Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работа на парламента за седмицата предстои разглеждането на точка трета:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение дебатите по внесените вотове за недоверие на правителството да се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има процедурно предложение за пряко излъчване на дебата.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Моля, включете камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
Уважаеми народни представители, съгласно установената процедура, искам да дам думата първо на вносителите.
От името на вносителите на Парламентарния съюз на ОДС, заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Позволете ми в началото на своето изказване да изложа пред вас мотивите на Обединените демократични сили за внесеното искане за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет.
На 26 септември т. г. правителството на Република България прие решение за обща позиция на България в преговорния процес с Европейския съюз по № 14 "Енергетика". С това решение Вашето правителство, господин министър-председател, прие безусловно позицията на Европейския съюз блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат изведени от експлоатация през 2006 г. С това решение на практика вие пропиляхте възможността, която беше дадена от Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и българското правителство от 29 ноември 1999 г. да договорите по-благоприятни срокове и допълнителни средства за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".
На 2 октомври 2002 г. Народното събрание прие решение, отбележете, решение, прието с консенсус от всички политически сили в тази зала – НДСВ, ДПС, БСП и коалицията ОДС, с което задължи правителството да договори с Европейския съюз срокове за експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", които да отчитат социално-икономическите възможности на страната и да не предхождат пълноправното членство на България в Европейския съюз.
Два дни след този ясен и категоричен мандат на 4 октомври 2002 г. правителството внесе в Междуправителствената конференция по присъединяването на България към Европейския съюз позиция по "Енергетика", в която безусловно се приема като срок за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 през 2006 г. На 18 ноември 2002 г. министърът на външните работи като ръководител на делегацията за водене на преговори с Европейския съюз, официално препотвърди и пое ангажиментите от общата позиция на Европейския съюз.
От казаното дотук става ясно, че правителството съзнателно не изпълни решението на Народното събрание от 2 октомври т. г. и наруши чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България, като, първо, не записа в позицията на България по "Енергетика", че срокът за експлоатация на блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" следва да отчита социално-икономическите възможности на страната и да не предхожда пълноправното членство в Европейския съюз, съгласно решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г.
Второ, правителството не се съобрази с факта, че Народното събрание в своето решение прие партньорската проверка за безопасност на блокове 3 и 4 само като допълнителен аргумент, а не като решаващ фактор при определяне на срока за експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”.
Трето, правителството не осигури равноправно третиране на България в съответствие с принципите на петото разширение на Европейския съюз така, както Народното събрание настоява в т. 3 от решението от 2 октомври 2002 г.
Поради всичко изложено дотук Обединените демократични сили внасят вот на недоверие към Министерския съвет на Република България за грубо, безпрецедентно и съзнателно нарушение на Конституцията на Република България.
Сега ми позволете да кажа няколко думи вече не като вносител и като лидер на ОДС, а по-скоро като бивш външен министър и да ви разкажа една история. Защото днес в тази зала сме само няколко души, които знаем какво наследи правителството на Обединените демократични сили по отношение на АЕЦ “Козлодуй”. Всъщност, знае го и лявата страна на залата, разбира се, знае го и ДПС, знаят го и вашите министри, господин премиер, поне със сигурност господин Милко Ковачев и госпожа Кунева, които бяха експерти и по време на управлението на Обединените демократични сили. Не зная дали го знаете и Вие, защото през 1993 г. Вие не бяхте в България и затова ми позволете преди да продължа да Ви връча тази папка със Споразумението от 1993 г. (Връчва папка на премиера Симеон Сакскобургготски.)
От правителството на Любен Беров, забележете, правителство с мандат на ДПС и подкрепено от БСП, междупрочем, както сега така и тогава БСП отказваше да признае, че участва във властта. Според него на основание решение на Министерския съвет от 7 юни 1993 г. на правителството на Любен Беров, заместник-председателят на Комитета по енергетика Никита Шеваршидзе е упълномощен да подпише от името на Република България договор и писмо за намерение за отпускане на помощ за подобряване безопасността на АЕЦ “Козлодуй” с Европейската банка за възстановяване и развитие. На базата на това споразумение правителството на Любен Беров е заявило, че: “Рехабилитацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй” е осъществима до края на 1995 г.” и, че “в съответствие на българския закон извеждането на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй” от експлоатация може да започне през 1998 г.”. Също така: “да спре производството на електроенергия от блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, когато енергийната обстановка позволява това, при наличие на необходимо финансиране, правителството смята, че това може да стане до края на 1998 г.”. Повтарям – до края на 1998 г.





Споразумението предвижда България да получи 24 млн. екю и е подписано на 16 юни 1993 г. С този акт е било извършено национално предателство по отношение на българската атомна енергетика, защото ако споразумението на господин Беров беше изпълнено, загубите за българската икономика биха се изчислявали в милиарди долари – загуби от непроизведена електроенергия и нереализиран износ на ток. България не би могла да претендира да бъде енергиен център в региона. Междупрочем, парите са били взети от тогавашното правителство.
Казвам всичко това, защото през последните месеци най-дефицитна се оказа истината. Казвам го и защото искам да ви напомня, че при далеч по-трудни условия на следене от предишното правителство, правителството на Иван Костов съумя да защити националния интерес и да предоговори срокове и, забележете – да започне преговори с Европейския съюз без условия! Повтарям го: без условия!
През 1998 г. правителството на ОДС одобри Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. Тя бе одобрена от Тридесет и осмото Народно събрание. В решението е записано: “Министерският съвет, в съответствие с Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. и Разширеното финансово споразумение между Република България и Международния валутен фонд, да проведе преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската комисия, и други международни институции, и да предприеме необходимите действия за постигане на взаимно приемливи условия за изпълнение на поети ангажименти в областта на енергетиката”.
В глава пета от Националната стратегия от 1998 г. е записано следното: “Осигуряване на безопасно използване на блокове от 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй”. За блокове 1 и 2 реалистичният срок за извеждане от експлоатация е след завършване на модернизацията на 5 и 6, което се очаква към 2004 г., а за блокове 3 и 4 – след изпълнението на разширена програма за осигуряване на експлоатацията им в рамките на икономически ефективния срок за безопасна експлоатация. Извеждане на експлоатация след 2010 г.” Повтарям, след 2010 г.
На 8 април 1999 г. Комитетът по енергетика представя и Министерският съвет приема актуализирания вариант на “Реалистичен график за извеждане от експлоатация на блокове 1, 2, 3, и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. В заключение на този документ е записан отново срокът: 2008-2010 г. по отношение на 3 и 4 блок. Повтарям, 2008-2010 г.
На 10 декември 1999 г. Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи гаранционни споразумения от името на България за модернизация на блокове 5 и 6 със “Сити банк”, “Ексимбанк” и “Евроатом”. През 2000 г. бе подписано и Гаранционно споразумение с Европейската общност по атомна енергия за 212 млн. евро.
Правителството на ОДС през 1999 г. защити българските национални интереси. С Меморандума, който подписахме с Европейската комисия, беше постигната договореност за 1 и 2 блок, а относно 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” различията останаха. Позицията на България остана 2008-2010 г., а позицията на Европейската комисия остана 2006 г. Ето я истината за Меморандума през 1999 г.
Коя позиция защитихте, господин премиер – тази на България, или тази на Европейската комисия? Меморандумът зададе рамката…
Господин председателю, тъй като имам право да говоря и от името на Обединените демократични сили, Ви моля да приспаднете от времето, което се дава за изказване за моята парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека сега да го направите като вносител, а след това ще имате възможност и в другото си качество… (Смях в блока на ПСОДС.) Така би било по-коректно, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не, по-коректно е да ми дадете възможност да се изкажа, господин председател, защото това време така или иначе се полага на Обединените демократични сили. Ако хората в тази зала не искат да чуят истината, това, разбира се, е вариант, при който бихте могли да ме прекъснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Напротив! Вие ще имате същата възможност да се изкажете съвършено спокойно и за повече време. Така че много Ви моля, госпожо Михайлова, нека да се придържаме към процедурата. Ще Ви бъда много благодарен.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз Ви моля, господин председателю, да ми дадете възможност да завърша изказването си, защото…
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Приспаднете от нашето време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да спазим правилата, госпожо Михайлова! Нека от самото начало да не ги нарушаваме. Искрено Ви моля за това!
След това ще имате възможност, във времето на Вашата парламентарна група, да вземете думата и да се изкажете, включително ще можете да говорите и 40 минути. Така че много Ви моля!
Ако имате заключително изречение, разбира се, може да го кажете.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Приемам това нещо като много лош прецедент – да се прекъсне изказването на лидера на Обединените демократични сили по една тема, която засяга… (силен шум в блока на НДСВ) националните интереси на България. Да, разбира се, вие може да шумите, може да не искате да чуете истината, знам, че тя не е удобна за мнозина в тази зала.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Спазвайте правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, тишина в залата!
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не точно вие ще ми говорите за правилника, защото вие сте точно тези, които нарушават не само правилника, а и законите! (Ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на вносителите на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Георги Божинов.


ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ):

“Относно мотивите
към проекторешението за гласуване вот на недоверие на Министерския съвет на Република България с
министър-председател Симеон Сакскобургготски

На 18 ноември 2002 г. в Брюксел министърът на външните работи Соломон Паси подписа закриването на преговорите по глава 14 “Енергетика”, с което Република България се ангажира да закрие 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г. Премиерът Симеон Сакскобургготски още в началото на т.г. направи изявление в тази насока, а Министерският съвет на 26 септември 2002 г. прие решение за затварянето на 3 и 4 блок и “се ангажира тези блокове да бъдат затворени през 2006 г.
На 2.Х.2002 г. Народното събрание на Република България, като потвърди, че пълноправното членство в Европейския съюз е основен приоритет на Република България и одобри действията, насочени към ускоряване на преговорния процес, като отчете позицията на Европейския парламент, изложена в резолюцията му от 13 юни 2002 г. относно преговорите за разширяване на Европейския съюз и одобри положителните усилия за модернизация и международно призната оценка за нивото на ядрена безопасност в АЕЦ “Козлодуй”, прие решение на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Народното събрание реши, че ще подкрепя усилията на българското правителство за намиране на решение, отговарящо на националните интереси на България за изграждане на модерна енергийна система и за гарантиране на висока степен на ядрена безопасност.
Пределно ясна е волята на законодателя да подкрепя само действия, отговарящи на националните интереси на страната. Други, различни от тези действия, не могат да разчитат на подкрепа и одобрение от българския парламент. А извършителите им не могат да имат доверието му. Това решихме на 2.Х.2002 г. с едно забележително единодушие. Тогава никой не попита и не се опита да спекулира защо всички бяхме заедно, защо БСП и СДС, НДСВ и ДПС могат да бъдат заедно и то от едната страна.


Възниква въпросът: какво ни раздели и противопоставя днес по същия въпрос?
На 18 ноември 2002 г. с подписа на министъра на външните работи Соломон Паси в Брюксел правителството закри преговорите по глава "енергетика". С този акт правителството пое договорно задължение да закрие 3 и 4 блок на АЕЦ през 2006 г.
Това е свидетелство, че правителството не е способно да защитава националните интереси на страната.
Националният интерес повелява едно отговорно правителство аргументирано да преодолее натрупалото се в Европейския съюз погрешно и предубедено мнение за състоянието и възможностите за модернизация на реакторите.
Правителството не изпълни тази повеля, въпреки че според приетата от него на 11 май 2002 г. нова енергийна стратегия недвусмислено се констатира, че постигнатото равнище на безопасност на реакторите и международното признание на техния статус, цитирам, дава основание да се направи изводът, че блоковете с реакторни инсталации ВВЕР 440/В-230 подлежат на модернизация на приемлива цена.
Реалната защита на националните интереси изисква правителството да постигне равно третиране на България с другите страни - кандидатки. Правителството не успя да изпълни и това изискване. И практически капитулира пред исканията на Европейската комисия, без да защити напълно обоснованите позиции и интереси на страната.
След поетите ангажименти за затваряне на най-икономически ефективно работещите 1 и 2 блокове и фиксирането на сроковете за затваряне на икономически ефективно и безопасно работещите по международните стандарти 3 и 4 блокове българската енергетика се изправя пред трудно разрешими проблеми. В скоро време ще се появи остър недостиг на средства за затваряне на първите четири блока, както и липса на средства за модернизирането на 5 и 6 блок. С това ще се сложи на карта съществуването и на 5 и 6 блок, а с това и ядрената енергетика на България. Оставени сами, след 2006 г. поради недостиг на средства 5 и 6 блокове ще изпитват проблеми с ефективността и сигурността.
В резултат на действията и на това правителство, ще се възпрепятства изграждането на модерна енергийна система и гарантирането на висока степен на ядрена безопасност. А Народното събрание на Република България свързва националния интерес в тази област точно с тези два показателя. Затова в мотивите на искания от нас вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски на първо място поставяме действията на правителството, които не защитават и са в противоречие с националните интереси. Тези действия ще имат много тежки социално-икономически последствия за хората и българската икономика. Цената на електроенергията и цената на стоките, произведени в България, неминуемо ще се увеличат, а за необходимите на страната икономически темпове на растеж ще се наложи внос на електроенергия. От износител на електроенергия България ще се превърне във вносител, стига да има с какво да се плаща.
В мотивите на Коалиция за България се отбелязва и се отделя особено място на това, че:
Решението на правителството за закриване на блоковете е в пряко противоречие с решението на Народното събрание от 2 октомври т. г. и следователно с Конституцията на страната.
Решението на Народното събрание категорично забранява на правителството да приема срок за закриване на реакторите, който предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз. Нещо повече, решението изисква да се отчитат социално-икономическите възможности на страната, което налага правителствените усилия за договаряне на срокове на закриване значително след датата на членството. Актът на правителството пряко нарушава буквата и смисъла на решението на парламента, което при това бе прието с пълен консенсус от всички политически сили.
По такъв начин правителството пряко и грубо погазва Конституцията. Съгласно нея решенията на Народното събрание имат смисъла и силата на закон, а България е правова държава с парламентарно управление, в която съществува върховенство на закона. С действията си правителството пряко нарушава тези основни конституционни норми и порядки.
Явни нарушения на конституционните основания за доверие към правителството са и поредица от неверни и заблуждаващи твърдения на министри, ангажирани с преговорите. Очевидно неверни са твърденията, че няма разлика между решението на Народното събрание и действията на правителството; интерпретацията на така наречената партньорска проверка; експлоатацията на тезата, че “нищо не е договорено, след като всичко не е договорено" и накрая твърдението, че парламентът ще може да избира дали да ратифицира или не, като с това ще може да повлияе на постигнатите договорености.
Тези твърдения на правителството са еднозначно свидетелство за пълната липса на държавнически подход и съзнание за цялата тежест на пряката отговорност, която правителство носи в случая - изисквания, без които едно правителство не може да има доверието на парламента според нормите и смисъла на Конституцията.

Уважаеми народни представители,
Това са някои от проблемите и тяхното разбиране, което днес ни разделя. Днес не е важно кой с кого е, а кой как се отнася към националните интереси и директното нарушаване на конституционните норми и принципи и правовия ред в страната. Спекулативните са въпросите дали след Прага и преди Копенхаген следва да се иска вот на недоверие. Достойно за съжаление е твърдението, че не е национално отговорно да се иска вот на недоверие точно в 13-те дни между Прага и Копенхаген, както и твърдението, че мнозинството ще победи сини и червени.
Еднакво погрешно е да се пропусне време и случай като обсъждания днес, за да бъдат отречени действия, които нарушават правовия ред, Конституцията на страната и игнорират националните интереси. Разбира се, само едно силно и дееспесобно парламентарно мнозинство може да преодолее грешките и промени своето правителство, като продължи да управлява страната. Ако то няма сили за това, самото то губи доверието на избирателите и рано или късно научава истината по въпроса за доверието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно изречение.
Исканият от нас вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски е навременен и основателен. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, преди да открия дебата, искам да помоля ръководствата на парламентарните групи да бъдат така любезни да представят списък на народните представители, които ще вземат участие в разискванията.
А сега давам думата на председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Пламен Панайотов.
Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, дами и господа народни представители! Днес можем да заявим, че България уверено върви по пътя на демократичните, правови и проспериращи държави. След поканата за членство в НАТО България вече принадлежи към страните, които участват при вземането на важните решения в световен мащаб.
На предстоящата среща на Европейския съвет в Копенхаген очакваме да бъдат подкрепени усилията ни за постигане на следващата, историческа цел – присъединяването на България към Европейския съюз.
Българското общество ясно и категорично изрази волята си за по-добър живот, за по-справедлива държава, за повече възможности пред всеки честен и трудолюбив човек. Сега най-после с много усилия това започва да се случва и няма връщане назад. Няма връщане назад! (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)





Да, това слага край на политическата безотчетност, слага край на пренасочването на държавни пари в партийни и лични сметки, (ръкопляскания от НДСВ и ДПС) на източването на предприятия,…
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Напред и нагоре!
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: … на обогатяването на едни чрез ограбването на всички! Така повече няма да продължава, уважаеми дами и господа! В България вече има правила и те ще се спазват! (Единични ръкопляскания.)
Вярно е, това не се харесва на тези, които се надяваха прехвърлянето на топката между двата безалтернативни политически играча да продължава достатъчно дълго, за да се сложи ръка на всичко, което все още не е разграбено. Те се надяваха, че въвеждането на ред и правила е временно явление, което няма да издържи дълго и те отново ще започнат своята въртележка. Тази увереност обаче им изигра лоша шега. След поканата за членство в НАТО, след предстоящото присъединяване към Европейския съюз България никога повече няма да е заложник на своето минало. А това поражда паника сред тези, които се асоциират повече с миналото, отколкото с настоящето и бъдещето на страната си. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” от НДСВ и ДПС.) Тази нервност прави чудеса, уважаеми дами и господа! Тя превръща довчерашните яростни политически опоненти в любезни единомишленици! (Смях и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Те са готови не само да се обединят помежду си, но да се съюзят, както се казва, и с Дявола, само и само да се запази статуквото им. За нас няма по-голямо доказателство за правилността на действията ни от акта на обединение между СДС и БСП. (Скандирания “Единство!” от НДСВ, ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Спомням си, уважаеми дами и господа, че подобно рядко единодействие и единомислие имаше и по въпросите, свързани с дългогодишното източване на митниците, когато управляващото мнозинство сложи край на този процес, въвеждайки ясни ред и правила. Резултатите обаче доказаха, че истерията на опозицията е била напразна.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес сме свидетели на ново обединение на опозицията. Колкото и уникално да звучи, този път е насочено срещу присъединяването на България към Европейския съюз. Неслучайно вотовете се внасят точно сега – между срещите на високо равнище в Прага и Копенхаген. Не е случаен изборът на основанието за вота – преговорите по предварителното затваряне на глава “Енергетика”. Именно в тази област предходните две управления регистрираха най-големите си провали, като с действията или бездействията си предпоставиха не само съдбата на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”, но и забавянето на неотложните реформи в областта на енергетиката. И ако предходните управления поставяха като алтернативи членството на България в Европейския съюз и функционирането на АЕЦ “Козлодуй”, за управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС те са основни управленски приоритети. Тази позиция бе затвърдена и в преговорите по глава “Енергетика”, където бе направен дипломатически пробив с включването на партньорска проверка за блокове 3 и 4 преди окончателното затваряне на преговорната глава. (Шум и реплики от опозицията.)
Уважаеми дами и господа, всеки вот на недоверие е един политически акт. Дискутираните днес проекти за решения за вот на недоверие на Министерския съвет, внесени от СДС и БСП, сочат като основания не само липса на политическа целесъобразност, но и твърдения за противоконституционност. Опозицията от СДС и БСП твърди, че правителството не е изпълнило решение на Народното събрание, което представлява нарушение на Конституцията. За всеки непреднамерен българин е ясно, че твърдението за противоконституционност е юридически несъстоятелно. Вече многократно бе изтъквано, включително и в тази зала, че позицията на правителството по глава “Енергетика” в никаква степен не противоречи на решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. (Шум и реплики от опозицията.) И аргументите за това са следните, те са пределно ясни.
Първо, позицията по глава “Енергетика” е част от един динамичен процес, какъвто представлява преговорният процес. В този смисъл то се подчинява на логиката на дипломатическите преговори, които не са приключили.
Второ, цитираното решение на Народното събрание изразява цялостната визия относно определянето срока за експлоатация на блокове 3 и 4 от АЕЦ “Козлодуй”. При определянето на този срок ние заедно посочихме три критерия. Най-напред, резултатите от извършената от Международната агенция по атомна енергетика през 2002 г. и очакваната проверка от Европейския съюз да бъдат разглеждани като допълнителен аргумент. По-нататък, да се отчитат социалноикономическите възможности на страната. И накрая, извеждането на блоковете от експлоатация да не предхожда пълноправното членство на страната в Европейския съюз.
Българското правителство съблюдава тези критерии при воденето на преговорите, които съвсем не са приключили. Напротив, българското правителство води преговорите по начин, който ще осигури изпълнението на решението на парламента.
А доколко е основателна претенцията за едно тънко познаване на основния закон на нашата страна може да стане ясно и от обстоятелството, уважаеми дами и господа, че за колегите от СДС няма разлика между искане на вот на недоверие на министър-председателя и искане на вот на недоверие на правителството! (Смях и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) В противен случай недоумение буди фактът, че в проекта за решение за вот на недоверие на премиера в диспозитива се иска недоверие на Министерския съвет! (Смях и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Уважаеми госпожи и господа, вотовете за недоверие са нормална парламентарна практика във всяка демократична държава. Но днешните вотове са гузен опит на опозицията за обществена реабилитация. Те може би ще спомогнат за консолидацията на опозиционното пространство, но няма да подпомогнат подобряването на живота на българските граждани. Те са резултат от политическо безсилие и стерилност по отношение на изготвянето и дискусията за по-добри и по-конкурентни политически алтернативи. За първи път през последните 13 години управляващото мнозинство поставя националните приоритети над всичко останало. За първи път се постигат реални резултати в борбата срещу престъпността и корупцията. (Смях от ПСОДС.) За първи път се проява категорична политическа воля за постигане на големите цели, свързани с повишаване на жизнения стандарт, с увеличаване на възможностите за реализация на всеки български гражданин. (Шум и ръкопляскания от ПСОДС.) Обяснимо е, уважаеми дами и господа, че тези усилия срещат много трудности и яростно противопоставяне. И то ще продължи, уважаеми дами и господа, дотогава, докато принадлежността на България към общото демократично и европейско пространство се превърне и в юридически факт. Именно затова тези усилия, които бяха подкрепени от българския народ, днес трябва да бъдат подкрепени и от българския парламент! Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Искам пак да помоля за списък на изказващите се от парламентарните групи.
Давам думата на господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Странно, но факт, че още отекват в ушите ни радостните възгласи, примесени със звън от чаши с шампанско, след историческата дата за България 22 ноември 2002 г. – получаването на покана за членство в НАТО. Това е началото на нова страница в най-новата история на България. Няколко дни след това медиите обявиха новината от Страсбург, че Европейският парламент на своето последно заседание приема резолюция, в която се препоръчва България да бъде приета за пълноправен член на Европейския съюз до 1 януари 2007 г. Още, Европейската комисия приема искането на българското правителство да бъде допусната партньорска проверка за надеждността и безопасността на реакторите на 3 и 4 блокове на АЕЦ “Козлодуй”. След което това решение е подкрепено и от 15-те страни-членки на Европейския съюз.

Бих искал дебело да подчертая, че това е прецедент през последните 13 години за Европейския съюз по отношение на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз.
В името на коректността текстът продължава, че резултатите от тази проверка няма да бъдат императивно обвързани с промяната на датата за затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Пробивът обаче е налице.
С други думи – добрите новини за България по пътя на реализация на основния приоритет на страната ни за евроатлантическа интеграция следват една сред друга.
Тук е мястото може би да се каже, че от началото на преговорния процес в Годишния доклад на Европейката комисия за България за 2002 г., за първи път е дадена оценка за наличието на функционираща пазарна икономика.
Уважаеми дами и господа, тези факти свидетелстват за осезателния напредък на страната ни по пътя на интегрирането ни в НАТО и в Европейския съюз. Всичко това е в резултат както на усилията на предишния кабинет на ОДС, така и на всички държавни институции и особено на последователната политика в тази насока през последната година и половина на настоящия коалиционен кабинет на НДСВ и ДПС.
На всички в тази пленарна зала е ясно, че без поканата за НАТО, трудно бихме очаквали покана за България за членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Това преди всичко е доверие в българското общество, доверие в българските държавни институции, доверие в настоящия кабинет. И вместо да обединим усилията си на управляващи и на опозиция за реализирането на приоритетите по евроатлантическата интеграция, то днес сме свидетели на странна картина – ОДС и Коалиция за България – рамо до рамо, с почти идентични, неубедителни мотиви искат да се гласува вот на недоверие на настоящия кабинет.
Отварям скоба – чудя се какво ли ще си кажат симпатизантите и членовете на ОДС и Коалиция за България, защото наистина в последните 13 години тези две политически формации, изповядващи различни идеологии, за първи път са единомишленици и от един окоп се опитват да обстрелват коалиционния кабинет на НДСВ и ДПС, който се е посветил само и единствено да работи неотклонно за националните интереси на България – затварям скобата. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Искането в този момент на вот на недоверие на правителството, уважаеми дами и господа, е контрапродуктивно и е в противоречие с националните интереси на страната. Защо? Защото този вот се иска само две седмици преди срещата на върха в Копенхаген.
Уважаема госпожо Надежда Михайлова, учудвам се на Вас и на вашите колеги от ОДС, защото Вие, която сте пряк участник в стартирането на преговорния процес на страната ни с Европейския съюз, с отварянето на първите преговорни глави и особено след историческите решения на Европейския съюз, взети в Ница за необратимостта и безалтернативността на процеса на разширяването на Европейския съюз, когато вече идват първите плодове за страната ни в постигането на тези цели, Вие омаловажавате всичко това с лека ръка и поставяте България в изключителна неблагоприятна ситуация.
България успешно изпълнява политическите и икономическите критерии, и е пред прага на получаването на датата 1 януари 2007 г. на 11 декември на заседанието на държавните и правителствени глави на страните-членки от Европейския съюз в Копенхаген. Знае се, че вече е взето решение България да бъде включена във втората вълна на петото разширение на Евросъюза.
И България, уважаема госпожо Михайлова, Вас Ви няма, но се обръщам към Вашите колеги, ще бъде третирана при същите условия, без да бъдат поставени пред нея допълнителни изисквания и критерии.
Учудвам се и на поведението на колегите от левицата, защото в техните мотиви също основно се говори за нарушаване на Конституцията и по-конкретно чл. 86, ал. 2, където е казано, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни институции, в това число и на българското правителство. Да, това е така, но има ли реално нарушение на Конституцията? Не, уважаеми дами и господа!
Уважаеми колеги, въпросите, свързани със затварянето на… (Силен шум в залата, реплики от опозицията.)
Преди това бих искал да кажа, че, връщайки се към периода на правителството на проф. Беров, уважаеми колеги от СДС, е изключително слаб аргумент и слаба позиция в изказването на Вашия лидер. По времето на проф. Беров страната ни беше далеч от датата на преговорите, господин Муравей Радев! Всичко казано и сторено през този период не обвързва де юре страната ни с Европейския съюз по нито един проблем. Така че, аз не знам защо госпожа Михайлова се върна толкова назад към времето на проф. Беров.
Уважаеми колеги, въпросите, свързани със затварянето на Глава “Енергетика” и закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” имат своята история. Ще ми се да се върна към основните параграфи от Меморандума, подписан от госпожа Михайлова на 29 ноември 1999 г.
Меморандумът е кратък и ясен. С този меморандум реално правителството на Иван Костов приема затварянето на 3 и 4 блок да се извърши до края на 2006 г. (Шум и реплики на недоволство от ОДС.)
Това е записано в § 4 под формата на следния текст: “Безусловен ангажимент на България, поет в Меморандум 99, § 4, гласи: “Реактори 3 и 4 да бъдат затворени в най-ранната възможна дата, съответно преди 2008 г. и преди 2010 г.”.
Позицията на Еврокомисията впоследствие, станала обща позиция на всички 15 страни-членки, отразена в Меморандум 99, § 4, гласи така – обърнете внимание – блокове 3 и 4 да бъдат затворени най-късно до 2006 г. Тоест, възможностите на пръв поглед изглеждат три, както се опита да ги изложи госпожа Михайлова тук: през 2006 г., 2007 г. или 2008 г. Очевидно обаче, остава непроменена позицията на Европейския съюз – дебело искам да го подчертая, а именно датата 2006 г.
Към това се добавя и още допълнителен ангажимент на България, поет в същия Меморандум, че България трябва да се съобрази с позицията на Европейския съюз, т.е. да затвори 3 и 4 блок в дати, с които Европейската комисия е съгласна, което е още едно потвърждение на датата 2006 г. за затваряне на реакторите.
Всички останали текстове, касаещи други дати, които бяха споменати, са били протоколирани претенции, имащи стойност единствено от гледна точка на историята и за вътрешна употреба пред обществеността в България.
Нека не забравяме, че сегашното правителство пое управлението на държавата с обещанието да изпълнява всички международни ангажименти, поети преди него от името на България. То не е в състояние да промени ангажиментите, поети от предишни правителства, само да ги изпълнява. Въпреки това, настоящото правителство положи усилия и постигна успех с поканването на инспекция за проверка на сигурността на АЕЦ “Козлодуй”, с надеждата за удължаване живота на реакторите след датата 2006 г. (Реплики и провиквания от опозицията: “Времето!”, “Времето изтече!”.)
Свършвам, свършвам!
Движението за права и свободи… (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е необходимо това! Имате време!
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз съм във времето на моята парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова, госпожо Мозер, моля Ви!
Благодаря ви.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпреки това настоящото правителство положи усилия и постигна успех с поканването на инспекция за проверка на сигурността на АЕЦ “Козлодуй”, с надеждата за удължаване живота на реакторите след датата 2006 г.
Преговорният процес, уважаеми дами и господа, е именно процес и затова той още не е приключил.
Уважаеми дами и господа, Движението за права и свободи винаги е било последователно в политиката си на подкрепа и утвърждаване на евроатлантическите приоритети на България. Със своята предсказуема и последователна политика в тази насока на практика Парламентарната група на Движението за права и свободи безусловно, със сериозни аргументи изложи своята позиция по време на кризата в Косово през пролетта на 1999 г., когато НАТО поиска въздушен коридор от България, за да се бомбардира Белград на Милошевич. Тогава над 75 процента от българското общество беше против такова решение. Но тогавашното правителство на Иван Костов с гласовете на Движението за права и свободи, което беше в опозиция, успяхме да намерим политическа воля и да приемем това изключително важно решение за България, което по-късно се оказа решаващо за получаване на поканата за членство в НАТО. И тогава позицията на Движението за права и свободи, изложена от нейния лидер от тази трибуна стана позиция на българския парламент и на българското правителство.
Днес, когато Движението за права и свободи е коалиционен партньор на правителството начело с премиера Симеон Сакскобургготски, е убедено, че правителството провежда правилна политика по отношение на по-бързото ни присъединяване към Европейския съюз. В тази насока искам да заявя, че правителството има стратегия за ускоряване на тези преговори. Ето защо не само подкрепяме политиката, но пряко участваме в нейното формиране и прилагане. Ние непоколебимо вярваме, че преговорите по глава “Енергетика” се водят правилно, без нарушаване на Конституцията и са в унисон с националните интереси на страната и с бъдещото развитие на икономиката на Република България.
Всичко останало, което ще съпътства днешния пленарен ден, ми се ще да не мине, уважаеми дами и господа, под евтиния популизъм, свързан с енергетиката и всичко, произтичащо от нея, защото българското общество с интерес ще гледа и слуша нашия днешен дебат. Тъй като на всички е ясно, че тази тема – въпросите с енергетиката, цените на тока, пряко опират до всеки български гражданин, но през изминалите 13 години българските граждани узряха, уважаеми дами и господа, те ще откроят от всички изказвания кой милее и работи за интересите на страната, за нейния днешен и утрешен ден и кой желае да извлече евтини политически дивиденти.
Този дебат не свършва днес. Българският парламент ще има последната дума, когато ще трябва със закон да ратифицира документа за пълноправно членство в Европейския съюз.
И накрая, уважаеми дами и господа, както и да погледнем, вие, колеги отляво и вие отдясно, трябва да приемете, че настоящото правителство е обречено на успех. И те тепърва започват! Ето защо вашият вот, вашите вотове няма да минат! (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Давам думата на министър Соломон Паси. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри, днес е първото ми явяване в българския парламент след срещата в Прага и не бих могъл да се стърпя да не започна с поздравления за Прага – поздравления до всички вас, до всички парламентарни групи, до правителството и до всички онези, които преди нас в този парламент работеха за тази покана. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Денят в Прага вероятно беше най-важният, вероятно и най-хубавият ден за България след Втората световна война. Това беше един празник – празник не на правителствата, а празник на народа, празник на нашите деца.
Преди 13 години тук, в тази зала, вярвах, че пътят за поканата за НАТО ще е по-кратък, по-гладък, по-малко трънлив и по-малко болезнен. Като се връщам назад в годините, виждам как наистина можехме да направим този път, пътя до тази покана по-кратък, по-гладък, по-малко трънлив и по-малко болезнен. За 13 години тук, в този парламент, тази идея преживя много вотове, атлантическата идея преживя много вотове. Тя беше и нерядко разпъвана на кръст, но от всеки вот тя излизаше само по-силна, защото такава е логиката на демократичната процедура. Тя преживя всичко дотук, преживя и Персийската криза през 1990 г., преживя и Косовската криза през 1999 г., преживя и 11 септември, за да отпразнува своя триумф през миналата седмица в Прага. В Прага България окончателно се раздели с наследството, завещано от Варшавския договор и всички ние имаме тук за какво да се поздравим.
Между Прага и Копенхаген има точно 13 работни дни. През тези 13 работни дни, мога да кажа, е европейската жътва за България. През тези 13 дни ние трябва да постигнем пътната карта – пътната карта, която да очертае бъдещето на децата ни, пътната карта, която да ни изведе от немотията в обетованата земя на Европейския съюз. През тези 13 дни ние трябва да договорим и датата за присъединяване – дата, която да очертае края на тунела, в който вече след Прага се вижда светлината. Тринадесет работни дни, в които ние трябва да договорим и сумите за предприсъединителната помощ – суми, които приблизително възлизат на 1 млрд. 300 млн. евро.
За какво са тези наши преговори с Европейския съюз? За споделени ценности ли? Да! За споделени идеали ли? Да! За общ цивилизационен избор ли? Да! Но заедно с това и за много, много споделени материални ценности.
Какво са милиард и 300 млн. евро? Днес благосъстоянието на българина е средно 28 процента от благосъстоянието на средностатистическия европеец. Утре, след като се присъединим към Европейския съюз и изравним благосъстоянието на българина с това на средния европеец, грубо казано ще го умножим по три. Средният българин ще стане три пъти по-богат. (Смях и подигравателни ръкопляскания от блока на КБ.)
За илюстрация, вместо да говорим за 13 годишни заплати, тогава той ще получава 30 или 40 годишни заплати в сравнение с днешния стандарт. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) Вместо да получава 13 пенсии, ще получава 30 или 40 пенсии в сравнение с днешния стандарт. Вместо студентите да получават 13 стипендии, те ще получават 30 или 40 стипендии според днешния стандарт. Това са параметрите, които договаряме днес, в тези решаващи 13 дни между Прага и Копенхаген.
Направете едно пресмятане: 1 милиард и 300 млн. евро, които договаряме днес, за 13 работни дни. Това означава средно по 100 млн. на ден. Ако един работен ден има средно 10 работни часа (макар че нашият е много по-дълъг), това означава по 10 млн. лв. на час. Или иначе казано – 1 милион евро на 6 работни минути. В тези 6 работни минути, в които аз говоря пред вас, господа, ние пропускаме златния шанс да договорим нови 6 млн. евро. Толкова струва работното време на нашия преговорен екип през тези 13 работни дни.
Обръщам се към колегите от БСП и СДС. Вие сте професионалисти. Вие знаете какво значи вот. Знаете, че преди вота трябва да се съберат парламентарните групи, трябва да се съберат партийните ръководства, трябва да се събере Министерският съвет, а днес дори отменяме и заседание на Министерския съвет. Знаете това колко време отнема на ресорните министри. Знаете какво означава това за преговорния екип. Това са 10 работни дни. Тези 10 работни дни струват 100 млн. евро.
За сравнение, за 1 и 2 блок, които затворихте преди години с меморандума от 1999 г., вие взехте точно толкова – 100 млн. евро, а за удължаването на живота на 3 и 4 блок – пак говорите за такава сума, за около 100 млн. евро.
Струваше ми се, че за да замъглите резултатите от Прага, не трябваше да попарвате европейската жътва на България. Защото този вот точно в този момент е лъжицата с катран в бурето с меда, донесено от Прага. Защото вотът в днешния ден, през 13-те дни между Прага и Копенхаген, се превръща във вот “за” или “против” Европа, “за” или “против” европейския стандарт, при който да живее утрешното поколение. Защо избрахте да станете пречка за общия европейски успех, вместо да сте част от него утре?
Аз издигам в култ демокрацията. Издигам в култ парламентарния контрол, разделението на властите и нашата Конституция, която аз съм писал и подписвал. Но напълно непонятно ми е защо вотът е днес, а не след 13 дни. Какво налагаше това?! През тези 13 дни ние договаряме бъдещите пенсии на нашите родители и бъдещите заплати на нашите деца.
В началото споменах, че пътят към поканата за НАТО можеше да бъде далеч по-лек, по-бърз, по-безболезнен. Но ако СДС и БСП бяха подкрепили атлантическата идея преди 13 години, така както я бяха подкрепили Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, наистина този път щеше да бъде такъв. (Бурни, продължителни ръкопляскания от НДСВ и ДПС. Възгласи: “Браво!”.)
Сега нека се поучим по пътя си към Европейския съюз от грешките, които направихме през годините по пътя към НАТО. Днес се обръщам към тези две партии, управлявали страната ни до неотдавна: пренесете се мислено в датата 1 януари 2007 г. - тогава надяваме се, че целият народ ще празнува и Новата година, и членството в Европейския съюз, това е само след 4 години - и дръжте се днес така, че утрешните ръководства на вашите партии да не се срамуват, а да могат да се почувстват част от тогавашния европейски триумф! (Бурни, продължителни ръкопляскания в блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Министър Ковачев, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така трябва да започна, защото това е уважението към българския парламент. Но преди да се обърна към вас, бих искал да се обърна към българския народ, защото той е този, който ни слуша, и той е този, пред когото внесените два вота на недоверие се опитват да издействат индулгенция за тези, които ни пуснаха по бобслея още преди много години.
Искам да уверя всички, че много спекулации се направиха с цената на тока. Ако цената на тока беше нормализирана от правителствата на БСП и на СДС, днес нямаше да се вдига. Ако цената на тока беше нормализирана от правителствата на СДС и на БСП, АЕЦ “Козлодуй” днес нямаше да е в това състояние, а щяхме да сме подобрили неговата безопасност, още когато Словакия подобри безопасността на своите блокове. Не плашете хората с цената на тока! (Ръкопляскания в блока на НДСВ и ДПС.)
България е държава с атомна енергетика и България ще остане такава. И това, което някои се опитват тук да развият като теза, че, видите ли, драматично нещата отиват към цялостно закриване, е, меко казано, лъжа. Ние сме географски център на Балканите, но ние също така имаме изключителни хора, които работят в енергийния отрасъл, хора, които са превърнали България в енергиен център, и хора, които ще запазят тези позиции.
Но, връщайки се към вече заявените мотиви във вашите вотове, бих искал да продължа с истината, която госпожа Михайлова призова да бъде единственото нещо, което говорим, но забрави, че истината не е полуистина, а трябва да бъде изцяло казана. Благодаря също така, че припомнихте за началото на това, кога тръгнахме, кога бяхме пуснати като държава, кога българският народ и българската ядрена енергетика бяха пуснати по бобслея.
Според Вас обаче, госпожо Михайлова, в Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и българското правителство от 29 ноември 1999 г. е имало възможност за договаряне на по-благоприятни срокове. Всички трябва, в крайна сметка, да си кажем ясно, че този меморандум е написан в едно може би несъществуващо драматично време, но то определено е пожелателно бъдещо и, за съжаление, предречено време.
Същият този документ, който е изключителен пробив, е подписан вероятно в противоречие на законите и Конституцията на страната единствено на английски, без предварителна и последваща санкция на Министерския съвет. И колкото и неофициален да е този документ, той беше активно наложен във взаимоотношенията с Европейската комисия, както и самата Вие заявихте днес.
В този меморандум има обреченост по отношение на крайните срокове за спиране на блокове 3 и 4, защото нищо не се е променило от това, което се случи през 1999 г. нито в договореното от Словакия, нито в договореното от Литва, нито в договореното от България. Единственото, което се случи и което аз изключително много съжалявам, че отново се заблуждава общественото мнение, е, че в нашата позиция ние получихме специално манатирана проверка от страна на Европейския съвет. Тази обреченост - не искам да коментирам “преди”, “след” 2008-2010 г. Само ще ви припомня, че в споменатите от Вас, госпожо Михайлова, решения и така наречения реалистичен график за извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, приет с Решение № 217 от 14 април 1999 г., е записано - припомням фактите - че оценките за извеждане от експлоатация на тези блокове са 700 млн. долара, само за извеждането на 1 и 2 блок, а в този меморандум са договорени 100 млн. евро за тази цел. Същевременно, според оценките в същия този график, затварянето на 1 и 2 блок е трябвало да стане, както Вие сама споменахте, 2004-2005 г. Меморандумът казва “преди 2003 г.”, т.е., през настоящата 2002 г., което допълнително е закрепено със закон на предходното Народно събрание, гласуван с гласовете отляво и отдясно. В Гаранционното споразумение за модернизацията на блокове 5 и 6, а по-нататък същият този документ продължава, затварянето на блокове 3 и 4 трябва да стане след 2008-2010 г. Повтарям, след, а не преди, както е записано в меморандума.
Явно, нищо от посоченото по-горе не е попречило на вас, повтарям, без мандат по установения за това ред и въпреки взетото 6 месеца по-рано решение на Министерския съвет, цитираният странен документ – меморандум от 1999 г., да бъде вкаран в преговорния процес, преди да дойде мандатът на това правителство.
Само ще добавя какви са разликите все пак в тази обстановка, които ние предложихме и реализирахме като подход, при това в условия на абсолютна прозрачност, защото през тази година многократно този въпрос е обсъждан в тази зала и са спазени всички необходими процедури. И още нещо, условията на меморандума са в кощунствено противоречие с решението на Народното събрание от 4 ноември 1999 г. относно провеждането на преговори с Европейския съюз за определяне на срокове и компенсации за спиране и извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”, прието само 25 дни преди подписването му.
Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 97 от 9 ноември 1999 г. Вие отново тук цитирахте само една част от това решение.
Бих искал да се обърна и към това, че не мога да разбера кой е подготвил мотивите на БСП, но там отново присъстват едни откровено неверни твърдения, че Словакия и Литва били договорили дати до 2008-2009 г. Уважаеми господа, Словакия през 1999 г. договори за същите блокове, след като беше вече изпълнила модернизацията, която за съжаление поради протакане, източване или неправилна енергийна политика България успя едва тази година да направи, тя тогава договори затваряне на същите тези блокове през 2006 г. на единия и през 2008 г. на втория. Но тогава и до ден-днешен нищо не се е променило от това, което е било договорено през 1999 г. За Литва истината е, че тогава, през 1999 г., тя успя да договори затваряне на 70 на сто от своята енергетика – 3000 мегавата, съответно през 2005 и 2009 г.
И отново се връщам към прословутия меморандум. И тогава, през 1999 г., България договори 2002 и 2006 г. за четири свои блока.
Не е вярно и твърдението във вашите мотиви, макар и непрочетени, че в продължение на десетки години, включително и днес, България изнася електроенергия за съседни страни. България започна да изнася електроенергия в съществени количества едва през 1997 г. (протести от КБ), аз имам данните. Дотогава България, до 1992 г., внасяше електроенергия. С пускането на 6 блок през 1992 г. България покри баланса си. И още нещо. България успява да изнася електроенергия, защото междувременно беше съсипана българската икономика. Именно съсипването на българската икономика в началото на 90-те години позволи България да стане значим нетен износител през 1998 г.
Не е вярно и твърдението, че с преждевременното затваряне на 3 и 4 блок България ще бъде принудена да внася електроенергия на висока цена.
А сега бих искал да се върна към съществото на нещата – такива, каквито са днес. Както вече многократно беше подчертавано, включително и от министър-председателя, в тази зала, нашето правителство има друг подход, в който основна роля играе високото ниво на ядрената безопасност. Ние смятаме, че този подход е защитим, тъй като позицията на Европейския съюз по отношение на всички страни кандидати е свързана именно с ядрената безопасност. На практика всички акценти в позицията на правителството съвпадат с тези на парламента, а това са високо ниво на ядрената безопасност и водещата й роля при определяне на сроковете за експлоатация и отчитането на социалните и икономически последици от предсрочното извеждане на блокове от експлоатация.
Ние сме доволни, че единствено България извоюва партньорска проверка, защото тя единствено може да бъде база за адекватна оценка. За нас това е единственият възможен, оставен ни от вас възможен път към обективна позиция на страните – членки на Европейския съюз, по казуса Козлодуй. Това, което ни дава увереност в избрания от нас подход, е свързано преди всичко със следното. В последните няколко месеца възникнаха редица обстоятелства, имащи отношение към задълженията, които възникват с Меморандума от 1999 г.
И все пак аз искам да припомня какво беше извършено през тази година в тази посока. Тази година при представянето на Втория национален доклад по изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност България за първи път получи висока оценка, една висока оценка, която Словакия беше получила през 1998 г. На 28 юни 2002 г. Народното събрание прие нов Закон за безопасно използване на ядрената енергия, с който ефективно се решават въпроси, които стоят от години, стоят пред всички правителства и не бяха решавани. Също така през тази година беше проведена първата мисия на Международната агенция по атомна енергия, която няма бележки. Но през тази година, нещо, което Словакия постигна през 1998 г. Ето защо правителството счита, че тази проверка има своята същностна роля и място в договореното в преговорната позиция.
Тук бих искал да отбележа нещо друго, че вие, уважаеми дами и господа, когато договорихте затварянето на 1 и 2 блок, когато гласувахте в предходното Народно събрание тяхното затваряне до 2002 г., какво направихте, за да може то да бъде финансово обезпечено? За периода от началото на експлоатацията на блокове 1 и 2, съответно 1974 и 1975 г., единственото нещо, което централата е правила, е да дава на държавата и да не получава абсолютно нищо, защото не са заделени никакви средства за този ясен край на технологичния процес. Едва през 1999 г., макар и задълженията по закон да присъстват още от 1995 г., до 1999 г. не бяха издадени съответните наредби. Да видим какво се случва след издаването на наредбите. През 1999 г. в двата фонда от дължимите 81 млн., близо 82 млн., са внесени едва половин милион. През 2000 г. от дължимите и начислени 64 млн. са внесени 25 млн. През 2001 г. от дължими в двата фонда 90 млн. са внесени 60 млн. През тази година от дължими 105 млн. са внесени 108 млн. (Ръкопляскания от мнозинството.) Тоест изпълнението е 103 на сто. И аз наистина си задавам въпроса дали не са погазвани изключително нагло законите на тази страна и тези огромни средства, необходими за края на жизнения цикъл, договорен от вас за 1 и 2 блок, не са ли задължение пред всички наши граждани, не са ли откраднати тези пари. Защото в крайна сметка, за да не са внесени дължимите суми във фондовете, то сигурно те са отишли за извънредни инвестиционни програми, за възлагане на различни поръчки, които не е ясно доколко са били приоритетни, и във всички случаи са погазени законовите изисквания.
Това е състоянието, в което ние заварихме нещата и ние преодоляхме наследството, оставено ни във връзка с АЕЦ "Козлодуй".
В заключение, бих искал да кажа, че решението на парламента дали е изпълнено или не би могло да се дискутира само при комулативното наличие на следните фактори: фиксиране дата за членство на Република България в Европейския съюз; резултати от извоюваната от правителството партньорска проверка; постигнати конкретни договорености с Европейската комисия относно социалните, икономически, технологични и екологични последици, свързани с предсрочното извеждане на някои блокове от АЕЦ "Козлодуй" от експлоатация – елементи, които българският парламент и народ ще могат да проследят в хода на преговорите и които съответно ще бъдат одобрени или отхвърлени при ратификацията на договора за присъединяване. Към момента нито един от тези елементи не е налице и от такава гледна точка не може да се твърди, че не е постигнато съответствие с решението на Народното събрание. Тези вотове на недоверие са по-скоро – отново повтарям – опит за индулгенция, която тези, които ни поставиха в ледения улей през 1991 г., днес се опитват да издействат от името на българския народ. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Давам думата на министър Василев и докато се приближава към микрофона използвам възможността да му честитя днешния рожден ден и да му пожелая много здраве, много сили, за да носи тежката отговорност на вицепремиер и министър на икономиката и лично щастие! (Ръкопляскания от НДСВ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви от сърце, уважаема госпожо председател на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател и колеги министри! От няколко месеца насам българската общественост очакваше с нетърпение поканата за членство в НАТО. Очакваше се и първосигналната реакция на българската опозиция, която вместо да предложи алтернативи за по-добро бъдеще на нашите деца губи време и обществена енергия с безсмислени и безполезни атаки към това мнозинство, което управлява страната много по-добре от десетина червено-сини правителства за 90-те години. От днешния вот най-сетне се разбра, че в България няма отделна синя или червена опозиция. С този акт вие заедно се връщате безвъзвратно в българското минало, където трябва и да останете. (Ръкопляскания от НДСВ.) Не смейте вие да говорите за национални интереси, за национална кауза, ценности или национално самочувствие. Вие ги забравихте отдавна. Вашите правителства заедно пропиляха 12 години, забавихте развитието на нашата страна и ни отдалечихте от постиженията не само на Западна, но и на Централна Европа.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС, от място): Ти къде беше през това време?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Днес да бъде оставен кабинетът да работи в името на националните интереси не влиза в сметките на деструктивната единна опозиция, която не желае да признае нашите успехи, както и своята безидейност.
Ако проследим изказванията на единната опозиция от последните месеци, ще видим, че в тях цари пълен хаос. Затова ни беше много забавно да видим на каква ли тема днес ще поискате вот на недоверие. Най-напред говорехте за потенциален вот на недоверие в областта на здравеопазването, друг път говорихте за икономическата политика, само че през 2000 г. в България нямаше функционираща пазарна икономика, а сега, от октомври 2002 г., сме напълно функционираща пазарна икономика, както ясно заяви в редовния си доклад Европейската комисия. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Трети път щяхте да атакувате Бюджет 2003 обаче правителството не само преизпълни с почти 600 млн. лв. бюджетните си приходи за 2002 г., но и отдели 100 млн. лв. за 13-а пенсия. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Уважаеми дами и господа, сигурно щяхте да бъдете много щастливи, ако не бяхме получили покана за НАТО. Тогава аз съм напълно убеден, че днес за това щеше да бъде днешният вот. И след цялото това интелектуално лутане не можахте ли да измислите по-добра тема за вот на недоверие, а атакувате точно българската енергетика, атакувате нашата външна политика и евроинтеграцията, тоест най-големите ни успехи. Знаем, че ние постигнахме поканата за членство в НАТО.
Що се отнася до евроинтеграцията, за малко повече от една година новото правителство затвори всички глави и отвори 13 глави. Това е повече, отколкото е постигнала която и да е страна-кандидат през която и да е година. Включително затворихме и глава “Енергетика”.
Защо, уважаеми дами и господа, постигнахме функционираща пазарна икономика? Защото за една година, а не за предишните 12 години ние реформирахме смело всички области на българската икономика като например телекомуникациите, банковия сектор, финансовите пазари. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не се обаждайте от място!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Намалихме корупцията. (Неразбираеми реплики от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Тошкова, ще имате възможността да се изкажете от микрофона, а не от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Подобрихме българското законодателство. И най-важното, уважаеми дами и господа, приключихме с ерата “Шиляшки” в българската енергетика. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво! Браво!” от НДСВ.)
Нека да се върнем с поглед назад. Какво направихте вие в червено-синята енергетика за предните 12 години? Не привлякохте нови инвестиции, не построихте нито един нефтопровод или нов газопровод, не модернизирахте нито една централа и не инсталирахте нито една турбина.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А вие колко привлякохте, колко построихте, модернизирахте, инсталирахте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Обаче инсталирахте своите червено-сини фирми на входа и на изхода на най-печелившите български предприятия. (Ръкопляскания, възгласи: “Браво! Браво!” от НДСВ и ДПС.)
Правителството на ОДС съзнателно не изпълни поетите ангажименти към Международния валутен фонд за повишаване цените на тока. Спазарихте преждевременното затваряне на четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Утре, уважаеми дами и господа, 29 ноември, се навършват точно три години от подписването на вашия меморандум. И знаете ли каква е другата ирония? Че по време на вашите управления така наречената стратегия и реалистичен график бяха написани тогава от екипа на сегашния министър Милко Ковачев, само че вие забравихте да ги изпълните. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Какво направи сегашният министър на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев и новото управление? Какво постигнахме за една година в областта на енергетиката? Приехме модерен енергиен закон; създадохме модерно министерство с компетентно управление; вдъхнахме живот на независимия енергиен регулатор, с което вече ще приключи политическият диктат върху цените на енергията за българските граждани; започнахме либерализацията на енергийния пазар; вървим по план към продажбата на 7-те електроразпределителни дружества; ще продължим с продажбата и на другите енергийни дружества. (Реплики от ПСОДС.) Имахме политическата смелост и отговорност още в началото на своя мандат да намалим голямото несъответствие между пазарни цени и себестойност на енергията.
Уважаеми дами и господа, със своята политика ние спасихме от фалит и увеличихме печалбите на енергийните дружества със 150 млн. лв. за 10 месеца. Повтарям, увеличихме печалбите на енергийните дружества със 150 млн. лв. за 10 месеца. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Къде са били преди това?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: В това число печалбата на “Булгаргаз” е нараснала 3,5 пъти за 10 месеца. Как ли е станало това, дами и господа? С компетентност и с изхвърляне на голяма част от синьо-червените комисионери на входа и на изхода на държавните предприятия. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) След двегодишно забавяне ние продадохме водната каскада “Санданска Бистрица” за 33,6 млн. щатски долара на чуждестранен инвеститор, а вие я бяхте приготвили за компенсаторки на вашето синьо РМД и затова провалихте сделката.
Вчера стартира ВЕЦ “Огоста”. Подписахме меморандум с “Харайзън Енерджи” за модернизация на “Топлофикация – София” на стойност около 200 млн. щатски долара. Постигнахме пробив в позицията на Европейската комисия чрез партньорската проверка. В резултат на извършените реформи само преди броени дни затворихме глава “Енергетика” – нещо, което вие и за още един мандат вероятно нямаше да завършите.
Днес, уважаеми дами и господа, България се очертава като енергиен център на Балканите. Разликата между ерата “Шиляшки” и сегашното управление на енергетиката е ярък пример за контраста между прахосаното и мрачно червено-синьо десетилетие и новото време.

Уважаеми дами и господа народни представители, чудя се какво ли ще запомнят българските граждани от днешния вот? Същото, каквото запомниха и от предишния вот през февруари. Нищо! Всъщност някой дали си спомня на каква тема говорихме през месец февруари? Колко от българските граждани си спомнят? Спомняме си основно безпомощността и липсата на идеи от страна на червено-синята опозиция. Ще цитирам буквално думи от вашия вот: “хаос в управлението; въвеждане на убийствени данъци”. А истината е, уважаеми дами и господа, че благодарение на управлението на НДСВ и ДПС в България днес има едни от най-ниските данъци за българските граждани и за българския бизнес в Европа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Ние сме щели да предизвикаме обезценяване на българското имущество. На кое имущество? Как например се развиват цените на българските недвижими имоти? Вие не знаете, разбира се, защото по ваше време никой не ги измерваше. Нашият нов индекс на пазара на недвижимите имоти показва, че през 2002 г. има покачване на цените. А цените на Фондовата борса? Спомняте ли си, че вие дори и името на индекса “Софикс” не знаехте преди изборите. А знаете ли, че сега той се е повишил със 150 на сто от изборите досега? И това е при спад на световните борси. Това ли е хаосът в управлението на нашата икономика? (Неразбираеми реплики от народния представител Черкезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Черкезов, не Ви отива да крещите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие говорехте за невъобразим хаос в лекарствоснабдяването. Къде ли е този хаос днес в аптеките? Може би само в мечтите на деструктивната опозиция.
Днес, уважаеми дами и господа, вашите думи от предишния вот са също толкова забравени и звучат също толкова смехотворно, колкото ще звучат след време и днешните ви заклинания. Вие днес избрахте енергетиката, точно енергетиката като тема за вот на недоверие, но всъщност истинският повод са вашата ревност и недоволство, че ние вече сме успели във външната политика, в икономиката и особено в енергетиката като много важен неин отрасъл. (Ръкопляскания от НДСВ.) Вие се опитвате да спекулирате и със страховете на хиляди хора – на хората в АЕЦ “Козлодуй” в ТЕЦ “Варна”, в “Марица-изток”. На тези хора бих искал да кажа: вие ще работите и в Европа ще имате по-добри условия на труд, защото въпреки неволите на прехода, точно вие сте тези, а не всички правителства, които допринесохте изключително много за българската енергетика и за българската икономика. Именно благодарение на вас България ще бъде енергиен център на Балканите.
Уважаеми дами и господа, България е и ще остане страна с развита ядрена енергетика. Не става ясно всъщност какво иска днес опозицията – да завършим преговорите с Европейския съюз бързо или точно обратното? Веднъж ни обвинявате, че ще провалим членството в НАТО и в Европейския съюз, а сега, като виждате, че напредваме добре, казвате, че бързото затваряне на главите е вредно за националните интереси и трябва да преговаряме по-бавно, даже, ако може, изобщо да не приватизираме, за да останем в 90-те години. Само че, знаете ли, ние вече се намираме в ХХI век и принадлежим там.
Уважаеми дами и господа от опозицията, сигурен съм, че се молите днес вашият вот да не успее, защото вие не сте готови за управлението на страната. Вие нямате не само по-добра от нашата, но изобщо нямате никаква икономическа програма. Сега единствената ви цел е да попречите на един успешен премиер да се опита да поправи стореното от вас. Съдбата на АЕЦ е предрешена вече от БСП и ОДС със своите действия и бездействия. С предложението за вота вие ни поставяте в позиция да се погрижим за бъдещето на България. Хората, които ще го сторят, са нашите депутати от НДСВ и ДПС, това са министрите и премиерът Симеон Сакскобургготски. Те говорят на езика на Европа и за пръв път в Европа говорят за България като страна не просто с политици, а с държавници. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Очевидно слабостта на управляващите е толкова голяма, че се притеснявате да дадете думата на депутатите, въпреки че това е парламентарен дебат. Обикновено гузните се оправдават предварително и толкова пламенно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се убедите в края на деня, не сега, рано е да правите констатация.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Нищо не въздейства тъй силно, като изказването на баналната лъжа. Това създава между хората, които я изказват, винаги едно чувство за общност, едно чувство за сплотеност. Не мога да не си спомня за тези думи на Оскар Уайлд, когато слушам днес тук министрите, когато слушам управляващото мнозинство през последната година и половина, когато то се опитва да убеди българското общество, че очевидното не е истина, че към него са потекли блага и че това, което му се случва, всъщност не е реалност. Не мога да не си спомня за тези думи, когато през последния месец виждам усърдието на управляващите да ни убедят, че очевидното не е истина, а именно, че решението на Народното събрание от 2 октомври не само че не противоречало на решението на правителството, а дори било в негова подкрепа. А фактите са толкова прости. С решението си правителството прие да затвори безусловно блокове 3 и 4 през 2006 г. С решението си Народното събрание от 2 октомври задължи правителството да договори срокове след окончателното членство на България в Европейския съюз и то като се съобрази със социалноикономическите възможности на страната.
Такива са решенията, но очевидно правителството се превърна в един фокусник и накрая направи това, което си беше наумил – предложи позиция пред Европейската комисия, с която прие окончателното затваряне на блокове 3 и 4 да бъде през 2006 г. Ето как тази умилителна общност, която се сплоти около лъжата и я обяви за истина, сама си повярва и, напълно пренебрегвайки решението на Народното събрание и Конституцията, обяви тази своя лъжа за национална истина. А в Конституцията пише: “Решенията на Народното събрание са задължителни за всички”. И за ужас на правителството - даже и за самото него. Но конституция, закони, решения – каква досада за правителството.
Преди два месеца председателят на Комисията по бюджет и финанси на парламента заплаши съдебната власт, че нямала да получи пари, ако не реши едно дело за голяма приватизационна сделка така, както е угодно на властта. Министърът на финансите пък изпълни това обещание. Преди два дни четем в националните медии, че министърът на финансите никога нямало да отстъпи пред съда. Колко смело! Колко мъжествено! Колко уместно за една държава, която се обявява за правова и която се присъединява към евроатлантическата общност, общност, която символизира закона и върховенството на правовия ред!
Преди няколко дни пък министър-председателят уведоми своята публика, че не било редно точно в този момент опозицията да внася вот на недоверие, когато сме получили покана за членство в НАТО, срещу него – човека, който 50 години е работил за това членство в НАТО. Нищо, че по време на предизборната кампания каза, че било много скъпо и че по-добре било да не влизаме в НАТО. (Шум и реплики от мнозинството.)

Аз пак питам министър-председателя: някой уведомил ли Ви е, че НАТО преди всичко е общност от ценности, сред които на първо място е върховенството на закона и правовият ред? Точно заради това в този момент трябва да дадем този знак.
Уместно ли е, питам министър-председателя, и националноотговорна ли беше през м. януари т. г. на среща с гръцкия министър-председател да приемете срока за 2006 г. за затваряне предварително на блокове 3 и 4? Уместно ли е и националноотговорно ли е Вашето правителство да се подиграе с българската конституция и да потъпче решението на Народното събрание точно в този момент?
Всъщност Вие приветствахте това решение съвсем скоро след неговото приемане. Но Вашето приветствие, господин министър-председател, се превърна във фарс само няколко дни по-късно, когато стъпкахте същото това решение. Дори и днес, в интервю пред в-к "Труд", министър Ковачев признава, че има противоречие между решението на правителството и решението на Народното събрание. Погазихте българския национален интерес.
Тук стигаме до втората банална лъжа, около която тази толкова мила общност постоянно се обединява и е закономерно подкрепена от своите скрити съюзници – социалистите, чиито министри гласуваха решението на правителството на 26 септември. А това е лъжата за меморандума от 1999 г., който бил предрешил всичко. Какви са фактите? Госпожа Михайлова тук, преди малко, ви ги припомни. От казаното след нея обаче за пореден път се убеждавам, че когато човек иска да опровергае една лъжа, която е обявена за истина, трябва да повтаря фактите многократно и безкрай. Кога най-сетне ще ги чуете? Защо не искате да ги чуете и не искате да четете? Колкото и да ви е чудно, отново ще повторя тези факти.
Преди прословутия меморандум от 1999 г., единственият документ, който пораждаше задължения за България по отношение на АЕЦ "Козлодуй", беше споразумението между Европейската банка за възстановяване и развитие и българското правителство от 1993 г., тогава правителство с мандат на Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. Според това споразумение България трябваше да затвори своите реактори през 1998 г. Срещу 24 сребърника - 24 милиона екю, които бяха консумирани от българското правителство!
На 29 ноември 1999 г. българското правителство на господин Иван Костов постигна документ за общо разбиране с Европейската комисия, с който отмени задълженията от споразумението през 1993 г. за първи път и отвори вратата за постигане на много по-благоприятни срокове и възможности за АЕЦ "Козлодуй".
Колкото и да ви е скучно, ще прочета отново най-важната част от меморандума, защото даже когато я четете, господин Лютви я чете преди малко, пак не я разбирате: "В случай на актуализиране на енергийната стратегия, което ще бъде завършено през 2002 г., България ще вземе решение, съгласувано с комисията, вземайки предвид споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, за дати за окончателно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 и 2010 г. Позицията на комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно 2006 г." Забележете! Тогава българското правителство не се ангажира с позицията на Европейската комисия. Съгласно споразумението за ядрена безопасност, актуализирането на енергийната стратегия и другите релевантни фактори, измежду които най-важният е подобряването на състоянието на АЕЦ "Козлодуй", което е факт, въпреки мнението на господин Ковачев, който днес отново ни попита – знаете ли какво е състоянието на АЕЦ "Козлодуй", сегашното българско правителство можеше да договори много по-добри срокове до годините 2008-2010 г., като разликата за четвърти реактор, уважаеми дами и господа, е четири години! Забележете също, че броени дни след подписването на този меморандум България получи покана за членство в Европейския съюз – декември 1999 г. Така самият Европейски съюз показа, че не страшно да не приемеш безусловно неговите позиции, когато обосновано отстояваш националния интерес.
Няма дилема, уважаеми госпожи и господа, за приемането ни в Европейския съюз и за затварянето на реакторите! Няма "или – или", има "и" и изпълнението на едната национална задача, а именно по-благоприятни срокове и възможности за АЕЦ "Козлодуй" и изпълнението на другата национална задача – скорошно членство в Европейския съюз. Защото Европейският съюз наистина е единство на многообразието, защото в него достойно влизат онези нации, които първо уважават самите себе си.
За да бъдем истински европейци, трябва първо да докажем, че сме истински българи. Ако сегашното българско правителство осъзнаваше това, щеше да успее да договори и по-благоприятни срокове за АЕЦ "Козлодуй" и конкретна, точна дата за приемането на България в Европейския съюз, която да бъде обявена на съвета в Копенхаген след няколко дни. Правителството обаче имаше една последна възможност – да се опре на решението на парламента. То я пропусна, стъпка решението на парламента и пропусна своя шанс.
С гласуването с този вот на недоверие ние искаме да поставим над всичко законите и върховенството на закона. Това е нашият мотив, уважаеми господин вицепремиер! Преди малко Вие се изказахте и показахте, че не сте разбрал какво е нашето основание – не енергетиката, а поставянето на законите над всичко! С това гласуване всички народни представители, които единодушно подкрепиха това решение, имат възможност да защитят на първо място собственото си достойнство, достойнството на институцията Народно събрание и достойнството на нацията.
Обръщам се към народните представители от мнозинството: уважаеми колеги, няма нищо страшно да гласувате вот на недоверие на собственото си правителство! (Смях и ръкопляскания от блока на НДСВ.) Няма нищо страшно! По този начин ще покажете пред себе си и пред целия свят, че върховенството на закона е ценност, която споделяте и че няма да бъдете съучастници в това престъпление, е наречeно нарушение на Конституцията. Същата тази конституция, която ви дава процедурна възможност да изберете ново правителство в рамките на този мандат, да смените това правителство от закононарушители с едно друго правителство, което…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): С Иван Костов начело!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: … дай Боже да бъде по-привързано към законността. И ще продължите да носите собствената си отговорност! Никой няма да… (Неясна реплика от блока на НДСВ.)
Вие, господин Близнаков, по-добре да отговорите на това, дали е истина обвинението в корупция на бившия партиен секретар на АЕЦ "Козлодуй".
Но след гласуването на вота на недоверие, ако го гласувате, ще можете да продължите да носите собствената си отговорност, тази, която никой не желае да ви отнеме и с която обществото ви е натоварило! Но не превръщайте, уважаеми госпожи и господа, лъжата в условие за живот! Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Не мога да Ви разбера, господин Абаджиев, Вас и всички от СДС, които през тези дни твърдят, че поставят най-важния национален въпрос на дневен ред у нас и го превръщат в междупартиен. Вие би следвало, ако искате искрено да постигнете резултата на внесения вот, да получите подкрепата на всеки глас от този парламент, на всяка партия и да забравите за тази традиционна песен за конфронтацията, която 12 години съпровожда нашите дебати.
Не мога да разбера защо омаловажавате собственото си политическо действие, като го свеждате до тези традиционни отношения. А въпросът наистина е най-важният.
Понеже господин Панайотов избра тон, който неведнъж е звучал от тази трибуна, надявам се, че ще ни чуе и сега. Това е към Вас, господин Панайотов – за Ваше сведение преди НДСВ да се появи на българската политическа сцена, проблемът за АЕЦ "Козлодуй" винаги е бил защитаван единно от парламентаристите на България в европейските институции! Винаги сме били заедно, никога не сме имали различия по този въпрос. А тонът, който Вие избрахте, както казах, много често е звучал от тази трибуна. Това е било самочувствието на властта, а не на добрата политика. И винаги се е стигало до един и същ резултат. Днес ще се кажат много неща от тази трибуна, но е хубаво българските граждани да знаят едно: приключен е въпросът с АЕЦ "Козлодуй"! Теоретична е възможността след затварянето на тази глава да се стигне до предоговаряне. Въпросът окончателно е решен. Точно това не трябваше да прави правителството! Нищо не го задължаваше да затваря тази глава. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Милчев.

КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Взех думата за тази реплика, защото наистина съм изумен. Като Хамлет господин Абаджиев ни говори тук за ужас и за някаква общност, забравяйки за такива понятия като приятелски кръгове, които имаше до съвсем скоро. Освен това смята и утвърждава, че казването на полуистини било също истина. Никъде, господин Абаджиев, казването на полуистини, това, което казахте Вие, не е истина, а си е чиста лъжа.
И аз съм изумен от това и искам да Ви попитам: наистина кажете ми, това е моята реплика и въпрос към Вас, защо все пак е този вот? Аз, доколкото четох мотивите, вотът е наистина за енергетиката. Сега Вие казвате, че вотът не е за енергетиката, а за спазване на законността. След това пък изведнъж променихте логиката на своето изказване и казахте, че всъщност давате възможност на парламентарното мнозинство да си избере ново правителство. Тоест, вие ни давате този вот, за да се възползваме, за да сме си изберели ново правителство.
Някак си логиката на всичко това е безпредметна и мислейки върху фактите и мотивите на този вот, разбирам, че всъщност вие го правите не за друго, а защото започвате кампанията си за местните избори, опитвайки се по един съвсем неадекватен начин да вкарвате и правителството, и мнозинството, а и хората, които ви слушат, във вашата логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Абаджиев. Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Камов, що се отнася до Вашата реплика, аз вече казах: за нас не са важни политическите и партийни пазарлъци и това да броим колко гласове ще съберем. Ние разчитаме, че този вот на недоверие ще бъде подкрепен от всеки, който е подкрепил решението на Народното събрание и който иска да запази върховенството на закона и авторитета на институцията Народно събрание, като с това, пак повтарям, ще се даде възможност отново на управляващото мнозинство да се поправи.
За нас над всичко е върховенството на закона. Ако българското правителство имаше достойнството наистина да разисква този проблем пред цялото общество, ако беше се опряло на решението на Народното събрание, то можеше заедно да понесе тази отговорност в Народното събрание. То не го направи, наруши Конституцията, за първи път. Даже тоталитарните правителства си спазваха тоталитарните конституции. За първи път драстично нарушение на Конституцията, знак именно сега, когато започваме да ставаме членове на НАТО, изключително неприятен. Защото, пак ще повторя, НАТО е общност на върховенството на закона.
Що се отнася до господин Милчев, в неговата реплика аз виждах, че той е в процес на терзания след това, което аз съм казал: дали е сред тази общност, която се обединява около лъжата или не е. Отново, господин Милчев, Ви казвам: по-добре да успеете да надмогнете собствените си терзания и да покажете, че сте народен представител, който носи своята отговорност, и между другото, когато говорите за кръгове е по-добре да помогнете на господин Кошлуков да му бъде отговорено на въпроса, поставен за брикетите, за Раднево и за участието на министри и председатели на комисии в този процес. По-добре помогнете на собствената си група. (Шум и реплики в НДСВ.)
Отново повтарям, недейте да превръщате лъжата в смисъл на съществуване. Мислете и за бъдещите поколения! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания?
Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа министри, колеги народни представители! Добре е действително след като изслушахме самовлюбените хвалби на членовете на това правителство, че преминахме към същински парламентарен дебат. Днешното безпрецедентно заседание на парламента вече даде повод на мнозина да интерпретират всячески позицията на левицата, макар нашата позиция, на българската левица, да е била най-последователната и най-активната, откакто пред България се изправи проблемът АЕЦ “Козлодуй”.
Изказванията на говорилите преди мен представители на мнозинството и на десницата са доказателство, че спекулациите продължават. От една страна се опитват да ни внушат, че се ангажираме с антиевропейска кауза. От друга страна, че носим пряка вина за действията на кабинета. Не виждам никаква причина да премълчавам факта, че досега България не е виждала толкова нагло и цинично пренасяне на проблема от болната глава на здравата и по-усилено пране на гузни съвести. Ние неведнъж сме доказвали, че когато става дума за национални приоритети и национални интереси, левицата във всеки момент е готова да загърби партийните противоречия и различия с идеологическите си опоненти и противници.
В дните, предхождащи днешното заседание, аз заявих, че ние нямаме пречки да подкрепим предложението на ОДС. Днес отново, от тази трибуна заявявам, че Парламентарната група на Коалиция за България ще гласува “за” предложението на ОДС и “против” правителството. Защото то трябва да си ходи (реплика от НДСВ: “Ха!”, ръкопляскания в КБ), защото всяко ново негово заседание нанася нови щети на България. (Шум и възгласи в НДСВ.)
Смятаме, че мотивите ни за вот на недоверие към кабинета на господин Сакскобургготски са сходни, а различията – дребни, от гледна точка на голямата загриженост, която справедливо е обзела българските граждани. А тя е за конституционния ред в страната, за защитата на демократичните свободи и правовата държава. Върху тези устои на българската държавност всъщност посегна този Министерски съвет и това парламентарно мнозинство. Не виждам нито една причина тази истина да бъде премълчавана. Това, от което се опасявам, е, че ако ние като български парламентаристи, като представители на отделни политически сили сведем дебатите за АЕЦ “Козлодуй” до равнището на втръсналата парламентарна препирня, ще останем неразбрани от хората. И точно хората, които обсъждат всеки ден живота си по спирки, опашки, сред приятели, искат отговори и доказателства за отговорно политическо поведение от всеки един народен представител по този съдбовен за страната въпрос. Те се безпокоят за своето бъдеще, за бъдещето на своите семейства, за бъдещето на своите деца, за сметките за тока. (Реплики в НДСВ.)
За съжаление, вместо решения, вместо отговори и отговорно политическо поведение, което да защитава националните интереси в областта на енергетиката, министрите от това правителство, начело с премиера, хитруват на дребно, крият истината, просто лъжат.
Какво имам предвид?
Първата лъжа е, че процесът на европейска интеграция на България, преговорният процес изисква безпрекословно от нас да закрием предсрочно Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” до 2006 г.
Правителството грубо погази решението на Народното събрание от 2 октомври, за което гласува и самото управляващо мнозинство, и предприе действия за подмяна на това решение чрез предсрочно закриване на глава “Енергетика”.
Вярно е, че до голяма степен в преговорния процес ние се адаптираме едностранно към нормите на Европейския съюз, но достатъчно е да цитираме отново примерът на други успешно преговарящи страни като Полша и Унгария, които след по-малко от месец ще получат покана за членство в общността. Полша все още не е затворила Глава “Селско стопанство”, защото има особен национален интерес. Унгария бави закриването на Глава “Конкуренция”, тъй като търси защита на своите интереси.
В същото време нашето правителство жизнерадостно рапортува, че вече са закрити 23 глави, без изобщо да е сигурно, че в Копенхаген ще получим решение за присъединяване към Евросъюза на 1 януари 2007 г. Реално е да очакваме, че можем да останем и без дата за членство в Евросъюза, и без атомна централа!
Втората лъжа, загубите на страната от предсрочното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ можело безпроблемно да бъдат компенсирани. Разходите по затварянето на двата блока са над 1,5 млрд. лв., което е много повече от стоте милиона на министър Паси, които също май ще се окажат блъф.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Така ли?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Има и друго. Общият годишен ефект от работата на АЕЦ “Козлодуй” за българската икономика е около 1,5 млрд. лв., приходите от реализираната чрез НЕК електроенергия на АЕЦ са 613 млн. лв. годишно. Износът на Балканските страни възлиза на 250 млн. долара на година, а платените данъци, осигуровки и дивиденти – на 183 млн. Очакваните преки негативни ефекти от предсрочното извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” доближава числото от 2 млрд. лв. И това са само преките негативни ефекти.
Обидно е да констатираме, че Европейския парламент се държи къде по-отговорно към България, отколкото кабинета, че признава резултатите от мисията на Международната агенция за атомна енергия за 3 и 4 блок на АЕЦ и призовава да се направи цялостно и обективно проучване за икономическите последици от закриването на реакторите. Политическите възможности, които се откриваха пред правителството, не бяха използвани. То не демонстрира никаква воля и желание да отстоява нашите интереси по тази толкова важна тема.
Третата нагла лъжа на правителството е, че действията и решенията му изобщо не се различавали и били в пълен синхрон с гласуваното решение на парламента от 2 октомври. Колкото и непрестанно да повтаряте, господа, тези лъжи, не можете да заблудите хората! Този кабинет дръзко погази парламентаризма и законите на страната. Безумно е, че по единствената глава, за която изпълнителната власт имаше ясен мандат от Народното събрание, тя на инат направи обратното. И затова всеки един народен представител ще трябва да гласува и пред своята съвест, и пред своите избиратели при вота на недоверие към това правителство. И хората няма да забравят кой как е гласувал.
Господин премиер, ние нямаме никакво намерение да стоим спокойно в тази зала и да наблюдаваме как се погазва волята на върховния орган на републиканската власт в България. Вие забравихте, че този парламент не е на правителството и на НДСВ, а на хората. И който върви против хората на България рано или късно си отива и без вотове в пленарната зала! (Ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Лютви Местан за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да анализирам внесените от политическите полюси СДС и БСП вотове на недоверие от един доста по-различен аспект.
Считам, че те пораждат въпроса за необходимостта от преосмисляне на принципите на взаимодействие между опозиция и управляващи в контекста на реализиране на националните приоритети на България. Националният приоритет на България, респективно нейният национален интерес във външнополитически план уж е ясно дефиниран – членство в НАТО и в Европейския съюз. Но, ако консенсусът за това е реален, а не декларативен, би следвало да очакваме от опозицията, била тя лява или дясна, да споделя не просто и не само успехите, но и да поема, ако не солидарно, то поне част от отговорностите за провеждането на редица наистина непопулярни, но за съжаление неизбежни мерки. Ако това все пак звучи прекалено европейско за страстите български, то опозицията би могла да направи възможно най-малкото -–да не прибягва до крайни средства, особено в навечерието на Копенхаген, откъдето очакваме исторически важни за страната ни решения – подробна пътна карта и желаната крайна дата за пълноправно членство в Европейския съюз – януари 2007 г. Очакваме да се сбъдне мечтата на цяло поколение български граждани. И внасянето на вот на недоверие точно сега и точно по тази тема е израз на политическа безотговорност и късогледство.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Браво!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Във връзка с това се питам дали в скалата на ценностната система приоритетът Европейски съюз не е заменен с друг? Сложен въпрос, на който уж най-европейската партия СДС не даде адекватен отговор. Същото в не по-малка степен важи и за Българската социалистическа партия.
Движението за права и свободи има политически основания да бъде взискателно особено към колегите си от СДС. В миналото Народно събрание, колеги, ние бяхме в опозиция. Най-драматичното гласуване в Тридесет и осмия парламент беше гласуването за Косово или по-точно за даване на въздушен коридор на Натовските войски – едно крайно непопулярно решение, носещо огромни негативи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Този текст чете Юнал Лютфи!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И тогава говорехме за консенсус за НАТО, но БСП се огънаха, Евролевицата – също. Движението за права и свободи не просто подкрепи кабинета Костов в най-драматичния за него момент. Напротив, ние имаме претенцията, че дефинирахме държавната позиция тогава като политическа сила. И го направихме с ясното съзнание, че политическите партии, особено когато са парламентарно представени, трябва да бъдат последователни в преследването на националните приоритети на страната.
За съжаление, не виждаме подобна отговорна позиция нито отляво, нито отдясно, защото явно не сте в състояние да надскочите тяснопартийното си опозиционно мислене.
Специално Съюзът на демократичните сили от един месец насам заявява, че ще иска вот на недоверие. И в общи линии търсиха кога по-лесно ще намерят под вола теле. Първо, търсеха около бюджета, после, ровиха около “Терем”, докато не се спряха на най-лесната и заредена с най-голям популистки заряд тема, открадната, междупрочем, от репертоара на БСП тема – тази за АЕЦ. Това усилено търсене на теми, само и само да се иска вот на недоверие, ме кара да мисля, че проблемът не е в националната отговорност, не е дори стремеж към защита на АЕЦ, а е в нещо друго – в опита да се реанимира един наистина много болен политически организъм. Вотът, а не вотовете – за мен те са две капки вода, са лишени от здрав смисъл. Нека да си го кажем направо, затварянето на 3 и 4 енергоблок, както вече се каза, е предрешено не сега и не от това правителство, а с подписването на меморандума през 1999 г. точно от тези, които днес искат вот на недоверие. Ако не ме лъже паметта, тогава министър на външните работи беше Надежда Михайлова. Така ли е, госпожо Михайлова, или бъркам? Ако е така, можем само да поздравим сегашното правителство с договорената партньорска проверка, която оставя врати за преодоляването на негативите от вашия меморандум.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тук сериозно бъркаш!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И нека не ви звучи парадоксално, но затворената глава “Енергетика” остави отворени възможностите за България да договаря при определени условия, включително и по-добри условия, отколкото във вашия меморандум.
Партньорската проверка е отговор на въпроса именно от тази гледна точка. Това е отговор на въпроса, че не е нарушена Конституцията.
Партньорската проверка е отговор на още един въпрос. Това е отговор на много интересния въпрос, който днес беше зададен от госпожа Надежда Михайлова. Тя попита: “Кой интерес защитавате, господин премиер – интересът на България или на Европейския съюз?”.
Аз откровено не разбирам този въпрос. Той е още по-неразбираем именно защото е зададен от един бивш министър на външните работи на Република България, за който би следвало да е ясно, че не следва да говори за колизия на интересите на България и на Европейския съюз, ако сме искрени в намерението си да бъдем част от общото европейско семейство.
Вотовете обаче освен, че пораждат въпроси, дават и отговор на редица други въпроси, именно с оглед на тяхната тематична насоченост и времето, през което се внасят.
Може да ви звучи странно, за мен този вот е отговор на въпроса за позицията на Европейската народна партия по време на последното заседание на Европейския парламент, в което взеха участие и народни представители от страните-кандидатки за членки на Европейския съюз, защото когато сами ние злепоставяме по този начин родината си, какво остава за другите?!
Уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи е член на Европейската либерална партия по-малко от една година. За една година ние положихме огромни усилия да лобираме за интересите на своята родина и видяхте резултатите – как председателят на Европейския парламент господин Патрик Кокс, който е либерал-демократ пламенно защитаваше интересите на България!
Това се случва само когато една партия поставя интересите на своята родина над теснопартийния си интерес и не преосмисля политическото си поведение непременно и само през призмата на това дали е управляваща или е опозиционна.
За щастие такава подкрепа получихме и от европейските социалисти, без БСП още да е член на Социалистическия интернационал.
И точно партията – говоря за европейка партия – в която българска партия има най-силни позиции – Европейската народна партия, на която лидерът на СДС и заместник-председател, не подкрепи българския национален интерес! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Оттук до отговора на въпроса защо е толкова нисък рейтингът на СДС мисля, че няма и стъпка!
Уважаеми дами и господа! Изключително важно е да се замислите върху това, без да правя опити да ви чета дидактиката на Яна Московенски, но все пак СДС има вече нов лидер от последната си конференция, има нови лица в Националния изпълнителен съвет, но няма нова политика, затова рейтингът продължава да пада надолу. С такива действия няма да си повишите рейтинга. С национално безотговорна политика няма да си повишите рейтинга! Няма да си повишите рейтинга!
Вие сте майстори на експонирането, на продуцирането и хиперболизирането на най-различни страхове. Понеже съм върл противник на късата политическа памет ще ви припомня, че цялата ви предизборна пропаганда във външнополитически аспект беше базирана на внушенията ви пред българските избиратели, че Симеон Сакскобургготски ще промени външнополитическите приоритети на България, че той не е натовец и, видите ли, страшни неща ще се случат в България!
“Ще проиграят мечтите ви!” – казвахте на българските избиратели. Но, случи се точно обратното. Той взе, че избра за съюзник в първия истински коалиционен кабинет най-натовската партия – тази на Движението за права и свободи! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Не стига това, ами взе, че предложи на Народното събрание да избере за министър на външните работи най-големия атлантик на България господин Соломон Паси. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Парламентът взе, че го избра и видяхте какви чудеса станаха!
Внесените вотове на недоверие са израз на страха ви, че всичко това се случва не по време на вашето управление. Вие сте пред избор. Всички ние сме пред избор. Имаме уникалния шанс да причислим първите 10 години на двадесет и първото столетие към онези исторически дати на България, когато в единодействие народ и политическа класа са постигали чудеса! Наистина можем да го направим! От вас зависи дали в бъдещите учебници по история ще бъде записано това или друг текст: “Коалиционното правителство на НДСВ и БСП реализираха мечтите на едно поколение български граждани въпреки българската опозиция!”. Изборът е ваш! (Продължителни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика имате думата, господин Младенов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Моля, поправете в протокола – в последното изречение от изказването ми става въпрос за коалиционното правителство на НДСВ и ДПС. (Шум и реплики в залата.)
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин Местан, че казахте истината за управлението. Вие и като стар седесар, като организационен секретар на СДС в Кърджали, разбирам загрижеността Ви за нашата партия, но дайте, ако искате после в кафенето да седнем и да говорим.
Само да Ви напомня, че ако не беше Европейската народна партия нямаше да бъде приета въобще резолюцията в Европейския парламент, защото Европейската народна партия има мнозинство там, така че не търсете под вола теле. Не го и търсете, защото ако някой в Европейската народна партия има съмнения относно датата 2007 г., то тези съмнения са породени от техните основателни съмнения за това, че българското правителство може да се справи с предизвикателството и да продължи тези реформи, които ние започнахме и да изпълни условието за 2007 г.
Но тъй като и вие, и аз вече наистина се отегчаваме от постоянното цитиране на този Меморандум - и господин Лютви го цитира, и всички го цитираха тук, искам да ви кажа нещо, което вашият министър-председател е казал и ще го цитирам и ще ви помоля, ако пък не можете да го прочетете този Меморандум, слушайте министър-председателя.
Ето какво той каза пред българския парламент – цитирам го и мога да ви дам и копие, можете и да го вземете от стенографските протоколи: “Безусловен за страната ни ангажимент и за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4, като от българска страна това е неуточнена дата преди 2008 г. и 2010 г., а според Европейската комисия е 2006 г.”. Продължавам цитата: “Тоест, разликата остава”.
Това каза вашият министър-председател в Народното събрание по повод текста на Меморандума, така че дайте да сменим вече този Меморандум и да говорим за нещо друго.
Дайте да говорим по същество за нарушението на Конституцията, а не да говорим и да си повтаряме едно и също нещо и да не го чуваме постоянно, защото не можем да го прочетем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Октай. (Оживление в залата.)

ОСМАН ОКТАЙ (независим): Разбирам вълнението на моите бивши колеги от ДПС, но искам правилно да ме разберат.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители!
Репликата ми е за следното. Тук се прави опит да се измести темата за вота.
Тук става въпрос за нещо друго и аз бих искал всички да осъзнаем този въпрос. Става въпрос за изместването на институционалните конституционни ценности в България. Някой се опитва да омаловажи решенията на парламента и ние тук излизаме с пълен глас и казваме колко е добре това.
Все пак да не забравяме, че ние сме парламентарна република, господин Лютви Местан! Ако седнем да говори за ценностите, всеки трябва да си прави свои изводи, всеки може да прави днес политически изводи от това.
Вижте, някой се опитва да обезсмисля решенията на парламента. Това е факт.
След това някой се опитва да обезцени и президентската институция. Това е факт. Значи, президентът отива на посещение в Москва и някой слага динена кора. Той отива в Брюксел, слагат динена кора.
Нека да потърсим отговор на следния въпрос – дали някой не цели тенденциозно да подскаже – вижте, че аз съм човекът, който решава всичко в тази България и институциите, и партиите нищо не струват. Отговорете си на този въпрос, господин Местан!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, нямаше реплика в това Ваше изказване.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз наистина не разбрах репликата на господин Осман Октай, затова ще отговоря на репликата на господин Николай Младенов.
Господин Младенов, позовахте се на изказване на настоящия министър-председател. Аз ще припомня една наша много мила, много интересна среща в Пловдив, в “Ритора”, непосредствено след подписването на Меморандума. Госпожа Надежда Михайлова, надявам се, присъстваше там.
Тогава господин Костов направи опит да обвини ръководството на ДПС, че споделя успехите на външната политика, но не сме ги подкрепили достатъчно категорично за Меморандума. Имаше такава реплика, моите колеги, които бяха на тази среща много добре си спомнят това.
Припомням това отново, за да бъдем последователни. (Шум и реплики от дясно.)
Вие също бяхте там! (Реплики от ОДС.)
Не, Вас Ви нямаше със сигурност, Вие сте от новите лица, които все още не правят нова политика. Да се надяваме, че това ще се случи!
Уважаеми госпожи и господа, дупликата ми е следната – това момче ще Ви отговори, господин Радев и то не в шестостепен ямб, а на сериозен политически език.
Вярно е, че може би не ви подкрепихме категорично за меморандума, защото това не беше възможно. Защото, ако вие бяхте обвързали този меморандум с партньорска проверка, ако бяхте превърнали безопасността в основен критерий за това кога да се затворят реакторите, щяхме да ви подкрепим, но самото поставяне на въпроса подсказва, че вие сте имали ясното съзнание, че за реализиране на големите, стратегически цели на България се дават и жертви, предприемат се и непопулярни стъпки. Затова бъдете последователни така, както сте искали това от нас подкрепа. Тогава помислете – ние не искаме подкрепа от вас, но не прибягвайте до крайни средства.
Най-умното, което можете да направите не само за България, но и за СДС е незабавно днес, още в тази секунда да оттеглите вота на недоверие. Нямате друга печеливша карта! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Народният представител Борислав Цеков има думата за изказване.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
Наистина е много жалко, че когато България вече получи покана за членство в НАТО и очакваме пътната карта за присъединяване към Европейския съюз към 2007 г. днес опозицията да се опитва да ерозира евроатлантическия консенсус в нашето общество, да постави под съмнение последователната политика на парламентарното мнозинство и на кабинета за интеграция на България в евроатлантическите структури.
Какво правят днес СДС и БСП? Те се опитват да маскират тази по същество антиевропейска, а това значи и антибългарска линия с една привидна загриженост за ядрената ни енергетика. И не случайно казвам “привидна загриженост”, защото три парламента и шест кабинета след 1992 г. със серия от действия и бездействия удряха удар след удар по българската ядрена енергетика.
Да си припомним ли кой и кога започна обсъждането на въпроса да се закриват или не блокове от АЕЦ “Козлодуй”? Това беше правителството на СДС оглавено от Филип Димитров през 1992 г. Архивите са живи! И тук отдясно стоят както бивши министри в това правителство, така и хора, които пишеха доноси пред Съвета на Европа и искаха закриване на АЕЦ “Козлодуй”, щото била вредна. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Да си припомняме ли, че това прословуто Споразумение от 1993 г. беше подписано и ако то е толкова погрешно, къде бяха тогава СДС и БСП и защо не си мръднаха пръста? Отговорът е: пак бяха в парламента и пак бездействаха, а сега?…
Къде беше вашата експертна загриженост и национална отговорност, господин Овчаров, когато през 1995 – 1996 г. Вие като шеф на енергетиката получихте звучен шамар от Г-7, която ви попита защо продължавате да бездействате и не сте взели дори проби от Първи блок на АЕЦ “Козлодуй”, с което сринахте и без това крехкото доверие към България по този въпрос?
Какво въобще направи правителството на Жан Виденов, за да модернизира Пети и Шести блок на АЕЦ “Козлодуй”? Бездействаше!
И се сетихте чак през 1997 г. с едно ваше писмо в разгара на Виденовата зима, която вашето “компетентно” управление сервира на българския народ, а ако сте го забравили, ще ви припомня и номера на писмото, да обяснявате на Европейската банка какво тепърва България щяла да прави след като спахте цял мандат, за да стигнем, разбира се, до прословутия Меморандум от 1999 г., с който, и това е ясно за всички, правителството на СДС пое и изрази политическа воля безусловно и дефинитивно да изведе реактори от Първи до Четвърти от експлоатация, като остана за довогаряне дали това ще е 2006 или две – три години по-късно. Но безусловно и дефинитивно пое ангажимента да ги закрие.
С други думи, дами и господа, днешната опозиция подпали чергата на българската ядрена енергетика.
И на фона на цялата тази поредица от ангажименти и пропуснати шансове, проспано време, днешното правителство благодарение, разбира се, и на активното обществено мнение, постигна един безпрецедентен успех – пробив в преговорите и в твърдата позиция на държавите-членки на Европейския съюз по въпроса за АЕЦ “Козлодуй”, защото днес вместо: “Закрийте си реакторите, защото сте поели ангажимент!”, Европейският съюз казва: “Поели сте ангажимент, но ще ви изпратим експертна проверка”.
Именно тази експертна проверка, дами и господа, ако тя има резултатите, които вярвам, че всички бихме искали да има, ще се превърне в основанието България да търси по-нататъшен напредък по този въпрос.
Правителството по този начин отвори вратата, която меморандумът на Надежда Михайлова затръшна! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Правителството направи стъпка към постигането на крайната цел, заложена в решението на Народното събрание, а именно, реакторите Трети и Четвърти да бъдат изведени непосредствено преди членството на България в Европейския съюз. Това е една стъпка в тази посока, в изпълнение на това решение.
Но бих искал да подчертая, че смисълът на днешния дебат е далеч по-широк от неаргументираните твърдения на опозицията. За мен, а вярвам и за голяма част от колегите, да не кажа за всички от НДСВ и ДПС, важното е, че пред очите на цяла България днес се разкрива една старателно укривана 13 години тайна. Излиза на светло една коалиция от хора и среди, които под светлините на прожекторите демонстрират години наред непримирим политически конфликт, а зад кулисите са съдружници в разграбването на България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Една коалиция на сини и червени, която носи отговорност за неимоверните тежести на българския преход! И днес тази коалиция се изправя срещу евроатлантическата кауза на България. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Изправя се, и то водена не само от дребнави теснопартийни интереси, а за да обслужи един интерес, който е интерес на онези, които под маската на евроскептицизма прикриват нежеланието си България да бъде страна с европейски правов ред, с функционираща пазарна икономика, с европейски антикорупционни механизми. Защото интеграцията към Европейския съюз и НАТО означава да натикаме сивата икономика и мафията в ъгъла. А това пък означава да приключи синьо-червената далавера. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
И бих си позволил, господин министър-председател, да се обърна към Вас, защото един отруден и достоен българин от моя избирателен район – бай Георги, ме помоли да Ви предам нещо именно днес. (Смях в блока на ПСОДС.) Той каза: "Предайте на премиера, че ако трябва да съдя с емоциите си, ще крещя от недоволство заради беднотията, на която ни обрече калпавото управление след 10 ноември. Бих сложил дори и вашето правителство в този кюп, ако не виждах надежда във вашите действия срещу корупцията и поканата ни за НАТО. Затова с разума си Ви призовавам, господин премиер – каза бай Георги – не предавайте българската кауза, която днес се нарича присъединяване към Европейския съюз, защото само Европейският съюз означава повече работа и поминък за нас, обикновените хора." (Бурни ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС. Част от депутатите става прави.)
Аз съм убеден, господин премиер, че нито Вие, нито кабинетът, нито парламентарното мнозинство ще предадете тази кауза – евроатлантическата кауза на България, и то не само заради хора като бай Георги, а защото това е единственият път към просперитета на нашата нация.
И накрая, господа от опозицията, ще ви кажа: днешният дебат ще се помни. И когато в най-близко бъдеще се присъединим към Европейския съюз и НАТО, много от вас, които днес поставят под съмнение този път, ще се срамуват от делата си. Тогава ще настъпи времето на угризението, само че ще бъде безвъзвратно късно. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Цеков, "Кондицио сине ква нон" за европейска и евроатлантическа интеграция е приемане безусловно на правовата държава, върховенството на Конституцията и на парламента. Това, което вие направихте, беше грубо погазване на това условие, без което не може. И следователно нямате право днес, заливайки ни с всякакви неща от последните дванадесет години, да се мъчите да изтриете този факт, защото не можете. Европейската и евроатлантическа интеграция изискват безусловно приемане на този принцип.
Нямате право да говорите за корупцията, защото вероятно далаверата с фондовете за затварянето на АЕЦ, включително за прехвърлянето им от министър Ковачев на министър Милен Велчев, за част от тази далавера и за обяснението на срамния факт защо министър-председателят в ранна пролет, ни в клин, ни в ръкав, обяви на Костас Симитис, че ще затваряме първите четири реактора…
И няма защо да говорим за правителството на Жан Виденов, търсейки неизвестно какво, защото то може да има всички грехове, но то беше първото правителство, което не се поддаде на необоснования натиск (подигравателни подвиквания от блока на НДСВ и ДПС), не се съгласи да затвори 1 блок на АЕЦ "Козлодуй", направи анализ, доказа, че е безопасен и принуди Европейския съюз да признае анализа. Така че не говорете за факти, които не знаете, а се спрете на това, за което е вотът. При ясен мандат и рамка за българското правителство от страна на парламента -то грубо го наруши. Или сме парламентарна република, или не сме. Това е днес разделителната линия.
И няма нужда да ставате прави като на конгрес на тоталитарна партия, за да се обяснявате във вярност на министър-председателя! (Освирквания и неодобрителни ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цеков, с удоволствие узнах, че Вашият белетристичен псевдоним е "бай Георги". (Смях в блока на КБ.) Но това, между другото.
Слушам ви, уважаеми колеги, и не мога да повярвам на ушите си. Вие някак много скоротечно не само развивате, но и страдате от познатия ви синдром на родилните петна, с които някога се обясняваха всички неуспехи. Смаян съм, че вие непрекъснато търсите вината някъде далеко извън себе си, някъде далеко в миналото. Вие управлявате вече година и половина и продължавате да се изживявате като някакви ангели, заченати в непорочното зачатие, политически сътворено през миналата година. Искам да ви уверя, че първичният моралистки бульон, от който господин Кобургготски забърка днешната власт, е вече излапан, и то от самите вас. Това, което днес ни предлагате, е някакъв тюрлю-гювеч от нафуканост, арогантност, самочувствие. (Шум в блока на НДСВ.)
Господин Панайотов, няколко пъти през последните дни имах възможност да Ви чуя. Вие като новия "Властелин на истините" (приятно оживление в залата) ни уверявахте как ще се справяте с този вот на недоверие. Искам да знаете, че съм съгласен донякъде с Вас. С вота вие вероятно ще се справите донякъде, но с недоверието няма да можете. То ще ви погълне, като му дойде времето. А то изтича. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други реплики? Няма.
За дуплика – господин Цеков, заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Що се отнася до бай Георги, аз съм готов да ви устроя среща и ще бъде хубаво да чуете какво той ще ви каже. Уверявам ви, че то няма да бъде никак изгодно за вас. (Силен шум в залата.)
Уважаема госпожо Дончева, аз Ви ценя високо и като политик, и като юрист. Сериозно разбирам, че като представител на опозицията Вие трябва да отстоявате определена теза. Въпросът е да отговорим обаче юридически има ли такова нещо или няма (за каквото Вие твърдите).
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Засили малко! Защо свали тона?!
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Според нас, и това е твърдото ни убеждение, няма нарушено решение на Народното събрание. Това решение установява крайната цел, която правителството трябва да постигне, водейки преговорите за присъединяване, а именно закриване на 3 и 4 реактор да не предхожда присъединяването. Това, което господин Янаки Стоилов предложи, се включи в решението – да има съобразеност със социално-икономическите възможности на страната. С това, което направи правителството, постигайки партньорска проверка, направи първа стъпка към изпълнение, към постигане на тази крайна цел. Разбира се, това е динамичен процес, това са преговори. Ако в перспектива се окаже, че нещата поемат друго развитие, видят се какви са резултатите от проверката – такива или такива, тогава отново българският парламент ще трябва да обсъди променените обстоятелства и евентуално променената цел в мандата на правителството. Няма нищо друго. Благодаря.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Сега нямаше патос в твоето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 мин. почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Тошо Пейков – за изказване.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Когато в ХIХ век се утвърждаваха националните държави, лорд Байрон казва: “Хиляда години едва стигат да се създаде държава, един час може да я превърне в пепел”. Казаното от лорд Байрон на 100 процента се отнася и за българската държава.
Днес ние тук спорим кой е крив и кой е прав и не виждаме как се руши българската държава и българската държавност. Спорим кой защитава националните интереси и кой не. За съжаление, появиха се националисти, когато паднаха от власт, а върнат ли се на власт, стават пак послушни конформисти.
Ето един пример. Един бивш премиер от тази трибуна обяви, докато беше на власт: “Българският национализъм е мъртъв”. Днес неговите хора казват: “Да живее национализмът! Да живеят българските национални интереси, които ние защитаваме тук, в парламента!”. Същите те съчиняват вотове и търсят, както каза господин Местан, под АЕЦ теле.
Изслушахме ги, чухме ги. Голяма скука. Мотивите и от двете страни са лицемерни и това много им личи, защото през 1993 г. правителството, подкрепяно от БСП, взе две важни решения и сключи договор за помощ. АЕЦ “Козлодуй” имаше нужда от тази помощ за подобряване на сигурността след трагедията в Чернобил. Атомните електроцентрали бяха страшилищата на Европа. И княз Шеваршидзе, тогава на власт, а днес в опозиция, подписа контракт по поръчение на БСП. Срещу 24 млн. екю обеща да затвори първите блокове през 1997 г. Днес той и БСП критикуват правителството, което изпълнява сключения от самите тях договор. Патриоти – няма що!
Трябва да признаем: като истински патриот, премиерът Иван Костов първо надбяга журналистите в състезание до Черни връх, а после продължи напред и пред радио “Дойче веле” заяви, че няма да затваря АЕЦ. Аз лично го срещнах на Витоша и го поздравих. Но национализмът му стигна само за 2 дни. На 29 ноември 1999 г. той застави външната министърка госпожа Надежда Михайлова да подпише Меморандум за извеждане на първите четири блока. Съжалявам, защото тя е искрен човек.
Сега за какво всъщност става дума, господин Бояджиев, за какво спорим – за Конституцията или по същество? Кой е невинен и кой е виновен – нека българският народ да отсъди. Виновните дробихте попарата, а българският народ трябва да я сърба. Дочу се, прочетохме в пресата, че парите не са похарчени по предназначение.
Но иначе външната политика на двете партии на неуспешния преход е много успешна. За разлика от личната политика на хората, партиите ви благоденстваха във властта, заменяйки власт за собственост и за национален суверенитет. Така постъпваха и предишните властници, макар и с обратен знак. Първо, те решиха да присъединят България към Съветския съюз, после приеха Доктрината “Брежнев” за ограничения суверенитет. Деветдесет и девет процента конформисти ги подкрепиха. Противопоставяха са малцина. Искаше се позиция и смелост.
Нека да определим ранга на ценностите кое е лошо и кое е добро за нас и за България; нека да определим кое е героизъм в случая и кое е падение. Ще ви дам само един кратък исторически пример. Заради съпротива срещу съветизма режисьорът Петър Гогов бе осъден на 4 години затвор. В присъдата му пишеше: “За антисъветска дейност, от името на Български антикомунистически съюз “Расате”.”
Знаете ли кой е княз Владимир Расате? Расате направил опит да възстанови Бог Тангра, да изгони византийските духовници и да възкреси стария държавен ред след Покръстителя на българите Борис I. Застанал срещу историята и опитът му не успял. Бил свален от духовниците. Образът на княза е избран обаче като символ за борба срещу държавния съветизъм и конформизъм, като символ на съпротива.
Гогов заплатил избора си със затвор и с килия. Има ли такива между нас в тази зала? Не вярвам! Бичувайки кабинета по тази тема, вие си мислите, че се държите героично. И заставате срещу историята, срещу европейския избор на България. Решението, подлагано от вас на недоверие, е предопределено от предишни ваши решения и вие го знаете много добре.
Днес едва ли някой си спомня Расате. Всички приемат новия избор, при него се живее по-добре, други решават вместо теб, ти само изпълняваш и получаваш съответната закрила. Такъв е печелившият модел. Примери има много от най-новата ни история.
Спомнете си как Международният валутен фонд послужи като алиби на ред правителства, отказали да вземат националноотговорни решения. Всички мнозинства и всички кабинети оправдаваха жестокото си отношение към българския народ с изискванията на Фонда. Един министър обаче вече показа достойнство. Кураж му даде натрупаният резерв чрез мъките на българския народ. И той прекрачи табуто на прехода.
Да, може би трябва да се отстъпва национален суверенитет. Да, това може би става в името на нашето приобщаване в Европа. Но докъде и колко, и защо без достойнство? Защо никога не го обсъждаме с хората, защо го замъгляваме с нови вотове? Не е ли по-просто да кажем на българите, че Европейският съюз е федерация от държави и цената за членството там е такава и такава, вместо да ги заблуждаваме, че може без цена?
Днес, уважаеми, точно за тази цена говорят без притеснение вашите деца, децата, които изпратихте да се учат в света на парите. Те са и наши деца. Ние все още гледаме през стобора към Европа и разиграваме смехотерапия чрез вотове – има такава постановка в Сатиричния театър, - а те, нашите деца, са вече там, в обетованата земя. Ние сме в България, а те са при Бил Гейтс и при Сорос. Но вие също сте там, затова изглеждате неискрени, представяйки се за това, което не сте. Кажете открито: вие националисти ли сте или федералисти, на Бога ли се кланяте или на Златния телец?
Наистина вотът, който внесохте, е навременен. Ще обърнете внимание върху себе си, ще ви забележат нови спонсори, но не прекалявайте с темата за национализма. Новите могат да не ви повярват, а старите, чуждите, които ви издържаха в годините на прехода, да ви спрат парата. А после, откъде пари за нови вотове и за нова смехотерапия в парламента? Народът ли пак трябва да плаща? Бъдете по-пестеливи и по-искрени, защото истината е преди всичко. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Уважаеми народни представители, разискванията продължават.
За реплика има думата проф. Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Искам да уточня примерите на господин Пейков за антинационалната политика на правителството на СДС – ОДС, с това, че тя стигна дотам в лакейското си поведение, че най-блестящият от последните президенти на Съединените щати Бил Клинтън на свещения площад на демокрацията “Александър Невски” им каза: “О, българино, заради що се срамиш да се наречеш българин!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. За изказване има думата господин Близнаков.
Искам да обърна внимание, че от редовното време на НДСВ има още 3 минути и предполагаемо още 10 минути допълнително време.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и колеги! Ще започна с това, че според мен ситуацията е изключително неадекватна. В какво се състои тази неадекватност? Първо, правителството постигна изключителни външнополитически успехи. Дори идеолозите на опозицията наричат поканата за НАТО историческо събитие. Второ, правителството води изключително успешно преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Затова очакванията на всички българи от срещата в Копенхаген само след две седмици са изцяло оптимистични. С тези две събития България придобива нов външнополитически статут. След като 45 години живяхме в един измислен свят и след като повече от 12 години се разрушаваше нашето общество, днес България прави решителна политическа крачка и върви нагоре към цивилизования свят.
Дали икономическата и социалната политика на правителството са успешни говори и признанието за функционираща пазарна икономика. Синтетичен показател на тази политика е проектът за Бюджет 2003, който е по-голям от тазгодишния с повече от 500 млн. лв. И в тази обстановка опозицията започва остра атака, която безпрецедентно приближава сините и червените. До този момент често имаше несъответствие между обективно добрите резултати от дейността на правителството и агресивните оценки от страна на опозицията. Сега обаче има нещо ново, сега има нещо коренно различно, което опозицията не може да преглътне. Новото днес, уважаеми дами и господа, е това, че напредъкът на България е по-категоричен и международно признат и това не се харесва на сини и червени. И те започнаха безотговорно да пледират за предсрочни избори.
Това противоречие има своята властова логика. Логиката на опозицията показва следното. С новите международни позиции и с новите бюджетни възможности ние като управляваща коалиция НДСВ – ДПС получаваме много по-добри шансове да изкараме успешно своя мандат и да повишим жизнения стандарт на българския народ. Опозицията ни напада с особена стръв с един-единствен мотив: да се опита да блокира шансовете за успешна вътрешна и външна политика. Защото, ако тя е успешна, какво им остава на тях друго, освен да ближат рани?
Моментът на атаката обаче изглежда лошо избран. Уважаеми дами и господа от ляво и от дясно, някой нещо ви е излъгал. Излъгал ви е за това кога и за какво да искате вот на недоверие. Непосредствената времева рамка се определя от срещите в Прага и Копенхаген, когато има исторически шанс България да направи успешна крачка към Европа. Вижда се, че вие твърде прибързано се опитвате да организирате вашето настъпление. Освен че то говори за преднамереност, не е трудно да се предположи, че става дума за сценарий за дестабилизация на страната. Основната цел е да се постигне непосредствен ефект на отклоняване на общественото внимание и неутрализиране на отзвука от Прага. Поводът е външнополитически, взет откъм неговите вътрешнополитически аспекти. Целта е да се атакува най-успешната сфера на управлението – външнополитическата, и да се направи опит да се засегне реномето на министрите с най-висок рейтинг.
България и българският народ няма да спечелят от политиканстването на сините, но има ли някой, който да не е наясно колко малко тях ги интересува този народ? Защото, ако ги интересуваше, те нямаше да го крадат като пладнешки разбойници по време на тяхното управление. А тези, другите, нямаше да го доведат до просешка тояга по време на тяхното управление. Елементарната логика на червените се основава на добрите спомени от доброто старо време и надеждата им, че времето на Жан Виденов е избледняло като спомен. Само че не е така. И двете групи – и сини, и червени, се нуждаят от реанимация. И това се подклажда от техните негативни медийни послания по отношение на НДСВ и преобърнато тълкуване на реалностите в България. Вие не работите, господа, за доброто на България!
Няколко думи за АЕЦ “Козлодуй”. АЕЦ “Козлодуй” е основен енергиен източник на България. България е била страна с ядрена енергетика и България ще бъде страна с развита ядрена енергетика. Благодарение и на гражданското общество в България правителството успя да постигне дипломатически пробив и да издейства партньорската проверка. Благодарение на опита, който има България в експлоатацията на ядрената енергетика, в приетия тази година от този парламент Закон за използване на ядрената енергия и Енергийната стратегия на страната е записано, че ние ще продължим да развиваме ядрената енергия. В момента се провеждат съгласувани процедури за деблокиране на проекта “Белене”, а това е един съществен елемент от бъдещото икономическо развитие на страната.
Уважаеми колеги и министри, ясно е, че тези два вота няма да успеят. Вносителите отлично знаят това. Затова единствената им надежда е НДСВ да се разцепи. Нетърпението им преминава в нервност и в загуба на чувството за реалност. Затова искам да ви успокоя, господа отляво и отдясно, ще трябва доста да почакате. Дестабилизационният сценарий не може да сработи и в това е вашата трагедия.
Две думи относно цените на електроенергията, с което изключително много се спекулира. България трябва да премахне ценовите отклонения. Тя трябва да коригира изкуствената цена на тока, защото ние не можем да продължаваме да живеем в един измислен свят.
В България работят различни енергийни източници – работи АЕЦ "Козлодуй", работят топлоелектрическите централи в “Марица-изток”, Варна, Русе и много други. В тях работят отлични специалисти и те работят така, че в България никога повече да няма режим на тока, както беше по Живково време или по времето на правителството на БСП. Ние трябва да защитим и ще защитим тези хора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Не виждам желаещи за реплика.
За изказване има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Ако на 2 октомври някой ми беше казал, че ще стигнем до днес да дебатираме вот на недоверие по повод взетото тогава единодушно решение от този парламент минус един глас, аз нямаше да му повярвам.
Спомняте си, че след като беше постигнато съгласие за решението, господин министър-председателю, аз дойдох при Вас и казах, че това е добър акт. Защото смятах, че това развързва ръцете на правителството да има една по-гъвкава позиция и да договори по-добри условия за България за достойно членство в Европейския съюз. Много говорихме по този въпрос и в дебати, и на европейски форуми, и днес тук, в обсъждането на вота на недоверие. Много силни думи бяха казани, обаче аз ще ви призова, господин министър-председателю, да се опитаме да поразсъждаваме заедно над неща, които са фундаментални за една демокрация и за стабилността в една страна - става въпрос за доверие.
Питам, господин министър-председателю, какво доверие може да има в един парламент и в една република, която погазва решенията на собствения си парламент? Какво доверие могат да имат гражданите, че ще бъдат отстоявани правата им, че законът ще ги защитава, когато избраното от тях правителство не спазва решенията на парламента, които са задължителни за всички? Аз Ви питам, господин министър-председателю, как реагира един почтен човек на всичко това? Как реагира един почтен човек на всичко това?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Не е вярно.
АСЕН АГОВ: Доверието се гради не с еднократен акт, то се гради с последователни действия. Много често чрез последователни действия това доверие се и губи и това е постоянният водовъртеж на политиката. Но началната фаза на доверието е тогава, когато избирателите те изпратят в парламента и ти гарантират своето мнозинство. Пет хиляди и четиридесет души в Козлодуй или 41 процента без 0,7 на сто гласуваха за Националното движение Симеон втори. В цялата Врачанска област или във Врачанския избирателен район тези хора бяха 50 хил. Днес обаче, когато отидем, господин министър-председателю, в Козлодуй, ще видите колко нещастни се чувстват тези хора. Те се чувстват излъгани. Съжалявам, че трябва да го кажа. (Шум и реплики от НДСВ.)
На 2 октомври след обяд аз бях там и хората виждаха като че ли лъч надежда, защото ние им обяснихме, че сме стигнали до едно такова консенсусно решение. Днес обаче виждаме едно изцяло разминаване между онова, което е обещавано, онова, което е сторено, и онова, което е реалността. Тук именно смятам, че е разрушено доверието между избирателите и избраното от тях правителство. И аз отново питам, господин министър-председателю, как реагира един почтен човек на всичко това? Как да гледаме позитивно на всички тези събития, когато основната тъкан на една демокрация, на едно общество – доверието, е нарушено по такъв начин?
Дали с тези действия България печели доверието на Европа? Една от тезите, които се отстояват тук от правителството, е, че благодарение на решението, взето на 26 септември, и впрочем ясно коригирано от българския парламент, е трасиран пътят към това България да получи пълноправно членство в Европейския съюз. Така ли е обаче? Аз не мисля, че е така, защото тук няколко пъти се споменава дата 2007 г., но тази дата, нека да се съгласим всички помежду си, знаят го всички в правителството и Вие, господин министър-председателю, тази дата е само в нашите глави. Тя е само в нас. Ние сме посочили тази дата за себе си и искаме това да бъде постигнато. Отсреща нямаме отговор. И аз мисля, че по този начин ние не сме изградили доверието към Европа. И аз питам отново: как един почтен човек реагира на всичко това, когато сме дали всичко от себе си, а не сме получили онова, което според нашата основна мисъл ни принадлежи – датата 1 януари 2007 г.?
По повод доверието на Европа към България. Ето какво казват ядрените оператори от “Козлодуй”, господин министър-председателю. Те си задават въпроса: защо 1 и 2 реактор са заредени с ядрено гориво до април, след като има ясен ангажимент на България да затвори тези реактори на 1 януари? Защо са заредени до април? Има ли Ваша заповед, господин министър-председателю, да бъдат закрити тези реактори на 1 януари? Няма такава заповед. Онези, които са специалисти, а това са именно ядрените оператори от “Козлодуй”, са прекалено точни и ясни. Значи ние нямаме намерение и Европа как ще погледне на нашите действия. Ето, отново, според мен, е нарушено доверието между Европа и България. И ако ние не изпълним ангажимента си за 1 и 2 реактор, как можем да отстояваме съдбата на 3 и 4 реактор? Нали това беше част от целия дебат в българското общество? И аз отново питам, господин министър-председателю, как постъпва един почтен човек, когато има такова нарушение на доверието? Струва ми се, че има едно много силно задълбочаване на недоверието между гражданите и правителството, което те са натоварили да управлява делата им.
Аз казвам, господин министър-председателю, че още от началото на 2002 г. Вашето правителство и Вие лично, господин министър-председателю, не сте имали намерение изобщо да браните 3 и 4 блок, защото не са отпуснати или не са заделени онези 50 млн. евро или долара, които са необходими за обезопасяването на 3 и 4 реактор. Нещо повече, 3 и 4 реактор нямат лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как нямат?
АСЕН АГОВ: Нямат лиценз и този лиценз може да бъде подновен само ако бъдат похарчени тези 50 млн. за обезопасяването на реакторите. Тогава защо викаме тази партньорска проверка? Ето, това показва, че няма доверие между гражданите и намеренията на правителството.
Ще кажа още нещо. Сега в момента говоря от името на онези хора в Козлодуй, които чакат резултата от този дебат днес. В момента от всичките тези решения, неизпълнение на решения хората са демотивирани.
Експертите ще ви кажат, господин министър-председателю, че са се увеличили инцидентите в ядрената и конвенционалната част на централата, както те се изразяват. С това се стига до намаляване на производството на ток, а оттам намаляват средствата за обезопасяване. И аз питам: в такъв случай, господин министър-председателю, къде е доверието между нас, гражданите, между избирателите и правителството? И се питам още: как реагират почтените хора, а това са мнозинството от българите, когато доверието между парламента и правителството е разрушено, когато доверието към изпълнението на закона и Конституцията е нарушено, когато е нарушено доверието между мнозинството и неговите избиратели, когато сме нарушили доверието между себе си и Европа?
Това са въпроси, които би трябвало да получат своя отговор с гласуването в тази зала идната сряда. Ако вие се самозакрепите със собствената си политическа подкрепа, утре обществото ще си задава въпроса, господин министър-председателю: кому е нужна тази самоделна политическа патерица? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
За реплика думата има господин Александър Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин Агов, аз смятам, че Вие сте един изключително опитен политик и политическият покер, който играе това правителство, позволява блъфове. Когато се гласуваше на 2 октомври в тази зала общото решение, единственият депутат, който гласува “против”, бях аз. Защото знаех, че те няма да изпълнят това решение на парламента. То беше необходимо само като параван и да доразвият, че това е една позиция, която е продължение на тяхната позиция. А премиерът, когато неговият гръцки колега Симитис м. януари беше в София, съвсем случайно изпусна репликата, че ще бъдат затворени блокове 3 и 4, за да апробира общественото мнение.
Вие бяхте много по-опитен политик, когато громехте американския империализъм, а сега допускате да може това правителство да Ви заблуждава. Смятам, че изказването Ви крие доста слабости, защото това правителство няма да изпълни решението на този парламент. Неслучайно нашата парламентарна група е завела дело във Върховния административен съд.
Така че ви призовавам за по-голяма политическа далновидност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Господин Агов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
АСЕН АГОВ (ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма да се възползвате.
Давам думата на министър Милко Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих попитал: как се нарича честен човек, който изрича непрекъснато лъжи?
По повод на това дали в АЕЦ “Козлодуй” тази година има повече аварии, мога да ви кажа, че АЕЦ “Козлодуй” през тази година е произвела рекордно количество енергия. Не знам кой Ви е казал това число, господин Агов.
Второ, дали блокове 1 и 2 са заредени до март и имаме ли намерение да ги спрем? Да, господин Агов. Законът от 2000 г. за гаранционното споразумение, който вие гласувахте и внесохте, ни задължава съгласно решенията на предходното Народно събрание да го изпълним и ние ще спазим тази законова процедура, както по принцип и по същество спазваме законността в тази страна.
Защо са заредени блоковете и дали това гориво е загуба? Не, не е загуба, защото това гориво може да бъде използвано за блокове 3 и 4.
Откровено казано, Вашата фалшива загриженост за операторите е изключително тревожна. В допълнение ще Ви припомня, че през 1998 г. Вие, като председател на Парламентарния комитет “България и Европейски съюз”, бяхте готов да подпишете затварянето на шестте блока, без да разбирате за какво става дума. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Защото там имаше едно изречение, в което пишеше: България се ангажира да затвори АЕЦ “Козлодуй”. Нека и това да остане в аналите на това Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има министърът на финансите Милен Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър-председател, колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който обсъждаме в момента, е от особено важно значение и искрено се надявам в крайна сметка разумът да надделее над чисто политическите амбиции и страсти. Очевидно е, че тези политически страсти не намериха своето удовлетворение по време на дебата за Бюджет 2003, който се проведе през миналата седмица. Този дебат бе убедително спечелен още преди да бъде гласуван от управляващата коалиция. Износените аргументи на опозицията, изровени от прашлясалите папки на миналогодишните стенограми, подчертаха пълната й политическа импотентност.
Политическите цели на двете опизиционни партии, които предизвикаха днешния дебат, варират от по-простимия стремеж да привлекат вниманието на електоратите си до прикритото желание да дестабилизират страната, защото примерно са преценили, че имат време пак да дойдат на власт. В случая тези амбиции, забулени под воала за доброто на България, фактически поставят под въпрос не друго, а именно изпълнението на поети преди години, подчертавам преди години, ангажименти към Европейския съюз във връзка с желанието ни за членство в Евросъюза. Поставят се под въпрос също ангажиментите, които Евросъюзът е приел към нас. Ние трябва да си дадем ясна сметка какво на практика би означавала ревизията на тези ангажименти. Ако страната ни абдикира от писмения си договор с Европейския съюз, в случая меморандума, подписан от правителството на Иван Костов през 1999 г., част от последствията ще са следните: нито един от проектите по трансграничното сътрудничество няма да бъде реализиран, няма да получим финансова подкрепа за Дунав-мост 2, няма да получим средства за разширението на летище София.
Всичко това, дами и господа, са средства, които страната ни получава по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Общата сума, която е договорена до този момент по линия на трите програми – ФАР, ИСПА и САПАРД, възлиза на над 1,2 млрд. евро. До края на годината предстои да бъдат подписани финансови меморандуми за още близо 425 млн. евро по проекти, които ще се реализират следващите години.
Много по-страшни са обаче други последствия, дами и господа, като например изолирането на България от страните, в които изпълняването на поети международни задължения се смята за единствено приемливо поведение. А това са страните, към чиято общност консенсусно, поне на думи, се стремим всички в тази зала.
Обяснима е яростната съпротива на опозицията срещу всичко добро, което става в България. Постепенната, но необратима модернизация на нашата страна не е в интерес на нашите политически опоненти. В техен интерес е увековечаването на политическото мирно съвместно съществуване, известно, популярно като синьо-червената мъгла. Трябва ли тогава да се изненадваме от отчаяната политическа съпротива срещу модернизацията на българските митници и на управлението на външния дълг, или от нескопосано внесени вотове на недоверие, или от откровено престъпни действия, като жестокото пребиване наскоро на бивш данъчен служител, може би поръчано от доскорошен спонсор на правителството на СДС в отговор на проведена ревизия? Непочтено и недостойно политическо поведение е да се плъзгаш по плоскостта на лозунги, като “Продавате България!”, “Предадохте ни на чужди интереси” и т.н., когато става дума за изпълнение на поети не от нас, но от името на България ангажименти за АЕЦ, а после да се биеш в гърдите, че си твърдо за присъединяването ни към Европейския съюз.

Защото да влезеш в Европа означава най-вече да приемеш европейските ценности, включително и ценността “почтеност”. Тоест, когато две български правителства – на Беров и на Костов, са поемали ангажименти за закриване на четирите малки блока на АЕЦ, всяко следващо българско правителство носи отговорността по изпълнението на тези ангажименти. За съжаление, винаги в дебата за АЕЦ се намесва един грозен образ на Европейския съюз като нещо зло и алчно, което иска да ни вземе най-ценното, а пък ние и без друго вече сме толкова бедни и унизени, че само това ни е останало да браним. Истината е, че сме партньори и преговаряме с Европейския съюз по европейски начин.
Разбирам повече от цифри, отколкото от психология, но тъй като в дебата се вплитат много емоции, се изкушавам да си задам въпроса: на какво се дължат националните ни комплекси и кой успя да постигне отчаяния негативизъм, с който подхождаме към всичко като нация? Господин Костов също упрекваше обществото в негативизъм. Колкото и банално да звучи, необходима е национална воля да излезем от черногледството, защото то ни кара да изглеждаме неудачници. Да, не всичко е розово, да, много е трудно. Не право, а задължение на опозицията е да критикува грешките и недостатъците на едно управление. Но е страшно, когато обличаме само една фланелка, на която от едната страна пише: “Срам ни е от вас”, а от другата “Proud tо be Bulgarian”. Нека да сме горди че сме българи, без да е необходимо да припознаваме останалите като враг. Това е единственият начин да бъдем европейци. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Велчев.
Преди да дам думата на господин Румен Овчаров, искам да припомня времето, с което разполагат парламентарните групи: Национално движение Симеон Втори разполага с 6 мин., Коалиция за България с 23 мин., ОДС с 13 мин., с толкова разполага и ДПС, независимите с 8 мин.
Заповядайте, господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! В изказването на господин Близнаков имаше може би една-единствена вярна фраза – че ситуацията е неадекватна. Честно си признавам, отдавна не бях присъствал на такова заседание на Народното събрание с толкова много лозунги, с толкова много високопарни думи, с толкова много светло бъдеще, с толкова много бурни, продължителни, дълго нестихващи аплодисменти от станали на крака делегати, пардон, депутати.
Уважаеми дами и господа, не ви ли се струва, че вашето “ново време” всъщност се оказва едно вече позабравено старо време? Нищо ново няма тук, в тази зала, днес.
Не бих искал да коментирам изказванията на министрите. Бих искал само да кажа няколко думи по повод на изказването на господин Ковачев. Никога не съм си позволявал да коментирам негови изказвания в тази зала, дотолкова, доколкото съм му влизал в положението и съм му съчувствал. Затова няма да коментирам защо той, като участник в Министерството на енергетиката през 1995-1996 г., не каза какво беше направено и кога започна ценовата реформа в енергетиката. Няма да коментирам защо не каза на господин Цеков какво и как беше направено от онова правителство и от това министерство през 1995-1996 г. Нека това остане на неговата професионална съвест. Но не мога да премълча една груба спекулация, която той за втори път си позволява да прави в пленарната зала. Тази спекулация е сравняването на ситуацията на 3 и 4 блок в АЕЦ “Козлодуй” днес със ситуацията в АЕЦ "Бохунице" през 1999 г. Ако вие не знаете, то господин Ковачев със сигурност знае, че в Бохунице никога не е изграждан струйно-вихров кондензатор, никога не е реализирана основната функция за ядрена безопасност “локализация на аварията”, тя не е реализирана и сега, никога не са изпълнявани изцяло програмите за сеизмична безопасност, не са изпълнени и сега. Именно затова, господин Ковачев, не може да се говори по този начин от трибуната на българския парламент. Коренно различно е състоянието на 3 и 4 блок в сравнение с АЕЦ "Бохунице". Именно това са стъпките, чрез които малко по малко бяха предадени позициите на българската ядрена енергетика в Европейския съюз.
Сега да се върнем към същността на дебата. Преди 20 дни от тази трибуна от името на Парламентарната група на Коалиция за България призовах правителството да изпълни три неща: да преразгледа позицията си по отношение на атомната енергетика, да не затваря глава “Енергетика” и да информира комисията на Европейския съюз за истинската позиция на Народното събрание на България. Нищо от това не беше изпълнено. Напротив, правителството затвори глава “Енергетика”. Именно поради тази причина и ние внесохме вот на недоверие. Затворена е глава “Енергетика” в грубо нарушение на Конституцията, на интересите на България, на всички българи, на икономическите интереси на страната.
Тъй като в последно време много хора се упражняваха на тема “какъв е ефектът от АЕЦ “Козлодуй” и тъй като не знам дали някой успя да хване някои от тези милиони евро, които излизаха от устата на министър Паси със скорост 6 млн. евро в минута, ще ви кажа какво ще излeзe от джоба на България с простички аритметични действия след малко. Първото, което ще излезе е, че ние ще унищожим една инвестиция, която ако трябва сега да построим, ще струва 4 млрд. американски долара. Искам да ви припомня, че всички договори, които е подписала Агенцията за приватизация за десетгодишен период от 1992 г. досега, са за плащания на сума 874 млн. Всички тези инвестиции, които са дошли в България от средата на миналата година до средата на тази година под мъдрото ръководство на министър Василев, са за около 500 млн. долара. Така че правете сметка къде са границите на сравнимост.
Много бакалски сметки бяха направени, включително от народни представители и министри, какво точно ще изгуби България като недопроизводство на електроенергия. Предлагам ви с наистина прости аритметични действия – събиране, изваждане, умножение да направим една такава сметчица и ние с вас. Първи блок е 23 години в експлоатация, тоест до реалния му ресурс остават 7 години, става дума за ефективни години; 2 блок е 24, тоест остават 6 – общо 13; 3 и 4 блок през 2006 г. ще бъдат на 22 и 21-та си година, тоест 17, или общо 30 реакторогодини. Ако приемем факта, че няма страна в Европа, която да експлоатира ядрените си реактори с по-малко от 10-годишно увеличение на техния ресурс, а някои го правят 20-30-годишно, и добавим още 40 години, ще се лишим от 40+30 – 70 реакторогодини експлоатация. (Шумно неодобрение в блока на НДСВ.) Като увеличим… Слушайте, простичка е сметчицата. Умножавайте 70 реакторогодини по 2,5 млрд. квт/ч електроенергия от всеки един реактор. Ще се получи, можете ли да познаете колко, господин Вълчев? 175 милиарда квт/ч недопроизведена електроенергия. А като умножите тези 175 млрд. квт/ч по 4 цента, нека да са 4, а не 5, колкото плащат простите българи, ще станат 7 млрд. американски долара! Вас, господин Церовски, бълха Ви ухапала, вие сте богати хора – бизнесмени. Но простият българин ще ги плаща.
Искам да ви обърна вниманието и на още един факт, за който господин министър Ковачев каза първата фраза, но не каза втората. Няма нужда да се плашим с цените на електроенергията. Господин Искров, няма ли да викате “Не плашете хората!”?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не плашете хората!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Просто ми е странно, че не го чувам сега. Но цената ще се увеличава. И това го е казал Вашият министър само преди един ден. Ако трябва отново да направим една проста сметчица, а тя също е много лесна, няма как да спрете производството на 25 процента най-евтина електроенергия с цена около 1,5 цента и да я замените с друга, три пъти по-висока – около 4,5 цента и цената на електроенергията да не се увеличи поне с 25 процента. Това е простата истина! Не се заблуждавайте!
Да поговорим още малко за числа, разбирам, че е трудно със сметчиците, но поне от време на време слушайте, за да разберете и да не приказвате щуротии.
Има и още нещо и то е много просто. Има план за развитие на енергетиката с минимални загуби, който е разработен от Световната банка. В него се предвижда след 2007 г. в България да се въведат 1600 мегабата нови мощности. 1600! При провалената в момента инвестиционна програма, в която “Марица-Изток 1” така и не се знае кога ще тръгне, за “Марица-Изток 3” също не е известно накъде е, а АЕЦ “Белене” остана в приказките на вашата конференция ли беше, конгрес ли беше, вече не го помня, така и нищо не направихте след това, през 2007 г. България е изправена пред реалната угроза на реален режим на тока.
И можете да се смеете сега, можете да се смеете сега, колкото искате, но и 2007 г. ще дойде, така както дойде и 2002 г. Слушайте какво ви говорим, за да не се каете след време. (Реплики от НДСВ.)
И тъй като съм сигурен, че след малко ще започнете да говорите: ама, той Овчаров ги говори тези неща, защото БСП не иска България да влезе в Европейския съюз, искам да ви кажа, че това просто не е вярно. И то не е вярно по една елементарна причина: Българската социалистическа партия е имала абсолютно еднозначна и последователна позиция по отношение на присъединяването ни към Европейския съюз. И за никакво сравнение, за никакви дилеми, за никакво противопоставяне на едното и другото не може да става дума. Става дума за нещо друго, уважаеми дами и господа. Става дума за това, че вие пропускате уникален за България шанс.
Защо е уникална ситуацията? Защо тя е по-различна от тази през 1995, 1996, 1999 и 2001 г., ако щете? Защото за пръв път официални институции на Организацията на обединените нации, оторизирани да дават оценки, казаха, че българската атомна електроцентрала – 3 и 4 блок, са в пълно съответствие с изискванията за безопасност. Никога не са го казвали преди това. Идва ли са мисии, които са проверявали експлоатационната безопасност, но те винаги са завършвали с едно “но”. Това и това, и това трябва да бъде направено допълнително. Сега за пръв път мисиите дойдоха и казаха: всичко е изпълнено, централата ви е на равнището на всички централи от това поколение в цяла Европа. (Ръкопляскания в блока на КБ.) И вие не използвахте това! Ето, това е основният проблем. Как се получи така, че Европейският парламент два пъти гласува резолюции? Два пъти гласува резолюции, които са много по-добри от позициите на българското правителство.
Как се получи така, че европейските депутати бяха убедени в безопасността на нашата ядрена енергетика, а чиновниците, бюрократите в Европейската комисия не можаха да разберат за това, нито пък министрите в кабинетите на страните от Европейския съюз. Ами, нямаше как да го разберат, защото никой не отиде да им го каже. Защото българското правителство просто не си изпълни задълженията. Въобще, може би трябва да си зададем и въпроса: вие въобще преговаряхте ли по тази тема? (Шум и реплики в НДСВ.) Аз трябва да ви кажа, честно… (Неразбираема реплика от НДСВ.) Познавате, да, наистина не сте преговаряли. И аз сега ще ви прочета тук изявлението на господин Паси от 18 ноември 2002 г., за да разберете наистина дали сте преговаряли или не. Слушайте внимателно!
“Главата, която е в дневния ред на днешното заседание изискваше много добра воля, взаимно разбирателство и доверие, както и желание за постигане на приемлив компромис. Въпросът бе разискван от политици и бе предмет на обществени дискусии в моята страна”. Слушайте внимателно! “Българският парламент също го обсъди подробно и на 2 октомври 2002 г. гласува решение, което даде нов тласък на нашите бъдещи преговори. Смятам, че целият процес бе проба за нашата приобщеност към европейските ценности и способностите ни да работим конструктивно към бъдещи партньори в Европейския съюз. Съгласен съм с предложението на Европейския съюз, че Глава “Енергетика” на този етап не изисква допълнителни преговори”. (Шум и реплики в залата.)
Никакви преговори не са водени, уважаеми дами и господа народни представители! Освен една груба спекулация със становището на българския парламент, нищо друго не е правил министър Паси в Брюксел на 18 ноември.
И накрая искам да кажа и още няколко думи все пак по този преговорен процес. Защо се оказва така, че българското правителство, вместо да убеждава европейските чиновници и бюрократи, през цялото време убеждаваше българския народ, че нищо не може да бъде направено? Защо българското правителство не послуша съвета на Ферхойген, не на кой да е, който му предлагаше да не затваря Глава “Енергетика”? Защо не послуша съвета на Ян Маринус Виерзма – заместник-председател на Парламентарната група на ПЕС, който предлагаше: “Преговаряйте, но не се съгласявайте!”? Вие, господин Герджиков, нали помните как увисна физиономията на Гордън Адам онзи ден, когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Герджиков е в кабинета си.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А, извинявайте. Съжалявам. (Весело оживление в мнозинството.) Но и Вие бяхте там. (Смях в НДСВ.)
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, въпросът е този: защо не свършихте тази простичка работа – да защитите националния интерес на България?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Да, бе, как не се сетихме!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Всъщност към тези трагични резултати ние с вас сигурно ще трябва да добавим и още няколко, които в най-скоро време ще станат съвсем ясни и очевидни за всички българи. Няма да ви повтарям 4-те млрд., 7-те млрд., цените и всичко останало. Но, ако добавим към това факта, че след дилетантските упражнения на прославените ви юпита от Лондон следващата година България ще плати 150 млн. повече лихвени плащания, отколкото през тази, като добавим към това и продължаващата криминална приватизация на последните обекти в България (шум и силни възгласи в блока на НДСВ), не Ви ли се струва…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, моля за тишина! Моля ви, колеги!
РУМЕН ОВЧАРОВ: … не Ви ли се струва, уважаеми господин министър-председател, че се обрисува една доста сериозна апокалиптична картина за бъдещето на българската икономика? И не Ви ли се струва, господин министър-председател, че тази апокалиптична картина напомня подобни картини от близкото и не толкова близко минало на България, когато начело на страната са били Вашите предци? И когато говорим всичко това, ние го говорим не за да гледаме в миналото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Овчаров, моля Ви да запазим толератния тон, все пак. Моля Ви!
РУМЕН ОВЧАРОВ: А, да. … не за да гледаме в миналото, а за да се поучим от уроците на миналото. За нас, уважаеми дами и господа, няма вече никакви илюзии. Това правителство е не само непотребно. Със своите действия то стана вредно за България. Вашето правителство, господин министър-председател, е вече вредно за България. Колкото по-бързо го разберете, толкова по-добре за страната.
И към вас, уважаеми дами и господа народни представители, не е за пръв път това високо самочувствие, не е за пръв път това високомерие. За съжаление то много бързо свършва. От високо се пада много тежко, особено на твърдо.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ, от място): Имате опит.
РУМЕН ОВЧАРОВ: А вие ще паднете точно така. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ, шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има думата за изказване народният представител Емил Кошлуков. Къде е господин Кошлуков? Няма го.
Уважаеми колеги, искам преди това да ви припомня оставащото време по парламентарни групи. НДСВ има 6 минути, Коалиция за България има 8 минути.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Девет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Осем минути! ОДС има 13 минути, ДПС има 23 минути. Независимите депутати имат 8 минути.
Кой желае думата за изказване?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Министър Абрашев няма ли да вземе думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля народните представители, които желаят да се изкажат, да вдигнат ръка. Пред мен няма списък на желаещите оратори по парламентарни групи, с изключение на шест имена от НДСВ, които имат 6 минути.
Желае ли някой думата, моля ви? (Шум и реплики в залата.) Ще питам още два пъти и ще приключим дебата.
Има ли желаещи за изказване?
Да, има думата народният представител Николай Младенов. ОДС има 13 минути.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Много мило, че управляващите вече нямат какво да кажат. Може би защото ги е страх да се върнем на темата на днешния вот. А темата на днешния вот е лъжата, уважаеми народни представители.
Погледнете тези хора (сочи правителството), запомнете добре техните лица (силен шум и реплики в блока на мнозинството), защото те са първото правителство, което си позволи да наруши българската Конституция. (Възгласи: “Е-е-е!” в мнозинството, шум и реплики.) Погледнете кой седи до вас, погледнете се и запомнете имената си, защото вие също ще станете съучастници в нарушаването на тази Конституция. (Шум и реплики в мнозинството.) А там, където свършва законът, започва тиранията. (Силен шум и реплики.) Там, където започва тиранията, се храни лъжата - тази лъжа, на която ние днес ставаме свидетели в този дебат, в този ден, дни преди Копенхаген, дни след Прага, както беше казано.
Аз искам да попитам защо българското правителство, след като наруши Конституцията и преди това се отказа от преговори с Европейския съюз на тази тема, защо мълча девет месеца? Защо през м. януари министър-председателят и министър Калчев казаха, че са съгласни за закриването на тези реактори? Защо отказахте политически дебат? Защо отказахте консултации? Защото ви беше страх от истината! Защото вие отначалото бяхте решили, че тези реактори ще бъдат закрити. Зад това решение вие сега търсите извинение. Търсите извинение за него и го потърсихте в Народното събрание, но тогава като че ли вашата съвест се събуди за малко и приехте с консенсус решението, което даваше изход на България от тази ситуация. Днес обаче, след нарушението на Конституцията от правителството, няма вече изход! Няма! Лъжата е изконсумирана. Нарушението е направено.
Оттук нататък вие продължихте да лъжете българското общество. Вие излъгахте българското общество, че партньорската проверка, която сте постигнали, е прецедент. Ето, ето позициите, на базата на които са закрили глава “Енергетика” Литва, Словакия и България. Всички имат партньорска проверка и всички партньорски проверки целят едно – да следят вас как изпълнявате ангажиментите по закриването на реакторите до 2006 г. Вас да ви следят оттук до 2006 г.
Излъгахте, че и в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз това ще присъства. По този начин противопоставихте в обществото Европейския съюз на АЕЦ "Козлодуй". Това е безпрецедентно, непростимо! Направихте го по начин, по който оттук нататък, когато дойде време за ратифициране на договора ни за присъединяване, не знам колко подкрепа ще е останала в България за Европейския съюз от вашите действия, от вашите думи и от лъжите, на които станахме свидетели днес, и от министъра на външните работи!
Аз искам да помоля господин министър-председателя. Господин министър-председател, за Бога, направете нещо! Говорете с вашия министър на външните работи. Не може той да си позволи в парламента да звучи като треторазряден жълт вестник! Не може той да ни убеждава тук за милиони, за милиарди, за стотици хиляди, които щели да потекат като масло, за 15-и пенсии и заплати. Това не е отговорно. Най-малкото, не е възпитано. Не е отговорно, защото същия този външен министър не каза в своето изказване колко пари България загуби по времето на това управление по програмите на Европейския съюз. Колко пари се наложи да се върнат на Европейския съюз заради неизпълнени ангажименти, заради проекти, които не са реализирани? Това никой не го казва, нали?! Това никой не го казва, и на Вас не е удобно да го кажете, защото Вашият вицепремиер беше част от този сценарий! Никой не го казва! Това са примери за лъжата, в която живеем.
В заключение, аз моля, нека всички имаме малко съвест, дотолкова доколкото на някои от вас тази съвест им е останала. И аз вярвам, че им е останала. Намерете сили в себе си, не се отказвайте от вашия вот, който вие дадохте, когато парламентът дебатираше решението на Народното събрание. Когато парламентът отговорно заяви, че 3 и 4 реактор не могат да бъдат закрити преди присъединяването на България в Европейския съюз. Когато парламентът заяви, че ако има партньорски проверки, те трябва да бъдат допълнителен аргумент. Потърсете отговорност на вашето правителство, което се отказа от преговори, което не само предаде българския национален интерес, но може би и не го разбра. И не е учудващо, че не го разбра! Не е учудващо. Защото е много по-лесно да се чуе в един такъв дебат небългарският прочит на националния интерес, а прочитът, който всички други ти казват, прочитът, който със сигурност не защитава това, на което ние най-много настояваме, а именно – да не се противопоставя членството ни в Европейския съюз с бъдещето на АЕЦ, да се запазят и двете неща, да се отвоюват националните позиции. Защото е прав министър Велчев, който казва, че не трябва да се срамуваме, че сме българи. Но не можем да не се срамуваме от това правителство и от думите, и от лъжите, които бяха изречени през последните месеци. Мен не ме е срам, че съм българин! И точно, защото не ме е срам, че съм българин, смятам, че трябва да се защитава националният интерес! Не да се продава или да се предава! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме много словоизлияния. Аз искам да приземя малко топката и да се върнем на темата – алтернативата на ядрената енергетика е безопасната ядрена енергетика според професионалистите, работещи в тази област. Днес всички ние тук, в тази зала, като че ли сме съгласни с тази теза.
В контекста на това аз ще развия своето изказване относно искания вот на недоверие в два аспекта. Първо, какво направиха всички предиуправляващи за опазването и безопасната експлоатация на реакторите от типа ВВР-440? Какви ангажименти бяха поети от управляващите през различните периоди пред европейските структури? И кои от тях бяха изпълнени?
И второ, защо се иска вот на недоверие на това правителство, след като същото успя да получи покана за членство в НАТО и е на път в Копенхаген да получи ясна пътна карта за присъединяване към Европейския съюз?
Колеги, ако не бе факт Чернобилската авария, по друг начин щеше да се развива ядрената енергетика днес. Мисии за проверка на безопасността под егидата на МААЕ показаха, че реакторите от типа ВВР-440 не отговарят на световните стандарти за безопасност. Когато започнаха демократичните промени в бившите социалистически страни, нашите специалисти положиха огромни усилия да докажат, че реакторите на АЕЦ "Козлодуй" нямат нищо общо с чернобилския тип реактори. Говореше се, че АЕЦ "Козлодуй" ще е вторият Чернобил! Дори се спря много необмислено и въздържано строежът на АЕЦ “Белене”, въпреки че неговите реактори са напълно безопасни. Принос за това имат политици, които и днес стоят от дясната страна на тази зала.
Страх от евентуална следваща ядрена авария накара специализираните институти да разработват вероятностни разчети за безопасността и да заставят ядрените централи да извършат реконструкция и модернизация в името на безопасността.
В началото на 90-те години, когато стана ясно, че не може така да продължава експлоатацията на 1 до 4 енергоблокове в АЕЦ "Козлодуй", група от специалисти разработи проект за модернизация, който се оценява на около 60 млн. долара на енергоблок. След тази модернизация нашите реактори щяха да приличат на унгарските и чешките, господин Овчаров. Както се вижда сега, те нямат никакви проблеми. С други думи, и ние нямаше да имаме проблеми.
За съжаление, тогавашното ръководство на енергетиката не счете за необходимо да изпълни този проект сигурно от прекалена загриженост за ядрената ни енергетика.
Днес същите тези хора ни дават съвети какво трябва да направим за ядрената ни енергетика. През този период с помощта на ВАНО и ЕДС, Франция, се изпълни една кратка програма и бяха пуснати в експлоатация 1 и 2 енергоблокове.
През 1991 г., през тази година започва играта на кърпеж. И сега трябва да отчетем, че всички действия нито веднъж не са водени на принципна основа. Постоянно е липсвала добрата дипломация при взаимоотношенията ни с европейските институции. Винаги се е играело на котка и мишка. През този период не е отчетено в достатъчна степен това, което е извършено и се извършва в АЕЦ "Козлодуй", а също така не е спазен чл. 6 от Виенската конвенция по ядрена безопасност. Винаги са подписвани неизгодни за нашата енергетика споразумения и по-голямата част от тях не са изпълнявани. Именно това е началото на загубата на доверие пред европейските институции, колеги.
И питам, дами и господа отдясно и отляво, това, което тогава сте направили, за него ли сега искате вот на недоверие на това правителство?

Нека накратко да ви запозная с поетите ангажименти отпреди управляващите Република България.
Първото и основното е решението за политиката на индустриално развитите държави по отношение на ядрената безопасност на страните от Централна и Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз. В Мюнхен през 1992 г. Г-7 принципно приема политика относно ядрената безопасност и страните от Централна и Източна Европа, от ОНД. Основното в политиката е: финансова подкрепа, спешни и краткосрочни програми за повишаване на безопасността и стратегията за извеждане на блоковете от експлоатация в средносрочен период, като е направена и квалификация на ядрените инсталации. АЕЦ с реактори, ядрени инсталации ВВЕР 440, 213 и ВВЕР 1320, като ядрени инсталации, подлежащи на модернизиране, където съвпадат и нашите 5 и 6 блок. И АЕЦ с реактори ВВЕР 440, ВВЕР 230 и РВМК са квалифицирани като ядрени инсталации, неподлежащи на модернизиране, с цел достигане на западни стандарти на безопасност. Като се препоръчва подготовка и спазване на графиците за извеждане от експлоатация договорените с правителствата при определени условия. И тук, в тази графа попадат нашите блокове на АЕЦ “Козлодуй” блокове от 1 до 4.
Решаващо е и Европейската банка за реконструкция и развитие е оторизирана да вземе решение, създава се Фонд за ядрена безопасност от 15 страни-донори и Европейския съюз, и Европейската банка за развитие предлага на страните, експлоатиращи такива блокове, съглашение за безвъзмездна финансова помощ, за краткосрочни мерки, за повишаване на безопасността, включващи клаузи за извеждане от експлоатация на реакторите в определен период от време. Оттук започват ангажиментите от страна на Република България по отношение на експлоатацията от 1 до 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, които варират в широк диапазон. В тези ангажименти винаги се говори за извеждане от експлоатация на тези блокове. Никога не са поети ангажименти и Вие тогава, господин Овчаров, не сте говорили нито за удължаване срока на експлоатация на тези блокове, нито за запазване в такива размери и такива модернизации, които са правени сега.
Следващото споразумение за отбелязване е подписано на 16 юни 1993 г. – Споразумение между Европейската банка за възстановяване и правителството на Република България. Споразумението има за предмет отпускането на безвъзмездна помощ от фонд “Ядрена безопасност” в размер на 24 млн. екю, извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ “Козлодуй” при гарантиране на доставки и на енергия, и гарантиране на енергийния баланс на страната. Също така се поема ангажимент извеждането от експлоатация на 1 до 4 блок веднага, щом енергийната ситуация позволява това на дата, определена след консултации, но при всички случаи непосредствено след рехабилитация на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”. И завършване на модернизацията и преминаването на комбинирано производство на топлофикационните централи, забележете, в град София ТЕЦ “София”, ТЕЦ “Изток”, и ТЕЦ “Република” в Перник. Споразумението, колеги, е подписано от Люлин Радулов от НЕК и Никита Шеваршидзе от Комитета по енергетика. А по това споразумение не е изпълнено нищо, освен че са получени 24 млн. екю.
На 9 октомври 1998 г. тук, в тази зала, приехме Национална стратегия по енергетика и енергийна ефективност.
Колеги, направих си труда повторно да се запозная с Националната стратегия по енергетика и енергийна ефективност и с решението на Народното събрание за приемане на Стратегията. Там е записано извеждането от експлоатация на блоковете 1 и 2 да започне след завършване на модернизация на блокове 5 и 6, очаквано през 2004 г., блокове 3 и 4 да бъдат спрени след 2008 и 2010 г., като бъде изпълнена обширна програма за осигуряване на тяхната безопасна и финансова експлоатация. Решението на Народното събрание е прието с консенсус, забележете, от гласували 201 народни представители, 197 народни представители са били “за” и с бурни ръкопляскания. В същото решение е отбелязано да се приеме технологичен план, обезпечен с конкретна финансова програма за изпълнение на ангажиментите по:
Първо, модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”. Изпълнението до 2001 г. е нула процента, а 2002 г. е 20 процента. Рехабилитация на ТЕЦ – Варна – няма изпълнение. “Топлофикация” София и Перник - преминаване към комбиниран цикъл на производство на топлинна и електрическа енергия – изпълнение нула.
Достигаме до най-решаващото – на 29 ноември 1999 г. Споразумение между Европейската комисия и правителството на Република България. Поетите ангажименти в това споразумение са, както ги чухте досега. Имаше раздаване на папки, аз бих поотделно госпожа Евгения Михайлова нещо от “Медияпулт”, дано най-после да седнат и да прочетат това споразумение–меморандум, което са подписали тогава. В този меморандум е предвидено окончателно спиране на блокове 1 и 2 до 2003 г. и вземане на решение относно датите за окончателно спиране на 3 и 4 блок преди предвидените 2008-2010 г. Позицията на комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно в 2006 г. Меморандумът е подписан от Надежда Михайлова.
Нека, колеги, да съпоставим датите за извеждане от експлоатация. Не зная дали ще съм убедителен с цифрите, които каза преди малко господин Румен Овчаров – тези лъжливи цифри, но ще се опитам да ви обясня поне с няколко цифри.
Да съпоставим датите за извеждане от експлоатация на 1 и 2, съответно 3 и 4 блок, приети в Националната стратегия с решение на Народното събрание и датите, подписани в Меморандума от Надежда Михайлова – съответно 2004 г. в Стратегията и 2002 г. в Меморандума, 2008-2010 г. в Стратегията и 2006 г. в Меморандума.
Ясно се вижда, че грубо е потъпкано решението на Народното събрание и е извършено престъпление към националните интереси на Република България. Оттук би следвало вместо вот на недоверие, да се търси отговорност от виновните длъжностни лица, които днес тук, в тази зала, искат този вот затова, че правителството днес изпълнява поетите от тях ангажименти. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Тези дни всички говорят за това споразумение, а след него има поне още два документа, имащи отношение към АЕЦ “Козлодуй”, колеги. На 29 май 2000 г. е подписано Кредитно споразумение за заем и Гаранционно споразумение по него. Заемът е на стойност 212 млн. 500 хил. евро за модернизация на 5 и 6 блок. Документите са между Европейската общност по атомна енергия, от една страна, и АЕЦ и НЕК, от друга. Кредитното споразумение е подписано от вашия директор Йордан Йорданов – заместник-изпълнителен директор на АЕЦ и Данаил Тафров – изпълнителен директор на НЕК. За България Гаранционното споразумение е подписано от председателя на ДАЕР, най-големият енергетик Иван Шиляшки и министърът на финансите Муравей Радев. И двата документа пълно и окончателно спиране на 1 и 2 блок преди 2003 г., и договаряне през 2002 г. с Европейската комисия, спиране на 3 и 4 блок на основата на датите и подходите от споразумението от месец ноември 1999 г. Предишното Тридесет и осмо Народно събрание ратифицира Гаранционното споразумение в края на 2000 г., обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 101 от декември 2000 г. Можете да си ги четете.
Два дни преди изборите, на 17 юни миналата година, председателят на ДАЕР Иван Шиляшки подписва Рамково споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд “Козлодуй” за подпомагане на извеждане от експлоатация на енергоблоковете в България. И това споразумение също се опира на записаното вече споразумение за разбирателство от ноември 1999 г., подписано от Надежда Михайлова.
Приключвам. Това са фактите, дами и господа. Сигурен съм, че такава е истината. Какво направи това правителство за запазване на енергоблоковете беше казано от министър Ковачев и Николай Василев. Най-важното, което направи това правителство, е постигането на партньорска проверка. С този акт даваме възможност на нашите висококвалифицирани ядрени енергетици да защитят с експертни аргументи безопасността на ядрените блокове. Тук искам да благодаря на всички работещи в АЕЦ “Козлодуй” за високия дух и морал, че въпреки всички несгоди, които им бяха предоставени от политиците, те със своя професионализъм и умение доказаха, че са достойни енергетици и заедно ще направим всичко необходимо, за да запазим достойнството на всички в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, господин Аталай, времето Ви изтече.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само две думи, господин председател.
Искам само да ви попитам: знаете ли приоритетите на всички политически сили, поставили подписа си под декларацията на Народното събрание от 8 май 1997 г. за националното съгласие? Да ви припомня какво заявявате там – че ще подкрепите пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока и членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор.
Дами и господа, когато вие бяхте управляващи, ние работихме в тази насока и нито на йота не сме се отказали от тези приоритети. Вие сега сигурни ли сте в себе си? Вие още подкрепяте ли тези приоритети или искате ревизия, защото вие не водите хорото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, господин Аталай, прекъсвам Ви. Бях много търпелив, просрочихте твърде много времето.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли реплика? Не виждам желаещи.
Госпожо Михайлова, ще се чувствам по-комфортно, ако вземете думата, защото в началото не Ви дадох тази възможност, за което още се чувствам не много добре със себе си.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Искам да ви обърна внимание, че Национално движение Симеон Втори има на разположение 6 минути, Обединените демократични сили имат 6 минути, Коалиция за България – 9 минути. ДПС няма повече време. И 8 минути за независимите депутати.
За последен път питам: има ли желаещи да вземат отношение от Национално движение Симеон Втори? Няма.
Има ли желаещи да вземат отношение от Обединените демократични сили?
Госпожо Михайлова, заповядайте. Разполагате с 6 минути.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! През последните дни журналистите често ни питаха защо беше нужен този дебат. Нужен беше, за да бъде чута истината. Днешният дебат не беше изненада, поне за нас, в начина, по който той протече. Както очаквахме, в него не чухме аргументите на мнозинството, не чухме аргументи и от правителството. Не чухме, първо, защото аргументи за нарушаване на Конституцията няма и не могат да бъдат открити. Не чухме, защото аргументи, които могат да те карат да се чувстваш по-малко българин и повече безродник, също няма. Вие и вашите министри, господин премиер, не дадохте отговор на въпроса, с който приключих първото си изказване – коя позиция точно защитихте. Тази на България за 2008 и 2010 г. или тази на Европейския съюз за 2006 г.?
Меморандумът зададе рамката, в която решението за 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” можеше да бъде търсено, ако имаше такова желание. Тази рамка включваше три условия. Първото, актуализиране на енергийната стратегия на България. В новата стратегия няма аргументи за по-ранно затваряне. Второ, изпълнение на условията на споразумението за ядрена безопасност и създаване на Агенция за ядрено регулиране. Трето, други релевантни фактори, каквито са успешно осъществената модернизация на 3 и 4 блок и Мисията на МАЕ.
Аз Ви питам отново – коя беше позицията, защитена от правителството? Има две истини, които не могат да бъдат еднакво валидни – или Вашите министри лъжат, че управляват добре, или народът лъже, че живее зле.
Вие не проведохте преговори, Вие просто приехте позицията на Европейската комисия, с което отстъпихте от завоювани с толкова усилия позиции и проиграхте шансовете на България да отвоюва по-добри условия за ядрената си енергетика.
Бях длъжна да Ви кажа всичко това в името на истината и неслучайно изнесох толкова много факти. Но не за това Ви искаме днес вот на недоверие, а защото поставихте българите пред избора – АЕЦ или Европейския съюз? Това не е изборът на България, господин министър-председател. Големият успех на България по времето на косовската криза не беше гарантиран само от отговорните решения, които правителството прие по онова време, а в много по-голяма степен дори от това, че правителството съумя да убеди хората в България, че това е правилното решение и да промени крехката първоначална подкрепа от 20 процента в ефективно мнозинство от над 50 процента. Защото както в НАТО, така и в Европейския съюз членуват не правителства, не дори министри, колкото успешни да са те, а държави и общества.
Ние искаме вот на недоверие, защото Вие и воденото от Вас правителство наруши върховния закон на Република България, като отказа да съчетае вота и волята на Народното събрание. Вие ни питахте днес по време на този дебат защо сега, след НАТО и преди Европейския съюз? Ще Ви отговоря. Защото членството в Европейския съюз и НАТО е преди всичко уважение към закона, към институциите и реда. Защото никой не уважава правителство, което погазва собствената си Конституция. Защото, идвайки от Европа Вие трябва да знаете дори повече от всички нас, че там уважават онези политици, които уважават собствения си народ и собствената си държава. Така че не ние накърняваме с вота си авторитета на България пред света, а Вие с това, че погазвате закона.
Днес се чуха подмятания, че СДС и БСП са внесли вотове по една и съща тема, че това е прецедент в най-новата ни история. Да, вярно е, прецедент е, но той беше създаден не от нас, а от вас. Вие ни накарахте да направим така, че да загърбим традиционните си различия, да загърбим партийните страсти и емоции и да защитим Конституцията и законите на Република България. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Често се питаме защо чехи, поляци, унгарци или гърци, с които толкова често се сравняваме, са преди нас? Защото както те, така и в Европа политиците са първо чехи, поляци, унгарци, гърци, а след това партийци.
И накрая ще ви кажа кой за мен е най-големият проблем на това правителство – безродието! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Имате думата за реплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика е следната: днес искаме вот на недоверие затова, защото се нарушава чл. 1 от българската Конституция. В него се казва, че България е република с парламентарно управление, че цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа – политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Уважаеми дами и господа от правителството и мнозинството! С потъпкването на решението на Народното събрание вие се опитвате да въведете един стар чл. 1 от Живковата Конституция и да нарушавате демократичния ред. Нашият вот днес е да ви кажем, че трябва да се спазва правовата държава, трябва да се отстояват законите и никой, дори и правителството, дори цар и господар не могат да ги нарушават! (Бурни ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Михайлова, това беше злоупотреба с право, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 от нашия правилник, репликата е кратко възражение по същество на приключило изказване. Вие възразихте на госпожа Михайлова ли с това изказване?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Тя не каза това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбрах.
Има думата господин Мирослав Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, драги министри, уважаеми колеги! Аз искам да отговоря на госпожа Михайлова защо водим този дебат днес. И ние го водим по една много проста причина – ние искаме да успокоим българския народ, че, първо, ние с този премиер и с това мнозинство ще влезем в Европа. Ще влезем в Европа по европейско време, а вие влизайте, когато искате! (Бурни ръкопляскания, възгласи:”Браво!” от НДСВ.)
Второ, искам да ви кажа, че България е държава с ядрена енергетика и ще остане държава с ядрена енергетика. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
И трето, да задам един въпрос на господин Станишев и на госпожа Надежда Михайлова – знаят ли те, че като влезем в Европа, токът ще стане по-скъп и защо?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Чели сме “Труд” днес.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Ще ви кажа защо. Защото заплатите, уважаеми дами и господа, ще бъдат по-високи. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Този вот на недоверие няма да мине и хората трябва да бъдат спокойни. Трябва да бъдат спокойни, че Костов и Виденов повече няма да управляват България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплики? Не виждам.
Има думата госпожа Меглена Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, депутати! Искам да кажа няколко думи за постигането на временно приключване на преговорите по глава “Енергетика” и да разкажа за някои много важни факти от приключване на преговорите не само по нашата глава “Енергетика”, а и по начина, по който са приключили Литва и Словакия тази преговорна позиция. Защото е много важно от тази зала хората да могат да разберат много повече факти, които да отговарят на действителното положение.
Постигането на временно приключване на преговорите по глава “Енергетика” в този момент, т.е. преди Европейския съвет в Копенхаген, защитава по оптимален начин националния интерес на страната. В България сякаш съществува деклариран консенсус сред политическите сили и в общественото мнение, че националният интерес се състои в това страната ни да стане по-скоро член на Европейския съюз. Дори и днес, при всички изказвания от страна на опозицията, сякаш това не беше поставено под съмнение. Всички политически сили нееднократно са заявявали непоклатимата решимост за ускорена подготовка за влизане в Европейския съюз като оптимално и безалтернативно решение за България.
В същото време позицията на опозиционните партии обаче в последните месеци влиза в противоречие с тази тяхна декларирана решимост. Дебатът около предсрочното извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” поставя под съмнение именно осъзнатия избор за членство в Европейския съюз. Това от своя страна създава реални условия за пораждане на евроскептицизъм. И следва да се запитаме дали европейският избор на България трябва да бъде поставен под въпрос в името на една кауза, която съмнително е, че може да бъде наречена национална, защото става дума не за избора ядрена енергетика или Европейския съюз. НДСВ, правителството и ДПС категорично са се произнесли по този въпрос. Такава алтернатива не съществува. България ще бъде ядрена държава в рамките на Европейския съюз. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) Става дума за един краткосрочен интерес, средно две години работа на два ядрени реактора “ВВР 440”.
Господа, нека да цитираме Меморандума правилно. За съжаление днес не чух нито един път от опозицията да бъде казано конкретно какво съдържа Меморандумът. Не става въпрос за закриване на блоковете през 2008 г. и през 2010 г., а преди 2008 г. и преди 2010 г., и накрая, във финалното изречение – “колкото се може по-скоро”.
Присъединяването на първите десет нови страни-членки, което се очаква да стане на 1 май 2004 г., е безпрецедентно в историята на Европейския съюз разширяване. И когато говорим за нашето присъединяване, ние трябва да знаем в какъв контекст се разполагаме. Много вероятно е Европейският съюз да се сблъска със сериозни трудности. (Силен шум в блока на ПСОДС.) Това носи реални рискове за значително отлагане на членството на България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, от дясната страна на залата сте повече шумни, отколкото е възможно да се понася.
Ако обичате, госпожо Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Освен че отлагането на членството на България в Европейския съюз може да постави под въпрос въобще присъединяването на страната ни към ЕС, то ще носи и тежки финансови загуби, които многократно надхвърлят печалбите от четири реакторогодини. Затова усилията на правителството са насочени към скорошно приключване на преговорите, което да неутрализира тези рискове.
Преодоляването на един от най-сериозните въпроси в преговорите ни за присъединяване се явява пробив в преговорния процес и създава реални условия за успешен завършек на този процес в кратки срокове. Временното затваряне на глава “Енергетика” създава условия за постигането на по-нататъшен напредък в преговорния процес и за по-ясен ангажимент в Копенхаген през декември. Подобен ангажимент създава реална възможност да приключат преговорите при същите условия, както с първите десет.
Боя се, че у нашето обществено мнение е създадена илюзия за огромната икономическа полза, която имаме от износа на електроенергия на двата реактора. Подчертавам, те са много важни, но не могат да се съизмерят с икономическата подкрепа, която получаваме и ще получаваме от Европейския съюз. Нека припомним фактите, свързани с икономическия просперитет в държави като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия след влизането им в Европейския съюз благодарение на структурните фондове. При влизането ни в Европейския съюз нивото на доходите на човек от населението в тези среди е около 40% от средния за съюза. Към днешна дата Ирландия изцяло се е изравнила със средния за общността, а в останалите три държави брутният вътрешен продукт е средно около 80% от средния за Европейския съюз.
В частта “Ядрена безопасност” Европейският съюз отчита заявения от страна на България ангажимент за извеждане от експлоатация на реактори 3 и 4 в съответствие с позицията на Европейския съюз, т.е. през 2006 г., като в същото време се ангажира да изпрати експертна мисия. След малко ще се спра на нея по-подробно, защото това е ясно, експлицитно, очевадно казано в позициите на България и на Литва и Словакия. Това не е същата техническа проверка, както говори господин Младенов. Тази партньорска проверка при цялостното приключване на преговорите за присъединяване може да доведе до един друг изход за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок. Само такава мисия по безопасността на 3 и 4 блок може да ни изведе с други аргументи.
Чрез постигната договореност по глава “Енергетика” е преодоляно нежеланието на Европейската комисия и страните-членки за откриване на технически дискусии относно състоянието и безопасността на реактори 3 и 4. През юни 2002 г. Групата по ядрени въпроси представи доклад с преглед на изпълнението от страните-кандидатки на препоръките от Доклада за ядрена безопасност в контекста на разширяването. Наистина, отчетено е, че България адекватно е отразила повечето от тези препоръки. Партньорската проверка, която ще се извърши преди цялостното приключване на преговорите, ще направи оценка на оставащите препоръки, като една от тях е свързана с изпълнението на специфични мерки за модернизация на реакторите 3 и 4.
Механизмът на партньорските проверки се прилага и за останалите страни-кандидатки, включително Литва и Словакия, но тези проверки досега са били извършвани само по документи. И това е ясно записано. Тези позиции трябва не само да се размахват от трибуната на Народното събрание, но и да се четат, господа.
Различното в случая с България е, че поисканата от нас проверка, която ще бъде извършена, ще се осъществи на място. В общата позиция на Европейския съюз е записано, че Европейският съюз ще изпрати експертна мисия, за да извърши тази проверка. Тоест експертите от Европейския съюз ще имат възможност на място да се запознаят със състоянието на нашите реактори и да дискутират проблемите със своите колеги.
България винаги е настоявала, че въпросите на ядрената безопасност трябва да се обсъждат между специалисти, като се отчитат техническите аргументи. Тази партньорска проверка създава условия тъкмо за такива експертни дискусии, които биха могли да доведат до споделено разбиране относно нивото на ядрената безопасност в бъдещия разширен Европейски съюз.
Тази проверка беше много желана и много дискутирана като тема в медиите и тук, в парламента, преди да я получим. След като я получихме, изведнъж ентусиазмът на опозицията спадна и тя престана да бъде аргумент.
Няма друг ход, с който България да получи и най-малък шанс да запази реактори 3 и 4 отвъд 2006 г. Ако изобщо съществува тази възможност, то това е единственият път да я постигнем. Ефективен спор с Европейския съюз може да бъде осъществен единствено чрез политическите средства, използвани в самия съюз. И това е тази проверка.

Ясно доказателство за твърдостта на позицията на Европейския съюз е, че правителствата преди нас не успяха да я променят. Убедена съм, че са се опитвали с всички сили. Архивите в Народното събрание пазят свидетелство за техните лидери, за положените в тази посока усилия. Но ние трябва да работим с резултатите, господа.
Ще си позволя и няколко бележки по отношение на спекулациите с позициите на Литва и на Словакия.
Литва, както и България, има подписано през 1994 г. Споразумение с Фонд за ядрена безопасност към ЕБВР, което не изпълнява. На 9 септември 1999 г. Европейската комисия постига споразумение по АЕЦ “Игналина”. Литва поема ангажимент да затвори 1 блок през 2005 г. По отношение на 2 блок Европейската комисия и Литва не се споразумяват – тогава, 1999 г. не се споразумяват – и се предвижда ангажиментът за затваряне да бъде поет от Литва след изработване на нова енергийна стратегия през 2004 г. Фиксирано е също така, че настояването на Европейския съюз е 2 блок да бъде затворен през 2009 г.
Договореностите между Европейската комисия и Литва предвиждат отпускането на общо 165 млн. евро за подпомагане дейностите по извеждане, на експлоатация и развитие на алтернативни енергийни източници. “Игналина”, както каза министър Ковачев, дава 70% от енергийния баланс. Подобно на България, това споразумение относно “Игналина” е условие за решението, взето през декември 1999 г., за започване на преговори за присъединяване с Литва.
От самото начало на преговорите с Литва по Глава “Енергетика”, които започват през пролетта на 2001 г. – нашите започват края на октомври – върху Литва се осъществява натиск за поемане на ангажимент по 2 блок на АЕЦ преди 2004 г. Натискът е свързан с реалната възможност Литва да стане член на Европейския съюз от 1 януари 2004 г. Тази страна водеше България, когато поехме преговорите, с около седем глави по-напред от нас, така че за нея датата 1 януари 2004 г. се оказа реалистична.
Случаят със Словакия е малко по-различен от българския. Въпреки че Словакия не е подписвала споразумение за предсрочното извеждане на експлоатация на 1 и 2 блок от “Бохунице” през 1994 г., правителството взима решение да ги затвори най-късно през 2000 г. През април 1999 г. обаче тогавашното словашко правителство променя това решение и заявява, че реакторите ще бъдат спрени, само ако не отговарят на международните стандарти за безопасност.
Така или иначе, Словакия приема. Благодарение на заключенията на работната група през септември 1999 г., словашкото правителство взема решение да затвори 1 и 2 блок на “Бохунице” съответно през 2006 и 2008 г. Тоест, разлика в това няма.
Господа народни представители, особено тези от вас, които са с по-богат опит, това е гаранционното споразумение, това е закон, където изрично е казано, че България трябва да вземе решение за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок до края на 2002 г. Няма никакво основание да се бави затварянето на тази глава, след като сме решили всички останали въпроси, свързани с либерализация на пазара, 90-дневните запаси и т.н., и след като така или иначе със закон сме задължени да посочим датата за извеждане на блоковете до края на 2002 г. Считам, че беше редно да го направим преди Копенхаген. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Уважаеми народни представители, има ли още желаещи да вземат думата или вече можем да считаме дебата за приключен?
Господин Корнезов, заповядайте. Разполагате с 9 минути пленарно време.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, господа министри, уважаеми народни представители! Всеки от нас в тази зала – министри, народни представители – положихме клетва, че ще спазваме Конституцията и законите на страната. А днес, като слушам министри и депутати от мнозинството, си мисля защо те от позицията на силата тъпчат с царски ботуши Конституцията… (Шумна реакция в блока на мнозинството.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Какви са тези фашистки термини, които използвате?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо по йезуитски се отмятат от собствените си думи и от гласуването си от 2 октомври т.г.?
Да се твърди, че решението на Министерския съвет от 26 октомври, с което България се ангажира едносранно да спре 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г. … (Реплики в залата.)
Господин председателю, все пак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво Ви смущава, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме смущава, но дали това е редно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като не Ви смущава, говорете! (Шум в залата.)
Много ви моля, не обичам шум в залата! Ако обичате, защото ще започна да гоня!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: … и задължението, поето на 18-и този месец от външния министър Соломон Паси в Брюксел, че било в съответствие с решението ни от 2 октомври, не е само акт на политическо двуличие. Това е едно противоконституционно действие, потъпкващо основния ни закон и принципите на правовата държава, което ерозира държавността.
В най-новата ни история не е имало толкова безпардонно нарушаване на чл. 1, на чл. 4 и чл. 86 от Конституцията от едно правителство, дошло уж в името на някакъв нов морал. Правителството на Симеон Сакскобургготски, със своето решение да закрие 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, не зачита парламентарната република и превръща депутатите от НДСВ в пионки. Не знам дали осъзнавате, господа, че с вашето поведение и евентуално с вашето гласуване вие се превръщате в ликвидатори на ядрената ни енергетика. Защото е лесно да се руши, трудно е да се съгражда.
Истината е, че АЕЦ “Козлодуй” е строен само с български ресурси, с български средства, без кредити отвън и, както ви е известно, произвежда най-евтината енергия и то 40% от цялата ни енергийна мощност.
През 1999 г. СДС закри практически 1 и 2 блок чрез Меморандума си от 1999 г., а днес НДСВ закрива 3 и 4 блок, въпреки че са безопасни, през 2006 г. и то въпреки изричната забрана на парламента.
Министерският съвет се поставя над Конституцията, над законите, над парламента. Това правителство няма добро управление, а можем да го определим и трябва да го определим като безотговорно и дейността му като противоконституционна.
Аз чух изказванията на всички министри, включително и на министъра на енергетиката Ковачев, който тук ни уверяваше, че извеждането включително на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” няма да се отрази негативно на нашата икономика, респективно на българските граждани. Питам от тази трибуна министър Ковачев, а и другите министри, но конкретно Ковачев: кога говори истината – когато е говорил като експерт, или днес? Като експерт той заявява: “Без АЕЦ сме за никъде. Спрем ли “Козлодуй”, потъваме в мрак. Трябват ни 1 млрд. 600 млн. долара да се компенсира спирането на реакторите.” Това са думи на министър Ковачев. Кога, господин министър, говорите вярно и кога лъжете?
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Винаги.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Винаги ли лъжете? Е, това е друг отговор, който ни удовлетворява.
Когато едно правителство нарушава Конституцията, предава националните интереси и не защитава правата и интересите на българските граждани, това правителство трябва да си отиде. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми народни представители, можем ли да считаме дебата за приключил?
Не виждам желаещи за реплика.
Желаещи за изказване? За последен път се обръщам към депутатите.
Заповядайте, господин Стоилов. Разполагате с 4 минути пленарно време.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми членове на кабинета, уважаеми народни представители! Аз подкрепям исканията за вот на недоверие към правителството и мотивите, които ги съпровождат. Заедно с това искам да отбележа, че в тази зала могат да са малцина народните представители, които не споделят някаква част от отговорността за атомната централа в Козлодуй, но сред тях няма нито един от мнозинството, защото те вече със свои решения са допринесли за утежняване на българската позиция.
Смятам също така, че преди Съюзът на демократичните сили да внесе този вот на недоверие, трябваше да има някакво разкаяние за неговата политика по отношение на българската атомна енергетика. Мисля също, че те можеха да бъдат привлечени донякъде и като съответници със сегашното правителство. И за мен най-тревожното е, че сегашното управление задълбочава неудачната политика, която България следва през последните години.
За какво става дума конкретно? За да започнем преговори за членство на България в Европейския съюз, през 1999 г. Съюзът на демократичните сили се съгласи да бъдат закрити 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" през тази година. Сегашното правителство, очаквайки да получи дата за пълноправно членство на България в Съюза, се съгласи да бъдат спрени 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. Миналото правителство внесе в Народното събрание стратегия, която целият парламент подкрепи, но въпреки това правителството подписа меморандума, който е в отклонение от гласуваната от Народното събрание стратегия. Сегашното правителство получи общата подкрепа на Народното събрание, за да води успешно преговори от името на България, но то не се съобрази с решението, гласувано тук точно преди два месеца.
И на последно място, преди половин година в сегашното Народно събрание НДСВ, ДПС и СДС гласуваха и гаранционното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, и другия последващ го акт, с който се предвиждат средства за извеждане на 1 до 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй" в съответствие с така посочения график.
Нямаше да се притеснявам толкова, ако имахме някакви убедителни доказателства, че сегашните действия на правителството са въпрос на тактика за спечелване на доверието и подкрепата от Европейския съюз. Ние обаче сме свидетели, че този процес продължава почти от началото на годината. И още тогава по друг повод аз казах, че ако правителството не защити българските национални интереси в областта на атомната енергетика, това е едно от най-сериозните основания да бъде поискан вот на недоверие. Така че смятам, че нашите действия са били последователни и в съответствие с тези искания.
Оттук нататък, дано да се състои тази партньорска проверка, но не по начина, по който тя е записана в общата позиция. Защото официалният текст не дава шансове на България. И дано министър-председателят и министрите да са водили някакви неофициални разговори, за да получат гаранция, че при положителен резултат от проверката, ще бъде предоговорена българската позиция. Дано тази проверка да потвърди възможностите на българската атомна централа. И ако имаме положителен резултат и нищо не се промени към по-добро, тогава смятам, че истинските защитници на българската атомна енергетика ще бъдат разграничени от лицемерните й защитници, когато се внесе искане за провеждане на референдум от българския народ, за да защити българските интереси по този въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов, перфектно се включихте във времето.
Уважаеми народни представители, времето на Коалиция за България изтече, остават единствени четири минути за Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин премиер, уважаеми министри, скъпи колеги! Позволете ми първо да поздравя Ники Василев за рождения му ден и новата Парламентарна група СДС - БСП за учредяването… (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) И, разбира се, да се опитам съвсем накратко да обобщя дебата, понеже е последно изказване. Между другото, доста време чаках.
Какви бяха големите драми днес? Първо, че е погазена Конституцията, мисля, че правилно формулирам и, второ, че са предадени национални интереси. Мисля, че добре съм ги доловил. Те са формулирани изключително ярко от важни фигури. Забележете: министър от кабинета "Виденов", шеф на енергетиката в този кабинет, е загрижен за тока. По негово време имаше толкова много ток, толкова светло беше и топло, че по цяла нощ стояхме през зимата на улицата. (Ръкопляскания от мнозинството.) Министър от кабинета "Костов" и по-млади хора от СДС ми обясняват колко е свещена Конституцията. За съжаление аз участвам в тези процеси от доста време, за съжаление, защото и на мен вече ми писва, но си спомням, че когато Мони Паси и Костов бяха депутати, и двамата бяха в чужбина, точно когато се подписваше тази конституция. Мони се върна да я подпише, Костов отказа. Коя конституция, бе?! (Ръкопляскания от мнозинството.) В коя конституция се кълнете вие, в тази, която хвърлихте ли? (Неразбираема реплика от залата.) Моля ви, има архиви.
Разбира се, принципът "знам как се отглеждат деца, погребала съм седем" днес се прилага с пълна сила. Знам как се пази държава, бастисахме я заедно за дванадесет години. Че една десета от тази загриженост за АЕЦ, ако бяхте приложили за БГА "Балкан", днес щяхме да летим с български самолети. Че една десета от тази загриженост, ако бяхте приложили за "Златни пясъци", Славчо Христов нямаше да е Славчо Христов, щяхме да имаме курорти и то нормални. Ама къде сте вие за тези дванадесет години? Че аз съм май по-силна опозиция от вас, аз поставям по-остри въпроси на Ковачев. Вие даже и тук сте слаби!
Разбира се, може да има трудности в преговорите, може да има важни национални интереси, те трябва да се дебатират в парламента и това е ръководният орган. Но за мен остава големият въпрос на днешния дебат: защо го водим. Ясна ми е цялата популистка теза, всеки я ползва, така е в политиката. Защо, като знаем, че тази атомна централа е проблем по пътя ни към Европа, като знаем, че става въпрос за не чак такива размери? Защо се поставя тази тема? Аз ще ви кажа моя отговор: защото единствено фалшиво смятате, че вие искате да влезем в Европа. Не ви трябва Европа на вас, не ви трябва и НАТО по простата причина, че мафията работи само в тези условия на преход. (Ръкопляскания от мнозинството.) С влизането в Европа ние приключваме не АЕЦ "Козлодуй", а приключваме мафията, мафията, която 13 години олигарсите в икономиката, политиците в тъпия икономически модел и фиксираните листи, назначените и корумпирани съдии поддържате, защото ви е удобно. Да, ще влезем в Европа и всяка цена е малка, за да платим, само и само българският народ да се отърве от мафията и от престъпниците! И ви казвам, че ще го направим с царя! (Бурни ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, думата иска министърът на външните работи господин Соломон Паси. Давам му само 3 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Уважаеми господин председателю, господин премиер, уважаеми народни представители, госпожи и господа министри! Аз съм от 18 години в политиката, като 17 от тях бях в опозиция или в малцинство, а от около една година съм в мнозинството. За тези години видях много и много пъти бях обвиняван в държавна измяна. Много пъти още преди 10 ноември бях обвиняван в нарушаване на чл. 1 на Конституцията. Не се учудвам на лявата страна, която ме обвинява за държавна измяна. Не се учудвам, защото те ме обвиниха в държавна измяна още през август 1990 г., когато предложих да влезем в НАТО, и до този момент още не са ми се извинили. (Ръкопляскания от мнозинството.) Чакам извинението и тъй като съм щедър човек, ще го приема. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Това, на което се учудвам малко повече, е дясната страна, дясната страна, заради чийто меморандум днес се събираме. Този дебат трябваше да стане преди три години на днешния ден – на 28 ноември 1999 г., ден преди да бъде подписан меморандумът на 29-и. Защото това е меморандумът, който загробва ядрената енергетика. Това е меморандумът, който поставя всички условия, на които ние в момента трябва да робуваме.
И тъй като бих искал да върна все пак към една по-позитивна тематика нашия дебат, искам да кажа кой е нашият централен приоритет в близките няколко седмици. Това е Копенхаген -Копенхаген, столицата на нашите европейски надежди!
Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да се върна към тази тематика с един цитат. В навечерието на срещата на Европейският съвет в Копенхаген – и оттук нататък цитирам:
“България реши и проблема с поканата като не отстъпи по нито един съществен елемент от националния интерес. Сделка ли е една договореност, която извежда страната ни сред европейските държави и й предоставя възможност да започне диалог и партньорство с тях на съвсем друго ниво? Предателство ли е това, че пред интересите на ядреното лоби беше предпочетен интересът на България? Предателство ли е обстоятелството, че благодарение на тежките неуспешни преговори, които някои предварително бяха обрекли на неуспех, България ще продължи да произвежда и да продава изгодно електричество без заплаха от режим на тока? Страстите около това споразумение ще утихнат. Около успешни споразумения страстите утихват бързо. Но въпросът е: с каква съвест ще посрещнат поканата онези, които не вярваха в европейското бъдеще на страната ни, които не подкрепиха усилията на правителството в трудните преговори, които и сега, при известните и ясни параметри на това споразумение, продължават да се опитват да манипулират общественото мнение с апокалиптични прогнози за бъдещето ни в Съюза?
В заключение искам само да напомня, че този съюз е Европейският съюз, обединена Европа, в която всички ние заявихме, че искаме да живеем”- край на цитата.
Откъде е този цитат, питам аз? Откъде е този цитат? Този цитат е от официалното изявление на българското правителство от 8 декември 1999 г. Още тогава, ако вие бяхте казали какво сме направили, ако бяхте казали какъв меморандум сме подписали, хората щяха да ви простят. Вие бяхте в много трудно положение. Вие бяхте след косовската криза, вие бяхте в шенгенското пространство, вие бяхте след неуспешната среща на върха във Вашингтон. Това беше голямата тегоба, която беше върху вашите плещи. И тогава народът щеше да ви разбере. (Ръкопляскания.)
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Нарушихте ли решение на парламента? Отговорете на въпроса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, обявявам разискванията по тази точка от дневния ред за приключили. Часът е 13,57 ч. Гласуването по тази точка ще бъде извършено утре, петък, в 13,58 ч. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Националната телевизия и Националното радио могат да престанат да предават пряко.
Съобщение за парламентарен контрол за 29 ноември 2002 г., петък:
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народните представители Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Петър Димитров, Михаил Миков, Димитър Абаджиев, Петър Мутафчиев и Борислав Борисов и на три питания от народните представители Стойко Танков, Румен Овчаров и Николай Вучков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Никола Николов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов на два актуални въпроса с писмен отговор от народния представител Весела Лечева.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника, поради отсъствието на народния представител Евгени Чачев в заседанието, се отлагат отговорът на негово питане към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски; отговорът на негов актуален въпрос към министъра на финансите Милен Велчев; отговорът на негов актуален въпрос към министъра на образованието и науката Владимир Атанасов.
Поради ангажимент с международни участия в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Константин Паскалев не може да участва в заседанието за парламентарния контрол поради годишен отпуск.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
Уважаеми народни представители, часът е 14,00.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев