Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спазов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо ще ви представя проекта за програмата за работа на Народното събрание за 28-30 април:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
4. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение на втори програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
7. Първо четене на законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
9. Първо четене на законопроекта за медиацията.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
11. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване това предложение за дневен ред.
Гласували 180 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 2.
Този дневен ред се приема.
Има още няколко предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник, първото от което е на заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС господин Димитър Абаджиев, който внася предложение за включване като точка от дневния ред за седмицата законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев.
Гласували 170 народни представители: за 50, против 90, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от заместник-председателя на Парламентарната група на Новото време Борислав Цеков, в което се казва: “На основание на чл. 40, ал. 3 от правилника предлагаме да бъде включен в програмата на Народното събрание за седмицата избор на управител на Националния осигурителен институт”.
Господин Цеков не го виждам в залата, за да поиска да мотивира направеното предложение.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Борислав Цеков.
Гласували 180 народни представители: за 55, против 72, въздържали се 63.
Това предложение не се приема.
И последното предложение – по ал. 3 с вносител Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, в което се казва: “На основание на чл. 40, ал. 3 от правилника предлагам да бъде включено като точка от дневния ред на Народното събрание през седмицата изслушване на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи господин Соломон Паси, министъра на отбраната Николай Свинаров, министъра на вътрешните работи Георги Петканов и началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев относно анализ и оценка на обстановката в Ирак и зоната на отговорност на българския батальон и участието на Република България в операцията за стабилизиране и възстановяване”.
Господин Станишев, имате ли потребност да мотивирате Вашето предложение? Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички следим новините и виждаме, че ситуацията в Ирак ескалира. Това се дължи най-вече на липсата на ясна политическа перспектива за развитието на тази страна, за предаването на властта в ръцете на иракския народ, на липсата на международна и вътрешна легитимност на действията на коалицията, която е поела ангажимента за възстановяване и развитие на Ирак. В цялото общество, във всички медии вървят дискусии за това какво става там, какви действия би трябвало да предприеме българското правителство за сигурността на българския парламент, какво е поведението на България в дългосрочен план, какви политически цели си поставя в Ирак и при какви условия България не би могла да изпълнява по-нататък мисията, която е поела върху себе си.
Искам да напомня, че Коалиция за България беше единствената парламентарна група, която не подкрепи войната, започнала без санкция на Съвета за сигурност. След приключване на активните бойни действия подкрепихме изпращането на българския контингент за мироопазваща мисия, защото България не може да бъде безразлична към съдбата на Ирак, как вървят процесите там, тъй като това има отражение в целия свят. Обаче всички виждаме, че ситуацията се е променила и единствено българското правителство мълчи. Не е разбираемо за цялото общество защо парламентът не е настоявал правителството да даде отчет за предприетите действия, за рисковете пред българския контингент, за необходимите политически действия в международен план в рамките на коалицията и за действия, които да въвлекат Съвета за сигурност на Обединените нации.

Това налага и ние настояваме Народното събрание да призове българското правителство да направи обстоен анализ, да проведем сериозен дебат за българските ангажименти в Ирак и за перспективата за нашето участие или неучастие оттук нататък в действията на коалицията там.
Обръщам се към всички народни представители да подкрепят нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Ако мога само да запитам, понеже това е форма на парламентарен контрол, вероятно имате предвид това изслушване да бъде в петък. Аз поне така го разбирам.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защото е форма на парламентарен контрол, затова питам.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ние се обръщаме към Народното събрание на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Парламентът има правото да извика правителството във всеки един момент и би трябвало това да стане час по-скоро, защото мълчанието е неразбираемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, разбирам Ви. Благодаря. Просто, за да е ясно на пленарната зала какво точно да гласува.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното от господин Сергей Станишев предложение за включване на това изслушване като точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 74, против 83, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
С това можем да счетем, че всъщност сме приели дневния ред за седмицата.
Искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения от 21 до 27 април 2004 г.:
- проект за решение за избор на омбудсман. Вносител – Валентин Василев;
- законопроект за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи - Комисията по образованието и науката, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Кръстьо Петков. Водеща комисия - Комисията по здравеопазването, подпомагаща - Комисията по икономическата политика;
- законопроект за Селскостопанска академия. Вносители - Петко Ганчев и Димитър Димитров. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката, подпомагаща - Комисията по земеделието и горите;
- проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак. Вносители – Любен Петров и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител – Евгения Живкова. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите. Вносители – Даринка Станчева и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по културата, подпомагащи - Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция;
- проект за решение за даване на разрешение за изпращане на подразделение от Въоръжените сили на Република България за участие в съвместно учение с подразделение на турските въоръжени сили на територията на Република Турция. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- проект за решение за приемане на процедурни правила за парламентарно изслушване на министър-председателя на Република България, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и началника на Генералния щаб на Българската армия относно развитието на обстановката в Ирак и рисковете за българските граждани. Вносител – Сергей Станишев;
- проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител – Михаил Миков;
- проект за решение за избор на омбудсман. Вносител – Михаил Миков;
- проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител – Станимир Илчев;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Марина Дикова и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, подпомагаща - Комисията по правни въпроси.
Ако позволите, едно съобщение.
“МОЛБА
от Сийка Димовска – народен представител в Тридесет и
деветото Народно събрание
Моля да бъда вписана като народен представител в Парламентарната група “Новото време”.”
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате ли предварителни въпроси? Не виждам.

В такъв случай започваме с приетата програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Има заявление от народния представител от 17.Многомандатен избирателен район - Пловдив-окръг, Гергана Христова Грънчарова, която моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията й като народен представител да бъдат предсрочно прекратени.
Става дума за това, че с вчерашна заповед на министър-председателя тя е назначена за заместник-министър на външните работи и по този повод има постъпил проект за

“РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на
народен представител

Прекратява пълномощията на Гергана Христова Грънчарова – народен представител от 17.Многомандатен избирателен район – Пловдивски.”
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
Гласували 144 народни представители: за 134, против 9, въздържал се 1.
Решението е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Има предложение, подписано от господин Станимир Илчев – председател на Парламентарната група на НДСВ, с което се предлага проект за решение за промени в състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Господин Илчев, ще Ви помоля да представите проекта за решение, тъй като Вие сте вносител.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

“РЕШЕНИЕ
за промени в състава на постоянната делегация на
Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на
Европа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народен представител

РЕШИ:

1. Освобождава Иван Павлов Павлов като заместващ представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Избира Иван Павлов Павлов за основен представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Даринка Христова Станчева за заместващ представител в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате ли възражения, някакви съображения по този проект за решение, представен от господин Илчев? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 144 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, продължение.
Искам да поканя господин Валери Димитров – председател на Комисията по икономическата политика, да заеме своето място. Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, искам да направя едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат господин Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 5, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министър Хаджиниколов да заповяда в пленарната зала.
Нека да продължим.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да припомня, че стигнахме до отложените текстове на § 62 по варианта на Комисията по икономическата политика на стр. 51 от доклада. Спорната точка беше легалното определение на “курорт с национално значение”. Комисията на допълнително заседание, проведено на 21 април 2004 г., с участието на министъра на икономиката, обсъди текстовете на т. 26 и свързаните с нея чл. 5, т. 16 и чл. 9, ал. 2, т. 13.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага следната нова редакция на цитираните текстове:
“1. В § 4, чл. 5 т. 16 се изменя така:
“16. Съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на културата предлага на Министерския съвет да определи с наредба стандартите, условията и реда за придобиване на статут на курорт с национално значение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще гласуваме текст по текст ли или считате, че те са свързани и можем да проведем дискусията общо?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те са свързани, господин председател, тъй като понятието “курорт с национално значение” е пряко свързано с реда за определяне на курорта с национално значение и правомощията на министъра на икономиката в тази област. Затова ще прочета тези текстове.
“2. В чл. 9, ал. 2 т. 13 се изменя така:
“13. Подпомага развитието на инфраструктурата и органите на местно самоуправление в курортите с национално значение.”
3. В § 62, т. 7, т. 26 се изменя така:
“26. “Курорт с национално значение” (национален курорт) е населено място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България или селищно образувание без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище, с обособена инфраструктура, което задоволява национални потребности в туризма и отговаря на стандартите, определени в наредбата по чл. 5, т. 16.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В сравнение с проекта за закон, който обсъждахме, и тогава вие приехте моето предложение да отложим този текст, има значителен напредък. Както виждате, предлага се курорти с национално значение да не са само селища без постоянно живеещо население, а всяко едно населено място или селище, в съответствие с определението за това по действащия Закон за устройство на територията на България, да може да бъде обявявано за курорт с национално значение, стига действително да отговаря на определени изисквания. В този смисъл също така това е първата промяна в текстовете, които действаха.
В т. 2 от предложението с т. 13 става по-ясно каква ще бъде ролята на Агенцията по туризма по отношение на тези селища, т.е. тя ще подпомага развитието на инфраструктурата и ще подпомага органите на местното самоуправление. С този текст преди това ставаше дума за управление и в определена степен се избягваха съмненията, че тук се има предвид да се създаде дублиращ или някакъв друг начин за управление на курортите с национално значение, особено на тези без население, спрямо съществуващите правила за местното самоуправление в Република България. Така че по тези два въпроса след дискусиите в комисията законът получи определено развитие.
За съжаление обаче не можахме да постигнем това, което първоначално решихме в Икономическата комисия, тъй като ние на две заседания разглеждаме този текст – въобще да отложим и да отхвърлим тези промени, докато правителството не ни представи необходимите изменения и във всички други закони, пък и конкретните стандарти за курорт с национално значение, за да ги включим директно в закона, а не отново в някаква наредба. Това е един въпрос, който всички в комисията на определен етап признаха, че е изключително важно да бъде отразен в един закон, а не в наредба, свързана със закона.
Жалко е това, че ние на следващо заседание, разбира се, правейки тези компромиси от страна на вносителя, за да се приемат най-важните аргументи, отново не стигнахме до цялостна уредба на въпроса. Беше редно по въпрос от такова значение да могат критериите за национален курорт да бъдат ясно отразени и в Закона за туризма, и в другите закони, за да могат те да се прилагат по-добре.
Например, ние поставихме въпроса и аз се надявам, че господин Ремзи Осман може да вземе отношение, дали сега този закон е достатъчен, за да спре мъките на различните фирми, които в момента искат да създадат нови туристически обекти в курортите, по отношение признаване на тяхното съответствие или не с Наредба № 5 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и редица други такива проблеми. Съответствието на този закон с другите закони така и не стана предмет на дебат в Икономическата комисия.
Затова, въпреки че има определен напредък спрямо предишния текст, на мен ми се струва, че ние не извървяхме целия път, който бяхме длъжни да извървим заедно с изпълнителната власт и който ние самите заявихме, че сме готови да извървим – да определим със закон критериите за курорти с национално значение, така че всяко едно селище да може да кандидатства да бъде такъв курорт, независимо дали е голям обект на туризъм или в момента започва да развива екологичен, селски и друг вид туризъм, и което има всички необходими условия, необходимата базисна инфраструктура и съответно би трябвало да получава поощрения от държавата.
Ето защо, господин председател, въпреки значителния напредък в дискусията и в готовността на текста, аз ще се въздържа при неговото гласуване. Предлагам и моите колеги да се въздържат, защото мисля, че имахме възможност, а имахме и готовност да стигнем докрай с решаването на проблема и с неговото еднозначно определяне в закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по дискутираната тема?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще продължа темата, започната от господин Папаризов, тъй като и самата дискусия в Икономическата комисия минаваше през едни или други етапи, които достигаха до една или друга крайност. Няма да споменавам и да разглеждам въпроса как на няколко пъти против нашия правилник беше прегласуван този текст и как едни или други наши колеги сменяха своето мнение. Важното е, госпожо министър, че ние постигнахме все пак някакъв напредък – напредък в текста с изясняване на нещата, които се отнасят до национален курорт. Но, както каза господин Папаризов, ние стигнахме до средата на пътя. Искам абсолютно правилно да ме разберете, че нашата идея беше да отразим всичко онова, което държавата ще направи като изискване за националните курорти, както и по отношение на стандартите, които ще приложи за национален курорт в самия закон.
Ще припомня, че ние тръгнахме от пълната неяснота какво фактически ще съдържа понятието. И когато за първи път се спънахме в тази зала, тази яснота все още я нямаше. Сега, в момента мъглата малко се поразсея. Лошото е обаче едно – лош е подходът, който се опитваме в една поредица закони, които са предложени от Министерството на икономиката, да вкараме голяма част от текстовете в подзаконови актове. Това направихме в Закона за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, това правим в Закона за малките и средни предприятия, за неговото изменение и допълнение. Това в момента правим с всички онези текстове, които са включени в наредбата.
Вярно е, че текстовете вече ще бъдат свързани с едно определение, което беше постигнато не без наше участие, както каза господин Папаризов – определението, че вътре в тези национални курорти, в понятието, в подзаконовите актове трябва да има разшифроване на термина национални курорти и трябва да ги има изискванията към тях.
Вярно е, че също с ваша помощ и с помощта на комисията ние излязохме от блатото на това що е това селище без население и защо едни от нашите известни курорти трябва да бъдат с национално значение, а другите, защото са с население, не трябва да бъдат. Но вярно е също така, както каза господин Папаризов, че това е половината на нашия път. Ако ние в този закон – господин Василев го предложи на заседанието на комисията – бяхме разписали изцяло изискванията и критериите, то смятам, че никой в тази зала нямаше да бъде против. Но в момента, така или иначе остават съмненията на недовършена работа или на огромното желание нещо да бъде оставено и затворено в една бъдеща наредба. Затова и аз, както господин Папаризов, бих оценил с “въздържал се” усилията дотук. Ако направим следващата крачка за създаване на законови текстове – дали като отделен закон, дали като Закон за изменение и допълнение на този – то с удоволствие бих работил заедно с моите колеги за създаване действително на условия за развитието на туризма, които могат да дадат и по-добри перспективи за хората, които работят в този сектор, и в съответните населени места, където има желание да бъде развиван.
С това искам да кажа, че нашето мнение продължава да бъде: дайте да направим и следващата крачка, за да бъде тя пълноценна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз, за разлика от преждеговорившите мои колеги, въобще не съм съгласен, че текстът се е подобрил. Напротив, кашата, която е настъпила в разбирането каква е тезата за националните курорти, за курортите с национално значение се е задълбочила. Защото до този момент ние спорихме само върху това какви трябва да бъдат изискванията, за да бъде наречен един курорт национален, какво значи задоволяване на национални потребности в туризма и т.н. Сега изведнъж се появяват текстове, които променят вече гласувани текстове на второ четене в законопроекта, които обаче предполагат включително местно самоуправление в тези курортни центрове с национално значение – нещо, което, ако това е идеологията на въвеждането на този термин “курорт с национално значение” беше заявено ясно, може би щеше да има мнозинство, което да го приеме. Сега обаче, някак си под масата, се вкарва един термин по една много болна тема. Вие знаете, че споровете за Слънчев бряг, споровете за Албена – дали те трябва да се превърнат в самостоятелни общини или не и какво би означавало това за общините, на чиято територия се намират, какво би се получило в тези курорти – предизвикаха бурни обществени страсти. Това е нещо, което е изключително важно и според мен не може с термин, какъвто е в т. 2 на сегашното предложение, да се предположи те да се превърнат в общини.
Защото какво е записано? Това е в § 8, който е променен – Агенцията по туризма: “… 13. ще подпомага развитието на инфраструктурата” – забележете! – “и органите на местно самоуправление на курортите с национално значение”. Този текст автоматично предполага, че курортите с национално значение ще бъдат общини. Аз мисля, че няма как по такъв наистина сложен начин вие да вкарвате един изключително важен въпрос. И затова, колеги, след като не са ясни намеренията на мнозинството и на вносителя за това каква идея има той като въвежда третиране на определени курорти като такива с национално значение, да не гласуваме и то категорично, но ясно да кажем защо не гласуваме.
Затова аз няма да гласувам за този законопроект, защото той се опитва да реши по някакъв изключително странен, задкулисен начин един изключително важен въпрос за населението поне на няколко общини, на чиято територия наистина има туристически комплекси. Затова аз няма да гласувам за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Все пак целта в Икономическата комисия беше точно обратната – да се каже, че става дума за съществуващите органи на местно самоуправление и в предишния текст ставаше дума, че подпомага управлението. Именно, за да се избегне този ефект, за който говори господин Николов, бяха записани тези местни органи.

За човек, който не е бил в дискусията, очевидно текстът не е най-удачният, ако създава такива асоциации. Затова предлагам, за да е още по-ясно, да разместим думите “подпомага в курортите с национално значение развитието на инфраструктурата и органите на местно самоуправление”. Не става дума за нови органи, а става дума, че на територията на тези курорти подпомага – мисля, че това беше идеята в комисията. Може да уточним текста очевидно, щом е така двусмислен. Става дума, че подпомага...
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Кой? Кой е този, който подпомага?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че става дума за Агенцията за туризма в момента в този текст. Просто трябва да погледнем. Или министърът, или агенцията. Мисля, че агенцията.
Затова предлагам, за да няма това двусмислие, господин председател, защото не това е била целта на комисията, да се прередактира така текстът, че да става дума за местните органи, а не за някакви нови органи. Бихме могли да го направим с това разместване – “Подпомага в курортите с национално значение развитието на инфраструктурата и органите на местното самоуправление” и “съществуващите”, ако искате, “органи на местно самоуправление”. Поне аз съм убеден, че не сме имали предвид това в дискусията и ако има такова разбиране, предлагам с по-ясна редакция да го отстраним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли? Няма.
Господин Николов, имате право на дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин Папаризов, на мен ми е много трудно да се съглася, че след като най-малко на пет заседания и четири месеца този текст се гледа, в края на краищата е измислен един текст, който не само е двусмислен, а е недвусмислен с обратната логика на тази, която може би споделя комисията, или този, който го е писал. Защото ако го четем, така както той е написан, означава, че Агенцията по туризъм ще подпомага развитието на инфраструктурата и органите на местно самоуправление, ще подпомага развитието на органите на местно самоуправление в курортите с национално значение. Не знам дали е очевидно, за мен е очевидно, че ще подпомага развитието на такива органи на местно самоуправление. Това пише според мен.
От друга страна, ако Вие твърдите, че агенцията ще има само единствено задължение да подпомага органите на местно самоуправление, на територията на които има национални курорти, за мен това означава, че предпоставяме неравнопоставеност между тези комплекси, които ще наречем сега курорт с национално значение и всички останали курортни обекти. Защото ако агенцията е държавен орган, тя има задължението по еднакъв начин да подпомага местното самоуправление в усилията му за развитие на туризма. Нали това е логиката на този закон? Така че и там също се оказва, че се предполага или предпоставя едно по-особено отношение на местното самоуправление или на взаимоотношенията на местното самоуправление с курорти с национално значение. Нали точно това ние искаме да преодолеем? Тези текстове, които са записани допълнително, а и така както съществува този текст, очевидно той нищо не носи като позитив за един курорт, който ще се нарече курорт с национално значение. Нищо не носи. Помощта, която ще се оказва там, очевидно не е значима или поне аз не мога да видя къде е точно тази помощ. Единствено остава това, че ще се подпомага инфраструктурата, но според мен това е и задължение на агенцията и за всички останали туристически обекти.
Така че единственото, което аз виждам тук, е прокарването на текстове за специални, нека аз да не съм правият, тук се прокарват специални взаимоотношения между Агенцията за туризъм, курорт с национално значение и местните органи на самоуправление. Това е единствената цел според мен на тези текстове. Ако това е така, нека да го чуем ясно и така да определим своето отношение към гласуването на тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз не мога да разбера защо в този закон ние коментираме кои са населени места по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство. За първи път виждам един такъв подход, когато обсъждаме определени закони. Още в началото ще ви кажа, че аз също няма да подкрепя законопроекта и призовавам колегите да не подкрепят този текст.
Точка 2 - § 8: “Подпомага развитието на инфраструктурата и органите на местно самоуправление”. Кои са органите на местно самоуправление? Селото ли е? Общината ли е? Курортът ли е? Субектът в местното самоуправление е общината. Да напишем, целта е съвсем друга. Има някакъв друг подтекст. Да бъдем много по-ясни. Мисля, че тази материя трябва да се обсъди в Закона за административно-териториалното устройство, а не в този закон. В другия закон се казва кои са местните органи и кои не са. Подпомага инфраструктурата. Преди малко мисля, че господин Николов го каза – какво става с другите курорти, с другите общини? Значи агенцията ще има един специален подход за тези курорти, ако бъдат обявени като национални. Оттам нататък по-малки курорти в по-малките общини ще бъдат оставени на заден план. Това е неприемливо. В същия момент, точно когато се присъединяваме към Европейския съюз, ние говорим за едно балансирано развитие в страната, да има едно устойчиво развитие. Това не е вярно. С един такъв текст ние отхвърляме всички крачки, които са направени досега.
Много е важна т. 3, колеги, “Курорт с национално значение” е населено място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България”. Откога в Народното събрание започнахме да определяме кои са населените места, когато съществува един специален закон за административно-териториално устройство, в някакъв друг закон казваме какво трябва да представляват, кои са тези населени места и така нататък. За първи път за тези 14 години виждам един такъв подход. Чудя се защо примерно не беше изпратен тогава и до комисията, където работим с колегите.
За мен това не само, че е неприемливо, подходът е много съмнителен. “... или селищно образувание без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище, с обособена инфраструктура” и в същия момент агенцията и държавата ще подпомагат тази обособена структура – какъв е този статут, дето е измислен? От медиите чувах, че има виждания в правителството курортите да бъдат самостоятелни общини. Да се предложи да бъдат самостоятелни общини, да променим Закона за административно-териториално устройство. Там трябва да се обсъжда, господин Маринчев, не е ли така? (Неразбираема реплика от народния представител Васил Маринчев.) Ако примерно искаме да бъдат общини, нека да има една промяна, внесена от правителството, в Закона за административно-териториалното устройство. Ние там казваме точно как се създават общините.
Призовавам ви, колеги, да отхвърлите текстовете по т. 2 и 3, да не бъдат приети. Наистина правителството трябва да има съвсем друг подход, когато предлагаме подобни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точки 2 и 3 – така ли да разбирам, господин Осман?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Точки 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, става въпрос за Вашето становище. За т. 1 не взимате отношение.
Господин Маринчев, заповядайте.
Реплика? Репликата означава несъгласие с господин Ремзи Осман.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да изразя несъгласие с господин Осман, напротив, споделям неговите разбирания. Просто искам да го помоля, защото долових такъв нюанс във Вашето изказване, ако ще правим общини в курортите, тоест там, където няма население, как ще си изберем кмет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще си го назначим!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Ако правителството ще назначава кметове в такива общини, тогава въпросът е друг. Тогава вече няма да има местно самоуправление, така че, господин Осман, помогнете може би със съвет на правителството… (Шум и реплики в залата.)
Господин Осман, моля Ви да подпомогнете със съвет правителството как да избере после кметове там, където няма население. И, както каза господин Муса, може би ще назначим някой от сервитьорите за кмет на това селищно образувание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика имате думата, господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман. Репликата ми е към Вас във връзка с Вашето изказване. Извинявайте много, но то ми прозвуча малко като: “Дайте да дадем!”.
Ние имаме определени курорти, които са локомотива на нашия туризъм. За тези курорти в този преходен период, в който се намира нашата страна в момента и при тези постъпления, които имаме годишно, при този ръст на туризма, който имаме годишно, ние в никакъв случай не можем да си позволим да изпуснем тази инерция. Тази инерция е акумулирана. Колкото и на всички да ни се иска да има балансирано развитие и никой не е против това, аз считам, че това, което се предлага, е правилно. Ще има реинвестирани средства, които ще се акумулират от таксите, да не влизаме в детайли, и които ще подобрят в много кратък период инфраструктурата, което е крещяща необходимост.
Що се касае до формулировката, която се дава от страна на вносителя, аз считам, че тя не е лоша. Ние прецизирахме в рамките на постоянната комисия тази формулировка и считам, че тя може да свърши работа в последния си вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще взема отношение само по отношение на т. 13 в чл. 9, ал. 2 – по отношение на правомощията на агенцията.
Тук, господин Осман, не става дума за някакви други органи за местно самоуправление. Знае се, че има Закон за местното самоуправление и местната администрация. Общинският съвет, кметът, както и ред специализирани органи в общинската администрация – това са органите на местното самоуправление и местната администрация.
Очевидно е, че текстът има предвид предимно общинските съвети и кметовете по отношение дейността им в рамките на курортите с национално значение. Не става дума в тези курорти да се сформират такива органи, просто става дума за това, когато тези органи имат отношение към курортите с национално значение и тези курорти са в рамките на съответната община, агенцията да подпомага съответната община и съответния кмет. За това става въпрос, а не за някакви измислени органи и едва ли не, че ще правим общини и ще обособяваме курортите като самостоятелни общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Маринчев, Вие ще дадете най-добрия съвет. Ако има един такъв законопроект в комисията и в парламента, тогава ще помислим по него заедно.
По въпроса, който господин Ламбовски повдигна, да, така е, в определени региони, определени населени места, определени туристически центрове са локомотивът в туризма, но това не бива да бъде за сметка на другите. Нека да се развиват. Аз пак казвам – нека да се развиват в една друга посока, но да не е за сметка на тези малки общини.
Аз ще Ви дам един пример, когато се разпределят средствата за водоснабдяване или за пътища. Когато се разпределят парите за инфраструктурата – за пътищата, основният критерий е дължината на общинската пътна мрежа. В общините, където има населени места, до които изобщо няма пътища, те не могат да вземат пари за тези населени места, защото до това населено място просто няма изграден път и то не попада в критерия за дължина на общинската пътна мрежа. Не, че се съмнявам в правителството. Подкрепям това правителство като част от управляващото мнозинство, но утре-другиден може да се появи на базата на един такъв текст друго тълкуване.
Госпожо министър, Вие казвате: “Не!”, но съвсем спокойно друг може да каже: “Да”. По тези критерии, когато се разпределят средствата, съвсем спокойно може да се предложи да влязат общините, където има национални курорти. Какво да разбираме под “подпомагане”? Мисля, че това ще е в ущърб на други общини, където също има туризъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на вицепремиера госпожа Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Действително дебатът в Комисията по икономическата политика беше доста широк и доста конструктивен, бих казала, тъй като благодарение на този дебат много ясно стана на всички присъстващи за какви точно промени става дума.
Тъй като се появиха някои съмнения и предположения, аз бих искала много ясно и категорично да заявя няколко неща.
Първо, по въпроса дали чрез тези текстове някой се опитва да създава общини, ще кажа, че аз по-голямо абсурдно твърдение не съм чувала, защото по никакъв начин не може да бъде създадена община и Вие по-добре от мен го знаете, с някакви такива завоалирани или не знам още какви текстове, както тук се каза. Това е просто абсурдно. Такова нещо нито един закон не допуска да се случи в страната. Ако искаме да създадем общини, това единствено и само може да стане по съответния ред и по съответните закони. И по никакъв друг начин това не може да бъде предположено, така че нека да се върнем на въпроса защо искаме национални курорти.
Господин Ламбовски се опита да каже няколко неща, но аз бих искала да разширя темата със следното: ние говорим тук и акцентираме на преференции, уважаеми дами и господа. Преди всичко определението на национален курорт означава ангажимент и отговорност. Това е много по-силният акцент за настояването да има такъв текст в закона, отколкото преференциите. Какво се получава – липсата на стандарти, които да определят кой курорт е национален или не, се превръща в едно безразборно разрушаване на туристическия продукт в много населени места в нашата страна. Няма никакви стандарти по това как един курорт трябва да бъде обявен за национален. Допуска се всякакъв вид строителство, нарушават се екологични норми, нарушават се всякакви други норми именно поради липсата на стандарти в едно населено място – такива, каквито трябва да предполагат наличието на един национален курорт. Точно поради това това е по-скоро изискване, отколкото преференция и ние сме за това, когато се създадат тези стандарти всички населени места… (Шум и реплики в залата.)
Бих искала, господин Ремзи, да ми обърнете внимание, ако е възможно! Господин Ремзи! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, господа народни представители, седнете по местата си и запазете тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Бих искала специално да обърна внимание по това разграничение, за което става дума. Става дума за приемане на едни стандарти и всеки, който иска, всяко населено място, голямо или малко, ако постигне тези стандарти, то ще бъде обявено за национален курорт.
Що се касае до подпомагането, за което тук стана дума и спор – една агенция, господин Ремзи, по никакъв начин не може да разпределя каквито и да е средства. Това не е в предмета на дейност. (Реплики.)
Момент! Тук става въпрос за това, че Агенцията по туризъм подпомага развитието на инфраструктурата и органите за управление. Тук говорим за Агенцията по туризъм. Агенцията по туризъм няма правомощия да разпределя каквито и да било средства, така че ние не можем да предполагаме, че защото има в текста такова нещо, тя, разбирате ли, щяла да разпределя средствата за инфраструктура. Сега ще обясня за какво става дума (Реплики.)
Текстът е за агенцията. Момент сега – ние говорим в момента за този текст и за агенцията. За какво подпомагане става дума? Искам много ясно и конкретно да изясня това.
Става дума за това, че Вие, уважаеми народни представители, приехте текст в Закона за общинските бюджети, че средствата от туристически такси ще се използват за развитие на местната инфраструктура и рекламата. Тук става дума за това, че капацитетът на Агенцията по туризъм трябва да подпомогне органите на местното самоуправление за това как по-добре да употребят тези средства от туристически такси. За това става дума и затова е написан този текст тук. За никакво преразпределяне на каквито и да било средства от националния бюджет не става въпрос.
И тъй като поставихте въпроса за малките и големите общини, ще кажа, че в една малка община, съгласете се, ако има един хотел с 20 легла, туристическите такси, които се събират, са такава незначителна част, че едва ли за разходването на тази незначителна част има нужда от някакво специално подпомагане.

Не така стои въпросът с големите курортни селища, независимо дали са населени места или не, където приходите от туристически такси са изключително големи. И затова как точно да бъдат изразходвани тези средства, в какъв тип инфраструктура – туристическа, а не обща, и в какъв тип реклама – именно затова се нуждаят от подпомагане от Агенцията за туризъм. Това сме имали предвид в този текст, за да го запишем. Защото не е едно и също курорт с 10 хил. или 20 хил. легла какви такси ще получи от туризма и едно малко населено място с 20 места в хотел. Точно поради тази причина няма неравнопоставяне, за което Вие се притеснявате. Напротив, има подпомагане, за да могат тези средства не както досега да се изразходват от общините за попълване на дупките в общинския бюджет, а да отидат за подпомагане на туристическата инфраструктура. За такова подпомагане става дума в този текст. Затова искам да го обясня, защото може би има някакво неразбиране. В никакъв случай не могат да се правят асоциации с това как този текст би бил тълкуван. Тук става ясно какво прави Агенцията по туризъм. Тя със своя капацитет – с Рекламния отдел, с това какви изисквания имат туроператорите, може да подпомага за по-правилно разходване на таксите, които се събират от туризма. За нищо друго не става дума.
Уважаеми народни представители, мисля, че волята ви е достатъчно ясно изразена и в комисиите. За никакви специални, завоалирани, и както се изрази господин Николов – задкулисни неща, не става дума. Напротив, целта е ясна. Ние искаме да създадем стандарти, които да се достигат от всички общини, от всички населени места в България и всеки, който постигне тези стандарти и се стреми към тях, ще бъде обявен за национален курорт. Това ще спомогне за рекламата на неговия туристически продукт и респективно ще съхрани туристическия продукт на България, към което всички ние се стремим.
Това исках да ви кажа и се надявам, че ще подкрепите тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, дискусията може да продължи, но тъй като има различни становища по тези три параграфа, когато дойде времето, ще ги гласуваме поотделно. Просто искам да ориентирам залата.
Господин Севлиевски, искате думата ли? Заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа! “Новото време” няма да подкрепи текстовете, внесени в Закона за туризма. Това, което чухме от госпожа Шулева, е повече от холастика. Нито един от аргументите, които бяха чути в Комисията по икономическата политика и в тази зала, не дават никакво основание на мен и на нас от “Новото време” да подкрепим тези текстове. Тези текстове към днешна дата правят само два курорта в България национални – Пампорово и Албена. Ако Народното събрание иска да гласува и да направи така, че само тези два курорта да са национални след като гласуваме текстовете, нека да го направи. Това, че трябва да има критерии, е очевидно, но да се налага силово кои курорти ще бъдат национални и кои няма да бъдат национални е по-скоро неприемливо.
Много ще се радвам, ако в рамките на днешната дискусия госпожа Шулева и мнозинството намерят допълнителни аргументи, за да убедят пленарната зала. (Неразбираема реплика от госпожа Лидия Шулева.)
Вие, госпожо Шулева, станете да ми обясните как някой друг курорт става национален, ако приемем тези текстове, и аз тогава ще Ви обясня само защо тези два курорта стават такива.
Уважаеми колеги, оставам на вашата съвест сами да прецените, след като чуем допълнителните аргументи на госпожа Шулева, ако тя има такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Господин Севлиевски, имам реплика към Вас във връзка с току-що чутото. Вие говорите кои курорти биха станали национални. Тук става въпрос за дефиницията, тоест населени места. София също може да бъде национален курорт по смисъла на това, което се предлага.
Много Ви моля по-внимателно да прочетете текста и тогава да се ориентирате малко в тази материя. Защото има едно “или” и след него можете да видите какво следва. Има една запетайка и според това къде е поставена ще се ориентирате за какво става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика? Няма.
Право на дуплика има господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин Корнезов, Вие сте най-големият специалист по законите със запетаи, с и/или, а аз вярвам, че Народното събрание ще може да почерпи от Вашия дългогодишен опит и да ни обясните как дали един курорт ще бъде национален или не ще зависи от запетаята или няма да зависи от нея.
Не приемам Вашата реплика, господин Ламбовски, защото към днешна дата е ясно едно-единствено нещо – Албена и Пампорово са единствените курорти, в които няма постоянно живеещо население. А какво правим с останалите курорти?!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): И в Боровец е така.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: В Боровец не е така. Нека да проверим.
От тази гледна точка аз не приемам, че трябва да приемаме текстове, които правят само два курорта национални.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): И Слънчев бряг е така.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: В Слънчев бряг има 2000 души постоянно живеещо население, господин Цеков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, нека да се изслушваме.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Аз разбирам, че са полагани много усилия по тези текстове, много запетаи са били слагани, но ако ще приемаме текстове, от които администрацията ще съди по една или друга запетая, за мен това е неприемливо. Аз поддържам и съм поддържал министър Шулева по отношение на това, че общините, които получават в общинските бюджети значителни приходи от курортни такси, трябва да ги харчат за развитие на туристическата инфраструктура. Но аз не вярвам, че Агенцията по туризъм ще бъде в състояние да съветва самостоятелните общини как да харчат своите средства. Този механизъм на мен не ми е ясен и не виждам как тези текстове правят това възможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Севлиевски, понеже се обърнахте към мен, аз съм против запетайките въобще, но по други закони.
Има думата вицепремиерът госпожа Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По този въпрос няколко пъти вземах отношение. Сега ще взема отношение за пореден път.
Написаният текст е ясен и недвусмислен – курорт с национално значение е населено място, тоест всички населени места в България могат да бъдат национални курорти. Това е ясното и категорично нещо, което искаме да направим.
Освен населените места - всички градове и села, които имат население и могат да кандидатстват съобразно стандартите да бъдат национални курорти, извън тях могат да кандидатстват и курортни селища, които нямат население.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че по сега действащите закони, даже по отменения Закон за териториалното и селищно устройство, същите тези курорти и населени места без постоянно население бяха обявени за национални курорти. И сега те са такива. Така че няма особена необходимост специално за някои да се прави нещо, защото те и сега са такива.
По този въпрос аз говорих няколко пъти. Изрично и ясно е казано, че това са населени места или селища без постоянно население.
Така че, господин Севлиевски, усещам едно внушение и връзка – виждате ли, понеже Шулева е работила в "Албена" и много иска със закон да си направи "Албена" национален курорт, е, меко казано… Няма да давам определения, тъй като те от само себе си се разбират какви са.
Най-малкото, не искам по никакъв начин да се смята, че със специален закон някой, особено пък аз, иска два национални курорта да бъдат обявени за такива. Нашата цел е ние да направим стандарти, за да могат повече населени места в България да бъдат национални курорти, за да може да се подпомага развитието на туристически продукт в нашата страна.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че "Албена" вече е достатъчно известен в международните среди курорт и дали ние тук сега ще определим дали ще бъде национален курорт или не, няма да повлияе на туроператорите, които си водят туристите там. Но това ще повлияе на туроператорите за Банско, това ще повлияе на туроператорите за Трявна, това ще повлияе на туроператорите за редица наши населени места, които трябва да станат национални курорти. На тях ще повлияе. Най-малкото "Албена" се интересува от това дали ще бъде национален курорт или не, защото курортът е пълен с туристи. Но е много важно за много други населени места да станат национални курорти и това е смисълът на закона.
Не бих искала да се спекулира с това, че аз съм работила в "Албена" и да се казва в Народното събрание, че, видите ли, Шулева искала да направи "Албена" национален курорт. Просто категорично не приемам такива спекулации. Те са абсолютно некоректни.
Така че много моля текстът да се възприема така, както е написан – "населени места и селища без население". Това е, което искаме да направим и аз мисля, че имаме достатъчно възможности това да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител, който вече обявих за трети път, Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин Кирчев, уважаема госпожо Шулева, уважаеми господин председател. Очевидно е, че лавинообразно нараства интересът към темата.
За разлика от господин Ламбовски и господин Севлиевски аз мисля, че основният знак в тези промени, които сега се опитваме да разискваме и евентуално да гласуваме, не е запетайката, а многоточието, тъй като се предвижда въвеждането на някаква наредба, която да постави на дневен ред някакви стандарти, които са напълно неизвестни. Целият спор на този етап е за това какви ще бъдат тези стандарти и кой ще ги определи. Очевидно ще ги определя правителството.
Имаме ли основание, госпожо Шулева, ние да вярваме на правителството, че то ще изпише такъв списък от стандарти, които действително биха обективирали статуквото в страната? От вашата досегашна практика, от това, което до този момент сте показали, аз лично не ви вярвам. Вие, разбира се, доста докачливо реагирахте на намеците и твърденията, които бяха направени в залата. Но това е една реакция в стил "гузен – негонен бяга". Аз отлично си спомням, че тъкмо Вие, госпожо Шулева, въведохте тази инициатива и я проведохте доста настойчиво в навечерието на местните избори за обособяването на въпросните национални курорти – които и да са те – в общини и по този начин вие се опитахте да създадете първите частни общини в България, тъй като беше ясно, че собственикът на съответния национален курорт би бил и едноличен негов градоначалник, след като бъде обособена тази териториална единица. Тогава вие срещнахте голям отпор и се отказахте от тези си намерения, надявам се, изцяло, а не привидно.
Така или иначе, обаче, съмненията остават и това е причината – липсата на желание в Министерския съвет, а и на част от мнозинството, да видим тези стандарти предварително. Ако бяхме ги видели, сигурно нещата щяха да вървят по-леко.
Действително има големи проблеми в нашите национални курорти, които и да са те. Използвам това наименование не като дефиниция. Известно е, че има големи наши курорти. Там се извършва едно безобразно свръхзастрояване в момента и до този момент, от своя страна пък правителството не се е опитало да въведе ред в тази посока. Там страхотията е невероятна.
И ако има нещо, което е необходимо да се направи, то е наистина да се въведат някакви нормативи. Имаше предостатъчно време, тъй като ескалацията на застрояването продължава вече две-три години, такива нормативи да бъдат въведени и то с желязна ръка. Вие не го направихте. Сега тук спорим за неща, които действително пораждат съмнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Петър Димитров за първа реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Пантелеев, Вие разглеждате въпроса само от едната страна. Но има и друга страна. Тъй като аз съм от Северна България, разхождайки се примерно от "Албена" през "Златните пясъци" и "Слънчев бряг", констатирам, че единственият непренаселен морски курорт от големите национални курорти е само "Албена". И сега ще вкараме стандарти. В резултат на тези стандарти разбирате какво ще се случи със "Златни пясъци" и със "Слънчев бряг" и това, за което преди малко говори лидерът на нововремците, ще го видим реализирано. Тоест, с ръцете на държавата, с едни справедливи стандарти. Но аз задавам въпроса: а къде беше държавата през последните три-четири години? Сляпа ли беше? И сега, когато там вече е презаселено и преситено, какво ще ги направим? Квартали на Варна и Бургас?
Така че, не сте прав. Стандартът може да играе не само позитивна, той може да играе и гилотинираща роля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Механдов за втора реплика.
ХРИСТО МЕХАНДОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин Пантелеев! Стандартите са хубаво нещо. Аз забелязвам, че когато в това събрание влезе закон, който цели да регулира реални отношения, да постави нещата на мястото им, започва една неистова реакция от всички страни, от хора, които иначе декларират, че закона, предполагам, че ние не го правим днес за самите нас в залата, а за практическо приложение.
В Комисията по икономическата политика имаше много дебати. Там за мен беше много важно мнението на хората, които работят в бранша туризъм – туроператорите, представителите на браншовите организации. Всички те подкрепят това предложение.
Ние говорим кой ще определи стандартите. Искаме сигурно, когато започваме да законодателстваме, да влезем не само в точката и запетаята, но да отидем и да определим всички онези прерогативи и в случая да изземем задачата на изпълнителната власт в лицето на Министерството на икономиката и Агенцията по туризма и ние да определим стандартите. А стандарти имат не само държавите, но имат и туристическите фирми. Те имат свои стандарти, по които оценяват курортите. Това са разстояния до летища, инфраструктура, чистотата на въздуха, водата, почви, застрояване и т.н.
Така че аргументите, които чувам, единствено мен лично ме карат да мисля, че празнодумството в този парламент е доста срещано явление като време. Губим много време, аз и себе си слагам в това число, макар че аз малко време губя с това занимание.
Така че сега това предложение, а преди това законите, които идват от Министерството на икономиката, когато регулират икономически отношения, започват подхвърляния на най-различни квалификации, нито една от тях недоказана, и опити за изместване на темата.
Казвам: законът е съгласуван и е получил одобрението на браншовите организации. Те са хората, които работят. Те оперират – туроператори, сдружения на ресторантьори и хотелиери. Тяхната дума за мен е важна, а не вашата дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Има думата господин Пантелеев за дуплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Механдов, няма нищо недоказано в това, че имаше и такава инициатива на правителството и в частност на госпожа Шулева да бъдат създадени първите частни общини в България. Така че аз не празнодумствам. Фактите са по вестниците. Разгледайте ги, запознайте се. Посочих ви периода, за който става дума.
Разликата между мен и Вас е една – Вие осъждате този закон и Вашите виждания и разбирания са базирани на сляпата вяра в правителството, че то прави всичко необходимо, за да вървят нещата напред. А пък аз разсъждавам по друг начин. Моите разсъждения са базирани на здравословното недоверие към онова, което правителството прави, тъй като от досегашната му практика, както се вижда от начина, по който се управлява страната, няма бог знае колко примери за позитивни емоции или за аплодисменти.
Така че нека да видим, и това би било разумното, тези стандарти, за които става дума. Тази зала наистина олицетворява един широк интерес, много по-широк, отколкото олицетворява правителството. И няма нищо неразумно в това тези стандарти да бъдат показани предварително, да бъдат разисквани в парламента и евентуално да залегнат в закона. Това е принципиалният спор, който водим. Аз не считам, че правителството може да ни дари със стандарти, които да решат въпросите, които вълнуват хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, Вие знаете, че аз имам доста високо мнение за Вас, Вие сте интелигентен и информиран човек. И искам да Ви запитам дали сте видели министерско постановление във Франция, с което Лазурният бряг да бъде национален курорт, да има решение на Конгреса или на Сената Лас Вегас да бъде национален курорт? Госпожо Шулева, в една държава видът на курортите, техният мениджмънт се определя именно от управата, от държавността, от общините. Така че аз виждам, че в момента ние искаме, извинявам се за думата, отново да сготвим нещо абсолютно балканско. Вие знаете, че в България има безкрайно много добри закони, които не се изпълняват. Искам да бъда много добре разбран.
Давам пример с един от най-обичаните от мен курорти, който посещавам, и това е курортът “Албена”. Защо го посещавам? Защото има добър мениджмънт и господин Станев и неговия борд не са опазили този курорт, защото той е национален, а просто защото има добър мениджмънт. Отиваме в друг курорт и виждаме, че е пълен хаос, бият управителите, не могат да се разберат, не може да се тури ред в управлението на курорта, отишли СИК, ВИС, бум, бам, дум, проституция, дискове, магазини, строи се на пясъка... Вижте, можете ли да си представите Вие, човек информиран, че създавате национален курорт Х и местните мениджъри на курорта започват да се бият с еди-коя си групировка, която строи на пясъка? Ами тя държавата сама по себе си не може да се пребори с тези негативни явления, говоря като мениджъризъм, в национален аспект. Мисля, че ще бъда разбран.
Какво искали местните български браншовици? Аз ги разбирам много добре, говоря с тях, срещам се. Тяхната болка е, че плащат такси, че плащат за чистота, че плащат за поддържане на инфраструктурата, а всъщност не получават тези услуги. Оттук са тези спорове. Аз знам много добре този проблем. Аз съм постоянно не някъде другаде, а между няколко така наречени национални курорти. Но да слагаме табели в една малка държава, това не е национално, това е рационално.
Вижте, ситуацията става комедийна. Аз мисля, че тези отношения могат да се решат по друг начин. Защото госпожа Шулева знае много добре, че не можеш да съществуваш в една самостоятелна кабина, която ти поддържаш в идеално положение, но като излезеш на улицата там е пълно с дупки, с лошо осветление, с лошо поддържане на зелените площи и така нататък. Защото всеки така наречен национален курорт е свързан с националната инфраструктура. Излизаш от национален курорт Х и искаш да отидеш до близкия градец на 5 километра, в който музеите отдавна са заключени, неподдържани и така нататък. Има ли някъде по света курорт, който да е обявен за национален, примерно Ница или Монако, и само на 20 метра встрани всичко да е в пълен хаос? Естествено, че се свързва цялата инфраструктура.
Мисля, че ако искаме да помогнем на нашите курорти, то трябва на местните управителни съвети, бордове и така нататък да им се вменят правомощия.
Господин Пантелеев е прав в това отношение, че искаме на второ четене да гласуваме един закон, както стана примерно с транспортните наредби – даваме правомощия на Министерския съвет да направи една наредба, сяда въпросната госпожа или господин, написва си я сам и след това започват масови оплаквания. Така е примерно с Наредба № 34.
Вижте, в една държава, ако смятаме, че сме такава, не може да има отделни клетки, които да бъдат поддържани изкуствено. Малко или много всички стоящи в тази зала познават местното самоуправление. Правим така наречения национален курорт. За да има националният курорт местно самоуправление, трябва да има местна полиция, трябва да има местен парламент в някакъв вид. Добре, като искаме по-късно да го правим някаква отделна община, господин Димитров, трябва да се направят институциите на местното самоуправление. Защото по какъв начин ще функционират тези места, те ще се управляват само от бордовете ли? Те нали ще комуникират с институции на охрана, с институции на инфраструктура, на националното водоснабдяване, електрификация и така нататък? Някак си ние искаме заради една курортна такса или заради почистването на курортите и поддържането на инфраструктурата да се дадат едни правомощия на управленските бордове, които те сами по себе си не могат да въдворят. Всички знаем, че кметовете не успяват да се оправят в собствените си градове, а си представете тези бордове.
Господин Корнезов, дайте ми още малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече сте надхвърлили времето с 1 минута и 10 секунди!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Според мен, ако искате нещо да стане, госпожо Шулева, нека в рамките на Закона за държавния бюджет да се направят такива мерки, да се отстъпят суми от тези такси към тези курорти, защото те наистина са ощетени в този аспект. Но да говорим, че тепърва ще правим национални курорти, за да бъдат те по-добре, абсолютно съм сигурен, че положението ще стане по-зле.
Когато има добри управители, курортът си е добър. Вижте “Албена”. Аз го обичам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Проблемът, който се обсъжда днес с внесения законопроект – за националните курорти и населените места, е изключително важен, разбира се, във връзка с бурното развитие на туризма в България. Няма защо да крием пред нашето народно представителство, че това е първо финансов проблем и след това организационен и мениджърски. Всеки един от нас в тази зала знае, че става дума за плажни такси, за курортни такси, за финансови ресурси, които се събират в тези курорти и тяхното разпределение или неудовлетворителното им разпределение след това за инфраструктурата във връзка с това, че общините не дофинансират дейности, свързани с изграждането на инфраструктурата и необходимите дейности за по-добър курортен вид и по-добри условия, в които туристите да посещават нашите национални курорти.
Само че аз си задавам въпроса по обратния път: ако ние направим един курорт населено място, национален курорт, това ще бъде свързано с кметство, с вътрешна сигурност, с регионални структури, със социални служби, както всяко едно кметство, да, таксите тогава ще останат в този курорт, но дали това кметство ще се справи с всички онази задачи, свързани с поддържането на една малка община?
Защо смятаме, че когато от тази трибуна наречем един курорт “национален”, непременно туроператорите и туристическият поток ще се засилят там, както беше даден пример от госпожа Шулева, че в Трявна или района около р. Дунав туристическият поток ще се засили, защото, видите ли, ние ги обявихме за национални курорти.
Прав е господин Кирчев като каза, че един курорт ще бъде посещаван независимо от това дали е национален или не, ако мениджърският екип, инфраструктурата, финансовите ресурси, цялото управление на този курорт бъдат на онова ниво, както са във всички останали страни. И наистина не виждам в Европейския съюз курорти, които някой да обявява изкуствено за национални или регионални, или за общоевропейски.
Тук наистина проблемът е борба за финансов ресурс от общините, които не отделят този финансов ресурс за поддържане на инфраструктурата и ние по законов механизъм искаме да отделим тези ресурси и да ги дадем на този курорт. Това според мен е крайно нелогично и нецелесъобразно от държавническа гледна точка решение.
Как например Агенцията по туризма ще накара една локална община да отделя някакъв финансов ресурс? Не го разбирам, няма как да стане това нещо. Вместо да помислим по по-разумен път, че във всяка една община по законов път може да се задели фонд, който е за туризъм – това може да бъде нов законопроект – и че чрез този фонд трябва да бъдат по еди-какъв си начин разпределени финансови ресурси, както Министерският съвет е определил спрямо една наредба или постановление, искане по законов път да превърнем “Албена” или някой друг курорт в населени места.
Госпожа Шулева няма защо да се обижда, и да казва: “Тъй като съм излязла от “Албена” и съм я управлявала, го свързвате с мен”. Вярно е, човек до гроб носи онова, което е направил. “Албена” е добър курорт, има добър мениджърски екип и няма защо да се бяга от това нещо. Но може да се направи по друг начин без законопроект – да задължим общината, която получава приходите от туризма на “Албена”, да организира фонд “Туризъм” и да бъде ясно разписано по какъв начин да се харчат парите от него. Не виждам обаче защо трябва да кажем в момента, че националният курорт непременно е средището, което ще стане и населено място. Няма логика в това нещо! Не е държавнически погледнато. Можете по друг начин да решите финансовите проблеми, госпожо Шулева. Искате да го направите чрез закон, а имате възможност да го направите по-лесно.
Аз и групата, в която съм, бихме гласували против този законопроект, тъй като той не съдържа основни тези на политическо, административно или законодателно решение, ние това не го виждаме! Не виждаме националната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По повод на това, което каза господин Кенаров, искам да обърна внимание, че с изменение в Закона за местните данъци и такси, който приехме в края на миналата година, дадохме право туристическата такса да бъде разпределяна от общинските съвети в полза на курортите, тъй като става въпрос за това, че за тези, които носят повече приходи в съответната община, трябва да има известна възвръщаемост на част от приходите, за да могат да поддържат инфраструктурата и това състояние на туристическите обекти, което им позволява да привличат повече приходи.
Очевидно е, че този механизъм, уважаеми колеги, позволява все пак да не бъдат убивани кокошките, които снасят златни яйца, или пък да умират от глад.
Друго нещо, което искам да подчертая изрично, каза го господин Механдов – на заседанието на Комисията по икономическата политика бяха представители на двете браншови организации, които категорично се обявиха в подкрепа на тези текстове. Значи бизнесът изцяло стои зад тях. Това е един много важен сигнал, който трябва да имаме предвид. Тяхната позиция не е ирационална и не е необяснима. Нека имаме предвид това, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми д-р Кенаров, няма какво да се чудите – оттук нататък ще има кмет. Щом като по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство съвсем спокойно ще се избират кметове, ако има 250 жители. Но не съм съгласен и с Вас – ако няма кмет, ще има кметски наместник. Тоест, реално ще се оформи кметство, съвсем спокойно ще има избори в “Слънчев бряг”, защото вече е по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство.
Не става въпрос за това, че агенцията ще разпределя пари. Тези мерки ще бъдат прехвърлени на друго място и като се разпределят средства ще бъде сложено допълнително във формулата – ако е национален курорт – още толкова. И това нещо се прави в продължение на 14 години, и днес се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте, д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Господин Осман, наистина това, което казахте – дали ще бъде кмет или кметски наместник, не променя нещата. Това го определя законът. Естествено е, че ако в един курорт има 5 хил. граждани постоянно регистрирани там, ще си изберат кмет, ако има място, ще се избере кметски наместник. Но така или иначе ще се създаде структура, която да бъде по Закона за местното самоуправление, която ще води след себе си и данъчни служби, и социални служби, и организации, и охрана, и други неща целогодишно – вече като населено място. Това не мога да приема. Но и вие приехте това нещо – че не би трябвало да ги смесваме по този начин. Има създадени административни структури в държавата. Сигурно са недостатъчни, за да градим нови административни структури точно в тези курорти. Това беше моето виждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер! Много внимателно слушах дискусията, свързана с националните курорти и се радвам, че дори и днес сама признахте, че сте разбрали защо един национален курорт, който няма собствена територия и население не може да бъде община. Ако има някакви притеснения в тази област, те са поради Вашите изявления, че точно тези национални курорти ще станат общини. Затова не трябва да реагирате на изказванията на народните представители. Вие лансирахте тази идея, а днес Вие казвате, че това не е възможно да се случи. Макар че Вие признавате, че не могат да бъдат общини, според мен с т. 2, която създава т. 13 на чл. 9: “подпомага развитието на инфраструктурата и органите на местно самоуправление в курортите с национално значение” – става дума за Агенцията по туризъм – всъщност се прави нещо подобно на това да бъдат обособени.
Защото какво означава Агенцията по туризъм да подпомага развитието на инфраструктурата в общините и да подпомага органите на местното самоуправление в курортите с национално значение? Какво означава това? Вие се опитахте да обясните и казахте, че всъщност тази агенция щяла да подпомага общините при изразходването на средства, за това какви да бъдат инфраструктурите, какви средства да се изразходват, за какви инфраструктурни проекти и обекти да се изразходват тези средства, каква да бъде рекламата.
Извинете, обаче аз това наистина не мога да го разбера – в какво точно ще се изразява това подпомагане. Тази агенция ще ги задължава ли да изразходват средствата в една или друга посока и какви точно инфраструктурни обекти да се изграждат, какви проекти да се разработват, какви реклами да се правят за тези национални курорти? Защото така, както разбирам, че това ще става, именно по този начин, чрез определяне на вида на проектите и вида на обектите, това всъщност означава, че от местното самоуправление отиваме в местното управление. Това е на практика. По този начин Вие отнемате самоуправлението на общините.
И защо си мислите, че Агенцията по туризъм ще бъде съставена от някакви български граждани, които много повече ще бъдат патриоти, ще си обичат родината, ще си обичат общината, отколкото хората, които са избрани в местните органи? Не мога да разбера така ли да възприемаме органите на местното самоуправление? Че това са някакви хора, които си мразят общините, мразят си горите, мразят си морето и няма да могат да вземат тези адекватни решения.
Как може да си позволявате да твърдите, че някакви чиновници, които и да са те, избрани с конкурс, ще бъдат по-големи патриоти, отколкото хората, които представляват местното самоуправление?! И защо ние трябва да превръщаме самоуправлението в някакво управление?! Чрез декрети да нареждаме на местните органи какво да правят! Че това са средства, които постъпват в общинските бюджети и те могат да бъдат изразходвани съгласно съответните закони. Сега ние създаваме някаква агенция, която да им каже какво да правят. Аз просто наистина не мога да разбера и затова по никакъв начин не мога да се съглася. Защото това високомерно отношение на държавното управление, на централната държавна власт към общините просто е безкрайно обидно, да не казвам, че е в нарушение на Конституцията. Но то е преди всичко обидно към тези избиратели, които избират всички нас в Народното събрание, избират и тези, които са в местните органи. Това е обидно към българските граждани. Те си дават доверието. Така както страдат сега, че са дали доверието си на вас, така могат да страдат, че са дали доверието си и на някои местни органи. Но това е демократичната система в България.
И затова смятам, че трябва да уважаваме органите и вота на българските граждани. И това може да стане като запазим всички тези постижения и развиваме местното самоуправление, а не го превръщаме в управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на господин Механдов.
ХРИСТО МЕХАНДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, връщам се към началото и към текста. На колегите от Новото време и на всички останали искам да го прочета още веднъж, защото там много ясно е казано, че не става въпрос за два или три курорта, а става въпрос за възможности за всички образувания с постоянно и непостоянно население при определени стандарти, които те да достигнат, да кандидатстват и да станат курорти с национално значение.
И текстът на т. 26 е:
“Курорт с национално значение е национален курорт и населено място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България или селищно образувание без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище, с обособена инфраструктура, която задоволява национални потребности в туризма и отговаря на стандартите, определени в Наредбата по чл. 5, т. 16.”
Това, господин Осман, трябва да Ви успокои.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Прочетете другия закон.
ХРИСТО МЕХАНДОВ: Защото не става въпрос за избрани курорти или да се отнеме възможността на други да кандидатстват.
В България структурата на приходите от развитието на туризма е много еднообразна. Над 90%, може би над 95% даже, от приходите идват от летния туризъм и 5% или малко повече – от зимен и всички останали форми на туризъм.
България е една страна, където и морската ивица, и зимните курорти не са никак много, за да може по правилото “кучето си лае, керванът си върви” досега като не сме регулирали тези отношения в туризма и сме допуснали създаването наистина на уникални по своята същност и начин на застрояване комплекси, да си затваряме очите и да не решаваме този проблем.
България има огромни възможности да развива алтернативни форми на туризъм – екологичен, културен, религиозен, етнографски и други, много са, не искам да ги изброявам. Точно в името на това да се преструктурира туризма, защото около морския и зимния туризъм се изграждат и развиват много други отрасли, това изискване налага в наредбата да изведем такива стандарти, които да гарантират развитието на туризма като отрасъл.
Всяка държава има приоритети. България години наред определя едни и същи приоритети. Един от тях, който, бих казал, сам извоюва своето място под слънцето и запази и доразви приноса си за приходната част на бюджета, е туризмът. В последните години той преживя един бум, но липсата на каквато и да е било регулация в това отношение допуска и създава възможност за някои отклонения, които ще доведат България дотам, че ние да отидем в най-ниския ценови праг на туристическите продукти, там, където между другото и сега България продава – продава много, но на ниски цени.
Затова, колеги, призовавам да осмислим още веднъж това предложение. Сигурен съм, че който и да приеме стандартите в туризма, не би си позволил да приеме такива, които да попречат на развитието на туризма или да бъдат спирачка за развитието. Отдавна вече, за радост на всички, България не е страна, която се развива сама за себе си, като някакъв пустинен остров, а просто спазва добрите международни практики, наложени в Европа и в света.
И другото, което искам да кажа. Такива комплекси като “Слънчев бряг”, “Албена”, “Златни пясъци” не знам дали има някъде в света. По-точно знам, че няма. Това са уникални образувания, създадени, знаете по кое време, които сега се развиват, и по някакъв начин трябва да бъдат регулирани процесите в отрасъл туризъм като цяло.
Затова смятам, че този закон и спорният текст дават възможност да декларираме като приоритет на нашето управление и на държавата като развитие да бъдат подкрепени законово. Така както всяка държава създава хай тек паркове, създава други зони за интензивно инвестиране или зони за развитие, на които зони и отрасли тя се опира и колата се измъква от тресавището. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Давам думата на народния представител господин Малев.
ЕНЧО МАЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Слушам внимателно дебата относно един изключително важен въпрос. Слушам и недоумявам, меко казано, потресен съм от това, че един изключително важен въпрос в много голяма степен се политизира. Затова, че един изключително важен въпрос се размива, а не се открояват най-важните неща в този законопроект.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че в момента се изказвам в качеството си на бизнесмен. Не мога да твърдя, че разбирам много от туризъм, но имам претенциите да разбирам от бизнес. И в случая искам да кажа, че не е необходимо в момента този изключително важен въпрос – за туризма, да се политизира, да се размива, още веднъж казвам, а да се концентрираме върху най-важните неща.

Едно от най-важните неща в този законопроект е туристическият бизнес. Неслучайно държавата го е определила като национален приоритет. Защото, съгласете се с мен, че в България не може да има кой знае колко много приоритети. България е такава държава, която трябва да разчита много на бизнеса, защото увеличаването на приходите от бизнеса е крайно необходимо. След като това е един национален приоритет, определен от държавата, независимо от това кое е правителството, аз просто съм изненадан, че някои хора изказват мнение, че едва ли не те са против държавата и против бизнеса. Това аз просто не мога да приема за нормално.
Национален приоритет означава и национални курорти. Това е същността. С понятието “национални курорти” държавата, заставайки зад тях, дава един изключително ясен и положителен сигнал към всички чуждестранни туроператори, за да се развива по-добре този бизнес, да бъдат привлечени по-платежоспособни туристи и да може, в крайна сметка, да се увеличат категорично приходите в бюджета.
Става дума и за нещо повече, става въпрос за създаване на условия за развитието на една туристическа индустрия в страната, която ни е крайно необходима. В тази връзка още веднъж искам да кажа, че съм изненадан, меко казано, шокиран, че ние в момента сме едва ли не против интересите на държавата и интересите на бизнеса. Тук се говориха неща, свързани със създаването на нови общини – нещо, което няма нищо общо с темата в момента, категорично го заявявам; говориха се и други неща – сравняване на националните ни курорти с тези от Франция, Ница и др., където нещата просто са несъпоставими. Ако ние сме на нивото на стандарта на Франция, сигурно никога няма да говорим за национални курорти и за национални приоритети специално в областта на туризма, защото всички тези държави са си насмогнали на масрафа и имат много сериозни и много други приоритети.
Като представител на бизнеса, тъй като съм разговарял и с Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, съм абсолютно съгласен и изразявам своята лична подкрепа към бизнеса в този бранш. А това, че нашето правителство в момента подкрепя бизнеса, мисля, че няма абсолютно нищо лошо.
В тази връзка, искам да кажа и още нещо, колеги, във връзка с това, че ни най-малко не трябва да се политизира въпросът. Когато ставаше въпрос за категоризацията на обектите пак по този закон, когато приехме един вариант, че държавата заедно с браншовиците трябва да изгради една комисия с участие 50:50, аз изказах своето категорично несъгласие, тъй като смятам, че в случая държавата трябва да е много по-малко държава, а трябва единствено и само да осигури условия за развитието на този бизнес.
Искам да изкажа своята благодарност на колегите от опозицията, които ме подкрепиха в комисията. Разбирам ги сега, че тогава те бяха категорично “против” националните курорти, но успяха изключително разумно да разберат, че това е неправилно и направиха стъпката към “въздържали се”.
Затова моля всички колеги да разберат изключителната важност на този законопроект и ние да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Може би репликата си губи смисъла преди предстоящата почивка, защото тя и последващите дуплики ще се забравят след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко се записва, господин Маринчев, и остава за историята!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Тогава ще помоля стенографите да го повторят веднага, за да си го припомним, когато започнем да гласуваме.
Господин Малев, аз не си спомням дали правихте изказване на първо четене. Но ако то беше на първо четене, когато още не сме запознали подробно със закона, аз сигурно щях да го възприема като една агитация колко е добър законът. Но в случая ние говорим и обсъждаме три конкретни точки, в които според мен не личи нормалната подкрепа на държавата за бизнеса. Напротив, има наченки на едно грубо вмешателство на държавата в работата на органите за местно самоуправление за сметка на бизнеса. Поне аз това съзирам в предложенията по § 8. И затова не мога да възприема Вашето становище.
Не съм съгласен, че и колегите, които се изказаха, са политизирали прекалено този проблем. Според мен всички се изказаха именно експертно. Не мога да упрекна господин Осман, че се изказа политически, а той като председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство говореше точно за това – за намесата на държавата в работата на органите за местно самоуправление, за несъответствието със законите, които регулират местното самоуправление, доколкото може да се говори за регулиране. Така че аз не съм съгласен с Вас в тази насока.
Ако правителството има намерение да подкрепя бизнеса, нека да му създава условия за развитие, а не като се намесва в работата на местната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми господин Малев! Не става въпрос за политизация или да се пречи на бизнеса. Едва ли има човек, не искам и аз да се слагам, но съм един от най-желаещите в България да има бизнес, защото частният бизнес е развил най-развитата в света държава. Няма друга такава развита държава. Корейците опитваха с най-различни система, с милитаризирани системи, но не върви. Нека махнем това настрана.
Колкото в един бизнес има по-малко държава, толкова по-добре върви бизнесът. Вие си противоречите. Преди малко казахте, че държавата проявявала голяма грижа. Колкото по-големи правомощия се дадат на тези курорти в момента да се самоуправляват, грубо казано, толкова, извинявам се, но мениджърите им ще ядат бой. Аз знам много добре, а и госпожа Шулева знае какво стана със “Златни пясъци”. Лошата приватизация на “Златни пясъци” доведе само до физическа разправа над Недков. Представете си, че Вие сте един мениджър на курорт и Ви се дават големи правомощия. Управлявате всичко и знаете ли какво ще Ви се стовари на главата? Аз като кмет на Варна знам какво ми се стовари. Същата работа ще стане с тези менидъжри.
Ако държавата иска да помогне на курортите, тя може да им помогне по хиляди начини, но не като товари с определени правомощия хора, зад които не стои никой. Защото в момента в държавата е пълно с институции, но тежко и горко, който отговаря за нещо. Това исках да ви кажа. Никой не е против бизнеса и не става дума за политизация. Напротив, наистина трябва да се помогне на бизнеса, но има други форми за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
За трета, последна реплика има думата господин Ремзи Осман.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Малев! Принуден съм да взема отношение, защото казвате "едни сме в подкрепа на бизнеса, други – не сме". Не бива така да се подхожда. Когато казах, че не съм съгласен, прочетете Закона за административно-териториалното устройство, за да видите какво е "селищно образувание", какво е "кметство", какво е "община" и ще разберете защо не съм съгласен. Защото, казвайки "подкрепа на бизнеса", аз ви казвам, че аз съм в подкрепа на населението на съответната община. Тоест, не бива да се подхожда по такъв начин.
Аз застанах принципно против текста и пак казвам, че не е правилен текстът в точки 2 и 3. Не е правилен, защото това ще води до субективизъм. И, разбира се, това ще бъде едно вмешателство в органите за местно самоуправление. В никакъв случай не бива да се обвиняваме, че едните подкрепят бизнеса, а другите не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Осман.
Господин Малев, имате право на дуплика.
ЕНЧО МАЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Маринчев, аз не намирам и не ми е ясно откъде става вмешателството на държавата в общините в момента. За мен това не е същественият въпрос. Аз смятам, че това не се допуска и бъдещето ще го покаже. Защото съм сигурен, че с този закон, както казах и преди малко, ние не целим изграждането едва ли не на нови общини на други работи. В никакъв случай. Ние говорим само и единствено за развитието на туристическия бизнес.
Господин Кирчев, аз съм напълно съгласен и казах, че не си противореча, че държавата трябва да бъде все по-малко държава. Тя трябва да създаде необходимите условия за бизнес комфорт на туристическия бизнес. Това е истината. И нека да създадем такива условия, че самият бизнес сам да се развива, сам да си определя нормалните условия на конкуренция, да се бори против сивата си икономика, за да може бизнесът да прогресира.
А колкото до репликата на господин Осман, аз съм изненадан от Вашето поведение, господин Осман, и определено смятам, че това може би е лично Ваше становище. Това е мое мнение. Разбира се, уважавам мнението на всеки един народен представител. Но в крайна сметка искам да кажа, колеги, че аз съм категорично за понятието "национални курорти", защото крайно време е да разберем, че държавата има национални приоритети в бизнеса. И нека този свят да разбере, че в България има национални курорти и да бъде известна държава с тези национални курорти, които определено смятам, че са и национална гордост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Малев.
Давам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме със същата точка от дневния ред: законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Продължаваме дебата по допълнителния доклад с параграфи 4, 8 и 62, по който, както разбирам, е започнал дебат.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Преди почивката се разгоря доста голям дебат около конкретните текстове, предложени в допълнителния доклад, дори имаше становище, че едва ли не се е политизирал проблемът, макар че аз не усетих никъде политизиране на този въпрос. Напротив, колегите, които се изказаха, се изказваха като експерти, загрижени за местното самоуправление най-вече и една легална подкрепа, създаване условия на бизнеса, а не за едно грубо вмешателство в работата на местните органи.
Аз се постарах в почивката да взема доклада за второто четене, може и да е мой пропуск, но не открих никъде, освен в тези три текста, които сега обсъждаме, понятието “курорт с национално значение”. В тази връзка, за да избегнем повече спорове, аз правя процедурното предложение за отпадане на тези три текста. Тоест, ако още в § 4, чл. 5 отпадне т. 16, където министърът на икономиката, съвместно с останалите министри, определят с наредба стандартите и условията за придобиване статут на курорт с национално значение; ако махнем “курорт с национално значение”, нека курортите си бъдат такива каквито са, без да въвеждаме това понятие “курорт с национално значение”. Не знам при изказването на господин Кирчев, когато той говореше за Лазурния бряг и за Лас Вегас, дали там има понятие за Лазурния бряг на курорт с национално значение.
Ако махнем и т. 13 в чл. 9, която е доста противоречива, че агенцията подпомага развитието на инфраструктурата и органите, тоест, подпомага и органите на местно самоуправление, смятам, че ако премахнем тези три текста, ще се изчистят всички спорове и няма да има такова двусмислие за курорт с национално значение, евентуално придаване на някакви форми на местното самоуправление на курортите и така нататък.
Това е моето предложение: тези три текста в чл. 5, т. 16, в чл. 9, т. 13 и § 62 – това са Преходни и заключителни разпоредби, където се разшифрова понятието “курорт с национално значение”, да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Уважаеми народни представители, има направено предложение за отпадането на тези параграфи 4, 8 и 62.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от всичко казано дотук аз си задавам въпроса: ние тук, в тази зала, имаме ли желание да има национални курорти? Очевидно е, че нито отляво, нито отдясно има такова желание. Желанието идва от НДСВ, желанието идва въз основа на един сериозен дебат, въз основа на още по-сериозно предложение в законопроекта, въз основа на много добри компетенции, на много компетентни разговори, които са водени и с Асоциацията на българския туризъм, и с Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство. Тези две асоциации присъстваха на последното ни заседание в Икономическата комисия и там декларираха своята подкрепа за настоящия текст, който текст излезе в допълнителния доклад към настоящия закон. Нюансите, които тук се дават, да се избират пък за кметски наместници, пък за кметове, това е едно смешно и несериозно отношение към нашия приоритетен отрасъл – туризма.
Уважаеми господин Кирчев, да, много е добре да се сравняват Ница и Лас Вегас, но те ще бъдат сравними тогава, когато в нашия туризъм се създадат стандартите и тези стандарти трябва да отговарят на определени критерии, които ще бъдат направени от министерствата, посочени в т. 16. Тя не може да отпадне в този случай, господин Маринчев.
Няма как да дадем възможност на един министър или на едно министерство да определя критериите. Затова в закона са посочени няколко – министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие, министърът на здравеопазването и министърът на културата. Всичко е съобразено въз основа на даденостите на нашите курорти. След като имаме подобен приоритет, след като имаме проектозакон, аз не виждам смисъла и не знам защо тук, в тази зала, повече от два часа се коментира дали в България да има национални курорти. Разбира се, че трябва да има национални курорти, след като ние сме посочили един приоритетен отрасъл за развитието на нашата икономика, ако щете и на нашата държава, и този отрасъл трябва да бъде туризмът. Вече имаме специални, определени постижения и ние трябва да създадем, да допълним тези постижения с въпросните стандарти, които ще ни дадат възможност нашите курорти да бъдат сравнявани не само с Лас Вегас и Ница, а може би и с други.
В този смисъл аз дори бих направила едно процедурно предложение да прекъснем дебатите и да гласуваме вече точката от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение за преустановяване на дебатите.
Има ли противно процедурно предложение? Господин Клингов, дали е противно процедурно предложение? Не. Защото има предложение за преустановяване на дебата. Тук ние не сме ангажирани с време, което трябва непременно да спазим.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Мариана Костадинова. То може да се приеме, може да не се приеме от пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 107, против 43, въздържали се 6.
При това положение процедурното предложение на госпожа Мариана Костадинова се приема и преустановяваме дебатите по тези три спорни параграфа.
Заповядайте. Може да направите предложение за прегласуване, това е възможно.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, аз искам, ако е възможно, да прегласуваме това предложение и ще дам само един-единствен аргумент – нямаше изказване от вече близо тричасовите дебати по този въпрос, в което да не се използваше думата “стандарти” или думата “преференции”, или някакви подпомагания. В крайна сметка не беше даден нито един пример нито за един стандарт, нито за една преференция, освен опита на госпожа Шулева да каже, че Агенцията по туризма ще подпомага кметовете за това как да си разпределят приходите от курортни такси, което, според мен, на този етап, звучи малко несериозно.
Затова нека да продължим дискусията и всички колеги, които твърдят, че такива стандарти ще има или госпожа Шулева от името на Министерския съвет да каже какви стандарти се предвиждат. Този въпрос беше поставен и на заседание на комисията и отговор не му беше даден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Мариана Костадинова за преустановяване на дебата по тези параграфи.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 110, против 57, въздържали се 7.
Предложението на госпожа Костадинова се приема. Това означава, че трябва да преминем към гласуване.
Тук искам да помоля господин Валери Димитров да ми съдейства, за да обявя направените предложения по текстовете. Трябва да знаем какво подлагаме на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, тук трябва да се подложат на гласуване текстовете от Допълнителния доклад на комисията. Това са съответно в чл. 5 т. 16, в чл. 9, ал. 2 – т. 13, в § 62 т. 26. Това е от допълнителните разпоредби легалното определение на курорт с национално значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли направени предложения освен това на господин Маринчев за отпадане на тези текстове, което първо ще подложа на гласуване? Няма направени такива други предложения, така че преминавам към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев за отпадане на трите параграфа – 4, 8 и 62, от Допълнителния доклад на комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 188 народни представители: за 103, против 82, въздържали се 3.
Предложението на господин Маринчев се приема.
Направете своето предложение, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя предложение за прегласуване на тези текстове!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение от господин Маринчев за отпадане на посочените параграфи по Допълнителния доклад.
Моля, гласувайте предложението на господин Маринчев.
Гласували 209 народни представители: за 107, против 98, въздържали се 4.
Тези параграфи отпадат, не се приемат.
Господин Димитров, остана ли още нещо да се гласува по този закон?
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, трябва да продължим с текста на § 49 по вносител. Това е на стр. 52 от доклада. Там е записан § 49. Трябва да продължим по текстовете до края.
Има предложение на комисията за отпадане на § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да гласуваме § 49.
По този параграф има ли предложения или изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за отпадане на § 49.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 134, против 10, въздържали се 25.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на § 50 от текста на вносителя, като той става съответно § 63:
“§ 63. (1) Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация към министъра на икономиката се преобразува в Агенция по туризма към министъра на икономиката.
(2) Дейността, активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения, служебните и трудовите правоотношения със служителите на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация преминават към Агенцията по туризъм.
(3) В едномесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник” министърът на икономиката да внесе в Министерския съвет проект на постановление за преобразуване на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация и за приемане на Устройствен правилник на Агенцията по туризъм”.
По § 51 има предложение на народен представител, което е подкрепено, и предложение на комисията за този текст, който става съответно § 64:
“§ 64. В шестмесечен срок от обнародването на този закон в “Държавен вестник” Министерският съвет приема наредбите по чл. 5, т. 16, чл. 51, ал. 5 и 7 и чл. 55, ал. 3”.
Тук, съобразно с гласуването веднага трябва да се посочи, че чл. 5, т. 16 вече трябва да бъде коригиран и да остане “чл. 51, ал. 5 и 7 и чл. 55, ал. 3”.
По § 52 има предложение на народен представител, което е подкрепено.
Предложение на комисията за този текст, който става § 65:
“§ 65. В шестмесечен срок от деня на обнародване на този закон в “Държавен вестник” министърът на икономиката съвместно с министъра на образованието и науката, министъра на културата, министъра на младежта и спорта и министъра на здравеопазването издава наредбата по чл. 24, ал. 2”.
По § 53 има предложение на народен представител, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика: § 53 да отпадне.
По § 54 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на комисията за отпадане на § 54.
По § 55 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията. Има предложение на Комисията по икономическата политика този текст да стане § 66.
“§ 66. (1) Лицензираните туроператори и туристически агенции се регистрират служебно в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) В срока по ал. 1 лицензираните туроператори следва да представят в Министерството на икономиката сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1. В случай, че след изтичане на срока по ал. 1 лицензиран туроператор не представи застрахователния договор по чл. 42, ал. 1, той не подлежи на вписване в регистъра.
(3) Лицензиите, издадени до влизане в сила на този закон, се считат за невалидни след изтичане на срока по ал. 1.”
Има предложение на народен представител, което е подкрепено, и предложение на комисията за създаване на нов § 67:
“§ 67. (1) Когато към датата на влизане в сила на наредбата по чл. 51, ал. 5 има приети от Министерския съвет решения, съответно подписани договори за предоставяне на концесия върху морски плажове – част от крайбрежната плажна ивица, тези морски плажове получават категория “С” по право, без да е необходимо подаване на заявление за категоризация от страна на концесионерите им.
(2) Когато към датата на влизане в сила на наредбата по чл. 51, ал. 7 има приети от Министерския съвет решения, съответно подписани договори за предоставяне на концесия върху ски-писти, тези ски-писти получават категория “ЗЕЛЕНА” по право, без да е необходимо подаване на заявление за категоризация от страна на концесионерите им.”
Има предложение на народен представител за създаване на нов параграф. Предложението е подкрепено от комисията и предложение на комисията за създаване на § 68:
“§ 68. (1) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има започната процедура за издаване на лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност, процедурата се довършва по реда на този закон.
(2) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има открита процедура за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, точки 1, 2 и 3, процедурата и категоризацията се довършват по реда на този закон.”
Има предложение на народен представител, подкрепено от комисията, за създаването на § 69:
“§ 69. (1) В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се правят следните изменения:
1. Член 13, ал. 2 се отменя.
2. В Преходните и заключителните разпоредби на закона се правят следните изменения и допълнения:
а) в § 4, ал. 2 след думите “друг закон” се добавя “който предвижда режим или изискване по смисъла на чл. 4, ал. 1;
б) създава се нов § 6:
“§ 6. Разпоредбите на този закон, с изключение на Приложението по чл. 9, ал. 1, т. 2 се изменят, допълват и отменят единствено със специален закон за изменение и допълнение на този закон.”.
3. В Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения:
а) точка 11 се отменя;
б) в т. 28 думите “уредени в специален закон” се заличават.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 70:
“§ 70. Този закон влиза в сила в шестмесечен срок от обнародването в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите по § 4 относно чл. 5, т. 16 (което не трябва да фигурира, защото гласувахме той да отпадне), § 8, § 22 относно чл. 24, ал. 2, § 39 относно чл. 51, ал. 5 и 7, § 43 относно чл. 55, ал. 3;”
Уважаеми колеги, от Правната дирекция ни обърнаха внимание, че има два пропуснати параграфа. Става въпрос за § 64 и § 65, които предвиждат правомощия на Министерския съвет съответно за издаване на наредби по прилагането на закона. Те също трябва да бъдат добавени тук, в този последен § 70, за да влязат в действие и да оправомощат Министерския съвет за издаването на такива наредби.
“… и § 69, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
За яснота ще си позволя отново да прочета § 70:
“§ 70. Този закон влиза в сила в шестмесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите по § 8, § 22 относно чл. 24, ал. 2, § 39 относно чл. 51, ал. 5 и 7, § 43 относно чл. 55, ал. 3, § 64, § 65 и § 69.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Давам думата на господин Папаризов за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моля това, което се различава от доклада, да ни бъде раздадено, защото аз сега не съм в състояние да преценя докато върви четенето какво се променя в изброяването в § 70.
Моля, ако трябва да се направи малка почивка, но всички тези промени в доклада да ги видим в писмен вид. Не мога да се ориентирам. Мисля, че това е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение.
Господин Димитров, вероятно ще направите противно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се.
Господин Папаризов, искам да Ви обърна внимание: изрично ми се обадиха от Правна дирекция. Погледнете § 64 и § 65 от доклада на комисията, съответно на стр. 52 и 53. Става дума за следното: това са параграфи, които задължават Министерския съвет – в § 64 Министерският съвет се задължава да приеме съответни наредби по прилагането на текстове от закона, а в § 65 става въпрос за съвместната наредба на няколко министри по чл. 24, ал. 2. Това е чисто правно-технически въпрос, тъй като тези параграфи очевидно трябва да влязат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”, за да може да влезе в сила и задължаването на Министерския съвет и на министрите да издадат в срок установените от закона съответни наредби, с други думи да не се стига до отлагането в шестмесечен срок на това задължаване. Тоест наредбите по прилагането на закона трябва да се подготвят. Такъв е смисълът. Това е чисто правно-техническо уточнение от Правната дирекция на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има процедурно предложение да се даде почивка, за да могат народните представители да се ориентират по тези добавени два параграфа, чието действие трябва да бъде в сила от обнародването в “Държавен вестник”.
Има и противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Папаризов.
Гласували 167 народни представители: за 78, против 76, въздържали се 13.
Предложението на господин Папаризов не се приема.
Продължаваме разискванията по същество.
Има думата господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета два текста. Единият е от закона, а другият – от Конституцията на Република България.
В предложения закон се казва: “§ 70. Този закон влиза в сила в шестмесечен срок от обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите по § 4…”.
В Конституцията в чл. 5, ал. 5 е записано следното: “Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато не е посочен друг срок”. Тук изразът “в шестмесечен срок от обнародването им” не съществува.
Така че можем да направим една чисто редакционна промяна и предлогът “от” да бъде сменен със “след публикуването в “Държавен вестник”. В противен случай се получава двусмислие. Предлагам нещо, което ясно и точно е записано в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател Нихризов.
Това е редакционна бележка.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване Преходните и заключителните разпоредби без последния § 70, който ще гласуваме отделно поради спора, който се породи в пленарната зала.
Моля, гласувайте Преходните и заключителните разпоредби в редакцията на комисията без последния нов § 70.
Гласували 147 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 59.
Тези параграфи се приемат.

Сега подлагам на гласуване § 70 с редакционната корекция, направена от господин Йордан Нихризов, и с направеното допълнение от господин Валери Димитров за пропуснатите параграфи 64 и 67.
Точка 16 отпада. Това беше обявено от трибуната.
Моля, гласувайте § 70 по предложение на Комисията по икономическата политика.
Гласували 147 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 43.
Параграф 70 е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, обърнато ми е внимание отново от Правния отдел на парламента, че в § 47, който сме гласували, е открита правно-техническа грешка. Ще прочета текста, за да няма недоразумение.
“§ 47. В чл. 86 след думите “чл. 46, т. 4 и 5…”
Такава т. 5 не съществува. Това е техническа грешка. Затова трябва да прегласуваме този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На мен не ми е ясно какво има да прегласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Просто заради техническата грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като не съществува т. 5, тя си отпада така или иначе. Сега трябва да гласуваме обратно – нека съществува т. 5, която си съществува – много Ви моля!
Има ли нещо друго по този закон?
Законът е приет в този вид, в който пленарната зала гласува.
Заповядайте, господин Димитров, очевидно има нова ситуация.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, всъщност от Правния отдел казват, че ние сме гласували допълнителните разпоредби за курорти с национално значение. Оказва се, че не сме гласували от основния доклад всички допълнителни разпоредби в окончателния вид. Това е последното гласуване. Тоест, това е § 62, точки от 1 съответно до 25. Точка 26 отпадна.
Това са промените в точки 7, 8, 10, 11, 13, 17, 23, 24 и 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те не са гласувани изобщо?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, те не са гласувани и трябва да ги подложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А дали са дебатирани?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, те са обсъждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения – и следват точките така, както са представени с проведените вече гласувания, които отпаднаха.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Имаше дебат по тях, господин председател. Той стигна до т. 26 и тогава се отложи гласуването на тези разпоредби заради т. 26, която след това беше разгледана отново в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Папаризов, заповядайте, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Стигаме до едни текстове, които будиха сериозен спор в залата. Вярно е, че мнозинството на един етап се съгласи за някои дейности – туроператорската дейност – да се регистрира, а не да се лицензира.
Фактът, че не сме гласували тези текстове, може би да ни даде основание да се върнем в комисията. Аз не исках да поставям въпроса и да звучи като популистки въпрос на тези, които предлагаха да се запази лицензирането, но мисля, че това ни дава един добър повод да обмислим целия този въпрос. Очевидно има част от туроператорската дейност, която не може само да бъде регистрирана. Все пак тя е свързана с живота и здравето на хората. Има едни дейности, поне за определени категории екскурзии, ученически, детски и т.н., където този режим, който ние предлагаме, не би трябвало да бъде решен по този начин.
Аз ви предлагам да се възползваме от това, че не сме гласували тези текстове, да ги оставим и да не завършваме работата по закона без внимателно да обмислим създалите се нови норми, които според мен и тогава, когато ставаше дума, са крайно либерални, когато се отнася все пак за дейност, която е свързана с живота и здравето на хората. Редно е разрешенията и проверките да са преди, а не след като дадена фирма се регистрира.
Ако искате да не изменяме принципа като цяло, поне да го изменим за някои дейности, още повече че в други области като тези, които са свързани с Министерството на образованието и науката, там се предлагат съвсем други процедури, или поне да дадем възможност да има изключения за определени групи категории и определена туроператорска дейност.
Затова предлагам да отложим тези текстове, за да можем в комисията да проследим целия този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за отлагане на този параграф от Допълнителните разпоредби.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя противно процедурно предложение.
Това означава, уважаеми господин председател, целият закон да бъде обезсмислен, тъй като ние трябва да прегласуваме повече от половината от неговите текстове, ако приемем процедурното предложение на господин Папаризов. Той просто категорично не желае да разбере – многократно сме го обсъждали това в комисията – разликата между лиценз и административна регистрация и превръща личния си проблем – това, че той не може да разбере тази разлика – в проблем на цялата пленарна зала. Аз просто наистина не мога да си обясня тази упоритост на всяка цена просто да се обърне наопаки философията на закона, защото господин Папаризов смята, че лицензът гарантира живота и здравето на хората, а, видите ли, административната регистрация не ги гарантира. Просто той отхвърля, не приема нещо и смята, че ние по същия начин като него трябва да смятаме.
Това е категорично неприемлива позиция. Тя просто цели да провали приемането на закона. Изключително неконструктивна е позицията в случая на господин Папаризов.
Аз винаги съм смятал, че той по принцип е много разумен човек и се изказва винаги от позициите на професионализма, но този път, колеги, предлагам просто да не подкрепим неговото предложение, защото това означава да обезсмислим приемането на текстовете, които дотук сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви господин Димитров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Атанас Папаризов за отлагане приемането на този § 62 от Допълнителните разпоредби.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов.
Гласували 144 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 16.
Предложението на господин Папаризов не се приема.

Има ли някакви други пречки, за да преминем към гласуването на последния параграф от Допълнителните разпоредби, както беше представен от господин Димитров? Не виждам.
Моля, гласувайте Допълнителните разпоредби.
Гласували 146 народни представители: за 88, против 23, въздържали се 35.
Приети са и Допълнителните разпоредби.
С това е приет и целият Закон за туризма.
С това е приключена и тази точка от нашия дневен ред.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВТОРИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Искам да поканя преди това господин Папаризов за процедурно предложение.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Това е изключително важен въпрос – даване на съгласие за преговори със Световната банка по нов структурен заем. Не зная защо и този път той е разпределен само на Комисията по бюджет и финанси, когато засяга основни икономически проблеми, проблеми на приватизацията, ангажименти в областта на транспорта.
Господин председател, предлагам да отложим разглеждането на този въпрос с молба да преразпределите този проект за решение поне в още две комисии – Комисията по икономическата политика и Комисията по транспорт и телекомуникации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не е преразпределение, а допълнително разпределение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, допълнително да го преразпределите. Извинявайте за термина.
Мисля, че няма да помогне на залата това, така да се каже, силово разглеждане и в Комисията по бюджет и финанси миналата седмица за един ден, на един толкова важен въпрос.
Мисля, че има достатъчно време през следващата седмица, ако Вие допълнително го разпределите, да го разгледаме тук, даже, ако трябва, и до края на тази седмица, след като днес или утре заседават тези комисии.
Поемат се ангажименти за мерки, които далеч надхвърлят чисто финансовите въпроси и мисля, че имаме опит, когато се подписват такива споразумения, например, в областта на науката и образованието, които не можаха да се изпълнят, защото не бяха обсъдени докрай, и след това се преразглеждаха споразуменията със Световната банка.
Нека всички народни представители от специализираните комисии видят този важен проект и след това да гласуват напълно убедено. Не си струва така да се решават такива важни въпроси на страната, така прибързано и чрез претупване.
Затова аз Ви моля да го разпределите и на тези комисии – Комисията по икономическа политика и Комисията по транспорт и телекомуникации, за да може действително дискусията да бъде една сериозна дискусия по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, има предложение за отлагане на тази точка от дневния ред.
За противно процедурно предложение, предполагам, госпожо Радева, заповядайте да го обосновете, след което ще преминем към гласуване на направеното предложение.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя обратното процедурно предложение. Смятам, че наистина проблемът е много важен, но това не предполага неговото отлагане, а напротив – неговото обсъждане по същество от пленарна зала.
Предложеният проект за даване на съгласие за водене на преговори на правителството е част, става въпрос за втория заем PAL-II, т.е., това е една част от кредитна програма на Международната банка за възстановяване и развитие, в която е залегнала изобщо цялостната стратегия за подпомагане на страната до 2005 г.
Във връзка с изпълнение на изискванията по заема PAL-I и във връзка с транша по заема PAL-II до момента са изпълнени почти всички предварителни условия за отпускане на втория програмен заем. Така че това е един успех и това беше отчетено от Мисията на Световната банка през м. февруари т.г.
Срочността и важността на проблема предполагат неговото разглеждане.
Затова моля да гласуваме обратното процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност трябва да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Папаризов. Вие имате обратно процедурно предложение, обосновахте го.
Но аз подлагам на гласуване направеното от господин Папаризов процедурно предложение за отлагане на тази точка от дневния ред и съответно, ако това се приеме, да има допълнително разпределение от страна на председателя на парламента.
Моля, гласувайте направеното предложение от господин Папаризов.
Гласували 149 народни представители: за 58, против 86, въздържали се 5.
Предложението на господин Папаризов не се приема.
Това означава, че тази точка от дневния ред се гледа сега в пленарна зала.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по тази точка.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная с доклада по проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение за втори програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-03-12, внесен от Министерския съвет на 13 април 2004 г.
“На заседание, проведено на 23 април 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение за втори програмен заем за преструктуриране (PAL-II) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката Димитър Ивановски и заместник-министърът на финансите Илия Лингорски.
В своето експозе господин Ивановски изтъкна, че заемът PAL-II се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната. Основна негова цел е подкрепа на усилията на правителството на Република България при изпълнение на средносрочната му стратегия за реформи, насочени към намаляване на бедността, поддържане на икономически растеж и напредък на страната по пътя към присъединяването към Европейския съюз.
С изпълнение на съгласуваната със Световната банка програма се цели:
- продължаване на структурните реформи в реалния сектор - преструктуриране на енергетиката, железопътния транспорт, телекомуникациите и водния сектор;
- укрепване на пазарните институции и развитие на пазарно ориентирана бизнес среда, облекчаване на регулативните режими;
- засилване дейността на финансовата система, повишаване нивото на кредитиране от страна на банковата система и развитие на финансовите пазари;
- подобряване управлението, включително изпълнение на стратегията за борба с корупцията, укрепване на местното самоуправление, реформа в съдебната власт и провеждане на административна реформа;
- инвестиране в човешки капитал и укрепване на социалната защита, съсредоточавайки усилията си върху образованието, здравеопазването, пенсионните реформи и ефективността на социалното подпомагане.
Размерът на заема е 150 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга валута. Лихвеният процент е променлив на база на годишен LIBOR. Срокът за изплащане е 17 години, в това число 5 години гратисен период.
По проекта за решение се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 8 народни представители, “въздържали се” – 5 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение на втори програмен заем за преструктуриране (PAL-II) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Радева, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Колеги, във връзка с разглежданата тема правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите Димитър Ивановски и господин Илия Лингорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 87 народни представители: за 83, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема. Поканете господата в пленарната зала.
Преминаваме по същество към проекта за решение.
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Самият факт, че поканихме в залата двама заместник-министри – единият на икономиката, а другият на финансите, показва, че разглеждаме един много важен и сериозен проблем, свързан с цялата икономическа политика на страната. Вие видяхте и от доклада на Комисията по бюджет и финанси, че той не е приет единодушно – 8 души са били “за” и 5 са се въздържали. Предполагам са се въздържали затова, защото такива сериозни въпроси не могат и не трябва да се обсъждат по този начин в парламента.
Аз ще бъда изключително кратък, няма да се спирам по същество на закона, защото се чувствам в положение на работещ в една от най-важните комисии - Комисията по икономическата политика, която не е по-малка от Комисията по бюджет и финанси, която не можа да разгледа икономическите аспекти на този изключително важен въпрос. Смятам, че по този начин се пренебрегва ролята на една от водещите комисии в парламента и че тук се поставят въпроси с изключително важно значение за страната.
Затова приканвам моите колеги не само от Комисията по икономическата политика да се въздържат, защото по този начин принизяваме ролята на Народното събрание. Не може по такива изключително важни въпроси нещата да се приемат така формално и едностранчиво. Не бих искал да навлизам във въпроса, тъй като след като той не е разпределен в нашата комисия, очевидно се счита, че това е чисто финансов въпрос – България да получи още едни 150 млн. долара, да увеличим резерва на страната, да приемем още един списък от мерки. В доклада не е ясно коя докъде е изпълнена, действително някои са изпълнени, други не, но това госпожа Радева го каза. В материала, който имаме, не е написано точно. Няма да обсъждаме по същество икономическите въпроси, които стоят пред нас. И аз не бих искал да участвам в подобна едностранчива и половинчата дискусия. Предлагам ви и вие да постъпите така, уважаеми колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
Бих бил благодарен някои от поканените заместник-министри да вземе отношение, за да се ориентира пленарната зала в целесъобразността на това проекторешение. Кой от вас би могъл да вземе отношение? Бих се радвал да чуем мнението на изпълнителната власт.
Госпожо Шулева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Със свое Решение № 295 от 9 април 2004 г. Министерският съвет одобри проект на Заемно споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и предложи на Народното събрание да даде съгласие за водене на преговори и сключване на горното споразумение.
Представеният на вашето внимание бъдещ заем е част от предвидената многогодишна подкрепа от страна на Международната банка за изпълнение на средносрочната стратегия на българското правителство за реформи, която цели поддържане на икономическия растеж, по-нататъшно намаляване на бедността и постигане на напредък по пътя към присъединяване към Европейския съюз при запазване на макроикономическата стабилност.
Както вече госпожа Нина Радева каза, заемът е част от кредитната програма на Международната банка, залегнала в стратегията й за подпомагане на страната ни до 2005 г. Международната банка е предложила да се отпусне серия от три програмни заема на обща стойност 450 млн. щатски долара. Това е вторият структурен заем в размер на 150 милиона в подкрепа на платежния баланс. За разлика от инвестиционните, тези заеми се подписват и договорираните средства се получават след изпълнение на определени, съгласувани със Световната банка, условия. Всеки от трите заема се договаря отделно със специфична насоченост в рамките на общия тригодишен хоризонт при адаптиране към конкретните условия в страната и напредъка в хода на изпълнение на ангажиментите по програмата, предвидени в рамките на предходните заеми. Първоначалната обща визия за програмата и основните мерки в нейните рамки бяха представени пред банката в писмо за политиката на развитие от 20 декември 2002 г., разгледано от Народното събрание при даване на мандат за сключване на първия програмен заем, както и последвалата негова ратификация.
Както се посочва, мерките и действията се ориентираха в пет базисни стълба: продължаване на структурните реформи в реалния сектор, създаване на благоприятна среда за развитие на пазара, усъвършенстване на финансовата система, подобряване на държавното управление и инвестиране в човешкия капитал и укрепване на социалната защита.
Вторият заем ПАЛ-2 поставя акцент върху реформите в публичната администрация, в съдебната система и борбата с корупцията, тоест върху подобряване на държавното управление, като същевременно предвижда продължаване на дейностите в областите, очертани като приоритетни за първия заем, и тези, които ще останат основен фокус на третия етап от изпълнение на програмата. В периода след 20 октомври 2002 г. бе отбелязан напредък по изпълнение на първоначално залегналите приоритети в рамките на втория етап, като съответно първоначално очертаните мерки бяха по-детайлно разработени и допълнени.
Актуализираният вариант на програмата е отразен в проект на писмо за политиките на развитие от 22 май 2004 г., което след одобряване от страна на Народното събрание и провеждане на преговори с банката ще бъде официално изпратено до президента на банката господин Улфърсън.

Изпълнението на параметрите в рамките на втория етап от програмата ще бъде отразено в окончателния вариант на писмото и това ще стане основа за отпускане на втория програмен заем по преструктуриране. До момента са изпълнени почти всички предварителни условия за отпускане на втория програмен заем, което беше отчетено по време на мисията за оценка на Световната банка през м. февруари т.г. Въз основа на резултатите от тази мисия, показващи висока степен на изпълнение на поетите ангажименти ръководството на Световната банка реши да покани правителството на преговори за приключване на заема.
Предприети са необходимите действия за обезпечаване изпълнението и на оставащите ангажименти към момента на подписване на заемното споразумение като част от мерките с ключово значение, чието осъществяване е нереалистично, ще бъдат предвидени за изпълнение до края на 2004 г. като условие за отпускане на втората част от заемните средства. Предвижда се заемът да бъде договорен като двутраншова структурна операция в подкрепа на платежния баланс в размер на стойността на 150 млн. щ. долара индикативно 125 млн. първи транш и 25 млн. втори транш.
Получаването на средствата е предвидено в Закона за държавния бюджет на Република България. Съгласно обичайните изисквания на кредиторите разходването на заема ще бъде наблюдавано за съответствие със спазването на стандартните ограничения по отношение на придобиване на стоки от т.нар. “негативен списък на банката”. Този вид заеми се отпускат от Световната банка в подкрепа на изпълнението на определени политики, в случая на подкрепа на цялостната икономическа политика на правителството. Решението на Световната банка да финализира втория програмен заем за преструктуриране показва подкрепата й, а чрез нея и на останалата финансова общност за провежданата от правителството икономическа политика. В тази връзка всяко забавяне на подписването на заемното споразумение ще изпрати негативен сигнал към международните финансови институции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! Тъкмо много изчерпателно беше обяснено каква е същността на заема, но бих искала да засегна един друг аспект и в контекста на това, което господин Папаризов изтъкна като проблеми.
Зад това, което се декларира като изпълнение, наистина стои трудът на всички комисии от Народното събрание. Не знам дали ще бъде интересно на пленарната зала, но мога да изнеса информация и на всички народни представители може да бъде предоставена справката, която показва каква е степента на готовност, която отчитаме пред банката, за да можем да получим този заем в подкрепа на нашия платежен баланс. Всички комисии, включително Комисията по енергетиката, Комисията по транспорт и телекомуникации, Комисията по икономическата политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – всички са дали своя принос, и с приетите законопроекти в контекста на общата политика, която се реализира от правителството на НДСВ и ДПС, изпълняваме тези условия, които се вписват в нашата стратегия за икономическо развитие.
Ако пленарната зала прецени, можем да дадем пример, но можем да оставим и на депутатите конкретна справка за това, което е изпълнено до момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаема госпожа Радева! Ако Вашето желание да участваме в дискусията е искрено, то беше добре да раздадете тези справки преди пленарното заседание.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Те са в комплекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирате, че в момента, като гледам материала за приноса на отделните комисии, както Вие казахте, много трудно мога веднага да се ориентирам какви ще бъдат критериите за следващия заем по отношение на програмата за приватизация, тъй като тук се говори, че те са в Приложение “А” на Анекс 3. Разбирате, че ми е много трудно с Вас да водя смислен диалог, ако материалите, за които говорите, не сте ги раздали предварително. Ако Вие сте готова да очаквате по същество да се изкажем ние – от другите комисии, редно е да приемете предложението, което направих – да отложим дискусията, да получим тези материали и да бъдем равностойни партньори на членовете на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Имате ли потребност от дуплика, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Искам да подкрепя в това отношение господин Папаризов, защото неговото изказване е абсолютно коректно. Народното събрание в момента не се използва за абсолютно нищо друго, а просто да се вдигне ръка и да се гласува за един изключително важен договор, за който се казва, че е изключително важен за нашия бюджет, за структурната реформа. Но не видях нито едно становище за състоянието на този изключително важен договор, а просто мина през Комисията по бюджет и финанси и замина за половин час и за съжаление не е минавало през други комисии.
Това са важни неща, колеги, умолявам ви да помислим трезво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте за реплика на господин Кирчев, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Смятам, че обсъждането в Комисията по бюджет и финанси беше достатъчно продължително – продължи повече от два часа, колкото беше необходимо и колкото искаха народните представители.
Второ, колеги, искам да подчертая, че всъщност банката ни дава този заем за подкрепа на платежния баланс, защото приема, че сме се справили с всички изисквания по структурните политики, които декларираме.
И действително, в голямата си част събранието с постоянните си комисии вече е приело тези закони, които са в хармонизация на изискванията за този начин на провеждане на структурната реформа.
Защитаваме и нашата работа в контекста на това, което правим като обща политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Кирчев, имате ли потребност от дуплика? Не.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Решението, което се предлага да приемем, предвижда Народното събрание да даде съгласие правителството да направи две неща: да води преговори за този заем за преструктуриране между България и Световната банка и да сключи споразумението. Разбира се, след това ще имаме възможност да обсъждаме и евентуално приемем Закон за ратификацията.
Представителите на Министерството на финансите, на икономиката и Министерския съвет ни убеждаваха по време на заседанието на комисията, че ще можем да се произнесем когато дойдем до ратификацията. Но тази позиция е неиздържана и необоснована по две причини.
Първата е, че този заем е втори заем. Вече има един преминал етап – PAL-I, който е отразен в първата съществена колонка на Приложение № 6, което, господин председател, вярвам, че имате пред Вас и можете да го видите. Там би трябвало да смятаме, че е отразена онази част от преструктурирането, която вече е изпълнена.
Втората колонка за PAL-II трябва да описва онова, което се набелязва да се осъществи на втория етап от миналогодишния заем по време на този период, за който ще гласуваме с вас.
Какъв е проблемът, господин председател, и защо и ние, и колегите от Съюза на демократичните сили, и другите народни представители в комисията поставихме въпроса, че така внесено това проекторешение ние не можем да го подкрепим?
Първо, защото има основание, господин председател, да се прецени самото разпределяне на проекта между комисиите. Той е разпределен единствено на Комисията по бюджет и финанси, а според мен и според колегите, които гласуваха “въздържал се”, по него трябваше да се произнесат и Комисия по икономическата политика, и Комисията по енергетиката, и Комисията по транспорт и телекомуникации. Защото по същество въпросът не е в сумата на заема, нито в неговите условия – гратисен период, лихвен процент и така нататък. Въпросът е, че тези 150 млн. долара, които се дават, както се твърди, за подкрепа на платежния баланс, в определен смисъл са известен стимул и не повече, защото те няма да решат въпроса нито на платежния баланс, нито на текущата сметка, да бъдат извършени редица много сериозни действия за преструктуриране на базисни отрасли на икономиката за определени действия в областта на приватизацията. Това е същината на заема. Той по същество не е един финансов договор, той е един договор.
Заявяваха представителите на мнозинството в комисията, че тези действия са изпълнени. Приемайки, че това може би е така, нека с вас да преценим дали можем просто едно заявление, че тези мерки са изпълнени, да го смятаме за достатъчно за вземане на решение в полза на това.
Какво ни беше казано в комисията? Че представителите на Световната банка са седнали и много внимателно, ред по ред са отчели, преценили и констатирали до каква степен, къде и доколко са реализирани набелязаните действия и са стигнали до заключението, че има достатъчна степен на изпълнение, която им позволява да се ангажират пред Управителния съвет на Световната банка да дадат положително становище за разрешаване подписването на такъв заем от страна на банката, ако, разбира се, българската страна внесе такова искане.
Преценете сами – банката си е свършила работата. Банката е направила този анализ точка по точка, къде колко е изпълнено, какво е изпълнено, какво е изпълнено по друг начин и казва: “Да, в задоволителна степен, в приемлива степен ние сме на мнение, че може да се върви към втората стъпка”.
Къде е нашият анализ? Парите ще дойдат, но ние ще ги плащаме. От Народното събрание се иска да даде мандат на правителството да ангажира страната с още 150 млн. долара дълг.
И тук за мен е напълно неприемливо постановката, че това е един повече или по-малко формален акт, с който ние даваме едно принципно разрешение, след това ще видим какво е договорено и след това ще ратифицираме или няма да ратифицираме. Естествено е, че като се подпише един такъв договор, едва ли парламентът е този, който ще каже: “Не, ние не ратифицираме това споразумение”. Именно сега, на този етап на анализа, на следващата крачка е нужно българският парламент да си свърши работата.
Начинът, по който беше внесен, по който беше обсъждан в Комисията по бюджет и финанси този проект за решение с текста на споразумението, с приложенията към него в никакъв случай не ни дава ясни отговори на въпросите къде, какви преструктурирания са извършени, какво предстои, какви са били проблемите, които са възникнали? Тук става дума и за железопътния транспорт, за закриването на едни или други линии, за бизнес план на компанията, която е превозвач, за много други неща. Давам само един пример. Всички тези въпроси с енергетиката са тук, за разпределителните дружества и така нататък. До Семейния кодекс, до мерките за защита на децата и така нататък. И да се твърди, че всичко това е изпълнено, е просто едно бланкетно заявление, което едва ли може да бъде подкрепено с факти в достатъчна степен.
Ето защо, господин председателю, ние сме изправени пред две възможни решения. Едното е, макар и с известно забавяне, но за една седмица да отложим гласуването на това решение в пленарна зала до следващата сряда, като междувременно се възложи на комисиите, макар и неофициално, не като формално разпределение на договора, но като процедурно решение на пленарната зала, да направят преглед на разделите, които се отнасят до съответната дейност на комисията и с участието на представители на правителството, които да предоставят цялата необходима информация, да направят свое заключение за степента на изпълнение на досега поетите ангажименти и приемливостта на набелязаните, които да бъдат докладвани в пленарната зала следващата сряда, въпреки че там работното време и работния график очевидно подлежат на съобразяване с празничните дни, и да се даде евентуално мандат на правителството с отворени очи да внесе искането за нов заем. Другото е да подложите сега на гласуване този проект на решение, в който случай една голяма част от народните представители няма да бъдем в състояние да го подкрепим.
Затова аз правя ново процедурно предложение за отлагане с една седмица гласуването на този законопроект, без допълнение към това решение, с предимство насрочването му за разглеждане като т. 1 на следващата програма на Народното събрание в началото на следващата седмица, с разбирането, че Вие ще насочите междувременно комисиите и ще се обърнете към представители на правителството с предложение да се довърши анализът на тези ангажименти и да се излезе с едно или друго становище по тях.
Това не е формален опит за отлагане, защото в предстоящите преговори, господин председател, със Световната банка никой не е казал, че тези таблици трябва да останат точно такива, каквито сега са записани. Ако комисиите на Народното събрание преценят от гледна точка именно на тези дискусии, които са водени по тези въпроси досега, на различните варианти, които са обсъждани, че комисиите могат да препоръчат на правителството, на преговарящите да искат изменение на едни или други ангажименти и условия в рамките на тази сума, има всичкото основание това да се очаква от тях и правителството да ги отчете. Защото иначе, съгласете се, че целият този кръг от дейности, който се върши в комисиите и в пленарната зала губи стойността си като работа по същество и се превръща, както каза и господин Кирчев, в едно формално удряне на печат на вече готов текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Искам да обърна внимание, че подобно процедурно предложение беше гласувано преди половин час. Така че ми е трудно втори път да подлагам на гласуване едно и също процедурно предложение. Затова продължаваме дебата по същество.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Моля народните представители да влязат в залата, защото предстои гласуването на важно решение. За мен е важно в пленарната зала да бъдат повече народни представители, които да могат да упражнят правото си на глас.
Моля госпожа Радева да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване
на Заемно споразумение за втори програмен заем за
преструктуриране между Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение за втори програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 150 млн. щатски долара или тяхната равностойност в друга валута при условия за последваща ратификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен от госпожа Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 105, против 12, въздържали се 32.
Решението е прието от Народното събрание.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Искам да поканя заместник-председателя на Комисията по земеделието и горите, който да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра по земеделието и горите господин Нихад Кебил и директора на Дирекция “Поземлени отношения” господин Абазов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на тези представители на Министерство на земеделието и горите в залата.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите тези представители на Министерство на земеделието и горите в залата.
Продължаваме нашата работа с доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ако позволите, може би трябва да уточним още един проблем. Преди половин час господин Пейчев изрази желание да изтегли своя законопроект. Смятам, че това можеше да улесни прочитането на доклада. Но не го виждам тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докладът не е голям. Мисля, че можем да започнем, защото той трябва официално в писмена форма или тук, от трибуната лично да оттегли законопроекта си.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: “Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 29 януари 2004 г., на което обсъди внесените от Васил Тодоров Калинов и Димитър Пейчев и група народни представители два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Нихад Кебил и експерти.
Народният представител Васил Калинов представи законопроекта си, като подчерта, че бързото му приемане е наложително с оглед на това, че срокът за купуване на прилежащите терени към селскостопански постройки към бивши селскостопански организации, станали собственост на трети лица, изтече на 26.10.2003 г.
В дискусията взеха участие народните представители: Върбанов, Кушлев, Юруков, Костов, Христов и Муса. Като се солидаризираха с мотивите на вносителя, те изразиха подкрепата си за законопроекта и се обединиха около идеята, че предложеният от вносителя на законопроекта срок за купуване на прилежащи терени следва да бъде удължен с още една година.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Димитър Пейчев и група народни представители, беше обсъден в Комисията по земеделието и горите на две заседания. По законопроекта са постъпили становища от Министерството на финансите, Министерство на правосъдието, Националното сдружение на общините в България и от Министерство на земеделието и горите.
В дискусията взеха участие народните представители: Върбанов, Тюркеджиев, Манева, Илиевски, Христов, Костов и Кушлев.
Всички участници в дискусията изразиха категорично несъгласие с мотивите на законопроекта и целите, които се преследват с него.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Васил Тодоров Калинов на 10.11.2003 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Димитър Пейчев и група народни представители на 24.06.2003 г.
В подкрепа на законопроекта гласуването протече, както следва:
По т. 1 – 16 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
По т. 2 – 14 гласа “против”, “за” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Муса.
Преди минути ми беше докладвано, че действително народните представители Димитър Пейчев, Цонко Киров, Валери Димитров, Стамен Стаменов и Румяна Станоева, които са всъщност вносители на този законопроект, в писмена форма в 10,06 ч., ако трябва да бъда точен, са оттеглили законопроекта. Следователно той не е предмет на разискване и гласуване в пленарна зала.
Остава само законопроектът на господин Калинов, на който давам думата, за да представи своя законопроект, така единодушно приет от комисията.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, законопроектът беше единодушно приет, защото е наложително да стане час по-скоро факт в пленарна зала. Той урежда много сериозни и съществени взаимоотношения, свързани със собствеността и уреждане на терените под сградите на земеделски имоти.
Така се случи, че приемайки предишния законопроект, ние дадохме едногодишен срок за уреждане на всички тези въпроси, но за съжаление правилникът за приложение на закона се забави близо с половин година. В резултат на това редът и начинът, по който трябваше да се уредят преписките и да се придвижи бюрократично проблемът се забавиха и не достигна време да бъдат решени тези въпроси. Това наложи да направим консултации с колегите от комисията, с колеги от Министерство на земеделието и горите, с редица от областните управители, тъй като голяма част от предложенията дойдоха именно по линия на областните управители, и ние предложихме на вниманието на парламента промяна на този срок с още една година.
Аз апелирам Народното събрание да подкрепи законопроекта не толкова само заради факта, че той единодушно е приет в Комисията по земеделието и горите, а затова защото е нужно да бъдат придвижени над 16 хил. преписки, които са подготвени в момента и чакат само санкцията на Народното събрание, за да бъдат придвижени докрай.
Сами можете да си представите, уважаеми колеги, че на тези 16 хил. представители на стопански организации от селското стопанство действително им е нужно час по-скоро да урегулират това отношение, тъй като те в момента не могат да бъдат пълноправни собственици на имотите си. Следователно те не могат нито да ги залагат, нито да ги ползват достатъчно перспективно, да внасят инвестиции, да ги подобряват или пригаждат в съответствие с истинските си проблеми, които имат. Следователно те не могат в цялост и в пълнота да влязат във владение на имотите си.
Ето защо аз се обръщам с молба към парламента, към вас – народните представители, да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този законопроект на първо четене.
Професор Кушлев, заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, има една максима на римското право: "Нуждата закон променя", и мисля, че случаят, пред който сме изправени, точно отговаря на тази максима.
Преждеговорившият оратор господин Калинов ни очерта каква е ситуацията с многохилядните преписки, които са се натрупали за решаване пред органите, решаващи поземлените отношения в страната.
Но искам да отбележа, че тази поправка ще изправи една несправедливост. Със законови разпоредби допуснахме и разрешихме да бъде придобита собственост върху сградите. Без обаче да имахме решение за земята под тях. Фактически земята се ползваше под наем. Това решение не можеше да продължава. То беше уредено в миналото, но трябваше да се търси едно кардинално решаване на проблема, защото се натрупаха дългове и се създаваха неразрешими спорове в нашата правна система и в системата, обслужваща селското стопанство.
Затова с предишното изменение на закона разрешихме на собствениците, закупили селскостопански сгради, да придобият в определен срок и собствеността върху земята – едно справедливо и разумно решение.
Но срокът, който беше даден, за мен тогава и за всеки един от нас беше достатъчен – една година, но не беше съобразено, че с подзаконовите нормативни актове бяха създадени такива правно-технически изисквания, които забавиха процедурата по решаване на проблема с предоставяне на собствеността върху земята. Ние просто се намираме пред тази необходимост, тъй като срокът изтича, висят повече от 15-16 хиляди преписки, да увеличим този срок. Тоест, да дадем един нов срок, да го продължим.
Но има едно обстоятелство, което искам да подчертая пред вас. За да не се забавя този процес, за да го ускорим и да не допуснем злоупотреба, бих казал, с удължаването на срока, сме предвидили в предложението, което господин Калинов е внесъл, срокът да се продължи само за онези, които заявят своите претенции до края на настоящата година. За да може през следващите две години да бъдат решени всички преписки и вече да нямаме основания и искания за едно следващо продължаване на срока.
Така че аз се надявам, че това ще бъде последното удължаване на срока и ще го подкрепя тук, в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Има думата народният представител Моньо Христов. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председателю.
Дами и господа народни представители, законопроектът, внесен от господин Калинов, решава един проблем, който стои от няколко години, и между другото е една преференция за земеделските производители и стимул за развитие на тези, които желаят да се занимават със земеделие.
Имам предвид, че още предишния закон даваше тази преференция, че който закупи земите, практически ще му бъдат опростени онези суми, които дължи на държавата за периода, в който тези земи са били държавни и са ползвани под наем от съответния субект.
Това е много добре, решава въпросите на много заангажирани хора и мисля, че стъпката, която беше направена преди, беше възприета и гласувана от народните представители от всички политически сили.
Въпросът е, че времето, което беше възложено за изпълнение, не стигна, за което имаме, бих казал, отделни обективни и субективни причини. Забавянето на нормативната уредба, от една страна, а от друга страна, трябва да кажем, че голяма част от заинтересованите лица не бяха достатъчно активни или не бяха запознати добре с това, че Народното събрание е дало възможност да се извърши. Това именно доведе до предложението на господин Калинов за удължаване на срока, като един път даваме възможност за тези, на които преписките веднага се движат, и втори път дори даваме възможност на тези, които заради съдебни спорове или неясноти около имота, ще могат да заявят своето желание, че ще го закупят, когато спорът се изчисти в съда.
Мисля, че това е един добър акт на господин Калинов и на Комисията по земеделието и ми се струва, че трябва да бъде приет от почитаемите народни представители.
Аз ще отида още малко по-далече. Тъй като този текст сме го приели, мисля, преди два месеца в комисията, не знам по какви причини досега такъв кратък текст не влизаше в пленарната зала, затова други хора, които стоят зад мен сигурно и носят отговорността, трябва да отговарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате предвид мен.
МОНЬО ХРИСТОВ: Да, Вас. (Весело оживление.) Имам предвид председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре тогава.
МОНЬО ХРИСТОВ: Но така или иначе, за да изкупим греха си, както е казал един бивш член на председателството, предлагам законопроектът да бъде приет едновременно на първо и второ четене във вида, в който е сега. Просто няма смисъл да разглеждаме нещата втори път. Те са ясни и това е моето предложение – след като приемем този законопроект на първо четене, веднага да го гласуваме и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
Има думата народният представител Венцислав Върбанов. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да дам още няколко аргумента в подкрепа на това, което току-що каза колегата Моньо Христов.
Комисията взе много категорично решение в подкрепа на предложенията в законопроекта и смятам, че с подкрепата, която законопроектът ще получи в залата, ние всъщност ще дадем възможност на администрацията в Министерството на земеделието и горите да си свърши по-добре работата.
В момента министерството е затрупано от преписки, които просто не могат да бъдат придвижвани, заради това, че законът все още не е приет.
Също така по този начин една голяма част от земеделските производители не могат да кандидатстват по различните програми на министерството, включително и по програма САПАРД, а вие знаете, че една голяма част от средствата по програма САПАРД са вече усвоени и колкото по-бързо дадем възможност на хората с нерешени проблеми, които именно касае днешният законопроект, толкова по-добре ще бъде както за тях, така и за службите на Министерството на земеделието, така и за самите земеделски производители, които очакват от нас правилното решение.

Така че аз също се присъединявам към предложението днес този законопроект да мине на две четения. Както виждате, няма някакъв конфликт, няма противоречие във всички изказвания, всички ние подкрепяме законопроекта. Аз апелирам към народните представители да вземем това решение – да подкрепим законопроекта на първо четене и след това веднага да бъде подложен на процедура за второ четене и да подкрепим законопроекта и на второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект, има ли? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с вносител Васил Калинов – народен представител.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Бяха направени две, по същество еднакви процедурни предложения от народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов за преминаване на второ четене.
Има ли обратно процедурно предложение?
Поставям на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 8, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта. Ще помоля господин Муса, който е заместник-председател на комисията, да докладва текстовете. Всъщност това са два параграфа. (Уточнения между председателя господин Любен Корнезов и докладчика господин Расим Муса.)
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По заглавието вероятно няма предложение, но все пак да попитам и да се обърна към залата. Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА:
“§ 1. В § 35, ал. 1 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 99, 2002 г.) думата “едногодишен” се заменя с думата “тригодишен”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф, в законопроекта, както е внесен, думата “едногодишен” се заменя с думата “двугодишен”. Така да го приемем, че Вие правите предложение тук, в залата, от приетия на първо четене законопроект “двугодишен” да стане “тригодишен”.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Ако позволите, едно уточнение.
Уважаеми колеги, този законопроект, както в момента беше представен пред вас, беше представен само за първо четене. В дебатите, които водихме в комисията, действително имаше съгласие и второ четене да мине сега. Той е подготвен само за първо четене, като председателят имаше предвид, след тридневна възможност за даване на предложения, да го представи за второ четене. Сега затова се налага аз да го дам в този вид, защото дадохме съгласие за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като сме пред второ четене, не е имало възможност да се направят предложения; разбира се, могат да бъдат направени тук, ако не променят цялата философия на закона, да не се формализираме.
Има думата народният представител Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Едно изречение, колеги. Проблемът беше в това, че докато го приемем и на това четене, минаха шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, Вие, като вносител, сте съгласни “двегодишен” да стане “три години”. Така да Ви разбирам.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този първи параграф?
Първо, поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Расим Муса в § 1 думата “двегодишен” да се замени с думата “тригодишен”.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Това предложение по същество на народния представител Расим Муса се приема.
Поставям на гласуване целия текст на § 1.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2. Моля да го докладвате така, както е приет на първо четене, след това – по същата технология.
ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА:
“§ 2. В § 35, ал. 2 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи думата “едногодишния” се заменя с думата “двугодишен”.”
Правя предложение за замяна с “тригодишния”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Расим Муса в § 2 думата “двегодишен” да се замени с думата “тригодишен”. Явно мотивите са едни и същи.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Расим Муса се приема.
Поставям на гласуване § 2 от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Този параграф е приет, а с това и целият закон.
Да благодарим на Комисията по земеделието и горите и, разбира се, на вносителя Васил Калинов.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на образованието и науката господин Юлиян Наков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте в залата, господин заместник-министър.
Да започнем с доклада на комисията, господин председател.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Представям ви доклада на Комисията по образованието и науката за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 454-01-27, внесен от Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова на 13 април 2004 г.:
“Комисията по образованието и науката разгледа на свое заседание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, постъпилите писмени предложения от народните представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание за второ гласуване следния: “Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета”.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Макар и формално ще попитам има ли народни представители, които са против наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 4 на вносителя са постъпили две предложения – на народния представител Любен Корнезов и на народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 4 и предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 1:
“§ 1. Член 24 се изменя така:
“Чл. 24. (1) Средното образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити по учебни предмети, изучавани в гимназиалния етап, и се удостоверява с диплома за завършено средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
(2) Държавните зрелостни изпити по ал. 1 са два, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор на ученика от учебните предмети, изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка.
(3) По свое желание ученикът може да положи и трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет от задължителната и задължително-избираемата общообразователна подготовка.
(4) Държавните зрелостни изпити по ал. 2 се провеждат по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка, съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(5) Държавният зрелостен изпит по ал. 3 се провежда по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание за задължителната и за задължително-избираемата общообразователна подготовка.
(6) Учебно-изпитните програми по ал. 4 и 5 се приемат с наредба на министъра на образованието и науката.
(7) Държавните зрелостни изпити се полагат при спазване на държавните образователни изисквания към момента на явяването без ограничения за възраст и брой изпитни сесии.
(8) Условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се определят с наредба на министъра на образованието и науката.
(9) Ученик, завършил успешно ХII клас, който не се е явил или не е положил успешно държавните зрелостни изпити, по свое желае получава удостоверението по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(10) В училищата не може повторно да се придобива образование от една и съща степен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Нека да се доверим на предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова за създаване на § 1а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за § 1а, чл. 26а, ал. 1.
Комисията подкрепя предложението за § 1а, чл. 26а, алинеи 2, 3 и 4 и предлага следната окончателна редакция на § 1а, който става § 2:
“§ 2. Създава се чл. 26а:
“Чл. 26а. (1) Учениците се приемат в VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, точки 5 и 7, както и в профилирани паралелки в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 6 за обучение с интензивно изучаване на чужд език след завършен VII клас и проверка на възможностите им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.
(2) Учениците могат да се приемат в IХ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, точки 4, 5, 6, 7 и 8 след завършен VIII клас и проверка на възможностите им и/или по документи, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 1.
(3) Учениците се приемат в VII или VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.
(4) Учениците се приемат в VII или VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 10 след проверка на възможностите им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на културата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 2 има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да взема отношение по ал. 1 – за приема след VII клас, където е записано, че за обучение с интензивно изучаване на чужд език след завършване на VII клас – “и проверка на възможностите им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката”.
Вчера направих същото предложение на заседание на комисията - да има изрично записан текст “приемен изпит” вместо “проверка на възможностите”.
“Проверка на възможностите” е много разтегливо понятие. Това може да бъде и тест, и събеседване. Смятам, че трябва да има един много ясен регламент специално за езиковите гимназии.
Това е моето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви господин Станилов.
Заповядайте за реплика, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Аз искам да обясня това, което вчера беше изложено включително и от юристите, присъствали на заседанието на комисията, а именно това, че “проверка на възможностите” е определението, което се използва и в другите части на Закона за народната просвета и, второ, “проверка на възможностите” дава много по-широки възможности за организиране на различни форми на този изпит. Така че вчера мнението на комисията беше единодушно, че това е по-добрият вариант с оглед на различни форми на изпит съобразно различните възможности и умения на децата.
Правя предложение да гласуваме чл. 26а, ал. 1, както е подкрепена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаема госпожо Калканова, това, което ме смущава, са точно тези широки възможности, които текстът дава. Затова моето предложение е да се конкретизира на “приемен изпит”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви господин Станилов.
Председателят на комисията иска да вземе отношение по този текст.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Станилов! Аз мисля, че те са казали, че това става с наредба на министъра на образованието и науката, така че не би могло да бъде по някакъв друг начин. И мисля, че е по-точно текстът да остане така, както беше гласуван в комисията – “проверка на възможностите”. Може да бъде един обикновен тест, а не изпит. Освен това, когато се поставя въпрос за изпит, винаги ескалира общественото мнение и затова така беше прието в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текста?
Господин Иванов, заповядайте. Явно няма да можем да приемем закона до 14,00 ч., но е важното да приемем качествен закон.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, преди всичко искам да споделя Вашето становище, че не скоростта, а качеството на приеманите закони трябва да бъде определящ критерий в нашата работа.
Аз споделям мнението на моя колега Станилов за “проверка на възможностите”. Така записаният текст е действително крайно неясен. Нямам нищо против, ако дори под формата на реплика уважаемите и председател на комисията проф. Дурмишев, и колежката Калканова обяснят как виждат те тази проверка на възможностите освен, както самата госпожа Калканова каза, че това дава възможност за различни форми на този изпит. Дали под формата на тест, на есе или по друг начин, в крайна сметка това е един приемен изпит.
Аз не считам, че е достатъчно убедителен аргументът, че условията и редът се определят с наредба на министъра. Нищо не пречи в закона ние да запишем, че се касае за приемен изпит, а самите условия и ред отново ще бъдат описани в една наредба.
И накрая, когато създаваме закон, не можем непрекъснато да отчитаме дали даден текст звучи твърде строго или навява някакви мисли на тези, които ще бъдат подложени на проверка чрез приемен изпит. По-важното е текстът на закона да бъде адекватен. Ние трябва да запишем този текст във всички четири алинеи – “и проверка чрез приемен изпит”. А условията и редът, разнообразието на приемния изпит – чрез тестова форма или по друг начин, това вече може да бъде в наредбата на министъра.
И един последен аргумент в подкрепа на тезата за приемен изпит. Когато един текст е недобре дефиниран – с тази “проверка на възможностите” неизвестно как, това създава възможност да се засилва и корупционната практика при приема на ученици във всички тези училища, защото според мен създава твърде разтегливо поле за прилагане на закона. За мен рамката, която ще фиксираме чрез приемния изпит, налага и изискванията, които ще бъдат предявени. А всички останали подробности ще бъдат разписани в наредбата на министъра.
Ето защо, уважаеми колеги, аз апелирам да подкрепим предложението, което направи моят колега Станилов, за промяна на думите “проверка на възможностите им” с “проверка чрез приемен изпит”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други колеги желаят ли да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Станилов, който направи предложението само за ал. 1. Господин Иванов направи в същата насока, със същите аргументи предложение промяната да бъде и в останалите алинеи, защото терминът “проверка на възможностите им” се съдържа и във втората, и в третата, и в четвъртата алинея. Затова, тъй като двете предложения са в един дух, ще предложа на народните представители да гласуваме предложението на двамата народни представители – в четирите алинеи на чл. 26а думите “проверка на възможностите им” да се заменят с “проверка чрез приемен изпит”.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 27, против 97, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 2, както е предложен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 4, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, което не е подкрепено от комисията – да се създаде нов § 1б в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби:
“Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако ми позволите да доуточня – този параграф в сега действащия закон изисква министърът на образованието и науката да утвърди правилник за приложение на Закона за народната просвета. Но тъй като това е Устройственият закон за системата на средното образование, в другите министерства правилниците за приложение на тези важни, основни закони, се утвърждават от Министерския съвет. Точно това сме имали предвид.
За съжаление вчера колегите от другите политически сили не пожелаха да чуят нашия мотив. Затова много молим сега да ни разберете, още повече, че предлагайки да отпадне този текст в ал. 2 в Преходните и заключителни разпоредби предлагаме да се създаде § 4а с ал. 1: “В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Правилник за прилагане на Закона за народната просвета”. В никакъв случай не можем да се съгласим, че ако уважите нашето предложение и се приеме да бъде така, това ще бъде размиване на отговорностите. Напротив, имаме доброто желание тези правила да бъдат ясно разписани и моля за подкрепата ви.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Паунова.
МИЛЕНА ПАУНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя колегите в това им предложение. От юридическа гледна точка не съществува проблем Министерският съвет да приема Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
Съгласно Конституцията Министерският съвет с постановление може да приеме правилник или наредба. Законът за нормативните актове посочва случаите, в които се приема правилник, но не и компетентният за това орган. Няма разграничение на хипотезите, при които един правилник по приложение на закон се издава от ресорен министър и който се приема от Министерския съвет. От тази гледна точка единствено меродавна е преценката на законодателя, който с оглед на обществената необходимост решава дали един правилник се приема от едноличен или колегиален орган. В законодателството съществуват редица случаи, когато именно Министерският съвет приема правилник по приложение на закон. В тази насока мога да изредя доста правилници – Правилникът за прилагане на Закона за движение по пътищата, Правилникът за прилагане на Закона за общинската собственост, Правилникът за прилагане на Закона за концесиите и т.н. Този подход несъмнено е обусловен от значимостта на съответните обществени отношения и необходимостта от стабилност и сигурност на правната уредба. В това отношение предвиждането на Министерския съвет като колегиален орган е гаранция именно за това, че няма да се правят прибързани, конюнктурни и необосновани промени. Смятам, че към момента такива гаранции липсват, когато правилникът се приема от едноличен орган.
Няма съмнение, че образованието е основен приоритет на българската нация и отговорност за политиката в тази област трябва да носи цялото правителство.
Общественият интерес изисква правната уредба да бъде ясна, стабилна и предвидима. Това предполага именно осигуряване на гаранции срещу чести, безпринципни и непрозрачни промени. От тази гледна точка оправдано считам предложението на колегите именно Министерският съвет да приема Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, поради което ви моля да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Паунова.
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера не подкрепих този текст, но днес приканвам да бъде подкрепен. Съжалявам, че когато го обсъждахме в комисията господин Наков – заместник-министърът, не взе отношение, а накрая се обоснова с това, което и преди изказаха другите народни представители. Смятам, че този текст трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Считам, че този спор в значителна степен е излишен. Подкрепям предложението на колегите Калканова и Гроздилова. Съвършено естествено е правилникът за приложение на основния закон, който урежда обществените отношения в сферата на народната просвета да бъде приет от Министерския съвет, ако щете и заради още едно основание – това прави по-сериозен контрола по изпълнението на този правилник, включително и лишава министъра на образованието от възможността съобразно конкретни ситуации да си го изменя, защото той би имал това право, ако той утвърждава този правилник. Струва ми се, че с оглед и на това съображение трябва да се подкрепи текстът, предложен от госпожа Гроздилова и госпожа Калканова за отпадането на § 11, защото с отпадането му не се получава бяло петно в закона, тъй като има заместващ текст, който препраща към Министерския съвет приемането на Правилника за приложението на Закона за народната просвета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поради обществени ангажименти вчера не можах да участвам в дискусията по това предложение, което са направили колежките Калканова и Гроздилова и дори съм малко учуден, че комисията не е подкрепила предложението.
Съгласно Конституцията на страната Министерският съвет може чрез постановление да гласува правилници.
Защо считам, че правилникът трябва да бъде акт, който трябва да премине чрез постановление на Министерския съвет? Някои от аргументите бяха изтъкнати. Но считам, че има и един друг аргумент, който е доста по-важен – че Законът за народната просвета като основен устройствен закон по отношение на образованието на страната касае не само или единствено министъра на образованието и науката, а и министъра на здравеопазването, защото има текстове, които засягат подобна материя, свързана с опазването на здравето на децата в училищата, министъра на младежта и спорта и не на последно място – министърът на финансите.
Ето защо взех думата – да изразя това отношение, което вчера не можах да направя, тъй като отсъствах и да изразя становище, различно от това на комисията. Подкрепям предложението на колежките. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова за нов параграф, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Мисля, че имам пълното основание да предложа на колегите народни представители едно процедурно предложение.
Виждам, че остават малко текстове по този закон, сравнително безспорни, и искам да направя процедурно предложение да удължим работното време до приемането на закона. Смятам, че това няма да отнеме повече от 10-15 минути след 14,00 ч.
Така че правя такова процедурно предложение – да удължим работата на Народното събрание до приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, предполагам, обратно процедурно предложение. Имате право да го обосновете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение не от стремеж да се забави приемането на закона, защото той утре ще бъде приет не по-късно от 10,00 ч. сутринта. Но в 14,30 ч. самата Комисия по образованието и науката има важно заседание с участието на всички ректори от страната и с виден представител на Европейската общност, свързан с европейската стратегия за изграждане на единно научно пространство.
Има и други комисии, чиито заседания започват в 14,30 ч., и аз бих приел аргументите, които бяха представени, само при положение, че се изтъкне, че е необходимо именно днес в 14,30 или 15,00 ч. да се приеме законът, а не утре, спокойно, не по-късно от 10,00 ч. сутринта.
Смятам, че не би трябвало по този начин, с натискане, че за десет минути трябва да приключим закона, това да е аргумент за удължаване на работното време. Поради което аз няма да подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте "изтъкната личност". Всъщност тук пред мен имам написано, че в 14,15 ч., а не в 14,30 ч. ще има среща с генералния директор…
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В 14,15 ч., значи още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Просто исках да информирам залата.
Но има процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на закона, но с не повече от два часа, и аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 26, против 71, въздържали се 25.
Процедурното предложение не се приема.
Остават три минути, за да направя съобщенията.
Утре този законопроект ще бъде точка първа в дневния ред.
Вече съобщих за Комисията по образованието и науката – 14,15 ч. в зала "Изток" – среща с генералния директор на Съвместните изследователски центрове към Европейския съюз.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има заседание от 14,30 ч. с дневен ред – Законът за въздухоплаването.
Комисията по околната среда и водите - с второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми.
Комисията по здравеопазването – със Закона за здравето.
Комисията по икономическата политика има три точки дневен ред.
И изрична молба да прочета съобщението на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Днес тя ще проведе 99-ото си извънредно заседание, което ще бъде в зала 132 от 15,00 ч.
Временната комисия за проверка дейността на държавния резерв ще проведе заседанието си днес от 14,30 ч. в зала 42.

Това са съобщенията, които мога да направя.
Утре продължаваме от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов