Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Както гласува парламентът в сряда, днес ще продължим нашите две недовършени точки от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

"ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към доклада за второ гласуване, вх. № 253-07-29
от 20 септември 2002 г.

ОТНОСНО: отложените в пленарна зала параграфи 20 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители

С оглед предлаганите промени по § 21, комисията предлага § 9 да се прегласува и да придобие следната редакция:
"§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "земеделските производители" се заменят с "лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3";
б) т. 2 се изменя така:
"2. производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари;"
в) т. 5 се изменя така:
"5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, развитие на екологичното земеделие и запазване на генетичния фонд, на застрашени от изчезване породи, както и на породи с намаляваща популация;"
г) в т. 7 след думите "сдружения за напояване" се добавя "или е собственост на физически лица, еднолични търговци или други юридически лица";
д) създават се точки 11, 12 и 13:
"11. инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи земеделското производство дейности;
12. държавна интервенция на пазарите на земеделска продукция;
13. изграждане на пазари на едро."
2. В ал. 2:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
1. предоставя на регистрираните по чл. 7 земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция и на лицата по чл. 11, ал. 3:
а) субсидии, включително за покриване изцяло или отчасти на разходите им за лихви по банкови кредити;
б) целеви кредити;
в) гаранции или поема поръчителство пред финансови институции;
2. интервенира на пазарите на земеделска продукция;"
б) точки 3 и 4 се отменят;
в) създава се т. 6:
"6. предоставя експортни субсидии."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Населените места, включени в селските и планинските райони по ал. 1, т. 11, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството."
4. Алинея 4 се отменя.
5. Създава се ал. 5:
"(5) Общият размер на субсидиите по ал. 2, т. 1, буква "а" и т. 6 е не по-малко от 50 на сто от годишния бюджетен трансфер към фонда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това са промени в § 21.
Уважаеми колеги, имате думата да вземете отношение…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това е нов § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Параграф 9, да.
Заповядайте, господин Пирински. Прав сте, това са промени по § 21.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, струва ми се, че би трябвало да има малко пояснение, тъй като отлагането, за което Вие говорихте, беше, за да се обсъдят отново параграфи 20 и 21 или 21 и 22.
Комисията се е върнала на § 9, който засяга чл. 12. Навярно е редно да се поясни все пак какво е наложило това връщане – то очевидно има връзка – и да се обърне внимание на промените, които са коректно подчертани в текста на новия § 9. Очевидно означават съществени промени и нововъведения. Както виждаме, има нова ал. 3. В досегашния вариант се предвиждаше ал. 3 и 4 да отпаднат.
Тук фигурира нова наредба за определяне на селските и планински райони по ал. 1, т. 11.
Твърде съществена е новата ал. 5, която навярно би трябвало да е ал. 4, господин Моллов, тъй като сегашната ал. 4 отпада и тя ще стане ал. 4, предполагам, тъй като сега-засега с този вариант се очертават три алинеи и новата, която се предлага, ще получи номерация 4. Това е техниката. Но тук се третира въпросът за размера на субсидиите и то се залага една долна граница, която е съществена. Без да ги оспорвам, господин председателю, просто смятам, че са нужни още няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно основателно е Вашето предложение.
Заповядайте, господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги, въвеждането на ал. 3 в текста на § 9 е резултат от промяната в § 21, в който отпаднаха точки, които касаят планинските и селските райони. След като направихме допълнителни консултации, в комисията стигнахме до единното становище, че има възможност тези текстове, които са спорни, да отпаднат и по този начин се изисква в самия законопроект да бъде въведено това изменение на ал. 3, да се създаде нова алинея, съгласно която селските и планинските райони се определят с наредба на министъра. Тоест, докато излезе наредбата на министъра, си действа Националният план за развитие на земеделието, съгласно който се прилагат тези норми, а вече наредбата ще регламентира допълнително онези условия, които са необходими. Това налага на практика тази промяна, която фактически щеше да стане ясна, ако бяхме карали по логическия път. Така, както ги бяхме отложили, най-накрая бяхме оставили § 9, но от законодателна гледна точка тази е последователността.
Надявам се да е станало ясно кои са причините. Но комисията единодушно подкрепи тази нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Пирински, мисля, че получихме необходимите разяснения.
Има ли други желаещи да вземат отношение по § 9? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 9 така, както беше предложен от председателя на Комисията по земеделието и горите господин Моллов.
Моля, гласувайте § 9.
Гласували 145 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 25.
Параграф 9 е приет на второ четене.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
"§ 20. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Фондът изисква обезпечаване на предоставените от него кредити и гаранции в размер, не по-малък от размера на кредита и дължимите лихви.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 думата "земите" се заменя с "недвижимите имоти и вещни права върху тях, включително върху земеделските земи", а думите "с отпуснат от него" се заменят с "от земеделски производители изцяло или частично с отпуснат от фонда".



4. В ал. 5 думата “две” се заменя с “три”, а думите “обезпечителното производство” се заменят с “принудителното изпълнение”.
5. Създава се ал. 7:
“(7) Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят отчетни и други документи и информация, както и да извършва проверки за целевото използване на предоставените средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, чухте редакцията на § 20. Има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В ал. 7 предлагам една редакционна добавка, тай като начинът, по който е написан текстът, означава, че фондът има право да изисква документи и информация извън дейността на фонда. Така че считам, че трябва да се каже: “Фондът може да изисква от подпомаганите лица информация и документи, свързани с дейността на фонда и т.н.”. Иначе означава, че ако тези фирми се занимават с друга дейност, фондът ще започне да проверява и другата им дейност, тъй като не е обозначено какво означава “други документи”. По този начин едва ли не фондът ще се превърне в някакъв друг орган – данъчен или да изпълнява други функции. Считам, че така текстът ще бъде по-изчистен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли повторили какво точно предлагате?
МОНЬО ХРИСТОВ: “Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят документи и информация, свързани с дейността на фонда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А думите “отчетни и други” да отпаднат, така ли да разбирам? Добре.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, съзнавам, че в пленарната зала трудно се редактира. Молбата ми е към господин Моллов, който да прецени и евентуално да изясни нещата. Ако погледнем фразата, струва ми се, че замисълът е бил да се свърже това право на фонда с целевото използване на предоставените средства. Така обаче, както е редактиран, господин Моньо Христов има основание да поставя въпроса, че прочетен буквално вижте как звучи: “Да предоставя отчетни и други документи и информация, както и да извършва проверки”. Както и да извършва проверки за целевото използване – да, но “предоставя отчетна и друга документация и информация” се получава нещо неопределено, много широко.
Така че би могло да се каже: “Да предоставят отчетни и други документи и информация за целевото използване на предоставените средства и да извършва проверки”. Просто да се изчисти фразата. Това е предложението ми. Тъй като господин Христов говореше за “свързана с дейността на фонда”, но това е много широко и затова бих предложил да го свържем с целевото използване на средствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Мисля че в тази посока беше изказването и на господин Христов.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз считам, че трябва да подкрепим § 20 с направените редакционни бележки. Разбира се, за мен не става ясно защо не приехме текста миналия път, защото точно това бяха нашите предложения, каквито сега сте написали. Не разбирам защо трябваше да отлагаме тези текстове. Но както и да е, в края на краищата според мен приемаме един добър текст. Точно този текст е работещият, когато трябва да опишем какво ще бъде обезпечението към фонда и да не се получава преобезпечение, както беше записано в първоначалния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Моллов, можете ли да редактирате в момента текста?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ще се опитам да направя една редакция. Искам да кажа, че това, което се спомена от господин Христов, всъщност беше залегнало в предложението, което направих между първо и второ четене, но в резултат на дискусия в комисията се счете, че се разбира, че става дума за целевото използване на предоставените средства. В този смисъл аз предлагам следната редакция:
“Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят документи и информация за целевото използване на предоставените средства, както и да извършва проверки за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Мисля, че фразата вече е изчистена и ясна.
Подлагам на гласуване текста на § 20 с последната редакция на ал. 7, както беше прочетена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 15.
Параграф 20 с новата редакция на ал. 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 21:
”§ 21. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. “Земеделски производители” са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.”
2. Създава се т. 7:
“7. “Преработена продукция” е земеделска продукция, която след технологично въздействие върху нея продължава да бъде земеделска продукция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на § 21?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, малко ме смущава редакцията на т. 7, която се съдържа в т. 2 от § 21. Вижте какво пише: “Преработена продукция” е земеделска продукция, която след технологично въздействие върху нея продължава да бъде земеделска продукция”. Някак си не разбирам смисъла – след като е била преработена, е останала същата. Според мен има прекалено голямо диалектическо единство в това определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тази дефиниция наистина предизвика доста обсъждане, включително и в комисията. Бих искал да припомня старата редакция, която казваше, че “Преработена земеделска продукция” е тази, която запазва своя характер след технологично въздействие”. Но думата “характер” се оказа, че не дефинира достатъчно ясно това, което всъщност имаме предвид, а ние имаме предвид, че тя запазва всички онези свойства, които могат да ни дадат основание да я наречем земеделска продукция.
Много внимателно обсъдихме и определението, което е залегнало в европейските директиви по този въпрос. На практика това определение, което в момента предлагаме, най-близко съответства на онова, което е записано в европейското определение, а именно, че всъщност земеделската продукция остава да бъде такава и след преработка.
Това е смисълът на онова, което е заложено в това определение, независимо че се получава една тавтология, но всъщност е ясно, че основната идея е тя да запази своя характер на земеделска продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Наистина, по-добре е текстът да бъде ясен, отколкото да търсим синтаксис, в който да няма тавтология.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Подлагам на гласуване § 21, така както беше предложен от председателя на комисията господин Моллов.
Гласували 133 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 25.
Параграф 21 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създаде “Заключителна разпоредба”. Това е във връзка с току-що гласувания § 9.
Комисията предлага § 22 да се прегласува и да придобие следната редакция:
“§ 22. Министърът на земеделието и горите и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредбата по чл. 12, ал. 3 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Заключителната разпоредба? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението да има Заключителна разпоредба, така както беше предложена от председателя на комисията господин Моллов.
Гласували 141 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 17.
Заключителната разпоредба е приета на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Господин председателю, позволете ми да благодаря за конструктивния дух, който витаеше в дискусията по този законопроект. С приемането му ние всъщност направихме една добра крачка за българското земеделие. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ, КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към точка десета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте за процедура, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля да бъдат допуснати в пленарната зала господата Марин Алексиев – заместник-председател на Агенцията за държавен резерв и военновременни запаси, и Божидар Григоров – началник-отдел “Промишлено-хранителни запаси”, като представители на вносителя на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят съответните висши представители на Министерството на икономиката.
Давам думата на господин Юнал Тасим – заместник-председател на Комисията по икономическата политика, да представи становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-01-46 от 8 август 2002 г. за
държавните резерви и военновременните запаси, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 11 септември 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
Предложеният законопроект урежда обществените отношения по управлението на държавните резерви и военновременните запаси. Създаването и поддържането на държавни резерви и военновременни запаси гарантира нормалното функциониране на държавата и икономиката, като обезпечава ресурси за преодоляване на природни бедствия, епидемии, кризисни ситуации и военно положение.
В законопроекта се регламентират функциите и задачите на органите по управление на държавните резерви и военновременните запаси, както и задълженията и отговорностите на отделните административни и правни субекти. Определят се източниците и реда за финансиране на дейностите по създаване, съхраняване, опазване и обновяване на резервите и запасите, както и условията за тяхното деблокиране, продажба и използване.
Законопроектът предвижда оперативното управление и ръководство да се възложи на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, която е администрация към Министерския съвет и е самостоятелно юридическо лице. Държавните резерви и военновременните запаси са частна държавна собственост, чието създаване се извършва със средства на държавния бюджет по планове, утвърдени от Министерския съвет. Покупката на суровини, материали и стоки за държавни резерви и военновременни запаси ще се извършва по реда на Закона за обществените поръчки чрез търгове и на стоковите борси и тържища. Условията и редът за продажба ще бъдат регламентирани с отделна наредба на Министерския съвет.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за механизма, по който Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” ще избира външните съхранители – търговци и организации, както и за механизмите, по които ще контролира тяхната дейност. Изказани бяха и мнения, че в предложения законопроект липсват конкретни норми, които уреждат придобиването и отнемането на статуса на “съхранител” на държавни резерви.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Господин Илчев, заповядайте, да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-01-46 за държавните резерви и
военновременните запаси, внесен от Министерския съвет на
8 август 2002 г.
На редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
На заседанието присъстваха представители на Агенцията за държавния резерв и военновременните запаси.
Като основен мотив към законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси вносителят посочи необходимостта от определяне на източниците и реда за финансиране на дейностите по създаване, съхраняване, опазване и обновяване на резервите и запасите, както и на условията за тяхното деблокиране, продажба и използване. Законопроектът регламентира функциите и задачите на органите по управление на държавните резерви и военновременните запаси; задълженията и отговорностите на отделните административни и правни субекти; предотвратява се възможността за отклоняване и неправомерно използване на резерви и запаси от външни съхранители.
След проведеното обсъждане на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси, внесен от Министерския съвет на 8 август 2002 г.
Становището беше прието с консенсус.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията за първо четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Комисията по икономическата политика действително ние подкрепихме този законопроект, но бяха поставени много въпроси от гледна точка на това той да стане по-конкретен и изпълнен с по-широко съдържание. В момента законът по-скоро представлява един устройствен закон за създаваната Държавна агенция и не съдържа достатъчно задължения за доставчиците, които ще бъдат избирани, когато става дума за съхранението на съответните стоки, които представляват държавен резерв. Още по-сложен е въпросът с военновременните запаси. Мисля, че и сега редица фирми, които са задължени да съхраняват такива запаси, имат големи трудности във връзка с механизма по обезпечаването от страна на държавата на необходимите предпоставки за това.
Практически всички въпроси, свързани с обхвата на самите запаси, с взаимоотношенията с отделните стопански субекти се предлага да бъдат решени с поднормативни актове. А това в сегашните условия едва ли е достатъчно, тъй като, особено що се отнася до мобилизационните запаси, има редица случаи, където практически фирми, засега все пак в повечето случаи държавни, са поставени практически в невъзможност да поддържат съответната мобилизационна готовност без да има и някакви насрещни задължения от страна на държавата. Тези дни е много актуална стачната вълна, така да се каже, в рамките на предприятието “Терем”, което е в рамките на Министерството на отбраната. В повечето от предприятията на “Терем”, практически по основният предмет на дейност, няма съответно заделен фонд на министерството, който да даде възможност тези предприятия да работят нормално и да поддържат не само мобилизационни запаси от продукция, но и квалифицирани специалисти, за да могат да извършват поддържането на тези запаси. Например в едно такова предприятие като “Терем” – Търговище, на практика без какъвто и да е ремонтен фонд, това предприятие не би могло да поддържа специалистите по бронетанкова техника. През тази година такъв ремонтен фонд няма. Задълженията на предприятието съществуват. Ето, такива важни въпроси на механизма на взаимоотношения между държавата и отделните предприятия и задълженията на двете страни практически въобще не са засегнати в този закон. И за да може законът да не бъде само една формална рамка, така да се каже, за съответната агенция, на мен ми се струва, че за второ четене такива важни въпроси на задълженията на двете страни трябва да намерят място в редакцията на закона за второ четене. В противен случай ние ще приемем един най-общ закон за държавните резерви и военновременните запаси, ще създадем агенция, но в резултат на това едва ли ще бъдат изяснени тези особено сложни проблеми, които изпитват предприятията – и държавни, и приватизирани, във връзка с поддържането, особено на мобилизационни и военновременни запаси, проблеми, които се поставят редовно във всички срещи на тези предприятия и с Комисията по икономическата политика, и с Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Но досега на практика тези въпроси не се засягат в самия закон. Всичко остава за някакви наредби.
Що се отнася до Държавния резерв за кризисни ситуации, тук, както е отбелязано и в становището, трябва да има много по-ясен механизъм за контрол на отделните фирми, които ще получат по механизма на държавните поръчки фактически задачата да съхраняват, да доставят такива стоки и материали и би следвало за второто четене на законопроекта много внимателно да бъдат обмислени и тези взаимоотношения.
Аз още веднъж подчертавам, че ще подкрепя закона по принцип, но ми се струва, че е редно поне в един двуседмичен срок да имаме възможност внимателно да обсъдим тези въпроси с вносителите, които нямат решение в сегашния проект за закон и които бяха обсъдени и в Комисията по икономическата политика.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Папаризов.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Желае ли някой друг народен представител да вземе думата по обсъждания законопроект? Не виждам желаещи.
Съгласно правилника, подлагам на гласуване за първо четене законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси с вносител Министерският съвет.
Гласували 119 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Господин председател, за 14-дневния срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извинете, понеже не беше определено като отделно предложение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Атанас Папаризов времето между първо и второ четене да бъде 14 дни.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 6.
Направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на законопроекта е прието.
Продължаваме с точка единадесета от нашия дневен ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ с вносител Министерския съвет.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Господин председател, моля да бъде допуснат в залата господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът да заповяда и да заеме своето място в пленарната зала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И да се изкаже, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, господин Миков.
Господин Тасим, имате думата да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-01-43 от 25.07.2002 г. за изменение
и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 18 септември 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет.
Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба във връзка с конституирането и функционирането на Икономическия и социален съвет. Той хармонизира нашето право с разрешенията на страните от Европейския съюз.
Изменя се редът за конституиране на съвета, като се предвижда той да може да действа при липса на представени кандидатури от отделните организации при номиниране на множество кандидатури. Предвижда се обнародване и в “Държавен вестник”, и в един централен всекидневник на покана за определяне на нови членове с цел да се даде по-голяма възможност на всяка организация, която се смята за представителна, да вземе участие при определянето на членовете на съвета. Процедурата по определяне на членовете на съвета цели да избегне изцяло намесата на изпълнителната власт. Предлага се третата група членове на съвета да бъде увеличена с представители и на други големи групи от обществото. Дейността на членовете на съвета е почетна и не е платена. Въвежда се възможност да се определи срок за изготвяне на становище. Предлага се бюджетът на Икономическия и социален съвет да бъде част от бюджета на Народното събрание.
В дискусията по законопроекта бяха поставени въпроси за функциите и бюджета на Икономическия и социален съвет.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Тасим.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за Икономическия и социален съвет
№ 202-01-43, внесен от Министерския съвет
на 25 юли 2002 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 септември 2002 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Емил Мирославов, директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване, политика по доходите, анализи и прогнози” в Министерството на труда и социалната политика. Той подчерта, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за Икономическия и социален съвет имат за цел да го приведат в съответствие с действащото законодателство. Цели се и отстраняване на съществуващите пречки за конституирането и работата на съвета, като важен форум за обсъждане на икономическите и социални проблеми в обществото и разработване на становища по тях. Прецизирана е и процедурата по неговото конституиране, на представителството в неговите групи, като се увеличава броят на представителите от 10 на 12 члена, или общо за трите групи числеността на съвета възлиза на 36 души. За разширяване на кръга от интереси се предлага третата група да бъде разширена с представителство на организациите на пенсионерите и на организациите, извършващи благотворителна дейност. Отчетено е, че организациите на пенсионерите представляват значителна група от гражданите, които имат специфични социални проблеми. Другата група – на благотворителните организации, извършва реални дейности в областта на социално-икономическото подпомагане и развитие, и осъществява реално сътрудничество с Европейския съюз по международни програми и проекти. Предвижда се една организация да участва при определяне представителството на един интерес. Въведена е възможността за определяне на срок, в който Съветът да се произнесе и изготви съответното становище, от председателя на Народното събрание, от президента на републиката и от Министерския съвет. Предложени са промени във финансирането на Съвета, като неговият бюджет ще бъде част от бюджета на Народното събрание. Дейността на неговите членове е почетна не се заплаща. Предвижда се финансиране при командироване във връзка с дейността.
Членовете на Икономическия и социален съвет ще участват в него в качеството си на изтъкнати специалисти от икономическата и социалната наука и практика, като изразители на широк кръг интереси на обществото.
В проведените разисквания бе изразено становището, че законопроектът ще допринесе за своевременното конституиране и ефективна дейност на Икономическия и социален съвет за изпълнение на възложените му изключително важни обществени функции.
След проведено гласуване с резултати “за” 14 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Откривам дискусията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, внесен от Министерския съвет.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Законопроектът, който днес ни е представен за разглеждане, представлява опит в българския обществен и политически живот да се намери механизъм, с който да се включат във важни дебати, които имат отношение към живота на отделни сектори от обществото на гражданите на нашата страна, възможно най-много мнения и становища, изразени от легитимни представители на различни организации. Този закон за Икономическия и социален съвет беше един от последните закони, приет от Тридесет и осмото Народно събрание. Той дори влезе в сила след изтичането на мандата на Тридесет и осмия парламент.
Преглеждайки стенограмите от разглеждането на законопроекта, основните притеснения на народните представители бяха свързани с това, как този съвет ще може да изпълнява своите функции, т.е. по какъв начин ще трябва да се организира работата на съвета, за да може становищата, които той изразява, да имат присъствие, да имат тежест при взимането на решенията. Мисля, че най-важното за всички нас е ние да знаем това, че този Икономически и социален съвет е всъщност един консултативен орган. Неговите решения и становища не са задължителни, но е много важно, когато се вземат решенията от органите на държавната власт, да ги има и тези становища, които изразяват една позиция, която може да бъде и различна от позицията на държавната власт. Може би дори е по-добре тези становища да бъдат различни, защото те ще представят различната гледна точка.
Това, което ни се предлага днес, всъщност е създаване и уреждане на механизма за конституирането на този Икономически и социален съвет, а промени по неговата работа по същество няма. Малко ще се поправя, всъщност има едно допълнение в този закон, а това е именно даване на срок за изразяване на становищата. Този въпрос в Европейския съюз е претърпял дълго развитие – от 1957 г., и там има такова качествено развитие в работата на Икономическия и социален комитет, както там се нарича, и аз мисля, че ние трябва да подкрепим и тази промяна, защото по този начин ще задължим институциите да се съобразяват и да приемат при разглеждането на различни въпроси становищата на Икономическия и социален съвет.
Смятам, че работата, която може да върши този съвет, е изключително важна и съществена, но най-важното, което трябва да дадем на този Икономически и социален съвет, е свободата, свободата да избира своите представители. И тук аз искам да изразя едно несъгласие с това, че по така предвидената процедура за избор на членове на този съвет двамата учени, които трябва да представляват научната общност, се предлагат единствено от министъра на труда и социалната политика и министъра на икономиката. Съкратена е тази процедура на съгласуване с трите групи, представени в Икономическия и социален съвет.
Мисля, че отсъствието на държавни представители в Икономическия и социален съвет и присъствието само на представители на гражданското общество, които са разделени в три групи – на работническите организации, на организациите на служителите, на работодателите, на другите граждански организации, достатъчно ясно показва какъв е този съвет. Така че влизането на такива учени чрез решение единствено и само на изпълнителната власт всъщност според мен означава влизане на представители на изпълнителната власт в този орган. И затова мисля, че и вносителите ще се съгласят с тези аргументи и просто ще запазим този ред, а може би трябва да дадем и друг ред на тези научни среди сами да излъчат свои представители, така както това се полага на всички останали организации, които трябва да излъчат представител в този орган, а именно чрез решение на техните организации, на техните ръководни органи.
Вярвам, че в този парламент ние можем да дадем старт на работата на една такава институция, която може да бъде полезна, и чиито становища, чиито предложения ще се приемат именно като израз на гласа на гражданското общество. И по никакъв начин това няма да се използва, за да се подмени тристранният диалог и тристранното сътрудничество, каквито гласове междупрочем имаше, и, убедена съм, че ние ще направим всичко това, за да можем да чуем гражданското общество, като дадем независимост и свобода на този орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата народният представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съществуването на този законопроект беше обсъждано в миналия парламент и тогава ние го подкрепихме, дълбоко убедени в това, че един коректив на държавната изпълнителна власт, който да бъде конгломерат от представители на неправителствени организации и структурите на гражданското общество в Република България, е изключително важен. Тогава този закон беше приет и де юре ние такъв закон имаме, който де факто две години не работи, поради ред неща, които създадоха затруднения при конструирането на този съвет и определянето на представителите от различните неправителствени организации, тъй като така или иначе представителите на екологичните организации, а те трябва да имат един представител, са много, на женските организации също са много и т. н.
Аз споделям логиката на промените, които се правят сега в законопроекта, предложен пред нас на първо четене. Изразихме своето становище и в комисията. Естествено, приемам изцяло това, което беше казано преди малко, че не може да има независими учени, които се посочват от Министерския съвет. Тоест, ако те ще са независими учени, това ще бъда роля на Българската академия на науките, на общността, която изразява научната мисъл в Република България.
Но аз имам още едно притеснение, което казах и в комисията, и се надявам между първо и второ четене, когато го обсъждаме, да вникнем в съдържанието. От една страна, това, че този съвет ще бъде към бюджета на Народното събрание, от друга страна, че неговият председател ще бъде избиран от Народното събрание.
Уважаеми колеги, сигурно след някой друг ден в тази зала ще стане реч дали да бъде избиран от Народното събрание председателят, управителят на Националната здравноосигурителна каса – човек, който държи близо 1 млрд. лв. от осигурителни вноски в България, и ние казваме: не, няма да го избира Народното събрание. И в същото време оторизираме една такава неправителствена институция, една такава гражданска институция, вменяваме Народното събрание да избира нейния ръководител.
И още нещо, в Преходните и заключителните разпоредби, което аз смятам, че ние трябва да коригираме, е това, че Министерският съвет в едномесечен срок, съгласувано, забележете, само с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище, ще предложи тази личност на Народното събрание и Народното събрание трябва да я избере. Нали виждате отново сериозната намеса на държавната власт в една такава институция, която ние всички смятаме, че трябва да бъде институция, която да е коректив на държавното управление.
Така че аз подкрепям по принцип този проект, моите колеги в комисията също го подкрепиха, но се надявам между първо и второ четене в двете водещи комисии да има повече разбиране по тези на пръв поглед дребни детайли, но със съществено значение.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата за изказване д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, още повече, че от досегашните изказвания стана ясно, че няма съществени проблеми при реализирането на философията на предложения законопроект.
Искам да припомня, че в края на мандата на Тридесет и осмото Народно събрание този закон беше приет без нито един глас "против", което ни дава възможност сега с предложените поправки да не променяме философията му, а да дадем възможност за изправяне на техническите проблеми, които възникнаха при приложението на закона, а именно проблемите, свързани с конструирането на Икономически и социален съвет. Иначе по никакъв начин не се изменя философията на закона и аз призовавам народните представители да подкрепят на първо четене този проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет, вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Икономически и социален съвет с вносител Министерския съвет е приет на първо четене.
Продължаваме по-нататък по нашия дневен ред с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ. Вносители са Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Юнал Тасим да представи становището на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 254-01-72/31.07.2002 г. за
дружествата със специална инвестиционна цел, внесен от
Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн

На заседанието, проведено на 11 септември 2002 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
Предложеният законопроект има за цел да уреди извършването на съвместно инвестиране при секюритизация на недвижимите имоти или вземания. Чрез него се създават условия за насърчаване на колективното инвестиране и участието на широк кръг инвеститори, регламентира се секюритизацията на недвижими имоти и вземания и се защитават интересите на дребните вложители.
С регламентирането на дружества със специална инвестиционна цел в България се създава типичен инструмент за колективно инвестиране, който за пръв път осигурява достъп на дребните инвеститори до мащабни проекти, свързани с недвижимата собственост, и създава допълнителни възможности за инвестиране на български институционални инвеститори при високо ниво на обезпеченост и възможност за диверсификация на портфейла.
Изхождайки от специфичните функции на дружествата със специална инвестиционна цел и разликите с традиционните търговски дружества, в законопроекта са предвидени сериозни изисквания към квалификацията и опита на лицата, които ще управляват и представляват тези дружества. По същите причини се забранява намаляването на капитала и принудителното обезсилване на акции и реинвестирането на печалба. Създават се условия за пълна прозрачност и предварително оповестяване за начина на определяне и размера на възнаграждението на управителните органи и обслужващите лица. Въведени са разпоредби, целящи предотвратяването на конфликт на интереси и въвеждащи задължение за публично оповестяване на информация за дейността на дружествата.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за механизмите, по които ще се гарантира изпълнението на разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от законопроекта, съгласно които след заделяне на законовите резерви, дружеството всяка година трябва да разпределя не по-малко от 90 на сто от печалбата за финансовата година между акционерите под формата на паричен дивидент по притежаваните от тях акции; за механизмите, по които ще се осъществява контролът върху дейността на дружествата със специална инвестиционна цел, както и механизмите, които ще гарантират интересите на инвеститорите. Поставен беше и въпросът за вида на административния режим, който ще регулира дейността на тези дружества. Изказани бяха и мнения, че някои от предложените в законопроекта преходни и заключителни разпоредби е по-целесъобразно да бъдат оформени като предложения за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел, внесен от народните представители Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Имат думата вносителите. Кой ще вземе думата?
Госпожица Ралица Агайн, имате 10 минути да представите законопроекта. Заповядайте.
ДОКЛАКЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Целта на предлагания законопроект е да даде необходимите предпоставки за създаването на привлекателни инструменти за инвестиране в България като по този начин се насърчават пряко инвестициите в недвижими имоти и се създава алтернативен и конкурентен източник за финансиране на търговския оборот в страната.
Законопроектът за дружествата със специална инвестиционна цел е част от общата програма на мнозинството за стимулиране на активността във финансовия сектор и за насърчаване на икономическия растеж в страната. Макар и ново за българския правен мир, подобни дружества със специална инвестиционна цел функционират в повечето европейски държави, САЩ, Канада, Австралия и Азия.
При изготвянето на законопроекта е проучен опитът на повечето от тези държави като основната регулативна рамка се придържа към европейските традиции при спазване на изискванията на директивите на Европейския съюз.
Дружествата със специална инвестиционна цел по смисъла на предложения законопроект представляват инструмент за колективно инвестиране. Самото дружество е лишено от възможността да извършва търговска дейност извън сделките по придобиване, продажба, отдаване под наем или за управление на притежаваните от него активи. Казано с други думи, инвестицията в едно такова дружество опосредства пряката собственост върху съответния актив.
В законопроекта са предложени две разновидности на дружества със специална инвестиционна цел: дружества, чийто предмет на дейност ще бъде секюритизацията на недвижими имоти, и дружества, чийто предмет на дейност ще бъде секюритизацията на вземания, включително и бъдещи.
Какво налага създаването на такива подобни дружества със специална инвестиционна цел? На първо място, това е необходимостта от създаването на привлекателни възможности за инвестиране, които да задържат българските пари в България и да привличат и чужди инвестиции
Второ, но не по-маловажно, страната ни се нуждае от конкурентна среда при предлагането на финансиране, което да захранва търговския оборот в страната, както и да влива свежи средства в строителството и в изграждането на инфраструктурни проекти. По своята същност дружествата със специална инвестиционна цел представляват именно това средство – да инвестират пряко пари в реалната ни икономика в резултат на събраните от тях публични средства. Не е тайна, че вече функционират сходни предприятия за инвестиране в по-мащабни проекти в областта на строителството и недвижимите имоти. За съжаление обаче, тези инвестиции до момента са ограничени в сравнително тесен кръг от чуждестранни инвеститори и някои по-едри български фирми. Институционалните инвеститори в лицето на банките, застрахователите и пенсионните фондове са регулативно ограничени от участие в непублични проекти и макар с известно активизиране на кредитната си дейност, банките продължават да изнасят активите си в чужбина.
Що се отнася до спестяванията на гражданите, за тях са напълно затворени възможностите за инвестиция в по-мащабен и доходоносен проект при споделяне на риска.
Дружествата със специална инвестиционна цел следва да запълнят именно тази празнота. Законопроектът предвижда те да функционират като публични и да позволи участието на отделни граждани, по-малки фирми и институционални инвеститори. По този начин дребните инвеститори могат да печелят от обичайния доход от инвестицията в недвижими имоти, например при намален риск поради разнообразието в портфейла на активи и до размера на инвестицията според желаната от тях сума и възможности.
Разбира се, в законопроекта са предвидени и всички специфични изисквания за управление, отчетност и контрол, съответстващи на дейността на публичните дружества. Тези регулации, макар и утежняващи оперативната гъвкавост на дружествата, са със специална защита, необходима за интересите на миноритарните инвеститори и предотвратяване на случаите на недобросъвестност. Поради характерните особености в дейността на тези дружества са поставени и някои… (Народните представители, станали прави, приветстват с продължителни ръкопляскания влизането на официална делегация начело с португалския президент господин Жоржи де Сампайо.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще продължим след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ваши превъзходителства, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа! За мен е чест и удоволствие да приветствам от името на Народното събрание на Република България президента на Португалската република, Негово Превъзходителство господин Жоржи Фернандо Бранко де Сампайо. (Продължителни ръкопляскания.)

Уважаеми господин президент, разрешете ми да представя с няколко думи нашия именит гост. Той е завършил “Право” в Лисабон в началото на 60-те години. Заемал е ръководни постове в студентски асоциации, в правни сдружения, които са защитавали политическите затворници и са се противопоставяли на диктатурата.
В 1975 г., в началото на португалската революция, е изпълнителен министър на външното сътрудничество и основател на “Социалистическа намеса” - сдружение на политици и интелектуалци, играло важна роля в обществения живот.
От 1978 г. Жоржи де Сампайо е член на Социалистическата партия, а след това – от 1979 до 1991 г. е непрекъснато член на парламента, заема редица ръководни длъжности в Социалистическата партия, включително генерален секретар на партията през 1989 и 1990 г.
От 1979 г. до 1984 г. е бил член на Европейската комисия за правата на човека към Съвета на Европа. През 1990 г. до 1995 г. е кмет на Лисабон, като е бил избиран също за президент на Движението на евроградовете и на Световната федерация на обединените градове.
В началото на 1996 г. е избран за президент на Републиката, а през 2001 г. е преизбран на този висок пост за още един петгодишен мандат.
С многобройни статии във вестници и списания и с редица книги Жоржи де Сампайо активно участва в португалския политически и културен живот.
Уважаеми господин президент на Португалската република, във Ваше лице ние приветстваме най-високия представител на една приятелска страна, с която имаме много сходства в демографските и териториалните показатели, както и в историческата ни съдба. Португалия по-рано от нас се освободи от веригите на тоталитаризма и пое пътя на демокрацията и свободното стопанство. Разбира се, днес най-много ни сближава общата ни привързаност към европейските и евроатлантическите ценности.
Ние ценим подкрепата, която Португалия ни оказа още в началото на демократичните промени в нашата страна. На тази подкрепа още повече разчитаме сега, когато на България предстоят решаващи крачки за интегриране в НАТО и Европейския съюз.
По време на Вашето посещение, господин президент, Вие ще имате възможност да размените мисли по целия спектър на българо-португалските отношения и сътрудничество. Но днес, когато гостувате на Народното събрание, искам особено да подчертая желанието и готовността на българските парламентаристи за още по-тясно сътрудничество с колегите от португалския парламент. Нашите два парламента могат да полагат още по-успешно съвместни усилия за разширяване на сътрудничеството между двете страни, за да отговори то на съществуващите благоприятни възможности.
Убеден съм, уважаеми господин президент, че Вашето посещение в България ще даде нов тласък на приятелските отношения и на сътрудничеството между нашите два народа.
А сега, госпожи и господа, имам удоволствието да предоставя думата на уважаемия президент на Португалската република Негово Превъзходителство Жоржи де Сампайо. Заповядайте, господин президент. (Ръкопляскания.)
ПРЕЗИДЕНТ ЖОРЖИ ДЕ САМПАЙО (посрещнат с ръкопляскания): Господин президент, госпожи и господа депутати, господа посланици, госпожи и господа! Моите първи думи са думи на благодарност за голямата чест, която ми се оказва с възможността да говоря пред това събрание. Като бивш парламентарист, с особено вълнение искам да поздравя законните представители на българския народ. Към този поздрав естествено се присъединяват членовете на португалския парламент, които ме придружават в това посещение.
Португалия и България в своята неотдавнашна история са преживели прехода към демокрация. Ето защо те разбират решаващата роля, която изпълнява парламентарната институция при зараждането и укрепването на демократичния живот на една страна.
Парламентите са бастион на демокрацията, на ценностите за свобода и плурализъм и източник на законност на политическата власт. Силни и динамични парламенти създават солидна и стабилна демокрация, доближават гражданите до техните представители и способстват за хармоничното развитие на страната си.
Именно в парламента се корени динамиката на непрекъснатата дискусия, позволяваща постоянното усъвършенстване на демократичния режим, адаптирането му към постоянно изменящите се общества. В това многообразие от предизвикателства, които днешният свят поставя пред нашите демокрации, на парламентите се пада да изпълняват все по-комплексна роля и мисия.
След като преодоляха трудностите на прехода с цялата му присъща нестабилност и неувереност, след осмислянето и укрепването на демократичния начин на живот и нормализирането на свойствените му дейности, сега нашите демокрации се сблъскват с нови проблеми и предизвикателства.
Всъщност глобализацията на икономиката, технологичната революция, промяната, еволюцията на международния ред изправят държавите пред нова ситуация и поставят под въпрос тяхното функциониране. От една страна, интернационализирането на икономиката предизвиква прехвърляне на компетенции и изправя държавите пред нови граници и ограничения за техния суверенитет. От друга страна, налице е засилване първенството на международния ред, което наложи ограничения върху действията на държавите, изисквайки същевременно от тях повече отговорности.
Сега вече международното право се съобразява не само с интересите на държавите и тяхната дейност вече не е напълно, абсолютно независима. Към интереса на държавата се добавя и защитата на човешките права, признаването в международен план на първостепенната роля на личността и на нейните основни права.
По своеобразен начин глобализацията наложи силни ограничения върху упражняването на политическата власт и предизвика криза във функционирането на демократичните режими – криза на растежа, криза на доверието, криза на утвърждаването. Преодоляването на тази криза е колективно предизвикателство и за да го подобрим, ние трябва да развием заедно една нова култура на демократична легитимност.
Същевременно обаче аз оставам оптимист дори и само заради това, че имам динамичен поглед върху историята и защото вярвам в съзидателните и новаторски възможности на нашите демокрации. Вярвам в достойнствата на дебата и на политическата педагогика. Най-вече вярвам, простете липсата на оригиналност, че демокрацията е с най-малко несъвършенства от всички политически режими. Тоест, трябва да желаем нейното развитие и да работим за модернизирането на държавата и на нейното функциониране.
Господин председател, госпожи и господа депутати! Живеем във време, белязано от неувереност. Всяка една от нашите демокрации поотделно и всички заедно - се сблъсква с огромни предизвикателства. За да избегнем възраждането на антидемократични тенденции и неизбежно свързаното с тях насилие, ние трябва непрестанно да повишаваме ролята на парламента като най-сигурното средище на демократичната легитимност и като привилегирована инстанция за дискутиране на идеи и проекти, които ще оформят колективното бъдеще.
Цялата световна система лежи върху нашите демокрации, дори и само защото без политическа легитимност правото е безсмислено. На парламентите като средище на националното представителство се пада незаменимата роля да легитимират този международен ред. Парламентите са призовани да поемат все по-мащабни отговорности. Тези отговорности са още по-тежки, когато трябва да се вземат трудни решения, като например, употребата на сила или когато се намесват многостранни позиции, които не съвпадат непременно с националния интерес или с преобладаващото обществено мнение, но с които държавите са обвързани. Но тези трудности не могат, нито трябва да бъдат причина парламентите да бягат от своите отговорности.
Да представляваш народа е най-благородната политическа функция в един демократичен режим. Пътят минава през задълбочаването на представителната демокрация и през адаптирането на нейното функциониране към новите реалности на глобализацията, откликвайки на законните стремежи на населението в защита на една по-универсална справедливост.
Не мога да не спомена, че в съзнанието ми естествено изниква тревожният случай с Ирак. Според мен трябва да съумеем да приложим с образцова прецизност принципите на международното право, защото само така ще можем да продължим борбата, обединени против международния тероризъм. Само така ще можем да гарантираме и занапред, че неговото неизбежно поражение ще бъде същевременно победа на свободата и правото.
Мисля си и за Източен Тимор, при който международната общност чрез Обединените нации гарантира не само упражняване на правото на самоопределение на жителите на Тимор, но оказа и продължава да оказва неоценима помощ за изграждането на прохождащата държава Тимор.
И накрая, не мога да не спомена случая с Международния наказателен съд, с който Португалия и България се ангажират с еднаква твърдост и решимост. Създаването на този съд според мен представлява решаващ момент в историята на борбата за човешките права и за установяването на истинско международно хуманитарно право.
Според сполучливия израз на един бивш прокурор от Нюнбергския съд “Не може да има мир без правосъдие, нито правосъдие без закон, нито закон, достоен за това име, без съд, който при дадени обстоятелства да решава кое е справедливо и законно”. Той още тогава си е мислил за постоянен съд, но е трябвало да чака повече от половин век, за да види мечтата си осъществена. Най-после разполагаме с инструмент, който ще ни позволи да поведем неуморна борба с безнаказаността на извършителите на военни престъпления и да не допуснем “зловещата баналност на злото” според ужасния израз на Хана Аренд, да стане също белег на нашия век.
Създаването на Международния наказателен съд бележи и края на злоупотребата с държавния суверенитет, когато сме изправени пред основно потъпкване на човешките права. Резултатът е по-добра защита на човечеството и укрепване на световния мир и справедливост. Преодоляхме едно важно препятствие в историята на международното наказателно право. Оттук нататък трябва да не отстъпваме пред трудностите и решително да продължим напред.
Госпожи и господа парламентаристи, всички тези промени създадоха една нова динамика и доведоха до възникването и укрепването на регионални пространства и субекти, които поддържат помежду си тесни връзки на сътрудничество. Това е най-добрият начин да се борим срещу отрицателните последици на глобализацията. Но преди всичко това е и единственият начин да се възползваме от нейните положителни страни, да извлечем ползата от това.
Именно в тази светлина проектът “Европейски съюз” придобива пълния си смисъл и истинското си значение. България и Португалия споделят един и същи избор. Скоро ще бъдат партньори в евроатлантическите структури. Европейският съюз и НАТО, на които Португалия е член, се готвят да посрещнат нови членове. На свой ред България и останалите кандидатки се готвят интензивно за присъединяването, към което законно се стремят.
Иска ми се да вярвам, че новото обединение на европейските демокрации около съвкупност от споделени принципи и ценности, формирайки една-единна и еднопосочна общност, ще бъде основополагащият камък на ХХl век. Това е историческа възможност, но също и неизмеримо предизвикателство.
Европейският съюз представлява политически, икономически и обществен проект от нов тип. Той минава през създаването на икономически и валутен съюз, през формулирането на общи политики, през създаването на единно гражданско пространство. Но той изисква и прилагането на обща външна политика и политика на обща сигурност, политика на отбрана и укрепване позицията на съюза като международен фактор.
Процесът на европейска интеграция е история на успеха. Трудностите, естествено възникващи в хода на неговата история, не попречиха Европа да продължи напред към постигането на своите амбициозни цели. Понякога се налагаха компромиси или жертви и изострено чувство на солидарност и на общност на интересите. В други случаи възникваха търкания и дори известно неразбирателство, но въпреки това Европа никога не е преставала да се разширява и задълбочава.
Следващият етап, в който ще присъства и България, ще изисква от нас удвоени усилия:
първо, защото с удвояването на държавите-членки Европа не само ще промени размерите, но и мащаба си;
второ, защото съществено ще нарастват неравенствата, неравномерността на развитието вътре в съюза, а това ще изисква повече солидарност и сплотеност;
трето, защото ще трябва да интегрираме голям брой млади и още крехки пазарни икономики, които се нуждаят от особено внимание и грижа;
и накрая, защото ще трябва да се ускори икономическото развитие на новите членки така, че всички да спечелят от европейската интеграция.
Освен подготовката на разширяването, Европа е твърдо ангажирана с определянето на по-цялостен политически модел, по който трябва да се произнесе Междуправителствената конференция през 2004 г. Решението за предварително свикване на Конвента, който обединява представители на европейските институции, на правителствата и на националните парламенти, приобщава гражданското общество и в чиято работа вече участват страните-кандидатки, е нагледен пример за амбицията на реформите, които се обсъждат.
В действителност, става дума за това наново да основем Европа, да й дадем подсилена демократична легитимност и да сключим с гражданите нов европейски договор. Това е политическото призвание, което ще постигнем само, ако обединим усилията си, ако укрепим взаимното доверие и ако гледаме напред в историята, ако действаме с прагматизъм и дух на великодушие, ако съумеем да обединим около тези цели силен национален консенсус, ако мобилизираме гражданите за изграждането на Европа, която е тяхното бъдеще.
Господин президент, госпожи и господа депутати, с това европейско начинание, с което са се ангажирали и Португалия, и България, на националните парламенти се пада основната роля за провеждане на дискусията за бъдещето на Европа, за създаване на европейско публично пространство - истински стожер на Европа, завършеният израз на европейското гражданство. Никога няма да е излишно да изтъкваме необходимостта от задълбочаване на европейската демократична култура, неделима от гражданството, от взаимното уважение и от зачитането на културното разнообразие.
Сближаването между управляващи и управлявани с помиряването между Европа и нейните граждани е заложено в бъдещето на европейските демокрации. Това е, господа народни представители, и едно ново поле, откриващо се пред парламентарното сътрудничество на двустранно равнище. Аз съм сигурен, че много от тези въпроси ще оживят плодотворните контакти, които ще бъдат установени между тук представените парламентаристи и депутатите от моята страна. Това е пожеланието, което отправям и което желая, защото вярвам, че скоро Португалия и България ще се срещнат като пълноправни партньори в евроатлантическите структури и че бъдещето започва днес.
Господин председател, господа народни представители, много ви благодаря. (Бурни, продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
Уважаеми народни представители, обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 20-27 септември 2002 г.:
Питане от народния представител Евдокия Иванова Манева към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно закриване на Дирекция “Информационни системи и технологии” към Изпълнителната агенция по околна среда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 октомври 2002 г.
Питане от народните представители Евгени Чачев и Евдокия Манева към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно усвояването на средствата по Програма ИСПА за екологични обекти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 октомври 2002 г.
Питане от народните представители Елка Анастасова и Владимир Димитров към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно преговорите на българското правителство с Европейската комисия за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 октомври 2002 г.
Питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно приложение на Инструкция № 1-113 за реда за достъп до информация, съдържаща се в документи от архивните фондове на МВР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 октомври 2002 г.
Питане от народните представители Николай Младенов и Димитър Абаджиев към Меглена Кунева, министър по европейските въпроси, относно промяна в позицията на България за 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 октомври 2002 г.
Питане от народния представител Благой Димитров към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно измерването на скоростта на моторните превозни средства от органите на КАТ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 октомври 2002 г.
Писмени отговори:
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Госпожо Шулева, добре дошла в парламента.
За процедурен въпрос има думата господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с искане за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Продължение на първо четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Указа за печатите.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство.
4. Първо четене на:
- законопроекта за защита на правата на детето, внесен от Евгения Живкова и група народни представители;
- законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Твърде амбициозен дневен ред за извънредното заседание.
Уважаеми народни представители, чухте процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 67, против 62, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам да се прегласува това решение на Народното събрание за извънредно заседание, тъй като ми се струва, че са гласували повече хора, отколкото има в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има предложение за прегласуване, което аз съм длъжен да уважа.
Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване направеното процедурно предложение от господин Владимир Дончев в качеството му на заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. с този дневен ред, който той представи от трибуната.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 177 народни представители: за 96, против 72, въздържали се 9.
Предложението се приема.
От името на парламентарна група има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, господа народни представители, вчера, 26 септември, Министерският съвет прие решение, с което се одобрява, цитирам: “Допълнителната информация към позицията за преговори по Глава четиринадесета “Енергетика” от бъдещия договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз”. На пръв поглед нищо незначещи думи, които обаче де факто ликвидират почти изцяло ядрената ни енергетика. В тази допълнителна информация на стр. 29, ако не сте я прочели, е записано, цитирам: “България следва да закрие блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй” преди 2003 г.”, т.е. само след 3 месеца. В следващия абзац на същата стр. 29 е записано, цитирам: “България приема общата позиция на Европейския съюз относно затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” и се ангажира тези блокове да бъдат затворени през 2006 г.”.
Повтарям: Министерският съвет от името на България се ангажира блокове 3 и 4 да бъдат затворени през 2006 г.!
Това решение на правителството е национално безотговорно. То не защитава националните интереси. Решението е противозаконно и противоконституционно. Фактите са ясни: всички български и международни експерти, включително и Международната агенция за атомна енергия са единодушни, че 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” са безопасни и отговарят на всички изисквания за безопасност. И въпреки това правителството решава да ги закрие.
Правителственото решение води неизбежно до увеличаването на цената на тока за всеки български гражданин, т.е. България от износител на електрическа енергия ще плаща ежегодно милиони за внос на електрическа енергия. Така възниква въпросът това правителство чии интереси защитава. Вече е пределно ясно за всеки български гражданин, че това правителство не защитава българските национални интереси. То е едно национално безотговорно правителство.
Да си премиер и министър на една държава не означава да пазиш министерското си кресло и безропотно да изпълняваш чужди поръчки. Днешното правителство няма воля, няма сила, няма мъжество да отстоява националните интереси не само в областта на ядрената енергетика и затова – повтаряме – е едно безотговорно правителство.
Но къде е мястото на парламента, дами и господа, и отговорността на всеки един народен представител? С решение от 17 юли 2002 г. Народното събрание даде мандат на правителството само, цитирам: “Да проведе консултации с Европейската комисия с оглед защита на националните интереси”. Справка: “Държавен вестник”, бр. 71 от 2002 г. Правителството няма право да решава под чужда диктовка затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.
Затова и от юридическа гледна точка правителственото решение от 26 септември 2002 г. е противоконституционно и противозаконно.
Кой Ви дава право, господин Сакскобургготски, който се страхувате да дойдете в българския парламент, и вие, господа министри, с лека ръка да слагате кръст на българската енергетика – единственият отрасъл, който все още функционира?
Зная, господа министри и част от тези, които ви подкрепят, някои от вас ще си отидат – кой в Мадрид, който в Лондон, кой отвъд океана. Но пепел ли искате да оставите след себе си? Лесно се руши, трудно се съгражда.
Парламентарната група на Коалиция за България предлага:
1. Да се свика извънредно заседание на парламента в понеделник, 30 октомври от 9,00 ч. за обсъждане на решението на Министерския съвет от 26 септември 2002 г., с което се одобрява така наречената допълнителна информация, с която правителството се ангажира да затвори блокове Трети и Четвърти на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.
2. Народното събрание да приеме решение въз основа на заключението на българските и международни експерти, включително и становището на Международната агенция за атомна енергетика, че блокове Трети и Четвърти на АЕЦ “Козлодуй” са безопасни.
Въз основа на това българските представители при преговорите по повод Глава четиринадесета “Енергетика” да не се обвързват с конкретни срокове за закриването на двата енергоблока.
3. Ако парламентарното мнозинство не приеме нашите предложения, то парламентарната група на Коалиция за България призовава всички народни представители, организации и граждани, независимо от техните политически убеждения, да се присъединят към жалбата до Върховния административен съд за отмяна на решението на Министерския съвет от 26 септември 2002 г. (Ръкопляскания от КБ.)
Зная, дами и господа, че историята съди, само че със стара дата. Но днес трябва да решим ще съхраним или ще ликвидираме нашата енергетика. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Само искам да ви помоля да ми припомните Вашето предложение за коя дата като извънредно заседание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Понеделник, 30 септември, от 9,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за извънредно заседание в понеделник, 30 септември, от 9,00 ч., така както предложи господин Корнезов.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 72, против 95, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
От името на парламентарна група давам думата на господин Веселин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес отново сме свидетели - досега говорихме за театър, сега сме свидетели на цирк. Значи има развитие. Отляво подлежат на развитие, защото отново се използва популизма с една тема, която е изключително важна за българския народ. Чист популизъм, господа отляво. Чист, 100-процентов популизъм!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Как, бе?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Затова, защото аз много по-добре от Вас, господин Божинов, знам колко са безопасни нашите реактори. Много по-добре от Вас. (Народният представител Георги Божинов оставя на трибуната на господин Близнаков материал.)
Българското правителството и управляващото мнозинство не желаят да закриват българските реактори – безопасните Трети и Четвърти блок. И отново повтаряме, че ще направим всичко възможно да защитим националния интерес, но не по начина и не по формата, която ни предлагате вие. Защото, ако се водим по вашия акъл, извинявайте за израза, трябва да стигнем до положението, до което стигнахте при Жан Виденов. Това няма да го правим. (Ръкопляскания от НДСВ.) Това не е пример, който ще последваме. Много е скорошен провалът ви, за да ни съветвате какво да правим.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): А сега по-добре ли е?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Второ, ние сме свидетели как протестирахте, когато се преструктурира външния дълг. Видяхме какъв е резултатът.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Какъв е резултатът?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Видяхме как протестирате когато сключвахме договора с “Краун ейджънтс”. Сега ще видите резултата и за блоковете. Само че там е работата, че българският народ също помни. И това, което се опитвате да представяте тук пред него, че сте някакви много големи сторонници на просперитета на България, ако беше така, вие щяхте да го направите по време на вашето управление. Кой ви попречи? НДСВ ли попречи тогава, питам ви? Кой ви попречи?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Блоковете не са затворени.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Какво беше там – на калпавия работник гащите му пречат. Извинявайте за израза.
Аз призовавам, уважаемите колеги народни представители да не се поддават на 100-годишния популизъм на една партия и да си вършим работата, а правителството също си върши работата. Така че националните интереси на България се защитават, според нас, по един много добър начин. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Не виждам да има от другите парламентарни групи желание за изявления, което ми дава възможност да премина към деловата част от парламентарния контрол.
Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика ще отговори, първо, на питане от народния представител Йордан Бакалов относно изпълнението на Закона за семейните помощи за деца и Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Заповядайте, господин Бакалов, да развиете Вашето питане. Знаете, разполагате с пет минути пленарно време.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер Шулева! И първото, и второто ми питане изцяло са въпроси, които се задават от българския народ и от хора, които са посетили моята приемна като народен представител в моя избирателен район.
Първото ми питане се отнася до Закона за семейни помощи за деца и Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Вече над шест месеца след влизането на Закона за семейни помощи за деца в сила, все още родителите на деца с трайни увреждания не могат да ползват месечните добавки за децата си. Поради незаинтересоваността на служителите на Министерството на труда и социалната политика не е създадена добра организация за изпълнението на закона.
Моето питане към Вас е: как Вие, като вицепремиер и министър на труда и социалната политика, ще гарантирате за изпълнението на закона?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Госпожо Шулева, заповядайте да дадете отговор на питането. Разполагате с 10 минути пленарно време, но не е задължително да го използвате цялото.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Бакалов, използвам поставения от Вас въпрос относно прилагането на Закона за семейни помощи за деца, за да припомня, че през тази година беше отменен старият Указ за насърчаване на раждаемостта и бе приет нов Закон за семейните помощи за деца, благодарение на което детските добавки се увеличиха от 8,50 лв. на 15 лв. за хората с доход до 150 лв. месечно на член от семейството. Такова драстично увеличение с почти 100% се прави за първи път след 1989 г. От следващата година подоходната граница ще бъде вдигната до 200 лв. месечно, което за 4-членно семейство означава доход от 800 лв. За 2002 г. в републиканския бюджет за семейни помощи за деца са осигурени 228 млн. лв., а за периода януари – август са изплатени 123 млн. лв.
По последни данни, за месец август са изплатени месечни помощи за деца в увеличения размер от 15 лв. на 852 472 деца.
Бих искала да подчертая, че подпомагането на семействата с деца и най-вече на семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, към които е насочен и Вашият въпрос, е един от приоритетите на правителството. За това говори и фактът, че тези семейства от 1 април 2002 г. придобиха право на нов вид семейни помощи, а именно:
- допълнителна еднократна помощ в размер на 100 лв. за дете с трайно увреждане над 50 на сто, ако увреждането е установено до навършване на 2-годишна възраст на детето;
- месечни помощи за деца с трайни увреждания в двоен размер – 30 лв., независимо от доходите на семейството;
- месечни помощи от 100 лв. за отглеждане на дете с трайни увреждания до 2-годишна възраст на детето, независимо от доходите на семейството.
Чрез общинските служби за социално подпомагане за периода април – август 2002 г. са изплатени 436 643 лв. помощи на семейства, които отглеждат деца с трайни увреждания. В Националния осигурителен институт няма обобщена информация относно броя на децата с трайни увреждания, тъй като в заявките, които постъпват чрез работодателите, е включена общата дължима сума за семейни помощи за деца за цялото предприятие. По информация на Националния осигурителен институт обаче, досега няма постъпили сигнали за забавяне в изплащането на семейни помощи за децата с трайни увреждания. Няма такива сигнали и в общинските служби за социално подпомагане.
Ако Вие разполагате с някакви подобни сигнали, ще Ви бъда особено благодарна да ни ги предоставите, за да можем да направим необходимата проверка.
Вярно е, че имаше известно забавяне в изплащането на семейните помощи през месеците април и май, което се дължеше както на цялостната реформа в законодателството, така и на закъснения в подаването на молби и декларации от правоимащите лица. Ето защо правителството удължи срока за подаване на новите формуляри до края на м. септември, така че правоимащите да могат да получат полагащото им се, считано от м. април.
При промяната на закона нашите очаквания бяха, че 1 млн. 150 хил. деца ще се възползват от двойно увеличения размер на детските добавки. Както вече съобщих, към края на август те са 852 хил. 472. Очакваме броят им да нарасне до края на м. септември, когато ще разполагаме с пълните данни. В случай на несъответствие с предварителните ни очаквания, това ще означава на практика, че децата, чийто месечен доход е под определената доходна граница от 100 лв. месечно, са по-малко от предвиденото, което като цяло е добър факт.
Независимо от това обаче, както вече споменах по-горе, правителството ще разшири достъпа до семейните помощи, като вдигне подоходната граница от 150 на 200 лв. месечно. По Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, на родителите или осиновителите, на инвалиди до 18-годишна възраст се отпуска допълнителна месечна добавка, независимо от семейните помощи за деца в размер на 70 на сто от гарантирания минимален доход. От 1 април размерът на месечната добавка е 28 лв. или общо по двата закона 58 лв. месечно. На неосигурените родители или осиновители месечната добавка се изплаща чрез общинските служби за социално подпомагане от Фонд “Рехабилитация и социална интеграция” към Министерството на труда и социалната политика. На осигурените родители и пенсионери това право се осигурява от Националния осигурителен институт.
За периода януари – юли 2002 г. от фонда са изплатени месечни добавки на деца по този член, допълнителните 28 лв., за които казах, в размер на 632 хил. 225 лв. или за 3 хил. 200 деца. За периода април – юли Националният осигурителен институт е изплатил месечни добавки по същия член на осигурени родители в размер на 777 хил. 686 лв. за 6 хил. 943 деца и на пенсионери, които отглеждат деца, в размер на 176 хил. и 500 лв. за 1576 деца. Забавяне в изплащането на месечните добавки за деца по този закон не е допускано. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Бакалов, знаете, че имате право на два уточняващи въпроса. Ще се възползвате ли от тази възможност? Ще го направите.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, колеги!
Това, което казахте Вие, действително е така, госпожо вицепремиер. Действително по 58 лв. по закона трябва да се получават. Но де факто и де юре в подчинените Ви служби това не се получава! Както вече Ви казах, моето питане е изцяло продиктувано само от въпроси на граждани, които идват в моята приемна. Ето едно такова писмено питане.
Мога да Ви кажа, че в него изцяло е заложена една родителска болка. Ще Ви резюмирам питането, а оттам се надявам Вие да ми отговорите на въпросите. Досега тези помощи са се получавали от съпруга. Сега трябва госпожата да отиде да получава помощите, при положение, че тя не е на трудов договор, а нейният съпруг е. Тя е инвалид над 75 процента. И това, естествено, се повтаря всеки 6 месеца. Можете да си представите, че тази госпожа трябва да пътува от Асеновград до Пловдив през 6 месеца! Това е един от проблемите, които тя поставя в това писмо.
Другото, което е разковничето в приетия законопроект, е, че действително по Указа за назначаване беше 50 процента инвалидност. Сега е над 50 процента инвалидност. Питам, че при положение, че те са 50 и 75, ако е 50 процента инвалидност, то тогава детето няма право да получава двойни надбавки ли?! Или обезателно трябва да бъде 50,1, за да получи тези двойни надбавки? Точно това пита тази госпожа – защо не получава тези надбавки?
Най-големият парадокс, според нея, е това, че въпреки, че по закона чл. 7, ал. 4 децата с 50 процента трайни увреждания трябва да получават без оглед на дохода на родителите. Но се получава, че на нея й искат връщане на тези пари. Тогава какво правим при това положение? Свършвам, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Госпожо Шулева, имате 5 минути, в които можете да отговорите на уточняващите въпроси на господин Бакалов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин Бакалов, аз и в предишното изказване казах, че ако Вие имате някакъв сигнал, ние бихме могли да извършим необходимата проверка и да Ви дадем съвсем точен отговор.
В своя отговор аз обърнах внимание, че съгласно законите 12 хил. деца с увреждания по този закон са получили 58 лв. съгласно новия закон. Сигурно има и някакви случаи, за които Вие казвате, в които са допуснати някакви нарушения или някакви проблеми. Аз не съм чела това писмо и не мога да коментирам в детайли. Ще Ви бъда благодарна, ако ни предоставите това писмо, за да разпоредим проверка, за да видим какъв е конкретният случай, и Вие ще получите абсолютно конкретен отговор на този въпрос. Но аз исках да уведомя българската общественост, че законът се спазва в пълната му сила и това показват цифрите, които току-що казах.
Разбира се, с най-голямо внимание ще се отнесем към конкретния случай, за който Вие казахте. Ще предприемем необходимите мерки, ако е извършено някакво нарушение. Но аз мисля, че се е създала възможност, че при положение, че за нормалните деца помощта е 15 лв., за децата с увреждания за първи път нашето правителство осигурява 58 лв., което е едно много значително увеличение, включително еднократните помощи, за които споменах. Това никога не е достатъчно за децата в това тежко положение, но все пак ние правим каквото е възможно в рамките на бюджета, който имаме, и аз мисля, че тенденцията, която се демонстрира и която се показва, е в правилна посока, и за бъдещите бюджети ние ще работим именно в тази посока.

Аз заявих, че подоходен тест не се изисква, и ако е направено някакво нарушение, съответно виновните лица ще понесат своята отговорност, тъй като законът ясно и категорично е казал, че за децата инвалиди не се прилага подоходен тест, а на тях се изплащат детските добавки в двоен размер плюс допълнително добавката по Закона за рехабилитация и социална интеграция в размер на 28 лева.
Това е, което мога да Ви отговоря. И още веднъж ще Ви бъда благодарна да ми предоставите конкретния въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Бакалов, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговора на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Искам да бъда много кратък относно сигнала. Доколкото си спомням, една моя колежка тук Ви задаваше абсолютно същите въпроси преди ваканцията. Ставаше въпрос за Владимир Гюров и, доколкото аз знам и съм информиран, нищо не е направено по неговия случай. Това е едно.
Второ, предложението за двойните детски надбавки за деца в неравностойно положение, доколкото също си спомням, защото аз не съм специалист в тази материя, е предложение също на една моя колежка от групата на Съюза на демократичните сили.
А това писмо тук е от госпожа Филка Бадилова от град Асеновград, която Ви е пратила писмо, така че аз не виждам защо аз трябва да Ви предоставя писмото, което тя е адресирала до мен. Просто потърсете си във вашето министерство писмата на госпожа Филка Бадилова и бъдете така добри вашата администрация да й отговори.
Но според нея и нейните изчисления мога да кажа, че тя не взима 58 лева, така както Вие казвате и както по закон трябва да се получават. По стария закон тя е получава 36 лева и 50 стотинки, по новия закон в момента получава 28 лева плюс всички останали допълнителни разходи за пътуване, за редене на опашки, за връщане и т.н. Ето, точно за това става въпрос. Въпросът не е дали законът е хубав или не. Въпросът е, че Вие сте длъжна да накарате вашата администрация да работи и да изпълнява този закон. Това е големият проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
С това приключи процедурата по това питане.
Следва питане също на народния представител Йордан Бакалов относно изграждането на специализиран дом за деца с увреждания в град Пловдив.
Господин Бакалов, имате думата да развиете и второто Ваше питане към министър Шулева.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер Шулева! Второто ми питане е свързано с изграждането на специализиран дом за деца с увреждания в град Пловдив. В Пловдив и областта има приблизително около 2500-3000 деца, страдащи от церебрална парализа, синдром на Уест, синдром на Даун и други заболявания. В София, Пазарджик и други градове в страната има изградени дневни центрове, в които се извършва комплексна рехабилитация и обучение на тези деца. Кметът на град Пловдив господин Чомаков и общинското ръководство са предоставили за нуждите на тези деца детска градина в кв. “Преслав”. Изготвен е проект за устройство и функциониране на дома. Рехабилитацията е тази, която поддържа живота на децата, а те трудно достигат до нея, защото се налага да си плащат. Финансовото подпомагане, което получават от държавата, стига само за 3-4-дневен курс на лечение в специализирани заведения.
Моето питане към Вас е: кога социалното министерство, което Вие ръководите, ще осигури средствата за финансиране на целогодишната дейност на дневен дом за деца със затруднения в град Пловдив? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Госпожо Шулева, заповядайте да дадете отговор на това питане. Знаете вече, че разполагате с 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! По отправеното от Вас питане относно изграждане на дневен дом за деца със затруднения в град Пловдив, предоставям следната информация.
Министерство на труда и социалната политика подкрепя инициативите на общините и организациите от неправителствения сектор, насочени към социална защита и интеграция на хората с увреждания. Редът и условията за разкриване на заведения за социални услуги са регламентирани с Наредба № 4 от 16 март 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги, издадена от министъра на труда и социалната политика на основание на Закона за социално подпомагане.
Заведения за социални услуги в общините се разкриват от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане, по предложение на областните служби за социално подпомагане. Разкриването е възможно, само ако е налице решение на общинския съвет на съответната община. С решението се посочва профилът и капацитетът на заведението, числеността на персонала, средствата за работна заплата, местата и веществената издръжка. Прилага се копие от документа за собственост на сградата, както и заключение на Хигиенно-епидемиологичната инспекция и Противопожарната охрана за пригодността на сградата.
При направената справка от Общинската служба за социално подпомагане се установи, че до изпращането на актуалния въпрос в Министерство на труда и социалната политика – 31 юли, няма решение на Общинския съвет на община Пловдив по този въпрос. Междувременно имаме информация, че на заседание на Общинския съвет – Пловдив, на 5 септември т.г. е взето решение за определяне на сградата на бивша детска градина “Полет”, намираща се в район “Западен” за разкриване на дневен дом за деца и юноши от 3 до 18-годишна възраст с умствени затруднения. До този момент обаче в Министерство на труда и социалната политика не е постъпвало официално предложение, придружено с необходимата документация и план-сметка за финансиране на дом за деца с посочените увреждания. Независимо от това е необходимо да се изпълнят всички административно-правни и технически процедури, съгласно законодателството в нашата страна за създаване на дневен дом.
Както знаете, вчера на заседание на Министерския съвет бяха приети изменения и допълнения на Закона за социално подпомагане, с което се очертават ясно ангажиментите на държавата и общините при финансирането и управлението на социалните услуги в България. Известно е, че състоянието на социалните услуги, предлагани в специализираните институции, известни като социални заведения, е тежко и това положение продължава повече от 50 години. Не са развити алтернативните услуги, помагащи на човека да остане в неговата общност и среда. С промените в закона, ако те бъдат одобрени от българския парламент, държавата приема социалните функции за хора със затруднения, деца и възрастни за държавна функция, и съответно поема ангажимента за финансирането им по стандарти, определени от Министерския съвет.
С особено внимание ще се работи за подкрепа на алтернативните социални услуги и особено с участието на неправителствените организации, какъвто, предполагам, е случаят с желанието за създаване на този дневен център за деца с увреждания в Пловдив.
Оттук нататък е важно, при определена готовност на община Пловдив и нейния партньор от неправителствена организация, да се планират в Бюджет 2003 необходимите средства за издръжката и за персонала в съответствие с приетите стандарти, а за капиталовите разходи може да се кандидатства с проект пред социалноинвестиционния фонд.
Бих искала да заявя ясно, че държавата поема финансирането на социалните услуги, а общините следва да поемат отговорността за тяхното управление, така както е предвидено с решението за финансова децентрализация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Бакалов, имате възможност за два уточняващи въпроса.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Аз искам да Ви благодаря за този отговор, защото действително след задаването на въпроса нещата специално по това питане се задвижиха.
Аз съм доволен, че Вашето министерство тук, по изпълнението на този закон, действително реагира много бързо.
Моята молба е колкото се може Вие да помагате за изграждането на такъв детски дом в района на град Пловдив, защото тези деца действително са в неравностойно положение.
Ето защо още един път искам да Ви благодаря. Мисля, че тогава, когато парламентарният контрол се използва от народните представители, в повечето случаи има смисъл от него. В този случай е точно така. Мисля, че жителите на град Пловдив и областта, тъй като там, както знаете, няма изграден такъв дом, ще бъдат много благодарни, ако се изгради такава детска градина за раздвижване на тези деца. Лично аз съм свидетел колко положително влияе такова раздвижване. Така че още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря, господин Бакалов. Това беше отношение към отговора на питането.
С това приключихме процедурата по това питане.
Преминаваме по-нататък, а именно актуален въпрос от народните представители Росица Тоткова и Николай Младенов относно месечните целеви помощи за отопление за предстоящия отоплителен сезон.
Госпожо Тоткова, заповядайте, разполагате с три минути, за да изложите Вашия актуален въпрос.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Шулева. Моят въпрос е свързан с предстоящата зима и начина, по който много български граждани ще я посрещнат и не само как ще я посрещнат, но и как ще я изпратят.
Първата информация с конкретни измерения за подпомагане на българските граждани през зимата, през зимния сезон на 2002 – 2003 г., се появи още в началото на месец юли, непосредствено след смазващото повишаване цената на тока, изненадващо дори за българите, свикнали на всякакви изненади, тъй като такова огромно повишение – с 30%, те не познават, без за това да има компенсационен механизъм за доходите на същите тези български граждани.
След един месец с Постановление на Министерския съвет № 183 се измени и Правилникът за приложение на Закона за социалното подпомагане, с което да се даде правната възможност, правната регламентация за реализиране на Вашите виждания и решения за енергийното подпомагане, получили се от проблемите и недостатъците на различните механизми през последните години, за да може да се подобри този процес.
И така, всички български граждани, които отговарят на изискванията за доход, за жилище, за продължителност на безработицата, за притежавана земя и така нататък, за енергийно подпомагане ще получат по 45 лв. месечно за този 5-месечен сезон, за парно или за ток, и 150 лв., ако се отопляват на твърдо гориво. Очаквате около 660 000 души в България да се нуждаят от такава помощ, за което казвате, че имате осигурени 110 млн. лв. От тях 480 000 души български граждани ще трябва да получат твърдо гориво, дърва или въглища, на стойност 72 млн. лв.
А от 2 септември започна кампанията за подаване на молби-декларации за оценка на правото на българските граждани да получават енергийни помощи. За целта е издадена и специална инструкция, която регламентира този ред.
Нашият въпрос към Вас, съвсем актуален сега, през първите дни на есента и на прага на зимата е: осигурени ли са необходимите средства за предстоящия отоплителен сезон за енергийни помощи?
И още, какъв е редът и как ще гарантирате отоплението на лицата, ползващи твърдо гориво? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте, министър Шулева. Разполагате с пет минути да дадете отговор на зададения актуален въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми господин Младенов! Години наред българските граждани, които имаха право да получават енергийни помощи, ги получаваха най-рано на 15 декември, когато зимата вече беше в ход и то за един месец.
Това, което в момента успяхме да постигнем, е, че всички нуждаещи се български граждани получават възможността да се снабдят с твърдо гориво за отопление още преди отоплителният сезон да е стартирал, тоест още през месец септември. Това ни костваше огромни усилия, тъй като ние не разполагаме предварително със средствата за целия 5-месечен отоплителен сезон. Но когато има добро желание, се намира изход. Успяхме да убедим голяма част от дистрибуторите срещу малка част от средствата – 20 на сто, колкото имаме заложени в бюджета за 2002 г., за отоплителния сезон 2002 – 2003 г. да поемат доставките за целия отоплителен сезон. Много сме благодарни на бизнеса, че ни съдейства да осигурим отоплението на хората в най-затруднено материално положение. Това са 650 хиляди семейства. Още веднъж искам да подчертая, че през 2002 г. за първи път хората действително спокойно могат да влязат в зимния сезон.
А сега ще се спра на документите, с които този факт стана възможен. С постановление на Министерския съвет № 183 от 9 август е прието изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. То променя механизма при предоставяне на целевите помощи за отопление на най-засегнатата част от населението. Промяната цели осигуряване на реална защита през зимните месеци, покриване на минималните норми за отопление на една стая и пълно компенсиране на увеличението на цените на енергоносителите.
Промяната е в следните насоки. Увеличава се размерът на помощта за отопление с ток и парно от 37 на 45 лв. или това е увеличение с 21,5 на сто. Всички правоимащи лица и семейства получават помощта в максималния й размер в зависимост от вида на отоплението. Смятаме, че това е справедливо, тъй като всички тези хора са в тежко материално положение. Досегашната практика да се дава енергийна помощ само като допълваща минималния гарантиран размер водеше до подпомагане с незначителни суми, които на практика не представляваха реална помощ за подпомаганите лица.
Помощите се диференцират съобразно вида на ползваното отопление – електроенергия, топлоенергия или твърдо гориво. Правоимащите лица сами определят вида на ползваното от тях отопление. Въвежда се безналично, директно разплащане на отпуснатите помощи, с което се облекчават хората, гарантира се целевото изразходване на средствата и се предотвратяват злоупотребите с тях. Дава се възможност за авансово и еднократно получаване на твърдото гориво от правоимащите лица и правото те сами да изберат фирмата-доставчик.
За осъществяване на целевото енергийно подпомагане през настоящия отоплителен сезон 2002 – 2003 г. са предвидени средства в размер на 110 млн. лв. или 22,2 на сто увеличение спрямо предходния отоплителен сезон. Става въпрос за 650 000 семейства.
Издадена е съвместна инструкция от министъра на труда и социалната политика и министъра на енергетиката и енергийните ресурси. В нея подробно е разписан редът за снабдяване с твърдо гориво през отоплителен сезон 2002 – 2003 г.
Считано от 1 септември 2002 г. общинските служби за социално подпомагане приемат молби-декларации за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. За отпускане на помощта се издава разрешение, срещу което правоимащото лице получава твърдо гориво от избран от него дистрибутор на територията на цялата страна, стига този дистрибутор да е приел предложения от Министерството на труда и социалната политика начин на разплащане. Разплащането на предоставените количества твърди горива се осъществява между общинските служби и фирмите-дистрибутори. В случаите, при които имат затруднения при снабдяването с твърдо гориво или липсва изградена дистрибуторска мрежа, по преценка на ръководителя на общинската служба помощта може да се предостави в пари по изключение.
Националната служба за социално подпомагане при Министерството на труда и социалната политика е създала необходимата организация за реализиране на Програмата за целево енергийно подпомагане. Проведени са работни съвещания с ръководителите на областните общински служби за социално подпомагане. Разработени са и са изпратени необходимите информационни материали. Представителите на областните и общинските служби участваха в тематични предавания на местните регионални телевизии, радио и вестници за разясняване реда за отпускане, снабдяване и разплащане на целевите помощи за отопление. За облекчаване достъпа на гражданите, в малките и отдалечени населени места са направени изнесени приемни на социалните служби. В кметствата са поставени информационни табла с разяснения на условията за подпомагане с целеви помощи за отопление, а на места са проведени и разяснителни кампании на общоселски събрания. В разяснителната кампания се включиха и неправителствени организации на и за инвалиди.
За предотвратяване на евентуални недоразумения по снабдяването на хората с твърдо гориво, са проведени работни срещи с представители на фирмите-доставчици по места, които са изразили желание да се включат в реализация на програмата. Инспекторатът към Националната служба и инспекторите на областните служби ще извършват регулярно проверки в хода на кампанията и при постъпили сигнали от жалби на граждани.
От 1 ноември започва приемането на молби за отопление за ток и парно. Парите ще се привеждат директно на топлофикационното или електроразпределителното дружество.
В заключение, бих искала да подчертая, че снабдяването на правоимащите лица с твърдо гориво върви нормално и без напрежение. Смятам, че народните представители могат да бъдат спокойни, че правителството е направило всичко необходимо, за да осигури на гражданите средства за отопление през новия отоплителен сезон и то още през месец септември. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Госпожо Тоткова, заповядайте да се възползвате от правото си на реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз ви благодаря за отговора. Този отговор показва колко добре може да се направи нещо, което да остане обаче само на хартия.
Въпросът, който аз Ви зададох, не е въпрос само за това да информираме хората и чрез трибуната на Народното събрание за това как службата си е свършила работата. Този въпрос е предизвикан от загрижеността на самите хора. Даже аз трябва да си призная, че бях изненадана от многобройните проблеми, които се явяват и не се учудвам впрочем, защото районът, от който аз съм избрана за народен представител, се отоплява изключително и само с твърдо гориво.
Безпокойствата на хората и нашето безпокойство са свързани преди всичко с това, че първоначалната идея да се доставя гориво на хората беше изоставена. Сега гражданите получават едно решение, една хартия и протоколи с него и сами трябва да си търсят дистрибутори. Нито в село Осина, нито в село Бабя, нито в село Драката или което и да е село или дори град в нашата област не можем да очакваме, че гражданите могат сами да се справят с този проблем. Те няма как всички да достигнат до дистрибутора, да извършат всички тези операции, които са заложени в инструкцията, за да могат да получат горивото. Защото механизмът, който е заложен, е направен като че ли всеки един гражданин, който трябва да получава гориво, има опита и познанията най-малко на едноличен търговец.
Освен това гражданите, които ще се снабдяват с твърдо гориво и ще се отопляват с твърдо гориво, са поставени в неравностойно положение с тези, които са на ток и на парно, защото токът идва до контакта, парното – до радиатора, а за да си достави твърдото гориво, човек трябва да заплати много разходи, които понякога далеч надхвърлят това, което осигурява държавата.
Има много добри решения, много добри неща. Аз смятам, че това са истински постижения, които Вие постигнахте с това да се дават на толкова много хора толкова много средства като цяло. Нека да не ги удавим в тези административни нарушения и наистина да бъдем спокойни за хората, а и те да бъдат спокойни, защото, уверявам ви, те сега не са. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Госпожо Шулева, имате възможност да вземете отношение по репликата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо Тоткова, благодаря Ви за уточняващия въпрос. Искам да направя някои изяснения.
Ние никога не сме поемали ангажимент да доставяме по домовете твърдо гориво. Ангажимента, който правителството е поело, е да осигури средства за доставката на твърдо гориво. През миналата година на хората се даваха пари и те по същия начин отиваха и си купуваха, доставяха си твърдото гориво по домовете, плащайки всички разходи за доставката. Тази година единствено парите са заменени с документ, който се дава на същите тези доставчици, които и миналата година осигуряваха твърдото гориво. Това се прави с цел, първо, защото миналата година беше възможно да се дадат 30 лв. чак на 15 декември и по 30 лв. през петте месеца на отоплителния сезон и хората пет пъти да ходят да си купуват гориво, докато тази година този документ, заменящ 150 лв. им дава възможност само срещу представянето на документ, вместо на пари, да получат това твърдо гориво и да си го доставят. Това е по отношение на ангажиментите, които сме имали.
Също така искам да кажа, че във Вашия избирателен район – Благоевградски, към 25 септември са подадени 19 100 молби. Вече са обратотени 13 086 и са връчени 4000 разрешения за получаване на твърдото гориво. Следователно, нещата в кампанията вървят изключително добре и единствената разлика, която гражданите трябва да знаят, е, че се създава възможност, получавайки този документ, вместо пари на ръка, с този документ, равняващ се наведнъж на 150 лв., да могат да си доставят гориво. Нещо, което миналата година трябваше да правят пет пъти и то посредата на зимния сезон.
Аз мисля, че това е една добра крачка, която е свързана с подпомагане на гражданите и абсолютно нищо не е утежнено - единствено този документ, който те така или иначе трябваше да получат и при получаване на паричната сума през миналата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
С това приключихме процедурата по този актуален въпрос.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров, зададен към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев, относно масови уволнения в “Електроразпределение” ЕАД – София, клон Кюстендил.
Заповядайте, господин Кацаров да развиете Вашия актуален въпрос.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Последната ми приемна и в град Кюстендил, и в град Дупница, всъщност се превърна в среща с бивши служители на “Енергоснабдяване” – Кюстендил. Предимно инкасатори, почти всички жени. Какво се е случило? Какво научих от тази приемна? Това, което ми разказаха уволнените.
Всъщност те са били измамени от назначената през юни директорка на клона в Кюстендил госпожа Славова. Самото нейно назначение беше очевидно политическо - ние вече говорихме за това, тъй като се направи въпреки добрите резултати на предишния директор. Та въпросната госпожа Славова, след като уволни впоследствие и началника на поделението в Дупница, сега реши да уволни и всички инкасатори в клона на “Електроразпределение”.
Какво е направила? Предложила е да подпишат нови длъжностни характеристики с уговорката, че това се прави за пълнота на документацията, че така е по-добре, да има по-добър ред в самата администрация. Всички тези служители подписват новите длъжностни характеристики, в които се оказва, че пише, че за да бъдеш инкасатор, трябва да си електромонтьор…
На това основание след това те до една са уволнени. Вече цифрата е достигнала 20 инкасатори, които или са уволнени, или вече са получили предизвестие за освобождаване, защото като основание е посочено, че не притежават необходимата квалификация и образование. В повечето случаи става дума за жени, които работят 10 – 15 години в тази система и веднага се поставя въпросът как може такива хора да бъдат наречени неквалифицирани.
Аз много ще се радвам, господин министър, да отговорите не толкова на мен и на моите колеги, а по-скоро на тези уволнени, които Ви уверявам, че всички до един очакват Вашия отговор от трибуната на Народното събрание, защо се постъпва така с тях.
Аз помня думите на лидера на НДСВ господин Сакскобургготски за нов морал в политиката, за това, че ще сложим край на партизанщината, ще дадем шанс на кадърните и на можещите…
Много от хората, в т.ч. и аз, вече не вярваме в това. Кажете Вие, господин министър, продължавате ли да вярвате? И ако продължавате да вярвате в това, как ще квалифицирате действията на госпожа Славова в поделението “Електроразпределение” – град Кюстендил? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Във връзка с поставения въпрос относно масови уволнения в “Електроразпределение” – София-област, клон Кюстендил, Ви информирам за следното.
Към 1 юни в клон Кюстендил на “Електроразпределение” – София-област ЕАД, по трудови договори са работили 31 души повече от предвиденото по щатното разписание. Към тази дата в дружеството е имало 272 работници и служители. Щатното разписание и средствата за заплати са за 241 човека в съответствие с разпоредбите на Наредбата за образуване на средствата за работната заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно участие. Превишението на утвърдената от Съвета на директорите численост на персонала е в резултат на извършени от предишния управител назначения явно извън правилата. Известна част от назначените не притежават необходимото образование или професионална квалификация.
Управителят на клона госпожа Славова е предприела действия за качествен подбор на кадрите с цел повишаване ефективността на дейността и изпълнение на показателите от бизнеспрограмата на дружеството, както и провеждане на приетата от Съвета на директорите управленска политика за развитие на човешките ресурси в съответствие с пазарно ориентираното развитие на сектора. Именно във връзка с това са извършени промени в някои длъжности в утвърденото от изпълнителния директор ново щатно разписание на клона, а не с цел освобождаване на определени хора.
За привеждане на числеността на персонала в клон Кюстендил в съответствие с утвърденото щатно разписание и средствата за работна заплата управителят на клона госпожа Славова е предприела съкращаване на длъжности, в резултат на което са прекратени трудовите договори на 11 работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Прекратени са и трудовите договори на 11 работници и служители поради липса на необходимото образование или професионална квалификация на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда. Двама ръководни служители са освободени с цел подбор на управленския екип на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.
В крайна сметка освободените от работа са по-малко от бройката, с която е превишено щатното разписание. Кадровите промени са извършени от управителя госпожа Райна Славова. Госпожа Славова е назначена за управител на клон Кюстендил от Съвета на директорите на “Електроразпределение” – София-област ЕАД, след одобрение от принципала, съгласно чл. 25 и чл. 32 от Устава на дружеството, за което е сключила с изпълнителния директор Договор за възлагане на управлението от 3.6.2002 г. Съгласно този Договор и Устава управителят на клона сключва, изменя и прекратява трудови договори с работници и служители от клона и определя трудовите им възнаграждения, т.е. упражнява правомощията на работодател за клона, съгласно Кодекса на труда.
Оценката за целесъобразността на управленските действия на госпожа Славова може да бъде направена единствено от постигнатите икономически резултати от дейността на клона. Анализът и контролът по отношение на тези резултати са от компетенцията на Съвета на директорите, който е отговорен пред принципала за резултатите от цялостната дейност на дружеството. Точна оценка за резултатите от дейността на клон Кюстендил по време на управлението на госпожа Славова може да бъде направена, след като Съветът на директорите на дружеството приеме отчетите за третото тримесечие и деветмесечието на 2002 г. Независимо от това, предварителният анализ на отчетените до момента показатели не показва влошаване на икономическите резултати на клона. Точно обратното – по отношение на някои от тях се наблюдават положителни тенденции.
Както всеки стопански ръководител, така и госпожа Славова е отговорна за своята дейност и резултатите от нея. Съгласно Устава на “Електроразпределение” – София-област ЕАД, управителят на клона отговаря пред Съвета на директорите за цялостната дейност на клона. Търсенето на отговорност е в правомощията на управителния орган на дружеството по начин, определен и в Договора за възлагане на управление, сключен с управителя.
По повод на цитираните от Вас думи от министър-председателя и въпроса, който беше зададен към мен: господин Кацаров, Вие по-добре от мен знаете какви кадрови промени бяха направени преди години във всички тези дружества. Вие сам знаете какви кадрови промени бяха направени в Агенцията по енергетика по време на Вашето управление и мога еднозначно да Ви кажа, че новият морал и професионалните критерии при подбора са факт, доказан с числа и с резултати в моята лична работа и по този начин и в работата на всяко едно от дружествата, в които аз представлявам държавата като собственик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кацаров, имате възможност за реплика. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не знам кой Ви е писал отговора и не разбирам аргументите, които изложихте. Имам чувството, че и Вие не ги разбрахте.
Става въпрос за уволнени хора, на чиито места се назначават други хора. Да, на местата на тези уволнени вече са назначени други хора. Не става въпрос за съкращение и оптимизация на щатното разписание. Защо говорите, че бройката била по-голяма? Те са уволнени и на тяхно място са назначени други хора! Вероятно по тези критерии за квалификация и подбор, които казвате, но в никакъв случай не можете да използвате аргумента, че трябвало да се съкрати щатното разписание. Това не е аргумент.
Честно казано, аз не съм изненадан от Вашия отговор. Не съм изненадан. Да, очаквах, че Вие няма да вземете отношение по тоя случай, както не взехте отношение и по случая в Благоевград с въпросните декларации, които бяха показвани тук, от трибуната на Народното събрание и дори председателят Герджиков прояви интерес в чисто юридически план да види подобна юридическа глупост. И там не взехте отношение. Не очаквам и тук да вземете отношение, но всичко това, уважаеми господин министър, се трупа и на Вашия гръб, и на гърба на Вашата политическа сила. В крайна сметка обаче, за съжаление, на гърба и на целия български народ. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте, господин Ковачев, имате възможност за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Разбира се, винаги е изключително чувствителен въпросът за уволненията на хора, защото това са хора от българския народ, това са хора, които имат своите семейства. Същевременно просперитетът на държавата зависи от множество, дори и малки, лични съдби.
А по отношение на репликата, че не съм взел отношение – това не отговаря на истината. Първо, заповедта е отменена. Второ, действията в мотивите, които бяха изложени към онзи момент тук, от трибуната на това Народно събрание - прозвучаха неверни сведения, че управителят на клон Благоевград е подсъдим. Тогава аз казах, че в крайна сметка основното нещо е презумпцията за невиновност до доказване на противното. Но оказа се, че това заявление от народен представител от областта е невярно. Такова нещо няма. И аз много искам да не използваме трибуната на Народното събрание, за да подвеждаме българския народ, българските избиратели, всички тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, министър Ковачев.
Костадин Паскалев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на питане от народния представител Йордан Соколов относно актуване като общинска собственост на микроязовири, бивша собственост на ТКЗС.
Заповядайте, господин Соколов, да развиете Вашето питане.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството! В последно време на много места се актуват като общинска собственост микроязовири и водоеми, които са били собственост на бившите ТКЗС-та. Само на територията на община Братя Даскалови – Старозагорска област, са актувани 17 такива обекта с различна площ, която варира от 50 до 440 дка. Интересно е, че във всичките актове за общинска собственост е посочено, че предишен собственик е ТКЗС, а като правно основание за това актуване се визира чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост.
Всички тези актувания са незаконосъобразни. Не може един обект, изграден върху земя на ТКЗС, която е била собственост на членовете на ТКЗС, за който се посочва, че принадлежи на ТКЗС, да се издава акт за общинска собственост. Посоченият член от Закона за общинската собственост не съдържа такова основание, защото дори със закон не може една частна собственост да бъде превърната в общинска, а и текстът на закона не е такъв.
Публична общинска собственост по силата на Закона за общинската собственост, както и по силата на Закона за водите, може да стане само собственост, която преди това е била общинска. Тоест, един язовир може да бъде и се обявява за публична общинска собственост, ако е изграден върху земя, която е общинска собственост.
Ето защо отправям към Вас настоящото питане и Ви моля да ми отговорите:
Известна ли Ви е горната практика на редица общини в България и по Ваше разпореждане ли се извършва горното актуване, защото такъв отговор дават много от общините?
Какво смятате да направите за преустановяване и коригиране на тази противозаконна практика, за да не бъдат принуждавани истинските собственици на тези язовири да водят съдебни дела за защита на своите интереси – нещо, което ще обремени държавата с излишни разноски? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Йордан Соколов. Разполагате с 10 мин. пленарно време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са водите, водните обекти, водостопанските системи и съоръжения, определени със закон – в случая това е Законът за водите.
Глава втора, раздел втори от Закона за водите регламентира видовете води, водни обекти, водостопански системи и съоръжения, които са собственост на общините. Съгласно чл. 19, т. 4, буква "в" от Закона за водите, "публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 – това са комплексните и значими язовири публична държавна собственост съгласно Приложение № 1 към закона – и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизане на закона в сила или на сдружения за напояване, без съдържащите се в тях води".
В глава втора, раздел трети на Закона за водите се регламентира частната собственост върху водите, водните обекти, водостопанските системи и съоръжения. Според разпоредбите на чл. 24 от Закона за водите не са посочени язовири и микроязовири като обекти на частна собственост.
Визираните по-горе разпоредби на Закона за общинската собственост и на Закона за водите са основание за актуване на язовирите и микроязовирите – собственост на общините, като публична общинска собственост.
В качеството ми на министър на регионалното развитие и благоустройството не съм давал указания по въпроси за актуване в тази посока, тъй като не са постъпвали и конкретни запитвания в тази област. В конкретния случай, визиран във Вашето питане, в община Братя Даскалови са съставени актове за публична общинска собственост 17 броя язовири. С писмо от 9 септември 2002 г. кметът на общината ни уведомява, че указания за актуването на язовирите като общинска публична собственост са дадени с писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – забележете, от 20 октомври 1997 г. – изпратено на общината чрез областния управител на бившата Хасковска област от 16 декември 1997 г. Писмо обаче с такъв номер в архива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е намерено.
В общината е постъпило възражение за спиране на търговете за язовирите от председателите на земеделските кооперации "Детелина" и "Напредък", като е представен протокол от 18 юли 1995 г. на Комисията по разпределение на имуществото на заличената кооперация "Единство" в с. Братя Даскалови. В протокола е отразено разпределението на дълготрайни материални активи, дялове на името на председатели на двете кооперации – по една втора язовир, канал, водохващане и канал от реката. Приложена е фактура от 3 октомври 1995 г. за внесени купюри за разпределено имущество. Няма данни лицата да са представили акт за собственост или да са предприели действия за спор за собствеността с общината.
По въпроса е сезиран и областният управител на област Стара Загора чрез писмо от приемната на народния представител господин Емил Кошлуков. С писма на областния управител до приемната на господин Кошлуков, до председателя на двете кооперации и до госпожа Цветелина Узунова – директор на Дирекция "Информация и връзки с обществеността" при Министерския съвет, е отговорено, че не е в компетенциите на областния управител за разрешаване по административен ред на споровете за собственост между общините и частните лица.
Очевидно е, че в случая се касае за имущество, което общините са придобили на основание чл. 30 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от заличените организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, от което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат дял или което не може да бъде продадено. В този случай то се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. Съгласно ал. 2 на чл. 30 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, след изтичане на 5-годишния срок от предаване на имуществото то става общинска собственост. Затова и в актовете за общинска собственост като бивш собственик е посочено ТКЗС.
Съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за сдруженията за напояване, сдруженията придобиват право на собственост от момента на възникването им като юридически лица върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура на територията им, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Общините са длъжни да предадат това имущество, респективно да прекратят сключените договори в определения от закона срок.
От момента на исканията за предаване на обектите, за които няма сключени договори, се прекратява режимът на публична общинска собственост на язовирите и микроязовирите, получени от организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за сдруженията за напояване, отдаването под наем на язовири и микроязовири публична общинска собственост, за които няма сключени договори, се извършва по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост, след съгласуване с министъра на земеделието и горите като надзорен орган.
В този смисъл с писмо от 1 март 2002 г. кметът на община Братя Даскалови е поискал съгласие от министъра на земеделието и горите за отдаване под наем на 17 броя язовири за срок от 3 години. С писмо от 2 април 2002 г. министърът на земеделието и горите е дал това съгласие. Съгласно действащото законодателство както областният управител, така и министърът на регионалното развитие и благоустройството нямат компетенции за разрешаване на спорове за собствеността между общините и частните физически и юридически лица. При условие че за спорните обекти кооперациите поискат, след представяне на необходимите доказателства за собственост, отписване на въпросните имоти от актовите книги за общинска собственост и получат отказ от общината, споровете за материално право за собственост следва да се решават по общия исков ред. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 64 от Закона за общинската собственост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, заповядайте, имате възможност за уточняващи въпроси.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз няма да използвам правото си за уточняващи въпроси, само искам да изразя отношение към казаното от Вас по някои пунктове. Смятам за излишно да задавам въпроси, защото ще влезем в една чисто правна казуистика.
Обръщам Ви внимание обаче, че във всички актове за общинска собственост не са посочени като основание тези текстове на законите, на които Вие се позовавате, включително на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а е посочено като основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост. Искам да Ви обърна внимание чисто правно, че дори със закон не може една частна собственост да стане било държавна, било общинска, освен по предвидените в закона начини, а това означава отчуждаването й. Не може ние да се изправяме пред някакъв случай едва ли не на национализация в полза на общините.
А и текстът на закона, на който се позовават съставителите общини на тези актове, не е такъв. Член 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост гласи: “Общинска собственост са водите, водните обекти, водостопанските системи и съоръжения, определени със закон”. Законът за водите също не прави общинска или държавна собственост собственост, която преди това не е била такава. Може да се спори, след като една собственост - било държавна или общинска, дали тя е публична или частна, но собственост, която не е била общинска, не може да стане общинска. И даже Законът за водите в чл. 19, т. 1 казва: “Публична общинска собственост са водите, водните обекти и т.н., когато са разположени на земи общинска собственост”. Не може нещо, което е признато, че не е разположено на общинска земя, а на земя на ТКЗС и принадлежало на ТКЗС, да стане общинска собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Доколкото нямаше уточняващи въпроси, само се изрази отношение, аз не бих могъл да дам думата на министър Паскалев.
Преминаваме към следващото питане, което е от народния представител Бойко Великов относно договорите за предоставяне право на ползване върху дълготрайни активи, собственост на “Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД, Велико Търново и други подобни дружества.
Господин Великов, заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Въпреки забавянето, питането ми не е загубило своята актуалност, защото проблемът с частните водни сдружения стават все по-значими от гледна точка преди всичко на гражданите на Велико Търново и в част от областта, както и на другите две общини – Сливен и Бургас.
Ще си позволя да повторя някои известни вече факти, защото това е класически пример за политика на корупция, която бе водена от Съюза на демократичните сили, политика, която някои се опитват и сега да продължават.
Какви са фактите? Чрез глава пета от Закона за водите, приет през 1999 г., се предвижда създаването и функционирането на водни сдружения, чиито членове са частни физически лица. Обръщам внимание, във Велико Търново дори не дочакват приемането на закона и са готови предварително с регистрацията на въпросните сдружения, което правят в Габрово. Приемането на глава пета от закона е довело до грубо погазване на обществения и на държавния интерес.
След приемането на закона Министерството на регионалното развитие и благоустройството е следващото звено от корупционната верига. На 21.11.2000 г. в последния си ден като министър Евгений Бакърджиев упълномощава представител на министерството да гласува за предоставянето на правото на ползване на всички водни съоръжения на “ВиК” - Йовковци на частните водни сдружения. На 23 юли 2002 г., също в последния си ден като министър, Евгени Чачев подписва договорите за водните сдружения в Бургас. Процедурата също е светкавична за нашата твърде бюрократична система - от 17 юни след парламентарните избори до 23 юли – време, в което Министерският съвет на Костов е вече в оставка.
Искам да ви обърна внимание на още един факт – за Сливен. Министерството тогава дори не дочаква регистрацията в съда на сдруженията и сключва предварително договорите с нерегистрираните дружества.
Третото звено от тази корупционна верига е на местно ниво – депутати, партийни лидери, кметове, братовчеди. Трудно е да се установят всички роднински, приятелски, интимни, политически и други връзки. Най-фрапиращите обаче са: Емил Томов – един от идеолозите и организаторите на законовия грабеж. Той притежава средно по 20 на сто от трите сдружения. Директор е на “ВиК” от 1993 г., заместник-областен управител по времето на СДС, кандидат за кмет на СДС на предварителните избори. От 2001 г. той е в Съединените щати със семейството си, откъдето управлява частните водни сдружения. Ако се наложи, привиква управителите им в някоя близка до България столица на оперативка.
Иваничка Лесидренска е пръв съдружник на Емил Томов, също с висок процент във водните сдружения. Името може да заблуди, но става въпрос за сестрата на бившия депутат от СДС Тодор Великов и бивш областен председател на СДС. Същата работи в Българските държавни железници и връзката й с “ВиК” е ясна – тя не е професионална, а също братовчедска.
За да обезпечи сделката и гледайки в перспектива, Емил Томов включва и кметове на общини, някои от тях и червени, като им дава трохи от по 1 процент от общия дял. Те влизат или еднолично, или чрез дъщери, съпруги, шофьори или други близки.
За далаверата е сигнализиран с изложение лично министър-председателят тогава Иван Костов от неговия кмет във Велико Търново. Мълчанието и пълното бездействие на министър-председателя е поредното доказателство за същността на сделката и за наложената политика на корупция от горе до долу.
Какви са печалбите от тази крупна далавера за няколко човека, част от които евентуално са отивали в партийните каси? Стои въпросът и за това колко губят гражданите, общините и държавата. Най-елементарните разчети на експерти и специалисти показват, че годишната печалба на частните водни сдружения е 5-6 млн., но официално декларираните са 300 000. Суровата вода я купуват по 2,4 стотинки на входа и я продават на гражданите средно по 1,28 лв. на изхода, въпреки че водата стига до Велико Търново по гравитачен път. Само едно сравнение с град Свищов, където водата се изпомпва от кладенци с водни помпи. Производствените разходи там са с 50 процента повече, а продажната цена на водата за граждани е почти 2 пъти по-малка.
В общините със създаването на водните сдружения постъпват 2 пъти по-малко средства. Същото се отнася и за държавата. Както казва народът, пладнешки грабеж пред очите на всички. Пет-шест милиона си делят участниците в далаверата, наречени водни сдружения, които им дават възможност да купуват имоти в най-скъпите градове на Съединените щати, да купуват хотели и да строят басейни, а защо не и водопади, да купуват апартаменти на родители, деца, роднини и близки, да пътуват по света и у нас.
Моето конкретно питане, господин министър, е: какво констатира комисията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, назначена с Ваша заповед? Какви са основанията за издадената от Вас заповед за прекратяване на договорите за предоставяне правото на ползване върху дълготрайните активи на “Водоснабдяване и канализация”, Йовковци? Какви са Вашите виждания за решаването на проблемите, свързани с въпросните договори, които създават реални условия за корупция и облагодетелстване за сметка на гражданите на Велико Търново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител. Разполагате с 10 минути пленарно време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, в първите дни на м. юли 2001 г. са били сключени договори за учредяване вещно право на ползване върху дълготрайни материални активи, собственост на “ВиК” ЕАД – гр. Бургас, “ВиК” ЕООД – гр. Сливен, и “ВиК – Йовковци” ООД – гр. Велико Търново. Посочените дружества са или със 100 процента държавно участие в капитала, или със смесена форма на участие – държавно общинско. Изразеното намерение в договорите е било държавните дружества да предоставят всичките си дълготрайни материални активи, включващи както земята, така и водостопанските системи и съоръжения на субекти в процес на учредяване, претендиращи, че са водни сдружения по смисъла на Закона за водите. И за трите обсъждани случая следва да се отбележи обстоятелството, че инициативата за сключване на договорите не е произлизала от държавата или от други съдружници – общините, а от новосъздаващи се частни дружества с ограничена отговорност с минимален капитал от 5 хил. лв. Съдружници в които са само тесен кръг физически лица, предимно служители в министерството или на ВиК-дружествата, или свързани с тях лица. Предметът на дейност на тези така наречени “водни сдружения” имитира напълно предмета на дейност на държавните ВиК-дружества.
При това положение още в първите дни след встъпването ми в настоящата длъжност с две заповеди - от 25 и 27 септември 2001 г., разпоредих две работни комисии да извършат цялостна проверка на договорите за предоставяне на ползване и да изготвят съответни доклади. При тези проверки бяха констатирани множество нарушения на действащото законодателство, тоест съществени правни пороци на волеизявлението на страните и респективно на сключените договори. Най-общо те са:
Първо. Договорите са сключени без да бъде осъществена никаква състезателна процедура за избор на ползвател, което императивно се изисква от закона по отношение разпореждането и наема на дълготрайните материални активи на държавното предприятие.
Подчертавам, че и трите дружества са държавни предприятия по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на вече отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, тъй като държавното участие в тях е по-голямо от 50 процента от капитала. При това положение е било задължително, както и да се тълкува правната същност на договорите, да се изпълни изискването на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за търговете, като евентуалният ползвател се избере чрез търг с явно или тайно наддаване. Грубо е нарушен и Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятието.
Второ. Договорите не са сключени в предписаната от закона форма. Съгласно чл. 49, ал. 3, т. 3 от Закона за водите придобиване на вещно право, каквото е правото на ползване, се подчинява на режима, установен в гражданското законодателство – чл. 18 от Закона за задълженията и договорите. Изисква нотариална форма на учредяване на вещното право върху недвижимия имот. В описите на дълготрайните материални активи, които се предоставят за ползване, фигурират недвижими обекти по сметки 201 “Земи”, 203 “Сгради и съоръжения” и 204. В тази си част на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите договорите са нищожни.
Трето. Договорите са сключени в нарушение на чл. 91, ал. 6 от Закона за водите, който изисква предоставянето на право на ползване върху водостопански системи и съоръжения да е възмездно. Възмездността се изисква за който и да е вид договор за предоставяне на ползването върху водостопанската система.
В сключените от трите ВиК-дружества договори реално липсва цена на правото на ползване, тоест липсва насрещна престация за предоставеното ползване. Уговорката е била цената на ползване да бъде стойността на амортизационните отчисления върху дълготрайните активи на ВиК-дружествата. По този начин е направен опит привидно да се установи нещо като насрещна престация – цената на ползване, която обаче е правно невъзможна, защото амортизационните отчисления върху активите се начисляват от собственика на основание императивните разпоредби на данъчното законодателство.
Начинът за изразходване на амортизационните отчисления също е определен със закон и не може да се променя по волята на страните в какъвто и да е договор. Стойността на амортизационните отчисления е калкулирана в цената на водата. Това не са средства на водните сдружения-ползватели, а пари на потребителите, които съгласно Данъчния закон следва да послужат за възстановяване на амортизиращия се материален актив. Или иначе казано, при положение, че собственикът договорно се е отказал да си ползва активите и да предоставя услуга с тях, тоест да получава цена на услугата, това е по-скоро щедра компенсация на ползвателя за покриване на неизбежните счетоводни загуби на собственика.
Ето защо, дори хипотетично да допуснем правната възможност на такава една престация, то тя има смисъл на вторична уговорка за разпределението на разходите, която не може да бъде цена на ползването.
Освен всичко това, в полза на водните сдружения е било прехвърлено и още едно право – правото да получават цялата цена на услугата, за което прехвърляне не е уговорена никаква насрещна престация. Тоест, те са придобили всички права по договорите с потребителите без да дадат нищо срещу това.
Четвърто. Договорите са привидни, като прикриват действително истинското намерение на страните да сключат концесионни договори за срок от 10 години.
Наистина, целеният от контрагентите резултат може правно действително да се постигне само и единствено чрез концесионен договор. Това обаче очевидно не е устройвало договарящите се, тъй като концесията се представя само чрез търг или конкурс при едно прозрачно състезателно производство на базата на конкурентно постигане на обективни критерии и защита интереса на държавата като изключителен собственик на активите.
Само с едно изречение ще подчертая, че в случая се касае за предоставяне на една публична услуга по водоснабдяване и канализация, която има този си характер, защото:
1. чрез нея се задоволяват жизнено неотменими човешки потребности;
2. представлява монополна дейност за определена територия, тъй като технологично в едно населено място съществува само една водопреносна мрежа, с която потребителят неизбежно е обвързан. Тоест операторът на мрежата е задължителен доставчик на услугата на потребителя.
Мимоходом искам да отбележа и обстоятелството, че всъщност някои от тези водни сдружения са получили огромен пакет от права дори преди да бъдат вписани в търговските регистри. Тоест преди постановяване на съдебното решение за регистрация. Очевидно страшно много се е бързало, за да бъдат “наградени” с тези договори избрани лица, въпреки липсата на търговска правосубектност на ползване. Например “Асеновец” ООД и “Южни води” ООД.
Освен това, както вече споменах, в новоучредените водни сдружения участват главните счетоводители, главните инженери от държавните ВиК-дружества, както и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това неизбежно води до конфликт на интереси и създава предпоставки за злоупотреба със служебно положение.
Успоредно с това в договорите като че ли случайно е пропуснато да се регламентира начинът на ценообразуване на водата, както и да се предвиди какъвто и да е ангажимент в тежест на частните дружества в този смисъл. Безпринципното предоставяне за ползване върху водоснабдителни системи на частни търговски дружества в нарушение на императивните разпоредби на закона очевидно повлия негативно и продължава да препятства възможността за привличане на чужди инвеститори.
При извършените проверки работните комисии са установили и множество специфични нарушения при отделните дружества, които обхващат в повече случаи заобикаляне на императивните изисквания за формиране волята на държавата и определяне мандата на нейния представител в общите събрания на дружествата с държавно имущество, както и грубо изолиране на общините като съдружници и нарушаване на дружествените им права. Всичко това е напълно разбираемо с оглед категоричната позиция на общините срещу този партизански метод на замяна и изместване на публичния оператор от предоставянето на ВиК-услуги.
След като се запознах с констатациите на работните групи и след задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата, както и в резултат на множеството допълнителни правни изследвания, категорично се убедих в следното:
1. Договорите за предоставяне ползването на дълготрайни активи, собственост на ВиК-дружествата, са сключени при съществени нарушения на действащата нормативна уредба.
2. Поради това тези договори са нищожни и не са породили никакви правни последствия.
3. Следователно налице са всички основания за възстановяване на фактическото положение такова, каквото е било преди сключването на договорите.
Предвид това на 14 юни т.г. издадох заповед, с която указах на управителите на ВиК-дружествата да предприемат незабавно всички правни и фактически действия за възстановяване държането на собствените им активи. Тази заповед има характер и значение на указание за опазване на имуществото, притежавано от дружествата с държавно участие.
Така че, господин Великов, оттук нататък ние ще се борим с всички правни и процесуални средства, за да възстановим законосъобразния статус на имуществото на ВиК-дружествата, като в тези си действия разчитаме на подкрепата както на институционално правораздаващите органи, така и на цялото общество, което според мен има интерес от добросъвестно предоставяне на ВиК-услуги в полза на потребителите.
Накрая искам да споделя очакванията си, че за времето на правните спорове потребителите в трите области - Сливен, Бургас и Велико Търново, ще предпочетат да плащат сметките си за вода на законния собственик на мрежата и действителен оператор на услугата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Великов, имате думата и имате право да зададете два уточняващи въпроса.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще се възползвам от това си право. Изненадващо е, господин министър, защо частните сдружения се обръщат към Арбитражния съд да обжалват Вашата заповед, а не към районния или окръжния съд например? Отговор на този въпрос дава, може би, позицията на уважавания и авторитетен юрист, председателят на Арбитражния съд към Търговската палата и председател на Народното събрание Огнян Герджиков. Съжалявам, че той излезе, изненадващо и той се включи като защитник на частните водни сдружения, този пладнешки грабеж, чрез юридическото становище. Оказва се, че становището за Сливен не е единствено, а има още две – за Велико Търново и за Бургас, всички с дата 7 юли 2002 г. Не ми се иска да коментирам хонорара, обявен официално за едно от становищата за Сливен от 2000 долара. Трудно е да се каже колко е общата сума за трите становища. Формално нарушение на закона няма, но от морална гледна точка въпросът не стои така. На практика юристът използва положението си на високопоставен политик. В такива случаи в развитите демокрации постъпват по един и същи начин, когато явно се използва служебно положение за защита на частни и корпоративни интереси.
Най-странното за мен обаче е, че господин Герджиков е подписал въпросните становища, както самият той заявява, цитирам: “с чиста съвест”. Това ли е новият морал, това ли е почтеността, когато става въпрос за грубо погазване на обществения и държавния интерес?
Моите допълнителни въпроси, господин министър, са следните: какво е отношението на държавните институции на централно и местно ниво по отношение на изпълнението на Вашата заповед за прекратяване на договорите с частните водни сдружения? Не считате ли, че във Вашето министерство, аз чух само част от този въпрос, има твърде много служители, свързани пряко с тази законна кражба? Заместник-министърът Сеев, Мария Парапанова, Мариана Букова, Григор Василев? Върховната касационна прокуратура извършила ли е проверка, има ли резултати от нея, след като Вие сте изпратили класираните резултати…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да приключвате.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: … от направената проверка от назначената от Вас комисия?
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право да отговорите в рамките на 5 минути, ако обичате.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин Великов, първата част не бих могъл да коментирам. Това не е въпрос към мен.
Но мога да кажа следното: имаме пълното съдействие на областните управители в трите области във връзка с възстановяване на собствеността и управлението на държавата. Вие споделихте нещо, което ме изненада – че не е имало законови нарушения. Не знам какво точно сте имали предвид, но ще Ви дам и конкретни, допълнителни отговори. При “ВиК” – Йовковци, Велико Търново, откъдето сте народен представител – община Велико Търново грубо е елиминирана от участие за сметка на по-малко значими общини като възможности. Със съгласието на държавата и очевидно под неин натиск, чрез преднамерени изменения на дружествения устав е допуснато сто дяла, притежавани от община Лясковец, да бъдат прехвърлени на частните сдружения. Друга особеност в този случай е последващо направеният опит за саниране на подписаните в обикновена писмена форма договори за предоставяне на право за ползване чрез сключване на договорите “по нотариален ред”.
Нотариалните актове са издадени въз основа на документите, послужили за сключване на първоначалните договори – заповед на министъра, също решение на общото събрание, но на самостоятелно правно основание, без да се споменава, че вече са подписани договорите. Налице са обаче пороци, които предхождат сключването на договорите и подписването на нотариалните актове, което води до тяхната нищожност. Един от тях е липсата на надлежно упълномощаване от страна на отрасловия министър на представителя на държавата за участие в общото събрание на “ВиК - Йовковци” ООД. Представеният мандат, предметът на договора, не е определен конкретно, дори бланкетно. Порокът на волята на мажоритарния съдружник резултира в недействителност на взетите от общото събрание решения. В тези решения на Общото събрание също не е посочен обектът на право на ползване и неговата цена, т.е., двата съществени елемента на този вид възмездни сделки. Аз бих искал да помоля всички, които имат отношение към тези въпроси, да окажат съдействие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в неговите усилия за възстановяване на правото върху оперирането и предоставянето на публични услуги. Бих искал да кажа, че нямам отговор от Върховна касационна прокуратура, въпреки че имаме съответни действия от апелативните прокуратури във Велико Търново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Великов, имате 2 минути да изразите Вашето отношение към отговора.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за обстойния отговор.
Искам да Ви информирам, че въпреки всички предприети действия, рекетът на водните сдружения продължава с едно нагло и, бих казал, цинично поведение. Организират псевдопротести в София с работниците, които се страхуват за хляба си и са принудени да протестират от своите управители. Събират подписи за подкрепа от кметовете на общините, пишат до министър-председателя и президента, саботират работата на държавното дружество чрез различни слухове. Най-фрапиращ е примерът със слуха за фекалиите във водата от частното сдружение “Аква-2000”. Купуват демонстративно имоти в центъра на Велико Търново. Заплашват служителите си, че ще останат на улицата, ако бъдат закрити. Взимат авансово суми от гражданите, разбирайки че краят наближава. В момента хората са объркани и не знаят на кого да плащат – на държавното “ВиК” или на частните водни сдружения.
Аз лично ще плащам на държавното “ВиК”, защото частните сдружения, дори и по закон не са вече собственици на водата, така както Вие самият казахте.
В заключение бих искал да отбележа следното: с приетия закон и подписаните от министър Чачев договори е предоставено ползването на водностопанските системи и други недвижими имоти – сгради, почивни станции и апартаменти, и всичко това без търг, без конкурс, без никакви финансови средства от участниците и, разбира се, без никаква публичност и откритост. Всички тези деяния от бившите управляващи дружествата с държавно участие и от тогавашните представители на държавата могат да се квалифицират като престъпления от общ характер.
Така ли ще отсъди обаче независимата съдебна система?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Продължаваме по-нататък.
Има думата да зададе своя актуален въпрос народният представител Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин вицепремиер!
Водоснабдяването на Рила и Кочериново е един от тежките проблеми в моя избирателен район и през последните години винаги съм се стремял да съдействам за финансирането на това строителство, разбира се, от позицията, която ми е отреждал избирателят.
Водопроводът за Рила вече е завършен, но проблемът за Кочериново стои. На една среща с Вас, господин Паскалев, в началото на тази година, Вие се ангажирахте да осигурите финансиране за водопровода до Кочериново. Преценявам, че е време да Ви попитам, дали това финансиране вече е факт и ще добавя един въпрос към онова, което съм Ви задал в писмена форма, породен от факта, че преди няколко дни на събора в Кочериново кметът господин Катев е казал, че ще довършим водопровода и това ще бъде диамантът в неговата предизборна програма. У мен се появява едно съмнение – дали това, което ще се строи в Кочериново е онова, за което Вие поехте пред мен като народен представител ангажимент или кметът господин Катев по някакъв си свой начин е осигурил финансиране на този обект? С други думи общината ли довършва водопровода или това го прави министерството, което Вие ръководите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Атанасов!
Това е вторият въпрос, който ми поставяте с грижа за реално предоставяне на услуги на населението в района, в който сте избран за народен представител и то на базата на наш конкретен разговор във връзка с решаването на отклонението за Конево, и във втория случай за водоснабдяването в община Кочериново.
Както стана ясно в нашия разговор преди повече от 7 месеца, Министерството на регионалното развитие и благоустройството пое ангажимента за решаването на този съществен проблем.
Водоснабдяването на населените места в поречието на Рилска река е проблем, който съществува от десетки години. Тази река е най-пълноводният приток в долното течение на река Струма. Въпреки това обаче, над 70 процента от нейния отток се формира през пролетта в периода на снеготопенето, а водите изтичат в река Струма и напускат пределите на страната, без да бъдат оползотворени.
За сметка на това през летните месеци всички селища в община Рила и Кочериново страдаха доскоро от безводие и преминават на тежък водоснабдителен режим. За преодоляване на тези проблеми през 70-те години на миналия век са разглеждани схеми и варианти, но нито един от тях не е реализиран.
През 1988 г. е разработено предпроектно проучване за цялостно решаване водоснабдителните проблеми на населените места в общините Рила, Кочериново и Бобошево. За основен източник е избрана река Елешница – десен приток на Рилска река. Недостигът на вода в сухите години е предвидено да се покрива чрез отклоняване на води от каскада “Рила”, които се акумулират в яз. “Калин”.
През 1989 г. са разработени работни проекти и още през същата година започва строителството на водохващане по река Елешница и водопрод до река Рила. Средствата тогава са осигурени от община Рила. Поради липсата на достатъчно финансови ресурси водопроводът е изграден само до с. Пастра. И през 1992 г. строителството му е спряно.
Едва през 2000 г. обектът е включен в Инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През същата година е проведен търг за избор на изпълнител на първия етап от обекта, обхващащ участъка от с. Пастра до град Рила. Този етап е завършен и осигурява вода в достатъчно количество за водоснабдяването на град Рила.
През настоящата година по възлагане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е извършена актуализация на проекта за втория етап на обекта, който обхваща водоснабдяването на град Кочериново и селата Стоп, Проминово, Морсалево, Крумово, Боровец и Бараково. Повтарям, Министерството на регионалното развитие и благоустройството възложи този проект.
През месеците юли и август т.г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е проведена процедура за обществена поръчка за обекта, съгласно Закона за обществените поръчки. Стойността на обекта, съгласно предвидената процедура, възлиза на 590 883 лева. Средствата за финансирането на този обект са изцяло осигурени от държавния бюджет.
С моя заповед на основание проведената процедура, е определен изпълнител на този обект. Към настоящия момент тече срокът за обжалване на проведената процедура, след което предстои подписването на договор с фирмата, спечелила търга.
Както и в предишния случай, отклонението за Конево, и сега, господин Атанасов, Ви каня на откриването на обекта, който ще стане два месеца след подписването на договора чрез средства от държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Атанасов, имате право на две минути, за да изразите своето становище към отговора.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Паскалев! Действително аз не съм имал възможност от тази трибуна да Ви благодаря за това, че свързахте с. Конево със света, защото знаем, че при построяването на обходния път то беше откъснато от коридор № 8. Правя го сега и Ви благодаря и за водопровода за Кочериново. Това е един от случаите, за който наистина може от сърце да се благодари. А стана ясно, че Вие сте изпълнили своя ангажимент и че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е намерило необходимите пари, направило е конкурс и след два месеца, както казахте, ще можем да се поздравим със завършването на този водопровод. Благодаря Ви и вярвам, че ще имам и други възможности за подобни благодарности, тъй като Вие наистина сте един от добрите министри в това правителство. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин вицепремиер, искате ли думата? Не. Благодаря Ви.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов.
Има думата да развие своето питане народния представител Йордан Соколов.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обществеността в столицата и в страната беше разтревожена от станалите престрелки в София, за които беше обявено от главния секретар на МВР генерал Бойко Борисов, че са между враждуващи банди за разпределение на територии за пласиране на наркотици. Беше обявено и медийно, че битката се води между бандите на простреляния Илиян Варсанов и на лицето Милтенов-Клюна, както и че са заловени участниците в покушението срещу Варсанов, включително и непосредствения извършител.
Не стана ясно обаче къде се вписват в тези събития лицата Алексей Петров и Димитър Джамов. Защото първите покушения бяха извършени именно по отношение на тях. Беше обявено, че бившата барета Алексей Петров е собственик на плувния комплекс “Спартак”, пред който беше извършено покушението срещу него. Бяха извършени редица арести на бивши барети. Но също не стана ясно това ли са извършителите и на двете покушения, и по отношение на Алексей Петров и Димитър Джамов едни и същи лица ли са те?
Моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството и на Министерство на вътрешните работи, което Вие оглавявате, по отношение съществуването на престъпни организации или банди?
Задавам този въпрос, защото след като се знае за тяхното съществуване, знае се и каква престъпна дейност извършват, обществеността си задава въпроса защо се изчаква те да излизат на светло, да се изтребват взаимно, а не се вземат превантивно предвидените в закона мерки, за да се пресече именно тяхната престъпна дейност, да бъдат набавяни необходимите доказателства, за да може всеки един от участниците в тези престъпни организации, в тези прояви на организираната престъпност, да получат своето заслужено наказание. Защото аз не мога да се съглася с изказването на Вашия главен секретар, цитирам: “Щом са известни бандити – в затвора! Какви доказателства ще им търся?”.
За да свърши добре своята работа Министерство на вътрешните работи след данните, които има по отношение на организираната престъпност, то трябва да действа, а не да изчаква. И да събира именно необходимите доказателства, ако искаме тези хора да отидат там, където им е мястото, а това е затворът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, в отговор на поставения от Вас въпрос относно политиката на правителството във връзка със съществуването на престъпни организации или банди предоставям на вниманието Ви следната информация.
Основните механизми в работата на правителството като цяло и на Министерството на вътрешните работи по отношение на организираната престъпност са стриктното спазване на законите и прозрачност в действията на различните институции. Това е необходимо условие за удовлетворяване на потребностите на обществото от сигурност, ред и спокойствие. Като основни дейности се налагат: засилване на активността на службите в МВР, при ясни правила за работа и строг вътрешноведомствен контрол за тяхното спазване; осигуряване на прозрачност и надзор върху работата на МВР и други.
През последната година в резултат на взетите от Министерството на вътрешните работи мерки дейността на организираните престъпни групи значително е ограничена, стеснени са възможностите за извличане на печалби от сенчестия бизнес и са ограничени конфликтите в сферата на криминалните дейности, като: наркоразпространението, контрола над незаконния трафик на хора, проституцията, кражбите и контрабандата на моторни превозни средства, стоковата контрабанда и други.

Борбата срещу организираната престъпност е основен приоритет в дейността на министерството. В общия комплекс от мерки по предотвратяване и пресичане на престъпната дейност на организираните престъпни групи значително място заемат мерките по ограничаване възможностите за извършване на тежки престъпления и престъпления с общоопасни средства.
Активно се работи по ограничаване и недопускане на възможности за използване на чужди граждани като поръчкови изпълнители на престъпления. Реализират се и мерки за своевременно разкриване на опити на престъпни групи за въвличане в престъпна дейност на служители от МВР и други държавни органи.
Провежда се активна оперативно-издирвателна дейност по отношение на лица и групи, ангажирани с незаконен наркотрафик и разпространение на наркотици с цел ограничаване на възможностите за превръщане на България в депо за разпределение и разпространение на наркотични средства. Извършва се активна дейност по разкриване и пресичане на канали и престъпни механизми, използвани за контрабанда и незаконни сделки.
Значително се повиши ефективността на работата в зоните за граничен контрол и се ограничават възможностите за незаконен трафик на стоки и наркотични вещества.
Мога да кажа, че е засилена координацията и сътрудничеството при противодействието на организираната престъпност на национално и на европейско ниво. На най-висок етап е издигнат процесът по хармонизиране на законодателството в сферата на борбата с организираната престъпност, по изграждането на институциите и звената за сътрудничество със структурите на Европейския съюз – Европол и Шенгенската информационна система, и по разширяване на възможностите на оперативното и регионалното полицейско сътрудничество.
Специализираните служби на Министерството на вътрешните работи провеждат активни мероприятия за своевременно придобиване на информация за преразпределението на територии и дейности, контролирани от организираните групи, и възможностите за възникване на конфликти. Следва да се има предвид обаче, че отношенията между групите и между членовете на самите групи са изключително динамични. Освен това се касае за затворени структури, където проникването е доста трудно. Поради това и възможностите за предприемането на превантивни мерки и недопускането на тежки престъпления, свързани с използването на огнестрелно оръжие, са значително ограничени.
Конкретно по случаите, които се цитират, са образувани оперативни и следствени дела. И работата по изясняване на конкретното участие на значителния брой участници в инцидентите продължава. Събрани са и доказателства, но доколкото се касае до оперативна и следствена тайна, тук не бих могъл да коментирам случаите в детайли. Мога само да кажа, че има задържани лица и предявени спрямо тях обвинения.
По установяване и задържане на извършителите на посочените престъпления в най-тясно взаимодействие работят Столичната дирекция на вътрешните работи, Дирекцията на Национална служба "Полиция" и Дирекция на Национална служба "Борба с организираната престъпност". Постигнати са резултати. И аз се надявам, че в най-скоро време те ще станат обществено достояние.
По принцип службите на Министерството на вътрешните работи работят активно за разширяване на информационните позиции, за придобиване на изпреварваща информация за намеренията и действията на организирани престъпни групи и за пресичане на тяхната престъпна дейност.
Смея да твърдя, че в последно време тяхната дейност е значително ограничена, в това число и чрез неутрализирането на няколко такива престъпни групи. Работата на Министерството на вътрешните работи в тази насока ще продължи и за в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Петканов.
Господин Соколов, заповядайте. Имате право да зададете два доуточняващи въпроса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Позволете ми лично аз да изкажа съмнение в това, че дейността на организираната престъпност е ограничена. Защото зачестилите престрелки, няколкото показни убийства – неща, които ние доста отдавна не бяхме наблюдавали, не само като че ли, за съжаление, не намаляват, а се засилват.
Вие на няколко пъти споменахте, че МВР трябва да действа с прозрачност. Аз смея да кажа, че прозрачността в действието на МВР не е винаги качество. Напротив, в редица случаи всяка прозрачност или показност е вредна.
И затова моите допълнителни въпроси аз извличам и от основното си питане, но и от Вашия отговор.
Одобрявате ли Вие, когато дори в медиите излизат изявления на висши ръководители на МВР, които разкриват много оперативни и следствени данни? Беше заявено точно с какво се занимава лицето Варсанов, с какво се занимава неговият опонент, да го наречем, в наркораспространението, Клюна. Беше разпространено какви хора са задържани. В единия случай е задържан извършителят, а в другия случай, както е по отношение на Алексей Петров, е задържано дори лицето, което е дало автомата.
И второ, отново Ви моля да ми отговорите. След първите два атентата срещу Алексей Петров и Димитър Джамов ген. Борисов заяви, че се бият две банди. Къде в тези две банди са лицата Алексей Петров и Димитър Джамов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин министър, заповядайте. Имате право на отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Вие зададохте два допълнителни уточняващи въпроса и те са свързани. Бих ги разгледал като един въпрос.
Питате дали одобрявам изказвания, интервюта и т.н. в медиите, чрез които се разкрива оперативна и следствена тайна. Ни най-малко не одобрявам подобно нещо! И аз лично никога, по никакъв повод и на никакво основание подобно нещо не съм правил и нямам намерения да правя. (Неразбираема реплика от място на народния представител Любен Петров.)
В тази връзка Ви отговарям и на втория въпрос – какво е мястото на Алексей Петров и на Джамов в посочените престрелки, към коя групировка се отнасят те, какви са техните действия и какво качество имат. Именно поради съображения, че става дума за оперативна и следствена тайна, не бих могъл да Ви отговоря, а иначе знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Соколов, имате право да изразите Вашето становище по отговора на Вашето питане.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм и доволен, и недоволен от Вашия отговор. Доволен съм от това, че Вие сте наясно наистина, че оперативна или следствена тайна не трябва да се изнася.
Но не съм доволен от това, че въпреки това Ваше правилно становище тя се изнася.
Имам чувството, че в действията си МВР като че ли действа с двоен аршин. Когато става дума за лица от престъпния свят, за каквито бяха посочени Илиян Варсанов и Клюна, следствена тайна като че ли не съществува. Когато става дума за бившата барета Алексей Петров, който беше обявен за собственик на плувния басейн "Спартак"; аз винаги съм знаел, че този комплекс принадлежи на държавата, на МВР, на "Левски", сега научавам, че той принадлежи на една бивша барета, като че ли следствената тайна не съществува. Непрекъснато беше съобщавано колко бивши барети са заловени, че те са заловени именно във връзка с покушението срещу Алексей Петров, че е заловен, забележете, дори човекът, който е дал автомата, с който е стреляно срещу Алексей Петров – едни абсолютни подробности и детайли, които несъмнено са следствена тайна. Докато по отношение на другия случай – на Димитър Джамов, никой нищо не говори и като че ли следствената тайна започва да действа именно тогава. А обществеността се интересува наистина как стоят точно нещата и по отношение и на единия, и на втория, и на третия, и на четвъртия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров относно показните убийства във Варна.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия актуален въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги! От зимната столица на убийствата очевидно минаваме към лятната столица на убийствата. През последните седмици Варна се превърна в център за показни публични екзекуции на международни престъпници и аферисти.
Преди 5 дни, на 22 септември, в 14,15 ч. в центъра на Варна в “Тропс къща” беше застрелян показно македонският гражданин Орце Коруноски. По време на убийството в заведението е имало около 40 посетители, а по булеварда – стотици граждани. Минути преди покушението русоляв здравеняк без маска, повтарям: без маска – влиза в гостилницата и застрелва жертвата. След изстрелите изчезва в посока на Морската градина.
Според главния говорител на МВР Бойко Борисов дейността на Орце Коруноски се наблюдава от полицията. Тогава става много интересно как тази наблюдавана личност безнаказано е застреляна в центъра на Варна? После се оказа, че в продължение на седмица полицията дори не може да разбере къде точно е отседнал той във Варна.
Малко по-рано, на 2 септември, в 19,45 ч. грузинецът Бидзина Арушидзе е разстрелян показно в центъра на Варна пред магазин “Тера Нова” – на 300 метра от последното убийство. Убийството отново е станало пред очите на стотици варненци, на най-оживената улица в града и по време, когато много гости и жители на града се разхождат. Убитият е прострелян в тила, а проектилът е излязъл през челото. Проектилът е преминал през главата и не е намерен на местопроизшествието, което красноречиво говори каква е била опасността да пострадат и невинни граждани.
Първоначално РДВР – Варна, съобщи, че убитият е грузинският гражданин Давид Асатяни, тоест и тук виждате колко е точна информацията. След това се изяснява, че убитият е Бидзина Арушидзе. Същият е притежавал неистински документи на името на Давид Асатяни. Арушидзе е издирван от Интерпол за извършени престъпления: убийство през 1999 г. в Грузия и два опита за убийство – също в Грузия. Издирваният от Интерпол живеел необезпокояван от никого в нает от него апартамент в град Варна.
Господин министър, списъкът е много дълъг. На 22 август 2000 г. пред дома си в центъра на Варна е прострелян чеченецът Яхия Хашаев. На 20 септември 1999 г. – Абдула Патаев е разстрелян пред дома му във Варна, също чеченец. На 21 ноември 1996 г. при взривяването на шефа на СИК е ранен бодигардът-грузинец. Няколко месеца по-рано е заклан друг грузинец в гръцката махала и така нататък.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е как стана така, че международни престъпници и аферисти пребивават необезпокоявани във Варна? Защо организираната престъпност знае местоположението на тези престъпници и ги ликвидира нагло и безнаказано, а българската полиция дори не знае, че са във Варна и не може да залови техните екзекутори? Какви мерки възнамерява да предприеме правителството, за да прекрати тези варварски екзекуции и да защити не само гражданите на Варна, но и престижа на България като цивилизована държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В отговор на поставения от Вас въпрос относно предприетите действия от МВР във връзка с показните убийства във Варна, ще Ви запозная с фактическата обстановка и проведените до момента мероприятия по тяхното разкриване, като ви предоставям следната информация – тук допълвам с оглед на това, което сега чух, че въпросът към мен беше зададен за две от убийствата и аз мога да отговоря за тях. Що се отнася до 1997, 1998 и 1999 г., там отговора трябва да потърсите може би на друго място или да ме попитате допълнително, за де се подготвя.
На 1 септември тази година около 19,45 ч. на бул. “Княз Борис I” във Варна е намерен прострелян грузинският гражданин Арушидзе, който е влязъл в страната на 27 март тази година с неистински документи на името на Давид Асатяни. Именно поради това първоначално беше съобщено, че това е убитото лице. На 26 юни той е адресно регистриран във Варна с използваното от него име.
При проведените неотложни мероприятия от органите на МВР е открит и иззет пистолет “Макаров” със заглушител. След установяване на самоличността на убития се оказва, че той е издирван от Националното централно бюро на Интерпол на Грузия. От бюрото е изискана информация за убития и за евентуалните мотиви за това убийство.
В Окръжната следствена служба – Варна, е образувано Следствено дело № 1201 от 2002 г. срещу неизвестен извършител.
Второто убийство е извършено на 22 септември 2002 г. около 14,30 ч. в заведение за обществено хранене отново на бул. “Княз Борис I”. Прострелян е македонският гражданин Орце Коруноски. Коруноски има регистрирана фирма “Корунд” ООД, със седалище в Кюстендил, която е в ликвидация. Участва и във фирма “Зоран трейд” ООД, със седалище в София.
Коруноски влиза в страната на 18 август 2002 г. през Аерогара София и отсяда във Варна, където пребивава около три седмици. На 22 септември е повикан в заведението от негов приятел от София, който пристига същия ден във Варна. По време на обяда към тях се приближава неизвестно лице, което го прострелва в главата.
При проведените неотложни мероприятия е открит и иззет пистолет “Червена застава 99” с два пълнителя с патрони. По случая в Окръжната следствена служба във Варна е образувано Следствено дело № 1221 от 2002 г. срещу неизвестен извършител.
Въпреки проведените досега издирвателни мероприятия, извършителите на двете престъпления не са открити.
Оперативно-издирвателните мероприятия и по двата случая продължават. От анализа на придобитата информация е видно, че двамата са пребивавали за кратко време във Варна, а Арушидзе е бил с чужда самоличност. Поради тези обстоятелства оперативните служби в Регионалната дирекция на вътрешните работи – Варна, не са разполагали с предварителни данни за тях, както и за евентуално извършени от тях престъпления на територията на региона.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за МВР, полицейските органи събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация по отношение на лица, за които има данни, че са извършили престъпления от общ характер. За посочените две лица такива данни не е имало. Органите на МВР работят съгласно законовите си компетенции по установяване на лица, пребиваващи незаконосъобразно на територията на страната. Основен принцип в тази насока и в тяхната дейност е спазването на Конституцията и законите на страната, както и зачитане правата и свободите на гражданите. От 10 дни в страната се провеждат такива проверки, а не само в град Варна.
Не бих се съгласил с Вас, че международни престъпници и аферисти пребивават необезпокоявани във Варна. Това Ви твърдение би било вярно, ако се знае, че са такива и се знае кои са те. Тогава бих се съгласил, но в случаите, в които те пребивават под чужда самоличност в рамките на една или две седмици, струва ми се, че подобно твърдение не е основателно.
Надявам се извършителите на престъпленията да бъдат разкрити и заловени. Не винаги обаче това може да бъде постигнато в рамките на 5-6 дни. Смея да твърдя, че по отношение на едно от убийствата има напредък и са събрани доста доказателства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето становище.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Няма да влизам в спор. Просто искам да Ви прочета първата информация в медиите във Варна, където пише: “Убит е македонец – криминално проявен и отдавна следен от нашите служби – казаха полицейски източници…” Единият от тези източници е, както Ви казах, ген. Бойко Борисов.
Какво ме тревожи? На първо място, Варна става рай за престъпниците. Те спят във Варна необезпокоявани, хранят се на центъра на Варна без някаква маскировка – нагло, арогантно. Същото правят и техните убийци. Обяснете ми как става това нещо? Нашата полиция не може да разбере, че документите им са фалшиви, не знае къде са – имаме цяла държава и цял държавен апарат, за да ги открие и не ги открива, а престъпните среди си пращат убийците, намират го на точно определеното място и изчезват. Рай за престъпниците сме станали.
Второто много важно нещо: Вие си спомняте уволнението на Милена Милотинова от Българската национална телевизия. Тя беше уволнена за това, че показа грозна екзекуция на стотици километри от България. Това потресе цяла България. А тук варненци гледат на живо тия екзекуции! Разбирате ли? На живо! Това е ужас, който ще остане в тези хора. Там са били дечица. Става въпрос за стотици хора.
Какво значи публична екзекуция? Да дойдеш без маска да екзекутираш някого във Варна. Значи, че това е територия, свободна от полицията. Ти знаеш, че няма да те хванат. Нещо повече – ти си сигурен, че няма да те търсят.
Затова, много Ви моля, вземете мерки това да не става. Във връзка с това аз Ви връщам към онази фалшива печатница. Аз тогава Ви попитах как и кого ще накажете за тая пушилка, която се вдигна. Вместо това Вие наградихте с Почетен знак I степен шефа на РДВР – Варна. А сега се чува, че за последния героизъм ще го направите генерал. Аз си мисля, че за такива показни убийства, след като Милотинова си отиде от телевизията, да няма наказание в полицията, просто ще бъде срамно за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате право на реплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Споделям Вашата загриженост. Аз споделям Вашата загриженост, защото такива неща действително не трябва да стават. Но за съжаление, в отделни случаи ги има.
Моля Ви да имате предвид, че Варна е такъв регион. Варна е на второ място в страната по индекс на престъпност след София. Варна е тежък регион. Може би народните представители носят отговорност за това, кметът, обществеността в региона – всички, които досега са управлявали този регион. (Неразбираема реплика на народния представител Петър Димитров.) Защото Варна не е станала такъв тежък регион от половин или от една година, а от десетилетия. Варна винаги е била в първите места по престъпност и аз тук няма да навлизам в подробности и да обяснявам защо това е така. Има цяла наука “Криминология”, която дава обяснения на този въпрос.
Варна е съблазнителен град. Престъпността се изнася в курортния период там. Варна е голям град и има възможност за укриване на следи и т.н. Подобно явление в Търговище, Силистра, Кърджали или Смолян няма. Във Варна от началото на годината има около 15 убийства и моля Ви, господин Димитров, забележете: това са двете единствени засега неразкрити престъпления – убийства. Аз се надявам, че и те ще бъдат разкрити.
Какво е писано в медиите, мен не ме вълнува. Аз не се ръководя от медиите. Аз се ръководя от фактите, от доказателствата, които са събрани по тези две оперативни и следствени дела.
По отношение на шефа на РДВР поставяте въпроса ад хок. Факт е безспорно, че в последната година – година и половина, във Варненската дирекция има сериозни успехи в борбата с престъпността. Тук не говоря дали на нас, на мен или на Вас, ни харесва директорът. Фактите сочат това. Преобладаващата част от тежките престъпления са разкрити. Тук става дума за грабежи, за разбити автомафии – няколко на брой, тук става дума за разбити печатници. Лично моето дълбоко вътрешно убеждение е, че в последната година – година и половина Варненската дирекция е постигнала такива успехи, поради което с дълбоко убеждение по повод празника на МВР регионалният директор беше награден.
Това е според мен обективната истина и аз се ръководя от нея. Вероятно на Вас той не Ви харесва, но това е друг проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
За процедура – господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, виждам, че времето напредва и няма да дойде ред на министъра на транспорта и съобщенията да отговори на един много важен мой актуален въпрос. Затова, уважаеми господин председателю, Ви моля да направите съответното разместване в реда, по който министрите отговарят, така че министър Пламен Петров да може да застане тук. Мотивът ми е свързан със следното:
Инициативният комитет, който протестира срещу закриването на железопътната линия Кюстендил – Гюешево, в понеделник в 10,35 ч. ще блокира бързия влак от Кюстендил за София. Това е крайна мярка, но няма друг изход.
Аз ще застана сред протестиращите и също ще легна на релсите (оживление), защото в своята предизборна кампания обещах на избирателя в конфликтите му с институциите да бъда на негова страна и защото това ще бъде една блокада не за разрушаване, каквито са по дефиниция протестите на СДС, а блокада срещу разрушаването – блокада за запазването на една железопътна линия, която е част от Коридор № 8.

Ако министърът на транспорта получи възможността да отговори, вероятно той ще каже, че е преразгледал решението за закриване на тази железопътна линия, за спиране на влаковете по нея и бихме могли да избегнем в понеделник неприятни инциденти. В противен случай трябва да помоля министъра на вътрешните работи да не употребява сила в понеделник срещу този протест на Инициативния комитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Атанасов. Веднага ще наредя да бъде потърсен господин Пламен Петров, за да може своевременно, до 14,00 ч. да се яви тук, съгласно Вашето предложение.
Сега продължаваме нашата работа с актуален въпрос към министъра на външните работи Соломон Паси, който ще бъде зададен от народния представител Гергана Грънчарова, относно позициите на България в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Заповядайте, госпожо Грънчарова, да развиете Вашия актуален въпрос.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вече близо девет месеца България е член на Съвета за сигурност на ООН, а от началото на септември т.г. е негов председател до идващия понеделник, 30 септември.
Във време, когато процесите в света се отличават със забележителна динамика, поведението и отговорността на България в рамките на този най-важен за мира и стабилността орган е във фокуса на общественото внимание. Ние, в Народното събрание, и в частност говорейки като член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, сме обсъждали нееднократно конкретни действия на българското правителство в рамките на Организацията на обединените нации. Лично аз считам, че Министерството на външните работи свърши огромна работа, за да представи действително добре страната ни. Въпреки това, обаче, напоследък в публичното пространство бяха изразени мнения, които поставят под съмнение работата на България в Съвета за сигурност, упреквайки Вас, господин министър, и вашето министерство в неправилно взети решения и гласувания.
Затова моят конкретен въпрос е: в каква степен позициите на Република България в Съвета за сигурност отчитат външнополитическия курс по отношение на страните от Близкия Изток във връзка с появилите се напоследък публикации в медиите, че България се отклонява от позицията на Европейския съюз в ущърб на интересите на арабските държави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Соломон Паси – министър на външните работи, да отговори на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Благодаря на народния представител Гергана Грънчарова за въпроса, защото той ми дава шанс да коментирам един важен аспект от дейността на Република България в ООН и в частност в Съвета за сигурност.
През 2002 г. бяха гласувани общо 7 резолюции по Близкия Изток, от които 2 в Общото събрание и 5 в Съвета за сигурност.
При гласуването ние се ръководим от няколко ръководни съображения: на първо място – националния интерес на България. Успоредно с това отчитаме и колективния интерес на онези международни колективи, които определят националните външнополитически приоритети.
Нашите приоритети се определят от три семейства държави: две по-малки – това на Европейския съюз от 15 държави и това на Атлантическите държави, 19 на брой, и едно по-голямо – евроатлантическото семейство, в което членуват 23 държави. Затова при семейни свади в това голямо наше семейство наш стремеж и наш интерес е да тушираме, а не да задълбочаваме различията, да хвърляме мостове, а не да дълбаем пропасти. За тези принципи информирах и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание още на 11 юли, когато бях поканен да говоря. Тази политика позволява и на малка държава да дава голям принос в Съвета за сигурност. Тя позволява малката държава да бъде

онази прашинка, около която кристализира консенсусът в този законодател на световния ред – Съвета за сигурност. Това ясно си пролича на 5 август в Резолюцията на Общото събрание на ООН - резолюция, по която България се въздържа. Смятахме, че не е необходима и не е продуктивна резолюция, по която Европейският съюз и Съединените щати застанаха на диаметрални позиции, резолюция, която и самият Европейски съюз окачестви като небалансирана. И България съвсем правилно се въздържа.
Да анализираме останалите 6 резолюции по Близкия Изток на Съвета за сигурност:
Резолюция 1379 от 12 март – прокламира съществуването на Палестинска държава. Приета с 14 гласа "за", включително и България, само 1 "въздържал се". Мощно мнозинство, почти консенсус. Как по-естествено бихме могли да гласуваме?
Резолюция 1402 от 30 март - по Близкия Изток и палестинския въпрос. Приета с 14 гласа "за", включително и България, само 1 не е участвал. Мощно мнозинство, почти консенсус. Как по-естествено бихме могли да гласуваме?
Резолюция 1403 от 4 април – по Близкия Изток и палестинския въпрос. 15 гласа "за", включително България, пълен консенсус. Как по-естествено бихме могли да гласуваме?
Резолюция 1405 от 19 април – по Близкия Изток и палестинския въпрос. 15 гласа "за", пълен консенсус. Как другояче да гласуваме?
Резолюция 1435 от 24 септември – по Близкия Изток, включително палестинския въпрос. 14 гласа "за", включително България, 1 "въздържал се". По тази резолюция България имаше и специална роля като председател на Съвета за сигурност, за да постигне това забележително единство на съвета.
И Резолюция на Общото събрание от 7 май, където България заедно с всички държави от Европейския съюз гласува "въздържал се", защото смята, че резолюцията не е издържана.
Това са всичките резолюции и не виждам какви по-естествени гласувания бихме могли да имаме от тези, които България имаше. Така че всякакви спекулации, че България не е имала правилното гласуване, не се основават нито на факти, нито на националния интерес.
Това изказване ми дава възможности да направя една кратка оценка на отиващия си месец, през който България беше председател на Съвета за сигурност. Искам специално да изкажа благодарността си пред вас, уважаеми народни представители, и пред целия български народ за отличната работа, която българските дипломати в Ню Йорк и в София свършиха и се справиха великолепно с тази много, много трудна задача. Дали сме били успешни през този месец като председател на Съвета за сигурност най-ясно ще разберем през декември. И това ще си проличи по резултатите от избора, който очакваме, когато България кандидатства да стане председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Този избор ще бъде най-ясният тест за това как международно се приема нашето председателство.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Грънчарова, имате право да изразите Вашето становище по отговора на министъра на външните работи.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вашият отговор беше повече от убедителен, така че аз не мога да се въздържа да изразя удовлетвореността си от него. И все пак съществуват известни нюанси в начина, по който се взимат решенията в рамките на Общото събрание на ООН. Мен лично като народен представител и като член на двете външноориентирани комисии, който, уверявам ви, зорко бди за това максимално добре да бъдат съчетавани и преследвани приоритетите на нашата държава, ме интересува какви конкретни действия предприемате Вие от името на Министерството на външните работи и, естествено, от името на Република България за разясняване на нашата позиция сред държавите, които са пряко заинтересовани от разрешаването на конфликта в Близкия Изток.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.

МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, длъжен съм да заявя пред вас, че през тази година, откакто мнозинството на ДПС и НДСВ поеха управлението на България, България не е имала по-добри отношения с ислямския свят, отколкото през тази година: ключови визити на министър-председателя в Ливан и Йордания, мои визити в Либия – два пъти, Сирия и Иран, посещение у нас на краля на Йордания, на външните министри на Либия, Палестина, срещата ми с външните министри на Египет, Алжир, Мароко, Афганистан. Мога да кажа, че изминалата година беше истински бум за отношенията между България и Арабския свят.
Информирам най-редовно както посланиците в София, така и посланиците в ООН за това каква е нашата позиция, каква е нашата принципна позиция. И дори само няколко минути, преди да вляза в тази зала, имах среща по негово искане с посланика на Палестина д-р Салайме, който ме потърси, за да ми благодари за последното гласуване и за председателството ни в Съвета за сигурност, специално за Резолюцията от 24 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
По искане на народния представител Иво Атанасов правим разместване в реда на задаване на актуалните въпроси и питания. Господин Атанасов ще зададе своя актуален въпрос към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
Моля, господин Атанасов, да развиете Вашия въпрос към министъра на транспорта и съобщенията.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, благодаря Ви за разбирането и за това, че уважихте процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това го направихме, за да избегнем лягането на релсите.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Въпросът за закриване на железопътната линия от Кюстендил за Гюешево поставих аргументирано миналата седмица. Получих и Вашия отговор, който, от една страна, казва: да, България ще развива коридор № 8, от друга страна, казва: ние спираме движението на влаковете по тази линия и след определено време ще го възстановим. Ясно е на всички, че тази железопътна линия ще бъде разграбена и след това ще трябва да бъдат вложени много повече средства за нейното възстановяване.
Междувременно Инициативният комитет на протестиращите реши в понеделник в 10,35 ч. на гара Кюстендил да блокира бързия влак за София. Аз съм един много кротък човек и в това всички сте се убедили през годините, но разбирам, че тези хора просто нямат друг изход, защото това не е някоя неперспективна железопътна линия в България, някъде от вътрешността на страната, която постепенно да затихва и затова да се закрива, това е една железопътна линия, по която ще се работи. Тя е част от коридор № 8. Подписан е Меморандум за разбирателство за изграждането на този коридор. И от каквато и гледна точка да се обсъжда въпросът, крайно е неразумно сега тя да се закрие и някога, след някоя година, да започне отново работа по нея.
Така че тези хора нямат друг изход освен да легнат на релсите. И аз заявих преди известно време в парламента, че това ще направя и аз, тъй като в своята предизборна кампания девизът ми беше: “Аз съм на ваша страна!”, на страната на избирателите тогава, когато се появи конфликт между тях и институциите в България. И защото това ще бъде една блокада не за разрушаване, каквито бяха протестите на СДС от близките години, а това ще бъде една блокада против разрушаването, една блокада за запазване на нещо съществуващо, особено значимо и важно. Затова този протест просто не може да не бъде подкрепен.
И аз вярвам, че всички народни представители от 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район, независимо от коя политическа сила са избрани, ще бъдат на гарата в Кюстендил в понеделник от 10,30 ч.
Нека да решим цивилизовано този въпрос. Нека да чуем едно решение от Вас, което ще запази и Вашия авторитет, и което ще позволи на тези хора да се разотидат мирно по домовете. Разбира се, аз уведомих министъра на вътрешните работи господин Петканов, помолих го да не употребява сила, но нека да се предпазим от всичко това. Пак Ви казвам, това не е железопътна линия, която ще се закрива. Вие сам ще потвърдите, че рано или късно по нея движението ще се възстанови. Щом е така, нека да не я спираме сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор на поставения Ви актуален въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В съответствие с влязлата в сила категоризация на железопътните линии в Република България посочената отсечка има статут на магистрала и е част от 8-ми общоевропейски транспортен коридор. Във връзка с перспективите за развитие на този коридор отсечката не може да бъде ликвидирана. Железопътният участък Кюстендил – Гюешево е с дължина 34,1 км, включва девет спирки. По действащия график за движение на влаковете по него се движат два броя крайградски пътнически влака и два броя смесени влакове. Влаковете се обслужват с дизелови локомотиви и с по два пътнически вагона.
Анализът за използването на участъка Кюстендил – Гюешево показва, че той освен че е губещ, вече не е основен вид транспорт за пътници и товари в региона. Товарните превози са се намалили рязко. През 1998 г. в участъка са обработвани 10 270 тона товари, през 2000 г. те са 5693 тона, през 2001 г. са обработени едва 2718 тона. Обемът на пътническите превози също е намален последните години значително, като през 2001 г. са превозвани по 157 пътника в денонощието. Ежедневно се предоставят по 640 пътникоместа. Използването им не надвишава 24 на сто.
Реализираните приходи средно дневно от влак са по 34 лева. Годишната загуба за превозвач от пътническите превози в участъка е в размер на 508 хил. лева. Със Заповед № 440 от 12 септември 2002 г. изпълнителният директор на “Български държавни железници” ЕАД с цел привеждане на експлоатационните разходи в съответствие с намаления обем превози се спира движението на пътническите влакове в участъка Кюстендил – Гюешево. Национална компания “Железопътна инфраструктура” ще организира охрана на линията, сградите и съоръженията, които са част от железопътната инфраструктура.
Искам още веднъж да подчертая, че спирането на движението на пътническите влакове ще се извърши след предварителна подготовка за осигуряване на пътническите превози от автомобилния транспорт. В момента съществува редовна автобусна линия между Кюстендил и Гюешево, споделят курса дневно в двете посоки. Вместимостта на автобусите е 49 места. Никога досега не е разглеждан вариант за закриване и ликвидация на участъка Кюстендил – Гюешево.
Спирането на пътническото движение е временно, тъй като участъкът е и опасен за този вид движение. Ремонт на железния път в цитирания участък не е извършван от началото на века. Железопътната линия е построена със значително по-ниски технически параметри, поради което за привеждането й към европейските стандарти е необходима цялостна реконструкция и модернизация на трасето, включваща железния път и съоръженията към него – мостове, водостоци, тунели и други. За реализацията на това ще са необходими средства в размер на 50 до 80 млн. лева. Министерството на транспорта и съобщенията е готово да отговори на предложения за подобряване на ефективността и покриване на загубите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате думата да изразите Вашето становище.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз не съм лишен от държавническо чувство и си давам сметка, че тази железопътна линия не е ефективна. Но не може всичко в България да бъде ефективно. Там, където не може да има печалба, идва държавата и изпълнява определена функция. Иначе тя се явява излишна. И не бих настоявал тази железопътна линия практически да се закрива, ако не предстои наново работа по нея. И отново Ви казвам, че това ще излезе много по-скъпо. Можете ли сега вие да възстановите примерно земеделието, което СДС разруши? Ще трябват десетилетия. Можете ли да възстановите промишлеността, която сините разрушиха? Ще ви трябват десетилетия. Ще можете ли да компенсирате щетите от закриването на реакторите в “Козлодуй”? Ще трябват десетилетия. Подобно прахосничество ще стане и по тази железопътна линия, защото няма никакво съмнение, че тя ще бъде разграбена, окрадена и на практика ликвидирана. След някоя и друга година ще трябва да се вложат десет пъти повече средства от тези икономии, които вие сега ще направите.

Затова аз смятам, че инициативният комитет наистина няма какво друго да прави. Затова аз ще се присъединя към тях в понеделник и ще легна заедно с тях на релсите. Каня Ви: елате в понеделник в 10,35 ч. на гара Кюстендил и обяснете Вие на протестиращите как ще осигурите алтернативен автобусен транспорт, след като една голяма част от селищата по тази линия имат само ж.п.-връзка, но не и шосейна. Ако можете да убедите тези хора, че Вие ще осигурите тяхното транспортиране, а аз Ви заявявам, че това не е възможно, защото в голяма част от селищата просто няма шосе, заповядайте в понеделник в 10,35 ч. на гара Кюстендил и го обяснете лично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, за втори път дискутираме същата тема, но все пак благодаря, че оценявате подхода ми като държавнически. Проблемът се обсъжда и е обсъден с множество народни представители и с конструктивната позиция на народни представители от НДСВ се търси решение, включително в понеделник ще се състоят срещи на място с присъствие на персонала и на БДЖ. Ще бъдат представени вариантите и ще бъде намерено решение. Но все пак не бива да се издигат лозунги и да се създава напрежение сред хората в района. По-скоро трябва да се намери вариант, при който да бъде осигурена услугата, без това обаче да създава напрежение в страната.
Това, което всъщност искате, е компромис със здравето и живота на хората. Тази линия не е пригодна и не е безопасна за превозването на пътници.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Досега няма пострадали.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Разбира се, че няма пострадали, но ние не играем хазарт и е въпрос на време, когато на една неподдържана линия може да се случи нещастие. Тъй че аз не бих си позволил да правя компромис с човешки живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Би следвало министърът на образованието и науката господин Владимир Атанасов да бъде тук, защото съгласно списъка той е следващият, който трябва да отговаря. Ако той е в коридора, моля да го повикате. – Няма го.
Тук ли е Божидар Финков – министърът на здравеопазването.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Следващият беше министър Дикме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дикме се размени с министъра на транспорта. Той ще бъде първия в следващия петък и с него ще започне контролът.
Заповядайте за процедура.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Господин Юнал Лютфи, Вие си позволихте грубо нарушаване на нашия правилник като прередихте предварително установения ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаше процедурно предложение.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Нямаше никакво гласуване и нямаше промяна.
РЕПЛИКИ: Председателят има право да реши.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Да, има право да реши.
След това Вие си позволявате второ нарушение – да призовете министъра на образованието и науката тук, при което той е по-нататък и изключвате възможността на народен представител – аз и господин Панайот Ляков, да зададем нашите актуални въпроси. Това е недопустимо, господин председател. Следващия път господин Дикме няма да бъде в България и това отива кой знае кога.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как няма да бъде в България. Той е министър и ще бъде тук. (Смях и весело оживление.)
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев