Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, за процедурен въпрос има думата господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да започнем днес пленарния ден с първо четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да започнем с т. 7 от дневния ред – законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
Гласували 136 народни представители: за 103, против 23, въздържали се 10.
Предложението се приема.
За следващо процедурно предложение – заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, днес от средствата за масова информация научаваме, че е удължен срокът за номинация на Съвета за електронни медии до 9 декември 2003 г. С Ваш документ, подписан от Вас, господин председателю, е указано, че крайният срок трябва да е бил вчера.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за българския парламент е изискуемо да има някаква санкция – било то на комисия или на пленарната зала, ако трябва да бъдат удължавани каквито и да било срокове, а не някакви политически решения.
В тази връзка, господин председателю, аз Ви умолявам да вземете мерки днес да не бъдат приемани документи за нови номинации, да бъде свикана Комисията по медиите и там съответно по реда, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и на комисията, този срок да бъде удължен и тогава да започне процедурата. Иначе пазарлъци между мнозинството вътре между НДСВ и ДПС – това не е толкова важно, важно е да бъде спазен правилникът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Поемам ангажимента да проуча въпроса и да обърна внимание на съответните парламентарни комисии в Народното събрание.

Ако няма други предварителни въпроси, уважаеми народни представители, нека да започнем деловата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2004 Г.
Искам да помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение за допускане в пленарната зала на трима души – господин Апостолов, господин Христосков и господин Николов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарна зала.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господата в пленарната зала.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Извинявам се, колеги, но правя ново процедурно предложение, ако е възможно в залата да бъде допусната госпожа Христина Митрева – главен актюер в НОИ. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има предложение за още едно допускане в пленарната зала за директор на Дирекция “Анализи и прогнози” госпожа Христина Митрева.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 15, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, поканете госпожата в пленарната зала.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя:
“ДОКЛАД
по законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г., № 302-01-72, внесен от Министерския съвет

На заседания, проведени на 19 и 21 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, Христина Митрева – главен директор в НОИ и представители на двата синдиката.
В мотивите към законопроекта и в експозето на господин Христосков беше подчертано, че консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г. е разработен съобразно изискванията на Решение № 87 на Министерския съвет от 11 февруари 2003 г. за бюджетната процедура за 2004 г., бюджетните насоки на Министерство на финансите от м. август 2003 г. и в съответствие с Решение на Министерския съвет от 13.11.2003 г. за окончателните параметри, касаещи приходите и разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
В частта на приходите тези параметри се отнасят до:
- повишаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1000 на 1200 лв.;
- намаляване на вноската за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31.12.1959 г. от 27 на 26 на сто поради увеличаване на вноската за универсалните пенсионни фондове от 1 януари 2004 г. с един пункт, тоест с 3 на сто.
По отношение на разходите, параметрите засягат:
- промяна на тавана на пенсиите от 200 на 420 лв., което представлява 35 на сто от максималния осигурителен доход за 2004 г.;
- поемане първите 3 дни от временната нетрудоспособност за сметка на Националния осигурителен институт;
- намаляване на норматива на обезщетението за общо заболяване, битови злополуки и гледане на болен член на семейството и карантина (без гледане на болно дете) за първите пет дни на неработоспособността от 80 на 50 на сто;
- увеличаване на минималния размер на обезщетението за безработица от 70 лв. на 80 лв.;
- увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 110 лв. на 120 лв.
Вноската за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица” и през 2004 г. се разпределя в съотношение 75 : 25 между работодател и осигурено лице.
В проектобюджета на ДОО за 2004 г. минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица се запазва на равнището от 2003 г. – 200 лв.
В областта на пенсиите за 2004 г. е предвидено увеличение на основния им размер от 1 юни с 5,8%.
По приходите се предвижда да постъпят 3133 млн. лв., в т.ч. от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители – 2217 млн. лв.; лични осигурителни вноски от работници и служители – 590 млн. лв. и осигурителни вноски от самонаети лица – 143 млн. лв. Увеличението в абсолютни суми на приходите от вноски за посочените по-горе групи през 2004 г. спрямо Закона за бюджета на ДОО за 2003 г. е съответно със 112 млн. лв. при вноските от работодателите и с 27 млн. лв. при личните вноски.
Събраните суми по актове за начет от контролни органи на НОИ за 2004 г. се очаква да бъдат в размер на 84 млн. лв., а от Агенцията за държавни вземания – 88 млн. лв.
За 2004 г. в “Други неданъчни приходи” са включени приходите от комисионни върху събраните вноски за здравно осигуряване в размер на 0,2 на сто и за професионалните и универсални фондове от втория стълб – 0,8 на сто.
При прогнозирането на приходите за 2004 г. са взети предвид основно увеличението на осигурителния доход, в т.ч. нарастването на заплатите в бюджетната сфера и нарастването на броя на осигурените лица.
Факторите, водещи до повишаване на приходите от осигурителни вноски, са:
- предоговаряне на новите минимални осигурителни прагове по икономически дейности и по квалификационни групи професии, при което средното минимално равнище на праговете се увеличава със 7% спрямо 2003 г.;
- разширяване обхвата на осигурените лица с около 80 000 души спрямо планирания им брой за 2003 г.;
- подобряване контрола върху изпълнението на осигурителните задължения от страна на работодатели и самоосигуряващи се.
Факторите, които имат рисков ефект, могат да доведат до намаляване на приходите спрямо равнищата през 2003 г. и са свързани с:
- продължаващото преструктуриране на икономиката и преминаването на все по-голям брой наети лица от държавния в частния сектор;
- междуфирмената задлъжнялост и просрочените задължения към работниците, които през последните години нарастват значително.
По разходите се предлага средствата да бъдат 4104 млн. лв. или със 149 млн. лв. в повече от 2003 г. В тях са включени социалноосигурителните разходи (пенсии, социални помощи, обезщетения), разходите за издръжка на службите за социално осигуряване, разходите за отбранително-мобилизационна подготовка и средствата за резерва за реформата.
Най-голям относителен дял – 82,2 на сто от всички разходи имат разходите за пенсии. За 2004 г. са предвидени съответно 3374 млн. лв. (без резерва за реформата в социалното осигуряване 60 млн. лв.), при таван на пенсиите 420 лв. (35% от максималния осигурителен доход за 2004 г.). Тези средства са предвидени за 2 320 557 пенсионери. Броят им спрямо 2003 г. намалява с 0,75 на сто.
Средният брой на пенсиите за 2004 г. ще бъде около 2 702 000 и ще се увеличи с 1,04 на сто спрямо 2003 г. Това се дължи предимно на отпускане на втори, трети и четвърти социални пенсии за инвалидност, съгласно чл. 101, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и ще достигне 339 717 броя.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер ще бъде 120,98 лв. Номиналното нарастване е 12,6 на сто, а реалното – 9,9 на сто.
Увеличението на средния размер на пенсиите се дължи главно на следните фактори:
- въвеждането на вторичен таван на пенсиите, при който максималният размер на пенсиите от 1 януари става 420 лв. В резултат на това около 153 000 пенсионери, чиито пенсии до края на 2003 г. се ограничават на 200,00 лв., ще получат действителните размери на пенсиите си. След 1 януари 2004 г. ограничени от тавана остават само 9983 човека;
- изплащането на голям брой социални пенсии за инвалидност в размер на 25 на сто като втори, трети и четвърти пенсии;
- осъвременяването на пенсиите с коефициент 1,058 от 1 юни 2004 г.;
- увеличението на социалната пенсия за старост, за която се предвижда от 1 юни 2004 г. да стане 52,90 лв., и съответното увеличение на всички минимални размери на пенсиите, свързани с нея;
- увеличението на изплащаните добавки към пенсиите, които са процент от социалната пенсия за старост.
За пенсиите, финансирани от държавното обществено осигуряване за 2004 г., са предвидени 3165 млн. лв. при среден брой на пенсионерите 2 251 662.
За пенсиите, финансирани от републиканския бюджет, са предвидени разходи в размер на 129 млн. лв., които съответстват на сумите по трансфера от републиканския бюджет в частта за пенсиите. Средният брой на пенсионерите, за които през 2004 г. се превеждат средства от републиканския бюджет, е 68 895 човека.
Републиканският бюджет изплаща и добавките към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствени пенсии за загинали в Отечествената война – в размер на 15 млн. лв.
В общия разход за пенсии през 2004 г. са включени и разходите за пенсии по международни спогодби. За тях са предвидени средства в размер на 36 млн. лв. Тази сума е по-малка с 13,5 млн. лв. в сравнение с 2003 г., поради уреждане на забавени плащания на пенсии по споразумение с Република Турция.
Втората по значимост група са разходите за социални помощи и обезщетения по Кодекса за задължително обществено осигуряване. Разходите за тях през 2004 г. се предвижда да бъдат в размер на 602 млн. лв. Към тази група се включват и разходите за здравноосигурителни вноски за пенсионерите, за безработните лица и за децата до 18-годишна възраст в размер – общо 215 млн. лв. За 2004 г. само за социални помощи и обезщетения по Кодекса за социалното осигуряване се предвиждат средства в размер на 386 млн. лв.
В разходите по Кодекса за социалното осигуряване са включени и разходите за обезщетения при временна нетрудоспособност и разходите за обезщетения при безработица. Съгласно предвидените промени в Закона за семейните помощи за деца и предстоящите промени в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, средствата за децата, изплащани по тях от 1 януари 2004 г.q се поемат от службите по социално подпомагане.
Нарастването на разходите за краткосрочни обезщетения и помощи по Кодекса за социалното осигуряване са свързани основно с разширяване обхвата на осигурените лица през 2004 г. и поемане на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност за сметка на НОИ. В същото време за някои видове обезщетения за временна неработоспособност (поради общо заболяване, битови злополуки и гледане на болен член на семейството, с изключение на гледане на болно дете) в проектобюджета на ДОО за 2004 г. е заложено намаляване на норматива на тези обезщетения за първите пет дни от 80 на сто на 50 на сто.
При обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст има нарастване на норматива на това обезщетение с 10 лв= спрямо 2003 г. и той става 120 лв.
Разходите за обезщетенията при безработица за 2004 г. са 128 млн. лв. при брой на безработните лица 85 хил. души и минимален размер на обезщетението 80 лв., а максимален – 140 лв. месечно.
Разходите за службите по социално осигуряване за 2004 г. са предвидени в размер на 68 млн. лв. Тези разходи включват заплатите, осигуровките, издръжката на системата, разходите за лихви, членски внос и капиталови разходи.
Средствата за работни заплати са планирани при средна годишна численост на персонала 3 975 души. Тук са включени и служителите от бюрата по труда, които от началото на 2004 г. трябва да преминат към НОИ във връзка с поемане на функциите по отпускане и изплащане на обезщетенията за безработица.
От началото на 2004 г. НОИ ще поеме цялостната дейност на бюрата по труда по изплащане на обезщетенията при безработица и по организацията, заплащане и контрол на обезщетенията от Фонда за гарантиране на вземанията.
Разходите за издръжка през 2004 г. нарастват само с процента на инфлацията за 2004 г. – 4,2 на сто. По-високите разходи в някои от параграфите на издръжката спрямо ръста на инфлацията са свързани с увеличаване на разходите по извършването на посочените по-горе нови дейности от Националния осигурителен институт и преминаването на част от персонала, материалната база и техниката от бюрата по труда към НОИ.
Капиталовите разходи за 2004 г. са предвидени в размер на 6 млн. лв. От тях за основен ремонт са 2 млн. лв. и за придобиване на дълготрайни и недълготрайни материални активи – 4 млн. лв.
В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. са предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер на 414 млн. лв. Те включват средствата, необходими за изплащане на:
- пенсии за военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии и др. в размер на 130 млн. лв. Тези разходи са за 68 895 пенсионери при среден месечен размер на пенсията на един пенсионер 71,30 лв. През 2004 г. републиканският бюджет ще изплаща и 346 010 втори, трети и четвърти пенсии, които са главно социални пенсии за инвалидност в размер на 25 на сто от социалната пенсия за съответния вид;
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните – 15,3 млн. лв.;
- здравноосигурителни вноски за пенсионерите в размер на 188,9 млн. лв. и здравноосигурителна вноска 6 на сто за 2004 г.;
- трансфер за здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст – 18 млн. лв.;
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от КСО – 1,5 млн. лв.;
- трансфер за резерва за реформата – 60 млн. лв.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 564,4 млн. лв. За да се балансира проекта на нула, този дефицит следва да се финансира от централния републикански бюджет под формата на допълнителна субсидия за покриване на недостига от средства.
По отделни фондове резултатите са следните:
- фонд “Пенсии” – приходи 2 507 млн. лв., разходи – 3 449 млн. лв., трансфери от републиканския бюджет – 250 млн. лв., дефицит – 692 млн. лв.;
- фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” – приходите, разходите и трансфера от републиканския бюджет са равни и фонда е балансиран на нула;
- фонд “Трудова злополука и професионална болест” – приходи 52 млн. лв., разходи – 35 млн. лв., трансфер за фонд “Условия на труд” – 3 млн. лв. и излишък – 14 млн. лв.;
- фонд “Общо заболяване и майчинство” – приходи – 229 млн. лв., разходи 252 млн. лв., трансфер за фонд “Рехабилитация и социална интеграция” – 3,5 млн. лв. и дефицит – 26 млн. лв.;
- фонд “Безработица” – приходи 291 млн. лв., разходи – 137 млн. лв., излишък – 154 млн. лв.
Бюджетът на Националния осигурителен институт – приходи 54 млн. лв., разходи 86 млн. лв., трансфери от републиканския бюджет – 584 млн. лв., излишък 550 млн. лв.
Излишъците от фонд “Трудова злополука и професионална болест”, фонд “Безработица” и бюджета на НОИ отиват за покриване на дефицита на фонд “Пенсии”.
На заседанието на бюджетната и социалната комисия заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев запозна членовете на двете комисии с решението на правителството от 19 ноември т.г. за запазване на норматива на обезщетението при временна нетрудоспособност поради общо заболяване, битови злополуки и гледане на болен член на семейството на равнището на 2003 г., а именно 80 на сто от брутното трудово възнаграждение и първия ден от обезщетението да се изплаща за сметка на работодателите. Тази промяна ще бъде отразена в законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. между първо и второ гласуване.
Управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков, запозна депутатите от Комисията по бюджет и финанси с проблемите, които с централизираното разплащане на социалноосигурителните вноски, ползването на персоналния регистър и подаването на индивидиуалната информация за осигурените лица във връзка с функциите на НОИ по събиране вноските за здравното осигуряване и фондовете от втория стълб.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания и въпроси, на които задълбочено и изчерпателно отговори господин Христосков.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 8 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването на Комисията по бюджет и финанси предлагаме на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Давам думата на д-р Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2004 г., № 302-01-72 от 17 ноември 2003 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 19 ноември 2003 г., разгледа законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, представи консолидирания проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г., като подчерта, че той е разработен съобразно изискванията на Решение № 87 на Министерския съвет от 2003 г. и бюджетните насоки на Министерството на финансите. Параметрите, които имат пряко отношение към осигурителните приходи и разходи за 2004 г., са темп на нарастване на брутния вътрешен продукт – 5,3 на сто; средногодишна инфлация – 4,2 на сто; прогнозна средна брутна месечна работна заплата – 322,79 лв.; гарантиран минимален доход за 2004 г. – 40 лв., максимален осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2004 г. -–1200 лв.
Очаква се за 2004 г. средният брой на пенсионерите да бъде 2 320 557 души, средният брой на пенсиите да бъде около 2 000 702, което се дължи предимно на отпускането на втори, трети и четвърти социални пенсии за инвалидност.
Увеличението на средния размер на пенсиите се дължи предимно на въвеждането на 420 лв. за максимален размер на пенсиите от 1 януари 2004 г., от което ще се ползват около 153 000 пенсионери; на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии през 2004 г. от влизането в сила от 1 януари 2004 г. на изменението на чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване; на изплащането на социални пенсии за инвалидност в размер на 25 на сто като втори, трети и четвърти пенсии; на осъвременяването на пенсиите от 1 юни 2004 г. с коефициент 1,058.
Предвижда се и увеличаване на минималния размер на обезщетението за безработица от 70 на 80 лв.; промяна от 80 на 50 на сто размера на обезщетението за временна неработоспособност (без тази за болно дете) за първите пет дни; увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 110 на 120 лв. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е както през 2003 г. – 200 лв., а максималният размер за всички осигуряващи се лица е 1200 лв.
По приходите за 2004 г. се предвижда да постъпят 3 132 909 хил.: от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители – 2 216 943 хил.; от лични осигурителни вноски от работници и служители – 589 626 хил. лв., и от осигурителни вноски от самонаети лица. Събраните суми по актове за начет ще възлизат на 84 млн. лв.
Разходите за 2004 г. се предвижда да бъдат в размер на 4 104 276 хил. лв. за пенсии, социални помощи и обезщетения, издръжка на службите за социално осигуряване, за отбранително-мобилизационна подготовка и средства за резерва за реформата.
За пенсии за 2004 г. са предвидени 3 374 262 хил. лв., което е 82 на сто от всички разходи.
Разходите по социални помощи и обезщетения по Кодекса за социално осигуряване за 2004 г. се предвиждат общо на 601 605 хил. лв. Тук влизат 214 563 хил. лв. разходи за здравноосигурителни вноски за пенсионерите, за безработните лица и за децата до 18-годишна възраст; сумата за социални помощи и обезщетения е 386 118 хил. лв. Най-голям относителен дял в разходите за обезщетенията при временна неработоспособност заемат обезщетенията поради общо заболяване.
За службите по социално осигуряване са предвидени разходи в размер на 68 млн. лв., които съставляват 1,66 на сто от общите разходи по проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Те са за издръжка на системата, заплати, осигуровки, разходи за лихви, членски внос и капиталови разходи.
За 2004 г. трансферите от централния републикански бюджет са в размер на 414 009 хил. лв., които средства се предвиждат за:
- изплащане на пенсии за военна инвалидност, за гражданска инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване в размер на 129 млн лв.;
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на получаващите наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война, в размер на 15 297 хил. лв.;
- здравноосигурителни вноски за пенсионерите;
- трансфер за здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст;
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване, трансфери за отбранително-мобилизационна подготовка, трансфер за обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, трансфер за резерв на реформата в общ размер 2 млрд. 65 млн.
Очаква се консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г. да приключи с недостиг в размер на 564 424 хил. лв., който дефицит следва да се финансира от централния републикански бюджет под формата на допълнителна субсидия.
В хода на дискусията беше дадена информация относно постигнатите договорености при преговорите за необлагаем минимум в размер на 120 лв. месечно и 12% ставка за най-ниския етаж на таблицата, обхващаща доходи до 150 лв., както и за изплащането на болничните в размер на 80% от работната заплата на работника за първите 5 дни от временната неработоспособност.
Бяха зададени и обсъдени въпроси и получена информация относно: покриване на недостига от средства в консолидирания проектобюджет на държавното обществено осигуряване; функциониране на фондовата система на държавното обществено осигуряване; осигуряване на средства за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” при влизането в сила на проектозакона за гарантираните вземания; причините за намаляване размера на предвидените разходи за пенсии по международни спогодби; за възможностите за финансово осигуряване системата на работническо хранене и освобождаването на ваучерите от удръжки; за достатъчността на средствата за дейностите по профилактика и рехабилитация и др.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 13 гласа, “против” – 4 глава, “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Да чуем и становището на Сметната палата. Господин Николов, заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сметната палата представя становище по законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. на основание чл. 6 от Закона за Сметната палата. Както при обсъждането на Закона за държавния бюджет, така и тук ние ще представим становище от гледна точка на нашите правомощия и по-конкретно за законосъобразността на разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието му с изискванията на Кодекса за социалното осигуряване и други закони, свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване. На основата на нашия опит от практиката в края си позволяваме да посочим и някои проблеми във връзка с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. В тези три разреза аз накратко ще представя становището на Сметната палата.

По законосъобразността на разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
Първо. Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. е разработен съгласно изискванията на Решение № 87 от 11 февруари 2003 г. на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2004 г. С Решение № 580 от 11 август 2003 г. на Министерския съвет за одобряване на бюджетната прогноза за периода 2004-2006 г. и писмо на Министерството на финансите от 11 август 2003 г. са дадени насоките за разработване на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване.
Второ. Законопроектът е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (след извършени промени) с Протокол № 12 от 3 ноември 2003 г. съгласно изискванията на чл. 36, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване.

Законопроектът е предоставен на министъра на труда и социалната политика за внасяне в Министерския съвет и съгласуване със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Министерският съвет е извършил съгласуване и е направил промени в законопроекта, след което го е внесъл в Народното събрание. Законопроектът е разпределен с разпореждане на председателя на Народното събрание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика, чиито председатели преди малко представиха докладите по законопроекта.
По структурата и съдържанието на законопроекта.
Нашата оценка е, че структурата на законопроекта съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съставен е консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, в който са включени предвидените в кодекса самостоятелни бюджети, вкл. и бюджетът на Националния осигурителен институт. Законопроектът е съставен по бюджетната класификация за държавния бюджет съгласно изискванията на чл. 19, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Предвидените приходи и разходи по отделните бюджети и по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г. съответстват по своя характер на нормативно определените приходи и разходи с чл. 20 – 26б от Кодекса за социалното осигуряване. В бюджета на Националния осигурителен институт е включен показател “Разходи за здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средното образование”, който показател не съответства на разпоредбите на чл. 20, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и нормативно не е регламентиран до този момент.
За осигуряване на изпълнението на приходите са предвидени следните основни мерки:
- нови минимални осигурителни прагове по икономически дейности и по квалификационни групи професии;
- увеличение на максималния месечен размер на осигурителния доход от 1000 на 1200 лв.;
- разширяване на обхвата на осигурените лица чрез продължаване на програмата “От социални помощи към заетост” и през 2004 г.;
- въвеждане на по-голяма наказателна лихва върху актовете за начет от 1 януари 2004 г.;
- засилване на контрола върху изпълнението на осигурителните задължения;
- годишно изравняване на осигурителния доход.
Предвиденият трансфер по чл. 1, ал. 3, раздел III.А от законопроекта съответства на трансфера на републиканския бюджет, съгласно чл. 1, ал. 2 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2004 г. Тоест, между двата законопроекта съществува връзка, което се изисква и от факта, че те трябва да бъдат обсъждани едновременно.
Предвиден е трансфер между бюджетните сметки на НОИ и Националната здравноосигурителна каса – 10 на сто от събраните суми по актовете за начет от невнесени здравноосигурителни вноски да постъпват в НОИ за повишаване на квалификацията на персонала и допълнително материално стимулиране, съгласно чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване.
От бюджета на НОИ са предвидени трансфери към бюджета на фонд “Рехабилитация и социална интеграция” – за ортопедични средства на работещите осигурени лица, и към бюджета на фонд “Условия на труд” – за подобряване на условията на труда. Не е предвидено неусвоените средства от трансферите към 31 декември 2004 г. да се възстановят към бюджета на НОИ.
По-нататък се дава оценка за излишъците по отделните фондове, която е положителна.
Бих желал да отбележа и това, че по законопроекта за бюджета на НОИ се предвижда по-голям размер на разходите за издръжка на службите за социално осигуряване. Увеличението се дължи на прехвърлянето на 260 души щатен персонал от Агенцията по заетостта към НОИ за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица от 1 януари 2004 г. от териториалните поделения на НОИ. Предвидени са също така 140 допълнителни бройки, част от които ще се насочат към териториалните експертни лекарски комисии и част към контролните органи на НОИ, което оценяваме като положително с оглед по-големия контрол върху разходването на средствата. Предвидени са и повече разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и за създаване на допълнителни работни места.
Увеличен е размерът на субсидията от републиканския бюджет със 182 млн. лв.
На последно място от тази част искам да отбележа, че в законопроекта не е предвиден общ резерв по бюджетите на фондовете съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване поради продължаващата реформа в социалното осигуряване. Приходите от главниците по актовете за начет, които следва да постъпят като общ резерв на фондовете, е предвидено да постъпят като приход по бюджета на фонд “Пенсии”, съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Съвсем накратко в края искам да посоча и проблемите във връзка с изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
Изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. може да бъде затруднено от:
- продължаващото преструктуриране на икономиката в отрасли с висок осигурителен доход и пренасочване на работна сила към отрасли с по-нисък осигурителен доход;
- значителното нарастване на междуфирмената задлъжнялост и на просрочените задължения към работниците, което е свързано с постъпване на приходи по бюджета на държавното обществено осигуряване;
- недостатъчният контрол и ефективност на органите на НЗОК и Министерството на здравеопазването по отношение на лекарската експертиза на работоспособността.
В заключение, Сметната палата преценява, че законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване е разработен и внесен в Народното събрание законосъобразно, неговата структура и съдържание съответстват на изискванията на нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Николов.
Откривам дискусията по законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. Имате думата, уважаеми дами и господа. Ако няма желаещи, ще поставя законопроекта на гласуване. За честта на парламента, такъв важен законопроект, касаещ стотици хиляди граждани, трябва да се дискутират и техните проблеми.
Още веднъж се обръщам към народните представители, поне към тези, които са в залата. Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на държавното обществено осигуряване за 2004 г.?
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с горчивина, защото при един такъв изключително важен закон, какъвто е Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване, да караме председателя на заседанието да ни подканя многократно да вземем отношение, е просто недопустимо. Колкото е недопустимо, толкова е и обяснимо, защото и на заседанието на двете комисии трябва да си признаем, че представителите на мнозинството и най-вече на Бюджетната комисия, а също и на Социалната комисия изобщо не изразиха никакво отношение по този въпрос. И това е изключително обезпокоително. Аз не казвам, че те трябва да гласуват против бюджета или да ги съветвам как да гласуват и как да отстояват принципите, заложени в този бюджет, но смятам, че така както и днес в пленарната зала бихме могли да отминем с мълчание един такъв изключително важен закон, това е продължение на мълчанието и в комисиите.
Съжалявам, че трябваше да започна по този начин, защото е изключително важно да чуем становищата на всички, които имат отношение по този закон, за да може и хората да чуят нашето отношение.
Започвам с горчивина и защото трябва да кажа, че няма да подкрепя Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Всички знаят, че реформата в осигурителната система стартира през 2000 г. и аз като представител на управляващото тогава мнозинство имам много пристрастно и емоционално отношение по този въпрос. Желанието на нашата парламентарна група винаги е било да подпомагаме и да даваме идеи за развитието на тази система. За съжаление със Закона за бюджета, който ни се предлага, и с промените, които ни се предлагат в законите, за да може да се реализира този бюджет, аз не виждам развитие на осигурителната система. Тоест според нас няма такива идеи, които да са заложени и които да предполагат развитие на тази система. Защото имаме една псевдофондова организация на осигурителната система. И аз мисля, че опитът, който имаме от 2000 г., е достатъчен, за да можем наистина да преминем към фондова организация на осигурителната система. Тези фондове, които съществуват 364 дни в годината и в които хората правят осигурителни вноски, на 365-я ден, образно казано, се сливат и представляват една обща торбичка, в която отиват всички средства от всички осигурителни рискове в осигурителната система.
Защо смятам, че това е изключително важно? Защото по този начин, ако ние създадем истинска фондова организация на осигурителната система, тогава ще можем да насочваме средствата, такива каквито са прогнозите и такива каквито са предвижданията, в отделните фондове. И така ще разпределяме тежестта в зависимост от това кой за какъв осигурителен риск се осигурява. Защото ако това продължава по този начин, ще обезмисли основния принцип на осигурителната система, който е заложен в Кодекса за социално осигуряване, а именно фондовата организация на осигурителната система.
Освен това тази година най-малкото трябваше да се диференцират осигурителните вноски. Защото този принцип на уравниловка на работодателите, които осигуряват различни условия на труд, не е в полза на подобряване на условията на труд, не е в полза на това българската държава със своите механизми, с които може да разполага и които трябва да използва, а именно осигуряването, да създаде тези условия, за да може да гарантира стремеж на работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд. Защото независимо от условията на труд, независимо от честотата на трудовите злополуки и от професионалния риск, който съществува в различните категории предприятия, всъщност осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” е една и съща за всички. Очевидно това сега не може да стане, но ако то продължи и със следващия бюджет, смятам, че такъв подход ще дискредитира самата осигурителна система.
Другият въпрос, който според мен е изключително важен и е свързан с това, че не се развива осигурителната система, това са въведените минимални осигурителни доходи, на които да се осигуряват работещите в нашата страна по икономически дейности. Аз знам много добре всички аргументи, с които бяха въведени тези минимални осигурителни доходи. Знам, че ще кажете какъв е ефектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за държавата на тези осигурителни доходи, но искам да кажа, че този ефект не може да се забележи или не се забелязва достатъчно, когато говорим за отделните хора, които всъщност са тези, които правят осигурителните вноски. Имаше много тържествени обещания миналата година, че това е стъпката, която е първа и тя ще доведе до най-справедливото решение, а именно превръщането на т.нар. осигурителни доходи в реални работни заплати. За съжаление тази година ние не отбелязваме такова решение. Напротив, то се задълбочава, като за някои от икономическите дейности тези осигурителни доходи се повишават. Аз си мисля, че това е също един много сериозен въпрос, по който трябва да се мисли и който трябва да бъде в центъра на вниманието на социалните партньори чрез посредничеството на държавата, за да може по този начин да се гарантират интересите на хората.
Няма да поставям въпроса за това, че всъщност осигурителният доход не е доход и никъде не пише, че той е доход за хората. Той е доход за държавата, доход за държавното обществено осигуряване, но не е доход за хората. И затова усилията в тази посока трябва да бъдат много настойчиви и най-важното, трябва да бъдат резултатни.
Втората причина, поради която няма да подкрепя Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, е, че в решенията, които ни се предлагат, не само че няма развиване на системата и усъвършенстването й, а има според мен и връщане назад. Продължава тенденцията в задълбочаването на нарушенията на принципите на осигуряването. Това се забелязва и в тези решения, които ни предлагате днес. Защото се наруши най-важният принцип на солидарност в системата, а именно равнопоставеността, като се осигури едно значително комфортно битие на голяма част от българските граждани – държавните служители, офицерите, сержантите и гражданските лица, които са от системата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и по Закона за изпълнение на наказанията и цялата съдебна система, като държавният бюджет поема всички разходи в нарушение на този принцип за своя сметка. И те нямат личен принос. Затова сега виждаме и задържане на съотношението, защото няма как безкрайно да утежняваме разходите на всички останали. Затова имаме задържане на това съотношение 75:25. А както е казал Конфуций, данъците трябва да бъдат такива, че да могат да ги дават хората винаги, а не каквито държавата иска да ги даде днес.
Аз чувам едни подмятания тук и не от кого да е и не кога да е, а когато председателят на Комисията по бюджет и финанси чете вестник, когато се гледа Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вие четете вестник, госпожо председател. Вие не казахте нито дума по време на заседанието и сега се развличате като си четете вестник.
Освен това, под натиска на общественото мнение, под натиска преди всичко на синдикалните организации беше направена една отстъпка, бих я нарекла, от заявеното в Закона за бюджета на държавата и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване да се намали размерът на болничните от 80 на 50 на сто и то не за всички, а за една категория.
Мисленето в тази посока и решението, което ни беше предложено, всъщност означава, че всички ние по един и същи режим внасяме вноски, подчиняваме се на един и същи режим, на входа на системата всички сме равни или почти равни, като оставим тази привилегирована огромна група, която не плаща вноски, но на входа сме равни, а на изхода всъщност едни ще получават по-голям процент, а други ще получават по-малък процент като обезщетение. Аз мисля, че изобщо мисленето в тази посока е много погрешно, защото нашата осигурителна система има още много стъпки да извърви към това да се освободи от редица социални функции, които тя изпълнява. Това не може да стане изведнъж и аз го разбирам, но не трябва да вървим в тази посока, когато се взимат такива решения, да се възлагат такива социални функции на обществени фондове, които социални функции всъщност са задължение на държавата. Вместо да се намери едно решение, което да дава визията за това какво ще правим с краткосрочното осигуряване, всъщност се намери едно палиативно решение – вместо три дни, тези прословути три дни, които се плащат от работодателя, остана един. Това не е продиктувано, защото трябва да има принципи, тоест няма принципните аргументи, а има сметки – знае се отговорът и се търси начинът за тяхното решаване.
Аз смятам, че такъв подход е крайно погрешен. Крайно погрешен е. Когато се въведоха трите дни, ние всички сме участвали в тези дискусии и знаем защо се въведоха, макар че има една теза и тя е вярна, че работодателите и в единия, и в другия случай плащат, защото този фонд има дефицит. И ако се направи това, с което аз започнах, ще трябва да се повиши вноската в този фонд. Тоест, пак същите хора ще плащат, независимо от това дали ще плащат пряко трите дни или ще ги плащат чрез осигурителните вноски. Но тук става въпрос за нещо съвсем различно. Ние или вървим по един път, с който да утвърждаваме или развиваме системата, а не да я връщаме назад, или просто не вървим по този път. Затова аз смятам, че това решение беше взето, за да може да се отговори на този натиск и нищо повече.
Друг аргумент, с който искам да кажа, че всъщност е връщане на системата назад, е липсата на връзка между размера на обезщетенията за временна неработоспособност и осигурителния доход. Ако видите в Кодекса за социално осигуряване, там е записано, че всъщност обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат като част от работната заплата. Но както вече казах и както на всички е ясно предполагам, работната заплата не винаги е равна на осигурителния доход. И тогава, когато този осигурителен доход е база за определяне на размерите на всички останали плащания от осигурителната система, както е например за пенсия, защо той не е равен за тези осигурителни плащания, които са свързани с временната неработоспособност? Това още повече се задълбочава за тези хора, които работят в структури, а те са безкрайно много в България, за да не кажа всички, в които не се извършва една икономическа дейност. Защото пак според една забележка е записано, че всъщност минималните осигурителни доходи се определят в зависимост от преобладаващия брой заети лица в определена икономическа дейност. Ами тези, които не са в тази икономическа дейност? Те не могат да имат такъв осигурителен доход, не могат да имат такава работна заплата, но в същото време са принудени, само защото работят в такова предприятие, да се осигуряват на по-висок осигурителен доход.
Аз категорично не мога да приема такава философия. Ако някой преглъща различието между осигурителен доход и работна заплата в интерес на обществото, макар че бих си позволила до известна степен този интерес да го поставя в кавички, не мога да приема, че някой ще приеме за нормално, когато ти имаш по закон задължения да се осигуряваш на минимален осигурителен доход, така както си включен в някаква икономическа дейност, примерно на 200 лв., но защото преобладаващият брой работници се осигуряват на 300 лв., тоест те са от друга икономическа дейност, ти трябва да плащаш осигуряване именно на този по-висок размер.
Другата причина, поради която не мога да подкрепя Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, е, че той не гарантира - но искам да подчертая, въпреки устните уверения - започването на функционирането на гаранционен фонд, този фонд, за който толкова много време говоря. Този закон, който беше подкрепен от Народното събрание и който предстои да бъде приет и на второ четене, той не е гарантиран със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Да, вие казахте, че може да се направи актуализация на бюджета. Нали така казахте? Но аз мисля, че времето ни е научило, че трябва да вярваме на очите си преди всичко, а не на ушите си. Защото, ако ние тази година не стартираме този фонд, това означава, че той ще започне да работи през 2005 г., което означава пък, че хората ще имат възможност да получат гарантираните си вземания едва през 2006 г.
Няма да подкрепя този бюджет, защото в него аз виждам задълбочаваща се несправедливост на разпределението на тежестите. Защото се говори непрекъснато за повишаване броя на осигурените лица, за повишаване броя на събираемостта на осигурителните вноски, за повишаване на осигурителния доход, което означава, че като цяло общите приходи се увеличават и те се увеличават, макар и не така, както бихме искали всички или най-малкото не така, както очакваме всички. В същото време огромната част от българските пенсионери – 2 милиона, ще получат повишение на пенсиите от 3 лв. 33 ст. до 9 лв. 60 ст. Това е ефект. Ето, това е ефект – повишихме осигурителните доходи, непрекъснато говорим за това как трябва да повишим събираемостта, казвате, че се е повишил броят на осигурените лица и в края на краищата какво получават хората от това – тези, които днес ползват средствата, за сметка на тези, както е при разходопокривната система, които внасят вноските, за да може да се изплащат тези задължения и тези пенсии и обезщетения от държавното обществено осигуряване?

Мисля си, че трябва да търсим баланса, да търсим решения в повишаването на максималния размер на пенсията. Но не мога да приема, че той е определен на точно определена сума – 420 лв. – в скоба пише – 35% от максималния осигурителен доход за тази година, който се повишава с 200 лв.
Когато се определя този размер, трябва да търсим връзка и взаимоотношения, балансирани между новия и стария модел. След няколко години, ако тази система продължава да се развива по същия начин, ще дойде момент, в който тези хора, които днес се осигуряват на максималните размери, ще получават по-ниска пенсия от тези, които работят по стария модел. Ако вървим в такава посока, трябва да се търси такава взаимовръзка, че когато дойде това време - да се определят пенсиите по новия модел, да няма такива драстични различия. Все пак говорим за разходопокривната система. Говорим за това, че ни беше обещавано да се намали вноската, беше обещавано, че ще се повишат пенсиите, през м. май ни бяха обещавани ред неща от положителните ефекти на въведените минимални осигурителни доходи и регистрацията на трудовите договори, но тези ефекти днес ги виждаме в тези измерения – за 2 милиона пенсионери 3,33 лв. до 9,60 лв. Това е ефектът! Казвате, че средната пенсия ще стане 120,98 лв. Да, средната ще стане, обаче когато човек посреща своите нужди, него не го интересува средната пенсия и това, че някой получава 420 лв. Това задълбочаване и то без да почива на някакви принципи, а просто защото някой е гледал и знаел отговора и търси неговото решение, всъщност задълбочава точно тази несправедливост при разпределение на тежестите.
Уважаеми госпожи и господа, не приемам основните ресурси, които се събират от хората в тази обществена система, да бъдат насочени само към най-високите размери на пенсиите. Това не го приемам! Трябва да се намери баланс, за да може да се удовлетворят исканията на обществото и това, което можем да предложим като решение. Ако погледнете данните, числата в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ще видите именно това – основно насочване на средствата точно за покриване на тези разлики от повишаване на максималния размер на пенсията, което аз като принцип приемам, но не мога да приема начина, по който това е определено и тази огромна диспропорция, която се получава в края на краищата именно с тези обществени средства.
Уважаеми госпожи и господа! Искрено съжалявам, че не мога да подкрепя бюджета.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Защото е хубав.
РОСИЦА ТОТКОВА: Ако беше хубав, както каза господин Цеков, ако развиваше системата, ако не я връщаше назад, дори и при определена социална цена, която трябва да се плаща и която никой не казва, че не трябва да се плаща в България, аз бих го подкрепила. Но не мога да приема, че този бюджет е хубав, господин Цеков, защото в България не можем при 4,1% инфлация да повишим пенсията с 3 лв. Не искам да влизам в такава реторика, но това е ежедневието на хората – само 10 хляба ще изядат това повишаване! За един месец само 10 хляба ще изядат повишението на пенсиите, за заплатите е за 20 …
Ако това наричате хубав бюджет, горко на хората, които претендирате, че управлявате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Тоткова.
Имате думата за реплика, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Госпожо Тоткова, съжалявам, че по толкова важни въпроси, които обсъждаме, трябва да Ви направя лична реплика, а не едно по-щателно изказване.
Да, действително по време на Вашите изказвания не само аз, но и колеги в залата постоянно трябва да четат вестници, защото Вашите изказвания рисуват такива картини, че човек започва да търси някакво измерение на реалността. Изопачаването на истината във Вашите думи е толкова голямо, че спасението е само във вестниците, които ни връщат към актуалната проблематика. Но когато се опитвате да цитирате и тълкувате Конфуций тук, това идва в повече, не само за мен, може би. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Съгласен съм с голяма част от това, което казахте в изказването си, свързано с бюджета на НОИ.
Но ми се струва, че пропускате един много важен момент. Въпросът не е само за бюджета за 2004 г. или в това, доколко е по-добър от този за 2000, 2001, 2002 г. и т.н. Проблемът идва от другаде – от системата, която се наложи, пенсионната система, която имаме в момента.
Ако проследим годините подред от вашето правителство, увеличението на пенсиите, за които говорите – напълно съм съгласен, че 3 лв. е подигравка с българския пенсионер, имайки предвид инфлацията в страната – процентът на увеличение не е бил по-голям! Сега госпожа Шулева обеща 100 000 работни места, реализира ги, но си спомняте, когато господин Костов като премиер обеща 250 000 работни места. Ако това нещо беше станало, то постъпленията в НОИ щяха да бъдат по-големи, щеше да има и по-големи пенсии. Ако бяхме по-добре настроени към чуждите инвеститори при вашето управление и сега се привличат повече инвеститори и се създават повече работни места, и се създават условия за една по-висока база за осигуряване, и то чрез икономически лостове, то сега нямаше да обсъждаме този проблем и всички щяхме да гласуваме за този бюджет. Но въпросът е в това, че няма обща политика по системата на пенсиониране, която беше наложена и то за да се търси нейното подобряване, а не причините защо бюджетът не расте и оттам нататък да се върви към едно по-добро осигуряване и по-високи пенсии за българските пенсионери, които го заслужават.
Съгласен съм с Вас, но в края на краищата помислете каква система наложихме през 2000 г. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Мутафчиев! Вие имате много основания в това, което казахте. Но когато казвате, трябва да си припомните, че точно вие като управляващо мнозинство не намерихте силите и куража да започнете реформата в осигурителната система.
Защото аз съм дълбоко убедена, че ако това го бяхме направили, хайде не 1990 г., но 1991, 1992, 1993, 1994, та и 1995 г. даже, тогава нещата днес наистина щяха да изглеждат много по-различно. И в това всички вярваме. Аз съм убедена и няма смисъл да се убеждаваме.
Така че, много ви моля, ние сме поели нашата отговорност, вие не поехте вашата. И това е проблемът в България, че едни носят отговорност като правят нещо, а други не носят такава отговорност. Те носят отговорност само за бездействието си.
На госпожа Радева искам да кажа следното. Много се радвам, че ми направихте реплика. Така регистрирахте участие в дискусията. Просто системата ще отчете, че Вие сте се включили в тази дискусия по бюджета на държавното обществено осигуряване. Браво! Браво на Вас!
И още нещо искам да Ви кажа, уважаема госпожо! Когато обществото има проблеми, когато парламентът е обграден вече 10 дни с огради, които не помня от вашето управление, вие да казвате, че нямате проблеми и си четете вестници, това е цинизъм, цинизъм към проблемите на хората.
Вие можете да кажете: това са ни възможностите, това има държавата, това прави. Но не може да казвате, че няма проблеми. Свалете огражденията, за да дойдат хората вътре да ви го кажат. (Единични ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други дами и господа народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме проектобюджета на Закона за държавното обществено осигуряване. Искам да започна с това, че стана практика този бюджет да бъде поднасян в един много добре списан вид, в един вид, който е удобен както за разглеждане, така и за дискусии и дебатиране. Стана традиция и аз си позволявам да поздравя екипа на Националния осигурителен институт за начина, по който ни се представя Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Ще започна с това, че внасянето и обсъждането на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване имаше своята лична драма в смисъл, че за първи път от началото на неговото съставяне до края, докато влезе в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по бюджет и финанси, в същия ден се постигнаха договорености между Министерството на финансите и синдикалните организации за някои от параметрите в приходната и разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване.
За радост голяма част от проблемите, които предварително бяха дискутирани в обществото, бяха решени благодарение на консенсусния подход при обсъждането на поставените въпроси.
Искам да кажа няколко думи за финансовата част на този проектобюджет. Най-важните параметри, които имат отношение към приходната и разходната част, са свързани с темпа на нарастване на брутния вътрешен продукт, със средногодишната инфлация, с инфлацията в края на годината, с прогнозния валутен курс, със средната брутна работна заплата, минималната работна заплата, гарантирания минимален доход, минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, максималния размер на осигурителния доход за всички осигуряващи се лица, средногодишния брой пенсионери, броя на осигурените лица, средногодишния брой пенсии, минималния размер на обезщетенията за безработица, паричното обезщетение за гледане на малко дете до 2 години и т.н.
Цялата тази информация може да бъде намерена подробно разписана в проектобюджета.
Консолидираният бюджет ще има приходи от 3 млрд. 132 млн. 909 хил. лв. Очаква се обаче консолидираният проектобюджет на държавната обществено осигуряване да приключи с недостиг от 564 млн. 424 хил. лв.
Когато говорим за консолидирания бюджет, това, което каза госпожа Тоткова във връзка с фондовата организация, естествено, има своите основания, но в никакъв случай не трябва да пропускаме факта, че остатъците, колкото и минимални да са те, от останалите фондове, са много по-малка част в сравнение с това, което републиканският бюджет дава като субсидия на държавното обществено осигуряване и предимно на фонд “Пенсии”, тъй като знаем, че недостигът е предимно във фонд “Пенсии” и във фонд “Общи заболявания и майчинство”.
Другите фондове на практика имат някакъв излишък, който в края на годината се изравнява, но това е практиката на консолидираните бюджети. Още през 2000 г. беше предвидено, че този момент ще бъде някъде към 2008 – 2009 г. - държавното обществено осигуряване, и по-специално фонд “Пенсии” ще започне да се самоиздържа, да не разчита на средства от държавния бюджет, вероятно тогава ще може да се говори за чиста фондова организация на държавното обществено осигуряване.
Трябва да отбележим и факта, че само за падането на тавана на пенсиите се изразходват средства в размер на 147 млн. лв., а 250 млн. лв. са средствата, които са необходими за индексиране на пенсиите, което индексиране е предвидено от 1 юни 2004 г. Още 40 млн. лв. са необходими за увеличението от 2 на 3 % за средствата, които се привеждат в универсалните пенсионни фондове.
Така че, когато говорим за този недостиг, задължително трябва да характеризираме всички фактори, които обуславят създаването на условия за увеличаване на субсидията от държавния бюджет. Важно е да се отбележат и някои от характеристиките на факторите, които формират приходите – от осигурителни вноски от работодатели, личните осигурителни вноски от работници и служители, осигурителните вноски от самонаети лица, събраните суми от контролните органи на НОИ, постъпилите суми от Агенцията за държавни вземания, които са в размер на 87 млн. 673 хил. лв.
От всичките задължения, които са към приходната част на Националния осигурителен институт през годините, които възлизат на около 420 млн. лв., две трети са вече под юрисдикцията на Агенцията за държавни вземания, т.е. разсрочванията са ангажимент на Агенцията за държавни вземания и една по-малка част - една трета, са средствата, за които отговорност носи Националният осигурителен институт.
По отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване, той разчита на няколко икономически и функционални фактора, а именно: предоговарянето на новите минимални осигурителни прагове по икономически дейности и по квалификационни групи професии, но по тази мярка средният месечен осигурителен доход ще бъде по-висок с около 7 на сто през 2004 г. в сравнение с 2003 г.; разширяване на обхвата на осигурените лица както по линията на програмата – “От социални помощи – към осигуряване на заетост”, така и от ограничаване на сивия сектор вследствие регистрацията на трудовите договори, а също и от засилената контролна дейност на органите на Националния осигурителен институт и Инспекцията по труда по спазване на трудовото и осигурителното законодателство; подобряване на контрола върху изпълнение на осигурителните задължения от страна на работодателите и самоосигуряващите се лица.
Искам да кажа няколко думи и по отношение на прословутите първи три дни от болничните листове, които досега се изплащаха от работодателите.
Действително имаше договореност между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите тези три дни през следващата година да бъдат поети от Националния осигурителен институт. Всички знаем за каква сума става въпрос. При ситуацията, в която се постигна договаряне по отношение на размера на плащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност през първите пет дни, и при другите компромисни варианти, които се постигнаха при обсъждането със синдикатите и със структурите на гражданското общество, беше необходимо по някакъв начин да бъде балансиран бюджетът и се възприе идеята този един ден да бъде оставен за плащане от работодателите. Действително тук има проблем, защото работодателите веднъж плащат осигурителни вноски и при настъпване на осигурителното събитие вместо да се ползват от услугите на Националния осигурителен институт те трябва да плащат, но все пак трябва да отчетем и факта, че вместо два дни те ще плащат вече един ден, само първия ден.
По отношение на социалната част на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, тя се изразява в социалните измерения на разходната част на бюджета, а именно: среден размер на пенсията на един пенсионер в размер на 120,98 лв. или номинален ръст 12,6%, а реално той е 9,9%; средната пенсия на пенсионерите ще бъде 50,1% от прогнозирания нетен осигурителен доход за 2004 г., а именно 241,26 лв. или 37,5% от прогнозната средна работна заплата за 2004 г.
Увеличаването на средния размер на пенсиите се дължи главно на следните фактори: въвеждането на вторичен таван на пенсиите, при който максималният размер на пенсиите от 1 януари 2004 г. става 420 лв.; в резултат на това около 153 хил. пенсионери ще получават действителните размери на пенсиите си; по-високите размери на новоотпуснатите пенсии през 2004 г. поради промяната в чл. 70, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване; по-ниските размери на прекратените пенсии и изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер; от изплащането на по-голям брой социални пенсии за инвалидност в размер на 25 на сто като втори, трети и четвърти пенсии. И когато споменах за инвалидните пенсии, задължително трябва тук да спомена вълнообразното нарастване на броя на тези пенсии през последните три години. Ако не се лъжа, цифрата на това нарастване е с около 100 хил. за последните три години. Това е проблем, свързан с контролните функции на Националния осигурителен институт и с конкретните мерки, които се предвиждат в Закона за здравето във връзка с участието на доверени лекари и експерти от Националния осигурителен институт както в трудовите експертно-лекарски комисии, така и в състава на националните експертно-лекарски комисии, в които задължително трябва да има представители на НОИ. Това са хората, които задължително със своето участие ще имат отношение и по размера на обезщетенията, свързани с разходната част на бюджета на НОИ.
Специално трябва да се отбележи и една втора група разходи с голям социален ефект. Това са разходите за социални помощи и обезщетения по Кодекса за социално осигуряване. През 2004 г. те са заложени да бъдат в размер на 600 605 хил. лв. Тук се включват здравноосигурителните вноски на пенсионерите и здравноосигурителните вноски на учениците до 18-годишна възраст и на тези, които са в 13 клас – до 19-годишна възраст.
По отношение на политическата част на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване според мен трябва да се стъпи на няколко извода.
На първо място, този закон се явява част от преходния период на осигурителната реформа. Тази реформа с всичките й плюсове и минуси продължава вече пета година. Със сигурност още няколко години ще се налага републиканският бюджет, тоест всички данъкоплатци в България да подкрепят новия пенсионен модел. На всички вече ни се иска този преходен период да е свършил и тежестите на реформата да са по-малко за всички участници в системата. Но дали е възможно това?
Знам, че за всеки политик е много рисково да обявява точни параметри, защото след това може да бъде критикуван за това, че те не са се състояли и че са давани напразни обещания. Но все пак бих искал да припомня, че още през 2000 г. се говореше за това, че стабилността на пенсионния фонд ще се постигне за не по-малко от десетина години, а в тези години той ще продължава да работи с подкрепата на държавния бюджет за стабилизирането си и за своята устойчивост.
Знаем също, че винаги опозицията по повод на този закон ще говори за малките пенсии и за това какво може да си осигуряват пенсионерите с тях. Но истината е, че който и да управлява, ще прави това, което и в момента се случва – ще увеличава постепенно, а не радикално доходите на пенсионерите, тъй като те ще продължават да бъдат функция от осигуряването, осигурителния модел и осигурителната култура, от броя на работещите в България.
И пак, както вече съм имал възможността, ще кажа, че този закон поставя въпроса за политическите рискове и свързаните с тях социални отговорности и ефекти. Миналата година дълго време се спореше дали е оправдано да се премине към тези осигурителни прагове или не, независимо от това, че никой не отричаше тяхното въвеждане. Тази година едва ли някой ще отрече постигнатия социалноосигурителен ефект от тяхното предлагане.
За опозицията беше рисково и ненужно да се въвежда казармената заетост, както беше наречена от някои техни представители, свързана с трайно безработните хора в България. Днес обаче всички мислим за това как да се осигурят необходимите средства за разширяване обхвата на програмата, а оттам – за намаляване броя на безработните, а това значи и увеличаване броя на осигурените.
Редно е да се каже и за реалните ползи и ефекти от социалния диалог. Този закон е доказателство, че когато не се стига до крайности, могат да се постигнат добри резултати. Пример за това е последната договореност за запазване стария процент за обезщетения при общо заболяване през първите пет дни. Изводът е, че със силата на аргументите, разума и в диалог със структурите на гражданското общество трябва да се отстояват социалните придобивки на гражданите.
Важно е накрая да се подчертае, че освен увеличените ръстове на социалните плащания, които се осигуряват с приемането на този закон, се запазват и принципите на осигурителната и пенсионната реформа. Нещо повече, според мен може да се твърди, че осигурителната система в България трупа своята положителна практика. Големите колебания и люшкания като че ли привършват, а това никак не е малко. И затова Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да бъде подкрепен. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има думата за реплика г-жа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Адемов! С много от Вашите констатации и изводи аз съм съгласна и най-вече с това, с което започнахте, че ние вече дори не се изненадваме, че Националният осигурителен институт ни представи един документ, наречен Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, който е изключително професионално подготвен. Аз се присъединявам към Вашите поздравления, защото в този институт през всичките тези години е доказано, че работят професионалисти. И ние като членове на Комисията по труда и социалната политика оценяваме високо тяхната ангажираност към всички въпроси, които се поставят, и стремежа да се търсят обективните отговори. А политическите отговори, естествено, ще ги дават политиците.
Но има нещо, което Вие казахте и аз искам специално да го подчертая, защото това е още един от аргументите, че този бюджет няма да бъде подкрепен от нашата парламентарна група. Аргументът е, че за първи път Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт не беше приет с консенсус и това е факт. Не беше приет с консенсус!
Господин председателю, трябва да сте много по-добре информиран от мен, аз знам това със сигурност, знаят го и колегите, които представляват Националния осигурителен институт и изпълнителната власт, че той не беше приет с консенсус, това беше за първи път. А този консенсусен подход, както Вие го наричате, реализиран в Закона за бюджета, всъщност беше в резултат на натиска, който беше упражнен. И аз се радвам, че бях част от него.
Но има още нещо, когато се дефинират отговорностите, много ми се иска да бъдем ясни – отговорност за тези решения всъщност носи Министерство на финансите. Моля Ви, не стоварвайте върху Министерство на труда и социалната политика отговорност, която то не носи и за което аз съм абсолютно убедена. Има много доказателства, в т.ч. и писмени доказателства.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Никога не съм казвал, че тази отговорност се носи от Министерство на труда и социалната политика. Тъкмо обратното.
РОСИЦА ТОТКОВА: Зад цялото това напрежение е решение на Министерство на финансите. Не ме карайте да Ви цитирам последна точка от решение на Министерския съвет, много Ви моля. Аз уважавам всички министри, министър-председателя и депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли друга реплика? Няма.
За дуплика има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Да, действително аз съм запознат и съм информиран за хода на приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване. Знам за всички съгласувателни процедури. Знам, че той първо е приет в Съвета на управителя на Националния осигурителен институт, след това е консултиран с Министерство на финансите, след това е разгледан на различни нива в Министерския съвет, в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Там не е гледан.
ХАСАН АДЕМОВ: Вие изхождате от презумпцията, че първоначално внесеният проект беше изключително коментиран, имаше изключително тежки текстове, които не бяха приети нито от социалните партньори, нито от структурите на гражданското общество.
От гледна точка на това, което казахте преди малко, аз никога не съм казвал, че Министерство на труда и социалната политика е имало някаква позиция, която да бъде в ущърб на българските граждани. Аз зная, че Вие имате информация от заседанието на Министерския съвет. Аз зная, че Вие знаете за това, че министърът на труда и социалната политика има позиция, която е различна. Но в крайна сметка, след като се приеме решение на Министерския съвет, който и да е министър изразява позицията на Министерския съвет, а не собствената си позиция.
От гледна точка на тази ситуация аз твърдя, че Министерството на труда и социалната политика, социалните партньори, голяма част от политическите сили, структурите на гражданската позиция успяха да убедят Министерство на финансите, че се налага такова отстъпление и аз си позволих тук да поздравя не само социалните партньори, позволих си да поздравя и Националния осигурителен институт, както го направихте и Вие, защото съм убеден, че не само сега, а и за в бъдеще Националният осигурителен институт ще продължи да бъде институцията, която ще развива българския социален модел, но в крайна сметка заедно с всички политически сили, заедно със структурите на гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има думата народният представител Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително бюджетът, който днес разглеждаме, както беше казано от техническа гледна точка, от гледна точка на прецизността е достатъчно добре подготвен. Това е традиция, това е чудесно. Така трябва да бъде. Въпросът е, че когато обсъждаме бюджета на държавното обществено осигуряване, освен всичко казано, в това число и от колегите, които говориха преди мен, трябва да се отговори на два основни въпроса: мерките, които се предприемат преди всичко и основно от изпълнителната власт и в частност от Националния осигурителен институт водят ли до достатъчно завишаване на реалните доходи на пенсионерите и спира ли се реалното обедняване на пенсионерите през 2004 г.? И второ, реализира ли се предвиденият процес на стабилизация и постепенно етапно намаляване на дефицита на общественото осигуряване към 2008 г.? Тъй като с началото на реформата през 2000 г. беше прогнозирана една тенденция на постепенно и поетапно намаление на дефицита на общественото осигуряване. Ако не греша, точно 2003-2004 г. беше една преломна година, която трябваше да води до чувствително намаляване на дефицита и евентуално към 2008 г. ликвидиране на този дефицит.
Със стартирането на пенсионната реформа през 2000 г. реално се пристъпи към ограничаване на достъпа до системата на нови пенсионери именно от гледна точка отново на стремеж към стабилизиране, финансово стабилизиране на бюджета на общественото осигуряване. И през тази година продължава тенденцията за намаляване на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст. Реално за 2004 г., според предложения ни бюджет, те са с 55 хил. по-малко. В предложения ни проект е посочено, че и тази година положително се отразяват въведените мерки през миналата година, а именно въвеждането на минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори. Действително това са действия в правилна посока. Чудесно е, че както беше посочено при обсаждането на комисията с тези мерки с около 167 милиона ще се увеличи приходната част на бюджета.
Въпросът е дали ще се търси решение на проблема – пълно покритие на минималните осигурителни прагове с минималните заплати. Независимо какви отклонения има тук трябва да се търси такова решение. До момента подобно решение няма. И тук не става дума каква е масата на хора, които имат различия между минимално осигурителни прагове и реални заплати, а въвеждането на действащ механизъм, който няма да позволи такова разминаване. Въпросът е как тези мерки – ограничаване на достъпа до системата, положителни действия по отношение на въвеждането на минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори, тоест увеличаване на обхвата, водят до решаване на двата основни проблема: увеличаване дохода на пенсионерите и стабилизиране бюджета на общественото осигуряване. За съжаление, нещата по тези два основни параметъра не са добре.
Едва ли е необходимо надълго и нашироко да се коментира, че с нивата на размера на пенсиите за 2004 г. реално се поддържа статуквото от последните години. Продължава обедняването, реалното обедняване на пенсионерите. И цифрите са достатъчно красноречиви. Тук не става дума за популизъм, тук не става дума за сравнение на това колко струва един хляб или цената на отоплението. Тук става дума за конкретни цифри. Увеличение на средната пенсия с 5,8% от м. юни, тоест за половината година и средна инфлация 4,2%. Реално намаление, реално обедняване на пенсионерите. Като имаме предвид, че над 1,5 млн. пенсионери получават пенсия до 120 лв., е пределно ясно за какво реално увеличение става дума.
По същия начин стои проблемът и със стабилизацията на бюджета на общественото осигуряване. За 2004 г. дефицитът чувствително се увеличава със 182 милиона, тоест около 48% От 382 милиона той става на 564 милиона трансфер от републиканския бюджет. Защо при тези на пръв поглед благоприятни фактори – намаляване на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст, увеличаване на средноосигурителния доход чрез въвеждането на минималните осигурителни прагове, известно увеличаване на обхвата чрез въвеждането на положителните действия по регистрацията на трудовите договори, размерът на пенсията не води до минимално реално увеличаване на доходите и дефицитът се увеличава?
Основният проблем е заетостта. Без чувствително изменение на заетостта в страната и то на реалните доходи, чувствителни промени в бюджета, който ние обсъждаме, не може да има. Ако внимателно погледнем справките, които така добре са подготвили колегите от Националния осигурителен институт, ще видим, че няма никакво чувствително изменение на осигурените от работодател за първа, втора и трета категория труд. Те остават на нивото около 1 млн. 800.
Да, има чувствително завишение на лицата, обхванати от системата “От социални помощи – към заетост”. Но, както и преди съм казвал, тази система е добра. Действително за полагане на социални помощи трябва да се полага общественополезен труд. Но това въобще не е трайна заетост и това въобще не решава проблема със заетостта в страната. Още повече, че за 2004 г. се вижда, че донякъде, според мен изкуствено и съмнително, се увеличава обхватът на лицата по тази програма, което поставя под въпрос и част от приходната част на бюджета.
Именно тук в обсъждания бюджет става ясно има ли действена икономическа политика, която води до реално решение на проблема – увеличаване на заетост и доходи. Явно, че такава няма. Изкуствено прокламираните проценти за намаляване на безработицата не дават отговор на този въпрос. Безработицата може да намалява чрез действието на редица други фактори. Основният измерител е реалният брой на заетите. Ние ги виждаме точно тук, в този бюджет. Те са показани. Чувствително изменение в заетостта няма. Отделно рисковете от приватизацията на големите държавни монополи през 2004 г. – рискове, които са посочени в съпътстващите материали - поставят под въпрос дори и това състояние на бюджета, което ние обсъждаме.

Отделно към универсалните професионални фондове, според мен преждевременно и необосновано се пристъпва към пренасочване на около 40 млн. лв. чрез намаляване на осигурителните вноски в общественото осигуряване на родените след 1959 г. и то в този изключително тежък момент за финансовата стабилност на бюджета на общественото осигуряване. Дали сега беше моментът и дали трябваше да се пристъпи към тази мярка?
Ако внимателно погледнем предложените ни документи, ще видим едно чувствително увеличение на броя на пенсионерите за инвалидност поради общо заболяване – един проблем, който ние сме дискутирали достатъчно дълго време, че когато изкуствено ограничаваме входа на системата, хората търсят друго решение на проблема. Те не могат да стоят на една преклонна възраст без пенсии, без работа, без никакви доходи. Те търсят решение на проблема. И ние виждаме това решение тук, в този бюджет. Реално за 2004 г. броят на пенсионерите за инвалидност се увеличава със 113 хиляди. Тоест всички действия за ограничаване на входа на системата с цел стабилизиране на бюджета на общественото осигуряване, които водят до намаляване на броя на пенсионерите с 55 хиляди, точно този проблем го ликвидира, анулира го, напротив, той уточнява проблема.
Не ми се коментира проблема с размера на болничните. Аз се надявам, че има разбиране и този проблем ще бъде решен положително, но сериозно се безпокоя от подходите за решаване на проблема. Не може нарушение в процеса на издаване на болнични да бъде решаван чрез намаление размера на болничните от 80 на 50%. Тогава ние можем да ликвидираме проблема просто като не се плащат изобщо болничните. Това не може да бъде нормален подход. Не може колективните наказания да търсят решение на проблема. И аз се надявам, че отлагането на решение на този проблем няма да възстанови този подход на един по-късен етап, а ще се търси действително разумно и благоприятно решение.
В заключение, предложеният бюджет според мен не решава двата основни проблема – спиране на обедняване на пенсионерите и финансовото стабилизиране на бюджета на общественото осигуряване. Той е ярка проява на липса на ефективна икономическа политика на правителството и мнозинството, която може да реши тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да взема отношение само по онази част от въпросите, които касаят Националния осигурителен институт, и да внеса малко пояснение по част от констатациите, които бяха направени.
Първо, по повишението на пенсиите от 1 юни с 5,8 процента и въобще номиналното и реалното нарастване на пенсиите за 2004 г. Винаги съм споделял пред вас, че тези възможности, които има бюджетът на държавното обществено осигуряване за повишаване на пенсиите, са скромни и българските пенсионери и обществените очаквания са за по-висок ръст на пенсиите. Но такива са възможностите. И все пак, за да бъдем коректни, ще кажа следното: вярно е, че повишението на минималните пенсии е с 3 лв. от 1 юни, но става въпрос за 57 хил. пенсии, които са отпуснати при отсъствието на какъвто и да било осигурителен стаж. Това са пенсии на хора над 70 г., които нямат дори 15 г. осигурителен стаж, и социални пенсии за инвалидност пак при отсъствие на стаж. Там е това повишение.
Искам да напомня, че същите тези хора поради това, че техните пенсии не са трудови пенсии, но тъй като са в минимални размери, те са обхванати от така наречената втора защитна мрежа. И когато разглеждаме положението на тези хора и техните доходи, не че то е цветущо, винаги трябва да знаем, че те получават от държавния бюджет, от Агенцията за социално подпомагане допълнителна помощ под формата на енергийни помощи, всякакви други преференции, които ползват инвалидите – безплатен транспорт и т.н. Все пак трябва да бъдем обективни. Иначе повишението на пенсиите от 1 юни по цялата скала в зависимост размера на пенсиите е от тези 3 лв., за които стана дума, до 24 лв. Тъй като вече таванът става 420 лв.
Казвам това, тъй като това, което се говори в тази зала, отеква в общественото пространство и трябва да бъдем коректни, когато анализираме тези крайности – малкото повишение и голямото повишение.
На второ място, стана дума, че няма развитие в реформата и в общественото осигуряване. Една част от критиките, свързани с това, е, че все още не може да се извърши тази чиста фондова организация, са основателни. Но беше даден и отговор, че всъщност това може да стане, когато бюджетът на държавното обществено осигуряване стане автономен и независим и няма нужда от субсидия. Но има и развитие през 2004 г. Това развитие се изразява, първо, в това, че продължава процесът на централизация, на универсализация на социалното осигуряване. Бюрата по труда преминават към Националния осигурителен институт и всички обезщетения, свързани със социалното осигуряване, вече се плащат от осигурителния институт. Това позволява по цялата страна в допълнително около 80 града да има пунктове на социалното осигуряване, което ще подобри обслужването и на осигурените, и на осигурителите.
Спорно е, има и друга теза за това, че за увеличаването на средствата в универсалните пенсионни фондове от 2 на 3% не е сега моментът, но едновременно с това може да бъде отчетено и като положителна стъпка, защото се увеличават средствата в индивидуалните партиди и това стимулира младежите да участват в общественото осигуряване. Все пак това също е елемент на развитие. Развитие е и това, че тази година договарянето на минималните осигурителни прагове прочете много по-интензивно и на практика почти всички, като изключим бюджетната сфера, с изключение на пет отрасъла, във всички останали минималните прагове бяха договорени между работодателя и работници. Това също е развитие в системата на общественото осигуряване.
И накрая, господин председател, позволявам си да взема отношение и по доклада на Сметната палата. Става въпрос за тези 18 млн. лв., които са чрез бюджета на общественото осигуряване за здравното осигуряване на децата до 18 години, ако учат средно образование редовно – до 19. Разговаряхме с Министерство на финансите, това няма никакво отражение в консолидирания бюджет и ако е възможно това плащане няма да минава през бюджета на общественото осигуряване, тъй като няма законова делегация за това, а ще се осъществи директно от държавния бюджет. Благодаря ви за вниманието и ви моля да подкрепите бюджета на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат становище по този законопроект?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има, но след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай – 30 минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с първо четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
Дебатите още не са приключили.
Госпожо Масларова, заповядайте. Имам информация, че имате желание за изказване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз моля колегите да ме извинят, че поисках да се изкажа, след като бяха почти готови да гласуват. Така или иначе човек, слушайки дебатите, в една или друга степен счита, че има още какво да каже тогава, когато се обсъжда един от най-важните елементи на държавния бюджет и самият бюджет като такъв, касаещ близо 2,5 милиона граждани на страната. Бюджет, който винаги е будил особено сериозни дискусии, винаги по него е имало сериозно напрежение в залата - напрежение от гледна точка на това, че всички ние, убедена съм, в тази зала имаме желанието пенсиите в Република България – осигурителната система да бъде по-стабилна, да задоволява по-големи потребности и, разбира се, да има по-малко недоволство от разпределителните процеси в тази система. Тъй като една голяма част от нещата при обсъждането на бюджета на Националния осигурителен институт, на държавното обществено осигуряване вече бяха казани, все пак само ще маркирам това, че действително (независимо от това, че господин Христосков правилно каза, че се разпростираме едва ли не според чергата си, не може да се очаква кой знае какво увеличение на пенсиите) истината е, че около 1 200 000 души в България, пенсионери, остават с доходи под 120 лв. Тези 120 лв. са скромните 60 или 65 евро, което, да не кажа, ни отдалечава със светлинни години от параметрите на стандартите на тези плащания, този вид доходи не само на страните, които се готвят за десятката – да влязат в Европейския съюз, но и тези, които вече са в Европейския съюз. Вярно е и това, че има неща, които не можем да пренебрегнем. Вярно е, че има и други неща, по които искам да кажа своята позиция.
Бюджетът за 2004 г. стъпва на очакваното изпълнение на бюджета за 2003 г. Само че в очакваното изпълнение приходната част няма да се изпълни на 100%, а 94,7, ако не се лъжа. От друга страна, в разходната част също има по-малко изпълнение, тоест има някаква балансираност.
Аз обаче искам да задам един въпрос. Ако си спомняте, тази година – в началото на 2003 г. (независимо от бурните дебати, всички ние бяхме доста сериозно зарадвани и обнадеждени, че с въвеждането на осигурителните прагове, с налагането на допълнителните административни мерки) госпожа Шулева от тази трибуна ни увещаваше, че в края на годината, сиреч сега – по това време, ще има в повече най-малко 240 млн. лв. Аз много добре си спомням нейното изказване, което беше чудесно и ние всички се надявахме да стане това. Вие виждате, че така или иначе приходната част не е изпълнена. Тогава аз задавам въпроса: в крайна сметка (шумно се рекламираха тези осигурителни прагове и се наложиха административни санкции) защо това – в началото близо по 20 – 24-5 млн. в повече трябваше да има в резултат на тези административни санкции – не се изпълни? Събираемостта ли беше причина или просто някои неща се рекламираха малко по-шумно и по-показно, отколкото трябва.
Поради неизпълнението на разходната част на бюджета, фактически около 140 млн. лв. няма да се платят на майки, на пенсионери и така нататък. Искам обаче веднага да кажа, че в резултат на преизпълнението на държавния бюджет сега в края на годината господин Милен Велчев ще ни разпредели около 130 или 140 млн., не говоря за тринадесетата заплата, а за пенсии на хората с ниски пенсии, малко по-диференцирано. Фактически това са същите тези пари, които не са дадени в едната част и сега ще се разпределят обаче като един вид реверанс от страна на правителството.
Тук сериозно трябва да се замислим всички ние, защото ние сме законотворците и, ако някой трябва да бъде атакуван, при всички случаи ще атакуват нас и никой друг: прави изключително неприятно впечатление, че с този бюджет, с този законопроект фактически се променя Кодексът за социално осигуряване – в него се правят 27 промени. Двадесет и седем промени се правят в Кодекса за социално осигуряване, който е приет преди по-малко от половин година. Това какво говори? Това говори, че ние сме работили зле или това говори, че просто някои неща се правят по този начин, за да не се забележат много чувствително.
Тук въпросът не е без значение и аз ще кажа защо. Ще се аргументирам защо. Ще попитам просто.
Ето примерно сега в чл. 20, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване се прави една нова т. 7, в която глобите и така нататък, които по-рано бяха като фондове, сега всички се събират в един кюп. Само преди малко госпожа Тоткова каза, че трябва да се запази фондовата система. С тези промени се прави точно обратното. Има неща, които, гледайки общата рамка, без да обърнем сериозно внимание на преходните и заключителни разпоредби, в които се правят, пак повтарям, 27 промени на един закон, на един кодекс, по който имаше наложено и вето, сега се прокарват между другото.
Тук искам да поставя въпроса за промените, които се правят в чл. 48а и чл. 52а, касаещи майките, бременните, неосигурените.
Уважаеми колеги, имаме ли ние воля в Република България да има своего рода стабилна демографска политика или не? Аз знам, че вие ще ми отговорите, че тези пари те ще ги получат от “Социални грижи”. Те се прехвърлят от едната система в другата система. Нормално е една студентка, която забременее, която роди едно здраво българче, да не може да се осигурява просто защото тя е студентка и няма да може да има осигурителен принос, само че аз искам да попитам – досега отпуск за бременност, раждане и гледане на малко дете се зачиташе за трудов стаж и се използваше накрая като бонус, когато събирахме точките при пенсиониране. Сега те, отивайки в “Социални грижи”, остава ли този бонус?
Може би не ме разбирате, но аз искам да си изясня въпроса за себе си. Искам да го изясня за себе си, защото ако ние, местейки ги от едната система в другата и по този начин лишаваме майките от това, значи просто трябва да го преосмислим сериозно.
Аз мисля, че трябва да кажа няколко думи и по един доста чувствителен въпрос, деликатен въпрос – за тавана на пенсиите. Веднъж чувахме, че това е финансов въпрос, веднъж беше казано, че това е морален въпрос. След като въпросът е морален, защото накрая така излезе, аз питам защо се обвързва със Закона за държавния бюджет? Всъщност, това конюнктурно 420 лв., защото така се дебатираше – между 350 и 500 лв., това е едно конюнктурно взето решение, което отново бяга от определени принципи. Както примерно се бяга от определени принципи, когато се увеличават вноските за втория стълб от 2 на 3 %.
Колеги, вие много шумно атакувахте и не се съгласихте с нас за даване възможност чрез точковата система за по-ранно пенсиониране или по-преференциално пенсиониране с намален размер на пенсията. В същото време при втория стълб това остана като възможност. Сега, когато в бюджета на НОИ има дефицит, ние правим още по-голям дефицит, защото прехвърляме от първия стълб 1 % във втория стълб, като казваме, че това е допълнително пенсиониране. Какво е това “допълнително пенсиониране”, при което можеш да се пенсионираш по-рано, преди да си получил пенсия по първия стълб? Ето тук има също нюанси, които заслужават да бъдат коментирани и да бъдат обсъдени сериозно и спокойно, без някой да се засяга за това, което поставям като въпроси от парламентарната трибуна.
По същия начин исках да поставя и въпроса за увеличаване на максималния осигурителен праг с 20 %. Защо 1200 лв.? С 20 % ли се увеличиха доходите?
През 2001 г. имаше регламентирано съотношение за минималния и за максималния осигурителен доход. През 2002 г. той се запази на равнището на 2001 г., понеже имаше десет минимални работни заплати, т.е. беше ясно и категорично определен. През 2003 г. стана 2000 лв. и 1000 лв. Сега изведнъж максималният праг се вдига на 1200 лв. Кое налага, как, по какъв начин и защо в крайна сметка максималният осигурителен доход расте с такива високи темпове – с 20 % спрямо сегашната година и с 50 % спрямо 2002 г.? Доходите не са пораснали толкова. Средната работна заплата не се е увеличила толкова. Ето това е пак едно, според мен, конюнктурно решение – решение, което го взимаме просто хей така…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защото трябва да се балансира бюджетът!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Балансирането на бюджета не може да става без принципи, д-р Адемов!
В балансирането на бюджета трябва да има принципи особено в нашата осигурителна система, към която всички са толкова чувствителни и тя е толкова деликатна. Вие чудесно знаете това! Така че тези мои опасения аз ги споделям. Споделям това, че, откровено казано, аз започвам да се притеснявам, че част от функциите на Министерството на труда и социалната политика започват да се изземват от Националния осигурителен институт. Защо това, което е работа на Агенцията по заетостта, ще отива в Националния осигурителен институт? Какво ще прави Министерството на труда и социалната политика и тази Агенция по заетостта?
Много добре ме разбирате. Аз имам чувството, че НОИ вече се задъхва от изключително натоварване с различни видове ангажименти. Информационната система е там и ние знаем, че който има информацията, той управлява по-добре. Това е съвсем естествено. Но тук също трябва да се замислим докъде, доколко може нормално да поеме НОИ и да работи нормално, да функционира нормално. Защото аз съм сигурна – колегите от Националния осигурителен институт няма да отрекат това, че сега в момента има огромни опашки, огромно напрежение и всичко това е за сметка на администрацията, която работи в Националния осигурителен институт.
Ето тези бяха моите опасения, които аз поставям на вашето внимание. Поставям ги с ясното съзнание, че по много от тях мога да бъда оборена, могат да ми се дадат различни доводи, но си мисля, че когато разглеждаме тази деликатна материя, още повече, че всички искрено се надявахме и вярвахме, и искаме, аз мисля, че всички от нас искат това да бъде една стабилна система, която да има излишък, която да не може да бъде непрекъснато с бюджетен дефицит, който да й създава допълнителни затруднения. Това са вече въпроси, които ние в комисията сме ги коментирали.
Мисля си, че тези въпроси си заслужава да се обмислят още веднъж и там, където би могло да се прецизира между първо и второ четене, да не мислим, че посягането да се направи някаква корекция или да се каже някакво мнение непременно е дестабилизиране на държавата, на правителството и едва ли не искаме да срутим съществуващата система, колкото и тя да е крехко балансирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има ли желаещи за изказване?
За реплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масларова!
Безпристрастното гледане на числата и на политиката води до там, че много често се повтарят едни и същи изводи. И в това няма нищо лошо. Казвам го много съзнателно, но има нещо, по което ние с вас дълбоко се различаваме. И вие ми давате повод да кажа, че с този бюджет се прави и нещо добро. И това добро аз го виждам в засилването на стойността на втория стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Защо смятам, че това е добро?
Точно там и може би най-вече там, за да не кажа само там се отчита реалният принос на всеки един човек. Защото това е системата, която дава най-голяма справедливост, при която се прави връзката между приноса, който има всеки човек, и резултата, който се получава.
И аз искам да кажа, че това решение очевидно не е било никак леко – да се вдигне от 2 на 3 % тази част от вноската, която ще отива именно във втория стълб, но ние това, ако не го направим, и това, което направи сега мнозинството, смятам, че е нещо, което трябва наистина да бъде подкрепено и поздравено, ние всъщност ще поставим на дискредитиране изобщо философията на самата пенсионно-осигурителна система, която е заложена в този закон. Затова мисля, че в това отношение мнозинството трябва да бъде подкрепено, защото всеки човек иска да види точно това – връзката между своя принос и това, което ще получи накрая като резултат. Благодаря.

ПРДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Втора реплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, моята реплика е в частта, в която Вие говорите за дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване и по-точно във фонд “Пенсии”. Очевидно е, че не става въпрос за дефицит. Става въпрос за недостиг, който се компенсира със субсидии от държавния бюджет и който е заложен още от старта на реформата.
Всички добре знаем, че когато през 2000 г. се приемаха законите, свързани със социалното осигуряване, беше заложена система на социално осигуряване, която е свързана с подпомагане със средства от държавния бюджет на фонд “Пенсии”. И от тази гледна точка на мен ми е трудно да се съглася с Вашето становище да приравнявате дефицита с недостига. Това са съвършено различни неща и Вие добре го знаете. Много добре знаете, че тази година, във връзка с повишаването на максималната пенсия на 420 лв., са изразходвани 147 млн.; във връзка с осъвременяването на пенсиите – 250 млн. от 1 юни, колкото и малко да е то. Във връзка с този процент повече - от 2 на 3 – за универсалните пенсионни фондове сумата е в размер на 40 млн. лв. Всички тези средства са свързани с хода на реформата.
Преди малко госпожа Тоткова говори за ефекта от втория стълб. Аз нямам намерение да се спирам на това.
Искам обаче да Ви направя реплика и в още една част от Вашето изказване – в частта, в която Вие заявихте, че няма логика в това максималният осигурителен доход да се вдига от 1000 на 1200 лв.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Каква е логиката?
ХАСАН АДЕМОВ: Логиката според мен е в това, че колкото е по-голям осигурителният принос – и това е един от основните принципи на социалното осигуряване – толкова по-голям да бъде размерът на максималния осигурителен доход, тоест да има връзка между осигурителния принос и размера на пенсиите, който се получава след настъпване на осигурителното събитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Това бяха две реплики, не виждам трета.
Госпожо Масларова, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще започна с господин Адемов. Уважаеми господин Адемов, няма никакво значение, така както коментирахме преди малко с моите колеги, дали е дефицит или недостиг. Има значение и важно е защо това расте, защо се увеличава, защо не се намалява. Там е проблемът.
А що се касае до максималния осигурителен доход, дайте да махнем максималния осигурителен доход, просто да има минимален осигурителен доход 200 лв. и оттам насетне кой върху каквато сума има. Но вие искате да решаваме и проблемите на реформата – тоест, който има повече пари, да си внася в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Това е презумпцията. Но аз Ви попитах: защо скача с 20%, след като доходите не са се увеличили с толкова? Затова попитах: къде е логиката на това?
Госпожо Тоткова, аз не се притеснявам от това, че се различаваме коренно една от друга. Може би затова сме интересни! Хората са интересни тогава, когато всеки има своята индивидуалност.
Аз приветствам реформата. Приветствам това, че Вие казвате, че там хората виждат справедливостта. Но тази справедливост реално ще се види след двадесет години. След 20 години, уважаеми, скъпи колеги! Но аз говоря за справедливостта днес, защото днес 45 млн. лв. по-малко пари ще има в първия стълб, където има хора, които също искат справедливост и които имат право на справедливост, които имат право на справедливо обезщетение, имат право на същата тази справедливост, с която мислим за другите. Затова поставих този въпрос – дали сега е моментът, когато расте онова, което не достига, и дали трябва да остане 2%? А след 3-4 години, когато се стабилизира фондът, първият стълб, който е задължителен за всички, тогава вече да се направи това прехвърляне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Виждам, че господин Кръстьо Петков има желание също да вземе отношение. Заповядайте. Остават 4 мин. от редовното време, но имате възможност за една трета продължение. Ако го използвате, стават 14 мин.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Ще се постарая да бъда съвсем кратък не просто, за да отбележа, че съм взел отношение, но мисля, че този проект заслужава една сериозна дискусия.
Но най-напред с добрите неща в предложения проект, които бяха отбелязани и в комисията. За поредна година НОИ внася проект, който правно технически, бюджетно технически е добре разработен. Също така ние си даваме сметка, че тази година се прави крачка напред с повдигането на тавана на пенсиите и това са посреща доста добре не само от заинтересованите лица, но и от хора, които разбирам от логиката и движението на пенсионното осигуряване.
Има и други положителни неща, които се случиха междувременно, като тези договорености, които постигна финансовият министър със синдикатите, засягащи болничните и т.н. Но аз взех думата, за да обърна внимание върху няколко недостатъка, които не знам защо са пропуснати в доклада, а бяха споменати на нашата комисия. За първа година, уважаеми колеги, се прилага такъв различен, нов механизъм за насърчаване и стимулиране на плащанията на осигурителните вноски. Имам предвид схемата с осигурителните прагове, имам предвид и по-добрата дисциплина, която се постигна с трудовите договори. И понеже във философията на бюджета за следващата година се отчита този механизъм, аз казах при обсъждането в комисията, казвам го и сега: редно е народните представители да са запознати в детайли, на базата на единен анализ, с какво, колко, къде и как се подобри събираемостта и на какво се надяваме следващата година, за да можем да си съставим едно професионално мнение реалистичен или нереалистичен е този бюджет. Нас ни информират с пет реда, че има такъв момент. Ние – тези, които се занимават – го знаем.
На второ място, НОИ по дефиниция би трябвало да бъде фонд, независима институция и да управлява доста независимо, автономно парите, след като е решило Народното събрание. Въпреки това на две места - когато става дума за резерва за реформата и на още едно място - изрично е казано, че това става само след съгласуване с финансовия министър. Така че моят въпрос е: финансовият министър бюджетен началник ли е на НОИ, включително и в подробностите – в изразходването на средства по отделните пера? Не е ли достатъчно решението на Народното събрание и след като е одобрен бюджетът, по-нататък една отговорна институция със свои органи да се произнася?
Мен продължава да ме смущава фактът, че разходите за почивка, за рехабилитация и т.н. се държат на едно равнище, което показва, че системата не се развива и не се държи на тази политика. Аз не получих убедителен отговор защо тази година заделяме само 10 млн. за тези разходи. Тези неща можем да ги прескочим и да гласуваме за бюджета. Можем да ги отминем тази година, не е толкова важно. Но и този бюджет, трети по ред, внесен от мнозинството, страда от един органичен недостатък. В него не е заложена философия и политика за реален и чувствителен растеж на пенсиите. Изключвам повдигането на прага на максималните пенсии.
Аз не мога да си обясня - първата година, да кажем, беше наследен някакъв дефицит общо в страната; втората година трябваше да се ориентират колегите от мнозинството. Ами това е Вашият предпоследен бюджет! Кога ще се заложи политика на реален, несимволичен растеж на пенсиите в България?
Следващата година българските пенсионери ще получат, обаче след м. юни, след като са консумирали повишението на цените от есента на тази година и началото на следващата година, 5,8%. В реално изражение това е под 1%, а синдикатите твърдят, че всъщност реален ръст няма да има, той ще бъде изяден поради особената структура на потребителската кошница на синдикатите.
Затова моят въпрос не толкова към господин Христосков, колкото към хората, които отговарят за политиката и бюджета на НДСВ, е: след 2005 г. ли ще повишаваме реално и чувствително доходите, госпожо Радева, в частта за пенсиите?
И понеже знам отговора, аз ще гласувам “против” от принципни възражения. Ако бяхте пипнали, макар и малко, този бюджет, а има възможности, щяхте да получите подкрепа. Сега, за да гласуваш за този бюджет, значи да гласуваш за технически добре подреден бюджет, а да гласуваш против него означава да гласуваш против тази политика, която поначало замразява пенсиите вече пета година на едно и също реално равнище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Петков, само искам да Ви напомня една част от информацията, която вече беше поднесена в доклада, че само около 9 000 пенсионери в момента ще бъдат над границата на тавана за пенсиите. Така че мисля, че има значителен прогрес в политиката ни по отношение на пенсиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева. Това беше реплика към господин Кръстьо Петков.
Има ли желание за втора реплика?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! В името на коректността, господин Петков, искам да кажа, че синдикатите не твърдят, че с 1% се повишават реално пенсиите. Напротив, пенсиите се намаляват. Един процент е за работните заплати в бюджетната сфера. Тук имаме повишение на пенсиите с 5,8 на сто. При 4,2% на инфлацията от 1 юни това на практика означава реално намаляване. Отсега се вижда, че това е реално намаляване. Тук не можем да говорим за незабавно и несимволично повишаване на земеделските пенсии, както е записано точно в документите на НДСВ, а всъщност говорим за намаляване на разполагаемия доход, в случая на пенсиите. И това всъщност е най-големият проблем.
Затова мисля, че с този бюджет се задълбочава неравномерното разпределение на тежестите. Това за мен всъщност е основният въпрос. Аз знам какъв е халът на държавата ни, знам, че те не могат да се справят с този хал, даже го задълбочават, но става въпрос, че все пак трябва да се търсят някакви механизми, господин Адемов, и вие сте част от търсенето на тези механизми за разлика от Вашите колеги, които Ви стоят отляво. Това за мен е основният въпрос.
И никой, господин Христосков, не може да оспори това, че 2 милиона пенсионери ще получат от 3,33 лв. до 9,60 лв. Данните са тук, има ги. 370 000 ще получат по 3,00 лв., 500 000 ще получат до 6,00 лв. Това е истината. Затова, господин Петков, просто става въпрос за намаление на дохода, а не за увеличение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Петков, имате възможност да упражните правото си на дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Цяло удоволствие е човек да дебатира с дами, които познават материята. Приемам и двете уточнения. Всъщност госпожа Радева ми направи услуга, тя направи услуга и на НДСВ, защото каза гласно една цифра, която се коментира по най-различен начин в България. Някои смятат, че само 1 000 души ще получат увеличение, че тези 1 000 души са народните представители и висшите политици. Други смятат, че над 100 000 ще получат увеличение на пенсиите заради повдигането на тавана. Всъщност цифрата е 9 000.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е вярно, цифрата е 159 000!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Добре. Приемам, при мен има две цифри на синдикатите, но приемам да казваме, че това, което лежи отвъд бюджета – политиката на доходите, политиката на пенсиите, е свързано не със замразяване, а с намаляване на реалната покупателна способност на пенсиите през следващата година. И това е най-голямото отстъпление на НДСВ от неговата програма от 2001 г. досега.
Абсолютно сте права, госпожо Тоткова, че българските пенсионери ще получат символично увеличение. 321 000 ще получат по 3,33 лв. И стигаме до най-голямото увеличение – 319 000 пенсионери ще получат от 9,00 до 11,60 лв. Междувременно какво ще се случи? Междувременно цените на тока и парното се увеличиха от 30 до 70 на сто, цените на хляба скачат с 40-50, а ще отидат и до 100%, както върви работата. И какво друго остава в потребителската кошница на пенсионерите? Още две-три работи.
Така че, повтарям още веднъж, органичният недостатък на този бюджет е липсата, ампутирането на политиката на растеж на пенсиите. Заради това той не бива да бъде приеман от българския парламент. Не бива да бъде приеман и заради това, защото тези дни ние, надявам се, ще получим отчет за преизпълнение на бюджета за миналата година с 1 милиард лева, което е незапомнено и което е станало не с изкусното управление на бюджета, а с орязване на доходи и разходи, които са крайно необходими. Каква е тогава отговорността на българския парламент? Да спорим параграф по параграф какво става? Националният осигурителен институт си е свършил професионално работата в рамката, която им е зададена. Премиерът и министърът на финансите трябва да бъдат при обсъждането днес, за да кажат къде е политиката на увеличение на пенсиите в България. Няма я! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Уважаеми народни представители, искам да обявя изразходваното време досега: НДСВ – 7 минути, ОДС – 32 минути, Коалиция за България – 32 минути, ДПС – 16 минути. Това е изразходваното време до момента.
Има ли други желаещи да вземат отношение? От лявата страна на залата не виждам, в средата не виждам, от дясната страна на залата също не виждам. Това ми дава основание да натисна бутона за повикване за гласуване, за да могат всички народни представители да упражнят правото си на глас при гласуването на този важен законопроект.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2004 г.
Гласували 203 народни представители: за 124, против 76, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2004 Г.
Искам да поканя отново председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя едно процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати господин Димитър Петров – директор на Националната здравноосигурителна каса, Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри” на НЗОК, и господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на посочените лица.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете посочените лица в залата.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми преди доклада да ви предложа за гласуване още едно процедурно предложение. На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложенията по законопроекта за държавния бюджет за 2004 г. на Република България да бъде удължен с един ден и да изтече утре, петък, на 28 ноември 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаването на този срок, така както беше предложено от госпожа Нина Радева.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по законопроект за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2004 г., № 302-01-64,
внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.

На заседание, проведено на 25 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Димитър Петров – директор на НЗОК, и Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. беше представен от господин Кирил Ананиев, който изложи основните моменти и предлаганите промени във финансирането на здравните организации на централно и местно ръководство и особеностите в работата по осъществяването на здравноосигурителните плащания съгласно националните здравни приоритети в сферата на болничната и извънболничната медицинска помощ.
По въпросите на предлаганото разпределение на средствата за здравноосигурителните плащания и баланса между тях подробни разяснения направи д-р Петров.
Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. е разработена в размер на 795 млн. лв. Разчетен е ръст на собствените приходи спрямо предвидените в бюджета за 2003 г. в размер на 25 млн. лв. или с 3,3 на сто.
Предлага се приходите от здравноосигурителни вноски да са в размер на 756 млн. лв., което е в повече от същите приходи за 2003 г. с 24 млн. лв. Предвидените в проектобюджета приходи от здравноосигурителни вноски са разчетени при пълно обхващане на населението на страната. Осигурителният доход е съобразен с прогнозния размер на средната работна заплата за 2004 г.
Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. предвижда запазване размера на здравноосигурителната вноска на 6 на сто.
В проектобюджета за 2004 г. за разходи са предвидени 968 млн. лв. или в повече с 237 млн. лв. от 2003 г. В тази сума са включени и 90 млн. лв. за финансиране дейността на общинските лечебни заведения за болнична помощ. Общата сума ще се изразходва за:
1. здравноосигурителни плащания;
2. административна издръжка на институцията и
3. за капиталови разходи.
За здравноосигурителни плащания са разчетени 860 млн. лв. Тази сума е по-голяма от средствата за 2003 г. с 232 млн. лв., което ще позволи предоставяне на по-голям обем и обхват на здравноосигурителни дейности.
През 2004 г. НЗОК ще финансира на база отчетена дейност и оценка на качеството на медицинските услуги в извънболничната и болнична помощ.
За здравноосигурителни плащания за първична и извънболнична медицинска помощ са предложени 100 млн. лв., което е с 3,5 млн. лв. по-малко от 2003 г., но по предложение на господин Ананиев тази сума може да бъде увеличена на нивото на разходите през 2003 г. между първото и второто гласуване.
Предлага се за специализирана извънболнична медицинска помощ да се заделят 94 млн. лв., което е повече с 12 млн. лв. от 2003 г. Посоченият финансов ресурс ще гарантира ефективно обслужване на диспансеризираните лица, като се отчете равнището на заболеваемост на територията на цялата страна.
Средствата за стоматологична помощ се предлага от 40 млн. лв. за 2003 г. да нараснат на 49 млн. лв. за 2004 г. Тази сума е значителна и ще позволи да се елиминира създаденото през 2003 г. напрежение.
За медико-диагностична дейност са разчетени 41 млн. лв., което е с близо 2 млн. лв. повече от 2003 г. С тези средства ще се осигури по-адекватно медицинско наблюдение и диагностика в извънболничната медицинска помощ.
Разходите за здравноосигурителни плащания на лекарствени средства за домашно лечение и медицински изделия са разчетени на 240 млн. лв. При определяне на тези средства са отчетени тенденциите на разходване на средствата през 2003 г. Предвидени са и възможности за изпълнение на специализираните програми за лечение на пациентите в областта на астматичните и диабетните заболявания, а така също и на други програми с по-малък обхват на пациенти, за които касата има ангажимент да заплаща.
За болнична медицинска помощ са разчетени 335 млн. лв. Тази сума е по-голяма от разходите за 2003 г. със 135 млн. лв., в т.ч. са и 90-те млн. лв. за общинските болници, и ще се използват за разширяване обхвата на заплащането по клинични пътеки.

За “други здравноосигурителни плащания” са предвидени средства за обезпечаване на дейностите след въвеждане на процедурите по прилагане на двустранни спогодби за социална осигуреност в областта на задължителното здравно осигуряване – във връзка с подготовката за присъединяването на Република България към Европейския съюз, изпълнение на разпоредбите по двустранни спогодби за лечение на български граждани в чужбина и на чужди граждани в България.
За разходи за административна издръжка на НЗОК са разчетени 29 млн. лв., което е 1,4 на сто от текущите разходи.
Предвидено е увеличаване числеността на персонала със 70 души. Те ще бъдат насочени в направление динамизиране на финансовите проверки и елеминиране на рисковете от заплащане на незаконосъобразно извършени медицински услуги.
Общият размер на капиталовите разходи е 4 млн. лв. и представлява 0,4 на сто от общите разходи на НЗОК. Средствата ще бъдат изразходвани предимно за основен ремонт на учебната база в Банкя и за придобиване на дълготрайни материални активи, както и за обезпечаване на процедурите по изграждане на информационната система на Касата, свързани с въвеждането на електронни модули за обработка на база данни и за обмен на информация с изпълнителите на медицинска помощ.
В разходната част на бюджета е заделен резерв за непредвидени и неотложни нужди съгласно Закона за здравното осигуряване в размер на 76 млн. лв. Тези средства ще се използват преди всичко за болнична помощ.
За първи път от създаването на Националната здравноосигурителна каса в законопроекта за бюджета се предвижда разходите да превишават приходите и за 2004 г. това превишение е в размер на 174 млн. лв.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага средствата за заплащане на общопрактикуващите лекари за записаните при тях пациенти, за които е констатирано, че не са били осигурявани съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят в резерва за непредвидени и неотложни разходи.
В хода на обсъждането на законопроекта господин Ананиев уведоми народните представители, че с цел да се прилага еднакъв режим на финансиране на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ през 2004 г. същите ще получават средства, освен от Националната здравноосигурителна каса за дейност по клинични пътеки, и от Министерството на здравеопазването за дейност по сключени с министерството договори. Ако това се приеме, ще трябва да се направят промени в държавния бюджет и в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По законопроекта се проведе дискусия и се поставиха въпроси от народните представители за изясняване на предложеното увеличение на приходите и разходите за следващата година. На поставените въпроси отговориха господин Кирил Ананиев и д-р Димитър Петров.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 10 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има становище и на Комисията по здравеопазване. Искам да поканя нейния председател доц. Атанас Щерев да представи това становище по законопроекта.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете да ви представя становището на Комисията по здравеопазване по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2003 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
В заседанието взеха участие: господин Славчо Богоев – министър на здравеопазването, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на НЗОК, д-р Димитър Петров – директор на НЗОК, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, представители на Сметната палата, представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите в България, представители на синдикатите.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становища на Националния осигурителен институт, Националното сдружение на общините в Република България, Българския лекарски съюз и КНСБ.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев в качеството му на председател на Управителния съвет на Касата и заместник-министър на финансите. В основата на изготвянето на проекта за бюджет на Касата за 2004 г. са залегнали два основни принципа: формиране на бюджета на Касата като елемент на макрорамката на консолидирания бюджет на държавата за 2004 г. и в частност функция “Здравеопазване” и същевременно подчиняването му на националните здравни приоритети в сферата на болничната и доболничната помощ за 2004 г., и осигуряване финансовото обезпечаване на здравноосигурителните услуги в страната. Предложеният проект е съобразен с потребностите от здравноосигурителни дейности през 2004 г., произтичащи от Закона за здравното осигуряване и отчетени на базата на анализ на разходите за функция “Здравеопазване” през 2000, 2001, 2002, 2003 г. и разпределението на отговорностите между ангажираните институции.
Приходната част на бюджета за 2004 г. е разработена в размер на 795 млн. лв. и предвижда ръст спрямо предвидените в бюджета за 2003 г. приходи в размер на 3,29 на сто, като включва данъчни и неданъчни приходи. Данъчните приходи са в размер на 756,4 млн. лв. (95,11 на сто от всички приходи). Това са приходите от здравноосигурителни вноски, разработени на базата на пълно обхващане на населението в цялата страна, при отчитане на различните категории на осигуряване на лицата и при запазване размера на осигурителната вноска на 6 на сто.
По приходната част господин Христосков – управител на НОИ, изрази мнение, че проектобюджетът на Касата за 2004 г. е разработен в съответствие с макроикономическите параметри, утвърдени от правителството, и на основата на които са разработени и държавният бюджет и бюджетът на държавното обществено осигуряване. В проектозакона е предвиден ръст в приходната част с 5,4%, което е напълно изпълнимо в контекста на общите усилия на НОИ и Касата за пълно обхващане на населението по категории на осигуряване в Национален регистър на осигурените лица по пациентски листи. Представени бяха данни на НОИ, че около 330 000 е броят на неосигурените, които са регистрирани при личен лекар и ползват здравни услуги, заплащани от Касата. Немалка част са и тези, които имат прекъсване в здравното си осигуряване за три и повече месеца. Причините за нередовното здравно осигуряване на тези лица са различни – некоректни работодатели или самоосигуряващи се, ведомства, които осигуряват своите служители, но не са подали съответната информация към НОИ, социално слаби лица, които трябва да се самоосигуряват. Оказването на медицинска помощ на такива пациенти е неправомерна практика и е в противоречие със Закона за здравното осигуряване.
Дискусия предизвика проблемът с осигуряването на медицинска помощ за социално слаби лица, които попадат извън обсега на Закона за социалното подпомагане и в същото време по Закона за здравното осигуряване са задължени да се самоосигуряват.
Неданъчните приходи в размер на 38,9 млн. лв. (4,89 на сто от собствените приходи) предвиждат допълнителен ресурс от лихви по срочни депозити, глоби, санкции, неустойки и други.
Основно перо в разходната част на проектобюджета са здравноосигурителните плащания в размер на 859 705 200 лв. (88,8 на сто от общите разходи). Основните принципи и ангажименти, залегнали в разпределението на разходите по видове здравноосигурителни плащания, са: договаряне на параметрите на обема и качеството на предоставяните здравни услуги със съсловните организации и заинтересованите институции и финансовото обезпечаване на договорените услуги; осигуряване на равен достъп на всички здравноосигурени лица до качествена медицинска помощ, чрез въвеждане на така наречените регулативни стандарти в извънболничната медицинска помощ; разширяване обхвата на заплащаната болнична медицинска помощ на базата разширяване броя на клиничните пътеки и оптимизиране на дейността по осъществяване на контрола върху тяхното изпълнение; отчитане на регионалните потребности от медицинска помощ; въвеждане на стимули за по-добро качество на оказваната медицинска помощ; усъвършенстване на методите за контрол и заплащане на изпълнителите на медицинска помощ.
В проектобюджета е заложено завишение на средствата в разходната част за повечето от подпараграфите на здравноосигурителните плащания с оглед гарантирането на определена по обем и вид медицинска дейност. В специализираната извънболнична медицинска помощ се предвижда заплащане на базата на амбулаторен диспансерен случай, което има за цел да осигури максимално ефективно обслужване на диспансеризираните при специалист лица. Предвижданият финансов ресурс за медико-диагностична дейност се очаква да покрие в максимална степен нуждите от лабораторни изследвания в доболничната помощ и като краен резултат да осигури по-адекватно и пълноценно наблюдение и диагностика в извънболничната медицинска помощ. Заложен е значителен ръст на финансовите ресурси за лекарствени средства за домашно лечение от 163 млн. лв. за 2003 г. на 240 млн. за 2004 г., което на фона на разработените механизми за оптимизиране контрола върху тяхното изписване ще осигури достъпа на пациентите до по-качествено лечение, ще се преодолее възникналото през настоящата година напрежение във връзка с проблемите по осигуряването на лечение на астматично и диабетично болни. Заложен и значителен ръст на средства за болнична медицинска помощ в размер на 335 105 200 лв. Този ресурс ще осигури по-цялостно покриване на стойността на извършваните клинични пътеки, както и увеличаване броя на пътеките. За покриване на всички разходи за извършена дейност от изпълнителите на медицинска помощ, е предвидено средствата от резерва на предложения бюджет за непредвидени и неотложни нужди да могат да се покриват именно в това направление.
Във връзка с финансирането в болничната медицинска помощ предмет на задълбочена дискусия беше финансирането на общинските болници. Основен принцип, залегнал в основата на провежданата здравна реформа в България и в частност на структурната реформа в болничния сектор, е финансирането на болничната помощ да става на базата на конкретна извършена дейност. В този дух е и предложената промяна в проектозакона за бюджета на НЗОК за 2004 г. – средствата от държавния бюджет, които към момента се предоставят на общините за субсидиране на общинските болници на т.нар. “исторически принцип” (брой преминали болни през предходните години), да преминат към бюджета на НЗОК и да бъдат предоставяни отново на общинските болници, но срещу изпълнени по обем и вид дейности. Изразени бяха съмнения относно финансовата стабилност на общинските болници при предлаганите нови механизми за финансирането им. Господин Кирил Ананиев изрази мнение, че съществуват различни варианти за финансиране, съответстващо на извършените дейности в болничната помощ, и в частност на общинските болници, които могат да бъдат дискутирани при второ четене на законопроекта. Подкрепа получи идеята, че предвид отпадането на районирането за достъпа до болнична помощ от 1 януари 2004 г., заложено в Закона за здравното осигуряване, запазването на стария бюджетен принцип на финансиране на общинските болници ще спре хода на структурната реформа в болничния сектор и ще постави болниците в неравностойно положение по отношение на финансовите ресурси, с които разполагат, от една страна, и потокът от пациенти и обемът извършени дейности, от друга. Изразено беше мнение, че общините като единствени собственици на общинските болници, съгласно Закона за здравното осигуряване, са длъжни да осигурят инвестициите и инвестиционните разходи на собствеността си. Като собственици те имат предвидени в бюджета си за следващата година капиталови разходи в размер на 6 млн. лв. Същевременно по данни на Министерството на финансите в настоящата година общините се очаква да реализират до 100 млн. лв. преизпълнение на собствените си приходи, а за следващата година се очаква това преизпълнение да възлезе на около 150 млн. лв. Част от тези средства общините с решение на общинските съвети могат приоритетно да насочат за извършване на капиталови разходи в общинските болници, а също и за дофинансиране на болничната помощ. Членовете на комисията се обединиха около становището, че правилният подход е разширяване обхвата на заплащаната болнична медицинска помощ на база дейност, чрез разширяване броя на клиничните пътеки и оптимизиране на дейността по осъществяването на контрола върху тях.
В разходната част на бюджета е заложен и допълнителен подпараграф “Други здравноосигурителни плащания”, включващ разходите по прилагане на двустранни спогодби във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, както и средства за административни и капиталови разходи, възлизащи на по-малко от 3 на сто от общите разходи.
В дискусията се включиха и представители на Сметната палата, които изразиха мнение, че при разработването на проектобюджета на Касата за 2004 г. са спазени законовите изисквания за разработване и внасяне, съобразен е с бюджетната прогноза за 2004-2006 г. и с отправените указания и насоки от Министерството на финансите.
Като приоритети за дейността на Касата през следващата година с оглед оптималното изпълнение на бюджета за 2004 г. могат да се посочат: поетапното преминаване в болничната и доболничната помощ на финансиране изцяло на база дейност; въвеждане на регулативни механизми за финансиране, съобразени с равнището на заболеваемостта и броя на здравноосигурените лица в съответните територии на страната; оптимизиране на дейностите по осъществяването на контрола върху изпълнението на медицинската помощ, с оглед осигуряването на достъп на здравноосигурените лица до качествено обслужване; изграждане на информационна система за Касата за обезпечаване на цялата дейност на институцията.
След задълбочено разискване и последващо гласуване с 11 гласа “за”, 7 “против” и 1 “въздържал се” Комисията по здравеопазване взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2003 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Искам да поканя председателя на Сметната палата господин Георги Николов, да представи становището на Сметната палата по този законопроект.
Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Становището на Сметната палата и по този законопроект отново е в три части, каквато е практиката през последните години. В първата част на становището оценяваме спазването на законовите изисквания при разработването и внасянето на законопроект в Народното събрание, втората част е по структурата и съдържанието на законопроекта, третата част е по възможните рискове от гледна точка на Сметната палата при изпълнение на бюджета на НЗОК за 2004 г. като една от нейните превантивни функции.
По отношение на първата част е спазване на законовите изисквания, преработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание. Ще потвърдя официално и в пленарната зала това, което беше прочетено от председателя на комисията доц. Щерев, че законопроектът за бюджета на НЗОК за 2004 г. е разработен съгласно бюджетната процедура за 2004 г., открита с Решение № 87 от 11 февруари 2003 г. на Министерския съвет, разработената и приета бюджетна прогноза за периода 2004-2006 г. и дадените от Министерството на финансите указания и насоки за разработване на отделните бюджети в страната.
Второ, законопроектът за бюджета на НЗОК за 2004 г. е приет от Управителния съвет на Касата с решение от 13 октомври 2003 г., с което е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Управителният съвет е възложил на председателя на съвета да внесе законопроекта в събранието на представителите на Касата, което е одобрило законопроекта с решение от 27 октомври 2003 г. в съответствие с правомощията му, определени с чл. 8, т. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Трето. Председателят на Управителния съвет на Касата с писмо от 28 октомври 2003 г. е внесъл чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет законопроекта за бюджета на Касата за 2004 г., съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Министерският съвет е одобрил законопроекта с Решение № 752 от 30 октомври 2002 г. и с писмо го е внесъл в Народното събрание на следващия ден, тоест на 31 октомври 2003 г., в който срок, отново ще подчертая, беше внесен и Законът за държавния бюджет на Република България – два месеца преди изтичането на годината, така както се изисква.
Четвърто, законопроектът е разпределен на две комисии с разпореждане на председателя на Народното събрание – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазване, които са обсъдили подробно законопроекта и са изготвили съответни доклади, отново заявявам, представени в пленарната зала.
По втората част – по структурата и съдържанието на законопроекта.
Първо, предвидените приходи и разходи по чл. 1, ал. 1 и 2 от законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. съответстват на нормативно регламентираните приходи и разходи – чл. 23 и 24 от Закона за здравното осигуряване.
Здравноосигурителните плащания по чл. 1, ал. 2, т. 1.5 от законопроекта са диференцирани по видове, с което са спазени изискванията на чл. 29, ал. 3, т. 1 до 7 от Закона за здравното осигуряване.
В изпратеното до Народното събрание становище в следващата точка – 2, отбелязахме, че в чл. 1, ал. 3 на законопроекта е предвиден дефицит, който до вчера фактически нямаше законово основание, но вчера парламентът прие на второ четене промените в Закона за бюджета на Здравната каса и с това извърши промяна в Закона за здравното осигуряване – чл. 27, ал. 1, която не предвиждаше да има дефицит по бюджета на Касата, с което този дефицит вече е правомерен и е нормално като всеки един бюджет и този на Касата да може да се съставя с дефицит при определени условия.
На трето място, спазено е изискването на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, като с чл. 2 от законопроекта е определен размерът на здравноосигурителната вноска за 2004 г. – 6 %.
Четвърто, § 3 от Заключителните разпоредби на законопроекта е предвидил Националната здравноосигурителна каса да трансферира месечно по една дванадесета част от 90 млн. лв. в централния бюджет за финансиране на общинските лечебни заведения. Това не съответства на разпоредбите на чл. 24 от Закона за здравното осигуряване.
Пето, разпоредбата на § 6 от Заключителните разпоредби на законопроекта не съответства на предвиденото с чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, а именно резервът на касата да се набира от 10 на сто от събраните осигурителни вноски и от други приходи по бюджета на касата.
Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ са предвидени в проекта на бюджет, в разходната му част – по чл. 1, ал. 2, т. 1.5 – “здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ”, поради което трябва да се прецени дали те трябва да се включат като резерв или да останат като неизползвани по съответния параграф, след което могат да се използват и чрез вътрешни компенсирани промени.
По третата точка. Сметната палата преценява, че възможните рискове при изпълнението на бюджета на Касата са следните:
Първо, разработването и приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., предхожда издаването или подписването, тъй като ще спомена и Националния рамков договор, на основни нормативни актове, които регламентират здравноосигурителните плащания на Касата. Става дума за наредби на министъра на здравеопазването за основния пакет медицинска помощ, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и за списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Касата заплаща напълно или частично от своя бюджет, в съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване.
На следващо място, Наредбата на Министерския съвет за определяне на позитивния лекарствен списък съгласно изискванията на чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Националния рамков договор за 2004 г., съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Надяваме се, че тези нормативни актове, които са свързани с изпълнението на бюджета, ще бъдат приети и съответно утвърдени в скоро време, за да се гарантира и изпълнението на бюджета.
Като втори възможен риск преценяваме забавянето на изграждането на информационната система на Националната здравноосигурителна каса. Това, вече констатирахме и при предишни наши становища, не позволява да се прилага достатъчно надежден механизъм за контрол върху приходите и разходите на Касата, свързани най-вече с лекарствата.
Смятаме, че маркираните два важни проблема, свързани, отново подчертавам, с все още неразработените и приети основни нормативни актове и забавянето на информационната система, трябва да се направи възможно, като рискове да не се реализират на практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сега би следвало и представител на вносителя да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Извинявам се на д-р Петров, че се намесих. Мисля, че тук трябва да бъде министърът на здравеопазването и поне заместник-министър на финансите. По две причини.
Едната е, че гледаме един от най-големите бюджети.
Втората причина, господин председател, не зная дали Ви е известно, но има много сериозни проблеми с изпълнението на бюджета за миналата година и с набелязването на новите параметри за следващата година, по които д-р Петров не е оторизиран да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие сте абсолютно прав, аз не му дадох думата. Той тръгна към трибуната с надеждата, че може да го представи, но аз не съм му дал думата и няма да му я дам, защото тук трябва да бъде, ако не министър, поне заместник-министър. И в това сте абсолютно прав, господин Петков.
“Ще дойде” е отговорът, но това “ще дойде” какво означава?
Давам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (Звъни.): Продължаваме нашата работа по първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса 2004 г. Вносител е Министерският съвет.
Народният представител Нина Радева иска думата по процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да предложа в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев да влезе в пленарната зала.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Ананиев да заеме своето място в пленарната зала.
По процедурен въпрос има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Господин председател, проф. Герджиков преди малко разбра нуждата от присъствието на председателя на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и на министъра. Господин Ананиев не е вносител на този законопроект. Вносител е Министерският съвет – така пише в Закона за здравното осигуряване.
От друга страна обаче въпросът е толкова сложен и обвързан с бюджета на общинските болници, че без присъствието на министъра мисля, че няма смисъл да разсъждаваме, защото ако искаме да сме полезни и да направим сериозна дискусия, министърът просто трябва да бъде тук. Те и в момента имат проблеми с общинските болници, които се мъчат да решат по някакъв начин извън залата на парламента.
Моята молба и процедура е да извикаме министъра на здравеопазването. Мисля, че той друга работа в момента не трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Додов, заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Националната здравноосигурителна каса е публична, независима финансова институция и не смятам... (реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина. Моля ви, колеги.
АТАНАС ДОДОВ: … и не смятам, че е толкова неотложно и наложително присъствието на министъра на здравеопазването. Естествено, че е добре, но не можем да прекъснем или да отхвърлим дебата по приемане на бюджета.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Ти си длъжен да осигуриш присъствието на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
АТАНАС ДОДОВ: Мисля, че дебатът можем да го продължим в присъствието и на заместник-министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Димитър Игнатов на този дебат да бъде поканен и министърът на здравеопазването.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на народния представител Димитър Игнатов.
Гласували 166 народни представители: за 79, против 64, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Димитър Игнатов не се приема.
Господин министър, добре дошли. Това е добре, всичко е наред, уважаеми народни представители. Право на министъра е да влиза и излиза на всички пленарни заседания, когато той прецени за необходимо. Нашият дебат започва.
Съгласно правилника чухме становището на водещата комисия. Има думата вносителят, представителят на вносителя – господин заместник-министърът на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса господин Кирил Ананиев.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да бъда възможно най-кратък, за да остане време за въпросите, дискусията и дебатите, които ще възникнат по този законопроект. Председателят на Комисията по бюджет и финанси много подробно и аргументирано представи проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Аз съм запознат с доклада.
Искам да кажа, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. в частта му за приходите и разходите е направен вследствие на един много задълбочен анализ на очакваното изпълнение на приходната и разходната част на бюджета на Касата за тази година.
Освен това в проекта на закона са отчетени спецификите и особеностите в работата във връзка с осъществяване на здравноосигурителните плащания съгласно националните здравни приоритети в сферата на болничната и извънболничната помощ и лекарствената политика.
На второ място, отчетени са потребностите на разходи за административна издръжка на институцията.
По няколко думи за приходната и разходната част на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Приходната част на проектобюджета възлиза в размер на 795 млн. лв. Ако сравните тази приходна част с това, което е гласувано по Закона за бюджета на Касата за тази година, ще видим един ръст от 3,29%. Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е дали приходната част не е изкуствено завишена за следващата година и дали е изпълнима или не. Можем да отговорим, че този ръст, който се предвижда, е нормален и отговаря на събираемостта на приходите през настоящата година, от една страна. От втора страна, той отговаря на политиката по доходите, заложена в бюджетната сфера, а ние знаем, че стопанската сфера следва тенденциите в бюджетната сфера по отношение възнагражденията за следващата година.
От приходите, които казах, 95,11% са данъчни приходи. Това са всъщност осигурителните вноски на българските граждани, а останалата част представлява 4,89% или като абсолютна сума 38 900 хил. лв.
По разходната част средствата са разпределени по следните основни направления:
- за реализиране на здравноосигурителни плащания;
- за административна издръжка на институцията, в т.ч. средства за заплати, възнаграждения и социалноосигурителни плащания;
- на трето място, разбира се, капиталови разходи.
Здравноосигурителните плащания са основната част от разходната част на проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. В проектобюджета са заложени 859 705 200 лв., което представлява 88,8% от цялостната разходна част по проектобюджета на Касата.
Кои са основните принципи, които са заложени тук? На първо място, съвместно договаряне на параметрите за обем и качество на медицинската помощ с ангажираните в процеса на задължителното здравно осигуряване ведомства и институции.
На второ място, финансово осигуряване на гарантирани пакети медицинска помощ; усъвършенстване на методите за контрол и заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките; въвеждане на стимули за по-добро качество на оказваната медицинска помощ.
Разпределението на бюджетните средства за здравноосигурителна плащания в отделните направления гарантира:
- определяне на потребностите от първична и извънболнична медицинска помощ на базата на въведените регулативни стандарти, което предпоставя равен достъп за всички здравноосигурени лица, за остри случаи и пълна обезпеченост на оказваните специализирани медико-диагностични дейности и на диспансерно болните;
- отчитане на регионалните потребности от медицинска помощ за случаите извън регулативните стандарти на базата на исторически доказани потребности и структура на населението по възрастови групи;
- гарантиране на еднаква по обем медицинска помощ за всички райони на страната за един и същ обхват на медицински услуги по видове;
- отразяване потребностите на населението от медицинска помощ;
- осигуряване предлагането на медицински услуги на територията на страната по вид и специализация;
- обезпечаване на по-голямо търсене на медицинска помощ в университетските центрове в страната.
Ще кажа съвсем накратко разбивката на разходната част по видове здравноосигурителни плащания.
Първична извънболнична помощ – 100 млн. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ – 94 млн. лв.; стоматологична и извънболнична медицинска помощ – 49 млн. лв.; медико-диагностична дейност – 41 млн. лв.; лекарствени средства за домашно лечение – 240 млн. лв.; болнична помощ – 335 105 200 лв. и други здравноосигурителни плащания – 600 хил. лв.
В сравнение с предвидените средства за тази година по отделните здравноосигурителни плащания, най-голям ръст имат средствата за болнична помощ в размер на 335 млн. срещу 200 млн. лв. за тази година. За лекарства са предвидени, както казах, 240 млн. лв., което е със 78 млн. лв. повече от тази година, разбира се закръглям цифрите. Естествено, когато се говори за тези ръстове, трябва да се има предвид и изпълнението на бюджета по отделните видове здравноосигурителни плащания за тази година. И веднага съм длъжен да съобщя, че за 2003 г. разходите за лекарства ще достигнат 271 млн. лв., тъй като в началото на годината ние платихме неразплатените разходи за лекарства от м. ноември, които възлизаха на 27 млн. лв. А месеците януари и февруари, докато влязат новите мерки, които предприе Управителният съвет на Касата, се плащаха месечни разходи в размер на около 27-28 млн. лв.
След взетите мерки, които бяха предприети от 16 февруари и от 16 май и контролните механизми, които бяха заложени в Националния рамков договор 2003, месечният разход за лекарства беше намален в рамките на 19-19,5 млн., който размер поддържаме и през последните месеци на настоящата година. За следващата година тези 240 млн. лв. предвиждат 20 млн. месечен разход за лекарства за домашно лечение.
Когато казваме, че в болничната помощ има сериозен ръст от 135 млн. лв. трябва да знаем, че в тези 335 млн. лв. са включени и 90-те млн. лв., които през 2003 г. се осигуряват от централния бюджет по бюджетите на общините за общинските болници. И предполагам, че след малко това ще бъде основната тема на дискусията – как се предвижда тяхното финансиране да бъде през следващата година.
Бих искал да посоча, че за административни плащания през следващата година са предвидени 28 млн. 748 хил. 597 лв., което представлява 2,97% от общите разходи. Сравнявайки с институциите и здравноосигурителните системи в европейските страни, разходът, който е предвиден за Националната здравноосигурителна каса на Република България за административна издръжка, е значително по-нисък, а по отчет този разход е още по-малък и обикновено икономиите се пренасочват за финансиране на здравноосигурителни плащания. Това, което трябва да се отбележи, е, че в следващата година са предвидени нови 70 бройки, с които ние искаме да засилим контрола върху здравноосигурителните плащания и основно върху болничната помощ, като ние ще делегираме наши контрольори в най-големите заведения за болнична помощ, за да можем да имаме пряк контакт и наблюдение върху разходването на средствата за болнична помощ от Националната здравноосигурителна каса.
Капиталовите разходи за следващата година са в размер на 3 млн. лв., което е 0,4% от разходната част. Това са средства, които се използват основно за поддържане капиталовата адекватност на здравния фонд, на Националната здравноосигурителна каса, а също така и за поддръжката на софтуера и хардуера на Националната здравноосигурителна каса.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година предвижда да завърши с дефицит в размер на 174 млн. лв., което ще се финансира за сметка на наличните средства на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка. Този дефицит се явява съвсем нормално вследствие в резултат на завишаване финансирането на болничната помощ от Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, при вземане на друго решение по отношение финансиране на болничната помощ в общинските болници, разходната част в частта за болнична помощ и в частта за дефицита могат да претърпят промени в резултат на решението, което ще се вземе тук, в пленарната зала.
Може би от разходите не споменах само 600 хил. лв., в които са предвидени така наречените други здравноосигурителни плащания. Това са спогодби между българската държава и други държави по отношение медицинското обслужване на населението или на работещите на територията на България като представители на тези държави.
Аз предлагам, господин председател, да прекъсна дотук, за да имаме повече време за дискусия и отговори на актуални въпроси по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Някой друг от вносителите желае ли думата? Не виждам.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., с вносител Министерският съвет.
Има думата проф. Петков от Коалиция за България.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, добре е, че вече имаме достатъчно отговорни представители на Касата и на правителството, които могат да внесат яснота по редица въпроси, които съпътстват подготовката на бюджет 2004 на Здравната каса. Иначе ние не сме в състояние да вземем отговорно и компетентно решение.
Най-напред искам да кажа, че поднесената информация и от председателя на Управителния съвет на Здравноосигурителната каса и от двамата председатели на комисии, в определена част и от управителя на Сметната палата, е крайно недостатъчна, а част от нея не е актуална, за да се състави мнение за бюджет 2004.
Какво имам предвид?
Най-спорният въпрос – за финансирането на общинските болници, претърпя развитие през последните дни. Случи се това, което стана на преговорите на синдикатите с министъра на финансите, след взето решение от Министерския съвет, преди да се е произнесло Народното събрание, настъпва вече някаква промяна. Аз разбирам, че след дебата в нашата комисия и отправените критични бележки, след като общините, Българският лекарски съюз, синдикатите възразиха за рязкото вкарване в действие на новия механизъм за финансиране на общинските болници, вече има нова договореност от два дни. Ако е така, аз имам молба преди да навлезем по същество, господин Ананиев или министърът на здравеопазването господин Богоев да внесат яснота, защото нито господин Щерев, нито госпожа Радева ни запознаха има ли ново становище, друг механизъм. Съгласете се, че това е от изключително значение. Няма защо да спорим по нещо, което е останало встрани.
Следващият въпрос – за първи път се предвижда дефицитът от 174 млн. да бъде покрит от преходния остатък, от големия резерв на Националната здравноосигурителна каса. Аз държа директорът на Националната здравноосигурителна каса да каже, ако може и поименно, кои от ръководството са гласували това да стане? И когато са гласували те, взели ли са разрешение от хората, които са ги изпратили там? Тъй като това са публични пари, де факто не са пари на държавата. Как изобщо е станало това решение – 174 млн. от резерва на касата, от здравните пари да отиват за покриване на дефицита? И имало ли е преди това стратегия, за да знаем тази година – аз след малко ще се спра на този въпрос, правим ли за първо актуализация на бюджета, от догодина ще ползваме ли пари за покриване на дефицита? Докъде отиваме?
Аз съм за такава политика, но най-напред трябва да има ясна програма и ясна стратегия как ще се отрази това на стабилитета на финансите на здравноосигурителната система в България.

На трето място, господин Георги Николов не спомена, предполагам механично, два факта, които ние трябва да имаме предвид, преди да вдигнем ръка. Затова му задавам въпрос номер едно: Господин Николов, нарушение на закона ли е фактът, че през януари и февруари са плащани пари от този бюджет за дейности, за задължения, които се отнасят към бюджет 2003? Или това е перфектно от правна гледна точка и от законова гледна точка? Ако е така, за колко пари става дума – 27 млн., както каза преди малко господин Ананиев, или два месеца по 27, примерно около 50 млн. лв.? Ако е нарушение, кой дава право да се харчат пари за миналата година от тазгодишния бюджет?
Следващият ми въпрос е отново към господин Георги Николов. Вие не заверихте одита на касата за 2002 г. и много хора, в т.ч. и аз, Ви поздравяваме за това. Става дума за 26 млн. лв. Ние как да гледаме сега бюджета за 2003, в частта за отчета, и за 2004 – проектобюджета, без да ни разясните тук какво е станало с тези пари. Аз мисля, че касата трябва да се позове на тази огромна сума, преди ние да решим достатъчно ли са парите или не са достатъчно за следващата година. Още повече, че тя засяга част от мандата, който не е на сегашното управление на Националната здравноосигурителна каса.
Аз искам да направя едно бегло сравнение между качеството на бюджета на НОИ и качеството на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът на НОИ – в него има ред, макар че няма политика. Няма политика на реален растеж на пенсиите. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса няма нито ред, нито политика. И това е големият проблем. Част от проблема се дължи вероятно на ниска компетентност, но по-голямата част се дължи на факта, че на парите в Националната здравноосигурителна каса се гледа хищно и собственически от лица и институции, които нямат право да се разпореждат по такъв начин със здравните пари на гражданите. Аз имам сведения, че първият проект на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е върнат, господин Ананиев, и е сложен под масата. Имам въпрос към Вас: вярно ли е, че в хода на неофициалното предварително съгласуване Министерството на финансите връща първия бюджет, първото предложение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Ако е вярно, защо? Как се движи този бюджет – първо, от здравната каса се взима одобрението на Министерството на финансите негласно, после се връща, за да бъде гласуван от ръководните органи на здравната каса или пътят и процедурата трябва да бъдат други. Здравната каса, където се намират делегирани представители на различни групи интереси, трябва да състави и отстоява един реалистичен бюджет. Аз смятам, по-скоро мнението ми е отправено към Вашия титуляр господин Милен Велчев, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса като технология и ползване на парите в определена част се смята като един придатък и едно поделение на консолидирания бюджет и на разпоредителните действия на Министерството на финансите. Един недъг, от който трябва да се отървем, иначе няма да има ред.
Ако вземем въпроса за лекарствата, господин Ананиев каза, че увеличението е голямо и има предвидени 240 млн. лв. за следващата година. Много хора биха казали, че това е добре и, че в рамките на общия растеж от 15,4 % най-сетне се постига един напредък. Да, но само преди 15 минути господин Ананиев заяви, че реалният разход за лекарства за тази година се очертава да бъде 270 млн. лв. Вие смятате ли, че догодина цените на лекарствата и разходите при тази степен на заболеваемост ще бъдат по-ниски? Значи отново се залага недостиг и отново бюджет 2004 ще догонва реалните потребности.
Още нещо, което е в сферата на компетенциите на министъра на здравеопазването. Още не е завършена позитивната листа за лекарствата и в технологичен план много неща не са ясни, има спорове. Как това ще се отрази на разходите следващата година? Аз също мисля, че отново залагаме един недостиг, който ще се очертае още през първото шестмесечие на 2004 г., ще повтори напрежението, което се създаде тази година, и ще ни доведе до ситуация, за която ние предупреждавахме, че ще се наложи актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вие казахте не, обаче тези дни ние гласувахме, тоест аз бях против, парламентът гласува тази актуализация и отиваме на второ четене.
Не е готова информационната система. Господин Николов много меко каза, че вижда в това рисков фактор. Не сте точен, господин Николов, това е огромна опасност. Ние отлагаме с още една година влизането в действие на информационната система, което означава, че корупцията и източването на парите, особено в частта за лекарствата, ще продължи. Боричканията за това кой да направи информационната система, които бяха наследени от предишното управление, продължават и сега. Правителството не намери кураж да приложи най-лесното решение – да покани една световноизвестна авторитетна фирма и за шест месеца да вкара в действие системата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо правителството?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Основателен въпрос, д-р Адемов. Може и някой друг, но защо правителството по изключение взе решение за други системи, а тук, където става дума за информация и контрол върху огромни средства (един милиард почти ще бъдат разходите следващата година), правителството да не вземе такова решение и по този начин да сложи поне някакъв край и ред на безкрайните дебати. Аз мога да продължа и нататък, но ще спра до тук, за да кажа: при толкова много недъзи и при толкова много чорбаджии на бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2004 г., ако го приемем в този му вид, той ще произведе същите проблеми и ще задълбочи още повече тревогата на гражданите, на пациентите, на лекарите от несполучливия ход на българската здравна реформа. Това е антиреформен бюджет и затова аз смятам, че от такава принципна гледна точка той не заслужава да бъде подкрепен. Не само не заслужава да бъде подкрепен – в частта за нарушенията трябва да се търси отговорност на онези, които са изразходвали или се разпореждат със здравните пари като свои. Надявам се, че Народното събрание няма да погледне повърхностно на огромните проблеми и недъзи, които стоят в тази сфера, че ние ще направим парламентарен дебат от високо качество и ще върнем бюджета за доработване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Щерев, заповядайте за реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Петков! Добре че спряхте дотук, защото аз набелязах седем пункта, по които се изказахте, и по седемте пункта има явни неистини. Искам да Ви ги спомена само:
Вие говорите за 174 млн. – ние се гордеем с това нещо, Вие го отричате. Защо били взети тези 174 млн. от преходния остатък? Защото се плаща за дейност, проф. Петков, защото това е нашата цел – да се заплаща за дейност. Колкото повече касата заплаща за дейност, толкова повече осигурените са сигурни, че техните пари отиват в изпълнителите на медицинска помощ. Не се заплащат заплати, не играе държавата. Заплаща се за дейност. Догодина, ако могат да се вземат още повече средства, още по-добре. Затова, защото се заплаща за дейност и това не е източване на касата, това е целта на касата – да заплаща за дейност.

Що се отнася до Сметната палата и за това, за което говорихте ще кажа, че заключенията на Сметната палата са за миналата година, проф. Петков. Вие много добре знаете това. И тези 26 млн., за които говорите, това е решен проблем. Около четири – пет пъти Ви обясняваме това нещо на заседание на комисията. Предполагам, че господин министърът ще вземе отношение, за да ви го обясни още веднъж.
Що се отнася до тази година – вижте заключенията на Сметната палата за бюджета за 2004 г.
Що се отнася до информационната система, специално ще взема отношение по това, за да Ви докажа, че това, което говорите, не е вярно.
Що се отнася за лекарствата – с лекарствата догодина няма да стане така, както стана тази година, затова защото този преразход, който се получи м. ноември и м. декември, беше предвиден преразход и затова беше променен Законът за здравното осигуряване, за да може да има контрол и за да може да има яснота по отношение на лекарствата. Лекарствата не трябва да се превишават като суми и съм абсолютно сигурен в заложените в бюджета сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да завършите Вашата мисъл.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Други реплики няма.
Господин Петков, имате думата за дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин Щерев, Вие не сте ме разбрали. Аз съм за това да се ползва резерва, но някой да е гледал стратегия, програма как да става това? Няма такава – за дейности... Тези неща не се решават ад хок. Те се решават така – какво ще стане до 2007, до 2010 г. и така нататък. Това е мое мнение. Може да сте прав.
Второ, за отказа на Сметната палата да завери одита. Ние сме на съвършено различни позиции и недейте да ме обвинявате за това, че имам различна позиция. Във Вашата частна клиника Вие ще си направите ли бюджет за следващата година, ако имате подобен проблем? Нали ще искате всичко да се изясни докрай? Аз не мога да говоря за следващата година, без да знам какво е станало тази и миналата година с този прецедент за 26 млн. лв.
А сега да Ви кажа още нещо – ако Вие не поискате, аз ще поискам от господин Николов първичния доклад на одита, не онзи, който ни дадохте, а първичният доклад и да се види какво е констатирала групата, която е била изпратена там. Тогава трябва да ми се извините, защото ще се окаже, че аз съм прав.
И накрая – за лекарствата. По другите въпроси няма да отговарям. Дано да сте прав. Вие скачахте и миналата година тук и какво ли не правихте – на идеологическа основа ни обвинихте, но се оказа, че сме били прави. И накрая се похарчи толкова, колкото предлагахме за 2003 г., но вие сте мнозинство, залагате си недостига, вие ще си носите отговорността следващата година. Аз такъв бюджет не мога да подкрепя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес мисля, че ние гледаме проекта на финансовото министерство за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, проф. Петков!
Тук Вие сте абсолютно прав, както сте и прав за това, че първоначалното искане на Касата е било съвсем друго, защото в крайна сметка те много по-правилно отчитат нуждите, но това е за пореден път един диктат на Министерството на финансите върху Касата.
Уважаеми господин Додов, не може да се гледа на тази публична институция без присъствието на господин министър Богоев, защото това са част от средствата за здравеопазване в България, а за здравето на българския народ пряката отговорност носи в момента господин министър Богоев.
Уважаеми колеги, в проекта на Министерството на финансите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса освен всичко, което казах дотук, бих искал да кажа и това, че не е прав проф. Петков да казва: ама, нека да разяснят какви промени ще направят. Ние гледаме този документ и в момента говорим само за него. Защото ние гледаме един документ, който поне в две от точките си е направен в нарушение на българските закони – това, че към момента има някаква промяна, която още не е публикувана, все пак това не дава основание да влиза в Народното събрание един документ, който е в нарушение на българските закони. Това за пореден път е едно недоглеждане от страна на Министерството на финансите.
Аз бих искал да обърна внимание на нещо друго. Ние само преди един ден гледахме актуализацията на бюджета на Здравноосигурителната каса. Ние не сме гледали, предстои да гледаме и отчета на бюджета на Държавната здравноосигурителна каса. Прави са колегите, които отчитат, че тези три документа са изключително важни, защото анализът на тези три неща би могъл и е задължително да ни даде една представа за реалностите, които ще се случат през 2004 г. Те не биха могли да се гледат поотделно и съвсем редно е да бъдат гледани взаимосвързано, защото не е възможно, уважаеми колеги, в това документче – проекта на Министерството на финансите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да се твърди, че приходната част се базира на покриване на 100% от българските граждани, които трябва задължително да се осигуряват. В същото време Националният осигурителен институт каза, че около 500 000 българи не се осигуряват – 330 000 със сигурност, и частично около 500 000.
След като само преди един ден в актуализирането на бюджета стана ясно, че има реална възможност да не бъде изпълнена приходната част на бюджета, каква е гаранцията сега, че и тази година приходната част ще бъде изпълнена? Няма гаранция. Въпреки че всички искаме тя да бъде изпълнена и преизпълнена. Но когато говорим за политика, и тук е прав проф. Петков, ние трябва да си зададем още един въпрос и на този въпрос мисля, че съвсем редно е да бъде отговорено именно от министър Богоев – какво става с тези 330 000 български граждани, нека да не са 500 000, които не се осигуряват?
И, забележете, колега Адемов, в § 6 е казано, че лекарите няма да получават капитационни средства за тези, които не са осигурени. Парите щели да се връщат, но казват ли лекарите дали ще връщат тези хора? Какво става с тези хора? Тези хора нямат друг начин да получат лекарска помощ без да си плащат. Но откъде накъде ще го прехвърляме това на българските лекари, те да преценяват?
Много ясно го предложихме, уважаеми д-р Цеков, да се види има ли категория от тези 330 000 българи, които наистина реално нямат възможност да плащат, за да се търси пак някаква обществена солидарност за тях или по съдебен път ще ги караме да си плащат, защото те нарушават Закона за задължителното здравно осигуряване. Но, забележете, че не е работа на българските лекари да се грижат за това. И в Закона за здравното осигуряване беше ясно казано, че лекарят си свършва работата, дава си своята компетентна помощ и оттам насетне, ако не е осигурен човекът, съответните институции си търсят по съдебен път средствата. А тук ясно се предвижда, че лекарите няма да си получават средствата, което значи реално, че утре ще кажат, че няма да преглеждат. Но това не е само за общопрактикуващите лекари. Какво става с този човек при специализираната медицинска помощ, при помощ, която се плаща за дейност?
Ясно е, че тук виси един голям въпрос и не аз само да предлагам, а всички заедно трябва да го решим. Ние трябва ясно да решим какво ще правим с тези български граждани. И аз съм убеден, че ако не 330, то поне около 100 000 души нямат възможност да плащат. Просто нямат възможност! И този въпрос, уважаеми колеги, не може да бъде отминаван, защото това именно е политиката в един проект, уважаеми министър Богоев.
Второ, ясен е Законът за здравното осигуряване, който казва, че средствата от вноските за здравно осигуряване могат да отидат само в сметките на Касата и да се разплаща там за здравноосигурителни нужди. Чисто нарушение е и § 3, който казва, че докато се приеме рамковият договор, 1/12 от тези пари щели да отидат в Министерството на финансите. Откъде накъде? Това е чисто нарушение на закона и няма човек в тази зала, който да не го знае.
Да, Вие имате намерение и сигурно ще го поправите, и е редно да се поправи, но тези 90 млн. откъде ще дойдат? Аз мисля, че нито българските народни представители, нито българският съд ще позволят да бъде нарушаван законът и да бъдат взети средства от Касата за други нездравноосигурителни разплащания. Така че и § 3 за мен е в грубо нарушение на българското законодателство.
Когато обаче, колеги, ние говорим, че има увеличение на средствата за болничната помощ, трябваше ясно да бъде казано, и то стана ясно в комисията, че средствата не са увеличени със 130 млн., за колкото се говори, защото веднъж актуализираме бюджета за лекарствата, веднъж се разплащат дълговете на болниците, сега Министерският съвет е решил отново да разплаща и в това няма нищо лошо, но реално се дават повече пари и увеличението в никакъв случай не е това, за което се говори. В никакъв случай не е това, за което се говори, и ние ясно трябва да кажем. Не беше ли редно в отчета на дейността на Касата да се изслуша същото нещо, което беше прието от това Народно събрание и аз считам, че е добре, за да каже и Касата, защото те имат поглед, каква е реалната нужда и какви са възможностите на държавата – няма да си надскачаме сянката – но и каква е реалната дейност? Защото, когато говорим, че се заплаща за дейност – да, всички сме за това, господин Щерев. Но може ли някой тук да каже ясно каква ще е методиката; може ли ясно да каже тази методика до какво ще доведе?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Пътеките.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Пътеките – ясно, аз не говоря за пътеките. Сега говорим за Касата и няма да се спираме на другото.
Защо казвам, че трябваше да изслушаме реалните нужди? Защото ние виждаме, че в доболничната помощ на общопрактикуващите лекари има намаление на средствата. И аз не намирам за оправдание тезата, уважаеми колеги, че, видите ли, защото има неосигурени, ще им бъдат намалени парите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има неусвояване.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е така! При капитационните нужди не може да има неусвояване. И ако има такова неусвояване, уважаеми д-р Адемов, трябва да се направи така в Националния рамков договор, че това да не се получава. Ето защо говоря за нужда от отчет на дейността. Аз приветствам това, което беше направило това събрание – тук да се гледа и отчетът на дейността. Защо няма усвояване? Защо нямаше усвояване на специализираната медицинска помощ, когато имаше нужда да се подпише анексът? Вие много добре знаете защо не беше подписан от министър Финков този анекс. Тези неща ние тук също трябва да ги разгледаме, за да видим дали ще стигнат или не. В крайна сметка, ние поставяме и Касата, и Лекарския, и Стоматологичния съюз като контрагенти в процеса на договарянето в една рамка.
Аз тук съм съгласен с доц. Щерев, че ние не бива да разглеждаме т.нар. преходен остатък като резерв. Това са пари на Касата, събрани от българските граждани, и те трябва да се ползват. Даже аз не считам, че то трябва да се постави като някакъв дефицит. Но тогава си задавам въпроса: защо беше нужно ние да приемаме члена, който вчера отменихме, че Касата може да харчи само толкова, колкото е събрала? Вие виждате, че това, което днес изглежда реално, след една година започва да става нереално. И това също е нормално, защото дори и с добри намерения, някои текстове, които приемаме, за съжаление, впоследствие се оказва, че трябва да бъдат променяни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаме една минута до 14,00 ч., господин Китов, и съгласно правилника пленарното заседание завършва. Просто Ви предупреждавам.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Добре.
Аз завършвам, но пак бих искал да кажа, че така направен бюджетът, с някои нарушения на закона към този момент, които може би до гледането му на второ четене вече ще бъдат в унисон със законите – имам предвид специално за дефицита на Касата – не отговаря на много въпроси и не показва наистина ясната политика, която трябва да се води.
Ние трябва ясно да заявим, че с изразходването на преходния остатък, които са пари на българските граждани за здравно осигуряване, ще дойде един момент, в който ние няма да можем откъде да взимаме дефицит. И тогава може би ще се наложи да увеличим здравната вноска. Друг е въпросът обаче, че това трябва да бъде ясно включено, уважаеми доц. Щерев, в общата икономическа политика на едно правителство. Това е част от неговата стратегия.
Но позволете ми само още нещо да Ви кажа, доц. Щерев. Ние трябва също ясно да отговорим: ще направим ли всичко възможно да има 100-процентова събираемост?….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нарушаваме правилника. Мина 14,00 ч. Съжалявам много, господин Китов. Наистина, много интересно и съдържателно изказване.
Преди да приключим пленарното заседание, позволете ми да ви запозная с парламентарния контрол утре, 28 ноември 2003 г., петък:
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева и на четири питания от народните представители Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Кина Андреева и Стойчо Кацаров и Мария Стоянова.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Стойчо Кацаров и Михаил Миков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане на народния представител Марина Василева.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Пейчев и Иво Атанасов.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на две питания от народните представители Димитър Камбуров и Моньо Христов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иво Атанасов и Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Евгени Чачев и Емилия Масларова, Йордан Димов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на питане от народния представител Васил Калинов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на три актуални въпроса на народните представители Благой Димитров, Стойчо Кацаров, Васил Калинов и на четири питания от народните представители Евгени Чачев, Иван Николаев Иванов и Благой Димитров.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Йордан Соколов.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Евгения Живкова и на две питания от народните представители Кина Андреева и Димитър Камбуров.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов