Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Юнал Лютфи и Камелия Касабова.

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес имаме извънредно заседание на парламента, чийто дневен ред е гласуван на последното пленарно заседание в изтеклия четвъртък и той включва:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители Анели Чобанова и Ботьо Ботев, и първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносител Министерски съвет.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с вносител Министерски съвет.
3. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда.
4. Първо четене на законопроекта за занаятите.

Уважаеми народни представители, съгласно обявения дневен ред, започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Искам да помоля господин Пламен Моллов като председател на Комисията по земеделието и горите да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да бъде поканен в залата заместник-министърът, който е ресорен по отношение на този закон - господин Нихат Кабил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение да бъде поканен ресорният заместник-министър. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде поканен заместник-министърът.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 3.
Приема се.
Поканете, ако обичате, ресорния заместник-министър.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря.
"ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2001 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 154-01-88, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев на 22 декември 2001 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 20 март 2002 г., на което обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени съответно от Министерския съвет и народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил и специалисти.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил. Той подчерта, че със законопроекта се усъвършенства правната уредба по възстановяването на собствеността върху земеделските земи, обезщетяването на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, както и оземляването на безимотни и малоимотни граждани. Предлаганите промени са продиктувани от практиката по прилагането на закона.
Господин Кабил се спря на някои от промените, както следва:
- предлагат се разпоредби във връзка с отмяната на Закона за единния кадастър на Народна република България, извършен със Закона за кадастъра и имотния регистър;
- при допусната явна фактическа грешка засегнатите собственици ще бъдат обезщетявани при условията и по реда на чл. 10б от закона, а именно със земя или с поименни компесационни бонове;
- с новата редакция на чл. 34в се стабилизират извършените разпоредителни сделки с възстановени земеделски земи преди преработването на плана за земеразделяне, като се зачитат правата на третите лица - приобретатели на имотите;
- въвежда се правилото, че при замяната на земи от Държавния поземлен фонд със земи на граждани и юридически лица, сделката се осъществява по паричната им равностойност, определена по нормативен ред;
- уеднаквява се режимът за обезщетяване на Българската православна църква, другите религиозни общности, кооперации и други организации с общия ред за обезщетяване;
- отпада възможността по искане на собствениците, чиито земеделски земи са възстановени, да получават вместо тях поименни компесационни бонове;
- предлага се обезщетяване с поименни компесационни бонове във всички случаи, когато при определяне на земите за обезщетяване не могат да се образуват имоти с размери над 250 кв.м;
- удължава се срокът за подаване на заявленията за обезщетяване на българските граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г.;
- диференцират се предимствата при оземляване. При равни други условия ще се предпочитат регистрираните в общинската служба за социално подпомагане и/или в Бюрото по труда граждани, които не притежават или притежават по-малко земя.
Народният представител Владислав Костов, след като съобщи, че одобрява законопроекта в основната му част, изрази смущение по някои от предложените текстове, както следва:
- по § 5, с който се изменя чл. 17, ал. 8. Той приема, че предлаганата нова редакция не охранява правата на собственика поради това, че явната фактическа грешка е допусната не по вина на собственика, а на администрацията или фирмата, която е изготвяла плана за земеразделяне, поради което е несправедливо собствениците да бъдат обезщетявани с компенсационни бонове;
- следващата бележка е по § 10, който предвижда собствениците на земеделски земи да се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и в случаите, когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери под 250 кв. м. Господин Костов счита, че текстът не е редактиран добре и е наложително в периода между първо и второ четене да се направи по-прецизна редакция поради това, че по смисъла на така предложения текст излиза, че за всички парчета земеделска земя, които са с площ по-малко от 250 кв. м, независимо дали има възможност за обезщетяване със земя, ще се премине към обезщетяване с компенсационни бонове;
- по § 12 относно създаването на нова ал. 11 към § 4к, смисълът на която гласи, че когато до обявяването на процедура по възлагане на обществената поръчка за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър не са осигурени средства за общините - финансирането и възлагането на изработването на плановете се извършват от Агенцията по кадастъра. Господин Костов подчерта, че средствата са едни и същи - бюджетни. Според него така формулиран текстът е неработещ, защото създавал предпоставки за Агенцията по кадастъра и за общините, всяка на свое основание да не извърши работата с оправдание - липса на средства. Господин Костов приема, че старият текст е по-добър, защото създавал ясно задължение за държавния бюджет да осигури средства за изработване на кадастрален план и план на новообразуваните имоти.
Народният представител Стоян Кушлев изрази становище за подкрепа на законопроекта, внесен от Министерския съвет, с оглед на това, че промените в закона са продиктувани от необходимостта за облекчаване на процедурата по окончателното възстановяване на собствеността и обезщетенията за невъзстановената собственост.
Народният представител Евдокия Манева счита, че законопроектът на Министерския съвет може да бъде подкрепен, като се направят по-прецизни формулировки на текстове, по които взе отношение народният представител Владислав Костов.
Народният представител Анелия Мингова изтъкна, че законопроектът на Министерския съвет е подкрепен от Комисията по правни въпроси и сподели някои от бележките, направени от народните представители. Бележките имат основно редакционен характер и са отразени подробно в доклада на Комисията по правни въпроси.
Народният представител Радослав Илиевски сподели несъгласието си относно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от закона, която предвижда обезщетенията със земя да се извършват от общинския поземлен фонд. Народният представител Илиевски изтъкна, че в резултат на поземлената реформа общинският поземлен фонд е маломерен и разпокъсан. Това лишавало общините от възможността да водят целенасочена земеделска политика.
-


По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
Вносителката на законопроекта народният представител Анели Чобанова представи мотивите за внасянето на законопроекта. Тя сподели, че като юрист и адвокат много пъти се е сблъсквала в практиката си с проблема, който е решен в краткия текст на внесения законопроект. При прилагането на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се получава така, че добросъвестни владелци, които са придобили собственост на основание законно сключена сделка, по силата на съдебно решение следва да отстъпят собствеността си на бивши собственици или наследници на земеделска земя. Усложненията са такива, че приобретателите могат да бъдат втори и трети, а те не са знаели, че въпросната земя е била включена в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Същите са вложили труд и средства, за да направят подобрения върху имота, владели са го добросъвестно и в един момент всичко това по силата на сега действащия закон следва да се предостави безвъзмездно на бившите собственици.
Госпожа Чобанова счита, че тази разпоредба е несправедлива и не е в интерес на правната стабилност при осъществяване на сделки със земеделски земи. Идеята на законопроекта е да се предвиди законова гаранция за добросъвестни собственици, които 10 и повече години владеят дадени земи, вложили са труд и средства за подобрения върху тях и нямат право на гаранции, че в един момент могат да бъдат ощетени по един законов, но несправедлив начин.
Народният представител Стоян Кушлев сподели, че разбира мотивите на вносителите - госпожа Чобанова и господин Ботев, и подчерта, че трудно може да се намери баланс между защитата на правата на собствениците и гаранциите за правна стабилност за лица, които са придобили имот на годно правно основание.
Народният представител Кушлев счита, че законопроектът не трябва да бъде подкрепен, тъй като в него се дава защита на лица, които не са били собственици.
Народният представител Евдокия Манева сподели, че няма да подкрепи законопроекта поради това, че с него се предлага ограничаване правата на тези собственици, чиито земи са били включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Госпожа Манева изтъкна, че темата е много деликатна и ако не се обмисли добре, последиците, включително и за правосъдната система, могат да бъдат нежелателни.
Народният представител Анелия Мингова съобщи на народните представители, че Комисията по правни въпроси не е подкрепила законопроекта, като изтъкна основните съображения за това. Те са отразени подробно в доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване на законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 102-01-45, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2001 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 154-01-88, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев на 12 декември 2001 г.
В подкрепа на законопроектите гласуването протече, както следва: по т. 1 - 16 гласа "за", "против" няма, "въздържал се" - 1.
По т. 2 - "за" няма, "против" - 6, "въздържали се" - 9."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси да представи становището на комисията по двата законопроекта.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 7 март 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени от Министерския съвет, от Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
На заседанието присъства госпожа Венета Манова - началник-отдел "Нормативно регулиране на поземлената реформа" в Министерството на земеделието и горите.
Госпожа Венета Манова от името на вносителя - Министерския съвет, запозна народните представители с основните положения и цели на предложения от него законопроект.
С проекта се предлага усъвършенстване на правната уредба, третираща възстановяване на собствеността върху земеделските земи, материята във връзка с обезщетяването на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, както и оземляването.
Бяха посочени принципните новости в законопроекта:
- промени във връзка с § 4, касаещи промяна на закона във връзка с отмяната на Закона за единния кадастър на Република България, което е извършено със Закона за кадастъра и имотния регистър;
- в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се въвежда ново основание - възстановяване правата на собствениците върху конфискувани с присъда земеделски имоти, които са издадени въз основа на Наредба-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея;
- в Преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предлагат два начина, по които биха могли да се възползват собствениците, за да възстановят правата си върху своите имоти;
- в чл. 34в се прави уточнението, че в тези случаи ще се считат обезсилени само констативните нотариални актове, които са издадени на основание решенията на поземлената комисия за засегнатите имоти при преработката на плана. С това се цели да бъдат стабилизирани вече извършените разпоредителни сделки с възстановените земеделски земи преди преработването на плана, като по този начин се запазят и зачетат правата на третите лица, които са приобретатели вече на имотите;
- предлага се изменение на чл. 24, ал. 1, с което се предвижда правилото, че замяната на земи от Държавния поземлен фонд със земи на граждани и юридически лица ще се извършва вече по паричната им равностойност, която е определена съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи;
- режимът за обезщетяване на Българската православна църква, другите религиозни общности, кооперации и организации по чл. 29 се унифицира по приложимия общ ред за обезщетяване в случаите, когато липсват земеделски земи от Държавния и общинския поземлен фонд. В тези случаи собствениците по чл. 29 също ще имат право на обезщетение с поименни компенсационни бонове;
- в законопроекта е предложено удължаване на срока за подаване на заявленията за обезщетяване на българските граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г. с преходна разпоредба.
По законопроекта се изказа народният представител Петя Гегова, която подчерта, че с предложения закон от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи една от основните промени е разширяването на кръга от лицата, които могат да предявяват искове за възстановяване на отнетите им права и упражняване правото на собственост върху селскостопански земи по силата на Наредбата-закон за съдене от Народния съд и т.н. С тази промяна собствениците ще получат защита на своите права.
Наред с тази положителна промяна в закона, трябва да се обърне внимание според нея на следните разпоредби и да се усъвършенстват съответно.
На първо място, в предложения законопроект навсякъде, където не е заличен изразът "строителните граници на населените места и селищните образувания", трябва да се заменят с израза "урбанизираните територии". В момента това е легалната терминология, която се използва в Закона за устройство на територията, а той пък отменя Закона за териториално и селищно устройство.
На същото основание следва да се заличи думата "парцел" и да се замени с думите "урегулиран имот".
Има промяна, която се предлага да бъде извършена в третото изречение на чл. 10б, ал. 1, а именно - общините да обезщетяват собственици на земеделски земи, които са отнети по силата на Наредбата-закон за съдене от Народния съд. Според народния представител Петя Гегова това е вмешателство в правомощията на местните власти. Земите са били отнети от държавата и следва те да се възстановят на собствениците от нея, т.е. от земи, които са в Държавния фонд, а не от общинския фонд. Ако бъде допусната тази промяна, ще се окаже, че държавата се разпорежда със собственост, която не е държавна, а е общинска.
На следващо място, поставен беше въпросът доколко са съобразени разпоредбите относно размера на земеделските площи, тъй като в чл. 35, ал. 2 е записано, че те могат да бъдат доста под минимума, който се фиксира в Закона за наследството.
Народният представител Янаки Стоилов изрази съмнение, че с предлаганото допълнение и изменение на § 4 ще може да се приключи процесът, с който ще се решат проблемите, свързани с вещно-правния статут на крайградските имоти, попадащи в обхвата на § 4. Същевременно той постави два принципни проблема.
Първо, липсва основание да се дава без уговорки право на наследниците на лицата, които са осъдени за въвличане на България във войната, да възстановят своите имоти, след като е предоставена възможност тези присъди да бъдат атакувани индивидуално. Не може, според него, заради твърде разнородните случаи в законопроекта да се предвиди една тотална промяна, след като за някои от тези случаи постановените мерки имат своите юридически основания.
Вторият проблем, според народния представител Стоилов, засяга досегашното прехвърляне на задължения на държавата върху общините. Поради липса на ресурси за обезщетяване в общините тези текстове от законопроекта не са съобразени с реалните възможности на общините.
Народният представител Лучников подчерта, че предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е крачка напред в осъществяване правата на собствениците, лишени от своите имоти по време на тоталитаризма.
Господин Лучников акцентира, че в България земята никога не е била национализирана. Много малко от земите са били включени абстрактно в държавния поземлен фонд или в общинския поземлен фонд. Такива случаи са много редки. Обикновено те са били дадени на ТКЗС или на ДЗС. При това положение основното задължение е те да бъдат върнати на техните притежатели, щом установят своите права. Ако тези земи по някакъв начин не могат да бъдат върнати, защото са станали публична обществена собственост или са били включени в чертите на населени места и са били заети със строежи, тогава на притежателите се дава право да искат обезщетяване в натура с други земи.
В периода, когато са станали тези процеси, е нямало разделена държавна и общинска собственост. Общинската собственост се появи едва след 1991 г., след приемане на новата Конституция.
По отношение на земите, отчуждени по Наредбата за Народния съд е било установено разпореждане за възстановяване на собствеността със Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Прието е било да се върнат всички имоти на осъдените по Наредбата за Народния съд. Съществува и решение на Конституционния съд в полза на това разпореждане. Установено е, че Народният съд е бил противоконституционен и е действал не по правата на едно нормално съдопроизводство.
Господин Лучников изтъкна, че се разчита много на оземляване на граждани, които са безработни и които нямат достатъчно земя. Практиката показва, че тези граждани, които нямат собственост и не желаят да я получат, всъщност не желаят да бъдат оземлени. В този смисъл той предложи в Преходните разпоредби да се включи текст, с който да се лишават от държавна помощ онези лица, които са отказали получаването на земя по земеустрояването. Също следва да се отбележи, че към обезщетяването с компенсаторни бонове трябва да се пристъпи само когато са изчерпани всички други възможности за обезщетяване със земя.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. "За" предложението гласуваха 15 души и 2 "въздържали се".
Комисията на същото заседание, както посочих в началото, обсъди и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
Председателят на комисията докладва мотивите по законопроекта поради отсъствието на вносителите.
Със законопроекта се предлага промяна в чл. 10, ал. 7 и ал. 13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Идеята на вносителите е, че чрез определени текстове на закона се дава възможност на граждани да заявяват права за собственост върху земеделски земи, попаднали в категорията колективизирани и обособени в ТКЗС, които впоследствие са станали собственост на трети добросъвестни лица, придобили ги посредством правна сделка и на правно основание според вносителите, годни да ги направят собственици на придобития имот. В тези случаи придобилите собствеността трети лица, освен че са я придобили на правно основание, годно да ги направи собственици, са били и добросъвестни и са владели придобитите земи необезпокоявани във времето, удовлетворявайки условията за придобивната давност.
В хода на обсъждане на законопроекта народният представител Пенчев подчерта, че разбира мотивите на вносителите, но съществуват правни пречки целите на законопроекта да бъдат постигнати. Необходимо е да се има предвид, че земята никога не е била национализирана. Тя е внесена в ТКЗС и се приема, че собствениците запазват идеалната собственост в идеални граници. Законодателят е приел, че когато ТКЗС е продавало земи на други лица, то не е било собственик и не е могло да продава. Когато лице придобие от несобственик, то очевидно не може да стане собственик.
В същия дух се изказа и народният представител Лучников, който посочи, че в периода преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ТКЗС са продавали земя, която не е била тяхна собственост. С предложения законопроект се иска всъщност придобилите такава земя да бъдат в по-благоприятно положение, отколкото при обикновена сделка биха получили земя от несобственик. Когато се получи земя по нотариален ред, т.е. с основание, годно да прехвърли собствеността от несобственик и при настъпването на придобивна давност приобретателят получава собствеността ако пет години владее тази земя. Сега се иска веднага да се даде собствеността на тези лица, които са я получили чрез ТКЗС. Ето защо в най-добрия случай тук би могло да се говори, според него, за прилагане на петгодишната давност. Въпросът обаче е откога. От момента на получаване правото, според него, да се иска собствеността. В този смисъл народният представител Лучников не подкрепи законопроекта.
Народният представител Мингова подчерта, че приемането на тези предложения би поставило в неравностойно положение тези лица, които вече възползвайки се от сега действащата разпоредба са възстановили правото си на собственост от втори или трети лица, придобили имота от несобственици. Освен това се поставят в неравностойно положение първите приобретатели в сравнение със следващите. Законът основно защитава правата на тези собственици, от които по съответния начин са били взети и предоставени за ползване земите в съответните ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. Същевременно липсва преходно правило в законопроекта, което да визира и висящите дела понастоящем по този текст.
Едно от предложенията е свързано и с ал. 7 на чл. 10, с което се иска премахване на срока, който е фиксиран, с оглед началото на започнал строеж във връзка с възможността да се възстановят правата върху земеделските земи. Не бива да се премахва този срок, защото по този начин се толерират недобросъвестно предприелите подобни строежи, въпреки че законът е включил тази дата в ал. 7 на чл. 10. Променянето по-скоро би имало един деморализиращ ефект спрямо тези лица, спрямо обществото.
След проведеното гласуване с 3 гласа "против" и 14 "въздържали се" комисията реши да предложи на народните представители да не приемат законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има още едно становище, което е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Становището е само по отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Не виждам в залата председателя на комисията господин Ремзи Осман. Дали то може да бъде представено от заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство или поне на член на тази комисия?
Заповядайте да представите становището.

ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА:

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи № 102-01-45, внесен от
Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2002 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
На заседанието присъстваха госпожа Венета Манова - началник-отдел "Правен", и госпожа Марлена Недялкова - началник-отдел "Държавен поземлен фонд" в Министерството на земеделието и горите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Венета Манова.
Със законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба, свързана с възстановяването на собствеността върху земеделските земи, обезщетяването на лицата, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, както и правилата, свързани с оземляването. Предлага се и включване на разпоредби, които да синхронизират Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с правилата на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство смята, че внесеният законопроект удачно предвижда разширяване на реституционния ефект на закона по отношение на лицата, чиито земи са отнети по силата на Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея. С предлаганото изменение на чл. 29, ал. 1 се създава липсващата правна възможност за обезщетяване на Българската православна църква, другите религиозни общности, кооперации и организации, визирани в посочения по-горе текст. Направен е и опит за стабилизиране на картата на възстановената собственост, както и на издадените въз основа на нея актове.
Отчитайки положителните страни на предлагания законопроект, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство изразява своето безпокойство от наличието на определени текстове, които не са в съответствие с правата и интересите на местните самоуправляващи се общности. С предлаганата промяна в чл. 10б, ал. 1 не се предвижда промяна на несправедливия и противоречащ на принципите на Конституцията на Република България и на Закона за общинската собственост режим за обезщетяване на лицата, чиито земи не могат да бъдат възстановени със земи от общинския поземлен фонд и то без наличието на съгласие от съответния общински съвет. Подобно решение фактически представлява разпореждане с общинска собственост от страна на държавата, като в определени случаи той има ефекта на принудително отчуждаване, когато се осъществява от съответния областен управител, противно на волята на общинския съвет. Това поставя в неблагоприятна ситуация органите на местно самоуправление, лишавайки общините от собственост, съответно - от собствени приходоизточници.
Не могат да бъдат безрезервно подкрепени и промените, които се предлагат в чл. 21, относно правилата за оземляване. С изменението на ал. 1, т. 2 се дава предимство при оземляване на лица, постоянно живеещи в дадено населено място, но отстъпили земя в Държавния поземлен фонд на друго населено място. Необяснимо защо преференции не се дават, когато земята е отстъпена в общински поземлен фонд, имайки предвид и факта, че оземляването се извършва със земи както от Държавния, така и от общинския поземлен фонд.
С промяната на ал. 2 на чл. 21 се установяват преференции при оземляването на лица, които са регистрирани в общинската служба за социално подпомагане или в Бюрото по труда. Това предложение би ощетило голям брой лица, които по една или друга причина не са пожелали да се самообявят за социално слаби или да се регистрират като безработни.
Комисията е на мнение, че законопроектът по принцип е необходим и решава редица важни проблеми, свързани с приключването на поземлената реформа. От друга страна, смятаме, че редица текстове както на законопроекта, така и на действащия закон следва да бъдат редактирани и прецизирани, за да бъдат наистина гарантирани законните права на общините и на голям брой граждани, които все още не могат да получат земеделските земи, които им се полагат.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 10 "за", 5 "против" и без "въздържали се", реши да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да помоля заместник-министър Нихат Кабил да представи законопроекта на Министерския съвет от името на вносителя.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С проекта, който беше представен от господата преди мен, действително нашето желание беше да се усъвършенства правната уредба на възстановяването на собствеността върху земеделските земи, обезщетяването на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, а също така и на оземляването. Предлаганите промени въвеждат продиктувани от практиката по прилагането на закона решения.
Включените разпоредби за изменение на § 4к са наистина във връзка с отмяната на Закона за единния кадастър на Народна република България, извършена със Закона за кадастъра и имотния регистър.
С проекта се въвежда ново основание за възстановяване правата върху конфискуваните с присъди земеделски имоти, издадени въз основа на Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея. Те ще подлежат на възстановяване на общо основание, без да се изисква присъдите да бъдат отменени. Предвидена е и Преходна разпоредба, която позволява на лицата с конфискувани по този ред имоти, в 3-месечен срок от влизането в сила на изменението да поискат от поземлената комисия отмяна на решенията, с които им е отказано възстановяването на правата върху тях. В случай, че не са ги заявили за възстановяване, те могат да подадат пред поземлената комисия заявление в същия срок.
Стабилизирането на картата на възстановената собственост и на издадените въз основа на нея актове се цели с допълненията в чл. 17, ал. 8 и чл. 34в. За да се избегне цялостна преработка и свързаните с нея значителни бюджетни разходи на влезли в сила планове и одобрени карти за възстановяване на собствеността при наличието на явна фактическа грешка, се въвежда правилото за обезщетяване на собствениците на засегнатите от явната фактическа грешка имоти по реда и при условията на чл. 10б от закона със земи и/или с поименни компенсационни бонове. С уточнението по чл. 34в, че, компенсирани ще се считат само констативните нотариални актове, издадени въз основа на решение на поземлената комисия, засегнати имоти при преработката на плана и картата за възстановяването на собствеността, се стабилизират извършените разпоредителни сделки с възстановените земеделски земи преди преработването на плана и се зачитат правата на третите лица - приобретатели на имотите.
С изменението на чл. 24, ал. 1 се въвежда правилото, че замяната на земи от Държавния поземлен фонд със земи на граждани и юридически лица се извършва по парична равностойност, определена по Наредбата за условията и реда за възстановяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, обнародвана в ДВ, бр. 64 от 1998 г., изм. и доп., бр. 60 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г. и бр. 41 и 44 от 2001 г. При този начин за пазарно ориентирано определяне на равностойността на имотите се отчита действието на редица важни икономически фактори, което гарантира в по-голяма степен съответствието на критерия "равностойност".
Уеднаквява се режимът за обезщетяване на Българската православна църква, другите религиозни общности, кооперации и организации по чл. 29 с приложимия общ ред за обезщетяване при липса на земеделски земи от Държавния и общинския поземлен фонд. В тези случаи собствениците по чл. 29 също ще могат и също ще имат право на обезщетение с поименни компенсационни бонове.
Отпада възможността по искане на собствениците, чиито земеделски земи са възстановени, да получат вместо тях поименни компенсационни бонове. Предлага се обезщетяване с поименни компенсационни бонове във всички случаи, когато при определянето на земите за обезщетяване не могат да се образуват имоти с размери над 250 кв. метра. Възприетият минимален размер съответства на нормите за минимална площ на поземлени имоти съгласно § 4з, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби и е съобразен с изискванията на Закона за устройство на територията. Ограничението е значително занижено спрямо минималните размери по чл. 72 от Закона за наследството и чл. 7 от закона, под които не се допуска раздробяване на земеделски имоти при делба и разпореждане, а именно: 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за лозя и овощни градини.
Също така с проекта се удължава срокът за подаване на заявление за обезщетяване на българските граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 1964 г., Преходна разпоредба. В предходното изменение на закона такава възможност бе дадена само за лицата с право на обезщетение за земи в Южна Добруджа.
Също така с проекта се диференцират предимствата при оземляване. При равни други условия ще се предпочитат регистрираните в общинската служба за социално подпомагане и/или в бюрото по труда граждани, които не притежават или притежават по-малко земя. Това допълнение отговаря изцяло на социалната роля на оземляването.
Във връзка с действието на Закона за кадастъра и имотния регистър са предвидени изменения и допълнения на § 4к от Преходните и заключителни разпоредби за отмяна на онези текстове, които в сегашната си редакция препращат към отменения Закон за единния кадастър на Народна република България по отношение на изискванията за изработване и приемане на кадастралния план на земите по § 4.
В съответствие с чл. 16, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е предвидено помощният кадастрален план и планът на новообразуваните вече имоти да се изработват от лица, придобили правоспособност по реда, който определя Закона за кадастъра и имотния регистър.
С разпоредбата на новата ал. 12 на § 4к се уреждат случаите, когато заповедта за одобряване на Плана на новообразуваните имоти влиза в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта, кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, като се предвижда в тези случаи новообразуваните имоти да се нанасят в кадастъра и заповедите на кмета на общината за възстановяването, съответно придобиването, на право на собственост върху тях да се вписват в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
На основание чл. 13 от Устройствения правилник на Министерския съвет предлагаме на вниманието на парламента промените в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Сега бих искал да поканя от името на вносителите на другия законопроекта, внесен от госпожа Нели Чобанова и господин Ботьо Ботев, госпожо Чобанова, заповядайте да представите вашия законопроект.
НЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, всичко това, което сме имали двамата вносители като основание да внесем нашия законопроект, т.е. изменението към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ние сме го изложили в нашите мотиви и респективно аз самата го изложих индивидуално пред комисията тогава, когато тя извърши своето заседание, така че нищо ново тук не мога да ви кажа, освен да допълня някои основни моменти, мотиви, които ние сме имали освен тези, които бяха тук изнесени, пред вас.
Към настоящия момент по мои индивидуални сведения, взети от Министерството на земеделието и горите, повечето от земите, т.е. 98% от земите в България вече са реституирани, т.е. върнати на предишните им собственици. Оттук следва, че оттук насетне не може да се очаква кой знае какъв процент искания за възстановяване на нови земи, за реституиране и на практика в съдопроизводството се получава така, че много далечни не и роднини, а хора, които са дори не по права и по съребрена линия наследници се явяват в качеството на искатели на такива земи.
В същото това време обаче тези, които до този момент са придобили на правно основание, годно да ги направи собственици на същите земи, същите имоти, и не са осъществили мероприятията, заради които тези имоти навремето са били отчуждени или пък вкарани в кооперативните стопанства, са стопанисвали тези имоти добросъвестно и са вложили своя труд, пари и време. Така че, явно несправедливо ще бъде след толкова години - повече от 10 години, да се яви някой и съвсем безвъзмездно да придобие собствеността. Ние нямаме нищо против това възстановяване, но имаме против факта, че възстановяването става безвъзмездно за сметка на този, който е добросъвестният стопанин до този момент. Тоест, ако имаме някакви забележки и желания, то нека след отхвърлянето на този законопроект, Министерството на земеделието и горите и моите колеги, респективно, да се замислят над проблема как да направят така, че да се избегне тази несправедливост към хората, които вече 10 години и повече от 10 години са владели добросъвестно и стопанисвали тези имоти. Това е, първо.
И, второ. Вече споменах, че втората алинея, по която ние искахме да направим изменение, т.е. липсата на изпълнени строителни мероприятия върху тези земи, които се иска да се възстановят, дава една основа за допускане на нова несправедливост, т.е. до този момент се възстановяват само тези земи, върху които не са изпълнени строителните мероприятия, а земите, върху които са изпълнени строителни мероприятия не се връщат на предишните им собственици, а те биват обезщетявани със съответни бонове или записи. Това също е своего рода неблагоприятна последица и мисля, че и върху това следва да се помисли. Така че аз като вносител приемам мотивите на министерството, както и на двете комисии, но бих искала да ви обърна внимание за в бъдеще, с едно последващо изменение и допълнение на този закон, да може да се изправят тези две несправедливости, които визирах тук, пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Уважаеми народни представители, с това приключи представянето на двата законопроекта. Представени бяха и становищата на комисиите.
Имате думата по тези законопроекти.
Има ли желаещи да вземат отношение, като всяка парламентарна група разполага с по 30 минути пленарно време?
Заповядайте, господин Костов. Вие правите дебюта...
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Понеже съм най-млад...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, най-млад по дух! (Оживление.)
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Очевидно, че когато процесът на възстановяване на собствеността на земеделските земи вече де факто е в своята абсолютна финална фаза, някакви генерални промени в него нито са възможни, нито са приложими. Затова предложеният законопроект, по който аз ще говоря е именно това, предложеният законопроект с вносител Министерски съвет, за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се опитва да внесе един по-добър ред и известен порядък на проблематиката само в няколко пункта, по които все още в пълна степен процесът не е приключил и аз ще се спра само на три пункта от тези няколко пункта, а това е: на първо място - възстановяването на земите, отнети на собствениците по Наредбата-закон за Народния съд; на второ място - предоставянето на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците; и на трето място - въпросът, свързан с решаване проблематиката по прилагането на прословутия § 4, отнасящ се до възстановяване на собствеността върху вилните имоти към населените места.
Докато първият пункт или първият въпрос, а това е за възстановяване на земите, отнети по Наредбата-закон за Народния съд, е безспорен и ние сме вече вземали решение по други законопроекти в тази връзка, тук също е необходимо неговото уреждане - и в този закон. Това трябва да бъде очевидно направено, за да бъде преодоляна една очевидна и много голяма, абсолютна, бих казал дори, несправедливост и това се прави с текста на закона, който е предложен като допълнение в чл. 10 на ал. 4 на действащия закон, то по останалите два въпроса, по които искам да се спра, без да ги отхвърлям, разбира се, смятам, че е необходимо известно уточняване и известна корекция, с която ще си позволя да ви занимая тук.

В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено - и по този път се действа няколко години наред - предоставянето до 50 процента от наличния общински поземлен фонд за обезщетяване на собствениците със земи, но за съжаление този член и тази алинея не се прилагат във всички случаи. Причината е в редица случаи общинските съвети да не се произнасят по предложенията за предоставяне на такива земи за обезщетяване, или се произнасят с отказ.
За преодоляването на тази пречка и в сега действащия закон - в ал. 1 на чл. 10б, в изречение трето е предвидено, че ако общинският съвет не се произнесе в срок, тогава земите за обезщетяване се определят със заповед на областния управител. С този законопроект обаче се поставя едно много важно допълнение: че не само ако не се произнесе в срок, но и когато откаже искането за предоставяне до 50 процента от наличния общински поземлен фонд за обезщетяване, тогава това се извършва със заповед на областния управител. С тази поправка, която се предлага от Министерския съвет и която ние де факто приехме в комисията, въпросът се изчерпва.
Тук обаче въпросът е друг - по отношение на изречение четвърто, където искам да обърна специално внимание на народното представителство, в това число и на членовете на комисията, и на нейния председател. Съвсем неуместно и създаващо объркване и в противоречие на току-що цитирания текст на изречение трето на ал. 1 на чл. 10б се предлага изменение и смисълът му е, че когато предложението е за земи по-малко от 50 процента от общинския поземлен фонд, решението се взема от общинския съвет. Това е безсмислен текст, защото в предишния текст на изречение трето при всички случаи решението се взема от общинския съвет. Само когато той откаже или не вземе в срок това решение, тогава се прилага изречение трето, че областният управител издава заповед и записът е, че земите са до 50 процента, което включва и земите, посочени в изречение четвърто - по-малко от 50 процента. Защото записът до 50 процента включва и по-малко от 50 процента. Тук се създава объркване, защото изречение четвърто е в противоречие с текста на изречение трето.
За да не се създава противоречива и объркваща норма, необходимо е изречение четвърто на ал. 1 на чл. 10б да отпадне, което аз ще предложа за второто четене на този законопроект.
Другият въпрос, който искам да засега, е по предложените изменения в § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Очевидно една от пречките за прилагането на § 4 е, че за земите, предоставени в миналото за ползване на гражданите, които очакват да придобият собственост върху тези земи, предоставени им за ползване и които са били добросъвестни ползватели, придобили са ги по добросъвестен начин, то за тези земи не са изработени кадастрални планове както на новообразуваните имоти, така и на имотите на собствениците. Това спъва целия процес вече години наред. Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи изработването и на двата плана се осигурява финансово от държавния бюджет. Повтарям, планът на новообразуваните имоти и планът на старите собственици се финансира от държавния бюджет. Проблемът е, че тези бюджетни средства не винаги се осигуряват на практика по редица причини и затова процесът до голяма степен е спънат.
Вносителят на проектозакона за изменение и допълнение на този закон, респективно Министерският съвет, наивно се опитва да реши проблема със създаването на нова ал. 11 към чл. 4к, която гласи, че когато не са осигурени средства на областния управител за изработването на тези кадастрални планове, за които говорих преди малко, то финансирането и възлагането на изработването на плановете се извършва от Агенцията по кадастъра. Тук парадоксът идва от това, което съобщи господин Моллов, когато прочете становището на комисията - както областната управа, така и Агенцията по кадастъра, за да извършат работата, трябва да получат средствата от бюджета, тоест от един и същи източник. Получава се омагьосан кръг: не се осигуряват бюджетни средства на областната управа, за да поръча изработката на тези планове, а като не се осигуряват, се прехвърля на Агенцията по кадастъра, която също трябва да получи бюджетни средства. Какво правим? Нищо! "Пременил се Илия, пак в тия." Параграф 4 остава без движение. Изглежда, че презумпцията е по народному - "Пари нема - действайте". Без пари не става нищо в това отношение. Трябва да се наемат фирми, на които трябва да им се заплати, за да извършат тази работа. Според мен това е един абсолютно безсмислен и неработещ текст, който само създава илюзията, че се решава нещо, без да се решава нищо. Ако Агенцията по кадастъра ще прави тези планове, тогава в закона ясно и категорично трябва да отпадне задължението към областния управител. Ако областният управител ще прави тези планове, тогава да си остане старият текст, но да се запише текст, който да предложим от комисията в периода между двете четения, с което действително да може да се осигурят необходимите финансови средства, за да се извърши тази дейност. Други възможности поне аз не виждам.
Мисля, че тези и други по-дребни несъответствия и недомислия (не се спирам на друга проблематика, която ще решим в периода между двете четения), могат да бъдат отстранени и действително ние да изработим на вашето внимание, уважаеми народни представители, един законопроект, който да можем да приемем на второ четене.
Аз ще подкрепя законопроекта при надеждата, че корекциите в текстовете на законопроекта, които ще предложа за второ четене, ще бъдат внимателно обсъдени и съответно приети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря.
Колеги, този законопроект е един наистина доста сложен законопроект, претърпял доста корекции в работата на предното Народно събрание и всички тези аргументи, които господин Костов преди малко изложи, изглеждат доста аргументирани. Той е от хората, които очевидно най-добре познават този законопроект, тъй като е работил по всички тези корекции, които е претърпял законопроектът.
Аз смятам, че тези бележки ще бъдат взети предвид и вероятно ще намерят израз в негови конкретни предложения между първо и второ четене, така както и редица други бележки по предложения законопроект постъпват в момента в Комисията по земеделието и горите, поради което аз след евентуалното гласуване на законопроекта на първо четене ще поискам процедурно да бъде удължен срокът между първо и второ четене с оглед да постъпят всички възможни предложения и внимателно да бъдат огледани в комисията. И надявам се ние да стигнем в крайна сметка до един консенсусен вариант, който да предложим на вашето внимание.
Смятам, че с това изразявам позицията, че ние ще подкрепим този законопроект при днешното гласуване на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат участие в дискусията по двата законопроекта на първо четене? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта поотделно по реда на тяхното постъпване в канцеларията на Народното събрание.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 102-01-45 от 28 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи под № 102-01-45, внесен на 28 декември 2001 г., е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев, а именно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен на 20 декември 2001 г.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 131 народни представители: за 23, против 105, въздържали се 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители народните представители Анели Чобанова и Ботьо Ботев не е приет на първо четене.
С това първа точка от дневния ред е изчерпана.
Процедура ли, господин Моллов? Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Господин председател, уважаеми колеги! Предвид на станалата дискусия и мотивите, които бяха изразени малко по-рано, предлагам да подложите на гласуване предложение за удължаване на срока между първо и второ четене с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение, направено от председателя на Комисията по земеделието и горите, за удължаване на срока между първо и второ четене с две седмици.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене с две седмици е прието.


Продължаваме с точка втора от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносител е Министерският съвет.
За процедура - заповядайте, доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви да прогласуваме едно процедурно предложение - да бъде допуснат в залата заместник-министърът на здравеопазването доц. Петър Тенчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на здравеопазването доц. Тенчев.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Моля заместник-министърът доц. Тенчев да заеме мястото си в пленарната зала.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазването доц. Щерев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви предложа доклад по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2002 г.
"На заседание, проведено на 20 март 2002 г., Комисията по здравеопазването разгледа проект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2002 г.
В обсъждането взеха участие: доц. Финков - министър на здравеопазването, доц. Тенчев - заместник-министър на здравеопазването, експерти от Министерството на здравеопазването, д-р Борислав Борисов - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, представители на сдружения, ангажирани с фармацевтичната индустрия - производители, вносители, дистрибутори, търговци на едро и дребно с лекарства.
На вниманието на членовете на комисията бяха представени становищата по внесения законопроект на: Дирекция "Европейска интеграция", Изпълнителна агенция по лекарствата, Асоциация на чуждестранните фармацевтични производители в България, Асоциация на търговците на едро с лекарства, Браншовата стопанска камара, Съюза на фармацевтите в България, Българската търговско-медицинска асоциация.
Законопроектът беше представен от неговите автори. Подчертано беше, че предложените изменения и допълнения се налагат с цел привеждане на законодателството ни в областта на лекарствата в съответствие с директивите на Европейския съюз. Наложителни промени са изключването на медицинските изделия от текстовете на закона, а също и по-подробно разписание на разрешаването на употребата на радиоактивни лекарствени продукти и така наречените лекарства "сираци", като е предвидено влизането в сила на конкретните текстове да стане след период, необходим за подготвянето на подзаконовата нормативна база, касаеща тази материя.
Изказано беше мнение, че тези въпроси трябва да бъдат достатъчно подробно описани и в самия закон, тъй като уреждането им с подзаконови актове ги прави много по-нестабилни.
След обсъждане и последващо гласуване с 15 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма членовете на Комисията по здравеопазване взеха следното решение:
Предлагат на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 11.02.2002 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по евроинтеграция.
Заповядайте, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина,
№ 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 11.02.2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 март 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Силвия Любенова, директор на Дирекция "Европейска интеграция" в Министерството на икономиката и госпожа Живка, Станева, началник-отдел на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет. На обсъждането присъстваха и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
l. С предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се цели постигането на по-пълно съответствие на българското законодателство, което попада в обхвата на откритата преговорна глава "Свободно движение на стоки" с европейското право в тази област.
Законопроектът, съгласно разпоредбите на Директива 2001/83 ЕС на Европейския парламент и Съвета, която кодифицира общностното право относно лекарствените продукти в хуманната медицина, изключва медицинските изделия от дефиницията на понятието "лекарствен продукт". В съответствие със същата директива са предложените в § 7 от законопроекта изменения, които въвеждат така наречените data еxclusivity - защитата на данните, използвани за разрешаване на употреба на оригинален лекарствен продукт. Премахнат е шестмесечният срок за отстраняване на непълноти и недостатъци в представената документация за разрешаване на употреба на лекарствен продукт, тъй като такъв срок не е предвиден в Директива 2001/83 ЕС. Премахнато е и разграничението на пълни и частични разрешения за търговия на едро с лекарства и съгласно директивата е въведено едно-единствено разрешение за търговия на едро.
ll. С оглед постигането на по-пълно съответствие на предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с acquis communautaire Комисията по европейска интеграция прави следните бележки:
1. В предложеното с § 7 от законопроекта изменение на чл. 18 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, условията при които не се изисква предоставянето на фармакологично-токсикологични и клинични данни за фармацевтично еквивалентен на разрешен за употреба оригинален лекарствен продукт, са дадени комулативно, докато същите условия според чл. 10 от Директива 2001/83 ЕС са алтернативни, тоест достатъчно е да е изпълнено само едно от тях.
2. Комисията по европейска интеграция изразява становище, че доколкото в правото на европейските общности не съществуват ограничения, в Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина би могла да бъде включена разпоредба, предвиждаща възможност за получаване на разрешение за ползване на активни вещества от състава на оригинален лекарствен продукт преди изтичане на патента с цел разработването на генеричен продукт. Това разрешение обаче не дава право за продажба на продукта до изтичане на патента. По такъв начин производителите на лекарства ще бъдат облекчени, тъй като ще могат да започнат разработки върху генеричен продукт, еквивалентен на оригиналния, преди изтичане на срока на действащ патент.
lll. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е в съответствие с достиженията на правото на европейските общности относно лекарствените продукти.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Първанова.
Господин Генчев, желаете ли да кажете нещо в началото на дискусията? Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР ТЕНЧЕВ: Повечето неща бяха казани. Аз бих искал да посоча само част от хронологията на този закон.
С Решение № 71 от 11.02.2002 г. Министерският съвет прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина бе променен за последен път през 2000 г. Тази промяна в голяма степен преведе в съответствие националната регламентация в областта на лекарствата с тази от страните на Европейския съюз. Въведени бяха Директиви 65/65, 75/319, 89/342, 89/381 относно изискванията към разрешаване за употреба на лекарствени продукти, в това число ваксини, токсинни серуми и алергени, както и продукти, получени от човешката плазма.
Възприети бяха и основните положения на Директива 75/318, касаеща клиничните изпитвания на лекарства, изискванията на Директива 91/256, регламентираща условията за производство на лекарства, както и изцяло бяха рецептирани принципите на Директива 92/28, уреждаща реда и условията за одобряване на рекламата на лекарствата.
Настоящите промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се налагат с оглед отправени бележки на Европейската комисия на проведените през м. февруари 2001 г. в Брюксел технически консултации за откриване на преговорите по раздел l "Свободно движение на стоки", както и коментарите от заседание на подкомитет "Вътрешен пазар", проведено през септември 2000 г., по действащия вече Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
В общата позиция на Европейския съюз се посочва, че българското законодателство в областта на лекарствата не е напълно хармонизирано с европейското. Това наложи настоящите предложения.
1. От обхвата на сега действащия закон да се изключат медицинските изделия, които съгласно Директива 92/42, 90/385 и 98/79 не са лекарствени продукти.
2. Въвеждане на така наречените data еxclusivity, посредством които се урежда защитата на данните, използвани за разрешение на употреба на оригинален лекарствен продукт.
3. С проекта за изменение и допълнение се въвежда специален режим и ред на разрешаване и на употреба на радиоактивните лекарствени продукти и така наречените лекарства-сираци, тъй като до този момент такъв не е посочен.
4. Проектът предвижда и промени в глава трета, касаещи органа, който издава разрешение за употреба на лекарствени продукти. Съобразно досегашния ред всички дейности по разрешаване и употреба се извършват от специализираната комисия по чл. 21 от закона и от Изпълнителната агенция по лекарствата, а крайният индивидуален административен акт за разрешение се подписваше от министъра на здравеопазването. С настоящата промяна се цели процедурата по разрешаване да премине изцяло към Изпълнителната агенция по лекарствата, като крайният акт - разрешение за употреба, ще се подписва от директора на агенцията.

Проектът предвижда промяна и в режима на издаваните разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти, съобразно Директива 92/25. При досегашния ред на Закона за лекарствата се издаваха два вида разрешения - пълно и частично такова за срок от 2 години. Със Закона за изменение и допълнение се премахва частичното разрешение за търговия на едро и се въвежда само единствено разрешение за срок от 5 години.
Променя се и механизмът на образуване и регистриране на цена на лекарствените продукти, които се изписват без лекарско предписание, така наречените ОТС. Тези промени предвиждат облекчаване на режима за регистриране на пределните цени на тези продукти.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидена и промяна в чл. 34 от Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите, която произтича от необходимостта да се уеднакви режимът, свързан с издаването на разрешение за откриване на аптека по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и получаването впоследствие на лиценз за търговия на дребно с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, по другия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник-министъра на здравеопазването доц. Тенчев.
След тези представяния откривам дискусията на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих разгледал представения законопроект в две части. Първата част е това, което беше съобщено и от председателя на комисията, и от уважаемия заместник-министър на здравеопазването доц. Тенчев, че в крайна сметка синхронизирането на законодателството изискваше да бъдат направени някои промени в закона, които да го направят по-пълен и най-вече да отговаря на европейските изисквания, които са ни така необходими за преговорите с Европейската комисия.
На заседанието на комисията и сега пред вас ще обърна внимание, че би следвало малко по-добре да бъде разписано в закона, а да не се оставя само на подзаконови нормативни актове как ще става търговията с медицински изделия, а и впоследствие кои са и по-точно определение на така наречените лекарства сираци, за да се избегне възможността министърът с наредба да разрешава или не определени видове лекарства и начин на търговия с медицински изделия. Но в крайна сметка и това е нещо, което не би създало големи проблеми, защото, както беше прочетено, до голяма степен тези неща са синхронизирани.
Но във втората част, за което аз обърнах внимание по време на заседанието на комисията и ще обърна внимание и тук, пред вас, стават някои неща, които далеч нямат нищо общо със синхронизирането ни и със синхронизацията на нашето законодателство с европейското. Вярно е, че има известна препоръка лицензът за търговия на едро да е един - да няма частичен или пълен, но не става ясно този лиценз ще бъде ли осреднен или ще си остане само пълен - за пет години, и по този начин две трети от търговците на дребно ще останат на улицата, а те са именно тези дребни, по-дребни и средни търговци. Според мен, тук се прави един голям реверанс към мощните търговци на едро.
Не по-малко опасно е и следващото нещо, което изобщо пък няма нищо общо с европейската синхронизация. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманитарната медицина не се променя режимът за лицензиране кой ще получи аптека. Но изведнъж се променя, и то доста драстично в Закона за наркотичните средства, режимът за получаване на лиценз. Забележете, основната философия на закона беше лицензът да се получава от магистър-фармацевт, който да носи отговорност, без да се третира, разбира се, кой е собственик, което беше направено така именно за да се стимулира, от една страна, развитието на собствеността аптека и, от друга страна, да се знае кой носи отговорността и всяко едно нарушение да бъде обвързано с отнемане на лиценза и да не се дава възможност дори на собственика да "извива ръцете" на магистър-фармацевта. Изведнъж обаче се правят промени, които променят тази философия, и то забележете, не на аптека, която няма да работи с наркотични средства, а, напротив, която ще работи и с наркотични средства, което би следвало да има по-тежък режим. Там се дава възможност лиценз вече да получи и едноличен търговец, и юридическо лице, при положение че тези дейности, свързани с наркотиците, ще се извършват от магистър-фармацевт. Е, да, но той вече става чисто наемен работник и върху него може да бъде оказвано давление. Неговото освобождаване не води до отмяна на лиценза и отменяне на лиценза. С една дума, се разкрива възможността да не носят именно магистър-фармацевтите отговорността, а лицензът се получава и от собственици. Но това не се касае за аптеки, в които няма да се продават наркотични вещества, а, интересно, касае само онези аптеки, в които ще има наркотични вещества. И докато за производителите, където по-рано имаше текст, че в управителното им тяло трябва да има непременно магистър-фармацевт, има известна логика да го няма, защото в крайна сметка това е собственост, то не мога да си отговоря каква е логиката именно за наркотичните вещества, забележете, пак за наркотичните вещества, да има по-свободен режим за получаване на лиценз.
Вярно е, че една голяма част от сегашните аптеки, които не отговарят на пълния лиценз за продаване на наркотични вещества, имат желание да получат подобно заради някои меки препарати, които обаче са в групата на наркотичните вещества. Но това, от друга страна, и отваря една опасна врата, през която до голяма степен могат по-лесно да минават така наречените меки наркотици. Нещо повече, по този начин вече се открива много по-лесно и възможността да се узакони да има вериги от аптеки. Някак си сега нямаше, колеги, но всяка една аптека магистър-фармацевтът, който получаваше лиценза, носеше и отговорността или лиценза със себе си. Сега вече това няма да е така, което до голяма степен променя и философията на основния закон. Забележете, от една страна, синхронизираме с европейското законодателство, а от друга страна пропускаме да кажем, че в целия Европейски съюз, с изключение на Англия, разбира се, един фармацевт - една аптека. Няма вериги и фармацевтът е този, който получава собствеността. Аргументът, че по този начин се дава възможност да се развива, хората да влагат средства, да подкрепим дребния и средния бизнес не издържа с премахването на частичния лиценз, защото там безспорно се удря това.

И, забележете, колеги, като че ли започна да става практика под формата наистина на необходимост от синхронизация с европейското законодателство да се прокарват определени текстове. Някой ги нарече "сол и пипер". Да, политически, от което всяка една политическа сила безспорно има своето право да прави това, но и носи своята отговорност - прокарват се или определено политически интереси, така както беше в Закона за класифицираната информация, или корпоративни интереси на определени икономически групировки.
Завършвайки, оставам с чувството за онази стара българска приказка за кацата с меда и онова нещо, което му разваля вкуса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Китов.
Има думата народният представител Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм медицинско лице, нито съм фармацевт, консумирам лекарства по необходимост, нямам и аптека, но съм тук като представител на 20.Силистренски многомандатен избирателен район, за да прокарам политиката, да защитавам интересите на моите избиратели и на всички български граждани, така както аз виждам нещата. Ще си позволя да не давам лична оценка или мнение, защото не мога да дам такава професионално, а да говоря от името на магистър-фармацевтите, като започна с една декларация на Регионалната фармацевтична колегия в гр. Силистра, за да чуем мнението на професионалистите и се надявам да се вслушаме в него.
"Долуподписаните членове на Регионална фармацевтична колегия гр. Силистра изразяваме своята тревога и възмущение относно замислените предстоящи промени на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Към Европа, към която се стремим, няма възможност един човек да бъде производител, вносител, търговец на едро и същевременно търговец на дребно за лекарства. Това противоречи на европейските закони, в това число и на българските, нарушава Закона за конкуренцията и поражда неравнопоставеност със субектите на фармацевтичния пазар.
Никога една аптека на обикновен фармацевт не може да конкурира аптека, която е част от верига на производител, вносител, търговец на едро и търговец на дребно едновременно. Голямата инвазия на някои от големите структури на търговците на едро за завладяване на лекарствения пазар на дребно заплашват съществуването на аптеките на обикновените фармацевти.
Категорично протестираме срещу подготвяните промени в закона в полза на мощните вериги на търговците на едро и подкрепяме становището на Съюза на фармацевтите в България, с изключение необходимият статут да остане една година.
Уважаеми господа законотворци, молим ви: не рискувайте здравето на нацията, давайки лиценз за аптека на всяко физическо лице. Нима ще пуснете хлебарят да преглежда в лекарския кабинет?
Категорично настояваме гласуването в парламента по чл. 68 да бъде явно и предавано по телевизията, за да знаят хората кой депутат колко цени човешкото здраве. Общоизвестно е, че нерядко фармацевтът от аптеката е първият консултант на болния човек.
Нашето категорично "не" на веригите на търговците на едро, защото законово е разделена търговията на едро от търговията на дребно. "Не" на перманентните промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в угода на определени икономически интереси. "Не" на неспазването на закона. Нека търговецът на едро осигури лекарствата, а търговецът на дребно се занимава с правилното лечение, както в Европа."
Следват 32 подписа на магистър-фармацевтите от Силистра.
Следват други факсове в подкрепа на това.


"До Съюза на фармацевтите в България

Присъединяваме се към протестната декларация на колегите магистър-фармацевти от Силистра.
Районна фармацевтична колегия - Разград
Председател:
магистър-фармацевт Ковачева"

Следва друга подписка до Народното събрание на Съюза на фармацевтите в България от гр. Русе:
"Магистър-фармацевтите в България настояват:
1. Да не се променя чл. 68, ал. 1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, а именно право за откриване на аптека да има само магистър-фармацевт.
2. Ограничителният режим при откриване на аптека в горепосочения смисъл е задължителен в страните от Европейския съюз. Приемане на закона за съсловна организация на магистър-фармацевтите.
Следват подписи от 19 магистър-фармацевти."

Декларация от Регионална фармацевтична колегия - гр. Пазарджик:

"До Народното събрание на Република България
Уважаеми господа депутати, с настоящото ние се присъединяваме към декларацията на Районна фармацевтична колегия - гр. Силистра, към Съюза на фармацевтите в България.
Председател:
магистър-фармацевт Анджела Мизова

Подписи от 9 магистър-фармацевти".

Уважаеми колеги, аз искам само да ви припомня, че това не е моето професионално отношение, защото такова нямам, а това е мнението на магистър-фармацевтите в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес на нашето внимание е представен за обсъждане и гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Този закон е приет през 1995 г. от Тридесет и седмото Народно събрание. През 1998 г. Тридесет и осмото Народно събрание прие поправки на 101 члена от общо 114, като още 6 члена отпаднаха от този проект на стария закон, след което през 2001 г. последваха още две малки поправки в този закон, като една от тях касаеше правилата за добра производствена практика и удължаване на срока за въвеждането им. Сега се предлагат нови текстове, което показва, че законодателството в тази област е изключително динамично, изключително гъвкаво и всичко това налага синхронизиране с европейските норми и практики, в случая във връзка с приключването на преговорите по глава "Свободно движение на стоки".
Аз не искам да се спирам на всички текстове от предложения проект, но искам да спра вашето внимание само на някои от текстовете, които според мен са много важни.
На първо място, със законопроекта се предвижда изключването на медицинските изделия от текстовете на закона. Ако приемем факта, че медицинските изделия не са лекарствени продукти, редно е те да бъдат дефинирани като помощни технически средства, тоест става въпрос за медицинските изделия, активните имплантируеми медицински изделия, медицинските уреди за инвитро диагностика. Според мен е необходима регулация и тя вероятно ще бъде извършена с подзаконови актове, каквито са Наредба № 15 на Министерството на здравеопазването, която е подготвена във връзка с приложението на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и Наредба № 1 и Наредба № 2 на Министерството на труда и социалната политика по приложението на Закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Знаете, че във фонд "Рехабилитация и социална интеграция", в тази зала е гласуван Законът за държавният бюджет, са предвидени средства общо на стойност 11 млн. лв. и това говори, че тези средства са крайно недостатъчни за всички тези помощни, технически средства.
Мисля, че всички тези въпроси изискват конкретна регулация и те вероятно ще бъдат направени, за да може без проблеми да се прилагат тези закони.
Вторият въпрос, на които искам да спра вашето внимание, е § 32, който предвижда промени в Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите. По същество този текст връща дискусията по един основен, принципен въпрос, известен в нашето общество като въпроса "за" или "против" собствеността на аптеки от хора, които нямат образование "магистър-фармацевт", "за" или "против" веригите от аптеки.
Винаги дискусията по този проблем в обществото е поляризирана. От една страна, всички физически и юридически лица са равнопоставени по Конституция и образователният ценз не може да бъде средство за монопол при реализирането на предприемачески идеи.
Така че според мен не е особено точно да се третира въпросът за собствеността, а трябва да се държи сметка за управлението. Другият тип аргументи е само магистър-фармацевти, регистрирани като еднолични търговци, да получават лиценз за откриване на аптека. Този принцип, с едно изключение - Англия и отчасти Белгия, е залегнал в законодателството на повечето европейски страни. Магистър-фармацевтът е пряк, равнопоставен участник, съпричастен и отговорен към цялостния лечебен процес и в този смисъл той професионално и на високо ниво трябва да опосредства взаимоотношенията между лекаря и болния пациент. В това си качество той е уникален и се различава по един категоричен начин от всички други свободни играчи на пазара.
От друга страна, известно е, че магистър-фармацевтът трябва да опосредства взаимоотношенията между лекаря и болния пациент. Лекарствата не са обикновена стока и тук се намесва и третият компонент от фармацевтичния пазар, а именно пациентът. Защитата на тяхното здраве е в контекста на запазването на обществения интерес. В този смисъл много внимателно и отговорно трябва да се процедира при вземането на това важно решение и аз съм убеден, че Народното събрание и Комисията по здравеопазването ще намери най-точните текстове, за да бъдат защитените интересите на всички участници на фармацевтичния пазар по един балансиран начин.
Останалите текстове мисля, че решават въпросите по един сравнително добър начин и аз не мисля да се спирам на тях. Показателно за този законопроект е, че той беше подкрепен в Комисията по здравеопазването от всички 15 души, присъстващи на заседанието. Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект и аз приканвам всички колеги да подкрепим този проект и на второ четене да работим по усъвършенстването на тези малки, според мен, възможно решими в законопроекта проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Има думата народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Народните представители от 27.многомандатен избирателен район - Стара Загора, получихме становището на регионалната фармацевтична колегия, която също застава зад досега съществуващите основни принципни положения в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина - право да откриват аптеки да имат само правоспособни магистър-фармацевти. Това означава един магистър-фармацевт да може да притежава само една аптека, тоест да няма вериги от аптеки, в лечебните заведения да не могат да се разкриват аптеки, които да обслужват гражданите.
В представения законопроект, който ние днес разглеждаме, като че ли аз не виждам по тези теми да има нещо противно на положението в сега съществуващия закон.
Същевременно обаче има наистина един текст, за който говори и народния представител Борислав Китов, който не може да не тревожи всеки народен представител. Защото в Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите се предвижда една много решителна, и то негативна промяна, и то, забележете, вместо да се затяга режимът - нещо, което би било полезно за нашето общество, защото е известно, че в България през последните години се увеличи броят на лицата, които употребяват наркотици, увеличи се търговията с наркотици по най-различни причини и като резултат на една световна тенденция, аз няма да се спирам на този въпрос, не мога да приема едно разширяване и даване възможност на по-голям брой лица да се занимават с търговия с наркотици. И затова не мога да подкрепя и законопроекта.
За разлика от досегашния текст на чл. 34 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в който изрично е казано: "лицензиите се издават на едноличен търговец с висше фармацевтично образование или на юридическо лице", сега се предлага "лицензиите по чл. 32 и 33 да се издават на магистър-фармацевт, на едноличен търговец или на юридическо лице". Тоест общото изискване в досегашния текст едноличният търговец да е лице с висше фармацевтично образование сега се разделя на две лица - на магистър-фармацевт и на едноличен търговец. Излиза, че всеки едноличен търговец, макар по-долу в текста да е казано, че тази дейност ще се извърши под ръководството на магистър-фармацевт, който ще отговаря за изпълнението, може да се занимава с търговия на наркотични вещества. И да си призная, ако в мотивите на законопроекта бяха изложени съображения защо това се предлага, и то убедителни съображения, може би всеки един от нас, включително и аз бихме могли в някаква степен да бъдем убедени, че се предлага нещо добро. Но на мен не може да не ми прави впечатление, че в мотивите към законопроекта, за съжаление подписани от министър-председателя, както и в самия законопроект, се прави един опит направо да бъдат подведени народните представители.
Аз ще си позволя да прочета какви са мотивите в тази т. 8:
"8. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е предвидено изменение в чл. 34 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, която произтича от необходимостта да се уеднаквят режимите, свързани с издаването на разрешение за откриване на аптека по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и получаването впоследствие на лицензия за търговия на дребно с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите."
Ами, това просто не е така! Не само че не се уеднаквява режимът, а напротив, той в момента е уеднаквен, а се предлага съвсем различен режим по отношение на наркотиците. Защото по отношение на аптеките, по отношение на общия режим, който е регламентиран в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, в текстовете на неговите членове 66 и 68, където са изискванията - "право да получи разрешение за откриване на аптека има магистър-фармацевт", там промяна няма. Няма никакви разширения и други възможности, други лица да откриват аптеки.
Изведнъж в Закона за търговията с наркотични вещества ще добавя още един такъв правен субект - всеки едноличен търговец. И се казва, че това се прави, за да се уеднаквят двата режима.


Не е вярно! Остава си режимът, за щастие, бих казал, който в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, този ограничителен режим, режимът, който при проверката, която ние направихме при разискванията в предишното Народно събрание, съществува във всички, без изключение, или по-точно с изключение на Англия, тук вече беше казано, и частично в още една страна, във всички страни-членки на Европейския съюз, изведнъж именно по отношение на тези вещества, за които цялото общество трябва да сме особено чувствителни - наркотиците, този режим се разширява!
Ето защо аз не мога да приема нито мотивите към законопроекта, които просто са подвеждащи, нито този текст в законопроекта, който според мен дава един негативен отпечатък върху целия законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, колеги, имате думата.
Има думата господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. По същество аз смятам, че предложеният законопроект е всъщност един опит за пренебрегване на Правилника на Народното събрание. Защото как може със законопроект, който се отнася за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, да се внася едно качествено предложение и то без да е минало на първо четене, в съвсем друг закон - Закона за наркотичните вещества и прекурсорите?
В доказателство на своите думи искам да ви прочета становището на Съюза на фармацевтите: "Тревога предизвиква промяната в разрешителния режим - предмет на друг закон, не по-малко значим. Всяко юридическо и физическо лице да получи лиценз за търговия с наркотични препарати. Така всеки наркодилър ще се опита да получи този лиценз."
Ето това е една друга манипулация с Правилника на Народното събрание.
Аз предлагам вносителите да предложат съответните промени в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. Да се спази правилникът. Всичко да мине на първо четене и след това да правим промени в закона. Защото това е просто един опит да се легализира търговията с дрога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният от Министерския съвет законопроект мисля, че на всички в залата е ясно, че е една необходимост във връзка със съгласуването с европейското законодателство.
Аз няма да говоря за това. От всички парламентарни групи в Комисията по здравеопазване се съгласихме и именно заради това законопроектът беше приет единодушно, без "против" и "въздържали се".
Сега тук се говорят и на практика се обсъждат два текста в законопроекта, което е естествено, че единият от тях и това е отнасящият се до чл. 34 е достатъчно при второ четене да бъде: "лицензиите по чл. 32 и 33 се издават на магистър-фармацевт." И с това нещо се приключва. Нямаме никакви проблеми с приемането на законопроекта на първо четене, който всички единодушно оценяват като добър.
Обаче тук има два проблема, за които се води дискусия. И ние смятаме, че нито Министерският съвет, нито министерството манипулира някой, нито се отнася до друг законопроект. Както беше казано от един от изказалите се преди мен, че това е прието най-напред във Великобритания, а след това срамежливо беше добавено, че е прието и в още една страна от Европейския съюз, става дума за вериги от аптеки.
И аз питам, нима във Великобритания поддържат наркодилърите? Това са просто смешни твърдения. Тук става въпрос за принципна позиция, където има натиск, има натиск от една и от друга страна. От една страна, има натиск да се приемат веригите аптеки. Да, разбира се, че има такъв натиск.
От друга страна, е натискът да се приеме аптекар-аптека. Това е натиск от Съюза на фармацевтите и неговите подразделения в страната.
Според мен задачата е и в обществото чрез един дебат, а и в пленарната зала да се прецени доколко единият или другият натиск ще бъде в интерес на цялото общество. И тогава да приемем определено становище. Да приемем, че лиценз ще се издава така, че да дава възможност за вериги от аптеки, което има и своите предимства, и своите недостатъци. Или това да бъдат аптекар-аптека, което също има своите предимства, има и своите недостатъци. Просто предстои един дебат за това нещо. И това в никакъв случай не уронва възможностите на този законопроект и нуждата от него.
Втората точка, по която стана въпрос, че е спорна, е за така наречените "търговци на едро" и "дистрибутори". Евентуално на второ четене аз ще представя една справка, която показва как този процес се е развивал в страните от бившия социалистически лагер. Той се е развивал от съответно от търговци на едро - 150-160 на брой, които съответно отиват някъде от порядъка на 6 до 10 на брой, затова защото се оказва, че това е нормалната норма. Това налага животът съответно и в европейските страни.
А ние с фалшиви законови норми, така да се каже, се мъчим да поддържаме едно ненормално ниво на тези търговци на едро, да не говорим тук, че има неяснота какво е търговец на едро и какво е дистрибутор, и на всичко отгоре да плачем за това, че виждате ли, тях нямало да ги има утре благодарение на промените в този закон. Но и това е въпрос също на обсъждане на определен член от закона.
Имайки предвид всичко това, което казах, и е сигурно, че дискусията по тези два спорни момента ще продължи, аз поддържам внесения от Министерския съвет законопроект като абсолютно необходим, като съгласуващ нашето законодателство с европейските норми. Предлагам и на уважаваемите народни представители да гласуват за него, за неговото приемане на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата господин Борислав Китов.
Заповядайте, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Въпрос на политическа воля е, която трябва да бъде казана ясно по отношение на дилемата, която поставяте. Не бива да се криете с фрази като: "Да, това изисква да се уеднаквят системите. Да, ние сме за веригите аптеки. Да, ние сме за това всеки да може да открие аптека."
С второто, аз съм съгласен, че са много и по света са ги намалили, но на пазарен принцип, а не с рязко законово поставяне натясно чрез закона. Това е проблемът, това е разликата.
Аз съм съгласен с вас, ясно кажете от трибуната, че политическата воля на Национално движение Симеон Втори е за вериги от аптеки и да може всеки да си открива аптека. О'кей, това е чистата и ясна позиция. Но не бива да се крием, че да се уеднаквят искал Европейският съюз и така, и така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Йордан Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Щерев, Вие защитавате един законопроект, а всъщност изхождате от неща, които ги няма в него. Дали това не е една по-далечна цел, която ще се реализира между първо и второ четене? Къде в този законопроект има отношение към веригите аптеки? Вие започвате с това, че имало натиск в едната посока, в другата посока. Може би има такъв натиск, аз не зная това, но в законопроекта никъде не е казано, че се изоставя принципът на сега действащия Закон за лекарствата, че аптека може да се открива само от магистър-фармацевт, оттам, че един магистър-фармацевт може да има само една аптека и това вече изключва, като логична последица, съществуването на вериги от аптеки. Тоест, Вие говорите върху законопроект, който не е внесен в Народното събрание. По същия начин стоят нещата с прословутия чл. 34. Аз оставам с впечатление, че и Вие, и за съжаление комисията, която ръководите, като че ли не разглеждате достатъчно задълбочено важни законопроекти, които минават през вашата комисия. Във Вашия доклад аз никъде не видях във вашата комисия да е разискван проблемът на чл. 34 и комисията да е взела решение, че наистина ще отпаднат тези текстове за едноличния търговец и ще си остане текстът, който и сега съществува. А Вие ставате да защитавате с такива аргументи и искате да подкрепим този законопроект, като сам по този начин признавате, че не е добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За дуплика - д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Соколов, чл. 34, който, естествено, сме обсъждали в комисията, ясно поддържа веригите от аптеки. То е ясно и това нещо се вижда. Понеже се оспорва това нещо и понеже се спори, понеже се привеждат различни доказателства и принципи, които Съюзът на фармацевтите защитава, аз просто казвам, че тази дискусия ще продължи.
От друга страна, когато четем чл. 34 и когато говорите, че наркодилъри и т.н. ще получат лиценз, не четете члена докрай, а той е: "Лицензиите по чл. 32 и 33 се издават на магистър-фармацевт, на едноличен търговец и юридическо лице при условие, че дейностите с наркотични вещества от приложение 2 и 3 и техните препарати се извършва под ръководството на магистър-фармацевт, който носи отговорност за изпълнение на мерките, предвидени в закона и лицензията. Става въпрос за едно заимстване от друго законодателство в чужбина, което дава възможност наистина да има "вериги от аптеки".
Да, това стои на дневен ред, това сме го обсъждали в комисията и това нещо е прието от комисията. Но аз съм абсолютно сигурен, че дискусията продължава по-нататък. И както виждате от тези възражения, които бяха направени тук преди малко, а ще последват и други, в обществото ще има такава дискусия - дали трябва да има аптекар - аптека, защото тезата, която се защитава, че виждате ли аптекар - аптека би трябвало да се въведе и по този начин ще има и строг контрол върху наркотичните вещества, може да бъде обсъждана с всичките плюсове и всичките минуси за това. Затова, защото ако се възприеме такава теза, аз веднага ще ви кажа контратеза на това, че в редица населени места ще останат без аптеки. Аз съм далеч от мисълта, че вие искате това. Разбира се, че не го искате и това нещо ще бъде дискутирано и ще трябва да се преценят какви са ползите за обществото като цяло. Именно тогава ще се наложи волята на народните представители да приемат един или друг вариант на чл. 34. Не виждам никакво противоречие.
И отново бих поискал волята на народните представители да подкрепят законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че и при сега действащия закон съществуват така наречените вериги от аптеки по простата причина, че те сключват договор с магистър-фармацевта за управление и наем. И по този начин е възможно. Изрично е записано в закона, че не би трябвало да се случва, но с този договор за управление и наем се прескача и се намира вратичката.
Тази дискусия по отношение на чл. 32 и 34 вече сме я водили. Искам да ви обърна внимание на следното. Мисля, че тук настъпва едно объркване по отношение на лиценза за дейност и лиценза за собственост. Лицензът за дейност се издава на магистър-фармацевт и той, изрично е записано в закона, че носи отговорност. Надявам се, че вие не искате да допуснете, че собственикът на аптеката ще принуждава по някакъв начин магистър-фармацевта да действа противозаконно. Защото дори и това да е така, макар и на мен да ми звучи абсурдно, то евентуално при такива нарушения магистър-фармацевтът губи своята лицензия оттам нататък и цялата аптека, макар да има лиценз за собственост, тя не може да извършва дейности в рамките на този закон. Така че, моля ви, не правете това объркване и нека да не правим излишна дискусия.
Затова апелирам към това да се чете много прецизно предложеният законопроект и съответно да бъде подкрепен. Ако текстът изисква допълнително уточняване, това може да стане между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на д р Първанова.
Има ли други желаещи? Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаема госпожо Първанова! Така е, в предишния закон ние разделяме нещата - собствеността си е собственост, а лицензът се издава за дейност. На кого се издава лицензът? - Безспорно на човека, който има такава квалификация, това е фармацевт. Точка по въпроса. Тук няма нужда от спекулация, вериги пак ще има. И в момента има вериги. Аз ще ви дам пример. Аз купувам десет помещения за аптеки, наемам десет фармацевти и аз притежавам верига. Тоест, ние не сме против веригите в този вид. Въпросът обаче е за отговорността кой извършва дейността вътре в тези аптеки.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВ (НДСВ, от място): То е записано.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Точно така.
Само че точно в този чл. 32, за който става въпрос, става дума, че сега едноличният търговец или юридическото лице ще има възможност да получава лиценза, така пише в законопроекта. А отговорността ще я носи фармацевтът, който изпълнява длъжността. При аптеките, които са без наркотични вещества, е ясно. При аптеките, които са с наркотични вещества, режимът става по-лек. Това не е възможно.
Но каква е целта на този законопроект? Аз сега в хода на разискванията връщам лентата назад и ще нарека нещата с истинските им имена. Става дума за възможността същите тези, които искате да изтикате като първи и единствени в България големи търговци на едро, те са известни - "Търговска лига", "Калиман", варненската фирма и още 3-4, не повече, същите те да направят и веригите аптеки; да подкрепите и общинските аптеки, които като вериги ги подкрепи Конституционният съд. По този начин вие ще издадете не на фармацевта, който управлява част от аптеките на "Търговска лига", а на фирмата "Търговска лига" ще дадете лиценз да продава наркотични вещества. Ето тук е нарушението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д р Игнатов.
Половин час почивка. Дискусията продължава след почивката. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа с дискусията по първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 11 февруари 2002 г.
Господин Янаки Стоилов е следващият народен представител, който желае да вземе думата. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Накратко искам да споделя своето мнение по обсъждания законопроект и в началото да се съглася с изказаните становища както на комисиите, така и в редица от изказванията, че голяма част от измененията в законопроекта се отнасят до неговото синхронизиране с правото на Европейския съюз, така че те са и необходими, и съобразени с тези изисквания.
Преди да споделя своето мнение само по два въпроса, които бяха предмет на дискусията, искам да припомня историята на този закон, който в момента се променя. В миналия парламент ние оспорвахме редица от сегашните разпоредби, особено изключването на общините от възможността да поддържат вериги от аптеки. В резултат на оспорване до Конституционния съд, частично тази разпоредба беше смекчена и се даде възможност на общините, освен в крайните случаи, които самият закон допускаше, там, където няма други аптеки, да поддържат такава дейност. С това искам да кажа, че едва ли трябва да се абсолютизира въпросът с веригите от аптеки.
И така, преминавам към този, намерил място в Преходните и заключителните разпоредби, но всъщност един от ключовите въпроси на обсъжданите изменения. За мен по-същественото ограничение, което не е прокарано, е в това производителите и търговците на едро да не могат да разкриват вериги от аптеки, т.е. да се занимават с масовата търговия, с търговия на дребно с лекарства. Тук някой от предишните оратори възрази в стремежа за защита на законопроекта, че и сега на практика законът се заобикаля, тъй като търговците на едро финансират фармацевти при наемането на помещения, при развиването на дейността. Но искам да отбележа, че според принципите на българското право се санкционират не само сделките, които са в нарушение на закона, но и сделките, които заобикалят закона. А в много случаи това заобикаляне може да бъде установено и въпрос на една непрецизна практика и недостатъчен контрол е, а не толкова на разпоредбите на закона, че практиката не е приведена в съответствие с него.
Аз нямах възможност да участвам в специализираната дискусия, която се проведе и затова тук използвам случая не толкова от правно-технически съображения, колкото по същество също да обърна внимание върху чл. 34 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Възможно е с Преходните и заключителните разпоредби такава промяна да бъде въведена. Въпросът е обаче дали тя е целесъобразна и, на второ място, дали е достатъчна.
Според мен общата възможност, която се дава освен на магистър-фармацевти, на еднолични търговци и на всякакви юридически лица, макар и при определени условия тези дейности да се извършват под ръководството на магистър-фармацевти, е неприемлива в този момент, тъй като тя създава възможност за налагане на монополни интереси именно от тези, които имат и по-големите икономически възможности, които са се специализирали в другите основни сектори, свързани с лекарствената политика, да налагат изцяло тези свои интереси или в преобладаваща степен и върху пазара на дребно за лекарства и по този начин в още по-голяма зависимост да бъдат поставени лицата, които професионално извършват снабдяването с лекарства и тяхното изпълнение, а именно магистър-фармацевтите.
В същото време никъде в закона не се прави опит сегашният режим да се либерализира като се дадат по-големи възможности на общините да провеждат определена социална политика, включително чрез поддържане на вериги от аптеки особено в населени места, където тези дейности не са привлекателни. И проблемът идва още от едно място - че в сегашния Рамков договор съществуват такива ограничения и на редица места подобни аптеки имат затруднения да сключват договори и да могат да участват в тази дейност.
Затова смятам, че този въпрос остава дискусионен и както беше обърнато внимание, не е достатъчно той да бъде бегло засегнат само в Преходните разпоредби по две причини: първо, това не е някаква временна ситуация, която трябва да бъде решена с Преходните разпоредби. Това е промяна в един принцип. Освен това се поставя въпросът логично ли е да се либерализира режимът по отношение на наркотичните препарати, а да остава сегашният режим по отношение на лекарствените средства, ако това не е някакъв пропуск. Защото, оказва се, че ограничението в режима, ако буквално се тълкуват разпоредбите, ще продължи да действа по отношение на другите лекарства, а за тези, които съдържат наркотични вещества, ще могат да се получават лицензии и от еднолични търговци и юридически лица.
Ако идеята е това да се отнася за всички лекарствени продукти, тогава този въпрос трябва да намери място в основната част на законопроекта, а не само в Преходните разпоредби, които променят Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тук ни беше казано, че тази дискусия ще продължи и тя наистина ще продължи. Но така или иначе пред нас вече е поднесено едно решение, което на този етап ангажира изпълнителната власт, без обаче аргументите за него да са достатъчни, за да възприемем това, което се предлага.
Мисля, че не трябва да остават за нас скрити нещата, тъй като в момента се очертават различни интереси. Една група са интересите на фармацевтите. Друга група са интересите на търговците на едро, а част от търговците на едро имат голямо влияние върху политиката на НДСВ и всъщност този законопроект реализира тези интереси. Доколко това е съзнавано от представители на мнозинството, вече е отделен въпрос, но факт е, че тези два интереса, а се появяват и други - аз засегнах и интересите на общините от гледна точка на техните социални дейности, трябва да бъдат преценени. И тъй като в предишните парламенти ние сме се стремили да отстояваме принципна позиция, смятам, че затова и нашето отношение към поне цитираните дотук изменения, трябва да бъде по-скоро на въздържане, защото ние имахме критични бележки и към основния законопроект. Ясно е, че СДС в момента изразиха тези свои критични бележки. Управляващите днес са ангажирани с този проект, но мисля, че в него трябва да се намерят по-добре балансите на всички тези интереси.
И още един, последен въпрос, който смятам за важен. Той е свързан и с дискусията, която водихме по обсъждания вот на недоверие към правителството за лекарствената политика. Смятам, че тук е моментът да обсъдим въпроса, който е намерил отражение в § 27. Поставям го, защото той е принципен, не просто един от множеството въпроси около ценовата политика.
Има основание да се обсъди един по-категоричен текст, а именно, че Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването със съответната наредба да определя правила и нормативи за образуване на фиксирани цени на лекарства по лекарско предписание. Смятам, че по този начин могат да се защитят по-добре интересите на потребителите на лекарства, а и по-ефективно ще се упражнява контролът от страна на държавата, тъй като няма да могат да се заобикалят данъчните задължения, по-ясно ще бъде начисляването на данъка върху добавената стойност и по този начин ние бихме могли да намерим аргументи в практиката на част от европейските страни в областта на ценовата политика по отношение на лекарствата.
Смятам, че в законопроекта е намерен един компромис за това как може да се съчетава лечебната дейност с разкриването на аптеки. Мисля, че не трябва да се затрудняват гражданите. От досегашния текст аз разбирам, че няма пречка да се откриват аптеки в заведения за доболнична помощ, каквато практика съществуваше и преди, а ограничението се отнася за лечебните заведения за болнична помощ и другите специализирани лечебни заведения, които се отнасят към тази категория.
Това смятам, че са проблемите, които ще продължат да ни занимават и между двете четения и смятам, че те са най-съществените и на тях трябва да им бъде отделено още значително внимание и може би някои от разрешенията критично да бъдат преоценени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика думата има д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин Стоилов!
От дума на дума - като казахте за общините, да, значи вътрешно аз се съгласих с решението на Конституционния съд, което даде право частично на тези общини да имат аптеки с оглед точно на провеждането на такава социална политика, което е съществувало в България. Общинските аптеки не са открити от сегашното общество. Преди 9 септември в България е имало общински аптеки, обаче, забележете - те точно са провеждали социалната политика като цените на лекарствата там са били по-евтини. Вижте в София, вижте в "Софийски аптеки". В "Софийски аптеки" цените са по-високи, отколкото в частните аптеки на едноличните аптекари. Защо е това? Защото, просто те са печеливши, защото са най-големите.
Ето, вижте как една идея, която я възприемаме като европейци - за солидарност на хората и за взаимопомощ, как може да бъде изкривена. И сега единственият начин за оправяне на това не е в закона да забраним на общините, а ако сме истински демократична държава, на следващите местни избори всеки да мисли какъв кмет избира и той какви привилегии ще даде на своите съграждани именно чрез общинските аптеки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на доктор Игнатов.
За дуплика, заповядайте, господин Стоилов. (Шум и реплики в залата.)
Много моля народните представители да заемат своите места! Моля ви за тишина, уважаеми колеги, моля ви!
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Игнатов, в това, което казахте, аз не намерих различие в становищата, тъй като именно посочих, че по-големи възможности трябва да се дадат, включително чрез закона, за общините да провеждат такава дейност. Вие не отрекохте това нещо.
Сигурно искате да кажете, че политиката на столичния кмет в това отношение не е достатъчно сполучлива или преследва други интереси, а не тези - за по-доброто снабдяване на населението с лекарства. Аз няма да оспорвам тази теза и затова смятам, че трябва към всяка една от властите да се отправят съответните претенции: към закона - да създаде необходимите условия; към тези, от които зависи неговата реализация - да го използват по предназначението и да се преценяват какви са реалните резултати.
Мога да продължа в рамките на тази дуплика разсъжденията за това какво стана, тъй като мога да дам и други примери, които се отнасят не само към общинската, но и към държавната политика за това как бяха приватизирани преди няколко години аптечните управления в редица общини.
Мисля, че тази дискусия е хубаво да я водите в собствените си среди, тъй като тогава наистина станаха много неща, които вместо да подобрят ситуацията, я влошиха или пък дадоха възможност само на тесен кръг от хора да задоволят своите интереси. И това се отнася за редица областни градове, в които се извърши подобна приватизация, така че използвам случая да ви покажа, че темата е по-широка и тя далеч не засяга само столичната община. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи, уважаеми народни представители, които да желаят да вземат участие в дискусията?
Д-р Кацаров, имате думата за изказване.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър на здравеопазването! Чух преди малко наши колеги от ляво и от центъра да говорят за интереси - за интереси на големи фармацевти, за интереси на дребни фармацевти... Не интересите на една или друга група хора трябва да ни водят тогава, когато искаме да вземем правилното решение като народни представители и като Народно събрание. Не интересите, а принципите!
И тъкмо заради принципите аз няма да подкрепя този законопроект. Сега ще изложа един по един мотивите си за това.
Някои от преждеговорившите разделиха законопроекта на две части - на текстове, необходими, за да бъде синхронизирано законодателството с това на Европейския съюз - текстове, и идея, която очевидно всички подкрепят.
Аз няма да подкрепя този законопроект, защото дори и тези текстове не са разписани така, както трябва, и трябва да бъдат поправени.
Най-важният от тях - текстът за data еxclusivity, не е разписан така, както трябва, и трябва да бъде поправен. Това, обаче е по-малкият проблем.
Не мога да приема подобен начин на мислене, който беше изложен преди малко от председателя на Комисията по здравеопазване - господин Щерев. Той, видите ли, e преценил колко трябва да бъдат търговците на едро в България. Той е преценил и решил, че те трябва да бъдат 5-6 или 10, а не 400.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Това е начин на мислене, характерен за едно друго време - за времето, когато икономиката се планираше; за времето, когато властта определяше кой с какво ще се занимава. Това в никакъв случай не е начин на мислене, който да води до стимулиране на свободната конкуренция и на свободния пазар - нещо, в което всички ние се кълнем тук, в тази зала.
Не мога да приема подобен принцип, с който законът ще определи кои да бъдат... С този закон, уважаеми колеги, 400 фирми - търговци на едро с лекарства, които в момента имат частични лицензии, ще прекратят своята дейност в рамките на следващите година - година и половина, максимум две, в зависимост от това кога са получили лицензиите. Повтарям - 400 фирми - търговци на едро, ще прекратят своята дейност. С поправката, която приемате вие ще ликвидирате бизнеса на 400 търговци на едро. И те не са сами в тези фирми.
Не мога да приема подобен подход и по чисто юридическа причина, защото тогава, когато въвеждаме лицензионен режим - има Закон за административните актове и той казва, че лицензионният режим трябва да бъде въведен със закон и в закона трябва да бъде описано какви са условията за издаване на лицензия, какви са основанията за отказ от издаване на лицензия, пред кого може да се обжалва и какви са сроковете за това нещо. Някой да вижда в законопроекта подобни текстове? Няма! Няма, тук пише: министърът на здравеопазването издава наредба, която може да се променя всеки месец, ако иска, да създава нови условия, да прекратява стари условия и т.н., и т.н.

Аз не мога да приема това, което се прави с поправката в Закона за контрол върху наркотичните вещества - това, че всеки човек може да извършва търговия с наркотични вещества. То е пряко свързано и със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. То отваря врата, която досега беше затворена. Това беше единствената спирачка пред веригите от аптеки, които тук всички негласно споменаха, че съществуват, което е факт. Но тези вериги от аптеки не могат да търгуват с наркотични вещества в своите аптеки, независимо, че са създадени, независимо, че в Закона за лекарствата досега има врата, която им позволява да съществуват. Проблемът действително не е чак толкова дали да има вериги от аптеки или не. Проблемът е в това, че търговци на едро отварят вериги от аптеки. Проблемът е в това, че производители на лекарства се занимават с търговия на едро. Това е страшното. Защото когато търговецът на едро монополизира и търговията на дребно, ще видите какво ще стане с цените на лекарствата.
Аз няма да подкрепя този закон, защото той е далеч от истинските проблеми на лекарствената политика, ако изобщо може да се каже, че в момента страната ни има лекарствена политика. Този законопроект няма да реши проблема с частично безплатните и частично платени лекарства. Той няма да реши проблема на болните, на стотиците хиляди болни, над които издевателстват, като ги карат да си вадят нови протоколи за болести, които имат десетки години и са се лекували по този начин за същите заболявания, или да ги карат да вадят такива протоколи само от университетските болници. Той няма да реши проблемите на лекарите, на които Националната здравноосигурителна каса в момента през 14 дни, през две седмици изпраща нови списъци с лекарства, нови начини на ценообразуване, на доплащане от страна на Касата, нови начини на изписване на тези лекарства.
Този законопроект няма да реши един друг истински проблем в момента - че в болничната помощ има натрупан дефицит в момента от 70 млн. лв. Той няма да реши проблема на Националната здравноосигурителна каса за това, че парите за лекарства ще свършат на 1 август. Ето, заявявам ви го от тази трибуна: на 1 август Националната здравноосигурителна каса ще изчерпа бюджета си за лекарства. Това са истинските проблеми в момента на лекарствената политика в България. Това са истинските проблеми! В този законопроект ние нямаме отговори на тях.
Той няма да промени сегашната ситуация, в която Министерството на здравеопазването се е превърнало в една тържилница, с непрекъснати търгове, с обжалвания и по този начин създаване на дефицити, какъвто е случаят с ваксините, с някои онкологични препарати. Да, в момента са обжалвани търгове. Няма лекарства на пазара. Това са истинските проблеми на лекарствената политика. Тук отговор на тези въпроси няма. Тук има палиативни мерки, дори ненаписани както трябва. Трябва да се поправят на второ четене, за да се синхронизират със законодателството.
Но въпросите продължават. И този въпрос, който ви казах - за Националната здравноосигурителна каса и за нейния бюджет, ще дойде тук, при нас. Защото, уважаеми колеги, аз ви предупреждавах, а и мои колеги, когато приемахме бюджета на Националната здравноосигурителна каса - предупреждавах ви, че парите няма да стигнат. Тогава, когато поискахме вот на недоверие от правителството заради облагането на лекарства с данък добавена стойност, ви предупреждавахме оттук, че хаосът няма да свърши с издаването на наредба от Министерството на здравеопазването, че последиците са дълготрайни и един от проблемите ще възникне с Националната здравноосигурителна каса. Ето сега ви казвам: този проблем е налице. След месец и половина там няма да има пари за лекарства. Хората ще искат отговор на този въпрос, а не на въпроса дали нашето законодателство е синхронизирано с Европейския съюз и дали ще затворим главата за преговори.
Ето затова аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, д-р Кацаров.
Доктор Щерев има думата за първа реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Този законопроект няма да разреши проблемите на Вашата партия, проблемите, които вие имате. Когато се поставя един законопроект или въпрос на здравеопазването тук, в Народното събрание, единственото нещо, господин Кацаров, което можете да направите, е да политизирате този въпрос. Защото именно демагогията е вашата сила - да говорите и да въртите нещата не в тяхната истинска цялост, а да говорите нещо, което е около проблема. Никой тук не е казал, че трябва да намалим дистрибуторите и търговците на едро със законова мярка и да кажем, че ще има 10 души. Не, такова нещо няма. Има съвсем друго нещо. В страните, които отиват към пазарна икономика, постепенно животът налага от 150-200 търговци на едро да станат от 10 до 15 търговци на едро, а в някои страни - не повече от 6. Разбира се, че за това нещо би трябвало да има законова регулация. Вашата партия е по тези далавери, които се правят с принципи, защото Вие говорите само за принципи. Ако говорим за принципи, както намекна господин Стоилов, Вие въобще нямаше да станете и да говорите от тази трибуна. Но ние не говорим за принципи въобще.
В Народното събрание и в един законопроект се говори за интереси, но интереси на широки слоеве от населението, ако е възможно - на цялото население в нашата страна, интереси, които да могат да бъдат балансирани. Това е законопроектът, това е законът, който ще се изпълнява, защото един закон, който е против интересите на цялото население, не живее, не работи, не се изпълнява. Именно затова един законопроект, а после - един закон, е добър тогава, когато се изпълнява, когато вече наложени отношения в обществото ги облича в законова форма.
Отново ще Ви кажа, че аз искам да изразя възмущението си от това, че Вие наистина не говорите по същество никога в тази зала, а само демагогствате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика - д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров, моята реплика към Вашето изказване по същество е в два пункта.
На първо място искам да попитам тук, пред цялата парламентарна зала, кога сте искрен - когато в комисията подкрепихте закона или сега, когато казвате, че няма да го подкрепите?
На второ място искам да Ви припомня текстовете от Закона за наркотиците и наркотичните вещества, където Вие много добре знаете, че има текст, в който е казано, че за да се кандидатства за лицензия за търговия с наркотични вещества, е необходимо да се изпълни условието по чл. 68 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина. Прекрасно знаете това, защото най-вероятно сте участвали в изработването на подзаконовия нормативен акт, където е казано, че за да кандидатстваш за такава лицензия, е необходимо да отговаряш на условията по чл. 68 от Закона за аптеките.
Другото, което искам да Ви кажа и което съм абсолютно сигурен, че го знаете и се учудвам защо се изказвате по този начин, е, че става въпрос за синхронизирането на единия с другия закон по отношение на лицензирането. По чл. 68 от Закона за аптеките лицензията се дава на магистър-фармацевт, който може да бъде едноличен търговец, но може да бъде и физическо лице. Вие знаете от кого беше предложен този текст в Тридесет и осмото Народно събрание. Не искам тук да Ви го припомням. Освен това, за да бъде синхронизиран текстът в Закона за наркотиците и наркотичните вещества с този текст, е необходимо да се добави "и физически лица", защото разбирате абсурда, че трябва наново да се регистрираш като едноличен търговец. Когато става въпрос за регистрация като ООД, вероятно се сещате, че става въпрос за лечебни заведения за болнична помощ, защото медицинският директор е този, който упълномощава съответния магистър-фармацевт в болничната аптека да извършва тази дейност с наркотичните вещества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кацаров, заповядайте за дуплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми д-р Щерев, аз не разбрах Вашата реплика, простете ми.
Що се отнася до нападките към моята партия, аз се гордея с моята партия, уверявам Ви. Не знам Вие от коя партия сте, защото Вие сте минали и през Социалистическата партия, и през Обединените демократични сили, сега сте в НДСВ, утре може да сте в някоя друга. Така че не бих могъл да кажа нищо по тоя повод за Вас. Моята партия няма проблеми, в моята партия няма конфликти. Моята партия се готви отново да дойде на власт, уверявам Ви в това. (Весело оживление в КБ. Реплики.)
Уважаеми д-р Хасан Адемов! Прекрасно познавам и двата законопроекта, както прекрасно знам, че болничните аптеки имат съвсем друг режим. Така че абсолютно неуместно е да бъдат споменавани като аргумент в защита на въпросния параграф. Абсолютно неуместно е! Но надявам се, предполагам, или поне досега предполагах, от Вашето изказване започвам да се колебая, но предполагах, че знаете, че всъщност единствената спирачка до този момент беше точно чл. 32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества. Некоректно е да се поставя въпросът за синхронизация, защото трябва първо да ми кажете кой изисква тази синхронизация. Това са две отделни лицензии. И докато този Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина има нужда да се синхронизира с европейското законодателство, Законът за контрол върху наркотичните вещества е синхронизиран с конвенциите на Организацията на Обединените нации. Той не е закон, подлежащ на контрол от Европейския съюз. Това са конвенции, които важат не само за Европейския съюз, а за целия свят. И това са две различни лицензии.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Трябва да ги синхронизираме.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не мога да приема подобен аргумент, че ние трябва да ги синхронизираме. Защо? Напротив, съвсем логично е режимът за разрешение на дейности с наркотици да бъде по-тежък от който и да било друг режим, не само лекарствен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Изказвания по законопроекта на първо четене?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР ТЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз с интерес следях дискусията, за която сърдечно благодаря предвид изразените опасения, меко казано.
В частта "търговци на едро". Има Европейска директива, която ясно и точно посочва тази категория лица. Това е Европейска директива 92/25, директива, която бе използвана при сваляне на частичния лиценз. Нещо повече, направената справка показа, че частичен лиценз де факто и де юре не съществува в други страни.
Що се касае до предложението за промяна в Закона за наркотиците. Предложението идва не във връзка с дейността на веригите. Предложението идва във връзка с невъзможността да бъде даден такъв лиценз на болничните и диспансерни аптеки.
Второто нещо, на което бих искал да обърна внимание. Лицензът за наркотици е вторичен и несериозно е да се говори, че лицензът сваля изискванията съобразно първия лиценз, който се дава за дейност.
Аз смятам, че наистина предложенията следва да бъдат внимателно обсъдени между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма други желаещи за изказване по законопроекта.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 103, против 40, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение? Заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Просто срамота е да искам прегласуване, защото вътре няма 178 човека. Не ме карайте да поискаме по-тежката санкция - проверяване на кворума, а гласувайте тези, които сте тук. Аз знам, че законът ще мине, но просто е срамно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате прегласуване, господин Игнатов.
Прегласуваме законопроекта на първо гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 94, против 40, въздържали се 34.
Съотношението на гласувалите е същото, както виждате, господин Игнатов.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Моля, господин Чакъров, да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на директора на Дирекция "Европейска интеграция и международно сътрудничество" госпожа Нона Караджова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение госпожа Караджова да бъде допусната в пленарна зала.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля госпожа Караджова да влезе в пленарна зала.
Заглавието на законопроекта, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вниманието ви доклада на Комисията по околната среда и водите за второ гласуване относно законопроекта за опазване на околната среда и водите № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2001 г.
Заглавие на законопроекта: "Закон за опазване на околната среда".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прочетете едновременно наименованията на глава първа и на раздел l, тъй като няма други предложения, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Глава първа - Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
"Раздел l - Приложно поле и обхват на закона".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел l на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По наименованието на раздела и главата имате ли желание за изказване? Няма.
Гласуваме ан блок наименованието на закона, на глава първа и на раздел l.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля да докладвате едновременно чл. 1 и чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 1 е постъпило предложение от народните представители Манева, Нихризов и Маринов, което е подкрепено от комисията.
Има постъпило предложение от народния представител Ваня Цветкова, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, подкрепено от комисията.
Има предложение от доц. Великов и д-р Джевдет Чакъров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;
2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;
3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;
4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;
5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;
6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;
7. създаването и функционирането на националната система за мониторинг на околната среда;
8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;
9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;
10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;
11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда."
По чл. 2 е постъпило предложение на народните представители Манева, Нихризов и Маринов, подкрепено от комисията.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, също подкрепено от комисията.
Предложение на доц. Великов и д-р Чакъров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:
1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;
2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;
3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;
4. управление на компонентите и факторите на околната среда;
5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;
7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;
8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;
9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;
10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица."
По чл. 3 има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, също подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:
1. устойчиво развитие;
2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;
3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;
6. замърсителят плаща за причинените вреди;
7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;
9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях ;
10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;
11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Мутафчиев, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Категорично искам да се противопоставя на подхода, който ни предложи председателстващия в момента, за обсъждане на закон. Не можем едновременно да обсъждаме няколко члена, госпожо председател, след като има конкретни предложения от народни представители. Това, че комисията е приела тези предложения, не означава, че пленарната зала няма право да дебатира по тях и всеки един член да се разглежда поотделно, както сочи нашият правилник. Практиката в Народното събрание показва, че сме гледали и гласували заедно някои членове тогава, когато по тях няма конкретни предложения и в залата при обсъждането не са настъпили промени, които касаят стилова промяна на текста.
Затова предлагам всеки член да се разглежда отделно. Няма смисъл да се бърза. Допускат се грешки обикновено, когато бързаме. А ако проблемът е НАТО, досега СДС ни говореше, че ние сме готови и няма смисъл да бързаме. Така че нека спокойно и внимателно да разглеждаме проблемите по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Чисто фактологически сте прав, господин Мутафчиев. В случая текстовете се докладват едновременно, но това не пречи да се правят изказвания в залата, да се правят редакционни корекции, да са гласуват поотделно текстовете. Така че подходът не пречи на отделните гласувания, ако има предложения и редакционни корекции по текстовете. Съгласен ли сте с това?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Но има предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложения, които са приети. Ако в момента в залата се направи предложение, което не е прието, тогава ще се гласува.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): В залата нямаме право да правим предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Примерно можете да направите предложение за отпадане на текст. Тогава ще го гласуваме отделно. Технологията не се променя.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не сте права!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Ще гласуваме ан блок, само ако в залата няма нещо, което да ни отклони от нормалната работа и от доклада на комисията. В никакъв случай не налагам гласуването ан блок.
Има ли изказвания по текстовете? Няма. Това ни налага да ги гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие не подложихте на гласуване предложенията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как ще гласуваме предложения, които са приети от комисията, господин Мутафчиев? Вие днес ми налагате някаква странна нова практика.
Добре, има ли предложение по тези текстове, което не е прието от комисията? Има ли желаещи, които са направили предложения по тези текстове и не са доволни от окончателната редакция, да се изкажат? Нямаше такива.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Вие не разбирате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, аз Ви разбирам. Все пак моят интелект стига дотам, за да разбера това, което искате да ми кажете.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 4.
Членове 1, 2 и 3 са приети.
Имате право за процедурно обяснение, господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, аз искам да попитам, ако искам примерно да не подкрепя предложението на д-р Джевдет Чакъров, как ще го направя ...,
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Когато се изкажете.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: ... след като Вие ми поставяте да гласувам ан блок? Това, че комисията е приела едно предложение, не значи, че задължително пленарната зала трябва да го приеме. Хайде да се откажем от някои авторитарни подходи.
Вие сте длъжна като председател да ми дадете правото, дори и да не искам да се изкажа, аз да изразя чрез гласуване своето мнение по предложенията на народните представители и на комисията. Гласувайки ан блок, Вие ме лишавате като народен представител от това право.
Аз прекратявам с дебата дотук, но настоявам: нека да спазваме традициите и правилата в това Народно събрание. Благодаря Ви. Нямам нищо против Вашата личност. Напротив, настоявам да спазваме нашия правилник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, по чл. 4 има предложения, които не са подкрепени. Ще гласуваме самостоятелно текста.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 4 е постъпило предложение от народните представители Манева, Нихризов и Маринов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което не се подкрепя, а именно:
Изменение на чл. 4:
"Чл. 4. Компонентите на околната среда са:
1. Абиотичните и биотичните природни ресурси въздухът, водата, почвата, земните недра, биологичното разнообразие и откритите (незастроените) пространства в тяхното взаимодействие.
2. Обектите на застроената околна среда.
3. Ландшафтът.
4. Условията, които въздействат или може да въздействат върху здравето и благосъстоянието на хората."
Има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, което не се подкрепя от комисията - в чл. 4 думата "включително" се заменя с "както и".
Има предложение на доц. Великов и д-р Чакъров, което се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Теодора Литрова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 4:
"Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи."
Уважаема госпожо председател, оттеглям предложението, направено от мен и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ваня Цветкова по чл. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 5 е постъпило предложение от Джевдет Чакъров и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от доц. Великов и д-р Чакъров, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Теодора Литрова, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
"Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 5? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 5 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Член 5 е приет.
Господин Мутафчиев, дали бих могла да предложа господин Чакъров да докладва от чл. 6 до чл. 8 включително, тъй като няма предложения? (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Чакъров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
"Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Наименованието на раздел II!
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Раздел II - "Държавна политика и органи за управление на околната среда"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел II на глава първа.
"Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок чл. 6, 7, наименованието на раздел II и чл. 8 в редакцията на вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 9 е постъпило предложение от народните представители Манева, Нихризов и Маринов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, което също е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
"Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 9? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 9 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага той да стане чл. 13 със следната окончателна редакция:
"Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.
(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.
(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По редакцията на чл. 13 - на комисията, има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 10, който става чл. 13, в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Член 11 - на вносителя!


ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, като предлага той да стане чл. 14 със следната окончателна редакция:
"Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.
(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.
(4) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Съображения по чл. 11 на вносителя има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 11 в редакцията на комисията с нова номерация чл. 14.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 12 има предложение на доц. Борислав Великов и д-р Джевдет Чакъров, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12, като предлага той да стане чл. 10 със следната окончателна редакция:
"Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;
3. директорите на регионалните инспекции на околната среда и водите;
4. директорите на басейновите дирекции;
5. директорите на дирекциите на националните паркове;
6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;
7. областните управители.
(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:
1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;
2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;
3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;
4. на територията на няколко общини в обхвата на различни регионални инспекции на околната среда и водите - министърът на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по чл. 12 има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 12 в редакцията на комисията, който става чл. 10.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 13 има предложение на народните представители Манева, Нихризов и Маринов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от Джевдет Чакъров и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от доц. Великов и д-р Чакъров за чл. 13, което комисията подкрепя.
Предложението на народния представител Теодора Литрова за чл. 13 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, като предлага той да стане чл. 11 със следната окончателна редакция:
"Чл. 11. Министърът на околната среда и водите:
1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;
3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;
4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
5. управлява Националния фонд за опазване на околната среда;
6. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;
7. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:
а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
б) утвърждава методики за ОВОС;
в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;
г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда.
8. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;
9. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по този текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 13 в редакцията на комисията с нова номерация 11.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, известно е, че лошите новини трябва да се съобщават сутрин, а хубавите може по всяко време. Позволете ми да ви съобщя една приятна новина и малко в нарушение на дневния ред - разглеждането на законопроекта - да ви прочета само част от приетата преди няколко часа декларация на Парламентарната асамблея на НАТО, която завърши днес в 14,00 часа.
В нея се казва:
"ДЕКЛАРАЦИЯ
за разширяването на НАТО

Парламентарната асамблея на НАТО на пленарното си заседание в София на 28 май, вторник, потвърждава, че НАТО е създадена да защитава свободата и сигурността на всички свои членки чрез политически и военни средства. Поради това асамблеята, като отдава дължимото и оценява положително напредъка, постигнат от всички страни-кандидатки за членство в НАТО, и като изразява благодарност на тези страни за проявената солидарност и за приноса им в борбата срещу тероризма и усилията на НАТО след 11 септември 2001 г., като отбелязва, че България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва са доказали напредъка си по пътя към членство в НАТО чрез успешно прилагане на програми за вътрешни реформи и приноса им за операцията на НАТО на Балканите, призовава държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на следващата среща на високо равнище в Прага на 21 и 22 ноември да поканят за започване на преговори за присъединяване на онези държави-кандидатки, за които съществува преценка, че са готови за членство в Съюза."
Това е хубавата новина. (Ръкопляскания.)
Това беше действително един хубав успех за България и аз искам да ви поздравя с него.
Искам да помоля госпожа Касабова да продължите деловата работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 14 на вносителя, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 14 са постъпили предложения на народния представител Ваня Цветкова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители, което също се подкрепя от комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, като предлага той да стане чл. 15 със следната окончателна редакция:
"Чл. 15. (1) Кметовете на общини:
1. информират населението за състоянието на околната среда, съгласно изискванията на закона;
2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;
3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;
4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културно наследство в тях;
6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистота на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места и контролират изпълнението на техните задължения;
7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;
9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;
10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална класификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Съображения по тези текстове, изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 14 с номерация чл. 15, в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Господин Чакъров, нов чл. 14а.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За създаване на нов чл. 14а има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов чл. 14а, който да стане чл. 16, а следващите членове се преномерират съответно, като предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 16. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;
2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;
3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;
4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8."
Има предложение от доц. Великов и д-р Чакъров за създаване на нов чл. 14а, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по предложението за този нов текст? Няма.
Гласуваме чл. 14а в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
"Чл. 15. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:
1. Висш експертен екологичен съвет;
2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.
(2) Към регионалните инспекции по околната среда и водите се създават експертни екологични съвети.
(3) Функциите, задачите и съставите на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага той да стане чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 15? Няма.
Гласуваме чл. 15 с нова номерация чл. 12. Текстът е на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 16 са постъпили предложения на народните представители Манева, Нихризов, Маринов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има постъпило предложение и от Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на доц. Великов и д-р Чакъров е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, който да намери своето систематично място след чл. 31 на вносителя, като се извърши съответната преномерация, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 31а. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата по този текст. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 31а в редакция на комисията, нова номерация на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Чакъров, моля наименованието на глава втора и чл. 17.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Глава втора - Информация за околната среда".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
По чл. 17 има постъпили предложения на Джевдет Чакъров и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на глава втора и чл. 17 ан блок.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
"Чл. 18. Информацията за околната среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварително обработена информация;
3. нарочно обработена информация."
Има предложение на народния представител Теодора Литрова: в чл. 18, т. 1 и 2 думата "налична" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, моля Ви, преди да пристъпим към обсъждане и гласуване на чл. 18, бихте ли прочели за протокола само съдържанието на чл. 17 на вносителя. Не е сигурно дали е изчетено.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Изчитам текста на чл. 17:
"Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това е текстът на вносителя, който гласувахме.
По чл. 18 няма изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 74, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 17 с номерация чл. 18 в редакция на вносителя.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Моля, господин Чакъров, докладвайте чл. 19 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 19 е постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 19:
"Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;
2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;
3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;
5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;
6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи за изказване по чл. 19.
Моля, гласувайте окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
"Чл. 20. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.
(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт."
Има предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението за преномерация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи за изказване по този член.
Моля, гласувайте чл. 20 с нова номерация чл. 21.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 21 са постъпили предложения на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на доц. Великов и д-р Чакъров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има и предложение на народния представител Теодора Литрова.
Комисията също подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно на:
1. международните отношения, националната сигурност и отбраната на страната;
2. поверителността на работа на органите на изпълнителната власт, съгласно изисквания, предвидени в закон, както и когато се иска предоставяне на недовършени документи или информация, предназначена за вътрешноадминистративен обмен;
3. нормалното протичане на наказателен съдебен процес или на гражданскоправен спор;
4. производствената или търговската тайна, определена със закон;
5. правото на интелектуална собственост;
6. тайната на личните данни и/или архиви, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изисквания, предвидени в закон;
7. интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;
8. компонентите на околната среда, за които се отнася информацията.
(2) Решенията за достъп или отказ за даване на информация се предоставят в писмена форма в едномесечен срок и съдържат мотиви и информация за процедурите на обжалване.
(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.
(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1, компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.
(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.
(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър! Аз съм безкрайно учуден от трафарета, който се получава в чл. 17, че "всеки има право на достъп до налична информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес", след всички тези ограничения, които не знам защо и комисията е приела хей така, безпрекословно, които са твърде сериозни и мисля, че прекрачват конституционната рамка, очертана в чл. 41, сериозно я прекрачват.
Не знам дали това е в обществен интерес, когато България си спомня един такъв тежък случай като Чернобил? И как ще се възприеме този текст от обществото? Даже съм учуден, че няма дискусия по него!
Какво означава: "Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато предоставянето й се отрази неблагоприятно на международните отношения"? По тази причина, за да не си развалим международните отношения със Съветския съюз, случаят с Чернобил предизвика всичко това. За мен такова предложение е нахално. Ще ме простите за тежката дума.
По-нататък: "Нормалното протичане на наказателен съдебен процес или на гражданскоправен спор"? С какво една информация за замърсявания и нейното узнаване от обществото може да доведе до ненормалното протичане? Да, ще има обществено настроение. Сигурно. Но по много процеси има обществено настроение - и за убийствата има обществено настроение, и пр. Не може тя да попречи, когато съдебната система има достатъчно гаранции спорът да протече нормално.
"Правото на интелектуална собственост". Правото на интелектуална собственост се защитава не от този закон. Има си достатъчно законодателство да защитава правото на интелектуална собственост. Това е само един повод за отказ на информация.
По-нататък, забележете "интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информация". Значи, едно трето лице дава някаква информация, тази информация представлява обществен интерес и само защото не е било задължено да я даде, то ще определя дали да се даде достъп до тази информация или не.
По-нататък, съвсем конкретни предложения.
Предлагам в този текст да отпадне "международните отношения", да останат "националната сигурност и отбраната на страната".
Сериозно ме съмнява и "поверителността на работа на органите на изпълнителната власт, съгласно искания, предвидени в закон". Всичко са някакви препратки, които ние не знаем къде се уреждат. Въпреки че тук би трябвало да се изброят тези случаи, и то пак казвам в рамката на чл. 41 на Конституцията, при които може да се отказва информация.
"Нормалното протичане на наказателен съдебен процес или на гражданскоправен спор". Ами, ако се предостави някаква друга информация, която не е от естеството на екологичната прозрачност, ще попречи ли тя на гражданскоправен спор или на наказателноправен? Имаме ли такива ограничения в други закони? - Нямаме.
Не зная как ще повлияе или поне да се обясни как ще повлияе отрицателно върху "компонентите на околната среда", за които се отнася информацията". Реката е замърсена, като се узнае, че е замърсена, как тя ще стане по-чиста или по-мръсна? Няма връзка между узнаване на информация или влияние върху компонентите. Или да се изброи кои са тези специфични случаи. Много по-конкретен трябва да бъде записът.
В ал. 2 да отпадне "достъп или". Да стане: "Решенията за отказ за даване на информация се предоставят в писмена форма...". Друг е въпросът, че при този едномесечен срок, който е даден - забележете какъв срок си давате - то може да няма никакъв смисъл от узнаването. Хората ги опушили, узнават след един месец. Но аз не виждам как да се реши този въпрос в процедурата. Според мен срокът би трябвало да бъде много по-кратък. Нека се изкажат народните представители от Русе - опушват ги вечерта, сутринта няма нищо. Имало ли е, нямало ли е, започват спорове, започват ажиотажи в печата. И това влияе на международните ни отношения. При трансграничните замърсявания всичко ни влияе на международните отношения. Ако ние опушим някого през границата или замърсим, както се замърсява Тимок от мина "Бор" и това ще повлияе. Не е приятно. Но да се спазват конвенциите и който замърсява да си плаща. Друг е въпросът, че ние сме такава страна, че всичко е в името на международните отношения. Тоест в ал. 2 да отпадне "достъп или".
Тук става въпрос само за отказ и няма какво да се мотивират решенията за достъп.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Ще прескочим този текст.
МИХАИЛ МИКОВ: Ние ще го прескочим, но аз да кажа какви са ми възраженията, ако искат да ги вземат предвид.
Тоест, "решенията за отказ". И само за отказа да се каже за какво става въпрос. Ясно е, че за достъпа няма какво да се мотивира. Дава се достъп и се стига до информацията. А само решенията за отказ трябва да се мотивират, според мен.
Алинея 4: "При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация, компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация". Абсолютно безсмислен текст! Има си хас един компетентен орган да не се съобразява с това! Отчита обществения интерес - нима другите административни и други органи не отчитат обществения интерес по други закони?
И накрая - ал. 6: "Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове". Твърде мътен текст! Да стане: "Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда.", а не "като стойност по показателите, определени...". Стойност над, вредни ли са тези стойности или не са, защото знаем, че там понякога има комулиращ ефект. Те може сами по себе си да не са вредни за определен период, след това да има някакво вредно натрупване. Нека да приемем този принцип - вредно за живота и здравето, достъпът до информация не може да се ограничава. Не може, след като знаем, че в България хора отидоха в затвора заради случая с Чернобил, ще бъде неморално, непочтено и ще бъдем доста сериозно атакувани.
Аз възприемам това, което каза господин Дончев - нека да се отложи текстът и да се обмисли, но с една друга философия. Философията в този текст е ужасяваща. Записите някак ще се оправят. Подходът е покъртителен! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Да приемем ли, че имате и процедурно предложение за отлагане или друг да го направи?
Имате думата, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за отлагане гласуването и дискусията по чл. 21, който става чл. 20.
Бих искал да кажа само няколко изречения на господин Миков. За чл. 20 сме се съобразили изцяло с Директива 90/313 за свободата на достъпа до информация за околната среда. Има логика и в това, което казахте в изказаните от Вас съображения. Но в случаите, когато има емисии на вредни вещества в околната среда, те трябва да бъдат посочени определено в стойности. Друг е въпрос, че те могат да бъдат над допустимите или над пределно допустимите концентрации. Но във всички случаи трябва да бъдат в стойностно изражение, които да бъдат анализирани и да се направят съответните изводи.
Така че правя процедурно предложение за отлагане. Текстът ще бъде прецизиран от комисията, но искам да добавя, че в комисията се работи много обстойно и всички членове на комисията от всички политически сили са обединени около този текст.
Приемам съображенията ви и още един път правя процедурно предложение за отлагане разглеждането на този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Чакъров! Молбата ми е освен директивата внимателно да наложите чл. 41, ал. 1 и 2 върху текста при редакцията, която ще се изготви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Чакъров, за отлагане гласуването на чл. 20.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Отлагаме гласуването на чл. 20.
Господин Церовски, имате думата за процедурно предложение.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурното предложение да прекратим разискванията по Закона за опазване на околната среда и водите и да преминем към т. 4 от дневния ред. Съображенията ми са, че днес е крайният срок за предложената от мен промяна в закона. Законопроектът е разгледан в Икономическата комисия и искаме да удължим крайния срок от 28 май на 31 декември 2002 г. Има обективни трудности в областните управи и няма проблем да обсъдим този законопроект и да го приемем и на двете четения. Имате раздаденото становището на Комисията по икономическата политика. Много ви моля да подкрепите моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение от господин Церовски да прекратим разискванията по Закона за опазване на околната среда и водите и да преминем към законопроекта за изменение на Закона за занаятите, който се състои от един текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАНАЯТИТЕ.
Моля господин Церовски като член на Комисията по икономическата политика да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Колеги, ще ви прочета становището на Комисията по икономическата политика по законопроект № 254-01-35 от 16 май 2002 г. за изменение на Закона за занаятите.
"На заседанието, проведено на 22 май 2002 г., с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение на Закона за занаятите.
Законопроектът предвижда да бъде удължен срокът, предвиден в § 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за занаятите, в рамките на който лицата, извършващи дейност, посочена в списъка на занаятите, подават документи за вписване в регистъра на занаятчиите и регистъра на майсторите.
Протичащият понастоящем процес по вписване в тези регистри среща редица затруднения преди всичко от организационен характер. Регистрирането на определен минимален брой занаятчии е в пряка връзка с последващите етапи от изграждането на структурата от регионални занаятчийски камари, за всяка от които се изисква в регистъра на занаятчиите да бъдат вписани 50 лица от не по-малко от четири различни занаята. Предвиденият в законопроекта срок 31 декември 2002 г. ще даде възможност на лицата, които до момента са били обективно затруднени да подадат съответните документи и да получат регистрация. По този начин ще се създадат необходимите условия за успешното приключване на този важен организационен етап от изпълнението на Закона за занаятите.
Като взема под внимание факта, че срокът, който се предвижда да бъде променен, е 28 май 2002 г., Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме в рамките на едно заседание на първо и второ четене законопроекта за изменение на Закона за занаятите, внесен от Валентин Церовски и група народни представители.

22 май 2002 г.
Председател на Комисията
по икономическата политика:
(подпис)"

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Церовски.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Церовски, подкрепям направеното предложение, както го подкрепихме и предишния път и ви казвам, че през януари пак ще искате удължаването на този срок, защото законът не е читав. И пак ви повтарям, че в предишното Народно събрание той се прие в последния ден. Петъчните и понеделнишките работи знаете как са в някои заводи.
Седнете и внесете един сериозен проект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Не е проблемът, че областните управи са поставени в затруднение. Няма икономически, законови и прочее интереси тези хора да се пишат занаятчии. И десет пъти да удължите срока, пак нищо няма да стане. Навремето този закон се прие, за да се отчетат парите от Камарата в Кобленц, които бяха хвърлени, за да се изготви този проект. Но ви казвам, че той сам по себе си, по същността си и по решенията си вътре е негоден. И само с отлагане на срокове нищо няма да стане.
Това повтарям и ако след шест месеца пак тръгнем да го повтаряме, просто за нищо не ставаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. За разлика от господин Миков, но по същите мотиви ще кажа, че и при предишното удължаване на срока, което предложи господин Николов, и при това удължаване аз бях против, защото действително този закон не решава, а създава проблеми.
Между другото, той съдържа и текстове, които фактически задължават представители на отделни професии да упражняват занаятите само, ако се регистрират по този закон. Това нещо уж щеше да бъде избегнато, както каза господин Миков, в последния ден на миналия парламент, уж такива обещания бяха дадени от вносителите, но това не стана.
Това е един лош закон и действително и аз ви призовавам вместо да удължавате сроковете, ако сте заинтересовани, пак с помощта на Камарата в Кобленц - тя е готова и сега да работи с нас, да се уточнят текстовете по начин, по който законът да не бъде пречка, а стимул за развитие на занаятите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 12, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за гласуване и на второ четене на това заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение в едно пленарно заседание да се проведат двете гласувания по законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
Господин Церовски, моля да прочетете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: "Закон за изменение на Закона за занаятите (обн. "Държавен вестник" бр. 112 от 29 декември 2001 г., в сила от 29 декември 2001 г.)
§ 1. В § 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите "28 май 2002 г." се заменят с "31 декември 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 7, въздържали се 8.
Законът е приет и на второ гласуване.
Заповядайте, господин Чакъров. Имаме 20 мин. Все пак бихме могли да свършим доста работа. (Шум и реплики в залата.)
Ние просто прекратихме за момент разискванията по закона, за да мине този законопроект...
Следва чл. 22.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
"Чл. 22. (1) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го публикува като Годишник за състоянието на околната среда.
(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт".
Има предложение от народния представител Теодора Литрова:
В чл. 22 се правят следните изменения:
1. Текстът на ал. 1 става: "Министърът на околната среда и водите ежегодно, в тримесечен срок от предоставянето на данните от Националния статистически институт, публикува Годишник за състоянието на околната среда".
2. Алинея 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 22 има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 39, против 25, въздържали се 10. (Реплики: "Приема се! Приема се!".)
Виждам, че се приема, но дали се разбра какво гласуваме?
Току-що гласувахме предложението на госпожа Литрова за нова ал. 1 и ал. 2 да отпадне, което не е подкрепено от комисията по чл. 22. Това ли гласувахме?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Да прегласуваме! Да прегласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението по предложение на господин Дончев.
Гласували 93 народни представители: за 23, против 66, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 22 в редакцията на вносителя.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Обяснение на отрицателен вот от господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз подкрепих предложението на народния представител Литрова, защото е много по-коректно. То не променя по никой начин съдържанието на текста на вносителя, но, забележете какво сега пише в този текст: "Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра, който след приемането му го публикува като Годишник". Доклад се публикува като Годишник в тримесечен срок!
Ами, Литрова същото ви го е казала в един текст: "Министърът на околната среда и водите ежегодно, в тримесечен срок от представянето на данните от Националния статистически институт, публикува Годишник за състоянието на околната среда". Ами, ако не се приеме доклада в Народното събрание, ще се публикува ли докладът като Годишник?
Просто от единия инат приехте такъв текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 23, моля!
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 23 е постъпило предложение от народните представители Манева, Нихризов и Маринов.
Комисията подкрепя предложението.
Има и предложение на доц. Великов и д-р Чакъров.
Комисията подкрепя предложението им по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 23:
"Чл. 23. (1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция "Гражданска защита", а при промяна на радиационната обстановка и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Първо, правя формалното си предложение да отпадне пасажа от текста: "когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда" и текстът да стане: "При аварийни или други замърсявания лицата, извършили нарушенията, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответния областен управител, кмета на общините, РИОСВ"... Нали при аварийно замърсяване, затова го наричаме аварийно, защото не е нормално? Смятате ли вие, че всички, които правят аварийни замърсявания, имат за замерване уреди? Нали това е целта на текста - да уведомят органите да отидат да замерят и да видят дали е вредно и дали не е вредно - областните управители, кметовете, дори не става въпрос да съобщават на гражданите. Там онова ще си седи секретно по силата на оня текст, който ще го обсъждаме утре.
Задължително би трябвало има ли аварийно замърсяване, да се уведомят всичките тези органи. Иначе, какво означава? Този, който замърсява, той ще преценява по миризмата на въздуха или по някакви негови си критерии субективни, има или няма замърсяване. Така излиза от предлагания текст. Той, замърсителят, представете си, че това е една частна фирма, да не е той луд? Ами, той ще каже: ами, аз мисля, че амонячето е в рамките на допустимото, бе! Мирише ви малко на амоняк, но даже е приятно и полезно за здравето! Или на серен двуокис - има малко серен двуокис, но той е полезен за кожата!
Всеки замърсител така ще реагира, ако приемем текста в този му вид. И затова категорично да отпадне това.
И, по втората алинея - компетентните органи по ал. 2 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото опасно замърсяване. Може да е наднормено, може да не е наднормено.
Преди две години, госпожо Манева, вдигнахте нормите доста - по два, по три пъти. Спомняте си, имали сме дебати в комисията и тук, в залата. Опасно замърсяване - нека той да поеме отговорността, че е безопасно. Може да е под нормите и пак да е опасно, при някакво стечение на обстоятелствата. (Шум и реплики в залата.)
Сега, примери има много. Нека тази тема да не я отваряме. Вие увеличихте нормите неколкократно, когато имаше замърсяване в нашия регион. Хайде, да не се връщаме назад! Имаме ги още записите на уредите, всичко. Криехте информацията тогава. Не искам тази тема да я вадя. Така че: "настъпило наднормено" да се замени с "опасно".


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Госпожо Манева, искате ли реплика? Не.
Други изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението, направено от господин Миков в ал. 1, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на пускане на замърсяващи вещества в околната среда, да отпадне частта от изречението, която е след първата запетая, второто подчинено изречение.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 20, против 63, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме второто предложение, направено от господин Миков - в ал. 2 на чл. 23 думата "наднормено" да бъде заменена с думата "опасно".
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 23 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 24.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 24 е постъпило предложение на народните представители Манева, Нихризов и Маринов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 24:
"Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт публикува ежегодно данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 24? Няма.
Гласуваме чл. 24 в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 25 е постъпило предложение от Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 25:
"Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 25? Няма.
Гласуваме чл. 25 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По чл. 26 е постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители:
"Член 26 се отменя. Останалите членове се преномерират съответно."
Комисията подкрепя предложението за отпадането на чл. 26, а останалите членове се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение или по текста на вносителя? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 26.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Член 26 отпада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 27 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 27. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.
(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 27? Няма.
Гласуваме чл. 27 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За чл. 28 са постъпили предложения на народните представители Манева, Нихризов и Маринов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители също е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на доц. Великов и д-р Чакъров е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 28:
"Чл. 28. Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон се обжалват по реда, предвиден в Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 28? Няма.
Гласуваме чл. 28 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Съобщения:
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 29 май от 15,00 ч. в зала 130 в сградата на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 30 май от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 29 май от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 29 май от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 30 май в зала 356 от 14,30 ч. на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 19,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун