Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка 1 от днешния дневен ред да се включи законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България).
Уважаеми народни представители, моля да гласувате предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 2.
Приема се.
Уважаеми народни представители, вчера постъпи предложение за промяна в утрешния график на заседанието, по-точно парламентарният контрол да започне не от 11,00 ч., както е по правилника, а от 9,00 ч.
Моля, гласувайте предложението парламентарният контрол да бъде утре от 9,00 ч.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Съгласно приетата програма започваме с първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2001 Г. МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТ СТРАНА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПРОГРАМА САПАРД.
Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на комисията по този законопроект. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроект № 202-02-21 за ратифициране на Годишното
финансово споразумение за 2001 г. между Европейската
комисия от страна на Европейската общност и
Република България по програма САПАРД
(Специална присъединителна програма за развитие на
земеделието и селските райони в Република България),
внесен от Министерския съвет на 7 юни 2002 г.

На заседание, проведено на 13 юни 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програма САПАРД.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Адриана Тошева - заместник-министър на земеделието и горите, и госпожа Силвия Инджова - директор на Националния фонд в Министерството на финансите, които очертаха основните параметри на подписаното годишно финансово споразумение за 2001 г. От българска страна споразумението е подписано от министъра на финансите и министъра на земеделието и горите на 19 февруари 2002 г.
С Годишното финансово споразумение за 2001 г. се правят изменения на основния документ, регулиращ програмата "Многогодишно финансово споразумение". Тези изменения имат уточняващ характер и не водят до изменение същността на програмата.
Годишното финансово споразумение за 2001 г. определя поетото финансово задължение от страна на Европейската общност към Република България за 2001 г. в размер на 54 093 686 евро. Това задължение е валидно само за изпълнение на програмата САПАРД в съответствие с Многогодишното финансово споразумение между Европейската общност и Република България. Периодът на поетото задължение от страна на Европейската комисия е до 31 декември 2003 г.
Годишното финансово споразумение за 2001 г. включва и изменение на годишното финансово споразумение за 2000 г., с което се увеличава периодът на поетото задължение от страна на Европейската комисия за 2000 г. до 31 декември 2003 г.
Към 13 юни 2002 г. по Годишното финансово споразумение от 2000 г. е поето задължение на Европейската комисия за 104 млн. лв. и финансово задължение на Република България за 35 млн. лв. или на обща сума 139 млн. лв. Стойността на финансовата помощ по всички сключени договори от началото на програмата с крайни бенефициенти е 46 млн. лв. или 33 процента, а стойността на финансовата помощ, изплатена на крайни бенефициенти към общото финансово задължение на двете страни, е 5,37 процента.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на резултата от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 19 февруари 2002 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и горите.
Искам да поканя господин Пламен Моллов - председател на комисията, да представи доклада по този законопроект. Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за ратифициране на
Годишното финансово споразумение за 2001 г.
между Европейската комисия от страна на
Европейската общност и Република България по
програма САПАРД, внесен от Министерския съвет
на 7 юни 2002 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 19 юни 2002 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет.

В работата на комисията взе участие изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Асен Друмев, който представи законопроекта.
С подписаното през февруари тази година Годишно финансово споразумение 2001 с Европейската комисия са направени малки промени в годишното финансово споразумение от предходната година, което е ратифицирано от България. Част от промените имат технически характер.
Първата промяна се състои в това, че адресът и кореспонденцията, на която ще се разменя съответната информация по изпълнение на Многогодишното финансово споразумение, ще включва и размяната на информация по изпълнението на годишните финансови споразумения.
С втората промяна се дава възможност, ако обстоятелствата налагат, част от задълженията на Агенция САПАРД да се прехвърлят на друга организация - по реда на подакредитирането. Наред с това остава в сила изискването България да има само една-единствена агенция по Програмата САПАРД, като такава възможност е създадена по предложение на Европейската комисия в случай, че се наложи за някоя от специфичните мерки.
С третата промяна отпада задължението на министъра на финансите като национален ръководител да представя информация по формуляр, наречен "Г-3".
С четвъртата промяна се дава възможност, ако България успее чрез годишните финансови споразумения да постигне някаква договореност, Европейската комисия да не лишава автоматично страната от остатъка на неусвоената част от помощта.
Петата промяна е редакционна. Тя се отнася за публичност на съфинансирането.
Народният представител Енчо Малев постави въпроса за усвоените до момента средства по Програмата САПАРД и дали е предвидено финансиране за някои от секторите на хранително-вкусовата промишленост.
Народният представител Расим Муса изрази становище, че законопроектът за ратифициране на Годишното споразумение между Европейската комисия и България е един важен законопроект, поради което ще го подкрепи, и постави въпроса за усвояване на средствата от по-дребния земеделски производител.
Господин Друмев изрази надеждата, че с акредитацията на новите 6 мерки няма да има проблеми с усвояването на средствата в уговорения срок и по двете годишни споразумения.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази мнение, че усилията трябва да бъдат насочени към провокиране на интереса на земеделските производители да правят проекти. Той напомни, че проектите по Програмата САПАРД не са за дребните производители, а за тези, които искат да правят модерно европейско земеделие. За дребните земеделски производители следва да се създават отделни програми за подпомагане на тяхното производство.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД, № 202-02-21, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2002 г.
Това становище е прието с 16 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
И още един доклад - на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Станимир Илчев - председател на комисията - заповядайте да представите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
На редовно заседание, проведено на 13 юни 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 19 февруари 2002 г. в Брюксел.
Становището беше прието с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, законопроектът, който разглеждаме, третира тема, която живо и пряко интересува стотици хиляди хора, занимаващи се със земеделие, които очакват, че Програмата САПАРД ще е един инструмент, който сериозно ще подпомогне тяхната дейност и ще съдейства за развитието на целия отрасъл. Ето защо, господин председателю, ми се струва, че начина, по който се поднася в пленарна зала този законопроект - вкарването му в дневния ред сега малко извънредно, и обстоятелството, че липсват представители на вносителя - няма никой от правителството, който да участва в дискусията - е неприемлив и недобър начин да разглеждаме законопроекта.
В мотивите, с които е придружен законопроектът, се посочва, както виждате, че в това Годишно финансово споразумение за 2001 г., което се предлага ние сега да одобрим, да ратифицираме, се правят изменения на основния документ, регулиращ програмата, т.е., Многогодишното финансово споразумение. Наистина, сочи се, че това са промени с уточняващ характер и не водят до изменение на същността на програмата. Но независимо от това тези уточнения са в резултат на, както се казва, натрупания опит; те говорят за промени, които са се наложили, за да стане програмата по-приложима, и е редно вносителят - Министерският съвет в лицето на министъра на земеделието и горите или някой друг, да участва, да мотивира промените, които се налагат, и да бъде готов да отговори на въпроси на народните представители. Още повече, че в пресата, както и мои колеги отбелязват, представители на Министерството на земеделието и горите, ръководителят на фонд "Земеделие" в някои свои изказвания като че ли трактуват доста неточно приложното поле на програмата, заявявайки, че от него са изключени дребни селски стопани, дребни земеделци.
Ето защо, господин председателю, без да поставям под съмнение по принцип необходимостта да не изпускаме срокове и да се ратифицират споразумения, които са нужни, предлагам да не пристъпваме към дебат по това споразумение сега, да го отложим за веднага след почивката, да продължим със съгласуваната и гласувана вчера програма, но след почивката да поканим министъра на земеделието и горите или негов заместник най-малкото, ръководителя на фонд "Земеделие", който отговаря пряко за задействането на програмата, да получим от тях една по-подробна информация какви са проблемите, натрупани досега, и какви са предложенията на министерството за подобряване на работата по САПАРД, ако е необходимо - и допълнително съдействие от Народното събрание.
Така че процедурното ми предложение е да не пристъпваме към дискусия, да я отложим за след почивката и в залата да присъства и да участва отговорен представител на Министерския съвет и на Министерството на земеделието и горите. Надявам се, че и господин Искров, и господин Моллов биха подкрепили такова предложение, защото то е само в интерес на реалното задействане на програмата, а не формалното ратифициране на още едно споразумение.
Надявам се, господин председателю, че ще разполагам и с Вашата подкрепа за това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има процедурно предложение за отлагане на дебата за след почивката и да се покани представител на вносителя.
Господин Моллов, ако имате противно процедурно предложение, заповядайте, за да мога да подложа на гласуване предложението.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Ще направя обратното процедурно предложение - тоест, да не обвързваме дебата с присъствието на министъра. И ще кажа защо.
Първо, по реализацията на Програма САПАРД, по нейните текстове има абсолютен консенсус сред всички политически сили. Тя е една програма, насочена към развитие на ефективното земеделие в България, и няма никакъв спор, че тя е полезна и всъщност в случая става дума за една по-скоро техническа корекция, която касае възможността за усвояване на средствата от споразумението от 2000 г. до края на 2003 г., тоест, удължение с една година.
Другите неща са абсолютно технически и аз мисля, че не тук е мястото да дебатираме тази тема, тъй като това ще бъде излишен разход на време за парламентарната зала.
Мотивите, които изложи господин Пирински, когото уважавам много, всъщност касаят това, че разяснението на програма САПАРД трябва да става не тук, трябва да става по линията на Националната служба за съвети в земеделието и по линията на общинските земеделски служби, които ще се ангажират с подобни функции в бъдеще. Така че аз мисля, че от това дали тук ще се проведе дискусия, едва ли ще се получи по-добро разяснение на програмата.
Затова предлагам да не подлагаме на обсъждане въпроса дали да водим дискусия в присъствието на колеги от министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов. Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Георги Пирински, за отлагане на дебата за след почивката с поканване на представител на вносителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 54, против 80, въздържали се 2.
Не се приема процедурното предложение.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, сигурен съм, че Вие съзнавате, че е нарушение на правилника да се гласува законопроект без участие на вносителя му. Независимо от това какъв е предметът на законопроекта, съгласно нашия правилник вносителят, в случая Министерският съвет, е длъжен да мотивира пред Народното събрание необходимостта от приемане на законопроекта. Аз не се съмнявам, че мнозинството, изпълнено с убеждението, че действа експедитивно и прави необходимото, няма да обърне внимание на това мое процедурно възражение, но отново искам да кажа, че лекотата, с която галопира напред, няма да доведе до добър краен резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, започваме с дебата по този законопроект по същество. Имате думата.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да кажа няколко думи по същество, аз също смятам, че тук трябваше да присъстват и представители на вносителите, тъй като имаме възможност да дебатираме един много важен за нашата страна законопроект. В крайна сметка, след като мнозинството реши, че можем да приемем законопроекта и без представители на Министерския съвет, така ще бъде.
Народните представители от Обединените демократични сили ще подкрепят законопроекта, защото ние сме убедени, че той е важен за нашата страна. Аз бих желал обаче да споделя своята тревога - това го направих и по време на заседанието на Комисията по земеделието и горите, - тревогата от бавния темп на усвояване на средствата по програмата САПАРД. България беше първата страна, която успя да проведе успешни преговори с Европейската комисия, която успя да подготви своя структура, която да започне прилагането на програма САПАРД. В момента страната ни разполага със 106 млн. евро, от които са усвоени едва 4 млн. Смятам, че тези факти трябва да заинтригуват малко повече народните представители и най-вече народните представители от управляващото мнозинство. Защото ще бъде престъпление, ако средствата, които ни отпуска Европейският съюз по предприсъединителните фондове, остават неусвоени или се усвояват с бавни темпове при острата нужда от такива средства за инвестиции, особено в селското стопанство.
Така че аз се надявам, че ръководството на Министерството на земеделието и горите ще направи всичко възможно да провокира интереса на земеделските производители да представят проекти, с които да кандидатстват по програма САПАРД, и ще окаже необходимата помощ за изработване на едни добри проекти, които да бъдат одобрявани. Защото в противен случай ние олекваме и пред нашите партньори от Европейската комисия. Няма логика в страната вече да има преведени толкова много пари, които са безвъзмездна помощ, а в същото време да ходим и да искаме още пари от предприсъединителните фондове. Просто звучи доста несериозно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също бих искал да изразя своето несъгласие с това, че разглеждаме този важен, а не технически законопроект, без участие на вносителите. На този въпрос много по-задълбочено внимание отдаде например Комисията по европейска интеграция, която нямаше становище, и която в един селскостопански район като Търговишкия, където съм избран за народен представител, проведе една сериозна дискусия, от която се разбра, че за програмата САПАРД в този район почти нищо не се знае, че достъпът до средствата е много тромав.
Ние настоявахме фонд "Земеделие" да провежда периодични срещи с потенциалните ползватели на средства от програмата САПАРД. Нищо оттогава досега в тази област не е направено. И беше редно ние именно поради това, че много малко се използва тази програма, да попитаме представителите на Министерството на земеделието сега като ратифицираме този документ и удължаваме срока за използване на безвъзмездната помощ, тя действително ще бъде ли използвана или не. Начинът, по който провеждаме дискусията, не ни дава възможност за това.
Учуден съм, че въпросът се поставя за някакъв технически или друг съвет. Мисля, че не другаде, а тук е мястото по такива важни въпроси като възможностите за развитие на страната да бъдат обсъждани и да се правят предложения.
Тези дни правителството прие също така една стратегия за използване на същите тези структурни фондове след присъединяването. Някой да я е виждал в парламента? Да е внесена, да е обсъждана? Там се предвижда една нова организация във връзка с бъдещия фонд ФЕОГА, който ще наследи САПАРД. Да сме обсъждали тези неща? Взима се решение за десетки години напред, без парламентът да взима отношение към тях. Смятам, господин председател, че това е една изключително порочна практика и не е редно такива важни въпроси да се обсъждат по този формален начин.
Разбира се, аз и моите колеги ще подкрепим ратификацията, но начинът, по който разглеждаме възможностите реално да се използват средствата от САПАРД, начинът, по който парламентът се отнася към този въпрос, и не парламентът, а неговото мнозинство, действително не би могъл да съдейства за реалното усвояване на средствата, за реалната подкрепа на дребните стопани. Защото абсурд е да се твърди, че програмата САПАРД е само за големите производители. Фактически ние с този подход към проблема за САПАРД и за неговото използване не даваме възможност да се потърси реална отговорност за това работи ли администрацията за усвояването на тези средства или с това поредно удължаване ние даваме възможност на тази администрация да продължава така бавно и спокойно да следи проблемите, да очаква селскостопанските производители сами да се запознаят с програмата, сами да дойдат да си поискат заемите. Не смятам, че по този път можем да стигнем далеч и затова, подкрепяйки програмата, настоявам в най-скоро време в парламента да бъдат обсъдени въпросите за използването и на земеделските, и на другите структурни фондове. Защото по същество липсата на административна готовност за тяхното усвояване фактически създава сериозни проблеми пред възможностите да ги използваме за ускореното развитие на страната. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, изключително много благодаря за изразените становища отдясно и отляво за това, че програмата САПАРД е изключително важна за България и че тя ще бъде подкрепена, тоест законът за ратификацията ще бъде подкрепен в парламентарната зала. В същото време обаче съм дълбоко учуден, че от една чисто техническа корекция в споразумението в момента се води дискусия, която, повтарям, според мен е безполезна. И ще кажа защо. Едва ли някой в България не знае и тук искам още веднъж да го обявя, за да се знае, че господин Върбанов има лична заслуга за това програмата САПАРД да стартира. Неслучайно ние сме първата акредитирана страна и в това отношение аз лично му изказвам благодарност от тази трибуна. В същото време обаче не може да се твърди, че програмата в момента не работи и едва ли не средствата не се усвоявали или се усвоявали твърде бавно. На практика другата възможност е тази, която беше осъществена и за която ние водихме дълга дискусия в тази зала, когато средствата от миналата година бяха усвоени много бързо. Знаете за какво говоря. В същото време трябва да е ясно, че парите по програмата САПАРД трябва да отиват там, където са необходими, а не просто да се дават по някакъв принцип на наши хора или на други хора. Те трябва да отиват там, където земеделието има необходимост.
Искам да репликирам господин Папаризов - правилата за отпускане на средствата по програмата САПАРД са съвършено ясни. Има ограничения и те са насочени към това средствата да отиват за създаване на ефективно земеделие. Абсолютен популизъм е, ако се твърди, че програмата САПАРД ще отиде до всеки един отделен земеделски производител, имал той една или две крави или нещо подобно. Програмата САПАРД е насочена към създаване на ефективно, рентабилно и конкурентоспособно земеделие. Защото когато един ден влезем в Европейския съюз, ние трябва да имаме такова земеделие, което да е конкурентоспособно, трябва да имаме производители, които могат да се конкурират с европейските си партньори. И програмата САПАРД има точно тази цел.
Така че нека да бъде ясно, програмата САПАРД може би все още не е достатъчно добре разяснена, може би все още има информационен вакуум по отношение на мерките, но програмата САПАРД във всички случаи е насочена към по-едро земеделие, защото то е по-ефективно и тук няма смисъл да се убеждаваме взаимно.
И още един момент, който искам да засегна, но той няма практически никакво отношение към конкретния законопроект, който разглеждаме, защото тук става дума преди всичко за една корекция на срока с оглед да се даде възможност средствата да бъдат усвоени с една година удължаване на срока. Правителството прави достатъчно според мен и самият факт, че е предложило шест нови мерки за акредитация сочи, че то съзнава необходимостта от увеличаване на темпа на усвояване на средствата. Но с нашата дискусия тук едва ли ще помогнем за това усвояване, това е свързано единствено с акредитацията на тези шест нови мерки, които ще дадат възможност за участие на по-голям брой проекти и оттам средствата да се усвоят. Останалото е това удължение, което всъщност ние трябва да гласуваме, за да дадем възможност средствата наистина да отидат по предназначение и наистина ние след няколко години да имаме земеделски структури, които работят ефективно. Това е смисълът на законопроекта, който е предложен за ратификация.
Смятам, колеги, че дискусията в момента не е много удачна, макар и да се вадят политически дивиденти от нея. Призовавам ви към това да се ограничим в изказванията, в смисъл да ограничим популизма в изказванията и да се насочим към това да гласуваме този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз не зная къде господин Моллов е прочел, че програмата САПАРД е за развитие на едро земеделие. Програмата САПАРД е преди всичко, господин Моллов, за развитие на селските райони. Там може да има проекти включително и общински, включително инфраструктурни, които се покриват в по-голямата част, 75 на сто от програмата, а от 2006 г. ще се покриват 80 на сто. Затова беше нужно тук да бъде господин Друмев, затова беше нужно да дойдем тук с документите си, защото аз наизуст сега не мога да прочета съответните текстове, за да оборя Вашето твърдение, но Ви уверявам, че в тази погрома има място не само за едро земеделие, а за много проекти в селските райони, включително, както Ви казах, за инфраструктурата, включително да се даде възможност на малки стопани да направят предложения за интензивни култури, за отглеждане на благородни плодове и т.н. Въобще тази програма не е предвидена само за големите арендатори и само за големите селскостопански дружества, както в момента някои я разбират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Втора реплика - госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Моллов и колеги! Аз не чух никакъв популизъм тази сутрин, нито пък това, което се каза, заслужава да бъде осъдено. Напротив, оттук се чу една загриженост за това, че темповете са бавни. И аз трябва да ви кажа, че дори и министър-председателят каза, че нещата са мудни точно в тази насока. Така че това не е нещо, което би искало да навреди, а напротив, да съсредоточи вниманието и да го насочи точно там, където се усеща, че има проблеми.
Аз съм много учудена, че господин Моллов с едно недобро отношение говори защо имало тук дискусия. Ами това е парламент, господин Моллов, тук трябва да има непрекъснато дискусии, защото това е духът на парламента. И колкото повече дискусии има, толкова повече прозрачност ще има в тази зала и толкова по-бързо нещата ще могат да се изясняват и да вървят напред, особено по такива въпроси. Защото вие чухте и от страна на господин Папаризов, и от страна на господин Върбанов се каза, че ние ще подкрепим това, но се използва случаят точно за да се кажат някои неща, за да може тази програма, която е толкова ценна и с която ние се гордеем точно като страната, която първа получи акредитация да се разпорежда с тези фондове, да може да върви и да обслужва точно сектора, който има такава голяма нужда.
Много важно е също да се разбере, виждам, че то все още не е достатъчно ясно, колко широк е обхватът на тази програма и колко голяма може да бъде помощта, която той ще окаже точно с това, че той предлага доста сериозни средства точно в това кредитиране, за което сме говорили, говорили и ще продължаваме да говорим. Защото без кредитиране един сектор не може , след като няма и субсидии. А може би те не са най-доброто, защото те идват от гърба на българския данъкоплатец, а тези средства се дават безвъзмездно. Затова нека не се страхуваме от това, което се каза, а да се постараем да направим нещо в тази насока, защото то ще бъде в полза най-много на управляващото мнозинство, тъй като те имат в момента отговорността за това, което става. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Не виждам желаещ за трета реплика.
Господин Моллов, заповядайте да отговорите.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Папаризов и госпожо Мозер, във всичко това, което казвате, има много верни неща. Тази дискусия би била наистина много полезна, ако ние сега, тепърва взимахме решение да стартираме една такава програма. Това обаче е направено тогава, когато аз все още не съм бил в този парламент. Тоест, искам да напомня, че тази програма вероятно е обсъждана, на което се надявам, когато е било времето да се приема тази програма, а не сега, когато се прави едно удължение на срока. Друг е въпросът за усвояването на средствата и доколко това е въпрос на някаква дискусия. Аз не бих искал да се тълкуват моите думи, като един стремеж, видите ли, да ограничим дискусията по усвояването на средствата. Напротив, правителството, повтарям, прави достатъчно усилия с желанието за акредитация на тези шест нови мерки да ускори наистина темпа на усвояване на средствата.
И онова, което се каза тук, дали е насочено към едро или дребно земеделие. Единствената форма да се подпомага и дребният земеделец ще бъде по линията на сдружаването, което също ще бъде една от шестте нови мерки в програма САПАРД. Тоест, ние не говорим за различни неща, но дребният земеделец не може да бъде ефективен и програмата САПАРД, повтарям, е насочена към ефективно земеделие. А вече нормата на едрина или на дребен земеделец, това вече е друга тема, това са едни мерки, които са общи за всички страни от източния блок.
Така че дискусията тук в този смисъл е излишна. Смятам, че с това всъщност отговорих на вашите тези. Надявам се добре да разбирате моето желание наистина да водим дискусия там, където има смисъл и е полезно, и там, където става дума за една-единствена корекция, по която няма спор - едно удължение на срока с една година. Аз продължавам да мисля, че няма нужда от дискусия тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте, господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъжданият законопроект за ратифициране на Годишно споразумение за 2001 г. между Европейския съюз, от една страна, и Република България, от друга страна, по програмата САПАРД според мен е изключително важна. Но това, което чуваме в залата, от друга страна, аз смятам, че не съвпада с целта или задачата, която имаме с обсъждането на този законопроект.
Аз си спомням преди 5-6 месеца какво обсъждахме в тази зала и каква беше загрижеността специално на ОДС, че едва ли България ще има възможност да получи нов транш по САПАРД, като се има предвид, че той не се управлява правилно и т.н. И сега вече на прага на подписването, когато сме получили съгласието и става въпрос за ратифициране, почваме точно обратното да говорим. Аз съм убеден, че щом дотук сме стигнали, имаме законопроект за ратифициране на нови 54 млн. евро, ясно е, че оценката за работата на фонд САПАРД е добра. При всички случаи, аз съм съгласен, че сигурно има определени резерви и в област Кърджали все още няма реализирани проекти по САПАРД, но това, според мен, е един процес, в който действително трябва областните дирекции по земеделие и гори да бъдат впрегнати в подпомагане и популяризиране на отделните направления по фонд САПАРД. Но специално за днешното обсъждане аз ви моля да концентрираме вниманието си именно за ратифицирането. Така е било при всяко обсъждане, когато става въпрос за такава ратификация, съсредоточавали сме именно върху нея.
Ясно е, това си пролича и в залата, че би било редно да има отделна точка в друго заседание на Народното събрание, в което да се обсъжда едногодишното изпълнение на фонд САПАРД, където всеки да чуе какво точно се прави.
В момента аз подкрепям изцяло това, което сподели господин Моллов като председател на Комисията по земеделието и горите, че това е точно определена тема, по която не разбирам какво точно ви смущава, че допълнително нашата страна получава средства по фонд САПАРД. Аз съм убеден, че това е една добра оценка и в този смисъл призовавам всички народни представители да подкрепят този законопроект, а в следващи заседания да се включи в дневния ред и обсъждане на изпълнението на фонд САПАРД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Муса.
Господин Иван Искров има думата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Винаги съм се дразнил от пасторския тон, с който някои народни представители тук ни поучават.
Преди да се изкажа искам да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допусната госпожа Силвия Инджова - директор на Националния фонд към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Поканете госпожа Инджова в залата.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Ще взема отношение по трите повдигнати въпроса много накратко. Има три забележки от народните представители Върбанов, Пирински и Папаризов. Съжалявам, че господин Пирински не е в залата. След като хвърли бомбата, напусна, може би има важна партийна работа.
По първа точка - защо не присъства министърът на земеделието и горите при обсъждането на този въпрос. Нека тогава да се извиня, тъй като аз не съм го поканил, не съм счел като водеща комисия, че ще възникне такава дискусия. В момента тече заседание на Министерския съвет и по тази причина не съм го поканил. Но веднага помолих, както беше искането на господин Пирински, да бъдат поканени госпожа Инджова и по възможност някой от заместниците на господин Мехмед Дикме.
Но още веднъж казвам, мислех, че няма да има такава дискусия. Защо мислех, че няма да има дискусия? Това е втората забележка, изложена от преждеговорившите господа от опозицията, тъй като не сме очаквали дискусия по същество. Аз също искам да напомня това, което каза и колегата Моллов, че всъщност имаме 8 страници споразумение, ако не се лъжа, към основното споразумение с Европейската комисия и един анекс от две страници, в който се говори за пет изменения, за които говори и господин Моллов. Ако искате дискусия по същество, господин Папаризов и колеги от опозицията, нека дискутираме по тях - адреса на кореспонденция, увеличението с една година и т.н., петте изречения. Но тук да превръщаме дискусията по същество - колко било усвоено или не, не е предмет на днешния договор. Ще приемаме закон за ратификация на споразумение, в което има пет изменения.
Аз също се присъединявам към апела на господин Моллов да не влизаме в излишна дискусия. Сега не е моментът. Ако желаете, както каза и господин Муса, нека да отделим едно заседание, на което да обсъждаме въобще проблемите с програма САПАРД. Но това е ей така да занимаваме народното представителство и медиите, които слушат навън, с несъществуващи проблеми.
Казвам, че сме готови, ако пожелаете, оттук нататък, от тази минута да продължим дискусията по основните изменения в анексите.

По третата забележка, поставена единствено от господин Папаризов, мисля, че въобще не е от компетенциите в случая на парламента. Имало много организации на усвояване на предприсъединителните фондове, защо тази стратегия не била представена в парламента, се пита председателят Герджиков. Кажете на базата на какъв член от Правилника за организацията и дейността на Министерския съвет те трябва да представят тази стратегия в парламента? Ако желаете като народен представител да дискутирате по нея - добре, нямаме нищо против, поискайте го по каналния ред съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и най-вероятно ще има такава дискусия, било в Комисията по земеделието и горите, било в Комисията по бюджет и финанси по тези въпроси, тъй като те касаят ИСПА и ФАР. Но за нас това, което предлагате тук, е съсредоточаване на вниманието в неправилна посока.
Затова, уважаеми дами и господа, предлагам да преминем към гласуване, тъй като наистина измененията са изцяло в полза на страната, освен за 2001 г., напомням,със споразумението се удължава срокът за усвояване на неусвоения остатък от Споразумение 2000, което е изцяло в полза на нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте, господин Папаризов, за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров!
Всичко, което казах аз и мисля, всички изказващи се, беше продиктувано от една искрена загриженост тази програма да се използва.
Споразумението действително частично изменя досегашни норми, но не е чак толкова техническо. Именно проблемът, че няма достатъчно информация за програмата води до изменение на чл. 14 от дългосрочното споразумение - точка 29:
"САПАРД" агенцията трябва да осигури провеждането на адекватна рекламна кампания за наличието на финансиране". Този текст показва, че тази кампания не се провежда в страната. "В тази рекламна кампания трябва да отразява и съфинансирането от Общността и да бъде насочена и към всички потенциални ръководители на проекти и изпълнители с цел да се получи възможно най-голям избор на мениджъри на проекти-изпълнители." - Именно този въпрос ние обсъждахме в Търговище и сега е предмет на новото споразумение. Искахме да чуем от представителите на Министерството на земеделието и горите как ще организират тази кампания - да стигне програмата до отделния селскостопански производител в най-засегнатите райони на страната. Не виждам нищо лошо този въпрос да бъде поставен във връзка с това споразумение, още повече, че именно той предвижда такива изменения в текста, които ние ще ратифицираме.
Що се отнася до втория въпрос за стратегията, аз искам да напомня, че стратегията за ускоряване на преговорите на България с Европейския съюз беше внесена от правителството и обсъдена от парламента. Каква е логиката другата стратегия, която е не по-малко важна, да не се внесе - какво ще правим, след като сме ускорили преговорите си и се присъединим към Европейския съюз? Мисля, че би било напълно логично правителството да представи тази стратегия. Именно това казах от пленарната трибуна и се надявам, че правителството ще го направи, ако е последователно, тъй като решава важни въпроси за страната за години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Господин Искров, имате възможност за такава реплика; няма да се възползвате. Благодаря.
Има ли други желаещи? Не виждам такива, което ми дава основание да подложа на гласуване законопроекта на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроект № 202-02-21 за ратифициране на годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Искров, за процедурно предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към гласуване и на второ четене на законопроекта в едно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам такова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 3, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия
от страна на Европейската общност и Република България
по програмата САПАРД.
Специална присъединителна програма за развитие на
земеделието и селските райони в Република България

Член единствен. Ратифицира годишното финансово споразумение за 2001 г. между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД, специална присъединителна програма за развитието на земеделието и селските райони в Република България, подписано на 19 февруари 2002 г. в Брюксел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста, заглавието и член единствен на закона има ли някакви съображения или възражения?
Не виждам такива, затова си позволявам да подложа на второ гласуване този закон, заглавието и член единствен, така както бяха представени.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ, с вносители Пламен Моллов и група народни представители, и Йордан Нихризов.
Имам удоволствието да поканя председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова, която иска да ни представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Желанието ми за това е наистина огромно, господин председател!
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 30 май 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди двата посочени преди малко пред вас законопроекта.
Народният представител Миков от името на вносителите на първия законопроект го представи. Неговите характерни моменти са следните:
- възстановяване института на дяловата вноска;
- развитие на вътрешнокооперативната демокрация;
- възстановяване на фигурата на председателя на кооперацията;
- предвиждане създаването на фонд "Инвестиции";
- възстановяване на кооперативните и междукооперативните предприятия.
Народният представител Моллов, също от името на вносителите, в изказването си представи мотиви към него и се спря главно на частта, касаеща земеделските кооперации. Предложенията за законопроекта имат за цел практически да доближат дейността на кооперациите в България до тази на европейските кооперации.
В условията на затруднено окрупняване на собствеността върху земите, кооперациите остават една от малкото възможности за структури, които могат ефективно да управляват земята. Сега съществуващият закон дава възможност около две трети от членовете на кооперациите да участват в тях само със земя, без да имат ясна трудова реализация.
По законопроекта, внесен от господата Пламен Моллов и група народни представители, се изказаха и народните представители Радослав Илиевски, Константин Пенчев и Янаки Стоилов. Те заявиха, че по принцип подкрепят този законопроект.
Вносителите са си поставили за цел да направят от кооперациите не формално сдружение на отделни физически лица, а едно работещо юридическо лице. Другите изменения, касаещи вътрешноустройствени норми, също са правно издържани.
По въпроса за реституцията, който е част от предложения законопроект, а същевременно и част от законопроекта, предложен от народния представител Нихризов, бяха изразени становища не в подкрепа на идеята за реституция. Не може да има по никакъв начин възстановена кооперация.
Бяха направени и възражения относно предвижданото възстановяване на уредбата на кооперативно и междукооперативно предприятие. Народните представители от ОДС Йордан Соколов и Светослав Лучников заявиха, че ще се въздържат и няма да подкрепят законопроекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители. Те посочиха някои забележки, които не им дават основание да го подкрепят. Неудачна е замяната в § 1, чл. 1 на думите "търговска дейност", "социална и културна дейност и задоволяване на интересите". Според господин Соколов практически е неприложимо социалната или културната дейност да бъдат самостоятелни и отделени от търговската дейност като обект на дейност на кооперацията.

Същевременно и двамата народни представители възразиха срещу § 2, чл. 1а "Подпомагане и насърчаване от държавата", който пряко противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според тях.
Народният представител Йордан Нихризов в качеството си на вносител представи втория законопроект. Той посочи, че проектът може да бъде разделен и обособен на две части. Едната касае поправки, които са предизвикани от практиката на прилагане на досегашния закон, а втората част, която е дискусионна, е свързана с реституционната част на закона, приет от миналото Народно събрание.
По законопроекта, представен от Пламен Моллов и групата народни представители, становище беше изказано в положителен аспект, наред с посочени забележки, с оглед отстраняването им за второ четене, и от представителя на Министерски съвет госпожа Новкиришка.
В резултат на направената дискусия, комисията реши: с 12 гласа "за", 3 гласа "против" и без "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 254-01-29, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 254-01-40, внесен от народния представител Йордан Нихризов, с 4 гласа "за", 0 гласа "против" и 11 гласа "въздържали се" не се предлага от комисията за гласуване от Народното събрание, поради това, че редица предложения в него се припокриват от аналогични текстове в първия проект, а предложението за реституция на кооперативно имущество на възстановени кооперации с оглед на дискусията беше отчетено като неприемливо." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Следващото становище е на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата господин Иван Искров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за кооперациите № 254-01-29 от 24 април 2002 г., внесен от народния представител Пламен Моллов и група народни представители, и № 254-01-40 от 23 май 2002 г., внесен от народния представител Йордан Нихризов

На заседание, проведено на 30.05.2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. На заседанието присъства заместник-министърът на финансите господин Гати ал Джебури.
При станалите разисквания се дискутираха следните въпроси:
По законопроекта на народния представител Моллов и група народни представители:
1. С § 2 се предвижда създаването на чл. 1а за подпомагане на кооперациите от страна на държавата чрез данъчни, митнически и други облекчения. В тази връзка се изразиха становища за отпадане на този член, тъй като текстът е много общ, а освен това данъчни облекчения могат да се предвиждат само в материалните данъчни закони. Според действащия Закон за корпоративното подоходно облагане е предоставено облекчение на кооперациите, членуващи в национални кооперативни съюзи, изразяващо се в преотстъпване на данък върху печалбата за срок до 31 декември 2005 г. Това е по чл. 61г от Закона за коорпоративното подоходно облагане. Съществува данъчно облекчение и за член-кооператорите под формата на освобождаване от данъци на получените от тях потребителски дивиденти - в чл. 33, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Във връзка с предвидените изменения в § 34, 35 и 36 се постави въпросът дали няма да се промени данъчният статут на кооперативните предприятия. В хода на разискванията се изясни, че организационната форма няма да промени данъчния статут.
3. С § 42 се предвижда на кооперациите да се извършва финансов одит от специализираните финансово-контролни органи най-малко веднъж на три години. В тази връзка се изразиха становища, че този срок е прекалено дълъг. Освен това се предлага финансовият контрол на кооперациите да се осъществява от специализирани финансово-контролни органи от националните кооперативни съюзи по реда и условията на Закона за държавен вътрешен финансов контрол. Изразиха се становища, че предвиденият ред в Закона за държавен вътрешен финансов контрол за извършване на вътрешен одит е строго специфичен и се прави само на посочените обекти в чл. 4 от същия закон. Това са разпоредители с бюджетни кредити и средства, получени от Европейския съюз, или търговски дружества, в които държавата притежава блокираща квота по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавен вътрешен финансов контрол. Освен това вътрешен одит се извършва от одитори, които имат качество на държавен орган, а финансов контрол в кооперациите се осъществява от частно-правни субекти, нямащи държавновластически правомощия. Поради това редът и условията за осъществяване на финансов контрол на лицата по чл. 63 от Закона за кооперациите трябва да бъде уреден по специфичен начин, различен от уредения в Закона за държавен и вътрешен финансов контрол.
По законопроекта на народния представител Йордан Нихризов при станалите разисквания се постави въпросът да се отхвърли законопроекта, тъй като няма финансова обосновка за иззетото за одържавяване кооперативно имущество, подлежащо на възстановяване, а оттам и влиянието върху финансите на страната.
След приключване на обсъждането на законопроектите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" 9 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите на народния представител Пламен Моллов и група народни представители, като при подготовка на второ четене да бъдат отразени следните предложения:
1. Параграф 2 да отпадне.
2. Параграф 42 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Сега имат думата вносителите. Господин Пламен Моллов - представител на вносителите по първия законопроект. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поради стеклите се обстоятелства доста често излизах и аз на тази трибуна, затова ще се опитам абсолютно лаконично да изразя основните тези в мотивите, които са към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Предлаганият законопроект има за цел да подобри нормативната уредба на кооперациите, кооперативните съюзи, кооперативните и междукооперативните предприятия, като я приведе в съответствие с Европейското кооперативно законодателство и обективните изисквания на практиката у нас.
Периодът от време, в който беше прилаган сега действащият Закон за кооперациите, показа някои съществени недостатъци, част от приетите нормативни разпоредби предизвикаха противоречиви тълкувания, други пък намериха трудно своето практическо приложение.
Ето защо, предлаганите изменения и допълнения в предложения на вниманието ви Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, имат за цел да подобрят тази нормативна уредба и те се свеждат до 7 основни пункта.
Първо, предлага се промяна в определението за кооперации и произтичащите от това дейности.
Второ, предлага се възстановяване на понятието "дялова вноска" с презумпцията, че имуществен дял може да има само при ликвидация на кооперацията, тоест което е в съответствие и с действащото търговско законодателство.
На трето място, дава се възможност чрез този законопроект да се развие вътрешнокооперативната демокрация, като се преминава към увеличаване на правомощията на общото събрание, към спазването на принципа за пряката демокрация и засилване на отговорността на онези органи, които са изборни, в това число председател, управителен съвет, включително изпълнителен директор, независимо че не е изборна длъжност.
На четвърто място, в текстовете се предоставя възможност за всички форми на предоставяне на земята в кооперации, под които тя да може да бъде предоставена за обработване. Смятам, че с този законопроект се дава една добра възможност за по-съвременна форма на действие на кооперациите в тази посока.
На пето място, това са текстове, свързани със създаването на нов фонд "Инвестиции".
На шесто място, има глава трета, която урежда кооперативните предприятия с оглед възстановяване на някои текстове от по-рано действащия Закон за кооперациите от 1991 г., като по този начин се дава възможност кооперацията не само да е съдружник или акционер, но да има и пряка възможност за създаване на подобен вид предприятия, които директно да бъдат подчинени на кооперацията.
И на последно място, това са текстове, които касаят кооперативните съюзи и тяхната дейност.
Бих искал да подчертая, че предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите е съгласуван с всички кооперативни институции в България, които напълно го подкрепят. Това основно е текст, разработен от тях. Разбира се, има текстове, които ще изискват прецизиране и допълване. Това стана ясно и от дискусията в Комисията по правни въпроси, но дори ако щете и самият състав на вносителите - моите колеги, с които сме внесли законопроекта и общо съществуващия консенсус, надявам се, ще ви дадат основание в дискусията целенасочено да се предложат онези добри промени в закона, които ще дадат възможност за гласуването на този законопроект в парламентарната зала.
С това смятам, че в общи линии изразих основните мотиви по този законопроект, като ще си запазя възможността по-нататък в хода на дискусията евентуално да развия някои от тезите, които ще бъдат дискутирани тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Нихризов, имате думата да представите Вашия законопроект. Заповядайте!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът, който представям пред вас, е разработен със съдействието на експертите на трудовопроизводителните кооперации и експерти от БСДП. Той действително условно може да бъде разделен на две групи предложения. В първата част се визират изменения, които са свързани с практическото приложение на досегашния закон и начина, по който се отразява той в практиката. Има се предвид следното:
Например, в чл. 8 на закона много добре е разработена схемата за начина на действие в случай на отказ Управителният съвет да приеме кооперативен член. Но уви, отсъстват нормите, които са свързани с други моменти - тогава, когато Управителният съвет е приел съответния кооперативен член, но общото събрание е отказало да потвърди това решение. Възниква един период, който може да бъде 5, 7 или дори 9 месеца, в които е неясно членството на този член-кооператор съобразно закона. Законопроектът разглежда именно норми, които са в това направление.
Второто нещо е свързано с изменения в един демократичен режим, какъвто е режимът с подмяната на членовете на Управителния съвет. Действително е много демократично да бъдат преизбрани най-много две трети от членовете, но при малки кооперации от 10-15 или 20 члена, тази норма може да срещне трудности във връзка с това, че лицата, които са членове на кооперацията, могат да се окажат свързани лица по текстовете на закона, а може да се получи така, че да нямат съответните качества и т.н.
Следващият момент е свързан и с елементите на провеждането на общото събрание. Досега се предвиждаше, ако то няма кворум, да бъде отложено след една седмица. Практиката показва, че тогава членовете на кооперацията обикновено са по-малко на брой, отколкото на първото събрание и в края на краищата задейства нормата от закона: толкова, колкото присъстват на събранието, те да бъдат и кворумът.
Всички тези текстове са резултат от практическата дейност по приложението на сегашния закон.
Но аз искам да се обърна към нещо по-важно, което фактически се разгледа и от комисията като основен дискусионен текст на този законопроект - въпросите за така наречената реституция на кооперативното имущество. За съжаление, трябва да отбележа, че очаквах подкрепа именно от БСП и от левицата, но точно оттам не намерих подкрепа. Ние отново се разминаваме изглежда с виждането за това що е кооперация и най-вече това що е справедливост.
Трябва да си кажем истината в очите. Откъде възникна проблемът? Проблемът възникна от онзи момент във Великото Народно събрание, когато бяха гласувани текстове от предния закон - така наречените Допълнителни разпоредби, които въведоха норми за възстановена кооперация - много неясни, предизвикали противоречива съдебна практика. Чудех се защо този закон е направен така в частта на Допълнителните разпоредби. Мислех, че е резултат на бързането в края на Великото Народно събрание или е обикновено недоглеждане.
Оказва се, че има и нещо друго. Защото този, предният закон даде възможността да се създадат орсовките, но не даде възможността на действителните кооперации да върнат своето имущество и то, затлачени в едни неясни правни норми.
И още една истина да си кажем. Законодателят в този момент беше уплашен от това да не би случайно да си възстановят собствеността така наречените популярни банки, които са кооперации. Тогава собствеността, намираща се обикновено в центъра на големите градове, беше иззета и предадена на Държавната спестовна каса, а тя имаше в този момент главната задача да раздава необезпечени кредити на кредитни милионери, впоследствие невърнати, но от днешното общество и от днешното Събрание позабравени вече като проблем на обществото. Тоест, схемата който ял - ял, който пил - пил, в пълно действие.
Сега обаче господа, в този законопроект не става нито дума за реституция на този тип имущество на тези популярни банки. Що се отнася до кредитните кооперации, въз основа на чл. 36, ал. 3 от настоящия закон, аз съм внесъл друг законопроект, който отлежава на рафтовете на Народното събрание вече една година.
Става въпрос за един случай, който е известен в практиката. В предишния закон ние възприехме един срок - 7 февруари 1993 г. - преклузивен срок, когато може да се заявят претенции за имуществото. Аз още тогава изтъкнах от трибуната, че това фактически оставя извън обсега много кооперации, тъй като този срок отдавна беше изтекъл.
Фактически, когато се е одържавявало имуществото на кооперациите, е имало едно пълно безправие. Самата истина е, че когато се е прилагало това безправие, да възстановиш отново собствеността и правото, е много трудно. Както казват хората, лесно е да направиш от телето бифтек, но е трудно да направиш от бифтека теле - трябва и генно инженерство. В това отношение има множество отменени партийни документи, закони и други нормативни актове, с които просто са изземали имуществото на кооперации.
Тук конкретно говоря за трудовопроизводителните кооперации. Някои от тях са били заличени, но не са били ликвидирани. Други дори не са били заличени и дори не са били ликвидирани. В този случай датата 7 февруари, ако те се възстановят, ще бъде пречка за получаване на тяхното имущество. Тези кооперации, фактически предното управление - до 1989 г. с видни личности, които сега се опитваме да реституираме в съзнанието на хората, е приемало, че работят с едва ли не държавна собственост и могат да си правят с тях каквото си искат. Актовете са не само закони, подчертавам, но дори и решения на съответните централни комитети на партията, окръжни комитети и така нататък - неща, които отдавна са спрели своето правно действие.
В това отношение на мен са ми напълно ясни всички критики, които могат да бъдат оправени към законопроекта. Ясно ми е, че кооперативното членство не се онаследява, ясно ми е също така, че не може да се извърши възстановяване на юридическо лице. Това е все едно да вдъхнеш душа на мъртвец, но в дадения случай остава въпроса за справедливостта и най-вече за факта, че беше създадена една уредба, която не влезе в действие.
В края на краищата има един текст, който говори дори за наследниците. Можем да постъпим по един начин, известен от практиката, особено през 30-те години в Съветския съюз: "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем". Тоест, ако ние отхвърлим въпроса, след известно време тези, които трябва да си реституират имуществото, просто няма да бъдат между живите и така въпросът естествено ще отпадне. Аз обаче се обръщам към вашата съвест, веднъж завинаги въпросът за реституцията, за справедливостта по отношение на кооперативното имущество да бъде реализирана докрай и оттам нататък той да бъде решен в името на справедливостта и в полза на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, бяха представени двата законопроекта.
Откривам дебата по тези два законопроекта.
Имате думата.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Смятам, че българският парламент основателно отделя внимание за обсъждане и, убеден съм, приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Кооперациите в историческата традиция на България, а и в нейното настояще, са важен елемент от стопанската структура, от организациите, които би трябвало да допринасят за решаването на социални задачи. Освен това българските държавни институции са в значителен дълг към кооперативното движение в България през последните години, тъй като точно оттук преди десетина години беше реализирана ликвидационната политика по отношение на част от тези производствени структури, работещи в българското село.
И казвам това не само за да припомня тези горчиви епизоди, а за да потърсим решенията, които могат да подобрят условията за дейност на кооперациите. Тези изменения се отнасят до промени в организацията и дейността на кооперациите, но има друг важен дял, към който ние трябва да се обръщаме и занапред, а именно към финансово-икономическите условия за дейността на българските производители, част от които са и кооперациите. И мисля, че този закон може да реши само част, даже смятам по-малката част от тези проблеми, докато другата се отнася до провежданата икономическа политика.
Сега по отношение на конкретно предлаганите изменения - аз бих привлякъл вашето внимание на няколко въпроса, които смятам за съществени в тези изменения.
Първият от тях е за стремежа на вносителите да свържат кооперациите освен с търговската дейност и с решаването на социални и културни задачи. Мисля, че прогласяването на този принцип може да съдейства с последващи действия за постигането на такива цели.
Другият въпрос, който мисля, че остава дискусионен, е за съотношението между имуществени дялове и дялове.
Сега действащият Закон за кооперациите въведе тези два термина, но те не бяха легално определени. И това създава проблеми в практиката. Повече по пътя на тълкуването и на тази практика като че ли се стигна до разбирането, че имуществения дял е променлива величина, която се изчислява въз основа на направените от кооператорите дялови вноски, но по този начин тя доближава кооперациите до режима на търговските дружества и особено до дружеството с ограничена отговорност. Смятам, че е по-добре да се придържаме към класиката кооператорите да разполагат с дялове, но тук искам да привлека вниманието на вносителите и да потърсим разрешение, което е по-гъвкаво и освен размера на внесения дял, при напускане кооператорът да получава сума, която е равна на действителната стойност на този дял, а това може да се постигне, когато бъдат направени съответните инфлационни корекции, за да гарантираме, че при напускане на кооперацията хората ще получат действителния размер на това, което са внесли.
И в това отношение съм съгласен с възприемане на този принцип и изоставане на категорията "имуществен дял", но с посочената корекция, която да не ощетява отделните членове на кооперацията и същевременно да съдейства за нейното развитие без да се поставят на изпитание действията на кооперацията в резултат на напускането на отделни нейни членове.
Следващ проблем е този за управлението на кооперациите, за начина, по който се формират нейните органи.
Споделям направеното предложение председателят на кооперацията така, както е било в по-дългия период от дейността на тези организации, да се избира от самото общо събрание, а не от управителния съвет. Този по-голям авторитет мисля, че ще доведе и до по-голяма лична отговорност.
В последните години наред с другите проблеми, пред които се изправят кооперациите, сме свидетели, че не винаги техните ръководства, специално и някои председатели, осъществяват добросъвестно своите задължения и в някои ситуации те стават по-скоро посредници между други стопански субекти, с които контактуват организациите, без да са ефективно защитени интересите на хората, които представляват. В това отношение, за повишаване на тази отговорност, ще съдейства направеното предложение членовете на изборните органи да внасят парична гаранция, с която могат да се покриват някои от загубите, допуснати в резултат на недобросъвестни действия на членовете на управителните органи.
Следващо предложение, което смятам, че практика все по-настойчиво налага, е да се определи начинът, по който кооперациите използват земеделската земя, притежавана от техните членове. Искам да припомня, че това предложение в малко по-друга форма ние настойчиво предложихме и поддържахме още в миналото Народно събрание, когато се приемаше сегашният Закон за кооперациите, но то беше отхвърлено от тогавашното мнозинство.
По-добре е, че сега се събират повече мнения и надделява разбирането, че трябва да се облекчи правният режим на предоставянето на земя от членовете на кооперация за разработване от тази организация, като това става въз основа на писмен договор, без да е необходимо той да бъде нотариално заверяван, което създава и затруднения на хората, тъй като тези нотариални заверки се извършват извън населеното място, в което живеят и работят повечето от членовете на кооперацията, а в някои случаи и от най-различни райони на страната. На второ място, то създава допълнителни финансови затруднения пред тези стопански организации, които в много случаи работят, само за да покрият своите разходи, а така трябва да отделят и средства за посочената регистрация.
Тук може да се обсъди въпросът дали да не се запази ограничението - в дяловите вноски да не се допуска внасянето на земя в собственост на кооперацията предвид съществуващите все още проблеми и рискове пред тези организации. Смятам, че при всички случаи трябва да се подкрепи облекчаването на реда за предоставяне на земя за обработване на кооперациите от техните членове. Досегашният квалифициран ред да се запази за случаите, когато други лица предоставят своя земя на кооперацията.
В законопроекта наред с изтъкнатите дотук положителни решения, остават открити и спорни някои въпроси. Затова предлагам на вносителите и на останалите народни представители да преосмислят някои от предложените решения, например като това за статуса на кооперативните и междукооперативните предприятия, защото според мен в предложената уредба са допуснати неясноти и противоречия. Веднъж се предвижда средствата на кооперативното предприятие, предоставени от кооперацията, да остават собственост на кооперацията, която го е образувала, като то само ги използва, а по-нататък се предвижда, че кооперативното и междукооперативното предприятие са юридически лица. Твърде трудно би могла да се приеме конструкцията за съществуване на юридически лица без имущество и за предявяване на претенциите от други стопански организации към това предприятие, след като то не разполага със собствени средства.
Смятам, че такива спорни и противоречиво решени въпроси не променят общата положителна оценка по законопроекта и необходимостта от повечето изменения. Затова ще го подкрепя, както го подкрепихме в Комисията по правни въпроси. Той ще бъде подкрепен и от Парламентарната група на Коалиция за България и се надявам, че това ще бъде една от необходимите стъпки за подобряване на условията за дейност на кооперациите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата за реплика на господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Стоилов, моята реплика към Вас е по повод на две от предложенията Ви, които считам за неприемливи.
Едното предложение, което направихте, е за начина, по който да се избират председателите на управителните съвети на кооперациите. Предложението Ви председателите да бъдат избирани от общото събрание не е добро. Доказала го е стопанската практика. Общото събрание по принцип се свиква веднъж в годината, понякога може и в хода на календарната година, но то не е такъв оперативен орган, който да е в състояние в случаи на доказана некомпетентност, злоупотреби, по целесъобразност и т.н., да бъде отстраняван председателят на управителния орган. Според мен много по-добре е общото събрание да избира управителното тяло, а то да има възможността оперативно да следи дейността на кооперацията, в т.ч. да се произнася и в определени случаи да може да взема решения за отстраняване на управителя.
Втората ми бележка е по повод предложението Ви, с което Вие целите ако един кооператор желае да преустанови участието си в кооперацията, да получи парична сума, равностойна на дяловете, които той притежава, коригирани с коефициент на инфлация. Според мен това предложение не е много добро, защото коефициентът на инфлация може да предпази по някакъв начин богатството на кооператора, което е внесъл, само в години на хиперинфлация. По-важно е какво е финансовото състояние на кооперацията. А то в малка степен зависи от инфлацията. Много по-важно е как работи кооперативът, самата кооперация. Много лесно е да се даде пример когато кооперацията е източена, декапитализирана, няма средства. Тогава коефициентът на инфлация не помага. Ако той сработи, няма по справедлив начин да възстанови участието. Затова е по-добре да се търси друга оценка. Според мен това най-добре могат да бъдат годишните счетоводни отчети, заверени по съответния начин, които дават по-реална представа. Разбира се, възможно е при масов отлив на членове на кооперацията, да се направи анализ, проучване за реалното състояние на активите и пасивите и тогава да се даде реална оценка за тяхната стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Стоилов, имате възможност да вземете отношение по направената реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Жотев, дискусията по тези въпроси може да продължи. Те заслужават внимание между първото и второто четене. Тези разрешения с известни уточнения, които се съдържат в законопроекта и които аз също споделям, според мен трябва да бъдат запазени, защото в законопроекта се предвиждат основания за предсрочно прекратяване на мандата на избраните органи, включително и на председателя. Освен това съществува възможност по инициатива на членове на общото събрание освен на редовните събрания, които се провеждат, те да бъдат събрани за преразглеждане на управлението на кооперацията. Така че тези проблеми, които споменахте и които на практика възникват и вероятно ще съществуват и в бъдеще, не преодоляват възможността мнозинството от членовете на кооперацията да се произнесат дали има основание или не за промяна в ръководството, и специално на председателя.
По втория въпрос - за съотношението между имуществена вноска и дялове. Практиката досега показва, че предвидените имуществени вноски е целесъобразно да бъдат получавани от членовете на кооперацията при прекратяването на тяхното членство по две причини. Членственият състав на кооперацията е непостоянен. Имуществената вноска ще бъде по-голяма или по-малка в зависимост от броя на хората, между които тя се разпределя. В някои случаи нейното въвеждане няма да бъде от полза, а може да се окаже във вреда на този, който напуска, тъй като ако се е увеличил броят на членовете на кооперацията, тогава той ще получи по-малко от реално внесения дял.
И на второ място, капиталът е непостоянна величина. Кооперацията, която разполага с по-голям капитал, ще създаде условия за по-големи дялове при прекратяване на членството и обратно. Затова според мен трябва да се придържаме към реалната величина на тази вноска и тя наистина да бъде коригирана по начин, че в никакъв случай да не бъде в ущърб на този, който я е направил. Резултатът от увеличаването или намаляването на капитала на кооперацията е в зависимост от нейната обща дейност, включително и от дейността на отделните й членове, но тази преценка невинаги или в повечето случаи не може да бъде напълно прецизно направена, за да варираме в такива големи граници. В случаи, когато кооперацията има задължения и не може да ги покрие, тогава се пристъпва към режим на ликвидация и редът, по който се удовлетворяват претенциите на нейните членове и другите субекти, които имат вземания по отношение на нея, е друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата господин Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз съзнавам, че разискваме законопроекта на първо четене и затова детайлите трябва да бъдат спестени. Одобрявам принципите, върху които лежи този проект на групата народни представители начело с господин Моллов, и ще го подкрепя на първо гласуване без никакви резерви.
Деликатен е изразът в мотивите на законопроекта, че той се внася, защото практиката, приложението на законопроекта от предното Народно събрание показал някои недостатъци. Не е това истината. Истината е, че със законопроекта, който Тридесет и осмото Народно събрание прие, и по-точно неговото мнозинство, ако не се постави целта да се унищожава кооперацията, практиката беше тя да бъде унижавана. И затова трябва да се възстанови не традицията толкова, само заради сантимента на това вековно българско кооперативно движение, и не защото традицията в много страни се въвежда в закон, а защото има установени стойности, практики, народопсихология, които искат кооперациите да работят по един много по-ефикасен начин, в името на самоуправлението на самите хора.
Вижте колко хубаво е казано, Янаки беше много пестелив, че кооперациите, освен търговска дейност, вършат и социална, и културна дейност. Защо се правеше опит това да бъде премълчавано? Вчерашна е българската история, когато в селата и градовете две учреждения, ако мога така да кажа, определяха народния живот и възможностите му - това са кооперацията и читалището. И тяхното тясно взаимодействие направи живота по селата и градовете на България тогава по-добър. Това трябва да бъде подкрепено, както и принципът за държавното съдействие, за което говори тук и председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров, под формата на различни облекчения, за да може кооперативното движение да се развива.
Аз разбрах, господин Жотев, че стопански съображения би трябвало да се имат предвид и председателят на кооперацията да не се избира от общото събрание. Само че освен стопански съображения има много по-основни съображения на демокрацията, която много иска да се развива нейната най-чиста форма, а това е формата на пряката демокрация. И затова трябва да бъде подкрепена и тази идея председателят да бъде излъчван пряко от върховния орган, тоест, от общото събрание.
Аз не знам защо, може би идеята за възстановяването на кооперативните и междукооперативните предприятия поражда някои въпроси; може би въпросите, които господин Стоилов повдига, имат важен характер, но не е невъзможно между първото и второто четене тези кооперативни и междукооперативни предприятия да бъдат наситени с този живот, който правото иска, включително да имат и някакво имущество.
Аз много ценя идеята да могат кооператорите да избират начина, по който ще предоставят своята земя за обработване. Защо бяха лишени от тази възможност? Какви интимни или не толкова неизвестни съображения лежаха в основата на това минало решение - не искам да се връщаме сега върху това - и прочие, кооперативната демокрация, въведена и в създаването и живота на кооперативните съюзи от всички степени - и от по-регионалните, и от националните кооперативни съюзи?
Аз слушах внимателно господин Нихризов за тревогата във връзка с възстановяването на имуществата на кооперации, някога съвършено несправедливо одържавени. Но говорих току-що с него и искам да помоля народните представители да видят в § 43 на предложението, този § 1 от Допълнителната разпоредба, която дава възможност да се възстанови правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи, чиято дейност по силата на отменени вече нормативни актове е била иззета и одържавена, още по-точно казано. Мисля, че в едно прецизиране при второто гласуване тъкмо на този текст ще се премахне и тревогата на господин Нихризов за така наречените трудово-потребителни кооперации. И в това отношение трябва да се съдейства.
Аз искам, господин председателю, да призова народните представители при внимателното прочитане на този проект, който все пак е допълнение и изменение, да видят неговите добри страни, те са налице, и да го подкрепим всичките на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Заповядайте, господин Лучников. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз имам много сериозни забележки по представения законопроект от група народни представители начело с господин Моллов. Ще се помъча да ги изразя, колкото е възможно по-кратко.
На първо място, мен ме смущава много опитът да се създадат привилегии за кооперациите, като им се дадат данъчни, кредитни, митнически и други икономически облекчения.
Нашето народно стопанство според Конституцията е изградено върху равнопоставеността на стопанските субекти. Какво значи да се дадат на една част от тия стопански субекти, а именно на кооперациите, данъчни, митнически, кредитни и други облекчения? Ами, това значи да им се даде възможност да плащат по-малко данъци, да плащат по-ниски мита, да получават кредити при облекчени условия, тоест, с по-малка лихва. Това ги прави привилегировани пред останалите стопански субекти и нарушава принципите на свободната конкуренция, каквато е в основата на пазарното стопанство.
Кой ще плати тия привилегии, които ще получат кооперациите? Кой ще понесе загубата на банките от по-ниските лихви, които те ще вземат от тях? Кой ще плати това, което бюджетът ще загуби от намаляването на данъците и от намаляването на митата? Очевидно, останалите стопански субекти. Къде остава тогава равнопоставеността? Там, където в отделни закони е възможно да се дадат някакви данъчни облекчения, както и досега съществуват, това е направено. Но да се прокламира генерално принцип на привилегироване на едни стопански субекти за сметка на други е недопустимо.
Второ, въпросът за така наречените имуществени дялове. Съгласно чл. 48 от досега действащия, който продължава да действа, поне не се предполага неговото изменение, когато една кооперация се ликвидира, нейните членове получават не само дяловите си вноски, а и част от имуществото на кооперацията, което съответства, което е пропорционално на техните дялови вноски. Това е много хубаво, погледнато от положителна гледна точка - тоест, когато имуществото на кооперацията е по-голямо от сумата на дяловите вноски на участващите в нея.

Тогава те ще получат нещо повече. А какво ще стане, когато имуществото на кооперацията е по-малко от сумата на дяловите вноски? За голямо съжаление, ако искаме да бъдем реалисти, ще трябва да кажем, че в повечето случаи на нашата практика това ще бъде точно така. Тогава те ще получат по-малко, отколкото са техните дялови вноски. Това е в хипотезата, когато кооперацията се ликвидира.
По-сложен е обаче въпросът, когато кооперацията не се ликвидира, а се ликвидира само членството на отделен кооператор, било защото той е заявил желание да я напусне или е починал и неговите дялове трябва да се прехвърлят на неговите наследници. Тогава вие казвате, че той ще получи дяловите си вноски. Ами, представете си - което пак ще бъде обикновеният случай, - че имуществото е по-голямо от дяловите вноски. Тогава тази разлика, която на него му се полага, между дяловите вноски и имуществото на кооперацията той няма да я получи. Следователно той ще бъде ощетен и на него ще му бъде отнето имущество за сметка на други лица. Къде остава тогава неприкосновеността на частната собственост?
Още по-особен е случаят, когато той ще получи дяловата си вноска, а имуществото на кооперацията ще бъде по-малко от сумата на дяловите вноски на нейните членове. Тогава напусналият ще има привилегията да получи изцяло дяловата си вноска, а батакът ще остане за другите кооператори, които ще бъдат ощетени, понеже напусналият ще получи повече от това, което представлява неговият имуществен дял.
Именно, воден от тези съображения, законът, който се иска да бъде променен, даваше възможност да се уреждат имуществените отношения въз основа на имуществения дял, който е променлива величина. Като не се допуска това, се нарушава една справедливост като се посяга на собствеността или на този, който напуска, или на останалите, които получават по-малко, понеже на напускащия се изплаща изцяло величината на дяловите им вноски.
Третият въпрос, който много смущава, е въпросът с неясността по отношение на собствеността на земеделските земи. През цялото време на тоталитарния режим никой не посмя да посегне на собствеността на земеделските земи. Те се ограничаваха, те се метаморфозираха, но никой не посмя да ги отнеме. Сега, макар че този въпрос получи известно осветление в комисията, смущенията остават. Защото съгласно новата ал. 3 на чл. 9 членът на кооперацията, предоставил земеделска земя за обработване, има право да запази собствеността върху земята в реални граници. Това е едната алтернатива. Другата алтернатива е да получава рента. Това значи да получава рента срещу предоставена собственост, т.е. той е загубил собствеността си. Или да получава част от рентата, или част в натура. Това е добре. Вие протестирате и казвате, че това не е така, че той и когато получава рента, запазва собствеността си.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): На какво основание получава рента? На основание на собствеността си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Моля Ви, господин Корнезов.
Сега отиваме на чл. 31 и неговата ал. 4 - "Членът на кооперацията избира начина за ползване на земеделските земи, като ги: отдава под наем на кооперации или на други физически или юридически лица; обработва самостоятелно, като ползва производствени услуги на кооперация; предоставя за съвместно обработване с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка".
Какво значи предоставя за ползване? Отношенията между кооператора и кооперацията по отношение на земята - вие сте юристи и знаете много добре - могат да бъдат вещноправни и облигационни. Така ли е? Така е. Когато се променят вещноправни отношения, кооператорът предоставя на кооперацията собствеността върху собствената си земя или вещното право на ползване върху нея. Всички останали отношения извън тези са облигационни и се уреждат с договор. Това значи, че собственикът запазва своята собственост, а урежда начинът, по който я предоставя на кооперацията, с договор. Ако вие искате да поддържате това и разбирам, че казвате това, тогава трябва да запазите старата ал. 4 на чл. 31, която изключваше възможността собственикът да апортира в собствеността на кооперацията своята земя и да учреди в нейна полза ограничено вещно право, т.е. право на собственост.
Тази неяснота, която се създаде с чл. 9, ал. 3 и с промените на ал. 4 на чл. 31, може да се използва за лишаване на стопаните от тяхната собственост. Затова, ако вие искрено искате да запазите собствеността на гражданите, трябва да се запази старата ал. 4.
Другият факт, който ме смущава, е този председател на кооперацията, който се избира пряко от общото събрание и който има едни невероятно разширени права. Той определя трудовото възнаграждение на кооператорите. Как определя това трудово възнаграждение? Така седи и казва: ти ще получиш толкова, ти ще получиш толкова, а ти толкова. Може ли да изменя това трудово възнаграждение? Очевидно според този текст може. Отношенията между кооперацията и кооператорите по отношение на техните трудови взаимоотношения се уреждат пак с договор. Председателят може да договори с всеки кооператор или колективно с повече кооператори техните възнаграждения, но това трябва да стане един път завинаги задължително и той трябва да бъде лишен от възможността да изменя тези възнаграждения. Говоря отново за трудовите възнаграждения. Ако той е договорил да получава наем или рента от отдадената за ползване облигационно земя, това е друг въпрос, това е уредено със съответния договор. Но трудовите взаимоотношения се определят с трудов договор, който не може да бъде играчка в ръцете на председателя.
Другият смущаващ факт са така наречените кооперативни и междукооперативни предприятия. Вие знаете, че според нашия Търговски закон е определено точно при какви субекти на стопанския живот у нас може да има такива предприятия.
И това са определеният брой търговски дружества или кооперации. Какво е това кооперативно предприятие? То очевидно не е кооперация, понеже няма свои органи, няма свое общо събрание. То е част от дейността на кооперацията, обособена в отделно кооперативно предприятие. Какво представлява това кооперативно предприятие? Досегашният въпрос логично и в духа на общото наше право казваше: ако кооперацията иска да отдели една част от дейността си, за да извършва обособена стопанска дейност, трябва да създаде еднолично дружество с ограничена отговорност. Тогава всичко става ясно и си намира своето решение. Когато няколко кооперации решат да обособят известна дейност за осъществяване на своите цели, те могат да създадат едно дружество с ограничена отговорност, в което да участват с това, с което решат.
Вие казвате, създава се кооперативно предприятие, което не е собственик на предоставените му средства. Тези средства остават собственост на кооперацията, а то само ги ползва. Ами отговаря ли за тях със своите задължения? Къде са интересите на кредиторите, които в повечето случаи ще бъдат банки? Къде ще отидат банките да си търсят отпуснатия заем на това предприятие, когато то няма имущество? Или кооперацията ще бъде неограничено отговорна за неговите задължения, което би следвало по логиката на вашето предложение. Смятам, че това е съвсем неудачно и то е направо съшито с бели конци. Понеже вие настоявате кооперациите да получат големи привилегии, тези кооперативни предприятия да ползвали и те тези привилегии. Това още повече нарушава равнопоставеността на стопанските субекти.
Най-после, искам да се спра на финансовия контрол върху предприятията. Сега е казано, че те се ревизират от финансови органи, създадени към Националния кооперативен съюз. А кой ревизира самия Национален кооперативен съюз? Фактически той е един холдинг, който разполага с огромни финансови възможности. В него членуват огромен брой кооперации, той има огромен брой предприятия, той акумулира огромни имущества. Кой контролира, кой ревизира този орган? Никой! Сам себе си ревизира! Такова нещо няма и не може да има, никой обществен интерес не може да допусне такова решение.
Поради всички тези съществени, принципни съображения аз не мога да подкрепя закона на първо гласуване. Той трябва да се обмисли още веднъж, да се съобрази с действащото право, да се съобрази с Конституцията, да се съобрази, ако щете, с обществената справедливост. Предлагам ние да не приемем този закон, а неговите автори да бъдат любезни да го преработят и приведат във вид, който съответства на Конституцията и законите в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Лучников, съвсем накратко в рамките на времето за реплика, на първо място, искам да ви кажа това, което ви казах и в комисията - че, първо, в този закон няма преференции, второ, предвижда се едно принципно отношение. Но когато на юридическите лица с нестопанска цел се предоставя възможност да извършват стопанска дейност, им се дават определени преференции, които ние приехме с данъчните закони тази година, тогава никой не постави въпроса за неравнопоставеност. Когато примерно за реституирани имоти по едни или други съображения не се плащат данъци, никой не поставяше въпроса за неравнопоставеност на субектите. Защо сега трябва по отношение на тази форма на стопанска дейност на малките и средните собственици, позната на България още от началото на века, да се търси такова орязване на всички възможности за един по-преференциален режим.
Вторият въпрос, който само искам да маркирам, е за несправедливостта при напускането. Ами нея я има и при търговските дружества - съдружник, който е продал дела си в търговското дружество преди да се влоши неговото състояние, ще получи дела си или ще получи съответно имущество може би повече, отколкото е внесъл. И обратно, онзи, който е чакал до момента на фалита, няма да получи нищо. Така че това е логиката за всички субекти, които са в стопанското право. Няма никаква несправедливост.
И последното, което искам само да маркирам. Мисля, че четете текста малко недобросъвестно, когато коментираме въпроса за земята. Никъде в логиката на законопроекта няма идея тази земя да се внася. Именно затова така подробно са описани възможните начини, по които ще се ползва земята от кооперациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Лучников, заповядайте за дуплика.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): По отношение на привилегиите, неудачно е сравнението с юридическите лица с нестопанска цел, защото те по изключение, в много малко случаи се занимават със стопанска дейност и има оправдание да им се дават известни привилегии, макар че тези привилегии много се ограничиха. Тук обаче се касае за огромен брой стопански субекти, които извършват стопанска дейност. Създавайки за тях привилегии, ние онеправдаваме останалите, които ги няма.
По отношение на дела. Господи Миков, аз не очаквах от Вас такова нещо. Когато един човек продава дела си от едно дружество, той продава свободно. Той се пазари, той си прави сметка какво да направи. А Вие тук искате, без да продава нещо, просто да му кажете: ние ти даваме само дяловата вноска и малко се интересуваме от това на какво имущество имате право освен нея. Не, не бива така.
А по отношение на земята аз съм готов да приема Вашите съображения, но Вие трябва тогава да запазите старата редакция на чл. 31, ал. 4, с което изрично да изключите възможността да се апортират собственост или ограничени вещни права. Смятам, че по този въпрос може би ще имаме съгласие.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние се разбрахме в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Лучников.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме дебатите по първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за коопераците.
Думата има господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Минаха вече близо три години откакто беше приет Законът за кооперациите и неговата практика действително подсказа, че са необходими известни промени в текстовете на членове, алинеи и точки. Но трябва веднага да кажа, че при прочита на този законопроект това очакване не се изпълнява. Редица от текстовете навяват чувството, че са deja vu, както казват французите, вече видяно или завръщане към някои схеми, принципи на недалечното минало, които трябва да бъдат с този законопроект реанимирани. В този смисъл, както каза един колега в кулоарите, намирам го малко за ретрозаконопроект, като схеми, като принципи.
Аз ще се постарая не да внеса нещо ново, а да се опитам да погледна от някоя друга гледна точка тези текстове, които са предложени и които будят смущение, и които основно бяха аргументирани от колегата Лучников.
Трябва да изтъкна, че още в началото на законопроекта думите "търговска дейност" се заменят с "търговска, социална и културна за задоволяване на интересите". Тук има един елемент очевидно на отделяне на търговската дейност и противопоставяне на други дейности и цели и просто да се измени дефиницията на кооперацията. Защото кооперацията сама по себе си е доброволно сдружение на физически лица за взаимопомощ при извършване на определена стопанска дейност, тоест някаква търговска дейност да извършват и с определени функции, които не изключват обаче и социални, и културни. Но да се противопоставя едното на другото и че социалната дейност и културната дейност ще се осъществяват при липса на търговска дейност е невъзможно. Защото всяка една дейност трябва да има някакви средства, с които да се осъществява. Тя трябва да акумулира някакви фондове, някакви приходи да осъществява, някаква печалба, а тя по смисъла на законодателството си е една търговска дейност пар екселанс. Затова още в началото се създава някакво недоумение - тук аджеба какво се цели, като априорно е, че кооперацията извършва дейност по устав, както е записано, и социални, и съответно образователни, подготовка на своите членове, дейности и т.н., което обаче не се противопоставя на търговската дейност, както от текста се разбира горе-долу, че е нещо съвсем друго и различно.
От друга страна, аз също така не мога да не споделя и това, което ми направи впечатление, че се цели императивно да се постави текст, в който държавата в новия § 2 за създаване на чл. 1а, което, междупрочем, беше препоръчано от Комисията по бюджет и финанси да бъде елиминирано, че държавата подпомага, и това е императивен текст, повтарям, и насърчава кооперациите чрез данъчни, кредитни, лихвени, митнически и др. икономически облекчения. Мен ми се струва, че тук е завъртян възелът на тези изменения, един от възлите, около които се върти - тя да бъде нещо като друг субект, някакъв субект, който не е в равнопоставено положение с другите стопански субекти в страната - нещо, което е много опасен прецедент, нещо, което е много опасно. Естествено е, че в други закони се създават някакви такива, но тук изобщо, дори и митнически, представете си, ще извършва вносно-износна дейност и какво ще стане с нашия пазар. Някакво привилегировано положение някои участници ще имат, които могат всеки момент да осъществяват дъмпинг на пазара с тези облекчения, които имат. И без това неукрепналата ни икономика отново се поставя в някакви особени ситуации, в които има опасност тази икономика да претърпи сериозни катаклизми. Аз го виждам това като един доста сериозен момент в цялата философия на законопроекта.
Бих казал, че по-нататък в предложените поправки се предлага прословутият председател на кооперацията да се избира от Общото събрание. Не напразно в предшестващия закон беше сложено, че избраният Управителен съвет избира измежду членовете си председател на Управителния съвет. Не напразно беше поставено това. Защото недалечното минало ни поставя в много сериозни размисли за това, че създаването на длъжността председател на кооперацията, избиран от Общото събрание, и то, забележете, избиран и освобождаван при две трети мнозинство, а не при обикновено мнозинство. Даването на функции на председателя да бъде и организатор, и стопански ръководител, и всичко останало, и човек, който определя награди, трудови възнаграждения и т.н., и т.н., създава възможност на едно облагодетелствано малцинство в рамките на тази липсваща една трета винаги да узаконява присъствието на един определен председател на кооперацията, от което те имат интерес да продължава да бъде председател на кооперацията, както беше и в недалечното минало, да си признаем. Един такъв прецедент е особено опасен, той е антидемократичен. Именно в сферата на флексибилността на управлението беше заложено в закона - председател на Управителния съвет, избиран от Управителния съвет, защото не е необходимо да се свиква Общо събрание всеки път и когато един председател не си върши работата, да бъде сменян. А сега има една опасност да го узаконим за Х число време.
Освен това, аз не видях в закона някъде да има мандатност на председателя. Пише, че членовете на Управителни съвет ще бъдат с тригодишен мандат. Но той не е избиран от членовете на Управителния съвет. Такъв текст липсва. Значи той може да бъде лице, което не е член на Управителния съвет по смисъла на закона. Той може и да бъде член на Управителния съвет, но може и да не бъде член на Управителния съвет. И оттук излиза какво? Че Управителният съвет си е Управителен съвет, а председателят е нещо, знаете какво, от което искаме да избягаме.
Освен това, тук ме смущава един текст в чл. 26, ал. 2, т. 2: "Организира изпълнението на решенията на органите на кооперативния съюз, в който членува." Значи той организира изпълнения на решенията, които не са на Управителния съвет, а на някакъв орган, който е извън кооперацията. Е, какви са тези задължителни решения на орган, извън кооперацията, като отделно юридическо лице от някое друго юридическо лице?
Каква е тази субординация, която съществува в правния мир? Те може да не са санкционирани от управителния съвет на кооперацията, но той императивно организира изпълнението на решенията на органите на Управителния съвет на органите на Кооперативния съюз.
Не е необходимо да ги отнася и като санкция на управителния съвет на съответната кооперация.
Това е сложна материя, която доста разплуто е написана тук и която дава доста моменти и елементи на неточност, на различни тълкувания, на разнопосочни решения и която не подпомага, според мен, развитието на кооперациите по-нататък.
По въпроса за прословутите имуществени вноски. Досега принципът беше, че имуществените дялове на членовете образуват дяловия капитал на кооперацията. Несъстоятелно е твърдението в мотивите, според мен, че ако имущественият дял се изплаща след напускане, ще се разпределя създаденото от други или предшестващи членове на кооперации имущество на някои новопостъпили кооператори. Това звучи убедително, обаче не е така. Защото всяка година се актуализират имуществените дялове и делът на напускащия кооператор в зависимост именно от имуществото, това трябва да се подчертае в закона, създадено при неговото постъпване. За това способства и ежегодното актуализиране на имуществото на кооперацията, нещо, което също така е необходимо, защото често пъти се срещахме с имущества, които не са актуализирани, които будят спорове и пр., и пр., които затрудняват дейността на съответните кооперации.
И накрая искам да се спра и върху дяловите вноски на земеделски земи. Императивният текст в предишния закон беше, че собственост и вещни права върху земеделска земя не могат да се внасят в имуществото на кооперацията или да се учредяват в нейна полза. Това е изключително важно, според мен, дами и господа, защото съществуват вероятности и възможности именно по този начин да се продължи едно нихилистично отношение към земята, да се продължи или да се създаде възможност за едно практическо обезземляване на собствениците. Също така води и до известни затруднения в осъществяването на свободния пазар на земята. Защото в случая не се касае само до това, не знам защо избягаха вносителите от категоричния текст, щом казват "не" - те си запазват правото на земята. Тогава защо се избяга от досегашния текст, където се казва съвсем ясно, аз го прочетох: "както и че кооперацията може да ползва земеделска земя само под аренда или под наем" и т.н., тези думи отпадат. Цели се очевидно да се създаде някакво привидно запазване на правата с други текстове, които казват - да, тя може да се ползва по този и по този начин. Но тя влиза вътре като дялова вноска. Това е ограничението на факта върху тази земя, че тя вече не е дялова вноска. Ако не е, тогава трябва да се отиде към стария текст, а ако е, тогава да се изчистят всякакви противоречия и съмнения в това отношение.
Няма да се спирам и на тази мъглявина, която съществува в кооперативните и междукооперативните предприятия, която не е написана хубаво, създава също така двусмисленост и възможност за разнопосочно тълкуване, както няма да се спирам, но само ще маркирам, тъй като времето вече много продължи - на така наречените "национални кооперативни съюзи". Там много пестеливо е написано, че се създават, кои са им управленските органи, но няма посочени нито функциите им, нито фондовете, нито приходите, нито как ще изпълняват..., а само се узаконява това, че те ще бъдат нещо като търговски дружества. А не както беше записано в закона досега, че те преди всичко имат други - представителни, организационни функции, да популяризират движението, да го представляват вътре и вън, на международно ниво, а се слага ударението върху тяхната стопанска дейност. Както каза и господин Лучников, малко ще го перифразирам, мисълта ми е, че не става въпрос за създаване на един или няколко национални кооперативни съюза, а за създаване на някакъв национален корпоративен съюз.
Тези и някои други смущения, които не споменах, ме карат да бъда много внимателен към този законопроект, който ни се предлага. Всичко това ме кара да считам, че той не е добре направен. Не може да се приеме и не бих препоръчал на никого да го приема на първо четене, тъй като той не може да се обработи, защото според мен има и концептуални противоречия в него. Мисля, че трябва да се върне за дообработка или да се изчистят много спорни и двусмислени положения, които съществуват в него. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Не виждам желаещи за реплика.
Заповядайте, господин Петков, за изказване.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, струва ми се, че обсъжданото зави в посока, която ще ни заведе към тип "дискусия", която е необходима за второ четене. Започнаха да се обсъждат член по член отделни правни разрешения, които са дадени. Аз мисля, че вносителите и комисиите ще имат възможност да поработят още върху текстовете. Затова в моето изказване искам да наблегна върху концепцията и принципната страна на внесения законопроект, а и този, който го предхожда.
Аз съм почти убеден, че трябва да се приеме схемата от променени текстове в закона, без да се изменя концепцията на самите автори, на вносителите - групата депутати начело с господин Моллов, поради две очевидни причини.
Първата причина е, че те ни предлагат промени, които означават завой в правната регламентация от Търговския закон и търговското законодателство към типичното кооперативно, типично и за България и за европейските страни с традиции в тази област, поле на дейност. Аз след малко ще кажа защо това е важно и ще се опитам да вляза в спор с господин Лучников по основната му теза за привилегиите.
Второ, защото е крайно време в България да се даде добро, работещо законодателство за малкия и средния бизнес, а Законът за кооперациите е именно такъв закон, който при добри решения може да стимулира развитието на кооперативния сектор. Тук никой не каза, или аз поне не чух, как съществуващите стари и нови кооперации се отнасят към действащото законодателство, към Закона за кооперациите. Те се отнасят крайно негативно, което показва, че авторите на закона миналия път, през 1999 г., ако не греша, са привнесли свои виждания в това кое е кооперация и как може да действа тя в условията на преход към пазарна икономика. Редица положения или не работят, или доведоха до извращения, или просто затрудняват изключително много работата на кооперациите. Искам да дам още един факт в полза на тази концепция и тя е следната: когато се питаме необходимо ли е специфично законодателство и какво да е то, редно е да гледаме традициите в България и това, което става в другите страни. В другите страни икономиката е смесена, главно в Европа, кооперативният сектор в някои направления има 10-15, 20 и повече процента от оборота, който се прави там.
Искам да дам една цифра. Във Франция 28 на сто от целия оборот, който се прави в кредитната дейност, се пада на кооперативния сектор. Двадесет и осем процента! Това е почти една трета! И при това положение да казваме, че това е архаична форма, и че трябва да ограничаваме предмета на дейност на кооперациите до търговска дейност и нищо повече, аз мисля, че това си е наше, българско разбиране, на част от хората, които имат свое виждане, своя концепция и не искат да отстъпят от нея.
Бих подкрепил, казах, почти всичко, което е предложено, но искам да обърна внимание на вносителите върху два или три момента, които би трябвало да бъдат огледани при второ четене.
Най-напред - за статута на председателя на кооперацията.
Съгласен съм с предложението, което правят, но е добре да се надникне в практиката на кооперациите и да се разбере, че председателите на кооперациите, които не без основание се оплакват от ограничени пълномощия, в същото време имат неограничени права поради липсата на контрол в решаването на редица въпроси. Аз ще бъда още по-директен: една от най-корумпираните сфери през последните години е кооперативната сфера - поради липсата на контрол от член-кооператорите или други специализирани органи.
Ако се запитаме какво представляват председателите на кооперациите понастоящем, на пръсти ще изброим в една област, в един регион тези, които са добри, имат силни кооперации, без кредити и вървят напред. Повечето от тях гледат кооперациите да оцелеят и сред тях има една група, които открито ползват кооперациите като инструмент за корумпиране. Даже се знаят и мизите. Ето, сега идва сезонът, всеки си прави сметката при продажбата на зърното какво и как да стане.
Аз не съм юрист, не съм специалист по финансов контрол, но моята препоръка е, давайки по-широки правомощия с едната ръка, същевременно да затегнем механизмите на контрол.
И второ, не съм много сигурен, че разрешението, което се предлага за междукооперативните предприятия, е най-правилното. Междукооперативните предприятия бяха правени в условията на държавния социализъм, на плановата икономика. Оттогава минаха 15 и повече години. Не знам дали трябва да се захващаме сега точно с тази материя и дали това е "ахилесовата пета" на българското кооперативно движение.
По тезата на господин Лучников. Мисля, че има разлика, господин Лучников, между привилегии и облекчен или специален режим за определени дружества. Поначало пазарната икономика не е абсолютно свободна пазарна икономика. Тя е структурирана и структурата я задава законодателят. И след като в редица страни с доказани развити пазарни икономики е предложен по-специален режим за кооперациите, това значи, че законодателят и държавата са си дали сметка, че дребните и средни производители не могат да излязат на пазара или до пазара на големите корпоративни играчи. Те се нуждаят от определена законодателна подкрепа. И това не нарушава пазара и не нарушава конкуренцията. Тя просто структурира ниши в конкурентната среда. И аз силно бих подкрепил едно законодателство, което би могло да отиде дори още по-нататък.
Искам да дам и още един пример в подкрепа на моята теза. Аз съм водил разговори с господин Лучников един или два пъти по повод на неговите закони за реституцията и закритите кооперации от типа на популярни каси и т.н., и т.н.
Преди време си спомням, че атаката срещу популярните каси дойде заради това, че имало търговски банки, нямало смисъл да създаваме такива архаични форми.
Второ, че корупцията и машинациите в тези популярни каси, влоговокредитни кооперации и т.н., били много големи. Какво се оказа? Оказа се, че тази теза от 1992-1994 г. беше тотално отхвърлена от живота. Тъкмо търговските банки, оставени без контрол, без добро европейско законодателство, доведоха до срив и пропиляване на спестяванията на населението в редица отношения. Затова би трябвало да се направи още една крачка, и на мен ми се струва, че този закон ще увисне самотно, ако законодателите не направят и следващата крачка - нещо, което не направиха предишните вносители, съгласно чл. 36, ако не се лъжа, веднага да се вкара закон за влогово-кредитните кооперации и да се развие този минисектор, за който има всякакви условия. Има и ресурс.
Един пример искам да дам. България е единствената страна в целия регион на Югоизточна Европа, в която няма кредитни съюзи. В момента в България оперира Световният съвет на кредитните съюзи, доколкото знам над 1 млн. долара финансов ресурс се даде на 11 такива структури, но от есента те се оттеглят поради една-единствена причина - няма да има финансова помощ за България, тъй като ние нямаме специализирано законодателство за влогово-кредитните кооперации. Това, ако не се направи до два-три месеца след този закон, той ще свърши само част от своята работа.
И съвсем накрая искам да поставя въпроса за собствеността на кооперациите като юридически дружества и за отнетите и национализирани имоти. Аз се консултирах по този въпрос с господин Лучников - автора на законите, той преди 4-5 години ми отговори следното: "Законите са достатъчни, всичко е въпрос на правоприемственост. Като се докаже правоприемствеността, ще си получат обратно собствеността".
Не е така, господин Лучников. Животът показа обратното. Ако можете да ми покажете две-три кооперации, които по този път са си върнали имотите, ще Ви поздравя. Мисля, че е необходимо допълнение или специално разрешение на този въпрос, за да бъде обхванат в едно целият кооперативен сектор. И тогава вече ще има много по-голям икономически, публичен и социален ефект от това, което обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Реплики не виждам.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем накратко да взема отношение по обсъждания законопроект. Ясно се вижда, че с него вносителите приемат и някои основни промени във философията на сега действащия закон и това определено ме притеснява, макар че съвсем благородни са мотивите, които са дадени заедно със законопроекта.
Няколко конкретни детайла.
С внасянето на възможността да се извършва социална, културна и каква ли не още дейност, според мен, се внася една неяснота в предмета на дейност. И досега практиката е такава, че земеделските кооперации най-вече извършват такава дейност, така че аз нямам нищо против това нещо да бъде регламентирано, може би между първо и второ четене трябва да се потърсят начини текстът да се подобри.
Притеснява ме обаче възможността Общото събрание на кооперациите да се превърне в един формално действащ орган, като се отнеме възможността на неговите членове, особено на тези, които не живеят в същото населено място, да участват активно в неговата работа.
Самият факт, че се дават най-малко десет дни преди деня на провеждането му, тези десет дни, вие знаете, че ще бъдат използвани като възможност хората, които са неудобни, да не бъдат поканени. Или така да бъдат поканени, че те да не дойдат. И след това, само след един час ще бъде проведено общо събрание и на това общо събрание ще бъдат взети важни решения. Смятам, че по този начин, с така написания текст се премахва самото демократично начало в управлението на този колективен орган.
Също така съм силно притеснен от възможността да се апортират земи. Смятам, че текстът, който в момента съществува в закона, даваше защита на собствениците на земеделски земи. Ако ние на този етап не оставим тази защита за собствениците на земеделски земи, смятам, че ще допуснем много голяма грешка и в един момент те могат да бъдат лишени - умишлено или не - от своята собственост.
Смутен съм от властта, която се дава на председателя и то по един такъв начин - чрез избирането му директно от общото събрание. При всички положения председателят е човекът, който ръководи на практика кооперацията, но всички ние можем да дадем много примери за недобросъвестни председатели, които така работят и така ръководят кооперациите, че на практика едно цяло населено място работи за облагодетелстването на въпросния председател. И аз смятам, че това комбинирано с отнемането на възможността на органите на държавен и финансов контрол да упражняват своите функции и да контролират кооперациите, ще даде възможност за злоупотреби от страна на ръководните органи, така че тук би било добре много внимателно и прецизно да се погледне възможността, която е заложена в предложените ни текстове.
Внасянето на неяснота в правния режим на кооперациите и междукооперативните предприятия отново ще създаде възможности за нарушение и неяснота в работата на тези междукооперативни предприятия. Смятам, че Търговският закон дава възможност, ако кооперацията иска да извършва някаква странична дейност, тя да си регистрира дружество именно по Търговския закон.
Завършвам с това, че съм силно притеснен дали зад добрите намерения не прозират някакви други намерения. С тези преференции, които се дават, смятам, че на практика се посочва пътят и едва ли не елегантно се прави една нова колективизация. Как така ще има преференции за тези, които са в кооперацията, а за тези, които не са в кооперацията, няма да има преференции? Получава се абсолютна неравнопоставеност.
Смятам, че предложеният законопроект е една голяма и опасна крачка към възстановяване на режима на кооперациите от недалечното минало, от времето на текезесетата. Ето защо аз няма да подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Искам да обърна внимание, че времето на Парламентарния съюз на ОДС е изчерпано заедно с възможността за една трета удължаване, която мълчаливо беше консумирана.
Господин Пантелеев, заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Искам да успокоя господата от СДС, че няма нищо страшно да се върнем в някои отношения и в едни времена, които вече са отминали. Тук се наслушахме на апологетика на така нареченото модерно мислене в кооперативното дело, което по същество беше мисленето на ликвидаторството. И не само мисленето, а и практиката на ликвидаторството на българските кооперации. Няма нищо страшно в това, че в един така наречен от вас ретрозакон, ще бъде направен опит да се възстанови стопанската сила на доказани, исторически доказали се формирования в производството.
Ето защо бих ви посъветвал или помолил да престанете с тази анахронична пропаганда, в чиято основа няма нищо друго, освен един отживял времето си антикомунизъм. Кооперацията не е комунистическо творение и нека да й дадем възможност да съществува равноправно, тъй като всичко, което досега се вършеше на практика, я изпрати в килера на неравноправието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Върбанов, заповядайте за дуплика.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми колега, благодаря Ви за репликата. Искам най-напред да ви кажа, че ние никога не сме били против кооперациите. (Смях от КБ.) Просто с миналия закон се опитахме да въведем ред и самата практика показа, че е имало ефект. Самата практика показа, че на много места кооперациите успяха да се регистрират по новия закон и да работят по новия закон. Никога не е имало някакво негативно отношение към кооперациите. Имаше негативно отношение към дейността на някои кооперативни деятели, защото със заверката на подписите се преустанови възможността за измама. Сега, с отпадането на заверката на подписите, ще започнат отново измамите.
Спомнете си дебатите около фонд "Земеделие". 85 на сто от длъжниците на фонд "Земеделие" са именно кооперации, и то кооперации, които са направили тези задължения през 1996 г.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): При такива условия са ги поставили.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Условията през 1996 г. не ги поставях аз.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Те бяха поставени така при Филип Димитров.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Тук не е въпросът да водим политически дебат, макар че аз подозирам, че вие целите точно това: всички на село да влязат в кооперациите и да си провеждате политиката чрез председателите на кооперациите.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Трудовите хора трябва да могат да работят и да се издържат.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Никой не е спрял трудовите хора да работят и да се издържат. Никой не е спрял кооперациите. И в сега действащия закон можете ли някъде да ми прочетете текст, който ги спира те да извършват социална дейност, културна дейност - всичко, каквото си поискат, и всичко, което не е забранено от закона?
Две думи по въпроса за ликвидацията. Никой от София не отиде в Перник да ликвидира имуществото на някоя кооперация. Там самите граждани си ликвидираха имуществото, но на много места това имущество беше запазено. Следователно всичко зависи от хората. Смятам, че сегашният закон даваше възможност там, където има хора, желаещи да работят, те да го правят и практиката го показа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има думата господин Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Следя с особено внимание като вносител на този законопроект дискусията, която се води в залата и долавям, че вече има прескачане на политически искри, но се надявам все пак да върнем дискусията в нейната техническа част, която според мене е по-важна. В този смисъл бих искал да кажа няколко думи, които казах и по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, за мотивите, които ме накараха да стана един от вносителите на този законопроект. Защо аз смятам, че е необходим такъв законопроект в момента?
По принцип кооперацията като форма на стопанисване и управление на капитали, особено в земеделието, е основният фактор за днешния прогрес на така нареченото фермерско земеделие в развитите страни. Имам предвид страните от Северна Европа, Западна Европа и Северна Америка. Независимо от това, че има специфика в отделните страни, фермерските стопанства обикновено са дребни структурни единици, които нямат възможност сами да излязат на международния пазар и да бъдат достатъчно конкурентоспособни. Ето защо във всички развити страни кооперативната форма се е наложила като една от основните форми, което прави рентабилно земеделското производство и аз ще дам няколко цифри, за да стане ясно за какво говорим.
Кооперациите обединяват около 80% от фермерите в Северна Америка и Япония и около 60% от фермерите в Австралия. Това са все страни, където имаме развито фермерско производство. Чрез кооперацията в Европейския съюз се преработва и реализира около 60% от земеделската продукция. При това, за млечния сектор тези цифри дори са по-високи - някъде стигат до 80-90% особено за страни със силно развито млечно производство, каквито са да кажем, Дания, Холандия и други. Така че въпросът за това, че кооперацията може да бъде ефективна форма, според мен, не стои. И тук всичко останало е спекулация.
Чрез кооперативната форма на управление на капиталите, на земеделско производство и реализация на земеделска продукция фактически се отстраняват посредниците във веригата от производител до пазар, т.е. от полето до пазара.
Един от основните проблеми на нашите стопани в момента в България е свързан именно с наличието на безкрайно много на брой прекупвачи, най-често недобросъвестни и примерите от последната седмица и по-предната, и т.н., случаят с житото и други, достатъчно много ни убеждават в това, че наличието на прекупвачи всъщност е един от затормозяващите фактори за развитието на земеделието, а кооперацията е една добра форма, която дава възможност тези прекупвачи да бъдат отстранени. Аз не казвам, че е единствена.
Примери в това отношение могат да се дадат много. Западноевропейските кооперации, северноамериканските кооперации притежават собствени предприятия за преработка, притежават собствени търговски дружества, които имат възможност да реализират тяхната продукция ефективно, да поддържат едни цени, които са пазарни цени, но едновременно с това да поддържат изкупните цени такива, каквито са нормални за реинвестиране в селското стопанство.
Ето защо аз мисля, че не бива да поставяме въобще въпроса за това, че една кооперация може да бъде ефективна и естествено трябва да възникне въпросът защо у нас тези кооперации не са достатъчно ефективни.
Според мен проблемът идва от това, че типът кооперация, който е в развитите западноевропейски и други страни, за които стана дума, се различава в известен смисъл от типа на кооперациите у нас, респективно от наследството, което имаме. В известен смисъл това дава и платформата на тази малка политическа или политизирана дискусия, която се водеше тук, защото от едната страна колегите казват - това е идеалната форма и това е разбираемо, дори ако щете, известна носталгия да има, но това е разбираемо, че те поддържат тази форма. Колегите от дясно казват - не, това е форма тип "ТКЗС", ние не можем да поддържаме такава форма, ние сме друго време вече, няма такива условия. Тоест, ясно е защо има противоречие в тезите, но тези тези, според мен, трябва да бъдат поставени на друга основа, защото проблемът за кооперациите не е политически. Проблемът за съществуването и за ефективната реализация на кооперациите е чисто аграрно-икономически проблем. Аз имам предвид преди всичко земеделските кооперации, разбира се.
Страните от Централна и Източна Европа, които също принадлежаха към Източния блок проведоха един друг тип аграрна реформа. Те запазиха основни принципи на уедреното стопанисване на земята, които бяха характерни за кооперативното движение и по този начин преминаха постепенно към една съвременна форма чрез едно задължително преструктуриране на този сектор и създаване на ясни вътрешни правила в кооперациите. Те стигнаха до една реформа, която в момента ги прави силно конкурентноспособни страни по отношение на България.
В България се получи нещо друго. В България стартира една реформа, т.нар. "аграрна реформа". Аз заявявам съвсем отговорно от тази трибуна - една сгрешена аграрна реформа, която стартира с едно принципно законодателно ликвидиране на кооперациите въобще. Става дума за стартиране на един процес от 1991 г. със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който практически завърши около 1995 г., когато ние вече бяхме свидетели на едни кооперации с разграбено, разпродадено имущество, с унищожено имущество, ако щете. Бяхме свидетели и сега продължаваме да сме свидетели на много места за едно декапитализирано селско стопанство, на липса на стратегически интерес за инвестиции в този сектор. Свидетели сме на пустеещи земи, на невъзможност, за да се реализира националното богатство, което представлява нашата земя.
На мястото на ТКЗС възникнаха и в момента има около 3500 кооперации, но те на практика в голямата си част са икономически немощни и в голямата си част те работят на загуба. Ето защо те са неефективни. В тези кооперации се вляха много собственици на земя. Много от тези, сред нас има също такива, които станаха кооператори заради това, защото нямаха друга алтернатива. Но те не са мотивирани от икономическата дейност на кооперацията на практика затова, защото законодателството е такова, че не им дава възможност за тази мотивация. Ето защо аз считам, че въпросът за кооперациите е важен.
Важен е и още поради една причина. Днес кооперациите в България обработват повече от половината земеделска земя. Те реализират на практика около 2/3 от земеделската продукция, която излиза на пазара. Ето защо ние не можем да се правим, че не забелязваме, че има такива стопански субекти и че те не са равнопоставени. Ето защо, с предлагания законопроект основната цел е тези стопански субекти да бъдат равнопоставени с оглед на това да станат ефективни.
И аз не приемам онези твърдения, че видите ли, дават се някакви много специални привилегии. Да, може би някои от текстовете не са достатъчно прецизирани, дискусия се проведе достатъчно задълбочена, според мен, в Комисията по правни въпроси. Там също беше обърнато внимание на това, че тези текстове изискват известна корекция, изискват някои допълнения за този законопроект, но аз мисля, че основната философия и основната необходимост, която има в момента българската кооперация, е да бъде създаден един закон от европейски тип, който дава възможност кооперациите в България да станат ефективни.
И още един, последен мотив, макар че той не е единствен. Могат много мотиви да се изразят тук. Това е мотивът за присъединяването ни към Европейския съюз.
В момента ние нямаме възможност по друг начин да направим ефективно нашето земеделие освен чрез два основни начина за уедряване на ползването на земите. Единият начин, известно е, че това е арендният способ, и другият, това е кооперацията. Ние не можем с лека ръка да отминем тези възможности и да разчитаме на дребния фермер, че ще ни изкара от това състояние, в което се намира земеделското производство у нас и че ще станем конкурентоспособни един ден, когато се присъединим към структурите на Европейския съюз. Със сигурност с дребно земеделие, с неефективно производство на европейския пазар няма да имаме място и тогава трагичният резултат върху нашето население ще е още по-голям.
Ето защо ние сме длъжни в момента да предприемем мерки в правилната посока - посока на регламентиране на дейността на кооперациите, посока на създаване на аграрния мениджър, който да създава възможност на кооперацията да бъде равностоен стопански субект и да действа на икономическия хоризонт еквивалентно на другите икономически субекти, така че да може да бъде конкурентноспособна. Това, разбира се, изисква много неща да се променят в кооперациите, но аз се надявам, че с един законопроект като този, който евентуално ще претърпи промени в някои посоки, но в крайна сметка добронамерени, ние ще създадем условия това да се реализира.
И в заключение позволете ми да кажа още няколко думи.
Считам, че със законопроекта, последният, който беше приет за кооперациите преди около три години на практика се създадоха условия за работа на тези кооперации, които доведоха до тяхната окончателна ликвидация. На практика в момента наистина имаме доста примери за изродена дейност на кооперации, но това е защото законът им създава тези условия. Ето защо аз мисля, че ние сме длъжни да спрем тази тенденция, която в крайна сметка вероятно ще доведе до израждане на кооперативната идея въобще.
Ако се има предвид това, което казах в началото, че кооперативната идея на практика е един от сериозните двигатели на земеделското производство в развитите страни, смятам, че ние не можем тук да преоткриваме колелото и да казваме - не, кооперацията не е подходяща, можем да правим само търговски дружества, защото сегашният законопроект, който се предлага, всъщност прави един лек завой от търговските дружества, иначе няма да има смисъл от един такъв Закон за кооперациите.
С тези мотиви, които изразих аз се надявам да съм внесъл известна яснота за това, кое е необходимо на земеделските кооперации в България и бих искал още веднъж в допълнение на тези мотиви, които изразих, когато малко по-рано днес изложих мотивите за законопроекта, да призова всички колеги да приемем на първо гласуване този законопроект. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Други желаещи? Не виждам. Това ми дава основание да смятам, че дебатите са приключили и бихме могли да преминем към гласуването на двата законопроекта.
Уважаеми народни представители, позволете ми първо да подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 254-01-29 от 24 април 2002 г., внесен от народния представител Пламен Моллов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 175 народни представители: за 137, против 38, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроект № 254-01-40 от 23 май 2002 г., внесен от народния представител Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 158 народни представители: за 46, против 89, въздържали се 23.
Вторият законопроект не се приема.
Има думата за процедурно предложение госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения по законопроекта между първо и второ гласуване да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за удължаване на срока до три седмици.
Противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока между първо и второ четене - три седмици.
Гласували 163 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 8.

Срокът се удължава на три седмици.
С това приключваме по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2001 Г. И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" ЗА 2001 Г. Вносител - председателят на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи в резюме доклада на комисията и проекта за решение. Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Преди това бих искал да направя процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Кирил Колчев - член на Сметната палата, който ръководи отделението, което проверява Народното събрание, Огнян Аврамов - главен секретар, и Симеон Иванов - главен счетоводител на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарна зала на посочените господа.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Моля, поканете господата в залата.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по проект за Решение по Отчета за изпълнението на
бюджета на Народното събрание за 2001 г. и по Отчета
за изпълнението на извънбюджетната сметка на
"Държавен вестник" за 2001 г., № 254-02-53,
внесен от Огнян Герджиков на 26 април 2002 г.

На заседание, проведено на 13 юни 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2001 г. и по Отчета за изпълнение на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г., внесен от председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася за приемане на основание чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 69 от 2001 г.)
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Огнян Аврамов - главен секретар на Народното събрание, и господин Симеон Иванов - главен счетоводител на Народното събрание.
Ще добавя, че присъстваха господин Георги Николов - председател на Сметната палата, и господин Кирил Колчев - член на Сметната палата.
В доклада на председателя на Народното събрание и направеното изложение по него от господин Аврамов и господин Иванов се очертаха следните основни моменти:
С чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. са одобрени бюджетни кредити за Народното събрание в размер на 18 млн. 806 хил. лв., финансирането на които се осигурява с:
- приходи от собствена дейност и услуги от Хранителния комплекс, Националния център за изследване на общественото мнение, издателска дейност и наеми в размер на 700 хил. лв., и
- субсидия от републиканския бюджет в размер на 18 млн. 106 хил. лв.
С Постановление № 8 на Министерския съвет от 17 януари 2001 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г. правителството е утвърдило:
- средногодишни щатни бройки - 818;
- средна годишна работна заплата - 8047 лв.;
- приходите и разходите по видове в рамките на одобрените със закона общи суми.
В хода на изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. Министерството на финансите е увеличило:
- средногодишните щатни бройки с 13 бр., без допълнителни бюджетни кредити за заплати и осигурителни вноски за тях;
- приходите по параграф "Приходи и доходи от собствена дейност" със 170 хил. лв.;

- бюджетните кредити по параграфи "Други възнаграждения и плащания на персонала" със 113 хил. лв.; "Осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване" с 15,7 хил. лв.; "Платени данъци, мита и такси" с 41 хил. лв.; "Основен ремонт на материални дълготрайни активи" с 2 млн. 105 хил. лв.; "Придобиване на дълготрайни материални активи" с 250 хил. лв. и "Придобиване на нематериални дълготрайни активи" с 20 хил. лв.
В резултат на извършените корекции уточненият бюджет на Народното събрание за 2001 г. е, както следва:
1. Собствени приходи 870 хил. лв.
2. Субсидия от републиканския бюджет 20 481 хил. лв.
3. Бюджетни кредити 21 351 хил. лв.
4. Средногодишни щатни бройки 831
5. Средна годишна работна заплата 7550 лв.
Спрямо уточнения бюджет по отчет:
- собствените приходи са изпълнени на 549 хил. лв. или по-малко с 320,9 хил. лв., от които: за хранителния комплекс - 138 хил. лв.; издателска дейност - 52 хил. лв.; от наеми - 30 хил. лв., и от Националния център за изследване на общественото мнение - 101 хил. лв.;
- получената субсидия от републиканския бюджет е 16 млн. 647 хил. лв. или с 3 млн. 834 хил. лв. по-малко от разчетената;
- усвоените бюджетни кредити са 17 млн. 196 хил. лв. или по-малко с 4 млн. 155 хил. лв. От тази сума 986 хил. лв., тъй като закръглявам, са реализирани икономии от текущите разходи (заплати и възнаграждения, осигурителни вноски, командировки, материали, горива и енергия, външни услуги и други) и 3 млн. 170 хил. лв. са неусвоени средства за основни ремонти и придобиване на материални дълготрайни активи;
- средногодишните щатни бройки са 751 или по-малко с 80 щатни бройки от утвърдените;
- годишната средна работна заплата е 8030 лв. или с 280 лв. повече. Това се дължи на направената промяна в базата за определяне на основното месечно възнаграждение на народните представители, като от 7 август 2001 г. се премина от база три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство към три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор и произтичащите от това увеличения на възнагражденията за участие на народните представители в работата на постоянните комисии и на изплатената 13-а заплата на персонала на Народното събрание за 2001 г.
Тук само искам да отбележа, че това е в рамките на спестените средства, както беше решението.
В изпълнение на чл. 14 от Закона за "Държавен вестник" отчетът за изпълнението на годишната извънбюджетна сметка на "Държавен вестник" за 2001 г. се внася за приемане заедно с отчета за изпълнението на бюджетната сметка за разходите на Народното събрание за 2001 г.
В извънбюджетната сметка са постъпили приходи от продажбата на "Държавен вестник", от такси за обнародване на обявления, съобщения, покани и други известия в неофициалния раздел и от друга съпътстваща издаването му дейност в размер на 3 млн. 642 хил. лв. и са направени разходи за издаване и издръжка на редакцията на вестника и за други научни, издателски, изследователски и информационни дейности в размер на 3 млн. 249 хил. лв. На 31 декември 2001 г. извънбюджетната сметка приключва с превишение на приходите над разходите със 706 хил. лв.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., § 9, ал. 1, считано от 1 януари 2002 г., извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" се преобразува във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание. Във връзка с тази промяна с ал. 2 на същия параграф е разпоредено в срок до 31 март 2002 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник". Това до момента не е направено, поради което предлагаме Народното събрание да възложи изпълнението на тази задача на председателя на Народното събрание.
По проекта за решение се проведе дискусия и се зададоха въпроси, на които главният секретар и главният счетоводител отговориха изчерпателно.
След обсъждането се проведе гласуване, при което проектът за решение беше подкрепен единодушно с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага следното решение:

"Р Е Ш Е Н И Е
по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание
за 2001 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната
сметка на "Държавен вестник" за 2001 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2, ал. 2 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 14 от Закона за "Държавен вестник",

Р Е Ш И:

1. Приема доклада на председателя на Народното събрание за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2001 г. и извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г.
2. Приема отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2001 г. съгласно Приложение № 1.
3. Приема отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г. съгласно Приложение № 2.
4. Възлага на председателя на Народното събрание, в изпълнение на § 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., в 10-дневен срок да внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник"."
Уважаеми господин председател, ако позволите, Приложение № 1 и № 2 да не ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не се четат приложенията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще ги приложим към протокола. Едното е за изпълнението на бюджета на Народното събрание, а Приложение № 2 - за извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по внесеното решение?
Има думата народният представител Иво Атанасов. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Надявах се, че тук ще бъде и председателят на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят беше извикан спешно и каза, че след няколко минути ще дойде.
ИВО АТАНАСОВ: Аз му казах, че имам нещо интересно за него и той обеща да дойде.
Зная, че със своето изказване няма да получа овации нито от избирателите, нито от медиите, но въпреки това съм убеден, че нещата трябва да се казват едно към едно при всички случаи, въпреки понякога нормалното ни желание да флиртуваме и с едните, и с другите.
Става дума за нашите разходи като парламентаристи. Преди около една година в един столичен вестник в интервю обясних за какво харча заплатата си като народен представител. Смятам, че след като това възнаграждение идва от данъкоплатеца, нищо по-нормално от това да му обясня за какво употребявам парите, които той ми плаща.
Получи се много бурна негативна реакция. Ако имаме двама народни представители, единият от които обяснява за какво си харчи получените от народа пари, а другият запазва това в тайна, то този, който казва истината, е лош, а оня, който мълчи, е добър. Дотам сме я докарали.
Нещата са стигнали дотам, че вече е създадена една нагласа у хората да не търсят истината, да искат да бъдат залъгвани. Въпреки това аз съм казвал и ще казвам истината винаги едно към едно.
Няма да говоря за факта, че депутатите от провинцията вероятно сме единствените командировани в света, които си плащаме топлата и студената вода, парното. Няма да говоря за това, че нямаме експерти, сътрудници. На седмица през моите ръце минават сигурно сто молби, жалби и сигнали. Всичко се опитвам да придвижвам сам, защото няма друг вариант. Ясно е, че избирателят в този момент не е склонен да приеме такива разходи, въпреки че това се връща върху него, тъй като неговите преписки залежават. Убеждавал съм се, че доставям най-голямо удоволствие на избирателя, когато ме види правостоящ във влака. И в това отношение дотам сме докарали нещата.
Но искам да кажа няколко думи за разходите, които наричаме транспортни. Съгласен съм, че трябва да има лимит. Имаше случаи в минали парламенти, които меко казано не говореха добре за парламента. Но въпросът е какъв да бъде този лимит. Аз се опитах да разгадая логиката, по която е определен лимитът за моя избирателен район. Първо, Конституцията не ни разделя на народни представители по избирателни райони. След като се закълнем, ние вече сме представители не на една или друга партия и не на един или друг избирателен район, а сме представители на цяла България. И ние пътуваме по цяла България. Правим го не за да си доставяме удоволствие, а защото там ни зове дългът на народни избиратели. Така че, това райониране ми се вижда нелепо, макар че бих го разбрал, защото то е още от предишния парламент.
Но ето как се налага да кажа една добра дума за Йордан Соколов като председател на Народното събрание. Може би за пръв път ми се случва това. Просто досега не съм имал основание да го похваля за нещо. Но ми се струва, че лимитите, които той беше определил, бяха много близки до нормата, до онова пътуване, което се налага да извършва народният представител. В сегашния парламент лимитите бяха намалени на два пъти по два пъти, тоест сега лимитът е четири пъти по-малък, отколкото по времето на Йордан Соколов.
Аз съм похарчил своя лимит за пътувания за цялата година още в края на м. април. Какво да правя от тук до края на годината? Естествено, народният представител не може да не пътува, той ще пътува. Той ще намери някой, който да му зарежда колата. Този някой ще му зареди колата един-два пъти заради черните или кафявите му очи, но няма да му зарежда колата цяла година, да не говорим за цял мандат, да не говорим за няколко мандата. Тоест, ние от стремеж за икономии, който аз разбирам, но икономии не във всичко, а там, където е нормално, където е приемливо, от стремеж за икономии директно, пряко, може би по един от най-преките пътища тласкаме депутатите към корупция. Защото този, който ти зарежда колата, който ти поема разни други разходи, непоети от парламента и специфични за задълженията ти като народен представител, той в един момент поставя своите условия.
Разбирам и нареждането, което съществува, колите да не излизат от гаража до 14,00 ч. Стремежът е да се напълни залата. Както виждате, въпреки това нареждане залата не се пълни. Тя не се пълни по други причини, а не заради това, че колите пътуват. Защото ако аз ще трябва да пътувам за Бургас или за Сливен и ако няма да мога да изляза в 12,00 ч. от парламентарния гараж с парламентарна кола, и ако нямам лимит за личната си кола, който аз съм похарчил до края на април, аз ще хвана влака още в 7,00 ч. сутринта и изобщо няма да дойда тук. Защото избирателите са ме поканили за нещо много важно в някой друг район на България. Веднъж дори по медицински повод трябваше да отида до болницата в Лозенец и от гаража ми казаха: нека от кабинета на председателя да разрешат. Обидно ми беше да искам такова разрешение. Отидох със собствената си кола. Там обаче ми разшириха зениците и после не можах да се върна.
Струва ми се, че говорейки за разходите, не е редно да се спестява от дейност, която парламентаристът трябва да върши и която е полезна за неговите избиратели, защото - пак ще кажа - ние не пътуваме за удоволствие, ние описваме маршрутите и ако някой се съмнява, винаги може да направи проверка дали сме били там или на друго място от обектите, които сме посочили, но не бива да се спестява от средствата за дейност на народните представители, за да се правят добавки към заплатите на парламентарните чиновници, които много уважавам, но не може едното да бъде за сметка на другото.
Завършвам с убеждението, че да, обществото не е склонно да приеме народните представители да имат този екип, който да ги направи по-полезни за самите избиратели. Не е склонна да го приеме на този етап. Но нека пък не отиваме в другата крайност сами да се лишаваме от възможността да работим за това, за което сме избрани. Защото нашата работа не е само в пленарната зала. В същото време, в което ние сме тук, когато дойдат представители на местната власт, трябва да ходим по министерствата и да решаваме някои въпроси. Пак в същото това време трябва да ходим по инстанциите, за да придвижваме личните жалби на нашите избиратели. Защото това е работното време на институциите, от които зависи тяхното решаване. Пак по същото време трябва да обикаляме из страната, за да не ни казват, че се срещаме с избирателите си само от избор на избор. И все в същото това време ние трябва да намерим как да осъществим всичките си задължения на народни представители.
И затова е по-добре да бъдем улеснявани в изпълнение на своя дълг. Този, който е превишил лимита, който е излъгал в декларацията си и т.н., нека да си отговаря независимо какъв е неговият политически цвят. В случая това няма никакво значение. Но не бива като цяло да се затруднява дейността на народните представители. Колко от нас ползват вече тези легендарни коли? Една част ги ползват, друга част ползват личните си коли, но вече не могат да го правят поради това, че са изхарчили своите лимити. Да не говорим за това, че години наред един народен представител като че ли, измерено в часова, се изявява повече като шофьор, отколкото като депутат. Кой ще ти плати амортизацията на човешкото здраве? Тези, които сме от близките райони, почти всеки ден пътуваме дотам, защото казваме: ей го къде е, на час и половина е. Час и половина и час и половина на връщане - три часа ти е шофирането на ден. И това го правиш пет дни в седмицата.
И накрая, търсих логика в тези лимити - 1818 лв. за моя район за цяла година. И знаете ли какво открих? Така е направено изчислението, че да може депутатът всяка от 40-те седмици, през които Народното събрание заседава, да може да си отиде в района и да се върне, да си отиде в петък и в началото на следващата седмица да се върне. Извинявайте, но това е привилегия, от която ние нямаме нужда. Ние трябва да осребряваме парите за бензин не когато отиваме да си видим жените. Това е привилегия. Ние трябва да имаме бензин, за да вършим работата си като народни представители, което не се изчерпва с отиването при булките веднъж седмично. Тя е свързана с много повече пътувания.
Аз ще гласувам, разбира се, решението, свързано с бюджета на Народното събрание за миналата година, но най-искрено настоявам да се преразгледа въпросът и да се направи така, че депутатите да пътуват във връзка със служебните си задължения, а не да имат привилегията, за разлика от всички други, работещи в България, веднъж седмично безплатно да отидат при семействата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Искров, имате думата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз искам да изкажа точно обратното мнение, изказано от моя уважаван колега Иво Атанасов. Аз също имам доходи, не по-големи от неговите, въпреки че бях с много по-големи от неговите. На мен също не ми плащат бензина спонсори или, както ги нарекохте, хора, които могат да корумпират, но все пак искам да ви кажа, че не ползвам персоналния служебен автомобил в събота и неделя и си карам личната кола. Тук е главният счетоводител и може да каже, че за 2001 г. не съм се възползвал до края на годината, а за 2002 г., от която вече половината изтече, дори не знам колко е лимитът. Редовно си пълня резервоара от моите пари.
Имам предвид друго. Теоретично сте прав, само че това изказване аз се опасявам, че ще дойде, господин Атанасов, и когато приемаме бюджета за 2003 г. Аз скоро водих делегация в Турция и трябва да ви кажа, че там хората взимат по 3 хил. долара, живеят нашироко, но това е просто един друг начин на функциониране на тази система, имат и друг размер на доходите. Не виждам нищо неприлично в това народният представител да си плаща режийните разходи. На мен кой ми плаща примерно парно, ток, топла вода?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Колко дома имаш?
ИВАН ИСКРОВ: Аз имам един дом.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): А аз - два. Защо трябва да плащам на два дома?
ИВАН ИСКРОВ: Ами дайте го под наем другия дом, направете си сметка. (Смях и оживление в КБ.) Не искам да влизам в спорове, господин Атанасов, чисто теоретично съм съгласен с Вас сто на сто. Но все пак трябва да се съобразяваме с условията. Защото именно Вашата политическа партия, като започнат обсъжданията на данъчните закони и на бюджета, винаги говори за по-големи разходи, госпожа Масларова съпоставя приходите с разходи за социални осигуровки, за майчински, за други, дава пример как 15 лв. били недостатъчни и след това господин Анастасов и другите започнат да говорят за силно смъкване на данъците. Аз искам да напомня, че благодарение на намаляване на дефицита и на дупките, които бяха заварени, когато поехме управлението, дефицитът по бюджета беше намален с 400 млн. лв. Веднага! Тази година бюджетът на Народното събрание е 85 или 87 процента от бюджета за миналата година. Така че аз напълно споделям рестриктивната политика, която е въведена. Повтарям, теоретично съм съгласен с господин Атанасов, но като познаваме положението в момента, подкрепям политиката на ръководството на Народното събрание за ограничаване на някои разходи.
Очевидно колегите, които изпитват необходимост от повече средства за личните автомобили, имат своите основания. Убеден съм, че господин Атанасов и много от нас много често посещават своите избиратели. Къде можем да намерим тогава резерва? Аз никога не съм си позволявал да говоря популистки оттук, искам да намерим решението. Може би трябва да го търсим там - увеличение на лимитите за частните автомобили за сметка на намаление на лимитите на служебните автомобили. Извинявайте, преди известно време прочетох в някакъв вестник, че имаме вече автомобили с по 30-40 хил. километра. Не говоря само за вашата група, говоря и за нашата група, за другите колеги. Просто таксита не се ползват. За 15 м превоз се ползва служебен автомобил на парламента. Далеч съм от такива фрапантни случаи, за които сте абсолютно прав - отивате да се прегледате в болницата и ви карат да отидете с такси или с личен автомобил. Но нека да търсим там нещата: в рамките на общата субсидия, която получаваме, в рамките на общите суми, които все пак са съобразени с възможностите на държавата, нека да намерим за колеги, които са в провинцията, повишаване на техните лимити, ако е възможно, господин председател, за сметка на намаляване на лимитите на служебните автомобили. Пътувайки в събота и неделя, повтарям, със собствения си автомобил, ми прави впечатление, че нагоре, надолу, на изток, на запад, на север, на юг, хвърчат служебни автомобили на Народното събрание. Нека там намалим тези лимити и да увеличим частните, нека там да търсим решението, но не за сметка на увеличаване на общата субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Други желаещи има ли? Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз не искам да влизам в подробности в тази дискусия, тъй като каквото и да се каже, това може да послужи като повод за допълнително омаскаряване на парламента, който, както знаете, не се ползва с особено висок престиж. Причините за това са повече от ясни.
Искам обаче, господин председателю, да Ви обърна внимание на някои от нещата, които бяха казани. Това не е столичният парламент, който е създаван през тези години на така наречения преход. И твърдя, че народните представители от провинцията, които са малцинство в този парламент, въпреки че столицата може да избира 35 народни представители, но това, разбира се, е политика на партиите, които са редили листите, са поставени в крайно неблагоприятно положение. Първо, с решението от миналото Народно събрание да бъдат настанени в жилища из София, които са огромни и стоят необитаеми в половината от месеца. Същевременно ние имаме и жилища в провинцията. Вие сте определили някакви лимити и подхранвате медиите с информация кой колко е похарчил от тези лимити, а във Вашата информация не фигурира нито ред, че има такива лимити. И изведнъж "герои" се оказват не тези, които са си похарчили лимитите, аз съм съгласен, че те са ниски, а тези, които живеят в най-отдалечените райони. Аз ви питам: ако трябва действително да се изнася такава информация, защо не посочите кой колко струва на Народното събрание. Има народни представители, които струват вероятно 50-кратно по-скъпо на Народното събрание от други. Това ли е единственият разход на народния представител? Пътуванията със самолети, които струват по-скъпо отколкото пътуванията с бензин, кой знае защо не са включени, ако трябва въобще да се прави подобна класация.
В една информация на Министерството на външните работи видях, че има 435 командировки в чужбина за миналата година, които струват скъпо и прескъпо. Част от тях бяха някакви семинари - не знам на Карибите ли бяха, в Южна Африка и къде ли не! Оказа се, че нито един от тези хора, много от които са постоянни пътешественици, не фигурираше в списъка на тези, които "разхищават" огромни средства на Народното събрание. И някой потрива доволно ръце, а ръководството остава напълно безучастно - ни лук яло, ни лук мирисало! Ето една очевидна несправедливост.
Искам да припомня, че преди един парламент имаше Комисия по административните въпроси, която съвместно с председателството и при председателя решаваше тези въпроси. Те не би трябвало да бъдат обсъждани в една публична дискусия, дори с оглед на това и Вие сам сте потърпевш от това, че фиксирайки вниманието върху определен кръг въпроси, свързани с кюфтетата, мерцедесите и тям подобни, на практика рушите имиджа и на редица достойни хора в това Народно събрание.
Ето защо наред с гласуването, което предстои и с което несъмнено ще одобрим този бюджет на Народното събрание, аз предлагам на мнозинството сериозно да помисли да бъде създадена една такава комисия и в друг ред и условия да бъдат обсъдени тези въпроси. Твърдя най-отговорно, че всичко, което се прави до този момент, е в много по-голяма степен по-удобно на народните представители, които са от столицата - те могат да решат кога да пътуват, къде и как, отколкото на тези, които са малцинството в този парламент и които живеят в провинцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате проекта за решение по доклада и отчета на председателя на Народното събрание, така както беше представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 139 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 11.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Заповядайте, господин Дончев, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на своето заседание на 19.06.2002 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Първият законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 17.09.2001 г., предвижда изключването на Държавната агенция "Гражданска защита" от приложното си поле по отношение на контрола върху дейностите с взривни вещества и боеприпаси.
След проведено обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред намира за неоснователни мотивите на правителството. Според съществуващата правна уредба дейностите на Министерството на вътрешните работи и на Въоръжените сили на Република България са изключени от приложното поле на закона. Към момента на приемането на закона Служба "Гражданска защита" е била част от структурата на Министерството на отбраната и като такава нейната дейност също е била изключена от приложното поле на закона.
С Постановление № 53 на Министерския съвет от 2001 г. обаче Служба "Гражданска защита" към министъра на отбраната е преобразувана в Държавна агенция "Гражданска защита" към Министерския съвет.
Именно промяната в статута на тази служба прави невъзможно изключването й от приложното поле на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и подчиняването й на специален режим по отношение на дейностите по придобиването, съхраняването, пренасянето и употребата на взривни вещества и боеприпаси.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет, предлага промени в следните насоки:
- въвеждане на единен автоматизиран регистър към Министерството на вътрешните работи с оглед осъществяване на контрол по този закон и за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления;
- създаване на система от строги правила, регламентиращи носенето на огнестрелни оръжия за осъществяване на дейност по охрана и самоохрана;
- въвеждане на забрана за открито носене на огнестрелно оръжие, за преотстъпване на други лица за ползване или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
- разработване на формата на последващ контрол, както и удължаване срока на действие на принудителните административни мерки.
Народният представител Нонка Матова оттегли внесения от нея законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се обедини около становището предложенията от законопроекта да бъдат внесени от народния представител и обсъдени на второ гласуване в комисията.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и представителите на Министерството на вътрешните работи се обединиха около предложението за обявяване на "оръжейна" амнистия. Това обаче не може да стане с промени в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, а е необходимо приемането на отделен закон от Народното събрание - Закон за амнистия.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 102-01-2, внесен от Министерския съвет на 17.09.2001 г.
Становището на комисията е прието с 12 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 202-01-11, внесен от Министерския съвет на 19.01.2002 г.
Становището на комисията е прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да направя едно процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Моля да гласуваме за допускане в пленарна зала на полк. Павлин Димитров, полк. Божидар Василев и заместник-министъра Тони Железчев - представители на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, поканете господата в залата.
Започваме обсъждането на законопроектите. Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Във връзка с предложения от Министерския съвет законопроект № 150-01-86 от 2001 г. относно изключване Държавна агенция "Гражданска защита" от действието на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите считам, че предложението на Министерския съвет е нецелесъобразно вече. Съображенията ми са, че Държавна агенция "Гражданска защита" не принадлежи към момента към структурите на Въоръжените сили, а е гражданска структура и като такава следва да попадне под действието на този закон.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите на Министерския съвет № 250-01-11 от 19.02.2002 г. има за цел усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на изискванията за издаване на разрешения за извършване на дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, въвеждане на строга и ефикасна система за контрол, в т.ч. последващ, и формулиране на ясни и точни правила при осъществяване на дейностите по този закон, предизвикани от социалните потребности на деня.
Законопроектът е навременен и съдържа в себе си някои определено нови, изключително положителни моменти, като изграждане и поддържане единен автоматизиран централизиран регистър за дейностите по този закон, обхващащ производители, дистрибутори, придобиващи лица, придобити взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.


Прави се опит да бъде подобрена и системата от строги правила, регламентиращи придобиване, съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и обществените отношения, свързани с тази материя. Идеята е определено добра, но изпълнението доказва необходимостта от нов цялостен законопроект, който да обедини материята както на закона, така и на сегашния правилник за прилагането му. Тъй като правилникът следва само да подобрява закона, а не да го допълва или изменя, такъв цялостен закон в момента не може да бъде изготвен, поради липса на време, но могат да бъдат направени съответни изменения и допълнения. Считам, че поне някои от основните положения на правилника за прилагане на закона следва да бъдат прехвърлени в самия закон за гарантиране на правната сигурност на обществото. Правилникът е акт на Министерския съвет, което означава, че по всяко време по волята на съответния министър на вътрешните работи може да последва изменение на нормативната уредба, без да минава през Народното събрание и оттам да отговаря на народната воля.
Неслучайно хората си отдъхнаха след въвеждането на валутен борд, когато отпадна необходимостта от стряскане посред нощ поради непрекъснатите вариации на българския лев. Не е необходимо да бъдат излишно стресирани гражданите поради възможна промяна на нормативните актове, продиктувана от вътрешноведомствени интереси. Така например стоят въпросите, свързани със сроковете за издаване на разрешителните за дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, провеждането на курсове за квалификация и безопасно боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси, психологическата пригодност на гражданите за боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси и др. Така би се премахнал монополът на Министерството на вътрешните работи и ще се даде възможност за поевтиняване и същевременно повсеместно подобряване на обучението, но под засиления контрол на Министерството на вътрешните работи. Необходимо е в предложения законопроект да бъдат направени някои допълнения и редакционни поправки, които ще усъвършенстват преди всичко съдържателната страна на правните норми.
Например, с предлагания чл. 15б, ал. 1, т. 1 се забранява носенето на огнестрелно оръжие на политически, синдикални, спортни и културни мероприятия без изрично указване какво се визира. Например оръжие за самоохрана. С това практически се създава възможност, ако се гледа буквално текстът, да се ликвидира участието на спортни стрелци в ловна стрелба, трап-скийт спортинг, бягащ заек, биатлон, петобой. Това са четири спортни федерации с олимпийски шампиони и много медалисти - олимпийски, световни и европейски, както и различни културни прояви, свързани с използването на историческо оръжие и т.н. Защото носенето и използването на оръжие е необходимо за провеждане на самите мероприятия. Пропуснато е и нещо изключително важно, а именно забраната за носене на огнестрелното оръжие за охрана и самоохрана с патрон в цевта. Това доведе до редица нещастни случаи, голяма част от които завършиха със смърт. Професионално подготвеният винаги съумява да наложи контрол върху ситуацията, свързана с употребата на огнестрелно оръжие и да зареди оръжието си, ако се налага неговото използване. Само служителите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната имат изключително право при изпълнение на оперативни действия, например задържане на опасни и въоръжени лица и престъпници по заповед на съответния началник да носят оръжието заредено, пристъпвайки към акция.
Следва да бъде прецизирана редакцията на чл. 12, ал. 1, т. 1, визираща полицейската регистрация като основание за отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. С това се навлиза в деликатната материя за правата на човека, гарантирани от Конституцията, защото полицейската регистрация е за вътрешноведомствено ползване на службите на Министерството на вътрешните работи или най-малкото да бъде свързана с извършване на най-тежките насилствени престъпления срещу личността и държавата.
Горното се отнася и за § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на предлагания законопроект, в който се появява качествено нов за българската практика термин: "забранени оръжия", без да се пояснява някъде кои са тези оръжия.
По отношение режима за колекциониране на огнестрелни оръжия и боеприпаси, считам за целесъобразно разграничение на режимите на: регистрационен и разрешителен с точно посочване на съответните категории оръжия и боеприпаси. Регистрационният режим съществуваше в Наредба № 15 от 1997 г. на Министерството на вътрешните работи. С този режим, визиращ например периода 1870-1890 г. ще се запази най-търсеното сред колекционерите, наши и чужди, огнестрелно историческо оръжие и боеприпаси с висока художествена или колекционерска стойност. Същото е предмет на незаконен износ по различни канали. С регистрационния режим същото ще се постави под контрола на Министерството на вътрешните работи, защото той е уведомителен, а не разрешителен. Тези оръжия са морално и технически остарели, съгласно чл. 5 от действащия Закон за взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и не могат да бъдат използвани за каквито и да е други цели, освен за културни цели и колекциониране. За тях реално никъде не се произвеждат боеприпаси, тъй като съвременните барути и капсулни състави са многократно по-мощни и довеждат до разрушаване на оръжието и нещастни случаи. С този режим оръжията ще останат в България и ще обогатят културно-историческото ни наследство.
Със забранителните режими, включително и днес, продължават да се изнасят нумизматични и всякакви други културно-исторически ценности, от което следва, че съществува необходимост да се очертаят ясно три вида режими: свободен, регистрационен и разрешителен, които зависят от точно определени критерии - годините на изработване на моделите или самото производство на оръжията, техните качества и пр.
Считам, че разрешаването за придобиване само на една бройка огнестрелно оръжие в законопроекта не изменя предпоставката за извършване на престъпление. Друг е въпросът, че може да се въведе забрана за носене на повече от едно огнестрелно оръжие за самоотбрана и самоохрана.
Водена от желанието да се подобри правната регламентация на материята, касаеща взривните вещества, оръжията и боеприпасите, внесох отделен законопроект, в който се подобряваха редица текстове от законопроекта на Министерския съвет. След разглеждането му в Комисията по вътрешен ред и сигурност приех предложението да оттегля своя законопроект срещу довода да бъдат включени за второ четене в комисията. А материята за оръжейна амнистия за срок от 3 месеца да бъде уредена с отделен закон. Такъв внесох вчера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Матова.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет, цели подобряване и усъвършенстване на съществуващата законова база. Трябва да отбележа, че законът, приет от предишното Народно събрание, беше един от най-добрите, приети от него. Той даде право на гражданите да притежават и носят оръжие за самоотбрана. Такова право са имали и българските граждани преди 1878 г.
Този закон, който беше приет 1998 г. и изменен - 2000 г., имаше за българите стойността на втората поправка на Американската конституция, приета преди над 200 години.
В предлагания законопроект има някои удачни попадения. Такива са въвеждането на единен централизиран регистър към Министерството на вътрешните работи, въвеждането на забрана за открито носене на огнестрелно оръжие, освен в случаите на охрана, и носенето на огнестрелно оръжие на политически, синдикални, културни и други мероприятия.
Уместно е с този текст, който предлага забрана за открито носене на огнестрелно оръжие, което аз наистина одобрявам, да се проучи и американският опит. Там, в по-голямата част от щатите съществува такъв текст. Но има една малка част от щатите, в които текстът е точно обратният. Там настояват за открито носене на окръжие. Трябва да се провери от специалисти коя опция е по-добра, аз одобрявам именно тази, която е предложена от Министерския съвет.
Наред с тези позитивни моменти от законопроекта, част от останалите текстове са с откровено рестриктивен характер, връщащи ни доста назад, и вярвам, че между двете четения биха могли да се изгладят.
Ограничаването на правото на гражданите да притежават оръжие за самозащита по начина, по който се предлага в един от текстовете, не само няма да има търсения резултат, а ще има и обратен ефект. Ограничение, засягащо без мотиви един широк кръг абсолютно добросъвестни граждани, в значителна степен демонстрира очевидно недемократичен подход и, пак казвам, се надявам да бъде избегнат с общи усилия между двете четения.
Гвоздеят на тези мои думи и причината за тях са именно промените в новосъздадената ал. 5 към чл. 14. Извинявам се, че ще цитирам точно члена, но той всъщност носи част от философията на предлаганите промени - това, което отбеляза и колежката Матова - че "физическите лица могат да придобиват само по един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана".
Броят на законно притежаваното от един гражданин оръжие в никакъв случай не повишава честотата на инцидентите с него. В почти всички случаи на предумишлени престъпления, общоизвестно е, че се използва незаконно оръжие - нерегистрирано, откраднато, с изтрити номера.
Афектни или случайни инциденти стават само и единствено с това оръжие, което се носи в момента, независимо колко други оръжия се притежават, и в този смисъл подкрепям предложението на колежката Матова за внасяне на текст за носене само на едно оръжие, което ще реши въпроса. По абсолютно идентичен начин можеш да катастрофираш само с колата, която шофираш, а не с тези, които са в гаража.
Произшествията се предизвикват не от предмета оръжие, а от лицето, което го използва. Затова превенцията спрямо личността би трябвало да е на първо място и там да се поставя акцентът на закона, а не броят на оръжията. В този смисъл важна е психологическата пригодност за боравене с огнестрелно оръжие. Когато обаче резултатите са от специализирани за целта институции, цитирам точно, и когато тя е една, практически не може да се търси отговорност за невярно заключение. В никакъв случай! В този смисъл трябва да се помисли за издаване на разрешение за психологическа пригодност от различни центрове, занимаващи се с психично здраве по един общ тест. Така от всеки може да се търси и конкретна отговорност за евентуално невярно решение. Така е в по-голямата част от западноевропейските страни.
Също така недоумение буди и новосъздадената т. 4 към чл. 16, където се казва, че "може да се отнеме правото за разрешително или да не се издава такова, при недоказана или отпаднала необходимост".
Аз не мога да си представя по-хлъзгав и по-мъгляв текст от този. По същия начин мъгляво, хлъзгаво, необективно и безкрайно произволно той може да се третира и затова би трябвало да се помисли между двете четения за това дали въобще да съществува такъв текст.
По принцип подкрепям на първо четене законопроекта поради заложената цел за усъвършенстване на нормативната уредба. На второ четене бих подкрепил само тези текстове, които споменах като необходими и полезни, и, дай Боже, останалата част да бъдат изгладени, за да можем да приемем наистина един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин Бакалов, заповядайте.
Други желаещи има ли? Да планираме гласуване до края на заседанието.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предварително бих искал да заявя, че аз лично ще подкрепя законопроекта, по-скоро поправките към него, защото в този законопроект има и положителни страни, и бих искал да започна с тях.
Положителна страна в законопроекта е създаването на Единния регистър. И доброто в случая е, че Единният регистър се създава и в МВР, създава се и в самите търговски дружества, които ще извършват този вид дейност. По този начин много по-лесно и по-ефективно, естествено, ще се упражнява контролът.
Но определено имам малко притеснение във връзка с чл. 7а - за създаването на Единния регистър, особено ал. 3:
"Информацията от Единния автоматизиран централизиран регистър може да се използва само за осъществяването на контрол по този закон за разкриване, предотвратяване, пресичане на престъпления."
Това донякъде съвпада с чл. 66, ал. 3 от Закона за МВР. Действително там се говори по принцип за абсолютно същите действия, но тази информация се използва само и единствено съгласно чл. 66, ал. 3, тогава когато е извършено престъпление и това трябва да се предаде на съдебните власти.
Лично мен ме притеснява, че тук по някои алинеи и параграфи има малко противоречие със Закона за защита на личните данни и особено в ал. 4. Защото точно там за един малък закон от 32 члена да има около 3 - 4 наредби, които трябва да се изготвят в Министерския съвет, от министъра на вътрешните работи по-точно, знаете, че практиката в българското законодателство обикновено, след правенето на наредби, е законът понякога да се прескача. И според мен няма ясна убеденост за това, че министърът няма да наруши и Закона за защита на личните данни, точно съгласно чл. 7, ал. 4.
Както вече казах, въвеждането на регистрите за търговците на оръжие също е добро нещо: по-добър контрол, по-добра съгласуваност между Централния регистър, който се изработва в МВР и търговските дружества. Но лично аз тук имам едни притеснения, тъй като много добре знам бюджета на Министерството на вътрешните работи, дали самото министерство ще има финансовия ресурс да изгради този регистър или това ще бъде поредният закон, който е приет и не е финансово обезпечен. При положение, че той не бъде финансово обезпечен, това добро все пак начинание, няма да бъде изпълнено. И ще чакаме новия бюджет, може би. Това са притесненията ми от гледна точка на регистъра.
Другото, което искам да отбележа: основният принцип, който трябва да се има предвид при изработването на закона е, че не убива оръжието, убива човекът, който стои зад него. Ето защо според мен трябва да се наблегне преди всичко на това да се извършва превантивна проверка на лицата, които кандидатстват за взимането на такова разрешително за придобиване на оръжие.
И тук вече е другият проблем според мен - създава се един монопол на Института по психология към Министерството на вътрешните работи. Може би тук е много по-добре, а така е във всички европейски нормални държави, да има поне възможност и от други институти да се издават такива разрешения, а не за пореден път чрез наредба на министъра на вътрешните работи да се създават условията за явяване пред института за проверка на това дали си пригоден или не.
Нещо, което лично мен ме притеснява е, че когато имаме регистрирано търговско дружество, което изпълнява този вид дейност и някой, примерно, системно употребява алкохол и т.н., като му бъде отнето разрешението, тогава се отнема и лицензът на цялото дружество. Това също не е нормално, защото в края на краищата там може да има двама, трима или петима съдружници. Защо трябва всичките останали трима или четирима да носят отговорността за един? Може би точно тук трябва да се погледне.
И спорния момент на чл. 15 за носене и съхраняване. Действително тук принципът, който трябва да се заложи, е всеки да има право колкото иска и според възможностите, които има, да придобива оръжие, но да носи само едно-единствено оръжие. Тогава няма да има подписки на граждански структури, които да се внасят в Народното събрание като протест за тези поправки в закона.
Другото добро е, че се забранява за първи път да се носи оръжие на политически събития, увеселителни заведения и т.н. Знаете, че станаха много такива случаи. Действително това е добро, което трябва да се направи.
И нещо, което ме притеснява последно - възможността за пореден път министърът на вътрешните работи, респективно неговите служители, тогава, когато бъде отнето оръжието, да определят времето, за което то е отнето - периода, за който се отнема: от една до три или от една до пет години. Най-нормалното е да бъде само една, само три или само пет години, защото определено мога да кажа, че тогава, когато има от-до и наредба на министъра на вътрешните работи, бих квалифицирал това като предпоставка за бъдеща корупция за тези, които ще определят за колко време това оръжие ще бъде отнето. Това просто трябва да се регламентира с точно определен срок без интервали.
С тези няколко бележки накрая искам да завърша с това, с което започнах, че аз лично ще подкрепя законопроекта, като се надявам на една конструктивност особено от председателя на комисията на второ четене, за да стане действително един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, явно нямаме съществени различия по този законопроект. От предварителните разговори, които бяха проведени в комисията с всички колеги, които проявяват интерес към тази материя, а до голяма степен това бяха изказалите се, беше постигнато общото мнение, че действително това е един изключително нужен на страната законопроект за изменение и допълнение на една материя, която е много деликатна и с голяма обществена значимост. Зачестилите инциденти в последните месеци и години, при които загинаха и пострадаха невинни лица, доказаха действително нуждата от промяната на тази уредба.
Ние смятаме, че предложенията, които са внесени от Министерския съвет и които комисията като цяло подкрепи, действително са необходими, навременни и отговарят на обществените очаквания. Вие знаете, че в рамките на обсъждането на този законопроект беше организирано в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред едно широко обществено обсъждане, в което участваха много неправителствени организации, физически лица, семейства и граждани, които са заинтересувани от тази материя.
Действително в законопроекта има някои моменти, които са спорни и които подлежат на известна доработка. В този смисъл смятам, че предложенията, които са направени от народния представител Нонка Матова и тези, които ще бъдат направени от другите колеги, ще бъдат разгледани в един конструктивен дух и действително ще намерят своето приложение в закона.
Още оттук, от тази трибуна мога да уверя моя уважаван колега Йордан Бакалов, че действително такава конструктивна атмосфера цари в комисията и не е необходимо да се убеждаваме от трибуната, че това трябва да се направи.
Ще се съглася, че действително има някои моменти, които са спорни и които тепърва ще подлежат на обсъждане в комисията, а именно по-строгите изисквания към лицата, регистрирани като еднолични търговци при издаването или отнемането на разрешения и за извършването на дейности, свързани с взривни вещества и по-специално наличието на полицейската регистрация, което действително трябва да се коментира, а също и предвиждането, че физическите лица могат да придобиват само по един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана. Това са текстове, които действително подлежат на коментар.
Заедно с това едно разумно предложение на нашия колега народния представител Нонка Матова вече е представено като законопроект вчера в Деловодството на Народното събрание и аз я поздравявам за нейната бърза реакция, че тя успя в един кратък срок, още преди разглеждането на законопроекта, да внесе този текст, разбира се, със сериозното съдействие на нашите колеги от Министерството на вътрешните работи. Убеден съм, че след съответното съгласуване и този законопроект ще бъде разгледан.
В този смисъл аз приключвам своето изказване и моля всички колеги да подкрепят този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Има два законопроекта. Единият е от 17 септември 2001 г., а другият - от 19 февруари 2002 г. И на двата законопроекта вносителят е Министерският съвет.
Моля най-напред да гласувате законопроекта на Министерския съвет от 17 септември 2001 г., който не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 87, въздържал се 1.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Моля да гласувате законопроекта на Министерския съвет от 19 февруари 2002 г., който се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Съобщения за парламентарен контрол:
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова - 2 въпроса и Панайот Ляков, и на 3 питания от народните представители Емилия Масларова - 2 питания, Росица Тоткова и Георги Хубенов.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев, Любен Петров и Васил Василев и на питане от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Божинов и на 6 питания от народните представители Венцислав Върбанов - 3 питания, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов, Васил Калинов и Никола Николов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева и Йордан Бакалов и Петър Мутафчиев.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Емилия Масларова, Стойко Танков и Петър Димитров.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на 2 актуални въпроса на народните представители Борислав Китов, и Емилия Масларова и Кръстьо Петков и на 3 питания от народните представители Стойчо Кацаров, Стойчо Кацаров и Васил Василев, Борислав Китов и Васил Паница.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане на народния представител Кина Андреева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Хюсеин Чауш, Борислав Цеков и Михаил Миков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Василев.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на питане на народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Стойко Танков и на питане на народните представители Росица Тоткова и Стойчо Кацаров.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Бакалов и на питане на народния представител Васил Калинов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Йордан Бакалов;
- министърът на образованието и науката Владимир Атанасов - на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради отсъствие на народния представител Лъчезар Тошев се отлагат отговорите на негови питания и актуални въпроси от министъра на финансите Милен Велчев, от министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски и заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев.
Други съобщения:
- Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 юни, от 15,00 ч. в зала 134;
- Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 1 юли от 16,00 ч. в конферентната зала на Интерхотел "България" в гр. Бургас;
- Комисията по транспорта и телекомуникациите ще проведе редовно заседание на 27 юни, четвъртък, днес, от 15,00 ч. в зала 142;
- Комисията по правни въпроси ще проведе днес заседание в зала 356 от 14,30 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев