Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 28-30 ноември 2001 г.
1. Първо четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.
2. Проект за бюджета на Българска народна банка за 2002 г.
3. Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
8. Първо четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване.
10. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване.
11. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
12. Първо четене на законопроекта за държавните помощи.
13. Парламентарен контрол.
Освен тази проектопрограма, която беше обсъдена и приета на Председателския съвет тази сутрин, са постъпили и две предложения за включване на точки в дневния ред.
Първото предложение е за законопроект за изменение на Кодекса на труда с вносители Росица Тоткова и Благой Димитров.
По този законопроект има становище на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Тоткова, ще защитите ли предложението си за включване на тази точка в дневния ред? Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се обръщам към вас с молба да подкрепите нашето искане за включване в дневния ред на точката за изменение на Кодекса на труда, тъй като става въпрос за една поправка, която изправя една несправедливост, допусната при промяната на Кодекса на труда през 2001 г.
В тази промяна е изменен чл. 328, ал. 1, т. 4, с която могат да бъдат прекратявани трудовите договори на работещите, ако предприятието спре работа за повече от 15 работни дни. В същото време в чл. 222, където се уреждат обезщетенията на хората, които са освободени и на това основание, е останал текстът, че такова обезщетение могат да получават, ако бъдат освободени при спиране на работа за 30 дни. По този начин се създава една възможност работещите на постоянни трудови договори, които се освобождават на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, да не могат да получат обезщетение.
Искам да информирам колегите народни представители, че в парламентарната Комисия по труда и социалната политика всички народни представители подкрепиха това предложение и ви уверявам, че то няма да предизвика дискусии, а просто ще изправим една несправедливост и така, както сме казали, ще можем да служим на хората.
Искрено се надявам, че вие всички ще разберете проблема и ще подкрепите включването на точката в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Подлагам на гласуване направеното предложение в програмата за работата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен и законопроектът за изменение на Кодекса на труда с вносител госпожа Росица Тоткова.
Моля, гласувайте!
Гласували 179 народни представители: за 161, против 16, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Предлагам тази точка от дневния ред да стане точка пета в прочетената от мен програма по простата причина, че има становище на комисията, а по останалите точки становищата все още се готвят.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов. Бях убедена, че така ще реагирате. Съгласен сте с това предложение.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! В точки пет и шест има допуснати грешки. Трябва да бъде "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет". Този, който е записан тук, е по същия въпрос, но от други вносители. Просто е изпуснат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото аз разбирам, законопроектите са два, тъй като има двама вносители. Може би е объркан редът на встъпване. Но и двата законопроекта съществуват като точка.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Същото се отнася за точка шест - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Там също са два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Два законопроекта са и пише "Първо четене на законопроекти...".
Така че не намирам някаква грешка.
Второто предложение за включване на точка в дневния ред е от народния представител Михаил Миков, който прави предложение за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Законопроектът е постъпил на 31 август 2001 г. Досега няма обаче становище на водещата комисия.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, внесен от Евгения Живкова и моя милост, е свързан, на първо място, с едно реално, а не формално хармонизиране на разпоредбите на този закон с изискванията на Европейския съюз, и на второ място - по-скоро на първо - избягване на редица законови предпоставки за корупция посредством наличието на субективни критерии при подбора и оценяването на кандидатите. Тези предпоставки са заложени с приемането на закона през 1999 г., когато беше отменен Законът за държавните и общинските поръчки и беше заменен с този - Закон за обществените поръчки. Оттогава доста вода изтече. Ние сме внесли законопроекта през м. август. Министърът на държавната администрация няколко пъти казва, че се работи, работи се, работи се, само че годината ще свърши и ще продължат да се възлагат държавни поръчки и да се харчат бюджетните средства по стария закон, респективно при условията за корупция в този закон.
Именно по тази причина, доколкото и формално има възможност за това, макар че няма становище на водещата комисия, аз ви моля да подложите на гласуване и чрез гласуване да включим в седмичната програма законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Михаил Миков в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители: за 57, против 114, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване програмата така, както беше предложена, приета на Председателския съвет и с новата точка шест, която вече гласувахме - законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 116, против 7, въздържали се 34.
Дневният ред е приет.






Постъпилите законопроекти и проекторешения от 21.11. до 27.11.2001 г. са следните:
- Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на балканските страни за икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на земеделието. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по земеделието и горите.
- Законопроект за ратифициране на Протокола за прекратяване действието на Договора за дружба и сътрудничество между Република България и Социалистическа република Виетнам. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия в Република Полша за участие в учението на НАТО "Стронг ризолв 2002". Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносител - Борислав Цеков и група народни представители. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за ратифициране на измененията на списъка на тарифните отстъпки и задължения на Република България, приложение към Общото споразумение по митата и търговията ГАТТ - 1994 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за ратифициране на измененията на Споразумението за създаване на Международна организация за спътникови далекосъобщения ИНТЕЛСАТ. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по транспорт и телекомуникации.
- Законопроект за ратифициране на Декларацията за търговията с продукти на информационните технологии и приложения към нея списък на задълженията на Република България по търговията с продукти на информационните технологии. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по икономическата политика.
- Законопроект за изменение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител - Ремзи Осман. Водеща комисия - Комисията по правни въпроси.
Освен това искам да направя съобщение, че са постъпили два обобщени проекта, които на основание чл. 68, ал. 2 от правилника са приети на първо четене. Първият е обобщен проект от приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 102-01-12, внесен от Министерския съвет, № 154-01-44, внесен от Иван Искров и № 154-01-47, внесен от Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов.
И второ, обобщен проект от приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите № 102-01-14, внесен от Министерския съвет, и № 154-01-71, внесен от Камен Влахов.
По постъпилите обобщени проекти на народните представители могат да се правят писмени предложения.
Господин Искров, заповядайте за предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя процедурно предложение. На основание чл. 68, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения да бъде три дни, което означава до петък включително, 18 часа.
Да бъде три дни срокът за предложения по тези два обобщени проекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Включени ли са направените предложения за второ четене?
ИВАН ИСКРОВ: Не, те не са включени, а е в изпълнение на чл. 68, когато са приети няколко законопроекта - в случая Вашия, за провизиите, внесен от мен, и от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Искров срокът за предложения по тези обобщени законопроекти да бъде три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 109, против 17, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Радев за процедура.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим срока по действащия правилник за даване предложения по проектобюджета за следващата година.
Знаем, че по правилник има 7-дневен срок между двете четения за даване на такива предложения, но по отношение на държавния бюджет не е имало година, когато този срок да не е бил удължаван, поне аз не си спомням такава година през последните 10-11.
И тъй като удължаване с още една седмица наистина е много тежко предвид това, че в момента вървят пет данъчни закона, ние разговаряхме с председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров и смятаме, че едно удължаване от няколко дни ще бъде подходящо. Срокът изтича в четвъртък, ние предлагаме да го удължим до понеделник включително, за да могат народните представители спокойно и аргументирано да направят своите предложения между двете четения.
Така че моето процедурно предложение е удължаване на срока с четири дни и уточнихме с господин Искров, че това е подходящ срок за самата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Искров, за обяснение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Наистина съгласувахме с колегите от различните парламентарни групи и като председател на Комисията по бюджет и финанси подкрепям направеното от господин Радев предложение, което означава, че последният срок е понеделник, 18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Подлагам на гласуване направеното от господин Радев процедурно предложение, подкрепено от господин Искров.
Гласували 179 народни представители: за 172, против 4, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Тези дни - от петък досега, изтекоха много срокове по важни закони. Включително в петък беше срокът за проектозакона по корпоративното подоходно облагане, който сега по същество се удължава.
Като че ли неусетно изтече срокът и по един много важен законопроект. Той изтече в непленарен ден. Става дума за новия законопроект за Сметната палата. Аз бих помолил да удължим до края на седмицата също и срока по този закон, защото, естествено, на нашето внимание тези дни бяха предложенията по спешните данъчни закони. Очевидно в непленарен ден не всички са могли да отразят своите предложения по този дългосрочен законопроект.
Затова ви моля да подложите на гласуване предложението ми да се удължи срокът всъщност с четири дни или с три работни дни до края на текущата седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С четири календарни или с три работни? Срокът е по календарни дни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С четири календарни дни, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За становище на комисията - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че някои народни представители не са имали време да внесат своите предложения в комисията. Аз като председател на комисията не подкрепям това предложение. Тъй като това е един от законите по евроинтеграцията и нашето правителство и преговарящият екип се е ангажирал в срок до 7 или 10 декември този закон да е минал на второ четене. Каквото зависи от мен, ще го направя, за да бъде спазен този срок.
Ангажирам се пред господин Папаризов, той не е член на Комисията по бюджет и финанси, но ако трябва чрез господин Пирински или господин Атанасов да бъдат внесени Вашите предложения като мнение на работната група, която работи. Мисля, че по този начин няма да има проблеми.
Мисля, че този законопроект ще бъде гледан в Комисията по бюджет и финанси тази седмица на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): При това обяснение аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2002 Г. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
За процедура, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Във връзка с обсъждането на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване правя процедурно предложение в залата да бъдат поканени управителят на Националния осигурителен институт - господин Йордан Христосков, директорът на Дирекция в НОИ - госпожа Христина Митрева и господин Божидар Влахов - от Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господата Христосков, Митрева и Влахов.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в пленарна зала.
Заповядайте, господин Искров с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-26 за бюджета на Държавното
обществено осигуряване за 2002 г., внесен от
Министерския съвет на 13.11.2001 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт и Христина Митрева - главен директор в НОИ.
В мотивите към законопроекта и в експозето на господин Христосков беше подчертано, че консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване е разработен в съответствие с изискванията на Решение № 162 от 2001 г. за откриване на бюджетната процедура за 2002 г., последвалите ги бюджетни насоки на Министерството на финансите и прогнозата за основните макроикономически показатели.
Вариантът е разработен в условията на действащото социално осигурително законодателство и запазени нормативи на осигурителните вноски, възприетата социална политика на доходите за 2002 г.
Отчетено е стартирането на допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 31.12.1959 г. лица, като за 2002 г. е предвидено осигурителната вноска за универсалните фондове да бъде 2%. Също така е отчетена и промяната в съотношението на вноската между работодател и осигурено лице от 80:20 през 2001 г. на 75:25 през 2002 г. В проектобюджета за 2002 г. за пенсиите е предвидено увеличение на основните им размери от 1 юни 2002 г. с 6%.
Средномесечният осигурителен доход през 2002 г. се предвижда да бъде 259,58 лв. (докато през 2001 г. е бил 243,17 лв.). Средномесечната работна заплата през 2002 г. ще бъде 293,00 лв. (при очаквана за 2001 г. 275,00 лв.). Взето е предвид и нормативното задължение за осигуряване върху всички доходи по трудова дейност, доколкото това може да се оцени експертно.
За 2002 г. се предвижда да постъпят приходи в размер на 2 млрд. 491 млн. 356 хил. лв., формирани основно от осигурителни вноски на работодатели за работници и служители в размер на 1 млрд. 677 млн. 258 хил. лв., което представлява 67,3%, следвани от личните осигурителни вноски на работници и служители в размер на 450 млн. лв., което представлява 18,1% и от осигурителните вноски от самонаетите лица в размер на 163 млн. лв., което е 6,6% от вноската. За 2001 г. по план общите приходи са заложени да бъдат 2 млрд. 547 млн. лв., но спрямо очакваното изпълнение ще постъпят с 246 млн. лева по-малко, или изпълнението на приходите в бюджета на ДОО за 2001 г. е в размер на 90,34 на сто.
Основните фактори, които водят до повишаване на приходите от осигурителните вноски през 2002 г., са:
Първо, разширяване на обхвата на осигурените лица с около 96 хил. души спрямо очакваното изпълнение за 2001 г.
Второ, нарастване на средния осигурителен доход с 6,7 на сто.
Трето, увеличаване на постъпленията в ДОО на сумите по актове за начет - с 10,6 на сто.
Четвърто, годишно изравняване на дохода като възможност за акумулиране на приходи.
По разходите за 2002 г. се предвижда средствата да бъдат 3 млрд. 177 млн. лв. (при 2 млрд. 895 млн. лв. по очакваното изпълнение за 2001 г.) или нарастване с 9,7 на сто.
Най-голям относителен дял от всички разходи имат разходите за пенсии - 2 млрд. 940 млн. лв., което представлява 92,5%, в това число 60 млн. лв. под формата на трансфер от републиканския бюджет за реформата в социалното осигуряване. Разходът за пенсии през 2001 г. се очаква да възлезе на 2 млрд. 669 млн. лв., включително 60 млн. лв. трансфер за реформата. В разходите за пенсии са включени средствата от бюджета на ДОО и републиканския бюджет, включително пощенска такса и ДДС, добавки към пенсиите на участниците във войните, както и пенсиите по международни спогодби.
Очаква се средният брой на пенсионерите за 2001 г. да бъде 2 млн. 370 хил. 797, а за 2002 г. - 2 млн. 377 хил. 959, т.е. очаква се нарастване с 0,3%.
Предвижда се средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2002 г. да достигне 100,62 лв. Номиналният ръст на пенсията на един пенсионер е 10,3%, а реалният - 2,8% при очаквана средна годишна инфлация за 2001 г. 7,3%. Реалният ръст на пенсиите ще бъде 5,9% при прогнозирана средна годишна инфлация за 2002 г. 4,2%. Средната пенсия на пенсионера ще бъде 49% от прогнозирания нетен осигурителен доход за 2002 г., който се очаква да бъде 205,26 лв. и 34,3% от прогнозираната средна работна заплата за 2002 г. (293,00 лв.).
Втората по значимост група разходи са помощите и обезщетенията по Кодекса за задължителното обществено осигуряване, които се предвиждат за 2002 г. да бъдат в размер на 191 хил. 434,6 хил. лв., или 6% от всички разходи.
Външното финансиране по заем № 40-81 от Световната банка е в размер на 1 млн. 709 хил. лв. От юни 2001 г. започна погасяването на лихвата по заема, а от началото на 2002 г. и погасяването на главницата по заема, в т.ч. лихва - 2 млн. 224 хил. лв. и главница 1 млн. 856 хил. лв.
Разходите за службите по социално осигуряване съставляват 1,43% от общите разходи на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. са предвидени трансфери от Централния републикански бюджет в размер на 476 млн. лв. Те включват средствата, необходими за изплащане на:
- социални пенсии, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и други в размер на 98 млн. лв.;
- добавки към пенсиите на участниците във войните в размер на 17,5 млн. лв.;
- средства по Указа за насърчаване на раждаемостта - 137 млн. лв.;
- месечни добавки за деца-инвалиди, съгласно чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в размер на 3,6 млн. лв.;
- трансфер за здравно осигуряване на пенсионерите в размер на 161 млн. лв.;
- трансфер за отбранително-мобилизационна подготовка в размер на 23 хил. лв.;
- трансфер за реформата за социалното осигуряване - 60 млн. лв.
От Държавното обществено осигуряване се превеждат трансфери за Фонд "Условия на труд" в размер на 3 млн. лв. и трансфер за Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" в размер на 3,5 млн. лв.
Предвижда се консолидираният проектобюджет на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. да приключи с дефицит в размер на 516 млн. лв., който ще бъде покрит от Централния републикански бюджет под формата на субсидия.
Финансовите резултати по бюджетите на отделните фондове се разчитат както следва:
- Фонд "Пенсии" - с недостиг от 796 млн. лв.;
- Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - с остатък от 10 млн. лв.;
- Фонд "Общо заболяване и майчинство" - с остатък от 4,6 млн. лв.;
- бюджетът на Националния осигурителен институт, като общ административен фонд - с остатък от 781 млн. лв.
Общият финансов резултат по консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е балансиран.
За 2001 г. в държавния бюджет е предвидена субсидия за бюджета на Държавното обществено осигуряване в размер на 190 млн. лв. От направеното очаквано изпълнение на приходите за 2001 г. се установява, че те няма да бъдат изпълнени с 246 млн. лв., което неизпълнение ще трябва да се покрие с допълнителна субсидия от държавния бюджет в размер до 230 млн. лв., или обща субсидия до Централния републикански бюджет за 2001 г. ще възлезе на около 421 млн. лв. Очакваната субсидия от държавния бюджет за 2001 г. в размер на 420 млн. лв., представлява 81,5 на сто от заложената в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване субсидия за 2002 г., както казахме 516 млн. лв.
След приключване на дискусиите законопроектът беше предложен за гласуване. Получиха се следните резултати: "за" - 8, "против" и "въздържали се" - няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. и да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Преминаваме към изслушване на доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

"ДОКЛАД
по законопроект за бюджета на
Държавното обществено осигуряване
за 2002 г. № 102-01-26 от 13 ноември 2001 г.,
внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 20 ноември 2001 г., разгледа законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева - главен директор на Дирекция "Планиране и анализи и прогнози" в НОИ.
Проектобюджетът на общественото осигуряване бе представен от господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт.
Консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване е разработен съобразно изискванията на Решение № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за откриване на бюджетна процедура за 2002 г. Проектът за бюджет е разработен на основата на действащото социалноосигурително законодателство и запазени нормативи на осигурителните вноски и е съобразен напълно с единната бюджетна класификация.

Основните параметри на макропоказателите, заложени в проекта, са: средна работна заплата за 2002 г. в размер 293,00 лв.; увеличаване доходите в бюджетния сектор с по 5 на сто от 1 януари и 1 юли 2002 г.; средногодишна инфлация през 2002 г. 4,2 на сто и равнище на безработица 17,1 на сто.
Отчетено е стартирането на допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 31 декември 1959 г., като за 2002 г. е предвидено осигурителната вноска за универсалните фондове да бъде 2 на сто. Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" намалява от 29 на 27 на сто, което се отнася до около 1 120 000 души. Отчетена е промяната в съотношението на вноската между работодател и осигурено лице, което за 2002 г. е 75 към 25.
Средномесечният размер на минималната работна заплата за 2002 г. се предвижда да бъде 100 лв. Съгласуван е с Министерството на финансите размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се от 170 до 850 лв.
Средномесечният осигурителен доход е изчислен на базата на броя на осигурените лица, наети по категории труд, самоосигурени лица, земеделски производители, лица, работещи по граждански договори, държавни служители и лица, наети в специални дейности. Взето е предвид нормативното задължение за осигуряване върху всички доходи от трудова дейност. Предвижда се средномесечният осигурителен доход през 2002 г. да бъде 259,58 лв. при средномесечна заплата 293,00 лв.
Броят на осигурените лица за 2002 г. е предвиден да бъде 2 290 531 души при 2 193 877 през 2001 г. По предварителни разчети на НОИ броят на наетите лица, за които се очаква да постъпят осигурителни вноски през 2002 г., е 1 923 879 души.
По приходите за 2002 г. се предвижда да постъпят 2 млрд. 491 млн. 356 хил. лв., които се формират от приходите от осигурителни вноски от работодатели за работници и служители в размер на 1 млрд. 677 млн. 258 хил. лв.; постъпления в размер на 450 млн. 5 хил. лв. от лични осигурителни вноски от работници и служители и 163 млн. 576 хил. лв. от осигурителни вноски от самонаети лица. Приходите от вноски за кадровите военнослужещи са 206 млн. 125 хил. лв. и за вноските върху изплатени обезщетения за безработица от фонд ПКБ в размер на 57 млн. 488 хил. лв. В други неданъчни приходи (§ 36-19-02) са включени приходите от комисионни върху събраните вноски за професионалните и универсалните пенсионни фондове, изчислени в размер на 0,8 на сто върху събраните вноски за тях.
Подчертано бе, че върху приходите влияят разнопосочни фактори. За тяхното повишаване от осигурителни вноски има значение разширяване на обхвата на осигурените лица с 96 644 души спрямо 2001 г.; нарастване на средния осигурителен доход средно със 6,7 на сто за всички осигурени лица; увеличаване на постъпленията по актове за начет, подобряване събираемостта на приходите чрез текущ и превантивен контрол и от съвместните ревизии с контролните органи на данъчната администрация, като за 2002 г. по § 28-00-00 са предвидени 135 млн. 14 хил. лв. От годишното изравняване на дохода се акумулират допълнителни приходи, които се очаква да бъдат около 22 млн. 200 хил. лв. Влияние върху приходите ще окаже и обвързването на системата на регистъра на осигурителите и осигурените лица със системата на осигурителните вноски, банковия контрол и системата на осигурителните задължения за социално, здравно, осигуряване при безработица и допълнителното задължително осигуряване.
Влияние по редуциране на приходи оказва намаляването на осигурителната вноска за Фонд "Пенсии" с 2 пункта, което възлиза на 71 млн. лв.; намалението на осигурителната тежест на самонаетите лица през 2002 г., тъй като минималният размер на осигурителния доход е 180 лв., какъвто е бил към 30 септември 2001 г., и др.
В проектобюджета за 2002 г. в областта на пенсиите е предвидено увеличение на основните им размери от 1 юни със 6 на сто.
По разходите за 2002 г. се предвижда средствата да бъдат 3 млрд. 176 млн. 807 хил. лв., в които са включени социалноосигурителните разходи (пенсии и помощи) и разходи за издръжка на социалното осигуряване.
Разходите за пенсии заемат най-голям относителен дял и възлизат на 2 млрд. 939 млн. 903 хил. лв., като включват 60 хил. лв. под формата на трансфер от републиканския бюджет за реформата в социалното осигуряване. Разходът за пенсии от Държавното обществено осигуряване и републиканския бюджет (без пощенската такса и ДДС) съставлява 9,1 на сто от брутния вътрешен продукт.
Очаква се средният брой на пенсионерите за 2002 г. да бъде 2 377 959, което е увеличение с 0,3 на сто спрямо 2001 г. То се дължи на увеличение на пенсионерите за инвалидност поради общо заболяване и на пенсионерите-военнослужещи - офицери и сержанти.
Предвижда се средният брой на пенсиите за 2002 г. да бъде 2 671 845, което е увеличение с 4,1 на сто спрямо 2001 г. Това се дължи на отпускането на втори, трети и четвърти пенсии за инвалидност, като се предвижда средно за 2001 г. техният брой да бъде 150 440, а за 2002 г. - 248 363.
Очаква се средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2002 г. да достигне 100,62 лв. Реалният ръст на пенсията ще бъде 5,9 на сто при прогнозирана средногодишна инфлация 4,2 на сто. Средната пенсия на един пенсионер ще бъде 49 на сто от прогнозирания нетен осигурителен доход за 2002 г. и 34 на сто от прогнозираната средна работна заплата за 2002 г., която е 293 лв.
От 1 юни 2002 г. пенсиите ще бъдат осъвременени с коефициент 1,06, като социалната пенсия за старост ще се увеличи на 46,60 лв. Вследствие на това ще се увеличат минималният и максималният размер на пенсиите, а така също и изплащаните добавки към тях, които са процент от социалната пенсия за старост.
Средният брой на пенсионерите от Държавно обществено осигуряване за 2002 г. се предвижда да бъде около 2 313 899, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер - 101,71 лв. За тези пенсии, финансирани от ДОО, са предвидени 2 млрд. 715 хил. 846 хил. лв.
За пенсиите, финансирани от републиканския бюджет, са предвидени разходи, възлизащи на 115 млн. 956 хил. лв. Средният брой на пенсионерите за Република България е 64 060, а средният месечен размер на пенсията е 61,50 лв.
За пенсиите по международни спогодби са предвидени общо 48 млн. 100 хил. лв. Очаква се през 2002 г. да бъдат подписани нови спогодби.
За помощи и обезщетения по Кодекса за задължителното обществено осигуряване се предвиждат средства в размер на 191 млн. 434 хил. лв., от които 47,3 на сто за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, 28,8 на сто за отглеждане на малко дете и 11 на сто - обезщетения за бременност и раждане.
Разходите за службите по социално осигуряване са предвидили в размер на 45 млн. 469 хил. лв., които включват разходи за работни заплати, социалноосигурителни вноски, административна издръжка, капиталови разходи и съставляват 1,43 на сто от общите разходи на ДОО за 2002 г.
Външното финансиране по заем 4081 от Световната банка е в размер на 1 млн. 709 хил. лв.
В бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. са предвидени трансфери от Централния републикански бюджет в размер на 992 млн. 951 хил. лв. От тях 136 млн. 532 хил. лв. са средства по Указа за насърчаване на раждаемостта, 3 млн. 569 хил. лв. - месечни добавки за деца-инвалиди, трансфер за здравно осигуряване на пенсионерите през 2002 г. в размер на 160 млн. 752 хил. лв. и др. Трансферът към Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" е в размер на 3 млн. 500 хил. лв. за ортопедични средства на работещи осигурени лица; към Фонд "Условия на труд" - в размер на 3 млн. лв.
Консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. предвижда общественото осигуряване да приключи с дефицит в размер на 516 млн. 117 хил. лв., който ще бъде покрит от Централния републикански бюджет под формата на допълнителна субсидия.
В хода на заседанието бяха зададени поредица от въпроси и становища, на които представителите на Националния осигурителен институт дадоха изчерпателни разяснения.
След приключване на разискванията бе проведено гласуване. С резултати "за" 10, "против" няма, "въздържали се" 3, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. № 102-01-26, внесен на 13 ноември 2001 г. от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Постъпило е и становище на Сметната палата. Искам да поканя господин Божидар Влахов да запознае пленарната зала със становището на Палатата.

БОЖИДАР ВЛАХОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Сметната палата представя становище за законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. в Народното събрание, както и за съответствието на структурата и съдържанието на този законопроект с изискванията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Становището съдържа и препоръки на Сметната палата, свързани с изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
По законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание:
Първо. На основание Решение № 162 от 27.03.2001 г. на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2002 г., Министерството на финансите е изпратило на НОИ бюджетни насоки за съставяне на проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. С това е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второ. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е разработен на основата на макроикономическите показатели на Агенцията за икономически анализи и прогнози и бюджетната прогноза за периода 2002 г. - 2004 г., одобрена с Решение № 551 от 06.07.2001 г. на Министерския съвет. Законопроектът се базира на отчетените данни за периода м. януари - м. август 2001 г., на демографската прогноза за развитие на населението на Националния статистически институт до 2020 г., на информацията от персоналния регистър за броя на осигурените лица, както и съответсващия им средномесечен осигурителен доход за 2000 г. и деветмесечието на 2001 г.
Трето. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е представен от Националния осигурителен институт с писмо № 04-01-856 от 14.08.2001 г. в Министерството на финансите, във връзка със съставянето на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. Спазен е срокът за съставянето на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., определен с бюджетните насоки на Министерството на финансите.
Четвърто. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. с Протокол № 14 от 31.10.2001 г., с което е спазена разпоредбата на чл. 36, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Пето. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е предоставен на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика с писмо № 04-01-1141 от 02.11.2001 г. за съгласуване в Министерския съвет със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. С това е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Шесто. Министерският съвет е одобрил законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. с Решение № 748 от 13.11.2001 г. и същия ден го е внесъл в Народното събрание. С Разпореждане № 150-01-180 от 14.11.2001 г. на председателя на Народното събрание, законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
По съответствието на структурата и съдържанието на законопроекта с изискванията на Кодекса за задължително обществено осигуряване:
Първо. Структурата на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. съответства на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, като в законопроекта са включени самостоятелните бюджети на фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", "Общо заболяване и майчинство" и на Националния осигурителен институт. Законопроектът е съставен по пълна бюджетна класификация за държавния бюджет, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второ. Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е разработен при прогнозирано увеличение на доходите и намаление на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с два пункта за лицата, родени след 31.12.1959 г., която вноска се пренасочва към универсалните фондове.
Трето. В бюджета на Националния осигурителен институт (чл. 4, ал. 1 от законопроекта) не са предвидени приходи за административно обслужване във връзка със събираемостта на здравноосигурителните вноски и вноските за фонд "Професионална квалификация и безработица", както изискват разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 2 и 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Четвърто. Предвидената субсидия от централния републикански бюджет по бюджета на Държавното обществено осигуряване съответства на субсидията по чл. 1, ал. 2, т. 4.1.2 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Пето. Не е формиран общ резерв на фондовете, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване поради планиран дефицит по бюджета на фонд "Пенсии" (чл. 1, ал. 3 от законопроекта). Общият размер на приходите от глоби, начети и административни наказания е предвиден по бюджета на Националния осигурителен институт, който не съответства на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Това изключение следва да се регламентира в Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
Шесто. По бюджета на фонд "Пенсии" е предвиден дефицит в размер на 795 938,6 хил. лв., който е балансиран с излишъците по бюджетите на фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" и допълнителната субсидия от републиканския бюджет.
Препоръки на Сметната палата, свързани с изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване:
В законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е увеличена субсидията от централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства по бюджета на Държавното обществено осигуряване. По актюерските прогнози на Националния осигурителен институт това ще продължи до 2007 г. За намаляване на субсидията е наложително да бъдат обхванати земеделските производители и работещите в търговията и строителството, което ще доведе до увеличаване на приходите от осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване.
Насочването на средствата за здравноосигурителните вноски за пенсионерите от републиканския бюджет по бюджета на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, не е присъщо за социалното осигуряване. Това води до изкуствено увеличаване на тези разходи по бюджета на Националния осигурителен институт. Този проблем може да бъде решен чрез трансфер от републиканския бюджет към Националната здравноосигурителна каса и текуща информация от Националния осигурителен институт за разхода за пенсии, върху които се дължат здравноосигурителни вноски за пенсионерите.
Сметната палата има и конкретни бележки по законопроекта, които ще бъдат предоставени на Националния осигурителен институт, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
В заключение - Сметната палата преценява, че законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на законовите бюджетни разпоредби. Неговата структура и съдържание съответстват на изискванията на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Становището е прието на заседание на Сметната палата с Протокол № 44 от 20.11.2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми едно съвсем кратко прекъсване на деловата част от работата на Народното събрание, за да ви представя румънската парламентарна делегация, която е на официално посещение в България по покана на българския парламент.
Парламентарната делегация на Румъния се води от председателя на Камарата на депутатите господин Валер Дорняну. (Ръкопляскания.) В делегацията са и вицепредседателят на Камарата на депутатите - господин Корнелю Чионту (ръкопляскания), господин Константин Ница - секретар на Камарата на депутатите (ръкопляскания), господин Ливиу Юлиу Драгош - депутат (ръкопляскания) и господин Петру Мирчиов - член на Парламентарната група на националните малцинства, представител на българското малцинство (ръкопляскания).
Нека да поздравим нашите гости и да им пожелаем ползотворна работа в България и успешно провеждане на тяхната програма. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има думата господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Мисля, че трябва да се отбележи като положителен фактът, че за разлика от бюджета на Здравноосигурителната каса, бюджетът на Държавното обществено осигуряване тази година влиза навреме и се обсъжда успоредно с държавния бюджет, както го изисква законът.
Според мен една голяма част от дискусията, отнасяща се до бюджета на Държавното обществено осигуряване реално мина миналата седмица - по отношение на макроикономически параметри, доходи, заетост, ръст на безработица, инфлация - неща, които имат съвсем пряко отношение към бюджета, който ние днес обсъждаме.
Няколко думи по бюджета за 2001 г., тъй като и това реално е част от дискусията, която миналата седмица протече - дискусията за наследството.
В бюджета за 2001 г. не се изпълниха приходите, предвидени в утвърдения бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Те са с 246 млн. лв. по-малко от утвърдените. Под предвиденото е и броят на осигурените лица.
Реално с днешното обсъждане и гласуване ще се пристъпи към актуализиране на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., като се очертава допълнителен дефицит, който трябва да бъде покриван от 230 млн. лв., формиран главно от неизпълнение на приходната част на бюджета за 2001 г.
За това съдействаха много фактори - по-ниската заетост от предвидената, завишената безработица, по-високото равнище на инфлацията, не на последно място недобре преценени действия, които явно имаха предизборен характер, като изтеглянето на актуализирането на пенсиите с един месец - от 1 юни.
И тук въпросът е не това действие с колко е увеличило дефицита, дали това действие е увеличило дефицита с 20 или 30 млн. лв. - 10 процента от дефицита, който се очертава, а фактът, че при очертаващия се дефицит с чисто политически предизборни цели се пристъпи към това действие, което е недопустимо.
С предложения бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2002 г. става ясно, че и през следващата година социалното положение на пенсионерите ще остане много тежко. Този бюджет е далеч от декларираните намерения и поетите ангажименти за незабавно и несимволично увеличение на доходите на пенсионерите.
Какво е незабавното и несимволично увеличение? Абсурдно е да се говори за реален ръст при условия, че средната пенсия не се завишава значително. При очаквана средногодишна инфлация с 4,2 на сто, която вероятно ще бъде надмината, при чувствително завишените косвени данъци и такси за издръжка на жилището, при завишените цени на лекарствата, а това е един от големите разходи именно за тази категория хора - пенсионерите, при увеличените разходи за електроенергия, парно, вода, телефон, хранителни стоки и др. Реалното положение на над 2 млн. 400 хил. пенсионери се влошава. И това е основната причина аз да се въздържа и Парламентарната група "Коалиция за България" да се въздържи за подкрепата на този бюджет.
Особено тревожно е, че реалното отсъствие на чувствителна промяна в материалното положение на пенсионерите е съпроводено с един висок дефицит, който вече представлява критична сума за държавния бюджет и поставя въпроса за сигурността на бюджета на Държавното обществено осигуряване и начина на провеждане и управление на пенсионната реформа.
Решенията за стабилизация на бюджета на Държавното обществено осигуряване не могат да се търсят само в увеличената възраст за пенсиониране и поддържане на пенсиите реално под жизнено необходимия минимален доход. Стабилизирането на Държавното обществено осигуряване и подобряване на материалното положение на пенсионерите преди всичко е функция на заетостта, обхвата на осигурените лица, нивото на осигурителните доходи, тоест функция на общата икономическа политика.
През 2002 г. се очаква броят на пенсионерите да нарасне с 8 хил., с което почти ще се достигне нивото преди пенсионната реформа.
Положителен факт в предлагания бюджет е увеличението на осигурените лица - с около 100 хил. човека, в това число с 60 хил. увеличение на осигурените лица от работодателя.
При фактическото запазване на нивото на безработица за 2002 г. 17,1 на сто според държавния бюджет, който миналата седмица беше гласуван, могат да се зададат няколко въпроса:
Първо. Увеличение на заетите лица за сметка на увеличение на работните места ли е и какви са предпоставките за това - външни инвестиции, завишено потребление, завишен износ?
Второ. Дали планираното увеличение на осигурените лица е за сметка на по-добрия обхват и намаление дела на сивата икономика? Как, с какви средства и методи ще стане това, как ще се промени контролът, който и досега трудно се справяше с тези проблеми?
Ние бяхме свидетели на парадни отчети от един бивш социален министър за откриване на нови и нови работни места, измервани със стотици хиляди. Отчетът на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. показва реалната картина. Не бих желал това да се повтори и тази година. То би се отразило негативно на стабилността на Държавното обществено осигуряване.
От актюарските разчети, разработени в НОИ, които ни бяха предоставени при обсъждането в комисията е видно, че 2002 г. е изключително важна за хода на пенсионната реформа. В края на годината се очаква промяна на тенденцията за увеличаване на бюджетния дефицит, снижаване на коефициента на зависимост до около сто на сто.
Аз искрено желая това да се сбъдне, но икономическите параметри на Бюджет 2002 въобще не гарантират това, още повече, че от тази година влиза вторият стълб и над 1 млн. 200 хил. осигурени лица ще се осигуряват с 2 на сто по-малко.
И накрая няколко думи за един много болезнен проблем - месечните добавки за деца. В момента те са 8,56 лв. Ние бяхме свидетели на поети ангажименти за тяхното двойно увеличение. В бюджета на НОИ са предвидени около 130 млн. лв. за това - с около 23 на сто завишение и е посочено, че компенсацията към добавките за деца ще стане 10,84 лв. - в доклада на управителя на НОИ.
Миналата седмица тук пред нас финансовият министър декларира, че месечните добавки ще бъдат удвоени, тоест че ще са над 17 лв.
Кое е вярно? Какъв ще е прагът на семейния доход, за да се получат тези семейни добавки? Колко от децата ще ги получават?
Отсега е ясно, че с предвидените 130 млн. лв. в бюджета на Държавното обществено осигуряване, или по-малко от половината деца, а те са над 1 милион, ще получават тези удвоени добавки, или размерът им ще е по-нисък от вече декларираните тук пред нас от финансовия министър? Тоест още едно неизпълнено обещание и още един аргумент този бюджет да не бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Аз не съм определила последователността на групите, тъй като няма списък, а по реда на желаещите. Само по 30 минути на парламентарна група определих в началото, но явно няма да консумираме определеното време.
Обръщам се към парламентарните групи: ще се възползват ли от правото си да участват в дискусията по законопроекта или не? Явно няма желаещи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Единствено Коалиция за България - да, господин Корнезов - е подготвена за дискусия.
Господин Петков, Вие ли ще вземете думата?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Би трябвало да изпитваме чувството на срам, че когато се обсъжда...
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Е!
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Така е, господин Панайотов, съжалявам. Може пенсиите да Ви изглеждат скучна материя, но става дума за 2 млрд. лв. и става дума за 2 млн. 350 хил. души граждани в страната, по-голямата част от които по данни са гласували за днешното управляващо мнозинство. И аз честно Ви казвам, в комисията направих изказване и гласувах с намерение, че тук можем да направим една дискусия за излизане от ситуацията, в която сме изпаднали.
А ситуацията е следната и с това започвам по същество моето изказване. България по исторически, демографски и други причини е в пенсионна криза от около 15-17 години. През последните 10 години тази пенсионна криза се задълбочи и тези, които поемат управлението през следващите 4 години, не могат да не се съобразяват с параметрите на пенсионната криза.
Върху консолидирания бюджет, върху социалната политика ще тежи фактът, че в България пенсионерите непрекъснато растат, а осигурителната тежест върху едно работещо лице не намалява или намалява минимално, както е посочено в доклада. Затова според мен първият проблем, който трябва да разгледаме на сегашното първо четене, е въпросът за нарастващия дефицит в системата на пенсионното осигуряване.
Вижте само няколко цифри, част от тях бяха цитирани. Твърди се, че бюджетът за 2001 г. е бил балансиран. Но той не може да е балансиран, при положение, че са необходими 230 млн. лв., които трябва да бъдат прехвърлени към Националния осигурителен институт допълнително от държавния бюджет. И когато говорим дали да има коледни добавки или коледни пенсии, би трябвало най-напред да попитаме защо се стигна дотам.
Второ, през следващата година ще има трансфери от републиканския бюджет към Националния осигурителен институт в размер на 990 млн. лв. Почти 1 млрд. лв. трябва да бъдат прехвърлени, за да се поддържа равновесието, балансът в системата на пенсионното осигуряване. Това показва, че България оттук насетне, през следващите 4 и през следващите 10 години ще продължи да изпитва остър недостиг от пари за пенсионерите. Ами, ако на втората или на третата година, на 800-ия ден се окаже, че, както стана в Унгария, не само че не стигат пари, а че няма пари, какво ще се получи тогава в България? Не е ли това най-важният или един от най-важните въпроси, който би трябвало да обсъждаме днес между първо и второ четене и по-нататък? Политиката не е да парадираш пред камерите и да се проявяваш на дансинга. Политиката е дебат, непрекъснат дебат по финансови и бюджетни въпроси.
Затова аз искам да кажа, че ако не се вземат много сериозни мерки, през следващата година и по-следващата година, до края на мандата ще има финансов колапс.
За какви мерки става дума? Първата мярка ни се предлага, или по-точно тя е разчетена от Националния осигурителен институт. Институтът е свършил своята работа. Той предвижда увеличение с 96 000 души на осигурените. Но това е крайно недостатъчно. 300 000 души в България не се осигуряват. И аз се опасявам, че с предложените мерки, част от които гласувахме в данъчните закони, може да се получи съществен скок в броя на осигурените. Няма да може да стане само с проверки, засилване на контрола и подобряване на работата на Агенцията за държавни вземания.
Смятам, че трябва да се вземат драстични мерки и една от тях искам да предложа. Тук го няма вицепремиерът Николай Василев, но защо се допуска държавни предприятия или предприятия с държавно участие, това са няколко хиляди, да не плащат своите осигурителни вноски и данъци? Какво правят представителите на държавата там, в тези предприятия? Предлагам те да бъдат изтеглени 100 процента и на тяхно място, както са направили някои страни като Австралия и Нова Зеландия, в бордовете да се изпратят представители на коректния частен бизнес. Тези, които си плащат данъците към държавата, имат право да упражняват контрол, а не държавните чиновници, които се интересуват дали имат кола, мобифон и една-две средни заплати от представителството си там. Абсолютно недопустимо е заместник-министри да участват в 3-4 борда. Те не са добри контрольори.
На второ място, почти никой не обръща внимание, може би с изключение на синдикатите, че новият бюджет наследява един недостатък и го задълбочава - това е диспропорцията между старите и новите пенсионери, между старите и новите пенсии. Догодина увеличението ще бъде през юни около 6 процента, но за новите пенсионери то ще бъде 12 процента. Добре, нека да го получат, но в Закона за задължителното обществено осигуряване е записано, че има един принцип, който се нарича "принцип на равнопоставеност". Не може по един начин да се третира пенсионната материя за тези, които сега излизат в пенсия, и тези, които са заварени. Тази разлика ще се увеличи и тя създава, между другото, и социално напрежение.
Възниква един основателен въпрос: може ли в условията на пенсионна и финансова криза да нараства ножицата между различните видове пенсии, в това число между старите и новите пенсии?
По-нататък, следващият въпрос засяга работата не само на НОИ, но и на фондовете, на бюджетните и извънбюджетните организации, които са свързани с тази система. Аз се опитах да намеря подробни данни как са работили през миналата и през предишните години фондовете за социална рехабилитация и подпомагане на инвалидите, за условия на труд, трудови злополуки и някои други фондове. Единствената информация, която срещнах, е на последната страница от доклада на господин Христосков, където е казано, че има известни остатъци.
Аз имам информация, че Фондът за социална рехабилитация и подпомагане на инвалидите е в състояние на дълбок дефицит. Така ли е? Освен това, Народното събрание има право да знае парите, които е отпускала държавата през миналата и по-миналите години за тези фондове и чрез тези фондове за осъществяване на определена дейност, къде са отишли и за какво са отишли. Анализ по този въпрос в доклада аз не срещнах.
Поставям този въпрос, защото ми се струва, че оттук насетне политиката в областта на пенсионното осигуряване би трябвало да държи сметка и за големите пари, и за по-малките пари.
Следващият въпрос засяга резерва. Ако не греша, в проекта за следващата година са предвидени 60 млн. резерв. Тези, които се занимават с пенсионната материя знаят, че това е крайно ненадеждна гаранция в случай, че настъпят сътресения в пенсионноосигурителната система. Аз знам, че отговорът ще бъде: толкова пари има. Но проблемът за резерва е стратегически. Той между другото е стратегически и за другата система - здравноосигурителната система. Затова аз предлагам да чуем мнението на господин Христосков, да чуем мнението и на правителството как през следващите години ще еволюира виждането, а и финансовата основа за създаване на един солиден резерв за пенсионното осигуряване.
Преминавам към още един въпрос, който е много важен. Днес ние обсъждаме бюджета на държавната пенсионноосигурителна система и взаимовръзките на републиканския бюджет с нея. Но през последните две години в резултат на новоприетите закони беше направен истински пробив в развитието на допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Аз мисля, че като изграждаме някаква визия и правим анализи за това накъде отива българската пенсионна система, би било редно именно тук, в началото, при първото четене да чуем макар и кратък анализ за това добре или зле е това, че в пенсионната система се стартира с втория и третия стълб, добре или зле е това, че България в момента, доколкото знам, е единствената страна от Централна и Източна Европа, в която има развити първи, втори и трети стълб, по-добре ли сме направили от унгарци, поляци, хървати и така нататък, когато сме стартирали тези неща. Прави ли са онези критици на сегашната пенсионна система, които казват, че държавата при наличието на 2 350 000 пенсионери трябва да бъде много по-активна и да балансира вниманието си между държавната и частната пенсионна система. Това е особено важно, когато една политическа сила влиза в първата година от своя мандат. Ако не даде отговор на тези въпроси сега, тя ще има проблеми по-нататък.
Приключвам моето изказване с един въпрос, който очевидно надхвърля темата на днешното ни обсъждане, но ние не можем да го избегнем. Става дума за управлението на НОИ и за една идея, която съществуваше преди три години, витаеше във въздуха и след това беше изоставена - да правим една система за управление на социалното осигуряване, а да не се правят две, особено две административни информационни системи. В петък ние ще гледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И днес, и тогава трябва да се върнем към този въпрос и да се запитаме: скъпи или евтини, икономични или разточителни са двете основни системи. Не е ли по-добре - между другото, ако не греша, то е записано и в програмата на НДСВ - да се види възможно ли е в рамките на този мандат да се реализира идеята за едно гише, за обслужване от едно място, и няма ли да е по-добре, ако под шапката на НОИ се извършват определени дейности, в това число и финансови по набирането, изплащането и така нататък на осигурителните вноски и на пенсиите? И накрая, няма ли да е по-добре, ако информационната система, която практически не действа в Здравноосигурителната каса, не бъде единна и за здравно осигуряване, и за пенсионното осигуряване? Ще чуем ли днес и в петък къде са отишли парите от заема от Световната банка за информационно обслужване? Аз виждам в доклада на господин Христосков, че през тази година започва изплащане на лихвите, а догодина на главницата. Значи ние започваме да връщаме парите, които сме взели.
По моя преценка в пенсионната система има някаква информационна универсална схема, но в здравната система, ако влезеш в едно болнично заведение, могат да те накарат да си платиш, независимо че ти си правил вноските и не подлежиш на плащане.
Уважаеми колеги, аз съм много сериозно смутен от факта, че вторият по важност въпрос след обсъждането на бюджета на държавата, въпросът за пенсионното осигуряване, за бюджета на Държавното обществено осигуряване и на НОИ не предизвиква интерес в пленарна зала. И тъкмо това мое смущение ме кара да мисля, че на вносителите - аз бих визирал главно правителството - не им е ясно за какво става дума и не са се подготвили в парламентарната група да осъществят един много сериозен дебат. Дебатът в нашата Комисия по труда и социалната политика продължи с часове. И аз твърдя, че той беше на високо професионално равнище. Но ние в комисията не можем да правим онези обсъждания, които би трябвало да се правят в пленарната зала, защото от това зависи финансовото здраве на държавата, от това зависи и здравето на 2 350 000 български пенсионери - настоящи и бъдещи. Аз съм много сериозно смутен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина дебатът по проектобюджета на Държавното обществено осигуряване е свързан с консолидирания републикански бюджет и когато го разглеждаме, трябва да изтъкнем и някои неща, които са свързани и с консолидирания бюджет.
Първо, трябва да отбележим, че параметрите, които са заложени в този бюджет въз основа на решение на Министерския съвет за отваряне на бюджетна процедура, са параметри на самото правителство. Тоест правителството на базата на основните макроикономически показатели дава възможностите, които могат да бъдат извършени в следващата 2002 г., възможности в осигуряването, възможности в доходите, възможности в пенсиите.
Разглеждайки цялостния бюджет, бихме казали, че на базата на тези макроикономически показатели бюджетът е обвързан. Тоест, имаме гарантираността за събираемостта на доходите, на осигуровките, имаме гарантираността за осигуряване на пенсиите. Но разглеждайки икономическото положение на страната, разглеждайки другите параметри, заложени в бюджета, бих казал, че рискът за изпълнението на този бюджет е съществен. И тук аз ще се съглася с колегата Димитров, че рискът е съществен именно на базата на една част от икономическата политика, която е заложена за следващата година. Защото опасността да бъдат намалени осигуряваните лица е съществена. Опасността да се увеличи безработицата е също съществена. И от тази гледна точка притеснението на всеки един от нас идва и от онзи момент, че това означава, че тези 516 млн. лв., които са записани като допълнителен трансфер от държавния бюджет, сигурно ще се наложи да бъдат повече.
Тук често се споменава за тежкото наследство, оставено от управлението на ОДС, като се посочват най-различни причини и мотиви. Аз мисля, че голяма част от народните представители от НДСВ, като изключим някои, живееха в България. Нима всички вие не знаехте макроикономическите показатели, при които ОДС управляваше в рамките на миналата година или на тази година? Нима не знаехте колко е минималната пенсия, колко е социалната пенсия, колко е средната пенсия и колко е минималната работна заплата? Нима не знаехте колко е валутният резерв на страната? Нима не знаехте, че има проблеми все още в икономиката, свързани с преструктурирането на икономиката, а също така и с ликвидацията на отделните предприятия? Защо да се заблуждаваме и да казваме, че всичко това не е било ясно? Както и колегите от ДПС и БСП нима не знаеха тези проблеми? Нима не знаехме, че стартирането на здравната реформа и на Здравноосигурителната каса е също изложено на определени рискове? Защо да си затваряме очите? И тези рискове се пренасят очевидно и в следващия бюджет. Тук няма какво въобще да говорим, че тежестта, която следва оттук нататък, е равномерно пренесена и на следващия бюджет. Тук се опитва обаче да се каже, че едва ли не наследството е било толкова тежко и толкова катастрофално, сякаш тези макроикономически показатели, за които аз говорих, не бяха ясни.
Проблемът е съвсем друг. Проблемът е, че на базата на тези макроикономически показатели, които споменах, Националното движение Симеон Втори не може да изпълни своите обещания за рязко повдигане на пенсиите, за рязко подобряване условията на бизнеса и за рязко подобряване на доходите. Защото, господа, от 2002 г. ще бъде трудно вече да се оправдавате с правителството на ОДС и всички недостатъци, за които говорите. Основната отговорност за това какво е обещавано и какво се изпълнява, ляга вече изцяло върху представителите на днешното мнозинство, т.е. коалицията между НДСВ, ДПС и БСП. (Реплики в Коалиция за България.) Не се стряскайте, вие сте нелегално управляващи.
Разсъждавайки по този начин, ние сме изправени пред едно голямо затруднение. Всеки един от нас, имам предвид и от опозицията, и от БСП, които, както виждам, са приели най-удачната формула - "въздържам се", т.е. скривам се, въпреки че моите хора са в управлението, ние сме изправени пред реалното затруднение да подкрепим този бюджет или да не го подкрепим. Би следвало като политическа сила на базата на възраженията, които изтъкнах, да кажем: не, не можем да подкрепим този бюджет, защото той не гарантира нормалния, обещания ръст на пенсионерите в България. Защото реално те няма да получат никакво увеличение. Колегата Димитров тук спомена, че 5,9 е увеличението на пенсиите върху средна инфлация 4,2.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно!
МОНЬО ХРИСТОВ: Това е записано в доклада на комисията. При всички тези нараствания, които има в битовата сфера - ток, телефон и т.н., няма никакво реално увеличение. Тоест, и в двата случая ние имаме консолидиран държавен бюджет и в този бюджет са бюджетите на замразяване на доходите, бюджети, които налагат тази предпоставка на мислене.
Има още един много съществен момент. Аз уважавам усилията на НОИ и тяхната дейност и разширяването на осигурителни каси по места и т.н. и това, че са се увеличили осигуровките от лица над 90 и няколко хиляди души. Така ли ще бъде догодина обаче? Дали ще се увеличават? След като ние нямаме онези стимули на икономически растеж, а, напротив, казваме, че след 2002 г. при 5,8 процента растеж и за първото полугодие 4,8 процента растеж на икономиката, а за догодина 4 процента растеж, какво очакваме ние оттам? Очакваме един съвсем бавен, постепенен растеж на инерцията на самата икономика, а не на динамика на икономиката, динамика, заложена в бюджета.
Това са притесненията, които, аз съм сигурен, ги имате и вие, колеги. И бих казал, че от тази гледна точка аз бих подкрепил този бюджет, но все пак го оставям на съвестта на всеки един народен представител - да гласува по съвест, като размисли именно върху тези проблеми, които аз изтъкнах, а също така и колегите от БСП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, аз искам да Ви направя една много кратка реплика. Сигурно знаете, че в рамките на бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2001 г. до месец септември е генериран допълнителен дефицит в размер на 220 млн. лв. И вероятно знаете, че причините за този дефицит са заложена безработица за 2001 г. 16,8 процента при отчетена безработица 17,8 процента; заложено увеличение на бюджетните заплати от 1 октомври с 8,8 процента - това са средства, които, първо, не са договорирани с Международния валутен фонд и ги няма в разходната част на държавния бюджет 2001 г. Тук става въпрос за един дефицит от около 46 млн. лв. Става въпрос и за разчети в приходната част на бюджета на НОИ за 13-та заплата - средства, също непредвидени в държавния бюджет. Става въпрос и за 18 млн. лв., близо 19 млн. лв. разходи в повече заради актуализация от 1 юни, вместо от 1 юли, съгласие за което имаше, междупрочем, ако трябва да бъда коректен, между всички парламентарни групи.
Така че, господин Христов, този дефицит го има в бюджета на НОИ и той е 220 млн. лв. до 1 септември 2001 г. Вероятно до края на годината ще бъде генериран дефицит в размер на 240 млн. лв. и Вие трябва добре да знаете за това наследство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! И аз искам да направя една реплика на уважавания от мен народен представител господин Моньо Христов.
Това беше политическо изказване, естествено, но за наследството, господин Христов, ние няколко пъти говорихме. И вероятно тепърва има да говорим още, тъй като много области не са засегнати досега. Досега се говореше само за източения фонд "Земеделие" и за състоянието на бюджета. Доколкото знам, много ще говорим още по други въпроси и ще стане ясно на обществеността.
Искам само да коригирам, вероятно господин Христов се подведе по цифрите, които спомена господин Димитров от Коалиция за България. Те не бяха коректни, господин Христов - 5,9 процента е реалният ръст, който се залага на пенсиите, а не номиналният ръст. Номиналният ръст, който залагаме, и аз го прочетох в доклада на Комисията по бюджет и финанси, е 10,3 процента, откъдето реален ръст са 5,9. Бюджетът на правителството на господин Костов отчита 2,8 процента ръст на пенсията за 2001 г. - два пъти по-малък реален ръст. Само това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
За дуплика има думата господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Колега Адемов, прав сте в това, че има дефицит. Но прав сте и в това, което казахте, че за увеличението с един месец на пенсиите тогава имаше съгласие на всички парламентарни групи в Тридесет и осмото Народно събрание. Но така или иначе ние и предишната година, колега Адемов, и всяка година - това, което говори господин Кръстьо Петков във връзка с това, че нашата пенсионна система вече е консолидирана в рамките на три стълба - ние ще имаме дефицит и този дефицит няма да се дължи само на тези причини - на лошо управление - а ще се дължи именно на обективни причини, свързани с пенсионерите, свързани именно със създаването на втория и третия стълб.
Така че, в края на краищата, от тази гледна точка ние трябва да знаем, че това ни предстои, че обвръзката между този бюджет и републиканския бюджет ще бъде все по-голяма. Дано само не се случи това, за което говори колегата Петков. Само това да не се случи, защото тогава ще бъде наистина сериозно.
Аз приемам Вашата реплика, но аз казах и нещо друго, господин Искров, че в края на краищата, ръстът няма да бъде и толкова на базата на увеличението в битовата част на всеки един българин и на базата на увеличението на недвижимото му имущество. Ако седнете и го изчислите, ще видите, че няма да се получи този ръст.
А що се отнася до наследството, по-добре е да говорите по-малко, а да показвате повече неща, защото в края на краищата досега - само въздух. Ще се спука и този балон. Няма начин. Всички сме минали по тоя път. И вашият балон ще се спука. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, тъй като моите колеги достатъчно изчерпателно и аргументирано поставиха позициите и становищата на парламентарната група на Коалиция за България.
За мен е много важно, когато обсъждаме бюджета на Националния осигурителен институт, да го погледнем както досега, както утре, така и за всичко онова, което парламентарната зала и съответните комисии трябва да решаваме. Защото едва ли някой би могъл да бъде спокоен за състоянието на държавата, независимо от наследството.
Разбира се, може много да се говори за наследството. Аз не искам да се връщам нито 15, нито 10, нито 5 години назад. Но ми се иска все пак да поставя някои неща, които ние трябва да имаме предвид оттук насетне.
Аз продължавам да твърдя - и това, което казаха моите колеги - че с Бюджет 2002 на Националния осигурителен институт ние практически извършваме и актуализация на Бюджет 2001 на Националния осигурителен институт. Вие не искате да го приемете и да го чуете като нещо съвършено нормално. Решихте, че правим някакви едва ли не задкулисни игри. Но това е факт. Де факто ние вече в този бюджет залагаме едни виртуални пари, които вече ги няма. Ние вършим това, което трябваше да направим преди три месеца, когато ви поставихме въпроса, че в НОИ има допълнителен дефицит и че той просто трябва да бъде гласуван, да се актуализира бюджетът на Националния осигурителен институт. И не виждам нищо страшно във всичко това, което предлагахме. Защото, ако това стане практика, тази практика в никакъв случай не говори добре за всички нас като законотворци, като хора, които приемат и гласуват определени бюджети. "N" пъти прочетох това, което е казал Конституционният съд по този въпрос. Там никъде, нито в един ред няма "консолидиран държавен бюджет".
Така че добре би било и колегите от Комисията по правни въпроси, където има юристи с достатъчен опит, да погледнат тези неща. Защото реално сега, приемайки този бюджет, ще приемем и актуализацията на бюджета за 2001 г. Това, от една страна.
На следващо място, вярно е, че действително средствата са това, което са, те са малко, реално от брутния вътрешен продукт обемът на пенсиите ще се увеличи само с 0,1 на сто. Вярно е също и това, което каза господин Искров преди малко - колко ще се увеличат пенсиите реално според сметките - но вярно е и това, че 2000-та година, тъй като 2001 не е изтекла, официалната инфлация в България е 11,7 на сто, но малката потребителска кошница е нараснала на 30 на сто. Сами разбирате, че в края на 2001 г. ще бъде пак същото - инфлацията ще бъде един процент, а ръстът на малката потребителска кошница, която е основна за пенсионерите и за голяма част от българите, ще бъде горе-долу 2 пъти - 2,5 пъти повече. Оттам вече се получават онези диспропорции, за които ние тук коментираме.
В доклада на господин Христосков е написано и мисля, че тук трябваше да се задълбочим малко повече - ние в комисията някак си само го споменахме и го маркирахме и това може би ще бъде проблем на комисията оттук насетне като водеща в областта на тази материя - че броят на пенсионерите ще се увеличи с 0,3 на сто. А забележете, броят на отпуснатите пенсии се увеличава с 4,1 на сто или това в абсолютна сума означава 104 хил. 535 пенсии повече. Това са страшно много пенсии. Забележете какво са посочили колегите от Националния осигурителен институт защо е така. От една страна, това са военнослужещите, които поради реформата в армията ще се освободят като брой новоотпуснати пенсии. Но има причина и заради тези хора, които получават инвалидни пенсии поради невъзможността да се пенсионират съобразно новите изисквания на Кодекса за задължителното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст, и разбира се, облекчените параметри при отпускане на инвалидна пенсия.
Ние трябва да търсим разрешаването. Значи ли, че трябва да имаме повече инвалидни пенсии като първа, втора - там да се трупат допълнително, защото те са също такива пенсии, които се наслагват - или трябва да променяме изискванията? Това е един въпрос, който е много важен. Разбира се, аз не коментирам наследствените пенсии. Аз не коментирам тези пенсии, които се получават по закон. Но вие виждате какъв голям ръст на броя на пенсиите има - един сериозен, чувствителен ръст, който при всички случаи е едно допълнително бреме общо в системата за пенсионното осигуряване.
Аз изцяло се солидаризирам със становището, което представя господин Кръстьо Петков преди малко относно едни идеи, които се въртят може би не от 4-5 години, а повече - от 10 години. Оттогава се мисли дали всички осигурителни плащания трябва да бъдат на едно място, на едно гише и да се спестят многото разходи. Господин Моньо Христов излезе, но той попита: не знаехте ли параметрите? Знаем, господин Христов. Ние знаем, че с хиляди усилия миналата година се опитахме да увеличим средствата за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в тази зала, но не знаехме, че в Здравноосигурителната каса средствата за охрана на тази каса са толкова, колкото са средствата за инвалидите на цяла България. Ето това не знаехме. И още други и други неща, за които преди малко каза господин Искров и които тепърва ще излизат наяве.
От тази гледна точка дали не е необходимо вече сериозно да помислим, след като правим още една крачка и отделяме средства за осигурителните плащания при риска "Безработица" към Националния осигурителен институт, не трябва ли да помислим и за другите осигурителни плащания и действително да спестим твърде много средства за информационни системи, за обслужващи структури, за сгради, за ремонти и т.н., и т.н., и т.н.?

Това са все неща, които трябва да ги решаваме сега. Защото близо 1 милиард, който се трансферира към Националния осигурителен институт за 2002 г., е твърде значима сума на фона на онзи консолидиран държавен бюджет, който всички знаете, че имаме.
И накрая, разбира се, и аз не искам да подмина въпроса за средствата за семейното подпомагане, имам предвид за детските добавки.
Още го няма документа, с който да видим какво е решението. Има предвидена една сума, но средствата, които са заложени в този бюджет, не съответстват на обявените намерения. И все пак аз мислех, че тук някой от управляващото мнозинство ще стане и ще каже зад тези пари, които са предвидени по Указа на насърчаване на раждаемостта, за детски добавки, какво стои. Стои ли диференциацията при плащането на детските добавки, съобразно доходите на семейството, или не? Има ли отново на всички деца или има повече на едни, а по-малко на други? Това са неща, които на първо четене трябва да уточним, защото след няколко дни ще го гледаме на второ четене.
Не се спирам на въпроса, че тук има заложени параметри, които още не са гласувани, от закони, които още не са приети. И вие знаете за какво става въпрос. Но аз се надявам, че с консенсуса на парламента ще решим тези неща и между първо и второ четене тези показатели, които са отбелязани тук, че са съгласувани с Министерството на финансите, а неприети от Народното събрание, ще станат факт.
Ние вече казахме нашата позиция относно този бюджет. Много ми се иска да вярвам, че не само в залата, не само в комисиите, а и новият Съвет за електронни медии ще обърне малко повече внимание на социалните въпроси. Защото без да се сърдят колегите, вчера повече от четири часа имаше дискусии по социални въпроси, но те просто въобще не бяха отразени, защото може би това не касае българина и по-интересно е да се отразят други неща. Всичко в България, което опира до живите хора - от новородените до най-възрастните, е изключително важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Христосков искаше да вземе думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря за дискусията, която се проведе в двете комисии - Комисията по бюджет и финанси като водеща и Комисията по труда и социалната политика, и за отношението, което всички народни представители имаха към бюджета на общественото осигуряване, както и дискусията, която тук се води. Те показват, че всички са загрижени за съдбата на пенсионерите като основната маса от осигурените лица в България.
Иска ми се да посоча три основни характеристики на този законопроект за бюджета на общественото осигуряване.
Първо, той е разработен в пълно съответствие с параметрите на макроикономическата рамка, утвърдени от Министерския съвет, което означава, че има пълно съответствие и с всички показатели, касаещи трансфери между държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Втората характеристика е, че този проектобюджет беше подготвен и съгласуван със социалните партньори в рамките на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и подкрепен от съюзите на работодателите и на синдикатите, които участват в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Има една трета характеристика, която е малко по-особена за тази година, че този проектобюджет е подготвен съгласно действащото законодателство, така както изискват правилата, но вие одобрихте на първо четене изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, което означава, че след приемането на измененията и допълненията в Кодекса за задължително обществено осигуряване, между двете четения на този законопроект, трябва да бъдат внесени съответните корекции.
Госпожа Масларова е права, че тук са включени само като параметри, а не като текстове основни показатели, свързани главно с фиксирането на минималния и максималния размер на осигурителния доход за 2002 г., като абсолютна величина, а не като отношение към минималната работна заплата. Във всички останали текстове обаче, съгласно действащото законодателство между двете четения ние трябва да отразим тези промени, така че още отсега ви информирам, че ще има съответни корекции, свързани с приемането на второ четене на Кодекса за задължително обществено осигуряване, в това число и, ако се утвърди, включване в консолидирания бюджет на общественото осигуряване и новия фонд "Безработица".
Позволете ми съвсем накратко да се спра на доклада на Сметната палата. Ние приемаме всички препоръки, които са свързани с оперативната дейност на Националния осигурителен институт, и в частност разширяване на обхвата на осигурените лица, а подобни препоръки бяха изказани и от народните представители.
Основен проблем имаме със земеделските производители. Искам да ви информирам, че вчера проведохме среща със заместник-министъра госпожа Сукова именно в тази посока - как да обхванем земеделските производители главно по пътя на убеждението, защото, както ви е известно, те не декларират своите доходи, много малка част от тях са регистрирани в областните земеделски служби или в общините като тютюнопроизводители и няма просто никаква нормативна основа, на която по принудителен път да бъдат обхванати, независимо от големите преференции, които имат, тоест осигуряване за следващата година върху минимален доход от 42,50 лв. и то тази осигуровка да бъде платена еднократно.
В ход е също така във връзка с препоръките на Сметната палата изграждането на единната агенция по приходите и ние ползваме, така да се каже, попътни резултати от тази съвместна работа с данъчната администрация.
Останалите препоръки на Сметната палата се отнасят до промени, които ще бъдат отразени, но след като бъде приет законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. В случая се отнася за избягване на това излишно движение на средствата за здравно осигуряване на пенсионерите от Централния републикански бюджет към бюджета на НОИ и оттам, от бюджета на НОИ, към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Автоматично тук трансферът от 992 млн. лв. би се намалил със 160 млн. лв., ако бъде отразена тази поправка.
В доклада на Сметната палата има едно предложение, касаещо резерва в Националния осигурителен институт. По Кодекса за задължителното обществено осигуряване, чл. 19 предвижда всички постъпления по актове за начет, глоби, санкции и така нататък, които през 2002 г. се очаква да бъдат в размер на 135 млн. лв., да отидат в резервен фонд, който да подпомага изплащането на пенсиите ежемесечно без никакви затруднения, в това число без ползване на краткосрочните безлихвени заеми от Централния републикански бюджет.
Поставя се обаче въпросът дали в условията на дефицит, който ще съществува до 2007 г. поради характера на реформата, би следвало да бъдат заделяни такива резерви, при положение, че се получават субсидии. Предложението на Сметната палата е този въпрос да бъде уреден в преходна разпоредба и ние ще направим такова предложение.
Има още една бележка в доклада на Сметната палата, касаеща отчисленията, които следва да се събират от Националната здравноосигурителна каса, затова че Националният осигурителен институт извършва събирането на осигурителните вноски и превода им към Касата.
В законопроекта за изменение и допълнение на кодекса е предвиден разход в Националната здравноосигурителна каса с размера на тези отчисления, което означава, доколкото съм информиран, и Общото събрание на Касата е взело решение за едни такива отчисления, така че тази бележка на Сметната палата ще бъде отразена.
Позволете ми, госпожо председател, уважаеми народни представители, съвсем накратко да се спра на отделни изказвания на народни представители, които имаха характер всъщност и на въпроси към Националния осигурителен институт.
Основният проблем, който беше засегнат, е размерът на пенсиите и недостигът им за покриване на нуждите на пенсионерите. Иска ми се най-напред, когато обсъждаме размера на пенсиите, в това число и средния размер на пенсиите, да се има предвид, че пенсията не е единственият доход, и че наред с изплащането на пенсии правителството има много други програми за подпомагане на онази част от пенсионерите, които се намират в най-тежко затруднение. Така например размерът на енергийните помощи тази година беше увеличен, с което за бедните семейства се компенсира увеличаването на разходите за отопление и осветление, което ползват домакинствата, има ежемесечни семейни помощи. Естествено, тук помагат и вътрешносемейните трансфери. Освен това част от пенсионерите имат доходи от други източници, така че винаги трябва да се включва и това. Естествено, че размерът на пенсиите не е достатъчен, но просто ви моля да се имат предвид и тези действия на правителството.
А иначе реалното увеличение на пенсиите за 2002 г. е с 5,9 на сто. Само за ваша информация - доходите от работна заплата ще бъдат реално увеличени с 4,6 на сто, тоест след като се приспадне инфлацията. Това показва отново една стъпка към по-голяма загриженост, към по-голямо реално увеличение на социално уязвимите слоеве от населението, а именно, на пенсионерите. При 4,6 на сто реален ръст на средната работна заплата, имаме 5,9 на сто увеличение на пенсиите, реално нарастване. Иначе номинално средната пенсия на един пенсионер, а това представлява сборът от пенсиите и добавките към тях, защото голяма част от пенсионерите получават част и от втора, и трета пенсия, и добавки, номиналното нарастване ще бъде средно с 10 лв. Средно 10 лв. през 2002 г. в повече ще получава един пенсионер.
Аз приемам всички бележки и препоръки, които бяха направени, в посока на увеличаване на заетостта и съответно за подобряване събираемостта на осигурителните вноски. Искам да кажа, че тук отново има съответствие, по този начин отговарям на господин Димитров - дали това са реални работни места, създадени за тези 96 хил. души, увеличен брой на осигурените лица или просто са разчетени? Ние сме се съобразили с програмата на правителството за увеличаване на заетостта с всички мерки, свързани с новия Закон за насърчаване на заетостта и предвидените средства в размер на 120 млн. лв.
Освен това отчитаме и отделни насърчителни мерки по участие на самоосигуряващите се и главно в осигурителния процес в резултат именно на тази комбинация между двата фактора отчитаме увеличение на осигурените лица с 96 хил.
Имаше поставен и въпрос от народен представител за увеличаване размера на детските добавки. Сумата, която е предвидена в размер на 136 млн. лв. към бюджета на ДОО като трансфер на централния републикански бюджет, е за изплащане на еднократни помощи и на месечни добавки за деца само на осигурените лица. Както е известно, те се извършват чрез бюджета на НОИ. Този законопроект е подготвен по действащото законодателство, а самият размер на детските добавки и на еднократните помощи засега се определят чрез Указа за насърчаване на раждаемостта.
Използвам случая обаче да ви информирам, че министър Шулева е създала работна група, която почти е приключила с нов проектозакон за семейно подпомагане. Там има фиксиран размерът на детските добавки, еднократните и семейните помощи, които ще бъдат изплащани през 2002 г. И има пълно съответствие между сумите, заложени в този законопроект за 2002 г., и тези средства в размер на 136 млн. лв. за изплащане на семейни помощи, еднократни помощи и месечни добавки за деца през съответната година.
Тъй като беше засегнат въпросът за дефицита, който се очертава в НОИ през 2001 г. и съответно предлаганата актуализация, мисля, че д-р Адемов много коректно посочи кои са причините за този допълнителен дефицит. Само бих искал да уточня, че до 30 септември той е в размер на около 140 млн. лв. До края на годината се очаква да достигне около 220 млн. лв. Предлаганата сума като допълнителна субсидия в размер на 230 млн. лв. ще бъде достатъчна, за да покрие дефицита.
Наред с всички тези мерки, които бяха посочени въобще за макрорамката, бих искал да посоча, че една от основните причини е променената международна ситуация. Колкото и да е неприятно, тя се отразява и върху бюджета на ДОО, и върху параметрите в макрорамката. Само намалението на бюджетния дефицит от планираното 1,5 на сто до 0,9 на сто означава, че държавата трябва да похарчи около 180 млн. лв. по-малко. Това, естествено, по веригата се отнася и до планираните и предвидени социални плащания, които е трябвало да бъдат извършени.
Беше поставен един въпрос - дали да бъдат актуализирани пенсиите с ръста на нарастването на доходите или с коефициент 1,06, както се предлага. Използвам случая просто да ви информирам, че почти няма страна в света, която изцяло да увеличава пенсиите, годишно актуализирайки ги с ръста на нарастване на доходите на работещите, тоест изцяло пенсионерите да ползват плодовете на увеличената производителност и ефективност. По правило се използва така наречената "швейцарска" формула, тоест увеличението на пенсиите е 50 на сто от увеличението на доходите, като 100 на сто се компенсира инфлацията. Нашата формула или по-скоро принципът, заложен за 2002 г., се придържа приблизително към това правило, тоест някъде между ръста на инфлацията и очакваните доходи е компенсирането на пенсиите. Но това беше максимално възможното.
Имаше един въпрос за фондовете "Социална рехабилитация за инвалидите" и "Условия на труд". НОИ от своя бюджет извършва тези трансфери в размер на 3,5 млн. и 3 млн. за тези фондове. Те се отчитат само от гледна точка на разходите, които са извършени, но не и от гледна точка на целесъобразността. Има други органи, които да извършват този контрол или съответно да упражняват своя ефикасен контрол дали те ефективно или неефективно се използват.
Използвам случая, за да ви кажа, че по време на обсъждането на държавния бюджет имаше дискусия дали част от имуществото, което беше предоставено на НОИ, да служи или да бъде като източник на приходи в общественото осигуряване. По предложение на НОИ тази година ще постъпят 1 млн. и 600 хил. лв. от продажба на това имущество, които ще намалят посочения дефицит, а следващата година като приход от дивиденти, защото НОИ е собственик на това имущество, ще постъпят 2 млн. лв. И това е предвидено в нашия бюджет.
Имаше един въпрос, свързан с ефекта от реформата и съответно създаването на втори и трети стълб на пенсионната система. Действително, отклоняването на една част от средствата от общественото осигуряване към втори и трети, специално към втория стълб - професионални и универсални фондове, с цел бъдещи спестявания за сегашните млади хора вече е в ход втора година. За универсалните фондове от догодина ще бъдат насочени 71 млн. лв., а тази и миналата година общо в професионалните фондове са отклонени 80 млн. лв.
Използвам случая също така да отговоря и това ще бъде последно - на въпроса за информационната система на Националния осигурителен институт и въобще за една бъдеща кодификация на социалното осигуряване и консолидация на бюджетите. Националният осигурителен институт има създадена информационна система със заеми от средствата за Световната банка. Персоналният регистър като основа на тази информационна система вече действа. Именно на базата на този персонален регистър ние извършваме трансферите към съответните професионални фондове, а догодина и за универсалните фондове. И в сравнение с Полша и Унгария, където има аналогични системи, бих могъл да кажа, че ние сме превели почти 90 на сто от събраните средства, докато там след втората, третата година бяха преведени едва 60 на сто. Този професионален регистър служи и за превръщане на нашия контрол от последващ в превантивен, в паралелен контрол. И тази система ще задейства следващата година. Тя обслужва и Националната здравноосигурителна каса, като предоставя информация за всички осигурени лица.
Госпожо председател, мисля, че това бяха основните въпроси, които касаеха Националния осигурителен институт като орган, който осъществява Държавното обществено осигуряване в България.
Позволете ми още веднъж да благодаря за всички изказвания, които независимо от критичния си тон, имаха градивен характер. И в нашата ежедневна работа ние ще се съобразяваме с тези бележки и препоръки. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христосков.
Има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се стремя да не повтарям това, което казаха колегите. Във всички изказвания, които бяха направени от различните парламентарни групи се чуха много мнения, които аз смятам, че представляват една искрена загриженост за пенсионната система у нас, която засяга не само пенсионерите, а която засяга всички български граждани, които работят и които внасят осигурителни вноски. Така че това наистина е въпрос, който е изключително важен. Защото от всички тези мнения, от всички становища, които бяха изразени тук, винаги може да се намери онова, което може да допринесе за стабилността на пенсионната система в България. Пенсионна система, която всички ние решихме, че трябва да бъде извършена в България и която беше изградена на един принцип с трите стълба.
Искам да споделя с вас, уважаеми колеги, това, което мен ме притеснява за 2002 г., което е свързано преди всичко с финансовата стабилност на Държавното обществено осигуряване, защото то пряко е свързано със заетостта. Най-добрата социална политика е създаването на условия за заетост и това е въпросът, който мен ме притеснява и на който аз не виждам решение в предложените ни данъчни закони. Защото по това, на което ние разчитаме в предложените ни данъчни закони най-вече по отношение на малкия и на средния бизнес, моето притеснение е, че ние страшно много ще затрудним работата на тези хора и по този начин можем не да създаваме условия за запазване на заетостта, камо ли да говорим за увеличаване на заетостта, а точно обратното.
Другият въпрос, който е изключително важен и който смятам, че трябва да бъде много конструктивно разглеждан от всички и най-вече от колегите от мнозинството, това е въпросът, свързан със стабилността на третия стълб. Третият стълб, създаден като една възможност за грижа на самите нас за себе си, а и възможността, която дават законите за нашите най-близки хора. Защото в това, което е предложено в Закона за облагане на доходите на физическите лица - пенсионните вноски за трети лица да не се освобождават от данъчно облагане, една безспорна преференция, която беше постигната след много дискусии, ще отнеме една такава възможност, която има място. И мисля, че ние трябва да търсим начини тя да се утвърждава и да се развива. Защото в Закона за облагане на доходите на физическите лица е направено въвеждане на унифицирана ставка от 20%, с която се облагат доходите от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, което на практика означава, че хората няма да намерят онази преференция, онези условия, с които те доброволно да се включат именно в тази система на самоосигуряване, на грижа за самите себе си, за да може тогава, когато те вече няма да имат възможност да работят и да получават по-голяма пенсия.
Това, което смятам, че трябва да търсим между двете четения не само на този закон, а и на останалите закони, е да намерим именно пресечната точка на два основни принципа, на които съм убедена, че всички ние изключително много държим, а именно на принципите на солидарност и справедливост в тази система, защото тя преди всичко е солидарна, но трябва да има и справедливост. И затова аз мисля, че не трябва да отваряме тази ножица между най-малката и най-високата пенсия със включването на нови лица. По-скоро, без това да го приемате като популизъм, а просто като грижа, да дадем възможност на инвалидите по рождение, на инвалидите, добили такава инвалидност до започване на работа при еднакви условия, при по-добри условия да получават тази пенсия, защото аз мисля, че тези хора, които ние бихме включили в групата, получаваща петкратен размер на минималната пенсия, също ще разберат и ще дадат своя принос в една такава обществена солидарност.
И третото, което мен ме притеснява при разглеждането на този закон, е непримиримата позиция на синдикалните организации във връзка с промените, които се предлагат в Кодекса за задължителното обществено осигуряване и в Закона за насърчаване на заетостта и защита при безработица. Защото смятам, че има условия да се намерят допирните точки, да се постигне разбиране между социалните партньори и правителството, за да може наистина това, което е възможно, да се направи в една консенсусна социална среда и всички участници в социалния диалог да могат да дадат своя принос за развитието на тази така важна и толкова широкообхватна система.
Аз знам, че трудно се правят решителни крачки, трудно се правят радикални крачки. И когато разглеждахме Кодекса за задължителното обществено осигуряване казах, че моето лично мнение е, че ние вече като че ли сме готови да направим тази крачка, да присъединим Фонд "Безработица" към Националния осигурителен институт, към осигурителната система. Но трябва за тази кауза, за да можем да направим всичко успешно и с подкрепата на цялото общество, най-вече на синдикалните и работодателските организации, които имат принос в този процес, да спечелим и тяхното доверие.
Искам да кажа, че аз ще подкрепя законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване на първо четене с надеждата, с убедеността, че между първо и второ четене ще успеем да намерим онези най-добри решения, които могат да подобрят тази изключително важна сфера от нашия живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Това не е точно реплика, пояснение към казаното от госпожа Тоткова, но тъй като в нейното изказване имаше една загриженост по отношение на еднократното облагане, предполагам, че ни слуша в момента, искам да поясня, госпожа Тоткова, че това е преди всичко загриженост на управляващото мнозинство. И между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, бяха направени много крачки, много срещи с представители на застрахователния и пенсионноосигурителния бранш. И сме стигнали до някои взаимно приемливи решения. Естествено, има и такива колеги, които не приемат компромис и вероятно ще настояват да се запази досегашното положение. То не може да се запази по простата причина, че ако продължим, както и досега, в много региони на страната вече има спадане на приходите от данък общ доход и социални осигуровки почти на 4 пъти. Тоест, търсим един компромис между изискванията на фиска и загрижеността за този стълб, който е по допълнителното доброволно осигуряване. И мисля, че сме го намерили по някакъв начин. Няма да влизам в подробности, но наистина работим в тази посока.
Това не е реплика, а по-скоро пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Искров! Много се радвам на това, което Вие казвате, защото наистина в диалог могат да се намерят добрите решения. Но не искам да забравите едно нещо, че в тези разговори ние не трябва да пропускаме хората. Интересът на държавата, интересът на пенсионноосигурителните дружества разбира се, че трябва и те ще отстояват този интерес, но между тях стоят хората. Защото по тази система, която се предвижда в Закона за облагане на доходите на физическите лица, всъщност тези хора, които имат най-малко доходи, ще носят отново най-голямата тежест. Аз мисля, че това не е справедливо. Може на колегите да им звучи ляво или не знам как, но в края на краищата това наистина не е справедливо. И ние трябва, когато се стремим да срещнем позициите, наистина да виждаме хората в средата.

Тези хора, които са имали ниски доходи, тези хора, които въпреки всичко са проявили грижа за себе си, накрая ние да ги облагаме с 20 на сто, аз смятам, че наистина не е правилно. По-добре е да въведем на входа това облагане, когато именно ще се отчита и този принцип, който е заложен в скалата за облагане на доходите на физическите лица и по този начин наистина можем да постигнем тази справедливост. Но убедена съм, има още много време до приемането на законите и аз смятам, че ще намерите човека вътре между държавата и пенсионните дружества. (Неразбираема реплика от народния представител Иван Искров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 175 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 39.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Заседанието продължава.
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа по седмичната програма.

Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ЗА 2002 ГОДИНА.
Вносител е БНБ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Само моля преди това да гласуваме едно процедурно предложение - в залата да бъдат допуснати господин Светослав Гаврийски, управител на Българска народна банка и господин Тодор Шопов от Сметната палата, отговорен за Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да бъдат поканени в залата предложените от председателя на Комисията по бюджет и финанси господа.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
Имате думата, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ДОКЛАД
по проект за решение на Народното събрание
относно бюджета на Българска народна банка
за 2002 г., № 107-00-10 от 31 октомври 2001 г.

На заседание, проведено на 22 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение на Народното събрание относно приемането на бюджета на Българска народна банка за 2002 г., внесен от управителя на Българската народна банка.
На заседанието присъстваха господин Светослав Гаврийски - управител на Българска народна банка, господин Божидар Кабакчиев - подуправител на Българска народна банка, госпожа Ваня Пауновска - главен счетоводител на Българска народна банка госпожа Сандолова - член на Сметната палата.
Изложение по проектобюджета на Българска народна банка направи господин Гаврийски, който подчерта, че проектобюджетът е приет с Решение № 79 на Управителния съвет на Българска народна банка на 31 октомври 2001 г. и се представя в Народното събрание в съответствие с чл. 48, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и в изпълнение на т. 3 от решение на Народното събрание от 1998 г., която изисква проектобюджетът на Българска народна банка да се внася в Народното събрание за приемане едновременно с проекта за държавен бюджет за съответната година.
Бюджетът е разработен в съответствие с прогнозата за макрорамката за 2002 г. на правителството, която предвижда продължаване на финансовата стабилизация и Решение № 70 от 20 септември 2001 г. на Управителния съвет на Българска народна банка, с което са утвърдени следните основни параметри: средногодишна инфлация - 4,6% и валутен курс 2,00 лв. за 1 щ.д. Посочен е и средногодишният валутен резерв (с изключение на златото) в размер на 3 млрд. и 61 млн. евро, на депозитите на търговските банки, правителството, управление "Банково" и други.
Проектът е изготвен при спазване на следните основни принципи:
1. Обвързване на проекта за бюджет с изпълнението на бюджета за предходната година;
2. Придържане към благоразумните банкови принципи и ефективно управление на риска;
3. Определяне на разходите на банката с цел осигуряване ефективното изпълнение на нейните функции и същевременно спазване на бюджетната дисциплина;
4. Нулево нарастване на разходите - предвидено е увеличение на разходите само с размера на очакваната инфлация.
В проектобюджета за 2002 г. не е включена печатницата, тъй като с Решение № 75 от 4 октомври 2001 г. тя се преобразува в търговско дружество, считано от 1 януари 2002 г.
Проектобюджетът е съставен в два отделни раздела:
Първо, разходи за издръжка на Българска народна банка, и
Второ, инвестиционни разходи.
Разходите за издръжката на Българска народна банка са определени с оглед ефективното обслужване на паричното обращение в страната, подобряване качеството на дейността на банката и укрепване на доверието към Българската народна банка и финансовата система на страната.
Разходите за издръжка на Българска народна банка за 2002 г. са в размер на 47 млн. лв., което е по-малко с 8 млн. лв. в сравнение с бюджета на банката за 2001 г., а съпоставени с бюджета, в който не е включена печатницата, те са повече с 2,7 млн. лв. Увеличението се дължи на увеличените разходи за издръжка на паричното обращение в размер на 11,1 на сто, на разходите за заплати и социално осигуряване в размер на 10,8 на сто и нарастване на разходите за социална дейност в размер на 15,7 на сто, както и на другите административни разходи в размер на 22,4 на сто.
Инвестиционните разходи са в размер на 13,5 млн. лв. и са насочени към:
- ново строителство, реконструкция и модернизация - 3 млн. лв.;
- електронизация на Българска народна банка - 8,9 млн. лв.;
- машини, обслужващи паричното обращение, технически средства за безопасността на Българската народна банка, за специализирани автомобили и други транспортни средства - обща стойност 1,5 млн. лв.
В сравнение с бюджета за 2001 г. инвестиционните разходи намаляват с 942 хил. лв., а спрямо очакваното изпълнение за 2001 г. те се увеличават с 3,8 млн. лв.
Българската народна банка ще продължи да генерира положителен финансов резултат, който ще е по-нисък в сравнение с предходните години поради международната среда, при която се формират нейните приходи. Предвижда се общо превишение на приходите над разходите в размер на 84 млн. лв., което е с 49,3 на сто по-малко спрямо бюджета за 2001 г. и с 45,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2001 г.
Общата сума на превишението на приходите над разходите се разпределя, както следва: в приход на републиканския бюджет - 62 млн. лв. и за Българска народна банка - 22 млн. лв.
По предложеното проекторешение бяха поставени въпроси от членовете на комисията, на които отговори управителят на Българската народна банка господин Гаврийски.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което проекторешението беше прието единодушно с 12 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното

РЕШЕНИЕ
за приемане бюджета на Българска народна банка
за 2002 година

Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българска народна банка

РЕШИ:

1. Приема бюджета на Българска народна банка за 2002 г., както следва:
Раздел I. Разходи за издръжка на Българската народна банка - 47 млн. 554 хил. лв., в т.ч.:
1. Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение - 13 млн. 835 хил. лв.;
2. Разходи за материали, външни услуги и амортизация - 17 млн. 681 хил. лв.;
3. Разходи за заплати и социално осигуряване - 12 млн. 877 хил. лв.;
4. Разходи за социална дейност - 1 млн. 958 хил. лв.;
5. Други административни разходи - 1 млн. 203 хил. лв.
Раздел II. Инвестиционна програма - 13 млн. 595 хил. лв., в т.ч.:
1. Разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация - 3 млн. 150 хил. лв.;
2. Разходи за машини, обслужващи паричното обращение - 100 хил. лв.;
3. Разходи за печатницата на БНБ - 0;
4. Разходи за технически средства за безопасността на БНБ - 640 хил. лв.;
5. Разходи за специализирани автомобили и други транспортни средства - 200 хил. лв.;
6. Разходи за електронизация на БНБ - 8 млн. и 900 хил. лв.;
7. Офис-мебели и канцеларско оборудване - 605 хил. лв.

2. Управителният съвет на Българската народна банка по предложение на управителя може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздел първи и втори, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надвишават 20 на сто от одобрената с този бюджет сума."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля господин Шопов да изрази становището на Сметната палата по проекта за решение.
ТОДОР ШОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Като отчита спазените законови изисквания по процедурата, Сметната палата счита за необходимо да изложи някои принципни съображения, по-основните от които са следните.
Процедурата за изготвяне на проекта за бюджет е законосъобразна. Оценяваме позитивно предвиденото изпълнение на препоръките на Сметната палата, отнасящи се до привеждане в съответствие със Закона за Българската народна банка на дейността на Печатницата на БНБ. Предстоящото й обособяване като юридическо лице по Търговския закон, както нееднократно подчертаваме в актове за констатации от извършени проверки, очертава кръг от въпроси, свързани с оптималното натоварване на мощностите на оборудването в цех Б "Общи ценни книжа".
Разрешаването на този проблем е пряко свързано и със защитата на отпечатваните ценни книжа и по-конкретно бандероли, акции, бонове, компенсаторни записи, митнически декларации, разрешителни, сертификати, дипломи, нотариални актове, пълномощия и др. Оптималното му целесъобразно решение е в правомощията на законодателната власт, тъй като само тя може законово да регламентира отпечатването на изброените ценни книжа единствено в Печатницата на БНБ.
Ефектът от едно такова решение би бил максимално натоварване на мощностите на цеха и гарантиране на възвращаемостта на направената инвестиция, достигане на относително ниско равнище на разходите за отпечатване на ценните книжа и създаване на разумна увереност за защитеност на ценните книжа и намаляване на риска от тяхната подправяемост.
Представената форма на проектобюджет на Българската народна банка е окрупнена и съдържа различни по икономическо съдържание разходи в един показател.
С цел увеличаване на прозрачността и улесняване на дискусията по приемането на бюджетите на БНБ за следващите финансови години Сметната палата препоръчва задълбочаване на качествения аспект на обосновката за всеки един вид разход и обвръзката му с дейността на банката за съответната година.
Във връзка с обособяването на Печатницата на БНБ като юридическо лице по Търговския закон с предвиденото увеличение на разходите за издръжка на паричното обръщение, както и с посоченото нарастване размера на разходите за електронизация, обосновани с предстоящи инвестиции за въвеждане на система за брутен сетълмент в реално време, Сметната палата се ангажира с последващ контрол върху тези видове разходи, прилагайки консервативен подход при определяне на прага на същественост и размера на извадката. След промяната на статута на печатницата рязко ще се увеличи размерът на дяловете и участието на БНБ в местни юридически лица.
Към момента БНБ има участие в Монетен двор, Волика и Банк-сервиз. Това е предпоставка за задължително прилагане от страна на БНБ изискванията на Закона за счетоводството във връзка с Национален счетоводен стандарт 27 и в съответствие с Международния счетоводен стандарт 27 за изготвяне и представяне на консолидирани финансови отчети, което ще гарантира публичност, вярно и честно представяне на взаимоотношенията й с тях.
Сметната палата подкрепя внесения проектобюджет на Българската народна банка за 2002 г., като законосъобразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Откривам дискусията за приемане на проекторешението, изготвено от Комисията по бюджет и финанси, което току-що чухме. Чухме от представителя на Сметната палата господин Шопов, че проектобюджетът е изготвен законосъобразно.
Имате думата. Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
Има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Щом няма желаещи за изказване, господин председател, вероятно няма и хора, които да критикуват дейността на Централната банка, което мен лично като председател на комисията много ме радва.
Искам да споделя само следните мои впечатления. Преди не много време, може би месец и половина - два, приехме отчетите за три години на Българската народна банка. Искам със задоволство да отбележа факта, че всички препоръки, които бяха отправени тогава - и във формален, и в неформален порядък към ръководството на Българската народна банка, не мога да изброя всичките, спомняте си за придвижване на процедурата за главен ревизор, за отделяне на печатницата и т.н., бяха надлежно изпълнени, с което още веднъж изразявам задоволството на колегите от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата гуверньора на Националната банка господин Гаврийски.
СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Искров представи много добре предложения бюджет. Аз не искам да отнемам време. Но искам да се спра на един момент - това е сериозното преструктуриране, което ще се извърши през 2002 г. Това е отделянето на печатницата като самостоятелно юридическо лице и намаляването на броя на клоновете на Централната банка, което ще има като резултат намаляване на служителите на Централната банка между 250 и 300 души. Това ще отговори на желанието и действително на целесъобразното намаляване на броя на служителите на Централната банка.
Отделянето на печатницата, надяваме се, ще допринесе както за изчистване на разходите на печатницата от баланса на Централната банка, така и до възможност за по-добро управление и оптимизиране на самата дейност на печатницата.
Бих искал да наблегна на въпроса за съкращаване на броя на клоновете на Централната банка през следващата година, тъй като този въпрос в последните няколко дни занимава и пресата, и обществеността в някои от градовете, където ще закриваме клоновете. Тази политика на Централната банка е предприета с решение от не повече от година и половина на ВАС. Ние имаме вече примера и закрит клон в Хасково през миналата година, което не доведе до никакви сътресения и никакви проблеми както в клоновете на банките, на търговските банки, така и по отношение на самата търговска и икономическа, финансова дейност в самия град и в обслужващия район от този клон.
През тази година ние взехме решение през 2002 г. да закрием три клона - в Бургас, Русе и Враца.
Бих искал да кажа, че закриването на клоновете не трябва да се приема като нещо драматично. Ние сме направили оценка и в никакъв случай не смятаме, че където се закриват клоновете, ще бъде затруднена дейността от това, че повече няма да има клон на Централната банка.
Относно социалния елемент от това закриване. Бих искал да кажа, че във всеки клон на Централната банка работят не повече от 20-25-35 души, специално в клона в Бургас работят само 35 души. Така че от тази гледна точка не мисля, че ще създадем проблем.
В същото време решението на Централната банка е такова, че през цялата следваща година служителите на закритите клонове ще получат своите трудови възнаграждения.

Нашето решение за закриване на клоновете е поради тяхната ниска ефективност, което не означава, че ние ги закриваме, защото тези клонове губят, тъй като всички клонове на БНБ губят - ние не получаваме никакви комисиони от това, че обслужваме банки или граждани - но поради намалелия брой на банкноти, които се обработват в тези клонове, ние се стараем да ги оптимизираме. Знаете, че след извършване на деноминацията преди две години броят на банкнотите значително намаля, всички стари банкноти са събрани. Така че самата дейност в тези клонове се ограничава и това е единствената причина за съкращаването на броя на клоновете.
Аз вчера проведох разговори с централите на почти всички банки, на по-големите банки, които имат клонове в Бургас. Нито една от централите на търговските банки не изрази някакво съмнение по отношение на това, че ще има отрицателно влияние от закриването на клоновете.
Готов съм отново да обсъдя с всички, ако има желаещи от страна на депутатите, този проблем, но надяваме се, че никакви проблеми няма да се създадат. Благодаря ви и съм готов да отговоря на всички ваши въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Гаврийски.
Желае ли някой думата от уважаемите народни представители? Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Съгласно чл. 75, ал. 5 решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
Подлагам на гласуване проекторешението за приемане на бюджета на Българската народна банка за 2002 г. така, както беше предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Бюджетът на Българската народна банка за 2002 г. е приет. Честито, господин Гаврийски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроект за изменение на Кодекса на труда
№ 154-01-61 от 5 октомври 2001 г., внесен от
народните представители Росица Тоткова
и Благой Димитров

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 11 октомври 2001 г., бе обсъден законопроект за изменение на Кодекса на труда № 154-01-61 от 5 октомври 2001 г., внесен от народните представители Росица Тоткова и Благой Димитров.
На заседанието на комисията присъстваха: госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков - управител на НОИ, и др.
Законопроектът бе представен от вносителя - народния представител госпожа Росица Тоткова. Тя изясни, че в Кодекса на труда, в чл. 222, ал. 1 се регламентира правото на работника или служителя на обезщетение по различни хипотези, между които и при спиране на работа за повече от 30 дни. В същото време, според чл. 328, ал. 1, т. 4, работодателят може да прекрати трудовия договор при спиране на работа за повече от 15 работни дни, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2.
Предлаганото изменение числото "30" да се замени с "15" се налага, за да се синхронизират текстовете на чл. 222, ал. 1 и чл. 328, ал. 1, т. 4, за да могат работниците и служителите да получат полагаемото им се обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради спиране на работа за повече от 15 дни.
Предлаганата промяна бе подкрепена от присъстващите представители на Министерството на труда и социалната политика и от представителите на работодателските и синдикалните организации.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване, с резултати 13 гласа "за", "против" и "въздържали се" - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение на Кодекса на труда № 154-01-61 от 5 октомври 2001 г., внесен от народните представители Росица Тоткова и Благой Димитров.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по внесения законопроект за промяната на чл. 222, ал. 1.
Госпожо Тоткова, от името на вносителите - заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, аз съвсем накратко ще се изкажа, защото сутринта при разглеждането на дневния ред изложих аргументите за това, че трябва да бъде направена такава промяна в Кодекса на труда. Всички колеги - народни представители, приеха тези аргументи, за което им благодаря и аз се надявам, че и сега по същия начин с огромно мнозинство ще бъде гласуван законът на първо четене.
Използвам възможността да направя и процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Имате ли становища или възражения по законопроекта?
Ако няма, искам да помоля квесторите да поканят тези народни представители, които са в кулоарите, тъй като ще трябва да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
Понеже не виждам желаещи, а струва ми се, че случаят действително е безспорен, той е подкрепен единодушно в Комисията по труда и социалната политика, затова си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за изменение на Кодекса на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има направено процедурно предложение за тридневен срок между първо и второ четене, направено от госпожа Росица Тоткова.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 2.
Приема се тридневният процедурен срок.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВАТА, НАПРАВЕНА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА.
Има думата госпожа Ирина Бокова, заместник-председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Бих искала от името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да прочета пред вас доклада, който комисията прие единодушно.
"Д О К Л А Д
относно законопроект № 102-01-8 за оттегляне на
резервата, направена от Република България в съответствие
с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с
тероризма
На своето редовно заседание, проведено на 8 ноември т.г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма. В заседанието участваха заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков и господин Георги Рупчев, държавен експерт в Дирекция "Съвет по законодателство" на Министерството на правосъдието.
Бяха обсъдени основните аргументи в подкрепа на оттеглянето на резервата по конвенцията.
След проведената дискусия, като отчете необходимостта нашата страна да потвърди решимостта си да подкрепя и съдейства за засилване на международното сътрудничество в борбата с тероризма, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма, ратифицирана със закон, публикуван в "Държавен вестник" бр. 9 от 1998 г." Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
В такъв случай си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега е нормално да очаквам процедурно предложение за разглеждане на законопроекта на второ четене, ако вносителите смятат, че това е уместно, след като няма направени никакви забележки по същество.
Госпожо Бокова, заповядайте да направите процедурно предложение.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като наистина няма възражения по това предложение на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, бих искала да направя процедурно предложение да преминем към гласуване и на второ четене на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем и към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да преминем съгласно приетото процедурно предложение на второ четене, бих искал все пак да се спра на някои от основните моменти на мотивите, които налагат оттеглянето със закон на резервата, направена от Република България, когато се ратифицираше Европейската конвенция за борба с тероризма.
Уважаеми колеги, това, което се случи в Съединени американски щати на 11 септември, наистина налага всички страни в света, включително и нашата страна, Република България, да преосмислят като страна, в случая към дадената конвенция, дали направените резерви при нейното ратифициране са актуални и днес. Смятам, че след като страната ни и парламентът категорично заявиха, че застават в световната демократична коалиция, в състава на демократичната общественост, която не само заяви, че безапелационно ще се бори с международния тероризъм, но ние трябва и юридически да бъдем изрядни в тази посока.
Ето защо считам за абсолютно актуално, че България съвсем навреме оттегля своята резерва в чл. 13, ал. 1 от тази Конвенция за борба с тероризма. И много ви моля, тъй като вече резервата пречеше до голяма степен на лица, които се издирват по политически причини, да могат да бъдат предавани на съответната страна. Това досега можеше да става само при решение на компетентните власти в съответната държава.

Аз съм убеден, както и вие, уважаеми колеги, че тази резерва наистина вече не само че не е актуална, но тя ще бъде пречка за борбата срещу световния тероризъм.
Благодаря Ви много, уважаеми господин председател. Призовавам моите колеги да подкрепим и на второ гласуване направената поправка за оттегляне на резервата в Европейската конвенция за борба с тероризма в чл. 13, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
За реплика има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, под формата на реплика бих искал да попитам господин Лютфи, оттегляйки резервата, а резервата по силата на чл. 13 гласи, че Република България в съответствие с чл. 13 си запазва правото да отказва екстрадация за някои от престъпленията, веднага се поставя въпросът може ли български гражданин, извършил евентуално някакво престъпление, да бъде предаден на чужда държава? Това е важен въпрос. Ако чужденец извърши някакво престъпление и попадне на територията на България, по съответния ред евентуално би могъл да бъде предаден на чужда държава. Но български гражданин не може да бъде предаван на чужда държава, независимо къде е извършил престъпление и какво престъпление е извършил. Това изрично е посочено в чл. 25, ал. 4 от Конституцията на България.
Моля тук и специалистите, какъвто е господин Лютфи в областта на международното право, международните отношения, да даде ясен отговор, защото една ратификация от подобен род крие опасности за една противоконституционност, а би могла да създаде проблеми и в бъдеще. Междупрочем, до този момент не е имало никакъв проблем около предаването на едни или други лица и съдействието на България в борбата с международния тероризъм, независимо от резервата, която сме имали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Всъщност в своя въпрос до голяма степен господин Корнезов даде и отговора. Наистина тук категорично не става въпрос за български граждани. Всеки български гражданин, който наруши законите у нас, вие знаете, че той ще бъде съден съгласно нашето вътрешно законодателство. Категорично в случая не става въпрос за предаване на една или друга чужда държава. От друга страна обаче, нашата страна по различни поводи и причини е давала подслон на редица международни терористи, които са пребивавали в нашата страна. И тази резерва касае главно тези случаи. Мисля, че в моето изложение бях ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Лютфи.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Само две изречения, господин председателю, за да изясним нещата. Това, което господин Лютфи обясни тук, означава, че тази конвенция не се прилага за български граждани.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Прилага се, как да не се прилага?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Български граждани не могат да бъдат екстрадирани. Щом са български граждани, българската държава може да ги съди, най-тежко да ги наказва за извършено престъпление, но не може да бъдат предавани на чужда държава. Това поне трябва да стане ясно и да бъде отбелязано в стенографския протокол. Това е във връзка с чл. 25, ал. 4 - Конституция на Република България! Тя стои по-високо от всяка международна конвенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
Всъщност по този начин позициите се изясниха и няма спор, нали така?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Точно така, изясниха се.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Така е, няма спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можем да пристъпим към гласуване на второ четене, ако няма други желаещи да вземат отношение по дискутирания законопроект.
Госпожо Бокова, моля да прочетете текста на закона.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за оттегляне на резервата, направена от Република България
в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за
борба с тероризма
Член единствен. Република България оттегля резервата, направена в съответствие с чл. 13, ал. 1, от Европейската конвенция за борба с тероризма, ратифицирана със закон (ДВ., бр. 9/1998 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Подлагам на гласуване законопроекта така, както беше представен от госпожа Бокова.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Господин Дончев, имате думата по процедурен въпрос.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, процедурното ми предложение е свързано с искането от името на Парламентарната група на НДСВ за удължаване на работното време на пленарната зала до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има предложение за удължаване на работното време с два часа до 16,00 ч.
Има ли противно предложение?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз мисля, че поне за днес не е целесъобразно да удължаваме работното време. Ние обсъждахме на председателския съвет, че Законът за движение по пътищата и Законът за автомобилния транспорт, тоест следващите точки от дневния ред, не са готови и трябва да бъдат разгледани утре. Така беше уточнено. Така че можем спокойно за още един час да работим по още няколко точки и ако е необходимо, утре да удължим работното време. Сега мисля, че това изкуствено удължаване няма да ни доведе до резултат. Ратификациите също са готови, бихме могли до 14,00 ч. да ги минем. Имаме три ратификации, които не представляват проблем.
Затова правя това възражение, защото Законът за движение по пътищата и Законът за автомобилния транспорт разбрах, че е необходимо да минат и през Комисията по правни въпроси. А тя не се е произнесла. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Действително тук в залата не присъства председателят на Комисията по правни въпроси. Аз може би направих това искане малко предварително, но така или иначе, ако до 14,00 ч. има подобна готовност, аз ще подновя предложението си. Но искането, което направих преди малко, го оттеглям в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Всъщност оттегляте предложението си и ако то бъде възобновено, това ще стане един час по-късно.
С това приключихме с четвърта точка от дневния ред.

Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров, който да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 102-01-27 от 13 ноември 2001 г. за
изменение и допълнение на Закона за експортното
застраховане с вносител Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 21 ноември 2001 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба на експортното застраховане и по-пълното му хармонизиране с европейското законодателство и с международната практика в тази област. Законопроектът разширява обхвата на експортното застраховане, като осигурява възможност за застраховане на кредити, гаранции, финансови загуби, свързани с производството на стоки за износ или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, което съответства на анекса към Директива № 9829 на Съвета на Европа. Създава се възможност за сключване на договори за сметка на държавата за презастраховане на рисковете с чуждестранни застрахователни дружества, когато това е от взаимен интерес.
Друго достойнство на законопроекта е, че с него се урежда размерът на акционерното участие на държавата в Българска агенция за експортно застраховане АД, което осигурява реализиране на държавната политика в областта на външнотърговския обмен.
Законопроектът въвежда понятията "пазарен" и "непазарен" риск в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз. По този начин се установява принципът, че държавата подкрепя по правило застраховането срещу непазарен риск, а при пазарните рискове се намесва само по изключение.
Въвеждат се промени и в състава и правомощията на междуведомствения Съвет по експортно застраховане, които подобряват условията за финансиране на износа и гарантират интересите на застрахованите. Разширяват се възможностите за извършване на услуги от Българската агенция за експортно застраховане АД. Променя се режимът на нейното финансиране и отчетност, което съответства на действащата система за управление на държавния бюджет и на изискванията на правото на Европейския съюз. Прави се ясно и последователно разграничаване на дейността на агенцията по този закон, която е за сметка на държавата, от дейността й по Закона за застраховането.
При обсъждане на законопроекта народните представители поставиха въпроса за обема на застрахователната дейност, рисковете, покривани от Българската агенция за експортно застраховане, и механизмите за тяхната оценка, за финансирането на Агенцията за експортно застраховане, за пречките при застраховането и легалните средства, чрез които то може да се облекчи.
След проведената дискусия и в резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, внесен от Министерския съвет."
Комисията предлага и срокът за предложения да бъде 7-дневен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата по представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Не виждам желаещи да вземат отношение. Дали това не означава, че комисията си е свършила чудесно работата?
Ако няма желаещи за изказване, аз подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, Вие направихте Вашето предложение за 7-дневния срок между първо и второ четене. Всъщност този срок е по самия правилник, така че не се налага някакво гласуване, тъй като той си следва по силата на нашия правилник.
С това приключихме тази точка от дневния ред.
Аз на свой ред искам да направя следващото процедурно предложение, свързано с това, че по някои от точките от програмата за работата на Народното събрание към момента няма готовност, а по други точки, които са малко по-нататък в програмата, има готовност.
Затова искам да направя разместване на точките, за да можем да продължим първо със законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване, след това да преминем към законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване и след това - законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка - "България-проект за рехабилитация на пътищата".
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за тази размяна в точките от приетата програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, но не виждам господин Станимир Илчев в залата.
Кой би могъл да представи становището на комисията?
Заповядайте, господин Дончев - заместник-председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Словашката република за
социално осигуряване

На 28 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проекта на Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване, подписана на 30 май 2001 г. в София."
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата по представения законопроект.
Не виждам желаещи за изказване.
В такъв случай си позволявам да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Дончев, след като приехме на първо четене законопроекта, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за гласуване на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да се премине веднага към второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Господин Дончев, заповядайте да представите законопроекта и за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване, подписана на 30 май 2001 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, Ви, господин Дончев.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Словашката република за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законът е приет.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има доклад на водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване
№ 102-02-28 от 20.11.2001 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 22 ноември 2001 г., обсъди законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха господин Йордан Христосков - управител на НОИ, госпожа Валентина Кръстева - главен директор на Главна дирекция "Социално осигуряване" на НОИ, господин Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване, политика по доходите, анализи и прогнози" в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване и мотивите към него бяха представени от господин Йордан Христосков - управител на НОИ.
Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване е подписан на 4 септември 2001 г. в София. Бе подчертана необходимостта от сключване на договора, която е предизвикана от обособяването на Украйна като суверенна държава, субект в международното право.
Договорът обхваща териториите на Република България и Украйна. Разпоредбите са валидни както за техните граждани, така и за правоимащите лица, пребиваващи на териториите им, спрямо които са били прилагани или се прилагат нормативните актове по социалното осигуряване. Това се отнася и до други лица, чиито права произтичат от правата на граждани в обсега на социалното законодателство на договарящите се страни.
Предмет на предложения за ратифициране международен документ са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука, професионална болест или смърт, наследствени пенсии, обезщетения при временна неработоспособност, майчинство и при безработица. В обсега на договора са включени разпоредби за лицата на специален режим на осигуряване. Не са предмет на договора пенсиите за гражданска и военна инвалидност, за особени заслуги и социалните пенсии.
С изключение на здравното осигуряване се покриват осигурителните рискове, които са предмет на Конвенция № 102 от 1952 г. относно общественото осигуряване (минимални норми) на Международната организация на труда и Регламент на Европейската икономическа общност № 1408 от 1971 г. за прилагане на системи за социално осигуряване на лица, работещи по трудово правоотношение, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства.
С ратифицирането на договора от двете държави ще бъде прекратено за тях действието на Спогодбата за социално обезпечаване от 11 декември 1959 г. между Народна република България и СССР. Предстоящо е сключването на такива подобни спогодби в областта на социалното осигуряване и с останалите държави от Общността на независимите държави, които да заместят посочената по-горе спогодба.
В проекта на бюджета на Националния осигурителен институт за 2002 г. са осигурени необходимите средства за изплащане на пенсиите по договора, които възлизат на 79 200 лв.
След проведено гласуване и резултати 13 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване № 102-02-28, внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов. Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Искам да помоля господин Дончев да представи доклада по този проект за ратификация.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"На 28 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г. в гр. София."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми госпожи и господа, имате думата. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Затова подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение ще бъде направено от господин Дончев.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Дончев, заповядайте да представите законопроекта в неговия член единствен.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По второ четене на законопроекта - член единствен, който чухте, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Сега преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Аз не виждам доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси. Има само становище от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Кой ще докладва становищата? Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
По законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект за рехабилитация на пътищата) № 102-02-29, внесен от Министерския съвет, има становище на Комисията по бюджет и финанси, има становище и на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Ако разрешите, господин председател, мога като председател на Комисията по транспорт и телекомуникации да прочета нашето становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, заповядайте да представите като председател на комисията вашето становище.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2001 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроект № 102-02-29, внесен от Министерския съвет на 20.11.2001 г., за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Проектът е за рехабилитация на пътищата.
Заемът от Европейската инвестиционна банка е в подкрепа на правителствената програма за развитие на пътната инфраструктура и в помощ на усилията на правителството в политиката за присъединяването ни към Европейската общност.
Народното събрание с решение от 10 април 2001 г. даде съгласие за сключване на договор за заем от Европейската инвестиционна банка. Налице е и предхождащата процедура.
Проектът "България - проект за рехабилитация на пътищата" включва изпълнението на малки обекти в цялата страна и досега тези обекти са изпълнявани със средства от държавния бюджет.
Заемът е в размер на 30 млн. евро и ще бъде предоставен на Министерство на финансите за покриване на извършени разходи по изпълнението на проектите. Срокът на заема е 25 години с 6 годишен гратисен период. Предвидени са две опции за определяне на лихвата - фиксиран и плаващ лихвен процент.
Членовете на комисията, взели участие в дискусията, изразиха своята пълна подкрепа към предложения законопроект и отбелязаха, че състоянието на пътната мрежа е изключително важно условие за развитието на икономиката на страната и приобщаването ни към Европа.
С 12 гласа "за" комисията предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има още два доклада по този законопроект - на водещата Комисия по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Госпожа Радева ще представи доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
"ДОКЛАД
по законопроект № 102-02-29 от 20.11.2001 г. за
ратифициране на Финансовия договор между Република
България и Европейската инвестиционна банка
(България - проект за рехабилитация на пътища),
внесен от Министерския съвет
На заседания, проведени на 22 и 27 ноември 2001 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, сключен на 27 април 2001 г.
Проектът бе представен от Лъчезар Стефанов - директор на Дирекция "Външни финанси" в Министерство на финансите, който изтъкна следните основни моменти.
Заемът е в размер на 30 млн. евро. Срокът на заема е 25 години с 6 години гратисен период. Усвояването ще стане до три транша, като лихвеният процент се дефинира при отпускането на транша. Предвидени са две опции за определяне на лихвата - фиксиран или плаващ лихвен процент. Заемът е в подкрепа на правителствената програма за развитие на пътната инфраструктура. Проектът включва изпълнението на различни пътни проекти в цялата страна, които са били замразени поради липса на финансиране.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект за рехабилитация на пътищата), сключен на 27 април 2001 г.
Председател на Комисията по бюджет и финанси: Иван Искров."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Остана да се представи още един доклад - на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Давам думата на госпожа Гроздилова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател!

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно проект на Закон № 102-02-29 за ратифициране на
Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка
(България - проект за рехабилитация на пътищата),
внесен от Министерския съвет на 20 ноември т.г.
На 28 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект за рехабилитация на пътищата) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект за рехабилитация на пътищата), сключен на 27 април 2001 г.
Председател: Станимир Илчев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
По първото четене на законопроекта има ли становища, изказвания, въпроси, дебати, дискусии? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене ратификационния закон.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене единодушно.
Очаквам процедурно предложение.
Госпожо Радева, заповядайте.

НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам поради липса на възражения да разгледаме предложените законопроекти и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение .
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към второто четене и ще Ви помоля, госпожо Радева, да представите закона с пълното заглавие и член единствен.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам ви да гласувате на второ четене:
"З А К О Н
за ратифициране на Финансовия договор
между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - Проект за рехабилитация на пътища)

Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - Проект за рехабилитация на пътища), сключен на 27 април 2001 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
По второто четене на законопроекта има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене, с което е изчерпана и тази точка от дневния ред.
Според нашата седмична програма би трябвало да преминем към първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Дали има готовност?
Господин Корнезов, заповядайте за процедурно предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Точка 5 се отнася до двата законопроекта за изменение на Закона за движението по пътищата, т. 6 са законопроекти за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Тези законопроекти са разпределени и на Правната комисия, а ми казаха и ако греша, моля да ме поправите, че днес и Комисията по европейските въпроси в 16,00 ч. ще разглежда тези законопроекти дали съответстват на европейското законодателство. Затова е много по-целесъобразно, след като тези комисии се произнесат, утре да разглеждаме по същество т. 5 и т. 6.
Правя процедурното предложение да преминем направо към т. 7 до 14,00 ч., а утре да се занимаваме със Закона за движението по пътищата и Закона за автомобилните превози. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение точки 5 и 6 да бъдат отложени за утре поради това, че липсват становищата на подпомагащите комисии - по правни въпроси и по европейска интеграция, а има само становище на водещата комисия. Това че липсват становища на другите комисии не е пречка, но смятам, че е целесъобразно направеното предложение от господин Корнезов и ви призовавам да гласувате за това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Това означава, че трябва да преминем към второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Моля за отношение от Комисията по енергетика.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам да отложим разискванията по този законопроект, тъй като в настоящия момент той подлежи на допълнителни разисквания от страна на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
В такъв случай съм принуден да прекратя заседанието. Ще продължим утре, но преди това ще направя необходимите съобщения:
Комисията по икономическата политика ще има заседание на 28 ноември, сряда, тоест днес, от 16,15 ч. в зала "Запад".
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовното си заседание в 15,00 ч., а не от 16,30 ч. според предварителното обявяване, в зала 356 на пл. "Батенберг".
Комисията по европейска интеграция ще проведе днес, сряда, от 16,30 ч. в зала 134 на пл. "Батенберг" своето заседание.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има заседание днес от 16,30 ч. в зала 232 на пл. "Батенберг".
Комисията по образованието и науката има заседание днес от 16,30 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг".
Комисията по земеделието и горите ще има заседание на 29 ноември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. "Батенберг".
Комисията по медиите ще заседава на 29 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 29 ноември 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Юнал Лютфи
Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов