Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 28 октомври.
Преди да започнем деловата част, позволете ми да направя едно съобщение.
Постъпил е и се раздава обобщен законопроект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Това съобщение се прави с оглед на срока за писмените предложения.
Има думата за процедурно предложение господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, от името на Национално движение Симеон Втори искам да направя процедурно предложение, свързано с малка промяна в дневния ред. Вчера на извънредно заседание Комисията по правни въпроси разгледа и прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. С оглед на това законът да започне незабавно да се работи между първо и второ четене в комисията и колкото по-скоро е възможно да премине и през пленарната зала на второ четене, аз предлагам сега да изслушаме и да приемем този закон на първо четене, след което да продължим с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, чухте процедурното предложение за промяна в дневния ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 160, против 7, въздържали се няма.
Това предложение се приема.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Искам да поканя проф. Анелия Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси по този законопроект. Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, представям ви

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за българските документи
за самоличност, внесен от Станимир Илчев, Надежда
Михайлова, Асен Агов, Мирослав Севлиевски, Сергей
Станишев, Анастасия Мозер и Ахмед Доган

Законопроектът беше разгледан вчера на извънредно заседание на Комисията по правни въпроси. Към мотивите на законопроекта е посочено, че промяната е продиктувана от особения статут, който ползването на дипломатически паспорт предоставя, и от необходимостта от законова уредба с оглед стабилността при регламентирането на тези обществени отношения.
В чл. 38, ал. 1 на закона се предлага изчерпателен списък на категориите лица, които имат право да получат дипломатически паспорт, като също така се допълва и кръгът на лицата, на които се издава служебен паспорт.
При проведената дискусия се изказаха народните представители Корнезов, Стоилов, Масева и Мингова, които изразиха принципна подкрепа на законопроекта, като същевременно поставиха и някои въпроси с оглед подобряване на текстовете.
Бяха поставени въпроси относно:
1. Кръга на лицата, които имат право да ползват дипломатически паспорти след изтичане на пълномощията им.
2. Нуждата от преходна разпоредба, уреждаща действието на издадени дипломатически паспорти на основание на обявената за нищожна от Върховния административен съд Наредба на Министерския съвет.
3. Липсата на синхрон с ранговете в Държавния протокол във връзка с предлаганото приравняване на статута на някои категории лица, например съотношението между народни представители и заместник-министри.
4. Спорността на предлаганата привилегия за семействата на оправомощените лица по съображение, че предоставянето на дипломатически паспорти се издава с оглед на служебното им качество.
5. Необходимостта още по-изчерпателно в закона да се посочи кръгът на лицата, на които могат да се издават служебни паспорти.
6. Вида на паспорта – дипломатически или служебен, на който следва да имат право областните управители.
В резултат на дискусията и проведеното гласуване комисията реши единодушно с всички 16 гласа “за” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Станимир Илчев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Би следвало от името на вносителите някой да представи законопроекта. Така изисква нашият правилник. Вносители са председателите на всички парламентарни групи.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Този законопроект е предназначен да коригира една аномалия, която можеше и започна да предизвиква, както добре е известно на всички, сътресение в дейността на няколко сектора, в т.ч. народните представители, дипломатите и лицата, които притежаваха дипломатически паспорти до този момент. След решението на Върховния административен съд те се оказаха анулирани. Стигнахме дори до парадокса онзи ден министърът на външните работи да посети Румъния, като използва обикновения си граждански паспорт. Естествено е, че проблемите можеха да бъдат и по-големи във връзка с делови посещения в страни, в които се изисква от страна на българския гражданин и виза, което е задължително и за притежателите на дипломатически паспорти, но статутът на този паспорт във всички такива случаи съкращава процедурата. Затова Комисията по правни въпроси успя да намери алтернатива на това положение.
Новият параметър, който поражда поправката в закона, води до това, че една сравнително ограничена група от хора стават по силата на новата поправка притежатели също на дипломатически паспорти. С това не може да се каже, че прекалено еластична е онази рамка на обхват на лицата с дипломатически паспорти, но затова пък онази огромна група от хора, които ги притежаваха, сега са във възстановеното предишно положение. Естествено е, че може да се направи тълкуването, че някаква привилегия тук е съхранена. Аз като един от вносителите не съм съгласен с такова твърдение, защото дипломатическият паспорт никога не е бил част от каквато и да е привилегия за своите притежатели, а средство да се изпълняват функциите на една специфична категория и държавни служители, както и други административно задължени лица.
Такъв е смисълът, такова е и съдържанието на тази поправка. Предполагам, че както при внасянето в Комисията по правни въпроси тя получи подкрепа от всички парламентарни групи, би могла да получи подкрепа и сега в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Кушлев.

СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, аз искам да взема отношение към този законопроект, защото ми се струва, че ние, народното представителство, избраниците, които осъществяват законодателната власт, е необходимо не да защитим някаква привилегия, която сме имали досега, а да посочим, че не може да съществува един конституционен и законодателен парадокс, когато с подзаконов нормативен акт се определя, бих казал, външнополитическият статут на хората, които осъществяват народния суверенитет. Това за мен е недопустимо, с оглед принципите, с които е изграден статутът на народния представител в Конституцията. Помните онзи текст, според който всеки един народен представител, независимо, че е избран в определен регион, представлява целия народ.
Дипломатическият паспорт на народния представител не се налага като някаква привилегия и улеснение, а е свързан с неговата функция на изпълнение на важни свои задължения, защото ние постоянно осъществяваме контакти с Европейската комисия, постоянно влизаме във външнополитически разговори и връзки с много от представителите на други държави, особено сега, когато отиваме към интеграция с Европа.
Получава се, бих казал, едва ли не нагласа, която е външна, и с която може би ще се злоупотреби: ето, тогава когато трябва да защитят своите интереси, като че ли съществува сговор между всички парламентарни групи. Това също е една илюзия. За мен това също е една измама, защото демокрацията не е само в политическия плурализъм. Тя стои и в друго – в единодействие и консенсус върху основните национални приоритети, върху основите на определено водена политика. И такова единогласие, и единодушие, такъв консенсус в този парламент винаги е имало, когато се касае за тези проблеми.
Нека си припомним, извинете, ще цитирам по памет, и думите на един от бащите на историята – Тукидит: “Нашата държава се нарича демокрация, защото с общо съгласие решаваме народните проблеми”. Това е другата страна на демокрацията. И искам предварително да дам отговор на онези обвинения, които биха възникнали в пресата и в медиите, че народните представители от различните групи се сговориха, за да защитят някакъв свой личен интерес. Този закон е необходим, за да може да се даде подходящият статут на народния представител, и на други, но понеже става въпрос за нас, и на други представители на държавни институции, тогава когато се осъществява външнополитическата дейност на нашата държава.
В отделни текстове и по отделни, бих казал, показатели, законопроектът се нуждае от сериозно обсъждане между първо и второ четене и аз не се съмнявам, че това ще стане, но сега не бих искал да се спирам тук пред вас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Струва ми се, че можем да преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този законопроект.
Гласували 169 народни представители: за 168, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Мингова, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, видно е и от доклада, който чухте - бяха направени предложения за подобряване на текстовете още вчера на заседанието на комисията. Ние се обединихме срокът за предложения да бъде по-кратък, за да може още следващата седмица комисията да разгледа на второ четене този законопроект и да го предложи на пленарната зала. Така че аз ви предлагам да гласуваме този срок да бъде пет дни и да стане възможно, това което току-що споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурното предложение на председателя на Комисията по правните въпроси е за 5-дневен срок за предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
С това приключихме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към:
ДОКЛАД ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБОБЩЕНИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – продължение.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, продължаваме с чл. 7:
“Чл. 7. Учредяването и дейността на политическите партии са публични”.
Предложение от народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 7 думата “Учредяването” се заменя с “Образуването”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, заповядайте. Имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на заседанието председателят на комисията господин Емил Кошуков си поизпусна нервите, като се опита да обиди и Българската социалдемократическа партия, и мен. Разбира се, на хора като него би трябвало да се отговори, защото в края на краищата нещата стоят по един различен начин. И тъй като бях обвинен в неконструктивизъм, искам да ви кажа, че оттеглям това предложение, което съм направил, за да не спирам работата по закона. Но го оттеглям със следните мотиви, че Българската социалдемократическа партия ще я има, защото има и идеи, и традиции, и програма. Няма да има конюнктурно политически, рекетьорски образувания.
Второто нещо, което искам да кажа на господин председателя на комисията, че не се обиждам от думите “селски, земеделски оратор”, защото на един такъв му построиха петметров паметник и аз пожелавам на господин Кошлуков да му спретнат паметник като неговия. Къде се намира този паметник, господата от Земеделския съюз ще ви го покажат.
Просто искам да кажа, че ако се опита да се спира дебатът по стария начин, без да могат да се правят изказвания по същество, по текстовете, ще покажа, че има и друга процедура – “преброй другарчето си”, защото ние не сме 1947 г., а 2004 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Току-що се ориентирах, че в края на вчерашния ден е било отхвърлено Вашето предложение: в заглавието "Учредяване" да бъде заменено с "Образуване" и оттук нататък става безпредметно сега да гласуваме чл. 7, защото не може в заглавието да бъде "Учредяване", а в чл. 7 да остане "Образуване".
Затова ще помоля господин Кошлуков да продължи нататък по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: "Член 8, ал. 1…
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Няма ли да гласуваме чл. 7?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да, трябва да гласуваме чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така, трябва да гласуваме самия чл. 7.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте чл. 7 според редакцията на комисията, т.е. на вносителя.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: "Чл. 8. (1) Български гражданин може да участва в учредяването на политическа партия само ако не членува в друга партия.
(2) Български гражданин, който е гражданин и на друга държава, може да участва в учредяването на политическа партия при условията на ал. 1."
Предложение от народния представител Борислав Цеков – в чл. 8, ал. 1 думата "учредяването" се заменя с "учредителното събрание".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. Политическа партия могат да образуват български граждани, които имат избирателни права."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Кина Андреева – чл. 8 се изменя така:
"Чл. 8. Политическа партия могат да образуват български граждани, които имат избирателни права."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 8:
"Чл. 8. (1) Български гражданин може да участва в учредителното събрание на политическа партия само ако не членува в друга партия.
(2) Български гражданин, който е гражданин и на друга държава, може да участва в учредяването на политическа партия при условията на ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов, имате думата по текста на чл. 8.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който предлагам като заместващ, се базира на изискванията, които съществуват в закона към хората, които могат да учредяват политическа партия. Естествено те могат да бъдат български граждани и да имат избирателни права, т.е. да бъдат пълнолетни.
Това, което се предлага в чл. 8, ал. 1 и което е възприето от комисията, донякъде води у мен учудване за какво трябва да се слага прословутото условие, че при учредяването прословутото лице не трябва да бъде член на друга партия. Покажете ми къде в България съществува регистър на политическите партии и по какъв начин и с какъв документ, кой ще го издаде този документ на лицето, което участва в образуването на другата партия, че не е член на някаква вече създадена или на някаква вече регистрирана? Тоест, получава се една абсолютна безсмислица, освен ако някой не смята да въведе и такъв регистър на членовете на политическите партии.
Освен това никъде не се изисква какъвто и да било документ, който да се представи в случая, коя е тази държавна инстанция, която ще издаде удостоверение, че вие сте член или не на някоя партия. Естествено в уставите на съответните политически партии са предвидени документите, с които членовете на тези партии се обозначават в обществото - дали това ще бъдат членски карти в един или друг вид, дали ще бъде някакъв друг вид формуляр. Предполагам, че съществуват и много политически партии, които нямат съответните членски карти. В края на краищата в устава тези, които учредят политическата организация, ще бъдат хората, които да определят по какъв начин, с какъв документ се доказва членството. Оттам нататък никъде няма задължение, тъй като е предвидено в нашата Конституция и в законите на страната, че няма партийна привилегия, никой с членската си книжка не може да получи каквато и да било привилегия в обществото. Следователно и показването не е задължително.
Текстът, който е направен в момента, просто търси решаване на един много тесен конюнктурен проблем - да не би случайно членовете на една организация, решавайки да се отделят от нея, да образуват политическа партия, без още да са я напуснали или да играят някаква двойна игра в този период.
Що се отнася до така нареченото двойно членство, то съществува в много европейски страни. Имам предвид и Гърция, и Франция. Така се образуват политически формирования, защото, когато се надребни политическият живот, както при нас – над 300 партии, една от формулите за обединение е създаване на тип конфедерации и оттам федерации и вече възникване на единен политически субект, когато се намерят необходимите лидери и всичко останало. През този преходен период, за да има гаранции, в онези европейски страни са оставили и системата на това членство. Това е нещо, което е без абсолютно никакво значение, защото оттам нататък двойното членство в текста не се третира. То е само за един момент – за момента на учредяването.
Аз пак повтарям, уважаеми дами и господа, кажете ми с кой документ и пред кого ще докажете, че не сте или сте член на дадена политическа организация и аз ще гласувам за този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Борислав Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Лично аз смятам, че не бива да има двойно членство, но определено това не може и не бива да се прави със закон. Защото реално това е работа на партиите. Партиите са доброволни формирования и мисля, че тяхна работа е да решат дали да приемат двойно членство или не. Ние със закон сега ограничаваме правата на български граждани. Казано е, че задължително трябва да се членува само в една партия. Друг е въпросът, че господин Нихризов е прав с това, че то трудно може да се докаже. Но не смятате ли, че ние със закон ограничаваме правото и свободата на българските граждани? Всяка една политическа сила е доброволно формирование, те влизат и ако приемат едно-единствено членство – да, те доброволно го приемат, но ние със закон да ги задължаваме е определено ограничаване правата на българските граждани.
В този аспект ми се струва, че този член е в противоречие с българската Конституция, в която се казва, че всеки има свобода на сдружения и образуване на политически сили. Ето защо, смятам, че този текст е напълно излишен. Това е работа на политическите сили - сами да решат дали да приемат само едно-единствено членство или повече и предлагам той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате отпадане на целия чл. 8?
БОРИСЛАВ КИТОВ: На ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На ал. 1. Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата?
Господин Щерев, заповядайте за реплика.


АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! Аз смятам, че с този член в никакъв случай не се ограничава свободата на българските граждани, а се ограничават далаверите, които могат да се направят с политически партии. Мисля, че няма съмнение, че свободата на българските граждани не се ограничава с този член. Напротив, става ясно как се учредяват политически партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Щерев! Аз няма да Ви отговарям на репликата, защото безспорно имате богат опит на преминаване от една в друга партия. Но това си е Ваше право. Ако партиите, в които Вие преминавате, поддържат и възможност за двойно членство, щяхте да бъдете едновременно член на три партии сега. Ето това е ограничаване на Вашата свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, заповядайте. Имате думата за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля че има едно неразбиране, тъй като между учредяване и членство има разлика. Автоматично не следва, че учредителят става член на партията. Защото не сте прочели следващия чл. 11, където се казва, че за да членуваш в политическа партия, трябва да попълниш собственоръчно декларация по образец и тогава да станеш член на съответната партия. Забраната, която се въвежда в този член, се прави, за да не се създават сателитни, дъщерни партии.
Ще ви дам един пример – за прословутото Движение за защита на националните интереси. То беше създадено от членове на БСП. БСП, за да не заеме ярката националистическа позиция на това движение, си създаде една сателитна организация, изцяло под контрол, сложи я отпред като фасада. Това нещо сега не може да стане. Има достатъчно механизми и чрез съдебната власт, за да се види, когато има такива учредители, които са членове на друга партия, чрез обществен контрол, чрез медии, чрез допълнителна проверка, изискване на декларация и това нещо няма да бъде допуснато. Затова е хубаво тази забрана да остане. Според мен е много неморално ти да си член на една партия и да станеш учредител на друга партия.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Както СДС и ДСБ. Както вие го направихте!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз поддържам тази забрана. Госпожо Масларова, излезте на трибуната и ме опровергайте, ако можете. Само че не можете!
Пак повтарям, това е защита срещу създаването на дъщерни подчинени партийни организации от членове на друга партия. И затова такава забрана трябва да има. Членството в партията се урежда по друг начин. Няма забрана, защото ние приехме, че това трябва да стане с уставите на партиите.
Така че доброволността я има, господин Китов, и смятам, че този член не нарушава доброволността. Защото в уставите на партиите се урежда дали те допускат двойно членство или не допускат двойно членство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За реплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Очевидно БСП може да си направи хиляда дъщерни организации, понеже там важи старото правило, че партията е права и когато сгреши. Но този член при всички случаи не премахва тази възможност. Само че аз се чудя, господин Ляков, като каква е тази правна формула, когато образуваш нещо, пък не членуваш в него. Това е все едно да създадеш едно дете и после да кажеш, че то не е твое дете. Но има много юристи в България, които могат да ми обяснят като как съществува това образование, в което хората, които са го образували, не са му членове.
А иначе съм съгласен с Вас, че забрана за двойно членство няма. Но помислете за това, което е написано като текст, а не за това, което сте мислили като начин за възпиране на един или друг според Вас отрицателен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Китов, имате думата за втора реплика към господин Ляков.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Ляков, ако остане този текст, ще стане точно това, от което се опасявате. Защото е много ясно, когато един член учреди друга партия, чий е сателитът. А иначе никакъв проблем не е да бъде изкарана партията и да създаде двойно по-сателитна организация. Само че вече никой няма да знае, защото той като господин Щерев ще казва, че вече не е член на БКП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Ляков, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 8? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 34, против 120, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Кина Андреева е идентично, така че няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов – той предлага ал. 1 от чл. 8 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 20, против 113, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Господин Кошлуков, бихте ли прочели съдържанието на предлагания от комисията чл. 8?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ:
“Чл. 8. (1) Български гражданин може да участва в учредителното събрание на политическа партия само ако не членува в друга партия.
(2) Български гражданин, който е гражданин и на друга държава, може да участва в учредяването на политическа партия при условието на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, гласуваме текста на чл. 8, предложен от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 138, против 8, въздържали се 8.
Член 8 е приет.


ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Йордан Нихризов – чл. 9 се изменя така:
"Чл. 9. Не могат да участват в политическа партия лица, на които в специален закон е забранено членство в политическа партия."
Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9:
"Чл. 9. (1) Не могат да членуват в политическа партия наборните и кадровите военнослужещи във Въоръжените сили на Република България, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, следователите, прокурорите, съдиите, както и други лица, за които със специален закон е забранено членство в политическа партия.
(2) При постъпване на служба лицата по ал. 1 подписват декларация, че не членуват в политическа партия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За изказване има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът на вносителите отново е напълно объркан. В началото се прави опит да се изброят всички възможни случаи, а най-накрая се казва "за всички други лица въз основа на специален закон". Не можете ли да съберете всички тези неща в едно изречение, така както съществува досегашното законодателство. Не могат да участват в политическа партия лица, на които в специален закон е забранено членството. Защото членството в политическа партия се забранява със съответния закон за Министерството на вътрешните работи, за Въоръжените сили и не знам в още колко закона. Така че ако се опитвате да изброите всички случаи, то има опасност да се пропусне един или друг или в следващия случай, когато се появи в закон определена забрана, тя да не бъде включена в настоящия Закон за политическите партии. Само че вносителите на проекта упорито твърдят, че трябва да мине тяхното и след като изброяват известните засега случаи, се презапасяват и казват да има забрана и със специален закон. Това е по същия начин както да кажеш селски земеделец. Но това е нещо абсолютно нормално в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Абсолютно прав е господин Нихризов, че това е едно повторение. Аз бих искал само да попитам от тези, които са изброени, има ли някой, на когото не му е забранено със специален закон? Така че ако толкова държите на авторството си, би следвало след "съдиите" да остане запетаята и да се махне изразът "както и други лица". И да стане: "за които със специален закон е забранено членство в политическа партия". В противен случай има абсолютно повторение на нещата, което е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение на господин Китов в чл. 9, ал. 1 след "съдиите" да отпаднат думите "както и други лица".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 29, против 92, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 8.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Предложение от народния представител Кина Андреева – създава се чл. 9а:
"Чл. 9а. (1) Политическата партия се образува на учредително събрание.
(2) Учредителното събрание приема устав и избира ръководни и контролни органи на политическата партия."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Андреева тук ли е? Няма я.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Кина Андреева.
Гласували 134 народни представители: за 20, против 96, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Кина Андреева – чл. 10 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Панайот Ляков е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов – чл. 10 се изменя така:
"Чл. 10. Политическа партия се образува на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни и контролни органи."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията за чл. 10 е:
"Чл. 10. (1) Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които образуват инициативен комитет.
(2) Инициативният комитет приема учредителната декларация в писмена форма.
(3) В учредителната декларация по ал. 2 се определят основните принципи и цели на политическата партия.
(4) Инициативният комитет публикува най-малко в един национален ежедневник учредителната декларация и открива подписка за набиране на членове учредители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Извинявайте, господин председател, но все пак водете нормално, макар и ненормален закон, защото първо се дава право на народните представители да защитят предложението, а след това се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма я госпожа Андреева.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Това, че госпожа Андреева я няма си е неин въпрос. Аз говоря за това, че предложение по текста имам аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трябваше да се сетя.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Именно, трябваше да се сетите.
Уважаеми господин председателю, мога ли да започна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми господин председателю, това е един от поредните текстове, които не мога да квалифицирам, защото квалификацията би ми довела забележка или отстраняване от залата. Но схемата, по която се образува една политическа партия, довежда до някакви невероятни шизофренични подробности. Например вносители, хората, които трябва да се съберат като инициативен комитет, след това трябва да пребягат до близкия нотариус, за да могат да си заверят подписите и принципите. Най-нормално е една политическа партия, като всяка друга организация, да се образува на учредителното събрание и на това учредително събрание да си избере съответните ръководни и контролни органи. Поне така се правеше досега в България. Е, има едно учредително събрание, където се събраха и не избраха управителен орган и с това в България се получи един прецедент, защото този управителен орган не можеше да управлява своя началник – царя. Но в дадения случай всички останали организации са се образували по един нормален начин.
Сега се предвиждат публикации; инициативен комитет; подписки; къде точно ще бъде подписката; кой ще я направи; ами ако този инициативен комитет си измени състава, защо трябва да публикува съответното си намерение за учредителна декларация в един национален ежедневник; ами, ако в случая никой национален ежедневник не го публикува, какво става; или национален ли е или не е национален ежедневник, примерно който излиза извън София – в Пловдив, примерно като вестник “Марица”? Хиляди въпроси, които в момента нямат отговор и не са уредени в този текст. Но за сметка на това се прави нещо като предпране в операциите, които има в пералнята машина, в която се подготвя някакво образование, което след това щяло да създаде основното образование, пък това основно образование ще се получи на политическия хоризонт едва когато се регистрира от съда, събирайки други хора, които не са членове на тази партия, но я били подкрепяли.
Цялата тази какафония е изложена тук в една поредица от текстове, може би, за да защити възможността да възникне политическа партия, която да няма свое ръководство, защото има своя фюрер. Има две политически партии в България, които са от т.нар. фюрерски тип – ръководство отгоре, което е патрон на политическата партия и, ако случайно го заредиш, може да гръмне, и останалата част от партийни членове, които в момента, в който гръмне патронът, и те изгърмяват като политическа организация.
Ако искаме да създаваме по този начин формирование, може да се предприеме тази методика. Тогава със средства, с доста по-заможни граждани могат да си създадат политически формирования, защото всичко ще бъде в техните ръце. Но това, което е нормалното, и това, което е създало всички политически субекти в България до този момент от БСП до СДС, е начинът, по който действахме до момента. И това е нормална практика и за създаването на търговски дружества, и за създаването на организации с нестопанска цел. Защото този закон все пак е функция от онзи, общия Закон за политическите лица с нестопанска цел.
Аз се учудвам на механизма и предлагам да минем към нещо нормално, разбираемо, в което хората на места могат да си кажат думата, а не тези, които са го учредили, да се окажат извън организацията, пък да са избрали някой, който след това да ги приема. Този механизъм на мен ми е неясен, а още повече това, което може да излезе от него. Нека вносителите да ми кажат кога в края на краищата започва да съществува политическата партия? Ами в момента, в който се регистрира в съда. Но съдът какво и що като учредяване признава, на мен не ми е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, искам да Ви помоля с тази процедура да направите забележка на господин Нихризов за това, че не могат да се правят квалификации от трибуната на Народното събрание. Нека да оставим на специалистите-психиатри да могат да преценят чии предложения са шизофренични и кои – не.
От друга страна, това би могла да прецени и широката публика от българските избиратели. Тук всеки народен представител може да говори и за прането, и за предпрането, разбира се, в това няма нищо лошо. Но когато говорим, че определени предложения са шизофренични, то навлизаме в една тематика, която не всички тук разбират.
Затова Ви моля такива квалификации да не се употребяват към което и да е от предложенията на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приемам Вашата бележка, но нали знаете, че изказванията, които се правят от народните представители, касаят преди всичко самия говорещ от трибуната.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Нихризов, Вие много добре знаете, че до едно учредително събрание винаги е имало инициативни комитети. Дали те ще са формално в закона или не, то винаги е имало подобни неща и са ставали, и аз подкрепям този текст.
Но тук аз задавам един друг въпрос: защо инициативният комитет е от 50 човека? Един инициативен комитет от 50 човека никога няма да бъде работещ. Те трябва да приемат само един образец и да го пуснат във вестника. Инициативният комитет затова е инициативен, за да бъде от инициативни хора. Петдесет човека тук вече е един много висок праг, който определено цели този инициативен комитет да не бъде такъв. И след като на него му се дават, уважаеми колеги, тези функции, които аз приемам и ще подкрепя, аз считам, че инициативният комитет просто трябва да бъде с доста по-намалена бройка. Защото той приема една декларация, пише я във вестника и оттам нататък всеки, който желае, се присъединява. Оттам насетне аз не споря за механизмите. Но 50 човека не е вече инициативен комитет в истинския смисъл на думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, за да обърна внимание, че като че ли някои колеги упорито не желаят да разберат философията на този нов Закон за политическите партии, а неговата философия се свежда, ако мога накратко да изразя това, в преодоляване на девалвацията в българското общество по отношение на досегашния модел на създаване и функциониране на политическите партии. Обществото очаква корекции и то сериозни в това отношение. Този закон създава предпоставки за промяна в тази система и смятам, че е морално народното представителство да го подкрепи. Разбира се, там, където са необходими малки корекции, трябва да се направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Нихризов, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин Китов, действително се създават от инициативни комитети, но едва ли в тази функция трябва да бъдат включени и допълнителни изисквания, като нотариуси, като вестници.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Това отпадна.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Знам, че отпадна и то отпадна по наше предложение. Въпросът за момента, в който се събира това учредително събрание, остава абсолютно неясен. Ще го видите от следващите текстове, с които ще се сблъскате.
Господин Агов, благодаря Ви за репликата, за философията. Тя беше реплика за първо четене. Но когато се отнася до философията на закона, погледнете я, тя вътре съдържа презумпцията за виновност – че политическите партии, които са създадени, са едва ли не субекти, които се занимават с някакъв тип далавера, и тези политически партии трябва да бъдат озаптени от тази далавера. Ако тези, които са го писали, са имали предвид само такива политически формирования, то самият Вие, господин Агов, знаете, че съществуват и друг тип политически партии, които нямат анонимни дарения, събират си парите по най-тежкия начин и в края на краищата няма да могат дори да си платят предвидените тук процедури за контрол на онези политически субекти, които извършват посредством партийната дейност далавера. Един от най-добрите начини да принудиш някого да фалира е да му създадеш толкова пречки по пътя, да плати толкова финансови проверки, за които той няма да има възможност. Това ще го видите в следващите текстове, където има одит, където има въпроси, свързани с финансирането, където има нормална система за извършване на контрол, каквато съществува и сега в Сметната палата. (Председателят Юнал Лютфи подава сигнал за приключване на изказването.)
Господин председателю, научете правилника, времето за дуплика е три минути и махнете пръста от звънеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Спокойно, прав сте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да, прав съм. Ако не нещо друго, поне научете правилника от тази трибуна.
Така че, господин Агов, Вие отлично знаете, че съществуват такива организации и сте били член на такава организация и не мога да считам, че българските политически партии, създадени в днешния ден, всички до една са организации от мошеници, крадци, които се опитват да изядят народната пара. А тази презумпция е заложена във философията на този закон – да опазим обществото от политическите партии. Политическите партии са гарант на демокрацията в това общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, аз бих Ви помолила горещо да се придържате към правилника и да помолите всеки оратор да говори по текста, за който се изказва. Много отдавна не съм присъствала на второ четене на какъвто и да било закон в пленарната зала, в която някой народен представител се изказва по каквото му хрумне. Все пак не сме студенти в начални курсове, където някой нещо позапомнил от конспекта и по всеки въпрос, който тегли, се изказва за каквото си спомни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, тук е парламент и не се водят начални курсове. Права сте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Става дума за чл. 10. Извинете ме, но тук бяха изговорени толкова минути, без никой да говори за съдържанието на чл. 10.
Така че аз Ви моля да спазвате правилника от тази гледна точка, за да можем да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте права. Да вървим по правилника за второ четене на закона.
Господин Радоев, заповядайте.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз взимам думата точно по този член, тъй като оттук до чл. 15 се третират въпроси, които принципно променят досегашния подход. Не мога да се съглася всеки един от новите членове в този закон да се оборва с аргументи от миналото, тъй като с тези аргументи развитието на партийната система досега в страната ни доведе до абсурдни ситуации.
В чл. 10 е заложен принципът за публичност при инициирането, при създаването на политически партии и никой никого не може да обвини, че става дума за ограничаване на граждански права или за нарушаване на принципите на политическия плурализъм. В този закон е въведена една система за последователност при инициирането, учредяването и регистрирането на политическите партии, която създава условия за публичност, за легитимност и за завишени обществени критерии при формирането на партийната система в страната. Ако ние се връщаме непрекъснато към това кое как е било и евентуално какво може да стане, никога няма да променим партийната система, така както Народното събрание изрази волята и при първото четене, и с факта, че вече на второ четене гледаме този закон текст по текст.
Така че се обръщам към колегите народни представители, съзнавайки необходимостта за промяна, за нов начин на иницииране, създаване и регистриране на политически партии, да подкрепим текста на комисията.
Текстовете на второ четене в комисията бяха подкрепени с консенсус от представители на всички парламентарни групи в Народното събрание след дълго обсъждане, с привличане на широк кръг от юристи, правното направление в Народното събрание, експерти. Този закон, позволявам си да кажа това нещо, тъй като имаше много квалификации по негов адрес, беше консултиран с редица специалисти от европейските страни, бяха направени поредица кръгли маси, говоря за закона за второ четене, дискусии, участваха специалистите на Сметната палата в неговото формулиране за второ четене. Така че, когато се дават квалификации към закона, това означава, че се дават квалификации към всички тези институции и участници в неговото разработване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радоев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 10? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, както следва.
Има предложение на народния представител Кина Андреева чл. 10 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 9, против 107, въздържали се 13.
Предложението за отпадане на чл. 10 не се приема.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което се подкрепя от комисията и е включено в новата редакция на чл. 10.
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов чл. 10 да се измени така: “Политическа партия се образува на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира ръководни и контролни органи.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 7, против 107, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 в новата му редакция, предложена току-що от председателя на комисията господин Кошлуков.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 3, въздържали се няма.
Член 10 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 11 има предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 11 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има идентично предложение от Кина Андреева - чл. 11 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има идентично предложение от Елка Анастасова - чл. 11 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11:
“Чл. 11. (1) Всеки български гражданин с избирателни права може да се присъедини към подписката чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет до провеждането на учредителното събрание.
(2) С декларацията си по ал. 1 гражданинът изразява личната си воля за членство в политическата партия и декларира, че приема основните принципи и цели на политическата партия от учредителната декларация и че не членува в друга политическа партия.
(3) Декларация по ал. 1 подписват и членовете на инициативния комитет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е текстът на чл. 11.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук се опитаха да ни убедят колко прекрасен е този закон и как е одобрен от всякакви институции и колко безспорни са всички приети текстове в комисията, но сега ще се опитам да синтезирам онова, което е заложено от чл. 10 до 12, даже 15, за да разберете каква е идеята на текстовете, предложени в тази част от закона, тъй като много държа да чуя мнението на юристите по това, което се получава в крайна сметка.
Текстовете на чл. 10, 11 и 12а залагат тристепенен процес в учредяването на една политическа партия и то подготвителен процес.
На първо място започваме със сформирането на инициативен комитет, който трябва да се състои от 50 члена.
На второ място се приема учредителна декларация с основни принципи и цели на партията от този инициативен комитет.
На трето място идва обявяването на учредителната декларация и започването на подписка за набиране на членове-учредители.
Едва на четвъртата стъпка идва учредителното събрание, което при това не може да бъде проведено по-рано от един месец от приемането на учредителната декларация или не по-късно от три месеца след приемането й. Разбирате абсурда, че един месец преди приемането на учредителната декларация не може да се проведе учредително събрание.
Дотук имаме подробна подготовка на учредителното събрание. Питам юристите: може ли подготовката за учредяване на партия да бъде регламентирана и закована в закон по принцип? Не е ли предмет на закона и законотворчеството актът на учредяването на политическата партия, от което тя се сформира като политически, респективно юридически субект? Подготовката не е ли вътрешнопартийна работа и можем ли със закон да налагаме как партиите да подготвят своето учредяване? Нещо повече – как така подготвителните документи впоследствие се оказват по-важни от учредителните и преди да се е учредила партията всеки български гражданин според текстовете с избирателни права може да се присъедини към подписката чрез саморъчно подписана и попълнена декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет до провеждането на учредителното събрание – чл. 11, ал. 1? Още повече, чрез тази декларация гражданинът декларира, че приема принципите и целите на политическата партия, която още не е сформирана и е само в замисъл. От учредителната декларация на инициативния комитет, която, ако трябва да бъдем коректни, би трябвало да се нарича “Проектоучредителна декларация”, тъй като все още партията не се е учредила, възможно ли е да се приема такъв тип декларация, след като така заложена по презумпция е с невярно наименование? Би трябвало тази учредителна декларация да подлежи на промени на самото учредително събрание, но как ще стане това, след като вече е подписана и подкрепена? И така се внася в съда. Значи е приета не на обсъждане, не на събранието, не групово, а поединично, като подписка – един по един, неясно къде, неясно как и неясно при какви условия. Как може да се подпише индивидуално желание за членство в нещо, което все още не съществува, не се е създало?
По темата за членство в друга партия вече говорихме доколко това може да се заложи в закона и дали не би трябвало да се решава от устава на самата партия.
Ето защо предлагам чл. 11 да отпадне, тъй като текстът е правен абсурд и предполага подписване на уж учредителни документи, които на практика не са и не могат да бъдат представени като такива. Те се подписват преди учредителното събрание.
Апелирам, уважаеми колеги, да подкрепите нашите предложения за отпадането на този член, а нека юристите отговорят възможно ли е този текст да се запази в този вид, можем ли да допуснем такъв прецедент и до какви последствия би се стигнало, ако го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря на госпожа Анастасова, че направи прекрасен преглед на това, което е сътворено в поредицата от няколко члена, което определих като предпране в перална машина. Как ще уредите действия на нещо, което не е учредено, а още повече как ще членувате в нещо, което не се учредило? Но това за вносителите няма никакво значение. Отново се изтъкват аргументите, че виждате ли, са го гледали западни експерти и законът е прекрасен. Опитват се да създадат впечатлението, че двама или трима народни представители, които са забелязали тези неточности, са хората, които се опитват да се заяждат на дребно.
Уважаеми колеги, тъй като моето предложение съвпада с това на госпожа Анастасова и на госпожа Кина Андреева, искам да ви кажа, че текстовете, които сте създали, създават някакъв невероятен механизъм на абсурди и неслучайно нито един представител на правните среди не взема отношение по тях, за да може да обясни какъв е този начин, по който ще членуваш в нещо несъздадено и оттам нататък ще престанеш да бъдеш член и ще се появиш отново като член на следващия четвърти етап. Този, който го е мислил като конструкция може би си е имал цел и желание да ликвидира определени отрицателни действия, съществуващи до момента. Но така създадената схема фактически създава забрана за създаване на нови политически партии. Искам да подчертая, че по никакъв начин не забранява съществуващите, но създава забрана за възникване на нови. Това нещо ме навежда на мисълта, че ограничаваме един кръг на вече конструираното, което трябва да се размести по някакъв начин, но се боим да не дойде нова политическа партия. Цялата тази процедура трудно би била изпълнима и оттам нататък би създала вътрешни противоречия с месеци за срокове, избори на ръководства, преди още да успее субектът да се формира. Именно тази процедура на накисване на процеса на създаване на партията, тази процедура на предпране, за която Вие говорехте, е основата в далечната идея да не може на българския политически хоризонт в близко време да възникне друг политически субект, защото той може да се окаже неудобен за дейността, за това, което искаме да извършим. Само че какъв политически субект ще възникне тогава, когато има необходимост. Не е нужно да му създаваме юридически пречки.

Уважаеми господа юристи, госпожа Анастасова зададе към вас въпрос и срещна геройското мълчание, както и аз досега задавах въпросите и срещах същия отговор. С мълчанието и с натискането на копчето вие ще реализирате приемането на този закон. Какво ще действа след това обаче, не знам дали някого го е грижа. Затова, ако имате възможност, кажете как действа процедурата. Ако не, купете си такъв перилен препарат, който да премахне предпрането, заложен в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Дончева, имате думата за изказване – представител на юридическата мисъл.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Подкрепям текста на вносителя и като практикуващ правник, който по стечение на обстоятелствата между 1990 и 1992 г. беше единственият прокурор, занимаващ се с регистрацията на политическите партии. Огромната част от регистрираните в ранна демокрация сдружения и партии ме познават оттам.
Регистрацията на една политическа партия може да бъде разписана така, както беше, но може да бъде разписана и по друг начин. И е нелепо да се твърди, че тя не може да бъде правена по друг начин точно толкова, колкото и да твърдите, че всяка сутрин можете да тръгнете само с десния крак и по никакъв друг начин.
Ранната демокрация създаде една много проста процедура за създаване на партии, защото се смяташе, че това ще създаде условия за плурализъм в политическия живот и имаше своето житейско оправдание. Даже в началните няколко години не се искаха 50 души да подпишат декларация, с която всеки да декларира, че е член на партията, учредители. Даже имаше период от време, в който върху един лист хартия ръководството на партията подписваше, че е имало 50 души при учредяването.
Както можем да се сетим, много скоро се оказа, че такива 50 души не е имало, че една голяма част от тези политически партии на практика се създават в апартамента на техния създател, който просто подписва някакъв набор от книжа. Много често ставаше така, че самият съд и прокурор виждат там подписани декларации от един и същи човек, с един и същи подпис, само писани различни имена и ЕГН-та. И тъй като нямаше практика, а може би и не е редно, охранителният съд да започне като палаш, като селски пъдар да проверява срещу всеки човек има ли такова ЕГН, това се проверяваше, когато възникваше спор има ли наистина такава партия или не.
И след 15 години български политически живот, в който има вече повече от 330 партии, в който вече стигаме до другия абсурд – гражданинът, желаещ да упражни избирателно право, да не може да се ориентира в купчината бюлетини, трябва по някакъв начин да променим тази система, която да гарантира, че политическите партии в България не са просто чесане на крастата на няколко души, желаещи обществена активност, които вече дори не получават финансова помощ, за да участват в избори, не могат да използват партиите като фирми за търговски сделки и за всякакви други операции, а би трябвало да се използват за нормален политически живот. Поради това, ако някой продължава да поддържа необходимостта от съществуването на партии-фантоми, мисля, че това е несериозно.
Що се отнася до юридическите аргументи, които двамата колеги – неюристи, се мъчат да излагат тук, моля ви, не се затруднявайте да четете толкова сложно четиво. Софистика може да се направи и от инженерни, и от педагогически дисциплини. Но то е известно в средните векове като свеждане на религията до това колко дявола има на върха на една игла. Аз не знам от това да е спечелила религията, нито пък философията.
В правото са известни прости юридически факти и така наречените фактически състави, които правопораждат нещо, в случая пораждат една партия. Разбира се, това може да стане от прост юридически факт, а може да стане и от фактически състав, тоест от съвкупност от юридически факти. Колко да са тези факти, в какво да се състоят те и какви да са изискванията към тях, казва законът. Това е казано най-просто. Ако законът предвижда да има няколко етапа при създаването, пречка за това няма. Всички тези софистики: как на начален етап, каква е тази декларация, кой я бил създал, каква е нейната сила за учредителите на една партия, която по юридическо естествено представлява всъщност договор, може да има всякакви изисквания, както има в търговски дружества, както има в синдикати, както има в сдружения с нестопанска цел и всякакви други. Още повече, че законът е описал атрибутите на тази декларация, а те са: изява на лична воля за членство, деклариране, че човекът, който желае да се присъедини, приема основните принципи и цели на политическата партия и че не членува в друга политическа партия.
Какъв проблем има в това? Какви нарушения на правата? Какви предварителни дейности? Какво предпране и какви всякакви други неща? Извинете ме, колеги, просто мисля, че от известно време в парламента има някаква необходимост от четене на курс по “Основи на правото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Реплика? Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаема госпожо Дончева, моите уважения към Вас като юрист. Аз не си позволих никакви квалификации към Вас по този въпрос, няма и да си позволя.
Искам, първо, да Ви кажа, че никой тук не протестира срещу нови начини за създаване на партии. Не това е проблемът. Вие не отговорихте по същество на въпроса, въпреки че твърдите, че не разбираме от някои неща. О’кей, да речем, не разбираме от Вашата правна материя. Но нима Вие наистина искате да ме убедите, че можеш да бъдеш член на нещо, което не е създадено? И че можеш това да го подпишеш индивидуално някъде, неясно къде? Това юридически според Вас би трябвало да е нормално, така ли? Нямало никакви опасности, твърдите. Напротив, аз мисля, че точно с този механизъм се създават същите опасности, за които Вие говорихте, с които се сформират партии-фантоми и т.н. И се създават, според мен, възможности за още по-големи нарушения в това отношение.
Мисля, че Вие сама можете да прецените какви биха могли да бъдат тези последствия, за които преди малко споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Вие действително сте прекрасен юрист и се опитахте да приложите една от формулите, за които споменахте – да говорите около въпроса, а не по същество, това, което Ви запитахме с госпожа Анастасова.
И понеже говорихте около въпроса, така и не обяснихте това, което Ви питаме: по какъв начин ще се извърши процедурата и дали това, което се опасяваме, няма да доведе до момент, в който един виден бизнесмен от сивия свят няма да си създаде по вашата процедура партия и да обвърже хора, които по някакъв начин са свързани икономически с него?
А иначе, по втория въпрос, с този механизъм или с какъвто и да било не ликвидирате старите политически партии. И ще Ви кажа, тъй като Вие сте регистрирали всички партии, че 50 души има от 1999 г. Отначало се започна с 5 човека.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, с 50!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: С 5 човека се започна, госпожо Дончева, но тогава имаше ентусиазъм. Въпросът е друг. Действително трябва да има една нормална система, защото в онзи закон § 6 предвиждаше дори и тези, които са обществени организации, да могат да изпълняват политическа дейност. След това го премахнахме. Вярно е, така трябва да бъде, но обяснете тази объркана процедура: как може да членуваш в нещо, което не е създадено?
Може да има хиляди процедури, но това, което е написано като текстове, очевидно не отговаря на едно нормално разбиране. Може да сме инженери, може и да не сме хора, които се занимават с правни науки, но в края на краищата и ние разбираме от логика и от някаква нормална последователност в действията, които трябва да се извършат при образуване на организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Моньо Христов. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Дончева, от Вашето изказване аз разбрах само, че като прокурор Вие явно не сте си вършили добросъвестно работата, тъй като не сте познавали добре закона. Изтъквам мотивите, които изтъкна господин Нихризов.
Но Вие не казахте нищо по въпроса за това, че един закон усложнява нещата по процедурата за регистрация, и дава ли възможност по-нататък тази партия, която се създава по реда за търговско дружество с подписка и то на някакво АД, дава ли възможност на хора, които разполагат с възможности именно за това, което спомена господин Нихризов, съвсем спокойно да си правят партии? Трябва да Ви кажа, че им дава пълна възможност. И цялата тази история, по която тук толкова много се спори, не е нищо друго, освен един опит да се каже, че се прави нещо.
Някои тук се изхвърлят, че това било европейски опит. Няма такъв европейски опит! Свободното сдружаване на хората в политически партии в цялата Европа е, когато искат да се сдружат седем души, те се сдружават. За какво говорите Вие?! – Някакъв европейски опит. Това са опити на хора, които се мъчат да кажат, че правят нещо, но нищо не правят, в това число и Вие, госпожо Дончева! Не съм очаквал от Вас, че ще направите такава защита! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Татяна Дончева има думата за дуплика в рамките на три минути. Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю! Аз неслучайно направих процедурата да говорим текст по текст, а не при чл. 10 да говорим за чл. 53.
Ние дотук стигнахме само до следното – политическата партия да има инициативен комитет минимум от 50 човека, отговарящи на определени условия, които да приемат учредителната декларация също с определени реквизити, съдържаща основните принципи и цели, и да я публикуват. Сега всъщност сме на члена, който урежда втория етап – заявлението на граждани извън този инициативен комитет, които, четейки тези цели и задачи, да се присъединят към това начинание, като декларират, че приемат тези цели и принципи, че не членуват в други партии и че изразяват личната си воля да станат членове. (Шум и реплики от НС.)
Тази декларация, изразяваща желание да станат членове, не ги прави членове, защото все още учредяването не е налице. Но какво от това? Това си е просто поредният юридически факт, който трябва да се случи от описания в закона фактически състав, обхващащ 10 позиции. Какъв е тук проблемът? Как да Ви говоря по същество, след като Вие не сте в състояние да преразкажете текста, който четохте пет минути.
Дайте ми текста и аз се наемам да Ви направя разбор изречение по изречение. Но искам да Ви кажа, че тогава залата ще напусне от скука, защото наистина така прочетен текстът надхвърля интелектуалното ниво, и моето включително. Това е пълна софистика, в която обикаляме около темата как едно нещо да не стане.
Аз уважавам тази гледна точка. Наистина има политически среди, които не биха желали нов закон и нова процедура. И не виждам нищо лошо в това. Но смятам, че обществените необходимости са в обратната посока.
Що се отнася до това какво може да направи една мутра, господин Нихризов, една мутра много по-трудно може да организира изпълнението на този фактически състав, да събере накрая 500 човека на учредително събрание, след което да събере още 5000 души членове. Много по-трудно ще направи това, отколкото със сегашния закон, и още по-трудно, отколкото беше в началните времена около 1990 г., когато пак не се искаха 5, а 50 члена. Направете си справка.
Смятам, че усложняването на процедурата и правенето на публичност от това е някаква по-сериозна гаранция за пресяване на 330 партии, които обикновено представляват себе си и съседите си. Нека не си затваряме очите пред факта, че много често съседите просто оказват добра услуга на онзи, който желае да направи документите на партията си и минава през жилищната кооперация, за да събере подписите върху декларацията, защото и това го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Борислав Китов. Имате думата по чл. 11. Господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател! Само преди малко ние отхвърлихме възможността в политически партии да членуват само хора с избирателни права. Разбира се, впоследствие го приехме, в което няма нищо лошо. Аз също го подкрепям.
Аз съм съгласен, че трябва да има някаква процедура. За съжаление госпожа Дончева излезе. Разбира се, тук има някои неща, които малко объркват. Защото в крайна сметка аз декларирам, че приемам декларацията и че ще участвам на учредителното събрание и че искам да стана член – това е целта. Да, но след това примерно не гласуват 500 души или както се казва там и няма партия! И какво става? Тоест би следвало чл. 11 да следва чл. 10 – да се набират желаещи за учредители на тази партия. Добре. Нека те да декларират, че приемат документите и учредителната декларация. Нека да декларират, че не са членове на друга партия, след като така прие Народното събрание. Но да се говори за политическа партия, която още не съществува и има реални възможности да не стане такава, това наистина е един абсурд.
В крайна сметка какво означава индивидуални членове? Има ли колективни членове? Затова нека да следваме нормалния ход на нещата и наистина да се попълва подписка за набиране на членове-учредители, но те не са членове на партията, а са само учредители. Няма тук човек със здрава логика, който да каже, че това не е така.
Трето, извинявам се, но вижте какво става. Събират се 50 човека, подписват декларация, но след това трябва да подпишат декларация, че искат да бъдат и учредители. Тези, които инициират учредяването, трябва да заявят, че ще бъдат учредители. Ако това не е нонсенс, аз просто не знам за какво става въпрос?!
В крайна сметка, ако тази процедура е за всички, които искат да станат партия, нека да пишем, че априори приемат устава и няма нужда от учредително събрание! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала да се присъединя към изказването на народния представител Елка Анастасова, тъй като в предложените в този законопроект текстове се предлага чрез закон да бъде даден начин за всички процеси, които предхождат една политическа партия, и тези процеси да поставят законово изискване пред учредителите, преди да е настъпил самият акт на учредяване.
Аз разбирам, че подписването на декларация, която иска да обедини хора, желаещи да учредят нова политическа партия с определени идеи и програмни документи, е само един доброволен, предхождащ акт, който не може да бъде задължително постановен в закон. Тези условия са доброволен акт, но в никакъв случай те не могат да бъдат задължителен акт, на базата на който регистрацията на една политическа партия да има възможност да бъде определяна като правилна или неправилна. Още повече, не можем да говорим за този чл. 11 като откъснат от последващите членове, които се предлагат, защото ако обърнете внимание върху следващите членове, включително и в чл. 16, задължително условие за регистрацията на една политическа партия и вписването й в регистъра на Софийския градски съд е подписването на декларация по чл. 11. Тоест, ние задължително ще изискваме от кандидатстващите да се регистрират в Софийския градски съд, да подпишат декларация, която може да е нещо различно след учредяването на политическата партия.
Така че наистина ми се струва, че възможността да се поставят условия, предхождащи учредяването на една политическа партия, които да имат по-голяма тежест от самия акт на учредяване и подписването на учредителните документи, подписването на гласувания устав и ръководни органи, защото на това учредително събрание волята на събраните учредители може да претърпи различни промени, ми се струва, че е неудачно, за да поставяме условия, които могат да създадат различни видове съмнения при самия акт на регистрация на политическата партия.
Този чл. 11 се цитира и в други членове, така че се вижда, че вносителите, които са съставяли сборния проект на законопроекта за политическите партии, отдават изключително голямо значение на декларацията по чл. 11. Декларация, която предхожда само волята за създаване на партия, но е различна, след като самата партия бъде учредена. Така че ми се струва, че предложението на народния представител Анастасова е добро и не можем да вменяваме задължения както на учредители, така и на съдебната система да изисква документи за нещо, което няма необходимата правна стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по чл. 11? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народните представители Йордан Нихризов, Кина Андреева и Елка Анастасова са идентични. Те предлагат чл. 11 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Поставям на гласуване тези предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 19, против 109, въздържали се 13.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което беше прочетено от председателя на комисията. Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Моля, гласувайте чл. 11.
Гласували 122 народни представители: за 104, против 11, въздържали се 7.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 12, господин председател, има предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 12 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е постъпило от народния представител Кина Андреева.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Цеков, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Елка Анастасова – чл. 12, ал. 1 се изменя така:
“(1) Политическа партия се образува на учредително събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Второ предложение от народния представител Елка Анастасова – ал. 2 се изменя така:
“(2) Учредителното събрание на политическа партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 български граждани с избирателни права.”
Комисията не подкрепя предложението.
И предложението на комисията е:
“Чл. 12. (1) Политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда в срок до три месеца от датата на приемане на учредителната декларация.
(2) Учредителното събрание на политическа партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани, подписали декларация по чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към дискусия на чл. 12 на второ четене.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Има думата народният представител Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За ужас на някои колеги, аз продължавам обаче да подкрепям своята теза и мисля, че с гласуваното преди малко предложение ние вече закрепихме в закона един правен абсурд.
Член 12, както вече го чухте, предполага срок за образуване на политическа партия, който е обвързан с въпросната учредителна декларация, която вече имах възможността да обясня, че не би могла да е учредителна, след като не е от момента на учредяването, а предхожда момента на учредяването. Съответно би било коректно да се нарича проектоучредителна декларация преди всичко. Тук тя играе отправна точка по отношение на момента на самото учредяване на партията.
Второ, срокът, който е заложен – не по-рано от един месец преди приемане на учредителната декларация да се образува политическа партия, от само себе си се разбира, че като текст също е един абсурд. Не може да се образува партията преди учредителната декларация.
Моето предложение тук е текстът на чл. 12, ал. 1 да остане единствено до момента на срока, който е заложен: “Политическа партия се образува на учредително събрание”. И фактът, че комисията отхвърля този текст би трябвало да означава, че политическа партия не се образува на учредително събрание. Така ли да го разбирам? Не зная какво искат да кажат колегите. В крайна сметка би трябвало поне по принцип да се твърди, че се подкрепя, защото го има в окончателния текст.
И другото ми предложение е по ал. 2 на чл. 12, където учредителното събрание е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани, подписали декларацията по чл. 11, за която вече говорихме многократно и ще продължаваме да говорим по-нататък, защото тя продължава да е фиксирана в останалите членове. Тоест една учредителна декларация, подписана преди да бъде учредено събранието, преди да бъде учредена партията.
Моето предложение в този текст е, първо, тези 500 граждани, както са записани в текста, да бъдат български граждани. И, както е в Конституцията – с избирателни права. Това е моята корекция в чл. 12, ал. 2. Мисля, че да бъде отхвърлено подобно предложение не е много логично. Но все едно, понякога в комисия се гласува не от съображения, касаещи съдържанието на текстовете, а просто така, дори понякога по инерция. Така че апелирам да не гласувате по инерция сега, а да се обърнете към разума, защото впрочем специално на НДСВ бих искала да напомня, че специално за него, когато се явяваше на избори, бяха измислени безброй препятствия, за да не участва в изборите, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашето предложение, госпожо Анастасова, е ал. 1 да гласи само така: “Политическа партия се образува на учредително събрание”. Другото да отпадне.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз продължавам да чета текстовете, така както бях призован от колегите, специално от госпожа Дончева. Чета текст, в който е написано, че в срок от три месеца от датата на приемане на учредителната декларация. Обаче кой е този момент, в който се е приела учредителната декларация? Дали той е свързан с публикацията в националния ежедневник или със самото провеждане на събранието? Тук могат да изникнат една купчина от спорове, тъй като документът, който е учреден, никъде не се вписва и не се заверява, за да можеш да сложиш един срок, от който нататък да текат последващи срокове. Защото иначе, когато се публикува закон, се знае, че той или влиза от датата, която е посочена в закона, или три дни след публикуването му в “Държавен вестник”.
В момента имате създадена една конструкция, в която се слага срок, по който може да се спори дали се е провело учредителното събрание в този ден или в онзи ден; има срок, който междупрочем е преклузивен, доколкото разбирам, защото ако събитията се случат след него, вече имаме забрана за тяхното извършване и този срок никъде не се фиксира в какъвто и да било официален орган.
Ето тази процедура е объркана в момента и когато госпожа Анастасова ви каза, че просто трябва да се постави – политическата партия се учредява на учредително събрание, беше много права. Всичките останали срокове са оспорими от хората, дори които са се присъединявали и които са участвали. Още по-оспорим е моментът, в който текат трите месеца.
Пак повтарям, уважаеми дами и господа, всички, които искат да докажат, че сме против приемане на Закон за политическите партии, с всичките усъвършенствания, много се лъжат. Тези текстове, които се предлагат, не са усъвършенстване. Точно в обратната посока – създаване на една пълна какафония в начина на възникване на политическа партия; създаване на препятствия пред възникването на такъв субект, за да не може той нормално да функционира или, както се случва в България, вътре да бъдат внедрени едно или две зрънца, желаещи да се появят като активни членове, които, ако се появи такава идея и текне възможността да се създаде и организационната й структура, организационната структура да бъде провалена по формални начини, по формални поводи, както се е случвало досега и както, надявам се, не искаме да се случва в следващите години. Само че при нас всичките текстове, които са положени, предразполагат към създаване на такова объркване и на такива трудности.
Пак повтарям следното, за да бъде разбрано и ще го повтарям винаги: тези текстове не създават възможност за ликвидиране на политическите партии, които сега съществуват. Те създават трудности пред новите политически партии, а настоящите политически партии ще се сблъскат с тези трудности, когато дойдем до последните параграфи, защото там те ще трябва да бъдат евентуално подложени на подобна процедура, но без да е ясно прекратява ли се субектът и как ще минат през тези врати в момента, в който поставяте възможността да възникне една политическа партия.
Невинаги, уважаеми дами и господа, целта оправдава средствата. В случая целта е ясна, но средствата, които сте заложили, са твърде порочни и ще доведат до нещо много различно от това, което се цели – много различно и много трудно за разбиране. Дали то е било одобрено от европейски специалисти – много се съмнявам, но в края на краищата то трябва да бъде в интерес на българските граждани, а аз смятам, че то не е в интерес на свободата на сдруженията. Защото по-рано 5 или 7 човека можеха да образуват организация и така е нормално, сега можем да ги направим 5000, ако искате направете ги 500 000 и съществува една партия в България. Повече не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, аз мисля, че това е едно и също изказване – можем да го чуем в още 35 параграфа, колкото остават до края на закона. Но освен че повторението е майка на знанието, то е и баща на затъпяването. Не вярвам да се получи яснота.
По отношение на направените към текста предложения, за които тук се твърдеше, че били изключителна новост. Политическа партия се образува на учредително събрание – извинете ме, колеги вносители, но така започва текстът на вносителя, така започват вашите текстове, така започва и текстът на комисията. Нюансът е в следното: вие предлагате политическа партия да се образува на учредително събрание, без да поставяте срокове за провеждането му. Комисията поставя срокове за провеждането, смятайки, че това е разумно. Може би е разумно. Иначе процесът на учредяване се разтегля във времето до безкрайност и може би това не е най-доброто.
Така че, госпожо Анастасова, да не си подменяме истинската идея. Истинската идея е да няма никакви срокове за учредяване, но тя е вашата, не на комисията.
Второто предложение – най-малко 500 български граждани с избирателни права – е коректно в частта за български. Аз правя такава редакционна поправка: към ал. 2, чл. 12 на текста на комисията да се добави – да присъстват най-малко 500 български граждани. Също така е ясно, че вносителите предлагат да се изпусне фразата “подписали декларация по чл. 11”, което автоматически, госпожо Анастасова, означава, че може да имате декларации за членство, за желание за членство от едни лица, а на учредителното си събрание да докарате съвършено други лица. Нещо, което комисията коректно е избегнала. Така че, да се изясним. Човеците 500 души или поне 500, които трябва да бъдат на учредителното събрание, трябва да имат и декларации, в които заявяват желанието си да членуват.
Аз подкрепям текста на чл. 12 с тази редакционна поправка в ал. 2 – да се добави “към 500 български граждани”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Нихризов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, зададох един въпрос и под формата на реплика ще Ви го повторя. Ще бъда благодарен все пак да науча Вашето виждане откога тече този срок – тримесечният, от който се пише - приемане на учредителната декларация и по какъв начин и къде се регистрира. Дали в българския ежедневник със съответния брой, който ще излезе, дали по някакъв друг начин, защото някой може да прибяга примерно до нотариуса и да постави дата на тези документи, която се различава от датата, на която са се събрали в n-тото кафене, за да извършат тази процедура? Точно откога се засича този тримесечен срок, защото, както и вие разбирате, и аз – неукият, че той е фатален. Тоест Вие бихте го казали преклузивен и забраняващ оттам нататък да се извършват каквито и да било действия.
Моля Ви във формата на реплика да ме осветлите как и по какъв начин ще бъде засечен този срок, така че да не се получат противоречия – един да носи нотариално заверения протокол, друг да размахва вестника, а третият да събира свидетели в съда и да казва – не беше в сряда, беше в петък, беше 12,00 ч. и т.н., и цялата тази процедура да върви до безкрайност, вследствие на което нищо да не се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка. Дискусията продължава с втора реплика и дуплика след това на госпожа Дончева. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Продължаваме дебатите по чл. 12.
Заповядайте за реплика.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
За съжаление, господин Лютфи прекъсна заседанието преди моята реплика. Не виждам сега госпожа Татяна Дончева, която би трябвало да отговори на репликата ми, но аз все пак ще си отправя това, което искам да кажа.
На първо място, искам да кажа на госпожа Дончева задочно – да, ще продължаваме да говорим за декларацията по чл. 11, докато я има по-нататък в текстовете, защото това е логиката на нашите предложения и се надяваме най-сетне хората да проумеят за какво става дума.
От друга страна, що се отнася до нивото ни, съжалявам, че я няма наистина, няма да коментирам на кой колко му е нивото, мисля, че думите, с които си служим, сами говорят за нивото ни.
По въпроса за сроковете, които се определят за сформиране на партията – в чл. 12, ал. 1 – все пак за мен в духа на логиката, която следваме към момента, от вносителите не виждам как може да се определи срок за създаване на партия, за учредяване на партия. Разбира се, ако не приемем, че действително подготвителният процес на партията също е предмет на един закон.
Искам да репликирам и онези твърдения, че по този начин се усложнява възможността за създаване на фантоми. Не, усложнява се процедурата преди учредяването на партията. Напротив, уважаеми колеги, това опростява значително процедурата за създаване на фантоми. Как бихме могли навремето например да кажем – на 8 април се създава Национално движение Симеон Втори? Извинявайте. На мен лично ми звучи несериозно да определяме срок за създаване на партия. Несериозно ми звучи. Това си е вътрешен проблем, той се решава от тези хора, които са се събрали да я учредяват – от този инициативен комитет, за който говорим по принцип, който е в основата на създаването на една партия. Но ние не можем да го сложим в закон – в какъв срок този инициативен комитет ще си създаде партията. Нали пак говорихме, че партията е доброволно сдружение? Разбира се, хората имат свобода да решат кога да се съберат и да я учредят. Ние за демокрация ли говорим или отново се връщаме към някакви ограничителни механизми, които, бих казала, в известна степен ограничават демокрацията.
Така че аз продължавам да подкрепям предложенията, които съм внесла, а именно:
Член 12, ал. 1 да звучи – политическа партия се образува на учредително събрание, без срокове, тъй като по принцип това е смисълът на един такъв член – как се образува политическа партия. Тя се образува на учредително събрание.
В чл. 12, ал. 2 – учредителното събрание на политическата партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 български граждани с избирателни права, а не подписали учредителна декларация, без да се е състоял учредителният акт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Това беше дуплика на госпожа Анастасова на репликите, които очевидно са се случили в предишното заседание.
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Аз бих искала да направя реплика на госпожа Дончева, но тъй като тя не е в залата, ясно е, че моите тези ще бъдат защитени под формата на изказване. От трибуната на това Народно събрание бих искала да възразя срещу приравняването на желаещите да учредят една партия и тези, които дискутират този процес в тази зала, да бъдат приравнявани на дяволите, които са танцували на върха на една игла. Аз просто не знам дали те играят кючек или казачок, но всъщност мисля, че с тази теза би трябвало да се приключи, защото всеки един народен представител има право да защитава своите позиции, още повече като хора, които представляват политически партии и биха искали в българския парламент да има ясен регламент по какъв начин се учредяват, по какъв начин ще функционират политическите партии.
Аз обаче възразявам срещу предложения за гласуване текст, който определя срокове, в които ще се проведе едно учредително събрание с идеята да бъде учредена една нова политическа партия. Според мен поставянето на срокове е абсолютно недопустимо, когато се предхожда от един доброволен акт на хора, които искат да защитават определени тези и идеи и да реализират тези идеи в обществото. Всичко това много ми прилича на близкото минало, когато поставяхме различни срокове пред тъкачки-многомашиннички или трябваше да преизпълняваме сроковете за някакви петилетни планове. Не може под формата на петилетни планове или на тримесечни планове да поставяме изисквания в закона за нещо, което предхожда един учредителен акт. Не е възможно ние да поставяме срокове, дори от три месеца или от шест месеца, или от колкото и да било месеци, за да бъде учредена една политическа партия, която е доброволен акт на волеизявление на хора, които искат да бъдат обединени от една идея. Тъй като това не са срокове, които трябва да се изпълняват по-нататък от гласуваните и приети уставни положения на учредилата се вече политическа партия, всичко, което предхожда процеса на учредяване на една политическа партия – нещо, което е в рамките на намеренията, не може да бъде законово постановено, а още по-малко да бъдат поставени срокове.
Заради това аз ще подкрепя предложенията, които са направени – политическата партия да се учредява на учредително събрание, като ал. 1. Ще подкрепя и ал. 2, но в никакъв случай не мога да приема поставянето на срокове за нещо, което се има намерение да се случи. Благодаря.



ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложенията по чл. 12, както следва:
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов – чл. 12 да се отмени. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 17, против 100, въздържали се 16.
Това предложение не се приема.
Следва предложението на народния представител госпожа Кина Андреева, идентично на това на господин Нихризов – да се отмени чл. 12. Предложението също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 16, против 104, въздържали се 11.
Не се приема и това предложение.
Следващото предложение е на господин Борислав Цеков. Комисията го подкрепя и то е интегрирано в текста.
Има предложение на народния представител Елка Анастасова, което беше защитено преди малко в залата, но не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 78, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е пак на госпожа Елка Анастасова. То също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 80, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да прегласувате предложението на госпожа Елка Анастасова, защото вътре е записано: “500 български граждани с избирателни права”, а това, което е утвърдила комисията, е “500 граждани”. Петстотин граждани могат да бъдат всякакви с изключение когато има ограничителното условие. Мисля, че дори госпожа Татяна Дончева се изказа и го подкрепи като редакционно предложение. Залата може да реши каквото иска. Впрочем то така е тръгнал и законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Искате прегласуване на този текст. Виждам, че е добавено като редакционна поправка в ал. 2 на чл. 12 – “500 български граждани”.
Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 16, против 93, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
В предложението на комисията за чл. 12, в ал. 2 е направена редакционна поправка, където пише: “Ако на него присъстват най-малко 500 български граждани”. Тази редакционна поправка ще бъде интегрирана в текста с гласуването ви по тази окончателна редакция на чл. 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 2, въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 13 има предложение на народния представител Йордан Нихризов – чл. 13 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има идентично предложение от Кина Андреева, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на Борислав Цеков – в чл. 13, ал. 1 думите “най-малко от 500 учредители” се заменят с “повече от половината от общия брой на учредителите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Елка Анастасова – в чл. 13, ал. 1 думите “500 учредители” се заменят с “две трети от учредителите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който е:
“Чл. 13. (1) Учредителното събрание на политическата партия приема устав на политическата партия с мнозинство най-малко от 500 учредители.
(2) Учредителното събрание избира ръководни и контролни органи на политическата партия съгласно приетия устав.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, пореден абсурд! Преди малко гласувахме, че най-малко трябва да бъдат 500 членове. Но има хипотеза, че могат да са 2000 членове. Значи с една четвърт от гласовете уставът се приема. Две трети или три четвърти може да не го приемат, но са достатъчни само 500 гласа и уставът се приема.
Втора хипотеза – 510 човека. Ами Конституцията я приемаме с мнозинство от две трети, а там се иска почти 100% - 500 гласа. Къде има подобни изисквания? Съжалявам, че я няма госпожа Татяна Дончева, но това не е ли пълен абсурд?! Казва се “най-малко 500”, но като има 500, минава. Ами ако имаш 2000 членове?!
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Дай Боже, това да е проблемът!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е тежък проблем, защото ако членовете са 500, се иска пълен консенсус. А българската Конституция се приема с мнозинство две трети! Е, какво е това!
Мисля, че предложението на Борислав Цеков или на тези, които предлагат мнозинство две трети, е много по-нормално предложение, отколкото да се фиксира тази граница. Сега си говорим добронамерено нещата. Емиле, премислете нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Давам думата за реплика на господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Нека да вървим по текста без да демонстрираме способностите си по аритметика: с мнозинство от най-малко 500, тоест, трябва да е мнозинство. Както знаете, не съм юрист, но мнозинството означава мнозинство. За мен идеята е проста и логиката е елементарна. Ако са се събрали 500 души и искат да правят партия, нека да я правят. Ако другите 1500 не искат – какво правят на това събрание? Като са 500 да го приемат, като са 1000 да го приемат, но ако от 2000 човека – 1900 не искат този устав, какво разглеждат тогава, те току-що се учредяват. Има ли такъв случай в живота ви на партиец?
Моля ви да се съобразяваме с реалния живот. Колеги, дайте да приемем този закон в този парламент, да не приемаме такива хора в следващия. Аз ви казвам: страшна работа става. (Ръкопляскания.) 500 души мнозинство, уважаеми. Добрият наш колега, блестящ оратор, човек, който има позиция, го знае и е юрист. Мнозинство – 500 души. И сегашният закон е такъв – иска 500 души. Какво смятаме и какво гледаме? Имаме хиляда текста за финансиране, за одити, които разчистват партийния живот. Имаме тези прословути помещения на безценица, дето са кафенета. Да стигнем дотам. Петстотин и едно, и две, и всеки се упражнява в ІІІа клас по събиране на гъбки. Ама очевидно, 500 като се съберат, са партия. Ако другите не искат – да направят друга. Стига сме се бъркали в живота на партията. Конституция ще правим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кошлуков! Казвате, че ако приемете този закон, няма да влизат такива народни представители. Пази, Боже, България от тези, които ще влязат по този закон, който ще приемете. Защото всичко при вас е пълна какафония. И когато казвате 500, кажете 500 от какво. Не можело да отидат 1500 души на учредителното събрание и 1000 да бъдат против устава. Може, господин Кошлуков. Може и да се случи такова нещо. Тогава как ще приемете, ако 500 души останат и гласуват, означава, че има събрание, а 1000 души са били против този устав, значи те са били против.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Не стават членове, не подписват устава.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Пишете, господин Кошлуков, текстове, които са ясни, а не се карайте на хората, че имат мнение по въпроса и считат, че това което правите е абсолютна какафония. Защото в моето последващо изказване, ще ви прочета, какво сте отхвърлили и какво впоследствие приехте с бурни аплодисменти. Защото, господин Кошлуков, в тази зала се правят закони, а не агитация и не митингови изпълнения. Те могат да вървят за телевизиите, те могат да вървят тук и там, но тук работим с текстове, които са писани и те ще определят правилата на играта, правилата на живота, а може би и съдбата на България в бъдеще. И трябва да бъдат ясни, и точни текстове, и тук стахановският подход, господин Кошлуков, съвсем не върви. Още повече, че тези ваши текстове създават абсолютно пълна неразбория в един много важен елемент от нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Госпожо Литрова, заповядайте за реплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Кошлуков, знам, че Вие сте участник в създаването на различни политически партии, повече от един път, както и сте наблюдавал много други политически партии. Така че мисля, че когато гласуваме едни законови текстове, те наистина трябва да бъдат правно издържани. Да спазваме и традициите, които са не само български, но и европейски.
В чл. 12 е предложено и е казано, че учредителното събрание е законно, ако на него присъстват най-малко 500 души, подписали декларацията по чл. 11, т.е. ние приемаме, че присъстващите 505 човека, които са подписали декларацията по чл. 11, формират един законен форум. Тези 505 човека правят предложения на проектоустава и внасят да кажем три изменения. И този променен вече устав с тези три нови предложения се подлага на гласуване. И на този форум гласуват 499 човека. Колко процента е това от този форум? Значи ние казваме – форумът е законен. По закон го определихме като законен, когато в него участват 505 човека, но когато само 6 човека не гласуват устава, изведнъж целият форум става незаконен. Имаме мнозинство, и то мнозинство от 98,8%. Така че ми се струва, че когато се правят едни предложения, те не трябва да се гледат догматично как да не създадем нови партии, защото въпреки желанието на тук присъстващите да има ред, те ще бъдат създадени, но трябва да направим такива законови норми, които да позволят да функционират законово различните политически партии, които определят функционирането на политическия живот в България. Затова аз не мога да приема това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
Господин Вълчев, заповядайте да направите трета реплика.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искал не да се противопоставям, а да доизясня това, което господин Кошлуков каза. Уважаеми колеги, много емоции се влагат в този текст, а той е пределно прост. Аналогията да речем с едно акционерно дружество или с едно дружество с ограничена отговорност е пълна. Може на едно събрание да присъстват 1000 души. Учредители стават само онези, които подкрепят съответните учредителни документи. Другите не стават учредители.
Идеята на вносителите, която аз напълно подкрепям, също е проста. Трябва да има поне 500 учредители, т.е. поне 500 лица, които са изразили ясно и експлицитно волята си, да приемат съответните учредителни документи. Може да са се събрали и 10 хил. души, но те не стават учредители, т.е. тук не става въпрос за мнозинство.
Може би думата "мнозинство" ви дразни и аз не съм сигурен, че тя е най-точната. Но логиката е напълно желязна. Тези хора просто не стават учредители. Аз не мога да отида да гласувам против и да ставам учредител на нещо, след като не приемам устава. Мисля, че това е очевидно. Така че нека според мен да намалим малко емоциите и да се обединим около разбирането, че 500 души трябва да подкрепят устава, за да може да възникне политическа партия. Това е, което искат да кажат учредителите и според мен то е много правилно.
Друг е въпросът вече - дали думата "мнозинство". Ние спокойно бихме могли да кажем, примерно, че на учредителното събраниe се приема устав на политическата партия или той се счита за приет, ако за него са гласували поне 500 души. Но това е смисълът и по това не виждам какво толкова има да се умува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Вълчев.
Дуплика имате ли, господин Кошлуков? Отказвате.
Господин Вълчев, Вие с тази реплика изчерпихте ли мнението си или искате да се изкажете по този член?
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим, от място): Той трябва да се коригира, както го предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест, ще се въздържите от изказване, разбирам.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Действително, както каза господин Вълчев, така коригиран текстът вече звучи, бих казала по-коректно и приемливо. Защото 500 – първо, не е мнозинство, ако да речем имаме 1500 души в залата, ако има 1500 желаещи да станат учредители на дадена партия. 500 не би било нормално мнозинство за приемане на един устав при наличието на по-голяма цифра, както каза и господин Китов. А уставът все пак е конституцията на една партия и тя би трябвало да се приеме с максималното мнозинство от присъстващите, желаещи да бъдат учредители на дадена партия. Обикновено на мен не ми е известно да има такива учредителни събрания, в които част от кандидатите да са излезли и да не са станали членове. След като са се събрали, предполага се, че това са съмишленици обединени от една идея, които са дошли точно, за да изчистят текстовете на даден устав. И както ни е известно при учредителното събрание се гласува всеки от текстовете на устава.
И трябва да има регламент от колко души ще се приеме той. Ако имаме 1500 желаещи за членове на партията, дали могат да бъдат различни мнозинствата? Как ще ги уточним, точно с какво мнозинство ще се приемат текстовете? Петстотин може да не е мнозинство, пак повтарям.
Освен това, ако приемем, че 1500 са подписали т.нар. учредителна декларация, с която са дошли, а в учредителната декларация, както вече се изясних, те искат да бъдат членове на тази партия. Но на учредителното събрание се получава нещо друго. Тогава?(Реплики от КБ.)
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Не стават членове и тогава си отиват вкъщи.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Ясно, не стават членове, а техните учредителни декларации след това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля господин Кошлуков и госпожа Анастасова да не се разправят от трибуната и от стола тук.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Коректно би било и аз това предлагам: да се приемат с мнозинство две трети от учредителите на учредителното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това беше изказване на госпожа Анастасова. Има ли желаещи да репликират това изказване? Не виждам.
В такъв случай давам думата за изказване на господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз първо ще започна с текстовете, които току-що приехме, просто за да ви демонстрирам начина, по който се работи с този закон.
След като отворихте предложението на госпожа Елка Анастасова в предния текст да няма думата “български граждани”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: … го вкарахме като редакционно предложение; след като отхвърлихте моето предложение партията да се образува сега в текста: “Политическата партия” в чл. 12 “се образува”. Значи, веднъж няма да се образува, веднъж ще се образува. Това е само за метода, по който действате.
Сега за чл. 13, който разглеждаме. Вследствие на какафонията, която се създаде в сложната процедура, вече имаме нов тип хора – тези, които са се подписали, че ще стават учредители.
Господин Вълчев, Вие бяхте абсолютно прав, ако се отнасяше въпросът за методиката, която бях предложил аз – учредително събрание, 500 души, от 500 души се гласува устава. За справка на някои, които не са участвали във формирането на политическа партия или в гласуване на нов устав - обикновено той се гласува член по член. Има най-различни мнозинства, защото дадени учредители могат да бъдат съгласни или не с определени текстове. Вярно е, господин Кошлуков се удари по главата, защото в тоталитарните партии или тези, които искат да им приличат, текстовете по устава се гласуват ан блок и всичко, което е несъгласно, попада в единия кюп, а съгласните – в другия. Но може би съществува и демократична организация, която иска да си поема разпорежданията член по член.
Така, както сте го написали вече започва основата на какафония, която се определя:
Първо, от това, че хората, които са се ангажирали да отидат на събранието с подписите си от предния път могат да бъдат 500, но могат да бъдат и 1500. И там започва спорът за мнозинството, дали тези са учредители или не са учредители. Ако тръгнем по устава, може да се получи така, че 500 души да се окажат фактически малцинство в залата, но мнозинство достатъчно, за да се приеме съответното решение и водещият събранието да каже: “Не ме интересува мнението на останалите от 1500, защото 500 ми стигат напълно нормално.”
Следващата какафония, която се получава от това, че говорим за мнозинство от 500 без да се има предвид фактът колко души ще бъдат учредителите. Ако учредителите бяха вкарани като общ брой, то тогава щеше да е ясно колко е мнозинството, с което се приема – дали това е обикновено мнозинство 50% плюс 1 от присъстващите 500 члена учредители; дали това е квалифицирано мнозинство от две трети от общия брой на членовете. Сега в момента господин Кошлуков се усмихва, защото на него му е все едно и също. За него този закон не представлява интерес. Представлява интерес да се покаже и да каже колко велики дела е сътворил. (Реплики от залата.)
А ние тук се опитваме да му кажем какви са неговите велики дела и каква какафония настъпва от тях. Защото когато сте сложили 500 души учредители, не сте предвидили факта с какви мнозинства се приемат тези документи. Хубаво би било да го направите, но не сте го направили.
И се питам аз утре, когато се възрази срещу учредяването на един политически субект от участвалите в събранието, как ще действа независимата съдебна власт, която трябва все пак да се събере и да се изкаже по тези документи. Всички предполагате, че както време оно те ще бъдат приети с ръкопляскания. Само че, времето на бурните аплодисмени мисля, че отдавна отмина. Така че направете ясни правила и норми и не се сърдете на онези, които забелязват грешките на сътвореното от вас. В противен случай, ако всичко приемахме с аплодисменти, България ще се върне в онова време, когато беше тоталитарна държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Нихризов! В обществото витае духът, че малките партии са от няколко човека. Аз, за вашата партия, до ден-днешен, не мислех така. Но от два дни вие ме убеждавате, че действително сте малко хора. Съжалявам, че говоря така, защото от два дни се занимаваме с този закон. Всеки има право разбира се да се изкаже и да възразява, и да прави дуплики, но трябва да бъдем по-толерантни и по-експедитивни, защото бавим времето на данъкоплатците, за което вие много често говорите от тази трибуна. Ако не ви достигат гласове за тези 500 човека, от една наша селска организация, от местна структура ще ви дадем 499 и ще приключим въпроса. (Откъслечни ръкопляскания.)
Много ви моля, не бавете народното представителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи за друга реплика?
Оставаме с дупликата на господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин Юсеин, когато се изказвате по даден въпрос, вземете, Вие сте грамотен човек и прочетете текстовете – моята малка партия, която не е моя, има 100-годишна история не подлежи на тези текстове. (Реплики от залата.) Тъй като тя вече отдавна е създадена – във времето, когато вашата малка селска организация не е смятала, че може да възникне; във времето, когато вашият прадядо може би не е бил роден, но тази партия вече я е имало.
Ние говорим за текстове, господин Юсеин, за партии, които ще се създават в бъдеще. Така че аз Ви благодаря за помощта, но смятам, че хора, които се изказват от тази трибуна, трябва да се изказват подготвени (шум в залата), а не както казваше Валентин Пламенов – известен хуморист, сега покойник: “Знаеш ли нещо или ще говорим по принцип?”. Вие, господин Юсеин, нямахте хабер от понятие какво пише в текстовете, но решихте да се изкажете по принцип. И по принцип решихте да извършите едно добро дело – да докажете, че тоталитарното мислене в главите на хората не е забравено, защото всички сме заразени от този бацил – дайте, ако може да претупаме, по-бързо да стане, по стахановската методика, защото така ни диктували едни или други условия.
Господин Юсеин, аз ще Ви кажа, че човек от вашите редици – госпожа Емел Етем – се изказа, че този законопроект водел само до факта, че могат да възникват и да съществуват партии на богатите, а не е редно в България да има само такива партии. Имайте предвид, че аз напълно подкрепям това изказване на госпожа Емел Етем, публикувано във в. “Сега” преди няколко месеца.
А когато говорим за времето, времето е наше, господин Юсеин. Така че имаме време да свършим едни добри неща, но нямаме време да работим по метода “Давай от днес за утре.” Петилетката в съкратени срокове отмина отдавна. Сега се разчита на качеството – качеството, което липсва в текстовете на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 13? Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, лидери на политически партии, членове на политически ръководства на политически партии и членове на политически партии! Мисля, че в момента се гласува един основополагащ закон, по който ще се определя политическият живот в България през следващите години, ако не искате да кажете, че правим един закон-еднодневка. И поради тази причина ми се струва, че подходът, който се възприе в тази пленарна зала - да пробутаме някакви текстове, ако може по-бързо да се освободим от този закон - развращава българския политически живот. Също и подхвърлените реплики как една политическа партия ще предостави някакви свои политически членове в услуга на друга политическа партия. Това са изказвания, които могат да се направят в едно кафене, но не и от парламентарната трибуна.
Текстовете, които ни се предлагат, може би целят добри намерения, но тяхната юридическа формулировка ги прави неприложими в българския политически живот, както и в българската съдебна система. В чл. 13 да се поставя едно задължително условие за гласуване на политическия устав от 500 члена, от минимум 500 присъстващи на това събрание. В чл. 12 е определено, че когато присъстват 500 кандидат-учредители, които са съгласни с програмната декларация, те трябва да гласуват 100% предложения устав. Но това е един акт, който не е подлаган на обсъждане преди самия форум на учредителното събрание. Ако погледнете какво е написано в прословутия чл. 11, ще видите, че там е казано, че се подписва декларация за индивидуално членство по образец за провеждане на учредителното събрание. И точно защото този член е гласуван, ние трябва да се съобразим с него.
В ал. 2 е казано, че те изразяват личната си воля за членство в политическа партия и декларират, че приемат основните принципи и цели. Тоест в декларацията по чл. 11, която ние вменяваме като необходим атрибут за узаконяване по чл. 12 на събранието, което ще наречем учредително, не се дискутират въпросите за устава. Учредителното събрание на който и да било форум обсъжда, там присъстват хора, които се обединяват от общи идеи, но те не са разглеждали казуса с членовете от устава. Защото може да се окаже, че един от присъстващите не е съгласен примерно с начина, по който се избира председателят на тази организация. Примерно той иска да бъде избран с 2/3, а мнозинството и уставът казват 50% плюс един. Това означава, че след като ние сме установили в закона, със задължителен законов текст, че събранието е законно ако на него присъстват поне 500 човека, които са съгласни с програмната декларация, не можем да задължим по един тоталитарен начин всички подписали програмната декларация, да гласуват този устав. Защото примерно може един човек от тези 500 да не гласува този устав и целият форум да пропадне. И всички, които са искали да учредят една политическа партия, да не могат да извършат този акт. Още повече, че по този начин се възпитава едно тоталитарно мислене на абсолютно подчинение на абсолютно всички казуси, които искат да създадат една нова демократична организация. Защото от 500 човека, които законово присъстват и легитимират този форум съгласно чл. 12, ако един, който е приел декларацията по чл. 11, пък не гласува устава, 499 човека няма да могат да участват в този форум.
Вменяването в закона на текстове, които изискват 100% гласуване или над 90% гласуване, при условие че може би се приема друг вид устав, където гласуванията трябва да изискват примерно 50% плюс един, това означава, че ние въвеждаме тоталитарен начин на мислене във всички, които искат да учредят нова политическа партия. Аз бих нарекла това несъобразяване с Хагската декларация за действането на политическите партии. Поради тази причина ми се струва, че българският парламент трябва да уважава преди всичко себе си и да не се подсмихва, точно когато се определя начинът, по който трябва да функционират политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Литрова.
Реплики? Няма желаещи. Има ли друг желаещи народни представители да се изкажат по чл. 13? Не виждам.
Започваме гласуване на предложенията, направени от народните представители по чл. 13.
Подлагам на гласуване наведнъж предложенията на господин Йордан Нихризов и на госпожа Кина Андреева, тъй като те са идентични – чл. 13 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 14, против 104, въздържали се 13.
Предложенията се отхвърлят.
Следва предложението на народния представител Борислав Цеков, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 21, против 102, въздържали се 21.
Това предложение също не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Елка Анастасова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 14, против 94, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако ми позволите, господин председател, една намеса с предложението, което беше направено от Даниел Вълчев - вместо “мнозинство”, което очевидно не е точен термин, да се каже “най-малко от 500 учредители”. На мястото на “мнозинство” да бъде “най-малко от 500 учредители”, за да няма объркване.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, от място): Това не е логично!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ние бяхме казали “мнозинство”, но изказалите се колеги казаха, че това е объркващо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ако ми позволите кратък коментар, мнозинство най-малко от 500 учредители дори е тавтология. Защото става въпрос за това най-малко или поне 500 учредители да основат партията. Следователно думите “с мнозинство” са абсолютно излишни в този текст.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Понеже възобновихте дебата, искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не, това е редакционна поправка и по нея няма дебат.
Ще подложа това предложение за редакционна поправка на гласуване, за да няма спорове в залата. Който е съгласен, ще изрази своето съгласие, който не е – ще гласува “против”.
Гласуваме в текста на вносителя редакционната поправка - думите “с мнозинство”, предшестващи “най-малко”, да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 120, против 9, въздържали се 5.
Редакционната поправка е приета.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Литрова.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за прегласуване като в този случай ще се придържам към предложението на вносителя, защото в него думата “мнозинство” означава че подложеният за гласуване устав от учредителите ще премине мнозинството от 50% плюс 1, като задължителният минимум на това мнозинство е от 500 човека. Ако отпадне думата “мнозинство” това означава, че гласуван от най-малко 500 човека при присъстващи 2000, 500 ще го подкрепят, 1500 – няма, но уставът ще се счете за приет. Така че отпадането на думата “мнозинство” не беше по съдържание в предложението на господин Вълчев, което направи в пленарната зала, за да изчисти този текст.
Затова правя процедурно предложение за прегласуване като призовавам народните представители да подкрепят първоначалното предложение на вносителите, защото те дават категорична формулировка по какъв начин може да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам предложението на прегласуване, така както предложи госпожа Литрова – става въпрос за редакционната поправка за отпадането на думите “с мнозинство” в ал. 1 на чл. 13.
Гласували 131 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 3.
Редакционната поправка е приета.
Подлагам на гласуване целия чл. 13 с току-що гласуваната редакционна поправка.
Гласували 129 народни представители: за 115, против 14, въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 14 има предложение от народните представители Мустафа Зинал и Бойко Радоев – в чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Не се допуска буквалното или частично повтаряне, както и вътрешно разместване в наименованието или абревиатурата на друга партия, като към тях се прибавят думи, числа, точки и други знаци.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Политически партии, регистрирани с повтаряне на основните наименования и абревиатури на други организации чрез прибавяне към тях на думи, числа, точки и други знаци, се пререгистрират задължително в тримесечен срок с други наименования и абревиатури след влизане на закона в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има и една допусната техническа грешка – “Предложението по т. 2 за създаване на ал. 3 е оттеглено”, да се счита, че не е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тогава как се е произнесла комисията?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Комисията се е произнесла върху пълното предложение по ал. 3 и сме записали, че е оттеглено на заседание, но това предложение не е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест текстът: “Комисията не подкрепя предложението по т. 1 – относно ал. 2”, с това завършва този текст. А “Предложението по т. 2 за създаване на ал. 3 е оттеглено” трябва да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Окончателният текст на доклада да гласи: “Комисията не подкрепя предложението”.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да.
Господин председател, благодаря Ви за това прецизно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имаме неподкрепено предложение от народните представители Зинал и Радоев.
Заповядайте, господин Зинал, да защитите предложението.
МУСТАФА ЗИНАЛ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
В подкрепа на това, което сме предложили, ще изтъкна мотиви, които са чути преди 10 години от тази трибуна.
“Предлаганите нови изменения и допълнения като нови бариери само ще спомогнат да се лансират партиите и коалициите и реално да носят отговорност за националната политическа съдба на България. Те не са в нарушение на приетите норми в международните документи и Хартата за правата на човека. С предлаганите нови изменения и допълнения в Закона за политическите партии, ще намерят обществена подкрепа. Те ще срещнат разбиране от всички избиратели. С приемането на тези изменения и допълнения, ние всички ще можем да влезем в синхрон с народната воля. Надявам се на конструктивна дискусия и подкрепа с положителен вот от всички вас.”
Това са думи, чути от тази трибуна преди девет години и са казани от госпожа Анастасия Мозер с предложения от нея проект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Надявам се, че всички вие осъзнавате това, което сме предложили, и разчитаме на подкрепа от вас. В комисията, когато присъствахме с господин Бойко Радоев, получихме подкрепа, но при следващите преразгледания, когато ни е нямало, комисията вече се произнася по друг начин. Надявам се, че тези неща сега ще бъдат поправени и залата ще подкрепи направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Зинал.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председател! Неслучайно си смених тона на гласа, а поради факта да ви обърна внимание на това, което се предлага, защото то не касае Българската социалдемократическа партия (БСДП), но много пряко засяга Българският земеделски народен съюз (Народен съюз), която организация вече е регистрирана и която е парламентарна партия. Аз ставам тук не поради факта, че земеделци и социалдемократи са търпели бой през 1947 г., а за да ви покажа това нещо колко прилича на опит за забрана на една политическа партия. Защото този текст, който преди малко прочете господин Зинал пред нас, представлява забрана на всички политически партии, които имат тирета, кавички и т.н. години след тях.
Нямам против да не възникват нови такива, но в момента ние имаме пряк удар срещу субект, който съществува в този парламент.

Аз се чудя защо депутатите от тази парламентарна група не реагират! Показвам ви по какъв начин се опитват да прокарат текстове зад гърба ви. Предложението отначало е било оттеглено, а сега се оказва, че е в действие. Утре или в следващата секунда с усмивка на уста и с натискане на едно копче хората в тази зала ще ликвидират Българския земеделски народен съюз. Ставам в защита на тези хора, които в момента няма да знаят какво се е получило, но утре ще се окаже, че трябва да се пререгистрират като политическа партия, защото тяхното име е изчезнало. Изчезнало е, господа! И внимавайте много с този закон и начина, по който се опитват да ви подхлъзнат.
Уважаеми дами и господа, пак повтарям, това не се отнася за Българската социалдемократическа партия. Това се отнася за други организации, но като социалдемократ аз не мога да не го кажа пред българското население. Защото с такива подплънки, с такива маниери в това Народно събрание ние водим такова законодателство. Бъдете така добри, уважаеми колеги, да се обърнете към текста и да видите какво ви се представя.
Още две думи. Тук е разписан целият устав, по който трябва да съществува една политическа партия. Разписани са дори и неща, които може да ги има, може и да ги няма – например, как се събира членският внос. Какво ще стане, дами и господа вносители, ако партията реши да не събира членския внос? Никой не може да им нареди. Но с вашия закон вие дори и това нещо уреждате.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Говори по същество.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Господин Ахмед, защо не направите, понеже много обичате да ви смъкват отгоре документи, един типов устав…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля!
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Какво общо има тук членският внос?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Не се ядосвайте, не си хабете нервите, има опасност да получите…
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Говори по същество, говори по члена.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: За члена ти няма да говоря, това е отделен въпрос, ти можеш да си говориш за члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Юсеин!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми господин Ахмед, за вашия член няма да говоря, може да си говорите за него сам, както искахте. Аз говоря за това, което се опитвате да прокарате в законопроекта. Какъв член сте предложили не ми е ясно, но това, което се предлага, е забрана на една политическа партия от утрешния ден. Искам да го повторя, потретя и почетвъртя, защото опитите да се регулира българската политическа система по този начин довеждат до симптоми от миналото и до тоталитарни подходи, които някои много обичат да им смъкват отгоре, а те да изпълняват безпрекословно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Юсеин, много Ви моля, нека да запазим толерантния тон. Разбирам, не на всеки всичко се харесва, което се казва в залата.
Господин Кошлуков, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми колеги, след това ораторско умение е много трудно да се говори. Аз мога да дам няколко конструктивни предложения, за да върви дискусията по-лесно.
Първо, поемам ангажимента като председател на тази комисия, заедно с колегите, които сме работили по този закон, че в момента, в който този закон влезе в сила, правим един мъничък закон, наречен "Нихризов", който дава право да се направи партия от трима човека, да се кръсти както иска, да се събира членски внос. Специален закон за една малка партия, за да няма никакви драми и той ще изключи действието на този само в случая "Нихризов".
Второ, този текст, уважаеми колеги, се бори с едно явление, което всички познавате – СДС-та с тирета имаше от 1990 г. насам, рояха се, по същия начин страдаше ДПС, БЗНС изживя това нещо. Трябва да прекъснем порочната практика да се прилепват организации да ползват абревиатури. Така стана с НДСВ на изборите, появиха се партии ментета, които не представляват никого и нищо, но взимат гласове покрай общата еуфория. Това е идеята на този текст. Редакцията нека да бъде осмислена, безспорно е важен, нека се съберем и да го помислим. Но хубаво е може би да вкараме още едно изискване, докато сме около тези текстове, за учредяване на партии и то е да не участват хора, болни от логорея, в учредяването на партиите. Наистина губим много ценно време. Нека да даваме конструктивни предложения. Стига с тези примери кой какво забранява. Нищо не забраняваме, искаме да не се въдят фалшиви партии. Всички страдаме от това. На всички избори се печатат милиони бюлетини, от които една не се пуска в кутията. Но някаква партия, само защото се е кръстила подобно на друга, опитва да влезе в парламента случайно.
Това е идеята. Обсъждали сме го в комисията, говорено е. И сега да произвеждаме този дебат в залата е глупаво, губим времето и на публиката, и нашето, и на данъкоплатците. Това го говорим, преодолява се, стигаме до някаква теза и в парламента някои като видят микрофон отново си казват същото.
Колеги, давайте предложения, нямам нищо против. Какво предлага уважаемият и почитаем, и шеф на най-старата партия в България и с огромен политически рейтинг, политически водач и трибун младият Георги Кирков, в случая Нихризов? Нищо! Само критики и заяждане. Това не ставало. Ами кое става? Кажете ми кое става? Как да направим тези абревиатури? Дайте акъл. Критикуването без алтернатива се нарича заяждане. Нямам нищо против да има и друг закон. Дайте го, напишете го. Опитваме се да решим проблема на 330 партии фантоми. Ако вашата е толкова могъща, не се тревожете. Ако виждате нещо лошо, поправете го. Но да ми обяснявате, че нищо не става и сме в петилетки! Вашият живот е минал в петилетки. Докато бяхте в петилетки, аз бях в затвора. Моят живот мина свободно – и в затвора, и навън. Правя закон за свободни хора. Стига вече сте давали акъл на цялата страна, колко сте мъдър и колко знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кошлуков! Вие сте свикнали да Ви се кланят, да Ви се усмихват и да Ви ръкопляскат, но, виждате ли, се появява човек, който няма да Ви ръкопляска, а ще чете това, което сте написали. А това, което сте написали, звучи точно по начина, по който го казах. И за да не ме обвинявате в неконструктивизъм, предлагам ал. 3, която Вие бяхте написали във Вашия проект, че е оттеглена от нейните предложители, а сега излиза, че това не е така, да отпадне. Тоест, Вие, господин Кошлуков, сте направили един измамен текст на комисията, който ни предлагате, и се опитвате да измамите Народното събрание.
Така че аз предлагам това нещо да отпадне, за да няма случай, в който Българският земеделски народен съюз - Народен съюз, начело с госпожа Мозер, да се наложи още утре да се пререгистрира заедно с другия политически субект – това е Националното движение за права и свободи, начело с господин Гюнер Тахир, и всички може би останали, които имат такива случаи. Може да се приложи за в бъдеще, напълно съгласен съм. Но това, което се опитва сега да се вкара като текст, нямам желание да го коментирам повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не разбрах кое да отпадне?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Господин председател, предлагам да отпадне ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук при мен ал. 3 няма.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: При Вас няма ал. 3, но тя се появи преди Вие да дойдете, защото текстът на доклада не отговаря на истината. Поради тази причина се създаде напрежението в залата.
Уважаеми господин Кошлуков, след като си свършихте разговора, можете да чуете, че Георги Кирков не е член на Българската работническа социалдемократическа партия–широки социалисти. Така че, освен в затвора, се явете и на изпит по история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Както разбрах, предложението Ви е да отпадне една алинея, която при мен я няма.
За изказване думата има господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми колеги, всички си мислят, че в чл. 14 се говори какво точно да пише в уставите на една или друга партия и дали в първата точка на устава да пише как точно се казва партията, а в чл. 14 се говори за едно-единствено нещо: да се спре конспиративната политика в България и българските партии да правят публична политика. Всичките номера с точките, имената, които са близки помежду си бяха генерирани от няколко човека, свързани с Държавна сигурност през 1990 г. Тогава тези хора подкокоросаха партиите от СДС да си правят дупликати, за да може единият дупликат да обслужва единия партиен функционер или лидер, а другият – другия. Това се правеше и в някои други партии. (Ръкопляскания от ДПС.)
И затова българите не харесват българските партии и не излизат да гласуват за тях, защото ги подозират и то с основание, че се занимават с конспиративна политика, а партиите в България трябва да правят публична такава. Разбирам, че има народни представители, които не искат да се разделят с познатата им практика, независимо дали е порочна или не. Но дойде време повечето от българите и повечето от народните представители да искат това нещо.
Затова ви моля да водим дебата по същество, а не да се хващаме за конкретната думичка, запетайка или точка, а да положим усилия да намерим сили и да гласуваме текстове, които ще накарат българите да повярват в българската партийна и политическа система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Севлиевски. Съгласен съм с до голяма степен с всичко, което казахте, особено когато става въпрос за бъдещето. Но с тази дата впоследствие ще се изисква пререгистрация. Не е ясно какъв ще бъде механизмът. Може би ще става по принципа “кой превари, той натовари” и да се избият. Това е, което искаме да кажем съвсем спокойно.
Иначе – да, о’кей, съгласен съм. Но въпросът е да има ясни механизми как става пререгистрацията впоследствие при случаите, когато има такива неща.
Дайте наистина да бъдем конструктивни. Да, задължително след това ще има регистрация – но как ще става? Кой от тези, които дублират, ще я вземе? Или който реши? Кой ще реши? Няма го този механизъм, това трябва да е разписано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Севлиевски, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че точно в този чл. 14 стигаме до разковничето на един проблем, който съществува вече повече от 14 години в България, който колегата Мирослав Севлиевски окачестви с един термин, а аз ще го окачествя с друг. Това е опит най-после българският народ да бъде освободен от политическата шарлатания и политическия паразитизъм, който властва в България вече повече от 14 години, от който пострадаха през годините основни политически сили, и Национално движение Симеон Втори пострада на последните парламентарни избори. Ако не беше налице такъв политически паразитизъм, може би днес НДСВ щеше да има самостоятелно мнозинство. Но както и да е.
За първи път ще освободим българските граждани от това грозно явление определени личности да злоупотребяват с добили известност, популярност и авторитет наименования на политически партии, прибавяйки към техните наименования буквички към абревиатурата или думички към името, за да могат да претендират, че са последователи, наследници на партии, създадени преди сто и повече години, без да си дават сметка, че основателите ще се обърнат в гроба, ако знаеха, че този, който претендира за техен наследник, сега стои в редиците на най-дясната политическа сила.
Мисля, че текстът е напълно коректен. Текстът на чл. 14, ал. 2, уважаеми колеги, окончателно одобрен от комисията, е най-коректният текст, а текстът на ал. 3, който се предлага и който не е оттеглен от вносителя, е също коректен, но с лека корекция, която би следвало да се направи. Между “думи” и “числа” трябва да се добави “букви”, тъй като при абревиатурите само чрез добавяне на определена буква отново се постига именно тази политическа шарлатания и този политически паразитизъм от страна на определени личности.
Тъй като днес сме затруднени с приемането, ако достигнем до конкретна редакция, нека да гласуваме.
Искам да обърна внимание и на един друг проблем, господин председател. В ал. 1 на чл. 14 в т. 3, където пише, че уставът трябва да съдържа целите и средствата за постигането им, безспорно вносителите под думата “средства” са имали предвид начините, дейностите, които една политическа партия ще развива за постигането на своите цели, а не средствата в смисъла, в който са го посочили в края в Допълнителните разпоредби в смисъл на финансови и парични средства. Така че тук трябва думата “средства” да се замени с “начини”, за да не се постига смесване на двете понятия. Въобще не става въпрос за финансови или парични средства, а за начини, дейности на политическата сила за постигане на тези цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Давам думата на господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, благодаря на господин Нихризов за пламенните слова по адрес на БЗНС, но мисля, че депутатите от БЗНС в този парламент са хората, които ще намерят достатъчно основание да защитят своята теза.
Искам да започна с това, че като цяло подкрепяме духа на закона, защото сме наясно, че 311 политически партии в една малка България са твърде много. Това е едно огромно бреме за данъкоплатците, за българския народ. Даваме си сметка за милионите левове, които се харчат за отпечатване на бюлетини, за телевизионно време, за радиовреме и така нататък.
Повтарям, духът на закона като цяло е нещо, което споделяме.
Но да се върна назад във времето, защото се е случило така, че при промените на законите за политическите партии в голяма степен потърпевши са били основно хората от БЗНС.
Ще се върна към 1992 г., когато в България имаше два земеделски съюза – БЗНС-единен и БЗНС “Никола Петков”. (Шум и реплики.) Тогава се проведе един внушителен обединителен конгрес...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, направете възможно господин Станилов да говори!
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ: През 1992 г. се проведе един внушителен обединителен конгрес и тогава земеделската формация стана само една с главен секретар госпожа Анастасия Димитрова-Мозер. И ако си спомняте, същата вечер след този конгрес не друг, а господин Александър Лилов направи едно изявление пред радио “Свободна Европа”, като каза, че политическата обстановка в България от днес е коренно променена, тъй като на сцената излиза един сериозен политически играч, това са обединените земеделци.
И точно този закон, който и до момента действа – за регистриране на политическа партия от 50 човека, позволи това роене на земеделците. Ще бъда максимално откровен, че това се желаеше и отляво и отдясно. Стана факт, че за около две години и половина има 16 регистрации с абривиатурата на БЗНС, които се пръкнаха на политическата сцена. Медиите подеха тази песен и казват: “Да, бе, хубави хора са земеделците, но са много!”
За съжаление при промяната днес на Закона за политическите партии ние отново сме потърпевши. Защо сме потърпевши? Защото изстрадахме всичко това и в продължение на тези 10-12 години успяхме поне в нашите среди и в средите на хората, чиито интереси защитаваме, да докажем, че сме на вярната позиция, че сме парламентарно представени, макар и само с пет човека в това Народно събрание.
Сега този закон отново ни кара да тръгнем да се доказваме и регистрираме – за кой ли път! И аз бих приел дори и това, ако има ясна формула и ясно записано правило, което да каже как ще стане това даване на наименованието. Неслучайно използвах думата “даване”. Общо взето, опираме до чиновника. Негово величество чиновникът ще решава в крайна сметка кой коя абривиатура да ползва.
В тази връзка, уважаеми колеги, аз ви призовавам към един много сериозен дебат. Като цяло ние приемаме духа на закона, но в случая ние сме потърпевши и то за втори път през последните десет години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
За изказване има думата госпожа Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз имам предложение към чл. 14 – да се създаде чл. 14а със следния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това няма как да стане, госпожо Анастасова. И при най-добро желание няма как да стане - между първо и второ четене се правят такива предложения. Тук могат да се правят само редакционни поправки.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Това е направено между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, щом го има това предложение, то е към следващия текст. Ще говорите, когато стигнем до Вашето предложение по чл. 14а. Вие го имате, но още не сме стигнали дотам в дебата. Сега говорим по чл. 14. След малко ще имате възможност да се аргументирате. Това е нов, самостоятелен текст.
Господин Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, моля народните представители да не правят редакция с гръб към трибуната. Господин Емил Кошлуков, моля, заемете си мястото, за да се слушаме сега.
Аз споделям идеите, които току-що разви господин Станилов – най-после един Закон за политическите партии, който трябва да прекрати злоупотребата с принципа на политическия плурализъм. Неговата употреба е важна, неговата злоупотреба е гибелна!
Сега, след като сме минали всичките тези години, ще бъда кратък в този увод, ние все още в ембрионално състояние регистрираме като партии фамилни образувания – един род и то не многодетен! Това трябва да се прекрати. (Оживление.)
Янаки Стоилов поне помни, че когато се правеше Великото Народно събрание имаше един закон, който даваше право на обществените организации да представят кандидатури и да участват в изборите. Това най-после се изостави, но трябва да се изостави и сегашната практика.
Във връзка с това, точно по чл. 14, уважаеми господа, текстът е коректен. Господин Нихризов, това не е развит устав, това са елементарно необходими данни, които трябват за регистрацията на партията. Нека ги има. Ако ги има в устава, още по-добре, но на тези въпроси трябва да се даде отговор и това е посочено.
Сега ще взема отношение по прочутата втора алинея. Разбира се, че наименованието не трябва да дублира подобни наименования. Оставете идеята за тиретата – за БЗНС това е едно срамно минало. Всеки, прибавяйки една буква, иска да вземе авторитета на друг човек и миналото на една друга партия или нейната слава, за да се спаси от собственото си унижение, към което се е насочил. Трябва да се приеме тази втора алинея.
Но идеята в предложението на господин Бойко Борисов, вижте третата алинея, не бързайте с това...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Бойко Радоев! (Оживление.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Пардон, Бойко Радоев, той искаше да избяга от това име! (Смях и оживление.)
Политически партии, които се дублират, да се пререгистрират – една важна идея, но нейното естествено място е в Заключителните разпоредби на закона. Там трябва тя да се обсъжда и нека днес и утре да се направи.
Предложението ми е съвсем коректно – да се подкрепи идеята на комисията по чл. 14 с нейната ал. 1 – това изброяване на необходимия минимум от данни, и ал. 2, която всички знаем, че най-после трябва да бъде приета и то с чувство на вътрешно удовлетворение. Нямаме право да дублираме имена на партии, след като нямаме право да дублираме и имена на търговски организации, има такава забрана. Моето предложение е това да бъде така.
А другото ми предложение, господин председателю, е наистина това да се разисква в края на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има ли други желаещи по този текст?
Има думата господин Валери Цеков – заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Съвършено прав е господин Ганев по отношение на третата алинея, която предлагат господата Радоев и Зинал.
И аз от името на нашата парламентарна група искам да изкажа подкрепа за тази идея. Това наистина е една разпоредба, която трябва да отиде в Преходните разпоредби на този закон.
Това, което искам да добавя по тези толкова вълнуващи текстове от чл. 14, е, че за мен и за нас има нюанси в ал. 2 на текста на комисията, които остават неизяснени в съдържанието, което ни се предлага.
Затова искам да направя едно предложение: днес, тоест сега по чл. 14 ние да приемем само ал. 1, която се оказа безспорна в пленарната зала. И да отложим гласуването на ал. 2, докато направим една разумна редакция, която да ни даде възможност да избягаме от всички повторения на буквички, думи и съкращения, които сега битуват в политическото пространство.
Така че апелирам към залата да подкрепим текста на комисията по чл. 14, ал. 1 и засега да отложим гласуването по ал. 2, докато в залата се внесе един по-изчистен от юридическа гледна точка текст. Това е моето предложение, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Ще подложа предложението на гласуване и предполагам, че ако то се приеме, господин Кошлуков ще бъде така любезен да организира това, за което стана дума.
Уважаеми народни представители, предложението на господата Мустафа Зинал и Бойко Радоев трябва да бъде подложено на гласуване. Нали така, господин Радоев?
МУСТАФА ЗИНАЛ (ДПС, от място): Ще го гласуваме в Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай засега отпада неговото гласуване.
Моля да гласувате предложението на господин Валери Цеков за отлагането на ал. 2 на чл. 14, за да се намери една приемлива редакция.
Моля, гласувайте предложението на господин Цеков.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Следва да гласуваме ал. 1 на чл. 14.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Аз имам редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, господин Казак, макар че систематичното тълкуване се разбира за следващата т. 11, но въпреки това ще подложа на гласуване предложението в т. 3 "средствата" да се замени с "начините", какъвто всъщност е смисълът на тази точка.
Моля, гласувайте предложението на господин Казак.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 6, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на ал. 1 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към предложението на госпожа Елка Анастасова за § 14а.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на почитаемия председател.
Предложението на госпожа Анастасова е следното – създава се чл. 14а:
"Чл. 14а. (1) Участниците в учредителното събрание стават учредители на политическата партия чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, върху който са записани датата и мястото на провеждане на учредителното събрание.
(2) В декларацията по ал. 1 учредителите изразяват личната си воля за членство в политическата партия и декларират, че приемат основните цели и принципи на политическата партия, залегнали в нейния устав, както и че не членуват в друга политическа партия."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Елка Анастасова да се изкаже по своето предложение.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не разбирам много защо комисията не подкрепя това предложение, но, естествено, то е свързано с онова, което говорихме и преди. Ако приемем, че тъй наречената учредителна декларация играе ролята на пропуск за участие в учредителното събрание, струва ми се, че, за да се закрепи учредителният акт на учредителното събрание, това може да стане като участниците подпишат именно на самото събрание декларация за индивидуално членство като учредители на политическата партия с дата и място на провеждането на учредителното събрание. Едва на това събрание тези хора могат да декларират, че приемат основните цели и принципи на политическата партия, при това залегнали в нейния устав, а не в някакви декларации, както и че не членуват в друга партия. Пак повтарям – едва на самото учредително събрание, където се приемат и подписват учредителните документи от момента, в който тя вече е учредена.
Според мен е абсурдно да се правят индивидуални декларации за членство и подкрепа на някаква псевдоучредителна декларация преди учредителния акт, а в същото време да не се прави такава за приемане принципите и целите на устава. Все пак в съда се внасят учредителните документи от учредителното събрание, а не от подготовката за учредяването, макар че тук се предлага тази учредителна декларация отпреди учредяването да се внася в съда.
Апелирам наистина да проявим разум и да приемем тези предложения. Мисля, че това е предложение, което, още веднъж повтарям, ще закрепи учредителното събрание като факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Господин Ганев, преди малко апелирахте да не бъдете с гръб към изказващите се, а сега демонстрирате това.
Има ли други желаещи да вземат думата по чл. 14а – предложението на госпожа Анастасова, има ли?
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност тук вносителката госпожа Елка Анастасова под формата на редакционни поправки направи известни промени в предложението си, защото явно е повлияна от приетия преди това член от настоящия закон, където надълго и нашироко се водиха дебати около това какво представляват участващите в процеса на учредяване и накрая се спряхме при минимум 500 души учредители актът да се счита за законен. Има известен резон в ал. 2 и мисля, че това трябва да се прецизира, ако залата евентуално го подкрепи. Аз ще направя такова процедурно предложение текстът да бъде отложен за гласуване и приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате предложението на госпожа Анастасова да бъде отложено?
ХЮСЕИН ЧАУШ: Да, както преди това отложихме за прецизиране ал. 2 в чл. 14.
Аз намирам резон в ал. 2 на нейното предложение за чл. 14а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Има предложение за отлагане на гласуването на чл. 14а – предложението на госпожа Анастасова.
Моля, гласувайте предложението на господин Чауш.
Гласували 117 народни представители: за 24, против 81, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Продължаваме разискването по този текст.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Елка Анастасова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 8, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Преминаваме към чл. 15, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на триждивеликия председател за думата.
По чл. 15 има предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 15 се отменя.
Комисията подкрепя неговото предложение.
Идентично е предложението на народния представител Борислав Цеков, също подкрепено от комисията.
Идентично е предложението и на народния представител Кина Андреева, също подкрепено от комисията.
И предложението на комисията – чл. 15 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Представете все пак чл. 15.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: "Чл. 15. (1) Всеки български гражданин с избирателни права може да се присъедини към приетия устав на политическата партия чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от ръководния орган до подаването на искането на регистрация на чл. 16, ал. 2.
(2) В декларацията по ал. 1 гражданинът изразява личната си воля за членство в политическата партия и декларира, че приема устава и не членува в друга политическа партия."
Всички сме единодушни тук и задружни, и общо махаме този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това е мнението на тези, които посочихте, включително и комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 16 има предложение на Елка Анастасова – в чл. 16 ал. 1 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Кина Андреева – в чл. 16, ал. 1 думите “ако не е подкрепена от най-малко от 5000 граждани, подписали декларация по чл. 11 или чл. 15” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Йордан Нихризов предлага следното изменение:
“(1) Политическите партии се регистрират в отделен регистър в Софийски градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Борислав Цеков предлага:
“(1) Политическата партия се регистрира в отделен регистър в Софийски градски съд по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява, в срок до шест месеца от датата на провеждане на учредителното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Борислав Цеков – в чл. 16 ал. 2 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Йордан Нихризов – в чл. 16 ал. 2 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Кина Андреева – в чл. 16, ал. 2 думите “подадена в срок до шест месеца от датата на провеждане на учредителното събрание” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Елка Анастасова – в чл. 16, ал. 3 т. 5 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Кина Андреева – в чл. 16, ал. 3 т. 5 и 6 да се отменят.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Борислав Цеков – в чл. 16, ал. 3 т. 7 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Кина Андреева – в чл. 16, ал. 3 т. 7 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Елка Анастасова – в чл. 16, ал. 3 т. 7 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Борислав Цеков – в чл. 16, ал. 3, т. 8 думите “точки 3, 4 и 7” се заменят с “точки 3 и 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Кина Андреева – в чл. 16, ал. 3, т. 8 думите “по точки 3, 4 и 7” се заменят “по точки 1, 2, 3, 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Йордан Нихризов:
“В чл. 16 ал. 3 се изменя така:
“(3) За регистрация по този закон политическите парти са длъжни да представят в съда:
1. учредителен акт;
2. устав на партията;
3. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 5000 членове – учредители на партията, български граждани с избирателни права, за което същите подписват и представят декларация;
4. декларация от ръководството на политическата партия, нотариално заверена, за истинността на документите по точки 1, 2 и 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията е:
“Чл. 16. (1) Политическата партия се регистрира в регистър на политическите партии в Софийския градски съд, ако е подкрепена най-малко от 5000 български граждани с избирателни права.
(2) Политическата партия се регистрира в съда по писмена молба от органа на партията, който съгласно устава я представлява, подадена в срок до три месеца от датата на провеждане на учредителното събрание.
(3) За регистрация политическите партии са длъжни да представят в съда:
1. учредителна декларация;
2. протокол от учредителното събрание;
3. устав на партията;
4. списък, съдържащ трите имена, ЕГН, постоянен адрес и саморъчен подпис на не по-малко от 500 членове – учредители на партията, български граждани с избирателни права;
5. декларации за индивидуално членство по чл. 11;
6. нотариално заверени образци от подписите на представляващите политическата партия и свидетелства за съдимост;
7. списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 5000 членове, в т.ч. посочените в т. 4 учредители;
8. нотариално заверена декларация от ръководството на политическата партия за автентичността на документите по точки 3, 4 и 7;
9. удостоверение за уникалност на името.
(4) Документът по ал. 3, т. 9 се издава от Софийския градски съд по ред, определен от него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има ли народни представители, правили предложения, да оттеглят своите предложения?
Имате думата по този член, господин Казак. Заповядайте да откриете разискванията по него.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям текста на чл. 16. Мисля, че е коректен и посочва обстойно документите, които се изискват, за да може да бъде регистрирана една партия.
Говоря под контрола на проф. Герджиков и колеги адвокати – мисля, че ал. 4 трябва да отпадне, защото доколкото ми е известно, документът за уникалност на името, когато се регистрира било фирма, било юридическо лице с нестопанска цел, не се издава от съда, а от една структура, наречена “Информационно обслужване”. За София тя се намира в съда, но мисля, че е отделна. Смятам, че такова удостоверение не може да бъде издадено от Софийски градски съд. Алинея 4 може да отпадне. Знае се, че удостоверенията за уникалност на името се издават от структурата “Информационно обслужване”, която има връзка с БУЛСТАТ и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Моето изказване е по-скоро въпрос към председателя на комисията и е насочено към това да се подобри текстът.
Най-напред искам да кажа, че подкрепям изцяло господин Казак, защото аз неотдавна се занимавах с това нещо. Действително само “Информационно обслужване” издава такъв документ, а не Софийски градски съд. Така че и аз предлагам ал. 4 да отпадне.
Но не се ли “бият” двата текста – на ал. 1 и на т. 7 в ал. 3? Алинея 1 гласи: “Политическата партия се регистрира в регистър на Софийския градски съд, ако е подкрепена най-малко от 5000 български граждани”, а в т. 7 искаме “5000 подписа на членове”. Може би единият текст е излишен. Ако Вие, господин Кошлуков, споделите това, аз бих предложил в ал. 1 този текст да отпадне.
Втори въпрос, който искам да поставя: на две места има списъци, съдържащи ЕГН. Мисля, че ЕГН е класифицирана информация.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това са лични данни, но не е класифицирана информация.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Ако е така, значи бъркам.
Последен въпрос: струва ми се, че е излишен текстът в т. 7 след “5000 членове”, а именно “в т.ч. посочените в т. 4 учредители”. Може би не е задължително тези 500 души да бъдат сред онези 5000, защото те могат да учредят, а после някой може да се оттегли от членството си. Затова предлагам текстът след “5000 членове” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Маринчев, разбирам, че Вие предлагате в ал. 1 след “Софийския градски съд” по-нататък текстът да отпадне.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата за реплика господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господин председател, прецизният поглед на господин Маринчев както винаги е полезен. Да, това може да бъде направено. Юридически е по-издържано. Вие сте прав. Ако сте съгласен, след запетаята в ал. 1 текстът може да отпадне и да спрем до “Софийския градски съд”.
Относно удостоверението за уникалност на името Вие сте прав, че няма такъв ред. Него го издава някаква структура, която се намира в съда, но няма определен ред. Ние казваме, че Софийският градски съд трябва да определи реда, по който се издава. Не е наша работа и не е работа на този закон. Съгласен съм с Вас. Тези удостоверения трябва да излязат по някакъв начин. Ако искате, аз съм съгласен да приемем, че не е необходимо този текст да бъде тук. Просто се опитваме да въведем порядък за начина, по който се вземат тези удостоверения, за да се установи, че няма друга такава партия с подобно име. Ако държите, склонен съм да го приемем. Някой трябва да издаде това удостоверение.
Вие сте прав, че юридически казано, в 5000 членове влизат и учредителите. Добавили сме го за яснота, за да не би да има съмнения, че ръководните органи и учредителите са там. Абсолютно прав сте в това изискване – тези хора включват и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика.
Господин Маринчев, имате право на дуплика. Заповядайте.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Разбирам, че мненията ни съвпаднаха, т.е. ще гласуваме после предложението втората половина на първата алинея да отпадне, както и ал. 4 и т. 7 да отпаднат.
Що се отнася до удостоверение за уникалност на името, имаше такава организация. Тя има филиал в съда – вземат ти определена сума и ти издават удостоверението веднага. Но тя е поделение на Националния статистически институт. После това може би трябва да се впише. Само под това – уникалност на името, знае се редът и може би не е необходимо в този закон даже да се пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Госпожо Анастасова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз приемам корекцията на чл. 16, ал. 1, която направи господин Кошлуков, защото и моето предложение тук за отпадане е свързано именно с този проблем, който беше засегнат преди малко. Така че в този вариант, в който господин Кошлуков предложи текста на ал. 1 преди малко, аз го подкрепям и съм съгласна с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А държите ли цялата алинея да се отмени или не?
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Не, дотам, докъдето го прочетох, съм съгласна да се запази. По-нататък обаче ще направя едно, ако ми позволите и устно предложение, което съм пропуснала преди да внеса и, което ще помоля да бъде подложено на гласуване. То е свързано с въпроса ми – може ли предучредителните документи да са по-важни от учредителните? Тоест тук отново имаме внасяне на учредителна декларация, която е подписана преди учредяването на самата политическа сила. Както и по-късно, аз имам по-нататък предложение по ал. 3, т. 5 – декларацията за индивидуално членство, отново подписваме преди акта на учредяването. Това са моите предложения: тези два документа да отпаднат.
Съжалявам, че преди малко не приехте предложението да се отмени гласуването на предишните текстове, които съм внесла за чл. 14а, защото ако те бяха приети, тези спорни според мен моменти, можеха да се коригират.
Тъй като, пак повтарям, това са документи подписани преди самия акт на учредяването, според мен, не те би трябвало да бъдат внесени в съда, а подобни, които вече са факт от самото учредяване и произтичат от него.
Въпросът за 5000 членове или подкрепено от 5000 членове, също беше един от моите аргументи, тъй като едно е подкрепата, друго е членската маса. Но аз искам да чуя някакъв аргумент – няма ли тук неглижиране отново на учредителния акт, на самото учредително събрание, където приемаме, че най-малко 500 души трябва да бъдат участници, за да има учредително събрание. А сега, за да бъде регистрирано ни е необходима цифрата 5000 члена. Какво се случва тук сега? Тоест не се ли неглижира учредителният акт и няма ли опасност при такава ситуация, да не се създаде в крайна сметка, да не се регистрира политическа партия. Точно в този дух са и моите предложения. Те са за отпадане също на т. 7 от ал. 3 на чл. 16. Това е философията на предложенията ми в най-общи линии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Искам да Ви помоля да ми дадете писмено Вашите предложения, за да ги имам пред себе си, докато траят разискванията.
Госпожо Дончева, заповядайте. Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Искам да взема отношение по дебата дали трябва да остане ал. 4. По принцип документите за идентичност на имената се издават от друга институция, не от Софийския градски съд. Но логиката на това издаване на документа за идентичност, е, че в другата институция – “Информационно обслужване”, се събира информацията от цялата страна, за да може да няма идентичност на фирмените наименования, независимо дали са регистрирани в Ямбол, в Силистра, в София или някъде другаде. Удостоверението всъщност се вади на базата на компютърно сравнение и тогава при фирмите компютърното сравнение изисква само да няма дословна идентичност на името. Ако има размяна на едни и същи елементи, компютърът на “Информационно обслужване” не ви дава, че сте идентични по име.
Докато тук, ние доколкото разбрах, сме оставили за допълнително обсъждане въпроса: могат ли да се направят комбинации в наименованията при политическите партии. Тоест проверката за идентичност на името ще бъде с оглед на текста, който сме оставили и той няма да може да се направи по компютърен път, ако не става въпрос за общо сходство.
Освен това Софийският градски съд е единственият съд, който ще регистрира политически партии. Така че ние не се нуждаем от цялата система на информационно обслужване, за да прави такава проверка. Тогава може да има логика Софийският градски съд да издава удостоверенията за идентичност. Като това не е просто въпрос на компютърно извлечение, а където има примерно проверка, все пак на съдията, който ще подпише удостоверението, че е идентично или, че не е идентично, с оглед на критериите, които ще въведем по изостаналия текст.
Затова аз ви предлагам или ал. 4 да я оставим, да не я гласуваме, и с оглед на това, което приемем за словосъчетанията в имената, да я решим или по общия ред, или така както е записано в ал. 4. Но за мен няма проблем да си остане ал. 4. Защото дори да приемем най-простия вид на изоставената алинея, че ще бъдат идентични само дословно идентичните наименования, тоест да можем да го дадем на чиновник, който по компютърен път да ни извади има или няма сходство, пак няма проблем това да бъде само в компютъра на Софийския градски съд.
Освен това ще може да се направи нещо друго - възможно е технически, вместо предварително да си вадите документа, да го вадите с подаването на документите си за регистрация и евентуално съдът да ви дава възможност и за смяна на името. Но това го казвам вече с оглед на прилагане. Така че ал. 4 може да остане в този вид, без други проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Остава ли в сила предложението Ви за отлагане на алинеята?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Както го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е дали това предложение Вие го правите, за да го подложа на гласуване?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Е, добре, правя го с оглед на това, което ще сметнем за другите неща.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Оттегли го, оттегли го.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го. Благодаря Ви. Облекчавате ме.
Господин Маринчев, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, репликата ми е добронамерена. Вярно е, че когато правих своето изказване и подкрепих и господин Казак, изхождах най-вече от практиката сега – “Информационно обслужване” да издава тези удостоверения за идентичност. Програмният алгоритъм може да бъде направен така, че да хване всичко. Това не е проблем днес. Ако обаче има смисъл от това, тъй като ще има регистър само в Софийския градски съд, и той ще издава този документ, тогава аз се питам защо е необходимо да се издава този документ. Може би Софийският градски съд, когато направи сравнението и установи, че има някакво съвпадение или идентичност, той просто ще предупреди, този който внася, че има нарушение и ще му даде срок да се коригира.

Ако приемем това мое разсъждение, тогава ал. 4, т. 9 стават излишни, защото удостоверение за идентичност няма да бъде необходимо – съдът ще си направи проверката ръчно и ще вземе съответните мерки. Тогава защо трябва да се издава този документ, освен ако трябва да се събере някоя и друга такса за издаване на документ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: На мен ми се струва обаче, че идеята на госпожа Дончева и идеята на вносителите е добра.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Председателят ми дава думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз правя също на Вас, коментирам Вашето предложение. Може би е добра идея това удостоверение да го има дори за подредност и за яснота. Иначе самото решение за идентичност на наименованието може да дойде прекалено късно, да се наложи да се свиква второ учредително събрание за промяна на името и да удължим процеса. Нека да има механизъм, по който може да провериш името - дали е идентично и съвпада ли с друго. Защото когато тръгне за регистрация в съда, това е моето разбиране, съдът може да ти каже, че съвпада и това означава да оттеглиш всички документи, да проведеш ново учредително събрание за смяна на името – това го решава конгресът.
От тази гледна точка мисля, че Вашето предложение е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кошлуков.
Госпожо Дончева, имате думата, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Маринчев, производството по регистрация на партията е охранително. Съдът има практика да дава възможност на страната да изправя нещо, но той не е длъжен да го прави. Съдът може да ви откаже само на това основание регистрацията, а не това е идеята на закона. Освен това е хубаво самите страни да са ориентирани, понякога даже става битка за име, и то е въпрос на това - кога сте си подали документите, а не кога сте си извадили удостоверението. И за да се избегне това и за да се спази правилото "първи по време – първи по право", за да не се дава възможност съдът само на това основание да ви откаже регистрацията, добре е да има такъв документ. Още повече, че неслучайно той е въведен и за всички останали юридически лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Продължаваме разискванията по този текст, пълен с много неприети от комисията предложения.
Господин Йордан Нихризов, Вие имате три предложения, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително има три предложения, но ще влезем в рамките на едно изказване.
Първо, въпросът, който се дискутираше. Действително от "Информационни системи" се издава документ, който, ако не се лъжа, важи пет или шест месеца, който може да бъде представен в съда за идентичност на името. Понеже съм минавал по този път, знам, че единственият проблем е някой друг да не намери възможност да се регистрира през това време, без да покаже такъв документ. Защото има и такива случаи.
Сега по предложенията, които се отнасят за чл. 16, ал. 1. Аз съм предложил един текст, който няма да ви го препрочитам, но ще направя коментар, за да направя допълнително предложение към текста на чл. 16, ал. 1, приет от комисията. Там пише, че "Политическата партия се регистрира в регистър на политическите партии в Софийски градски съд", но вече "ако е подкрепена от най-малко 5000 български граждани" с избирателни права. Какви са тези подкрепящи? Хора, които са фенове, по какъв начин те изразяват своето отношение на подкрепа – с ръкопляскания, с декларация…
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Със ставане на крака.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: … със ставане на крака. По какъв начин се изразява тази подкрепа?
Това няма нищо общо с онези 5000 члена, за които се говори в т. 7.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: В т. 7 пише по какъв начин – списък с трите имена…
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Ще стигна до това, господин Кошлуков, успокойте се, ако обичате. Четете текстовете, които сте написали. Дали говоря грамотно или не, това други ще решат. Аз чета Вашите текстове.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: В т. 7 пише по какъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не се гневете, господин Кошлуков.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Дайте ми възможност да говоря – т. 7 се отнася до друг въпрос. Думите, "които се подкрепят от най-малко 5000 български граждани" според мен трябва да отпаднат и по никакъв начин няма да се наруши режимът с петте хиляди члена, които партията трябва да притежава по т. 7.
Тук възниква следващият проблем – партията набира 5000 члена, а не е учредена. И сега възниква въпросът: кога ги е набрала тези 5000 члена и кои ще ги набират тези 5000 члена – дали учредителите, които са 500, ще тръгнат да ги набират или ще ги набират някакви други организации. Партията нормално я няма, но тя вече е набрала 5000 члена. Оттук нататък, както можете, така и желаете да продължите, защото тези 5000 члена спокойно могат да си кажат, че са 10-, 15-, 20- или 50 000. Въпросът е в това, че тук е сложен един срок от три месеца, в който някой, който няма право да набира членове, защото още не е учреден, ще тръгне и ще започне да набира членска маса. (Реплика от народния представител Васил Маринчев.)
Вече го казах, господин Маринчев - на всичко друго, той трябва да вземе и адреса, и единния граждански номер, който ми се струва, че е информация, свързана с личните данни. От кого ще получи той пълномощно, след като тази организация още не е регистрирана и не се представлява от никого в дадения случай, защото още не е вписана в съда?
Какафонията, която в момента съществува, продължавам да ви я обяснявам.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Говориш глупости.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Дали говоря глупости или не, това е отделен въпрос. Питам ви: кои ще бъдат тези 5000 души, подкрепящи, по какъв начин ще изразят подкрепата си и по какъв начин тези, които са в момента 5000 членове, ще бъдат набрани? Как те ще изразят отношението си към устава, към програмните документи, към всичко останало, след като тази организация на практика не съществува, след като тази организация, нейните програмни документи, уставът не са утвърдени в съда? Има ли я или я няма? Разбира се, вие може да приемете каквото и както пожелаете, защото това е политическо решение. На мен ми е интересно как ще се осъществи тази технология и ако ми я разясните, аз ще бъда благодарен, тъй като единственото, което чувах, е думата "глупости, глупости, глупости" и нито един отговор как ще стане реализацията на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как да обясним, че уставът е договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може да се обясни от трибуната, госпожо Дончева. Аз ще Ви дам думата под формата на реплика, ако желаете.
Има ли други желаещи по този текст?
Към края на работното време сме, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на предложените текстове в чл. 16 подкрепям предложенията на колегите народни представители, които са предложили в чл. 16, ал. 3 т. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Цялата точка.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Цялата т. 7.
По същия начин подкрепям и направените предложения да отпадне и т. 5. Това е декларацията за индивидуално членство, само че по чл. 11.
Както говорихме в предходната дискусия, се оказа, че кандидатите за учредители на една политическа партия подписват своите намерения и програмните цели по чл. 11, но при конституирането на политическата партия, след като приехме решение, че уставът може да бъде гласуван само от 500 присъстващи учредители на това заседание, останалите – примерно 1000 кандидат-учредители, които са подписали декларацията по чл. 11 и не приемат този устав, който е гласуван само с 500 човека, могат да отидат в съседната зала и да гласуват един друг устав със същите програмни намерения и цели. Тоест, в едно и също време по чл. 11 могат и законово определено с това, което гласувахме досега, да се учредят повече от една политическа партия.
Изискванията да има декларация за индивидуално членство на базата на програмни намерения, а да не се базираме на базата на членство в тази политическа партия по отношение на устава и всички останали атрибути, когато се учредява една политическа партия, и това да бъде изискването на Софийски градски съд – това предложение считам, че е изключително неудачно и е в състояние да възпроизведе множество спекулативни действия.
По отношение на така наречения списък от 5000 члена. Аз разбирам желанието на вносителите на този законопроект да избегнем партиите фантоми, да няма политически партии, които да имат 50, 60 или 100 човека и да осъществяват някакви илюзорни свои цели, които всъщност не ги упражняват дори чрез участие в избори. Но депозирайки списък от 5000 члена в Софийски градски съд с всичките им данни, включително и с единния граждански номер, наистина влиза в противоречие със Закона за защита на личните данни. В този публичен регистър, който е достъпен за всеки един български, а може би и не български, гражданин, ние ще имаме списък на едни хора, които са станали учредители в един момент на една политическа партия, и всеки един човек може да се възползва от тази информация. Публични могат да бъдат данните на политическите ръководства на партиите, а не на обикновените членове. Още повече, че тези 5000 учредители могат след няколко месеца да не бъдат реални членове на тази политическа партия. Те могат да се откажат, да не платят членски внос, както е в изискването на повечето устави, и тази политическа партия, която днес сме учредили с поддръжката от 5000 члена, след два, три или година може да сведе своя членски състав до не повече от 50 човека. Тоест целта, която ние сме искали да постигнем, с тези предложени текстове няма да бъде постигната.
Аз мисля, че беше пропусната тази възможност, защото, ако това беше едно задължително изискване на устава, че една политическа партия може да съществува, и в т. 14 да бяхме предложили да има членски състав с не по-малко от 5000 члена, тогава щяхме да се доближим частично до тезата, която всъщност е подтикнала уважаемите народни представители за текста по чл. 16.
Така че, след като в този закон няма никакви други начини, с които да се контролира броят на членския състав и да се удостоверява дали една политическа партия има този минимум от 5000 членове или поддръжници, това законово изискване е изключително неоправдано, още повече влизането му в противоречие със Закона за защита на личните данни е и недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Нихризов има думата за реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Литрова! Аз ще ползвам реплика спрямо Вашето изказване, защото мисля, че Вие минахте малко повърхностно по въпроса – доколко единните граждански номера представляват информация, свързана с личните данни. Доколкото си спомням, аз лично съм подписвал документи и декларация като администратор на лични данни. Макар че някои по този закон ги събираха в чували, все пак имаше краен срок и документ с вносна бележка.
Не зная, госпожо Литрова, тези господа, а Вие казахте, че може да са два отбора, как ще тръгнат и с какво право ще събират тази информация, след като те не са регистрирани като един администратор на лични данни. Оттук нататък аз мисля, че ако всеки, който им каже, че са провокатори, или пък са хора, които нямат права, ще бъде напълно законен в своите твърдения, защото те по никакъв начин не могат да докажат принадлежността си към тази или онази организация. И това, госпожа Литрова, Вие забравихте да допълните в своето изложение, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Госпожо Литрова, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам, че господин Нихризов иска още да доразвие тезата... (Смях в залата.) Този смях, който цари в тази зала, ми се струва, че е обиден за политическите процеси, които текат в България, защото, водени от желанието да подобрим начина, по който се управляват политическите партии, е в основата на това, което са ни представили вносителите. Само че не мога да разбера защо пък останалите членове на политически партии изобщо не се интересуват за начина, по който трябва да се управлява този процес. Защото трябва да има и законова рамка, и обществен контрол. Но да започнем да контролираме членския състав на политическите партии и да се възползваме от информацията и личните данни на тези членове, които утре могат да бъдат рекетирани по една или друга причина само заради участието си в една или друга политическа партия, и ние това нещо да го въведем чрез закон в противоречие с друг закон, ми се струва, че е обидно да се гласува в това Народно събрание.
Затова призовавам народните представители да си спомнят какво са гласували по предходни законопроекти и този смях да не бъде основание на наблюдаващите България в интеграционните й процеси към влизането в Европейския съюз да наложат, освен валутен борд, да имаме и политически борд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Да се надяваме, че няма да имаме такъв борд.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по този възлов чл. 16?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми господин председател, ако ми позволите, да предложа нещо. В т. 6 е казано: “нотариално заверени образци от подписите на представляващите политическата партия и свидетелства за съдимост” – може би е излишно това изискване за свидетелства за съдимост, тъй като няма правно последствие от това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате да отпадне свидетелството за съдимост?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да, предлагам текстова редакция. Нищо не следва от това свидетелство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е съвършено коректно според мен. Госпожа Дончева го сподели, аз също го споделям, така че ще бъде подложено на гласуване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, пристъпваме към последните гласувания за днешния пленарен ден.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Кина Андреева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 13, против 111, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е първото от трите предложения на народния представител Йордан Нихризов по ал. 1 на чл. 16, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 137 народни представители: за 13, против 109, въздържали се 15.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на народния представител Борислав Цеков по ал. 1 на чл. 16 и също не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 9, против 110, въздържали се 25.
Не се приема.
Следващото предложение също е на Борислав Цеков, но е за отмяната на ал. 2.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 8, против 112, въздържали се 18.
Не се приема.
Това е второто предложение на господин Нихризов, затова не го подлагам на гласуване.
Минаваме към следващото предложение - от народния представител Кина Андреева по ал. 2, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 11, против 114, въздържали се 13.
Не се приема.
Следващото предложение е първото от предложенията на госпожа Елка Анастасова – чл. 16, ал. 3, т. 5 да се отмени. Не се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 8, против 121, въздържали се 8.
Не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Кина Андреева по ал. 3 и също не е подкрепено.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 14, против 123, въздържали се 11.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Борислав Цеков, подкрепено от това на Елка Анастасова, за отмяната на т. 7 на ал. 3. Не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 14, против 115, въздържали се 12.
Не се приема.
Същото се съдържа и в предложението на Кина Андреева, затова не го подлагам на гласуване.
Преминаваме към следващото предложение на Борислав Цеков, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 15, против 114, въздържали се 13.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кина Андреева по ал. 3, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 12, против 110, въздържали се 13.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Нихризов по ал. 3, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 10, против 118, въздържали се 16.
Не се приема.
Преминаваме към гласувания по текста на комисията в направените предложения за отпаднали редакции в пленарната зала.
Първото от тях е на господин Васил Маринчев, което беше и подкрепено в пленарната зала от други народни представители, за отпадане на финала на ал. 1 на чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 140, против 7, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елка Анастасова за отпадане на т. 1 от ал. 3 – учредителната декларация.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 7, против 115, въздържали се 14.
Не се приема.
Следващото предложение е по т. 6 на финала, направено от господин Кошлуков, подкрепено от госпожа Татяна Дончева за отпадане на финала на т. 6 “свидетелствата за съдимост”.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 130, против 7, въздържали се 11.
Приема се.
Следващото предложение е на народния представител Васил Маринчев финалът на т. 7 “в това число посочените в т. 4 учредители” да отпадне като подразбиращ се. Така или иначе е въпрос на по-фина редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 37.
Това предложение се приема.
Следващото предложение е от народния представител Четин Казак за отпадането на ал. 4.
Оттегляте ли си предложението, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак.
Гласували 149 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Искам залата да ми помогне дали не съм изтървал нещо? Нищо не съм изтървал, освен да гласуваме целия текст.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Текстът след “Софийския съд” да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: То отпадна, ние го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласувахме го още в началото.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текста на чл. 16 в редакцията на комисията с направените междувременно корекции.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 171 народни представители: за 160, против 4, въздържали се 7.
Този чл. 16 се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да сложа края на днешното заседание, искам да ви съобщя за парламентарния контрол утре, 29 октомври 2004 г.
Първо ще отговаря министърът на образованието и науката Игор Дамянов, а след него министрите: Христина Христова, Божидар Абрашев, Славчо Богоев, Долорес Арсенова, Филиз Хюсменова, Милко Ковачев, Васил Иванов-Лучано, Валентин Церовски, Николай Василев, Лидия Шулева, Николай Свинаров, Георги Петканов, Милен Велчев и накрая – министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в 14,01 ч. слагам край на днешното заседание.
Утре в 9,00 ч. пленарната зала ще ви чака с нетърпение!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим