Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес, 27 октомври, предлагам на вашето внимание проекта за работата на Народното събрание за седмицата, както следва:
1. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
4. Второ четене на Законопроекта за политическите партии.
5. Проект за решение за приемане на Стратегия за приватизация на “България Ер” ЕАД - София.
6. Първо четене на законопроекти за научните степени и научните звания.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
8. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
13. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
14. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
19. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
20. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
21. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма за седмицата.
Гласували 138 народни представители: за 113, против 5, въздържали се 20.
Приема се тази програма.
Има още една серия предложения по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото е подписано от доц. Борислав Китов. Предлага се като точка в дневния ред да се включи проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 175 народни представители: за 85, против 82, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Росица Тоткова, в което се предлага по ал. 3 да се включи точка от дневния ред – Законопроект за инспекция по труда.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова.
Моля ви, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 77, против 78, въздържали се 17.
Господин Нихризов, заповядайте да обосновете защо искате прегласуване на това предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Миналата седмица този законопроект беше предложен също от колежката Росица Тоткова и бе подкрепен от вас. Мисля, че най-после се разбра, че това е един важен социален закон. Интересно защо същите хора днес отхвърлят включването му в дневния ред.
Затова аз моля да преосмислите своето становище и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова за тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 89, против 82, въздържали се 25.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е с вносител Янаки Стоилов, който предлага на основание ал. 3 от чл. 40 като точки от дневния ред да се включат проекти за решения за приемане отчетите за изпълнението на бюджета на Здравноосигурителната каса за последните три години – нещо, което действително ние не сме направили.
Господин Стоилов, ще аргументирате ли Вашето предложение? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Виждам, че предлаганият дневен ред за една седмица включва над 20 точки. Може би по-скоро той е реалистичен като една програма за м. ноември. Тъй като в него се съдържат множество въпроси, аз предлагам да се включат и отчетите за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2001, 2002 и 2003 г.
Смятам, че това в най-скоро време трябва да бъде направено по две причини:
Първата е, че на нас ни предстои да обсъждаме бюджета на държавата, в т.ч. бюджетите на Здравната каса, на Осигурителния институт и мисля, че всяко едно управление, което не се развива на сляпо, би трябвало да анализира процеса на изпълнението на бюджетите на всички основни институции, преди да обсъжда и приема новите.
Втората причина е, че парламентът има, освен законодателна, и контролна функция и смятам, че не само опозицията, но и мнозинството не трябва да се отказва от тези контролни функции.
Поради тази причина настойчиво предлагам да подкрепите включването на тези точки. Според възможностите в поредността на разглеждането на отделните въпроси, които са включени в проекта, те да бъдат обсъдени сега или в съвсем скоро време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов за включване на точки в дневния ред – приемането на отчетите на Здравноосигурителната каса за последните три години.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 84, против 46, въздържали се 55.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на господин Бойко Радоев – за политическите партии, но то е включено в проекта за програма, затова няма да го подлагам на гласуване.
Следващото е на Мирослав Севлиевски за първо четене на Законопроект изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Уважаеми народни представители, гласувайте предложението на народния представител Мирослав Севлиевски.
Гласували 150 народни представители: за 54, против 43, въздържали се 53.
Неговото предложение не се приема.
Следващото предложение е на господин Величко Клингов, което е включено в програмата. То е за политическите партии. Няма да го подлагам на гласуване.
Предложението на Юлияна Дончева е за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на госпожа Юлияна Дончева.
Моля, гласувайте!
Гласували 162 народни представители: за 49, против 38, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Чонков. То е включено в приетия дневен ред, затова няма да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение е с вносител Елиана Масева. Тя предлага на основание на ал. 3 да се включи проект за решение за заличаване на надписи, използващи символа на българското правителство за партийна пропаганда. Този проект за решение се получи вчера в 17,56 ч. Аз преди половин час го разпределих на Комисията по правните въпроси. В това решение има за мен един юридически проблем, който трябва да бъде изчистен, след което ще влезе в пленарната зала.
За предложение за разместване на точки в дневния ред имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам точката под № 18 - Закон за акцизите, да бъде преместена като т. 3.
Мотивите за това предложение са, че Законът за акцизите е свързан пряко с приемането на държавния бюджет. Акцизите са едно от най-доходоносните пера на приходната част на бюджета. Така както е представен този закон, а той включва две предложения – на Министерския съвет и на група народни представители от ОДС, по всяка вероятност няма да бъде гледан не само тази, но и следващата седмица.
Разбрахме, че днес министърът на финансите господин Велчев внася Закона за бюджета. Интересно ми е как можем да разглеждаме Закон за бюджета, след като един от водещите закони, свързани с него - Законът за акцизите, е поставен на такова място, че няма да влезе в нашата програма до две седмици.
Смятам, че е абсолютно справедливо след като т. 2 е Законопроектът за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане след него да дойде редът на Закона за акцизите, тъй като те имат пряко отношение към държавния бюджет, който ние трябва да приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има ли противно процедурно предложение на това, което чухме от господин Нихризов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов Законопроектът за акцизите да стане на трето място в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 193 народни представители: за 93, против 61, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Имате възможност да направите предложение за прегласуване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Най-настоятелно ви моля да преосмислите своето решение, тъй като в разглеждането на Закона за акцизите има включено – подчертавам – и предложение на Министерския съвет, освен предложение на народни представители.
Аз лично не виждам кога можем да разгледаме това, след като в момента ни предстои приемане на държавния бюджет. Не можем да слагаме каруцата пред коня.
След като един закон не е приет как ще разглеждаме, примерно, приходната част на бюджета, след като в следващ момент ние можем да направим промени посредством този закон?
Уважаеми дами и господа, много ви моля, нека не си мисля, че има някаква договорка този проект изобщо да не бъде включен в дневния ред, защото все пак мнозинството трябва да уважава и предложенията, които е направил Министерският съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте!
Гласували 202 народни представители: за 94, против 67, въздържали се 41.
Това предложение не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 20 до 26 октомври 2004 г., както следва:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията с вносители Валери Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с вносител Надежда Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори с вносители Елиана Масева, Васил Маринчев и Веселин Черкезов. Разпределен е и на Комисията по правните въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вносител Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите с вносител Юлияна Дончева и Асен Гагаузов. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за освобождаване на член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с вносител Владимир Димитров.
Проект за решение за избор на член на Комисията за борба с корупцията с вносител Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за избор на член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с вносител Мирослав Севлиевски.
Проект за решение за освобождаване на член на Комисията за борба с корупцията с вносител Радослав Стоев.
Проект за решение за даване на разрешение за изпращане на контингент от Силите за специални операции на Българската армия за участие в международно учение на територията на Кралство Испания с вносител Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносител Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносител Румен Овчаров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносители Станимир Илчев, Надежда Михайлова, Асен Агов, Мирослав Севлиевски, Сергей Станишев, Анастасия Мозер и Ахмед Доган. Водеща е Комисията по правните въпроси.
Законопроект за доброволните формирования, създадени за подпомагане на органите на местното самоуправление и на Министерството на вътрешните работи с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.

Проект за решение за заличаване на надписи, използващи символа на българското правителство за партийна пропаганда. Вносител – Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител - Любен Корнезов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще направя няколко съобщения.
На основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е представена Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2004 г. Програмата е постъпила на 25 октомври 2004 г. и е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Има писмо от Сметната палата, с което се изпраща Актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2004 г. Това е във връзка с програмата, която отива в библиотеката.
Уважаеми народни представители, имате ли предварителни въпроси, преди да започнем по дневния ред?
От името на парламентарна група? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в последните дни ставаме свидетели на прелюбопитен епизод от българската политическа история, такава, каквато я пише нашата прекомерна чувствителност, непреодолимата преднамереност в мисленето на част от опозицията и необяснимото предпочитание към страховити квалификации. Не е сигурно дали епизодът “Злокучене” ще занимава някога политиците след нас, но е повече от очевидно, че днес той държи някои от вас в състояние на странна възбуда. Има ли това състояние своите сериозни мотиви?
Навсякъде по света кратките изречения на държавниците са особен дразнител за опозицията. Защото в подобни случаи опозицията създава контрапункт по-лесно, с по-малко интелектуални усилия. Българската опозиция не се интересува от факта, че сегашният управленски мандат е достатъчно дълъг, съдържателен и полезен. Тя отказва да го чете като тетралогия, по един том за всяка година. Тя предпочита да чете, да чува и да повтаря едно отделно взето изречение от оня ден. Българската опозиция няма намерение да стои нормално в рамките на полемичната си находка. Тя пуска в циркулация разсъждения, предназначени да я превъоръжат за последен натиск върху правителството и да я реабилитират в очите на обществото.
Обаче обществото като че ли не е съгласно потенциалът му отново да бъде впрегнат в действия за постигане на партийни цели. Обществото не смята да пренарежда дневния си ред и не желае да го привличат за клакьор. Това му се е случвало цяло десетилетие и обществото без да пита политиците, е създало свои критерии и своя автономна система от мерки и теглилки. Така българските граждани са се научили как и каква черта да теглят под баланса на всяко управление. Това те ще направят отново след седем месеца, без да обръщат внимание на онези политически педагози, които в момента трескаво подсказват на гражданина абсолютната истина и посягат да го хванат за ръка, за да го поведат на протест. Протест срещу какво?
Ничия мисъл, ако не е обременена от рецидивите на нашия преход, не би открила в кратката фраза на министър-председателя основание за екстремална реакция. Ничие поведение, ако не е доминирано от желание за реванш, не би стигнало до там да се самооблича в униформата на пазител на Конституцията, на парламентаризма и на политическата система. Просто защото въпросната фраза не съдържа подобни предизвикателства.
Колко пъти премиерът е призовавал, включително и от тази трибуна, всички българи да обединим усилията си за доброто на България? Колко пъти недвусмислено е твърдял, че това добро ще бъде постигнато заедно. Защо сега се втурвате в динамичния свят на думите, а не разчитате коректно езика на постъпките му?!
Ако НДСВ изразява отношение към тази тема, то не е защото тя съдържа каквито и да било проекции в близкото бъдеще, а защото от всекидневието ни се измъква фрагмент, размахва се като плашило и се превръща в удобен повод страната да бъде поръсена с поредната доза смут и дребнавост. Отношението ни ще остане хладнокръвно. Упражнението на опозицията не е ново. Авторите му подценяват мислещите и отговорните хора, които вече доста добре познават манталитета и намеренията на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, така както и манталитета и прозрачните намерения на неговите политически опоненти. Първата част на това познание има малко над 3-годишна давност, но по е перспективна. Втората се изразява в досада от клишираното мислене на личности, превърнали политиката в поминък за 15 години.
С две думи, напъните на тези месии от последните дни няма да увеличат публиката за есенния театрален сезон. Никакъв послепис не произвеждат думите на министър-председателя в Злокучене, но политическо зломислие се открива и с просто око в опитите те да бъдат пакетирани като нещо друго.
Случаят, по който натрапчивите интерпретации ще продължат – най-вероятно и днес, съдържа и нещо полезно, защото е на границата на традицията и на самопознанието. Един вид в рамките на този случай ние можем спокойно и умерено самокритично да си кажем, че сме такива. Плашим се от сянката си, обичаме хиперболите, движим се по земята буйно, като наследници на конен народ, насочваме към другия ту острие, ту нравоучително размахан пръст.
Известен наш професор преди години обясни важните функции на иронията в структурата на модернизма. Добронамерената ирония винаги е била пестелив, но ярък цвят в картината на модерното общество.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Каква ирония бе, каква ирония?!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Ние без изключение твърдим, че модернизираме България, но продължаваме да се гледаме сурово, да се репликираме унищожително, господин Овчаров, да си подлагаме крак при всеки удобен случай, да отричаме дори вероятността едно кратко изречение да съдържа модерна ирония. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
От името на парламентарна група? Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми колеги! Господин Илчев, Вашето слово беше слово и пледоария на представител на мнозинството, който се чувства гузен и може би накърнен от поведението на министър-председателя, който мнозинството е излъчило.
Господин Илчев, когато човек иска да бъде щедър и добър, това не се демонстрира по този начин, защото доброто е по-добро и щедростта е по-щедра, когато не се прави за лична облага.
Говорейки тук от тази трибуна с метафори и изнасяйки този трактат, ми дадохте повод да Ви обърна внимание, че става дума за сериозни и тревожни неща. Вие в леко ироничен стил се подиграхте с аргументите, които опозицията изложи за правовата държава, за конституционализма, за парламентаризма и противозаконността на едно правителство – една практика, която в продължение на няколко години все повече и повече се усъвършенства. Аз мисля, че със смирение и кроткост трябваше да приемете и даже да критикувате факта и думите на премиера Сакскобургготски по повод журналистически въпрос – искам да цитирам – “Съветвайки българите да си променят чипа”. С напомнянето, че все пак е премиер на всички българи, той даде абсолютно недопустимия отговор, че е на тези, които са му гласували доверие, а не на всички. Това е прецедент в най-новата българска история.
Що се отнася до това, че българското правителство е харчило пари на българските данъкоплатци и е слагало надпис на тези обекти, за да се увековечи построеното от НДСВ, мисля, че това наистина е един безпрецедентен факт, който не само трябва да се заклейми, но незабавно трябва да се поправи.
Съжалявам, че трябва да се съобразим с Правилника на Народното събрание. Той, както всички правилници и закони, не обхваща всички обществени отношения и не може да отчете актуалността на един огромен политически проблем, какъвто създаде вашето правителство. Въпреки това ние изчакваме този тридневен срок, но вашето изказване е още едно предизвикателство към съвестта на всички българи.
Аз, господин Илчев, в смисъла и контекста на Вашето изказване, бих предложила, ако Вие считате, че това е правилно, към надписа "Министерски съвет на Република България" да добавите "Министерски съвет на НДСВ". Мисля, че е абсолютно ясно, че това правителство е на Република България, и че българите са данъкоплатците, които инвестират във всяко добро дело. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Заповядайте, господин Пантелеев, от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предполагам, че в никой от вас няма съмнение, че не по своя воля, а изпълнявайки верноподаническия си дълг, господин Илчев ни прочете тези анатеми срещу опозицията, натруфени с чуждици, които са абсолютно нелепи или са поне толкова нелепи, колкото са и нелепостите, с които всеки ден или достатъчно често ни дарява министър-председателят, включително и тази в Злокучене.
Искам да ви уверя, че ние от Коалиция за България се отнасяме със снизхождение към проблемите с изказа на български език, които има нашият премиер. Лично аз мисля, че онова, което той произнесе, това твърдение, че е "премиер само на тези, които са му гласували", е силно преувеличено. Той е премиер на една много по-малка част от хората, които са гласували за него. Той е премиер на шепа министри, народни представители, на своите близки и роднини. Лично аз бих се чувствал силно огорчен, ако той твърдеше, че е премиер и на всички останали, и на тези, които не са гласували за него. Това би било оскърбително за мен. Аз не считам, че той е моят премиер. Така че в тази си част на недоизказаното си слово той беше прав.
В заключение искам да ви уверя, че както и досега ние ще държим повече сметка на действията на правителството и действията на премиера, а не на бабините деветини, които един или друг държавник от това правителство ръси всеки ден. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли заявки от други парламентарни групи?
Заповядайте, господин Валентин Василев, от името на Парламентарната група на СДС.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да изразя позицията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. България е бедна страна. Много хора се нуждаят от нашата помощ. Много хора се нуждаят от помощта на институциите. Много общини се нуждаят от нашата подкрепа. И българският народ точно за това ни е избрал и за това ни избира през четири години или за по-кратък период, за да бъдем тук, в този парламент, за да има правителство, за да има институции, които да помагат и да решават проблемите на хората.
Вчера бях в гр. Видин и видях как жълтото знаме се вее над ремонтираните Бабини Видини кули, защото там има осветление.
Уважаеми дами и господа, идват избори. Хубаво е, че някой е решил да помага на някого, но нека, когато говорим за институции, когато говорим за държава, когато говорим за парите на данъкоплатците, да свалим партийните знамена от неволите на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Борислав Китов, заповядайте от името на Парламентарната група на Народен съюз. (Реплика на народния представител Стела Банкова.)
Много Ви моля, не от място, госпожо Банкова! Тук не е пазар!
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лично аз считах, че няма да има нужда днес да говорим за неща, които влизат в моралните категории. Но така или иначе, по примера на старата българска поговорка, че когато едно куче не може да лае само, вкарва вълка в кошарата, вече сме принудени да вземем отношение по един въпрос, който, пак повтарям, лично за мен е в моралните категории. Става въпрос за следното: именно в една европейска държава, към което ние се стремим, подобно изявление на министър-председателя не само че би било немислимо, но, ако се случи, би се последвало и от някои други актове. Всеки един, който следи внимателно тези неща, ще знае, че те са абсолютно недопустими и би следвало наистина да се направи втората крачка. Така или иначе, за мен обаче това показва и един начин на мислене от страна на българския премиер, защото това, което действа и прави, е именно за една определена категория хора, които се надява утре да го подкрепят.
Разбира се, за мен още по-лошо е това, че взе да става навик да се говори да си сменяме чиповете. Струва ми се, че това е най-големият проблем. Защото в крайна сметка какво значи да си смени чипа един народ? Да си смени народопсихологията? Да си смени начина на мислене или може би да направи всичко възможно да си смени премиера? Лично аз считам, че за българския гражданин това ще бъде най-доброто, което може да направи и да послуша сегашния си премиер: да си смени чипа и да си смени премиера на следващите избори. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.

Не виждам други предварителни въпроси и това ми дава възможност да преминем към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Основният доклад на проекта за второто четене е на Комисията по медиите. Искам да поканя госпожа Милена Милотинова да бъде така любезна да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по медиите относно Законопроект за
допълнение на Закона за радиото и телевизията,
№ 454-01-42, внесен от народния представител
Господин Чонков и група народни представители
на 27 май 2004 г. и приет на първо четене
от Народното събрание на 22 юли 2004 г.

Уважаеми господин председател!
Законопроектът за допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Господин Чонков и група народни представители, беше приет на първо четене от Народното събрание. На свое редовно заседание, проведено на 23 септември 2004 г., Комисията по медиите разгледа законопроекта, постъпилото писмено предложение от народния представител Панайот Ляков, както и направените предложения по време на обсъждането.
С оглед съдържанието на разглеждания законопроект, на заседанието присъстваха и изразиха становище и членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията по медиите предлага на Народното събрание да обсъди следния:

"ЗАКОН
за допълнение на Закона за радиото и телевизията

§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби в § 9а се създава ал. 4:
"(4) Лицата по ал. 1, 2 и 3 осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по наименованието на закона и по § 1. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на закона и на § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Лицата по § 9а, които не са изпълнили условията, предвидени в § 2, ал. 1 и ал. 2 от Преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.), в двумесечен срок от влизане в сила на този закон подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване с местно и регионално покритие пред Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Заявленията трябва да бъдат придружени с всички изисквани от Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията документи за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Заявленията се подават на място в Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Заявленията пред Комисията за регулиране на съобщенията се подават по утвърден от комисията образец.
(2) В едномесечен срок от получаване на заявлението по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията изпраща на лицата по ал. 1 съобщения за дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс – радиочестотен спектър за времето на осъществяване на радио- и телевизионна дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 93 от 11.8. 1998 г., отм. ДВ, бр. 88 от 7.10.2003 г.), съгласно отменените членове 1-17 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн. ДВ, бр. 68 от 16.7.2002 г., попр. ДВ, бр. 69 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 66 и 71 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 31 от 2004 г.)."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да внесат дължимите такси по ал. 2 в едномесечен срок от получаване на съобщението на Комисията за регулиране на съобщенията за размера на дължимите такси."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"(4) След осъществяване на процедура за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби, при наличие на свободен радиочестотен спектър, Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на заявлението по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване, посочена от операторите, които са подали нови заявления по ал. 1.
(5) В двуседмичен срок след изпълнение на условията по ал. 1 до ал. 4, Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по ал. 1 лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурсите за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по § 2 с петте му алинеи. Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Искам да направя две предложения.
Първото е по § 2, ал. 1 – в първото безкрайно изречение да отпадне текстът след "регионално покритие", т.е. "пред Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията". Предлагам да отпадне текстът: "пред Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията", тъй като долу сме писали вече специално къде се подават въпросните заявления. Заявленията се подават на място, при това, в Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Така че, посоченото изречение е излишно.
Освен това държа да се гласува, независимо от това, че комисията е стигнала до едно компромисно решение, предложението на вносителя за "тримесечен срок".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Правя предложението – да стане тримесечен срок, каквото е предложението и на вносителя.
Освен това предлагам в ал. 4 на същия параграф, който прочетохме, пак във второто изречение да отпаднат думите "в резултат на тази процедура", защото това е много белетристично. Поначало текстовете на този закон са с едни безкрайни изречения, които не са разграничени и са доста усукани. Тази фраза "в резултат на тази процедура" в последното изречение предлагам да отпадне. И без нея текстът би бил достатъчно ясен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев, за предложенията, които направихте.
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
Нямам нищо против първото предложение на господин Пантелеев, но по отношение на ал. 4 - "в резултат на тази процедура" – когато дискутирахме в Комисията по медиите, от Комисията за регулиране на съобщенията господин Валентин Георгиев каза, че, за да бъдат улеснени нещата при тях, за да се движат по начина, както те са предвидили, нека да си остане "в резултат на тази процедура". Това с нищо не променя нещата, но Комисията за регулиране на съобщенията ще има възможност да я прилага по тяхната процедура.
Съгласен съм с Вашето първо предложение, готов съм да го гласуваме, но нека в ал. 4 да си остане текстът. Ще бъде улеснение за Комисията за регулиране на съобщенията. Те предложиха този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чонков, който сте и вносител на този законопроект.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев в § 2, ал. 1, вместо думите "двумесечен" – има се предвид двумесечен срок, да бъде "тримесечен срок".
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 43, против 60, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Любомир Пантелеев не се приема.

Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Любомир Пантелеев – в § 2, ал. 1, изречение първо, което той нарече безкрайно, да отпаднат думите “пред Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията”.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 70, против 38, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев в § 2, ал. 4, изречение второ да отпаднат думите “в резултат на тази процедура”.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 19, против 78, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 2 с неговите пет алинеи, така както беше докладван от председателя на комисията и с приетото предложение на Любомир Пантелеев за първото изречение на ал. 1 на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: “§ 3. Лицата по § 9а, които са получили отказ от Комисията за регулиране на съобщенията за даване на лицензия на основание на § 2, ал. 4 от Преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията, подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие по реда на този закон не по-рано от един месец след получаването на отказа.”
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 3 с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: “§ 4. Издадените на основание на § 2, ал. 4 от Преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията лицензии запазват действието си.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет, а с това и целият закон.
Благодаря Ви, госпожо Милотинова.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да докладва законопроектите. Законопроектите са внесени от Министерския съвет, от народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители, от Валентин Василев, Петър Жотев, Сергей Станишев и отново Мирослав Севлиевски.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Позволете ми, господин председател и уважаеми колеги, да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика”, и господин Николай Попов – главен данъчен инспектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте в залата да бъдат допуснати предложените представители на Министерството на финансите.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в залата.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане, № 402-01-56, внесен от
Министерския съвет; № 454-01-51, внесен от Мирослав Севлиевски
и група народни представители; № 454-01-67, внесен от Валентин
Василев и група народни представители; № 454-01-86, внесен от
Петър Жотев и група народни представители; № 454-01-97, внесен
от Сергей Станишев и група народни представители,
и № 454-01-101, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни
представители

На заседание, проведено на 21 октомври 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет и народни представители.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министъра на финансите Стамен Тасев, който изтъкна, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане цели намаляване на данъчната тежест и подобряване на инвестиционния климат в страната.
Основните промени са следните:
1. Намаление на ставката на корпоративния данък от 19,5 на 15 на сто.
2. Намаление на ставката на данъците, удържани при източника, от 20 на 17 на сто върху социалните, представителните разходи, даренията, спонсорството и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили за административни цели.
3. При промяна в режима на облагане на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване, които ще могат по избор да се облагат или по общия ред на закона или с тонажен данък, определен на базата на нетното тегло на експлоатираните кораби.
4. Промяна в режима на облагане на застрахователните дружества, които преминават към общия ред на облагане по реда на закона. Въвежда се допълнителен данък в размер 3 на сто върху застрахователните премии, като животозастраховането е изключено от облагане с този специфичен данък.
5. Предлага се увеличаване от 30 на 50 на сто на максимално допустимата за данъчни цели годишна амортизационна норма за машини, производствено оборудване и апаратура, които са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.
Законопроектът на народния представител Валентин Василев и група народни представители беше представен от Иван Иванов.
Предлаганите промени в законопроекта са:
1. Намаление на корпоративния данък от 19,5 на 10%.
2. Намаление ставката на еднократните данъци при източника по чл. 48, ал. 1 и 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане от 20 на сто на 10 на сто – разходи за доброволно и здравно осигуряване, социалните разходи, разходите по поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, представителни и други разходи.
3. Месечните авансови вноски за данъка да се изчисляват върху действително реализираната за периода печалба.
Законопроектът на народния представител Петър Жотев и група народни представители беше представен от господин Жотев.
Предлаганите промени са:
1. Намаление на корпоративния подоходен данък от 19,5 на 15 на сто.
2. Намаление ставката на еднократните данъци при източника по чл. 48, ал. 1 и 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане от 20 на 15 на сто.
Законопроектът на народния представител Сергей Станишев и група народни представители беше представен от господин Пирински.
Предлагат се следните промени:
1. Изравняване на данъчното облагане на юридическите лица и едноличните търговци.
2. Въвеждане на облекчения за фирмите при инвестиране на реализираната печалба в дълготрайни активи, с цел разширяване на тяхната производствена дейност.
3. Създаване на допълнителна заинтересованост за фирмите да развиват дарителство и спонсорство, като същите се изключат от облагане с еднократен данък.
Законопроектите на народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители бяха представени от Ралица Агайн.
Предлага се:
1. Финансовият резултат преди преобразуването му за данъчни цели да се намалява с паричната равностойност на компютри и периферните устройства за тях, дарени в полза на български училища и висши учебни заведения.
2. Данъкът върху дивидентите за местни физически лица да се намали на 7 на сто. Законопроектът предвижда необлагане с данък дивидентите, начислени в полза на чуждестранни лица, когато те притежават повече от 20 на сто от капитала на разпределящото дивиденти дружество, а ликвидационните дялове да се облагат с данък само след приспадане на направената вноска в капитала на дружеството.
3. Финансовият резултат за данъчни цели да се намалява с разходите за научноизследователска и развойна дейност, които фирмите са направили във връзка с търговската си дейност.
По законопроектите се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно мотивите за въвеждане на 3-процентен данък върху застрахователните премии, противоконституционността на текста на чл. 63а – данъкът да е за сметка на застрахованите лица, мотивите за въвеждане на тонажния данък за морското корабоплаване, ефекта за бюджета от отпадане на специфичния режим за данъчно облагане на доставчиците на телефонни и телекомуникационни услуги и други.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет: “за” – 12 народни представители, “против” – 2 народни представители, “въздържали се” – 4 народни представители.
Законопроектът е приет.
2. По законопроектите на Мирослав Севлиевски и група народни представители: “за” – 11 народни представители, “въздържали се” – 6 народни представители, без “против”.
Този законопроект също е приет от комисията.
3. По законопроекта на народния представител Валентин Василев и група народни представители: “за” – 3 народни представители, “против” – 10 народни представители, “въздържали се” – 6 народни представители.
Комисията не прие законопроекта.
4. По законопроекта на народния представител Петър Жотев и група народни представители: “за” – 1 народен представител, “против” – 4 народни представители, “въздържали се” – 13 народни представители.
Този законопроект също не е приет.
5. По законопроекта на народния представител Сергей Станишев и група народни представители: “за” – 5 народни представители, “против” – 9 народни представители, “въздържали се” – 4 народни представители.
Законопроектът не е приет.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет и народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители и да не приеме законопроектите на господата Василев, Жотев и група народни представители, както и законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Вносителите могат да представят своите законопроекти.
В пленарната зала няма представител на Министерския съвет. Има представител на Министерството на финансите, на изпълнителната власт, но не и член на Министерския съвет.
Господин Севлиевски, желаете ли да представите внесения от Вас, разбира се и от група народни представители, законопроект?
Заповядайте.

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля да подкрепите законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Новото време, които имат за цел две прости неща.
Първото нещо е да направят така, че да се изгради връзка между частния бизнес и българското училище, Българската академия на науките и българските научноизследователски институти.
Мисля, че много пъти в тази зала сме говорили, че това е важно и днес ми се струва, че ще бъде излишно да си губим ценното време, за да вадим нови аргументи. Всички знаем, че работата на утрешния ден се нарича компютър. Всички знаем, че ако днес не дадем компютри на българските деца, и ще се повторя за сетен път, ако не направим онова, което са правили нашите прадеди, когато са раздавали моливи и тетрадки по селските училища, ако днес ние направим възможното да се раздават компютри, то нашите деца утре ще бъдат безработни. Ще бъдат безработни не само в България, но няма да бъдат конкурентоспособни в глобалния свят, в света, където децата мечтаят да се качат на Луната или пък да направят Марс място за живеене.
Аз знам, че сигурно днес това ви звучи..., няма да го наричам как, но утре това ще бъде изключително важно.
И втората основна причина, заради която ви моля да подкрепите законопроектите, е, че най-накрая Тридесет и деветото Народно събрание трябва да направи категорични стъпки и усилия за намаляване изтичането на мозъци от България. Ако днес говорим, че България трябва да се промени, България може да се промени само и единствено, ако използваме добре всички български ресурси. Интелектуалният потенциал на нацията е най-големият ресурс на България, а този ресурс, както знаете, през последните 15 години стремглаво излиза извън границите на България. Днес трябва да направим така, че да има повече пари в сферата на науката и повече българи, които се занимават с научна дейност, искат да се занимават с научна дейност, да останат в България и тук да правят своите научни открития и да получават съответното за това заплащане. Тук в България българските фирми да възлагат поръчки на научноизследователските институти с цел бизнес предложение в бъдеще на български учени, а не да търсят такива от чужбина. Само по този начин бихме могли да направим съществена крачка напред и умните българи да останат в България, а не да ходят в чужбина и там да продават евтино своите качества и ресурси.
В частта на ликвидационните дялове и дивидентите мисля, че на всички е изключително ясно, че най-накрая трябва да направим така, че всички онези, които са направили необходимото фирмите им да са платили данък печалба и да има дивиденти, които да разпределят, да не ги наказваме за това, че са били добри данъкоплатци, добри мениджъри, а по-скоро да ги поощрим и от 20% да намалим данъка върху дивидентите на 7%. Същото се отнася за ликвидационните дялове. Нека всички онези, които работят, да бъдат поощрени и да бъдат пример за онези, които днес не работят или пък си търсят работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Народният представител Валентин Василев има думата, който е вносител с група народни представители.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми колеги, преди да се спра на трите основни неща, които предлагаме с този законопроект, аз искам да изразя едно безпокойство за това, че днес се внася законопроектът за бюджета на Република България, без да са приети данъчните закони. Това означава две неща: или има вече осигурено мнозинство и е договорено какво точно ще се приеме по данъчните закони и дебатите тук стават излишни, или, ако не е така, се изправяме пред една ситуация, при която, ако се приемат други данъчни закони, други данъчни ставки, правителството трябва да върне Закона за бюджета и да го преработи.
Аз искам да припомня това, което казах при разглеждането на законите за другите данъци. Съюзът на демократичните сили още преди месец внесе пакет от проекти за промени на данъчните закони – такъв, който да намалява данъчната тежест като цяло с прогнози между 800 милиона и 1 милиард, т.е. пари, които да останат в гражданите и във фирмите, за да могат те да работят.
По отношение на корпоративния данък ние си позволихме да предложим най-смело намаляване на този данък – на 10%. Какви са нашите мотиви?
Първо, считаме, че приходната част на бюджета спокойно може да издържи това, тъй като за 2004 г. са планирани приходи 850 милиона. Както казват експертите от министерството, този данък е почти точно планиран или преизпълнението ще бъде най-много с 50 милиона повече, т.е. тези 10% няма да дадат голямо отражение в приходната част на бюджета, като се има предвид тазгодишното преизпълнение.
Второ, има нагласа както в представителите на българския бизнес, така и в чуждестранните инвеститори този данък да бъде намален, т.е. тук да бъдем конкурентоспособни. Такива бяха, доколкото си спомням, и обещанията на НДСВ в предизборната програма. Даже беше записано нулева ставка данък печалба.
Защо ние предлагаме такова голямо намаляване на данъка? Досега всички чуждестранни инвестиции, които се отчитат в България, огромната част от тях идват от приватизация. Приватизацията обаче, дами и господа, постепенно свършва и ние ще разчитаме на инвестиции, които да бъдат изпълнени на зелено, т.е. нови инвестиции с нови технологии. За съжаление такива инвестиции в България все по-малко идват. Ние броим 4 – 5 предприятия в производствената сфера, които са чуждестранни предприятия, и ги повтаряме всяка година. За голямо съжаление българската икономика технологично изостава. Тя се превръща в обслужваща икономика. Над 60% от брутния вътрешен продукт се формира от услуги. Ние отстъпихме от редица отрасли в нашата икономика. Това означава, че ние трябва да се стремим към някаква конкурентоспособност по отношение на инвестициите. Аз не твърдя, че единствено корпоративният данък е този, който ще привлече инвестиции. Много, много други неща трябва да се направят, за да се подобри инвестиционният климат – и да се опростят процедурите, и да се намали бюрокрацията, и да се намали престъпността и корупцията, и да се въведат редица други облекчения за бизнеса. Смятам, че по този начин ние ще дадем един знак на чуждестранните инвеститори, за да могат да планират своята дейност в България.
Второто нещо, което предлагаме, тук уважаемата госпожа Радева го спомена вече, това е изчисляването на авансовите вноски – да става на по-реална основа, а не по данни от предишната година, а по данни от предходния месец.
Аз благодаря на тези, които подкрепиха законопроекта в комисията, и предлагам на уважаемите дами и господа народни представители да го подкрепят и в залата на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Следващият законопроект е внесен от народния представител Петър Жотев и група народни представители.
Господин Жотев, заповядайте да представите законопроекта.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Група народни представители от Обединените демократични сили правим предложения за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. И двете ни предложения са свързани с решително подобряване на условията за бизнес в България. Преди по-малко от 10 години данък печалба беше 40 на сто – огромно бреме, тежки условия за бизнеса в нашата страна в годините на прехода. С последователна дейност в тази посока на две правителства, започнати промени в положителна насока от правителството на ОДС и продължени от правителството на НДСВ и ДПС имаме възможност да създадем условия за бизнес, които по отношение на данък печалба не се различават чувствително от европейските.
Предлагаме корпоративният подоходен данък от 19,5 да стане 18 на сто. При равни други условия това означава, че българският капитал ще остане в България, няма да се регистрират толкова активно офшорни фирми, ще се привличат чуждестранни инвестиции. Много сме озадачени от решението на Комисията по бюджет и финанси, която на първо четене отхвърли нашето предложение. То е идентично с разумното предложение, което се прави от правителството, 20-ина дни след нашето предложение, внесено в Народното събрание. Не можем да приемем аргумента, че ОДС досега има три приети законопроекта на първо четене – това беше отговорът на представителите от управляващото мнозинство в Комисията по бюджет и финанси и четвърти законопроект би означавал твърде много – неприемливо много за една опозиционна партия.
Моля, колеги, да не се съобразите с този аргумент на Комисията по бюджет и финанси. Не е разумно данък печалба 15 на сто, какъвто е и в правителствения законопроект, да бъде отхвърлен, само защото е внесен от една опозиционна умерено дясна партия.
Второто ни предложение е свързано с намаляване на ставката на еднократните данъци при източника от 20 на 15 на сто. Това са разходи за доброволно и здравно осигуряване, социални разходи, разходи по поддръжка и т.н. Тези две приложения са сърцевината на една чувствителна промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане. Другите предложения в Министерския съвет ги намирам преди всичко за технически, положителни в по-голямата си част, но и пораждащи проблеми и нееднозначно третиране, но тъй като само представям законопроекта на групата народни представители, в която съм и аз, ще се въздържа засега да критикувам правителствения законопроект. Но така или иначе в същината си двата законопроекта са еднакви и затова моля да подкрепите законопроекта, внесен от група народни представители от ОДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Следващият законопроект е внесен от народния представител Сергей Станишев и група народни представители.
Заповядайте, господин Пирински, Вие сте представил законопроекта и в Комисията по бюджет и финанси.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Да, така е, имах възможност да представя нашия законопроект и в комисията. Той е представен и в доклада на самата комисия, който беше представен на народните представители от госпожа Радева.
Онези от колегите, които разполагат с доклада, който и днес е в раздадените материали, ще се убедят, че нашите предложения в този законопроект като насока се покриват с намеренията в правителствения и в законопроектите на другите вносители, а именно облекчаване на режима за инвестиране, като се създадат облекчения за реинвестиране на реализираната печалба – става дума за реинвестиране в дълготрайни активи с производствено предназначение – и по линия на съответно приспадане от облагаемата печалба на тези суми, и по линия на по-благоприятни амортизационни норми за определени категории активи. В това отношение нашите намерения се покриват с тези на другите вносители.
И ние сме предвидили някои облекчения за дарителство и спонсорство.
В хода на самата дискусия, господин председателю, от представителите на Министерството на финансите участва господин Тасев. От едни или други изказали се имаше критики по отношение на това, че някои от облекченията, които се предлагат, са прекалено засилени, други пък не са целесъобразни от гледна точка на процедури, например що се отнася до облагането на едноличните търговци.
Ето защо бих приканил народните представители да подкрепят по принцип на първо четене и нашия законопроект с разбирането, че в работата по изготвянето на текстовете за второ четене навярно няма да настояваме на нашите предложения за изравняване на режима на едноличните търговци с този на фирмите – облагането им като печалба по корпоративния закон. Ще се стараем да търсим тези приемливи норми, които да създават оптимални облекчения за реинвестиране на част от печалбата, когато тя отива за дълготрайни активи.
Бих желал да обърна вниманието на колегите върху един параграф. Това е последният параграф от нашия законопроект - § 18. Той също е насочен към реализация на облекчения за реинвестиране, но не се съдържа в нито един от другите законопроекти – нито на правителството, нито на някои от другите вносители. Става дума за това в съответните текстове на закона в чл. 61д, където се регламентира този режим, въведен от правителството преди година, за необлагане на печалбата на фирми, които инвестират в общини с над средната безработица, да се запише едно допълнение на текста, в което да се предвиди, че изискването активите на фирмата да са в рамките на административно-териториалните граници на съответната община се отнася за активите с производствено предназначение, а не за абсолютно всички активи на фирмата, защото такива могат да бъдат централни офиси, магазини и други, които са извън територията на общината. На тази формална страна на въпроса често се отказва това облекчение за фирми, които иначе действително биха искали да се възползват и да развият производство в такива общини, които са в особено затруднение.
В допълнителните консултации, господин председателю, които се постарах да направя с хора, които пряко следят приложението на режимите на закона, които са много добре запознати с техниката на облекченията, общото мнение е, че това изясняване е обосновано и необходимо, за да заработи съответния текст.
Ето защо още веднъж се обръщам с апел към пленарната зала да бъде подкрепен по принцип и нашия законопроект, за да имаме възможност да работим заедно с колегите в работна група и в комисията на второ четене, за да бъдат приети възможно най-добрите решения по проблеми, по които споделяме едни и същи намерения. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Откривам дискусията по законопроектите, които бяха докладвани.
Има думата Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чудно е, че при толкова законопроекти няма кандидати да вземат отношение по въпроса за корпоративното подоходно облагане. Може би има съгласие по основните параметри, които са заложени в отделните законопроекти, макар че, когато чуете доклада на комисията, ще видите, че някои от тях остават в редицата на неприетите.
Бих казал, че предлаганото намаление на корпоративния подоходен данък от 19,5 на 15 на сто, което се предлага от Парламентарната група на ОДС, същото предложение съществува и в правителствения законопроект. За нас това е едно логично продължение на политиката, която беше провеждана от правителството на ОДС. Разбира се, важно е да се намали ставката по този данък, тъй като по този начин всички разбираме, че ще се подобри инвестиционният климат в страната и до голяма степен това ще се отрази и върху работата на легалния бизнес.
България е една от страните, които имат твърде голям дял на сивата икономика. Методите за извеждане на сивата икономика на светло, борбата с проявите на тази сива икономика, която пречи на нормалното икономическо развитие, са многостранни.
Един от методите, по който може да се работи, са стимулиращи мерки, а именно корпоративният подоходен данък или така както много често е популярен – данък печалба. Той може да бъде една от мерките, която да даде възможност на част от икономическите субекти в сивата зона да излязат нормално на нашия икономически пазар.
Едно от другите направления, в които може да се говори за положителен ефект от намаляване на ставката, е привличането на чуждестранни инвеститори. Ние вече правихме изменение в Закона за чуждестранните инвестиции, извършихме нещо положително, заедно с всичките бели, които станаха в този закон. Положителното е, че приравнихме чуждестранните и местните инвеститори и смятам, че това е една от реалните стъпки, с които казваме на тези потенциални чуждестранни инвеститори, че България е страна, в която могат да вложат своите капитали. Това до голяма степен ще доведе и до един друг ефект, макар че потенциалът при него може би е по-малък - възможността за запазване на националния капитал в България. Колкото и неясен да е обемът на този капитал, който изтича от страната, все пак такъв съществува, така че редно е да помогнем за неговото запазване и умножаване.
На мен, както каза господин Жотев, ми стана твърде интересен мотивът, с който Комисията по бюджет и финанси отхвърли законопроекта на ОДС, състоящ се само от три параграфа. Мотивът беше изразен вече от господин Жотев, че прекалено много законопроекти, предложени от страна на опозицията и конкретно на ОДС, били приети. Но аз смятам, че не броят на законопроектите, предложени на първо четене и приети – дали от страна на опозицията или от страна на управляващите, е важен, а преди всичко са важни предложенията, които се съдържат в тези законопроекти. Защото в момента на нас ни предстои приемане на държавен бюджет.
И аз още веднъж искам да използвам времето, за да изразя едно следващо учудване, което се свързва със станалото в комисията. Оказа се, че един от петте данъчни закона е поставен някъде на опашката в нашия дневен ред. Днес, може би след половин час, а може би и в момента, предстои внасяне на бюджета. Интересно ми е как се правят разчети в един бюджет, когато данъчните закони все още не са минали през пленарната зала, пък дори и на първо четене. Очевидно това е някакъв стахановски подход, завладял Министерството на финансите, който не отговаря на нормалната процедура по приемане на бюджетната рамка. Това води до мисълта, че не проблемът как да се структурира приходната част на бюджета е бил в основата на изготвянето на държавния бюджет за 2005 г., а по-скоро бързо планирани договорки между политическите сили по аритметичната система: кой за, кой против, кой какво иска и как иска. Иначе процедурата би трябвало да бъде: след приемане на данъчните закони естествено провеждане на една нормална бюджетна политика.
При нас днес се гледа Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, може би след две или три седмици ще дойде ред на Закона за акцизите. И когато имаме намаляване на данъчни ставки, обикновено господин Велчев, за съжаление той отсъства днес при гледането на този законопроект, заявява, че пленарната зала, приемайки едни или други цифри, трябва да реши по какъв начин да осигури и откъде да осигури дадени суми, които се явяват като недостиг на приходната част. Оттук възникват и двата въпроса.
Първият – за структурирането на приходната част, когато законите още не са приети, а в дадения случай виждаме, че Комисията по бюджет и финанси е отхвърлила предложение, идентично с предложението на Министерския съвет. Означава ли това в момента, че предложението на Министерския съвет за намаляване на ставката за облагане с корпоративен подоходен данък от 19,5 на 15 на сто ще бъде отхвърлено? Означава ли, че бюджетът е разчетен именно при такъв вариант? Защото не може едно предложение, при това направено една седмица и половина преди правителственото, да бъде отхвърлено, а друго, в същия смисъл, да бъде прието. Това би направило парламентът детска градина, която си играе на обидени и огорчени.
Вторият момент, който трябва да се има предвид, когато се поставя въпросът за данъчните закони и бюджета за това, което се гласува в залата е, че отговорът на това по какъв начин да се извърши неговото балансиране не е работа на Народното събрание, а работа на изпълнителната власт, макар че дори и най-простата сметка, най-простото събиране на тези твърдения на господин Велчев, че трябва да се ореже една или друга социална програма, не отговарят на една друга реалност.
Например, той казва, че трябва да се намерят отнякъде 430 милиона от приетия вече на първо четене законопроект на ОДС за намаляване на ДДС от 20 на 18%. Освен това някъде около 119 милиона отивали в по-малко и по отношение на приетия вече проект за облагане на доходите на физическите лица. Събрани нормално двете суми правят около 550 милиона, което представлява все още половината от днешния излишък, за който ние мислим по какъв начин да разпределим и който управляващите упорито не искат да възложат като задача на Народното събрание.
Оттук нататък аз бих казал само още няколко думи.
Предлаганият законопроект е един от основните в измененията по отношение на тези постановки, които определят приходите в бюджета. Аз смятам, че направеното от нас е в интерес на българския бизнес, в интерес и на развитието на нашата икономика. И бих се учудил на всички онези, които отхвърлят идеите само и защото те не са били предложени от тях. Това би означавало, че в нашето Народно събрание вече витае някакъв предизборен дух, който води до едни нерационални и неконструктивни пазарлъци и сметки кой до колко и как ще получи за поддръжката или за неподдръжката на определени постановки, за поддръжката на държавния бюджет.
Мисля, че освен депутати ние сме преди всичко и хора, които трябва да държат на държавността и интереса на гражданите. Затова ви призовавам да подкрепите законопроекта, внесен от ОДС, да подкрепите неговите идеи, да подкрепите всички онези конструктивни идеи, които имат за цел спомагане на развитието на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Ако няма други желаещи за изказване народни представители, можем да преминем към гласуване на законопроектите.
Господин Пирински има думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, по три въпроса накратко искам да взема отношение, като същевременно споделям и учудването, и определената критика на господин Нихризов, че качеството на дискусията по един такъв законопроект като засягащ Закона за облагане на фирмите, качеството на тази дискусия днес не отговаря на важността на въпроса, и защото е основен приходоизточник за бюджета, и защото засяга режима, стимулите и ограниченията за функционирането на всяка фирма.
Трите въпроса, по които считам, че трябваше да има повече дискусия, са следните:
Първият е в законопроекта на правителството и той засяга този режим за облагане на морския флот, който е развит в § 2 от законопроекта, където има няколко нови алинеи в чл. 2, след ал. 3, където се въвежда т.нар. тонажно облагане.
В Комисията по бюджет и финанси имаше една доста сериозна и критична дискусия по този въпрос. От една страна, бяха изразени намеренията на правителството да създаде режим, който да позволи поддържането, развитието на морския търговски флот с българска регистрация и под български флаг – една благородна амбиция и добро намерение. И едновременно с това бяха изразени доста сериозни съмнения, че в момента, когато сега се прави такова предложение, то е мотивирано по-скоро с цел да бъде облекчено облагането на предстоящи приватизатори на една или друга част, или на целия Български морски флот.
Въпросът заслужаваше да бъде обяснен и то достатъчно сериозно от министъра на транспорта, който както знаем е един от основните пропагандатори на тази идея, който да се постарае да убеди пленарната зала, че това наистина е нужното и целесъобразно облекчение, което е в интерес на държавата, независимо дали компаниите, осъществяващи търговско корабоплаване, ще са държавни или частни и че това е действително държавният интерес.
За пореден път ми се струва, че правителството абдикира от очевидно свое задължение и отговорности при внасянето на подобни твърде съществени нови предложения, които са били обсъдени и още повече въпросите са поставени в комисията, достатъчно отговорно да подходи към изясняването на въпроса.
При това положение аз лично не мога да подкрепя този законопроект и ще се въздържа, господин председател.
Що се отнася до втория въпрос, това са направените предложения в законопроекта на Новото време за облекчаване на данъчното облагане на дивидентите както на местни лица, така и на чуждестранни лица, когато те са с повече от 20% от капитала на дадено дружество. Това са дивиденти, които се репатрират. Поначало аргументацията в мотивите на вносителите е свързана с изравняване с условия в европейски директиви и с режим в други новоприети страни-членки на Европейския съюз.
И тук, господин председател, трябваше според мен да се дискутира малко по-сериозно и комплексно, защото свеждането на въпроса за насърчаването на инвестициите просто до облекчаване на данъчното облагане нито решава въпроса, нито гарантира желания ефект.
Много често се споменава опитът на Словакия и се изтъква тя като възможно най-удачен режим, но обърнете внимание, че в Словакия изравниха ставката и за корпоративното, и за облагането с данък добавена стойност, и даже на дохода на физическите лица с единната ставка от 19 на сто. Но, наред с всички други облекчения, които са въведени, наред с всички други стимули и разпоредби, Словакия става една от страните с най-насърчителен, най-привлекателен режим за инвеститорите, така просто това надбягване в сваляне на ставки по никой начин не бива да се счита, че ни носи някакви ефекти.
Едновременно с това се недооценява, според мен, отрицателното значение за фиска от падането на приходите. Ако обърнете внимание и на данните, които постъпват ежегодно при внасянето на държавния бюджет, такова ще е положението и сега, ние отчитаме един сериозен спад на неданъчните приходи поради ограничаването на държавната собственост и намаляването на дивидента, който се плаща от оставащата държавна собственост и едновременно с това намаляващи приходи от приватизирани предприятия, от данък печалба, от други облагания във връзка с превръщането им изведнъж или в губещи, или най-малкото в непечеливши. Едва ли такъв е смисълът на приватизацията – да източва дължими приходи от фиска в полза не даже на реинвестирането, а на репатрирането им. Ние никой път няма да постигнем норми на натрупване в икономиката и стабилизация на приходите в бюджета, ако си затваряме очите пред тази тенденция. Ето защо аз се въздържам да подкрепям просто такива предложения за намаляване на данъчните ставки върху реализирани печалби.
И третото предложение, господин председател, което правя, е всъщност едно предложение, едно искане от Националното сдружение на общините в Република България. Ръководството на сдружението проведе среща с ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България. Едно от предложенията, които ръководството на сдружението счита, че е уместно да бъдат сериозно обсъдени и приети от Народното събрание, е във връзка с чл. 2в от действащия Закон за корпоративното облагане, който засяга облагането на приходите на бюджетните предприятия.

Колегите си спомнят, че в края на миналата година този текст беше записан в закона и предвижда, че бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейността си, вместо с корпоративен данък, като ставката на този данък е 4 на сто. Предложението е за общините този данък да бъде в размер на 2%, като обосновката, която се прави, е, че по такъв начин ще бъде осигурен един допълнителен собствен приходоизточник или ще бъде увеличена частта от приходите, която остава в общините. Все в полза на разширяване на територията на финансовата децентрализация, на укрепването на собствената база на приходоизточници на общините.
Разбира се, господин председателю, тук е важно да чуем и становището на Министерство на финансите, да видим техния поглед върху една такава идея, обсъждана ли е тя с общините, изразили ли са те становище досега по едно такова предложение, имат ли съмнения, възражения, съображения и т.н.
Сериозният мотив, с който поставяме това предложение, господин председателю, е констатацията, че прогресивно от година на година се свива базата на собствените приходи на общините. Последната стъпка или поредната стъпка тази година е пътният данък, който отпада във връзка с винетките, търсенето на възможности за компенсиране на отпадналия приходоизточник евентуално с патент и т.н. – нещо, което е твърде неясно, мъгливо и не е известно по какъв начин ще проработи община по община.
Ето защо с убеденост и с настоятелна молба сериозно да бъде разгледано това искане се обръщам и към представителите на Министерство на финансите, и към колегите да подкрепим това предложение на Сдружението на общините.
Отново, господин председателю, не е понятно да говорим за сериозно отношение по проблемите на бюджета, при положение, че основен данък, такъв какъвто е данък печалба, третираме по малко формален начин, какъвто е случаят с тазсутрешната ни дискусия, без представител на вносителя на основния законопроект. Благодаря ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Дава пресконференция.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Можем да го извиним – дава пресконференция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител госпожа Радева, председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са продължение на политиката на правителството за намаляване на данъчната тежест и за подобряване на инвестиционния климат при запазване на интересите на фиска. След като през 2003 г. бе приета единна данъчна ставка чрез обединяване на данъка върху печалбата и данъка за общините, бе въведен единен корпоративен данък в размер на 23,5%. Той бе намален през 2004 г. на 19,5% и през 2005 г. се предлага едно значително увеличение, с което ставката достига 15%, което доказва една последователност в политиката на правителството за намаляване на данъчната тежест и за увеличаване на инвестиционния ресурс на фирмите.
В същото време с тези промени правителството изпълнява и поетия ангажимент за поетапно намаляване на корпоративния данък и за подобряване на инвестиционния климат в страната, което бе декларирано с приетата през 2003 г. данъчна политика за периода 2003-2005 г.
В изпълнение на ангажиментите за ускоряване на амортизационните норми, декларирани също в стратегията за данъчна политика 2003-2005 г., през 2003 г. компютрите и софтуерът бяха обособени в отделна група с висока амортизационна норма – 50%, а амортизационната норма на машини, производствено оборудване и апаратура се увеличи от 20 на 30%; на транспортните средства – от 8 на 10%. Сега се предлага амортизацията за нови машини, производствено оборудване и апаратура от 30 на сто да стане 50%, с което се създават възможности за по-благоприятен режим на данъчно третиране на инвестициите в тези активи чрез по-бързото им амортизиране за данъчни цели, което ще намали данъчната тежест на фирмите и ще доведе до по-бързо възстановяване на вложените средства.
В съответствие с политиката за намаляване на данъчната тежест е и намалението на окончателния данък за представителни разходи, дарения и спонсорство. След като през 2003 г. този данък беше намален от 25 на 20%, то през 2005 г. се предлага той да стане 17%, като се отчита фактът, че с този данък се признава за разход на фирмите и ефективната данъчна ставка върху тези разходи ще бъде около 14,4%. Всичко това доказва една последователна данъчна политика, ориентирана към подобряване условията на бизнес средата, както и в същото време тя да е съобразена и с възможностите на бюджета, като е гарантиран балансът между приходната и разходната му част.
В този смисъл са неприемливи предложенията на народните представители от ОДС и Коалиция за България както за по-ниски данъчни ставки, така и за данъчни облекчения, тъй като същите не са съобразени с възможностите на бюджета на този етап. Така например предлаганото намаление на ставка на данъка върху представителни, социални и други разходи от 20 на 10% в законопроекта на господин Василев ще доведе до намаление на приходите в бюджета в размер на 47 млн. лв.
Предложението на господин Станишев и група народни представители за намаляване на финансовия резултат за данъчни цели със стойността на новопридобитите активи освен че ще доведе до намаление на приходите със 70 млн. лв., ще доведе до двукратно признаване на стойността им за данъчни цели под формата на амортизация и данъчно облекчение чрез приспадане на цялата им стойност в годината на придобиване.
Що се отнася до предложенията за авансово облагане на фирмите с корпоративен данък и това да става на база на реализирана печалба, това вместо да облекчи, може да доведе до затруднения на фирмите, особено в периоди на годишно приключване, което ще се извършва в първото тримесечие на следващата година, тъй като ще е свързано с изготвяне на ежемесечни отчети. Сега действащият режим на авансово облагане с данъка създава възможност на фирмите да внасят авансово данък, съответстващ на техния годишен данък, определен на база облагаема печалба за текущата година, като се използват разпоредбите на чл. 56, ал. 6 от ЗКПО за намаляване на размера на авансовите си вноски чрез подаване на декларации за това.
Убедена съм, че законопроектът на Министерския съвет с всички подобрения, които могат да настанат между първо и второ четене, и законопроектът на Мирослав Севлиевски и група народни представители са една надеждна база за корпоративното подоходно облагане през 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Нихризов – първа реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Радева! Много се учудих на това, което казахте, че нашите предложения са неприемливи, тъй като те съвпадат, да не използвам пак един русизъм, в основната си част съвпадат с предложението на Министерския съвет. И аз задавам към Вас въпроса: означава ли това, че неподкрепяйки § 1 в нашето предложение – данъчната ставка от 19,5 да падне на 15 на сто, което е основното предложение по този закон, вие не подкрепяте и същото предложение на Министерския съвет?
И не искам да задавам следващия въпрос, който още повече ме учудва – означава ли вече, че с Новото време сте направили съответното съглашение по купуване гласове за бюджета, защото техните предложения изведнъж се оказаха приемливи, а те доста се поразличават от това, което предложи Министерският съвет? Тук ли е разковничето в момента да строим такава програма на днешния дневен ред и да отлагаме някои данъчни закони на последно място, но да пускаме напред други закони, които са насочени не към донасяне на приходи, а донасяне на разходи на бюджета.
Смятам, че да твърдите, че нашето предложение не е съобразено с икономическите изисквания, по-скоро е невярно.
И отново повтарям моя въпрос: означава ли, че Вие, госпожо Радева, няма да гласувате за ставка 15 на сто по данък печалба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Радева, току-що казахте, че намаляването на ставката на данъци, удържани при източника от 20 на 17 на сто, както е в правителствения законопроект, не създава проблеми на бюджета. Намаляването му от 20 на 15 на сто, каквото е предложението на народните представители от ОДС, създава големи проблеми на бюджета. Като голям бюджетар, вече година и нещо, Ви моля да кажете с колко точно ще се влоши приходната част на бюджета от тази разлика от 2 процентни пункта – от 17 на 15 на сто? И Ви моля да отговорите конкретно с цифри, защото това е единственият аргумент, по който всъщност Вие не приемете втората част на нашето предложение, т.е. искаме да чуем дали наистина в бюджета ще постъпят толкова много, правили ли сте тези сметки? Каква е позицията на Министерството на финансите? Защото, ако това не е проблем, би трябвало да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към председателя на Комисията по бюджет и финанси е свързана със следното.
Госпожо Радева, аз не мога да се съглася с Вас, че приходната част на бюджета не може да издържи това, което предлага опозицията и в частност Съюзът на демократичните сили, защото бюджетният излишък, който се очертава за тази година, е много повече от това, което ние предлагаме и което би се получило като разлика от данъка върху добавената стойност и корпоративната печалба.
На следващо място, аз не мога да се съглася с Вас, че като цяло има намаляване на данъчната тежест за 2005 г. с това, което се предлага както по отношение на данъчните закони, така и по отношение на Закона за бюджета. Защото като цяло данъчните приходи, съотнесени към брутния вътрешен продукт за 2005 г., са повече в сравнение с данъчните приходи към брутния вътрешен продукт за 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Нихризов, Вие много добре знаете какво означава това, което казах. Естествено, че управляващото мнозинство ще подкрепи предложението на законопроекта за 15 на сто ставка за данък печалба. Но това, което всъщност означава Вашето предложение, това е липса на оригинални идеи. Вие излизате със законопроект, чиито предложения едно към едно дублират публично оповестените намерения на правителството за намаляване на този данък. Мисля, че тук ние оспорваме кой пръв излезе с тази идея и кой всъщност я защити с аргументи. Така че това, че Вашия законопроект дублира в тази си част предложението на Министерския съвет, само по себе си не е основание ние да го подкрепим.
Това, което мога да кажа конкретно на господин Жотев, е, че намалението от 17 на 15% ще струва 13,4 млн. лв. в минус на бюджета. Това са изчисленията, които на мен са ми предоставени от Министерството на финансите. Мисля, че това е една значителна сума, която ние можем да вложим в някакъв друг тип политика, избрана от правителството.
А по отношение на спекулациите и на механичната обвръзка, която някои народни представители се опитват да правят между излишъка, който е реализиран през тази година и това, което се очаква през следващата година, мисля, че сравненията са абсолютно некоректни. В крайна сметка бюджетът за следващата година ще разпредели 1 млрд. 600 млн. лв. в повече от тази година, което при всички случаи означава, че ние сме усвоили ръста, който е достигнат през тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като има и други изказвания, обявявам 30 минути почивка – до 11,37 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дойдох днес в Народното събрание, за да ви информирам, че след два дни ще подпиша от името на България заключителния акт на Междуправителствената конференция на Европейския съюз за приемане на Европейската конституция. Двадесет и осем европейски страни, сред които и Република България, преговаряха повече от две години, за да постигнат съгласие по този договор, който ще определи задълго конституционното устройство на Европейския съюз. България също ще участва в това устройство и след влизането си в сила този основополагащ договор ще има конституционно значение за нея. Новата Конституция е своеобразна кулминация в развитието на Европейския съюз. Символичен е фактът, че церемонията по подписването ще се състои в същата зала, която приюти в далечната 1957 г. шестте страни, поставили основите на Европейската икономическа общност.
Европейската интеграция е комплексен процес, в който са включени всички институции, политически сили и граждани на страната. Ние и днес отдаваме дължимото на нашите предшественици, които поставиха началото и даваха съществен тласък на приобщаването към Европейския съюз.
Същевременно именно в рамките на мандата на това правителство България показа умения да участва конструктивно и успешно в толкова сложни преговори, определящи за бъдещето на континента. По този повод и от тази трибуна бих искал да изразя специалната си благодарност на българския парламент.
Уважаеми народни представители, на вас се падна историческата отговорност да приемете първите промени в действащата българска Конституция. Вие приехте всички закони за сближаването на българското и европейското право. Както знаете, представители на българския парламент и на българското правителство участваха в подготовката на новата Европейска конституция. Подписването на заключителния акт на Междуправителствената конференция е признание за участието и приноса на България, с които доказа зрелостта си и готовността да участва на равна нога с ЕС. За Европейския съюз то символизира съчетаването на процесите на разширяване и задълбочаване на интеграцията. На нас се предостави възможността да подпишем този акт преди дори да сме сключили договора за членство. Това е прекрасен пример за европейска солидарност. Надявам се това да помогне на българските граждани да опознаят по-добре Европейския съюз, в който ще членуваме само подир две години.
Новата Европейска конституция утвърждава целите на Европейския съюз, сред които мира, свободата, сигурността и справедливостта, както и благоденствието на всички. Тя препотвърждава принципите на общия европейски пазар, където важат правилата на свободната конкуренция. Едновременно с това тя потвърждава значението на европейската солидарност и стремежи към постигане на икономическо, териториално и социално единство. За пръв път в специална разпоредба на Конституцията се определят ценностите на Европейския съюз, които бих искал да цитирам:
“Съюзът се основата на ценностите на уважението на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и спазването на правата на човека, включително на лицата, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за страните-членки в едно общество, където преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, правосъдието, солидарността и равенството между жените и мъжете”.
Придържането към тези ценности е нашата морална отговорност, която получава и конституционна сила. Конституцията отговаря едновременно на предизвикателствата на глобализацията и на разширяването. Тя създава един съюз, който едновременно е по-ефикасен, по-демократичен и по-прозрачен, по-разбираем за гражданите.
След подписването в Рим предстои ратификационният процес в страните-членки. Ние се надяваме той да протече успешно и Конституцията да влезе в сила на 1 ноември 2006 г.
Конституцията третира специално България и Румъния като страни с непосредствени перспективи за членство. Към нея е включена декларация за разпределяне на местата в европейския парламент и на тежестта на гласовете в Съвета на ЕС за България. За нас е много важен фактът, че Конституцията позволява Европа да запази своето многообразие. Тя дава гаранции за съхраняване на националната идентичност в общото европейско икономическо и политическо пространство. Европейската конституция е един балансиран текст, резултат на трудно постигнати компромиси. Достойнството й е, че не е наложена от една или друга страна или група страни, а е плод на общо съгласие. Тя е постижение на колективната решителност и е добра за настоящи и бъдещи страни-членки, за Европа като цяло.
Уважаеми народни представители, предстоящото събитие в Рим, мисля, че ни дава повод и основание наистина 2004 г. да бъде годината на България! Благодаря ви много за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с нашата точка от дневния ред – разисквания по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Господин Жотев, Вие сте наред. Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! И на днешното заседание поредният данъчен закон предизвиква сериозен интерес и неслучайно няколко парламентарни групи имат своите предложения за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Силно съм озадачен от аргументите, с които предложенията на Парламентарната група на ОДС се отхвърлят. Първият аргумент е, че ОДС е закъсняло да представи своя законопроект, предлагайки 15 на сто корпоративен подоходен данък.
Господин председател, Вие сте добър юрист. Питам се дали нарушаваме с нещо Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Възможно ли е в два и повече законопроекта да има общи текстове, да има общи цифри? Възможно ли е да има 15 на сто данък, който да фигурира в две и повече предложения? Съмнявам се, че госпожа Радева беше прецизна в аргументацията си. Тя твърди, че ОДС е преписало законопроекта на правителството. Това е последният законопроект, който беше внесен в парламента. От страниците на Министерството на финансите и от изявлението на министри от кабинета имаше много и противоречиви виждания за това какво ще има в данъчните закони, които се представят от правителството. И това не е за първи път, а продължава три години и половина в една и съща посока – непоследователно, робувайки често на корпоративни интереси.
Затова, господин председател, уважаеми колеги, не може да бъде приет този аргумент, че законопроектът, който е представен двадесетина дни преди законопроекта на правителството, е преписван от този, който е внесен по-късно. Аз твърдя, че 15 на сто корпоративен подоходен данък е продължение на традицията и предложенията, които ОДС правеше четири години в управление и още три години в опозиция. Това е последователна политика, насочена към подкрепа на бизнеса, към изваждане на по-голяма част от бизнеса на светло, защото със свалянето от 19,5 на 15 на сто на този данък това ще се случи на практика.
Все повече хора, които се занимават с бизнес в България, ще преценят, че тези 15 на сто са справедливи и ще ги платят. Ще се увеличи данъчната основа, ще се увеличи събираемостта на този данък, ще останат повече капитали в България.
Затова, госпожо Радева, не знам откъде го изсмукахте този аргумент, но не Ви прави чест, че една парламентарна група е гледала в бумагите – Вашите или на правителството, и е преписвала. Това не може да бъде аргумент, следователно поне в два законопроекта, този, който ОДС представи, и който правителството представи, има едно и също виждане – за чувствително намаляване на данъка от 19,5 на 15 на сто.
Не приемаме и другия аргумент на противниците на нашите предложения. Преди почивката се видя много отчетливо как добре работи или по-скоро как не познава добре цифрите госпожа Радева. В своето първоначално изказване, госпожо Радева, Вие казахте, че ако се намали ставката на еднократните данъци при източника по чл. 48, ал. 1 от ЗКПО, това ще доведе до сериозни проблеми за бюджета. Попитах Ви: с колко ще бъдат тези сериозни проблеми?
Господин председател, смятам, че преди почивката имаше едно процедурно нарушение. Заместник-министърът на финансите, притича при председателя на Бюджетната комисия, за да й даде цифрите. Това се случи, колеги, така ли беше? Така беше!
Загубата, която съобщи господин Тасев на госпожа Радева, ще бъде 13,4 милиона лева, а тя я обяви от негово име на нас. Мога ли да попитам тогава: ще бъде ли сериозен проблем, ако погледнем примерно дневния ред за тази седмица, колеги. В т. 13 пише: Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. Мога ли да попитам какво става с онези 50 млн. лв., с които трябва да се гарантират рисковите инвестиции? Те в бюджета ли са или не са в бюджета?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Нали трябва да се приеме законът?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря, господин Димитров. Трябва първо да се приеме законът. Аз ще помоля тук, отново представителите на Министерството на финансите да кажат в този законопроект, който днес внасят в парламента, има ли ги тези 50 млн. лв. държавна гаранция за рискови инвестиции или не? Питам също така: как така по едни законопроекти, които не са гледани изобщо, примерно Законът за акцизите, всичко в бюджета е разчетено? По други законопроекти, които са приети на първо четене, където примерно една цифра от 20 става на 18 на сто ДДС, за тази промяна няма средства в бюджета.
Що за финансов министър има Република България, който избирателно върви по всички законопроекти, вкарани в Народното събрание, и Министерският съвет решава – по това ще има, по това няма. Как познавате вие гласуването, колеги от управляващото мнозинство, какво ще стане тук? Що за правителство имаме ние? Следователно и двата аргумента, които чухме тук по предложението на част от народните представители от ОДС, не са валидни. В заключение моля да не си играем тук на дребно лобиране, да не се правим наистина на детска градина. Нашият законопроект е сериозен, подкрепя бизнеса и аз моля за вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Госпожо Чилова, заповядайте за реплика.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Жотев! Аз не съм склонна да приема твърдението, което Вие току-що направихте, че, видите ли, правителството на НДСВ и ДПС води непоследователна и непрозрачна данъчна политика. Аз лично не съм видяла друг документ на Обединените демократични сили, който да изразява една последователна и целенасочена данъчна политика за подобряване на бизнеса, освен представения Законопроект, който днес в момента обсъждаме, за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Но не само аз, а всички български граждани имаха възможността да видят правителствения документ – данъчна политика 2003-2005, в който, ако си направите труда и прочетете този документ, ще видите, че за всяка година там не само са планирани ставките за намаление на данъците, но и всички онези механизми, които подобряват инвестиционния климат в страната. Така че много Ви моля, аз Ви уважавам и смятам, че сте коректен човек и не би трябвало от тази трибуна да изразявате некоректни твърдения и спекулации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Нихризов, заповядайте за втора реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жотев, Вие не сте напълно прав, когато питате Министерския съвет дали е направил разчета на онези 50 милиона, които са заложени в един закон, забравен може би от всички народни представители. И знаете ли къде не сте прав? Погледнете целия дневен ред. Този дневен ред в момента е настроен така, че да се види началото на една схема, която ще се приложи след това при гласуването на бюджета. Схемата на купуване на гласове, по системата ти на мене, аз на тебе. Защото в този дневен ред Законът за акцизите е поставен някъде далеч зад пределите на възможностите за разглеждане. Но оня законопроект, за който Вие говорите, и който взима 50 милиона от бюджета като държавна гаранция, е в дневния ни ред вече няколко седмици подред и има пряката възможност да бъде разгледан. Освен всичко друго днес започнахме с разглеждането на проекти на Новото време, които мнозинството отхвърляше седмици подред.
Помислете си, господин Жотев, колко лесно може да бъде направено това купуване, а Вие се интересувате от неща, които са свързани с данъчните закони и касаят бюджета. Ами министърът на финансите Ви каза в прав текст, че не го интересува толкова отношението на Народното събрание. Той си е изготвил бюджета, внесъл си го е вече в Народното събрание, а Вие се интересувате от данъчните закони, от някакви си 13 милиона лева, които не се покривали с 50-те милиона лева. Заемете се, както Ви казва госпожа Чилова, далеч по-сериозно и по този начин Вие ще можете да отговорите на изискването на българското правителство и на българското мнозинство за структуриране на бюджета за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо Чилова! Моите уважения към Вас. Вие сте любознателно момиче, четете много, това го знам, но според мен Вие четете избирателно. Вие четете явно много добре правителствените законопроекти, всичко, свързано с премиера и неговия екип. Преди да станете политик може би трябва да се върнете, все пак имате време, вижте документите, с които управляваше правителството на Обединените демократични сили, четири години. В данъчната политика всичко е продължение на това, което ние предлагаме днес, госпожо Чилова. Ако нямате копие ще направим жест за Вас и ще го получите. Вижте политиката, която е записана като програмни намерения в учредената наскоро партия ДСБ, там също ще намерите подходящ текст. Вижте всичките законопроекти, които сме внесли група народни представители от ОДС. Говорим за последователна политика, която има няколко цели: подкрепа на бизнеса, увеличаване на разполагаемите доходи на българския гражданин, данъчна политика, данъчни закони, които са неутрални по възможност най-много. Това е нашата политика, това беше и това ще си остане политика, надявам се на хората, с които работя, така че не приемам Вашия аргумент.
Господин Нихризов, може да не съм бил достатъчно прецизен. Мен обаче ме интересува преди всичко какво вършим тук като народни представители. Как защитаваме балансиран бюджет, който подкрепя бизнеса, как защитаваме балансиран бюджет, който подкрепя и дава възможност на всеки български гражданин да се види в този бюджет. Това, че някой е започнал да купува депутати, това, че някой е започнал да отзовава депутати, предлагайки някакви други аргументи, това, че този процес може и да продължи, си е проблем на едно управляващо мнозинство и на един кабинет, който не знам доколко е чистоплътен. Ако наистина това е политиката.
Аз се надявам, че все повече народни представители и от управляващите виждат смисъл в своето оставане тук, в това да работим за България. Не ме интересуват колко ще бъдат купените гласове. Важно е да се даде отговор тези 50 млн. лв., за които става дума за рисково инвестиране, разчетени ли са или не? Защо не станат да кажат представителите кое е по-важно? Дали нашето предложение, което пак ще кажа, включва намаляване от 20% на 15%, а не на 17%, както предлага правителството? Това са разходи за доброволно и здравно осигуряване. Кой народен представител е против това? Нали говорим за усъвършенстване на модела за социално осигуряване? Нали виждаме неговите проблеми и всички се опитваме да го подобрим? Кой е против с два процентни пункта да се намалят разходите, данъкът за социални разходи? Кой е против? Какво лошо има в това предложение и защо то трябва да се конфронтира с другите предложения, които явно са вкарани в законопроекта за държавния бюджет на правителството?
Аз призовавам към конструктивност. Няма значение колко законопроекта са приети и кои са отхвърлени от дадена парламентарна група. Щом има нещо рационално в един законопроект, моля, колеги, нека да подкрепим нашия законопроект, положителните черти на който имах възможност да изразя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Жотев за тази дуплика.
Продължаваме разискванията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Имате думата, госпожи и господа народни представители. Не виждам желаещи.
В такъв случай трябва да подложим на гласуване законопроектите, които са в известна последователност и ще вървим по трасето на тази последователност, така както са внесени по хронология.
Първи е внесен законопроектът на народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители, внесен на 7 юли 2004 г.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, подкрепен от комисията – с това важно уточнение, направено от председателя на комисията госпожа Нина Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът на господин Севлиевски и група народни представители е приет.
Следва внесеният на 8 септември 2004 г. законопроект с автори господин Валентин Василев и група народни представители. По този законопроект комисията се е произнесла отрицателно, госпожо Радева, нали така?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Така е, не е подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 48, против 66, въздържали се 63.
Законопроектът не е приет.
Следва законопроектът на господин Петър Жотев и група народни представители, който е внесен на 29 септември т.г. По него комисията също се е произнесла отрицателно.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 90, против 68, въздържали се 29.
Този законопроект също не се приема.
Господин Нихризов - за прегласуване?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да кажа за тези, които не са чули докрай дебата, че предложенията, които сме направили в този законопроект, съвпадат със законопроекта, внесен от правителството. От тази трибуна зададох въпроса: мнозинството ще подкрепи ли предложението на правителството за намаляване на ставката за корпоративното подоходно облагане, след като не подкрепя същото предложение, направено 20 дена по-рано от Обединените демократични сили? Беше казано, че съществени утежнения в намаляване на приходната част на бюджета от нашия законопроект не настъпват.
Затова ви моля, ако искаме наистина да бъдем български парламент, а не нещо, което работи в зависимост от обидите или в зависимост от това дали предложението е пуснато от управляващото мнозинство, да подкрепите този законопроект. Не бих приел сериозно становището, изразено в Комисията по бюджет и финанси, че приетите законопроекти на първо четене на ОДС били станали твърде много. Това не би означавало, че техните постановки са лоши дори тогава, когато съвпадат с правителствени такива предложения.
Затова ви моля, уважаеми дами и господа, да подкрепите законопроекта и ви предлагам да прегласувате и преосмислите своето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Моля, гласувайте отново законопроекта на господин Петър Житев и група народни представители.
Гласували 210 народни представители: за 101, против 90, въздържали се 19.
Законопроектът не се приема.
Сега ще се произнесем по законопроекта на народния представител Сергей Станишев и група народни представители. Той също не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 204 народни представители: за 87, против 86, въздържали се 31.
Законопроектът не се приема.
Господин Димитров, заповядайте.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Явно от много приказки управляващото мнозинство не е разбрало, става въпрос за това реинвестираната печалба да се облага с нулева ставка. Непрекъснато говорите, че добрият вариант е парите да създават работни места. Значи тогава когато парите се изнасят от България, на вас ви харесва, а когато ние предлагаме при реинвестиране да има нулева ставка, на вас не ви харесва. Ами вашето входящо обещание? Това ви е прощалният бюджет, разбирате ли? А входящото ви обещание беше за нулева ставка печалба.
Така че, нещо не сте разбрали, господа управляващи, коригирайте се, за да можете като погледнете в огледалото, да виждате себе си, а не някого друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Петър Димитров.
Подлагам на прегласуване законопроекта, внесен от господин Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 85, против 105, въздържали се 19.
Законопроектът не се приема.
Стигаме до законопроекта на активния господин Севлиевски и група народни представители, внесен на 13 октомври 2004 г. Разбирам от госпожа Радева, че той е подкрепен от комисията, но от доклада това не е ясно.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 122, против 58, въздържали се 18.
Законопроектът е приет.
Следва гласуването на законопроекта на Министерския съвет, внесен на 18 октомври 2004 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 119, против 85, въздържали се 11.
Законопроектът на Министерския съвет е приет.
С това приключваме тази точка от дневния ред.
За процедура има думата господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам срокът между първо и второ четене на Закона за движение по пътищата да се удължи с една седмица, тъй като постъпиха много предложения от неправителствени организации, от Държавната агенция за закрила на детето, от граждани. Има огромен интерес към този законопроект, поради което предлагам срокът да бъде удължен с още една седмица, за да направим работещи текстове, а не както досега на всеки два месеца да правим промени в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли противно предложение? Няма.
В такъв случай, моля гласувайте предложението, направено от народния представител господин Мирчев.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, срокът се удължава с една седмица.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Моля председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Лъчезар Тошев да представи доклада на комисията по този законопроект. Не виждам господин Тошев в залата.
Господин Юсеин, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за убежището и бежанците № 402-01-19,
внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На своето редовно заседание от 22 април 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 402-01-19, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Бойко Антонов – председател на Държавната агенция за бежанците, господин Стойко Стойков от Държавната агенция за бежанците, както и представители на Върховния Комисариат за бежанците към ООН господин Дабор Шопф и Емилия Викторова.
Председателят на Държавната агенция за бежанците господин Бойко Антонов изложи мотивите от името на вносителя, като изтъкна, че с предложенията за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците се цели прецизиране на разпоредбите, регламентиращи основанията за отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут и за прекратяване на производството и ясното им отграничаване от основанията за прекратяване и отнемане на вече предоставен статут и избягване на погрешно тълкуване и разнопосочно прилагане на правната уредба. Законопроектът предлага също така и промени, продиктувани преди всичко от практиката, с които се разширява обемът на закрилата, предвидена за членовете на семейството на признат бежанец, и се установяват по-високи гаранции за правата на непридружените малолетни и непълнолетни чужденци в производството.
От името на Върховния Комисариат за бежанците към ООН господин Шопф приветства процеса на изменение на Закона за убежището и бежанците и коментира осем точки, които Върховният Комисариат счита, че трябва да бъдат допълнително прецизирани, а именно:
По отношение на чл. 8, алинеи 2 и 3 Комисариатът е на мнение, че трябва да се прецизира допълнително изказът в тези алинеи.
При дискутирането на ал. 3 на чл. 8 да се имат предвид международните правни норми, свързани с правата на човека и признатото право да се създаде семейство и да се запази целостта на семейството.
Налице е противоречие по отношение на критериите, посочени в чл. 13, ал. 2.
По отношение на чл. 17, нова ал. 2, Върховният Комисариат счита, че основанията по чл. 13, точки 5 и 6 не следва да бъдат използвани като основания за отнемане на бежански или хуманитарен статут. Това е в съответствие с предишните коментари на Комисариата по Закона за убежището и бежанците.

Върховният комисариат счита, че посочените лица в чл. 19, ал. 2 (лицата по чл. 8, ал. 2) са поставени в по-лошо положение в сравнение с тези по чл. 8, ал. 3.
Текстът на новата ал. 5, чл. 25 трябва да бъде приведен в съответствие с насоките на Комисариата на ООН за бежанците, за непридружените малолетни и непълнолетни лица, търсещи убежище, както и с чл. 19, ал. 1-4 на Директивата на Европейския съюз, установяваща минималните стандарти за прием на лица, търсещи убежище.
По чл. 34, ал. 1 коментарът на Комисариата е, че не е достатъчно добре отразен принципът за единство на семейството по отношение на бежанците, който е застъпен в чл. 12 и чл. 16 на Всеобщата декларация за правата на човека, както и в заключенията относно въпросите на единството на семейството в рамките на процеса на глобални консултации по международна закрила. Експертна кръгла маса в Женева, проведена на 8-9 ноември 2001 г.
По новата ал. 2 на чл. 71 Комисариатът счита, че не са осигурени достатъчно процесуални гаранции, имайки предвид, че е възможно регистрацията на молбата за убежище да бъде отложена докато бъде установена възрастта на кандидата.
В отговор на направените критични бележки господин Стойко Стойков от Държавната агенция за бежанците отбеляза, че част от предложените изменения възпроизвеждат текстове от Лондонската резолюция за явно неоснователните молби, както и целят единствено да се ограничат възможностите за злоупотреба при сключването на граждански бракове с признати бежанци, укриване на документи за самоличност и опит да се представят за непълнолетни с оглед ползване на по-благоприятен режим и пр. Измененията са изцяло съобразени с международния принцип за запазване целостта на семейството.
В хода на разискванията членовете на комисията отбелязаха, че при второто четене на законопроекта ще бъдат разгледани прецизно посочените забележки по всеки текст.
След проведената дискусия комисията гласува единодушно с 12 гласа “за” предложения законопроект.
На основание на проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците под № 402-01-19, внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Вълчев, имате ли воля да прочетете това становище?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на свое редовно заседание, проведено на 19 май 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с вносител Министерски съвет.
Предложеният законопроект цели да прецизира уредбата относно основанията и производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в съответствие с международните актове в областта на убежището и ангажиментите на Република България, поети в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз.
Разглежданата материя попада в обхвата на Преговорна глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”, предварително затворена за преговори.
Законът за убежището и бежанците е приет през м. май 2002 г. и въвежда основните актове на международното и европейското право в тази област. Въпреки неговото принципно съответствие с международните и европейски стандарти за закрила на бежанците, някои негови текстове съдържат неясноти, за отстраняването на които са направени препоръки в хода на преговорите по посочената Глава 24. В приетата на 15 октомври 2003 г. Обща позиция по тази преговорна глава, Европейският съюз приканва българската страна да приеме изменения в чл. 13 и чл. 16 от закона с – цитирам: “цел провеждане на ясно разграничение между отказ, прекратяване на процедура и отнемане на статут на бежанец или на хуманитарен статут” – край на цитата. Общата позиция съдържа предвидения срок за подаване на молба за убежище. Предлага се чл. 16 от закона да бъде изменен така, че неспазването на сроковете за подаване на молба за убежище да не бъде самостоятелно основание за отказ. Подобни констатации за необходимост от промяна на закона е направила и Европейската комисия в Редовния доклад за напредъка на България през 2003 г. Цитира се този доклад, тъй като становището е прието преди публикуването на последния редовен доклад, господин председател.
Като отчита направените препоръки, законопроектът предлага изменение на чл. 13, 15, 16 и 17 и постига необходимото прецизиране на тези разпоредби като разграничава ясно основанията за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, прекратяване на производството за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, прекратяване на предоставен статут и отнемане на предоставен статут.
Със създаването на ал. 2 на чл. 16 законопроектът предвижда пропускането на срока за подаването на молба за получаване на статут да не може да бъде разглеждано като самостоятелно основание за прекратяване на производството. Променя се и срокът, в който лицето трябва да подаде молба за получаването на статут, като от 72 часа в сегашния текст, законопроектът предлага този срок да не се обвързва с период от време, а с критерия за разумност.
Законопроектът предлага и други промени, които разширяват обема на закрилата, предвидена за членовете на семейството на признат бежанец, и установяват по-високи гаранции за правата на непридружените малолетни и непълнолетни.
В заключение се налага изводът, че предложеният законопроект съответства на изискванията на acquis communautaire в областта на убежището и бежанците, поради което считаме, че следва да бъде подкрепен.
С оглед на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с вносител Министерският съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря ви, господин Вълчев.
Откривам разискванията по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат отношение?
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Няма ли становище на Правната комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз разполагам само с тези становища и тези доклади. Те са на две комисии. Вярно, законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси, но няма становище.
Госпожо Мингова, нали няма становище?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Няма становище. Законът е безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Няма становище на Правната комисия.
Следователно, както казах преди малко, преминаваме към разискванията.
Ако няма желаещи да вземат отношение, ще поканя народните представители да заповядат в пленарната зала, тъй като ще подложа законопроекта на гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка, която е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Моля господин Емил Кошлуков да заповяда да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя Законопроекта за политическите партии, който влиза на второ четене. Благодаря на всички колеги, които подкрепиха точката в дневния ред и направиха възможно този закон да бъде гледан. Най-ниско се покланям. Радвам се, че събрахме подкрепата. Вярвам, че законът е полезен за партийния живот на България.
Комисията подкрепя наименованието на закона - “Закон за политическите партии”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа - “Общи положения”.
“Чл. 1. Този закон урежда учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
“Чл. 2. (1) Политическите партии са доброволни сдружения на български граждани с избирателни права.
(2) Политическите партии съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.
(3) Политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Имате думата за изказвания по наименованието на закона, наименованието на Глава първа, както и по чл. 1 и чл. 2, които са подкрепени от комисията. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, наименованието на Глава първа, чл. 1 и чл. 2, които са подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 9.
Наименованието на закона, наименованието на Глава първа, чл. 1 и чл. 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ:
“Чл. 3. (1) Организации, които не са политически партии, не могат да си поставят политически цели да участват в избори.
(2) Организациите по ал. 1 могат да изразяват становища и да поставят искания с политически характер.”
Има предложение от народния представител Елка Анастасова в чл. 3, ал. 1 думата “партии” да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Нихризов в чл. 3 ал. 2 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Кина Андреева в чл. 3 ал. 2 да се отмени.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Цеков чл. 3 да се измени така: “Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 3:
“Чл. 3. Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Заповядайте, господин Китов, за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че това е една твърде важна материя, касаеща политическия живот в България, и не считам, че тя трябва да бъде приемана само от неколцина души в Народното събрание.
От името на групата искаме поименна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 142 народни представители, следователно необходимият кворум е налице.

Продължаваме с разискванията по чл. 3.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 3? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Елка Анастасова, както беше докладвано – в ал. 1 на чл. 3 думата “партии” да се заличи.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 53, против 50, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Елка Анастасова не се приема.
Другите предложения, които са направени, се подкрепят от комисията и затова няма да ги подложа на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 3, който всъщност има само една алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 8.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Чл. 4. Организацията и дейността на политическите партии се осъществяват въз основа на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли предложения или изказвания по чл. 4? Няма.
Моля, гласувайте чл. 4 от законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ:
“Чл. 5. (1) Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.
(2) Символите на политическите партии не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.”
Предложение от народния представител Борислав Цеков:
В чл. 5 ал. 2 се изменя така:
“(2) Символите на политическите партии не могат да противоречат на добрите нрави и да бъдат свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 5:
“Чл. 5. (1) Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.
(2) Символите на политическите партии не могат да противоречат на добрите нрави и да бъдат свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип съм съгласен с тези текстове, но бих искал да поставя пред вас въпроса какво е определението за добрите нрави, кой ще определя кои нрави са добри и кои не и изобщо има ли смисъл точно това да влиза в текста? Защото безспорно е, че всяка една сериозна политическа сила, която има намерение да прави нещо сериозно, би трябвало да отговаря по принцип на тази морална категория. Но аз питам кой ще дефинира що е то “добри нрави”, кой ще ги определя и как това ще става?
Затова моето предложение е изразът “добрите нрави” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 5?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Голяма част от текстовете в този законопроект, както и в случая с чл. 5, пряко кореспондират с Конституцията на Република България. Само че аз ставам, за да подкрепя предложението на господин Китов, тъй като много от тези текстове са така моделирани, че фактически смисълът им започва да звучи двуяко.
Прав е господин Китов като предлага да отпадне това допълнение относно добрите нрави. Кой ще определи дали едни нрави са добри или не са? Имаме ли някаква постановка, заложена в този законопроект? Не може ли фактически това да стане основата за едно отказване на регистрация на определена политическа партия, защото тя, да речем, е неудобна за едно или друго управляващо мнозинство, на една или друга ситуация в България?
Нека да си припомним това, което беше в България до 1990 г. Съществуваше чл. 1 от Конституцията, който определяше колко политически партии да има и каква да е тяхната роля в политическия живот. Конституционно бе заковано, че има една БКП и оттам БЗНС – казионен, възприема нейните постановки и програмни виждания и е винаги другар в управлението на тази партия-държава.
Смятам, че когато се прие Конституцията през 1991 г., основата на нейните принципи беше именно в залагане на свободата на сдружаване. Всякакви опити да се подменят конституционните текстове с доплънки от подобен вид могат да създадат обратното впечатление – че някой стъпка по стъпка прави опит да върне стари постановки по схемата на това: много са политическите партии, дайте да отрежем част от тях, защото те са излишни.
Все пак политическите партии са основата на демокрацията на всяка държава.
Затова когато още в самото начало се дефинират понятията на закона, тези понятия трябва да отговарят на принципите, заложени в нашия основен закон. И аз се присъединявам напълно към предложението, направено от господин Китов: изразът “добрите нрави”, като допълнение към този текст, да отпадне.
Останалите постановки, свързани със забраната да бъдат организации от фашистки тип или пък които са чужди на принципите на основния закон, са напълно нормални и те трябва да съществуват в такъв Закон за политическите партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте за реплика, господин Вълчев.


ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз разбирам притесненията на господин Нихризов. Те може би са основателни с оглед на това, което е било някога в България. Но всички колеги юристи предполагам добре знаят, че самата формулировка "добрите нрави" или други равнозначни изрази от типа на "морала" и т.н. са известни много отдавна, от векове са известни в законодателство. В българското законодателство също са налице. Аз импровизирам в момента, но поне в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите има равнозначен израз, в чл. 46, ал. 1 или 2 по отношение на тълкуването трябва да има равнозначен израз и т.н. Така че българските съдилища са се сблъсквали с подобен казус и аз не мисля, че тук има някаква голяма злонамереност. Става въпрос символите на политическите партии да не са от такъв характер, щото да обиждат онези, които ги виждат. Тук не става въпрос за някаква саморазправа или ограничаване на правата на гражданите.
Затова аз ще моля да не се съсредоточаваме прекалено върху този въпрос. Нека да вървим по-нататък. Според мен съвсем спокойно би могла да остане формулировката "добрите нрави". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълчев! Вие сам казахте, че говорите на прима виста и това донякъде си пролича.
Ще се позова на това, че много неотдавна в България добрите нрави включваха едно, а днес това едно може би вече е отречено. Защото там говорихме за социалистически морал, той все още съществува някъде по останало законодателство, говорихме за сплотеното социалистическо семейство и за всички онези неща, които са свързани с онези разбирания. (Реплики от КБ.)
Да, понеже се обаждат от БСП, аз ще допълня, понеже господин Панев зададе въпроса: след като сте против фашистката идеология, защо не се включи и комунистическата идеология? Предполагам, че доста хора ще подскочат срещу искането на такава забрана. Но точно тук искам да подчертая, че е въпрос на виждане, въпрос на оценка какво включва едно понятие в себе си. И когато вие нямате точната дефиниция какво включва понятието, всеки ще си го разбира както иска. Не подскачайте, вие сте социалисти, уважаеми господа от БСП, не сте комунисти. Имало е сред вашите среди комунисти, но българското Народно събрание прие един закон, който осъждаше действията на комунистическата власт. Така че, когато говорим за добри нрави, когато говорим за отношения, трябва да имаме предвид какво се включва в тях. Защото утре някой може да дойде, примерно, и да каже, че освен фашистката идеология, която всички ние отричаме, би трябвало да запишем и да отречем и нейния братовчед комунистическата идеология и да наложим това нещо на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие правите ли конкретно предложение?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Не мога да направя друго предложение между първо и второ четене, освен предложението определен текст да отпадне. Аз просто защитавам своето становище защо този текст трябва да отпадне. И тъй като бях репликиран, отговарям на репликата. А репликата включваше това, че понятията са общоизвестни, всеки ги знае и знае какво се включва в тях. Аз доказвам, господин председателю, че не всеки вкарва едно и също разбиране в две думи. И това пряко кореспондира със състоянието, което имаме в българската история. И тогава невинаги се е вкарвало в едни и същи думи едно и също разбиране. Така че аз настоявам, господин Вълчев, че понятието е недефинирано и трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедура, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господин председател, моля да преминем към режим на гласуване. Чухме достатъчно ясно тезите и коментара. (Реплики от ОДС и НС.) Така че понякога се чудя дали премахването на крепостничеството е било толкова разумно решение. Слушаме неща, които са, меко казано, абсурдни. Говорим за символи - не за текстове - свързани с проповядване на идеология или с добри нрави. Символи – кръст, печат, звездичка - символи в герб. Така че цялото това упражняване по неуместна ерудиция в частта увод в етиката е не на място, господин председател. Нека да свършим този закон.
Моето предложение е да преминем към режим на гласуване. Нека да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вашето процедурно предложение е за прекратяване на разискванията и преминаване към гласуване. На второ четене е възможно подобно процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Аз мисля, че не трябва да се приема, защото, първо, законът е изключително важен. И дано народните представители са осъзнали неговото значение за оздравяване на политическата система и за създаването действително на реални и отговорни политически партии. Мисля, че всеки текст в този закон заслужава сериозен дебат, независимо от това, че някои колеги могат да преминат в по-свободно тълкуване. И този текст е важен в закона.
Според мен ще бъде изключително неправилно, ако залата прекрати изказванията. Аз като взема думата ще кажа защо не трябва да отпадат "добрите нрави" и защо не трябва да отпадат общочовешките ценности, които са много по-общо понятие и които всъщност като текст изключват проповядването на всякакви антитоталитарни идеологии – и фашистка, и комунистическа, и т.н. Затова аз съм против това предложение и моля народните представители да не го подкрепят, да продължим дебата си с още две-три изказвания и да гласуваме текста, който според мен трябва да запази това, което е предложено от вносителя за общочовешките ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3 за прекратяване на разискванията по чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 99, против 46, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Следователно трябва да преминем към гласуване.
Заповядайте за процедура.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да защитя предложението на вносителя, което смятам, че е най-балансирано, обхваща най-обща забрана за това в символите на политическите партии да няма неща, които излизат извън демократичната традиция. Казах вече за общочовешките ценности, че те изключват проповядването на всяка тоталитарна идеология – било комунистическа или фашистка. И за да защитя добрите нрави, искам да ви дам два произволни примера. Знаете, че непрекъснато има роене на политически партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не влизаме по същество. Поискахте думата за процедура. Кажете каква е процедурата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Искам да не отпада "добрите нрави", искам да остане като текст и да подложите на гласуване в чл. 5 предложението на вносителя: "Символите на политическите партии не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави". Първо да се гласува този текст. Защото може да бъде създадена примерно партия на свободната любов, която да има фалически символ - това е обида за добрите нрави. Може да бъде създадена партия на силната ръка, която да има символ полицейска палка с образа на Бойко Борисов, което също противоречи на добрите нрави. (Оживление.) Затова трябва да има такава забрана в текста на Закона за политическите партии. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С гласуване ще решим въпроса.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов в чл. 5, ал. 2 думите “да противоречат на добрите нрави” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 31, против 99, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков: втора алинея на чл. 5 да има същото съдържание, както е по вносителя. Така ли е?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочитам предложението по вносителя:
“(2) Символите на политическите партии не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.”.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 143 народни представители: за 72, против 27, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Панайот Ляков за съдържанието на ал. 2 на чл. 5 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Предложението на господин Ляков се приема. Искам просто да го добавим към предложението на комисията – “добрите нрави, общочовешките ценности” “и да бъдат свързвани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология” – нека изрично да го има, както е предложено от комисията – и двете идеологии. Това предложение плюс текста на комисията. Мисля, че е по-добра дефиниция. Правя предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение от господин Кошлуков. Господин Китов, искате нещо... (Реплики от НС.)
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Гласувано е. Предлагам това, което предложи господин Ляков, беше одобрено от залата, да бъде добавено към текста на комисията. (Реплика от народния представител Борислав Китов.) Как да не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, има предложение, направено от народния представител за ал. 2. Беше подкрепено, макар и с 1 глас. (Шум и реплики.)
Трябва да гласуваме чл. 5, ал. 1.
Моля, гласувайте чл. 5, ал. 1, така както предлага комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Член 5, ал. 1 е приета, така както е по комисията. Алинея 2 е приета, така както е по вносителя. (Реплика от народния представител Моньо Христов.)
Сто тридесет и трима - нямаше гласувал нито един “против”, всички бяха “за”. Господин Моньо Христов, не мога да Ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако ми позволите, господин председател, след творческия принос на БЗНС към гласуването,
“Чл. 6. Политическите партии провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 6 има ли, уважаеми дами и господа народни представители?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не защото се нарича чл. 6, обикновено е популярен в анекдотите с едни задължения, които никой оттам нататък не може да контролира и да спазва, а защото текстът има един доста пожелателен характер. Не, не съм против това - действително всички документи на политическите партии да се съставят на български език – това е изискване, което кореспондира и с постановките на Конституцията.
Аз питам: какво от това, когато е записано като пожелание в текста? С кой последващ текст на санкция кореспондира този текст? Счита ли се, че това е нарушение, което трябва да бъде санкционирано по един или друг начин? Не, напротив. В закона това нещо го няма и след като няма санкция, все едно, че този текст абсолютно не съществува. Може да го има единствено като пожелание.
Затова направих връзката между прословутия чл. 6 от анекдотите, с който нещо се вменява в задължение, но оттам нататък дали някой ще го спазва, дали някой няма да го спазва, е все едно и също. Понеже нататък има доста такива текстове в този законопроект, които са неясни или не са обвързани със смисъла на закона, искам да ви обърна внимание още в самото начало – записвайки една разпоредба в закон, от нея нещо трябва да произлиза. В случая от нея не произлиза нищо.
Аз задавам въпроса на тези съставители на законопроекта, на тези, които одобриха законопроекта в комисията, какво в края на краищата ще се прави оттам нататък, защото ще се срещнем с подобни текстове, които стоят просто увиснали в пространството. Аз смятам, че създаваме сериозен закон и такива постановки не трябва да има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 6 има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 6, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: “Глава втора – Учредяване и регистрация на политическите партии”.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов: в заглавието на Глава втора думата “учредяване” се заменя с “образуване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за наименование на Глава втора: “Учредяване, регистрация и дейност на политическите партии”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие малко променяте заглавието по вносител, разбрах.
Имате думата по наименованието на Глава втора.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Оттук нататък има една поредица от предложения, които съм направил, но да започнем с първото.
Това, което предлагат съставителите на законопроекта, е учредяване и регистрация. В българската Конституция е записано черно на бяло: “Образуване на политическа партия”. Не знам защо сме решили да подменим термините – най-вероятно, защото схемата, която следва оттук нататък е така объркана, че не е ясно кой е моментът, в който се учредява политическата партия и как оттам нататък ще се действа. В другите закони е ясен моментът, в който се събират учредителите, актовете, които те подписват и това е, което приемат като устав, като ръководни органи. В дадения случай последващите текстове ще ви покажат, че има някаква инициатива. Тази инициатива трябва да се подкрепи от хора, които се събират по един доста неизвестен признак. Знаем, че в края на краищата политическите партии не приличат на търговските дружества в това отношение, че поне трябва да имат някаква обща идеология, но приличат на други юридически субекти по това, че трябва да се регистрират от съответния съд.
И в дадения случай, когато ние преднамерено бягаме от понятия, утвърдени в Конституцията, ми е много интересно каква е постановката, с която ние тръгваме в друго развитие.
За съжаление искам на финала да предупредя колегите, че изглежда интересът към този Закон за политическите партии след преброяването поспадна и в залата в момента имаме 40 човека.
Уважаеми господин председател, ако продължава по същия начин развитието на нещата, аз ще бъда принуден в следващия момент да поискам отново преброяване, така че помолете господа народните представители, които гласуват с около 140 карти, колкото излезе кворумът, да дойдат в заседателната зала, тъй като в момента ние сме точно 62!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко бяхме 40, а сега 62.
Добре, можете да поискате кворум, а не преброяване, но сега продължаваме дискусията по наименованието на Глава втора.
Има ли други народни представители да вземат отношение по наименованието на Глава втора? Няма.
Има желаещи за изказвания, но не по наименованието на Глава втора, а за реплика.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, уважаеми господин Нихризов. Конституцията е основен закон, но тя е и политически акт и в нея много от термините имат главно политическо съдържание. В този смисъл Конституцията си служи с по-общата дума, с по-общото понятие “образуване на политически партии”. Това е политически термин, термин с политическо съдържание. Но това образуване става по определен ред и тогава, когато ние предвиждаме и уточняваме в закона този ред, който по своята същност съдържа една юридическа процедура, ние си служим с правни термини, за да можем точно да откроим момента, когато е налице една политическа партия според законите на страната. И този термин е “учредяване на политическа партия”.
Ето защо аз мисля, че това е точният термин в закона и отговаря на действителното съдържание на законодателството. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! За първи път разбрах, че някои от нашите колеги трябва да се наричат не преподаватели по конституционно право, а по политическо право, така че да бъдат така добри да си сменят специалността в съответните висши учебни заведения, където преподават. Позоваването на едно твърдение, че Конституцията, основният закон на страната, е имал политическо съдържание, виждате ли, а в този законопроект нещата трябвало да стоят по друг начин, за мен, уважаеми господин Кушлев, ми се струва твърде несериозно.
Забелязах обаче нещо друго, че никой не каза нито дума по въпроса защо е използван този термин и защо бягаме от термина, заложен в основния закон. Тъй като в съществуващия и действащ в момента Закон за политическите партии, който беше приет съвсем наскоро – в миналото Народно събрание, се използва терминът, заложен в Конституцията, и в това не виждам нищо лошо и нищо страшно. Значи, зад тази цел на промяна на термините има нещо друго и различно.
И тъй като аз обещах от тази трибуна да поискам от името на Парламентарната група на ОДС проверка на кворума, за да се установи дали са 40 или 62 в залата, моля от името на парламентарната група да проверите кворума в залата, за да не си говорим с термини, които нямат нищо общо с истината и да извършваме гласуване по схемата на парламентарната гилотина.
Уважаеми господин председател, много Ви моля посредством поименно изчитане на имената на народните представители да проверите присъстващите в залата. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение.
Под формата на обратно процедурно предложение имате думата, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НВ): Уважаеми колега, обратно процедурно предложение - аз разбирам драмата… (Шум и реплики в залата.)
Добре, искам да кажа две думи. Разбирам драмата на дребни партии с по един файтон хора, които ги е страх, че този закон ще влезе в сила, но истината е, че Закон за политическите партии трябва в България. Раздадени са хиляди клубове за кафенета, съществуват партии само на хартия, които крадат от държавата, използвайки партийни преференции, съществуват ЕООД-та, включително като на някои от току-що изказалите се, които зад гърба си нямат нищо, но ще спрат развитието на България, за да си уреждат 20-те клуба с кръчми.
Моите уважения към всички останали, но ако продължите по подобен начин да говорите, кворум няма да съберем до Коледа. Няма кой да седи след Нихризов в тази зала!
И сега разбирам идеята да сме 120, а не 240. Даже знам кои 120 не трябва да ги има.
Имаме за гледане закон. Ако имате да допринесете с нещо – заповядайте. Ако имате аргументи – кажете ги, колегите се учат. Вие имате дара на народен представител, но оратор – следвате дългата традиция на селските и земеделските оратори, които следват. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, господин Кошлуков!
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Хайде, стига вече! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кошлуков, нека да запазим добрия тон и взаимното си уважение.
Господин Нихризов, Вие имахте право на дуплика. Под формата на дуплика направихте и процедурно предложение.
Нямам друг изход - 25 мин. преди 14,00 ч., отново ще започна да чета имена.
Дайте ми списък!
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НВСВ, от място): Но това е злоупотреба с права!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Започваме поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсътва
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук


Имаме необходимия кворум от 130 народни представители.
Продължаваме с наименованието на Глава втора.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава втора? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов: думата “учредяването” да се замени с думата “образуването”.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 23, против 132, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 8.
Предложението за наименованието на Глава втора е прието.
Остават 3 мин., затова предлагам да приключим дотук със Закона за политическите партии. Утре от 9,00 ч. ще продължим с чл. 7.
Комисията по правни въпроси ще има извънредно заседание в 14,30 ч., така че, уважаеми дами и господа народни представители, ще трябва да се отправим към другата сграда на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов