Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, преди да започнем работа по дневния ред, искам да ви направя едно съобщение.
На основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт и телекомуникации с участието на вносителите изготви общ законопроект по приетите на първо гласуване на 22 февруари законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Материалът е раздаден в зала вчера, 27 февруари, а от днес, 28 февруари, започва да тече 7-дневният срок по чл. 70, ал. 1 от нашия правилник. Моля да имате това предвид за предложенията по общия законопроект.


Пристъпваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА, с вносители Надежда Михайлова и група народни представители и на
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА, с вносител Министерският съвет.
Искам да припомня, че вчера са представени докладите на Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по европейска интеграция.
Започнали са разисквания по законопроектите. От Националното движение Симеон Втори има използвани 23 мин. Сега продължаваме разискванията по тези законопроекти за околната среда.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам реплика към изказването на господин Стефанов, направено вчера.
Господин Стефанов, проблемът за отговорността на държавата за екологични щети от минали действия е решен от Закона за опазване на околната среда още през 1991 г. През 1997 г. се създава ясен механизъм с участието на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Агенцията за приватизация за прилагане на нормата от Закона за околната среда, защото правителството на ОДС беше първото, което прояви воля да се реши този проблем.
Вашето предложение, което е абсурдно и прозрачно, е продиктувано от интересите ви, свързани с "Плама" - предприятието, което беше приватизирано, когато Вие бяхте председател на Надзорния съвет и когато грубо пренебрегнахте изискванията на закона. Не е вярно, че нямаше възможност тези проблеми да бъдат решени. През 1998 г. беше даден срок на предприятията да представят своите екологични оценки, за да бъдат признати екологичните им щети. Това не беше направено. Това, че ръководството на "Плама" е проявило невежество и некомпетентност, не означава, че сега ние ще задоволяваме прозрачни апетити с изменение на закона и с поставяне на държавата на колене. Ако вие не съзнавате какво представлява вашето предложение, аз се надявам, че в тази зала има грамотни икономисти и няма да позволят Законът за околната среда да се превърне в инструмент за задоволяване на такива интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева. Това е реплика към господин Димитър Стефанов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Стефанов, имате възможност да вземете отношение по направената реплика от госпожа Евдокия Манева. Разполагате с 3 мин. парламентарно време.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Манева, аз не искам да политизирам въпроса. Вие не сте запознати с моето предложение. Вие развихте екологична политика, която раздели предприятията на облагодетелствани, в които бяха налети огромни, ако не всички финансови ресурси, за почистване на миналите щети, и една малка група, която беше лишена от тази възможност.
За да влезем в Европа и за да станем модерна държава, ние трябва да решим тези проблеми и да не ги превръщаме в един формализъм - че законът е такъв, и ако "Плама" и другите предприятия отидат в несъстоятелност и в ликвидация, държавата ще трябва да плаща като поп.
Аз предлагам решения. Надявам се, че ще се запознаете с тях и ще ги обсъдим. Нека да обсъждаме нещата нормално и да оздравяваме тази държава, а не да правим тук политически циркове. Моля ви се, запознайте се с това, което ще внеса, да го дискутираме и тогава да говорим, а не да се връщаме в миналото и да правим партизанщина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Продължаваме с разискванията по законопроекта за околната среда.
Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че ще имаме възможност да се върнем към проблема, който поставих в репликата си. Смятам, че сега е по-важно да се концентрираме върху принципите, които предлага за решение Законът за опазване на околната среда.
Пред нас са два проекта. Базовият закон е законът, който създава основните принципи и норми, основните инструменти за провеждане на екологичната политика. Както беше отбелязано от трите комисии (Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция), двата законопроекта, които разглеждаме, се припокриват 95 процента. Това не е случайно, защото и двата законопроекта са продукт на един и същи екип, който в продължение на две години работеше по разработването на този закон.
И двата законопроекта имат основни достойнства, които искам да отбележа.
Първо, те отразяват опита от изминалите години, тъй като първият закон беше приет през 1991 г. - един период от повече от десет години, когато принципно новата екологична политика се прилагаше в държавата и този опит е намерил отражение в двата проекта, които разглеждаме.
Освен това отражение намира и активната международна политика на нашата държава в областта на околната среда и нашето съзнание, че ние сме неразделен елемент от усилието на международната общественост да се решават екологичните проблеми.
В тази връзка ще подчертая, че законът има изключително важно значение за европейската интеграция.
Този закон решава и един друг важен вътрешен проблем. Той намира баланс между интересите на обществото да осигурява материални ресурси за нормално, достойно съществуване, и интересите на неправителствените организации.
Разбира се, упреци при обсъждането на законопроектите в комисията бяха отправени и от двете страни, но техните забележки не променят смисъла и принципите на закона. Те могат да бъдат отразени между първо и второ четене. Важно е, че законът постига хармония между разнопосочни интереси.



Искам обаче да обърна внимание, че в закона, който внесе правителството след 4-месечно подобряване, слагам думата в кавички, са допуснати два много сериозни принципни проблема, които поставят практическата политика в областта на околната среда под съмнение, които практически обезсмислят всичките красиви записи в закона. На първо място, това е елиминирането на основния инструмент за провеждане на екологична политика, а именно практическото закриване на Националния фонд за опазване на околната среда. Вторият проблем, също изключително важен проблем, е създаването на държавно предприятие, което да оперира в областта на опасните отпадъци.
По първия въпрос. Основен инструмент на екологичната политика досега, който показа много добри резултати и който не е измислица на българските специалисти, а е една структура, един формат, който се прилага в много страни, това е Националният фонд за опазване на околната среда. Ще напомня простата му формула. Той комулира средства от екологични такси, т.е., от тези суми, с които цялото българско общество се е съгласило да бъдат отежнени цените на определени изделия, комулират тези средства, за да се върнат те на бизнеса и общините за решаване на проблемите на околната среда. Това са таксите върху течните горива, таксите върху автомобилните гуми, таксите върху акумулаторите, в бъдеще - таксите върху опаковките, и т.н.
Този инструмент работеше добре. Този принцип, подчертавам още веднъж, който се спазва във всички европейски страни, беше последователно прилаган през всичките тези години. Независимо от трудностите, които изпитвахме във финансовата сфера, нито лев от тези суми не беше отклонен за други цели.
През тази година повече от 60 млн. се насочват в неизвестно каква посока и с тази сума се ощетява конкретната екологична политика. Всъщност, най-ощетен от тази мярка остава бизнесът в нашата страна, тази сфера, в която има изключителна потребност от подкрепа и то точно в областта на околната среда, за да може бизнесът ни да присъства на европейските пазари.
И тук ще ви припомня проблемите, които имаше нашата индустрия за преработване на мляко. Те бяха свързани с неспазване на екологични изисквания; проблемите, които има нашата промишленост, свързана с отглеждане и преработка на риба; проблемите, които назряват в областта на производството на растителни масла; проблемите в текстилната промишленост, в кожарската промишленост - всичките тези отрасли, които имат бъдеще за присъствие на европейския пазар. То може да бъде реализирано, само ако тези предприятия спазват екологичните изисквания, само ако има механизми те да бъдат подкрепени в усилията си да решат екологичните проблеми.
Ще добавя и още една сфера - това е селското стопанство. Националният фонд за опазване на околната среда подкрепяше проекти за екологично земеделие и животновъдство в планинските райони. Това е нишата, която имаме шанс да запълним в Европейския съюз. За съжаление, с ликвидирането на фонда и тази възможност се отменя.
И още нещо - не трябва да забравяме, че документите, които представихме в Европейския съюз за преговорите за присъединяване към Европейския съюз по една от най-тежките глави, са подкрепени с точни финансови разчети. И един от основните източници за финансови ресурси в тази област беше Националният фонд за опазване на околната среда. Сега отново подчертавам, че този инструмент е поставен под въпрос.
Единственият начин да се реши проблемът е Националният фонд за опазване на околната среда да бъде изваден от схемата на бюджетното финансиране, да бъде самостоятелно юридическо лице, което не се включва в бюджетната схема.
Палиативните мерки, които се предлагат в момента за защита на преходния остатък, не са никакво решение, тъй като със Закона за бюджета те ще бъдат обезсмислени и ние отново и през следващите години ще се изправим пред абсурдната ситуация, в която сме в момента - липса на елементарни ресурси за подпомагане на бизнеса и общините за решаване на екологичните проблеми.
Вторият проблем, който е сериозно несъвършенство на правителствения вариант, е създаването на държавно предприятие, което да оперира със средства на фонда в областта на опасните отпадъци. Записани са редица функции, включително изграждане на депа за отпадъци, събиране на информация и т.н., все дейности, в областта на които съществуват много успешни фирми в страната и няма никакви пречки, ако функциите на Националния фонд за опазване на околната среда се разширят и това стане една структура, която чрез механизма на обществените поръчки да възлага тези дейности, тази дейност да се осъществява от конкурентноспособни фирми.
Поставените проблеми са изключително важни и те могат да бъдат решени, само ако има разбиране и воля за провеждане на активна екологична политика; ако това не са само думи; ако репликите, които се чуват в публичното пространство, и призивите да работим заедно за България са подплатени от конкретни действия и от ясна представа какво се случва в обществото, когато ние приемаме тук нескопосни решения.
Затова аз предлагам следното. На първо място, предлагам двата закона да бъдат приети на първо четене, но гласуването и по двата закона да бъде отложено, докато не се намери ясно и категорично решение за съдбата на Националния фонд за опазване на околната среда - основният инструмент за практическа политика в областта на околната среда, и за държавното предприятие, което да оперира в областта на опасните отпадъци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Манева. Искате ли веднага да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение или след разискванията?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Аз мисля, че трябва да отложим и да се реши този принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но след разискванията да го подложа на гласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След разискванията. После ще ме подсетите, да не би да забравя.
За изказване - господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В моето изказване ще се спра на четири основни момента.
Първият бих го нарекъл "някои необходими пояснения" след толкова много изказвания, становища на групите, а някои и по две.
Вторият - за гласуването на парламентарната ни група по двата законопроекта във водещата комисия и гласуването ни в залата.
Третият момент бих го характеризирал като отношение към мотивите на вносителя - Министерския съвет.
И четвъртият момент - три въпроса по същество.
И така, чухме в становищата и изказванията на народните представители до този момент различни становища за двата законопроекта и едно твърде натрапчиво персонифициране с името на депутати, които са вносители на един от двата законопроекта.
Истината е следната. Първият и вторият проект са два етапа от решаването на един необходим проблем. Решението ни го дават държавните служители в тази област и българските и чуждестранни експерти, които са привлечени за решаването на този проблем. Единият етап - първият законопроект, датира от края на мандата на предишното правителство и защото той не беше реализиран в оня мандат, може би с право народните представители от дясно подписаха този законопроект.

Работата продължи в следващите четири месеца върху същата основа с приблизително същия експертен състав и с някои факти и разработки, които бяха отчетени. Затова аз наричам вторият законопроект - на Министерския съвет, втори етап. Вярвам, че Вие ще се съгласите, госпожо министър.
Защо е нужно това пояснение? За да свали противопоставянето и спекулацията с имена, които ще доведат при гласуването до отношение към двата законопроекта.
Защо не подкрепихме при първото му четене в комисията първия етап или първия законопроект? Защото стана известно, че е сключен договор с експертна група, която срещу възнаграждение професионално да установи степента на съответствие със седемте европейски директиви, което е едно от главните основания точно в този момент и с цел привеждането на нашето законодателство в съответствие с европейското и транспонирането на европейските норми в българското законодателство да се приеме този законопроект. Понятно е, че когато е потърсена помощта на български и чуждестранни експерти за установяването на това съответствие преди приемането на закона, редно беше да изчакаме становището на тази експертна група. Затова ние тогава гласувахме против приемането му в този момент.
Отчетени ли са от новия екип на министерството тези препоръки на групата, която трябваше да установи съответствието? Трябва да призная, че при обсъждането на първо четене на втория законопроект ние не можахме да получим достатъчно еднозначен и отговорен отговор от представителите на министерството. Ние се нуждаехме от това становище, за да можем с по-голяма убеденост да се отнесем и към многократните предложения на авторитетни български организации и институции, каквито са: Българската камара по химическа промишленост, ръководството на Националния доверителен екофонд, Българската стопанска камара, Съюзът на учените в България, Българската академия на науките и т.н. Затова при гледането на втория проект в комисията нашата част се въздържа единствено поради това, че не беше дадена възможност в хода на дискусията, както казах, да бъде отчетено становището на експертната група и да имаме убеждението, че ще бъдат приети рационалните и подобряващи закона становища на институциите, които посочих. Правя това уточнение, за да бъде ясно защо ние сме имали такова гласуване.
Днес обаче ние ще подкрепим внесения от Министерския съвет проект. Защо? Защото в резултат на изложените от нас съображения в комисията беше създадена работна група от народни представители, които още преди приемането на закона на първо четене в залата започнаха експертно разглеждане на всички конкретни предложения, направени от обществени и други организации, български учени и експерти. Ходът на тази дискусия ни дава основание да смятаме, че законът, без да бъде персонифициран с нечие име и дори с вносителя си, ще бъде закон, който е необходим на страната. Затова днес ние ще подкрепим закона на Министерския съвет.
Някои бележки по мотивите на вносителя. И аз моля това да бъде взето предвид.
С днешното си решение ние отменяме Закона за опазване на околната среда, приет на 2 октомври 1991 г. от Великото Народно събрание. Отменяме го не защото, както пише в мотивите, Законът за опазване на околната среда съдържа текстове, които са разпокъсани, защото липсва системност и цялостна уредба на обществените отношения в областта на околната среда. Аз по-скоро съм съгласен с госпожа Манева, че този закон, приет от българското Велико Народно събрание, беше съвременен не само за времето си, но и за следващите години закон. Той установи практика, която приобщава България към европейските страни и имаме достижения, които трябва да защитим като страна, като институция и като достояние на българското общество. Затова нека в мотивите на вносителя да няма такива обосновки за отмяната на този закон. Този закон беше основа за приемането на цяла поредица от специализирани закони в областта на опазването на околната среда. На негова основа България вече има Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закон за защитените територии, Закон за подземните богатства, Закон за лечебните растения и Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества, препарати и продукти. Всички тези закони стъпиха на рамковия закон, доразвиха българското законодателство и станаха основа на една добра практика.
Днес обаче се налага ние да въведем в българското законодателство и въпросните седем директиви, които бяха цитирани многократно от тази трибуна. Това са истинските причини, а не, че досегашният закон е слаб, разпокъсан и неефективен.
Три въпроса по същество. Мога да се съглася отчасти със становището на госпожа Манева, че в проекта, който ще приемем днес, по-зле, по-слабо и по-неефективно се урежда въпросът за статута на Националния екофонд. Но, госпожо Манева, Вие отлично знаете, че отлагането на приемането на този закон до момента, в който ще бъде решен по-добре този въпрос, е отлагане в небитието. Защото този въпрос е решен с въпроса за държавния бюджет и връщане назад няма. Тоест това е едно наложено ни или недобро решение. Не знам как стана, но е невъзможно с този закон сега да го променим.
Но дайте да концентрираме своето внимание именно върху тази глава, за която Вие споменахте, "Икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда". В наши ръце е днес да не влошим статута на втория фонд, на вече съществуващия Национален доверителен екофонд. В чл. 66, ал. 1 се пише, че се създава такъв Национален фонд. Не знам дали е редно, но Вие добре знаете, че ние имаме такъв Национален доверителен екофонд. По-важното е, както казах, да не влошим неговата организация. Защото съгласно този чл. 66, ал. 3 се подчертава, че членовете на Управителния съвет на Националния доверителен екофонд се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. Управителният съвет се състои от 6 члена, в това число председател, заместник-председател и четирима членове, които се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. Горният текст, предложен както на първия етап, или както вие го наричате на първия проект, се съдържа и във втория проект. И това е в грубо противоречие с досега действащия статут на Националния доверителен екофонд като доверителна институция, предназначена да управлява донорски средства от други страни и от международни програми и финансови институции. Назначаването на Управителния съвет от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите е крайно неприемливо за нашите чуждестранни донори.
В тази зала има хора, които отлично знаят позицията на досегашния ни донор, дал на България 20 млн. швейцарски франка. И след като го знаем, и след като отлично знаем, че отношенията ни с първия ни донор ще предрешат дали тази практика ще се умножава и България ще получава по най-добрия за нея начин средства или поне замяна на дълга за средства, които ще се изразходват за екологични проекти, абсолютно неприемливо е само заради оставащите 5-6 млн. да назначим послушни на нас членове на Управителния съвет, а да не следваме волята на досегашния донор, за да бъде пример за следващите, които да използват тази практика.
Затова аз предлагам досегашният начин за определяне на Управителния съвет на Националния доверителен екофонд, който предвиждаше назначаване от страна на Министерския съвет единствено на председателя на Управителния съвет и то по предварително съгласуване с чуждестранните донори, а редът за определяне на останалите членове на Управителния съвет да се съгласува също с донорите и всичко това, както е регламентирано в досегашната Наредба за устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, влязла в сила с Постановление № 163 на Министерския съвет от 14 август 1995 г., да остане като практика и да бъде закрепено със сегашния текст. Всичко друго значи връщане назад, загуба на интерес от нашите донори и неоправдано решение от страна на Народното събрание.
Ето защо текстът трябва да придобие примерно следния вид:
"Управителният съвет се състои от шестима членове, в това число председател и заместник-председател и четирима членове, а редът за определяне на членовете на Управителния съвет се регламентира с наредба на Министерския съвет."
В наредбата вие предвидете именно тази практика, която е в съответствие с волята на донорите. И най-добре е чл. 67 да отпадне или да получи по-обща редакция, както следва:
"Устройството и дейността на Националния доверителен екофонд се определя с наредба на Министерския съвет".
Този пришит, както го наричат специалистите, чл. 67 към вашия проект наистина е неефективен и е добре да отпадне.
По другия въпрос. Подчертах, че един от законите, които вече са приети, това беше Законът за защита от вредно въздействие на химически вещества, препарати и продукти. Когато новият рамков закон се спира не така подробно, но принципно не само върху параметрите на околната среда, но и върху факторите, които нарушават равновесието и въздействат негативно, то би трябвало в Глава трета на закона да има един отделен раздел, определящ компетенциите по отношение управлението на химическите вещества и препарати. Трябва да отбележим, и това е становище на Българската камара по химическа промишленост, че едно от най-обемното направление на европейското екологично право третира именно тези въпроси за химическите вещества и препарати, тяхното въздействие върху околната среда и регламентирането на обществените отношения, за да бъде предотвратено това въздействие.
По аналогичен начин, както са формирани компетенциите на Министерството на околната среда и водите по отношение на въздуха, водите, почвите, отпадъците, следва да се определят в основния закон и базовите задължения и права на министерството по отношение на химическите вещества и препарати.
Тук едно отклонение - основание за това ми дава и фактът, че ние като страна изпуснахме всички срокове по нашите международни договорености и по така цитирания закон, за да уредим с поднормативни актове обществените отношения в тази сфера. Още една причина и аргумент това съображение на Българската камара по химическа промишленост да бъде отчетено в новия закон.
Има много съществени предложения от страна на Българската стопанска камара. Аз ще отбележа само някои от тях, не защото в работната група не е постигнато съгласие, но понеже те се разминават с текстовете, които днес ще подкрепим по принцип. Споменаването им от тази трибуна и гласуването по принцип на този закон ще бъде основание, че на второ четене те ще бъдат включени и приети.
Така например прилагането на ограниченията за публичен достъп на трети заинтересовани лица до информация за околната среда по чл. 21, ал. 1, т. 4, увреждаща търговската и промишлена тайна на предприятията, следва да се основава на нейното легално определение и например да бъде въведено като част в § 1 на Допълнителните разпоредби, и непременно това определение следва да бъде възприето от чл. 39, т. 2 на Договора за търговските аспекти на интелектуалната собственост. В противен случай този въпрос няма да бъде уреден в един добър синхрон в българското законодателство.
Стопанската камара намира, и аз се присъединявам към това тяхно становище, че е изключително важно в самия Закон за опазване на околната среда, а не в нормативните актове от по-нисък ранг или специалните закони, да се определят изключително основните функции на изпълнителната агенция и преди всичко тези на РИОПС-те. В тази връзка следва да се отчетат както разширяването на контролната роля и задачите на РИОПС-те по спазването на сегашните и бъдещите нормативни изисквания, така и нарастващите потребности от експертна помощ, представена на предприятията при избора на алтернативни технологични варианти или инвестиционни решения и определянето на задължителните предписания, които се предвиждат по закон.
Защо обаче при толкова много принципни неща, за които се намира, че не са решени по подходящ начин в този закон, аз оповестих, че ние ще гласуваме "за"? Повтарям, защото в експертната група, ръководена от председателя на комисията, всички тези предложения се обсъждат, дава се възможност на вносителите, на хората и институциите, които са ги предложили, да се аргументират и всичко рационално се отчита в подготовката на закона за окончателното му приемане. Повтарям, ние ще подкрепим само варианта на Министерския съвет на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За реплика - госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Не е вярно, че Законът за държавния бюджет за 2002 г. поставя ограничения за решаване проблема на статута на Националния фонд за опазване на околната среда. Това е закон, който действа в продължение на една година. В момента ние правим закон, който ще регламентира обществените отношения, надявам се, най-малко в следващите 10 години. Така че трябва да гледаме нещата в перспектива и да взимаме решения, които помагат да се решават екологичните проблеми.
Що се отнася до Вашата пледоария, свързана с Доверителния екофонд, това е фонд, който за съжаление има ограничено бъдеще. Аз не виждам възможности и перспективи да има други сделки дълг срещу околна среда, така че този фонд да може да оперира със средства в бъдеще. В момента той практически вегетира и остатъците от средствата, които има от сделката с Швейцария, се изразходват основно за заплати на служителите в Доверителния фонд. Така че с голяма загриженост трябва да мислим за основния инструмент за практическа политика и това е Националният фонд за опазване на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Господин Божинов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Колкото и да е странно, нямаме особени различия по първия повдигнат от Вас въпрос. Аз Ви възразих само на тази част от Вашето изказване, че трябва да отложим гласуването по този закон до друго решение за Националния фонд за опазване на околната среда. В рамките на тази година, без промяна на Закона за държавния бюджет, е невъзможно да настъпи такава промяна. Аз съм съгласен с Вас и ако госпожа министърката има воля в Министерския съвет да отстоява стария статут на фонда и да предложи други по-силни аргументи на своите колеги, които са я убедили в противното, аз смятам, че старото решение, съществуващо в досегашния закон, е по-представително, по-силно и по-ефективно.
Що се отнася до второто Ви възражение, при всеки случай трябва да благодарим на швейцарската страна за това, което направи. То е безпрецедентно. Аз от тази трибуна благодаря на посланика на Швейцария и правителството й. Ако ние имахме една активна външна политика и целенасочено търсене на икономическо и екологическо партньорство, щяхме да имаме успех и в преговорите с Германия и с Франция. Нека да не затваряме тази врата и да пожелаем на министрите от този кабинет да търсят решения в тази посока, а да не се предаваме като променяме статута на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Малко встрани от Закона за опазване на околната среда искам да направя едно съобщение, но то е свързано със Закона за опазване на околната среда, тъй като никакви екологични програми не биха могли да бъдат обезпечени без финансова стабилизация на нашата родна страна.
За мен е огромно удоволствие да ви съобщя, че, ако използвам думите на днешния посланик на Република България в Македония и бивш депутат, днес е един хубав ден за българската демокрация, тъй като въпреки опитите за дестабилизация на страната, въпреки яростните съпротиви на част от опозицията, водена от господин Радев през последните няколко месеца, снощи в 11,00 ч. българско време беше одобрено стенд-бай споразумението между правителството и Международния валутен фонд. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Споразумението беше одобрено при много добри параметри. Голяма част от вас знаят за какво се борехме. При максимално добри параметри: за две години получаваме 300 млн. долара на 9 транша. Вчера незабавно бяха заверени сметките на правителството с 1/9 или 33 млн. долара. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да се изкажа по отношение на двата въпроса, които повдигна госпожа Манева, и най-вече по предложението, което направи, да бъде отложен законът.
Това, което обаче не чухме, е благодарността, когато разглеждахме закона в комисията, която беше отправена към госпожа Манева и към екипа, който е работил. Специалистите на Министерството на околната среда и водите са същите, които са работили по стария закон и по новия закон. Ние не сме извършили промени в това министерство. Работейки с един и същи екип, ние не можем да не използваме старото. В духа на заявената от правителството на България приемственост ние използвахме всичко рационално старо, но нека да погледнем, че сме направили над 200 поправки. Тоест, ако ние бяхме приели този закон, който бяха предложили, ние трябваше да занимаваме Народното събрание за 10 поправки 20 пъти или по 15 поправки - 15 пъти.
Второ, глава шеста, която изобщо не беше разработена, която ние почти изцяло наново даваме в този закон и то със същия този екип. И да не си правим илюзии, че след 5-6-10 години няма да сменим и този закон. Ние се развиваме, живеем в едно общество, което върви напред, и всички трябва да гледаме напред.
По въпроса за елиминирането, както каза госпожа Манева, на Националния фонд за опазване на околната среда. Да, това е един сериозен проблем, с който ние ще се преборим, но с общи усилия. Ние трябва - и отляво, и отдясно, в ляво виждаме заявено от господин Божинов пълно съдействие, а би трябвало и от дясно да го имаме, надявам се, че го имаме, да помогнем на екоминистерството да получи достатъчно средства от донори, от държави, за да можем глава двадесет и втора да я изпълняваме така, както би трябвало, за да влезем в Европа. Говорим за 9 млрд. долара, които трябва да бъдат вложени в страната в областта на опазване на околната среда. Отлагайки един такъв закон или гласуването на двата закона, тук прозира едно политическо решение, което на някои хора им се иска да бъде взето, за да се покаже, че България не е готова за глава двадесет и две, не е готова със Закона си за опазване на околната среда и това е основната опасност, която аз виждам в позицията отдясно. Нищо останало не ме безпокои така, както тази позиция, която отдалечава България от влизането й в Европа. Недопустимо е да говорим за отлагане на приемане на Закона за опазване на околната среда.
Говорим, че 60 млн. неизвестно в каква посока ще тръгнат. Дайте да видим къде ще тръгнат и след това дискутираме въпроса. Дали са тръгнали в грешна посока, дали просто е сменено разпоредителството от първостепенно във второстепенно, за да се види точно как се движат тези средства. Тук е нашата роля като народни представители, като Комисия по опазване на околната среда и водите, съвместно с Министерството на околната среда и водите, да следим тези пари да се движат в посока към подобряване на средата, в която живеем.
Кардинални забележки в законите не забелязах и никой от вас не даде. Така че отлагане на едно гласуване на мен ми се вижда, не бих искал да използвам силна дума и да кажа смешно, както чувам от колеги от залата, но деструктивно, бих казал, че е.
По отношение на изказването на господин Божинов бих искал да дам няколко отговора. Господин Божинов е много уважаван от нас колега, с който аз съм съгласен почти напълно.
Господин Божинов, ние разглеждаме в момента закона на второ четене. Повдигнатите от Вас въпроси са ви раздадени, ако не се лъжа, вчера или онзи ден. Ще ви прочета дневния ред, за да не отегчавам залата: глава седма "Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване", в която глава влиза и третирането на опасни отпадъци и съхранението на опасни вещества, за които служба "КОС" се грижи; глава осма "Национална система за мориторинг на околната среда". Вероятно сътрудничките са закъснели да Ви дадат това. Но ние между първо и второ четене всички тези сериозни въпроси, които и нас тревожат, ще ги решим заедно, тъй като до момента много добре сме работили с Вас. Ние не можем да ги оставим така да стоят, като например съхраняването на пестицидите с преминал срок на годност.

Що се отнася до държавното предприятие, което се предлага да бъде изградено, струва ми се, че монополизирането на определени дейности не е най-добрият начин. Виждаме как политиката на държавата е различна - не да монополизира определена дейност, а да я либерализира. Тоест, нека да извършваме определен контрол, но да изземва функциите и да решава като един независим орган, на мен ми се струва, че създаваме още една институция, създаваме още една преграда. Гледаме ОВОС и в Министерството на околната среда и водите, а след това в това предприятие трябва да участваме на тръжни процедури. Нека да не създаваме допълнителни проблеми. Нека да намерим между първо и второ четене приемливия вариант, който да бъде приет от Министерството на околната среда и водите и заедно да го предложим на Министерския съвет. Ние и днес от 15,00 ч. се събираме работни групи към Комисията по околната среда и водите заедно с всички експерти, с които Министерството на околната среда и водите разполага.
По отношение на мониторинга и на Изпълнителната агенция за околната среда и водите, тя наистина разполага с много класни специалисти и ние много внимателно трябва да поддържаме базата на тази изпълнителна агенция, тъй като тя де факто със своите лаборатории извършва прекия контрол върху всяко едно предприятие и има възможността да обработи данните и да излезе с готов доклад, с който да разшифрова абсолютно цялото влияние, което оказва един или друг параметър, едно или друго замърсяване.
Господин Божинов, ще се радвам, ако и Вие привлечете допълнително специалисти, за да можем наистина тези два въпроса, които са изключително важни за промишлеността, да можем да ги решим.
С две думи, аз бих казал, че предлагам на залата да приемем на първо четене законопроекта, предложен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Божинов, за реплика ли искате думата? Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): И с Вас нямаме никакви различия. Въпросът е в това, че работната група включва 7-8 народни представители, максимум да са 10. Дори и тази пледоария за друг начин за организиране ръководството на Доверителния фонд, изцяло е приет от работната група. Но пленарната зала трябва да е информирана. Залата трябва да е ангажирана, защото тя ще приеме на първо четене този вариант, а на второ четене ние трябва да я убедим, че това, което е консенсус в работната група, трябва да стане решение.
Затова аз дадох само пример за различия между това, което казвам да се съгласува на първо четене, и онова, което вече е отчетено.
А по другия въпрос, който Вие поставихте, такова предприятие досега в България не е изградено по една-единствена причина. Когато се търсеше площадка за завод или инсталация за унищожаване на опасни отпадъци и вещества, каквито са пестицидите и много други от тази група, хората правеха подписка. Протестираха и средствата останаха неусвоени. Госпожа Манева ще ви каже. Сега драмата на българския народ доведе до една промяна. Ето, тук са депутатите от Врачанския регион. Ще ви кажа, че има петиции от Елисейна на площадката на закриващия се завод да бъде площадката на завода за опасни отпадъци. Върху това трябва да се замислим и върху това, което Вие казахте - дали не е по-добре свободната инициатива да се конкурира, отколкото да регламентираме, че това ще бъде държавно предприятие.
Мисля, че в нашата група ще стигнем до решение, което ще поднесем на пленарната зала, за да я облекчи, а не да я затрудни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Това беше репликата на господин Божинов.
За втора реплика има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пейчев! Аз нямам никакви илюзии, че моето предложение ще бъде прието. Аз обаче съм длъжна да предупредя, че грешката, която ще допуснем със закриването на Националния фонд, с промяната на неговия статут, ще има пагубно въздействие върху политиката по околната среда. Никакви донори няма да ни дадат пари, ако ние нямаме национален механизъм за акумулиране на ресурси и насочването им към решаване проблемите на околната среда. Няма донорска програма, в която да не се изисква определен процент - често доста висок - национален ресурс.
Така че, откажем ли се от създаването на ефективен механизъм, какъвто беше Националният фонд и той трябваше да се стабилизира и развива, а не да се подчинява на грубите схеми на бюджетиране. Има редица правила и възможности средствата да се контролират прецизно, така че да няма никакви съмнения по отношение на тяхното използване.
Що се отнася до тези 60 млн., за които споменах, съмнявам се, че имаме възможност да ги проконтролираме. Те просто не са във фонда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли желаещи за следваща реплика? Не виждам.
Господин Пейчев, заповядайте. Разполагате с 3 мин. парламентарно време за дуплика.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Ще се постарая да не използвам и трите минути.
По реда на изказването.
Господин Божинов, точно в тази връзка аз може би не Ви разбрах правилно първия път. Но за да изясним на залата, ще Ви кажа, че по същата схема аз правя проучване със заместник-министър Нинов. Вече около месец и нещо разговаряме за площадката, за която и Вие повдигнахте въпроса - за Елисейна, тъй като там земята е достатъчно отровена, за да можем да открием един завод.
Известни са ми и реакциите, които бяха за завод "Химик", за първоначалната площадка, която беше определена за завода за опасни отпадъци. Същевременно и сега близо до "Марица-изток" се предвижда другото изграждане. Но в този момент не исках да занимавам залата с това.
Бих искал да ви кажа обаче като специалист, като инженер-химик, че завод за опасни отпадъци, който да унищожава всички и всякакви отпадъци, такъв няма открит в света. Който го открие, вероятно ще получи Нобелова награда. Засега не се сещам да е получена такава. Така че ние трябва да открием няколко завода, които да унищожават опасни отпадъци, тъй като редица от тях, знаете, включително и в наредбите, те са несъвместими. Говоря за окислители, органични вещества и т.н., да не изпадаме в конкретика, колеги.
Така че пред нас стои точно този въпрос - да изградим специализирани заводи за унищожаване на тези отпадъци. Тъй като, ако някой си прави илюзията, че ще развиваме промишленост, а тази промишленост няма да дава, макар и минимално количество, отпадъци, то той греши. Промишлеността, която и до момента работи, тя генерира някакви отпадъци и ние трябва в най-скоро време да решим въпроса с преработката на тези отпадъци.
Моят апел е всички заедно, в една посока, да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Чакъров, заповядайте.
Искам да предупредя залата, че след 5-10 мин. ще има няколко гласувания. Така че ще помоля и тези, които са извън нея, да бъдат така добри да влязат в залата.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният от Министерския съвет проект на Закон за опазване на околната среда е фундаментален като законопроект в областта за опазване на околната среда и ние смятаме, че той напълно урежда обществените отношения и задоволява обществените потребности на етапа на развитие на страната ни.
В този вариант на законопроекта са транспонирани пет основни директиви на Европейския съюз и два Регламента. Смятаме, че всичко добро, което е постигнато до този етап в законодателната сфера, е прието като наследство и внедрено в този законопроект.
Искам да посоча, че това е законопроектът, който се подкрепя от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Аз си направих труда и обстойно разгледах и двата законопроекта - внесения от народната представителка Надежда Михайлова и внесения от Министерския съвет.
Няма да се впускам в детайли, в подробности за разликата между двата законопроекта. Само бих искал да посоча, че всички мотиви и аргументи, с които при разглеждането на първия законопроект - на Надежда Михайлова - той не бе приет от комисията, са взети като съображения от експертите, от вносителите, от Министерския съвет и те са транспонирани, внедрени са в новия проект на закона. А това е видно в глава втора за достъпа до информация, за ползването на информация, за разширяването на понятието за информация за околната среда, като са взети предвид всички съображения, предвидени от Конвенцията от Орфос.
В Глава шеста са създадени цели два нови раздела.
В Глава седма се уреждат по един много добър начин предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване.
Основното е, че всички бележки, които бяха отправени от неправителствените организации, също са взети предвид и са намерили отражение и място в този вариант на законопроекта.
С оглед на всичко това, което беше изложено, и най-важното, че при приемането на този законопроект на първо четене, впоследствие и на второ четене, където за разглеждането преди второ четене в комисията даже е създадена работна група, всички обективни, разумни предложения от неправителствени организации, от колегите-членове на комисията се вземат предвид и ще намерят място при бъдещото приемане на закона.
Искам да посоча, че това ще бъде една сериозна крачка в хода на преговорите ни по Глава 22 - за околната среда, и тук искам да обявя една много добра новина - че преговорите по тази глава вървят по един много добър начин и имаме реални възможности главата да бъде закрита до края на тази година.
В заключение бих искал да посоча, че Парламентарната група на ДПС няма да подкрепи законопроекта на Надежда Михайлова. Ние ще подкрепим законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Други изказвания по законопроекта? Не виждам.
Много моля ръководствата на парламентарните групи да съдействат щото в залата да влязат народните представители. Искам също така съдействие и от квесторите, тъй като след няколко минути предстоят гласувания.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ангажирам вашето внимание за кратко, за да ви благодаря за мненията, бележките и предложенията, които уважаваните от мен дами и господа предоставиха на моето внимание и на вниманието на всички присъстващи в тази зала.
Искам още да благодаря и на председателите на комисиите, които взеха отношение и работиха по двата законопроекта. Благодаря и на тях за подкрепата, която получиха двата законопроекта от трите комисии, и на всички, които дадоха своя положителен вот за законопроекта за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
Няма да ангажирам вашето внимание с това доколко законът е необходим за България и за провеждане на една успешна политика в сферата на околната среда. Няма да ангажирам вниманието ви и с това какво точно съответствие се постига с приемането на този нов закон във връзка с хармонизацията на българското законодателство с духа и принципите на правото на Европейския съюз. Ще си позволя да инвокирам вашето внимание само относно това с какво законопроектът, който Министерският съвет внася, се отличава от законопроекта, внесен и предложен на нашето внимание от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители.
Преди това бих искала да кажа, че при разработването на настоящия проект Министерският съвет чрез Министерството на околната среда и водите стъпи върху проекта, който Министерството на околната среда и водите разработи през 2000 г. В резултат на допълнителната работа на екипа на министерството и консултанти от Европейската комисия, извършили оценка на съответствието на законопроекта с най-новите достижения на правото на Европейския съюз, в този проект залегнаха редица нови моменти, по-съществените от които искам да ви кажа сега, да насоча вниманието ви, уважаеми дами и господа, към тях, ако бихте имали любезността да ги чуете, за да може, когато гласувате законопроекта, да имате ясната представа с какво единият се отличава от другия.
Първо, в Глава шеста на законопроекта са включени два нови раздела - "Общи разпоредби"...
Господин Миков, благодаря Ви, за интереса, който проявявате към нашия закон.
... и "Екологична оценка на планове и програми", с което се постига пълно съответствие с Директива № 2001/42 на Европейския съюз... Благодаря ви още веднъж. (Неразбираема реплика на Михаил Миков.) ... за оценка на въздействието на определени планове и програми.
По този начин се създава основополагащ инструмент за интегрирането на политиката по околна среда в политиките за развитие на отраслите на икономиката.
Освен това Глава втора бе приведена в пълно съответствие с процедурите за предоставяне, отказ и обжалване на отказите за предоставяне на информация...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това и ние можем да го прочетем.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Винаги е на ваше разположение, благодаря Ви.
... за околната среда, залегнали в разпоредбите на Закона за достъп до обществената информация, което предоставя и пълното й съответствие с правото на Европейския съюз, а от друга страна премахва необходимостта от прилагащ подзаконов нормативен акт.
Трето, раздел I на Глава седма - "Предотвратяване на големи аварии", бе прецизиран и детайлно разписан по начин, който да осигури пълното съответствие на разпоредбите му с Европейската директива за предотвратяване на големи промишлени аварии.
Четвърто, всички текстове на законопроекта за опазване на околната среда бяха приведени в съответствие с разпоредбите на Закона за администрацията.
Пето, участието на обществеността в различни процедури и в процеса на вземане на решения бе уредено по-пълно в този проект.
И шесто, но не последно по важност, разширени са компетенциите на кметовете на общини и са предоставени компетенции на кметовете на райони.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да изразя благодарността си, ако вие бихте решили да подкрепите на първо четене законопроекта за опазване на околната среда, който Министерският съвет предлага на вашето внимание. Това ще бъде една добра визия, която на мен, като министър на околната среда и водите, ще ми даде възможност да изпълня конституционните си задължения, касаещи опазване и възпроизводство на околната среда, поддържане и разнообразие на живите организми, както и разумното ползване на подземните богатства и ресурси.
Освен това по този начин ще дадете възможност управленската програма на правителството в частта й "Околна среда" да се реализира по възможно най-успешния начин, така щото визията, която сме предприели, и стъпките, които реализираме, които са започнати още от предишното правителство за интегриране на България в Европейския съюз, да бъдат завършени в своята цялост. По този начин ще дадете възможност Министерството на околната среда и водите да изпълни на 100 процента своите задачи, свързани с пълното хармонизиране на законодателството на България с духа и принципите на правото на Европейския съюз, като там, където имаме по-високи нормативи, бихме желали да ги запазим, и където нашите условия са по-различни, бихме искали да ги съобразим с реалната действителност. Ще ни дадете възможност за едно по-пълно и по-успешно интегриране на политиката на околната среда в другите секторни политики, ще ни дадете възможност да създадем едни по-добри и по-благоприятни условия за бизнес в нашата страна.
И не на последно място искам да ви обърна внимание на това, че ние бихме могли да реализираме успешно и една наша визия за създаване на стабилитет в сферата на икономиката и финансите и повишаване на жизнения стандарт на населението. И в контекста на Закона за опазване на околната среда, който предлагаме на вашето внимание - създаване на едни здравословни и благоприятни условия на живот на населението в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми народни представители, предстоят гласувания. Искам още веднъж да помоля в залата да влязат тези народни представители, които са извън нея, за да можем да проведем, първо, гласуването по процедурното предложение, направено от народния представител Евдокия Манева в нейното изказване; противно процедурно предложение, което се съдържаше в изказването на народния представител Георги Божинов - става дума за отлагане на гласуването до намиране мястото на Националния екофонд; след това гласуване на първо четене на законопроекта, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители и след това гласуване на законопроекта за околната среда, внесен от Министерския съвет.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте процедурното предложение на госпожа Евдокия Манева за отлагане гласуването до намиране мястото на Националния екофонд.
Гласували 161 народни представители: за 48, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за околната среда с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Гласували 165 народни представители: за 40, против 94, въздържали се 31.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за околната среда с вносител Министерския съвет.
Гласували 177 народни представители: за 136, против 27, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам да се иска нито обяснение за отрицателен вот, нито процедурно предложение срокът за предложения между двете четения да бъде различен от предвидения като норма в нашия правилник.
С това приключваме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Искам да припомня, че на предишно пленарно заседание народните представители са гласували и приели процедурното предложение за отлагане на първо четене на законопроекта, с оглед на това, че не е пристигнало становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, което беше раздадено преди малко в залата. Сега не виждам пречка да преминем към тази точка от дневния ред.
Понеже отлагането на точката е било преди да бъде представен законопроектът от водещата комисия, ще помоля господин Джевдет Чакъров - председател на водещата Комисия по околната среда и водите, да представи становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание


"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно
законопроект за изменение и допълнение на
Закона за подземните богатства № 102-01-39, внесен
от Министерския съвет на 17 декември 2001 г.

На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 102-01-39.
На заседанието присъстваха господин Красимир Дуков - заместник-министър на околната среда и водите, господин Тодор Димитров - началник-отдел "Земни недра и баланс на запасите" към Министерството на околната среда и водите, госпожа Мария Хорташка и госпожа Надежда Таранджийска - експерти от Агенцията по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Мария Хорташка.
Предложените изменения и допълнения в Закона за подземните богатства са в изпълнение на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно който е необходимо да бъдат направени съответните промени в законите, предвиждащи създаването на ведомствени кадастри по реда на отменения вече Закон за единния кадастър на Народна република България.
По този ред Законът за подземните богатства предвижда организирането, създаването и поддържането на единен регистър и кадастър на разрешенията за търсене и/или проучване (чл. 17), кадастър на площите за търсене и/или проучване и концесиите за добив (чл. 19, ал. 2) и специализиран кадастър на находищата и подземните богатства (чл. 20, ал. 1, т. 2). Внесеният от Министерския съвет законопроект ги заменя със специализирани карти и регистри в съответствие с чл. 32, ал. 1, т. 1 на Закона за кадастъра и имотния регистър, като предвижда условията и редът за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри, както и тяхното съдържание, да бъдат определени с наредби на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
След проведените разисквания и с оглед съобразяването на Закона за подземните богатства със Закона за кадастъра и имотния регистър, Комисията по околната среда и водите изрази следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 102-01-39, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2001 г.
В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 15 гласа "за", без "против" и "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Следващият доклад е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 102-01-39, внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
На заседанието присъстваха г-н Ивайло Илиев и г-жа Елка Младенова - експерти в Дирекция "Земни недра и подземни богатства" в Министерството на околната среда и водите; г-жа Мария Хорташка и г-жа Надежда Таранджийска - представители на Държавната агенция по кадастъра.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Мария Хорташка.
Предложените изменения целят оптимизиране практическото приложение на действащия Закон за подземните богатства. Чрез тях се синхронизира този нормативен акт със Закона за кадастъра и имотния регистър. Предложените промени ще допринесат за подобряване на дейностите по управление на подземните богатства на България и ще съдействат за по-голяма оперативност между управленските институции.
Законопроектът цели и либерализиране на дейностите по събирането, обработката, съхранението и ползването на кадастрална и картна информация за подземните богатства на България. Вместо ведомствени кадастри, министерствата и ведомствата ще могат да изготвят специализирани (тематични) карти, регистри и информационни системи. В синхрон със Закона за кадастъра и имотния регистър се дава право на министерствата, ведомствата и общините да създават, съхраняват и поддържат специализирани карти и геоинформационни системи, съдържащи данни, които не се съдържат в Единния национален кадастър.
Комисията счита, че законопроектът по принцип е необходим и решава проблемите, свързани с привеждането на Закона за подземните богатства в съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържал се" реши да предложи на Народното събрание, внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
С това приключиха представените становища от комисиите. Имате думата по внесения законопроект.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера, когато направих моето изказване по законопроекта за околната среда на първо четене, споменах и този законопроект. Ние не бихме имали проблеми за разисквания по него, но ми се струва, че не бива да допускаме нито един законопроект да минава само с доклад пред комисията и да създаваме такава практика, макар проблемът да е ясен, че става дума за синхронизиране на Закона за подземните богатства със Закона за кадастъра и имотния регистър и поставяне върху принципите, които бяха въведени за единно устройство на територията на Републиката.
С тази синхронизация сега ние не само въвеждаме Единна информационна система за всички компоненти на нашата природа, на нашата територия, но въвеждаме обективната система за имотите, която е въведена преди повече от 200 години в европейските държави. Преминаването към тази система никак няма да е лесно, макар че създаваме законовите основи. Това е нашето задължение - да създадем законовите основи. Останалото трябва да се извърши от държавната администрация, която извършва контрола върху стопанисването на отделните природни ресурси. Без обаче ние да създадем основанията и нормативната основа за нейната компетентност, без да създадем права и задължения на тези органи да обединят информацията в Единния кадастър и в имотния регистър, това би било невъзможно.
Става въпрос за принципно приемане на първо четене. Ние вероятно в комисията, ако възникнат отделни проблеми по синхронизирането на този законопроект със Закона за кадастъра и имотния регистър, ще го направим, но и самият Закон за подземните богатства е нов (отпреди две години), така че в основни линии Законът за подземните богатства е на равнище, отговаря на съвременните изисквания за уредба на обществените отношения в тази насока и днешната промяна съвсем ще го постави в синхрон с останалото наше законодателство, което приемаме досега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по представения законопроект? Не виждам.
Това означава ли, че няма повече специалисти по подземните богатства? Ако е така, ще помоля ръководствата на парламентарните групи, доколкото има представители на тези ръководства, защото не навсякъде виждам, да се погрижат и в залата да влязат народните представители. Ще помоля за това и квесторите, тъй като ще подложа на гласуване този законопроект на първо четене.
(Председателят Огнян Герджиков започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата и председателят прекъсва проверката.)
Подлагам на гласуване на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 158, против 4, въздържали се 2.
Законът е приет на първо четене.
Има ли предложения за изменение на срока между първо и второ четене? Не виждам. Ще остане така, както е по нашия правилник.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Ще помоля народните представители да имат търпението до 11,00 ч., за да можем да минем и тази точка от дневния ред, тъй като ще се наложи веднага гласуване.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи законопроекта. Обаче не я виждам в момента в залата.
Господин Казак, Вие ли ще представите законопроекта?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

Относно: законопроект за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Мустафа Зинал Хасан и група народни представители.
(Обн., ДВ, ...)


Проект
Второ четене
ЗАКОН
за изменение на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел
(Обн., ДВ, ...)
Параграф единствен. Параграф 1, ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"(4) Заварените към датата на влизане на закона в сила сдружения и фондации са длъжни в двугодишен срок от влизането на закона в сила да приведат уставите или учредителните си актове в съответствие със закона."
Комисията предлага следната подобрена редакция:
"Параграф единствен. В § 1 ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
"(4) Заварените към датата на влизане на Закона в сила сдружения и фондации са длъжни в срок до 31 декември 2002 г. да приведат уставите или учредителните си актове в съответствие със закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
По този законопроект - господин Ганев, заповядайте, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, ние сме свикнали, когато някой вземе думата, да каже нещо против. Аз искам да подкрепя и на второ четене този законопроект. Той наистина ще даде възможност на толкова много български сдружения с нестопанска цел и фондации да могат да приспособят учредителните си документи с искането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Добре, че не е както в Закона за кооперациите - който не е направил това, да бъде едва ли не прекратяван автоматично.
И последното изречение е, че съжалявам, че в миналото Народно събрание съм участвал в приемането на този закон, без да го подкрепя, разбира се, защото той вместо да развие свободата на сдружаването и да бъде нейни шпори, той се оказа всъщност юзди, контрол и ограничения за тази свобода. И аз призовавам всички: нека да подкрепим поне тази новела, защото тя ще успокои в голяма степен българската реалност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Други желаещи по този законопроект? Става дума за удължаване на срок.
Заповядайте, господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също се присъединявам към думите на господин Гиньо Ганев и призовавам народните представители да подкрепят това предложение за изменение.
Наистина, не е тайна за никого, че така нареченият български трети сектор на неправителствените организации беше подложен на големи изпитания след приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по-точно поради изключително краткия срок за подновяване на регистрацията на тези сдружения и фондации, които искаха да се приведат в съответствие с новия закон. Много голяма част от тях така и не успяха да направят това до края на миналата година. Именно затова, за да не се сложат юзди, както каза и господин Ганев, и да не се попречи на много наши неправителствени организации да продължат да работят и да развиват дейност в третия сектор, ние предвиждаме това удължаване на срока.
Аз ви призовавам още един път да подкрепите закона като един добър и полезен за страната закон. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта в неговия параграф единствен, както комисията е предложила подобрената редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно. Благодаря.
С това изчерпихме и тази точка от дневния ред.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Казак, моля да представите на второ четене този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

"Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за изменение на
Закона за административните нарушения и
наказания, № 102-01-43, внесен от
Министерския съвет

"З А К О Н
за изменение на Закона за административните
нарушения и наказания

§ 1. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 10 до 150" се заменят с "от 100 до 2000".
2. В ал. 2 думите "от 40 до 300" се заменят с "от 400 до 3000".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието и по § 1 има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте § 1 заедно със заглавието на закона.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 2. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 цифрата "1" се заменя с "10".
2. В ал. 2 думите "от 1 до 5" се заменят с "от 10 до 50".
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли изказвания по § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 3. Навсякъде в закона думата "указ" се заличава."
Комисията предлага § 3 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 59, ал. 3 цифрата "5" да се замени с числото "10".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3, както е предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: "§ 4. В чл. 80 думите "кмета на съответната община" се заменят с "Агенцията за държавни вземания"."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 4 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет, а с това и целият Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА РУМЪНСКА ПЕХОТНА РОТА, ВКЛЮЧЕНА КЪМ ИТАЛИАНСКИЯ КОНТИНГЕНТ ОТ СЪСТАВА НА МИРООПАЗВАЩИТЕ СИЛИ НА КФОР В КОСОВО.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Ще помоля заместник-председателя на тази комисия госпожа Ирина Бокова да представи становището на комисията и проекторешението.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Благодаря, господин председател. От името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност бих искала да представя на вашето внимание
"Проект

Р Е Ш Е Н И Е
за разрешаване на транзитното преминаване
през територията на Република България
на румънска пехотна рота, включена към
италианския контингент от състава на
Мироопазващите сили на КФОР в Косово,
внесен от Министерския съвет на 14.02.2002 г.

На 21 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност с участието на господин Любомир Тодоров, директор на Дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи и госпожа Милена Иванова, главен експерт в същата дирекция, разгледа проект за решение за разрешаване на транзитното преминаване през територията на Република България на румънска пехотна рота, включена към италианския контингент от състава на Мироопазващите сили на КФОР в Косово.


С Нота № 168 от 11 февруари 2002 г. до Министерството на външните работи, посолството на Румъния в София е отправило молба за даване на разрешение от страна на българските компетентни органи.
Румънската пехотна рота ще бъде разделена на два отряда, които се предвижда да преминат през територията на Република България с автомобилен и железопътен транспорт съответно по маршрута Видин - София - Гюешево и Русе - София - Кулата.
Редът на преминаването и съставът на отрядите са точно представени в проекта за решение, който е на вашето внимание.
Като отчита важното значение на цялостната дейност на мироопазващите сили на КФОР в Косово, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава транзитното преминаване през територията на Република България на румънска пехотна рота (разделена на два отряда) в състав 86 военнослужещи, военно имущество и техника, включена към италианския контингент от състава на мироопазващите сили на КФОР в Косово, в периода 2-3 март 2002 г., както следва:
Първи отряд:
Влизане през Граничния контролно-пропускателен пункт - Видин, на 2 март 2002 г. около 10,00 ч. и напускане територията на страната през Граничния контролно-пропускателен пункт - Гюешево, на 2 март 2002 г. около 14,00 ч.
Отрядът включва 4 военнослужещи без въоръжение и боеприпаси.
Придвижване по маршрута Видин - София - Перник - Гюешево с автомобилен транспорт на собствен ход.
Втори отряд:
Влизане през Граничния контролно-пропускателен пункт - Русе, на 2 март 2002 г. около 17,00 ч., напускане територията на страната през Граничния контролно-пропускателен пункт - Кулата, на 3 март 2002 г. около 23,00 ч.
Преминаване по маршрута Русе - София - Кулата с железопътен транспорт (влакова композиция) от 16 вагона.
Отрядът включва: 82 военнослужещи; транспортно оборудване - 4 автомобила, 2 джипа с радиостанции, 3 влекача и 10 бронетранспортьора; въоръжение и боеприпаси - 41 бр. 9-мм пистолети, 39 бр. 5,45-мм автоматични пушки, 8 бр. 5,45-мм автоматични пушки НЛ, 8 бр. лунети НЛ 154, 1 бр. 7,62-мм картечница ПКМС, 9 бр. 7,62-мм картечници ПКТ, 9 бр. 14,5-мм картечници КПВТ, 6 бр. 7,62-мм лафети, 4 бр. 26-мм пистолети, 6 бр. гранатохвъргачки АГ-7, 6 бр. 5,45-мм картечници, 2 бр. 7,62-мм автоматични пушки с лунет, 17 бр. бинокли, 6 бр. лунети НВС 700 за картечница, 2 бр. лунети НВС 700 за гранатохвъргачка АГ-7, 12 бр. оптични прибори за нощно виждане и лазерно насочване, 2000 бр. 9-мм патрони, 27 200 бр. 5,45-мм патрони, 9 600 бр. 5,45-мм трасиращи патрони, 33 440 бр. 7,62-мм патрони, 32 970 бр. бронебойни патрони, 560 бр. ръчни гранати, 189 бр. противотанкови гранати, 440 бр. сигнални патрони и детонатори; резервни части (ЗИП); бойно снаряжение; военно оборудване и тилово имущество.
Становището беше прието от комисията с консенсус."
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова. Добре се справихте с тази бойна техника, която представихте.
Има ли желаещи да вземат отношение по това проекторешение? Не виждам.
Подлагам на гласуване в една минута преди почивката проекторешението за разрешаване транзитното преминаване през територията на Република България на румънска пехотна рота, така както беше представено от госпожа Ирина Бокова.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Благодаря ви.
Давам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ И ТЕХНИКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В ИНЖЕНЕРНОТО УЧЕНИЕ НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА "КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК 2002".
Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Има становище на тази комисия.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да прочете становището на комисията.
Заповядайте, господин Кюркчиев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКО КЮРКЧИЕВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 202-03-9 за разрешаване
пребиваването на чуждестранни военнослужещи с личното
си оръжие и техника на територията на Република България
за участие в инженерното учение на Многонационалните
мирни сили в Югоизточна Европа "Крайъгълен камък 2002",
внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2002 г.

На 27 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военнослужещи с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в инженерното учение на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа "Крайъгълен камък 2002".
В съответствие с програмата за дейността на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, утвърдена от министрите на отбраната на държавите-страни по Споразумението, на територията на Република България ще се осъществи подготовката и провеждането на инженерното учение "Крайъгълен камък 2002" в периода от 1 март до 31 август 2002 г. "Крайъгълен камък 2002" е съвместно учение на Многонационалните инженерни сили към съответната организация и инженерните подразделения на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ.
Учението ще се проведе на два етапа: първи етап - от 1 март до 24 май 2002 г., в който инженерно подразделение на САЩ се планира да извърши със свои сили и средства ремонт на битов корпус в района на под. 44 220 в Пловдив на обща стойност 200 хил. щатски долара и втори етап - от 25 май до 31 август 2002 г., в който се предвижда двуседмично сглобяване на Многонационалните инженерни сили, изпълнение на инженерно-технически задачи (укрепване на съществуващ мост, изграждане на нов мост за двупосочно движение на моторни превозни средства над р. Марица, ремонт на дом за девойки и на дом за деца с неравностойно семейно положение). Разходите за извършването на тези дейности в размер на 1 млн. щатски долара са за сметка на американската страна.
В учението ще вземат участие военнослужещи с личното си оръжие и военна техника от Република Албания, Република България, Република Гърция, Република Македония, Румъния, Република Турция - държави-страни по Споразумението и от Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ.
От Българската армия ще участва личен състав от подразделенията към Многонационалната бригада "Югоизточна Европа" и от поделение 44 220 в Пловдив - общо 220 военнослужещи. Средствата, необходими за учението от българска страна в размер на 1 млн. 68 хил. лв., са предвидени в бюджета на Министерството на отбраната за 2002 г.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава пребиваването за периода от 1 март до 31 август 2002 г. пребиваването на чуждестранни военнослужещи и техника за участие в инженерното учение "Крайъгълен камък 2002", както следва:
- от Република Албания - до 20 военнослужещи с личното си оръжие и до 4 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Гърция - до 55 военнослужещи с личното си оръжие и до 15 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Македония - до 15 военнослужещи с личното си оръжие и до 4 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Румъния - до 30 военнослужещи с личното си оръжие и до 6 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Турция - до 18 военнослужещи с личното си оръжие и до 6 единици инженерна и автомобилна техника;
- от САЩ - до 200 военнослужещи с личното си оръжие и до 35 единици инженерна и автомобилна техника."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Преминаваме към гласуването му.
"РЕШЕНИЕ"
за разрешаване пребиваването на чуждестранни
военнослужещи с личното си оръжие и техника на
територията на Република България за участие в
инженерното учение на Многонационалните мирни
сили в Югоизточна Европа "Крайъгълен камък 2002"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

РЕШИ:
Разрешава пребиваването за периода от 1 март до 31 август 2002 г. на чуждестранни военнослужещи и техника за участие в инженерното учение "Крайъгълен камък 2002", както следва:
- от Република Албания - до 20 военнослужещи с личното си оръжие и до 4 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Гърция - до 55 военнослужещи с личното си оръжие и до 15 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Македония - до 15 военнослужещи с личното си оръжие и до 4 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Румъния - до 30 военнослужещи с личното си оръжие и до 6 единици инженерна и автомобилна техника;
- от Република Турция - до 18 военнослужещи с личното си оръжие и до 6 единици инженерна и автомобилна техника;
- от САЩ - до 200 военнослужещи с личното си оръжие и до 35 единици инженерна и автомобилна техника."
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 11 КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен на две комисии. Водеща е Комисията по икономическата политика. Освен това има становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, заповядайте, господин Тасим, да прочетете становището на Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 202-02-3 от 28.01.2002 г.
за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към
Централноевропейското споразумение за свободна търговия,
внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 6 февруари 2002 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Допълнителният протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписан от страните-членки на 16 ноември 2001 г. в Букурещ. Протоколите, третиращи правилата за произход на стоките, са неразделна част от европейското споразумение за асоцииране и от споразуменията за свободна търговия, като осигуряват прилагане на договореностите за преференциално третиране. Тези правила постоянно се развиват и допълват, което допринася за развитие на сътрудничеството между страните и за правилното функциониране на разширената система за кумулация, обхващаща Европейския съюз, ЕАСТ, асоциираните страни и Турция.
Допълнителният протокол № 11 към ЦЕФТА отменя, считано от 1 януари 2002 г., прилагания към момента Протокол № 7 на ЦЕФТА относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество. От тази дата страните следва да прилагат новия Протокол № 7, приложен към Допълнителния протокол. Новият протокол консолидира измененията, извършени с допълнителните протоколи № 7, 8 и 9, по дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество. Промени по същество не са извършени, освен някои чисто редакционни и прецизиращи текста изменения. Протоколът има за цел да обедини в един консолидиран документ разпоредбите, което да улесни страните при тяхното прилагане.
Освен това протоколът отчита и третата ревизия на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, с която от 2002 г. влезе в сила поредната промяна на номенклатурата на Хармонизираната система. С цел да се отразят актуалните тарифни позиции и съответните им правила е преработен "Списъка на обработките и преработките", които придават произход на стоките, включен в Приложение II на Протокол № 7.
Ратификацията на Допълнителния протокол № 11 от парламентите на страните-членки е задължително условие за влизането му в сила. В протокола е включена клауза, която да позволи прилагането на новите правила от 1 януари 2002 г.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на 16 ноември 2001 г. в Букурещ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Господин Кюркчиев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКО КЮРКЧИЕВ:
"ДОКЛАД
по Законопроект № 202-02-3 за ратифициране на
Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия,
внесен от Министерския съвет на 28.01.2002 г.
На 14 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписан на16 ноември 2001 г. в Букурещ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Позволявам си да ви отнема няколко минути във връзка със законопроекта, който предстои да гласуваме, тъй като ми се струва, че той е добър повод да осмислим законопроектите, които гласуваме, във връзка с режима на свободна търговия и неговото развитие, какъвто е в случая законопроектът, който ще гласуваме, госпожо председател. Това е едно допълнение към споразумението за свободна търговия със страните от Централноевропейската зона за свободна търговия.
Народното събрание е призвано да гласува този законопроект по силата на т. 8 от ал. 1 на чл. 85 на Конституцията, която изисква такъв закон да бъде приет в случаите на задължителна ратификация, която се предвижда в самия международен договор.
Бих искал, първо, да обърна внимание на този факт, че такъв наглед технически въпрос изисква ратификация от Народното събрание. Защо това е така? Защото всъщност се засяга и се регулира правото на достъп до пазар, правото да продаваш - в случая по-лесно да стане това, защото тази редакция улеснява прилагането на този режим - без мито промишлени стоки на пазара на съответната страна по споразумението.
Както добре съзнаваме, струва ми се, че най-тясното място днес е пазарът - да намериш възможност за реализация. Ето защо не случайно такива споразумения изискват Народното събрание да се занимае с тях - парламентът на дадената страна.
В случая с ЦЕФТА, госпожо председател, обстоятелството и факта, който искам да подчертая, е, че търговията с тези страни-членки - шест освен България - през миналата 2001 г. завършва за нас с дефицит от 300 млн. долара. За единадесетте месеца той е някъде към 280 млн. долара, а за годината се очертава да бъде близо 300 млн. долара. Тоест, ние сме изнесли с 300 млн. долара по-малко стоки, отколкото сме внесли от тези страни.

Тук преди малко, в началото на заседанието, не знам дали Вие бяхте, тъй като то се председателстваше от господин Герджиков, господин Искров обяви с доста голяма радост, че вчера късно вечерта е ратифицирано или е взето решението на директорите на Международния валутен фонд за двегодишното споразумение с България. И ни съобщи, че по силата на него ние ще получим 300 млн. долара.
Излиза, госпожо председател, че с тези 300 млн. долара ние ще можем да си платим борча към ЦЕФТА, за това че сме купили повече от тях, отколкото сме им продали. Разбира се, че огрубявам малко сравнението, но все пак ми се струва, че трябва да си даваме сметка за мащабите на проблема, който стои зад този наглед чисто технически протокол, който ратифицираме. Проблемът се свежда до това, че нашата промишленост се оказва недостатъчно конкурентоспособна на пазарите на страни, с които би трябвало да можем да се сравняваме по конкурентна сила. Това са Румъния, Унгария, Словения, Полша, Чехия и Словакия. Не говорим за Англия, Франция и Германия. И сме длъжни да си даваме сметка, че засега не се очертават някакви особени промени, които да ни дават основание да считаме, че оттук нататък тенденцията ще се промени от само себе си.
Искам да спомена, госпожо председател, че примерно с Унгария, за миналата година се очертава отрицателно търговско салдо от близо 50 млн. долара, а може би и повече. С Полша само за 11-те месеца на миналата година точната сума е 65 млн. долара. Обърнете внимание, уважаеми колеги, че с Чешката република за миналата година ние ще имаме дефицит от 100 млн. долара.
Става дума за това, че режимът на свободна търговия по силата на ЦЕФТА се ползва много успешно от нашите страни-партньорки, които изнасят главно машини, съоръжения, а също и много повече химическа продукция, други промишлени стоки, отколкото ние успяваме да продадем. И тук си проличава в много ясна форма целият този комплекс от неизгодни за нашата икономика характеристики, свеждащи се до изоставането на нашата икономика в нейното преструктуриране, в привличането на чуждестранни инвеститори, в обновяването на производства, които могат да бъдат рентабилен износ за страната.
Какво бих предложил, госпожо председател? Ясно е, че ние трябва да ратифицираме този законопроект. Не за друго, а защото нямаме основания да отхвърляме едно такова подобряване и осъвременяване на редакцията на протокола, който регламентира правилата за произход. Но бих предложил и на Вас, и на колегите-народни представители, да не считаме въпроса за приключен с гласуването на този законопроект, който предполагам, че ще бъде направено процедурно предложение да бъде приет и на второ четене на това заседание. Аз не правя противното предложение, бих подкрепил такава процедура.
Но както знаем, госпожо председател, правителството е обявило намеренията си за работа по бюджета за 2003 г. въз основа на програмния подход на проекти, които да бъдат заложени в бюджета. И ми се струва, че първата програма, която сме длъжни да предвидим и по която да работим достатъчно сериозно, е програмата за насърчаване на износа и за разширяване на пазарните позиции за българските износители. Необходима е много ангажира подкрепа от страна на бюджета и за разширяване на възможностите за експортно кредитиране, което реално да се ползва от фирмите, и за създаване на достатъчно работещи схеми за гарантиране и застраховане на експорта, които реално да се ползват от фирмите, тъй като сега това не е така.
Ето защо се обръщам и към колегите от Комисията по икономическата политика, а и аз поемам да поставя този въпрос в Комисията по бюджет и финанси, да се постараем да разгледаме достатъчно конкретно проблемите, включително и по отделни групи пазари - каквато е групата на страните от ЦЕФТА, и да упражним, ако щете, и контрол върху Министерство на икономиката, върху Министерство на финансите до каква степен те се стараят да търсят решения за подобряване на това крайно неблагоприятно за България състояние в стокообмена със страните от ЦЕФТА.
Разбира се, основателно и господин Папаризов споменава, че освен промишлените стоки, сериозен проблем представляват и селскостопанските стоки, които засега не са предмет на тази либерализация или в много по-малка степен, тъй като са доста чувствителни и там проблемите са още по-сложни, навярно. Така че съвършено основателно е и Министерство на земеделието да бъде включено и ангажирано.
Счита се, че има възможност да бъдат подпомогнати българските износители и с организационни мерки за съдействие. От една страна, Министерство на икономиката и Министерство на земеделието да проведат много конкретни срещи с нашите износители на тези пазари, да се запознаят с техните проблеми, и особено да видят онези позиции, по които има потенциал за разширяване на износа, но нашите износители не са достатъчно в състояние да се възползват от тези възможности.
Също така е редно да се установят и по-активни контакти с основните вносители в съответните страни и от страна на нашите търговско-икономически служби, за да се добие достатъчно ясна представа за техните очаквания, претенции, и възможности за разширяване на покупките от България. Но ясно е, че без достатъчно изгодно кредитиране на износа, без достатъчно активно ангажиране с покриване на рисковете с този износ и с всички разходи, необходими за адаптиране на стоките към изискванията на дадения пазар от страна на държавата, ние ще продължим да регистрираме подобни дефицити.
Както казах, госпожо председател, позволявам си да ангажирам вниманието на пленарната зала с този проблем, защото и вчера, и завчера беше съобщено от Националния статистически институт какво е салдото по търговията на България за миналата година. Знаете, че на база FОB внос, то е над 1 млрд. 500 млн. долара, на база CIF отива към 1 млрд. 600-700 млн. долара. Виждате, че 300 млн. от тях са с тези 5-6 страни, с които ние традиционно развиваме търговия и с които няма никаква причина да нямаме една далеч по-балансирана търговия, ако сме си на мястото като правителство и като държавни институции.
Ето защо, госпожо председател, в заключение бих се обърнал и към Вас с предложение да препоръчате на ръководствата на комисиите по икономическата политика, по селското стопанство, по бюджет и финанси, допълнително да проследят в хода на работата и по промените в законодателството, и по работата по бюджета за следващата година, съответните органи на правителството да обърнат специално внимание на търговията в рамките на централноевропейската зона за свободна търговия. Благодаря ви за вниманието, благодаря и на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мога да не споделя казаното от колегата Пирински. Вярно е, че през последните няколко години има една много сериозна тенденция към увеличаване на отрицателния външнотърговски баланс на страната, от които е вярно, че 200 млн. са задълженията към страните от ЦЕФТА. Но пък не можете да отречете и факта, че от милиард и 600 милиона отрицателно салдо над милиард се дължат на отношенията ни с Русия. И виждате през последните няколко месеца на какво ниво са междудържавните и търговските отношения с Русия, така че най-големият ни проблем е търговският баланс с Русия. Разбира се, не по-малко значим е и проблемът с ЦЕФТА, но все пак това е един многостранен договор, към който страната ни се включи. И това решение за Протокол № 11 е взето с наше съгласие.
Аз споделям всичко казано, но по същество нямаше предложения за изменение и допълнение на законопроекта.
Затова, уважаема госпожо председател, предлагам, съгласно чл. 67, ал. 2 от нашия правилник да има второ гласуване на настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще имам предвид това предложение, след като гласуваме законопроекта на първо четене.
Други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте Закона за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия на първо гласуване.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Тасим този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Илчев, моля да запознаете пленарната зала със съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"З А К О Н
за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към
Централноевропейското споразумение за свободна търговия

Член единствен. Ратифицира Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия, подписано на 16 ноември 2001 г. в Букурещ."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По текста на законопроекта има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика като водеща комисия и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Димитров ще представи становището на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202-02-4/05.02.2002 г. за
ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Естония,
внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 13 февруари 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония, подписано на 11 декември 2001 г. в град София.
Това споразумение отговаря на духа на Есенската декларация на Европейския съюз от декември 1994 г. за регионално интегриране и либерализиране на търговията между асоциираните страни, както и на приоритетите на външноикономическата политика на Република България за разширяване на търговията и икономическите връзки със страните, асоциирани към Европейския съюз.
Договарящите се страни ще създадат зона за свободна търговия в съответствие с разпоредбите на това споразумение и чл. 24 от Общото споразумение за митата и търговията и Протокола за тълкуване на чл. 24 от Споразумението за създаване на Световната търговска организация.
Със сключването на споразумението се разширяват възможностите за кумулация на произхода съгласно общите договорености за паневропейската кумулация на произхода, действаща в страните от ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА и Турция. Дава се възможност за използване на суровини и материали с произход от Естония при производството на български стоки, които след това ще бъдат изнасяни за другите страни от зоната на паневропейската кумулация на произхода.
Споразумението предвижда либерализацията в областта на търговията с промишлени стоки да бъде без преходен период. Договарящите се страни декларират своята готовност да насърчават, доколкото техните селскостопански политики позволяват, хармоничното развитие на търговията със селскостопански стоки и периодично да обсъждат този въпрос в рамките на Смесения комитет.
Освен разпоредбите относно премахването на митата и количествените ограничения в търговията с промишлени стоки и относно концесиите във взаимната търговия със селскостопански стоки, споразумението регламентира правото на страните да прилагат защитни мерки, санитарни и фитосанитарни мерки, антидъмпингови и изравнителни мита, мерки, свързани с преструктуриране на определени производства и мерки при реекспорт и сериозен недостиг на стоки, както и такива, произтичащи от затруднения в платежния баланс при спазване на съответната процедура за взаимно уведомяване за съществуващите затруднения и провеждане на консултации с оглед намирането на взаимноприемливи решения.
С настоящото споразумение Република България и Република Естония поемат ангажимент да не поддържат държавни монополи от търговски характер. Ясно са разписани правата и задълженията на страните по отношение на плащанията, конкуренцията между предприятията, държавните поръчки, защитата на интелектуалната собственост и възможностите за прилагане от страните на държавни помощи. Предвижда се създаването на смесен комитет, който да следи за прилагането на договореностите и който приема решения в предвидените в споразумението случаи.
В текста на споразумението се предвижда същото да бъде денонсирано при присъединяването на една от двете страни към Европейския съюз без право на компенсация за другата страна.
Прилагането на настоящото споразумение ще допринесе за подобряване и интензифициране на икономическите отношения между двете страни.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Димитров.
Моля, господин Илчев, да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 202-02-4 за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между
Република България и Република Естония,
внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2002 г.
На 14 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония, подписано на 11 декември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Когато преди малко господин Пирински спомена за ЦЕФТА, това беше добър повод да се замислим над факта, че ратифицираме едни доста важни за България споразумения чисто формално. Споразумението с Естония е доста добре подготвено. Освен промишлените стоки то има и доста широк обхват от селскостопански стоки. Надяваме се, че ще служи за основа да възстановим позициите си на този пазар в следващите две години, защото то ще действа само две години. Както виждате, то ще бъде денонсирано в момента, когато Естония преди България стане член на Европейския съюз и много от тези по-благоприятни от нормите на Европейския съюз клаузи в областта на селското стопанство ще престанат да действат.
Затова използвам повода на ратификацията да призова още веднъж правителството да засили своите преговори по всички други споразумения, особено това с Унгария, което има много малка селскостопанска част, и да може да договори поне за следващите две години по-облекчени условия за износа на нашите селскостопански стоки. Вярно е, че Унгария е голям конкурент, в момента може би по-силен и от България, но все пак има редица позиции, по които ние бихме могли да намалим търговското салдо с тези страни, тъй като си изтеглихме нашите предприятия за електрокари, за металорежещи машини, за електроника. Във всички тези страни те бяха закрити. Тук-таме работят като в Полша и Унгария представителства на традиционните ни машиностроителни фирми. Добре е сега в оставащите две години да положим специални усилия, да използваме подписаните споразумения за свободна търговия, за да осъществим по-голям достъп за българските селскостопански стоки. Нека този въпрос да бъде на специалното внимание на правителството, още повече, че както и то, така и тези страни започват да сменят митата за селскостопанските стоки с една смесица от адвалорни и специфични мита. Това допълнително ще затрудни нашия износ след две години, ако дотогава не присъстваме добре на съответните пазари, защото стоките, които изнасяме, за съжаление са с малка добавена стойност заради състоянието на технологията, липсата на инвестиции през последните десет години. При едни специфични мита по същество новите ставки ще станат фактически забранителни за българския износ, както са забранителни на руския пазар, както беше споменато.
Имайки предвид, че ние ще останем извън Европейския съюз след две години и че митата за селскостопанските стоки в нашите партньори от ЦЕФТА ще бъдат заменени със специфични, ограничаващи нашия износ, аз използвам случая да призова правителството да положи усилия и да засили нашето присъствие в Естония и всички други страни, поне на пазара на селскостопански стоки, ако сега не може бързо да възстанови присъствие в другите области. Бяха изпратени много нови съвсем млади търговски представители. Да им пожелаем успех. Да се запознаят с фирмите, с министерствата и за тези две години поне да установят необходимите контакти, за да изпълнят полагащите им се задължения. Времето не чака. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на този законопроект на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Разглеждаме законопроекта на второ четене.
Господин Димитров, моля прочетете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония
Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Естония, подписано на 11 декември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на законопроекта? Няма.
Преминаваме към второто му гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ.
Постъпило е становище на двете комисии. Водеща е Комисията по икономическа политика.
Моля господин Димитров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-5 от 5 февруари 2002 г.
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Хърватия,
внесен от Министерския съвет

На заседанието си, проведено на 13 февруари 2002 г. с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия, подписано на 4 декември 2001 г. в гр. София.
Споразумението съответства на договореностите на Меморандума за разбирателство относно либерализацията и улесняването на търговията между 7 страни от ЮИЕ (Албания, Македония, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Хърватия и Съюзна република Югославия, подписан в рамките на Пакта за стабилност и по инициатива на Европейската комисия.
Споразумението предвижда да се създаде зона за свободна търговия в рамките на преходен период до 1 януари 2003 г.
Договореностите в областта на търговията с промишлени стоки включват две схеми за либерализация. За по-голямата част от промишлените изделия е договорена незабавна либерализация от датата на прилагане на споразумението. За ограничен кръг чувствителни промишлени стоки от датата на прилагане на споразумението се предвиждат мита в размер на 50 на сто от митата по вноса при третиране "най-облагодетелствана нация" и тези мита ще бъдат премахнати в рамките на преходния период.
В областта на търговията със селскостопански стоки страните си запазват правото да прилагат мерки в изпълнение на селскостопанските си политики, включително такива, произтичащи от Споразумението за селско стопанство на Световната търговска организация и договореностите по пазарния достъп, поети при присъединяването.
Освен разпоредбите относно премахването на митата и количествените ограничения в търговията с промишлени стоки и относно концесиите във взаимната търговия със селскостопански стоки, споразумението регламентира правото на страните да прилагат защитни мерки, санитарни и фитосанитарни мерки, антидъмпингови и изравнителни мита, мерки, свързани с преструктуриране на определени производства и мерки при реекспорт и сериозен недостиг на стоки, както и такива, произтичащи от затруднения в платежния баланс при спазване на съответната процедура за взаимно уведомяване за съществуващите затруднения и провеждане на консултации с оглед намирането на взаимноприемливи решения.
По отношение на въвеждането на мерки във връзка с преструктурирането на определени производства текстът предвижда възможност за прилагането им за период не по-дълъг от 3 години от влизането в сила на споразумението или 3 години от премахването на всички мита и количествени ограничения на дадената стока.
В споразумението ясно са разписани правата и задълженията на страните по отношение на поддържането на държавни монополи от търговски характер, плащанията, конкуренцията между предприятията, държавните поръчки, защитата на интелектуалната собственост и възможностите за прилагане от страните на държавни помощи. Предвижда се създаването на смесен комитет, който да следи за прилагането на договореностите и който приема решения в предвидените в споразумението случаи.
Прилагането на споразумението ще допринесе за подобряване и интензифициране на икономическите отношения между Република България и Република Хърватия и ще се подобри пазарният достъп на български стоки в Република Хърватия.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Илчев, моля за становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-5 за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между
Република България и Република Хърватия, внесен от
Министерския съвет на 5 февруари 2002 г.

На 14 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия, подписано на 4 декември 2001 г. в София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Следва обсъждане на законопроекта на първо четене.
За процедурно предложение - господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, процедурното ми предложение е стенограмите от дискусиите в парламента днес по тази и предходните две точки да бъдат оформени и изпратени с писма от Вас, от председателя на Народното събрание, до съответните министри - на икономиката, на земеделието, на финансите.
Както стана дума и както изтъкна и господин Папаризов, законопроектите, които гласуваме, за да дадат резултата, за който говори и господин Димитров в мотивите, тоест, интензифицирането и развитието на търговските отношения с тези страни, искат много ангажирана политика от страна на правителствените органи. Те не действат автоматично. Автоматичното им действие по-скоро води до ефект преди всичко за страната-партньор, която се възползва от тези възможности.
По правилник при гласуването на законопроекти е нужно в залата да присъства и вносителят, тоест, министър. Доколкото наистина се е създала една практика в парламента тези законопроекти да минават служебно едва ли не, това не е най-доброто. Струва ми се, че в следващи такива случаи би трябвало да се полагат усилия да присъства министърът или най-малкото представител на Министерството на икономиката в пленарната зала. Но при всички случаи Ви моля, госпожо председател, да бъдат изпратени с молба за запознаване и за ангажиране на вниманието на министъра и на ръководството на съответните министерства с въпросите, които бяха поставени в дискусията по тези три точки от дневния ред днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински. Ще имам предвид препоръката, която се съдържа във Вашето процедурно предложение.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение - господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам този ратификационен законопроект да бъде приет на второ гласуване на това заседание на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение, което господин Димитров прави.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Хърватия

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Хърватия, подписано на 4 декември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Предлагам да преминем към тази точка от дневния ред, свързана с гласуването на второ четене на законопроекта за държавните помощи, тъй като все още няма подготвено предложение за приватизация на "Булгартабак".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Всички ние сме се ръководили от програмата за седмицата на Народното събрание. Специално сега следваше една изключително важна точка - стратегията за приватизация на "Булгартабак", и беше логично да преминем към нея. Сега се предлага да минем директно на една още по-важна точка, за която, ако човек би искал да работи по-нормално, трябва да си донесе всички документи за това. И не е редно да преминаваме към второ четене на Закона за държавните помощи в края на деня, а трябва да имаме достатъчно време, най-малкото всеки, който се е готвил за това, да си донесе съответните документи.
Нека да си вървим по дневния ред. Не е маловажна стратегията за "Булгартабак". И ако по нея няма готовност, нека тогава да продължим с точката за европейската интеграция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения. Първото е от господин Димитров да започнем със законопроекта за държавните помощи, второто предложение на господин Папаризов - да започнем с проекта за първоначална позиция на Република България по дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Тоест, второто процедурно предложение е да не се нарушава гласуваният дневен ред и да се започне със стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг".
Гласуваме първото процедурно предложение, направено от господин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 99, против 36, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
За ново процедурно предложение има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Преминаваме към един от най-важните закони, който досега е гледан в този парламент след този за приватизацията. Това е не по-малко важен закон и би било редно в залата да бъде вносителят, който да ни го представи.
Затова аз Ви моля да поканите вносителя, представител на Министерския съвет, и до неговото идване да отложим тази точка, като започнем със следващата точка от дневния ред, тъй като не би било редно по такъв важен законопроект първо да не чуем мотивите на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Папаризов, да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред до явяването на представител на вносителя и да продължим с т. 15 от дневния ред.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Това да се яви представител на вносителя в залата на Народното събрание не се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 10-минутна почивка до явяването на господин Катев в пленарната зала. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Красимир Катев - заместник-министър на финансите, господин Пламен Василев - началник на отдел "Държавни помощи" към Министерството на финансите, и господин Димитър Кюмюрджиев - член на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
За процедурно предложение има думата госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да се прегласува предложението за допускане в пленарната зала на представители на вносителите и да бъдат предложени само двамата представители на вносителите - на Министерството на финансите, съответно на Министерския съвет.
Не мога да зная и бихте ли ми обяснили по кои правила влиза господин Кюмюрджиев в залата на парламента? Миналия път сериозно се възпротивих срещу това в залата да идва друг извън министър или заместник-министър. Досега в парламента се допускат само тези хора. Всички други могат да идват в комисиите. Но тук, в пленарната зала, смятам, че трябва да бъдат само първите двама и Ви моля на това основание да се прегласува.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно мнение има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Колеги, правя противно процедурно предложение - да гласуваме отново да бъдат допуснати в залата тези хора, тъй като недоумявам на тази реакция. Господин Димитър Кюмюрджиев е член на работната група, изготвила този законопроект, ръководител на работната група и ръководител на Глава двадесет и шеста "Защита на конкуренцията", която е свързана с присъединяването ни към Европейския съюз. Така че такива несъстоятелни процедурни предложения са просто смешни.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз Ви моля да не обиждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение, направено от госпожа Масларова - в залата да бъдат допуснати само господин Василев и господин Катев, а да не бъде допуснат господин Кюмюрджиев.
Гласували 145 народни представители: за 44, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта на второ четене.
За процедурно предложение има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Парламентът започва да разглежда един изключително важен закон - повтарям, един изключително важен закон - и то при един пренареден дневен ред. Голяма част от материалите даже не са в нас. Виждам не само в моята чанта, но виждам, че материали няма и в другите колеги, които са тук.
Второ. Започваме да разглеждаме такъв важен законопроект при не повече от 87 народни представители, които преброих в залата.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам преброяване на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Преминаваме към поименна проверка на народните представители. (Започва поименна проверка на кворума. Към протокола се прилага списъкът от поименната проверка.)
В залата има 143 човека.
Преминаваме към доклада на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-22 от 8.11.2001 г.
за държавните помощи, внесен от Министерския съвет
за второ четене

На заседанието, проведено на 14 февруари 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за държавните помощи, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за държавните помощи"."
Комисията по икономическата политика подкрепя заглавието на закона така, както е внесено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на законопроекта, господин Корнезов, имате ли нещо? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение и то се обосновава на следното.
Парламентарната група на Коалиция за България е депозирала искане до председателя на Народното събрание и преди минути ми казаха, че той е уважил нашата молба да се предостави на Народното събрание, ако трябва на всяка парламентарна група, официалното становище на Консултативния съвет по законодателството относно Закона за държавните помощи. Този помощен консултативен орган към председателя на Народното събрание, където има много известни авторитетни юристи, на няколко страници обяснява що е закон и как трябва да се приема, включително и Законът за държавните помощи. Моля това становище да бъде предоставено, за да можем действително да правим разисквания на едно високо ниво, а не, без текстове и без да знаем за какво става дума, да натискаме само копчетата.
Затова на основание чл. 42, ал. 2, т. 2 моля да отложим разискванията по тази точка, докато не се предостави официалното становище на Съвета по законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Становището на този съвет има консултативна функция и не е основание за отлагане на заседанието. Това становище, както ви е обещал председателят на Народното събрание, ще ви бъде предоставено.
По заглавието на законопроекта има ли и други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 138 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 18.
Заглавието е прието.
За обяснение на отрицателен вот думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз бях измежду малцината, които гласуваха срещу заглавието, тъй като за мен все пак в него е акумулирана голяма част от съдържанието на разпоредбите на този закон.
Няма да вземам отношение, за да не задържам стремежа на мнозинството по-нататък да приеме повече разпоредби, тъй като имах възможност по принцип да изразя възраженията си към много от разрешенията в този законопроект още при първото четене. И не толкова на шега, всъщност с много от постановките, които се съдържат в този законопроект, той се превръща в един закон за държавната безпомощност, а не в закон толкова за държавните помощи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Глава първа.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Член 1 е със заглавие "Предмет".
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Валентин Церовски, Константин Пенчев, Христо Механдов, Недялко Калъчев и Ралица Агайн, което е прието по принцип.
Има предложение от народните представители Атанас Папаризов и Любен Корнезов чл. 1 да се измени така:
"Чл. 1. (1) "Държавна помощ" е финансова помощ, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси, в резултат на която е получено предимство на пазара чрез:
1. пряко предоставяне на средства чрез безвъзмездни помощи, заеми, прехвърляне на дружествени дялове и др.; потенциален пряк трансфер на средства или поемане на задължения чрез гаранции по заеми и др.;
2. освобождаване или опрощаване на дължими по правило бюджетни приход като фискални облекчения и данъчни кредити;
3. предоставяне от правителството на стоки и услуги, различни от тези за общите обществени услуги, или закупуване на стоки от страна на правителството;
4. прехвърляне на средства от правителството във фондове или възлагане, или нареждане на частна организация да осъществява дейност по предходните точки 1, 2 и 3, която по правило се упражнява от правителството, при условие, че практиката им не се отличава от обичайната правителствена практика.
(2) Държавна помощ е налице, когато в резултат на практика по ал. 1 е реализирана изгода."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 1:
"Предмет
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за наблюдение и контрол на държавните помощи, както и за оценка на тяхната съвместимост с принципите на свободната конкуренция.
(2) Оценката по ал. 1 се прави в съответствие със задълженията, поети от Република България, по силата на международни договори.
(3) "Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги.
(4) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на помощи, предоставяни на предприятия, на които държавата или общината възлага извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането им не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени.
(5) Този закон не се прилага по отношение на държавната помощ:
1. предоставяна в земеделието и в рибното стопанство;
2. предназначена изключително за отбранителната промишленост.
(6) Помощите за отделно предприятие на обща стойност под 200 хил. лв. за срок от 3 години, независимо от формата или източника на помощта, с изключение на помощи:
1. за експортно ориентирани дейности и такива, чрез които се предоставя предимство на местните пред вносните стоки;
2. в областта на транспорта и корабостроенето;
3. предназначени за продукти, обхванати от Протокол 2 за изделията, третирани от Договора за Европейското обединение за въглища и стомана към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция и за тях се прилагат само разпоредбите на Глава трета."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте по чл. 1.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал още в самото начало да привлека вашето внимание на разликата между двете определения за държавната помощ.
Най-напред искам да кажа, че в нашето становище, което предлагаме, е допусната грешка - "държавна помощ" не е финансова помощ, а е "всяка помощ". Въпросът е редакционен, по-надолу се говори за стоки и услуги.
Като цяло нашето определение с точки 1, 2, 3 и 4, което е сбито в чл. 1, ал. 3 на вносителя, е точен препис от определението за субсидия в Споразумението за субсидиите и изравнителните мита на Световната търговска организация. Като видите внимателно, ще видите, че по-ясно е това, което ние казваме, и то точно съответства и на действащото в момента в България постановление по отношение на действията, които България предприема срещу субсидиран внос.
Вносителят е предпочел тук да компилира понятието, което съществува в Световната търговска организация, по тези четири вида субсидии в ал. 3. Може би така му се струва по-ясно това, за което става дума, въпреки че изричното споменаване, че предоставянето на държавни помощи чрез средства, прехвърляни във фондове или чрез възлагане, или нареждане на частна организация да осъществява дейност по предходните точки, дава яснота.

Но след като вносителят е преценил, че неговата редакция е по-добра от тази на Световната търговска организация, разбира се, вие можете да приемете вместо разширеното определение, което се съдържа в чл. 1, ал. 1 на нашето предложение, това сбито определение в чл. 1, ал. 3 на вносителя.
Каква обаче е съществената разлика между определението на вносителя и нашето определение? То е в ал. 2. Държавна помощ съгласно и Световната търговска организация е само тази помощ, която е несъвместима с принципите на конкуренцията и на споразумението, в резултат на която помощ съответното предприятие е реализирало изгода. Принципът да има бенефит, изгода, е основен, когато се оценява дали има държавна помощ, съвместима с условията на споразумението, или не. Това кой знае защо е пропуснато от вносителя. Това практически е основната разлика между двете определения.
В цялата практика на Световната търговска организация и на Европейския съюз въпросът за изгодата, за това дали едно предприятие има изгода от тази помощ, е централен, за да се види дали помощта е съвместима с принципите не само на конкуренцията, но и с принципите специално на Общия пазар на Европейския съюз.
Тук по-нататък ще стане ясно, че целият закон се приема затова, защото ние искаме да се присъединим към нормите на Европейския съюз.
Аз на този етап няма да говоря по този въпрос. Той след малко ще възникне на нашето внимание, когато в нашите предложения по чл. 2 и по тези на вносителя се прави опит да се отрази действащият текст за държавните помощи от Европейското споразумение. Там вече ще видите каква е разликата пък с Европейското споразумение и това, което ние предлагаме с господин Корнезов и това, което предлага вносителят.
Но специално искам заради смисъла и на по-нататъшната дискусия да ви обърна внимание на тази основна разлика - ал. 2 на нашето предложение, че държавна помощ е налице, когато в резултат на практика на вид действия по ал. 1, тоест, предоставяне на финансови средства, стоки или услуги е реализирана изгода. Всички други случаи на държавна помощ не би трябвало да бъдат предмет след това на действия на органа, който наблюдава държавната помощ. Според нас този орган, разбира се, е правителствен. Според вносителите това е орган извън правителството - Комисията по конкуренцията. Ще стигнем до това различие в нашия подход и подхода на правителството.
Основното обаче и защо е съществено това различие е да се види кой е предметът на закона. Защото, ако не приемете ал. 2 - независимо коя редакция ще приемете на нашия чл. 1, ал. 1, с точните изброявания с четири точки или сбития вариант на вносителя в ал. 3 - то основният проблем оттук нататък, който ще възникне, е дали тази помощ облагодетелства, носи изгода или не на определено предприятие.
Може би вносителите ще кажат, че тази идея е заложена и в текста на вносителите, когато те говорят, че поставят в по-благоприятно положение определени предприятия. Самият факт, че могат да ги поставят в по-благоприятно положение не непременно еднозначно означава, че от това произтича директна изгода за тези предприятия. Това особено важи за регионалната помощ.
Тъй като основният проблем в Европейския съюз, когато бива поставен във връзка с държавната помощ, е тя, от една страна, действително да не нарушава конкуренцията между държавите, но, от друга страна, тя да се балансира с широката регионална политика, която се води в Европейския съюз. Тоест, принципите на Европейския съюз, за които ще говорим, са такива, че регионална помощ може да има, може да има помощ за региони със средна безработица, по-висока от средната за съответната страна или регион, може да има помощ за региони, където средният доход на глава от населението е по-нисък от този в Европейския съюз като цяло, но тази помощ трябва да бъде такава, че да не носи директна изгода на конкретно предприятие, независимо че го поставя в по-благоприятно положение в даден регион, защото например субсидира инфраструктурата в района. Там държавата може да построи път до това предприятие, защото този район е като лунен пейзаж. Достатъчно е да отиде в нашия район - с господин Казак - да стигнете до някое от селата в Дралфинския район, за да видите какви са пътищата. И ако такава държавна помощ бъде дадена, за да се поправи този път, да върви автобусът и да могат децата да ходят на училище и цехът в това село да съществува, това може би го поставя в по-благоприятно положение от съответния цех тук, в София, който е за обработка на текстил, но не носи директна изгода на текстилната фабрика в едно такова малко село.
Именно затова е толкова важна тази разлика. Аз ви моля преди да преминете към гласуване да разгледате този въпрос - непременно да включите въпроса за това, че трябва да се гледат държавните помощи, които водят до реализиране на изгода за отделни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Катев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители! Действително много е важно каква дефиниция ще се приеме. В така предложения от Министерския съвет законопроект дефиницията е широка и това не е случайно. Това е така, защото според нас това е единственият начин - и не само според нас, след това ще се спра на това защо и не само според нас - чрез една широка дефиниция да се избегнат всякакви форми на скрити субсидии. В крайна сметка говорим за парите на данъкоплатците. Това всички вие много добре го разбирате.
Текстът, който предлага Министерският съвет, е в пълен унисон с подобни текстове, заложени в европейското законодателство. Според мен тук е малко неуместно да цитираме текстовете на Световната търговска организация, тъй като, както знаете, първо, в този случай ние се водим от нормите на европейското законодателство. Също така знаете, че всички закони, които приемаме, трябва да съответстват на тези норми.
Действително много е важно не само да се адресира въпросът за реализираната изгода - това е законопроектът на господата от БСП...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Къде пише, че е от БСП?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Добре, приемам забележката. Не виждам БСП, а господата Папаризов и Корнезов. Доколкото знам, все още седите там, където сте. Така че предполагам, че не съм сбъркал.
Действително изключително важно е да се направи разграничение между реализираната изгода, която визират народните представители Папаризов и Корнезов, и общата дефиниция, която ние сме предложили. Изключително важно е да се разбере, че фактически трябва да се адресира и въпросът за потенциалната заплаха за конкуренцията. Така че по-широкият текст, който е предложен, действително е удачен текст.
Искам само да ви кажа, че ако приемете така предложения текст на господата народни представители Папаризов и Корнезов, това потенциално е една много лоша услуга, това е една мечешка услуга за нашите фирми, тъй като, пак повтарям, този текст не е в унисон с европейските норми. Какво става в момента, в който ни приемат евентуално в Европейския съюз? Всички тия компании, които реално нарушават тази законова норма, тъй като не се съобразяват с потенциалната заплаха за свободната конкуренция, ще бъдат санкционирани веднага, моментално от Комисията за конкуренцията към Европейския съюз. Плюс това те имат право да бъдат санкционирани за един период от 5 до 10 години. Така че потенциалната угроза от съдебни дела и неустойки е страхотна.
Пак повтарям, действително въпросът за дефиницията е много важен и смятам, че стана достатъчно ясно защо широката дефиниция е тази, която защитава реално интересите на нашите фирми, а също така предпазва от скрити субсидии и от потенциалната възможност за съдебни дела след време.
Искам също така да подчертая, че България е единствената страна, която не е приела такъв закон досега по незнайни причини. И действително приемането на един добър закон като този, предложен от Министерския съвет, е критично за затварянето на Глава шеста - "Политика на конкуренцията".
Искам също така да подчертая, че в закона, въпреки че понятието "държавна помощ" е широко дефинирано, както трябва да бъде, включвайки и заплахата за свободната конкуренция, въпреки това от приложното поле на закона са изключени редица отрасли, т.е. ние действително се съобразяваме с някои жизненоважни отрасли, като това са земеделие, рибно стопанство, а също така и държавните помощи, предназначени изключително за отбранителната промишленост. Така че тези въпроси са адресирани по подобаващ начин.
Искам също така да продължа, че с приемането на този закон ще се избегне порочната практика да се разхищават държавни ресурси за нерегламентирани и неефективни държавни помощи, за което ни е обръщано внимание неведнъж от страна на Европейската комисия. В случаите, когато се установи неправомерна държавна помощ, законопроектът предвижда възстановяването й от получателя заедно с дължимите законни лихви. Тъкмо този случай визирах преди малко, ако не включим казуса за заплахата от свободната конкуренция, ние се излагаме тъкмо на такава правна атака след време. Освен възстановяване на неправомерната помощ, законопроектът предвижда възможност за налагане на имуществени санкции за нарушение на режима на представяне на държавните помощи.
Искам само да завърша с това, че приемането на този законопроект ще подобри в значителна степен преговорните позиции на България в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз, а също така това ще е много важен знак, че на държавните помощи у нас се отдава същото значение, повтарям, същото значение, както и в страните-членки на Европейския съюз.
С това ще завърша и смятам, че е достатъчно ясна разликата в двата подхода.
В нашия подход става въпрос действително за една широка дефиниция, която всъщност спира в зародиш всякакви потенциални, скрити субсидии и също така всякаква възможност за съдебни дела и неустойки в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Катев.
Други желаещи да вземат отношение по чл. 1?
Има думата за изказване господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): По повод на оценката на това, което каза господин Папаризов за определението за държавна помощ, което е прието от комисията по чл. 1, ал. 3, искам само да добавя, че то съдържа всъщност ревизиране на изгода, тъй като, обръщам внимание, в това определение най-важното е, че се нарушава или се застрашава свободната конкуренция чрез привилегироване на определени предприятия, производство или търговия с определени стоки или услуги. Това е: привилегироваш някого, което означава, че дискриминираш другия. И то дискриминираш другия за сметка на това, че на привилегирования му се предоставят пари на данъкоплатеца. Това е, което в края на краищата трябва да се има предвид с това определение - застрашаването или нарушаването на свободната конкуренция.
И това, което каза господин Катев, е много важно. Легалното определение по чл. 1, ал. 3 е много по-широко от това, което предлагат господин Папаризов и господин Корнезов, тъй като тяхното определение включва само изчерпателно посочени помощи, а подходът на законодателя тук е максимално широко определение и от него изчерпателно посочени изключения. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика на изказването - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров ми дава възможност да подчертая още веднъж разликата между двата подхода. В нашето предложение, ако погледнете чл. 1, се определя какво е държавна помощ, т.е. какъв вид помощ въобще може да се третира в закона.
В нашия чл. 2 се засяга въпросът коя е несъвместима със задълженията на България. Тук нещата са обединени в един член. Аз не исках сега да говоря за чл. 2 и да опиша разликата за какъв вид конкуренция става дума. Ще стигнем до този въпрос, когато минем на чл. 2. Но искам просто да ви покажа разликата във философията.
Единия път определяш предмета на закона - за какъв тип помощи става дума, без да се говори каква помощ отговаря на задълженията на България, каква не отговаря. Това го излагаме в чл. 2. Просто опитали сме се по въпроса за това коя вече определена помощ е съвместима или несъвместима да третираме този въпрос по-нататък в текста. А разликата в определението, и то не е толкова широко, както каза господин Катев, защото е прието и в Световната търговска организация, а ще видите, че Европейският съюз изцяло като член на тази организация се води от нормите на тази организация, че предмет на обсъждане въобще е само такава държавна помощ, която, едно, че носи изгода на предприятието, второ, че го поставя в по-благоприятно положение, тоест дава му определено предимство.
Въпросът за предимството е отразен в текста на вносителя, но критерият "изгода" там отпада. Така че чрез текста на вносителя предмет става много по-широк обхват от помощи от тези, които се третират и в Световната търговска организация, и в Европейския съюз от гледна точка на проблемите на конкуренцията. Именно това наше по-тясно определение цели да защити и държавата, и предприятията, които получават помощи, от излишни бюрократични, ненужни процедури.
Иначе по въпроса за конкуренцията ще се върна при обсъждането на чл. 2, където е систематичното му място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да подкрепя предложението на комисията, защото ми се струва, че то е по-точното. Наистина, подходите са различни. Господин Корнезов отначало дефинира, може би инспирирайки се от текстовете по отношение на субсидиите към Световната търговска организация, що е то субсидия или държавна помощ, но след това в чл. 2 той изцяло дефинира това, което би трябвало да бъде обхватът на този закон, а именно: "Държавна помощ, която нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение...". И това е именно същото нещо, което се съдържа и в предложението на комисията.
Така че според мен предложението на комисията не се различава съществено, що се отнася до обхвата на държавните помощи, от това, което предлагат депутатите Папаризов и Корнезов.
От друга страна, ми се струва, че има известно припокриване в предложенията на господата Папаризов и Корнезов. Текстът в чл. 1, ал. 1 казва: "Държавна помощ е финансова помощ, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси, в резултат на която е получено предимство на пазара". И след това накрая в ал. 2: "Държавна помощ е налице тогава, когато в резултат на практика по ал. 1 е реализирана изгода."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това са две различни понятия.
ЧЕТИН КАЗАК: Ами, бих искал да си изясним каква е разликата между тези две понятия.
Така че аз подкрепям предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Утре ще продължим дискусията по чл. 1.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 28 февруари 2002 г. в залата "Запад" от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 5 март, вторник, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 6 март, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Съобщение за парламентарен контрол на 1 март 2002 г.:
Министър-председателят господин Симеон Сакскобургготски ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Тодор Бояджиев, Нонка Матова, Стефан Данаилов и Любен Корнезов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на питане от народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Никола Николов, Йордан Нихризов и Росица Тоткова и на питане от народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на питане от народните представители Евдокия Манева и Владислав Костов.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Дъбов и Евгения Живкова, и Георги Божинов.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Борислав Китов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 1 март 2002 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим