Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари:Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 27-29 ноември 2002 г.
1. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
2. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
3. Предложения за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с вносители народните представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и независимият народен представител Осман Октай и народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността.
6. Законопроект за ратифициране измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към спогодбата.
8. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на общността "Рамкова стратегия на общността по въпросите за равенство между половете" (2001-2005).
9. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в програмата на общността "Действия на общността за насърчаване на сътрудничеството между страните-членки да се борят със социалната изолация".
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство за двустранно сътрудничество за реализиране на проекти по съвместно изпълнение между Република България и Република Австрия.
11. Проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – продължение.
13. Второ четене на законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси.
14. Първо четене на законопроекта за управление на отпадъците.
15. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – продължение.
16. Второ четене на законопроекта за Комисията по финансов надзор.
17. Второ четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
18. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
19. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване.
20. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
21. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
22. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте така предложената програма за работа на Народното събрание.
Гласували 189 народни представители: за 161, против 25, въздържали се 3.
Програмата за седмицата е приета.
За процедура думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стана практика в това Народно събрание председателството да нарушава правилника и да не дава думата по процедурен въпрос веднага, така както повелява самият правилник, да не дава думата по процедурни въпроси по дневния ред, преди той да се гласува, защото това е логиката – правят се искания за промяна на точките в дневния ред, за внасяне на нови точки и след това се гласува общият проект. Очевидно тази практика за нарушаване на правилника и въобще на законите и на Конституцията в страната е утвърдена на всички нива и във всички институции.
Моето процедурно предложение е по т. 3 от вече гласувания дневен ред. Точка 3 включва предложението на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, което е внесено на 22 ноември, за вот на недоверие по чл. 89 от Конституцията. На 25 ноември е внесено предложение също за вот на недоверие от Коалиция за България. Конституцията не предвижда възможност за обединяване на дебатите по предложения за вот на недоверие, именно предложения, а не проекти за решения, защото това е съвсем специфична процедура. Още повече, че проектите за решения са формулирани по различен начин със съвсем различни акценти. Логиката на конституционния законодател е процедурите да бъдат отделно и винаги така е било, за да могат да се изложат мотивите и да се преценява кога действа конституционната забрана по чл. 89, ал. 3.
Създава се един прецедент, който е изключително опасен, който ще даде възможност оттук нататък винаги при внасяне на предложение да се внасят по няколко след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Правя процедурно предложение за разделяне на предложенията по т. 3, което моля да поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, че ще го поставя на гласуване. Не ми е удобно точно на Вас да обяснявам чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - как се формира дневният ред и как се гласува. Не е необходимо точно на господин Абаджиев, който има богата парламентарна практика, да обяснявам как се гласува предложението за дневен ред.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Абаджиев т. 3 от дневния ред да бъде разделена на две точки, тоест да има самостоятелни точки от дневния ред и самостоятелни разисквания по тях.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 210 народни представители: за 50, против 159, въздържал се 1.
Процедурното предложение не се приема.





ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Предлагам ви следващите точки от дневния ред, касаещи бюджета на Националния осигурителен институт и здравното осигуряване, да се предават по Българската национална телевизия. Това са проблеми, които засягат голяма част от българските граждани. Касае се за пенсиите на 2 млн. български пенсионери, става дума за състоянието, в което ще се намира през 2003 г. българското здравеопазване. Надявам се, че в името на откритостта и авторитета на Тридесет и деветото Народно събрание ще гласуваме това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение от господин Петър Мутафчиев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за пряко излъчване на т. 1 и 2 от дневния ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 90, против 104, въздържали се 14.
Процедурното предложение не се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2003 Г.
Господин Искров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати управителя на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и генералния директор госпожа Христина Митрева, както и членовете на Сметната палата Димитър Чапанов и Божидар Влахов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 163 народни представители: за 150, против 6, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за доклада, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“Д О К Л А Д
по законопроект № 202-01-79 за бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2003 г.,
внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2002 г.

На две заседания, проведени на 7 и 14 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. От името на вносителя на заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков и Христина Митрева – главен директор в НОИ. На заседанието присъства и председателят на Сметната палата доц. Георги Николов и членове на Сметната палата.
В мотивите на законопроекта и в експозето на господин Христосков беше подчертано, че консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване е разработен съобразно решението на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2003 г. Проектобюджетът е разработен на основата на бюджетната прогноза за 2003-2005 г., основните макроикономически показатели за 2003 г. и условията на действащото законодателство, като са запазени размерите на осигурителните вноски във фондовете на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Най-важните параметри за 2003 г., имащи непосредствено отношение към осигурителните приходи и разходи са: средногодишна инфлация 3,5 процента; средна работна заплата 305,49 лв.; прогнозен валутен курс на долара 2 лв.; темп на нарастване на брутния вътрешен продукт 4,8 процента; индексиране на бюджетните заплати с по 3,5 процента от 1 януари и 1 юли 2003 г.; минимална работна заплата от 1 януари 2003 г. 110 лв.; запазване размера на гарантирания минимален доход от 40 лв. през цялата 2003 г. Осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 31 декември 1959 г. се запазва в размер на 2 на сто. Осигурителната вноска за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, и фонд “Безработица” през 2003 г. ще се разпределя в съотношение 75:25 между работодател и осигурено лице. В проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени изменения на границата на минималния и максималния осигурителен доход съответно от 170 на 200 лв. и от 850 на 1000 лв. В проектобюджета за 2003 г. за пенсиите е предвидено увеличение на основните им размери от 1 юни с 6,2 на сто.
Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване е разработен и въз основа на касовото изпълнение на бюджета за първото полугодие на 2002 г., на демографската прогноза за развитието на населението до 2020 г. на Националния статистически институт, както и на предположенията за измененията в броя на осигурените лица в резултат от анализиране на информацията от персоналния регистър за 2001 г. и за първите 6 месеца на 2002 г. Основни фактори, които водят пряко до повишаване на приходите от осигурителните вноски са: разширяване обхвата на осигурените лица със 178 638 души и увеличаване на средния осигурителен доход от 259,58 лв. за 2002 г. на 292,50 лв. за 2003 г. Общият ефект от комбинираното им влияние е около 310 млн. лв. повече приходи в сравнение с очакваното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Въвеждането на минимални осигурителни прагове по икономически дейности ще доведе до повишаване на приходите с около 160 млн. лв. От годишното изравняване на осигурителния доход по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване се очаква да постъпят 21 млн. лв. Предвидено е увеличаване на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от 170 на 200 лв. и на максималния размер на осигурителния доход за всички осигурени лица от 850 на 1000 лв. Другата група фактори, които водят до редуциране на приходите спрямо равнището им през 2002 г., са реформата в армията, продължаващото преструктуриране на болниците, съществуването на неформална заетост в сивата икономика, която избягва плащането на осигурителни вноски, приватизацията на големи държавни фирми и преструктурирането на държавни предприятия в областта на транспорта, енергетиката, въгледобива и др.
Това може да доведе до намаляване на броя на работещите и възнагражденията им, както и риска от промяната в поведението на част от работодателите след въвеждането на минималните осигурителни прагове за отрасли и професии.

Консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване

По приходите.
В бюджета на Националния осигурителен институт за 2003 г. се предвижда да постъпят приходи в размер на 3 млрд. 17 млн. лв., от които 2 млрд. 956 млн. лв. осигурителни вноски и 61 млн. лв. от приходи и доходи от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви, от чуждестранни осигурителни институции за пенсии по международни програми и др. Предлага се общо увеличение на приходите с 340 млн. лв. или ръст от 12,7 процента спрямо бюджета за 2002 г.
Приходите по бюджета от осигурителни вноски постъпват основно от вноски на работодатели за работници и служители в размер на 2 млрд. 105 млн. лв., следвани от личните осигурителни вноски от работници и служители – 563 млн. лв., и осигурителни вноски от самонаети лица – 146 млн. лв.
Събираните суми по актове на начет се очаква да бъдат в размер на 105 млн. лв., от които главница – 75 млн. лв., и лихви – 30 млн. лв.
От Агенцията за държавни вземания се очаква да бъдат събрани общо 90 млн. лв. От тях 67 млн. лв. от главници и 23 млн. лв. от лихви.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване е предвидено да постъпят и приходи от комисиони върху събраните вноски върху размер на 0,2 на сто за здравното осигуряване и 0,8 на сто за професионалните и универсалните фондове от втория стълб.
По разходите.
По разходите за 2003 г. се предвижда средствата да бъдат 3 млрд. 955 млн. лв., от които за текущи разходи 3 млрд. 890 млн. лв., за капиталови разходи – 5 млн. лв., и резерв за непредвидени и неотложни разходи – 60 млн. лв. Спрямо Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. общият размер на разходите бележи ръст от 6,9 процента, текущите разходи – 7 процента, и капиталовите разходи – 16,7 процента.
От всички разходи най-голям относителен размер имат пенсиите – 3 млрд. 61 млн. лв., което представлява 77,4 на сто от разходната част на бюджета на ДОО. В тази сума са включени разходите за пенсии от Държавното обществено осигуряване и републиканския бюджет, включително пощенската такса и данък върху добавената стойност, добавките към пенсиите на участниците във войните, както и пенсиите по международни спогодби.
Очаква се средният брой на пенсионерите за 2002 г. да бъде 2 млн. 353 хил. 609 човека, а за 2003 г. – 2 млн. 352 хил. 658, тоест броят през 2003 г. да намалее с 0,04 на сто спрямо 2002 г. Същевременно броят на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст ще намалее с около 12 хил. души поради увеличението на изискванията за възраст и точки по Кодекса за задължителното обществено осигуряване, а от друга страна се очаква увеличение на пенсионерите за инвалидност поради общо заболяване с около 18 хил. души и увеличение на пенсионерите-военнослужещи с около 5 до 6 хил. души.
Предвижда се средният брой на пенсиите през 2003 г. да се увеличи с 1,1 на сто спрямо 2002 г., средният месечен размер на пенсията на един пенсионер да достигне 108,16 лв., а на един нов пенсионер – 128,40 лв.
Увеличаването на средния размер на пенсиите през 2003 г. се дължи главно на следните фактори:
1. осъвременяването на пенсиите с коефициент 1,062 от 1 юни 2003 г.;
2. увеличаването на социалната пенсия за старост, която се предвижда от 1 юни 2003 г. да стане 49,53 лв.;
3. увеличаването на минималните и максималния размер на пенсиите вследствие на увеличението на социалната пенсия за старост;
4. по-високите размери на новоотпуснатите пенсии през 2003 г. в сравнение с отпуснатите през 2002 г., по-ниските размери на прекратените пенсии и изменянето на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер;
5. изплащането на голям брой социални пенсии за инвалидност като втори, трети и четвърти пенсии;
6. увеличаването на изплащаните добавки към пенсиите, които са процент от социалната пенсия за старост.
Втората група разходи са разходите за обезщетение и помощи за домакинствата в размер на 778 млн. лв., което представлява 20 процента. Те включват разходи по Кодекса за задължително обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски.
Общо за 2003 г. за социални помощи и обезщетения по Кодекса за задължителното обществено осигуряване се предвиждат средства в размер на 578 млн. лв. Тези разходи са за изплащане на обезщетенията при временна неработоспособност, разходите за обезщетение при безработица, разходите по Закона за семейните помощи за деца и разходите за месечни добавки по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Здравноосиурителните вноски са в размер на 200 млн. лв. и включват здравноосигурителни вноски за пенсионерите – 171 млн. лв., за безработните – 11 млн. лв., и за деца до 18-годишна възраст – 18 млн. лв.
Разходите за службите по социално осигуряване са в размер на 55 млн. лв. и са 1,4 на сто от общите разходи на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Числеността на персонала се запазва на равнището на 2002 г. Предлага се увеличение на средната работна заплата от 4026 лв. на 4313 лв. Това е на годишна база.
Капиталовите разходи са предвидени в размер на 4,6 млн. лв. От тях за основен ремонт са предвидени 1,7 млн. лв., а за придобиване на дълготрайни активи – основно хардуер и софтуер – 2,8 млн. лв. В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер на 562 млн. лв. за пенсии, добавки към пенсиите, по Закона за семейни помощи за деца, месечни добавки за деца- инвалиди, трансфер за здравното осигуряване на пенсионерите за 2003 г., други осигурителни разходи и резерв за реформата – 60 млн. лв.
Разчетена и субсидия от централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства в размер на 383 млн. лв.
Общият финансов резултат по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е балансиран.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания и въпроси, на които задълбочено отговори господин Йордан Христосков.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 13 гласа, “против” – 7 гласа, “въздържали се” – няма.
На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. и да го приеме на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Адемов, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
по законопроект за бюджета на Държавното
обществено осигуряване за 2003 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14 ноември 2002 г., разгледа законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева – заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт. Проектобюджетът на общественото осигуряване за 2003 г. бе представен от господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
Консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е разработен съобразно изискванията на Министерския съвет и насоките на Министерството на финансите, при условията на действащото социално осигурително законодателство. Запазени са размерите на осигурителните вноски във фондовете на Държавно обществено осигуряване от 2002 г. Параметрите, които имат пряко отношение към осигурителните приходи и разходи за 2003 г., са следните: темп на нарастване на брутния вътрешен продукт – 4,8 на сто, средногодишна инфлация – 3,5 на сто, средна работна заплата – 305,49 лв. Предвидено е индексирането на работните заплати в бюджетната сфера на два пъти с по 3,5 на сто.

Минималната работна заплата се планира 110 лева от 1 януари 2003 г., средният осигурителен доход по разчети на Националния осигурителен институт е 292,50 лева, средногодишният брой осигурени лица за 2003 г. е 2 млн. 134 хил. души, което включва осигурени от работодателите – 1 млн. 800 хил. души, държавни служители – 19 хил. души, осигурени, работещи по извънтрудови правоотношения – 30 хил. души и самоосигурени лица, земеделски производители, членове-кооператори и други – 285 хил. души.
Равнището на безработицата е заложено 16,6 на сто по прогноза на Министерството на труда и социалната политика, средногодишният брой пенсионери за 2003 г. е 2 млн. 352 хил. души, средногодишният брой пенсии е 2 млн. 652 хил., прогнозата за валутния курс е 2 лева за щатски долар.
Запазва се за 2003 г. същият размер на осигурителните вноски по фондовете на Държавното обществено осигуряване, като осигурителната вноска ще бъде 2 на сто към универсалните пенсионни фондове за родените след 1959 г. Запазва се съотношението 75:25 на сто разпределение на вноските между работниците и служителите и осигурителите, което е част от политиката на правителството за намаляване на данъчната тежест и на личните вноски, плащани от осигурения с цел увеличаване на нетните разполагаеми доходи.
За самоосигуряващите се минималният размер на осигурителния доход се предвижда да бъде 200 лева, минималният месечен размер на дохода за земеделските производители е 100 лева, а за упражняващите само земеделска дейност – 50 лева. Максималният месечен размер на осигурителния доход за всички лица е 1000 лева, минималният и максимален размер на обезщетенията за безработица са съответно 70 и 140 лева. Размерът на паричното обезщетение за гледане на малко дете до две години ще бъде 110 лева.
По приходите за 2003 г., консолидираният бюджет ще има приходи от 3 млрд. 17 млн. лева, а разходи 3 млрд. 954 млн. лева. Разликата от 944 млн. лева се балансира чрез трансфери от републиканския бюджет в размер на 662 млн. лева. Това са плащания, които се извършват от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет. Субсидията за компенсиране на недостига на средства във Фонд “Пенсии” е 382 млн. лева.
Във Фонд “Пенсии” се предвиждат приходи в размер на 2 млрд. 418 млн. лева и разходи в размер на 3 млрд. 131 млн. лева. Разликата от 713 млн. лева се покрива с трансфери от републиканския бюджет.
По Фонд “Пенсии”, несвързани с трудова дейности приходите са равни на разходите – 132 млн. 700 хил. лева, като балансът между тях е поради това, че средствата се предоставят изцяло от републиканския бюджет.
По Фонд “Трудова злополука и професионална болест” приходите са 48,7 млн. лева, разходите са 30,3 млн. лева. Остатъкът е 12 млн. 400 хил. лева. По Фонд “Общо заболяване и майчинство” приходите са 214 млн. лева, разходите са 381 млн. лева, а трансферът от републиканския бюджет за плащане по Закона за семейни помощи за деца е в размер на 176,8 млн. лева. Предвижда се във Фонд “Общо заболяване и майчинство” да има остатък в размер на 10,6 млн. лева.
По Фонд “Безработица” за 2003 г. приходите са 278 млн. 600 хил. лева, трансферът от Централния републикански бюджет е 545 хил. лева, а разходите за фонда са 203,4 млн. лева. Остатъкът във Фонд “Безработица” е 75 млн. 700 хил. лева. Предвижда се към Фонд “Безработица” да се приведат 10 млн. лева за бъдещия фонд за гарантиране на вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя при изпълнение на приходите по раздел първи.
За бюджета на Националния осигурителен институт се предвиждат приходи в размер на 56 млн. 300 хил. лева, разходи в размер на 75 млн. 200 хил. лева, от които 55 млн. 300 хил. лева са за издръжка на службите по социалното осигуряване. Тези разходи представляват 1,4 на сто от всички разходи, които извършва Националният осигурителен институт. Средства в размер на 1,9 млн. лева ще бъдат използвани за погасяване на заема към Световната банка.
От републиканския бюджет към бюджета на НОИ се предвижда постъпване на трансфери в размер на 400 млн. 900 хил. лева. Националният осигурителен институт ще получи 1 млн. 200 хил. лева от Националната здравноосигурителна каса за събрани суми по актове за начет съгласно чл. 110 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване и ще предостави трансфери в размер на 3 млн. 500 хил. лева за Фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите”.
Като един от благоприятните фактори по приходите бе посочено увеличаването на осигурените лица чрез програмите за заетост на Министерството на труда и социалната политика. Предвижда се в тези програми да бъдат ангажирани 100 хил. души, от които ще постъпят около 40 млн. лева осигурителни вноски. Предвижда се естествен ръст на заетостта в резултат на нарастването на брутния вътрешен продукт. Приходи и нарастване на средномесечния осигурителен доход се предвиждат вследствие на: въвеждане на минимални осигурителни доходи по групи професии и дейности; задължителната регистрация на трудовите договори в Националния осигурителен институт; засилване на мерките и ефективността на контролната дейност; повишаване събираемостта на просрочените задължения и други.
Разходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване е, както следва: среден размер на пенсията на един пенсионер – 108 лева и 16 стотинки или номинален ръст с 8,5 на сто, който се дължи на индексацията на всички пенсии с 6,2 на сто от 1 юни 2003 г.; увеличаване дела на по-високите пенсии в резултат на това, че средният размер на една новоотпусната пенсия ще бъде 128,4 лева. Реалният ръст на пенсиите през 2003 г. ще бъде 4,8 на сто при прогнозирана годишна инфлация 3,5 на сто. Увеличава се максималният размер на обезщетението за безработица от 130 на 140 лева, увеличава се размерът на помощите за гледане на малко дете до две години от 100 на 110 лева, увеличава се броят на семействата, имащи право на помощи за деца поради повишаване размера на изискуемия се доход на 200 лева.
Госпожа Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, внесе яснота по въвеждане на осигурителните прагове и минималния осигурителен доход като начин за равнопоставеност при правото на достъп на осигурените лица. Относно Програмата “От социални помощи срещу заетост” бе подчертано, че тази програма на Министерството на труда и социалната политика е насочена към дългосрочно безработните хора за тяхната реинтеграция и социалното им включване в пазара на труда. С промени в Закона за насърчаване на заетостта предстои да бъдат регламентирани както нейните параметри, така и правата, и задълженията на участващите в нея безработни, и други.
В проведените разисквания бяха зададени и обсъдени въпроси, свързани с въвеждането на осигурителните прагове и преговорите с Международния валутен фонд по този въпрос, по други мерки за повишаване събираемостта на осигурителните вноски, за съотношението между осигурителен доход и заплата, относно наличието на остатъци от средства по фондовете на общественото осигуряване и други.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване, с резултати: “за” – 11 гласа, “против” – 7 гласа, “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата господин Христосков – управител на Националния осигурителен институт, да представи законопроекта.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер и министър на труда и социалната политика, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. в шест основни пункта, като същевременно ще се постарая да не повтарям фактите и числата, изнесени в докладите на двете комисии.
Първо, по процедурите за подготовка на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Освен споменатите факти, че този законопроект е подготвен съгласно изискванията на Министерството на финансите и съгласно нормативните изисквания в страната, ще допълня, че той е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, като е обсъден на две заседания, след това е внесен в Министерския съвет за съгласуване.
Освен това копия от законопроекта, както изискват нормативните документи, е представен на Сметната палата за становище, което ще бъде представено. Има пълна кореспонденция между числата в държавния бюджет на Република България и законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване по отношение на трансферите, които се превеждат от държавния бюджет в бюджета на Държавното обществено осигуряване и по отношение на предвидената субсидия, която компенсира недостига на средства във Фонд “Пенсии”, който, както знаете, е на дефицит.
Второ, по основните параметри, на базата на които е подготвен законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Освен че сме използвали едни и същи макроикономически параметри, когато е подготвян държавният бюджет, така и бюджетът на Държавното обществено осигуряване, ние сме отчели също и информацията от персоналния регистър на Националния осигурителен институт, и очакваното изпълнение на бюджета за 2002 г., като са използвани някои специфични числа за броя на пенсионерите, броя на пенсиите и очаквания им размер за 2003 г.

Също така се запазва съотношението на вноските, внасяни за сметка на работодатели за сметка на работника през 2003 г. в съотношение 75% за сметка на работодателя и 25% за сметка на работника. Това е част от политиката на правителството за намаляване на преките данъци и преките плащания, извършвани от работещите с цел увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата на населението. Минималните месечни размери на осигурителните доходи по групи професии е една новост, която се въвежда със законопроекта за бюджета за 2003 г. и от тази нова политика ние очакваме съответни постъпления в размер на около 160 млн. лв. Запазват се досегашните политики на месечния размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се, диференциран, който е 200 лв. за 2003 г., минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители – 100 лв. Тоест запазва се политиката на преференции за населението, което се занимава със земеделска дейност и онези, които упражняват само земеделска дейност. При тях минималният месечен размер на осигурителния доход е 50 лв. Също така за следващата година се променя максималният размер на обезщетението за безработица - от 130 лв. става на 140 лв. Също в параметрите на проектозакона за бюджета за следващата година бих добавил, че размерът на паричното обезщетение за гледане на малко дете до 2 години се увеличава от 100 лв. на 110 лв. Това са основните параметри, които са специфични за законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване .
На трето място, искам да спра вниманието ви на някои данни от консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и по отделни негови фондове. Приходите по консолидирания бюджет ще бъдат 3 млрд. 17 млн. лв., а разходите ще бъдат 3 млрд. 954 млн. лв. Разликата от 944 млн. лв. се балансира чрез трансфери от централния републикански бюджет в размер на 662 млн. лв. и субсидия за Фонд "Пенсии" в размер на 382 млн. лв. Бих напомнил отново, че размерът на трансферите от 662 млн. лв. не са скрита субсидия за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а това са трансфери, които се извършват към Националния осигурителен институт с цел плащания, които по закон са за сметка на държавния бюджет. Тоест в случая се използва капацитетът на Националния осигурителен институт за извършване на тези плащания, а също така и здравни осигуровки на пенсионери, на деца до 18-годишна възраст. Размерът на субсидията, както споменах, е само 382 млн. лв. и в сравнение с 2002 г. имаме едно намаление, когато за 2002 г. тя е 546 млн. лв. Размерът на средствата за резерв за реформата в социалното осигуряване се запазва в 60 млн. лв.
Бих обърнал също така внимание по отелни фондове за размера на приходите и разходите специално за Фонд "Безработица". Във Фонд "Безработица" има един остатък от около 75 млн. лв., който остатък обаче, освен за 10 млн. лв., ще бъдат трансферирани за новия фонд за гарантиране на плащанията, една част от този остатък е скрит трансфер към Фонд "Пенсии", защото безработните са осигурени за пенсия по време на получаване на обезщетение. Припомням, че когато съществуваше самостоятелен Фонд "Професионална квалификация и безработица", този фонд извършваше осигуровки за здравно осигуряване и за пенсионно осигуряване на безработните. Сега остатакът, който е във Фонд "Безработица", отива за пенсионно осигуряване на безработните.
На следващо място, бих желал да спра вашето внимание съвсем накратко на характеристиката на факторите, които формират приходите за 2003 г. в бюджета на Държавното обществено осигуряване и специално на новите моменти. Увеличава се броят на осигурените през 2003 г. с около 180 хил. души. Както беше споменато, освен програмите на Министерството на труда и социалната политика, които ще гарантират заетост на 100 хил. души и от тях ще има приходи 47 млн. лв. в бюджета на Държавното обществено осигуряване, увеличението с около 80 хил. души се дължи на новата политика, която ще бъде осъществена за борба със сивата икономика и в частност регистрацията на трудовите договори. Също така се предвижда едно нарастване на средномесечния осигурителен доход с 12,7% спрямо предходната година, като тук нов момент е именно политиката по въвеждане на минимални осигурителни доходи по професии и видове икономически дейности, а също така и със засилване на контрола в борбата със сивата икономика, съвместният контрол с данъчната администрация, с Инспекцията по труда.
На трето място, важен фактор, характеризиращ подобряване на събираемостта на осигурителните вноски, е увеличеният размер на сумите по просрочени задължения към фондовете на Държавното обществено осигуряване в сравнение с 2002 г. със 142 млн. лв. Предвижда се 105 млн.лв. да бъдат събрани от контролните органи на Националния осигурителен институт и 90 млн. лв. суми, събрани от Агенцията за държавни вземания.
Естествено, тук е мястото да спомена и за очаквани рискове, тъй като се въвеждат нови политики. Тези рискове, естествено, зависят от обществената среда, в която ще бъдат въведени тези нови политики. Също така, естествено, и от административния капацитет и подготовката на онези, които ще осъществяват новата политика. Искам да ви информирам още сега, че Националният осигурителен институт много активно се готви по тези нови политики и ние почти сме готови с подзаконовите актове, които ще бъдат приети във връзка с въвеждането на минималните осигурителни прагове, а също и с регистрацията на трудовите договори.
На пето място, искам да спра вниманието ви на някои социални измерения в разходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Освен споменатите факти за увеличаването на размера на пенсиите от 1 юли с 6,2%, а също така този очакван номинален ръст на пенсиите с 8,5% в резултат на преизчисляване на пенсии, в резултат на представяне на документи за допълнителен трудов стаж, много положителен факт в 2003 г., в сравнение с 2002 г., е намаляване на броя на пенсионерите, които получават минимални гарантирани пенсии. Това намаление през 2003 г. ще бъде със 7,1%. Това именно е в резултат на факта, че новоотпуснатите пенсии са по правило с около 20-25 лв. по-високи, отколкото средния размер на пенсията, именно в резултат на новата пенсионна формула. И също така едно ново социално измерение, което не беше споменато в представените доклади на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, е, че около 30 хил. души през 2003 г. ще се възползват от програмите за профилактика и рехабилитация на Националния осигурителен институт.
На последно място, госпожо председател, искам да кажа, че в законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, гарантиращи именно тези параметри и тази нова политика и в частност въвеждането на минимален осигурителен доход по групи професии и икономически дейности, запазване на съотношението и на вноските, които се правят за сметка на работника и на работодателя през 2003 г. на равнището на 2002 г. Също така са направени и някои изменения, които произтичат от приети други нормативни актове в частност Закона за съдебната власт. Извършва се също така прецизиране на текстове. И още една съществена промяна в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, произтичаща и свързана с бюджета, е изключването на работещи в системата на МО, МВР и другите специализирани ведомства от кръга осигурени в универсален пенсионен фонд поради конфликти със Закона за класифицираната информация и невъзможността според специализираните ведомства такава информация да бъде предоставена на Националния осигурителен институт, а оттам и на пенсионноосигурителните дружества.
Това са основните характеристики на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Моля уважаемите народни представители да обсъдят този законопроект и на базата на неговите характеристики да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христосков.
Има думата господин Божидар Влахов да представи становището на Сметната палата по този законопроект.
БОЖИДАР ВЛАХОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители! Сметната палата представя становище по законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. съгласно чл. 6 от Закона за Сметната палата. То съдържа преценка за законосъобразността на разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му с изискванията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и другите закони, свързани с този бюджет. Становището съдържа и преценка на Сметната палата за възможните рискове при изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
I. По законосъобразността на разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
1. Разработването на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е осъществено съгласно бюджетната процедура за 2003 г., открита с Решение № 96 от 19.02.2002 г. на Министерския съвет. Министерството на финансите с писмо № ДОФ-07 от 22.07.2002 г. е изпратило и предоставило на Националния осигурителен институт бюджетните насоки за съставяне на законопроекта, с което е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
2. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. с протокол № 16 от 09.10.2002 г., съгласно изискванията на чл. 36, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Законопроектът е представен с писмо № 04-02-293 от 18.10.2002 г. на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика за съгласуване от Министерския съвет със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
3. Министерският съвет е одобрил законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. с Решение № 746 от 11.11.2002 г. и още същия ден го е внесъл в Народното събрание. Той е разпределен с Разпореждане № 250-01-362 от 11.11.2002 г. на председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика, които са обсъдили законопроекта и изготвили съответни доклади по него.
II. По структурата и съдържанието на законопроекта.
1. Структурата на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Съставен е консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване, в който са включени самостоятелните бюджети на фондовете “Пенсии”, “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Общо заболяване и майчинство”, “Безработица” и бюджета на Националния осигурителен институт. Те са съставени по бюджетната класификация за държавния бюджет, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
2. Предвидените приходи и разходи по отделните бюджети и по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. съответстват по своя характер на нормативно определените приходи и разходи с чл. 20-26 на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
3. Нарастването на приходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е обосновано както чрез повишаване на тяхната събираемост, така и чрез заложени нови фактори, като:
- разширяване на обхвата на осигурените лица чрез въвеждане на регистрация на трудовите договори в Националния осигурителен институт, засилване на контрола и включване на трайно безработни в Програмата “От социално подпомагане към заетост” на Министерството на труда и социалната политика;
- увеличаване на минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се и на максималния размер на осигурителния доход за всички осигурени лица;
- въвеждане на минимални осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи.
4. Трансферът по чл. 1, ал. 3, раздел IIIА от законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. съответства на предвидения в чл. 1, ал. 2, т. 5.1.2. от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. трансфер от републиканския бюджет.
5. Между бюджетните сметки на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса е предвиден трансфер, състоящ се от 10 на сто от събраните суми по актовете за начет по невнесени здравноосигурителни вноски.
6. Предвидени са и трансфери:
- от бюджета на Националния осигурителен институт към Фонд “Рехабилитация и социална интеграция” за ортопедични средства на работещите осигурени лица, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в” и чл. 12, ал. 1, т. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване;
- от бюджета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” към Фонд “Условия на труд” за провеждане на мероприятия за подобряване на условията на труд, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
7. Предвиден е дефицит само по бюджета на Фонд “Пенсии” в размер на 478 628 хил. лева, който ще се покрие с излишъците по бюджетите на фондовете “Трудова злополука и професионална болест”, “Общо заболяване и майчинство”, “Безработица”, бюджета на Националния осигурителен институт и субсидия от републиканския бюджет.
8. В законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. не се предвижда общ резерв по бюджетите на фондовете съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване поради това, че Фонд “Пенсии” е с дефицит. Сумите по актовете за начет, които съгласно чл. 19, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване следва да се внасят в общия резерв, е предвидено в § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта да постъпят съответно: главниците – по бюджета на Фонд “Пенсии”, а лихвите – по бюджета на Националния осигурителен институт.
В заключение Сметната палата иска да представи своите виждания за възможни рискове при изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
Особено положително е, че този проектобюджет е придружен освен с традиционните мерки за подобряване на събираемостта, с още редица фактори, насочени към решително увеличаване на приходите.
Предвиденото увеличение на приходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. спрямо 2002 г. може да бъде затруднено по наше мнение от следните обстоятелства:
- реформата в армията, приватизацията и преструктурирането на болниците, на държавните предприятия в областта на транспорта, енергетиката, въгледобива и други, което може да окаже неблагоприятно влияние върху постъпленията от осигурителни вноски по бюджета на Държавното обществено осигуряване в посока на намаляване;
- с въвеждането на минималните осигурителни прагове по отрасли и професии са възможни промени в отрасловата принадлежност на работодателите и преназначаване на персонала в по-ниски квалификационни групи, което също може да доведе до по-малък размер на осигурителните вноски по бюджета на Държавното обществено осигуряване;
- независимо от предприетите законодателни действия за въвеждане на минимални осигурителни прагове и регистрация на трудовите договори, възможно е да не бъдат разкрити голяма част от заетите лица в т.нар. сива икономика (земеделски производители, заетите в търговията, строителството и други), които отново в значителна част от тях да останат социално неосигурени.
Затова е необходимо да се засили превантивният и текущият контрол от всички държавни органи, имащи отношение към спазването на трудовото и осигурителното законодателство, за да се гарантира изпълнението на приходите и намаляване на рисковите фактори по събираемостта на осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Влахов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Радев, заповядайте.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, колеги! Бюджетът за Държавното обществено осигуряване е съставна част на консолидирания бюджет. Като такъв неговите параметри се включват в общата консолидирана рамка и аз си мисля, че най-малкото трябваше неговото приемане да предшества или да върви успоредно с приемането на консолидирания бюджет, защото, ако ние приемем първото - общото, то за второто – частното, трудно можем да допуснем да се правят промени. Не казвам, че това не се е правило и преди, но този път е по-особен – според мен много по-сериозен.
Този път целият бюджет, консолидираният държавен бюджет, е сериозно застрашен в няколко посоки и ние вече беседвахме с вас миналата седмица за онези невралгични пунктове, които дават огромна възможност следващата година бюджетът да се срути.
Единият пункт, опасен за цялостния бюджет, е точно този, който днес гледаме: съставен негов бюджет. И това миналия път се опитахме ясно да изразим, само че чуваемостта беше близка до нулата и може би не разбрахте точно за какво става дума. Това, че някой от нас – аз или друг, е казал, че се съмнява в бюджета, не е толкова важно. Вие не сте длъжни да вярвате какво ви казва опозицията. Но би трябвало да се вслушате по-внимателно в оня безпристрастен съдник, който се нарича Международен валутен фонд и който точно тук, на базата на този бюджет, изгражда своето становище да не приеме цялостната бюджетна рамка. И аз твърдя, че той е абсолютно прав в това свое твърдение.
Защо е прав? Фондът казва, че са надценени приходите в консолидираната държавна бюджетна рамка и то освен в едно-две пера, най-съществено по отношение на бюджета на НОИ. Надценени! В същото време казва, че са подценени редица разходи в разходната му част и има скрит дефицит, който по негово изчисление отива на около 2 на сто при сегашните заложени 0,7 на сто.
Какво става при такава една хипотеза на надценени приходи и подценени разходи? Какво става с този бюджет? Преди малко чухме председателя на НОИ, който каза, че тази година субсидията е 540 млн. лв., ако не се лъжа. Следващата става 380 млн. лв. Значи намаляваме субсидията на социалното осигуряване и увеличаваме приходите в един размер, който е непостижимо да бъде събран през следващата година. Защо е непостижимо?
Ако съпоставите приходната част на осигуряването тази година и следващата година, разликата е с около 400 млн. лв. в повече за следващата година. На какво основание? На това, че има агенция за събирането на данъчните и социалните приходи? Единната агенция още е на книга, не е задействала. На какво друго основание? На това, че има минимални осигурителни прагове? Това е нож с две остриета и то много сериозни остриета, много остри остриета. Защото тези прагове, които бяха договорени със синдикатите, първо, те не са същите – те вече са променени от правителството и са различни. Много по-различни и самите синдикати се оттеглят от това споразумение, като казват, че това не може да се случи. Най-вероятното нещо е да се увеличи сивата икономика и да престанат да плащат и онези, които досега плащаха.
Какво се случва тогава? Приходите на НОИ намаляват в резултат на тази мярка, а не се увеличават, както твърди министър Шулева. В същото време бюджетът не може да увеличи тези 380 млн. лв. да станат 540-550 или 600 млн. лв., защото има скрит дефицит и защото ще бъде пробит най-напред в областта на общините. Там този пробив е заложен, защото се дава право на извършване на разходи в общините – безспорни разходи, при това държавно вменени задължения, без осигурени приходи. Ние ще ги осигуряваме през второто полугодие. Откъде? От повече приходи? Дай Боже! Дай Боже, но ако не дойдат? Тази система не може да спре. Не можеш ти да спреш образование, здравеопазване. Не можеш да спреш социалните услуги, което означава, че този дефицит тогава ще отиде над 2 на сто. И в същото време трябва да се дават пари за увеличаване на субсидията на социалното осигуряване.
Затова ви казвам, че този бюджет е проблемен и той е много остро проблемен. Затова трябваше да го гледаме преди другия, за да решим него, пък тогава другите и да можем после да ги съберем и механично да получим това, което се нарича консолидиран държавен бюджет.
И сега, понеже тук е уважаваният от мен господин Манов. Той миналия път изчака да завърша, аз да кажа каквото имам по бюджета и не ми остави време да му отговоря, както трябва. Той използва една според мен неподходяща за него дума – "словоблудство".
Господин Манов, има някои хора във вашата парламентарна група, а и не само там, които се упражняват непрекъснато на тази тема. Те просто само това могат да правят, но Вие сте научен работник. Като научен работник аз Ви питам да ми обясните научно това, че в един бюджет по едно и също време да увеличиш със 135-140 млн. лв. данък печалба, приходите от данък печалба, да заложиш такова увеличение и в същото време да заложиш неимоверно голямо увеличение на социалните приходи!?… В едно и също време, в един и същ бюджет две неща, от които едното е за сметка на другото. Аз разбирам да увеличиш социалната вноска, но да намалиш печалбата. Едното – за другото и да търсиш някакво статукво или обратното. Но да увеличиш и двете в тези размери, извинявайте, но пак казвам, обяснете ми го от научна гледна точка. Аз не мога да го проумея. Това не може да бъде обяснено с "Вервайте" вече. По никой начин! Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И твоите бюджети бяха такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз най-напред ще започна с това, че много бих искала това, което вчера чух от председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Пламен Панайотов, че иска в българския парламент да има прозрачност, да се знае всичко от българските граждани да беше реализирано днес и с гласуването за предаване по радиото и по телевизията на обсъждането на бюджета на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Може би аз трябваше да стана и да направя друго процедурно предложение – да бъде на закрито заседание. Явно е, че вие се страхувате да обсъждаме публично неща, които касаят много хора и бюджети, които в много по-голяма степен се разбират от българските граждани, отколкото когато обсъждаме държавния бюджет на републиката. Но това в крайна сметка остава за ваша сметка.
Бих искала, започвайки да коментирам бюджета на Националния осигурителен институт за 2003 г., да започна оттам, че, за да можем все пак да имаме една ясна представа за какво става реч, все пак трябва да знаем, че имаме един нов пенсионен модел, едно ново осигурително законодателство, което обаче започна да действа в условията на хроничен и нарастващ дефицит на финансови ресурси. Колкото и да са чести и настойчиви опитите този дефицит да бъде представен като един програмиран, като един краткосрочен – примерно до 2007-2008 г., като едно в крайна сметка необходимо зло, в края на краищата ние сме свидетели, че това не е така.
Огромният дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт всъщност по мое дълбоко убеждение е една целенасочена политика за декапитализиране на Националния осигурителен институт и за методичното източване на неговия бюджет и слагането му отново под шапката на държавата. Една институция, която беше отделена и която се опита да тръгне да работи самостоятелно, независимо, защото едно е да внасяш данъци, съвсем друго е да правиш осигурителни вноски.


Ще започна от 1 юли 1999 г. Все пак искам да стане ясно на новите колеги от НДСВ за какво говоря. На 1 юли 1999 г. размерът на вноската в НОИ за ДОО беше намален с 2,3 пункта, за да бъде претрансфериран към създаването на фонд за здравно осигуряване. Нищо лошо. Но този фонд, който се натрупа в Националната здравноосигурителна каса – близо 800 млн. лв., за съжаление не се използва за здраве и се изяжда от инфлацията. Това все пак трябва да се има предвид.
От 1 януари 2000 г. беше извършена прекатегоризация на труда при пенсионирането и в НОИ не постъпиха около 200 млн. лв. От 1 януари 2001 г. осигурителните вноски за фонд “Пенсии” бяха намалени (бих могла да кажа, че вероятно с предизборна цел) с 3 пункта – от 32 процента на 29 процента, и в НОИ не влязоха 300 млн. лв. Идеята беше да стимулираме работодателите, за да могат да живнат. Все пак бих искала да знам има ли някакъв резултат. Единият резултат е явен – 300 млн. лв. по-малко в бюджета на НОИ.
От 1 януари 2002 г. се въведе допълнително задължително пенсионно осигуряване. Знаете за новата система, за което 2 милиона се пренасочиха на хората, родени след 1 януари 1960 г., и фактически отново 100 милиона не влязоха в Националния осигурителен институт.
От 1 януари 2002 г. незнайно по силата на каква логика и какви ангажименти сегашното правителство (ако си спомняте дебатите миналата година, може би от време на време трябва да се четат стенограмите) намали минималния осигурителен праг на самоосигуряващите се от 200 лв. на 170 лв., а максималният – от 1000 лв. на 850 лв. Тази година ги връщаме обратно. Значи миналата година ги намалихме, с което отново намалихме част от приходите в Националния осигурителен институт. Всъщност около 1 млрд. 500 млн. лв. не влязоха в бюджета на НОИ, което е една от основните причини за големия дефицит на Националния осигурителен институт.
Ще започна с тази година. Тази година продължава практиката изкуствено да се надуват приходите, за да се заблудят народните представители и международните финансови институции за истинския размер на бюджетния дефицит, който в края на годината ще имаме в Националния осигурителен институт. Говоря за следващата година. Така например в Приложение 1 към проектозакона за бюджета на НОИ за 2003 г. се вижда, че за настоящата 2002 г. НОИ ще събере 115 млн. лв. собствени приходи по-малко от планираното. Значи вместо 2 млрд. 677 млн., ще постъпят 2 млрд. 562 млн. лв. За тази опасност предупреждавахме през миналата година, ако си спомняте, но тогава Вие високомерно отхвърлихте всяко едно становище на опозицията. Опитайте се понякога да разберете, че опозицията иска да помогне, че опозицията също смята и иска да бъдем в синхрон с проблемите, които разглеждаме тук, в тази зала, или в комисиите.
Следователно очертава се размерът на истинския бюджетен дефицит на НОИ за тази година да бъде не 606 млн. лв., (546 млн. плюс 60 млн. лв. трансфер за резерв на реформата), а 721 млн. лв. От същото Приложение 1 се вижда, че вместо да се изплатят за пенсии гласуваните от нас 2 млрд. 880 млн. лв., НОИ възнамерява да плати за пенсии едва 2 млрд. 815 млн. лв. или с 65 млн. лв. по-малко, а за обезщетения и помощи за болните и за домакинствата – с 15 млн. лв. по-малко. Въпреки всичко ще се наложи вероятно да гласуваме и допълнителна субсидия за тази година за бюджета на НОИ в размер на 35 млн. лв.
Ясно е, че се поставя отново бомба със закъснител.
Първо, предвижда се приходите във фонда на НОИ през следващата година да достигнат 3 млрд. 17 млн. лв., което е с 340 млн. лв. повече от планираните за тази година. В доклада на управителя на НОИ се сочи, че за сметка на регистрацията на трудовите договори в НОИ и засиления контрол се предвиждат 143 млн. лв. приходи повече, а за сметка на въвеждането на минималните осигурителни прагове – още между 160 и 165 млн. лв. или общо 308 млн. лв. Следователно почти целият планиран прираст на осигурителния бюджет следва да дойде от въвеждането на две административни мерки. А какво ще стане, ако тези мерки не се реализират? Какво фактически ще се получи? Хубаво е все пак да помним какво говорим, когато приемаме, когато предлагаме, когато обсъждаме, а не подигравателно да си подхвърляме едни или други реплики.
На първо място – не сме далеч от това да се получи един административен хаос, защото всички работодатели ще предоговорят над 1 млн. трудови договори. Готови ли сме за това?
На второ място – значителна част от заетите е възможно да преминат от формалния в неформалния сектор, защото може би работодателите им няма да могат да плащат тези осигурителни прагове.
На трето място – промяната на отрасловата принадлежност на цели дружества или част от тях е с цел може би да се намалят разходите за заплати.
На четвърто място - не е изключено масово освобождаване на хора от заеманите до този момент работни места.
Разбира се, тук искам да поставя и няколко други неща, свързани с минималните осигурителни прагове, въпреки че и в комисията говорихме по този въпрос. Основният принцип на социалното осигуряване е реалност на доходите. Всъщност тук се налага принципът “задължителност”.
На следващо място – осигурителните вноски се правят, за да се гарантират осигурителни права на вносителя след време, а не за да действат като събиращо средство, за да се попълват определени фондове в този момент, сега и незабавно.
Опасявам се от факта, че с много лека ръка се опитваме да изкараме всички – и работници, и работодатели, виновни. Убедена съм, че трябва да се направят решителни стъпки за прекратяване на всички тъмни, сиви страни в българската икономика. Но защо те не се направят по други начин, а чрез осигурителната система? Аз попитах госпожа Шулева: ако толкова много хора в България лъжат за доходите си, ако толкова много хора (над 1 млн. души в България) не получават това, което декларират, а получават много повече, защо не се покачва потреблението в Република България, а намалява? Много внимателно изчетох стенограмата. Общо взето отговорите бяха представени по един начин, който мен не ме задоволи. Не зная дали вие сте доволни от това, но ако се крият доходи, за да не се плащат осигурителни вноски, защо не ядем повече, защо не купуваме повече, защо нямаме спестявания?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това, което говориш, не е вярно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И има затлъстяване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Затлъстяване има, д-р Адемов, защото хората ядат хляб, сланина и картофи, а не ядат пилешко месо, мляко. Вие знаете статистиката. Но хайде да не отиваме в онази плоскост.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е синдикална логика.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): А защо затлъстяват депутатите?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Защо затлъстяват депутатите ли? Аз ще ви кажа кои депутати затлъстяват, но ако така ще водим, госпожо председател, полемиката, мисля, че после някой пак ще трябва да ми се извинява, че ми прави реплика от място, а не се обажда от трибуната.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Говорете истината.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Продължавам нататък. Миналата седмица, когато гледахме бюджета, госпожа Шулева от тази трибуна прочете писма, изпратени до Министерството на труда и социалната политика в подкрепа на тяхната политика. Аз съм си подготвила няколко писма, които ми се искаше със същия апломб, с който тя прочете писмата, аз да прочета обратните писма. Но тъй като аз съм убедена, че имам много повече писма, отколкото има при тях, ще си спестя тези неща и ще ви предам писмата, защото действително има потресающи неща, които хората пишат във връзка с пенсионната система, пенсионната реформа и всичко онова, което се коментира във връзка с бюджета на НОИ, във връзка със средствата, които се предвиждат и начина, по който се извършва реформата.


Ще продължа по-нататък, защото ставаше въпрос по какъв начин ще се осигури този голям приход в Националния осигурителен институт на базата именно на тези две административни мерки – въвеждането на осигурителните прагове и наемането на безработни и осигуряването на 100 млн. лв., които се осигуряват от българския данъкоплатец за работа на тези хора. Разбира се, оттам 40 млн. ще отидат в НОИ. Това също е своего рода субсидия, само че представена по друг начин.
Аз бих попитала: след като са осигурени средства за работна заплата и за осигурителни вноски, осигурени ли са за тези хора средства за дейност? Кой ще осигури средствата за дейност на тези хора или с тях ще купим единствено и само метли? Ако не знаете какво е средство за дейност, допълнително ще обясня.
Има нещо много притеснително. В Преходните и заключителни разпоредби - § 4, чл. 4, ал. 1, се казва, не знам дали всички сте прочели: “Лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост, не се осигуряват за безработица”. Кой, уважаеми дами и господа, ще ги осигури за безработица? Общините ли? Предвидили ли сме средства за това? И не значи ли това още една бомба със закъснител, че тези хора, които не се осигуряват за безработица, след това ние няма да ги допуснем да ползват средства от този фонд “Професионална квалификация и безработица”? Чудесно знаете за какво става въпрос, когато поставям тези въпроси, тези, които са наясно със системата и знаят каква е позицията ни и колко пъти сме дебатирали по тези въпроси.
Аз бих поставила и друг въпрос: за тези 100 000 души, които ще работят, взето ли е предвид от Националния осигурителен институт, че през 2003 г. се предвижда да бъдат освободени от работа около 19 000 души със средна работна заплата над 400 лв.? Това са работещите в БТК, това са работещите в “Булгартабак”, това са работещите в БГА “Балкан”. И сметнали ли сте колко са осигурителните вноски на тези високи заплати? Убедена съм, че не.
Искам да попитам и нещо друго. Как така с един финансов закон – тук има юристи, които предполагам, че много по-добре биха се опитали да вникнат в това, което ще кажа – се прави промяна в материалното право? В Преходните и заключителни разпоредби с бюджета на Националния осигурителен институт ние подменяме една съществена част от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. В чл. 9 се правят изменения и се създава ал. 11, в която се казва: “Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определя с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт”. Колеги, оттук нататък на всеки, когото срещна, ще казвам: не се осигурявайте. Значи, редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж ще се определя с наредба на Министерския съвет! Ами, това значи, че всяка година това може да се изменя. Тоест, една система, за която знаехме как се изчислява редът и начинът на изчисляване на осигурителния стаж, хората сами си го изчисляваха… И аз мога да ви покажа едно перфектно писмо на един 83-годишен гражданин, който си е писал колко точки има, какъв му е коефициентът, колко му стажът. Изчислил го е сам и е казал с колко той се ощетява ежемесечно и ежегодно. Изведнъж ние прехвърляме това да става с наредба на Министерския съвет и всеки може да решава какво да прави с тази наредба.
Уважаеми колеги, аз няма да отивам към това каква е позицията на Международния валутен фонд. Всички вече я знаят. Няма да се спирам и не искам да се спирам да политизирам дебата, свързан с бюджета на Националния осигурителен институт. Но, ако искаме действително системата да бъде стабилна, ако искаме действително да бъдем коректни към хората, които ще се радват и на онези 100 млн., които сега ще се дадат на около 2,5 млн. пенсионери – средно по 40 лв., защото за хората 40 лв. са много пари, разбира се, те ще се дадат диференцирано, ние просто трябва много внимателно още веднъж да прегледаме приходната част на бюджета на НОИ. Ще има допълнително субсидиране, има скрит дефицит, има кухи обеми. Не се опитвайте да заблуждавате с хватки и трикове, извинявам се за израза, гражданите, които са потърпевши. Ние всички сме с голямо желание да помогнем и искаме този бюджет да бъде реален. Преди малко господин Христосков каза, че това са единствените сигурни пари, които се изплащат. Казах му: “Плюй си в пазвата и кажи да спи зло под камък”, защото действително бюджетът на Националния осигурителен институт и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса са едни бюджети, които в максимална степен ще ни създадат сериозни затруднения през следващата година. Дано вие да сте правите, дано ние да сме сгрешили, но не подценявайте всичко онова, което коментира опозицията.
Аз искам действително някой да ми отговори кой ще плаща парите за дейност и осигурени ли са парите за дейност за тези 100 000 души, които ще бъдат безработни. И искам да попитам кой е осигурил средствата за дейност на тези хора и защо за тях няма да има вноски за безработица? Как така? Ние нарушаваме други нормативни документи. И, ако ще има такива, кой ще ги плаща и тези пари откъде ще дойдат?
Аз лично няма да подкрепя бюджета на Националния осигурителен институт. Надявам се не, аз съм сигурна, че и Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по повод предишните две изказвания. Съжалявам, че господин Радев го няма в залата, но бих искала да започна с един въпрос към него. Бюджетът за 2001 г. беше съставен лично от него и подкрепен от неговото правителство. Този бюджет включваше и бюджета на ДОО. Миналата година Националният осигурителен институт и по-специално фонд “Пенсии” завърши с 200 млн. дефицит, който ние трябваше да покрием от бюджета и от икономиите, които трябваше да бъдат направени в края на годината. Не съм била тук и не знам какви спорове е предизвикал този бюджет през 2000 г. за 2001 г., но даже и със съгласието на Международния валутен фонд и без притеснения лъснаха 200 млн. дефицит миналата година, които бяха покрити и пенсиите бяха платени.
Какво стана през тази година? Миналата година пак имаше сериозни опасения, сериозно напрежение. Резултатът, госпожо Масларова, е 55 млн. излишък в бюджета на НОИ като краен резултат – тук е господин Христосков и ще ви обясни, - но това, което искам да ви кажа, е, че това се дължи преди всичко на контрола, който въведохме по редица неща, които за съжаление се случват в нашата държава.
Веднага ви давам пример. Миналата година добре си спомняте колко оспорвано беше преминаването на фонд “Безработица” към Националния осигурителен институт от Националната служба за заетост. Първият резултат, който се получи, беше, че моментално бяха хванати 13 000 души, които получават неправомерно обезщетения за безработица, още в първия момент. Този контрол, който се осъществи с преминаването на фонд “Безработица” към НОИ, доведе до сериозни икономии, доведе до сериозен контрол и в крайна сметка – господин Христосков ще потвърди – 55 млн. излишък от 200 млн. дефицит миналата година. Така че това е по повод на притесненията и на напрежението.
Искам да кажа още няколко думи за мерките, които се предприемат тази година. Знаете, че мерките са две – регистрация на трудовите договори и въвеждане на осигурителни прагове. По отношение на регистрацията на трудовите договори на всички е ясно, че това е една необходима мярка, която няма да позволи дори на тези, които биха желали да отидат в сивата икономика, да го правят. Да, сигурно ще има такива, които ще искат да отидат в сивата икономика, но си задавам въпроса дали ще им бъде по-евтино да плащат осигурителни вноски или глоба в размер на 1000 лв. Кое е им е по-евтино – да осигуряват хората си или да платят тази глоба? Ако им е по-евтино да плащат глоба, нека да се опитат да отидат в сивата икономика. Но с промяната на Кодекса на труда, която се надявам да подкрепите, тази възможност да не бъде ефективен контролът, какъвто съществуваше досега, няма да има възможност да съществува. Всеки един, който работи, трябва да бъде регистриран в Националния осигурителен институт, да се знае, че той има трудов договор. И ми е много интересно да видя тези, които ще отидат в сивата икономика, как ще се чувстват при проверките и какви глоби ще трябва да плащат.
Искам да споделя с вас също няколко цифри. Броят на заетите по трудов договор от началото на годината досега се е увеличил с 46 хил. 500 души. И това не е случайно. Това е благодарение и на зачестилите проверки, които Главна инспекция по труда извършва, за да може да се контролира пазарът на труда.
Искам да споделя тук още една мярка с вас и тя е премахване на възможността работа на половин работен ден да се счита за цял ден осигурителен стаж. Това е една мярка, която ще принуди много хора, които работят на цял работен ден по трудов договор, да се осигуряват на половин работен ден, като по този начин спестяват осигуровки. Такива хора са 430 хил. в нашата страна, които показват среден осигурителен доход 67 лв. За тях вече няма да бъде лично и персонално изгодно, както беше досега. Досега не ги интересуваше, защото дали ги водят на половин ден или на цял, на тях им е все едно, осигурителният им стаж вървеше в пълен размер. Така че за тях беше безразлично на каква осигурителна заплата ги осигуряват. Сега обаче няма да им е безразлично и те ще искат, след като работят на цял ден, да бъдат осигурявани на пълен работен ден и то поне на минималната работна заплата. Направете сметка, 430 хил. души се осигуряват на 67 лв. Всички те са на половин работен ден. Само от тази мярка, ако те започнат да се осигуряват на поне минималната работна заплата от 110 лв., направете си сметка за какви пари става дума – 100 млн. лв.! Само от тази мярка, която никой не афишира и никой не коментира. А аз съм убедена, че тя има всички шансове да успее, защото няма човек, който да работи цял работен ден и вече да бъде съгласен да бъде осигуряван на половин работен ден, както беше досега. Това е една мярка, която никой не коментира и на която никой не обръща внимание, но аз съм убедена, че тя е една от работещите мерки, които ще донесат сериозни приходи в Националния осигурителен институт.
По отношение на осигурителните прагове. Много приказки се изговориха. Не съм съгласен с това, което господин Муравей Радев каза, че правителството е сменило осигурителните прагове и поради тази причина синдикатите се били отказали. Това изобщо не отговаря на истината. Има частична истина в това, че правителството се съгласи да приеме по-ниско договорените прагове между синдикати и работодатели. Ние бяхме предложили по-високи осигурителни прагове, оставихме ги на договаряне между синдикати и работодатели и приехме техните договорени по-ниски прагове. И досега не съм чула синдикатите да са против тези осигурителни прагове. Тези, които нормално би трябвало да са против, са работодателите. А те ги приемат, защото те добре съзнават неравностойната и неконкурентна среда, в която коректните са принудени да работят.
Така че нека да сме наясно точно как стои въпросът с договарянето. Водиха се преговори 3-4 месеца на браншово ниво и на национално ниво между синдикати и работодатели и тези прагове бяха одобрени.
Искам да кажа няколко думи по съществото на тези осигурителни прагове. Аз предполагам, че господин Христосков ще вземе думата и по-добре от мен ще обясни нивото на достъп до осигурителната система. В момента нивото на достъп до осигурителната система е толкова ниско, че дори хората да имат право да получат минимална пенсия, те не се осигуряват дори за минимална пенсия върху дохода, който е необходим за това. Господин Христосков ще го обясни подробно. И точно това е причината за огромния дефицит и по-скоро за огромната субсидия, която държавата трябва да дава, за да покрива тази разлика между това, че се осигуряваш на много по-нисък осигурителен доход, а държавата е задължена да плаща поне минималната гласувана пенсия.
Няма да навлизам в повече подробности. Благодаря на госпожа Масларова, че спомена как една мярка, широко рекламирана, като това, че ако се намаляват осигурителните вноски, ще се повиши събираемостта в НОИ. Не, госпожо Масларова, не се повишава и данните в НОИ го показват. Колкото повече намаляваме осигурителните вноски, което е претенцията на работодателите, толкова по-малко стават приходите в Националния осигурителен институт. Тази широко пропагандирана мярка, че вноската е висока и нейното намаление ще доведе до увеличаване на приходите явно не сработва в нашата държава. Явно не е това пътят, по който трябва да се повишат приходите. Защото всички казват и това е логично: намалете вноската, ще се увеличат приходите. Само че господин Христосков има справка от 1998 г. – с всяко намаляване на процента на вноската намаляват приходите. Това е парадокс, но е факт. И ние задаваме въпроса, след като тази напълно естествена мярка, която би трябвало да доведе до увеличаване на приходите, не действа, какво друго трябва да се направи? И тази мярка, която е предложена, е една възможна мярка. Аз мисля, че тя би могла да успее, само ако бъде подкрепена както от политическите сили, така и от обществото. Искам още веднъж да кажа, тази мярка не е екзотична и измислена в България, тази мярка съществува в много развити европейски страни, включително Испания, включително Германия, включително Швейцария. Така че не сме ние авторите на тези осигурителни прагове, те съществуват в много държави и се прилагат успешно.
Искам още веднъж да повторя, на срещата в Любляна, която беше организирана от Европейския съюз, от Международната организация на труда и Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, беше направен преглед на пенсионните системи в Югоизточна Европа. Изключително висока беше загрижеността, която там беше изразена, по повод на това, че пенсионните системи в Югоизточна Европа са застрашени. И препоръката, приета с нота на тази конференция, беше да започне въвеждане на минимален осигурителен доход във всички страни от Югоизточна Европа. Това е мярка, която се препоръчва от Европейския съюз, от Пакта за стабилност и от Международната организация на труда, обърнете внимание на това! Така че нашите мерки са в унисон на препоръките, които ни се отправят и от Европейския съюз.
Искам да завърша с отговор в някаква степен на въпроса по социалната програма. Ясно е за всички, че тя ужасно ви дразни, но така или иначе тя ще стане факт. Защото за разлика от вас 90 процента от хората я одобряват по социологическите проучвания. Но да кажа няколко думи за това как тази програма беше направена. Тази програма е направена на база на преструктуриране на бюджета и компонентите в тези 217 млн. са няколко. Около 50 млн. са средствата, които държавата трябваше да даде като субсидия на Националния осигурителен институт, за да попълни дефицита във Фонд “Пенсии”. Вместо да се дават като субсидия, тези пари ще отидат като осигуровки именно на тези 100 хил. души и те ще получат осигурителни права. Така че едни и същи пари, които така или иначе държавата трябваше да даде, вместо да нямат абсолютно никакъв ефект, давайки ги като субсидия в Националния осигурителен институт, чрез тази програма те имат шанса да се превърнат в осигурителни права на 100 хил. души, на права, които те ще имат право да получават в бъдеще. Парите, които са предвидени за социални помощи, ще бъдат 60-70 млн. лв., които вместо социални помощи, които се раздаваха на калпак срещу нищо, ще бъдат добавяни към заплатата на същите тези хора, които ще имат шанса да работят. Така че нетно от бюджета около 80 млн. са парите, които ще бъдат дадени, за да може да се осъществи тази програма.
По отношение на обезпечаването на изпълнението на тази програма. Аз много съм изненадана от този въпрос, защото в крайна сметка това е субсидирана програма за заетост и Министерството на труда и социалната политика плаща пари за заетост. Ако всички пари за субсидирани програми, които ние извършваме, трябваше да бъдат удвоени или утроени, в зависимост от това кой какво иска от Министерството на труда и социалната политика, то тогава питам за какво са общините, за какво са работодателите, за какво са всички останали, след като се осигурява заплата и осигуровка на тези хора? За какво са тогава те? Както казват хората: “Господ дава, но в кошара не вкарва”. Дайте да направим всичко, да ги сложим на масата и да им дадем по една лъжица да ядат, за да бъде всичкото наред!

Искам да ви кажа, че тези дейности, които се обезпечават с тези пари, при един добър разчет – ще видите и в момента имаме такива проекти и аз ще имам възможност да ви запозная – как парите, които общините например имат – ще дам един съвсем прост пример - за ремонт на един тротоар. Всички пари, които са предвидени за ремонт на един тротоар и които включват и материални разходи, и разходи за труд, парите, които има общината, могат да се превърнат само в разходи за материали и да ползват всички пари за разходи за труд, които им дава програмата. Това е въпрос на умение, на мениджмънт, на добро желание тези пари да се използват по предназначение. Ако някой няма способности да направи това, естествено, ще ги пусне да метат. Само че, имайте предвид, че няма да го разрешим, защото в момента много внимателно преглеждаме проектите, които ще се осъществяват с тези програми. Това зависи от способността на кметовете и на работодателите да използват тези програми. Ще ви дам още един пример. Министерството на земеделието и горите има предвидени 16 млн. лв. за залесяване. В тях има разходи за материали и разходи за труд. Всички пари, които са за труд, те ги превръщат в материали и ползват безплатния или по-скоро субсидията, която ние даваме, за да могат да удвоят залесените площи. Те ще използват около 20 000 работници, за да удвоят предвидените по техния разчет залесени площи. Стига да има добро желание, има възможности тези хора да бъдат използвани по най-добрия начин.
Завършвам с фонд “Безработица”. Госпожо Масларова, както Вие добре знаете, това не е нормална заетост. Целта на тази програма не е да направи нормална заетост. Това, както съм казвал многократно, е друг начин на социално подпомагане – социално подпомагане за намиране на заетост. Това е субсидирана заетост. Така че не може, от една страна, държавата да подпомага хората, които не могат, не са способни сами да си намерят работа, и тя ги подпомага със субсидирана заетост, след което изведнъж ние да казваме, че, видите ли, те били съкратени и трябва да получават обезщетение за безработица. Това е пълен парадокс. Те не са съкратени. Програмата свършва и не е необходимо те да получават обезщетение за безработица, защото те не са нормално заети, по нормален начин, както е работодателят.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Те са на трудов договор. Вие нарушавате Кодекса на труда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нищо не сме нарушили, вие ще имате възможност да видите. Първо, това нещо ще се приеме със закон – с този закон, със Закона за бюджета. Второ, в Закона за насърчаване на заетостта са изброени различни мерки, които ще могат да бъдат осъществявани чрез програмите. В тази програма няма логика ние да натоварваме данъкоплатците, плащайки субсидирана заетост за хора, които не са способни сами да си намерят работа и в същото време за това, че държавата се е погрижила за тях, след това да им плащаме обезщетение. Такова нещо просто не го побира умът ми как може да се иска. Така че именно поради тази причина е предвидено да нямат право на обезщетение за безработица, защото те реално не са освободени от работа. Те са освободени от една субсидирана програма, така че няма никакъв резон в това те да получават обезщетение. И, видите ли, данъкоплатецът една година да им плаща, за да работят и след това да им плаща, за да си стоят вкъщи. Ако вие искате точно такова нещо, аз не знам как българският народ ще приеме едно такова обезщетение на гърба си - да се плащат допълнително едни такива проценти. Не мисля, че това може да се коментира.
В общи линии това са нещата, които исках да кажа.
Считам, че както мерките по изваждане на сивата икономика с регистрация на трудовите договори, така и с осигурителните прагове са една първа решителна стъпка в подобряване преди всичко на социалния ред в нашата държава. Не може, уважаеми народни представители, да допускаме над 250 000 души минимум да работят без трудов договор, над 1 000 000 души да работят на минимални работни заплати, при все, че получават по-високи, и по това никой не спори, и да се правим, че този проблем не съществува, че го няма и не взимаме никакви мерки. Напротив, проблемът съществува и аз ви призовавам с обединени усилия да го решим и да дадем добър пример, че ние сме преди всичко за ред и социална справедливост в нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е важна част от бюджетната система на България и затова, господин Радев, се гледа успоредно с консолидирания бюджет, а графикът е в пленарната зала да влезе преди консолидирания бюджет, за да можем да изпълним това важно условие.
Що се отнася за прозрачността, госпожо Масларова. Ние може би разбираме по малко по-различен начин, защото смятаме, че това е популизъм от страна на опозицията за този вид прозрачност. Защото лошите оракулства, които пророкувахте и миналата година за бюджет 2001, както и за бюджета на НОИ просто не се осъществиха.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване е вложена нова философия, нова грижа, нов подход. Той е бюджетът на нашите майки и бащи, за нашите деца, за всички хора в България. Аз искам да поздравя Министерския съвет, лично госпожа Шулева, ръководството на НОИ точно за тези мерки, за които тук отляво и отдясно са критикувани. Впрочем, много от кметовете, които вие сте избрали и са избрани с вашите листи, подкрепят точно тези мерки, защото те разбират какво означават те точно там, долу, в общините, при хората, а не тук просто да си говорим и след това да се отчита: ама, вярно, ние не сме пророкували вярно какво ще се случи. Но аз ще продължа с това, че искам да обърна вашето внимание на няколко съществени акцента като ще се стремя да не повтарям госпожа Шулева, която в общи линии синтезира най-важното.
На първо място, този бюджет създава стимули за социална интеграция на дълготрайно безработните хора, включвайки ги в програмата от социално подпомагане към заетост. Това са хора, които продължително време, трябва да отбележа, не са работили и трябва да възстановят трудовите си навици, за да се почувстват полезни за обществото в името на сегашното им статукво, отритнати и забравени от обществото, да станат пълноценни граждани на България, каквито, уверявам ви, те не се чувстват в момента. Програмата осигурява 47 млн. лв. приходи в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Вторият акцент – за една от най-рисковите групи в преходния период на реформата, хората в предпенсионна възраст, се създават условия за наемане на работа със средства на държавата с цел да натрупат недостигащите им 1-2 точки за пенсиониране и да могат да ползват всички права за пенсия.
Трето, поставяне на осигурените лица в равностойно положение – това, което говори госпожа Шулева, че ще се прекрати практиката на редица работодатели да назначават лица на половин работен ден и да ги осигуряват на половин възнаграждение.
Следващият акцент – по-голям брой семейства ще получават семейни помощи за деца поради повишаване тавана на дохода, при който семействата с деца имат право на такива помощи. Таванът се променя от 150 на 200 лв., с което се увеличава обхватът на тези семейства. С над 100 000 деца ще се увеличи броят на получаващите.
Следващият акцент – реално пенсиите през 2003 г. ще нараснат с по-висок процент в сравнение с нарастването на работната заплата – с 4,8 на сто при пенсиите при 1,7 на сто – за заплатите.
Когато говорим за пенсиите е необходимо и едно допълнение. Вярно е, че гарантираните минимални размери на пенсиите са ниски. През 2003 г. те ще се движат в границите на 50 до близо 70 лв., но не бива да се забравя, че почти всички, които получават минимална или близка до минималната пенсия, получават и различни видове социални помощи.
Само помощите за енергийно подпомагане през тази зима възлизат на 45,38 лв. за топлоелектроенергия, 30 лв. за твърдо гориво месечно за хората, които живеят сами. Пенсионерите имат привилегии и при ползването на градския и извънградския транспорт, право на безплатно или частично платими лекарства и други придобивки.
Ще спомена и една новост – самотните пенсионери, които са на минимална пенсия, ще получават двоен размер от догодина.
Не на последно място и последният акцент, на който искам да обърна вниманието, е, че се повишава максималният размер на обезщетението при безработица от 130 на 140 лв., тоест със 7,7 на сто, което реално означава ръст от 4,1 на сто спрямо предходната година.
В заключение ще отбележа, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е изкачване на още една стълба към правилната посока – посока, към която се стремим ние, управляващото мнозинство, за доброто на всеки българин и това не е популизъм, тази посока, която сме заложили и в предизборните си обещания, и в правителствената програма.
Апелирам, уважаеми колеги, да подкрепим предложения проект за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Аз лично ще го подкрепя с чиста съвест, защото само така, с положителния си вот ще докажем грижата си за всеки един човек в нашата родина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Драганова! Аз лично много се радвам, когато в дебатите участват много колеги, защото освен да говорим ние можем и да четем. И това, което казваме тук, остава завинаги в архивите на Народното събрание и вероятно много хора след нас също ще четат и ще си правят своите заключения.
Искам да ви обърна внимание на това, че вие говорихте за всичко друго, но не и за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Вие говорихте за политиката на правителството в различни сфери, Вие говорихте за социалното подпомагане, Вие говорихте за детските надбавки, Вие говорихте за осигуряване на заетост. Имала съм отговорността от 1997 г. насам да гласувам за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Нито един път досега обаче аз не съм чула и вероятно в бъдеще няма да чуя, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване има задължение да осигурява заетост. Ако ние говорим за това как тези програми ще се отразят върху бюджета на Държавното обществено осигуряване, да, и в този смисъл е много важно да се отчете и това. За съжаление обаче Вие казахте, че този бюджет осигурява заетост на хора в рискови групи, които са на социално подпомагане. Този бюджет осигурява заетост на хора, които са в предпенсионна възраст. Очевидно много трудно е да се следи законотворчеството в социалната политика особено от хора, които общо взето рядко присъстват на заседания, но това са въпроси, които се решават в други закони.
Искам да ви кажа и още нещо. Когато казваме, че един закон е добър, трябва да кажем защо е добър. Когато казваме, че ние подкрепяме философията, трябва да кажем каква е тази философия. За съжаление и в комисията Вие не можахте да кажете нито защо е добър, нито каква философия подкрепяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо Драганова! Аз също се радвам, че най-после колега от Национално движение Симеон Втори от Комисията по труда и социалната политика се престраши да застане тук да говори, тъй като общо взето по тези въпроси вие мълчите. Добре е все пак, че господин Искров е плътно до госпожа Драганова, за да може да й бъде морална и професионална подкрепа. Защото да говорим за нашите бащи и майки ние можем, но не го говорим популистки, а го говорим тогава, когато обсъждаме средствата, които ще се дават за пенсии.
Съжалявам, че госпожа Шулева излезе, защото много ми се искаше да кажа и на нея, че след като това е ненормална заетост… (шум и реплики в залата) … цитирам, тогава нека да не го афишираме. Това е една социална помощ, за която много пъти сме казвали, че не може да се раздават пари, без да се получи нещо. Все пак да кажа на госпожа Шулева и вие да знаете, че едно трайно разкрито работно място, уважаеми колеги, струва между 10 и 18 хил. лв. Мисля, че все пак трябва да го знаете, трябва да го имате предвид. И когато толкова много говорите за тези пари, които се дават, но тези пари не ги дава никой друг, дава ги българският данъкоплатец, тези 100 млн. лв. ги дават българските граждани, дават и онези 40 млн. лв. осигурителни вноски. В крайна сметка с този закон ние ще променим и Кодекса на труда. Защото кметът, който има пари за тротоари, не е предвидил да има пари за плащане на Фонд “Безработица” и ще отидат да го санкционират, защото тези хора са на трудов договор. И вие искате с този Закон за бюджет да изменим Кодекса на труда. Вие това правите. Вие суспендирате един закон с друг закон, което е абсолютно неправомерно.
Така че, колеги, нека да се опитаме, когато заставаме на тази трибуна, да говорим това, което сме обсъждали в комисиите, да си кажем опасенията и нека не си прехвърляме напарфюмирани шпаги, които общо взето са доста, доста семпли и смешни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Тоткова, аз неведнъж съм Ви казала, че във Вашия тон нито в комисията, нито в пленарна зала мога да вляза. Ще Ви кажа само едно: че бюджетът е цифровото изражение на политиката, която води управляващото мнозинство. Това е нашият основен договор, ако мога така да го кажа, с избирателите.
Госпожо Масларова, що се отнася до това кога излизам и как се изказвам в комисии или в зала, аз си премервам изказванията. Не на всяка цена трябва да изляза, за да ме видят, че се изказвам по този проблем и след това да водя знамето на социалната политика в ръката си, както неминуемо явно се прави.
Освен това, госпожо Масларова, малко шеговито ще се изразя, Вашата морална подкрепа беше господин Кръстьо Петков и той Ви напусна, но моята за съжаление е до мен и нямам какво да кажа повече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди да обявя 30-минутна почивка, искам да ви поканя в Клуба на народния представител, където ще бъде открита изложба на сръбския художник от български произход Слободан Сотиров.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните години стана една добра традиция този законопроект да е добре подготвен, да бъде представен навреме, съгласуван и обсъден със социалните партньори, министерства и институции. Положителна практика стана вече бюджетът на Държавното обществено осигуряване да бъде ясно разписан и поднесен за дискусия и дебатиране, така както е направено днес. Всички бюджети, включително и този, имат своята финансова, социална и политическа части, които са разписани коректно в представения законопроект. Ще се опитам накратко да се спра на тези три аспекта.
В консолидирания бюджет се очаква да има приходи от 3 млрд. и 17 млн. лв., а разходи от 3 млрд. 965 млн. лв. Разликата се балансира чрез трансфери от централния републикански бюджет в размер на 662 млн. лв. Това са плащания, които се извършват от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет, а също така и субсидии за компенсиране на недостига от средства във Фонд “Пенсии” в размер на 382 млн. лв. По тези пунктове има различни оценки, които обаче в рамките на коректния тон трябва да бъдат тълкувани от гледна точка на конкретните факти. Има няколко причини за оценките и критика за така наречения “дефицит” в общественото осигуряване.
На първо място, това е недостатъчно доброто разбиране на логиката и философията на реформата в социалното осигуряване или нежелание за вникване в тях и откъсване на въпроса с дефицита от контекста на етапите в реформата.
На второ място, пренебрегването на факта, че дефицитът в консолидирания бюджет на общественото осигуряване се дължи на провежданата политика на поетапно намаляване на осигурителните вноски и трансфериране на част от постъпленията от солидарната система в частните пенсионно-осигурителни дружества.
На трето място, квалифициране на програмирания до 2007-2008 г. дефицит във Фонд “Пенсии” като дефицит на цялата система за социално осигуряване.
На следващо място, има сигнали за некоректно смесване на трансферите към консолидирания бюджет на Националния осигурителен институт за изплащане на обезщетения, помощи и пенсии, свързани с трудова дейност със субсидиите, покриващи дефицита във Фонд “Пенсии”.
И на последно място следва да се посочи фактът, че преодоляването на дефицита в консолидирания бюджет на Държавно обществено осигуряване, дължащ се главно на един програмиран дефицит във Фонд “Пенсии”, има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни измерения. С няколко думи искам да характеризирам факторите, които формират приходната част на този бюджет.
На първо място, увеличаване на броя на заетите лица чрез програмите за заетост на Министерството на труда и социалната политика, където, както вече е известно, ще бъдат ангажирани около 100 хил. души, от които ще постъпят осигурителни вноски за 47 млн. лв. Много се говори напоследък за тази програма, много неща днес бяха казани, вероятно ще бъдат казани и още неща. Важното е обаче да се отбележи, че осигурителните вноски за Фонд “Безработица” не са предвидени в нито един бюджет за тази категория, затова защото тези средства ги няма – това е едната причина; втората причина е, че при положение, че тази категория от 100 хил. човека бъдат осигурени от осигурителен Фонд “Безработица”, само след девет месеца същите тези хора ще се наредят на опашките на бюрата по труда, за да получават обезщетение за безработица. Това е истината, всички я знаем, по различен начин я артикулираме, но това са истинските параметри на програмата.
Още нещо искам да кажа за тази програма и приключвам с нея. Националното сдружение на общините, всички кметове, кметовете, представени от всички политически сили одобряват тази програма. Одобряват я, защото тя решава временни проблеми в общините, решава проблемите със заетостта. Независимо от това, че тази програма е за субсидиране на заетост, тя е призвана да изпълни своето предназначение такова, каквото е предвидено. Оттук нататък, както беше казано и в тази зала, вероятно с промени в Закона за насърчаване на заетостта ще бъдат предвидени точните параметри на програмите, които по един или друг начин ще изплащат една или друга съставка от тези осигурителни вноски.
Каква е обаче разликата между субсидираната и истинската заетост? Предвижда се ръст на заетостта с около 180 хил. души, като в тази бройка влизат и тези 100 хил. от програмите за социални помощи, в резултат на нарастването на БВП и привличането на част от заетите от сивия сектор в икономиката, чрез задължителната регистрация на трудовите договори в Националния осигурителен институт и изпращането на сведенията за осигурителен стаж и доход.
Вероятно някои смятат, че цифрата на броя на заетите е изключително раздута (в тази зала се чуха аргументи за това), вероятно има съображения, че по този начин се формира кухата част от приходната част на бюджета на Държавния осигурителен институт. Ако възприемем другата теза – да прецизираме точно броя на заетите по един по-различен начин с друг подход, тогава възможностите, пред които сме изправени, са две: едната възможност е да увеличим субсидията от държавния бюджет, другата възможност е да орежем разходите. Големият проблем е по какъв начин да процедираме, за да можем да намерим точния баланс във взаимоотношенията на всички тези аргументи и фактори, защото ако го намерим, тогава вероятно ще имаме един добре балансиран бюджет в приходната му част.
На трето място, нарастването на средномесечния осигурителен доход посредством въвеждане на така наречените “минимални осигурителни доходи по групи, професии и дейности”, както и повишаване събираемостта на просрочените задължения, от което ще постъпят вероятно около 180 млн. лв. в приходната част на бюджета.
Социалната част на проектобюджета се изразява в социалните измерения, предвидени в разходната част на този бюджет. Те са разписани коректно и са концентриран израз на моментните възможности на бюджета и икономиката ни. Зная, че претенциите и очакванията са значително по-големи, но не бива да забравяме, че едно общество употребява не повече, отколкото произвежда, или поне трябва да бъде така.
Практическата част на Закона за държавното обществено осигуряване за 2003 г. стъпва на няколко основни извода: на първо място, този закон осигурява продължаването на пенсионната реформа и нейната практика вече четвърта година. Това е и продължение на осигурителната реформа като цяло. Този закон доказва, че избраният от българските политици и българското общество пенсионен модел, въпреки всички рискове и критични бележки, е един добър модел, съобразен с икономическите реалности и спецификата на българската демографска характеристика и нейната динамика. За мен звучи непонятно заявеното намерение на опозицията да не подкрепи закона, макар че всички закони, свързани с бюджета, по принцип не се подкрепят от опозицията. Вероятно всеки си има своите аргументи. Защото вижда отстъпление от принципите на реформата, защото това ще покаже провала на избрания от всички нас пенсионен модел.


За колегите от лявата половина на залата, те са последователни в своите принципи и отстояват позицията, че това не е добрият модел за България. За тях нещата са ясни.
Гласувайки “против”, уважаеми колеги от дясно, вие ще се отречете, или така предполагам аз, от онова, което доскоро наричахте европейско постижение на своята социална политика, на българската социална политика. Парадокс е това, че днешните управляващи доразвиват реформата, а вчерашните управляващи я отхвърлят. Ако греша, нека тези, които ще се изказват след мен, да ме коригират. Нека хората да преценят дали става въпрос за отговорно поведение или за тясно партийно противопоставяне на момента.
Този закон отново поставя въпроса за желанието и умението да се поемат политически рискове. Много ще се спори за това дали е оправдано да се премине към така наречените осигурителни прагове или не. Но нима има някое ново решение, което да не носи своите рискове? Нали всички искаме да осветлим сивата икономика? За всички е ясно, че трябва да се предприемат стъпки, за да започне плащането на данъци и осигуровки. Отвсякъде се чува, че у нас няма осигурителна култура, че безработицата е достигнала критичната си точка, че осигурителните фондове трудно ще издържат финансово, ако продължи порочната тенденция за плащане на черно, криенето на работни места и осигурителни доходи. Щом всички сме от едната страна на бариерата, от едната страна на проблема по този въпрос, трябва да бъдат подкрепяни мерките, независимо от рисковете, за да се осигури другата тенденция, а тя е: реалистично намаляване на безработицата и плащане на достоверни осигуровки на базата на реални доходи.
Тези, които отхвърлят посочените от правителството решения, нека да бъдат така добри да се опитат да формулират други, по-добри решения, за което всички знаем, че има съответните процедури. Надявам се, че българският парламент ще се обедини около разумните решения. Важното е накрая да се подчертае, че освен увеличените ръстове на социалните заплащания, които се осигуряват с приемането на този закон, се запазват и принципите на осигурителната и пенсионната реформа. Само това е достатъчно да бъде подкрепен законът. Аз и колегите от моята парламентарна група ще подкрепим този законопроект. Призовавам и останалите парламентарни групи да подкрепят проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов! Наистина ние миналата година подкрепихме Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване. Аз не чух да кажете: “Благодаря ви за това, че ни подкрепяте”.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега ще ви кажа.
РОСИЦА ТОТКОВА: А тази година се очертава да гласуваме “против” Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Аз в моето изказване ще изложа нашите тези защо няма да подкрепим бюджета за 2003 г., но искам да Ви кажа, уважаеми господин председател на Комисията по труда и социалната политика: заедно с този бюджет се променят основните закони, които са свързани с трудовите взаимоотношения и с осигурителните взаимоотношения. И точно тук е нашето най-голямо притеснение, защото поне с това, което в този закон е внесено като предложение, първо, се посяга на втория стълб от пенсионната реформа. Това е изключително важно, за да имаме визия занапред какво трябва да правим. Нашата пенсионна система е изградена на тристълбова система. Ето ви един аргумент, с който ние не можем да подкрепим тези промени, защото от втория стълб се изважда една изключително голяма група от хора, които на всичко отгоре имат и добри заплати, и по този начин се създава риск точно пред втория стълб.
Вторият аргумент, поради който не можем да подкрепим този закон, е, че има различен подход към различните групи. Тоест принципа на еднакво отношение на закона към всички не се спазва. И тук беше даден пример с прословутата програма. Защо избрахте точно тези хора да не бъдат осигурени за безработица? Ами, ако ще е така, трябва да ги осигурите единствено и само за трудова злополука.
И накрая искам да ви кажа, че вие просто не знаете към кое пристанище вървите. И затова какъвто и попътен вятър да духа, няма да ви заведе в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Аз наистина пропуснах в моето изказване да ви благодаря за това, че вие миналата година подкрепихте бюджета на Държавното обществено осигуряване и го правя сега.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Моля!
ХАСАН АДЕМОВ: Само че Вие много добре знаете, че принципите и философията при изготвянето на бюджетите на Държавното обществено осигуряване не са се променили.
По отношение на факта, който споменахте, че една голяма група служители от Министерство на вътрешните работи, от отбраната и Въоръжените сили и какви бяха още там, да, действително такъв проблем съществува и за него господин Христосков в своето изложение при представянето на законопроекта имаше възможност да изложи аргументи защо това е направено. Ако си спомняте добре, в Комисията по труда и социалната политика и аз зададох този въпрос. Аз продължавам да мисля, че може да се намери разрешение на този казус. И това не е много трудно.
Сега разбирам, че тази категория хора не са искали, аз не мога да разбера този аргумент, защото става въпрос за задължително допълнително пенсионно осигуряване. Какво означава една група от хора да не искат да се осигуряват по този начин?
А що се отнася до това, което казахте за програмата за заетост, аз искам да кажа, че има и положителни неща в тази програма и вие много добре ги знаете. И едното от положителните неща, които не знам защо не го споменавате, е фактът, че тези хора се осигуряват, имат осигурителни вноски и след това, като отидат да се наредят на опашката за получаване на пенсии, ще бъдат с натрупани точки поне за този период. Значи това е доброто от тази програма. Въпросът е всички програми, които се предвиждат от министерството, да изпълняват своето предназначение. Една от програмите ще бъде центрирана по посока на това да се внасят осигурителни вноски за пенсии, друга програма – за безработица, друга програма – за трудова злополука и професионална болест и т.н. Така че мисля, че можем да намерим добрите решения, ако имаме доброто намерение да участваме градивно при обсъждането на проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Този бюджет, който ни е представен днес за разглеждане, а именно бюджетът на Държавното обществено осигуряване, според мен и моите колеги е прекалено оптимистичен, оптимистичен в неговата приходна част. Тук само едно нещо ще отбележа. Националният осигурителен институт е представил в Министерския съвет бюджет, в който има 80 млн. в повече субсидия. Тоест разчетите на експертите, на специалистите показват, че 80 млн. субсидия повече трябва да отиде в Националния осигурителен институт.
Защо държавата се оттегля от финансовата подкрепа на реформата? Всъщност с това, което се разглежда днес и вероятно ще бъде прието от мнозинството, държавата се оттегля от финансовата подкрепа за реформата в пенсионното осигуряване. Защото, ако миналата година субсидията е била в размер на 546 млн. лв., тази година тя е в размер на 382 млн. лв. Това би било логично, ако има условия за икономическо развитие, ако има условия за повишаване на заетостта, ако има условия за намаляване на безработицата.
Дори в изложението на министъра на труда и социалната политика аз не чух нито един аргумент, който да е свързан с икономическото развитие на страната. Министърът през цялото време говори за административни мерки, за това, че 1000 лв. глоба ще направят това, за това, че инспекторите по труда са станали прекрасни и са направили това.
Извинете, уважаеми колеги, но ако само с административен контрол и с административни мерки се повишава заетостта, тогава къде отива ефектът от вашите добри прогнози за икономическото развитие? Административните мерки трябва да бъдат по-строги, аз съм съгласна с това. Трябва всички субекти да бъдат подложени на еднакъв режим – това горещо го подкрепям. Но най-вече тази система на държавното обществено осигуряване разчита най-много и именно на икономическото развитие, защото то е, което дава най-голямо отражение върху състоянието на Държавното обществено осигуряване. Така че тези предвидени 310 млн. лв. повече приходи в Националния осигурителен институт ние не виждаме къде намират отражение те или какво следствие са те от икономическото развитие, а не само на административните мерки.
На 21 ноември 2001 г. министърът на финансите господин Милен Велчев каза следното: "Дами и господа, основна задача на правителството е да създаде условия за намаляване на безработицата. В тази посока са насочени ежедневните усилия на Министерството на финансите. Приоритетите на бюджета отразяват основните предизвикателства пред него, а именно – намаляване на безработицата и на бедността." За 2002 г. трябваше да се повиши заетостта, да се намали безработицата с 40 хил. души. Данните за м. септември обаче сочат следното. Тази година безработните са 17,4 на сто. Миналата година в края на същия този месец те са били 16,45 на сто. Това за съжаление е един процес през цялата 2002 г. Това е процесът, който…
ХАСАН АДЕМОВ: Това е според статистиката и ти го знаеш много добре.
РОСИЦА ТОТКОВА: Моля Ви, не ме прекъсвайте, защото системата на заетостта я познавам достатъчно добре и мога да ви кажа какви възражения има към нея, но тя отчита данните по един и същи начин.
Уважаеми колеги, това е държавната администрация. Ние трябва да вярваме на нейните данни. Иначе, хайде да си измисляме разни числа, с които тук да се надпреварваме кой повече ще лъже! На всичко отгоре безработните с право на обезщетение намаляват, което увеличава хората, които не получават обезщетение и по този начин ще търсят спасение в другите социални мрежи. На всичко отгоре безработните над една година също нарастват.
Но нека да не говорим за безработните, аз искам да говоря по-скоро за заетите. Защо? Защото в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., справка 28 ноември 2001 г., е предвидено заетите да бъдат 2 млн. 290 хил. 531. Отчетът към 7 ноември 2002 г., справка 7 ноември 2002 г., е за 1 млн. 944 хил. 807 души. Само за една година отчетените заети от това, което е планирано, тоест намеренията, които вие сте имали миналата година, и това, което е отчетено сега, е 345 хил. 724 души. Тук не става въпрос за тези 30-40 хил. души безработни повече или по-малко. Вярно е, че всеки безработен сам за себе си е изключително важен, но той е важен и за държавата. Но тук става въпрос за 350 хил. души!
Ако вземем тези числа, които бяха записани в Закона за бюджета на Република България за 2002 г., то тези хора са 380 хил. Къде отидоха 380-те хиляди души заети, които бяха планирани…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): На каква база ги изчисляваш тези?
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз съм ги взела на база от документите, уважаеми колеги! Аз неслучайно ви дадох датите, справката. Господин Адемов, Вие сте чел становището на Комисията по труда и социалната политика и тези числа съм ги записала на Вашето име.
За 2001 г., уважаеми колеги, заетите са били 2 млн. 197 хил. 877 души. С тези числа искам да ви покажа, колеги, че това, което вие искахте да ни убеждавате миналата година, колко много сте направили, защото имате цяла година пред себе си, защото няма да започнете от средата на годината, защото не можете да се оправдавате с управлението на Обединените демократични сили, всъщност означава липса на заетост и то в огромни размери. Затова няма и доходи в Националния осигурителен институт. Това е според мен най-важната причина. След това ще говоря и за другите причини, свързани с нарушаване на закона и с осигуряване на по-нисък доход от този, който хората получават.
И аз сега трябва да попитам, след като миналата година вие ни убеждавахте, че трябва да гласуваме и ние гласувахме "за", защо тази година отново трябва да ви вярваме и отново трябва да гласуваме "за"? Аз мисля, че точно тук е проблемът. Той е изключително важен.
Вие казахте, че ще увеличите заетите със 190 хил. души. Да си дойдем на думата. Сто хиляди по тази програма. Аз я подкрепям, но искам вие да дадете гаранции, защото вие ще я прилагате, хората, които ще бъдат включени в програмата, наистина да се реинтегрират социално, да полагат смислен труд. Това е най-важното за тях. Не е важно ние да ги караме да местят камъни отляво - надясно и отдясно – наляво. Смислен труд, уважаеми колеги. Този смислен труд изисква допълнителен ресурс. И госпожа Шулева не беше права, че който е инициативен, той ще направи. Е, кога ще го направят кметовете, когато вие предварително сте заложили 50 на сто от потребностите за средствата, необходими за дейностите. Как ще стане това? Освен това на всичко отгоре те ще трябва да намерят пари и за тази програма. Аз съм сигурна, че голяма част от тях ще намерят пари. Вярвам, че това ще бъде така. Или най-малкото съм убедена, че огромната част от тях ще положат усилия да намерят пари точно такава програма да се реализира, защото ние не трябва да смятаме, че кметовете са хора, които не се грижат за своите жители, за гражданите, които живеят в техните общини, а точно обратното. Мисля, че точно те, сблъсквайки се с проблемите на хората именно на мястото, където те са ежедневие, ежедневно контактуват, през всичките 24 часа на денонощието, те най-добре ще знаят какви са потребностите на хората и най-добре могат да преценят какво могат да направят.
Но тук имам още едно притеснение и аз трябва да го кажа, защото ако някъде има тротоари, трябва да си припомним, че има места, където няма тротоар, където няма улици, които да се метат. А безработните са там, подпомаганите лица са там. Така че това, което се говори тук, е някак си общо, за цялата България, от източната до западната и от северната до южната й граница. Да, но тя е много различна, за съжаление, не на всички места безработните са 4 на сто, а има места, където те са над 30 на сто.
Тук искам да кажа, че точно такива мерки бяха наречени "близалки и залъгалки". Аз не смятам обаче, че това е точно така, защото въпреки всичко виждам смисъл. За мен е много важно най-вече това, че тези средства са от държавния бюджет. Дори и да не се реализира тази програма, средствата ще останат. И те могат да отидат както в Националния осигурителен институт, във Фонд "Пенсии", така и за покриване на други нужди. Тук, от тази гледна точка, проблемът къде ще отидат средствата не е много голям. Но най-важното е ние да гарантираме на хората едно принципно отношение към тях – дали те ще бъдат осигурявани за всички осигурителни случаи или ще бъдат по някакви съвсем специфични правоотношения и ще бъдат осигурявани само за трудова злополука?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде е, къде е това?
РОСИЦА ТОТКОВА: Защото, в края на краищата, ние трябва да имаме принципи. Ние трябва да стоим зад принципите, а не зад конюнктурното решение на едно или друго мнозинство.
Останалите 90 хил., уважаеми колеги, които трябва да се добавят, искам да кажа, че според заместник-министъра на финансите те са 72 хил., но няма да спорим за 20 хил. човека, са от всички останали дейности. Министърът на труда и социалната политика каза, че 65 на сто от хората са в сивата икономика. Тогава кажете да бъдат 300 хил. Защо само с 90 хил. души ще се повиши заетостта, след като 65 на сто от хората са в сивата икономика? Тогава кои са реалните разчети? Аз наистина не мога да си отговоря на този въпрос.
Няма да се повиши заетостта, ако задължим туроператорските фирми да имат минимум 6 души заети. Няма да се повиши! Може само тези малки фирми, които са спастрили по някакъв начин парички и могат да извършват техен бизнес, от който разбират или са се научили да разбират, да фалират. Няма да увеличим заетостта и като повишим заетите в Министерския съвет със 106 човека, заетите в Министерството на финансите – със 128 човека, заетите в Министерството на правосъдието – с 502 души, в Министерството на труда и социалната политика – със 109 души, в Министерството на околната среда и водите, което е шампион, може би защото госпожа Арсенова е там в някакъв политически съвет – с 527 души.
И така, ако ги съберем, съберем, съберем – виждате от пресата, че те ще станат 2700 човека. Няма да повишим. И няма да повишим, защото, за да назначим тези хора, ние трябва да съкратим други. Аз не говоря за това преструктуриране и т.н. Говоря за бюджетната сфера. Ако се направи една съпоставка между средствата, предвидени за работни заплати, още в самия бюджет на Република България е заложено 3-процентно съкращение. И на фона на 3-процентното съкращение, и на фона на 3-процентно съкращение на учители, на фона на 3-процентно съкращение на лекари, на фона на 3-процентно съкращение на общините, например, защото се оказа, че общините бяха съкратили хората си, а министерствата не бяха съкратили хората си, ние ще правим увеличение на високоплатената държавна администрация. Може би това е именно защитата на нашия министър на труда и социалната политика, като каза, че ще има административен контрол. Всички тези 2700 души ще се втурнат и ще ни контролират.
Сигурно има и други такива. Може би в тези “други” вие вкарвате занаятчиите – тези хора, които аз най-много уважавам, защото за тях трудностите са най-големи, защото те дори нямат пари да подкупят един данъчен служител. Дори това нямат. Това, което правят хора, които седят горе, когато министерството полага клетва. За тях искам аз, уважаеми колеги, да кажа, че господин председателя на Комисията по бюджет и финанси в неговото становище за бюджета на Република България имаше един ред, едно изречение. А господин Церовски, който оглавяваше групата, която трябваше да осъществи социалния диалог, да се намерят допирните решения каза, че тази година тези данъци са станали по-нормални. Аз мога да кажа, че те са станали по-малко ненормални. Защото ненормалността си остана в тях и защото благодарение именно на тази ненормалност 100 000 души се отказаха да упражняват своята професия. И още 40 000 от тези, които се бяха регистрирали, са се отказали да си плащат осигуряването, което означава, че те са прекратили своята дейност.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Националния осигурителен институт! Аз съм сигурна, че всички изчисления, които вие сте направили, са направени изключително коректно, отчели сте това, че ще бъдат съкратени високоплатени хора, отчели сте това, че ще бъдат включени, примерно, тези 100 000 или по-малко, в което аз съм убедена, с много ниски доходи и така вие сте изчислявали всички тези приходи, които ще трябва да получи Националния осигурителен институт. Но аз имам притеснения във връзка с втората част от този закон. Това е промяната в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. И най-вече моите притеснения са във въвеждането на така наречения минимален осигурителен доход. И ще ви кажа защо.
Аз по-скоро съм склонна да дадем шанс на тази идея да може да се търси механизъм за това да извадим сивата икономика и да помогнем на лоялните, коректни български граждани да бъдат по-конкурентоспособни. Но си задавам един въпрос – какво значи осигурителен доход? Искам да ви цитирам чл. 51 от Конституцията: “Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”, а чл. 60 гласи: “Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество”. А какво облагаме ние? Час и половина беше нужно в комисията на министъра да ми отговори за това равен ли е осигурителния доход на трудовото възнаграждение? И най-накрая тя ми отговори по следния начин: “Осигурителните доходи няма да служат за данъчно облагане”. С други думи разбирайте, че тези минимални осигурителни доходи не са равни на работната заплата. И това оттук нататък вие сами можете да прецените какво може да се направи с работещите и как може, възползвайки се от тези възможности, които дава законът, точно тези хора, за които ние най-много се безпокоим, всички, аз съм убедена в това, ще бъдат отново ощетени.
Мисля си, че точно тук трябва наистина в търсенето на такава мярка да търсим подкрепата на всички. Но нека доказваме, че миналото правителство намалило вноските, пък това довело до намаляване на приходите с 300 млн. лв. Нима приходите са намалели само от това? Аз съм убедена, че ако сметнем колко трябва да бъде намалението на приходите в НОИ на базата на 3-процентното намаление на вноската, те ще бъдат много повече от 300 млн. Но най-важното е, че тези 300% останаха реален доход у хората, те не отидоха някъде. Те останаха у хората, у всеки, който е плащал осигурителна вноска. Така че тази мярка, която е световно призната, не знам защо трябва да се отрича. Това не значи, че не трябва да търсим и нови механизми, защото вие сами казвате: “Дайте да намалим данъците”. Защо ги намалявате, след като приходите в бюджета се намаляват? Защото трябва да оставим повече хора и без това бедните български граждани, да остане у тях и те да имат тази покупателна способност.
И вторият въпрос, който искам да поставя, е въпросът, свързан с Фонд “Безработица”. Миналата година през януари месец се опитвах да ви убеждавам с много аргументи, че вноската може да бъде намалена, след като тези средства се разтоварват от изключително много разходи и те остават единствено и само за изплащане на обезщетенията. Вие тогава не искахте да гласувате, не ми повярвахте. Обаче сега трябва да повярвате на числата. Приходите в този фонд показват, че вноската още миналата година трябваше да бъде намалена. Е, пропуснали сме една година, аз не смятам, че от това трябва да правим трагедия, макар че все пак аргументите са много важен аргумент, когато се убеждаваме, но тази година смятам, че можем да пристъпим към тази мярка и тези средства, които могат да се отделят от Фонд “Безработица” да отидат ако щете за активни мерки, да отидат за подпомагане наемане на сираци, на каквито искате категории младежи, има достатъчно рискови категории и групи за създаване на гаранционен фонд. Защото проблемът с плащането на неизплатени заплати е изключително тежък, изключително тревожен и крайно време е ние да преминем към решаването и на този въпрос.
Така че, уважаеми колеги, наистина си мисля, че когато ние говорим на тази тема, трябва да се стремим единствено и само да бъдем обективни, единствено и само да търсим повече реализъм. Аз искам да съм оптимист, но да си оптимист не означава, че ще постигнеш този резултат. За да може да се коригират прекалените оптимисти, ние трябва да включим в тази дискусия и реализъм. И затова аз пледирам именно за реализъм, за да може накрая, когато стигнем финала на 2003 г., да не се окаже, че хората няма да могат да си получат пенсиите. Както виждате, аз изобщо не говоря за размера на пенсиите, а че хората няма да могат да си получат пенсиите, защото рисковете през този бюджет са видни. Дай Боже ние, вие, да ги преодолеете. И аз искрено бих се радвала, ако всички тези наши опасения се окажат неверни. Но ако те са верни и ако все пак, както чувам, признавате, че има такива рискове, в бюджета трябва да бъдат предвидени именно такива механизми, за да може да се покрият тези рискове, за да може наистина накрая на годината да бъдем спокойни и по този начин да можем да кажем на хората: ние направихме каквото можахме. Това е дадеността в нашата страна. Не сме нито подценили, нито надценили себе си. Обещавам обаче, че следващата година ще направим следващата добра стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Добре е, че заедно с републиканския бюджет в края на миналата седмица ние обсъждаме и бюджета на общественото осигуряване, тъй като имаме спомени за друг подход.
Напълно споделям мнението, че след окончателното приемане на държавния бюджет действително много съмнително става след това обсъждане на второ четене на предложените ни текстове. Аз мисля, че може би има възможност и трябва да се помисли дали действително на второ четене не би трябвало да минат първо двата бюджета – бюджета на общественото осигуряване и на Здравноосигурителната каса и едва тогава да се пристъпи към обсъждане на окончателните параметри на републиканския бюджет, тъй като взаимоотношенията между тези бюджети окончателно се оформят в държавния бюджет и според мен точно този подход е по-нормалният, ако искаме действително с аргументи тук да търсим решение на тежките проблеми, а не да подхождаме формално и предварително предопределено.
Съществена част от бюджета, който днес обсъждаме, е Фонд “Пенсии” и е естествено, че тук е концентрирано едно по-голямо внимание при днешните обсъждания.
Бюджетът, който днес обсъждаме, е бюджетът, който окончателно оформя цялата 2003 г., но днешният бюджет на Държавното обществено осигуряване е бюджет, който показва към средата на управлението на сегашното мнозинство, след изтичане на митичните 800 дни какво става с доходите на 2,4 млн. пенсионери. Това е бюджетът, който реално показва какви са тенденциите в трайната заетост, в обхвата на работещите и размера на сивата икономика; бюджетът, който показва реално доколко има активна и действена икономическа политика.
Жизнено важни икономически параметри, които пряко влияят върху състоянието на цялата социална сфера: в предхождащите изявления и днес в дебатите ние слушаме редица изявления за това какви са бюджетите, за това дали те са социални, дали тези бюджети са възможните бюджети, реалните бюджети, но може би трябва да погледнем конкретно цифрите, които днес са обсъждани и които днес с гласуване трябва да утвърдим и да коментираме тях.
Средната пенсия за 2003 г., съгласно бюджета, който днес обсъждаме, ще стане 108 лв. – увеличение с 6,2 процента и то, забележете, от средата на годината – от 1 юни. Тоест, средногодишното увеличение е с около 3,1 процента или около 4 лв. месечно.
При планираната средногодишна инфлация от 3,5 процента, както е посочено, и то средна годишна инфлация, за която се казва, че в края на годината вероятно ще достигне и 4 процента, дори и да остане толкова, колкото е планираната, а опасенията са други, ясно е, че за никакво бързо и несимволично увеличение на доходите на тази най-нискодоходна и най-онеправдана част от българските граждани става дума, а за реално намаление на техните доходи, за реално обедняване, тоест продължаване на тенденцията от последните години.
Това са цифрите. Това е категоричният извод, който не може да бъде опроверган и който е достатъчен аргумент този бюджет да не бъде подкрепян.
Достатъчно дълго се говори за приходната част. Само няколко неща и аз ще споделя, но нещата стават още по-тревожни, ако внимателно действително се анализа приходната част от този бюджет.
Приходите от осигурителни вноски са увеличени с около 300 млн. лв. Това е два пъти по-голям ръст в сравнение с този от 2001-2002 г. и основно, както е посочено и в доклада, а и от цифрите се вижда, идва от увеличение на приходите от осигурителни вноски от работодателя. На това се разчита от планираното увеличение на заетите лица със 180 хил. и на увеличение на средномесечния осигурителен доход от заети лица - 180 хил., от които е посочено, че 100 хил. са на базата на програмата.
Стремежът да се изкарат на светло реалните доходи, да се намали безработицата е похвален и единствено правилен път за решаване на проблемите. И този стремеж категорично трябва да бъде подкрепян.
Аз мисля, че е известен плюс, че се прави такъв опит за анализиране и за търсене на решение на точно тези проблеми. Както казах – този подход трябва да бъде подкрепян, тъй като ние бяхме свидетели в един минал период, когато тези проблеми бяха неглижирани и въобще не се търсеше тяхното решение.
Какви са мерките, които се предлагат за постигането на тези чудесни цели или както казах – цели, които всеки един нормално мислещ човек трябва да подкрепя; цели, които трябва да бъдат реализирани последователно във времето независимо от управляващото мнозинство?
Мерките, които се предлагат са: широко рекламираната програма “От социални помощи към заетост”, въвеждането на минималните осигурителни прагове за девет групи професии в 48 икономически дейности, изменението в Кодекса на труда, които изискват един по-строг режим, изискват регистрация на трудовите договори в Националния осигурителен институт.
Безпокоя се, че това са по-скоро административни мерки, които едва ли ще доведат до желаните резултати. Това са административни мерки, които може би имат някакъв минимален положителен ефект, но административни мерки, които в никакъв случай не могат да заместят активна икономическа политика.
Първо, по програмата “От социални помощи към заетост”. Пределно ясно е, че това е програма, която по-скоро създава условия за полагане на общественополезен труд срещу получаването на социална помощ и в това няма нищо лошо. Естествено, че след като се ползват средства на обществото, нормално е срещу тези средства да има полагане на общественополезен труд. Лично аз подкрепям този подход, но този подход, доколкото разбирам от средствата за масова информация, действително се подкрепя от една голяма част от българските граждани, от данъкоплатците, откъдето идват тези средства. Въпросът е, че това въобще не е програма за трайна заетост. Това е програма, която разчита изцяло на бюджета и едва ли ще доведе до реално увеличение на брутния вътрешен продукт.
Да, действително, чрез тази програма индиректно се финансира допълнително бюджетът на Националния осигурителен институт, но в никакъв случай ние не можем да говорим за трайни мерки, с които се увеличава заетостта със 180 хил. работни места, които водят до крайно стабилизиране на бюджета на общественото осигуряване, тоест това са палеативни административни мерки, които имат друг ефект, но това не е активна икономическа политика.
По въвеждането на минималните осигурителни прагове – също според мен има една двусмисленост. Да, действително не е нормално положението, когато, доколкото си спомням, 1 млн. 900 хил., които са на трудов договор в момента, 1 млн. са на минимална заплата. Това е ненормално положение. Това е опасна ситуация, която минира и предопределя всякакви по-нататъшни действия в социалната сфера. Както казах, трябва да бъдат подкрепяни мерки, които търсят решение на този съществен, изключително важен проблем.
Въпросът е дали с минималните осигурителни прагове няма да увеличим броя на хората, които работят без никакъв трудов договор. Аз се опасявам, че с въвеждането на минималните осигурителни прагове без никакви гаранции, че това ще са минимални работни заплати – такива гаранции няма. Дори и в споразумението между работодатели, синдикати и правителство няма никакви гаранции, че минималните осигурителни прагове за тези 48 икономически професии ще са гарантирани минимални работни заплати за съответната професия.
Реално се създават условия за плащането на осигурителни вноски върху по-висока основа от реално получаваната работна заплата, което е фактическо увеличение на размера на осигурителните вноски на част от най-нископлатените работници. Това води до реално намаление на техните доходи.
При обсъждането в комисията на този въпрос министър Шулева заяви, че няма никаква гаранция, че това ще се получи, но и да се получи, това ще са малко хора. Колко малко хора? Хиляда, две хиляди, пет хиляди, десет хиляди ли? Но, както казах, това е реално увеличение на осигурителния праг, на осигурителните вноски, на процента. Това е реално намаление на доходи на най-нископлатени хора, утежняващо положението им.
Не става ясно какво става със сивата икономика – тази, при която и в момента няма ведомости за заплати, няма трудови договори, не внася данъци и осигуровки, не я интересува нито размера на минималната работна заплата, нито това дали има осигурителни прагове или няма осигурителни прагове. Дали предлаганите мерки ще я изкарат на светло или по-скоро ще я увеличат? Страхувам се, че се тръгва по пътя на най-малкото съпротивление, не се търси реална промяна в тенденциите и решаването на тези толкова тежки в последните години проблеми.
Преди малко в словото си министър Шулева заяви, че в предстоящото обсъждане на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и в други закони ще бъдат предвидени много тежки мерки относно тези проблеми.

Естествено, най-вероятно тези мерки ние ще ги подкрепим, но въпросът е дали тези мерки, както казах, ще доведат до реална промяна на нещата. Аз се страхувам, че проблемът не е в трудовите договори, минималните работни заплати, осигурителните прагове, а в криенето на оборот и ако тези мерки не бъдат съпроводени с действия точно в посока на изкарването на реални обороти на икономическите субекти на пазара, това ще са палиативни административни мерки, които могат да имат точно обратен ефект.
В заключение ще кажа, че е ясно, че днес ние обсъждаме един бюджет, който въобще няма да промени тежкото материално положение, както казах, на голямата част от пенсионерите. Това е бюджет, чиято приходна част е с твърде съмнителна посока, бюджет, който вероятно ще реализира много по-голям дефицит и ще изисква много повече допълнителни субсидии за покриване на недостига от планираните 383 млн. лв.
Специално за мен е категорично мнението, че такъв бюджет не може да бъде подкрепен, тъй като той е твърде съмнителен, както казах, в приходната си част и мизерстващ по отношение на разходната част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
За реплика думата има господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Слушайки дискусията, започвам да си мисля – аз ли не разбирам за какво става дума или изказващите се нещо не могат да вържат нещата. Как може един бюджет, хем да е със съмнителна приходна част и с мизерна разходна част? В края на краищата той трябва да бъде балансиран бюджет – или приходната му част е висока, преоративно, с висока разходна, или приходната част е ниска и е ниска разходната. (Реплики.)
Ама, колеги, недейте така! Миналата година имаше обвинение: вие клекнахте на Фонда. Тази година обвинения: вие се скарахте с Фонда!
Аз много добре си спомням дискусията от миналата година. Или тръгваме да правим някакви първи малки, бавни стъпки за това тази икономика да започне да стане в по-голямата си част на светло или продължаваме да си правим мафиотската икономика и да се правим, че няма нищо!
Осигурителните прагове – това, осигурителните прагове – онова! Ами, ясно е, че трябва да се въвежда някакъв ред. Как да накараме привикналия за десет години български бизнес, който е навикнал да бъде само на тъмно, да започне да излиза на светло? Кажете друг начин без осигурителни прагове. Може би трябва да мине Христосков и една по една фирмите да ги помоли да биха били така добри да внесат осигурителните си вноски с баница и с бъклица?!
Значи, държавата с регулативната си функция налага някакви минимални прагове и аз не виждам защо трябва да се обсъжда това, че те са неизпълними и логиката на Фонда е, че щели да втвърдят трудовия пазар. Ха, да видим как ще го втвърдят трудовия пазар. На мен ще ми бъде много интересно догодина, когато тук се приема отчетът на Хрискосков, да видим дали се е втвърдил трудовият пазар.
Как да кажа, значи обръщаме позицията на 180 градуса в зависимост от това за коя година говорим от трибуната: клякаме на Фонда – не клякаме на Фонда; караме се с Фонда – добри сме с Фонда!
Добре, за миналата година обвинението беше: "Вие клекнахте на Фонда! Капитулирахте на Фонда!". Тази година е: "Вие се скарахте с Фонда!". Какво да правим с Фонда? (Шум и реплики в залата.)
Значи, аз се опитвам да обясня нещо много простичко… (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Уважаеми колеги, репликата беше по отношение на изказванията, които се чуват цяла сутрин тук. И репликата е много ясна: Дайте да приемем бюджета на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и да върви страната ни напред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми колега, аз благодаря за репликата, но аз не съм коментирал Вашето желание или нежелание по отношение на преговорите с Международния валутен фонд. Аз коментирах конкретни цифри и не чух нещо различно във Вашата реплика. А конкретните цифри са ясни: ниво на средна пенсия, което води до реално обедняване. Ръст на средната пенсия 6,2 на сто от полугодието на следващата година – за това става дума!
Аз говоря за това, че осигурителните прагове създават възможност след като няма гарантирана минимална работна заплата – такова нещо няма, за увеличаване на размера на вноските за най-ниско платените, за плащане на вноски, по-високи от реалната заплата, която ще получавате. Това е факт!
Аз говоря, че планираната субсидия за покриване на недостига от 383 млн. лв. най-вероятно ще бъде завишена във връзка с нереалната приходна част на този бюджет.
И затова предлагах между първо и второ четене първо да бъдат обсъждани тези проблеми и едва тогава да се стигне до взаимоотношенията с републиканския бюджет, ако това е възможно. Това са конкретни проблеми, а взаимоотношенията с Международния валутен фонд – решавайте ги, както вие прецените. Тук става дума за друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Слушах внимателно изказванията на колегите и по никакъв начин не отричам тяхното право да тълкуват и закона, и цифрите, според своите политически разбирания. Но, тук наистина се споменаха много цифри, но някой спомена и думата "ощетени" и "потърпевши".
Аз мисля, че всички след този дълъг преход сме потърпевши от нещо. Няма да конкретизирам към момента от какво, но разрешете ми именно като обикновен гражданин, като потърпевш също да взема отношение по Закона за Държавното обществено осигуряване.
За тази цел ми позволете да се върна с няколко дни назад, защото тук много правилно беше спомената, според мен, темата за републиканския бюджет.
Когато броени часове, след като получихме поканата за НАТО, беше гласуван и приет Бюджет 2003, докато слушах дебата за бюджета си задавах въпроса: има ли той алтернативи и това, което представиха колегите отляво и отдясно, представлява ли алтернатива на Бюджет 2003? Без да съм специалист, стигнах до заключението, че представените позиции щяха да ни водят по един отъпкан път, който не вярвам, че щеше да има способността да промени нашия живот, защото още повече щеше да задълбочава проблемите.
А на изборите ние обещахме нещо просто – да сложим ред в държавата и в хода на изпълнение на Бюджет 2002 Европа оцени това, че в България има действаща пазарна икономика.
Новото в Бюджет 2003 е именно, като потърпевш и като обикновен гражданин разсъждавам, а не като финансист, новото е, че се дава възможност за преосмисляне и актуализация на приоритетите.
Бюджет 2003 дава възможност да се отърсим най-после от зависимостта от държавата и да проявим инициатива. Като имам предвид и социалната насоченост на Бюджет 2003, това ще стане без държавата да се оттегля от ангажимента към засегнатите от прехода слоеве от населението.
Наистина, дами и господа, не съм специалист и няма да говоря с цифри, но позволете ми да споделя с вас какво на мен ми говорят цифрите, за които вие досега споменавахте. Защото зад тези цифри аз виждам действия, които водят до конкретни резултати, и най-важното – виждам нови обществени отношения.
Ще се спра на две мерки, които предвижда Законът за бюджета за Общественото осигуряване.
Първо, това е регистрацията на договорите преди още работниците да са започнали работа. Според мен това не само ще намали броя на работещите в сивата икономика, в неформалния сектор (както чухме, министър Шулева преди малко каза, че това са над 250 хил. души), но регистрацията на договорите ще доведе и до нарастване на броя на осигурените лица. Нима това не е добро? Заетите ще се осигуряват вече според мен върху реалните доходи, които те получават, а това ще доведе до увеличаване на приходите в самото обществено осигуряване, респективно ще бъдат защитени интересите на много по-голям кръг от хора, ще бъдат защитени техните социални права.
Втората мярка, върху която искам да се спра, е за минималните осигурителни прагове. Как аз ги разбирам? Всички много отдавна знаем, че съществуват доходи, върху които нито се плащат данъци, нито осигурителни вноски. Минималните осигурителни прагове, които се въвеждат, според мен гарантират една стабилност на общественото осигуряване. Минималните осигурителни прагове, а те са по икономически дейности и по групи професии, ще доведат до ограничаване на просрочването на задълженията към общественото осигуряване. А всички знаем колко трудно се събират старите задължения към НОИ.
Освен това коректните и некоректните (тук много правилно бе споменато преди малко) осигурители ще бъдат поставени на една основа. И наистина това е условие за по-добра бизнес среда, условие за по-справедливи отношения между труда и капитала. Разбира се, това е условие и за лоялна конкуренция.
Акцентирам върху тези мерки, защото според мен целта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване е преодоляване на традиционни за българската действителност проблеми като: укриването на реалните доходи, осигуряването върху минималната работна заплата и намаляването на задълженията към фондовете за общественото осигуряване. Не на последно място, разбира се, той провежда и конкретна политика за борба със сивата икономика, политика на непримиримост с нередовното плащане на осигуровки и укриването на доходи. А това се отразява пряко на начина на живот на най-незащитените слоеве от населението. С други думи законът дава възможност за провеждане на нова политика на приходите в бюджета за общественото осигуряване, разширява осигурителната основа, а това според мен води до възможност за увеличаване на пенсиите и постепенното намаляване на осигурителните вноски.
Преди малко споменахте 6,2 процента, но с 6,2 процента се увеличава разполагаемият доход.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не приказвай глупости, като не знаеш.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това са реални цифри!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Дами и господа народни представители, наистина имате право да тълкувате цифрите и думите на закона както повеляват вашите политически разбирания. Но разрешете на мен именно като гражданин, потърпевш от вашата политика през последните 12 години, да търсят това, което ще създаде нов държавен механизъм, та тези цифри да бъдат в услуга на народа. През всичките тези години на преход се говореше за по-голяма и по-добра социална сигурност, за защита на всички, които се трудят и са изложени на рискове, за справедливо разпределение на отговорността на тези, които ползват работна сила и имат доходи от трудова дейност, към тези, които са неработоспособни и нямат възможност да се трудят. През всичките тези години за това се говореше. Според мен сега имаме възможност да направим крачка напред.
В началото направих връзка със Закона за републиканския бюджет, защото зад цифрите аз виждам конкретни действия. Динамиката на действията ще покаже способни ли сме ние, българите, да възраждаме заедно нашето общество.
Естествено, аз ще подкрепя Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване. Считам също, че той е оптимистичен в своята приходна част. Но знаете ли, предпочитам инициативите, които увеличават динамиката на действията пред застоя, който ще увеличава теглото на бремето. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заповядайте за първа реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Милушев, Вие няколко пъти казахте, че не разбирате от тази материя, пък зад цифрите виждате някаква динамика, която Ви позволява да правите изводи, и то категорични изводи. Според мен едното с другото не е много логично.
Искам да акцентирам репликата си върху едно нещо. Вие твърдите, че този бюджет е оръжие за борба със сивата икономика. Може да има такъв замисъл, може да има такава идея, може да има такова желание, но това, което е написано вътре, съвсем не е гаранция, че това ще има такъв резултат, защото аз Ви говорих преди малко – това е нож с две остриета. Второто острие е много по-остро. Защото не може в един и същи бюджет да увеличаваш социалните вноски и да увеличаваш данъка върху печалбата. Научният работник го няма сега. Не ми отговори на въпроса как така ще стане това чудо?! Затова Ви казвам: не правете изводи, които се плъзгат по повърхността на явленията. Вашият колега преди малко викаше: “Как така фондът миналата година – капитулация, пък тази година – не знам какво си”. Може, когато не знаеш как да водиш преговори, когато си неопитен, подчиняваш се на всичко, което ти кажат.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Боже, какви глупости! (Кръсти се.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Приемаш абсолютно всичко, което фондът ти диктува. Така беше миналата година. Тази година същото това неумение казва точно обратното: “Не, само аз съм прав, ти си гледай работата”. Това е в резултат на пълно неумение да се водят преговори с такава сериозна финансова институция, каквато е Международният валутен фонд. Повярвайте ми, аз четири години се занимавам с това и ви го казвам, че е точно така. Един умело преговарящ екип на най-високо ниво можеше да постигне чудесни условия миналата година, а не да върне България с четири години назад. Един добър екип знаеше къде може да отстъпи и къде не може. Този екип тази година се втвърди до счупване, а това, че се е счупил вече, си е негов проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За втора реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Милушев, аз ще Ви направя реплика в две посоки.
Първо, правим ли разлика между осигурителен праг и осигурителен доход? Според мен ще бъдем изправени пред изключително сериозен правен проблем. Това е много важно и то трябва да се каже още сега. Защото не може да се осигурява един човек на по-висок доход отколкото е реалният му доход. Иначе се нарича работна заплата.
Смятам, че винаги трябва да се търсят решения, винаги трябва да опитваме и нещо ново, което е намерило решение в други държави. Но няма ли да се съгласите с мен, че когато предприемате такова рискована стъпка, вие трябва да предвидите резерв, с който да се покрият именно тези по-малки постъпления, които биха се реализирали? Защото може като потърпевши ние да си говорим тук, но можем ли без финансова подкрепа на държавата в края на 2003 г. да не даваме пенсии?! Няма как да стане! Държавата пак ще се намеси. Така че не можем да говорим за оттегляне на държавата от общественото осигуряване. Това може да стане 2007-2008 г., ако е рекъл Господ.
Второ, тъй като говорим за числата, Вие казвате, че това е по-високата заетост. Аз ще повторя още веднъж точно тези числа. За 2003 г. се предвижда заетост 2 млн. 134 хил. 807 души. За 2001 г. се предвижда заетост 2 млн. 197 хил. 877 души. Това повишение ли е или намаление? Хайде да смятаме. Тук ни беше даван пример с басейните. В шести клас може и да не решим задачата, ще получим 3 или 2. Но ако ние получим двойка, хората ще дойдат отвън и тогава няма да си говорим за потърпевши и за по-малко потърпевши.
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че двойно по-трудно е да се бориш с полуистини, отколкото с лъжата. Нека да говорим истини, а не лъжи, не полуистини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има думата за трета реплика госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Милушев, не знам какво сте слушали през последните 12 години, но преди 18 месеца българският избирател чу: “Незабавно и несимволично увеличаване на пенсиите!” – Симеон Сакскобургготски. И понеже днес коментираме доходи, хубаво е, когато ви пишат неща, да знаят какво пишат. Защото разполагаем доход от 3 лв. в никакъв случай не е незабавно и несимволично увеличаване на доходите, като имаме предвид… (Оживен разговор между Явор Милушев и Иван Искров.) Слушайте ме мен, не слушайте Иван Искров, той ще ви обърка! Не го слушайте, защото той не познава материята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масларова, по-спокойно, той Ви слуша.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: На следващо място, искам да ви кажа нещо друго. Промените в регистрацията на трудовите договори не стават в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а се извършват в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Ние не го гледаме него. Това, че ще се извършат, е още по-страшно, защото това е пак нарушение, че гледаме нещо, което не се е случило. Но господин Милушев просто не ги знае тези неща.
Така че, господин Милушев, като роля, ако някога сте играли министър на труда или социален специалист, добре го изкарахте на тембър, на позиция, но като съдържание – не правете неща, които просто не са Ваша специалност. Много Ви уважавам, за да Ви използват като тежка артилерия в момент, в който се гледат много сериозни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Милушев, имате думата за дуплика.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Масларова, изглежда Вас използват като тежка артилерия срещу моето скромно изказване. То беше единствено от позицията на потърпевш и обикновен гражданин. Употребих думата “потърпевш”, защото взех реплика от Вашето изказване. Вие сама казахте, че сте потърпевши вследствие на вашата собствена политика през тези години. Тежка артилерия е и господин Муравей Радев.
Уважаема госпожо Масларова, да, ние незабавно се справихме с огромния дефицит, който ни беше оставен. А оттам нататък вие разсъждавайте и за пенсиите, и за всичко друго. Но ние незабавно се справихме с това.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Изядохте 500 млн.!
ЯВОР МИЛУШЕВ: Господин Муравей Радев може би трябваше да ме стресне и да ме хвърли по гръб с разходката от темата за Международния валутен фонд до разходката за сивата икономика, но според мен това, което беше цитирано от министър Шулева, 65 процента от работещите по трудов договор да се осигуряват на минимална работна заплата, а това прави от изложените цифри преди малко – над 1 млн. и 100 хил. души, ето това според мен е сива икономика. Не само производството на фалшив алкохол е сива икономика, на фалшиви цигари. Сива икономика е точно това според моите граждански разбирания. И именно и минималният праг, и регистрацията на договорите ще имат задача поне малко да се справят с този проблем. Аз не казвам, че веднага ще се справят, не съм и специалист да вещая такова бъдеще, но именно като гражданин изказах своето мнение. Уважих Вашето политическо мнение, намерете сили да откриете и в това, което казвам, положителното. Убеден съм, че ще бъде полезно за всички политици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
За изказване има думата проф. Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от редица от изказалите се преди мен, а и при дебата за републиканския бюджет, аз лично смятам, че бюджет 2003, както е замислен, в тази му макрорамка, ще бъде изпълнен. Той ще бъде изпълнен независимо от критиките, че е оптимистичен и т.н., както чухме от министъра на финансите, че бюджет 2002 отива към преизпълнение с около 120 млн.
И второ, за разлика от доста мнения, които се чуха тук, аз лично се отнасям спокойно и дори с известно чувство на симпатия към министъра на финансите по повод на неговия спор с Международния валутен фонд. Аз съм за твърда позиция. Разбира се, ако тя е разумна и се базира на солидни калкулации. Заедно с това още в началото искам да кажа, че в нашата парламентарна група, нашите представители в Комисията по труда и социалната политика и лично аз сме давали принципна подкрепа на двете нововъведения в бюджета, които имат пряко отношение към бюджета на Държавното обществено осигуряване за следващата година, това е програмата за субсидирана заетост и намерението на правителството да въведе така наречените осигурителни прагове. Съжалявам, че я няма министър Шулева, за да кажа обаче двете си големи опасения. Защото едно е да имаш хубава идея и програма, която е ресурсно осигурена в частта за бюджета, друго е какви резултати ще се постигнат. Към казаното от някои от колегите за програмата за субсидирана заетост искам да добавя безспорния факт, че общините нямат материалния капацитет, за да направят тази, както я нарече сполучливо министър Шулева, ненормална заетост що-годе нормална, за да направят изкуствената заетост, изкуствено създадена, за да се облекчи пазарът на труда, в нещо, което носи пълноценна практическа полза. Защото за тази цел се заделят от парите на данъкоплатците над 100 млн. лв.
И второ, аз се опасявам, госпожо Шулева – казвам го в задочен план, – че системите, които имат отношение към осигурителните прагове, имат административния капацитет да работят при тази нова усложнена система. Въпросът не е в това дали ще хванете крадеца тук и там. Не е въпросът дали някой ще си понесе заслуженото, както казва госпожа Шулева. Въпросът е другаде: имаме ли система за покриване навсякъде – от горе до долу и във всички браншове, на това изискване. И аз смятам, че такава система няма. Затова предполагам, че в тези два пункта законът, засягащ бюджета на Държавното обществено осигуряване, ще търпи удари, които не зная дали са калкулирани както трябва.

Освен това бих искал да поставя въпроса, и се надявам, че някой ще ми отговори, защо гледаме бюджета за Държавното обществено осигуряване, без да сме постигнали съгласие или да имаме реално гласуване по два други закона, на които се разчита, за да влязат в действие новите механизми? Това са промените в Кодекса на труда и промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Ами ако те не минат в този вид, какво ще правим? Ще се върнем да коригираме бюджета ли? А ако се намери междувременно по-добро решение, какво правим?
Поради тези и други въпроси, аз се присъединявам към казаното от колегите, че ние не обсъждаме бюджет, който е резултат на политика и програма, ние обсъждаме бюджет, който ни задава политика, задава ни гласуване. Затова са притеснени толкова много депутатите, които, носейки информация от своите райони и знаейки какво става в техните сектори, в крайна сметка ще трябва да гласуват нещо, за което не са сигурни, че то ще се изпълни.
Аз мисля, че бюджетът за Държавното обществено осигуряване не бива да получи подкрепа, най-малко от опозицията. Иначе ще стигнем до безпринципна полемика поради редица причини, част от тях бяха изтъкнати тук. Искам да обърна внимание на три от тях.
Първо, и в бюджета за следващата година не са заложени никакви пари за решаване на въпроса на хората в предпенсионна възраст. Миналата година се каза по повод на предложението, което направихме, да се създаде една по-гъвкава система, едно облекчение на тези хора, които са над 100 000 души, да се пенсионират по-рано при намалени пенсии. Ако трябва, да си откупят пенсиите. Тази година внесохме предложението при още по-гъвкав вариант - и то беше отхвърлено.
Аз, госпожа Масларова, колегите, които сме работили по този законопроект, не можем да внасяме едно в комисията, а тук да гласуваме за бюджет, който фактически отхвърля това предложение. Аз водя преписка от доста месеци с канцеларията на министър-председателя. Ето това е отговорът на писмото, което съм изпратил. Някой му е казал, че не стигат 140 млн. лв. за това. Значи тези, които разчитат на промени в точковата система, догодина трябва да пият студена вода. Тези, които разчитат пенсиите им да бъдат плътно до повишението на заплатите – също.
Има и други причини, поради които ще гласувам “против”. А ако желаете на второ четене да водим сериозен разговор, тогава могат да се постигнат резултатите или близки до тях, които бяха записани във вашата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Професор Петков, времето на Вашата парламентарна група свърши.
Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, имате думата за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! С моята реплика аз всъщност Ви давам възможност да довършите това, което искахте да кажете. Но аз правя репликата не само за това, а защото цял ден ние слушаме полуистини. Не знам как трябва да убеждаваме хората да вярват в тях, след като ние самите не можем да повярваме. Днес многократно беше казано в тази зала, че 430 000 души се осигуряват на 67 лв. заплата. 1 200 000 души, в това число и тези 430 000, се осигуряват на минималната работна заплата. Ако приемем, че средната работна заплата за страната е 270 хил. лв., остатъкът до 1 934 000, колкото са реално заетите – това е информация от 7 ноември 2002 г., трябва да се осигуряват средно на 564 лв. Това възможно ли е? И къде е грешката? Кой манипулира общественото мнение и защо?
Аз искам да получа отговор на този въпрос. Защото това са данни, които са изнесени в пленарната зала на Народното събрание, за което аз искрено Ви благодаря, че взехте участие в дебата, за да може тези данни да бъдат записани тук и ние да можем да се позовем на тях. Направете вие сами сметка. Защото смятам, че след като един народен представител си позволява да ни обяснява бюджета със задача от 6-ти клас как пълним басейна и как го изпразваме, всеки е минал поне 1-ви клас, за да е научил умножение, деление, събиране и изваждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли друга реплика към проф. Петков? Няма.
Професор Петков, имате думата за дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Благодаря за жеста, госпожо Тоткова, ще Ви го върна в подходящ момент и в подходяща обстановка. Но все пак Вие поставяте реален проблем. Аз бих искал да направя дупликата си в присъствието на госпожа Шулева, но нямам тази възможност. Затова искам да припомня разговора, който водихме в тази зала миналата година по повод на това откъде се пълни и откъде се изпразва басейнът на пенсионните пари. Тя много точно, и с това влезе в капана, нарече заетостта ненормална. Ненормални неща прави човек, който няма нормална икономика. Миналата година си обещахме всички, че ще наблегнем на здравите механизми, които пълнят държавния бюджет - заетостта в частния сектор, общините и инвестициите, които ще идват от чужбина. Сега за следващата година тези механизми са подценени и на преден план излизат други. Ами, госпожо Тоткова, естествено е, като трябва да докажеш, че това, което правиш, е съчетано с някаква пазарна, икономическа и финансова логика, да събираш от девет кладенеца вода. Цифрите не се връзват, те не се връзват отникъде и в крайна сметка догодина ще отчетем 100 000 работни места, както в случая, ангажирани, но не повече от 50 процента от тях ще бъдат ефективни работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, проф. Петков.
Има думата народният представител Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Не мислех да се изказвам, но обидните квалификации, които използва колежката Емилия Масларова по отношение на едно голямо име от нашата култура, каквото е Явор Милушев, ме принуди и икономист да стане и да отговори и той на част от обвиненията, които се сипят тук.
Нещо повече, госпожо Масларова, господин Петков в дупликата си, за която тук всички му благодарим, много добре отговори на въпроса защо се предлагат различните подходи от нашето правителство. Ненормални неща се правят там, където няма нормална икономика, няма нормална среда – каза господин Петков. И е абсолютно прав. Жалкото обаче е, че това е заключение след 12 години на преход, 12 години, в които вие като футболна топка си предавахте властта отляво надясно. Управлявахте 2 пъти и 2 пъти доведохте страната до банкрут. Единия път през 1990 г. ни зачертаха от света, тъй като вие обявихте мораториум по дълга и оставихте страната с по-малко от 200 млн. долара резерв. Поне така се твърди, така се твърдеше от покойния, мир на праха му, господин Луканов, че толкова пари имало и затова е обявен мораториум. В резултат на вашето прословуто ляво управление!
Пак и като сега, както се опитвате да убедите хората за левия модел, спечелихте 1994 г. и пак докарахте държавата до банкрут, при който пак нашите пенсионери, за които тук ревете с крокодилски сълзи, а нищо не решихте по време на вашето управление, стигнаха до 4 долара заплата. Средната работна заплата, господин Овчаров, стигна над 10 долара. Каквото и да ми репликирате от място, това са реалните цифри. Това са реалните цифри. Това е!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ти откри топлата вода!
ИВАН ИСКРОВ: И вие питате защо се приемат тия мерки.
Да не говорим, въпреки правилната политика, според нас, която беше заложена като основни тенденции на колегите, които я правиха преди нас отдясно, но тази приватизация, всъщност и последните предприятия, които работиха, я доведе до банкрут. Хората, които създаваха работните места. Но пак искам да кажа: вие заложихте бомбата. Неслучайно по ваше време министерството се казваше “на социалните грижи”, а сега вече се казва “на социалната политика”. Има голяма разлика, нали?
Така че е много нахално от тази трибуна два пъти фалирали държавата да обяснявате какви били извънредните мерки и защо били те. Предложете по-добри мерки! Само че аз чакам. Година и половина чувам и от предишния ви лидер, и от сегашния ви как вие ще ни предложите някакви мерки. На вашия прословут конгрес предложихте някаква нова икономическа политика. Поисках да видя тази нова икономическа политика – общи приказки. Все едно, че гледам някакви желания на синдикалните институции.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти сега говориш конкретно по бюджета.
ИВАН ИСКРОВ: Конкретно по бюджета. Защо трябва да бъде подкрепен този бюджет? Тук въобще няма да се спирам на неверните твърдения, които бяха казани и от господин Радев – за увеличаване на данък печалба, и на други твърдения, за които говорихте. Господин Димитров говори за някакво продължаване на бедността, при положение, че имаме ясно увеличение на разполагаемия доход с 6,2%. Тук се имат предвид точно разчетите и те са ясно изписани откъде идват. И ако искате още разчети след малко господин Христосков като заключение тук ще ви даде 1000 цифри, ако желаете, като професионално.
Защо трябва да бъде подкрепен тоя бюджет? Този бюджет трябва да бъде подкрепен именно защото се опитва да сложи край на този омагьосан кръг на безвластието, именно в тази сфера. Може би “безвластие” не е точната дума. На едно въртене 12 години и спорове за пенсии и други и в крайна сметка се оказа, че голяма част от хората в нашата страна не плащат.
Госпожа вицепремиерката Шулева ви даде едни много притеснителни данни и вие трябва да се срамувате от тях, а не ние. Вие трябва да се срамувате, че за 12 години преход ние имаме 1 млн. и 200 хил., които плащат данък и се осигуряват на минимална работна заплата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не плащат данък.
ИВАН ИСКРОВ: Всъщност те не плащат, тъй като минималната работна заплата е в границата по таблицата. И в момента ние предлагаме, и именно това е силата на новия бюджет, и със съпътстващите го закони, за които говорихте – Кодекса на труда и Кодекса за задължителното обществено осигуряване, се мъчим да сложим край на този процес. Това е лайтмотивът, това е семката на Бюджет 2003 за частта му за социалните осигуровки и социалните плащания.
Някои от колегите казваха тук, че тези минимални осигурителни прагове щели да принудят част от бизнеса ли, от хората да преминат в сивата икономика. Това е точно обратното, господа. Като изключим криминалния бизнес, който не е сива икономика – нека някой да стане и да ме разубеди тук в рамките на реплика – като изключим криминалния бизнес, който не се обхваща от никакви статистики… (Неразбираеми реплики от Коалиция за България.) Ами именно сива икономика е да получаваш 300 лева, а да се водиш на 100 лева. Ами именно сива икономика е 230 хил. работещи да работят при условия от епохата на Адам Смит – без трудови договори.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да кажеш нещо за кантарите?
ИВАН ИСКРОВ: Именно това се предлага от правителството и е прието и от социалните партньори.
Едно от твърденията тук – някой каза, че този бюджет не бил съгласуван и не е бил подкрепен от синдикати, наблюдатели и други, мисля, господин Радев – също не отговаря на истината. Единствените точки, по които в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт не е имало подкрепа на Бюджет 2003 и нека господин Христосков го опровергае, ако не съм бил точен, бяха по трите дни болнични, които по чисто фискални причини не бяха предвидени за 2003 г., и по отношение на някои други осигурителни плащания във връзка с временна заетост или нещо от този род. Нека господин Христосков обясни. Иначе изцяло бюджетът на НОИ е подкрепен именно от тези наши партньори, които са в Националния осигурителен институт.
Поради тази причина, уважаеми дами и господа, пледирам бюджетът на Държавното обществено осигуряване да бъде подкрепен и то да бъде подкрепен масово, силно, тъй като това не е бюджет, който предвижда само плащане на съответните пенсии, обезщетения или други осигуровки. Казвам още веднъж: това е бюджет на реформата. Бюджет, който се мъчи по някакъв начин да изкара, да накара някои работодатели – нека да ги нарека, меко казано, недобросъвестни – да започнат по някакъв начин да осигуряват своите работещи на едни по-близки до пазара нива.
От тази гледна точка аз не виждам никаква причина и не разбрах защо тук имаше такива упреци, че не се гледа успоредно с консолидирания държавен бюджет, тъй като това също не отговаря на истината. Мисля, че господин Димитров го каза. Точно това ние сме заложили като процедура и в Комисията по бюджет и финанси, и в пленарната зала – върви държавният бюджет, вървят двата бюджета - на НОИ и на Националната здравноосигурителна каса, и съответно бюджетите на НОИ и Националната здравноосигурителна каса ще бъдат приети на второ четене преди окончателното приемане на Закона за държавния бюджет. А през това време, господин Димитров, уважаеми колеги отляво и отдясно, ние сме на ваше разположение да видим всички ваши предложения. И както винаги всяко обосновано предложение, което е добре мотивирано, ще бъде подкрепено. Не е имало случай да бъде отхвърлено добре обосновано предложение. Благодаря за вниманието.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Какъв е прагът на осигурителните плащания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Искров, аз разбирам Вашето желание от калпавото да направите нещо по-малко калпаво. Похвално е, но наистина числата, които са посочени, са един сбор от грешни постановки. Аз ви казах за бюджета още преди и в Комисията по бюджет и финанси: тези числа 10.4 – за номинален растеж на работна заплата; 6.6 – посочен пак в отчета за реално нарастване на работната заплата, са изсмукани от пръстите. Вашият експерт, съветник на министъра, има глупостта да каже, че се изчислявало като се вземе фонда за следващата година – масата на фонда, пък се делял на числеността на персонала. Така е, само че преди това трябва да стигнеш до този Фонд “Работна заплата” и стигаш до него като умножаваш декемврийската заплата два пъти по 3.5 процента, както сте записали, и се получава нещо съвсем различно.
По същия начин преди малко колежката Тоткова ви доказа, че 730 хил. човека заети, по Вашите сметки, би трябвало да се осигуряват с над 540 лева средна работна заплата, от по-малко от 2 млн. заети.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това са сметки на Тоткова.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз пак казвам: дайте си труда, вижте тези неща, анализирайте ги, направете ги. Защото, хубаво, да извадим сивата икономика. Аз съм “за” това, но се съмнявам по този начин, по който искате да го направите, че ще има обратен резултат. Защото какво значи това “минимални вноски”? Хубаво, направете тези минимални вноски, но в крайна сметка това ще увеличи разходите на работодателите, на фирмите. Вярно ли е това? Те трябва да плащат повече осигуряване. Чудесно! Значи трябва да намалят данък и върху печалбата. Не може по друг начин. На тоя въпрос никой не ще да ни отговаря. Как така и едното се увеличава, и другото се увеличава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За втора реплика - госпожа Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Вие, като един истински радетел в борбата със сивата икономика, искам да ми отговорите на един въпрос: защо не приемете минимални данъчни прагове по професии и браншове и по този начин да извадим сивата икономика, а трябва със сивата икономика да се бори Министерството на труда и социалната политика? Аз смятам, че битката със сивата икономика е работа на икономическите министерства, на Министерството на финансите, а Министерството на труда и социалната политика бере плодовете или ядовете, така да се каже, на тези решения. С това не искам да кажа, че не трябва да правим стъпки. Трети път вече го казвам, аз смятам, че трябва да правим усилия в една или друга посока, но трябва да си имаме винаги едно наум и в бюджета да има резерв. Но защо да не направим минимални данъчни прагове? Вместо заплатата да е 200 лв., осигурителният праг да е 300 лв., дайте да направим и данъчният праг 300 лв. Защо не го направим? А правим нещо, на което аз наистина не мога да си отговоря. Ако това е праг, има едно значение, ако това обаче е осигурителен доход, е нещо съвсем различно.
Аз апелирам към вас – да се замислите върху това, както миналата година ви молих да се замислите върху 4-процентната вноска и се оказа, че съм права. Сега се надявам, че ще ме подкрепите. Но не може да ни карате непрекъснато да ви поправяме, защото не може да има доход, който не се получава от хора. Това е някаква имагинерна, виртуална величина. Тя ще доведе до някакви резултати, нека да са положителни, но в края на краищата ощетеният ще бъде този, който получава по-малка заплата, и ощетеният ще бъде работодателят, който също получава по-малка заплата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Искров има думата за дуплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз действително, госпожо Тоткова, не съм изцяло в течение на разговорите, които се водиха между Министерството на труда и социалната политика, “политика”, а не “грижи”, както беше при колегите отляво, и работодатели, и синдикати. Нека господин Христосков отговори тук. Доколкото знам, имаше и такива идеи да има някакви минимални прагове по отношение на данъчното облагане и не бяха приети. Но нека все пак да правим разлика между данък и социалноосигурителна вноска, тъй като данъкът е суверенитетът на държавата, това е изземване от държавата и преразпределение по начин, по който държавата си е решила да го използва. Няма панделка между прихода от някакъв данък и разхода насреща. Той е като един общ фонд от средства. Като в банка – взимаш депозити и ги насочваш където ти решиш за добре. Докато при осигурителните вноски е по-различно – те не се взимат, за да покриват ремонтите на данъчната администрация например или на някой друг. Те се взимат, за да се платят съответните пенсии и съответните други социални плащания. Вие сте по-добър специалист и не знам защо ми задавате този въпрос. Вие знаете това нещо.
Иначе съм учуден на това, което каза господин Радев. Значи тезата Ви, господин Радев, в която казвате, че минималните осигурителни вноски ще увеличат разходите на работодателите, за мен е ненормална, нелогична. Вие искате да кажете, че е нормално работодателят да плаща 500 лв. заплата, да не говорим за отрасли, където се плащат и по 1000 и по 2000 лв. заплата, и в същото време да лъже държавата, да лъже лицето, което е наел, и да го осигурява върху 100 лв. или върху 110 лв. другата година. Той така или иначе има съответните разходи, но той просто лъже държавата.
Казвате двойно увеличение, но още веднъж искам да кажа, че няма двойно увеличение. Изрично министърът на финансите каза и изрично е записано в доклада към Закона за бюджета за 2003 г. – имаме увеличение на приходите от подоходни данъци в резултат на заложената по-добра събираемост. Нямаме увеличение, а имаме намаление на ставките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Ако няма други желаещи народни представители, които искат да вземат думата, давам думата на управителя на Националния осигурителен институт господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми съвсем накратко да отговоря на поставените от вас въпроси, тъй като като управител на Националния осигурителен институт, избран от парламента, се чувствам задължен да отговоря на тези въпроси не по ред на задаване, а по определени теми.
Господин Кръстьо Петков попита дали всички разчети, на базата на които са направени приходите и разходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване като проект, са подсигурени със съответните промени в материалните закони. В представянето на този законопроект от самото начало аз казах, че в Преходните и допълнителните разпоредби има промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, които именно гарантират тези нови политики, за които стана дума тук, тоест въвеждането на минималните осигурителни прагове, наречени като минимален осигурителен доход по групи, професии и дейности, съотношението на вноската между работника и работодателя, която остава в същите размери, размерите на минималните осигурителни доходи и т.н. За да не се получи миналогодишната ситуация измененията в материалния закон да бъдат приети след като е приет Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване, именно затова бяха предложени тези промени и те бяха гласувани от двете комисии. Така че проблем, конфликт не съществува между материалните закони и нормативната база, на която е съставен този бюджет, тоест в самия законопроект се съдържат тези промени.
На второ място, имаше конкретни въпроси, свързани с разчетите, на базата на които се представя очакваното изпълнение за 2002 г. и съответно разчетите за 2003 г. Ние имахме по-пресни данни за очакваното изпълнение за деветмесечието, когато представихме бюджета в Министерския съвет. Но колегите от Министерството на финансите, за да има съпоставимост, ни посъветваха да дадем разчетите от очакваното изпълнение за шестмесечието. Да, там наистина има едно доста по-сериозно разминаване между очаквания брой осигурени лица, на базата на които е съставен бюджетът за 2002 г., и изпълнението към шестмесечието. За това голямо разминаване, за което спомена госпожа Тоткова, има два фактора. Първо, че нашите числа – тези 1 986 000 души при планирано 2 183 000, са разчетни величини, тоест ние смятаме, че това са хора, които се осигуряват на пълен работен ден през цялото време, а не са физически единици. Към тях трябва да добавим всички, които са заети, но за тях работодателят не прави осигурителни вноски по една или друга причина. Тоест една част от различията се дължат на методологически причини, начина, по който са направени разчетите. И, второ, именно в резултат на подобряване на заетостта през втората половина на годината и особено политиката, която проведе Националният осигурителен институт да информира всички осигурени, като ние изпратихме над 3 млн. писма на всеки един осигурен, имаме едно увеличаване на броя на осигурените лица, така че на база деветмесечие изпълнението е много по-добро.
По същия начин беше поставен въпросът за структурата на заетите по размер на осигурителния доход. Конкретните данни, които имаме на база деветмесечие, тоест, съвсем по нови данни, отколкото за шестмесечието, показват следното: 342 000 души се осигуряват до една минимална работна заплата, значи на равнището на една или под една минимална работна заплата и техният осигурителен доход е 82 лв.; а 1 010 000 души се осигуряват на среден доход 136 лв. Като отчетем, че от този доход се приспадат личните осигуровки, на практика тези хора не внасят никакви данъци по Закона за доходите на физическите лица и се осигуряват на един минимален доход.
Във връзка с това правя преход и към следващия въпрос, който беше отправен от госпожа Шулева, или по-скоро една покана да кажа колко щедра е нашата осигурителна система и какви са праговете за допуск до нея. Петстотин и тридесет хиляди души получават гарантирана минимална пенсия, но тези хора са се осигурявали или за по-кратък период от време, някои от тях 20, дори под 20 години, или са се осигурявали върху минимална работна заплата. Те получават гарантирана минимална пенсия и ежегодно получават субсидия, преразпределение от останалите осигурени в размер на 120 млн. лв. Именно с минималните осигурителни прагове се цели да се премахне тази несправедливост и тези несправедливи трансфери между хора, които са се осигурявали върху ниски доходи и кратък период от време, и онези, които са се осигурявали за по-продължителен период от време.
Господин Иван Искров ме помоли отново да припомня за утвърждаването на законопроекта за бюджета от Надзорния съвет. Надзорният съвет утвърди законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване с единодушие. Има две разлики, които се отнасят до плащането на първите три болнични дни от работодателя и плащането на осигурителни вноски върху обезщетенията за временна нетрудоспособност и майчинство. Истината е, че тези предложения от Министерството на финансите бяха направени по време на съгласуването на бюджета в Министерския съвет, така че Надзорният съвет просто нямаше как да гласува за тях. Имайки предвид становището на работодателите, вероятно после те нямаше да подкрепят тези промени, но по принцип и изцяло те подкрепят бюджета - както откъм приходната, така и откъм разходната му част.
И последно, господин председател, позволете ми да направя кратък коментар по двата основни въпроса, които бяха обект на дискусия. Единият въпрос е този за бюджета на Държавното обществено осигуряване и в частност на Фонд “Пенсии”. Продължавам да твърдя, като управител на Националния осигурителен институт, че този дефицит е програмиран и ако не съществуват промени в законодателството в посока към по-голяма щедрост или по-нататъшно намаляване на осигурителните вноски, общественото осигуряване, в частност Фонд “Пенсии”, ще излезе на “плюс”, тоест няма да има дефицит в периода 2007-2008 г. Ако има някакви коренни изменения в макроикономическата среда, естествено, тези срокове ще бъдат променени. Но тенденцията към намаляване на дефицита е очевидна. Може би ще има леко изменение през 2004 г., ако безусловно бъдат отменени таваните, ограниченията върху пенсиите.
Що се отнася до това дали автономността на института е накърнена в резултат на това, че има дефицит във Фонд “Пенсии” и че през последните години са намалявани осигурителните вноски, било от макроикономически съображения да се намали цената на работната сила и да се подобри събираемостта, естествено с противоречив ефект, или пък че общественото осигуряване е отстъпило терен на здравното осигуряване, без да се увеличава осигурителната тежест и на допълнителното осигуряване, смятам, че това с нищо не засяга трипартитния характер на управлението на осигурителния институт и автономността на института.
За ваше сведение искам да ви кажа, че във всички страни, които извършват подобни реформи, бюджетите на общественото осигуряване също са с дефицит, включително и на Германия. Дефицитът, който се финансира от държавния бюджет, е от порядъка на 20-30 процента от всички разходи.
И последно - за минималните осигурителни прагове. Това не е нещо ново. Госпожа Шулева се позова на международната практика и на препоръките към страните от Централна и Източна Европа да въведат такива минимални осигурителни прагове. Последно се връщам към практиката на нашето Народно събрание в тази зала. През 1933 г. е направено допълнение и изменение към Закона за обществените осигуровки от 1924 г., изразяващо се в това, че се дава право на Дирекцията по труда и социалните осигуровки да въвежда формални, минимални и максимални надници, защото тогава вноските са се плащали върху надници, за целите на обществените осигуровки. Тоест, нашите предшественици, вашите колеги, са имали същия проблем и са го решили по този начин.
Благодаря ви за вниманието, благодаря също така за всички изказвания, независимо от това дали бяха критични или позитивни, защото и в критичните изказвания чувствам една съпричастност към дейността на осигурителния институт и към осигурителното дело в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за продължаване на пленарното заседание до гласуване първото четене на законопроекта за Държавното обществено осигуряване, както и до приключване на дебатите и гласуването по първото четене на законопроекта за бюджета за Националната здравноосигурителна каса при спазване на правилата на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, предлагате да се удължи с два часа.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до 16,00 часа, съгласно правилника. Съгласно правилника имаме право да удължим работното време с два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 137, против 59, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 124, против 93, въздържал се 1.
Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е приет на първо четене. (Единични ръкопляскания от блока на НДСВ.)

Продължаваме нашата работа по програмата за тази седмица с точка втора, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НЗОК ЗА 2003 Г. С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Започваме с доклада на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси. Има думата председателят на комисията Иван Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председателю, преди това искам да благодаря на колегите от Коалиция за България, които подкрепиха удължаването на работното време. Както каза и господин Димитров, важно е да вървят успоредно трите законопроекта и се надявам днес да може и третият законопроект - за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да бъде дискутиран и приет.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати проф. Генчо Начев – директор на НЗОК, и госпожа Надежда Генева – заместник-директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, искам да ви информирам, че след представянето на докладите на двете комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването, ще последва 15-минутна почивка. Моля ви за малко търпение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 111, против 12, въздържал се 1.
Моля поканените гости да заемат местата си в пленарната зала.
Имате думата, уважаеми господин Искров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-80 за бюджета на НЗОК за
2003 г., внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2002 г.

На две заседания, проведени на 7 и 14 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за бюджета на НЗОК за 2003 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, изпълняващият длъжността директор на Националната здравноосигурителната каса проф. Генчо Начев и заметник-директорът – Надежда Генева.
На заседанието присъства и председателят на Сметната палата доц. Георги Николов и членове на Сметната палата.
В мотивите към доклада, както и в експозето на проф. Начев се изтъква, че проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите за 2002 г., извършените разходи за заплащане на дейността в здравноосигурителната система в извънболничната и болничната помощ, прогнозираното намаляване на административните разходи за функциониране на системата и за осъществяване на инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса.
Проектобюджетът е разработен на основата на действащата в момента нормативна уредба. Единствено в частта за приходите е заложено вноските за деца до 18 години да постъпят от републиканския бюджет, съгласно § 21 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 107 от 15 ноември 2002 г.
Произтичащите от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване промени за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. ще се отразят в него между първо и второ четене на законопроекта.
Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е съобразена със заложените в консолидираната фискална програма доходи на работещите в материалната сфера, вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския или общинските бюджети.
Приходи
Предлага се общият размер на приходите да възлезе на 770 млн. лв., което е с 84 млн. в повече спрямо 2002 г. Тази сума ще постъпи от здравноосигурителни вноски в размер на 733 млн. лв., приходи и доходи от собственост – 21 млн. лв., и от глоби, санкции и наказателни лихви – 16 млн. лв.
Разходи
Разходната част е формирана при съблюдаване на основните параметри на макрорамката, договорените с Международния валутен фонд разходи за функция “Здравеопазване” и направените разчети за необходимите средства за финансиране на здравноосигурителните плащания.
Разходите се предлагат в размер на 731 млн. лв. или в повече със 182 млн. лв. спрямо 2002 г. Текущите разходи са 692 млн. лв. или в повече със 181 млн. лв., а капиталовите разходи – 3,5 млн. лв., или по-малко с 3,5 млн. лв. по отношение на 2002 г.
Увеличението на разходите със 182 млн. лв. е резултат от нарастването на приходите с 84 млн. лв. и намаляването на превишението на приходите над разходите с 98 млн. лв. спрямо 2002 г.
В текущите разходи са включени здравноосигурителни плащания, които за 2003 г. са разчетени да достигнат 666 млн. лв. Тази сума е по-голяма от приетите със закона от 2002 г. здравноосигурителни плащания със 179 млн. лв.
Здравноосигурителните плащания по проектозакона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се разпределят, както следва:
- първична извънболнична помощ – 104 млн. лв.;
- стоматологична помощ – 40 млн. лв.;
- специализирана извънболнична медицинска помощ – 82 млн. лв.;
- медико-диагностична дейност – 39 млн. лв.;
- болнична медицинска помощ – 200 млн. лв.;
- лекарствени средства и консумативи за домашно лечение – 201 млн. лв.
В рамките на водените преговори между представителите на Националната здравноосигурителна каса и договарящите се партньори от Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България продължават обсъжданията по разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания.
Проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. предвижда:
- увеличаване на средствата, предоставяни на пазарен принцип на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и по-голямата им мотивация за оказване на ефективна здравна помощ на населението;
- въвеждане на принципа на личната отговорност на изпълнителите на извънболничната помощ;
- постигане на прозрачност и ефективност в разпределението и изразходването на средствата за извънболнична помощ, изключвайки всякаква субективна и административна намеса;
- предоставяне на възможност за оказване на качествена здравна помощ за здравноосигурените лица, независимо от местоживеенето им (допълнителните стимули, предоставяни за изпълнителите на извънболнична помощ, работещи в отдалечени и трудно достъпни райони, давайки възможност за постепенно заемане на всички практики по националната здравна карта).
Заплащането на дейността на болниците от страна на Националната здравноосигурителна каса гарантира: достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение за болнична помощ, обвързаност на финансирането на лечебните заведения за болнична помощ с резултатите от дейността им, конкурентоспособност на лечебните заведения за болнична помощ и равнопоставеност от гледна точка на контрола върху качеството на предоставените от лечебното заведение за болнична помощ медицински услуги.
В текущите разходи са разчетени плащания в размер на 0,2 на сто за НОИ за събраните от него здравноосигурителни вноски.
В разходите е предвиден резерв от 35 млн. лв. за непредвидени и неотложни разходи за сметка на резерва по чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта се предлага превишение на приходите над разходите с 39 млн. лв.
Здравноосигурителната вноска за 2003 г. се запазва в размера за 2002 г., а именно 6 на сто.
По законопроекта се проведе дискусия, по време на която бяха направени изказвания и поставени въпроси, на които изчерпателни отговори дадоха директорът и заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса.
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване. Получиха се следните резултати: “за” – 13 гласа, “против” – 7 гласа и нито 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата да представи доклада на Комисията по здравеопазване нейният председател доц. Атанас Щерев. Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
“На свое заседание, проведено на 13 ноември 2002 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. В заседанието взеха участие: доц. Божидар Финков – министър на здравеопазването, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, проф. Генчо Начев – изпълняващ длъжността директор на Касата, госпожа Надежда Генева – заместник-директор на Касата, председателите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, представители на Националното сдружение на общините в Република България и синдикатите в здравеопазването.
Законопроектът беше представен от проф. Генчо Начев – изпълняващ длъжността директор на Касата. Проектът на бюджета е изготвен въз основа на действащото досега законодателство, тоест не са взети под внимание приетите изменения и допълнения на Закона за здравното осигуряване, с изключение на факта, че вноските за деца до 18-годишна възраст се осигуряват от републиканския бюджет.
Бюджетът се състои от две части: приходна и разхода. Приходната част възлиза на сумата 769 млн. 921 хил. лв. и представлява сбор от постъпления от здравноосигурителни вноски, приходи и доходи от собственост – 21 млн. 250 хил. лв., основната част от които са лихви по преходния остатък, както и глоби, санкции и наказателни лихви в размер на около 16 млн. 200 хил. лв.
Разходната част на бюджета е формирана при съблюдаване на основните параметри на макрорамката на страната. Договорените с Международния валутен фонд разходи за функция “Здравеопазване” през 2003 г. и направените разчети за необходимите средства за финансиране на здравноосигурителните плащания, възлизат на 731 млн. 13 хил. лв., с което се оформя един излишък от 38 млн. 908 хил. лв. Основната част от разходите на Националната здравноосигурителна каса са здравноосигурителните плащания и те възлизат на 666 млн. лв.
Здравноосигурителните плащания са разпределени в няколко направления:
- доболнична медицинска помощ – 265 млн. лв. (с 9 млн. повече от тези в Закона за бюджета на Касата за 2002 г.);
- болнична медицинска помощ – 200 млн. лв. (двукратно увеличение);
- лекарствени средства за домашно лечение – 201 млн. лв. (сравнени със 131 млн. лв. за 2002 г.);
- “Текущи разходи” от разходната част – заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения, на стойност 9 млн. 883 хил. лв., осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване и здравноосигурителни вноски от работодателите – 3 млн. 366 хил., издръжка – 12 млн. 692 хил. лв.
Предвидените капиталови разходи възлизат на 3,5 млн., които се предвижда да се финансират изцяло от собствени приходи. В разходната част се включва и резервът на НЗОК, възлизащ на 35 млн. лв. за непредвидени неотложни разходи единствено за здравноосигурителни плащания.
В проекта за бюджета на НЗОК не са разписани точно плащанията за различните видове медицинска помощ. Предвидените разчети бяха представени от проф. Начев, както следва: за първична извънболнична медицинска помощ – 103,5 млн. лв.; за стоматологична помощ – 39 млн. 800 хил. лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ – 82 млн. 400 хил. лв. и за медико-диагностична дейност – 39 млн. 300 хил. лв.
Заложеният в законопроекта резерв е изчислен в рамките на 5 процента съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, преди влизането в сила на приетите изменения и допълнения към този закон (ДВ, бр. 107 от 15.11.2002 г.), съгласно който се изискват 10 процента, т.е. още 35-36 млн. лв.
В хода на обсъждането бяха разгледани две възможности за разрешаването на този проблем. Необходимите средства да се приспаднат от преходния остатък за 2002 г., който е 39 млн. лв., и да се допълни резервът или пропорционално да се намалят по пера здравноосигурителните плащания, като средствата се пренасочат в резерва, който се използва единствено за здравноосигурителни плащания. Общото становище беше, че първият вариант е по-изгоден за здравноосигурените лица.
Беше положително отбелязана тенденцията за повишаване на финансовите средства на бюджета на НЗОК. Критиката към Касата, че са заложени прекалено големи приходи от глоби и санкции, които се налагат на изпълнителите на медицинска помощ, без да е разработена ясна политика за контрол с цел осигуряване на качеството на медицинската дейност, бе обяснена с факта, че тези приходи са от санкции, които НОИ налага при недобросъвестност от страна на големите работодатели при внасянето на осигуровки.
Другите отправени забележки визираха структурирането на бюджета, засягащо разпределението на средствата за заплащане на лекарствата в доболничната и болничната помощ, както и предвидените капиталови разходи и разходи за телекомуникационни и пощенски услуги. Стана ясно, че те са необходими за изграждане на учебен център, архивохранилище и създаването на клирингова къща.
Предвидените 236 млн. лв. за лекарства и консумативи за домашно лечение са заложени предвид факта, че от 1 януари 2002 г. до 1 юли 2002 г. броят на здравноосигурените лица, които са ползвали финансиране от Касата за частично или пълно заплащане на лекарства и консумативи за домашно лечение, е нараснал с 56 процента – от 820 хил. на 1 млн. 280 хил.
Бе повдигнат въпросът за информационната система на НЗОК и необходимостта незабавно да бъдат предприети необходимите мерки за нейното изграждане. Това е изключително необходимо за правилното управление, разходване и контрол на финансовите средства. Професор Начев съобщи, че техническото задание е разработено, а за неизпълнените ангажименти на фирма “АремисСофт” и направените за това разходи ще бъде назначен международен одит.
След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”, Комисията по здравеопазването прие следното


Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Уважаеми колеги, както обявих, сега ще дам почивка, но ви моля да бъдем точни, за да завършим до 16,00 ч.
Сега е 13,55 ч. В 14,10 ч. започваме.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Давам думата на проф. Начев да представи проектозакона.
ГЕНЧО НАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След изнесените доклади на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазване аз ще се опитам съвсем кратко да акцентирам вашето внимание само върху няколко от мотивите при изготвянето на проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Предложеният ви законопроект е съобразен с принципните изисквания на утвърдените в развитите страни правила и стандарти за организиране на здравноосигурителна дейност, без които е невъзможно интегрирането ни в европейските структури. Както беше изтъкнато, проектобюджетът е разработен на основата на действащата в момента в страната нормативна уредба и докато в приходната част са взети предвид някои законодателни инициативи, които в настоящия момент са реалност в правовия мир, като например, вноските за деца до 18 години да постъпят от републиканския бюджет, както и очакваните по-високи приходи от въвеждането на прагове за различни категории труд и редица други, то разходната част е съставена само въз основа на Закона за здравното осигуряване, действащ преди приемането на Закона за изменение и допълнение. Именно затова тук не са спазени някои неща като здравноосигурителните плащания трябва да се диференцират по видове, както ги даваме ние допълнително, както и фактът, че в съответствие с разпоредбите по чл. 26, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване, резервът на бюджета на касата за 2003 г. следва да бъде определен в размер на 10%, а не на 5% от приходите от здравноосигурителни вноски.
Във връзка с това, в светлината на приетия вече Закон за изменение и допълнение към Закона за здравното осигуряване би трябвало да се помисли за отпадането на § 1 и 2 и евентуално промяната или отпадането на § 4 от Заключителните разпоредби.
През 2003 г. финансирането на касата на медицинските дейности, лекарства и консумативи за домашно лечение ще се основава на следните принципи – съвместно договаряне на параметрите за обем и качество на медицинската помощ с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България; усъвършенстване на методите за заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и на аптеките; въвеждане на стимули за по-добро качество на оказана медицинска помощ; подобряване на контрола върху разпределението на паричните потоци към изпълнителите на медицинска помощ; повишаване изискванията на касата към техническото оборудване и професионалната квалификация на изпълнителите на медицинска помощ; и не на последно място оказване на съдействие за повишаване информираността на здравно осигурените лица. Заплащането на дейност на болниците от страна на касата ще гарантира един достъп на здравно осигурени лица до избрано от тях лечебно заведение без ограничение; обвързаност на финансирането на лечебните заведения за болничната помощ с резултата от дейността им; заинтересоваността на изпълнителите на медицинска помощ за качествено и ефективно изпълнение на техните задължения; съответно следващата от това конкурентоспособност на лечебните заведения за болнична помощ, както и равнопоставеност от гледна точка на контрола върху качеството на предоставените от лечебното заведение за болнична помощ медицински услуги.
В заключение, бих желал да изразя увереността си, че цялостното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2003 г. в рамките на посочените параметри би гарантирало продължаването на здравната реформа в страната, чийто основен лост си остава Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля господин Димитър Чапанов да представи становището на Сметната палата.
ДИМИТЪР ЧАПАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Сметната палата представя становище по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., съгласно чл. 6 от Закона за Сметната палата. То съдържа преценка на Сметната палата за спазването на законовите изисквания при разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му с изискванията на Закона за здравното осигуряване.
Становището съдържа и преценка на Сметната палата за възможните рискове при изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2003 г.
По спазване на законовите изисквания при разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
1. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е разработен в съответствие с бюджетната процедура за 2003 г., бюджетната прогноза за периода 2003-2005 г. и дадените от Министерството на финансите бюджетни насоки.
2. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е приет от Управителния съвет на касата с Решение № 50 от 14.10.2002 г., съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Управителният съвет е възложил на председателя на съвета да внесе законопроекта в събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса.
3. Събранието на представителите на касата в съответствие с неговите правомощия по чл. 8, т. 4 от Закона за здравното осигуряване е утвърдило законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. с Решение № 5 от 21.10.2002 г. и е възложило на Управителния съвет да го внесе в Министерския съвет.
Председателят на Управителния съвет на касата е представил законопроекта чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет с писмо от 22.10.2002 г., съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Министерският съвет е одобрил законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса с Решение № 747 от 11 ноември 2002 г. и с писмо от 11.11.2002 г. го е внесъл в Народното събрание.
По структурата и съдържанието на законопроекта.
1. Предвидените приходи и разходи по чл. 1, ал. 1 и 2 от законопроекта съответстват на нормативно определените приходи и разходи с чл. 23 и 24 от Закона за здравното осигуряване.
2. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е изготвен при спазване на разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Предвидените разходи не надвишават размера на приходите.
3. В чл. 2 на законопроекта е определен размерът на здравноосигурителната вноска за 2003 г., с което са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване
4. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. следва да бъде коригиран и съобразен с промените в чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, приет със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, като приходите и разходите се отразят по бюджетната класификация, а здравноосигурителните плащания се диференцират по видове.
5. В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване резервът по бюджета на НЗОК за 2003 г. следва да бъде определен в размер на 10 на сто от приходите по здравноосигурителни вноски и да се отрази в законопроекта като резерв по чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
6. В § 4 на Заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено средствата, дължими на Националния осигурителен институт съгласно чл. 110, ал. 11 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, да се отчитат като трансфер между бюджетните сметки и с тях да се коригира излишъкът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса по чл. 1, ал. 3 от законопроекта.
Средствата в размер на 1 млн. 200 хил. лв., включени като разходи за издръжка, следва да се отразят като трансфер между бюджетни сметки, така както са отразени в законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., с което ще се постигне съответствие между двата законопроекта.
В § 4 от заключителните разпоредби на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. следва да се направят съответните корекции, като отпадне текстът за коригиране на излишъка по чл. 1, ал. 3 от законопроекта.
7. Параграф 1 и § 2 от Заключителните разпоредби на законопроекта следва да отпаднат, тъй като с чл. 15, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за здравното осигуряване е регламентирано правото на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да извърши вътрешно преразпределение на средствата за административни разходи и на средствата за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет, както и разходването на средствата от резерва за допълнителни здравноосигурителни плащания.
Възможни рискове при изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
На първо място, увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. при очаквано неизпълнение за 2002 г. може да създаде рискове за изпълнение на бюджета на Касата за 2003 г. Във връзка с това е необходимо да се предприемат допълнителни мерки съвместно с Националния осигурителен институт, за да се осигурят постъпленията от здравноосигурителни вноски и да се гарантира изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Второ, поради неизградената информационна система на Националната здравноосигурителна каса се затруднява управлението на целия процес по задължителното здравно осигуряване, включително и възможността за осъществяване на ефективен контрол върху приходите и разходите на Касата. Това създава допълнителни рискове при изпълнението на бюджета за 2003 г.
На трето място, сключването на Националния рамков договор за 2003 г. в условията на промени в Закона за здравното осигуряване и постигането на баланс между интересите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите и предвидените средства за здравноосигурителни плащания по бюджета за 2003 г. може да се окажат рисков фактор при изпълнението на бюджета на Касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чапанов.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем сериозно поканете председателя на Комисията по здравеопазване. Не е сериозно да гледаме бюджета в негово отсъствие.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Министърът е тук.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Още повече, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е направен по един такъв безобразен начин. Аз няма да подкрепя тоя бюджет.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място): Естествено, то е ясно.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: На първо място, няма да го подкрепя за това….
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Че парите са повече.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Че той по никакъв начин няма да промени работата на здравната система в България. Всички дефекти, които наблюдаваме и в момента, ще наблюдаваме и през следващата година. Нищо няма да се промени в областта на доболничната помощ. Здравноосигурителната каса ще продължава да налага лимити за консултации и изследвания, които имат за резултат това, че след 15-то число на месеца, за да бъде извършена консултация или изследване в лаборатория, трябва да платиш от джоба си, ако не искаш да чакаш още два месеца. Това нещо няма да се промени и през следващата година. Този бюджет не го променя.
Няма да се промени и това, което се случва в българските болници заради това, че порочният начин на финансиране, от една страна, на база исторически бюджет и платени заплати през миналата година, а от друга страна - плащане за дейност по така наречените клинични пътеки, ще доведе в крайна сметка до това, че това, което наблюдаваме и през тази година в нашите болници, ще го наблюдаваме и през следващата година. А именно: една огромна част от задължително осигурените български граждани да бъдат принудени и да продължават да бъдат принуждавани да плащат от джоба си за неща, за които по закон не би трябвало да плащат.
Всички знаем какъв е халът на българските болници. Той няма да се промени и през следващата година. Общата сума, с която ще бъде финансирана лечебната дейност в нашата страна, не се променя. И това е факт. Това е първото ми основание да заявя пред вас, че няма да подкрепя тоя бюджет.
Второто ми основание е да не подкрепя този бюджет – този законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е това, че той е изготвен в нарушение на действащото законодателство. Вие преди малко чухте доклада на Сметната палата. Целият законопроект има шест параграфа. Сметната палата предлага два от тези шест параграфа да отпаднат, а един от тях – да се коригира, защото не са в съответствие със законодателството.
Този законопроект е изготвен в нарушение на два текста от Закона за здравното осигуряване – на чл. 26 и на чл. 29.
Този законопроект съдържа един голям проблем, който преди малко споделих и с председателя на Комисията по бюджет и финанси, който ме убеждаваше по-бързо да минем законопроекта, за да не закъснеем с разглеждането на законопроекта за държавния бюджет. Той съдържа един голям проблем, пак свързан с нарушение на Закона за здравното осигуряване.
Сега действащият Закон за здравното осигуряване предвижда резервът на Националната здравноосигурителна каса да бъде в размер на 10 процента от получените приходи, което означава 76 млн. 900 хил. лв. Това трябва да бъде резервът на Националната здравноосигурителна каса. Това, което ни се предлага в момента е в размер на 35 млн. лв., като резерв на Националната здравноосигурителна каса.
И тук въпросът е следният - нас ни убеждават, че за второ четене този законопроект ще бъде променен, само че аз искам да чуя още сега отговорът, когато го гледаме на първо четене – тези 32 млн., които не достигат, откъде ще бъдат взети?
Има две възможности. Едната възможност е те да бъдат за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит на страната.
Втората възможност е да бъдат намалени разходите, както са предвидени по пера, за болнична, доболнична дейност и лекарства.
Трета възможност няма! (Шум и реплики в залата.)
Няма трета възможност! А, съдейки по усмивката на председателя на Комисията по бюджет и финанси разбирам, че ще бъдат намалени разходите за болнична, доболнична дейност и за лекарства. И това трябва да бъде чуто. Това трябва да бъде казано много ясно днес, когато гледаме бюджета на първо четене, защото иначе е много лесно да си приказваме на пресконференции, на брифинги и да убеждаваме какво става, какви пари ще отдели Националната здравноосигурителна каса. А всъщност това не е така! И това ще стане ясно още днес.
Третото ми основание да не подкрепя бюджета на Националната здравноосигурителна каса е – нереалистичните приходи, които са предвидени.
Приходната част на този законопроект изглежда като да е направена от Хари Потър. Не мога да нарека по друг начин прихода, който е предвиден като бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Като че ли с някакъв комсомолски ентусиазъм са предвидени 140 млн. лв. повече, отколкото тази година ще бъдат събрани от здравноосигурителни вноски. 140 млн. лв. повече!
Е, добре, много е просто да си зададем въпроса - това са над 20 процента повече завишение на приходите в сравнение с 2002 г. Над 20 процента!
Откъде идват основанията за подобно очакване, след като предвиждаме икономически растеж от 4 процента, след като предвиждаме нарастване на заплати и на пенсии с 4-5 процента, респективно нарастване на здравноосигурителни вноски с 4-5 процента? Откъде идва този ентусиазъм, този оптимизъм, че приходите на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат завишени с 20 процента и над 20 процента през следващата година?
Извинявайте, но това ми прилича на оптимизма, с който навремето българският народ чакаше да достигне развито социалистическо общество и така и не го достигна. Същото нещо ще се случи и с приходната част на този бюджет. И тогава следва големият въпрос – какво става с разходната част?
Какво става с разходната част, защото и най-оптимистичната прогноза, уважаеми колеги, не може да бъде над 650 млн. като приход. Вие предвиждате 769 млн. лв. приходи. Ще повторя още веднъж – 140 млн. лв. повече от това, което е събрано през 2002 г.
Никакви основания няма за подобен оптимизъм! Ама, никакви основания няма за подобен оптимизъм!
Нищо няма да се случи с така наречените “осигурителни прагове”. Аз знам, че това ще кажете сега: ама, ние ще въвеждаме осигурителни прагове. Това е стъпка в точно обратната на правилната посока – въвеждането на осигурителни прагове.
Нищо добро не ни чака от въвеждането на осигурителните прагове. Посоката е обратна – не свръхрегулация.
Ако искаме да увеличим приходите не само в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, между другото, пътят е дерегулация, оттегляне на държавната намеса. Само, ако дадем възможност, ако дадем шанс на предприемачите, на частната инициатива, само тогава можем да разчитаме да получим и повече пари за болни, за старци, за пенсионери и т.н. Точно обратен е пътят на този, който вие провеждате в момента! Това няма да доведе до повишаване на приходите.
Тези, които и в момента се осигуряват и спазват закона, това са изключително бюджетните служители. Те ще продължат да се осигуряват по този начин. Тези, които в момента не искат да плащат осигурителни вноски, няма да ги плащат и през следващата година. Не се заблуждавайте!
Аз не знам дали Народното събрание знае една цифра, една простичка цифра. Аз имам справката на Националния осигурителен институт – 1 млн. души или 960 хил. души, ако трябва да бъда съвсем точен, 960 хил. души не внасят здравни осигуровки. Данните са ми от 28 октомври 2002 г. 960 хил. души!
Няма и дума в този законопроект за този факт – нито в мотивите, нито в самия законопроект, нито има идея как могат да бъдат събрани, след като законът задължава всички български граждани да внасят здравноосигурителни вноски.
Това са моите три основания. Ще ги повторя още веднъж: това е, че бюджетът с нищо няма да промени сегашното състояние на здравната система. Не, че няма да я подобри, а може би ще я и влоши. Това, че този законопроект е изготвен в нарушение на действащото законодателство и това, че този законопроект има свръхоптимистична приходна част.
Това са моите три основания, за да не подкрепя този бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
За реплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров!
Репликата ми е в две части.
Първата част е – Вие атакувате процедурата по изготвянето на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако добре съм разбрал, само че трябва да погледнете на коя дата е внесен този законопроект. Датата е 11 ноември 2002 г.
На дата 11 ноември 2002 г. действа старият Закон за здравното осигуряване. Законите в България се изготвят на база закон за изменение и допълнение, на база на действащото законодателство. Ако ние или вносителите, ако бяха изготвили законопроект с данни от закона, който беше приет малко по-късно, тогава щяхте да атакувате в посока, че не сте приели закона на база действащото законодателство. Това е първата ми забележка.
Второто – по отношение на средномесечния брой на осигурените, на тези, които плащат осигурителни вноски. За втори път Ви казвам, че цифрата, която цитирате ще Ви помоля друг път да не я цитирате, защото просто не е вярна. Коректната цифра от Националния осигурителен институт е, че средномесечно в България здравноосигурителни вноски плащат 7 млн. 180 хил. души, което означава 95 процента. Тези, за които говорите Вие – 960 хил., не са точно толкова. Вероятно това е броят на необхванатите, но зависи от базата, и тя е около 700 хил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика няма.
Господин Кацаров има думата за дуплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми д-р Адемов, ето това е справката от Националния осигурителен институт с дата 28 октомври 2002 г. В нея пише – те са разделени по групи осигуряване, но в нея пише общо осигурявани, здравноосигурявани 7 млн. 22 хил. 694 души.
Преди да вляза на това заседание проверих данните в сайта на Националния статистически институт от преброяването през 2001 г. Общо преброени български граждани – 7 млн. 960 хил. души. Това са официалните цифри, официалните данни. Останалата сметка можете да направите сам.
Второ. Това, че променихте Закона за здравното осигуряване, не е мой проблем, а ваш. Това, че не сте могли да разчетете във времето, че когато внасяте бюджета на Националната здравноосигурителна каса, той ще влезе в противоречие със закона, който приемате, са неща, за които трябваше да мислите не днес, а много по-рано.
Трето. За разлика от вас си направих труда да погледна и отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на първото шестмесечие, където пише: “Приходите са в размер на 313 млн. 3 хил. 633 лв.” Умножете ги по 2 и ще получите 626 млн. лв. приходи за тази година.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо ще ги умножаваме?!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е със 140 млн. лв. по-малко от онова, което сте заложили за следващата година.
Между другото, същото опасение беше изразено и в становището на Сметната палата – че тези приходи няма да могат да бъдат събрани с оглед и на това, че събираемостта през тази година е по-малка от заложените приходи. Вие още тази година ще влезете в дефицит. Това ще го видим при отчета на Националната здравноосигурителна каса. А в сравнение с това, което ще се събере през тази година, за следващата година залагате 140 млн. лв. повече. Това са пари, които няма да бъдат събрани, уважаеми д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вие миналата година казахте, че през август няма да има лекарства, но пак ги има. (Слизайки от трибуната, Стойчо Кацаров продължава оживен разговор с Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, не се нападайте! (Смях и приятно оживление в залата.)
Господин Петков, заповядайте за изказване.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Най-напред искам да констатирам със съжаление, че дебатът по въпроса за най-ценните пари в държавата се води при полупразна зала. Съжалявам, че основният фактор, който би трябвало да повлияе върху бюджета на Здравната каса от страна на държавата, е представен с 50 процента – министър Финков. Другите 51 процента – в лицето на финансовия министър, отсъстват.
Всички знаете, че нашата Комисия по здравеопазването бламира проектобюджета на България за следващата година, факт, който минава малко в периферията, но върху него би трябвало да се замислим, защото освен принципните възражения имаше и много конкретни възражения за начина, по който се третира бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. До това гласуване не се стигна спонтанно, което обедини депутати от различни групи. Съображенията, аргументите бяха много интересни и съдържателни. Мисля, че резултатът от бламирането и резултатът от днешното обсъждане, многото критики, които ще се отправят, в т.ч. не само от опозицията, можеше да се предвиди поради няколко много важни обстоятелства, които избегнаха от погледа на тези, които приготвиха бюджета за здравеопазването и в частта за Здравната каса.
На първо място се твърди, че имаме програма, върху която се правят изчисленията за следващата година – програма, от която зависи частта за Здравната каса. Аз присъствах на обсъждането на една много интересна програма, макар и много обща – Националната лекарствена стратегия. Не виждам как Националната лекарствена стратегия е конкретизирана и заложена в бюджета за следващата година. Липсата на такъв програмен подход се отрази още тази година. След малко ще кажа до каква конфузия се стигна – накрая бюджетът да се коригира често пъти, без да се информира за това парламентът.
Освен това не са приети два закона. За единия от тях спешно настояват местните производители – фармацевти, и вносителите на лекарства. Това, което обсъждаме днес, и заложеното в Закона за лекарствата и аптеките, е пряко свързано. Никак няма да е безразлично на пазара как и какво решение ще вземем сега.
И още едно възражение от предварителен характер, което исках да го кажа пред министъра на финансите, но се надявам, че авторитетният шеф на най-авторитетната комисия в парламента – Комисията по бюджет и финанси, господин Искров, ще му го предаде. Има нещо дълбоко погрешно и неконституционно в това републиканският бюджет да задава параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да борави свободно с една част от здравните пари, дадени като здравни вноски, решавайки дали да ги включи или не във фискалния резерв на страната. Рано или късно този въпрос ще ви отведе до колизия с Конституцията и ще има санкция по него.
Много смущаващо е, че Международният валутен фонд и Световната банка от два месеца насам заявяват, че парите за здравеопазване няма да стигнат. Разбира се, и за образование. Но никой не казва с колко точно няма да стигнат. Ние ги попитахме на срещата, която имахме. Джералд Шифт каза следното: “Ние сме Международен валутен фонд, а не международен здравен фонд. Вие решете с колко няма да ви стигнат, но ние ви предупреждаваме, че парите няма да стигнат, в т.ч. и в частта, засягаща Националната здравноосигурителна каса”. Това са предварителните ми много сериозни опасения. Накрая ще се върна и ще направя предложение, за да излезем от тази ситуация, разбира се, ако тези предложения допаднат на управляващото мнозинство.
А сега да кажа защо конкретно в частта за разходите този закон не бива да бъде подкрепян от опозицията (говоря специално за лявата опозиция) и защо ние ще гласуваме “против”.
На първо място, разчетите ви за цените на лекарствата не са точни. Понеже тук има няколко любители, да вадим архивите и да видим кой какво е казал миналата година. Помните ли миналата година през октомври, че ви предупредихме, че въвеждането на ДДС върху лекарствата няма да доведе до скок с 6-9 процента, а ще бъде към 20 процента? Помните ли, че двама министри (единият отсъства, но вторият е тук) заложиха честта си, че повече от 9 процента няма да скочат цените на лекарствата? Вижте какво е писано в становището на Министерството на здравеопазването – 14,6. И това е при занижени разчети. И тази година няма да стигнат парите за лекарствата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Какво значи “няма да стигнат”?! Колкото пари има, толкова ще дадем.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Тази година преразпределението започна още от юни-юли. Това значи, господин Искров, че когато миналата година ви казвахме, че 131 млн. лв. няма да стигнат, да коригирате с още 90 млн. лв., но да го направите своевременно, а не да давате парите постфактум.
Второ, не можем да гласуваме този бюджет, защото и през 2003 г. Националната здравноосигурителна каса няма да има информационна система. Права е Касата да не плаща на “АремисСофт” 1 млн. 800 хил. лв. за несвършена работа. Но на нас, господин Искров, понеже Вие бдите над ковчежето с парите, ни казаха следното в Здравната каса: “Забравете спора с “АремисСофт”. Американският съд посмъртно няма да присъди на българската държава загубените пари”. Аз не съм съгласен, понеже тук един говори за правата си като гражданин. Откъде накъде?! Още повече, че не са 1 млн. 800 хил. лв., а много повече пари, в т.ч. и от заема от Световната банка, са похарчени по перото “Информационна система”. И сега какво се предлага? Да се извадят допълнително пари и да се плати още веднъж. Още една загуба! Не само няма да си вземем нашите пари! Откъде накъде! Плюс другото – като няма информационна система, ако искате, наливайте не 760 млн., а налейте 1 милиард. Тази система не подлежи на контрол.
И на следващо място, аз не виждам никъде да е поет ангажимент – нито от министерството, нито от когото и да е, през 2003 г. да влезе в действие наредба за реинбурсиране на лекарствата. Като няма наредба, тогава ще има изтичане на средства, ще има корупция и 22 на сто от лекарствата отиват някъде. Вие наливате каца без дъно! Сега е късно, сега няма как да кажеш, че от 1 януари ще влезе в сила информационната система и Наредбата за реинбурсиране.
Това е причината, поради която – минавам към заключителната част на моето изказване – аз правя предложение от името на моите колеги да преразгледаме, без засега да пипаме, да говорим за макрорамката на бюджета, преходния остатък на Националната здравноосигурителна каса, който към края на годината ще бъде 740 млн. А вие залагате, без да се съобразите със закона, за което говори д-р Кацаров, увеличение с още 39 млн. Докога ще расте преходният остатък и ще стои някъде на склад? И какъв е финансовият смисъл от това? Един-единствен – да поддържате баланс. От кои пари ще вземете стоте милиона за фонда за рисков капитал? От кои пари ще вземете 30-те милиона за новата авиокомпания? От здравните пари ли ще вземете? Може ли някой в Англия да вземе от здравните осигуровки на министър Велчев, защото той си е правил там здравни осигуровки, и да му каже: ние с тези пари, понеже сте там някъде, ще извършим някаква друга държавна работа? Това не са ваши пари. Това даже не са пари на данъкоплатците. Това са публични пари.
И затова, господин Искров, аз предлагам следващата година да бъде първата нулева година по отношение на прехвърлянето на пари в преходния остатък. Няма да давате тези 39 млн., без от това да пострадат сметките, разбира се, на Националната здравноосигурителна каса. Да не говорим, че е редно да предложите една схема за постепенно, примерно до 2007 г., използване на преходния остатък, който се държи под шапката на фискалния резерв. И в порядъка на колегиален диалог искам да ви кажа, че не "Терем" и не "Булгартабак" ще ви минира пътя към НАТО, а това, че не даваме пари за здрави младежи и здрава нация. А парите ги има, те стоят там, за да може някакъв банкер да си прави неговите неща.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Този банкер се казва Гаврийски и той не е "някой", а е Управителят на Централната банка!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Да, но този банкер и при миналото, и при сегашното правителство прави много тесни срещи с финансовия министър и решават какво да правят с тези пари. А това трябва да се решава от нас тук.
И затова ще предложа, без да пипаме дефицита, да се реши този въпрос. Това е вариант.
В заключение искам да ви покажа една много красива диаграма, подготвена от министър Финков, по-скоро от неговите експерти. Вижте как расте брутният вътрешен продукт. Вижте как замръзва делът на здравните пари в брутния вътрешен продукт. И сега искам да ви попитам: можем ли да си позволим това по отношение на здравеопазването? И не можем ли, без да се ръководим от това кой от коя партия е, тази година делът на парите за здравеопазване да не бъде 4,0, да не бъде 4,2, а да нарасне с толкова, колкото предвиждате нарастването на брутния вътрешен продукт догодина – 4,84? Аз правя това предложение.
Правя и още едно предложение. Всички ние в тази зала да постигнем консенсус, както това се прави в други страни, че половината от икономическия растеж през следващите години, докато България влезе в Европейския съюз, да отива за три социални сфери – здравеопазване, образование и решаване на въпроса с пенсиите в частта за чакащите да бъдат пенсионирани. Ако направим това, това е друг баланс на бюджета. Този бюджет тогава действително можете да наречете социален бюджет. Сега той не е социален. Защото най-голямата пробойна остава здравеопазването.
Благодаря за вниманието, аз ще гласувам "против" този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплика има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Уважаеми проф. Петков, искам да попитам три неща и да Ви кажа защо не съм съгласен с Вашето изказване. По време на гласуването на Закона за ДДС в този парламент вашата парламентарна група гласува "въздържали се".
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не е вярно!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Това е вярно, проверете го и в стенограмите.
Второ, нямало наредба за реинбурсиране. В Националния рамков договор има глава "Лекарства и принципи на реинбурсирането". Значи просто не сте се запознали с тази глава от настоящия Рамков договор. Той се договаря между партньорите – Лекарския съюз, Стоматологичния съюз и Националната здравноосигурителна каса. Това обаче са дребни забележки.
Не съм съгласен с Вас, когато казахте: "правилно, че Касата не плати софтуера". Кое е правилното в тази теза, след като бившият председател на Управителния съвет направи проверка в Държавния финансов контрол и оттам отговорът беше, че софтуерът става и е годен за употреба? Това беше официалният отговор, получен в Касата. Някой си обаче казва, че не му харесва този софтуер, че системата не работи и сега продължавам Вашата мисъл: ще извадим нови пари, което е явно, че няма да са от бюджета на Касата, а ще бъдат от държавния бюджет, и ще си поръчаме нова система. Но по-нататък в моето изказване ще развия въпроса до какво води това, че нямаме такава система. Важното е, че това, което е станало пред очите ми, е признато за сигурно, а днес чета във вестниците, че Касата го отхвърля като несигурно. Поръчала е и международен одит. Кой плаща за този международен одит? Това са все разходи, разходи, за които ние с лека ръка казваме: е, какво да правим. Добре, аз съм съгласен и така да бъде, сбъркал, получило се е така, че партньорът не е направил добър продукт. Но тогава се излиза пред хората и се казва ясно и категорично: направихме поръчка, поръчката излезе калпава – защото това се случва и в ежедневието – и има грешка. Край, това е почтеността. Другото е кой знае какви скрити работи около тази информационна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Искров, заповядайте за втора реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам да отговоря на някои от въпросите на господин Петков.
Господин Петков, в рамките на моята реплика искам да е пределно ясно, тъй като възникна един такъв подобен спор и за бюджета на съдебната система, казвате, че не е конституционно републиканският бюджет да задава параметрите на бюджета на НЗОК и това не можело да продължава. Няма друг начин, господин Петков. Националната здравноосигурителна каса е част от държавата, както и съдебната система, и всички други системи. Макрорамката е една за държавата и дефицитът е един за държавата. Разберете това. Неслучайно винаги се съблюдават съответните параметри и се съблюдава съответната бюджетна процедура. Другото е анархия. Другото е Аржентина. Неслучайно дълговете, които могат да емитират тези квазидържавни фондове, ние ограничихме с единодушие в парламента и ги сложихме под контрола на министъра на финансите. НЗОК или която и да е друга подсистема не е държава в държавата. Това трябва веднъж завинаги да се разбере.
Говорите за растежа на брутния вътрешен продукт. Господин Петков, когато се говори за абсолютни стойности, се сравняват абсолютни стойности. Когато се говори за съотношения, се сравняват съотношения. Не можете да казвате, че брутният вътрешен продукт расте като абсолютна величина, а съотношението оставало същото. Едното е в милиарди левове, което Вие показахте на тази графика, а другото е съотношение като процент към брутния вътрешен продукт. Това няма как да се изменя, тъй като изземването от държавата на брутния вътрешен продукт и разпределянето му сред бюджетите не се е увеличило, тоест паднало от 2001 г. от 41,5 на около 39. Няма как да се увеличи.
Друг един въпрос, който зададохте за парите на Милен Велчев. Няма как да вземете парите на Милен Велчев от Лондон, тъй като тук има едно явно неразбиране. Има две системи: едната е разходно-покривна, на принципа на солидарността, и това е нашата Здравноосигурителна каса, другата е капиталово-покривна. Формира се партидата на Иван Искров и тя си е негова, както и при допълнителните пенсионни фондове. Вие няма как да сравнявате парите на Милен Велчев, които са на капиталов принцип в Лондон, с това, което е у нас.

Имам един въпрос към Вас и към всички лекари тук в тази система. Моля Ви, още 3 секунди! Казвате: какво значи “Парите за лекарства няма да стигнат”? Това ме интересува. Какво значи изразът “Няма да стигнат парите”? Ами, като има пари и достатъчно вноски, има лекарства; като няма – всеки се простира според чергата. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Дали има трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря. Аз ще се възползвам от правото си на дуплика, за да бъда по-икономичен.
Д-р Игнатов, ние гласувахме против. Направете справка. Вие бъркате две неща: едното, когато гласувахме закона, другото – когато внесохте вота на недоверие. Тогава ние се въздържахме. Лично аз смятам, че това не беше най-добрата ни позиция, но така или иначе.
Второ, за информационната система. Естествено, че предишното ръководство на Националната здравноосигурителна каса няма интерес да се разкрие далаверата. Няма! Моята интимна мисъл беше, след като американското законодателство ще проточи във времето този процес, да се сети някой от българското правителство да форсира тук, в България, да потърси персонална отговорност чрез съдебната система на онези, които са отклонили немалко пари и заради което ще плащаме отново.
Господин Искров, аз показах не моя диаграма, а на Министерството на здравеопазването. Правят се подобни сравнения и те са между относителна и относителна величина – ръста с другия ръст. Така. Но сега искам категорично да Ви възразя, защото ако решаването на проблема за парите на лекарствата се даде на банкери и финансисти, здрава нация никога няма да има. Лекари и специалисти по социална политика трябва да си кажат думата.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Да увеличим вноската.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Момент! Аз не казах на Милен Велчев да му вземем здравните пари и да ги донесем в България. Това няма да ни реши въпроса. Недейте така да смятате. Става дума за неговите осигуровки там, че никой няма право, който и да е той, да се разпорежда с вноските не само на Милен Велчев, но и на тези, които внасят там, в некапиталовите системи.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Принципът е друг.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Миналата година беше ясно, че няма да стигнат парите за лекарства на базата на разчети, а не на базата на смучене на пръста. Сега отново е ясно, че парите няма да стигнат.
Аз зная, че в края на годината здравната каса и Милен Велчев ще извадят пари, ще преразпределят и ще погасят недостига, но питам: това ли е правилното бюджетиране? Не е ли по-добре, ако трябват 180 млн., да дадеш 180 млн., да имаш информационна система и да упражняваш контрол, а не в края на годината да се чудиш дали да дадеш 30 или 40 млн.? Съжалявам, това не са точни неща!
И още една идея искам да ви дам като контрареплика. Доколкото знам, фармацевтичната промишленост е готова авансово да даде лекарства в натура за сметка на данъчните им отчисления. Помислете върху тоя вариант! Двадесет – тридесет милиона могат да дойдат отгоре, разбира се не кеш, лекарства в натура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За изказване – госпожо Константинова, заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В мотивите на проекта на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. е отбелязано, че през 2003 г. финансирането на медицинските дейности, лекарствата и консумативите за домашно лечение ще се основава на, цитирам, “съвместно договаряне на параметрите за обем и качество на медицинската помощ с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България”. Така е по закон. Но аз твърдя, че влизането на новия Закон за здравно осигуряване в сила води до формализиране на преговорите по Националния рамков договор, след като най-важната част от рамката ще се определя от Министерството на здравеопазването, а това обезсмисля процеса на договаряне.
Националният рамков договор най-вероятно няма да бъде подписан до 1 януари 2003 г. Няма да се усвояват средствата и ще се работи по стария Национален рамков договор. Питам се, питам и авторите на този бюджет: как, господа, създадохте това творение на финансовата мисъл, когато все още никой не знае кои заболявания ще съдържа основният пакет, който всъщност ще бъде изработен от министъра на здравеопазването и неговия екип по изискванията на новия Закон за здравното осигуряване?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Питайте Семерджиев и Татяна Василева.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Никой не знае списъка на лекарствата, също определени от министъра на здравеопазването, за частично и напълно платени медикаменти. Следва логичният въпрос: на базата на каква, може би виртуална реалност е изработен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? Най-вероятно в екипа работят експерти гадатели.
Приходите в проектобюджета са по-големи – 770 млн. лв. Очертан е излишък от 39 млн. 908 хил. лв. Прогнозират се приходи от глоби, санкции и наказателни лихви 16 млн. и 200 хил. лв., при 10 млн. лв. за 2002 г. Каква е презумпцията? Повече нарушения ли ще има през 2003 г.?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е така, Доре, за съвсем друго става дума. Това е за просрочени задължения.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Какво дава основание на тези смели очаквания, на базата на които е разработена и разходната част на бюджета, ако събираемостта от здравноосигурителни вноски, предвидена 732 млн. 471 хил. лв., не се окаже в рамките на прогнозирането? Какво следва? Дефицит.
Разходите за здравноосигурителни плащания са 666 млн. лв., като от тях за болнична помощ са определени 200 млн. и лекарствени средства за домашно лечение – 201 млн. лв. Де факто е заложен дефицит, който ще доведе до същите трусове в здравеопазването, на които бяхме свидетели през тази година.
Тревожен е фактът, че държавата продължава да намалява субсидиите за здравна дейност – от 428 млн. за 2002 г. на 327 млн. за 2003 г. Предвидени са за болнична медицинска помощ в бюджета на НЗОК 200 млн. лв. При съществуващите задължения на болниците не могат да бъдат компенсирани ниските стойности на средствата за здравеопазване с обещанията за увеличаване на плащанията по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса. Издръжката на общинските болници е намалена почти три пъти – от 195 млн. лв. за 2002 г. на 68 млн. за 2003 г.; средствата за капиталови разходи също – от 55 млн. лв. на 43 млн. лв. (Неразбираема реплика на Хасан Адемов.) Правя връзка между тях, господин Адемов.
Истината е една: предстои фалит на малките общински болници, заложен фалит, и всичко за сметка на работещите в здравеопазването и на населението на страната.
С финансови рестрикции ли ще се прави структурна реформа в общинските болници? Ясно е едно: управляващите спряха реформата в здравеопазването. Спряно е преструктурирането в болничната помощ. Световната банка обяви, че българското здравеопазване не е добре финансирано. Джералд Шифт заяви резерви по отношение рязкото намаляване на субсидиите за болнична помощ, ако не се повиши темпът на здравната реформа.
Необходими са равнопоставеност на държавните и общински болници, деблокиране на приватизацията в здравния сектор, заплащане за дейност, да се установи връзка между акредитацията и механизмите за финансиране, увеличаване на разходите за здравеопазване до 6 процента от брутния вътрешен продукт. Тогава потокът от пациенти ще определи на базата и на качеството на работа кои болници ще останат и функционират и кои ще отпаднат. Партньорите на касата трябва да доказват ниво на медицинските услуги и чрез конкуренцията тези, които оцелеят, ще останат, като ще предоставят по-добро обслужване.
В заключение искам да кажа: истината е една и тя е скрита в цифрите на проектобюджет 2003 г. България е на последно място спрямо другите кандидатки за Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Разходната част на бюджета е рестриктивна и не изпълнява обещанията и социалните цели, декларирани от управляващите.
Горепосочените факти, чувството ми за отговорност към избирателите и съзнанието ми на човек, положил хипократовата клетва, не ми позволяват да подкрепя проектобюджет 2003 на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин Искров – за реплика.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Една много кратка реплика. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Константинова, много интересно завършихте своето изказване. Вероятно сте права за другите твърдения, не съм лекар и не съм вътре във вашата област, така че не знам, но Вие казахте, че ще гласувате "против", защото разходната част изпълнява обещанията на управляващите. Извинявайте, понякога като гледам телевизия, има репортажи от Управителния съвет на НЗОК или скоро даваха Общото събрание, когато отхвърлиха веднъж бюджета, аз виждам вашите хора там. Ако вие гласувате против този бюджет, вие гласувате против ОДС. Това са хората, които вие избрахте в Общото събрание, половината лица там са лица от вашето правителство. Включително когато госпожа Масева си подаде оставката като народен представител, на нейното място влезе бившият министър от кабинета Костов. Това сте вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Господин Искров, отново проявявате това, което напоследък мнозинството използва многократно в тази зала – непрекъснато да връща топката в игрището на СДС, на предишното правителство, на предишните управляващи.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Но там няма промяна, там сте вие!
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Не е вярно! Има временно управляващи на Касата, има други лица. Говоря като отговорен човек. В никакъв случай не съм съгласна с Вас, защото аз ще гласувам по съвест. И затова няма да гласувам този бюджет, защото аз не искам да има ходене по мъките в здравеопазването – пациентите, лекарите и реформата в здравеопазването. Не желая това! Чувството ми за отговорност не ми позволява да гласувам този бюджет. Затова смятам, че Вашата реплика просто не беше свързана с логиката на моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин Китов, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Прав е господин Петков, че наистина много малко хора сме в тази зала днес по един толкова важен въпрос. Не прави чест на колегите от комисията господин Искров да защитава тезите именно по въпросите на здравеопазването.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Къде е председателят на комисията?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз наистина мисля, че ние гледаме този законопроект днес в нарушение на законите. Не е виновна Касата, разбира се, че го е изготвила по стария закон, факт е, че днес ние го гледаме в нарушение на действащото българско законодателство. И беше казано ясно, че има нарушение на два текста – текста за диференцирания разпис на разходите и процента за резерв. Питам господин Адемов, когото безкрайно уважавам, защо беше предвидено плащанията на лицата до 18 г., а не беше предвидено друго? Ако предвиждаме едното, като се съобразяваме с бъдещия закон, би следвало да предвидим и другото. Но в крайна сметка днес ние сме в нарушение на закона, а щом сме в нарушение на закона, правим едно поредно нарушение на българската конституция. За съжаление!
Аз се опасявам, господин Искров, че наистина приходите са много оптимистично заложени. И съвсем прави бяха колегата Стойчо Кацаров и Сметната палата, които казаха, че при очертаващото се неизпълнение на приходите за тази година изведнъж ние залагаме доста по-високи приходи. Дано да можем да ги изпълним, разбира се, но това не пречи да изкажем нашите съмнения за бъдещите финансови резултати на Касата, именно защото сме добронамерени. Още повече, че рано или късно ще трябва да се съобразим със закона, доктор Адемов, и трябва да добавим тези около 40 млн. от резерва, за да стане 10 процента. Ерго, освен тези 140 млн. трябва да добавим и тези още 40 млн. към резерва. Всичко това ни кара да се съмняваме, че има реална възможност приходите да не бъдат изпълнени и оттам да се наложи да се намалят разходите. Тук не става въпрос, уважаеми господин Искров, колкото имаме възможност да харчим, а става въпрос, че това, което сме предвидили, може да не го изпълним.
От друга страна, колеги, ми се струва, че ако искаме да бъдем коректни, трябва да разглеждаме бюджета за Касата заедно с държавния бюджет в частта му здравеопазване, защото така повелява и законът. А и по този начин бихме могли да си създадем една пълна картина за българското здравеопазване, за да можем да предвидим или поне да направим предвиждания за евентуалните рискове, които има. Аз безкрайно много съжалявам, че наистина няма диференциране на разходите по видове, за да видим, че има минимално увеличение в първичната помощ и минимално увеличение в първичната специализирана и лабораторна помощ. Това при сегашното действително състояние явно показва, че е много трудно с икономически показатели, с икономически механизми да се подобри сферата на здравеопазването в тази област. А ние винаги сме казвали, че ако тези, които пазят първия вход, това е доболничната помощ, не поемат по-голямата част от заболеваемостта, пак няма да можем да стигнем до по-добри резултати в болничната помощ.
От друга страна, това, което трябва да разгледаме, е много важно, уважаеми господин министър. Вярно е, че има увеличение 100 млн. за болниците в частта за Касата. Но има и 130 млн. намаление от субсидията. И забележете какъв проблем може да възникне. Първо, по-голямата част от общинските болници нямат всички пътеки.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма нито една с всички пътеки.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Правилно, доктор Адемов, няма нито една с всички пътеки, но аз казвам, че повечето нямат и половината от пътеките. Но дори и да имат пътеките, утре ще фалират именно тези, които работят повече, а не тези, които работят по-малко.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Така е.
БОРИСЛАВ КИТОВ: И трябва да разберете, че Касата плаща за дейности, които не са достатъчни, и при липса на бюджетно финансиране, уважаеми господин министър, болниците не могат да си платят нито парното, нито тока, нито да си поемат издръжката. Получава се един парадокс – по-добре ще бъдат онези болници, които не работят. Ерго, и с това увеличение в боничната помощ се нанася пореден удар на работещите, а не на неработещите общински болници. Това е, колеги! Който може малко от малко да направи изчисленията, ще види, че така ще се получи.
От друга страна, съвсем правилно беше отбелязано, че с промените в закона, с които трябва да се съобразяваме, министърът е този, който трябва да изготви основния пакет лекарства, които ще се реимбурсират. Дано той да бъде готов. Без, разбира се, да изключвам и забавянето в конструирането на Касата по новия закон. Но аз си задавам следния въпрос тогава: при един нормален, в никакъв случай не казвам ненормален основен пакет, когато в Националния рамков договор започнат да се договарят обемът и видовете, има също реална опасност не само да не се подпише договорът, а и средствата по видове да станат наистина незадоволителни за съсловието. Има такава опасност.
Неведнъж беше казано от уважаемите представители на Националната здравноосигурителна каса, че в последно време има нарастване на заболеваемостта по нозологични единици, ако цитирам съвсем точно проф. Начев. Оттам насетне, ако има такова увеличение на заболеваемостта, в което аз лично се съмнявам, защото се съмнявам в данните, беше станало ясно, че различните институции дават различни данни за заболеваемостта, забележете, различни данни за заболеваемостта, как точно господин министърът и Касата утре ще определят онези нозологични единици, онези генерични и негенерични лекарства, за които да заплащат частично или напълно лечението?
Би следвало да се направи една преценка къде отиват повече лекарства – в хроничните заболявания или в острата заболеваемост. Аз съвсем честно твърдя, че без тези данни има рискове да се получат трусовете, които станаха и тази година.
Само преди два месеца в едно събиране, организирано мисля от д-р Първанова, стана ясно на Касата, за да може да спази ритъма на плащанията за месеца, че трябват около 220-230 млн. лв. Това беше изложено в тяхната теза. Дори и при това положение, вие виждате, че без да има ясна диференцираност на точния брой заболявания, без да има ясна диференцираност къде отиват повече средства – в хроничната или в острата заболеваемост, което е изключително важно, има реална възможност пак да достигнем до известен дефицит. Но ако той се умножи, господин Искров, с евентуално намаляване на приходната част може наистина да стане доста трудно за Националната здравноосигурителна каса.
Така че, като разглеждам двата бюджета, ще помоля уважаемия господин Искров най-напред да прочете предизборната програма на НДСВ, в която се твърдеше, че ще има постепенно увеличение на процента на брутния вътрешен продукт за здравеопазването. Не съм го казал аз, така сте го написали във вашата програма. Мисля, че господин Петков много ясно обоснова, че за съжаление няма такова, въпреки че има относително нарастване на средствата.
Но това, което мен повече ме плаши, е, че така формиран бюджетът на Касата няма да стимулира по-бързото структуриране на болничното здравеопазване. Аз ви обясних много кратичко защо, без да се задълбочавам. Защото тези, които ще работят повече, има реална опасност да разходват повече средства, без да могат да си възстановят средствата за издръжка. Според мен основното нещо, което трябваше да бъде направено в бюджета за здравеопазването, включително субсидия и Национална здравноосигурителна каса, е да се стимулира реформата в болничната сфера – нещо, което беше препоръчано и от Международния валутен фонд, и което всички декларираме, че сме искали.
Завършвайки, бих искал да кажа, че предстоят много тежки проблеми за следващата година в българското здравеопазване. Аз в никакъв случай не обвинявам Касата, че е представила това, защото тя се е съобразила. Прав е проф. Петков, че тук трябваше да бъде и Милен Велчев. Именно заради част от тези неща, които казах, трудно ми е да подкрепя този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Смятаме, че се разглежда изключително важен въпрос, свързан с българското здравеопазване – законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В залата обаче има 52 народни представители с Вас, уважаеми господин председателю.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили правя предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Стоилов има думата.
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Имаше процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Преди да се спра на някои числа от проектобюджета, ще се опитам да направя паралел между обсъждания законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Закона за здравното осигуряване, от една страна, както и между Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националния рамков договор.
Вече беше споменато, но искам да отбележа, че съществуват нормативни несъответствия между устройствения закон за бюджета на здравеопазването, какъвто е Законът за здравното осигуряване, и Законът, който предвижда самите приходи и разходи.
Изискване на Закона за здравното осигуряване съгласно чл. 29, ал. 3 е със Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса задължително да се определят и приходите, и разходите по бюджетната класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителни плащания. Това означава, че поне при второто разглеждане на законопроекта това, което е представено в първата справка за здравноосигурителните плащания, би трябвало да бъде включено в основната част на законопроекта в неговия чл. 1. Такова становище е изразено и от Сметната палата. Трябва да се отстранят и повторенията между Закона за здравното осигуряване, които са въведени с неговите изменения и някои от разпоредбите, които сега се съдържат в преходните текстове на настоящия закон.
По отношение на връзката между настоящия законопроект и рамковото договаряне искам да отбележа само два проблема. Добре е, както е посочено в мотивите към законопроекта, че се предоставя възможност за оказване на качествена здравна помощ за здравноосигурените лица, като се предвиждат допълнителни стимули, които се предоставят на изпълнителите на извънболнична помощ, които работят в отдалечени и труднодостъпни райони. Тези средства обаче могат да бъдат оправдани, ако само се предвидят изрично задължения в Националния рамков договор общопрактикуващите лекари, които обслужват население от различни населени места, да осигурят поне по едно лице с медицинска квалификация, ако не лекар, фелдшер, който да обслужва населението в тези отделни населени места. Защото достъпът до здравната помощ се влошава толкова повече, колкото се отива от центъра към периферията на страната, от столицата към общините и от общините към отделните населени места. Така че тези допълнителни средства наистина са необходими, но те трябва да бъдат обвързани, че ще отиват не просто като доход на лекарите, а ще се разпределят за тази дейност – обслужване на здравноосигурените лица.
Вторият въпрос в тази насока, който се отнася до Националния рамков договор, е да се създадат ясни задължения за всички общопрактикуващи лекари да организират неотложната медицинска помощ. Неведнъж съм повтарял, че едно от най-слабите звена в здравната реформа е по същество ликвидирането или силното влошаване на тази дейност, която в много случаи прекъсва връзката между общопрактикуващите лекари и специалистите между доболничната и болничната помощ. При всички случаи задължение на общопрактикуващите лекари е да организират лично, а тъй като те не могат и не би трябвало да правят това през 24 часа от денонощието, да създадат звена за неотложна медицинска помощ, които да поемат тези случаи, които често са и най-болезнени, и най-многобройни, и от които се нуждаят пациентите.
Смятам, че това е задължение и на министерството, и на самото ръководство на касата. Надявам се, че то ще бъде подкрепено и от Лекарския съюз, защото без преодоляване на тези пропуски в системата за здравно осигуряване, тя ще продължава да възпроизвежда и недоволство, и недобро обслужване на гражданите.
На няколко пъти вече беше поставен въпросът за продължаване на една порочна практика, която и сега е предвидена в чл. 1, ал. 3 – да се приеме излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този път излишъкът е в размер на около 39 млн. лева. Наистина има някакъв прогрес, защото през миналата година този излишък беше около три пъти по-голям. Но смятам, че никой не би застанал тук или на друго място да твърди, че средствата, които се събират за здравеопазване от здравни вноски, не само че не достигат, а и че е излишно да бъдат вложени в здравеопазването. Председателят на Бюджетната комисия каза тук, че бюджетът на Здравноосигурителната каса не трябва да се разглежда като някакъв напълно автономен бюджет спрямо общата финансова макрорамка, но ако той няма по-голяма степен на автономност, тогава поставям въпроса - защо не се върнем на основата на предишната система за финансиране, когато бюджетът на държавата включваше всички дейности и преценяващи за коя колко средства да бъдат отделени? Знам, че на едно такова предложение може да се реагира, като се предложи Министерството на финансите да намали субсидията по линия на държавния бюджет, но за мен дори при равни стойности е по-добре да се покаже, че всички средства за здравеопазване отиват за здравното обслужване на населението, а оттам нататък да се води дискусията колко още средства могат да бъдат отделени от държавния бюджет за дофинансиране на тези дейности. Затова съжалявам, че мнозинството продължи, макар и в по-малка степен, тази практика, която беше наложена от предишното управление и не намери воля, каквато на моменти беше демонстрирана в Комисията по здравеопазване, в промените на Закона за здравното осигуряване да се предвиди специален текст, който да не допуска средства, набирани за нуждите на здравното осигуряване да бъдат използвани за други цели, в случая за попълване и поддържане на фискалния резерв.
Последният въпрос, който искам да засегна, е свързан с разпределението на средствата, което засяга болничната помощ. Мисля, че точните числа изискват да посочим, че от една страна в проектобюджета на Здравноосигурителната каса се предвижда двойно увеличаване на тези средства от 100 на 200 млн.; в същото време обаче се намаляват почти със същата сума средствата, които през настоящата година е отделяла държавата за финансиране на болничната дейност. Следователно средствата за финансово осигуряване на болниците са приблизително в същия размер, какъвто имаме и през тази година. Мисля, че господин Китов каза, че има малко нарастване на относителния дял на средствата за здравеопазване. Мисля, че и това няма да бъде постигнато, защото ако правителството изпълни своите намерения да покрие задълженията на болниците към края на годината, ще се окаже, че фактически изразходваните средства за здравеопазване през 2002 г. са същите, както и през 2003 г. като процент от брутния вътрешен продукт.
Най-голямата криза може да бъде по отношение на общинското здравеопазване и специално на общинските болници, защото при общото запазване на средствата за финансиране на болничната помощ бюджетът предвижда за общините делът в тези разходи спрямо настоящата година да бъде 52%. Това означава, че средствата за финансиране на общинските болници ще бъдат само около половината от тези, които са били през 2002 г. Това в много случаи не съответства нито на оценките, които болниците са получили за тяхната акредитация, нито за реалния обем на извършваните дейности. Затова смятам, че е наложително и в този законопроект, и при окончателното обсъждане на Закона за държавния бюджет да бъдат отделени допълнително средства, които да направят така, че разходите за общинските болници да бъдат на приблизителното равнище, на което са и тази година. Те отново ще са в една много напрегната ситуация. Но ако тогава има фалити, те няма да бъдат предизвикани от заложения бюджет, а в по-голяма степен може да се надяваме, че ще отразяват реалните възможности, които имат тези болници за осъществяване на лечебна дейност.
Мисля, че част от тези проблеми, които посочих, засягащи съответствието между отделните закони, са преодолими, но големият проблем, че средствата за здравеопазване през следващата година като цяло няма да бъдат променени, създават тревогата и резервите към подкрепата на този бюджет, заложен в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи за реплика? Няма такива.
(Председателят започва поименна проверка. Списъкът се прилага към протокола.)


В момента в пленарната зала има 120 народни представители, уважаеми дами и господа! (Единични ръкопляскания.)
Искам да обърна специално внимание на поведението на господин Любен Корнезов, който в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е насрочил заседание на комисията по време на пленарно заседание. Правя му остра бележка. Това е нарушение, което не може да бъде толерирано.
Сто двадесет и първият – господин Рашков, е в пленарна зала. Продължават изказванията.
Има думата господин Щерев.
Много ви моля, не посочвайте часовника, спирам часовника! Вие злоупотребявате с правото си. Ако искате, напуснете залата. Това е ваше право.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “Не чух нито едно смислено предложение…”, “Това престъпно правителство ни тика в пропастта…”, “Не виждаме смисъла от тези глупави разпоредби…”, “Манипулирате общественото мнение…”, “Глупави закони…” - това са извадки и цитати, които се чуват от опозицията само в един пленарен ден.
Искам да ви запитам: тук за дебата ли наистина става въпрос или за нещо друго? В живота, уважаеми народни представители, нищо не е само бяло или черно. Има и други неща. Затова защото не може едно парламентарно мнозинство да прави само грешки. Един дебат означава да признаете това, което е направено в стремежа да се върви по един път. И от друга страна, в този дебат да се каже какво още трябва да се направи. Вие обаче нямате желание да се върви по определен път и именно заради това говорите само едни и същи неща, с едни и същи аргументи, опозицията отляво и отдясно – и за АЕЦ "Козлодуй", и за цената на тока, и за държавния бюджет, и за Националната здравноосигурителна каса. Защото нямате други аргументи.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде по същество!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Защото само едни и същи неща се говорят в тази зала от страна на опозицията. И то едни и същи – и отляво, и отдясно. Не мога да разбера защо. (Шум и реплики в блока на КБ.)
Искам да ви кажа, че през настоящата година ние направихме всичко разумно, което можеше да бъде направено. И не искам тук да продължават да се чуват само нагли лъжи. Защото наглите лъжи е именно това, че не са увеличени парите за здравеопазване. През 2002 г. имаше 1 млрд. 320 млн. публични разходи за здравеопазване, тази година са 1 млрд. 415 млн. Ако някой не може да смята, да си вземе сметачна машинка или нещо друго. Защото парите за здравеопазване са увеличени и като процент от брутния вътрешен продукт, и в нетно изражение. Ето за това става въпрос. И ще престанете да лъжете, ще престанете да демагогствате на тази тема! Защото първоначалното намерение на Министерство на финансите беше парите да се намалят, за да може да се направи структурна реформа. Ние обаче постигнахме обрат в мисленето на Министерство на финансите, като доказахме, че структурната реформа ще се направи с достатъчните средства, които ще се дадат на здравеопазването – за публичните разходи, за Министерство на здравеопазването и за лекарства. Министерство на здравеопазването с предложения държавен бюджет уважи нашето искане и това е истината. И всичко го знаете много добре.
Второто нещо, което искахме, парите за здравеопазване да не отидат в Министерство на здравеопазването, а да отидат в Националната здравноосигурителна каса, за да може да се заплаща за дейности. Всички говорите, че трябва да се заплаща за тези дейности, като че ли откривате топлата вода. А всъщност не говорите, че в нашия бюджет е заложено точно това. И е увеличено заплащането за дейности, за болнична помощ със 100 млн. лв. Ето, затова тази истина трябва да ви се повтаря непрекъснато, докато я проумеете.
Преходният остатък на вашето правителство, който прехвърлихте от парите за здравеопазване в консолидирания държавен бюджет, беше над 200 млн. лв. И не можете да отречете това нещо. Вярно, че е трудно, тъй като рамката вече е създадена веднъж, това е в Закона за бюджета, това се поддържа и от Международния валутен фонд, и е трудно изведнъж да се пресече тази порочна практика. Но така или иначе ние намалихме от 200 млн. лв. на 38 млн. този преходен остатък. И аз ще ви кажа, че догодина няма да има и този преходен остатък, защото работим целенасочено, точно за това, което трябва да се случи в българското здравеопазване. Вие знаете много добре, че точно тези мерки трябва да се вземат, обаче бяхте неспособни да ги направите преди. А ние сме способно управляващо мнозинство и ще ги направим.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е преструктурирането на болничната помощ, но преструктуриране на болничната помощ не по административен път. Преструктурирането на болничната помощ трябва да стане по пътя на пазарните механизми, за да може да се разбере кои болници посещават пациентите и кои болници искат да съществуват, включително и малките болници в малки общински градове. За това нещо сега ни попречи договора, който сключи навремето правителството на Иван Костов с “АремисСофт”. И нека не забравяме това нещо, защото благодарение на този договор досега Касата няма информационна система.
Тази година ние ще завършим информационната система на Касата. И при всички случаи ще дадем възможност чрез сведения за работата на болниците да се въведе системата “Оценка на финансирането на различни болници чрез диагностично свързаните групи”. И вие много добре знаете, че това е правилният път и че няма друг път, по който да вървим.
Благодарение на това, благодарение на заплащането за дейности по пътеки и благодарение на въвеждането на системата за диагностично свързаните групи определени общински болници в малки градове разбира се, че ще оцелеят, затова защото там работят добри лекари. И затова, защото тези добри лекари и насочените болни към тези болници ще направят така, че финансирането ще продължи. Други болници обаче, няма значение дали са в големи или в малки градове, които населението не посещава, естествено тези болници няма да съществуват. И именно това е преструктурирането на болничната помощ. Това е преструктуриране, но с волята на населението, с волята на хората, които търсят болнични заведения, които да посетят. Това е истината. И ако някой друг поддържа някаква друга теза, да стане и да я защити.
Със съответния бюджет, който се предлага за НЗОК, се осигурява именно по този начин преструктурирането на болничната помощ. От друга страна, с увеличените пари за здравеопазване, за разходи за извършена дейност, се дава път разплащанията в здравеопазването да станат по нов начин. И от друга страна със заделените 666 млн. средства за здравноосигурителни плащания, да бъдат задоволени до голяма степен тези потребности, които има населението от здравна помощ, чрез заплащане за дейности чрез Касата.
Именно затова, уважаеми депутати, искам да ви призова да гласувате “за” бюджета на Касата, който е предложен и е пред вас. По този начин искам да изразя моята увереност, че независимо от твърденията отляво и отдясно за това, което щяло да се случи и което нямало да се случи със Здравната каса, ние сме сигурни, че с този бюджет и по този начин – чрез увеличаване на средствата за здравеопазване и даването на тези средства за дейности, чрез заплащането за дейности, чрез въвеждането на информационна система ние ще докараме българските граждани да почувстват, че наистина става въпрос за здравна реформа и че тя е в ход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За реплика има думата господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми доц. Щерев, ние ясно казахме, че има увеличение на парите. Но също така казахме съвсем добронамерено, че увеличението в доболничната помощ е минимално. А Вие като лекар много добре знаете, че ако тези, които стоят на входа, не поемат по-голямата част, пак ще продължим да правим диагностика в болничната помощ, пак ще имаме и по-висок престой, и повече разходи.
Би било добре, наистина, ако Касата плащаше абсолютно всичко, ако всичките средства минаваха през Касата. Сега аз много ясно ви казах, не зная дали вие чухте моята теза, че средствата, които отиват в доболничната помощ, вярно е, че те са увеличени, но 40 на сто ще отидат за заплащане на лекарите. Няма нищо лошо в това. Но първо, те са недостатъчни и не включват средствата за издръжка – храна, ток, вода, капитални разходи. При намалението на субсидията за общините тези, които работят повече, ще правят по-големи разходи. Те няма да се стимулират от това. Да, ще имат известно увеличение на заплатите, но няма да могат да се издържат. И ще оцеляват тези, които работят по-малко. Това е проблемът, за който ви казваме съвсем добронамерено. И няма смисъл да се твърди, че отричаме всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За втора реплика има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Аз съм от хората, които много държат да има един толерантен тон в този парламент, защото историята на 14 години в политиката ме е научила, че с болшевизъм нищо не става.
Искам да ви попитам, господин Щерев, Вие признахте ли на така дълбоко мразената от Вас опозиция, която винаги нападате, това, че тя стабилизира икономиката на България? Спомнете си как икономиката беше приета от правителството на ОДС. Вие признахте ли, че ОДС пречупи гръбнака на така наречения псевдосоциализъм в България завинаги, като направи една приватизация? Вие признахте ли колко тежко беше това? Само хулехте оттук колко са крадливи от ОДС, колко лошо управляват.
Господин Щерев, моралът, с който човек се изказва, се стоварва върху него. Няма смисъл да цитирате българската преса. Няма смисъл! Наистина аз съм за един толерантен тон. И нека всеки да си признае кой какво върши. Защото българинът прави най-често това – да отрече всички други около себе си, да ги охули, докато е на върха. А след това, когато падне, всички него да охулят. Наистина, нека да имаме един толерантен тон. Недейте да хулите толкова много опозицията, която направи толкова много за България. Защото Виденов не искаше да прави приватизация и си замина в небитието. Един ден за правителството на ОДС и за така мразения от Вас господин Костов ще се говори по друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
За последна реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Щерев, аз няма да повтарям числата, които имах възможност да представя от трибуната. Мисля, че когато се спори, трябва да се намерят възможности, ако такива съществуват, да се оборят тези числа, а не толкова да се разчита на силата на определенията.
Но аз се опасявам, че колкото по-често човек сменя политическите си превъплащения, толкова повече се налага той да бъде все по-краен в квалификацията си. Казвам това, защото мисля, че в нашите изказвания надделяваха аргументите, а не опитите за определения какъв е предлаганият бюджет.
Второто не е възражение срещу Вашето изказване, а предложение. Да, наистина е необходима реформа, включително и в здравеопазването. Но нека да не боравим с тези абстракции, които не интересуват хората, защото реформата е някакво средство, механизъм за постигането на определени цели.
Аз ви предлагам като управляващо мнозинство и Вие като председател на Комисията по здравеопазване да помолите Националния център за изучаване на общественото мнение, който е към Народното събрание, да организира към средата на следващата година представително допитване по-добро ли е здравното обслужване на населението. Тези резултати да ни бъдат представени в началото на есента. Ако се постигне такъв положителен отговор, мисля, че вие ще имате основание да кажете, че макар и при трудните условия се постига някакъв напредък. Ако отговорът е отрицателен, тогава силните Ви думи няма да струват почти нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Щерев, заповядайте за дуплика. Разполагате с три минути.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз първо ще започна с това, че нито един от тези колеги, които направиха реплики, не опровергаха цифрите, които аз изложих. И това, че наистина бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е един добър бюджет и трябва да се гласува за него.
Аз ще кажа следното. Ние, разбира се, че зачитаме общественото мнение и ще поръчаме, ако трябва, и нови изследвания.
На второ място, ще кажа на господин Китов, че са недостатъчни средствата. Разбира се, че са недостатъчни средствата. И, разбира се, че искаме да се харчат за дейности, изцяло чрез Касата да се заплаща на болниците. Но едно е да искаш това нещо, а друго е да може да стане и да го направиш. И аз се надявам, че постепенно ще отидем точно натам.
Искам да кажа на господин Кирчев. Вие сте прави, аз винаги съм казвал, че стабилизацията на българската икономика започна при правителството на Иван Костов след възхищенията, които направи предишното правителство на Жан Виденов. Аз казвам винаги, че здравната реформа започна при правителството на Иван Костов. Тогава бяха приети фундаменталните закони на здравната реформа. Тогава беше организирана Националната здравноосигурителна каса. Тогава беше приет Законът за лечебните заведения. Тогава започна нещо съществено в България – започна процесът за присъединяване към НАТО, започна процесът за присъединяване към Европейския съюз. Да, аз признавам всичко това и винаги съм го признавал. И затова ви казвам, че не се спори по друг начин, а така, когато признаваш на опонента си това, което е направил. Но, кажете ми как да ви призная на вас, когато след най-големия успех на правителството – приемането ни в НАТО – вие на другия ден, заедно с червената опозиция, внасяте вот на недоверие. Кажете ми какво мога да мисля за вас? (Ръкопляскания от мнозинството.) Какво мога да мисля за вас друго, освен че сте една единна опозиция. Това мога да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, господин Щерев, отклонявате се от темата.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След днешния вот аз правя следното процедурно предложение.
Предвид еднаквостта на изказванията Ви предлагам да помолите уважаемите господа депутати от ОДС да се преместят вляво и НДСВ да си заеме естественото място в дясно на залата. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно, че дебатите показват, че са нужни пари за здравеопазване, особено за психичното ни здраве. Много бих искала в днешния дебат по обсъждане бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не да слушам политически и партийни речи на висок глас, защото аз мисля, че всички що-годе добре чуваме, а и микрофоните работят добре, а да имаме консенсус поне по един въпрос.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Вие не искате.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Поне по един въпрос българският парламент да има консенсус.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И ние го искаме.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да кажем, че искаме поне по проблемите на здравеопазването да помогнем и на Министерството на здравеопазването, и на Националната здравноосигурителна каса, на този жизненоважен въпрос за всеки един българин. За съжаление, явно, че и тук ние ще се разминем. И ще се разминем не защото имаме далечни позиции, а защото явно обсебени от партийни емоции не можем да разчистим доброто от лошото, не можем да отделим онова, което ни трябва, за да бъдем силни пред гражданите и пред хората, които са ни изпратили в българския парламент.
За съжаление, много от нещата, които бяха казани от председателя на Комисията по здравеопазването, повече отиваха за утрешния вот. Явно той е на вълна за утрешния вот. Но, уважаеми д-р Щерев, много неща се казаха в цифрово изражение със “за” и “против”. И аз искам да поставя въпроса, който поставих и в Комисията по здравеопазването, за който не ни отговориха. Постави го и проф. Кръстьо Петков. И на него не му отговориха. Да попитаме ние всички с вас, вие да попитате на група, на заседание на двете групи, на управляващото мнозинство, или както намерите за необходимо, а ние с вас също да попитаме кому е необходимо Република България да върви към нулев бюджетен дефицит? На кого е необходимо това, при положение, че действително това не ни го изисква никой отникъде, при положение, че действително парите за здравеопазването са крайно недостатъчни. И още нещо, при положение, че стана една вредна практика да се смесват средства за здравно осигуряване с данъци. Не може здравната осигуровка да бъде третирана като данъчно плащане, да бъде използвана за други цели, а не за здраве. И аз изцяло подкрепям предложението на проф. Петков да минем тази година към стопиране на тези средства.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Като вземете изборите – тогава.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Вие сигурно имате възможност да ми отговорите след това и аз ще имам възможност също да кажа своето мнение, но определено смятам, че при този хал на здравеопазването ни всеки един от нас би искал да има по-добро здравно обслужване. Убедена съм, че лекарите в тази комисия не, а в този парламент всички са се клели за нещо, а ние всички с вас сме се клели да служим единствено и само да се водим от интересите на народа, а не от интересите на един, двама или пет човека.
Когато става въпрос за здраве, никой от нас не е застрахован, че няма да му се наложи да бъде лекуван, нито членовете на семейството му, никой от нас не е застрахован, че няма да може да си намери дадени лекарства. Ние в момента, дами и господа, не сме богопомазани. Ние в момента трябва да мислим за здравето на нацията.
Онзи ден зададохме питане на министъра на здравеопазването именно, за да помогнем, за да чуете от неговия анализ каква е ситуацията в здравеопазването, да се консолидираме относно това, да повишим средствата за здравеопазване, дела им от брутния вътрешен продукт, мъничко да се доближим до онези заветни стандарти на Европейския съюз, към които се стремим.
Никой, уважаеми дами и господа, не ми отговори в Комисията по здравеопазването защо с такъв висок процент се увеличават средствата на Министерството на финансите, а на Здравната каса и за здравеопазването с тези символични 4 процента. Тогава беше много остро отреагирано: “Стига с тези 40 млн., те са за Агенцията за държавни вземания”. Няма да коментирам този въпрос, мисля си, че всъщност Вие знаете за какво става въпрос.
Има един въпрос, който също искам да поставя. Попитах миналия път, но никой не ми отговори, сега пак ще попитам, дано д-р Щерев може да ми отговори или някой друг. Миналата година в бюджет 2002, в Преходните и заключителни разпоредби, § 1 е записано: “Стоки и услуги по проекти, свързани със здравеопазването, се освобождават от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, от ДДС, от такси и митни сборове при вноса им, когато са финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заем от международните финансови институции”. Искам да попитам защо тази година не правим това? И от даренията, които ни се дават безвъзмездно като помощи за здравеопазване, и от тях ли ще пълним бюджета? Поне за това възроптайте! Поне затова кажете “не”, защото това го няма в законопроекта. Защото просто не сте прочели. Защото просто не сте видели. И защото от всички изказвания до момента от управляващото мнозинство се разбира, че вие всъщност слушате това, което ви е пуснато свише и гласувате под строй. Ние се опитваме поне да анализираме, поне да даваме аргументи, може да не са докрай точни, може да не ви харесват, но ги чуйте. Те са с болка към хората, които са с различни заболявания. Те са с болка по проблемите на болниците. Те са с болка към всеки един български гражданин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, искам да направя тази реплика и да кажа съвсем ясно още веднъж, че СДС, макар и опозиция, отново ще повторя, стартира здравната реформа, а Вие само общи приказки приказвате. И винаги сте говорили общи приказки. Винаги е било това нещо – само общи приказки, фрази и гледате да изхарчите това, което е натрупано. Само това правите. Защото Янаки Стоилов току-що каза така: “Най-добре е да се върнем към старата система”. Точно социалистите в Полша, когато дойдоха на власт, се опитаха да върнат от миналата година старата система и настана такава каша в Полша, че не могат да се оправят въобще. Само това искам да ви кажа.
Аз не съм видял от вашата парламентарна група нито едно смислено предложение по отношение на здравната реформа. Ако имате, дайте публично да дискутираме това предложение. Ако имате предложения, освен тези да се дадат повече пари, да се изхарчат повече пари, да дадем повече пари за здраве, повече за бедните, повече… Всички искаме това, но трябва да кажете как да стане това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За втора реплика има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Много е нахално, казвам още веднъж, когато социалист говори за здравна реформа, тъй като всички си спомняме времето на госпожа Виткова, когато всеки трябваше да носи от вкъщи. Тогава започнаха тези проблеми – да си носим принадлежностите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А сега откъде ги носят?
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господа от лявата опозиция, взимам последните думи, казани от господин Щерев – Полша. И ви отговарям, госпожо Масларова. Слушайте ме, госпожо Масларова, защото питате. В Полша, госпожо Масларова, бюджетният дефицит е 5%. И финансите са в по-лошо положение. 18% e безработицата. Имат същите проблеми и не живеят по-добре, уважаеми господине. И ви обясняваме, че политиката на управляващото мнозинство, между другото политика, която се води след валутния борд и постепенно се намалява бюджетният дефицит, е нула, защото не искаме да се харчи в бездънни ями и бъдещите поколения да плащат този дълг. За 2% говорят вашите икономисти от БАН, близки до вашата партия – 3%. Това е една каца без дъно.
Попита господин Петков в неговото изказване и каза: милиард и половина да дадем за лекарства, пак няма да стигнат, защото механизмите са неефективни. И аз зададох въпроса: какво значи, че парите за лекарства няма да стигнат? Не ми отговори господин Петков. Отговорете ми Вие! Колкото и да давате, все няма да ви стигнат. Ще се простирате според чергата си! Това е политиката на управляващото мнозинство. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Госпожо Масларова, заповядайте, имате възможност за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ако трябва да се простираме според чергата, която българският данъкоплатец е дал за здравеопазване, тя включва плюс всички тези средства още 730 милиона. 730 милиона има в чергата ни, която държите в БНБ или не знам къде си.
Що се касае до надвикването и до обслужването на системата за здравеопазване по времето на Мими Виткова, аз много бих искала да върнем здравеопазването на онова равнище от 1995 г. и да попитаме гражданите кое би им харесало повече. Нали сами разбирате, че с викане и със заклеймяване, а пък особено такива, които най-малко имат моралното право мен да ме заклеймяват за моите позиции в една или друга посока, не ще постигнем нещо.
Опитахме се с нашите аргументи, с вижданията ни, с конкретните ни предложения заедно да обединим усилията си, за да понапълним малко, мъничко повече средствата за здравеопазване. Аз няма да се връщам към онези неща, които са изхарчени в Здравната каса за какво ли не, защото вие не поискахте да направите ревизия тогава, вие не поискахте да преразгледате част от нещата, които изчезнаха, защото сте много близки с някои други и защото много бързо се научихте да взимате като някои други.
Не обичам да влизам в – извинете ме за израза – просташкия тон на някои хора, които се изказват. Извинявам се за тази дума. Още веднъж ви моля – нека да се опитаме поне по един въпрос, здравето на нацията, да обединим усилията си като народни представители, които са дошли да служат именно в името и в полза на тази нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, часовникът не може да бъде спрян безкрайно, така че ако има повече изказвания, ще оставим дебатите да продължат утре.
Колко души имат желание да се изкажат? – Двама. Ако има само две изказвания, ще продължим.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз изключително много съжалявам, че дебатът по тази тема мина в един стил, който мисля, че не отговаря на интелектуалните възможности на това Народно събрание. Започнаха едни болшевишки изказвания, от които никой няма сметка, защото все пак говорим за най-ценното нещо, за здравето на тези хора.
Господин Искров от позицията на силата казва: ще се простирате според чергата. Това според мене е едно изказване, което не е добро изказване, господин Искров. Вие сте много по-млад от мен, не е добро за млад човек.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не ме учете!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не е добро за млад човек, това Ви казвам. Като възпитание Ви казвам така да не се държите в Народното събрание.
Друг е въпросът, че дебатът става изобщо безсмислен, тъй като времето е спряло, обаче и реформата спря. (Оживление.) Това е положението – и реформата спря, така че безвремието е пълно. Аз затова, уважаеми колежки и колеги, ще ви спестя оставащите секунди и минути и искам да ви дам само един-единствен факт от всички други, които аз мога да извадя. Един-единствен факт, който днес според мен трябваше да бъде обстойно обсъждан тук, в Народното събрание.
Парите за лекарства в Националната здравноосигурителна каса се вдигат със 70 милиона – от 131 на 201. Това представлява точно 56% повишаване на разходите. 56%! Само че вие забравихте и никой тук днес не каза, че според Националната здравноосигурителна каса с 56% се е увеличила употребата на лекарства, които тя плаща частично или напълно. Тоест, има 56% увеличение на някакви граждани, които са станали по-болни. Това е тезата и темата на деня. Защо са станали тези граждани по-болни? Верни ли са тези цифри? Това трябваше тук да се разисква според мен - да поискаме разяснения, каквито аз съм поискал в комисията.
Уважаеми от мен проф. Начев, колко са епилептиците в България? Колко са диабетиците в България? Това да попитаме. И ако данните покажат, че миналата година са били 100, а тази година са 156, защото с толкова са се увеличили, какво трябва да си мисли едно народно представителство? Много тежки неща. И оттам помислете за следващото.
Ако са верни данните на Националната здравноосигурителна каса, изводът е прост: тези пари за здравеопазване не са достатъчни. Няма нужда повече да навлизаме в детайли, няма никакъв смисъл. Ако е вярна една-единствена цифра. Не се съмнявам в почтеността на екипа на Националната здравноосигурителна каса в момента. Съмнявам се обаче в начина на събиране на данните. Съмнявам се в този начин, защото всички признавате днес, че година и половина след като НДСВ дойде на власт, информационна система на Касата няма и че информационната система тепърва ще се създаде в следващата година. И затова ние нищо не можем да направим, защото няма информационна система. Елементарно оправдание, което не отговаря на дълбоката същност на здравето на хората и на дълбоката същност на хората, които контролират това здраве. Това са българските лекари и стоматолози.
Това поставям аз като дебати. Може би сега ще отпадне, но между първо и второ четене ще знаете, че непрекъснато ще задаваме този въпрос – вярно ли е, че е толкова болен българският народ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
И понеже не виждам реплика, давам думата за последно изказване на господин Георги Анастасов, след което ще преминем към гласуване на този законопроект на първо четене.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Колко време има? Минутите им са изчерпаха.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): На БСП не знам дали е изтекло времето, но може би на някой друг да е изтекло…
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители!
Наистина е много лошо да говориш последен особено когато е спрян часовникът и сочи 16,40 ч., а трябва да е 16,00 ч. Но не може, когато се приеме един бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който е част от закони, които касаят социалната дейност на хората в страната, свързана със здравеопазването, която ние слагаме наравно с образованието и социалната сигурност, да проявяваме такава припряност и нечуваемост.
Аз тук чух много неща. Чух само за миналото, а какво ще направим в бъдеще, досега никой не иска и не желае може би да каже, защото този закон трябва и се разглежда само във връзка с другите закони, защото не можеш да гледаш бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да го гледаш свързан със социалните и данъчните закони и със Закона за бюджета на страната.
Нима тук някой би ни опровергал, че наистина една огромна част от българското население не може да си позволи здравните услуги?
Нима някой тук, в тази зала, може да ни опровергае, че с тези безплатни лекарства, от които трябва да плащат по 50-60 лева на месец един пенсионер с 80 лева пенсия, не му остава никакъв доход?
Нима ние не трябва да си дадем сметка и за още един въпрос, че социално слабите, пенсионерите, безработните също трябва да плащат по този един лев, който тук е заложен именно в приходите на Националната здравноосигурителна каса? И това са постъпления, които именно влизат в нея.
А какво да говорим за лекарствата, които наистина са достатъчно скъпи за огромна част, пак повтарям, от населението?
И тук не може да се обвинява едно или друго правителство, а сега в момента трябва да се решават проблемите. И аз съм изключително съгласен с това, което предложи Янаки Стоилов – нека догодина да направим едно проучване и хората да кажат дали са доволни или не от тази реформа. Тези, които оцелеят, разбира се, дотогава!
Аз не искам да се спирам много подробно на разходите. Имах много голямо желание да се спра на справките, които трябваше да погледнем. Но тук, в справката, има 20% за издръжката на Националната здравноосигурителна каса, които са от други външни услуги, които винаги знаете какво крият едни такива разходи под такава форма: “други” в размер на близо 2 млн. лева…
Да говорим ли за капиталовите разходи? Те са без съответните анализи и гаранция за тяхната ефективност.
Не може да бъде подкрепен един закон, в който нямаме гаранция наистина за здравното оцеляване на една голяма част от пациентите. Недейте да забравяте, че една огромна част от хората в семействата живеят със среден доход на глава от населението по данни на КТ “Подкрепа” от 86 лева. На глава от населението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сиреч, на човек. Иначе, добитъкът го броим на глави.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Извинявам се, прав сте, господин председател.
И, понеже знам, че сега всички ще гласувате монолитно – едните по един, другите – по другия начин, но преди да гласувате монолитно си помислете за тези хора, на които бяхте обещали преди една година, че ще има достъпно здравеопазване и достъпно образование. Днес гласувате за достъпното здравеопазване на една огромна част от българските граждани! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Уважаеми народни представители, ако няма реплики – не виждам – много ви моля да заемете местата си в залата. Предстои гласуването на първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Моля, заемете местата си!
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 214 народни представители: за 123, против 90, въздържал се 1.
Законопроектът се приема. Благодаря ви.
За процедурно предложение думата има господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на колегите, които подкрепиха и третия бюджет. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, тишина в залата!
ИВАН ИСКРОВ: Правя процедурно предложение срокът за предложения по Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. да бъде удължен до вторник – 3 декември 2002 г., а срокът за предложенията по тези два законопроекта, които взехме днес – законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване, също да бъде до вторник – 3 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава ще гласуваме поотделно.
Първото предложение е срокът за предложения по Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. да бъде до 3 декември 2002 г., вторник.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, направено от господин Иван Искров.
Гласували 182 народни представители: за 120, против 61, въздържал се 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване процедурно предложение на господин Иван Искров срокът за предложенията по двата законопроекта, които бяха гласувани днес – законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. и законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., да бъде до вторник – 3 декември т.г., вторник.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 187 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 7.
Приема се.

Няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите отменя днешното си заседание от 16,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 27 ноември, веднага в зала 238 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 27 ноември, сега веднага, в зала “Запад”.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 28 ноември, четвъртък, от 16,00 ч., зала 130 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 28 ноември, четвъртък, от 16,30 ч., зала 356 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 28 ноември, четвъртък, 15,00 ч., зала “Изток”.
Комисията по европейска интеграция отлага днешното си заседание.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 28 ноември, четвъртък, 15,00 ч., зала 142 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство отлага днешното си заседание.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,48 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева