Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата на Народното събрание за тази пленарна седмица:
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве, с вносител Министерски съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица, с вносител Министерски съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, с вносител Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, с вносител Министерски съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Транзитни пътища III”), с вносител Министерски съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Изменението на Договора за заем (Проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, с вносител Министерски съвет.
7. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България - Защита на речните и морски брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), с вносител Министерски съвет.
8. Проекти за решения за промени в състави на постоянни комисии.
9. Второ четене на законопроекта за регионалното развитие.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, с вносител Тошо Пейков и на законопроекти за политическите партии, с вносители Бойко Радоев и Николай Камов; Емил Кошлуков и група народни представители.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
12. Проект за решение за одобряване на актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани, с вносител Министерски съвет.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, с вносители Димитър Абаджиев и група народни представители; Мирослав Севлиевски и група народни представители; Борислав Цеков и група народни представители; Владимир Дончев и група народни представители.
14. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г., с вносител Министерски съвет.
15. Първо четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, с вносител Министерски съвет.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
17. Проект за Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание, с вносител Константин Пенчев – председател на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание.
18 Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
19. Първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми, с вносител Министерски съвет.
20. Първо четене на законопроекти за военноинвалидите и военнопострадалите, с вносители Сергей Станишев и група народни представители; Росица Тоткова и група народни представители; Весела Драганова и група народни представители.
21. Парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме първо така предложения дневен ред, а след това, господин Камов, ще Ви дам думата, за процедурното предложение.
Нека да гласуваме така предложения дневен ред, след което ще подложа на гласуване и останалите предложения за допълнение на дневния ред за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Заповядайте, господин Камов, за процедурно предложение.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Моето предложение е за разместване на точките в дневния ред. Макар, че съм един от съвносителите на т. 10, отново предлагам докладът на Министерския съвет за младежта, който е внесен на 2 юли в парламента и е за 2002 г., да намери такова място в дневния ред, че реалистично да бъде обсъден в рамките на седмицата.
Уважаема госпожо председател, за трета поредна седмица този доклад е на място, на което не се очертава да бъде реално обсъден и тъй като мисля, че парламентът по този начин демонстрира несериозно отношение – струва ми се, че вече това може да се каже – аз настойчиво моля и предлагам тази точка, която в нашата току-що приета програма е т. 14, да стане т. 1. Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение т. 14 от дневния ред да стане т. 1.
Господин Камов, има готовност тази точка от дневния ред да се разгледа в петък като с нея ще започне пленарният ден, но въпреки това ще подложа на гласуване процедурното Ви предложение – проектът за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г. от т. 14 да стане т. 1 от дневния ред днес.
Гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 52, против 59, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Постъпило е предложение по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с вносител Сергей Станишев и група народни представители, за това в дневния ред да бъде включен проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия.
Моля, гласувайте това предложение за включване на тази точка в дневния ред за тази седмица. (Шум и реплики в залата.)
Има проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия. Така е даден проектът за решение. (Шум и реплики.)
Има проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, с вносител на този проект - господин Станишев и група народни представители.
Анулирайте гласуването, защото няма яснота в залата. Ако проектът за решение имаше заглавие, щях да го прочета, но няма такова.
Господин Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, проектът за решение е за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми дами и господа, никой не може да отрече, че този проблем събуди огромен обществен интерес. Хората искат да знаят истината за произхода на тези имоти и никой не може да скрие тази истина, и не може да спре търсенето на тази истина.
Аз предлагам да приемете нашето предложение и да включим тази точка в дневния ред, така както е формулирана в проекта за решение. Аз смятам, че в близките месеци този въпрос и отношението към него ще определя политическата съдба на министър-председателя, депутатите, министрите и парламентарното мнозинство. Ще бъде добре, ако не отлагаме този въпрос, а го срещнем с лице и изразим своето категорично становище в българския парламент.
Моля ви да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Подлагам на гласуване предложение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, с вносител Сергей Станишев и група народни представители, с предмета, който господин Божинов току-що представи в залата.
Гласували 193 народни представители: за 87, против 94, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Николов.
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид особената важност на тази тема, която занимава цялото българско общество и не само в България, аз правя предложение да се прегласува чрез явно гласуване с вдигане на ръка от място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате право да правите подобно процедурно предложение, господин Николов. Имате право, след като вече е гласувано, да направите единствено предложение за прегласуване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Той не е поискал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие не поискахте прегласуване, поискахте промяна в начина на гласуване, нещо, което, като процедурно предложение, не можете да направите.
Ако искате го направете, ако не – преминаваме към гласуване на следващото предложение.
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаема госпожо председател, моля да прегласуваме направеното предложение и да се има предвид масовата практика в Тридесет и деветото Народно събрание да не се гласува с чужди карти. Моля да проконтролирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението проектът за решение за създаване на временна парламентарна комисия да бъде включен в дневния ред за тази седмица.
Моля, народните представители да използват само собствените си карти, упражнявайки правото на глас.
Гласували 185 народни представители: за 87, против 88, въздържали се 10.
Тази точка от дневния ред не се приема.
Следващото предложение за включване на точка в дневния ред е направено от господин Любен Корнезов и група народни представители – за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Господин Корнезов, ако не сте се уморил, можете да го представите. Отказвате се.
Подлагам на гласуване включването на тази точка в програмата за тази седмица.
Гласували 167 народни представители: за 43, против 87, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Вашето предложение, госпожо Тоткова, за Закона за военноинвалидите и военнопострадалите е включено в програмата.
Заповядайте за процедурно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички видяхме дневния ред – този Закон за военноинвалидите и военнопострадалите е включен на безнадеждното 20-о място. Аз мисля, че българските граждани, които са дали живота си, тези, които са дали здравето си за защита на родината, заслужават ние да имаме точно такова отношение към тях, каквото те са имали към България. Затова не приемам формализма по отношение на военноинвалидите и военнопострадалите. Ако имаме воля да приемем този закон, не трябва да си служим с формални аргументи за това, че един или друг министър не е дал становище и да включваме този закон някъде в края на дневния ред, което го обрича на безнадеждност.
Аз се обръщам към всички колеги да подкрепите моето предложение Закона за военноинвалидите и военнопострадалите да бъде включен в седмичната програма на Народното събрание като т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пренареждане на гласуваната вече програма – т. 20 да стане т. 1.
Гласували 182 народни представители: за 88, против 64, въздържали се 30.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от резултатите виждам, че общо взето се колебаем дали да изтеглим тази точка напред, като т. 1. Миналия път имаше оправдание, че няма становища от всички министерства. Тези оправдания вече не са налице, защото тези законопроекти бяха гледани в Комисията по труда и социалната политика. Становищата ги има и това вече не може да бъде оправдание. Мисля, че действително трябва да отдадем дължимото на хората, които са проливали кръвта си и са жертвали здравето си за нас, за България и да включим тази точка като т. 1 от дневния ред.
Моля предложението да бъде прегласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението, направено от госпожа Тоткова – т. 20 да стане т. 1 от програмата за седмицата.
Гласували 171 народни представители: за 84, против 54, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Георгиева.

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знаете, че миналата седмица народни представители от всички политически сили внесоха предложение за създаване на временна парламентарна комисия, която да извърши проверка във връзка с безопасността и здравословните условия на труд в “Кремиковци” АД и за изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. Смятам, че тази точка трябва да бъде включена в дневния ред, за да не допускаме отново да се случи нещо в “Кремиковци”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева, но, за съжаление, не мога да подложа на гласуване това, тъй като не са спазени условията на Правилника в ал. 3, чл. 40. Предложението не е внесено до 18,00 ч. вчера. Всяка седмица трябва да реновирате искането си, ако не е включено в съответната програма за седмицата. Автоматично не се включва. (Народният представител Румяна Георгиева показва предложението на председателя.)
Вчера до 18,00 ч. е трябвало да го направите като предложение за включване като точка в дневния ред.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще направя процедурно предложение, свързано с многото въпроси и питания в рамките на парламентарния контрол. Към момента са се натрупали над 20 актуални въпроса и близо 40 питания. За да се отговори на всички, са необходими около 15 парламентарни часа. Радвам се, че сутринта Председателският съвет е постигнал съгласие в този петък контролът да бъде удължен с два часа, за да може поне малко да се отпуши отговарянето на въпросите и питанията, тъй като някои от тях чакат реда си още от септември миналата година.
Предлагам още днес да гласуваме това удължаване, за да влезе в седмичната програма, с оглед на това министрите да бъдат уведомени достатъчно навреме, а и поради факта, че Националното радио и Националната телевизия трябва да имат възможност да коригират навреме своите програми.
Пак подчертавам, предлагам един въпрос, по който Председателският съвет сутринта е постигнал съгласие и се надявам това съгласие да се получи и в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съгласието дадохме правото залата да прецени дали да има удължаване или не, защото нашето съгласие няма никаква правна стойност.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на парламентарния контрол в петък с два часа и заседанието да продължи до 16,00 ч. с парламентарен контрол.
Гласували 165 народни представители: за 60, против 55, въздържали се 50.
Процедурното предложение не се приема.
Ще направите ли предложение за прегласуване, господин Атанасов? Защото другото предложение, което се обсъждаше, беше да направим извънредно заседание във вторник за парламентарен контрол. Може би това ще формира прегласуването за вземане на решение по един или друг начин.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Чухте аргументите. Ясно е, че не един, а просто цяла седмица ще трябва, ако трябва да изчерпим въпросите и питанията към министрите. Затова, поне на този етап, е най-разумно да удължим с два часа поне в петък. Затова правя това процедурно предложение. Мисля, че имаме едно разбиране. Не е в интерес, примерно, само на Коалиция за България или пък само на дясната опозиция, а е в интерес и на правителството да отговори своевременно на зададените въпроси и питания.
Моля да бъде прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение за удължаване на парламентарния контрол в петък с два часа.
Гласували 160 народни представители: за 65, против 52, въздържали се 43.
Процедурното предложение не се приема.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода 21-27 януари 2004 г.:
Проект за решение за периодичен анализ и оценка на ситуацията и рисковете, свързани с българското участие в мироподдържащите мисии в Ирак и в други райони на света. Вносители са Станимир Илчев и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за попълване на ръководството на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител е Константин Пенчев.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е Константин Пенчев.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по медиите. Вносител е Константин Пенчев.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа”) . Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия за подготовка във Федерална република Германия и транспортирането му до зоната на операцията на Стабилизиращите сили (СФОР) в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци”АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. Вносители са Румяна Георгиева и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните компаньони, Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносител е Сергей Станишев.
Законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания. Вносител е Борислав Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Има думата за процедурно предложение господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В петък, почти в края на работния ден в залата беше раздаден общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за Движение по пътищата. Той всъщност е общ законопроект на два представени законопроекта – единият от Министерския съвет, а другият – от госпожа Манева и от мен. Предвид обстоятелството, че нормално определеният срок от една седмица е недостатъчен да бъдат отчетени всички становища, които постъпват при нас, със съгласието на членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации правя процедурно предложение за удължаване на срока за подаване на предложения за второто четене на закона с една седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване срока за писмените предложения с една седмица.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Иванов е прието.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА ЗА ДЕЙСТВИЕ В ОБЛАСТТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ.
Господин Щерев, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Първо, искам да направя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването доц. Любомир Куманов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да се гласува процедурното предложение на д-р Щерев за допускане на заместник-министъра в залата.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в пленарната зала.
Доктор Щерев, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя

"ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България за
участието на България в Програмата на Общността за
действие в областта на общественото здраве,
внесен от Министерския съвет

На две свои редовни заседания, проведени на 3 декември 2003 г. и на 14 януари 2004 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2003 г.
В обсъждането взе участие министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев.
Програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003-2008 г.) е приета с решение на Европейския парламент и Съвета от 23 септември 2002 г. Новата програма отразява основните дейности и новите концепции за действие на Общността в областта на общественото здраве. Европейската общност е поела задължение да повишава и подобрява здравето, да осъществява профилактика на заболяванията и да отчита потенциалните заплахи за здравето с оглед намаляване на заболеваемостта, преждевременната смърт и действията, причиняващи увреждания.
Общите цели на програмата са: разширяване на информацията и познанията за развитието на общественото здраве; подобряване на възможностите за бърза и координирана реакция срещу заплахи за здравето; промоция на здравето и превенция на заболяванията чрез въздействие върху определящите здравето фактори във всички видове политики и дейности.
Програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве ще спомогне за осигуряване на високо ниво на защита на здравето на човека при дефинирането и изпълнението на политиката и дейностите в Общността чрез утвърждаване на една интегрирана междусекторна здравна стратегия, преодоляване на неравенството в областта на здравеопазването, насърчаване на сътрудничеството между страните-членки и кандидат-членки в областта на общественото здраве.
Програмата на Общността се открива за участие на страните от Европейския съюз, асоциираните страни от Централна и Източна Европа, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и страните по Споразумението за европейско икономическо пространство - Кипър, Малта и Турция. Поощрява се участието на неправителствени организации, включени в мрежа.
Финансовите средства, определени за програмата за периода 2003-2008 г., са в размер на 312 млн. евро. Годишният бюджет ще бъде около 51,512 млн. евро за всички участници, като 80% от него ще бъдат предвидени за финансиране на проекти и 20% ще се разпределят чрез търгове за извършване на определени услуги и дейности. Общите условия за участие на Република България в програмите на Общността са регламентирани в Решение № 1 от 2002 г. на Съвета за асоцииране "Европейски съюз – България".
Конкретните аспекти, процедури и финансови ангажименти относно участието в Програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве са разписани в предлагания за ратификация Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България. Определената годишна вноска в общия бюджет на Европейския съюз, свързана с участието на България в програмата, е в размер на 94 492 евро. Тя е задължителна и покрива разходите за подготовка, предпроектно проучване, разработка и изпълнение на проекти от общ интерес, както за разработване и прилагане на предвидените в програмата хоризонтални мерки. Годишната вноска за България се осигурява от Национален фонд по програмите на Европейския съюз за България, администрирани от Министерството на финансите. Половината от вноската се покрива от националната програма ФАР. Годишната вноска е фиксирана, не се променя за различните години и е определена от Европейския съюз на базата на изчисления по икономически показатели конкретно за всяка страна.

Въз основа на проведеното обсъждане, като отчита, че приоритетите на политиката на здравеопазване на Република България, заложени в Националната здравна стратегия, се препокриват с приоритетите, заложени в Програмата на Европейската общност, както и отчитайки необходимостта от присъединяване на Република България към усилията на Общността за постигане на целите на Програмата на Европейския съюз в областта на общественото здраве за периода 2003–2008 г., Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на България в Програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008 г.), сключен на 28 юли 2003 г.
Становището беше прието с консенсус.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Щерев.
От Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – не виждам председателя й. Заместник-председателят или поне член?
Заповядайте, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-76 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европейската
общност и Република България за участието на България
в Програмата на Общността за действие в областта на
общественото здраве (2003-2008 г.), внесен от
Министерския съвет на 17 ноември 2003 г.

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за Разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008 г.), сключен на 28 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект за общественото здраве. И така, имате думата, уважаеми дами и господа.
Ако няма желаещи, преминаваме към първо гласуване. Няма желаещи.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доцент Щерев – процедурно предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като законопроектът е приет с консенсус и в комисията, а и гласуването в залата показва подкрепа за него, без да има допълнителни предложения,моля за гласуване на второ четене на предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате за преминаване към гласуване и на второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Доцент Щерев, моля да докладвате законопроекта. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!


“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Европейската общност и Република България за
участието на България в Програмата на Общността за
действие в областта на общественото здраве (2003-2008 г.)

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Програмата на Общността за действие в областта на общественото здраве (2003-2008 г.), сключен на 28 юли 2003 г.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 28 януари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Има ли предложения за член единствен? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА.
Ще помоля доц. д-р Анелия Мингова да прочете становището на Комисията по правни въпроси. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги!
На редовно заседание, проведено на 21 януари 2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Захариева, главен експерт в дирекция “Международноправно сътрудничество и международноправна помощ” в Министерството на правосъдието, която от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект. Основната цел на Допълнителния протокол е да уреди правилата, приложими към трансфера на изпълнението на присъди, без да е необходимо съгласието на осъденото лице. Съгласно протокола това е възможно в два случая:
първо, когато осъденото лице е избягало от осъдилата го държава в държавата, чийто гражданин е;
второ, когато осъденото лице ще бъде експулсирано или депортирано като последица от присъдата.
Необходимостта от ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията се обуславя от неговото голямо значение за реализиране на един от важните приоритети за Република България за активно участие в международното съдебно сътрудничество. България ще бъде в състояние да изпълнява и двата вида трансфер, които се въвеждат с Протокола след изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, тъй като той предвижда предаване на осъдено лице за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” в собствената му държава само при наличие на неговото писмено съгласие.
Ето защо се налага необходимостта НПК да уреди възможността за предаването на лицето и без неговото съгласие.
След проведената дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица, № 302-02-87, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Ще помоля госпожа Първанова да защити честта на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност отново със становището.

ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-87 за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г.

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 18 декември 1997 г., подписан от Република България на 9 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този закон за ратификация? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доцент Мингова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Процедурното ми предложение, господин председател, е да разгледаме и гласуваме законопроекта в това заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение не виждам да има.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 18 декември 1997 г., подписан от Република България на 9 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Законът е окончателно приет и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИСЪДИ.
Ще помоля отново доц. Мингова да прочете становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, ще ви прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, внесен от Министерския съвет.
“Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 21 януари 2004 г. На заседанието той беше представен от госпожа Захарлиева, главен експерт в Дирекция “Международноправно сътрудничество и международноправна помощ” в Министерството на правосъдието.
Ратифицирането на Европейската конвенция за международно признаване на присъди ще допринесе изключително много за реализиране на един от важните приоритети на Република България за активно участие в международното сътрудничество за борба с организираната трансгранична престъпност, но, за да бъде прилагана във вътрешното ни право се налага изменение и на Наказателнопроцесуалния кодекс. След проведената дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди с прилаганата декларация и резерва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Мингова.
Доктор Първанова, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-88 за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди,
внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г.

Въз основа на проведеното обсъждане в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, като отчита, че присъединяването на Република България към Европейската конвенция за международно признаване на присъди и приемането на реалното законодателство за изпълнението й ще дадат възможност на страната ни да прилага инструментите на Европейския съюз в същата област, които следва да бъдат транспонирани във вътрешното ни право още преди датата на присъединяването ни към Европейския съюз, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон, с предложените декларация и резерва, Европейската конвенция за международно признаване на присъди, съставена в Хага на 28 май 1970 г. и подписана от Република България в София на 9 октомври 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на този законопроект за ратификация.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доцент Мингова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Процедурното ми предложение е да разгледаме на това заседание законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурата за преминаваме към второ четене.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Доцент Мингова, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“З А К О Н
за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за международно признаване на присъди, съставена в Хага на 28 май 1970 г. и подписана от Република България на 9 октомври 2003 г. в София, със следните декларация и резерва:
Декларация по чл. 19, ал. 2:
“В съответствие с чл. 19, ал. 2 от конвенцията Република България декларира, че молбите и придружаващите ги документи трябва да бъдат преведени на български език.”
Резерва по чл. 61, ал. 1:
“В съответствие с чл. 61, ал. 1 от конвенцията Република България си запазва правото:
а) да откаже изпълнение на присъда, ако тя се отнася до религиозно престъпление (Приложение l, буква “а”);
б) да откаже изпълнение на присъда за деяние, което според българското законодателство се наказва само от административен орган (Приложение l, буква “b”);
в) да откаже изпълнение на европейско съдебно решение по наказателно дело, постановено на дата, когато съгласно българското законодателство наказателното производство спрямо правонарушението, санкционирано с решението, е било прекратено по давност (Приложение l, буква “с”);
г) да откаже изпълнение на задочно издадени присъди или наказание, наложено с ordonnaces penales (Приложение l, буква “d”);
д) да откаже прилагането на чл. 8 от конвенцията, когато има първична компетентност върху извършеното деяние, и да признае в тези случаи само равнозначност на всички действия, извършени в молещата държава, които спират или прекратяват давностните срокове (Приложение l, буква “е”).”


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Мингова.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Този законопроект за ратификация не е толкова традиционен, виждате, че има доста резерви и юридически тънкости. Но за съжаление не виждам народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта. В такъв случай поставям на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди със съответните резерви.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСФЕР НА ПРОИЗВОДСТВА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, внесен от Министерския съвет, разгледан на редовно заседание от 21 януари 2004 г. и представен от госпожа Митка Захарлиева – главен експерт в Дирекция “Международноправно сътрудничество и международноправна помощ” в Министерството на правосъдието.
Прехвърлянето на наказателното производство по смисъла на конвенцията е форма на международно сътрудничество по наказателноправни въпроси. В случаите, когато съдебен орган от една държава, повдигнал обвинение, е достигнал до заключението, че не е желателно да продължи наказателното производство по различни причини, може да помоли друга държава, в която е възможно осъществяване на ефективно наказателно преследване и която има юрисдикция върху деянието да го поеме. Ако помолената държава приеме тази молба, се извършва трансфер, сиреч прехвърляне на наказателно производство.
С ратифицирането на конвенцията Република България ще стане активен участник в международното сътрудничество за борба с организираната трансгранична престъпност. За да бъде приведена в действие конвенцията обаче, се налага и последващо изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
След проведената дискусия и гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела с предлаганата декларация и резерва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Мингова.
Ще помоля отново д-р Първанова да ни запознае със становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-89 за ратифициране на
Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, внесен от Министерския съвет на
29 декември 2003 г.

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон с предложените декларации и резерва Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, съставен в Страсбург на 15 май 1972 г. и подписан от Република България на 9 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Първанова.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доцент Мингова, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам да разгледаме законопроекта на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта в това заседание.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Доцент Мингова, моля да докладвате законопроекта заедно с декларациите и резерва.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“З А К О Н
за ратифициране на Европейската конвенция за
трансфер на производства по наказателни дела

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, съставена в Страсбург на 15 май 1972 г. и подписана от Република България на 9 октомври 2003 г. в София, със следните декларации и резерва:
Декларация по чл. 13, ал. 3:
“В съответствие с чл. 13, ал. 3 от конвенцията Република България декларира, че молбите за трансфер на наказателно производство се изпращат и получават чрез:
Върховната касационна прокуратура на Република България – за досъдебното производство;
Министерството на правосъдието – за съдебното производство.”
Декларация по чл. 18, ал. 2:
“В съответствие с чл. 18, ал. 2 от конвенцията Република България декларира, че молбите и придружаващите ги документи трябва да бъдат придружени с превод на едни от официалните езици на Съвета на Европа или на български език.”
Резерва по чл. 41, ал. 1:
“В съответствие с чл. 41, ал. 1 от конвенцията Република България си запазва правото:
а) да откаже молба за трансфер на наказателно производство, ако счита, че правонарушението е религиозно правонарушение (Приложение l, буква “а”);
б) да откаже молба за трансфер на наказателно производство за деяние, наказанието за което съгласно нейното законодателство може да бъде наложено само от административен орган (Приложение l, буква “b”);
в) да не прилага чл. 22 (Приложение l, буква “с”);
г) да не прилага чл. 23 (Приложение l, буква “d”);
д) да не прилага разпоредбата на чл. 25, изречение второ (Приложение l, буква “е”);
е) да не прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 2 (Приложение l, буква “f”);
ж) да не прилага членове 30 и 31 за деяние, което според нейното законодателство се наказва само от административен орган (Приложение l, буква “g”).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доц. Мингова.
Имате думата, уважаеми дами и господа по този законопроект, в който има две декларации и резерви по определени текстове. Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет окончателно и на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА III”), внесен от Министерския съвет.
Ще помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение. Във връзка с ратификациите и докладите моля в залата да бъдат допуснати господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Галя Папушева от Министерство на финансите и госпожа София Касидова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в залата.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-73 от 5.11.2003 г.
за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор
между Република България и Европейската инвестиционна
банка (проект “България – Транзитни пътища III”),
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”), сключено чрез размяна на писма на 5 септември 2003 г.
На заседанието присъства заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Румен Митов, който представи законопроекта.
Проект “Транзитни пътища III” обхваща доизграждане и рехабилитация на около 657 км първокласни пътища и магистрали и ремонт на част от мостовете и виадуктите по автомагистралите “Тракия” и “Хемус”. Общата стойност на проекта е 133 млн. евро без ДДС, разпределени по източници, както следва:
Европейска инвестиционна банка – 60 млн. евро;
Програма ИСПА – 30 млн. евро и
Консолидирания държавен бюджет – 43 млн. евро.
Проектът стартира през 2000 г. и ще приключи 2004 г.
До края на 2003 г. са усвоени 85 на сто от средствата на заема, поради възникнали допълнителни и непредвидени строително-монтажни работи по време на строителството на пътните работи. Причината за забавянето на усвояването на средствата е изключване рехабилитацията на така наречения Лот № 12/98 – софийски околовръстен път, поради невъзможността Столичната община да се справи с отчуждителните процедури, предхождащи започването на каквато и да е строителна дейност.
С решение от 18 юни 2003 г. Народното събрание е дало съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
На 5 септември 2003 г. правителството чрез Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е подписало Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 народни представители, “въздържали се” – 3, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”), сключено чрез размяна на писма на 5 септември 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Ще помоля отново д-р Първанова да прочете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря, господин председател!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-73 за ратифициране на
Изменение № 1 към Финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
(проект “България – Транзитни пътища III”), внесен
от Министерския съвет на 5.11.2003 г.

На 13.11.2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”).
Общата стойност на проекта е 133 млн. евро без ДДС и се финансира от Европейската инвестиционна банка, програма ИСПА на Европейския съюз и държавния бюджет. Проектът стартира през 2000 г. и ще приключи през 2004 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”), сключено чрез размяна на писма на 5 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Ще помоля проф. Мирчев – председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, да докладва становището на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател!
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка
(проект “България – Транзитни пътища III”)

На редовно заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, проведено на 13 ноември 2003 г., беше разгледан и обсъден този законопроект. Състоянието на пътната мрежа е изключително важен фактор за нормалното функциониране и развитие на икономиката. Доброто състояние на пътищата на Република България води до сериозно намаляване на експлоатационно-транспортните разходи и стимулира привличането на транзитни пътникопотоци и товаропотоци през България.
Проект “Транзитни пътища III” включва доизграждане и рехабилитация на около 657 км първокласни пътища и магистрали, както и ремонт на част от мостовете и виадуктите по автомагистралите “Тракия” и “Хемус”. Общата стойност на проекта е 133 млн. евро без данък добавена стойност, разпределени по източници, няма да ги чета, тъй като госпожа Нина Радева ги съобщи.
До момента успешно е завършила рехабилитацията на пет групи пътни обекти, съфинансирани от Европейската инвестиционна банка, а останалите пет са в активно строителство със срок на завършване края на 2003 г., съгласно сключените договори. Усвоени са 75 на сто от средствата на заема, а до края на годината ще бъдат усвоени останалите, тъй като докладът е писан 2003 г.
Поради невъзможност да се усвои в предвидения срок последният транш от заемните средства е отправена молба от 24 юни 2002 г. до Европейската инвестиционна банка за отлагане срока за получаването му съгласно чл. 1 “Отпускане на средства” по § 1.02/В “Процедури по отпускане на средствата” от Финансов договор от 23 септември 1998 г.
Забавянето в усвояването на средствата се дължи на изключване рехабилитацията на така наречения Лот № 12/98 – софийски околовръстен път, от техническото описание – Приложение “А” към договора, за който бяха заделени 20 млн. евро. Причината беше в невъзможността на Столична община да се справи с отчуждителните процедури, предхождащи каквато и да е строителна дейност. Поради това този лот бе заменен с други три групи обекти, чиято подготовка за реализация изискваше достатъчно технологично време.
С Решение от 18 юни 2003 г. Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
На 5 септември 2003 г. правителството чрез Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството подписа Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Подкрепяйки изцяло мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – Транзитни пътища III”), внесен от Министерския съвет на 05.11.2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Откривам дискусията по този законопроект, разбира се, ако има желаещи.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, уважаеми колеги! Както отбеляза господин Корнезов, от правото се прехвърляме към инфраструктурата и тази, и следващите две точки наистина са свързани с изпълнението на приоритетни проекти от първостепенно национално значение по изграждането на инфраструктурата на страната. Този, който разглеждаме в момента, е за част от проектите "транзитни пътища", следва проектът за летище София и третата точка е за укрепването на морските и речните брегове.
Господин председателю, взимам думата, тъй като ми се струва, че тези три въпроса не бива да минат в пленарната зала без да им се обърне достатъчно сериозно внимание, да се разгледат по същество и, ако прецени Народното събрание, да чуем вносителите на законопроектите по отделните аспекти, които бяха предмет на дискусия и в съответните комисии.
Що се отнася до законопроекта, който разглеждаме в момента – както виждате, господин председателю, той предвижда да ратифицираме Изменение № 1 към договора за Проект "България – транзитни пътища III", тъй като в хода на изпълнението на договора са възникнали затруднения по ИСПА – усвояването на средствата в срок. В тази връзка, господин председателю, възникват три въпроса във връзка с този законопроект.
Първият въпрос, все пак, са сроковете. Обърнете внимание, уважаеми колеги – въпросът за удължаване на срока за усвояване е поставен в средата на 2002 г. – през м. юни, от Агенция "Пътища" до Европейската инвестиционна банка във връзка с възникналите затруднения. Към законопроекта е приложено писмото-отговор на Европейската инвестиционна банка от м. декември 2002 г., в което се дава съгласие за измененията, които се предлагат и се предлага срок до края на м. септември 2003 г.
Ние с вас през средата на миналата година – май и юни, както е отбелязано, сме дали съгласие да бъдат предоговорени условията от първоначално сключения договор. В доклада на Комисията по бюджет и финанси е отразено, че очакването е било до края на 2003 г. да бъдат усвоени 100% от отпуснатите средства по заема. Вижте какво се получава след това – самото изменение е сключено и подписано през м. септември, ако не се лъжа, на 5 септември м.г. Сега с вас ратифицираме това изменение в началото на м. януари. В този последен етап, както съобщиха и представителите на министерствата, които са ангажирани, се очерта, че за 2003 г. се очаква и навярно са усвоени 85% от средствата поради възникнали допълнителни затруднения. Какви въпроси възникват, господин председателю?
Първият е за самия темп на усвояване на средствата и договаряне на измененията. Всички разбираме, че в една усложнена правна и икономическа среда много трудно се спазват едни достатъчно стегнати срокове. Знаем, че немалък дял от проблемите е свързан с това отчуждаване по южния пръстен на околовръстното шосе, което е отбелязано и в доклада, с което Столична община не можа да се справи като задача. Между възникването на необходимостта от промени и получаването на отговор на първоначалната заявка минава половин година. Още половин година минава, докато се даде съгласие да се преговаря за сключване на такова изменение. След 3-4 месеца се сключва съответното изменение и след още три месеца ратифицираме това изменение, което е вече след края на 2003 г. Не съм склонен да хвърляме вината на едно министерство, на една служба, на една институция, по-скоро тази тъжна картина говори за много ниската ефективност на функционирането на системата за договаряне, предоговаряне и усвояване на такива крупни заеми и в рамките на изпълнителната власт, и във взаимодействието й с парламента.
Ето защо, господин председателю, предлагам и на Вашето внимание, и на вниманието на комисиите на мнозинството, на изпълнителната власт да се направи възможното да се прегледа досега действащата процедура и функционирането й на третиране на такива въпроси и далеч по-оперативно да се дава съгласие за предоговаряне, да се извършва самото предоговаряне и да се утвърждават предоговорените условия. В тази връзка по този законопроект ми се струва, че по субективни причини в голяма степен сме в тази сериозна забава.
Обръщам внимание на още един аспект, господин председателю, за който ще стане дума и в следващи точки. Към Вас се обръщам и като към юрист в тази връзка, защото става дума за самите инструменти за постигане на договореността, за която става дума. Казано е, че е постигнато в резултат на размяна на писма, като от Европейската банка са изпратени съответните екземпляри, които да бъдат приподписани от българска страна и да бъдат върнати по надлежен ред с факс, а след това по официална кореспонденция – на банката.
В предложения законопроект се съдържат единствено текстовете на банката, няма ги отговорите на българската страна. Ясно е, че отговорите са преписан текст на писмото, но обичайната практика е да има един уводен абзац, с който българският партньор на банката да каже: "По-долу потвърждавам получаването и съгласието на Ваше писмо и съдържащите се в него условия…" и накрая се казва: "Моля да приемете израза на моите почитания и да считате договорката за сключена". Намирам за неестествено липсата на този отговор в законопроекта на българската страна и от гледна точка на добрата практика, и от гледна точка на това Народното събрание да види на коя дата, по какъв начин и с чии подписи е върнат съответният текст, потвърждаващ нашето съгласие с тези изменения.
В комисията гласувах "за" законопроекта, господин председателю, разбирайки важността на въпроса и считайки, че отклоненията от нормалната практика в този случай не са дотам сериозни, за да ме накарат да се "въздържа". Но все пак смятам, че има доста сериозно поле за съществено подобряване на работата в тази област, като би било добре все пак да чуем и представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, може би и на Министерството на транспорта и съобщенията как все пак виждат приключването на усвояването на средства, изпълнението на тези лотове, за които става дума, и какво става с този прочут ЛОТ 12-98. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Кой от представителите на изпълнителната власт ще дойде на трибуната, за да внесе яснота по въпросите, които постави народният представител Пирински?
Заповядайте, господин Митов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на въпроса, който постави господин Пирински за продължителния срок на съгласуване, така разбрах. Мисля, че основанието за продължаването е ясно - в последния момент отпадна обектът “Околовръстен път”, защото там не се оправиха с отчуждаванията и се наложи да включим други обекти.
От страна на министерството и на правителството, да кажем, да се реагира на 24 юни 2002 г. Те отговарят през декември месец, като се иска удължаване до 30 септември 2003 г. След това, на 22 април, Министерският съвет одобрява проекта за Изменение № 1 на Финансовия договор, след това тези четири месеца са, примерно, за редактиране на текста, изпраща се в Люксембург, оттам минава само през борда на банката. Ето, сега, за да дойда тук, излязох от разговори точно с Европейската инвестиционна банка. За един най-дребен въпрос казват: три месеца ни трябват. Защото само когато има борд на банката, само тогава могат да разгледат и да дадат становище.
Така че тези четири месеца не са забавяне от страна на Министерския съвет, а е направена редакция на договора, изпратена е и трябва да получим тяхното първоначално одобрение, че точно този текст ще бъде подписан от тяхна страна. И времето си минава. Те като бюрократи може би ни надминават малко.
След това, на 18 юни 2003 г., в “Държавен вестник” е обнародвано решение на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Те вече два месеца минаха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Да, в Народното събрание. Така е.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): И при вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Споделена отговорност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: На 5 септември правителството, чрез Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие, подписа измененията. Сега защо се виждаме на ден-днешен, не мога съвсем точно да ви кажа, но мога да кажа като процедура, че нищо лошо не се е случило, защото вас вероятно ви притеснява срокът септември 2003 г. До този срок парите, които оставаха по изпълнението на проектите, които са някъде на 85% вече усвоени като изпълнение на натурален обем, се приведоха на така наречената доверителна сметка, сега, през 2004 г., се завършват, последно разплащане и няма да се появи никакъв проблем от финансов характер. Включително, казах ви, тази сутрин разговаряхме, сега са тук представителите на Европейската инвестиционна банка. Направихме преглед на изпълнението и само единият от обектите ще продължи може би до август-септември месец. Но иначе другите са пред завършване вече и тази сметка си е такава, захранена е от банката, на наше разположение, изпълнява се, фактурира се, минава се през резидента и се изплаща. Няма основание за притеснения.
Сега Вие сте прав, че е много разтеглено във времето, но мисля, че не само към нас трябва да гледаме. А може би трябва да погледнем и към тях. Доста време ни бавят. Доста време! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз естествено ще подкрепя в залата законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка – проектът “България – Транзитни пътища ІІІ”.
Но както изказването на господин Пирински, така и отговорът на заместник-министър Митов наистина поставят ясни въпроси. Първият от тях е, че, за да се стигне до тази ситуация първоначално в проекта “България – Транзитни пътища ІІІ” беше разписана и рехабилитацията и реконструкцията на околовръстния път на гр. София. Още тогава реално на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше ясно, че текстовете в Закона за устройство на територията не дават възможност по един сравнително бърз и перфектен начин да се извърши отчуждаването на имотите от двете страни на околовръстния път.
Ако министерството имаше административния капацитет, който липсва както на това министерство, така и изобщо на върховната изпълнителна власт у нас – министерствата и Министерския съвет като цяло, още тогава можеше съвсем бързо да се поиска изменение в Закона за устройство на територията с оглед в рамките на предвидения срок Проектът “Транзитни пътища ІІІ” да бъде изпълнен и в рамките на този проект да бъде извършена и реконструкцията на околовръстния път – София. Аз не знам господин Митов и министър Церовски дали често минават по околовръстното шосе, но то е в такова плачевно състояние, че просто хората вече избягват движението си по него.
Какво всъщност се получава? Аз съм съгласен, че Европейската комисия и нейните органи също имат определени процедурни правила и поради това от тяхна страна има строго фиксирани и съгласувани срокове. Но в крайна сметка и от Вашия отговор, господин Митов, ние не можахме ясно да разберем: от 5 септември 2003 г., когато правителството, чрез Министерство на финансите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е подписало Изменение № 1 към Финансовия договор между България и Европейската инвестиционна банка, защо Министерският съвет внася на 5.11.2003 г. за ратифициране това изменение в Народното събрание, а също така и защо в Народното събрание този проект отлежава още два месеца. Ако няма никакви проблеми от финансова гледна точка, че тези средства са били внесени в Доверителна сметка, че ще бъдат използвани през финансовата 2004 г., за гражданите има много по-голямо значение, а бих казал и за нас като народни представители, фактът, че се забавят инфраструктурните проекти у нас, от които България има такава остра нужда.
Ето защо, уважаеми колеги, като подкрепям становището на господин Пирински, смятам, че както този законопроект, който ние ще гласуваме след малко и съм убеден, че ще гласуваме за него, така и следващият са наистина ярка демонстрация защо в докладите на Европейската комисия редом с корупцията, другият голям проблем на България по пътя на присъединяване към Европейския съюз е недостатъчният административен капацитет на висшите етажи на властта. Това засяга всички министерства и в това отношение наистина Министерството на регионалното развитие и благоустройството не само не прави изключение, но ние тук се сблъскваме с ярък пример за това. Четири или пет месеца, защото реално пет месеца е това забавяне, са твърде важни за развитието на транспортната ни инфраструктура, особено ако искаме да станем център на туризма на Балканите, а освен това ако искахме да ускорим транзитното преминаване от север до Гърция, предвид предстоящата олимпиада, на достатъчен поток от транспортни средства. Те са затруднени при пресичането на София и околността. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – Транзитни пътища III").
Моля, гласувайте този законопроект за ратификация.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да предложа процедура за разглеждане на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение на госпожа Радева.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, госпожо Радева, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.


"ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1
към Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка
(проект "България –Транзитни пътища III")

Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България –Транзитни пътища III"), сключено чрез размяна на писма на 5 септември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ: РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КУВЕЙТСКИЯ ФОНД ЗА АРАБСКО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!


"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-1 за
ратифициране на Изменението на Договора за заем
(проект: Развитие на летище София) между
Република България и Кувейтския фонд за арабско
икономическо развитие и на приложенията към него,
внесен от Министерския съвет на 10 януари 2004 г.

На заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Изменението на Договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от госпожа Снежана Ангелова – директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в Министерството на транспорта и съобщенията. На заседанието присъства и господин Стефан Сотиров – директор на дирекция "Европейски финансови институции" в Министерството на финансите.
Договорът за заем предвижда Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие да предостави 12 млн. 300 хил. кувейтски динара за проект: "Развитие на летище София.
С Решение № 790 на Министерския съвет от 2000 г. е решен въпросът за българското участие във финансирането, като в това число се предвижда да се включат средства от Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение".
След осигуряване на финансирането са проведени международни търгове за избор на консултанти, които разработват идейния и технически проект, както и съответните финансови анализи за възвращаемост на инвестициите. Въз основа на направените финансови анализи по предложените варианти на съвместно заседание с представители на финансиращите институции е взето решение за изграждане на нова модерна писта, паралелна на съществуващата. Съгласно този вариант след въвеждането в експлоатация на новата писта съществуващата писта ще бъде преустроена в зона за регулиране, за рулиране на самолети.
На 26 ноември 2001 г. на съвместно заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика при Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Експертния съвет на Министерството на транспорта и съобщенията е приет технически проект за ЛОТ Б2 – "Нова пистова система и съпътстващи работи". На 16 декември 2002 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е издало разрешение за строеж на този обект.
На база на одобрения технически проект през 2002 г. е проведена тръжна процедура и на 14 март 2003 г. е подписан договорът за главен изпълнител на строителството.
С оглед на приключилите тръжни процедури и необходимостта от съответствие между техническото описание на проекта в договора и окончателните параметри след избора на вариант са се наложили следните изменения в договора за заем:
1. Изменение на Таблица № 2 – Описание на проекта към договора за заем;
2. Изменение на Списък на стоките, които ще се финансират от заема в съответствие със сключения Договор за изпълнение на строително-монтажните работи.
С т. 3 от решението по т. 21 от Протокол № 42 от заседанието на Министерския съвет от 24 октомври 2002 г. Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията да проведат преговорите и да подпишат изменението на договора за заем, което е направено на 9 май 2003 г.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: "за" – 10 народни представители, "въздържали се" – 3 народни представители, без "против".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Изменението на Договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, подписано на 9 май 2003 г."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Радева.
Госпожо Първанова, заповядайте да представите становището по законопроекта на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 402-02-1 за
ратифициране на изменението на Договора за заем
(проект: Развитие на летище София) между
Република България и Кувейтския фонд за
арабско икономическо развитие и на приложенията
към него, внесен от Министерския съвет на
10 януари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на изменението на договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.


Въз основа на проведеното обсъждане като отчита, че изменението на Договора за заем за проект “Развитие на летище София” между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него ще способства за успешната реализация на проекта и за осъществяването на крайната цел – ново модерно летище, което да отговаря на съвременните европейски изисквания на гражданското въздухоплаване, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на Договора за заем за проект “Развитие на летище София” между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, подписан на 9 май 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Моля господин Мирчев да представи доклада на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
законопроект за ратифициране на Изменението на Договора
за заем (проект: Развитие на летище София) между
Република България и Кувейтския фонд за арабско
икономическо развитие и на приложенията към него

На заседание на комисията, проведено на 15 януари 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Изменението на Договора за заем.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа София Касидова.
На заседанието си на 24 октомври 2002 г. Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията да проведат преговорите и да подпишат изменение на Договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него при условията на последваща ратификация.
Договорът за заем предвижда Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие да предостави 12 млн. 300 хил. кувейтски динари за проект “Развитие на летище София”.
През 2000 г. с Решение № 790 на Министерския съвет е решен въпросът за българското участие във финансирането, като в това число се предвижда да се включат и средства от държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение”.
В техническите приложения към Договора за заем с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие са посочени основните параметри и цифри на генералния план на летище София от 1995 г.
След осигуряване на финансирането са проведени международни търгове за избор на консултанти, които разработват идейния и техническия проект, както и съответните финансови анализи за възвръщаемост на инвестициите. Въз основа на направените финансови анализи е взето решение за изграждане на нова модерна писта, паралелно на съществуващата. След въвеждането на новата писта в експлоатация, съществуващата писта ще бъде преустроена в зона за регулиране на самолети.
На 26 ноември 2001 г. на съвместно заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Експертния съвет на Министерството на транспорта и съобщенията е приет техническият проект за Лот Б2 – “Нова пистова система и съпътстващи работи”. Разрешението за строеж на този обект е издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в края на 2002 г.
На базата на одобрения технически проект е проведена тръжна процедура и на 14 март 2003 г. е подписан договор за главен изпълнител на строителството.
Основните изменения в договора за заем се състоят в:
1. Изменение на Таблица № 2 – Описание на проекта към договора. Техническото описание на проекта следва да съответства на окончателните параметри след избора на вариант и приключване на тръжните процедури.
2. Изменение на Списък на стоките, които ще се финансират от заема в съответствие със сключения Договор за изпълнение на строително-монтажните работи.
Изменението на договора за заем ще способства за по-успешното реализиране на проекта.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Изменението на Договора за заем (проект: Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Има думата за изказване господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, предложеният законопроект според мен много трудно може да бъде подкрепен. Аз лично не го подкрепих и ще обясня защо.
Госпожо председател, предполагам, че разполагате пред себе си с екземпляр от законопроекта. Ако го разгърнете, ще видите, че онова, което е наречено “Изменение на Договора за летище София”, в самия текст се съдържа в едно листче, кръстено “Описание на проекта (променено)”, и още едно листче, кръстено “Списък на стоките (поправен)”. Това ни се предлага като Изменение № 1 на Договора за заем за развитие на летище София.
Госпожо председател, и в Комисията по бюджет и финанси заявих, а и тук искам да кажа, че това според мен не е никакъв правен инструмент, който може да бъде представен пред Народното събрание за гласуване на закон за ратификация. Ратификацията е много високоотговорен акт на Народното събрание.
За какво става дума? Колеги, обърнете внимание – договорът за заема е подписан на 22 юни 1998 г. въз основа на Генералния план на София от 1995 г. Следват етапи на преговори, разговори, уточняване на самия проект и в мотивите се казва, че въз основа на направените финансови анализи по различните варианти, на съответни заседания е взето решение за изграждане на нова модерна писта, паралелна на съществуващата – очевидно твърде съществена промяна на първоначалния проект, на първоначалния договор.
Какво става след това? В края на ноември 2001 г. на заседание на съответния съвет, на съответните министерства е приет техническият проект. Една година по-късно, през декември 2002 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството издава разрешение за строеж. След една година! На базата на подобрения технически проект през 2002 г. се провежда тръжна процедура в средата на март 2003 г. Подписан е договорът. Очевидно, че за да се пристъпи към изпълнение на договора, трябва да бъдат утвърдени измененията, произтичащи от изменения технически проект и вече изменения проект на самия договор. И стигаме до въпросните изменения – описанието на измененията и на списъка на стоките.
Какво представлява първото листче, госпожо председател? Казва се, че целта на проекта е да се развие летище София, като стане регионален център на Балканите, да помогне за растежа на търговията и туризма, а оттук и върху развитието на цялата българска икономика. Става дума за терени, за ниско строителство, за доставка на инсталации и оборудване, за консултантски услуги, за институционална помощ. Споменато е, че тези неща са обхват на договора, без да е ясно какво точно се променя в тези основни видове дейности за изпълнението.
Текстчето завършва с много впечатляващата констатация “Очаква се проектът да бъде завършен до края на 2005 г.”. Подписал се е Кувейтският фонд. От лявата страна е Република България – министър на финансите Милен Велчев и министър на транспорта Пламен Петров. Това е половината от изменението – една полупаметна записка, нещо като разсъждения.

Същата работа е със списъка на стоките. Има разпределение на средствата, има процент от общата стойност по видове дейности без никаква картина какво е било, какво е, без никаква яснота за промените в този списък – какви промени произтичат за изпълнението на самите доставки и т.н. И, госпожо председател, никаква следа от някакъв друг инструмент, който да фиксира съгласието на двете страни за това изменение в някакъв двустранен документ. Защото парафите върху такива справки не могат да служат за правен инструмент, който да фиксира изменение на волята на двете страни по толкова съществени въпроси на приоритетен национален проект. Говорим за летище София, което си седи такова, каквото е, с известна козметика, вече толкова години.
Ето защо, госпожо председател, аз няма да подкрепя този закон, ще се въздържа, като поначало имам достатъчно основание да гласувам и против, но след толкова мотаене и забавяне навярно все пак е нужно този проект да бъде реализиран. Но искам да кажа, че процедирането с този проект е много крещящо свидетелство вече за безотговорно отношение и то на това правителство към този приоритетен национален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Ще има ли други изказвания по законопроекта?
Госпожо Касидова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОФИЯ КАСИДОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители и госпожо председател!
Аз директно ще отговоря на въпросите на господин Пирински, защото той повдигна някои въпроси, които смятам, първо, че имат нужда от уточнение. Но в предишния си коментар към предходната точка от дневния ред – ратификацията на договора по транзитни пътища – той каза нещо много важно, което аз приемам и може би трябва да се помисли как тази процедура може да се ускори.
В действителност големи инфраструктурни проекти, които са финансирани от международни финансови институции, са много динамични, особено в процеса на изпълнение на строителството, което много често налага изменения към тях - било това, свързано с усвояването на средствата и крайната дата, или с погасяването на заема.
Конкретно на въпросите, свързани с предложената ратификация към заема между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие.
Средствата от този фонд. Заемът финансира изграждането на нова писта за рулиране, както и нова писта за излитане и кацане на самолети.
Какво налага ратификацията? Както беше споменато от председателя на Комисията по бюджет и финанси и от заместник-председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, заемът е подписан на 20 юни 1998 г. въз основа на техническа документация и идеен проект - защото само с идеен технически проект се кандидатства за получаването на заем - въз основа на съществуващия Генерален план на летище София, изработен през 1995 г. По-късно, след няколко месеца, заемът е ратифициран от Народното събрание. Едва на 26 ноември 2001 г. вече техническият проект, който е изработен въз основа на идейния проект, и след множество събития, които се случват през това време, а именно активната гражданска позиция на природозащитниците, които искат и налагат някаква корекция в трасето на пистата, тъй като тя минава през пътя на някакви птици, които имат нужда от защита, едва тогава, в 2001 г. в Националния експертен съвет по устройство на територията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е одобрен техническият проект за ЛОТ Б2.
Тръжната процедура – а това е процедурата, по която се кандидатства и са били получени оферти за строителството и за доставките по ЛОТ Б2, а именно строителството на новата писта и реконструкцията на старата – се провежда на 14 март 2003 г. Въз основа на тази тръжна процедура е избран консорциум, в който водеща фирма е една кувейтска строителна фирма.
По време на тръжната процедура се получават някои различия в количествените сметки към приложените елементи от тръжното досие. Тези количествени сметки и тези изменения, които се пораждат и са резултат именно от провежданата тръжна процедура и нуждата от актуализация на някои от техническите параметри на проекта са приложени в описание на проекта и в списъка на стоките и по-конкретно в описание на проекта, т. 2 - работи ниско строителство, подточка “а” - пътнически терминал. Това е нова част от строителна дейност, финансирането на която се включва към ЛОТ Б2, тъй като в резултат на проведения търг се реализират някои икономии, тоест вижда се, че офертата, с която печели основният кандидат, е по-ниска. Ето защо средствата, които остават от заема, могат да се прехвърлят за извършването на някои дейности по ЛОТ Б1.
Същото е положението с променения списък на стоките. Както виждате, на ред втори на втората колона – работи ниско строителство, свързани с писти, пътеки за рулиране, прилежаща инфраструктура - отново стоките, които ще бъдат доставени по тази колона и финансирани от средства по Кувейтския фонд, ще бъдат доставени всъщност за изпълнението на ЛОТ Б1, а това е именно строителство на новия терминал. Ето защо, след като се е провела тази тръжна процедура на 14 март миналата година, още през м. май тогавашният министър на транспорта и министърът на финансите получават мандат за водене на преговори за изменението, за формализирането на това изменение. Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие е една изключително гъвкава финансова структура, където разбират логиката и развитието на събитията. Тези изменения са договорени и сега са предложени на вашето внимание за ратификация.
Що се отнася до изходната ситуация - господин Пирински иска малко повече информация каква е била изходната информация и как така след три години се получава такава динамика - отново казвам, че изходната ситуация е била въз основа на идеен проект. Тоест, имало е разчети – технически и икономически, включително и нормата на възвръщаемост от проекта и как тази норма на възвръщаемост резултатира от финансирането на различните дейности – строителни и дейности по доставки. Тази информация е остаряла и нейното съдържание се е променило като резултат от проведения конкурс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Касидова.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на изменението на Договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде разгледан в пленарната зала и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите законопроекта.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на изменението на Договора за заем,
проект “Развитие на летище София”, между Република
България и Кувейтския фонд за арабско икономическо
развитие и на приложенията към него

Член единствен. Ратифицира изменението на Договора за заем, проект “Развитие на летище София”, между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, подписано на 9 май 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз поставям въпроса за предмета на закона. В член единствен се заявява, че се ратифицира изменението на договора и т.н. Какво представлява изменението, госпожо председател?
Първо, в самия текст на члена не е указано, че е приложен към настоящия закон или съгласно Приложение № 1. Не съм сигурен точно каква е техниката. И разгръщайки материала, стигаме до едно листче, което на едната страница, чисто бяла, има такъв съдържателен текст: “Изменение на Договора за заем” на български, арабски и английски език с две точки и след това три пункта, два от които са попълнени, а единият е празен, описание на проекта и списък на стоките.
Разгръщаме по-нататък листчето и намираме така нареченото описание на проекта, което – забележете, госпожо председател - даже не носи дата, то не е датирано. Не знаем откога е това описание.
Същото се отнася и за списъка на стоките. Може би някъде е записана някаква дата, но толкова са ситни буквите и трудно читаеми, че аз не виждам такава. Освен това тези текстове, както е заявено с едри букви в началото на страницата, са български преводи от арабски език на съответно преводаческо бюро, което вероятно добросъвестно е изпълнило възложената му задача, но така или иначе това са копия от преводи, няма ги самите документи.
Поставям въпроса все пак къде е предметът на този законопроект, какво одобряваме ние. Някакво листче, кръстено “Изменение на Договора за заем” без вносител, без нищо. Има наистина Решение № 4 от 9 януари на Министерския съвет, но то пак е доста непонятно, защото пише, че одобрява изменението, без да е ясно какво е това изменение. Тук пишеше, междупрочем, че то е подписано на 9 май 2003 г. Сега сме края на януари 2004 г. Какво става цяла година?
Това е една абсурдна работа, госпожо председател. Все сме виждали в това Народно събрание чудеса, но такова не сме виждали. Много сериозно Ви поставям въпроса дали да подложите на гласуване такова нещо или да го върнете на съответните министерства, които да го оформят както трябва и да го внесат като сериозен документ за ратификация. Това не подлежи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Затруднявате ме с процедурното си предложение. Да се отложи разглеждането на второ четене ли? Добре, да се отложи разглеждането.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя противно процедурно предложение, тъй като съвсем не е вярно това, че не ясно кое е обект на изменение с настоящия законопроект. Обект на изменение е Таблица № 2 – описание на проекта към Договора за заем, и, второ, Списъкът на стоките, които ще се финансират от заема в съответствие със сключения Договор за изпълнение на строително-монтажни работи. Тези два документа са приложени към общите документи, с които е окомплектован законопроектът, както ни беше представен от Министерския съвет.
Ако трябва, мога да прочета самото описание на проекта, променено, каквото е в официалните документи, съпровождащи законопроекта, както и Таблица № 2, където е списъкът на стоките, подлежащи на финансиране по заем № 545. Ако е необходимо да бъде допълнително прочетено, няма проблем. Този документ беше разглеждан и в комисията, като народните представители бяха запознати подробно с него.
Така че смятам, че не е необходимо да бъде отлагано гласуването на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Пирински, да се отложи разглеждането на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 65, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам един кратък въпрос към госпожа Радева, тъй като тя е представител на комисията, която е гледала изменението за ратификация. Бихте ли ми казали, госпожо Радева, кой е мотивът, поради който българският парламент заради конкретни промени в договор трябва непрекъснато да гласува нови ратификации за изменение на този договор и анекси към него? Има ли някой виновен за това, че не са добре обмислени нещата? Какви мерки е предприело правителството, преди ние, българският парламент, да поемаме такъв ангажимент?
Аз смятам, че всички много добре разбират, че някой някъде е сгрешил и сега чрез българския парламент се опитва да оправи грешката си, да я поемем колективно всички ние. Докато не стане ясно за какво става дума, аз подобен ангажимент към когото и да е, включително, ако бях в управляващото мнозинство, не бих поел.
Дайте да видим къде е грешката. Кажете ясно и категорично кои са мотивите, поради които се налага промяна на анекса. В ущърб ли е на българската страна или не? Не говоря за това, което е написано. Нека ясно, конкретно, с цифри, с думи, с виновници включително да видим как стоят нещата. Защото аз мисля, че това не е първият договор за заем, който ние сме ратифицирали и ще се налага към него да се подписват анекси. Ще предстоят вероятно и други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, на второ четене сме, не на първо. Това изказване отива на първо четене на законопроекта.
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин Мутафчиев, съжалявам, че Вашият интерес към разглеждания законопроект се породи сравнително късно. Вие влязохте в залата, след като госпожа Касидова много подробно обясни въз основа на какво е възникнал проблемът, свързан с промяната на тези две приложения – както на описанието на проекта, така и на списъка на стоките. Мисля, че на всички присъстващи стана ясно, че първоначалните разчети са били правени въз основа на идеен проект, а сега, след представянето на работния и технически проект, се налага да бъдат направени тези промени.

Междувременно с това оставащите или разликата по количествено-стойностна сметка между това, което се е получило в резултат на провеждания търг, тази разлика от средства се използва в другото направление – Б-1, доколкото разбрах.
Така че да се говори тук за персонална отговорност или за някакъв изричен проблем, свързан със забавяне, мисля, че е твърде пресилено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо Радева, че казахте, че подходът и начинът, по който се е сключил заемът е основната причина. Но аз мисля, че не е само това. Мисля, че тук се крие една друга истина, която медиите включително я знаят.
Но аз тогава искам да ви попитам нещо. Ние приехме Закона за пътищата и господин Чачев и колегите му най-много викаха точно срещу този подход, когато се касае за отдаването на концесии по чл. 126, ал. 6 по Закона за устройство на територията. Там също казваме, че по идеен проект по трасе само може да се даде концесия. И тогава няма ли да има пак нарушение и по този начин няма ли пак да поставим парламента и правителството в ситуация, в която не бива да изпада, за да демонстрира наистина едно сериозно държавническо мислене по всички проблеми, които стоят пред нас. Аз мисля, че тук се касае не само до това, че идейният проект е бил такъв, а за неизпълнение от страна на фирмата, която е била взета за посредник, тоест фирмата, която е трябвало да проучи нещата, а същевременно и проектът, който е бил изработен.
Аз искам да попитам ние ще търсим ли отговорност от тези, на които държавата е плащала – дали е било Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дали е било Министерството на транспорта и съобщенията няма никакво значение. Кой не си е изпълнил ангажимента? Ние не търсим причината и виновните, а търсим следствието, тоест в момента има проблем, не било предвидено в проекта, тъй като бил идеен проект! А защо се е стигнало до идеен проект и до промяна? И защо поставяме парламента в ситуация да променя своите решения? Това е проблемът и този проблем поставих аз пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Имайте предвид, че все пак сме на второ четене на законопроекта. Дебатът сякаш се върна към първо четене.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Той е само една точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Една точка е, но Вие можете да правите редакционни промени по текста, а не по смисъла му. Това се прави на първо четене.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да бяхте спазили правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как да го бях спазила? Никой не е направил предложение за една седмица. В залата се гласуват внесени предложения.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на изменението на Договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Гласували 87 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 15.
Законът е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, искам да направя едно съобщение.
Днес в 9,56 ч. до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков е постъпило заявление от народния представител Марианна Борисова Асенова, която на основание чл. 15, ал. 3 от правилника писмено заявява, че напуска Парламентарната група “Национален идеал за единство”.
По тази причина на основание чл. 12, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Парламентарната група “Национален идеал за единство” преустановява съществуването си, тъй като броят на народните представители в нея е спаднал под определения минимум.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”).
Госпожо Радева, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по проекта за Решение № 302-03-37 от 29.12.2003 г. за даване
на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка (проект “България –
защита на речните и морски брегове от ерозията и
абразията на водата и свързаните с тях свлащични процеси”),
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Румен Митов, който представи проекта за решение.
На 2 юни 1999 г. Народното събрание ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за осигуряване на държавен заем в размер на 25 млн. евро за укрепване на свлачищата по река Дунав и Черно море.
В периода 2000 – 2002 г. подготовката на обектите, предмет на Споразумението, се забавя вследствие на недостатъчно добрата проектна готовност за изпълнение, както и на продължителната подготовка на тръжните процедури.
Поради това забавяне на изпълнението на проекта на 28 юли 2003 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отправя молба до Европейската инвестиционна банка за удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове съгласно чл. 1 от Финансовия договор. В отговор на молбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 23 септември 2003 г. Европейската инвестиционна банка даде съгласие за изменение на Финансовия договор и за удължаване на срока за усвояване на финансовите средства до 31 декември 2006 г. чрез Изменение № 1 на Финансовия договор.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Госпожо Дикова, заповядайте да представите доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно проект за Решение
№ 302-03-37 за даване на съгласие за сключване на
Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор
между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските
брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с
тях свлачищни процеси”)

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни прочеси”).
На заседанието присъства господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Румен Митов.
Измененията на финансовия договор са свързани с удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншовете и някои технологични срокове за приемане и отчитане на извършените разходи и не засягат неговите финансови параметри. В мотивите на вносителя ясно е посочено, че това се налага поради забавяне изпълнението на проекта в периода 2000 г. – 2002 г. Причините, довели до забавянето, са от различно естество и имат обективен характер, което дава основание на Европейската инвестиционна банка да приеме нашето искане за удължаване на срока за усвояване на финансовите средства до 31 декември 2006 г.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси относно причините за забавяне на изпълнението на проектите и съответно за мерките, които са взети за преодоляване на допуснатите досега слабости, както и за ефективността от усвояването на средствата по финансовото споразумение. Изчерпателни отговори на въпросите бяха дадени от представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 12 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”)”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин Чакъров, заповядайте да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите

На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесеното от Министерския съвет проекторешение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") под № 303-03-37.
На заседанието присъстваха: господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, както и експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите. От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Румен Митов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
След проведените разисквания комисията прие мотивите на вносителя за необходимоста от сключване на това споразумение и подкрепи единодушно проекторешението с 16 гласа "за", като изрази следното
СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекторешението за даване на съгласие за сключване на Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") № 302-03-37, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2003 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви напомня, че Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за държавен заем, предназначен за защита на речните и морски брегове от ерозия и абразия и свързаните с тях свлачищни процеси, беше ратифициран през 1999 г.
Това е мярка, която тогава предприе нашето правителство като първа крачка за изпълнение на стратегията за защита на речните и морски брегове от ерозия и абразия. Спомняте си, че имаше процеси, които нанесоха значителни щети както на хората, живеещи в тези райони, така и на цялото ни общество, свързани с разрушаване на пътища, инфраструктура, с нарушения на територията на Република България. След сключването на този договор беше сключен и първият договор за изпълнение на един от проектите, включени в този заем. Това е в периода до 2003 г. единственият договор, който се изпълнява – договорът, който е сключен през 2000 г.
Повече от две години няма никакво движение по този проект. Повече от две години! Едва през 2003 г. започва работа по изпълнение на този изключително важен проект.
Разбира се, ще подкрепя това предложение за ратификация, защото смятам, че започнатата от нас работа трябва да бъде довършена, но имам два въпроса към представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Първо, каква е причината за това две години по този изключително важен договор да не се работи изобщо? Колежката от Комисията по регионално развитие спомена, че бил даден изчерпателен отговор. Този въпрос беше зададен и в Комисията по околната среда и водите, но изчерпателен отговор така и на получихме.
Вторият ми въпрос е: какво предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да се направят следващите стъпки за изпълнение на Стратегията за борба за защитата на речните и морски брегове от ерозия и абразия, защото това е един изключително важен въпрос? Ако се задоволите само да довършите законопроекта, който сме започнали, това е крайно недостатъчно и има огромни рискове да се случат отново непредвидими събития, които ще нанесат значителни щети. В тази стратегия има ясни приоритети, оценка на необходимите ресурси. Какво предвиждате да направите, за да не се повторят събитията отпреди няколко години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата заместник-министър Митов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН МИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! На въпроса на госпожа Манева, който мисля, че зададе и онзи ден в комисията, тогава й отговорих – забавянето, както е цитирано, е в периода 2000 – 2002 г. За една част от този период предполагам, че тя е по-добре информирана и от мен, защото това е във времето, през което тя е била член на правителството.
По отношение на това, което съм заварил в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – оказва се, че екипът, който беше подбран и работеше по тази програма, не беше достатъчно компетентен да може да води проектите. Имаше и забавяне в изработването на проектите. Сега всичко това, както и миналия път на заседанието на комисията докладвах, е отстранено. По абсолютно всички обекти се работи, има да се обявят още три търга. Тази сутрин имахме среща с представители на Европейската инвестиционна банка. Запознахме ги подробно с хода на проектите и те останаха изключително доволни от това, което се случва.
По отношение на това – какво предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството извън този договор – както знаете, има Национална програма, която е водеща за по-нататъшната ни дейност в областта на укрепване на свлачищата, борбата с ерозията и абразията. Има изготвени чисто технически предложения по отношение на финансиране от предприсъединителните фондове. За част от тях има одобрение. Това вече излиза малко извън днешната тема, но съм готов, ако искате, просто ще ви представя подробно това, което е извършено в момента от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по бъдещи обекти, които ще бъдат изпълнявани и финансирани чрез предприсъединителните фондове ИСПА. Работи се точно по Националната програма, която е приета доста отдавна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по тази точка от дневния ред? Няма желаещи.
Госпожо Радева, моля да прочетете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.

"РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на
Споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор
между Република България и
Европейската инвестиционна банка
(проект "България – защита на речните и
морски брегове от ерозията и абразията на водата и
свързаните с тях свлачищни процеси")

Народното събрание на основание на чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи споразумение за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – защита на речните и морски брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") от 13 ноември 1998 г." Благодаря.



ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Проектът за решение е приет.

Преминаваме към осма точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносители на проектите за решения са господин Пенчев и господин Корнезов.
Заповядайте, господин Атанасов, да представите проектите за решения на Коалиция за България.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, предлагаме три проекта за решения за промени в състава на постоянни комисии. Ще ги докладвам наведнъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, представете ги наведнъж.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Ще ги докладвам по реда на тяхното внасяне в деловодството на парламента.
Първото е:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Атанас Атанасов Папаризов за член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”
Второто проекторешение е:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
1. Освобождава Борислав Михайлов Борисов като член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Димитър Станимиров Дойчинов за член на Комисията по икономическата политика.”
И третото проекторешение е:
“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Петър Владимиров Димитров като член на Комисията по образованието и науката.
2. Избира Атанаска Михаилова Тенева за член на Комисията по образованието и науката.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Пенчев, като вносител на трите проекта за решения, моля да ги представите.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по медиите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Освобождава Юлияна Дончева Петкова като член на комисията.
2. Избира Антонина Бончева Бонева за член на комисията.”


“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вътрешна
сигурност и обществен ред

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Избира Юлияна Дончева Петкова за член на комисията.”
И третото решение:
“РЕШЕНИЕ
за попълване ръководството на Комисията по
въпросите на децата, младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Избира Нонка Дечева Матова за заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Имате думата за изказвания по проектите за решения.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай ще ги подложа на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване проекта за решение за попълване на ръководството на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, с което се избира госпожа Нонка Матова за заместник-председател.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за решение за попълване на състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с народния представител Юлияна Дончева като член на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промени в състава на Комисията по медиите, с което се освобождава Юлияна Дончева като неин член и на нейно място се избира Антонина Бонева.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за решение за попълване състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с господин Атанас Папаризов като член на комисията.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна в Комисията по образованието и науката, с който се освобождава народният представител Петър Димитров, а на негово място се предлага да бъде избрана Атанаска Тенева за член на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.
И последният проект за решение - за промяна в Комисията по икономическата политика, с който се предлага освобождаването на народния представител Борислав Борисов, а на негово място – избор на народния представител Димитър Дойчинов като член на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Заповядайте, господин Осман, да представите доклада на комисията на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Имам процедурно предложение да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев, Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт и Сергей Цветарски – началник на отдел “Регионална статистика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на тези лица в залата.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Закон за регионалното развитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава първа.
“Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Целите на закона са:
1. създаване на условия за балансирано и устойчиво развитие на районите в Република България;
2. създаване на предпоставки за намаляване на междурегионални и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на страната;
3. осигуряване на условия за растеж на заетостта и доходите на населението;
4. развитие на трансгранично сътрудничество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Имате думата за изказвания по тези текстове на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, наименованието на Глава първа и членове 1 и 2 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 3 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. Регионалното развитие е процес на формиране и осъществяване на политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на административно-териториалните единици, обединени в райони за планиране на територията на Република България.”
По чл. 4 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 4. Регионалната политика е система от нормативно регламентирани документи и инструменти, насочени към реализиране на целите на регионалното развитие в административно-териториалните единици.”
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на същия член:
“Член 5. Провеждането на държавната политика в областта на регионалното развитие се основава на следните принципи:
1. единен подход за планиране и програмиране;
2. концентрация на ресурсите за постигане на целите на регионалното развитие;
3. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката;
4. допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с други източници;
5. междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането и програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката;
6. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално и регионално равнище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Има ли изказвания по тази част от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 3, 4 и 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, докладвайте Глава втора, чл. 6.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава втора – Райони за планиране и целенасочено въздействие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава втора.
По чл. 6 има предложение на народните представители Борислав Великов, Клара Петкова и Маргарита Кънева – в чл. 6, ал. 3, т. 1 думите “с център Видин” се заменят със “с център Монтана”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая точката се заменя със запетая и се добавя “икономическо развитие, брой на население и перспективи за развитие.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Районите за планиране са с центрове и териториален обхват, както следва:
1. Северозападен район за планиране с център Видин;
2. Северозападен централен район за планиране с център Плевен;
3. Североизточен централен район за планиране с център Русе;
4. Североизточен район за планиране с център Варна;
5. Югозападен район за планиране с център Благоевград;
6. Югозападен централен район за планиране с център Пловдив;
7. Югоизточен централен район за планиране с център Стара Загора;
8. Югоизточен район за планиране с център Бургас;
9. Централен район за планиране с център София.”
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Министерският съвет определя областите, които образуват отделните райони за планиране.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението в останалата му част.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров:
В чл. 6, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
“5. Южен район за планиране с център Пловдив, обхващащ областите Пловдив, Пазарджик и Смолян;”
2. Създава се нова т. 5а:
“5а. Южен район за планиране с център Стара Загора, обхващащ областите Стара Загора, Хасково и Кърджали;”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Венко Александров, Петко Ганчев, Радослав Илиевски, Бойко Радоев, Васил Василев, Венцислав Върбанов, Александър Филипов, Румен Петков и Димитър Стефанов:
В чл. 6, ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. Северен централен район за планиране с център Плевен, обхващащ областите Плевен, Русе, Велико Търново, Габрово и Ловеч;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Марина Дикова, Снежана Гроздилова, Величко Клингов, Станимир Илчев и Адрияна Брънчева:
В чл. 6, ал. 3, т. 6 думите “център София” се заменят с “център Благоевград”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Марияна Костадинова и Христо Георгиев:
В чл. 6, ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. Централен северен район за планиране с център Велико Търново, обхващащ областите Велико Търново, Плевен, Ловеч, Габрово и Русе”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сийка Димовска и Владимир Димитров:
В чл. 6, ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. Северен централен район за планиране с център Велико Търново, обхващащ областите Велико Търново, Плевен, Ловеч, Габрово и Русе”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Петя Божикова, Емил Кошлуков, Димитър Ламбовски, Христо Механдов и Атанас Щерев:
В чл. 6, ал. 3 се изменя така:
“(3) Районите за планиране са девет с центрове и териториален обхват, както следва:
1. Северозападен район за планиране с център Монтана, обхващащ областите Монтана, Видин и Враца;
2. Северен централен район – запад за планиране с център Плевен, обхващащ областите Плевен, Ловеч и Габрово;
3. Северен централен район – изток за планиране с център Русе, обхващащ областите Русе, Велико Търново, Разград и Търговище;
4. Североизточен район – запад за планиране с център Варна, обхващащ областите Варна, Шумен, Силистра и Добрич;
5. Югоизточен район за планиране с център Бургас, обхващащ областите Бургас, Сливен и Ямбол;
6. Южен централен район – изток за планиране с център Стара Загора, обхващащ областите Стара Загора, Хасково и Кърджали;
7. Южен централен район – запад за планиране с център Пловдив, обхващащ областите Пловдив, Пазарджик и Смолян;
8. Югозападен район за планиране с център Благоевград, обхващащ областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София-област;
9. Западен централен район за планиране с център София, обхващащ област София-град”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) На територията на Република България се обособяват райони за планиране.
(2) Районите за планиране се формират на основата на областите в зависимост от географското им разположение, икономическото им развитие, броя на населението им и перспективите им за развитие.
(3) Районите за планиране са с наименование и териториален обхват, както следва:
1. Северозападен район за планиране, обхващащ областите Видин, Враца и Монтана;
2. Северен централен район за планиране, обхващащ областите Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч;
3. Североизточен район за планиране, обхващащ областите Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич;
4. Югоизточен район за планиране, обхващащ областите Бургас, Сливен и Ямбол;
5. Южен централен район за планиране, обхващащ областите Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора;
6. Югозападен район за планиране, обхващащ областите София, Софийска, Кюстендил, Благоевград и Перник.
(4) Центровете на районите за планиране се определят от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, още когато се обсъждаше на първо четене този законопроект, аз повдигнах въпроса за това, че формирането на районите за планиране не е много ясно въз основа на какви критерии почива. Сега вече в предложената от комисията редакция се вижда, че са добавени някои критерии, но те може би не са достатъчни, като имам предвид, че в една работна група, която беше сформирана през м. май, предложените от мен критерии включваха: първо - географско и геостратегическо значение, второ - техническа инфраструктура, трето – административен капацитет и потенциал, четвърто – устойчиво регионално развитие, пето – икономическо развитие – равнище и динамика, шесто – структура на икономиката, седмо – демографска структура и човешки ресурси, осмо – заетост и безработица, девето – социална инфраструктура и десето – околна среда.
Беше ясно още тогава на повечето колеги, пък и аз така смятам, че област Монтана и в частност град Монтана естествено имат едно не само географско и геостратегическо, но ако щете и транспортно-географско централно разположение, като се има предвид, че оттам минава почти меридианният път от Лом през Монтана – Петрохан – София – Солун и, разбира се, международният път Видин – първокласен път Монтана – Враца през Ботевград за София.
Но и по другите критерии и статистически показатели, а тук има хора, които разбират от статистика като брутен вътрешен продукт, брой на икономически акцизните предприятия, приходи от продажби, реализирана брутна продукция по икономически сектори, брой и структура на населението, естествен и механичен прираст, населени места и урбанизирани територии и т.н. – всички тези показатели бележат една благоприятна тенденция в област Монтана и доказват, че област Монтана разполага с необходимия капацитет и потенциал за реализиране на стратегическите цели и задачи за решаване на специфичните проблеми на Северозападния район за планиране с цел осигуряване на балансирано развитие на районите и устойчив икономически растеж на трите области, обхванати от Северозападния район за планиране.
Град Монтана е утвърдил своята роля на областен център за регионално развитие и като център на Северозападния район за развитие може да създаде благоприятни условия за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в региона.
Както е известно, един от основните принципи, залегнали в проекта на Закон за регионалното развитие и по-конкретно при определяне на районите за планиране и целенасочено развитие, е подпомагането на икономическото и социално преструктуриране и преодоляването на неблагоприятното състояние, в което се намират.
Във връзка с това, ако определянето на град Видин за център на Северозападния район за планиране има за цел област Видин да получи възможност за икономически растеж чрез една по-активна и целенасочена държавна политика, то предстоящото изграждане при Видин – Калафат на втория мост по българския участък на р. Дунав – част от трансевропейския коридор № 4, ще бъде достатъчен фактор за бързото икономическо развитие на областта и сериозна предпоставка за привличане на инвеститорския интерес. В случай, че избирането на град Видин за център на Северозападния район за планиране през 1999 г. е целяло постигането на уеднаквяване и равнопоставеност между регионите, то поради споменатите по-горе причини област Видин ще има видимо предимство и перспектива за икономически растеж и без да е център на район за планиране.
Предвид горепосоченото се надявам, че силата на аргументите ни, подкрепени практически от цялата монтанска общественост, ще наклони везните на размисъл у всички колеги след малко, когато ще се гласува това предложение и те ще подкрепят очевидно по-справедливото решение за център на Северозападния район за планиране да бъде избран град Монтана. Ако това предложение все пак не бъде възприето в пленарната зала, то ние ще продължим нашите усилия, за да убеждаваме вече колегите от Министерския съвет в правотата и обосноваността на монтанската кауза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
За реплика имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа! Когато се говори за геостратегически предимства, се връщаме назад в историята – преди 20 века. Тръгваме от римско време, минаваме през Византия и там хората, които са работили с прости мерки, са изчислили, че Видин се намира на 230 км от София, от Букурещ и от Белград.
И западните хора, които помогнаха за този Дунав-мост, също са изчислили, че там е добре да има такъв мост не само заради геостратегическите предимства на Кутловица, на Михайловград, на Монтана и пр., във вътререгионалното развитие на областта Видин – Враца – Монтана, а геостратегическо място, което да определя и мястото на България и там да се отвори тя към Европа. За такъв тип геостратегически предимства става въпрос.
Иначе другото означава, че в проблемите на Варна ще вкараме проблемите на Каспичан, в проблемите на област Видин – Враца – Монтана проблемите на Макреш и тук да стане една говорилня на локални симпатии към родните ни места или местата най-вече, от които сме избрани.

Що се отнася за междурегионалните пропорции, и Видин, и Монтана – те са все на дъното. Враца е малко по-напред. Колегите от Враца ще говорят за Враца. Никога досега не съм си позволявал единствено местният патриотизъм да ме води в изказванията ми в парламента, или пък мястото, от което съм избран.
В случая погледнете от интересите на България, които още древните хора и по време на Второто българско царство са ги разчитали и пресмятали в някакъв план, когато са вземали решение за административно и териториално устройство, а не само и единствено колко служби още ще открием в някой бивш окръжен град. Защото ако се ръководим от такива псевдопатриотарски и местни подбуди, тъй като тук сме 240 души, сигурно ще извадим 240 аргументи и ще станем като Вавилонската кула по толкова важен въпрос.
Предлагам това да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Часът на истината наближава. Спомнете си 80-те години, когато по силата на членството си в Политбюро на ЦК на БКП другарят Милко Балев определи Ловеч за областен център. Плевенчани бяха страшно недоволни от тази негова позиция. Когато през 1991 и 1992 г. Филип Димитров беше министър-председател и отново се определяха областните центрове, за да не премине Ловешка област към Плевен, може би колегите от Плевен ще се досетят, приложихме една военна хитрост и назначихме областен управител от Габрово, за да остане Ловеч на неутрално място. Това в рамките на шегата.
Всички от вас, които познават историята на България, знаят, че естественият географски, топографски, военен, исторически, политически, административен и икономически център на Северозападна България е Враца. Враца има опит в управлението на Северозападна България. Като допълнително доказателство, че Враца заслужава да бъде център на Северозападна България, искам да изтъкна едно социологическо изследване от средата на миналата година, което доказва, че врачани са най-предприемчивите, най-подготвените и най-образованите хора в цяла България след софиянци, където са струпани повечето българи и целият интелектуален потенциал на нацията.
Искам отново да повторя на колегата Великов, че Враца има историческите предпоставки да бъде център на Северозападна България. Уважавам Видин, уважавам Монтана, но мисля, че изборът трябва да падне на Враца.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Враца ще я приемем, но Монтана – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Великов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
При цялото ми уважение към господин Миков, към Бабините Видини кули и към Макреш, все пак естественият център на Северозапада е Монтана.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Господин Пейков каза, че е Враца.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако приемем, че Видин и Монтана са на дъното, с което донякъде мога да се съглася, защото онзи край наистина има нужда от много грижи и инвестиции, повтарям тезата, че Видин с втория мост на Дунав действително ще получи решаващ тласък. А какво ще получи Монтана?! Добре, във Враца са най-образованите хора. Там и брутният вътрешен продукт също е голям. Значи от едната страна е Враца със своята богата традиция, от другата страна е Видин с моста, а Монтана – притисната в средата, но пък е естественият център на Северозападна България. Трябва да има някакво елементарно чувство на справедливост. То е в това Монтана да бъде центърът на Северозападния район за планиране. Не искам да критикувам колегата Пейков, че не е направил никакво предложение за Враца, но в момента обсъждаме направените предложения. Едно от тях е Монтана да стане център на Северозападния район за планиране, което ви моля да подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, заедно с народните представители Стефан Мазнев и Васил Василев сме направили предложение, което смятам, че е по-гъвкаво и което до голяма степен тушира различията, които се появяват при гласуването на този законопроект. Ние смятаме, че областите за планиране трябва да бъдат девет, а не шест. И не трябва да се робува на това, че правителственият законопроект визира шест области, а дори и на това, че предишното правителство също се беше насочило към шест области.
Не е толкова важно кой ще бъде центърът, макар че не приемам сега ние да приемаме областите за планиране, а да делегираме на Министерския съвет той да определя центровете. Въпросът е, че ако България бъде разделена на девет области за планиране, ние смятаме, че това ще бъде полезно за нашата икономика и за България. Още повече, че има райони, които естествено присъстват в икономиката на страната с едно значително участие.
В допълнение на сегашните шест района за планиране, ние предлагаме район за планиране да стане Старозагорска област. В момента Старозагорска област казва, че е второто енергийно сърце на България. След затварянето на първи и втори, а и на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” и преди да се построи “Белене”, Стара Загора и Старозагорска област очевидно ще станат първото енергийно сърце на България – район с много богата история, с културни институти и много силна икономика. Не виждам дали България има полза от това, тя да бъде пришивана към един или друг до голяма степен изкуствено създаден район за планиране.
Предлагаме същото да стане и с Плевен. Плевенска област също е област с много богата история, културно и историческо наследство, с много силна наука, което важи и за Стара Загора. Предложението е в Северна България да има само две области и според правителствения проект – между Видин и Русе да няма никакъв друг център. Това ми се струва несъстоятелно. Не смятам, че икономиката на България ще загуби, ако имаме повече райони за планиране и целенасочено въздействие, както гласи законопроектът, още повече когато става дума за естествено обособени и оформили се райони, които ще станат райони за планиране в резултат на една по-гъвкава система.
Третото наше предложение е за Благоевград. Считаме, че с оглед особеностите на Благоевградска област по-полезно ще бъде наистина тя да бъде обособена като отделен район за планиране и целенасочено въздействие. Ето защо аз ще ви моля да подкрепите това наше предложение, защото наистина ние сме убедени, че то не само не е против икономическите интереси на България, а много по-добре отговаря на тези икономически интереси и това икономическо планиране ще способства за по-доброто развитие на всички тези центрове за планиране, които ние създаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплика? Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Соколов, имам една реплика към Вас. Като цяло ние, народните представители от Старозагорски избирателен район, подкрепяме философията на Вашето предложение, но тук се сблъскваме със следното. Вие като цяло не подкрепяте предложението Министерският съвет да определя центровете на районите за планиране, но, от друга страна, Вие предлагате Министерският съвет да определи областите, които образуват отделните райони. Аз не се впускам в какъвто и да било дебат, що се касае до центровете. Винаги съм защитавал друго – предпоставките и даденостите, и критериите. Но тук искам да Ви кажа, че според нас по-добро е предложението, което ние сме формулирали впоследствие, в което се описва кои области да включват районите за планиране. Според нас това би следвало да бъде записано като текст, а не да се делегира на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Соколов, ако желаете… Не желаете да се възползвате от правото си на дуплика.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Макар че в едно стихотворение е казано, че “България е колкото една човешка длан”, ако човек отвори географския атлас на света, ще види, че въпреки че населението примерно на Белгия е колкото на България, България има три пъти по-голяма територия. Примерно Южна Корея има 40 млн. население – ние имаме 8 милиона, 7 милиона дори – а са също 3 пъти по-малко по територия от България. Една голяма Германия, която е с 80 млн. население – 10 пъти повече от нашето - по територия е само 3 пъти по-голяма, колкото и парадоксално да звучи.
В този смисъл аз също смятам, че напълно механично тази територия на България се разделя на шест. Нека да обърнем внимание на това, че хората, поне повечето от тях, нямат достатъчно средства да ходят по няколко пъти до някакъв административен център и нека наистина услугите да са по-близо до гражданите. Пак казвам, България никак не е малка по територия, макар че населението й никак не е голямо. Много по-логично е България да бъде разделена наистина, както и господин Соколов каза преди малко, това е наше общо предложение, на 9 такива района. Ние дори сме упоменали центровете. Защото не само по отношение на енергетиката - тук господин Соколов каза няколко думи… Наистина, след като закрием 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, Стара Загора ще остане най-големият административен център. Но и в енергийната стратегия е записано, че ние трябва да обръщаме внимание на ресурсите, да се развиват добре и да се отделят повече инвестиции. И не само това.
По отношение на туризма. За да развиваме туризма – в Старозагорска област има наистина голям потенциал в тази насока. Такава е община Павел баня, с. Ягода, Старозагорски минерални бани, където се лекуват почти всички заболявания. Да не говорим за розопроизводството, за това, че Стара Загора е университетски център. Във военно отношение, по отношение на историята е един град с близо 6000-годишна история.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: А не като Монтана.
СТЕФАН МАЗНЕВ: А не като Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Монтана също има стара история.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Уважаеми дами и господа, разберете, много по-гъвкаво е в контекста на това какво е населението на България и каква е територията на първо място да бъдат 9 района за планиране. И след това наистина молим всички да подкрепят нашето предложение един от тях да бъде с център Стара Загора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Реплики няма.
Доцент Анелия Мингова, заповядайте. Вероятно ще чуем хубави думи за Плевен.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина беше много примамливо предложението да формираме 9 района за планиране, но още на първо четене стана ясно, че тенденцията е обратна и след като досега у нас е имало 6 района за планиране, твърде трудно бихме могли да защитим увеличаването на тези райони към този момент. Затова аз и всички народни представители от 15.избирателен район сме направили предложение в рамките на предложените от Министерския съвет 6 избирателни района в закона да се извърши промяна на центъра на района за планиране – говоря за Северен централен район – като ние предлагаме този център да бъде Плевен.
Аз споделям това, което беше казано от господин Великов, с оглед обективните критерии, които трябва да имаме предвид, определяйки центровете на район. И искам сега да обоснова пред вас, че за център на Северния централен район всички тези обективни предпоставки и условия са налице в гр. Плевен. В обхвата на Северния централен район са петте области…
Господин председател, дали бихте могли да направите забележка на някои в залата и това да не ми се зачита за време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, които сте в залата, моля седнете, за да чуем госпожа Мингова, пък и всеки един народен представител! Убеден съм, че взаимно се уважаваме, независимо от нашите политически различия.
Още веднъж призовавам народните представители да седнат на местата си.
Имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Изборът на център трябва да бъде, на първо място, обусловен от геостратегическото и географското разположение на града, който е областен център. В рамките на петте области, включени в Северния централен район, такова стратегическо географско значение има Плевен, който е естественият географски център на Северна България. Разположен е в Централна Северна България, като на север границата на областта е р. Дунав, а на юг – Предбалкана.
За целите на дейността на районите за планиране е нужно да има изградени трайни икономически, социални, инфраструктурни и комуникационни връзки между включените в границите на района области и техните общини. Такива връзки исторически са се обособили между общините, включени в областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Тези връзки между четирите области са се развивали непрекъснато поради компактното им географско положение и са се задълбочили след 1934 г. с приемането на административно-териториално устройство на страната, според което Плевен е една от 7-те области, включваща съществуващите общини от сегашните четири области – Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. По-късно, през 1987 г. същите общини са включени в рамките на една от 9-те области на територията на Република България. По този начин административно-териториалното деление винаги е било предпоставка за създаването и развитието на трайни връзки по отношение на техническата и социална инфраструктура, свързани със здравеопазване, опазване и възпроизводство на околната среда, култура, образование и социално обслужване.

Област Русе с център гр. Русе стои изолирано от останалите четири области и техните общини, включени в северния централен район за планиране. Трудно можем да си представим възможността центърът на плановия район да е разположен на неговата североизточна граница при отстояние до всеки от центровете на останалите включени области в километри много по-голямо, отколкото е между гр. Плевен и центровете на останалите три области. Разстоянието и липсата на достатъчно добри транспортни комуникации ще затрудни дейността на Съвета за развитие и изградената към него администрация в осъществяването на планирането, координацията на програмни проекти и контрола върху средствата за тяхното реализиране. За резултатното функциониране на този Съвет за регионално развитие най-логично и законодателно целесъобразно е центърът на този район да бъде ситуиран в гр. Плевен.
Нека да припомня и някои други характеристики на Плевен и региона в подкрепа на обособяването му като център на северния централен район за планиране. Казах вече, че това е утвърден географски, икономически и културен център на Северна България, седмият по големина град в България, а населението на общините, включени в Плевенска област, е най-многобройно в сравнение с населението на останалите четири области на територията на района. Той е важен железопътен възел. Предстои изграждане на фериботен комплекс. Не е без значение преминаването в рамките на областта и в близост до нейната южна граница на продължението от автомагистрала “Хемус”. Плевен има добре развита икономическа и административна инфраструктура, като в града са съсредоточени стратегически важни производства. Много е важно да се посочи, че в границите на областта предстои изграждането на втората АЕЦ “Белене”. На територията на Плевен се намират и двата големи селскостопански института в страната.
Без да занимавам с подробности по-нататък аудиторията на Народното събрание, искам да ви уверя, че с оглед на изложеното ние, народните представители от Плевенския многомандатен избирателен район, ви предлагаме да подкрепите нашето предложение Плевен да бъде център на северния централен район за планиране, като от изложеното става ясно, че той има капацитет и ресурси за институционално и кадрово осигуряване на провеждането на националната политика за регионално развитие и това му дава основание да бъде определен за център на северния централен район за планиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Осман, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Мингова, убеден съм, че Вие като опитен юрист много добре осъзнавате, че не става въпрос за административно-териториално устройство, а въпрос за планови региони. Голямата ми молба към всички колеги е…
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Ти въобще не си слушал какво говорих!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Разбира се, всеки народен представител има право да направи предложение. Примерно, има колеги, които са предложили моят град да отиде в някакъв друг град. Но по-важното е кои са областите в плановия регион, няма никакво значение кой град е център на плановия регион. Абсолютно никакво значение.
Госпожо Мингова, молбата ми към Вас е Вие като опитен юрист да кажете на всички народни представители, че не става въпрос за административно-териториално устройство. Няма нищо общо с административно-териториалното устройство. Аз разбирам, че всеки колега е направил предложение, нормално е всеки да го защити, но да даваме примери, че инфраструктурата или населението, или опитът на Плевен или на друг град е повече, според мен не е много сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринчев, заповядайте, имате думата за втора реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Мингова, аз нямам пристрастия към определен център за планиране или за област, която да бъде център за планиране. Имам свое мнение, което не съвпада много с мнението на комисията, но това си е мое мнение. Вие предлагате Плевен. Добре, това аз няма да го коментирам. Но по-нататък в закона в предложението на комисията е записано, че центърът на района ще се определя от Министерския съвет. Моля Ви като юрист да вземете отношение по този въпрос. Аз лично не възприемам, че центърът за планиране, областта, която ще е център за планиране, ще се определя от Министерския съвет. Това създава предпоставки една година да бъде един град, а друга година да бъде друг град, зависи каква конфигурация ще има в Министерския съвет.
Така че Ви моля да вземете отношение по този въпрос в дупликата. И може би съзнателно или несъзнателно пропуснахте, че когато бяха девет области, Ловеч беше центърът на областта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Чобанова има думата за трета реплика.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, безкрайно много уважавам както Плевен, така и неговите народни представители и никога не бих се осмелила да цитирам точно определен регион, когато става въпрос за един принципен проблем и принципно разрешаване на този проблем, поставен от високо място като Европейската комисия. Понеже в изложението на колежката беше цитиран Русенски избирателен регион, аз бих искала да припомня, че и понастоящем Русе и Русенска област е естественият административен център на Североизточна област.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Тук става въпрос за централна северна област!
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Да, североизточна и централна област. Затова намирам за съвсем нормално да продължи да бъде такъв и в плановото разделение на България при влизането й в Европейския съюз.
Бих искала също така да се възползвам от възможността да подчертая, че Русе и Русенски регион също имат развита транспортна инфраструктура във всичките видове транспорт. Аз не съм подготвена с подробно експозе като колегите ми, но бих искала да подчертая, че имаме всички предпоставки да продължаваме да отстояваме своята позиция и в това, което фигурира в момента в предложението на колегите от Комисията по регионално развитие.
Подкрепям това предложение и моля колегите да се съобразят с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, заповядайте за дуплика.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Разбира се, господин Осман, че не става дума за административно-териториално деление, но ако обърнахте внимание, в моето изказване беше даден пример, че десетилетия наред, когато Плевен е бил център на административно-териториално обособена област, това му е позволило да изгради този имидж от гледна точка на инфраструктура, на комуникации, което би му позволило сега да бъде център на региона, защото Съветът за регионално планиране ще бъде там, а това ще позволява по-добре да комуникират всички тези лица, които биха се опитали да защитават съответни проекти, които да се реализират в рамките на района за планиране. (Народният представител Михаил Миков репликира госпожа Мингова.)
Бихте ли направили забележка на господин Миков, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, пазете тишина в залата!
АНЕЛИЯ МИНГОВА: На въпроса, който постави господин Маринчев. Нашето предложение, господин Маринчев, е направено на фона на предложението на вносителя, а то предвижда центровете на регионите за планиране да бъдат уредени на законово ниво. Така че моето предложение на базата на тази аргументация, която предложих в основното си изложение, позволява да се защитава достатъчно убедително промяната от предложението на вносителя. Аз отново ще подчертая моите безкрайни уважения към историческите и всички останали достойнства, които има Русе, но Русе в рамките на северен централен район за планиране просто няма своето естествено място. Така че, както каза и госпожа Чобанова, ако той би могъл да бъде някакъв център, ние можем да мислим за друг регион, а това е североизточният регион.
Дали трябва да бъдат законово определени? Аз мисля, че предложението на комисията, което вече се явява вторично, след като народните представители са направили своите предложения, заслужава да бъде обсъдено и вероятно подкрепено, ако никое от другите предложения не намери подкрепа. Защото действително се оказва, че в рамките на планирането на Европейския съюз, а когато евентуално от началото на 2007 г. станем членове на този съюз, ще трябва да се съобразим с тяхното времево, хронологично ниво на планиране, оказва се, че след една година ние ще трябва да обсъждаме отново по друг начин въпроса за районите за планиране, което едва ли ще позволи да запазим тези шест района за планиране.

Това означава, че в рамките на година или година и половина е далеч по-оперативно Министерският съвет на фона на това, че досега центровете за планиране са уредени в едно постановление на Министерския съвет, на практика то да продължи да функционира, като дори няма непременно приемането на закона да е обусловено от някаква промяна. Разбира се, Министерският съвет в оперативен порядък да би могъл да извърши такава корекция. Иначе рискуваме този дебат да бъде подновен на законодателно ниво в доста скорошен период от време, което може би не е целесъобразно.
И законовата уредба, и тази, която позволява на ниво постановление на Министерския съвет да бъдат определени центровете на планови региони, е възможна, защото не е необходимо непременно центровете на региони да бъдат уредени на законодателно ниво. Така че принципно споделям подобен вариант, но моето предложение е на фона на вносителя и аз затова го защитих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Искам да помоля господин Хаджийски да вземе думата по поставените проблеми.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да посоча няколко аргумента в подкрепа на решението, което се предлага от комисията. Не е въпросът дали са шест, девет или повече центровете. Първо, има европейски регламент, който определя долна граница на населението 800 хиляди и горна граница – 3 милиона души. Ако направим много райони, ние ще нарушим този регламент, границата ще спадне под това население.
Вторият аргумент е, че промяната на тези райони е много сложна процедура в момента в Европейския съюз. Съвсем накратко, когато някоя страна-членка реши да промени своите региони за планиране, тя внася своето предложение в Статистическия програмен комитет, този комитет ги съгласува и тогава се получава тази промяна. Защо? Защото Европа вече не иска да работи на ниво държави, тя иска да работи на ниво региони, на по-ниско ниво. А всичко, което казахте за центровете, е вярно. Административните центрове не ни интересуват. Трябва да ви кажа, че ние вече три години работим по този начин и никой не е усетил къде са административните центрове. Тях ги няма де факто. Защото тук става въпрос за национална териториална статистическа единица. Статистическа! Само за събиране на данни, тук не се разпределят нито някакви средства, нито се изпълняват някакви административни функции. Те не са нито някакво второ ниво на администрация, нито са местно самоуправление, те не съществуват в административната страна на въпроса. Но те трябва да бъдат наблюдавани доста дълъг период от време, тъй като статистиката не може да даде данни за един регион на базата на едногодишно наблюдение, трябва да се направи така нареченият динамичен ред – поне три, четири, пет години, за да бъде дадена снимка, да бъде даден динамичният ред на регионите и тогава да могат да се вземат каквито и да са решения.
Затова тази процедура е много сложна. Но това решение е важно. Ще ви дам друг пример. Страните-членки, които влизат в момента в Европейския съюз, десетте нови кандидат-членки, ще подпишат специални анекси в своите договори за присъединяване, че три години няма да пипат своите региони. Не от някакви други съображения, а просто трябва да се натрупат данни за тези региони.
Затова всички съображения, които чух, са много логични – за шест, девет и т.н., но в момента са шест. Ние даваме три години данни за шест региона, трябва още 1-2 години да се натрупат данни и след това Народното събрание може да направи промени, но чрез съгласуване. Това не е вече чисто вътрешна работа, това е европейски проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Хаджийски.
Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз няма да се съобразя с препоръката на господин Миков, която смятам за много ценна – да тръгна от историческото развитие на Благоевград, защото смятам, че народното представителство е достатъчно интелигентно и знаещо, запознато с историята на България и знае историята на този град, която наистина е една славна история.
Ще си позволя да разгледам и да обоснова предложението, което е направено от мен и от моите колеги от Благоевградския район, от една малко по-различна гледна точка защо Благоевград трябва да бъде център на район за планиране. Нашето предложение София да не бъде център на район за планиране е сериозно обосновано. Проблемите на София, икономическото развитие на София, социалното и културното развитие на София не са в съответствие с проблемите на цяла Югозападна България. Защо е важно това? Защото все пак още веднъж искам да припомня, че ролята на един център на район за планиране е да се създадат такива условия, щото да могат да се разработват адекватни планове, регионални планове за развитие, адекватни програми и адекватни проекти. От тази гледна точка Благоевград като евентуален център на район за планиране отговаря по-пълно на изискуемите условия от София. Той е общо взето на една степен или малко по-висока степен на развитие от останалите областни центрове. Но той има други предимства, които му дават правото да претендира за център на район за планиране. И аз ще си позволя да ги маркирам пред вас.
На първо място, голяма част от регионалните административни институции, които биха били полезни при разработването на плановете и програмите, които в крайна сметка са целта на този закон, са разположени на територията на Благоевград. И в тази посока при вземане на съответните решения на регионалните съвети за развитие, както и при работата на дирекциите, които тепърва ще се създават към тези съвети, тези институции биха били изключително полезни.
На второ място, Благоевград е университетски център, където са концентрирани два големи университета и предстои да бъде открит трети, в които се работи точно за създаването на такъв вид кадри. От тази гледна точка административният потенциал на града е значително по-богат от този на останалите областни градове, които биха могли да претендират за център на район за планиране.
На трето място, има голям брой неправителствени организации, които имат вече сериозен опит в изготвянето и спечелването на проекти. Те биха могли да осигурят дори логистична подкрепа за това самите общини да подготвят адекватни и конкурентоспособни проекти.
Ето тези четири предпоставки мисля, че са от съществено значение за това да подкрепите нашето предложение Благоевград да бъде център на югозпадния район за планиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дикова.
Има ли реплики към госпожа Дикова? Няма реплики.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз вече казах, че нямам пристрастия към определен център за планиране, към определена област, която да се яви център на района за планиране и не в тази насока ще бъде моето изказване. В репликата си към госпожа Мингова вече засегнах въпроса, че в окончателния текст на комисията се предвижда областният център, който ще бъде център на района за планиране, да се определя от Министерския съвет.
Становището на госпожа Мингова, която уважавам като юрист и председател на Комисията по правни въпроси, аз лично не възприемам.
По-нататък в закона се предвижда в центровете на районите за планиране да се създаде специална дирекция, която ще осъществява цялостната дейност по регионалното планиране. Ако ние допуснем Министерският съвет да определя центровете на районите за планиране, според мен ще създадем предпоставка… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господа народни представители, моля за тишина в залата! Тези народни представители, които имат толкова спешни разговори да водят помежду си, моля разговорите извън залата! Нека взаимно да се уважаваме.
Господин Близнаков, много Ви моля!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Ако Министерският съвет определя центровете на районите за планиране, се създава една много по-мобилна възможност много често да се променя този център за районно планиране. Може да е по-често от една година, стига да се появи фигура в Министерския съвет, която ще лобира за Видин или за Монтана.
Аз съм за това центровете на районите за планиране да бъдат определени със закона. В тази насока беше изказването и на господин Хаджийски, който говори за стабилност на районите за планиране, което е изискване и на Европа.
Затова аз правя официално предложение за отпадане на ал. 3 и ал. 4 от предложението на комисията и да остане ал. 3 от предложението на вносителя. Тоест, районите за планиране, центровете на районите за планиране още в закона да бъдат определени. Предлагам да отпадне ал. 3, която казва: само териториалния обхват и наименованието. И ал. 4 от предложението, че центровете на районите за планиране се определят от Министерския съвет.
Надявам се, че това ще бъде подложено на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сега правите това предложение за отпадане на ал. 3 и ал. 4 от предложението на комисията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, и да остане ал. 3 от проекта на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване думата има господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ако трябва да профанираме днешния дебат, би трябвало да кажем, че става дума само за центровете на регионите за планиране за някакви местнически интереси и нищо друго. Според мен нещата не стоят точно така. Става дума за достатъчно сериозни неща, а не само за основните статистически единици, тъй като днес приемаме закон за регионалното развитие. Става дума за една дълготрайна стратегия, в която важно място, разбира се, имат и т.нар. статистически единици, важно място имат регионите за планиране, след време вероятно ще има някакви промени в териториално-административното деление, става дума за стъпване на здрави принципи, здрав подход.
Ако дебатът в чл. 6 днес е толкова оживен, то е, защото не бяха достатъчно ясно аргументирани критериите за териториалния обхват и бройката на тези основни региони за планиране. Защо шест, а не четири? Защо шест, а не девет? Ако внимателно видим тези така формулирани шест региона за планиране, ще видим, че има достатъчно голям дисбаланс и в териториален обхват, и в брой население, и в икономически параметри и т.н. Най-малкият регион за планиране е Северозападният с около 800 хиляди население. Най-големият централен Южен район е с над 2 милиона население – колкото Македония. За какъв подход става дума тогава?
След време едно решение, което е взето вероятно набързо през 1999 г., ще бъде променяно. Беше казано, че предстои ново обсъждане. Но кога трябва да променим едно решение, което явно не е било достатъчно добре обмислено и със солидни аргументи? След време, когато още повече ще ни тежат тези години, през които ние сме стъпили на тази база или сега тук, днес в залата. Смисълът да определяме бройките, териториалния обхват на регионите за планиране в закон, а не с министерско постановление, е точно този – да създадем една стабилна законодателна основа, на която след това ние ще стъпим в различните сфери – статистика, териториално-административно деление и т.н., но стабилна, която няма да я променяме след две или три години. Затова ни трябват аргументи.
Достатъчно голям е хаосът в момента, забележете, в отделни структури в държавата – МВР, съд и прокуратура, образование, здравеопазване, основни комуникационни единици, пътища, жп транспорт, отделни центрове, отделен териториален обхват и липса на всякаква ясна стратегия за препокритие и единна мисъл в тези системи. Затова е толкова важен този чл. 6. Както казах, не бива да профанираме този дебат за центъра – дали да е в Макреш или в Горна Малина. Ако трябва да го профанираме, можем така да подходим. Темата е достатъчно сериозна. Още повече, че в така посочените региони за планиране, както са в законопроекта, има вътрешни противоречия, сериозни вътрешни противоречия.
Аз ви приканвам да подкрепим идеята, която според мен е по-разумна, за девет региона за планиране – пет в Южна България и четири в Северна България. Аз ви приканвам да подкрепите нашето предложение за разделянето на Централния южен район на две и обособяването на един характерен, може би един от най-характерните региони в икономическо отношение, какъвто е регионът около комплекса "Марица-изток", в който работят над 25 хиляди човека, със стабилни исторически традиции, комуникации и редица други взаимовръзки. Но все пак това е един от най-силните икономически региони, който тепърва предстои също да се развива.
Може би трябва да имаме предвид, че за деветте региона бяха правени подписки. Миналата седмица при председателя са внесени над 20 хиляди подписа, ако въобще това би трябвало да има отношение към темата и би трябвало да го вземем предвид.
Както казах, не бива да профанираме темата единствено с центровете на региони. Става дума за нещо много по-важно, много по-сериозно, проблем, който би трябвало да даде стабилност и една по-далечна перспектива за решаване на редица други проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, като цяло аз подкрепям Вашите аргументи. Още един път ще обърна внимание, предлагайки девет района, ние сме прецизирали не само областите, а и центровете, и считам, че от тази гледна точка би било добре вие да подкрепите нашето предложение, предвид това, че то визира цялостно проблема. Тоест, ние действително сме се постарали да предложим една формулировка, която би устроила повечето от тук представените колеги, от една страна, и, от друга страна, действително не дава възможност на Министерския съвет да взима решения по този въпрос. Защото преди малко казах, във връзка с предложението на господин Соколов, че те предлагат да отпадне възможността да се определят центровете, но не предлагат кои области да влязат вътре.
От тази гледна точка ще ви помоля за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Отиването от 6 към 9 области мисля, че е с идея за профанизиране на разговора – това, от което Вие казвате, че трябва да бягаме. Мисля си, защо да не са 12, да речем, а 9? Например мои колеги казаха, че могат да бъдат 3 или 4.
Много успешно мога да защитя тезата, че Ботевград, например, е с изключително по-големи възможности от София като административен център.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това официално предложение ли е?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, само правя реплика на господин Димитров. Тоест, това е профанизиране на разговора и, според мен, е едно несериозно отношение.
Мисля си, че господин министърът не трябва безмълвно да следи този безсмислен дебат. Има обективни критерии, статистически данни и други финансови съображения, имаме и препоръка от Европейския съюз. Този дебат се води вероятно вече четвърта година и си мисля, че не можем да излезем успешно, ако отиваме на едно компромисно предложение от 6 на 9, 12 или някакво друго число. Не е добре от съответния избирателен район народни представители да стават и много разпалено да предлагат областни центрове с какви ли не аргументи.
Казах Ви, разбира се, шеговито, че Ботевград е център, бих казал българската “Силициева долина” – център на микроелектрониката и пр.
Трябва наистина Министерският съвет да излезе с ясна позиция, ясни аргументи и предложения, които да бъдат подкрепени от народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Ремзи Осман за трета реплика.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин Димитров, имам един въпрос към Вас: как определихте, че Кърджали трябва да бъде към плана в регион Стара Загора, когато Кърджали граничи с Пловдив, с Асеновград и Първомай, а във Вашето предложение виждам, че отива на 200 км в плана на регион Стара Загора. Бихте ли ми обяснили кои са били причините? Не ми е много понятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате право на дуплика в рамките на 3 мин.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): По отношение на репликата на господин Ламбовски: неслучайно не говорих за центровете на регионите за планиране. Пределно ясно е, че администрациите, които ще бъдат създадени и които ще имат толкова важни функции за подготовка на проекти за усвояване на средства от предприсъединителни фондове, не могат да бъдат местени. От тази гледна точка е абсурдно да се мисли, че независимо кой определя центъра за регион – дали сега ние ще го определим или след време Министерският съвет, тези центрове на региони могат да бъдат местени току-така. Администрациите са трайни, те трябва да са високопрофесионални, аргументирани, мотивирани и не могат да бъдат местени. Една година в един град, а друга – в друг, просто ей така – да угодим на този или онзи. От тази гледна точка центровете, както и териториалният обхват трябва да бъдат трайно решими. Естествено, че по-трайното решение е в закон, а не с решение на Министерския съвет.
По отношение на бройките – защо 9, а не 12 или не 6 – действително няма аргументи и в комисията не бяха казани, освен този, че вече веднъж – през 1999 г. тези 6 региона са основни единици в статистиката. Но все пак, от малкото аргументи, които съществуват в Европейския съюз, единият, доколкото знам, е, че регионите, специално за България, не могат да бъдат с население по-малко от 800 хил. души. От тази гледна точка най-вероятно трудно ще защитим 12 региона за планиране, а не 4, 8 или 9.
По отношение на Кърджали – сигурно има аргументи “за” и “против”. Не само в нашето предложение този регион за планиране е разделен на две. Предлагаме един вариант, който според нас е естествен, с териториален обхват, не говоря за център за планиране, който би решил част от проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петя Божикова.
ПЕТЯ БОЖИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да си позволя да правя исторически, географски, културен и т.н. преглед на област Стара Загора. Не това е предметът на моето изказване. Ще разгледам въпроса в по-друг аспект. Преждеговорившите дадоха добра основа за това, което искам да кажа. През 1999 г. има някакво постановление на Министерския съвет – мисля, че беше № 145, с което се разделят райони, започваме да даваме статистически данни към Европейския съюз. Тогава не се чу нищо за тези райони. Впоследствие в Стара Загора се сформира инициативен граждански комитет. Мисля, че с една листовка са ви запознали с техните искания.
Моето притеснение е следното: няма да гласувам за 6, а за 9 района, защото така, както сега ни се казва, че е невъзможно от статистическа и не знам каква си друга гледна точка да променим районите, така след две години ще се каже, че тези райони за планиране са идеалната основа за териториално-административно деление на страната. Тихомълком и незабележимо за широката общественост вървим точно по този път. От Стара Загора бяха изместени редица държавни структури и управления към други градове – водни стопанства, БДЖ, държавни и не знам какви други вземания.
Така че няма да подкрепя шестте района. Аз съм инженер и ще кажа, че коефициентът на чувствителност на хората в Стара Загора вече граничи с максималната стойност. Никой не е забравил момента, когато Стара Загора беше към област Хасково. Не мога да подкрепя шест района и ще държа на нашето предложение с колегите всичко да бъде уточнено и фиксирано.
Това е, което имам да кажа, а за всички други неща… Виждам, че залата се отегчава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Божикова.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, уважаема госпожо Божикова! И нашата чувствителност във Видин от 10-12 години е на връхната си точка! И знаете ли какво правим? Автобусите за Испания и Италия… И в Кърджали е така. Може да изброим 28 областни центъра. Иначе много симпатизираме на старозагорци, с това сме известни.
Недейте да прибягвате до такива емоционални моменти, а да се опитаме да скъсим тази дискусия. Още не са се появили предложения за необластни центрове да бъдат административни центрове на тези райони за планиране. Защото и това е възможно. Има хубави китни градчета като Бон, Берн и други такива в Европа, където непременно най-големите градове в определен географски район се превръщат в най-добро място за работа на администрация и пр.
Това е апел към всички колеги – нека да намалим всичко това, което се случва, да влезем в рамките на рационалното, на тези неща, които Ремзи Осман на няколко пъти се опита да вкара в дискусията, шефът на статистиката също. Иначе ще продължим и утре, а аз още не съм вземал думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Найденов.
Виждам вълнението в залата, но все пак моля господа народните представители да седнат по местата си.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Господин председател, чувствам се длъжен да възразя на народната представителка Божикова, тъй като в нейното изказване забелязвам прекалена чувствителност и свръхемоционалност. Вероятно тя търси някакъв негативизъм в това, че навремето Стара Загора беше в Хасковска област. Категорично възразявам срещу подобни аргументи, тъй като, освен с чувствителност, трябва да разполагаме и с аргументи, свързани с доста повече информация по отношение на икономическото развитие, населението, перспективите за цялостно реализиране на потенциала, който имат отделните административно-териториални единици.
Факт е, разбира се, че разговорът за държавните структури във вида на областите не се е състоял по начин, по който би следвало този въпрос да бъде дискутиран в българското Народно събрание. Факт е, че закриването на тези области – 9 на брой, стана по чисто политически мотиви – когато бяха възстановени в сегашния си вид бившите окръзи с наименованието “области”. Но това е вече друг въпрос. Възразявам срещу търсенето на някакви негативни елементи по отношение присъствието на една или друга област или градове, или населени места във вида на предишните области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Госпожо Божикова, имате право на дуплика.
ПЕТЯ БОЖИКОВА (НДСВ): Аз съм изненадана, че моите колеги отчетоха само термина “коефициент на чувствителност”, а не и прагматизма, който имаше в изказването ми, това, че аз не повторих думите на колегата Димитров, който изнесе данни, предполагам, че и другите колеги тук ще говорят по същия въпрос.
Аз говоря за съвсем конкретни неща, които се случват. И не искам да заблужваме хората, че няма да се случи административно-териториално деление на основата на това, което правим в момента. И така както по политически причини и не знам какви съглашателства България беше разделена на тези области, знам как хората реагираха, аз не искам да бъда участник в нещо такова, което да се повтори. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Божикова.
Господин Кошлуков изрично отстъпи своето място за изказване на д-р Щерев. След това госпожа Костадинова и вероятно с това ще приключим, тъй като времето ни изтича.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При обсъждането на един изключително сериозен въпрос в този закон мисля, че в пленарна зала се налага становище и се проявява малко несериозно поведение. Защото се акцентира на това, че група народни представители искали да наложат мнението за съответния избирателен район, откъдето са. Аз искам да изкажа една друга теза. Да не говоря за нуждите и за това, което предлагат депутатите от Старозагорския избирателен район. Искам да кажа, че поведението на един депутат се определя не само от общоприетото виждане за това, че той трябва да защитава партията, от която произлиза, и родината си.
Милиони българи напуснаха родината си, отказаха се от нея и ние не можем да ги виним за това. Затова има определени причини. Милиони българи гласуват за една политическа сила, а след това – за друга. И ние не можем да ги виним за това.
Поведението на народния представител, според мен, се определя от две основни неща: от неговата професионална принадлежност и компетентност, и затова той най-често се изказва и взима отношение по въпроси, свързани с неговата професионална компетентност, защото той поддържа връзки със своята общност и е омпетентен по тези въпроси, които се отнасят до цялата нация. И, на второ място, въпрос на демократичност е един народен представител да следва това, което му диктуват неговите избиратели – хората, които са го избрали и пратили в Народното събрание. Ето, това са двата основни момента, които трябва да следва всеки народен представител.
И оттук ще ви кажа следното: аз поддържам правителството, поддържам като министър господин Церовски, поддържам този законопроект, но не мога да поддържам чл. 6 от него, защото, първо, не е вярно, че между районите за планиране и регионите в страната няма връзка. Това въобще не е вярно и не искам повече да се говори на тази тема, защото има достатъчно аргументи, че не е вярно.
Искам да кажа, че това решение за шест региона на планиране е взето кабинетно, не е взето публично, не е отчетено настроението, мнението и интересите на голяма група български граждани в различни региони и не е аргументирано. В никакъв случай! И затова аз не мога да го приема.
Защото, както казах, интересите, произхождащи от съсловия и от определен регион, трябва да се защитават с аргументи и публично. Това е изключително важно. А това решение е взето кабинетно, някъде си, под някакви форми. И виждате ли, идва аргументът, че Европейският съюз щял да ни обърка нещо, ако променим регионите.
Не са взети предвид, според мен, интересите на близо 1,5 до 4 млн. българи. Тридесет народни представители от различни региони предлагат поправка, комисията предлага съвсем друго нещо – неаргументирано. Шестте региона за планиране не са в интерес на гражданите на цяла България и това разпределение, което е предложено, не е в интерес на гражданите на България.
По същество предложенията на Йордан Соколов и група народни представители, на Борислав Великов и група народни представители, на Емилия Масларова и група народни представители, на Анелия Мингова и група народни представители, на Петя Божикова и група народни представители, на Марина Дикова и група народни представители са едно и също. Моля ви да подкрепите тези предложения и да не се подкрепя текстът, предложен от комисията и вносителите на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – господин Ремзи Осман. Втора реплика – господин Чачев, трета реплика – господин Миков.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Щерев! Само с едно не съм съгласен. Всеки народен представител е нормално да прави своите предложения, но с това, което казахте, че комисията неаргументирано е представила един доклад, разбира се, че не съм съгласен и не отговаря на истината. По същата логика аз мога да Ви обвиня, че вие неаргументирано предлагате нещо. На какво стъпихте, че предлагате Кърджали да бъде в планов регион със Стара Загора? Утре в Кърджали има митинг на 20 000 души. По тази логика заповядайте в Кърджали, за да видим дали 20 000 човека искат да бъдат в планов регион със Стара Загора.
Тоест комисията си е свършила своята работа. Друг е въпросът, тук колегите са прави, че ако навремето не бяха променени областите от 9 на 28, може би нещата щяха да бъдат други. Но господин Хаджийски преди малко изложи някои неща, мисля, че съвсем основателно, и ще допуснем много голяма грешка, ако увеличим броя на плановите райони от 6 на 9 или на 10. Но че е имало условия – има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте – втора реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Не се обръщам само към Вас, а и към другите вносители: къде бяхте в продължение на шест месеца от декември по-миналата година до 19 май 2003 г., когато Националният план за икономическо развитие стоеше в сайта на Министерството на финансите, в който са записани предлаганите от правителството шест региона? Нито едно предложение не беше постъпило и правителството прие този законопроект, който в момента обсъждаме.
Аз поддържам предложението на господин Маринчев за отпадане на ал. 3 и 4 и приемането на варианта на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Чачев.
Господин Миков – трета реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Щерев! Освен от съсловието, регионите и тези, които са ни избрали, ние трябва да се ръководим и от нашата клетва. А там е казано, че след като бъде избран народен представител, той представлява всички граждани в републиката. Иначе ние тръгваме да се представляваме така, че всеки ще започне да тегли чергата към себе си.
Така че аргументите за съсловието и региона, призивът за лобистка подкрепа на тези кръгове, които са внесли предложения, а всъщност вие подкрепяте правителството, звучи доста смешно. Тук господин Церовски трябва да вземе отношение най-сетне. Хем сте от мнозинството, хем 4-5 групи сте си направили предложения по интереси, хем си държите коалиционния партньор като ядрен заложник и хората вече се объркаха правителството ли да подкрепят или различните кръжоци в мнозинството. Затова става въпрос.
И в темата, която е доста по-сериозна, даже си мисля – и по-безболезнена, вие вкарвате доза драматизъм. И ако по този начин продължавате управляващото мнозинство в държавата – това говори най-малкото за липса на отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Щерев, имате право на дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да отговоря първо на господин Чачев, че в Стара Загора има Граждански инициативен комитет, има поредица от срещи и инициативи, в които е участвал и господин Соколов, и всички народни представители от Стара Загора. Всички тези предложения и аргументи са представени на съответните държавни органи – глас в пустиня, все едно, че ги няма тези аргументи. Не се отвръща с аргументи, а се казва, че, виждате ли, в Европейския съюз настоявали да бъдат шест планови региона. Това не е аргумент, това не е аргумент. Ако искате наистина да водим някаква аргументирана дискусия, това нещо, този разговор може да се води с аргументи, но той не е завършен, защото аргументите са само от едната страна.
Няма нищо лошо в това, че аз подкрепям правителството и министър Церовски, но по един въпрос, който засяга региона, където съм избран, аз имам съответното становище. И аз се гордея, че съм лобист в този смисъл, в който казвате Вие, господин Миков. И това въобще не е проблем за мен.
А колкото до Вас, като ми обръщате внимание за това, Вие обърнете внимание за барелите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 14,02 ч.
Обявих госпожа Костадинова за изказване, но явно това е невъзможно. Гарантирам, че утре ще й дадем думата първа.
Няма да чета съобщенията за заседанията на комисиите. Всички знаете, че по-голямата част от комисиите започват работа в 14,30 ч., а има и заседания от 15,00 ч. Съобщенията са в сградата на Народното събрание.
Утрешното заседание е от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева