Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Първа точка от него е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ОТНОСНО УСВОЯВАНЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА, ОТПУСНАТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ПРОГРАМИТЕ ФАР И ИСПА ЗА ПЕРИОДА 1999-2004 Г.
На предишното пленарно заседание започнахме разискванията по тази точка от дневния ред, които още не са приключили.
Ще припомня на парламентарните групи какво е времето, което им остава, за да участват в разискването: НДСВ има 19 мин.; Коалиция за България – 29 мин.; ОДС – 38 мин.; ДПС – 21 мин.; СДС – 23 мин.; Народен съюз – 39 мин. и ПГ на Новото време – 29 мин.
На предишното пленарно заседание гласувахме тази точка от дневния ред да се излъчва пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Така че камерите и микрофоните могат да бъдат включени.
Има заявени за изказване народни представители. Един от тях е господин Кошлуков.
Господин Станилов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! От доклада на комисията по един категоричен начин става ясно, че усвояемостта на предизвестените по бюджет средства е изключително ниска. В резултат повече от половината проекти са провалени или не са изпълнили своите предварително определени цели. Не са постигнати крайните резултати от изпълнените частично проекти.
В процеса на своята работа комисията установи, че по програма ФАР – Икономическо и социално сближаване - неусвоени са общо 22 млн. 517 хил. евро, насочени основно за подпомагане на малкия и среден бизнес, за преодоляване на съществени социални проблеми, за подобряване нивото на професионалното образование. Всички изброени области са приоритетни с оглед приемането на България в Европейския съюз. Не е за подценяване и едногодишното забавяне на процеса по усвояване на средствата по финансовия меморандум за 2002 г. със срок за договориране – 30.11.2004 г.
Анализирайки качеството на работата и резултатите от досега проведените процедури по грантови схеми от МРРБ, както и отчитайки времето, необходимо за провеждане на тръжни процедури, получаване на необходимите одобрения от Делегацията на Европейската комисия и сключване на договори, като високорисков може да се определи проект BG 0202.01 – "Развитие на българския екотуризъм".
Рискови са и другите два проекта от финансов меморандум BG 2003/004-937.11.02. На базата на предоставените и вярно анализирани данни от временната комисия се налага изводът, че МРРБ като Изпълнителна агенция по програма ФАР след 1 януари 2003 г. чувствително е намалила своя административен и управленски капацитет.
По програма ИСПА от общия бюджет по финансовите меморандуми, възлизащи на близо 232 млн. евро, са договорени едва 33 млн. евро или 14% от общия бюджет.
Констатира се забавяне в реализацията на всички проекти. Ако тази практика продължи, съвсем реална е възможността от загуба и на други бъдещи проекти и средства по програмите ФАР и ИСПА, което ще рефлектира върху имиджа, който страната ни има като страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Възможно е също така да бъде преразгледан размерът на средствата, които Република България получава по предприсъединителните инструменти, и поради липса на административен и управленски капацитет те да бъдат намалени. Важно е да се отбележи какво казват редовните доклади на Европейската комисия в частта си за програмиране, координация, партньорство и административен капацитет.
България разполага с ограничен капацитет за обсъждане и изясняване на приоритетите за развитие както на национално, така и на регионално равнище и за определяне на съответните проекти. Би трябвало да бъдат създадени на регионално равнище структури за истинско партньорство, включително областни управи и общини, стопански субекти и социални партньори. По такъв начин ще се осигури по-прозрачно участие на регионите в програмирането, изпълнението, наблюдението и оценката на помощта от Европейската общност в съответствие с принципа на партньорството.
Със съжаление отбелязвам факта, че социалните и регионалните партньори имат силно ограничено участие в процеса на подготовка и усвояване на предприсъединителните фондове. Също така би трябвало да се отдели необходимо внимание на ефективното сътрудничество и комуникация между структурите по прилагането на централно и регионално ниво, както и същественото укрепване на капацитета на потенциалните крайни бенефициенти.
По отношение на координацията се отбелязва, че въпреки постигнатия напредък при институционалните структури е нужно значително по-нататъшна работа за засилване на междуведомствената координация.
Европейската комисия подчертава, че един от основните фактори за незадоволителните резултати по работата на ФАР и ИСПА е недостатъчният административен капацитет. От една страна се отчита необходимостта от квалифицирани и опитни човешки ресурси, а от друга страна се отбелязва нуждата от разработване на стратегия за задържане на надеждните кадри.
Европейската комисия прави извода, че административният капацитет трябва да бъде подобрен с цел България да бъде в състояние да прилага правилата на общността и да усвоява ефективно фондовете от структурните политики на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, след тези категорични констатации както от страна на временната комисия, така и от Европейската комисия, аз подкрепям изцяло препоръките на доклада на комисията и искам конкретно да се спра на няколко неосъществени проекта.
Недоговорираният проект BG-0107.03.02 - Осигуряване на оборудване за мониторинг на морето - бюджет по проектен фиш 917 хил. евро. В предоставената кореспонденция на проекта той е обозначен като BG 0107.03.01. Причината за недоговарянето на този и други проекти от страна на МРРБ са изключително късно стартирали тръжни процедури. Доставката на оборудването е разделена на четири лота в зависимост от естеството на оборудването. Обявата за търга е публикувана на 8.10.2003 г. с краен срок за представяне на оферти – 22.11.2003 г.
Съгласно нормалната практика за приключване на процедурата са необходими 60 дни за представяне на оферти, 15 дни за оценка и изготвяне на доклад, минимум 15 дни за одобрение, 5 дни – за сключване на договор. Тоест в най-добрия случай, за да не се разчита на добрия късмет, процедурата отнема 95 дни. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е стартирало процедурата 52 дни преди крайния срок.
Делегацията на Европейската комисия е била изключително благосклонна и е разрешила на МРРБ съкращение на стандартния срок за офертиране от 60 дни на 45 дни. Това е изключение от правилата, които ДЕК прилага много рядко. В случая очевидно до получените оферти за лот 1, доставка на два кораба се установява и голямо превишение на офертите спрямо наличния бюджет.

Поради тази причина договорът не се сключва за доставка по лот 1. Нова процедура не е проведена поради изтичане на срока за договориране 30.11.2003 г. Не е било възможно и да се пренасочат средства за такъв кратък период. В случаите, в които времето за провеждане на оценки и сключване на договорите е от 5 до 10 дни, показват, че проектите са обречени на пълен или частичен провал.
Друг недоговорен проект е BG 0106.02.02 “Обучение на персонал в ГХПП в Южна България – Ново село, Илинден и Кулата”. Бюджетът, предвиден по проектния фиш, е 250 хил. евро. Проектът не е договориран поради късна тръжна процедура. Използвана е процедура на рамков договор, където искане за услуга се изплаща от три компании от изричните списъци на Европейската комисия. На 11.11.2003 г. е изпратено съгласно процедурата искане за услуга заедно с техническото задание по проекта. Срокът за предоставяне на офертата е 14 дни. Към крайния срок за представяне на офертата 25.11.2003 г. в Изпълнителната агенция са се получили писма и от трите компании, удостоверява се техният отказ да предоставят оферти поради изтичане на крайния срок за договориране 30.11.2003 г. Нова процедура не е проведена.
Друг недоговориран проект от този финансов меморандум е BG 010606.02 “Река Арда – надзор на строителство на три градски пречиствателни станции в Мадан, Рудозем, Златоград”. Бюджетът по проектния фиш е 800 хил. евро. Отчитат се много грешки, допуснати от оценителната комисия, като се отбелязва, че проектът става рисков поради изтичащия срок на договаряне. В резултат на допълнителната оценка МРРБ предоставя допълнителна информация на 09.10.2003 г. – отново със закъснение от 20 дни, което прави проектът невъзможен за договориране. На 10.10.2003 г. представеният повторно оценителен доклад не получава одобрение. С писмо на Делегацията на Европейската комисия Изпълнителната агенция към МРРБ е информирана, че забележките от предишното писмо не са отразени, не е представен нов оценителен доклад съгласно изискванията за процедурите. На практика парите, предвидени по програма ФАР, остават неусвоени. Действително, проследявайки фактите, се установи, че парите, възлизащи на 800 хил. евро, са неусвоени. По изключение Международният фонд отпуска други допълнителни средства в държавния бюджет.
Уважаеми дами и господа, от всичко изложено в доклада на Временната комисия, на Европейската комисия и от дебата и констатациите на колегите в пленарната зала аз се присъединявам към препоръките, а именно:
1. Да се подобри административният капацитет на управление на предприсъединителните документи.
2. Да се осигури приемственост на кадрите.
3. Да се подобри йерархичната координация между Изпълнителната агенция и институциите, отговорни за изпълнението на проектите.
4. Да се подобри вътрешноведомствената координация между структурните звена на министерството.
5. Да се осигури детайлно разработване на качествени проекти и тръжна документация.
6. Да се подобрят техниките за контрол и мониторинг на процеса на договориране.
7. Да се осигури адекватна информираност на потенциалните кандидати по грантови схеми за изискванията на проектите.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наскоро приключи работата си една друга комисия, която проверяваше злоупотребите в държавния резерв, сектор “Зърно”. Доказани бяха по категоричен начин кражби за около 80 млн. лева. Тази комисия днес констатира неусвояване на близо 250 млн. евро, жизнено необходими в този момент за икономиката на Република България. Пред мен, а предполагам, че и пред вас всички, стои въпросът: когато министрите ни си вършат работата или не могат да си я свършат, кой носи отговорност за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики на господин Станилов? Няма.
Имате думата за други изказвания по проекта за решение.
Първо за процедурно предложение има думата госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): От името на парламентарна група предлагам в залата да бъде допуснат господин Любомир Дацов, който е представител на националния координатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Дацов.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Чачев, заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Позволете ми да започна с думите на председателя на Европарламента господин Патрик Кокс, произнесени от тази трибуна в деня, в който Временната комисия прие обсъждания сега от нас доклад: “България ще получи след три години при присъединяването си в Европейския съюз повече пари от която и да е друга страна-членка – 7% от брутния вътрешен продукт”. Това е добрата новина на господин Кокс. Лошата е, че тези средства ще останат само на хартия, ако България не модернизира публичната си администрация, ако България не усвои парите по предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД и ако България не се пребори с корупцията.
За съжаление същия ден дойде друга лоша новина от доклада на финансовия министър Милен Велчев до Народното събрание по Закона за отчета за изпълнение на държавния бюджет за миналата 2003 г., че при планирани 674 млн. от предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД България е усвоила едва 317 млн. или под 47%, като повече от фрапиращ е фактът, че изпълнението по фонд ИСПА е едва 4,3 на сто.
Наред с това при заложени в бюджета за 2003 г. за усвояване 239 млн. по държавни инвестиционни заеми са усвоени едва 129 млн. И неслучайно заключението на министър Милен Велчев е, че ниското усвояване на тези средства е израз на устойчива тенденция на забавяне реализацията на проектите, наблюдавана в почти всички министерства и ведомства през последните години. Това води до неспазване на сроковете по меморандумите и по кредитните споразумения и до необходимостта от тяхното предоговаряне, което още повече отдалечава във времето приключването на проекти като новото летище на София, което в момента трябваше да обслужва трафика за олимпийските игри в Атина, изграждането на автомагистрали, изграждането на хиляди третокласни и четвъртокласни пътни мрежи, изграждането на много водоснабдявания, довършването на хидротехническите обекти. Да не говорим за редицата малки и средни предприятия в райони с индустриален упадък, на важни грантови схеми за въвеждане на системи за управление на качеството, на десетки проекти за развиване на културен туризъм.

Ще спра дотук. Но се сещам за втори Дунав-мост при Видин, който беше единственият приоритетен инфраструктурен обект в програмата на НДСВ “800 дни”. Къде грешаха и грешат министрите Милен Велчев, Николай Василев, Пламен Петров, Костадин Паскалев, Долорес Арсенова, Валентин Церовски, Лидия Шулева и правителството на НДСВ начело с премиера Симеон Сакскобургготски?
На първо място, те не осъществиха приемственост по отношение на регионалната политика и усвояването на предприсъединителните фондове.
На второ място, те разрушиха дълго градени административни структури, доказали годността си да работят по усвояването на европейските пари.
На трето място, те масово уволняваха кадри, доказали се пред Европейската комисия български европрофесионалисти със задълбочен пряк опит в проектирането, прилагането и управлението на еврофондовете, подготвяни в продължение на дълги години да програмират и прилагат регионална политика по правилата на Европейския съюз, за които както България, така и Европейската комисия е инвестирала значителен финансов ресурс.
На четвърто място, в края на 2001 и началото на 2002 г. те съкращаваха щатни бройки, отделени от държавата за целите на евроинтеграцията. Нарушена бе координацията между министерствата, забавиха се необходимите законови промени.
На пето място, пропуснаха възможностите за предоставяне в Брюксел на нови качествено подготвени програми и проекти. Не актуализираха и не обединиха в едно националните планове за икономическо и за регионално развитие в национален план за развитие съгласно договорените с Европейската комисия от правителството на Иван Костов срокове.
На шесто, но не на последно по значение място, цели три години те не разбраха, че регионалната политика и евроинтеграцията са две страни на един и същ процес – процеса на подобряване качеството на живот на българските граждани. Цели три години те предпочитаха да провеждат своята квазипарична политика с парите от фискалния резерв и външния дълг вместо трудоемката работа по усвояване на еврофондовете.
Какво последва от това, колеги? Забавяне на темпа около усвояването, загуба на доверие в европейските партньори, загуба на значителни средства, подготвящи присъединяването на България в Европа. Пропуснати ползи от вторичния ефект, а именно загубени милиони евро чуждестранни инвестиции и възможността за подобряване на икономическия климат в страната. За да се стигне до констатацията на списание “Икономист” за България, че у нас няма добра инфраструктура, защото няма чужди инвестиции, а няма чужди инвестиции, защото няма добре изградена инфраструктура.
Разпилени бяха кадри с опит, пропиля се трудът на стотици български и чужди експерти, подготвяли стратегии, програми и проекти. В резултат – невъзможност за изпълнение в предвидените срокове усвояването на парите от ФАР и ИСПА. От една страна, това са загубите, които ще надминат 1 милиард до 1 януари 2007 г., а от друга – изпуснатият шанс за професионалното обучение на младите българи в публичната администрация и повишаване на тяхната квалификация за различни обществени сфери, за които няма цифрови измерения. За съжаление тези загуби ще имат крайно негативно отношение както при подготовката на българските специалисти за Европейския съюз, така и при усвояването на високите технологии.
Може би тук е мястото да повдигна въпроса за приемствеността на кадрите по такива сложни въпроси, като европейските. Изграждането на административен капацитет в сферата на програмирането и управлението на предприсъединителните фондове изисква дългосрочни инвестиции в човешки ресурси. За обучението на кадрите са необходими минимум няколко години, като изискванията към тях са много по-високи отколкото към другите кадри на държавната администрация. Освен изискването за владеене на перфектен английски език те трябва да бъдат експерти в своята област, да могат да работят в екип и да проявяват гъвкавост по отношение на обучението. Друго много важно изискване към тях е коректност, точен срок за изпълнение на задълженията и отговорност пред поставените задачи. Такива кадри се намират много трудно, а още по-трудно се обучават и възпитават. Без такива кадри не могат да се усвояват средствата по европейските програми и да се осъществи правилна европейска интеграция. Човешкият ресурс е най-важният и според мен основен проблем от всички, свързани с усвояването на средствата от ФАР, ИСПА и САПАРД.
Уважаеми колеги, кои са фактите, които подкрепят тези твърдения? В редовните си годишни доклади Европейската комисия изразява своето притеснение относно програмирането, координацията и партньорството и най-важното – липсата на административен капацитет. Най-големият проблем според Европейската комисия е слабата способност на министерствата на финансите, на транспорта, на околната среда, на регионалното развитие, на земеделието, на икономиката, на труда и социалните грижи в координацията и прилагането на проектите по усвояване на предприсъединителните фондове, ограниченият капацитет на правителството за обсъждане и изясняване на приоритетите за развитие както на национално, така и на регионално равнище и за определяне на бъдещите проекти, слабо и неефективно сътрудничество и комуникация между структурите по прилагане на централно и регионално ниво и съответните крайни бенефициенти.
Не е извършено задължителното обвързване на Националния план за развитие със Закона за държавния бюджет, което оставя впечатлението за липса на стратегически поглед и интегриран системен подход на правителството на НДСВ.
Основен проблем продължава да бъде липсата на по-добре квалифициран и специално обучен персонал на всички нива, които имат отношение към европейските пари, липсата на прецизни осъвременени проекти, липсата на нови проекти, липсата на готовност за бърза замяна на проекти при необходимост, липсата на критерии за оценка на ефективността, като тенденцията на неикономичност нараства непрекъснато във времето, липсата на критерии за контрол на корупционните рискове и квалифициране на съмнителните обстоятелства.
Тези констатации, отнасящи се за всички министерства и ведомства, както подчертава в доклада за бюджета министър Милен Велчев, в доклада на временната комисия са насочени единствено и само към дейността към Министерството на регионалното развитие, тъй като това е неговият основен предмет на дейност. Затова Парламентарната група на ОДС - Демократи за силна България при създаването на временната комисия настоявахме дейността й да обхване цялостния процес на усвояване на европарите по ФАР, ИСПА и САПАРД в България заедно с усвояването на инвестиционните кредити, свързани с тях. Управляващите от НДСВ не допуснаха това, защото отговорността за този процес се носи не от министър Церовски или от този или онзи министър, а от цялото правителство и лично от премиера Симеон Сакскобургготски.
Затова ще си позволя да ви припомня неговите думи на отговор на парламентарно питане по темата на временната комисия на 19 април 2002 г., преди около 800 дни.
Цитирам: “Европейската комисия многократно е отправяла препоръки към междуведомствената координация, административния капацитет на отделни звена, липсата на единен програмен документ като единно и оперативно средство за подготовката, управлението и усвояването на предприсъединителните фондове. Правителството взе всички необходими мерки за отстраняване на тези слабости.” Повтарям: “Правителството взе всички необходими мерки за отстраняването на тези слабости”.
Преодоляно беше забавянето на програма ФАР, като в края на 2001 г. бяха подписани договори за над 40 млн. евро, които България можеше да загуби. България подписа и четири финансови меморандума по ИСПА на обща стойност 388 млн. евро. За първи път бяха създадени условия за изпълнение на проектна стойност 40 млн. евро, а именно изграждането на пречиствателните станции за отпадни води в Стара Загора и Димитровград.
С моя заповед от 18 януари 2002 г. беше създадена междуведомствена работна група за разработване на стратегия по усвояване на предприсъединителните фондове. Тази стратегия има за цел да определи основните институции, които ще бъдат отговорни както за координацията, така и за усвояването на европарите при засилено партньорство с регионалните, местни и социални партньори.” – край на цитата.
Ще си позволя да припомня и думите на министър-председателя също на парламентарно питане по същата тема на 6 декември 2002 г. Забележете – 6 декември 2002 г.
Цитирам: “В тези дни ще бъдат сключени едни от основните договори по подписаните финансови меморандуми, а именно: проекта за изграждане на летище София и неговия главен изпълнител; главния изпълнител на пречиствателните станции в Стара Загора и Димитровград; главния изпълнител на Втори Дунав мост при Видин.
На 7 ноември се състоя Управителен комитет на ИСПА в Брюксел, където се одобриха още седем проекта за България на стойност 243 млн. евро, вместо очакваните 94. Това са шест проекта за пречиствателни станции и един за автомагистрала “Люлин”.
След приемането на пътната карта от Европейския съюз в Копенхаген идущата седмица се очаква финансовите средства за България значително да се увеличат за периода до присъединяването ни. Успешното усвояване – подчертавам, успешното усвояване – на тези средства е ключов въпрос на нашето правителство, на нашата администрация, която е създала вече необходимите структури за управление на ФАР, ИСПА и САПАРД и непрекъснато инвестира в техния административен капацитет.” – край на цитата на господин Симеон Сакскобургготски.
Тези два обширни откъса от негови изказвания ни връщат към добрата и лошата новина на господин Патрик Кокс. Очевидно премиерът Сакскобургготски е бил известен за негативните последици от действията на неговото правителство навреме. Нещо повече, той лично ни е уверил, че проблемите са вече решени. Така той лично е поел политическата отговорност пред нас, народните представители, и пред хората, които представляваме – българските граждани, българските избиратели, бих казал, българските бенефициенти на европарите.
Днес обаче ние обсъждаме доклада на временната парламентарна комисия, който дава професионален отговор и безпристрастна оценка на усвояването на европарите по ФАР и ИСПА от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отговорността, която носим обаче, ни задължава да кажем от парламентарната трибуна на българските граждани истината за причините за лошото управление на средствата, които трябва да ни подготвят за участие в Европейския съюз.
Тази истина гласи, че слаба оценка за това управление заслужава не само този или онзи министър, а целият управленски екип начело с министър-председателя. Опитът да се прикрие този факт ще има дълготрайни негативни последици, както вече ни предупреди господин Патрик Кокс. Парите от ФАР, ИСПА и САПАРД, които не можем да усвояваме днес, са знак за тревога, те са предупреждение, че правителството има сериозен управленски проблем, чието решаване не е по силата и компетентността само на министър Валентин Церовски. Задава се криза в подготовката ни за членство и вината за това се носи от цялото правителство и лично от министър-председателя Симеон Сакскуборугготски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте за изказване, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът на временната комисия, който обсъждаме вече втора седмица, е продукт на усилената, целенасочена и добронамерена работа на членовете на тази комисия в рамките на определения й от Народното събрание двумесечен срок. Този доклад съдържа факти и констатации, които отразяват обективно сложния и до голяма степен нов за нашите условия процес на усвояване на предприсъединителната помощ от Европейския съюз в рамките на посоченото министерство.
Най-общата констатация, която е в основата на доклада, приет със значително мнозинство в комисията, е, че съществуват проблеми в управлението на този процес, поради които усвояването на помощта се забавя, а в редица случаи изобщо не се реализира. Сама по себе си тази констатация не е нова и ще бъде погрешно, ако се каже, че това е основният принос на доклада. Голямата полза от този доклад се изразява именно в това, че позволява да се формулират и обобщят причините, които предизвикват забавянето и неусвояването на средствата, и на тази база да се очертаят бъдещи действия за преодоляване на съществуващите проблеми. Едва ли някой трябва да бъде убеждаван, че това е от изключителна важност за нас като страна-кандидат за присъединяване към Европейския съюз.
Не мога да се съглася с намеците, че темата за усвояването на еврофондовете е скучна. Не може да бъде скучна една тема, която засяга начина на живот на милиони. Към тази тема трябва да се отнасяме с ясното разбиране, че ние имаме огромна потребност от всеки евроцент, който ни предлага Евросъюзът в предприсъединителния период и след него. Определянето на темата като скучна е политически наивизъм, а пренебрегването на причините, които забавят или правят невъзможно усвояването на еврофондовете, е поведение, което може да бъде квалифицирано като национална безотговорност.
Нещо повече, като косвено доказателство за виновна самооценка могат да бъдат определени и опитите да се осуети дискусията по доклада на временната комисия в пленарната зала.
Уважаеми дами и господа народни представители, комисията имаше ясно ограничен предмет на проучване по отношение на времето, обекта и субекта на усвояване на средствата от програмите ФАР и ИСПА. Резултатите от анализа позволяват да се формулират изводи за работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и изводи, които излизат извън тези граници.
Обобщените данни за усвояването на средствата от всички изпълнителни агенции като административни субекти на този процес показват, че по-голямата част от негативните тенденции не са характерни само за това министерство. Много от колегите говориха по този въпрос, въпреки че това не е основната тема на нашето обсъждане.

Ще дам само един пример в потвърждение на тази тревожна констатация. В съответствие с публикуваната на сайта на Министерството на финансите информация на дирекция "Национален фонд" за финансовото изпълнение на програмата ИСПА към 30 април 2004 г. бюджетът на програмата общо за страната е близо 1 млрд. и 27 млн. евро. Средства, които се управляват от МРРБ по програма ИСПА, представляват около 22% от целия бюджет за страната. За това министерство относителният дял на договорираните суми от общия бюджет – забележете, като мярка за степен на усвояване, е 14%. За страната като цяло този относителен дял е 19%, тоест, малко по-добре, ако изобщо може да се използва този израз.
Основната причина за ниската усвояемост на средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз може да се определи накратко по следния начин: липса на политико-административна система за успешно управление на този процес. Става дума за функционираща система, в която има ясно дефинирани елементи и връзки между тези елементи. Става дума за политико-административна система, защото някои от елементите и връзките между тях имат чисто политически характер, други чисто административен. При една най-обща детайлизация на така формулираната основна причина за ниската усвояемост на средствата от предприсъединителните фондове се открояват, според мен, три главни компонента.
Първо, незадоволителна подготовка на кандидатите за помощта.
Второ, сериозни пропуски в подготовката и провеждането на тръжните процедури.
Трето, размиване на отговорностите между различните субекти в системата за усвояване на средствата.
Значителна част от средствата не са усвоени поради обстоятелството, че тези, които искат да ползват помощта от еврофондовете, не знаят какво трябва да направят и как трябва да го направят. За съжаление опитът у нас по управление на проекти е твърде оскъден. Процесът на обучението на кандидатите не е обвързан пряко с процеса на усвояване на средства. Административните звена, които отговарят за усвояването, нямат задължения и отговорности за обучението на кандидатите за финансиране. Освен това, както е известно, програмите ФАР и ИСПА, за разлика от програмата САПАРД, се изпълняват по така наречената децентрализирана система, която не предвижда финансово подпомагане за консултантски дейности. Анализът на резултатите от проучването показва, че някои пропуски на кандидатите са твърде елементарни и биха могли да бъдат преодолени с помощта на административните звена, които отговарят за изпълнението на програмите без да се влиза в конфликт на интереси.
Например, недопустимо е кандидатът да не знае, че не може да се разчита на финансиране, след като има огромни задължения към държавата или не е представил документ за липса на такива задължения. Недопустимо е също така да не се знае, че една неправителствена организация, която кандидатства за финансиране, може да разчита на успех, само ако докаже известен опит в своята дейност. Могат да бъдат посочени множество подобни примери, при които кандидатите предварително са обречени на неуспех.
По отношение на подготовката и провеждането на тръжни процедури резултатите от анализа показват, че не е овладяна технологията за опериране по европейските стандарти. А като говорим за липса на административен капацитет, нямаме предвид само броя на чиновниците, а преди всичко качеството на работа на административния състав. А това качество се мери само по един-единствен начин: степента на усвояване на средства.
В процеса на изследването от страна на комисията се налагаше натрапчиво съмнението, че има опити да се влияе на резултатите от тръжните процедури, опити за пробутване на "наши фирми", които в повечето случаи не отговарят на изискванията.
Във връзка с подготовката и провеждането на тръжните процедури, както и с цялостния процес по усвояване на средствата съгласно така наречената "децентрализирана система", Европейският съвет чрез делегацията на Европейската комисия в България осъществява предварителен финансов контрол. Това е така, защото при тази система част от управлението и отговорностите се прехвърлят на страната партньор, в случая нашата страна, като същевременно комисията си запазва крайната отговорност.
Уважаеми колеги народни представители! Опитите да бъдат заобиколени правилата при усвояването на публични средства представляват сериозна пречка за нормалното функциониране на системата, когато става дума за пари на европейските данъкоплатци.
За съжаление тези опити твърде често завършват с успех в типично българските условия на преход и това дава кураж на нарушителите да пробват възможностите си на международно равнище.
Във връзка с това ще си позволя да използвам един пример, за който не съм сигурен дали е действителна случка, но съм сигурен в това, че е много поучителен по отношение на нашите нагласи за адаптация към новите европейски изисквания като страна-кандидат за член на Европейския съюз.
В едно предприятие за производство на бира монтирали съвременна система за контрол на чистотата на старите и многократно използвани стъклени бутилки. Преди да бъдат отново напълнени бутилките с бира, те трябва да бъдат достатъчно добре почистени. В края на поточната линия за чистене на бутилките е монтирано сензорно устройство, което разпознава чистата от мръсната бутилка. Ако бутилката се окаже мръсна, устройството я унищожава автоматично с един метален чук и тя отива в контейнера за стъклени отпадъци. Собственикът на предприятието с тревога забелязал, че значителна част от бутилките отиват за стъклени отпадъци. След кратко мислене той намерил оригинално решение на проблема: просто взел една връв и вързал чука, който, както се разбира, престанал да удря така усърдно недотам чистите бутилки.
По отношение на усвояването на еврофондовете е очевидно, уважаеми дами и господа, че все още у нас някой не е разбрал, че няма как да вържем чука. Ако искаме да станем истински европейци, трябва да се научим да играем по европейската свирка, особено когато става дума за парите на европейските данъкоплатци. Едва ли някой може да предложи друга алтернатива.
Бих желал да кажа няколко изречения за отговорностите. Разграничаването на отговорностите е един от най-сложните и нерешени проблеми в системата за усвояване на средствата от предприсъединителните фондове. В първоначалния доклад на министър Церовски е направен неуспешен опит за политическа персонификация на отговорностите на основата на едно хронологично разграничаване на процеса. По време на обсъждането на отделните меморандуми и проекти в комисията твърде често се чуваше от страна на представителите на министерството приблизително следното заключение: българската администрация успя да свърши работата. В същото време на всички е ясно, че има неусвоени средства. Тогава логично възниква въпросът: след като българската администрация си е свършила работата, кой е виновен за неусвоените средства? Означава ли това, че причините за неусвояването на средствата са извън българската администрация? Ясно е, че тук има сериозно несъответствие между субектите на управление на процеса и субектите на отговорности. Субектите на управление и тяхната отговорност са дефинирани в документите, които е подписала България като страна в процеса на усвояването на средства. Меморандумът за разбирателство за създаване на национален фонд между правителството на България и Европейската комисия, ратифициран със закон, приет от Тридесет и осмото Народно събрание през м. февруари 1999 г., за изпълнителната агенция е казано следното: "Изпълнителната агенция е изпълнително тяло на децентрализираната система за изпълнение в рамките на държавната администрация, която ще отговаря за тръжните процедури, договарянето, плащанията, техническото изпълнение по проектите за инвестиционна помощ и по други проекти, ако това е изрично предвидено". По същия начин са дефинирани функциите, задълженията и отговорностите на ръководителите на отделните програми, на националния ръководител, на националния координатор на помощта и др.
Пак по отношение на отговорностите не мога да подмина без коментар опита на господин Пейков миналия вторник да прехвърли вината за проблемите в МРРБ за усвояване на еврофондовете върху заместник-министър Хасан Хасан и ДПС.
Трябва да призная, уважаеми колеги, че съм впечатлен от шовинистичната есеистика на господин Пейков за нашите способности и развалените неща в живота. Всъщност този начин на мислене не е изключение в българския политически и социален живот. Внушенията тук са много прости и ясни. Ако трябва да прикриете некадърността и грешките на някой, достатъчно е да намерите един Хасан и да стоварите вината върху него. Този подход натрапчиво налага да си спомня една известна българска поговорка за кривите неща и за онова, което им пречи.
Казват, че словото е облеклото на мисълта. Когато мисълта не може да излезе извън рамките на архаичния националшовинизъм, словото прилича на изтупаните от нафталина потури, на онези потури, за които покойният Николай Хайтов писа в своите безсмъртни произведения, че са останали в историята и че българинът е облякъл европейски одежди. Жалко е, че в съвременна България в началото на ХХІ век някои все още упорито насаждат съмнения относно нашата европейска принадлежност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има ли реплики към господин Имамов? Няма.
Имате думата за други изказвания, уважаеми дами и господа. Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Церовски! Бих искала да погледна този доклад от по-различен ъгъл, който на някой може би ще се стори странен.
Спомняте си формалния повод за започване работа на временната комисия - докладът на Сметната палата за дейността на всички изпълнителни агенции по програма ИСПА.
От контекста на доклада на Сметната палата бе извадена само Изпълнителна агенция по ИСПА в МРРБ. А в доклада на министър Велчев за изпълнение на бюджета за 2003 г. Изпълнителната агенция в МРРБ не е визирана с най-големите проблеми при усвояване на средствата от Европейския съюз.
Освен това към предмета на проучване на временната комисия се приши и Изпълнителната агенция по ФАР към МРРБ. И ако добре си спомняте, колеги, с внесения проект за решение на временната комисия бе ограничен само периодът 2001-2003 г., и в последствие с гласуване в залата този период беше разширен от 1999 до 2003 г. към настоящия момент.
Защо ли беше така? Целта е една: министър Церовски. А какви ли са причините за това? Причините са продиктувани от решимостта на настоящия министър да елиминира някои порочни практики в МРРБ, да започне да разваля един наложил се от години особен ред, генериращ корупция. С това той стана неудобен за много хора, на които дръпна хранилката. Като казвам тези думи аз съм убедена в тях, защото съм от строителния бранш, имам лични наблюдения и доста примери, които бих могла да дам, потвърждаващи това.
Знам за това как се усвояваха парите по Водния заем, как задлъжняха ВиК-дружествата по линия на този Воден заем. Знам какви са схемите по линия на "Бедствия и аварии". Знам за схемите в Агенция "Пътища".
Ами, като вземеш да слагаш прът в колелата на тази години наред изграждана машина, ставаш неудобен. Ето, това е скритият повод за анкетната комисия за усвояване на предприсъединителните фондове по ФАР и ИСПА, визиращ само Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и по-специално министър Церовски.
Но задачата, така както я зададохте, господа, и резултатът, който искахте да получите, я направи нерешима. Това го доказа и стъкменото проекторешение на временната комисия, което излиза извън предмета й, гласуван от Народното събрание. И се върнахте пак там, откъдето тръгнахте. Тогава гласувахте да се разглежда дейността само на МРРБ. Сега ни предлагате проект за решение за вземането на цялостни мерки за координиране на фондовете във всички ведомства. Вие не искате на глас да изречете, че усвояването на фондовете е една комплексна и сложна процедура със строго регламентирани правила и правилното и навременно действие зависи от много институции и фактори, като най-главният е националният координатор - Министерството на финансите.
Затова, господин Имамов, жалко, че хем сте професор, хем сте член на тази комисия, и нищо не сте разбрали от това, че не могат да се заобикалят процедури, че всичко това се следи от Европейската комисия. Това може да става по САПАРД.
Не зная дали председателят на комисията господин Ремзи Осман е осмислил и изготвил сам този доклад или умишлено е оставил бивши заинтересовани експерти да се изявят, манипулирайки фактологията по удобен за тях начин. А може би политическата цел е още по-опасна: да се затрудни в максимална степен усвояването на парите от еврофондовете, да се разбие системата на държавната администрация, отговорна за управлението им, и в крайна сметка да се затрудни присъединяването на България към Европейския съюз. Дано да не е така!
И така, водени от определени интереси и преследващи определени цели, с този нагласен доклад вие обвинявате министър Церовски вместо всички и за всичко: че си е позволил да класифицира информация, че е укрил информация от народните представители, че не е консултирал и подпомагал кандидатите, че е допуснал сериозни пропуски при подготовка на тръжните документи, че не е изпълнил основната си задача да запознава и информира целевите групи, че не е санкционирал оценителната комисия за нарушаване на правилата на прозрачност.
Ще спра дотук с изброяването и ще кажа на уважавания от мен господин Осман, че ако той сам си е писал доклада, значи че или нищо не е разбрал от водените от него заседания, което е малко вероятно, просто такова нещо не допускам, или, считайки колегите си народни представители за неинформирани, си позволява грубо да манипулира фактите, защото: Изпълнителната агенция към МРРБ не изготвя тръжната документация; на Изпълнителната агенция към МРРБ не е позволено да дава разяснителна информация, счита се за конфликт на интереси; Изпълнителната агенция към МРРБ не одобрява, не направлява и не контролира оценителната комисия. При провеждането на тръжни процедури няма правила за прозрачност, а има правила за конфиденциалност.
Поставяйки се в служба на определени засегнати интереси, с този доклад Вие, господин Осман, демонстрирате и голяма доза некомпетентност. Но целта изисква жертви. Тук има бивши министри на МРРБ и други колеги, вещи по процедурните правила на Европейската комисия, и в техните изказвания на последното заседание при приемането на проектодоклада прозвуча истината, въпреки гласуването "за" доклада. Цитирам от стенограмата: "МРРБ за съжаление няма водеща роля в този процес. То не може да влияе и налага темпо на другите министерства и агенции и това е проблем."
Като пречка се изтъкна и разминаването на текстове от Закона за устройство на територията и правилата на ФИДИК. Изтъкна се, че голям принос за резкия трус и спад надолу през 2002 г. бе обезглавяването на водещото звено в МРРБ в края на 2001 г. Това са все изказани становища при разискването по доклада.
И към всичко дотук, ако прибавим и лъжливото тълкуване на цифрите, какво остава от този нагласен доклад, от който не можем да извадим истинските поуки, за да станем по-добри при усвояването на фондовете?
Вие, господин Осман, преследвайки една цел, нарушавахте правата ни по време на заседания. Не ни позволявахте процедурни предложения за подобряване работата на комисията. Вие еднолично или с чужда помощ стъкмихте този доклад, като не позволихте на заключителното заседание да се внесат и гласуват алтернативни предложения на направените от Вас изводи, така че да отговарят на правилата и на отговорностите на различните ангажирани институции. Вие не ни предоставихте доклада за подпис, както е редно, за да отразим особеното си мнение. Вие, господин Осман, грубо манипулирахте цифрите, за да звучат впечатляващо.
Господин Осман, Вие подвеждате Народното събрание с този нагласен и безплоден доклад. Този доклад, и особено изводите, са еталон за това как заради дребни политически сметки се залага на картата на държавния интерес, дискредитира се имиджът на България и се рискува подкрепения от всички политически сили път към обединена Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Реплика – господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо Цветкова, виждам, че добре са Ви написали материала, но когато обсъждахме в комисията, нямахте смелостта да предложите алтернативни текстове, стенограмите са тук, можете да прочетете, а стояхте като кукли. Даже нямахте смелостта да предложите текстове. Казахте нещо, което не отговаря на истината.
В стенограмите Министерството на регионалното развитие изрично казва: Изпълнителната агенция по ФАР и съответните звена подготвят тръжната документация. И това е така. Излиза, че наистина не познавате нещата. Не знам каква компетентност аз имам, но като гледам, Вие изобщо не познавате правилата.
А що се отнася до това дали излиза предложение за проект за решение извън мандата на комисията, точно обратното, госпожо Цветкова. Може би трябва да прочетете много внимателно, но Вие нямате време да прочете материалите на комисията. Вижте какво пише там: "Министерският съвет, тоест министър-председателят, който ще предприеме мерки за отстраняване на пропуските и слабостите, констатирани в доклада на Временната комисия…" . Това, което трябва да внесе министър-председателят, е: "констатирани в доклада на временната комисия". За това нещо се искат 30 секунди, за да прочетете, но Вие нямате време, защото някой трябва да Ви подготви какво ще четете от трибуната.
Едно е сигурно, госпожо Цветкова, аз зная, че определени колеги се плашат от това да излезе истината. И в доклада никой не говори персонално за “х” или “y”. Мандатът е даден за проучване и анализиране от 1999 г. насам и комисията перфектно си свърши работата.
Прочете правилника на Народното събрание и ще научите това, което не сте научили за три години, че правилата за постоянните комисии важат и за временните комисии. И решенията на комисията се вземат с 501 процента от гласовете на присъстващите. Вие дори не знаете кой член е това от правилника, нямате правилника.
Така че прочетете това още веднъж. Може би още една година ще Ви е необходима, за да научите няколко текста от правилника.
Оттам нататък, уважаема госпожо Цветкова, кореспонденцията на министъра, писмата с другите ведомства и с делегацията не е предоставена на комисията. Министърът е прав, че е получил писмо от KPMG, това е така. Но кореспонденцията на един министър с другите ведомства не е собственост на делегацията. Парламентът има право да се запознае с кореспонденцията на един министър по определени проекти. Останалото е прикритие и Вие прикривате нещо!
Аз говоря по принцип. За мен имената и кой е днес министър нямат никакво значение. Но това са пари, които са предоставени и не са усвоени. И след това с бюджетни средства по същите проекти…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Осман, три пъти Ви дадох звуков сигнал за предупреждение.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема колежке Цветкова, моят въпрос към Вас е следният. Вие изговорихте тук, че благодарение на това, че господин Осман е некомпетентен, докладът на комисията също е некомпетентен.
Доколкото знам, този доклад е приет почти от всички с особеното мнение на Вас и на госпожа Дикова.
Искам да Ви попитам и да отговорите изрично само на следните въпроси.
Вие съгласни ли сте с констатациите на доклада? Съгласни ли сте, че средствата не са усвоени и са използвани бюджетни средства в някои от проектите? Това е една от констатациите в доклада.
Второ, вметнахте тук, че господата смесват Програмата САПАРД с програмите в министерството. Доколкото можах да разбера, обвинявате господин Осман и други представители на ДПС, че правят нещо с Програма САПАРД. Или искате да кажете, че те знаят да работят само по правилата на Програма САПАРД и не са запознати с правилата по Програмата ИСПА?
Това са моите два въпроса. Моля да отговорите, за да ми стане ясно как стоят нещата от Вашата гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Високопочитаемата колежка изнесе информация, от която излезе, че господин Церовски се бори срещу корупцията, побеждава я, въвежда правила в министерството, което е чудесно и трябва да го приветстваме.
Хубаво би било обаче, ако има лични конфликти и персонални отношения, те да не се изнасят от трибуната на залата. Нападките срещу председателя на комисията, на която всички сме били членове и сме работили в нея, са меко казано, недостойни. Тези решения са взимани с гласуване. Ако сте искали да предложите алтернатива, имахте тази възможност. Нещо повече, всички материали, всички доклади, всички данни са били обсъждани неведнъж и Вие наистина не сте правили коментар. За това има стенограми.
Може би за днешното Ви изказване е помогнал Вашият съпруг, който е назначен за заместник-кмет от Вас, работи в тази област, която е пряко свързана с министър Церовски и най-вероятно Вие имате и персонални отношения. Но не бива роднинските отношения да влияят върху политическото Ви поведение, нито пък участието Ви във фирма за строителен надзор.
Тази комисия се опита да свърши обективно работата си. Всеки опит да бъде размита отговорността означава бягство от отговорност. Ние не си позволяваме да нападаме министъра пряко. Опитваме се решението, гласувано от комисията, да вкараме в проекторешение, което, дай Боже, да се гласува от пленарната зала. То да подобри методиката, да предприеме мерки, да даде възможност за усвояване на тези фондове. И това е всичко, което върши тази комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Госпожо Цветкова, заповядайте за дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин Осман, изказването съм писала съвсем сама, така че това Ви обвинение е абсолютно несъстоятелно. Аз наистина имам много наблюдения върху дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от много години назад.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това не е вярно.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Относно твърдението Ви, че такива алтернативни предложения не са постъпили, ние такава възможност просто нямахме, защото самата Марина Дикова предложи на първото заседание да приемем като цифри фактологията, а след това на второ заседание да имаме време да коментираме това, което Вие предлагате. Разбира се, че ние сме малцинство, ние сме само две и в никакъв случай не можем да прокараме това, което е правилно и бихме искали.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): А защо приехте тези правила? Вие ги приехте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: А за правилата да не говорим, защото аз също съм чела стенограмите. Нека не говорим за правилата. Дори господин Кошлуков е давал определени предложения, които не са били приети – за внасяне на определен ред при воденето на заседанията. Внасяли са такива предложения Антония Първанова, аз и Марина Дикова.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Една седмица преди това какво решение взехме в комисията?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: А относно това кой прави тръжната документация и практическото ръководство за изпълнение на проекти е записано, че държавните институции – бенефициенти по проектите, каквото в случая не е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, отговарят за подготовката на всички необходими тръжни документи със стартиране договарянето на проектите. (Реплика на Ремзи Осман.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Недейте така, моля Ви!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Ако обичате, аз говоря в момента.
След това те изпращат тръжната документация на изпълнителната агенция, която в качеството си на договарящ орган е задължена да я изпрати, тя играе в случая ролята на пощенска кутия. Така е и със самата тръжна комисия. Делегацията на Европейската комисия е тази, която утвърждава членовете на тръжната комисия. А председателят и секретарят, предложени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са без право на глас. Така че не продължавайте да манипулирате фактите, защото…
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Прочете стенограмите.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: А относно това дали има загубени средства, такъв термин няма, има недоговорени средства.
Фактологията обаче е следната. Ако говорим за Програма ФАР, основната програма, атакувана в доклада, заварените недоговорени и от предишния екип на МРРБ средства са 85 млн. лева. Благодарение на усилените действия в съкратени срокове екипът на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски е успял да договори 62 млн. лева. Остават недоговорени 22 млн. лв., от които 5 млн. лв. всъщност са от националния бюджет и те не са недоговорени. Това представлява 73,6-процентна договореност на средствата.
Ако говорим като проекти, понеже Вие споменавате в доклада си, че са много провалените проекти, от проектите по ФАР 21 са договорени от общо 22, с 80 до 84 компонента. Като договореност на проекти и компоненти това представлява 95%. Затова казвам, че Вие манипулирате данните и фактите, а цифрите, които афиширате в пространството, са абсолютно измислени и никой от вас не би могъл да ги докаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Цветкова.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Трябва да прочетете стенограмите!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ, от място): Аз съм ги чела, не ме упреквайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще кажа няколко думи по доклада и работата на комисията, на която аз бях заместник-председател.
Разбира се, чуха се различни оценки. Оценки от рода на това, че едва ли не тя е първата комисия, която си свърши работата в срок и докладва пред Народното събрание, което е самата истина, до оценки от рода на това, че едва ли не са манипулирани и преиначени резултатите от проверката, с което аз не мога да се съглася. Смятам, че в работата на комисията имаше толерантност, дух на заинтересованост да бъде изпълнено решението на Народното събрание и за мен комисията си свърши съвестно работата. Затова аз бях един от хората, които подкрепиха включително и доклада, и решението на тази комисия.
Оттук нататък, разбира се, оценките, които се дават, въвеждат вече един политически елемент, който показва заинтересованост в една или в друга посока от това какво е решила комисията и какво предлага на Народното събрание.
Искам да внеса малко яснота по отношение на това защо и ние предложихме нов проект за решение. Като представители на нашата парламентарна група ние подкрепихме доклада. Обсъждайки го в парламентарната група решихме, че не е нормално Народното събрание да създава временни анкетни комисии за всички фондове, за всички видове финансиране, които се усвояват по линия на Европейския съюз и че точно тук е времето, изслушвайки доклада на Временната комисия, Народното събрание да вземе решение, с което да задължи Министерския съвет, да задължи министрите, които се занимаваха с тази проблематика, да подобрят своята работа, за да създадат такава организация, че да бъдат усвоени фондовете по линия на Европейския съюз.
И не напразно сме направили това предложение, защото, разглеждайки Глава двадесет и първа “Регионално развитие” ще ви прочета едно изречение, за да ви стане ясно защо сме направили това предложение. В него пише: “Национален координатор за фондовете е министърът на финансите, който е отговорен за цялото финансово управление на средствата по ФАР, ИСПА и САПАРД”.
Изхождайки именно от тази позиция ние смятаме, че така свършената от комисията работа е една добра основа за консолидация на парламента да вземе и съответните решения, отнасящи се до цялостното усвояване на фондовете.
Подобно предложение беше направено още при съставянето на комисията и определянето на нейния предмет на работа от страна на ОДС. Такова предложение беше направено и от господин Кирчев в неговото изказване предишния вторник, когато беше изслушан и самият доклад на комисията. Аз лично смятам, че загрижени именно за усвояването на фондовете и затова, че е необходимо изграждането на добър капацитет, на всички ни е ясно, че тези фондове, които ние усвояваме в предприсъединителния период, са една генерална репетиция за възможностите на страната след това за усвояване и на структурните и на кохезионния фонд. Ако сега става дума за неусвоени 17, 28, 30 или не знам точно колко милиона, защото изчислявайки пропуснатите средства всичко зависи от това кой как ги изчислява, започват от 17 и стигат по доклада на министъра на финансите по отчета на бюджета за 2003 г., до внушителната сума от около 300 милиона. Това са средства, които бюджетът на страната не може да си позволи да изпуска. Още по-малко пък той самият, имам предвид министъра на финансите, би могъл да осигури такъв финансов ресурс. Не можем да си позволяваме да не усвояваме тези средства, защото много милиарди, за които говорим, че ще бъдат усвоявани с членството ни в Европейския съюз, са пари, които ние бихме могли да получим, но не са с чувалчета осигурени в касата на един или друг министър и той само да ги вади оттам и да ги раздава. Това са възможности, които ние трябва да покажем. Това са проекти, които трябва да защитим и да докажем, че имаме нужда от тези средства, виждаме начина, по който трябва да бъдат осигурени и конкретно и точно за какво трябва да бъдат осигурени тези средства.
В този смисъл не трябва да има съмнение по това, че не изградим ли този административен капацитет, ние няма да можем да постигнем нищо.
Какво прави впечатление? Това направи впечатление разбира се, на комисията, но не беше отразено в проекта за решение в пълна степен. Както Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и от другите бенефициенти, които се явяват по отделни случаи, каквито са Министерство на икономиката, Министерство по опазване на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, ако те нямат съгласуваност с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и помежду си, не съставят добре и не представят съответна тръжна документация, се пропускат срокове. Как да се обясни неусвояването на средства и масовото връщане на средства по програма ФАР “Икономическо и социално сближаване”, когато документацията е представена - след удължаване на срока веднъж и два пъти - на 29 декември и на 31 декември комисията трябва да си е свършила работата. Виждате, че става въпрос за несъгласуваност.
Затова и ние не приемаме, съгласно решението, което се предлага от страна на НДСВ, че с това може да се справи министърът на финансите. Това е проблем, с който трябва да се занимава Министерският съвет начело с министър-председателя. Това са средства, които Министерският съвет не може да си позволи, а и ние като страна не можем да си позволим да не усвоим, да пропуснем и да загубим. И равнобоят, който се чувства в управляващите, е един симптом, който не говори за добро координиране на действията по отношение на усвояването на средствата от европейските фондове.
Това, което се говори, че особени интереси се проявяват от управляващите и тенденция при подбиране на кандидатстващите по отделните програми, е самата истина. Но вие се разберете помежду си. Нас ни интересува като опозиция средствата да се осигуряват и ако не може да се организирате, дайте възможност някой друг да го направи.
Така че ние ще подкрепим нашето предложение. Няма да подкрепим предложението на НДСВ, защото това не е мярка за изпълнение и решението на Народното събрание. И аз също мисля, че не е необходимо съставянето на други комисии. Необходимо е Народното събрание да вземе бланкетно решение, с което да задължи Министерския съвет да си изпълни ангажиментите, поети в Глава двадесет и първа “Регионално развитие”, за да се знае кой отговаря за тези средства и кой ще носи персонална отговорност за тяхното неусвояване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Има ли реплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Господин Тагарински, заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПГНС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Комисията, на която имах удоволствието да бъда член, си свърши – и аз съм убеден в това, независимо от опитите на някои колеги да опорочат цялата работа на тази комисия – съвестно работата. Независимо от това, че не успяхме да получим цялата ни необходима информация, дори оскъдната информация, която получихме и краткото време, за което трябваше да обхванем един огромен период от време и една доста сериозна материя, признавам си аз лично не съм специалист в тази сфера, независимо от всичко това аз мисля, че ние всички си свършихме съвестно работа. И в изводите, които достигнахме, сме отразили това, което сме видяли, това, което сме чули и с което сме се запознали.
Учудващо е, може би случайно някои не искат да го видят, нашите изводи изцяло се покриват с изводите, до които е достигнала и Сметната палата, предполагам и KPMG и съответните одиторски агенции на Европейската комисия, а също така Европейската комисия в совите годишни доклади. Те достигат до един и същи извод, до който ние сме достигнали в своя доклад – липсата основно на три неща и основни слабости: недобро програмиране, липса на координация и недостатъчно административен капацитет. Този ефимизъм “липса на административен капацитет” преведен на български означава некадърност или липса на компетентност. И нищо не може да го прикрие.
Но искам да обърна внимание на нещо друго. Липсата на административен капацитет е симптом за нещо по-дълбоко. И това е може би е отразено в нашия проект за решение. Затова ние искаме министър-председателят да представи доклад пред парламента не за друго, може би някои има някакви скрити цели, но аз гарантирам за повечето от колегите, че нашата единствена цел е да чуем истината и загриженост за това какво ще се случва оттук нататък в България.
Не е достатъчно да бъдат затворени формално, не искам да правя изводи в тази посока, да бъдат затворени главите по преговорите с Европейския съюз. На практика ние трябва да покажем, че имаме достатъчно ресурс да поемем тези ангажименти, които сме договорирали. Тоест с това договаряне ние сме дали своята дума, постигнали сме някакво разбирателство, но тепърва ни предстои да докажем на практика, че сме способни да изпълняваме тези нови задачи, които са свързани с нашето присъединяване с Европейския съюз. Тоест целта на тези програми – и програмата ФАР, и програмата ИСПА, предприсъединителните фондове, и по-нататък структурните фондове, е ние да можем да управляваме ресурси – финансови, човешки и политически ресурси, да покажем, че сме добри управленци.


За съжаление, това, което се вижда ясно, е, че ние не сме, по-точно мнозинството и управляващите в момента или България като цяло в лицето на правителството няма необходимия, бих нарекъл, политически капацитет и политическа воля – това е отразено, можете да направите справка в съответните годишни доклади на Европейския съюз – ресурс да управлява тези фондове. Защото в крайна сметка по българската Конституция министърът, който стои тук до нас, е органът на държавна власт. Администрацията го подпомага в тази му дейност. Съответно Министерският съвет и министър-председателят, който координира цялостната политика на правителството и е отговорен пред парламента, който го е избрал.
По тази причина ние искаме от министър-председателя да ни даде повече информация, тъй като сме загрижени какво се случва и с другите фондове, с които ние не бяхме запознати, тъй като това не беше предмет на нашата дейност. Няма да се впускам в подробности, защото всеки от вас е имал възможност да прочете този доклад и, разбира се, цялата документация, една огромна документация, цялата стенограма на нашата комисия, пак казвам, която си свърши съвестно работата. Липсата на тази координация между отделните министерства – лично за мен е необяснимо защо екологичните проекти са в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, след като то явно няма ресурс да проведе съответните тръжни процедури и от 2000 г. за втори път, аз съм убеден лично и го казвам оттук – съжалявам, ако съм лош пророк, че този търг за пречиствателните станции за Стара Загора и Кърджали отново ще бъде провален.
Господин министърът заяви пред нас, че проектът е канцелиран – вече готовият проведен търг от страна на комисията поради, забележете, липса на конфиденциалност. Попитахме – от чия страна? Защото това е едно сериозно обвинение. Той отговори: беше ми казано - така някак си много завоалирано. Може би сега тук ще даде някакъв друг отговор, че е по вина на Европейската комисия. Аз искам да ви кажа, че това не е вярно и съм убеден в това нещо. (Реплика от министър Церовски.)
Господин министър, има съответните стенограми. (Репликата на министър Церовски продължава.) Много Ви моля, не ме прекъсвайте.
Госпожо председател, ако обичате, обърнете внимание на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин министър!
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз лично Ви попитах – Вие обърнахте ли се към Вашите колеги по компетентност – министъра на външните работи, главния преговарящ и, разбира се, главния координатор на всички тези дейности – министър-председателя? Вие не сте го направили. Явно говорихте, тук са колегите – те са свидетели на това, има стенограма. Това показва, че има някакъв проблем в цялостната координация на вашата дейност. Не казвам, че Вие лично сте виновен за това. Всеки отговаря от своята камбанария, а този, който стои най-високо, отговаря за всички.
Това са притеснителните работи и от това сме били водени в нашата работа. Разбира се, тук се разиграва един театър за кожата на един министър – помня, имаше такъв филм. Не е важно и не е въпросът, аз съм съгласен с колегата Осман, дали министърът е този или онзи, важното е, както се казва, да върши работа. Проблемите са много дълбоки, ако ние не погледнем сериозно на тях, ако не вземем мерки, аз не съм убеден, че 2007 г. България ще може да изпълни критериите на практика. Не е достатъчно да се изпълваме със самодоволство и себедостатъчност от това, че сме затворили формално главите по преговорите за присъединяване. Важното е в крайна сметка дали наистина този т.нар. “административен капацитет” и най-важно – политическият такъв ще ни бъде достатъчен, за да можем да продължим нататък. Явно в този момент изводите са такива, че ние нямаме този капацитет.
Обръщам се към всички вас: нека да забравим, както се казва, личните си страсти и нека да гледаме обективно на процесите, които протичат. Защото от това зависи бъдещето на всички нас и на нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тагарински.
Заместник-министър Дацов иска думата.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми от името на министъра на финансите като национален координатор на помощта да изразя становището на Министерство на финансите относно доклада на временната комисия за дейностите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програми ФАР и ИСПА за периода 1999-май 2004 г.
Докладът на временната комисия представлява проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по усвояване на средствата по програмите ФАР и ИСПА. Като цяло установените факти отразяват значителната по обем работа, извършена от комисията. Министърът на финансите в качеството му на национален координатор на помощта изразява своето становище, като отчита, че докладът е подготвен действително сериозно и аналитично, но не отчита в дълбочина причините и последствията. Действията на администрацията, работеща в областта на предприсъединителните фондове, не могат да бъдат разглеждани отделно от общата институционална, нормативна и финансова среда и реалното състояние на всички видове ресурси.
Няма съмнение, че основният въпрос е за състоянието на административния капацитет и неговото развитие. Този проблем е цялостно адресиран едва в Стратегията за модернизация на държавната администрация, приета с Решение № 671 на Министерския съвет от 2003 г. и в плана за изпълнение на стратегията за периода 2003-2006 г. Преди това никой не е формулирал единна стратегия за развитие на тази държавна администрация и за нейния капацитет.
Трябва да се изтъкне, че основният проблем за трудното договаряне на средствата по програма ФАР се дължи най-вече на липсата на развит капацитет на държавната администрация през последните няколко години. Българската администрация по това време не е била достатъчно подготвена при прехода от централизирана към децентрализирана система на управление на средствата по предприсъединителните инструменти. В процеса на управление на средствата по програма ФАР Министерството на регионалното развитие и благоустройството като изпълнителна агенция за сектор “Икономическо и социално сближаване” и програма “Трансгранично сътрудничество” има отговорности, свързани с провеждането на тръжните процедури и представянето на тръжната документация пред Европейската комисия. Подготовката на качествени тръжни досиета е отговорност на съответните държавни институции, бенефициенти по проектите.
В документа е посочено категорично, че правилата, по които се управляват предприсъединителните инструменти, предполагат конфиденциалност в редица от етапите на провеждането на търговете. Спазването на конфиденциалността е гаранция за обективен избор на победител в даден търг. При правенето на изводи следва да се отчете, че окончателното решение за сключването на договор не се взима еднолично от българската държавна администрация, а само след санкция на Делегацията на Европейската комисия.
Друг съществен извод, който не е посочен в доклада, е фактът, че в процеса на работа по усвояване на средствата от предприсъединителните фондове българската администрация е придобила значителен опит, който има ключова роля за издигането на административния капатицет.
Важно е да се изтъкне също така, че в МРРБ са предприети конкретни управленски действия за подобряване на управлението и усвояване на средствата по програма ФАР. Ако трябва да изтъкна отчета на самата Европейска комисия за периода 1990-2002 г ., усвояването – средният процент на контрактуваните средства срещу предоставените е 76,7%. В момента българската администрация, по-специално Министерството на регионалното развитие и благоустройството, последната година контрактува 92-93, а агенцията в Министерството на финансите за пръв път контрактува 100 процента.
От началото на тази година ежемесечно се отчитат проектите с потенциален риск, периодично се актуализират графиците за изпълнение на тръжните процедури за недоговорените проекти, подобрен е административният капацитет на самата агенция ФАР, значително е подобрена координацията между дирекция “Програмиране” в самото министерство и националния координатор.
Като цяло основните проблеми, довели до закъснението в изпълнението на проектите по програма ИСПА, отново са резултат на недобро програмиране, осъществено до 2000 г., както и непълни, и некоректни предварителни проучвания от 1998 г., от които зависи успешното изпълнение на големите инфраструктурни проекти.
Заключението на комисията за възможна загуба на други проекти и средства по ИСПА са неправилни. Средствата по ИСПА не могат да бъдат намалени, защото планираните проекти за финансиране по ИСПА са до края на 2006 г. и те са съобразени със секторните стратегии и са вече в процес на подготовка.
Като единствено оторизиран представител на България пред Европейската комисия за програма ИСПА министърът на финансите до момента не е информиран за намерения на Европейската комисия за бъдещо намаляване на средствата, а току-що бяхме информирани, че Европейската комисия отпуска нови 15 милиона на България по предприсъединителните фондове и България за първи път ще има възможността в рамките на една година да направи три финансови меморандума.
От година и половина се наблюдава значително подобряване на работата на изпълнителните агенции за преодоляване на възникналите проблеми и компенсиране на натрупаните закъснения. Добре координираните действия и положените усилия се отчитат и в редица писма на Европейската комисия за конкретните проекти.
След последната промяна на Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, структурата по ИСПА е оптимизирана и работи в съответствие с изискванията на Европейската комисия.
Трябва да се изтъкне, че за България наред с максималното усвояване на средствата по предприсъединителните програми е изключително важно средствата на европейските данъкоплатци да бъдат изразходвани правомерно, съгласно строгите правила на Европейската комисия. Досега комисията не е констатирала неправомерно или неефективно разходване на средствата от предприсъединителните програми. Парите, които не са усвоени навреме, са върнати в бюджета на Европа и след това идват отново в страната ни, за да бъдат реализирани по най-добрите и качествени проекти. Затова Министерството на финансите ще продължи политиката на още по-строг контрол за правомерното и качественото изпълнение на предприсъединителните програми и в този контрол особено важна роля ще продължи да има българският парламент.
Въз основа на гореизложеното, министърът на финансите счита, че направените в доклада на комисията изводи не отразяват действителното състояние и напредъка на програмите към момента. В същото време трябва да се отчете, че в отправените в т. 4.4 от доклада препоръки биха допринесли за по-нататъшното подобряване на работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на цялата българска администрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дацов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Вземам думата с уговорката, че това, което ще кажа, да не бъде изтълкувано и разбрано неправилно. В никакъв случай не искам да говоря нито като защитник на господин Церовски, нито като негов обвинител. Най-малкото пък искам да бъдат в качеството си на арбитър между ДПС и НДСВ, защото ако има някакви проблеми между коалиционните партньори, то те са си проблеми на самите партньори.
Аз като член на тази комисия искам да изразя своето становище относно доклада, който, надявам се, всички да са прочели обстойно, въпреки че от реакциите и изказванията на някои колеги си правя други заключения. Но аз също подкрепих, подписах този доклад с ясното съзнание, че той отговаря на истината. Защото в никакъв случай в доклада няма нотки на виновност, на търсене на отговорност от някого. Това не е предмет на дейност на комисията, а реална оценка на ситуацията, на извършените действия от агенциите по усвояването на средствата от предприсъединителните фондове по програмите ФАР и ИСПА.
Също така подкрепих и решението, въпреки че то ми се струва безкрайно меко, затова Съюзът на демократичните сили е направил своето предложение за изменения в решението с оглед по-голямата ефективност от действията, които ще произтекат от това решение.
Съжалявам за искрите, които прехвърчаха тук, но ако мнозинството в тази зала беше възприело идеята за разглеждане от комисията на цялостната дейност на правителството по отношение усвояването на средствата от предприсъединителните програми, може би обстановката щеше да бъде по-охладена и нямаше да прехвърчат тези искри. А сега като че ли всички стрели са насочени не срещу дейността на едно министерство, а на неговия министър в лицето на господин Церовски, въпреки че тук се разглежда дейността на министерството по времето, когато то е ръководено последователно от трима министри.
В никакъв случай не искам да се съглася и с атаките, отправени към ДПС, тъй като в дейността си комисията не констатира никакви действия, които да компрометират поведението на ДПС като политически партньор на НДСВ в ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Затова аз считам, че докладът е обективен.
Но пак казвам, ако беше възприета идеята, ако беше взето решението комисията до обследва цялостната дейност на правителството по усвояването на средствата от предприсъединителните фондове, тогава щеше да се види каква е реално тежестта, която се пада на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по тяхното усвояване, отговорността, свършената, несвършената работа като цяло от всички произтекли действия по усвояването на тези средства, тъй като се казва ясно в доклада и от трибуната, че само 47% от средствата са усвоени. Аз в никакъв случай не мога да се съглася, че единствено отговорността за това се пада на един министър.
На миналото заседание ние взехме решението тук да присъстват и други министри, защото стана ясно на всички, че отговорност в тази насока носят не само министърът на регионалното развитие и благоустройството, но и министърът на околната среда и водите, министърът на транспорта, министърът на икономиката, министърът на труда и социалната политика, главният координатор в лицето на министъра на финансите, главният преговарящ, защото евроинтеграцията не се състои само в затваряне на преговорни глави, но и в усвояване на предприсъединителни средства от Европейския съюз. Не присъства и наблюдаващият вицепремиер Пламен Панайотов. В крайна сметка не присъства най-важният човек в правителството, който трябва да координира действията на своите министри, ангажирани с усвояването на тези средства по всички предприсъединителни програми – премиер-министърът, който в момента си почива в Испания или пък споделя с близките си бъдещите си търговски ходове в страната и какво още има да се вземе, а не какво да се даде на България, но това си остава за негова сметка като отговорност, бягайки в този критичен момент за страната, когато ненужно беше създадено напрежение, не без негова вина чрез употребата на силови средства от страна на Министерството на вътрешните работи върху духовниците и мирните граждани в страната. Но нека на неговата съвест да тежи тази отговорност!
В крайна сметка ние искаме в решението си, което ще предложим, той да потърси отговорност от подчинените си министри, а ние, упражнявайки парламентарния контрол, да потърсим крайната отговорност от него като премиер на тази държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Васил Маринчев има думата.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще започна изказването си като господин Чачев с един цитат на господин Патрик Кокс, който в пленарна зала, когато беше тук, заяви, че, цитирам: “Ако знаете как да усвоявате фондовете, ще успеете и в Европейския съюз!”. С това искам да подчертая огромното значение за създаването на тази комисия, която да провери условията и как се усвояват европейските фондове. Смятам, че беше актуално създаването на такава комисия към българския парламент. Убеден съм, че това трябваше да стане не само за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и за всички министерства, които имат отношение към тази дейност. Имаше такова предложение на господин Чачев, но решението бе да се провери само дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и то само за определен срок. Може би когато се вземаше това решение мнозинството целеше да удари политически и предходните министри и може би визираше именно господин Чачев. Но комисията не доказа нищо!
Ако си спомняте, колеги, инициативата за сформиране на такава комисия дойде от Коалиция за България. Затова ме изненадва фактът, че при предложението миналата седмица днес да има извънредно пленарно заседание за обсъждане на доклада на Временната комисия, колегите от левицата се въздържаха. Може би по някакъв повод решиха, че не е актуално. (Шум и реплики от блока на КБ.)
Определено смятам, че началото на забавянето и на неудачите за усвояването на парите от европейските фондове започна по времето, когато министър на регионалното развитие и благоустройството беше Костадин Паскалев. Тогава именно започна практическото разбиване на екипите, отговарящи и провеждащи тази отговорна дейност. Един факт – с встъпването си в длъжност министър Паскалев освобождава заместник-министър Васил Гарнизов като координатор. Нещо нормално, сменя се цялото управление и затова не може нищо друго да се каже. Но нов координатор не е назначен повече от шест месеца. Това е вече пряка причина за забавяне на процеса. Това се повтаря и при следващата смяна на министъра. И в двата случая се освобождават голяма част от екипите от експертите, работещи в разпределителната агенция. Разбира се, нормално е за новите хора да е нужно определено време да влязат в ритъм, да се ориентират в новата обстановка, да натрупат практически опит. Това не става за дни, колкото и старателни да са новоназначените. Аз лично, имам добри впечатления от хората, които докладваха изпълнението на отделните меморандуми в комисията. Но все пак специалисти в тази област не се създават лесно, за това говори достатъчно господин Чачев.
Ако ви прави впечатление, колеги, днес практически е спрян строежът и дори рехабилитацията на автомагистрали. Напоследък, колкото и да пътувам не виждам такова нещо, та дори и при другите категории пътища. Може ли някой да ми каже – къде се строят в момента пречиствателни станции? И всичко това е последствие от забавянето на усвояването на европейските пари.
И все пак какво свърши комисията? Смятам, че възложената задача бе изпълнена. След първите изслушвания на господин министъра и неговите сътрудници бе проверено изпълнението на всички финансови меморандуми, предписани и изпълнявани за определения с решението на парламента период. Какви са констатациите – при една част от финансовите меморандуми е налице коректно изпълнение и отпуснатите средства са усвоени както трябва. Не е редно да обръщаме внимание на незначително неусвояване на средства, където, разбира се, причината е може би единствено в това, че са постигнати по-ниски цени по време на търговете. Важен е крайният резултат, че е изпълнен даден проект и това е похвално, това не може да се отрече. Такива са най-вече проектите по Програма ФАР. Не е необходимо да ги изреждам всички един по един.
Ако се направи един обобщен разчет на процента на усвоените средства по всяка вероятност не би се получил много лош резултат. И тук тревогите са за недостатъчно доброто усвояване на парите от европейските фондове, а следва да се разделят в две направления, така смятам аз. Бих разглеждал общо-взето два типа случаи: на пряко неусвояване на средства по различни причини и на забавяне на изпълнението, което, от една страна, прави съответните проекти рискови или високорискови, а от друга страна отрицателният ефект се проявява и в закъснялата реализация на определен проект. Не е все едно една пречиствателна станция или участък от автомагистрала, или какъвто и да било друг обект дали ще влезе своевременно в експлоатация или това ще бъде отложено във времето, та дори то да бъде изпълнено. А когато се отложи изпълнението на определен проект, то под въпрос може да се постави въобще възможността за неговата реализация.
В първия случай на пряко неусвояване на средства, случаите може би не са чак толкова много и аз не бих искал да се спирам на конкретни случаи, те са подробно описани в доклада на комисията. Погледнете страници 9, 14, 15, 16 и т.н. Различни са причините за недоговарянето. Най-често това е късно стартирала тръжна процедура, смяна на приоритети и неточности при оценяване на офертата. Разтревожен съм от факта, че има случаи, когато поради различни причини неусвоени средства от европейските предприсъединителни фондове се компенсират от бюджета на страната и, разбира се, при спазване на Закона за обществените поръчки, в което бяхме убедени по време на разговорите. Но все пак това за мен е една щета за бюджета.
Какво излиза? Не усвояваш безвъзмездно предоставени пари и после компенсираш с бюджетни такива. Това го наречете както си искате, но при всички случаи аз не мога да намеря добра дума.
От направената строителна таблица на стр. 19 е видно, че има едногодишно забавяне по всички недоговорирани проекти по Финансовия меморандум № 2002/000-623 - България – Румъния. С оглед на едногодишното забавяне спрямо предварителните разчети и продължителността на различните процедури може да се направи заключението, че всички проекти по Финансовия меморандум са се превърнали в рискови.
Почти идентична е ситуацията и с Финансов меморандум № 2002/000-624 - България – Гърция. По повечето от проектите са обявени тръжните процедури, но нито една не е финализирана и отново е налице едногодишно забавяне. Касае се за рехабилитация на пътя Разлог – Банско – Гоце Делчев – Садово; строителство на пречиствателна станция “Разлог” и т.н.
Не мога да приема мнението, че по част или едва ли не по всички проекти, по които има забавяне на преговорите, дори когато на първо време ти се струва, че има достатъчно време за приключване на преговорите и за провеждане на търговете, не може да се говори за рискови проекти. Това беше отбелязано в изказването на колежката Марина Дикова.
Практиката е наложила определен ритъм и много често дори и заради тровамостта на европейската администрация сроковете не могат така лесно да се скъсят. Вярно е, че има такива случаи, постигнати от Изпълнителната агенция към министерството, но те са по-скоро изключение, отколкото постоянна възможност за наваксване на пропуснатото време.
Недоговорирани са проекти BG 0004.01 за 6 млн. 670 хил. евро и тези средства за загубени за страната; BG 0004.02, което е - Инвестиция в бизнес инкубатори за малки и средни предприятия в райони с индустриален упадък, но за това не искам да говоря, тъй като днес беше казано достатъчно.
Уважаеми колеги, аз не бих искал да правя подробен анализ на всички проекти по отделните финансови меморандуми. Това е направено, по мое мнение, достатъчно коректно и изчерпателно в доклада на комисията. Но бих искал да се спра само на още един конкретен случай: Финансов меморандум BG 0102.03 – Развитие на културен туризъм. По проекта е предвидена грантова схема за финансиране на проекти на общини и областни администрации и неправителствени организации в областта на културния туризъм. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага за финансиране общо 30 предложения, а делегацията на Европейската комисия одобрява едва 19, което, от една страна, говори за надценяване на възможности и за недобра подготовка на предлаганите проекти.

В същото време са били предложени за финансиране 11 проекта на неправителствени организации, при които кандидатът е бил с дата на съдебна регистрация през периода непосредствено преди търговете – януари-май 2003 г., тоест непосредствено преди обявяване на тръжната процедура. И, разбира се, не е трудно човек да се усъмни, че това са неправителствени организации, създадени с единствената цел да получат средства от европейските фондове. И така навярно са разсъждавали в Делегацията на Европейската комисия, за да не приемат всички предложения.
В заключение бих искал да кажа, че комисията безспорно констатира не един или два случая на неусвояване на средства. И моля да ми простите, че ще се повторя, но е тревожно забавянето на целия процес на договориране по много от проектите, което ги превръща в рискови с всички произтичащи от това опасности за ново неусвояване на средства.
При дебатите в комисията по една част от проектите бяхме уверявани, че причина за забавяне на процедурите са други министерства. И аз съм склонен да приема тези обяснения, но все пак отговорността е на министерството координатор, в случая МРРБ. То е онова ведомство, което трябва да проведе цялата организационна и разяснителна кампания и то по начин, гарантиращ успешното приключване. А явно в много от случаите това не е станало на необходимото ниво. Може би причината за всички неудачи се корени във факта, че още през 2001 г. тотално е подменен съставът на експертите, работили в изпълнителната агенция. Но аз няма да се спирам повече на това.
Позволявам си отново да повторя, че докладът на Временната комисия обективно отразява дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по усвояване на средствата от европейските предприсъединителни фондове. Но това не е достатъчно. Следваше да се направи подобен преглед и в останалите министерства, за да се добие ясна представа, че са изпълнили онова, за което говореше Патрик Кокс. Затова аз подкрепям проекта за решение да се задължи премиерът да внесе в Народното събрание подробен доклад за хода на усвояване на европейските фондове общо за всички ведомства, за да стане ясна на всички действителната ситуация по усвояване на тези дарени пари. Защото само нецелесъобразното използване на каквито и да е пари носи ущърб на страната. Това може да се нарече прахосване на средства. Незаконосъобразно използване на средства се наказва. А какво трябва да кажем, когато не усвояваш дадени пари, които само биха подобрили положението в страната откъдето и да го погледнеш?
И накрая – към господин Дацов. Вашите думи, господин Дацов, се разминават с онова, което е написано в доклада за изпълнение на бюджета за предходната година, където се изнасят данни - господин Дацов не желае да ме чуе - където се изнасят данни за неусвояване на средства от всички министерства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, министър Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя само едно разяснение. Защо моите колеги от НДСВ, включително и аз, твърдим, че докладът отразява една цифрова фактология, поднесена по изключително некоректен и изключително тенденциозен и манипулативен начин? Ще дам един-единствен пример, като вземам повод от изказалия се преди мен. Това, което каза господин Дацов, е изключително коректно. Да, в момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството е конктрактувало над 95% от проектите и компонентите към тях. Докладът така е написан, че ако направим един конкурс навън на наблюдаващите журналисти, аз съм убеден, че нито един от тези журналисти не може да посочи колко всъщност проекта не са реализирани и колко всъщност компонента не са реализирани и на каква стойност са те, какво е финансовото изражение. Защото, колеги, едно е процентно отчитане на контрактуване, и става дума за брой проекти и брой компоненти от тези проекти, съвсем друго е процент от недоговорени средства. И, господин Маринчев, Вие в момента отново демонстрирате това. Доколко неадекватни са изводите на комисията, обърнете внимание, нито Министерството на финансите, нито ние оспорваме цифровата фактология на доклада, но доколко неадекватни са изводите и предположенията в този доклад, мога да ви го докажа с едно писмо, което получих само преди няколко дни, препратено от националния координатор. Писмо на Делегацията на Европейската комисия в България, рутинно писмо, с което делегацията предупреждава кои са рисковите проекти към този момент по усвояване на фондовете. И в това писмо има 25 на брой проекта, изписани подробно в таблица. От тях само два са на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз ви уверявам, че тези проекти нямат нищо общо с фантасмагориите, които са изписани в доклада. Тези проекти са на обща стойност 1 млн. 795 хил. евро. И понеже това писмо е пристигнало с известно закъснение при мен, стъпките, които трябваше ние да направим, са вече направени. Така че и тези проекти не се квалифицират от Делегацията на Европейската комисия, която, уверявам ви, е компетентна да прецени кое е рисково и кое не. Докато във вашия доклад за рискови се посочват проекти по ФАР ИСС на стойност 24 млн. 350 хил. евро, а по ФАР ТГС – 16 млн. 200 хил. евро. Което на практика е над 40 милиона. Или ако трябва да бъда математически точен, 40 пъти се разминавате във вашите оценки с това, което единствено компетентният орган, който контролира разходването на средствата на европейския данъкоплатец, показва в това писмо, което ще предоставя на публиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Церовски.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме дебата по тази точка от дневния ред. Имате думата.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз нямах намерение да правя изказване във връзка с тази точка от дневния ред, провокиран съм обаче от последното изказване на министър Валентин Церовски.
Уважаеми господин министър, вземам думата, за да отправя призив към хигиена на политическия речник, особено когато става въпрос за разделението на властите. Тук, в тази пленарна зала, ние, народните представители, понякога си обменяме малко по-остри реплики. Но предполагам, всички ще споделите, че сме значително по-внимателни, когато водим диалог с представители на други власти. Моля да бъдете на същото ниво, защото определенията, с които си послужихте като оценка за работата на цяла една парламентарна комисия, била тя и временна, като "тенденциозни политически изводи", "грубо манипулиране на фактите" и в последното Ви изказване, че това са били "фантасмагории", не само че не Ви прави чест, но мисля, че са обида за българския парламент. Още повече, когато всичко това се казва от представител на друга, вярно независима от гледна точка на принципа на разделението на властите представителна власт, изпълнителна, но всл таки, когато се казва от министър, който е такъв по волята на този парламент!
Извън тази бележка, която не е само езикова, а мисля, че ще се съгласите, и по-обща, политическа, ще кажа само едно: от името на парламентарната група заявявам отговорно, че са безпочвени и директните, и косвените внушения, че с тази анкетна комисия и с този доклад, който се председателства от наш представител, Движението за права и свободи има някакви други политически цели. Не, уважаеми колеги, не, уважаеми господин министър, Движението за права и свободи не иска нищо повече. Движението за права и свободи не иска повече власт. Заявявам го най-отговорно. Единственото нещо, което иска Движението за права и свободи, е качество на властта. Ние нямаме амбиции към фондовете. Имаме една-единствена простичка амбиция – фондовете да се управляват и да се усвояват по-качествено в съответствие с приоритетите на управляващото мнозинство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин министър, давам Ви не повече от три минути пленарно време, защото имате изказвания преди това. Ще Ви моля да се ограничите в рамките на три минути. (Протести от залата, че министър Церовски вече се е изказвал няколко пъти.) Вие направихте ли изказване преди това? Не, не е направил.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Аз мисля, че по правилника имам правото да вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Един момент, господин Церовски, имахте ли преди това изказване? (Шумът и репликите от залата продължават.) Давам Ви три минути пленарно време. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ако изказването ми е прозвучало като обида към българския парламент, се извинявам. Но искам да припомня следното по въпроса за разделението на властите, господин Местан, и по въпроса за уважението към отделните власти. Аз за разлика от Вас съм подписал българската Конституция през 1990 г. и знам много добре за какво става дума. Затова с цялото ми уважение към българския парламент, моята единствена цел е да предпазя българския парламент да вземе некомпетентни решения вследствие на авторите на доклада. И ако аз атакувам някой, аз не атакувам комисията, аз атакувам анонимните автори на доклада. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, министърът може да поиска винаги думата и аз съм в правото си да го огранича в изказванията. Затова казах, че може да се изкаже само в рамките на три минути. Той използва една минута. Така че според мен стана нещо съвършено коректно.
Дебатът продължава. Искам да припомня оставащото време. НДСВ има още 11 мин., Коалиция за България – 12 мин., ПГ на ОДС – 7 мин., 40 секунди остават за ДПС, за СДС – 8 мин., за Народен съюз – 27 мин., за Новото време – 28 мин. пленарно време.
Госпожо Първанова, заповядайте, имате думата за изказване.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дотук чухме най-различни оценки и изводи на хора от бранша и на хора с интереси в бранша. Но когато се оценява работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в усвояването на средства трябва да се има предвид, че истинската оценка се дава от Делегацията на Европейската комисия и от самата Европейска комисия в Брюксел. Именно заради това, слушайки целия този дебат и всички политически оценки, аз искам да се спра и като член на Комисията по европейска интеграция върху разглеждания въпрос и създаденото напрежение в момента в парламента, според мен.
Нека да не забравяме, че МРРБ приключи преговорите по Глава ХХІ “Регионална политика и координация на структурните инструменти”. Нека да не забравяме, че България получи финансова рамка за периода 2007-2009 г., която е най-щедрата и най-голямата на глава от населението в сравнение с новоприсъединилите се страни. И ако България беше показала неспособност да управлява милионите, то тогава със сигурност нямаше да й бъде поверено да управлява милиарди. Истината е, че предприсъединителните инструменти са подготовка за работата по структурните фондове на Европейския съюз. И за да направя своята оценка и съответните изводи ще кажа, че Делегацията на Европейската комисия наема независими и професионални оценители, в случая KPMG, а не ползва уволнени поради некадърност експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Това са прословутите доклади, които толкова време комисията не успя да ги изиска от делегацията. Е, уважаеми колеги, аз като един съвестен и работлив народен представител успях да ги намеря. Това са двата доклада – вижте колко са дебели – от май 2002 г. и от октомври 2003 г.
Тези два доклада, уважаеми колеги, ще внесат, надявам се, яснота и ще разбулят истината по отношение на административния капацитет в България. Оттук нататък ще си позволя да цитирам. Тъй като управлението на средствата по ФАР се извършва от децентрализирана система с предварителен контрол от страна на ДЕК и тъй като всяка стъпка на българската администрация подлежи на одобрение именно от Делегацията на Европейската комисия, то ми се струва, че тази наша временна комисия, щом процедурите и регламентът на Европейския съюз са предложени от тях и няма сигнали за нарушаването им, ще рече, че парламентарната комисия проверява не друго, а регламентите и практиките на самия Европейски съюз.
Цитирам: “Оценка на капацитета на МРРБ да управлява грант схеми – финален доклад май 2002 г., министър Костадин Паскалев, изпълнителен директор на изпълнителната агенция по ФАР Хасан Хасан.
Страница 33: “Няма описание на ролите и отговорностите и прилежащите към тях документи и процедури, няма план за действие, посочващ конкретните действия, срокове и отговорници за тяхното изпълнение”.
Страница 35: “Система за управление на средствата по Програма ФАР – няма одобрена организационна структура, която да показва нивата на субординация и линиите на отговорности”.
Страница 36: “Няма информация за вътрешните нива на оторизация и одобрение, няма стартирани тръжни процедури, няма никакви разделения на отговорности по отношение на тръжните процедури и плащания по ФАР – ИСС и по ФАР – ТГС”.
Страница 45: “Одиторът препоръчва да се финализира разпределението на функционалните роли и взаимовръзка между звената в МРРБ, управляващи средствата по предприсъединителните инструменти”.
Страница 46: “В структурата на МРРБ няма определени отговорности за административното и финансово управление”.
Страница 52: “Изпълнителната агенция по Програма ФАР – ИСС няма опит в управление на грант схеми или други подобни проекти, тъй като четирите грант схеми все още не са стартирали, няма информация за това дали те се изпълняват съгласно правилата за практическо ръководство. Одиторът препоръчва незабавно решаване на най-спешните проблеми, които спират стартирането на грант схемите и което може да доведе до по-нататъшно закъснение в изпълнението на проектите”.
Страница 60: “Система за вътрешен финансов контрол. Одиторът препоръчва да се изяснят и ясно да се определят ролите и отговорностите по отношение на вътрешния финансов контрол и одит, процедурите за финансово управление и контрол, свързани с плащанията по международни програми и споразумения, трябва да се съотнасят и отразяват функционалните роли в структурите и управлението на средствата от Европейския съюз”.
Страница 71: “Одиторът счита, че има необходимост от преосмисляне на цялостния процес на управление на средствата по Програма ФАР и ролята и отговорностите на функционалните звена, които участват в него. Трябва да се отбележи, че причината за въвеждане и изпълнение на няколко заповеди на министъра и въвличането на големия брой административни звена в процеса на контрол се дължи на ниската степен на контрол, например, липсват документи за купеното оборудване със средства на Програма ФАР и не е заприходено в счетоводните книги или фактически липсват.
В заключение, тъй като изпълнението на грант схемите все още не е започнало, задълбочена оценка на ефективността на системата за управление не може да се направи. Обаче, за да се развие капацитет в тази посока, изпълнителната агенция трябва спешно да разреши следните въпроси: централизиране на оперативното управление на изпълнителната агенция, за да се осигури ефективно взаимодействие между административното, финансово и техническо управление на проектите по ФАР – ИСС; изясняване и определяне на ролите и отговорностите на звената в МРРБ и другите държавни институции по отношение на вътрешния одит”.
След този унищожителен доклад от май 2002 г., пак казвам, на професионалист KPMG, следва писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вследствие на което получава писмо от Делегацията на Европейската комисия от 20 май 2003 г., където още веднъж ясно, отчетливо Делегацията заявява: “Както сигурно ще се убедите, Делегацията е задължена да изисква твърди доказателства за капацитета за изпълнение, преди да даде одобрение за започване на проекти по грантова схема. Това задължение наскоро е било потвърдено чрез ясни инструкции от седалището на комисията в Брюксел. По принцип грантовите схеми могат да бъдат стартирани и изпълнявани само от изпълнителните агенции, които са били благоприятно оценени по отношение на техния административен капацитет за управление на грантови схеми, като се гарантира силно финансово управление. Както разбираме, има нужда от независим консултант, който отново да провери вашия административен капацитет. Рискът в този случай определено е, че може да има неблагоприятна оценка за вашия административен капацитет, което ще принуди Делегацията да се въздържи от финансиране”.
И стигаме до октомври 2003 г. с новия доклад на KPMG - бележки от препоръките на Делегацията на Европейската комисия, капацитет на МРРБ да управлява грантови схеми, ключови постижения – министър Валентин Церовски; изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по ФАР - министър Церовски:
“В МРРБ е постигнат забележителен напредък в изпълнението на препоръките, направени в окончателния одитен доклад на KPMG от май 2002 г., като е изграден значителен институционален капацитет за управление на проекти по линия на ФАР. Ръководството на изпълнителната агенция, в т.ч. новият програмен ръководител и директорът на изпълнителната агенция проявяват воля и решимост за ефикасно и ефективно управление на средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, доказани от факта, че по време на проекта редица препоръки на KPMG са вече изпълнени, предприети са различни инициативи и поведенческо моделиране. Въведен е нов правилник за вътрешния ред, по силата на който организационната структура за управление на проектите по ФАР е оптимизирана, съобразно направените в преходния проект на KPMG препоръки. Създадена е нова дирекция “Изпълнителна агенция по ФАР – ИСС и ТГС” в съответствие с горния правилник. Дирекцията включва отдел “ФАР – ИСС и ФАР – ТГС” и Отдел за финансово управление и плащания, което е предпоставка за добро взаимодействие при управлението на проектите по ФАР по отношение на финансовото и техническо обезпечение и управление на договорите.
Разработени са подробни трудови характеристики на ръководния състав и целия персонал на изпълнителната агенция, както и на регионалните представители на МРРБ с ясно дефинирани задължения и роля при програмирането на проектите, финансирани по линия на Европейския съюз. Служителите, с които KPMG проведе среща, показаха добро познаване на произтичащите от длъжността им задължения и отговорности.

Неотдавна са били разработени и внедрени редица вътрешни процедурни правила, целящи подобряването на управлението и финансовия контрол на проектите по ФАР. Изпълнителната агенция е в пълен състав според изискванията на правилника за вътрешния ред на МРРБ, като понастоящем служителите са 37, всички с нужната квалификация и стаж. Някои са били на обучение по праг и впоследствие са предали на колегите си наученото. Освен това изпълнителната агенция планира да увеличи своя капацитет, като назначи още 8 човека през септември 2003 г., за което вече има одобрение на Министерството на финансите.
Финансовото управление и контрол в изпълнителната агенция е добре организирано в допълнение съгласно Закона за ДФК и правилника за неговото прилагане. В изпълнителната агенция е назначен финансов контрольор, който отговаря за предварителния контрол на отделните договори и плащанията по проектите на ФАР. Със силната подкрепа на делегацията на Европейската комисия изпълнителната агенция успя в много кратки срокове да преработи документацията по контрактуването съобразно изискванията на новия праг, които вече са одобрени от делегацията. В изпълнителната агенция е намерено решение за по-добро координиране на дейностите с ИСС – звеното за изпълнение на проекти в Министерството на икономиката и добро сътрудничество със звеното за изпълнение на проекти и другите ключови участници в управлението на фондовете на Европейския съюз в България. С помощта на специализирана консултантска фирма изпълнителната агенция е в процес на доразработване на вътрешните процедури за управление, след което те ще бъдат събрани и документирани в процедурен наръчник. Изпълнителната агенция е предприела инициативата и се подготвя за сертифициране по ISO 9001-2000, с цел подсигуряването качеството на система за управление, подкрепяна от споменатата консултантска фирма.”
Това са фактите, колеги.
И ви питам: след като в тези два професионални доклада качествено се различават изложените факти с изводите на доклада, на кого да вярваме? Дали докладът на KPMG противоречи на комисията или комисията противоречи на доклада? За мен фактите, подкрепени от експертите, говорят, че България има административен капацитет, че се осигуряват средства, че проектите вървят.
Сега, ако не ви е срам, може и да гласувате и изводите, направени в този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Първанова, от Вашето изказване разбрах две неща: че в този парламент има 239 мързеливци, които нищо друго не правят, и 1 работлив народен представител.
Второто нещо, което разбрах, е, че на една парламентарна комисия, която е избрана от този парламент, не се предоставиха тези два доклада и бяхме убеждавани колко не може да бъдат предоставени, защото ще бъде еди какво си нарушение, но изведнъж само за най-работливия народен представител тези два доклада са представени.
С удоволствие бих ги прочел, ако ми ги предоставите и тогава ще мога да направя сравнение.
Комисията прави заключенията си според това, което й беше предоставено. А с нещата, за които ни говорихте и ги прочетохте едва ли не, не сме се запознали. Не може да ни съдите, че не ги знаем. Господин министърът можеше да ги предостави на цялата парламентарна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Госпожо Първанова, имате право на дуплика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Очевидно е много интересен въпросът как Първанова ги намери, а комисията не ги намери? Ами Първанова ги поиска откъдето трябва! (Шум и възгласи в ПГОДС.)
Как може комисията да ги иска от министъра, след като те не са негова собственост? В делегацията многократно беше посочено, че министърът не притежава тези доклади, не са негова собственост, тъй като са поръчани от делегацията. Много е прост отговорът – просто трябва да се поискат оттам, откъдето са поръчани.
Искам да използвам времето за дуплика, за да задам риторичния въпрос в българския парламент: кой всъщност губи от тази комисия? Защо единствено българският парламент от всички присъединяващи се страни направи комисия, с която да се разследва как се харчат парите на европейските данъкоплатци? (Шум и възгласи.)
Питам ви: дали в момента целим да създадем евроскептицизъм, защото впечатлението, което е оставено у европейците, е, че тук едни пари някак си нехайно изчезват или стават някакви далавери. А всички ние сме еднакво отговорни в процеса за присъединяване. И нашите избиратели, и вашите избиратели – всички искат да научат едно нещо – какви са процедурите, има ли прозрачност, каква е компетентността по усвояване на средствата и има ли повече пари за пречиствателни станции?
Това, с което се гордея, е, че през 2004 г. в България има повече пари и по-добре усвоени за пречиствателни станции – това интересува моите избиратели – отколкото в десетте страни, вече приети като членки на Европейския съюз.
Това, което хората искат да знаят, е, че има конкретност на проектите, че има прозрачност на процедурите, че има ефективност. Това е дневният ред на българското общество, това е дневният ред на Европейския съюз, това е дневният ред на комисията, на делегацията, това е дневният ред и на Министерството на регионалното развитие, а кой е дневният ред на парламента не знам. Но едно е ясно – че този дневен ред се плаща този път от българския данъкоплатец. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Има думата господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди да започна изказването си, очевидно се налага да направя едно допълнение към проекта за решение - Народното събрание да възложи на уважаемия господин председател Герджиков да предложи за орден "Стара планина" министър Церовски за постигнатите успехи в борба с корупцията. (Ръкопляскания от ПГОДС, ПГНВ, ДПС.)
Но, като му дойде времето, ще разгледаме и това предложение.
Тъй като се изнесоха много данни и факти, докладът е пред всички вас и цитирането на страници, параграфи и алинеи според мен не е работа на говорещите от тази трибуна, това не е библиотекарски институт, всички имат документа пред себе си, ако някой е взел отнякъде нещо друго – негова работа.
В комисията се очертаха три тенденции, които виждам, че се възпроизвеждат в залата, за размиване на отговорност, тъй като говорим за политика и трябва да формираме политическото решение.
Едната беше, че всички са виновни. Няколко пъти в заседанията на комисията се говореше, че Лидия Шулева, Долорес Арсенова и Николай Василев като министри на агенции, на министерства, като хора, които работят по същите програми и проекти с лош коефициент на усвояване, са солидарно отговорни, трябва да бъдат разследвани и най-вероятно подобни тенденции ще бъдат предложени за решение на залата и днес. Искам да съобщя на всички колеги, че мандатът на тази комисия беше ограничен в рамките на период и на ведомство конкретно и ясно от българския парламент. Ако при Шулева, Арсенова и Василев има същите данни, парламентът може да реши да направи подобни комисии и да ги разследва.
Втората линия, втората политическа тенденция на размиване на отговорност беше отправена или се опитваше да се насочи към министър-председателя и министъра на финансите като човек, който пряко отговаря и като национален координатор. По същата логика комисията отказа да се занимава с тези теми, тъй като мандатът, възложен от парламента, не беше такъв. Ако министър-председателят и министърът на финансите имат участие и причиняват неусвояване със своята дейност и компетенция, не отговарят на изискванията на критериите, пречат за усвояването на фондовете, българският парламент е в правото си да формира и такава анкетна комисия.
И третото косвено индиректно обвинение, което се опитаха да внушат по времето на заседанието, беше, че Делегацията на Европейската комисия е виновна за пропадналите търгове и фондове, за неусвояването.
Делегацията на Европейската комисия защитава парите на европейските данъкоплатци и нейна задача е да спира, да отказва, да не договорира, да използва всичките си правомощия, за да спре евентуално източване на средства. И работата на господин Куркулас е да наглежда как се харчат тези пари и ако има съмнение за тяхното харчене, да отказва проекти. Така че отказвам по същата логика да приема, че в днешното заседание, в днешния проект за решение, в днешните дебати трябва да се прокрадват такива тези.
В рамките на работата на комисията материалите бяха раздадени на всички и докладът е гласуван от всички с изключение на представителите на НДСВ, които не го гласуваха.

Така че този доклад, който ви е раздаден, има за автори членовете на анкетната комисия. Работили са много от членовете, привличали са експерти и сътрудници, разбира се, всеки изказва своите становища.
Целта на тази комисия беше да провери, да установи, ако може - да препоръча, какви са проблемите при усвояването на фондовете в това министерство, какви са мерките, които трябва да се вземат, къде са слабите страни, кое трябва да се насърчи. И тя се опита да направи точно това.
Да се опитваме днес да доказваме, че бедите и вините са на други места, най-вероятно звучи популярно, но не е наша тема днес. Тук трябва да има отговорност, трябва да има конкретно предложени мерки и стъпки, и когато комисията се постара да изготви проект за решение, тя се ръководеше именно от тази идея – да се поправи пропуснатото, да се отстранят проблемите, да се насърчи усвояването на фондовете. Това, че националният координатор и България получават и успяват да договорят пари, не означава, че съответните агенции ги усвояват добре. И, разбира се, в докладите и оценките и на делегацията на Европейската комисия, и на външните одитори, и на анализатори и наблюдатели, и в коментара на Министерство на финансите това се отчита.
Най-вероятно в други министерства и ведомства има същите проблеми. Най-вероятно координацията между отделните политически институции куца. Не е проблем само в едното министерство. Сигурно комуникацията е трудна. Най-вероятно капацитет се изгражда бавно. Ние не твърдим, че министър Церовски и ръководеното от него ведомство е най-лошото. Ние не се опитваме да вменим във вина на един конкретен министър, на една конкретна агенция целия провал, цялата липса на усвояване на еврофондовете. Просто комисията имаше мандат да разгледа и, дай Боже, да изведе поуки, дай Боже да открие правилните мерки, които да бъдат полезни на другите ведомства и агенции за усвояването на тези пари. Днес, когато се опитваме да намерим пари за всичко, да губим пари от Европа е, меко казано, смешно.
Очевидно има провалени програми, очевидно има недоговорирани средства. Да се замерваме с цитати, страници и алинеи е глупаво. Тези данни, които фигурират в доклада, са от самото министерство, предоставени ни от самите експерти на министерството. Комисията не си е позволила да каже нищо повече от това, което има на страницата в Интернет, дадено ни като доклади и справки. И не разбирам защо някои колеги реагират персонално, като че ли настъпваме някъде кранче за финансиране на отделни личности в тази зала. Не! Бихме желали да се усвояват фондовете. Ние не сме си позволили да разглеждаме нищо друго.
Има парадоксални ситуации. Вие чухте, че дни преди да кандидатстват за проекти са създадени неправителствени организации. Какъв капацитет и опит би могла да има една организация, създадена вчера, за да управлява програма по ФАР и ИСПА? Какъв?
Но тези детайли са пред вас. Който е искал да ги прочете и да се запознае, ги е видял.
Според мен сега ние трябва да се опитаме да приемем проект за решение, който да е полезен, който да задължи кабинета, министър-председателя, ръководителите, да представят спешно доклад и за текущото състояние в другите ведомства, и за политическите и административните мерки и стъпки, които ще подобрят дейността и няма да позволят на България да губи пари. Защото целта на тази анкетна комисия е именно такава и смятам, че всички колеги, които работиха, я постигнаха.
Разбира се, никой не е длъжен да се съгласява с оценките. Но те са базирани на констатации. Тези изводи лежат върху данни, пак казвам, дадени от самото министерство. Ние не сме ползвали други източници.
Затова вместо дебатът да придобива странни изражения, смятам, че трябва да се опитаме да приемем проект за решение, който да даде насока напред. Битката не е персонална - за самия министър. Днес той е министър, утре не е, пък вдруги ден ще бъде друг. Такъв е животът. Никой не се е родил министър. Нито пък някой в анкетната комисия е поставил персонални въпроси, за лична отговорност. Това е решение на кабинета и на мнозинството – за промени в кабинета, за персонална отговорност, за търсене на смени. Най-вероятно оценката ще бъде направена от министър-председателя. Ние сме се опитали да направим изводи, да покажем проблемите. А начинът за тяхното решаване би трябвало да дойде от българското правителство. Ако това изисква лични промени в кабинета, нека да го кажат. Ако това изисква назначаване на нови чиновници или обучението им, или създаването на капацитет, нека да предложат път да го направим. Ако това изисква допълнителни закони от нас, мерки, които парламентът трябва да вземе, ние сме готови да сътрудничим.
Но да се опитва някой да ни казва, че нямаме право да търсим сметка, че България, която единствена от всички останали си е позволила да разглежда фондове, излагала нацията, това е безобразно твърдение. Страшно е, ако допуснем да се крадат пари и да се наливат в частни фирми в това министерство. Страшно, ако е мълчим, докато някой взима лотове с фирми, създадени наскоро, със странни участници в тях. Страшно е, ако видим, че определени региони прибират пари. И нашето задължение пред избирателите е да не го допускаме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Няма такова нещо в доклада.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Абсолютно вярно.
Затова внушения от трибуната, че такава комисия не бива да заседава, трябваше да бъдат направени, когато парламентът е гласувал.
Но за да приключим този дебат, на мен ми се струва, че няма смисъл повече да вадим цифри, данни и факти. Те са в тези 40 страници, раздадени на всеки един от нас. Който е желал да извърши допълнително проучване, е имал две седмици, откакто комисията приключи.
Днес трябва да се ориентираме към проект за решение и аз ще се опитам да предпазя отново парламента и нашите колеги отляво и дясно от размиване на отговорност. Мандатът на тази комисия беше ясен, гласуван от нас. Ако има други, отговорни за провала на фондовете, българският парламент трябва да вземе решение, ако иска да създаде нова анкетна комисия и да ги проучи. Но ние не сме разследвали ведомствата на Шулева, Арсенова, Василев, нито Министерство на финансите, нито министър-председателя. Ние сме направили комисия, която разгледа дейността на МРРБ. И всеки опит за решение в друга посока, за търсене на друга отговорност, означава бойкотиране на дейността на анкетната комисия. Всеки опит да бъдат вкарвани други теми, други тези, означава да не постигнем основната си цел: а именно да отбележим проблемите и да направим поуките. Затова моля, когато колегите предлагат проект за решение, да не забравят чисто политическото измерение. Да не стане така, че заради напъване и демонстриране на лично отношение да изгубим шанса да прокараме едно смислено и достойно проекторешение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Уважаеми господин Кошлуков, Вие казвате, че целта на комисията е била да отбележим проблемите и да направим поуките. Има ги в доклада. Но аз искам да предпазя залата от опитите за политически спекулации, че който не гласува с нас по начина, по който ние виждаме проблема, то той не е чел доклада. Чели сме го, но не искаме докладът да се използва за ваши, в рамките на мнозинството, подкрепящо това правителство, вътрешни игри. И това трябва да знаят хората: че вашите вътрешни игри не могат да се пренасят в опозицията. Това е простият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Кошлуков, имате право на дуплика.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Високопочитаемият господин Миков, който винаги е звучал добре и смислено от тази трибуна, надявам се, че днес ще гласува по същия начин, както до днес, а именно като опозиция.
Хубаво е да се знае, че проектът за решение трябва да мине. И вашите избиратели трябва да завършат този ден именно с такъв проект за решение на своите телевизори, на своите радиоприемници.
Ако някой лекичко използва някой лев от господин министър Церовски за някои други цели и под този претекст се опитва да каже, че брани интересите на народа, ще си проличи в гласуването.
Господин Миков отлично знае като парламентарист далеч с повече мандати от мен, че единственият начин да разбереш дали един политик лъже е да видиш как гласува с червеното и зеленото копче. Оттук можеш да приказваш всичко, но като дойде времето, или гласуваш, или проваляш. И това е мерилото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
За изказване има думата господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров. С 20 мин. разполага Коалиция за България. Господин Овчаров, не е задължително да ги използвате всичките.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Тъй като очевидно някои от тук присъстващите народни представители се опитват да вкарат парламентарната група на Коалиция за България в една ситуация, в която тя няма начин как да бъде вкарана, искам много ясно да ги предупредя: нито Българската социалистическа партия, нито Коалиция за България се явяват обекти на политиката. Никой не може да спекулира с нашите гласове или да ги смята предварително в своята сметка, още повече, когато става дума за някакви вътрешнопартийни, вътрешнокоалиционни или вътрешномнозинствени проблеми. Ние правим политика. Никой не може да прави политика чрез нас и никой не може да си позволява да спекулира с нашите гласове.
Има ли проблеми в усвояването на предприсъединителните фондове? Има ли такива проблеми? Има ли някой в тази зала, който да каже, че няма? Колко пари не са усвоени? 357 милиона или 17 млн.? Според мен истината е по-близо до 357 милиона. След като истината е там, защо ние с лека ръка затваряме едната тема и започваме да говорим по другата? Защо се опитваме да предпоставим едва ли не че имало договорки, които някой си бил направил с някого си. Защо ние дискутираме тези теми, след като имате информация, господин Кошлуков, че някой можело да вземе някакви милиончета?! Елате и кажете за какви милиончета, с кого и къде става въпрос. Елате, разкажете ни! Хайде, стига с тези леки игрички и с тези евтини спекулации на гърба на други политически сили. Така не се прави сериозна политика! Така не се остава в политическия живот на България! Така днес можеш да спечелиш нещо, но утре ще го загубиш със сигурност.
Искам да предупредя всички псевдоопозиционни или днес изявяващи се като опозиционни парламентарни групи, че ако продължавате по този начин, ние, Парламентарната група на Коалиция за България много сериозно ще обмислим въпроса за внасяне вот на недоверие по темата за усвояване на предприсъединителните фондове. Тогава всички вие, които сега се правите на опозиционери, ще ви видя как ще гласувате в тази зала! Тогава ще бъде истинската проверка. Тогава ще гледаме дали зеленото, червеното или синьото са важни!
Оставете евтините спекулации, оставете евтините игрички, които се играят! Дошли сме тук, за да правим сериозна политика за България, а не за личните си интереси. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли реплика към изказването на господин Овчаров? Не виждам.
Има ли още желаещи да вземат отношение?
Господин Бакърджиев, заповядайте. Разполагате с 5 мин. пленарно време.
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Много ми се искаше днешният дебат да не бъде като дебата от миналия вторник, тоест много ми се искаше днес в тази зала да преобладават конкретните, ясни и професионални тези.
За съжаление, и днес политиката дойде в повече от конкретиката и партийните разговори и атаки бяха доста повече от това, което имаме да свършим като приемане на конкретно решение. В интерес на истината комисията работи и продуктивно и коректно, и професионално през целия период от време, като изключим първото и последното заседание. Те бяха изключения. Защо? Защото, подобно на днешното заседание, на първото и последното заседание на комисията се правиха политически изявления, а не се гледаше работата по същество.
За какво става дума? Това беше комисия, която трябваше да прегледа има ли проблеми, има ли неусвоени средства от фондовете, ако има, къде са тези проблеми и къде са средствата, какво трябва да се направи - проста и ясна задача, на която според мен комисията даде ясен и професионален отговор.
За да бъда съвсем конкретен, ще кажа това, което витае като спорове тук – дали са 17 или 317 милионите и за какво става дума, ще го кажа ясно и точно, по пера.
Недоговорирани и загубени изцяло средства, тоест пропиляни средства, които България можеше да получи за четири финансови меморандума: 0106 България – Гърция, 0107 – България – Румъния, 0004 и 0102 по ИСС, общо 24 млн. 484 хил. евро. Това са изцяло загубените пари.
Има ли други пари, които бяха пропуснати? Да, разбира се. Става дума за 57 млн. 600 хил. евро, които не са договорирани или усвоени своевременно. Това са пари, които не са окончателно загубени за България, но са пари, които, ако бяха усвоени навреме, в следващите години на тяхно място щяха да дойдат още и още средства. Тоест, България се лиши от общо 57 млн. 600 хил. евро.
Има ли рискове оттук нататък? Има, и те са в рамките на тази година – до м. декември 2004 г., които, надявам се, министерството, министърът и администрацията да настигнат, защитят, защото около 56 млн. евро са под въпрос.
Разбира се, става въпрос за още една сума, за която предполагам, че тези дни ще имаме много по-голяма яснота. Това са многократно цитираните пречиствателни станции в Стара Загора, Хасково и Димитровград, чиито пари са около 42 млн. евро. Това е финансовата картина и тя беше изяснена от комисията абсолютно перфектно и професионално.
Какви са другите изводи? И днес в залата гледам, че се тича в двете крайности, които според мен не са най-доброто. Едните казват, че сегашният министър, а ние гледаме трима министри, с различни екипи, с различни професионалисти в тези екипи, едните смятат, че министърът трябва да бъде обезглавен. Другите, излизайки да го защитават, смятат, че трябва да бъде канонизиран. И двете са грешни като тези. Това, което ние имахме да свършим, беше да уточним тези средства и да видим кое не е както трябва.
Като министър на регионалното развитие и благоустройството и вицепремиер на Република България в периода 1997-1999 г. мога да споделя това, което знам професионално като опит. Ще го споделя така, както го направих в комисията.
Уважаеми колеги, няколко са елементите, които трябва да се подобрят. Единият е чисто структурен. Над всички тези министерства, които се занимават с инфраструктура и които общо или поотделно разработват проекти и усвояват средства, няма такъв, който да координира работата. Сегашният министър на финансите прави справка кое не е наред, вместо да се намеси, за да го вкара в ред!
Вицепремиерът, който тогава отговаряше за фондовете и за усвояване на средствата, отговаряше и за Министерство на околната среда, и за Министерство на транспорта и съобщенията, и за Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И това е една от грешките в структурно отношение. Министър Церовски не може да се пребори с министъра на транспорта, който е и вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Бакърджиев, времето Ви изтече.
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Разбира се, завършвам.
Втората много важна и ясна тема е, че бяха сменяни непрекъснато екипите, които работят в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. 2001 г. беше обезглавено цялото звено, около година се учиха нови хора, след това беше обезглавено следващото звено и другите учиха нататък.
Резултатите от работата в тези звена се виждат след година и половина – две. Затова предлагам на мнозинството да препоръча и да помогне да не се експериментира повече. Нека тези хора, които работят в МРРБ, да имат възможност да се развият. Според мен те качествено и загрижено в момента се отнасят към задълженията си.
И третото, което касае Народното събрание, е това, че българското законодателство има проблеми, има дупки, съгласуване с изискванията на ФИДИК, начина на одържавяване на тези терени, които трябват, за да се прокарват съответно пътища или гранични пунктове, или друга инфраструктура. Това е работа на нас в Народното събрание. Ние тук можем да бъдем полезни за усвояване на средствата.
С едно изречение, според мен комисията се опита да бъде полезна, извади и даде диагнозата. Оттук нататък решението ще даде самото лечение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакърджиев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Давам думата на министър Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да изразя своята подкрепа, която многократно съм заявявал, за осъществяването на парламентарния контрол в процеса за усвояване на средства от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз, които не са нищо друго, а средства на европейските и българските данъкоплатци. Моето разбиране за такава форма на парламентарен контрол е свързано с възможността да бъде подобрена работата на българските институции, участващи в процеса. Едновременно с това приветствам принципния подход, който бе приложен при формиране на временната парламентарна комисия, а именно паритетно участие на всички парламентарно представени партии. В синхрон с този принцип е и изборът на господин Ремзи Осман за председател на комисията. Искаше ми се да вярвам, че тези демократични принципи ще гарантират безпристрастност и обективност да се разкрие истината за процеса на усвояване на средствата по предприсъединителните програми.
За мен, както и за всички народни представители, които са се запознали с доклада на комисията и предоставените от МРРБ материали, става ясно, че изводите, представени в доклада на временната комисия, не са нито обективни, нито безпристрастни. Напротив, докладът може да бъде оценен като манипулативен, противоречив и не изпълнява задачата на документ, който би трябвало да даде експертна оценка. Това поставя въпроса кой всъщност е автор на доклада и какви цели се преследват.
Нека да се върна към доклада. За да бъда конкретен, ще насоча вашето внимание към изводите, представени в доклада.
Първият извод на комисията: четири проекта по Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество, Финансов меморандум 2002 г., са оценени като високорискови от комисията. Изводът не отговаря на истината. Всички тръжни процедури по Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество с Финансов меморандум 2002 г. са стартирани и имат достатъчно технологично време за тяхното приключване в рамките на посочените от Европейската комисия срокове за договаряне.
Вторият извод на комисията: проектът по Програма ФАР – Икономическо и социално сближаване, развитие на екотуризма в България, високорисков. Това не отговаря на истината. Проектът е одобрен от делегацията на Европейската комисия на 19.07.2004 г. и е официално обявен, като крайният срок за подаване на проекти е 15.09.2004 г. и остава до 30.11.2004 г. – повече от два месеца и половина за оценка и сключване на договори, което в сравнение с всички спасени до момента проекти е изключителен времеви комфорт.
Освен това проектите по Програма ФАР – Икономическо и социално сближаване, Финансов меморандум 2003 г., за които комисията изразява привидна загриженост, също са стартирани и в момента се провеждат тръжни процедури в Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите. Крайният срок за договаряне на средствата по Финансов меморандум 2003 г. е 30 ноември 2005 г. Интересно по какви критерии комисията определя проектите като високорискови при положение, че до крайния срок за договаряне на средствата има 16 месеца. Явно високорисков е потенциалът на авторите на този доклад.
Доказателство за това е писмо с вх. № 99-01-147 от 23 юли 2004 г., в което националният координатор ни информира, че за Делегацията на Европейската комисия в България рискови са 25 проекта, от които само два се управляват от Изпълнителна агенция “ФАР” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е проект 2002/000-625.05 “Съвместен фонд за малки проекти между България и Гърция” на стойност 945 хил. евро, който вече е обявен и в момента се провеждат информационни дни. И проект 2002/000-624.06 “Договор за услуга, наемане на чужди консултанти” на стойност 850 хил. евро, чиято процедура е 20 дни. Проектът също е в Делегацията на Европейската комисия за одобряване.
Тоест, общият бюджет на рисковите проекти е 1 млн. 795 хил. евро, а не както се твърди в доклада за високорискови проекти на стойност 24 млн. 350 хил. евро от Програма ФАР – ТГС и 16,2 млн. евро по Програма ФАР – Икономическо и социално сближаване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Това нали вече го чухме няколко пъти.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Осман е човекът, който трябва да даде отговор на въпроса по какви причини информация, предоставена добросъвестно на членовете на комисията, която сега изнасям пред вас с новопостъпили доказателства, не е била взета предвид при подготовката на доклада? Това отново потвърждава тезата, че докладът е тенденциозно манипулативен, противоречив и не изпълнява задачата на документ, който би трябвало да даде експертна оценка.
Третият извод на комисията: “След 1 януари 2003 г. Изпълнителна агенция “ФАР” към МРРБ е намалила своя административен капацитет и няма изградена структура и потенциал за изпълнение на проекти по гранд схемите.” Този извод твърдо не отговаря на истината. Ако комисията обективно беше анализирала цялата документация, тя щеше да се запознае с цитираните факти от госпожа Първанова и щеше също да стигне до извода, че след 1 януари 2003 г. напротив, е изграден нужният капацитет в нужното количество и качество, че на агенцията е възложено и гласувано доверието да управлява грантовите схеми.
По отношение на второто твърдение, а именно липса на потенциал и административна структура от страна на МРРБ за управление на грантовите схеми, мога да кажа, че това абсолютно не отговаря на истината.
Но според мен най-безотговорният, най-страшният и лишен от визия на националните ни интереси извод на комисията е, че практиката за неусвояване на средствата води до загуба на други бъдещи проекти и средства по Програма ФАР и ИСПА. Предположението, изказано в доклада, че ще бъде преразгледан и намален размерът на средствата, които Република България получава от предприсъединителните инструменти, показва пълна липса на държавническо мислене и в този смисъл опити да се възпрепятстват процесите на присъединяване на България към Европейския съюз. Искрено се надявам, че това е само лично мнение на някои от членовете на временната комисия, а не на политическите партии, към които те принадлежат. Защото в противен случай това означава следното: тези, които са правили своите дребни политически сметки, са готови да загробят националния интерес и консенсус по пътя за Европа в името на недостойни политически алъш-вериши.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Виж си заповедите, които си подписвал.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Още повече, че подобен извод се прави, след като за регионална политика правителството договори финансова рамка за подкрепа за периода 2007-2009 г. в размер на 2,3 млрд. евро, което е най-високият дял на глава от населението в сравнение с новите 10 страни-членки. Решителна роля за постигане на този отличен резултат има Министерството на регионалното развитие и благоустройството с приноса си по затваряне на преговорната Глава 21 “Регионална политика”.

Изводите в доклада се опровергават и от представения наскоро в парламента доклад на министъра на финансите за изпълнение на бюджета за 2003 г. От изнесените в този доклад данни стана ясно, че относително най-нисък дял неусвоени средства се отнасят за МРРБ. Това на практика означава, че в това министерство има най-малко проблеми по усвояване на средствата от Европейския съюз.
Колеги, опасна е играта с националния интерес, особено когато от другата страна на везната са неудовлетворени управленски амбиции на някои политици. Ето защо, отново подчертавам, че докладът е некоректен. Ако този документ бъде приет в този му вид, това няма да отговаря на висотата, авторитета и достойнството, които заслужава българският парламент.
Сега бих искал да ви върна към мотивите, с които беше създадена временната комисия. Основният мотив беше твърдението на господин Камов, че не са усвоени над 38 млн. евро по програма ФАР, отпуснати на България от Европейската комисия. Само два месеца по-късно същият господин Камов гласува за доклад, в който в посочените изводи цифрата е почти два пъти по-малка от първоначално назованата в него. Считам, че коректно би било, когато се отчита степента на усвояване по предприсъединителните програми, и следва да се има предвид, че в бюджета на Европейската комисия се връщат само средства, недоговорени и отпуснати от самата Европейска комисия. Частта от националното съфинансиране не е загуба на средства, а остава в наличност във фонда за съфинансиране. При това уточнение драстична е разликата между изфабрикуваните цифри в мотивите на господин Камов и действително недоговорените европейски средства. Изводите в представения доклад опровергават цифрата, посочена от господин Камов. От друга страна, манипулативно и некомпетентно в доклада е посочена цифрата 22 млн. 517 хил. евро, от която не е приспаднат делът от националното съфинансиране, което не е загуба на средства.
Обективната истина е: реално недоговорени средства по програма ФАР, отпуснати от Европейската комисия, за които МРРБ е изпълнителна агенция, са на обща стойност 17 млн. 79 хил. 302 евро и 86 евроцента, за което не носи отговорност българската държавна администрация, понеже е изпълнила всички, подчертавам, всички стъпки, които се изискват от правилата за усвояване на еврофондовете. Отново твърдя, че иначе добрата идея за публичен контрол по усвояване на средствата на европейските и българските данъкоплатци попада във водовъртежа на политическата интрига.
Всъщност политическите изводи на доклада бяха скалъпени много преди самото създаване на комисията с цел обслужване на определени политически сили. Мога да кажа само едно – докладът е тенденциозен, манипулативен, противоречив и не отговаря на истината.
Уважаеми дами и господа народни представители, като министър на регионалното развитие и благоустройството се гордея с управлявания от мен екип, който не допусна нарушаване на процедурите, както и корупция, и направи всичко възможно да преодолее наследените проблеми, постигайки една-единствена цел – подобряване управлението на средствата по програми ФАР и ИСПА като подготовка на България за усвояване на средствата от структурните и кохезионния фонд.
В заключение, искам да направя достояние на българската общественост няколко цифри, които така и не успяха да станат ясни от доклада на временната комисия. Договорени от МРРБ – общият брой на проектите по програма ФАР е 22 с 84 компонента в тях. Договорени от МРРБ проекти са 21 с 80 компонента в тях. Тоест, като количество свършена работа ние сме договорили 95,4% от проектите и 95,2% от компонентите в тях. Като средства цифрите са следните: от общо проблемните 85 млн. 319 хил. 138 евро МРРБ е договорило 62 млн. 802 хил. 138 евро, тоест 73,6%. Не са договорени едва 22 млн. 517 хил. евро, от която сума следва да се изключи националното съфинансиране, както подчертах, така че върнати пари към Брюксел, условно казано, са 17 млн. 79 хил. 302 евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ориентирайте се към приключване.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: В заключение, искам да уверя българския народ, че тези средства не са загубени и, както казва националният координатор на помощта - министърът на финансите, средствата, които не се усвояват навреме, се връщат в бюджета на ЕС, след което отново постъпват в страната ни, за да се разходват за по-качествени проекти. Това е истината, уважаеми дами и господа.
За сравнение искам да ви кажа, че няма държава в Европейския съюз, която 100% да е усвоила средствата. Няма такава държава. Аз твърдя, че средното усвояване на средствата от българската администрация по време на управлението на премиера Сакскобургготски и на политическата сила НДСВ и ДПС е много по-високо, отколкото по други времеви интервали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, господин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Затова, уважаеми дами и господа народни представители, искрено се надявам, че ще вникнете в особеното мнение, което е внесено към доклада, и ще подкрепите предложението на НДСВ за решение на Народното събрание. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Силно се надявам, уважаеми народни представители, че няма повече желаещи.
Процедурен въпрос – заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, Вие имахте много поводи в продължение на последното изказване да направите остра бележка на господин министъра, не защото чухме куп неистини от тази трибуна. Министрите могат да говорят и лъжи, и истини. Това е тяхно морално право и съвест. Няколко пъти по най-груб начин този министър си позволи да обиди българския парламент, като квалифицира дейността на парламентарна комисия, която е приела с 13 гласа “за” и 2 “против” становище по неговата работа. Това е скандално за една парламентарна република и аз се учудвам как вие не прекъснахте словото на този човек. Той е избран от парламента и дължи отчет тук. Ние сме тези, които, господин министре, Ви даваме оценката, а не Вие на нас. Ако това не Ви е ясно, Вие не сте за тази работа изобщо. Не говоря за пропилените от Вас средства за България.
Съжалявам, господин председателю, в името на честта на този парламент Вие трябваше, може и сега да направите най-остра бележка за подобно поведение. Ако ние позволим сега това да се случи – от тази трибуна министрите да ни четат морал и за това колко са компетентни,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не разбрах защо си извадихте картата, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ: ... съжалявам, парламентът ще има много нисък престиж в обществото. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване. Искам да обясня реда за гласуване.
Има три проекта за решения. Те ще бъдат подложени на гласуване по хронологичен ред, по реда на тяхното постъпване, като основното предложение се гласува последно. (Шум и реплики.)
Какво не ви е ясно? Като че ли за първи път сте в парламента? Така пише в нашия правилник. Ние всичките сме го приемали преди три години.


Първо подлагам на гласуване проекта за решение от народните представители Марина Дикова и Ваня Цветкова.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение.
Гласували 217 народни представители: за 89, против 126, въздържали се 2.
Този проект за решение не се приема.
Преминаваме към следващия проект за решение с вносител Асен Гагаузов.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за решение с вносител Асен Гагаузов.
Гласували 206 народни представители: за 42, против 100, въздържали се 64.
Този проект за решение също не се приема.
По третия проект за решение от Парламентарната група на СДС се предлага нова т. 2 на решението, което е представено със следния текст. Нека все пак да го припомня: “Оценява като незадоволителна работата по усвояването на средствата по т. 1 на министрите Валентин Церовски, Долорес Арсенова, Николай Василев и Милен Велчев, както и на националния координатор Илия Лингурски”.
Те предлагат т. 2 да стане т. 3 и според несъвършения наш правилник се налага да гласуваме първо това допълнение. (Шум и реплики в залата.)
Има ли друга редакция? След това ще гласуваме всичко останало. Подлагам на гласуване това предложение на Парламентарната група на СДС.
Моля, гласувайте!
Гласували 201 народни представители: за 65, против 91, въздържали се 45.
Това предложение не се приема.
Госпожо Цветкова, не мога да Ви дам думата! Национално движение Симеон Втори е изчерпало времето си, така че не можете да правите каквито и да било предложения.
Сега подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от Временната комисия.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 207 народни представители: за 111, против 85, въздържали се 11.
Това решение се приема.
Решението е прието – с това, ако няма мотивиране на отрицателен вот, приключваме тази точка от дневния ред.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата последна за днес точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, продължение.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъде поканена госпожа Миглена Иванова, началник отдел в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля уважаемите народни представители да заемат своите места!
Моля уважаемите народни представители да гласуват направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Моля госпожа Миглена Иванова да заповяда в пленарната зала.
Уважаеми господин Адемов, продължаваме съгласно протокола от последното заседание с дебатите по § 12, защото параграфи от 1 до 11 включително, са приети.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожа Анели Чобанова иска думата.
Председателят на комисията обаче каза, че госпожа Чобанова е вземала думата по чл. 12.
Моля, дайте ми списъка на народните представители, които са взели участие в дебата по чл. 12.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Аз ще направя дуплика на господин Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви.
Ставаше въпрос за спора около рехабилитацията в чл. 12, където аз предложих да отпадне т. 1 от ал. 1.
За да припомня и да опресня паметта на залата ще кажа, че в края на самия законопроект – в Преходните и заключителни разпоредби има едно определение, което е дадено за рехабилитация и аз считам, че това определение е твърде общо. Ако изказването на господин Цеков беше в посока, че тук става въпрос за някаква социална рехабилитация, тоест не става въпрос за медицинска рехабилитация, то трябваше това определение да бъде уточнено точно като за социална рехабилитация. Тогава обаче, когато говорим за обща рехабилитация, то аз продължавам да твърдя и да настоявам на своето твърдение, че тук се подразбира за медицинска рехабилитация и в този аспект на мисли аз продължавам да считам, че не му е мястото тук, в този закон.
Тоест, потребностите от рехабилитация не биха могли да се формулират с този закон, а те се формулират тогава, когато съответното лице с увреждания посети своето джипи или пък специализирания лекар и този лекар му направи съответно предписание, в което се казва поредността за рехабилитационните дейности, които трябва да бъдат извършени съобразно увреждането, което има това лице, този пациент.
Ето защо аз отново заставам на становището, че т. 1 трябва да отпадне от чл. 12, ал. 1. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, тук е записано Вашето предложение.
Има ли желаещи за изказвания? Други реплики?
Госпожа Тоткова, заповядайте. Имате думата за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! С разглеждането на чл. 12 от Закона за интеграция на хората с увреждания може да оценим, че вече влизаме в същността на този закон. Социалната оценка е новото качество, което предлага този закон, защото по този начин социалната оценка ще може да бъде различна в зависимост от степента и вида на увреждането на лицето, от възможностите му, които трябва да бъдат предложени за социална интеграция и от възможностите, които лицето може да ползва за професионална квалификация или професионална реализация.
Мисля, че тази идея за въвеждането на социалната оценка е много важна и всъщност това е същинският въпрос в този закон. Но оттук започват и проблемите. Защото социалната оценка, така както е разписана, трябва да гарантира именно реализирането на права на хората с увреждания, които те да ползват за рехабилитация, за професионална реализация и за социална интеграция.
Тази оценка в края на краищата ще има някакъв паричен израз. И въз основа на нея ръководителят на съответната служба ще издава съответния административен акт, за да може лицето да получава интеграционна добавка. Затова ще говорим по-нататък в закона. Но мисля, че вторият важен въпрос, който има за цел тази социална оценка и крайният ефект от тази социална оценка, е интеграцията на лицето с увреждане и което освен със средства, които на него ще му бъдат необходими, безспорно ще трябва да се осъществява и с този индивидуален план за социална интеграция, който ще бъде система от мерки, разположени във времето и според възможностите на лицето и на съответните служби в държавата.
За съжаление обаче по въпроса за индивидуалния план за социална интеграция няма нито дума повече никъде в закона. Тоест, веднъж този индивидуален план се споменава в чл. 12, ал. 3 и оттам нататък законът го забравя. Ако ние мислим, че само с един запис в закона можем да решим този изключително важен въпрос, който дори според мен е по-важен от предоставянето на средства, защото средствата могат да бъдат предоставени, но това няма да реши въпросите на хората. Въпросите на хората ще бъдат решени, когато подпомогнати от държавата те ще получат тази възможност, която им предлагат различните държавни институции за социална интеграция. Мисля, че много добре би било да се знае на кого е отговорност този индивидуален план. Той не е отговорност на комисията, която ще прави социалната оценка, защото никъде не е записано, че това е така. Освен това, ако това се даде като задължение на комисията, която ще прави социалната оценка, според мен тя няма да може да си изпълни функциите. Защото е съставена от хора, които са извън социалните служби и съответно ние не можем да очакваме от тях, че те осем часа на ден ще работят за социалните служби.
Така че с поставянето на социалната оценка, което още веднъж искам да кажа, че е много важно, трябва да бъдат направени и следващите стъпки, които за съжаление аз не виждам. Затова смятам, че и в следващите текстове дискусията ще бъде за това как социалната оценка да се превърне в средство за социална интеграция.
И по въпроса за спора относно рехабилитацията. Тук и от колегите лекари бяха направени някои забележки и затова си позволявам, господин председателю, да предложа на парламента редакционна поправка. Не "потребности от рехабилитация", защото това се прави от лекари, специалисти, а да бъде: "потребностите за рехабилитация", тоест това вече ще отговаря точно на идеята, която е заложена в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест вместо "от" предлагате "за".
РОСИЦА ТОТКОВА: Защото на практика комисиите ще оценяват точно потребностите за рехабилитация, какви потребности има лицето да бъде подкрепено, когато трябва да изпълни предписанията на органите за рехабилитация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, госпожо Тоткова. Разбрах.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Така е точно в точки 2 и 3, по същия начин е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други народни представители за изказвания по чл. 12?
Заповядайте, госпожо Литрова, имате думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с разглеждането на чл. 12 си позволявам да направя едно допълнително предложение. Подкрепям предложението, направено от народния представител Росица Тоткова в чл. 12, ал. 2, където след думата "попечителите" се поставя запетая и се добавя "социален работник". И предлагам и в т. 3, след думите "родители, попечители или настойника на дете с увреждане" да се постави запетая и да се добавят думите "социален работник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Къде е това, прощавайте?
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Това е в чл. 12, ал. 2, в т. 2, след "попечителя и настойника на дете с увреждане" да се добави "социален работник". В следващата т. 3 да се добави също "социален работник", защото необходимостта да се извърши социална оценка на лица, които нямат нито попечители, нито настойник, нито близки, които да предприемат стъпки и да поискат извършването на социална оценка, е необходимост, за да могат всички лица, които имат увреждания, да бъдат равнопоставени и да получат тази възможност за извършване на социална оценка. Нещо, което е основополагащ пункт на този закон.
Това касае, разбира се, лица, които имат психически заболявания и нямат никакви близки и роднини, съдът не е минал процедурата по установяване на попечител – за лица, които са над 40-годишна възраст или пък лица, които имат съдова или сенилна деменция и също нямат близки и нямат възможност да имат лица, които да поискат такава социална оценка.
Затова социалният работник, който работи на територията на общината, има възможност чрез тази поправка да поиска да бъде извършена социална оценка, която да може да позволи неговото интегриране в обществото или задоволяване на определени нужди, за които този човек няма нито финансова, нито помощ от близки и роднини. Така че това предложение е в духа на закона и мисля, че няма да има възражение и от уважаемата комисия по този текст.
По отношение на т. 1 – “Потребности за рехабилитация”, предложението, което направи госпожа Тоткова, е много важно и заради това аз също го подкрепям.
И си позволявам в ал. 3 към т. 12 към текста “Въз основа на социална оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция” да добавим и текста, който всъщност предопределя изискването на тази оценка – “и се отпуска месечна добавка за социална интеграция”. По този начин обвързваме още в този член извършването на оценка за социална интеграция, която ще доведе до социалното подпомагане чрез тази месечна помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожици Хачикян, заповядайте, имате думата.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих искала да взема отношение по предложението на госпожа Тоткова и да припомня нещата, които бяха коментирани в комисията, когато разглеждахме въпроса за социалния работник. Ако обърнете внимание, в ал. 2 са изредени лицата, които биха искали такава социална оценка, и те са: самото лице с увреждания, попечителят или настойникът на лицето с увреждане, родителят (осиновителят), попечителят или настойникът на детето с увреждания, както и приемното семейство по чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тоест, ако обърнете внимание, тук става въпрос за един кръг от лица, които заместват семейството. Нищо не пречи на социалния работник, след като говори с лицето с увреждане, след като го убеди, самото лице с увреждания или негови близки да поискат тази социална оценка. Обхванати са всички хипотези. Според Семейния кодекс настойничество се учредява над малолетни и над лица, поставени под пълно запрещение. Попечителство се учредява над непълнолетни и над лица, поставени под ограничено запрещение. Тоест, в хипотезите на ал. 2 никой не е останал извън тях. Ако самото лице с увреждания иска, би могло да си поиска социална оценка или някой от неговите близки.
Но социалният работник се явява един външен елемент, като при гласуването в комисията стана ясно, че неговото място не е сигурно, не е сигурно какви биха били неговите мотиви, за да иска една такава социална оценка. Всички членове на комисията бяха свидетели на дългите спорове, които се водиха по принцип за самата социална оценка. Трябва да ви кажа, че самите организации на и за хората с увреждания дълго време спореха помежду си дали трябва социалната оценка да бъде задължителна, дали трябва да има само консултативна функция. В крайна сметка се обединихме около това решение и аз мисля, че хипотезите на ал. 2 обхващат всичко необходимо и не е нужно да намесваме и социалния работник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата за реплика.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Уважаема госпожице Хачикян, много е правилна бележката на колежката Тоткова. В този текст, в ал. 2, т. 2 и 3 социалният работник е необходим, защото ние говорим за една специфична категория деца и лица. Те няма как да присъстват в комисията нито чрез неправителствени организации, нито по какъвто и да било друг начин. Говорим за деца с умствена изостаналост в тежките форми, както и за лицата с психически заболявания. Говорим за единични случаи, в които лицето придобива заболяване и в този случай по закон – отворете и прегледайте кой има право да иска настойничество, попечителство или да се грижи и ще видите, че това е кметът, това е общината. Общината е тази, която трябва да се погрижи и тя ще се погрижи точно чрез социалния си работник.
Аз не отричам това, че ние даваме право на семейството да се погрижи под различни форми за едно дете или за едно лице, но ние тук визираме и случаите, в които това лице няма близки, родственици, които да се погрижат за него, които да защитят неговите права. Говорим за лица, които не могат да вземат сами решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, заповядайте, имате думата за втора реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми колеги, разбира се, че помня споровете. Първият спор обаче беше за това в какво се превръща социалната оценка – дали в това, което трябваше да бъде като допълнителна подкрепа от държавата за интеграция или просто се превръща в социално подпомагане. За мое най-дълбоко съжаление социалната оценка се превръща в социално подпомагане, защото тя замества социалните помощи. И това беше казано. Даже имаше спор, не се казваше гласно, но в края на краищата беше казано. Така че социалната оценка няма да има тази роля, за която пледираха всички организации на хората с увреждания и за хората с увреждания.
Вторият ми аргумент е във функцията на социалния работник. Не може да превръщаме социалния работник в бюрократ и в чиновник. Дори и в сега действащия Закон за социално подпомагане има такава възможност социалният работник сам да намира такива лица, сам да ги открива. За съжаление той не го прави или го прави в малка част. Не искам да обиждам социалните работници, но те не го правят, защото имат прекалено много функции, прекалено много формални основания при определяне на едно или друго право. Основната функция на социалния работник не е да стои в социалната служба. Защото ако той стои в социалната служба, той ще бъде чиновникът, който е днес и ще съди според документите. Социалният работник трябва да бъде при хората, за да може да направи тази социална оценка.
Защо аз настоявам социалният работник да бъде включен в тази поредица от хора? Защото ще има случаи, в които хората дори няма да знаят, че има такова нещо, което замества социалната помощ. Социалният работник може да бъде този, който да способства за реализиране правата на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за трета реплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз бих искала да се обърна към госпожица Хачикян и да кажа, че отразяването в закона на всеки един случай и това, както беше посочено и в изказването на госпожа Михайлова, че е възможно да има единични случаи на хора, които живеят индивидуално, които имат нужда от социална интеграция и не са минали по процедурата за назначаване на попечител, това не означава, че ако един социален работник познава такова лице, установява, че такава социална оценка ще му позволи той да се върне и да се интегрира в известен смисъл към обществото, да не му бъде дадена възможност да извърши такава оценка.
Става дума за лице, което няма никакви близки, живее самостоятелно, няма възможност да се интегрира, няма кой да му помогне след като има настъпило увреждане и да се поиска извършването на тази социална оценка.
Вие справедливо отбелязахте, че това са възможни изключения, но по този начин социалният работник може да покрие всички случаи и да се гарантира равнопоставеност на всеки български гражданин да получи помощ по този закон на базата на извършване на социална оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Михайлова и госпожо Литрова, защото дупликата ми ще обедини вашите две реплики. Ние с отказа си да подкрепим предложението да включим социалния работник не го лишаваме от това негово право, задължение и желание да отиде и да убеди всички хора, които считат, че трябва по негово осмотрение да се борят за тази социална оценка, да го направят. Той може да изпълнява задълженията си, но самото лице с увреждане ще бъде лицето, което ще реши дали иска тази социална оценка или не, а няма да му я налагаме против волята. Именно заради това бяха и пререканията в комисията, докато разглеждахме закона. Това е закон за интеграция на хората с увреждания. Те самите не искат да бъдат разглеждани като някаква категория хора, втора категория хора, на които да им се подсказва какво трябва да направят или не. Нямам нищо против, ако залата реши, ще включим и социалния работник. Казвам аргументите, които ни водиха по време на дебата, да не подкрепим даденото предложение.
Освен това, ако обърнете внимание, продължавам да поддържам тезата, че ал. 2 обхваща всички лица. Няма лице, което да не може да бъде представено от някого, ако то е под запрещение, ако е под ограничено запрещение или т.н. Защото според чл. 109, ал. 3 от Семейния кодекс длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общинския съвет по местожителството или местопребиваването на лицето. Тоест, дали то е представлявано или не, това в никакъв случай няма да пречи на социалния работник да си свърши работата. Ако може, ще убеди лицето да поиска социална оценка, ако не - самото лице е решило, че не желае да се ползва от правата по този закон и това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много съм удовлетворена от дебата по социалната оценка и разбирам, че наистина е нещо много важно.
За пръв път у нас в закон се урежда въпросът държавата да предостави, така да се каже, безплатна професионална помощ за хората с увреждания и то не задължително, не по принуда, както имаме много такива случаи досега в нашата социална практика, а само ако човекът желае. Това е много важно. Значи социалната оценка, първо, прави крачката напред, да не гледаме само медицинското състояние, увреждането на човека и второ, ако той желае, тоест има право на избор.
Тя ни дава три неща: първо, прави оценка на съществуващото състояние; второ, прави препоръки от какво има нужда този човек и трето, дава предложения за определено финансиране.
Социалната оценка, както каза госпожа Тоткова, не е социално подпомагане, тя не е свързана само с финансирането. Също така неслучайно субектите, които предлагат за социална оценка, са субектите, които не са от страна на институциите, а са субектите, които са от страна на човека.
Не можем да имаме такъв казус, в който някой да не бъде представен. Или ще се представи сам, или с попечител, или с настойник, или ще бъде в специализирана институция. Не е необходимо в този закон да се записва социалният работник. Дирекцията “Социално подпомагане” и социалните работници оказват помощ, социална помощ и социални услуги на тези, които не могат да се справят сами. Така че дори социалният работник да посети човека, ако той не може да се представлява сам, както каза госпожа Литрова, значи социалният работник също не може от негово име да поиска социална оценка. Той ще го подкрепи, ще му помогне, ще го информира, ще му каже: “Вижте, има тази възможност”. Трябва да ви кажа, че тези хора в тази комисия са професионалисти. Те ще ги насочат от какво се нуждаят, за да подобрят положението си. Това ще бъдат експерти по образование, по здравеопазване, по достъпна околна среда или по правни въпроси, или по психология, или по психиатрия, които ще помогнат на човека. Ще му кажат: “Вижте, вие на всяка цена трябва да си рехабилитирате говора, защото имате затруднения, не може да живеете повече в тази изолация”, или ако работи при вибрация, а има сензорни затруднения, трябва да се преустанови работата и други такива, и други такива неща.
Така че не е необходимо, социалният работник по дефиниция присъства. И не само ще бъдат изолирани тези случаи, които ще имат затруднения, а повечето от хората с увреждания ще бъдат такива, но социалните работници са именно затова - да им окажат по закон това посредничество.
Социалният работник в крайна сметка е от страната на официалните институции, той е длъжностно лице, всички други са от страната на човека. С това ние искаме да обезпечим правото на свободен избор на този човек.
Във връзка с това аз бих искала да се спра и на ал. 3 на чл. 12, където се казва, че въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция. От опита, който имам години наред в тази област, не мога да си представя какво може да се включи в този индивидуален план. Това означава, освен препоръките, които ще даде комисията за социална оценка, в този план по принуда институцията – Комисията за социална оценка, трябва да му каже може би: до 15 август в срок от 20 дни да си рехабилитирате говора, в еди-какъв си срок да започнете друга работа, в еди-какъв си срок да си промените професията, в еди-какъв си срок да си повишите контактите и социалната интегрираност. Струва ми се, че това е невъзможно. Това носи известна принуда – някой да напише точно план за човека. Този човек може да се съобрази с тази социална оценка, но той може и да не се съобрази.
Също така не всичко е свързано с плащане. Много хора имат свои граждански организации, които ще им помогнат. Много хора имат здравни осигуровки, по линията на които ще могат да получат определени рехабилитации и лечение, свързано с подобряване на общо физическо и психическо състояние. Много хора имат ресурс вкъщи и се нуждаят от много малко, само че трябва някой да му каже точно какво.
Струва ми се, че на миналото заседание господин Валери Цеков предложи да отпадне този индивидуален план. Аз смятам, че именно, за да запазим философията на тази социална оценка, е по-добре този план да не съществува като такъв текст. Иначе лесно ще се направи един лист с такъв план, заедно с оценката, с препоръките и предложенията, но едва ли ще върши много работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля да ме извините, предварително бих искал да кажа, ако не съм прецизен в алинеите и членовете, които разглеждаме в момента.
Имал съм често случаи и в последните няколко седмици конкретно с хора, които вече 15 години не са спали на легло, просто не са имали креват в тези години на преход, в които целият народ понася тежест.
Виждам много общо в изказванията дотук и единственото, което ги разделя, е толкова маловажно, че може да се стигне до консенсус.
С по-голямата част от аргументите на министъра съм съгласен. С част от аргументите на госпожа Хачикян също съм съгласен. Според мен няма да навреди, ако в текста се запише, че социалният работник е длъжен да подготви такъв план за интеграция на хората с увреждания. Много от тези хора, които нямат близки, в момента не биха разбрали ще спечелят ли, ако някой подготви такъв план за социална интеграция. През тези години са се отвратили от всичко, отдалечили са се от цялото общество. Никой, госпожо министър, няма да задължи един човек с увреждания да ползва облагите от този план, който ще бъде разработен. Ако законът го задължи, тогава ще има вмешателства и човекът ще може да използва своите граждански права.
Нека обаче да направим така, че социалният работник да е длъжен да подготви социалния план, засегнатият човек – човекът с увреждания да прецени харесва ли му това, което получава, в т.ч. и финансовата помощ, в т.ч. да бъде пратен там, където би могъл да си подобри начина да комуникира с хората и тогава по негово усмотрение може да откаже, никой не може да го задължи, освен ако не е вкаран в някакво специализирано заведение.
Затова ви приказвам този текст, който беше предложен от госпожа Тоткова и беше подкрепен от госпожа Литрова, аз също го подкрепям, да го вкараме като предложение в закона. Ще има случаи, когато за някои хора, които са толкова дезинтересирани и дезинтегрирани, той няма да сработи, но ще има хора, които когато видят, че някой се грижи за тях и видят материалните облаги от това нещо, ще разберат, че им даваме шанс да започнат да се интегрират. С малко да бъде тази интеграция, пак добре.
Затова ви приканвам да подкрепим предложението на нашите две колежки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Давам думата на народния представител Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги! В това на пръв поглед формално предложение – дали социалната оценка има право да бъде изготвена по предложение на социалния работник или не, прозира цялата философия на този закон. Въпросът е дали разбираме тази нова философия, която е различна от досегашните закони за инвалидите или не. Тази философия се състои в това, че възможността за социална интеграция е възможна и тя трябва да бъде подпомагана само ако е осъзната от лицето с увреждания. Ако не е осъзната от лицето с увреждания, независимо какви документи и от кого се подготвят и какви оценки се правят, социална интеграция не може да има. От тази гледна точка възлов момент е, че социалната оценка трябва да се прави по искане на лицето с увреждания. Тя е възможна, но не е задължителна. Тук въпросът е не дали ще дадем възможност на социалния работник също да иска такава социална оценка, а да осъзнаем, че тя има смисъл само ако лицето с увреждане я иска.
Вторият момент е, че тази социална оценка има два елемента: тя е консултативна към лицето с увреждания. Дори и след изготвянето на социалната оценка тя може да се ползва или не от лицето с увреждания. Затова тя е консултативна към лицето с увреждания. Но е задължителна за всички органи, които трябва да създават и предоставят права, услуги и всичко останало на базата на социалната оценка.
Затова тук въпросът е не дали даваме правото на социалния работник да иска такава социална оценка. Това право трябва да го запазваме само за лицето с увреждания и неговите близки. А може би не тук, в този текст, а в други текстове на този закон или подзаконови актове да задължим социалния работник да дава информация на лицето с увреждания, че на базата на социалната оценка може да ползва права, услуги и средства, да задължим социалния работник да убеждава лицето с увреждания и неговите близки, че тази социална оценка е в негов интерес. Но дори и социалният работник да иска тази социална оценка, ако мотивацията в лицето с увреждания я няма, ефектът ще е нулев. Затова мисля, че трябва да запазим правото преди всичко на лицето с увреждания и неговите близки да искат тази социална оценка, а в този закон или в друг подзаконов акт да гарантираме задължението към социалния работник да информира лицето с увреждания за всички права, или в правилника за приложение към този закон. Много по-важно е задължението към социалния работник да работи с лицето с увреждания, да го убеждава и да го информира, отколкото бланкетната форма тук да пишем, че дори и социалният работник, ако иска, може да предявява права за социална оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за поредна реплика, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Това не е толкова реплика, колкото опит да вляза в контекста на това, което каза господин Димитров, за да мога да вляза в рамките на правилника.
В ал. 3 е казано: “Въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за социална интеграция”. Имаше предложения от народния представител Валери Цеков за отпадане, имаше друго предложение от народните представители госпожа Литрова и д-р Михайлова да се промени редакцията на тази алинея.
Сега си позволявам в рамките на процедурата на реплика към господин Димитров да предложа редакционно предложение: “Въз основа на социалната оценка може да се изготви индивидуален план за социална интеграция”. Не е задължителен императивният характер на този индивидуален план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, записах това, което казахте, но това не беше реплика.
Репликата е несъгласие с изказващия.
Но да не се формализираме, ще подложа на гласуване това Ваше редакционно предложение.
Има ли желаещи за втора реплика?
Имате право на дуплика. Нито дупликата е дуплика, нито репликата – реплика.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам повод от чл. 12 да ви кажа, че първо, той не е читаво направено, нищо че е по предложение на комисията, мисля, че се въздържах.
Първо, социалната оценка се извършва по искане: първо, на лицето с увреждания – окей, то е безспорно. След това обаче идва попечителят или настойникът. Първо, те са с разменени места. Настойникът върви първо, попечителят идва след 14-годишна възраст.
Настойникът или попечителят? А защо родителят е сложен на трето място, когато той е законен представител, а настойникът и попечителят се назначават по предвидения в Семейния кодекс ред? Защо въобще е тази объркана редакция? Дайте да сложим нещата на място.
Първо лицето с увреждания, после са неговите родители, осиновители, ако няма такива – настойникът или попечителят, след това идват другите близки и роднини. Обаче тук има един друг проблем – не е посочена степента на родство на всички роднини или близки. Предният кръг роднини и близки ще измества ли следващите?
Аз сега тук не искам да обсъждам въпроса за социалния работник. Той е друг случай. Но ние не сме подредили роднините като хората и сега си приказваме дали някакъв си там случаен социален работник трябва да има право да иска тази социална оценка.
Пак ви казвам, ние в комисията не сме си свършили работата като хората, най-малкото редакционно.
Приемното семейство или семейството на роднини и на близки. Ако няма приемно семейство, трябва да посочим роднините и близките до коя степен – по съребрена линия, по права линия, по сватовство, и чак след това приемното семейство. Ако не са го приели близките и роднините. Това трябва да измислим.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: То е измислено в чл. 26 от закона.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Въобще не е измислено. Детето е настанено при тези лица, обаче поредността не е такава. Не може при налични роднини и близки, да речем, по права линия - без ограничения, а по съребрена линия – до четвърта степен включително, да се праща детето в приемно семейство. Значи трябва да има поредност в тази работа. И аз мисля, че това го казах няколко пъти в комисията, но нямаше кой да чуе.
Сега тук обаче има един голям проблем, който по-скоро се отнася, ако щете, до философията на закона. Ако имате търпение, с три изречения ще ви го илюстрирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За три изречения има време.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Нашето законодателство не държи сметка за една елементарна разлика. Първо изречение. Тя се състои в следното: степен на увреждане и степен на неработоспособност. Второ изречение. Трето изречение: осигурителното ни законодателство е изградено основно върху степента на загубена работоспособност, като се смята, че има тотална корелация. Това обаче не е вярно.
Едно лице може да е 100 процента увредено, един сляп човек, има такива примери, адвокатства. Има сакат човек, който пише с крака на пишеща машина, но работи много добре. Според правилата на ТЕЛК той е 100 процента увреден, 100 процента инвалид, но не е 100 процента неработоспособен. Дайте да правим разлика в тези неща. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Василев.
Давам думата на народния представител Росица Тоткова за първа реплика. И се надявам да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Тези текстове са точно по предложение на проф. Василев.
РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин председател, аз не знам кой е предложил текстовете, но, първо, искам да се спра на роднини или на близки.
Професор Василев е прав в едно, че най-напред са роднините или близките, след това е приемното семейство. Защото така е записано в чл. 26 от Закона за закрила на детето: “Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство”. Тази последователност не е случайна.
Така че ние бихме могли в т. 4 да направим това разместване и т. 4 да стане: “Семейството на роднини или близки, или приемното семейство, при които е настанено детето с увреждане, по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.”
Ние не можем да кажем близките до коя степен. Вярно е, че можем и да го кажем. В края на краищата, каквото гласува залата, това ще бъде, но трябва да бъде съобразено, защото настаняването всъщност става по реда на Закона за закрила на детето. И там има ред, там има определено при кои близки, при кои роднини и изобщо как се извършва това нещо. Тоест не е работа на този закон да определя роднините или близките.
Второ, в т. 2 е казано: “настойникът или попечителят”. Аз лично не възразявам, но няма нужда от родителя. Защото това е за лице с увреждане. А лицата, които не могат да се представляват, са в т. 3. Така че в т. 3, и моля ви да го прочетете, пише: “родителя (осиновителя), настойника или попечителя на дете с увреждания”.
Тоест отпред имаме възрастната група, след това следват децата с увреждания.
Така че смятам, че по този начин бихме могли да отговорим на правните претенции на проф. Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – госпожа Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Василев, Вие хубаво определихте като недостатъчно подреден този чл. 12. Да, така е, в него има много пропуски. Обаче отново искам да поставя въпроса: когато едно дете е настанено в приемно семейство и говорим не за постоянното приемно семейство, а за преходното, защото приемните семейства също са много видове, има такива, в които детето престоява до момента, в който му се намери постоянното приемно семейство, понякога едно дете минава през три, четири, пет или шест такива приемни семейства, докато стигне до окончателния вариант, тогава кой се явява настойник или попечител, питам аз. Отново поставяме въпроса за социалния работник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Давам думата за дуплика на народния представител проф. Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Тук според мен се бъркат някои неща. Госпожа Тоткова се съгласи с пренареждането, но ние трябва да държим сметка за следното просто нещо: настойничеството и попечителството са институции, които идват да заместят липсата на дееспособност, било на малолетни или непълнолетни лица, било на пълно или ограничено запретени лица. И затова тази тавтология няма никакъв смисъл – “на дете”.
По закон спрямо малолетните – до 14-годишна възраст, първо представителната власт, тяхната дееспособност се упражнява от техните родители. Ако нямат родители, тогава им се назначава настойник до 14-годишна възраст. Ако са навършили 14 години, но не са навършили 18, назначава им се попечител. И тогава сделките се извършват според Закона за лицата и семейството от тях, с тяхно съгласие. Ако трябва, господин Корнезов ще изчете някаква лекция и ще ви каже. Това нещо е така.
Затова ви казвам, че няма смисъл да се диференцират подопечните на деца и на други лица с увреждания. Те или са дееспособни, или са недееспособни. Ако са недееспособни, значи родителите им ги представляват и упражняват техните права. Първо те. Първо те по закон! Ако те нямат родители, тези права се упражняват от настойник.
Ако са навършили 14 години, тези права се упражняват от попечителя. Или ако са ограничено дееспособни – пак същата работа. Правата им се упражняват от попечителя. Затова няма за какво да си говорим.
Сега тук, госпожо Михайлова, с тези постоянни и временни приемни семейства. Когато едно дете все пак има кръвни роднини, не може да отидем първо към някакво приемно семейство. (Реплики на Росица Тоткова.) Оставете тази работа! Нали може да свърша, пък тогава.
Аз лично смятам, че тук, в подребата, нещата трябва да се сложат така: родители, настойници, попечители и едва тогава да дойдат приемните семейства, когато нямат някой друг. А вече кой ще бъде назначен за настойник или попечител при приемното семейство, това е съвсем друга работа. Това е работа на съда. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 12? Надявам се, че няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля д-р Адемов да помага, тъй като има много предложения.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова, което е направено писмено, представено е в доклада и е прочетено от председателя на комисията.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 25, против 101, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Емилия Масларова не се приема.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което е направено писмено, беше прочетено тук от председателя на комисията и се намира в доклада.
Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 37, против 86, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
Преминаваме към предложенията, направени в пленарната зала.
Първо, народният представител госпожа Анели Чобанова е направила предложение в чл. 12, ал. 1 т. 1, която гласи: "1. потребностите от рехабилитация", да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на т. 1.
Гласували 127 народни представители: за 8, против 110, въздържали се 9.
Предложението на народния представител госпожа Чобанова не се приема.
Второ, има предложение на народния представител Валери Цеков.
Господин Цеков, поддържате ли своето предложение за отпадане на т. 3 от чл. 12, ал. 1?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Бих искал да оттегля своето предложение, тъй като тук се направи едно редакционно предложение, което по същество аз подкрепям, а именно, да се даде възможност индивидуалният план да се прави, ако лицето поиска такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Валери Цеков оттегля предложението си. Това се отразява в протокола. Няма да го поставям на гласуване.
Има редица предложения от редакционен характер.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова: в чл. 12, ал.1, т. 1 "потребностите от рехабилитация" думата "от" да се замени със "за". Текстът да стане "потребностите за рехабилитация".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Росица Тоткова се приема.
Преминаваме към ал. 2.
Има предложение от народния представител госпожа Литрова.
"(2) Социалната оценка се извършва по искане на лицето с увреждания, на родителите, попечителите…", тук е отбелязано вместо "попечителите" да стане "социалните работници".
Госпожо Литрова, това ли е Вашето предложение?
Моля да уточните добре Вашето предложение.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, след изписания текст, който Вие цитирахте в чл. 12, ал. 3, да се постави запетая и да се добави "и социалните работници".
Едното ми предложение е за ал. 2, другото ми предложение е за ал. 3. И в двата случая предлагам да се постави запетая след изписания текст и да се добави "социалният работник". (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това предложение вече се гласува. То е на Росица Тоткова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Наистина моето предложение по ал. 2 съвпада с това на госпожа Тоткова, което аз поддържам. Но то беше гласувано и отхвърлено в пленарната зала.
Така че остава единствено предложението ми по ал. 3 – след изписания текст "родители, настойници, попечители" и т.н., нямам точно текста пред себе си, да се постави запетая и се добави "и социалния работник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие имате предложение и по ал. 3 – за отпускане на добавка за социална интеграция.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Имам предложение по ал. 2, т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да поставя това на гласуване, тъй като с гласуването на предложението на госпожа Росица Тоткова този въпрос се реши.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Предложението на госпожа Тоткова е по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В знак на уважение към Вас като народен представител ще поставя Вашето предложение на гласуване – в ал. 2, т. 3 в края да се добавят думите "и социалния работник".
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 16, против 90, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.


Беше направено предложение от народния представител проф. Атанас Василев – в ал. 2, т. 2 да се смени поредността. В момента е “попечителя или настойника на лицето с увреждания” предложението е да стане “настойника или попечителя”.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Според мен т. 1 трябва да си остане, както е.
Точка 2 да гласи: “родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лицето с увреждания”.
Какво е това лице с увреждания – пълнолетно, непълнолетно, ограничено или напълно запретено, няма никакво значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, без мотивировка.
Да разбирам ли, че Вие правите предложение т. 2 да отпадне.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете го тогава. Иначе как да го подложа на гласуване?
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Предлагам да се обединят двете точки със следния текст:
“2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане”.
Бившата т. 4 ще стане т. 3:
“3. семейството на роднини или близки или приемното семейство”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи Вие правите предложение за отпадане на т. 2.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Да, т. 2 да се замени с обединения текст на точки 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах идеята Ви.
Всъщност народният представител проф. Атанас Василев прави предложение за отпадане на т. 2, а т. 3 да придобие редакцията, която той предложи преди малко.
Най-напред трябва да гласуваме предложението за отпадане на т. 2.
Моля, гласувайте.
Уважаеми народни представители, недопустимо е да се правят такива редакции на текстове в залата, защото не знаем накрая какво ще се получи.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на т. 2 с прието.
Преминаваме към гласуване на т. 3, която трябва да стане т. 2 със следното съдържание:
“2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане;”.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Точка 3, която става т. 2 с предложената редакция, е приета.
Преминаваме към т. 4, която ще стане т. 3.
Това е и предложение на народния представител Росица Тоткова, за да спазим поредността на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Точка 4, която става т. 3:
“3. семейството на роднини, близки или приемното семейство, при които е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето”.
Моля да гласувате.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Редакцията на чл. 12, ал. 2, т. 3 е приета.
Преминаваме към предложението на д-р Адемов в ал. 3 да се добави “може” и текстът да гласи:
“(3) Въз основа на социалната оценка може да се изготви индивидуален план за социална интеграция.”
Моля да гласувате, дами и господа.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 4, въздържали се няма.
Предложението на д-р Адемов в ал. 3 да се добави думата “може” е прието.
Няма направени други предложения от народни представители. Така ли е? Всички кимат – това да се отбележи в протокола – в знак на съгласие.
Поставям на гласуване чл. 12 така, както е предложен от комисията и гласуваните в тази зала редакционни поправки.
Моля да гласувате.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
В 18 часа 59 минути и 39 секунди приключваме днешното заседание, уважаеми дами и господа народни представители.
Утре редовното заседание е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим