Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари:Силвия Нейчева и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Започваме с точка четвърта от гласувания вчера дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТНОСНО ДЕЙНОСТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД "КОЗЛОДУЙ" ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗВЕЖДАНЕТО ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по енергетиката и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля председателят на Комисията по енергетика да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2001 г. Комисията по енергетика обсъди законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България, № 102-02-35, внесен от Министерския съвет на 4.12.2001 г.
На заседанието присъстваха и господата Милко Ковачев и Славчо Нейков от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Проектът беше представен от господин Милко Ковачев, председател на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси.
От изнесената информация стана ясно, че предложеното за ратифициране Рамково споразумение е елемент от серията договорености на Република България с Европейския съюз по отношение на безопасната експлоатация на ядрени енергийни мощности. По-важните договорености, предхождащи подписването на рамковото споразумение, са:
- На 16.06.1993 г. между НЕК - ЕАД, правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие е сключено Споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" в размер на 24 млн. екю, със срок на реализация 30.12.1997 г. Споразумението е известно като "Споразумение с Фонда за ядрена безопасност".
- През юни 1997 г. в документ на Европейската комисия, известен като "Адженда 2000", се препоръчва страните-кандидатки, в това число и България, да ускорят извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения и официалният срок за България се удължава до 2001 - 2002 г.
- През ноември 1997 г. българското правителство иска ревизия на Споразумението с Фонда за ядрена безопасност с цел удължаване експлоатацията на блокове 1 - 4 на АЕЦ "Козлодуй" до изтичане на техния икономически обоснован срок за експлоатация. На тази основа е разработена Дългосрочна енергийна стратегия през септември 1998 г., съгласно която се предвижда блокове 1 и 2 да бъдат спрени през 2005 г., а блокове 3 и 4 след 2010 г.
- На 4 ноември 1999 г. Народното събрание отчита поетите ангажименти на Република България, съобразявайки се с Конституцията на Република България - чл. 84, т. 9, чл. 85, ал. 1, т. 4, дава мандат на Министерския съвет да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреките загуби, които ще понесе българската страна при по-ранното спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй".
- На 29 ноември 1999 г. е подписано Споразумение между Република България и Европейската комисия, с което Република България поема твърд ангажимент за закриване и извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" преди 2003 г., а Европейският съюз гарантира безвъзмездно предоставяне на 100 млн. евро на първия етап - извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2, и 100 млн. евро за втория етап - извеждане на експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" с предстоящо договаряне през 2002 г.
- На 13 юли 2000 г. Министерският приема стратегически план за изпълнение на Споразумението от 29.11.1999 г. Въз основа на него с Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие на експертно ниво е съгласуван работен план за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй".
- На 21 декември 2000 г. е подписан Финансов меморандум БГ0009, по силата на който Европейската комисия отделя 26,85 млн. евро, които са част от първия транш на предвидените 100 млн. евро по споразумението от 29.11.1999 г.
- На 31 май 2001 г. Министерският съвет одобрява проекта за настоящото Рамково споразумение относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация, което е елемент от процедурата за усвояване на договорените 100 млн. евро.
- На 15 юни 2001 г. въз основа на протоколното решение на Министерския съвет и мандата на министъра на външните работи председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси подписва Рамковото споразумение, което определя механизма за използване на средствата от Международния фонд "Козлодуй".
От изложените сведения може да се направи извод, че Република България провежда последователна и неотклонна политика на партньорство с Европейския съюз по проблемите на ядрената енергетика.
Въз основа на изложените по-горе съображения Комисията по енергетика, като има предвид готовността на Република България да гарантира изпълнението на поетите ангажименти и като отчита стопанско-икономическите възможности на националната икономика, реши:
Предлага на Народното събрание да ратифицира законопроекта на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България, № 102-02-35, внесен от Министерския съвет на 04.12.2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Илчев, моля да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ДОКЛАД
относно законопроект № 102-02-35 за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и
Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане
извеждането от експлоатация в България, внесен от
Министерския съвет на 04.12.2001 г.
На редовни заседания, проведени на 13 и 20 декември 2001 г. с участието на господин Милко Ковачев, директор на Държавната агенция за енергетика и енергийно регулиране, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България, подписано на 15 юни 2001 г. в Лондон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Господин Корнезов, имате думата за процедурно предложение, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): На основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от правилника правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред. Накратко мотивите са следните. Преди около два месеца всички, които присъстваме тук, включително и представители на правителството, се договорихме, че трябва първо да приемем стратегия за нашата енергетика и доклад за енергийната безопасност. Тези два документа трябва да бъдат разгледани в парламента и въз основа на тях да се реши съдбата на първи, втори, трети и четвърти евентуално блокове на АЕЦ "Козлодуй". Аз се питам защо сега мнозинството се отказа от дадената дума и договореност? Както искате да го въртим, господа, ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си преди да натиснете бутона!
Затова още веднъж правя предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3 за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Противно процедурно предложение - заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение - да продължим разискванията по тази точка. Това, което се опитва да внуши моят уважаван колега господин Корнезов, че се предава ядрената енергетика на България, не е вярно. Аз работя 25 години в областта на ядрената енергетика, не знам той колко години работи там...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Още по-унизително е, че именно от Вас тръгва предложението.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Това не е предаване на интересите на българската ядрена енергетика, това е едно от доказателствата, че България е стабилен партньор на Европейския съюз.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): И си затваря "Козлодуй"!
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Не затваря, спазва си договореностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме първото процедурно предложение, направено от господин Любен Корнезов, за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 49, против 117, въздържали се 13.
Процедурното предложение не се приема.
За процедура, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъдат поканени в залата да дойдат министър-председателят и министърът на енергетиката. И предвид важността на проблема, който ще обсъждаме, дебатът по тази точка да бъде предаван по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В изказването на госпожа Масларова има две процедурни предложения.
Гласуваме първото процедурно предложение - в залата да бъдат поканени министър-председателят и министърът на енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 78, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме следващото процедурно предложение - разискванията по този законопроект да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 68, против 109, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Пантелеев, имате думата за процедурно предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме процедурното предложение, направено от госпожа Масларова, заседанието да бъде излъчвано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 162 народни представители: за 58, против 94, въздържали се 10.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Опитвам се, както обикновено, да не влагам прекалени емоции в това обсъждане, но ми е трудно, защото ние се изправяме пред един драматичен проблем за българската икономика и за българските граждани, пред един проблем, който може да доведе до тежки последици и за икономиката, и за живота на българските граждани. Тук някой може да каже, че трибуната днес трябва да принадлежи на специалистите. Аз не съм такъв в областта на енергетиката, но смятам, че днес дебатът трябва да се води точно от политиците или ако има държавници в българския парламент, а не от специалистите. Защото, ако имаше специалисти по енергетика в българския парламент от мнозинството, те трябваше да говорят за възможностите на българската енергетика, за нейната безопасност, за допълнителните действия, които трябва да бъдат предприети за утвърждаване и развитие на тази енергетика. Също съм изненадан, че тук не присъства министърът на енергетиката, но това не намалява степента на неговата отговорност.
Аз се гордея, че в България се намериха хора, именно професионалисти, които, защитавайки ядрената енергетика и атомната централа в Козлодуй, защитават достойнството на професията и на своята нация. Но, за съжаление, в българския парламент изглежда няма да се намерят достатъчно толкова достойни политици и държавници, които да защитят българските интереси. И това е една трагедия на българския народ, която продължава в по-голямата част от тези 12 години.
Смятам, че самият министър на енергетиката в такава ситуация беше по-достойно да се оттегли, вместо да прокара едно решение. Защото, ако в България имаше повече такива хора, които са готови да заложат своята професионална кариера в името на отстояване на определени професионални и политически тези, вероятно днес нямаше да се намираме в това състояние. А нашата собствена история помни случаи, когато е имало държавници, подписвайки неизгодни за страната споразумения, принудени от обстоятелствата, след това са демонстрирали, че те нямат друг по-добър избор. Спомнете си действията на Стамболийски след Първата световна война при Ньойския договор. Само че той е бил против тази война и се е наложило тези хора след това да защитават интересите на България, когато други, може би не само заради политически интереси, са я въвлекли в тежки изпитания с непоправими последици. Трудно ли ви е да се огледате в света и в Европа, да видите това, което казват във Финландия, което правят в Чехия - давам за пример все страни, съизмерими по своите размери с България в Европейския съюз и в Европа.
Вярно, България днес е много по-слаба и по-бедна, но ако тя не отстои тези позиции, които има, утре тя ще се придвижи от полупериферията към периферията на съвременния глобален свят. Има ли друг модерен отрасъл днес в българската икономика, на който може да се заложи за нашето измъкване от кризата на прехода, ако, разбира се, не броим думите на министрите, че България се намира в икономически разцвет? Има ли друг отрасъл, който да намали смазващия външнотърговски дефицит, който вече наближава 2 млрд. долара? Има ли друг отрасъл на българската икономика, който може да поддържа цените на електроенергията на достъпни за населението равнища? Ето, това днес са въпросите и не става дума за някакво противопоставяне на европейската линия на България. Става дума за това България да отстои пред Европа жизнени за своята икономика и за своето общество интереси.
Аз ще ви посоча и текстове от споразумението, в което най-често повтаряните думи са: "подпомагане", "финансиране", "за извеждане от експлоатация на I и II и на III и IV блок от АЕЦ "Козлодуй". Тези текстове се съдържат и в раздел първи, и в следващите раздели от споразумението. Дори сумата, която се предвижда за подпомагане, не е част от текста на самото споразумение. Тя е записана в неговите мотиви, основава се на един споразумителен протокол и става дума за над 26 млн. евро, които по-нататък трябва да бъдат доведени до 100 млн. евро.
Доходите, които се придобиват от произвежданата от електроцентралата енергия, многократно надвишават тази сума.
Искам да се обърна тук към представителите на различните политически сили, защото историята на въпроса наистина е нелека и смятам, че днес основните партии в България, колкото и да е трудно, трябва да се опитат да излязат от положението, в което сме поставени. Защото ратификацията на един международен договор не е само формален акт. Днес българският парламент може да покаже, че ратификацията е едно равностойно по своята значимост действие на подписването на каквото и да е международно споразумение. Давам си сметка, че винаги възникват външнополитически проблеми, когато едно споразумение е подписано, а не бъде предприета по-нататък неговата ратификация. Но вие самите днес с тази дискусия, поставяйки на гласуване проблема, утежнявате положението на България, а не го облекчавате. Защото, ако ние отложим тази ратификация, този сигнал ще бъде не толкова неблагоприятен, колкото искането сега парламентът да бъде разделен в това гласуване. И други страни много умело използват в своята външна политика възможността да задържат или да ускоряват ратификацията на определени международни споразумения.
Аз говоря тук като представител на политическа сила, която смятам, че в повечето случаи последователно е отстоявала националните интереси. И, забележете, това се потвърждава от преамбюла на споразумението.
Първото действие, което създава неблагоприятни възможности за България, е сключено още през 1993 г. И затова аз се обръщам към колегите от Движението за права и свободи: вие вече веднъж сте поели една тежка и неблагоприятна за вас отговорност, тъй като в мандата на вашето правителство е предприета първата стъпка, която отслабва позициите на българската ядрена енергетика. Следващото действие идва по време на правителството на СДС и то, сключено в 1999 г. и последвано от подписването на това споразумение с Европейската банка, точно в навечерието на последните парламентарни избори.
Днес Съюзът на демократичните сили може да оттегли своята подкрепа, за да спести част от отговорността, която понесе пред българските избиратели. Но утре това вече няма да е отговорност просто пред една група хора. Това ще бъде отговорност за влошаване на възможностите на българската икономика и на жизнения стандарт на цялото българско население. И днес идва голямото изпитание за управляващите от Националното движение Симеон Втори.
Вие сте в благоприятната позиция да вземете едно по-мъдро решение, да направите друг избор. Защото в противен случай, ако днес подкрепите споразумението, ще затвърждавате в българското общество убеждението, че дясна политика в България означава политика, която е насочена срещу жизнени и национални интереси. А хората имаха други очаквания и аз не искам да печелим заради вашата загуба на доверие, защото това означава загуба на възможности за страната.
Знам, че България има големи приоритети. Знам, че тази година тя очаква покана за членство в НАТО. И точно заради това външните фактори и вътре обществото очакват стабилност. Но вие не можете да искате стабилност, постоянно отслабвайки позициите на страната и жертвайки жизнени национални интереси. Поставяте ни пред една много сложна дилема: ако ние поддържаме на всяка цена тази стабилност, да отстъпим от позиции, които никое следващо правителство не може да коригира и да компенсира.
Затова аз се обръщам с настойчива молба, особено към тези хора, които не мислят само за своето политическо бъдеще, а които искат да запазят доверие и авторитет пред обществото. И аз съм сигурен, че ако днес тук гласуват български народни представители, а не просто представители на парламентарни групи, това споразумение няма да бъде подкрепено.
Аз съм изненадан и от безучастността на министър-председателя, който сам заяви уникалните и големи възможности на българската ядрена енергетика, а днес с отсъствието си може би дава мълчалив мандат за друго решение.
Искам да завърша своето изказване с това, че ако вие не може да поемете политическата отговорност сами за решение, предоставете това на българските граждани. Засега аз смятах, че не е необходимо да се настоява за провеждане на референдум по този въпрос, но ако българският парламент иска да покаже, че той се съобразява с българското общество, попитайте българските граждани дали те са съгласни със закриването на Първи и Втори блок до 2003 г. и с Трети и Четвърти блок в съкратените срокове, които са предвидени. (Неразбираема реплика от народния представител Иван Искров.)
Как да не искате, когато това споразумение вече подписва смъртната присъда на четирите реактора, защото това споразумение е единствено за финансиране на тяхното извеждане от експлоатация. Ако това още не е разбрано, време е да се осъзнае от всички в тази зала. Защото едва ли има други ядрени реактори в Европа, проверявани повече от българските. Има и други, които са толкова или по-надеждни, но те не са проверявани за тази своя надеждност. И понякога извеждането от експлоатация на подобни съоръжения крие повече рискове, отколкото продължаване на тяхното усъвършенстване и нормална експлоатация.
Поради всички тези неща аз смятам, че няма професионални, икономически и социални аргументи за извеждането от експлоатация на тези ядрени мощности. Няма. Ако има мотиви, те могат да бъдат само политически. И, забележете, вие днес при едно положително решение ще станете проводници на чужди икономически интереси, реализирани с политически средства. Защото никой в Европейския съюз и в Европа досега не е превел професионални аргументи, които да налагат закриването на тези реактори. Тук се води една голяма икономическа борба, зад която стоят и съответните политически интереси, напълно разбираеми. Но българският парламент е за това да защити българските национални интереси.
Затова аз се обръщам с призив наистина да направите така, че днес този въпрос или да не бъде подлаган на гласуване, или това споразумение да не бъде подкрепено. В противен случай вие поставяте страната пред още по-тежки изпитания и не искам тук да обсъждам техните политически последици в момента. Надявам се, че най-после българският парламент ще може да покаже, че той работи за България, а не срещу България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Илчев, имате думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма съмнение, че темата е колкото важна, толкова и болезнена. Аз обаче бях изненадан от това, че господин Стоилов, който обикновено абсолютно пълно стои в рамките на легитимизма, този път се изкуши да политизира по един въпрос, който трябва именно от експертите да ни бъде разтълкуван днес и то само в тези аспекти...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво лошо има?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: В това няма нищо лошо, но аз имах чувството, а предполагам и други мои колеги са имали чувството, че призракът на Стамболийски се появява от онази врата и чупи отново писалката, с която е подписал Ньойската капитулация на България.
Внушението, което се съдържа в подтекста на изказването на господин Стоилов, е, че България е пред лицето на една драма, която ще бъде необратима през следващите сто години, а това естествено не е така.
Първо. Кой каза, нека юристите се произнесат след мен, че финализацията на едно споразумение със сугубо финансова страна означава финализация по цялата тема АЕЦ "Козлодуй"?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Чел ли си споразумението?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Чел съм споразумението и някои други работи преди и след споразумението.
Ето отзвукът на подобни речи: народен представител става и казва "Предатели!", което означава, че целият електорат на вашата политическа сила в този момент, ако слуша или гледа, или утре чете вестниците, трябва многогласно да повтори интересната дума "предатели". Затова аз ви питам и то не риторично: колко пъти вие сте консумирали реален сблъсък с представителите на Европейския съюз, на НАТО, на международните организации, включително и тези, които третират, санкционират и наблюдават енергетичната проблематика в Европа и в света? От 1997 г. вашата съпротива е предимно вербална. Идва обаче момент, когато изтичат сроковете за изпълнение на ангажименти, поети по официалния меморандум от 1999 г. и по други.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Политически решения.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Политически или неполитически, това са не по-малко важни документи, отколкото този, който разглеждаме днес.
Господин Ковачев е тук, нека да се фокусираме върху такива важни детайли като тези: за кои точно реактори става дума, за какви срокове точно става дума, за какъв обем на финансовите помощи става дума, възможно ли е или не е възможно да водим ефективни и в полза на националните ни интереси преговори за Трети и Четвърти реактор, какво наистина ще се случи с Пети и Шести, ако се наруши балансът на енергопроизводството, възстановим ли е той и в какви срокове, включително и какво е бъдещето на АЕЦ "Белене". Защото това според мен, без да съм специалист, е реалната алтернатива на енергетичната проблематична сфера, в която естествено навлизаме през 2002 г., защото календарът на тези събития е неумолим, началото му е заложено много преди това мнозинство в парламента, много преди това правителство да влезе в своите функции. И, общо взето, интересен е въпросът, от който според мен обаче следва да се абстрахираме: колко силна е била съпротивата на границата между 1998 - 1999 г. и 2000 г. и защо тя сега лавинообразно расте? Не са ли тук повечето от хората, които са били хегемон на този процес тогава, негови протагонисти? Може би критично са посрещали някои от вас този въпрос през 1999 г., но други са били негови апологети. Аз бих искал да видя тук да се развие и сблъсък между противниците и апологетите на един въпрос, който, така или иначе, днес с хапче или без хапче трябва да преглътнем. Естествено господин Овчаров ще бъде един от активните участници в тази дискусия. И пак казвам, че бих слушал с удоволствие и не бих напуснал залата като господин Корнезов, ако вие си размените професионални, експертни мнения и очертаете футористичната картина на българската енергетика, а се въздържите от евтино политизиране на тази тема днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз съм един от народните представители, който ще се изкаже в подкрепа на АЕЦ "Козлодуй", на българската атомна енергетика, на развитието на българската икономика, базирана на атомната енергетика.
Много от нас познаваме добре дебатите "за" и "против", които се водят по цял свят, във всички страни, където има атомни реактори. Някъде "Движение на зелени", хора, ориентирани срещу атомната енергетика, преобладават в отделни страни и там се затварят реактори един по един. Другаде продължава успешното развитие на атомната енергетика, строят се нови електростанции, повишава се ефективността на тяхната дейност и усилията на всички са насочени към обезопасяване. Ако тук министърът каже, че, ако не се подпише, ако не се ратифицира това споразумение, съществува опасност радиационна, икономическа и така нататък за България, тогава ние безспорно трябва да подкрепим ратификацията.
Моята информация е, че от много години досега заинтересовани сили се стараят да докажат, че АЕЦ "Козлодуй" не е безопасен. Вярно е, че са провеждани много тестове на всички реактори, на всички блокове. Вярно е, че този въпрос има предистория. Но сега парламентът просто трябва да ратифицира или да отклони ратификацията на документа, който наистина е свързан със съдбата на АЕЦ "Козлодуй" - може би не пряко, но косвено.
Преди да посегнем към гласуването, аз бих искал да чуя от министъра еднозначна ли е оценката на европейските специалисти? Еднозначна ли е оценката на американските специалисти, които са обследвали АЕЦ "Козлодуй" и всеки един от четирите блока, за които сега говорим - от Първи до Четвърти? Какво е направено досега? Колко пари са инвестирани през предишните няколко години за подобряване на безопасността? Има ли рискове за България? Имат ли основание гражданите на Козлодуй, на Белене да се опасяват, ако останат в експлоатация до проектните си години или не?
Тогава, ако министърът отговори по начин, по който удовлетвори всички тези съмнения, тогава ние спокойно можем да придвижим ратификацията и да кажем "да".
В този момент ние не разполагаме с енергийната стратегия. Обещават ни, че е готова, че е гледана от Министерския съвет, че се нанасят редакционни поправки. Къде е тази стратегия? Защо първо ратифицираме един документ, който има косвено отношение към бъдещето на АЕЦ "Козлодуй", преди да сме се запознали и преди да сме утвърдили стратегията за развитието на енергетиката в България? Къде са прогнозите на икономистите за и против, какви ще бъдат последствията за българския износ, за българската икономика? Как в годините икономическият растеж ще подтикне допълнително потребление на енергия? Какво ще стане с ефективността, по която сега се работи и толкова много се шуми от НДСВ, тоест колко ще се свалят като потребности, необходими за задоволяване на българската икономика?
На тези въпроси първо трябва да чуем отговора сега, а след това да гласуваме. Съжалявам, че сме неподготвени за този дебат, защото най-малкото пред нас няма стратегия за развитие на българската енергетика.
Бъдещето на българската енергетика е свързано с решаването съдбата на АЕЦ "Белене". Стоят заровени над милиард щатски долара на 15-20 км от АЕЦ "Козлодуй" - в Белене. Кога ще се произнесем по този въпрос - преди ратификацията на този документ или след това?
Не бих могъл да подкрепя ратификацията на предлагания документ, докато министърът не отговори на тези мои страхове и съмнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Ковачев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Разбирам сложността на обсъждането, което днес се води тук.
Аз не съм чул всички изказвания. За съжаление, днес, както знаете, има заседание на Министерския съвет.
Искам да припомня някои неща от историята на междудържавните отношения, свързани с АЕЦ "Козлодуй", и отношенията на България с Европейския съюз в този контекст.
Сигурно всички вече сме забравили споразумението, което беше подписано на 16 юни 1993 г. между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, в което споразумение имаше записани ангажименти за спиране на блокове в АЕЦ "Козлодуй". Не казвам оправдани или неоправдани, но имаше ангажименти на правителството на Република България.
Всички може би сме забравили, когато през 1995 г. България отказа да вземе проби за изпитване на корпусите на блок № 1 - какъв демарш се получи в Г-7 пред правителството на Република България. Разбира се, когато през 1996г. ние взехме тези темплети, днес имаме ясно доказателство, че корпусите на тези реактори могат да работят далеч над техния ресурс. Но ние изядохме кредита на доверие в международен план с този ход.
Всички може би са забравили "Партньорство за присъединяване", което се обновява ежегодно и влезе за пръв път в "Програма 2000" на Европейската комисия през 1997 г., където - питам - кои политически сили, кое Народно събрание, по какъв начин промени текста, че България трябва да създаде реалистичен план за извеждане от експлоатация на някои блокове от АЕЦ "Козлодуй"?
Преминавам на други факти от историята - Националната стратегия за енергетика и енергийна ефективност, приета от Народното събрание през 1998 г. В нея пише, че Първи и Втори блок ще бъдат изведени от експлоатация след завършване модернизацията на блокове Пет и Шест, което се очаква да стане през 2004 - 2005 г., а блокове Три и Четири ще работят до 2008 - 2010 г. Тази енергийна стратегия мина през предходното Народно събрание и беше гласувана по принцип. Беше даден мандат на предходното правителство за водене на преговори с Европейския съюз. В резултат на тези договори на 11 ноември 1999 г. правителството на Република България е подписало споразумение с Европейската комисия. От името на правителството то е подписано от външния министър, а от името на Европейската комисия - от комисаря по разширяването на комисията.
Това споразумение нашето правителство го публикува. То е на уеб-страницата на Министерството на външните работи и може да бъде прочетено от всеки. Да, действително юристите казват, че то няма правен характер. Действително то има характер на джентълменско споразумение, но ние може би трябва да се замислим как градим доверие като партньори, независимо кои са отсрещните страни, и доколко ние си вредим или не даваме възможност на експертите действително да се изкажат по техническото състояние и възможностите за експлоатация на тези блокове, а чрез създаване на политическо недоверие ние практически изчерпваме и техния възможен маньовър, възможността те да изкажат своето мнение.
Аз ще припомня още един факт. Това споразумение, за съжаление, не изпълнява мандата, даден от предходното Народно събрание. Прочетох какъв е мандатът в стратегията, а споразумението казва, че блокове 1 и 2 ще бъдат изведени преди 2003 г., а за блокове 3 и 4 на базата на актуализацията на енергийната стратегия на Република България през 2002 г. ще бъде взето решение за тяхната експлоатация. Но във всички случаи е поет ангажимент те да бъдат изведени преди 2008 - 2010 г. - съответно за блокове 3 и 4.
Разбира се, в този меморандум е записано и еднозначното мнение на Европейската комисия, че тя счита, че този срок трябва да бъде не по-късно от 2006 г.

Съответно самото споразумение не съдържа само дати. То съдържа и редица други договорености между двете страни, които са свързани с енергийния баланс на страната, с програми за енергийна ефективност, със заместващи мощности и също така третира и въпроса за известната финансова компенсация, която Европейската комисия предоставя на Република България, за да преодолее последиците от по-ранното затваряне на тези блокове, а именно: в размер на 200 млн. евро безвъзмездна помощ, които са 100 млн. при извеждане от експлоатация на блокове I и II, и под условие, след решението за III и IV блок - още 100 млн. евро. Там също така е записано, че се предоставя заем в размер на не повече от 250 млн. евро за модернизацията на блокове V и VI.
Нека да си припомним какво гласува предходното - Тридесет и осмото Народно събрание, на 29 май 2000 г. То гласува кредитното и гаранционно споразумение за модернизацията на блокове V и VI, тоест то ратифицира този държавно гарантиран заем в размер на 212,5 млн. евро, и в тези кредитни гаранционни споразумения еднозначно е записано, че гарантът ще осигури пълното и окончателно закриване на блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" преди 2003 г.
Искам да ви кажа, че даже е записано 31 декември 2002 г., макар в хода на преговорите да се търсеше спазване еднозначно на самото споразумение. А за блокове III и IV на АЕЦ "Козлодуй" на или преди датата, която ще бъде договорена между гаранта и европейската комисия, и тази дата гарантът ще договори на или преди 31 декември 2002 г.
Макар и правото да не е най-силната ми страна, искам да ви попитам като народни представители: това е ли закон, който е гласуван от Тридесет и осмото Народно събрание? Аз като изпълнителна власт следва ли да изпълнявам този закон? Какво България може да направи, ако внесем предложение за промяна на това гаранционно споразумение? Дали няма да затворим и V, и VI блок?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сигурно!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Тоест това рамково споразумение, което в момента се предлага за гласуване, не променя в никакъв случай последователността от действия, които предходни правителства, народни събрания, включително с присъствието на повечето от вас в тези органи на държавната власт, са гласували. Вие сте ни вързали ръцете. Кажете ми какво можем да предприемем?
И оттук нататък ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, които чух от господин Жотев. Господин Жотев, енергийната стратегия е тук. Господин Близнаков, бихте ли я показали. (Веселин Близнаков показва стратегията. Весело оживление.) Разбира се, тя ще бъде внесена съгласно закона в Народното събрание, след като мине през изпълнителната власт по надлежния ред за съгласуване. Тя е готова.
На какво България може да разчита в бъдеще? България може да разчита в бъдеще на две неща в електроенергийния сектор: на местни въглища и на ядрена енергия. Това е, което България има, може да развива, има развита инфраструктура, има капацитет, има хора и оттук нататък ние дългосрочно ще разчитаме на тези два основни източника на енергия в страната. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз благодаря на един доказан и безспорен експерт, поел и политически функции, че така откровено и честно тук заяви, че вече има закон и акт на правителството, който е вързал не само ръцете, но е затворил и устата на българските експерти. Тоест политически решения вече са взети и, дълбокоуважаеми господин Илчев, Вие сте съвършено неправ, когато не искате да признаете, че днес Народното събрание ще приеме акт с ранга на закон, с който отново ще трябва да се съблюдаваме. И аз ще Ви прочета това, което Вие казахте, че сте прочели, но явно сте пропуснали. На страница 5 от въпросното споразумение, в раздел четвърти пише, цитирам:
"Република България ще измени националната енергийна стратегия в съответствие със споразумението и вследствие на това ще" ..., хубаво е, че угаснаха тези досадни прожектори, за да не ни гледат, но продължавам цитата, "вследствие на това ще предприеме всички необходими мерки за изпълнението му, за изпълнение на ангажиментите на Република България за закриване и извеждане от експлоатация на блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" в съответствие със споразумението за фонда за ядрена безопасност преди 2003 г.
Република България ще вземе решение за датата на окончателното закриване на блокове III и IV през 2002 г. в съответствие със споразумението и в съгласие с Европейската комисия, и отчитайки споразумението за фонда за ядрена безопасност и другите съответни фактори."
Ако това не сте разбрали, като сте го чели, то залудо се изказвахте от тази трибуна.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кога ще закрием III и IV?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За трети и четвърти тази година сме се задължили да вземем решение и да посочим датата.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Какъв е проблемът?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какъв е проблемът? Не ме репликирайте! Картата ми е сложена.
Искам да приведа някои данни, които експертите ни предоставиха и днес те няма да могат да говорят от тази трибуна.
Кои са тези данни? За повишаване на безопасността и решаване на техническите проблеми на блокове I и IV експертните мисии на МААЕ през 1990 и 1991 г. са идентифицирали 60 проблема. Проблемите на техническите аспекти на безопасността са 60.
Към началото на 2002 г. 58 от тях са изпълнени безпрекословно. Остават два, които до този момент частично са решени.
Що се отнася до повишаване на безопасността, решаване на експлоатационни проблеми на блокове I и IV, експертната мисия на МААЕ през 1990-1991 г. е идентифицирала 38 проблема - проблеми на експлоатационните аспекти на безопасността.

Към началото на 2001 г., забележете, всички проблеми са изпълнени докрай! Това знаят ли го господа политиците, които питат къде са експертите на България? Знаят ли господа политиците, когато днес ще решават съдбата на атомната електроцентрала, че по отношение експлоатацията на блоковете в рамките на технически обоснования ресурс за осигуряване на безопасността, въз основа на заключенията относно нивото на безопасност от блокове I - IV мисията на ОСАРТ и МААЕ от м. януари 1999 и м. януари 2001 г. констатират: "Налице е съществено подобряване на нивото на безопасност във всички проверявани области." Следващо заключение: "Ръководството и персоналът са висококвалифицирани и лично ангажирани с подобряване на експлоатацията и безопасността, което гарантира трайния характер на тези тенденции в АЕЦ "Козлодуй"." Инвестициите, които българската страна е осигурила за тези мероприятия само за 2001 г., се измерват със 123,8 млн. лв., като собствените средства на България са били 101,4 млн. лв. и кредитната помощ е в рамките на 22,4 млн. лв.
За да не ви отегчавам с тези данни ще посоча само, че според всички авторитетни и уважавани специалисти в света в световната практика ранно спиране се определя от проблеми с осигуряването на ядрената безопасност или неконкурентоспособност на централите.
Какво е положението при българските реактори? То е следното според тези специалисти. Нивото на безопасност на блокове I и II е обект на периодичен преглед от външни и независими експерти и се оценява като приемливо. И, забележете, къде е разковничето на проблема. Електроенергията, произвеждана от блокове I - IV е с най-ниската себестойност. Тяхната икономическа ефективност се допълва от принос за опазване на околната среда. Ето това е причината, уважаеми дами и господа, защото когато бъдат закрити I - IV блок и бъде направено всичко, което ни е предписано за реконструкцията на V и VI блокове, електроенергията на V и VI блокове ще бъде със себестойност, която ще бъде непродаваема. Това е перспективата на България! Това е онова необозримо бъдеще и визия, която който може трябва да я види, и който е способен трябва да понесе отговорността за нея. Това е истината за проблема. Тя трябва да се каже. Който е способен да носи отговорност нека да я носи.
Аз бях с кандидата за президент в централата. Бях с новия и млад лидер на моята партия в централата. Бях с други експерти. Аз се гордея, че това е построено в България, че такива хора са изградени и че България има такива специалисти!
Сега проблемът е дали България има съизмерими с тях политици? Защото, уважаеми господин министър, уважаеми господин председателю на Комисията по енергетика и енергийните ресурси, уважаеми господин президент, уважаеми господин Станишев, които бяхте с мен, тези достойни български експерти нееднозначно заявиха, че в резултат на проведените мероприятия в пълно съответствие с предписанията на международните институции и органи за бъдещето на българската атомна енергетика има нова перспектива! И тя се състои в решението на същото Г-7 плюс 1, което допуска, че този тип реактори при провеждането на определени програми за саниране могат да удължат живота си зад проектния с до 5 години, а ние сме отдалечени на 10 и 15 години от проектната мощност на нашите реактори.
Поставих въпроса готови ли сте да съставите алгоритъм на действията, които трябва да бъдат извършени като технически мероприятия, за да се впишат I и II блок в тази възможност, която се предоставя на България. Директорът на централата, който е един безспорен специалист, и тези прекрасни негови съратници заявиха в присъствието на редица депутати, че те ще бъдат готови с този алгоритъм от практически действия, разположени в определена хронограма, които ще ни дадат възможност, когато преговаряме с достойнство с нашите партньори, да отстояваме продължителността на живота на нашите реактори, а не да се позоваваме на решения, взети от продажни или обвинявани в продажност правителства. Ето, това е достойнството, господа, което е нужно на политиците, за да отстояват днес българския интерес, а не да се позовават на грешките и на продажността на предшествениците си!
И големият въпрос е има ли ги тези политици в тази зала? Това е днес тестът пред българското Народно събрание. И е жалко, че коридорите на парламента са празни! Жалко е, че прожекторите не светят! Ако имаше клюка, ако имаше интрига, ако имаше булевардна закачка, тук щеше да гъмжи от народ, за да си продаде вестниците! Но понеже става дума за изграждането на националното достойнство и за отстояването на националните ни интереси тук няма журналисти, тук не светят прожектори, тук не се излъчва към българския народ!
И това е много удобно на депутати, които се явяват пред своите избиратели и заявяват: "Централата ли? С гърди ще я браним! Реакторите ли? Няма да ги дадем! На специалистите ще се позовем!" Къде сте, уважаеми господа депутати, които изтръгвате аплодисменти от страдащия български народ, че ще го защитите? Къде сте днес, за да се изкажете и решите?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): По-леко, бе!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Колко по-малко, бе, господа? Колко по-малко? Кажете колко по-малко да сниша тона, за да съм приемлив за вас?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Къде беше, когато беше Чернобил? Хайде отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви без пререкания от залата! (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще изчакам, госпожо председател, да се уталожат някои страсти и притеснения за депутатския стол, а не грижа за избирателя!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Да, виждам аз твоето притеснение! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин Илчев, Вие вече говорихте!
И така, големият въпрос е ще приемем ли днес това решение! Ще се съгласим ли с този текст преди да е изработена стратегията, преди всичко, което ще се прави, да съответства на тази стратегия, на линията, политиката и интереса на България?
Аз лично няма да гласувам за този текст, защото аз вярвам на българските специалисти, които твърдят, че могат да направят всичко, което предписанията на международните институции ни възлагат, за да продължим живота на тези реактори, за да имаме най-евтината и рентабилната електроенергия, за да имаме опори и надежди практически за бъдещето си, а не заклинания, че ни чака светло бъдеще. Днес е знаков ден, днес е ден, от който зависи има ли воля в България с достойнство да отстояваме интересите си или има сляпо раболепие, на което сме се нагледали. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте за реплика на господин Божинов, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин министър, моля да ме извините, че преди Вас вземам думата, но може би по този начин ще включите в отговора си част от моята реплика към господин Божинов.
Съгласен съм с Вас, господин Божинов, че днес е Видовден, в който ще се види каква част от народните представители защитават българската ядрена енергетика и каква част вървят по едно течение, което най-вероятно ще доведе до тежки последици за развитието на цялата българска икономика.
Аз не получих отговор, господин Божинов, и се радвам, че Вие изнесохте част от истинските параметри, които са събрани от експертите за това на какво ниво е най-вече ядрената безопасност.
Отново призовавам Вас, господин Божинов, господин министър, дами и господа народни представители, нека преди да гласуваме да чуем експертите, да не им запушваме устата. Не мога да разбера защо с предишни решения се запушват устата на експертите. Нима всяка година не приемаме промени в данъчните закони? Тогава да си останем на едно равнище от преди три години и всичко, каквото е прието, да се спазва. И това е. Има международен договор, подписан от господин Беров. И какво? Хубаво, ако след този период са инвестирани десетки милиони щатски долари за подобряване на безопасността, защо да не се върнем към този въпрос? Защо, когато Австрия настоява една съседна държава да затвори централата си, тази държава й отговаря: "Прощавайте, но тази централа е на територията на Чехия, така че гледайте си работата, грубо казано."
Освен подходът за закриването един след друг на ядрените реактори има и друг подход, който е не по-малко приемлив - инвестирайте в безопасност и ако имате интелектуалния потенциал и възможности, развивайте ядрената енергетика. Нека тук експертите защитят "за" и "против" едното и другото. Тогава може би народните представители с чиста съвест да застанем пред съвестта си и да гласуваме "за" или "против" ратификацията.
Министърът, за голямо съжаление, се превърна преди малко в политик. Защо не каже какво е мнението на експертите - първи и втори блок в момента отговарят ли по ядрена безопасност на съвременните изисквания или не отговарят? Ако не отговарят, нека незабавно да гласуваме за прекратяване действията на тези два реактора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказване ли правите, господин Жотев, или реплика?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин Божинов, бихте ли подкрепили едно предложение преди да ратифицираме този договор да помолим експерти "за" и "против" АЕЦ "Козлодуй" да застанат пред нас и да изкажат своето независимо експертно мнение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика беше това, така ли?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Реплика, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Отговарям еднозначно - да, уважаеми колега Жотев. Ние вчера поканихме тук едни младежи, деца, занимаващи се с регулиране на движението, за да видят как правим Закона за движение по пътищата. И в това имаше нещо романтично. Но ще има нещо рационално ако българското Народно събрание покани цялото ръководство на Атомната електроцентрала и види какви хора е изградила България и какви специалисти има. Те ще ни дадат много аргументи. Аз приветствам Вашата идея, подкрепям я и правя формално предложение да бъде изслушано ръководството на КИАМЕЦ и на атомната електроцентрала и водещите български специалисти от българския парламент.
Второ, Вие казахте дали ние политиците не им затваряме устата. Да, затваряме им я и не само на енергетиците. Тук не персонифицирам и не обвинявам никого. Но със здравния заем, с образователния заем и със заема за социалното подпомагане ние не само лишихме наши специалисти от това да ни съветват, но и от това да реализират своите знания. Една трета от здравния заем отиде за чужди консултанти. Социалният заем отиде при съпругата на министъра да го консултира за 30 хил. марки що е праг на бедността. Ако това не е цинизъм? Но ние го продължаваме.
И завършвам: нека днес да е наистина едно ново начало и новото време да започне не от декларации и заклинания, а от нова българщина и държавност, от нов подход, от отговорност, професионализъм и честност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Аз се извинявам, че отново взимам думата. Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, нарочно избегнах навлизането в техническите подробности, свързани с безопасността. Аз смятам, че именно вие като народни представители не би следвало да цитирате резултатите от международни мисии. Именно вие като народни представители би трябвало да знаете, че в тази страна има независим регулаторен орган и това е Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели. Именно вие, народните представители, очаквам, че в скоро време ще разгледате дълго бавения нов Закон за атомната енергия, който Министерският съвет разглежда днес. А защото именно това е доверието в тази страна и недоверието, което създадохме дълги години с подтискането на този орган, с ролята му, с функциите, които трябваше да му бъдат предоставени.
Аз, ако се изказвам за безопасността, би била груба намеса в законодателното разделение на властите в България и в независимостта на този регулаторен орган. За съжаление у нас никой не е пророк в собственото си село и затова всеки път ние се позоваваме на чужди оценки. Да, изнесените от господин Божинов факти са точно такива. И затова България през 1996 г. ратифицира Конвенцията за ядрена безопасност. Затова България представи първия си национален доклад две години по-късно и получи известни критики по отношение на безопасността, но планира свои действия, които изпълни. И днес, през месец април т.г., България представя втория си национален доклад по Конвенцията за ядрена безопасност във Виена.
Въпросът на безопасността не е въпрос на политически речи, а е въпрос на работа от страна на авторитетните, оторизирани от закона институции. И смятам, че ролята на Народното събрание в това отношение е действително да подкрепи закона, който се внася и който беше мотан около три години, а може би и повече, новият закон, който всички знаят, че не отговаря на нуждите на нашето общество.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Внесете го.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Да, ние го завършихме и ще го внесем.
Тоест, във всички случаи аз не възразявам и се радвам, че народни представители искат да чуят експертите, защото ние много внимателно слушаме експертите като изпълнителна власт. И ние уважаваме всички институции, които имат отношение и които следва да заявяват своето мнение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Господин Сапарев - за изказване.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както вървят нещата, ще бъдем свидетели на поредното падение на този парламент. Много ми се иска да не стане, но ме е страх, че работите вървят нататък.
Спомена се, че трябва да се даде думата на специалистите, от една страна. От друга страна, стана ясно, че въпросът е политически. От речта на уважаемия министър мисля, че можем да направим един основен извод и той е: колко фатални и непоправими са някои решения на парламента и на правителството? Защото, ако сега имаме този дневен ред, той е защото предишни правителства, нека да не използвам епитети за тях, са взели съответните решения и тези решения ни поставят пред свършен факт. От всичко това не трябва ли да си направим сметката, че нашето евентуално решение сега ще ни постави пред още по-свършен факт и че има решения, които наистина са непоправими?

Нормално е всяко правителство да прави грешки. Така и става. Част от тези грешки естествено стават под външен натиск. Но има различни видове грешки и някои са по-фатални от другите. Тази грешка, която рискувате да направите днес, понеже лявата част на залата няма да ви подкрепи в тази грешка, просто ще бъде малко по-фатална от други грешки. И това - казвам ви го с най-голяма симпатия - може да ви коства главата най-вероятно. Защото за дълъг период бяхте симпатични, забавни, екзотични, но вече просто ставате опасни за българското общество и за бъдещето на България.
И понеже сте ми симпатични все още, просто искам да ви предпазя от тази грешка. Нека да не поставяме каруцата пред коня, много ви моля. Ако ще се взима сериозно решение, нека да се изслушат хората, които имат основание и съответните технически познания, за да ни въведат в тази материя. Иначе въпросът ще бъде именно само тясно и елементарно политически. Мисля, че достатъчно ясно се изразиха специалистите и всеки, който се е интересувал през последната година, вероятно е чел различни мнения, че нещата не са чак толкова фатални и че сме взели необходимите мерки за поправянето им. Вероятно остават още някои мерки, но от изказването на уважаемия господин Илчев стана ясно, че много трудно се водят преговори и натискът е такъв, че не можем да удържим.
Добре, нека да се опитаме доколкото можем. Разбирам, че животът е труден, но нека да се опитаме в рамките на възможното да забавим, да бъдем по-дипломатични, уклончиви ако щете и т.н.
Отново ви моля да прецените. Тази грешка ще бъде по-фатална от други грешки и толкова непоправима, че може да коства живота на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика - господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Сапарев! На мен ми се струва, че популизмът днес вече мина всякакви граници. Опозицията дава големи изкушения, но понякога тези изкушения могат да въведат в прегрешение цялата политическа система. Този плам, тази поезия, която чуваме във Вашите и в думите на Вашите колеги, са хубави неща. Аз съм изненадан, че въобще тук отново говорим по принцип за затварянето на най-старите реактори. И понеже Вие говорихте за предишните правителства, нека да си припомним, че все пак този въпрос беше решен през 1993 г. със споразумението, според което до 1998 г. трябваше да бъдат затворени тези реактори. Беше решено от правителство, подкрепяно от вас.
След това защо и следващото правителство - вашето правителство, за което вие също не искате да давате определения, защо то не разреши този въпрос?
Нека да си спомним, че две години след 1997 г., включително с подкрепата и на ваши колеги тук в Съвместния парламентарен комитет, включително и правителството се бореха за преодоляването на тези срамни за България условия от споразумението от 1993 г. И споразумението, което беше сключено, всъщност беше подобряване на тези условия. Затова ние толкова болезнено реагирахме на думите на министър-председателя, защото важно е България наистина до края на тази година да издейства най-добри условия за затварянето на реакторите. Важно е България да настоява за политически и финансов сигнал от страна на Европейския съюз, обвързан с тези послания. Но всичко това не означава, че ние днес трябва да се държим безотговорно, да спекулираме с отговорностите, които носи правителството.
В края на краищата аз виждам вашия плам в очите. Виждам и изкушението, че днес очаквате да се подкрепи споразумението и още от днес и утре да тръгнете да прокламирате как АЕЦ "Козлодуй" е затворен с това решение. Но едва ли това ще ви помогне. (Реплики от КБ.) Затова спрете. Виждам, че сте тръгнали много напред, но нека днес да не прекаляваме с този популизъм. Във всички случаи според мен ратификацията трябва да бъде подкрепена. Важно е оттук нататък какви условия ще бъдат издействани. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За втора реплика - господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Сапарев, чувствам нужда да взема отношение по това, което казахте. Вие сте един уважаван учен, но нека да си спомним, че умните хора се учат от грешките на другите, а пък глупавите - от своите. Ние не искаме да се поучим от своите грешки.
Какво стана в едно правителство, което обяви мораториум по плащането на външния дълг? Спомняте ли си?
Ние тук правим едно споразумение, което вие сте направили и което десницата е подкрепила...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не сме ние.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Правителство, подкрепяно от вас.
Аз искам да попитам: вие като лява партия с какво помогнахте? На коя от сродните вам партии в Европейския парламент написахте? Има ли такова писмо, с което вие желаете да бъде подпомогнато удължаването на срока на експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" или тук само ще се критикуваме? Ние не сме партия и нямаме тази поддръжка в Европа, каквато имате вие, каквато има десницата. Ако вие сте направили такива писмени заявления и сте отправили такива сигнали към Европа, тогава това би могло да даде някакъв резултат и да помогне примерно и за финансовата рамка при евентуалното спиране на тези блокове или удължаване на живота им.
Следователно, за да търсим конструктивното, трябва да видим с какво можете да ни помогнете, а не само да казвате, че спираме. Ние просто трябва да изпълним нещо, което, ако не го изпълним, знаете, че е сигурна катастрофа за нашето правителство, за влизането ни в НАТО и в Европа. Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейчев.
За дуплика - господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нека да не се връщаме на времето след 9 септември и да се занимаваме примерно с Народния съд, защото действително има какво да се каже. (Оживление.)
Питам, ако сега ратифицираме това решение, какви ходове по-нататък има България и какво може да направи? Не е ли по-разумно да се помисли малко по-внимателно и малко по-бавно? Нищо по-лесно от това да се гласува с мнозинство едно решение, след което обаче нещата стават много непоправими.
Колкото до репликата на синия комсомолец, искам да кажа, че червеното правителство не е ратифицирало такова решение. Много моля, когато човек говори, да направи съответната справка и да разбере, че просто такова решение не е имало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Агов, заповядайте за изказване.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Веднага искам да направя уговорката, че аз съм дълбоко несимпатичен на господин Сапарев и това трае от дълги години. Във всички случаи се гордея с това, че съм дълбоко несимпатичен на господин Сапарев и заради това ще изкажа теза, която е точно обратната. (Оживление.)
На първо място, искам да припомня, че АЕЦ "Козлодуй" с неговите първи четири стари блока трябваше да бъде затворен през 1998 г. Това тази зала не бива да забравя никога. Това беше едно позорно споразумение, сключено за позорно малка сума пари от правителството на Беров. В крайна сметка през 1997 г. тогавашното правителство беше изправено пред много тежката дилема или да се подчини на диктата на Европейската банка за възстановяване и развитие, или да започне точно такива преговори - бавни и настойчиви, каквито препоръчва в своята инструкция тук господин Сапарев, за да може да отложи този срок и да се стигне до едно приемливо за България и най-важното, за българската енергетика и за българските потребители споразумение.

Това споразумение беше мъчително постигнато. Преговаряше се върху буквално всяка точка, всеки месец за отлагането. Договарянето трая точно две години.
И аз искам да припомня тук на онези, които са склонни да забравят най-близката ни история, че затварянето на АЕЦ "Козлодуй", споразумението за АЕЦ "Козлодуй" бяха поставени като политическо условие за това България да започне преговори в 1999 г., тоест в началото на 2000 г. да получи решението за това на Европейския съвет в Хелзинки.
Аз съм свидетел и мога да кажа категорично, че съм участник в създаването на стратегията за тези преговори. Тук беше споменато, че в съвместния парламентарен комитет, който тогава имах честта да председателствам и който днес продължава да работи така добре под председателството на господин Вълчев, ние водихме всички парламентарни фракции тогава, независимо от това дали бяхме опозиция или бяхме в мнозинството. Тежка битка! Тежка битка, която стигаше до това да напускат нашите колеги от Европейския парламент залата и да отказват да подпишат заключителните документи.
Добре е тези неща да се знаят тук, в този парламент, когато с лека ръка се опитваме да оспорим постигнатото, защото България има тъжната съдба непрекъснато да поправя своите грешки. Ние винаги се сещаме малко късно за онова, което е можело да стане, но което не сме направили. В случая беше сторено точно така - България трябваше да поправя грешките на предишни нехайни правителства, които впрочем преследваха друг интерес. Тогавашните управници в областта на енергетиката искаха бързо да закрият Първи и Четвърти блок, за да могат да строят "Белене" и съответно да вземат комисионните за строителството на "Белене" и тази истина трябва да се каже! Това беше тяхната цел - користна, подла цел, която имаше за цел да нанесе удар на българската икономика, на българската енергетика.
Говоря за всичко това, защото Козлодуй се намира в моя избирателен район. АЕЦ "Козлодуй" се намира в моя избирателен район. И когато човек застава на една принципна позиция, трябва да е ясно какви са мотивите му. Аз призовавам моите колеги от Обединените демократични сили да не се увличат в куха опозиционна фразеология като други в тази зала, а да подкрепят това споразумение, да ратифицират това споразумение, защото това споразумение създава възможност да се задържат работните места в АЕЦ "Козлодуй". Това споразумение позволява при всичките работи по едно закриване на остарелите Първи и Четвърти блок да се съхранят работните места, защото това са много пари. Ето това беше договорено в рамките на това споразумение. И именно заради това оттук нататък зависи модернизацията на Пети и Шести блок, които са ключови за нашата енергетика.
Когато аз заставам категорично в подкрепа на ратификацията на това споразумение, аз знам, че заставам зад една принципна позиция, зад една позиция на съхраняване на работните места и съхраняване на бъдещето на българската енергетика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Думата има господин Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал да започна с един призив - да проведем една дискусия. Действително, ние не сме специалисти, но да проведем една истинска политическа дискусия за това, което следва да се предприеме във финансов аспект около бъдещето на АЕЦ "Козлодуй". За да проведем обаче такава дискусия, според мен би било редно да приемем някакви предварителни правила. И едното правило е, че според мен не бива по такива сериозни въпроси да се говори непременно с някакъв сълзлив глас и непременно в петостъпен ямб. Трябва да се говори сериозно и ясно да се изразяват позиции по ясни факти, като фактите предварително се разбират.
Добре е да припомним какво представлява споразумението от 1999 г., тъй като изглежда на част от колегите ни това не им е ясно. В това споразумение България поема два основни ангажимента - първият е до края на 2002 г., настоящата година, да бъдат затворени или по-скоро изведени от експлоатация Първи и Втори блок на "Козлодуй". Същевременно България поема ангажимента през същата, настоящата 2002 г. да приеме решение за затваряне на Трети и Четвърти блок без обаче да се сочат конкретни дати като в две отделни изречения, както вероятно знаете, е изложена позицията на българското правителство, а именно това да стане преди съответно 2008-а - за Трети блок, и 2010-а - за Четвърти блок. Становището на Европейската комисия е това да стане преди 2006 г. Ето това са даденостите.
В Рамковото споразумение, което ние днес дискутираме дали да бъде ратифицирано или не, по никакъв начин не се излиза от тези договорености. Повтарям - по никакъв начин не се излиза от тези договорености. Нещо повече, това споразумение само по себе си не интерпретира въпроса кога да бъдат изведени от експлоатация блоковете. То има финансов характер.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, но след като ние поемем някакви финансови ангажименти то е ясно, че значи ние априорно се съгласяваме с някакви неща. В действителност въпросът за това каква да бъде позицията на България въобще по развитие на нейната ядрена енергетика е безспорно един много сериозен въпрос, който следва да бъде обсъден, и аз се надявам това да стане в тази зала. Когато министър Ковачев е готов със съответната нова стратегия за развитие на енергетиката, аз нямам никакво съмнение, че ние ще проведем една задълбочена дискусия.
Това, което искам сега да кажа обаче, е, че ние всъщност подменяме въпроса за финансовите отношения по повод на затварянето с датите на затваряне на блокове от Първи до Четвърти.
Какви възможности обаче, ако трябва малко да разширим темата, тъй като това някак си стана естествено, какви възможности има България общо взето? В изказването на част от колегите отляво стана ясно, че всъщност има идея ние да преосмислим ангажимента за затваряне и на Първи и Втори блок. Ако това е така, трябва да ви кажа, че плоскостта на разговора принципно се подменя. Досега поне на мен не ми е известно да има политическа ясна воля нито от една от парламентарно представените сили по отношение на това да се преосмисли споразумението и в тази му част. Ако има такава идея, според мен, тя трябва да бъде ясно заявена и, разбира се, също да бъде поставена на дискусия, но пак казвам, че това е една много опасна политика - да се преосмислят от всяко следващо мнозинство, респективно правителство, ангажиментите, които е поело предходното. Ако има такава възможност и се прецени, разбира се, че тя е в полза на България, няма пречка това да бъде направено.
Що се отнася до другия дебат относно датите за затваряне на Трети и Четвърти блок, то тук това действително подлежи на един по-сериозен дебат, тъй като самото българско правителство има възможност за известна гъвкавост. Ако обаче дебатът отново се отнася до едни още по-късни дати, тоест след 2008-а и 2010 г., то това отново значи ние да излезем извън споразумението от 1999 г. Не казвам, че това не е възможно. В крайна сметка българският парламент може да вземе всякакво решение, но когато призовавате ние да се държим отговорно, да не посрамим избирателите и ред такива неща, все пак ние трябва малко да вдигнем поглед и да видим къде България се намира в този взаимозависим свят, а не просто да развяваме знамето на това как България е енергийния лъв и ние всички като едни антипатриоти искаме да съсипем ядрената енергетика. Това е несериозно и откровено казано и некоректно.
Радвам се, че част от колегите обърнаха внимание на едни други споразумения по едно друго време, които предвиждаха много по-ранно затваряне на съответните блокове.
Аз ще се радвам също така, ако министър Ковачев, в което нямам съмнение, ни изложи такива идеи за развитието на ядрената енергетика в България, които не само не намаляват нейното значение, а напротив, създават възможност за нейното бъдещо развитие. Но нека да оставим този въпрос за развитието на ядрената енергетика въобще, да го оставим, за да можем след 15-ина дена, когато стратегията е готова, а сега да се съсредоточим върху това финансово споразумение, което следва, повтарям, че следва, едно споразумение между българското правителство и Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, аз честно да ви кажа съм изключително разтревожен, по-скоро разочарован от начина, по който водим този дебат. Стигнахме до нива на драматизъм и театралничене, които аз наскоро в близкото минало не бях наблюдавал тук. И при това тогава, когато обсъждаме тема, която е най-малкото важна за всеки един от нас. Всъщност тази драма продължава вече 11 години. Тя започна не с това споразумение, за което говорите вие тук - от 1993 г., а през 1991 г., когато България сама, единствена сред всички останали страни - бивши членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, си позволи да поеме ангажимент да спре първи и Втори блок. Спря единия за една година и половина, а другия - за две години и половина, за да им повишава безопасността. С това предпостави решението на групата на седемте от Мюнхен, където записаха, че реакторите от типа "230" не могат да бъдат подобрявани от гледна точка на безопасността им. Това по-късно премина през споразумението от 1993 г., премина през ред потупвания по рамото - политически, било от една или друга политическа сила. Атомната енергетика се превърна в една разменна монета. Едни я продаваха за 29 млн. долара, както 1993 г., като тогава си мислеха, че 1997 и 1998 г. са далеч, далеч в бъдещото. Други през 1998 и 1999 г. я продаваха, както разбрахме сега, за да замажат провала си в преговорите с Европейския съюз. И тя се оказа цената, за да се откупи този провал.
И сега се учудвам на нахалството на господин Агов. Той като председател на Съвместния парламентарен комитет през м. юни 1998 г. на заседанието тук, в София, допусна в решението на този Съвместен парламентарен комитет да бъде записано: "Да бъде изработен реалистичен график за спирането не на първи и втори, не на Трети и Четвърти блок, а на цялата атомна електроцентрала". Ето този човек там! (Сочи го с пръст, ръкопляскания от блока на КБ.) През 1998 г.! И сега той излиза тук и говори, че защитавал работниците в Козлодуй. Всяко нещо има своите граници.
С едно нещо няма да се съглася, господин Ковачев. През 1995 г., когато под натиска на Г-7 Европейският съюз направи демарш България да спре Първи блок и да вземе пробите, тогава българското правителство с подкрепата на българските учени, с подкрепата на главния конструктор, с подкрепата и на западни фирми доказа, че корпусът на реактора на Блок № 1 е безопасен. През 1996 г. това беше потвърдено от пробите, които направихме. Вие знаете много добре, че тогава позицията на българската атомна енергетика имаше такъв авторитет, какъвто не е имала никога по-късно. Знаете го, защото тогава като началник на управление "Международни връзки" сам водехте тези преговори.
През 1997 г. дойде едно друго правителство. Първото действие на министъра на онова правителство, който се казваше Георги Стоилов, беше: "Нашата атомна енергетика е опасна". Това беше на първата му пресконференция. И какво беше записано в Програмата 2001 на правителството на СДС, господин Агов? Помните ли? Там е записано: "Българското общество трябва да се освободи от илюзията за безопасна и евтина атомна енергия". Там беше записано, във Вашата програма, програмата на правителството на Иван Костов. Така че Вие водехте една политика срещу атомната електроцентрала цели четири години. И в крайна сметка какво се учудвате, че стигнахме до м. ноември 1999 г., когато трябваше на пожар да спасявате провала в преговорите си? Какво очаквахте? Вие пратихте преговорите по въпросите за ядрената безопасност да ги води Иван Шиляшки. Вие изработихте една коренно неприемлива стратегия за воденето на тези преговори. Опитвахте се да доказвате не че нашите блокове са безопасни, а да доказвате, че България има нужда от огромни количества електроенергия. За това произведохте специална стратегия.
И тук някой ме пита: "Къде бяхте Вие?". Ние бяхме тук, на тази трибуна, и обосновавахме тази теза, която обосноваваме сега: с българската ядрена енергетика не може да се търгува на дребно, не може да се правят кокошкарски пазарлъци. Сега сме вкарани в поредния такъв кокошкарски пазарлък.
Искам да попитам господин Ковачев: какво налага ратификацията на това споразумение днес и сега? Има ли една причина, която да налага това? Господин Пейчев казва: "Защо глупавите не се учат от собствените си грешки?". Ами, защо не се поучим от нашите си грешки, господин Пейчев? Не разбираме ли, че всяко подаване на малкото пръстче ни отхапва цялата ръка?! Какво още остана да се изяде от българската икономика, за да разберем, че трябва да защитаваме националния си интерес?!
Другата страна, която има подобни ангажименти, е Литва. Какво прави Литва? Тя създава Комитет за преговори с Европейската комисия, който трябва да уточни сроковете и начините, по които ще затваря реакторите си. А какво правим ние? Ратифицираме споразумение, защото меморандумът, господин Вълчев, при цялото ми уважение към юристите, не е даже договор. Той е джентълменско споразумение, както каза господин министърът. Защо бързаме да ратифицираме това джентълменско споразумение? Нали водим преговори по глава "Енергетика" с Европейския съюз? Какво ще преговаряме, ако го ратифицираме? Нали пишем стратегия. Не си я пишете тази стратегия, дайте и ние да я видим. Нали твърдим, че ще формираме националноотговорна позиция по ядрената енергетика на България? Каква ще бъде тази позиция, след като сме ратифицирали споразумението? Нали твърдим, че ще водим преговори? Какви преговори ще водим, когато всичко предварително е решено?
Тук искам да заявя твърдо: никой от лявата част на тази зала не преразглежда външнополитическите приоритети за присъединяване на България към Европейския съюз. Но това не пречи тези приоритети да бъдат съпроводени от защита на националните интереси на страната. Всичко останало е празна демагогия.
И тъй като питате какво сме правили, ще ви кажа и още нещо: през 1999 г. от тази трибуна помолих народните представители да разсъждават не като народни представители от една или друга политическа сила, а като народни представители на Република България. Защото времето върви много бързо. И през 1993 г. някои си мислеха, че 1997 и 1998 г. са много далеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето на Коалиция за България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С удължаването изтече.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Приключвам. Тогава ги помолих да гласуват по съвест, а не като машини, на които им е казано как да гласуват. Защото в крайна сметка идва момент, когато не можем да се скрием зад думите, когато с действията си трябва да кажем за това ли сме или за другото. Сега е този момент. Искате ли да защитим националните интереси на България? Искате ли да защитим атомната енергетика на България или просто ще си прогласуваме хей така като няма нищо едно решение? Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, не обичам да вземам реплики след толкова арогантен и бих казал дори неподобаващ за този парламент просташки тон. Във всички случаи, госпожо председател, моля да ме извините за това, че се намесвам още веднъж в този дебат. Щеше да бъде чудесен драматизмът на господин Овчаров, ако не започваше своите разкази от 1999 г. Господин Овчаров беше министър на енергетиката в правителството на Виденов и той не направи абсолютно нищо за спасяването на АЕЦ "Козлодуй". (Неодобрителни възгласи от блока на КБ.)
Нещата не започват от 1999 г., уважаеми госпожи и господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В медицината, когато някой се прави на луд, се поставят два въпроса: първо, той наистина ли е с нарушен разсъдък и, второ, защо се прави на луд.
Ще започна с втория въпрос. Не мога да разбера защо, господин Овчаров, поставяте въпроса по този начин, като всеки неспециалист, всеки български гражданин знае, че разглежданият днес въпрос е щрих от общия въпрос искаме ли присъединяване към Европейския съюз и НАТО. (Шум и реплики от КБ.) Това нещо всеки го знае добре. И тук има две възможности: едната възможност е ние да продължим преговорите, да говорим за безопасност, да говорим за различни условия, другата възможност е тази, която Вие предлагате - да тръгнем по пътя на евтиния популизъм, да кажем къде ще работят хората от АЕЦ "Козлодуй" и да затворим вратите за преговори с Европейския съюз. (Шум и реплики от БСП.)
Искам да ви призова: дръжте се по-сериозно! Няма да намерите наивници, които да вярват на вашите тези. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Овчаров, заповядайте, имате думата за дуплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (НДСВ): Аз благодаря на господин Щерев, но мен в този парламент на ядрена енергетика са ме учили лекари "Уши, нос, гърло", сега започнаха и акушер-гинеколози да ме учат на ядрена енергетика. Явно, че това се превръща в някаква страст на лекарското съсловие в парламента. (Ръкопляскания от КБ.)
Що се отнася до тезите на господин Агов, той явно или не е слушал, или не е искал да чуе. Аз започнах разказа си от 1991 г., господин Агов. Ако Вие искате да знаете какво сме направили по време на нашето правителство през 1995 и 1996 г., елате и ще Ви разкажа. Но това, което Вие направихте, то е вече фатално и с разкази и приказки от тази трибуна просто вече не може да бъде отмито от никого. Така че, когато заставате на трибуната, наистина се дръжте прилично в залата, а освен това, когато заставате на тази трибуна, имайте предвид, че българският народ слуша. И преди седем години вашият доскорошен, бивш лидер Иван Костов, сега ще цитирам Иван Костов, запомнете това, казваше: "Паметта на българския народ се прояснява". Господин Агов, тази памет се проясни. На него му е ясно какви са вашите заслуги, затова просто си помълчете, ако можете, разбира се, и ако имате съвест. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Министър Ковачев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Тъй като бяха отправени някои въпроси, а явно отсъства и част от информацията, представена пред всички народни представители, искам да припомня, че три страни подписаха през 1999 г. споразумение. Това е Словакия, която подписа споразумение преди България, за затваряне на два блока по 440 мегавата, съответно през 2006 и 2008 г., на основата на почти завършена програма за модернизация и с широко международно участие при нейната реализация, с финансова компенсация съответно от 250 млн. евро безвъзмездна помощ. Словакия е подписала такова споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие.
Литва също така подписа през 1999 г. такова споразумение. Литва е 70 на сто зависима от ядрената си енергетика. Тя има два блока по 1500 мегавата RBМK, тоест Чернобилски тип, за разлика от словашките и българските и тя подписа съответно за затваряне на първия блок през 2005 г. и на втория блок договаря през тази година сроковете за затваряне, като е заявила предварително 2009 г.
Единственото нещо, което аз ще допълня, е, че действително този дебат ми се иска да бъде много по-фокусиран върху реалните интереси на страната дългосрочно и комплексно. Беше ми зададен въпроса защо точно сега. За да може човек да преговаря, за да има среда, в която да доведе преговорите до успешен край, е необходимо доверие. За съжаление дебатът днес отиде към сферата на онзи виц, който казва, че в ада около българския казан няма дявол, защото ние се топим едни други. Няма повече да взимам думата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Обявявам 30 минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
В дискусията по ратификацията на Рамковото споразумение за Козлодуй Национално движение Симеон Втори е използвало 14 минути, Обединени демократични сили - 16 минути, Коалиция за България е изчерпала определеното си време, от ДПС няма изказвания все още.
Имате думата.
Желаещи за изказвания по ратификацията на Рамковото споразумение?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина днес се разви една дискусия. Слушахме емоционални и патосни изказвания. Разбира се, чухме и точни факти и данни. Особено интересно беше да чуем все пак от министъра на енергетиката историята на развитието, докато стигнем днес да разискваме за цялостната ядрена енергетика в България. Според мен ядрената енергетика в България заслужава един отделен дебат - един дебат за сегашното състояние, един дебат и за бъдещото й развитие. Казвам го с особено уважение към всички онези, които се занимават с ядрена енергетика, защото за мен те заслужават това уважение.
Колеги, наистина на всички ни е ясно, че при сегашното развитие на енергетиката ни някъде около 49 - 50% от производството на електроенергия е от нашите ядрени блокове. На всички ни е ясно, че така, както се е развивала историята от 1991 г. до днешния ден, са поети определени ангажименти пред европейските структури. И днес се явява проблемът дали тези дебати са били чистосърдечни в полза на националните интереси на България или някой, който е водил тези преговори, е допускал определени грешки. Смятам, че всяко правителство, което е управлявало страната през този период, ще си понесе политическата отговорност за изминалия период. Ни най-малко днес аз искам да се търси политическа или някаква отговорност директно от всеки, който е участвал в тези преговори, но всеки от тях може с ясното си съзнание да застане пред нас и да каже доколко е бил прав, доколко е защитавал националните интереси.
Учудвам се винаги, когато на тази трибуна застават от опозицията колеги, които никога не забравят 1993 г. и управлението на Беров, а забравят, че и в тази зала тогава и от ляво, и от дясно имаше хора, които подкрепяха това правителство, а днес не искат да носят негативите, които имаше това управление. Ако стане въпрос за положителните неща, сигурен съм, че всеки ще хване знамето и ще тръгне напред. А те сигурно не са малко.
При едно споразумение, което е подписано, за нас, народните представители, защитавайки националните интереси и явявайки се пред европейските структури като сериозни политици, като хора, които си държат на собствения си авторитет чрез това да издигнат авторитета на България, ние днес не можем да се отметнем от онези споразумения, които са подписани от преди нас управляващите, та дори и да е било от управлението на господин Костов. Аз наистина много ясно си спомням в предишното управление, когато имаше една стратегия за развитието на енергетиката, първата, наистина от страна на Обединените демократични сили се говореше, че е много важно развитието на ядрената енергетика. Дори тук мога да спомена и някои изказвания на господин Костов, че в един определен период от време той беше готов да се откаже от влизането ни в европейските структури, за да запази ядрената ни енергетика, но не се получи така след подписването на меморандума и приемането на реалистичния график за развитието на ядрената енергетика и за цялостната енергетика в България. И днес аз още в началото се учудих, когато господин Жотев, бивш министър на това предишно управление, явявайки се на тази трибуна, взе отношение точно противоположно на това, което те правеха в предишното управление. Все пак си коригираха часовника и онези хора, които водиха дълги години преговорите заедно с европейските структури, казаха: да, днес ние ще подкрепим ратификацията на това споразумение.
Колеги, за да искаме да седнем на масата на преговорите, за да можем да отложим онези срокове, които бяха приети от преди управляващите, ние трябва да направим съответните стъпки, за да могат да ни разберат в европейските структури, че ние наистина сме една сериозна държава, едно сериозно управление и няма да се отметнем от поетите си ангажименти с ясното съзнание, че наистина закриването на първи и втори блок в тези срокове ще доведе до икономически спад, до намаляване на електропроизводството. И аз вярвам, че новата стратегия, която ще бъде разглеждана в най-близко време в това Народно събрание, ще даде точен и ясен отговор как и по какъв начин ще покриваме загубите от закриването на Първи и Втори блок и какво ще бъде оттук нататък развитието на нашата енергетика.
Не искам да се впускам в подробности доколко са надеждни и доколко са безопасни нашите блокове. Знам, че ние имаме специалисти, които могат да експлоатират всички мощности безопасно и надеждно, докато те бъдат изведени от експлоатация.
Вярвам, че приоритетите, които бяха приети от предишното Народно събрание през 1997 г., не би трябвало да се забравят и знам, че в това Народно събрание беше приета една декларация, където основните приоритети на всички политически сили, присъстващи в Народното събрание, бяха влизането в Европейския съюз и НАТО. Ако, колеги, ние искаме да продължим и да поддържаме тези приоритети, аз ви призовавам да подкрепим ратификацията на споразумението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Други желаещи за изказване?
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за всички е ясно, че ядрената енергетика осигурява половината от енергията на страната. За всички е ясно, че българската ядрена енергетика осигурява 45 процента от енергийните доставки на балканския регион. Ядрената енергетика на България е основен фактор в мощностния и енергийния баланс на страната. Ясно е, че България приема достиженията на Европейския съюз по отношение на ядрената енергетика, включително и Договора за създаване на европейска общност за атомна енергетика, в изпълнение на основната задача да се допринесе за повишаване на жизнения стандарт в държавите-членки на Европейския съюз. Нашата страна ще продължи да хармонизира националното законодателство с европейското в областта на ядрената енергетика в контекста на разширяване на Европейския съюз.
С оглед на изпълнението на задълженията за опазване на околната среда и намаляване на емисиите от въглероден двуокис, серни окиси, азотни окиси и летящи пепели страната ще продължи да разчита на ядрената енергетика и ще я развива съобразно съвременните изисквания за безопасност, икономичност и надеждност, съобразно изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита. Нашата страна, нашето правителство продължава усилията си да укрепи националния регулаторен орган - Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, и да го превърне наистина в един независим и компетентен регулиращ орган, израз на което е и подготвеният нов Закон за ядрената енергия.
Извеждането от експлоатация на ядрени мощности ще стане след взискателен анализ като елемент от дългосрочната държавна политика, в т.ч. и за безопасността на ядрените съоръжения.
Нашият министър-председател още преди повече от месец, след посещението си в Атомната електроцентрала в Козлодуй спомена това, което повтори и господин Божинов - че от тези 60 проблема 58 са решени, а двата са частично решени. Това се отчита и от международните мисии, които посещават нашата атомна централа.
Българската енергетика ще продължи да се развива в контекста на европейската енергийна политика. Аз съм убеден, тъй като дълги години с моите колеги работя в областта на ядрената енергетика, че нашата атомна централа е модернизирана и е една изключително добра атомна централа.
Икономическите загуби от спирането на експлоатацията на първи и втори блок са ясни. Но едно евентуално отлагане на ратификацията на рамковото споразумение, което днес разискваме, едно отлагане например с 15 дни, когато ще се гледа енергийната стратегия, с нищо няма да промени икономическата ситуация и икономическите параметри в нашата страна. То, както посочи и господин Аталай, само би могло да подаде един негативен сигнал към нашите европейски партньори. Ние ще продължим да разглеждаме с особено внимание проблемите на енергетиката, когато обсъждаме енергийната стратегия на България.
Затова след всички тези разисквания, аз ви предлагам да преустановим разискванията и да преминем към гласуване за ратификация на това споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, съгласно чл. 42, ал. 2, т. 5 - отлагане на гласуването, предлагам да се гласува и още един път обосновавам направеното в моето изказване предложение.
Нека това време до следващото гласуване да го използваме за две неща. Първото, нека наистина Народното събрание да изслуша експерти и специалисти, които могат да засилят политическата позиция на българските парламентаристи и държавници. Второ, в текста, който сега искате да гласувате, е записано, че българската страна се ангажира да промени стратегията. Не можем ли след този дебат, успоредно с приемането на стратегията, да отразим ангажиментите, които поемаме по това споразумение? И в това време нека на нашите партньори вън от страната и от Европейския съюз да обосновем, че всички ангажименти, които България е поемала досега, са били в една друга рамка, когато България беше в пакета на всички страни, с които се преговаряше.
Сега, когато оставаме вън от тази група, България е в нова ситуация. Ние все така настойчиво продължаваме да водим преговорите за приобщаването ни към Европейския съюз. Но това отлагане има цена. И без да игнорираме досегашните ангажименти, нека да заявим позицията и цената, която България иска да получи заради тази промяна в ситуацията.
Ясно е, че преговорите, които водихме досега с мнозинството, не са довели до желания резултат. Вие не чухте нашите аргументи. Затова нашата позиция ще бъде тази, в която ние ви уверихме преди малко, ако вие не приемете това предложение.
Моля да подложите предложението на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има две процедурни предложения. Едното процедурно предложение се съдържа в изказването на господин Близнаков и то е на основание чл. 42, ал. 2 - да се прекрати разискването по законопроекта.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може да се прекратят дебатите, докато не е изчерпано времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съгласна съм с това, че докато не е изчерпано лимитираното време от 30 минути не може да се прекрати разискването. По това няма спор, само обяснявам.
Процедурното предложение на господин Божинов е на основание чл. 42, ал. 2, т. 5 - да се отложи днес гласуването на законопроекта за ратификация, с цел изслушване на експерти в областта на атомната енергия.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 177 народни представители: за 45, против 114, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Има ли други, които желаят да вземат участие в разискванията? Няма желаещи.
За процедурно предложение има думата господин Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, тъй като дискусията завърши и се преминава към гласуване, моето предложение е на основание чл. 53, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се приложи процедурата за явно гласуване чрез ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с "да", "не" или "въздържал се" по отношение на ратификацията на обсъжданото споразумение.
Не се смейте, госпожо Гроздилова, тъй като аз казах, че точно по такива въпроси всеки един народен представител трябва да се изправи пред българските избиратели и пред българската държава и ясно да произнесе своята позиция. След като всеки от нас изразява някаква убеденост, тук се сблъскаха различни аргументи, нека всеки с убедеността на своята позиция да стане и да изрази своя вот. Надявам се, че, ако вие сте привърженици на демокрацията, откритостта и по-високата отговорност, точно в този случай ще гласувате да се приложи исканата от мен и от нашата парламентарна група процедура на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов. Това е процедурно предложение от името на парламентарната група и то е гласуването да стане от място при поименно извикване, което е по т. 3. Аз трябва да го поставя на гласуване без разисквания.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Стоилов, гласуването да бъде от място при поименно извикване.
Гласували 183 народни представители: за 46, против 126, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 152, против 45, въздържали се 2.
Приема се.
За отрицателен вот думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах "против", защото това гласуване значително и съществено влошава шансовете на България да защити и своите енергийни, и своите икономически интереси.
Вие, господин Близнаков, поставихте въпроса какво би променило 15 дни - нито икономическите ефекти, нито нещо друго. Но онова, което щеше да се промени, е, че вие имахте шанса да имате парламента зад себе си и зад правителството, зад една съгласувана стратегия и зад една споделена позиция, ако щете, и по това споразумение. Вие отново, за пореден път предпочетохте гилотината на мнозинството пред диалога. Едно, че нарушавате всички принципи и анонси, които давате от тази трибуна, че сте правителство и мнозинство на консенсуса, на съгласието, на националния интерес, второ, вие се криете зад предишни действия. Но с това свое действие сега вие поемате тежката отговорност на една крайно необоснована стъпка. Защото, както каза господин Божинов, имаме нова ситуация, имаме нов шанс България по друг начин да оттъргува затварянето и на първи, и втори, и на другите блокове. Този нов шанс е свързан с решението от Лаакен, където е заявено, че за България ще се изработят допълнителни мерки за съдействие, че ще има нова пътна карта на нашето движение към Европа.
Така че никакви аргументи, че ние тук се отклоняваме от ориентация, че торпилираме едно или друго, не важат. Вие самите, постъпвайки по този начин, влошавате позициите на България, вие снижавате нейните шансове за по-бързо движение към Европа. Една ваша позиция в полза на 15 дни диалог в парламента ще издигне вашия авторитет пред Европа, ще ви постави по по-друг начин, отколкото досегашните мнозинства. Не го пожелахте. Затова е прав господин Овчаров, като казва, че вие самите се превръщате в проблем за страната. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втори отрицателен вот думата има господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, съвсем неотдавна обсъждахме стратегията за ускорено присъединяване към Европейския съюз. Ако си спомняте в моето изказване точно по този въпрос аз застъпих тезата, че по въпроса за затварянето на АЕЦ "Козлодуй" е нужна политика на висш пилотаж. Днес с това гласуване всъщност ние размахахме един огромен чук, не висш пилотаж. Драстична е разликата в подхода. Правителството можеше да използва възраженията в парламента за едно договаряне по друг начин, да се договорят всички условия, да се слезе на експертно равнище, между другото, идеята дойде и от представители на СДС.
Днес тук трябваше да има много повече несъгласни с много повече въпроси, с много повече критика, за да дадем твърда база за по-добри условия за договаряне от страна на изпълнителната власт. Този висш пилотаж днес просто добива едни гротескни размери - нещо, което е непонятно от гледна точка на националните интереси. Ние говорихме по всички останали страни, които са движили този въпрос, които са се договаряли. Става дума за нещо друго. Става дума за това, че с тази ратификация ние окончателно забиваме гвоздея, окончателно се лишаваме от позиции, от аргументи за договаряне на по-сериозни, по-добри условия за България.
Въпреки това, аз бих желал да призова, заедно с моето отрицателно гласуване, да не минаваме към гласуване на второ четене. Има възможност все още да поправим непоправимото, да приемем някои резерви, които въпреки това да дадат повод на правителството да каже: вижте какво, нашият парламент има много сериозни възражения по начина, по подробностите, по условията, по които всичко това се договаря. Аз съм убеден, че и от страна на Движението, и от страна на колегите отдясно, ще се намерят достатъчно конструктивни предложения, които можем заедно да обсъдим. Другото наистина е едно предателство на националните интереси.
Благодаря, госпожо председател. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трети отрицателен вот думата има господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Гласувах против ратификацията, защото българският народ е против подобна ратификация. Още в 2000 г. е направено едно социологическо проучване по поръчка на Евроатлантическата фондация за сигурност и външна политика, в което резултатите са следните. Налице е желание на обществеността за отстояване на национални интереси и запазване на постигнатото и построеното. Използването на ядрената енергетика за производство на електричество се одобрява от българите. Българите смятат, че не е необходимо ранното извеждане от експлоатация на Първи и Четвърти блок.
Освен това причините и проблемите за Първи и Четвърти блок са икономически и политически, а не екологични. Днес беше взето едно политическо решение, което е против интересите на България. Господин Пирински го подчерта и даже в преговорите, които предстоят.
Доверието към българските експерти е по-високо. Съществуват опасения, че международните експерти обслужват чужди икономически интереси. Обществото не желае да се правят компромиси и подкрепя експлоатацията на Първи и Четвърти блок в рамките на останалия технически ресурс при осигурена безопасност. На този етап плановото прекратяване на производство от Първи и Четвърти блок е технически необосновано и финансово неосигурено. Първи, Втори, Трети и Четвърти блок произвеждат най-евтината електроенергия в България. С извеждането на тези блокове ще се намали производството само за Първи и Втори блок с 12,36 на сто, в което трябва да се включат и топлоелектрическите централи. Господин министърът каза. Това е другата алтернатива, което означава, че в атмосферата на България ще се изхвърлят вредни емисии, които трябва да бъдат заплатени по договора с КИОТО. Ще се произвежда по-скъпа електроенергия и оттук ще се утежни и статусът на българина като стандарт и самото производство.
Днес аз смятам, че беше взето едно решение, което е против интересите на българите. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паунов.
За процедурно предложение има думата господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да се разгледа законопроектът и на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От името на Коалиция за България правя противно предложение.
Колеги, нека да не претупваме един изключително важен въпрос. Повече от сигурна съм, че всеки един днес в залата, посягайки към пулта за гласуване, дълбоко някъде в сърцето си има колебание. Има колебание дали това е толкова правилно и толкова необходимо именно в днешния ден да се свърши.
Тук в залата сме икономисти, юристи, финансисти, медици, артисти. А днес ние с вас трябва да гласуваме не като такива, а като български политици.
Нашето предложение е - даваме ви още един шанс - да не минаваме веднага към ратифициране, а да оставим нормалния срок по процедура и по правилник. Така ще имаме възможност да се вслушаме още веднъж в гласовете на експертите, на хората, които все пак биха могли да дадат своето "за" и "против" и да бъдем по-обективни.
Така че моля ви процедурното предложение на господин Близнаков да не бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения - в днешното пленарно заседание законопроектът да бъде гласуван на второ четене и противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Близнаков.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 131, против 46, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има процедурно предложение от господин Кирилов за прегласуване.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги! Аз още един път апелирам към вас за рационалност. Става дума да погледнем не от гледна точка на партизанщината. Става дума за следното. Примерно, можем ли да имаме една подобна резерва: окончателният срок на закриване - говоря не с точен текст, нямам го изработен пред себе си - да зависи от експертната препоръка на една съвместна група и така нататък, свързана с всички аспекти за закриване и съответно екологичните аспекти на тези два реактора.
Искам да ви кажа в подкрепа на това, че примерно една Литва, въпреки че по същия начин беше подписала договора през 1993 г. с Европейската банка, успя да се придвижи напред. В момента, нищо че е поканена от края на миналата година за членство в Европейския съюз - както знаете тя е между 10-те - но наскоро говорих с председателя на тяхната Комисия по външните работи. Те са свалили въпроса в една смесена експертна група с Европейския съюз и техни експерти - да договорят всички аспекти по закриването. Забележете, това е една централа, която е от чист чернобилски тип и те вече говорят за 2004 г. Но те обсъждат всички аспекти, включително и финансови, свързани с нейното закриване. Те продължават да говорят. Те продължават да си защитават интересите и това е една малка страна, с 2 млн. население, която е нова страна. Тя няма и държавност, но успява да направи това, защото в техния парламент има някакво съгласие, има някаква кохезия. Защо да не направим това нещо?
Апелирам още веднъж към рационално мислене. Защо да бързаме? Една седмица ни трябва може би, за да намерим съгласие поне по отношение на една съществена резерва, която ще даде сериозни позиции и сила на нашето правителство да обясни и съответно да защити едни по-добри условия за сключване на този договор. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е държава с достойнство. Това пропуснахте да кажете Вие, господин Кирилов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Близнаков.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 137, против 49, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
За процедура има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Парламентарната група на Коалиция за България счита, че този закон застрашава държавните интереси на Република България. Този закон е пагубен за българската енергетика. Този закон засяга интересите на всеки един български гражданин. Де факто с този закон се нанася изключително тежък удар върху атомната ни енергетика и по-конкретно - АЕЦ "Козлодуй".
За всичко това носят политическа отговорност Съюзът на демократичните сили, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи и всеки един народен представител от тях, който подкрепи този закон, който не е в интерес на нашата родина.
Днес е срамен ден за парламента и за тези, които гласуваха за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура ли правите или изказване от името на парламентарна група?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В знак на протест Коалиция за България напуска пленарната зала. (Ръкопляскания от КБ. Голяма част от депутатите от Коалиция за България напускат пленарната зала.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали напуснахте вече, господин Миков? Как, от името на кого правите процедурата? Вие не напускате залата, а оставате, така ли? Вие оставате и се отделяте от вашата парламентарна група в момента, неспазвайки партийната дисциплина. (Шум и реплики в залата.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ) : Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Понеже не разбрахте, че предишното беше изявление от името на група, това е процедура, която имам право също да поискам от името на парламентарна група. Въпросът на излизането е фактически, а не въпрос на правилника. Така че коментарът Ви е малко излишен.
Моля Ви от името на парламентарна група за поименна проверка, за да може тези, които ще подкрепят закона, ясно да поемат своята отговорност. И да не се ползват карти на отсъстващи народни представители, каквито има.
Процедура от името на парламентарна група, която да установи кворума, защото определено смятам, че такъв няма. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кворумът след вашето излизане или преди това? Как? Вие сте вътре. Става въпрос вие в залата ли сте, за да проверявам кворума или сте извън залата в момента? (Силен шум и реплики в НДСВ.)
Противно процедурно предложение - господин Клингов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не може! Това не може да бъде противно на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, може да не е противно, но има процедурно предложение. Спокойно, господин Миков!
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо председател, според нашия правилник поименна проверка се прави само в началото на работния ден и след почивка. Така че, много Ви моля, това, което иска да направи господин Миков, аз много го уважавам, но не е по правилника. (Силен шум и реплики в НДСВ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Член 39, ал. 3. Прочетете правилника. Член 39, ал. 3 просто е категоричен. Пише: или от председателя, или по искане на парламентарна група.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Дебатите за правилника, след гласуване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, Вие имате право да поискате поименна проверка от името на парламентарна група. Това е безспорен акт, разписан в правилника. Само че каква проверка да направим сега? Преди да гласуваме закона? Или след гласуване? Да гласуваме и след гласуване на закона да направя поименна проверка? (Глас от НДСВ: "След, след!".) Или да видя дали имам основание да го подлагам на гласуване?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Вие питате и аз ще Ви отговоря.
Уважаема госпожо председател, няма кворум за приемане на закона и затова Вие трябва да направите проверката преди това. За да не бъде приеман законът с по-малко от предвиденото в правилника и Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля поименната проверка да бъде извършена на основание чл. 39, ал. 3 чрез парламентарните секретари.
Моля парламентарните секретари на всяка парламентарна група да извършат преброяването. (Започва поименно преброяване от парламентарните секретари.)
В залата има 135 човека.
Господин Близнаков, бихте ли прочели съдържанието на законопроекта, за да преминем към неговото гласуване.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Предлагам ви проекта на

"ЗАКОН
за ратифициране на Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейността на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България

Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейността на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация в България, подписано на 15 юни 2001 г. в Лондон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме законопроекта, ако няма възражения по неговото съдържание.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 148, против 5, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.
Заповядайте, господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз искам да кажа няколко думи. Благодаря за това, че подкрепихте законопроекта. С този законопроект фактически вие създадохте един благоприятен климат за провеждане на преговори по съдбата на Трети и Четвърти блокове на АЕЦ "Козлодуй".
Вие укрепихте доверието, което съществува между България и Европейския съюз. Вие предоставихте възможност българският потребител да получи по-качествени и по-ефективни услуги в много от подсекторите на българския енергиен отрасъл.
Искам да ви уверя, че това в никакъв случай няма да намали участието на българската ядрена енергетика в покриването на енергийния ни баланс. Българската ядрена енергетика остава приоритет в развитието на българската енергетика като цяло. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ С ОРЪЖИЕ И СЪС СТОКИ И ТЕХНОЛОГИИ С ВЪЗМОЖНА ДВОЙНА УПОТРЕБА.
Законопроектите са два. Единият е с вносител Министерският съвет. На другия вносител е Надежда Михайлова.
Законопроектите са разпределени на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция. И трите комисии са представили своите становища.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията. Заповядайте, госпожо Грънчарова.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:
"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 154-01-68 за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от народния представител Надежда Николова Михайлова на 22 октомври 2001 г., и законопроект № 202-01-9 за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 21 февруари 2002 г., с участието на представители на Министерство на икономиката, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди внесените в комисията два проекта за изменение и допълнение на посочения закон.
Материята на държавния контрол върху външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е уредена със закон, приет от Народното събрание през 1995 г. В периода след приемането на закона настъпиха съществени промени както във външнополитическото поведение на Република България, така и в международната среда, в която се осъществява тази дейност. Предлаганите промени в съществуващата законодателна уредба са в съответствие с ясно формулираните външнополитически приоритети и ангажименти на нашата страна. Необходимостта от спешно приемане на изменения и допълнения в закона е продиктувана от несъответствие на редица разпоредби на действащия закон с изискванията, които се поставят към страната ни в процеса на подготовка за членство в НАТО и Европейския съюз.
На заседанието на комисията експерти от Министерство на икономиката представиха мотивите на вносителя - Министерския съвет, и сравниха двата законопроекта. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие мотивите на вносителите, че представените законопроекти целят усъвършенстване на действащата система за контрол и че елементи от предлаганата правна уредба и сега се прилагат в експортната ни политика, но е належащо те да бъдат законодателно оформени.
Министерският съвет представя проект, отчитащ извършеното от предишното правителство в тази насока, с изменения и допълнения, изработени от експерти от всички компетентни звена на изпълнителната власт в рамките на работна група, в продължение на пет месеца, при отчитане на настъпилите промени след 11 септември 2001 г. и засилените изисквания по отношение на експортния контрол и правоприлагането.
Промените, които предвижда законопроектът на Министерския съвет, са в следните основни насоки:
- Включват се разпоредби, улесняващи прилагането в национален план на принципите и критериите, съдържащи се в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, разпоредбите и решенията на Европейския съюз, принципите на Васенарската договореност и други международни режими за контрол и неразпространение.
- По-ясно и по-прецизно се дефинират правата и задълженията на държавните органи, търговските дружества и физическите лица по осъществяването на контрола върху сделките.
- Включват се допълнителни разпоредби с цел надеждно идентифициране и удостоверяване на крайния потребител.
- Рязко се увеличават санкциите спрямо евентуални нарушители, включително и чрез прилагане на промени от Наказателния кодекс.
- Въвежда се контрол върху посредническата дейност и тя се третира като част от външнотърговската дейност, което предполага режим на регистриране и лицензиране на лицата, извършващи посредническа дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Предвижда се Комисията за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба да бъде преименувана на Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при Министерство на икономиката, като същата поеме и функциите на национален орган по Конвенцията за забрана разработването, производството, натрупването и използването на химически оръжия и за тяхното унищожаване.
Законопроектът на Министерския съвет бе определен от вносителя като по-актуален както във времето, така и поради факта, че въвежда по-прецизирани и законосъобразни текстове, допълнително са разработени дефиниции на "външнотърговска дейност", "посредническа дейност", "технология", "международни режими за експортен контрол" и др. Представителите на Министерството на икономиката посочиха някои пропуски в предложения от Надежда Михайлова законопроект. Сред тях на първо място е незаконосъобразната ограничителна мярка - чл. 5 от закона, в който е въведено изискване фирмите, кандидатстващи за лиценз, да имат основен капитал в размер не по-малко от 300 хил. лв. В действащото законодателство, в това число и в Търговския закон няма такава ограничителна мярка. На второ място, негативните последствия и забавянето във времето, свързани с промяната на органите по лицензирането и разрешаването. На трето място, предложението за създаване на Държавна комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масовото унищожение към Министерски съвет, с което се нарушава междуведомственият принцип за вземане на решения, както е при съществуващата комисия в момента.
Предвижда се междуведомствената комисия да взема решение за даване на разрешение за извършване на външнотърговска сделка с оръжие и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба само при наличие на консенсус между присъстващите членове. По-детайлно е разработена и така наречената "всеобхватна клауза" - чл. 13, която позволява ефективно контролиране и на продукти с военно предназначение, невключени в контролните списъци.
Комисията отхвърли предложението на Народното събрание да приеме на първо четене и двата законопроекта. Поотделно и по реда на постъпването им в комисията бяха гласувани предложения за приемане на първо четене на всеки един от разглежданите законопроекти.
След обсъждането и в резултат на проведеното гласуване с 2 гласа "за", 9 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се" Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене законопроекта за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с двойна употреба, внесен от народния представител Надежда Николова Михайлова на 22 октомври 2001 г.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с двойна употреба, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2002 г. с 11 гласа "за", 0 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 154-01-68 от 22 октомври 2001 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Надежда Михайлова, и по законопроект № 202-01-9 от 4 февруари 2002 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 27 февруари 2002 г. с участието на представители на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет, и законопроект със същото наименование, внесен от народния представител Надежда Михайлова.
Внесеният от Министерския съвет законопроект е в съответствие с външнополитическите приоритети и ангажименти на нашата страна, както и с международните норми за контрол в тази област. Той подпомага водената от българската държава политика в областта на експортния контрол, с което се прецизират и подобряват пазарните възможности на страната. Приемането на законопроекта е израз на подготовката на България за членство в НАТО и в Европейския съюз.
Законопроектът улеснява прилагането у нас на принципите и критериите, съдържащи се в актовете на ООН, Европейския съюз, както и на други международни режими за контрол и неразпространение. В него се усъвършенстват и прецизират правомощията на държавните органи и се създават възможности за идентифициране на крайния потребител. За първи път се въвежда контрол върху посредническата дейност във връзка с оръжието, стоките и технологии с възможна двойна употреба.
Внесеният от народния представител Надежда Михайлова аналогичен законопроект не е съобразен с поетите от нашата страна международни ангажименти и е в противоречие с някои от принципните положения, залегнали в законопроекта на Министерския съвет.
След обсъждането, в резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет. Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на закона със същото наименование, внесен от народния представител Надежда Михайлова."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Димитров.
Моля, господин Вълчев, да представите становищата по двата законопроекта на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз имам известно раздвоение между уважението към държавните институции и към опозицията. Не зная с кое да започна. Може би все пак със становището относно законопроекта на Министерския съвет.
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба № 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене.
На обсъждането на законопроекта присъстваха госпожа Живка Станева - началник-отдел на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет, представител на вносителя, директорът и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
С предложения законопроект се цели усъвършенстване на действащата система за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Това се налага преди всичко от задълженията, поети от Република България във връзка с членството й в различни международни организации, подписаните международни договори, както и от поетите ангажименти, свързани с членството в НАТО и Европейския съюз.
За целите на настоящата оценка за съответствие е необходимо разграничаване на режимите според обекта на контрол - оръжие или стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и някои предварителни пояснения, свързани с правната рамка на Европейския съюз в областта, правилното идентифициране на релевантните норми на acquis и определяне на техния характер. Разделението произтича от компетентностите на отдените общности и на съюза, заложени в Основните договори. По принцип чл. 223 от Римския договор не дава възможност за намеса на общността в политиките и решенията на държавите-членки по отношение производството и търговията с оръжие. Следователно в рамките на първия стълб не могат да се приемат актове, налагащи хармонизационни или други задължения по отношение на търговията със стоките, посочени в списъка по чл. 223. Аналогична разпоредба се съдържа и в споразумението за асоцииране на България - чл. 115. Що се отнася обаче до стоките, които са както с гражданско, така и с военно предназначение (стоки и технологии с двойна употреба), необходимостта от осигуряване на тяхното свободно движение и общата експортна политика се явяват основание за предприемането на мерки на ниво общност. Такава мярка е Регламент на Съвета № 1334 от 2000 г., установяващ общностен режим на контрола върху износа на стоки и технологии с двойна употреба.
Норми, засягащи външнотърговската дейност с оръжие, съществуват в рамките на Трети стълб - Обща външна политика и политика на сигурност. Те се съдържат в множество актове, които обаче се приемат на различно основание с друга цел и нямат същото правно действие. Най-обхватният сред тези документи е Кодексът на Европейския съюз за износа на оръжие от 8 юни 1998 г. Кодексът няма обвързваща юридическа сила, но следва да се има предвид, че асоциираните страни от Централна и Източна Европа, както и Кипър, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Канада, са се съгласили да възприемат неговите принципи. При разглеждането и приемането на докладите по прилагането на Кодекса неведнъж се е подчертавало, че в рамките на преговорния процес държавите-кандидатки трябва да предоставят гаранции за пълното му въвеждане и спазване.
Тези особености на acquis са причината, поради която уредената в Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба попада в договорите за преговори - "външни отношения" и "обща външна политика и политика на сигурност", предварително затворени в размер 2000 г."
Искам да отворя една скоба и да кажа, че тази обща част е еднаква в двете становища, поради което ще ви помоля да не ме карате да я чета втори път. Това е общата рамка, общият преглед на нормите и принципите на европейското право.
А сега вече конкретно по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
"С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрола на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е необходимо да бъдат взети предвид следните бележки:
1. С предложените изменения в чл. 1 и 4 се определят случаите, в които могат да бъдат въведени ограничения във външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. По този начин със закон се гарантира изпълнението на поетите международни задължения от страна на Република България. Предложените текстове на чл. 4 въвеждат основни критерии от кодекса за износ на оръжие на Европейския съюз.
За целите на присъединяване към общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, особено важна е новата буква "в" в чл. 4, ал. 1, т. 3. Това е § 4 от Закона за изменение и допълнение.
2. Посочен е и начин за вземане на решения от компетентните органи, но не е предвиден редът за тяхното конституиране, което би следвало да бъде уредено на законово равнище.
3. Предвиденото обнародване на списъците на държавите по ал. 2 и ал. 3 на чл. 4, предвидени в § 4 на законопроекта, допринася за правната сигурност на икономическите субекти.
4. Уреждат се условията, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за лиценз или разрешение за външнотърговска дейност с оръжие и стоки за възможна двойна употреба, като изискванията са свързани с надеждност и икономическа стабилност.
5. Въвежда се лицензионен режим за посредниците по външнотърговски сделки с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Предвидена е възможност посредническа дейност да могат да извършват и чуждите граждани и юридически лица.
6. С § 6, 7 и 10 от законопроекта се прецизират основания за отказ за издаване или отнемане на предоставените лицензии и разрешения, като се въвежда разграничение според обектите на контрол.
Остава открит обаче въпросът за реда и основанията за обжалване на решенията на съвета и на комисията.

Основната цел на Регламент № 1334 от 2000 г. е да улесни законната търговия със стоките и технологиите с възможна двойна употреба, включени в списъка, като осигури тяхното свободно движение вътре в Общността и либерализира търговията с някои нейни важни търговски партньори (10 държави), като същевременно гарантира спазването на двустранните договорености, поети от държавите-членки на международно ниво. С него се създава "общностното генерално разрешение", усъвършенства се взаимното признаване на издадените национални лицензии и сътрудничеството между националните контролни органи, така наречената всеобхватна клауза, и т.н.
С предложения законопроект се въвеждат някои от разпоредбите на Регламента, а именно:
дефиницията за стоки и технологии с възможна двойна употреба - § 1 от законопроекта;
дефиницията за техническа помощ по § 22, т. 3, буква "а" от законопроекта е в съответствие с Общите действия;
дефиницията за изнасяне на § 22, т. 4 от законопроекта;
дефиницията за военна крайна употреба по § 22, т. 5 от законопроекта;
чрез § 12 от законопроекта е въведена така наречената всеобхватна клауза по чл. 4 и 5 от Регламента.
По принцип предлаганите изменения в лицензионния и разрешителния режим по отношение на стоките и технологиите с възможна двойна употреба могат да бъдат подкрепени от съображения за пълнота на законовата уредба и въвеждане на строг контрол върху тази дейност. На практика се предлага уеднаквяване на режима на външнотърговската дейност с оръжие - изисква се лицензия и/или разрешение за всяка сделка. В сравнение с Регламента, този режим е значително утежнен. В проекта липсват предпоставки за разграничаване на видовете лицензии или разрешения по отношение на видовете стоки и технологии. Не се създава и законова възможност за въвеждане на така наречения общ лиценз за групи стоки и групи страни. Тъй като в националната програма не са заложени конкретни срокове за "осигуряване на гладкото въвеждане и прилагане" на нормите, мерките и режимите от търговската политика на Европейския съюз към момента на присъединяване, на този етап не може да бъде поставен въпросът за съответствието на режима.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Той въвежда коректно отделни разпоредби и принципи на Acquis communautaire и значително подобрява законодателната рамка, необходима за изпълнение на поетите от България международни ангажименти, поради което и с оглед на казаното току-що Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля за следващото становище в редуциран вариант.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако не възразявате и колегите от Обединените демократични сили надявам се, ще се съгласят с това, искам само да подчертая, че двата законопроекта бяха разгледани на едно и също заседание - 27 февруари 2002 г., и да подчертая че Комисията по европейска интеграция първо приема становищата си само и единствено с единодушие от парламентарните групи, и второ - тя прави преценка за съответствие на законопроекта с принципите и нормите на европейското право. Тя не се произнася по целесъобразността на законопроекта и не се произнася по въпроса за съответствието на законопроекта с вътрешния правен ред.
Уважаеми колеги, ще ми разрешите да спестя първоначалната част, засягаща общия поглед върху европейското право в съответната област и да премина към бележките по конкретния законопроект.
"С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба с вносител госпожа Надежда Михайлова, е необходимо да бъдат взети предвид следните бележки:
1. С предложените изменения в чл. 1 и 4 се определят случаите, в които могат да бъдат въведени ограничения във външнотърговската дейност с оръжия и стоки и технологии с възможна двойна употреба. По този начин със закон се гарантира изпълнението на поетите международни задължения от страна на Република България. Предложените текстове, както и в предходния законопроект - текстовете на чл. 4 по-специално, въвеждат основни критерии от Кодекса за износ на оръжие на Европейския съюз.
За целите на присъединяването към общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз особено важна е новата буква "в" в чл. 4, ал. 1, т. 3 от законопроекта. Следва да се отбележи също, че използваният термин "решения на Европейския съюз" е неточен и трябва да бъде заменен с общия "актове" или да се изброят отделните видове инструменти на Общата външна политика и политика на сигурност - съответно общи действия, позиции и т.н.
2. Дефинират се правата и задълженията на държавните органи, натоварени с определяне на политиката и упражняване на експортния контрол, но не се предлага законово уреждане на начините за тяхното конституиране и редът за вземане на решения - бележка, която беше направена и по отношение на другия законопроект.
3. Въвежда се контрол върху посредническата дейност при външнотърговски сделки с оръжие - нов чл. 5, ал. 2, въведен с § 5, но не и при сделки със стоки и технологии с двойна употреба.
4. Предлаганият преференциален режим по отношение на местните лица за извършването на посредническа дейност би могъл да постави проблеми във връзка със свободата на предоставяне на услуги по Споразумението за асоцииране. Въпросът подлежи на допълнително обсъждане.
5. С § 6, т. 3 на законопроекта се прецизират основанията за отказ за издаване или отнемане на предоставена лицензия за външнотърговска дейност с оръжие, но не и за издаване или отказ на разрешение. Няма аналогична норма по отношение на лицензиите за внос на стоки и технологии с възможна двойна употреба. Остава открит въпросът за реда и основанията за обжалване на решенията на съвета и на комисията - бележка, която беше направено и по отношение на другия законопроект.
Съвсем накратко искам да изложа и онези разпоредби, които въвеждат разпоредби от Регламент № 1334 от 2000 г.:
дефиницията за стоки и технологии с възможна двойна употреба - § 1;
дефиницията за техническа помощ по § 24;
дефиницията за изнасяне по § 25;
дефиницията за военна крайна употреба - § 26;
така наречената всеобхватна клауза, въвеждана с § 10 от законопроекта.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е в съответствие с достиженията на правото на европейските общности. С него се въвеждат отделни разпоредби и принципи на Acquis communautaire и се подобрява законодателната рамка, необходима за изпълнение на поетите от Република България международни ангажименти.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание, както и по отношение на другия законопроект, да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба с вносител Надежда Михайлова." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Следва дискусия по законопроекта на първо четене в рамките на определеното за парламентарните групи време.
Имате думата по двата законопроекта.
Господин Младенов, имате думата.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Похвален е вашият интерес към външнотърговския режим на България за търговия с оръжие. Съжалявам, че в залата има толкова малко хора, които проявяват интерес към една изключително важна тематика, която трябва да бъде обсъдена в момента.
Искам да се спра на няколко неща, които се отнасят и за двата законопроекта. На първо място, искам да обърна внимание на факта, че този закон е от изключително значение за България и нашата кандидатура за членство в НАТО. Даже бих казал, че неговото приемане ще бъде закъсняло. Ако той беше приет по-рано - в рамките на Тридесет и осмото Народно събрание или по-рано в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание, със сигурност щеше да облекчи и нашия път към Алианса.
Законопроектът, който Обединените демократични сили в лицето на госпожа Надежда Михайлова внесоха в Народното събрание, беше внесен през октомври миналата година. Един от мотивите, които тогава ние използвахме за внасянето на този законопроект, беше неговото значение в борбата на нашите страни с тероризма, включително и в една декларация, която ние отправихме до Народното събрание и държавните институции, препоръчвайки конкретни мерки, които да бъдат взети, за да се засили нашето участие в антитерористичната коалиция, приемането на този закон беше отбелязано като приоритет.
Съвсем наскоро Обединените демократични сили в своя декларация относно кандидатурата на България за членство в НАТО излезе с 5 конкретни предложения от значение за ускоряване на нашата подготовка за членство в алианса. Втората точка от тези предложения включваше приоритетното приемане на два закона, единият от които е Законът за външнотърговския режим с оръжие, и вторият - Законът за класифицираната информация.
Тази декларация беше обсъдена с президента на Република България и с министър-председателя и председателите на парламентарните групи на управляващото мнозинство.
Когато разглеждаме проблематиката на контрола на износа на оръжие и стоки с възможна двойна употреба, трябва да имаме предвид най-малко два аспекта и аз искам да обърна внимание на тях, защото те, както казах, се отнасят към двата законопроекта.
Първият аспект това е интересът на всяка държава да развива военната индустрия, защото това е индустрия, която е високотехнологична, създава работни места, създава брутен вътрешен продукт и ние като всяка нормална държава трябва да имаме интерес от нейното развитие и легалната търговия с оръжие, която по никакъв начин не застрашава нашата сигурност.
На второ място, това са интересите на националната сигурност на нашата държава, които включват тълкувание по отношение на експортния контролен режим, включват и разбирането, че за да можем ние да бъдем уважаван партньор на нашите съюзници в Северноатлантическия алианс ние трябва да имаме доверие, което означава, че трябва да имаме ясни контролни механизми, които контролират износа на оръжие от нашата страна и на стоки и технологии с възможна двойна употреба. Наличието на такива контролни механизми, тяхното ефективно функциониране е от изключително голямо значение както за нашето членство в алианса, така и за възможността нашата продукция да има достъп до легалните пазари на оръжие в чужбина, да се ограничи възможността наша продукция да се оказва на нелегални пазари в чужбина, с което ние бихме компрометирали интересите на нашата държава.
От тази гледна точка България трябва да има предвид и нещо друго, а именно, изискванията на Европейския съюз, които господин Вълчев спомена и които са в рамките на двете глави - "Външни отношения" и главата "Обща външна политика и политика на сигурност", където ние по силата на нашите ангажименти към Европейския съюз се присъединяваме към решения и ограничения, наложени от Европейския съюз за търговия и износ на оръжие за определени държави. Тази политика България следва изключително последователно през последните години и беше едно от основанията ние да затворим тези преговорни глави в най-ранния етап, когато започнахме преговори с Европейския съюз.
Разбира се, когато се разглежда външнотърговският режим, трябва да бъдат балансирани тези два интереса в нашата държава, както и във всяка друга държава, а именно интересът на индустрията да развива своето производство и създава работни места, да изнася продукцията и интереса на държавата да защитава своята национална сигурност и да защитава своите интереси от гледна точка на ангажиментите, които има към нейните партньори.
Системата в България започна да се разработва в началото на 90-те години. Законът, който функционира в момента, е приет през 1996 г. От 1999 г. насам има сериозни обсъждания в рамките на нашите институции как да бъде осъвременено това законодателство и как то да постигне онези високи критерии на нашите партньори, с които ние трябва да се съобразим.
Когато разглеждаме това законодателство и режима, който то създава, в рамките на двата законопроекта в момента, могат да бъдат идентифицирани две изключително важни за мен разлики, които се надявам ние да обсъдим с вас и да намерим консенсусното решение за това кое е най-добро от гледна точка на интересите на България.
На първо място, това е какъв модел на система за експортен контрол ние развиваме в нашата държава. По света съществуват най-общо казано три системи - първата система е така наречения консенсусен модел, в който до най-голяма степен се осъществява в Съединените щати. Там се изисква междуведомствена координация между всички институции в държавата, които имат отношение към износа на оръжие, съответно Министерството на икономиката, разузнавателните служби, службите за сигурност, Министерството на вътрешните работи, външнополитическото ведомство. Решения се вземат с консенсус между тези институции именно, за да може да бъде защитен най-добре националният интерес, да бъде намерен този баланс, който е нужен от гледна точка на интересите на държавата.
Вторият модел е така нареченият арбитражен модел и в най-голяма степен той съществува в Германия, а именно - има специализиран орган, който се занимава с лицензирането на сделките, издаването на разрешителните, който е неполитически орган. Той е в рамките на държавната администрация. Това е така нареченият арбитражен модел.
Третият модел, би могло да се каже, че е най-съвременния и това е подходът, използван в Швеция. Той може да бъде определен като колаборационен модел, именно разрешенията се издават в една сравнително отворена процедура, която се основава на разбирането, че държавата и фирмите - производители и износители, имат общ интерес да не се нарушават рамките на международното право и на добрите практики в това отношение. Там може да се каже дори, че самият контрол е включен вътре в процедурите на вземане на решение на самите фирми, които произвеждат или изнасят специална продукция. Те разчитат на вътрешната саморегулация на индустрията, която осъзнава своите интереси.
Разбира се, тези модели са до голяма степен теоретични, но те отразяват практики, които съществуват във всички страни. Нашият модел в България на този етап се основава най-много на така наречения консенсусен модел, тъй като ние разчитаме на една междуведомствена координация относно издаването на разрешителните за износ на оръжие.
И тук идва една от разликите между нашите два законопроекта - законопроекта на правителството и законопроекта, внесен от ОДС, на която аз искам да обърна внимание. Тази разлика идва в момента, в който се разглежда издаването на разрешително за конкретна външнотърговска сделка. Как функционира в момента системата? Имаме Междуведомствен съвет към Министерски съвет, който се занимава с лицензирането на фирмите, които изнасят такава продукция, и към Министерството на икономиката има специализирана междуведомствена комисия, която се занимава с издаването на разрешителни за конкретни сделки.
Проектът на правителството предлага този модел до голяма степен да бъде запазен. Проектът на Обединените демократични сили предлага този модел да отиде една стъпка напред, да бъде леко осъвременен и да бъде включен в изискванията на българското законодателство в момента относно структурите на държавната администрация. Ние предлагаме да бъде създадена държавна комисия, която да се занимава с издаването на лицензите за конкретните сделки. Тази държавна комисия всъщност ще бъде комисия, изградена в рамките на държавната администрация в съответствие със Закона за държавната администрация. И тя няма да бъде политическа комисия. И тук това е една изключително важна разлика, която мисля, че е време ние да започнем да обсъждаме за въвеждането й в българската система за експортния контрол, защото когато се създаде една такава държавна комисия със своите администратори, със своите служби, ще се създадат най-добри условия тези служби, тези администратори да получат подкрепа от нашите международни партньори от гледна точка на обучение, да се създаде една унифицираност и една продължителност на техните действия не когато се сменят правителствата да се сменят и членовете на комисията, да се създаде една гарантираност, че в рамките на тази комисия ще има институционална памет относно това какви решения са били вземани в миналото, какви решения се вземат сега и какво ще се прави за в бъдеще. По този начин ние ще гарантираме в голяма степен една непристрастност, ще създадем условия за една по-голяма безпристрастност, когато се вземат решения за конкретни сделки, както и ще създадем условия по най-добър начин да бъдат съчетани интересите на българската икономика - интересът да се развива военнопромишленият комплекс и износният му капацитет, и интересите на националната сигурност и външната политика, а именно да се създава едно звено консенсусно в нашата администрация относно експортния контрол.
Тази разлика за мен е съществена и аз много бих се радвал, ако ние обсъдим от политическа гледна точка в рамките на този парламент преди да вземем решението, даже бих предложил двата законопроекта да бъдат приети на първо четене, за да може по-късно в рамките на едно специализирано обсъждане да бъде направен един съчетан вариант, в който се взема най-доброто от двете идеи.

Този модел е изключително важен за България. Всички знаем и няма защо да се лъжем, че междуведомствената координация във всички страни в Южна и Югоизточна Европа, включително и нашата, е трудноосъществима. Всички знаем, че политизацията на проблемите в рамките на администрацията има изключително неблагоприятен ефект за работата на тази администрация. Създаването на специализирана държавна комисия не само ще въведе правен ред в структурите на българската администрация, но тя ще й даде възможност за институционализиране на паметта й, действията, обучението и капацитета в тази област, което е от изключително важно значение за всяка държава, включително и за България. Това е първият въпрос като разлика между двата законопроекта, на който искам да обърна внимание.
Второ, както чухте и от становищата на комисиите, една от разликите е, че в законопроекта на ОДС се въвежда изискване за минимален капитал от 300 хил. лв. на дружествата, регистрирани по Търговския закон и занимаващи се с външнотърговска дейност с оръжие и технологии с възможна двойна употреба. Много хора питаха преди заседанието защо точно този подход е избран. Той е избран, за да могат да бъдат създадени условия за по-висока отговорност на юридическите лица, които се занимават с този режим, да бъде ограничена възможността да се появяват непроверени и несигурни от гледна точка на националните интереси търговци. Създаването на такъв по-висок праг е от интерес на националната сигурност на България и от интерес на сигурността на нашия контролен режим. Може би не е от интерес на свободата на търговията, която също е много важен принцип в нашата икономика, но трябва да имаме предвид, особено когато се занимаваме с тази материя, че изключително важно тук е да гледаме интересите на националната сигурност, интересите на добрия контрол върху сделките и върху тези, които се занимават с подобни сделки, защото ако там нямаме добър контрол, после не можем да гарантираме доброто име на България пред нашите партньори в НАТО и нашите партньори в целия свят. Това е мотивацията за въвеждането на ограничителен праг от тази гледна точка.
Третата разлика, която със сигурност на някои може да им се стори незначителна, но е от значение, е промяната на сумите за глоби и наказания в случаите, когато е нарушен законът. Там двата законопроекта предвиждат различни прагове. Прагът на законопроекта на Министерския съвет за глоби към физически лица е между 500 и 50 хил. лв., а прагът, който Обединените демократични сили предлагат, е между 5 хил. и 50 хил. лв. Тази разлика е значителна. Интересът тук е бил да могат да се създадат такива условия, че да се на направи по-невъзможно и по-малко възможно нарушаването на закона от физически лица.
Трите разлики, на които ви обърнах внимание, със сигурност не правят нито единия, нито другия законопроект неприемливи за България. Напротив, между двата законопроекта има изключително много общи неща. Мисля, че те дават достатъчно основание ние, обединявайки се върху общото, да намерим най-доброто решение на разликите, които съществуват между двата законопроекта, като ги приемем на първо четене сега и между първо и второ четене при обсъжданията в специализираните комисии намерим тези решения, които ще гарантират най-добре както националната сигурност на България, така и икономическия ни интерес.
Нека не забравяме, че в няколкото месеца, които ни остават до Прага тази година, ние трябва да бъдем изключително внимателни във всичките си действия, които могат по един или друг начин да изпратят сигнал към нашите партньори в НАТО. От тази гледна точка аз апелирам към пленарната зала: да приемем подхода да разгледаме двата законопроекта и приемайки ги на първо четене, да намерим това съчетание, за което се опитах да говоря преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Давам думата за процедурно предложение на господин Киров.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Госпожо председател, дами и господа, предлагам да бъде допуснат в залата представител на вносителя господин Владимир Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте господин Величков да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 5, въздържал се 1.
Господин Величков да влезе в залата.
Госпожо Грънчарова, заповядайте за изказване.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, тук многократно бяха изтъкнати предимствата от приеманите изменения и допълнения в Закона за контрол върху външнотърговската дейност с оръжия и технологии с възможна двойна употреба. Безспорно законопроектът, който беше приет през 1995 г. от тогава действащото Народно събрание, се нуждае от известни изменения и актуализация. Това се наложи както от пропуските, както практиката показа, така и от промяната на международната външнополитическа ситуация. Това се налага както по линия на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (глава двадесет и седем - "Обща външна политика и политика за сигурност"), така и по линия на преговорите ни за получаване на покана за членство в НАТО. Предлаганите изменения целят да отчетат създалата се нова политическа ситуация.
Какво точно се постига с този законопроект - това беше многократно споменато. Няма да се спирам отново на него.
На нашето внимание се предлагат два законопроекта: единият с вносител Министерски съвет и другият - с вносител госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Ще си позволя да направя кратък паралел по същество на тези два законопроекта и да аргументирам причините, поради които ние считаме, че не можем да приемем предлагания от госпожа Надежда Михайлова законопроект.
На първо място искам да направя следното уточнение: в общи линии двата законопроекта са изготвени на базата на обща концепция. Между другото не е изключено екипите, които са работили по тях, в известна степен да се припокриват. Отделните несъответствия между двата законопроекта са до голяма степен обясними и закономерни. Доколкото законопроектът на госпожа Михайлова е бил финализиран в един момент, когато другият законопроект, понастоящем предлаган от Министерския съвет, е бил във фаза на по-нататъшно доусъвършенстване, прецизиране и доработване, това обяснява неговия по-голям обем и неговата по-голяма прецизност при регламентирането на отделните въпроси.
Няма да се спирам на множеството дребни и до голяма част технически несъответствия между двата законопроекта. Ще си позволя да очертая основните несъвършенства, които ние считаме за значими и с които категорично не можем да се съгласим.
На първо място това е споменатият от господин Младенов различен подход при създаването на орган, който да осъществява контрола върху тази дейност и да издава разрешенията.

Законопроектът на ОДС предвижда създаването на нова административна структура - държавна комисия. Какви са основните недостатъци при този подход?
На първо място, той изключва междуведомствения подход при вземането на решения, който ние считаме за особено положителен и който, между другото, получава много висока оценка от нашите международни партньори. Именно изключването на междуведомствения подход няма да позволи постигането на желания баланс между различните принципи, които и господин Младенов очерта, и които действително трябва да се провеждат последователно при регламентирането на тази толкова чувствителна област. И това са принципите както за защита на националната сигурност на страната, така и защитата на икономическите и външнополитическите интереси, укрепването на международния мир и сигурност, и изпълнение на международните задължения на Република България.
Има и чисто технически неудобства, които ще възникнат в случай, че ние възприемем подхода, предлаган от опозицията, и те са свързани с това, че ще е необходим един допълнителен период за регистриране на новия орган, през който период очевидно ще бъдем изправени пред една невъзможност да се издават разрешения и това ще се отрази силно неблагоприятно на отбранителната промишленост в страната.
Второ, самото създаване на този нов орган силно увеличава опасността от допускане на грешки, които могат да доведат до налагане на ембарго върху износа на оръжие от страната. Нещо повече, сега предложената система, която в общи линии възприема съществуващата до този момент система, предвижда режимът на издаване на лицензии да се извършва от два различни органа - единият е Междуведомствен съвет към Министерския съвет, другият - Междуведомствена комисия към Министерството на икономиката. Различният състав на членовете на тези два органа има силен антикорупционен ефект и ограничава възможността за осъществяването на какъвто и да е натиск върху отделни членове с оглед вземането на едно или друго решение.
И на последно място, но не по-важност, в световната практика почти няма случай, в който разрешения за външнотърговски сделки с оръжие да бъдат издавани от орган, подчинен на Министерския съвет.
На следващо място, ние считаме, че изискването за минимален капитал от 300 хил. лв. е по-скоро безсмислено и дори дискриминационно. Такова изискване няма в Търговския закон. Такова изискване на практика няма да допринесе особено много за осъществяване на някакъв контрол в тази сфера, доколкото всички знаем колко формално е изискването на този основен капитал и как той трябва да е наличен към момента на регистрацията на съответно юридическо лице.
Законопроектът, предлаган от ОДС, в чл. 6 включва изброяване и на документи и процедури, които според нашето виждане би трябвало да бъдат предмет на регламентация в един правилник. В противен случай всяка промяна в изискуемите за регистрация документи би трябвало да е свързана с промяна в закона. В същото време самият законопроект на опозицията пропуска да посочи изискванията, на които следва да отговарят кандидатстващите за лиценз.
Съществен проблем е регламентацията на посредническата дейност. Всъщност едно от основните достижения на законопроекта е това, че за първи път се въвежда контрол върху посредническата дейност и тя се третира като част от външнотърговската дейност. Това предполага вече и режим на регистрация и на лицензиране на лицата, които извършват посредническа дейност. Това основно изискване е по линия на преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз. Регламентацията, която се дава на посредническата дейност в законопроекта на ОДС, не е съвсем пълна и не е прецизирана.
По смисъла на закона, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, в контролните органи не са включени и митниците, което оценяваме като един сериозен недостатък.
Като цяло водещата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност счита, че това е един непрецизиран, недостатъчно пълен и не толкова добре конструиран закон и предлага да приемем законопроекта, внесен от Министерския съвет. А аз предлагам на колегите от опозицията да се възползват от правото си на внасяне на предложения за изменение и допълнение между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
За реплика има думата господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Благодаря на госпожа Грънчарова, че предложи на опозицията да се възползва от право, което тя има по правилника на Народното събрание.
Но аз искам да обърна внимание само на няколко неща, по които госпожа Грънчарова направи коментар, с които категорично не мога да се съглася.
На първо място, създаването на нова административна структура - държавна комисия. Да, това сигурно ще доведе до технически проблем, но, госпожо Грънчарова, само защото имаме технически проблем да направим преход между една и друга институция, втората от които би била по-добра и подходяща, в кратък период от време не значи, че не трябва да го правим. По тази логика България никога не би трябвало да тръгне към пазарна икономика, защото със сигурност се създадоха трудности за много хора в прехода от централизираното стопанство на комунизма към пазарната икономика. От тази гледна точка аз мисля, че това не би трябвало да бъде аргумент в една такава дискусия.
На второ място, дали изключва междуведомственият подход този подход, който ние предлагаме. Не, напротив, не го изключва. Защото, ако сте обърнали внимание, в законопроекта на опозиция продължава да има два органа - единият е Междуведомствената комисия към Министерския съвет, която издава лицензиите за външнотърговска дейност с оръжие, вторият орган е Държавната комисия, която се занимава с разрешителните за всяка конкретна сделка. За да се намали антикорупционния елемент в тази комисия в условията, в които ние съществуваме в България, е хубаво да се намали политическият елемент. От тази гледна точка премахването на междуведомствеността и временния характер на една такава комисия, изнасянето на дейността в дейност, каквато би била държавната комисия, с държавни администратори, държавни служители, които да работят тази работа, създава точно условие за намаляване на корупцията, а не обратно. Когато вашето правителство се смени със следващото, ще се смени и съставът на една междуведомствена комисия. Това е практика, която съществува в България откакто съществува България, за съжаление. Ако искаме да напуснем тази практика и да установим едни наистина постоянни органи със специалисти, които трябва да бъдат висококвалифицирани за дейността, която извършват, да бъдат в постоянен контакт с техните колеги в другите страни, да бъдат обучени, да имат възможност да оказват натиск върху другите части на администрацията, за да бъде извършена работата, то наистина е хубаво да приемем подхода на държавната комисия. Ако не искаме това да направим, искаме да останем в една област, която запазва някакъв политически контрол върху една такава дейност, нека тогава да приемем вашия подход. Аз обаче мисля, че е по-хубаво да се стремим да ограничим тези възможности.
Второ, защо има изреждане на изисквания, които е хубаво да бъдат в правилника. Защото когато те са в правилник, те могат много по-лесно да бъдат променяни, а това не е хубаво, по този начин не се създава стабилност на системата, не се дават и основания на нашите партньори да вярват, че ние постоянно няма да променяме нашите изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Величков, да обосновете мотивите на вносителя.
Г-Н ВЕЛИЧКОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господа народни представители! От името на вносителя, в случая правителството, Министерството на икономиката и Министерството на външните работи, тъй като те са вносители и са изготвили заедно този закон за изменение и допълнение, ще си позволя да кажа няколко основни неща, свързани с този законопроект. Знаете, че той е изключително важен във връзка с нашето приемане в НАТО и в Европейския съюз.
Но преди това имам няколко въпроса към господин Младенов, който изтъкна няколко от техните плюсове в техния проект за закон за изменение и допълнение.
Първият въпрос е защо четири години, господин Младенов, не можахте да приемете този закон? Бяхте заети с други неща, той беше важен, вие постоянно повтаряхте НАТО и Европейски съюз, защо не го приехте четири години?
Второ. Говорим за национална сигурност. Аз мисля, че национална сигурност и развит експортен контрол се защитава най-вече именно с междуведомствения принцип на вземане на решения. След всички консултации, които направихме с колегите от Европейския съюз, с колегите от Съединените щати, те изтъкнаха това голямо предимство на междуведомствения принцип на вземане на решения. Вие предполагам знаете, че в момента в комисията има представители на Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, вътрешните работи и отбраната. Как по-добре биха могли да бъдат защитени интересите? Това също е един въпрос. Вие не давате решение на този въпрос. Една държавна комисия въобще не би могла добре да взима решения и да защитава националната сигурност.
Казахте за износ за рискови места. Аз мисля, че не е допускан износ за рискови държави от България и няма да бъде допуснат. Професионалистите, които работят, са перфектни. Системата за експортен контрол между другото съществува от 1993 г. и всички правителства даваха възможно най-доброто от себе си, за да се конструира тази система за експортен контрол, тъй като това е изискване на международните организации - и на Съвета за сигурност, и на Европейския съюз, и на вас и нас като отговорност. Точно обаче вашето правителство разби тази система и нямаше дирекция, която в Министерството на икономиката да отговаря в един момент за този контрол и за този износ. Едно от първите неща, които правителството направи, беше да създаде тази дирекция, за да го има този контрол. Това беше отчетено от всички колеги от Европейския съюз и от НАТО.
За капитала за 300 хил. лв., вече по същество по закона няма да говоря, защото колегите казаха за какво става дума, но ще ви направя един кратък паралел.
Законът на Съюза на демократичните сили, чл. 1, ал. 2 - не включва технологиите. Голям пропуск, господа. Къде са технологиите? Или въобще не става дума за тях? Знаете, че всичко отива към високи технологии в света. Нашият закон, в т.ч., стоки и технологии, включени са технологиите.
Международна практика. Обхваща технологиите.
Член 2. Не включва защита на икономическите интереси на Република България. Нашият закон, говоря на правителството, икономическите и външнополитическите интереси на Република България.
Член 3. Не включва международните режими. Нашият закон - международни организации и режими.
Вие само говорите за Европейски съюз и НАТО, пак ще кажа, къде са международните организации и режими? Защо ги пропускате?
Международна практика - обхваща. За 300-те хил. лв. казахме.
За структурата. Ще ви кажа само, тук съм ви приготвил една сравнителна таблица, почти няма държава в Европейския съюз, в която това нещо да не е в Министерството на икономиката или в негови подразделения и да е към Министерския съвет. Просто няма такава. Вие доста обикаляхте Европа, трябва да сте го разбрали това нещо.
В чл. 6. Не са посочени условията за отказване на издаване на разрешението или отнемане на разрешението. В нашия закон са посочени условията за отказване на издаване или отнемане на разрешението. Международната практика също е такава.
8. Не е обхваната посредническата дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба. В международната практика и в нашия закон това нещо е така.
9. Не са посочени условията за отказване на издаването или отнемането на разрешения за лицензии, говоря за стоките и технологиите с двойна употреба. В международната практика е така и в нашето предложение е така.
10. Липсват условия за издаване на сертификат за краен потребител. Знаете това какво е, предполагам, след като сте писали закон. Ние предлагаме много подробно и изчерпателно това нещо. Международната практика - посочват се условията.
Така че общо вашият законопроект е доста слаб и не издържа на нормите на международната практика.
Благодаря ви, господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение - господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПС ОДС): Госпожо председател, бих Ви помолил когато каните Народното събрание да даде съгласието си да влязат гости в нашите обсъждания, те да бъдат представяни, както и когато те се изказват пред народните представители на Република България, да се представят. Затова аз каня господина, на котото току-що му беше дадено място тук да говори, да обясни той кой е и като какъв присъства тук. Министерството на икономиката ли представлява, то ли е вносител на законопроекта или Министерският съвет? Мисля, че най-малко уважението към институцията, към която принадлежим, и парламентарният характер на нашата държава изисква от държавни служители или каквито и да са хората, които се изказаха преди малко, не само да се представят, а да оказват и малко уважение към народното представителство на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Величков, бихте ли дошли на микрофона да представите своята позиция?
ВЛАДИМИР ВЕЛИЧКОВ: Казвам се Владимир Величков и съм секретар на Комисията за контрол и разрешение на външнотърговска дейност с оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба и директор на Дирекция "Международно контролираната търговия" в Министерството на икономиката. Представлявам Министерството на икономиката, което е съвносител заедно с Министерството на външните работи в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Величков.
Процедурно предложение - господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПС ОДС): Моля в протокола да се отбележи, че държавни служители присъстват на заседанието на Народното събрание и изказват политически аргументи относно законопроекти, внесени от опозицията. Това не е практика, която е добра за нашето Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това реплика ли беше, господин Младенов? Ако е процедура да се запише, то се записва в протокола, така че не мога да го третирам и като процедурно предложение. И без Вашите указания щеше да се запише.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Недейте изопачава, не е същото. Той каза и допълнителни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но не се ли записва и това, което господин Младенов каза? Записа се. (Неразбираема реплика на госпожа Мозер.)
Господин Пейчев, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Ако спрете да говорите под носа си, може би ще започна аз да говоря. Щом земеделците започнахте да произвеждате оръжие и да разбирате, много добре!
Благодаря, госпожо председател, че ми дадохте думата. Искам да кажа нещо... Спрете да говорите от място (обръща се към госпожа Мозер), аз Ви правя забележка.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Госпожо председател, моля да направите забележка на господин Пейчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пейчев, моля Ви се, Вие не можете да правите забележки от трибуната!
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Ами да си вземе думата и да се изкаже, така че да не ме репликира от място!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ще дам тази възможност на госпожа Мозер, ако иска да се изкаже. Моля направете Вие изказването си.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Аз мога да направя изказване и го правя, защото ми пречи на моето изказване и да се научи малко на ред и дисциплина, защото в това Народно събрание трябва да има такъв.
Господин Младенов, Вие ме принудихте да се изкажа с тихия и благ тон, който използвахте и който накрая сменихте. Ще Ви кажа две думи. Работниците от военнопромишления комплекс вашето управление ги изкара на улиците и на релсите да спират влакове. Защо Вие дотогава не приехте това предложение, което правите сега? Защото не Ви отърва! Срамно е това, което се говори тук от Вас! Цинично е това изказване, което направихте! В момента вестниците сте ги прочели, нямаше как да не го пише, че 200 млн. долара са влезли от продажба на оръжие, откакто НДСВ е на власт. Оръжие, което вашият Филип Димитров някога каза, че няма да се произвежда във военнопромишлените комплекси и ще ликвидира целия военнопромишлен комплекс на страната.
Така че вашият законопроект можеше да го приемете, но вие не желаехте да го приемете. Сега, след като е разработен един качествен законопроект, през всички тези 8 месеца и нещо, през които НДСВ управлява, да е станал някакъв скандал? Излиза, че е нямало ред и дисциплина при продажбата на оръжието. Може да е имало по ваше време. По наше време такова няма! Има железен ред и дисциплина. Има редица опити, които се правеха разни фирми и фирмички да опитат да изнесат оръжие, които бяха пресечени и това господин Величков може да го каже - колко опити са правени да се дискредитира страната ни с някакъв износ на оръжие, но такова нещо не е допуснато и няма да бъде допуснато от България! Затова се правят новите закони по-добри, такива, каквито трябва да бъдат, за да имаме развита военнопромишлена индустрия. И това показва и събирането, което беше направено във вторник с всички членове на военнопромишления комплекс и Министерството на икономиката, както и народни представители и загрижеността на правителството за развитие на този сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Заповядайте за реплика, господин Младенов.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Господин Пейчев, ако ще се чувствате по-спокоен, аз ще си върна спокойния тон на разговор. Надявах се обаче, че точно тази тема днес няма да предизвика такива изказвания, които не са по същество на дейността, която обсъждаме в момента. Никой не иска България да има слаборазвит, недоразвит, закриващ се, или както искате да го наречете, военнопромишлен комплекс. Напротив, за да можем да го развиваме по-добре, ние трябва да имаме всички гаранции в нашата държава, които включват и доброто отношение към нашите партньори в чужбина, чрез системата, която имаме за осигуряване на сигурността, за гарантиране на това, че нашата продукция няма да се окаже на улиците в ивицата Газа или в Афганистан, или в Централна Африка. За да имаме тези гаранции, ние трябва да имаме добра система. По никакъв начин системата, която и ние, и вие предлагате, не нарушава експортния потенциал на българската военнопромишлена индустрия. Затова аз не приемам аргументите, които Вие изложихте.
Напротив, надявам се, че по един така изключително важен за нас въпрос, какъвто е износът на специална продукция, ние ще можем да намерим консенсус и да намерим най-доброто решение. И моята цел е в рамките на този парламент да търсим най-доброто решение. Не да търсим решение, което ни е удобно, лесно или което, просто защото е предложено от някой друг, ние не сме склонни да разгледаме. Нека да разгледаме внимателно решенията, нека да видим кое ще работи най-добре и тогава да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Младенов.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба с вносител Надежда Михайлова.
Гласували 139 народни представители: за 30, против 109, въздържали се няма.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
Подлагам на гласуване същия законопроект, внесен от Министерския съвет.
Гласували 135 народни представители: за 109, против 9, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има думата господин Атанас Щерев да представи Доклада на Комисията по здравеопазването по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в Комисията по здравеопазването бяха внесени два законопроекта - законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
"На заседание, проведено на 20 февруари, Комисията по здравеопазването разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
В обсъждането взеха участие доц. Тенчев - заместник-министър на здравеопазването, експерти на Министерството на здравеопазването, представители на Ректорския съвет на Медицинския университет - София, представители на различни съсловни организации - Българският лекарски съюз, Съюзът на стоматолозите в България, Националното сдружение на специалистите по здравни грижи и на синдикатите в здравеопазването.
На членовете на комисията бяха представени становища и предложения на Министерството на здравеопазването, НЗОК, на Стоматологичния съюз, на Съюза на зъботехниците, Съюза на кинезитерапевтите, Ректорския съвет на Медицинския университет - София, Федерацията на синдикатите в здравеопазването, на народни представители.
В хода на обсъждането беше акцентирано върху различни моменти, третиращи двата законопроекта. Подкрепа получи идеята, залегнала в законопроекта, внесен от Министерския съвет, за утвърждаването на медицински стандарти с наредби на Министерство на здравеопазването с цел повишаване качеството и ефективността на медицинската помощ и гарантиране правата на пациента.
Предложението за създаване на диализни центрове и заведения за доболнична помощ се възприе като една добра възможност за по-голям плурализъм в извършването на такава лечебна дейност. Спорен бе въпросът за финансирането на такъв тип лечебно заведение, като мнозинството от депутатите се обединиха около предложението това да става от всички, предвидени в закона източници.
С предложения от Министерския съвет законопроект се урежда статутът на университетските болници на лекарите и стоматолозите - преподаватели в тях, както и финансовите взаимоотношения между медицинските университети и университетските болници. Така се предполага, че ще се преодолеят затрудненията при провеждането на обучение в университетските болници, след разделянето на учебната и лечебната работа. Това решение е взето след съгласуване с Ректорския съвет на Медицинския университет. Не се възприе предложението към образователно-квалификационната степен "бакалавър" да се изисква той да е по "здравни грижи", тъй като много от бакалаврите са придобили тази своя образователно-квалификационна степен над базовото си медицинско образование преди да бъдат създадени факултетите по здравни грижи. Предвижда се на доброволна акредитация да подлежи всяко лечебно заведение.
Законопроектът, внесен от Атанас Щерев и група народни представители, предлага множество изменения в действащия закон за лечебните заведения, породени от практически проблеми при прилагането му. Разискванията засегнаха някои по-радикални промени, предложени в него.
Дискусии предизвика предложението за въвеждане на нови търговско-правни форми на регистрация на лечебните заведения - за индивидуалните практики, за ЕООД, еднолични търговци и свободна професия, а за останалите лечебни заведения е предвидена възможността да се учредяват и като юридически лица с нестопанска цел, което им позволява да се самоопределят като организации в обществена полза и да ползват съответните данъчни и други преференции.
Урежда се дейността на кинезитерапевтите, някои изменения в дейността на хосписите и диализните центрове. На лечебните заведения за извънболнична помощ се дава възможност за сключване на договори за определени дейности с болнични лечебни заведения, така че да могат да извършват хирургични интервенции в условията на болнична помощ при определени финансови взаимоотношения с болницата.
Предлагат се множество промени с цел облекчаване регистрационния режим, разширяване параметрите на действие и внасяне на редица уточнения в дейността и юридическия статут на лечебните заведения както от болничната, така и от извънболничната помощ.
Членовете на комисията взеха решение да поискат двата законопроекта да бъдат разгледани от Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание, председателстван от проф. Мръчков, и да получат становище, с което да се запознаят и съобразят при разглеждането на законопроектите на второ четене за изглаждане на евентуални юридически грешки.
След задълбочено обсъждане и последвало гласува с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, за законопроекта, внесен от Министерския съвет, и 10 гласа "за", 2 гласа "против" и 2 - "въздържали се", за законопроекта, внесен от Щерев и група народни представители, членовете на Комисията по здравеопазването взеха следното
Р Е Ш Е Н И Е:
Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-44, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2001 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 254-01-16, внесен от Щерев и група народни представители на 6 февруари 2002 г."
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съобщения за парламентарен контрол за 29 март.
I. Разисквания по питането на народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев относно изпълнението на приватизационния договор и икономическото състояние на "Кремиковци".
II. Отговори на актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народния представител Светослав Лучников.
2. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на три питания от народните представители Васил Василев и Иван Иванов, Панайот Ляков и Юнал Тасим.
3. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Екатерина Михайлова, Муравей Радев, Йордан Нихризов и Васил Калинов.
4. Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев и на питане от народните представители Екатерина Михайлова и Асен Агов.
5. Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на питане от народния представител Димитър Йорданов.
6. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народния представител Евдокия Манева.
7. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емилия Масларова.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)




Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева