Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, едно съобщение: народните представители Георги Станилов и Моньо Христов са оттеглили подписите си като вносители на проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на управлението на държавната собственост в Министерството на младежта и спорта и Министерството на културата за периода 24 юни 2001 - 2004 г. В този случай броят на вносителите не достига необходимия минимум и на основание чл. 31, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание процедурата по този проект е прекратена. Нещо, което аз не възприемам – оттегляне на подпис, такова животно няма!
Това е за сведение, всеки да го тълкува както намери за добре.
За процедурен въпрос има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, поискахме включване на точка в дневния ред за формиране на Временната анкетна комисия във връзка с проучване на данните от катастрофата в р. Лим с уговорката като приключат консултациите между политическите сили днес, в петък, да предложим състав на комисията, съответно и ръководство, за да може комисията да започне да функционира. Моето процедурно предложение е тази точка да влезе в дневния ред преди да продължим със законопроекта за здравето, след което да продължим отново с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за пренареждане в дневния ред – да започнем с формирането на временна анкетна комисия.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред, като започнем с формирането на тази анкетна комисия.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 21, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ФОРМИРАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ОТ КАТАСТРОФАТА В Р. ЛИМ.
Заповядайте, господин Великов, от името на вносителите.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, в решението, което сме предложили за формирането на комисията, предложението е за двама народни представители от всяка парламентарна група, като съответно парламентарните групи са предложили: от Национално движение Симеон Втори – Мариана Костадинова и Христо Георгиев; от Коалиция за България – Бойко Великов и Кръстьо Петков; от Обединените демократични сили – Димитър Абаджиев и Иван Иванов; от Движението за права и свободи – Исмет Саралийски и Мустафа Зинал; от Съюза на демократичните сили – Димитър Йорданов и Лъчезар Тошев; от Новото време – Сийка Димовска и Недялко Калъчев; от Народен съюз – Георги Станилов и Марио Тагарински; от независими – Стела Банкова.
Това е съставът от общо 15 народни представител – по двама от парламентарна група и един независим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по направеното предложение за структурата и състава на комисията. Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното предложение за състава на тази временна анкетна комисия.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Заповядайте, господин Великов, да направите предложение за председател на комисията.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): За председател на комисията предложението е за проф. Кръстьо Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение председател на комисията да бъде проф. Кръстьо Петков. По това предложение?
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искал да предложа за председател на комисията да изберем госпожа Мариана Костадинова. Основанието за това е, че е депутат от избирателния район, на територията на който е гр. Свищов, и че е запозната с това събитие от самото му начало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли трето предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението председател на комисията да бъде проф. Кръстьо Петков.
Гласували 169 народни представители: за 69, против 77, въздържали се 23.
Тази кандидатура не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение – председател на тази комисия да бъде народният представител Мариана Костадинова.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 81, против 63, въздържали се 14.
Предложението е прието, председател на комисията е народният представител Мариана Костадинова.
Има ли друго по тази комисия, господин Великов? Няма. Комисията е сформирана, да пожелаем успех в нейната работа!

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО – продължение.
Доктор Ценков, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера стигнахме до чл. 99, по който трябва да продължи дискусията, и аз се радвам, че тук е председателят на Българския Червен кръст, който официално заяви желание за изказване по чл. 99. Така че ще Ви помоля да му дадете думата за разясняване.
Освен това д-р Адемов, който не присъства в залата, оттегли предложението си за отпадане на ал. 3 в чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Продължава дискусията по чл. 99.
Има думата народният представител д-р Константинова, след което ще дам думата на доц. Григоров.

ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Тъй като вчера се проведоха много разгорещени спорове по чл. 99 – палиативни медицински грижи, и коректно и логично се постави въпросът за финансиране на дейностите, което не е уредено с текст, както например срещаме в чл. 118, ал. 3, където се казва, че финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от републиканския бюджет, аз предлагам да се включи към чл. 99 нова ал. 4, в която да се казва, че дейностите по чл. 99, ал. 1, т. 2 се финансират от републиканския бюджет и Националната здравноосигурителна каса. Това в никакъв случай не пречи и не противоречи на това да може по ал. 3 да се организира и финансиране от други организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Константинова.
Има думата доц. Григоров – председател на Българския Червен кръст.
ДОЦ. ГРИГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Българският Червен кръст беше фиксиран в чл. 93, т. 3 като една от организациите, която може да извършва палиативни грижи и по тази причина аз бих желал да споделя с вас становището на ръководството на Българския Червен кръст относно тази точка.
Досега действащият закон не ограничава никого да организира и финансира палиативните грижи в България. В него ясно е упоменато обаче, че за да се извършват медицински грижи, трябва да се направи регистрация в районните здравни центрове по съответния ред. В чл. 99, ал. 3 на сега разглежданото предложение е заложен един голям капан за българските граждани и аз като председател на най-голямата неправителствена организация, цитирана в този текст, не мога да остана равнодушен и бих желал да споделя с вас нашите притеснения.
Ако още веднъж внимателно погледнем чл. 99, ал. 3, ще видим, че за сметка на даването на право на всички юридически и физически лица в Република България да извършват палиативни грижи, очевиден е фактът, че липсват заложени каквито и да било регулаторни и контролни механизми от страна на държавата за извършваната дейност. Питаме се кой и по какъв начин ще окаже наблюдение върху извършваните дейности от хуманитарните неправителствени граждански организации, от които само една малка част са регистрирани за работа в обществена полза? Както и на други физически и юридически лица, споменати в така предложения законопроект. Тук не е заложено изготвянето на подзаконови актове, в които да може впоследствие да се изработят правила за извършването на тази дейност. Основните последствия от това са следните. Отварянето на една огромна врата за нахлуването на престъпността в домовете на тежко болните хора, които ще трябва сами да преценяват дали този, който им предлага помощта си, е наистина добронамерен и е воден от хуманни, а не от други цели. Мисля, че вече имаме достатъчно случаи на изчезнали възрастни болни хора, които са приписали своето недвижимо имущество на други лица. Липсва каквато и да било гаранция за обикновения гражданин, че предлагането на палиативни услуги, т.е. медицински грижи, ще отговарят на някакво качество и контрол от страна на държавните органи.
На тази база ние си позволяваме да предложим на вашето внимание изброените в чл. 99, ал. 3 юридически и физически лица задължително да бъдат регистрирани и да регистрират своята дейност в районните здравни центрове и да отговарят на изисквания, които ще бъдат допълнително уточнени в наредба към Закона за здравето. Само така ние ще можем да гарантираме спокойствието на възрастните хора, на нашите майки, баби и дядовци, към които сме длъжници. Нека да не забравяме, че вашето гласуване трябва да гарантира реално с тези текстове от този закон преди всичко здравето на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Валентин Василев.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Като подкрепям предложението на Българския Червен кръст, искам да направя още някои допълнения и разяснения, тъй като наистина други физически и юридически лица едва ли ще могат да дават всички медицински услуги, да извършват медицински манипулации и т.н., отразени в ал. 1, 2 и 3. Така че в края на ал. 3 предлагам след “юридически лица” да се постави запетая и да се добави текстът “отговарящи на условията, определени с акт на Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по чл. 99?
Доктор Кацаров, заповядайте, имате думата за процедура.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Искам да ви помогна да излезете от неудобното положение. Съгласно нашия правилник не може да се правят подобни предложения на второ четене. Могат да се правят само предложения за отпадане или редакционни корекции. В момента ние влизаме в ролята на комисия, която гледа законопроекта на второ четене. Правят се устни предложения, предлагат се нови алинеи, нови текстове. Вчера предложихме текстът да бъде отложен, Народното събрание го отхвърли. За мен това беше най-доброто решение. Наистина има много недомислици. От това, което правим сега, рискуваме ад хок да допуснем още по-големи грешки от тези, които са заложени в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кацаров, не разбрах точно Вашето процедурно предложение. Предлагате отново отлагане на текста?
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на д-р Кацаров за отлагане гласуването на чл. 99 с мотивите, които той изложи.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 15, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието, отлага се гласуването на чл. 99.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “Чл. 100. На територията на Република България не се прилага евтаназия.”
Предложение на народната представителка Евдокия Манева:
1. Текстът на чл. 100 да отпадне.
2. Да се създаде нов чл. 100 със следния текст:
“Чл. 100. (1) Евтаназия може да се приложи спрямо пациент, чието състояние не подлежи на лечение и е съпроводено с тежки физически страдания без възможност за обезболяване, ако болният или неговите близки изберат този подход. Редът и условията за допускане на евтаназия се установяват с наредба на Министерския съвет.
(2) Пациент или неговите близки могат да откажат реанимация по ред и условия, определени от Министерския съвет.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 100, който става чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако обърнете внимание, аз правя две предложения различни по характер, независимо че не знам по каква причина в комисията са гласувани като едно предложение и то е отхвърлено.
Едното предложение е свързано с желанието ми да има възможност по определен строг законов ред и съответна процедура да се допуска евтаназия. Моите аргументи в това отношение са базирани изцяло на представата за човешко милосърдие. Лесно е да се отхвърли идеята за евтаназията, много по-трудно е да се осмислят и възприемат аргументите за нейното допускане и за прилагането й на основата на стриктна правна уредба. Подчертавам, че става дума за законодателство, което официализира евтаназията. На практика евтаназията много често се прилага и мисля, че това медиците знаят много по-добре от мен.
Защитавайки тази теза, аз разбирам, че е много трудно да се защити евтаназията в спор с християнската църква. Цивилното общество обаче търси решаване на проблемите с нравствени средства, включително и в съответствие с изискванията на християнския морал. Аз нямам съмнение, че християнските ценности се основават преди всичко на човешкото милосърдие. То е в центъра на вярата в Бога. Не бива да се приписват на християнската религия възгледи, каквито тя не внушава. Тя не абсолютизира страданието на човека. Тя защитава човешкия живот в тези рамки, в които може и трябва да бъде защитен. Европейската мисъл е стигнала до заключението, че смъртта е част от живота и милосърдието за живота е милосърдие и за смъртта. От идеята за търпимост към страданието следва логическият извод, че не трябва да настояваме за утвърждаване на правата на човека, защото може би страданието е от Бога. И цяла огромна сфера от нашето законодателство би била безсмислена.
Възраженията срещу евтаназията като посегателство към живота в нарушение на християнските ценности на пръв поглед изглеждат основателни, но ако се опитаме да вникнем с разбиране към отделните лични трагедии и отчаянието на болните, които посягат на живота си в резултат на неимоверни страдания, бихме се убедили, разбира се, ако се съгласим на това, че дадената възможност от закона за евтаназия може да се окаже в много случаи условие за продължаване на живота на болния до възможните търпими граници. В противен случай изключването на евтаназията и сега е подтик към суициден акт на неличимо болни хора. Защото те посягат на живота си докато имат сили за това, за да избегнат нетърпимите страдания, на които са обречени. И изричната законова забрана за евтаназията фактически ще падне върху нашата съвест отсега нататък за всяко самоубийство на неличимо болен.
Не е вярно и твърдението, че обществото не е готово да приеме евтаназията. Това е само непроверено твърдение. Чувството на дълбоко състрадание на хората при всеки смъртен случай се манифистира особено ясно и директно с въпроса, който обикновено се задава от хората: мъчил ли се е преди смъртта си. Този постоянен въпрос показва разумното човешко отношение. Трябва да се примирим с неизбежната смърт, но не и с предсмъртното страдание.
Тези мои аргументи аз излагам, за да защитя второто си предложение, предложението да има стриктна законова уредба, която да дава възможност при желание от страна на пациента и от страна на лекаря - няма никаква принуда нито за едните, нито за другите – да се прилага евтаназията.
Но тъй като разбирам, че нашето общество не е готово за такова решение, ние страдаме от дълбоко недоверие както към институциите, така и към нашите лекари, за съжаление, аз съм предложила чл. 100 да отпадне. Да не забраняваме изрично в този закон евтаназията, да оставим отворен въпроса, за да може обществото да го дискутира и да се прилагат правните разпоредби на Наказателния кодекс, които и сега съществуват. И сега евтаназията се преследва като убийство. Така че нека да не забраняваме изрично в Закона за здравето, в който трябва да намерим най-хуманното решение на този въпрос, и дадем възможност на нашето общество да дискутира този проблем.
Оттеглям второто си предложение за евтаназията и предлагам да се гласува само отпадането на чл. 100. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика думата има д-р Ценков.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаема госпожо Манева, имам един конкретен въпрос, Вие всъщност го засегнахте във Вашето изложение, но аз искам да Ви попитам като лекар: смятате ли, че отпадането на чл. 100 ще доведе до нещо по-добро?
Второ, нима евтаназията по своята същност не е вид убийство? Как смятате, че ние бихме могли да принудим българския лекар да извършва такъв тип дейност, било с какъвто и да е нормативен акт, за който Вие говорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, Вие споменахте от тази трибуна, че и сега се извършва евтаназия. Държа да подчертая, че това не е вярно. Никъде в България не се извършва и не е извършвана евтаназия. Никога досега не е извършвана и не се извършва! Нека да го кажем в интерес на истината, когато говорим от Народното събрание.
Второто ми възражение срещу Вашето предложение е, че има смесване на две различни неща. Това, което предлагате като ал. 2, няма нищо общо с евтаназията. Отказът от реанимация е съвсем друг по характер проблем. Това не е евтаназия. Това в никакъв случай не е евтаназия.
И третото ми възражение по принцип срещу евтаназията е начинът, по който е формулирано. Никой няма право да отнема човешки живот. Никой няма право! Животът е даден от Бог. Само Бог може да го отнема. Никой друг! Не може със закон да задължите или да дадете право някой да го направи независимо от това дали е лекар или е някой друг.
Ето защо аз не мога да се съглася с така направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Додов има думата за трета реплика.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Госпожо Манева, репликата ми е относно Вашите сериозни доводи евтаназията да се прилага спрямо пациент, чието състояние е съпроводено с тежки физически страдания и болки. В съвременната медицина такова нещо няма – тежки страдания и болки, независимо в какво състояние е. Може да се очаква смъртта на болния след ден, след два, след десет дни, но не е съпроводено с болки. Този основен довод, за да подкрепяте евтаназията, в съвременната медицина не съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря. Аз очаквах тази реакция. Искам да кажа, че отпадането на текста няма да доведе до безконтролно действие или нерегламентиране на този случай, защото и в момента в Наказателния кодекс всяко предумишлено отнемане на живот се наказва. Виждам, че вие всички възприемате евтаназията като предумишлено отнемане на живот. Аз твърдя, че това не е така. Това е помощ от състрадание. Може би някой ден ще стигнем заедно до този извод.
Аз бих се радвала, ако наистина медицината е толкава всесилна и толкова въздесъща навсякъде, че неимоверните страдания фактически не съществуват. Слушат ни хората, те сами ще преценят. Аз казвам, че не е така. Всеки от нас, може би, в живота си се е докосвал до ужасни страдания, не самият той, може би с близки и знае какво означава това. В такъв момент съчувствието към страданието, при това много ясно казано за случаи, неподлежащи на лечение и съпроводени със страдания, които са непоносими. Защото, ако вие приведете болния в едно състояние, което вече не е живот, за да не страда, ние не говорим за тези случаи. Тук може би изглежда, че медицината е всесилна, но това няма нищо общо с живота.
Освен това, вие всички от Комисията по здравеопазване сте гласували чл. 93 и то с дълбоко убеждение, а там е заложена практически пасивната евтаназия и всички сте я възприели. Защото може да твърдите, че няма нито един случай, но аз пък твърдя, че има много случаи на пасивна евтаназия, защото лекарите са били убедени, че няма смисъл да продължават живота по-нататък.
Не настоявам да се приеме този текст.
Аз ви призовавам да отпадне текста за изричната забрана за прилагане на евтаназията. Ще ви напомня, че в момента в Европейския съюз се водят дискусии по този въпрос. Наистина на първия етап докладът на комисията, която се е занимавала с аргументацията на евтаназията, е бил отхвърлен, но темата не е снета от дискусия. Има европейски страни, в които евтаназията е разрешена. Следователно има развитие на този въпрос. Не трябва да гледаме на християнските догми като коне с капаци, а наистина да се опитаме да се обърнем към човешките си чувства и да създадем възможност за едно такова милосърдие, което ще се прилага по един много стриктен начин.
Но тъй като това не се приема, още веднъж се обръщам с молба към вас: поне заличете чл. 100 и оставете въпроса отворен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тошев, за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Изправени сме пред чл. 100, където вносителят предлага да се забранят всички форми на евтаназия и аз подкрепям това, като не се съгласявам с предложението на дълбоко уважаваната от мен госпожа Манева.
Първо, бих искал да кажа, че не може да се интерпретира християнството по такъв начин. За християнството от всички деноминации православни, католици, протестанти, за всички прекратяването на живота не е допустимо. Самоубийството също не е допустимо от християнска гледна точка, а подпомагането на самоубийство още по-малко.
Така че, ако говорим за християнство, трябва да кажем, че християнската гледна точка е ясна. Няма какво да се спори. Всички деноминации смятат, че не може да се допуска евтаназия.
От правна гледна точка смятам, че и в момента има текст, че асистираното самоубийство се наказва също. Ако някой подпомага или подтиква някой да се самоубие, това също е наказуемо. Прекратяването на живота на пациента от лекар в крайна сметка какво е? Защо, както вчера казах, трябва да вменяваме на лекаря да извършва това действие, което ще му тежи на съвестта завинаги? Напротив, в предишния член, който беше отложен преди малко, се казва, че лекарят трябва да стои до пациента докрай, да бъде заедно с него, да се бори до последния момент, дори да няма надежда, но той да се бори и да остане с него заедно, да бъде съпричастен към неговата съдба. Това е мисията на лекарите и затова ние уважаваме толкова много лекарите. Защото освен да лекуват, те имат и тази функция, която е част от морала на нашата цивилизация.
Между другото, тук има много колеги лекари, в Хипократовата клетва, доколкото си спомням, се казваше, първо, да не вредим. А прекратяването на живота какво е? “Примо нон ноцере”, точно така, да.
Прекратяването на живота на един пациент не може да се изтъкне като акт на милосърдие, защото умишленото прекратяване на живот е убийство, както и да го казваме, независимо от мотивите. И аз не смятам, че можем да подкрепим текстове, които да разрешават или да оставят отворен този въпрос. Не смятам, че лекарите могат да прекратяват лечението на един пациент, дори и да няма надежда. Те трябва докрай да извършват това лечение.
Вчера приехме текста, че пациентът сам може да се откаже от лечение, но не и да поиска да бъде прекратен животът му. Това са различни неща. Прекратяването на лечението е нещо по-различно от евтаназията. Евтаназия означа умъртвяване по безболезнен начин.
И затова аз смятам, че с аргументите от вчера и от днес не можем да подкрепим предложението на госпожа Манева и трябва да подкрепим текста на вносителя, който забранява всички форми на евтаназия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – народният представител Евдокия Манева. Втора реплика – проф. Огнян Сапарев.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви.
Няколко възражения по тезите на господин Тошев.
Първо, не е вярно, че отказът от лечение не е прекратяване на живота. В много случаи отказът от лечение е прекратяване на живот. И това лекарите прекрасно го знаят.
Второ, касае се за случаи, когато много трудно можем да наречем състоянието на пациента живот. Касае се за случаи, когато фактически пациентът, ако не му се слагат мощни обезболяващи средства, е един страдалец, който нито може да мисли, нито може да чувства нещо друго, освен огромното си страдание. Така че много условно е, че се прекратява живот. Още повече, че една голяма част от лекарите съзнават, че евтаназията това е етичен въпрос, срещу прилагането на която те не възразяват. Те обаче казват, че обществото трябва да реши този проблем. Няма никаква принуда на лекарите към убийство, защото те прекрасно знаят и могат да идентифицират случаите на безнадеждност, когато прекратяването на живота е само милосърдие.
Истина е, че в момента има текст в Наказателния кодекс, включително и за асистираното самоубийство, и затова аз предлагам да се оповаваме на тези съществуващи текстове без да въвеждаме и допълнителни бариери срещу този изключително сериозен проблем, към който трябва да се обърнем с разбиране. И си казвам: не дай Боже, хората, които толкова силно възразяват срещу евтаназията, да бъдат изправени пред ситуация, когато да съзрат известен разум в това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – народният представител Огнян Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не крия, че съм за евтаназията. В този смисъл подкрепям колежката Манева. Странно ми е, че някои тук се държат като по-големи християни от Патриарх Максим, а когато държавните мъже крадат като луди, това, много интересно, никак не смущава тяхното християнско съзнание. Въпреки, че се нарушава един известен, седми май че беше по ред, закон от десетте Божи заповеди.
Знаете, че сума народ се самоубива по най-касапски начин. По ред причини, разбира се. По-добре, да, по-хуманно, безболезнено и разумно, включително с опит да се разубедят да се самоубиват. Така че в това отношение сигурно лекарите биха могли да извършат нещо по-разумно. Аз оставям техните грешки и колко хора умират благодарение на тях най-безкористно, но ми се струва, че биха били полезни точно в този момент.
Първо, ще разубедят някои хора да не се убиват излишно, второ, ако трябва тези хора да умират, ще умрат по един значително по-безболезнен и по-нормален начин. Така че, колеги доктори, проблемът за евтаназията в най-добрия случай е 20% медицински проблем. Всичко останало е морално, етично, философско и пр. становище и проблем. Така че не мога да разбера защо го присвоявате сто процента и го поставяте само на медицинска основа. Тук сигурно би трябвало да има някаква по-сериозна и по-широка дискусия с постановка на повече въпроси. Разбира се, правилно беше намесен и религиозният въпрос, но факт е, че сума народ се самоубива, нали? Факт е, че сума народ излишно страда, и че има такива моменти и такова състояние на живота, когато просто това не е живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Тошев има право на дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, прекратяването на лечението не е евтаназия. Евтаназията е активно действие и с него се прекратява животът на пациента. Това е евтаназията. Активно действие, с което лекарят прекратява живота на пациента. А отказът от лечение е друг въпрос и се третира в предходните членове.
Другият аргумент, че понякога страданията са такива, че това не може да се нарече живот и човек не може да мисли, е един аргумент в полза на забраната на евтаназията, защото такъв човек, който в момента не може да вземе решение, кой вместо него ще вземе това решение? Това е един аргумент, който по-скоро, според мен, подкрепя моята теза, отколкото вашата.
Що се отнася до това дали прекратяването на живота е милосърдие, аз казах вече моята гледна точка. Не е, според мен. Милосърдието е обратното - да се стремим до края на запазим живота на пациента. Доколкото е възможно, до край, докато той е жив, до последната минута от неговия живот. И ако не можем, да му съчувстваме, това прави нашето общество по-човешко.
Другото, според мен, не е пътят, по който бих искал да видя да се развива нашето общество. Това е един вариант на уталитаризъм, който като теория смятам, че се отрича от обществото по принцип, и в други актове, които вече сме гласували, този принцип е отхвърлен.
Що се отнася до това кой е по-голям християнин, смятам, господин Сапарев, че в Православната църква всички са равни, съставлявайки клетките на едно тяло. Така че Патриархът е пръв между равни и всеки е или християнин, или не е християнин. Не може да бъде повече или по-малко. Или е християнин, или не е.
Смятам, че самоубийствата не се приемат от християнската църква и се смятат за смъртен грях, така че от религиозна гледна точка няма никакво основание да допуснем, че има друга възможност, освен да се отхвърлят тези опции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител доц. д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас да ви питам: чий е вашият живот? И аз съм убеден, че всеки един от вас ще каже: той си е мой. След като си е ваш, понеже аз така мисля и за себе си, смятам, че имам право да се разпореждам с него. Защото, уважаема госпожо Манева, не са само физическите страдания. Знае ли някой, тук сигурно малцина, но все пак знаят какво значи да имаш парализа на четирите крайника и да мърдаш само очите си, със строшен врат? Знаете ли какво значи това? Може да няма болка, но то не е живот, то е вегетиране. Той дори не може да се самоубие.
И аз ви казвам: в крайна сметка смятам, че всеки трябва сам да се разпорежда с живота си. Защото аз разбирам, че може би тласкаме някой към убийство, но в крайна сметка това може да става, господин Тошев, и от роботи. Вие всички помните колко дълги бяха дискусиите “за” или “против” смъртното наказание. И ако се направи един референдум, знаете ли какво ще каже сега българският народ? Ще бъде “за”. Значи можем да се разпореждаме с чуждия живот, а отричаме правото всеки да се разпорежда със собствения си живот?!
Извинете, аз разбирам всичките християнски доводи и ги уважавам, но знам много добре, защото съм виждал много случаи, в които може да няма болка, но това не е живот. Ето защо съм убеден, че правилното решение е да дадем възможност всеки сам да може да решава какво да прави със себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах точно да разбера. Вие за евтаназията ли сте или против?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Твърдо “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
Реплика – д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми доц. Китов! Такова време дойде – да си правим реплики един на друг. В тази празна зала не бих поставял въпроса за евтаназията. Той е прекалено философски, много тежък и никъде по света не е решен еднозначно.
Може би действително трябва да има много широк обществен дебат на темата евтаназия в България преди въпросът да стигне до пленарната зала, тъй като волята на хората е най-различна. Безспорно е обаче, че лекарите не са тези лица, които могат да отнемат живота, нито да дават живота. Лекарите са тези, които обществото ги е натоварило да помагат на хората, когато последните са болни. Така се разбира тяхната основна функция. И всяко отнемане на живота е нещо, което аз не знам как си представят останалите колеги, които не са лекари и може би не са виждали смъртта така пряко и така често, както лекарите.
Аз не искам да описвам драматични картини, но съгласете се, че в една практика от 38 години, каквато аз имам като хирург, съм видял много пъти смъртта в най, най-грозния й вид. И тогава не знам дали не съм се замислял дали да не помогна на човека по-бързо да умре или да помагам докрай, докато може да диша и някой друг да му отнеме душата.
Затова предлагам по-малко страст в този дебат, защото той няма как да бъде решен сега. Ако в нашето общество днес допуснем евтаназията, представете си какво ще стане по-нататък. Рано е за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за дуплика д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Игнатов! Аз приемам съвсем коректно Вашата реплика. Аз също считам, че трябва да има един широк дебат.
Но тук освен като народен представител аз изразявам и своето мнение в този дебат, защото, в крайна сметка, аз не считам, че непременно лекари трябва да извършат това. Това може да става и от роботи. Вие знаете, че вече има подобно нещо. Това е въпрос на лична преценка. Аз съм съгласен с Вашето мнение, но пазя и своето. В крайна сметка, смятам, че всеки трябва да може да решава какво да прави със себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но нали и за робота някой трябва да натисне копчето, за да се задейства?
За изказване има думата госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз разбирам сложността на тази дискусия и аргументите, които са посочени “за” и “против”. Едно е, когато близки виждат своите роднини да страдат, друго е, когато лекуващи лекари също виждат своята безпомощност и искат да прекратят тези страдания.
Смятам, че освен философската и духовна страна, която посочиха моите колеги, въпросът има и една друга стойност. Не можем да превърнем лишаването от живот в част от държавната политика на България. Този текст, който се предлага, с възможността да се приложи евтаназията като част от българското законодателство, е точно това законово, морално и духовно противоречие, срещу което всеки един народен представител сега е изправен да реши.
Не приемам аргументите на колегата Китов, който казва, че един човек, който вече не е жизнеспособен, някой трябва да му отнеме живота. С голямо съжаление искам да кажа, че това се доближава до нацистката философия и доктрина, защото тогава бяха лишавани хора от живот, само защото беше казано, че не са жизнеспособни.
Не можем с влизането на новото хилядолетие, когато се обръщаме в по-голяма степен към духовността, само защото научният и техническият напредък са толкова големи, да узаконим чрез термина “евтаназия” опита за убийство или самоубийство. Струва ми се, че след като в тази зала всеки, който застава на тази трибуна, обявява себе си за вярваш и православен християнин, влизането в остро противоречие с християнската религия и тълкуването за вечен живот, мисля, че никой няма да подкрепи едно решение, чрез което ще бъде дадена възможност с формата на закона да бъде узаконено едно нехристиянско дело.
Мисля, че това физическо и духовно изпитание, в което много от страдащите изпадат в последния момент на своя живот, е точно тази възможност – да се обърнем реално към божественото, а не само чрез паленето на свещички и изпълнението на различни ритуали да се себепознаваме като православни християни.
Затова подкрепям предложението на вносителите да бъде забранена евтаназията в България, защото това ще е гарантиране чрез закон правото на живот на всеки, който живее в България. Мисля, че този избор, който ще бъде противоречив, е духовното изпитание, което в случая могат да направят моите колеги и аз, разбира се, когато вземаме тежкото решение да изберем между духовното и страданието, между изпитанието и лесния път, който винаги е най-удобен. Затова си мисля, че праведният път е точно тежкият път, по който всички ще вървим, и подкрепям чл. 100 да остане в текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Литрова! Аз Ви призовавам да се въздържате от сравнения, след като не разбирате част от проблема, защото тук не става въпрос някой да определя някого, а става въпрос за личен избор на човека, на базата на ясно законодателство, когато се установява, че е в дефинитивно състояние. След като не разбирате това, откъде накъде обричате хората на страдание? В качеството на какъв казвате, че хората трябва да страдат, защото това бил правилният път? Аз не искам Вие да ми казвате какво да правя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо Литрова, мисля, че отидохте много далеч в аргументациите си. Трябва да напомня, че ако се регламентира определена законова процедура за прилагане на евтаназията, това не означава, че във всеки случай на безнадеждно болен или страдащ ще се прилага евтаназията. Всеки ще реши за себе си, нито някой ще принуждава лекарите да я извършват, за да скачате с такъв ентусиазъм срещу тази възможност. Това е право на избор. И ако наистина страданието е лесният път, аз се моля никога през живота си да не се налага да вървите по този лесен път.
Затова още веднъж искам да напомня, че се отказах от текста, свързан с регламентиране на евтаназията. Но ви моля още един път да не записваме категоричен текст, който да забранява евтаназията, за да можем да говорим на тази тема, защото тя е етичен въпрос, засягащ цялото общество – нито само лекарите, нито само пациентите, а лекарите също са пациенти. Нека да разговаряме на тази тема. И нека не си служим с християнските догми. Нека си спомним как е разгледан в Библията въпросът за жената.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как е разгледан?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ами ние, ако следвахме стриктно Библията, жените, които в момента са в това Народно събрание, нямаше да присъстват тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мъдра книга е Библията! (Оживление.)
За трета реплика има думата госпожа Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Литрова! Аз се обръщам към Вас и чрез Вас към всички колеги в пленарната зала. Нека да не си служим със силни думи и с много категорични заключения. Мисля, че е много нормално и може би най-нормалното е в тази пленарна зала всеки един от нас да защитава позиция, в която той е убеден, а не да бъдем някакви демагози, които говорят различно от това, което мислят. Макар че аз не споделям позицията на господин Китов, мисля, че той има съвършеното право да изрази тази позиция, именно като човек, който има увереност, че трябва да изложи позиция, която не се споделя очевидно от мнозинството. Това е достойно поведение. Не можете да използвате такива изрази, защото има държави в Европа, които ни служат за пример, към които ние се стремим и в които има законова възможност за прилагане на евтаназията.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Само една такава има.
РОСИЦА ТОТКОВА: Може да е само една, аз нарочно не искам да й казвам името – няма значение дали е една или са сто. Важното е, че тази държава е демократична. Тя не може да бъде наречена нацистка. Това исках да кажа.
Затова мисля, че по този въпрос трябва да се води една много колегиална дискусия и нека всеки един от нас да си изрази мнението и да гласува така, както му диктува съвестта, без да си даваме поучения един на друг. Има много въпросителни, пред които ние сме изправени и на които трябва да си отговорим с нашата съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Литрова, имате право на дуплика – три минути.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Ще започна с това, че винаги говоря това, което мисля, не се подчинявам на политически диктат и гласувам винаги, дори да бъда санкционирана, по съвест. В случая гласувам по вяра. Тъй като точно това беше засегнато в някои от изказванията, че не могат да се правят категорични оценки, струва ми се, че най-категоричната оценка, която можем да дадем, е изборът каква страна да бъде България. Много правилно споменахте, че само една от страните в Европа е приела тази практика. И слава Богу, бих казал слава на Бога, затова че останалите страни не са избрали този път на облекчаване на болката. Аз смятам, че част от държавната политика е да се грижи за пациентите, а не да си изкупва неуспешната финансова политика с даване на възможност пациентите да се самоубиват или техните близки и лекарите, които ги лекуват, да вземат решение да им отнемат живот.
Само един пример – преди да вляза в тази зала, бях с моя близка приятелка, видна деятелка на Съюза на демократичните сили последните 10 години, която се лекува с лъчетерапия. Единственият апарат в Онкологичната клиника в продължение на месеци се разваля и няма средства да бъде използван. Това е част от политиката, която всяко едно мнозинство и всяка една опозиция трябва да изискват да бъде реализирана, а не пред очите и лицето на страданието да даваме възможност да бъде облекчено страданието. С това да дадем един по-лек изход от живота на някои страдалци и пациенти ние обричаме в духовна смърт българската нация и хората, които търсят път към християнските ценности. Затова аз подкрепям тази идея, дори да остана неразбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате думата за изказване.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, въпреки че по професия стоя далеч от темата, която се обсъжда днес, но дискусията засегна човешките ценности, общоприети човешки ценности и бих казал – никой от нас не може да избяга от нея. Не може да избяга от своята собствена съвест, защото става въпрос да въведем текст, който ще даде възможност хората сами да поискат лишаването от основната ценност на нашето общество – човешкия живот. Аз разбирам мотивите и на двете страни и бих казал, че имат право колегите, не бива да бъдат упреквани да ги споделят тук, от тази трибуна.
Нека си припомним думите на Волтер, който казваше: “Аз не съм съгласен с вашите доводи, но бих дал живота си, за да упражните правото да ги изразите.” Така че бих искал дискусията да протича в толерантни граници и нека взаимно се изслушваме и търсим едно решение, което е в съгласие с общоприетите норми на нашето общество.
Искам да припомня нещо друго на всички нас, да си припомним нещо друго. От тази трибуна ние постоянно се кълнем в общочовешките ценности, в онези морални стойности, които градят съвременната цивилизация, а в тяхната основа, в основата на правовата държава, на съвременното общество стоят две неща – правото на живот и свободата на индивида. Върху тях се градят всички останали ценности в нашата ценностна система. Тогава, когато ние обсъждаме този проблем – правото на живот и при какви условия, макар самата личност, която го притежава и носи, може да посегне, ми се струва, че нещата трябва да бъдат прецизирани изключително внимателно. Аз споделям становището на д-р Игнатов – без един много широк обществен дебат този проблем не бива да се решава. Нашето общество в момента по мое убеждение не е готово да приеме примерно едно от решенията, които сега предлагат някои от колегите.
Уважаеми господин председател, Вие сте известен юрист. Струва ми се, че съществуват и определени конституционни основания да отхвърлим този текст. В чл. 4 от Конституцията, който е един от основните текстове, който може да промени само Велико Народно събрание, е казано, че в Република България се гарантира правото на живот на всеки един човешки индивид. Ако ние сега в момента приемем другото решение, което се предлага, аз не бих казал, че съвсем доктринално се засягат основните устои на Конституцията. Някои други биха казали пък – това е свободата на личността сама да прецени дали да живее или не. Мисля, че до такива предели свободата на личността като философски проблем не бива да бъде, тоест такива параметри едва ли биха приети в нашето общество. Достатъчно е това, че по принцип нашето общество се отнася с отрицание към самоубийците. Не само християнската религия, но всеки един човек, изхождайки от основните ценности, се отнася с отрицание към посегателството върху живота, макар личността сама да прави това.
Ето защо ми се струва, че засега трябва да приемем решението, което се предлага от вносителя. Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика към проф. Кушлев?
Първа реплика – Евдокия Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Проф. Кушлев, няма никакво противоречие с Конституцията. Мисля, че това ще го каже всеки юрист.
Ще кажа обаче нещо, което не бих искала да прозвучи като лична нападка. Отнасям се с дълбок резерв към аргументите на хора, които намират удоволствие в убийството, макар и не на хора. Мисля, че с резерви можем да приемаме аргументите на ловците, които изпитват удоволствие от убийството на живи същества. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПГНС): Уважаеми колеги, мисля, че този спор е схоластичен, защото човекът и особено съвременната медицина отдавна са се набъркали в божиите дела. Едва ли само религиозни и духовни аргументи биха били приложими към този спор. Никой не може да каже кога нормално се прекъсва нишката на живота и кога съвременната медицина чрез своите съвременни методи удължава по изкуствен начин човешкия живот. Така че този спор едва ли ще доведе до истина.
Мисля, че по-съществен е въпросът, че ние не можем да отнемаме правото на близките при доказано неизличимо болен човек – само ще отворя една скоба: тези от вас, които са сблъсквали с такова нещо, а аз съм се сблъсквал няколко пъти, знаят колко е тежко за близките и за самия болен – да определят този изход. Този изход е право на човека и на близките му хора да решат как той да напусне живота – дали достойно или мъчейки се, поддържайки по някакъв изкуствен начин неговия живот. Едва ли този начин е приемлив от всяка духовна и религиозна гледна точка.
Така че ние отдавна сме се набъркали в божиите работи и по-точно вие – медиците. Няма нищо лошо в това. Знаете за разкодирането на човешки геном, клонирането и т.н. Едва ли може тези доводи да бъдат рационални в този спор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Проф. Кушлев, имате право на дуплика.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Тагарински! Госпожо Манева, Вашето изказване приемам по-скоро като лична закачка, защото този спорт, който упражнявам, в който съм работил на национално и международни равнище, е спорт с хилядолетна традиция. Макар в него да има отнемане на живот, той също се регулира от определени правила, в които има нравствени изисквания. Не е тук мястото да ги споделям.
Бих казал, че напоследък аз упражнявам този спорт повече като разходка сред природата, отколкото като отнемане живота на живи същества.
Що се отнася обаче до другото, тук бих отговорил и на репликата на уважаемия господин Тагарински – медицината е една от най-древните науки. Спомнете си думите на Фауст: “И медицина, и право, и философия знам”. Тя почива също на определени нравствени правила. Нека уважаемите колеги лекари, които са тук в залата, и всеки един от тях е положил Хипократовата клетва, а именно тя освещава моралните принципи, върху които се упражнява тази хилядолетна професия, да кажат дали в нея влиза макар и даденото от друга личност право да се посегне върху човешкия живот. Мисля, че ние не можем да обърнем нравствените правила, върху които се гради една от най-древните науки – медицината, независимо от съвременните постижения. Съвременната медицина разполага с такива медицински средства и технологии, които позволяват на личността да не изпитва онези огромни страдания, които понякога са свързани с определени заболявания. Според мен в тази насока трябва да се върви и да се усъвършенства тази наука, тези способи, а не да се посяга върху основната ценност на нашето общество – човешкия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народната представителка Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Считам, че това е началото на дискусията в българското общество във връзка с евтаназията. Очевидно има нужда от такава дискусия.
Искам да кажа много ясно, че аз не съм готова да подкрепя в закона да се предвиди евтаназия. Приемам аргументите на всички колеги. Очевидно има различни позиции. Едните се споделят от по-малка част, а други – от по-голяма част от народните представители. Вероятно така е и в обществото. Но аз нямам готовност да подкрепя такъв текст в закона. Не защото съм против личния избор на всеки един човек. Защото ако някой е решил да прави нещо със собствения си живот, много трудно може да бъде разубеден. Има възможности да бъде разубеден, но тези възможности са ограничени.
Имам много сериозни опасения най-вече за това, че този личен избор ние ще го стоварим като задължение върху други хора и няма как да отговорим за това какви морални страдания ще трябва да понесе този, който трябва да реализира личния избор на един човек или на неговите близки.
Затова мисля, че наистина трябва да се стремим да чуваме аргументите с разбиране на всички, но накрая да гласуваме по съвест.
Моето възражение към госпожа Литрова беше именно в тази посока. Аз споделям Вашето отношение към евтаназията, но възразявам срещу Вашите аргументи. Нека да се чуят аргументите на всички колеги, нека да започне тази дискусия, но в края на краищата съвестта на всеки един от нас ще реши.
Моята съвест диктува да гласувам против евтаназията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата за процедура на господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, в последно време неколкократно нашата парламентарна група поставя въпроса за задръстения парламентарен контрол. Зададени са толкова актуални въпроси и питания, че са необходими поне 7-8 петъка, за да могат те действително да останат актуални. Иначе до голяма степен се обезценяват и девалвират, въпреки че са важни и значими за обществото.
Ето защо предлагам процедурно да гласуваме – във вторник от 14,00 ч. да има извънредно заседание на Народното събрание при една единствена точка от дневния ред – парламентарен контрол. Надявам се, че мнозинството ще подкрепи това предложение, за да може да се отпуши парламентарният контрол и по този начин да може да се получи онова демократично взаимодействие между управляващи и опозиция, без което една демокрация не е истинска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за обратно процедурно предложение на господин Илчев. Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение ще бъде 50 на сто обратно. Тоест, приемам първата част от предложението на господин Атанасов – да работим във вторник от 14,00 ч., а оттук нататък правя предложение да работим по законопроекта за гражданското въздухоплаване.
Парламентарният контрол, госпожо Масларова, е запушен, но той и да се отпуши, пари не носи, нито пести пари, а този законопроект е свързан с концесии и инвестиции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с една-единствена точка: Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 96, против 64, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Господин Илчев, искате процедура за прегласуване?
Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Точно така. Предлагам да опитаме да гласуваме отново по същия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение за прегласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не мога да отговоря. Защо питате мен?
Още веднъж поставям на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с единствена точка: Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 97, против 89, въздържали се 11.
Процедурното предложение за извънредно заседание във вторник не се приема.
Заповядайте, господин Илчев, направете си процедурното предложение. Имахте право на обратно процедурно предложение. Вие съчетахте обратното с част от другото.
Направете го, ще го поставя на гласуване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Съжалявам, че имам способността да съчетавам. Добре, сега ще ги разчленя.
Предлагам да работим във вторник от 14,00 ч. с точка в дневния ред: законопроект за гражданското въздухоплаване.
Извинявам се, че е съчетах двете части на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма проблем.
Има ли обратно процедурно предложение?
Има думата народният представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, аз най-напред искам да помоля председателя на Парламентарната група на НДСВ да научи правилника. Защото, когато прави процедурно предложение за извънредно заседание, той трябва да даде и дневния ред на това заседание. А той казва: “с точка в дневния ред “Въздухоплаването”, защото нещо е дошло на зор и управляващите просто не са си видели графика.
При всички случаи категорично не приемам и правя обратно процедурно предложение, тъй като това е и в нарушение на правилника, тъй като предлага извънредно заседание без определен дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно няма да можем да продължим със законопроекта за здравеопазването, но трябва да приключим с предложенията, които са направени тук, в пленарна зала.
Поставям на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с единствена точка: законопроект за въздухоплаването.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 106, против 93, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Има думата господин Иво Атанасов. Вероятно ще искате прегласуване? Да, най-вероятно ще има прегласуване, но ще помоля всеки народен представител да гласува със своята карта. Явно не сме 206 човека в залата.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Ще поискам прегласуване и ще се мотивирам защо. Защото парламентарното мнозинство импровизира. Не може да се прави дневен ред на крак, на парче и само като контра на това, което предлага опозицията. Господин Илчев, това е крайно несериозно. Ако ние не бяхме предложили извънредно заседание за парламентарен контрол, вие нямаше да предложите извънредно заседание за това, което искате да постигнете с въздухоплаването и с вашите интереси там. Не говоря за Вас конкретно, лично.
Смятам че имаме едно общо убеждение, че парламентарният контрол действително трябва да тръгне, трябва да се отпуши, трябва да има контрол върху изпълнителната власт. Трябва да дойде тук премиер, трябва да дойде военният министър. Колко пъти искаме изслушване за Ирак? Колко пъти искаме да се покаже какво има в главите, които затваряте една след друга в преговорите с Европейския съюз?
Вие сега се смеете и вероятно това наистина ви се вижда смешно. Но трябва да ви уверя, че реакцията извън залата въобще не е във ваша полза и не смятайте, че като спечелите едно гласуване тук, печелите овации навън. Точно обратното.
Затова настояваме парламентарен контрол да има всеки петък до края на сесията през цялото работно време и няколко вторника, през които той да може да се отпуши.
А това, което направи като предложение господин Станимир Илчев, смятам, че действително е нещо ад хок, нещо, което не е намерение на Парламентарната група на мнозинството, нещо, което е съвършено несериозно.
Затова предлагам да има прегласуване, за да може да се докаже в нашата пленарна зала, че не е това пътят, по който се прави един нормален дневен ред на българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с единствена точка от дневния ред: законопроект за въздухоплаването.
Моля, гласувайте.
Всеки да гласува със своята карта.
Гласували 202 народни представители: за 97, против 89, въздържали се 16.
Процедурното предложение не се приема.
Няма да има извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
Давам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Възобновявам заседанието.
Ако няма предварителни въпроси, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 21-27 май:
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно финансирането на проект “Реконструкция, развитие и разширение на летище София”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Николай Василев заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно контрола върху маршрутните таксита в големите градове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 юни.
Постъпило е питане от народните представители Никола Джипов Николов, Иван Георгиев Иванов и Димитър Цвятков Йорданов към Милен Велчев, министър на финансите, относно ефекта от мерките, предвидени в Меморандума между Международния валутен фонд и българското правителство върху икономическия растеж и доходите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 юни.
Писмени отговори.
Постъпил е писмен отговор на питане от народния представител Йордан Бакалов от министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Постъпил е писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева.
Постъпил е писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева от министъра на финансите Милен Велчев.
Постъпил е писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков от министъра на труда и социалната политика Христина Христова.
Постъпил е и писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев от министъра на културата Божидар Абрашев.
Още един отговор има от министър Велчев за господин Лъчезар Тошев и още един от министър Милко Ковачев.
Постъпил е и писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова от министъра на правосъдието Антон Станков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно назначаването на председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия актуален въпрос към министър-председателя в рамките на три минути
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Господин министър-председател, приватизацията на БТК във всичките й фази беше съпроводена от закононарушения и скандали. Поредният от тях – казвам поредният, а не последният, защото съм убеден, че ще има и следващи – е смяната на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Аз няма да Ви питам защо беше уволнен досегашният председател Георги Александров в грубо нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията. Въпросът ми беше върнат с мотива, че решението на Министерския съвет е обжалвано пред Върховния административен съд и съгласно Закона за съдебната власт не може да бъде разглеждан от друг орган. Като народен представител аз изпълнявам решението на председателя на Народното събрание, но ще си позволя да кажа, че считам мотивите за абсолютно несъстоятелни, защото Конституцията на Република България стои над всякакъв закон, включително над Закона за съдебната власт, и постановява в чл. 62, че Народното събрание осъществява парламентарен контрол над актовете на изпълнителната власт, в това число и на Министерския съвет.
Смяната на председателя на КРС обаче има и втора страна и по този повод е и моят актуален въпрос към Вас. На 13 май 2004 г. с решение на Министерския съвет за председател на независимата по закон Комисия за регулиране на съобщенията беше определена Гергана Сърбова, която на следващия ден беше назначена на поста с Ваша заповед, съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията. Това светкавично назначаване всъщност не е и единственото в дългата сага с БТК, която носи мирис на прекалено много пари. Най-напред Апостол Апостолов чевръсто напусна сам горещия стол на изпълнителен директор на Агенцията по приватизация. След него и Илиян Василев, когото впоследствие пък Вие принудихте да напусне. Петко Николов напусна Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и избяга в Комисията за регулиране на съобщенията. Но БТК го настигна и там и ще видим през следващите седмици дали той ще остане на този пост.
И за децата е ясно, че в този случай смяната и назначаването на Гергана Сърбова означава единствено едно, че неудобният Георги Александров е сменен с удобната Гергана Сърбова. Но освен да бъде удобна, тя трябва да отговаря и на определени изисквания на закона и по-специално на чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за далекосъобщенията. По-специално при назначаването си тя не може да е член на орган на управление на търговски дружества и държавни предприятия в областта на съобщенията, както и не може да заема друга платена длъжност в областта на съобщенията.
По този повод е и моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател. Назначената за председател на КРС Гергана Сърбова отговаряла ли е на изискванията на Закона за далекосъобщенията към датата на назначаването й на този пост? Не считате ли, господин министър-председател, че сте нарушили закона с Вашия акт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Иван Иванов. Ще Ви помоля това да стане в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съжалявам за някои от инсинуациите и намеците около темата БТК, която естествено е сложна, както Вие знаете и както знаят всички в залата. Може да е имало някакви пропуски, може да е имало нещо, което да е по-бавно, но в крайна сметка резултатът ще бъде по-важен.
Сега ще отговаря на Вашия актуален въпрос, както е зададен и свързан със спазването на изискванията на Закона за далекосъобщенията към датата на назначаването на госпожа Сърбова за председател на КРС.
Ще Ви отговоря конкретно, като се позова на документите, които са ми предоставени в тази връзка. Както знаете, в Закона за далекосъобщенията, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и 2, са изброени изчерпателно изискванията, на които трябва да отговарят председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, а именно:
Първо, да са български граждани с висше образование и най-малко пет години трудов стаж.
Второ, да не са еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители, включително прокуристи, консултанти или членове на органи на управление на търговско дружество, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията.
Трето, не могат да заемат друга платена длъжност в областта на съобщенията, както и да получават възнаграждения по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
Заповедта за назначаване на госпожа Сърбова за председател на комисията е от дата 14 май, както Вие подчертахте, считано от 13 май, а именно денят, в който Министерският съвет взе решение за нейното назначаване. Тъй като до момента на вземане на решението тя заемаше длъжността “главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията”, със Заповед № СП 130 на министър Василев от 14 май, считано от 13 май, е било прекратено служебното й правоотношение по взаимно съгласие и към датата на назначаването й е спазено изискването на чл. 21, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията. Госпожа Сърбова е била член на Управителния съвет на държавно предприятие РВД и със Заповед № РД 88-257/13.05.2004 г. на министър Василев, който е принципал на това предприятие, е била освободена. Така е спазено и изискването на чл. 21, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията.
При назначаването на госпожа Сърбова за председател на комисията тя следователно отговаря на изискванията на закона. Мисля, че с това отговарям ясно на Вашия въпрос, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Иванов, имате право на реплика в рамките на 2 мин. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Господин министър-председател, във вестниците беше изтекла обилна информация, че когато Вие сте подписвали заповедта, нито едната заповед, с която госпожа Сърбова е напуснала поста главен секретар, нито другата заповед, с която тя е напуснала борда на директорите на РДВ, не са били на Вашето бюро. Аз естествено не съм следовател и не бих могъл да разследвам случая дали тези заповеди са били изготвени постфактум, но зная, че това също е възможно.
Но, господин министър-председател, остана без отговор най-важната част на моя въпрос. Аз неслучайно, когато Ви запитах, казах: не считате ли, че сте нарушили закона, защото освен изпълнението на този член за госпожа Сърбова в закона, а това е чл. 19, ал. 1, е записано изрично, че Комисията за регулиране на съобщенията е независим държавен орган. Със самия акт, който извършихте, господин министър-председател, Вие нарушихте независимостта на този орган и дадения му по закон мандат от пет години. Нещо повече, бих казал така: допустимо ли е по този начин грубо да бъде нарушаван законът, защото това не само създава прецедент, това създава неувереност в независими регулаторни органи и безспорно ще бъде негативно коментирано от Европейската комисия в Брюксел.
Господин министър-председателю, преди три години тук, от тази трибуна, Вие положихте клетва като министър-председател пред Конституцията и пред Библията. Ще Ви припомня първото изречение на тази клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната”. Не е морално, ако ние изискваме от българските граждани да спазват законите на страната, ако българските министри и българският министър-председател ги нарушават. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър-председател, имате право на дуплика в рамките на 2 мин.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Господин председател, уважаеми господин Иванов! Мисля, че въпросът за нарушаване на Конституцията наистина не е на дневен ред, защото това също би трябвало да се докаже, най-вече намерението. Второ, всички в тази зала знаем, че понякога има и известна анахроника в това, което медиите съобщават, невинаги датата е спазена или въобще произхожда от едно събитие от деня преди или други подобни, да се позоваваме значи като нещо съвсем достоверно, което е било казано и когато дори не е била подчертана точната дата в самата новина. Така че не мога да отговарям за това.
Докато за самата комисия знаете, че са петима членове – четирима зависят от парламента, един от президента. И според правилата председателят е назначен от Министерския съвет. Значи в това отношение наистина не считам, че отзоваването на господин Александров е някакво умишлено нарушаване на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Христо Кирчев относно наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Преди това има думата господин Тошев за процедурен въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател. В списъка за днешния парламентарен контрол моят актуален въпрос към министъра на вътрешните работи относно публикация за търговия с органи на деца в Гърция е поставен твърде назад. Смятам, че министърът на вътрешните работи трябва да отговори на този въпрос и затова предлагам неговите отговори да бъдат преместени след тези на министър Николай Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за размяна на реда за отговаряне на актуалните въпроси и питания. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение от господин Тошев.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 72, въздържали се 22.
Това предложението не се приема.
За пояснение ще кажа, че според графика на парламентарния контрол министър Петканов ще може спокойно да отговори на Вашия актуален въпрос, господин Тошев, в днешния ден. Така че струва ми се, че няма да бъдете ощетен от тази гледна точка.
Сега искам да помоля господин Христо Кирчев да развие своето питане към заместник министър-председател Николай Василев.
Заповядайте, господин Кирчев, разполагате с 5 мин.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Задавам това питане към вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията господин Василев с дълбокото си убеждение за извършена неправда - промени, които са извършени от Министерството на транспорта и съобщения, спрямо подмяна на някои от членовете към Наредба № 34 от 1999 г., която ще цитирам:
“Чл. 10а. В списъка не могат да бъдат вписани автомобили от първа регистрация, на които са изтекли повече от четири години.”
За слушателите в залата искам да поясня, че това е едно лимитиране на възможността на водачите на таксита реално да осигурят сигурност и надеждност на транспорта на пътници, което може би е било и идеята за промяна на тази наредба. Какво значи да се впишат автомобили до 4-годишен стаж? На всички е известно, че има автомобили с различни качества и различно ниво на екстри и сигурност. Тоест, годините не могат да лимитират и да дадат тази възможност на гражданите да пътуват по-сигурно и по-удобно. Защото например може да се купи “Тико” с 800 куб. см двигател, без всякакви каталици, или една “Лада”, или една румънска кола, които нямат каталици, нямат нужните качества за един модерен транспорт, и да се спазват изискванията на Европейския съюз. На всички ви е известно, че един 6-годишен “Мерцедес”, който е изработен особено за такси, с каталик и не е с голям преход на километри, може да даде много по-голяма сигурност. Виждате, че в наредбата се лимитират само по години.
Аз считам, че така изменена наредбата, не искам да твърдя веднага, че това са чисто корпоративни интереси, но в моите разговори с представители на синдикатите на таксиметровите водачи хората казват: ние трябва да подменим над 30 хил. автомобила, от което ще спечелят само лизинговите къщи. Към нас ще има страхотни утежнения, необходими са суми от порядъка на 700-800 млн. лв. В края на краищата вие знаете в момента кои са водачите на таксита по пътищата на Република България. Като махнем по-големите градове, основно това са безработните от закритите и приватизирани предприятия. Поне във Варна твърдя, че е така, защото всички, които бяха в корабостроенето, излязоха и в момента са водачи на таксита. Предполагам, че и в други големи градове има същите проблеми.
Това е моето питане към Вас, господин Василев. Надявам се, че разбирате, че то е в изискванията за подкрепата на малкия бизнес, за който сме всички, както твърдим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Кирчев, най-напред аз Ви благодаря за въпроса. Убеден съм, че той е добронамерен, както започнахте с думите, че Вие смятате или се опасявате, че е възможно с тази наредба да е извършена неправда. Аз ще Ви убедя, че ситуацията е точно обратната и че това решение, което сме взели, е в резултат на неколкомесечни анализи и задълбочено проучване. Тази наредба не само не е против водачите на таксита, а, напротив, тя в по-пълен размер защитава техните интереси със сигурност от наредбата, която тя заменя.
Нека да Ви дам и аз някои цифри. Аз разбирам, че Вие като дългогодишен кмет на Варна добре познавате таксиметровите шофьори във Варна, но аз също ги познавам и всеки пък, когато се прибера, говоря с тях. Смятам, че имам същата информация, която имате и Вие.
Смятам, че цифрите, които казахте, не са съвсем точни. Първо, не става дума за над 30 хил. автомобила, а за много по-малко. И второ, в никакъв случая не става дума за суми за инвестиции, които наближават милиард лева. Нищо подобно.
В момента в списъците на фирмите, лицензирани за таксиметрова дейност, се числят на книга 30 хил. 750 таксиметрови автомобила. От тях не по-малко от 5000 не са в експлоатация по най-различни причини, тоест, те реално не са действащи таксита, тоест, става дума за под 25 хил. автомобила.
За съжаление възрастовата структура на таксиметровия парк в България е изключително обезпокояваща, като преобладават изключително старите автомобили и има много малко нови автомобили. Над 10-годишна възраст са 78% от такситата, като над 10 хил. таксита или около 34% от тези 30 хиляди, за които Ви казах, са над 18 години. Или реално над 40% от автомобилите, които реално пътуват, са над 18 години. Дори имаме 100 таксита, които са над 30 години, уважаеми господин Кирчев. Предполагам, че Вие бихте се съгласил, че в Европейския съюз едва ли можем и трябва да влезем с тези над 30-годишни автомобили.
За да бъде картината пълна, ще посоча още, че само през последните няколко месеца, тоест, след началото на новите реформи, извършени от екипа на Министерството на транспорта и съобщенията, са закупени почти 1000, няма още 1000, но скоро ще станат 1000 автомобила, производство 2003-2004 г. Тоест, реално обновяването на таксиметровия парк не започна през 1999 г., както беше идеята в старата приета тогава наредба, а започна сега. Ще Ви кажа някои цифри.
Поисках справка за това след въвеждането на предишната наредба от 1999 г. какво се е случило. Според мен духът на тази наредба е бил неправилен, тъй като той не е въвеждал никаква поетапност или някаква стъпаловидност в подмяната на такситата, а просто е отложил проблема с 5 години напред – да бъде решаван от някое бъдещо правителство. Според мен, преди 5 години трябваше да направим това, което направихме сега – стъпаловидно и поетапно с дълъг срок на предупреждение да бъдат извадени най-старите автомобили, след което да бъде ограничена възрастта на новорегистрираните таксита, за да може проблемът постепенно, по естествен път да се решава, а не да се мултиплицира.
За съжаление, господин Кирчев, след приемането на старата наредба през 1999 г., не само че никой не е започнал да мисли за подмяната на такситата с поглед към годината 2005-а, когато старата наредба реално трябваше да влезе в сила и всички автомобили над 10 години да бъдат изведени изведнъж, не стъпаловидно, а просто шоково от употреба, отново ще Ви припомня, че това са 80% от таксиметровите автомобили, а напротив, таксиметровите фирми са продължили да регистрират изключително стари автомобили, като преобладават автомобилите, произведени през 80-те години, тоест, те изобщо не отговарят на духа на предната наредба от 1999 г. Реално средната възраст на таксиметровия парк не само че не намалява, както е била идеята на старата наредба, а тя е продължила да се увеличава с остаряването на вече съществуващите таксита в употреба. Тоест, ние достигаме до годината 2003-та, когато исторически достигаме най-високо ниво на средна възраст на автомобилите.
Какво направихме ние всъщност. От една страна, въведохме стъпаловидност и постепенност, предвидимост в извеждането на старите автомобили по график, постепенно за 2-3 години напред с шестмесечни периоди. Най-напред 25-30-годишните автомобили, след това постепенно 20-годишните и т.н. Освен това, сега ние предложихме само автомобили до 4-годишна възраст да могат да бъдат наново регистрирани като таксита.
Алтернативното предложение беше за 7-годишна възраст.
Но за съжаление отново не се разбира същината на проблема, уважаеми господин Кирчев. Ако ние сега разрешим регистрацията на 7-годишни автомобили или на 20-годишни автомобили, както други искат, това означава, че това ще са същите тези автомобили, които отново ще трябва да бъдат извеждани от експлоатация примерно през 2006-2007 г. Тоест, ако аз приема предложението на някои специалисти или на други граждани сега да разрешим на 7-годишни автомобили да бъдат регистрирани, то отново те ще са същите тези таксиметрови шофьори, които само след 2-3 години отново ще дойдат пред Министерството на транспорта и съобщенията да протестират на тях точно да им бъде удължаван този срок.
Считам, че това е изключително нецелесъобразно и неправилно, и некоректно спрямо самите тези таксиметрови шофьори. Защото това означава някой днес да ги излъже, че те ще могат повече от три години да карат новите си автомобили.

Освен това, уважаеми господин Кирчев, аз си направих труда да проуча цените на старите автомобили в България. Сигурен съм, че почти всеки български гражданин, който някога е имал автомобил, може да потвърди до известна степен такива цифри. Знаем всички, че цената на новия автомобил спада стръмно и най-силно през първата година от неговата употреба. След това спада силно през втората и през третата година повечето марки автомобили вече струват по-малко от 50% от първоначалната им стойност.
Ние сме въвели четири години, като според мен след четвъртата година повечето малки автомобили, които се използват за таксиметрови цели, струват по-малко от 40% от стойността им като нови. Да не говорим за това, че ако един автомобил е бил таксиметров и има много по-голям среден пробег на километри годишно, отколкото останалите автомобили в употреба в страната, тогава вероятността е неговата цена да бъде още по-ниска.
Тоест в никакъв случай не приемам цифрите, които са представени, че едва ли не става дума за близо милиард лева, необходими за обновление на новите автомобили. Особено с развитието на финансовата сфера в страната и на лизинговите схеми вече е много по-лесно и много по-евтино таксиметровите шофьори да си купят автомобили на неколкогодишна възраст, с подходящи схеми.
Според мен за самите таксиметрови фирми и за шофьорите е много повече икономически изгодно те да си купят 3- или 4-годишен автомобил и да го използват 6-7 години като таксиметров автомобил, отколкото 7-8-годишен автомобил, който след 2-3 години отново да се наложи да изхвърлят. Това в никакъв случай не е нашата цел.
След реформите от есента на миналата година и след въвеждането на новата наредба са закупени над 600 автомобила, произведени през 2003 г., и допълнително през тази година са регистрирани още около 400 автомобила, произведени за последната една година, включително и 2004 г. Никога преди това, уважаеми господин Кирчев, не е имало такъв брой нови автомобили, регистрирани като таксита. Просто практиката е била само стари автомобили да се регистрират. И ето, показваме, че новите реформи за пръв път имат резултат.
Тук, разбира се, аз разполагам с много повече данни и с много повече информация, която бих могъл да ви предоставя, включително и писмено, но с най-добро чувство и с уважение към професията на таксиметровите шофьори и към таксиметровите фирми ви уверявам, че това решение е взето изключително съзнателно, след много прецизен анализ и то е в интерес на всички български граждани, на туристите, които посещават нашата страна, а също така и в интерес на самите таксиметрови фирми и на таксиметровите шофьори, които дългосрочно ще бъдат облагодетелствани и ще спечелят от това решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Имате правото на два уточняващи въпроса, господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! Не искам да влизам в спор относно статистиката, която Вие притежавате, господин министър. Може би се допуска грешка от страна на таксиметровите шофьори по броя на бъдещите подменени автомобили, но в мен и в тези хора, които в момента от своите телевизори наблюдават това питане, остава дълбокото убеждение, че тук се защитава корпоративен интерес. Сам преценете защо.
Вие казахте, че това предложение е дълбоко обмислено. Тези хора ми казват: господин Кирчев, ние ще отидем и ще купим блъснати автомобили до четири години – или руски, или румънски, защото нямаме средства.
Защо у тях остава впечатлението, че се защитават корпоративни интереси? Големите притежатели на средства ще дадат пари да закупят на лизинг по 20-30-50-100 таксита, както полека-лека става, едноличните търговци ще изчезнат. Защото, пак казвам, моментът е такъв. Сигурно критиките са верни за прилагането на тази наредба, но става въпрос за много безработни в момента. Вие знаете, животът сам ще отдръпне тези хора от улиците, които са безкрайно много днес, по различни причини, когато ще има един нормален бизнес климат и всеки ще се залови с нещо друго. Защото навремето бяха на мода, вие знаете, бараките. Градовете бяха покрити с бараки, яви се крупна търговия, бараките изчезнаха, изчезнаха и дребните търговци. Сега ще стане така: ще се явят крупните таксиметрови фирми, които ще изгонят едноличния търговец, защото Вие казвате: стойността на новия автомобил е 25 хил. лв. Двадесет хиляди е най-евтиният нов автомобил. Четиридесет на сто са 8000 – 10 000 лв., които не са по силите на обикновените еднолични търговци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев. Отново ще Ви напомня и ще Ви уверя, че в наредбата никъде няма никакво разделение на фирмите на еднолични търговци или на по-големи дружества. Освен това не се споменават и конкретни марки автомобили. В никакъв случай не съм съгласен, а по-скоро съм убеден в обратното – че когато е писана и е създавана тази наредба и са вземани тези управленски решения, не са взети предвид нито конкретни марки автомобили, нито конкретни вносители на нови или на стари автомобили. Напротив, аз съм убеден, че това е едно държавническо решение, което е правилно, и сега, ако трябва да вземам същото решение, бих казал точно същото. Просто няма никакъв практически, икономически или друг аргумент, който да ме разубеди в тази посока.
Убеден съм, че ако седнем с Вас и с таксиметровите шофьори да направим една проста сметка кое е по-изгодно: да купят един 7-8-годишен автомобил за няколко хиляди лева и след две години да го изхвърлят и наново да купуват същия този автомобил, като междувременно поддържат с много по-скъпи ремонти и разходи един стар автомобил, а в същото време всички туристи и български граждани да пътуват в един по-стар, по-неудобен, екологически по-изостанал автомобил. И ако направим другата сметка, с по-новия автомобил, съм убеден, че решението е правилно. И аз също съм разговарял с десетки представители на таксиметровия бранш, дори стотици, с всички техни синдикати и съм убеден, че и общественото мнение поддържа точно тази позиция. Всъщност, господин Кирчев, времето, хилядата нови автомобила, регистрирани на възраст под една година за последните няколко месеца, доказват правилността на тази политика. Същото, апропо, важи и за товарните камиони. Същата политика, същите добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Имате правото да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Разбирам и търсенето на някакво решение от Ваша страна, но когато говорим за удобен транспорт съм напълно съгласен, че старите автомобили трябва да бъдат изхвърлени, на същото мнение са таксиметровите шофьори, на същото мнение са и гражданите.
Но има един друг въпрос. Вие знаете в какво състояние са пътищата. Когато говорим за улиците, пътищата, възможностите на държавата в тази насока са много малки. Ние се срещахме с министър Церовски, виждаме, че трябват 4-5 милиарда, за да се оправи пътната мрежа от 1-2 клас, камо ли уличките, по които се движат таксиметровите шофьори. Тоест мисля, че трябва да има едно взаимно разбиране от двете страни. И си позволявам да предложа, моля да бъда извинен за това, добре е наистина да се поканят таксиметровите синдикати, да се поговори с тях, да се чуят и техните предложения, защото те ми казват: дадохме предложение, никой не ни отговори, а когато няма чуваемост, има напрежение.
Аз не се явявам като адвокат на тези хора, явявам се като адвокат на идеята на СДС, пък и на редица колеги тук, за подкрепа на този дребен бизнес, който е безкрайно належащ в момента в страната ни, по повод прехода, който правим. Не защитавам ничии лични интереси, надявам се, че и Вие искате да решите този въпрос, но нека да има един взаимен диалог, защото, пак казвам, в момента те остават с впечатление, че се защитават корпоративни интереси, а не на едноличния търговец. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Питане към министър Василев са отправили народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров относно повишаване на цените на телефонните услуги.
Господин Иванов, заповядайте да отправите своето питане към министър Василев.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! От 1 май т.г. са в сила нови цени на услугите, които се предоставят на Българската телекомуникационна компания. Повишена е шоково цената на универсалната далекосъобщителна услуга и специално градските телефонни разговори от фиксираните апарати.
Това повишение поставя много въпроси, господин министър. От една страна, БТК отчете за 2003 г. една непостигана досега печалба от порядъка на 240, а може би и 250 млн. лв.


От друга страна, с Ваше изрично разпореждане бяха спрени всякакви инвестиции в Българската телекомуникационна компания до завършване процеса на приватизация и предаването й на новите собственици. И в един такъв момент изведнъж спешно, докато все още Вие сте принципал на компанията, тъй като приватизацията не е завършена, се повишават шоково тези цени.
Аз знаех част от Вашите отговори. Вие говорите за средно увеличение на цените, доколкото си спомням, с 14%.
Господин заместник министър-председател, за слабите социални слоеве в България, имам предвид пенсионерите, но не само тях, а хората, които живеят с ниски доходи, това, че междуселищните или международните разговори са намалени – едните – с 8,5%, а другите – с 10%, това за тях няма никакво значение. За тях единствено значение и особено за българските пенсионери е каква е цената на градските телефонни разговори и защо тя скача толкова много.
Не само това, увеличена е и телефонната месечна такса на стационарните телефони.
Второ, намален е броят на импулсите, които се дават на по-ниска стойност. Всичко това, акумулирано, води действително до едно непосилно увеличение на цената за тези големи категории български граждани.
Господин министър, в Закона за далекосъобщенията изрично е разписано, цитирам, че “цените на телефонните услуги трябва да бъдат разходоориентирани”. В същото време по никакъв начин не стана ясно дали има становище на Комисията за регулиране на съобщенията, в което тя да потвърди, че предлаганите нови цени са разходоориентирани. Не се потвърди по каква методика са изготвяни новите цени и доколко те именно отговарят на този основен критерий – разходоориентираност на цените.
И още нещо. Когато говорим за универсалната далекосъобщителна услуга, ние знаем, че тя е предоставяна от БТК на сравнително ниско качество. Едно повишаване на цените най-често се оправдава с повишаване на качеството. Българските граждани така и не можаха да разберат по какъв начин от 1 май се повиши качеството на предлаганите им телефонни услуги.
И след като всички тези аргументи не са налице – висока печалба, спрени инвестиции, по никакъв начин неподобрено качество, откъде се появи необходимостта за това драстично увеличение на градските телефонни разговори?
Господин министър, аз имам и още един въпрос към Вас. Кое наложи така спешно от 1 май, буквално може би седмици или месец-два преди завършване на приватизацията това рязко увеличение? Появиха се различни коментари и Вие не може да не ги знаете. От една страна, това рязко увеличение на цените прави неконкурентоспособно БТК по отношение на алтернативни оператори, които ще навлязат на вече либерализирания според закона пазар.
От друга страна и аз намирам това за много по-силно, Вие фактически, облечен в поста, който заемате – министър в правителството на Република България, правите една неправомерна услуга на новия купувач. Вместо така, както постъпихте за инвестициите, да ги блокирате, докато с тях не се разпорежда новият купувач, по същия начин трябваше да постъпите и с цените на телефонните услуги. Би трябвало да предоставите на новия купувач, на новия собственик да направи своята разходоориентирана сметка на цените и тогава да ги предложи, а не Вие и по този начин българската държава да свърши мръсната работа и да вади кестените от огъня.
Завършвам, като Ви поставям следния въпрос от името на моя колега господин Кацаров и от мен лично.
По каква методика, господин министър, са определени предлаганите цени? Спазен ли е принципът за разходоориентираност на цените? Повишаването на цените обвързано ли е с осигурено подобряване качеството на услугите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз ще отговаря на всички Ваши въпроси и ще започна, използвайки Вашите думи.
Най-напред, както Вие самият казахте, средното увеличение на тези цени е 14,5%. Аз в никакъв случай не бих определил това увеличение като шоково, драстично или рязко, както Вие казахте. В никакъв случай то не е било спешно, нито шоково–драстично, нито рязко. Напротив, уважаеми господин Иванов, то е закъсняло с от 5 до 10 години. Трябваше да се случи много по-рано.
Един от следващите Ваши въпроси беше дали са разходоориентирани тези нови цени и това увеличение. Отговорът е и да, и не. Да, според разходите тази промяна е оправдана и има по-добро балансиране на цените. Но отговорът е и не, защото тези цени, уважаеми господин Иванов, не ни довеждат до правилните нива – съобразени и оправдани икономически.
Не само че това не е шоково-драстично, рязко и спешно, не само, че е закъсняло, но то не е и достатъчно. Дори напротив, по логиката на един либерализиран телекомуникационен пазар тази тенденция ще продължи, а няма да спре. Разбирайте, че това няма да е нито последната, нито неоправдана промяна на цените.
Разочароващо е, макар и политически напълно разбираемо, че всички хора говорят за увеличението на цените, но може би е удобно и всички забравяме да кажем, че по-голямата част от видовете цени, т.е. от номенклатурата, от ценоразписа на БТК има реално намаление, а не увеличение на цените. Тоест на много повече неща цената е паднала, а не е увеличена. Ще ви дам няколко много важни примера. И в никакъв случай не считам, че трябва да се концентрираме върху един-единствен сегмент, споменат от потребителите, защото може би така Ви е политически изгодно. В същото време нека не забравяме, че в България има 8 милиона потенциални потребители на телекомуникационна услуга или това са няколко милиона домакинства и стотици хиляди български бизнеси, които се интересуват от цялостната ситуация в телекомуникационния пазар, интересуват се от процента на цифровизация, интересуват се от качеството на услугата, достъпността й и също така колко време им отнема да си изкарат нов телефонен пост или, когато наберат един телефон, кога получават свободна линия. Всичко това са изключително важни въпроси, които не трябва да се разделят, но не трябва и да се смесват с въпроса за цените.
Ще ви кажа на колко много услуги цените са намалени и то съвсем несимволично. Например, цените на междуселищните телефонни разговори между втора и трета зона се намаляват с 10 на сто. Цените на международните разговори за страни от първа, втора, трета и четвърта зона се намаляват с 33%. И въпреки всичко това пак не е достатъчно, защото БТК все още не е напълно конкурентоспособна на този сегмент от пазара. За откриването на телефонен пост – нещо изключително важно за стотици хиляди български граждани и за фирмите, услугата е намалена с 13%. Въвежда се нова часова зона за международни разговори през нощта от 21,00 ч. вечерта до 7,00 ч. сутринта, която е с по-ниски цени от тези на часовете със силен трафик. Като се има предвид и големият интерес към разговори с други континенти, тази тарифа в никакъв случай не е за подценяване.
Важна е и ролята на Българската телекомуникационна компания в развитието на интернет-пазара и в новите видове телекомуникационни услуги. Например цената за откриване на ISDN пост е намалена с 26,6%.
Вие споменахте няколко важни социални групи, които ние в никакъв случай не ги подценяваме и не ги забравяме. Ще ви кажа колко много облекчения е направила БТК точно за тези социални групи. Например, за хора в неравностойно положение има ценови пакет за инвалиди от първа група. Цената е само 1,5 лв., т.е. значително по-ниска от обикновената, като включва 50 безплатни импулса, което е доста голяма цифра. Има ценови пакет за икономично потребление, който включва 50% намаление на обикновения абонамент и 20 импулса по 0,01 лв., т.е. това е един изключително икономичен пакет, който се използва от няколко хиляди пенсионери или семейства в неравностойно социално положение. Има и ценови пакет с ограничено потребление с абонамент от 3,00 лв. и 10 импулса от 0,01 лв. Това е услуга за друг сегмент от пазара, която е също много популярна и добре се използва.
Тук, разбира се, аз имам голямо количество допълнителна информация, която също бих искал да ви предоставя. Отново бих искал да Ви уверя, че това ребалансиране на тарифите не само че не е спешно, а то е значително закъсняло. Всъщност БТК е компанията в Европа, една от няколкото компании в Европа, които най-силно изостават от европейските тенденции, от изискванията на либерализирания пазар. Когато нашето правителство дойде, имаше разлика между цената на градския разговор и цената на международния разговор от няколко десетки пъти. Преди тази промяна съотношението градски-междуградски-международен беше 1:3:15. Средното за Европейския съюз е 1:2:4,7, вие виждате –имаме още три пъти необходимост от ребалансиране, т.е. в пъти, а не в проценти. В момента след тази съвсем малка промяна съотношението е 1:2,8:12. След което във всички таблици и графики, уважаеми господин Иванов, България отново е някъде на опашката на всички европейски страни.
По отношение на разходоориентираността, тя не е абсолютна величина, а това е един дълъг и безкраен процес. Регулаторът е предвидил разходоориентираността на цените да бъде ориентир до постигане на приемливи съотношения на цените за различните видове разговори за тези пропорции, които споменах преди малко. Цените на телефонната услуга се регулират с разработване на потребителска ценова кошница и се съобразяват с разходите на отделните компании. По този начин регулаторът контролира компанията да не свали под нивото на разходите някои от компонентите, като с това да притисне конкуренцията. Всъщност Вие казахте, че БТК с тези промени ставала по-неконкурентна, това не е така. БТК всъщност би желала да има конкуренция, но тя няма конкуренция точно за сегментите, за които Вие говорите, защото на тях никой не иска да им предоставя на тези цени телекомуникационни услуги. В същото време БТК ще загуби голяма част от своя пазарен дял през следващите години благодарение на острата конкуренция, която, разбира се, ние приветстваме, тъй като обичаме конкуренцията и либерализирания пазар, точно в сегментите, където сега БТК си намалява цените.
По отношение на качеството съм напълно съгласен с Вас. Повечето европейски държави, включително например държава като Македония, имат почти 100-процентова цифровизация и това не е от днес, а отпреди няколко години. България отново е на опашката. Цифровизацията значително е ускорена през последните три години и ще поприключи през следващите три до четири години след приватизацията. Съответно и качеството на тези разговори в никакъв случай не е такова и качеството на услугите, включително и достъп до високоскоростен Интернет не е в съответствие с изискванията на 2004 г.
В заключение, господин Иванов, бих искал да обобщя, че това е едно отдавна обмислено, изключително силно закъсняло и съвсем скромно увеличение от 14,5% средно, както ви казах, съпътствано с намаление на голяма част от цените на отделните видове услуги. Благодаря ви за вниманието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Още малко да се увеличат, това увеличение е много скромно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уточняващи въпроси господин Кацаров ли ще отправи? Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, аз не мога и няма да приема спекулациите, които правите с проценти и цени. Всичко това, което казвате, може да го казвате на някой, който не е учил математика, не да го казвате в Народното събрание и по Националната телевизия. Аз ще направя също една такава спекулация като Вас, ползвайки същите данни:
Ако до вчера 40 импулса са стрували по 0,01 ст., а останалите по 0,09 ст., а от днес само 20 импулса струват по 0,01 ст., това е не само 100% увеличение, това е 450% увеличение. Ето ви една такава сметка, подобна на тези, които правите Вие. Няма такива обобщени данни. Обобщените данни сочат, че сметките на българския гражданин ще бъдат увеличени с 42% вследствие на това решение на Комисията за регулиране на съобщенията.
Аз не мога да приема отговори от типа, че това е икономически целесъобразно, икономически обосновано и т.н., защото тук ние поставяме въпроса дали това увеличение е законосъобразно, а то не е. То не е законосъобразно, защото Законът за далекосъобщенията не се интересува от това какви са цените на разговорите в Македония, от това какви са цените на разговорите в Европейския съюз. Законът за далекосъобщенията казва много ясно – цените на монополиста БТК трябва да бъдат разходоориентирани и разходообосновани.
В тази връзка имаме първи допълнителен въпрос: обяснете от трибуната на Народното събрание как са се променили разходите на БТК за аналоговите разговори, за да бъдат увеличавани цените на аналоговите линии от страна на БТК.
Следващият въпрос. Не по-малко важно е това, което каза колегата Иванов. Аз не чух от Вас отговор. Двеста и тридесет или 40 млн. лв. печалба на БТК за миналата година. Колко трябва да стане тази печалба, колко трябва да стане тази печалба за това увеличение на цените на телефоните и за чия сметка се увеличава тази печалба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Василев, на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин Иванов!
Уважаеми господин Кацаров, в никакъв случай не приемам нито една дума от това, което казахте, защото Вашето изчисление, че сметките щели да се увеличат с 42%, категорично не е вярно. Абсолютно категорично не е вярно. Изобщо тези 40% нямам представа откъде ги взехте. Тези сметки за 100% на импулсите също така не мога да ги приема. Както Ви казах, средно претегленото увеличение е 14,5%.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Можем да смятаме и ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Кацаров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Като също не забравяйте, че потреблението се нагажда спрямо някой, всъщност количеството потребление има известна еластичност спрямо цените. Ако увеличим до безкрайност международните разговори, може би наистина всички хора ще спрат да говорят с чужбина и тогава и да ги намаляваме, и да ги увеличаваме, никой няма да говори. Факт е, че в този сегмент от пазара - международните и междуселищните разговори - БТК е обречена да губи пазарен дял и тя ще го прави много бързо. Когато пазарът им спадне под критичните нива след половин година или след две години, тогава точно Вие ще ме попитате защо позволихте БТК толкова да загуби пазарен дял. Разбира се, че ще ме попитате.
По въпроса дали е било законосъобразно и как са се увеличили разходите на БТК спрямо аналоговите абонати, че сега да се налага увеличението на цената. Всъщност Вие изобщо не слушате какво Ви казах, уважаеми господин Кацаров, преди малко. Нали точно това Ви казах? Не само, че е разходоориентирано да се увеличават тези цени, но всъщност те дори и сега не покриват разходите. Разходите дори да намалеят, а те няма да намалеят, защото в страната има инфлация… (Неразбираема реплика на народния представител Стойчо Кацаров.). Ще ви кажа как. В момента БТК продължава да губи от всички тези линии, за които говорите, от всички аналогови линии, от всички малки градчета, села, дори от голяма част от областните центрове. Разбирате ли, повече от 100% от печалбата на БТК идва само от централната част на гр. София. Това не можете ли да го разберете? Като ви казвам повече от 100%, това означава следното: БТК в София печели много повече от цялата си печалба, която има, а всички останали области са губещи. Ето това е истината. Вие за пръв път ли чувате как се развива телекомуникационният пазар през последните години?
Също така ме питате един въпрос - като че ли мислех, че ще гледам към друга част на залата, когато отговарям на него. Народни представители с претенции за друга част от политическия спектър задават един некоректен въпрос – колко трябва да стане печалбата, БТК да спре да си увеличава цените. Всъщност едното няма нищо общо с другото, уважаеми господин Кацаров. Аз съм убеден, че ако като министър бях намалил печалбата на БТК или на което и да е друго мое дружество, абсолютно сега в същата зала щяхме да говорим защо е намаляла печалбата на БТК. Къде е тя и какво прави правителството по този въпрос. (Неразбираема реплика от народния представител Стойчо Кацаров.) Аз не само, че не се срамувам от това, че БТК по мое време има рекордна печалба, аз се гордея с това, защото това става с много работа, с много добра финансова дисциплина, със спиране на някои процеси в БТК и с много по-добро управление, отколкото преди. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Иванов, Вие ли ще изразите отношение към отговора на министъра?
Заповядайте. (Шум и реплики.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Все пак аз не чух отговор на един основен въпрос, който зададох: Защо така спешно именно в този момент? Вие казахте – закъсняло е с 5 или 10 години увеличението. Процесът на дерегулиране на цените на телефонните услуги в Централна и Източна Европа е един дълъг процес, който не може да не бъде извършен, освен по плавен начин. В противен случай това създава действително непосилно бреме за социално слабите хора в страната. Това е самата истина.
На второ място, когато говорите, че този процес на дерегулиране трябва да продължи, аз питам: защо не се проведе той съизмеримо? Защо увеличението е 40%, а намалението с 10%? Аз бих приел да увеличите с 15% градските и да намалите с 15% междуселищните и международните разговори. Оказва се, че увеличението в проценти е 4 пъти по-голямо, отколкото намалението на международните и междуградските разговори.
И на трето място – това, което господин Кацаров попита – след като Вие непрекъснато твърдите, че има още много да се направи, за да се достигне до разходоориентираните цени, тъй като цените били далеч по-ниски от разходоориентираните цени, поставя се въпросът: откъде тогава идва тази огромна печалба на БТК? Това означава, че онова, което Вие твърдите, не е вярно, или че има други услуги, които се предоставят на населението при силно повишени цени, които да гарантират тази печалба. Очевидно и в единия, и в другия случай това е абсолютно некоректно спрямо българските граждани.
На следващо място, защо БТК не изпълни една от препоръките на Европейския съюз, а именно въвеждането на единния телефонен номер 112, за да може поне пенсионерите да имат безплатна услуга – един номер при всички спешни повиквания. Това не е направено. БТК увеличава цените, но не предоставя реално нови услуги.
И накрая, господин министър, и завършвайки, госпожо председател, искам да кажа: не изтъквайте, когато се повишават цените, там, където има малко намаление, защото много ще ми напомня случая, когато преди доста години се пишеше за повишаване на цените на месото и млякото с много ситен шрифт, а се говореше как джапанките били поевтинели. Или пък както един друг министър твърдеше, че пианото и хлябът трябва да бъдат поставени в една и съща кошница и намаляването на цените на пианото компенсирало увеличаването на цените на хляба. Тежестта е различна, особено за хората, които са потърпевши от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева са отправили народните представители Димитър Абаджиев и Теодора Константинова относно нарушенията при прехвърлянето на инвестиционни бонове от Центъра за масова приватизация.
Госпожо Константинова, заповядайте да отправите своя актуален въпрос.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, ние зададохме своя въпрос преди около два месеца и въпреки всичко той не само че не загуби своята актуалност, но от публикация днес във в. “168 часа” научаваме, че това е проблем, който засяга цялата страна и е от национално значение.
Във връзка с множество жалби, които постъпиха в нашата приемна, ние научихме за проблема на русенските граждани. Същите са потърсили в Информационния център на Агенцията за приватизация в София или от регионалните центрове на агенцията своите депозитарни разписки, доказващи притежанието на инвестиционни бонове и техния брой. Оказва се, а днес в пресата публикуват, че това не са няколко души, а се отнася за около 200 хил. души в цялата страна, че те вече не фигурират в списъците като притежатели на инвестиционни бонове. Сметката им е празна. По неведоми пътища същите са били прехвърлени на други лица без знанието на законните притежатели. В информационната система има регистрирани трансфери от техните сметки към тези на други лица. Съществува явно една грандиозна измама – ограбени са около 200 хил. души българи, и както установява МВР – за активи за около 500 млн. инвестиционни лева.
Във връзка с това Ви задаваме следния актуален въпрос: известни ли са Ви тези нарушения, които представляват и престъпления, и ако са Ви известни – какви мерки сте предприели за търсене на отговорност на съответните служители и възстановяване на щетите на гражданите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Заповядайте за отговор, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Константинова, уважаеми господин Абаджиев, въпросът ви поставя проблем, който е важен не само за засегнатите хора, но и за доверието към институциите, свързани с пазара на инвестиционни бонове. Явно е, че въпросът ви поставя проблем, който е важен не само за засегнатите хора, но и за доверието към институциите, свързани с пазара на инвестиционни бонове. Явно е, че нарушения при прехвърлянето на инвестиционни бонове е имало. И неслучайно в началото на годината Комисията за финансов надзор публично призова гражданите да проверят колко инвестиционни бонове имат по сметките си в Централния депозитар. Агенцията за приватизация също отговаря на всички запитвания на хора, които искат да знаят какво е количеството на притежаваните от тях бонове.
Как се е стигнало до злоупотребите? До есента на 2002 г. инвестиционните бонове е можело да се прехвърлят само на съпрузи, роднини по права и съребрена линия до второ коляно, на работническо-мениджърски дружества за участие в приватизацията и на доброволни пенсионни фондове. Прехвърлянето е ставало лично от човека – собственик на боновете. Когато той е искал да използва посредник, е било необходимо нотариално заверено изрично пълномощно. През м. септември 2002 г. е приета наредба, с която се разрешава боновете да се прехвърлят свободно и без ограничения. Всеки притежател на бонове е можел да ги продаде на друг човек. Мотивите са били добронамерени – хората да могат да получат пари срещу боновете си. За да се улесни тежката и сложна процедура, в наредбата е записано, че при ползване на посредник при прехвърлянето той е трябвало да представи само изрично пълномощно, без то да е заверено при нотариус. Именно това е дало възможност недобросъвестни лица да измислят механизми за измама. Най-често те са се добирали до лични данни на хората с инвестиционни бонове, попълвали са фалшиви пълномощни и са ги прехвърляли в собствените си сметки.
Сигнали за злоупотреби, получени в Комисията за финансов надзор, показват, че измамите са ставали именно в периода, когато боновете са се прехвърляли свободно и без да е необходимо нотариално заверено пълномощно. Такава е информацията от Агенцията за приватизация.
До момента в Комисията за финансов надзор са постъпили близо 120 жалби. Тя е проверила по-голямата част от тях, като е предала цялата документация на Софийската районна прокуратура. Агенцията за приватизация оказва съдействие на специализираните органи в работата им по около 100 сигнала. Тя е изпратила до Комисията за финансов надзор и МВР справки и копия на документите, с които е станало прехвърлянето на боновете. До днес не е установено виновно поведение от страна на служители на Агенцията за приватизация, което означава, че злоупотребите са правени от хора извън администрацията.
Още при първите сигнали за възможни измами с инвестиционни бонове, Министерството на икономиката стана инициатор за промени в Закона за сделките с компесаторни инструменти. С тези промени искахме да защитим максимално интересите на притежателите на инвестиционните бонове. Затова и режимът по отношение на регистрация, сделки, плащания и заличаване на инвестиционни бонове бе приравнен към режима, действащ за компесаторните инструменти. Това е от лятото на миналата година.
В момента съществуват строги изисквания при извършване на каквито и да било действия с бонове. Цялата база данни за притежателите им е предоставена на Централния депозитар. Той води регистър на сметките с инвестиционни бонове. Придобиването на бонове се регистрира в депозитара само от негов член – банка или инвестиционен посредник. За да стане това, страните по сделката представят договор с нотариална заверка на подписите си. В случай на упълномощаване се изисква и нотариално заверено копие от пълномощното. Прилагането на закона даде вече своя резултат.
По информация на Комисията за финансов надзор след неговото приемане през август м.г. – 2003 г. – няма сигнали за извършени нарушения. И още нещо. Агенцията за приватизация приема молби от граждани, които искат да проверят наличността на бонове по техните сметки. До момента общият брой на молбите е около 1200, като близо 250 от тях са от гр. Русе. В отговор Агенцията за приватизация изпраща подробни справки за движението по сметките. Ако има трансфер на бонове, в справките се посочва кога е направен той и ЕГН-то на получателя на боновете. В случай, че гражданите се усъмнят, че е извършена злоупотреба с инвестиционните им бонове, те могат да сигнализират Комисията за финансов надзор, съответната служба на МВР или органите на съдебната власт.
Министерство на икономиката винаги е оказвало и ще продължава да оказва съдействие на правораздавателните органи, за да може максимално бързо да се установи истината за измамите и виновните да бъдат наказани. Убедена съм, че след промените в Закона за сделките с компенсаторни инструменти, които нашето министерство инициира, хората, които имат инвестиционни бонове, могат да бъдат сигурни, че възможностите за злоупотреби са минимални или почти нулеви.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Кой ще се възползва от правото на реплика?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Искам да напомня само, че смисълът на този тип приватизация беше хората да имат възможност по някакъв начин да участват в общия процес на приватизацията, тоест, цели се някаква справедливост.
Едва ли има по-грандиозен пример в процеса на приватизацията за масова измама от този, който се цитира. Става въпрос вече по последни данни, с които се занимава и прокуратурата, и полицията, за над 200 хил. души и инвестиционни бонове с обща стойност над 500 милиона. Става въпрос за грандиозен процес на измама.
Добре е, че са предприети вече някакви мерки и някакви стъпки. Но аз се изненадах от Вашия отговор в частта му, в която Вие директно слагате чадър и казвате, че няма замесени от страна на администрацията. Не е възможна такава измама, която се прави по начина, по който беше описан – представя се фалшиво пълномощно и то на името на човек, който не знае за него. След това от името на този човек се прехвърля на трети лица, които участват в процеса на приватизацията. Служителката или служителите, които масово приемат тези пълномощни, ако те не са част от тази схема, е много трудно да се осъществи тази измама в такива размери. Тя може да се осъществи веднъж, два пъти, три пъти, но в този размер – над 200 хил. души – едва ли може да се осъществи без участието на служители от агенцията. Та кой е приел тази наредба, която Вие цитирате? Нали вашето правителство е приело тази наредба?
Едва ли за хората има някакво значение, че тогава друг е бил министър – Вашият предшественик. Не слагайте този чадър, а наистина се помъчете, положете усилия да се накажат виновните дори още преди прокуратурата да се е произнесла.
Аз си мислех, че тук ще цитирате, че вече са уволнени служители, че са направени някакви крачки за възстановяване на щетите, а не да се слага някаква защита. Никой няма смисъл от това, а Вие – в най-малка степен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Имате право на дуплика, министър Шулева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Абаджиев, тъй като и Вие, и госпожа Константинова в първоначалното изложение цитирате извадка от вестник, аз бих искал да представя някои цифри. Ще цитирам това, което е в Централния депозитар. При старта на втората вълна от масовата приватизация 1 млн. 160 хил. граждани имат право да получат инвестиционни бонове. От този 1 млн. 160 хил. граждани бонове са получили 350 хиляди преди Агенцията за приватизацията да стартира поредицата от централизирани и неприсъствени търгове на борсата, където бяха предложени и се предлагат все още миноритарни пакети акции. Искам да кажа, че за първи път през тази година притежателите на инвестиционни бонове имаха възможност да участват реално в приватизация и в търгове и да се търгуват и самите инвестиционни бонове, нещо, което до миналата година не беше възможно. Преди това време цената, на която са се търгували тези непарични средства, е варирала между 13 и 15% или между 13 и 15 стотинки. От 420 хиляди общо издадени депозитарни разписки до този момент са потърсени 80 хиляди. Само 80 хиляди души са си потърсили депозитарните разписки. Има 340 хиляди непотърсени депозитарни разписки от граждани.
Така че все пак трябва да сме наясно за какви цифри общо става дума. Тези цифри за 200 хил. души и за 500 млн. лв. не са точни. Най-простата сметка показва, че общо издадените 350 хил. бона по 15 стотинки са 52 млн. лв. Не става въпрос за 500 млн. лв.
Така че нека да не се преувеличават размерите на тази измама, защото цифрите показват, че това едва ли е възможно. Безспорно има достатъчно случаи, за които е сезирана прокуратурата. Това, което аз казах, е, че до момента не е установено виновно поведение. В момента, в който разследващите органи установят виновно поведение, естествено е, че мерки по отношение на тези хора ще бъдат взети. Ние не можем да посочваме с пръст хора, нито пък администрацията е следовател, за да знае кое пълномощно е истинско и кое – фалшиво.
Така че аз ни най-малко не казвам, че се поставя какъвто и да било чадър, казвам, че са сезирани всички органи, които имат отношение към установяване на истината. След като бъдат установени нарушенията, ще бъдат взети незабавни мерки – не само административни, но и наказателни – към хората, които са участници в процеса, където и да работят те и да се намират. Мисля, че важното нещо е още един апел към хората, които имат вече получени бонове, да проверят своите сметки, за да е ясен размерът на тази измама и мерките, които трябва да бъдат предприети за реализацията.
От друга страна, искам да кажа, че реализацията на бонове по търговете върви много успешно и това предизвиква сериозен интерес на хората да потърсят своите бонове, за да могат да участват в приватизацията по метода на публичните неприсъствени търгове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Господин Ляков, заповядайте да отправите своето питане към министър Шулева относно въвеждане на стандарти за управление на качеството и изграждане на нова организационна култура в малките и средни предприятия.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми колеги! Българската икономика предстои да премине следващия етап от своето развитие, да увеличи своята конкурентоспособност, за да бъде достатъчно подготвена, когато България влезе в Европейския съюз.
Тъй като голяма част от фирмите в България – над 90% - са малки и средни - всъщност такава е и структурата на икономиката и на западноевропейските страни - обаче не са подготвени за тази среща и за този самоконкурентен пазар.
Според едно изследване на Центъра за икономическо развитие около 15 на сто от българските фирми само са предприели някакви действия, за да получат тези стандарти за качество - това са стандартите от серията ISO 9000, версия 2000/2001 г. - и са предприели конкретни стъпки за изграждане на новата организационна култура.
Принципите на тези стандарти, които са широкоизвестни, като фокус върху клиента, процес на култура, развитие и управление на човешките ресурси или ориентация към хората, работа в екип, подобрена комуникация, нови хоризонтални структури на самата организация, улеснени, а не бюрократични. Всичко това в крайна сметка води до по-голяма конкурентоспособност, по-голяма подвижност, по-бърза ориентация на фирмата спрямо непрекъснато нарастващите изисквания на пазара.
Големите фирми в България, повечето от които имат и чуждестранно участие, много по-лесно се справят с тези предизвикателства, защото те веднага пренасят чуждия опит, имат достатъчно средства, финансират въвеждането на стандартите, обучават си хората и т.н. Тоест, може спокойно да се каже, че те са подготвени и вече работят по европейските стандарти.
Не стои обаче така въпросът с голяма част от малките и средни предприятия, малките и средните фирми, които и поради незаинтересованост, и поради недостатъчно подготвени мениджъри, и поради това, че повечето от тях нямат достатъчно финансови средства, защото обучението, което е в основата на въвеждането на тези стандарти, е скъпоструваща дейност, не могат да осигурят тези средства и според мен в този етап се нуждаят от подкрепа.
В закона, който ние още не сме приели на второ четене, аз съм предложил някои текстове, за да има подкрепа на малките и средни предприятия за обучение, които още не са приети, тъй като прекъснахме гласуването на закона. Надявам се, че мнозинството ще оцени като важни тези проблеми и ще ги подкрепи.
Но аз бих искал да узная от Вас дали правителството концентрира своята икономическа политика върху увеличаване конкурентоспособността на българските фирми и специално на малките и средни предприятия и дали Вие предвиждате да се финансират проекти? Не да се дават някакви средства, които по неясни механизми или по шуробаджанатска линия отиват към определени предприятия, а със защита на проекти да могат тези малки и средни предприятия да получат достъп до финансов ресурс, за да преминат мениджъри от тях или хора, които ще отговарят за въвеждане на стандартите, съответното обучение и да могат тези стандарти за управление на качеството и за организационно съвършенство да бъдат въведени в по-голяма част от българските фирми. Защото, ако процентът 15 се запази, голяма част от тях, това са 85%, ще попаднат напълно неподготвени в един жестоко конкурентен пазар. И знаете какво ще им се случи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Повишаването на конкурентоспособността на българските фирми е основна цел в икономическата политика на правителството не само защото икономиката ни е изправена пред предизвикателството да се справи с конкурентния натиск и да защити мястото си на европейските пазари, но и защото без жизнеспособни и отговарящи на съвременните изисквания фирми страната ни не може да постигне ускорен икономически растеж, а това е националният интерес на България.
Затова и основен акцент в нашата политика е подкрепата на българските предприемачи, на малките и средни фирми, които трябва успешно и бързо да се приспособят към изискванията на европейския пазар. Усилията ни са насочени в няколко направления.
Първо, да усъвършенстваме правната и административната рамка, като осигурим условия, които стимулират предприемачеството.
Второ, да насърчим иновациите, въвеждане на научно-приложни разработки и производство на качествена продукция.
Трето, да поставим акцент върху развитието на човешките ресурси чрез съвременни форми на обучение и квалификация.
Четвърто, да превърнем скоростта, с която администрацията откликва на бързо променящите се потребности на бизнеса, в конкурентно предимство на страната.
Какво сме постигнали до момента? Част от мерките, които изброих, са заложени в Закона за насърчаване на малките и средни предприятия и насърчаване на предприемачеството, който, вярвам, че българският парламент скоро ще приеме. В него се предвиждат подобрени условия аз достъп до капитал, включително предоставяне на финансиране на малки и средни предприятия. Заложено е гарантиране на част от кредитния риск, изграждане на технологични паркове, инкубатори и др. Особено внимание се отделя и на повишаване на конкурентоспособността на малките и средни фирми. Ще бъдат реализирани проекти за внедряване на нови технологии и за повишаване производителността на фирмите. Важна мярка е подкрепа на фирмите, които кандидатстват за средства от преприсъединителните фондове, структурните фондове и програми на Европейския съюз.
И нещо още много важно. За първи път предвиждаме възможност сдружение на бизнеса да участва пряко в изпълнението на политиката. Мерките за насърчаване на малките и средни предприятия и предприемачеството ще се осъществяват съвместно от държавата и неправителствените организации на бизнес средите. Всички тези мерки обаче ще останат само добри намерения, ако липсва инициатива от страна на бизнеса.
Правителството полага усилия да улесни достъпа на малките и средни предприятия до евтин финансов ресурс. Само за тази година например Европейската банка за възстановяване и развитие осигурява допълнително 41 млн. евро, чрез които български банки ще кредитират малки и средни фирми. Такива кредитни линии, отпуснати с подкрепа на правителството, има и от Европейската инвестиционна банка, и от други международни финансови институции. Те също подпомагат предприемачите да направят бизнеса си по-конкурентен.
Искам да отбележа също, че първата стратегическа цел на програмния бюджет на Министерството на икономиката за периода 2005-2007 г. е именно повишаване конкурентоспособността на предприятията. Разработени са шест програми, които ще се финансират със средства от бюджета и чрез Програма ФАР. Тези програми отговарят както на философията на икономическата политика, водена от правителството, така и на изискванията на бизнеса, изразени при обсъждания в Съвета за икономически растеж и на срещи в регионите. Ще се спра накратко на всяко от тях.
Програма “Въвеждане на системи за управление на качеството” ще осигури финансова подкрепа на около 180 малки и средни фирми, избрани чрез конкурс. Средствата са за въвеждане и прилагане на системи за управление на качеството в съответствие с европейските стандарти. Като краен ефект от програмата очакваме бизнесът да оцени ползата от управление на качеството и сам да продължи да инвестира в тази насока.
С качеството е свързана и друга програма – “Създаване на действаща и устойчива инфраструктура на качеството”. Тя е насочена към промяна на законодателството и преструктуриране на специализираната администрация по европейски модел. Тук се включва изграждане на мрежа от независими лаборатории, органи по сертификация на оценители на съответствието и др. Това са все структури, които не са държавни, а бизнесът сам трябва да създаде.
Третата програма – “Подкрепа и развитие на малки и средни предприятия и предприемачеството”, съдържа проекти във важни за бизнеса направления. Първо, пълна и достоверна информация за европейските изисквания и стандарти и поетите ангажименти по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз или, условно казано, как да успее бизнесът ни в Европа.

Второ, помощ при въвеждане на тези стандарти в отделните малки и средни фирми, утвърждаване на добри лабораторни и производствени практики и разширяване на развойната и иновационна дейност.
Трето, подкрепа за обединение на фирмите и повишаване на капацитета им да се борят на европейските пазари чрез създаване на пилотни клъстери. Тези обединения от фирми дават възможност за по-евтин достъп от суровини и енергия, по-добри комуникации, повече научно-приложни разработки и др.
За всеки от споменатите проекти мога да ви предоставя допълнителна и по-конкретна информация. Наименованието на програмите “Стимулиране на износа” и “Промоция на експортния потенциал” красноречиво говори за същността им. Те са насочени към специализирано обучение на фирмите с външнотърговска дейност и подпомагане на техния износ. Част от програмите е и участието на малки и средни фирми на международни изложения и бизнес форуми с подкрепата на Агенцията за насърчаване на износа.
За програмата “Подпомагане създаването на малки и средни предприятия” ще кажа, че тя включва два проекта – за подкрепа и за обучение на предприемачи при стартиране на бизнес.
Последна, но не по важност, ще спомена програмата за насърчаване на въвеждане на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии. Тя е свързана с ориентирането на българския бизнес към технологии и производства, щадящи околната среда. Въз основа на национална стратегия и план за действие програмата ще подпомогне производствения сектор да изпълни нормите на европейското екологично законодателство. Проектът включва изработването на рамков финансов механизъм за прилагане на необходимите мерки, както и на методология за изчисляване на разходите за привеждане в съответствие на българските предприятия.
И накрая, убедена съм, че повишаването на конкурентоспособността на българската икономика е процес, в който всеки един от нас – и държавата, и бизнесът, и неправителствените организации, трябва да поеме своята отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Господин Ляков, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо Шулева, информацията беше подробна, Вие малко разширихте отговора, но мисля, че това е плюс, а не минус.
Първият ми уточняващ въпрос е: тези 180 фирми за въвеждането на стандартите за управление на качеството за тази година ли се отнася бройката или от 2005 г.? Изобщо тази програма ще стартира ли 2004 г. или Вие ми говорите само за програми, които ще започнат да действат от 2005 г.? Това е първият въпрос.
Бих Ви препоръчал тази информация да бъде качена на страницата на министерството, защото там я няма. Хубаво е, вероятно ще има интерес след днешния дебат, фирмите да могат спокойно да влизат и да получават информация как да кандидатстват, на какви изисквания трябва да отговарят. Хубаво е, че сте заложили конкурсното начало.
И вторият ми въпрос. Много важно в този процес е прохождането на фирмите, без да уточнявам прохождане в какво, наричам го общо прохождане, което се прави във високотехнологичните паркове. До момента правителството не е внесло такъв законопроект. Готви ли се такъв законопроект, кога ще бъде внесен? Защото без тази законова основа едно много мощно средство за бързо, ускорено развитие на фирмите, според мен, е невъзможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, непременно ще се възползвам от Вашата препоръка да направим по-ясна връзката в нашия сайт за достъп до информация. Защото тази информация съществува в сайтовете, но аз от многото срещи, които правя с бизнес средите, разбирам, че е много трудно по някой път да допуснем въобще, че има дадена информация в някакъв сайт. Тоест, ние трябва да работим, както се изразяваме, повече информация за информацията. И това, което Вие казвате, е много важно, тъй като ние трябва да направим някаква подпомагаща информация къде и какво може да бъде намерено, тъй като то съществува, но хората не знаят по какъв начин да стигнат до тази информация. Така че в тази връзка ще се опитаме да направим по-ясно къде се намира информацията. По всички тези проекти, за които казах, ще има информация в сайтовете, а лично на Вас ще Ви я предоставим отделно.
Що се касае до стартиращия бизнес, аз съм напълно съгласна с Вас, че това е едно от най-важните неща, което трябва да бъде направено, за да се подпомогне особено малкия и среден бизнес.
Тази година ние експериментираме с една от пилотните програми, така наречения “Проект 100”, с който на конкурсен принцип даваме подкрепа за така наречения прохождащ бизнес, както Вие се изразихте. Финансиране с 15 хил. лв. грант само за бизнес идея, като съответно се включва и допълнително обучение на предприемачите. Смятаме, ако този проект е успешен в четирите области, където се експериментира през тази година, имам сведение, че процесът на обучение вече е започнал и върви много добре, се надяваме през следващата година да се мултиплицира тази програма в цялата страна.
Що се касае до технологичните и бизнес парковете, смятам, че и със Закона за насърчаване на инвестициите се дава една много добра законова рамка за създаване на подобни паркове. Аз ще си позволя да цитирам един, бих казала, първи случай на такъв, как да се изразя, модел, който трябва да спазваме. Четох наскоро за кмета на Раковски. Създавайки подходящата инфраструктура към определени парцели, той успя да привлече много чуждестранни инвеститори и процесът на привличане на инвестиции продължава. Но какво е необходимо? Необходимо е предварително да бъде отреден теренът, да бъде изградена прилежаща инфраструктура – все неща, които са описани и в Закона за насърчаване на инвестициите.
Така че, когато има инициатива и ясно желание и мотивация да бъдат създадени такива площадки, на които да бъдат изградени подобни инвестиции, те задължително идват и фактите го доказват. В този смисъл мисля, че ние имаме и сега съществуващи много възможности и инициативните хора се възползват от тях. Въпросът е може би да рекламираме тези възможности, да ги обясняваме и да създадем още повече облекчения, за да могат те да бъдат реализирани. Когато проблемите с отреждането на терените, с окрупняването на терените и изграждането на прилежаща инфраструктура са решени, това са най-важните условия за привличане на инвестиции. Както вече казах, там, където това нещо се прави, те отиват.
Ние бихме могли, разбира се, да говорим и по допълнително създадена нормативна рамка, ако е необходимо, и затова мисля, че има място за допълнителни разговори и преговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник министър-председател.
Господин Ляков, заповядайте да изразите отношението си към отговорите на министър Шулева.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря. Аз от това, което казахте, разбрах, че стартът ще бъде от 2005 г. Нали така?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Някои.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Някои, но тази програма, която мен ме интересуваше, ще бъде от 2005 г. Малко е късно според мен, но може би на това трябва да обърнете повече внимание. Аз бих Ви препоръчал да пуснете пилотно, може би с по-малко фирми и да видите как ще тръгне, малко по-съкратен конкурс и вече 2005 г. да дадете старт на програмата.
Това, за което Вие говорите, са индустриалните зони. Там действително трябва да бъде изградена инфраструктура, да бъдат определени петна, да бъде решен въпросът със земите, преотреждане и т.н. Високотехнологичните паркове имат друга структура и друго предназначение. Те се изграждат обикновено на база, в която има оборудване, където има висококвалифицирани специалисти, близо до университетски центрове, където хората, които имат идея, влизат в парка с идея, оказва им се всестранна помощ как да я превърнат в стока, в продукт и те излизат оттам вече с готова концепция за това какво ще произвеждат, как да го направят, тоест поемат ги и им дават старт в бизнеса.
За да се създаде една такава високотехнологична структура, според мен задължително трябва да има някакъв закон, защото неговият статут като единица трябва да бъде законово определен, трябва да са ясни неговите задължения, отговорности, финанси и т.н., и аз ще продължавам да искам от правителството да внесе такъв законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане от народните представители Анели Чобанова и Румяна Георгиева относно продажбата на пакет акции на Параходство “Българско речно плаване” към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката.
Госпожо Чобанова, имате възможност да развиете вашето питане.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, през изминалата 2003 г. бяха приети и влязоха в сила изменения и допълнения на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Съобразно тях Народното събрание одобри нови списъци на търговските дружества в нашата страна с повече от 50 на сто държавно участие в капитала им, а именно списъка към чл. 3, ал. 1, който е структуриран като Приложение 1, и списъка по чл. 35а, ал. 1, който е структуриран като Приложение 2 в закона.
С Приложение № 2 по чл. 35а, ал. 1 на закона по предложение на членовете на парламентарната Комисия по транспорт и телекомуникации, чийто член съм и аз, бяха включени двата най-стратегически за България национални превозвачи по река и море, а именно Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, и Параходство “Български морски флот” АД – Варна.
В хода на дебатите по законопроекта представители на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация ни убедиха да оттеглим предложението си за включване на тези две предприятия в негативния списък за приватизация. Мотивът на представителите на тези ведомства бе, че включването им в списъка на търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, от значение за националната сигурност на Република България, ще бъде достатъчна гаранция за правилността на тяхното раздържавяване, тъй като в текста на чл. 35а, ал. 1, към чието приложение са включени тези търговски дружества, се съдържа изискване преди започване на приватизационния процес да е налице одобрена от Народното събрание стратегия.
Тъй като до настоящия момент такава стратегия няма нито одобрена, нито дори внесена за одобрение в Народното събрание, то в тази връзка се обръщаме към Вас със следното питане: разработила ли е Агенцията за приватизация стратегия за приватизацията на параходствата “БРП” и “БМФ”, на какво основание е започната процедурата по раздържавяване на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, като 29,95% от държавния дял на капитала на дружеството бе предложен за продан на българската фондова борса, при това с възможност за изкупуване в компенсаторни инструменти. И не считате ли, че това е нарушение на разпоредбата на чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Чобанова. Въпросът за бъдещето на Параходство “Българско речно плаване” е важен както за икономиката на страната ни, така и за хората от Русенския регион. Вие сама, госпожо Чобанова, знаете, че същия този въпрос обсъждахме на срещата с местните власти и представителите на бизнеса при неотдавнашното ми посещение в Русе. И сега бих се спряла само на фактите.
Принципното решение Параходство “Българско речно плаване” да бъде приватизирано е от 2002 г. Тогава параходството е включено под № 311 в списъка на търговски дружества с държавно участие в капитала, обявени за приватизация, а списъкът е публикуван в бр. 79 на “Държавен вестник” същата година.
През миналата година Параходство “Българско речно плаване” е включено в още един списък – този на дружествата, които са от значение за националната сигурност на страната. Този списък е приложение към Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Какво означава това? Според текста от закона, който Вие цитирахте във Вашето питане, а именно чл. 35а, ал. 1, продажбата на дружествата с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и от значение за националната сигурност, се извършва чрез публично оповестен конкурс и след като Народното събрание одобри стратегия за тяхната приватизация.
Правилното разбиране на тази норма обаче може да бъде постигнато единствено при систематичното й тълкуване със следващата ал. 2 на същия член. Според нея горното, както и цялата глава за дружествата от значение за националната сигурност, се прилагат, само когато се продават повече от 50% от капитала на дружеството.
Вие сами посочвате, че от Параходство “Българско речно плаване” са продадени само 30 на сто от капитала. А останалите 70% продължават да бъдат държавна собственост. Това означава, че за миноритарния пакет не е било необходимо да има приета от парламента стратегия за приватизация и той е продаден изцяло в съответствие със закона.
И тъй като споменах стратегия, ще Ви информирам, че Агенцията за приватизация е възложила на “Прайс уотър хаус Купърс” да разработи проект за стратегия за приватизация на мажоритарния пакет от Параходство “Българско речно плаване” и в съвсем скоро време тя ще бъде представена за внасяне от Министерския съвет. По този начин приватизацията на цялото дружество - както на миноритарния пакет, така и на мажоритарния, ще бъде осъществена в съответствие с различни изисквания на закона. Смея да твърдя, че не само няма формално противоречие с буквата на закона, но е спазен и духът, и смисълът на закона.
Смисълът на въпросната Глава 7а от закона е корпоративното управление на дружествата, които са от съществено значение за националната сигурност, да бъде предоставено на стратегически инвеститор. И то такъв стратегически инвеститор, способен да установи онова развитие на дружеството, което приетата от парламента стратегия би му възложила.
Член 35а, ал. 1 от закона гарантира именно това – че определеният съгласно приетата стратегия инвеститор чрез притежаване на повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание ще упражнява пълен контрол над управлението на предприятието и ще разполага с необходимата предприемаческа свобода, за да осигури развитието му. За миноритарните пакети от тези дружества, осигуряващи ограничено участие в управлението, не е нужно да се търси стратегически инвеститор. Затова и законът разрешава те да се продават чрез всички допустими методи за приватизация, без да се приема стратегия от парламента. И това разбиране на закона не е само на Агенцията за приватизация или само на Министерския съвет, но и на парламента. Ако обърнете внимание на досегашната практика на Народното събрание, например, на приетата стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества, ще видите, че тя третира единствено продажбата на мажоритарния пакет акции, без въобще да се интересува от възможната съдба на миноритарните пакети.
Към миноритарните пакети интерес проявяват така наречените портфейлни инвеститори, които целят печалба от повишаване стойността на акциите, а не от упражняването на съответната стопанска дейност на предприятието. Практиката е доказала, че най-доброто място за намиране на такъв тип инвеститори е фондовата борса. В конкретния случай искам да обърна внимание, че избраният метод за продажба на миноритарния пакет акции има и друг положителен ефект. Статутът на публично дружество на Параходство “Българско речно плаване” поставя дейността на дружеството и на бъдещия стратегически инвеститор в регулативна среда, което осигурява максимална прозрачност и надзор над дейността му.
Защо 30-те процента от акциите на Параходство “Българско речно плаване” са продадени срещу компенсаторни инструменти?

Както ви е известно, все още съществуват много голям брой неизползвани компесаторни инструменти. Поради липса на качествени акции на капиталовия пазар държавата не може да изпълни задължението си да осигури справедлива компенсация на собствениците им. Съгласно чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол ангажимент на Министерския съвет е да приеме по предложение на Агенцията за приватизация списък с дружествата, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични средства. Именно с мотивите да бъдат оползотворени компесаторни инструменти, намиращи се в населението и да се развие капиталовият, пазар Министерският съвет с Решение № 117 от 21 февруари 2003 г. приема списък по чл. 11 от Закона за приватизация. В този списък е посочено, че от Параходство “Българско речно плаване” срещу компесаторки може да се продаде 30% от капитала на дружеството. Решението, с което Агенцията за приватизация определя, че 30% от капитала на параходството ще се продават на борсата, е от 15 април 2003 г. Както виждате, и този елемент от приватизацията на въпросните 30% от капитала на дружеството е напълно законосъобразен. Публичното предлагане на акциите гарантира не само прозрачност и бързина на продажбата им, но и възможност акциите да бъдат купени от много и от по-малки инвеститори. От друга страна, избраният метод подпомага развитието на капиталовия пазар и на вторичната борсова търговия. Резултатите от продажбата го доказват. За 30% от параходството са платени общо 11 млн. 80 хил. 962 лв. – толкова е и номиналът на използваните компесаторни инструменти – и акциите са купени от над 10 инвеститора.
Надявам се, че изложените пред вас аргументи са ви убедили, че при приватизацията на 30% от капитала на Параходство “Българско речно плаване” няма допуснати нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Анели Чобанова за два уточняващи въпроса.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, госпожо министър. Аз бих си позволила да задам само един уточняващ въпрос. Означава ли, че тази продажба дава възможност на тези, които са закупили този дял от капитала на дружество “Българско речно плаване” АД, да имат претенции към бъдещото управление на това дружество? Конкретизирам, има ли нагласа и предложение от страна на Вашето министерство или на Министерския съвет да се вкара човек, който е от закупилите този дял, макар и миноритарен, от дружество “Българско речно плаване” в Съвета на директорите на параходството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Чобанова! Както вече споменах, дружеството Параходство “Българско речно плаване” е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане и ценните книжа. На мен до този момент не са ми известни искания от страна на миноритарния собственик за участие в управлението на дружеството. Но ако такива искания има, те ще бъдат изцяло в съответствие със Закона за публичното предлагане. Така че ние можем да поддържаме връзка и да ви информирам, ако бъдат направени такива искания от страна на миноритарния собственик, но до този момент на мен не ми е известно да има такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да изразите Вашето отношение, госпожо Чобанова, към отговорите на министър Шулева.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Шулева, аз благодаря също и на Вас, и на Вашия екип за изчерпателния отговор, който Вие ни дадохте. Всъщност аз очаквах този отговор, тъй като наистина нарушение на този закон не виждам, но на практика, ако трябва да проследим хода на събитията, докато се стигне до това изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и вкарването на тези две дружества в списъка по чл. 35а, т.е. в Приложение № 2, ще се види, че ние извървяхме доста дълъг път, отказвайки се от забранителния списък, където бяха вкарани тези дружества и по молба на тогавашното ръководство на Агенцията по приватизация, което вече беше платило доста голяма сума на консултантска фирма, за да изготви приватизационния анализ и това се яви като шок за тях, след като ние с двама от моите колеги пожелахме да вкараме тези две предприятия в забранителния за приватизация списък.
Всъщност държа да подчертая, че моят въпрос първоначално беше насочен към министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев, смятам, че той е принципал на тези две дружества и би трябвало според мен той да отговори на въпроса. Още повече, че по това време той беше министър на икономиката и беше и принципал на Агенцията за приватизация. От тази гледна точка се чувствам доста неудобно да задавам въпрос не на този, на когото трябва, но такива са сегашните обстоятелства, за което лично на Вас се извинявам. Но аз ще продължа да настоявам да знам какво се случва с това русенско дружество, тъй като съм русенски народен представител. И именно в тази връзка и за да улесня Вашата дейност по-нататък по приватизацията, аз, господин председател, съм подготвила една подписка за провеждане на разисквания по това питане, заради което внасям тази подписка при Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Виждам, че 48 народни представители са се подписали, следователно са налице юридическите основания за разисквания. Има и проект за решение, също подписан от 48 народни представители. Следователно тези разисквания ще бъдат проведени идния петък и евентуално ще бъде гласувано решението.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Емилия Масларова относно състоянието и бъдещето на “НИТИ” ЕАД – гр. Казанлък, към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Доста дълго време мина от момента на задаването на този въпрос и за съжаление нещата не са се променили в позитивна насока. Затова аз настоявам все пак да го поставя и да чуем отговора и, разбира се, ако е възможно, да се предприемат конкретни действия. Един въпрос, свързан с дейността на един научен институт, който има повече от 40-годишна история в гр. Казанлък – град, в който за съжаление водената през последните години на демокрацията дясна политика разсипа военнопромишления комплекс, остави много хора безработни. А тук става реч за едно добре работещо предприятие, институт, чийто икономически параметри за съжаление от 1999 г. насам, както и параметрите, свързани с квалифицираните кадри, които са работили в него, все повече и повече бележат спад. Много от добрите сделки, които е могло да бъдат сключени, са пропуснати, много финансови загуби са налице. Институтът “НИТИ” ЕАД е със 100-процентово държавно участие. В неговия Борд на директорите участва представител на Правния отдел на Министерския съвет господин Димитър Костов, участва представител на Министерството на икономиката господин Пешев, така че не е без значение как ще работи оттук насетне това предприятие. Ще може ли то да реализира позитиви и ще може ли да се изправи на крака или ще продължи започналата политика да се разпродава всичко за жълти стотинки, на безценица, една политика, която в никакъв случай не е българска политика, а е политика на някого може би, защитават се нечии интереси? Или действително ще се направи нещо необходимо, целесъобразно предприятието да се изправи на крака?
Аз поставям този въпрос и заради факта, че са направени доста проверки от митницата и са констатирани доста нарушения. Имам информация, че част от депутатите имат интереси в тази сфера, в това предприятие. Много искам да вярвам, че скорошното посещение на госпожа Шулева в Старозагорския регион и специално в Казанълк и срещата й с управителя господин Марков, който от 1999 г. води надолу това предприятие, са довели до някакви конкретни решения, и че тя се е запознала обстойно.
Госпожо Шулева, очаквам да ни информирате ще предприеме ли ръководството на Вашето министерство някакви конкретни действия с оглед стабилизиране дейността на “НИТИ” ЕАД, Казанлък? И какви са Вашите намерения оттук насетне? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Шулева, моля Ви да отговорите на актуалния въпрос, поставен от народния представител Емилия Масларова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Научноизследователският технологичен институт в гр. Казанлък, в момента Наука, изследвания, технологии и инженеринг или НИТИ е създаден за решаване на технологични проблеми на бившето ДСО “Металхим”. Задачата му е била да разработва нови образци въоръжения, бойна техника и боеприпаси. Дружеството притежава права върху патенти и три търговски марки. През последните 10 години НИТИ е в криза. От преобразуването му като самостоятелно търговско дружество то е на загуба с изключение на 1997 г., когато в резултат на курсови разлики отчита символична печалба. Основна причина за състоянието му е кризата във военнопромишления комплекс, настъпила след прекратяване дейността на Варшавския договор. Друг фактор за тази криза е преориентацията на България към Североатлантическия блок, в който изискванията към специалната продукция отговарят на други стандарти.
Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи в последните години многократно са намалили поръчките си към дружеството. През м. февруари 1999 г. в дружеството е извършена смяна на управлението, като за изпълнителен директор е назначен инж. Георги Марков. Със смяната на изпълнителния директор, в резултат на предприети действия отчетената загуба за 1999 г. е намалена два пъти – от 726 хил. през 1998 г. на 347 хил. през 1999 г. До настоящия момент тя се запазва относително постоянна като величина.
Загубата на НИТИ основно е формирана от задълженията по ЗУНК и лихвите по тях, които фактически са прехвърлени от бившето стопанско обединение “Металхим”. Тези средства реално не са използвани от дружеството, поради което се водят и съдебни дела.
Когато едно дружество работи на загуба и не може да изплаща работни заплати, адекватни на квалификацията на персонала, естествено е част от служителите да напускат. През последните години личният състав е намалял чувствително и в момента е 155 души. Към началото на 1999 г. в НИТИ са работили 478 души. Средната заплата сега е 165 лв., изплаща се неритмично и със закъснение. Последната работна заплата на персонала е изплатена за м. март 2003 г., но има и авансови плащания до м. март 2004 г.
Заради нужда от оборотни средства през периода на управление на господин Марков наистина са продавани дълготрайни материални активи и материали. Това е ставало въз основа заповед на министъра на промишлеността от м. юни 1999 г. след разрешение на Агенцията за приватизация. Приходите от продажби на дълготрайни материални активи са 90 хил. лв. Продадени са и ненужни за производството материали, от които в дружеството са постъпили 219 хил. лв. Приходите от тези продажби са използвани за оборотни средства.
В края на 2001 г. Агенцията за приватизация обявява продажба на 80% от капитала на НИТИ чрез публично оповестен конкурс. Въпреки че меморандумът е купен от седем фирми, не е подадена нито една оферта. Конкурсът се проваля, като основна причина за това е висящият съдебен спор, свързан с претенции на “Арсенал” АД към земите на производствените площадки на НИТИ. Същият този спор, по който все още няма окончателно съдебно решение, е причина и досега да не може да се открие нова процедура за приватизацията на дружеството.
Министерство на икономиката следи за развитието на съдебния спор и оказва нужната юридическа помощ.
Какво е предприело Министерство на икономиката към момента? С писмо от м. ноември м.г. съм изискала от всички дружества със 100% държавно участие да представят в Министерство на икономиката бизнес програма за периода 2003-2005 г. Представената бизнес програма на НИТИ предвижда да се завишат приходите на дружеството от продажби на военна и специална продукция, а в рамките на финансовите възможности на дружеството да се усъвършенстват някои от технологичните процеси. Предвижда се и продажба на неоперативни активи, като приходите ще се използват за финансиране на предложените проекти. Водят се преговори за сътрудничество с германска фирма в областта на технологиите за преработка на отпадъци. През м. април т.г. Министерството на икономиката даде разрешение за реализация на специална продукция на дружеството на пазарите в Германия и САЩ. Предстои сключване на официална сделка, която ще осигури приходи в дружеството за над 400 хил. лв.
В рамките на моите пълномощия съм възложила на Дирекция “Корпоративно управление и преструктуриране” на Министерството на икономиката да осъществява специален мониторинг върху цялостната дейност на дружеството. Ако се констатира влошаване на финансовото състояние на НИТИ, ще се предприемат и кадрови промени.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Възможните варианти за извеждане на фирмата от сегашното недобро състояние са два. Първо, приватизация на дружеството на стратегически инвеститор, след като бъде разрешен съдебният спор с “Арсенал” АД за собствеността на земите на НИТИ.
Второ, осигуряване на парични средства от държавата за увеличение на капитала на дружеството. Средствата да се използват целево за разработка на нови технологии, което ще позволи на НИТИ на бъде конкурентоспособно на пазарите на специална продукция. Вторият вариант е по-трудно осъществим, тъй като, както вероятно сами разбирате, държавата не разполага със средства, които да се използват за увеличение на капитала. Според Министерството на икономиката една бъдеща успешна приватизационна сделка е най-удачният вариант за разрешаване на проблемите на дружеството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масларова, имате право на реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): И ще се възползвам от него, господин председателю.
Уважаема госпожо Шулева, всичко това, което казахте, е много хубаво, но аз не мога да си представя как едно предприятие, което е на загуба, съвсем регулярно директорът му изписва неща, свързани с подаръци за различни личности от номенклатурата на това предприятие.
Не мога да си представя и как е възможно, след като става въпрос за материали, които са с възможна двойна употреба, става въпрос за износ за Германия на алуминиеви пръти с диаметър 77 мм, които са, забележете, 99% чист метал и те се изнасят на цена, минимум пет пъти по-ниска. Това се реже на скрап. На 19 март се прави една проформа фактура и се прави всичко възможно да се изнесе тази продукция. На 22 март директорът се подписва, че това е скрап и може да бъде изнесен. Но тъй като митничарите са бдителни хора, на 23 същия месец проверяват натоварената продукция и се установява, че това не е скрап, а съвсем нормални неща, които биха могли да се използват. Веднага камионът се връща в предприятието и тези годни изделия започват да се режат на скрап, за да се изнесат на пет пъти по-ниска цена!
Има неща, вярно контролът, бдителността не са добри. Или явно трябва да се приватизира на много ниска цена и да се приватизира по начин, по който да се купи и след това да се възстанови, но по едни заобиколни пътища, а не такива, по които да се удовлетворят интересите на България. Аз не говоря само за хората, работещи там, аз не говоря само за този отрасъл, а говоря, защото вече стана практика по този начин да се приватизира в страната ни. Всичко първо се срива и след това се възстановява.
И още нещо, много бих искала да вярвам, че една част от предвидените 1 милиард и половина лева за модернизиране на българската армия ще бъдат насочени към такива родни, български производства, вместо да подаряваме на чужди фирми на петкратно по-ниски цени висококачествени изделия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Тъй като Вие споменахте за митнически измами, ще Ви бъда благодарна да ми предоставите фактите, за да се произнесем и ние като принципал по този въпрос. На нас до този момент не са ни известни подобни факти, за които говорите, а са дадени нормални разрешения за износ на определени изделия, за които аз споменах. Така че ние ще предприемем необходимите мерки и след получаване на този сигнал, за да проверим точно за какво става дума.
Що се касае до приетото решение за модернизация на Българската армия, аз не само се надявам, аз съм убедена, че правилата за водене на преговори с доставчиците на военно оборудване и модернизация на Българската армия ще се водят в съответствие с приетите от Световната търговска организация правила за прилагане на офсетни програми, които офсетни програми означават възлагане на поръчки на български фирми, свързани с военната индустрия, което се нарича директен офсет, със създаване на инвестиционни проекти, което също е част от директния офсет, и с възлагане на поръчки на фирми, които не са свързани с военното производство, което се нарича индиректен офсет. Това ще бъде задължително условие при воденето на преговори за модернизация на армията и то е записано в решението на Министерския съвет.
Аз се надявам, че след кризата, която преживя целият военнопромишлен комплекс, защото нека да не забравяме, че това не засяга само НИТИ, а засяга целия военнопромишлен комплекс на страната. Този действително срив, който се случи през последните десет години, начинът за преориентиране на това производство към стандартите на НАТО е свързан точно с модернизация на армията и точно в тази връзка аз винаги съм смятала, че модернизацията на армията винаги трябва да върви ръка за ръка с модернизацията на военнопромишления комплекс в нашата страна. Така че се надявам това нещо наистина да се случи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бяха изчерпани питанията и въпросите към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева, да й благодарим за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към Георги Петканов – министър на вътрешните работи.
Първо, актуален въпрос от народния представител господин Стефан Мазнев относно повишаване на надеждността на охраната на АЕЦ “Козлодуй”.
Господин Мазнев, заповядайте да зададете Вашия актуален въпрос към министър Петканов.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Настоящия си актуален въпрос аз зададох още на 12 март т.г., на следващия ден след терористичните атаки в столицата на Испания – Мадрид. Става въпрос за гарантиране безопасността на АЕЦ “Козлодуй”, която е стратегически обект за България. Това най-малкото предполага вземането на допълнителни мерки за сигурност, като затягане на пропускателния режим, проверки на хотели и квартири с чужди граждани и наблюдение на някои точки в 30-километровата зона около централата.
В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, господин министър: предвижда ли се засилено полицейско присъствие в района и какви мерки се предприемат за охрана на централата от подобни атаки по суша и въздух? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов. В рамките на пет минути, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Преди да отговоря конкретно на поставения от Вас актуален въпрос относно повишаване надеждността на охраната на АЕЦ “Козлодуй”, ще си позволя да изразя своята благодарност за възможността, която ми предоставяте по този повод, тъй като темата за сигурността на националнозначимите обекти на територията на България е изключително актуална днес. Считам, че не е необходимо тук – от тази трибуна да описвам причините за това, те са общоизвестни и, което е по-важно, те са неоспорими.
Уважаеми господин Мазнев, от страна на Министерството на вътрешните работи не само са предвидени, но вече са в процес на изпълнение, а някои от тях са и изпълнени, конкретни мерки за подобряване ефективността на системата за физическа защита на АЕЦ “Козлодуй”. Макар че според мен тези мерки не бива да се оповестяват, но доколкото задавате актуален въпрос, Ви отговарям:
По-важните от мерките са следните:
1. От няколко месеца моторизиран патрул на Пътна полиция 24 часа в денонощието контролира обходния републикански път в района на АЕЦ “Козлодуй”.
2. Допълнително са организирани постоянни и временни постове.
3. Особено важните постове са подсилени с допълнителни сили в пиковите моменти за пропускане на лица и моторни превозни средства през КПП-тата и тъмната част на денонощието.
4. От м. ноември 2003 г. охраната на паркинга пред административната сграда на АЕЦ е поета от полицията. Тук вметвам, че до този момент този паркинг се охраняваше от частна фирма.
5. В РДВР – Враца е изграден ситуационен център, позволяващ ефективно решаване на широк кръг задачи по непосредственото управление на силите и средствата при усложнена обстановка в АЕЦ.
6. Между Министерството на вътрешните работи, РДВР – Враца и АЕЦ “Козлодуй” постоянно действа високоскоростна цифрова връзка, даваща възможност в реално време да се контролират уязвимите точки във и около централата, да се обменя актуална информация с ръководството на АЕЦ, Гражданска защита и Агенцията за ядрено регулиране.
7. Частично е променена програмата за служебната учебна 2004 г. чрез включването на занятия с практическа насоченост, действия при опасност от терористичен акт, охрана на масови мероприятия, използване на оръжие и помощни средства, методика на проверка на съмнителни лица и МПС-та и др.
8. Проверени са и са приведени в готовност за работа и използване всички технически помощни и защитни средства.
9. Засилена е взискателността при пропускането на лица и МПС-та през контролния пункт.
Всички извършени до момента международни проверки дават изключително висока оценка на състоянието на физическата защита на АЕЦ “Козлодуй” както по отношение планирането, оптималната разстановка на силите и техническото осигуряване, така и по отношение на уменията и действията на полицейските служители. Тук искам да добавя, че подобни мерки за повишаване надеждността на охраната са предприети, разбира се, с отчитане на съответните особености и по отношение на останалите извън АЕЦ “Козлодуй” националнозначими обекти. Искам да подчертая, че всички тези мероприятия не са реакция от последния терористичен акт от 11 март в Мадрид и в никакъв случай не са кампанийни и с временен характер. Те са част от добре планирана, целенасочена и мащабна политика, провеждана от министерството и цялото правителство на Република България по гарантиране на националната сигурност на страната. Началото на нейната реализация е поставено още преди няколко години, когато ясно са очертани рамките и интензитета на най-сериозната заплаха в съвременния свят – световния тероризъм.
Уважаеми господин Мазнев, уважаеми дами и господа народни представители, убеден съм, че добре осъзнавате факта, че никоя система за национална сигурност не е в състояние да гарантира 100% своите обекти срещу посегателства от страна на терористична заплаха. Ефективната борба срещу тероризма може да бъде водена само тогава, когато се осъзнае, че инструментариумът, с който разполага МВР и другите подобни структури в национален и световен мащаб, не трябва да бъде флагманът в тази борба.

Считам за особено важно днес да уверя вас – народните представители и българските граждани, че независимо от това МВР предприема адекватни мерки за постигане на все по-висока степен на физическа защита по отношение на националнозначимите обекти на територията на страната. Вярвам, че с обща воля и усилия ще успеем да осигурим тяхната неприкосновеност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стефан Мазнев. Право на реплика – 2 мин.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз благодаря за отговора на господин министъра. Целта на моя въпрос е да се обърне внимание на този проблем. Разумно е Вие да не оповестявате всички мерки. Вярно е, че част от тях са секретни. Същевременно е хубаво, че българските граждани се запознават с приетите мерки за гарантиране безопасността на централата. Това е важно, разбира се, за тяхното спокойствие. Още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Йордан Соколов към министъра на вътрешните работи Георги Петканов относно политиката на правителството и Министерството на вътрешните работи при провеждане изпълнение на наказанието “лишаване от свобода”.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на вътрешните работи! В началото на м. декември миналата година беше осъществена една мащабна и донякъде показна акция на органите на МВР с цел да бъдат заловени всички престъпници. Акцията дойде в изпълнение на едно разпореждане на Върховната касационна прокуратура – разпореждане, което според мен едва ли може да бъде окачествено като едно от най-мъдрите разпореждания на прокуратурата, но то беше в отговор на едно поредно изявление на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, че МВР хваща престъпниците, а пък съдебната власт, включително и прокуратурата, ги пускат.
По данни на МВР при тази акция, започнала на 8 декември, са били задържани 559 лица, от които 108 с влезли в сила присъди “задържане под стража”. Наскоро след това – на 7 януари, е била проведена втора подобна акция, вече без да бъде оповестявана предварително, за да не получават излишна информация тези лица. Пак по съобщение на МВР са били задържани над 500 лица, от които отново 99 лица с влезли в сила присъди, по които е наложено наказание “лишаване от свобода”. Не може да не направи впечатление големият брой лица, осъдени на лишаване от свобода с влезли в сила присъди, които биват задържани не в момента, в който влезе в сила присъдата, а при такива мащабни акции.
Не е ли по-добре МВР да следи и да изпълнява своите задължения, когато по отношение на едно лице има влязла в сила присъда, на което е наложено наказание “лишаване от свобода”, то да бъде веднага задържано, вместо да се правят такива акции, при които да се констатира наистина, че много голям брой престъпници – вече тези лица спокойно могат да бъдат наречени престъпници, след като по отношение на тях има влязла в сила присъда – да бъдат на свобода.
Ето защо моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството и респективно на Министерството на вътрешните работи, което Вие ръководите, по отношение на изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” с влезли в сила присъди и кой е отговорен хора с такива присъди да продължават да бъдат на свобода и след това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, позволете ми най-напред да изразя искреното си учудване от питането, което отправяте към мен. Като добър юрист и бивш министър на вътрешните работи Вие добре знаете, че МВР не притежава никакви правомощия по отношение привеждането в изпълнение на влезли в сила присъди, а така също и по отношение на постановяването на мерки за процесуална принуда, чиято цел е да гарантират изпълнението на влязлата в сила присъда. Казвам: никакви правомощия! Надявам се, уважаеми господин Соколов, че по този начин нямате намерение по косвен начин чрез мен да упражнявате парламентарен контрол върху дейността на съдебната система.
Съгласно чл. 375, ал. 2 от НПК, цитирам: “Препис от присъдата, която подсъдимият е осъден да изтърпи, съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение”, а по силата на чл. 376 от същия закон – “Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието”, тоест става дума за т.нар. съдебна полиция.
От друга страна обаче съм напълно съгласен с Вас – да, действително е много по-добре и е нормално след влизане в сила на присъда “лишаване от свобода” тя да бъде привеждана в изпълнение незабавно. В това отношение обаче МВР има само допълващи, подпомагащи функции, а именно да издирва лица, укрили се от наказателно преследване или отклонили се от изтърпяване на наказанието. На практика обаче се получава така, че осъдените лица са поне веднъж, а в повечето случаи многократно задържани от полицейските органи и при влизане в сила на присъдата те се оказват отново на свобода и за пореден път следва да бъдат издирвани.
Въпреки това МВР полага неимоверни усилия да изпълнява законовите си задължения. От м. декември 2003 г. до началото на април т.г. са проведени четири специализирани операции, за две от които Вие говорите, и са задържани общо 314 лица с влязла в сила присъда “лишаване от свобода”, 31 лица са се отклонили от изтърпяването на присъдата и 844 лица са обявени за общодържавно издирване по следствени дела и дознание. Общата цифра е 1189 души.
Смея да твърдя, че добрата организация за провеждане на тези операции е резултат от подобреното взаимодействие с органите на съдебната власт и особено сътрудничеството с прокуратурата. Подобни операции ще бъдат провеждани и в бъдеще и ще имат за цел задържането на трите категории лица, обявени за общодържавно издирване, а именно: с наложена мярка “задържане под стража”, с влязла в сила присъда “лишаване от свобода” и избягали от местата за лишаване от свобода.
Съгласен съм с Вас, че при провеждането на тези операции същите не би трябвало да се афишират, както понякога това е правено.
Освен това следва да се отбележи, че МВР е инициирало законодателни инициативи в областта на гражданската регистрация, които да осигурят по-ефективен контрол върху криминалния контингент в страната.
Уважаеми господин Соколов, в заключение ще си позволя конкретно на питането Ви да отговоря така: правителството на Република България и в частност МВР провеждат последователна и твърда политика по отношение противодействието на престъпността, част от която е и борбата срещу престъпниците, отклонили се от изпълнение на наложеното им наказание “лишаване от свобода”. Тази политика е намерила отражение и в приетата преди няколко месеца Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността. Мисля, че посочените по-горе цифри потвърждават този извод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Соколов за два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, тези текстове на Наказателнопроцесуалния кодекс, които Вие цитирахте съвсем коректно, са ми известни. Аз неслучайно обаче към Вас отправям този въпрос затова, защото тези две акции, за които става дума, са акции на МВР. Не са акции на други органи.
Същевременно Вие сам признахте, че МВР осъществява функции и по отношение на лица, които са осъдени с влезли в сила присъди, които са “лишаване от свобода”. Това са лица, които се обявяват за национално издирване, след като е налице такава присъда, а всъщност те не са задържани да изтърпяват наказанието си.
Така че недейте да представяте нещата така, като че ли МВР няма никакви функции по отношение на такива лица.
Повод за моето питане беше този трагичен инцидент край Хасково с известния Тодор Тодоров – Чакъра. Оказва се, че този човек, по отношение на който има влязла в сила присъда, вместо да я изтърпява, под благословните погледи и на цялата общественост, и на органите на МВР, и на прокуратурата може би в Хасково, всеки ден е бил в центъра на града и чак, когато беше обявена тази акция, той се укри и вече знаем как се разви случаят, при който трябваше да се заангажират сили на три регионални дирекции на баретите.
Ето защо моят уточняващ въпрос е:
Защо МВР чака да издирва тази категория лица, обявени за национално издирване, при едни мащабни акции, а не по отношение на всяко едно лице, за което има вече влязла в сила присъда “лишаване от свобода”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос на народния представител Йордан Соколов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, в актуалния въпрос, който ми задавате, има цяла поредица от подвъпроси. Но основното е кой изпълнява наказанието “лишаване от свобода”. Вие знаете, че има закон с такова наименование и това е от правомощията на прокуратурата, след като тя бъде уведомена от съда. Нека по този въпрос да бъдем наясно. Нужно е да има разпореждане на прокуратурата за задържането на това лице и превеждането му в съответното заведение.
Следователно, на въпроса Ви: “А защо има лица с влязла в сила присъда, които се разхождат на свобода и не изпълняват тази присъда?”, отговорът трябва да бъде отправен към съдебната власт, а не към МВР. Това, първо.
Второ, тогава, когато МВР получи такова разпореждане от страна на прокуратурата да издири едно или няколко такива лица, ние предприемаме съответните мерки и тези две акции, за които споменахте – това е вярно – са резултат именно на това, че множество лица с влезли в сила присъда, а и не само такива, продължават да бъдат на свобода.
В този смисъл ние сме задължени да проведем тези акции с важната уговорка, за която и Вие споменахте и аз съм съгласен – без много, много да се афишира.
И последното нещо. Обстоятелството, че има влязла в сила присъда по отношение на дадено лице, на нас не ни дава основание ние да го задържаме и то да бъде преведено в съответното заведение. Нужно е за това да има разпореждане на прокуратурата. И когато няма такива разпореждания, естествено е, че тези лица продължават да бъдат на свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов, за да изрази своето отношение към отговора на министър Петканов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър на вътрешните работи! Аз трябва да призная, че съм удовлетворен от Вашия отговор.
Моето питане аз задавам в качеството ми на народен представител, но и на заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Защото нашата комисия многократно се е занимавала с тези въпроси и всъщност сега се оказва от Вашия отговор, че не само аз, а и всички присъстващи, макар и немного на брой, народни представители, но и хората, които следят парламентарния контрол, че всъщност прокуратурата, която трябва да прави своето разпореждане към Вас, което съдържа и информация, че вече има влязла в сила присъда по отношение на едно лице и евентуално то трябва да бъде задържано от съответните органи, включително, за което отговаря и Министерството на правосъдието, а ако то се укрива, да бъде обявено за общонационално издирване и тогава вече да се намесят и органите на МВР.
Лично аз за себе си не разполагам с информация. Аз се съмнявам, че по отношение на всички тези за два месеца 200 лица с влезли в сила присъди “лишаване от свобода” прокуратурата е бездействала и не е направено нито едно разпореждане, задължаващо органите на МВР да започнат издирване и да задържат тези лица, за да могат те вече, предадени на другите съответни органи, да изтърпяват своето наказание.
Ако обаче това е така, ако Вашите думи, че Вие не сте действали, защото нямало съответно разпореждане на прокуратурата, са верни, това е доста тревожно явление. Аз ще си позволя на заседание на нашата комисия наистина да се постави този въпрос може би при една среща с органите на прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Кина Андреева към министър Георги Петканов относно подобряване обслужването на гражданите при регистрация на закупен автомобил в КАТ.
Госпожо Андреева, имате възможност да зададете Вашия актуален въпрос.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Петканов! Може би на фона на важните въпроси, които бяха поставени днес, този да Ви се стори маловажен. Но когато става въпрос за времето на българските граждани, аз смятам, че е съвсем основателно да се попита. Защото все по-често се случва, когато българинът има нужда от най-елементарна административна услуга, той е принуден да търпи и унижения от груби и некомпетентни чиновници, принуден е да губи време и излишни средства.
Ще дам конкретен пример с това какво се случва, когато човек иска да си регистрира новозакупен автомобил в Софийския КАТ.
Първо, липсва информационно табло, на което да са описани всички необходими документи и реда, по който се извършва регистрацията. Оттам нататък започва ходенето по мъките, защото в най-добрия случай гражданинът трябва да се нареди на четири или пет опашки. Поне на три места, пред три гишета му искат договор за покупко-продажба и го четат. Това отнема време. Нареждаш се на една опашка, на която ти дават номерче за смяна на номерата, тоест да си платиш на следващото гише таксата за смяна на номерата и едва когато ти дойде редът, ти казват, че трябва да върнеш и старите номера. Човек се връща отново и отново застава на тези опашки и така до безкрай.

Гражданинът, който се обърна към мен, беше прекарал в КАТ от 11,00 до 17,00 ч., за да може да регистрира своя автомобил. Разбирате, че е абсурдна ситуацията в ХХI в. да си принуден да загубиш толкова време за една толкова елементарна административна услуга. Същото важи и за останалите услуги, които се извършват в Софийското поделение на КАТ. Ако искате да си подадете документи за изваждане на нова книжка или за получаване на шофьорска книжка, ако са ви отнети правата, отново цари пълен хаос, чака се на няколко гишета, губи се време, никъде няма ясно записана информация. Същото важи и когато се наложи да регистрираш изваждане на автомобил от движение или вкарване в движение.
Затова моят въпрос към Вас е какви мерки ще предприемете за подобряване на обслужването на гражданите в Софийското поделение на КАТ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само за София ли?
КИНА АНДРЕЕВА: По принцип така е зададен актуалният въпрос, но това важи за цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Кина Андреева.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Андреева, трябва да призная, че отправеният от Вас актуален въпрос е напълно основателен. Действително съществуват затруднения в обслужването на гражданите при регистрация на моторни превозни средства в КАТ -–София. Преди всичко в КАТ – София и в още два-три от големите градове, не навсякъде проблемът стои по този начин, както стои в София. Основните причини за това са две.
От една страна, контролно-техническият пункт, в който се регистрират автомобилите в София, е въведен в експлоатация през 1974 г. и не отговаря на съвременните изисквания поради изчерпване на капацитета си. От времето на неговото проектиране до настоящия момент превозните средства, респективно обслужваните граждани, са се увеличили многократно, поради което е затруднено и тяхното обслужване. В същото време към момента министерството не разполага с достатъчно средства за строеж на нов съвременен, модерен контролно-технически пункт.
Втората причина е свързана с внедряването в края на миналата година – процес, който и в момента протича – на новата автоматизирана информационна система на КАТ. България стана една от първите страни в Европа, която издава свидетелство за регистрация на моторни превозни средства съгласно изискванията на Директивата на Европейския съюз. Новото свидетелство за регистрация съдържа голям брой технически параметри на автомобила, което, от една страна, в началния етап на въвеждане затруднява бързото му издаване, но, забележете, впоследствие многократно облекчава движението на българските автомобили в Европа и намалява таксите, които плащат превозвачите. Въвеждането на нова регистрация бе проведено успешно за кратки срокове в цялата страна. Към настоящия момент са издадени над 300 хил. свидетелства за регистрация, основно на български международни автомобилни превозвачи.
Това са двете основни причини.
И въпреки това, уважаема госпожо Андреева, ние осъзнаваме добре проблема, който Вие поставяте, и сме предприели в рамките на нашите възможности редица мерки за преодоляване на затрудненията при регистрацията на автомобилите в КАТ. Ще посоча някои от тези мерки. Какво сме направили, за да облекчим решаването на този проблем?
Първо, удължено е работното време на част от служителите, които регистрират МПС и сега регистрацията в КАТ започва в 7,30 ч.
Второ, съвместно с официалните вносители на автомобили в България е променен режимът за регистрация на автомобилите, внесени от тях, като се използва по-натовареният за регистрация период на деня.
Трето, предприети са стъпки за извеждане на едрогабаритните превозни средства и товарни автомобили на работна площадка извън техническия пункт в кв. “Дървеница” и създаването на нов пункт за обслужването им, за да не затруднява останалите граждани.
Четвърто, към настоящия момент митническите декларации за внос на автомобили се въвеждат един път от митническия служител в системата на Агенция “Митници” и втори път от служител на КАТ в системата на КАТ. За да се преодолее този проблем, съвместно с Агенция “Митници” се подготвя технология за въвеждането по електронен път на вече обработените данни от органите на митниците в тези на КАТ.
Предприети са мерки за увеличаване броя на обслужваните фирми, при които се изпраща служител на КАТ и т.н.
Както сама се убеждавате, вярвам, уважаема госпожо Андреева, това, което МВР прави за преодоляване на затрудненията при обслужването на гражданите не само в КАТ-София, а и в цялата страна, никак не е малко. Въпроса засега все още не сме го решили окончателно, така както бихме желали това да стане, но се надявам, че в скоро време ще направим това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Кина Андреева за реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, аз, разбира се, се радвам, че чух от Вас конкретни мерки, които Вие сте предприели, за да се облекчат гражданите. В същото време не мога да не кажа, че очевидно тези мерки не са достатъчно ефикасни, след като този проблем продължава и не е настъпила никаква промяна. Защото българският гражданин едва ли може да бъде изключително щастлив от факта, че му се издава регистрационен талон в съответствие с изискванията на еди-коя си европейска директива, при положение че той е принуден да загуби цял ден, за да получи този талон. А като се добави, че сблъсъкът с българската административна система често пъти налага – и това не е единственият случай, аз не зная какво правят работодателите, когато хората, които работят при тях, често са принудени да отсъстват поради това, че не могат да бъдат обслужени бързо и ефективно… Всъщност добрата организация невинаги означава само и единствено пари. Аз не виждам каква е пречката да се подават документите на едно гише и оттам нататък човек да получава едно талонче с часа, в който да се яви с превозното си средство и да му бъдат монтирани новите номера. Очевидно има много възможности, за да се решат тези проблеми. Защото наистина удълженото работно време и увеличеният брой служители донякъде биха помогнали, но това не е достатъчно. Не искам да се спирам от друга страна на поведението на голяма част от служителите, които продължават да се държат с българските граждани все едно са техни господари, а не хора, които ги обслужват.
Надявам се наистина да предприемете още мерки, така че този проблем максимално бързо да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се.
Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев да зададе своя актуален въпрос към министър Петканов.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател. Радвам се, че днес мога да задам този въпрос, който съм внесъл на 15 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше Ви обещано.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, благодаря.
Тогава в медиите излезе публикация, съобщаваща, че е разкрита търговия с органи на деца, която е извършвана от гръцки лекар. В информацията се съобщава, че има вероятност и деца от България да са жертва на такава престъпна дейност. По този повод разбрахме, че МВР е поискало информация от Гърция.
Моля, господин министър, да ни информирате за резултата от тази проверка. Има ли засегнати български деца, които са станали жертва на такова престъпление? Мисля, че въпросът не е политизиран, всички имаме интерес да получим Вашия отговор днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Лъчезар Тошев.

МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Тошев, въпросът, който отправяте към мен, касае нещо изключително тревожно – търговия с органи на деца. Без значение от каква националност са тези деца – албанчета или българчета, подобни деяния трябва по най-категоричен начин да бъдат отречени и всички институции, ангажирани по някакъв начин, с противодействието срещу подобен вид престъпност да заявят ясно и твърдо готовността си да подпомогнат нейното унищожаване. Забележете, неслучайно използвам термина “унищожаване”.
Използвам случая да декларирам пред вас, народните представители, и цялото българско общество политическата воля и стремежа на Министерството на вътрешните работи и на цялото правителство на България да участва по всякакъв възможен начин в борбата срещу всички видове престъпления, засягащи децата не само у нас, но и по света.
Конкретно на поставения от Вас актуален въпрос, уважаеми господин Тошев, ще отговоря кратко и еднозначно. До настоящия момент както МВР, така и колегите от гръцките служби не разполагат с информация за български деца жертви на търговия с човешки органи. Отговарям Ви по този начин със смесени чувства, тъй като, от една страна, сме изправени пред данни за престъпление, засегнало огромен брой деца, по първоначална информация основно от Албания, което е изключително тревожно, тоест, явлението все пак го има. От друга страна, известно облекчение за нас внася фактът, че сред тях няма българчета, но това не трябва по никакъв начин да ни успокоява и още по-малко да ни радва. Напротив, Министерството на вътрешните работи ще продължи да полага максимални усилия да не бъде допусната подобна жестокост спрямо български деца.
Отправям призив към всички, които по някакъв начин биха могли да бъдат съпричастни на тази клауза, да съдействат с лични усилия или да подпомагат дейността на компетентните органи, в т.ч. и на МВР. Твърдото ми убеждение казва, че заедно, с общи усилия бихме могли да постигнем спокоен и сигурен живот за България и за нейните деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Мисля, че никой не се съмнява във Вашата политическа воля. Освен това, бих искал да изразя убеждението, че цялото Народно събрание би подкрепило всякакви действия, за да не бъде допуснато такова явление и също така да бъдем солидарни в международната борба, когато това се налага.
Благодаря Ви много за отговора. Надявам се, че няма да се допусне в България да бъдат извършвани такива престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, правилникът Ви дава право на дуплика. Ако желаете, може да се възползвате.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 6 мин. до 14,00 ч. Следващият актуален въпрос е на госпожа Емилия Масларова, но един актуален въпрос отнема минимум 12 мин., следователно трябва дотук да спрем с парламентарния контрол.
Благодаря на министър Петканов за участието му в парламентарния контрол.

Следващото пленарно заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов