отговорност за страната, включително за нейната национална сигурност, да одобри или да не одобри решението на Министерския съвет за определяне на купувач.
При анализа на този въпрос не трябва да се игнорира обстоятелството, че съгласно новия чл. 35а, ал. 1 в посочените случаи, за които се прилага специалният ред на Глава 7а, има предварително приети стратегии за приватизация от Народното събрание. Това означава, че парламентът вече се е занимавал с конкретни въпроси за приватизацията на тези дружества, определил е важни параметри, при които тя да се осъществи, и може да прецени дали са постигнати целите на стратегията. В работата си по одобрение на решението на Министерския съвет народните представители ще осъществяват контрол върху изпълнителната власт доколко при провеждане на приватизационната процедура е спазена приетата от парламента приватизационна стратегия.
Считаме, че по тези съображения предвидената процедура гарантира контрол от страна на Народното събрание върху действията на Министерския съвет при приватизация на дружества от значение за националната сигурност и допринася за по-голяма сигурност за обществото за вземане на обмислени и ангажиращи институциите решения в тези случаи.
На критиката, че новите норми представляват отстъпление от изискванията за прозрачна и подчинена на ясни правила приватизационна процедура, което ще понижи интереса от страна на стратегически инвеститори, може да се противопоставят следните аргументи:
- механизмът на работа на Народното събрание осигурява обсъждането и приемането на неговите актове да се извършва при пълна прозрачност и информираност на обществото, включително на заинтересованите лица;
- възможността за субективизъм в решенията е силно стеснена поради броя на народните представители, наличието на различни парламентарни групи в Народното събрание и гарантираната им възможност да изразят позициите си;
- в гласувания от парламента текст на закона се предвижда цялата информация и документацията по проведените конкурси да бъде предоставена на разположение на народните представители.
Новата процедура не означава неспособност за използване на пазарните инструменти за приватизация на най-значимите български предприятия и няма да подложи на съмнение признанието за действаща пазарна икономика, тъй като в случая остават напълно приложими всички други условия, изисквания и възможности на закона, които се прилагат при приватизацията на останалите дружества. Разликата е, че освен възможностите на закона и изискванията на приватизиращия орган, насочени към привличане на купувачи и постигане на най-добри условия по сделките, има допълнително въведени процедури, които не конкурират останалите изисквания, а ги допълват, за да се съобразят и изискванията, свързани с осигуряване на националната сигурност в изчерпателно посочените случаи.
2. Президентът счита, че при създаването на списъка към § 5 от закона не е ясен законовият критерий за включване в него на дадено дружество и липсата на легално определение за "дружество от значение за националната сигурност" позволява в списъка да се включват такива, за които е спорно дали са свързани с националната сигурност.
Законодателят не е приел изрична дефиниция на понятието "национална сигурност" по смисъла на приватизационния закон, но това е конституционен термин и в хода на дискусията нямаше разногласия относно разбирането на неговия смисъл и обхват. Липсата на изрично разписани конкретни критерии не би трябвало да е пречка за правовото определяне на търговските дружества, които действително имат отношение към националната сигурност, тъй като за това могат да се ползват други актове, както и специализирана информация.
Съгласно Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с решение на Тридесет и осмото Народно събрание от 16 април 1998 г., националната сигурност има приоритет за Република България, а икономическият фактор е решаващ за защита на националната сигурност. Заплаха за националната сигурност има, когато съществува опасност от икономическа принуда за държавата, каквато хипотеза може да възникне при приватизация на структуроопределящи за икономиката на страната предприятия, и от такива с национален или регионален монопол, както и на предприятия от военнопромишления комплекс, каквито са дружествата, посочени в списъка към закона.
3. Третото съображение на президента за връщане на закона е свързано с неговата позиция срещу тенденцията за ограничаване на съдебния контрол върху административни актове, определена като непрепоръчителна, тъй като се нарушават основни конституционни принципи.
Този принципен въпрос беше поставен на сериозно обсъждане от народните представители в работата по приемане на законопроекта, за да се постигне преобладаващо мнение, че разпоредбите на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е конституционносъобразна. Основните аргументи за това становище се съдържат в последователната практика на Конституционния съд, който се е произнасял многократно във връзка с обсъждането на този въпрос по редица закони.
Основният конституционен текст, който има пряко отношение, е разпоредбата на чл. 120, ал. 2, въвеждаща принципа на общата клауза за обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата, освен изрично посочените със закон, която гласи:
"Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон."
Така самата Конституцията, въвеждайки общото правило за обжалваемост, е допуснала възможността със закон да се предвиди известно негово ограничаване. По отношение на това дали в отделните закони законодателят конституционносъобразно е въвел конкретни ограничения, е предмет на преценка от Конституционния съд.
В мотивите си президентът е цитирал конституционни дела, които могат да бъдат използвани като илюстрация на тезата, че предвидените ограничения на съдебния контрол са напълно съобразени с практиката на Конституционния съд.
На първо място, може да се посочи Решение на Конституционния съд № 13 от 1993 г. по к. д. 13/93 г., което е образувано по искане за тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, във връзка с която е разгледана и разпоредбата на чл. 120, ал. 2. В мотивите си съдът подробно изказа съображенията си относно това, че съдебният контрол върху административните актове е конститутивен елемент на правовата държава. Същевременно съдът приема, че "съдебният контрол върху административните актове съгласно чл. 120, ал. 2 не е всеобхватен… Нашата конституция също е възприела ограничение в приложението на общата клауза. Подлежат на контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените от закона. Това ще са такива актове, които поради особеното си съдържание и предмет ще бъдат изключени от законовата уредба".
По това конституционно дело съдията Любен Корнезов е изразил особено мнение, в което конкретно в частта за обжалваемостта на административните актове е изложил допълнително съдържателни и подробни аргументи, от които могат да се посочат много сполучливи цитати, например: "Ако застанем на позицията, която прозира в решението на Конституционния съд, че към настоящия момент всички актове на Министерския съвет подлежат на съдебен контрол от Върховния съд, би се получил ефект, засягащ държавността, устоите на гражданското общество и правата на гражданите.

Да помислим реалистично: ако всеки гражданин или юридическо лице има право да обжалва пред Върховния съд всички актове на Министерския съвет и на министрите, практически ще се стигне до блокиране на изпълнителната власт, до блокиране на управлението на държавата, а оттам и до възможността за разрушаване на държавността… Всяко правителство има своите опоненти. Не е обективно възможно правителствените актове да удовлетворяват всички виждания, идеи и интереси на абсолютно всички граждани на държавата. Правителството приема стотици свои актове и ако те могат да се отнесат до съдебната власт от всеки гражданин и юридическо лице, ще се стигне до блокиране на изпълнителната власт, която е също толкова независима, колкото и съдебната в рамките на своите компетенции. Следователно трябва да се намери баланс между защитата на индивидуалните права и общодържавните интереси на обществото. Така ако се застане на позицията, че абсолютно всички актове на Министерския съвет подлежат на контрол от Върховния съд, това означава, че решението на Министерския съвет да сезира Конституционния съд може да бъде обжалвано пред Върховния съд и той да го отмени. Умишлено давам този пример, за да се разбере правният абсурд на становището, че всички актове на Министерския съвет подлежат на съдебен контрол от Върховния съд.”
Значимо по обсъждания въпрос е Решение № 21 от 1995 г., което конституционно дело е образувано по искане на главния прокурор за задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. В мотивите си съдът развива подробни съображения основно за изясняване на материалноправни и процесуалноправни предпоставки за прилагане на общото правило на обжалваемост на административните актове. В т. 3 от мотивите съдът посочва, че изключването на даден административен акт от кръга на съдебно обжалваемите актове може да стане само със закон, цитира се чл. 120 от Конституцията. Изключение се допуска само въз основа на изрична законова разпоредба, но не и според вида на акта. За прилагането на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е необходимо и достатъчно актът да е административен, да засяга граждани и/или юридически лица, да не е изключен изрично със закон от кръга на съдебно обжалваемите актове.
По-нататък в т. 4 съдът съобразява, че единствено законодателният орган може чрез закон да изключи определени административни актове от кръга на съдебно обжалваемите актове. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията не се съдържат критерии, обуславящи изключението от вида на административните актове. Това не означава, че законодателят не е ограничен от Конституцията при изключване на определени административни актове от съдебно обжалване. Той остава ограничен от общите конституционни принципи, например не могат да бъдат изключени от съдебно обжалване административни актове, които засягат основни конституционни права.
В Решение № 8 от 1999 г., решавайки проблема с конституционносъобразността на текстове от предходния приватизационен закон, който вече е отменен, където е бил приет текст за изключване на съдебния контрол върху всички административни актове на приватизиращите органи, съдът казва: “Конституционният съд многократно се е произнасял за правомощието на законодателя да изключва някои, изрично посочени със закон административни актове от общото правило за обжалване пред съд. Преценката за тези предели предпоставя, че законодателят може да изключи конкретен вид административен акт, а не всички актове на административен орган или органи. Съдът намира, че конституционно недопустимо е законодателят на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията да изключи съдебното обжалване не на изрично посочени административни актове, а на всички административни актове на широк кръг административни органи.”
Именно като се е съобразил с тези аргументи в промените на закона, законодателят изрично, изчерпателно и ограничително е посочил органите и техните административни актове, които не подлежат на обжалване пред съд. Практиката на Конституционния съд е съобразена изцяло, като не е допуснато разширително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Още повече, законодателят ограничава не само видовете административни актове, но и случаите, когато те не подлежат на съдебен контрол. Те се отнасят единствено за приватизационните процедури на дружествата, посочени в списъка-приложение към закона. Така възможностите за прилагането на тези разпоредби са умишлено ограничени от законодателя, въпреки че съобразно решението на Конституционния съд не се изисква такова ограничаване.
В Решение № 2 от 2000 г. в мотивите, посветени на чл. 71 от Данъчно-процесуалния кодекс, съдът казва: “Конституционният съд многократно е имал повод да отбележи, че възможността, предоставена на Народното събрание с чл. 120, ал. 2, е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително – когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини, когато изрично конституционни ценности трябва да бъдат приоритетно защитени.”
Такава именно ценност безспорно е националната сигурност. В тази връзка също има практика на Конституционния съд, сред която могат да се цитират следните решения.
Решение № 6 от 1996 г., в което съдът е приел, че свободната стопанска инициатива може да бъде ограничена и с оглед защитата на други конституционни ценности, например суверенитета, сигурността и независимостта на страната.
Решение № 3 от 2002 г., в което, като отчита голямото значение за демократичната и правова държава на въведеното с действащата Конституцията общо право за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове и че с изключването на някои актове от обсега на съдебен контрол не трябва да се злоупотребява, Конституционният съд е стигнал до извода, че изключението е предвидено само когато друга по-важна, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена пред конституционно признатите основни права и свободи на гражданите. Такава ценност например е посочена в сферата на националната сигурност.
В заключение отново може да се потвърди становището, че предлаганите промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол са съобразени изцяло с Конституцията на Република България, както и с практиката на Конституционния съд.
4. Президентът счита за недопустимо да се ограничават правомощията на прокуратурата съгласно предвиденото в чл. 35е от закона отнемане на възможността за протестиране на актове на Агенцията за приватизация и Министерския съвет.
Комисията по икономическата политика счита, че предвиденото ограничаване на прокуратурата за протестиране на посочените актове е пряко свързано и произтича от изключването на обжалваемостта на тези актове пред съд. Няма се предвид и не е възможно това ограничаване да има по-широк ефект. Всички правомощия на прокуратурата освен сезиране на съда в посочените случаи могат и трябва да бъдат упражнявани от нея без всякакви ограничения от този закон.
5. Президентът възразява срещу § 6, който урежда заварените случаи, с аргумента, че със закона се създава двойнствен стандарт.
Комисията по икономическата политика изразява мнение, че в случаите, когато има висящи процедури на различен етап, законодателят следва да прецени кои от тях да преуреди, като разпореди относимостта на новата уредба към тях, както и кои са на такъв етап, че не е необходимо и обосновано тяхното връщане. Има се предвид изходната точка. Приетият подход за това новият ред да не се разпростира в случаите, когато вече има избран купувач, не е прецедент, а е в синхрон с последователната практика, която законодателят използва в случаите на преуреждане на приватизационната материя. Аналогичен е подходът в § 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който уреди голяма група заварени висящи процедури при отмяната на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, където също се прие, че в случаите, при които има избран купувач, процедурата се приключва по реда преди промяната. Този подход трябва да се подкрепя, когато е оправдан, тъй като държи сметка и за правата на участниците в приватизационния процес. При формулиране на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол както Министерският съвет, така и народните представители са направили преценка и са приели, че не са налице проблеми с националната сигурност в случаите, когато има избран купувач и са уточнени всички основни условия и параметри на бъдещата сделка както по отношение на бъдещия собственик, така и относно други аспекти от дейността й или собствеността за приватизиращото се дружество.
Последната критика на президента е, че обсъжданият закон е посрещнат с широко неодобрение в обществото.
Комисията по икономическата политика не приема това твърдение. Самото понятие “широко неодобрение в обществото” не се основава на представителни в това отношение данни и има по-скоро пропаганден характер. Процесът на приватизация през целия период на съществуване е съпътстван с противоречиви мнения, изразявани от различни представители на обществото. В много случаи се защитават полярни по съдържание тези, като водещи за това са различни икономически, политически и други лични или групови интереси. Често се тиражират аргументирани или не позиции, които напълно отричат приватизацията у нас, начините, по които се осъществява тя, както и резултатите от процеса като цяло или от отделни повече или по-малко популярни сделки или купувачи. Като безспорно трябва да бъде отчитана обществената чувствителност по темата, в работата си всички органи и институции трябва да се стремят да решават проблемите по начин, който е оптимален за обществото, както и да дават достатъчно информация и аргументи за приетите от тях решения. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е израз на стремежа на законодателя да защити обществото в процеса на приватизация, когато приватизиращите се дружества имат значение за националната сигурност, която е безспорна конституционно прогласена и обществено призната ценност.
В резултат на проведеното гласуване с 13 “за” и 7 "против" гласа Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Откривам дискусията. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що чухме едно становище на Икономическата комисия, което, както показа практиката през последната година, отново не отчете другото мнение. Чухте ли в това становище една дума за другите мнения, които бяха изказани в Икономическата комисия вчера; за другите становища, изказани по отношение на този закон в последния месец; за дългата дискусия, която се водеше от септември до януари, за подобна промяна на закона, която мнозинството изостави? Не чухте. Чухте един доклад, който отново е израз на стремежа на мнозинството без диалог, без да се отчита чуждото мнение, да се налага една линия, избрана от него, независимо от това, че опозицията ясно се разграничи от тази линия, че редица депутати от мнозинството също оспориха подходите в Закона за приватизацията. Да не говорим, че и президентът току-що внесе на нашето внимание добре аргументирано вето върху този закон. Нищо от това, което се говореше в обществото, което се споменава от президента, което се споменава от народните представители, не получи отражение в доклада, който чухте.
И ако действително този доклад е вярно отражение на подхода на мнозинството към сериозния проблем с приватизацията, той също така показва колко трудно е да се постигат разумни националноотговорни решения в тази зала.
Неведнъж – на 7 март, преди година, когато приемахме стратегията за приватизация на “Булгартабак”, ние настоявахме тази стратегия да не остане празна книга. Ние настоявахме парламентът отново да разгледа стратегията, но не за да определи купувача и по този начин да отнеме или да спести отговорността на властта, а да разгледа стратегията, за да се види дали са постигнати тези цели, които си поставяме – да се решат проблемите на една огромна част от българското население, което зависи само от тютюна; да се осигурят външни пазари; да се осигури стратегически инвеститор. Тази стратегия и досега не е предмет на обсъждане в парламента. Вместо това – да се оценят критериите по стратегията, по новия закон, ние ще трябва тук да подпечатаме избора на купувача.
През цялата тази година – от 25 март, когато започна процедурата по приватизация на “Булгартабак”, беше ясно, че се извършват сериозни процедурни нарушения в сделката, че се поставят под съмнение принципите на прозрачност, че не се третират равнопоставено инвеститорите. Вместо да се търси решение на този проблем, за да се отстои авторитетът на България като достойно място за инвестиции, ние получихме един закон сега, във втория му вариант, който се опита да оневини грешките на изпълнителната власт и да наложи едно взето от нея решение.
Аз няма да се спирам на всички отделни аргументи, които ще засегнат по-нататък колегите, във връзка с противоконституционността на този закон. Но искам да подчертая, че този подход, който не допуска равнопоставеност между инвеститорите, който се стреми да утвърди един или друг избор на изпълнителната власт, няма нищо общо с прокламираните тук от нас желания да увеличим инвестициите в страната, да осигурим равни условия за чуждите инвеститори, да създадем обстановка на прозрачност и предвидимост.
Смятам, че този закон и отношението на мнозинството към ветото на президента още веднъж показват нежелание да се решават проблемите по същество, а да се налага една воля, едно решение, което в никакъв случай не може да отговори на тези цели, които си поставяме като страна, които си поставяме като парламент. Целият този процес на налагане на този закон още веднъж показва пренебрежение към парламента, към парламентаризма, към основните принципи, за които ние работим в тази зала.
Затова аз още веднъж няма да мога да подкрепя, както и моите колеги, гласуването на закона на трето четене. Ще подкрепя аргументите, изложени във ветото на президента. Надявам се, че това ще направят не само моите колеги от опозицията, но всички тези колеги от мнозинството, които в тази дискусия също така се присъединиха към разумните доводи против закона, който разглеждаме на трето четене. Благодаря, господин председател. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Продължаваме дискусията.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Да минем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Към гласуване ли преминаваме, уважаеми народни представители? Натам отиват нещата.
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Откровено казано, аз нямах намерение да взимам отношение по този въпрос, и, разбира се, няма да коментирам ветото на президента в детайли, тъй като всички познаваме аргументите на президента. То е достатъчно ясно аргументирано. По-скоро ме впечатлява и предизвика моето внимание, и в тази насока е и моето изказване, че към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационният контрол, който сега ще обсъждаме, има един списък на търговски дружества – 15 на брой, които като такива от значение за националната сигурност на Република България подлежат на особен режим на приватизация. И тъй като в последните няколко месеца се изказаха доста аргументи в тази посока, главно от колегите народни представители от управляващото мнозинство, от висши представители на изпълнителната власт, включително преди малко чух и колегата Димитров във връзка с доклада от съответната комисия. За определянето на този списък от предприятия - икономически субекти, се използва един аргумент - национална сигурност. Непрекъснато се използва аргументът “национална сигурност”, за да се приеме тук една особена процедура за приватизация на 15 предприятия в нашата страна.
Аз не знам дали тези, които използват аргумента “национална сигурност”, изобщо знаят какво е национална сигурност, защото аз лично не чух някой да посочи конкретно, най-малко на народните представители, но и на нашата общественост, какво разбира под “национална сигурност”. И като имам предвид една скорошно завършила проверка в Министерството на вътрешните работи, и когато се убедих, че и министърът на вътрешните работи не знае що е това национална сигурност, изобщо не се учудвам, че така свободно се използва този аргумент, за да може да се продават такива важни обекти, между които има и такива, които нямат нищо общо с понятието “национална сигурност”.
Ползвам се от възможността да задам и въпрос към заместник министър-председателя как той разбира това понятие? И никак не е вярно, че в нашия закон липсва дефиниция за понятието “национална сигурност”. И с това, което ще кажа, и ще бъда кратък, искам да насоча вниманието главно на колегите народни представители от Националното движение Симеон Втори: да не се поддават на подобни общи изявления и квалификации, че нямало дефиниция и нямало понятие “национална сигурност”.

Миналата година през м. април приехме Закон за защита на класифицираната информация, който в Преходните разпоредби даде изчерпателна дефиниция за това що е то национална сигурност, тоест, свършихме с онзи период, когато сведенията и фактите, представляващи национална сигурност, се обявяваха от Народното събрание и дотук. Сега вече имаме легална дефиниция и с риск да стана малко отегчителен бих ви посочил, че в Преходните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация в т. 13 е посочено, че под "национална сигурност" се разбира такова състояние на обществото и държавата, при което са защитени основни права и свободи на човека и гражданина, забележете: "териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние". Следват описания на онези други понятия, във връзка с фактите, имащи отношение към външната, вътрешната и икономическата сигурност на страната. Всеки може да направи справки в закона и сам да се увери, че приватизацията на "Булгартабак холдинг", ако щете и на другите, например "Електроразпределение – Горна Оряховица" ЕАД, няма да ги изброявам всички, защото ги имате пред себе си, нямат нищо общо с точната и ясна дефиниция, която сме дали ние като народни представители на понятието "национална сигурност".
С това завършвам – ако мнозинството в парламента има волята да приватизира, нека да използва друг аргумент. Този аргумент не би трябвало да се използва като основание за внасянето, обсъждането и приемането на този законопроект. Другите аспекти не бих обсъждал. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря на господин Рашков.
Той наистина очерта понятието "национална сигурност" според специалния Закон за класифицираната информация. Аргументацията му беше убедителна, но не в тази посока, за която говорим.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че легално определяне на определено понятие в един закон няма общовалидна приложимост за всички други закони, тъй като всеки закон преследва специфични цели. Недейте да смятате, че това понятие непременно, 100 процента е пригодно за това.
Ще си позволя да цитирам т. 20, тя беше цитирана в доклада, от Общите положения на Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с решение на парламента. Цитирам: "Национална сигурност има, когато не съществува опасност от икономическа принуда за държавата".
Определено в тези случаи законодателят е преценил, че приватизацията на тези дружества може да създаде икономическа принуда за държавата, ако попаднат в ръцете на неподходящи инвеститори. Ще си позволя да кажа това, което господин Пенчев каза вчера в Комисията по икономическата политика. Представете си, че един търговец на оръжие на черно на международния пазар идва тук и тъй като приватизационните процедури, за разлика от предишните, сега са точни и ясни, дава най-много пари и на търг или конкурс закупува дружество "Кинтекс", което се занимава с търговия на специална продукция. Кажете ми тогава как ще може да бъде предотвратено това? Така че да ни казвате, че тези дружества нямат отношение към националната сигурност, при условие, че самата концепция е дала ясна и стабилна опора, просто е смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за втора реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! Господин Рашков, това, че Коалиция за България е против поправките на Закона за приватизацията, е разбираемо, защото ако можеше да остане цялата собственост държавна, щяхте да държите за това, разбира се.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ от място): Щеше да е по-добре, да знаеш!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако президентът, който беше избран с решителната подкрепа на Българската социалистическа партия, е против поправката на Закона за приватизация, това също е разбираемо, защото ще се промени собствеността.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ от място): Няма да говориш срещу президентската институция!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не мога да разбера защо се опитвате да ни заблуждавате за това какво е национална сигурност, като искате да ни вмъкнете в някакви формулировки. Ще ви дам един пример от най-новата ни история. Националната сигурност на България беше застрашена в края на управлението на Жан Виденов. Ето това е нарушение на националната сигурност. Благодарение на следващото правителство, на взетите мерки, на икономическата стабилност, която беше постигната, тази заплаха за националната сигурност беше преодоляна. Вие искате отново да се повтори същата история – да бъде спряна приватизацията (шум и реплики от блока на КБ), искате да бъдат блокирани всякакви инвестиции в страната и да се повтори зимата, която беше по времето на Виденов. Това нещо няма да мине, уважаеми социалисти. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моята реплика към господин Бойко Рашков ще бъде съвсем кратка.
В пункт втори от мотивите на своето вето президентът е посочил, че липсва легално определение за дружество от значение за националната сигурност. Господин Рашков каза, че не липсвало подобно легално определение, имало го в един друг закон. Добре, искам само да цитирам едно изказване на президента, което той е направил на среща-разговор с журналисти на 21 февруари 2003 г. Ще цитирам едно единствено изречение: "Сделка – става дума за сделката с "Булгартабак" – която наистина е с характер на проблем от сферата на националната сигурност, това не подлежи на съмнение - от политическа и икономическа гледна точка това е така". (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Господин Рашков, имате право на дуплика.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При тези реплики доста мислих дали си заслужава да правя дуплика. (Ръкопляскания от КБ.)
Ако някой сравнява Закона за защита на класифицираната информация, трябва да го сравнява с другите нормативни актове. Именно това е нормативният акт, който ние сме приели и който урежда отношенията във връзка с класифицираната информация, включително и понятията, които се съдържат в този нормативен акт и категорията "национална сигурност", която, повтарям още веднъж, за първи път намира легално определение в нашето законодателство. Разбира се, има и други стратегии, които трябва да се имат предвид.
Но тогава, когато в момента гласуваме закон, той трябва да съответства на другите нормативни актове в нашата правна система, а не да се позоваваме на стратегиите. Не обръщам внимание на въпроса кога е приета стратегията, кога е приет Законът за защита на класифицираната информация.
На следващо място, тук чухме едно изказване, което смесва различни проблеми. Очаквах дори да намесим и проблема с някои актуални и съвременни начини за размножаване. (Смях, оживление и ръкопляскания в КБ.) Но да се говори за национална сигурност и да се върви назад във времето с остарели понятия, ние тук имаме да решим един конкретен въпрос, а не да коментираме кой какво правел в миналото. Най-малкото мен някой може да ме репликира на тази тема, д-р Щерев, както Вие казахте “с някакви понятия за национална сигурност”. Това е всъщност оценката за значението на националната сигурност, която явно изобщо се влага от д-р Щерев. (Ръкопляскания в КБ.) А същевременно значението на понятието “национална сигурност” се използва, за да се приватизират 15 предприятия в нашата страна. Не мога да разбера тази логика.
Искали сме да се повтори някаква история, да се блокира нещо. Напротив, аз бях много ясен и мисля, че в тази си част моето изказване не може да се репликира. Тук става дума за аргументиране, за посочване на основанията за приватизация по този ред и да не се използва аргументът “национална сигурност”. Намерете някакво друго основание, друг аргумент, но не аргументът “национална сигурност”, който явно много хора още не разбират.
А що се отнася до репликата на уважавания от мен колега Пенчев, той се позова на ветото на президента, което той всъщност цитира, че “липсва определение на понятието “дружество” от значение за националната сигурност”. Аз съм напълно съгласен с президента, защото действително в закона липсва такава дефиниция, но не съм коментирал думите “дружество със значение за националната сигурност”, а самото понятие “национална сигурност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече, господин Рашков. Ако обичате, имах търпение доста време.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Думата иска вицепремиерът господин Николай Василев.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
“Първо, инвестициите – чужди и местни, са в основата на икономическия растеж на страната, един от основните фактори за повишаване конкурентоспособността на българските стоки и услуги в глобализиращия се свят, за изпълнение на икономическите и социални критерии за членство в Европейския съюз.
Второ, и българското общество, и инвеститорите очакват по-енергични действия от правителството за преодоляване на наследените прегради, за подобряване на инвестиционния климат.
Трето, трябва да се ускори и задълбочи работата по съдебната реформа, защото не можем да държим повече държавата и гражданите, в това число, разбира се, и инвеститорите като заложник на личните и груповите интереси в съдебната власт. Не може да има оправдание за забавянето, защото, освен всичко друго, днес има сериозни позитивни различия в условията в сравнение с предишните няколко години.
Четвърто, и, разбира се, в рамките на своите компетенции, съм готов да бъда гарант на политиката за повече и по-качествени инвестиции в България. Ще продължа да настоявам пред правителството за една данъчна политика, която да стимулира инвестициите, за решително ограничаване на административните пречки, за опростяване на разрешителните режими и съответните процедури.”
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Говори по закона!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: “Пето, като президент ще направя всичко възможно за активно лобиране, за радикално увеличаване на инвестиционния поток, за разширяване на българския износ, за реализация на големите инфраструктурни проекти.
Шесто, изпълнителната власт е изправена пред предизвикателството на големи приватизационни операции в телекомуникациите, тютюнопроизводството, енергетиката. Аз смятам, че при тяхното провеждане трябва да се отчита и икономическата целесъобразност, но и социалната цена, която обикновените български граждани ще платят за пореден път.
Седмо, България само би спечелила от създаването на подходящи условия и среда за навлизане на повече компании, които работят в международен мащаб.
Осмо, не конституционните текстове, уважаеми госпожи и господа, а личността и политиката, която провежда, дават силата на президентската институция.”
Дами и господа народни представители, вие вероятно познахте стила. Това не са мои думи, това бяха цитати от изказвания на президента на републиката господин Георги Първанов през последната една година. Аз нямам какво повече да кажа. (Възгласи в блока на КБ, ръкопляскания в мнозинството.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): От кога стана говорител на президента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите, с които президентът на републиката налага вето на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в основата си би трябвало да бъдат юридически и те са такива. И затова, струва ми се, че ние сме длъжни именно с юридически аргументи да вземем отношение по наложеното вето, за да решим дали то е основателно или не.
Аз ще си позволя да взема отношение по един-единствен пункт от мотивите на президента за връщането на закона. Този пункт е първият и следователно би трябвало да се очаква, че той е решаващият аргумент за наложеното вето.
Какво се казва в тази т. 1 от мотивите?
“Според мен, казва президентът на републиката, приетата процедура противоречи на прокламирания в чл. 8 от Конституцията на Република България принцип за разделение на властите и конкретните им правомощия.”
Решаващият аргумент, одобрението на Народното събрание, става част от смесен фактически състав. По този начин президентът на републиката влиза в епицентъра на теорията на гражданското право.
На пръв поглед погледнато, ще кажа: да, действително, ако това е част от фактическия състав, аз бих казал, елемент от фактическия състав, нормално е да се мисли и в такъв случай действително Народното събрание излиза извън правомощията, които Конституцията му е дала. Но това е само на пръв поглед, уважаеми народни представители, защото нещата не са чак толкова прости, колкото може би на някого изглеждат. В един смесен фактически състав, какъвто е настоящият, а аз бих добавил, това е един сукцесивен смесен фактически състав, защото се развива последователно във времето, елементите не са равностойни. Има елементи, които определят правните последици, а има елементи, които само обуславят настъпването на тези правни последици.
Какво е казано в закона? Казано е, че Агенцията за приватизация предлага и Министерският съвет определя, първо, кой ще е купувачът, кой е спечелил конкурса, и на второ място, съществените условия на сделката. Тоест, определя какви ще бъдат правните последици. Какво прави Народното събрание със своя акт? То може да одобри или да не одобри, едно кондицио юре - условие на правото, но Народното събрание нищо не определя. Именно тази тънка разлика е изключително важна, защото, ако Народното събрание беше орган, който определя някои от елементите на сделката, тогава ветото е абсолютно основателно и аз щях да го подкрепя категорично. Но то просто не е така.
Затова, уважаеми народни представители, точно по този пункт, за съжаление, колкото и да ми е неприятно, ще трябва да пиша “слаб 2” на президента. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Чухме една лекция по гражданско право – обща част, и една оценка на един професор, че пишел двойка на президента! (Шум и реплики от КБ и ПСОДС.) Аз бих поставил същата оценка за говорилия преди мен. (Ръкопляскания от КБ.)
Тук, проф. Герджиков, не става дума за гражданско право – обща част, която се учи във II курс. Тук става въпрос за закон и за конституционно право. Защото с този закон, с този закон парламентът се превръща само в един параван, параван на един икономически министър, който стои тук, който иска като Пилат Понтийски да си измие ръцете от собственото си невежество и собствения си провал! Не превръщайте парламента в параван! (Ръкопляскания и възгласи “Браво!” от КБ и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Янаки Стоилов, втора реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин вицепремиер! Аз няма да давам оценки, тъй като ние не сме в учебно заведение. Мисля, че трябва да обсъдим мотивите и тяхната основателност. До известна степен споделям мотивите на господин председателя, които той изрази, въпреки че аз не смятам, че това дава основание да се подкрепи законът във вида, в който той е гласуван от парламента. И ще кажа защо.
Независимо дали става дума за разграничаване на елементите от фактическия състав на “определящи” и “обуславящи”, без одобрението на Народното събрание тази сделка не може да бъде извършена. Така че Народното събрание не определя съдържанието на сделката, но неговото участие в нея е толкова важно, колкото и участието на органите на изпълнителната власт.
Според мен вашата идея да проведете приватизацията с участието на парламента сама по себе си е неоспорима. Това е поддържано от левицата още в предишните години.
Какво обаче трябваше да се направи, според мен, ако този ваш стремеж е искрен? Да се запази идеята за приемане на стратегия в областта на приватизацията за най-важните дейности - една практика, която съществува през последните години, след това органите на изпълнителната власт да извършат всички действия така, както те смятат това за законно и целесъобразно, и най-накрая, когато завърши тази процедура, преди нейното осъществяване, да се внесе отново сделката в парламента и одобрението на парламента да бъде нейният финален акт. Така щяхте да постигнете и една от целите, които преследвате – да избегнете контрола на съдебната власт, защото знаем, че съдебните органи не могат да упражняват контрол върху решенията на парламента.
И мисля, господин председател, че този съвет трябваше да дадете на мнозинството, а в него има и други силни юристи, така че да избегнете един от най-тежките проблеми, пред които днес сте поставени.
Но според мен целта на мнозинството и на правителството не беше такава – да се осигури по-голяма прозрачност и контрол върху приватизацията, а напротив – парламентът да легитимира една приватизация в интересите на изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не мога да не взема реплика по отношение на изказаното от председателя на Народното събрание. Той направи бележка по отношение на един от мотивите на президента по наложеното вето. И изключително добре като професор по търговско право се опита да ни каже каква е тънката разлика. Но ние не сме нито студенти по право, уважаеми господин председателю, нито сме търговскоправна организация, а политически орган за управление на държавата.
Аз не бих си позволил да правя тънки разлики, аз не съм юрист, по отношение ветото на президента, тъй като той има свои съветници. И тъй като казахте, че съдебната система е в основата на забавянето на приватизационния процес в България и нарушаването на инвестиционния климат, точно Вие, господин председател, сте правист, имате и заместник-председател юрист, тук, в групата на НДСВ има достатъчно юристи и изтъкнати специалисти, защо преди две години не стартира този процес по отношение на реформата в съдебната система? Нима мнозинството може да се оправдава с това, че 2 години не е имало време? Проблемите са вътре в мнозинството и в начина, по който се налага този законопроект да бъде отново прегласуван.
Аз искам обаче да се изправя пред вас, пред българските граждани, които в момента ни гледат и ни слушат по Българското национално радио, и искам да ги гледам направо в очите, да не лишавам съдебната система от своя контрол, който трябва да бъде оказван върху всички сделки в България. Националната сигурност е само един елемент за измъкване. Истината е, че тук националната сигурност няма нищо общо с 15 предприятия, а това са проблеми на общо менажиране на системата като държавно управление! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, независими и ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов! Наистина не ми е приятно да влизам в ролята си на преподавател по право в пленарна зала. Но забелязахте ли, че аз се спрях само на един-единствен пункт от ветото на президента, от неговите мотиви? И точно този пункт е чисто юридически. И точно този пункт е в теорията на гражданското право, което е давало хляба и от него е произлязла теорията на правото впоследствие, а конституционното право – много по-късно.
Така че що се отнася до това, че е конституционно право, позволете ми да не съм сто на сто съгласен, специално що се отнася до приватизацията. Приватизационните сделки са в материята на частното право. Разбира се, в основата на всичкото това право стои Конституцията, никакво съмнение. Така че не може да се каже, че това е само конституционно право! Точно проблемите на фактическите състави са теоретични проблеми, достатъчно добре развити в правото. И аз затова си позволих точно по този пункт категорично да не се съглася и с президента, и с Вас, за съжаление, господин Корнезов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Повече от година в България се творят най-невъзможни, всевъзможни пасквили, най-всевъзможни изпълнения на правителството и на парламента по отношение на две приватизационни сделки – приватизацията на “Булгартабак” и приватизацията на Българската телекомуникационна компания.
Преди малко слушаме теоретични съждения на професори по право. Проблемът не е толкова теоретичен, той е изцяло практичен, прагматичен и е насочен към решаването на тесни корпоративни интереси на една групичка от НДСВ, която днес за трети път през последните няколко месеца се опитва да вкара целия парламент в закононарушение. Понеже приватизацията на няколко дружества, които са апетитни и които някак си не могат да отидат в ръцете на тези, които вероятно са платили, се промени Законът за приватизацията. Министърът на икономиката при първото си изявление тук, в парламента, каза: “Променяме Закона за приватизация, който досега над 20 пъти е бил променян. И не го пипаме повече.” Докога? “Докато приключим приватизацията в България.” Добро намерение, но днес присъстваме на поредния опит за промяна, свързана вече и с нарушение на Конституцията.
Преди известно време Върховната касационна прокуратура на Република България излезе с постановление по повод приватизацията на БТК. Тук искам да заостря вашето внимание върху това какво става с приватизацията на БТК. Дали тъкмо тази сделка не е причината за поредния опит за промяната на Закона за приватизация, така че да могат да се приключат тези сделки?

В постановлението на прокуратурата е записано, че е необходимо да бъдат подобрени параметрите по приватизационната сделка в седем пункта. Първо, подобряване финансовите параметри на сделката. Второ, намаляване размера на възнаграждението, дължимо от БТК на купувача по договора за управленски услуги. Трето, издръжка на съоръженията на Министерство на отбраната и т.н.
Прокуратурата в момента не преследва няколко длъжностни лица за това, защото им дава шанс в хода на преговорите да подобрят сделката по приватизацията на БТК. Ако тези параметри не бъдат подобрени и бъде сключена приватизационна сделка, тези длъжностни лица, воглаве с господин Апостолов, автоматично попадат под ударите на закона. Този закон, който днес се опитваме да го защитим от ветото на президента, е един щит, който част от управляващото мнозинство се опитва да постави над някои длъжностни лица. Ако този щит не бъде изграден, ако не бъде приет законът в този вид, в който беше гласуван преди известно време в парламента и сега се атакува от президента, няколко длъжностни лица от един така наречен икономически кръг около младите юпита в правителството, ще попадне под ударите на закона. И затова този щит днес се защитава. Той противоконституционен ли е или не?
В доклада господин Валери Димитров пише: “Нека да оставим на Конституционния съд да решава кое е противоконституционно и кое не”. Така ли ще приемаме законите в България? Да ги направим колкото се може по-изгодни за определена малка група корпоративи и след това, ако падне от Конституционния съд, ще търсим решение на въпроса.
Оттук нататък правителството и част от НДСВ в парламента ще тръгнат да се надпреварват във времето с Конституционния съд, ще избързат, ще побързат да приключат сделката за БТК с надеждата, че когато тя бъде приключена, все още Конституционният съд няма да се е произнесъл. Вие ще сгрешите, господин министър, и тези, които ви подкрепят. Тази надпревара във времето вие сте я загубили още отсега. Решението, с което се одобрява договорът, първо, влиза в Управителния съвет на Агенцията за приватизация. Там то трябва да бъде прието. След това Надзорният съвет на Агенцията по приватизация – така е по закона – ще трябва да одобри това решение. Този документ трябва да влезе в Министерския съвет. Питам се как министърът на транспорта, след като е запознат с мотивите в постановлението на Върховна касационна прокуратура, ще даде положително становище по една сделка, по която не са достигнати тези параметри? Какво ще стане с позицията на синдикатите, чието дело все още е висящо, които също искат да купят тази сделка? Това ще отнеме време. И вие, дами и господа, които подкрепяте тази промяна в Закона за приватизация, ще загубите битката във времето.
Тогава малка група от НДСВ просто ще въвлече в закононарушение целия парламент. С това тази малка група ще си измие ръцете и парламентът ще бъде този, който ще продължи да сваля своя публичен рейтинг и с право. Защото днес ние участваме в поредната манипулация на цялото общество. Един пример за тази манипулация е списъкът на така наречените предприятия със значение за националната сигурност. Защо вкарваме тези предприятия? Мотивът е благовиден, добър на пръв поглед – да не би тези предприятия да попаднат в неподходящи ръце. По този начин парламентът, експертите тук ще имат възможност да се поровят, както каза господин Димитров вчера на заседанието на Комисията по икономическата политика, във всички нюанси на сделката. И тогава парламентът ще бъде доволен, ще бъде с увереността, че дадена сделка е наред.
Но питам се: когато минат 3 или 5 години по договора за приватизация и купувачът, който днес е купил БТК, препродаде това дружество отново, нима българският парламент отново ще бъде сезиран тук? Нима той отново тук ще проверява кой е купувачът на БТК – вторият, третият или четвъртият купувач? Как така националната сигурност може да бъде използвана в един случай като мотив едно дружество да бъде вкарано в списъка, който сега обсъждаме, а след това да не ни е грижа какво става с БТК и с “Булгартабак”? Нима след пет години по българските земи няма да има тютюни? Нима няма да има хора, които да отглеждат тютюни? Така ли е, господа от ДПС? Нима ще се примирим с това? Не, разбира се. (Реплики от ДПС.) Ние да не се ли грижим какво ще стане с БТК след пет години? Ние да се погрижим сега да продадем това дружество на този, който се е отчел както трябва, най-вероятно, а след това - кучета ни яли. (Реплики от мнозинството.) Аз не мога да участвам в тази манипулация.
Бих желал да предупредя българския народ, че за пореден път в това Народно събрание се творят беззакония. За пореден път в това Народно събрание се престъпва Конституцията на България, престъпват се закони, които вече са приети. Надявам се този парламент в скоро време да достигне края на своя мандат, защото той е позор за България. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Винаги е смешно, когато една жена с богато минало се представя за девственица. Аз бих припомнил историята на греха. 1999 година, господин Жотев, Вие въведохте извънредно положение, по думите на вашата декларация, и суспендирахте Конституцията, след като забранихте обжалването на административните актове на всички приватизиращи органи. Нека да припомним този грях.
Но Вие тук пръснахте една хубава димна завеса по повод постановлението на прокуратурата и затова аз ще си позволя да припомня фактите.
Благодарение на Вашия донос, пълен с лъжи и клевети до прокуратурата, сделката беше спряна. Обаче беше извършена проверка и проверката констатира безспорния факт, че нарушения не е имало. Обективният резултат от Вашия донос беше забавянето на сделката с два месеца. Но подобряването на условията – всички тези условия са били предварително договаряни и това е процес на преговорите. Фактът си е факт. Прокуратурата не откри никакви нарушения. Тя може да прави препоръки, но не открива никакви нарушения. Така че нека да припомним обективно резултата от Ваши донос – два месеца блокиране на сделката. Това е благодарение на усилията на Обединените демократични сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други реплики? Няма.
Искате ли дуплика, господин Жотев? Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър!
Господин Димитров, това, че сезирахме компетентните органи свърши добра работа. Благодарение на нашия глас параметрите по сделката бяха подобрени. Ние сезирахме съответните органи за това, че имаше опасност да бъде нарушен законът и благодарение на това всъщност, което Вие би трябвало да отчетете, параметрите по сделката бяха подобрени.
Що се отнася до първата част на Вашата реплика, а именно, че в миналото СДС също е правило опит, както НДСВ сега, да вкара подобен текст в Закона за приватизация, който да направи сделките безконтролни, ще Ви кажа следното – човекът е единственото живо същество в природата, което се спъва в един и същи камък. Някой може да е направил грешка. Вие тръгвате по същия път и ще се спънете в същия камък. Вие се състезавате във времето по кауза, която е пердута. Няма да спечелите това съревнование, защото малка група от НДСВ е застанала срещу целия народ и затова насреща си вижда спадащо обществено доверие.
Позовавайте се на господин Божков и неговата идея, когато в миналото е поискал да направи сделките безконтролни от съда. Продължавайте в същия дух! Вървете по същия път! На добър път! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Нека да уважаваме малко повече себе си! Нека да поставим проблемите такива, каквито са, защото да смесваме юриспруденцията с политиката е просто недостойно.
Ако някой не е юрист и не е разбрал изказването на господин Герджиков, аз нямаше да възразя. То е твърде сложно. Аз, понеже не съм специалист по гражданската материя, не мога в дълбочина да го разбера, а съм сигурен, че и вие – голямата част и от тези, които се усмихват в момента, не знаете понятието “фактически състав”. Няма защо да говорим на тази тема! (Шум и реплики в залата.)
Очевидно не знаете какво е фактически състав и оттам нататък нямате знания, госпожо, за да разберете!
Проблемът има друга характеристика. Ако говорим за юриспруденция – вземаме ветото на президента и говорим за право. Ако говорим за политика – говорим изцяло в политически аспект. А това, което направи уважаемият господин Корнезов, е смесване на двата подхода. Аз не съм съгласен! Нека да бъдем наясно по тези въпроси!
Един от основните аргументи е свързан с това, че този законопроект лишава съда от неговите функции, т.е. ескалира тази теза и се казва: мнозинството желае да отнеме възможността на съда да преценява.
Позволих си предния път, при гласуването на закона, да поставя въпроса – този съд, в тези му функции, има ли възможност обосновано да преценява икономическата характеристика на сделката? Защото, ако вие вземете съдебните актове, ще видите, че те са в една значителна степен поставени на тази плоскост. Нека някой от юристите да ме опровергае – има ли знания съдът в икономическата сфера? Аз заявявам: “Няма!”, защото това го пише във всички процесуални закони, но съдът има едно средство да си служи с него и това са вещите лица. И вижте за какво става въпрос.
Първо, тези съдилища, които досега се произнесоха, ползвали ли са вещи лица, които да им детерминират или подпомогнат оценката във връзка с обосноваността в икономическата сфера? Отговорът е еднозначен: “Не!”. На какво основание тогава ние казваме, че един съд, който не ползва единствената си възможност, има право на преценка? Очевидно, логиката в това отношение и аргументите против тезата, която застъпва мнозинството, са абсолютно необосновани. До този момент съдът не е изложил нито един аргумент в подкрепа на своите икономически тези, защото той няма право на това.
Съдът във всички модерни правни системи има една функция и никой не може да му я отнеме – да прецени законосъобразността на действията в процесуалния им аспект – процедурата спазена ли е във всичките щ условия? Никой не може да оспори това! И така, този първи правов аргумент никой от опозициите до този момент не е оборил в аспекта, в който ние го изложихме.
Ако говорим за политика - аз и предния път поставих въпроса – защо опозициите се лишават от възможността 12 тогава, 15 пъти сега да имат възможност по най-демократичен начин, в един достатъчен набор от време да изложат своите аргументи пред българския народ по всяка една от сделките? Но в края на краищата тези хора, които проведоха една приватизация, която доведе до 87 на сто провал, защото 87 на сто от сделките, които тогавашното мнозинство проведе, в крайна сметка доведоха до несъстоятелност на предприятията, които уж бяха приватизирани. И тогава – за какво е реч?
Тези хора, които се провалиха, които продадоха интересите на българския народ, сега се превръщат в едни моралисти, които си позволяват да дават акъл! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Предния път предложих и сега предлагам изцяло да снемем от дневния ред този закон, да постановим едно-единствено правило и то да бъде – да възстановим преговорите с потенциалните купувачи и да дадем право на господин Муравей Радев или на който и да е друг от тази страна да провежда избора на потенциалния купувач. Това е тяхната теза. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като аз ще се изказвам по ветото и по законопроекта, няма да говоря сега за фактическия състав и още по-важно – за политическия състав. Само искам да кажа на господин Ралчев, че оценката за функционираща пазарна икономика беше получена поради това, че в България приватизираните предприятия работят, защото това е оценка за частния сектор от българската икономика, а не е за държавния сектор в българската икономика.
И когато си направите труда да видите какво е изпълнението на вашата програма за приватизация, която е катастрофално неизпълнена, ще разберете, че тази оценка се дължи на приватизацията, извършена от нас. Така че недейте да говорите такива безобразни лъжи и недейте да казвате неща, които за всички, за целия свят са ясни, защото приватизацията, която ние направихме с всичките щ грешки, в крайна сметка промени България, промени икономиката и спаси българската държава от тази заплаха за националната сигурност, която, както каза господин Щерев, беше причинена от правителството на БСП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ралчев, спомням си лятото на 2001 г., когато водачът на Варненската листа на Национално движение Симеон Втори – в момента вицепремиер Николай Василев – спомена пред варненската общественост, че той ще си подаде оставката, ако до края на годината не се реши проблемът с Варненската корабостроителница.
В момента този проблем е в контекста на това, което обсъждаме – включваме проблемите на “Български морски флот”.
Оставам настрана вашите проблеми в парламентарната група и и скандалите ви, които бяха на последното заседание на парламентарната група.
Аз много Ви моля да припомните на вицепремиера обещанието пред варненската общественост, защото той много трудно вече може да се връща във Варна и да говори същите небивалици, както и за нулева толерантност към корупцията, които говореше през 2001 г. Тези витиевати фрази не знам къде са учени и къде се е учил да манипулира. Аз го отдавам на това, че е сравнително млад човек, но не е добре човек да лъже, особено по време на избори. Защото пак идват избори, господин Василев! И няма да можете да помогнете тогава на Вашата политическа сила във Варна, защото много неистини говорите и продължавате да говорите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, позволявам си да кажа, че само един-единствен факт съм съобщил в това, което говорих преди малко. Той беше, че 87 на сто от приватизираните предприятия са в несъстоятелност. Господин Ляков, това е единственият факт, който Ви позволява друга преценка при налична и необходима аргументация. Останалото е елементарно и на много ниско ниво, за да можете да си позволите да говорите така за някакви си лъжи.
И така, ако нямате възможност да разграничите проблемите, това е съвсем понятно, но когато ви се прави абсолютно чист юридически аргумент, да го отхвърляте с понятието лъжа е недостойно. Нека да уважаваме себе си. Нямам нищо против този дебат да продължи във всяко измерение, да разграничим нещата на две, каквито са и в президентското вето, да говорим за юриспруденция, да говорим за право, за аргументи по правото и за политика. Ако искате да говорим за политика, нямам нищо против. Ще започнем от всичко онова, което беше извършено като приватизация от 1995 г. насам и ще правим дълги дебати. В крайна сметка се изискват два аргумента: първо, имаме ли законово основание на базата на чл. 120 от Конституцията да твърдим, че няма нарушение на закона, тоест има юридическа теза. После ще говорим доколко издържа или не издържа, но до този момент не сме чули нито един аргумент, който да лишава мнозинството от солидна аргументация.
Що се говори от гледна точка на политиката, съжалявам много, но в крайна сметка не виждам каквото и да е морално основание от ваша страна по въпроса за приватизацията да говорите от политическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, никой не може да упрекне Обединените демократични сили в това, че най-искрено, последователно и практически застъпват тезата за промяна на България, за промяна към добро. Част от тази промяна е и политиката на приватизация. Ето защо искам да се обърна към мнозинството с думите: Ние, уважаеми господа, искахме и представихме нашата алтернатива на вашата неуспешна политика за извършване на приватизация в Република България с текстовете, които предложихме по внесения от вас законопроект. Вие отхвърлихте тези текстове, защото предварително бяхте избрали единствената за вас възможност и теза да поправите слабия си успех с още една двойка.
Нашата голяма тревога, изразена тук, от тази трибуна, се състоеше в това, че в този дебат вместо ние да посочим нашите алтернативи за бърза, прозрачна и икономически ефективна приватизация, вие ни върнахте на темата как да защитаваме демократичната държава и Конституцията на Република България. Това е така, защото основното конституционно право, което вие нарушихте, е правото на съдебен контрол, давайки право Народното събрание неправомерно и в разрез с Конституцията да отменя актове на съдебната власт.
Ето защо, уважаеми дами и господа, за да не бъда голословна, искам да ви припомня няколко текстове от Конституцията:
“Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси.”
“Чл. 120. (2) Само по изключение…”. След миг, господин Ралчев, ще Ви кажа, че при вашата теза и вашата формулировка няма такова изключение.
“Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.”
“Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебното производство.”
“Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 3) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове.”
С този закон, господа от управляващото мнозинство, вие елиминирате тези конституционни текстове. Няма закон и правна норма, която да е конституционносъобразна, позитивна и да противоречи на Конституцията, защото всяка правна норма трябва да е реплика на тази Конституция, а не да я елиминира и най-малкото да й противоречи.
Искам да ви кажа, че поднесените ни примери тук са силно политически изкривени от практиката на Конституционния съд. Това, което се цитира в доклада на Комисията по икономическата политика, не кореспондира с основния извод, който прави Конституционният съд. Този извод се състои в това, че с правото за необжалваемост не следва да се злоупотребява. Злоупотребата при вас е налице. Става дума за това, че в нито една фаза, в нито един стадий, нито актовете на агенцията, нито на надзорния съвет, нито на Министерския съвет подлежат на обжалване пред съда. При положение, че този страх не може да бъде аргументиран от вас по друг начин, този страх ние го определяме като страх на хора, които на всяка цена трябва да прокарат определени корпоративни интереси. Ако тезата ви е приватизацията да бъде по-бърза и по-ефективна, тогава вие не бихте елиминирали и погазили конституционните текстове, защото на терена на състезанието, там, където се доказва законосъобразността, нито един български гражданин и най-малко от управляващите би си позволил да не даде възможност и основание по силата на това състезание да получи високата оценка.
Що се отнася до това, че приватизацията наистина е провал, искам да ви кажа (започнахме с оценки и може би тази тема е добра като пример), че ако оценката за провала на икономическата политика и катастрофиралата приватизация е двойка, то ако слабият ученик реши да поправи тази двойка на тройка в дневника на своята учителка, това не означава, че той е повишил знанията си. Само че този слаб успех, господа, не се пише само на управляващите. Този слаб успех в познанието рефлектира върху съдбата на българите. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Има думата за реплика госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Масева, вземам реплика, защото съм възмутена от факта, че точно вашата политическа сила се опитва да прави оценка на законите, които приема това мнозинство в този парламент относно приватизацията.

Госпожо Масева, оценки могат да правят учителите или отличниците. Двойкарите оценки не могат да дават и не могат да оценяват. (Ръкопляскания в блока на НДСВ и възгласи: “Браво!”.) Защото Вие казахте: “Политиката на управляващото мнозинство по отношение на приватизацията се провали”. Дали се е провалила или не ще покаже бъдещето, ще покаже това, дали “Булгартабак” и БТК след приватизацията ще заработят добре. Но в едно сме сигурни: вашата политика по отношение на приватизацията се провали. И това не го казваме ние, казаха го хората 2001 г. (Ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Друга реплика? Няма.
Искате ли дуплика, госпожо Масева? Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Госпожо Дикова! Когато Обединените демократични сили правеха усилия на всяка цена да се състои промяната и България да придобие авторитета, с който днес вие се кичите, предполагам, че Вие сте била един обикновен наблюдател. На мен ми се иска да сте била участник. Но знайте, че тази квалификация, която изрекохте, не е квалификация на историята, може би, и на живота. Той ще опровергае думите Ви.
Искам само да Ви кажа, че в резултат на тази приватизация в Република България за периода, в който ние управлявахме, постъпиха инвестиции, които са три и четири пъти повече, отколкото по време на вашето управление. Оттам съдете за делата ни. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пантелеев, заповядайте за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Вчера в 17,58 ч. ние сме депозирали следното искане до председателя на Народното събрание господин Герджиков:
“Моля да ни бъде предоставена справка с имената на народните представители, които са в командировка у нас и в чужбина, в болнични или отсъстват с Ваше разрешение по уважителни причини за времето 27-28 февруари 2003 г. Моля да получим справката до 10,00 ч. на 27 февруари 2003 г.”
Справката е подписана от председателя на Парламентарната група господин Станишев.
Днес в 9,07 ч. сме представили ново искане до председателя на Народното събрание със следния текст:
“Моля да ни бъдат предоставени справка за броя на временните карти за гласуване и имената на народните представители, които са ги получили на 27 февруари 2003 г.”
Справката е подписана от заместник-председателя Любен Корнезов.
До този момент, госпожо председател, ние сме получили една справка на хвърчащ лист без подпис единствено за имената на народните представители от Коалиция за България, които на 27 и 28 февруари са в задгранична командировка…
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ, от място): Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съжалявам, господин Пантелеев, това не е процедура, която се отнася до работата на Народното събрание, до пленарната зала.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Настоявам, госпожо председател, до края на почивката да ни бъде предоставена исканата справка. В противен случай ние ще считаме, че се готви фалшификация на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така. Кажете ни само кое е правното основание да искате тази справка. Това не е процедура и нарушихте правилника, за което Ви правя забележка. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин Кръстьо Петков – за изказване. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Най-напред, преди да говоря по същество за мотивите на президента, искам да взема позволение да засягаме и неюридически въпроси, защото иначе, проф. Герджиков, оставам с впечатление, че ние се намираме на семинар на юристи или в аулата на Софийския университет, където Вие спорите по високата теория на правото.
Доколкото знам, има една такава теза, която юристите признават: правото не стои по-високо от икономиката, доколкото облича икономическите отношения в правни норми. От тази гледна точка бих възразил срещу всякакви опити да се ограничи дискусията или да се отнеме правото да се засягат и други аспекти и мотиви на ветото на президента. Особено бих възразил категорично като български депутат срещу опита на един съвсем нов и млад вицепремиер да иронизира българския президент, привеждайки цитати от негови изказвания. Той е още малък, трябва да порасне в политиката, за да му дойде времето да критикува българския президент и да му оспорва правото на разделение на властите и произнасяне по позиция.
Аз очаквах от вицепремиера, и още очаквам, сериозни икономически аргументи защо ние трябва да застанем зад този извънреден закон и зад този извънреден списък от предприятия. От тази гледна точка бих отишъл една крачка по-нататък в аргументите, които даде проф. Герджиков за първия мотив на президента.
Миналия път, по време на обсъждането, тъй като ние за трети път правим четене на закона, заявих, че според мен Народното събрание трябва да се произнася. Но в тази тристепенна процедура поне на мен ми липсват няколко елемента, за да бъде тя коректна. Например, ние искахме Народното събрание да се произнася не проформа, а да се произнася практически, с аргументи. Защото аз не бих сложил Комисията по икономическата политика на Народното събрание по-ниско от икономическия екип като компетентност и опит.
И още нещо, което е много важно. Щом ще се произнася Народното събрание при всяка сделка поотделно и при решаващи дебати като този, столът в дясно от мен трябва да бъде зает от един човек, който днес липсва и липсва в много важни моменти. Той се нарича Симеон Сакскобургготски и е премиер на България. Да си спомним предишни премиери, добри или лоши. В решаващи моменти – войната в Косово, валутния борд, срива на банковия пазар заставаха на тази трибуна и поемаха не лична, а институционална отговорност.
Аз бих искал от него да чуя каква е ролята на Народното събрание и дали той като най-овластения човек в държавната йерархия на България застава зад скритата философия на този извънреден закон – да финализираме сделките с “Булгартабак” и БТК. Не пред журналистите в коридора, а тук, пред Народното събрание да каже: аз, Симеон Сакскобургготски, заради държавните интереси и при създалата се ситуация, като премиер искам да финализираме сделките. Това го няма. И мисля, че президентът е прав, поставяйки въпроса за мястото на Народното събрание в цялостната процедура.
Националната сигурност. Аз не искам да споря с юристите дали има ясен законов критерий или не за понятието “национална сигурност”, но мисля, че има емпиричен критерий за това що е “национална сигурност”. Ако утре приватизираме системата на “Борба с градушките” и я приватизира “Зееви груп”, какво ще стане? Ще се съсипе реколтата на България.
Затова според мен, като гледаме списъка, се питаме дали енергоразпределителните дружества имат пряко отношение или имат по-голямо отношение към националната сигурност от системи, като “Газпром”, БДЖ и редица други. И се питаме, още миналия път го казахме: защо вкарвате скоропостижно новосъздадената компания “Балкан еър турс” в този списък? Отговорете ми теоретично, правно и емпирично кой е аргументът!
Значи, президентът е прав, когато визира, че няма строг критерий.
По-нататък, за съдебната власт. Аз се чудя как изтъкнати юристи, някои от тях с национална известност, заспиват вкъщи спокойно, след като тук са защитили тезата, че съдът и прокуратурата трябва да бъдат лишени от контрол при приватизацията, т.е. от контрол върху една важна част от икономическите отношения. Съдът само за гражданско-правни, трудово-правни и т.н. въпроси ли е? Какво е държава без съд, който да не се произнася по приватизацията? Това е държава джунгла – няма към кого да се обърнеш.

Какво прави инвеститорът, който идва със сериозен икономически интерес, като разбере, че съдът и прокуратурата нямат право на контрол? Той си тръгва и отива другаде, където има независима институция, към която да се обърне, ако нещо е сбъркано. Следователно, не само се удря българският съд, удря се българският икономически интерес и равновесието на властите. Въпросът не е в тънки спорове относно конституционната приложимост или неприложимост на тази материя, въпросът е, че излагаме България. И какво пречи да се съобразим с препоръката на президента? Това ще го направим буквално за няколко дни. Няма да забави сделките, за които всички от мнозинството тръпнат. Обратно, ще ускори и съкрати процедурата. Не правете политика на инат!
И накрая, чухме и тук чуваме обвинения към президента, към неговата позиция и неговите мотиви, свързани с понятието “популизъм”. Ами по-голям популист от НДСВ България не е раждала през тези 12 години! (Шум и реплики.) Така е, господин Искров. Вие казахте, че за 800 дни ще направите българите европейци по жизнен стандарт. И през м. септември ще водим тук дебат по тази тема. Популист ли е президентът, като обръща внимание, че обществото и общественото мнение е разпънато на кръст по този въпрос? Той обръща внимание върху един факт, който не е маловажен. Медиите, общественото мнение, институциите, работодателите, синдикатите никога не са били така активни в опита си да ви принудят да влезете в рамките на закона и в рамките на стратегията, която Народното събрание одобри.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): И в рамките на чужди интереси!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Какви чужди интереси? Кажете ми кои са тези чужди интереси?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Вие ги знаете, господин професоре!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Ако аз знам, че някой защитава чужди интереси и иска да спре сделката, аз, господин Дончев, Ви уверявам, че няма да се подчиня на никакво решение на групата и ще гласувам така, както ме убедите. Никой не идва тук да каже, че някой защитава чужди интереси и поради това е спряна сделката. А говорейки за чужди интереси, връщайки се към двете водещи конфликтни сделки, можем да кажем и други неща.
Затова аз имам следното предложение: да гледаме по същество, а не с формални правни, юридически аргументи мотивите на президента. Да постигнем съгласие да коригираме закона и да подобрим списъка, за да не бъде той неубедителен и извънреден, стоящ встрани, атакуван за субективизъм и лобистки интереси. Да го гласуваме и най-после да свърши одисеята на “Булгартабак” и БТК. Симеон Сакскобургготски може да реши с един ход казуса като се яви тук и каже: Аз, премиерът на България, съм за този вариант. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли реплики към изказването на господин Петков? Няма.
За изказване има думата госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз мисля, че до целия този спор, който водим днес, и дебатът, който до голяма степен се повтаря, можеше и да не се стигне, ако управляващото мнозинство беше проявило разум и се беше вслушало в онези предложения, които бяха дадени между първо и второ четене и които можеха да предотвратят ситуацията, в която днес сме доведени и пред която сме изправени. И щяха да го лишат от конфузната ситуация евентуално този закон сега да не мине.
Аз искам да се върнем към един момент от философията на внесените поправки. Задължителен елемент на демократичното общество, каквото твърдим, че сме, е контролът. И именно той сега е ябълката на раздора в тези предложения. Това е капан за самите управляващи, както и преди казах. В предложения ни законопроект има опит да се замени един контрол от друг, както твърдят вносителите – съдебният от парламентарния. На пръв поглед това не звучи лошо, ако обаче този контрол наистина не се превръща само в пригласяне, ако не се свежда до пригласяне. И в този смисъл текстовете, които ни се предложиха, залагат прокорупционни механизми, отсъствие на съдебния контрол и превръщането на парламентарния в обикновено пригласяне.
Когато контролът на мнозинството върху собствените му сделки, както се подразбира, няма начин да бъде друг освен подкрепа, то това превръща контрола в пародия, превръща парламентарния контрол с така заложения текст във фарс, прехвърляйки решението на мнозинството върху целия парламент. Именно затова моето предложение, което беше отхвърлено при второто четене, беше, ако стигнем до този момент парламентът да одобрява сделките, то това да става поне с две трети от народните представители, което би било гарант в известен смисъл с участието на най-широка част от парламента за действително смислеността и успеха на тези сделки. Тогава наистина бихме могли да говорим за парламентарен контрол – когато не само мнозинството ги подкрепя.
От друга страна, липсата на съдебен контрол, изключването на такъв от посочените 15 предприятия означава, на първо място, че инвеститорите и участниците в конкурса, които няма да имат право на обжалване и протест, едва ли биха се включили в такъв конкурс. Тоест това предполага предопределеност на конкурса и обезсмисля участието в него. Инвеститори, които не биха били сигурни, че конкурса ще спечелят те, които биха били сериозни, едва ли биха се включили при такива условия, когато няма да могат да потърсят правата си. Тук вече стана дума и за конституционните права.
От друга страна, откровеното заобикаляне на съда като институция би потвърдило твърденията, излезли тези дни в пресата, че корупцията е държавна политика.
Уважаемо мнозинство, недейте да работите в тази посока! Ако тези предложения сега минат, това ще бъде категорично доказателство за узаконяване на корупцията като такава. Вие може би се опитвате да вкарате в капан собствения си лидер, който пое ангажимент, че ще доведе корупцията в България до минимум. Иска ми се да вярвам, че това е и ваш ангажимент. И когато говорим, че съдебната власт била корумпирана, тромава и т.н., то тогава нека час по-скоро Законът за съдебната власт да влезе в пленарната зала, защото негова работа е да регламентира отношенията вътре и да промени, ако съществуват корупционни елементи в съдебната система. Нека не позволяваме да допускаме подобни в изпълнителната власт. Пак повтарям, това би било капан за самите вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
За изказване има думата господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Ветото на президента е очаквано. Президентът направи това, което цялото българско общество очакваше от него, още повече, че срещу Закона за приватизация и следприватизационен контрол имаше много негативно обществено настроение. И съвсем нормално и отговорно е ние да участваме в тези дебати.
На 6 април 2001 г. лидерът на Национално движение Симеон Втори заяви следното, цитирам: “Бърза и качествена промяна в стандарта чрез постигане на функционираща пазарна икономика и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозния световен капитал”. Край на цитата.

Уважаеми колеги, две години след това нищо от тези гръмки и тържествени обещания не се случи. Напротив, за 2002 г. се очертава притокът на преки чуждестранни инвестиции да бъде на най-ниското ниво в сравнение с притока на чуждестранни инвестиции през последните 4-5 години. Освен това покупателната способност на българските граждани през последната година и половина драстично намаля, което не може да не ни тревожи, още повече парламентарното мнозинство.
Със Закона за приватизация и следприватизационен контрол рухна окончателно митът за новия морал и икономическата компетентност на управляващия икономически екип. Законът за приватизация и следприватизационен контрол трябваше да приватизира, уважаеми колеги. Какво се получи в действителност? Не само че приходите от приватизацията намаляха, по същество приватизацията беше забавена, а бих казал и че приватизацията спря. Истината е, че големите обещания на Николай Василев в областта на приватизацията говорят много показателно за новия морал на новото време и в частност за новия морал на господин Николай Василев. Истината е, че той непрекъснато повтаряше преди парламентарните избори, че приватизацията на БТК и на "Булгартабак холдинг" ще приключи до края на 2001 г. Освен това непрекъснато се повтаряше, че цялостният процес на приватизация ще приключи до края на 2002 г.
Уважаеми колеги, вече сме 2003 г. Искам да подчертая още веднъж, че с предлагания Закон за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията ще се забави. Защото схемата, която се предлага, е тромава и ще отнеме много време и по същество ще се забави процесът на приватизация поне с 5-6 месеца. Освен това този закон отблъсква стратегическите чуждестранни инвеститори. Това е безспорно, никой няма да инвестира в страна, където потенциалните инвеститори нямат възможност за защита, нямат възможност да защитят пред независимата съдебна власт своите законни интереси. Освен това бизнес климатът няма да се подобри с този закон. И което е най-притеснително, този закон прави приватизацията много по-непрозрачна. Защото без съдебен контрол, уважаеми колеги, няма прозрачна приватизация, нека да си го кажем съвсем откровено.
Освен това, понеже се спекулира с понятието "национална сигурност", ние предложихме лицата, които са изгонени от страната за това, че застрашават националната сигурност на нашата страна, да не участват в приватизационния процес. И само за 24 часа парламентарното мнозинство обърна своята позиция на 180 градуса. Уважаеми колеги, нека да бъдем откровени и да говорим истината пред българското общество: икономическият екип на правителството поставя на карта бъдещето на "Булгартабак холдинг" и на БТК. И не само на тях, а и на структуроопределящите предприятия в нашата икономика. И което е още по-притеснително, компетентността на този екип поставя на карта цялостното икономическо развитие на страната. За това цялата политическа отговорност носи парламентарното мнозинство на ДПС и на НДСВ.
Уважаеми колеги от мнозинството, зимата е на приключване. Вярно е, че тя беше доста дълга тази година, но е крайно време да се събудите от дългия зимен сън, защото утре ще бъде твърде късно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплика на господин Иванов? Няма.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Ще ви информирам за времето, с което разполагат парламентарните групи: НДСВ – 22 минути; ОДС – 17 минути; Коалиция за България – 14 минути; ДПС – 40 минути. Независимите нямат повече време за изказване. То беше изчерпано от госпожа Анастасова.
Имате думата за изказвания.
От името на парламентарна група има думата господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Коалиция за България да направя следното изявление.
“На днешния ден, 27 февруари 2003 г., се навършват 70 години от подпалването на Райхстага в столицата на Германия – Берлин. (Смях в залата.) С този варварски акт бе сложено началото на една от най-мрачните страници в историята на човешката цивилизация. Историята не познава по-човеконенавистна диктатура от диктатурата на германския фашизъм, хвърлил само шест години след това света в пламъците на Втората световна война. Петдесет милиона жертви; невиждана разруха на Европа и най-вече на източноевропейските страни и Русия; изтреблението на евреите и нечовешките страдания на милиони хора бяха цената и следствието на този варварски акт. Само гигантските усилия на антифашистката коалиция на Русия, Съединените американски щати, Англия, Франция и редица други държави, към които в края на войната се присъедини и България, спасиха човечеството от гибел и господството на фашизма и расизма.
Ето защо днес, уважаеми народни представители, нека отново си спомним 27 февруари 1933 г. със съзнанието, че трябва свято да пазим парламентаризма от посегателства, защото той е висше постижение на човешката мисъл и дейност и е гаранция за тържеството на демокрацията във всяка страна, в т.ч. и в Република България.”
Извън официалното изявление искам да кажа, че в известна степен съм огорчен от реакцията в залата. Очевидно, че има колеги, които въобще не са в час и само когато е необходимо да използват популистки цели, такива събития като Холокоста например, тогава си правят труда да ги използват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми вицепремиер! Силно се надявам Холокоста и приватизацията да не са синонимни думи в България. Съзнавам, че това, което ще изразя пред вас, няма да промени отношението на нито един от вас, защото не остана народен представител, без значение от квалификацията и областите, в които работи, да не е наясно с позициите си.
Новият Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който приехме в началото на мандата, и последвалите го поправки бяха най-дискутираните не само в пленарната зала, но и в цялото общество. Днес тече поредният дебат.
Основният аргумент на президента ни е, че приватизационният процес е политическо решение, а не пазарно и че парламентът се превръща от орган, осъществяващ законодателна дейност и парламентарен контрол, в орган, участник в пазарните отношения, и по този начин се нарушава Конституцията в частта за разделение на властите.
Искам да ви напомня, че приватизационният процес е следствие от ясно изразена политическа воля. Такава воля може да бъде спирането на приватизационните сделки или национализацията на приватизираните дружества – въпрос на политическо виждане за обществено-политическото устройство на страната.
Съгласно законопроекта, Народното събрание само ще одобри или не приватизационни сделки. Това решение не може да се отнесе като вмешателство в работата на изпълнителната власт. То е по-скоро парламентарен контрол, защото зад тези сделки ще има одобрена от Народното събрание стратегия за приватизацията им.
Втората част на основния аргумент на президента на страната ни е, че новите норми в законопроекта представляват отстъпление от изискванията за прозрачна и подчинена на ясни правила приватизационна процедура не звучат твърде убедително.
Вярно е, че се намали интересът на потенциалните инвеститори, но не защото законът и новото му изменение са лоши, а защото в България не остана институция, която не се е произнесла по предстоящите сделки от списъка. В резултат приватизационният процес видимо намали скоростта си. Забавянето на големите приватизационни сделки не е в интерес на България.

Не смятам, че законопроектът е крачка към замърсяване на пазарните условия, напротив. Това, че службите за сигурност ще се произнесат за надлежността на кандидат-купувачите, не може да се приеме като отстъпление от пазарните принципи, още повече, че условията за провеждане на приватизационните сделки не се променят.
Президентът ни смята, че липсата на легално определение за дружества e от значение за националната сигурност, което може да доведе до включване в списъка на дружества, за които е спорно дали имат отношение към националната сигурност. Моето тълкуване на този аргумент на президента е като сигнална лампа за евентуално разширение на списъка, а не оспорване на дружества, включени в списъка на настоящия законопроект. Всяко разширение на списъка ще е вследствие от законодателна инициатива и хронологията на такава инициатива е известна на всеки от вас. Не мога да не се съглася с президента ни, че ограничаването на съдебния контрол върху административни актове не е препоръчително, но не приемам, че с този законопроект се засилва тенденцията. Не смятам, че конституционното право на изпълнителната власт да има актове, които са необжалваеми, се смята за начало на тенденция за ограничаване на съдебния контрол. Конституционният съд многократно е давал тълкувателни решения на чл. 120, ал 2 от Конституцията. Липсата на необжалваемост създава непрозрачна среда и условия за корупция, казва президентът ни. Бих гласувал с двете си ръце, но ако ставаше въпрос за по-широко приложно поле на законопроекта – примерно необжалваемост на всички актове на Агенцията за приватизация, какъвто опит беше направен от предишното мнозинство.
За мен лично най-неубедителен е последният аргумент, където президентът казва, че пренебрегваме широкото неодобрение на законопроекта от българското общество. Струва ми се, че тук има една редакционна грешка и че става въпрос за историята на приватизационния процес в България от десетилетие насам - eдин изключителен продукт на политическата класа, който коренно променя икономическата среда в България и към днешна дата е най-дискутираната тема у нас. По-скоро дебатът в обществото е за конкретните носители на този процес. Оценката е изключително негативна, при това с пълно основание. Приватизацията трябваше да въведе пазарни отношения, трябваше да има отношение към социалния статус на всички членове на обществото, трябваше да се събуди прословутата предприемчивост и работоспособност на българина, трябваше да се върнем с гордо чело в общоевропейския дом. Разбира се, не само приватизацията има отношение към все още нереализираната мечта на българина, но приносът щ е забележителен. Преминаването от общонационална собственост към лична и конкретна такава се разбира и се възприема от голяма част от населението, но не и очевадният грабеж, на който е свидетел цялото общество. При това този грабеж беше на законна основа. Спомнете си така наречената “масова приватизация”, “преговори с потенциалния купувач и РМД”. Тези узаконени кражби бяха замислени в партийните централи и, разбира се, с партийни инициативи. Тази набрана отрицателна енергия не можеше да подмине и настоящото мнозинство. Инерционният момент е толкова голям, че недоверие ще има и към следващите мнозинства, без значение как работят. Ако президентът е имал това предвид, той категорично е прав. Но за съжаление, в мотивите си пише, че става въпрос за конкретния законопроект.
Днес ние за трети пореден път в тази пленарна зала казваме, че близо 270 държавни люде могат да оценяват качествата на евентуалните инвеститори, особено когато става въпрос за защита на националната сигурност, където икономическият фактор е основен. Този състав може и трябва да предотврати всяка опасност за икономическа принуда за държавата. Предвид на многобройните дебати по този законопроект, където Парламентарната група на ДПС е имала ясно становище, днес смятаме, че нищо не се е променило и нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта за трети пореден път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА АНГЕЛОВА-БАНКОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Далече преди изтичането на лекомислено обещаните 800 дни (силен шум и тропане по банките от блоковете на НДСВ и ДПС) управляващото мнозинство започна да пише Книгата на своето управление, което нашият народ озаглави “Разрушителите на съвременна България”. Страниците на тази книга говорят за едно високомерно управление, за грубо погазване на обществен договор, за умишлено разпалване на война на институциите, за корупция, обхванала всички етажи на властта (силен шум от блоковете на НДСВ и ДПС), за законодателство, влизащо в разрез с основния закон на Република България - Конституцията, за пренебрежителното отношение на висшата изпълнителна власт и управляващото мнозинство към парламента.
Защо с високомерие и арогантно безразличие властимащите пренебрегват съдебния контрол в приватизацията на 15 важни структуроопределящи дружества? Кой и защо се страхува от контрола на съдебната власт? Какво се крие зад увереността на председателя на Парламентарната група на НДСВ, че който е против приватизационните сделки, е против интересите на България? Какво се крие зад откровението на вицепремиера Николай Василев, че мотивите на президентското вето атакуват националната ни сигурност? Твърде показателен е фактът, че политическите сили отляво и отдясно обединяват усилията си, за да спрат срамното и позорно приватизиране без съдебен контрол и така необходимата прозрачност.
Тенденцията в цивилизования свят е всички актове на управленските органи, с които се засягат права и интереси на граждани, да могат да се обжалват пред съда. Нима България е извън този цивилизован свят? Приватизацията не може да се политизира и всяко следващо мнозинство чрез мъгляви критерии за национална сигурност да може да вкарва едни или други дружества в специални процедури. Нима ще допуснем това?
Тези, които доведоха управляващите в министерските и депутатските кресла, питат: защо правителството не реализира своите щедри обещания за мощен инвестиционен поток? Досега нито една приватизационна сделка не беше санкционирана с президентско вето, но инвестиции няма и няма!
Присъединявам се към призива на господин Кръстьо Петков за присъствие на нашия премиер в залата, защото това е един от най-важните и решителни моменти в съдбата на България. Редно е всички поравно да поемем отговорност и вкупом да бъдем отговорни. Все още има време за управляващото мнозинство от разрушители да се превърнат в строители на съвременна България.
За протокола в момента констатирам, че госпожа Даринка Станчева не присъства в залата, а картата щ е там. Моля да влезе в протокола. (Ръкопляскания от блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова, за реплика.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо Банкова, Вие, която минахте през всички възможни демокрации на България (смях в блока на НДСВ), да, всички възможни – управленски и неуправленски, Вие, която от офиса на ул. “Шишман” ме учехте на морал и отношение към Симеон Втори, как да разбера Вашето поведение, обърнато на 360о? (Смях в залата.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: На 180о!
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Добре, на 180о.
Не зная на кой Господ се кръстите, госпожо Банкова, но едно ми е ясно: че сте човек без позиция (ръкопляскания от блока на НДСВ), Вие сте човек, който се обръща натам, откъдето духа вятърът. Разбраха го и колегите, разбраха го журналистите, разбра го цяла България. За кого плачете? За времето преди 10 ноември или за новото време?
Извинявайте, наистина се развълнувах. Но от хората като Вас, и от тази група, която се определи като НИЕ, Вие сте единствената, която не получавате “Добър ден!” от мен и никога няма да го получите. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли желаещи за други реплики?
Заповядайте за дуплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаема госпожо Атанасова, Вие бъркате партийната вярност с подкрепата на избирателите. (Ръкопляскания.)
От тази най-висока трибуна заявявам, че имам пълната подкрепа на всички мои избиратели от Ловешкия избирателен район. (Ръкопляскания.)
За мен това е много по-важно. Те са ни пратили тук, те ще ни съдят, пред тях ще отговаряме. За мен това е най-важната позиция. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Вие само пишете тук от една година и половина. Ако половината от това, което написахте, го бяхте научили, икономиката на България щеше да се е оправила.
И така, уважаеми колеги, случи се това, за което ние предупреждавахме – че икономическият екип на Николай Василев сътвори един скандален и калпав закон, закон, който поставя много въпроси и въпросителни и който внушава съмнение за непрозрачност, предопределеност на приватизацията, внушава, че се търсят форми да се заобиколи законът, да се скрием зад парламентарното мнозинство, за да направим една неясна приватизация.
Това е закон, който няма да привлече стратегически инвеститори в България. Тези инвеститори, от които има нужда България, няма да дойдат, за да приватизират и да участват в приватизация по този закон. Този закон обаче ще гарантира нещо друго – да бъде направена приватизация за добри приятели от добри приятели. Предполагам, че хора като Георги Попов и някои други партньори, които са добри приятели на господин министъра на икономиката, сигурно ще се появят в приватизацията. Но това не е закон, който трябва да направи приватизация на такива националноотговорни обекти като българската енергетика, като “Булгартабак” и др.
Аз имам един въпрос към господин министъра на икономиката и ще помоля той да ми отговори: като е толкова добър този закон, който днес ще подлежи на поредното гласуване, защо Апостол Апостолов – председателят на Агенцията по приватизация, си търси толкова усилено работа? Защо се яви на конкурс за финансовия надзор? Може би защото с този закон не иска да полага подписа си под приватизационни сделки, за които утре ще трябва да отговаря пред съда?! Или може би Вие ще се ангажирате да сложите подписа си под тези приватизационни сделки?!
На всички е ясно, че този закон само задълбочава проблемите. Той в никакъв случай не увеличава доверието в мнозинството. Тук, в тази зала, има хора, които не са длъжни да носят кръста на некомпетентността на Николай Василев. Днес ще се иска гласуване в подкрепа на закон, не за да се помогне на българската приватизация и българската икономика, а за да се спаси Николай Василев. Не можем, колеги, да спасим нещо, което се е провалило. Днес може за малко да му помогнем и да го спасим, но не можем да убедим обществото, българския бизнес, че ще се прави приватизация от Николай Василев, която е успешна, че ще имаме “мъдро ръководене” на българската икономика, никой няма да повярва в тези неща. Нали разбирате, никой няма да повярва, че от утре рейтингът на министъра на икономиката ще се увеличи, че той ще стане по-добър приватизатор, че българската икономика ще успее, че инвеститорите, които са нужни на българската икономика, ще дойдат. В това няма да повярва никой от българското общество. За всички е ясно, че националната сигурност е само параван, зад който трябва да се скрием, за да заобиколим закона и да направим една предопределена приватизация.
Днес може и да помогнете на министъра на икономиката да заобиколи съда и съдебните процедури в приватизацията, но със сигурност след време тази поправка в закона и този закон ще му гарантира да стане клиент на съда. На всички в тази зала е ясно, че дните на министъра на икономиката Николай Василев са преброени и са въпрос на време.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Има – няма две години още.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз питам следното нещо: докога министър-председателят ще мълчи по този въпрос и какво още трябва да направи Николай Василев, за да му поиска оставката? Или може би това е решението на министър-председателя – Николай Василев да си свърши докрай работата и с цената на всичко: за определени кръгове – определена приватизация, с определена насоченост.
Гласуването днес ще е един отчаян опит да се прикрие некомпетентността на министъра и на екипа му. Днес ще се опитат да ви употребят за това “свято дело”. Вие трябва да извадите горещия картоф.
Вчера се правеха списъци кой ще бъде в залата и как ще гласува. Снощи сигурно са раздавани щедри обещания по региони, ако законът мине.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Стига сте чели вестници! Нищо по същество не казахте!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Всеки един от вас ще прецени как да гласува, но никой няма право да върви срещу обществото и бизнеса в България, да не се чуват хората, а те казват ясно следното: че министърът на икономиката се провали, че този закон е скандален и че по най-бързия начин той трябва да бъде сменен. Не е страшно един министър да бъде сменен и да си отиде. Страшно е, ако приемем закон, обслужващ интересите не на българската икономика, а закон, който обслужва определени интереси, ако гласуваме срещу собствените си убеждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Други желаещи? Кой иска думата за реплика?
Господин Кюркчиев, заповядайте.
Втора реплика – господин Пейчев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин Василев, наистина ми е много неприятно, че трябва да кажа и един друг факт – от времето на вашата приватизация. Седемдесет и три процента от приватизираните от вас предприятия по този закон, който вие сега не искате да приемете или искате да запазите стария, в момента са във фалит. Ако на това вие му казвате приватизация прозрачна и ясна, с ясни цели пред българския народ, то наистина това е една криво разбрана цивилизация. И когато тук, в този парламент, чрез радиото, чрез телевизията 8 млн. български граждани пряко ще наблюдават приватизацията на предприятията, вие на това му казвате непрозрачност. Защото тези предприятия са направени с труда и парите на тези 8 млн. хора и вече десет години се приватизират по един некоректен начин. И когато българският народ има възможност да гледа директно как става приватизацията и как се отстояват правата и на приватизаторите, и на опозицията, вие му казвате, че това било непрозрачно.
Съжалявам, господин Василев, но според мен тук непрозрачността е точно в това, заобикаляйки чрез съдебен контрол и едни други приказки, искате да отнемете правото на тези 8 млн. да гледат пряко как се приватизира едно предприятие. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пейчев – втора реплика.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Пред цялата тази аудитория и пред целия български народ Вие направихте няколко внушения. Едно от внушенията е, че господин Апостолов се страхува за мястото си в Агенцията за приватизация. Вие веднага се намесихте по този начин – като член на нашето Народно събрание, в работата на Агенцията за приватизация, а се страхувате да се намесите в работата на същата тази агенция за 15 големи предприятия и да покажете какво е Вашето отношение, да го декларирате и да го видят хората и да бъде записано тук какво е то.
Второ, искам да Ви кажа, че правителството не се страхува, че господин Апостолов или еди кой си ще бъде изместен от една позиция на друга позиция. Това точно е силата на правителството, че може да направи това и да даде тази възможност на всеки един член на правителството, ако той е необходим другаде и може да даде повече на друго работно място, той да отиде там. И министър Василев има достатъчно добър екип за това.
Така че бих искал да ви кажа, че това внушение, което се прави тук точно в момента, когато се прави конкурсът, вероятно вие имате някой кандидат, който искате от двамата други да подкрепите. Не знам дали това е така, но така прозвуча в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев! Аз не се съмнявам във Вашата икономическа компетентност, не се съмнявам и в компетентността на цялата ви парламентарна група по отношение на един елемент от икономиката – тази тема, която в момента дискутираме – приватизацията.
Но има нещо, моето дълбоко убеждение е, че Вие знаете много добре един елемент, който е от така наречената необлагаема част от доходите в тази страна, а хората му казват на ясен език далавера. Вие не можете да си представите, че може да има приватизационни сделки в България без този съществен от Ваша гледна точка елемент да присъства. И не мога да разбера как можете да давате такива квалификации и такива оценки за бъдещи действия, за бъдещи сделки?! Ако Вие смятате, че след 2 години ще ни кажете: "И вие крадохте. Сега не се занимавайте с нас!", не сте прави. И ние няма да говорим с вас по този въпрос. Това го знаят всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Василев, заповядайте.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Явно бяха казани неща, които притесниха и разбуниха духовете. Бе казана една истина.
На господин Алеко Кюркчиев аз няма да отговарям на въпроса. Той трябва да отиде до Плевен, до ареста, за да си оправи съдружника и тогава да дойде да говорим за нов морал. (Смях от ПС на ОДС.)
Колеги, става въпрос да бъдат продавани най-сериозните икономически субекти в България. Не може да се приеме такъв вариант на закон, който да не създаде внушение в обществото, че тази приватизация ще бъде най-успешната за българската икономика и ще дойдат най-стратегическите инвеститори.
Вие, господин Юнал Тасим, сте заинтересувани - не само вашата парламентарна група, а и всички колеги, "Булгартабак" да бъде така продаден, че да може наистина да се реши сериозно въпросът с изкупуването на тютюна в България, а не с нещо друго.
Същият въпрос се отнася и за БТК, същият въпрос се отнася и за енергетиката. Нали разбирате, че в една съседна на България страна – Сърбия, Нишката цигарена фабрика, която държи 60 на сто от пазара в Сърбия, е продадена за 280 млн. долара. В България целият "Булгартабак" няма да повтарям за колко пари се продава! Има ли логика във всичко това?! Бяхме ли свидетели на скандалите с Георги Попов, на подкупите и на всички други неща?
Това като резултат от какво идва? Идва като резултат от законодателната политика и на "мъдрото" управление на министъра на икономиката. Нека да дойде и да обясни какво е продал?! Ако е продал една бакалница, нека да дойде и да каже: "Аз продадох това и такива пари влязоха в държавния бюджет." Няма такова нещо!
Ходим и се караме на кметовете, че били корумпирани, това е, общо взето.
Затова ви казвам, колеги, изключително важно е какъв закон ще приемете. Според него ще направите и приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, този дебат стана наистина отегчителен и това наистина е неизбежно, тогава когато нямаш нито един членоразделен аргумент и тогава започваш да говориш колко бил лош министърът на икономиката, колко бил слаб, как се бил провалил. Едно и също слушаме тук, а ние трябва да дискутираме закона, неговата конституционност или неговата законодателна целесъобразност. Срещу конституционността на закона няма нито един аргумент. Затова дебатът се изроди в такова дребнаво заяждане с министъра на икономиката.
Непрекъснато се правят внушения, че приватизацията обслужвала, това управляващо мнозинство обслужвало определени корпоративни интереси. Нека да чуем това. Нека да говорим нещата в прав текст. По висящите приватизационни сделки има различни видове инвеститори - и много надеждни, и за нас е чест такива да влязат в България, и инвеститори със съмнителна репутация. От цялата канонада, която се носи тук, в парламента и в общественото пространство, аз мога да направя лично за себе си извода, че колеги както отляво, така и отдясно яростно защитават инвеститори с изключително съмнителна репутация. И правят всичко възможно да блокират приватизацията, която това управляващо мнозинство иска да направи. С каква цел? Тя е очевидна – не ние да приватизираме, да се провалим в приватизацията, да се забави приватизацията на всяка цена. След това кой е виновен? Естествено, правителството, не този, който е причинил забавянето на приватизацията, а естествено, управляващото мнозинство. И да се внуши на хората, че, видите ли, те се провалиха. А се мобилизира огромен ресурс само и само да се попречи на приватизационните сделки.
В края на краищата нека да припомним какви са фактите. Новият Закон за приватизация и следприватизационен контрол въведе два ясни и прозрачни метода за приватизация – търг и конкурс. Това е. И премахна най-корупционния метод, с който се злоупотребяваше в продължение на няколко години. Това е факт. И сега да се твърди, че видите ли, законът е лош и непрекъснато това да се внушава. Кое му е лошото? Нека да чуем един аргумент против закона. Празни приказки и политиканско дърдорене, за да се внушава на публиката и на обществеността, че видите ли, какво не е направило НДСВ. Ще го направим, уважаеми колеги, ще приемем този закон и ще го направим въпреки вашата съпротива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, господин Димитров! Казвате да се обърнем към фактите. Преди няколко месеца в Комисията по икономическата политика беше внесен Отчет за изпълнението на плана на Агенцията за приватизация. Кажете, господин Димитров, колко е изпълнението по време на вашето управление на плана, който вие сте си одобрили? Двадесет на сто! Двадесет на сто е изпълнението на това, което сте обявили, че ще приватизирате. Сега е вече м. февруари, идва м. март. Къде е отчетът за следващото шестмесечие? Дайте да видим още колко сте приватизирали. Обаче НДСВ търси причината в предишното управление и в по-предишното. А проблемите са си във вас, господин Димитров. Вие си ги създавате. Търпите няколко млади момчета да ви разиграват, лошото е, че разиграват и нас, разиграват и целия български народ. Но на това ще му дойде краят, господин Димитров.
А за това, че е нарушена Конституцията, аз съм убеден, че в скоро време ще Ви почервенят страните, защото Конституционният съд ще се произнесе против това, което правите в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, всичко това, което казахте, няма никаква стойност. Вие сякаш плувате в някакво блажено неведение. Всички тези аргументи ги хвърлете в кошчето за боклук. Вашият вицепремиер каза много ясно каква е причината за този законопроект – някакви тъмни мощни сили атакуват него и правителството. И този законопроект е ясният отговор, техният отговор на тези мощни тъмни сили. Когато бяхме малки нас ни плашеха с торбаланите. Тези юнаци сега дават закон срещу торбаланите, от които се страхуват. Това е истината. (Оживление.)
А на Вас, като юрист, ще Ви задам един такъв въпрос, на който миналия път не ми отговорихте. Господин Димитров, в § 7 на същия този законопроект ясно е записано, че онези приватизационни сделки, които вече са стартирали, за които има одобрена стратегия или пък има процедура, която е започнала, има дори избрани купувачи, за тях процедурата ще продължи по стария начин, не по този закон. Аз ви питам тогава защо двете сделки, които влизат в това определение – на “Булгартабак” и на БТК, са в този списък? Ето на този въпрос, който ви задавам вече за трети път от тази трибуна, никой от вас не благоволява да отговори. Кажете защо тези две сделки, след като има стартирала процедура, са в списъка, по който вие утре ще искате да няма съдебен контрол?
Ето това е простият отговор, който търся и никой от вас не ще да ми отговори. Моля сега да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други реплики няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Жотев, що се отнася за отчета на Агенцията за приватизация, Вие можете да съпоставите цифрите и да видите колко са приходите. Приходите по време на Вашето управление наистина бяха постигнати през определени отчетни периоди само за сметка на приходите от “Булбанк”. Така че, хайде да не говорим сега какви са приходите и какви са инвестициите. В момента обсъждаме законопроекта. Аз смятам, че вие се провалихте с определени приватизационни сделки и с приходите по тях.
Що се отнася до репликата на господин Радев, аз за пореден път установявам, господин Радев, че Вие не четете докладите на Комисията по икономическата политика. За пореден път в доклада има защо се прилагат към определени приватизационни процедури, какъв е критерият да се прилагат правилата, установени в сегашния законопроект.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Добре, кажете го и сега.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Казано е ясно, че се прилага критерият, установен в § 17, ал. 1 от сега действащия закон. И когато има избран купувач, който е придобил вече права в рамките на тази приватизационна процедура, няма да поставяме под съмнение неговите права и да ги връщаме обратно. Мисля, че това трябва да ви стане ясно, ако прочетете внимателно доклада.
За тези две сделки аз не можах да разбера точно какво ви интересува – двойнствения стандарт ли?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Защо са в списъка на 15-те?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И защо да не бъдат? Защото имат пряко отношение към националната сигурност на страната, господин Радев. (Реплики от ПСОДС.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Те противоречат на § 7 от вашия закон.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Много Ви моля, господин Радев, само това мога да Ви кажа: прочетете внимателно доклада на Комисията по икономическата политика, защото там нещата са казани съвсем конкретно и ясно. Вие просто не четете. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще преодолея голямото изкушение да произнеса една много остра политическа реч. (Оживление.) Затова ще бъда възможно най-кротък и ще обърна внимание на няколко съществени неща, които бяха подчертани в изказването, когато приемахме този прословут закон или по-точно промените в него.
Няколко думи само за приватизацията по време на вашето управление. Тук се цитират числа и проценти за това, че еди-колко си процента от приватизираните предприятия били фалирали. Това означава да кажете, че функциониращата пазарна икономика е фалирала. Тоест, веднага да влезете в противоречие с една напълно обективна не наша, международна оценка. Защото няма как, ако тези предприятия са фалирали, България да получи оценка за функционираща пазарна икономика. И затова продължавам да твърдя, че господин Ралчев каза една лъжа, защото той не е запознат с това какво представлява функционираща пазарна икономика. Кое е гръбнакът на тази функционираща пазарна икономика? Държавните монополисти ли или приватизираните частни предприятия, частният сектор? Нека да види отчета на БНБ - каква част от брутния вътрешен продукт се създава от частния сектор.
Господин Жотев ви каза много точно – провалена програма за приватизация за 2002 г. Провалена, неизпълнена! Както и да я погледнете, каквито и критерии да използвате. Защото опитът ви да се измъкнете само с тези две сделки, е изключително неудачен, тъй като сделката за “Булгартабак” е спряна от нормална съдебна процедура. Или вие смятате, че хората, които са участвали в сделката, нямат право да се жалват и това съдебно решение, което е произнесено по сделката, няма никаква валидност? Само си помислете докъде стигате по тази логика.
Спирам с темата приватизация – коя била успешна и как не е успешна. Това, според мен, отдавна е оценено.
Националната сигурност. Нима не може националната сигурност да бъде защитена чрез условията, които изрично са посочени при търг или конкурс? Разбира се, че може. Ако вие искахте даже можехте да приемете и тези промени, които не допускаха участието на лица, застрашаващи националната сигурност и изгонени от България. Само че вие отхвърлихте тази промяна, която беше предложена от моите колеги и оттук-нататък няма никакви гаранции, че този, който купи такова предприятие, включено от вас в списъка, след това ще се съобразява с националната сигурност, когато го препродава. Питам ви какви са гаранциите за това? Абсолютно никакви. Тоест този аргумент, поднесен по този начин, просто увисва във въздуха.
И се спирам на най-важната част, която аз защитих тогава в моето изказване и се обърнах към всички вас - уважаеми колеги от мнозинството. Не забравяйте, че след като мине вашето управление, вие ще се върнете по родните си места и отново трябва да погледнете хората. Вие знаете, че цялата тази процедура, която ви се предлага сега, всъщност се защитава от една десантна група от чуждестранния легион, която дойде в България с две цели. Едната цел е да превърти външния дълг и да спечели от това, и да спечелят нейните чуждестранни партньори. И втората й цел беше да извърши няколко сделки и да обере комисионните. Когато те направят това отново ще мигрират от България, само че вие ще останете тук. И тогава ще трябва да застанете пред хората и да застанете в ужасното положение за един политик, когато му задават въпрос, на който няма отговор.
Господин Герджиков каза, че Народното събрание не било страна по сделката. Това беше смисълът на неговото изказване, че то просто прави едно формално одобряване. Само че, погледнато и от практическа страна, т.е., когато във фактическия състав на една сделка трябва да определим отделните факти, които определят нейната валидност, и от политически състав кой носи отговорността за сделката, Народното събрание е не само страна, то е най-важната страна от сделката, защото Народното събрание със своето решение всъщност парафира окончателно сделката. Тя няма валидност без парафа на Народното събрание, без парафа на мнозинството.
И ви казах, че утре, когато, примерно, тези хора – приятелите на тази десантна група, купят “Булгартабак” и след това ликвидират “Булгартабак” като продадат само двете фабрики, които имат стойност - в Благоевград и в София, тютюнопроизводителите, господин Тасим, за които Ви говорих, няма да дойдат пред Министерския съвет, няма там да издигат лозунги, ще дойдат тук, пред Народното събрание. И аз се питам какво ще им кажете тогава, когато излезете. Дали сте по фактическия състав страна в сделката и дали по политическия състав също сте страна по сделката? Тоест, вие ще носите ли тази огромна отговорност, която искат да ви пришият? Защото смисълът на всички промени е да си измият ръцете с вас - не Министерският съвет, който по Конституция трябва да върши това и да носи отговорността докрай, а вие да поемете тази чужда отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
За реплика - господин Манов.

АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Ляков, внушенията, че ДПС подкрепя този законопроект заради това, че трябва да осигури препитание на тютюнопроизводителите, са твърде неактуални и остарели. Защо? В момента в България на тютюневия пазар има десет чуждестранни фирми и фирми с частно участие. Значителна част от тях дават сериозна заявка за оставане и активно участие в нашия тютюнев пазар.
Уважаеми господин Ляков, с "Булгартабак" или без "Булгартабак" България ще произвежда тютюн. Нашата национална концепция и позиция е ясна – дори в света да има един пушач, той трябва да пуши български цигари и български тютюни. Най-големият проблем в момента е не кой ще купи "Булгартабак", а кога ще бъде продаден "Булгартабак". Основните проблеми, които бяха създадени тази година в изкупната кампания, тютюневата кампания, се дължат до голяма степен на факта, че не беше решен проблемът с приватизацията на "Булгартабак". Трябва на всички да е ясно, че в момента "Булгартабак" безвъзвратно губи своя монопол на тютюневия пазар в България. Тази година "Булгартабак" вероятно ще изкупи около 50 процента от ориенталските тютюни. Мога със сигурност да кажа, че от следващата година "Булгартабак" със сигурност няма да бъде монополист на тютюневия пазар в България.
Уважаеми господин Ляков, още веднъж искам да Ви кажа, че нашата подкрепа за този законопроект е свързана с това, че приватизационният процес в България е стопиран. Ако това е била вашата остроумна политическа цел, трябва да ви призная, че вие я постигнахте. Само че това не е цел, която отговаря на националните интереси. Това е нещо, достойно за съжаление. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Има думата за дуплика господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги, не смятам, че вие по някакъв начин опровергахте същинската част от моето изказване. Разбира се, че е важно "Булгартабак", който е в изострена пазарна конкуренция, по-скоро да премине в частни ръце, но не съм съгласен, че не е важно кой ще купи "Булгартабак". Ще ви кажа защо. Казах, че партньорите на част от вашите министри, които искат да купят "Булгартабак", са прекупвачи. Те идват тук да купят една евтина стока, да я продадат по-скъпо и да спечелят от това. Аз ви предупредих, че има такава опасност. След това вие ще давате отговор на въпроса защо така е станало. Има реална възможност това да се случи. Затова е много важно кой ще купи "Булгартабак". Може би в стратегията, която всички тук обсъждахме и приехме, трябваше да се помисли по-внимателно (разбира се, трябваше да има социална защита на работещите в "Булгартабак"), за да бъде стратегията по-пазарно ориентирана. Тогава нямаше да дойдат такива фирми прекупвачи, а щяха да дойдат действително фирми в бранша, които по друг начин щяха след като го приватизират, да развият този огромен холдинг. Това е за мен важният, същественият въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Има думата господин Нихризов. Разполагате с 3 мин. и 30 сек.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, много аргументи се изложиха тук за и против закона, за и против ветото. На мен ми остава само да припомня това, което се е случвало на тази трибуна преди известно време, за да не се спънем в това, в което се спънахме преди няколко месеца. Преди единадесет месеца господин Василев каза: "Законът е перфектен. И една запетайка да смените в него, спирате приватизацията", след което два пъти инициира промени в този закон и два пъти се сблъска с вето на президента.
Какво става с приватизацията? Във ветото на президента има три основни момента.
Единият от тях е свързан с националната сигурност. Искам да припомня нещо. Преди една година и един месец тук се занимавахме с друг скандален случай – за "Агентите на короната". В една скандална стенограма вицепрезидентът беше казал следното: "Дайте да насочим въпроса към националната сигурност, за да можем да засекретим стенограмата." Затова ли, господа, боравите с националната сигурност, за да могат в последния момент предприятията от 12 да станат 15 или да се окаже, че част от текстовете за 8 часа са забравени, защото са свързани именно с охраняване на държавната сигурност?
Вторият момент, който много упорито се дебатираше, бе дали законът е конституционен или противоконституционен. Навярно юристите ще напишат трактат.
Аз имам само един въпрос към министър Василев. Господин Василев, ако Конституционният съд отмени текстовете, Вие ще тръгнете ли на инициатива за промяна на Конституцията или двата месеца, които са между приемането на закона и решението на Конституционния съд, ви стигат, за да направите сделките, заради които правите промените?
Третият момент е контролът на съдебната власт. Много не й се иска на всяка изпълнителна власт да има контрол. Имаше моменти в българската история, в които се считаше, че съдът бил излишен, защото всички ще бъдем другари, братя и ще се обичаме. Само че изпълнителната власт не може да бъде всьо и вся в тази страна. Защото съдът е гаранцията за демокрацията в една страна и ние не трябва да го забравяме!
Господин Ралчев спомена, че искаме да се върнем към старите основи на разговори с потенциални купувачи. Господин Ралчев, вижте закона, който чака. Там правителството иска да върне това нещо, само че ще го разглеждаме след няколко седмици или няколко дни.
И накрая, уважаеми колеги, не превръщайте парламента в гумен печат на желанието на определени хора в изпълнителната власт. Иначе има опасност да се върнем пак към цитираните от господин Сендов в последния социалистически парламент думи от Библията: "Съгрешихме и вкупом излишни станахме."
Нека своята отговорност понесат тези, които са действително виновни, тези, които са вредни за интересите на хората в България, за интересите на нашите избиратели. Защото този закон по същество представлява вот за икономическата политика на това правителство и вие трябва да кажете на хората харесва ли ви тя или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов. Изтече времето на Обединените демократични сили.
За изказване има думата господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо водеща, драги господин Василев, уважаеми колеги! …
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Госпожо водеща?!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Мишо, това е интересна реплика и вероятно в Юридическия факултет си струва да я дискутирате. Но днес дебатът беше вял и май малко са хората, които са разбрали за какво е този дебат.
Аз ще се опитам за сетен път, като започна с думите от изказването си на първо четене, когато казах, че този дебат е: има ли партии в България, които са в състояние да носят политическа отговорност или няма такива партии; има ли партии в България и народни представители, които не бягат от носенето на политическа отговорност?
Оня ден прочетох във вестника, един народен представител е казал: аз не се чувствам комфортно да продавам БТК или електроразпределителни дружества. А за какво се чувства комфортно уважаемият колега? Кое му прави комфорта?
Уважаеми колеги, първата тема днес е за политическата отговорност, а втората тема – която е по-важна и която я има в предизборната програма на всяка една от партиите тук. Всяка една от партиите тук заявиха: ние ще направим българския парламент стъклена къща – не да отваряме прозорците, а да отворим стените и хората да гледат какво се случва в България.
Кои са тези, които се страхуват в българския парламент да има дискусия по големите приватизационни сделки? Има ли такива народни представители тук? На този въпрос трябва да отговори днешното гласуване.
Тук колеги казаха, че тази година нищо не било продадено. Ами, защото вие разпродадохте, уважаеми колеги, онова, което беше лесно!
Уважаеми колеги, аз ви питам: можеше ли българска компания с 1 милиард годишен оборот, или продажби, да бъде продадена за 80 млн. долара?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Можеше.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Да, можеше. Беше ли това честната цена? Не, не беше. Няма да цитирам компанията нарочно. (Реплики в блока на КБ.)
Уважаеми колеги, можеше ли българският парламент да няма никаква възможност да влияе върху решенията на един Министерски съвет? Можеше. Има ли народен представител днес, който вярва, че тази лоша практика трябва да продължи? Не вярвам да има, но днешното гласуване ще го покаже.
Уважаеми колеги, днес не се крийте зад партийната си принадлежност и зад членството си в парламентарните групи!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не викай!
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Госпожо Масларова, викам, защото българският народ вика. (Ръкопляскания в мнозинството.) Той вика, защото българският народ не може да търпи повече старите партии, поведението на старите партии. Днес българският народ иска промяна в тази държава. (Шум и реплики в опозицията.) Днес българският народ иска партия на промяната. Всички вие знаете, че няма нито една партия, която е в състояние сама да направи необходимата промяна в България.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че ако днес и в бъдеще българският парламент не намери онези сили да се обедини върху важните за България проблеми и теми, то българският парламент ще стане излишен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Реплика – господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (независим): Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми господин Василев, скъпи колеги! Използвам случая с перфектното изказване на уважавания от мен колега Мирослав Севлиевски, който точно и ясно назова имената такива, каквито са - всяка една политическа организация, която е дошла на власт, е дошла с конкретни предизборни обещания и може ли тази политическа организация или формация да носи тази отговорност. Въпросите бяха много точно, ясно и коректно поставени.
Аз лично считам, че съм от тези народни представители, които напуснаха Парламентарната група на Коалиция “Национално движение Симеон Втори”, които наистина виждат какво става в страната и наистина виждат какво става в хората. И наистина трябва да има конкретна промяна, която да доведе до това, което обещавахме.
Да, аз нося своята персонална отговорност и желая наистина в Република България нещата да се променят по начина, по който ние обещахме. Стъклената кутия или стъклената чаша, за която каза господин Севлиевски, с това, което прави управляващото мнозинство, ще я счупи, ще я направи на всякакви малки парченца. Един кристален съд, ако не се държи здраво и внимателно, става на хиляди, хиляди парченца.
Държавата България трябва да бъде единна, цяла, а не разчупена на хиляди парченца. Тук сме свидетели на отговорностите, които пое Национално движение Симеон Втори за инвестиционната политика. Да, ние като коалиция поехме огромни отговорности, но органът, който трябваше да прокарва тази политика, в лицето на вицепремиера Николай Василев, практически не е изпълнена.
Нашата отговорност беше за инвестиции. Нашата отговорност беше за увеличаване стандарта на българина. Това просто не е така. И аз апелирам към всички колеги, които се считат горди, че са българи, съответно да подкрепят ветото на президента, защото това е преливане на отговорността. Отговорността, която се носи от Национално движение Симеон Втори, персонално от вицепремиера Николай Василев, за инвестиционната политика просто не работи. И си позволявам тук, от тази трибуна, да заявя следното. Това е резервацията на вицепремиера Николай Василев за Лондон на 8 март в 7,45 ч. Ще му я предам лично. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика на господин Севлиевски? Няма.
За дуплика – господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми дами и господа! Благодаря на господин Николов за казаните думи от него.
Дами и господа! Ако някой от вас е гледал социологическите проучвания напоследък, вероятно е забелязал, че всички парламентарно представени политически сили са под 30 процента. Искам да ви кажа, дами и господа, ако ми вярвате, доколкото разбирам от тези неща, че когато една партия е под 30 процента, значението дали са 11, 15 или 16 е никакво.
Какво означава това, дами и господа? Днес България не ни дели на СДС, НДСВ и БСП. Днес България ни дели на “тези” и на “онези”. И за голямо съжаление, от практиката на старите партии ние сме наречени “онези”.
Въпросът е днес да направим първата стъпка и да дадем доказателства пред българския народ, че не сме “онези”, а сме част от българския народ и тук сме изпратени да решаваме неговата съдба и бъдещето на нашите деца. Има ли такива, които са готови да решават, или не, или всички ще чакат някой друг да решава съдбата ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожа Асенова – за изказване.
МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Не толкова отдавна от тази трибуна аз говорих за необходимостта от постигането на национален консенсус в парламента в името на възможно най-доброто отстояване на националния интерес.
Отново заявявам, че българският парламент е събрание на една нация с един национален интерес, място, където не индивидуалните и корпоративни цели трябва да ръководят, а общото благо като резултат на обществения интерес на цялата нация.
Като депутат от Парламентарната група на НДСВ аз се надявах, че здравият разум в Парламентарната група на НДСВ ще надделее, защото в тази парламентарна група има много колеги, които се опитват да балансират между партийните решения и съвестта си. И вярвам, че много скоро те открито ще заявят своето достойнство по съвест.
Дори и сега, след като напуснах тази парламентарна група, бих подкрепила с гласа си инициативи на правителството, стига те да не влизаха в противоречие с националния интерес на страната ни. Но в никакъв случай няма да подкрепя този унизителен за българското общество закон, който има само една цел - доразграбването на държавата и отново облагодетелстването на определена група хора.
Излязох от тази парламентарна група, защото не желая да бъда част от една политика, която позволява на определена част от управляващите да бъдат непристъпния остров на властта, който работи уж от името на народа, но не и в негово име.
Надявах се със следващите си действия управляващото мнозинство да ме опровергае, а се получава точно обратното! Предлага ни се повторно да гласуваме закон, по който очевидно не само не съществува консенсус в обществото и институциите, но който очевидно, ги разделя. Предлага ни се нещо, което никога до този момент никоя управляваща политическа сила не си е позволявала – да ограничава достъпа на съдебната власт да упражни своя суверен контрол върху административните актове на изпълнителната власт.
Аз ви питам, колеги от Парламентарната група на НДСВ, когато вие няма да бъдете управляващи, дали ще сте съгласни този закон да съществува или може би нарцисизмът до такава степен ви е завладял, че не можете да погледнете в очите действителността на спадащия ви рейтинг, извън собственото ви величие?!
Аз не мога да разбера, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, упоритото ви бягане от възможностите за постигане на нормален политически консенсус с другите парламентарно представени политически сили. Вие не сте най-умните и най-безгрешните юристи и политици в тази зала! Напротив, чрез този закон за пореден път вие доказвате своето юридическо късогледство и своята политическа ниска култура! (Ръкопляскания от Коалиция за България и независимите депутати.)
Убедете ме с аргументи, по-силни от изложените в президентското вето, по какъв начин националната ни сигурност налага съставянето на точно този списък от предприятия? Как точно този съдебен контрол, който вие елиминирате, който е заложен в Конституцията, би застрашил националната сигурност?
Убедена съм, че на всички мои въпроси няма да може да се даде ясен и точен отговор, защото отговорът ви е обвит в пелената на собствените ви икономически интереси. Опасявам се, и това е по-лошото, че наистина диалог в тази пленарна зала не може да има.
Още веднъж ще се повторят с целия тоталитаризъм на притежаваната от вас власт вече заявявани намерения и ще се пристъпи към натискане на копчетата, а националният интерес на държавата и на цялото общество ще остане в джобовете на определена група управляващи и в гузната съвест на друга група управляващи. Затова ясно и категорично, с цялото си достойнство и гражданска позиция заявявам, че ще гласувам в подкрепа на президентското вето и ще гласувам против този закон, защото когато съм извън тази сграда, когато съм навън, сред хората, предпочитам да ги гледам честно и свободно в очите им и да виждам в тях вярата им в мен и надеждата им, и уважението им в българския парламент, а не да бъда инструмент в ръцете на тези, които се смятат за богоизбрани! (Ръкопляскания отляво и от групата на независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
Господин Радев има думата за изказване. (Реплики.)
Извинявайте, изтече времето!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, от името на група вземам думата, за да Ви напомня, че преди известно време на първо четене този срамен законопроект беше пробутан в залата с помощта на 9 “мъртви” души!
Днес, госпожо председател, след като и президентът упражни правото си на вето, всички народни представители в тази зала добре осъзнават огромната отговорност, която носят не само като принадлежност към една или друга политическа сила, не само като партийни и народни представители, а и като физически личности, като народни представители, индивидуално носещи отговорността от този акт, който сега след малко Вие се каните да подложите на гласуване. Тъй като тук става дума за нещо много сериозно – нещо, което утре ще има последици, които едва ли точно този, може би друг парламент, на неговото внимание ще стои днешното поведение на сегашното мнозинство. Подчертавам – мнозинство!
Аз в тази зала съзирам, че към настоящия момент няколко народни представители отсъстват от пленарно заседание и се опасявам, че мнозинството по стар навик ще посегне към техните карти и отново с “мъртви” души ще се опита да пробута този закон още веднъж така, както първия път!
Към настоящия момент няколко народни представители, на които се разчита да гласуват “за” законопроекта, отсъстват и те са: Тошо Пейков – в чужбина, Теодора Литрова – в чужбина, Димитър Стефанов – в болницата, прибрал си е картата, а някой каза, че му била извадена служебна, за да бъде гласувано от негово име, което ще е изключителен позор, госпожо председател! (Реплики от мнозинството.) Тодор Костурски – отсъства, госпожа Весела Драганова е в командировка в чужбина, отсъстват господин Николай Бучков, Атанас Василев…
Госпожо председател, миналия път Вие с едно благосклонно пасивно отношение помогнахте с тези “мъртви” души да бъде пробутан законът пред Народното събрание.
Днес аз ще се опитам да Ви избавя от това неудобство втори път да направите тази глупост и да се доопозорите! На базата на чл. 53 от настоящия правилник, ал. 2, предлагам да се извърши явно гласуване като в т. 3 на тази ал. 2 дословно е записано: “Ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” или "въздържал се".
И, за да избегнете възможността да се доопозорите, ще прочета и следващия чл. 54, в който е казано, че предложението се поставя на гласуване без разискване, можете само да допуснете по един представител от съответните парламентарни да изрази своето становище по него, но не правете опит да го отклоните от гласуване! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение като процедурно предложение от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили – гласуването да бъде на основание чл. 53, ал. 2, т. 3.
Гласували 221 народни представители: за 97, против 121, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Други изказвания няма.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на повторно гласуване Закона за приватизация… (Шум и реплики отляво.)
Кой е изявил желание? Не мога да гадая, че господин Димитров има желание да се изкаже.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Има процедурно предложение! Има процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дадох думата вече на господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, господин вицепремиер… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започна изказване вече. Не може процедура!
Продължете изказването.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като почти всичко вече е казано, аз искам да върна дебата към основния въпрос и това е въпросът защо президентът връща закона.
С усилията на хора от мнозинството се чуха най-различни неща. Чу се, че е гаф на президента, че е показване на мускули, че е лош сигнал за чуждите инвеститори, че президентът едва ли не отстоява нечии икономически интереси, че е война между институциите и т.н. (Шум в залата.)
Госпожо председателстваща, ще вземете ли мерки за възстановяване реда в залата или няма да вземете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Пазете тишина в залата!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се връщам на въпроса действително защо според мен президентът върна закона?
На първо място, това е заради инвеститорите, господин вицепремиер, заради сигнала, който се дава на тези инвеститори.
Вкарват се два режима на приватизация – единият режим ще бъде за обикновените приватизатори, за обикновените инвеститори, а втория режим ще бъде за преференциалните инвеститори. Значи, за да влезеш във втория режим, очевидно трябва да имаш благословията на тези, които в момента управляват България.
Ето това е идеята, поради която президентът смята, че ние като Народно събрание в никакъв случай не бива да допуснем този втори приватизационен режим.
Второто, заради което президентът връща закона, това е нашето членство в Европейския съюз. Ние искаме да влезем в Европейския съюз като пазарна икономика. С приемането на този закон ние заявяваме, че в нашата държава има две икономики: едната е пазарна, където нещата се слагат на тезгяха и онзи, който даде най-много пари, получава съответното предприятие; другата икономика е политическа, тя е непазарна икономика и се регулира от управляващите. Ако сте близък до вицепремиера, ако сте близък до премиера, ако сте близък до Лондонското сити, ще получите дадено предприятие. Ако не сте близък, не можете да получите това предприятие.
Третата причина, поради която президентът връща закона, според мен, това е запазване престижът на нашия парламент, на Народното събрание на България. И в тази посока, колкото и да е парадоксално, но точно президентът пази Народното събрание от това да не изглеждаме жалки, да не изглеждаме смешни, да не продължи падането на рейтинга на парламента. Ще ви кажа конкретните причини.
Господин вицепремиер, преди почти година вместо да се направи най-простото, Дойче банк да си регистрира дружество, това дружество да кандидатства за закупуване на “Булгартабак” и на тази основа досега “Булгартабак” да е продаден и да сме забравили за неговата приватизация, се прави възможно най-сложната схема – четирима софийски адвокати регистрират собствено дружество, това дружество се обявява от Агенцията за приватизация като стратегически инвеститор и се прави опит “Булгартабак” да бъде даден на тези четирима български адвокати. Нееднократно Вас Ви питаха има ли грешки в приватизацията, в това число и на последната “Панорама”. Вие винаги заявявахте, че няма никакви грешки, значи Николай безгрешен, така звучат нещата, което е груба грешка, ако се изразя меко. Подобна е картинката и с “Вива Венчърс”. Беше създадена специално дружество, което да купи БТК. Можеше да направите нещата така, че това дружество да си подаде навреме документите, навреме да бъде регистрирано, да предложи толкова инвестиции, колкото се полагат. Нищо такова не се направи. Това са грешки, които лежат върху вашата съвест.
В тази ситуация вече има два варианта: единият вариант е съответният министър и чиновниците, които се занимават с приватизацията, да понесат лична, персонална отговорност. Вместо да изберем този най-прост вариант, ние отиваме към другия вариант – парламентът да измие грешките и да създадем закони, които оневиняват тези хора, които са допуснали тези грешки. Страхувам се, че с това, което правим днес, ние на практика опозоряваме българския парламент.
Скъпи колеги народни представители, днес ние не гласуваме като народни представители, ние днес не гласуваме за трети път закона. Ако изтискаме това, което правим, ние днес гласуваме, за да дадем “Булгартабак” на “Табако кепитъл партнерс” и да дадем БТК на “Вива Венчърс”. Това гласуваме днес на нашето заседание. Вие разбирате ли, че днес ние се унижаваме до търговци? До това свеждаме функцията на Народното събрание и за съжаление това по никакъв начин не може да се отрази позитивно на имиджа на парламента.
Другата важна причина. Вие знаете, че тази сделка разтърси мнозинството. Вие знаете, че в резултат на тази сделка се отцепиха немалко депутати от мнозинството. Аз задавам въпрос на ръководителите на парламентарната група, задавам въпроса на господин Николай Василев: някой е готов да жертва мнозинството само и само да купи “Булгартабак” и БТК, разбирате ли какво става, до каква ситуация сме докарали българския парламент?
И призовавам мнозинството действително да си зададе този въпрос – кой е този, който е готов да жертва мнозинството в парламента, само и само да купи БТК и “Булгартабак”? (Неразбираема реплика от господин Валери Димитров.)
Президентът пази Републиката! В тази република има три власти: има съдебна власт, има законодателна власт, има изпълнителна власт. Каква е тази република, в която съдебната власт се отстранява от най-големите приватизационни сделки? Защо я отстранявате от най-големите приватизационни сделки? За да не разберем калта, която е под ноктите на тези сделки. Това е причината. Каква е тази република, в която нас днес ще ни използват като парцалена кукла да гласуваме така, както е изгодно на определени икономически корпоративни интереси, които дори не са български, а са изнесени зад граница.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Кажи кои интереси стоят зад тебе?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Днес, колеги от мнозинството, ние няма да гласуваме с чужди карти, както обикновено се случва. Днес с чужди карти, с картите на мнозинството ще гласува купувачът на БТК и на “Булгартабак”. Ние само ще го обслужим! (Ръкопляскания от КБ.)
Днес нещата са поставени като в казино – играе се ва банк. От едната страна са “Булгартабак” и БТК, а от другата страна е онова, което обикновените българи продължават да наричат морал, продължават да наричат закон, продължават да наричат България! От вас зависи какво ще изберете. Но от този избор действително зависи близкото бъдеще на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Просто, господин Димитров, ме обля вълна от светла радост от Вашата загриженост за съдбата на мнозинството, за съдбата на българския парламент. Обаче, господин Димитров, в момента парламентът гласува отхвърляне на вето върху закон, който веднъж е приет, а не гласува определяне на купувач, тъй като българският парламент е в правото си да отхвърли всеки един предпочетен купувач от Министерския съвет, ако намери за необходимо това.
Второ, Вие питате каква република е България. Аз казвам: България е парламентарна република, а не съдебна такава. Тоест не бива и няма да допуснем съдебна диктатура в нашата страна (силен шум от опозицията), тъй като вече има, и вие знаете много добре, опити от страна на съдебната власт съвсем грубо да се намесва в другата независима – изпълнителната власт. Затова именно повтарям, че България е парламентарна република и парламентът ще взима най-важните решения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Влахов.
За дуплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Влахов! Силни са думите за съдебната диктатура. Аз си мисля, че ако имаше съдебна диктатура, нямаше да има престъпност. Очевидно е, че няма диктатура, има съдебен хаос. И аз в никакъв случай не съм адвокат на съдебната система. Просто Ви казвам, че благодарение на съдебната система аз и Вие научихме, че “Джингов и съдружие” са стратегически инвеститор, който ще купува “Булгартабак”. Ако я нямаше системата, нямаше да научим. Благодарение на тази съдебна система научихме, че “Вива Венчърс” е влязла в процедурата за приватизация благодарение на 15-ина нарушения. Ако я нямаше тази съдебна система, сигурно нямаше да научим.
И искам да завърша, тъй като днес от най-различни страни се включваха участници в дебата с думите на един голям художник, който като направил картината, поканил един обущар да го пита какво ще каже за обувките. Обущарят погледнал обувките и казал: “Обувките – добре, обаче нагоре не върви”. Въпросният художник му казал: “Обущарю, гледай обувките!” Дотам! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Асенова.
МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Госпожо председател, много Ви моля да обърнете внимание, че пултовете на независимите народни представители не са в техническа изправност. Много Ви моля да направите проверката. Наистина моят пулт не работеше. Аз разбирам Вашия страх да не изпуснете всеки един глас, но много Ви моля, нямате никакво основание да ме лишавате от конституционното ми право аз да упражня моя глас. Много Ви моля да проверите пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Пултовете са проверени и работят на независимите народни представители, така че сте упражнили своето конституционно право.
Други желаещи за изказване? За процедура – господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение по чл. 53, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е свързано и с конституционното изискване, визирано в чл. 81, ал. 3, което гласи, че народните представители гласуват и трябва да гласуват винаги лично. Лично! И затова нашето предложение, след като беше отхвърлено поименното гласуване, е гласуването на този законопроект да стане с вдигане на ръка, т.е. на основание чл. 53, ал. 2, т. 2. Защото и при процедурното предложение, госпожо председател, се гласува с чужди карти. Председателят на нашето Народно събрание проф. Герджиков обяви, бих казал, битка, война срещу гласуването с чужди карти. Защо сега в този момент ще позволим това, което в края на краищата мнозинството обяви за порок – гласуването с чужди карти? По наши данни в момента народните представители от НДСВ и ДПС са точно 109, а се гласува с картите чувствително над 120.
Затова процедурното ми предложение е на основание чл. 53, ал. 2, т. 2 гласуването да стане с вдигане на ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение, постъпило от Коалиция за България, на основание чл. 53, ал. 2, т. 2 да бъде осъществено гласуването.
Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували 224 народни представители: за 103, против 121, въздържали се няма.
За процедурно предложение – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за поименна проверка в пленарната зала. Правя това предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чрез парламентарните секретари да бъде направена проверка. (Възражения от Коалиция за България.) Правомощие на председателя на Народното събрание е да прецени как да бъде направена тази проверка. Прочетете внимателно текста, на който се основавате.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ние искаме поименна проверка. Парламентарните секретари не могат да правят поименна проверка. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прочетете хубаво правилника и парламентарната практика, господин Пантелеев. (Парламентарните секретари правят проверка.)
Господин Черкезов, готов ли сте с преброяването?
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, встрани от микрофоните): 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Анастасов от Коалиция за България, готов ли сте с проверката?
И без резултатите от Коалиция за България в залата има кворум – 182 човека.
Продължаваме с разискванията.
Имате думата, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, искането ми е за удължаване на пленарното време до гласуването на закона, с оглед последващите искания, които предполагам, че сега ще бъдат направени. Удължаване до гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Дончев, да удължим пленарното заседание до приключване на тази точка от дневния ред.
Гласували 156 народни представители: за 132, против 23, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
За процедура има думата госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение се базира на следното. Преди малко беше направено гласуване, в което се установи, че наново се гласува с чужди карти от мнозинството. (Шум и неодобрителни реплики от НДСВ.) Например, гласувано е с картата на господин Тодор Костурски, който не е в залата. Явно се подготвя една измама, чрез която да се наруши Конституцията.
Аз се обръщам към всички народни представители, които не желаят да участват в този позор в българския парламент, да не участват в гласуването, което ще бъде подложено след малко, относно ветото на президента. Така ще се види колко души от мнозинството наистина са тук, в пленарната зала; колко гласуват със своите карти и кои не гласуват.
Обръщам се и към медиите, които наблюдават този позор на мнозинството и правителството, да видят кои ще останат да гласуват и дали наистина физически тези хора участват в погазването на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Искам да направя една процедура, тъй като в почивката две от картите на управляващото мнозинство, включително и моята, бяха откраднати. (Възгласи от НДСВ към двете страни на опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тишина в залата!
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Предварително искам да заявя, за да не се подмени вотът ми, че бих гласувала в подкрепа на законопроекта и бих гласувала против президентското вето. Благодаря. (Ръкопляскания, възгласи: “Браво! Браво!” от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чобанова.
За процедура има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че няма да участва в гласуването, защото това гласуване грубо ще наруши Конституцията. В момента мнозинството няма 121 народни представители в тази зала. Те са точно 116. Подготвя се поредното грубо нарушаване на Конституцията и Коалиция за България няма да участва в този фарс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедура, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Остро възразявам срещу това, което направи госпожа Екатерина Михайлова – да дава от тази трибуна инструкции на опозицията отляво и отдясно какво трябва да се прави. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) И Ви моля наистина да се спре този инструктаж, който непрекъснато се прави – какво трябвало да се направи или не, и да подложите на гласуване поправката, ветото на президента! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Асенова.
МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
За да не остава управляващото мнозинство с погрешното впечатление, че някой нещо ни диктува, заявявам ви, че независимите народни представители също отказват да вземат участие в това гласуване… (Народният представител Марианна Асенова продължава да говори при изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедурно предложение. Правя Ви забележка, госпожо Асенова. Изказахте се в нарушение на правилника, това не беше процедурно предложение!
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители!
Мисля, че съвсем ясно виждаме двуполюсния модел, който ужким си отиде. (Бурни ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Но взех думата, за да направя 2-минутно изказване, защото съм сигурен, че нито процедурните хватки, нито притчата за обущаря и художника са в състояние да изместят основната тема на днешната дискусия.
Искам да допълня господин Севлиевски – днес не става въпрос само за политическата отговорност, днес става въпрос най-вече за икономическите приоритети на държавата, най-важният от които е успешното приключване на приватизацията. Няма да говоря с БСП в това си изказване, защото вие нямахте и идея да приватизирате тези стратегически предприятия, нямахте идея да приватизирате БТК и “Булгартабак”. СДС вероятно имаше тази идея, но на тях не им стигна нито политическият ресурс, нито политическата воля да успеят да приватизират “Булгартабак” и БТК. Защото за приватизацията на тези стратегически сделки е необходимо още нещо – освен воля и политически ресурс, е необходимо политическо мъжество. Ние го имаме. Молбата ни е да не ни пречите да свършим онова, което вие не успяхте. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, господин Пирински, разполагате с 3 минути.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател! Господин Местан с основание ни насочи към предмета на дискусията.
Но, господин Местан, ако погледнем именно така нещата, Вие трябва да признаете, че това, което ще гласувате, се разминава с Конституцията.
Насочвам Ви към чл. 17 и 18. Там е предвидено какво е изключителна държавна собственост, върху кои сектори, като честотния сектор, далекосъобщенията, държавата има или суверенни права, или може със закон да установи държавен монопол.
Господин Местан, в тази зала днес предстои да се вземе решение как ще се приватизират и “Булгартабак”, и БТК, но и 7 енергопреносни дружества, 3 дружества от оръжейния отрасъл и 3 дружества от транспортния отрасъл. Защо никой не обясни нито на пленарната зала, нито на гражданите, че във всяка европейска страна един или повече от тези сектори са държавна собственост. Търговията с оръжие е предмет на държавна политика. Има партньори, които не желаят да контактуват с частни контрагенти.
Спекулата, която се прави с това, кое е за приватизация и кое не е, прикрива едно абсолютно безотговорно отношение именно към тези 15 дружества, от които зависи икономиката на България. И ако президентът в своята т. 2 е казал, че не може да се спекулира с дружества със значение за националната сигурност, той е имал предвид точно това – чл. 17, който гарантира неприкосновеността на частната собственост, и чл. 18, който казва, че има сектори, в които трябва да се подходи по особен начин.
Начинът, по който правителството предлага да се подходи, ликвидира отговорността на държавата и ще нанесе огромна вреда на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Илчев, разполагате със 7 минути.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен лично най-любопитната част от днешната дискусия беше опитът на господин Димитров от Коалиция за България да обясни защо президентът е обосновал така връщането на този законопроект, какви са били неговите мотиви, плюсовете и минусите в неговите разсъждения. Той обаче не каза, и съм сигурен, че нито един от 48-те депутати на Коалиция за България няма да смее да засегне темата за масирания натиск, който се е оказал на президента от фракции на БСП (шум на неодобрение от блока на Коалиция за България), от хора с оръжеен бизнес от БСП, които продават освен оръжие и вестници в малък тираж. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Разбира се, че президентът е употребил цялото време, с което разполага не се съмнявам в това, за да се ориентира в тази, както казват специалистите “архисложна материя”. Разбира се, че е разговарял с всички свои съветници. За мен остава непонятно защо минимум двама от неговите съветници не са споделили с него кротко онова, което шумно се говорили преди няколко години и са го издали в голям тираж. Книгата се казва “Синергетична парадигма на националната сигурност”. Глава пета е написана от единия от сегашните съветници на президента Първанов, а глава шеста – от втория. И двамата имат пряко отношение към националната сигурност и обясняват на публиката в България какво значи “синергетична нейна парадигма”. Една от главите между другото носи изчерпателното название “Национална сигурност и индустриални предприятия в държавите в преход”. Тук, колкото и да се усмихва господин Румен Петков, той е толкова наясно, колкото и аз, че и “Кинтекс”, и “Тератон”, и БТК, и “Булгартабак” са основни компоненти на българската национална сигурност. (Викове: “Браво!” и ръкопляскания от блока на НДСВ.) Когато казваме, че нито едно от тези предприятия не трябва да се стопанисва с хора от международна нелегитимност, преследвани от Интерпол и от службите на други държави, когато казваме, че съдът не може да се нахвърля върху тези сделки само с презумпции, казваме всъщност и другото – че искаме да поверим тези 15 предприятия, надявам се лично още 5 пъти по 15 след това, на сериозни мениджъри със сериозни намерения, с голям опит и с големи пари. Когато одумвате тук единия от кандидатите, защо не казвате, че той е направил до този момент 500 сполучливи инвестиции в 35 държави? И защо не питате съда отгоре на какво предполага, че ще съкрати 9000 души, че няма да плаща данъци и ще изнесе печалбите извън страната? Този инвеститор не го е правил в нито една от досегашните 35 държави, в които има 500 инвестиции. От съда не може да се очаква нищо друго, освен правни аргументи, но до този момент такива няма. Съдът говореше още в първата фаза на спора с аргументи, които му бяха подадени услужливо от тази зала.
Искам да се замислим, както се призовава днес тук, допустим ли е този опит за натиск и за обработка на българския съд, и на българския президент? Ако това е допустимо, гласувайте така, както сте решили. За нас това е недопустимо и ще следваме своята собствена политическа воля. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Процедура – господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, обръщам се към Вас. Моята процедура е свързана с начина на гласуване, и тъй като на няколко пъти мнозинството отхвърли предложенията на опозицията отляво и отдясно – да бъде с явно гласуване, с вдигане на ръка, аз апелирам към Вас: ползвайте правото си като председател на българското Народно събрание. Вие виждате, че продължава практиката на гласуване с чужди карти. Днес станахме свидетели на това, че някой взема картите на някой друг, и то това става в управляващото мнозинство в Тридесет и деветото Народно събрание. (Възгласи: “А-а-а!” в мнозинството.)
Аз апелирам към Вас, господин председателю, в името на авторитета на това Народно събрание, в името на Вашия личен авторитет, проявете инициатива и наложете като председател на събранието явно поименно гласуване по ветото на президента на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедурно предложение. И на Вас Ви налагам забележка, господин Мутафчиев. Днес нарушавате правилника непрекъснато с процедурни предложения или по-скоро под формата на процедурни предложения.
Господин Василев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, за това, че ми дадохте думата.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Днес присъствах тук в поредния дебат, който се отнася до поправките в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Нито участниците в този дебат, това са уважаемите дами и господа народни представители, нито нашите телевизионни зрители, радиослушатели или представителите на българските медии ще си спомнят каква е разликата между отделните дебати по този въпрос.
Обикновено темата за приватизацията се използва, за да се направят всевъзможни политически изказвания без никаква конкретна стойност. Един от аргументите, които се дискутираха в пленарната зала, евентуално в подкрепа на президентското вето, е, че този закон, видите ли, може да бъде обявен за противоконституционен. (Възгласи: “Е-е-е!”, шум и реплики в залата.) И тогава моят въпрос е: кой е органът в страната, който се произнася по въпроса дали един закон отговаря или не на Конституцията? Аз също съм чел българската Конституция и това, разбира се, е българският Конституционен съд.
Какво се случи до момента? До момента българският президент е наложил вето върху нови законопроекти 6 пъти. Имало ли е случай някога досега за последната година и половина Конституционният съд да обяви някои от тези закони, които са върнати от президента, за противоконституционни? И отговорът е: не! И обратно. Имаше един случай, когато Конституционният съд обяви един от законите за противоконституционен. Имаше ли тогава президентско вето? И отговорът е: не!
Така че аз лично като неюрист не виждам никаква връзка между това дали един закон отговаря на Конституцията и това дали има или няма президентско вето.
Днес имах възможност да цитирам няколко изказвания на българския президент от последната една година. Сега бих искал да използвам възможността да цитирам още едно изказване, това не са мои думи, разбира се, това са думи на бившия конституционен съдия и сегашен уважаван от мен, разбира се, народен представител господин Любен Корнезов. Той е изразил това свое становище по отношение на Решение № 13 на Конституционния съд от 1993 г. Съдът смята, че съдебният контрол върху административните актове съгласно чл. 120, ал. 2 не е всеобхватен. По това конституционно дело съдията Любен Корнезов е изразил особено мнение, в което конкретно… (Силен шум и реплики.)
Уважаеми дами и господа народни представители, в заключение бих искал да кажа, че въпреки липсата на подкрепа от някои институции в страната парламентарното мнозинство и правителството са твърдо решени да доведат докрай процеса на приватизация и привличане на инвестиции в България. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на повторно гласуване Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Моля, заемете местата си и гласувайте! (Силен шум и реплики в залата, скандирания от страна на опозицията, всички депутати са станали.)
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
Ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е преодоляно.
Съобщения за парламентарен контрол:

Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос и на три питания от народните представители Панайот Ляков, Васил Паница, Гергана Грънчарова, Емилия Масларова и Николай Камов.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Николай Камов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на пет актуални въпроса и на питане от народните представители Георги Божинов, Бойко Великов, Любомир Пантелеев, Евдокия Манева, Мария Стоянова и Благой Димитров.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Марина Дикова и Снежана Гроздилова и Иво Цанев, Теодора Гайдова и Димитър Абаджиев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Евдокия Манева и Тошо Пейков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса и на две питания от народните представители Ваня Цветкова, Тошо Пейков, Стефан Данаилов и Христо Кирчев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос и на питане от народните представители Емилия Масларова и Евгени Чачев.

Съобщения на комисии:
Комисията по образованието и науката ще проведе извънредно заседание в четвъртък от 14,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност съобщава, че заседанието от четвъртък се отлага за утре, петък – 28 февруари 2003 г., от 14,30 ч. в зала 238.

Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов