Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи.
Секретари: Гадар Хачикян и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Откривам днешното заседание на парламента и предлагам на вашето внимание проектопрограмата за седмицата.
1. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за водите.
2. Законопроект за ратифициране на заемното споразумение (втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
3. Законопроект за ратифициране на договори между Република България и УниКредито Италиано С.П.А, Алианц А.Г., Банк Аустрия Кредитанщалт АТ и ОТП Банк РТ и “Банковата консолидационна компания” АД за поемане от държавата на задълженията на “Банковата консолидационна компания” АД.
4. Второ чете на Законопроекта за здравето – продължение.
5. Второ чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
6. Повторно гласуване на оспорения § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, приет от Народното събрание на 1 юли 2004 г. и върнат с Указ № 247 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията.
7. Второ четене на Законопроекта за интеграция на хората с увреждания – продължение.
8. Проект за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии – София, в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със седалище София.
9. Проект за решение за промяна в наименованието на Академията за музикално и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.
10. Проект за решение за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен, в Медицински университет със седалище Плевен.
11. Проект за решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението за гаранция между правителството на Република България и Японската банка за международно сътрудничество по Споразумението за заем между ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД и Японската банка за международно сътрудничество за финансиране на проект “Рехабилитация на блокове 1-4 в ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД”.
13. Първо четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност – продължение.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
15. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
17. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма.
Гласували 179 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 11.
Програмата е приета.
И понеже програмата изглежда малка за някои, има още серия предложения по ал. 3 на чл. 40.
Първото предложение е подписано от съпредседателя на Парламентарната група на Народен съюз госпожа Мозер. Предложението е като първа точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата да бъде разгледано проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Има ли кой да мотивира това предложение?
Господин Кенаров, заповядайте, имате възможност да мотивирате Вашето предложение в последната седмица на тази сесия.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Още миналата година на 1 октомври група народни представители от различни политически сили внесоха искане за освобождаване на господин Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване. В това няма нищо лично. Напротив, аз лично уважавам господин Щерев и като професионалист, и като един от хората, направили доста в българската медицина. Става въпрос обаче за организация и управление на здравния процес на здравеопазването в България.
От какво бяха мотивирани народните представители, за да поискат тази оставка на господин Щерев?
Първо, в дейността си като председател на комисията той не успя да координира усилията и действията на пет останали институции, които основно управляват системата на здравеопазването, и това създаде изключителни трусове в последните три години в системата на здравеопазването.
Второ, по отношение бюджета за миналата година знаете големите прения по отношение на 150 млн. необходими допълнителни ресурси за Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Знаете, че в крайна сметка пак бяха гласувани около 100 млн. лв., с които допълнително беше завишен бюджетът на здравеопазването. Тази година ние се изправяме отново пред същата ситуация. Виждаме, че и министърът на здравеопазването, и шефът на Националната здравноосигурителна каса протягат ръка към Народното събрание да актуализираме техните бюджети, защото те не можели да бъдат на необходимото ниво като финансов ресурс през 2004 г. отново.
Виждаме, че в Комисията по здравеопазване бяха прокарани основно текстове в Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване общо с около 20 поправки, които нито доведоха до подобряване в системата на здравеопазването, нито вие, които понякога участвате в тази система като нейни ползватели, имате възможност наистина да я промените.
И накрая, господин Щерев преди около шест месеца, а и миналата седмица призна, че системата на здравеопазването не работи добре и че той лично носи отговорност за това, както и някои други колеги.
Затова ви предлагаме, уважаеми колеги народни представители, да подкрепите тази идея. Бихме оттеглили, господин председателю, нашето искане, за да спестим неудобството на уважавания колега Щерев, ако той самият си предложи оставката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кенаров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението да се включи като точка в дневния ред освобождаването на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Гласували 183 народни представители: за 85, против 83, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кенаров, както разбирам, искате прегласуване.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз моля за прегласуване, тъй като никой от нас не е искал да наруши личностните качества и моралните устои на председателя на комисията. Искахме това да бъде допуснато само до залата, за да бъде гледано като точка от дневния ред в последната седмица от изтичащата парламентарна сесия на Народното събрание. Още повече, уважаеми колеги, помислете си, че след ваканцията отново ще бъдете засипани от искания за повишаване на финансовия ресурс на Националната здравноосигурителна каса, увеличаване на бюджета за здравеопазването, осигуряването на допълнителен финансов ресурс под черта от бюджета на парите, които бяха събрани в първите шест месеца.
Така че с нашето предложение ние искаме от вас да разгледаме тук в пленарната зала тези изключително важни въпроси, свързани с управление на системата на здравеопазване. Затова ви призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да помислите дълбоко при второто гласуване, което ще се направи след малко във връзка с прегласуването на тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване искането за включване на такова проекторешение в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 95, против 89, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следва една серия от предложения, подписани от председателя на Парламентарната група на СДС.
Първо, проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проучване на действията на полицията по изпълнение на постановленията на прокуратурата от 20 юли 2004 г. за отстраняване на свещенослужители от храмове.
Господин Тошев, заповядайте да обосновете това предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, както знаете, на 21 юли сутринта в много църкви в страната навлезе полиция, която отстрани свещенослужители и миряни от храмовете. Бяха забелязани актове на полицейско насилие – нещо, което не може да бъде допуснато в демократична България. Ето защо заедно с депутати от три парламентарни групи – от СДС, ОДС и Народен съюз, предлагаме да бъде създадена временна парламентарна комисия, която да проучи дейността на полицията по изпълнение на постановленията на прокуратурата от 20 юли за отстраняване на свещенослужители в храмове, така че комисията да даде отговор на обществото за извършените действия. Да се провери какви санкции ще бъдат предприети от съответните органи по тези събития, тъй като без съмнение, уважаеми дами и господа, с тези актове от 21 юли ние влязохме по лош начин в световните новини. Вече има неблагоприятни реакции. Днес виждам тук един документ, който оспорва председателството на България на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Предстои в началото на септември Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да приеме доклада на господин Контестабиле. Сигурно ще има и други международни реакции. Ние имаме нужда да знаем точно какво се е случило, как се е случило и да имаме позиция по тези въпроси. България не е Потьомкиново село, което да има само една фасада, зад която да тече Балканиадата. Ние искаме правата на човека в България да се спазват и да няма полицейско насилие.
С тези аргументи ви предлагам да подкрепите предложението на трите парламентарни групи за създаване на такава временна комисия, която да проучи събитията от 21 юли т.г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за създаване на такава временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 59, против 133, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проверка дейността на министъра на образованието и науката относно проведените конкурси за назначаване на началници на регионалните инспекторати по образованието.
Заповядайте, господин Маринов, да мотивирате това предложение.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно § 29 от Закона за народната просвета, изменение, отразено в "Държавен вестник" бр. 71 от 2003 г., заварените на длъжността началник на инспекторат по образованието, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до заемане на съответната длъжност от лице чрез конкурс съгласно Закона за държавния служител. Въведеното изменение по § 29 налага ограничение на правата на заварените на длъжността началници на регионалните инспекторати до момента на явяване на кандидати за длъжността чрез конкурс съгласно Закона за държавния служител.
През м. май 2004 г. Министерството на образованието и науката масово обяви конкурси за началници на всички регионални инспекторати по образованието в страната. По този начин бяха подменени почти всички началници на регионални инспекторати, в това число и безспорно доказали се професионалисти, които явно не са удобни за министъра. Масово по региони се появиха нови началници, отстъпващи по качества на досегашните, или с качества, с които категорично не е редно да заемат длъжността. Това предизвика масови недоволства сред образователните кадри по места, като не закъсняха и питанията по време на парламентарния контрол към министъра на образованието и науката.
Във връзка с това поради създаденото напрежение в системата на образованието предлагаме създаване на временна анкетна комисия на паритетен принцип, която да изясни причините за масовата подмяна на началници на регионалните инспекторати по образованието, правомерността на кадровия подбор, спазването на процедурите на самите конкурси, както и критериите за назначаване на точно определените лица от издържалите конкурса.
Не на последно място, следва да се изяснят мотивите за избирателното отменяне на някои от реално проведените конкурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за създаването на такава временна анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 81, против 100, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Маринов, имате възможност да поискате възможност за прегласуване.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно не бях добре разбран. В искането, представено от нашата парламентарна група, не проличават никакви политически мотиви. Както виждате, не обвиняваме нито една политическа сила, не обвиняваме управляващите. Искаме конкретна проверка на дейността на министъра на образованието по този конкретен случай, който взриви системата на образованието и то в навечерието на провеждането на кандидатските изпити в езиковите и специалните училища.
Предлагам, господин председател, да подложите на прегласуване нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
Моля, гласувайте отново предложението за създаването на такава анкетна комисия.
Гласували 204 народни представители: за 82, против 99, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за тази седмица е да се включи в програмата първо четене на Законопроекта за браншовите организации.
Има ли потребност да се аргументира защо последната седмица трябва да стане това?
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нашето желание е този законопроект поне да влезе в дневния ред, тъй като според мен по двата законопроекта има вече постигнат сериозен консенсус, а всички браншови организации чакат този закон, тъй като след него ще произтекат много други действия, които ще разширят техните правомощия и ще им помогнат да се подготвят по-нататък за пълноправно членство в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Гласували 166 народни представители: за 32, против 80, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за точка в дневния ред е подписано от господин Йордан Нихризов – да се включи в програмата проект на Закон за Инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова.
Заповядайте, госпожо Тоткова, да мотивирате защо предлагате да се включи този проект за закон в последната седмица на тази сесия.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Независимо от това дали е първа или последна седмица от работата на Народното събрание грижата за живота и здравето на хората на работните места е на първо място, още повече че най-сериозните и категорични критики в доклада на Европейската комисия за напредъка на България в предприсъединителния процес е именно в областта на създаването на здравословни и безопасни условия на труд. И този извод на комисията е безспорен, той не се оспорва от никой, защото всеки един гражданин на нашата страна знае при какви условия работят българските граждани на територията на страната в български и в други фирми. Още по-безспорно е, че нито едно от обещанията на Националното движение Симеон Втори и на Симеон Сакскобургготски за тези три години в областта на условията на труд не беше изпълнено. От тази трибуна министърът на труда и социалната политика заяви, че има някакъв напредък във въвеждането на диференцираните осигурителни вноски и пое ангажимент да предостави на нас, народните представители от Демократи за силна България, именно тези факти, които посочват напредъка. И считам, че едно такова отношение към живота и здравето на хората е изключително вредно не само за тях, а и за цялата ни държава. Освен това считам, че е крачка напред в преодоляването на тези трудни и тежки условия, които увреждат здравето на хората и са заплаха за техния живот, е приемането на Закон за Инспекцията по труда.
Затова аз се обръщам към всички народни представители да подкрепят нашето предложение, именно защото то е крачка напред в създаването на здравословни и безопасни условия на труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 169 народни представители: за 49, против 90, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се преди всичко към левицата, която не подкрепи този проект и се направи на разсеяна. Уважаеми дами и господа, ако действително искате да бъдете социалната страна в този парламент трябва поне да подкрепяте социалните закони. Защото въпросът за това как един червен капиталист не плаща парите на работниците в ЗММ и те излизат да протестират хич не е маловажен. А по същия начин не е маловажен и въпросът как законово ще бъдат уредени условията на труд и как те ще бъдат контролирани.
Затова, уважаеми господа от ляво, ако искате поне малко да се социалдемократизирате, натиснете копчето “за” и подкрепете проект, който е в интерес на работниците.
Предлагам да се прегласува предложението за включване на законопроекта като точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението този законопроект да бъде включен в дневния ред.
Гласували 194 народни представители: за 59, против 102, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Михаил Миков, който предлага да се включи в дневния ред Законопроектът за закрила на пациента.
Не виждам някой да има желание да мотивира това предложение.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 175 народни представители: за 52, против 89, въздържали се 34.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е от господин Любен Корнезов, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроекта за жилищно-спестовните каси.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 47, против 85, въздържали се 32.
Това предложение не се приема.
Дневният ред е приет.
Преди да започнем по същество ще прочета постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 21 до 27 юли:
Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи са Комисията по здравеопазването; Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители са Владимир Дончев и Татяна Дончева. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон. Вносител е Панайот Ляков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване действията на полицията по изпълнение на постановленията на прокуратурата от 20.07.2004 г. за отстраняване на свещенослужители от храмове. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители. Нещо, което не се прие за тази седмица.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността на министъра на образованието и науката относно проведените конкурси за назначаване на началници на регионалните инспекторати по образованието. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители. Също беше подложено на гласуване и тази седмица не влезе.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за гаранция между правителството на Република България и Японската банка за международно сътрудничество по Споразумението за заем между ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД и Японската банка за международно сътрудничество за финансиране на проект “Рехабилитация на блокове 1-4 в ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД”. Вносител е Министерският съвет. Водещи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика. Влезе в дневния ред за тази седмица.
Законопроект за управление при кризи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за Данъчноосигурителен процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика; Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Това са постъпилите законопроекти и проекторешения.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, започваме с първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата председателят на комисията Джевдет Чакъров да представи доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валери Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Николов.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се1.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за изменение на Закона за
водите № 454-01-57, внесен от народните представители
Борислав Великов и Джевдет Чакъров
на 20 юли 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 22 юли 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от народните представители доц. Великов и д-р Чакъров Законопроект за изменение на Закона за водите, който предвижда § 19 от Преходните и заключителните разпоредби думите "пет години" да се заменят с "шест години".
На заседанието присъстваха господин Валентин Николов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител доц. Борислав Великов. Беше изтъкнато, че приетият Закон за водите от 1999 г., чл. 193, ал. 3 е предвиждал общите загуби на вода на водоснабдителните дружества да са под 25%, за да не се калкулира в цената на предоставената водна услуга. Още тогава в закона е било предвидено отлагането на ал. 3 на чл. 193 с три години, тоест, до 27 юли 2002 г. Срокът на влизането й в сила е бил продължаван на два пъти с по една година. Ако не се удължи предвиденият срок и сега, то чл. 193, ал. 3 ще влезе в сила с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за ВиК-дружествата в България. Отлагането на влизането в сила на тази правна норма ще даде технологично парламентарно време за приемането на Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, който вече е внесен от Министерския съвет в Народното събрание, с който ще се уредят цялостно и детайлно обществените отношения, свързани с цените и качеството на услугите по доставянето, отвеждането и пречистването на питейните и отпадните води в България. В него вече ще се регулират изцяло всички въпроси, цените и качеството на услугите, включително се предвижда специална методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи, одобрявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
След започването на разискванията думата беше дадена на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Николов, който представи становището на министерството по направеното предложение за изменение на § 19. Беше дадена думата и на директора на дирекция в същото министерство господин Пламен Никифоров, който даде изчерпателна информация по становището на министерството и отговори на въпроси на народните представители. В подкрепа на мотивите на вносителите се изказа заместник-министърът на околната среда и водите господин Николай Куюмджиев.
След проведените продължителни и задълбочени разисквания комисията прие за основателни мотивите на вносителите относно необходимостта от удължаване на срока. Членовете на комисията подкрепиха с 10 гласа "за", без "против" и 2 "въздържали се" Законопроекта за изменение на Закона за водите, като изразиха следното становище:
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за водите под № 454-01-57, внесен на 20 юли 2004 г., като предлага думите "пет години" да се заменят с "пет години и девет месеца".” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Някой от вносителите желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искал да добавя само някои допълнителни аргументи в подкрепа на този законопроект. Основното е, че отлагаме с още малко влизането в сила на правната норма, свързана с ал. 3 на чл. 193, чието действие би трябвало да влезе в сила от днес. Основното е, че това отлагане този път е свързано със съвсем конкретен ангажимент и на Комисията по околната среда и водите и Народното събрание да приеме новия Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, който вече е внесен, вече е факт и чака своя ред в Народното събрание.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 7 на внесения законопроект тази сравнително болна тема – определянето на допустимите общи загуби на вода във водоснабдителните системи, се определя по специална методика, както беше споменато и в доклада на комисията, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се вземат предвид конкретните природни и технико-икономически условия във всяко водоснабдително и канализационно дружество.
Допустимите загуби или така нареченото "икономично ниво", икономически обосновано ниво на загубите, се определя, когато разходът на производство на следващия кубичен метър вода въз основа главно на разходите за електроенергия и за реагентите при прочистването, разходи по разпределението и някои други се равнява на цената за спестяване на следващия кубичен метър вода.
Очевидно е, че има придвижване в правилната посока – да се вземат предвид най-добрите европейски и световни практики, свързани с това да се оценят икономически и социално обосновано водните загуби и да се ограничават, поради което като един от вносителите подкрепих срокът на отлагане да бъде не една година, както е в първоначалното предложение, а само девет месеца. Така ще може в рамките на този мандат на парламента да се приеме законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Това е ясен знак и към обществеността в България, че социалната поносимост на цената на водата ще се гарантира, но няма да бъде за сметка на разпиляването на този ценен природен ресурс.
Предлагам всички колеги в залата да подкрепим влизането в сила на тази алинея – да бъде отложен с още девет месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Има думата за изказване господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от това, което беше казано, нищо не мога да разбера. Виждам двама вносители и преди малко господин Борислав Великов каза, че подкрепя нещо. Вие сте вносител, какво подкрепяте? Предлагате тук какво да гласуваме. Разбирам, искате да удължите срока в Преходните и заключителните разпоредби с една година във връзка с това, че загубите на дружествата не могат да бъдат повече от 25%.
И сега аз питам заместник-министъра, когото поканихме тук: защо вносител на този законопроект не е Министерският съвет, а са двама народни представители, които не знам какво общо имат с тази норма? Обяснете ми, господин Чакъров, какви са Вашите мотиви като вносител, защото на водните дружества принципал е държавата.
Ето, например, на 51% от водното дружество във Варна собственик е държавата, а останалите дялове са разпределени на търговското дружество и на отделните общини. И сега аз виждам двама колеги, които внасят тук законопроект, единият от които казва: аз подкрепям. Какво подкрепяте? Вие тук предлагате?! Вие какво подкрепяте? Кой е предложил, че да подкрепим?
Аз допускам нещо друго. Вероятно Министерският съвет няма технологично време, или не знам, има някакви други причини. Очаквам заместник-министърът да каже…
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Те са много заети.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: … за да може този законопроект да мине през Министерския съвет и тук да отворим дебат. Нещата са сериозни, господин заместник-министър. Очаквам отговор от Вас: защо това нещо не го внесете през Министерския съвет? Няма парламентът да бъде непрекъснато параван на изпълнителната власт, независимо че сте намерили, да речем, двама души от мнозинството, които да внесат тук определен изменителен текст. Няма такова нещо! В Конституцията пише, че България е парламентарна република. И аз чакам отговор от Вас защо Министерският съвет не е вносител на този законопроект. И то аргументирано: нямате ли време или има други съображения? Питам: защо в момента разтакавате влизането на водния регулатор? Проблемът с водите е сериозен.
Не може министър-председателят да излиза с открити писма пред българската общественост и да иска още доверие с неясни фрази, а тук двама народни представители да внасят такива важни неща, които практически касаят всяко българско домакинство! Много несериозно е това! И аз се чудя на колегите, които уважавам, как може да искат да бъдат параван на Министерския съвет? Недисциплинирани министри, недисиплинирани заместник-министри! Вчера господин Церовски идва тук и се кара на парламента. Просто не мога да разбера как може хората от мнозинството да търпят тези неща.
Много Ви моля, дайте отговор защо Министерският съвет не е вносител, обръщам се към заместник-министъра, какви са причините? Защо законопроектът за водната регулация, като е внесен, не идва в залата? Чакаме отговор от мнозинството. Такова нещо аз просто не мога да подкрепя. Искам ясен отговор от колегите! Това са изключително несериозни неща, които засягат всяко българско семейство. Изключително несериозни неща!
Ето, ще ви кажа, проблем във водното дружество във Варна - влиза Държавен финансов контрол. Там един местен директор на водното дружество си прокарва тръби до собствената вила. В момента Сметната палата се занимава, тъй като все пак, да речем, община Варна има 34%. Държавен финансов контрол се занимава точно във връзка с тези загуби. Във водните дружества стават, мога да ви кажа, изключително сериозни кражби. Това нещо се калкулира. Водомерът ми показва едно, а на базата на един кубик в цената влизат включително и тръбите на това момче от Варна, което практически с моите пари си е прокарало тръби до вилата.
Аз не мога да подкрепя такова нещо. Питам: защо Министерският съвет нехае, защо министър-председателят не се интересува от водата на всеки български гражданин, на всяко българско семейство? И тук в началото на седмицата ни се подхвърлят важни изменителни текстове, някой ако не чуе, ако не види и така. Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя реплика на господин Димитров. Съжалявам, че Комисията по медиите трябва да прави бележки по водите и разбирам защо някои неща не са ви ясни. Става въпрос за нещо друго.
Ако господин Благой Димитров се върне назад, в миналото Народно събрание, ще разбере, че този процес на удължаване с по една година времето за намаляване на водните загуби е започнал точно преди шест години. Тези водни загуби, които и в момента са доста големи, особено в Северна България, не могат да бъдат преодолени бързо. Единственият начин, за това Вие сте напълно прав, е влизането в действие на водния регулатор. Това нещо е предвидено след разглеждане на Закона за генно модифицираните организми и още утре влиза в Комисията по околната среда и водите, за да бъде разгледано. В Комисията по енергетика вече сме получили материалите. Наистина без да влезе водният регулатор и да направим единен регулатор, който да се занимава с тока, с газта и с водата, ние не бихме имали никаква успешна политика.
Не искам хората да остават с впечатление, че не се интересуваме от водата и от цената на водата на хората. В много региони цената на водата е запазена, разбира се, в други региони не е запазена и там вече трябва да търсим вината или пък нехайството на народните представители, затова че не са се намесили по места.
Това, че Министерският съвет не е внесъл този законопроект, няма никакво значение. Дали Министерският съвет ще го внесе или някой от колегите депутати от водещата комисия, няма разлика. Смятам, че не може да ограничим законодателната инициатива. Но наистина час по-скоро трябва да бъде приет Законът за водния регулатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Чакъров.

ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие като експерт и специалист по всичко, разбиращ от всичко, като представител на Комисията по медиите, е хубаво и е добре, че се интересувате и искате обяснение. Искате да Ви се кажат някои неща. Ние ще Ви ги кажем и ще Ви изложим фактологията такава, каквато е. (Шум и реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Кацаров! Имате право на трета реплика!
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля за тишина!
В случая това, което искате да бъде казано с оглед на това дали ние се интересуваме или не от проблема с питейната вода, от проблемите на хората, не бива от една конкретика да се правят такива глобални изводи и заключения още повече, че те са неоснователни и не са в никакъв случай съществени.
Но това, което бих искал да кажа на всички народни представители и на цялата общественост в случая е, че отлагането, което ние предлагаме тук с девет месеца, а то беше подкрепено с консенсус от почти всички народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, се предприема с оглед на това, че по наша инициатива, господин Димитров, беше внесен Законопроектът за ВиК регулатор – такъв, какъвто не беше предвиден, когато беше внесен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите. В нашата комисия има представители на вашата парламентарна група, които много добре знаят за хода на работата и за това до каква степен и как се работи в комисията. Искам да ви кажа, че през последните 4-5 месеца комисията работи почти всяка седмица и с извънредни заседания. Вече сме разгледали и приключваме разглеждането на Законопроекта за генетично модифицираните организми. Веднага след приключване на работата по този Законопроект за генетично модифицираните организми ще бъдат разгледани законопроектите за ВиК-регулатора и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, с които считаме, че ще се даде отговор на всички въпроси.
Вие, след като проявявате такъв интерес и искате да навлезете в тематиката и проблематиката, заповядайте за участие в нашата комисия, за да се осведомите по-обстойно по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика има ли? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Чакъров, аз разбирам, че Вие сте хирург, лекар. Ами, аз съм инженер. Ами, за какво говорите тогава?
Знаете ли между Вас и мен разликата по този проблем колко е от професионална гледна точка? Кой е по-близо до проблема? Сещате ли се? Защото Вие в момента ме обвинявате, че съм специалист по всичко. Още повече, че аз вземам отношение, а Вие сте вносител на законопроекта! (Шум и реплики в залата.)
Аз Ви моля – дръжте се по-сериозно!
Аз не мога да си позволя, примерно, за кръвна плазма да говоря или, да речем, за тъкани, а Вие в момента ставате вносител на един законопроект, който от хирургията и медицината е толкова далеч, че просто аз нямам коментар, така че в това отношение дайте да не се засягаме.
Вижте, ако срокът стане девет месеца, аз разбирам това, Вие вероятно го свързвате със срока на бременността по отношение на Вашата специалност. Нали казвате срокът да стане девет месеца? Ако стане девет месеца, Вие залагате капан на следващото управление, защото аз ще Ви кажа, че в рамките на този парламент воден регулатор няма да има, защото нямате воля, затова! Защото нямате воля!
Преди малко беше споменато от господин Пейчев, че пета или шеста година… Но, не е така. Законът е приет 2000 г. Законът е приет в 2000 г. и тези удължения… И аз ви питам защо три години непрекъснато… Разбирам, че сменихте министъра на регионалното развитие и благоустройството. Имате проблеми сигурно и с екологията и водите. Това не е моя работа. Ваша работа е, стегнете си министрите, но не може непрекъснато… И сега тук да предлагате да удължавате тези срокове с девет месеца и да залагате капан сигурно на следващия парламент и на следващото управление. Такова нещо просто е несериозно.
И тук лекар да говори на инженер, че бил далеч от инженерни проблеми?! Това е парадокс, извинявайте! То затова няма рейтинг този парламент. Това е парадокс, аз даже нямам думи. Аз съм толкова изненадан, че просто не знам каква дуплика да направя на господин Чакъров.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е по същество!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ами, и той не говори по същество. Значи, искам отговор от заместник-министъра.
Не залагайте капан на следващите състави на парламента и на Министерския съвет.
Искам отговор: Защо Министерският съвет, съответните ресорни министри не са ангажираха и да внесат, да дойдат тук да обяснят на Народното събрание защо няма воден регулатор? Питам. Искам да се отвори дебат – защо няма воден регулатор. Защо в момента се занимаваме с анкетни комисии за министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като има връзка.
Виждам тук, че Движението за права и свободи непрекъснато, не знам по какви съображения, нанася атаки към министъра на регионалното развитие и благоустройството, а тук по-важни работи – изведнъж представители на ДПС внасят неща, които да минат някак си между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! България е бедна на водни ресурси страна. ВиК дружествата са в изключително тежко състояние – с много загуби. Много български градове са изпадали неведнъж във водни кризи.
В 37-ото Народно събрание беше създадена специална комисия, която да разглежда проблемите за водоснабдяването на София, която беше останала без вода месеци наред. Тогава политическите сили тук, в парламента, се обединиха и казаха, че в България нещата трябва да се променят както законодателно, така и на практика – да се укрепят ВиК дружествата, да се намалят загубите, за да се поддържа едно нормално водоснабдяване, едни нормални цени.
Това, което става днес показва няколко неща.
Първо, показва изключително слабо управление на този сектор, неспособност на правителството и в частност на едно и две министерства да накарат ВиК дружествата да изпълняват закона, да изпълняват своите инвестиционни програми. Това показва също така какво ще се случи по-нататък, ако държавата продължава да се изтегля от инвестиционния процес.
Ако погледнете бюджетите и приложенията към тях, целевите субсидии на държавата към общините, които да се използват за подобряване на ВиК системите преди няколко години и като видите какво е предвидено за тази година и какво ще се предвиди за следващата година, виждаме, че този проблем не може да се реши финансово. Това също така е свързано с неусвояването на фондове както европейски, така и други фондове.
Показва също така, че ВиК дружествата след като не са притиснати не желаят и нямат никакъв интерес да изпълняват инвестиционните си програми и да намаляват загубите на вода.
Какво ще се случи, ако се приеме Законът за ВиК регулатора? Нищо няма да се случи. Загубите как ще намалеят с приемането на един закон? Или, ако удължим срока с девет месеца, какво ще се промени? За тези девет месеца кой какво ще инвестира и ще направи, за да се намалят загубите? Напротив, аз считам, че през тези месеци като гледам средствата, отделени за това, виждам, че нищо няма да се случи. Най-много след като приемем това загубите да се увеличат и хората да плащат тези загуби. Да кажем, загубите трябва да бъдат по-големи. Тоест, на практика нищо няма да се реши по отношение на намаляване на загубите.
Ето защо аз наистина считам, че тук трябва да дойде министърът на регионалното развитие и благоустройството и да обясни как ще излезе от това положение. Ще искаме официално да узаконим големите загуби, които българските граждани да плащат, това ли да стане? Явно е, че това не може да стане.
Искаме да чуем какви инвестиции ще предвиди държавата, тоест като субсидия за отделните общини, тъй като общините следващата година ще трябва да извършат някакви капиталовложения, да извършат някаква инвеститорска дейност.
Искаме да видим самите ВиК дружества какви резерви имат, за какво се харчат тези пари, които ги събират от хората. Тези, които са взели дейността на концесия, изпълняват ли си също задълженията? Така че днешното решение за удължаване на срока с девет месеца на практика не решава въпроса с намаляване на загубите на вода и намаляване на цените на водата.
Ние ще настояваме може би в началото на следващата сесия ще поискаме изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството по тези въпроси, тъй като те наистина са важни, за да преценим как трябва да постъпим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Има ли реплика на господин Василев? Няма.
За процедурно предложение има думата господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз мисля, че преди да продължи дискусията трябва да уточним нещо много сериозно и се обръщам към Вас за Вашето съдействие.
Пред мен е законопроектът на двамата народни представители Чакъров и Великов, в който пише, че текстът “пет години” се замества с “шест години”. Тук и двамата говориха за срок от девет месеца и споменаваха, че Комисията по околната среда и водите била променила този текст.
Аз питам председателя на тази комисия – Вие във вашата комисия спазвате ли Правилника за организацията и дейността на Народното събрание? Вие знаете ли, че на първо четене не можете да променяте текстовете на вносителя? Може да ги промените между първо и второ четене, но законопроектът влиза такъв, какъвто сте го внесли. За какви девет месеца ни говорите тук?
Аз моля да обясните на Народното събрание какъв текст се предлага да се гласува в момента – това, което сте внесли, или за някакви девет месеца, за които говорите, и това да стане преди изобщо да продължи тази дискусия.
Аз мисля, че има пълно неразбиране по това какво гласуваме в момента. Моля да ми обясните тази процедура.
Моля, госпожо председател, и за Вашето съдействие, за да се изясни този въпрос преди да се продължи дискусията, защото това е фрапантно нарушение на правилника. Как така ще променяте текста на първо четене в комисията? (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не беше процедура. (Реплики.)
Момент! Това, което господин Кацаров каза, беше по-скоро като изказване и въпрос към това, което се съдържа в изказване. Каква е процедурата?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз възразявам срещу начина, по който се провежда дискусията и заседанието, защото текстът е един, тук се представят съвсем други неща като проект за решение. Къде е този проект за решение за девет месеца, за който се говори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо проект за решение? Има законопроект за изменение на закон.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Да, но този законопроект е за една година, досега двамата вносители говориха за девет месеца, че те подкрепяли някакви девет месеца. Къде са тези девет месеца? Ето това нещо трябва да се изясни. Това е чисто процедурен въпрос – къде е това решение за девет месеца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент сега! (Реплики.)
Добре, разбрах, господин Димитров. Ще Ви дам думата, спокойно!
Иска ли някой да вземе отношение по т.нар. процедурно предложение на господин Кацаров? Не виждам. (Шум и реплики в залата.)
Това не може да бъде процедура!
Господин Димитров, второ процедурно предложение, т.е. първо, защото предишното не беше процедурно предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз правя процедурно предложение да бъде поканена в залата министър Долорес Арсенова, ако никой тук не може да обясни нещата. Това е нормално, текстът не е минал през Министерски съвет. Да дойдат хора от Министерския съвет и те да обяснят, защото аз наистина знам, че Народното събрание в момента не знае какво му се предлага за гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сега ще ти обясня! Не се притеснявай!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз искам човек от Министерския съвет да обясни! Тъй като има редица неща, които трябва да се изяснят, госпожо председател.
Правя процедурно предложение министър Долорес Арсенова да бъде поканена в залата, за да вземе отношение по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Димитров – министър Долорес Арсенова да бъде задължена да дойде в пленарната зала и да вземе отношение по законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 133 народни представители: за 60, против 67, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
За прегласуване имате думата, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Госпожо председател, благодаря.
Аз правя официално предложение за прегласуване, тъй като мисля, че колегите все пак не разбраха какво точно гласуваме и мисля, че след като по това се спори – дали са девет месеца или е една година, както е в законопроекта, нека действително министър да дойде и да каже своята позиция по този проблем. Мисля, че е редно тук да бъде поканен министърът и да присъства на заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Гласуваме процедурното предложение, направено от господин Димитров, министър Арсенова да дойде в пленарната зала.
Гласували 154 народни представители: за 70, против 75, въздържали се 9.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тук, в тази пленарна зала има всякакви хора с всякакви професии – има инженери, има еколози, има лекари, има юристи. Но всеки един народен представител е и потребител. И аз пледирам днес тук, когато вземете решение по този въпрос и когато се обсъждат нещата, ние да изхождаме от интересите на потребителя и по този въпрос, господин Пейчев, всички горе-долу сме се опитали да разберем защо нашите сметки за вода постоянно се увеличават – като потребители с висше или средно образование, като юристи, икономисти, лекари и прочие.
Коментира се един въпрос, свързан с публичните услуги и то с публична услуга, естествен монопол. Идеята, когато се приемаше законът през 1999 г., след влизането му в сила през 2000 г., да започне едно постъпателно намаляване на загубите и тази норма, която беше приета, е норма, защитаваща потребителите като дава таван на максимално признати загуби в преносната мрежа, за да не поемат потребителите отчитани загуби. Идеята беше през всичките тези години постепенно да става това, защото този проблем тогава се е осъзнавал.
Сега какво става? Този акт ежегодно се внася преди лятната ваканция, той ежегодно преди лятната ваканция се прави от вас и сега вие участвате в същия акт! С това се стимулира всъщност поемането на загубите от потребителя, калкулирането на загубите в сметките на потребителя. И питам народните представители тук: три години не стигнаха ли, за да се предприемат някакви мерки?
Вчера тук коментираме неусвоени средства, бюджетни средства се наливат постоянно, нямаше ли шанс в тази мрежа в края на краищата да приемем, че загубите са намалени?
В София има концесионер. Хайде, вземете концесионерът, който е поел някакви ангажименти на някакъв период да намали загубите. Какво е направил? Кой стимулира тази работа? Стимулира я ценовото съотношение, при което водата от язовир “Искър”, примерно, струва 10 стотинки, а накрая при потребителя отива на 1 лв. И там се пишат 40-50 стотинки загуби, които загуби се поемат в този 1 лв. И това беше логиката на този текст, който, пак казвам, беше не за една година, не за девет месеца, както вие сега го предлагате. За девет месеца или една година е пределно ясно, господин Великов, че нищо не може да се реши. Ама нищо не може да се реши!
Вие предлагате решение за до следващата лятна ваканция, когато парламентът ще се разпусне за избори. Ами тогава какво ще направим след една година? Кой ще удължи срока?
Пет години – изгубено време! И вие, вашето правителство, имате сериозна вина за това изгубено време по въпроса за загубите - за намаляване, за минимализиране на загубите на вода, защото водата, вие по-добре от мен знаете, че е национален стратегически ресурс.
Госпожа Арсенова постоянно говори за опазването на водите. Правят се кампании. Хвърлят се пари. По вестници – интервюта. Тук гледам, че поне няколко души има, които са тънки специалисти в екологията. Е, защо, бе, господа еколози, не вземете вие отношение от гледна точка на това как този закон стимулира разхищаването на един национален стратегически ресурс!? Да не говорим за международните споразумения. Да не говорим за тях, да не говорим за проблема с водата като световен проблем! Такава политика стимулира само разхищаването, стимулира далаверата, неефективното използване на водите като национален ресурс и са прави колегите – да дойде госпожа Арсенова и да даде нейната гледна точка по този въпрос. Защото в края на краищата Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите – ами, нали са едно правителство и интересите там трябва да се стиковат? Но в крайна сметка ние тук трябва да мислим преди всичко за интересите на потребителя!

И в мотивите има нещо друго странно. Вие предвиждате министърът да определя методиката, защото това е методиката, по която се изчисляват загуби. Защо министърът? Най-нормалното е, защото това са особено важни отношения, защото става въпрос за стратегически национален ресурс, за естествен монопол, това да стане в закон и там да бъдат определени критериите, защото по този начин с обективно решение на ниво изпълнителна власт пак може да има далавера.
Не искам да влизам в детайл на механизмите особено с едрите потребители, при които може да се реализират доста тлъсти сметки от търговията с вода. Вярно е, че българинът не усеща водата все още като такава стока.
И накрая, това състояние и това, което ни предлагате сега, защото то е само едно затваряне на очите и продължаване на това състояние – това се предлага с вашия законопроект, без да влизам в детайли дали е за девет месеца или за една година. Това предлагате вие – не решение на проблема, а продължаване на нерешаването на проблема. Това предлагате.
Законът за водите стои 2-3 години в Комисията по околната среда и водите. Стои 2-3 години, а там трябваше да се изчисти този въпрос. Там се хванаха за гушите някои лобита и законът така си заспа в долното чекмедже на комисията.
Сега казвате: да приемем Закон за водния регулатор. Дай, Боже, да го приемете, аз не съм такъв песимист и вярвам във вашите възможности да консолидирате мнозинство към края на мандата по принципни и значими за държавата въпроси. Но това решение, което предлагате, е решение за сметка на гражданите, за сметка на потребителите и решение, което ощетява и държавата. С онази разлика между цената на тръбата на язовир “Искър” и разликата, която се начислява, като се върти моят водомер, вие ощетявате мен и всеки един потребител, с тези високи допустими загуби, които се поемат от потребителя в полза на монопола, в полза на неефективното използване на този, пак повтарям, стратегически национален ресурс. Затова аз няма да подкрепя това решение, защото то не е решение, решаващо някакъв въпрос, а е решение, стимулиращо бездействието.
Дайте да приемем закон и да стимулираме тези, които не са направили нищо за намаляване на тези загуби. Нека да дойде министърът на регионалното развитие и благоустройството и да ни каже статистиката, какво е направено за тези три години. Да каже състоянието на ВиК-дружествата. Че тук са намалени с толкова загубите, тук – с толкова, тук – с толкова. Пари се изсипват, правят се постоянно проекти, постоянно бюджетът налива пари и постоянно се отчитат високи загуби. Кой да ги плати? Да ги плати българският гражданин. Е, няма да подкрепя такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Миков, това е безспорно едно хубаво и емоционално изказване, но аргументите в полза на потребителите по-скоро би трябвало да Ви насочат към подкрепа на този текст. Мога да се съглася, че не е много приятно за пореден път да отлагаме тази норма, но самото й отлагане за три години от 1999 г., когато Вие може би сте участвал в приемането, означава, че още тогава тази норма за 25-те процента може би е била мъртво родена. Сега най-сетне се създава една реална основа чрез този Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги действително въпросът с водните загуби да се постави на необходимите основи. Вие започнахте вече пледоариите и по този закон. Трябва да Ви кажа, че в самия закон са предвидени текстове, които насочват каква да бъде наредбата. Но съвсем подробно в закона няма нужда да бъдат изяснявани всички положения на методиката или на наредбата.
Ако ние днес не подкрепим този проектозакон, примерно за една година, ако правно-технически това, което се наложи като мнение в комисията, между другото предложено консенсусно от заместник-председателя на Комисията по околната среда и водите господин Божинов, в съгласие с другите членове на Коалиция за България, но ако правно-технически, както споменаха колегите господин Кацаров и господин Димитров, че това не е съвсем целесъобразно, би могло да остане, както е по предложение на вносителя, още за една година.
Тук въпросът е принципен. Ако ние не приемем този законопроект, просто потребителите ще бъдат действително много затруднени, всеки от нас ще бъде затруднен, тъй като от днес нататък, защото до вчера изтече предишното отлагане, от днес нататък или потребителят трябва да поеме разликата между 25-те процента и цената на водата, която би се очертала, като се вземат предвид реалните загуби, или евентуално това да се поеме от ВиК-предприятията и те да фалират. Това ние не бихме желали. Такива катаклизми не би трябвало да стават.
Пак ще подчертая, в комисията има воля Законът за водния регулатор да бъде приет. Това ще стане вероятно до Коледа. Все пак нека да имаме малко по-голям резерв.
От друга страна това, което каза д-р Чакъров, ние през последната година работим основно по Закона за генетично модифицираните организми, който също е важен, и затова се забави малко проектозаконът за водния регулатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Великов! Аз Ви моля в мотивите на изказването си да не отчитате какво работи Вашата комисия. Няма никаква връзка. Ние обсъждаме конкретен въпрос. Че работите по проектозакона за генномодифицираните организми означава аз да Ви изредя какво правим ние в Комисията по правни въпроси или в Комисията по икономическата политика, където аз работя. Това няма общо с темата.
Аз съм дълбоко несъгласен с разбирането, че ще фалират именно тези дружества. Не, ще се засили контролът по отчитане на загубите. Аз съм съгласен, че Вие и членовете на Коалиция за България в комисията сте търсили в името на компромиса една такава подкрепа. Но аз и друг път съм заявявал, че изказвам становище, може би несподелено от всички мои колеги. Това е основният въпрос, уважаеми дами и господа, че всички ние сме потребители. И със своето гласуване, приемайки този закон, ние ще стимулираме да бъдем отново натоварвани с несъществуващи понякога загуби, които да поема потребителят. Напротив, 25%, които се калкулират нагоре, няма да се калкулират в цените за потребителя. Нагоре ще поемат дружествата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Като не могат, какво ще правят?
МИХАИЛ МИКОВ: Като не могат, ще вдигнат цените!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това грижа за потребителя ли е?
МИХАИЛ МИКОВ: Като вдигнат цените, ще фалират…
Грижата за потребителя, дружествата са монополни, господин Великов, вдигат цените, измислят си постоянно загуби, не правят никакви стъпки за намаляването на тези загуби, защото седи българският потребител, 8 млн. избиратели на Вас, на мен, на всички и плаща, плаща, плаща! Е, аз не споделям, че трябва да се стимулира такава политика.
Да не говорим по един друг въпрос. И двете комисии имат общо с всичко това, което идва от Европейския съюз като директиви и като решения. Аз Ви питам: съответства ли такъв тип политика и такива решения на това, което предлага Европейският съюз като решения в тази сфера? Отговорете на този въпрос. Постоянно идват тук закони и се казва, че от Европейския съюз искат това и онова. Хайде, кажете сега: как това съответства на въпросите за защита на потребителя? Кажете как съответства това на въпроса за регулиране на естествените монополи? По никой начин! То работи само за едно статукво, което може би е много изгодно на някого, но не е изгодно на българските граждани – потребители на водата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
За изказване има думата госпожа Литрова.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искала да започна с един отговор на въпроса на господин Благой Димитров. Отговор на въпроса как се проведе дискусията в Комисията по околната среда и водите ще прочетете в прелюбопитната стенограма. Ако прочетете стенограмата, ще видите, че след като този законопроект беше предложен за гласуване, шест от присъстващите народни представители го отхвърлиха, а петима го подкрепиха. Това до голяма степен обяснява защо последва дискусията в името на потребителя и в името на ВиК дружествата каква инициатива да има българското народно представителство, за да реши един проблем, който стои за разрешаване вече повече от шест години. Струва ми се, че отлагането на този проблем и непрекъснатото даване на отсрочка на ръководствата на ВиК дружествата, от една страна, и на принципала – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не работи нито за ВиК дружествата, нито за потребителя, нито за решаването на един толкова важен проблем.
В цената на водата за потребителя се калкулират загуби, които не са 25%, не са 30, не са 40, не са 50, а повече от 50, в някои случаи дори 70%. Това не може да бъде политика на управление във водния сектор. И както справедливо беше отбелязано тук, България има ограничени водни ресурси. Но в продължение на години този проблем се отлага с единствената мотивирана цел, че ние решаваме проблемите на българските граждани.
Решаването на проблема на българските граждани не може да бъде оправдание за нерешаването на проблемите в целия воден сектор, затова, че не се предприемат никакви стъпки за ограничаване на тези загуби и България ще продължава да губи воден ресурс точно поради лошото управление на всички народни представителства. Защото това е започнало и преди със създаването на водните сдружения, които получиха възможност да управляват воден ресурс без да правят никакви инвестиции в този сектор, с това, че българският потребител в София, повече от милион и половина население, плаща на концесионера не загубите, които той не инвестира в това да се ограничат загубите. Ние по този начин на един външен инвеститор правим реверанс, като позволяваме той да калкулира загубата на всеки един потребител в столицата. Това е недалновидна политика. Това е политика, която може да събори едно правителство, защото с приетия срок от девет месеца се създава един проблем, който ще бъде много актуален точно преди изборите. И тези, които искаха да дадат тази отсрочка, всъщност правят лоша шега на себе си, защото точно тогава с нова сила въпросите, които касаят управлението на водния сектор, ще бъдат актуални и на дневен ред на българското общество. Струва ми се, че ако ние продължаваме по тази отъпкана пътека на безразличието, няма да решим този въпрос.
Самият Закон за водите влезе в Народното събрание преди две години и половина, разглежда се в Комисията по околната среда и водите и стигнахме до чл. 5. Защото няма концепция да се установи чия ще бъде собствеността – дали ще бъде на общините, дали ще бъде на държавата или ще бъде смесена. Тъй като в България в момента има дружества 100% частна собственост, дружества 100% държавна собственост, дружества, които са 51% държавна собственост и 49% общинска собственост и дружества, които са отдадени на концесии. И въпреки всичко при всяко едно от тези дружества с различна собственост проблемът остава един и същ. А инвестиции тези дружества не правят. Няма значение каква е собствеността.
Ако ние продължаваме да толерираме по този начин и да се оправдаваме с решаването на проблема с водния регулатор, това също не е защитима теза. Защото водният регулатор няма да може да управлява ефективно и още по-малко ще намали загубите, след като няма държавническо виждане за този особено важен сектор на българската икономика. Защото водата не е само стока. Водата е природно богатство, както е записано и в закона, и както всъщност всеки един, който е в тази зала, чувства и знае.
Затова мога да кажа, че аз не подкрепих този законопроект нито в частта му за удължаване на срока за една година, нито за удължаване с девет месеца. Защото ние ще продължим да даваме възможност на ВиК дружествата да си живеят живота, както се казва, за сметка на българския потребител, без да могат да решават конкретните проблеми. Моите мотиви да не подкрепя законопроекта са, че по този начин и държавата, съответно чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, и водните сдружения ще се опитат да решат един много важен проблем, за който вече няма време за отлагане.
Струва ми се, че колегите, които дискутираха и дадоха тази отсрочка от девет месеца, макар че това не е редно да се прави още на първо четене, искаха да покажат своята загриженост, от една страна, за потребителите, от друга страна, да не фалират ВиК дружествата, за да не останат българските граждани без вода. Но не може да продължава българските граждани да бъдат рекетирани по този начин с обяснението, че ако ние не продължаваме тази практика да калкулират в сметките на всеки един български гражданин загуби над 50, 60 или 70 на сто, той ще остане без вода. Това не е политиката на българската държава. Това не е политиката и на това народно представителство. И ние, ако не спрем този порочен кръг, ако не го прекъснем, нещата ще продължават и в бъдеще.
Затова аз няма да подкрепя законопроекта на първо четене, защото пак ще продължава Законът за водите повече от две години да отлежава в Комисията по околната среда и водите, не защото комисията не работи и няма желание да работи, тя работи с извънредни заседания повече от четири месеца, а защото Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерският съвет като цяло не са решили основния въпрос – въпросът за собствеността.
Мога да кажа, че Движение за национално възраждане “Оборище” още в началото на мандата даде Концепция за решаване на водния проблем в България с всички стъпки, които следват в тази посока. За съжаление, само една малка част от тази полезна идея и концепция беше възприета във водния регулатор. Струва ми се, че нямаме време. А още повече уважението, което дължим на българския гражданин, ще ни накара да не подкрепим такъв законопроект, който демонстрира безразличието на държавния чиновник за сметка на нуждите на българския гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Литрова.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преждеговорившият народен представител заслужава адмирации за една достойна и последователно защитавана позиция, както междупрочем и тези, които отправиха критични бележки. Нещо повече, тя съвсем коректно изложи пътя, по който се стигна до това компромисно решение. И на заседанието на комисията бяха изложени всички основания, за да не бъде прието първоначалното предложение за 12 месеца, но пред угрозата от фалит и затрудняване достъпа на потребителите до водата, която е условие за живот, ние дадохме знак със съгласието си за промяна на срока, че в тези девет месеца трябва да бъде свършено това, което не е направено досега от различни правителства и екипи, и че трябва да се носи отговорност.
Що се отнася до частта, която Вие засегнахте във Вашето изказване за софийския концесионер, народът отдавна е казал, че не е луд този, който изяжда зелника. Ограбването на българския народ не става само от едни, били те чужди фактори. Българската продажност и политическата продажност е в основата на грабежа на българския народ. Защото не концесионерът, а онзи, който влезе в сделка с него и фиктивно две години записваше в пъти по-големи загуби, му даде възможност на документи да отчете, че е направил инвестиции и е понижил загубите, за да изнесе в чужбина. Голяма част от 100-милионния воден заем, който плаща българският народ, отиде в печалба на така наречения концесионер не без помощта на българската продажност. И когато дойде време за такава равносметка, ще намалим тези прояви. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Литрова, за дуплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин Божинов, искам да Ви кажа, че в момента зелникът е в ръцете на Народното събрание и с това гласуване ще видим на кого ще го дадем – дали на концесионера в София, който продължава за сметка на софийските граждани да печели, без да предприема съответно стъпки за това, дали ще дадем възможност да бъдат толерирани ръководители на ВиК-дружества, които всъщност целят този начин на управление.
Аз мога да кажа само за случая в община Велико Търново. Предишният директор на ВиК-дружеството намали цената, ограничи загубите, който заради това беше избран за почетен гражданин на Търново, по същото време беше отстранен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за това, защото беше намалил тази цена, затова, че се е противопоставил на водните сдружения, които ограбваха хората във Велико Търново, Сливен и т.н.
Така че в момента говорим за държавна политика. И ако ние приемем тази цифра – 6 месеца, една година, ще продължим да толерираме този начин на управление – нещо, което сме длъжни да не правим, защото такива са нашите отговорности. Не можем да се оправдаваме с това, че ВиК-дружествата ще фалират и ние ще накараме стотици хиляди, милиони да останат без вода. Те ще останат без вода, защото има лошо управление, защото няма никакви стъпки в тази посока, защото Министерството на регионалното развитие и благоустройството например във водния сектор беше назначило човек – специалист по пътищата. Значи такъв важен въпрос, който е въпрос на управление, би трябвало да бъде решаван с необходимите отговорности.
Затова моята теза е следната: в полза на всяка парламентарно представена сила и най-вече на управляващата ще е да вземе спешни мерки в този сектор и да покаже, че ако другите не са го направили, те имат сила и воля да го направят сега. Но девет месеца – това означава точно преди края на работата на Тридесет и деветото Народно събрание. Това означава, че се дава отсрочка и време, в което няма да се работи, а пак ще кажем “има време”, защото част от българската народопсихология е да решаваме нещата в последния момент, както това се доказва и с този законопроект, както беше миналата година, когато удължихме срока, както беше още по-предната година, когато пак удължихме срока.
Няма време. Затова казвам: редно е да се вземат незабавни мерки, да се промени политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изключително много във водния сектор, защото от това зависи животът на всеки български гражданин. И да престанем да спекулираме с това, че работим в негова полза, когато го караме той да плаща загуби, които не е причинил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Литрова.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, приемам изказването на госпожа Литрова като дълбоко осъзнато безсилие на управляващото мнозинство да се справи с този изключително важен проблем. Няма концепция, няма стратегия в областта на управлението на водите. Сега каквото и да говорим, с колкото и патос да изтъкваме пропуските в тази област, за следващата една година нищо няма да бъде направено, защото не е възможно.
Искам да напомня и на господин Великов, който твърдеше, че нормата била мъртво родена, че когато законът през 2000 г. влезе в сила, той беше съпроводен с ясна стратегия за управление на водите, с ясна концепция за необходимите средства, за източниците на тяхното осигуряване, за това какво трябва да се прави в деветте региона, в които имаме непрекъснато проблеми с водите и режим на водата, какво трябва да се прави с промяна на структурата на управлението на водоснабдяването, защото няма абсолютно никакво значение дали са водни сдружения или ВиК – те са същите ограбващи в момента структури. Така че ако на някой не му харесват трите водни сдружения, които съществуваха, защото те вече не съществуват, трябва с много по-голямо внимание да се обърне към това, което се прави в останалите структури – във ВиК-тата – същото ограбване, същите безкрайни спекулации с доверието на хората, с цената на водата. Готовата програма обаче не беше възприета и нищо от нея не беше изпълнено. Нещо повече, тъкмо обратното, като че ли напук продължиха битките между двете министерства – Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нито един проект, свързан включително и с финансиране от Европейския съюз, в който трябва да има взаимодействие между двете структури, за да се осигури необходимата информация, това не се случи през изминалите години. Затова неслучайно нито един от проектите, свързан с управление на водите, включително финансиран от Европейския съюз, не е тръгнал заради противоречията между двете министерства. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше издадена заповед – ВиК-тата да не предоставят информация във връзка с реализацията на проект, обследващ 12 водоснабдителни системи във връзка с тяхната оптимизация и във връзка с концепцията, че пречистването на водите трябва да се решава комплексно с въпросите на канализацията и въпросите на водоснабдяването. Това обаче и в момента не се прави. И в момента се воюва между двете министерства.
През м. юни т.г., на финала вече на мандата за управление, правителството се е сетило и е разглеждало Стратегия за управление на водите. Тази стратегия обаче отново е приета без разбирателство между ведомствата. Има пълно несъгласие по стратегията между Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката, независимо, че е приета от Министерския съвет. А това са трите основни министерства, които трябва да работят в пълен синхрон, за да бъдат решени тези проблеми. Тази стратегия ще дойде в парламента и в нея отново няма да намерим решение на главните проблеми.
Няма решение и в закона, в който се прокарва идеята за водния регулатор, защото тезите, които са защитени в този закон, също са изпълнени с управленски противоречия и няма нито дума по критериите и основните параметри на един бъдещ регулатор.
Така че и следващата година, колкото и да отлагаме срока, нищо няма да се реши. По тази причина смятам, че трябва съвсем отговорно с негативен вот да принудим управляващите да се замислят, че това е един от най-чувствителните проблеми в управлението на ресурсите на страната, защото това е един от най-оскъдните ресурси, без който никой не може да съществува. Наистина нямаме право да отлагаме повече този въпрос. Само един отрицателен вот може да даде някакъв стимул за нормално мислене за управлението в областта на водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Реплика? Няма.
Други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще започна своето изказване с процедурния въпрос, който преди малко поисках и който като че ли остана неразбран. Нека да уточним следното.
Поне това, което разбрах, е, че Комисията по околната среда и водите всъщност е отхвърлила законопроекта на първо четене с 6:5 гласа. След това по някаква странна, известна само на тях процедура, те са предложили и са взели решение в комисията да предложат на Народното събрание практически друг законопроект, в който срокът не е една година, тоест пет години не се заместват с шест години, а с пет години и девет месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Къде го има това нещо?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това се е случило в Комисията по околната среда и водите.
Затова тук се говори непрекъснато за някакви девет месеца, които ние няма къде да ги видим. В комисията са взели такова решение, надявайки се този законопроект да бъде приет в Народното събрание във вида в който комисията е решила. Но всъщност на първо четене, това, което не стана ясно, е, че комисията е отхвърлила така внесения законопроект. Поне аз така разбрах от обясненията досега, мисля, че не греша. В случая с 6:5 гласа, мисля, че госпожа Литрова каза същото. Тя го обясни достатъчно ясно, поне за мен стана ясно това. Когато взех думата за процедура, поисках това да изясним - в крайна сметка това ли е законопроектът, който гледаме, и всъщност това, което гледаме на първо четене – удължаване на срока с една година?
Вторият въпрос, който прави впечатление и би трябвало да направи впечатление на всеки, ако погледне законопроекта, е, че срокът изтича днес – на 28 юли. Срокът, който е удължаван многократно досега, още с приемането на Закона за водите, изтича на 28 юли. Днес е 28 юли. Аз считам, че трябва да поздравим двамата колеги и председателя на Комисията по околната среда и водите, че все пак не го внесоха на 29-и, а го внесоха на 28 юли, в деня, в който изтича срокът.
Но тук възниква следващият въпрос – добре, вие днес го внесохте на първо четене, а кога законът ще мине на второ четене? По правилник имаме минимум три дни, в които се правят предложенията за второ четене, а разбрахме, че в самата комисия са направени такива предложения за промяна на този срок – за три месеца, за шест месеца, за девет месеца, за една година. Кога ще влезе в сила този законопроект? Тоест, съгласно нашия правилник дори технологично той не може да влезе по-рано от 5 септември. Няма как да влезе по-рано. Той не може да влезе в сила днес, това е съвсем очевидно. Ще трябва да отиде за второ четене, да се направят предложения, комисията да ги гледа и да мине отново през Народното събрание. Какво ще стане за този период, тъй като срокът изтича днес - 28 юли. От утре сутринта, от 12,00 ч. тази вечер, водните дружества трябва да променят методиката на изчисляване на цените. Какво ще се случи до времето, в което парламентът ще приеме нова отсрочка? Има ли отговор на този въпрос? Аз не чувам, това е въпрос по същество. Много важен въпрос. Какво ще се случи в този период, докато влезе в сила отново удължаването на този срок? От довечера те трябва да започнат да изчисляват цените, като само 25% от разходите могат да ги вкарат в цените за потребителите, останалите загуби отиват в графата - загуба на дружеството. Съществува ли опасност от фалити на дружества в рамките на този месец, месец и нещо, в който парламентът няма да работи? Може би – не. Аз не знам какво е финансовото състояние, то едва ли е еднакво на всички дружества. Може би за някои този срок ще се окаже фатален, може би за други няма да се окаже фатален. Но така или иначе стигаме в контекста на тези разсъждения до въпроса по същество – трябва ли да се удължава срокът.
Лично моето мнение е, че ние сме принудени да удължим срока. Принудени сме да удължим срока. Споделям аргументите за това, че в крайна сметка удължаването на срока стоварва товар върху потребителите, но си давам сметка, че няма и друга възможност в момента. Давам си сметка. Не споделям аргумента, че водният регулатор може да реши този проблем. Защото според мен проблемът произтича от лошото технологично състояние на водната мрежа - нещо, което водният регулатор не може да реши. Тук става дума очевидно за инвестиции, за по-добро управление на самите дружества. Тоест, ако се търси решение, то трябва да се търси в промяна на собствеността, може би в концесиониране или в инвестиране в тази водна мрежа.
Бих поставил въпроса за удължаването на срока от обратната страна. Смятате ли, че за девет месеца този въпрос може да бъде решен, ако приемем, че начинът му на решаване не е просто водният регулатор? Защото водният регулатор в крайна сметка е един административен орган. Той няма да запуши течовете, няма да намали загубите. Загубите ще бъдат намалени, ако бъдат направени инвестиции и подменена водопроводната мрежа.
Считате ли тогава, че девет месеца или една година, всъщност вие сте предложили една година, е достатъчен срок това да се случи? Аз мисля, че не е достатъчен. Това не се е случило досега според мен и основната причина да не се случи досега е, че тези дружества се управляват в голямата си част от държавата и в по-малка част от общините. Държавата е лош стопанин. Това е поредното доказателство за това, че тя е лош стопанин и докато не се извърши нещо решително по отношение на собствеността и управлението, това няма да се поправи. Казвам всичко това, за да стигна до обратното предложение на това, което предлагате. Считам, че този срок трябва да бъде удължен, не намален. Този срок може би трябва да стане две години, ама за последно. Да кажем този срок да бъде две или три години, но той да бъде съпроводен със стратегия, че за тези две години ще бъде направено това, това и това и повече няма да бъде удължаван. Убеден съм, че след една година или след девет месеца, или след шест месеца, какъвто и срок да приеме парламентът, но срок по-малък от няколко години, този въпрос, колеги, няма да бъде решен.
Сегашното Народно събрание, дали ние или следващото Народно събрание, ще бъде изправено пред абсолютно същия проблем, с абсолютно същата сила, с абсолютно същата тежест. Но това, че проблемът е сериозен, това, че ние сме принудени да вземем някакво решение, не ни позволява да потъпкваме собствените си правила на работа. Това не може да бъде законодателство, ако си позволяваме по този начин да се тълкува и да се прилага правилникът на Народното събрание или по-точно да се погазва и да не се спазва правилникът на Народното събрание.
Това започва да се превръща в практика. Мислех, че то е практика само на Комисията по здравеопазване и на нашия председател, уважаваният доцент Щерев. Вие ще видите след малко един друг закон, в който има текстове, които се гледат на трето четене в Народното събрание, някои от тях на четвърто. Не знаех, че и в Комисията по околната среда и водите си позволяват по този начин. Това е упрек, разбира се, към председателя на комисията, а не толкова към нейните членове, защото той по правилник е длъжен да спазва това нещо. Не може така да се предлага и да се коригира законопроектът на първо четене. Може комисията да направи поправки на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Господин Великов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
В изказването на д-р Кацаров, разбира се, имаше и рационален момент, а именно това, че той правилно долавя необходимостта срокът да бъде продължен. Пак ще отбележа, че това продължаване ще даде възможност тази норма, която не работи, да бъде заменена от норми в новия закон за водния регулатор или за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, така че да имаме съответните бизнес планове – петгодишни, да имаме съобразяване със стратегията за развитие на водния сектор в България. Това, което и преждеговоривши колеги казаха, всичко това ще стане в рамките на примерно тази една година. Аз съм съгласен, че може би той е прав в друго - все пак срокът, който беше предложен първоначално, една година би трябвало вероятно да остане. Идеята беше, както миналата година, както по-миналата година, на първо и второ четене да мине текстът, тъй като става дума за една-единствена дума практически, ако има, разбира се, съгласие в Народното събрание.
По втория въпрос, който той каза, също е ясно как може да стане правнотехнически. С едно допълнително, редакционно, бих казал, изречение, че влизането на този законопроект или на този закон в сила би могло да бъде практически от днес. Това Народното събрание може да реши, така че да няма никакъв луфт, в който действително до 5 септември примерно, както той предвижда, едва ли ще се случат прекалено големи катаклизми, но добре е този луфт да го няма, с това съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми д-р Кацаров, искам да Ви поздравя за брилянтния анализ. Страшно ме учудихте, напипахте точните моменти в изменението на този законопроект, което искаме да направим. Не съм очаквал от човек, който не е специалист по водите, да хване всички тези нюанси.
Единственото, което бих искал да добавя, е, че една стратегия за откриване на загубите и регистриране на тези загуби би могла да помогне. Аз си позволявам да занимавам залата с това, защото Вие засегнахте макрорамката. Аз искам да предложим допълнително някои детайли, които можем да направим и да задължим Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ги изпълни. Ако това направим, мога да ви гарантирам, че 10-15% от загубите в рамките на една година ще бъдат намалени. Просто някой не си е дал трудът да направи това. Отчитам го като наша грешка.
Другото, което беше за Комисията по здравеопазване, отчитам го като закачка към д-р Чакъров, който също е лекар, но Комисията по околната среда и водите обикновено работи в пълен консенсус. Просто в този момент имахме различия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
За дуплика има думата господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, така е. Въпросът обаче остава без отговор. Можеше ли този законопроект да бъде внесен не на 28 юли, когато изтича срокът, а на 28 юни? Можеше. Можеше и на 28 май. Това е едно изречение, променя цифрата 5 на 6. Защо е внесен сега? Това показва отношението към управлението и към законодателната дейност.
Е, аз знам, ние сме принудени да го направим. Но не мога да не подчертая това, че преди три години в управленската си програма вие записахте, че ще приемете нов Закон за водите. Няма нов Закон за водите. И до ден днешен не е приет нов Закон за водите от Народното събрание. Всички тези проблеми щели да бъдат решени. Три години тези проблеми не са решени. Последния възможен срок – 28 юли, днешният днес се вкарва този законопроект. Как ще го вкарате в сила от днес, при положение, че днес той не може да бъде обнародван в “Държавен вестник”. Може ли, госпожо председател, законът да влезе в сила без да е обнародван? Аз мисля, че не може да влезе в сила, преди да е обнародван в “Държавен вестник”. Така ми се струва на мен, може и да греша.
Второ, очевидно законът не може да бъде приет днес на две четения по простата причина, че дори в залата сега бяха направени предложения за различни срокове. Самите вносители казаха, че са съгласни сроковете да бъдат променени. Е, те могат да бъдат променени само на второ четене.
И на трето място, вчера Народното събрание на извънредно заседание цял ден дискутира това как се усвояват парите от еврофондовете. Един спор, който очевидно има и такова измерение, той е спор за парите от еврофондовете и тяхното разпределение между двете управляващи партии – НДСВ и ДПС. Докато те се разправят с тези неща и какви правомощия ще има заместник-министър Хасан, проблемът с водите стигна дотам в последния момент да взимаме едно отлагателно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Нихризов, заповядайте, имате думата за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кацаров, макар и не член на комисията, напипа пулса на проблема и междупрочем същите дебати бяха проведени и в самата комисия. Възниква най-главният въпрос - защо министерството всяка година се сеща в последния момент да извърши най-елементарното нещо, да удължи срока. Аз не мога да виня моите колеги от Комисията по околната среда и водите господин Чакъров и господин Великов, че са направили този жест. По-скоро виня представителите на министерството, които нямат очи да вземат отношение и да обяснят тук проблема така, както те го виждат по същество. И това създава у мен убеждението, че те изобщо не виждат разрешение на въпроса. Защото аз чух в комисията нещо интересно – представителят на министерството каза, че този въпрос ще се реши след 50 години. Тогава защо правим удължаване с една година? Да го направим с 50 години и да бъде ясно, че тогава всичко ще бъде решено. Такова е виждането на министерството, казано в комисията.
Народните представители се опитаха по някакъв начин да покажат, че това повтарящо се действие няма да може да бъде безкрайно. Пред комисията аз казах, че този срок в края на краищата, дори удължен с една година, пак ще изтече във време, когато Народното събрание няма да го има. Така или иначе, той беше внесен в пленарната зала и е очевидно, че не може да бъде вкаран в действие, дори и днес да се проведе гласуване на две четения. Народните представители от Комисията по околната среда и водите искаха да покажат на представителите на министерството, че не са просто хора, които автоматично ще се съгласяват с всяко предложение. Трябваше по някакъв начин да се демонстрира това отношение на незагриженост, което трябва да бъде санкционирано от страна на Народното събрание. Това обаче по никакъв начин не повлия и днес в залата ние не виждаме нито министъра на околната среда и водите, нито министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски, който преди всичко отговаря за този въпрос. Ние не чуваме нито думичка от тези, които ще решат проблема. Права е госпожа Литрова за това, че на тази история трябва да се сложи край.
И тук възниква най-важният въпрос, поставен от господин Кацаров - добре, ние днес няма да направим нищо, няма да гласуваме, но какво ще стане в утрешния ден. По този начин представителите на управляващите извиват ръцете на народните представители. Защото ако в днешния ден ние ще се грижим за интереса на потребителите, за това да не се повишава цената безконтролно, за това да не се калкулират загубите в цената, в следващия момент при фалит на определено дружество настроението и интересът ще се обърнат на 180 градуса, когато някой остане без вода. И тогава виновните ще бъдат пак тези, които стоят в тази зала и не са си свършили работата.
Въпросът е кога мнозинството ще накара изпълнителната власт да си свърши работата и ние няма да бъдем параван пред хората затова, че някой е спал или че някой счита, че проблемите ще бъдат решени за 50 години. Защото ако такива са вижданията в министерството на господин Церовски, то смятам, че действително трябва да се стигне до някаква промяна. В противен случай ние автоматично ще извършваме смяна на един срок и ще считаме, че сме направили нещо добро, всеки от своята гледна точка, но в края на краищата хората ще бъдат в същото положение по отношение на плащанията. А тези, които ще си калкулират загубите и няма да се интересуват от никакви инвестиции, ще слагат обективните причини на дневен ред. Дали ще бъде следващото или по-следващото Народно събрание, ако така вървим, с тези стъпки, ние ще стигнем до един и същи резултат. В края на краищата въпросът ще стои отворен, а хората ще продължават да понасят загуби.
Затова, уважаеми колеги, аз смятам, че е редно да поканим министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски да не се крие зад своите служители, тъй като мисля, че въпросът е преди всичко при него и правя процедурното предложение той да дойде в тази зала и да каже какъв е срокът и какъв е пътят за решаване на проблема, дали този срок е 50, 5 години или девет месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Великов, заповядайте за реплика.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колега Нихризов, Вие бяхте в комисията и не бива да оставяте впечатление у колегите, които не бяха, че отлагането с една година не е достатъчно, тъй като чисто инженерно – беше изтъкнато от инж. Никифоров по време на заседанието на комисията – пълната подмяна на водопреносната мрежа наистина може би би изисквала 50 години. Тоест изисква се всяка година да се подменя около 2% от съществуващата водопреносна мрежа. Това беше казано реално. А отлагането с една година, както Вие правилно отбелязвате, дава възможност на Комисията по околната среда и водите и на Народното събрание да приеме Закона за водния регулатор, който наистина няма да реши с магическа пръчка този въпрос, но ще отмени една правна норма. Може би госпожа Манева е права, те са имали доброто желание в рамките на три години да се направи необходимото, съставили са програма, по едни или други причини тя не е проработила.
Тук отговарям частично на един предварителен въпрос, който беше зададен от друг колега, Законът за водоснабдителните и канализационните услуги и тяхното регулиране почива на най-добрите европейски практики, основно на същата практика, която действа в Англия. Безспорно Великобритания е една страна, която може да служи като един модел и този модел е бил използван до голяма степен при разработката на новия закон. Така че очевидно е, че намаляването на водните загуби ще стане постепенно, то трябва да има социално поносима цена и всичко това се регулира от закона, който предстои да бъде разгледан в следващите няколко месеца. Той даже е минал през една от комисиите, мисля, че през Комисията по енергетика. Но, отново подчертавам, ние доста работихме по Закона за генетично модифицираните организми, почти го приключваме и просто се получи едно съвпадение – в Министерския съвет Законът за водния регулатор беше внесен през м. март, когато ние вече бяхме започнали работата по генетично модифицираните организми, които са един хармонизиран закон, по който България е поела определени ангажименти във връзка със затварянето на Глава двадесет и втора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Нихризов, пак влизаме в сферата на популизма. Защото ако имаше някакво желание да се започне, а не да се реши проблемът, това щеше да бъде направено. Имаше предложение преди време, в което беше разписано поетапно намаляване на тези загуби и да не бъдат калкулирани всички тези огромни суми от 25 до 80% в сметките на потребителите. Няма нито една стъпка досега в тази посока. Няма отговор какво е направило Министерството на регионалното развитие и благоустройството, какво възнамерява да направи. Така че Вашето предложение да удължим с една или с две години просто не решава въпроса. На висотата на нашите отговорности ние трябва да дадем началния старт за решаването на този въпрос, а не да го отлагаме във времето като нещо, с което уж защитаваме потребителя, а всъщност с всяка следваща година той продължава да плаща сметки на различни ВиК дружества, които имат различна форма на управление. Държавата не може да избяга от функцията си на регулатор в един сектор, където водата е национално богатство. Държавата трябва да покаже какви са мерките, които възнамерява да предприеме. И това няма да стане само и единствено с воден регулатор. Още по-малко пък воден регулатор, който да регулира в същото време и цените на електрическата енергия и на газта, и т.н. Просто не това е пътят. И ми се струва, че наистина трябва да има едно пленарно изслушване точно по този въпрос, защото тук става въпрос за нещо, което е национално богатство, за това, че България е с ограничен воден ресурс и ние трябва да решим този въпрос. Отлагането във времето всъщност узаконява безотговорността. Затова възразявам срещу предложенията, които правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Нихризов е напълно прав, когато говори за удължаване на срока. Ще потвърдя това със следното. Тази година са предвидени по ИСПА около 64 милиона евро, които ще бъдат инвестирани във ВиК-та за подмяна на централни водопроводи.
Госпожо Литрова, Вие не можете да прекъснете повече от една магистрална линия, за да извършите ремонт, реконструкция или подновяване. Старите хора са казали една приказка и я запомнете: че със 100 надници за 100 дни кладенец може да бъде изкопан, но със 100 надници за един не може да се изкопае кладенец. Реалистичните срокове за 100-процентова промяна са горе-долу около 40 до 50 години. Но подмяната на централните довеждащи водопроводи, където стават огромната част от загубите, може да стане от порядъка на 8-10 години, при положение че има достатъчно средства.
И друго. Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да обърне внимание, както и господин Нихризов каза, да инвестира средства в апаратура и хора, които да открият тези загуби и да задължат дружествата да премахнат тези загуби. Напълно съм съгласен, че в рамките на една-две години това е постижимо, господин Нихризов. Даже ако се обединим, може в рамките на една година да се набележат тези кризисни участъци, където да бъде извършена подмяната и там приоритетно това да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да благодаря на всички, които направиха реплики, защото те показаха и многообразието на проблема.
На първо място, нека да не разглеждаме Закона за водния регулатор като панацея. Ами ако се окаже, че той не разрешава всичко, какво ще правим ние след девет месеца? Може би ще водим същия дебат за още една година или за още една година и девет месеца?
Следващият момент, който искам да засегна. Аз не видях и не чух от представителите на изпълнителната власт какви са конкретните им виждания, каква е конкретната програма, ако ще да е поетапна, за разрешаване на съществуващия проблем. Защото, от една страна, стоят инвестициите, от друга страна – стоят законовите мерки. Госпожа Литрова каза, че съществуваше идея калкулирането на загубите да става поетапно в цената. Изглежда се отказахме от това в движение.
Госпожа Манева каза, не е ясна собствеността и до ден днешен никой не иска да постави този въпрос. Ние просто ще натиснем копчето, защото има обществен проблем. Защото, както каза един мой колега, на тази трибуна няма хляб, но чаша вода има. И понеже всички виждаме, че въпросът съществува, ще започнем да мислим рационално, за да бъде някак си закърпено положението.
Когато направих процедурното предложение тук да има представител и да бъде и министърът на регионалното развитие и благоустройството, аз имах предвид следното: ще има ли някой да каже от тази трибуна, че, да, след година, след две ние ще имаме ясна визия. А най-хубаво е да каже, че това нещо ще бъде до края на годината или поне какво смята да се прави по този въпрос.

Ние стоим, засукваме пръсти, говорим за популизъм, говорим срещу това, че, виждате ли, там по някакъв начин нещата стоят в пространството, но този, който трябва да ги реши, този, който трябва да предложи пред нас програмата, отсъства. И в утрешния ден това нещо ще бъде прехвърлено на следващото управление. То навярно ще има същия интерес, ако сложим и тази насока в развитието – да не разреши въпроса, защото имало връзки с еди-кой си концесионер или пък имало еди-какъв си икономически интерес в някаква дребна област, и от управление на управление ние ще си удължаваме срока, за да стигнем до онези 50 години, в които той технически може да бъде разрешен.
Ето срещу това възразявам и аз, и моите колеги от Обединените демократични сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Нихризов – господин Церовски да бъде поканен в пленарната зала, за да вземе отношение по дискутирания законопроект.
Гласували 145 народни представители: за 72, против 55, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, не искам да се позовавам, че може би има грешка в електронната система. Разликата е само един глас. Аз смятам, че е редно да чуем това, което ще каже министърът, какви са неговите виждания поне до края на мандата за разрешаване на въпроса. Няма нищо страшно да бъде поканен на нашето заседание, още повече, че следва почивка и той може да дойде и да застане пред нас, за да вземе отношение и ние да решим въпроса, така както стои той по същество.
Колеги, предлагам да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще прегласуваме след почивката, защото системата блокира.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Остана да се гласува процедурното предложение, направено преди почивката, да бъде поканен министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това процедурно предложение на господин Нихризов.
Гласували 130 народни представители: за 82, против 40, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля господин Церовски да бъде поканен в пленарната зала.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ предлагам удължаване на днешното заседание с два часа, за да можем да стигнем до Закона за здравето, който е изключително важно да бъде приет до есента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на днешния пленарен ден с два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 68, против 82, въздържали се 8.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работния ден с два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 83, против 87, въздържали се 3.
Това процедурно предложение не се приема. Работният ден днес е до 14,00 ч.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да преминем към следващата точка, докато дойде министър Церовски, за да не пропусне дискусията, която предстои да проведем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да преминем към следващата точка от дневния ред, докато дойде министър Валентин Церовски.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 67, против 67, въздържали се 11.
Това процедурно предложение не се приема.
При това положение продължаваме по тази точка от дневния ред.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този въпрос беше разгледан от всяка гледна точка. Господин Димитров го разгледа от инженерна гледна точка, беше разгледан от акушеро-гинекологична гледна точка във връзка с 9-месечното предложение.
Бих казал, че можем да го разглеждаме от гледна точка на опозицията, защото тя в момента дискутира този закон, който се нуждае само от една поправка. Отбележете, дами и господа народни представители, само една дума трябва да се промени в този закон! За това се отделя цяла сутрин работно време! Този закон е толкова важен и тази поправка е толкова важна, и толкова много трябва да се дебатира дали трябва да бъде 9, 10, 11 или 12 месеца, че смятам, че не е достатъчен и днешният пленарен ден. Трябва да го дебатираме цяла седмица този въпрос, той е изключително важен!
А въпросите за помощите на майките, въпросите на здравето, всички останали въпроси за днешната парламентарна седмица ще ги отложим за септември – има време, ще дебатираме по всеки въпрос задълбочено и последователно, за да можем да вземем най-правилното решение!
Това не е държавническо поведение! Това може да бъде брилянтно поведение като опозиция, но това е деструктивно поведение! Това поведение не е повелено от интересите на държавата и данъкоплатеца. Трябва да решаваме тогава, когато може да се реши един въпрос, по един експедитивен начин и да вървим към решаване на важните въпроси, които предстоят пред Народното събрание.
Затова апелирам, колеги – престанете с тази игра! Защото може прекрасно да я владеете, но пак повтарям – това не е държавническо поведение! Това не е поведение, продиктувано от интересите на избирателите и те го разбират добре!
Нека да гласуваме този законопроект със съответните изменения, с това, което е разумно, с това, което е разумно за една година срок и да вървим нататък по законодателната програма! Няма нищо нередно и неестествено в това. Нека да не продължат сега изказвания от финансова гледна точка, от застрахователна гледна точка, от водопроводна гледна точка и т.н. Просто е смешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Уважаеми доц. Щерев! Държавнически подход и държавническо мислене ли е да внесете в пленарната зала на 28-и предложение, което трябва да влезе в сила на 28-и? Това държавническо ли е? Упреквате опозицията, че не подхождала държавнически, тоест, не си е затворила очите пред всички тези неща.
Въпросът е важен, касае всички български граждани и е пряко свързан с цената на водата, която плащат осем милиона български граждани, макар че наистина законопроектът е с една дума.
Тази една дума обаче влияе пряко на осем милиона български граждани и това не е никак маловажен въпрос. Тоест, важността на законопроекта не се определя от неговата големина, а от проблемите, които третира, и от новата постановка на нещата, която дава, не от дължината на законопроекта.
И още нещо, уважаеми господин Щерев. Поставихте въпроса, че не е държавническо отношение, държавническо ли е отношението комисията в нарушение на правилника да ни предлага да гласуваме текста, който го няма в самия законопроект? Тя си е променила текста на първо четене. Това държавническо ли е? Трябва ли опозицията да си затвори очите и пред този факт? Защо някой не се е сетил да направи всичко това по-рано? Защото, виждате ли, имаме да направим някакви други неща? Дайте да ги правим! Защо не сме ги направили досега? Защо Закона за здравето го гледаме четири и колко месеца станаха вече?
Ами, защото е калпав законът, бе, доцент Щерев, Вие това го знаете! Калпав е, затова го гледаме толкова, затова не можем да го приемем. Още на първо четене го коментирахме, че ще се поправи. Вие самият казахте, че трябва да се поправи. Ами ето – поправяме го за трети, за четвърти път, затова го гледаме толкова много време, защото продуктът, който ни вкара Министерският съвет, е калпав. Ето затова. Но това не може да бъде основание важни въпроси да бъдат подценявани и пренебрегвани.
Поставих въпроси, които останаха без отговори. Какво става, след като този законопроект очевидно не може да влезе в сила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, държавническо мислене ли е, когато законопроект, който засяга водата на всяко българско семейство и като принципал един от министрите, да не мине през Министерския съвет и да се натоварват двама народни представители – наши колеги, които уважавам, тъй като практически са мотивирани от импотентното поведение на Министерския съвет, от това, че министрите са недисциплинирани, от това, че министрите не искат да идват тук? Държавническо мислене ли е мнозинството да отхвърли предложение, което направих, за присъствието на ресорния министър на екологията и водите? Държавническо мислене ли е всяка година, включително и сега в момента, да става дума за сериозен прецедент, за калкулиране на загубите от вода на всяко българско семейство, това преди малко господин Кацаров го каза – днес изтича срокът! Това държавническо поведение ли е? Като даже не се отчита, че се иска 7-дневен срок, дори да беше минало на двете четения, за публикуването в "Държавен вестник"? Това не е държавническо мислене, това е карнавално поведение! Това е типично поведение на фасадна демокрация! Не съм съгласен Народното събрание да бъде придатък на Министерския съвет. Не е държавническо отношение министър-председателят да пише отворени писма! Това не е държавническо отношение, това е карнавално отношение, това е карнавално поведение! Аз съм против това! Изключително загрижен съм за това, че крамолите между мнозинството стават за сметка на всеки български данъкоплатец, на всяко българско семейство. Този въпрос, който искате да мине тук бързо и тихо и в началото на седмицата, не решава въпроса за водоснабдяването и за цената на водата на всяко българско семейство! Не решава този въпрос!
Затова искаме да дойде министър Церовски, който е принципал на тези дружества, има над 50%…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той ще дойде.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да чуем какво мисли принципалът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Литрова, имате думата за трета реплика.


ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Щерев, вярно е, че преждеговорившите дадоха една оценка за това кое е държавническо мислене и кое не е. Бих искала да имаме държавнически действия, и то сега – това Народно събрание, това мнозинство. Опитът да удължим срока на действие на закона не решава проблема. Проблемът може да бъде решен, след като направим първата крачка. А удължаването на срока е крачка в обратната посока. Затова ми се струва, че поставянето на този важен въпрос трябва да се реши в момента, и то с направени конкретни предложения. И ако ние говорим да спасим в известен смисъл и ВиК-дружествата, и да не ощетим потребителите, трябва да намерим точно този баланс. А не да си служим с някакви общи политически тези. Защото реалната стъпка за решаването на този проблем може да бъде, че не се калкулират в цената на водата суми, които са над 40% от загубите. Но защо трябва да продължаваме години наред да оставаме на това положение да се калкулират в цената на водата само 25% от загубите и това, което е от 25 до 80% да бъде калкулирано и плащано от всеки един български данъкоплатец?
Мисля си, че първата стъпка трябва да бъде направена, за да се види, че това Народно събрание не иска дружествата да фалират, но не иска и българският данъкоплатец да плаща вечно, както беше казано в комисията, за смяната на тръбите между 50 и 100 години. Днес трябва да направим първата крачка и да осъществим една промяна, така че в цената на потребителя да се калкулират 40%, а горницата над тези 40% да се поема от ВиК-дружествата. Защото вече шест години от влизането в сила на този закон не е направено нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Доктор Щерев, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Има думата за изказване народният представител д-р Чакъров. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя нашата позиция и съображенията в този законопроект, по който аз съм съвносител.
Още в самото начало бих искал да цитирам изказването на ексминистъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, което той направи при дебатите, водени именно по тази тема. Тогава той, това е видно от стенограмите, посочи, че за да се промени състоянието, да се подобри всичко, което днес дискутираме, и проблемът да бъде решен на първо време са необходими инвестиции от близо 6 млрд. евро.
Естествено, че тези средства не могат да бъдат инвестирани за кратък срок от време. Естествено е, че този ресурс не може да бъде намерен и инвестиран в сектора. Наистина е необходимо да има една много добра стратегия във водния сектор, още повече с оглед на това, което беше изказано от почти всички преждеговоривши с оглед ресурсите, които има нашата страна. За съжаление, ресурсите на нашата страна не са от най-добрите и ние в рамките на общността, и даже на Балканския полуостров, имаме най-нисък воден ресурс. Ето, това също е един голям императив, който трябва да кара всички нас – и политици, и представители на изпълнителната власт, този ресурс да се направлява по най-ефективен и адекватен начин.
Освен това до голяма степен приемам и споделям казаното от опозицията, с оглед на това, че водата – една от най-големите потребности, има изключително силен социален вектор и ще се аргументирам защо казвам всичко това.
Преди две години, когато в комисията беше разпределен законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, или т.нар. по-голям ЗИД , в него до голяма степен философията беше експлоатацията във ВиК-сектора да става основно под концесионна форма. Но това, което ни направи впечатление в този законопроект и на което акцентирахме основно, както и по другите пунктове, които госпожа Литрова посочи в нейните изказвания, относно собствеността и пропорциите в дружествата се проведе широка дискусия и тук, в Народното събрание, бяха поканени всички заинтересовани ведомства, всички представители на ВиК-дружествата тогава, под формата на различни водни сдружения, които до този момент все още съществуваха. Видя се, че по отношение на водния регулатор има, и това е видно и в днешно време от така представения законопроект за изменение и допълнение, един-единствен член, в който тогава се визираше, че ще бъде създаден ВиК-регулатор.
С оглед на това, изхождайки от практиката, която вече не беше най-успешната, ние се обърнахме основно към представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водитеда бъде изготвен такъв законопроект, който да бъде внесен, разгледан, след което да се даде ход и на другия законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
След доста положени усилия, дискусии и работни срещи, които се проведоха, такъв законопроект вече е внесен – за водоснабдителните и канализационните услуги като регулация. Той даже е разгледан в някоя от подкомисиите, където е разпределен. Предстои да бъде разгледан и в нашата Комисия по околната среда и водите, която е водеща.
Казвам всичко това с оглед на факта, че аз като съвносител, това е видно от стенограмата, също изразих резерви по отношение на предлаганото, но безспорно това е една необходимост към днешно време, с оглед да няма сътресения във ВиК-сектора. Основното ни виждане е с поправката, която днес предлагаме, да се даде възможност в рамките на няколко месеца отлагане, които се правят, междупрочем действително такъв ангажимент беше възприет от всички членове на комисията абсолютно консенсусно, Законът за водоснабдителните и канализационните услуги като регулация да бъде разгледан и приет своевременно в Комисията по околната среда и водите, предложен за разглеждане в пленарна зала и окончателно приет.
С оглед на необходимостта от уреждане на нормативната база, на законодателната база, ние определено виждаме възможност и ресурс това да се случи през следващите няколко месеца. Това са били основните ми съображения и мотиви, като по този начин са посочени в мотивите към внесения от нас законопроект.
• Така че безспорно е, че са необходими много средства, които трябва да бъдат инвестирани, за да се реши проблемът с водните загуби. Затова е необходимо да има ясна, точна, адекватна стратегия, каквато предстои да разгледаме и да допълним там, където е необходимо. В същото време смятам, че е важно също императивно, с оглед на потребностите, на реалностите, на възможностите, които предоставят и еврофондовете, и формите на експлоатация, предвидени във ВиК-сектора, да има адекватна законова и нормативна база.
• И тук, от трибуната на Народното събрание, си позволявам да изразя консенсусната позиция, която вече имаме възприета и поета като ангажимент от членовете на Комисията по околната среда и водите, да бъдат разгледани двата законопроекта, защото наистина водата е важен фактор, важен ресурс и потребностите на хората трябва да бъдат задоволявани с най-добро качество, в адекватни количества, на цени, които да бъдат регулирани по най-адекватния начин.
•
Ще се върна на дискусиите и обсъжданията, които имахме в комисията по Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Тогава лично на мен ми направи впечатление, че ВиК-дружества, които ползват гравитачни води, калкулират и начисляват цени, по-високи от помпажните води. Мога да дам множество такива примери.
Накрая на изказването си бих искал да се обърна към представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото към тях се отправиха много претенции и препоръки. Добре е те също да представят така, както представиха по време на заседанието на комисията и поеха ангажименти какво точно се предвижда, какви инвестиции ще се направят в сектора, които са абсолютно необходими, добре е да чуем и план-графика в кои ВиК-дружества това ще става.
С оглед на всичко изложено предлагам на всеки един народен представител да прецени целесъобразността от подкрепата на този законопроект. Лично аз и колегите от нашата парламентарна група смятаме, че има достатъчно съображения и мотиви той да бъде подкрепен. Народните представители – членове на комисията, и всички народни представители да положим необходимите усилия и извършим необходимото, така че тези законопроекти да бъдат приети и влязат в действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Има думата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трудно бих могъл да добавя нещо към това, което изложи председателят на парламентарната комисия – вносител на направеното предложение за промяна в закона. Но понеже се повдигнаха някои въпроси, съм длъжен да дам някакъв отговор, доколкото мога.
Развитието и решаването на такива проблеми, каквито са водоснабдителните услуги, наистина ще изискват много време и ресурси. Разбира се, тук трябва веднага да се направи следната корекция. За цялостно решаване на проблема тук се споменаха години от порядъка на петдесет. Това обаче е процес, който постепенно трябва да бъде решаван. Това е на първо място.
На второ място, беше поставен въпросът преди да се предприемат законодателни мерки има ли визия, виждане каква е перспективата и как да бъдат решавани тези проблеми. През м. март т.г. Министерският съвет по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството прие цялостна Стратегия за развитие на водоснабдителните и канализационните услуги. Паралелно с това ние набелязахме своите мерки и програми поетапно какви са нуждите и как във времето, при какви финансови условия могат да бъдат решавани тези проблеми, тоест пълната яснота на картината в различните ВиК-дружества.
На следващо място, беше приет проект на закон с така популярното име Закон за водния регулатор, или по-точно казано, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Паралелно с това и в момента в нашето министерство се разработват проекти за наредби и за конкретните мерки как да бъдат решавани тези въпроси, без да изчакваме приемането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Той обаче, без да е панацея, както справедливо беше казано тук, трябва да даде законовата, правната, икономическата рамка, въз основа на която да се извършват тези дейности. Защото един от основните моменти в този закон, както също справедливо беше отбелязано, е чрез бизнес плановете на дружествата, които ще управляват тези процеси, да се решават конкретно и поетапно въпросите със загубите на вода и намаляването на този процент. А що се отнася до срока защо днес се гледа законопроектът, ние в нашето министерство достатъчно рано предложихме варианти за промяна на този текст с оглед първо да се приемат законодателните мерки с приемането на Закона за водния регулатор и тогава в комплекс с всички останали мерки, стъпвайки на основите на този закон, да бъдат решавани тези проблеми.
Благодаря за предоставената ми възможност. Ако има някакви други конкретни въпроси и ми се даде възможност, ще се опитам да отговоря.
В заключение бих искал да кажа следното. Не искам да занимавам уважаемото народно представителство. Тук има поименни списъци по различните ВиК-дружества къде какви инвестиции трябва да се направят. През следващите години ще дойдат само по линия на ИСПА около 150 млн. лв. Има и съответните предложения. Така че този процес няма да бъде решаван от днес за утре. Благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
Моля един от вносителите да представи текста на първо четене.
Господин Великов, заповядайте, имате думата.
РЕПЛИКИ ОТ ПГОДС: Къде е министърът? Нали щеше да идва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министърът му е разпоредено с решение на Народното събрание да дойде и трябва да дойде.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: "В § 19 от Преходните и заключителните разпоредби текстът "пет години" се замества с "шест години"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 178 народни представители: за 96, против 24, въздържали се 58.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Великов, заповядайте за процедура, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене на това заседание. (Шум и реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение законопроектът да бъде приет на това пленарно заседание и на второ четене.
Има желаещи за обратно процедурно предложение. Това е народният представител Благой Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Не е възможно, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да има по-малко от три дни между първо и второ четене. Това първо.
И, господин председател, съгласно правилника, Вие сте длъжен да не подлагате на гласуване това, което преди малко беше предложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напротив, правилникът ми дава такава възможност.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не може.
Второто нещо - дори в момента да искате законопроекта да мине на първо и второ четене, има за обнародването му в “Държавен вестник” 7-дневен срок. Вие при всички положения изправяте водните дружества пред необходимостта тази вечер от 24,00 часа, от 0,00 часа да намалят цената на водата. И това трябва да стане ясно на цялата общественост. Няма как да стане. В момента първо, второ четене, каквото и да предлагате - това е положението, тъй като текстът практически вече не действа. Ако не съм прав да ме поправят специалистите по темата.
И още нещо. Вие не давате възможност да дойде министърът. Всъщност министърът, както виждам, не зачита решенията на Народното събрание, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е съвсем различно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Прикривате в момента некадърните си министри. Това правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не приемам тази бележка.
Господин Димитров, имате ли друго?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю, че не я приемате.
Не може да бъде подлагано на гласуване процедурното предложение, тъй като правилникът изрично посочва – аз съм съгласен с ратификационните закони - тук е изключително важно да има поне тридневен срок. Недейте да извивате ръцете на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В това трябваше да убедите народните представители, които се намират в залата, а не мен. Аз спазвам правилника, господин Димитров, и правилникът ми дава право да го подложа на гласуване.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Кацаров.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Нека първо да приключим с тази процедура.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): По същата процедура вземам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не може по същата процедура. Господин Кацаров, нямате право. Можете да вземете думата само по друга процедура.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Добре, по друга процедура.
Как може един народен представител да направи предложение по законопроект за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Както се е правило досега. Вие три години сте народен представител. Нима това е първият прецедент на едно пленарно заседание да се приемат законопроекти на първо и второ четене?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Възможно е тогава, когато има консенсус. В случая няма такъв консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Консенсусът ще проличи при гласуването, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не може така. Как така консенсусът ще проличи при гласуването? Той пролича.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът ми дава право. Това няма да бъде първият прецедент.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Господин председател, правилникът не Ви дава право, освен ако има консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дава ми право.
Каква Ви е процедурата?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Втори въпрос. Самото предложение за законопроекта е отхвърлено от комисията. Обърнете внимание – той е отхвърлен от Комисията по околната среда и водите, а Вие ни карате да го гласуваме на две четения. Не може да го гласуваме на две четения! Това е в грубо нарушение на правилника! Аз не зная защо председателят на Народното събрание излезе и остави Вие да вадите горещите картофи.
Вижте, влизате в дискусия с мен, но обърнете внимание – нямате право…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Свършихте ли с процедурата?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не съм свършил.
Нямате право да подлагате на гласуване предложението за разглеждане на законопроекта веднага на второ четене. Правилникът ни задължава да има най-малко три дни, в които народните представители могат да направят предложение. Допуска се изключение от това само тогава, когато има консенсус. Имали сме такива прецеденти. Събирали са се политическите сили, ръководствата им, постигали са консенсус и е преминавано към гласуване. Но в случая това не е така. Вие не можете да го подложите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз Ви отнемам думата, защото това го каза вече и народният представител Благой Димитров.
Господин Кацаров, нека да не подхождаме емоционално към проблема.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Напротив, трябва да подхождаме национално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че през тези три години в 39-ото Народно събрание много са случаите, когато пленарната зала е гласувала законопроекти на първо и второ четене в едно и също пленарно заседание. Направено е, съгласно правилника, перфектно предложение да има и гласуване на второ четене. Пленарната зала, а не председателят е този, който ще реши.
Затова подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от Борислав Великов гласуването на второ четене да стане сега.
Моля да гласувате.
Гласували 183 народни представители: за 88, против 84, въздържали се 11.
Предложението на Борислав Великов не се приема.
Заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, съгласно правилника предлагам да прегласуваме направеното предложение, тъй като смятам, че имам право да предложа това нещо. (Реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново процедурното предложение, направено от Борислав Великов – гласуването на второ четене на законопроекта да стане на настоящото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 92, против 89, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Хайде сега подложете го трети път на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви за тишина! Господин Кацаров, правя Ви бележка.
Господин Чакъров, имате думата за процедура.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложение между първо и второ четене да бъде три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 95, против 75, въздържали се 19.
Предложението се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ – ВТОРИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ, ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Нели Кордовска – изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, госпожа Иглика Логофедова – юрист в Банковата консолидационна компания, госпожа Зинаида Попова от Министерския съвет и госпожа Светла Панова – началник отдел в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение посочените отговорни служители от Министерство на финансите да заповядат в пленарна зала.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Позволете ми да представя доклада на Комисията по бюджет и финанси:

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-02-52 за ратифициране на Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2004 г.

На заседание, проведено на 20 юли 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъства заместник-министърът на финансите Илия Лингурски, който представи законопроекта. Той изтъкна, че в изпълнение решение на Народното събрание, с което е дадено съгласие на Министерския съвет да сключи от името на Република България Заемно споразумение за преструктуриране (PAL ІІ), министърът на финансите и директорът на Световната банка са подписали на 17 юни 2004 г. споразумението за отпускане на заема в размер на 123 млн. 700 хил. евро.
Заемът се отпуска с цел подкрепа на усилията на правителството на Република България при изпълнение на средносрочната му стратегия за реформи, насочени към намаляване на бедността, поддържане на икономическия растеж и напредък на страната по пътя за присъединяване към Европейския съюз.
Изпълнението на съгласуваната със Световната банка програма цели: продължаване структурните реформи в енергетиката, железопътния транспорт, телекомуникациите и водния сектор; укрепване на пазарните институции и развитие на пазарно ориентирана бизнес среда; засилване дейността на финансовата система чрез подобряване на законодателната основа, приключване реформата в банковата сфера и др.; подобряване на управлението, включително борба с корупцията, укрепване на местното самоуправление; укрепване на социалната защита, съсредоточавайки усилията си върху образованието, здравеопазването, пенсионните реформи и ефективността на социалното подпомагане.
Финансовите условия на заема са: срок на погасяване на заема – 17 години, включително 5-годишен гратисен период; първоначална такса за банката – 1% от сумата на заема; такса ангажимент – 0,75% от главницата по заема годишно; погасяване на главницата – на всеки 15 април и 15 октомври, започвайки от 15 октомври 2009 г. до 15 октомври 2020 г. по 5 млн. 155 хил. евро, и завършвайки на 15 април 2021 г. с вноска 5 млн. 135 хил. евро.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 16 народни представители, “въздържали се” – 4 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 17 юни 2004 г. в София.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Киров. Вие ще представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председателю.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-52, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 15 юли 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Заемът се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната. Основна негова цел е подкрепа на усилията на правителството на Република България при изпълнението на средносрочната му стратегия за реформи, която цели по-нататъшно намаляване на бедността, поддържане на икономическия растеж и напредък на страната по пътя на присъединяване към Европейския съюз.
Заемът е част от общия размер средства, отпуснати на страната от международните финансови институции за подпомагане на реформите и този е в размер на 123 млн. 700 хил. евро със срок за погасяване 17 години, включително 5-годишен гратисен период.
В изпълнение на съгласуваната със Световната банка програма се цели: продължаване на структурните реформи в реалния сектор като енергетика, железопътен транспорт, телекомуникации и воден транспорт; укрепване на пазарните институции, пазарноориентираната бизнес среда, регулативните разходи, предоставяне на държавни услуги, конкуренция и съдебна реформа; приключване на реформата в банковата система, подобряване на координацията между надзорните институции; подобряване на управлението, в т.ч. изпълнение на Стратегията за борба с корупцията, укрепване на местното самоуправление, реформа в съдебната власт и провеждане на административната реформа; укрепване на социалната защита, в т.ч. здравеопазване, пенсионна реформа и ефективност на социалното подпомагане.
На основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, чухте становищата на водещата Комисия по бюджет и финанси и на съпътстващата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Имате думата.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е така да се каже стандартният заем, който Световната банка отпуска във връзка с основната функция, на която тя дължи своето съществуване. Една от основните идеи е да подпомага страни в преход, осъществяващи тежки реформи, отпускайки такива кредити за подкрепа на платежния баланс на държавата.
Не е тайна, че платежният баланс на България, особено тази година, е рекордно пробит. Дупката в него е огромна. Не е била такава досега.
Аз апелирам този заем да бъде подкрепен както от гледна точка на интересите на страната в подкрепа на платежния баланс, така и най-вече за това, че той не се дава даром. Той не е подарък. Той се дава срещу изпълнението на определени структурни действия, структурни реформи, които правителството, държавата България се ангажира да извърши. В този смисъл е полезен за страната, защото не само намалява, стеснява размера на дупката в платежния баланс, но и принуждава изпълнителната власт да извърши редица структурни действия, някои от тях и немного популярни, но полезни за държавата като цяло.
Така че аз ще подкрепя тази ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение между Република Българи и Международната банка за възстановяване и развитие е приет на първо четене.




ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение законът да бъде разглеждан и гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, режим на гласуване за направеното процедурно предложение – законът да бъде гласуван на настоящото пленарно заседание на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Госпожо Радева, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

"ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение
(Втори програмен заем за преструктуриране) между
Република България и Международната банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Втори програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 17 юни 2004 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на закона.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Законът е приет на второ четене.


Продължаваме по нататък с точка трета от приетата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНИКРЕДИТО ИТАЛИАНО С.П.A., АЛИАНЦ А.Г., БАНК АУСТРИЯ КРЕДИТАНЩАЛТ АГ И ОТП БАНК РТ И "БАНКОВАТА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД ЗА ПОЕМАНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА "БАНКОВАТА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД.
Вносител - Министерският съвет.
Имате думата за процедура, господин Радев. Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
По съдържанието на тази точка и по нейното същество преди три години имахме определени спорове със сегашния финансов министър Милен Велчев, поради което моето процедурно предложение, господин председател, е да поканите господин Милен Велчев да присъства на заседанието по отношение на разглеждането на тези ратификации. Защото са много важни и защото се поемат вече от Народното събрание ангажименти за неща, които вероятно ще трябва по някои въпроси да чуем директно обяснението на господин Велчев, за да могат народните представители убедено да гласуват "за" или "против" тези законопроекти.
Моля да поканите министърът на финансите да присъства на разглеждането на тези точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение – министърът на финансите Милен Велчев да присъства при обсъждането на законопроектите днес в това пленарно заседание.
Гласували 147 народни представители: за 82, против 51, въздържали се 14.
Предложението е прието. Желание за прегласуване няма.
Моля, министърът на финансите Милен Велчев да бъде поканен в пленарната зала.
Госпожо Радева, заповядайте. Имате думата да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Просто искам да уведомя уважаемите народни представители, че действително господин Велчев е директно ангажиран и самият той има желание да присъства на обсъждането в пленарната зала, но в момента е в Министерския съвет, затова ще е необходимо известно време, за да дойде в пленарната зала.
Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Илия Лингорски, който също е ангажиран с предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 90, против 21, въздържали се 4.
Заместник-министърът Лингорски да заповяда в пленарната зала. (Шум и реплики в залата.)
Господин Китов, имате думата за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарна група искаме 15 мин. почивка с оглед да дойде министърът и да се напълни залата, господин председател, за да не искаме поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Регистрирали се с карти в залата вече има 148 души, така че можем да продължим с разискванията по т. 3.
Имаме ли информация за министър Велчев, тъй като е гласувано той да дойде в залата?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Министърът на финансите ще дойде.
Аз моля да ми разрешите да гласуваме допускането в залата отново на господин Стамен Тасев, на госпожа Нели Кордовска, изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, и на госпожа Иглика Логофетова, юрист в Банковата консолидационна компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на споменатите длъжностни лица. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието. Моля да поканите допуснатите в залата длъжностни лица.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя и процедурното предложение разглеждането на този законопроект да стане в закрито заседание поради характера на информацията, която е свързана с взетите решения и със съдържателната част на законопроекта.
Бих искала да уведомя колегите, че има пълна организация, включително на секретното деловодство. В момента пред залата имате възможност да ползвате материалите, които са с гриф "Поверително", за да намерите информацията, която е нужна, за да се вземат необходимите решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение за закрито заседание.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за закрито заседание.
Гласували 160 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 49.
Това предложение се приема, следователно от този момент ще започне разглеждането на т. 3 в режим на закрито заседание.
Моля да се изключат всички камери и микрофони и служителите на Народното събрание да преминат в режим на закрито заседание.
(13,15 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи




Секретари:

Гадар Хачикян

Весела Лечева